/
Текст
КРАТКА
ГЕ0ГРАФ1Я.
МАТЕМАТПЧЕСКА. ФИЗГГЧЕСКЛ
JI НОЛИТНЧЕСКА.
II. Андреева.
НАРОДЫ 1ИМИ0ТШ СОФИЯ.
x
ПРИДИСЛ0В1Е.
С
Тая земя на ко1жто жив^ель е обла, валчяста.
сяр. прилична на единъ голЪмъ валякъ или клжбо.
Нейны-ты части по равнинж-тж и' като сж различны
имжть и всякаквы имена, потребны да гы знае че-
лов4къ; затова е изл^зла на света наука География,
т, е. что описува забЪдЪжва на т’Ьхъ различны Mi-
ста положен1а-та п пмена-та. За изучен»© ней нау-
кж пишется много книги на длъго, и скратеио както
о направема тая, разделена на двЪ части; и за по'-ле-
сно запоашеваше на собствепы-ты имена, что срЬща
человЪкъ изъ вжтрЬ, и спор азм'Ь сена е съ всякаквы5
люболспытяы откжснуваюя и петевны н^чта отъ дру-т|»
гы наукы, та край тЬхъ тоже ученикъ, колко ма-
лъкъ и да е, да гы запомнена яко добре, като има
отнрЪди си и земевиды fyeco/poguKov? не-
избежны при всяко учен»© на вышереченж-тж наукж.
Огь тЬхъ земевиды мы ощо нЬмаме на Блъгарскы.
затова учнлища-та мотать ся улеснавать колко за
сега съ иностраны, доклЪ ся сподобимь сь такывы
п на пашь языкъ. А зачтото ся впжда, че всякому
е прилично да познава свои-ты м1>ста на конто жи-
вЪе по'-харно отъ другы, затова и въ тжиж книг*
ся попродлъжи колко ся можя за Турскж-тж цартп-
нж, описан!е-то на когжто може съ время да ся
умиожи повоче.
;а ЕМЛИОИ!,.! соадя.
При псчяташе-то до вторж-т» часть носЛдвахд
м> измЪстваше-то на словца~та доста грЪшкы, по'-
главны-ты on. конто да ся видеть всякому забЪлЪ-
жены сж отъ край книгж-тж, врьху издаше-то на
котжто ся погрыжихъ колкого ми простмхж сегашны-
ты обстоятелства да стане что годЬ добричка оть
всякж стран». МенЪ пакъ те е веема драго, «ко
видя, че ся въведе въ нашп-ты училища л послу-
гува на учешщи-гы като едннъ пзводъ ГеограФЙ».
СлЪдъ вепчко това идж оть стран» на Блъгарскы-
ты млады момцп да поблагодари съ все ерьдце на
оныя что помогнжхж та излЬзе на св4тъ тая книга.
на конто чсстны-ты имена, за да 6ждй»ть в^чна спо-
мень, иапечятахжея въ нейный край, н иска выр-
вать на~здраво, че това о пай гол^аю-то добро,
което може сторп н^кой въ сегашно врЪмя па Блъ-
гарскый иашь народъ.
II \Н,ЦЧ'.Ы1Ъ.
20 Апри.йя,
Ряйг Напечятини г Чети
22 1<Ы зды
4 14 колтото колкоти
/7 33 грмьь крхеь
1» 30 расторг),кип раслорядмт
22 2 ко/тл коьаипо
25 27 кляти клати
к 43 25 ст-клннк» спяткип
46 7 ЗПММЖ зсмкх
47 8 св сь
52 36 Иапвы Наяуи
67 30 6,5000 6,500
62 11 ГимилаЛскы ИмалаЛскы
н 14 рпличны различны
_ 16 tMIbMUK^i еолгьминм
6'4 31 казлхме казахлс
м 32 pocmurmi растгмть
68 14 наречваны маречвана
74 19 бплпийско БалтШско
76 16 ХЛЯвОвй хлябовз
97 6 мсателе жителе
101 36 мсититсл :жите.л
112 23 кай край
119 27 дрьясязл дрьжявх
124 37 ffdipUcKK Йдр1йскы
150 12 АвсрШска АвстрШека
152 11 nnil най
153 7 Рилскжй Римский
155 17 м U
156 24 врпхе връхз
159 8 •авмденч зявбдени
164 37 масть мазь
174 ла на
177 10 1839 1389
179 9 около около
186 19 иле UM6
201 12 зам я зеля
214 и л
и 33 а и
232 32 жязано емязака
238 13 строях етрамсьм
254 8 жедгъзни аюеяпзни
257 5 открыл открыхм
1 263 32 Исканья Испания
КРАТКА
ЧЯСТЬ ПРЬВЛ.
НАРОДНА ШЛИ01. ,.Л ОФИЯ.
Въведен1е.
1. Наука дЬто борави за onncanio на Зешж-та
ся наричя Геогра-мя. Чястп-ты на Земио-то клжбо мо-
гжть ся размыслева спорядь различны видовс; затова
п Геогра*1Я ся дЪлн ца три най-главны чисти: на
КозмограФпж (или математически География), физп-
ческж ГеограФиж п политически. КозмограФШ или Ма-
тематически Географ1я казува за гол-йшшж-тж и об-
раза на Зешж-тж и за сношешя-та и' калъ другы-
ты страны па Вселешпыж. Фпзическа ГебграФ1Я ис-
пытва съобразеше-то па Зелно-то клжбо, разделено
на Сушы п Морета, и обыколено оть въздуха. А По-
литически най-посл±, като размыслева Зеэпх-тж какъ
жилище человека, учи ны кол дЬлешя на дрьжявы
им&ть по пе1ж челов^ци-ти съставены, насслсяы-ты
градове въ тЪхъ, народонаселеше-то, вида на упра-
влеше-то, в^рж-тж, образоваше-то и проч, на всякой
народъ.
* ОТДЪЛЪ I.
КозмограФ1я.
2. И съ едно просто съглядваше разумЪваме, че
всичкы-ты разсЬяны звезды по небо-то ся врьтять
около Зсшж-тж въ единъ день и едиж нощь, спрячь
въ разстояте на 24 чясове. Па-пстпнж глядаме най-
свЪтло-то отъ всичкы-ты звезды, Слънце-то, да мз-
грЪва всякой день отъ едпж стран», наречен» Въс-
токъ, да измпнува вснчко-то пространство на небо-
то и да отШва захожда въ паспоряднж-тж стран»,
наречен» Западъ, и пакъ да ся заврыца сутрЪлж на
Въстокъ. Сжще-то съглядваме, че править и всичкы-
ты други звЪзды: виждатся что, като ся двпжять въ
мсто-то разстояше на вр1»мя-то, опнсувать кржгове
около Зешж-тж, и това обще движете ся впжда что
става около едпж точкж, която си стой неподвижна
както ось или вжзель. Той ся нарпчя Полюет», и
ся позпава отъ едиж звЪздж, веема блпзо до него,
затова и тя ся нарпчя Полярна Звезда,
3. Отъ друго такожде просто съглядваше ся раз-
умЪва, чс Слънце-то и Лупа-та, двЪ по-главны звЪ-
ды на Небо-то, не стоять заякнжто на едно мЪсто,
золкото спротлвъ другы-ты зв4зды: Слънце-то напр^д-
кнува всякой день малко камъ въстокъ като ся двпже
успорядно колко-то спротивъ обще-то движенье па
Вселеллжтж, съ такъвъ пачпнъ что пито захожда пито
narptsa то всякога съ поты-ты звезды. Притова точ-
кы-ты на пеговы-ты въстокъ и западъ не сж вся-
кога сжщи-ты, обаче ся приближявать или отда-
лечявать отъ Полюса спорядъ чясове-ты па годппж-
т»; тыя прокЪны па положеше-то ся опирать въ
един прЪд$лы, копто гы не надмпнува никога тая най-
свЪтла звезда. Така отъ тыя съглядвашя достпгижло
да размыслевать, че Слънце-то има едно дневно дви-
жете обще съ другы-ты звезды на небо-то; о-
св4кь това ина и друго едпо свое движете, което
става успорядно съ прьво-то. Луна-та като про-
мТяшва яоложеше-то си отпосптелно колкото спро-
тпвъ другы-ты звезды и спротивъ Слънце-то, до-
казва такожде, че мм а и тя одно свое движете.
4. Малко пЪчто ако вникве яЪкой, ув^Ьрявася, че
между звЪзды-ты, конто ся впждать распрьспйтгы по
небесть-тж тврьдь, по-много-то оставать всякого въ
еднакво положен!© отпосптелно колкото спротпвъ дру-
гы-ты; затова тыя ся наричять неподвижны звезды;
другы на-протпвъ промЪнявать Micro и ся скитать съ
нйкой пачипъ по Небеса, че оппсувать еднпъ крж-
говигь пжть, па когото цептръ е Слънце-то. Така
дЬто ся движять звезды ся, наричять Планеты, отъ
конто хгЬкоп ся виждать и загубвать спорядъ иеопрЬ-
д!лены времена; и зачтото много пяти Cff> сподп-
рены съ едпа> косж пли свЪтлж опашкк, затова ся
наричять Кометы или косматы. Зв-Ьздобройцп-ти като
сй употрЪблявали добры оржд1я увЬрплпся, че Пла-
неты-ты с® облы, валчясты; че, освЪпь движеше-то
имъ около Слънце-то, имжть и друго едко движете
превратитсяно въ само, себе; а иа-около много отъ
т$хъ, като па цептръ, двнжятся другы небесны тЬла,
както и тыя ся прйврьтявать около Слънце-то; тыя
т4ла ся наричять Спжтнпцп па Планеты.
5. Лесно ся проумЬва что двпжеше-то на зв1>-
здовито-то небо около Земтж-тж може ся пстлъкува
на два начина: пли, че небо-то съ неподвижны-ты
звезды, Слънце-то, Планеты-ты и Спжпшцн-ты ся
врьтп около Земгж-тж въ разстоя1пе на 24 чясове;
или, че и Земя-та е както и Планеты-ты: снрЪчь
об ла е н тя, врьтися около Слънце-то, и едновр1>-
меино ся прйврыца около себе. Това пр^дполагва-
по, явно е что, Земя-та като показва едпо-по-друго
всичкы-ты точкы отъ равшгаж-тж си въ разлпчны-ты
страны па небо-то, всичкы-ты тыя явлешя щжть ста-
вать, както и да ся врьтяше небо-то около Земгж-тж,
6. Това ся случява сжще така, и пепина с. Отъ
шпшателио испыташе възъ вепчкы-ты небесны явле-
шя ся доказа, че и Зеяя-та е Планета спорядъ вепчко
подобна на другы-ты Планеты: обла е; врьтися около
себе въ двадесять и четыре чясове, п около Слън-
це-то въ 365 дни л ’/, пли въ едпж годипж; л пай-
поедф что Лупа-та е пейпъ сп.т.тннкъ, съ такъвъ на-
шить чтото дневно-то движете на Небо-то, и го-
дпшио-то врьтеше на Слыще-то не сж деловиты, а
ся впждать намъ такывы по пзмамж на чюветва-та ни,
конто управя здравъ умъ.
Отъ onpiyrLieHie-TO па КозмограФпж (1) пзлазя,
че тя размыслева Земтж-тж о дв!: а'.) самж Земтж-тж
по себе; в'.) отпоептелно колтото спротшгь другы-
ты гЬла.
ГЛАВА I.
ЗЕМЯ-ТА ПР1ЕМВАНА ПО СЕБЕ.
§. Л'. Образъ н го л Ъм пн а па Земтж-тж.
7. Така Зеяя-та е почти обла, валчяста; врьте-
Hie-то п' около себе става отъ Е камъ Е (чрьт. 4),
спрЪчь отъ Западъ камъ Въстокъ около едпж ум-
ствепж лшптж 7777', иаречепж Ось. Два-та края на
петж Ось ся нарнчять Полюем, и сочжть камъ двЬ
точкы па Пебо-то вижданы неподвижны (2). Единый
отъ Полюсы-ты, насочвапъ камъ ненодвижнж-тж звЪ-
здж, иаречепж полярпж (2), зовеся Арктический По-
люсь II, зачто тя е отъ съставепый отъ много зве-
зды звЪздовнпкъ, наречемъ Малка Мечка; а другыЙ
Полюсь, казвася Антарктический Полюсь 77', както
успоряденъ па Арктический.
8. За да продетавлявать относителио-то положе-
о
ше за разлнчны-ты мбста на Зешж-тж, наумнхж си
четыре точны най-прьвы или лачялны, кот о ся па-
рпчять главны страны на свЪта, и сж тыя: Въстокъ,
Западъ, С'Ьверъ и Юп>. — Въстокъ или утро е о-
иая страна д$то изгрЪва Слънце-то, откамъ kojsto
eie Въсточный вЪтъръ. — Западъ или вечерь е о-
ная страна, конто е срФ>ща Въстокъ, дЬто захожда
Слънце-то, откамъ коьъто Bie Западный в1търъ, зе-
фир ь, вечерникь. — С'Ьверъ или полулощь е оная
страна, конто е ср!>ща очи-ты ни, нога откалъ дЬ-
снж-тЖ ни ржкж е Въстокъ, а откамъ лЪвж-тж За-
падъ, откамъ когато вЪе Северный вЪгъръ, горнякъ.
— Югъ пли пладпе е оная страна, конто о ср1яца
Сйверъ, дЪто Слънце-то отШва паЙ-высоко, и откамъ
колото вЬе Южный вЪтьръ, долиякъ. Между тыя 4
начялны точки предполагать други 4 срЪдпп: одна,
между Западъ и Югъ, наречена Западо-южна; втора,
между СЪверъ и Западъ — Северо-западна, отдЬто
в!е и Северо-западный вйгьръ, порязь; третя, меж-
ду С'Ьверъ л Въстокъ — С’Ьверо-въсточна; четврьта,
междъ Югъ и Въстокъ — Юго-въсточна. Наумнхж
си още осемь между прьвы-ты, спрячь пачялны-ты и
срЬдии-ты, и другы пзъ по между тЬхъ шестнадесять
точки, чтото всичкы-ты заодно ставать 32, на конто
съедпнешс-то съставлява заб'Ьл'Ьжены-ты в'Ьтрово
врьху компаса (чрьт. 1). Така говорить: че нЪкое мЪсто
стой камъ Сйверъ, камъ Югъ, камъ Въстокъ, камъ
Западъ, млн С. 3. (Северо-западно), С. В. Ю. 3. и
проч, на друго кЬкое, кога стой колкого снротпвъто-
ва Micro, както точны: СЪверъ, Югъ, Въстокъ, За-
ладь и проч, стоять колкото спротивъ центра на вспч-
кы-ты тыя лиши.
9. Земя-та е обла; за увЪрсше па това имаме
много доказатслства. Кога като плава н!кой, да
речемь, приближав» до краймор!я да пмжть плапины,
почтт?» испрьвЪ да заглядва врьха (f (чрьт. 2) на
тЬхъ плапины, посл& срЪдж-тж д\ пос.й долу полы-
ты и наЙ-послЪ поынж-тж; и пакь обратно, коса
ся отдалечява, испрьвЪ загубва лице-то на поляна-
тж, посл'Ь полы-ты па планины-ты, послЪ ср^дж-тж,
и наЙ-послЪ врьха. Причина на тона явление нс ко-
же бы друга токо облость-та на Зелнж-тж, накои-
то пагръбена-та равнина исиропада между виждано-
то нЪчто и око-то на глядателя. Ако земя-та бяше
площь както a(i (чрьт. 3), явно е что плашша ауп,
оть копыто за лримйръ ся отдалечлваме камъ
като си отШваме, щяше ся заглядва по-малкж по
причини на м1>ркаше-то; а щяхме is глядаме оть
врьха до полы-ты цЪлж доклД стпгне толко сп мал-
ка, чтото да не ноже вече да is распознана око.
10. Тая сжща облость па Зеапж-тж (чрьт. 2) е
оная, която опира погляда мп, кога намйрванп въ
растворено мЬсто глядаме на-сждЪ, и образува око-
ло насъ ед инь кржгь, който въепира погляда ни да
ся распространи по-надалечь. Тоя кржгь ся маричя
Орнзоптъ, и коже отъ един страна да ся распро-
странява, а отъ друга да ся опира спорядъ наше-
то положение или пр ймЪстваше, на такъвъ мачшгь,
чтото мы сие всякога въ центра му. Точка-та на
Пебо-то дЬто ся срЬща въ тоя цептръ, и пада слЬдъ
това па-право възъ главж-тж ни (Т, нарпчяся Зенптъ,
а пакь друга-та дЬто стон д1аметрално ней — Каднръ.
11. Друго второ доказателство за облость-тж на
Зешж-тж имаме прЪмЪстваше-то, което па всичкы-
ты звЪзды, п най-паче на Полярнж-тж (2), впжда
пжтнпкъ отъ СЪверъ камъ Югъ. На-пстниж, ако
той нриетжпа на-мапрЬдъ камъ С$веръ, впжда По-
ляриж-тж звЪздж да ся въздвпга повыше отгорЪ на
орпзонта, и всякога това въздвигаюе става срав-
нено съ пжтя, когото той прави като наир^диува;
ако на-протпвъ прпетжпа камъ Югъ, Полярна-та
звЬзда ся спижява малко по малко, и ако той си
послЪдва пжтувшие-то и настане до а, достнгнува
до края да 1Ж не вижда вече. Отъ това второ я-
влетйе, което e до край сравнено съ прьво-то до-
казвася такожде, че е обла равнина-та на Земтж-тж,
и что тая обл ость пропада между звЪздж-тж и пжт-
ника (чрьт. 2).
12. Тыя две явлешя, отъ конто прьво-то ся внж-
да спорядъ вслчкы-ты посокы, сирЪчь отъ Въстокъ
камъ Западъ, ако тръгне тгЬкой, или оть С^веръ камъ
Югъ; а второ-то само отъ СЪверъ камъ Югъ, ста-
вать всякого спорядъ истый пачинъ. Притова прЪд-
лйтп-ти ся възвышявать или снвжявать, поназватся
или пзгубвать, почти всякого еднакво и сравнено съ
прймЪстваше-то на зрителя пмъ; оттова тр^бваше
да размыслять, че облость-та па Земтж-тж е на-сж-
дЪ подобна, и что прпличя на клжбо. На това раз-
мыслеваше ся ув^рихж пспрьво: отъ проплавами о-
коло Земтж-тж, ставапы спорядъ различны посокы,
зачто пжтницп оть Въстокъ или оть Западъ ся за-
врьщать отъ паспоряднж-тж страпж; и второ, оть
образа на земпж-тж сОикж въ станваны-ты наяЪ-
ста луниы затулвашя. Тыя затулвашя ся случявать,
кого Луна-та прЪмине задъ Земтж-тж (или съ дру-
га рЪчп, -кого Земя-та дохожда между Лунж-тж и
Слыще-то); тога си Земя-та въспира слъпчевж-тж
свЬт.юсть да стигне въ нОкотж когж-годЪ страпж на
Лунж-тж, та оттова о става тьмна и засОичяпж; а
скнка-та на Земтж-тж, отврьлеваиа възъ Лунж-тж,
виждася всякого кржговнтж, каква и да е страна отъ
земпж-тж равнина ся случи прОдмОть па Лунж-тж;
това е верно доказателство, че тя с обла.
13. Кого сяувОримь еднажь, че Земя-та с обла,
можемь проумйемь и ст> кой пачинъ с възможно да
ся прОэгЬрп и продлъжеше-то и'. Полагося разделе-
на . както и всяко друго нОчто Д'Ьто е кржговито,
иа 360 равны чисти, конто ся парпчить стжпове,
всякой стжпъ пакъ разделенъ на 60 мвнуты, л вся-
кой минута иа 60 секунды, и зачтото възвышяваше-
то или снижява>пе-то на зтгЬзды-ты (11) сж всякого
приблизителио спорядъ пжтя когото правы зритель-тъ
по Зем1®-тж, разум Квася что и звКздовита-та кору ба
на пебо-то, д!то ся вижда кржговита, ноже ся раз-
дали и тя па 360 стжпове, гькмо сравнены съ оныя
на Земпъ-тж. Така оттова сие ся увЬрн.ш что, кога
опйвани камъ Иолюса впждаме Иолярнж-тж ЗвЪздж
възвышяванж едпж отъ 360 части на Небо-т о, мы вее-
ма явно приблпжихме камъ Полюса едиж отъ 360
части па земнж-тж равнин®; и пакъ па-протлвъ, като
глядаме Полярнж-тж Зв^здж снижяванж еднж отъ 360
части, кога си отШваме камъ Югъ, пзваждаме, че
сие ся отдалечили отъ таиъ и мзврьвялп едпаквж
часть по земнж-тж равпппж.
14. Оттова проумКваме такожде что, ако отъ е-
днж стран® можяхме ся научи съ яЬкос какво да
е оржд!е колко ся е възвышила или снижала едва
звЪзда, н отъ другж-тж да лрЪмЪримь по Земпъ-тж
разстошне-то, което трЪбваше да прКброднмь зада
ся промЪни положеше-то ла звЪздж-тж спорядъ прь-
во-то прЪгЬрено количество, щель ся научи оттова
и па самж-тж Зешж голЬмипж-тж; зачто не о става
вече друго тгЬчто да правимь, токо да умножпмь
найдено-то количество съ число-то дКто показва сно-
шеше-то па чястпцж-тж камъ цЬло-то. За примЬръ:
единъ пжтникъ, увЪренъ за положен!е-то на Поллр-
нж-т® ЗвЪздж въ Паризъ, опйва камъ С'Ьверъ, до-
клЬ видн nei® ЗвЪздж по-высоко единъ етжпъ; кота
стпгпе на олова мЬсто исходилъ е гькмо еднж отъ
360 чястп на Зеапж-тж или единъ ‘ земный етжпъ:
мЬри съ вернгж, или съ друго нКкое съчево, раз-
стояше-то между Паризъ и Амгель, даречемь, дЪто
стигпж, и памира, че сж повече отъ 57,000 тоазы.
Така оттова заключява, че Земя-ia е 360 пжти по-
голЪма огь 57,000 тоазы. По-голКма-та лрЪмЪрспа
до днесь джга па Равподенствсный кржгъ, съдрьжява
повыше отъ дванадесять етжпове, огь Форментерж.
остропъ на Испанпж. до Дюнкоркъ па Франц®.
15. Казахме по-горЪ, че облость-та на Зеанж-
тж е почти подобна па-сждЪ (12). Обаче «ко бяше
на-пстппж съврьшепо подобпа, трйбваше всякого да
ходнмь на равно разстошне оть СЪверъ камъ Югъ,
и да впждаме что ся промЪнява и положеше-то на
зв’Ьзды-ты подобно спорядъ равно количество. Иа-
иротивъ, ако ммаше части на Зешж-тж един повече п
другы по-малко облы, тогава щяше дотрЪбва да па-
правпмь поемного п.ш по-малко пжть за да ся въз-
выпш Звйзда-та спорядъ равно количество, зачтото
прнчина-та за прЬгйстваше-то на Звйздж-тж е
облость-та на Земтж-тж. Явно е что, кога равнина-
та ся случи да е по-малко обла, щель ся прпну-
диэть да пзмштепь по-много пжть за да^впдемь равно-то
прЬгЬстваше; и обратно, ще дотрЪбва памъ да
мзшшемь по-малко, кога равнппа-та е повече обла.
16. Обаче па-истипж сж съглядалн что, колкого
папрйднува н1>кой камъ ОЬверъ, стжпове-тп дости-
гнувать да ставать още по-голЪмы; спрячь, съ дру-
гы pt)4H, че трЪбва лЪкой да пзмппе едно разстошне
още по-голЪмо за да вида мзъ между него едпж
звЪздж да ся възвышп или снижи спорядъ едпнъ
стжпъ. Притова сж ся уверили съ пр^ийрваптя, стан-
наны камъ южпы-ты текста, че стжпове-ти, достигну-
вать по-малкы. Оттова наверно ся заключила, че
Земя-та е силяскана млн пр1>тлспжта камъ полюсы-
ты и пагръбена, on. дЪто прЪмппува Равподенстпе-
ный кржгъ, когото мыслпмь, че забыкаля Зем(ж.-тж,
отдалечеиъ сжще така отъ Полюсы-тьт. Намерили сж
что въ Лаплаидпж, откамъ сЪверпж-тж страпж на Ев-
ропж, стжпъ-ть е 57.192 тоазы, и надошнува 440
тоазы стжпа но РавноденственыЙ.
17. Сравнеше-то на прЪмЪрвшпя-та станжлы въ
различны страны па земно-то клжбо, п пай-паче въ
Фраицж, доказахж что Земя-та е силяскана на По-
люсы-ты до едно отъ 308; спрячь, ако лр-Ьдполо-
жимь Д1'аметра на РавноденственыЙ съставенъ отъ 308
НАРОДИЛ ВИБЛИОТГКА СОФИЯ.
части, Ось-та иа Зелнж-тж шиа само 307, чтото раз-
лика-та па два-та д!аметра о 21.000 тоазы или о-
коло девять левгы. Колко важна и да е тая разли-
ка, мжчно е да 1Ж яачинемь чювствителнж и възъ
направены-ты клжба, съ конто прЪдставляваме обра-
за на цЪлж-тж пн Земгж, по причпиж на тЬхпо-то
умаляваше; зачто тая разлпка възъ едко направено
клжбо, което има двЬ ноты д!аметръ, прЪчникъ, щяше
бжде една лишя, пли едпо оть 144 па ногж-тж; затова
гы править до край облы, и оппсаны-ты врьху тЬхъ
лиши сж кржговиты. Наричять образа на Зешж-тж
объль, валчястъ, сир. какъ близенъ до образа на клжбо.
18. Иеравности-ты на Зешж-тж не пзмЬнявать
ппколко тоя обрИзъ? както можяше нЪкой да npienn
като смысли, че пма планинскы брьда, зачто и по-
высокы-ты отъ извЪстны-ты планины пЪмжть повече
нысочннж отъ 7,400 метры: това е едпо оть 1720
на земный Д1аметръ; чтото врьху пЪкое клжбо дЪто
има 1 метръ д!аметръ, тыя планины нощяхж нмжть
по-гол!мж высотж отъ едко отъ миллиметра. От-
това става явно что тыя неравности па Зешж-тж едва
сж чювствителны толко си, колко грапы-ты наеднж
К0Ж1Ж отъ портукалъ.
19. Ёдиажь като позпахж разстолшя-та на веяно-
го клжбо подробно, тога он можяхж да измыслить
съставлеше-то, спорядъ тыя разстоян!я, за еднж мЪ-
рж направепж па якж основж; и това ся пзврьшп npi-
ди николко годинъ въ Францж. РаздЬлпхж окржжность-
тж на земно-то клжбо на 40 вшллюпы равны чясти,
и едпж-тж и' четврьтипж на десять миллионы; всякоя е-
днж отъ тыя чясти парекохж метръ. Тоя метръ, ка-
то сяиалйри равенъ сътрп поты, 11 лпнш и '/3 пр!я
ся за едиппцж, а пакъ петж като умпожихж едпо
сд-Ьдъ друго съ десять паправихж деспметра (10 ме-
тры), миллиметра (1000 метры) и проч. Фрапцу-
скый метръ, ако и опрЪд’Ьлеиъ за пр1»мЪрваше на длъ-
жпны. употрЪбихж го иослЪ. като лр1’яхж или дЪ-
лителе-ты, или умножяваны-ты му числа, за съста-
влешо на згёры-ты и разстояшя-та, на сумы-ты и на
влажны-ты существа, на равнпны-ты н проч.
§ В'. Кржгове прокар ванн възъ клжбо-то.
20. Като ила потрЪбж да припозиавать чясти-ты
на Земпо-то клжбо п да отпосять врьху него различ-
ны положения па Слънце-то, спорядъ чясове-ты на
годппж-тж, припудихжся да измыслить раздЪлеше-
то му съ много кржгове употрЪбляваны весла часто.
И зачтото и обла-та коруба на небо-то, спорядъ
всичкы-ты нейны страны, срЪщася съ равнпнж-тж на
Зезпж-тж (9), леспо сяразуэгЬва, че всичкы-тп па-
чрьтявапи кржгове врьху клжбо-то ни пр^дполагатся,
че ся срЪщать съ приличны кржгове, конто разде-
лав ать небо-то спорядъ истый пачмнъ, и сжще така
ся паричять.
Тыя кржгове сж два вида: един ся паричять най-
голЪми кржгове, зачтото пмжть всичкж-тж ведпчппж,
когжто може npieini кржгъ врьху клжбо-то; и това
става кога кржгъ-тъ има центръ сжицй центръ на
клжбо-то, и оттова го раздЬля па две равны по-
луклжба; друзп ся паричять малкы кржгове, зачто
цеитръ-тъ пмъ стон въпъ отъ центра на Зеаиж-тж
възъ еднж каквж да е точкж на ось-тж и'.
21. Пай голыми кржгове сж Екваторъ и Мсрм-
Д1анъ; а малкы сж параллелни-ти на Екватора. Па-
ричяся Екваторъ кржгъ ЕЕ' (чрьт. 4) что забыка-
ля Зеапж-тж, сжще така отдалеченъ отъ два-та по-
люса, и 1Ж дЬли на две равны полук!жба, отъ кон-
то онова что е камъ Арктический Полюсь паричяся
Скверно иолуклжбо; а другого, Южно. Тоя кржгъ
ся зове още и Равно депствена ллшя; зачто, кога
Слънце-то ся паипра врьху пе1Ж, тога сь става Рав-
иоденств1е, спрЪчь нощн-ты бывать равны съ дни-ты.
Небесный Екваторъ Д’Ьли и той небо-то спорядъ сж-
ш,1й начннъ С20-).
22. 1Черид(анъ ла nitcoe мЬсто е одна лшйя, коя-
то npiminyea отъ единый до другый Полюсъ, като
заминува и прЪзъ само-то Micro; иаричяся Мерщйанъ,
зачто дЬто го nocpima кржгъ-тъ на иебо-то замк-
нула прЪзъ онж!Ж точкж, на ко1ж-то Слънце-то ся
нампра, кога е пладне на олова сжще-го Micro.
Точка-iа на пладпя е съвеЪмъ отлоспте.ша, ине
беспрЪдЬлпа. За лЪкое Micro дйто стол камъ въс-
токъ на друго едно, Слъпце-то нзгрЪва по-нанрЪдъ
и слЬдъ това стига по-напрЪдъ въ срЪдж-тж на виж-
дапый сц врьвежь. Така точкы-ты на пладпя сж
различны по м^ста-та, конто стоять отпосптелно е-
дпо камъ друго спорядъ посокж-тж па Въстокъ камъ
Западъ, и обратно; а разлика-та па чяса, по който
ла всяко micro става пладне е тъкмо спорядъ раз-
далечя между две такывы агЬста. Та, зачтото Земя-
та ся врьти около ось-тж сп въ 24 члсове (6) п ней-
на-та окржжиость ся дйлп на 360 стжпове (13), явно
е, че тыя 360 стжпове прйминувать едпо-по-друго
прЪдъ • Слъпце-то мзъ между 24 чясове, исл’Ьдътова
па всякой едппъ чясъ прЪмпнувать 15°. Даклемъ иа
две мЪста, отдалечены пзъ по между 15 стжпове, раз-
лика-та па иладня гоп» те е едппъ чясъ; сирЪчь,
кога па по-въсточно-то Micro е пладне, па друго-
го спротпвъ него, ще е еднпадесятый чясъ прЪдп
пладпя. Оттова ся заключила, че пладне става на
сжщж-тж минута» по вен мЪста дЬто стоять подъ л-
стый Мерщнанъ оть единый Полюсъ до другый. Ме-
рпд1аш1-тп сж различии, ле само на две мЪста 15
етжпове единъ отъ другъ кога сж отдалечеип, обаче п
по всп мЪста пзъ между гоп» колко блпзо и да ся
случать едппъ оть другъ; така Меридганн-тп могжть
да с ж бесчетнп.
23. Венкой отъ Мерпд’|аны-ьгы продлъжявапъ камъ
успоряднж-ТхЪ страпж на клжбо-то, съставлява е-
дпнъ цЪлъ кржгъ. който, колкого камъ Micro-то прЪзъ
което заминува. д4»ли окржжпость-тж на клжбо-то на
две полуклжба: на въсточно и эападно; обаче така
р^чь полуклжбо не е, спорядъ тоя разумъ, въ бес-
прЪдЬлпо зиачеше, както кота ся сломяпава ла Рав-
поделственыЙ (21); съвсЬмъ е различна и отиоси-
телна колкото спротпвъ всякой едим» отъ Mepmia-
ны-ты на всяко мЪсто. (Впждъ по-долу 28).
24. Между малкы-ты кржгове или параллелпы-ты
на РавподенственыЙ ся различявать съ особены име-
на: два-та тропика и два-та полярны кржга.
Тропики сж два кржга отдалечепи па равно от-
стоите отъ Равнодеиственый. Единый ся иамира въ
сЪверно-то пол} клжбо (21) и ся нарпчя лЪтенъ тро-
ппкъ, зачто Слънце-то ся наэшра по него л!»т1>, или
на Рака, зачто по него чясъ на годнпж-тж Слънце-
то ся впжда да е срЪщо звйздовнпкъ наречснъ Ракъ:
а другый ся нарпчя зимснъ тропикъ, или на Козе-
рога, зачто Слънце-то ся впжда звмЬ срЪщо звй-
здовнпкъ Козерогъ.
Единый отъ полярны-ты кржгове ся пахожда въ
Арктический Иолюсъ, и ся нарпчя Арктический По-
лярный кржгь; а другый въ Южный, и ся нарпчя Ан-
тарктический Полярный кржгь; всякой едпнъ е далечь
отъ своя иолюсъ, колкото и тропици-тн отъ Равно-
денственыЙ.
25. Друзп-тп параллелнп, като нЪмжть свое имя,
сж въ ряда на Мерпд1аны-ты, спрячь бесчетпп и тыя
(22); зачто оть единый Полюсь до другый ноже nt-
кой възъ самый Мерпд!апъ да предположи параллел-
пы кржгове толко си, колкото сж и неговы-ты раз-
личны точки. Тыя параллелям кржгове влазять въ у-
потрйблеше за да локазвать намъ колко е далечь е-
дно эгрете отъ Равнодеиственый п отъ полюса.
§. Г'. Длъжина и ширина,
26. Тыя различил кржгове: РавподенственыЙ, Ме-
рпд'шпи-тп л Параллелнл-ти. давать пи способъ, какъ
да забЬлЪжваме подробно положен!е-то ла мйста-та
врьху земно-то клжбо. Това е толко си достойно при-
лично, колкою за облость-тж на Зем1Ж-тж (11) бы
пай-потрЪбно да намеримь uteon осповиы кржгове,
на конто можяхме относя всичкы-ты другы.
27. Равноденственый е единъ отъ тыя кржгове.
Отстоя1пе-то дето го отдВля отъ Полюса и съста-
влява четврьтинж-тж на вспчкж-тж окржжность, раз-
делено е на 90 стжпове, забележвапы отъ равно-
мерны параллелям кржгове иай-прьвы или кржгове па
ширинж, конто ся умаливать помалко, спорядъ кол-
кою ся лриблпжявать камъ нолюсы-ты. Отстояще-
го между параллелны-ты е подразделено и то на ми-
нуты и секунды, съ такъвъ начинъ чтото ноже не-
кой да покаже подробно колко е далечь едно место
отъ Равноденственый въ всяко едно отъ две-ты по-
луклжба (21); това отстоян1е ся казва ширина на е-
дно место. Зачтото Равноденственый е обнцй лрЪ-
делъ, камъ коЙто отнасяме тжтж ширинж, затова ся
и дели ширппа-та на СЪверпж и Южнж, спорядъ по-
луклжбо-то въ коею стон спомянено-то место.
28. Даклемъ ширина е отстояше-то на едно кое
да е место отъ Равноденственый; шпрнна-та, колко
е възможпо по-голема-та, е подъ Полюсы-ты; а па
Равноденственый е ничто. Тоя способъ показва само
възъ кой параллелпый стон некое место; зачтото Па-
раллелнп-тп забыколявать клжбо-то, ничто не щях-
ме зная, ако не можяхме покажемь одновременно и
въ ко!Ж точкж на единъ кой да с Параллелпый ся
среща положеше-то на то место.
29. Затова ся сговорпхж да пр!емать единъ отъ
Мерид1аны-ты, когото яарекохж прьвыЙ Мерид1анъ,
и употреблявать като неизменепъ предйлъ както и
Равноденственый. Вмдяхяе (23) что и отъ Mepiuia-
* иы-ты всякой единъ, продлъжяванъ камъ другж~тж
страпж на полуклжбо-то, съставлява голень кржгъ
(20) да дели Зешж-тж на две полуклжба: Въсточпо
и Западно. Всяко одно отъ тыя иолуклжба има 180
стжпове; даклемъ ся нр4>дполага раздЬлепо па 180
наЙ-прьвы Меридхакы, на конто изъ ио между от-
стояше-то, като е едипъ стжпъ, подраздЬяявася па
минуты п секунды; отъ тЪхъ ся показвать колко
стжпове н минуты далечь отъ прьвый Меридханъ, пли
камъ въстокъ или камъ эападъ, стой нйкос «4сто.
Това отстоян!© ся нарпчя Длъжида, която ся дКш на
Въсточиж п Западня, както ся случи mIicto-io, за
което ся говори, да е въ едпо пли въ друго полуклжбо.
30. Така длъжнна на едпо мЪсто е пегово-то от-
стояние отъ прьвый Мернд1апъ; а не ложе надмине
180 стжпове, и е ничто въ вспчко-то продлъжеше
на речений Мермд1янъ. Като npie»a»e длъжинж-тж
заодно съ ширинж-тж имаме тога сп способъ, какъ
да опрЬдЪляваме подробно всяко положение: зачтото
отъ еднж страпж, шпрпна-та показва намъ възъ кой
параллелный стой едЬ кое мЪсто; а отъ другж, по-
знав аме отъ длъжинж-тж колко то эгЬсто е отдале-
чено отъ прьвый Меридмшъ, и слЬдъ това въ кого
точкж на параллелный стоп; зачто точка-та, д!то
Параллелный ся прЪсачя съ Мерпд1ана, е пскано-то
мЪсто.
31. Bpoenie-то на ширинж-тж ся почнува отъ Рав-
ноденствепый, който е кржгь опр^дЪяевъ и пензм'Ь-
няванъ; а па длъжпнж-тж не може ся започне ОсвЪпь
отъ кржгь иагласявапъ спорядъ щете-то ни; затова
и ГеограФци-ти вспчкы не сж на единъ умъ за избп-
panie-то на прьвый Мершианъ. По заповедь на Лу-
довпка !Г. искахж да избержть като за такъвъ пр'Ь-
шшуваиыЙ прЪзъ островъ Ферро, едипъ отъ нарече-
пы-ты Канарскы; обаче много народи огь Европж па-
пу стнжхж него, и irfeKon отъ тйхъ прхенать за прьвъ
Меридханъ заминуваный пр4зъ свшж-тж шгь звЪздо-
пазницж. Французп-ти пр1емать заминуваный пр4зъ Па-
ризъ. Англпчяне-тл заминуваный пр'Взъ Гринвичскж-
тж звЬздопазпицж. конто е блиэо до столицж-тж ил ь
Лопдоиъ.
32. За да npicMH нЪкой право поэнаше за поло-
жеше-то па едшгь градъ, тр-Ьбва прьвй да научи кой
Мерид1ань сж употребили за да му забйлйжвать длъ-
жпмж-тж, •: да тж приводе на длъжинж-тж оть Па-
ризъ; това е лесно, кога познава разликж-тж па
Меридтаны-ты. Зкае, да речемь, че Гринвпчь стон
2 етжпа и 20 мин. камъ Западъ отъ Парпзскый Ме-
ридтапъ; кога ся даде длъжнпа-та ла Москвж да е
37° 32' камъ въстокъ па Грлпвпчь, трЪбва, за да
тж докара въ длъжппж-тж отъ зампнуваныл меридтанъ
прЬзъ Парпзъ, да извади 2° 20' отъ 37° 32', и та-
ка остова 35° 12'. Па-протпвъ, ако лгЬсто-то стоя-
ще камъ западъ отъ Грлпвпчь, трМваше да прибави
2° 20'. Така тыя дКлашя достигнуватъ въ приба-
вление и пзваждаше ла разликж-тж отъ Мерпд1аны-ты.
33. Лараллолни-тп или кржгове-ти на шприпж-
тж ставать пб-малкы, колкого повече ириближявать
камъ Полюсы-ты (27); а Мерид'шни-ти пли кржго-
ве-ти па длъжинж-тж, като заминувать отъ единый
до другый Полюсъ, велчкы-ти сж почти равподлъгы;
и вепчкы-ти илъ стжпове почти равна, безъ да ся
смйта малка-та разлива, конто происхожда оть спля-
скаше-то на клжбо-то (17). Зачтото етжпове-ти па
ширинж-тж ся броять по Мернд'таны-ты, истина е,
ако речемь что вепчкы-ти тыя стжпове сж нрпбли-
зптелио равна.
34. Обаче работа-та не е така и за етжпове-ты
на длъжииж-тж. Tin ся броять по параллелны-ты;
всякой параллелиыЙ, колко малъкъ и да е, дЬлися
всякога на 360°; даклемъ тыя стжпове сж едно слЪдъ
друго по-малкы спорядъ колкого приблпжяваие до
Полюсы-ты; отгор!» имъ параллелный достигнува да
е едшгь бЪлЪгь, на когото шприна-та е 90 стжпо-
ве, а длъжмпа-та ничто. Затова исто така е исти-
на, ако кажешь что етжпове-ти па длъжинж-тж не
еж етжпове на наЙ-гол!мъ кржгъ токо на Равподенстве-
пый, и отъ него камъ Полюса всякога ся смалявать.
§. Д'. Какъ с я о пр ЪдЪ ляпать длъжина
и ширина.
35. Зачтото длъжпиа и ширина сж основа на Гео-
гра<рпж-тж, понося да знаемь способа, что употрЪ-
блявать за опрЬд1>леше-то пмъ.
Познавать ширинж-тж съ упрпличеше-то на тоя
начшгь: Отстояше-то отъ Равноденственый па едно
Micro, или ширпна-та му, равно е съ възвышеше-
то отъ Оризонта на Полюса. Ако за прнмЬръ ся
памира подъ Равноденственый (чрьт. 5) небес-
ный Полюсъ (прЬдполаганъ что тукъ ся заб!.гЬжва
гькмо подъ Полярнж-тж Зв’Ьздж) виждася право па
Оризонта; затова възвышеше-то на Полюса е ничто,
зачто в тая ширина е ничто.
Зачтото npi>JiicTBaHie-TO на Полярнж-тж ЗвЪздж
е спорядъ стапваио-то пжтуваше по Зевпж-тж (11),
явно е что, ако нЪкой отъ Равноденственый £ отШва
какъ Полюса П единъ етжпъ, Звйзда-та, която ва-
ше по'-напрЪдъ на оризонта, ще ся покаже по'-вы-
соко единъ етжнъ; ако ли нЪкоЙ тръгне напрЪдъ 2,
3, 4 етжпове, и ЗвЪзда-та ще ся вижда възвышя-
вапа 2, 3, 4 етжпове, и слЪдователно до Полюса, Д'Ь-
то ще е отгорй надъ Оризонта гькмо 90°, сиртЬчь
па възвышеше равно съ ширинж-тж. Даклемъ въз-
вышеше-то на Полюса въ пЪкое Mt сто ще е равно
съ ширинж-тж на то мЪсто.
36. Така за да познаемь ширинж-тж на нЪкое
Micro, доста е да можемь прЬмЪримь, съ нйкое о-
ржд!е, възвышеше-то на Полюса надъ Оризонта.
Затова употр^блявать обыкновепо еднж четврьтпнж
гржгъ Г.1 В (чрьт. 6), раздЪлеиж на минуты и се-
кунды. Основа А В ся туря право камъ оризонта
В, а на центръ А е поставена една двигателна ли-
Hie А А. и ся влачи отъ В до Г. Упжтваме на-
право края му А камъ подяриж-тж Звезда» Е, нрЪ-
бройваме обзеты-ты стжпове между А и В; сборъ-тъ
пмъ е възвьппеше-то на ЗвЪздж-тж п па Полюса от-
горЪ падъ оризоита И. и това е равно съ шпрппж-тж
на иЪсто-то. Съ тоя иачинъ като ся намори възвы-
nienie-то 45° да речсмь, заключявать что и мЪсто-
то, дЬто става съглядваше-то, отдалечепо е 45° отъ
РавподенственыЙ.
37. Разлыка-та между Мермд'тны-ты па две irfe-
ста ся опрЪдЬлява .отъ опж!Ж на пладнспскый чясъ.
или съ на другы-ты чясове что сж на сжщи-ты тбхъ
м!ста; чтото, ако едно е отдалечено отъ друго 15
стжпове, разлика-та на вр1»мя-то. спорядъ което ста-
ва на всяко мЪсто пладпе, е единъ чясъ (22). Отъ
това ся заключява что, колкото пжти ложе нЪкой да
знае кой чясъ е въ сжщж-тж мипутж на две раз-
личны мЪста, познава и колко е разстоян1е-то что
е между псты-ты Мерпдшны па тЪхъ мЬста; въ това
достпгпува разврьзваше-то на др1дложеше-то за длъ-
жипж-тж.
38. Употр-Ьблявапи-тп способа за позяаше на раз-
ликж-тж оть чясове-ты сж ларечени-ти годшшш чя-
совардителе и сравпеше-то на сжщи-ты астрономи-
чески съглядвашя, станвапы въ две мЪста разложе-
ны подъ различны Мерпд!аны.
39. Чясоварднтеле-ти сж чясовнпци съврьшено
распорядепн, конто ся не промЬнявать пиколко въ
разстояше па много мЪсяци; оставить гы на една-
къвъ чясъ, като гы расторяджть камъ Слъпце-то,
кога ся нахождать на м^сто-то, отгдЪто ся поте-
глевать, което полагаме да е Парпзъ. Чясовардн-
тель-тъ слЪдува да показува всякога чяса, что е
въ речеиый градъ, въ какво н да о м4сто ако го
nptinice пжтпикъ. Кога той стмше ни мЪсто-то, па
което иска да познае длъжпиж-тж, съглядва п npie-
ма чяса на Пладпя показванъ отъ Слъице-то въ него
эгЬсто; посл-b го сравняю съ показаний чясъ отъ чя-
совардителя, който е ио онжтж минутж истый что е
былъ въ Парпзъ; остова ся пампра разлика-та иа
чясове-ты слЬдователио и раздалечь-тъ на Мерп-
д’шпы-ты.
40. Нека положнмь з. п. че пжтпикъ, потегленъ
камъ въстокъ, нампра что по минутж-тж, кога е
пладне на м1>сто-то дЬто стигпж, чясовардптель-тъ му
показва 9 ч. и 30 м., сир. 2 ч. п 30 м. по'-малко. За-
чтото едппъ чясъ е равенъ съ 15 стжпове (22), у-
шножяватся 2 ч. и 30 м. съ 15. излазъ-тъ 37° 30'
сж длъжииа-та камъ Въстокъ на парпзскый Мерид!апъ.
Разум4вася что, ако пжтпнкъ ся потегли камъ
Западъ, чясовардитель-тъ^му щяше показва едппъ
чясъ повече спорядъ 15°.
41. Ако бяше възможпо да ся нс развалять ни-
коей чясовардптеле-ти. щяхж давать намъ средство
за да познавало съ яко гол4>мж подробность длт>жя-
пы—ты; обаче за съзпчапы-ты въ тЬхъ измены отъ
пром^нявашя-та па студь-тж. и топлпнж-тж, не мо-
жемь ся обвЪрваме до край на тыя оржд!я; така прп-
бйгпуваме едновр'Ьменно и възъ съглядваше-то на
Пебсспы-ты явлешя, както на затулвашя-та.
42 Пека положнмь з. п. че одно Лунно затулва-
nie ся впдп въ три различны градове: въ Филадсл-
фпж, Парпзъ и Москвж; по чяса на затулваше-то
съглядоватеде-тп въ Парпзъ пмжть полунощь; onifl
въ ФпладелФпж 5 ч. 10' 24" сутрЪшкы; он!я въ Мос-
квж 2 ч. 20' 48" сжще така слЪдъ полунощь. Впж-
даме прьво. че ФпладелФ1я стоп камъ Западъ отъ
Парпзъ (въ Америкж), зачто чясове-ти врьвять на-
задъ; Москва стоп камъ Въстокъ, зачто чясове-ти
врьвять напрйдъ; обаче спорядъ колко ? уашожп 5 ч.
10'24" п 2 ч. 20' 48" сжще така съ 15, п щешь
намЪрпшь, чедлъжина-та на ФнладелФпж о 77° 36'
камъ Западъ отъ Парпзъ: и па Москвж 35° 12' камъ
Въстокъ.
43. ОсвЪнь Лунпы-ты затулвап!я употрЪблявать
още и другы Небесны явления; както: затулвашя на
Слънце-то, на сижтнпцп-ты Юпитеровы и проч, вся-
кого спорядъ сжщп-ты начала.
Всмчкы-тп тыя способ!! ся сливать въ това, сир.
да начЪрпмь съ врЪмя разликж-тж на Мерид1аны-ты
за да тж пр^обрыгемь въ етжпове.
§. Е'. Клжба и Зе не в иди.
44. Спорядъ тоя способъ маэгЬрохж длъжпнж-тж
и ширинж—тж па пай-гл авны-ты мЪста па Зеапж-тж;
а съ прЪмЪрватя станваны эгЬстмо, събрахж въ тыя
опрЪделены мЪстоположешя мЪста-та пзъ между и
още съобразеше-то на земи-ты; огь тЬхъ можяхж
да иепшшжть и пзобразетя па Зешж-тж. Тыя изо-
бразешя сж ц’Ьлы млн чястпы. Прьвы-ты ся пари-
пять Клжба и разстлаты клжба; а вторы-ты Зезсви-
ди или Харты общи или чястпы. Така па правилный
Земевидъ Въстокъ ся нампра отъ дЬспж-тж страпж
като ся поглядне на пего , отъ л$вж-тж Западъ, от-
горЪ С1>веръ, а отдолу Югъ.
45. Другад-Ь опр'Ьд'Ьлихме что с клжбо (17); а
разстлаты-ты клжба разлнчявать само спорядъ това,
че Земя-та ся исппсува на равпище, дЬто . за да ся
пр'Ьдстави что Земя-та е обла, хпшпжтея Параллел-
нп-ти и Мерид1анп-ти пзмйтвжти, както щяхж ся
впдлть некому кога гляда клжбо на веема далечио
отстоите; това да наречемь Испясъ. Исппсн-ти сж
различии, обаче венчкы-тп достпгнувать въ това, за
да представать сир. колко е възможно съ по'-малко
грЬшкж еднж облж равнппж врьху други, разстлатж.
Такъвъ впдъ па разстлато клжбо ся нарпчя Разстла-
то полуклжбо, зачто въ него ся прЪдставлявать от-
делено едно оть друго Въсточпо-то и Западно-то
Полуклжбо.
46. Другь впдъ па разстлато клжбо е наречено-
то Меркаторово отъ иля-то на математика что го е
псмыслнлъ. По него мерпд(ани-тм ся прйдставлявать
съ правы равностойны лвнш, и пр1>сЬчваны полЪгато
оть нараллелны-ты па РавподенственыЙ; него упо-
трЪблявать повече Мореплавателе-ти.
47. Зачтото е невъзможио да ся изобразить врь-
ху разстлаты-ты клжба всичкы-ты подробности на м-Ь-
ста-та освЪпь само ако пмъ даде нЬкой пространства
весла голЪмы и прЬгръдны, измыслихж чястны Земе-
виды или Харты, конто лзобразявать колко годЬ го-
ловы страны на Клжбо-то, подлагваны и тыя въ на-
рядбы-ты на исппсы-ты (45). Всеобщи ся иари-
чять, кога пр^дставлявать цЪло-то на нЪкое голЬмо
мЪсто пли дрьжявж; и частей пли особенн, кога из-
образявать само еднж стран*. Tin пакь ся нари-
чять хорограФическы, ако нрЪдставлявать едпж область
съ всичкы-ты и’ достоЙпозначнтелпы мЬста; и топо-
графически. или п географически, кога описатель-тъ
испшне и всичкы-ты усамотены жилища п раздЬле-
Hie-то па полета-та. Пма овде п друзи Земевпди;
както Мореплаватслскы-ти или идрограФическы-ти
правени за мореплавателе-ты. дйто съ внимав 1е ся за-
бЪлЬжвать краймор!Я-та и длъбины-ты па воды-ты;
Минералогически, врьху конто ся забЪлЪжва есте-
ство-то на земиы-ты nacrfc iu, родове-ти па Д’Ьто ся
нампрать по тйхъ руды, минералы и проч.
48. Всякой З'емевпдъ, голЪпъ пли малъкъ, става
спорядъ нЪкое ciiomeiiie или олрЬдЬлеше колкото
спорядъ ПСТ1ПШ&-ТЖ величин* на Земпо-то Клжбо;
и това сношеше ся показва съ нареченж-т* стлъбж.
Тая стлъба е лшпя пзъ отдолу на всякой земевпдъ
разделена равномерно, накопкто длыкина-та » пр1>-
градкы-ты показвать сь колко разстояше, щмеивано
врьху земевида, е равно н1>кое число па мили, левгы
или миллиметры: и това помага иачь да пр^цЬняваме
отстояшя-та на мЪста-та, п заедно да ся научяваме Зе-
мевндъ-тъ колко е по’-малъкъ отъ изобразено-то мЪсто.
49. Ето единъ нршгЬръ. Нека предположить е-
динъ Земевидъ възъ стлъбж-тж па коьътж единь
миллнметръ има длъжппж на единъ сяптпметръ; явно
е что отстоянia-Ta, пр1емваны на пего Земевидъ, щжть
сж по'-малкы отъ истпнскы-ты на мзобразены-ты ме-
ста спорядъ единъ деспметръ, сир. щжть бжджть де-
сять ми.ъпопы пяти по'-малкы.
Употр+.блявапы-ты мЪры за пр!>ц1Ьпяван1е на от-
стояшя-та ся нарпчять пжтпнческы м!>ры и разлмчя-
вать отъ еднж Дрьжявж въ друга’.. Въ Фраицж у-
потр-Ьблявахж като за таково нареченж-тж общж левгж,
обземанж почти двадесдть и пять пжтп въ единъ стжпъ,
н девять хиляды плетя въ земпж-тж окржжность. Дне-
шны-ты мЪры сж деспметръ и миллиметръ (19). Па-
речена-та ГеограФИческа миля е шест десяти га-та часть
отъ единъ стжпъ на Mepiuiana, сир. равна съ едиж
мипутж.
ГЛАВА II
Земя-та пр1емвана спорядъ спошеюя-та
и камъ Небесны тЪ.та.
50. Вндйхме чю Небесны-ты тЪла ся дЪлять на
два распознателны ряда: на неподвижны ЗвЪзды сь-
ставепы спорядъ звЬздовницп; и на движимы пли Пла-
неты , конто пмжть Слънце-то центръ на двпжеше-то
имъ (4). Тыя Планеты съставлявать заодно съ Слънце-
то наречепж-тж Плапетпж спстемж, и сж всичкы-ты
тьмны или другосвЪтны, сир. проспать свЪтлость что
сж отлъсква огь друго самосвЪтно тЬло, Слънце-то.
Плаиеты-ты ся подраздЪлявать още на две а'.)
на общи Планеты, конто ся пр!врьтать той чясъ около
С и>нце-то: гаьывы сж нареченны-ты собствепо Планет ы
и Кометы: в'.) па Планеты повторны или Спжтппцп (4).
Математическы-ты науки имжть способъ какъ да
ся ув-fepu нЪкоЙ за голЪминж-тж па вспчкы-ты тыя
тЬла и за отстояшя-та что гы отр1д1>лявать отъ пасъ,
кога одновременно и съглядван1е-то доказва врЬмя-
то на двпжете-то пиъ.
§. А'. С лги ц е.
51. Слънце-то, наЙ-свЪтла-та ЗвЪзда отъ пла-
петпж-тж систем*, виждася что има образъ почти
обълъ. БЬл1цн-тп, конто ся съглядвать врьху блю-
до-то му, като ся виждать что ся пр^и^ствать и пакъ
ся заврыцать въ сжщж-тж точкж, давать mi да ра-
зумЬемь что и то има едно движете на врьтежь о-
коло СВО1Ж-Т* ось, стаивало въ 25 дни и 12 чясове;
д1аметръ-тъ му обзема въ себе 111 пжтн земныЙ,
и е равенъ съ 319,000 левгы. Слъпце-то е около
1,400,000 пжтн по'-голЪмо отъ Зелнж-тж; виждася
на очп-ты пн толко си манго, зачто е отдалечено
отъ пасъ повече оть 12,000 зеины диаметры, или
около 34.000,000 левгы.
§. В'. И а и м е и о в а и 1 я па собствено
наречены Планеты.
52. 11ланеты-ты сж подложены на две двнженш:
едпо-то е движете възврьтптелпо около ось-тж нмъ,
за което сж ся увЪрпли съ исты-ты средства, как-
то и за Слънце-то (51); а друго-то движете врь-
тптелио около Слънце-то (4). Тыя две движешя
ставать иа вснчкы-ты безъ исключение оть Западъ камъ
Въстокъ. Това нагласеи1е происхожда отъ прьвы-
ты причины, съ конто Сътворптелева ржка олрКтЬли
двнженш-та на планеты-ты; н това е наЙ достойпо-
значително-то на явленш-та, отъ колкого г тядаме въ
еистемж-тж на Вселеинжьъ.
До днесь вспчкы-ты Планеты, колко зпаемь. сж
единадесять: Слънце, Меркурий, Венера, Зеяя, Марсъ,
Юнона, Паллада, Церера, Веста, Юпптеръ, Сатурнъ,
Урапъ. Шесть оть тыя сж были известны оть ста-
ро вр1>мя; остамжлы-ты пять: сир. Юнона, Паллада,
Церера, Веста и Ураггь ся открпхж прЪди нйколко
годшгь.
□3. ЫЬкоп отъ тЬхъ сж по'-малкы отъ Зеэиж-тж:
Меркурий е одна отъ десятж-тж и часть; Венера,
девята-та и' часть; Марсъ, пята-та и' часть; а Ю-
пона, Палада, Церера и Веста, сж толко си чалки,
что не е възможпо да ся познагжть подробно прЪ-
мЪрвашя-та на гол'Ьмиыж-тж пмъ, п ся наричять те-
лескопически Планеты; зачто не о възможно да ся
видать другояче осв^нь съ много силны (много уве-
личителны стъкла) телескопы.
Другы-ты сж по'-го тЬмы отъ Земьъ-тж: Юпнтеръ
1,470 пжти; Сатурнъ 890, и Уранъ 77 пжтп.
ВрьтеЮе и образъ тЬхни.
54. Меркурий, Венера и Марсъ ся врьтять око-
ло свмж-тж ось почти одновременно съ Зешж-тж,
сир. въ едипъ день; Юпптеръ и Сатурнъ блпзо въ
4/10 на деня. млн около въ 10 чясове. Оттова ся
разумЪва, като сж толко си по'-голЬмы отъ Зеэпж-
тж (53), че врьтеше-то пмъ е иай-чврьсто. Врь-
Tenie-то па Юпитера сравнено съ онова на Зелиж-
тж е 20 пжтп по'-чврьсто; на Сатурна 22 пжтп; на
Урана не ся знае еще.
55. Отъ съглядваше ся е доказало, че всичкы-
ты тыя Планеты сж однообразны съ Зешж-тж, сир.
че камъ РавподенственыЙ пмъ сж гръбясты (издуты).
и сплясканы камъ Полюсы-ты. Притова сж ся у-
вЬрили, че това силяскаше е почти спорядъ чврьсти-
пж-тж па врьтеше-io имъ. Юпптеръ и. и. която ся
врьтп около себе 26 пжтп по'-чврьсто отъ Зешж-тж.
спляскана е , или двадесять и пять пжтп иовече
отъ иегж, оттова тр!бва да заключяваме, че движете-
то иа врьтеше-то е прнчина-та на спляскаше-то имъ.
На-истинж известно е что гЬла-та дЪто ся врь-
тять около нЪкой центрь, опъвагся да ся отдалечять
отъ него съ по'-много чврьстипж, колкото пдвиже-
itie—то имъ е по'-бръзо: това ся нарпчя дЪйств!е на
оттласкателнж сплж; тя стоп протпвъ дЪйствю-то на
тяжесть-тж, или на привлекателнж-тж силж, която
привлачя камъ центра. Зотова иа всяколт. Планету,
ка[сто и на Зезпж-тж, страна-та что о близо камъ
Равноденственый, дЪто двпжешо-то е най-бръзо, трйб-
ваше да ся отдалены оть центра, сир. да ся изопне
или нзгръби, а това изгръбваше не ложяше стане,
освЪнь зачто существо-то иа Нлаиеты-ты было ис-
прьвЬ проточно.
56. ДЪйствге-то па оттласкателнж-тж силл опи-
рал л. протпвъ онаиж па тяжесть-тж, трЪбва да стой
ср$ща п па пзврыпваше-то и’; оттова т1$ла-та тр!б-
ва да изгубвать подъ Равноденственый что годЬ отъ
тяжесть-тж, ко1жто имжть въ другж сгранж иа н+>кр1Ж
Планету; на това сж ся увЪрплп Фпзпцп-ти каго у-
потр^бихж махалце-то па чясовннци-ты. Махалце-
то отдалечявано отъ полЬгатж-тж камъ орнзонта и
разлюлявано, клатися камъ иегж полЪгатж възврьпу-
вано отъ тяжесть-тж; колкото по'-много е тяжесть-
та, толко си по'-голЪма е и чврьстпна-та съ ко1Ж-
то ся кляти. Така сж съглядалп что, подъ Равно-
денственый, па пЪкой чясовнпкъ махалце, да пма
опрЪдЪленж д^1ъжинж, клатися по'-полегка отъ кол-
кото въ м^ста по'-бшзип камъ СЪверъ; затова ся
прлпудявать да му править различны длъжппы спо-
рядъ мЪста-та, кога искать да правп махкан!я за е-
дпакво количество иа врЪмя-то. Тоя опыть, като
доказва умалявак1е-то па тяжесть-тж подъ Равно-
денственый , доста е само да докаже. че л Земя-та
на-нстинж ся врьти ОКОЛО СВО1Ж-ТЖ ось.
57. Врьтеше. На танеты-ты врьтеше-то около
Слыще-то става въ но'-яного пли вь по'-малко Bpi-
мя, сравнено съ огстояше-то имъ отъ него. Мер-
курий правы врьтеше-то сп въ 88 дни; Венера, въ
224; Земя-та, въ 365 дни и 6 чясове пли въ едим
годинж; Марсъ, въ еднж годным п 321 день; Юпп-
теръ, въ 11 годшгь и 315 дни; Сатурнъ, въ 29
юдшгь и 164 дни; Уранъ, въ83 годшгь п 52 дена.
58. Пжть-тъ плп чрьта-та, конто описувать Пла-
неты-ты около Слыще-то, нее кржговита, обаче е
като длъглестъ или стнснжгь кржгъ; това ся пари-
чя еллппснсъ (чрьт. 7), па когото голЪмыЙ д!аметръ
ся нарпчя голЪма Ось, а малкыЙ малка Ось,
а точка-та на прЪспчваше-то К, центръ. Слънце-то
не ся нахожда тъкмо въ центра па тыя еллнпсы, а
въ едим точкж възъ го.гЬмж-тж Ось, пареченж Ве-
стж, Е', малко пЪчто отдалечепж on. центра; това
разстояше Е К да наречсмь ОтсрФднуваше. Оттова
ся заключява, че Планеты-ты не сж всякога еднакво
отдалечепы огь Слънце-то; обаче нЬкога сж по'-блм-
зо, некого по'-далечь. По'-малко-то имъ отстояше
ся нарпчя Перигел ie, и по'-голЪмо-то Афе.не; а срйд-
ие-то OTCToaiiie е половппа-та на сбора отъ две-ты
отстоят». Само на Зешж-тж чрьта-та има свое имя,
наречено еклиптпка.
Отстоян1я на Планеты отъ Слъпце.
59. Като пр!емать какъ сравните.то оирйдЬлеше
длъжинж-тж на земиый д1аметръ, да е 2,860 левгы,
намЪрмли колко отъ тйхь да турять па рядъ, еднж
слЪдъ другж, чтото дасяпсплънс равпо-то количе-
ство за отстояше-то на всяко)Ж Плапетж отъ Слъп-
це-то. Така спорядъ тоя начпнъ на нзговорено-то
смЬтнувгнпе, Меркурий е отдалечепъ отъ Слънце-то
4,800 д1аметры; Венера, 9,600; Земя-та, 12,000
(51); Марсъ, 19,000: Юпитерь, 65,000; Сятурнъ,
110.000: Уранъ. 242.000. Оттова виждаме. че тыя
отстояшя сж почти едпо камъ друго, както тыя чи-
сла: 4, 7, 10, 15, 52, 95 и 192.
60. Чрьты-ты (58) на Планеты-ты не ся напи-
рать всичкы-ты въ еднж равнипж, сир. параллелям по
между: на-ср1яца нЬкой сж полЪгнжты колкото спро-
тмвъ другы-ты, както ся прЪдставлявать па 12 чрьт.;
точкы-ты д!то ся срЪщать крайща-та имъ. наричят-
ся вжзле. Това полЪгнуваше (изваждатся телеско-
ппческы-ты Планеты, конто имжть по'-го.гЬмо гГо—
лЪгнуваше), не надлипува 8-ты стжпове и отъ двй-
ты страны па еклинтнкж-тж, сир. на Земиж-тж чрь-
тж, съ такъвъ начпнъ чтото врьтеше-то пмъ става
извжтрЪ въ единъ опасъ широкъ 16 стжпове. прЪзъ
ср1>дж-тж на когото зампнува еклпптнка-та; тоя о-
пасъ ся нарпчя Зод'шкъ.
61. Зод>акъ-тъ ся е нареклъ така отъ pint fcolov.
животно, зачто на него ся нзобразявать 12 звЬздов-
шщн, конто имжть имена отъ различны жнвотны (чрьт.
13). Слънце-то «р, като остава неподвижно въкж-
та на еклиптикж-тж ЯЕО, впжда ни ся отъ npi-
врьтптелно-то движете на Зешж-тж, че зампнува
одно по друго прЪдъ всякотж отъ 12 зодш; а по
сврыневаше-то на годинж-тж ся впжда намъ что,
като измшю вспчко-то продлъжете на Зодиака, за-
врыцася пакь въ сжщж-тж точкж, ось дЪто сп е
отШшло пр1мпнж.1ж-тж година; обаче дЪловию е Зс-
мя-та чю измпнува тоя пжть.
62. ЗвЬздовницп-тп пли бЪлЪжкы-ты на Зодиака
като сж 12 колко и мЪсяци-тп на година-га, Слън-
це-то ся впжда да измпнува по единъ звЬздоввикъ
всякой лгЬсяць, и три на всяко врЪмя оть годпнж-тж.
Ето пмена-та на звЪздовиицп-ты и на годпшны-
ты времена въ конто ся посрЪщать:
Пролить. — Овенъ. Т. Теля, $. Блпзиацп, П-
ЛЪто. — Ракъ, О. .1ьвъ, У. ДЪвоЙка яр.
Есень. — Кжпоны. =^. Скорпюнъ. Cip-Ьлець. /.
Зима. — Козерогь. о. Водолей. Рыбы V).
Г. Кометы.
63. Кометы-ты различявать отъ собствено наре-
чеиы-ты Планеты спорядъ това, чечрьты-ты имъ о-
писувать еллппсы весла длъгы или длъговаты, и что
оны ир^мииувать Небесно-то пространство па-сждЪ,
н нгЬкон ся двнжять отъ вьстокъ камъ западъ. Въ
периге.пя-та ем замппувать веема блнзо до Слънце-
то , и въ аФел1я-та см ся отдалечявать въ бескрайно
разстояше. Нйкога въ перигел1я-тн си нагоршцаватся
толко си, чтото имжть горящинж хнляды патл по'-сил-
нж оть посвЪтлепо желЬзо; тая горящим трйбва да
пзвЪтрява вещество-то имъ. II на-пстипж съг.шд-
ватся кометы, иа конто пушила-та имъ сжтолко си
мьглявы, чтото прЪзъ тЬхъ не ся впждать звЪзды-
ты. Въ таково състояше е л опашка-та, влждана
по'-много пжти слЪдъ тЬхъ, что имъ е дала и иаи-
меноваше; по права рЪчь ся вижда, че тя е оть вее-
ма голЪмж-тж горящппж пспарвано-то вещество на
Кометж-тж, което тя плече по дир Ь си. Спорядъ нЪ-
кои случае могжть ЗвЬздобройци-тп да пр£дкаж1жть
на едпы кометы възврыцаше-то имъ; обаче мыслить,
че 1гВкон отъ тЬхъ описувать чрьты, не еллппсы, а
другъ видъ изгръбены наречены иперболы (на конто
две-ты крайща ся не сцЪлявать нпкога), и слЪдъ то-
ва такывы кометы не могжть ся заврысж пакъ да ся
видать.
§. Д'. С п ж т и и ц и.
64. Спжтшщц или сподиршщи нарнчять нЪкой не-
бесны тЪла, конто ся врьтять около Иланеты-ты ка-
то ся двнжять отъ западъ камъ вьстокъ, кога тыя
си ся врьтять около Слънце-то. До днесь е позна-
то само за четыре планеты да пмжть спжпшцн; си-
р!чь; Земя-та, Юпитеръ, Сатурвъ и Ураиъ.
Спжтннкъ на Зезнж-тж е Луна-та; обаче за иегж
щель говорить слЪдъ това по'-надльго.
Юпптеръ има четыре сижтшщи, конто ся рас-
познавать само съ телескопы-ты. Превратите то-то
имъ движете около себе е равно съ врьтеше-то имъ
около Юпитера. Това врьтеше не с многоврЪменно;
зачтото па по'-блпзшй камъ Юпитера ся изврьшва въ
единь день и 18 ч. а на най-далсчшй. въ 16 дни и
16 чясове.
65. Оттова ся заключява, че тыя спжтницп трЪб-
ва да попадать и въ чисты еклипсы; и зачтото Луп-
пп-ти сж веема р1>дкы, ЗвЪздоброЙцп-ти и обыхо-
дителе-тн употр!>блявать най-чясто па спжтшщи-ты за
пав^рваше па длъжинж-тж, спорядъ способа что го
лрЬдказахме (41).
66. Тыя спжтнпци полагать подобно да изв^стя-
вать памъ чврьствпж-тж. съ копкто стпга до пасъ
св^тлость-та отъ небеспы-ты тЬла; п ето съ кой пачипъ:
Като с познато добрЪ врЪмя-то за врьтеше-то
па всякой спжтникъ, лесно е да прйдкажемь часа, ми-
нутж-тж и секундж-тж, спорядъ конто единъ отъ
спжтипцп-ты ще пропадне въ планетнж-тж сЪнкж и да
пострадав затулваше. Обаче ся е съглядало что,
кога Юпптеръ е въ Z' (чрьт. 8) отъ другж-тж стра-
иж на Слънце-то колко-то спротивъ Зелпж-тж, кога
ся иампра тяна/, эатулвашя-та зампнувать по'-не-
легка , отъ колкото трЪбваше; п на-протпвъ, кога ся
намнра отъ сжщж-тж страмж съ Зеэпж-тж на Z, тыя
эампнувать по'-скоро. Въ прьвый случай уюмснява-
Hie-то е всякога непзя’Ьипо 16' */,. По правд рЬчь
можешь размыслева, че това укжепяваше пронсхож-
да но прпчниж на врЪмя-то, което разнеся свЪт-
лость-тлг» доклЪ пзмппе чрьтж yv на Зем1.т.-т.ъ: обаче
половпна-та на тжтж чрьтж, или отстояше-то па
Слънце-то отъ Зешж-тж, е 34 миллюпы левгы (51);
а д(аметръ-тъ или ось-та е 68 мил.попы; даклемъ
свЬлость-та пзмпнува около 4 миллюпы левгы за е-
днж мипутж или 68,000 за еднж секундж; чтото на
свЪтлость-тж чврьстипа-тм е около миллюяъ пжти ио'-
голЪма отъ гюллс па топа.
67. Сатурнъ пма седямь спжтници такожде най-
6.1И30 до него; освЪнь тЪхъ пма ощс и едипъ прь-
стень что го запасва какъ съ поясь, вижданъ да об-
разува отъ вънъ и отъ двЪ-ты страны като двЬ
грывнп (чрьт. 9). Тоя прьстепь е сЬпчястъ както и
сама-та планета (50), зачто и дакарва {оть пего сЬн-
кж лесно разлнчявапж. Не е прил!>пенъ отгорЬ на
Планетж-тж; а ся врьти около пень въ 10 ч. и 'Д;
и зачтото д1аметръ-тъ му с два десять п три пжти по'~
голЪмъ оть зелный, заключявася оттова что ся пр*—
врыца 23 пжти по'-чврьсто; ашпрнна-та эту сявиж-
да да е равна съ ’/3 отъ диметра па Планетж-тж.
Урань пма шесть спжтници, конто несявпждать
токо съ пай-добры телескопы.
§. Е'. BpbTenie па Зеэнж-тж около
Слънце-то.
Времена па годипж. Зеэтя-та ся врьти около Слън-
це-то въ разстояше на еднж годпнж (57), като ся
прЪврьта едповр1шенпо и около себе въ разстояше
на едпо дешгононис. Прьво-то движете докарва на-
сл-Ьдваше-то па деля и пощь-тж; друго-то, промЪ-
нж-тж па годишпы-ты времена и неравепство-то па
ДНИ-ТЫ П ПО1ЦП-1Ы.
68. Тыя две сЬтнешны явлешя нзвирать собстве-
но отъ сл'Ьднп-ты дв1> причины:
а'.) Ось-та па Зешж-тж (57) не е полЪгата възъ
чрьтж-тж; пол+»гваше~то и' не ся изяйнява освЪнь
съ н1>кой пачнпъ едва чювствнтеленъ;
в'.) Два-та края на земнж-тж Ось, спрячь два-
та Полюса, глядать всякога кажь лсты-ты точкы на
небо-то.
69. Отъ тыя слЪдува что сж две времена на го-
дпнж-тж, по конто два-та края па Ось-тж сж от-
далечени па равно отъ Слънце-то, и други две пакъ.
по конто единый оть два-та Полюса ся нампра по-
блпзепъ камъ Слънце-то. Спорядъ тыя псглькуваны
начала. нека памыслпмь сега Зелпж-тж прйврьтител-
нж около Слънце-то.
70. ПролЪтно равноденстввс (чрьт. 10). По това
врЪмя иа годппж-тж два-та Полюса IIII' окон вся-
кого сж отклонена ко «кото спротивъ еклиптикж-тж,
сир. чрьтж-тж на Земгж-тж ЕЕ. отстоять па равно
оть Слънце-то Н Зарп-ты на това свЬтплшце па-
дать полЪгато въ сгранж-тж что е отдалечепа на-рав-
но отъ два-та Полюса, п онпсувать съ заврьтеше-
то на Зешж-тж кржгъ 11 пареченъ Равноденственый
(21): вснчка-та половина па зеипо-то клжбо оть е-
дпный до другый Полюсъ с угрЪяна, а друга-та по-
ловина о тьэша. Така Равноденственый и всичкы-тн
Параллелнп ся нрЪсачять на двЪ равны части отъ ли-
вня. ПП', что въспнра свЪтлость-тж; отгдЪто по
вснчко-то лице иа Земгж-тж става равенство на депя
и нощь-тж. и това ся казва Равноденствие: ларнчя-
ся пакъ ПролЪтно, ако Слъицс-то ся вижда намъ
тога сп да е въ зодпж Овенъ (62).
71. ЛЬто (чрьт. 11). Отъ деня на Равноден-
cTBie-TO земна-та Ось, зачтото варди псто-то поло-
жеше както спротивъ непр1дЪлпо-то разстояше, иа-
хождася, по причина на движеше-то и камъ врь-
тежя; малко по налко какъ спротивъ Слънце-то, камъ
което Арктический Полюсъ ся обрыца по малко, и
Антарктический ся отдалечява спорядъ исто-то срав-
нение ; Слънчевы-ты зарп слЪдъ това простаивать да
докачвать Равноденственый li както испрьвй, и ся
впждать да възл’Ьзять камъ СЪвсръ, п начрьтавать
отъ день на день но'-малкы Параллелны. доклЪ най-
послФ» да опшшжть тропика на Рака тт 23° % камъ
СЬверъ на Равноденственый (24). Това вр*мя на го-
дипж-тж да маречемь повраткы, зачто Слънце-то ся
вижда таит» да постояв» за да ся възврьне назадъ
камъ Равноденственый
Въ това врЪмя па годинж-тж Арктический По-
люет» от1йде камъ Слънце-то, колко п то ся впжда
да с приблизило камъ него; а Земя-та ся угрЪва
всякога на половннж, а не вече изъ цЪло отъ еди-
ный Полюсь до другой. СвЬтлость-та стпгпува 23°
'/5 отвжд’ь Арктический Полюсъ, или па полярный
кржгъ, когото опнеува тога си съ денпо-то врьте-
шс; п остава пакъ отсамъ Антарктический Полюсъ
23° '/, въ Полярный Антарктический кржгъ.
72. Угр1япо-то полуклжбо не прЪсачя вече
параллелны-ты на равны чястн, съ такъвъ начпнъ что
Слънце-то угрйява въ повыше отъ половинж-тж на
сЬверпо-то полуклжбо 1П i и по'-малко на южно-
го Illi. Даклемъ дни-ти сж по'-голЬмп отънощи-
ты, п между т+»хъ разлика-та за всяко м!сто па ct>-
верно-то полуклжбо е несла явна спорядъ отстояще-
го па то мЪсто отъ Равноденственый. Зачто, па Рав-
ноденственый 14, който ся прЬсачя па двЪ равны ча-
сти /х п х t съ лпн11Ж Л X дЬто въеппра св^тлость-
тж, дни-ти сж ранни съ нощп-ты; обаче спорядъ
колкото ся отдалечяваме огь Равноденственый, раз-
стоя|йе-то между лнппж-тж что изврьшева свЪтлость-
тж Ay. и отъ половпиж-тж на Ось-тж Их става па-
прЪдпувате ню по'-голЪмо; оттова, зачтото е по'-
гол^мо отъ ху, явное чтовъ едно ийсто д1то стой
подъ тропика ст', дни-ти щжть бжджть малко по'~
голыми нежели въ друго-то мЪсто что лежи подъ па-
раллелный v.y.
73. Есепь. Той чясъ слЪдъ врЪмя-то па поврат-
кы-ты. Ось-та па Земтж-тж пачпува да ся пр4мЪст-
ва само колкото спротивъ Слънце-то (71). Аркти-
ческий Полюсъ ся отдалечява отъ Слънце-то, а Ан-
тарктический приближява; Земя-та най-послЬ сяза-
врыца въ исто-то положеше, въ което ся намЪри
по Про.гЬтпо-то равнодецстше (чрьт 10); отгдЪто
ся раж дать накъ сжщп-ты явлешя.
74. Зима. Земя-та като слЪдува беспрестанно своя
пжть, достмгнува съ прЪмЪстваше-то на ось-тж си,
колкото спротпвъ Слънце-то, въ положение до край
успорядно на онова, дЪто ся вахождагне прЪзъ лёт-
ны-ты повраткы. Исты-ты явлены ся испораждать,
обаче въ противно положеше; съ такъвъ начннъ что-
то речепы-ты за Арктическо-то полуклжбо сяупрп-
лпчявать и на Антарктическо-то, и обратно; зачто е
веема явно, че и две-ты полуклжба имжтг. едпо слЪдъ
друго зииж-тж и лЪто-то.
75. А умножеше-то и умалеше-то на топлииж-
тж происхождать отъ тыя двй причины; конто сега
лесно можемь проумЪемь: а'.) ПрЪзъ л4то-то Слъп-
чевы-ты зари докачвать повыше полЬгато сЬверпо-то
полуклжбо; а прйзъ зимж-тж дохождать повыше по-
лЪгижты кога ся нампра Слънце-то въ тропика на Ко-
зерога хх"; в'.) Пр-Ьзъ лЪто-то, кога дпн-тп сж по -
голЪмп, Слънце-то остава по'-много врЪмя възъ о-
рпзонта, атоплппа-та не токо пма доста вр+>мя, что-
то да си промине прЪзт. малкы-ты нощи, обаче и
всякой день ся прибавя друга нова. ПрЪзъ зпмж-тж
ся намЪствать двё-ты причины обратно.
76. Колко за етжпа па топлпнж-тж что дрьжн въ
различпы-ты мЪста на земно-то клжбо, дЪшть 1Ж
спорядъ него на пять рЪмкцп или ноясы наречены:
единый ся именува горящь и ся пахожда между два-
та тропика; два-та хладпи, между тропици-ты и но-
лярны-ты кржгове; а друзп-тп два наЙ-послЪ сту-
денп, лахождапъ всякой единъ между Полярны-ты
кржгове.
77. Транше на демя. Дни-тп распжть спорядъ
колкото сяотдалечдва нЪкой отъ Равнодеиственый (72),
съ такъвъ начшгь чтото порастваше-то на по'-ro.it-
мый день различява въ всяконъ ширина. Подъ Рав-
нодепственый всякога е день-тъ 12 чясове, зачтото
3
тоя кржгь ся прЪсачя шшагы на двЬ равны чястп отъ
липпж-тж дЪто онрйдЬлява свЪтлость-тж а въ По-
лярный кржгъ е 24 чясове, зачтото прЪзъ деня на
повраткы-ты слъичевы-тв зари стигать въ 23° отъ
другж-тж страпж па полярный кржгъ, чтото той
цЪлъ ся угрЪява. На Полюса най-малкый день о
шесть мЪсяцп, зачто отъ пролЪтпо-то Равноденств1е
до есепско-то въ северный Полюсъ грйе беспрестан-
но Слънце-то, и взаимно пакъ има шесть лгЬсяци
нощь, като остава ноугрЪть отъ есенско-то Равно-
денств!е до пролЬтпо-то.
78. Клпматъ. Затова ветхы-тп ГеограФци пмали
разделено между Равноденственый и Но носа разстоя-
iiie-то иа 30 чястп, наречены Климаты (сир. накло-
нения), отъ конто 24 ся пахождалн между Равно-
денственый и Полярный кржгъ, п 6 между него и
Полюса. Прьвп-ти ся нарычать получястнп юшмати,
зачтото поназвать, че най-голЪмп-тп дни расттжть
по половпнж чясъ; втори-ти ся зовтжть мЪсячнп, за-
чтото това порастваше е на сдннъ мЬсяць.
79. Положение на клжбо-то. Отъ паклоиеше-то
на Земпж-тж Ось сл’Ьдва естествомъ за да ся пе
впждать отъ вен страны на Земтж-тж звЪзды-ты, че
правять вижданый имъ пжть по еднж истж посокж;
оттова ся роднхж и пр'Ьдставптслпы-ты изговарвашя
за различны-ты положения па клжбо-то; спрЬчь: па-
раллелно Клжбо. право Клжбо, по.гЬгато Клжбо.
Жптеле-тп подъ Равноденственый имжть право
клжбо; зачто тыя, като имжть Полюсы-ты право на
Орнзопта (35), глядать звЪзды-ты да ся възвышя-
вать полЪгато въ пего Оризоптъ. Тыя ся нармчять
АмФиецш, зачтото достпгнувать да имжть сЪпкж-тж
отъ тЪло-то имъ едпо-по-друго то камъ СЪверъ, то
камъ Югъ. Отвждъ Равноденственый Полюси-тп по-
чнувать да ся възвышявать отгорТ» падъ Орлзопта,
спорядъ koikoto приближява пЬкой камъ гЬхъ; звЪ-
зды-ты, ся впждать да ся възвышявать пол"Ьгнжто и
да описувать по^гнжты лиши колкото спротивъ 0-
ризонта. Така клжбо-то е что год!, обаче всякога,
полЪгнжто между Равноденственый и Полюсы-ты.
Параллелно кла»бо не стон посрЪдъ токо подъ
два-та Полюса; тамъ зв!зды-ты описувать лиши па-
раллелны съ Оризонта. На пр!дм!ты-ты дЬто сяна-
хождать по тыя мЪста сЪнкы-ты, спорядъ поврат-
кы-ты, врьтятся около сжщи-ты пр'Ьдм'Ьты; затова
тамкашпп-ты ся паричять перисщи.
80. Транше на годишны времена. Зачтото Зе-
мя-та описува еллнпсисъ, на когото кжтъ не е
центръ-гь (58), проумЪвася что Равнодепствена-та
лпшя не трЬбва да го д*ли на дв! равны чястп: ог-
това слЪдува что дльжина-та на четыре-ты годишны
времена не може бжде сжща-та. ПрЪзъ л!то-то Зе-
мя-та е повече отдалечена отъ Слъпце-то около '/32,
зачто по часа на лЪтны-ты повраткы ся нахожда въ
т/ (чрьт. 13) джга ет/, измпнжла-та прЪзъ пролить-
тж, п Е прЬзъ лЪто-то е по'-го.гЬма оть джгы Е Н
н Н е; оттова прол!ть-та и лЪто-то сж двЪ времена
по'-го.тЬмы на годинж-тж; зачто смЪтать:
Огь пролЬтно-то Рав юденст!не
до лЪтны-ты повраткы 92 д. 22 ч. и 14'
Отъ лЪтны-ты повраткы до ессн-
ско-то Равноденствие 93 „ 13 „ 34'
Отъ есенско Равноденствие до
зимны повраткы 89 „ 16 „ „ 35'
Отъ зимны повраткы до пролЪтно
Равноденств1е 89 „ 1 „ „ 47'
81. ОсвЪиь това имана-та разлпка въ траяше-то
на годпшны-ты времена не пропсхожда само отъ о-
ПЖ1Ж въ величмнж-тж падвЪ-ты джгы ЕИе. и Е1»/®,
обаче отъ сжществувано-то въ негж еллипсовпдно
движете па псбесны-ты тЪла, зачтото това движете
набръзява ставано близо до кжта; съ такъвъ начшгь
что однаджга 2° пр1емваны заедно възъ ЕН п е%
ще измнне по'-скоро по IIEt и по'-полегкж по е у.
82. Оттова слЪдува. че пжть-тъ на Слънце-то
не е еднакъвъ и равенъ спорядъ всичкы-ты времена
па годинж-тж, и что удвоеше-то на две-ты движе-
ния , на врьтеше-то и на възврьтеше-то, не вардять
всякога мсто-то сиошеше. Това е наЙ-главпа-та при-
чина, оть когато ся случява да става иЬкога плад-
не по'-скоро, и другъ пжть по'-кжсно. Чясовшщи,
на конто движеше-то е еднакво, кога сж направепп
яко добрЬ, пе ся съгласявать всякога съ слънчевы-
ты показалкы. ВрЬмя-то что го поназвать тыя па-
ричяся средне; явявано-то оть показалкы-ты е истин-
но-то врЪмя; разлнка-та между двЪ-ты ся нарпчя
равнолйпе; пай голЬма-та оть разликы-ты е около 16'.
83. Годишно траяше. Отъ нр'Ьдказаны-ты става
явно, че година-та е врЪмя оть възврьтеше-то на Зе-
мш-тж около Слънце-то.
ЗвЪздобройци-ти различявать двЪ годины:
А'. ЗвЪздна година; така ся нарпчя врЪмя-то, что
употрйблява Земя-та да ся възврьне до край въ точ-
кж-тж дЬто е между Слънце-то и сжщж-тх звЪздж,
отъ когато си отШде заяинжлж-тж годинж; както
оть Е въ е (чрьт. 13) точкж, която е до край меж-
ду Слъпце у и звезда Е"': тая година е 365 дни,
6 чясове, 9' и 10".
В'. Годппа на повраткы-ты пли на Равноденств4я-
та, е измннувано-то врЪмя между две равнодоиств!я
или дв-fe повраткы, равна съ 365 дни, 5 ч. 48' и 45",
или по'-малка отъ другж-тж 20' и 25": тя ся па-
рная и Граждапска година, зачто обще нега упо-
трЪбляваме.
84. Тая разлива произлазя отгдЪто точка-та на
Равноденств1е-то дохожда малко прЪдн Земга-тж,
излЪзла отъ бЪлЪгъ Е, да ся заврыге въ истый 6Ъ-
лЪгь; това ся нарпчя прЪдхождаше на равноденств^я-
та. Ако равподенств!е-то е станжло тжга годин»,
кога Земя-та бяше въ в, прЪзъ горнга годин» ще ся
случи, Земя-та да е въ у; слЪдъ нйколко годияъ въ
0, поел! въ а, и слЪдователно, чтото Земя-та о-
става назадъ нечювствително възъ чрьтж-тж си. То-
ва оставаше назадъ е единъ стжпъ въ разстояше бли-
зо на 72’годины; така щжть дотрЬбвать около 2,160
годинъ да остане назадъ еднж зодпж, и около 26,000
годинъ да измпне чрьтж-тж си обратно.
85. Оставаше назадъ на неподвижны. Оттова ся
проулгЬва Лче положеше-то на звЪзды-ты по Зодиа-
ка ся вижда да ся промЪнява всякж годинж, колко-
то спротивъ Слънце-то. като остава назадъ отъ не-
го. Па-истииж ако Земя-та по Равподепств1е-то е
видя Слънце-то тжаж годинж да ся срЪща въ зве-
зда Е"' па Зодиака. тая звезда забйл'Ьжваше въ
еклиптпкж-тж згЬсто-то на Равноденственж-тж точкж;
обаче прЪзъ горшж-тж годинж, зачтото звйзда-та ще
е въ у по часа иа Равноденств1е-то, Земя-та ще ви-
ди Слънце-то да ся срйща въ звйздж /, поднрй ще
го види въ и сл1д. Така ще и' ся види, че звЪ-
зда-та остава назадъ отъ Слънце-то, колкото и тя
остава назадъ отъ точкж в' на чрьтж-тж п. Даклемъ
е явно что, кога като от!йдн назадъ еднж дванаде-
сятж чясть отъ чрьтж-тж и ще ся намори въ а, ще
види Слънце-то въ е и звезда Е” ще ся покаже
что е отШшла назадъ, по вспчкж-тж джгж Е"' а на
самж-тж и' чрьтж. Така въ разстояше о трпдесять
пжти на 72 годины, или на 2,160, точка-та на Ра-
внодепств1е-то а ще врьви пр’Ьди зв1>здж-тж Е” е-
днж ц1мж Зодпж. И ако нЪкой предположи. че тая
точка бяше отъ начало въ прьвый стжпъ па Овена,
слЪдъ пзшшуваше-то па горЪречены-ты годины, ще
ся намЪрп въ прьвый стжпъ на зодпж Рыбы.
86. Това явлеше е дало прпчпнж за да разлпчя-
вать бЬ.тЬци-ты или Зодш-ты отъ зв1здовпицп-ты па
Зодиака. Имена-та на прьвы-ты слЪдять пжтя на
Слънце-то, п врьвять напр’Ьдъ, както и то колкото спро-
тивъ звЪзды-ты', имена-та на вторы-ты па-противъ
ся отдавать на сжщи-ты звезды, и слЪдователпо о-
стонать назадъ. Така слйдять да назвать, както сж
говорили и въ наняло ла Астрономиж-тж, прил'Ьтни-
то Равиодепствте сгава, кога Слънце-то е въ а' стжпъ
(пли въ прьвый домъ) на Зоднж Овенъ, обаче дЬ-
ловпто ся срйща въ прьвый стжпъ на Зв^здовмнкь
рыбы. Разлнка-та па нанрЬдшж-тж годинж ще стане
по’-голЪиж.
86. в'. Година на Равноденств1я-та или граждан-
ска-та екакю казахме. равна съ365 дни, 5ч. 48'
и 45" (83), сир. Земя-та нзврьшева около Слънце-
то възврьтеше-то си въ толко си врймя. Обаче като
ся смЬтпе годпиа-та само за 365 дни. случявася да
ся намира Земя-та въ сключеше-то на четыре-ты го-
дины назадъ о ст а пж та около 24 чясове пли единъ
день, п 25 дни въ сврьшъка па единъ вЪкъ; това
прЪм'Ьства ряда на годпшны-ты чясове. За исправле-
iiie на това мэмыслпхж по вр'Ьмя-то на ]ул1я Кесаре
Римского да прибавувать на всякж чстврьтж годинж
едннъ день прЪзъ «4юяць Февруартя, в да паричять
мета» годинж высокошиж, като предположить, че о-
быкаляше-то на Зе>пж-тж ся пзврьшева въ 365 дни
и 6 цЪлы чясове. Оттова пропсхожда. чтото въ три
годппъ еднж слйдъ другж смЪтнуваны но 365 дни,
Февруарый да има 28, а пакъ па четврьтж-тж смйт-
нуванж по 366 Февруарый да има 29 дни.
Календарь съ тоя начияъ псправенъ паречеся 1у-
л'шпекый, когото поел! пршхж и Хриспянп-тп; оба-
че елйдъ замнпуваше на 15 вЪка съглядахж, че про-
лйтпо-то равноденств1е (д!>то вспрьвЪ ся падаше на
21 Марта, и сл-Ьдъ което бяше определено да празд-
нувать велпкдепь) дохождаше десять дни по'-напрЪдъ.
Затова дотрЬбва друго псправлеше, което направи
нйреченый Грнгор1япскый календарь, станатъ така:
зачтото въ всякотж четврьтж годинж ставанж высо-
кошнж, сир. огь 366 дни. прибавятся три четврь-
тнпЫ отъ часа новече па нстшщж -тж (зачто троии-
ческа-га година не съдрьжява 365 д. и 6 чясове nt-
лы), а тыл три четврьтп вы исплънявать три дни въ
разстошпе на четыре вЬкове. въспр1яхж да оттьмнувать
тыя три дни на всякой перюдъ on. четыре вЬкове,
безъ да направять послЬдша»-тл» годин® на всякой
отъ 1ри-ты прьвы высокошмж, кога спорядъ ряда имъ
сж дЪловнто высокошны, обаче само опал® на четврь-
гый. Спрячь, годины 1700 и 1800 ся смЪтнжхж
по 365 дин, както и 1900 ще ся слгЬтпе подобно;
обаче 2000 ще бжде высокошпа да ила 366 дни.
Това иснравлеше съ коёто ся уп.кмява гражданска-
та година съ тропнческж-тж, станжто па 1581 слйдъ
Р X. по врЪмя-то на Римский Пап® Григория IF, и
въведеяо отъ него прЪзъ нем» годин®, оть koi£to
пзвадихж десять дни, вьсщмяся частно оть всичкы-
ты западни Хрисляны; така псправеный календарь,
паречеся Грпгор1янскый за распознавание оть lyji-
япскый, когото дрьжять отъ Въсточнж-тж Црьквж
Христ1яш1-ти: Блъгаре, Русси, Срьби, и Грьци. От-
това пропсхожда между два-та календаря дванаде-
сять дни разликж въ месяца; чтото, мы кога имаме
1-Й день па месяца, заиадип-ти имжть 13-Й; таза
това въ много игЬста ся задрьжя обыкновение въ
лисяа да ся заб!>л+>жва о две мЬсяць-тъ така: ‘/(3
Марта, т. е. прьвый спорядъ ветхый и 13-й спорядъ
новый календарь.
§. S'. Лука и иеЙны движения.
87 Възврыеше. Луна-та е па ’ Земгж-тж спжт-
тшкъ и описува около nei® едипъ еллшгспсъ (58).
Точка-та на тоя еллппсисъ. д-Ьто Луна-та ся иахож-
да наЙ-блпзо на Земьт.-тж. иаричяся перигел1е; а о-
ная, по коште ся нампра най-далечь, — ач>ел1е. Тоя
спжтппкъ е далечь отъ иасъ 86,000 левгы; пеговый
д!аметръ е малко по’-голЬмъ оть четврьтпиж-тж на
ЗемныЙ. и спорядъ всичко е 49 пжти по'-малъкъ оть
Зем1ж-тж. и 65 мил. пжти по'-малъкъ отъ Слънце-
то. Лупа-та има около своьъ-тж Ось и прЪврьти-
телно движете, па което трааше-то е равно съ о-
нова отъ възврьтеше-то, затова има всякога еднж-
тж си страпж обрьнжтж камъ Зем1«-тж.
88. Възврьтеше-то на Лупж-тж, колкото спро-
тивъ точкж-тж камъ коьъто щс смысли н4кой да cpt-
ща тоя спжтнпкъ, е псрюдпческо пли синодалпо. Пе-
рюдическо ся нарпчя, кога ся сайта врЬмя-то, кое-
то употребляв» Луна-та догдЪ ся съедшш съ едпж
звЪздж и съ Слъпце-то; като з. п. измпне чрьтж ^7
ус (чрьт. 14), да ся заврьне въ съ одни onio съ Слън-
це-то Н и съ зв1здж Е"; това врЪмя е 27 дни и
7 чясове. Зачтото въ траяте-то на 27 д. и 7 ч.
Земя-та трькаляпа по чрьтж-тж си стигиува отъ Г
до /, Лупа-та като дохожда въ .Z, нее вече меж-
ду Зешж-тж п Слънце-то; обаче да ся намори пакъ
въ таково положеше трЪбва да пзврьвп джгж 2о.
та правп още 2 д. п 5 чясове повыше, конто при-
турваш! въ прьвы-ты 27 д. п 7 ч. править 29 д. п
12 ч. п това е сиподалпо-то възврьтешо или лун-
ный эйсяць*).
89. Фазы. Луна-та е тьмпо тЪло и npieaa свет-
ло ст ь-тж оть Слънце-то. Като ся възврьтява около
Зешж-тж показва пи подъ различны вндове угрйя-
нж-тж сп страпж, и отъ това пропсхождать паре-
чепы-ты п Фазы, т. е. различни-тп образа, подъ кол-
') IltpiodutccKO Лунно възврьттс сп нарпчя отв едя<к забпл/ьженж
точил, на самж-тж И чрьтж паке выв истпж-тл точим намаст-
вате-то il става ни во 27 д u 7 ч. Счкодално шэврыначс ся на-
р«чя врпмя-то, по иоето Луна-та отв едно соединена, со мяще-
то ся иаяп.ства паке во друго сзединсше ко.гкото спротиво со-
гАядатеяс-ты А ото ЗсмЬи-тм; обаче докял направи едно nepio-
дичсско тзврынайс .fjna-ma истрькалвапа по всичил.-тм си чрь~
тм. С.инце-то по ек.тптикм-тм ся вижда что пзминува по-
весточно около 27* ; затова .1уна-та да ся сведипи паке св С.кн-
tu-mo, сир да испадне твнмо между ('.иице-то и Зел/м-тж, трлЛ-
яа да изманг 27* во 2 д. и 5 я и ди итрътс синода *ныд си
нсрюдв
то ся глядя отъ Зешж-тж. По'-главны отъ тыя Фазы
сж осень въ разстояше на 3 дни въснр]еашаны е-
дна слЪдъ другж.
90. Нека е въ чрьтежь 15 Я Слънцето, ГЕ
Земя-та, NO КО' РО' К Ог" чрьта-та на Лунж-
тж. Кога Луна-та е въ АГсянампра между Зешж-
тж и Слъпце-то, половина-та страна тьмна-та
е възврьнжта камъ Зелпж-тж. Мы тогава не мо-
жешь вндемь Луиж-тж н тллж точкж наричять пово-
луше или съединешс. ПослЪ два дена откамъ за-
падъ па Слънце-то начнува да ся вмжда еднж мал-
кж страпж на yrpiwnio-то Лунно полуклжбо, какъ ма-
лъкъ срьпъ.
91. Сл1дъ н'Ьколко дни като стигне Луна-та въ
О, една чясть отъ угрЪяно-то и' полуклжбо ся виж-
да отъ Зешж-тж, какъ по'-шнрокъ срьпъ; това ся
нарпчя прьва оспина на Лунж-тж, зачто ся вмжда
осма-та и' чясть, пли четврьтнна-та огь угр$япо-то
полуклжбо.
92. Седямь дни слйдъ точкж-тж на съединете-
то Луна-та измппува четврьтинж-тж на чрьтж-тж см
до К-, половина-та отъ угр^Ьяно-то и' полуклжбо о
възврьнжто камъ Зешж-тж; и тога си, наречена npic-
полвена, е прьва-та четврьтнна или прьва-та и' ква-
дратура.
93. Въ О' Луна-та показва % чясть отъ угрЬя-
нж-тж и' странж, а въ Р ся вмжда вспчко-то по-
луклжбо; тога сн ся паричя плънолуя1е, или иеЙио
противостоите, като что е възврьнжто вспчко-то у-
грйяно полуклжбо камъ Зешж-тж.
94. Въ вторж-тж половпнж на възврьтен1е-то Р
К N, мсты-ты явлешя ставать, обаче обратно; сп-
рячь въ О” е третя-та осма чясть, и тога си ся
выждать % отъ угрЬяно-то полуклжбо: въ К ся виж-
да половина-та, и е послЪдня-та чет«рьтппа: въ (У"
послЪдня-та оспина. дЪто не ся внесла' токо четврь-
тина-та, кояю отъ день на день ся смалява. докл'Ь
са заврыге Луна-та въ IV, д1>то пакъ става невиди-
ма; сир. пма пеугрЪяно-то см полуклжбо възврьнж-
то камъ Зем1Ж-тж. Отъ плънолуше-то поченвать
две-ты рожчеча па срьма да ся виждать възврьшьты
камъ западъ, кога с.гЬдъ новл-тл Лунж глядать камъ
въстокъ; обаче това ся разбпра само отъ едпо впж-
даше па 15 чрьтежь.
95. Лупа-та, трькаляна по чрьта-та см оть за-
падъ камъ въстокъ-, впжда ни ся чт о всякой день о-
сгава много по'-назадъ отъ Слънце-то. ПрЬзъ де-
ни , да речемь, па новж-тж ,1уп.т>, тя захожда одно-
временно съ Слънце-то; неполно дни поел!» еявиж-
да отгорй падъ оризонта въ О около захождаше-то
на Слънце-то, и по ирьвлг-та четврьтпнж А, ся на-
хожда тъкмо възъ Меридиана и грЪе насъ послЪ шесть
чясове. По плъполуше-то пакъ тя въетпчя, кога за-
хожда Слънце-то, и посдЪ вече ся не впжда да
взгрЪва токо елйдъ негово-то захождаше. При по-
слЬдша-тж четврьтшьк нзгрЪва по-срЬдъ нощь, и
при посл*Д1иж-тж оемши. въетпчя малко пр!ди пзгр!»-
Baiiie-то на Слънце-то.
96. Затулванш. Ако чрьта-та па Лупж-тж бяше
възъ пст>к-т<ъ равнипж заедпо съ екллптпкж-та, я-
вно е что при съедннеша-та (90) Луна-та щяше
всякога да закрыла отъ паст. Слънце-то съ пропад-
нуваше- си; а при протввостояша-та (93), щяше
кспада тя въ сЬпкл-тл па Зешк-та. Въ прьвый
случай щяхме имаме слънчево затулваше; въ вторый
лунно затулван!е; п всяко отъ тыя две явлешя щя-
шо става единъ п<т>ть по всякой перюдъ. пли въз-
врьтешо на Лунж-тж.
97. Обаче чрьта-та па тоя ешктнпкъ е полЪгнжтъ
около пять стжпове колкото спротпвъ еклиптнкж-та>,
затова Луна-та ся нахожда то отгорЬ н. то отде-
лу и', и слъпчева-та светлость докачва безъ прЬ-
11ятств1е и Земш-тл и спжтппка н. Луна-та да
речемь. .S" (чрьт. 16). е малко но'-долу отъ ли-
ииж ЯГ, съ такъвъ иачшгь чюто сЪнка-та JSO но
ноже падне отгори па Зезпж-тж Г. н пакъ е мел-
ко по'-гор! надъ Z*, така чтото сЬнка-та Г О' па
Зешж-тж не ноже стигне Лупж-тж. Даклемъ за-
тулвашя-та не могжть стаижть, осв-Ьнь въ случай,
по който Луна-та, въ часа на съединеше-то л ш на
противостояше-то, пахождася по истж-тж чрьтж на
Зешж-тж, сир. въ еднж отъ дв^-ты точки нарече-
ны вжзле, дЪто чрьта-та и' ся прЪсачя отъ земиж-
тж; затова п тая чрьта ся е нарекла еклкптика. Ht-
кога ся срЪща тоя случай, зачтото тыя вжзле ся
двпжять задншкомъ отъ западъ камъ въстокъ по ек-
липтнкж-тж, съ такъвъ иачшгь что съединеше-то или
протнвостояше-то ся случявать пЪкога по чяса, ко-,
та Луна-та ся случи да ся намЪри въ едннъ отъ ре-
чены-ты вжзле, и тога си става затулваше. Движе-
iiie-то задншкомъ на вжзле-ты ся изврьшева въ 223
лунны перюды или въ 18 годшгь и 10 дим; тогась ся
заврыдать пакъ на сжще-то положеше колко-то спро-
тивъ Зевпж-тж п спротивъ Слъице-то; това наричять
кржгъ луны.
98. Луимы-ты затулвашя сж плъиы и иеплъны:
плъиы бывать, кога Луна-та ся затулва изъ цЪло
on. земнж-тж сЬпкж, която, въ отстояше-то Д'Ьто ся
намира тоя стжпникъ, е около 2 '/2 пжти по'-широ-
ка отъ д!аметра му; иеплъны пакъ, кога едка чясть
огь Лунж-тж ся случява да испадне вжтрЪ въ из-
длъготЪснж-тж сЬпкж на Зеэпж-тж (чрьт. 17).
Слъпчевы-ты затулвашя сж и тыя: плъиы, ие-
плъны и колелаты. Плъны-ты п колелаты-ты ся слу-
чявать , кога Земя-та. Л) на-та, л Слънце-то стоять
възъ пстж-тж лшшж, обаче съ тж1ж разлнкж, че въ
прьвый случай Луна-та е въ neprirejie (87) и Зе-
мя-та въ a<MMie (58). Тога сь Слъице-то ся впж-
да по'-иалко като е вече по -дашчь. а Л}на-та по'-
гол4мж. пакъ по'-близо до пасъ; сд-Ьдъ това тя мо-
же лронадпувана да засЪичи всичко-то блюдо па Слт.н-
це-то, л сАнка-та и' ся простира до Зешж-тж. Въ
вторыЙ случай на-противъ, Земя-та е въ nepnreaie,
а Луна-та въ а«ел1е; Слънце-то ся вижда по'-го-
лЪмо а Луна-та по'-малка, затова тя не коже да за-
сйнчп изъ ц-Ьло блюдо-то на Слънце-то, обаче не-
гово-то блюдо ся пскрайщва на около, и изобразя-
ва едно свЪтлнкаво колело: това е колелато затулваше.
3'. Звезды и распространен1е на
В с е л е л п ж 1ж.
99. Названы-ты неподвижны звезды нарпчятся та-
ка, зачто ся не видать намъ, сравняваны по между,
че лромЪнявать мЪсто (4). Тухлый брой е безче-
тепъ. Съ просто око като глядаме не можемь съ-
зрймь освЪнь около до двЪ хиляды; обаче кога гля-
даме съ добры телескопы въ разстояше-то на irfi-
колко стжпове открываме толко си, чтото можемь
предположишь. че въ всичко-то пространство на не-
бо-то щяхме видеть 75 мил. звезды. Звйздоброй-
цн-ти гы раздичявать отъ свЪтлость-тж имъ и гы дЪ-
лять на звезды 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, и 8 гол-Ьми-
нж. Притова още ся съглядвать въ нродлъжеше-то
на небо-то много бЪлЪцп възб’Ьлизпявы, конто нарм-
чять тьмлявы звезды; п нЪкой сж купове отъ малкы
звезды натрупаны едппъ до другъ яко близо. На-
речений Млечный пжть (кумово-то с$но), сирЪчь,
оный безряденъ рймыкъ възбйлый, вижданъ что опа-
сва пзъ около небо-то какъ поясъ, сж купове отъ
много звезды тьмлявы.
100. Нека предположишь (чрьт. 18) что ся на-
ммраме на едпж полянж въ г, отгд4то да глядаме
десять левгы далечь высокы-ты звъннлницп на црь-
квы-ты отъ две села Е е. Тыя звъинлнпцп щжть
ся покажтжть намъ да сж близо едка до другж; а
колкото прнближяваме до тЬхъ. раздалечь-тъ дЪто
раздЬля едпж звънилиицж отъ другж, ще ся вижда
намъ по'-голЪмъ. и умпожяваше-то на тоя раздалечь
ще е сравнепъ съ пжтя, по когото врьвимь кога
приблнжяваме камъ села-та. Ако пр^м-Ьстваше-то ни
отгорЪ по тоя пжть е пай-малко, едпа нога да ре-
чемь, т. е. едно отъ 140,000 па ц'Ьлый раздалечь,
явно е что и взаимный раздадечь на точки Е е' ще
е най-малъкъ п нечювствптелеиъ намъ; ако пакъ на-
ше-то прймЪстваше бяше бескрайно малко, както е-
дна ЛПН1Я отъ прьстъ (едно 20,000,000) отдалечеше-
то па точкы-ты взаимно ще е сжще така бескрайно
малко. Сега да намйстимь въ истж-тж чрьтж другы
прЬднЪты. Нека си наумимь, че двй-ты точки Е е
сж па двЪ неподвижны звезды, иг да е положеше-
то на Зешж-тж въ единъ отъ крайове-ты на чрьтж-
тж и' тт. Тая чрьта пма д!аметръ 68,000,000 левгы
(66); кога Земя-та е въ т. ще ся намори 68.000,000
по’-блпзо до звЪзды-ты Е е пли кога ся нахожда
при с: слЪдователно изъ по между раздалечь-ть па
дв!-ты звЪзды ще ся покаже по'-гол4мъ, освЪнь само
ако д1аметръ т. т е бескрайно малъкъ колкото епро-
тивъ лпнш-ты и отстояшя~та тЕ', те; итака е на-
истппж дЪло-то. Зачто, ако при т пампраме что звЪ-
зды-ты Е е сж отдалечеиы изъ между 2°, по т ся
памира пакь отстояше-то пмъ п»кмо сжще-то. От-
това ся заключява. че лншя тт' е бескрайно малка
колкото спротявъ т, Е. те, пли съ другы р1»чп, че
68,000,000 левгы сж една точка само сравняваны съ
отстояше-то на зв^зды-ты оть иасъ. Ако разлпка-
та бяше само половина секунда, тыя звезды щжть
сж отдалечены оть иасъ 430,000 пжтп повече не-
жели Слънце-то, сир. 30 дилюпы левгы. Обаче тая
разлнка не е пито половила секунда; доклемъ от-
стояше-то пмъ е още по'-голЪмо.
101. За ТЖ1Ж причинж п два-та полюса на Зе-
Я1ж-тж, конк-годЪ странж и да има тя па чрьтж-тж
си, сочжть всякога камъ псты-ты точки на небо-то.
Иа-истмнж. ако спорядъ точка т (чрьт. 19) земкий
Полюсь а глядя камъ Полярпж-тж Звфздж е, кога
Земя-та дойди въ /, Полюсъ а трЪбваше да сочи
или да ся срЪща съ в, и Полярна-та звезда тр4бваше
да ся вижда upbaiiстена спорядъ всичко-то измппж-
то разстояше отъ Зем1ж-тж. Обаче Полюсъ-тъ сочи
камъ пень всякого; даклемъ ся заключява что лшпя
т/, сир. д<аметръ-тъ на замлж-тж чрьтж, е едка точ-
ка колкото спротивъ бескрайно-то отстошпе на звЪ-
здж-тж. Ако си намыслпмь едно клжбо, да има д!а-
метръ равенъ съ земнж-тж чрьтж, т. е. 68,000,000
лев. то клжбо ще с 14,000 дилюпы пжтн по'-голЪ-
мо оть Зелпж-тж и около 11 мил. пяти по'-голЬ-
мо отъ Слънце-то; обаче таковото клжбо глядваио
отъ звЬзды-ты, щяше е едва точка безъ продлъже-
nie, и невъзможно бяше да ся види отъ тамъ, ако
нЪмаше жнвнж п свопь светлость. Това доказва намъ,
че звЪзды-ты не могжть бжди освЬиь самосв!>тны rb-
ла; пегли п тыя сж други Слънца, край конто, какъ
около центръ, двпжятся равночетны системы планеты.
Даклемъ идрогмчсско-то клжбо, дЪто населяваме,
и па което голкмииа-та ся видя намъ пзъ наняло тол-
ко си голЪма, на е друго освйнь едва неразд’Ьлпа
точка вср'Ьдъ бескрайпо-то пространство, въ което
всесиша ржка на Сътворптем постави бескрайный
четь на небесны-ты гЬла.
О Т Д Ъ Л Ъ II.
ФНЗНЧЕСКЛ ГЕОГРАФ1Я
ГЛАВА I
Обще д*Ьлеи1е па Земнж Равиипж.
102. Като поглядне челов’Ькъ врьху нЪкое земно
разстлато клжбо вижда неравно раздЬленж Зе»пж-тж
па суши иноды. Суши-ш обелить около еднж тро-
пж чясть на земнж-тж равппнж; аводы-ты, другы-ты
дв4 трети. Отъ две-ты полуклжба сЬверно-то само
по себе ©бела 4/5 па сушш-тж; а южно-го, закры-
вало почти изъ ц+.ло съ воды, обома другж-тж '/5.
103. Сушп-ты съставлявать весла го.гЬмы про-
странства земп не нр^сЪчвапы огь ворота ; тыя ся
паричять тога съ Суши „ли годины; или пакъ има
страны суши обыколены отсждЬ съ воды, и тога сь
ся паричять Острови. Събраше Острови да стоять въ
море наричяся Архипелага огь по -новы-ты. или купъ
острови.
ВсрЪдъ морета-та нЪкога ся нампрать плитки мй-
ста, конто да перечень пЪсечлпвы могилы н спла-
веи. Kaxenie едва кога стпгать равнпиж-тж на во-
дж-тж, наричятся подмоли; и скалы, кога ся внж-
дать нзвъпъ иеик. БрЪгове-ти блпзо до краймор!я,
д1»то морето ся хляска съ силл, наричятся зжбере.
104. Спорядъ образа, когото пмжть вЪкои стра-
ны на сушп-ты или на воды-ты, по него и ся па-
рпчять. Казвася Мысъ (Бухтъ) едпа страна Земя пз-
дадеиа в.т.тр-Ь въ море-то, която ако е низка и ся
сврьшева на изъ остро, наричяся Кратце, или Я-
зынъ. ако е равна; ако ли е высока, зовеся соб-
ствено Мысъ. Единъ островъ. что ся съедппява съ
Сушпк-тж по пЪкоЙ языкъ пли iniis зешж наричяся
Полуостровъ: той языкь пли иля ся нарпчя Провлакъ.
103. Кога воды имжть голЪмо пространство па
ся простирать всрЪдъ Суши, това продлъжеше на
водж-тж ся нарпчя ВжтрЪпшо море пли Средиземно.
Кога то продлъжеше с по'-малко, казвася голЪмъ За-
ливъ, Завой; ако е още по'-малко Губа, нослЪ Пазуха,
Пристаппще, Затокъ и проч., кога могжть прнстан-
вать въ тЬхъ паз драв о корабе. Едпа чясть отъ море
опрЬдктявана между дв-b земи наричяся Проливъ; кога
е веема rfecna Бродъ, Пр^ходъ п проч.
§. А'. Г о л п п ы.
106. Броять три по'-главны Голины: на старый
Светъ, на Новый, и Океаниж.
107. Голнна-та па Старый СвЪгь ся нарпчя така,
зачто тя е была место рождение на человеческий родъ,
п отъ старо время бяше позната. Тя обема трп рас-
познателны Голины: Евролж, Азпж съедипявана съ
прьвж-тж откамъ Въстокъ, и Африкж откамъ Югъ.
что ся съедпнява и тя съ вторж-тж пр+>зъ Суезскый
Провлакъ.
108. Европа, по'-малка отъ другы-ты две, обе-
ма 15 чясти, — 4 лежать откамъ СЬверъ: а'.) 0-
стровп Британски. конто обемать Аяглпж (Ипглптер-
рж), Шотландпж и Ирлапдпж; в'.) Дата (Данимар-
юя); г'.) Швец1я съ Норвегпж; д'.) Евр опей ска Poccia
простирвана отъ сйверъ камъ югъ по всичкж-тж ширпнж
па Европж. — Седямь въ срЪдж-тж: а'.) Франца; в'.)
Холланд1я; г'.) Белпя; д'.) Швейцария; е'.) Hpyccia;
s'.) Гермашя и з'.) Австрия. •— Четыре откамъ Югъ:
а'.) Испанш; в'.) Португалия; г'.)Ита.пя, д'.) Евро-
пейска Турщя, отъ ко!жто е отделено грьцко-то
кралевство. Политически ся раздела Европа па 61 раз-
личны дрьжявы; сирЬчь: Самодрьжявы, Царства, Кня-
жества и проч, както щемь говорим другждЪ (199).
Дрьжява ся нарпчя земя колко годе распространена,
обземана подъ едпо имя, и да ина един общи за-
коны и едно само Управление.
109. Аз1я обема вь занадны-ты си страны: а'.)
Азштскж Турцпж л въ южпы-ты Аравпж; в'.) Пер-
спж; /.) земм-ты на А«гане-ты и Болусы-ты; д'.)
Инднж (Ипдостанъ). Въ средж-тж: а.) Кинж или
Китай (камъ СЬверъ отъ Инднж), и в'.) Великж или
Китайскж Татар пж; г'.) Туркестаискж или незавпеимж
Татария и Тибегь. Камъ Въстокъ островы Японскы.
Камъ Северъ Азштскж Россиж простирванж по всич-
кж-тж севернж странж па Ази ж.
110. Африка ся прЪсичя отъ Равноденственый па
двЪ голЪмы части: СЬвернж и Южнж. СЪверна-та
чясть обема откалъ СЬверъ Епшеть, странж-тж на
Барка» иВарнарпж (Трпполь, Туниса, Алжиръ и Са-
модрьжявж Мароко); задъ тЬхъ средиземно ся про-
стира lieupoirbiij вана-та пустыня Захара. Камъ Югъ
ней Сенегамб1я, горня пли С1>всриа Гвинея и Нигри-
ц1я. Камъ Въстокъ на тыя и откамъ Югъ на Еги-
нетъ стоп Пуб1я, Абисслшя и зеэш-та на Сомавлы-
ты. съврыивапа въ ГвардаФуЙ, СЪверо-въсточныЙ мысъ
на Афрнкж въ Индийский Океанъ. — Южяа-та чясть
пр остирвана като трижгленлкъ отвждъ Равноденстве-
ный обема ио южпо-то Kpafinopie: Долил Гвинею,
земгж-тж на Отентоты-ты, простирванж п до Сре-
диземны-™ страны, п Капо, дЪто е и мысъ Добра-На-
дежда, лай-южный въ Афрнкж. Камъ въсточмо-то
Kpaibiopie около ИндШскый Океанъ лежать: КаФрГя,
Kpaiiatopie-To на Софзлж, Мозамбикъ и Зангвсбаръ.
Средиземиы-ты страны на речений трпжглепикъ сж
мёста още неизвестны.
, 111. Нова-та Голина, така наречена, зачто о-
станж неизвестна до 1492 л., обемаАмерика, раз-
дЬлявапж на двЪ: на сЪвернж и южпж, конто ся съ-
едпнявать съ Панамский Провлакъ. Тя npie прЪкора
отъ Америка Веспуз1я, който откры нЪкоп краЙмо-
pifl; а зачтото Гепувезъ ХрпстоФоръ Колумбъ прьвъ
стнгнж по море на нень, бяше праведно да ся на-
зове отъ него Колумб!я.
112. Въ СЪвернж Аперпкжсж: Русека Америка,-
Греплаид1я, Нова Бриташа, иареченп-ти Съедипенп
Щати, Мексика, Текса и Гватимала възъ мыса; а
останжла-та страна е населена съ дивы народы. Юж-
на Америка .обема десять дрьжявы, тыя сж: Колул-
б!я, Гв!ана, Брази.пя, Перув1я, Боливия, Парагвай,
УрагваЙ, Лаплата, Кили (Чили) и Патагошя.
ИЗ. На Океанйж е нейна Нова Холланды, коя-
то е островъ равенъ спорядъ гол’Ьминж-тж съ Евро-
4
пж, оттова за голЪми-то и пространство ся марече и
Голина. Тя съ островы-ты что сж камъ Югъ въ А-
знж, и съ оныя въ голЪмый Океанъ, съставлява е-
днж пяпж чясть на свЬта, конто огь некой ся на-
рнчя Океания: огь другы пакъ срЪдоморскый или мор-
скяй свЪтъ, подраздйлявапъ па Иотазнж, Австралия
и Полинезия.
114. Огъ нЪкои пзданкы на Голпны-ты ся про-
влачять на-вятрЪ въ море-то крайща или мысове,
огь коо ю по4-главно сж тыя:
115. Бъ Европж: Пордкапъ, въ Норвегия; Ли-
зардъ, въ Англия; Фшшстеръ, въ Испания; Сентъ-
Вицентъ, въ Португаллпж; Пассаро, въ Сяцплнж на
югъ. ТеЙнаръ и Малей въ южнж-тж странж па По-
линезнж;
116. Въ Азия: Расъ-ель-гатъ, въ Аравия; Ко-
моринъ, въ Индия; Лопатка, въ Азштскж Россия;
117. Въ Африкж: Бонъ, въ Варварпж; Боядоръ
и Б1лый, въ Сахарж; Зеленый, въ Сепсгамбпж:
Палмскый, Триконечпый, Лопець, въ Гвинепж; До-
бра-Надежда и Игленный е най-южпый; ГвардаФуй
е иай-въсточный;
118. Въ Амерпкж: Фаревелль, въ Гренландпж;
Флорида, въ Флорндж; Катонп., въ Мексико; Се-
верный, въ Гв!анж; Хорнъ. най-южный въ Ю. Аме-
рикж. — Святого Лука, въ КалиФорнйж. н Западный
въ Рос. Амернкж.
§. В'. Мор ста и острови.
119. Гор1речены-ты три Голины сж като голыми
острови нрохлаждани изъ около отъ едко вънкашно
море названо Океанъ, когото дЪлять на пять Океа-
ны или въпкашпы морета: Испрьво е Атлантическый
Океанъ, който има Европж и Африка откамъ Въстокъ
и Амернкж откамъ Западъ ; — ВолпкыЙ Океанъ меж-
ду Амернкж камъ Въстокъ и Азйж кадгь Западъ
е по'-голЬмо-то море ла Идрогнческо-то клжбо на-
зовавапъ още Тнхый Океанъ и Южпо море: — Ин-
дийский Океанъ, койтокато яко голЬм ь трапъ сяза-
ключява между Азпж откамъ СЬверъ, между Африкж
откамъ Западъ и Нова Хол иандпж откамъ Въстокъ; —
Две-ты Ледовиты морета (наричваны и Ледовит» 0-
кеани) ся нахождать около два-та полюса; СЬвер-
но-то Ледовито море ся съедииява съ Атлантический
Океанъ откамъ Западъ на Иорвегпж; и съ Великий
Океанъ прЬзь пролпвъ Берппговъ, който отдЬля А-
мерикж отъ Азпж.
120. Атлантический Океанъ образява: а'.) въ Ев-
ропж съ пролпвъ Зундъ наречено-то Ъалпйско мо-
ре, отъкоето сядрьжять Ботнический заливъ, Фин-
ский и Зюдерзее, въ Холландпж; НЬмско пли Ск-
верно море, между Англия, Холландпж и Германия,
Бриганско море пли Ламапшь разлнвано между Ан-
глпж и Францж, отдЬлявано оть не1ж съ проливь или
бродъ Па-де-Кале; — в'.) Между Европж н Африкж
дЬто ся съедииява прЬзъ пролпвъ Гибралтарский,
образява Средиземно море, отъ което ся дрьжять
много голЬмп задней, както: ВепещянскыЙ пли Адрь-
атнческо море, Сидра или Спртъ и Кабесъ въ Афри-
кж . и Архыпелагт. или БЬло море; послЬ иродлъжя-
ванъ камъ СЬверъ ся съедииява прЬзъ Дарданелскый
или Галлиполскый ироливъ съ Мраморно море и съ
Черно море прЬзъ ЦарШградскый (БосФОръ) ироливъ,
и прЬзъ Таврический или Кзфскый ироливъ съ Азов-
ско море; г'.) Въ Америкж образява Мексиканский
заливъ пли Антилско, КораЙбско, море; заливъ Святого
Лавренпя, Бзффшюво море и Гудзоновъ заливъ откамъ
СЬверъ. ВеликыЙ Океанъ образявя въ Америкж Чрь-
веникаво море или КалиФОрискыЙ заливъ, между Ка-
лмФорпнж и Мексике; послЬ Панамский заливъ; а
пакъ въАзпж, Касшйско море, Охотскоморе и Тон-
кинский заливъ.
121. ИндЖскый образява прЪзъ Бабъ-ель-Маи-
дебскый проливъ Чрьвено море пли АравШскый зп-
лшгь, между Аравнж и АФрпкж; Оманско море, въ
крайща-та па Аравнж: ПерсШскый заливъ. л най-
послЪ Бсшалскый заливъ, между два ИпдШскы по-
луострова. А Северный ледовитый Океанъ образява въ
Европж С1в. Б1ло море, и въ Азпж, Обскый заливъ.
Вср’Ьдъ тыя морета ся пахождать бесчетпн о-
стровп, един въ самотпж, а друзи близо по между
и отдЪлпо. конто паричять кунъ острови иля Ар-
хнпелагъ, Островнпкъ.
122. Въ Атлантический Океанъ, като почпемь
откамъ СЪверъ, срЪщаме Ферерскы острови подвла-
стны па Данпж; Шотландски, Оркадскы, на Ан-
глйж, Ирландия и проч, наречени Британски остро-
ви. Асорскы откамъ Западъ на Испания, Канарскы,
па Зеленый мысъ, на Възпесеше, и па Святя Еле-
иж. Камъ западъ и блпзо до Амершъъ Террановж,
Кралевскый, Лукайскы, Сепдошшго, Кубж, Ямайкж,
и Антнлскы въ Мексиканский заливъ, и Бермудски.
123. ВелпкыЙ Океанъ е разсЬяпъ огь купъ о-
стровы. По'-главнп отъ тЬхъ сж: опасный Архипе-
лагь, острови Дружески. Мореплавателскы, Пр1я-
телскы, Пова Зеланд1я, Нова Калпдошя, Милграв-
скы, Маршнскы, Кралевскы. Саидвпхскы, Алушян-
скы, близо до С1> вер о-запади и-ты краймор!я на А-
мерикж, Курилскы и острови Японски блпзо до A3iw>.
124. Въ ИндШскыЙ Океанъ ся навирать: островъ
Мадагаскаръ, Коморскы, Бурбоиъ, Иль-де-Франсъ
камъ крайща-та на Африкт.; Родриго. Сешелскы п
Цейланъ близо до Азпж.
125. Между ИндШскыЙ и Великий Океанъ има
сжще така острови, отъ конто нзй-голЪмый е Нова
Холлапдтя. Той ся отдели отъ земгж Гвандемпнъ от-
камъ Югъ съ БасскиЙ пролпвъ. Камъ СЬверъ сяна-
мнрать острови Молукскы, Сопдскы и Филиппински;
земя-та на Папвы-ты, или Нова Гвинея, Нова Ир-
ланд!я, и Соломонови острови.
126. Въ Скверно Ледовито море ся надирать:
Нрлаид1я: Сшщбергь въ 80° на ширин*, и Нова-
Зелля откамъ СЪверъ иа Ази*.
Съ тол пачинъ земно-то клжбо състоп отъ двЪ
главны части: едпа е яка. сир. суша-та; а друга
проточна, съставепа отъ морета. Обаче прЪдп да
спомянечь за всяко!* отъ тыя, трЪбва лспрьвЪ да на-
жечь малко нЪчто за атмосФерж-тж (въздуха) что
обвива и двЪ-ты речены чястп.
ГЛАВА Н.
Атмосфера (въздухъ).
127. АтмосФера-та става отъ събраюе-то на
вспчкы-ты влагы что обвивать клжбо-то; тыя влагы
или въздухообразны тЬла може гы раздали пЪкой на
три: прьво е собствено назоваваный въздухъ; noc.it
пары-ты и въздухообразны-ты влагы. Колкото явле-
ны ставать въ атмосФерж-тж обще ся наричять ме-
теора, раздЪлявани па огненны, водны и свЪтлы;
наука что казва за тЬхъ нарпчяся Метсоролопя.
128. Въздухъ. Вт.здухъ-тъ, что съставлява по'-
голЪлж-тж чясть на атмосферж-тж, сложепъ е соб-
ствено отъ три другы въздухообразны существа: отъ
кйслородъ, пскуствепа стих!я за дышаше па жпв-
кы-ты тЪла, отъ водородъ, и отъ малко вжглеродъ.
Никое оть две-ты последим е лскуствеио за дыша-
uie, обаче съединяваны съ прьво-то съставлявать
духовит* п огнеппж сяЪсь,
129. Въздухъ-ть е проточно тЬло, влажно, про-
зирио, пржгаво, врьвовато мгяжко: по'-легко е 770
пжти отъ вод*. Тяжесть-та ла едшгь стлъпъ въз-
духъ, пр!емванъ оть паП-горшй край ня атносФе-
рж-тж до морскж-тж равнин*, тепл кожо сг.гьпъ
водж равном Ьрепъ, и высок ь 32 ногы, или колко
стлъпъ жпвакъ высоко, 28 прьспе. Въ това сж ся
увйрилн съ названий Барометръ, пзяысленъ оть Фло-
рептШца Торрпчелл1я, Галилеем, учепикъ. Барометро,
е стьклена цйвь възврьпжта или прйкрнвела изъ от-
долигж-тж страиж. която е отворена; наплъневася
съ жпвакъ, послй ся прЪврьща, а жнвакъ-ть ся сиж-
ка , обаче ся въенира въздушно на высота 28 прьспе;
зачто тяжесть-та на атмосфер с кый стлъпъ, като дЬЙ-
ствува въ отворепы-ты уста на цйвь-тж съ патнеква-
nie-то си. пздвнга стлъпа на жнвака. Кога ся възкачп
человйкъ, наврьх'С мйкшж планинж и да пма баро-
метръ, съглядва что живакъ-тъ спада на 27 ирье.
26, 25 и елйдователпо, спорядъ высочпна-та на koia-
то ще ся възкачп; зачтото длъжина-та па въздухо-
витый стлъпъ ся смалява, така л тяжесть-та му. от-
гдйто натиска по-малко прйзъ уста-та па цйвь-тж
жнвака. Отъ глядъ, спорядъ това наняло, може че-
ловЬкъ съ барометра да позиае и высочииж-тж на
планнпы-ты, обаче трйбвагь много прЪдсмЪтнувашя,
зачто гжетота-та на въздуха не е сжща-та по вен
вы со чины.
130 На-истпнж въздухъ-тъ о пржгавъ и врьво-
вать. сир. може да обдрьжява малко или повече про-
длъжеше кога ся налога или распуща непатислжть.
Обаче по'-отдолнп-тн Пластове на атмосФерж-тж на-
тисквани отъ ио -врьхни-гы, слЬдува да с,ъ по'-г.ъ-
сти и по'-тлжкы, а по'-высокы-ты да сж по'-легкы;
чтото ако вйкой, като ся възкачп на едпо разстоя-
Hie, вмдн да спада па барометра живакъ-тъ един к
прьстъ, трЬбва пакъ да ся възкачп повыше отъ ирь-
во-то за да спадне другь единъ прьстъ живакъ-тъ.
Учени-тл мыслять, че венчка-та высота на отмосфс-
рж-та; не падмпнува едно разстояше отъ 18 пли 20
левгы или 70—90 миллиметры.
131. Разлика-та на гжетотж-тж отъ атмосФерскы-
ты Пластове е повече лричипа-та на студа. что 'ю
чювствува лЪкой на-врьхъ годами высочили; зачто
таит» въздухъ-тъ като е по'-рЬдькъ ирокарвася оть
слънчевы-ты зари безъ да ся crpie отъ тЬхъ чюв-
ствптелно. Отъ тжгж причина по'-высокы-ты плани-
ны и оныя что сж подъ Равноденственый, сж ис-
позакрыты съ сиЬгове и ледове неразмрьзпуваны нп-
кога, кога высочииа-та надминува едшгь уречень прЪ-
дЪлъ. Тая высочина ся смалява спорядъ колко и ши-
рина-та, пли отстояше-то на агЬсто-то отъ Равно-
денственый, сяувелнчява. Подъ Равноденсвепый npi-
дЪли-тп на всягдашны-ты снЪгове сж около 2,400
тоазы высоки, п само 4,400 тоазы подъ 45°.
132. АтмосФера-та прЪкржшва съ гжстотж-тж си
слънчевы-ты зари и гы отлъскува до пасъ, кога
Слънце-то не е още отгорЪ падъ орнзонта или е
вече отдолу подъ него; оттова пронсхожда едно об-
стоятелно порастваше па деня по разсъвнуваше-то
и смрькпу ваш-то съ наречепж-тж зорж и дрЪзгавп-
нж. Оть траяя1е-то на това порастваше нам1>рохж
способъ да позншжть, че вснчка-та высота на ат-
мосФерж-тж не надминува 18 пли 20 левгы. Съ въз-
душпы-ты клжба стнгнжхж да из.гЬзать възбогъ до
3,600 тоазы высоко вт» агмосФсрж-тж.
Отъ тж!ж прпчинж ставать и раличнп светли ме-
теорн; какъ: сЬверло-то синие, което е лъскава свет-
лость въ сЬверны-ты мЬста и грЪе много врЪмя въ
АтмосФерж-тж слЪдь захождаше-то на Слънце-то;
Зод!ална-та свЬтлость е сжще таково явлеше. слу-
чяваио около Равноденственый; послыща и полупы,
оть конто ся вижда намъ что глядаме много Слън-
ца п много Луны; небеспа-та джга, която става отъ
слънчевы-ты зари кога сп нр1>кржшвать и отлъсквать
оть капкы-ты на падваный дъждъ.
133. Пара. Пара-та става оть пенарenin-Ta, кон-
то слънчева-та топлпна изважда или нстеглева отъ
разлпчны-ты ио Зешж-тж тйла; и повече оть вод-
ны-ти 11 роток ы. Из Двигаем на въздухъ. зачто е по-
легка отъ него, и правп мылы-ты и облаци-ты: е-
дны-ты. кога ся распрост ирать врьхъ земнж-тж рав-
нннж: а облаци-ты, кога сж иетсорн въ ийкаквж
высотж. Тыя пары като ся отпущать падать па дъждъ,
на когото капкы-ты, кога сж полузамрьзнжты, на-
ричятся Сийгъ; кога сж изъ цЬло ваирьзнжты, ста-
вать Градушка. Роса-та е сгжстнжта пара отгорЪ
възъ пстинж.ю т4ло; ако ся случи то тЬло да е до-
ста студено, росата зачрьзва. и тога сь ся плену»
га Слана *).
134. Количество-го на падванж-тж воджвъ дъждъ
разлнчява спорядъ клпиаты-ты. Въ Паризъ вали вся-
кж годинж 24 прьспе дъждовнж водж; счр. толко си,
колко трабла да покрыв лпце-то на цЪлж Зеигж, а-
ко вспчка-та испадана вода вь разстояте-то лаго-
дипж-тж'ся събпрваше заедпо; въ Сепдомпиго вали
150 прьст>е. Въ обще падвано-то количество на
водж-тж ся умножява спорядъ колкото прпблпжява
камъ Равноденственый. Между тропици-ты валять
периодически дъждове, па дрьжять 4. 5 и 6 згЬся-
цп, затова до нарвать и перюдпческы приливы на дЪ-
то’ся пахождать по горящШ поясь рЪкы-ты; какъ:
на Нплъ, на Гангъ п проч.
135. ВЪтъръ. Въздухъ зав^янт. что-годЪ връло
наричяся Btn.pT». Въ АтмосФерж-тж ся случявать
един движения та прЬмЪствать иЬкои нейны страны.
Причина на тыл двпжешя е то, че ся развала рав-
HOMtpnocTb-Ta по 1гЬгд1> на атлосФерж-тж, и ш зачто
чясть пары станжхж дъждъ, или зачто тоилниа-та
на единъ стлъпъ в^ттръ ся пром^нп. та npu3.it3e
’) Пайаны-ты звтды ся видя дп ст пары запвлваны от» ги,кв-сгйе
es оаэдушнт высота. Л блешукапи-ти огневе. особою проаслохс-
датъ на й.мта и пробоев ста са.мо-запа.иаш'с на изгнили пары
(фосфорически). По пиьха наши-ти иа-пуспо трг.сять u.naiue:
оачто минога оакопамо сребро и з.гато не ноже пуетие огонь . ни -
то' 1‘аскооннче слтсчпоуса на гвгмпа г» ногто Да ci коже и»во-
би и наше
пЪчто праздно что да е. Въ такъвь случай единъ
./ другъ стлъпъ вЪтъръ ся завЪва за да исплъне ега-
нжлж-тж праздность: оттова прйтгЬстваше пропсхож-
дать вЬтрове-ти. на конто сила-та е толко си вече
по'-гол1>ма, колко и измйстеный рЬтъръ вЪе по'-връ-
ло. Кога той измпнува 24 ногы въ еднж сеьундж,
вЪтьръ-тъ е буянь; кога 45—50 ногы, тога сь ся
* . нарпчя бура; а кога с вЪтрушка, измпнува 60—80
ногы въ еднж секунда» и 120. и тога сь искорени-
ва дрьвте и събаря кжщя.
ВЪтрове-ти д4то нр’Ьминувать пр1>зъ пространны
пустыни пЪсечливы нагорящены отъ Слънце-то, вЪтжть
горищи и задухны и вредовны, парпчваны тога сь
съ сгон, имена; както: Саипель-въ Аравпж и Хамсъ
въ Египетъ, конто нсподавять человЪцп п добытьцн.
136. Ветрове-тп сж постояпни и общи, кога
причнна-та что гы искарва е постоянна, и в^тжть
въ голЪмо разстояше згЬсто одновременно; другояче
с к и варнчятся непостоянна и чистин вЪтрове. Два-
та по'-главны постоянны вЬтра с ж годишни-тн, на-
речваны Алпзъ-и Муссонъ.
137. Прьви-ти вЪтжть между троници-ты оть Въс-
токъ камъ Западъ. Тыя ставать оть дохожданыЙ
вЪтъръ сгь Полюсы-ты за да исплъне праздность-
тж, ставанж оть докарвапж-тж голЪмж маришж въ ат-
мо ссерж-тж между тропицп-ты отъ слънчевы-ты за-
ри. Потярпый вЪтъръ, който ni»ta препятствие за
f движете отъ СЪверъ камъ 10гь, не подлежи той чясъ
въ ПрЪобрьтителцо-то движете, което ила толко сь
сил» около Равнодеиственый; затова оть начало за-
вЪва по'-полегкж п така ся внжда да вЪе отъ Въс-
токъ камъ Западъ.
Муссонъ влада по ИндШекыЙ Океанъ, шесть мй-
сяци като Bte откамъ Юго-западнж странж, и дру-
гы шесть откамъ Сйверо-въсточнж. обаче по на-
спротивенъ рядъ камъ Сйнеръ и Югъ на Равноден-
ственый. безъ п-Ькои веема малкы шпНшявашя. Об-
ща-та причина е отъ Въстокъ камъ Западъ движе-
nie-то, което, събирвайо съ нрнчины-ты отъ край-
мор1я-та на Голины-ты и на Ост^овы-ты, норажда
сегнины иного пспозаплетены.
138. Въздухообразны влагы. Тыя невидимы вла-
гы, конто сж испоразлЬны въ АтмосФерж-тж и въ
разлнчпы-ты тЬла па Зешж-тж, пскарвать иЪкои я-
влешя достойны за вин Manic. Илектрическа-та влага
и магннна-та сж по-заб'ЬлЪжпте.шы, като да различ-
на гь особепо въ Физпческж ГеограФнж.
139. Что плектрическо-то вещество е весна мно-
го въ АтмосФерж-тж, показвася явно отъ гръмоте-
вицж-тж. Тоя страшенъ метеоръ не е друго освЬнь
изврьшеваше-то на едно илектрическо пушкаше, на
което свЬтлость-та е свЪткавпца-та. а гръмежь-тъ
трЬскавица-та.
Другы явления, на конто причина ся има нлек-
трика-та, сж огненны-ты клжба, и тыя страшил ме-
теора , стрйлкани некого съ толко ей чврьстинж, что-
то лзммнувать 5—6 левгы въ едпж секунда, сир.
съ ко 1ко бръзнпж пзмпнува и Земя-та чрьтж-тж сп.
ТЬхъ сподирвать бухтешя пли гръмеле, и падать и
канете отъ въздуха, конго ся наричять Разбойни,
Аеролптн. Тыя ся имжть въ обще откжсецн отъ малкы
и невидемы Планеты скытвапы въ бескрайно-то про-
странство ; обаче почетка-та и я'злазъ-тъ па тыя ка-
меже сж още неверии.
140. Втора влага е магиитпа-та; познавала само
оть изврыпевашя-та сн, отъ конто наЙ-полезпа-та е
свойство-то на наречений камыкъ Магнить. Един и-
гла магнптпсака, ако- ся наложи отгорЬ на нЪчто сь
такъвъ пачинъ чтото да може на него да ся възврь-
ща безъ прЪпяств1е, управя всякога единый н' край
камъ Арктический Полюсъ, п другый камъ Антарк-
тический; така като ся положи съ такъвъ пачинъ вж-
трй въ копанкж съставлява наречений мореплавател-
скый пли магнитный компасъ (пусулж). когото имжть
управникъ на пжтя имъ чореплавателе-ти и обыхо-
днтеле-тп. Магяптна-та игла поката две явлешя:
отклонеше-то и и наклоне]пе-то. Отклоиеше-то и'
състои въ това, че игла-та не ся у правя всякога
гькмо камъ Полюса, или съ други р'Ьчп. не врьвп
спорядъ влечеше-то на Mepiuiana; обаче като ся
отклонява то камъ западъ, то камъ въстокъ, измЪ-
нявася въ различны irtcra, въ различны времена на
годинж-тж, м още въ различны чясове на Деня; на-
тирался по земно-то клжбо згЬста. дЬто отклоиеше-
то е ничто. А наклонеше-то е пакъ таково: игла-
та , като стон подъ Равноденственый ори зонта л на, на-
клонней камъ Зешж-тж северный си край, спорядъ
колкото приближява нйкой камъ Арктический Полюсъ,
чтото подъ самый Полюсъ ще достигав полЪгата въ
оризонта. Камъ пладпя па Равноденственый ся на-
клоннва антарктический край на пглж-тж' затова мо-
реплавателе-™ . за да увардять на нгдж-тж орпзонтал-
но-то и положеше, прннудяватся много пяти да за-
лепявать малкы кжсчета восъкъ въ наспорядпыЙ и край.
Г ЛАВА Hi.
О п р i д i л е н i е 3 е м н ы суши.
141. Равпнна-та на суши-ты но Пдрогпческо-то
клжбо не е плоска, обаче ся вмжда да има трапове
н гръбеле, и полета иди поляны. Най-высокы-ты
и’ гръбеле ся паричять плапины. Плашшы-ты сжго-
.гЬмн купоне Зем1ж высоки, конто съставлявать по-
вече центра на еднж голпнж, плп на голКмж эе-
апж, пли па гол!мъ островъ. па нм<ъть наклонен in
длъгы и равны, плп ненадвЪсены; най-гол1>мы-ты отъ
такывы планины сж въ Тпбегь всрЬдъ Азнж, отглЬ-
то сн пмжть пай-гол'Ьмы-ты рЪкы изворы-ты: въ А-
мерпкж аланина при Пасп. с по'-заб’ЬлЬжителна-та.
142. Планины-ты на-противышжтьгръбавы стрьв-
шпца и что годе надв4сены; высокы-ты страны или
врьхове-тн имъ ся наричять оть тЬхный образъ раз-
лично: както: брьда, зжбы, рога, ника и проч. Hi-
кога ся нажирать усамотепы планины; обаче обра-
зявать то купове. то беспрестанны рядове, конто въ;
всяко!» Голина*, ся виждать съедпняванн въ единъ
общъ цептръ. Тыя рядове, п всяка планнна особено,
разд'Ьлятся пзъ по между съ ва гевы, конто ся наричять
поляны и вждолп, кога пмжть голЬмо пространство и
малко длъбииж, или хлъмово и преслабп, кога сж
длъбокы и стрьвнп; а кога сж накычени съ голЪмы
дрьв!е ся зошжть Горы, Шумацм, Гжсталацп п проч.
Преходн-ти ирЪзъ планины-ты ся наричять Клпсуры
и Вратиицн; кога сж много высоки. наричятся вра-
тове или днФе.пп въ обще. По’-низкы-ти врьхове на
иланины-ты ся наричять чюкы, и отъ тЪхъ по'-низ-
кы-тн — ржтове, бр1гове, мЪлове, могилы и проч, а
затворена-та страна па зешж-тж, простирвана край
поляны-ты, нарпчяся ребра или полы.
143 Поляны-ты что сж малко выше падъ море-то
ся наричять ппзкы, както сж Саваны въ Америкж:
наричять гы высоки, кога ся нахождать на-врьхъ
высокж плашшж, както поляны-ты въ Квито, что
стоять 15,000 тоазы отгорЪ падъ морекж-тж равпи-
нж. Приличны тЬмъ сж посрЪдъ Аз<1Ж наречены Сте-
пи, пёсеч.швы поляны пли испорастлы съ буренакъ,
или съ расталаци шумацы.
144. Рядъ планпнекы Брьда. На всякотж Го пшж
имя некой си средовпгь рядъ планпнекы брьда, отъ
конто като отъ цептръ излазать и ся разрЪбрявать
друзн-ти имь рядове. провлачванн изъ Голннж-тж спо-
рядъ различны посокы, и съставлявать поляны м по-
лета отъ различно пространство. Така въ Евронж Ал-
ии сж средовитый рядъ. что съставлявать плашшж
достя голЪмж пзъ между Швейцарпж. Гермаппж. Фрап-
цж и Иташж. на коню по'-гтавиый врьхъ е Мон-
теблаико. 4,770 метры высокъ, или около 15.000
«Лоты: тая е най-высока Европейски в шинка. Оть той
рядъ ся провлачять: Юра. Вогсзкы. и Севеискы въ
Франц»; Ииринейскы между Франц» и Испания: II-
бирШскый рядъ въ Испанка». — Апепипскы въ Ита-
лия; Стара-планипа (Емусъ, Балкапъ) въ Турция;
Карпатски въ Австрия; ДоФрннскы въ Швеция; нла-
пппы Пойя п Уралскы, что отдЪлявать Европж огъ
Азия, и Кавказски между Черно и КасшЙеко море.
145. Вь Азия: Кавказски, и Таврскы въАз!ят-
скя’Турция: Уралскы между Европя и Аз!ятскя Рос-
сия; Гатскы въ Индия; Ималайскы, отделять Индия
камъ С'Ьверъ отъ Тибета. и Тибетски вср4дъ Азия,
дйто ся напирать най-высокы-ты отъ вен планины на
Идрогпческо-то клжбо, конто ся по'-высоко около
8,700 м. пли 26,800 ноги оть равпиня-тя иа мо-
ре-то; Агтайскы между Аз1ятскж Россия и Китай.
146. Въ Афрнкж: Атлантически, простнрваны на-
Л1ъжь при крайморш-та иа Средиземно море: Лун-
ны камъ юго-западъ вь Абиссиния: Луиата, въ Ка-
фрпж. и Гвипейскы плапины наречены Кош скы.
147. Въ Скверня Америк»: Апалахскы или Ал-
легапскы въ Съ ед пионы Щаты; Скалисты пли Юж-
ны, край длъжинж-гж на Велпкый Океанъ, простпр-
ваны отъ С’Ьверъ камъ Югъ; — Въ Южия Америкя:
Маттогроскы, въ Бразилия; Кордпл1ера въ Андскы
край длъжпня-тя иа Велпкый Океанъ; май высокий
врьхъ е наречений ИевадскыЙ на Сорать высокь 7,696
м. а названа-та Шимборазо пмана като най-высока
нЬма повече оть 6,5000 м. или 20,000 ноты высочим».
Въ всичкы-ты гор’Ьпзложены плапиискы рядове на-
мЬрваны въ разлнчны-ты толилы па В. и И. СвЪтъ
ся съглядва едннъ рядъ като най-прьвъ и прьворож-
денъ, въ когото ся съврьзувать друзн-тп. Такъвъ
рядъ най-прьвъ ся въспр!ема едннъ, който закачванъ
ота Берннговъ проливъ гаче ли отъ цептръ стой рас-
простирвапъ камъ южно-то полуклжбо спорядъ дв1>
носокы. като преминува огь еднж страна» цкпъ А-
мерикж надлъжь стмга въ мысъ Хорнъ. който отдЬли
два-та океана, Атлантический н ТнхыЙ: огь другж
странж прЬзъ цЪлж Азпж иА*рмкж достлга въ мысъ
Добра-Надеждж, който отдЪля сжще така два океа-
на: Атлантический и ИкдШскый. Съ тоя начннъ ирЪ-
дЪля Вселешьтнж на двй чясти тая врьвулпца огь пла-
шшы, въ копью ся съедпнявать различни-гл планин-
скы рядове огь всякое Голпнж, около срЪдж-тж
па конто достигнувать иай-высокы; както: Аллы въ
ЕвропхЬ, Гималайски и Тибетски плапины вч» Азпж. Огь
тЬхъ пакъ като ся съглядвать подобно центръ въ
всякотж Голппж распростпратся неговн-ти различии
планинскы рядове, конто провлачванн спорядъ ралнч-
ны посокы сьставлявать по мЪста-та плашшы-ты отъ
различнж высочппж п гелЪмпнж, чукы-ты, хлълове-ты,
поляны—ты и полета-та па различно пространство,
съ конто ся прЪд^ля съобразеше-то възъ равнппж-тж
на населепнж-тж Земгж, пъ стряся климать-тъ на по-
ляны-ты колко-то камъ топлинж или студъ, дебели
нж или тьнкость, влажность, или сухость и рЪдкость
на въздуха, частность или врълость или умеренность
на вЪтровс-ты и слЪд., конто пмжть вл'1яше и въ е-
стествеиый и въ политический животъ на жителе-ты,
както и за порождешс-то па техны-ты естествепы
и умствены силы. Тыя естествены дЪлсшя на пла-
нпиы-ты ся употр1>блявать повечс и въ естествены-ты
слогове на дрьжявы-ты още и на самы-ты народы.
148 Волканп. Между плашшы-ты има и н1кои о-
гпедышиы, сир. исврьлять огьнь по врЬмя, и дымъ
беспрестанно. Кога ся случявать избухнувашя-та на
огьня, поврыцать не само огьнь, обаче и пепель, сго-
рящелы калеше, лавы плп растопепы вещества, конто
слазять като огнены рЪкы отъ рЪбра-та на тЬхъ плани
ны. Часто заедпо съ пзбухнуванш-та ся случявать и
земетржсешя, станваны огь наблънсканы-ты пары въ
ihYiTpiunibi-'iH растворы, распространяваны оть то-
ЛЛИПЖ-ТЖ на огъня.
11о'-главни-тп волкаии сж: Етна въ Сицп.шж.
Везувый въ Пталнж, Хекла въ островъ Псландпж
подвластепъ на Данил», Котопаксъ и Антмсанъ въ Кор-
дшнерж, която пма повече оть 50 водкапи; плапп-
на Святого JLiia въ РоссШскж Америкж. ппко Тепе-
рнФ’ь вь едпоимный островъ. что е отъ Капарскы о-
стропы въ Африкж л проч.
149. По'-высокы-тп врьхове на планины-ты сж бес-
престанно покрьни съ Снегове (131). На продеть
сж огкжсвать лр+>спы, конто падваны съ трясъкъ въ
поляны-ты, съсипвать что и да ся случи отъ прЪди
имъ. Оть умиожешс-то на студа (131) и оть тьн-
кость-тж па въздуха (130)’ вт> най-высокы-ты стра-
ны не може живее некой тамъ. Затова по-высоко-то
место, населено-то въ Европж, е Ксено па> вели-
кого Сентбернарда. па плашшж Аллы высокж 7,500
погы; а въ Америкж е Лнтисапска-та гостплница въ
Кордил1ерж, на высочннж 12,600 ногы. и градъ По-
тоза 12,500 ногы.
150. Произведена. Земиы-ты произведены ся
делять на два големы отдела, отъ конто единый е
за орЖдны-ты тЬда, съставены отъ плата» на якы стра-
ны, конто пмжть влажности да мрьдать: (вспчкы-ты
тыя тЬла ся раждать оть прплнчны-ты имъ, j мпо-
жяватся и ся разспивать въ определены врЬяена);
другый е за мнноралпы-ты тела или пскопаемы-ты,
съставены отъ патрупапы чястици, конто нЪмжть
друго нечто пзъ по между токо сношен!я-та на съ-
единете-то. Паука что казува за всичкы-ты тыя те-
ла ся нарпчя Физическа Истор1я, разделявапа на мно-
го отделы.
151. Орждпы-ты тела съставлявать два отдЬла:
за животпы-ты п за растешя-та, или, както назвать
по'-повп-ти, царство на животны-ты и царство на
растешя-та Паука наречена Зоолопя испытва прь-
Bo-то. То съдрьжява: а'.) Возайяы-ты или Живото»
родпы-ты, сир. животны-ты что ся раждать отъ при-
лпчны-ты имъ живы, и ся отхрапят ь съ- млЪко; тыя
вспчкы-ты сжпочти косматы; в'.) Гадппы-ты что но-
сять яйца, отъ конто ся пзмжтвать пплци-тн имъ;
вспчкы-ты ст. врьковаты и имжть свойство да врьчять
по вьздуха: г'.) Амфн6ш-ты, что жпвЪтжть пвъвьз-
духъ и въ водж, па носять яйца и тыя; нарпчятся
и плачевиты по’-право, зачто едны отъ ii.\i> като
имжть валчесто тЬло плъзять както зжми-ты; другы
имжть веема касы крачка и едва плъзять и тыя по
зем1Ж-тж, както: костепуркы-ты, гущере-тп, жябы-
ты; вспчкы-ты тыя сж почти гнйздовиты; д'.) Выбы-
ть!, что жив4яжть въ водж отъ море или оть рЬкж
и езеро па сж луспавы. Ийкой голймы животны,
приличны съ рыбы-ты тапа не могжть жпв’Ыжть о-
свйиь да сянаврьтать въ водж, обаче имжть потрЪ-
бж да въздьшпжть и въздухъ, отделятся отъ ряда на
рыбы-ты, зачто сж жнвотородны бозайны, оттова ся
оставять на ряда между бозайиы-ты, както: Фалены-
ты, фокы-ты? дедфпнн-тп и другы наречены кыто-
виты и собствепо АмФИбйц е'.) Животны-ты нарече-
ны бескръвпы и in бйлокръвны, спр. насЪкомы-ты, бо-
болечкы-ты. что врьчять, или не, както: пятеругы,
щурцн, мравкы, октоподи, миды, рацп, п най-поелй
жнвоторастешя-та что жнв1яжть вжтрй вь воды, и съ-
ставлявать сетнешнж-тж огрълицж отъ отдела па жн-
вотны-ты.
Растнтелно-то царство е прЬдмЬтъ на наук» Фи-
тологии. Растещя-та сж и тыя орждны тЬла, както
казяхме no'-ropt, и ся иаричять растешя, колкото
като роспжть огьЗем!Ж-тж живйгжть ивир'Ьтжть, па
пр!емать ньзгж-тж с и прЬзъ много уст!я (сир. коре-
ше); тыя нкчжть чюветво пито произволително дви-
жете , както жнвотпы-ты, обаче оставить вкоренены,
дЪ пзраспжть. Растеп)я-та ся дЬлять на дрьв!е, дрьв-
ца и буряны. Дрыме-ты имжть стьбло высоко, кло-
лове, врьхаре и лиспе. Дрьвца-та едва имжть мал-
ко стьбльце, корендакъ, врьхарца и лиспе; буря-
ни-ти имжть лиспе и единъ мьзгавъ растакъ. Всич-
кы-ты растеши имжть лиспе, всягдашно цв^те и ci-
мя, отъ което като ся посЪгжть въ зешж-тж мэра- •
ствять пакъ.
152. Минералки тЪла пли ископаемы сж всичкы-
ты колкото съставлявать якж-тж кожьъ на Зешж-тж,
раздЬллвапы па четыре маН-главны отделы: Прьвый е
за рЪзгавы сжщества, между конто ся распознавать
дЬто сж като соль; както: аммогпакъ, нитрШ, кжщ-
на-та соль, (която ся нарпчя и морска, кога сясъ-
сырва отъ морскж водж, и каменна (копана) соль,
кога ся ископава изъ зешж-тж д!то ся нахожда вее-
ма много въ рудиици-ты). стипца, варь, мраморь,
алабастръ и проч.; ВторыЙ е за земли сжщества, въ
конто ся полагать на рядъ и безц+>нп-ти камеше;
Трепй е за огпевиты сжщества, както: земиы и на-
метши кжглища, асФалтъ, кехлибарь и проч, тютюрть,
алмазъ п проч. II четврьтыЙ е за металлы-ты, конто
сж 28 и ся дйлят|> па металлы п полуметаллы. По -
главни-ти отъ тЬхъ сж: платина, най-тяжкый отъ
всичкы-ты металлы, злато, сребро i железо, згЬдь,
евняець (коршюмъ), елавъ (калай), живакъ и проч.
153. Отъ тыя тЬла едиы ся напирать доста по
всичкото лице на Земтж-тж; други сж свойствены на
н1ткое micro, и не ся простирать по'-далечь отъ iri-
кол климаты. Въ обще въ по'-топлы-ты климаты ра-
спжть и меризлпвы растешя, както: пиперь, моско-
кардъ, канелла, зинжпверь, енпбахарь, камфора, за-
хоротръеть, кач-е, тамянь; птицп что имжть най-лъс-
кавъ п пай-пьстръ перогаинькъ: както: папагала,
райскы птпци, и колибри; най-голйхп добытъци и звЬ-
рове; както: фплъ , посорогъ, львъ, тпгръ, зебра,
камилопардалъ, камила, камилско птпче, крокоднлъ,
и най-ядовпты зжмш.
Бубы-ты, червен-тщ что в11жть коприиж, и пче-
лы-ты не могжть жшИижтъ токо въ умерены кли-
маты; па-противъ пакъ б'Ьлы-ты мечкы, ренове-тп,
рогачп-ти жпв1»ьт>ть въ сЪверны-ты и студевы-ты
мйста. Орисъ не расте по'-пататакъ отъ 470 на ши-
рина». Лоз1е~то не узрЪва плода сиотвждъ50°, безъ
мЪста-та около Рейпъ, дЬто ся попродлъжява малко
по'-горЪ отъ вышеречевы-ты стъпове. Жито не ста-
ва вече отвждъ55°, обаче ръжь и ячемыкъ распять
и на по'-высокж шнринж.
154. Видь па земны Пластове. Като раскопаемь
въ равшшж-тж па Зешж-тж нйкопъ длъбипж памира-
ме различепъ впдъ взаимны Пластове, конто много
пжти ся простирать на голЪмо разстояше жЬсто па
пмжть различия дебелпнж.
155. Делать земпы-ты Пластове (да сж пли по-
лян скы млн плапиискы) спорядъ естество-то пмъ: а'.)
На прьваци, съставлявапы въ обще огь най-тврьдо-
то сжщество па камыка, паречеиъ Гранить. Отъ не-
го състоять собствено най-высокы-ты и пай-годЬмы-
ты планины; не ся памира въ тЪхъ никаквж оставкж
иш огь животно плп отъ растете; в'.) Па втораци,
распорядены па рядовны стивы, па пмжть много остав-
кы отъ животин и отъ растен1Я, п повече морскы
насЪкомы, конто свпдЪтелствувать, че море-то со-
ставило нЪкога и най-высокы-ты планины; тыя Пла-
стове ся напирать раздЬгижты възъ прьваци-ты; г'.)
Па тритаци, конто по'-много ся нампрать край по-
лы-ты на планины-ты отъ втораци-ты, и състоять
отъ трохы на два-та другы вида распорядены па сти-
вы; д.) На Пластове отъ волканскы вещества (148).
Тыя състоять отъ псврьлены вещества изъ волкан-
скы-ты плашшы, конто водны пспрьвЪ и расту пепы,
названы лавы, послЪ мстппваны ся сгжстявать и уко-
равявать, па пр1ематъ различны образы. Всичкы-ты
вышсречсни впдове на земны-ты Пластове покрыв»
най-миого наречена-та сыта или растителиа земя,
сир. способна за пнкнувап1е па растешя-та.
156. Трохы-ты on. сжщества-та отъ животны-
ты или огь растешя-та, или on. укаменявашя-та,
Что ся напирать въ втораци и тритацп Пластове, по-
назвать пи работы много любопытны. Налнратся Сти-
вы насЬкомы и рыбы отгорЪ на планпны двЪ хпляда
тоаза высоки; п това доказва, че сж стнгпжли до
такжвж высотж морскы-ты воды. НЪкои огь тыя жи-
вотин днесь жив1ижть въ морета веема много отдале-
чены отъ мЪсто-то, дЬто ся напирать завренн. Сж-
ще-то ся съглядва п за растетя-та. Повече тыя ся
отделять на родов© или видове, конто сж изчезпж-
ли, пли не ся памирать вече оовЪиь въ другж стра-
йк на св$та. Най-послй добытъцп-тн, както копае-
мый фплъ прйкоренъ маммутъ, и много лрузп сж пз-
чезнжли до край отъ лпце-то на зешж-тж; всичко
тона свид^телствува что земно-то клжбо е постра-
дало много измЪняваяш.
Г ЛАВА IV.
Воды.
157. Таково е съчинеше-то въ обще па сухж-тж
чясть отъ земно-то клжбо; а пакъ не суха-та ие-
гова чясть ся задрьжя отъ воды-ты. Вода-та е сж-
щество проточно, прозирно, което има като свой-
ствено едно веема голимо мрьдаше, продетавляваио
подъ три вида: а'.) какъ кораво тЪло, кога му ся
оттьмне топлина-та, п тога сь става ледъ; в'.) какъ
влажно, кога ила доста топлииж, чтото да ся за-
дрьжять чястпци-ты му разделены и тога си е каз-
вана-та вода; г.) какъ проточно или въздухообраз-
ко, кога съ веема голАмж топлинж ся прйобразява
на парж.
158. Вода, кога е въ влажпо-то свое състояте,
тегли всякого камъ по'-низкы-ты мЪста, т. о. камъ
по'-близны-ты до центра на Земтж-тж. Кога стон на
стрьвно м^сто. прЪмйствася и слезя на-долу, сир.
теме както казваме; обаче кога не памЪри вече стрь -
вно, запнрася, и тога сп равнпна-та и' е тькмо о-
рпзонтална ши параллелна съ ррпэонта, сир. полЪ-
гата възъ еднж правя лшшж. която ся свьршева въ
центра на Зешж-тж. Това ся нарпчя равномерность
на равпинж отъ водж.
ДЪлять водж-тж на идрогыческо-то клжбо на во-
дж морскж и водж на суниж.
159. Морока вода. Тя съединявана спорядъ нЪ-
кое веема голЬю продлъжеше забыкаля вспчкы-ты
голшш, паречваны съ едно обще имя Океанъ, кой-
то ся раздЪля на много морета (119).
Соленость-та е съ коьъто ся распознава морска-
та вода, която спорядъ Micro различней, и всякого
е по'-мал к а въ вжтр1япиы-ты морета оть пзлпвапы-
ты въ тЬхъ рЬкы. Соль-та, что ся памнра въ мор-
скж водж, правя 1ж да има повече тяжесть нежели
обща-та водж спорядъ 103. 100;’ (сир. равенъ обемъ
солена вода, 100литры, даречель, тегли тькмо съ
103 литры сладкж водж). Начяло-то на тж!ж соле-
ность не о познато; обаче полза-та отъ петж е чисто
явка, зачто въепмра, увардева, морекж-тж водж отъ въ-
воняваше. Морскый лЪдъ сяразмрьзява па сладкж водж.
160. II топлина-та и'не еврядомъ едиаква. Ис-
прьво различява спорядъ м+>ста-та, послЪ спорядъ
длъбинж-тж ла море-то, д$то и тя ся пзэгёнява мно-
го; зачто и равнина-та на морско-то дъно лрЬдста-
влява исты-ты травпове и могылы, каквыто имаправ-
шша-та на суштж-тж. По'-голЪмы-ты сканда.пя (вж-
же съ згЬры), что гы врьлихж за прЪм!рван1е на мор-
скж длъбинж, не стигпжхж повече оть 780 тоазы
или '/3 левгж. Доказано е что вода-та истинва сра-
внено съ длъбииж-тж спорядъ нЪкое напр t дну ваше
чюветвнтелно, съ такъвъ начинъ чтото ся заключява
за дъно-то на веема длъбокы морета да е на-сждЪ
замрьзнжто *). ПодъбО" па ширинж всичкы-in задн-
ей замрьзиувать до край прЪзъ зямк Подъ 70° ле-
дове-ти плавать отгори всякога; подъ 80 м етжпъ мо-
рета-та сж за всякога поляны ледъ.
161. На иного впдове движет ся подлога вла-
жно-то сжщеетво на водж-тж: едпы огь гЬхъ и-
мжть влмнпе само врьху равнянж-тж па водж-тж;
другы, въ еднж чясть оть обема п'; и другы, въ
ц’Ьлый пейпъ обемъ.
Прьвы-ты промсхождать отъ движешя-та па Ат-
мо сф ер ж-тж , конто люлкжть равнпнж-тж на водж-тж.
Длъга вЬяляца и тпха нстрькалева легко по'-гории-
ты стпвы на влагж-тж еднж отъ другж, както сж
наречены-ты длъговлъна'. Ако сж по'-сплны и ло'-
врълы, правять влъна-та. Едва голЪма вЪялнца ми-
нутка причннява буры-ты, по конто влъна-та н+>кога
ся надвигать на голЪмж высота»; обаче н тога си,
както сж ся увЪрилн отъ опыте, вода-та остава не-
размжтена въ длъбинж стотпнж ногы.
162. Вторы-ты ся наричять течешя, раздЬлява-
ны на общи и чястиы. Общп-ты течешя сж две:
а'.) Полярно-то течете, което влече воды-ты отъ
Полюсы-ты камъ Равнодеиственый. Кога пма това,
доказвася отъ писсше-то на ледове-ты при Полюсы-
ты . конто ся влачять плавешкомъ оть СЬверъ камъ
Югъ, доклТ» ся растопить отъ топлинж-тж: в'.) Тро-
пическо-то течете, между тропицп-ты влачено отъ
Въстокъ камъ Западъ спорядъ движете противно камъ
възврьтеше-то па земпо-то клжбо; причина-та му е
прилична съ опжтж на вТпъръ ализъ (137J. II това ста-
ва оть воды-ты на Полярно-то течете, конто стиг-
ваны между тропицп-ты не ся подлегать завчясъ на
*) Тана .ныелшк; обаче otiuint-me дика,и протчвпо-та. Hd каквя
« да е д^вбпнл да с« г чы «и . не ел кампуи tit деночпо на ио-
ре-то лочрмнлто
възврьтителпо-то движете на Зешж-тж, нобръзваиж
повече спорядъ колкото приближала н4кой до Рав-
ноденственый. Така ся впждать упжтваны камъ За-
падъ, зачто оставать нйколко врЪмя почти застояны.
163. Това голЬио течете, като докачва въ раз-
личны страны противо годины и купъ островы, раж-
да много другы чястпы течешя, отъ конто пай-гла-
вны-ты сж: а'.) Въ Атлантический Океанъ наречено-
то Залпвно течет!е, което врьви отъ Югъ камъ Ct-
веръ спорядъ длъжппж-тж на въсточпы-ты краймор!я
въ СЬверпж Амернкж; Бразил 5япско-то течете врьви
камъ Югъ около въсточны-ты краймор!я и до южный
край на Южпж Амернкж; в'.) Въ Великий Океанъ
друго голЬмо течете, врьви отъ Югъ камъ С$веръ
около въсточны-ты краЙмор1Я па Повж Холланд! <ж, и
друго отъ CiJBepo-въстокъ тече камъ юго-западъ о-
коло краймор1е~то на Дфрпкж.
164. Кога две противны течепш ся поср1яцмжть,
обрыцатся заедно и две-ты, и править едиж морекж
вЪтрушкж. Такава е Харпвда въ Сицилнж, и Мал-
щромъ въ Норвегия. Н^кога ся случява да пмжть
различны стнвы на нЪкой годЬ обемъ воды противны
врьвежм; сир. едны при равнпнж-тж да теч!жть камъ
Въстокъ; другы въ 20 или 30 ногы длъбйпж да п-
мж’1ь друго течете камъ Западъ иди камъ Сйверъ;
тыя сж наричять противотечешя.
165. Движетя-та что пмжть влаяше възъ цЪлый
обемъ на воды-ты ся наричять Палиррея. или прн-
ливъ и отливъ; тыя сж рядовны, така да речемь,
лю.тЬятя на воды-ты, възврыцаны два пжтп пр^зъ
деня. Воды-ты ся издувать около еднж четврыгмнж
на деня и ся разливать по краймор!я-та; това ся на-
рпчя прилив ь. Като стнгнжть въ най-голЪмъ стжпъ
на издуваше-то имъ, оставать въ нсго-то състошпе
нЪколко минуты, по конто е пай-голЬмо разливаше-
то; послЬ малко по малко ся стеггевать, и тога си
става отшвъ. Като ся оттопить въ пай-посл'Ьднй!
стжпъ, вставать така нЪколко врЪмя, по което ся
казва, че воды-ты сж стеглены; послЪ закачвать пакъ
движешя-та спорядъ истый рядъ. Зачтото всякога
ставать рядовиы; давать пи да проумЬемь, чепроис-
хождать огь нйкотж главнж причинж. СрЪдсгШ npi-
дЬлъ на траяя1е-то имъ о едннъ день и 50 минуты;
това врЪяя е тькмо равно съ олова колко употрЪ-
блява Луна-та да ся възврьне на Мерид! ана; и зач-
тото перавенства-та, на конто ся подлатать Палир-
реи-ты, сж спорядъ всичко приличны на опыя отъ
Лунж-тж, не остава омысль что тя имъ е причина»
та. Оттова слЪдува что, ако днесь наЙ-голЪмо раз-
ливаше ся случи по пладпя, утрЪ ще стане по 12 ч.
и 50 я. слйдъ пладпя; вдругый день по 1 ч. и 4 и.
и слЪдователно.
166. Обаче Луна-та сама не дЪйствува възъ Па-
лирреи-ты; и Слъпце-то има нЪкое чювствптелпо д*й-
ств!е въ тЬхъ. Па-истипж сж съглядва, че по'-голЪ-
мы-ты Палирреп ся случявать по съединешя-та п про-
тивостоя шя-та (90 и 93), зачто тога си дЬйств!е-
то на Слънце-то ся съедпнява съ снова отъ Лунж-
тж; по'-малкы-ты ся случавать по четврьтины-ты (92),
зачто д£Йств!е-то на единый св^тилпикь ся бори съ
олова отъ другый.
167. Палпрреп-ты ставать рядовио въ распро-
странены и растворены морета: много пр+>пятств!я
могжть размжтать ряда имъ. Въ Велпкый Океанъ Па-
лпрреп-ты сж около двЪ ноты, кога въ пйкои край-
Mopifl, както въ Французскы-ты на Ламаншь, сж ni-
кога 40—50 ноты; въ малкы-ты морета, както въ
Средиземно, ставать веема малко чюветвптелпы.
168. Друго едно чюдно явлете е ФОСФОрисваше-
То на морето, което повече ся съпядва между тро-
пицп-ты. Равнпнаита на водж-тж ся вижда да бле-
щу ка , като нЬкой сребрьпепъ платъ. На всяко едно
цамбурнован!е, удрян!е-то на лопатж-тж, или плис-
каже-то на ладпж-тж дЪто пори влъна-та, изважда
множество искры. Другъ пжть морето ся вижда 6Ъ-
ло като м.гЬко, чрьвено като огьпь, или сиво като
иепель-тъ. Тыя различны явлешя пронсхождать, по'-
многото пжтп, оть едно бесчетно множество малкы
животинки, конто пмжть свойство, като свйгулкы-ты,
да ся лъщять съ еднж жпвпж светлость, пли съ раз-
личны-™ Цветове (бон) да промЪпявать двЬть на мор-
скж-тж равшшж.
ГЛАВА V.
Воды Суши.
169. Тыя воды ся раждать оть опыя на Океана,
конто прЪобразявапы на пары (133) , двигатся на въз-
духъ и съставлявать облаци-ты, растопявани и они
поел* на дъждъ. Съглядалп сж, че высокы-ты пла-
нины нрнвлачять облацн-ты; и зачтото врьхове-ти пмъ
ся пампрать въ най-студенж странж на атмосФерж-тж
(131), тамъ отгорЪ ся раступявать пары-ты по'-спор-
но на водж падваиы или на спЪгъ. Отъ тЬхъ ся съ-
ставлявать леденпцп-тп или купоне ледове и cirbro-
ве укостени, конто растопявани и подновяванп бес-
престанно ставать спорны пзворы воды; затова тыя
планины сж по'-главпн-тп водосми, така да ся рече,
на воды-ты по сушм-ты.
170. Воды-ты прокарвать равшшж-тж на Зешж-
тж, кога капять вжтрЪ въ нетж, п ся събпрать въ
водоемы; поел!) отъ тамъ като мсти чать правять пз-
воры-ты. Изворн-тн ся наричять всягдашнн или не-
пр^станни, ако теч!жть беспрестанно всякога; прк-
сташп!, ако течеше-то пмъ ся подлага на н1>коп npi-
с-Ьквашя млн прЪсъхнувашя периодически; минералки,
ако воды-ты пмъ съдрьжявать вЪкоп раступены ме-
таллически сжщества. Иармчятся и цЪровити, кога
сж полезны воды-ты за изцЪряваше па нЪкои боле-
сти. Тыя воды сж студены пли горящп; въ послЪд-
Hiii случай ся назвать бани пли топлы воды просто.
171. Зачтото воды-ты на течьъть, осв1шь что те-
глять всякога камъ по'-долни-ты пли по'-бллзнп-ты
страны до центра па Зешж-тж (158), низкы-ты Bii-
ста сж щерпя па много изворы, отъ конто ся съ-
ставлява едпа долчипка. вада. Много долчмнкы съ-
единяваны заодно съставлявать рйкыцж; много рЪкы-
цп съедннены править едно голимо течете воды, на-
речено р4ка, кога варди псто-то пня, доклЪ ся вте-
че въ море-то. МЪсто-то д1>то ся съединявать двЪ
рЪкыци, наричяся слнваше. Казваны-ты дЬсяы, или
л^вы страны, пли брЬгове, па еднж рЪкж, сж отъо-
сптелиы колкото спротивъ дЪто слазя по neix рЬк.к
человйкъ, или обрьнжтый камъ изворы-ты и. Про-
длъжеше-то или събраше-то па всичкы-ты стрьвны
страны отъ конто пстнчять съедпняваны-ты воды въ
еднж рйкж или въ рЬкыцж, наричятся Виръ или Язь.
Виръ-гь па еднж рйкж ся казва прьванъ; ла едиж рЪкы-
цж, вливанъ въ рЪкж е вторанъ; на еднж долчпнкж,
сир. по'-малкж отъ горшж-тж р-Ькыцж, казвася три-
тапъ. Пр'Ьд’Ьлн-тп что отделять два блпзиы вира ся
наричять прЪдЪлпы бЪл'Ьжкы на воды-ты. На голЪ-
мы-ты внрове прЬдЪлпы бйлЪжкы сж повече рядъ
плапппскы брьда.
Стечеше или слнваше паричять съедииеше на дв£
р!кы пли рЪкыци; влпваше или ycrie назвать мЪсто-
то, дЪто рЬка ся истина въ море. НЬкога ся слу-
чява да ся раздбля едва р$ка на два ржкава мал-
ко по'-горЬ отъ влнваше-то и', както Нилъ въ Е-
гыпетъ: тога сп между два-та ржкава и на краймо-
pie-то обзелапо-то м1>сто ся нарпчя Делта отъ обра-
за на грьцко-то слово.
172. Кога воды-ты что теч1жть ся пампрать въ
нЪкое мЬсто. удобно да дрьжи доста количество отъ
тЬ\ъ, съставлявать тога си едно цЪло. което спо-
рядъ негово-то продлъжеше ся казна езеро. Има
много озера да пршмать едпж иди много р!>кы и не
ся разливать пикога, зачто по сравнение на продлъ-
жеше-то имъ станвано-то ncnapenie оть Слънце-то
стига за оттьмиуваше на останванж-тж водж. Глп-
бове-тп, блата-та, сж събраше воды плпткы, копто
ставать оть воды-ты дЪто нЬмжть отъ пнгдЪ да ся
вливать нпто да ся истичять.
173. Въ Европж по'-главны р4кы сж: Рейнъ,
Маасъ, Шелда между Францж и Германия; Дунавъ,
тече пр1>зъ Германия, Австрия и Турция; Рона,
Сена, Лоаръ н Гаронна теч1жть въ Францж; Ебро,
Мишо, Гвадалквивиръ, Гвадиана, Таго, въ Испания;
По, Ечь, Арно, Тпбръ, въ Италия; Везеръ, въ Гер-
манпж; Одеръ, въ Нрусспж; Висла, въ ЛЪхнж; С.
и 3. Двина, Нева, Волга, Уралъ, Допъ, ДнЪпръ,
ДнЬстръ, въ Россия.
Отъ вышеречены-ты рЪкы ся вливать: С. Двина въ
СЪв. БЬло море; въБкгпйско море: 3. Двина, Нева,
Висла и Одеръ; въ Черно море: ДнЪпръ, ДнЪстръ
и Дунавъ, а Донъ въ Азовско море; въ Касшйско
море: Волга и Уранъ. Въ СЬвернО (НЬмско) море:
Рейнъ, Елба, Везеръ, Маасъ и Шелда; Сена
въ Ламаншь. Въ Антлантическый Океанъ: Лоаръ,
Гаронна, Мишо, Гвад:ана, Гвадалквивнръ и Таго.
Въ средиземно море: Ебро, Рона, АрпопТибръ; По
и Ечь въ Адр1атическо море.
РЪкыцп пли отстранены рЪкы има повыше отъ 30
да ся вливать въ горни-ты рёкы: както: Ааръ, Иек-
каръ, МаЙнъ и Мозель ся вливать въ Рейнъ; Ioan-
na, Мариа и ОаЗа ся вливать въ Сеня; Изаръ, Нннъ,
Драва, Сава, Тисса к Прутъ ся вливать въ Дунавъ
и проч.
174. Въ Азия, ЁФратъ и Тигръ течьъть въ A3i-
ятскж Турция, па ся вливать въ ПерЫйскыЙ залпвъ;
Индъ и Гангъ, въ Индия; Ава и Коибойя въ зелия
Бирманскж и въ Памско царство; Юаигъ-Го л Го-
пнгь-Го, въ Китай; Сахалин, иля Аиуръ въ Кы-
тайскж Татария»; Лена, Енисей, Обь, въ Аз’штскж
Россия., влнваиы въ СЬв. Ледовито лоре; Зпхвонъ и
Сиръ тешжть изъ срйдж-тж и ся вливать въ Арал-
ско езеро.
175. Въ Африкж тече Пнлъ и прохлажда Абис-
синии , Нубпд и Егыпегь, па ся влнва въ Средизем-
но лоре; Нигеръ тече изъ вжтрЪшпы-ты мёста огь
Западъ камъ Въстокъ; Сенегалъ и Гамб1я врьвять
камъ Западко-то Kpafhiopie; Оранжь и ЗаЙра въ Кон-
го; Куана или Замбезе и Квилпмангь течьъть камъ
въсточно-то Kpafluopie и ся вливать въ ИвдШскый
Океанъ.
176. Въ СТ.всрпж Америк® тече Миссисипи, ко-
нто приема Мисуры и Orio, и ся влива въ Мекси-
канский заливъ; Pio-Негро и Святого Лаврентия ся
вливать въ Атлантический Океанъ; Колумб!я, въ Тн-
хый. Колорадъ ся влива въ КалиФоршйскый заливъ;
Ведсо и Де-ла-варъ течгжть пр’Ьзъ Съединены Щаты.
Въ Южи® Америк® тече най-голЪма-та отъ pi-
кы-ты па СвЪта, Амазонска, съ кохжто ся съединя-
ва-Ореноко пр’Ьзъ ржкавъ KaciiKiape. Ла-Плата из-
вира отъ Сразили® и като поглъща много отстране-
ны рйкы прохлажда пет® я Парагвай и Ла-Плат®,
па ся влива въ Атлантический Океанъ, както и pt-
ка Амазонска.
177. По'-главны езера въ Европж сж: Женевско,
продЬлвано отъ Ронж; Констанско, продЬлвано отъ
Рейнъ; Лаго-Маджере, продЬлвано отъ Тессшгъ и
ся влива въ По; Перуджю и Пелайо, въ Италй®;
Балатонъ, въ Австрия; Меларъ и Венеръ, въ Шве-
ци®; Онежско, Ладожско и Илмень въ Россия.
178. Въ Ази® снаречено-то загол1мнш®-тж спКас-
1Ййско море, въ което ся вливать Волга и Заякъ;
въ Сирия. Мрьтво море, въ което ся влива pisa 1ор-
данъ; Аралско море поглъща и то Зпхвонъ и Сиръ:
в най-посл!» Байкалъ. вь Сибирь. — Въ Африкж е
Дембея, въ Абиссшнтж, разцЬпваио отъ Нилъ, и Мо-
равы , въ КаФрпж. — Въ СЪвернж Амернкж има тыя
езера: Врьхне, Уроиъ, Мпчиганъ, Oniapio и Еры,
конто влпваны едно въ друго съставлявать рйкж Свя-
того Лаврентия. Езера Впиппегь, Opia и Робско сж
по'-камъ СЪверъ. — Въ Южнж Амернкж имениты е-
зера сж: Маракайбо въ Колунбнж, и Титикака въ Перу.
179. Въ обще по'голАиы-ты р1»кы сяазять отъ
по'-высокы-ты плашшскы рядове (169). При всичко
има и па това н1>кои исключены, отъ конто по'-глав-
на-та е Волга пай-голЪма огь рЪкы-ты въ Европж.
что тече въ Россия, и извира изъ малкы плапины,
отгдЪто слазять и другы-ты рЪкы на Россйж (175).
180. Шкота ся случява течеше-то па воды-ты
да npojiiriH надвЪсено равиннж-тж на равном1>рность-
тж си: тога си вода-та пада съ силж и правя единъ
скокъ, млн водопадъ, пли пр arose, хлявове, кога има
много взаимны Скокове вода-та. По'-чютовпти въ Ев-
ропж Скокове сж па рЪкж Рейнъ въ Швейцарпж, и
Белинскый въ Терио на Италнж. Въ Амернкж е Hia-
гарскый водопадъ между езера Еры и Онтарю (178).
Кога лромЪпяваше-то на равпом'Ьрность-тж отъ рав-
пинж-тж става по'-малко падвЬсено, скачяшетто на
водж-тж ся казва Бръзей. Такывп сж хлявове-ти па
Нилъ въ Асуанъ.
ЧЯСТЬ ВТОРА.
ЛОЛИТНЧЕСКЛ ГЕОГРАФ1Я
Предвари тел и ы п о з и а и i я.
Политнческа ГеограФШ iipiejia и испытва земно-
то клжбо както жилище па человеческого рода. Така
износи да направишь намяло петж чясть, като кажешь
что годе за различны-! ы племена on. конто състон
человеческий родъ.
181. Племена человеческого рода. Человекъ по
образъ Бож1й сътворенъ, не показа пзъ начало умпо-
жявапъ съ дЬторождеше-то никакая* достойно забе-
лежителнж разлпкж, станжтж на неговы-ты прародителе.
Отъ прьвы-ты п ветхы-ты пароды человеци-ти при-
личяхж на вспчко пзъ по между си; обаче вл1яже~
то на рязлнчпы-ты климаты, па храиж-тж и иа бо-
лестн-ты, показахж явствено, или въ цвета или въ
образеше-то на человецп-ты, чювствмтелны разли-
кы, конто съ всичко това пемжть нечто оть тога сь
и прадедно. Така съ вспчкы-ты тыя разлпкы, чело-
вецп-ти съставлявать едннъ родъ и ся относять въ
едннъ и сжщШ вндъ, разделявапъ иа пять различно-
сти или племена.
182. Оть прьво-то племя человеци-ти населявать
най-средовпты-ты места па ветхий светъ. Тыя сж
отъ наречено-то бело или кавказско племя, 'п гЬх-
пы-ты раэлпчителностп сж да имжть кожгж-тж на тЬ-
ло-то бЪлж, косж длъгж п рудж, и лице длъгова-
то. — Отъ второ-то ся назвать Татарско пли Мон-
голско племя, на което ся отпосять вен Аз1ятцп, что
населявать места-та отвждъ Гангъ. Имжть жльгъ цвегь,
косж чернж и коравж, главж четврьтитж, лице ши-
роко и кости на челости-ты пздадены на страпж. —
Америкапско-то племя, има кожи* съ медпочрьвени-
кавъ цвегь, и населява цЪлж Амерпкж; сгрешена е
мысль-та на дето назвать, че отъ това племя нЪ-
мжть нпколко брадж. — МалаЙско-то племя, има чер-
новагь цветъ на кожьъ-тж си, длъгж и правж косж,
и населява островы Сондскы, Малукскы, Филиппин-
ски и вспчкы-ты островы въ Велпкый Океанъ.—Пай-
после отъ пято-то племя сж Арапп-ти или Пегрп-
ти, конто имжть какъ раэлпчителностп цвегь чернь
п чермикавъ, косж чериж, кжеж и кждрж, чело пз-
дуто, носъ дебелъ, и жуны издуты; населявать це-
л ж западня и южнж Африкж, и ся памирать распрьс-
нжти и въ Мадагаскар?», въ повж Холланд'иж, въ
Вапд1еменскж земтж и проч. Обаче Арапп-тп па тыя
две послАдны вгЬста различявать оть другы-ты, зачто
нЪмжть косж кждрж, а ся закривява коса-та пмъ
на кривици.
183. Ввичкы-тп отъ тыя различны племена зао-
дно пр1емвани съставлявать единъ сборъ около 900
миллионы человеки, отъ конто 240 ся сметать въ Ев-
ропж, 500 въ Азкж, 90 въ Африкж, 48 въ Амери»
кд, п 22 въ Океания.
184. Языцн. Веи отъ различны-ты племена на че-
ловеческий родъ сж обдарени съ чюдеенж сплж да
сричять гласове, к да предавать единъ другому мы-
сли-ты и своп-ты нужды словомъ. Говореип-тп я-
зыцп по цЪлый свЪть ся относять на два отдела: въ
единый ся полагать прьвообразпп-ти или майки язы-
ки; въ другый, пропзводни-тп*).
185. Старый Грьцкый языкъ ся распрьснж ветхъ
по цЪлыЙ почти тога си познать свЪгь съ грьцкы-ты
прйеелешя, послЪ съ великого Александра и съ на-
слЪдпицп-ты му. Латинский ся простри и той сжще
така много заодно съ завладЬшя-та на Рпмляне-ты.
Санскритский или ученый языкъ па Ипд1япе-ты, пма яко
голЪмо сношеше съ Славянский, ТурскыЙ, ШшскыЙ,
Грьккый, Латинский и Исландский. Товадоказва, че
всичкы-ти вышерочепп языки пмжть едно обще про-
мсхождеше. Говорепи-ти языки въ Индия пронзлЪ-
зохж собствено отъ Санскритский, свящепъ языкъ на
Брамапе-ты. Огь Латинский ся преобразпхж: Фран-
цузский, Нтал1янскый, Португальский и Испанский. Огь
Нймскый нропзлязохж АнглтйскыЙ, който е см^сень
°7 Говорени-mti по цплыд reams ямщи броятся а» обще до дел хыл
л нарнмя-та имв до 5 хыл. тгъхв дылять па пято голаны от-
дп>лы ото плтл-ты страны на свата, сир. на языци Анятскы,
Европены, Африканекы, Лмериканскы и Океанскы; всякой от-
дало отв тыя ел подралдаялва на челяди.
съ ветхый Келтскый и Галлскый, ХоллапдскыЙ, Дат-
ский и ШведскыЙ. Огь Славянский (говорепъ сега
отъ 80 мил. души) ся преобразихж: Блъгарскый,
Русский, ЛЬхскыЙ, БохемскыЙ и Срьбскый. Фран-
цузский языкъ с обще-унотр+>бителенъ въ Европей-
скж-тж днпломацпж.
186. Арабский, отъ когото Турский и Ilepcifi-
скШ ся заемнжхж много, влада въ голймж чясть на
Азпж п Африка; тоя языкъ и Ебрейскый, Снр1ан-
скый, Фнппческый, така и Халдейский, происхож-
дать отъ едно сжще начало. Малайский языкъ ся
говори по вен острови па Нотазпж л па Великий 0-
кеапъ. Разлпчны-ты нарЪчЙ! на Татаре-ты и пове-
че ОйгурскыЙ языкъ, отъ когото ся родихж Тур-
ский, МанжурскыЙ н Тибетский, говорятся по цЪлж
срЪдшж Азпж; Китайский и Японский сж различии
языци писванп съ еднаквы слова.
187. ВЪры. ВЬры-ты сж различии способи, съ
конто человЪцп-тн правять явствеио, дЪто чюветву-
вать благоразуапе-то камъ едно Сжщество, което над-
мпнува человЪческо-то естество. Въикашны-ты дй-
лашя, конто съдрьжява всяка вйра, казватся испо-
вЪдате. И тыя вйры могжть ся разделять па два
големы отдела: на многобожество и едиобожество.
188. Мпогобожество-то състоп въ псповЪдаше-
то па много богове: Фптпшизмъ, сир. поклоноше на
одушевлены и пеодушевлепы нЬчта, конто ся мы-
слить какъ сжщества да пмжть божество. Това мно-
гобожество и най-лошаво-то, така .да ся рече, отъ
вси п ся нсповЪдва отъ всичкы-ты още дивы наро-
ды. ЗвЪздопоклонство-ю ся намнра още въ нЪкоп
усамотепы племена челов1щп, кога другъ пжть вла-
даше па много »гЬста.. Баснословно-то мпогобоже-
ство ся пспов+»дашс огь Егыптяне-ты, Ветхы-ты
Г])ьци, Римляне—ты и Келт'ы-ты. Брампнска вЪра вла-
да въ Ипдпж. Будпска (вйра на Буда) ся дрьжн въ
С!амъ, Цсйлапъ, между Бпрмапе-ты и въ Китай;
Шамански, която има за начялникъ Далай-Ламж, рас-
прьспжта е въ Татарпж п въ поирЪдЪлны-ты и' мЪста
отъ Аз1ятскж Росснж.
189. Еднобожсство-то, дЪто не npiena освйнь
одного Бога е: а'.) 1удейска-та вЪра основана иа
ветхый Завить. Тя ся дйлп па две испов^датя: е-
дна е на Кораиты-ты, конто не прппознавать другж
книга за господствепж токо Ветхый Зав1гь; втора е
на Раббинисты-ты, конто отдавать почясть и на каз-
ванж-тж книга Талмудъ. — в'.) ВЪра Хрислянска,
открыта отъ Спасителя пашяго Icyca Христа сына
Бож1Я. Добро дйтелпо-то и' д+>Йств1е ся распрьспж
и влада въ наЙ-образованы-ты мйста, сир. въ цЪлж
Европж (безъ Турско) и въ вся страны на вселен-
ижтж, дЪто Европейца осповахж прЪселенш.
190. Тя ся дЪли на два големы отдела, отъ ко-
нто прьвый е Грьцко-РосаЙска плн Въсточиа Пра-
вославна Црьква, что втада вь Росснж и въ Грь-
цпж, и чясть въ Турцпж; в'.) Латпнска иля Запад-
ня Црьква, что ся раздали па двЪ чястп: на Црь-
квж иаречепж Католически Апостолскж и Рлмскж,
та влада въ Италнж, Францж, Испанйж, Портогал-
лпж, Ирландпж, пвъпрЪселешя-та Испанскы, Пор-
югаллскы п Французски; (Папа е господарь или ду-
ховенъ пачяллпкъ нейпъ); на Протестанскж, конто
не прппозпавать господарство-то Папы.’ Съставлявать
н пент» три голВмы ересы: Лготеранска, влада въ
Прусспж, Гермаппж, Даппж и Швециж; Калвипска
влада въ Швейцарпж, Германиж и Холландпж; и Ая-
глпчянска Црьква, въ Англ11Ж, която сяне разлпчя-
ва отъ другы-ты Протестанскы ересы, осв<шь зач-
тото увардп IepapxiiA-тж на Владыцп-ты. Всякой отъ
три-ты вышерсчены ересы ся разд'Ьля пакъ на мно-
го другы
191. Исламство или Моаметанска niipa основана
на 620 л. сл’Ьдъ X. отъ Моамета, влада въАфрикж,
въ ЕвропеЙскж Турщгж и въ голЪмж чясть на Азпж.
192. Спорядъ сзгЬтпуванш станжты приблизнтел-
по, познаваме что отъ 900 мил. (183) населены по
земтж-тж челов'Ьци, около 300 мил. сж Христише,
125 мил. Моаметанцп, 5 мил. Ебреи и 470 мил. Я-
зычници, сир. Браминскы, Будайскы, Шамански л
Фетншизскы и проч.
193. Управы. Съединеше па человЬцн подложе-
ны па едааквы навыцн или обыкновения, съставлява
еднж общпнж. Tin покорявши! на одни законы, на
едно Управление, съставлявать единъ пароль, еднж
дрьжявж, па имжть свотж управ». На народы-ты
различны-ты управы сж три видово: а'.) Републпка,
така сянаричя оная управа, кога власть-та евърж-
ui-ты на самый пародъ; обаче вндъ-тъ на тжтж у-
правж не е възножно да существува въ гол!мы на-
роды; и въ малкы-ты кога е, посл^двася всякога
отъ размжтващя и безчишя. Аристократия ся казва,
кога яародъ-тъ избира опыя что имъ ся дава власть-
та на ржц-Ь-ты прьвепци иеговы, не между всичкы-
ты гражданин безъ разликж, а между по'-добры-ты.
(Ако лица-та что управлявать парода сж малцина,
то такава управа ся нарпчя Олигархия); в'.) Монар-
xia, кога власть-та е въ ржцЪ-ты па одного само-
го. Монарх!я-та быва или паслКдствепа, кога Мо-
иархъ-тъ, царь или князь, става по иравдииж огь
едиж челядь; или по нзборъ, ако ся избира безъ раз-
ликж между много челяди. Обаче по нзборъ монар-
xia ся послЪдва огь беспрестанны размжтвашя; а
наслЪдство-то на монархпж-тж уздравява общШ мпръ.
Мопарх1я-та с разнесена, кога на монарха власть-
та ся противовйсп отъ състав.тешя человДци да по-
ср-Ьдствувать между пего и народа; пли кога пол-
зы-ты на народа сж опр4д1»лепы съ нЪкопь полити-
ческж повоуправж ('(ivvrayiia), или сь хрисовулъ отъ
прШлы-ты на когото мопархъ-тъ не ноже пзлйзе,
и ся прЪдирвать тыя ползи отъ закоиоположителны
6
събрашя*). Тыя сж две на всякж монархия распо-
рядепж добр!): едпо-то ся казва събраше на стары-
ты, пли высокий Съв!тгъ съставлявапъ огь члепове
да пмжть нс1«к власть повече догд-Ь сж живи; дру-
го-то, ся нарпчя събраше общества, или съвЪгь на
представителе, събпрвапо оть представителе пзбир-
вапы огь парода съ жребы; събпрванп-тп въ тЬхъ
гражданин: пмжть сребрьно състояше не по'-малко отъ
едпо количество опрЪдЬлсно отъ законайй). Моиар-
хш-та пакъ быва псопрЪдЪлена или деспотически,
кога щеше-то па монарха е най-высокъ закопъ, или
noirfe ся нс противовеса съ законоположешя; г'.) Съ-
врьзъ пли сьврьзапа управа ся съставлява огь със-
динеше-то па много независимы дрьжявы, подложе-
ны на едпо по'-горне иачялство, пзбпрвано огь гЬхъ.
Такжвж управж пмжть Съедпнепп Щати въ СЪвернж
Америкж и Швейнарнж.
194. Народонаселеше. Сила-та па всякой. дрь-
жявж пропсхожда оть стойпость-тж на пропзведешя-
та отъ занаятскый, ржкодЪлпый п тръговскый пейнъ
поминокъ, и огь мпожсство-то ла жнтеле-ты и'. Въ
само-то пространство не състоп спла-та па дрьжя-
вы-ты. Всякой дрьжява, конто пма 500—600 жи-
теле въ еднж четврьтнтж левгж па продлъжеше-то
п, смЪтася какъ добр!» населена; дЬто ся сподЪля
по'-горенъ брой отъ вышеречепыя. тамъ пародона-
селеше-то ся смЪта го.тЬмо.
195. Въ обще ся о съглядало, чо на всяко м4>-
сто, дкто брой-тъ на жителе-ты можяшо ся умно-
жи безъ npinaTCTBio, удвоявашеся въ 25 пли 30 го-
дпнъ, както въ Съедппепы Щаты на СЪвернж Аме-
рпкж; и пакъ че остава почти пародонаселе1не-то
неумножявапо, пли попЬ малко ся умножява, тамъ.
Впда-тз на пыля мопар гик гя казва посоупрквка noitapx/я пап
по чииическо царгтвуваше.
9а) Това опрлдплеио количество сл казва уц^нсшс.
дйто стпга въ такъвъ стжпъ, чтото да е равномер-
но съ помнноцп-ты, конто место—то може припесе
на неговы-ты жителе. Въ Парпзъ чясло-ю на раж-
даны-ты прЬзъ година надминува олова па дето у-
мирать спорядъ '/9 па-блнзо. Раждатся по'-много мжж-
кы дЪца нежели жепскы спорядъ имано-то сравпеме
лриблизптелно иа 21 камъ 20. А зачто-то болести-
ты, войиы-ты, длъгы-ш пжтувашя, грабять по'-мно-
го мямле нежели жены, пампратся малко нечто по'-
много жепы-ты.
196. Человеческий жпвотъ ся вижда, чесяпре-
дела па 80 или 90 годинъ, ако п да имаме примйръ
за человЪци да сж живеяли 120, 130 и 150 годинъ.
Пзъ обще отъ некой брой дЪца, рождены презъ е-
динъ день, една-та му четврьтипа умпра прьвж-тж
годинж, а половина-та му около двадесятж-тж; съ
такъвъ пачинъ чтото средшй прЬделъ врьху дрьжшне-
то на человеческий жпвотъ пе надминува 30 годинъ.
197. Стжпове иа образовалось. Колко спорядъ
стжпа- па образованость-тж пли спорядъ начина иа
жнвЬяше-то народн-тп ся парпчять различно. Ако
пе познавать занаята на ппсмо-то, или вспчкый it-
хепъ помппокъ състон въ рыболовство п ловь, наз-
вался диви; ако ли пакъ, като познавать занаята иа
пнсио-то, нЪмжть и иЪкакво събраше оть позпатя
и просвещенin, парнчятся варваре ми полуобразо-
вани; образовали пакъ ако имжть поставены техны-
ты знашя съ такъвъ пачинъ, чтото отъ ипхъ да съ-
ставлявать наукы, ако имжть изврыпены вспчкы-ты
вптлическы, механически, занаяты, и ако боравять
п съ тьпкы-ты. Колко спорядъ способа на живеяше-то
народп-тп ся наричять катуии, ако живегжть скытванн
оть паштж па паппж, и сж предадени на скотовъд-
ство и овчярство; ораче, ако ся залегать въ ура-
ботвате на зе»пж-тж въ места, дЬто стоять п жи-
вепкть; рыбодовцп или рыбоедцп, ако ся залегать
само въ рыболовство; днпацп, ако жнве>жть вжтре
въ пещеры, вмЬсто да си править кжщн за потр!-
бж-тж СИ.
178. Иолитическа Геогра-ыя разяыслева по лице-
то на Зешж-тж различны-ты общества, не само въ
сегашпо-то имъ състояте, обаче и въ зампнжло-то
имъ. Затова ся дКли и тя, както Исторщ-та, на дв!>
големы разлнчителпы части: на Ветхж ГеограФпж,
или описаше на земны-ты страны познаты отъ вет-
хы-ты Грьци и Римляне; и на ГеограФпж по'-новж
млн сегашлж. Има и друга География между по'-гор-
ни-ты двЪ, нтакъва епаречена-та на срЪдшЙ вйкъ;
обаче тя нЪма таково естество, чтото да ся смести
въ ТЖ1Ж книга.
о т д -ь л ъ ш.
Кратны п о з на и i я
ВЕТХЖ Г Е О Г Р А Ф I I».
199. Старп-тм не познавахж пиколко вспчко-то
пространство па насел енж-тж Земтж. ОсвЪнь что нй-
махж никакво познан'ю за Амернкж, незпаяхж и още
голймж чясть на ветхый св!тъ. Въ Европж з. п. всич-
ка-та скверна и въсточна страна, почти отъ Албж
н до Одеръ, бяше имъ непозната. Подобно така не-
знаяхж и много страны на Азпж. Една чрьта пр!>-
карваяа отъ крайще-то на КаспШско море до полу-
остр овъ Малакж, ще забйлйжва намъ прЪд4лы-ты па
познаванж-тж имъ странж отъ Азпж; обаче и за мно-
го этВста извжтрЬ въ тжкь линия разложены, пмахж
завалны и распом^сепы мысли. Отъ Афрнкж позпа-
вахж само краймори-та на Чрьвено море и на Сре-
диземно, и веема малко огь вжтрйшны-ты н' м$ста.
Много есъмннтелпо, ако сж правили нЪкога прЪпла-
ваше на Африкж, ако и да пма такъва рЪчь. Както
и да е работа-та, то прЪплаваше, ако п да ся е из-
ь врынило пЪкога, не пмъ упозна истинскый образъ
о на тоя распространенъ Полуостровъ, когото пр-Ьдпо-
b лагахж трижгленъ л не иродлъжяванъ отвждъ Рав-
•> нодепственый.
200. ПрЪдн военный врьвежь на Великого Але-
л ксапдра въ Азпац и плаваше-то на Птоломейцн-ты въ
ИпдШско шоре; прЬдп навлазваше-то на Рпмлянс-ты
; въ Францж, въ Британия и Германия, и прйдн воен-
ный врьвежь на Елю Галла въ Аравия, географн-
ческы-ты лознашя ла стары-ты бяхж много повече
опрЬдЪлены.
201. Отъ речены-ты ся разуийва, че познатый
СвЬтъ огь стары-ты ся продлъжяваше повече огь
Въстокъ камъ Западъ, нежели оть СЬверъ камъ Югъ;
затова нарекохя длъжлпж отъ Въстокъ камъ Западъ
посокж-тж, и шпрпнж другя-тж огь СЪверъ камъ
Югъ. Увардихме и мы тыя изговоре, ако и за иасъ
, нймжть спорядъ това вече ипкакъвъ разумъ.
202. Стари-тн, право да ся каже, не бяхж у-
познали подробно другы мЬста осв4пь разложепы-ты
около Средиземно море, което паричяхж вжтрйпшо
иоре или наше море. Вспчкж-тж зезнж отвждъ Чер-
но море нарпчяхж 1ж тогавашнп-тп Грьцп Скытпж, и
Скыты жителе-ты, конто испосл'Ь ся нарекохж Сав-
роматп и Сарматн.
ЗабЪл^ж. Подробно-то описаше на тоя отдЪлъ оть
Ветхж Географ'нж ся оставп за другъ пять.
О Т Д Ь Л Ъ IV.
Г Е О Г Г А Ф 1 Я С Е Г А Ш II А.
ГЛАВА 1
Европа.
203. ВпдЪхме (108), че Европа ся дЬ.ш па 15
части, подраздЪлявапы падрьжявы.—Четыре сж камъ
СЪверъ: Британски островп, Дашя, Швеция п Пор-
вепя, п Европейски Poccin; — Седань въ ерйдж-тж:
Франца, Холланд!я, Бслпя, Гермашя, Пруссия, Ав-
стр1я и Швейцария; — и 4 камъ Югъ: Испашя, Пор-
тогалл!Я, Италш и Европейска Турция заодно съ Грь-
цйж. Тая Голина е по’-малка отъ другы-ты, срав-
няваиа спорядъ свое продлъжеше съ едпж трепж чясть
отъ Афрнкж и съ еднж четврьтж отъ Амсрикж, съ
еднж пяпж отъ Азпж п съ пятнадесятж-тж чясть отъ
иаселепж-тж зешж; обаче тя само обема 240,000,000
жителе, сир. четврьтипж-тж отъ вспчкы-ты жителе па
пдрогыческо-то клжбо, кога има равпппж едва 490
хыл. четврьтлты левгы, па гы надминува спорядъ
образоваше-то, p«bwb.iie-io и тръговпж-тж.
Европа има пр!>дЪлы: камъ С. Ледовито море;
камъ 3. Атлантический Океанъ; камъ Ю. Средизем-
но морс; камъ В. Черно море и Азовско, ощеиА-
зпж, отт. ко1жто 1Ж отделять Уралскы плашты, р.
Кавказъ и Уралъ.
За собствепы-ты п' морета и заливы, мысове,
плашты и горы, р-Ькы и езера, говорпхме вече въ
Фпзпческж. ГеограФпж (119 и 120, 124. 144, 173
и 177).
Жителе въ Европж, ВЪра, Управа, произведете.
Сегашпп-тп жителе па Европж могжтъ ся npie-
мать, че пропсхождать, съ иЬкоп малкы исключен!»,
отъ два главны рода. Отъ тЪхъ прьвый е Герман-
скый (Неясный), па когото изродъ е Келтскый родъ;
а вторый е Славянский родъ. Пародп-тп, что на-
селявать западны-ты страны на Европж, средиземны-
ты н чясть сЪверны-ты, пронсхождать отъ собстве-
ио Германский родъ, смЬсенъ съ ветхы-ты Келты
въ Фрапцж, въ Велпко-Брнтанпж и въ С1шерпы-ты
места на Италия; л въ Южни-ти и' мЬста съ Пс-
лазгы-ты, и съ Иберы-ти въ Испаппж. Отъ Сла-
вянский родъ сж жителе—ill въ въсгочиы-ты м4ста,
както: Блъгарс, Русси, Срьбп, Леси, Бохомцп, Мо-
равци, ИллирШцн, Кроши, Далматинца и проч, чясть
на дето насслявать Упгарнж (Венгрия.) п Венди-тн
въ Германнж. Друз» народи что нс сж отъ вышсрече-
ны-ты два рода сж: Грьцн-тп, нзрождеици отъ ветхы-
ты Грьцн, п Ту рци-тп отъ Азпж лресслспп въ Европж
лредн 4 века; подобно и Маджярс-ти въ Упгарнж,
Финландци-тп п Лаплапдцп-тн сж три народи очевид-
но Мопголско пропсхождсше; н пай-после что сж
паселенп около полы-гы на Пирспейскы планнны.
Басцп-ти, на конто языкъ-тъ йена ппкакво сношеше
съ другы-ты познаты языцн. Ебреп-тп живенжть рас-
прьсижти по целж Европж и сж най-много собствено
въ Лехпж и Германнж.
Псповедаше имжть житело-тп на Европж Хри-
стпшскж верж, освень Ебрен-ты нТурцн-ты, что сж
Моаметапцп, и н1»колко язычпици населены въ Лап-
ландиж п въ некой места на Южнж Росспж. Въ Хрп-
ст1япскж-тж верж разделявапж па три големы отде-
лы, както казахме (190), иампрася п хрислянска-
та община па Европейцн-тп разделена на три пспо-
вЬдашя: на Въсточнж Иравославпж Црьквж, па За-
ладпж п Протестанскж. Па Въсточпж-тж Православ-
пж Црьквж, паречеиж и Грьцко-РоеЫйскж, последо-
вателе сж что населявать въсточны-ты мЬста въ Ев-
ропж; както: Русси-тн, Блъгарс-ти, Срьбп-тн, Грь-
цн-тн и чясть отъ жптсле-ты на Въсточнж Австрнж.
Па Западпж-тж сж последователе что пасс.ывать юж-
ны-ты п западпы-ты мЪста, а па Протестанскж-тж —
с!верны-ты. По'-многото огь дрыкявы-ты, освйнь
Росспж, пмжть управы рядовны и свободны, но-
воуправны княжества и кралсвства; п$колко пмжть и
Републикы, както Швейцария, Ханзеатскы-тп градо-
ве и проч.
Европа разложена почти ц-Ьла въ умЪрепый ci-
верный поясъ (между 36° п 72° на cin. ширин*)
пма здравъ и благорастворснъ климата», ocBiiib ней-
ны-ты крайни сЬвериы страны, что сж най-студе-
ны. ВжтрЪшны-ты морета что >ж разделять и раз-
лпчпы-ты рЪкы что мпмувать прйзъ ней» умЪрвать
иа-СждЪ топлипж-тж па вр-Ьмя-то и задрьжявать влаж-
иость-тж, която ползува пикнувашс-то на растешя-
та. Плодопоете-то и' е по'-долне отъ плодоноси-
то на нЪкон страны огь другы-ты годины; обаче и
гЬхны-ты бескрайны и гладим пустыни въ пегж ся
не напирать; а учете-то и прил£жяшс-то на жптс-
ле-ты и' за орачество-то доплъпявать естественж-тж
родливость отъ другы-ты голнны. Затова Европа е
плодоносна на всичкы-ты по'-добры и по'-полезпы
въ живота ораческы пропзвсдешя, по'-многото отъ
конто жителе-ти и' пр-йсадихж огь другы-ты годи-
ны. Жита, грахъ, овошкы, хубавовпно, лень, па-
мукъ, орнзъ, и всичкы-ты полезны въ человЪческый
живогь растешя, и добытый» пуща спорно; а был-
кы растешя малко, и отъ звЪроне-ты ина страшны са-
мо мечкж и влъкъ. Отъ мннералпы-ты пма малко
злато и сребро, а много железо, свппець, елавъ,
стнпцж, камвяиы вжглпща, соль и проч. Л жителе-
ти съ нзучоше-то си въ заняяты-ты и наукы-ты об-
работевать пе само тЬхны-ты произпедетя, обаче
п оныя оть другы-ты годины, кото като гы npi-
пасвать съ хпляды кораби по вен страны на ceiia.
боранам распространенж тргговиж. Затова съ тЬх-
ны-ты ржкодЬмя, пауки н образована надминувать
всичкы-ты жителе на осслспнжьъ, и ставать пмъ у-
пжтпнцп въ запаяты-ты и иаукы-ты, и на вен мску-
ства за образований жпвотъ.
Разлпчнн-ти народи въ Европж, като прЪтрьпя-
и хж много вападешя и бойеве пзъ по между сп, до-
- стиглхъхж наЙ-послЬ, съ тЪхпый си услЪхъ камъ об-
разоваше-то, да устроить свободны управы, безъ
иЪколко оть тЬхъ, и рядовкы Управления, да ся
) грыжять съ мирны способы, за порождеше-то на о-
- рачество-то, на ржкодЬ.не-то л на тръгониж-тж, да
- наспорять веществепо-то и ньравствено-то благопо-
- .jynie на управляваиы-ты. Вен тыя народи като ис-
ь пов^двать по добро щастге Хриспялство-то имжтея
като члеиове оть еднж голймж челядь, залЬгванн съ
взаимный миръ камъ свое-то имъ добро помииуваше
и благополуч!е съ взапмно-то промЪпяваше на про-
I изведешя-та отъ работы-ты имъ. Морета-та что за-
я быкалять Европж и ся вдавать въ разлпчиы-ты я' стра-
ны, голЬмы-ты и плавателпы рЬкы дйто ся разврь-
; вявать изъ неш, сцЪлявапы съ искуствены прокопы,
> колскы пжтнща лрокарваны на-сждЪ, и рядове различ-
। ны жел'Ьзнпци устроены въ срЪдпземпж Европж, уле-
, снявать мзъ ср'Ьдж-тж и' зимнодаваше-то на различ-
ны-ты произведшая, и пабръзявать съобщеше-то на
различны-ты народы съ наровиты кораби и кола. Тыя
। народи, като с сталжло така лесно сношенie-то,
менять сн не само тЬхны-ты пропзведенш, обаче и
познанк-та, нзврьшваны взаимно камъ пскуства-та
за образований жпвотъ.
§. А'. С b в е р н ы стран ы.
204. БРИТАНСКИ ОСТРОВИ пли съедннено
Кралевство иаВелпко-Британпж.—Това силно Кралев-
ство наречено общо и Англ1я (Инглетерра), разложено
е въ С. 3. странж на Европж между Северный и Ат-
лантический Океанъ, камъ С. на Францж, камъ 3.
на Нидерландиж и Даийж. То състои: а'.) отъ два
6*
голЪмы острова: и гь о-въ перечень Велико-Брита-
нп*к, (който обема Англия н Шотландия), и отъ о-въ
Ирландия; в'.) и огь много другы малкы островы.
Народонаселеше-то на Брптапскы-тьт островы въз-
лазя до 24 мил. оть конто 13 мил. и 800 хыл. жи-
теле им а Англ «я заед во съ Вал.пйско Княжество; два
и половин* мт. Шотландия; 7 ‘Д Ирлаид!я и 200
хыл. малкы-ти острови. Всячка-та равнина на това
Кралество ся сэгЬта 15,800 четвр. левгы.
205. Ангин обема южнж-т«т> стран* на Велико-
Британия. Земя-ъа о повече равпище и на мЬста
съ ржтопе, безъ С, и Ю. 3. страны, конто сж ила-
Н1ПШС1Ы; обаче и тыя планины нЪмжть высочннж по-
вече отъ 4 хыл. ногы отгорЪ падъ морскж-тж рав-
нинж. Множество добытъци и овцЪ, конто пущать
хубовж влъпж, кръмятся въ тамкашпы-ты паши. Жи-
то и другы есенскы посЪвкы ставать спорно, обаче
не сж доста за пр1>хранваше па жнтеле-ты отъ не-
на пир шпе ораческы ржцЪ; зачто работлпвый народъ
налира да работа съ повече ползя въ распростране-
ны-ты заведешя на ржкодКпе-то. Климатъ-гь на тзяж
зе.М1Ж е повече влажепъ нежели студень. Дъждове-
ти эпм'Ь и мьгла-та сж беспрестанны, а л'ЬтЬ единъ
день ясень и топлъ, е рЪдко явлеше вь Англпж;
затова и отъ южны-ты мЬста овошкы-ты не ся ва-
щать та(гъ ако ся посадять, и само-то грозд!е мжч-
но узрйва. Така вино по тыя згЬста не става, а
вместо пего правять и употрЬблявать веема много пи-
во (ячемычнж вод ж).
Тая земя ила главны рЪкы: Темзж, Севернъ, кон-
то теч!Ж1ь Ю. 3., Хамберъ, въ когжто ся вливать
Трептъ и Узъ, и Твпдъ, която нстнчя огь пр1д'Ь-
лы-ты на Шотланднж. Д'Ьлися на двЬ чястп: едва
ся нарпчя собствено Англ!я; а друга, В алл iiicKo Кня-
жество ; заедно и двЪ-ты ся дЬлять пакъ на 52 граф-
ства обземваны въ седямь отделы, прЪзъ конто вся-
кж годинж заминувать сжднмцн за раздаваже на прав-
динж—тж.
206. Вь Англп* има главны градове: Лондонъ
столица разложенъ възъ Темзж, конто съ заминува-
ше-то си прЪзъ срЪдъ дЬлн го на двЪ неравны стра-
ны , СЪверпж н Южнж, сцЪлаваны по между имъ съ
два жел^зиы моста, четыре камениы, и едннъ под-
земенъ прЪходъ отделу подъ рЪкж-тж, направенъ
прЪдп нЪколко годшгь и перечень Тоннель. Отъ тЪхъ
по'-великолепный е Вестминстерский, широкъ 44 но-
ты и длъгъ 1242.—‘Въ сЪвернж-тж странж награ-
да е разложенъ нареченый Ситы и Вестзшнстеръ; а въ
южиж-тж е Саутверкъ. Ситы има нзглядъ на единъ
ветхъ градъ съ тЬсны и раскрпвены улнцн, дЬто
венчкы-тн тяжкы чръговци си имжть яисалници-ты,
ако н да не жпвЪ1<ьть тамъ. .Рестмннстеръ е истин-
ска-та столица на кралевство-то, съ широки и пра-
вы на строй улици, и кжщя по'-хубавы, д4то жи-
вШть голЪмци-ти, краль-тъ сь наддворппци-ты сн,
тяжкы-ти трътовци и болярцп-тн; нощемъ тая стра-
на ся усвЪщава но'-гидЪло съвлагжгазъ, наречений
вжглеродъ, изважданъ отъ вжглмща. А третя-та чясть
на града. Саутверкъ, е иа-глядъ до край ржкодйл-
ный огь бсскрайно-то множество на Фабрикы-ты
въ пего.
Въ Снты, ако и да е по'-ветха-та страна па
града, нЪча много общи направы. ВсрЪдъ него на
врьхъ могылж стой пай-велпкол,Ьпт1а-та црьква Свя-
того Павла, стзпдена въ разстошпе па 35 годинъ
(отъ 1675—1710 л.) подобно ла црьква Святого
Петра въ Роль. <Това здаше е пай-ве.шко.тйппый
спомянь на архытектурж-тж вь Апглнж, длъго 500
ноты, широко 250 и высоко 340; всрЪдъ пего най-
великолЬпна-та му коруба има д!аметръ 145 ноги.
Лондонский стлъпъ, прпличепъ па ветхо градище,
въ когото ся напирать различны направы и забыко-
лень съ прокопъ плънъ водж, докарвапж отъ Темзл,
Отъ ветхо врймя быль жилище иа цар1е-ты, а сега
има въ пего лазплшща иа ветхы пушки, тьмнвца,
и скрывадище на безцйиы-ты камеше и другы дра-
гоценны украсешя иа коронж-тж, и на тайны-ты ар-
хивы на Управлеше-то, още и гробппца-та на вет-
хы-ты uapie. Друга трети спомянь е едннъ голй.чъ
боръ или стлъпъ, ио дорическж архытектурж, 200
ноты высокъ, въздвигпжтъ на Mtсто-то, дЬтовъЮбб
л. пзбухнж пожярь та паправи на пепель 13 хыл. кжщя
Въ Вестминстер!, сж кралевства-та, различии па-
лата, отъ конто е и наречений Сеитъ-Жемскый па-
дать, жилшце-то на царге-ты, Академ'ш-та, Бри-
танский Музей заодно съ библютекж-тж, въ коиъто
има 60 хыл. ржкоиасашя - Университетъ-тъ, и най-
послй Вестминстерский монастырь гыздава готтиче-
ска направо близо при Темзж, дйто има хубава црьк-
ва, и гробове-ти на крал!е-ты оть рода что царува
нынк На-срйщж него има и друга готтическа на-
права, въ когжто ставать праздненскы-ти обрядов е за
коронясваше-то на крал!е-ты, и близо ней сж и до-
мове-тп на Общепскый п ЛордскыЙ Сьв^тъ.
Въ Саутверкъ едва има три общи зданш чютовны:
Палатъ-ть на КентбрШскый Архыеппсколъ, Гължбар-
никъ-тъ за длъжшщи-ты и болница-та за луды-ты.
Иа кжсо да речемь, Лопдонъ е по -гол'Ьмый, по'-
нассленный и най-тръговскый градъ на свЪта слЬдъ
Пекыпъ съ 1,600,000 жителе. Разложенъ близо при
усття-та па Темза, дйто стигпувать пряливи-тп па
море-то, има лай-голймый и най-задухный залпвъ на
свЪта съ множество пскуствены пристанища, въ кон-
то ся смЬствать хыляды тръговскы корабп, па до-
насять вспчкы-ты произведшая на вселеиижтж и из-
насять всякакво ржкодЪл)е за вен страны на сайта.
Затова гляда нйкой всякой день хыляды человйци да
работать вт. два-та края па рйкж-тж, въ присташ!-
ща-та, въ залива. и повече оть десять хыляды ла-
д«и да пр'Ьминувать и прйнасять всякой день различ-»
ны-ты стоки, хранж и пжтшщм.
Друзи забЬлЪженп градове на Англпж сж: 1оркъ
(26 хыл. жителе) ветхъ градъ и но'-главен* на ct-
верпы-ты мЬста въ Англпж, и другъ лжть вторыЙ
градъ на кралевство-ю, сЬдалшцо е на едпого оть
два-та Аиглн'шискы архиепископы, въ когото пма и
наЙ-велпко.гЬппа црьква. Ливерпуль (216 хыл. ж.)
единъ отъ пай тръговскы-ты градове въ С. 3. край-
Mopifl камъ Ирландско море. Манчестер* (237 хыл.
ж.) и Бмрмпнгам* (150 хыл. ж.) и два-та града раз-
ложепп въ срДдпзелны-ты лтЬстп и съврьшено ржко-
дЪлпи. Бристол ь (104 хыл. ж.) крайморскый и тръ-
говскый градъ. Грпнвнчь (44 хыл. ж.) възъ Темзж
блпзо при Лондон*, прочит* градъ за звЬздопазил-
нпцж-тж му, отгдЬто ся приема и прьвый Мернд'шиъ
на Англичяне-ты (31). Фа пнуть (12 хыл. ж.) най-
эападный заливъ на Англпж; блпзо до него еЕксе-
теръ (10 хыл. ж.), който борави голЪмж тръговпж
съ сукна. Плимуть (74 хыл. ж.) и Портсмут*, (63
хыл. ж.) възъ Ламаншь, две пай-главны пристанища за
воепно-то мореплавство. Кеибрнждъ (21 хыл. ж.) и
Оксвордъ (20 хыл. ж.) пай-г швнп за универснтеты-
ты пмъ. Дувръ (15 хыл. ж.) на-протпвъ Кале, най-
блнзшй пжть за въ Фрапцж.
207. 1Лотланд!Я ся пр^д^ля отъ Аш'лпж съ р.
Твпдъ и Солвайскый затокъ; земя-та е плашпшста
пльна отт. езера и рЪкыцп. По'-(лавны-ты сж: Форть,
вливши» въ еднотшый му затокъ; Те, К«ейдъ съе-
днпявапъ съ Форгь прЪзъ плавателей* проконъ. То-
ва мЬсто с разделено естеством* на двй разлнчи-
телны страны: на планины и на поляны, на конто
жнтеле-тн j азлнчявать един оть другы спорядъ обы-
кнове1пя-та п языка.
208. Тая зема о сподЪлена на 32 графства, огь
конто 15 сж разложены камъ С. на Форть и 17 камъ
10. всяко графство е разделено пакт, па общины, па
всяко!» отъ конто прЪдсЬдателетвува едннъ ШериФь
(пароденъ сждннкъ). Мпожество-то на жнтеле-ты над-
мипува 2 миллюпы, отъ конто одна чясть насе-
лява плаи1шскы-ты мЪста, и говорять още Ерскый
языкъ, на когото написапп были Осшановы-ты поемы.
209. По'-главна градове сж: Едимбургъ, столи-
ца на Шотландпж, еднж левгж далечь отъ море-то
разложенъ възъ р. Фортъ, на има 178,000 жителе,
Уппверсптеть и заточный градь Лить. Глазго, въ
КляЙдж, извЪстопъ по неговый Лицей и по хубавы-
ты му книгопечатни: ина 202,000 жителе. Несли
(60 хыл. ж.) възъ Те, съ голЪш Фабрики за ко-
прииелы и памучны платна. Ебердпнъ (50 хыл. ж.),
съ удобно ирнстанице и съ два Лицея подъ имя у-
ниверситегь. Бербикъ (20 xui. ж.) кр1я1ькъ угра-
денъ градъ, най-посдЪдшЙ камъ Англнж.
210. Ирлаидш ся прЪдЪля огь Англнж съ про-
ливы Святого Теория и Ирландский, ла има повыше
отъ 7 мил. жителе. Буйни-ти дъждове задрьжявать
множество голЪмы езера и долчинны, отъ конто по'-
главны сж Шаннонъ, която като тече почти прЪзъ
цЪлж Прландпж отъ С. камъ Ю. влпвася въ море-то
съ веема широко успе; съ неьъ сж: Бенъ, БоЙиъ
и Фойлъ. Между много любопытны чюдеса на есте-
ство-го ся съглядва Исполинский пжть. коЙто е огь
веема голЬмж грамадж оть Базалтическы камеше.
211. Тоя островъ ся дЬлп па 32 графства об-
земваны въ четыре голЪмы провиицш, огь конто:
камъ С. что е ся казва Олстеръ; камъ 3. Коинагь;
камъ В. Ленсгерь и Монстеръ камъ 10. IIcnoBtAaHa-
та ьЬра с Паипстаска-та.
212. По'-главнн градове сж: Дублшгь (300 хыь
ж.} крайморскый градч. прохлажданъ прЪзъ срЪдь отъ
Лиффж, с вторы й градъ па Бритапско-то кралевство.
въ когото има множество хубавы здашя и памятни-
ки, п едннчкый Университегь на Ирлапднж, осно-
ванъ но 1591 л. Ботанпчскж граднпж. Библиотек» и
Mjseh. "Коркъ юговъсточенъ. съ удобно пристани-
ще итръговскый градъ (107 хыл. ж.). Лимрнкъ камъ
С. възъ Шаннонъ (67 хыл. ж.) Галве крайморскый
и тръговскыЙ градъ. Кылкеяъ тръговскый и ч гото-
вить градъ оть ср^дизеяны-ты на острова. Армагъ
с седалище на Митрополита и Архиепископа Ир-
ландского.
Малкы остро вл сж:
213. а'. Камъ С. и 3. на Шотландпж ся намирать
Шотландски острови 46 на брой, отъ конто пЪкоп
сж непаселепи. По'-главный отъ тЬхъ ся нарпчя Мей-
лапдъ, на когото малорасли-тл коше сж за любо-
пытство въ Англпж. ОркадскьГ малко да течь отъ Шот-
ландпж; Помоиъ ся нарпчя най-голЪмый оть тЬхъ.
Вестерскы, отъ конто по'-главнн сж: Левый, Скый,
Милль и СтаФФа, прочютъ отъ базадтнческж-тж въ
него пешерж иаречепж Фипгалскж.
214. Камъ 3. иа Англпж ся намирать острови
Манъ н Англезн; Ю. 3. Сорлпискы, за конто мы-
слехж н1>кои да сж КасснтерШскы на ветхы-ты. Впгтъ
въ залива ла Ламаншь, а камъ краймортя-та па Фран-
цж сж: 1ерсъ, Говерпезъ и Алдернъ.
215. Обаче въ Европж Брптанскы-ты мйста съ-
ставлявать еднж малкж чясть па АнглШскж-тж сил».
Въ другы-ты страны на св!>та нейпы-ты нрйселешя,
и най-паче въ Азпк завладашя-та, конто обемать
двЪ-ты трети чястп па Инд'иж, Цейлапъ, Маллакж,
п другы острови, населяванн повече отъ сто мт но-
ны человЪцп: морска-та м'сила, състояваиа отъ 1100
воепиы корабп, on, конто 225 сж линейны, и отъ
*) -1инсйиы мраби ся иаричять, что и.к^кть повече отв 80 топове;
колкото пчмпь от» 80 до 20 кчзватсп фрегаты; а конто за-
косят» по-па то отз 20 наричятся корветы, бракояе, котсры и
проч Пз ппенио вргк.ия АягчЛека-та фгота нчп патржбк отв
30 хыл. тръговскы. что прЪнасать въ бескрайно да-
лечны мЪста на вселешшж ржкодЪл^я-та- отъ свои-
ты и' Фабрики, и произведешя-та огь прйселешя-та
и', леспота-та на вжтрЪшно-то съобщеше и на прЪ-
насваше-то на тръговш-ты съ множество колскы пж-
тшца или желЪзнпци л прокопы, това всичко съста-
влява на АнглШскый ве.шканъ песравнлвано-то бо-
гатство и иеговж-тж вепобЪднмж силж.
Като размысли нЪкоЙ величесво-то на АпглШско-
то Кралевство, что владЪе толко си земп въ ц+>лж
вселеинжъъ, цвЪтовио-то състояше на ржкодкйе-то,
и распрострэнеше-то па тръговпж~тж, по лравдж ще
сяка, че тоя народъ е пай-благаткый и май-богатый
на свЪта. Така, на-пстинж има много богатство п-
маше у тоя народъ, обаче е струпано въ ржц-fc на
малко души; въ само Англнж пма повече отъ 50 че-
ляди, отъ конто всякой ила годпшенъ прнходъ по
осемь мил. Фран гы, и на нЪколко другы стотинь че-
ляди-ты получвать 1 до 2 мил. Фр. годпшенъ при-
ходъ; отътЬхъ многото жпвЪтжть съ великолЪте пли
и съ беспримерно разглезваше; обаче въ Англпж ся
намирать и много хыляды человЪци въ съврьшено ос-
кждЬше, конто нймжть лито хлЬба си. Затова нма
и наречена-та за сиромасы дань, сбпрвана всякж го-
динж до 200 мил. Фр., и пакъ не достнга да нзцЪри
най-прьвы-ты нужды на голы-ты сиромасы; зачто де-
сята-та часть огь иародонаселеше-то на Англнж сж
истина сиромаси, конто тгЬмл'.ть съ что да си ломи-
нжть живота!!!
АнглШска-та управа е новоуправно, сиитагмати-
ческо, кралевство. Краль-тъ нма законоположител-
нж-тж власть; а да ся законополага и onpt дйлява за
100 хыл. матрозы и 40 хыл. войск.*, на днешет чясз пма и ео-
снны пароплувы 140, силомя на 34,500 коте, и рядовшк войск»
162 хыл ото Мито едва 50 с» ва Валнко-Бритапй». а останж-
ла-та ва Лн/.г1йсны-ты завладпш'н.
ряда на дапь-тж ся дрьжп отъ две събрашя, отъ
конто едно ся парнчя высокий СъвЪгь плп събраше
та па старци-ты и Лорды-ты (тыя сж 426); а друго,
събрап!е общества, състоявапо отъ 658 представи-
теле , пзбирваиы отъ парода. — Управна вЪра е Ан-
глпкаиска-та нсповЪдваиа собствепо отъ жателе-ты
)- па Аиглпж; а въ Шотлапд'пж дрьжять Пресвитерйш-
суж-тж; тыя п двй-ты сж отдЬлп огь Протестапскж-
тж. Ирландци-тп сж почти вси на заиадно-то ис-
« повЪдаше.
о, Исторически. Англия, названа и Британ'ш, завла-
ie де с я отъ Римляне-ты около 78 л. после Р. X.
in и ся остави въ 448 л. т— Бритапцп-тн, пригЬсяява-
ни огь народы-ты на Шот.тапднж, прнзовали помощь-
ia тж па Апглосаксонци-ты, конто като овйшле обла-
дали тж1Ж зезпж па 1ж нарекли Англнж; а ветхы-ти
о жителе побЪгнж.ш въ Вал.пйско княжество, и въ е-
дпж область на Францж наречена огь гЬхъ Брнта-
- Н11Ж. По 1066 л. Нормандский князь Вплхелагь, иа-
II именований коше-владЪлець, облада Англнж съ Пор-
о манцп-ты сп; отъ тога си йралевство-то не прЪтрь-
пева ппколко нападпуваше отъ чюжды, обаче ся у-
множи, като докачи едно-по-друго Ирлаидско и Шот-
ландско, п другы распространены завладЬша по вси
страны па вселешшж, чтото всичко-то пегово наро-
донаселеше ся смета до 150 мил. Годпшный му прп-
ходъ е 1585 мил. *р. и общенскыЙ длъгъ 20 хыл.
мил. Часто ся нарпчя Брптанска саяодрьжява плп съе-
дпнено ьфалевство на Велпко-Брптшйгж и Ирландрж.
216. ДА1ПЯ или Данимар|йя екамъ В. на Англнж
забыкалвана отъ Германнж иБалэШско море. Състои
отъ три големы чястн различптелны: а'.) огь Ютлан-
днж; в'.) отъ островы въБалпйско море, п г.) отъ
Исландпж п Ферерскы островы; има народонаселение
2,100,000 н пространство 142,200 хылпметры или
2,000 четвр. левгы.—Управлегйе новоуправпо, дрь-
7
жяна Btpa е Лютерапска-та, годишенъ приходъ 33
мил. Фр. и 390 мил. общепскый длъгъ.
217. ЮтлаидШ е казвана-та отъ ветхы-ты Кым-
брМскый полуостровъ, която има зешж все равиища
и пЪсечллва съ доста много паши, прод'Ьлвапж съ
езера и рЪкы, и разд'Ьляванж на четыре провинцш
наречены: Аалборгъ, Виборгъ, Ааръ и Рипенъ, е-
дноимпо съ главны-ты имъ градове. Южната и' стра-
на ся нарпчя Княжество Шлезвигъ, което има едно-
имнж столиц®. Камъ 10. е Княжество Голщииш съ
множество паши, д4то паажть яко хубави коше; гл.
г. му е Кыль, тръговскый и занаятскый градъ край
БалтШско море (12 хыл. ж.). Алтопа (28 хыл. ж.)
при ycTie-то на р. Елбж, по'-главный и по'-тръгов-
скый градъ слЪдъ Копенхагепъ въ исто-то Княжество.
218 Отъ островы-ты иа БалтШско море сж наЙ-
главни: Зеламд1я дЪто е Копенхагепъ, столица-та на
кралевство-то съ!20 хыл. жителе, иЕлзенеръ камъ
С. въ по'-тЪснж-тж страна на Зуидъ, съ който ся
отдела отъ Швеция, морско пристанище, дЪто всич-
кы-ти зампнувани кораби пр*зъ тамъ плащать мы-
тарство на Датчянскый Краль. Финенъ отдйляванъ
отъ Зеландпж съ голимый Белтъ, п отъ Ютланднж
съ малкый Белтъ, има гл. г. Оденсе, хубавъ градъ
съ Фабрики за захарь и кожи. Има още и друзн
острови не яко главки, както: Фалстеръ, Лоландъ
и Алсенъ. — Княжества Голщишя и Шлезвигъ, о-
стровъ Лоландъ и ггЬколко друзл сж по'-плодоно-
сны-ты мЪста въ Кралевство-то на жито, а Ютландия
е добра за скотовъдство съ паши-ты и; тая земя
н±ма дрьва за горяше а земны вжглпща. Копенха-
генъ п Алтона имжть забйл'Ьжнтелны Фабрики, и бо-
равять распространенж тръговпж съ вси страны на
свЪта; а крайморскы-ты градове имжть рыболовство
и иэваждать много нЪчто, най-паче наречены-ты сел-
ды. Въ Копенхагенъ и въ Кыль имжть п прочюты
la
in
n
i>
Й
)
a
я
университеты; а пародно-то просвЪщеше, удушевля-
вано отьУлравлеше-то, направило е приличенъ усп^хъ.
219. Исландия (или ледовитый островъ) има длъ-
жинж около 120 левгы и 55 ширин», населена е
огь 54 хыл. народъ, който ся }>аспознава отъ рж-
кодЬлш-та, отъ незлобивость-тж на ньравы-ты, и отъ
склонеше-то камъ наукы-ты и книжя-та*). Тая зе-
мя, npi3b кохжго Зампнува полярный кржгь, е плъна
съ планины, отъ конто най-главпа е Хекла, огне-
дышпа планина сега подяалвана, ако и да е до край
покрыта съ cirbn». Рпклавикъ, село камъ Ю. 3. раз-
ложено , има столично имя. Жителе-ти нЬмжть другы
дрьва за tIxho употрЬблеше освЪнь колкото исврь-
лева море-то влачены отъ течешя-та, незнайно огь
ком м’Ьста; огь море-то пр1имать рыбж, кожи, и га-
ranifi порошппькъ отъ нЪкаквы гжскы. Острови Фе-
рерскы камъ Ю. 3. сж 24 на брой, бесплодны и ма-
лолюдна
Освоив Европж Дашя пма владЪшя и прЬселешя
въ Индпж, въ Африкж, и въ Америкж цАколко остро-
вы, конто вел заедно пмжть до 90 хыл. жителе.
Историческо. Оть Ютландию, казнам» отъ ста-
ры-ты Кымбрхйскый Полуостровъ, излЬзохж Кын-
бри-ти като уп.гЬнявахж Европж единъ цЪлъ в^къ
прЪди Р. X. а около О', и Г. вйкъ Датчяпе-ти проис-
хожданн огь Германскы-ты народы, както и Шве-
ди-ти п Порвезн-тп, сторпхж много навлазевашя въ
Англпж. и огь 1017 л. дрьжяхж него мЪсто 25 го-
дипъ. По 1661 л. народъ-тъ подбутиуванъ отъ го-
лЪяцп-ты, основа законно независим» Монархи». По
1831 л. тогашный краль Фрпдерикъ S', основа сво-
бодно псчяташе и представителям съвЬты по изборъ
отъ провинцш-ты. Кралевство-то раздЪлявано на 4-
ты вышеречены отдЪлы има и 4 събрашя или съвЪты.
BJU-ОДЬА БИиЛИО; . иОФЛЯ.
*) Исландж отв нпнои Географии ся с мп та заедно св Лмгрикж вс
Голинж-тл на е яо-Ллшна
Въ тЬхъ събпрванн-ти представителе сж 209 до 217
души', между конто сж двама князя, 20—28 onpt-
дЬлявапп отъ краля, и 189 избирвапн отъ народа.
Трн-ты девяти чястп оть нпхъ прЪдседателствувать
градове-ты избирвапп отъ тЬхъ, двй-ты граждапци-
ты. и 4-1Ы селчяне-ты.—'Тыя С7»бран1я сясвпкватг,
пр£зъ две годинъ. Краль-ть какт» Князь на Голщн-
нпж е члепъ па Германский съврьзъ. — Владетелна
вера с Лютерапска-та, ересъ отъ Протестапскж-тж:
има годишенъ приходъ 33 мил. фр. и общенскыН длъгь
290 мил. войскж на сухо и по море 30 хыл. и ли-
нейны кораби едва 25, кога Ф.юта-та имъ ся пспо-
трошп отъ Аиглпчяне-ты на 1807 л.
220. ШВЕЩЯ и НОРВЕГ1Я обемать Полуострова
что е между БалтШско, Сев. Бело море, и Атлантиче-
ский Океанъ. Земя-та е яко много планпниста, про-
делвапа по всичкж-тж п' длъжнцж отъ ДоФринскы или
Скандинавски Алпы, павадевапа оть множество pi-
кы. па обема много езера големы (177), и като е
малко населена колкото спорядъ прострапство-то и',
зачто едва има 4,150,000 жителе иа равпнпж 760,400
четвр. мил. Ако и да е малолюдна Швец1я, ir да има
весна студень климата», обаче възлйзе на прьвый
рядъ отт» по'-повы-ты народы по залегвате-то на
наукы-ты. Това кралевство състол оть две: отъ
Швецнж и Норвегия»., щлемвапо всяко едно като не-
зависима дрьжявж, да пма свонк повоуправж л упра-
влеше отъ едного самого краля. Владетелна «ера е
Лютерапска-та.
221. Швещя (народи. 3 мил.) ложе ся раздели на
три дЬлове обземвапы 24 леповс: Прьвый камъ С.
нарпчяся Норландш п обема еднж чясть отъ Швед-
скж Лаплапдпж; вторый, въ средж-тж, казвася соб-
ствепо Швещя, и третШ, камъ Ю. Гогланд^я.— Въ
Швеция (народи. 750 хыл.) о Стокхолмъ (81 хыл.
ж.) столица на Кралевство-то край озеро Меларь.
добре съзпденъ градъ и на-места па островы. Има
много достоЙиозабЪл’Ьжнтелны общи здашя: Акаде-
мий, богатж библютекж, въ koiato ся напирать и
25 хыл. ржкописатя, доста Фабрики и обрыца вее-
ма добрж тръговнж. Упсала камъ С. (4,500 ж.) чю-
товепъ за университета си, основанъ по 1477 л. за
богатж-тж бпблютекж съ 100 жыл. книги п 6 хыл.
ржкописанш, н за Ботанически.-тж градниж, дЬто е
прЪподавалъ и пр'очютый ботшшкъ Лилией. Тоя градъ
е сЬдалище на Шведский Архыепископъ, въ него
ся коропясвать и Крал1е-тн. — Въ Готландпж съ раз-
шпренж зезнж и народи, около 2 мил. е Готембургъ
хубавЬ съзпделъ тръговскый градъ край Каттегатъ съ
пристанища и три тврьдлнп и строклшца за корабп;
отъ него излазя голЪмо количество желЪзо и дЪла-
ны дрьва. — Камъ 10. на Зпудъ и срЪща Зеландпж,
Елсингобургъ (3 хыл. ж.); Луидъ (4 хыл. ж. и съ
университеть) и Малме (9 хыл. ж.) сж тръговскы
пристанища. Хрисп'янщадтъ край БалтШско (4 хыл.
ж.). Тръго1яя-та па Швеция състоп въ железо, сто-
иапж, дЬланы дрьва, кожухарство, и много ржкодЪ-
Л1Я. — На Порлаиднж е почти половина-та чясть огь
Швецпж, что е камъ С. населена около съ 325 хыл.
жителе, памЪстены въ весна малкы градове млн въ
просты селца, оставены и тыя въ странж-тж па Лап-
ландпж. Като прпетжпа челов^къ камъ С. внжда о-
рачество-то мал ко по лалко да ся изгубва и жите-
ле-™ да ся залегать ма скотовъдство, рыболовство,
ловь и дрьводЪл!е; зачто отъ кжта на Ботнический
заливъ владать полярни-ти клнмати. а вънкашко-то
на зезиж-тж е покрыто съ дивы плапины, ненроми-
луваны горы, езера и блата. Крайще на Порландпж
с Шведска Лапландия, отд1>лявапа отъ Росс>Йскж съ
р. Ториео что ся влива въ Ботлнческый заливъ; на-
селена е съ 5 хыл. Лаилапдцп п 7—8 хыл. дош-
ляне Шведы, Гермапцп и Финны.
ЗабЪл'Ьж. Лаплапдцп-тп сж достойнозаб’йлЪжптител-
нн за т+>хпы-ты малкы снагы и грозоты много при-
личин съ Американскы-ты маймуны; виждася, че про-
нсхожда отъ Моиголско-то племя тоя народъ като е
малочетепъ; зачто всичкыЙ едва ся пабпра до 10 хыл.
отъ конто 5 хыл. иаселявать Шведскж Лапландиж,
3 Иорвежскж и 2 РоссШскж. Отъ тЬхъ едки сж ка-
туне, друзи рыбаре, и трети рекаре, сир. конто и-
мжть стада ренове, единъ родъ отъ бозаемый добы-
гькъ като рогачь храневанъ въ най-сЪверпы-ты Mi-
; ста, когото употрЪблявать Лапландци-тп като твар-
j никъ, хранятся съ негово-то мясо и нлЪко, и ся
| обличить СЪ К0Ж1Ж-ТЖ му.
i 222. Норвепя ся прЪдЪля огь Швецпж съ голЪ-
| мый рядъ па ДоФринскы или Скандинавскы планины
I па има зеапж по'-плашишстж и по'-дивж отъ Швед-
I скж-тж, прокопавапж по краймор!я-та отъ океана на
i хыляды мысове, заливы и островы. Орачество-то е
’ доста разцжвтепо въ южны-ты страны, обаче не до-
। стяга за npixpanBanie на жнтеле-ты, конто на много
i Mi ста размйсеватъ брашио-то съ счюканы дрьвены
1 коры или съ бурянъ. Земя-та има рудища за желе-
зо , мЬдь и сребро, дрьводЪлаше, вжкурж и рыбар-
ство, съ конто врьти гол'Ьмж тръговпж съ Англпж.
Норвепя е разд-Ьлена политически на 17 леко-
ве, а црьковно па 5 стпфты, тыя сж: Хрнспяшя,
Хриспянзандъ, Бергенъ, ДронтхеЙмъ и Норланд1я.
отъ конто всякой пма и гл. г. съ еднакво имя.
Стифть Хрнсвянзандъ (народи. 165 хыл.), наЙ-
• южио Micro на Норвегия. Гл. г. Хриспяпзандъ, съ
удобенъ заливъ и тръговскый градъ па има и строили-
ща за нораби. Въ неговый заливъ забЪгнувать за
npiiipaBHHie, колкото кораби заминуванп прЪзъ Кат-
тегагь пострада!жть вреды (8 хыл. ж.). Стиф. Хри-
' стшшя (пародн. 520 хыл.) гл. г. Хриспяшя, въ кжта
' на Ticnuh и въздлъгый заливъ паречепъ Авзелъ, наЙ-
хубавый имъ градъ, Micro ci4inie на вицекраля и
па по'-высокы-ты иорвержкы лачялства, има и учеб-
ны завсдешя веема добры, Университетъ, Ботаниче-
।
скл градипж, Музей, богатж бпб.потекж, военно у-
чилище, н СъвЪтъ на СъвЬтппцн-ты отъ Кралевство-
то на Норвегия (24 хыл. ж.). Огив. Бергеиъ (на-
роди. 180 хыл.) гл. 1’. Бергеиъ 3. С. на Хрисиянйж
край пазухж оть Океана, по'-многолюдный и по'-
тръговскый градъ па Кралевство-то, съ удобеиъ за-
ливъ и разширенъ за цЪлы флоты, и военно учили-
ще (26 хыл. ж.). Стиф. Дропхеймъ (народи. 200’хыл.)
камъ С. гл. г. ДронхеЙиъ край едиоименъ неговъ за-
ливъ на Океана, удобеиъ и тръговскый градъ, има
Академия за много науки, училище за глухы и Hi-
мы, и друго за Лаплаидци-ты. Въ него ся коро-
нясвахж Норвежкы-тн кра.пе (13 хыл. ж.). Стиф.
Норлаид1я (народи. 80 хыл.) обема всичкж-тж сАверкж
чясть (на горЪ отъ 65° на шмринж) между СЪверпый
Океанъ, Россия и Швеция, прйдйлвапж отъ паре-
чены-ты Кыленскы плашты, и забыколявапж отъ мно-
жество островы, отъконто по'-глав1ш-ти сянарпчягь
ЛоФФоденскы. Въ крайиор!я-та и между островы-ты
става гол!мо рыболовство на Фалены п моруны. Мно-
го пяти ся набирать тамъ нарочито за това по Фе-
вруарш II Марта до 4 хыл. кораби около съ 20 хыл.
рыбаре. — Половина-та отъ жителе-ты па по'-сЪвер-
пы-ты и' мЪста сж Лапландци и Финни, конто жи-
вйкьть отъ репарство, рыболовство п ловь. — Хам-
мерсетъ селце па островъ Квале (о-въ на Фалепы-
ты) населено отъ 400 души, има дЪйствителиж тръ-
говиж съ Россия отъ когжто дохожда п жито-то за
Норвегия. 0-въ Магере, пай сЪвериыЙ, е достой-
нозначптеленъ, зачто па пего стоп Капнордъ пли ci-
верный Мысъ (114). Въ море-то на ЛоФФОдеискы
близо до о-въ западный Вагъ, е прочюта-та мор ска
провала наречена Малстромъ (164). Пай-сЪверна-
та страна на тжхж область, обеманж вжтрй въ по-
лярный кржгъ, става пестрьпимо сврьта шще на чело-
века. Тамъ Слънце-то л4гЬ ся впжда трп мЪсяци
отгорЪ надъ оризонта, сир. става трпийсячный день,
и слЬдователно зим* тримАсячна нощь.
223. Швещя ьладйс още и другы островы въ Бал-
пйско море что сж собсгвено Шведскы; както: Бор-
холмъ, Готландъ, Оеландъ, разложени между Шве-
ция» и Россия, и другы п'Ьколко. ОсвЪнь Европа
има и въ Америк» единъ само островъ въ малкы-ты
Антилскы, перечень Стятого Бартоломея, сьЮхыл.
жителе.
Историческо. Отъ Швеция и Норвегия изла-
зяхж оныя страшна пирати (морскы влъхви) паре-
нн Иордании (сЪверпи человАци), конто много го-
дины упустошавахж краймортя-та на Европж, и ся
засЬд'йхж въ еднж область на Франца, пазована
огь гЬхъ Нормандия. Норвепя бяше иснрьво под-
властна па Дания; по 1814 л. ся прпбавн на Швеция
съ трактагъ (сговоръ) да уварди свотж-тж Управж
и Управлеше, като самовластна л независима дрь-
жява. Това съедпмено кралевство е слнтагматическа
Moitapxifl, и владЪтелнж в1>рж има Лютераискж-тж
ереса на Протестанты-ты. Народи. 4 мил. к 150 хыл.
Годишенъ приходъ има Швецш 41 мил. Фр. и об-
щепскый длъгь 54 мп л. войскж на сухо и по море
7 хыл. рядовнж и 26 хыл. пародия варднж въ мирно
врЬмя; а въ вр1>ня войны прпзовава краль-тъ на о-
ржжщ 120 хыл. още пародия вардиж, чтото вспч-
ка-та военна сила ся сбира до 150 хыл. А Иор-
вепя има 12 хыл. войскж, 8 мил. и 300 хыл. Фр.
приходъ, и 27 мил. общенскый длъгь. Повоуправа-
та на Норвегия е републикапска нежели на Швеция.
224. РОСС1Я (Европейска), ако н да ся расно-
лага между С4всрпы-ты дрьжявы, обаче обема почти
всичко-то пространство па Европж, отъ Ледовито море
до Черпо, распростпрвана па 600 левгы длъжинж и
400 ширинж. Нейната равнина о о седямь млн о-
семь пяти по'-голЪма отъ равшшж-тж па Француз-
ско-то Кралевство, обаче множество-то на жителе-
ты и' възлазя 58 до 60 мил. души; слЪдва и климагь-тъ
да е всякакъвъ както и произведе1пя-та. Своестве-
на-та различителность на тжик распространена зсапж
е бескрайно-то продгъжеше па полета-та и', и това
га правя по'-студенж отъ всяк® другж разложен»
на равпж ширин».
ПрйдЬляся отъ Азйж съ ряда на Уралскы пл а-,
липы и Кавказски. 10. В. страна на таяж зешж има
бескрайны пЪсечливы полета, папоены съ соломурж,
наречены степи. СЪверна-та земя отъ 59° ипо'-го-
р-b не става за разработваше, обаче има добры па-
ши; а срЪдшж-та я южиа-та като имжть по'-уэтЬ-
ренъ клпнатъ, сж плодоносны и добрЪ разработены,
та пущать и множество жита. Poccifl има распро-
странены и хубавы горы, конто лзваждать най-до-
бры дЬлапы дрьва, прудшца зам’Ьдь., желЪзо, сре-
бро , платипж и злато, ископавани повече оть Урал-
скы планнны; бергать л златепъ лЪсъкъ въ рЪкы-ты
и. Произведены има за на-вънъ дЬланы дрьва, жи-
та , лень, железо, м4дь, изведены кожи хувавы (сах-
тишы), кожухарство и лой, в®ж!я и xasiepb и проч.
Въ сЪверны-ты страны и въ пусты-ты островы на
Ледовитый Океанъ ся въди бйла-та Мечка, силенъ
и най-зълъ оть бозайны-ты звЪрове.
225. Езера камъ 0. стран® собствеио има много
тая земя (177) иголЬмы рЬкы. С. Двина еявлива въ
СЪв. БЬло-Море близо до Архангел скъ, и по'-сЪверо-
въеточпо Печора въ Ледовито море, а въ Балт1Йско
Нева, истичвана отъ Ладожко езеро и замлнувапа
пр+>зъ Петерсбургъ вливася въ Финский залввъ, а 3.
Двина въ Рижский залнвъ. — Въ Кастйско норе: У-
ралъ (извира оть Уралскы плавимы и прйд’Ьля Ев-
ропж отъ Аз11®) и иаЙ-голЬма-та отъ р^кы-ты ня
Европж, Волга; Донъ (ветха Танайсъ) ся влива въ
Азовско море; а ДнЪпръ (вет. Бористенъ) и Дпйстръ
(вет. Тиръ) въ Черно море.
226. Европейска Poccia е разделена на 53 гу-
7*
берши, огь конто 14 обемать сЪвернж-тж стран*.
20 южнж-тж и 19 срйдшж-тж. Тыя пмжть едноимны-
ты сн главны градове, отъ конто по'-значителии сж:
Петерсбургъ, втора столица на дрьжявж-тж и с-Ьдалпще
на Российский Самодрьжець, съзиденъ градъ огь Ве-
ликого Петра на 1702 л. край р^кж Певж, има мно-
жество достойпозабЪл'йжителны здашя, както: нала-
ти, црькви, университета, библиотеки и проч, н 700
хыл. жителе; менада отъ м-Ьстоположеже-то си на
съсипителиы разливания воды. Москва, край едноим-
нж-тж си рйкж, ветха столица и вторый градъ на
Роеййекж-тж Монархия, пзгореиъ по 1812 л. ипо-
слЪ съзиденъ пакъ по'-хубавъ. Въ пего става ко-
ронясваше-то на Самодрьжцп-ты; Съборпа-та црьк-
ва, и Кремлпмъ дЪто е палатъ-тъ на ветхы-ты ца-
pie, сж общи здан1я достойны за глядъ (350 хыл.
ж.). Вилна (50 хыл. ж.) край р. НЪмань. Кгевь (45
хыл. ж.) край Дн'Ьпръ. Съ удобны пристанища и тръ-
говскы градове сж: Рига (60 хыл. ж.) край Балттйско
море; Архангелскъ, край СЪв. Б’Ьло-Море; Кронщадтъ,
на Финский заливъ, сврьталпще на флотж-тж. А 0-
чаковъ, Керчь, Херсонъ, и новосъзпденыЙ Одесса
(въ когото жив±1жть много чюждестранци) сж край
Черно море. Азовъ, на еднопмно-то море и Таган-
рокъ (12 жыл. ж.) край исто-то море тръговскый
градъ, въ когото е почпнжлъ Самодрьжець Але-
ксандръ на 1825 л. Астрахань (43 хыл. ж.) при у-
ст1ето на Волгж въ КасшЙско море.
227. Въ южнж-тж страна е Полуостровъ Крымъ
(Таврый), съедипяванъ съ суппж-тж прЪзъ Переков-
скый провлакъ. Земя-та има хубавъ кдиматъ и е
плодоносна на жита. Перековъ е гл. г. на провлака.
КаФа тръговскый градъ. Севастополь, сврьталпще на
воелны-ты кораби изъ Черно море.
228. ДЬлба-та отъ ЛЪхпж, что е на Росспж,
разложена е камъ 3. и забыколена отъ Прусснж,
Австрия и Россия, па хж прохлажда р. Висла. Вар-
шава, сЬдалшце на вицекраля, разложенъ е край ,вы-
шереченж-тж р!кж, хубаво изглядепъ градъ, съ раз-
личны учебны заведешя и 130 хыл. жителе. На тж1ж
дЬлбж вси жителе ся набирать до 2 лил.
РоесШскый Самодрьжець е и царь на Росшйскж
Jfcxiis раздЬляванж на 8 области и унравляванж отъ
вицекраль. Poccia владЪе бескрайны мЪста въ Азпж
и въ Амернкж, за конто щемь говорить слЪдъ това.
Историческо. ЛЬх1я, Положи, нйкога независи-
мо царство, ила повече отъ 220 лев. длъжинж, и
плодоносил зешж на жита, распод’Ьлпся три идти
едко по друго на 1773, 1793, 1795 л. огьПруснж,
Австрйж и Росспж, отъ конто всякоя зе по едиж
дЪлбж. Кракова, като свободенъ градъ, съ дрьжя-
внж зешж до 58 четвр. лев. и повыше огь 150 хыл.
жителе, остапж независима подъ покровптелство на
три-ты прйдиречепы силы, като оставкж патова нЬ-
когашно чютовпто царство; обаче на 1846 л. загу-
би самовласть-тж си, и така тоя градъ ся сцЬли
сговоромъ н на три-ты силы съ Австр1Йскж-тж дрьжявж.
Poccia е мЪсто-то на ветхы-ты Скыты и Сарма-
ты, конто ся парокохж Славяне отъ S'. в!къ слЪдъ
Р. X. отъ тЬхъ Славяне происхождать Блъгаре-ти,
Руссп-ти, Козаци-тм, си-тв, Срьби-тп , Власп-
тп, Лптуапе-тп, както и около Адр1атнческо море
Славянскы-тп народи. Татаре-ти и Монголи-ти сж
отъ друго пролсхождеше Аз1ятско, както и СамоЪ-
ди-ти и Лапландци-тн что жпвЪтжть около полярный
кржгъ. — Великый Петръ около начяло па IE', вйкъ
въведи паукы-ты п занаяты-ты огьЕвропж, катоу-
строи и основа той Петерсбургъ сЬдалшце на Са-
модрьжявж-тж, и огь него ся почеиж величество-то
на РосЫйскж-тж Дрьжавж, като ся распространи и
въ Европж и въ Азпж съ завладЪшя-та. Сто раз-
личии народи, конто имжть различны иавыци л язы-
ки, и вЪрж, обешатся въ ц1»лж тжтж бескрайня» Са-
модрьжявж. Отъ 64 мил. жителе-ти и, 800 хыл. сж
благородии, 230 хыл. духовни, едннъ мил. занаят-
ци н тръговци, останжли-ти сж на селскый рядъ оп>
конто 40 мпл. сж клапашп на благородны-ты челяди
и на н$колко богаты тръговци. Управлеше-то е не-
зависима Монархия. ВладЪтелна вЪра е Православ-
на-та па Въсточнж-тж Црьквж, распрьснжтж отъ Ца-
рШградъ по Г. вЪкъ слЪдъ Р. X. Црьковпи-ти ся у-
лравлявать отъ СвлтМинЙ Сиподъ независимъ отъ
всяко друго иачялство на едповЪрны-ты Црькви. Соб-
ствепо всичкы-ти Русси, Козаци и Литуане сж отъ
Вьсточно-то нсповЪдаше; а на западпо-то сж едва
6—8 мил. и 4 мил. Моаметане отъ Татарски племена.
Общепскый годишенъ приходъ ся смЪта до 400
мил. Фр. за Россия, и 34 мил. за царство ЛЪхпж;
а общенскый дгьгь 1.600 мил. отъ конто 600 мил.
сж хартШпы пары *), Войска па сухо въ мирно Bpi-
мя пма 600—700 хыл. въ д-Ьйств4е. А морска-та
сила ся дЬлп на 5 отделы: 3 въ БалтШско и 2 въ
Черноморе, освйпь флотпчкы-ты въ Сйв.БЪло п Ка-
сшйско норе. ПрЪзъ 1837 л. флотска-та разноска
възлЪзе до 40 мил. Франты.
§. В'. Средни страны.
229. ФРАНЦА има прЪд'Ьлы камъ С. Нидерлан-
дца (Белгнж и Холландйж); камъ В. р. Рейнъ и Ал-
лы, что is пр’ЬдЪлять отъ Германпж, ШвеЙцарйж и
Италйж; камъ Ю. Средиземно море и п. Пнринейскы,
что 1Ж прЪд!шть отъ Испания; камъ 3. Океанъ; дрь-
жява-та и' има равлпнж 28 хыл. четвр. лев. или 500,085
четвр. мили, и повыше отъ 34 мпл. жителе, а вла-
д1тслнж вЪрж Заладил црьквж.
230. Франца е изрядна за пьстринж-тж и спор-
ность-тж па нронзведежн-та и'. както: вино , жито,
Ни прилпДи-тн ни Рмстскл.-пъъ ГамодрЮ1сяьА» <я наби-
рал а< 1*е iOO н» t hitp/ioaitM.
Л к
дрьвепо наело, отъ което изважда много на-выгь изъ
дрьжявж-т«т. си. Има и рудища за желЪзо, свипець,
мйдь, каменны вжглпща (152), и всякаквы Фабрикы
за различны ржкодкпя: сукна, губере, ФарФурш,
оглядала, намучим и денены Платове, коприпж и пр.
на конто изврыневаше-то не мадиинувать еднаквы Фа-
брики отъ друго мЪсто.
231. Франца прЪдп политическо-то сп прйобра-
зоваше (на 1789 л.) бяше разделена па 32 провин-
ъ цпг, днесь ся дЬли па 86 гол-Ьмы области (нарече-
а ни Департаменты), на конто пмъ ся нарекли имена-
та отъ намЬрваны-ты въ тЬхъ рйкы, планины, ro-
il ры, изворы, брЪгове,'или морета дЪто мьпжть край-
? ща-та пмъ.
232. Р$кы. Тыя ся стичять въ 6 прьванскы ви-
рове (171) и сж: а'.) на Севж, която npiesia огь
< д'Ьснж страпж Объ, Марнж и Оазж умножяванж отъ
Еиь; отъ л!>во Ioanna и Ерж; в'.) па Яоаръ, който
npiesra отъ дЪсио Шеврж, Мнения умножяванж отъ
Спартж; отъ лйво Ал1е, Лоаре, Шерь, Епдрж, Се-
врж; г'.) на Гаронж что приема отъ дЪсно Apiexb,
Тарнъ умножяванъ отъ Авейронъ, Лоть, Дордонь п
проч, д'.) на Ронж, която нзвира отъ Алпы, зами-
иува прЪзъ Лемапъ, Женевско езеро въ Швейцария,
влазя въ Фрапцж при Женевж, и npiesia отъ дЬсно
Ень, Сопж умножяванж отъ Дубъ, Ардеппж и Гаръ;
отъ лЪво Изерж, Дромж, Дюрапсж; е'.) на Рейнъ,
която npiena откамъ дйсный си бр$гъ Мозель умно-
жяванж огь Мертж-, s'.) на Маасъ.
233 Осв-Ьш> вышеречены-ты рЪкы има и другы
по’-малкы что ся вливать въ море-то, както: Сом-
ма, Орла, ся вливать въ Ламаншь; Виллепъ, умно-
жяванъ отъ Иль, Шарантж, Адуръ ся вливать въ Гас-
конский заливъ; Тета, Ода, Еро, Варъ въ Среди-
земно море.
234. Тыя рЪкы слазяп. отъ много планинскы ря-
дове. Алпы. Юра. Вогезскы сж камь В. Планины
НАРОДНА ЬИДЛЛОТЕКА СОФИЯ.
Овернскы, между конто сж: Котдоръ, Пюидомъ и
Севенскы, огь едиж плашшж на конто, нареченж Ло-
зерскж, ся пленува н едпа отъ области-ты.
235. При всичко това множество на р-Ькы-ты про-
копахж и много съедшштелны прокопы. Такыви сж:
Южный или Лангедокский прокопъ или на две-ты
морета, зачто съ единива Средиземно море съ Гаро-
нж и Толоса, и сл*дъ това съ Океанъ; Бургунд-
ский между Сонж и 1ониж; Централный, между
Сонж н Лоаръ; Бршрскый, между Лоаръ и Сенж;
Сенкантепскый, между Соммж и Шелдж.
236. Парпзъ, столица па вспчко-то кралевство и
сЪдалшце на царя с по -гол'Ьшый п по'-многолюдпый
градъ въ Европж слЬдъ Лондоне, съ 1 мил. жите-
ле. По врймя-то па 1ул1я Кесара нареченъ Лутецш
ся прЬдЪляше на единъ островъ съставляванъ отъ
Сенж; нынЪ распростриняванъ край два-та и' 6piro-
ва има околность 7 левгы, хубавы общи здашя, ка-
меняы кжщи, широки чяршш, великолепны палаты и
театры, и ревнивы расходкы. Пай главна здашя въ
него сж: Лувръ, Тюлеры, Палерояль, Пантеонъ, Съ-
борпа-та црьква, Инвалидный домъ, борса-та, мо-
стов е-ти на рЪкж-тж и проч. ОсвАмь това сж за чю-
до: Французский Института, раздЬленъ на пять А-
кадемш; Луврский Музей, чюдно събранш съ обра-
зы, статуи и антпкы; Музей-тъ на Естественнж-тж
Исторнж и Кралевска-та библиотека, едва отъ най
богаты-ты на св1>та; полптехническо-то училшце,
друго за глухи и нЬмы, за тьнкы-ты занаяты, мно-
го-! о лицеи и всякаквы другы учены, учебпы и че-
ловеколюбивы заведешя, и различны-ты Фабрики ус-
вйтлявать Парпзъ, что ся напирать въ него всякак-
вы срЪстдва за просвЪщеше па человеческий умъ *).
237. Друзи градове ср!>дъ Парпзъ, наричванп отъ
*) ‘Спорядк ствтиыпическы извпспия на 183? л Паризл ра;Ап.<я-
яанв ни 12 ярвтопм «иа 32 згы.г. кл;«№ н повече otns edniti «i/л
прьвъ рядъ ио многолюдство-то имъ. сжтыя: Люнъ.
ветхъ градъ при слпваше-то на Ронж и Сонж, чю-
товитъ днесь огь Фабрикы-ты си, и най-паче за не-
говы-ты копринены и златиы Платове (стофы, ивици
и проч.), смЪтася като вторъ градъ на Францж съ
повече отъ 200 хыл. жителе; той е былъ и мЪсто
рождеше на самодрьжца Марка Аврил!я. Марсель,
крайморскый, съ удобеиъ заливъ и тръговскый градъ
на Средиземно лоре съ 140 хыл. жителе. Бордо при
вливаше-то на Гароннж въ Океанъ, обаче има и съ-
общеше съ Средиземно море прЪзъ Южный прокопъ,
и обрыца добра, тръговйж, повыше съ вина и ракпж
(100 хыл. ж.). Наптъ, при вливаше-то па Лоаръ
въ Океанъ, има добрж тръговйж и 74 хыл. жителе.
Руанъ. край Сенж камъ С. оть Парпзъ, има 92 хыл.
ж. и обрыца добрж тръговйж съ ржкод'Ь.пя-та отъ
бесчетны-ты му Фабрики. Вторь рядъ сж: Лиль,
(камъ мр4д1>лы-ты на Белгнж) утврьденъ и Фабрич-
ный градъ съ 72 хыл. жителе. По -въсточно-южно
отъ горнп-ты въ Кампаний е Реймсъ, прочит» градъ,
зачто въ него ся коропясвахж Французскы-ти iiapie
и ся заклмвахж на едно Блъгарско Евангел1е пзда-
дено сега въ Прагж и наречено Рейнско; има 38
хыл. жителе, н е обыколенъ оть ржтове посЪяны съ
лоз1Я, памнратся въ него и Фабрики за сукна. Камъ
В. е Страсбурге» близо до р. Рейнъ; има добро л$-
карско училище и 58 хыл. жителе. Въ южны-ты об-
ласти и въ Яангедокъ: Тулуза, разложепъ при съ-
единеше-то па Южный прокопъ съГароннж, има 77
хыл. ж. различны Фабрпкы за хубавы Платове и у-
чилнща за законы. Монпелге, по'-малолюдеиъ отъ
гортй, обаче хубавъ игыздавъ градъ, пма ветхо и
чютовито л^карско училище; разложенъ е близо до
Средиземно норе (36 хыл. ж.). Нпмъ, по'-въ-срЬ-
дж-тж, между Monnejie и Марсель, прочить за фэ-
брикы-ты сп и за ветхы-ты Рпмскы оставкы что сж
ся уварднли въ него (43 хыл. ж.)
238. Крайморскы мЪста что ияжть арсеналы за
военны корабы сж: Шербургъ, Бресть, Рошель, Рош-
ФОртъ въ краймор1Я-та на Океанъ, и Тулонъ въ край-
морш-та на Средиземно море.
239. Отъ другы-ты заливы по'-главны сж; а'.)
възъ крайморш-та на Океанъ, като ся почне камъ
С. Дюнкеркъ, Па-де-Кале, отгдЬто сяпрЪмннува за
въ Англпж, Булонь, Д1епъ п Гавръ при вливаше-то
на Сенж, Сеймап«, Лортнъ и Байонна; в'.) възъ
краймор!я-та на Средиземно море: Коттъ, отгдЪто
ся пр^карвать впна-та и другы-ты произведен!» на
Монпелье, Антивъ и Кань малъкъ заливъ, д^то при-
стани Наполеонъ кога побЪгнж отъ островъ Ел б ж
на 1815 лето.
Островъ Корсика съставлява самъ по себе еднж
провющпж (пародп. 221 хыл.), оставенъ на Францж
по 1768 л. оть Генувезы-ты; има здравъ климать,
высоки планины, длъбокы хлъмове и малко поляны,
бойници и странопр!емны жителе, обаче малко ся за-
легать за ржкодЬлство. Земя-та е плодоносна, а
едва 73 е добр^ разработена; пуща мраморь, ко-
прпнж, иедъ п восъкъ, п другы произведен!» при-
личны съ опыя оть Южнж Францж; кай море-то на
тоя островъ ся лови и хубавъ мерджлнъ. Бает!» (13
хыл. ж.) е гл. г. на острова, утврьденъ п съ удо-
бенъ заливъ, обрыца тръговпж съ мерджяпъ, козе-
мж и кожи. Еач!о (9 хыл. ж.) яка тврьднпя съ удо-
белъ и заздравепъ заливъ, Micro рождеше на Само-
дрьжца Наполеопа.
Псторическо. Франца (вет. Галл!») останж под-
властна на Рниляне-ч ы около пятстотинь годпнъ; по-
слЪ ся облада отъ Френци-ты, отъ конто н ся ла-
рече Франца. Управляваяа много врЪмя спорядъ раз-
личны княжества и спорядъ Феодалнж спстемж, съ-
единися въ едпо кралевство дЬйствително -около IE',
вйкъ, при сврыяваше-то му быде и република, като
ся отврьлн царствуваше-то вср-Ьдъ междуособпы и
вънкашпы войны. Велпкый Наполеон* разгласепъ ис-
прьво Консул*, и с.гЬдъ малко врЪмя въцарепъ и
Самодрьжець, уплати л сливаше всичкы-ты Еврои-
ены дрьжявы съ завладЪшя—та сп, като прославп во-
енность-тж на французский народъ. На 1814 л. ка-
то падпж Наполеопъ, Франца ся опр! въ ветхы-ты
сп пр'Ьд’Ьлы, BTcnpie пакъ новоуправно дарствуваше-
то п краль отъ рода ца ветхы-ты и' uapie. Отъ то-
га сь стон да има новоуправно царствуваше, подъ
дрьжявж-тж на което ся породи въ ржкодМе-то,
орачество-то, тръговпж-тж, въ занаяты-ты и паукы-
ты п на всичкы-ты работешя за свЪтскый жпвотъ,
като стапж едпа отъ наЙ-смлны-ты дрьжявы въ Ев-
ропж. А пакъ Французский языкъ стана днесь ла
самы тЬхъ общо познаше за благородно отхрапева-
iiie; а на Европейскы-ты Управления обще оржд(е
на изъ между имъ дппломатпческы-ты съобщеш’я. Па-
родонаселеше-то на Франца; надмпнува 34 мил. има
рядовиж войскж по сухо въ мирно врЪмя около 280
хыл. п 4 мил. народна вардпж; норекж сплж около
350 воевны корабп всякаквж голЬмипж и годншенъ
приходъ 1,153,000,000 Франты.
ОсвЪпь Европж Франца има много прЪселенш и
завладЪшя въ Дфрпкж, Лзнж и Амернкж, за конто
ще ся говори на прнлнчпо-то имъ Micro.
ЗабЪлЬж. Пр$зъ Февруар1я на 1848 л. изъ пе-
надеждпо като ся отврьлп новоулравно-то царствува-
iiie въ Францж основася прнврЪмепио Управлете на
Републиканскж управж. То евпка народно събраше,
което разгласи пакъ прЪцарств£е-то па парода и пе-
говж-тж управж Републнкж, па съчппп и неЙпж-тж
новоуправж. Спорядъ ишж повоуправж Франца е ре-
публика пр1дставнтслпа едпа и нераздЪлна, да има
единъ СъвЪть отъ представителе и едшгь Председа-
тель на исплънптелнж-тж власть пзбирванъ за четы-
ре годшгь съ всеобщо опрЪдЬлеше на народа. Това
политичсско промЪняваше на францж докара възста-
8
нуваше-то почти иа цйлж Европж, прФобразоваше-
то иа Германйж, и повоулравство-то на Австрпж’й
Прусспж, и почти па вснчкы-ты другы дрьжявы въ
Европж колкото по б'Ьхж повоуправпы.
239. НИДЕРЛАНДЫ пма прЪд-Ьлъ камъ В. Гер-
манид, камъ 10. Францж, камъ С. и 3. ИЪмско мо-
ре, и обема днесь Холлапдпж и Белгпж, отд-Ьлепж
отъ Холлапдпж, и прнпозпатж независимо новоу-
правно Кралевство па 4831 л. на което ся въцари
тога си Леополдъ краль. Иа западны-ты вйра-та
влада тукъ, и въ Холландпж протестакска-та.
240 Белпя слогь съ Францж има золпж равнище,
плодоноспж п иай-добрЪ разработенж, нзважда жи-
та , клъчлща и лень; има и добры наши и трапшца
за каменны вжглшца, и рудшца за желЪзо. По'-глав-
ны-ты и' рЪкы сж Шелда иМаасъ, съобщаваны мзъ
между съ бесчетпы плавателны прокопы, и желЪзны
пжтеща прокараны едшгь отъ Ю. камъ С. (отъ г.
Монсъ до Антверпенъ) и другъ отъ 3. камъ В. (отъ
г. Остенде до BepBie) заминувапъ прйзъ Люттпхъ и
настанванъ до Келнъ, градъ въ Пруссия. Белпйцн-
тп ся убогатявать още оть ржкодЬлш-та и тръговпж-
тж. ТЬхны-ты Фабрик» сж бесчетпы, зачто израбо-
тевать различны копринены и памучны платно, и о-
брыцать голЪмж кннжнж тръговйж, като издавать поч-
ти вспчкы-ты Французски сппсашя въ Брюссель. На-
родонаселеше-то на Белгпж ся см!та до 4,200,000
жителе; тя ся дЬлн па девять провинции Брабантъ,
Геннегау, Западнж Фландрпж, Люттпхъ и проч.
241. Брюссель столица на Кралевство-то (100
хыл. ж.) край прокопъ съединяванъ съ Шслдж н съ
жел’Ьзницж, има хубавы общи здатя, много Фабрики
и книгопечятип; неговы-ты дантелы сж прочюты въ
цЪлж Европж. Близо пего е Ватерлоо, дЬто Папо-
леонъ ся победи съвсЪмъ отъ спомощпы-ты силы на
1815 л. Антверпенъ (62 хыл. ж.) утврьденъ и тръ-
говскыН градъ възъ Шелдж, има п доста распро-
—-
Г странонъ заливъ да сбнрва цЬлы флоты отъ трикро-
L п ты корабп. Гептъ (80 хыл. ж.), распространить градъ
|въ при cinnaiiie-то на Шелдж и Лись, устроенъ отго-
рЪ на 25 срЬдорЪцп, конто нмжть съобщеше съ 85
р~ моста. Монсъ (23 хыл. ж.) при р. Гейне, утврь-
Р- день и Фабричный градъ, пзважда воденпчны камеше
нж ц каменпы вжглпща огь па-около. Bepeie край же-
F- лЪзннцж-тж что отШва въ Келнъ; прочютъ е за до-
ipn бры-ты сн сукна (20 хыл. ж.). Остенде (12 хыл.
та ж.) утврьденъ и крайморскый градъ отгдЬто почнува
желЪзпица-та. Лувепъ (26 хыл. ж.) пзважда много
.0, пиво, има и унпверсптетъ основапъ отъ 1426 л. Лют-
I- тихъ или Л1ежь (58 хыл. ж.) гл. г. па еднопмпж-тж
la провинцпж край Маасъ, пма много Фабрики, и иай-
паче за работеше па же.гЬзо-то, и унпверситстъ о-
ъ спованъ па 1817 л. Ыестрпхть (22 хыл. ж.) при Na-
bi асъ утврьденъ градъ съ прочютж Фабрик» за ops-
г. жш; това мЬсто пма и траппща за каменпы вжглпща.
ъ 242. ХО. 1ЛАПД1Я камъ С. па Белгпж, съставе-
tna е отъ 12 провинц'ш съ 2,840,000 жителе. Вспч-
ка-та земя е равшпце и въ ийкон страны по’-низка
I- отъ морскж-тж равнин», разцЪпванж отъ различны
I- ржавы на Рейпъ, отъ конто четыре сж по'-главки:
г два-та отъ гЬхъ ся вливать въ море-то; единый ся
к загубив въ пЪсъка поппвуванъ, к четврьтый, Ейсель,
ся влива въ Зюдерзее. Освйпь това земя-та ся про-
| рЪзва и отъ бесчетны прокопы, конто състоять за
, разлпваше-то па воды-ты, и за леспо-то съобщеше
| на градове-ты; едка страна оть това мЪсто е дарба
I па море-то уголено, отъ разливашя-та на което ся
I увардева съ якы п длъгы запоры; обаче п тЬхъ мно-
го пжти като прилЪе море-то потопява цЪлы провип-
цш. Зюдерзее сега заливъ, другъ пять е былъ е-
зеро съедппено съ морс-то отъ ийкое силио разли-
вание; клпматъ-тъ е влаженъ непостошгь и боле-
I стливъ, а жителе-ти ся пр-Ьдвардевать отъ негово-то
вредителпо дЬйстгие съ пай-голймж чистотж. МЪсто-
то повыше сявнжда като озеро уголено, об.гЬто съ
застоям; водж, па нЪма изворнж и сладкж, чтото
жителе-тп дЪто сж далечь отъ рЬкы-ты събпрать
дъждовпж водж за употрЪблеше-то см. Подобно irh—
ма пито плапины нлто горы, а иного и дебелы па-
ши п весла хубаво скотовъдство, обаче собственый
пзворъ за богатсво-то па жителе-ты е тръгов1я-та
и ражод1»л1е-то; па Холлапдпж ленепы-ты платна,
сыреше-то п масло-то сж пай-хубавы.
243. Градове: Амстердамъ, столица па Кралев-
ство-то, разложенъ възъ наречений ржкавъ Ей отъ
Зюдерзее, и при влпваше-то па Амстель, смЪтася
между славны-ты градове па Европж за тръговпж-
тж и ржкод'Ые-то сп. Micro положеше-то му е
валева и кжщи-ты му сж паправепы на палаты, что-
то ся продйля па много плавателпы вады; та пропс-
хождать 90 срЪдорЪци, съедннявапы съ 280 мосто-
ве; жителе ся броять до 240 хыл. Харлемъ 6 лев-
гы далечь отъ Амстердамъ камъ 3. съ 22 хыл. ж.
ушгверситетъ и Фабрики; приппрася и за пзмысле-
ваше-то па книгопечатный запаять съ Майнць. Хага
или Ла-хай, (56 хыл. ж.) одно отъ по'-хубавы-ты
мЪста па Холлапдйж, быль пЪкога столица па Ре-
пу б лнкапско-то управление на Батавы-ты; а сега о
сЪдалпще на ХоллапдскыЙ краль, зачто има по'-здравъ
въздухъ колко-то спорядъ biIjcto положеше-то сп,
че е по'-высоко отъ па другы-ты градове. Лейденъ
хубавъ градъ възъ Рейггь съ прочить университета
и 22 хыл. ж. Утрехта, възъ Рейнъ, дЬто ся про-
дЪля па два ржкава, пма ботанпческж градннж и звЪз-
допазплпнцж, п 35 хыл. ж. Ротердамъ, блпзо при
B.HiBanie-то па Маасъ, паЙ-добрь заливъ, има и ху-
бавж тръговпж, съ 70 хыл. ж. Сардамъ (10 хыл. ж.)
възъ Зюдерзее иа-срЬщж Амстердамъ; въ пеговыЙ
заливъ Великый Пстръ ся изучи непозпатъ да рабо-
та кораби, дЪто си стоп и дпесь кжща-та въ котжто
е жпвЪялъ. Грониигенъ гл. г.*) въ едноимнж про-
вшщйж разложенъ камъ С. на Зюдерзее; има упи-
версп-тегь осиованъ на 1615 л. л прочюто училище за
глухы и мЪиы. Флнсингсиъ, най-якый лосиный за-
ливъ въ Холламднж па о-въ Валхернъ; па тоя островъ
е п Миделбургь, тръговскый градъ (15 хыл. ж.) в
гл. г. иа провпи. Зелапдъ. Тая провннщя ся съста-
влява отъ много островы разложены около вливаше-
то на Шелдж, камъ прЪдЪлы-ты па Белгпж пМаасъ,
па има плодоносил, зеэпж и прЪвлажепъ и болестливъ
клпматъ; затова и иного болести владать тамъ отъ
мЪсяць 1ул1я до Октовр1Я. II залпвъ Зюдерзее ся
сключява камъ С. отъ рядъ островы, отъ конто пай-
глав пый е Топсель.
Холлаид1я има завладЪшя нзвъггь Европж въ Ип-
Д!1Ж, въ Океания, въ Америк», и при крайморш-та
на Гвинею въ Дфрпкж, съ конто, обемаиы около 6
мпл. жителе, дМствувй гол1мж тръговйж на доноса-
ми I! пзважданы стоны.
Жителе па две-ты кралевства ся смЪтать повече
отъ 7 мпл. отъ конто 4,200,000 сж въ Белгйж, и
2,800,000 въ Холлапдпж; и двЪ-ты имжть новоу-
лравно кралевство. Белгпж има пространство 29,400
четв. шмм. годишенъ приходъ около 90 мпл. Фр. об-
щепскый длъгъ 8 мпл. и разпосваше 85; а ря-
довпж войскж 46 хыл. Холлапдш има приходъ 150
мпл. и общенскый длъгъ около 700; рядовпж войскж
около 65 хыл. и морок» сила до 50 линейны ко-
'“) Разложена е при c.iuaauic-mo на дет ритм далечь отз море-то, д/ъто
“ кай-го.иъми кораби могл-.пч проплавать. Ils тоя граде, назвать,
като попала едина гыранз, на парили оз 37 иогы д.чйииж едина
кораби св борове-ты му, и още по-длзбоко кости~ты на едино кыт»
наречена Кашалота. Be m,nix нроеипцйл!, която има пепрожьку-
ваны трмсеи и распространены трапища за каменны вмглаща, по
1818 .г. ся памлри вз такзвъ трапз по случяЛ едина дрьвсна мосте
широк} 12 йог. и длзгз 3 левгы, предполагать, чв той ся е на-
правил} на оныя непроминуваны трмсеи по врпмя-то на Сапо-
дрежим TueeptR
раби. Белпйци-ти бЬхл подвластпи до Французско-
го възстанваше на АвстрШскый домъ; а Холландци-
ти ся подлогах^ на Испания» до 1754 л. икатодвнг-
нжхж главж съставихж републпкж наречен» Батавскж,
по врЪия-то па ко’лто станжхж гжбавы съ богатство-
и умпожихж сплж-тж сп. Но Фршщузско-то възстап-
ваше обладася и Белг1я и Холланд'ш оть Французы-
ты; а слйдъ мира па 1815 л. ся съставихж и две-
ты въ едпо кралевство наречено Иидерланд'ш до 1830
л. (239).
224. ГЕРМАШЯ въ центра на Европж камъ В.
на Францж и Пидерландпж, простнрваиа оть кжта па
Адр1атическо до БалтШско п П’Ьмско лоре камъ С.
съставлявася on. 40 дрьжявы неравны на сил» и съ
различны управы. както: Кралевства, Волины Хер-
цогства, Княжества, и свободни плинецарувани гра-
дове, конто обемвапы повыше оть 39 мил. жителе
събирать еднж спомощь съврьзапж за общШ миръ.
Въ тоя съврьзъ влазять и н1>коп области что сж па
Австрия, Прусснж, Дания н Нндерлапдйж, конто о-
бемать 24 ми ъ отъ горпе-то народонаселению, а оста-
пжли-тп 15 мил. сж па повторны-ты дрьжявы. Едко
събраше представителе, наречено Германский съврьзъ,
прЪдсЬдателствува въ Франкфортъ възъ р. Майпъ irh-
кога свободенъ градъ, и управлява общп-ты работы
на спомощь-тж под ь прЬдсЬдателство па Австр1Йекый
представитель. Всякой дрьжява о задлъжсна да за-
дрьжява войск» сравнено съ пародоиаселеше-то if
(стотплнж-тж чисть) за обще закрылваше на съврьза.
Тая войска ся иабира до 300 хыл. въ мирно upfeui,
и 450 въ врЪмя войн»; общи тврьдпнп па спомощь-
тж ся пмжть; Люксембурге», Майпць и Ландау.
Веи вЬры сж свободны въ Германий: Протестан-
ска-та влада въ сЪворны-ты страны; Паппстапска-
та въ южны-гы; просвЬщеп1е-то Biipie п цжвти въ
тля» ЗСМ1Ж, что пма много и прочилы Университеты.
Исторпческо. Герман1я. названа друге, пжть Ал-
ламашя, емйсто-то, огь което бе счетнн народи вар-
варе, както: Швеви, Францп, Саксошщ, Вандале,
Ломбардии, пзпжкнжлп съсппвахж много врЪмя Евро-
пж. Велнкый Карлъ, пай-послЪ като покори тйиж
стран», основа Германск» Салодрьжявж, конто вла-
д-Ья деспотически Гсрмапскж-та» спомощь до 1806 л.
кога п Германский Самодрьжець ся прЬпленува Ав-
стрШскый Самодрьжець, и Гсрмапска-та спомощь прЪ-
правепа ся нарече Гейнска спомощь подъ покровп-
телство-то па Франц» застояна до 1814 л. кога
Шенпскый съборъ на цар1е-ты основа пакъ Герэшн-
скый Съврьзъ, както ся рече по'-горЪ. Сл’Ьдъ по-
сл^дие-то Французско преобразование възстанж и цЬ-
ла Гермашя, като ся показах» народн-тп протпво
сегашны-ты управы, па исках» съединеше-то на весь
Германский пародъ подъ едно новоуправно Кентри-
ческо (Врьхпе) Управление подъ имя Германски Са-
модрьжява, на кохжто различны-ты Германски дрь-
жявы, конто сп пмжть собствен» новоуправнж упра-
вж, щах» послушвать, Обаче князове-тн като не въс-
пр<яхж опрЬдЬлеше-то врьху това п разгласенж-тж
новоуправж огь въ ФранкФортъ пародно-то събраше,
пспаднжхж въ злочеспя па размпре и междуособпы
войны, за конто ся затпчять да спотаять съ npiea-
ваше-то па нов» повоуправж за Германск» Самодрь-
жявж, разгласенж отъ npyccii», която павлазва въ вся-
котж дрьжязж съ обржжеп» сил» за пазгйствшпе на мпра.
Наряда за дйто съставлявать Дрьжявы-
ты Германскж-т» Спомощь.
Дрьэюл вы. Пародона- свлыйе. Простр на земы Столиц». Градове съ Универе» те-ты.
Австрт, съ Ерц- ХерцогствоАвстрм, Тироль, Щирйж, Пл- лириж,Иохемй», Мо- равия и Самзйя Нрусал, еа про- винти Си.1ези'я, 12,329,000 210,830 Винна. Bieiuia, Прага, Пней руно, Оллюць, Грсць. Берлине, Бре- славе, Хал-
lao
Брикдебурга, Поме- рания, Саксонах, Вестфалия а Ребн- ск.к провинция 10,775,000 184,200 Берлам. ле, ГреЯфе- валда. Мюнхена, Ер- лангена,
3 Крал. Баварско. 4,316,000 75,872 Мюнхене. Бнрсбурга.
a „ иаксонско. 1,656,000 14,890 Дрездена. Хановера. Липиска.
5 „ Хановерско. . . 1,688.000 38,160 Геттингена.
6 „ Вюртелбсрско 1,034,000 19.620 Щутгарта. Тюбингена^
7 Курф Aecceut-hac- Ейделбергз,
седело. 1,265,000 15,366 Варлсруе Фрибурп.
8 Велик. Лерц. Баден-
ско 705,000 11,470 Кассела. Марбурга.
9 В. X Хеесена-Дар-
мщадст . . 783,000 8,400 Дармисадтв. Гысена.
10 Хомцейю-Лауек- 1йелз и Лау-
бургско • 430.000 9,700 енбурп. Бмла.
11 Луксембургсм 158,000 2,570 Лукеембургв.
12 Саксена-Веймарско 246,000 3,670 ВсА.нарг. Тени, обща «
13 ,, Алтембургсно 121,000 1,361 Алте нбургз es4 Саксон-
14 „ ЛГяйникгско 147,000 2.370 Мейнинга. сны Герцог-
15 „ Кобурга-Готаско 138,000 1,959 Бобургз. ства.
16 Мсклсмбурга-Шве- 479,000 12,336
ранено . . . . Шверина. Рошона.
17 , Стрелицко . . 02,000 1,983 Стрелиць.
18 Брауншвейгко Наесауско . . . . 251,000 3,862 Брееутавейга.
19 379,000 4,800 Висбадена.
20 Анха.чпо-Десауско 63,000 895 Дессау.
21 ч Бернбургско 49,000 868 Вернбурга.
22 „ Бетеиеко 40,000 825 Бешена.
23 Шварцбургз- Зон- 55,000 Зондерсхау-
дерсхаузенско . . 926 зена.
24 Шеарцбургв - Ру- 65,000 1,050 Рудолф-
долфщадтско . . щадта.
25 Холщейно- Олден-
бургско . . 264,000 6,448 Олдембзргв.
26 Хо сенцо л лер на Хе-
хингена . . . . 20,006 281 Ле.гни»ен«.
27 „ Сигмарингемв 42,000 1,004 Сигмарингена.
28 ЛихтенщсЙнз . 6,000 137 Лихтепщейнв
21 Валдека . 56,000 1,201 Корбаха.
36 Рейсв-Крейза . 30,000 374 Крейза. Ливеииаейнв.
31 РеОсв-Левенщейиа 32,000 62'
32 Р Шлейза . . . . 28,006 535 Шлейзв.
33 Лине-Детмолдо . 77,000 1,132 Детмолда.
34 Д-Шаумбургв 26.000 538 Бумбурга.
35 Хсссекъ-1 'ол1бургв Свободна градове : 24,000 429 Гомбурга.
36 Франкфорте - на-
Майне . . . . 60.006 237
37 Любека .... 55,006. 302
38 Бремене . . 62,000 175
39 Хамбурга . 160,000 391
to Хершафпи - Клип- 2,900
хаузенв 45 Книпхаузена
38,808,900 641,81b
Като почнемь камъ 10. оть южны-ты дрьжявы
вторпы въ спомощь-тж щемь пзрядпмь_ по'-главны-ты
огь тЬхъ, както и лрьвны-ты.
245. Вел. Херцогство Баденско, разложено меж-
ду Францж и Швейцарir®, и на-длъжь по край Рейнъ,
съ К01ЖТ0 ся прЪд’Ьля отъ речены-ты дрьжявы, има
тыя градове: Фрейбургь, (14 хыл. ж.)‘прочютъ за
своп-ты учебны заведенщ и библютекж. Баденъ (4
хыд. ж.) прочютъ за тютюртовы-ты си топлы воды,
на конто чясто ся набирать въ пего до 12 хыл.
чюждснцп всяк® годш{Ж. Калсруе (22 хыл. ж.), сЪ-
далище на Великого Херцога. Въ ср1>дъ него ся
памнра дворъ, чеотъ пего нзлазять 11 улнцп навей
страны, какъ рад!усы огь цептръ. Дурлахъ съ 4
хыл. ж. блпзо до Калсруе. Въ С. страны: Хейдел-
бергъ, при р. Некаръ (13 хыл. ж.), прочютъ отъ
най-ветхый си уппверентетъ въ Германий. Мап-
хеймъ възъ иетж-тж рЪкж дЪто ся слива въ Рейпъ
(24 хыл. ж.), н той е отъ най-хубавы-ты Герман-
ски градове в второ ебдалшце на В. Херцога. Пла-
пийы-ты на това м4сто, наречены Швейцарскы Ал-
лы, пакычены сж съ веема голЪмы горы, отъ конто
е и чютовмта Шварцвалдъ; тая земя пма лоз1я и
паши, рудпща за железо, мЪдь, сребро, и цЪрови-
ты топлы воды; пзважда лень, клъчнща, тютюнь и
барабой.
246. Основано-то прАзъ 1806 л. Впртембергско
кралевство прохлаждано камъ В. отъ Дунавъ и Не-
каръ, пма зсанж и произведен^ сжщи съ Баденско.
Град. Щутгартъ, при Иезепбахъ, гл. г. на кралев-
ство-то съ 32 хыл. ж. Улмъ, утврьденъ градъ край
Дунавъ, съ тврьдшпж па спомощь-тж, има ветхж
црьквж по готпчеекж архитектур® прочютж за най-
широкж-тж и най-высокж-тж и' корубж, и 14 хыл.
ж. Тюбпнгепъ съ 8 хыл. ж. Елбапгъ и ЕеЙлброннъ
(съ по 10 хыл. ж.) прочюти за тЬхны-ты учебны за-
8*
ш
веден in. Отъ жителе-ты ла това кралевство % сж
Протестапти.
247. Баварско кралевство камъ В. па вышерече-
но-то, съставено па кралевство по 1806 л. състон
отъ двЬ части отдЪлны: едпа сяказва собтвепо Ба-
eapifl, разложена всрйдъ Германия; а друга-та, Ба-
napifl край Рейнъ, по дЪспый брЪгъ на истж-тж pfc-
кж разложена, па има слогь съ Францж. Пр$зъ
собствоно Баварйж замипува Дунавъ продалванж отъ
плапины, хлъмове п плодоносны полета. Въ собст.
Бавария град. Мюнхенъ столица на кралевство-то и
единъ отъ яай-хубавы-ты градове вт. Германия раз-
ложенъ при р. Изаръ съ 98 хыл. ж. Аугсбургь,
добъръ градъ съ 34 хыл. ж. и най-прьвъ отъ тръ-
говскы-ты градове за сараФскы пром-Ьнявашя. Ра-
тисбонъ възъ Дунавъ. Пассава, утврьдеиъ градъ прп
АвстрШскы-ты прЪдЬлы. Пюречбергъ (40 хыл. ж.),
прочютъ за тръговпж-тж си. Въ пего сж ся измы-
слили испрьво на IS'. в$къ отъ некого си Петра Еля
чясовницм-тп за въ пазух», наречени тога сь Ню-
рембергскы яйца. Бюрцбургъ (24 хыл. ж.) край Майнъ,
пма прочютъ универ ситетъ за католпцп-ты.
Въ Баварпж по край Рейнъ град. Шпейеръ, гл.
г. на тжтж чясть съ 8 хыл ж. Лапдау (6 хыл. ж.)
оставенъ отъ Французы-ты па 1815 л. и огь тога сь
ся яма тврьдння на спомощь-тж. ЦвеЙбрикенъ (5,800
ж.) иЬкога гл. г. на едноиино Херцогство.
Жителе на вспчко-то кралевство ся набирать до
4 мил. а управа-та е новоуправно Honapxin; приходъ
има повече отъ 45 мил. Фр. и войскж 60 хыл. Вла-
дЪтелпа вЪра е Западиа-та Црьква, зачто краль-тъ
я двЪ-ты третп чястп отъ жителе-ты сж огь запад-
яо-то исповЪдаше. Царуваный отврЪмя домъ ся каз-
ва Вителбахскый, отгдЪто ся тегли п грьцкый краль.
248. Камъ В. п камъ Ю. па Баварйж ся нани-
рать мЪста-та на Германпж, что сж на АвстрШскж
Самодрьжявж, и обежать 12,329,000 ж. тыя сж:
1*3
1. Камъ В. Box ем in (Бохсмско кралевство съ на-
рода. 4. мил.) е планиниста земя, дЬто извмра р-
Елба и is направя плодоносна на жита п овошкы.
Ядрый п дребныЙ добытый» на тж>ж зем!Ж сж най-
хубавп, п ржкодЫе-то прочюто, че състол въ па-
мучны и влъпены Платове всякъвъ родъ; има и Фа-
брики за стъкла, и значптелпы рудища за жслЬзо и
елавъ. Прага и е гл. г. край два-та 6pira на р.
Молдавж и въ центра на тапж зешж разложенъ; о-
брьща голЪмж тръговпж, па пма 120 хыл. ж.
2, Mopauia (Маркграфство Моравш съ народи.
2,150,000) наиненувана огь р. Моравж, плашпшста
земя както прьвна-та, пма почти сжщи-ты произве-
денш и ржкодкпя; рЪкы Одеръ и Висла навирать отъ
тукъ. Брюпъ п' е главный тръговскый и Фабричный
градъ (38 хыл. ж.). Олмюць, утврьденъ градъ край
р. Моравж, има Фабрики за платно, уииверсптстъ н
бнблютекж; пзважда и добыты» за Россия и Мол-
давж» ; блпзо до пего е Аустерлиць, село съ 2 хыл.
жителе, прочюго за поб^дж-тж что направи Папо-
леопъ въ 1805. л.
3. Камъ 10. на Баварнж е Тироль (Графство или
Княжество Тироль съ 900 хыл. народи.) плашшп-
ста земя, часть на копбто стоп при Алпы блпзо до
Швейцарпж. Град. Инслрукъ, гл. г. възъ р. Иннъ
(12 хыл. ж.) Трлдептъ при р. Ечь (14 хыл. ж.),
прочютъ за стаижлый црьквеныЙ съборъ въ пего по-
сркдъ IS'. вЪкъ. Архыепискощя Салцбургъ съ едпо-
имный градъ.
4. Ерць-.Херцогство Австрия (Въ срЪдж-тж и
камъ 10. па Бохелнж п Моравпж) или собствено Ав-
crpia, прЪзъ кщжто тече Дунавъ. Град. Bieiinn, на
Дунавъ, столица на Самодрьжявж-тж, най-населеный
и гол'ЬмыЙ градъ въ Германна (320 хыл. ж.) съ у-
ниверситетъ. Академия на заиаяты и иаЙ-богатж бп-
б.нотекж съ 320,000 кннгы. Има много и голЪмы
садепы и великолепны здашя, отъ конто по'-главны
сж: црьква-та Св. Стефана, голЪмо и хубаво зда-
nie направено по готическж архытекгурж; црьква Св.
Петра, направь по Римский образъ; Самодрьжлвный
дворець, великолепно здаше. Шснлбрунъ и Лаксем-
бургь, увеселптелны царски дворца въ в'генпскы-ты
околности, и Пратсръ, иай-хубаво народно веселя-
ще на Дупавскый островъ. Въ 1814 л. и въ 1815
тукъ станж прочютъ конгресъ, та определи сегаш-
пы-ты прЪдЪлы на Европейскы-ты Дрьжявы. Ваграмъ,
прочютъ по Наполеоповж-тж побЪдж надъ Ерцхер-
цога Карла въ 1809 л Липць възъ д!»сный брйгъ па
Дунавъ, тръговскый и ржкодЪлный градъ. изважда
много памучны и влънепы Платове, гл. г. па губер-
1И1Ж-тж (25 хыл. ж.).
5. Щирш камъ Ю. (Херцогство Щи pin съ 900
хыл. народи.) САверна-та страна е планннпста, а
южна-та пма плодоносны ржтове съ лоз in н овош-
кы: има и рудпща за хубаво железо, и ковачество-
то е по'-главный помппокъ па жнтеле-ты. чс пра-
вить оржж!я и различны съчева.
Па губерш1Ж-тж гл. г. е Грець (40 хыл. ж.) Фа-
бричный и тръговскый градъ, пма и университет
оспованъ на 1586 л.
5. Иллпр5я пли кралевство II.Lnipia (народи.
1,240,000) наречено па 1814 л. кога Ascrpifl npie
пакъ подъ пейно владЬтелство тыя мЪста: обема пет-
хы-ты области на Каринтпж, Карнюль, Фр<улъ.
TpiecTb п Иотрйж. Днесь ся дЬли на двЬ губершм,
отъ конто една-та пма гл. г. Лейбахъ, а друга-та
TpiecTb.
Лейбахъ (12 хыл. ж.) гл. г. па Иллирпж въ Кар-
nio.ii>. К тагемфурдъ (10 хыл. ж.) гл. г. па Кармлт1тж,
гжбавъ съ рудпща за желЬзо и евпнець. Tpiecn.
(50 хыл. ж.) пай-тръговскый градъ, крайморскый на
АвстрШскж Самодрьжявж разложепъ въ кжта на Адр1а-
тпческый заливъ. Малко камъ С. ся намирать про-
чюты-ты рудпща за живакъ наречены Ид|рйскы, по
иля-то на планиискыЙ градець паселенъ оть 4 хыл.
жителе. Каподистр!я другь градъ (5 хыл. ж.) раз-
ложенъ на ИстрШскый полуостровъ, отгдЪто излазя
порска соль.
М'ВСТА КАМЪ ЦЕНТРА отъ 3. камъ В. (като
лочнемь отъ нпдерлапдскы-ты прЬдЪлы).
249. Велико Херцогство Луксембургско (народи.
158 хыл.) е на Холлаидскый Краль, за което е членъ
на Германскж-тж спомощь. Земя-та с валева и мел-
ко плодоносна, обаче пма неисчерпвапы рудита за
железо. Гл. г. е Луксембургъ (10 хыл. ж.) съякж
тврьдпшк па Германский съврьзъ.
250 Велико Херцогство на Долгий Рейнъ (Ройн-
вестФал!я плп Южпа ПрусЫя, пароли. 3,500,000) ся
продлъжява п по двЪ-ты страны на пстж-тж рЪкж,
е на Прусскый краль, съставено огь двЪ провшпци:
а'.) Оть Рейнскл камъ Ю. на коккто гл. г. е Келнъ,
ветхъ н утврьденъ градъ възъ дЪспый брЪгъ на рЪкж-
тж, обрыца голЪмм тръговнд съ вина наречены Рейн-
ски , п съ меризливл водж названа. Келнскж (60 хыл.
ж.). ДюсселдорФЪ възъ Рейнъ (30 хыл. ж), тръ-
говскый градъ и слагалпще па стокы-ты очъ Гермаппж
Холландйк и Швейцария. Кобленць (18 хыл. ж.) яка
тврьдиня при ycrie-TO на Мозель н Рейнъ. Триръ
(15.хыл. ж.) н Ахенъ (40 хыл. ж.) ветхы градове:
послйдшй е прочютъ по мииералны-ты си воды, мЪ-
сто похраиоте на Великого Карла.
в'.) Отъ ВестФалпА, гл. г. Мюнстеръ (22 хыл.
ж.). Ветхъ градъ прочютъ по ВесгФалскый трактата
за мнръ па 1648 л. съ когото ся сврынн тридесято-
лйтка-та война.
251. В. X. Хессенъ-Дармщатдско (789 хыл. народи.)
Гл. г. Дармщатдъ възъ р. Дармъ (26 хыл. ж.) разло-
женъ на пЪсечлпво иоло и добр1> направенъ градъ
съ най-велнколЪпны здашя. Майиць, възъ Рейнъ на-
срЪщж слпваше-то му съ Майнъ (31 хыл. ж.) п е-
дпа отт. наЙ-якы-ты общи тврьднип па Германский
съврьзъ, мЪсто рождеше на Гутенберга, что измы-
сли книгопечатный занаятъ.
252. Херцогство Пассауско (379 хыл. народи.),
гл. г. Висбаденъ (9 хыл. ж.) дв'Ь левгы далечь отъ
Майпць, прочютъ по минералны-ты си воды и въ о-
колностн-ты дЬто СЖ, ОТЪ КОНТО ВСЯКО1Ж ГОДПНЖ ИЗ—
важдать повыше отъ 2 '/.г мил. стъкла. Тая страна
пзважда още и по'-хубавы РеЙпскы вина.
253. КурФиршество Хессенъ-Касселско (705 хыл.
народя.). Гл. г. Кассель прп р. Фулдъ (30 хыл. ж.),
единъ отъ най-хубавы-ты градове въ Германпж.
Между две-ты Хессенскы и Пассауско стой сво-
бодна-™ управа или ФранкФортска Република, пма се-
дямь левгы дрьжявж и 60 хыл. народа. Гл. г Фрапк-
ФОртъ на р. Майнъ (48 хыл. ж.), ветхъ Германский
градъ и самовластенъ, Д’Ьто ся събпра Германский
съврьзъ, сир. прЬдставителе-тн отъ спомощны-ты
дрьжявы. В ь него ся избирахж другь пжть и коро-
нясвахж Германскы-тн Самодрьжцн.
254. В. X. Саксенъ-Кобургъ-Готаско (138 хыл.
народи.). Гл. г. Гота (13 хыл. ж.) прочютъ за тръ-
говпж-тж си и за учебны-ты си заведен!я. Кобургь,
второ седалище па Херцога (8,500 ж.); въ иеговы-
ты околпостп сЬ'пжть добры мраморе.
254. в. В. X. Саксепъ-Веймаръ (246 хыл. нардн.).
Гл. г. Веймаръ (10 хыл. ж.) пма много заведешя за
науки и филологпж, затова и ся нарпчя Германска
Атила. 1епа (5 хыл. ж.) прочютъ по университета
си, и за поб£дж-тж въ него огь Наполеона врьхъ
Прусснж на 1806 л.
’255. Саксонско Кралевство (1,656,000 аародн.)
стоп С. В. па Баварнж, съставено на 1806 л. Град.
Дрезденъ на Елбж, гл. г. па кралевство-то и единъ
огь най-хубавы-ты градове на Германпж, има 72
хыл. жителе, конто говорить отъ всичкы-ты Герман-
ски народы пай-чисто ПЪмскый языкъ. Лейнцигь или
Липиска, прочютъ за университета си. за множество-
то на кнпгопечятпп-ты сп, и за станваны-ты въ него
два пжтп въ годинж тръговища, дйто ся обрыца соб-
ствено и веема голЬма книжна тръгов!я (45 хыл. ж.).
Тая земя е най-добра-та каля. здрав!е-то въ Гер-
манн», и яай-добр$ разработепа, пма хубавы Фа-
брики и руд ища гжбавы съ м+>дь, сребро и свинець.
СЪВЕРПЫ М'ВСТА като ся почне отъ 3.
255. в. Кралевство Ханноверско съставепо на
1814 л. (1,688,000 народи.) прЪдЬлася камъ С. отъ
НЪмско море и Княжество Холщшшж, има земгж по-
вече плодонося» н богата съ рудища. Град. Хан-
новеръ (50 хыл. ж.) при р. Лейн», гл. г. и седа-
лище на краля, micro рождеше на славного Зв1»з-
добройца Гершеля. Геттингенъ (И хыл. ж.) про-
чютъ за университета сп, что е пай-славный отъ Гер-
манскы-ты университеты, и за дЬто ся дрьжять по
него другы-ты заведен!я, както: ЗвЪздопазплннца-
та, Ботаническа-та градина, обща-та библиотека съ
300 хыл. книги, събрашя-та на естествен»-!» и-
сториж и проч. До 900 учештн ходять въ него,
който до niKoe врЪмя бяше папустпатъ, а сега Мюн-
хенский и Берлинский упиверептетъ ся прпппрать съ
него за прьвепство. Освйль университета пма и до
30 Лицен пли Гымпазш, и другы училища за обра-
зоваше на учителе за по'-малкы науки. — Управле-
iiie-то е Повоуправна Монарх1я. ВладЬтелна вЬра е
Протестанска-та отъ ереса на Лютера.
256. В. X. Олдембургско стой всрЪдъ сЬверны-
ты страны на Ханноверско кралевство, прохлаждало
отъ НЪмско море, отъ разливан1я-та на което ся
пази м±сто-то съ много екжпы запоры. Всичкы-ты жи-
теле ся набирать до 264 хыл. отъ конто % сж Лю-
теране протестанти. Плодоиоае-то на зешж-тж е
малко, а скотовъдство-то и въдеше-то на пчелы-ты
сж по'-гол^мы. Гл г. на Херцогство-то е Олдем-
бургъ (7 хыл. ж.). ВелпкыЙ Херцогъ отъ това Mi-
cro е отець на грьцкж-т» кралпцж.
257. в'. X. Брауишвейгско камъ В. па Хапио-
верско забыколено отъ провшщш-ты му и отъ Прус-
сия, има народи, 260 хыл. Гл. г. БраупшвеЙгъ (38
хыл. ж.) богатъ градъ отъ ъабрикы-ты и тръговпж-
тж си, разложонъ при р. Океръ. ВолФеибпттель при
истж-тж р*кж (8,600 ж.), прочютъ за библ>отекж-
тж сп съ 270,000 книги и 10 хыл ржкописашя.
258. Херцогства Лауембургско и Холщейпъ ле-
жать камъ С. на Хашюверско въ Дания. За послЪд-
не-то говорихме въ опнсаше-то на Дания (217),
а Херцогство Лауембургь ся дади въ 1816 л. па
Пруссия, и отъ летя въ истж-тж годинж па Дания,
има 35 хыл. ж. и гл. г. съ еднакво имя при Елбж
съ 3,400 жителе.
259. В. X. Меклембургско, между Ханноверъ,
Холщейпъ и БалтШско море, има 571 хыл. ж. отъ
Лютеранский ересъ, залЪгваны собствено па ораче-
ство-то и на скотовъдстсо-то. Обема две Херцог-
ства отъ главиы-ты имъ градове наричваны, едно
Шверинско, а друго Стрелицко. Шверинъ седали-
ще на Херцога съ 14 хыл. ж. направенъ па-мЪста
по крайща-та на едпоимно езеро, и на-лгЬста по о-
стровъ на исто-то езеро. Стрелиць съ 6 хыл. ж.
сЪдалище па другый Херцогъ.
260. Републикы (или самовластны градшца) Бре-
менъ, Хамбургъ и Любекъ, другъ пжть наричваны
Хенсещедти (завнсепи градове), и тыя сж членове
на Германский съврьзъ, както и ФрапкФОртъ. — 1
Бременъ стоп всрйдъ Ханноверъ и Олдембургъ, има
10 четвр. левгы пространство, 62 хыл. ж. почти всич-
кы-ты протестанты, и димократическо управление. Е-
дноимный главепъ градъ при р. Везеръ има 46 хыл.
ж. pxKOdtjie и значителнж тръговйж.
2. Хамбургъ между Ханноверъ, Холщейпъ и ПЪм-
ско море, има 20 четвр. лев. пространство и 160
хыл. ж. всл Лютеране. Еднопмпый главепъ градъ
(120 хыл. ж. въ конто 8 хыл. сж Ебреи) е разло-
°" желъ възъ дЪсний брЪгъ наЕлбж, 30 левгы далечь
с“ оть Шмско море; тоя е прьвый тръговскый градъ
3$ въ Германн* п едипъ отъ по'-заб1д1жены-ты въ
Европж.
ри 3. Република Любекъ, между Холщейпъ, Мек-
ь~ лембургь и БалтШско море, има пространство 19 четвр.
лев. и 55 хыл. ж. конто испов^двать Лютеранский
е- ерссъ. Градъ Любекъ, 6 левгы далечь отъБалтШ-
4“ ско, при р. Трав* дйто ся съедииява съ Елбж, о-
) 1 брыца гол!»* морскж тръговйж, па има и много $а-
1а брпкы за цигары. Травомундъ, при ycrie-то на Тра-
ва разложеиъ малъкъ градъ съ 1,100 ж. е Любек-
ский заливъ, навижданъ всяко:ж година повече отъ
900 кораби. Любекъ бяше гл. г. па Хенсещедтскый
съврьзъ, а сега въ него с!>дп наЙ-высоко-то сжди-
лище ла 4-ты свободны градове.
261. в. На Прусскж Монархи* д!то сжмЪста-та
отъ Гермамскж-т* спомощь слЬдъ Южпж Прусспж,
за К01ЖТ0 говорихме (250), сж сл^днп-ты распоря-
дены на 4 лровппцш, подраздЪляваны на губерми:
1. Померашя (900 хыл. народи.) камъ В. на Мак-
лембургь край БалтШско море разложена, има край-
MOpia пмзкы л блатливы, въ конто ся влива Одеръ.
Щеттипъ, при Одеръ (30 хыл. ж.), е единъ отъ най-
главны-ты тръговскы градове па кралсвство-то. Страл-
зундъ (16 хыл. ж.) крайморскый градъ на-срЪщж о-
стровъ Рюгепъ.
2. Бранденбурга (1,600,000 народа.) прЪдЪлвана
камъ 3. отъ Елбж п прохлаждапа камъ В. отъ Одеръ, е
распространено поле бесплодно, пма езера и блата, п
множество рЪкыци, на конто воды-ты править д$Й-
ствителны различны Фабрики. Промзведеше-то на рж-
кодМе-то сж различии Платове ленепп, памучнп и
копрпненп. Потсдамъ е гл. г. на губернпж-тж (32
хыл. ж.) и второ с^далшце на краля, ина и велнко-
гЬпенъ царский палатъ. Въ тж1ж губерипж е и Бер-
линъ на р. Шпре, столица па вспчкс-то Прусско
9
кралевство (280 хыл. ж.) и едннъ огь наЙ-хубавы-
ты градове въ Европж; има 4 левгы околность, 37
мостове л 15 вратпп огь конто Браиденбургска-та
е най-велпколЪпна, има бесчетны учебны заведенш
и най-славепъ Умнверситетъ, въ когото ходить 1800
учениц». Брандепбургъ по-ветхый оть градове-ты на
това мЪсто съ военно училище, Лицей и пЪколко Фа-
брики (12 хыл. ж.). ФранкФорть-на-Одеръ (17 хыл.
ж.) прочютъ за три-ты големы тръговища събирвалы
въ него, и гл. г. на губернпж-тж.
3. Прусска Саксонш (1,470,080 народи.) откжс-
нжта отъ ветхж Саксонпж, съ козжто има слогь;
климагь има здравъ и сладъкъ и гл. г. Магдебурга»
(48 хыл. ж.) възъ Елбж утврьденъ и «ьабрнчемъ градъ.
Мерсобургъ и Ерфурп» (съ 25 хыл. ж.) гл. г. на гу-
бершм-ты.
4. Силез!я (2,480,000 народи.) камъ В. прохлаж-
дена но всичкж-тж и' длъжинж отъ 10. В. камъ С.
3. огь Одеръ, извирваиа огь Карпатски плапины,
става доста плодоносна, ако и да има много езера
и блата. Изважда лень, жнто, тютюнь и медь; въ-
дн и много стада овци, конто пущать хубавж влъ-
нж, отъ котжто тьчтжть различны Платове въ Фабри-
кы-ты на това мЪсто, което има и рудища гжбавы
съ железо, и много воды иинералны. Бреслау или
Бреславъ (92 хыл. ж.) при лЪвый брЪгъ на Одеръ,
хубавъ и го.гЬмъ градъ и трете сЬдалище на краля,
е центръ на СплезШскя-тж тръговнж, има н прочютъ
университетъ, и другы различны учебны заведешя.
Лигниць (И хыл. ж.) и Опелш» (10 хыл. ж.) гл. г.
на губернin-ты. Глогау и Козель тврьдпни при Одеръ.
262. КРАЛЕВСТВО ПРУСС1Я ся съставлява отъ
вышеречены-ты зеин, конто сж на Германия. като рас-
положены на Гермапскж-тж спомощь (250 261 в.),
и огь двЪ другы: огь собствено нареченя Пруссия
и огь Велико Херцогство млн губерния Позень. Така
да пзврыцимь описяше-то на това кралевство, оста-
ва да спомяпемь и за двЪ-ты нослЪдни.
1. Собствепо Прусс1Я камъ В. на Помсранйж рас-
нрострапявана край БалтШско море камъ С. има сту-
день клпматъ и зешж равнище, прохлаждала оть
Впслж и ИЪмепь, гимжи отъ езера и блата. Земя-
та нзважда жита и лень, обаче не и вино; а край-
Mopia-та като сж плитки пущать и особено произве-
дете кехлпбарь; народи. 2,800,000 па вснчкж-тж
ировинцнж разд-Ьляванж па 4 губершм.
Град. Кенигсбергъ (Кралевець) гл. г. прн р. ПрЪ-
гель тръговскый и ржкодкшый градъ съ 72 хыл. ж.
Данцигъ при успе-то на Вислж (вливанж въ БалтШ-
скый заливъ перечень Данцигский) най-утврьденъ и
пай-тръговскый градъ съ 67 хыл. ж. Торпь при Ви-
сла (12 хыл. ж.) утврьдемъ градъ и мЬсто рожде-
ние иа Коперника (тоя градъ е на Прусска Aixii&).
Елбпнгъ, утврьдепъ и тръговскый градъ при едпопм-
пж рЪкгБ (22 хыл. ж.). Тнлзптъ (12 хыл. ж.) при
НЪнепь, прочютъ отъ заключений въ него миръ меж-
ду Французы, АвстрШцп и Прусаке на 1807 л.
2. В. X. Позень, или Позяашя, камъ С. на Сн-
лезпА, раздЬлявапо на двЪ губернш, и съ 1,080,000
ж. отъ конто повечето ел; ЛЪси и на зап. исповеда-
ние. Гл. г. Позень или Познань възъ р. Вартж у-
тврьдеиъ градъ, другъ пжть столица на ЛЪхпж въ
хубаво равнище, пма 26 хыл. ж. п много мона-
стыре. Бромбергъ (7 хыл. ж.) прн зачяло-то на
прокопъ съедпнявапъ съ р. Начь. — Прусский краль
ся припознава кань господарь п па въ Швейцария
Невсятелско владЪше; обаче иегово-то господарство
ся опира въ това да зима само еднж опр^д-Ьленж
годишнж давапь.
263. Прусска-та Монарх1я ся дЪлн на осень про-
вшщш подразд4ляваны на 25 губершм. Шесть-ты
провппцш имжть дЪлъ въ Германец ъ-тж спомощь,
както казахме no’-ropt>, всичко-то кралевство има
13 % мил. жителе, огь конто 1/3 сж протестанта,
Ебрси до 180 хыл. п остамжли-тн католвди. — У-
иравлея1е-то е наследствен» Монархия, има епархы-
ялны СъвЪты, па конто опрЪдЪлеше-ю е просто у-
модавателно, и единъ дрьжявенъ съвЪтъ умодаванъ
подобно, врьху съчипеп1е-то па законы-ты. ~ Има
годпшенъ приходъ около 200 мил. Фр. и общенскыЙ
длъгъ залмхвенъ 621 мил. — Рядовна войска ся за-
дрьжява въ мирно врЪмя 107 хыл. Орачество-то и
ржкод’Ь.пе-то въ по'-много-то губерши стигнжхж въ
пай-высокый стжпъ на изврьшваше-то имъ, зачто ся
смЬтать 1 /t мил. коше, 4 ‘/, мил. говеда, и 12
ми I. овци; а ораческы-ты произведет стигагь доста
за прЪхранвгмве на жителе-ты, ако и земя-та дане
о на-сждЬ плодоносна.
264. Нсторпчоско. Малко дрьжявы въ Европж сж
сполучи.ш толко сп бръзы умиожявапш, колкото Ирус-
ска-та Монархк. Между рЬкы Впслж и Елбж стра-
иы-ты бяхж най-прьва-та дрьжява на това мЪсто, на-
речено нспрьво Маркграфство. Около начяло-то на IS7.
в1шъ Pimapie-ти огь Тевтонский порядъ углашихж
Прусаяне-ты на Хрпстшнство, че бяхж до тогава идо-
лопоклонцп. Пачялникъ-гь огьтоя порядъ, Албергь
БрандебургскыЙ, станж господарь на таи» страпж,
ко1жто пеговп-ти насл’Ьдници умножпхж като завла-
дел и другы дрьжявы въ Германия. Едипъ отъ
ткхъ па имя Фридернкъ npie кралскж титла, та на
1701 л. ся короняса въ Кеппнгсбергъ, п оттога сь
останж кралевство. Посрйдъ истый вйкъ и слЪдо-
вателно по врЪмя-то на Фридерика В', прЪкорспъ ве-
ли кый, и на пеговый наслЪдникъ, умпожпея пай-мно-
го отг. раздЪлеше-то па Atxiix (на чш-то uapie бя-
ше нЬкога подвластна Прусс'ш) п на другы нЪкои
дрьжявы. Ио врЪмя-то ва Панолеоиово-то завлад4-
nie, нрЪтрьпя много злочестш това кралевство и про-
мЪнявашя; обаче на 1815 л. въВ|енскый съборъ на
uapie-ты, основася по пр!>д!>лы-ты что има днесь,
и npic постъ между 5-ты голбцы Европейски силы:
Англия, Россия, Австрия, Францж и Пруссия. А
на 1848 л. испаднж въ обще-то Гермапско npio-
бразоваше та стают. повоуправнж.
265. ABCTPlftCKA САМОДРЬЖЯВА обема рас-
прострапены-ты земи что сж между Бавария, Швей-
цария, Адр1атическо море, Турция, Россия и Пруссия;
нрорбзвася оть Дунавъ, който, като из вира огь Вели-
ко Херцогство Бадеиско, тече отъ 3. камъ В. па
иоглъща Изаръ иПннъ, послб Саввж, Дравя, Тис-
еж, прбдбля Австрия огь Турция, и ся влпва въ
Черно море.
Тая Салодрьжява има около 38 мил. подданници;
480 мил. Фр. приходъ; 300 хыл. войскж въ мирно
врЬмя и о две въ врбмя войпж. По'-владЬтелна в+-
ра е католпческа-та, обаче и евангелпсти сж много,
и малко Ебреп, а отъ въеточпо-то исиовбдаше до
5 мил. Освбпь выше спомянены-ты Германски ягЬста
(248) обема и слбдни-ты, конто имжть повече отъ
24 мил. жителе.
266. Австрйска Лбхш, что обема Галиция, Ло-
домнриж и Буковиня (между Моравия, Россия и Ун-
гарнж (Венгрия), народи. 4,680,000) раздбляваня
на 16 околы или области. Гл. г. па мбсто-то е Лем-
бергъ (56 хыл. ж. отъ конто 21 хыл. с.я Ебреп)
тръговскый градъ съ универ ситетъ. Бродъ (21 хыл.
ж. отъ конто сж 18 хыл. Ебреи) при прбдблы-ты на
Россия, съ копыто врьтн и голбмж тръговпж — Бу-
ковина, дадена отъ Турци-ты на 1777 л. населена
о съ Власы. Гл. г. Черновиць блпзо до Пругь.
267. Унгарскы-ты области обемать:
А'. Унгарско Кралевство (вет. Ilaiionia; народи, о-
коло 10 мил. пли 12 съ жителе-ты па Славония и
Кропция) разложено камъ Ю. на Галиция, отъ когж-
то ся пр+д+ля съ Карпатски планнны. Дблпся на 4
Околы или голЬмы губернски д+лове колкото спорядъ
нрохлаждваиы-ты м+,сто-то двб голбмы рбкы Дунавъ
и Тисса: а'.) Околъ отсамъ Дунавъ, гл. г. Офыгь
ил» Будимъ, и друз» йогов» значителен градове:
Пресбурга., Крслннць, Шемниць, Пеща, Кескеиетъ
и проч, в'.) Околъ отвждъ Дунавъ; гл. г. Идембургъ и
друз» градове Раабъ и Коморнъ; г7.) Околъ отсамъ
Тисс»; гл. г. Ералавъ, друз» градово Месколъ, Ка-
шо и Токай; д'.) Околъ отвждъ Тнссж: Дебрецпнъ
и друз» градове Сегедипъ и Темешваръ. Отъ въ а7.)
Околъ Прссбургь е ветха столица па кралевство-то
възъ дЪсный Дупавскый бр1»гъ едва 18 лев. далечь
отъ ЕПеннж (38 хыл. ж. повыше Шмцп). Будпмъ пл»
Офепъ (33 хыл. ж. повыше ИЪмцп) сЪдалище на
Крал1е-ты на таиж страпж, и на сегашпого Кинза
Палатина, който пр-Ьдс^дателствува на Унгарско-то
Събраше. Тоя градъ ся облада оть Турци-ты на
1526 л. и ся дрьжя доста врЬмя съ много другы Mt-
ста па кралевство-то. Пеща (70 хыл. ж.) на-срЪ-
щж Будпмъ край лЪвыЙ Дупавскый Optra съедшш-
вапъ съ пего съ два длъгы моста, единый дрьвеиъ
а другый каменосъзпденъ; прочютъ за университета
сп, за тръговпж-тж и Фабрпкы-ты сп. паселенъ отъ
У игры, НЪмци, Славяне п Грьцп. Дебрецпнъ (45
хыл. ж.) камъ слогове-ты на Транснлванпж, наЙ-зна-
чителный градъ па кралевство-то за тръговпж-тж и
за пъстры-ты му ржкод4>,ня. Въ сЬверны-ты стра-
ны па тжгж зешж, населены повыше оть ТНмци, на-
мнратся богаты рудпща, и наречепи-ти планппскы
градове: както: Шемниць съ 17 хыл. ж. оть конто
5 хыл. сж рударе, и съ славпж горекж Академия;
яеговы-ты рудпща, конто пущать злато, сребро и
свинець ся имжть какъ най-гжбавы въ Европж. Крем-
ппць (10 хыл. жителе) значителенъ и той по рудп-
ща-та за злато и сребро и по монетный дворъ
(както по Кременцкы—ты жльтлцн). Пейсаць (10 хыл.
ж.) съ богаты рудпща за мЪдь. Яки тврьдннп има
тая страна градъ Коморнъ на островъ при вливаше-
то па Ваагъ съ Дунавъ (18 жыл. ж.) Сегединъ камъ
Ю. В. па Коморнъ (32 хыл. ж.) подобно при или-
вашя-та на Моравж и Тнссж, утврьденъ и тръгов-
скый градъ. Темешваръ още 10. В. пай-хубавый и
най-благораствореный градъ (12 хыл. ж.) вади на-
мукъ, оризъ и другы произведения на южны-ты мЪста.
Климатъ, пронзведешя, жителе, управа, в"Ьра.
Климать-тъ на Упгар'пж, ако и из»гЬняванъ спо-
рядъ всякакво-то поможете па различны-ты страны,
повече е благорастворепъ и най-паче на-мйста го-
рящь; земя-та, ако и да ся разработева песъврьше-
по, пуща пакъ много и различны проивведенш. Жи-
та ставать доста за npixpaiisauie на житоле-ты, и
въ южнж-тж странж ся cie оризъ, лень, хубавъ
тютюиь, всичкы-ты овошкы на южны-ты вгЬста, и
вина ставать иного и добры, оть конто най-добры-
ты излазить отъ лоз!я что ся работать при полы-ты
на Карпатскы планины и на-около Токай; скотовъд-
ство има мЪсто-то добричко, най-паче Konie и до-
бытый.. Кога поляны-ты сж безъ дрьв!е, планины-
ты ся локрыватъ отъ хубавы горы, имжть богаты
рудиЩа п мяпералны воды. МЪсто-то населявать соб-
ствено три народы разлпчптелиы единъ отъ другь:
а'.) Унгри и Мадж!аре козванп; тыя сэгЬтваии повы-
ше отъ 4 мил. сж благородпи-ти и ступане-ти что
дрьжять ntсто-то, като npieaaxb и политически Прав-
дины; хубавн яа врьстъ человЬцн юнаци, живил и
бойливп, говорить языкъ сжще прилпчепъ съ Финн-
скый, заедпо съ конто ся впжда да пмжть исто-то
пропсхождежс отъ Монголско-то плели; в'.) Славя-
не-ти (5 мил.) сж вен селчяие клапаши, раздЪля-
ванп на Словаци что населявать западны-ты и срЪд-
ии-ты агЬста на зешж-тж, и Кроаты и Срьбы что
населявать южны-ты; г.) ПЪмци, тыя (2 */а мил. на-
роди. отъ конто по'-много-то сж Протестанта) като
ся прЪселихж окодо s', и и'. в+жъ камъ сЬверпы-ты
страны засЪднжхжся въ градове, па прЪнссохж рж-
код4л1е-то п расовство-то. — Памиратся и Власи
(600 хыл. народи.) изрожденцн вЪрно па ветхы-ты
Дашйцн, размЪсени съ ветхы-ты Римляне, л сж всп
овчяре и комаре; и Ебреи (150хыл. народи.), кон-
то обрьщать тръговчж и занаяты; и най-сетнЬ до 30
хыл. Бохемцп и hi цпгапе скытци мколыбаре, конто
боравять малко ковачество. Ржкод&ие-то уяЪрено по-
родено ся усрЪднява въ по'-главны-ты градове, дЪЙ-
ствувано собствено отъ ПЪмцп-ты, както и тръгогнж-
тж отъ Срьбы-ты и Ебреи-ты. Всякой народъ си
говори своя языкъ. Главный языкъ па Улравлеше-
то бяше Латинский и отъ зачяло-то на тоя вЪкъ ся
въведи и У игарский. Въ высокы-ты съдружяиашя ся
говори Шмскый, и Славянский между селчяие-ты.—
Bipa. Повыше оть 4 мил. сж на Южнж-тж Црьквж,
2 на Протестапскж-тж и повече отъ 3 мил. на Въс-
точнж-тж Православия Црьквж, осв^нь 600 хыл.
Ушаты, сир. припознавать само господарство-то Папы.
Уягарско-то кралевство е новоуправно Monapxia
наслЪдствена. Има два Съв’Ьты на представителе:
единый състои огь благородиы-ты и отъ най-высо-
кыЙ клиръ на Западно-то и Въсточно-то исиовЪда-
nie, което е веема богато; а вторый отъ по'-дол-
шй клиръ и по'-долни-ты благородны, и оть прйд-
ставителе-ты на 49 градове нарпчваны свободны.
Царский Палатинъ е что прйдставлява Самодрьжеца
н пр'ЬдсЪдателствува на прьвый съвЪть. Селчяне-ти
сж клапашы л не могжть да пмжть недвижимж соб-
ственость, като плащать десятипж-тж на прихода оть
работж-тж имъ на клира, и девятннж на господаря
имъ ступали на па зелпж-тж имъ, за когото ра-
ботать и 104 дни прйзъ годинж-тж. Тыя заедно съ
гражданци-ты плащать всичкы-ты общенскы данове.
СлЪдъ Фраицузско-то преобразование и Унгари! ся
разгласи независима, като ся б1яше за самовласть-
тж си съ Австрпж; обаче навлазваше-то на Росспж
гы усмири, и така за въздвигваше-то си пзгубпхж
нЪкон нспрьвны кравднны, получены отъ Славяне-ты
за вЬрность-тж имъ камъ Самодрьжявный прЪстолъ.
В'. В. X. Трапсплван1я (сир. Micro между горы-
ты) канъ В. плашшпста, гориста и дива земя на
Карпатски планпны, отъ конто ся обгражда отсждЪ
и нарпчя, раздаляваиа на 3 отделы спорядъ три-ты
му иаселяваны народы Унгрп, Саксояци и Секлере.
Въ Унгарскж-тж зешж камъ 3. град. Клаузенбургъ,
гл. г. на губерннж-тж съ 20 хыл. ж. Карлсбургъ,
тврьдинл съ 8 хыл. ж. Въ Саксонскж-тж зел!Ж камъ
Ю. Хормаищадтъ (19 хыл. ж.) тръговскый градъ, има
и едннъ лицей. Крошцадтъ или Брашовъ (36 хыл.
ж.) центръ на ржкод^ше-то и на тръговпж-тж на
всичко-то nitcTo, разложенъ е камъ пр’Ьд'йлы-ты на
Влахиж. Въ Секлерскж-тж зеипж камъ В. гл. г. Ней-
маркъ съ 10 хыл. ж. — Това Херцогство има и отъ
свободы-ты на унгарско-то кралевство.
Г'. Военный ПрйдЪлъ. Наричяся така земя-та что
е разложена иа-длъжь по Турскы-ты пр'ЬдЪлы, отъ
Адр1атическо море до Молдова, сир. страна-та камъ
ирШлы-ты па Кроацнж, Славония, Унгарпж и Тран-
силваннж. Жителе-ти като сж Унгрп, Власи, Иллп-
рШци, и повечето Кроати и Срьби на Въсточно-то
исповЪдаше имжть военно распоряждаше. Всякой
отъ селчяне-ты е и войскарь, пма собственость и
плаща най-малкж давапь, обаче е задлъженъ да уварди
прЪдйлы-ты отъ навлазваше-то на Турци-ты и чю-
мж-тж. Управлеше-то облачя и обржжва войскаря,
обаче му не плаща, освЪнь въ врЪмя войпж. Въ та-
къвъ случай ся обрлжвать повече оть 100 хыл. души,
а въ мирно врЬмя до 45 хыл. слугувать. Славатся
за тЬхно-то юмачество и дерзость. Градове въ тоя
прШлъ: 1) Въ военнж Кроацйж (450 хыл. народи.).
Зепгъ, свободно пристанище иа Адр1атпческо море съ
5 хыл. ж. 2). Въ воен. Славония (250 хыл. народи.)
Землпнъ (10 хыл. ж.) добра тврьдиия, близо до вли-
ваше-то на Савж въ Дунавъ срйща Б'Ьлградъ: 3)
Въ воен. Унгарнж или Бапать (240 хыл. народи.):
Паичева съ 10 хыл. ж. край Дунавъ; 4) Въ воен.
Трансилванпж (160 хыл. народ».) irbna пито единъ
значителепъ градъ. Не военный прйдЬлъ на Кроа-
цпж има гл. г. Аграмъ, дЪто жпвЪе военный упра-
витель па область-тж; а не военный на Славония
има Етцекъ.
Д'. Кра тевство Далмащя обема продлъжяваныЙ
рекыкъ между 3. Турция и Адр1атическо море гае-
дно съ близосЬднн-ты островы (360 хыл, народи.) и
ся дЬли на 4 отделы. Два-та обемать н-Ьвгашнж Ве-
нещянскж Далмация. Гл. г. Цара и Спалатро (съ по
9 хыл. ж.). ТретШ е ветха-та некогда Рагузека Ре-
публика. Гл. г. Рагуза, утврьденъ и съ добро при-
станище (5 хыл. ж.) отъ з'. в-Ьк® съзиденъ и увар-
дилъ свобод я-тя си до 1805 л. А четврьтыЙ с ис-
прьвна-та Венец1япска Албашя. Гл. г. Катаро, пма
весна добро пристанище и 2200 ж. Едиа левга да-
лечь отъ Царя е Салонско село (вет. Марщя 1ултя),
дЪто Самодрьжець Дюклипанъ, като ся остави отъ
царство-то си, жпвЪя като простакъ да else за.пе-
то сп, и почппжлъ на 313 л. слйдъ Р. X. Въ Царя
ся виждать още оставкы-ты отъ голЪмыб палатъ на
него Самодрьжець.
Далматпнека-та земя пзважда вина и дрьвепо масло,
и вспчкы-ты овошкы на южны-ты мЪста, обаче е
сухо и безводно мЪсто, прорЬзвапо отъ посл^днн-
ты пзданкы на план и иск ый рядъ огь Алпы, конто за-
вивать камъ Ю. въ Чернж-Горж на котжто жителе-
тп, като сж оть въсточно-то исповЪдшне, увардват-
ся независима въ Турскы-ты прЪдЪлы.
268. Лоибардовенещяиско-то кралевство обема
что сж въ Италия подвластны на АвстрШскж Самодрь-
жявж мФ>ста, обаче за гЬхъ щемь говорпмь по -долу.
269. Австрия въ обще пма благорастворенъ п
здравъ климатъ. Много рядове планнпскы отъ Кар-
нагскы и Алпы ся простирать въпе>ж. н распростра-
иены поляны съставлявать съ Галлицпж. Бохемпж и
Улгарнж. Много рЪкы плавателны, като is прохлаж-
дать н съединяваны ст. прокопы, улеснявать съобще-
Hie-то между различны-ты области. По'-голЬмата стра-
на на АвстрШска» Самодрьжявж ся обема пзъ вира па
Дунавъ вливанъ въ Черно море; Бохеапя пзъ на Елбж,
вливая» въ НЪмско море; и АвстрШска Силез!я пзъ на
Одеръ, вливанъ въ БалтШско море; Галлшця намо-
ста изъ па Висл», вливай» и тя въ БалтШско, и на-
моста въ ДнЬстръ н Дунавъ вливаны въ Черно мо-
ре. Земя-та е плодоносна пдобр1> разработена, ка-
то изважда изобилию вспчкы-ты лотрЬбны за жпвЪя-
nie-то. Тая страна има и рудпща за злато, сребро,
желЬзо, м+>дь, свппець п проч, и горы да покрывать
пятж-тж чясть па м-Ьсто-то. Рудпща-та въ Унгаро»
сж най-богаты-ты отъ Европейскы-ты; а ржкодКне-
то пачиж отъ мос.тйдщй вЬкъ да ся исгькиява.
Жителе-тн иа АвстрШскж Самодрьжявж ст. раз-
лично пропсхождете, и говорять всякаквы языцн:
а'.) Славянский родъ сж по'-многого набпрвапп до
15 '/, мил. в'.) Шмцп до 6 */3 мпл. г.) Маджтаре или
Унгрп до 5 мпл. д'.) Италшнцп до 4,700,000; е'.)
Власи до 1,800,000; s'.) Ебреи до 180 хыл. з'.)
Казванн-тп Бохемцп и Цпгане до 110 хыл. Оста-
пжлп-ти жителе сж Грьцко п Армянско иропсхожде-
nie. Въ НЪмскы-ты п Славянскы-ты области главепъ
лзыкъ е ПЪмскыЙ; въ Упгарскы-ты ЛатшгскыЙ; въ
Лоябардовепещянско кралевство, Итальянский; а Сла-
вянский ся говори на шесть партия: Русско, Л£х-
ско, Срьбско, Словачско, ВендШско и Бохемско;
Влашкый языкъ е смЪсваше отъ Латинский и ДакШ-
скый. — Владетелна вЪра е на западно-то ncnoBihia-
nie (265).
Всеобще-то п философско-то учете не е папрЪ-
дпжто пито свободно въ Австрнж, пито въ соми-
ты и1 области что сж въ Германскж-тж спомощь.
Тыя имжть пять университеты: два Ломбардовепець
япско кралевство и по единъ Унгар1я и Галлнщя; о-
баче тыя не сж отъ цжвтены-ты и прочюты-ты. У-
правлеше-то ся впжда да ся затичя съ все сплж да
распрьсне па народа прйдуготовитедио и кратко у-
чеше, и повече прйдуготовителны-ты и ржкод'Ьлпы-
ты позпашя, като вникнув» собствепо въ сжще-
ствешю-то добро-полинуваше на неговы-ты поддан-
иицп и въ умкожеше-то на народпо-то богатство.
270. Историческо. АвстрШска Самодрьжява обе-
ма и земи-ты, конто па ветхо вр^мя ся парпчялп
Рециц Норика, Паношя и Даюя. ВеликыЙ Карлъ,
каго завладйлъ Норикж, нареклъ 1ж Австрпж, т. е.
въсточна страна; затова и Австргёскы-ты Самодрьж-
ци, конто до 1806. л. ся наричяхж Германски Са-
модрьжцм, прптваряхжся да сж быле наследница на
Римскы-ты Самодрьжцп и на Великого Карла. ПосрЪдъ
1EZ. вЬкъ завладйхж Бохемиж и Упгарнж; а Галяицпж
придобыхж по раздйлеше-то на Л4хпж въ 1772 л.
Иллирия заедно съ Далмацпж пмъ ся дадохж па 1814 л.
отъ спомощиы-ты силы слйдъ съснпваше-то на Напо-
леона.—Управлеше-то е независима Монархия по ц1>-
лж Самодрьжявж, освоив Упгарнж в Трансилванпж,
на конто прЪдставптеле-тн сподЪлявать заедно съ Са-
модрьжца закононоложнтелпж-тж власть (267). СлЪдъ
Французско-то прообразовало ся обнародва за вспч-
кж-тж самодрьжявж едпа всеобща новоуправа, коя-
то прппозпава и особепы новоуправы въ дйто гж
съставлявать дрьжявы-ты.
271. ШВЕПЦАИЯ е разложена между Францж,
Италия п Германнж отгорЬ на едпо като планипско
равшпце (141), което слЬдъ Савонж е по'-высоко-
го м15сто въ Европж, п негова-та по'-южпа страна
ся пр+»д+>ля огь плашшскый рядъ на А-шы. Въ ТЖ1Ж
земкъ по'-высокы-ты врьхове отъ Алпы сж планина
Юнгфрау, (повыше отъ 4700 мил. высочияж), Сби-
того Готарда, дйто Рейнъ и Тпчппо пзвирать, и пла-
ituua Фпнстеръ-ааръ-хорнъ. д1>то пзвпра Рона. Про-
тичяны—ты воды из ь тЬхъ раждать много и големы
рЪкы вливаны въ противоположны иорета. Между
т4хъ е Рейнъ, npiema тамъ притокъ Ларъ, умпожя-
ваиъ огь Рейсъ п Яимматъ; иослЪ Рона влпвана въ
Средиземно море, Тесснпъ, Адда, п иного другы
р*кыци, огь конто един ся стичять въ По влнванж
въ Адрштическо море: а другы въ Дунавъ вливанъ
въ Черно море. Подобно съставлявать и много е-
зера годЪмы; както: Женевско, прЪзъ което прЪми-
нува Рона; Тунско н Боденско, отгдйто прЪиплува
Ааръ; Цюрпхско и Луцернско, прЪзъ прьво-то па
конто зампнува Лимматъ, а прЪзъ второ-то Рейсъ;
Цугско п Невшателско. Въ полы-ты на планпны-ты,
и изъ между тЬхъ поляшл-ты, впжда человЪкъ де-
белы паши п нивя добр1> урядепы; а на врьхове-ты,
скалы падв^сены и недоблпжяваны, и непроминува-
ны ледипци, отгдЬто ся врьлять всякаквы рёкыци отъ
едно-по-другы Скокове, пли и различны пресны агЬгъ
иснопадвапы съ плашливо-то ихтеше па гръмевпцж-
тж, трькалятся въ поляны-ты, и докарвать страхотпж
и съсппвате па всяко что пмъ ся случи отпрйди,
на зампнуваны человйци. стада плп ина цЪлы села,
конто испонатнскувать. Оттова клпматъ-тъ на зе-
ипж-тж е различить спорядъ высочпнж-тж п положе-
шс-то на планпцы-ты и горы-ты, пли на поляны-ты
въ конто топлпна-та на вр1змя-то повечсто е умЪре-
на; земя-та има рудища и мннералны воды, н^коп
рЪкыци влачять и златенъ пЪськъ.
272. Швейцар1я състои отъ 22 Кантона самоу-
правляваны и независимы изъ между, обаче съста-
влявать еднж съврьзанж спомощь. ТЪмъ общп-ты
ползы ся распоряждать въ свпквано-то всяк» годинж
Събраше на представителе оть всякой каптопъ, и
пр!>дсЪдателствувано отъ нареченого Лапдманиа или
прьвенеца па кантона, въ когото става събраше-то.
То ся свиква само въ три кантона: въ Цюрпхскый.
въ Берпскый и Луцсрпскый, конто ся наричять н у-
нравляеми кантон». Всичкы-ты жителе ся смЬтать до 1
2.200.000, оть конто един (повыше нланинскы-ти) г
сж католнческо-западни, н друзп-тн отъ протестам- I
ты-ты Ка шины с«1тваны до % оть народонаселение- 1
то; пма н 7/10 оть жителе-ты Н1>мцн населены въ
сЪверны-ты, въсточны-ты н ср'Ьдни-ты кантоны, и
говорить ПЪмскый языкъ; а2/|0 с.т, Француз» пасе-
леин кааъ 3. н говорить Французски; а Итапянцн
сж малко, населепи въ Тиссмнскый и Граубипдеп-
скыЙ кантоны и говорить Ита.пямскы.
273. Тыя сж 22 кантона: Базель, Бернъ, Зла-
турнъ, Фрейбургъ, Люцернъ, Цюрихъ, Цугь, Шэф-
хаузенъ, Сеяъ-Гзлленъ, Аппенцель, Швиць, Гла-
русъ, Женева, Невшатель; тыя си пмжть едноимны
столиц». А остаижлн-ти си наричять: Ааргау, гл.
г. Аравъ; Тургау, гл. г. Фразоифслдъ ; Унтервалденъ,
гл. г. Стаиць; Урн, гл. г. АлторФъ; Тиссннъ, гл. г.
Веллинзонъ; Граубинденъ, гл. г. Кваръ; Валлисъ,
гл. г. Сюнъ; Вадтъ, гл. г. Лаусаппъ.
274. По-главпи оть речены-ты градове сж: Бернъ
(18 хыл. ж.) при р. Ааръ най-хубавый отъ всичкы-
ты. Базель прп Рейпъ пай-тр ьговскыЙ градъ съ 5
хыл. ж. Женева, прп истока на Ронж изъ Женевско
езеро, прочютъ за рождены-ты въ него велику че-
ловЪци, за неговы-ты учебны заведения иржкодЪйя;
и най-паче за рабогаьйе-то па чясовнпци-ты (25 хыл.
ж.). Цюрпхъ, при Лнмматт. (12 хыл. ж.). Люцернъ,
при РеЙсъ (15 .хыл. ж.). Лозанна при Женевско е-
зеро, в ь когото ся набирать много чюжденци за най-
угоднж-тж хубость па о нова мЬстоположсше.
Жителе-ти на Швейцарии си хвалять и сега за
юиачество-то, за простотж-тж и ст1>гнот11Ж-тж на
ньравы-ты пмъ. Ораческы-ты пмъ произведения пе
сж доста за тЪхпо nptxpaiiBanie; затова много ду-
ши ся углавявать войска ре въ различны Ита.пянскы
дрьжявы. Главио-то богатство на Швсйцарци-ты съ-
стои въ скотовъдсгво-то. иавъдваии много вьдсбе-
лы-ты и голЪмы-ты иаиш на зем!ж-тж: излазя мно-
го добытъкъ ядръ и хубавъ, сухи овошкы. и
доста былкы. Правено-то всяка» годинж сыреше и
масло ся смЪта да припася на мЪсто-то повече отъ
37 ши. фр- ПопрЪдкн1И-тн градове имжть пркпгну-
вателнж тръговйж. л Фабрики за писаны платно, пь-
стрпла, и за чясовшщи, конто ся нзваждать доста
въ много м+>ста па Европж.
275. Историческо. 1ул1й Кесарь покори въ Рпм-
скж-тж дрьжява» Швейцарпж и Рецйж, на кшжто чясть
съставлява въсточны-ты кантоны на сегашнж Швей-
царии», като съсипа жнтсле-ты ако п да бяхж най-
бойливн. Посл-h ся сцкш съ Самодрьжявж-тж на ве-
ликого Карла и сетнЪ съ Германскж-тж самодрьжя-
вж до 1308 л. кога отъ тпранство-то па управите-
ле-гы ся въздвигнжхж три кантоны: Швнцъ, Ури и
Унтервалденъ, и съставпхж Швейцарскж-тж спомощь
пспрьво. До IS'. в!>къ СП0М0ЩШ1-ТП кантони станжхж
13, въ конто Паполеолъ прмсъедшш още шесть;
въ 1815 л. спомощны—ты силы утврьдпхж независи-
мость-тж на съврьза, като прпбавпхж още три кан-
тоны: Жепевж, Валлпсъ н Невшатель да припозна-
вать господарь Прусского царя.
Врьхне-то Управлеше па съврьза, что ся прЪ-
правн въ 1815 л. по-добрЪ, пма годишепъ приходъ
230 хыл. фр. (освЪпь прпходы-ты на всякой кап-
тонъ) за общи разноски на управлеше-то. за на-
родно-то просвищете и за войскж-тж. Всягдашна-
та войска не надминува 14000 души; обаче всякой
кантонъ е винагы готовь да турп въ д"Ьйств!е спо-
рядъ броя на жителе-ты си войскж въ неволно вр1>-
мя; а и тя вспчка войска не надминува 70 хыл. както
н пародна-та вард^я ся набира до 200 хыл. войскаре.
§. Г. Южпы страны.
276. Ибер {Некий полуостровъ въ Ю. 3. страпж
на Европа разложенъ предки ся камъ В. и Ю. оть
Средиземно море, камъ 3. огь Атлантический оке-
анъ , и камъ С. огь истый океанъ, наричванъ дгЬстпо
Бискайско море, и отъ Инрренеи; обема Испаниж и
Португаллиж.
ИСПАШЯ отсждЪ ся забыкаля огь море освЪнь
С. В. стран», дето Ппрренеи 1Ж прЪдЬлять отъ Фран-
цж, и 3. дето има слот» съ Португаллнж. Много
планинскы рядове ся простирать по зешж-тж (144),
отъ конто по'-высокый о камъ Ю. нареченъ Cieppa-
Невада (Сн^гопокрыты плапины), и р!>кы доста голЪ-
мы ]Ж прохлаждать (173).
Испашя ся дЬли па 14 капитанства, отъ конто
сЬверны сж: Галлищя, гл. г. Санъ-Яго-де-Компосте-
ля, прочило мЬсто за ходены-ты въ него поклонни-
цп (28 хыл. ж.). Астур1я, гл. г. (Ыедо и Санти»
ланъ. Леонъ гл. г. Леонъ. Ветха Касти,пя, гл. г.
Бургосъ. Бискайя, гл. г. Билбао. Наварра, гл. г. Пам-
пелунъ. Аррагошя, гл. г. Сарагосса. Каталошя, гл.
г. Барселона. Въ срЪдж-тж стоять: Естремадуа, гл.
Бадахогъ. Нова Кастилия, гл. г. Мадрпдъ. Кралев-
ство Валеис1я и Mypcia; камъ 10. Андалузия, гл. г.
Севиля. Кралевство Гранада, гл. г. Гранада, и най-
послЪ Балеарскы острови. Тыя капитанства подраз-
дЪляванп обемать 48 области, нарпчвапы отъ глав-
ны-ты пмъ градове.
277. Между тыя значптелны л другы градове на
Испаниж по'-главки сж: Мадрпдъ, столица на Ис-
панско-то Кралевство, при р. Мансанаресъ, влмва-
нж въ Тахо. Хубавъ градъ съ пажялены околностп,
населенъ съ 200 хыл. ж. и 77 црьквы.
Камъ С. наблизо до Мадрпдъ въ пустышж-тж е
Ексуршлъ, д!>то е царский палатъ, единъ велпко-
л1>пенъ монастырь, и голЪма гробница на uapie-ты.
Толедо, при р. Тахо, сЪдалшце на крадя съ 15 хыл.
ж. Бургосъ при р. Арлансол» (10 хыл. ж.). Сего-
в)я, при р. Ерссмж, има още уварденъ ветхъ Рим-
скый мостъ веема хубавъ. Саламанка, (15 хыл. ж.)
прочютъ по университета си. Сарогосса, при Ивиръ
(43 хыл. ж.). Валенсия при ycrie-то на Гвадала-
в!аръ въ най-хубаво мЪсто (80 хыл. ж.). Малко камъ
С. е: Морв1едро. ветхый Сагунть (5 хыл. ж.). Ба-
дахосъ, утврьденъ градъ при Гвад1анж. Севиля (96
хыл. ж.) и Кордова (56 хыл. ж.) при Гвадалквивнръ.
Гранада, при Хениль, прочютъ, зачто е былъ се-
далище на Арабскы-ты napie, па конто стой още
великолепный палатъ казванъ Алгамбра (80 хыл. ж.).
278. По'-главна залнвн сж: камъ С. Билбао па
Бпскайско море, отгд’Ьто собствено излазя влъна-та
отъ испанскы-ты овц-fe. Ферроль и Коруня, въ Га-
лпцпж, воеппы пристанища. Камъ Ю. Кадиксъ възъ
полуострова, утврьденъ, богатъ и пай-тръговскый
градъ (70 хыл. ж.). Гыбралтаръ тврьдпня при про-
лпвъ Гибралтарскый, съзиденъ при полы-ты ла*Калп-
екж планпнж, и владЬянъ отъ Апглпчянв-ты (20 хыл.
ж.). Малага прочютъ за хубаво-то си вино. Камъ
В. Картагсна най-хубавый заливъ отъ Испанскы-ты
въ Средиземно море, прочютъ и той за вино-то си.
Барселона (150 хыл. ж.) при Средиземно море, има
веема хубавъ заливъ п най-якж тврьдишж отъ Ис-
папскы-ты.
278. Испания владйс още въ Средиземно море
тыя островы: Малюркж, гл. г. Палма (35 хыл. ж.).
Мииоркж, гл. г. заливъ Маотъ съ веема хубаво при-
станище. Ивиса, и Форментера пусть островъ, и
агЬсто прШлъ на лр^мЪреный Мерщцанъ отъ Фран-
цузы-ты (14).
279. Исторпческо. Испав1я стоя около два вЪка
протпвъ Римляне-ты. Визлготи-ти пспждени отъ Фран-
цж около 500 л. слЪдъ Р. X. владЪяхж гж почти два
вЪка, кога въ 711 л. ся завладЪ отъ Аравитяне-ты,
конто распрьснжхж тамъ Ыоаметапство-то. Христшн-
скы-тп napie, въ малкж чясть на мЬсто-то опрЪни,
бшхжея беспрестанно срЪща тйхъ почти 8 вЪкове,
10
догдЬ гы испждихж. Фердинандъ съ Изабеллж у-
свободихж Испания съ привземаше-то на Гранада
(277) около 1492 л. Тога сп ХрпстоФоръ Колумбъ
намйри Америкж, и Испанци-тп обладахж по'-рас-
пространены-ты л по'-богаты-ты мЪста па новый св4ть,
като пратихж прйселепцн слЪдъ малко врЪмя и въ
много островы на Окёанож. Обаче въ начало па тоя
вЪкъ, като н!ша Hcnanis добрж флота , изгуби и за-
владЬпш-та сп. Не владЪе въ Америкж отъ значи-
теляы-ты тога сь и богаты нейпы завлад*Ьшя осв!>нь
островы Кубж и Порторико; а въ Океания Филип-
пински островы, въ Африкж Каутж и блпзпи-ти о-
стровы Канар скы. Общеискый приходъ има 171 мпл.
Фр. недостаточенъ за общи-ты разноскы, оть меж-
дуособны-ты войны, въ конто ся намвра отъ нйкол-
ко вр!мя; а общепскый длъгъ надмипува 3 диллю-
иы. Рядовна-та войска надмипува 100 хыл. а мор-
ска-та има едва 34 военяы корабн.
Управлен’ю-то е за сега повоуправна монархия*,
просв1лцеше-то, орачество-то и ржкодЪл1е-то не сж
направили ггЬкой голЪнъ успЪхъ. По'-голЪма-та тръ-
гов1Я състоп въ вина и веема тьнкж влъна. Брой-тъ
на жителе-ты ся смЪта до 11—14 мпл. вси пспо-
вЪдвать Католнческо-западнж-тж вЪрж, като сж пу-
стов^рци, дерзливп и отечестволюбцп. Священство-
то пма голЪмж спл«т> па тжтж зезпж; около 1826 л.
ся смЪташе оть 128 хыл. души (оть конто 90
хыл. сж монаси) съ 3200 монастыре п ’/9 отъ недви-
жемы пмоты, оставеиы отъ новоуправж-тж на 1834
л. Тукъ имаше и еждилище на свящепый испить (о-
сиовано на 1740 л. и развалено на 1820 л.), което
въ разстояше па 80 годпнъ испогори до 34 хыл.
челов-бци, наклепаны като за еретпци.
280. ПОРТУГАЛЛ1Я дрьжи западны-ты агЬста на
Полуострова и има еднж чясть отъ ветхж Лузита-
ния, като е изъ дЪло въ яза на Атлантический 0-
кеанъ. Планиипста земя е, продЬлвана отъ хубавы
поляны, и прохлаждена отъ извирваны-ты въ Испа-
нца рйкы: Миню, ДуероиТахо, вливаны въ Океанъ,
има благорастворенъ и здравъ климатъ, п различны
рудища за злато, сребро, свинець, мЪдь, соль и
мраморе, пладоноснж зешж, и пай-хубавы вина; из-
важда копрпнж и всичкы-ты южны овошкы. ДЪлися
на тыя провшщш: пров. между Дуеро и Мито, гл.
г. Брага (14 хыл. ж.). Порто (80 хыл. ж.) заливъ,
обрыца голймж тръгов!1Ж съ пзваждаиы-ты мбстны
вина и портукале; Пров. Трасъ-ос-Моптесъ (между
плашшы что е), гл. г. Браганца; Бейра, гл. г. Койм-
бра (16 хыл. ж.) прочютъ за университета си; Е-
стремадура, гл. г. Лпссабонъ и столища на всичко-то
кралевство разложенъ при успе-то на Тахо (250
хыл. ж.), военно пристанище и тръговскый градъ.
Другы-ты провппцш сж Алептехо и Алгарвш камъ
10. 3. крайще. Вспчкы-тн жителе, като сж отъКа-
толпческо-западпж-тж в$рж см^татся до 3 мил. и
800 хыл. па имжть еднаквы ньравы и дрьжяшя съ
Испанци-ты и Повоуправпо Управление. Простран-
ство-то на всичко-то кралевство не надминува 5,125
четвр. левгы; има годишенъ приходъ около 12 мил.
Фр. пестнгванъ нему, п общенскый длъгь 160 мил.
рядовок войскж 22 хыл. и морскж сила 40 военны
кораби.
Историческо. Портуталлы пспаднж въ исто-то
щаспе съ Испаниж, и подъ ярема на Аравитяпе-
ты Моаметапци до 1139 л. Тога си като ся усво-
бодпхж жптеле-тп основахж собствено свое кралев-
ство до 1580 л. кога ся покорпхж отъ Испанский
краль Филиппа В'. А около 1640 л. като ся въз-
двпгнжхж разгласпхж краль Брагацкого Херцога Донъ-
Жуапа па когото домъ-тъ царува до днесь. Порту-
галлцп-ти ся прославихж по IE', и IS'. в1къ за от-
крыпя-та по море. Тыя открыхж почти всичкы-ты
крайморш на Африкж, и като прЪишжхж мысъ До-
брж-Надеждж стпгнжхж на 1488 л. въ Пнднж, та
станжхж господаре на бескрайны завладения въ Афри-
ка, въ Азйж и въ Америка. Обаче слЪдъ малко
врЪмя Холландця-ти имъ отьмнжхж Аз1ятскы-ты, и
около начяло-то на тоя вЪкъ изгубихж и Бразилиа,
най-главно-то имъ и голЪмо прйеелеюе въ Америка.
Асорскы острови, Мадерскы, и другы паселешя въ
разлпчны-ты Африкански крайморш, Гоа и Макао въ
Индия стоять още подъ По рту га л л екж власть.
281. ИТАЛ1Я е голимый опъ си и длъговатъ,
като ботуша, полуостровъ, нрЪд'Ьлваиъ камъ С. отъ
Аллы, что 1Ж отделять отъ Францж, Германна и
Австрйж. Обемапы-ты въ нетж дрьжявы сж слЪднн-
ты осемь, почти съ 22 мил. жителе отъ Католиче-
ско западпж-тж вЬрж *).
282. САРДШ1СК0 КРАЛЕВСТВО камъ С. 3. обема:
а'.) Херцогство ГКемонтъ, веема добрж земтж, на
котжто Туринъ е гл. г. и столица па всичко-то кра-
левство при По разложеиъ (130 хыл. ж.). Друзн пе-
гови градове достойни за впившие сж: Алессандрия
(35 хыл. ж.), Веркела, Аостъ, Акуйо и Повара;
в'.) X. Савойя, съедипено пТ.кога съ Францж, и от-
дйлявано съ Алпы оть Шенонтъ, съ което сега ся
съобщава Саво1я съ друма на пламииж Сеипсъ, гл.
г. Шамбери; г.) X. Генуя, гл. г. Генуя, прочютъ
за неговы-ты великолепны здашя и ветхж тръговйж
(115 хыл. ж.). Друзн градове Савонъ и Вснтимилъ;
i(.) О-въ Сардиния. отд'Ьлявапъ оть о-въ Корсикж
съ проливъ БониФачю, гл. г. Кал5ярп (35 хыл. ж.)
ейдалище па краля има я универептетъ; е'.) Граф-
ство Ницца (27 хыл. ж.) при краймор!я-та на сре-
диземно море, прочютъ за меговый щлятенъ климать,
а) Ктамя обема три КралевстваЛомбардовспегйлнско, подвластно
на Австрия; Сардшгско и Кралевство на-двл Сицилш, или Неа-
политанско; едно Велико Херцогство Тоснанско; три Херцогства:
Парма, Модена и Лукка; Напснм Лръжлам и Ргпуб.гикя Сано-
Марино. Притова ся дпли пюя Полуострове на горним и долнйя
Италия, и на ерпдниж.
въ когото ся стичять отсждЪ страдаеми чюжденци за
да съсземжть тамъ здрав!е-то сп. — Това кралевство
по 1848 л. станж новоуправпж монархия, която има
4 'А шил. пародоиаселе1пе.
283. КРАЛ. ЛОМБАРДОВЕНЕЦ1ЯНСКО е под-
властно на АвстрШскж Самодрьжяв.ъ (4,700,000 на-
роди.) и ся у правдива отъ одного Вицекраля, То съ-
стоп отъ двЪ распространены губерти: оть губ. Ве-
нсшянскж iiticora републнкж, развалепж отъ Наполе-
она на 1796 л. и губ. Миланскж. ПослЬдня-та об-
ема А'.) Милаиско Херцогство, гл. г. Миланъ, фа-
бричный градъ и сйдалшцо на Вицекраля, съ 150
хыл. ж. Ilacia, ветха столица на Ломбардгёско Кра-
левство, прочить по университета си (23 хыл. ж.).
Лоди, Кремона (съ 27 хыл. ж.), Бергамо (30 хыл.
ж.) и Комо, при едпоимный заливъ; В'.) Херц. Ман-
туж, има едпоименъ гл. г. забыколенъ отъ р. Мпнчю
(25 хыл. ж.); Губ. Валептишйскж, която е поле про-
хлаждапо отъ Аддж, гл. г. Совдрю; Г.) Губ. Ве-
нецншскж, гл. г. Вепещя, единъ отъ най-забйлйжо-
ны-ты градове на свЪта по особепо-то свое мЬсто
положение, съзиденъ на 136 островы въ Адр1атнче-
ско море, съсдпняваны съ 500 нбстове (114 хыл.
ж.). Верона при Ечь (55 хыл. ж.). Падуа прп р.
Бахилюне, славенъ градъ за университета си (50
хыл. жителе).
Исторпчсско. Вепсщя населена по иападнувашя-
та на С1верпы-ты варваре отъ ггЬкоп побЪгнжли о-
коло Е'. вЬкъ слЪдъ Г- X. умножися по малко и ся
съставп като незавпспнж републнкж, управляванж
отъ едного пачялппка перечень Херцогъ около S'.
вЬкъ; прЪдадепа на тръговпж достнгнж да прндобые
морскж снлж толко си, чтото около IE', вЪкъ, като
имаше вснчкж-тж тръговпж па Ппднж, Егыпетъ и А-
патолйж, заедно съ Генуезскж-тж републнкж, рас-
простри влад-Ьпш-та си въ Средиземно море п Ар-
хипелага, облада Кретж, Кыпро, Пелопонисъ, паи-
каше почти на-ржцЪ и саиж-тл БизантШскж Само-
дрьжявж. Около ISf. вЪкъ в&трЪшны-ты припЪрни
иежду благородны-ты и народа докарахж npomina
на управж-тж въ притеснителя® Аристократия, а
привземаше-то на ЦарШградъ оть Турци-ты и дру-
гы вънкашны обстоятелства надокарахж по малко у-
слабваше-то на таи» Аристократия, чгото около 1796
л. йенадня въ поб^допоспы-ты оржж!я на Францу-
зы-ты. Около 1805 л. Венещянска-та дрьжява ся
еподЬлн между Францж и Австрия; а лр'Ьзъ 1814
л. ся съединн съ Ломбард»» въ едно дрьжяв!е подъ
сцептра на Авср!йскж Самодрьжявж. Венец! я е днесь
царский арсеналъ на Австрнж, и свободно тръгов-
ско пристанище; има много памятницн отъ прЪмнпж-
лж-тж и' слав», оть конто црьква-та Святого Мар-
ка е достойна за впждашо, съзидена па Г. в1>къ
слЪдъ Р. X. по БпзаптШскж Архитектур®.
284. ХЕРЦОГСТВО ПАРМА има пространство
300 четвр. лев. и пародп. 466 хыл. разложено камъ
Ю. отъ р. По. Град. Парма (32 хыл.' ж.) гл. г. п
Шеченца добъръ съзпдепъ градъ при По (30 хыл. ж.).
285. X. МОДЕЛА сто» камъ Ю. па единъ слогъ
съ горпе-то има 270 четвр. лев. пространство и 400
хыл. пародп. управлявано съ Хорцогы Есте отъ Ав-
стрШскый Домъ. Модена, гл. г. и най-добрый отъ
итал!янскы-ты градове, има хубавы общи здашя, и
Академия» за тьнкы-ты занаяты (25 хыл. ж.). Ред-
жо, ржкодЬлный п тръговскый градъ, згЬсто рожде-
ние на поетъ ApiocTO (18 хыл. ж.). Каррара (5 хыл.
ж.) при море-то, п два-та прочюти за изважданы-
ты на-блнзо оттамъ хубавы мраморе, па пмжть и двЪ
Академ!» за дЬлаше канете.
286. X. ТОСКАНА (1 ты. и 400 хыл. на-
роди. и 1100 четвр. лев. пространство) еземя пла-
шпшста съ плодоносны поляны, прохлаждена отъ
Арно. Град. Флоренция (80 хыл. ж.), прЪзъ когото
тече Арно, прочютъ за хубость-тж на неговы-ты
здашя, за библютекж-тж, наречен* Медическж, за
чюдный музей за куны и ветхы издЪляпы оть камыкъ
работы. Ciena, на три ржтово (24 хыл. ж.), другъ
пжть былъ гл. г. на републикж. Камъ Ю. Пиза, ni-
кога богата и цвЪтовена република, сега пснад-
нжлъ и малолюденъ градъ (20 хыл. ж.), увардилъ
е иного здашя великолепны, отъ конто е съборна-
та црьква, падейсеный стлъпъ звъиилница и гроби-
ща-та наречены святополе, зачто прьсть-та въ не-
го прйнесохж оть 1ерусалимъ съ 50 кораби Ппзан-
ци кога бяхж републпканцн. Пиза е мйсто рожде-
ние на Галлилея. Ливорно, славепъ по голймж-тж
тръговйж что обрыца най-много отъ вспчкы-ты гра-
дове на Италпж, (75 хыл. ж. заедно съ пеговы-ты
приград1я).
286. X. ЛУККА е разложено между Моден® и
Тоскапж има 55 четвр. лев. пространство и 155 хыл.
народи. Гл. г. Лукка, разложеиъ въ плодоноси® и
веема ревнив® полян®; дадпея като собствено прЪ-
хранваше на пйкогдапшый Парлскый п Шаченскый
Херцогь съставепо прЬзъ 1815 л. па Херцогство.
287. ПАПСКА ДРЬЖЯВА, или Понтиччйска, па
когжто господарь е Папа, пманый па земтж-тж ви-
дима глава па Западпж-тж Црьквж, обема много о-
бластп, простпрвапа до Адртатпческый заливъ и Сре-
диземно море, разложена между Тосканж съНеапо-
лптанско кралевство.
Пейны-ты области сж тыя:
Болошйска, гл. г. Болонш, (71 хыл.ж.), прочютъ
за учебно-то заведете въ него. Феррарска, гл, г.
Феррара (24 хыл. ж.) Micro рождение на поеть А-
piocTO *), има и як® тврьдпнтж. Римпнска, гл. г. Ре-
венна нйкога славенъ и крайморскый градъ, обаче
днесь е да лечь отъ море-то еднж левгж (16 хыл.
*) Споряда другы ся с родила ев Реджо, калпго казях.чг, а ся по-
грани вв Феррар».
ж.)- Марко-Анконска, гл. г, Анконъ, съ удобно при-
станище градъ край Адр1атическо море (36 хыл. ж.).
Перуджшиска, гл. г. Перуджщ (30 хыл. ж.), при
Тибрско езеро. Урбинско Херцогство, гл. г. Урби-
но (11 хыл. ж.) mIcto рождете на прочютый куно-
писець Рафаела.
Омбрш, гл. г. Сполето. Бащишя (или наслЪд-
стше) на Апостола Петра, столица Римъ, ветхъ и
достойнозабЪл1жнтеленъ градъ за иного-то сп дру-
гочны и сегашпы здашя; между 364 црькви па А-
постола Петра е наЙ-хубава и иай-велпколЪпна отъ
вси црькви па Хрис-пянскыЙ свЛть.» Това здате ся
поченя на 1506 л. и въ разстояше на едипъ цйлъ
вЬкъ ся сврьши, като сяразпесохж 240 мил. Фр. за
чюдо е и Ватиканъ, папский падать съ 11 хыл. стаи.
Градъ-тъ съзиденъ по два-та брЬга па р. Тибръ е
седалище Папы населенъ отъ 160 хыл. дупт. Бли-
зо до него е Тиволи прочюто огь бръзеи-ты на р.
Тиверопъ. Велетро, Палестршгь и Осля при успе-
то на Тибръ и пристанища на Римъ.
Република САНЪ-МАРПНО стой всрйдъ Папскж-тж
дрьжявж самовластна подъ покровптелство Папы. Има
пространство четыре четвр. лев. и 7 хыл. ж. състоп
оть едноимпый градъ Санъ-Марппо и отъ 4 изъ око-
ло села; основася около S'. вЬкъ отъ едкого пу-
стынака на имя Маринъ, който заселилъ нЪкои си
около скы та сп.
Историческо. СвЬтовма-та власть Папы, който
бяше само епископъ Римский, пачшк отъ 754 л.
сл'Ьдъ Р. X. по врймя-то на Пепина царя Француз-
ского като подари Папы Римско и Рпмипско Херцог-
ства. Сь врймя ся ирндобыхж п другы зеин даромъ
или съ наслЬдств1е пли и съ завладЪше, чтото до
1600 л. ся съставп дрьжява доста пространна каз-
ваиа-та Црьквеиа или Панека, обемвана ветхий Римъ,
Лащо, Омбрпж, Пичипо и часть на Келпйскж Гал-
лия. По врЪмя-то на Французско-то въздвигваше
(«а 1797 л.) ся прЬправи испрьво на Републикж,
послй ся прнсъедшш па Итал1янско-то кралевство,
а по 1814 л. ся дадп па Папско господарство, ста-
нжта почти така както си бяше п огь заняло. Го-
сподарь-тъ Папа ся избира доклй бжде живъ огь */3
на гласодавателе-ты (70 иай-мпого) Кардиналы съ-
бпрвапы въ Рпмскжй палатъ Ватиканъ. Кардпнали-
ти сж министрн-ти, п управителе-ти на агЬсто-то, и,
послаиници-ти испращвани по хриспянскы-ты дворо-
ве. Има пародп. 2,600,000 и пространство 2,223
четвр. лев. Управление независимо. Общепскый длъгь
400 мил. Фр. рядовпж войскж 16 хыл. Црьквепи 45
хыл. п 8 хыл. калугеркы.
288. КРАЛЕВСТВО НЕАПОЛЬ (и на-двЪ Сицилш
названо) обема южнж-тж странж на Итал'пж. Земя-
тя е чюдна за плодоноые-то си на всичко, и най-
паче па вина, обаче обще е тйсна и злЪ урядена; а
ржкодкпе-то напрЪднува и то малко. Страпа-та что
е въ Италпж ся Д'Ьли на 4 провигщш паричвапы та-
ка: Кампашя, Абруццо, Апулш, Калабрия*, и упра-
вителе™ па 15 провиицш; а Сццил1я ся дкш и тя
на 7 провинц'ш. Жителе-ти ся сметать до 7 мил. и
380 хыл. па испов’Ьдвать всичкы-ты Католпческо-за-
паднж-тж вЪрж. Управлете-то е независима MOuapxia.
289. По'-главнп-тп градове сж три Турипско мо-
ре: Гаета край прйдЬлы-ты па Папскж Дрьжявж, край-
морскый градъ съ якж трвьдшпж (15 хыл. ж.). Ка-
пуа при р. Волтурпо съ тврьдпшж блпзо до остав-
кы-ты на ветхий Капутж (8 хыл. ж.). Неаполь, при
еднонмпый си заливъ разложенъ блпзо до Везувый,
гл. г. на кралевство-то, има около 400 хыл. жите-
ле, много здашя хубавы, значителенъ музей за дру-
гочны иЬчта и упиверситетъ; тоя градъ е най-ху-
бавый и пай-голЪыый въ Италпж съ удобно приста-
нище на Средиземно море. Една чясть оть неговы-
ты жителе (до 80 хыл.), наречен» Лаццарони, сж
человЪци голи и боси безъ южакво пристанище, жп-
акжть всякога подъ открыто небо и си трьсять днев-
но-то прЪхранваше съ различны дребны нЪчта иво-
слугувашя. Близо до Неаполь е и селце Портике
съзидено на м'Ьсто-то на ветхъ Ираклпж, и Пуцолп,
градъ извЪстенъ отъ изважданж-тж мзъ него прьсть
иареченж пуцоланж, която рожба на огяедышны пла-
пины разм4свать is съ варь и зидять вжтрЪ въ во-
дж-тж; че тя има свойство да уякнува въ водж и
най-паче въ морскж, чтото да слЪпява въ едно не-
раскжсвано тЬло назндепы-ты камеше. Салерно, градъ
съ добро пристанище яри едпоимный си заливъ, бли-
зо до когото ся намирать и оставкы на ветхы ци-
клопы Грьцкы и Римскы. При Адриатический заливъ:
МамФредошя (5 хыл. ж.), запаленъ отъ Турци-ты на
1620 л. Барлетта крайморскый и тръговскый градъ
(18 хыл. ж.). Bapio, подобно тръговско и утврьде-
но пристанище, пзважда дрьвепо масло и платка (20
хыл. ж.). Бриндизи и Отрандо при сжпуй заливъ.
Крото и Таранто при едпоимный заливъ на тоя по-
слЪдевгь градъ. Реджю камъ 10. крайще на-ср'Ьщж Сн-
цилпж, ветхъ и най-тръговскый градъ при Мессин-
ский проливъ (20 хыл. ж.).
290. Въ Неаполнтанско кралевство е заедно съ
другы нЪкоп островы и Сицшпя, пр'ЬдТ.лвава отъ пла-
иины, на три най-плодоносны поляны, политически
разделена на 7 провинцш подвластны на едкого ви-
цекраля. Етна, огнедышпа плашша въ д1й1ств1е, о
по'-пысока-та на острова. А жителе-ти и' ся сме-
тать повыше оть единъ мил. и 800 хыл. като сж
всичкы-ти отъ Католпческо-западяж-тж вЬрж. Град.
Палермо, гл. г. и крайморскый въ С. рЬбро на о-
строва съ 168 хыл. жителе. Въ В. рЪбро е Месси-
на, разложенъ при наречений отъ него заливъ (80
хыл. ж.), утврьденъ и съ удобно пристанище градъ,
на когото по'-голЪма-та чясть бяше ся провалила въ
дънъ-земЪ отъ земетржсеше на 1783 л. Близо при
него въ усието на залива ся намира морска-та про-
вала паХаривдж, ина-срЬщж, възъ Кал абрн®, ска-
ла Сцила, толко сь опасны наветхы-ты Грьци. Си-
ракузп крайморскый и ветхъ градъ, Micro рождеше
на Архимеда (15 хыл. ж.). Катанея, между Сира-
кузы и Мессинж, ветхъ и хубавъ градъ (50 хыл.
ж.), има университета и Академик за запаяты. Из-
бухяувашя-та на Етнж го съсипахж почти ц’Ьлъ на
1693 л. като сбутахж и чясть на залива му. Въ Ю-
р^броТырганто (15 хыл. ж.) блпзо доразвалы-ты па
ветхий градъ, иаричапъ Акрага населенъ тогава съ
повыше отъ 800 хыл. ж. Дрепано камъ 3. съ утврь-
дено пристанище и 25 хыл. ж. отъ конто много души
ловять мерджяпы, и яравять огь тЬхъ доста различ-
ны украсешя.
Камъ С. па Сшщлиж стоять огнедыпшы-ты Еол-
скыострови, отъ конто по'-главни-тп ся назвать Ли-
пари м Стромболи. Въ Неаполитанский заливъ сто-
ять Исч1я и Капрея. Камъ Ю. на Сицилпж е о-въ
Малта скала почти пе плодоносна, пзважда пакъ
хубавы портукалы, niicora е былъ въ Малтезскый по-
рядъ на въс$дницп-ты, а сега е подвластепъ на Ан-
глпж. Гл. г. Ла-Валетта съ тврьдашж и веема до-
бро пристанище (5 хыл. ж.). Гоцо, по'-малъкъ и
по'-плодоносепъ отъ Малтж, и той е подъ власть
на Англичяпе-ты (3 хыл. ж. и 15 хыл пацЪлый о-
стровъ). Между Сшделнж и Африка стой о-въ Лам-
педуза подвластепъ на Сардипско-то кралевство.
При Kpafljiopie-то на Тоскапж стой на Великого
Херцога о-въ Елба (15 хыл. парода.), пма рудища
гжбавы съ желЪзо п два града, отъ конто единый
ся паричя Заливъ Лонгонскый а другый Заливъ Фе-
райскый. Иалолеонъ, като пепадаж отъ Француз-
ский прЪстолъ сЪдя на тоя о-въ отъ Main па 1814
л. до Февр. 1815 л.
291. Историческо. Италш населявана па ветхо
врЪмя отъ много народы малкы самовластны, поко-
рней на Римъ републпкуванъ. Той съзиденъ на 753
л. пр4ди Р. X. ся управлева испрьво отъцар!е; слйдъ
243 годипъ като стана; република облада по малко
Италия; и сетня распрострЬ дрьжявж-тж си въ вси
почти тогась известны страны па вселенижьъ. Августъ,
30 годипъ прЪди Р. X. като развали републикж-тж
разгласися Самодрьжець, и около 400 годины ся упра-
влева опая бескрайна салодрьжява отъ паслЪдпици-
ты му, кога ся и раздали дЪйствително на двЪ (по
вр1)мя-то па Аркадия и Oiiopia): па Западня Само-
дрьжявж съ столиц® Римъ, и на Въсточнж Самодрь-
жявж съ столиц® ЦарШградъ. Обаче сл'Ьдъ малко
врЪмя Западна-та Самодрьжява ся сподЪли отъ Вар-
варе-™, и сжща Италия ся забыколи испрьво огь
Остроготы-ты, поел! отъ ЛомбардШци-ты, конто съ-
ставлявахж еднж Монархия. А на 774 л. сл'Ьдъ Р.
X. ВеликыйКарлъ покори цЪлж Италпж, която елйдъ
смрыь-тж му испадпж подъ власть па различны Мо-
нарсы, като ся раздали и па различны дрьжявы. То-
гась ся основа и умпожи и свЬтовпа-та власть Па-
пы станжть и политический князь (287). Шмци-ти,
Французи-ти, Пспанци-ти, владЪяхж по различны
времена Италпж; а Фраицузи-ти пай-послЪ по На-
полеоново врЪмя 1ж дрьжяхж до 1814 л. кога ся съ-
ставихж д’Ьйствнтелно различны-ты вышеречены дрь-
жявы, да имжть различны Управленья пе новоуправ-
ны. А слЪдъ пай-по с л!> дне-то Французом) прообра-
зовало па 1848 л. цОла Италия ся подвиги® на кракъ
и всичкы-ты Херцогства и Папска Дрьжява ся раз-
гласи* ж Републикы; обаче кавлазваше-то на Ав-
стрпж и Францж докара работы-ты пакъ въ тОхно-то
прьво състояше.
Италш като е въ най-южны-ты страны на Евро-
пж има благорастворепъ и здравъ климатъ, зешж
плодоноси® и гыздавж, която можяше бы и най-бо-
гата отъ всичкы-ты, ако нейпи-тп жителе быхж и-
мали повече стОгнотпж. ПрОдОляся камъ С. отъ Ал-
лы, и на-длъжь прод’Ьлвана отъ Апенинскы планины
157
отдЬляся на два яза, единъ па Адр1атическо море и
другъ па Средиземно, прохлаждена отъ много piiKU
и рЪкыцп, и ставапа едпа отъ най-плодопосны-ты зе-
ин въ Европж. Плапипы-ты имжть рудпща за желе-
зо , мЪдь и различны мраморе; а поляны-ты с.ъ пло-
доносны на вси произведения отъ умЬрепы-ты кли-
маты, като пущать оризъ, памукъ, дрьвено-масло,
портукалы, демоны и проч. Скотовъдство-то, пче-
лбвъдеше-то и xpanente-то па птици-ты за копринж
ставать весла добрЪ; а ржкодЪ.йе-то и тръговы-та
испаднжхж много сега, като си изгубпхж прьво-то
тАхно дЪйств1е. Паукы-ты и занаяти-ти сяудобря-
вать още нпожко, обаче нЪмать он&ж папрЪяпппж
пито свйтлипж, дЬто is имахж испрьв'й.
292. ТУРСКА ИЛИ ОТТОМАНСКА СЛМОДРЬ-
ЖЯВА. Подъ това имя ся разумЪвать вспчкы-ты
Турскы владЬшя въ Европж, Азпж и Африка. Тыя
заедно съставлявать 77 хыл. четвр. лев. съ 28 */2
.лил. жителе. По-голтЬмж-тж чясть на Самодрьжявж-
тж съставлявать Аз'штскы-ты владЪнш, сир. 35 хыл.
четвр. лев. съ 10 мил. ж., Африканскы-ты агЬста п-
мжть 27 хьн. четвр. лев. и 2 мил. ж., остапжло-то
пространство и жителе сж на ЕвропеЙскж Турцнж.
293. ЕВРОПЕЙСКА ТУРЦШ ся прЪдЪля камъ С.
отъ Дупавъ п Пругъ, и Карпатски плашты, и отъ
р. Савж д-Ьто има слога съ Австрия; камъ В. отъ
Черно море, БосФоръ, Мраморио море и Дардапел-
скый проливъ; камъ 10. отъ БЪло море (Архипе-
лага) л Грьцнж; катъ 3. отъ 1ош1ческо море, Адр1а-
тпческо и Австрпж. Тая земя съ 15 хыл. четвр. лев.
пространство и 16 '/2 мил. жителе е отъ най-хуба-
вы-ты мЪста на Европж, обаче година н неразрабо-
тена отъ владаио-то неучщпе, ако и да ся затпчя
Управлеше-то отъ иЬколко вр^мя давъведе образо-
вапость-тж въ вспчкы-ты родове па неговы-ты рай'
безъ разликж. Географически тая земя ся дйли на
10 области или епархш, а въ правитедствено отно-
шеше на 4 ейялеты, подразделиваиы на много сан-
джяци.
294. Европейска Турцш обема сЬвернж-тж стра-
на на ветхж Грьц11Ж, Тракпж, Иллирпж, Млзнж и
часть на Дакпж камъ С. на Дунавъ, раздЬлявана сега
на 10 чясти, оть конто 5 сж скверны; Молдова,
Влах1я (ветха Дактя), Блъгарш, Боспа, Срьб^я; а
останжлы-тыюжны, както: РумашяилиРумелы (Тра-
нш), Македошя, Teccajia, Албашя съ Ппиръ (Вет-
ха-Блъгар!я) и острови-тм. Всичка-та земя ся по-
влачя оть планины и горы п най-паче камъ С. на-
чинвана отъ тЬхъ най-планиписта и студена. Ста-
ра-Шанина пли Балканъ (вотха Емусъ) отдЪлявана
Блъгарнж оть Румелы, распростирася на различны
издании камъ С. до Карпатски планины и С. В. до
краймор!я-та на Черно море; като нейнъ юговъсто-
ченъ рядъ е и Рыла по лрЬд$лы-ты на Траки* и Ма-
кедонии; а С. 3. отъ ДлпарШскы Алпы, д!>то с*
камъ краймор!я-та на Адр1атлческо море, съставля-
ваны вторыЙ планинскыЙ рядъ, съединяванъ въ Чер-
пж-Горж съ ряда на Стара-Плаюшж, който съ него
ся съедииява съ голЪмый рядъ на Алпы. Доспадагъ
(вет. Родопы) и Скардагъ сж издании отъ Старж-
Планинж; а на ряда Скардагъ иай-высокый вр'Ьхъ,
перечень ОрбЬлъ (Врьхъ-бЬлъ), има высочпнж 9
хыл. ногы. ТретШ планинскыЙ рядъ е и. Мецовска
(Пиндъ) 10. 3. провлачанъ пр^зъ Ю. Турцпж и цй-
лж Грьцнж отъ С. камъ 10. ОтдЪлны планины отъ
горни—ты рядове сж: Лахавъ (Оллмпъ) въ Тессалнж и
Хымара въ Ипиръ; а оть Старж-Планппж е Атонска
Свята-Гора въ ХалцпдШскый Полуостровъ. Оть три-
ты речены рядове ся д4ли земя-та на три язове: на
Черно море, дЪто ся влива Дунавъ съ голймы-ты сп
притоци; на отъ БЪло море, дйто ся влива Марица,
Струма и Саламбрш пзвирвана огь п. Мецовскж и npi>-
мииувана прйзъ Тессалнж; на огь Адр1атическо мо-
ре , д-Ьто ся влива Дрина, прЪкорявана Черна, и про-
хлаждвана Албания. Планины-ты пмжть много ру-
дита, останваны по'-много запустелы и непотребны
оть неучеше-то на жителе-ты; поляны гыздавы и по-
лета веема плодоносны, обаче зле разработвапы, пу-
щать по южны-ты м'Ьста всичкы-ты произведет, как-
то : дрьвепо масло, вино, жита, памукъ, чяфранъ,
тптюнь, орпзъ, анасонъ и былкы. Xpanenie-то на
бубы-ты, завъздеше-то на пчелы и добытъкъ врь-
вять добре, обаче ржкодел!е-то е малко и опреде-
лено въ неколко лица. Чрьвена-та прежда, нарич-
вана Едренска, н&какви губере и морокынскы-ты ва-
депы кожы сж своествепы ржкодел!я па Турция;
мЬстна-та тръгов1я ся врьтп собствено оть Xpnciig-
не-ты. Европейска Турцш има климата, въ обще бла-
горасворепъ (освень планпнекы-ты места), сладъкъ
п на-сждЪ здравъ; чюма-та что съсипва часто жи-
теле-ты не е лестна болесть, обаче ся пренася отъ
Егыпеть.
Наряда на съставляваны-ты области Евр.
Турция, и техно народонаселение.
О 6 .1 а с т и. Простр вз чет. лев. Народа- 0ms кой народ: колко население души.
1) Молдова 2) Н.<аг:я 3) Блзгарт 4} Срь61я 5) Босна съ Херирговинж и Тур. БроацИт . . 6) Румсмг 7) Македотя . . . . 8) Ллбшая . ... . Ипирг . ... . . 9) Тессал1л . . . 10) Острови-ти .... Черна-Гора . ... . 1,340 2,100 2,900 1,000 1,400 2,300 1,650 900 700 300 320 1,300,0001 Турци. 2,500,0001 Татаре. 3,000,0001Арнаута. 1,200,000 Бошмци. 2,000,000 Хр ъвати. 2,600.000 Башаре. 1,700, 000 1,000,000 ТЪы«и. Молдовласи. 500,000 Цинцарс. 350,000 Лрлямци. 150,000 Евреи. 2,000,000 50,000 500,000 1,000,000 300,000 200,000 5,300,000 800.000 2,000,000 3,000,000 100,000 250,000 350,000 50,000 100,000 300,000
14,910 90 ili ш 11- О X
15,000
Заб'ЬлЪж. Ебреи-ти живЪььть распрьснжто по всич-
кы-ты градове въ Евр. Турция», п почти вси врь-
тять тръговщинж. ТЪхныЙ полоть е Солунъ. А пакъ
Цигане-ти ся скытать отъ поло на поле съ шатры и
сж повече ковачи п корытаре. Има негд-b си и за-
селени по ийколко отъ тЬхъ.
295. КНЯЖЕСТВА МОЛДОВА и ВЛАХ1Я обе-
иать юговъсточно-то простирван!е на Карпатскы пла-
нпны: Молдова между Карпатскы и р. Пруть, а Вла-
х5я между Карпатскы и Дунавъ. Забыколены сж отъ
Галлпцйж, Бсссарабпж, Блъгарпж, Срьбпж, Упгариж
я Трансилванпж. Молдова има 1340 четвр. лев. а
Влах!я 2100. ДвЪ-ты зеин въ сЬверны-ты страны
сж плапинисты, край Дунавъ разлагатся распростра-
неви равнпща. Отъ мппералны-ты произведения и-
мжть само каменмж соль, намирванж веема иного, и
селитрж (поверджиле) пзважданж особено въ Мол-
довж. ПопрЪдЬлны р$кы, Пруть к малко Дунавъ,
прохлаждать Молдова; Олтъ или Алута, и Дупавъ
сж главпы-ты рйкы на Влахпж; между дв'Ь-ты зеки
прЪдЬлъ е рЪка Спретъ. Земя-та о и^-сжд'Ь чер-
ноземъ, а пе яко добрЪ разработена, пма здравъ
климатъ, изважда много всякакво жито и папуре,
конто ся главпа-та храпа па жителе-ты, п вино, я-
дрый и дробный добытъкъ ся въди мпого, има и го-
ры въ конто ся намирать много зв'Ьрове.
Жителе въ Молдовж ся полагать 1,300,000; въ
Влахпж 2,500,000. Тыя сж повыше Молдовапе и
Власи, пзрожденци па римскы-ты прЪселешя, конто
въведп тукъ Траялъ, въ 107 л. послЪ Р. X. оттова
тЪхлый языкъ е развалеяъ Латинскый, а двй-ты зе-
ми ся нарнчять по языка имъ Цара Руманяска, т. е.
Ринека земя. Тыя дрьжять Въсточнж Православпж вЬ-
рж, залЪгатся повече съ скотовъдство-то нежели съ
орачество-то. Отъ врЬмя-то на Едрепскый мпръ,
кога прЪмипжхж подъ покровителство на Россия,
npinxffi си собствоно свое управлеше. Господаре-ти,
или ВладЪтелпи-ти киязове. както въ Молдова так-
же и въ Влахи», пзбпратса изъ срЪдъ прпродпы-ты
жителе Бояре. Тыя сж задлъжени да плащать опрЪ-
д-Ьлеиж-тж давапь на Султана; Турца-ти н-Ьмжть прав-
да да ся заселвать пп въ едно отъ две-ты княже-
ства. Главки градове:
Яшь (45 хыл. ж.), .сЬдалищо на Кпяза, добъръ
тръговскый градъ, пма 60 црькви и 26 монастыре,
болшщж и лицей; прочютъ е по направеныЙ миръ
между Poccira и Турция въ 1791 л. Ботошавъ тръ-
говскый градъ, прп нЪмскы-ты прЪдЬлы (5 хыл. ж.).
Хушь, средиземный тръговскый градъ, населенъ по-
вече сь Блъгаре (2 хыл. ж.). Фокшапъ, тръговскый
градъ, всрЪдъ прйдЪла па две-ты княжества разло-
жеиъ, раздЬляванъ на Молдовский и Влашкый (6
хыл. ж.). Одобеще, прочютъ по кубавы-ты си ви-
на. Кятра, зпачптеленъ градсць спорядъ с^чванж-тж
боров» гор» (кыресте), съ koiato обрьщать голЪм»
тръговпж съ тукъ и ЦарЖградъ. Галаць, край Ду-
навъ, еднпчко пристанище па Молдова п спорядъ не-
го паЙ-тръговскыЙ градъ, л мЪсто стоварваше на
стокы-ты отъ BieiiHS за Цар!йградъ. Отъ 15 хыл. ж.
что има по'-мпого-то сж Блъгаре, конто си нм&ть
своп црькв.ь и училище. Тоя градъ е мйсто похра-
neiiie на Апрнлова, който сп пожря всичкый пмотъ
за наше просвищете. — Букурещь (90 хыл. ж.), cb-
далшце на Влашкый Князь п Митрополитъ, и най-
зпачителенъ по тръговшь-тж си что обрьща почти съ
цЪлж Европж, добрЬ съзиденъ градъ прохлаждванъ
прЬзъ срйдъ отъ р. Джнбавпцж; пма много црькви,
монастыре, болшщи, добро народно училище, ni-
колко Фабрики п веема хубаво накычепж гыздавж
чяршиж. Прочютъ е по мира между Турско и Poccii»
въ 1812 л. кога Poccia придобы Бессараб)!», та
Прутъ и краЙка-та часть па Дунавъ ся отрядихж
прйдЬлы между ппхъ. Въ никой градъ въ Европж
иЪма толко сь много колЪскы, колко въ Букурещь,
иассленъ повече съ Блъгарс, Грьцп и 1Н>мци. Въ
околлостп-ты му пма салханы, отъ конто излазя мно-
го говожда мась (червишь) и лой. Плуещь, при
Карпатскы плаппны, добр!» иаправепъ и тръговскый
градъ, разложеиъ ла равнище, съ 10хыл. ж. повече
прЪсслепцп отъ Сливеиъ. Александрия, тръговскый
градъ, паправепъ отъ нрЪселепци Свнщовцп въ 1829
л. съ 4 хыл. ж. пзважда доста масло, говеждж мась
п лой. Крайова, добр!» съзмдепъ п тръговскый градъ,
главепъ на Малкж-Влахйж (20 хыл. ж.). Окпа-Ма-
рс и Валена (съ по 3 хыл. ж.), прочютп спорядъ
пскопаванж-тж каменнж соль. Драгашапъ (1000ж.),
прочютъ по хубаво-то сп вино. Крайдупавскы град,
п съ карептнпы: Налагать (2 хыл. ж.), срЬща Вп-
дипъ. Могылпца срЬща Никополь. Зпмпичь, срЪща
Свищовъ. Гюрвевъ (10 хыл. ж.), добъръ тръговскый
градъ, ср1ща Рухчюкъ. Олтешща, срфща Тотро-
канъ, вгЬсто стоварвашо на соль-тж пзъ Влашко.
Каларашь (3 хыл. ж.) ср'Ьща Солистрж. Брама, пай-
главно-то пристанище па Влахпж, добрЪ съзпдепъ
и тръговскый градъ, ср’Ьща Мачииъ (25 хыл. ж.).
Исторлческо. Молдовласн-ти сж пародъ па ко-
гото языкъ-ть, пьрави-тн и лицегадаше-то потврь-
дявать, че пропсхожда отъ Римскы-ты прйеелешя,
конто Самодрьжець Траяпъ пратп въ Дакнж, за да
вардять Дупавскый край лротиво нападнуван’|Я-та на
Варваре-ты. Като отпждпхж нападпувашя-та на Ун-
пы-ты, Аваре-ты, Кумане-ты п Печеногы-ты, съ-
ставихжся па две Княжества: па Влахпж по вр’Ьмя-
то на Негра Бессараба, паречемъ Домну ал ЦърШ
Руманещп (Князь па Римскж-тж зеапж); на Молдо-
вж по врЬмя-то на Драга, наимепувапъ Домну ал
Цър’1й Молдова, отъ пмя-то парЪкж Молдовж, око-
ло ко1жто ся паселпхж. А зачтото бЬхж естествомъ
юпацп и бойливи паучнхжея военный рядъ оть Ра-
дула Негру и отъ Мареш, още прЪди да ся оспо-
В1жть въ Южнж Европж постоянны войскы. Молдова
ся нарпчя турскы офлякъ ейялегь и Богдаи1я, отъ
чслядио-то имя на кпязовс-ты и', оть конто едннъ
СтеФапь S', ся расчю въ историж-тх повыше отъ дру-
гы-ты. Кога Оттомапцп-тп влЪзохж въ Европейекж
Турцпж, Влашкый Князь Мирца Старый паправп за-
одно съ Султапъ Бсазнта Иядерила въ 1392 л. по-
чтепъ трактатъ, когото поднови послЪ на 1460 л.
Владулъ Е'. по врЪмя-тО на Моамста В', завладйгеля
па ЦарШградъ. Молдова послЪдува тоя прпмЪръ по-
вр-Ьмя-то па Сулеймана АС въ 1556 л. А господар-
ство-то Порты ся отряди на едиж малкж давань и
на оир^дЪлшпе-то Войводы или Господаре. Съ то-
ва достоинство ся патлъчявахж оть все Фапарютп-
тп нареквапп ЦарШградскы Грыщ, конто ставахж кня-
зове огь 1716 до 1821 л. кога княжествуваше-то имъ
прЪстанж съ опр'ЬдЬлеше-то на князь Ioanna Суца
и rpnropia Гкыка. НЬкои члепове наягЬстенп въ Бу-
курещкый, Акермаискый и Едренскый трактаты, прйд-
слЪдвахж за съставлеше-то на Органический Законъ,
что ся потврьдп въ 1830 л. кога стояше въ княже-
ства-та Русека войска (1828—1834 л.).
Любовь-та на народный языкъ породи около това
вр1змя склопеше на учете. Две пристанища, Брама
п Галаць, разгласих&ся свободны въ 1834 п 1836
л!)та. Две-ты впяжества задрьжять 12 хыл, войскаро
за вардеше па прМмы-ты. Годшпснъ приходъ [и-
мхть до 35 мил. тЬхпы грошове.
296. БЛЪГАРШ, иай-голйма п иай-паселепа о-
бласть оть вепчкы-ты другы въ Въс. Полуостровъ на
Европж, разложена е камъ С-Ьверъ въ голимый Бал-
канский рядъ, обема цЪ.ьь па ветхо вр1»ш долшж
Мпзпж п чясть па ПоитШскж Скытпж, прМЬляся камъ
Сйверъ огь Дунавъ, съставлявапъ тукъ здравы npi-
дйлы между Влашко п Росспж, камъ Въстокъ отъ
Черно море, камъ Югъ отъ Тракпж п Македония,
ОТЪ КОНГО СЯ ОтдЬля спорядъ ВСНЧКЖ-ТЖ СП Д1ЪЖН-
пж съ голЪмый и высокий рядъ па Старж-Плашии»,
нарнчвана отъ Евронейци-ты Балкапъ, и камъ Западъ
отъ Срьбпж, пма 2900 четвр. левгы пространство и
3 мил.жителе, пай-миого Блъгаре, поклошщи па Въс-
точпж Православия вЪрж, и нЪколко Турин и Татаре.
По'-яшогото р+)кы, что прохлаждать тжъъ зешж слаз-
ваны отъ брьда-та на Старж-Плашшж камъ СЪвернж
лосокж вливатся въ Дунавъ, огь конто по'-главпы сж:
Тпмокъ съставлявапа па доста разстояше камъ За-
падъ лр’Ьд’Ьлы-ты на Блъгарпж и Срьбпж и извир-
вана отъ Старж-Плашшж вжтр"6 вь Срьбпж; Ломъ,
Спбрпца, Искъръ, Впгь, Осьмь, съставлявапа огь
осень долчппкы, Янтра или Гетъръ, Кара-Лоэн» и
другы нйкоп; а Камчпкъ, протпчвана по'-южно л поч-
ти параллелпо съ Дунавъ, влпвася въ Черно море,
съставлявана отъ гол^мж и малкж Камчпкъ. Камъ
Западъ и Югъ вспчка-та страна на Блъгарпж ся прЪд-
ставлява веема плавшшета и камемлпва покрывала па-
сжд-b отъ лай-гжеты п на голЬмо разстояше продлъ-
жяваиы горы, отъ конто иай-главпа-та е Добрпца
(Дели-Ормапъ), простирвапа отъ Тотроканъ до Ма-
чпнъ, която пуща много дЪланы дрьва (кыресте),
горж наричваиы, чтото въ по'-главны-ты крайдунав-
скы градове ся правять всякотж годипж до 150 кры-
лачи, а пакъ въ Тулчж морскы кораби до 30 да
сбирать 15—20 хыл. кыла, освйнь това ходи и въ
Исмаплъ гора за до 100 хыл. карбовпы; а крайду-
иавска-та земя е повече равна, и корубеста и на-
мЪста валева като е родлива пдобро-плодоносна па
вепчко за потрЪбны-ты на человека. Огь земпы-ты
произведен!» пзважда: жито, доста за пр^храпвашо
на жителе-ты, хубаво вино, копринж, восъкъ, клъ-
чища, смрадликж, тптювь, жльтж боль и проч, отъ
ржкод^пс-то: сахляпы, мешины, пенове, губере,
селптрж л всякаквы желЪзны работы, има и трапи-
ща за каменны вжглпща. На дебелы-ты п' наши ся
кръмять много говеда, овцп и козы, конто пущать
хубаво масло, лой и масть, кожи, влъиж икозпнж,
жребятся хубавп и срьдчати KOuie; аизь гористы-ты
altera ся готжть, отъ самораслыЙ тамъ жълать много
пытовны п дивы Свини, отъ конто нзваждать кожи за
въ Францж; има запусгЬлы много рудпща и мппе-
ралны топлы и студены воды. Клпматъ-тъ ако и пз-
агЬнявапъ спорядъ различно-то положеше на м4 с та-
га повече е благорастворенъ п здравъ п пай-паче по
планннскы-ты мЬста; топлпна-та на вр'Ьмя-то е у-
жЬрена. Блъгаре-тд сж якы л юпаци, высокж и срйд-
шж врьсть человйцм, хубавцп, жпвни, гостещнемнп
и яко много работлпвп; языкъ-тъ что говорять чисто
и ясно гы доказва, че сж изрождепцп Славянски,
зачто пито едно отъ Слав. napivia е толко сь блп-
зо до майкж-тж колкото Блъгарско-то, и пай-даче
Старо-Планинско-то, което въ нзрекваше-то за чю-
до ся е уварди.ю не покжтмжто. Всякой едппъ отъ
тЬхъ има сводя собствепость и е ступашшъ на кж-
щж, шшж, Л031С н ливадж, конто уработва самъ сп
и плаща опрйдЪленх-тж десятник иа царщппж-тж,
като получява п еднаквж правдипж пр'йдъ закона.
Чясть отъ граждапци-ты ся залегать съ тръговйж па
м’Ьстпы произведЬшя, останжлп-ти, съ най-тяжкы-ты
занаяты, а селчяне-ты съ орачество и скотовъдство
като ся помппувать много по'-добрЪ отъ прьвпы-ты.
Отъ осповаше-то на Тапзимата (общеполезно Зако-
ноположеше) любовь-тж камъ народность гы подка-
пп да направить общи училища и да учять бащиный
сп языкъ като прйведохж иа него всякаквы кнпгы.
Тжтж зешж населявать: 2,500,000 Блъгаре отъ кон-
то 10 хыл. сж Павликяне и 50 хыл. Поыацп; 400
хыл. Турци; 50 хыл. Татаре пзъ Доброджж, Д'Ьто
има нЬколко Правое 1авш1 Блъгаре нареченя Гагаузи,
зачто говорять само Турскы; 50 хыл. Козаци Запо-
рожяпе; и 50 хыл. Ебреп, Армяпци и Цигане. Cpt-
диземни градовп сж:
Софш или Тр1ад1ща (60 хыл. ж. Блъгаре, Турин
и Ебреп), не далечь отъ лланпнж Витошь гжбавж съ
руды, единъ огь по'-хубавы-ты и главны-ты градове
въ Турско, пманъ по правда за столица па ц$лж Блъга-
рйж, разлоясонъ па приятно п лично поле прп р. Искъръ
п Нишявж, седалище Паши и Мптрополптъ; има чи-
сты и широки улицп, 8 црьквп, множество Турскы
джямш, добрЪ иаправены кжщп забыколспы отъ гыз-
давы градины и дрьв!е, добрнчко Блъгарско учили-
ще, всякаквы занаяты, голймж чяршпж и порутенж
ветхж тврьдншж. Вжтрй въ града има двЪ бани съ
минералпы воды, както и п’Ьколко на-блпзо изъ выть.
Околпостп-ты му сж пакычепы съ 12 монастыре отъ
конто по'-забйлЬжспы сж Св. 1оаплъ РылскыЙ п Св.
Архангеловъ. Софхйскый ейялегь обема 365 села все
Блъгарскы, н1колко огь жителе-ты па конто ся на-
ричять Шонн сир. Софцп. Ихлимапъ, далечь 10 ч.
отъ речепый камъ юговъстокъ, село прп Старж-Пла-
шшж възъ друма дЪто опйва въ Филибо пр£зъ клп-
сурж нарпчвапж Сулу-Дервептъ плп Траяповы Врата
(5 хыл. ж.). Берковца, далечь 15 ч. огь Софнж камъ
С$веръ, добъръ градъ разложепъ па единъ ржтъ, съ
8 хыл. ж. въ околносты-ты му има рудища за зла-
то. СЬрезппкъ, далечь 3 ч. отъ речепый камъ За-
падъ, село съ много Фабрпкы за губере и 5 хыл.
ж. поб'Ьгнжты отъ СЬрресъ. Мелковппкъ, камъ ci-
веръ отъ речемо-то, село съ 3 хыл. ж. и седалище
па Епископъ. Мусаво соло, прп р. Ппигявж, съ по-
рутопж тврьдншж п 2 хыл. ж. Нпшь, далечь 25 ч.
отъ Софпж, прп р. Нпшявж до прЪдЬлы—ты на Срь-
бпж, тръговскый градъ, забыколепъ съ двЪ тврьди-
пн, Пашовско и Мптрополнтско сЪдалпще; има 3
црьквп, училище, мытарство, и 50 хыл. ж. конто
обрыцать тръговнж съмЪстпы произведения, восъкъ,
копрпнж и проч. н'Ьколко ся работать и съ Вюпнж.
Косова, добъръ градець съ тврьдшпж п 3 жил. ж.
повыше лозаре; блпзо до пего е прочюто Коссово-
поле, д'Ьто въ 1389 л. стаил страшный бой между
Срьбы-ты п Султапъ Ажурата В', кога той завладЪ-
1(57
|.
I
||
тель ей намори тукъ смрьть-тж, чтото и до сега има
два стльпа съзпдспы отъ Турцп-ты съ человечески
главы за спомяиь на noOiaonocic-ro пмъ. Врана,
прп плашшж-тж, тръговскый градъ съ 4 хыл. ж. за-
лЬгвапы съ ковач ество. Пир отъ, турскы Шяркюй, да-
лечь 12 ч. отъ Нишь, ржкодЬпыЙ градъ; ила 2 црьк-
ви, Блъгарско училище, много Фабрики за пай-ху-
бавы тубере л 15 хыл. ж. Тукъ излазя и много кра-
сне'масло. Братца, далечь 16 ч. отъ речепый, добъръ
градъ до салы-ты полы на Балканъ, разложепъ па
едно радостлнво равппще; има 3 црькви; н^колко джя-
мйг, добры лозк, Блъгарско училище, сЬдалпце па
Еппскопъ, който жпвЬе въ Плевепъ, и 30 хыл. ж.
прЪхраншшы повече съ скотовъдство. Плевепъ, да-
лечь 12 ч. отъ речепый, градъ разложепъ па рав-
шпце, блпзо до р. Вптъ, прохлаждвапъ огь долчпн-
кж Изворъ; има еднж хубавж црьккж и Блъгарско
учнлшце. Въ недЪляпшый му пазарь ся продавать
много говеда и хубави коше. Тукъ излазя много во-
съкъ и смрадлпкж (30 хыл. ж.). Далечь 12 ч. отъ
него е Карлпковъ монастырь, забйл'Ьжптелесгь по вот-
хж-тж сп паправж. Ловичь, далечь 6 ч. отъ Пле-
вопъ, ржкодйлпый градъ прп Балканъ разложепъ и
прохлаждвапъ прЬзъ срЬдъ отъ Осыпь, па който и-
ма дрьвепъ гол’Ьмъ мостъ, сЬдалпще па Еппскопъ;
пма 7 црькви, две училища п 15 хыл. ж. конто сж
табацп, орачп и лозаре. БЬлпградчикъ, далечь 8ч.
отъ Впдшгь разложепъ па ржтъ градець съ тврьди-
ш.т, п 3 хыл. ж. повече Турцп. Троялъ, далечь 2
ч. отъ Ловичь, село разложено при Балкапъ край
Осынь; има црьквж, училище, женский метохъ съ
калугеркы, и заодно съ колыбы-ты, что сж пао-
коло пзъ плашшж-тж, съставлява 25 хыл. ж. орачп
п повече кераджш съ коше, та прйкарвать различны
стоки прЬзъ Балкапъ. Па-блпзо има монастырь иа-
реченъ Троянский. Етрополе, далечь 15 ч. отъЛо-
впчь, Фабричепъ градъ, разложепъ прп Балканъ н
прохлаягдванъ оть Вить; има 2 црысви, монастырь,
училище, много Фабрики отъ конто излазить най-ху-
бавн чрьвенн мешшш, ллатпа, тьнкы идеале и ис-
кусны контаре. Тетевенъ, далечь 4 ч. отъ речепый,
тръговско село, разложено въ едннъ длъбокъ хлъмъ,
прорйзвано прЪзъ срЪдъ отъ Б1>лый Осьмь; има црьк-
вж, училище, женский метохъ съ калугеркы, мо-
настырь и 6 хыл. ,ж. табацп и бояджш, а жены-ты
плепжть черапы. Около това село ся памира мно-
жество всякъкъвъ дивнчь. Трыюво пли Трапезпца,
при Янтрж (Тетъръ), извнрвапж паблизо изъБалканъ
я вливапж при село Повградъ въ Дунавъ, былъ е
единъ отъ столны-ты градове иа Блъгарскы-ты ца-
pie, д!>то сж ся коропясва.ш и похранявалп, разло-
женъ е на высокъ мысъ, образовувапъ отъ лакъ-
тушпе-то течете на Янтрж, крайщо-то па когото ся
нарпчя Кжсъ-Псаръ и най-высоко-то му Micro Чяи-
лж-Тепе, а па-срЪщж ся видять и до днесь разва-
лы-ты на Трапезпцж. Оть ветхы-ты му здашя ся
е увардпла само патр!аршеска-та црьква, сега Й1п-
тропол1'я. Въ тоя градъ жпв1ю Паша и Мптрополитъ,
нарпчватгь Екзархъ на цЪлж Блъгариж. Трыюво има
9 црьквп, две училища, Блъгарско и Грьцко, тЪ-
спы раскривеиы улпцп, прилпчнж чяршйж, хубавнч-
ко направепы една врьхъ другж кжщи. конто осо-
беио надвечерь имжть пастрьхшлй лзглядъ, и 30 хыл.
ж. повече заяаятцп и нйколко обрьщать тръговйж съ
Biemift, Влашко н ЦарШградъ. Въ околносты-ты му
излазя доста копрпиа. кожуха рек а стока и др. т. Има
кашлж п Пашалжкъ е съ 365 села. РЬка Яптра вле-
че златспъ пЪсъкъ. Камъ Въстокъ ‘/г ч. далечь отъ
Трыюво възъ дЪспый брйгт. на Янтрж е село Алба-
пасы (3aropie), разложено на едппъ ржтъ съ бла-
горастворенъ и сладъкъ въздухъ, дЪто ся жив'йяли
на ветхо врЬмя Блъгарскы-ты Болярци н ГолЬмцн.
чтото и до сега стоять развалы-ты отъ тВхпы-ты
1гЬкогажь великолепны палаты Въ това село венч-
кы-ты кжщи сж каменосъзидены, има 7 црьквп и
около 2 хыл. ж. Тукъ живЪе лйтемъ Трыювскый
Митрополнтъ. Около Трыюво има нЪколко големы
села, вредны съ тЬхны-ты колыбы да ся нарешжть
градове, населены само отъ Блъгаре залЬгваны по-
вече съ копрплж. Тыя сж: РЬховица, далечь 2 ч.
отъ Трьново камъ Въстокъ, прочюто село за педЪ-
ляпшый си пазарь па който ся продава много добы-
тъкъ; пма 2 црьквп, добро училище и 6 хыл. ж.
чясть отъ конто обрыцать тръговпж съ мЪстиы про-
изведения, а другы сж лозаре; Габрово, разложено
до Балкапъ, прохлаждвано прЪзъ ср'Ьдъ отъ 1етъръ
и съедппявапо съ 2 моста; има 3 црьквп, едно до-
брнчко училище и чясовппкъ на стлъпъ. Чясть отъ
жителе-ты му сж ковачи н править множество раз-
личны иожеве та гы разпасять на-сждЪ по Турско,
а другы сж дрьводЬлцп, сир. длъба!жть всякаквы дрь-
вепы сждове. На-близо има и трапища за каменны
вжглища. Всичкы-ты жителе на това село, заедно
съ прьснжты-ты колыбы изъ планпнж-тж, ся смЪтать
до 50 хыл. души. Габрово е мЪсто риждеше па А-
прплова; ЛЬсковоць подъ Албаяаскый ржтъ разло-
жено съ 10 хыл. ж. повече градпнаре, конто съ за-
наята сп ходить по различны чюжды мЪста. То има
црьквж и училище; Tptena, прп Ялтрж, съ црьквж,
училище и 5 хыл. ж. конто сж искусим кунописцн
и дрьводЬлци; ДрЪпово, разложено между две брь-
да, съ црьквж, училище и 6 хыл ж. нЪколко Тугрцп,
лозаре и дрьводйлцп; Елепа, разложено възъ едно
брьдо, има дв^ црьквп, добро училище и 7 хыл. ж.
КалпФарево съ црьквж и училище и 5 хыл. ж.—Зла-
тяца, далечь 17 ч. отъ Софпж ржкод^лный градъ
задъ плашшж-тж, пма доста Фабрики за губере и 5
хыл. ж. повече Турцп. Ппрдопъ, далечь 5 ч. огь
речепый, на хубаво mIjcto разложенъ градець; има
црьквж, училище, много Фабрики за копринены и
памучпы платна и 4 хыл. ж. Мирков о селце съ е-
дпж црьквнцж. Разградъ, прп р. Кара-Аомъ, градь
разложепъ па равппще; пма добр» чяршвж, црьквж,
учплйще п 10 хил. ж. одпа часть отъ конто ся за-
легать съ тръговпж на мйстны произведены. Па-
близо пма царски Фабрики за барутъ. Шумьнъ, е-
динъ оть наЙ-главны-ты градове па Блъгарпж, раз-
ложепъ подъ Балкапъ и обыколенъ съ якж тврьдп-
шж; има 2 црькви и 2 училища, хубавы чяршш и
пЪколко салханы. Тоя градъ е сЬдалище па Мп-
трополитъ пареченъ ПрЬславскый отъ близне-то село
ПрЪславж (Ескы-Стамболъ), въ старо время столн-
ченъ градъ. Отъ 50 хыл. ж. что пма часть сж Тур-
цп, Армяпци л Ебреп, конто ся помпнувать сътръ-
говмж п различны запаяты. Осмапъ-Пазаръ, славепъ
градъ съ 10 хыл. ж.. Турцп и Блъгаре, далечь 16
ч. отъ Шутить. Джумая, съ5хыл. ж. Турцп и Блъ-
гаре, црьквж и училище, прочютъ градъ по събпр-
вано-то въ пего тръговпще на 23 Апрплш. Провад1'я,
утврьденъ градъ, прп сдиотшж-тж сп р!жж, па npi-
ятко мЬсто разложепъ, пма 6 хыл. ж. повече Блъ-
гаре , црьквж л училище. Старика, градець при Бал-
капъ, блпзо до когото е Демиръ-Капш (Вратппкъ)
на пр!>д4лы-ты съ Тракпж вср'Ьдъ Балканский прЬ-
ходъ за Слпвспъ; има 3 хыл. ж. повече Блъгаре.
Пазарджпкъ, добъръ градець на Варненский пжть съ
тврьдишж, далечь 16 ч. отъ Шумьнъ; има 8 хыл.
ж. Турцп и Б.гьгаре, залЪгваны съ тръговпж па ма-
етны произведены. Баба-Дага, паблпзо до Дунавъ,
далечь 34 ч. отъ Шумьнъ, утврьденъ градъ и раз-
ложепъ въ еднж смрьдлпвж валевж, населенъ съ 15
хыл. ж. Турцп, Татаре, Блъгаре, Козацп и Армян-
ци, конто обрыцать добрж тръговпж п ся залегать
съ рыболовство пда събнрать морекж соль. Котель
пли Казань, село разложено въ балканскы-ты издан-
кы възъ прЪдЪлы-ты па Тракнж, далечь 20 ч. отъ
Шумьнъ; пма хубавж црьквж, 2 училища просты и
8 хыл. ж. конто ся залегать съ скотовъдство и ть-
чжпь абы. Котолъ о мЬсто рождешс па И. С. Сте-
Фшга Вогоридя, с era Мустешарь при Оттомаискж-
тж Портж. Па-блмзо пма пещерж наречешь Ныроць.
Жеравпа п Градець, села около Котель съ по едпж
црьквж п училище, п по 3 хыл. ж. съ мето залйг-
Banie какъ речепо-то. Крайдупавскы градове сж:
Видипъ, единъ огь пай-утврьдепы-ты и главны
градове въ Турско, разложенъ па едно рашшще срЪ-
ща’Налагать, Пашовско н Мптрополптско седалище;
има добро пристанище, хубавж чяршпж, строплшце
за крылачи и 40 хыл. ж. повече Турци, чясть отъ
конто обрыцать тръговпж съ вгЬстпы пропзведешя,
а другы-ты ся залегать съ различны запаяты. Вжтрй
въ тврьдлнгж-тж niaia iniro едпж хрпспяпскж кжщж,
освЪпь црьквж-тж имъ. Впдппци обдрьжявать и е-
дио малко училище. Надъ Видипъ пма единъ обгра-
депъ съ якж тврьдишж островъ Ада-Кале, блпзо прп
Рошявж въ Австрпж, за повыше усилвашо на гра-
да Флореитппъ, по'-камъ С. отъ Вндшгь пда-блпзо,
съ якж тврьдишж. Ломъ, врьху единъ ржгь разло-
женъ тръговскыЙ градъ при успето на еднопмпж-тж
ся рЪкж, далечь 12 ч. отъ Видипъ; има тврьдишж,
црьквж /училище п 8 хыл. ж. повече Турин. Тукъ
па-близо пма оставкы отъ ТраяповыЙ мостъ. Ни-
кополь, турскы Неболъ, далечь 30 ч. отъ речений
на высоко irhcTO разложенъ градъ съ якж тврьдишж,
конто ся затваря по обЪдъ ипладпя, ерйща Турпу-
СЬверппъ въ Влашко, славепъ градъ въ ветхо врЬ-
мя, ссга пспадпжлъ; има 2 хыл. ж. чясть отъ конто
сж Блъгаре съ едпж црьквпцж. Ветхы оставкы пма
еднж црьквж по Рямскж паправж, едпж чюшмж п мшъ-
го исиочюиепы камешш статуи. Далечь 4 ч. отъ
Ломъ е село Лозица, лрочюто спорядъ най-хубаво-
ТО СП ВИНО, съ хыдядо ж. Свищовъ, турскы Зпстс-
nic, далечь 48 ч. отъ Вядппъ, на двЪ ржтлины раз-
ложспъ тръговскыЙ градъ, ерйща Зимвичь; има до-
бро пристанище, строилпще за крылачи, 3 црьквп,
2 училища и 30 хыл. ж. Турци и Блъгаре, чясть
отъ конто ся залегать съ прЬшшувателнж тръговйж,
за ко1жто имжть доста магазш край Дунавъ, а останж-
ли-тп съ различны заиаяты и лоз!я. ЗабЪлЬжптеленъ е
по станжлый въ него мпръ между Турци и НЪлцн въ
1791 л. Руссе, турскы Рухчюкъ, далечь 12 ч. отъ
речепый, пай-добъръ и пай-тръговскый градъ въ Блъ-
гарпж, разложеиъ па стрьвпо мЪсто п уградемъ съ
тврьдшпж срЪща Гюрпево; пма добро пристанище,
строплище за крылачи, црьковж и добро училище,
хубавж чяршйж и 60 хыл. ж. Блъгаре, Турци, Ар-
мяпци и Ебреп, чясть отъ конто ся залегать съ upi-
мннувателнж тръговйж п съ маетны произведши, а
друзи-тп съ различны занааты. Тоя градъ е сЪда-
лшце иа Пашж и Епископъ, наречснъ Чрьвену отъ
близне-то село Чрьвеново, и мЪсто стоварваше иа
стоки—ты отъ В1енпж и Царгёградъ. Падь Руссе 3 ч.
далечь е село Красна, дЪто излазя мяккъ бЪлъ ка-
мыкъ, пздЬлвапъ па всякаквы работы и повыше на
еждове за прЪцйждаше па Дунавскж-тж мжтнж во-
дж. Долня РЪхова, добъръ градець, срЬща Олтенн-
цж, съ 5 хыл. ж. повече орачп и рыбаре. Тотро-
канъ, добъръ градець, м-Ьсто сговарваше на камеп-
пж-тж соль пзъ Влашко, съ 8 хыл. ж. орачп п ры-
баре. Дрпста, турскы Силистра далечь 24 ч. отъ
Руссо, ерйща Каралашь, на хубаво Micro разло-
женъ градъ съ добро пристанище и хубавж чяршйж,
ейда.шще иа Мптрополитъ съ црьквж и училище; и-
ма 40 хыл. ж. Турци, Блъгаре, Власи, Армяицп и
Ебреп, чясть отъ конто ся залегать съ тръговйж иа
мЬстпы произведены и съ градпнарство. По врЬмя-
то на поелйдшп бой между Россйж и Турско той сь
прЬтрьпя много злочеспя, чтото като го обладахж
Руссп-ти, дрьжяхж го четыре цЬлы годины, отъ кон-
то остапж одна нодоправепа великолепна црьква.
Близо Дрпстж е село Кичюкъ-Кайпарджикъ, заб'ЬлЬ-
жптелно по направеный мпръ въ 1774 л. между Рос-
ciis и Турско. Расова, добъръ градець, близо до
когото ся виждать още оставкы на Трояновъ зпдъ,
съ 4 хыл. ж. повече рыболовом. Черна-Вода, тур-
скы Ада-к1ой, село съ хылядо ж. главно прЬзъ го-
дины сн по стоварваше-то па стокы-ты огь ЦарШ-
градъ, и прочюто по мыслекый строй за прокоггь до
Кюстепджьъ да ся съединп съ Черно море. Хрь-
сово, утврьденъ градець съ 3 хыл. ж. Турцп, Вла-
сы и Блъгаре. Мачинъ, добъръ градъ далечь 36 ч.
отъ Дрпстж, срЪща Браыж; има еднж црьквж, учи-
лище и 4 хыл. ж. Турцп, Блъгаро и Власы. Да-
лечь отъ Мачинъ два чяса е село Каркалей, главный
полон, на Запорожяне-ты Козацн; пма црьквж съ
высокж звънилнпц.ъ и 2 хыл. ж. все рыболовцп. Сак-
чя, добъръ градець, съ 2 хыл. ж. Турин и Блъгаре,
конто врьтять тръговнж съ горж съ Исмаилъ. Тул-
чя, далечь 12 ч. отъ Мачинъ, на добро мЪсто раз-
ложепъ градъ, срЬща Исмаилъ; пма строплнще за
кораби, училище, хубавж чярш1ж и 15 хыл. ж. Тур-
цп, Блъгаре, Линоваие и Власы, залЪгваны съ мЪ-
стпж тръговпж. Солпна, прп само-то вл и ваше на Ду-
навъ въ Черно море; има высокъ стлъпъ усвЪтля-
вапъ пощемъ за улесняваше на кораби-ты п до хы-
лядо незадомепы жителе, управляваны отъ Россия.
Черноморски градове сж:
Кара-Керианъ по'-юговъсточно оть Баба-Дагж,
съ пристанище, якж тврьдшпж и 2 хыл. ж. Порти-
ца (Истрополь), градъ населенъ съ хылядо ж. по-
вече Татаре, блпзо до пего пма оставкы отъ Трая-
нов* зпдъ. Кюстенджя, разложепъ на нысъ м утврь-
денъ градець съ пристанище п населенъ съ 2 хыл.
ж. повече Татаре и Козацн, прочютъ по мыслепый
прокопъ. Малко по'-южно отъ горшй е село То-
ннсваръ, забЪл’Ьжително въ Рпмскж-тж история за
пспжждаше-то тужа на Римский поегь Овмдгя. Мап-
гал1я, населен* оть Блъгаре градъ, близо до кого-
то ся влива еднопмна рЪка, съ хылядо ж. Кара-Су
градець близо Кавариж, прочютъ по събирваны-ты
две тръговпща въ него на 10 Септомвр!я и 23 А-
прпл1Я, съ хылядо ж. Блъгаре и Татарс. Гылградъ
бурпу разложеиъ по'-южно оть Манга.йьк па едннъ
мысъ и утврьденъ градъ съ 1500 ж. повече Блъгаре.
Каварна, градъ разложеиъ по'-сйвсрпо отъ речений,
паселенъ съ 3 хыл. ж. повече Гагаузы. Варна (Вра-
на), разложеиъ при едпопмепъ заливъ, утврьденъ и
тръговскый градъ, близо когото ся влпва р. Варна
въ Черно море, съ распространено пристанище о-
баче малко задухио, Пашовско и Еппскопско седа-
лище; има 2 црьквщ добра, чяршпк и 25 хыл. ж. Тур-
ци, Блъгаре и Гагаузи, конто обрыцать голймж тръ-
говйж на йгЬстпы произведшая съ Блъгарпж и Ца-
р!йградъ. Повече отъ всичко ся пзпасять: кокошкы,
яйца, лой п говежда мась, сырешс и масло, кожи,
жито н вино. Тукъ има и консолы отъ различны Ев-
ропейски силы.
Исторпческо. Блъгаре-тп Финли ли сд или Сла-
вяне? учепп-ти ся лриппрахж за това много, безъ
да издирать и самы т£хъ. А спорядъ по'-повы исто-
рически издырвашя, н пспытвапш паправепы врьху
тоя народъ, ставать известии съ това имя отъ 127
годинъ прЪди Р. X. па было толко си много четки,
чтото отъ Кавказъ трьспли жилища въ Армения. При
нападваше-то имъ на Римскж-тж Самодрьжяв.ъ по
врЪмя-то па Юстишапа А', тихонь пачялыпкъ былъ
Блъгеръ, който съзпдилъ столный имъ градъ Блъ-
гары при р. Волгл, отгдЪто тыя, за да покажтжть
повече голЪшшж, започели да ся нарпчять Блъгаре.
А с«ыцс-то имъ имя Славяне ся забравпло на-сетнй
въ народа. Подъ прйдводнтслство па Аспаруха ся
заселихж около 679 л. край Дупавъ, и утврьдпхж
тамъ царство-то сп, отъ което много пжтп трппера
столлца-та и самодрьжява-та па Грько-Рлмляпе-ты.
Като бЪхж пдолопоклошщ HcnpbBt ся покрьстпхж съ
тухлый царь Богорпса около 861 л. като Кирнллъ п
МотодыЙ родомъ отъ Солупъ прйвсдохж за тйхъ Св.
Ппсашо па языка пмъ. СлАдъ падвпваше-то имъ оть
Ioanna Чимиского, въздвпгожхжся пакъ въ Македо-
нии съ Шишмапа, до войнж-тж по врЗшя-то па Ва-
сил!я В', въ 1018 л. която дрьжя 37 годппъ. По-
коренп изпово на Грьци-ты, усвободпхжся скоро
и утврьдихж ново царЛъо наречено Блъгаро-Влаш-
ко, кога имахж отсамъ и отвждъ Дунавъ управител-
пый языкъ БлъгарскыЙ, което съсппа Султапъ Беа-
зпть Л', въ 1396 л. ИЪколко врЪмя завпеяхж отъ
Срьб11ж. Дрпстократ1я-та имъ ся съсппа отъ вжтрЪш-
ны припирпп. Колкото ся теглп ссга за учеше-то
пмъ, това мЬсто ся брои днесь заедно съ повыше
образоваггы-ты, ОсвЪпь западны-ты Блъгаре при Фп-
лпбе и Никополь вспчкыЙ народъ слАдва въсточнж
Православпж вЬрж. Между тЬхъ ся напирать п irh-
ком Мусулмаие Помацп наречешь ЖпвЪьъть почти
въ цйлж ЕвропсЙскж Турциж ; прьенжти има въ Рос-
спж, Банатъ и Азпж. Всичко-то имъ множество стпг-
ва 6 мил. души.
297. КНЯЖЕСТВО СРББ1Я пр'Ьд’Ьлвапо камъ
3. отъ Боспж, камъ 10. отъ Длбанпж п Макодопнж,
камъ В. отъ Блъгарпж, и камъ С. огь Дунавъ, пма
пространство 1000 четвр. лев. п зешж черпоземъ,
повлечепж врядомъ огь Балкапскы-ты изданкы, гж-
бавы съ камеппы вжглшца п другы минералы, конто
чякать разработваше; прохлаждася отъ Дунавъ, Са-
вж, Ыоравж, Дрппж, и Тпмокъ, има клпматъ бла-
горастворенъ и сладъкъ. Земя-та е плодоносна та
ражда всякаквы пропзведешя, п покрыта повече съ
горы, дЪто ся гоять множество сшпга съ конто о-
брыцать голЪмж тръговп.у, въ НЪмско; намттратся и
вшого градины съ сливы. Жителе пма 1,200,000.
Срьбн-тн сж силнп, юпацп и бойлпвп человйцп, го-
ворить едпо napbrie отъ СлавяпскыЙ языкъ, и сж
вси отъ въсточнж Православпж црьквж. Правдшвы-
ты имъ ся утврьдепы на Едрспскый мнръ. ВладЪ-
телныЙ Князь СрьбскыЙ улравлява свое-то Княже-
ство безъ всякж смЬсж въ него на Султана, кому-
то ся плаща одна опр1д1лена давань. Иа Турцп не
е иростсио да ся заселявать въ Срьб1ж, обаче Сул-
танъ-тъ обдрьжя свопк войскж само въ крайдуиав-
скы-ты тврьдшш. Това княжество е разделено на
13 naxiii пли области. Има главны градове:
БЪлградъ, при влпваше-то па Савж въ Дунавъ, срЪ-
ща Австргйскый градъ Земопж, най-голЪмый и иай-
добрЪ съзиденый градъ въ Срьбпж, сЬдалшце на
Кпяза п Митрополита, съ еднж якж тврьдишж, вж-
тр! въ котжто ся нажирать 3 хыл. войскаре Турцп
съ Пашж; има 2 хубавы црькви, лицей, гылназйж,
духовно училище, голЪмж кпяжескж кнпгопечятшж,
чнталшце, добра чяршпж и 50 хыл. ж. конто обрь-
щать голЪмж тръговпж съ Вгеппж, Пещж и съ дру-
гы-ты близки градове на Австрйж. Бйлградъ е ail-
сто стоварваше на стокы-ты за Ыеннж; има и кон-
сулы отъ различны Европейски силы. Семендр!я пли
Св. Андрей, край Дунавъ, добъръ градъ съ тврьди-
шж и 15 хыл. ж. Кладово, тур. Фстпслямъ, край-
дунавскый градець съ тврьдишж и 3 хыл. ж. Ра-
дуеваць, край Дунавъ, съ карентинж и 2 хыл. ж.
Крагусваць, на приятно мЪсто разложепъ градъ всрйдъ
Срьбпж, напряжно сЬдалшце на Кпяза, съ 10 хыл.
ж. Пожяреваць, хубавъ градъ, лЪтно сврьталпще на
Кпяза, съ 8 хыл. ж. Мапаая, на ветхо вр!мя го-
лЬмъ и столиченъ градъ съ много княжески гробове,
а сега малъкъ градець съ црьквицж и 2 хыл. ж. Отъ
120 монастыре, пай-главпый о Лавра Студеннцка,
на р. Студешщж, съзиденъ отъ IB'. в'Ькъ. Алексе-
ница, малъкъ градъ, прп прЬдЬлы-ты на Блъгарйж,
не далечь отъ Ипшь, забЪлЬкителепъ по карентпнж-
тж сп, съ 3 хыл. ж.
Историческо. Срьби-ти сж Славяпско племя на-
селено пспрьво въ Саксонйж, О1гд1то сявъздвпгнж-
хж насрьдчеванп отъ примера иа Кроаты-ты, конто
самодрьжець Ираклый въ 620 л. баше въспр1ялъ бла-
госклонно, за да ся зясЪдпе на зешж-тж что тж дрь-
жяше. Срьбп-ти ся покрьстихж едновр’Ьмеяно съ Кро-
аты-ты, и населявахж осень по'-главны градове по
врЪмя-то на Константина Порфир огешгга, който имъ
казува имепа-та. СлтЬзохж п въ Боснж, котжто раз-
дЬлихж на Жупанш или епархш. Пародъ-тъ баше
съставопъ на царство управлявано отъ еднж челядь,
неизв1>степъ испрьво, завлад’Ьяиъ одновременно отъ
Блъгаре-ты по 923—949 л. Обаче около 1000 л.
Дели-Бросый като усвободп парода ся показа пачял-
нпкъ отъ прЪславлж-тж челядь на Немаштчя, която
кпажествува около два вЪка. Въ 1Д'. вЪкъ Срьб1я
бяше по врЪмя-то на Стефана Душяпа Сплного една
дрьжява распространена оть Адр!ятнческо до Черно
море, обаче ся съсппа отъ войнж-тж прп Косово-по-
ле въ 1389 л. Оттоманцп-ти завлад'йх.ъ до край зе-
мтж-тж въ'1495 л. А сл!>дъ сговора на Пожяре-
ваць въ 1718 л. конто при Кпяза Черни-Теория за-
врыиихж въ 1819л. да съставпхж княжество, прн-
позпато въ 1830 л. отъ Портж-тж и потврьдепо въ
1840 л. кога Bbcnpie Милоша сегашяый Князь А-
лександръ Черни-Георгтевичь. Подъ Оттоманско-то
Господарство ся породява благополучно Срьбтя и. е
благочестива. Обдрьжява 6 хыл. рядовнж войскж,
като има приходъ 500 хыл. «ранга.
298. БОСНА съставлява най-с+>верозападпж-тж
страна па всичко Турско царство въ Европж, ка-
то обема днесь собствено Боснж, Турскж Кроацнж
п область Херцеговипж, прЪд'Ьлвапа камъ С. отъ Австр.
СЛавоннж отъ когжто ся отдела отъ р. Савж и Ав.
Кроацпж, камъ В. ort Срьбпж и горнтж Албаннж,
камъ 10. съ Ав. Далмацнж и Албанпж, и камъ 3.
съ Ав. Далмацнж п Кроацнж; има пространство 1400
четвр. лев. ДинарШскы Алпы повлачваны отъ Ав. Дал-
мацйж камъ югозападнж посокж простирайся изъ цЪ-
лж Боснж та тж правять едиж on. иай-планинисты-ты
12
страны въ Турско покрыта отъ най-гжсты горы, за-
това земя-та и' е по'-добра за скотовъдство колкого
за орачество, прохлаждена отъ р. Савж, Санпж,
Врьбицж, Боснж п Дринж. Отъ скотовъдство-то по-
выше отъ всичко има коте, свили и овци, конто сж
главный поминокъ иа населены-ты въ Боснж пароды.
Оть овошкы има най-много сливы съ конто врьти го-
л^мж тръговйж. Отъ минералы~ты изважда само же-
лезо нскопавано отъ гукъ жив^яны-ты цигане. Жи-
теле въ Боснж ся броять 2 мил. повече отъ Въсточ-
нж Православнж в$рж, мЪколко оть западно-то ис-
повЪдаше и повыше оть */3 Моаметанци, между
конто ся сметать и много души благородны Бошпа-
ци. Главный поминокъ на жителе-ты е тръговш съ
мЪстпы произведения и тяжкы-ти занаяти. Тя е раз-
делена на 6 санджяци.
Главепъ градъ на цйлж область и седалище на
Пашж-тж е Босиа-СараЙ или Сараево, при р. Ми-
ляшкж вливанж въ р. Боснж, обграденъ съ 12 ногы
широк® тврьдпшж съзиденж ощо отъ Унгры-ты; има
единъ гол’Ьмъ сарай направепъ отъ Моамета В'. 100
джямш, 8 црьквп, широки улици, хубавы бани и
чярпни, добры ковачници за пушки и проч. Жителе
въ тоя градъ ся броять 85 хыл. повече Моаме-
тапци, конто обрьщать голЪмж тръговйж. Иа изъ
около него има доста лоз1'я, конто пущать хубаво
вино пивано съ голимо весел!е оть тукашны-ты Моа-
метанци. Тр^внинъ, гол’Ьмъ градъ, сЬдаляще па глав-
ный Боснанскый управитель съ 10 хыл. ж. Якса,
при р. Врьбицж, веема утврьденъ градъ, быль на
ветхо врЬмя столица па Боснапскы-ты хриспянскы
князове (5 хыл. ж.). Банялука, при р. Врьбпцж,
забыколеиъ съ тврьдпшж градъ, съ 20 хыл. ж. и то-
плы воды. Высоко, при р. Боснж, дЬто излазя мно-
го железо. Бродъ при р. Савж, срЪща Ав. Бродъ,
съ 5 хыл. ж. Тузла, добъръ градъ разложеиъ въ
еднж валевж, съ много трапшца за соль и 6 хыл.
ж. Изворникъ, при р. Дрпнж, съ 30 хыл. ж.
Историческо. Житсле-ти на Боспж сж родоиъ
Славяне, дошле съСрьбы-ты, говорятьпстый языкъ,
като посл’Ьдвахж политически-ты имъ пенадеждны
случкы, подвластни за нЪколко вр$мя на царство-то
имъ, посдЪ ся покорихж на Унгры-ты въ 1127 л.
и пакъ стаижхж независимы па 1370 л. обаче само
до войнж-тж при Косово-поле въ 1839 л. СлЪдъ
войнж-тж на Мохачь ся покорпхж до край на Пор-
тж-тж. Аристократ1я-та въспр!е Исламизма и пЪкои
си отъ яачялницп-ты ’ и дрьжять н до днесь ньравъ
и мысль независимы.
299. Въ санджякъ Херцеговинж (Ерцекъ) сж глав-
ки градове: Мбстаръ, при р. Нарентж, утврьденъ
градъ въ когото има ветхъ Римскый мостъ съ осемй
очи съзидены отъ мраморъ, съ добрж чяршпж и 8
хыл. ж. конто правять хубавы пушкы. ИевЪсична,
на высоко мЬсто съзиденъ градъ съ 3 хыл. ж. ТрЪб-
нища, при едпоимнж-тж си р$кж, веема утврьденъ
и главный градъ на Херцеговинж съ 4 хыл. ж. Ка-
стелново съ 6 хыл. ж.
Историческо. Херцеговци-ти сж Славянско пле-
мя дошле и ся памЪстнли въ едноимнж-тж область за-
едно съ Срьбы-ты, на конто послЪдвахж много пжти
ненадеждяы-ты политически случкы. Херцеговина,
както показва нймско-то имя, (което ще рече кня-
жество) связася сгЬгнжто съ НЪмскж-тж Дрьжявж.
Около 1Д'. вЪкъ ся откжеиж отъ Кроатско-то цар-
ство и ся съединн съ Боснж; а слЪдъ това около
поелйдшй в4къ ся разгласи отъ Фридерика Г. от-
делено княжество наречено извторъ на Св. Савы.
Трактатъ-гь на Карловець въ!699л. остави съврь-
шено тж1ж область на Моаиета В', който пр4дн то-
ва бяше is завлад’йлъ. Градъ Кастелново и яйкои
отстранены enapxin, конто б$хж отъ 1682 л. наВе-
иещянекж-тж републнкж, съставлявать сега единъ
д-Ьлъ па Далмацнж. Тыя ся броять до 300 хыл ду-
ши; Въсточпп-тн п западни-ти Хриспяие сж по'-
мпого оть Моаметапци-ты.
300. Камъ СЪверъ па Херцеговипж е Турека
Кроащя, населена цЪла отъ Хриспяне Славянский
родъ, залЪгваны съ скотовъдство и орачество. Глав-
ны градове има: Градишкж, Быхачь, Стара-Майданъ,
РЪхж, съ около по 6—7 хыл. ж.
Историческо. Кроати-ти (Хрьвати-ти) сж Сла-
вянско племя, дошло съ Срьбы-ты и ся би заедно
съ тЬхъ за утврьдеше-то на самодрьжеца Иракл1я отъ
Аваре-ты. Кога ся отдалечихж отъ плашшы-ты,
конто образявать спархиж Башж-Лукж, камъ С. на
Херцеговипж, наимепувахжея Хрьватп отъ Славян-
екж-тж рЬчь хрьбеть, сир Загорцм. Като ей покрь-
стихж съ княза си Порга, по врЪмя-то на Констан-
тина Логопата, лрппознахж около И', вйкъ кпяже-
ство-то на Великого Карла, и ся управлевахж лос-
лЬ нЪколко годппъ отъ своп князово п епископы подъ
покровнтелство па БизантШскы-ты самодрьжци. 0-
баче около съврынеше-то на JA'. вЬкъ сяпокорпхж
и ся прпбавнхж въ Уягарско-то царство. Повече отъ
тоя народъ ся напирать въ Ав. Кроацпж, дЪто ся
сметать 1,050,000 души. Оныя въ Турско стирать
до 200 хыл. Хрьватп-ти сж юиаци и работливи ла
ходять въ ЦарШградъ та ставать повыше орачи и гра-
динаре.
301. ТРАК1Я (Румелы), разложена юговъеточио
край останжлж-тж Европейскж Турция» пр’Ьд^ляся
камъ С. оть Блъгарнж съ голимый планинскый рядъ
па Балканы, камъ В. огь Черно море, БосФоръ, Мра-
морно море и Дарданелскый пролпвъ, камъ 10. оть
Бйло море (Архыпелагъ), камъ 3. отъ Македолнж,
обема 2300 четвр. лев. пространство и 2 мил. и 800
хыл. жителе, Турци, Блъгаре иГрьцп. Плаппна До-
спада гъ ся провлачя доста по пеьъ отгд1»то мзвирать
Арда (Арпасу), Тунджя, вливала въ Марицж, что
дохожда оть Балкань и тече прЪзъ срфдъ тжш о-
бласть,' вливана при Енесъ въ Б4ло море, като става
плавателма до Едрсне. Земя-та е намоста черноземъ
и пйгдЬ си камениста. Главны произведения пма жи-
та , оризъ, вино, копринж, хубаво желЪзо и ското-
въдство съ което храпи почти цЬлъ Цар1йградъ.
Най-главпый градъ въ Тракпж (Рунелы) п сто-
лица на всичкж Турскж Самодрьжявк е Цар^йградъ
(чясть на когото стой въ мАсто-то на ветхий Бп-
заицпж), разложепъ на чюдесно агйсто положеше при
ycTie-то на БосФОръ, съзиденъ испрьво въ 655 л.
пр’Ьди Р. X. отъ МегареЙского плъководца Бнзаита; а
въ 330 л. слЪдъ Р. X. Великий Копстаптинъ постави
тукъ испрьвЬ престола па Хрпспянство-то, и отто-
гась ся нарече Константинополь, привзетъ послЪ отъ
Моамета В', въ 1453 л. Турцн-ти го наричять Истлам-
болъ пли Стамболъ, сир. събраше или множество
в^рни, и Коистаптшпе' както ся вижда по надписы-
ты на пары-ты, най-паче по насЪчены-ты отъ Сул-
танъ Селима; има 850 хыл. ж. Турцп, Христ1яне,
Армянци и Ебреи. Състоп отъ 18 приград!Я, отъ
конто две сж на Аз1ятскхЪ-тж стран». Кжщи-ты му
сж повече дрьвены съ тЬсны, кривы и калин у-
лпцп; обградонъ е о три съ тврьдишж отъ 28 врат-
ira. Между здан1Я-та паЙ-до сто йнозаб'Ьл'Ьжителиы cs:
Ескы-СараЙ, или Султацскый дворъ, купъ к .мши съ
градины, обградепы съ высокъ зидъ. Главяо-то имъ
влазваше ся нарпчя Высока-Йорта, отгд^то-Турскый
Кабипетъ (СъвЪтъ) в щвялъ наименуванic-то си. Ая-
Соф1Я, сега джяяпя, напрежна съборна црьква, съ-
зидена отъ Юстшйапа въ 530 л. слЪдъ Р. X. Ахмегь-
джями, прп направж-тж на кокбто ся е труднлъ, като
простъ работнпкъ, Султанъ Ахнетъ; на Ать-Мей-
данъ ся нампра единъ обелискъ (Дикели-ташь) и два-
стлъпа. Отъ новы-ты паправы сж най-добры Сул-
танскый сарай при Чераганъ, и новый мость пр4зъ
Рожный заливъ отъ' Стамболъ до Галатж. Отъ при-
град1я-та сж по'-забйлйжителны: Галата, д4то сж
всичкы-ты тръговскы кжщп, и Пера (Крьстопжть),
дЬто живЬжть Европейскы-тп посланники. Ha-cpi-
щж тыя, край ЦарШградскыЙ Рожный заливъ, е Фи-
шеръ, Д'Ьто стой Вселенский Патр1архъ на Право-
славны-ты отъ Въсточпо-то псповЪдаше Хриспяне.
Тукъ има Патр1аршеска црьква и две училища. Въ
ЦаргЙградскы-ты околности сж: Tepania, лЪтпе Mi-
cro жшгЬяше на голЪмы-ты грьцкы Фамилш, и Бпокъ-
дере, дЪто живШть лЪтемъ посланшщи-ти; Ремисъ-
ЧеФликъ и Дауть-Паша, сж две мЪста съ кашлы.
Скюдарь, приград1е на Азиатский бр-Ьгъ, съ распро-
странены гробища. Царгёградъ, .съзнденъ отгорй на
7 ржтове, съ много-то си великолепны джямш, иа
конто мипарета-та сж златопокрыты, стлъпове, раз-
личны сараи разнесены съ градины и дрыне, виж-
дася отъ вънъ хубавъ и великолЪпенъ; и въ обще,
всичка-та тЬснина на БосФОръ иснокычена съ кжщи,
сараи, садимы и градины, села, горы, гыздавы хлъ-
мове и ливады, има иай-хубавъ и яастрьхный из-
гладь. Камъ 3. отъ ЦарШградъ сж: Селпврш, Пер-
ла, Люле-Бургасъ, отгдЬто излазать хубавы лулы,
Ескы-Баба, малкы градове съ Турци п Христшпе
и по 7—8 хыл. ж. Едрене (ветхый Орестый) раз-
ложепъ на равнище при Марицж и Тунджгж, далечь
48 ч. отъ столицж-тж, съзидепъ отъ Римского Само-
дрьжца Адр1ана, е вт'орыЙ градъ на Турскж-тж Са-
модрьжявж, былъ пейпа столица 94 годины до прив-
земаше-то на Цар1йградъ; има 120 хыл. ж. голймы
джявяи, пай-великолйпна отъ вспчкы-ты е па Сул-
танъ-Селима с$ 4 минарета, хубавы чяршш и дру-
гы направы, обградепъ съ тврьдпшж отъ Римско врй-
ма, прочютъ по иаправеный въ него ниръ между Рус-
ч^рнж и Турско на 1829 л. Тукъ стогжть Паша и Ыи-
^трополитъ, и Европейски консули. Хриспяне-ти и-
мжть 12 црьквн и едно училище. Жителе-ти му
сж: Турци, Блъгаре прйселени отъ Копрпвщицж,
Грьци, Армшщи и Ебреи, конто боравять тръговпж
съ мЬстны произведены, като донасять пай-мпого
стокы-ты си по водж отъ крайморскый градъ Енесъ. ,
Дрьжи 360 села въ конто излазя много копринж. Ди-
нотпка? при Марицж, утврьденъ градъ, седалище па
Ейпскопъ; има добрж чяршпж, коприпарпици и 20
хыл. ж. Турни и Грьци. Крддгь^Клисш, добъръ градъ
разложенъ до "плашшж-тж; пма црьквж, училище и
25 хыл. ж. Турци, Блъгаре, Ариянци и Ебреп, чясть
отъ конто обрыцать тръговпж съ мЪстны произведе-
шя, а остапжли“ти сж лозаре. МустаФа-Паша, ма-
лъкъ градъ прп Марицж съ единъ хубавъ каменный
мостъ на не1ж, наблизо до Едрене; има црьквж, у-
чилпще и 5 хыл. ж. Турци и Блъгаре. Черме, у-
тврьдепъ градъ съ 4 хыл. ж. Инджшг село при п.
Скомж, забЪлЬжено по оставкы-ты отъ длъгый зидъ
на Самодрьжца Анастасы, простирванъ отъ Черно
иоре до Мраморно. Ипсала, при Марицж, градець
разложенъ па еднж веселж полянж, съ хубавы па-
около градины и 5 хыл. ж. Турци и Хриспяпе. Ми-
галгара, Ибыпчя, Харманлш, РусюоЙ и АЙнаджикъ
сж подобии малкы градове съ по 2—3 хыл. жит.
Хаскюй, малъкъ градъ, съ црьквж, училище и 6
хыл. ж. повече Блъгаре. Узущ1жева, _селце раЗло-
жено на еднж распространенж полянж, прочюто по
яай-главно-то тръговище въ Турско, събирвапо на
15 Септемвр1я. Плотдшвъ, турскы Фи либо, най-
тръговскый градъ въ Турско посл-b ЦарШградъ, да-
лечь 80 ч, отъ него, разложенъ при Марицж на три
островрьхцы ржтове, вижданъ отъ далечь като гер-г
дамъ, сЪдалище на Пацпж и Мптрололптъ; има 40
хыл. ж. Турци, Блъгаре, Армянцп и Ебреи, чясть
огь конто обрыцать голЪмж тръговпж съ НЪмско и
съ цЬло Турско, а останжли-ти поминувать съ раз-
личны занаяты, 8 црьквп, 1 Павлеканскж, веема ху-
бавж чяршпж, единъ голЪмъ дрьвенъ мостъ, съеди-
пяванъ Карши-якж съ Пловд1евъ, и еднж болнпцж.
Главно-то произведете на 11ловд1евъ е оризъ~тъ.
Блатливы-ты му мЬста неизбежны за иеговы-ты по-
сЬвкы, докарвать много болести въ града. Всичкы-
тн му жителе сж дошляне оть околны-ты Блъгарскы-
села, засЪдени тукъ спорядъ цжвтЬвуванж-тж тръ-
говпж. Любовь-та камъ народный языкъ гы побуди
та почяжхж наскоро въ пЪколко црькви да служять
Славянски, и основам Блъгарско обще училище.
Станимайка, соло прочило по лроизведешя-та си:
копрййж, апасонъ, сосамъ и доста вино, Пма 3 црь-
кви, училище и 5 хыл. ж. пр'Ьселепци Грьци. На-
близо него пзъ плашшж-тж има нЪколко монастыре,
най-главный отъ конто е Бачковскый. Татаръ-Па-
зарджикъ, при Марпцж, тръговскый градъ, разло-
жепъ па едно равнище, далечь 6 ч. отъ Пловд1евъ;
има 2 црькви и училище. Главио-то му произве-
дшие е оризъ-гь, който быва по'-хубавъ отъ Плов-
д^евскый, та спорядъ чялтици-ты му въздухъ-тъ ста-
ва особепо л$темъ веема вредителепъ. Прочютъ е
по събпрано-то тръговище прЬзъ 1ун1я, наречено Ма-
рашь. Въ околмостп-ты му вадять доста селитр».
Има 10 хыл. ж. повече Турци. Костепець, до по-
лы-ты на Скомж плашшж разложепъ градъ, съ топлы
воды, на-близо до когбуо пзвпра р. Марпца. Пеще-
jpa градець, прочютъ по излазвапо-то въ него же-
лезо, съ 4 хыл. ж. Самоковъ, при р. Искъръ из-
впрвапа на-близо оть ржгь Чяочикъ, тръговскый градъ
разложепъ до пзданкы-ты на Рыла плапинж, сЬда-
лище па Архыерея; има 3 црькви, училище, п как-
то желЪзо-то е главпо-то му произведете, то ся
напирать доста впдни и маданы (самоковы). Жите-
ле-ти му сж сагЬтать до 10 хыл. Черпанъ, малъкъ
градъ разложепъ на равнище, съ црьквж, училище
и 8 хыл. ж. Турцп и Блъгаре, прочить по хуба-
вы-ты папицп что излазить въ него. Ескы-Загара
(ветхий Дёвелтъ). тръговскый градъ, разложепъ
стрьвно въ крайще-то иа распространено поле, което
пуща изобилио всякаквы1 произведсшя п най-паче пче-
ницж загарпж. Има 3 црькви, 2 училища, иного
мйднпкаре, нЪколко салханы, веема гыздавж чяршйж
и 25 хыл. ж. Турци, Блъгаре и Ебреи, чясть отъ
конто ся залегать съ тръговйж „а мЪстны произве-
дения, а останжлп-тп съ различны запаяты и лозы.
Ту кашка-та вода има доста раступепж /варь, оттова
лЪтемъ почти всичкы-тп страдать оть очиболте. По'-
главпы произведет па тоя градъ сж: рашя, копри-
па и щярлаганъ. Енн Загара, градець съ 6 хыл. ж.
Сливенъ, турскы Ислёапе', пай-ржкодЬлный градъ въ
Турско, разложеиъ до полы-ты на Балканъ, отгдй-
то ся сливать много рЪкыци та оттова ся е и на-
реклъ. Има 3 царски за сукна Фабрики, започнж-
ты испрьво отъ Добра ЖелЬскова, много витла (ма-
шины) за чесагпе па влъна-та и другы ржкод1шя,
3 црькви, 2 училища и 20 хыл. ж. Турци и Блъ-
гаре. Главпо-то .произведете на Сливенъ сж абы-
ты и льстри-ти губере, наречено ямболп, съ кон-
то Слпвнспци врьтять голФмж тръговйж повече съ Ца-
ргёградъ; зачто по другы вгЬста май не ся носи тЬх-
но-то тяжко и дебело сукно, та оттова жителе-ти
почижхж да ся залегать повыше съ зеины произве-
дет, както съ поейяше-то иа жльтж-тж боьъ и на
чрьницп-ты. Тоя градъ е прочютъ по излазваны-ты
въ него харйы желЪза за пушки, хубавый сахт!янъ,
и по събпраио-то въ пего тръговище на Спасовъ-
день. Чясть отъ жптеле-ты му въ 1829 л. сяпрЪ-
селихж въ Влашко на Плоещь и Браыж. Ямболъ
(ветхый Коргунъ) градъ разложеиъ на равшце и про-
хлаждвацъ прЪзъ ерйдъ отъ Тунджгж; има 2 црькви,
едно училище и 12 хыл. ж. Турци, Блъгаре и Ебреи,
чясть отъ конто ся залегать съ тръговйж па мЬстны
произведена, а останжли-тл съ орачество и ското-
въдство. Налпратся въ него и доста Фабрики за гу-
бере (яяболы), абы н сахт!яны. Карнабатъ, градець
разложеиъ на друма что отШва отъ Селпстрж въ Ца-
ргёградъ и Едрене; има црьквж и 7 хьЦ ж. Турци,
Ълъгаре и Ебреи. Айтосъ, на истый д^умъ, малъкъ
градъ, на-близо доЧерно море, съ 5 хыл. ж. Ка-
занлжкъ, на едно пр-Ьхубаво равнище разложенъ градъ,
не далечь отъ Балканъ, прохлаждаиъ прЪзъ срЬдъ
отъ р. Яшшж, вливанж на-близо въ Тупдянж; ила 4
црьквп, училище п 20 хыл. ж. Турци, Блъгаре и
Ебреп. Тоя градъ е накыченъ изъ около съ быстры
изворе п градины, плъны съвсякаквы овошкы итр!-
аидафилы, огь конто вадять гюлево масло, разпас-
вано по цЪлъ свЪтъ. Жптело-ти му ся залегать съ
тръговпж па мЬстиы пропзведещя п съ различны за-
нааты па живЬжть весла охално, като пмжть пай-
сладкж водж и гюлъ ракйж, едничкы нЬчта въ цЪло
Румелы. На-близо пма минералны воды, студены и
теплы; а въ Балканъ монастырь перечень Маглиш-
кыЙ, по близне-то едноимно село. Шипка, село до
полы-ты на Балканъ, съ црьквж и 2 хыл. ж. про-
чюты по бойлнвый илъ жпвотъ. Габарево, разложе-
но село въ Казанлжшко-то поле, съ црьквж, учи-
лище и 3 хыл. ж. залЪгваны повече съ орачество.
КалоФеръ, ‘Фабрично село, разложено въ единъ хлъмъ
съставляваиъ отъ изданкы-ты на близкий Балкапъ,
прохлаждвано прйзъ ср-Ьдъ отъ Тунджгж, извирванж
наблизо огь ржть Купень, основано огь КалиФеръ
Войвода, па когото гробъ-гь стой още край село-то;
има 3 црьквп, 3 женски метосы съкалугеркы, едно
весла добрф нарядено училище и 6 хыл. ж. чясть
отъ конто ся залегать съ тръгов1гж по ЦарШградъ,
а останжли-ти работать украйникъ (гайтанъ), най-
главно-то имъ ржкодЬл1е, за което имжть доста Чир-
кове край Тундж1ж. Малко по-изъ Балкапъ има мо-
настырь, нареченъ КалоФерскый. Карлово (ветхый
Сушица), Фабрнченъ градъ, при Старж-РЪкж, раз-
ложёйтГ'до полы-ты на Балканъ, врьхове-ти на ко-
гото сж покрыти съ вЪчны 'снЪгове, прохлаждванъ
отсжд'Ь съ изворны воды; има 2 црьквп, едно учи-
Сь>
187
лище, исладнжто оть прьвый сп р о сень цв-Ьгь, nt-
колко Фабрики за пьсгры тюлбепы, другы за сах-
тины и мешины и 15 хыл. ж. Турци, Блъгаре иЕ-
бреи, чясть оть конто ся залегать съ тръговйж по
Влашко и съ иАстны произвел ешя, а остаижлы-ты
съ различны занаяты и най-паче съ украйника, глав-
по-то имъ ржкодЫе, за което имжть доста Чиркове
край ptKS-тж. Карлово има много градины за всякаквы
овошкы и тр!андаФилы, отъ конто вадять доста гюле-
во масло, что съставлява главный поминокъ на тяж-
кы-ты му тръговци. Тоя градъ е прочютъ по не-
дйляшпый си пазарь, па когото дохождать жителе-
ти оть вспчкы-ты близки села та сп иакуиувать по-
трЪбны-ты. На-близо пзъ Балканъ Стара-Ptha обра-
зува водопадъ (сучюрумъ), павижданъ лйтемъ оть
Карловцп за разхлаждаше; има и топлы воды, на-
речены бани. Споредъ приказваше-то па жптеле-
ты, основатель на тоя градъ - былъ п!кой си Карлъ.
Сопотъ, турскы Акчя-клнси, Бйла-црьква, Фабрич-
но село разложено до Балканъ; има 3 црькви, у-
чилище, жепскыЙ метохъ съ калугеркы п 4 хыл. ж.
на конто главный поминокъ съставлява украЙникъ и
градннарство. Въ това село има Фабрик® за стъкля-
пы сждове и другы за пьстры тюлбепы. На-близо
въ планипж-тж има монастырь нареченъ Сопотскый*).
Яйииеле-ти вв Калоферъ, Карлово и Сопоте ото незгипйе другы
придобыточны занаяты ся дръжять здраво за работат'е-то на
украДмика, едма сбюка на epoeie обтакана само по крайща-та
на дрехы-ты, която отг день на день отпаднуаа спорядв кело-
трп>бпостъ-тж й па тпены-ты дрехы; затова добрю с да си ввз-
выькпи грыжгж-тж на земиы-ты произведем, за конто земя-та
и~млсто-то цмо сж веема пргяткы, сир. да нааыжть инея св
чрьници, жльтж и чръвенж 6oim, барабоЯ, чюкундуръ, анасонв,
да удобрять купанъ-тж на тр1акда</>илы~ты чтото да не изев-
тувать, да завпдлть пчелы и другы такывы, конто стмижть па-
ры вв цллж Европж, че св пиьхнж-тж горкл вваг^ж могзмпъ да
етигнжтв да мриктз отгладп. Всякой, като гляда сезашно-то,
колее размысли и за бждм-то. Дато тжтв имв еж плвны града-
. ’»' л Хаджяръ, село разложено въ единъ хлъмъ всрЪдъ
горд Караджадагъ, съ хубавж црьквж, учи.ппцо и
3 хыл. ж. конто работать шяякь и всичкы-ты сж аба-
джш. Клп^ура, село разложено въ пздапкы-ты на
Балканъ, съ црьквж н училище и 4 хыл. ж. повече
овчяре. Копр и в щи ца, турскы Аврадаланъ, женено-
иоле, село разложено въ единъ хлъмъ срЪдъ Бал-
канъ, прохлаждаио отъ нЬколко долчинкы, сливаны
оть плапинж-тж, по’-главпа-та на конто ся наричя
Тополка, извирвана оть горд Бунатж. Има 2 хуба-
вы црькви, едно училище и 5 хыл. ж. часть отъ
конто обрыцать тръговпж съ овцЬ за въ Цар1йградъ,
а другы-тн служить за помощиицп на тЬхпы-ты въ
Филибе п Едрене Беглпкчш. Главпо-то произведемте
въ това село сж чер‘йпи-ти, който тукапшы-ты же-
ны нлепжть веема бръзо, па валять и пьстры плъ-
стове. Иа долчинкы-ты пма гсЬколко мостчета, по-
выше камениы, конто съединявать улици-ты изъ се-
ло-то. Паиагюрпще, турскы Отлукъ-кюй, село раз-
ложено' въ еднж валевж,. пе далечь отъ Доснадагъ,
прохлаждвано оть р. Лудж-Яиж, вливапж прп Т. Па-
зарджикъ въ Маряцж. Има црьквж, училище и 6
хыл. ж. конто ся залегать съ овчярство, а жены-ты
работать щяшчт^ парпчвалъ бйло. Тукашна-та за пи-
Tie водж е чрьвеникава. Изъ друма отъ Филибе до
Карлово по'-главны села сж: Каратопракъ съ црьквж
и училище, прЪхвалпо особепо за чернозема дЬто
става веема хубава загары^ съ 2 хыл. ж. Джбете
и Михылце, съ по еднж црьквж, училище и по 1500
ж. все орачп. КраЙморскы градове:
Месевр1я, край Черно море разложенъ градъ па
мысь, съ малко пристанище, 6 црькви и училище.
Въ ветхж-тл, порутенж црьквж, намирася гробъ-тъ
пы-ты са овошкы, та още j слепы. да гы п.дятк дмця-тл «МВ п
гежятв цюло лито oms тр/ьекж, не с ли яо-добрп да гы иско-
ренять . и на-.шъсто пчьхь да нпс№<.пть чрь/iuiw ? канва об.ичи
чип овошкы f
189
МарФЫ, дыцергж ла самодрьжець Кантакузшю, женж
на Блъгарского Княза Димитр1я Александровичи. Тоя
градъ има 6 хыл. ж. Турци и Грьци, чясть огь ком-
то ся зал’Ьгать съ тръговпж на дрьва и рыболовство.
Бургасъ, прп заливъ, съ 6 хыл. ж. Турци и Грьци,
искусны корабере. Созополь, при едиоямный си за-
ливъ, съ удобно пристанище и 5 хыл. ж. Турця и
Грьци, корабере и рыбаре. Мангал1Я, градець съ
пристанище и 3 хыл. ж. Ахыло, при заливъ, сЪ-
далшце на Митрополита», съ 6 црьквп и 12 хыл.
ж. Турци и Грьци, корабере и рыболовцп. Дерконъ,
пусть градъ, на-близо до ЦарШградъ, съ 2 хыл. ж.
Малко Чекмедже, градець разложенъ при Мраморно
море, и Гол'Ьмо Чекмедже, исто градець прп у спе-
то на р. Атиръ, вливанж въ Мраморпо море, на котж-
то има ветхы камеппы мостове; жителе-ти имъ сж
рыболовцп. Ираклы, порутенъ градець при Мрамор-
по море, сЬдалпще па Митрополита., коЙто живЬе
въ ЦарШградъ, съ 3 хыл. ж. Турци и Грьци. Ро-
дрскг, турскы Текыръ-дага, при исто-то море, ci-
далище на Архыепископъ, съ 7 хыл. ж. дошляне отъ
о-въ Самосъ, конто обрыцать тръговйж съ мЪстпы про-
изведен1я. Гелиболъ, утврьденъ и добрй съзпденъ
градъ, разложенъ па мыса между Мраморно и БЪ-
ло море, седалище па Епископъ, съ двЪ разшпре-
ны пристанища. Оть Бпзанпйскы-ты mt ста тоя градъ
е прнвзелъ испрьво сынъ му на Орханъ Сюлейнана
въ 1357 л. въ когото ся нампрать още отъ ветхо
вр-Ьмя магазш; има 25 хыл. ж. Турци, Грьци и Е-
бреи. Край Дарданелскый проливъ, турскы Чяиакъ-
Калс, пма нЪколко тврьдшш, пай-главпа-та отъ ко-
нто е Кылптъ-улъ-Бахаръ. Енесъ, прп едноимпый
заливъ, разложенъ градъ до успе-то на Марицж въ
Bt.io море, съ удобно пристанище п 10 хыл. ж.
Турци п Грьцп, конто обрыцать гол’Ьмж тръговпж
съ селскы произведения, сваляны отьЕдрепе по Ма-
рицж. Тукъ има и консулп оть .различны Европей-
ски силы.
302. МАКЕДОНИЯ (Филива-Вилаетк), простира-
на камъ 10. по планинскый рядъ иа п. Орбйлъ, е
плодоносна, богата и гыздава область на Оттоман-
ско-то царство въ Европж, пр'ЬдЪлвана камъ С. отъ
Срьбнж и Блъгарпж, камъ В. съТракпж, отдЬлява-
нж отъ пень съ п. Рылж п р. Кара-су и Б$ло мо-
ре, камъ 10. отъ Тессалпж отдАляванж отъ иехж съ
п. Олимбъ, и камъ 3. отъ Ипиръ п Албания, чясть
отъ конто ся отдЪля съ планинскый рядъ на Пиндъ,
обема ц4ла 1650 четвр. лев. и 1,700,000 ж. Тур-
ин, Блъгаре, Грьци, Цшщаре и Ебреи. Земя-та на
тж!ж область прохлаждвана отъ множество рЪкы и
долчипкы врьвяпы вси по юговъсточнА посокж, по'~
главны отъ конто сж: Струма, Вардаръ, Лудый и
Неста, представ,тявася една отъ по'-плодоносны-ты
и по'-родливы-ты въ Турско, като изважда доста жи-
та, оризъ, памукъ, дрьйено масло, вино, копринж,
медъ, титюнъ, много южны плодове ивсякаквы про-
изведен1Я. На ветхо врЪмя е была прочюта тая о-
бласть й по рудища-та въ neix за злато и сребро и
като отечество на много челов^цн славны и великы.
Сега ся дЪли на 4 санджяци.
Главный градъ па область-тж е Солунъ, грьцкы
Тессалоникъ, турскы Селеникъ, при едпоимный си
заливъ ппланинж Кортйж, многолюденъ, тръговскый
и утврьденъ, сЬдалшце на Папиж и Митрополитъ, и
на различны Европейски консулы, съ добро приста-
нище и 80 Хыл., ж. нолвпна-та отъ конто сж Турци,
Блъгаре, Грьци, Армянин и Френци, а остапжли-тп
35 хыл. Ебреи. НослЬдни-ти имжть тукъ Синагога
съ училище, въ което ся намирать 200 учителе и
1000 ученици. Л Грьци-тп имжть 4 црькви, 2 у-
чилкща и еДпЖ Книгопечятшж. Чясть отъ жптеле-ты
обрыцать голЪмж тръговйж на мЪстны произведения
съ ЦарШградъ, а другы-ти ся помипувать съ раз-
личны ржкодАлш и занаяты. До полы-ты па планп-
нж Верный разложепъ е КараФеръ, славеиЪ "градъ
на ветхо врЪмя по жив1яте-то въ него на Апосто-
ла Павла, сега сЪдалище на Архыепнскопъ и съ 10
хыл. ж. залЬгваны иа тръговпж н clonic оризъ; въ
околностп-ты му цЪпять хубавы шярекы мраморе по-
хватны за всяка» въпкаппгж направж. Гснидже Вар-
даръ, при едноимнж р!кж, съ 10 хыл.'ж. ~ който ся
залегать повече съ cianie-io на памука и титюня,
който ся пма за най-хубавъ въ цЬлж Европж, за-
насванъ на много м!ста за тръговщинж. Иа-близо
сж развал ы-ты на градъ Пеллж, столица-та на вет-
хы-ты Македонски uapie и отечина па Великого А-
лександра. Водима, при р. Быстрпцж разложепъ ху-
бавъ градъ, сйдалпще иа Епископъ, съ много па-
мучници, копринарнмци и 12 хыл. ж. конто с1хжть още
и доста титюнь около пего. Старакынъ, турскы И-
щппъ, по'-сЬверно отъ Водинж, на еднж высочинж
разложепъ утврьденъ градъ, седалище на Епископъ,
съ 6 хыл. ж. зал!гваны пай-иного на различны ра-
боты отъ железо. Мехошя, градець далечь 10 ч.
отъ Неврокопъ, съ 3 хыл. ж. главепъ на Разлогь,.
което е поляна обыколена огь изданкы-ты на п. Ры-
лж и накыченж съ около 15 села все Блъгарскы, пай-
главпо-то огь конто ся нарпчя Банско съ топлы во-
ды и 6 хыл. ж. тръговцп, поемнпцп и орачп. Ве-
лессъ, турскы Кюпрюлы, прп р. Вардаръ разложепъ
градъ, съ црьквж, училище, каменный мостъ и 7
хыл. ж. Турцп, Блъгаре и Грьци, повече градпнаре.
ПрилЪпъ, разложепъ въ валевж малъкъ и утврьденъ
градъ, прочютъ по тръговшце-то сп събмрвано на
25 Септемвр1я и отечина на Краля Марка, съ 6 хыл.
ж. Бытол1я (обитель) или Монастырь, при р. Ерпгонъ
до с1веровъсточиы-ты полы на Пиндъ съ еднж по-
рутенж тврьдпн1ж и 18 хыл. ж. повече Блъгаре и
Цпнцаре, залЪгвапы съ сйяте-то па памука. Ка-
стор1я, при едноимно—то си езеро, сЪдалпще наели-
скопъ, ci. много црьквп, хубавж чяршпж и 15 хыл.
ж. повече Турци и Ебреп. Сатица, добр'Ь напра-
венъ градъ съ хубаво грьцко училище и 6 хыл. ж.
Камъ С. па Македония между Вардаръ и Стру-
иж ся нажирать слЪдпи-тп главки градове:
Скоп!я, т. Искюпъ, възъ дЬсиый брЬгъ на Вар-
даръ, далечь 45 ч. отъ Солунъ, па хубаво и ве-
село мЪсто разложенъ градъ, прочютъ па ветхо врЬ-
мя за великол’Ьлны-ты си сграды и храмове, седа-
лище на Пацпж и Лрхыепископъ; има якж тврьдишж,
камепосъзиденж чяршпж., ревнивы разходкы, пЪколко
црькви, училище и 12 хыл. ж. Кумановог сЬво-
въсточпо оть Скопи» разложенъ градець, при еднж
долчиикж отъ Вардаръ, съ 10 хыл. ж. Крлкаиъ-
Дере, при пзвора на Вадаръ, разложенъ градець
вср-Ьдъ плапины и чясты горы, около конто ся за-
гнЬздавать по нЪвгажь влъхвы и оберпици, съ 5 хыл.
ж. Кюстенди4Ъ3 значителенъ и утврьденъ градъ, раз-
ложенъ при полы-ты на ОрбЬлъ, сЬдалище на Епи-
скопъ; има много топлы воды въ него и 10 хыл. ж.
чясть тръговци, а останжли-ти занаятци, повечето
Турци. Душшца, утврьденъ градъ, при п. Скомж,
прохлажданъ прЪзъ срЪдъ отъ р. Струня, съ 4 хыл.
; ж. повече рударе. Струмица на едпж высочинж раз-
ложено село, сЬдалище на Епископъ и 1500 ж. по-
. вече Турци. Каратова, между высокы плапины раз-
ложенъ градъ, съ нЬколко црькви и 5 хыл. ж. за-
лЬгваны на различны искусны работы отъ железо,
изваждвапо доста отъ п. Рылж. Меленикъ, тръгов-
скыЙ градъ, отвждт» р. Струив, седалище на Ар-
хыеппскопъ и съ 6 хыл. ж. залЪгваиы повече съ
тръговйж и коприпж. Камъ С. оть речепый градъ е
Рылскый монастырь Св. Ioanna, всрЪдъ Рылж пла-
иинж разложенъ при вливаше-то на р. Друшлевицж
въ рЪкж Рылж. Певрокопъ, при р. Поить, далечь
16 ч. отъСЬрресъ, разложенъ всрЪдъ горы градъ съ
широк» чяршпж и 2 хыл. ж. прочютъ по събирвано-
то тръговище на 15 Августа. Драма, утврьденъ градъ,,
разложеиъ при полы-ты иа и. Паш ей съ 10 хыл. ж.
копто събирать много тнтюнь отъ околны-ты села.
Малко юговъсточно отъ него е быль еднажь прочю-
тый градъ Филиппе, така нарсчеиъ отъ Македонско-
го царя Филиппа, досгойнъ запомнувашо въ псто-
pirifi-тж за случепый при него страшен ь и кръвавъ
бой между Брута и Maj ка Аитоиш 42 годпны ирЪдп
Р<Х. во когото н ся съсппа оттогась силиа-та Рпм-
ска република; въ него 53 годинъ сл'Ьдъ Р. X. А-
постолъ Панель въздвпгнж хриепянекж црьквж камъ
коькто иелраща и едно отъ святы-ты си послашя, а
сега е малко селце около което сЬ1жть доста тп-
тюнь и оризъ. СЙрресъ, гол!мъ тръговскый градъ,
разложеиъ иа едно гыздаво и плодоносно эгйсто, да-
лечь 18 ч. отъ Солунъ, при р. Поить, добр! съзн-
дснъ, седалище иа Паши» н Митрополиты има едно
приград!е, нЬколко црькви, хубавы чяршш, грьцко
училище, много заведены за памукъ, тнтюнь, кожи
и памучны платиа, съ конто обрыца добрж тръговпж
съ Европж и Малкк-Азна». Въ околносты-ты му ся
ражда най-много и иаЙ-хубавыЙ памукъ въ ЕвронеЙ-
екж Турция» отъ когото отШвать всяка годинж по-
выше отъ 25 хыл. товаре въ Австрия я Францж.
Жителе въ него ся смЬтать 40 хыл. повыше Блъга-
ре, я->ци и нЬкон, Турци и Ебреи; около града н-
ма добры ло31я и градины съ хубавы кжщп Д'Ьто
обыкновено жнвЬгжть лЪтемъ по'-имотпи-тп отъ ;кп-
теле-ты та отбЪгпувать болестныЙ въздухъ па града
что влада тукъ цЪлы м!сяцп. Сина, градець по'-
въеточно отъ СЪрресъ съ 2 хыл. ж. мЪсто рожде-
ние иа голимый банкерннъ Сина въ BieiuiA. Край-
морскы градове:
Канала, срЬща о-въ Тассо, съ заливъ и тврь-
дшшб, съзиденА испрьвно, съ малко пристанище и
3 хыл ж. конто обрьщать тръговйж съ тнтюнь, па-
мукъ, дрьвено масло и другы и!стпы мропзведошя.
13
Близо до Солупъ, и между едноимный пеговъ заливъ
и Струмскый или Контессж е ХалцидШскый Полуо-
стровт.’, издаванъ три зенин язьщи въ БЬло море (Ар-
хыпелагъ), по'-въсточный отъ конто ся нарпчя пла-
ннна Атонска пли Свята-Гора, высока 4260 ногы оть
морскж-тж равнин,ь, на кшжто ся напирать 22 Пра-
вославны мио станы и множество отсранены келш п
скытове съ 8 хыл. души калугере. Веи монастыре
сж Грьцкы освЪпь 2 Славяискы, глава на конто е
Цар!йградскый Патр5архъ. Главио-то нЪсто е Kapia,
или Протатонъ. НаЙ-голЬми отъ иностаиы-ты сж:
Лавра на Св. Атанас!» и Ватопедскый. Алабара,
камь въеточны-ты полы на п. Атонскж, утврьдено
съзиденъ градець съ пристанище, населенъ съ по-
вече отъ 500 души калугере.
303. АЛБАШЯ (Ветха Блъгар!я). Собствено или
горня Албашя ся прЪдЬля камъ С. оть Боснж, Чер-
нж-Горж и Ав. Далмация, камъ В. отъ Срьбпж п
Македонпж, камъ Ю. отъ Ипиръ отъ ко1жто 1ж от-
делять планпна Хымара и р. Боюса, и камъ 3. отъ
Адр!атическо иоре, обема 900 четвр. лев. и 1 мил.
ж. повечето Албании (Арнаути) Моаметанцн съ ni-
колко последователе на Въсточно-то Православно и
Римскокатолическо-то псповЪдашя, нЬкодко Блъгаре,
Грьци и Ципцаре, конто жшЯижть въ особиты гра-
дове и села. Глувотскы планины ся простирать по
сЪверовъсточпы-ты пр’ЬдЬлы на область-тж, высоки
9 хыл. ногы, и !Ж отделять отъ Срьбпж; а малко
южно ся провлачя планпна Краста оть когжто ся про-
стирать много и чясты издании почти по цЪлж область
като 1ж начинвать еднж отъ по'-плапинпсты-ты и го-
ристы мЪста въ Европейскж Турция, между конто
ся напирать на-сждЪ пространны и гыздавы полета
ножны и за поейваше. А отъ многото рйкы что
прохлаждать область-тж и ся вливать вси въ Адр!а-
тическо море по'-главны сж: Врьбана или Бойяна,
Б4ла и Черна Дрина, Спирнаца, Искумъ, Бератпнъ
прохлажданъ г. Бератъ, и Боюса. По'-голЪма-та стра-
на на А тбапиж е покрыта съ цвЪтны и дебелы паши
ножны за всяко скотовъдство; а въ топлы-ты и' по-
лета распять добрЪ: маслина, памукъ, лоза, чрь-
ипца, жита и множество отъ южны-ты плодове доста
за потр!бы-ты на тадашлы-ты жителе. Всичка-та
область садили на'6 санджяци, подраздЪляваны на
воЙводства.
Главный градъ на горшж Албания» и сЪдалище
на силный Искендерскый Паипж е Шкодра, при юго-
западный край на Боянско или Шкодранско езеро,
утврьденъ и хубаво направенъ градъ, седалище и на
Епископъ; има две прпград’ш: Драго и Гюлбахче,
добры постлапы улицн, хубавы кжщи повече дрь-
вены, много джямш, иЬколко црькви, училище, дрь-
венъ мостъ нар. Врьбанж, врьвянж пр'Ьзъ срЪдъ пе-
го, Фабрики за добры оржжйг, шпаны за най-добры
и пай-хубавы въ цЪлж Европейскж Турция, таба-
ханы, стронлпща за ладш и 25 хыл. ж. конто обрь-
щать голЬмж тръговпж съ горж, рыбж и другы про-
изведения, годшмно тръговпще, на което ходить много
отъ Албания, Боснж и Срьбнж. При исто-то Бо-
янско езеро е и малкый утврьденый градъ Живакъ.
Дулсшгь, при Адр1атическо море, далечь 9 ч. юго-
въсточно отъ Шкодрж, съ якж тврьдишж, сЬдалпще
на Епископъ отъ 3. црьквж и 8 хыл. ж. повече ГЪ-
гы Албанци наЙ-много влъхви. Подгорица, при р.
МорЪкж, малъкъ градъ, близо до Черногорскы-ты
прЪдблы, съ 3 хыл. ж. Ипекъ, при Бйлж Дринж,
населенъ градъ съ Албанци Православны и нЪколко
Моаметашш; има якж тврьдишж и 4 жыл. ж. Якова,
утврьденъ градъ, разложенъ врьхъ едпж планинж,
падъ р. Дринж, населенъ съ Моаметанцп. Акъ-Исаръ
и Алешь, градове съ по 6 хыл. ж. Дурацо, при А-
др!атическо море, утврьденъ градъ, съ добро при-
станище, и сйдалище на Архыепископъ и 6 .хыл.
ж. конто обрыцать тръговйж съ въпкашны произве-
19Г>
дешя. Елбасанъ при р. Генус», на едно гыздаво и пло-
доносно равнище разложеиъ градь, далечь 9 ч. оть мо-
ре-то, седалище на Епископъ, съ тврьдпшж въ котжто
живЪе каймакаминь н 5 хыл. ж. Охрида (ветхый llpi>-
спа), утврьденъ градъ, разложеиъ при едноилно-то
сп езеро н р. Дринж, далечь 5 ч. отъ 1оаннипж,
седалище на Архыепископъ, който ся нарпчя Ек-
зархъ на цЪлж Ветхж-Блъгарйж; има 2 црькви, у-
чплнще и 10 хыл. ж. повече Блъгаре on. Моаметап-
ци, залЬгваны пай-мпого съ рыболовство. Тоя градъ
ся е мареклъ така отъ нмя-то па Блъгарского царя
Самуила, прЪкорепого Oxpitt, който наирави Охрид»
на негово врЪми столиц» на цЬ тж Блъгарпж. Строн-
га, при скверный край па Охрпдско езеро, прочютъ
градъ по събпрвапо-то въ него тръговище, съ 4 хыл.
ж. повече Моаметанци. РЬзна, добъръ градъ, камъ
В. отъ Охрид», при едпопмн» рЪкж съ 5 хыл. ж.
вт> околносты-ты му пма 25 села Блъгарскы. Дебрый
градець съ 5 хыл. ж. повече дрьводЪлцп. Войско-
поле , па ветхо вр1>мя прочютъ градъ съ 40 хыл. ж.
сега енромашко селце съ 600 ж. Б”ратъ пли Ар-
паутъ БЪлградъ при р. Бератшп. съ гол’Ьмъ камен-
ный мостъ на neix, п сь тврьдишж на едпж высо-
чпиж, скдалпще па Архыепископъ и 8 хыл. ж. пове-
че христиане, конто обрыца гь добр» тръговйж съ Тур-
ско и Италия. Авлонъ, крайморскый градъ при е-
днопненъ заливъ, сЬдалище на Архыепископъ, съ
хубавЬ паправены кжщп и улнци и 7 хыл. ж. конто
вадять хубавы мешины, добры оржжтя, ем-ые и ся
залегать съ лозарство и рыболовство. Клисура, fl-
ко утврьденъ градъ, при дЬсный брЬгъ на р. Боюсж,
сЬдалшце па Епнскопъ п съ 2 хыл. ж.
304 ИПИРЪ, или долпя Албашя, пркдЬляся камъ
С. отъ собствено Албаппж, съ п. Хыяарж и р. Боюсж,
камъ В. отъ Македоннж и Тессалпж, камъ Ю. отъ
АкарнанШскый заливъ, п камъ 3. ся мые отъ 1они-
ческо море, обема 700 четвр. лев. и 500 хыл. ж.
Блъгаре, Грьци, Цинцаре, Албанци и Оттомаицп.
Планины Хымара, Чюмерка и КассопеЙ повлачваны
съ различны издании по ц4лж область править 1ж
веема планинпетж п гориетж. Главны рькы има: Бою-
сж, Быстрицж, Павла*., Бйлпкъ и Артж, Сл’Ьдъ край-
яе-то съсипваше на пспрышый си.геыЙ и гоймый
Пашалжкъ на Алп-Канпж въ 1821 л. сегашиый Ипиръ
или долин Албашя ся д1>ли на 2 санджака подраз-
дЬляваны на много войводства.
Главный градъ на Пиарь eloauumia, прп запад-
ный край па едпопмно езеро (вот. Ахеруз1я), па
лично mIiCto съзиденъ добр! и тръговскый градъ,
сЬдалище на Напил. н Мптрополитъ: има двЪ тврь-
дшш. 8 црькви, хубавж чяршиж, двЪ болиици и с-
дпо съставено сь любороднж помощь Грьцко спсте-
матическо училище въ което прЪзъ годины си цжв-
тйха; всичкы-ты высоки науки, дтгдЪто пма мзл!з-
лп много философп и учителе. Тунашип-тп жителе
смятении до 30 хыл. обрьщать голЪмж тръговпж съ
Европейскж Турцпж, пманн за по'-остроумны отъ
другы-ты Грьци въ Турско, а най-паче сж прочютп
съ былярскый сп запаять. Бонпла, добъръ градъ на
разстояше 1 ч. отъ речений, не далечь огь р. Ар-
тж. съ 1 хыл. ж. все Блъгаре. Камъ С. 3. далечь
6 ч. отъ гл. г. ся простпра планинскыЙ врьтопъ на
Загорнты-ibt съ 40 градове и села, на конто жпте-
ло-тн всп Хрпспяпе, залЬгатся съ скотовъдство. Ко-
пица, ветхъ утврьденъ градъ, налично иЬсто съзи-
депъ и съ 5 хыл. ж. повече Оттомаицп. Мецово,
планинскыЙ н тръговскый градець, съ 7 хыл. ж. всп
Цинцаре. Арта, тръговскый градъ, прп сдиошшж
рЪкж съ единъ каменный мостъ на ншж, сЬдалище
на Архыепископъ; пма 24 црькви, табаханы, па-
ту чпицп, копринаршщи, хубавж чяршпж и 10 хыл.
ж. Цинцаре, Турцп и Ебреи, конто обрьщать голЪ-
мж тръговпж съ нЬстиы произведен!». ПрЪвеза, тръ-
говскый градъ, разложенъ на Акариашйскый мысъ съ
тврьдииьъ, пристанище и 8 хыл. ж. повече Цинцаре,
конто обрыцать тръговпж съ жита и другы пролзве-
дегпя. Кастро-донато, или Айдона главенъ градъ
на Джямпты-ты Албанци, разложенъ на лично и пло-
доносно нЪсго, далечь 12 ч. отъ Тоапнишъ камъ ю-
гозападъ, сЬдалпще па ВоЙводж и Архиерея, съ
тврьдишж м3 хыл. ж. Сулы, прочютъ градъ спорядъ
бойлнвы-ты и юнацп Сулюты, съ 2 жыл. ж. Комис-
поль, крайлорскый градъ, съ 4 хыл. ж. ДЬлвшгь,
утврьденъ градъ, сЬдалище на Паппа и Епископъ;
ила хубавж чяршпж, много градины и 9 хыл. ж. по-
вече Албанци. Камъ В. далечь 8 ч. е градець Дри-
ца съ много црькви и монастырь на Православны-ты
Албанци. Аргырокастро, при едноимнж рЪкж съ мно-
го мостове п 10 хыл. ж. конто правять еи<ме и тръ-
гувать съ пего по цЪло Турско. Лпвово градъ съ 6
хыл. ж. повече Оттоманци. Тепелепгы, при р. Бою-
сж, мЬсто рождете па прочютый Али-Пашгж, съ 2
хыл. ж. Дукаты, малъкъ крайчорскый градъ, насе-
ленъ съ 2 хыл. души Албанци Ляпы иманъ като за
главенъ отъ тЬхъ, конто живЬить подЬдо Авраам-
скы смЬтвапп вси до 40 хыл. души.
Историческо. Отъ келпЙскм-Т£ рЬчь албъ плп
алпъ, горл, наричятся Албанци; а спорядъ языка имъ
ся зовьъть Шкппетаре, т. е. Загорци. Като бяше
старо племя на Иппръ, любовоепно по врЪмя-то на
Пирра въ 279 л. прЬди Р. X. дава волницп-ти си на
Великого Александра, на Римляне-ты, на Скепдер-
бея въ 1443 л. п на самый Али-Паппа въ1оаннпнд>.
СлЬдъ покоряваше-то имъ отъ Турцп-ты въ!592л.
конто гы наричять Арнауты, увардпхж А1бапцп-ты
любовоенный пьравъ, и трьсять всякога слутуваше-
то на пушкы-ты. Има Албанци Оттоманци и Хри-
епяне, послЬдни-тп ся дЬлять навъсточны и запад-
ню, конто ся наричять Мирдити, и ся управлявать
отъ княжески челядь на Дады-ты.
305. ТЕССА.'ПЯ ся прЬдЬля камъ С. отъ Маке-
донна съ планины Болучд и Олимп*, камъ В. отъ
Солунскый заливъ и БЪло море (Архипелаг*), камъ
Ю. отъ Грьцнж, и камъ 3. съ планинскый рядъ па
Пиндъ огь Ипиръ, обема 300 четвр. лев. и 350 хыл.
ж. Грьци, Цинцаре и Албапци Моаметанци, залЪг-
ваны повече съ орачество и лозарство. Планины
Кышява и Загорска ся простирать отъ С. камъ Ю.
мзъ ц*Ьл& область. Главны р!кы пма: СаламбрыЙ,
Кахый, Рамеитж и Фарсалы Зеия-та е плодоносна
и покрыта на-мЪста съ добры пйши, на конто ся кръ-
мять хубави коше и мулета и другъ добытъкъ.
Ларисса, т. Енмширь, е гл. г. на область-тж,
при дЪсный брЬгъ на р. Пеней, па лично мЪсто раз-
ложен* тръговскый градъ, еЬдалищо на Пашпь и Ми-
трополит* ; има 22 джямш, 1 црьквж, училище и 30
хыл. ж. повече Турци, конто обрыцать тръговйж съ
мЪстны произведешя. Трьново-малко, ржкодЪлный
градъ при р. Титаресый, разложеиъ градъ на равни-
ще; пма 16 црькви, грьцко училище, широки ули-
ци, много Фабрики за коприпены и памучпы аладжи
и бохчи, и 6 хыл. ж. най-йного xpiicTiane. Чяри-
цапе, добъръ градець съ хубавж црьквж, училище
и 5 хыл. ж. Елассопа, при р. Титаресый, седа-
лище на Архыепископъ; има 3 црькви и на близ-
Ш&-Т& планпнж монастырь, и 2 хыл. ж. Рапсапе,
ржкодЬлный градъ съ 8 црькви, училище и 3 хыл.
ж. Крашя, градець съ 2 хыл. ж. Малакассы, село
прн полы-ты на Пиндъ съ другы околны селца 78
и 18 хыл. ж. пологъ-т* на Куцо-власы-ты (Цпн-
царе-ты), повече овчяре, конто ся имжть за изро-
жденцп на ветхы-ты Римляне колкото остан/т.хл тукъ
отъ войскы-ты иа Помпея слЪдъ Фарсалскый бой.
Метеора, планинскы инка на конто ся намирать нЬ-
колко монастыре. Триккала, утврьденъ и тръговскый
градъ, сЬдалшце на Паш1<к пЕпископъ; има 10 црьк-
ви, училище и 12 хыл. ж. Турци, Грьци и Ебреи,
повече занаятци. Чяталджя. ветхый Фарсаль. да-
НАРОДНА БИБЛИОТЕКА СиФ4Я.
лечь 15 ч. отъ речепый камъ юговъстокъ, при р.
Апидаиъ, прочютъ въ псторйж-тж ио войнж-тж на
ly.jiri Косаря съ Помпея; има ийколко црькви и 4 хыл.
ж. Домоко, утврьденъ градъ при ирЪдЬлы-ты иа Грь-
цпж съ 3 хыл. ж. Макршшца, прп п. Пелый, добрЪ
пйправепь ржкод'Ьный градець, съ црьквж, училище
п 2 хыл. ж. Бйлещинъ. т. Еипчярь, малькъ градець
съ 1500 ж. Загора, прп полы-ты па п. Пелый, съ
црьквж, училище и 1500 жителе. Воло, крайморскый
утврьденъ градъ, съ удобно пристанище и 3 хыл.
жителе за.тЬгваны повыше съ тръговпж на мЪстны
пропзведешя.
306. Островп на Европейскж Турцйж. Въ ci>-
верны-ты страны па БЬло море между п. Атоискж
и ДардапелскыЙ пролпвъ сж остров»: Тассо, на ко-
гото има село наречено Волгаро, Самотракы, Имбро
и Лиино съ 20 хыл. ж. Въ Средиземно иБ1>ло мо-
ре е Крота, т. Геритъ, голймъ и плодоносенъ островъ,
560 четвр. лев. пространство заодно съ горпп-ты.
населенъ съ 130 хыл. ж. повече Грьци. По'-главны
произведено! на това агЬсто сж: дрьвенб масло, са-
пупъ, гора, медь и портукале; планпна Ида повлач-
вапа пр'Взъ острова пма 7,200 ноты высочинж. Тоя
о-вь е прнвзетъ отъ Турни-ты на 1669 л. слЬдъ
13 годншнж съсипптелкж войпж. Гл. г. о Канд1я или
Кастро съ 15 хыл. ж. Ханн добъръ градъ съ 10
хыл. жителе.
ЕвропеЙска Т)рщя съставлявашо чясть отъ Би-
зантШско-то царство на Грькоримляне-ты основано
вь ЦпрЖградъ отъ неговый основатель Константина
Великого, и сл1>дъ много и различны щастш обла-
данъ оть Турци-ты на 1453 л. Унравлете-то е Мб-
napxia Деспотнческа; Мопархъ-тъ ся нарпчя Султапъ
п Натпшахъ, и съвЬтъ-ть му Дпвапъ; него д1>то прйд-
ставлява, ВеликыЙ-Везпрь, вжтрйшны-ты дйла Кя-
хая-бей, въпкашны-ты Релсъ-Ефеити, и управителе-
тп на областп-ты Паши'. Влад^телна вйра е Моа-
метанска-та, на koimto служителе-ти ся наричять
Инами иУлеми, а гЬхный начялникъ Шехъ-улъ-Ис-
ламъ. Всмякы-ти пародп что сж поддавппцп па Тур-
цп-ты ся паричять рая'. — Рядовнж войскж има 180
хыл. отъ копыто 50 хыл. сж съ коше; а морскж си-
ла има: 23 линейны корабп, 28 Фрегаты, 20 лад'ш
к 12 пароплувы. — Управитель-тъ па ф.ютж-тж ся
нарпчя Капитапъ-Паша (Великый Адмпралъ). — При-
ходъ пма 750 мил. грошове, а разнася 780.
307. ЧЕРИА-ГОРА, турскы Кара-Дага, стоп
камъ С. на Албанпж и е малка, плашпшста п ка-
менлива замя, пр'Ьд^лвана камъ С. отъ Боснж, камъ
В. отъ Херцеговипж, камъ 10. отъ санджякъ Шко-
држ и Охрпдско езеро, и камъ 3. отъ Ав. Далма-
цнж, обема вспчко 90 четвр. лев. пространство и
130 хыл. ж. отъ Въсточнж Православпж вЪрж, за-
лЬгванм повыше съ скотовъдство, което имъ пуща
доста ср-Ьдства за прЪхранваше и другы потребы за
жпвЪяше. съ орачество, въдеше на пчелы, дрьво-
дЪл!е л тръговпж обрыцапж най-паче съ близосЬд-
иж-тж АвстрШскж Зешж съ мскарваше-то па различ-
ны естествены произведешя; тыя всичкы-ты сж насе-
лены въ 116 села и малкы градове па имжть по-
главарь на тйхпы-ты общи работы едного Владыкж
отъ Православпж вЪрж, пзбирвапъ всякого отъ та-
дашпы-ты доклЪ бжде жпвъ, като сж до крайчець
независимы и закрылвать отъ далечь съ допачество и
съ пушкы сво1Ж-тж сп свободж ср'Ьща всяко деспо-
тическо в.ня1пе на Отто.мапцн-ты. Земя-та имъ е раз-
делена на 4 рай, всякоя отъ конто ся управляв а оть
едного Сердаря и двама войводы. Столепъ градъ на
тж1ж область е Четлвъ, прп р1кж Черновпж, влпва-
пж па-близо въ Охрпдско езеро, сЪдалпще Владыкы,
съ добро училище в 15 хыл. ж. Сл-Ьдъ пего сж Гы-
сплада и Балтия малкы градове.
308 КРАЛЕВСТВО ГРЬЩЯ обема южлж-тж чясть
на Балканский Полуостровъ и нЪколко островы въ
БЛло море. То е забыколено отъ Турция, БЪло мо-
ре (Архипелага), Средиземно п 1оническо на 1200
четвр. лев. пространство и 800 хыл. ж. Земя-та е
плашшиста и каленлива, прорезана отъ Турскы-ты
пределы до мысъ Матапанъ съ голймо плашшско брь-
до, провлачвано пзъ цент, съ многочетны издании,
дЪлл 1Ж на доста гыздавы хлъмове и распростране-
ны равншца. Климатъ-тъ е добъръ и здравъ. Б1ло-
морскы-ти остров», виждася, не сж друго ннщо,
токо плашшскы врьхове, отъ страна наплънени съ
водж; а ийкои отътЬхъ сж станжли отъ волкапичес-
кы изврьлевашя. Главны произведет» на Грьцпж сж:
дрьвено масло, малко жито, вино, памукъ, коприна,
медъ и восъкъ.
Главны градове има: Атины (20 хыл. ж.) столи-
ца на Кралевство-то и сйдалпще на Краля, въ вет-
хо врЪмя прочютъ градъ спорядъ голймы-ты сн че-
ло вЪци. Ветхы оставкы има: Партенонъ, храмове
Минервинъ и Тизеевъ и Акрополнсъ. Сега има уни-
верситетъ и пристанище наречено Пирей. На-близо
до Атины ся намнра село Маратонъ, при което Ммл-
т>адъ побйдилъ ПерсШци-ты въ 490 л. прйди Р. X.
Лепанто, сега Навпакъ, градець, при едпоимный за-
ливъ. Мпссолфнгы, при Патрасскый заливъ, прочютъ
градъ спорядъ закрылваше-то на Грьци-ты срЪща
Турци-ты въ 1826 л. Тукъ въ 1824 л. унр'Ь слав-
ный Ашшйскый поетъ Лордъ Байронъ. Навплш, при
едпоимный заливъ (10 хыл. ж.), съ добро приста-
лшце и тяжъкъ климатъ. Паваринъ, сега Пплосъ,
градець съ пристаимце. Тукъ флоты-ты отъ съе-
динеиы-ты дрьжявы что покровителствувать Грьцнж,
съсипахж въ 1827л1то Турско-Егыпетскж-тж флотж.
Триполпца, при могылж Аркадскж, съсипанъ градъ
докрай въ 1828 л. Патрасъ, при едпоимный заливъ.
утврьденъ и тръговскый градъ (8 хыл. ж.). Король
и Метоне, утврьдены пристанища, па югъ. Въ Мо-
ршж сж забЬгёжмте.пш Майпоти-ти. бойливо июня,
което жив'Ье по л. Тайгегь, между заливы Корошй-
скый и КолокынтскыЙ. Тыя сами ся имжть за изро-
жденци отъ ветхы-ты Спартанци п не сж быле ми-
нога подъ Турека власть.
309. Острови что има Грьци!, главны сж: Евбея,
до па-скоро наричванъ Негроионгь, съединяванъ съ
мостъ съ годинж-тж, пма 60 хыл. ж. Аидросъ, Те-
недосъ, Делосъ, Сира, Наксосъ, Паросъ, Аптипа-
росъ, вен заедно ся наричясть Цпкладскы. Между
гЬхъ: Сира е прочютъ по тръговпж-тж, Паросъ съ
мраморе-ты си, а Аятипаросъ съ каппвателнж-тж си
пещерж. На-близо тукъ сж о-ви Спец(я и Идра,
прочюти по тръговпж-тж. Ткхни-ти жителе, наре-
ченп Спещоти и Идрюти, Албанско вроисхождеше,
хвалятся за пай-добры морскы хора въ Грьцпж. Ко-
дуры , старый Саламннъ, забЪлЪжителенъ по морекж-
тж воЙнж, на ко1жто Темистоклъ е побЪдилъ Ксер-
кса въ 480 л. прЪди Р. X.
Грьц1Я, наняло на наукы-ты, словесность-тж и
нскуства~та, прЪдставлява сега па-ежд! умилпость
на порутены-ты градове и неразработены полета,
конто сж горный плодъ на много врЪмено-то роб-
ство и войпско-то съсипваше. Грьцп-тп като отврь-
лихж въ 1820 л. Турско-то ярмо, въ продлъжеше
на седямь годшгь одрьжяхж противо притЪснителе-ты
си добъръ бой упирателенъ и кръпопроливенъ. ДЪй-
ств'1е-то на Францж, Англнж и Россйж, което над-
ви победоносно па Турци-ты, оставн съ Едренскый
миръ самовласть-тж на Грьцпж, която е подъ тЪх-
ио покровителство. Отъ 1832 л. Грьцкый прЪстолъ
пр!я Баварский князь Огона. Вспчкы-ти жителе на
Грьцпж сж отъ Въсточнж Православпж в'Ьрж. Управ-
леше-то е Mouapxia повоуправна. Има приходъ 13
мил. Фран, и 500 хыл. длъгь. Обдрьжява 8 хыл.
души войскж ио сухо; а по море пма 17 корабп съ
единъ пароплувъ и 700 души морскы войскаре. Тръ-
говскы корабм пма 4 хн>яды.
810. РЕПУБЛИКА НА 1ОНИЧЕСКЫ ОСТРОВЫ
е отъ седямь островы разложены камъ западъ на Грь~
циж, край Пелопонисъ и край Ипиръ, съ 80 чствр.
дев. пространство и 200 хыл. ж. Грьци, управлява-
i пы спорядъ новоулравны начала подъ покровптелство
на Велпко-Брмташгж. Тя лровожда единъ предсе-
датель Апглпчяшшъ да боравп Управителнж-тж власть.
Владапа-та вера е Въс. Православла-та. Керкыра
i или Корфу дЪто Корфу е гл. г. на цЪлж Републнкж,
| съ тврьдишж, унпверсптетъ и 16 хыл. ж. КеФалошя,
j най-голечый отъ всп, съ 60 хыл. ж. конто сж ис-
кусни лорскы хора и си имжтъ 400 своп кораби.
i Теакы, отечество на Улисса. Другы-тп сж: Паксо,
Саита-Мавра, Занте и Чериго. Произведете пмжть;
дрьвепо масло, вино и сухвп (стафиды).
ГЛАВА II
А 3 I Я.
311. Asia е по'-голема-та, по'-плодоиосна-та и
по’-вотхо образована-та огь всп части на ветхий
I свЪтъ. Предйляся камъ С. оть Ледовито море до
Берпнговъ ироливъ; камъ В. отъ Великый Океанъ;
камъ JO. отъ ИндШскый; камъ 3. отъ Чрьвепо море,
Суезскый провлакъ, Средиземно, Черно море и А-
I зовско, и отъ Европейскж Россия. Пай-голема-та
и’ длъжпла npiejiBaiia оть Суезскый провлакъ до Бе-
рннгоаъ пролмвь е 2,700 левгы, и 1,500 пай-голе-
ма-та и' ширина отъ Ледовито море до мысъ Комс-
I рииъ. Аз1Я може ся раздели па страны Северны,
Западни, Южпы, Въсточпы и Срйдовиты.
312. Аз1« продлъжявана отъ северный ледовитый
Океанъ до Индшскый (па Равнодеиственый) и отъ
пределы-ты на Европж до Тихый среща Америкж,
има около 2,230,000 четвр. лев. равнина; обаче има
распространены и бесплодны пустыни; климаты и то-
плипы на врЪмя-то различны. Сйверны-ты и' страны
сж иай-студены, като ся напирать бескрайны поля-
ны бесплодны; опыя камъ В. и 3. с& благораство-
репы и добро-плодоносны; адЬто сж камъ 10. и 10.
3. горящп и пай-пл одо но сны, зачто въ тЬхъ дрьжять
две времена прЬзъ годинж: едно на непрестанны дъж-
дове, второ па есеиь, и друго па суипж, или па
лЪто (отъ Марта до Ноемвр’ш). Вср-Ьдъ Азпж ся въз-
вышява едно бескрайно плашшско равпшце обыколе-
по съ рядъ плашшы, конто разрЬбряваны ся влачять
до всичкы-ты забыкалвапы iieia» морета. Оттова въ
ср^довиты-ты и' страны ва-эгЬста ила иай-высокы
плашшы и вЪчпо покрыты съ сн!гъ (145); ана-мЪ-
ста дрьжп голема пЬсячлива пустыня наречена Коба,
прплпчпы па koi&to ся напирать и другы по'-малкы
въ Ю. 3. страны. Тукъ ся разливать много р!кы
попнвуваны отъ пЪсячливж-тж поляпж, прЪзъ котжто
те'пжть; другы пакъ ся вливать въ непстичваны езе-
ра, отъ конто по'-главны сж: Касшйско море, А-
ралско, БаЙкалъ, Урм!я, Вань и Мрьтво море. Въ
Фпзпческж ГеограФпж говорпхме собствепо за пла-
шшы-ты, рЪкы-ты, езера-та, залпвы-ты, мысове-ты
и пр. на Азпж (виж. 116. 121. 145. 174. 178). Отъ
нейиы-ты жителе что населявать западны-ты и за-
падоюжпы-ты и' страны сж отъ Кавказко племя раз-
личии народи. А отвждъ Гапгъ въ Въсточны-ты, СЪ-
верпы-ты и Ср1»довпты-ты сж народи отъ Монголско
или Татарско племя (182).
Произведен!». Отъ растен!я-та има собствены А-
з!я, ставаны въ топлы-ты и климаты, ка*е, чяй (на
което съ лнста-та правять чяй), захаротръстпнка,
Формы, макъ (отъ което вадять эфюнъ), синило и
всичкы-ты мернзливы дрыне, както: капела, черъ-
пиперъ и пр. а въ благорастворепы-ты изважда вся-
каквы жита и грахове, и пай-паче овошкы. Отъ жи-
вотны-ты ся въдать всичкы-ты что сж обыкновено за
употребление на человека добытъци, между конто
кампла-та и бръзокамнла-та сж собствени добытъци
на тжхж Голинж, както и коше-тн па Аравнж и Перспж
ся распознавать за хубость-тж и бръзость-тж. Отъ
зв-Ьрове-ты въ сЬверны-ты страны ся натирать б4лы
мечкы, черны лесици, коидуси и пр. на конто ко-
жп-ты ставать скжпн кожуси, чякали-ти внять око-
ло градове-ты п села-та; а въ южны-ты: фнлъ , но-
сорога, левъ, тигръ, чякалъ, множество всякаквы
маймуны, крокодиле, псптаци, и другы много птици
съ лъскавъ перушинькъ имаргароносны миды, конто
ся ловять въ НндШско море. Отъ мииералы-ты свой-
ствены има безцйны и другы скжпы камеше; метал-
лы пуща сравнено по'-малко отъ другы-ты Голины,
както: злато, сребро, железо, мЪдь, Фрапцузско
злато и елавъ.
Asia была прьво-то огнпще на образовагпе-то,
д-Ьто ся съставилы по'-ветхы-ты и по'-сплиы-ты цар-
ства; обаче днесь жителе-ти и' съ обыкновения до
край различны отъ па европейскы-ты народы, оста-
нжхж много пазадъ въ занаяты-ты и въ наукы-ты.
Въ обще ся образявать АзЫтци-ти като слабы, клЪ-
кави и мрьзелнви, освЬпь нЪкои плашшскы народы и
Татаре-ты. Естествены-ты произведен!я на мйсто-
то и нЪкои ржкод’Ьлиы пЬчта, собствено тькаиы-ты,
хранять стамванж-тж съ другы-ты Голины па свЪта
распрострапепж тръговпж. Пародонаселеше-то па
Дзйж ся смйта до 600 лшл. Владана-та вЪра е Моа-
метанска-та, и разлнчпы-ты идолопоклонскы на я-
зычшщи-ты (188). Управы-ты кмъ сж вен незави-
симы монархш.
§. А'. Скверны стран ы.
313. Това всичко-то агЬсто е на Росс>1Ж, съста-
влявано Аз!атскж Росспж, която обема Сибирь и Кав-
казкы-ты м4ста; продлъжявано отъ прЬдЪлы-ты иа
Европж до Берппговъ проливъ, и като е третя-та
чясть на Азпж, надминува л самж Европж спорядъ
пространство-то, обаче нйма жителе повыше отъ 5
миллюны. Всяко сравнение сагЬтнувано, Аз)ятска Рос-
cia е населена 58 пжти по'-малко отъ Европж.
Това sit сто е покрыто, камъ С. оть бескрайны
тржелпвы пустыни; камъ Ю. отъ най-гжеты горы и
степи (143), дЪто ся скатать катунскы племена (197).
Ю. 3. сж разложены Кавказскы-ты мйста между Чер-
но море л Касшйско, конто имжть сладъкъ кликать
и добро-плодоноенж зетж. Въ Сибирь студь-та е
веема по'-много нежели въ ЕвропеЙскы-ты мЪста раз-
ложены подъ еднаквж ширинж. Звма-та дрьжи Де-
вять до десять мЪсяци, и термометръ-тъ слазя ni-
кога па 50 или и 60 пр^градкж. Всякакво посЪя-
Banie исчезнува въ 60 стань па ширинж-тж, и жи-
то не пзникиува отвждъ 55°, обаче много южны мЪ-
ста сж веема плодоносны, конто между другы-ты
произведения пущать и равенъ. Има рудпща гжбавы
съ злато, сребро, железо, мЬдь, квасцовый камень,
и множество кожи ренскы, лесичпы, мечяшкы, са-
мурскы, п другы кожухарства. Земя-та е населе-
на отъ много и различны народы, между конто ся
разлпчявать Калмуци-ти, СамоЪди-ти, конто насе-
лени камъ С. сж племя человЪцц много малоснежны,
Тунгузп, Оспяци и Якути. Оть тыя народы един
сж Христ1яне отъ Въсточпо исповЪдшне, друзп пдо-
лопоклошш и Будаистп. Сибирь бяше неизвестна па
Европейци-ты до IE', вйкъ; тога сь Руссн-ты като
гопяхж тамкашпы-ты звйрове, что пущать хубавы
кожусы, открыхж и завладЪхж малко по малко Mi-
сто-то отъ п. Уралскы до Беринговъ проливъ, като
направпхж различны прЪселегпя. Въ Сибирь ся ис-
пжждать испадванп-ти въ политически грЪшкы cpi-
ща Управлсшо-то.
314. СИБИРЬ ся дЪлп па 9 губерши (народи. 2
МИЛ.) , КОНТО ПМЖТЬ 0ДП0ИМПЫ гл. г. Въ губ. Тобол-
скж е г. Тоболскъ, утврьденъ и тръговскыЙ градъ,
планъ като столенъ па Сибирь съ 25 хыл. ж. Гу-
борщи Омска, Томска, Енисейска и Иркутска. 0-
свЬнь горни-ты губершп пма и другы 3 части плп
ynpaB.ieiiia по'-малко зпачптелпы: Охотско, Якутска
область п Камчятско па подуостровъ Камчатка», от-
крыть около 1696 л. дЪто с забкгёжптелио-то Пе-
тропавловске пристанище, или Авача, и веема много
огнедыпшы плапины ся впждать высоки 9—19 хыл.
моги. Иркутска, утврьденъ и тръговскыЙ градь, при
Байкалско езеро п р. Апгарж, сЬдалище па губер-
шгж-тж (15 хыл. ж.). Кяхта, градъ при пр^д-Ьлы-
ты на Китай, мЬсто стоварваше на стокы-ты меж-
ду него и Россия (2 хыл. ж.), състои собствепо
отъ два града, отъ конто единый е населенъ отъ Рус-
сы , а другый огь Кыпезы. Иа-блнзо до него е Пер-
чинскъ сжще така тръговскыЙ градъ (3 хыл. ж.),
пма и рудища за сребро и свинець, въ конто ра-
ботать до 2 хыл. испждепы, зачто тамъ сж руди-
ща-та на Алтайскы плапины, конто пущать всяк»
годинж 800 литры злато и 350 цептрове сребро (плп
1050 Русскы пудове, смЪтванъ всякой единъ по 12
'/8 окы). Между разложены-ты островы въ Ледо-
витый Океанъ, освЪпь Сппцбергенъ, прпсмЪтванъ въ
Америк» и посвоепь отъ Руссы-ты, е Нова Земля,
съставенъ отъ два блпзни единъ до другъ острова
и завпеены отъ Архангелскж губерния; още по’ камъ
В. е о-въ Новый Сибирь заедно съ иЪколко другы.
При Америк» сж разложена Алеутскы острови по-
выше оть 100, паселенп съ 6 хыл. ж. отъ сдиак-
во пропсхождсше съ опыя въ Сибирь, п острови Ку-
рилскы 25 па четь камъ Япония, паселенп отъ 1—7
хыл. души.
315. КАВКАЗКЫ СТРАНЫ 10. 3. разложены
съставлявать 4 губершп, пр'Ьд'Ьлвапы камъ С. отъ п.
Кавказ*, па котжто лздапкы-ты ся влекъть прЪзъ
вспчко-то м^сто. и жителе-ти (един като бйхж са-»
nob lacTiin. а друви подвластпп па ПерсШцп-ты пли на
Т}рци-гы), покорпхжся па РосЫгж пр^зъ сегашпый
в*къ (народи. 3 мил.). — Чпркез1Я (пли Чиркезско
Управлеше), между Еврп. Россия» и Кавказскы-ты
брьда, населено отъ различны бойливы народы. Град.
Анапа, утврьденъ н съ удобно пристанище при Чер-
но море. — Имерет1Я или Мингре.пя Ю. 3. гл. г. Ку-
тайсъ (3 хыл. ж.). — Теория (парода. 400 хыл.),
между Имсретйж и Армения, простнрвапа отъ Кав-
казскы-ты брьда до изданкы-ты на Араратъ, е вай-
хубава-та и по'-много населена-та оть Кавказскы-
ты страны, едва чясть отъ когжто ся оставп оть Тур-
ци-ты па 1829 л.—Георпянци-ти (Гюрджш-тп) сж
xpucTiaiie отъ Въсточно-то псповЪдаше, по'-образо-
ванн отт. тЬхпы-ты блпзос!ды и прочили за ху-
бость-тж имъ. Гл. г. Тифлпсъ (40 хыл. ж.) при р. Кюръ,
irbKora столица на Георгия и добъръ по тръговйж-
тж си. — Шемахыпска губер. при Кастйско море о-
ставсна на 1812 л. отъ ПерсШци-ты; населена е оть
ПсрсШци, Армянцп, Туркоманс и Георпяие. Гл. г.
Баку (4 хыл. ж.), добро пристанище па КаспШско
море, който врьти тръговйж съ Астрахань; близо
тоя градъ пма нзворе пеФтя, на конто пспарешя-та
запалваны отъ само-себе, править Перс1Йци-ты да
имжть тоя градъ като свящепъ. — Дагестапъ камъ С.
ла-длъжь спорядъ Кавказъ и Касшйско, населена
отъ народы варваре Моаметанци и пдолопоклошщп,
страшны за разбойнпчества-та имъ. Дербентъ, край-
морскый градъ утврьденъ. е главный. — Армешя о-
ставепа отъ Персия на 1828 л. (внж. по'-долу 318).
§. В'. Западмы Страны.
316. А31ЯТСКА ТУРЩЯ (народи. 12,000,000).
Подъ това имя ся разумЪва вснчка-та страна па А-
з'пж разложена между р. Тнгръ, Черно море и Ср+»-
14
НАРОДНА БИБЛИО!...а сОФНЯ.
чдизеино. Обема много земи прочюты или Enapxin,
както:
А'). Анатолия, вотха Малка Asis, (прЪдЪлвана
като полуостровъ оть Черно море, Мраморпо, БЪло
и Средиземно) яЬкога благочестива и доброплодоно-
сна, обаче сега услабвана и злЬ уработвана, кога
земя-та и' о най-плодопосиа. Има рудшца за м!дь,
и различны произведет»!; както: копрпна, памукъ,
а-ыопъ, титюнь; править и веема хубавы губере, и
Шилове отъ Козина на Апгорскы-ты козы.
317. Д-Ьлпся Анатолия (Малка Asia) на много
области или Пашялжци (292). Гл. г. сж: камъ С.
Скутари (Скюдаръ), (60 хыл. ж.) срЪща ЦарЖградъ.
Брусса (100 хыл. ж.) приМраморпо море, прочютъ
за топлы-ты си бани, былъ и столица па Султапе-
ты до 1360 л. Сипапъ и Трапазанъ, при Черно мо-
ре; въ Трапазанъ (50 хыл. ж.) основах* столнцж-
тж си БпзантШскы-ти Самодрьжци сл'Ьдъ привзема-
ше-то на Цар1йградъ оть Фрапгы-ты. Въ срЪдж-тж:
Ангора, (20 хыл. ж.) прочютъ по козы-гы си, па
конто козина-та е тьнка и руда. Токатъ (100 хыл.
ж.), голймъ градъ извйстенъ по лгЬдны-ты си еждо-
ве, правепы отъ изваждаиж-тж мАдь огь близны-ты
му рудшца. Кайсерь (50 хыл. ж.) и Кошя (35 хыл.
ж.), разложена на плодоносна зезиж. Камъ 3. Смир-
на, прп кжтц па единъ веема длъбокъ заливъ отъ
Б-Ьло море, ветхъ и сега прочютъ градъ по тръго-
вйж-тж сп (175 хыл. ж.). Камъ Ю. прп Средизем-
но море, Аттал1я при едноимный заливъ, и Адана,
п камъ 3. Тарсо отечество на Апостола Павла (ж.
30 хыл. повече Турцп). Всичко-то Южпо краймо-
pie ся нарпчя Карамшпя.
Жителе-ти на Малкж Азйж ся отпосять собствено
на 4 народы разлпчптолны, конто сж: а'.) Турци
съставляванп % огь вепчко-то народи, на жителе-ты,
и владЪнкть деспотически другы-ты, като однород-
ны съ оныя въ Европейскж Турция, обаче по'-вар-
варе и по'-пуотовЪрци; в'.) Туркомане (Тюркмопе об-
ще) съставляваип едва '/4 на всичко-то народи. Тыя
сж пароль сродепъ и еднов^ренъ съ Турцп-ты, про-
и схож дань огь мЪста-та между Касшйско море и А-
ралско; обаче като катуне пасяванп стада овцп, би-
волы п каналы, и чясто пооткраднувать, пзминувать
ц1>лый подуостровъ какъ независим!! подъ пр'Ьдводп-
телство на иачялнпцн-ты сп наречены Бейовс; г.)
Грьци, почти едночетип съ Турцп-ты. Тыя сж по'-
ветхы-ти жителе на мЬсто-то, еднороднп съ другы-
ты Грьцч: един паселенп около крайяор1я-та увар-
дихж ньравы-ты, языка и вЬрж-тж па сегапшы-ты
Грьци; друзи срЪдизелнн-тн увардевать още в!рж-
рж, а говорить Турскы; д'.) Малко Армянин п irb-
колко Ебреп паселенп собствено въ голЬш-ты гра-
дове и обрыцать тръговпж.
318. В'.) Армешя камъ В. на Малкж Азпж Mt-
сто най-планпписто, вь което ей плаплла Арарагь,
д1»то полЬгпж Иоевый Ковчегъ спорядъ священно Пи-
сание по врЪмя-то на Потопа. Въ това мЪсто нави-
рать и р'Ькы Тнгръ и Ефратъ. Жнтеле-ти, нарич-
вани Армлпци увардевать своя языкъ, и псповЪдвать
христшискж вЪрж. Ерзерумъ е пай-зпачптелпый градъ
на това мЬсто и срЬдулекъ на тръговпж-тж между
Турция п Персия, съ повыше огь 130 хыл. жителе.
319. ПЪкогажь ПсрсШска Армешя, дЬто сж езе-
ра Вапъ и Урала, и рЪкы Кюръ и Араксъ прЪдЪлъ-гь
между7 Росспж и Перспж, днесь е въ РоссШскж-тж
дрьжявж, оставена па 1828 л. (315), населена отъ
Армянин и Турци. Тукъ е по'-гол-Ьмый врьхъ на п.
Арарагь, высокъ, както назвать, 16 хыл. ног. не-
зеро Ериванъ съ 12 лев. длъжппж и 5 ширинж. Гл.
г. Ершить (15 хыл. ж.), утврьденъ и тръговскыЙ
градъ. Блпзо, него пма главенъ монастырь, Патр1-
аршеско с1>Д1ыпще па Католици-ты Армяпцп. Юго-
въеточна-та страна на т«ыж зем1Ж е населена отъ
Курды, на конто и m1jcto-to собствено ся нарпчя
Курдпстанъ, чясть оть което е подвластно на Тур-
ин* н чясть на Перс»». Тыя Курдп исповЪдвашт Моа-
метапскж вйрж с* пароль катунскый п разбойниче-
ский управлявапъ спорядъ шелепа отъ Бейове.
320. Г'.) Сир1я, камъ 10. между ЕФрать и Сре-
диземно море обыколявана. Тая земя продал вана отъ
планинскый рядъ на Лпвапъ н Антилнванъ, и нро-
хлаждвапа отъ р11кы Ороптъ и Торданъ, дЪлися иа 4
области пли Пашялжцп наричваны оть сжщи-ты имъ
гл. г. и паселявапы собствемо оть Хрнспяяе и Ара-
витяне, и отъ неколко Ебреи.
а'.) Халепъ, прочютъ градъ за тръговпж-тж сп
съ 100 хыл. ж. отъ конто повыше с* Турин и Ара-
витяне. Вь околиость-тж на тжтж область е Анти-
ки (10 хыл.ж.), дето стой АлтюхШскый Патр1архъ,
и Скандерупъ (Александретта),' съ добро пристани-
ще, па което ся набирать много кораби, обаче съ
тяжъкъ климатъ.
в'.) Триполь, крайморскый градъ съ добро при-
станище , и Латац!я на ветхо время добъръ и мио-
гол юдепъ градъ.
г'.) Акка (или Птолемайда), нарпчяся и Сепъ-
Жяпъ-д-Акръ, съ якж тврьдпшж и удобно пристани-
ще (20 хыл. ж.). Тукь близо с ж планины Тавръ и
Кармелый. Въ тоя Пашялжкъ сж и Чюръ, Сапдъ,
Яффя, пристанище на Терусалпмъ, Гама, и Баалбекъ,
прочютъ за увардены-ты ветхы развалы.
д'.) Данаскъ, нЬкогажь па ветхо время благоио-
лучепъ градъ, и сега по'-многолюдный по тыя стра-
ны (150 хыл. ж.), прочютъ за правепы-ты въ него
еабп, наричваны дамаскынкы. Тукъ ся събпрать вся-
кж годинж отъ вен страны на Турско-то царство
30—50 хыл. поклонники, конто отЖвать скупомъ въ
Меккж, предводвани отъ Дамаскый Паппж, който за-
това ся нарпчя и Хаджи-Емпрь. Въ тжтж область е
и Палестина, па котжто по'-главпи-ти градове сж 1е-
русалпмъ, дето е Божтй-гробъ (25 хыл. ж.); Вит-
леемъ, дЪто ся роди Господь нашь ШСУСЪ XPII-
СТОСЪ, разложепъ градъ дв* левгы далечь Ю. В.
съ 3 хыл. ж. Иавлузъ (вет. Сухемъ) и Герпхонъ.
Тукъ е чютовпта-та рЪка Гордамъ, п Асфалтско е-
зеро, нарнчвано и Мрьтво море.
Ио'-главпн-тп жителе ла Спрпж (2 мил. породой.)
сж Грьцко и Аравтяиско происхождение: зачто Грь-
ци-тп при наслЪдпици-ты па Великого Александра
задрьжяхж м1»сто-то, а Аравмтяне-ти го об.тадахж
окою 3'. вЪкъ послЪ Р. X. Въ срЪдж-тж възъ п.
Лпванъ жшИнжть три малкы пароды различны: а.)
наречспи-тп Ancapin иш Ilocapin жпвШть по cl-
верпы-ты агЬста на Ливанъ около до 60 хыъ раз-
дЬлепп па племена, поклонятся на слънце-то и вЪр-
вать npbce.ienie-то на дупш-ты; нЬкон сп гы сме-
тать за пзрожденцп отъ ветхы-ты жителе на мЪсто-
то язычнпцн. Възъ истый рядъ на Лпванъ жпвЬжть
в'.) Друз<и и г.) Маронпти. Друзн-ти сж. народъ
бой л пзъ, пмжть вЪрж п ньравы, см1>тваны до 100
хыл. души; а Маропитн-ти, почти равпочетнп съ
тЬхъ, сж христиане и прппозпавать господарство-то
Папы. И два-та народа сж самоуправии, обаче под-
властяп на Султана.
321. Д'.) Дярбекыръ обема с’Ьвернж-тж страпж
на ветхж Мезопотамйж. Гл. г. Дярбекыръ, голЪмъ
градъ п обрыца добрж тръговпж съ платка и маро-
кыпскы кожи. Мосулъ, при р. Тигр ь, на-спорядъ вет-
хий градъ Ннневы, ржкод'Ьлный п тръговскый (60
хыл. ж.), прЪзъ него зампнувахж н1>когажь стокы-
ты па Ипдпж, затова ся нарекохж мосулпяы тьн-
кы-ты памучны плат и а прЬнасваиы въ Европж.
322. Е'.) Иракъ-Арабы обзема южнж-тж странж
на Мезопотампж п Бабплонскж зем<ж, и вуща мно-
жество Формы. Гр. Вагдатъ, прп р. Тпгръ разло-
жепъ единъ отъ най-голЪмы-ты градове на Анато игж
(100 хыл. ж.). Бассора , малко по'-долу отъ с.ш-
вап1е-то на Ефратъ съ Тигръ, прп Перайскый за-
.ншъ, оть който тръгвать за въ Индпж (60 хыл.
жителе).
323. Между островы-ты на Аз1ятскж Турцйж но'-
главнн сж: Въ Мраморпо море о-въ Мраморъ, оть
който ся е нарекло н море-то; Княжеский, дйто
жшИлжть лЪтемъ много голЪмы фнмилш изъ Uapiii-
градъ; Тепедосъ и Имбросъ срЪща Дардапелы: Ыи-
тплене, мзважда много дрьвепо масло; Xioc'b, по-
знать по люботръговщинж-тж на прьвы-ты му жи-
теле; Самосъ, прочютъ въ новы-ты времена за са-
мовласть-тж си; Косъ, пуща доста демоны л иор-
тукалы; Родосъ, и цай-посл’Ь Кыпросъ отъ пай-го-
лЪмы—ты островы прп Азпж, и плодоносевъ намного
произведет, п наЙ-паче на хубавы вппа, обаче злЬ
уработенъ, пма 500 четвр. лев. пространство и едва
110 хыл. народи. Градове-ти ну сж: Фамагусть, Лар-
нака, Пэфо, п HiiKoaift, седалище па Папнж, раз-
ложенъ всрЪдъ острова.
§. Г'. Южпы страны.
324. АР АВЫ (пародп. 12,000,000). ГолЪмъ По-
лу островъ отворенъ, съедпняванъ камъ С. съ Сирпж
(320), пр^дЪ 1вапъ отъ Apauittcuo или Чрьвено море,
ИпдШскыЙ Океапъ п ПерсШскый заливъ; пусть и пЪ-
сячливъ повечето има и пйкон мЪста плодоносны
и съ добры воды, конто пущать Формы, кафе въ юж-
ны-ты страны прп Моккж, жита, и отъ Мекка, балсамъ.
Аравптяпе-ти ся дАлять на Феллахи, сир. орачы
съ здраво свпьталище, и па Номады или Шяторпи-
ци, наречены Бедуины. Повечето е населено отъ
тыя овчаре, конто память другж собственость освЪнь
шятры-ты и Konie-ты пмъ, (едннъ отд^лпый ощеръ
п прочютн оть ветхо врЪмя, паричванп обще араб-
скы Konie. Главны плашшы въ iieiai сж Сипай а Хорывъ.
325. Обема много области: Едгёазъ (Камеплмвж
Apaeiis) камъ 0. край Чрьвено море, дйто е Мекка
и Медина; Недж1едъ, отгдЪто излйзохж еретмци Ва-
хабита, конто понесохж побЪдоносны-ты си оржж!я
въ гол1мж страпж на Аравнж; Техаманъ и 1епенъ
при проливъ Бабъ-ель-Мапдебскый; Адрамотж камъ 10.
край Ипд1йскый Океанъ'; Омапж Ю. В. и Бахренж
камъ В. Тамъ снлови най-хубавый маргарь въ Пер-
сЖскый заливъ.
Грд. Медина далечь 30 левгы отъ море-то и 70
оть Меккж (6 хыл. ж.). Въ пего е гробъ-гь Моа-
мета; пма и село съ удобно пристанище на Чрьвено
море наречено Виню. Мекка камъ 10. (34 хыл. ж.),
отечество на Моамета, д!>то в прославлявано-то свя-
щенно агЬсто, почетно поклопеше на всп что пспо-
вЪдвать пеговж-тж вЪрж Моаметанци, нпричванъ Бситъ
Аллахъ (домъ Бож!Й), въ което ся ламира и Kiaue,
в+.рвано като жрывилшце иаправено отъ самого А-
враама за поклопеше на Бога. Въ Меккж, като, е
и тръговскый градъ, дохождать вснчкы-тп поклонни-
ки Моаметанци, смЬтвапи всякж годинж до 30 хыл.
души; а въ Медник дохождать само оть Данаскъ
пдени-тп съ голЪмъ сборъ поклонники, зачто оттукъ
ирЬминувать опивани въ Меккж. ГшДда (пли Ас-
хыдда 15 хыл. ж.), далечь 65 левгы отъ Меккж при
Чрьвено море, иманъ за пегово пристанище; още о
micro стоварваше на стокы-ты оть Егыпеть, Аравпж
и Ппдйж. Мокка (15 жил. ж.) добро тръговско при-
станище па 1еменъ при истого море, отгд1>то лзла-
зя иай-хубаво-то кафе наречено Мокка или Теменъ.
Аденъ камъ Ю. ври Бабъ-ель-Мапдебскый проливъ,
тръговскый градъ и съ удобно пристанище, дЬто Ап-
гличяне-тн ся зас1>днжхж около 1838 л. Маскатъ
(60 хыл. ж.) при В. Kpaibiopie камъ успе-то па Пер-
cificKbift заливъ, който ся наричя н Ормускый npi-
ходъ, крайморскый и пай-тръговскый градъ, пма въ
околностп-ты и рудпща за свипець. Въ пего ся иа-
врьта силный Имамъ Маскатский, на когото власть-
та ся простира възъ чясть на В. краймор1е, възъ
всичко-то южно, и възъ островъ Сокоторж, срЪща
мысъ Гвардафуй въ Африкж.
Аравитяне-тн като жпв1ижхж огь ветхо врЪмя ла
малкы народы показахжся страшни завладЪтеле слЪдъ
3'. в4къ, съедпнепи прЪзъ вЪрж-тж па Моалета нодъ
дрьжяв1е-то ла неговы-ты наслЪдшщи, конто ся на-
ричять КаллФП. Тогасп распрострЪхж завладЛнш-та
си скоро въ западны-ты страны ла Азйж и въ сЪ-
верпы-ты на Африкж, отгдЪто прЪмппжхж и въ Ев-
ропж та обладахж Испания. Сллно-то дрьжяв!е на
КалиФы-ты, по врЪля-то на което цжвтЪхж занаяти-
тп и паукы-ты, отмаднжто отъ раздЪлешя-та сь-
смпася отьТурцн-ты, конто владЬтъ до днесь часть
на Аравнж, управляемый оть начяляици наречены
Шейны, Имамы и Шерилы.
326. ПЕРСЫ (между Касшйско лоре, Typuiim и
ПерпЙскыЙ заливъ; народи. 9 мил.) нарнчвана Иранъ
отъ Анатолскы-ты жителе, обема бескрайны поляны
безводны, плаппннсты лгЪста, и гыздавы вждолы, кон-
то пущать грозд|е, Формы, смокынн, сливы, Крупиц
яблъкы и портукалы. Пма и веема хубаво ското-
въдство, печяловито ржкодКпе, зачто излазить и мно-
го .скжпы п ве 1мкол1шны губере, златим п ьоприпя-
ны тькаша, безцЪпы канете и маргарь. Смокыня-
та, мпгдаль-тъ, прЪсадепа-та смокыпя, Формы-ты,
нарове-ти и прасковы-ты ся прЪнесохж отъ Персйж
въ Европж.
327. Собствено наречена Перам обема 10 обла-
сти, п по'-главнп-ти и' градове сж тыя: Испаханъ,
прьвЪ столица прп р. Зспдерутъ съ 200 хыл. ж. Те-
хсрапъ камъ С. ссгашна столица на царство-то, дЪ—
то жпвЪе тЪхный Шяхъ млн Царь, съ 160 хыл. ж.
Ападанъ, отгдЬто излазить много н добры кожи из-
ведены (45 хыл. ж.). Хыразъ, разложен ь въ пло-
доносепъ п гыздавч, вждолъ, прочютъ за вино-то си
(52 хыл. ж.). Блпзо него е село Истахаръ, дЪто
ся вшкдать раэвалы-ты на Персепояь. Жптеле-ти на
това царство, работливп л люботръговшк сж вси Мо-
аметамцн, отъ ереса на Ал1я, като ся въведе Моа**
метанска-та вЪра отъ Аравитяне-ты, кога обладахж
мЪсто-то около 3'. в'Ькъ. Управлеше на мЬсто-то е
Monapxin Деспотически.
328. БЕЛУЧПСТАНЪ и Афганистана камъ В. па
Перспж, между JieiM и земпк-тж на ШеЙцн-ты, раз-
ложены сж земи-ты на Афгане-ты или Афганпстанъ,
и па Белусы-ты или Белучистань. Земя-та има пла-
пинскы рядове высоки съедпняваны съ опыя отъ II-
малсйскы, пЬколко п'Ьсячлпвы поляны, и другы пло-
доносны па жита. Формы, памукъ, захарогръетъ и
проч. Сама-та главна п ллавателпа рЬка е Пндъ, коя-
то тече камъ В. та става нрЪдЪлъ на тжгж земьт. н
на ШеЙкскж-тж.
Афганистан!. ся нарпчя с^верна-та чясть на мЪ-
сто-то сьставено огь области отнеты отъ Перспж и
Ппдпж. Афгаме-ти много пжтн завладении огь Пер-
айцп-ты и Мопголы-ты остаижхж самовластии око-
ло ИГ. вйкъ; обаче на катунскы племена управля-
вши! отъ начялнпцп оставпъж спорядъ между особ-
ны-ты имъ прпппрпп Каземпрнж и Лахорж, веема
добры области завладТ>яны отъ ШеЙци-ты. А въ Пн-
Д11Ж Англ1Йскы-ты войскы навл1зваиы на мЪсто-то
псновахж различны начялшщи подвластны, обаче по
1842 л. ся прпкудпхж да оставить мЬсто-то свобод-
но. ОсвЪпь Афгане-ты населявать зевпж-тж и другы
племена сжще така шятръекы Белусп, Туркомане и
Узбеци. ПерсШцм-ти и Инд|йци-ти населявать соб-
ствено градове-ты па ся залегать съ эапаяты и
тръговпж.
Земя-та на Афаше-ты ся дЪлп собствено па три
(народи. 10 мил.): Едпа ся нарпчя собствено Афгэ-
нистаиъ, като пма гл. г. Кабулж (80 хыл. ж.) въ
коЙто става доста тръгов!1Ж най-паче съ коше. Кан-
дагара , другъ пжть столица на мЪсто-то, j тврьдемъ
н тръговскыЙ градъ (100 хыл. ж.): Друга-та ся на-
ричя Хорасашя, гл. г. Ератъ (100 хыл. ж.) д-Ьто пра-
вить хорасавскы-ты ca6in. Той бяше другъ пжть сто-
лица на еднж дрьжявж подвластнж на Перспж, иАи-
гличяне-тп бйхж оставили тамъ свой царь; Третя-та
ся нарпчя Мултанъ съ еднопменъ градъ утврьденъ и
ржкод^лень иа различны платно. Тая чясть плаща
давань на Шейцп-ты.
А Белучистапъ е разложеиъ камъ Ю. прохлажде-
вапъ оть HepciiicKO море н иаселевъ оть Белусы
(народи. 2 мил.) повечето катуне и шяторппцп. Мал-
ко градове има достойна забЪлЪжваше па тляж зе-
впж раздЪлявапж ла шесть области. Келать е гл. г.
дЪто стой тЬхный Ханъ (20 хыл. ж.). Белусм-тм
сж Моаметанци отъ ереса па 0-мера.
329. 1ШД1Я пли Ппдостанъ отъ самъ р. Гангъ,
е толки ь полуостровъ между р. Гангъ и Ипдъ, и
заливы Омапскый и Бенгалскый, има зешж пай-пло-
доноспж и различенъ клпматъ. Ималейскы плашты
1Ж пр'ЬдЬлять камъ С. отъ об. Малкый Тибетъ, дЬто
извпра и р. Ипдъ. Тыя сж най-высокы-ты отъ из-
вЬстны-ты планины на Азмж, зачто пейно-то брьдо
наречено Чюмаларый е высоко 8,700 м. Паречены-
ты Гатейскы планины ся влекжть въ Пндпж отъ С.
камъ 3. и послЬ камъ Ю. до мысъ Коморппъ, ири-
блпжяваны повече камъ западио-то Kpaibiopie нарече-
но Малабарско осв+>нь камъ въсточно-то наречено Ко-
романделско, п разделять полуострова надвЪ чисти,
отт. конто с1>верна-та ся нарпчя собствено Ипдостанъ,
а южиа-та Деканъ. Оттова става различенъ и кли-
магь-ть на мЪсто-то, п времена на годпиж-тж дрь-
жять дв!>: дъждовно л сушь; зачто перюдпческы ве-
тров© като в1>1жть, нЪкогажь отъ С. В. набирать о-
блацп-ты възъ краймор!е Коромапделско, нйкогажь
отъ 10. 3. закарувать гы възъ Kpafiwopie Малабар-
ско, и съ той пачинъ въ което врЪмя едшАто край-
Mopie има буйны дъждове, друго-то пма сушь и ху-
баво врЪмя. Отъ всичкы-ты планины что слазать го-
jiiibi рЪкы и много рйкыци, править веема плодо-
носны вждолы-ты и поляны-ты, чтото оть тЬхъ и
оть перюдическы-и! дъждове задрьжявана-та влаж-
ность, и топлина-та на климата править 1юш1кваше~
то па всп растешя бръзо и росло. Ор. Гатейскы пла-
лины пзвирать голЪмы рЪкы: Таити камъ 3. Кыстна.
Кадавери, и Каверн камъ В.
Така земя-та ставапа веема плодоносна, и като
е многолюдна, пскарва на всичкы-ты климаты расте-
шя-та; собствено пзважда спорно оризъ и бананы,
конто сж главна гозба на жнтеле-ты, клей, захарь,
синило, ламукъ, копринж, благовонны растешя и ху-
бавы овошкы. Жителе-ты правятъ и ве.школЪпиы плат-
ин копрввелы и памучны, и гыздавы Шилове наре-
чены лахур1е. Памиратся трапшца за безц!шы ка-
меше, и весла хубавь маргарь ловить по краймо-
р)я-та, а рудшца за сребро и злато нЪма. Храни
различны птицу съ май-свЪтлъ и най-лъекавъ леру-
шинькь, както: пситаци, пауны, иил'яне (оттамъ при-
несены въ Европж) и отъ бозайны-ты маймуны, ан-
тилопы , фп гоне и камилы; най-голЬми-тп и пай-зв1>-
ровп-тп тигрп живЪгжть около лзворе-ты на Гаигъ,
въ к01жто живЪе и единъ ощеръ най-звЪровнтл кро-
кодиле, конто ся наричять Кабяли. Зла-та болесть
(холера-та) е свойствен» иа Пндпж.
Грьцщ-ти бЪхж познали сЬверпж-тж чясть на тоя
полуостровъ по врЪмя-то на Великого Александра.
Афгапе-тл ся впжда да сж владЪялл това мЪсто мно-
го врЬмя и при дпиаепгж-тж имъ ся въведи и Моа-
метапска-та в4ра около IB'. вЬкъ сл'Ьдъ Р. X. Око-
ло 1502 л. отъ ЕвропеЙци-ты ся показахж Порту-
галлци-ти прыш завладЪтеле въ южны-ты чясти па
Полуострова; обаче едповрЪмешю л Мопголи-тп о-
бладахж С. чясть (около 1525 л.), катоимахж кпизь
Бабера, Тамерланова унукъ, и основахж самодрьжя-
вж-тж на великого Монгола, която достпгвж да вла-
дЬе деспотически почти цЪлый полуостровъ ври Са-
модрьжець ЛвренгеЙба. Той като yaipt около 1707 л.
това царство ла веткого Монгола лачнж да заболя-
ва отъ вжтр1>шны-ты раздЪлешя, и отъ войны-ты
лротпво Мараты-ты, народы бойлпвы въ Иидостанъ,
и оть иаиадваше-то'на ПерыЙци-ты, случено на 1738
л. доклЪ най-послЬ ся съсппа огь АпглШско-то Ии-
дШско дружество, стаижло господарь днесь почти на
цЪлж Ипдпж.
330. 11ид!я съ пародонаселете (спорядъ станж-
ло-то на-скоро прЪбройваше) до 140 лил. души ло-
же ся раздали политически, спорядъ дЪто 1ж дрь-
жять, на слЪдпи-ты 4 части: А.) обема Лпг.нйскы-
ты завладела съ 90 мил. жителе; В'.) подвластиы-
1ы или спомощны-ты дрьжявы на Апглпчянс-ты (на-
роди. 40 мил.): Г'.) иезавпснмы-ты дрьжявы (народи.
9 лил.); Д'.) за владел я-та ла другы-ты Евролейци:
Датчане, Француза и Португаллцп (народи. 400 хыл.).
Огь жителе-ты, един сж самородки (тамкашнн оть
край), 11нд|йцп-ти до 114 мил. по'-много денгубцн,
нобойлмвн и клЪкави, осв'йнь планпнскы-ты (както сж
Шейцп-тп и Марати-тп), что сж юнацп л бойливи;
а друзп-тп сж чюжденцп, дошляне, както Монголп-
тн и Афгаие-тп зав шдЪяли нЪкогажь л1>сто-то; тыл
исповЪдвать Моаметанскж вЪрж, сэгйтваии до 15 мил.
Парси~тн (оть конто пронсхождать ПерсШцп-тп) до
10 мил. и тыя сж тръговцп п ржкодЪлци; иЬколко
хыляды Арлянцп, Ебреп и Аравитяне 3a.itгвани и тыя
съ тръговпж, п паЙ-послЪ завладЪтеле-ти ЕвропеЙ-
ци, Француза, Холландезп и Датчане, до 5 хыл. и
до 40 хыл. Англичане, конто сега повыше отъ единъ
вЪкъ влад1ижть деспотически по'-голЪмж-тж чясть на
aicTo-TO *). Самороднп-тп като пспов!двать на Бра-
Ина и Хрнспчяие самороднн, наричванк Томаисти omi Anocmo.ta
Тота , icoilmo е nponoeibdea.ts Jieame.iie-ino м Ннднж Тыя, синм-
вана нпколко хыляды (30—iO), населявать npaduopie Малабар-
ско под» Апгмвск» покровителепгво, унравлявани отв свон-ты
уженваны старцы « священшм.
мизма поклонешя-та сж разделено на родов© (ка-
сты) пли рядов© раз.]ичяваны отъ запаяты-ты, конто
Bbcnpiejia дЪтя отъ бащж сп*). Тыя рядов© сж Бра-
мпнскы-тп (на Брахмапе-ты священници и высокоу-
чены) , военнп-тн, тръговскы-тц и запаятсьы-тп. Я-
зыцп говорять различны, между конто по'-главни сж
ПерсШскый, Бенгалскый и ТелпнгскыЙ.
АИГЛ1ЙСКЫ ВЛАДМИЯ.
331. По'-голЬмж-тж чясть на полуострова ся вла-
дев деспотически оть Англпчяне-ты. Едно тръгов-
ско дружество отъ гЬхъ, наречено Англ1Йско-ПндШ-
ско дружество, дрьжи и управлява м1сто-то подъ
владЪше-то на Велико-Брптанвж, като плаща ней
годпшнж давань до 240 мпл. Фрапгы; а войска-та
съ коьт.то дрьжи иЪсто-то ся набора до 200 хыл.
отт. конто едва '/8 чясть сж Англичане, чиноввици
*7 Всякой отв тыя родовс ся расиознаоа со свое имя. Оныя отв
прьвый ся наричять Братане; тыя см учени-тн, отв конто
ставать свящепици, смдници и чиновница. Ото вторый с я наз-
вать Kcttmpiu и ст войскобтйци : отв тоя родя бгьгм всякого кня-
зове-тч и отв него cm Марати-ти, Шевци-та, Репутп-ти к
Маирс-ти, народи любовоенни и най-бойливи като вастдници ;
на отв тоя роде что ст в/ьра-та имв прощав» и нясояспче. Отв
rnpemitl роде ся и кспувлть Вкзи, па с.к врачи к тргговци Отв
тыя три родовс ся нммть като благородии, който учмипь и соя- -
щепкы-ты кннжя- Отв четврьтый ся наричятъ ('удри, заллг-
вани св всачкы-ты тяжкы закляты, конто ся учи длгпя отв
бащм си. А Парш-ти ся впждать, че см воми-ты на асичкы-
ты родове, отврыцани отв всичкы-ты другы като »пляскаяи и
мрвсливи. Unpin не ся наенва да прпбл!гжи utu да ся докаче
до Инд1йи,а; ако нпкогажь ся принуди да му говори, тря>бва дрь-
жи caoim-mm рмк.г. возе уста-та ей. за да го псумрвса сз дтзчг
си Докачваный отв Марат Ииди'щь има правдинм до го y6ie
неиспытвано. Лнгличпие-ти употрлбляватъ тгвхз за войскарс.
Л чюдпо-то е, че Нндикщ-ти така неми.юсптвно докарвани ка ив
приличны-ты имя чсловгвца, neimnueee юзп-.км-ты см градове об-
щи. бо.гници, длто 1уьряни> болны-ты добытыми, зачто много отв
гнлхв впрватъ за святги
повечето, конто управлявать войскж~тж что е on.
тамкашпы пзъ наняло. Тыя завладЬшя ся сцЪлпхж
въ 1835 л. па 4 прЪдсЬдателства: Прьво-тб и главпо-
то огь всичкы-ты ся нарпчя Пр-Ьдсйдателство Кал-
кутско или Бепгалско; В'. Ангрско и Г'. Мадраско
(послФлии-ты две сж подъ А'.), и Д'. Болбайско.
На всяко отъ тыя сж подложени блнзосЬдпп-ти та-
мошни пзъ начало князове, что сж независими.
332. Пр-ЬдсЪдателство Бепгалско или Калкутско
обема не само С. В. страпж на Пидостанъ, обаче и
сЪвернж-тж на Деканъ, като управляла распростра-
нены зеяп. Въ область Бепгалскж, простирваиж по
едиоиммый сп заливъ, разложепъ е градъ Калкута
(800 хыл. ж.) край единъ ржкавъ отъ Гаигъ, пе-
речень Вонглы, пдавателенъ и отъ най-голЪмы-ты
корабн. Градъ-тъ продлъжяванъ повече отъ еднж
лсвгж ся д’Ьли на три чясти една ся нарпчя Черный
градъ, дЬто сжна самородпы-ты кжщи-ты, съзпдва-
ны обыкновенно отъ упечены тувлы и съ еднж якж
каль размЪсепж съ сламж, па има тЪсны л кривы у-
лицн, както всичкы-тн градове на ИмдЖцп-ты; дру-
га-та ся нарпчя БЪлый градъ съ широки, и правы
улнцк и камеиопостланы подове, общи здап1я п о-
собены много и добры: както: црькви, Пагоды (црьк-
вы па ИндШп-ты), джямш, и палатъ-тъ на Пред-
седателя; а третя-та обема прпград|я-та прилнчва-
ны па Черный градъ. Една тврьдння, съзидепа о-
коло 1758 л. да събнра 15 хыл. войскаре-, закрыл-
ва града, който пма много дЪлалища и по'-голЪмж-
тж тръговпж иа Ипд<йци-ты. Друзн градове: Шяп-
дерпагоръ (40 хыл. ж.) блпзо до Калкутж, тръгов-
скый и ржкод-Ьлпый градъ, подвластепъ на Францу-
зы-ты. Дакка (200 хыл. ж.) прп Гангь съ най-ху-
бавы Фабрнкы за мосулпны. Патна (300 хыл. ж.) С.
3. отъ прьвый, и близо при ветхий Палиботрж, гл.
г. на область Бахарж, прп Гаигъ, съзиденъ спорядъ
ИндШскый начпнъ; пма Фабрнкы за влъняны и па-
тучны' платка, и собствено за прйдготвен1е-то на
А*мона. Бенаресъ (500 хыл. ж.) пр^коряванъ свя-
щенный градъ на ИидШци-ты, когото навпждать хы-
ляды поклонница, зачто въ него собствено жпв^яжть
Брахмане-ти, конто имжть прЪхубаво училище и
бесчетны Пагоды; до'-главна-та иегова тръговщ о
съ безцЪны камеше.
Подвластны владЪшя на Бепгалско-то ПрЪдсЪда-
телство сж: Дрьжява Аудъ, камъ С. наГянгъ, прЪ-
дкшапа въ 2700 четвр. лев. пространство и 3 мил.
народоп. Местный князь, който има ПерсШско про-
псхождете и моаметанскж вЬрж, стоп въ Люкнау,
съ 300 хыл. ж. много палаты и прйхубавы джямш.—
Малка-та дрьжява на Панна;; блпзо до главный и'
градъ ся замирать добры трапища за бсзц'Ьны камеше.
В'. ПрЪдсЪдателство Ангрско (или Аллахабадско).
То ся простора камъ Ю. и 3. на Аудъ. Град. Ал-
лахабадъ при сливаше-то па р. Джумнж и Ганн.,
приврЪменпо сЪдалпще па прЪдсЪдатолство-то, дЬто
нЪкогажь чястять повыше огъ 200 хыл. поклошшци
всяка; година;. Агра, прп р. Джумнж (100 хыл. ж.),
пЪкогажь голЪмъ п велнкол'Ьпенъ градъ, кога е былъ
столица на сплпый царь, Великого Ахбара, поселя-
вши. отъ единъ мил. души; сега стоять нЬкои раз-
валы отъ белпколЪпны-ты му общи здашя, оть кон-
то е и джям1я наречена маргарска. Дели, камъ С. отъ
прьвный и при сжщж-тж рЬкж, така пакъ гол Ьмъ irb—
когажь и мпоголюдепъ градъ, былъ столица па го-
.тймж-тж самодрьжявж Монголам;, въ ксижто тЬхни-
ти нзрождепци още царувать сложна и пезабктЬже-
ни подъ АиглШско владЪтелство; а градъ-тъ о сега
испоразваленъ и пусть; зачто отъ 2 мил. ж. едва
ниа днесь 200 хыл. увардплъ н!»кои хубавы джямш
и царский палатъ. Кетекъ или Куттакъ, краЙиор-
скый градъ при Бепгалскый заливъ (49 хыл. ж.).
Камъ 10. отъ него при сжнцй заливъ е Джянгурнаутъ,
голимо и священно поклонен1е на Инд1йци-ты, дйто
ся напирать много пжти единъ мил. поклошшцн за про-
чютый тамъ Пагод ь jin Вышшж, който е едпо отъ
чюдеса-та „а ветхж-тж ИпдШскж архитектура», д+>то
има л мдолъ па той бон., комуто на-мТ>сто две очи
сж два голЪмы безц^ны камыка; около Пагода съ-
ставляваный градъ ся нарпчя Пура, на сухо п пй-
сечлпва мйсто.
Г'. ПрйдсЬдателство Мадраско обема по'-голЪмж-
тж чясть па Деканъ, вснчко-то въсточпо Kpafinopie
и чясть на югозападпо-то, което владйе 15 мпл. ж.
п зеапж повыше отъ 22 хыл. четвр. лев. раздЪлява-
пж на много области; освЪпь това управлява и всич-
кы-ты тамъ подвластны владЪшя. Грд. Ладрасъ прп
краймор!е-то на Бенгалскый заливъ, гл. г. на ПрЪ-
сЪдателство-то, съ неудобно пристанище, обаче пма
голЪмж тръговпж съ Китай, Перспж и Моккж. ДЪли
ся и той, на градъ БЪлъ (па Европейцп-ты) п Черъ
(на ИпдШцп-ты); въ прьвый ся намарать съзпдепы
яка тврьдшш, казармы, монетный дворъ. палатъ-тъ
на управителя и проч. (460—500 хыл. ж.). Серинга-
иатамъ, въ область Мусорж, съставлявапъ на островъ
отъ р. Каверь, ветхо п великолепно сЬдалище на
Тпппосайба, паднжлъ въ 1799 л. иа войнж-тж съ
Апглпчяие-ты, п похрапеть тамъ, блпзо до бащж си
Вудералп; сега градъ-тъ е на-мйста разваленъ и по-
рутепъ, едва съ 30 хыл. ж.
Въ область Малабарскж възъ 3. краймор!е, Ко-
шинъ съ удобно пристанище утврьденъ и тръговскый
градъ, прьвъ съзиденъ отъ Европейцп-ты (Порту-
галлцп-ты около 1503 л. обладать около 1663 л.
отъ Холлапдезы-ты, испаднж подъ власть-тж на Ан-
гличяне-ты около 1795 л. Каликутъ камъ С. възъ
псто-то KpafiMopie; въ него прьвомъ пристанжхж о-
кодо 1458 л. дйто открыхж Португаллци-ти морепла-
Banie-то прйзъ иысъ Добрж-Падеждж въ Ппдпж;
градъ-тъ ся уплЪпи и упусти по врЬмя-то иа Тпп-
посайба, обаче сега ся съзе пакъ населяванъ отъ
30 хыл. ж. Камъ С. Мангалоръ и Масулипатамъ,
крапморскы и тръговскы градове.
Отъ това прйдсйдателство зависать владЪшя:
1. Низамъ Идерабадско, обема с^веряж-тж и срЪ-
дпземнж-тж чясть па Декаит.; то е пай-распростра-
нено отъ иодоластны-ты влад1н1я съ 12 хыл. четвр.
лев. пространство п около 10 мил. жителе. Идера-
бадъ е гл. г. паселекъ отъ 2 хыл. души. Камъ 3.
отъ него, далечь 3 левгы възъ плашшж, разложеиъ
е Голкояда, ветха-та столица и прочюта за иско-
паваны-ты около него безц1шы канете, сега почт»
пусть за непородный неговъ въздухъ.
2. Владение Рагяхско Пагбурско Ю. В. отъ прьв-
но-то, опрЪдЪлено почти въ половинж-тж на дрь-
жяв!е-то си оть Англичяне-ты около 1817 л. Сега
стоп съ 8000 четвр. лев. пространство и 3 мпл. жи-
теле. Иагбуръ о гл. г. при рЪкж на хубавж поляна
(80 хыл. ж.).
3. Владане Рагяхско Сатараско. И въ това Ан-
глпчяие-тп осповахж около 1818 л. едкого подвла-
стеиъ князь Марата, обема 1400 четвр. лев. про-
странство, и едннъ мил. жителе. СЪдалище-то па
Сатарахского княза е незаб1»лЪжено. Бегабуръ былъ
по врЪмя-то незавпспмость-тж на това дрьжяв1е най-
голЬгь и прочютъ градъ съ единъ мпл. жителе ; днесь
пма увардены нЬколко тврьдзны, п доста прЪхубавы
джямш н гробове.
4. Дрьжяв!е Мусорско, основано отъ Англичяне-
ты отъ оставкы-ты на съсипано-то Типпосайбово вла-
д1ипе, има 3,300 четвр. лев. пространство п 2—3
мил. жителе, управлявапо отъ одного Рагяха, на ко-
гото скдалшце е Мусоръ разложеиъ 3 лев. далечь
камъ Ю. отъ Шерппгапатамъ.
5. Дрьжяв1е Рагяхско Траванкорско. Обема южнж-
тж страпж на краймор1е Малабареко отъ мысъ Комо-
рппъ до Кошинъ. МЪсто-то, ако и да е лЪсечлпво,
взважда благовонны растения, населявано отъ едппъ
15
мил. души, оть конто '/10 сж Хрпстишо, одни За-
падни, вторя Иестор1яне, и друзн Томаисти. Тра-
ванкоръ и Трювандерамъ сж градове малозначптолни.
Д'. БомбаЙско ПрЬдсйдателство. Това владТяне
па прйдс’Ьдагелство-то, малко пспрьвЪ, умпожися отъ
1818 л. до 8 хыл. четвр. лов. пространство и 11 мил.
народи, съ много завладей, мЪста отъ князове Ма-
раты. Прйдсйдателство БомбаЙско е подвластно на
непоср^дствены-ты заповеди отъ Бенгалскый Всеоб-
щей Управитель, прЪглядвшю лодвластны-ты владЪшя
что сж въ С. 3. иа Полуострова. Гл. г. Бомбай, на
едннъ малъкъ островъ веема близенъ до сушъъ-тж,
има най-хубавъ и най-голЪнъ заливъ въ Ипдостапъ,
въ който пристапвать и АпглШскы-ты флоты на онш
морета, и въ него ся набмра всичка-та тръговш ста-
вала съ Аравйж л Персия; тоя градъ е обще вла-
галище на черный пмнерь, населспъ отъ 200 хыл.
души: Ищцйци, Мосуллапе, Португаллци и Парси.
Шалсетъ, другъ островъ близо по'-голЪмъ, съедп-
немъ съ прьвиый прйзъ прьстшщн, и населенъ отъ
50 хыл. души. Камъ В. па Бомбай пзъ ср*Ьдж-тж:
Пума (105 хыл. ж.) ветхо сЬдалищо па Мараты-ты,
конто много врймя отпждвахж Мопголы-ты покорп-
хжея паЙ-посдЪ отъ Англичяне-ты. Шурагь камъ
С. отъ Бомбай при успе-то па Камбейский заливъ
и 6 лев. далечь оть извора на Тапты, утврьденъ в
съ удобно пристанище градъ, пма Фабрики и обрь-
ща голймж тръговйж съ Аравйж п Персия (200 хыл.
ж.). Тукъ Брахмапе-тп имжть и дв!) болници за пз-
ц$рявашо на разболявапы-ты добытъцп. Камбея, въ
кжта иа едпоимный заливъ, въ конто ся влива р. Нар-
суда; между тоя заливъ и другъ иаречоиъ Кучскый,
е Гузератъ, Полуостровъ хубавъ за жита, тптюш»
и овошкы. Въ тжтж область, както и въ Кучскж
и въ 0НЖ1Ж что ся продлъжява до В. ржкавъ па р.
Ипдъ, пма много самовластии народи-Марата подъ
нокровителство па Англичяне-ты; а въ срЪдж-тж С.
В. разложена е Лзмпръ на едипъ слогъ съ зешж-тж
на незавнсимы-ты Мараты, и пуста-та земя паРас-
буты-ты, конто населяванн пйком Авазы помннувать
повече разбойнический живота. ПспрьвЬ князове-ти
на тыя мЪста бЛхж подвластни на Мараты-ты, а отъ
1818 л. Англичяне-ти, като обладахж утврьденый
градъ Азмнръ, дрьжять подъ р<ъцЪ околны-ты князчета.
Владения на другы-ты европейци:
333. 1) ВладЬшя Португаллскы (народи. 230 хыл.).
Като ся показахж тыя прьви завладйтеле на ИндШ-
скый Полуостровъ, опрйхжея днесь да владЪьъть зе-
Л1Ж Го«б , съ 90 четвр. лев. пространство и 90 хыл.
жителе, и едпнъ другъ малъкъ островъ съ удобно
пристанище близо до Гузератъ. Гоа, на малъкъ
островъ въ западно-то краймор!о, е сЪдалнще-то на
Управителя възъ Португаллскы-ты владЪшя, другъ
пять съ 200 хыл. жителе, а сега едва съ 2 хыл.
зачто оть вошж-тж му жителе-ти пр^минжхж въ на-
срЪщнж-ч'Ж зем1Ж и устройхж новый градъ Гож; 2)
Французски (народи. 170 хыл.). При Крайнор1е на
Короманделскый заливъ пмжть малко-то дрьжяше на
Понтипперъ съ 60 хыл. ж. отъ конто 20—30 хыл.
жпвЬтжть въ гл. г. Понтипперъ, седалище на ВсеобщШ
Управитель врьху Французскы-ты владЬшя въ Азпж.
Шяндерпагоръ близо до Калкутж (40 хыл. ж.). Ка-
рпкалъ (15 хыл. ж.) при Тапты, и Махъ (6 хыл.
ж. при KpafiMopie Малабарско. Около 1817 л. пакъ
ся отдадохж вышерочони-тп два прьви града отъ Ан-
глпчяие-ты иа Фрапцузы-ты, съ трактата да оста-
вить безъ тврьдинп; 3) Па Датчяне-ты (народи. 30
хыл.). Въ В. краймор«е градъ Транкебардъ, разло-
женъ между два ржкава отъ р. Кавернь-, съ удобно
пристанище, сЬ'далшце на управителя (14 хыл. ж.),
л Шерампуръ блпзо до Калкут.ъ.
Независимы Дрьжявы.
334. Изъ с-Ьверозападны-ты страны на Индостанъ
камъ земи-ты на Афгане-ты и Белусы-ты разложены
сж: 1 земя-та на Шейци-ты; 2 Сппд!я; 3 земи-ты
ла Мараты-ты, и 4 дрьжяв1е Пепалъ камъ В. стра-
ны а камъ С. на Бспгалъ; всичкы-ты тыя дрьжявы
сж въ собствено Индостанъ съ 16 мил. жителе; 5
островы Малдивскы, управляваны отъ едного Сул-
тана Моаметанець, и 6 островы Андамапскы и Пп-
кобарскы, конто сж изъ Бенгалскый заливъ, дрьжяны
отъ самородны-ты.
1. Земя-та на Шейцн-ты камъ изворс-ты на Индъ,
която is прохлажда отъ С. камъ 10. заедно съ вли-
ваны-ты въ неы» рЪкы, огь конто е и Бсхутъ, о-
бема область Лахоръ и камъ С. что в най-хубавый
и лай гыздавый вждолъ на Азпж. Тоя вждолъ, ла-
ричванъ Казтемирш, имася оть Моаметанцн-ты както
земный рай, въ който ся положи прьвосьзданый че-
ловЪкъ, и отъ ИндШцп-ты като отечество на Брах-
мане-ты. Тая земя пма пространство 9 хыл. четвр.
лев. и народи, повышо отъ 5 мил. души, управля-
вапы отъ начялнпци, конто прппознавать господар-
ство-то на едного наречонъ Рагяхъ или царь на Ла-
хоръ. Гл. г. Лахоръ (100 хыл. ж.), другъ пжть сто-
лица на Моиголскы-ты самодрьжци на мЪсто-то. Ши-
рппагуръ нлн Каз1емиръ, въ едпоимояъ вждолъ, про-
хлажданъ отъ р. Бехутъ (200 хыл. ж.), въ много-
четны-ты му Фабрики ся тькжть отъ влънж-тж на
тамъ пасепы-ты Тибетски козы до 80 хыл. шялове
всяк ж годинж, конто ся нарпчять казмире отъ Френ-
цп-ты, и Aaxypie отъ Моаметанци-ты, спорядъ гл.
г. Лахоръ. Въ това н-Ьсто е на ветхого Пора цар-
ство-то, което победи Великий Александра Ka3ie-
мирска-та область ся дади около 1840 л. на Ан-
глпчяне-ты съ трактатъ, станжты независимы го-
сподаре врьху голймл-тж тръговпж па скжпоц1нны-
ты мЪстны тькашя.
2. Сппд1Я наречена отъ р. Спндъ или Индъ, която
пстеквана отъ Лахоръ тече прЪзъ Афгаипстанъ и
оттамъ заврьщана прохлажда Сппднв, въ копг.то о-
бразява еднж Делта, и много островы пЬсечлпвы. Гл.
г. Пдерабадъ (20 хыл. ж.) е сЪдалнще па управи-
теля Емиря. Татахъ, най-южный н тръговскый градъ
(20 хыл. жителе), възъ дЪсный брЪгъ па Индъ (на-
роди .4 мпл.).
5. Земя-та на Мараты-ты. Много души отъ Ма-
рат скы-ты князове сж подвластни на прЪдсгЬдателства
Ангрско и Бомбайско, както казахме; сега остава
само единъ независима нареченъ Махаразяхъ, който
има дрьжявк- 5 хыл. четвр. лев. обетр между рйкы
Зюмнахъ, Иарбудя» п Таты, и населено отъ 4 мпл.
души. Г1. г. нареченъ Оангенъ ся пма священъ отъ
НпдШцп-ты, съ 84 пагоды и 150 хыл. ж. Тоя князь
вардп план ie-то сп въ пещера врьхъ. скалпстъ р.т.тъ
высокъ 342 ног. прп полы-ты на който пма и градъ,
населенъ отъ 35 хыл. души.
4. Дрьжяв1е Пепалъ о разложено въВ. С. стра-
на ла Ппдостанъ, пр!>д1>лвано камъ С. отъ Тпбетъ
и камъ 3. отъ Апг.ппскы-ты владения; земя-та о
мланиписта п гориста, забыкалвапа камъ С. отъ по'-
высокы-ты врьхове на Ималейскы планины. Жителе-
ти сж НндШци, между конто сянампрать Мопголскы
л Тпбетскы племена, см1>твапи повЬнпе отъ 2 мпл.
на пространство 7 хыл. четвр. лев. СЪдалище-то па
кпяза наречено Катманду пма до 50 хыл. жителе.
5. Камъ 10. отъ мысъ Коморинъ разложепп-тп
Малдивскы островп, л камъ С. отъ тЬхъ Лакедивскы,
съставлявать длъгъ рядъ отъ хыляды островы разло-
жены по кувове. М&лдпвскы-тп сж до 12 хыл. иа
чегь, вспчкы-ти малкы пголЪми, нслрмблпжяванп на
голЪмы-ты корабн, огь забыколяваиы-ты тЬхъ мо-
гылы настелы отъ мпды; само 40—50 пзъ гйхъ ся
уработвать и ся населявать оть мнренъ и работливъ
народъ, който лсновЪдва Моаметапскж вЪрж, л ся
управлява оть едного Султана. Л Лакедпвскы вла-
д-fee едпа Княгиня оть Ипднж, която плаща давящ»
на Днглпчяне-ты; огь гЬхъ събпрать и каврпды-ты,
едпы малкы плушково, что гы употр'Ьблявать вместо
лары' въ Пндпж.
335. Островъ Цсйланъ (вет. Тапробанъ) е раз-
ложенъ камъ В. отъ Коморпнъ, отделявши» отъ су-
ппж-тж съ пролпвъ въ който ся лови по'-хубавый
бнсерь па свЪта. .Тоя островъ, завладЪянъ прЪди
малко врТ»мя оть Апгличяие-ты, пуща всичкы-ты гоз-
бны произведете на Ипд1йскж-тж зеанж, и веема
хубавж канеллж; намирася и Фплова кость доста по
тамъ ражданы-ты много «плове. Гл. г. Капдп, сре-
диземный. Трппкомале, гол^мъ заливъ. Негоибо и
Коломбо по прайм ор)Я-та. Тоя островъ о подвла-
стенъ ма-право отъ АпглШскыЙ краль, псуправля-
ванъ отъ ИндШско-то дружество.
336. 0-ви Андямаискы и Нпкобарскы сж изъ Бен-
галскый залпвъ. Нрыш-тп сж населени оть най-скот-
скы чслов’Ьцн огь Етюпско-то племя; вторл-тп, съ-
ставлявани отъ 7 гол’Ьмы п 12 малкы островы, сж
по'-плодоносна, населяв анн отъ ИпдШцп (народп. 10
хыл.) мирны и люботпхы. Вспчкы-ти реченп о-ви
сж гористи и съ перодлпвъ въздухъ, затова и ся
напустнжхж огь Европейцп-ты.
337. ИНД1Я ОТВЖДЪ ГАЛГЪ или Индокитай
(народи. 23 мил.). И тая е подуостровъ растворенъ
обеманъ между з. Бенгалскый отъ 3. и Тонквипскый
оть В. залив ь на Кытайско море. Има доена много
благовонны и ц1>рптелны былкы; пуща канеллж, ~ще-
аршгь отъ което вадять тлъсто масло като восъкъ
та править св1яцп, захаротръетъ, и едно яко дрьво
като клЬново добро за направы наречено текы. На-
мнратся и рудища за злато и сребро, и трапшца за
бсзцЪны каменк. Тя обема о независимы дрьжявы,
н сж тыя:
338. АСАМЪ въ С. 3. чясть па полуострова,
между Бенгялж, БирманПж п Бутанъ (народи. 1 мил.).
МЪсто-то е малко познато: една чясть иегова, о-
бладана отъ Ангднчяне-ты, прибавься на эавладЪшя-
та имъ въ Ипдостапъ. Асамцп-ги сж ИпдШцп ро-
домъ и отъ истж-тж вйрж, обаче по'-бойлпви, ка-
то имжть деспотическо управление и чясты междуо-
собпы войны^ 1орхатъ са нарпчя гл. г. при р. Дикъ,
дЪто стой тЪхный Разяхъ.
339. БПРМАШЯ (народи. 4 мпл.), или Бприан-
ско царство, прохлаждвано отъ р. Авж плиИравад-
ды. Състон оть ветхы-ты царства Авж, Арканъ и
Пспгь, раздалявако на 8 области. Ветха-та имъ сто-
лица ся нарпчя Вочерапура (150—190 хыл. ж.),
копыто напустнж Самодрьжець-тъ, зачто пзгорЪ па-
латъ-тъ му около 1834 л. п прЪминж вь Авж. Ан-
гличяне-ти влад^тжть Арканъ и области-ты между
Пенгъ, МонгШскы планины п Бенгалскый заливъ. Бу-
даизмъ-гь е влад+>телна-та irfepa па Бпрмане-ты, ко-
нто ся клшпжть иа Будж и го нарпчять Гавдомъ. Выр-
вать п пр-Ьселеше-то па душп-ты, затова и сякла-
шжть на едннъ бЪлъ фплъ и го хранить въ велико-
лЬпио накычеиъ домъ, близо до саиодрьжявный па-
дать, зачто вырвать, че душа-та на Самодрьжеца
влазя въ тЬло-то на пего добытъкъ, прЪдп отШди
въ прЪгрждкы-ты на бога.
340. CIAMCK0 ЦАРСТВО о разложено 10. В. а
3. чясть ся облада отъ Бирмане-ты. То е голймъ
вждолъ, както Пилскый, иавадваиъ оть р. МеЙнанъ.
Жителе-ги испов’Ьдвать вЬрж-тж на Соимопакадомъ,
сир па Будж; а свящешшци-ти имъ ся нарпчять Та-
лапуино отъ Евроиейцп-ты С!а«ъ или 1ут!я ся па-
ричя гл. г. съзидепъ на колове и на.мЬты, и про-
дЪлванъ оть множество прокопы оть р. МеЙпанъ.
341. Пулуостровъ Малакка илиМалея разложеиъ
с камъ 10. съедипяванъ сь суипж-тл лрЪзь пролпвъ
Тенасеримъ, и ся отдйля отъ о-въ Суматрж съ Ма-
лаккский заливъ. СрЬда-та е покрыта съ голЪмы
гжсталаци плъны «илове; а жителе-ти сж Малаи (182),
и ясповЪдвать Моаметанскж вйрж. Южиа-та чясть
иа полуострова ся дрьжп отъ народы варваре, упра-
вляваны отъ малкы князове независимы. Оть сЬвер-
нж-тж чясть, западно-то Kpaflaiopie е на Лнглнчяпе-
ты, а въсточпо-то ла Сдамско царство. Малакка (12
хыл. ж.) е по'-главпый градъ, който е па Англпчя-
ue-ты, а въ крайм opie-то ср1яца Тен ас ери мъ е ар-
хипелага или МергвШскый островнпкъ.
342. АШ1АМСКА САМОДРЬЖЯВА състон огь
4 царства: Тонквипско, Лауско, Камбойско и Ко-
синсннско, съедмнены па 1799 л. подъ власть-тж на
Аннамский царь. Жителе-ти сж отъ Монголско пле-
мя, па псповЬдвать Буднзма, а самодрьжець-тъ и
гол'Ьмци-ти дрьжять Кыпезкж-тж в4рж; нампратся и
Xpiiciifliie отъ Западно-то испов'&даше до 300 хыл.
души, угласепп около 13'. вЬкъ отъ свящешюапо-
столы Французы. . Царство Камбойско е разложено
камъ Ю. а Лауско камъ С. прЪзъ което тече р. Ме-
кунъ или КамбоЙ, пзвпрвапи отъ Тпбетъ.
Тонквшгь, или Аннамъ, разложена край едкопм-
ный заливъ, има слога съ Китай, иа ко<жто бЪхж
подвластни жителе-ти и’, приличии веема много съ
Кытайци-ты; гл. г. па това м£сто ся нарпчя Кеху (40
хыл. ж.), а сегашно-то седалище на самодрьжеца
ся казва Ховы (450 хыл. ж.), по'-южпо отъ прь-
вый, утврьденъ и крайморскый градъ прп КытаЙско ।
море. Камъ IO. е разложена Коспнсппъ, продлъ-
жявапо по крайморге-то камъ В. па Камбонж. Тая
земя е веема мпого плодоносна за вен индШскы про-
лзведешя. Блпзо до краймор1е-то пма купъ островп
и скалы наречены Паракелскы; камъ Ю. отъ нзво-
ре-ты на Меконъ сж Пулокопдорскы островп, дЬто
пристанвать кораби-ти что отШвать за Китай.
Въ ср4дж-тж страны.
343. КЫТЛЙСКА САМОДРЬЖЯВЛ. Подъ това
имя ся обземать всичкы-ты вдадЪпш подвластны по-
ср^дствепо ir.ni непосрЬдствено на Кытайскж-тж дрь-
жявж. Така пр^емвана тая дрьжява прЬдйляся камъ
С. отъ Лз!ят. Россия; камъ 3. отъ независпмж Та-
тарии и Афгаиистанъ; камъ Ю. отъ два-та ИндШскы
полуострова, и камъ В. и Ю. В. огь Океанъ; има
пространство гькмо съ Рос. Самодрьжявж или съ %
на Лз1гж, обаче по'-много пародонаселеше огь неьж
п огь ц-Ьлж Европж, гко!жто мадмпнува н Спорядъ
простраиство-то съ 277 хыл. четвр. лев. Спорядъ
обнародвано-то главно лрЪбройваше отъ Китайско-
го Управлеше па 1812 л. ся смЪта народопаселеше-
то и' днесь 386 мил. души, кога е населена, спо-
рядъ простраиство-то и', гькмо съ Европж.
344. ДЪлпся собствено Китай: па Кытайскж Та-
тарам и подвластны владения. Собствено Китай (Кы-
на) спорядъ иростираше-то му има иЗм'Ьняваиъ кли-
мата, н различны произведшая. ПегдЪ си повлач-
вана земя-та отъ высоки плашшы, иа-мЪста обра-
зявана распространены поляны, раздЬляся отъ бесчет-
ны рЪкьщи, отъ конто повечето ся вливать вь вп-
рове-ты на дв1,-ты пай-гол!>мы рЬкы Вапгь и Кншгъ
(174). ОсвЪнь тЬхъ сяразцЬпя още отъ много про-
копы, огь конто най-лрьвый е наречений самодрь-
жявенъ прокопъ. Той, прокарвапъ 600 левгы пжть,
п като разцЪива Китай отъ .10. камъСЪверъ, мпну-
ва и прЪзъ р. Вапгъ 70 мили горЪ надъ изворе-ти
м': така ся улеснява най-шюго съобщеше-то на раз-
лпчны-ты градове и вжтрЬиша-та тръгов!я.
345. Распять иай-добрЪ жито, барабой, голш,
орпзъ, черъ пиперъ и проч, на ai'bcro-то, дйто ра-
стс и чяйево-то дрьво, па което лпста-та исъхну-
ваны сж неисчерпванъ нзворт. богатство въ Китай,
зачто всяком; годишь ся изваждать 45-50 мил. ли—
тры чяй. Камфора, щеаринъ (446), благовонны и
ц^рптелпы был к и сжще така расижть. Пампратся и
рудпща за железо, каме шил вжглпща, и три-ты су-
щества , отъ конто ся прави най-хубава <1>арФ0р!я.
346. Собствеяо Китай пма пространство 166,666
четвр. лев. п 200 мпл. народонаселению и ся дЬлн
на 15 шаны, и обема, както назвать, 4,000 градо-
ве обыколени съ зидъ, отъ конто повечето сж много
голЪмы колкото спротивъ множество-то па жив4яны-
ты въ тЬхъ, зачто имжть п градины много голЪмы.
По'-главнн-тп имъ градове сж: Пекьшъ камъ С. сто-
лпца-та на самодрьжявж-тж съ едппъ и ‘/, мпл. жи-
теле. Малко нЬчто камъ С. с голЪмый зидъ, длъгъ 450
лев. и высокъ S мегры, когото съзидпхж пЪкогажь Кы-
тайцп-тп за да въепирать наладватя-та па Татаре-
ты. Нанкынъ камъ В. (1 мил. ж.), отгдЪто нзлазять
всякж годинж 20 хыл. кжсовс платка, наречены оть
града Панкины. Тукъ ся пампра и славный отъ Фар-
Фурпж девятокросень стлъпъ. Кантонъ, (300 хыл.
ж.) камъ 10. крайморскый, и самый градъ въ когото
имжть вол1Ж да тръгувать Европейцп-тп; въ тоя грбдъ
има доста книгопечатни, па ся издавать АиглШскы и
Кытайскы вЪстпицп. Въ неговыЙ заливъ ся нами-
рать по JitKOH времена 5 хыл. кораби прпстапжты;
близо пего е о-въ Макао, д1>то ся свалять стокы-
ты. ИЬкоп огЬтать народопаселеше-то на Каптопъ
до 800 хыл. отъ тЬхъ 100 хыл. жив1яжть близо до
града въ море-то па 40 хыл. ладш *).
347. Кытайцп-ти или Кыпезн-ти ся впждать съ-
одипепп въ пародъ прбдп неспомянены годппы, пу-
вардвать отъ тога сь сжщШ языкъ, истый видъ на
управж-тж, незавпеинж-тж и деспотическж, и еднак-
вы-ты законы, като имжть ньравы и иавыцп до край
а} В» л 1(ытайи,и-ти разбита от» Аш-шчяле-ты оставихл да
ся отворять всичкы-ты имв пристанища на ЕоропеЙск,к-тх mpi-
ювйм, когаиспрьат нс бяше иростено на ЕвропеЯци-ты да стоять
dpytadn oceiwh et Кантона, и то со урсчсио врпмя
различны rt образование свосствепо тЪмъ. Позпахж
прЬдн много вЪкове употр'Ьблеше-то па барупц на
мореплаватслскый колпасъ, па кш1гопсчятлицж-тж и
другы нЬкоп. Пмжть много хыляды слова, зачто вся-
ком рЪчь пппнжть сь особенж бйлЪжкж. Bipa-та
на КытоЙци-ты малко различява отъ па ИидШци-ты;
зачто и тя с иа Будж (нареченъ тукъ Фой) причи-
нена, и свящешшцп-тп пмъ жпвйгжть неужепенп на-
реченн Бонцп. Самодрьжець-тъ и Мандаршш-ти (бо-
лярци-тп и гол4мцн-тн) псповЬдвать КоиФуюевж-тж
вЬрж, като вырвать едно всевышне сжщество. МЬ-
сто-то е пр’ЬтрьпЪло много нападвашя оть Татаре-
ты, конто много пжтп завладвахж царсзво-то. Едно
племя отъ наречены-ты Мапджуре испозавладй мЬ-
сто-то въ 1644 л. н дадп новъ родъ болярцп м ца-
pie увардвапы и до днесь.
348. ВЕЛИК \ илпКЫТ ДИСКА ТАТАРЫ, раз-
ложеиа'е камъ С. на голймый зпдъ, между КытаЙ-
ско и Япопско море, на Сибирь откамъ С. на пеза-
впснмж Татарпж камъ 3. и камъ 10. на Индпж па обема:
А'.) Манджурпж камъ В. нареченж и Туигушк.
Тая земя прохлаждвана отъ р. Амуръ или Сангал1епъ
(174) става плодоносна, па има дебелы пЛши и горы
плъпы съ дивпчь и най-паче дЬто пущать добро ко-
жухарство. Жителе-ти (до 700 хыл.) сж катуме и
скотовъдци повочето on. Монголско-то племя, меж-
ду конто царсчснп-ти Манжуре сж по'-заможни и по'-
бойлини, отъ тЬхъ сж и днепиш-тп владетеле на Ки-
тай. Самп-тн главки градове сж Сагал1епула прп р.
Амуръ, веема утврьденъ, обрыца тръговпж съ ко-
жухарство, и Мукден ь, столпый градъ.
В'.) Моиголпж, разложенж камъ 3. иа Манджурпж
въ плашнгско-то равнище на Азия, на което высо-
чина-та ся смЪта падъ морекж-тж равнпнж 8—10
хыл. ногы, и възъ което ся възвышява ощсголЬма-
та Алтайски плапнна (145). Тукъ е гол-Ьма-та пу-
стыня Коба нлп Ханска, и много р-Ькы. едны те-
чьжть камъ Китай, другы въ Ледовито море, пЬкои
въ езера, отъ конто по'-главно-то е Байкалско. Кли-
матъ-ть е веема студень, а само изъ вждолы-ты
край длъгый зидъ е благорастворепъ прЪзъ два-та
месяца на лЬто-то, кога л КытаЙскы-ты Самадрьж-
цн жив1ижть тукъ, па пмжть падать на едно село
наречено Зохоло. Жптеле-ти (народи. 3 мил.) жи-
в1ижгь на различны племена катунскы, . пр’Ьхраиванн
собствено огь скотовъдство-то, като пасьтлъ стада
коше, каммлы, говеда и пшроко-опашяты овцп. Тыя
добыгьцп както и друзп-тп пытомпп по насъ, пами-
ратся още и диви въ това мЪсто, дЬто расте п ху-
бавъ равевтъ. Градове память освЬнь нйколко села:
такивы сж Зохоло, Кура и Маймачлкъ камъ Русскы-
ты пр^дЪлы. Отъ това мЪсто' сж излйзли велпкы-тп
завладЪтеле Чснгысханъ п Тамерланъ.
Г'.) Малкж Бухарпж (камъ 3. на Монголия, камъ
С. на Тпбетъ и камъ В. па независпмж Татария).
Това мЬсто ся нарпчя спорядъ Кытайцп-ты и Тур-
Фян1я отъ гл. г. Турфапъ. Пустыня Коба и Ималей-
скы плапины ся простирать до тукъ; а С. 3. чясть,
прохлаждвана отъ рЪкы, става плодоносна. Житвле-
ти като сж татаре отъ племя-то па Бухаре-ты (на-
роди. 200 хыл.), п ОП1 Моаметанскж вЪрж, зал1>-
гатся съ орачсство-то и тръговпж-тж, освЪпь nb-
колко огь т!хъ катупе; а тЪхпый Хань прЬди единъ
нЬкъ прнпозна господарство-то па Китайский само-
дрьжець и му птаща давапь. Главки градове, прЬзъ
конто ся обрыца Кытайска-та тръгов!я съ Европж,
е Т}рФанъ (30 хыл. ж.), отгдЪто занпиувать тръ-
говскы-ты врьволпци; Яркандъ, при р. Яркандъ (80
хыл. ж.), Фабриченъ п тръговскыЙ градъ съ тврьдп-
шж дрьжянж огь Кытайци-ты.
349. Подвластнп влад1япя подъ покровителство па
Кытайскж-тж самодрьжявж:
А'.) Камъ 3. Тпбетъ (между ТурФаи11Ж, Индо-
сталь п Китай, п незав. Татарпж), продлъжяванъ
врьху распространено-то планипсКо равнище съ исто-
то имя: то е едно отъ пай-высокы-ты мЪста на п-
дрогыческо-то клжбо; зачто равнина-та па неговы-
ты вждолы е высока 8—10 хыл. ног. пад ь яорскж-
тж равипнж. Има 75 хыл. четвр. лев. пространство
и планины Ималейскы (наричваны тукъ Тибетски),
пай-высокы и покрыты съспЪгь, отгдЪто извирать р.
Гангъ и Бурампутръ. Земя-ia е планиннста, здрава и
студепа, има и много р1жы и распространены езера.
Жителе-тп (1 до 2 мил.) като сж отъ Монголско
племя, за.гЬгатся собствено па скотовъдство, и имжть
най-много стада отъ шпроко-опашяты овци и Тибет-
ски козы, на която козпна-та пуща влась та пра-
вить jaxypie-ты Шилове. Градове имжть малко и вй-
рж па Далайламж, който пма и св^товиж власть,
както Папа*). Ласса ся парпчя гл. г. съ най-про-
чютый храмъ на ДалаЙ гамство-то плиХалампзма(188),
два лицея, еднж книгопечятшж, и множество другы
храмове и монастыре на пзъ околъ. Даляйлама жп-
вЪе въ единъ иай-голЪмъ монастырь съ десять хы-
ляды стаи; простира власть-тж сп и врьху нарече-
ний Малкый Тлбеть, разложеиъ С. 3. па Голимый,
тьнкоземъ и бесплоденъ, пуща само малко ячемыкъ.
Дакка ся нарпчя гл. г. съставляванъ отъ 500 кжщи
и обрыца тръговйж съ .laxypio, както и Ласса, въ
когото ся набирать много врьвулицн тръговци.
В'.) 350. Брань камъ пр^дЕлы-ты па Ппдпж е
*) Ламы нарпчять сотиеннпци-ты бесчетпы -ее това място, а Дп~
лайлама ся нарпчя Великый Лана, вз когото спорядь тяхз е
взпмтень боп, стаоана видима па гелим-тм; « зачтото вир-
вать и вторны богове, прьвый оть тяхз нарпчять Исам (който
е Буда на Httdiititu-ты и ФоЛ на Кытайци-ты) а, като вярвать
11 душепртселеше-то, славять что и той пр1ема челоипческый о-
бразз, затова с и той друга Лп.ча вторкый и наречена Богдола-
ма. Тыя два пай-высокы Ламы сподюлявать власть-пик на мп-
сто-то и го управлявать какз независимн господаре. Ла-ны-ты о-
ставать нсулсенены, дрьмсятс орвласти и посты, мят<мп> и
оз монастыре
по'-южпо-то MtcTO и по'-илодоноспо-то на Тпбетъ,
та пуща оризъ, жита и всякаквы овошкы. Жителе-
ти пмжть сжщп-ты ньравы и обыкновенш и вЪрж съ
Тпбетци-ты, и свой Великий Ланж, когото наричять
Дармолама, пршюзнавапъ въ нсповЪдаше-то госпо-
дарство-то па ВолпкогЬ Ланж отъ Тпбетъ. Тасизн-
донъ ся нарпчя гл. г. д4то стом Дармолама и единъ
Разяхъ, илп политический прьвепець; тыя и двама
жпв1яжть въ едипъ палатъ, употрЪбляванъ пзедпо
като за тврьдпшж п храни.. Веи что жпвбтжть въ
тоя градъ сж най-высокы чиновницы и 1500 калу-
гере ; а КытаЙцп-ти, ако и да пмжть подвластно мЪ-
сто-то, не задрьжявать тамъ нпто стран» нпто другъ
некого политический прьвонець.
Г'.) 351. Корея камъ 10. на Манджурпж продлъ-
жявана има пространство до 17 хыл. четвр. лев. о-
бачо е малко позната па Европейцп-ты, зачто ни-
кому отъ тЪхъ по е простено да стом тамъ, и кой-
то чюждииець по зло щаст!е и спа дне въ снова вгЬ-
сто, не излазя вече. Назвать, че Корея е подвла-
стна заодно па Китай и па Япопнж, п жптеле-ти ся
выждать оть исто-то пропсхождеше съ Манджуре-ты,
и исповЪдвать вЪрж-тж па Фой.
Д'.) НЪкои островп разложена близо прп Китай
•сж подвластно ней (354): по-главки отъ тЪхъ сж
Айканъ въ Тонквинскый заливъ, и още С. В. Тай-
вань нлп Формоза съ 3 хыл. четвр. лев. простран-
ство. Обаче тыя островп не сж добрЬ позлати отъ
Европейцп-ты.
352. НЕЗАВИСИМА ТАТАР1Я (нлп Туркестанъ
по пронсхождеше-то наТурци-ты отъ тукъ, или Ве-
лика Byxapia за различие па мал к» Бухарпж и ш Тур-
«анпж (348 Г.) прЪдЪляся камъ С. отъ Аз1ят. Рос-
си», камъ В. отъ Кытайскж Татарпж, камъ 3. отъ
КаспШско море, камъ 10. отъ Псрспл* илп Афгапп-
стапъ, обема 89 хыл. четвр. лев. пространство; вма
высоки планины. вждолы плодоносны и иепромЪну-
ваны пустыни. н Лралско езеро съ 3,337 четвр. лев.
пространство, което пр1ема три отъ пай-голЪмы-ты
рЪкы на мЪсто-то, что пуща жита, оризъ, лень,
памукъ п хубавы овошкы. Жптеле-ти, 5—7 лил.
смЪтиуванп, сж вен Татаре и Моаметане па в£рж,
подразделяванн на много родове и собствено на 4
племена. Оть прьво-то и по'-главно-то племя ся на-
ричять Восбоцп, конто отъ IE'. вЪкъ дойдохж отъ
бр^гове-ты на Волгж, като сж вси бойлпви, шя-
търницн и всякога въсЪдннци, па пмжть за иай-ху-
бавж храня мясо-то отъ Konie-ты имъ. Огь В'.)
сж Турци-in, отъ конто нронсхождать и Турцп-тп
что сж въ Европж, паселенп между Аралско и Ка-
сшйско море; Туркомапе-тп (Тюркмене-тп) сж другъ
родъ отъ тЬхъ. Отъ Г'.) ся. наричять Гыргысп, сж-
ще така катуне и диви разбойппци. Отъ Д'.) Бу-
харцп-тн сж на по'-образовавны-ты, паселенп въ
градове-ты и ся залегать съ ржкодЪще и тръговпж.
Всяко племя има одного княза Ханъ, и всичкы-тп
прппознавать Великого Хана отъ Бухарпж, който
ся ммонува Емирь пли князь па вЪрны-ты. Гр. Бу-
хара (70 хыл. ж.), прочютъ градъ другъ пжть въ
Азпж за многого ну училища, отъ конто излазо-
хж образованп-ти и учонн-ти на Турци-ти, наре-
чет! Моллы; а сега е чютовнтъ по тръговпж-тж'
си съ Росспж, Перспж и Китай. Самарканда (10
хыл. ж.), тръговскыЙ градъ съ Фабрики за копринж
и хартпж, п едно Моапстапско училище. Той с былъ
столица на Тамерлана около 1400 л. Балка (ветхий
Вактра, 2 хыл. ж.) ся има за иай-ветхый градъ на
Вселениж.
Това мЪсто е наречено-то отъ ветхы-ты въ и.
Ималайскы Скипа, населена огь Масагеты, Саци,
Согщлпе и други ветхы народы. Оттукъ излЪзохж
Уни-ти, Турци-ти, и завладЪтель Тамерланъ около
съврьшешс-то па 1Д'. в4къ.
Вт. с точны стр нны.
353. ЯПОНСКЫ ОСТРОВЫ (пространство 34,730
четвр. лев. и народи. 30 мпл.) състоять отъ много
островы разложены cpinja Полуострова на Корень и
Манджурйж (349 п 352), отъ конто трп сж по'-го-
лыми съ пространство 19,500 четвр. лев. Ппфонъ,
Оакома и Кюсо.
Около 1542 л. Европейцп-ти обыходихж само
тыя островы, зачто и тукъ влазваше-то имъ бяше
въспрйно по'-връло камолп въ Китай, затова не ся
зпае подробно-то състояше па мЪсто-то. Виждася,
че Япопцп-ти происхождать отъ прйселенцп Китай-
ки, конто днесь гы падмияувать на образоваше-то и
ржкодФ.пе-то, и въ занаята на войнж-тж. Земя-та,
ако и не много плодоносна спорядъ планпнпскый нейнъ
студень и влажень клнмать, обаче ся вижда веема
добрЪ уработена за трудолюб1е~то на жптеле-ты,
прохлаждвапа и отъ много рЬкы съсдиняваиы съ
прокопы. Има рудпща за злато, сребро, м1гдь, же-
лЬэо, елавъ и безц^пы камеи!ё, и пуща почти кол-
кото п Китай. ПрплЪжь-тъ на орачество-то умали
много звЪрове-ты, и отъ пытомпы-ты ся хранить са-
мо н^колко коше н множество говеда. Главна-та
храпа па Японци-ти е оризъ и рыба; дрьжять вЪрж-
тж на Будж и Спита (тя с прЪчппепа отъ Далай-
лампема). Начялпикъ-ть на тжтж поелйдшж в!рж ся
парлчя Дайръ, има деловито и политичоекж-тж власть;
обаче около IS', вйкъ происхожданый отъ него по-
литический прьвенець, перечень Кубо, отьмнж всич-
кж-тж власть и опр’ЬдЪли пего само на Духовпы-ты.
Оттога сь Дайръ жшгЬе заключить въ палата сп иа
Miano, певижданъ на народа и покланванъ отъ него
като богъ; а Кубо стоп въ 1едо и боравн деспоти-
чески свйтовнж-тж власть. Около 1542 л. ся въ-
веди и Христ1янство-то въ Япония отъ Португалл-
ци-тп, конто npiexiY. и зелнж за прЬселеше, и мно-
го князове станжхж Хрмспяни, обаче около 1597 л.
яачнж гонеше-то на Хрпсляны-ты до 1638 лЪто,
кога междуособны войны и нечюты врълости съснпа-
хж изъ корень хрпсйянскж-тж вйрж. Оттога сь е
страшно дохождаше-то на чюжденци-ты ЕвропеЙцщ
само Холландцп-ти съ два три кораби всяк» годин®
нмжть ВОЛ1Ж да присталвать въ Нанкасакъ за тръго-
впж. Япокскы-ти островп ся впждать да имжть мно-
го папины огнедышны, и забыколявано-то тЬхъ мо-
ре е иай-опасно-то огь вен морета за случваны-
ты въ него гжеты мьглы и чясты вЬтрушкы и буры.
Градове: 1едо па Нифоиъ, е най-roлЪмый л иай-
хубавый отъ Азгятскы-ты градове, има околиость 7
лев. и 1 '/, мпл. жителе; въ него жнвЪе Кубо илп
Самодрьжець, голЬмци-ти и областни-ти управителе,
конто оНЙвани отъ него сж задлъжени да оставать
чяда-та си като залогъ. ВПако (500 хыл. ж.), вет-
ха стол, и сега сЪдалище иа Дайра, и огнище-то
на фплологпж-тж и наукы-ты въ Япония. Область-
та, въ КО1ЖТ0 е тоя градъ, оставеяа е като прЪхран-
Banie на Дайра. Нанкасакъ па о-въ Кюсо, дЪто
Холландци и КытаЙци пмжть волтж да присталвать
за тръговпж. Сикофъ о-въ С. В. отъ прьвный, сж-
ще така населенъ и уработенъ, дЬто не сж етжпи-
ли пикогажь Европейцп.
354. Камъ С. отъ Нифоиъ е архыпелагъ leccy-
совый, съставляваиъ а'.) огь два гол'Ьмы островы,
отъ конто единый ся нарпчя lecco съ много планины
огпедышны; другый Шока илп Сегал!апъ, отд'Ьляванъ
отъ Манджурпж съ Поръ или Татарскый Пролпвъ.
Тыя съ другы на-около по'-малкы сж подвластни на Я-
понйж, иаселени отъ Айне, народъ непознатъ; в'.)
отъ рядъ по'-малкы островы, конто заодно съ Ку-
рилскы (314) забыкалять камъ В. море-то на Охот-
ск» или область Камчяткж.
Ы2
ГЛАВА III.
АФРИКА.
355. Африка е втора-та Голина на Ветхий Св1ггъ
спорядъ голЪаншж-тж, съедпнявана съ Азпж нрЪзъ Су-
езскый Провлакъ. Пр’ЬдЪляся: камъ С. прохлаждана
отъ Средиземно море, образявапо всрЪдъ ней заливъ
Сидрж и Гибралтарский проливъ; камъ 3. отъ Ат-
лантический Океанъ, образяванъ распространений за-
лпвъ Гвинейский; камъ В. отъ ИндШскый Океанъ о-
бразяванъ между голянж-тж и о-въ Мадагаскар! Мо-
замбикский проливъ; камъ С. В. пай-послЪ ся пре-
дела оть АравШскыЙ заливъ (или Чрьвено море),
па когото влазваше-то широко 8лев. наричяся Бабъ-
ель-Мандебскый проливъ. Въ края на тоя заливъ камъ
С. е Суезскый Провлакъ, пшрокъ 25 левгы. Про-
странство-то на равнинхЬ-тж въ тжхж голииж ся смй-
та 1,480,000 четвр. лев. обземванп и близо разло-
жени-тп островп за 1,510,000 четвр. лев. а наро-
донаселешо-то 90 миллюпы.
356. Тая чясть на свЪта, изъ ц$ло съглядвана,
пр'Ьдставлява ни ся като едка распространена пусты-
ня , ислогорявана отъ слънце-то, осв1ш> нЪколко пло-
доносны м£ста разложены повечето въ краймор!я-та.
При 1800 левгы длъжииж и 1650ширинж, irtwa мно-
го рЬкы длъготечны. ДругадЪ говорнхме за мысо-
ве-ты на Голпнж-тж (117), за плашшы-ты (146) и
за рЪкы-ты и' (175), подложены почтп всичкы-ты
на псрюдическы разливашя (134). ПрЪсачяся отъ
Равноденственый па дтгЬ чястп почтп равны колкото
спорядъ ширинж-тж; зачто камъ 0. ся продлъжява
до 37 стжпъ а къэгь Ю. до 35°.
357. Много души оть по'-новы-ты обыходителе
ся опрЪтахж да позна!жть ср4дж-тж на тжгж годинж,
п при все това познавать подробно само крайаор!я-
та; а за ср^диземны-ты места, за повлачван!е-то на
планипы-ты и течеше-то па рЪкы-ты ГеограФци-ти
ся опирать на неверны известия, много пжти и на
прости размыслешя. По краймор!я-та става доста
голема тръговгя; р1>кы-ты свалять спорно златенъ nt>-
съкъ; а рудища-та или сж неизвестны или ся иско-
павать зле и несъврьшено. Въ средж-тж ся памп-
рать бескрайны пустыни, пли окоани, така да ся ре-
че, пспонажежены съ мрьдалпвъ песъкъ, посЬяпы съ
плодоносны Оазы; чтото садена-та на тж!ж голпнж
представляв» места отъ пречникъ успорядны колкото
камъ плодопос!е-то и неплодонос1е-то. Въ орачлп-
вы-ты места растеше-то показва врьхъ и споръ отч»
пстипж чюдны; посеватся по тЪхъ растешя-та меж-
ду тропици-ты, както: различны Формы, кукконаре,
каФе, захаротръстъ, каЙсш, смокыли, оризъ, жито
и просо, и много дрыне клейкосны. По тыя места
срЪща человекъ и всичкы-ты жпвотны на ветхый
светъ, а въ пустыни-ты жшНижть веема много вся-
каквы дивы животны, оть конто един сж най-звЬ-
ровиты, като: левъ, паитиръ, >ена, посорогъ, рысъ
и много зьмш; другы, можни да ся упытомять, как-
то: зебра, длъгорожно магаре, камилопардалъ, слонъ,
по'-малъкъ оть Аз1ятскыЙ, антилопа и газелла. Меж-
ду птицп-ты по'-любопытны сж струтокамилъ, нйка-
къвъ родъ пситаци, ибисъ и Формосечливъ еродый.
358. Жителе-ти сж отъ много родове или пле-
мена разлпчителны пзъ по-между, оть конто по’-
главны сж Бербере-тп, нахождани въ целж Аравпж
и Егыпетъ, Абиссине-ти, ПубШцп-ти и Копти-ти,
населяваня въ Абиссинпж, Нуб1(ж и Егыпегь; тыя
вепчкы-ти народи сж родове на Бербере-ты и огь
Кавказско-то плеищ (182), различии отъ пзмпнж-
лы-ты завладетеле на мЪсто-то Аравитяне. Иегри-
ти сж отъ друго племя огь Етгопско-то, между кон-
то КаФри-тп и Оттентоти-ти пмжть особепы разли-
чителноста, Това племя цело е повечето преда-
депо па поклонеше Фетяшизмъ (188), населяваио
камъ 10. на голЪмж-тж пустышж и около мысъ До-
брж-Надеждж. Оть друго-то племя народп-тп, ис-
поггЬдванп Христ!янскж плп Моаметанскж верж, сж
по'-образованп, паселявапи сЬверпы-ты места па Го-
линж-тж. А Аравнтяне-тп сж обыкновено владетеле
па пустышж—тж шятърници скытвани както овчяре
плп разбоЙыпци; тыя ся паричять Бедуине за разля-
4ie на застояны-ты въградове-ты и села-та Арави-
тяне, наречеии и тыя Фелласи.
§. А'. Въсточлы и скверны страны.
359. ЕГЫПЕТЪ ся предела отъ Средиземно море
и Чрьвено, Нубпж и Лив1йскж пустышж, разделяся
огь Нилъ, която сега образява само два пай-главнп
ржкава, вместо седемь, что гы имаше па ветхо
время. Тыя сж: Розсетта и Дам1етта. Прп краймо-
pia-тя сж езера Мензале и Миридово, Керунъ на-
речено сега отъ местны-ты; а Маптлехско е станж-
ло около S', векъ.
Жптеле-ти въ Егыпетъ, сметвапп около 3 мил.
сж четыре родове: а'.) Копти, пронсхождаяи отъ
ветхы-ты Егыптяне, говорять още языка на предЪ-
ды-ты пмъ разваленъ, и дрьжять въсточпж-тж Прав,
верж, подъ пастырство на Александрийского Патр1-
арха (190); в'.) Аравитяне; г'.) Мамелуцп, и д'.)
Турци, по'-малочетни колкото камъ другы-ты родове.
Естествено-то съставлеше на Егыпетъ не разли-
чява отъ онова что го е ималъ на ветхо время. То-
ва место и днесь става родливо п плодоносно отъ
разливате-то па Нилъ; неплодонос!е-то начпува от-
Тамъ дето воды-ты па р1кж-тж не могжть възлезать,
зачто не вали дъждъ почти нпкогажь въ горнШ Е-
гыпетъ, и веема редко въ долшй. Mbсто-то е подъ
владетелство па Турскый Султанъ, управлявано оть
едного Вицекраля.
По'-главли-тп градове на Егыпеть сж тыя: Але-
ксандрзя, обдрьжява еднж малка чясть отъ ветхый
градъ, быль е много врОмя мОсто на принесете
стоки отъ Въстокъ на Западъ. Наречений обелпскъ
Клеопатринъ и ПомшЙевъ стлъпъ ся увардвать ощо
и до днесь (40 хыл. ж.). Розетта (15 хыл. ж.) при
едно отъ уст!я-та на Пиль. Дазпетта при Въс. рж-
кавъ на рОкж-тж (20 хыл. ж.). Каиро разложепъ ’/2
левгж далечь отъ Въс. брйгъ на Нплъ е гл. г. на Е-
гыпеть и наЙ тръговскый, обаче злЪ направенъ съ
тОсны, раскривены и нечисты улици. Мехметалый въз-
д вигнж много общи направы спорядъ Европейский на-
чпнъ, основа и училище военно и лЪкарско; градъ-тъ
ся дЪли па 53 врьтопы; има 71 вратшж, 300 джя-
мш, 45 бани, сараи, училища, библютекж и 260
хыл. ж. Турци, Аравитяне и Копти, малко xpnciia-
ни, Френци и Грьцп, и Ебреи все тръговци. СрЪща
Каиро е островъ Рудахъ, дОто има Нмлометръ,
сир. единъ стлъпъ отъ бЪлъ мраморъ, по който ся
снОта перюдическо-то дохождаше па Нилъ, и пи-
рамиды Гкызескы сж близо до Каиро, отъ конто по'-
высока-та е 240 ногы. Сдуть (15 хыл. ж.) отгдОто
излазать заминувапы-ты тръговскы врьволпци за Пи-
грицнж. Гырга гл. г. на горшй Егыпеть. Козепръ,
пристанище на Чрьвено море, дЬто ся свалять прО-
насваны-ты стокы въ Ксфтъ по Нилъ. Луксоръ и
Карнакь, села направены на агЬсто-то на ветхый Ти-
пы. Дендара, отъ когото ся нарече пронесений въ
Паризъ зод1якъ (Депдарахскый), лобопытепъ намят-
никъ отъ астрономнж-тж л каменосОДе-то на Егып-
тяпе-ты. Едфу и Есне, прочютп за великолОины-ты
си ветхы развалы. Ассуанъ, малко далечь отъ тро-
пика на Рака, и не много далечь огь Ннлскы-ты хля-
вове (180). Тукъ блпзо е островъ ЕлеФантпнъ, о-
бразяванъ отъ Пиль, на-длъжь 4 хыл. ног. н па-шпрь
2,400. Суезъ, при едноимный провлакъ (что съеди-
нява Африкж съ Азпж), пристанище па Чрьвено мо-
ре (хылядо ж.), отгдЪто Аягличяне-ти съ пароплу-
вы дрьжять взаимпописаиге съ Калкутж.
Исторлческо. Егыпетъ, пай огь ветхо врЪмя
образованъ и на сайд ветхж Грьц'пж прЪдади прь-
во-то сЬмя на занаяты-ты, поварварпся едпо-по-
друго поробванъ отъ чюжды народы. СлЪдъ вза-
jiMHonpiejiBaiio-TO завлад1>н!е на Грьцл-ты и Римля-
не-ты откжслжся около 3'. вЪкъ слЪдъ Р. X. отъ
БнзаптШскж-тж самодрьжявж отъ Аравитяне-ты, конто
мзгорихж и блбл1отекж-тж въ Александрия, най-драго-
цЬшю-то скрывалшце па пр4мждрость-тж отъ стары-
ты. Около 1250 л. ся завлад1> отъ военный порядъ
на Маиелуци-ты, и ся покори около 1517 л. подъ
власть-тж на Турци-ты, която за врЪмя ся разэшрв
отъ Француэы-ты около 1798 л. обаче съ сподбй-
CTBie-то па Англпж ся дади слЪдъ три годины пакъ
на Турцлж нЪсто-то, раздрьпквано отъ Мамелуци-
ты. ТЬхъ съсипа около 1811 л. Вицекраль Мехмет-
алый, който оттогава ся показа затпчваиъ въ у-
добреше-то на управлеше-то и въведеше-то па рж-
код!>.пе-то, като пр^образова всичко и войскж-тж
иа сухо и по иоре, и станж деловито по'-сплепъ оть
Султана, обаче бяше подвластен* нему; управлева
агЬсто-то като пеопрЪд'Ьленъ господарь до 1848 л.
западнжтъ отъ болесть и старость. Единъ отъ сы-
нове-ты му ся припозна наслЪдикъ нему починать,
пр4>зъ 1ул1Я иа 1849 л.
360. 11УБ1Я (прост. 33—43 четр. лев. и народи.
2 мпл.), камь 10. отъ Егыпетъ распростирала край
Чрьвепо море, прохлаждася и тя отъ Пиль, и не е
друго, собствено да речемь, както и той, осв-Ьнь
вждолъ-тъ па истж-тж рЪкж; тамъ ся умножява Нплъ,
npiexa Бархелаб1адъ, или бЪлж р!кж, която ся има
да с Пиль, и другж Такачепъ. Земя-та е плодоносна
само пзъ прохлаждваны-ты вждолы отъ рЪкы-ты; а о-
стаижла-та е или лЪсечлнва пустыня, илп голи рж-‘
товс и )юродлпвп. Д&шся на 4 части: а'.) Турека
Нуб>я, гл. г. Денръ; в'.) Княжество Донголахъ, раз-
ложено Ъъ срЪдж-тж съ едпоименъ гл. г.; г'.) Кня-
жество Сенахара камъ Ю. съ едпоименъ гл. г. при
Нилъ съ 9 хыл. ж. д'.) камъ В. земя-та на Бецаи-
ты, народы варваре дивацп. Отъ Нубпж излазя: зла-
то, черно дрьво, слонови зжби и Формы; вЪра влада
Моаметанска-та, нампратся малко хриспяни и идо-
лопоклонницн. Въ Нубпж, была чясть на ветхж А-
равнж, пампрася и прочютый па стары-ты градъ Ме-
рое. Мехметалый, като гоняше Мамелуци-ты, по-
бЪгнжты въ Нубпж около 1812 л. завладЪ мАсто-
то като ся би до 1828 л.
361. АБИССШПЯ (пространство 23—43 четвр.
лев. и народи. 4 мил.) камъ 10. на ТГубна» ся рас-
простпра Чрьвено море. Въ непк извира Нилъ, зампну-
ванъ и прйзъ езеро Дабетж. Жителе-тп нсповйдвать
въ обще хриспянство-то, обаче разэгЬсепо съ мно-
го Гудейскы обряды. МЪсто-то ся дЪлп на много
провинцш или области распрьсиуваны чясто отъ бли-
зосЬдяы-ты варваре. Области-ты сж: 1) Тигре С.
В. гл. г. Антало съ 10 хыл. ж. п Адо. съ 8 хыл.
ветхо сЪдалище. Тукъ близо ся памирать развалы-
ты па Аксъ, другъ пжть столица на цйлж Абпссн-
нпж; 2) Ангара или Гондаръ, гл. г. Гопдаръ съ 6
хыл. ж. Между тыя дв! области плаппнисты-ты Mt-
ста ся населены отъ Гуден, побЪгнжты тукъ слЬдъ
прпвземан1е-то па 1уде1ж отъ Навуходоносора, на-
речены Фаласхы, сир. испждены; 3) Шоа иЕфятъ,
наЙ-южны-ты въ Абиссиния, населена огь Галласы
ЗвЪрОвиты варваре, iiptune отъ по'-южны страны, и
раснопнлп ТЖ1Ж область. Отъ Абиссиния; нзнасять зла-
тенъ пЪсъкъ, етрутокамилскы пера и слоновы зжбы.
Абиссишя има высокы планшсы (Лунны, провлач-
ваиы камъ 3. до срЪдъ А<ьрикж). сухы поляны,
плъиы на много мйста съ купакж соль, и вждолы
плодоносны на жито, оризъ, просо, захаротръстъ,
кафе, памукь, синамикж и различны овошкы; въз-
. U8
вышен1е-то на земьк-тж, распространены-ты и' го-
ры, падани-ти лЪтемъ буйшг дъждове, отъ конто ся
разливать томкашны-ты рЬкы и Ноль, править то-
плипж-тж на в pi м я-то много по'-малко горящж огь
колкото въ Пубиж и Егьшетъ; въ горы-ты ся па-
мнрать всичкы-ты ражданы па тж»ж голпнж добытъ-
цн, и скжпы дрьва, както: абаиосъ (черно дрьво),
сандаль и пр. тукъ расте п папурь (тръсгь), когото
старн-тн употрЪблявали като хартпж за пнсаше. Е-
зера-та и рйкы-ты сж плъны съ крокодиле, и обла-
ци скакалцн упостявать чясто ц-Ьлы области. Абис-
сишя, была чясть на Етюппж на ветхы времена,
виждася что п тя о сжществувала пологъ образо-
ваше на народы-ты въ Африкж. Христ1янство-то ся
въведн тамъ около д'. вйкъ слЪдъ Р. X. обаче нападну-
вапш-та на различны варваре народы исповарварихж
iiicTO-то; всичко-то ржкодКпе на Абиссппцн-ты ся
опира днесь въ работаше ла нъкоп тькашя и гбхны
ОрЖЖ1Я.
362. КРАЙМОИЯ АДЕЛЬ и АЯНЪ. В. Ю. иа
Абиссиния р земя-та на Сомавлы-ты, съврыпявана
като въ кжтъ въ мысъ ГвардаФуЙ, и лрохлаждвана камъ
С. отъ Аделскый заливъ, что е пр-Ьдъ пролпвъ Бабъ-
ель-Мандебскый, В. Ю. отъ ИндШскый океанъ. Камъ
С. краймор’ю-то ся нарпчя Адель, а В. 10. отвждъ
ГвардаФуЙ, парпчяся Аянъ или Азапъ. На послЪд-
ие-то земя-та не е друго токо кунов е ржтове и ni-
съкъ, освЬпь сЬвсрны-ты страны, что сж колко го-
дЬ плодоносны; излазя отъ него злато, слопови зж-
би и благовошя. Краймор!я-та, раздйлявапы на много
дрьжяв1Я, малко сж известны, населявать гы Ара-
витяне Моаметанци въ ср +>Д из емны-ты, и Негри Фети-
шиста. Адель е блатлива п болестлнва, пзважда исты-
ты пропзведешя, още имедъ и восъкъ, и ядъръ до-
быгькъ; населена е отъ Сомавлы Моаметанци, вь
различны дрьжяв1я незначително разделены, и упра-
вляваны отъ Имамы. Тыя народи пмжть иепрймирнж
война камъ Абиссинцн-ты. Гл. г. сж: Бербера, край-
морскый , обрыца голймж тръговйж съ Аравйж; Зей-
ла, разложеиъ врьху островъ въ Бабъ-ель-Мандеб-
сбый проливъ.
363. ЛИВ1ЙСКА ПУСТЫНЯ е разложена камъ
С. па Егыпетъ и Нубпж, обема много Оазы или на-
селены мЪста, конто пущать колко годЪ спорно Фор-
мы, иЪкои жита и синамикж. Две-ты по’-главны сж
Шоа, ммано да о м1сто-то, дЪто е былъ храмъ-тъ
на Юпитера Аммона, и Оигелахъ. А Феджянъ, раз-
ложенъ по'-въсточно. има много Оазы, добр* насе-
лены отъ Негры полуварваре, и главенъ градъ на-
реченъ Мурчюка, сЪдалище на управителя Султана,
и срЪдулекъ на вжтрЪшнж-тж тръговйж въ С. Афри-
ка, д*то ся събирать бесчетны врьволицп и обрь-
щать тръговйж съ околпы-ты различны дрьжяв!я. Тран-
гань, другъ пжть гл. г. на Феджянъ, прочютъ е още
отъ губере-ты си. Камъ Ю. и В. иа Феджянъ на-
селявать Тибби Негри, отъ конто повечето жнвШть
какъ дипаци (197).
Камъ С. отъ горшж-тж камъ края на Средиземно
иоре, между заливъ Спртъ и Егыпетъ, е Барка, не-
плодоносна и злЪ населена земя. Дериь е наЙ-глав-
но-то и' м*сто.
364. КРАЙМОР1Е БЕРБЕРЫ или ВАРВАРЫ,
край Средиземно шоре простирвапа отъ заливъ Си-
држ до извънъ Гыбралтаръ краймор!я-та, ср*ща Ка-
нарскы островы въ Океанъ. Това имя ся отдава обще
на всичко-то сЬверпо въ Афрнкж KpafiMopie отвждъ
заливъ Сидра до извънъ Гыбралтаръ собствено на-
селено отъ другъ единъ народъ, който ся вижда да
е по'-ветхъ: той ся нарпчя Бербере, и отъпего ся
нарекохж краЙморит-та Берберйъ Това всичко-то
краймор1е обема 4 дрьжявш: а'.) Самодрьжявж Ма-
рокко (извънъ Гыбралтаръ); в'.) Алжирь; г'.) Ту-
нисъ; и д'.) Триполь.
‘ 365. Берберия ся прод*ля съ планинскый рядъ
отъ п. Атласъ на двЪ части, различяваиы изъ по между
спорядъ климата и доброплодоноcie-то. СЬверна-та
чясть има благорастворенъ климатъ и най-плодоноснж
зешж на вси растешя огь южнж Европж по водны-
ты агЬста. А Ю. чясть е земя распространена, рав-
нище, пуща Формы, затова ся нарпчя и мЪсто-ФОрмы',
упустявапа часто отъ облацп скакалци и населя-
вана оть множество зв^рове. Ребра-та на Атласъ
сж плъпы дрьва и цветоносны растем in; врьхове-ти
и' ся възвышявать между Фець и Марокко толко сь,
чтото оставать вЪчно снЬгопокрытп. Аравитяпе-тп
завладйхж тыя м4ста около 3'. вЪкъ слЪдъ Р. X. и
Моаметанци-ти, освЪнь Марокко, около IS7. Погла-
варь-гь на Марокко ся нарпчя Самодрьжець, а на
останжлы-ты Князове-ти ся зов<жть Деиеве, и при-
познавать господарство-то на Султана; тыя вси има-
хж пиратски (обирническы) флоты, та налагахж да-
вань на всичкы-ты Хриспяиы uapie, и обнрахж тръ-
говскы-ты имъ корабп до 1830 л. кога Французи-ти
покорихж Алжирь.
366. Дрьжяв!е Триполь (простр. 30 хыл. четвр.
лев. и 1 —2 мил. ж.), между голЪмый и малкый Спртъ,
управлявася отъ одного Дея наслЪдствено. Гл. г. Три-
поль (20 хыл. ж.) съ пристанище, отъ което изваж-
дать отъ по'-вжтрЬшны-ты мЬста . произведешя-та,
спр. златепъ пЪсъкъ, струтокамилскы пера и синамикж.
367. Дрьжяв1е Тунисъ е камъ 3. отъ горне-то,
населено отъ Аравитяне и Бербере, смЪтваны около
4—5 мил. Въ Ю. чясть пма голЪмо езеро Лудеахъ.
Туппсч» е гл. г. (150 хыл. ж), съзиденъ близо до
развалы-ты на ветхый Кархыдонъ, обрыца добрж тръ-
говпж. Каирванъ добъръ градъ съ джямпж украсе-
нж съ 500 гранитны стлъпове. Габа (20 хыл. ж.),
пристанище прп залива па Малкый Сиртъ, нареченъ
сега оть тоя градъ.
368. Дрьжяв1е Алжирь камъ 3. (Джезаеръ), на-
селеиъ отъ 2 мил. и 800 хыл. и прохлаждвано огь
много рЪкы нстичваны отъ ряда на Атласъ, та пра-
вить веема плодоносна зешж-тж. Камъ 10. отъ него
е земя Забъ, населена отъ Бербере. Гр. Алжирь,
крайморскый и утврьденъ съ 45 хыл. жителе. Шер-
сель , крайморскый съ 3 хыл. ж. Константина въ срЪ-
диземны-ты страны съ достойнозабЪлЪжителны ветхы
развалы, (30 хыл. ж.). Оранъ, добра тврьдипя на
Kpafijiopie (4 хыл. ж.) Бона съ пристанище (8 хыл.
ж.). Фнлиппополе, крайморскый, населенъ на-скоро
огь Французы и нареченъ отъ тЬхныЙ краль Лудовика
Филиппа (хыл. ж.). .
369. Самодрьжява Марокко и Фець, подвластны
на едпого кинза, който ся нарпчя Самодрьжець или
начялннкъ на вЪрны-ты и Султапъ, разложена е камъ
3. отъ речено-то, распростирваны извънъ Гыбрал-
таръ до мысъ Кантпнъ въ Океанъ; обема области Фець
и Марокко, и что сж камъ 10. отъ Атласъ ТаФилет-
екж и Сигылмескж (народи. 10 мил.). Гр. Марокко,
сЬдалище на Султана (70 хыл. ж.), изважда много
мароккынскы кожи, разложеиъ е на плодоносна по-
ляна высока 1500 носы надъ морскА-тк равнпнж.
Могадоръ (40 хыл. ж.), край Океанъ, обрыца го-
лЪмж тръговйж. Отъ тукь излазять: клей, Формы,
слонови зжби, струтокамилскы пера и пр. Тангеръ н
Кеута при Гыбралтарскый проливъ. Въ Тангеръ жи-
вШть ЕвропеЙскы консули (15 хыл. ж.); а Кеута
(8 хыл. ж.), разложеиъ ср'Ьща Гыбралтаръ, е яка
тврьдннА на Испанци-ты, въ koiato испращать пс-
пжжданы-ты. Фець стол, на нЬкогажь едиоимио цар-
ство и сега забЬл’Ьжнтеленъ градъ, прохлажданъ отъ
едиоимнж рЬкж; пма много общ» здашя, както: джя-
мш, болшщи, бани и повече отъ 200 ханшца; на-
селенъ е отъ 100 хыл. ж. пма ржкодЪл!е и добрж»
тръговйж.
Камъ Югъ на Атласъ ся простира бескрайпа по-
ляна, что пуща много соль и обема области Тяфп-
летекж н Сигылмескж, Дарскж разложенж камъ Ю,
Само-то известно мЬсто о Тафилетъ съ единъ падать,
и обрьща тръговпж съ вжтр'Ьшны-ты м!ста на Афри-
ка. Камъ В. иа речсны-ты области и камъ Ю. па
дрьж. Алжпрь, възъ южно-то ребро па Атласъ до
Тунпсь простирася земя Беледулджеридъ, населена
огь шатърнпцп Аравитяне.
370. САХАРА или голЪма пустыня, разложена
между Берберпж и яза на р. Нпгеръ, простирася отъ
краймор1Я-та на Океанъ до ЛивШскж пустытж камъ
Егыпеть; има 220 левгы длъжпнж п ся сравнява спо-
рядъ прострапство-то съ */а на Европж. Тя е бес-
крайно плашшскб равнище съ нрьдаливъ пйсъкъ, без-
водно п неплодоносно, напьстревапо съ нЪкон Оа-
зы водны н плодоносны, дЪто живЪн&ть иЪколко мал-
кы народы на племена, и множество всякакви зв$рове.
Сахара е бескрайно плашшеко равнище възвы-
шявано малко надъ морекж-тж равнинж, иа-мйста съ
голы и сухы дЬлове, негдЪ сп распространены по-
ляны съ мрьдаливъ п4съкъ, вср’Ьдъ конто ся напи-
рать и н4кои плодоносим оази, лрохлаждвани оть
р*Ькыци и долчпнкы, или и съ солены езера или вад-
пы воды. Тыя оази сж уработени, та пущать жи-
то, просо, Формы и добры южиы овошкы; вълусты-
шж-тж распжть трыне, наречено-то мимоза, манна;
бирянп и другы просты растешя, и множество соль
ся пзважда отъ Нигрицпж прЪнасвапа за тръговпж,
звЪрове сяпамирать въ ншж много ивсякаквы; какъ:
най-гол4мы зьмш, левове, паптпре, маймуны, стру-
токампле и нЬколко газелы, по'-многото отъ конто
но ся отдалечявать оть водны-ты мЪста. А страпа-
та на пустышж-тж, испокрыта-та отъ сытенъ пй-
съкъ, виждася като влънувано море, кога вЪпъть
тамъ владани-ти буйки вЪтрове. Тога сп пйсъкъ-тъ,
задухванъ отъ едно micro на друто, натрупвася на
пр^спы и планины, конто похлупвать рйкыци-ты и
езерливы-ты воды, чясто заравя и цЪлы врьволици
на тръгуваны-ты съ около тжтж пустишж Берберски
и Нигрнтскы дрьжяв!я. На кжсо да ся раче, тая пу-
стыня, за простраиство-то и', за безвод!е-то и най-
голймж-тж и' горящинж, е нетрьпйлнва и опасна.
Чясто пжтпици въ nei® изминувать повече отъ 100
лев. пространство и не напирать водж, и ако ся из-
рубать отъ пжтя на Оазы-ты, умирать отъ жьдность.
Аравитяне-тп много пжтп ся принудявать да напоя-
вать малното си KOiiie съ мл^ко. Камилы имжть мно -
го, п съ тЬхъ пжтувать, и най-паче съ наречены-
ты Дромады или Гръбаты каммлы изминувать пусти-
шж-тж; зачто камнла-та, като яде малко, стоп и
cpima жьдность-тж. Жителе-ти на Сахарж, смЪт-
ванк около единъ мил. исповйдвать Отомапскж вйрж,
и сж огь рода на Бербере-ты и Негры-ты, упра-
вляваны на племена или малкы народы, и приказвапи
отъ опыя что тръгувать съ гЬхъ като варваре, връ-
ли и зв-Ьровпти. ЖивЪпбть изъ ср^дж-тж по Оазы-ты,
©дни като шатърнпци съ стада каммлы, козы и овцп,
друзи, паселенп по села, бнжтся по между си чя-
сто и съ близосЬдны-ты Нигриты, конто като зароб-
вать продавать гы робы, и врьволмци-ты на замину-
вапы-ты прйзъ тамъ тръговци обирать или налагать
давань. Въ Южнж-тж чясть, съединяванж съ океанъ,
населявать приличии малкы народи, сиромаси и звй-
ровити, конто събирать гуммы взъ горы-ты плъиы съ
клейевы дрьв1е, па го донасять въ Сенегал®, или
въ Марокко. Въ това KpaHmopie сж мысове Боядоръ
и Бланко, или Бйлый, островъ Аргвипъ и наре-
чений заливъ Портендяко.
371. НИГРИЦ1Я или СУДАНЪ. Съ това имя на-
зовавать собствено яза па р. Нигеръ пли Зюлпвж,
която протичвана огь 3. камъ В. пр^мпнува среди-
земны-™ места на Африк® и ся влива въ едно го-
лЬю езеро, наречено Чядъ. Въ цйлый той сп язъ,
разложенъ камъ Ю. па Сахар®, и въ срйдулека на
АФрпкж, нампратся много дрьжяв1я Негри обрязова-
Ш1• както: Томбукту, Хусса, Вамбара. Берну, а въ
Вье. странж сж Сакату и ДарФурдъ, конто имжть
по'-многото едноимны главны градове и рядовны У-
правлешя Монархически. Сакатскый Царь или Сул-
тапъ е днесь uo'-силпый, и меговый пароль, Феле-
таси пареченъ, е по'-ржкодЪлный отъ Пигритскы-ты
народы. А царь-тъ на Томбукту има миогочетнж
войскж собствено кавалериж, на koisto коте-ти и
въсЪдшщм-ти сж заплетено съ жед'Ьзны ризннци.
МЪсто-то е до край горяще, ако и прохлажда-
но яа-агбста огь много рЪкы и плодоносно, прод’Ьл-
вано отъ песечливи пустыни и планины, покрыты
отъ распространены гжсталаци: пуща оризъ, памукъ,
лень, синило, бананы и абаносъ; има и ископавано
железо, п злато събирвано на пЪсъкъ, и всичкы-
ты домашни животны, както и звЪрове-ти па Афри-
ка»: левове, камилопардале, морскы коше, крокоди-
ле , зьмш, скорми и скакалци. Народи. 20 мил. в4-
ра Моаметапска и Фетишизмъ.
372. СЕНЕГ АМБ1Я (или по'-право Сенегалогам-
б!я) камъ В. па Нигрицпж, прЪдЪлвана камъ 3. отъ
Океанъ, и прохлаждвана отъ р. Сенегаль и Гамбпж,
населена е отъ много пароды Негры. По'-главни-ти
отъ тЬхъ сж: Фулахы, Мандингы, Фелупи и Улофи,
конто имжть различны дрьжяв5я. Бамбукъ ся нарпчя
гл. г. въ царство-то на Мандингы-ты, и Тимбо на
Фуласы-ты. Тыя послЪдни-тп ся различявать между
всичкы-ты народы въ Сенегамбйж за хубость-тж на
ляце-то и мирность-тж на пьравы-ты имъ. Моаме-
тапска вЪра и Фетишизмъ владать на мЪстны-ты,
смЪтваны до 12 мил. а въ краймор!я-та има нЪколко
достойнозабЪлЪжителны села на Европейци. Тврьдпня
на Святого Лудовика, или Сантлуи, разложена е при
ycrie-то па Сенегаль и е на Французы-ты; тврьдпня
Сенпямъ при р. Гамбпж, е на Англичяне-ты.
Краймор1я-та на м^сто-то сж пизкы и болестли-
вы. п вливар1я-та па рЪкы-ты сж плъпы отъ срЪ-
дорЪцп почти прилети съ водж; а пзъ срЪдж-тж има
бескрайны поляны пЬсечливы, чясти горы, л вждолы
водны и плодоносны. Растел1е-то тукъ изнпкнува
колко ся може бръже, зачто мЪсто-то е подложено на
периодически дъждове и разливашя, както Нуб!я и А-
биссип1я, и въ обще всичкы-ты м-Ьста что сж раз-
ложены пзвжтрЪ тропици-ты. Тукъ расте баоабъ,
най-голЪмо-то отъ извЪстны-ты дрыйе, което има
околность до 120 погы, итрЪва-та на Гвинею ста-
ва высока 14—15 ноты. Слонове, маймуны, ками-
лопардале, антилопы, рогачи, левове, леопардп, и
най-голЪма-та отъ зьмш-ты боа, сж общи животам
патова мЪсто. Пэваждать оть тукъ: злато, абаносъ,
кехлибарь, жлътъ камыкъ, гуммы, черпъ-пиперь, па-
мукъ, струтокамилскы пера и рыскы кожи.
Камъ 10. огь Гамбйж сж села-та на Португалл-
ци-ты, Рюграпдо, и по'-южно, Ciepa Леона. Меж-
ду успя-та на Сенегаль н Гамбпж разложепъ е Зе-
леный мысъ или Каповерто, и остров», Горея, и
что сж на Французы-ты, Биссао.
373. ГОРНЯ или СЪВЕРНА ГВИНЕЯ ся про-
стира по краймор1е-то на еднопмныЙ нейнъ заливъ,
отдблявана огь яза на р. Нигеръ съ Копгскы пла-
нины. ДЪлися на много краЙморщ пли брЬгове, как-
то : пиперевыЙ, зжбный, златиый и робскый, даде-
ны имъ имена отъ изважданж-тж стокж прЬзъ тЬхъ:
пиперь, слонов» зжби, златенъ пЪсъкъ и роби прЬ-
насвани въ Америкж. Много Европейскы села ся
напирать по тыя краймор!я, конто сж низкы, влаж-
ны и вонящк, обаче веема плодоносны съ распро-
странены поляны много, въ конто не намира нЬкой
си пито едно камыче. Памукъ, пипбрь, синпло и
захаротръетъ ставать уработваны; а въ горы-ты ся
напирать стада слонове, носорози и друзп звЬрове,
колко и въ Сенегамбнж, МЬста-та что населявать
сж различии народи Негри, врълн и варваре, по-
много-то фстишисти на вйрж-тж, отъ конто нЬкои
жрьтвувать и человЬцп. Като по'-бойливи и по'-
заможни ся прикаэвать Ахантине-ти часто сбивали
съ тамъ прйсоляваны-ты Англичане; Даомеи-ти, сж-
ще така бойливи и най-беочеловечим камъ робы-ты;
Еюи-ти, населен» въ по'-сЪверны-ты страны па мЪ-
сто-то, направлял па-скоро подвластенъ самый царь
па Даомеи-ты; а жителе-тп въ Бешшско-то госпо-
дарство ся пмжть за по'-мирны и по'-раб отливы. Тыя
господарства дрьжять почти всичкы-ты речены край-
мор1я, по конто Англичяне-ти, Холландци-ти и Дат-
чяне-гти имжть нЪколко приселены и села.
Въ кжта на Гвинейский заливъ е дрьжяв1е-то на
друго господарство наречено Бя-ьра. Народи, на цЬ-
лж Гвинею е 10 мил.
§. В'. Южны Страны.
374. Тыя страны ся простирать почти цЪлы камъ
Ю. на Равноденственый, раздЪлявапъ тжю Голияж
на две неравны части: сЪвернж и южнж; посл’Ьдня-
та ся простира отвждъ Равноденственый въ образъ
трижглепикъ, на когото врьхъ-тъ ся начрьтява въ
мысъ Добрж-Надеждж: една-та му страна съставля-
ва Югозападно-то Kpafi«opie на цЪлый Подуостровъ,
прохлаждванъ отъ Атлантический Океанъ; а друга-
та, Юговъсточно-то прохлаждвапо отъ ИндШскыЙ. Така
мЪста-та на тжгж чясть могжть ся разделять на стра-
ны что сж по Югозападно-то краймор!е; в'.) па стра-
ны по Юговъсточно-то и г'.) на страны Средиземны.
а'.) Страны по Югозападно краймор!е:
375. ЮЖНА плп ДОЛНЯ ГВИНЕЯ. Тя обема мно-
го крайморскы дрьжяв!я, отъ конто что сж камъ С.
и В. подложены сж на самовластны монарсы. Отъ
мысъ Лопесъ дЪто ся сврыпева камъ Ю. заливъ-тъ
на СЪв. Гвинею, почнува краймор!е-то на Долтж
или Южнж. Гвинею съ слЪдпп-ты по'-главны дрьжя-
в!я: Лоапго, Конго, Ангола и Бенгуела. Краймор-
скы градове сж: Санъ-Паоло-де-Лоандо и Санъ-Фи-
липпе-де-Бенгуела; гл. г. на Конго ся наричя огь
Португаллци-ты Санъ-Салвадоръ. Нар од он. на зе-
мьъ-тж е до 5 мил.
376. Португаллцп-ти, что владйгжть Акголж и
Бенгуелж, прьви открьхж това micro около 1847 л.
дЪто направихж нЪкои тврьднни за задрьжяше па мЬ-
сто-то и въведохж и христшнство-то исчезнете вече
между самородны-ты, конто имжть много опрЪдЪле-
пы умствены силы и сж прЪдадепп на Фетишизма.
Португалцм-ти най-паче гы издлъжпхж още ио'-мпо-
го съ помы ель да заздравять на себе си псключптел-
но дохожданы-ты отъ тръговпж-тж на мЪстны-ты про-
пзведетя гол’Ьмы печялбы, и повече отъ роботръго-
впж-тж на прЪнасваны-ты въ Бразилия робы; зачто
това Micro съ горшж Гвинеш даваше много Негры
па роботръговмж, пр^насваныи продаваны като добы-
тьци въ прйеелешя-та на Айерикж; обаче по добро
щаспе Европейскы-ты Управлешя вси сговорпо onpi-
дЪдлхж да гонять такжвж то тръговйж, что докар-
ва хулж на человЪчество-то. На вжтр! Micro-ro е
малко известно, зачто Португаллци-тп ся погрыжехж
да отдалекжть оттамъ другы-ты Европейски народы.
Виждася, че камъ В. что хж забыкалять высокы-ты
и заглжхнжты планины, да ся намирать рудпща за
злато и сребро, а поляны-ты сж веема плодоносны,
прохлаждваны отъ много piKu, отъ който най-гол!-
ма-та ся нарпчя Заира. Вспчкы-ты жпвотпы па Се-
негамбпж ся намирать и тукъ, другы хаплпвы елрь-
тоносны, и едпы весна голЪмы правки, конто за-
вирваны въ мрьсолы-ты на слонове-ты уморявать гы и
отъ тЬхъ пощрьклявать. Климатъ-тъ на Micro-то е
веема горящь, вонящь и пакостеиъ за Европейци-ты,
конто не жпвйхжть повыше отъ 50 годины, кога са-
иородни-ти имжть най-длъгъ жпвотъ.
377. Страна-та на крайморхе-то, что ся прости-
ра по'-долу Бенгуелж отъ мысъ Негро до р. Оран-
же. сир. отъ 16° до 28° Ю. шпрпнж. е пусто и
17
неизвестно wi сто, об слано въ още по'-южнж-тж зе-
апж на Оттентоты-ты; и средиземны-ты мЪста на това
KpaHaiopie до Мономотапа (380) сж м4ста пусты и
неизвестны, населены огь Кач>ры; а КаФрп-тн, или
по'-право да речемь КяФпрн, сир. невЪрШ! отъ Ара-
витяне-ты наричванп, сж Негрц, съставляваии много
народы малкы, огь конто повечото пмжть нЪкоьж о-
собенж различптелность; всичкы-ты въ общо сж Фе-
тишиста, варваре и окаянип.
378. ОТТЕНТОСКЛ ЗЕМЯ камъ 10. наречена оть
Оттентоты-ты, конто сж Негри родомъ, тьмпо чрь-
вепъ цв-Ьтъ, съ много нзостренъ кучянъ на брадж-
тж, и челости-ты издадены иа вънъ много. Съста-
влявать и тыя много народы малкы варваре, отъ кон-
то пай-главни-тн сж: Коране, Номакеи и Б осте сме-
не; посл^дни-тя сж до край варваре, звйровити и
пустовЬрци, н часто разграбвать кжщя-та на npi-
селеццп-ты оть Капо, стрЪлкапп срЪщж имъ ядливы
стрелы. Оттентотн-ти нймжть градове, а жпвЪьъть
по села.
369. ПРЪСЕЛЕШЕ па мысъ ДОБРЖ-ПАДЕЖДЙт
или КАПАПД1Я, съставена отъ Холландцн-ты о-
коло 1600 л. обема южнж-тж му странж. Ако и да
е равент. спорядъ пространство-то сп съ Велико-
Британпж, не е населенъ повыше отъ 200 хыл. отъ
конто едва половпна-та сж бЪлп, а останжлп-ти Не-
гри и Оттентоти. Земя-та има климатъ благораство-
репъ, па о най-хубава, водна и плодоносна, д’Ьто
и овошкы-ты на Европж ставать веема добрЪ, и най-
паче лозш-та, что пущать прочюто-то вино Коистан-
тнпско. Оть мЪсяць Maia до Августа ся разлива зе-
мя-та оть дъждове, зачто тога сь с зимпо-то вр!>-
мя па Южио-то полуклжбо; а лЪто-то ся упустЪва
отъ сгорящеиы-ты Ветрове, като съсипвать съ вйя-
ше-то си всяко растете что пмъ ся случи отпряди.
РЪчии KOiiie п струтокамнле ся напирать доста, а
друзн-ти эвйрове. както: левове, ieiibi и пантире
гоиени станжхж рЬдкы, зачто другъ пжть грабяхж жи-
теле-ты изъ вжтр-b отъ кжщя-та имъ. Гл. г. на ПрЪ-
сслеп!е-то е Капо, или Мысъ (20 хыл. ж.), съзн-
денъ малко камъ С. отъ мысъ Добрж-Иадеждж при
Тавласко залпвче. Това прЬседеше, было отъ 1806
л. па Ацгднчяне-ты, е главно повече за мЪстополо-
жеше-то си колкото за мореплаван'ю-то въ Пндпж.
Тукъ 10. В. е и Белошйскый мысъ, най-южпый край
на Африка.
В'. По Ю г о в ъ с т о ч и о-т о к р а й м о р i е страны.
380. Камъ В. отъ Оттентотскж зезпж закачва Ю.
В. краймор1е на Африкж край Индийский Океанъ, въ
което сж разложен»: а'.) КаФрерш или крайморте По-
талъ; в'.) СоФала; г'.) Мозамбпкъ и д'.) Заигвебаръ.
ЕвропеЙци-ти отъ три вЪка на-самъ чястять, по тыя
краймор1Я за тръговпж-тж на злато-то, на слоновы-ты
кости и робы-ты, а пакъ тыя сж по'-малкото поз-
наты тЬмъ мЪста на вселепнж.
А'. КАФРЕР1Я пли Kpafijiopie Ноталъ, С. В. отъ
Капо, обема голЬмж стране зеапж паселенж отъ Каф-
ры (народи. 2 мил.), конто сж отъ черный цвЪтъ,
обаче по'-снажнп и по'-якы отъ Пегры-ты, залогиани
па орачсство и на скотовъдство. Тыя сж въздрьж-
ии, живни, заслгЬпи, бръзачи, и пай-похватнп лов-
цп; та ловять слонове-ты и газелы-ты съ прппка-
ше-то сп. Земя-та има плапины заглжхнжты съ го-
ры, п'ЬсЪчлпвы поляны, и вждолы плодоносны на о-
рпзъ. просо и грахове, и дебелы наши; изважда
златеиъ и желЪзень пЪсъкъ. Священноапостоли-ти
сполучнхж да въведжть н тукъ Христ!янство-то.
В'. КРАЙМОР1Е СЕНА или СОФАЛА, простпр-
вапо отъ заливъ Лагож до уст(я-та па р. Залбезе,
която е най-гол!>ма-та отъ что ся вливать въ В.
крайяорге па АФрикж, лзвирвана отъ Лупатскы пла-
пины; а по'-на-вжтрй е Моиомотапа, нЪвгажь на вет-
хо ьрЪмя голимо царство, разснопено сега между
много князове. Земя-та е усой и плодоносна, пма
клпматъ благорастворенъ п здравъ, и рудпща за зла-
то и сребро, най-паче въ область Софялж. Кы.ш-
манъ е най-главно-то пристанище на Португаллци-
ты, и Сена, сЪдалпще па управителе врьху там-
кашпы-ты птгЬселешя (народи, 1,400,000).
Г. КРАПМ0Р1Е МОЗАМБИКЪ, ср*ща о-въ Ма-
дагаскаръ, наричяся отъ въ него утврьденый градъ
Мозамбпкъ, на Португаллци-ты, конто като владЪпьть
мЪсто-то имжть него столенъ на всичкы-ты имъ за-
владел что сж камъ В. въ Африка; а самородви-
ти народи ся управлявать всякого отъ свои-ты имъ
князове. Земя-та е водна и плодоносна, има и ру-
дища гжбавы съ злато и сребро; а горы-ты сж плъ-
ны сдонове, на конто съ зжбы-ты става голЪма тръ-
гов1Я. По'-главни-ти народи сж: Макни, Моузи и
Мизимбри (народи. 2,600,000).
Д'. КРАПМ0Р1Е ЗАНГВЕБАРЪ камъ С. обема мно-
го дрьжяв!я, острова и на него что е градъ Квплож,
столенъ другъ пжть на едно силно царство. Малко
още камъ С. е о-въ Занзибаръ до край плодоно-
сенъ, и другъ Момф1Я , и два-та подвластен на Ма-
скатского Имама както и Квилоа (320). Камъ С. е Цар-
ство Момбасъ, на което едпоимный столенъ градъ стой
на островъ завладЪянъ отъ Англичяне-ты и напустнжть
около 1827 л. Мелинда гл. г. на еднопмно царство
разложеиъ е при вливашя-та на Квилимансы. Той по-
пади® много, като ся усвободи отъ деспотство-то
на Португаллци-ты, конто прьво на него прпстахж
около 1498 л. Брава гл. г. па еднж мал к® републи-
кж Аравитяне, подвластна нЪкогажь на Португаллци-
ты, сега независим®.
Kpafinopie Зангвебаръ, прЪд’Ьлвано камъ В. оть
Лупатскы планины, е низко, вопящо и малко пло-
доносно. Има заглжхпаты гжсталаци плъны слонове
и съ другы зЪрове отъ Африкж. Жителе-ти сж А-
равитяне, дошлане на мёсто-то, и Черни самород-
нп-ти на конто до'-главны-тц племена ся наричять
Макгали и Маракати и вен исповёдвать Моаметанскж
вёрж, въведенж оть Аравитяне-ты; мёсто~то извая-
ла клей, слоновы зжбы, робы, антимонъ п внтрюлъ,
па обрыца и добр* тръговпж и съ краймор!я-та на
Аравпж.
381. Кшзне на горне-то Kpaliiiopie камъ 0. В.
е краймор!е Аянъ, за което говорихме (362). Отъ
всичко-то 10. В. Kpalfaopie на Африкж изваждать зла-
тенъ пёсъкъ, клей и слоновы зжбы.
Г'.) Средиземны страны неизвестны.
382. Между Нигеръ и Земи-ты на Оттентоты-ты
и Сомавлы-ты обеманы-ты средиземны места на А-
Фрикж, съ пространство повыше отъ 110 хыл. четвр.
лев. сж съвсёмъ неизвестны на ЕвропеЙцп-ты; зач-
то неродливость-та на климата, Фанатизмъ-гь и звёр-
ство-то на жителе-ты править гы непрепарны на о-
быходителе-ты, отъ конто и некой презъ годины
си паднжхж жрьтвж за ревность-тж имъ на открыва-
Hte-то тёхъ мёста. Назвать, че много народи вар-
варе гы населявать, отъ конто по'-главнм ся пмжть
нареченп-ти Галлаем, населен» камъ С. В. и напад-
пжлн въ Абиссин’пж; Бороре-ти камъ В. Казангы-ти
населены около долшж Гвинее, пКазамбп-ти около
Замбезъ. На Кжсо да речемь само краймор!я-та на
тж1ж распространена Голинж, дЪ по'-широко, дё по'-
тЬсно, познаватся колко годе малко подробно; а за
пзъ срёдж-тж, заедно и Сахара, Географци-ти и-
мжть кривы познания за некой места, илп л нпкак-
вы за другы по’-много, зачто обыходнтеле не можя-
хж да влезать на-напрёдъ въ тёхъ.
Д'.) Африкански островп.
383. Около Африкж дёто сж островм-ти въ Ат-
лаптнческыН или въ Индийский Океанъ, обемать 600
хыл. четвр. хььпаметры пространство, и повыше отъ
4 мил. жпт. Тыя ся владЪшть отъ Англпчяне-ты (на-
роди. ИЗ хыл.); отъ Французы-ты (народи. 110 хыл.);
отъ Пспанци-ты (народи. 178 хыл.); отъ Португалл-
ци-ты (народи. 388 хыл.) п най-посдЪ друзн сж на-
селен» н ся владМжть отъ Афрмканцн-ты (народо-
населен'^ 3,200,000).
А'.) ДЪто сж въ ПндЖскый Океанъ:
384. Мадагаскара отд!>ляванъ огь сунлж-тж съ
Мозамбикский проливъ, е единъ отъ познаты-ты най-
голЪмъ островъ, длъгъ 340 левгы, продЪлванъ огь
С. камъ 10. съ рядъ планины, а крайморш-та въ об-
ще сж валевы и вонящп. МЪсто-то е веема богато
на екжпы дрьва и металлы. Тукъ ся намира и Зебо,
сир. гръбясгь волъ както кампла-та. Назвать, че е
населенъ огь три мпл. жителе, раздЬляваны па мно-
го м различны пароды, конто вси обще ся нарпчять
Мадеказп, и говорять языкъ ириличенъ съ оня на
Малан-ты (186), съ на КаФры-ты, и съ Арабский.
СрЪдпземпы-ты мЪста на острова сж малко познатн;
назвать, че сж добрЪ уработены па имжть чисть и
здравъ въздухъ. Главпн-тн му градове сж: Музан-
габъ, Пояботокъ, Фудпдапть и Таматавъ.
386. Коморскы, 4 на брой, сж между Мадагас-
каръ и сунпж-тж, населенп огь Аравитяне; най-
главяый огь rbx'fc перечень Комора, нзважда оризъ,
портукалы, демоны, захарь и проч. Ампрантскы камъ
С. и СеЙшелскы, два купа малкы острови п забы-
колены съ скалы, сж на Англичяне-ты. Сокотора
С. В. па мысъ ГвардаФуй, каменпегь и голъ о-въ,
на когото никне най-хубаво алое. Англнчяис-тп и-
МЖ1Ь едно село, обаче островь-тъ е населенъ on.
Аравитяне подвластны на Маскатского 20 Имама (327).
286. Пль-де-Франсъ, населенъ отъ 80 хыл. ду-
ши , нзважда кафе, захарь и синило. Гл. г. Портъ-
Яуп, Французско прЬселеше. оставепо на Англнчя-
не-ты спорядъ станжлый трактагь на 1814 л. О-въ
Бурбопъ камъ 3. достоЙнозабЬл&кителенъ за горяпый
въ пего всегдашенъ волканскый огьнь; изважда: за-
харь, карамвиревы кореше, кафе п жито, населенъ
отъ 110 хыл. души; пегово-то кал>е е второ слЪдъ
олова Моккж, той е па Французы-ты.
В'.) Въ Атлантический Океанъ:
387. Св. Елена, малъкъ о-въ съ околаость де-
вять левгы, доста плодопосенъ и прочютъ за пспжж-
даше-то на Наполеона въ пего. Замипуванн-ти за
въ Нндпж Англичянскы корабп слазятъ па пего. Въз-
necenie камъ С. гола могила, па който пристанвать
мореплавателе-тп само за иампрапо-то тамъ множе-
ство костенуркы, и дЪто Англпчяне-ти пмжть н1>коп
стражи. Княжески Острови, Св. Тома, Фернандо По,
сж въ Гвинейский заливъ. О-въ Св. Тома изважда
доста захарь и е на Португаллци-ты. А всичкы-ти
осгапжлн сн задрьжять огь Англичяпе-ты.
388. Острови на Зеленый мысъ сж около десять,
каменпстп по'-многото; отъ тбхъ Сентяго съ два
или три другы, изважда синило, портукалы и демо-
ны. Тыя сж на Португаллци-ты.
389. Кяимрскы острови (Блажешш на ветхо врй-
мя) сж седямь па четъ, отъ конто по'-главнп-тп ся
наричять Лангерогь и Фортавентура, д'Ьто ся хра-
иять и много камилы, Kanapia и Феро. Отъ тоя по-
слЪдшй ся npicMaine и прьвый сговором ь Мервданъ
(31 j. Теперифъ, веема плодопосенъ по краймор!я-
та, а въ срЬдж-тж му ся възвышава плашша на-
речена Пико-де-ТенерпФЪ, страшна огнедышва и вы-
сока 11,500 ноги. Каиарскы, открыта около 1345 л.
отъ ЕвропеЙцп-ты, сж па Иснанпж; испрьво было
населени огь единъ образовала пароль Гвансп на-
речепъ. Пущать най-хубаво вино и овошкы; обаче
множество скакалци завЬяии изъ Африка огь вЬтро-
во-ты, упуставать гы чясто. Хубавы-ты птлченца
за перошпнька и пр!ятно-то пмъ niaute, наречены
каиаре, происхождать огь тыя островы, оть конто
ся и нарекохж. Камъ СЪверъ сж остров» Мадера и
Порто санто на Порту галлнж. Мадера е прочютъ за
хубаво-то си вино, зачто и негова-та земя е вол-
каническа; населенъ е отъ 100 хыл. души и има гл.
г. Фунхалъ.
390. Камъ С. В. сж Асорскы о-ви съ плодонос-
ил зем1Ж и пр1ятепъ климатъ, обаче сж лодложепи
иа чясты земетржсешя за волканическо-то естество
на зешж-тж имъ (народи. 200 хыл.). По'-главпп сж:
Тенкера, Св. Мпхаилъ, Файалъ пай-голймый отъ всич-
кы-ты, Гразюза и Пико, послЪдшй тойсь има еднж
высока плапппж огнедышнж, а Св. Мпхаилъ има то-
плы бани. Гл. г. на управлеше-то възъ тыя остро-
вы, подвластны на Португалии*, парпчяся Ангра
разложенъ на о-въ Теркерж.
ГЛАВА IV.
АМЕРИКА.
391. Тая распространена Голпна, разложена меж-
ду Атлантический л Тихий Океанъ, пма повыше отъ
три хыляды левгы отъ С. камъ Ю. и състоп отъ два
голЬмы полуострова, конто съедииява Панамский за-
ллвъ: единый сяпаричя скверна Америка, а другый,
Южпа Америка. Тя ся откры около 1492 л. огь
Христофора Колумба, и ся населява днесь повыше
отъ 48 мпл. человйци. Отъ тйхъ един сж самородки
наречен» ИпдШцн, конто пмжть м1дно чрьвенъ цвЪтъ,
друзп сж Европейци происхождапп почти огь всич-
кы-ты Европскы народы; останжли-тн сж Арапи
(Черни, Петри) прЪнасванп както роби огь Африкж.
А въ Америкж родепи-ти огь Европейци ся наричять
Креоли; а отъ ЕвропеЙць и Арабкьппж, Мулатри:
а огь Европейць и Американка Метлди. Много ду-
ши огь Самородны-ты живЪгжть още собствено диви
и варваре на малкы народы въ бескрайны-ты горы
на тжтж Голинж наречени ИпдШци. Всичкы-ты обра-
зовани народи исповЪдвать хриспянскж вйрж, и у-
правы имжть нецаруваны новоуправны, съврьзаны по'-
многото, освЬнь на Бразилпж что има самодрьжявж
Новоулравпж.
Въ Фпзическж ГеограФнж говорихме за плашшы-
ты (147), езера-та (178), рЬкы-ты (176), залм-
вы-ты (120) и мысове-ты (118) на тйпж Голинж въ
обще, и на свое-то имъ мйсто щемь прибавишь что
и да има свойствено за т1>хъ.
392. Америка ся распростира почти отъ сЪвер-
ный полюсъ до Антарктический полярный кржгъ, ка-
то обема вспчкы-ты климаты и изважда всяко произ-
ведете на другы-ты Голины. Съглядвася, че топли-
на-та въ тжгж голппж е no'-малка освЪнь въ дру-
гы-ты подъ еднаквж ширипж мЪста на Европж и А—
«рикж; зачто хедж продйлвать много планины влаче-
ны отъ ОЬверъ камъ Югъ, па сж пай-высокы и вЪч-
но покрыты съ снйгъ, и самы-ты что сж подъ Рав-
ноденственый (147). Поел! вспчкы-ты мЪста пзъ
на-вжтрЪ сж още цЪлнзны испозакрыты отъ непро-
мипуваны горы, Саваны (143) иливады, най-голЪмы
езера и распространены валевы, прохлаждваны отъ
паЙ-голЪмы-ты рЪкы на вселеннж (176 и 178).
Осв-Ьпь тЬхъ Америка ся вижда пр'ЬдЪлвапа камъ С.
отъ гол'Ьмо море съедпнявано Тпхый съ Атлантиче-
ский Океанъ, и покрывала отъ бескрайны пастели
неразмрьзнуваны ледове, конто тж начннвать пепро-
минуванж, и климата на «гЬсто-то нвй-студепъ.
Произведешя изважда Америка почти всичкы-ты
отъ иа другы-ты Голины. Пытовни-ти добыть цн и
скотове, прЪносени отъ открытеле-ты и' Европейци,
умножпхжся до толко си, чтото стада говеда и ко-
те сега пасгжть въ диво състояше; а огь дивы-ты,
въ сйверны-ты м4ста ся напирать всичкы-ти что пу-
щать скжпы кожусы, касторе, ренове, бонаси и бЪлы
нЪчкы; а въ южны-ты американски пантпре, тапи-
ре, различны маймупы, и овчя кампла, само-то че-
тыроножно животно, което нам!рохж Европейцп-ти
употр!блявано като тварпикъ оть самородпы-ты на
10. Америка». Отъ гадипы-ты, нампратся почти вспч-
кы-ты на ветхый свЬтъ, въ конто е множество пси-
тацп п камилскы нтпчета, и свойствсно кондоръ, май-
гол1ма-та огь грабителны-ты птпцп, н колы бра, пай-
малка-та отъ вен, нарпчвано за това птичя муха. 11а-
миратся множество крокодиле п наЙ-гол’Ь.мы зыпн и
насЬкомы достойны за глядъ: един за голймншк-тж,
irfeiton за лъекавый "пмъ цвЪтъ, другы за свЪтлость-
тж, что пущать нощемъ. Въ бескрайпы-ты горы па
Амернкж ся напирать венчкы-ты дрьв!е на ветхый
свЪтъ, и повече магшолы, млЬчно дрьво и другы. Въ
горящш поясъ ставать Формы, абаносъ и другы бро-
шливы дрьва екжпы, шшйскый орЪхъ, какао, кафе,
захаротръегь, синило, всичкы-ты южны овошкы, вся-
каквы благовонны растешя, мухоловка на което по
лпста-та като кацне муха тыя ся сгъвать той чясъ
па пт. улавять и доклЪ неумрЪ неся распущать, и
былкы п повече тамарнидъ и кынкынъ, лпста-та на
което пущать кынж. Барабой-тъ, тптюпь-тъ и на-
речепо-то майсъ (като ръжь) сж самородки растешя
на ТЖ1Ж Голппж, въ koikto п есенскы-ты плодов©
като ся прйиесохж и всичкы-ты другы потрЬбны ра-
стешя ся хвапжхж чюдесно. Има ископаемы дос!а,
та рудпща-та за злато и сребро въ Мексике и Пе-
рувпж сж непечерпваны. Шдь, железо, елавъ, тн-
тюрть, каменпа соль, п въ обще всичкы-ты метал-
лы ся пампрать спорно; пзважда безцЪны камеше и
другы екжмы камеше, па и бнеерь ся лови въ мно-
го xpafiMopia. Па кжео да ся рече Америка е бо-
гато эгЬсто за плодонос1е-то и пзобпл^е-то сп, и
дцяше бжди още по'-богато и по'-плодоносно, ако
всичко-то ся населяваше отъ образованы народы, и
ся уработваше колко трЪбваше. Вслчкы-тп Европей-
ци кога ся откры направихж въ лент» завладели! л
прЪселешя, най-паче Испанци-ти завлад^хж бескрай-
ны иЪста и най-образованы-ты и най-богаты-ты тога
си. Англнчяне-тп и Фрапцузи-ти населихж по'-го-
лЪмж-тж чясть на северный Полуостровъ, а Порту-
галл цн-т и, Южный.
§. А'. С Ъ в ер на Америка.
393. Гол-Ьма чясть мейла е малко позната. Cpi-
диземны-ты н' мйста продЪлва огь С. камъ Ю. и
камъ крайморско-то ребро голЪмъ планинскыЙ рядъ,
съединяванъ съ Мексиканский: единый ся нарпчя А-
палахскый планинскыЙ рядъ, другый, Камениста и
Скалисты планины, дЪто жпвЪгжть и много самовла-
стны племена на Самородки ИндШцн, конто населе-
на на села управляватся отъ едипъ начялникъ наре-
ченъ Касикъ, л всп сж Фетишиста (188).
394. Иейны-ты краймор!я ся распростирать камъ
С. камъ 3. и камъ В.
Прьвы-ты плакнуваны оть Ледовито море сж поч-
та неизвестны. А что сж камъ С. 3. ся прохлаж-
дать отъ Тпхый Океанъ образявапъ КалиФоршЙскый
заливъ ? и Нанайский камъ 10. при едноммный 'про-
лпвъ. А камъ В. отъ Атлантический Океанъ обра-
зявапъ камъ С. БаФиновъ заливъ и Ведсопско море;
камъ Ю. Аптпллскый Архыпелагъ и Мексиканский за-
лпвъ. С1>в. Америка обема тыя дрьжявы, камъ С. а'.)
РоссШскж Америкж; в'.) Повж Брнтанпж или Брп-
танскж Америкж; г.) Гренландии; камъ 10. а'.) Съ-
едпиены Щаты Аиглоамерпкапскы; в'.) Мексике и г'.)
СрЬдовитж Америкж разложений възъ пролива.
395. Р0СС1ЙСКА АМЕРИКА (народи. 50 хыл.).
Крайморш-та камъ С. 3. закачвапы отъ Берипговъ
ироливъ, и простирвапы до 55° сир. наричятся Рос-
cificKa Америка; управляватся отъ тръговскы друже-
ства тыя и островы Алеутски (314) и Кад1якъ, и
полуостровъ Аляска, оть когото излазя скжпо ко-
жухарство. Тукъ ся намира и най-высока-та огне-
дышна планина на С. Америк», Св. Ил1й, тя е по'-
высока 2 хыл. ноты оть Монте-Бланко па Алпы.
Това непроаншувано Micro, иа което с» известны
сало кряймор!я-та, паселено е огь различны Само-
родны народы, отъ конто сж и Ескымосцп-ти, родъ
челов^ци приличии съ Самойды-ты и Лапландци-ты,
който населява вси наЙ-еЬверны мЪста па Америка.
Въ о-въ Код1якъ камъ 10. иа Аляска е село съ до-
бро пристанище наречено Александр1я, или Св. Па-
вель, дЪто стой управитель-тъ. Друго прЪселеше
Руссы има и ла о-въ Ситхж сжще така съ удобно
пристанище. Русско-американско-то дружество има
прЪселешо отъ различны народы, на което народи,
възлазяше въ 1846 л. до 7,783 души, и отъ кожу-
харство-то приходъ до 950 хыл. среб. рубли.
396. Камъ 10. па РоссШскж Америк» около край-
Mopie-то има веема много островы, отъ конто по'-
главни сж: о-въ на Царь Георг1я, о-въ на ВаллШ-
скый Принць, царици Карлоты, па Ванкуверъ, камъ
Ю. край когото ся посрЪща заливъ Нутка, прочюта
тръгов!я съ кожухарство. Това м^сто е въ дрьжя-
вж-тж на Иовж Британия.
397. Камъ Ю. отъ речены-ты островы сж устш-
та па р. Колумбия или Орегонъ, что поглъща ДеШсъ,
брЪгове-ты на котжто сличать захластнжти брйетове,
высоки 300 ногы; това краймор1е е въ дрьжявж-тж
на Англоамериканско-то съврьзваюе.
398. МЕКСИКО или МЕКСИКАНСКО СЪВРЬЗ-
ВАШЕ. СлЪдъ горне-то краймор!е камъ Ю. закач-
вать Испанскы-ты владйшя: Нова КалиФорнш, Но-
во Мексике, КалнФортя и Мексике, распространя-
вавы на 1200 левгы до пролива. Всичкы-ты тыя рас-
пространены мЬста завладЪяны отъ Испанцн-ты око-
ло IS', вЬкъ сж днесь независимы, па имжть съврь-
запж управа наречена Мексиканскж. ПродЬляся Ме-
ксике отъ С. камъ Ю. съ ряда на Скалисты плави-
ны, на конто отъ въстч. ребро извира р. Нортъ вли-
вана въ Мексиканский заливъ; а отъ запад, парече-
на-та Колорадъ, вливана въ КалиФоршйскый заливъ.
Ново Мексико е като единъ ремыкъ 175 левгы
на длъжь продлъжяванъ до Мексиканский заливъ, и
прохлаждать оть р. Нортъ. Мексико е малолюдно
и по'-главны градове ина Сантале и Тао.
КалиФоршя камъ 3. е длъговать Подуостровъ,
отдЬлванъ отъ сунпж-тж съ Чрьвено море, и сврь-
шванъ до наречений мысъ Сентлукаръ, дЬто има у-
добпо пристанище. Камъ С. на тоя полуо-въ край-
Mopie-то ся казва Нова КалиФоршя. Самородни-ти
на тыя мЬста ся намирахж въ най-послЬдшЙ стжпъ
на скотско състояте, обаче ревность-та на засЬде-
пы-ты тамъ священоапостолы спомогяж на тЬхно-то
учеловЬчваше.
ЗабЪлЬж. Нова Кали4>орн(я завладЬяна на 1847
л. отъ Англоамериканци-ты 61яны съ Мексмкапцп-ты,
има крайморскый градъ Сентъ-Франциско съ веема
распространено пристанище чтото огь него тоя градъ
п спорядъ мЬсто положете-то си ноже стане най-
тръговскый. На раздалечь трмдесять чясове отъ негж
камъ на-вжтрЬ ся открыхж около 1848 л. златопосны
настелы гжбавы съ руды въ вждола на р. Сакраменто,
на коьъто долища-та и вливапы-ты въ пеик притоци
влачять златепъ пЬсъкъ, както и околна-та имъ земя
е златоносна. Въ залива на Сентъ-Францнска ся
влива р. Сакраменто.
Мексико или Нова Испашя е распространено и
хубаво мЬсто, продлъжявано до начяло-то на Про-
лива; продЬлвася отъ высокъ планипскый рядъ съ-
ставлявапъ распространены планпнекы равнища, вы-
соки 5—7 хыл. ногы, и продлъжяваны отъ велпкый
Океанъ до Мексиканский заливъ. Той рядъ ила и
огпедышны планины, отъ конто по'-главны-ты ся гга-
ричять Полокатенелтъ и Истазмхвалтъ, и брьдо 0-
рпзава, высоки до 16,000 ногы и съ рудшца гж-
бавы злато и най-паче сребро, конто всяка година
пущать около 300 мил. грошеве. Тукъ е и г. Ме-
ксике, ветха-та столица на образовано-то царство
завладею огь Испаицм-ты около 1521 л.
Съ Мексике ся съедииява Полуостровъ Юкатанъ
С. В. напрЗщпуванъ въ Мексиканский заливъ, и обра-
зява него заедно съ пасрЪщиый му Полуо-въ Фло-
рида. На Юкатанъ гл. г. е Мерида, и Камп ешь въ
запад, му краймор!я, отгдЪто излазя и калпешко дрьво
брошлнво (бакамъ).
399. Всичкы-ты горЪ описаны распространены
Иснанскы влад1>н1Я, разгласены независимы отъ сто-
лицж-тж имъ около 1821 л. съставихж съврьзанж у-
правж Мекспкамскж. Тя ся управлява както и Ан-
глоамерпкапскы-ты дрьжяв!я на С. Америкж (404), и
обема днесь 20 щатп и 5 губерпш. Гл. г. Мексике
(250 хыл. ж.) разложепъ верйдъ голимо езеро, и на
планинско равнище 7,000 ногы высоко. Той е яай-
хубавый отъ всичкы-ты градове па Америкж, п чю-
десонъ за богаты-ты му црьквы. Съборпа-та пма
полиелей сребрьненъ исчюканъ, толко сь голЪмъ, что
три челов’Ьци влазять въ пего, кога шцать да го ис-
чистать. Пуебла (градъ парнчвапъ и Апгелскый, 68
хыл. ж.) разложепъ на олова Micio, дЪто е былъ
н^когажь Тласкала, столица па силпж републнкж,
кшжто npie спомощникъ Ферпаидъ Корте за да по-
кори Мексике. Холула камъ 3. (16 хыл. ж.) свя-
щепъ градъ на стары-ты Мексикапцп, и достоЙнъ
за глядь сега за въ него развалы-ты на веема го-
лЪмж пнрампдж съзидепж съ бЬлж гнила» и тувлы;
тя е пиала четврьтптж основа (на когжто всякой рогь
е былъ длъгь 480 м.), 4 покрывкы и высочинж 55
метры; а мпоговр-Ьяпе-то и' толкова >ж е прЪобрьнж-
ло спорядъ образа, чтото приличя на естествен»* пла-
шшж. На едно отъ най-высокы-ты и' равнища е
съзпдена црьква на длъжь 30 метры. Беракруза (14
хыл. ж.) най-прьво пристанище въ Мексиканский за-
ливъ , и ср'Ьдулекъ на тръговнж-тж .съ Европж; оба-
че е йгЬсто вонящо, на което мыслять да ся ражда
жльта-та трЬска.
Въ Мексике става добр'Ь всякакво растете отъ
употрЪблявапы-ты за гозбж на человека; както: ва-
наны, чрьвепка, барабой, пчсница, ръжь и проч, о-
баче ся подлога това игЬсто пакъ па голЪхж скжгпж
по причинж иа сунпж-тж. Изважда спорно: захарь,
синило, какао, тнтюнь, и брошлмвы дрьва, нарече-
ны кампешкы, акайскы, абаносъ, ялапа, и попала
въ което живЪе боболечка кошениль, отъ кчлжто ста-
ва крьмазъ. Има и рудища за мЪдь, свнпсць, е-
лавъ и железо; а за сребро-то сж наЙ-гжбавы-ты
отъ вси на вселенвж, зачто тыя саммчкы пущать
всяка годинж по'-много сребро освЪнь колкото да-
вать заодно всичкы-ты о ста налы рудища на Афрнкж.
Всичкы-ти жителе на съврьзоваше-то ся наби-
рать до 7,700,000 и сж Испанцп, Негри л Смо-
родин.- Тыя сж оставкы-ты отъ ветхый народъ на
Аспци-ты, конто, кога ся испозавлад^хж отъ Ис-
панци-ты, бяхж напрЪднжти въ иЪкоЙ стжпъ обра-
зованте, обаче в4рж имахж варварскж в бесчеловеч-
ия , зачто коляхж и человЪци на богове-ты имъ. Вла-
дана-та сега вЪра, и сама-та отворена по ц-Ьлж-тж
дрьжявж на Мексикапско-то съврьзоваше, е христи-
ан ска-та оть Западпж-тж Црьквж.
399. ТЕКСПКА е разложена между Мексикан-
ский заливъ, Англоамериканско-то съврьзваше и Ме-
ксика, отъ което п ся откжспж около 1826 л. л ся
състави въ независима» управж нецарувапж. Крайчо-
pin-та сж въ обще низки и глпбовны; а срЪднзем-
ны-ты сж здравы и плодоносны, обаче малолюдны.
Много прЬселенци врьвать всяка годинж да населя-
вать новы-ты градове, която сж малолюдни. Гл. г.
о още неопр'Ьд'Ьлеп’ъ; а Управлеше-то стой сега въ
Авщияъ. Всичко-то народонаселеше на Тексикж ся
наблра до 100 хыл.
400. ГВАТИМАЛА или Съврьзаны дрьжявы на
Срйдовитж Амернкж. .Обедать всичко-то м$сто отъ
Юкатанъ до Пролива, съединяваный два-та полуо-
строва , което по вр!мя-то на Испанократнж-тж съ-
ставляваше чясть на Мексиканско-то царство, зае-
дно съ което ся отьрва отъ столицж-тж, обаче като
ся откжснж отъМексик. спомощь около 1824 л. сь-
стави ся въ съврьзанж управж съ шесть щатове.
401. Земя-та ся продЪлва по вспчкж-тж си длъ-
жпнж оть пленинский рядъ на Анды много огведы-
шны, конто часто докарвать страшны и пакостны зе-
метржсенш. Една оть тЬхъ огнедышны наречена Ме-
381я не изважда дымъ нитолавж, обаче что сж въ
кратера нажежены-ты вещества врлть приличны съ
злато въ ступъ; за това лрьви-ти завладЪтеле Ис-
пании, като мыслили тйхъ вещества за раступено
злато, мжчилися, обаче на пусто, да извадять отъ
длъбинж-тж на кратера. Дъждове валять чясто и
спорно та прйобрьнувать отъ наблизны-ты рйкы и
долчинкы на мЬсто-то въ бръзы притоци-, оттова
става земя-та веема плодоносна, обаче горяща и во-
неща повече по краймор!я-та. ПаслЪдваше-то на
никнуваше-то и плодоноше-то не ся прйсачя оть раз-
личны-ты времена на годинж-тж; изважда спорно: па-
му къ, синило, крьмазъ, захарь, ка$е, най-хубаво
какао, ваниль, добъръ титюнь и брошлпвы дрьва.
Всичкы-ты довшшпы животры отъ Европж ся въдять
добрЪ, а огь зв1рове-ты ся налпра само тапирь.
Езеро Никаранкуа камъ Ю. дрьжн доста чясть отъ
ширинж-тж на Пролива, и ся съедпнява съ Мекси-
кан. заливъ; затова намыслихж еднажь да съединять
съ отварите на едннъ прокопъ два-та Океана, Ат-
лантический съ Тпхый.
402. Гр. Гватимала, столепъ градъ разложенъ на
хубавъ вждолъ между океана и рядъ огнедьшшы лла-
нины, близо другъ по'-ветхъ едноименъ градъ по-
тънжтъ па 1777 л. отъ страшно земетржсеше, до-
брЬ съзиденъ и прочютъ за ржкодкпе-то и тръго-
внж-тж си (30 хыл, ж,). Кобапъ гл. г. па область,
въ котжто вали дъждъ 9 иЪсяцн прЪзъ годная (12
хыл. ж.). Катаргъ, гл. г. на область Костаршсж (бо-
гать брЪгь) по краймор!я-та на ьчлжто ловить мер-
джянъ.—Управлеше-то е съврьзана управа нецарува-
па. Владана вЪра е Запад. Црьква. Народи. 2 мпл.
403. СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ на С. Америка или
съврьзаны дрьжявы АшшЙскоамериканскы.
Тая бескрайна дрьжява ся простира отъ Атлан-
тический океанъ откамъ В. до ТихыЙ камъ 3. до 40°
СЪвернж ширипж (393) съ слогь 3. Ю. съ Мекси-
ке, и отъ Мексиканский заливъ до брЪгове-ты на
Святого-Ла в рент, прЪдЬлвана камъ С. отъ Новж
Британия». Има пространство 266,530 четвр. лев. и
ся дйли на 26 съврьзаны щаты и 4 губерши съ
съврьзана управж и народи. 15—18 мил. отъ конто
1,200,000 сж робп Негри, и до 300 хыл. ИндШцп.
Войскж по сухо много нЪмжть, обаче народнж вар-
дпж, п морекж силж отъ день на день умножяванж,
чтото елйдъ АнглШскж-тж става тя по'-страпша. Веи
вйры сж свободны, обаче Проте стан ска-та владаза-
това разлпчпи-ти ереси раждани въ ерйдж-тж и' (190)
по тыя ста сж бескрайно у мн ожени, а западно-
католици ся натирать веема малко. Кратко-то обра-
зов аше е много распрьспжто въ народа, та ржко-
дЫе-то и тръгов!я-та цжвтять. Много р&кы пла-
вателяы, много прокопп, и распространены краймо-
pia пр'Ьплавуваны отъ бесчетны пароплувы, още изъ
на -вжтрЪ има п желЪзны пжтища, улеснявать съоб-
щеше-то на градове разложены въ голЬмо разстоя-
шя изъ тж!ж бескрайнж дрьжявж.
404. Редъ-ть на Аллеганскы илп Апалахскы пла-
пины, простирванъ отъ излпвашя-та па Миссисипи до
18
оныя на Св. Лавренпя, продЪлва зешж-тж та съста-
влява много Другы ребра (оть конто прнблпжяваны-
ты камъ Въс. крабмор>я ся назвать Зелены плапины),
и ся раздала на три: на Въсточнж, между ряда на
п. Зелены и краймор!е-то на Атлантический; на пла-
ншпгстж разложена въ срйдж-тж, и па Западня. Рас-
пространены-ты и' Kpafiaropia, по Мексик. заливъ и
Атлантический Океанъ, проживать бескрайны мал-
кы и голЬмы пазухы, отъ конто по'-многото сж вли-
вашя-та на голймы рйкы. По'-главпы-ты отъ тыя
рйкы, станвапо наняло отъ С. сж Удзонъ и Дела-
веръ влнваны въ Атлантический Океанъ, Сускеван-
на въ СЛезапикскый заливъ, р. 1оркъ, Ямъ, Саванна
и сетнЪ най-голЪма-та отъ р^кы-ты на С. Амернкж
Миссисипи. Тя извирвана въ С. 3. страны (около 47 е
С. ширинж) и съединявана съ no'-западпж-тж извир-
ванж тукъ Лизуры и изшшувапж 600 левгы прЪдн
вливаше-то си, логлъща много другы заб’ЬлЪжптел-
ны рйкы откамъ В. отъ конто сж Охейо и Илппуа,
ла ся влива въ Мексиканский заливъ камъ 3. па по-
луостровъ Флорида», пзмпнувана пять 1080 левгы
отъ лзворы-ты до вливашя-та си. Отъ тЬхъ кли-
матъ-тъ става пьегьръ и непостоянъ: тяжкъ въ юж-
пы-ты страны и краймор)Я-та, и пршмателенъ на жль-
тж-тж трЪскж, която въвождапа тамъ прави много
пакость; здравъ и 6л агора створ енъ въ срЪдиземиы-ты,
дЪто и поле-то е по'-высоко; а въ ейверны-ты става
много студъ зшгЬ и веема голймж маршпж л1темъ.
Въс. области около Атлантический океанъ сж добр*
уработелы и населены. Между Аллеганскы плапины
и Миссисипи ся врЪдставлявать распространены блат-
ливы поляны, плодоносим вждоли, и непромипувани
гжеталаци; камъ 3. на Миссисипи до Кумберландскы
плапины, нампратся бескрайны поляны голы отъдрь-
Bie, обаче покрыты съ высоки тр!вы, наречены Са-
ваны (143) или ливады. Отвждъ плашшы-ты нпклу-
ваше-то е въ всичкж-тж зрелость, и дрыне распжть;
зачто тамъ ся намирать, както назвать, брестове вы-
соки 100 м. и 15 м. околность (393). Уработ-
ваны-ты места на с1>верпы-ты страны пущать всич-
кы-ты житны растешя па Европж и овошкы-ты пай-
спорно; а южны-ты пущать: оризъ, синило п ху-
бавъ тнтюнь.
405. По'-многото отъ Съединены Щаты, най-па-
че Въсточни-ти, бяхж пспрьвЪ АнглШскы прЪселеюя
подвластны на Англпж. Тыя въздвигнжтп около 1775
л. ся разгласихж независимы, съставены на еднж
обща спомощь, въ когжто сетнё ся прибавихж и дру-
гы та са набирать сега 26 щаты и 4 губершп. Всяка
дрьжява е самоуправна и независима, па има свое
собствено Управлеше за мЪстны-ты си работы, соб-
ствены законы и обыкновения; а всичкы-ти прмпо-
знавать едно Главно управлеше, съставлявано отъ е-
дшгь сборъ Представителе отъ всичкы-ты дрьжявы,
раздЬляванъ на СъвЪтъ и Старостин, и едкого пред-
седателя на Закояоисплънителнж-тж власть пзбирванъ
презъ четыре годины. Това обще Управлеше дрьжи
събрашя, закопополага и действува, колкото вж-
трешно и вънкашно ся теглять за общи-ты ползы
на всичкж-тж спомощь.
Въ обще-то Събраше всякой щатъ праща одно-
го Представителя Советника на 40 хыл. жителе вся-
кой две годины, и само двампнж изборны презъ шесть
годинъ; а колкото страны нЪмжть още 60 хыл. народо-
населеше, тыя ся наричять губернш, па немжть свое
управлеше, обаче управитель испращанъ отъ Глав-
но-то Управлеше. Като стамжть и тыя 60 хыл. на-
родъ, смётатся като едшгь щатъ на Съврьзоваше-то
да праща свон-ты сп Представителе на Събраше-то,
и съставя и собствено-то си Управлеше. Въздвиг-
нжти-ти пспрьво щатп бяхж 13 съ едва 3 мил. жи-
теле ; обаче брой-тъ на житсле-ты всякой день умно-
жяванъ съ чясты-ты отъ Европж преселешя, и за
изобшпе-то на потребиы-ты за жив^яше колкото отъ
бескрайио-то пространство на зснгж-тж и на добро-
плодопоае-то, станжхж и щатп-тм сега 26, и по-
роди. скоро ся уиножп, чтото сясмЪтя, че въ раз-
CTOniiie па единъ в1»къ, врьвяны работы-ты така, Съ-
единени Щати щжть пмжть 200 мил. народа. Тоя
образ ь на съврьзован1е-то щмяхж вспчкы-ти обра-
зован!! и усвободеви щоти на Америкж освЪнь Бра-
зилия.
406. По'-главпи и по'-ветхы между 26 щаты
като ся започпе откамъ С. *) сж: Ню-Ашмиръ, Вер-
моптъ, Массечузетсъ, Родъ-Ейлапдъ, Кбннектикутъ,
Ню-1оркъ, вси'Гкы-ти съставлявать иареченж-тж соб-
ствен Новж Англпж, Ню-Джерси, Пеисилвашя, Де-
лаверъ, Мериландъ, двЪ-ты Каролины (скверна и юж-
на), Теория, Кентукки, Охейо, Тенсссп и проч.
407. По'-главнн градове ся: Бостопъ, (61 хыл.
ж.) гл. г. на Массечузетсъ, малко камъ С. разло-
женъ отъ Мысъ Коддъ, дЪто ся лови бесчетно мно-
жество рыбы гады. Бостопъ е mIjcto рождете иа
Франклина и прьва тръговщина съ Пю-1оркъ разло-
жепъ при вливаяш-та на р. Удзоиъ (288 хыл. ж.).
ФиладелФ1я въ Пепсилванпж, при р. Делевиръ пла-
вателна до него отъ най-голЪмы корабп; той е единъ
отъ по'-прочюты-ты градове съ 220 хыл. жителе.
Балтимора въ Мериландъ, приставите добро и иай-
удобно (81 хыл. ж.). Вашппктопъ, прп р. Потомакъ,
новъ градъ' съзидепъ въ честь на славного Вапшнк-
топа паселепъ около 1792 л. дЪто ся свиква събра-
iiie-To. Ризимопдъ въ Виргиния. Карлестунъ, иай-
тръговско и удобно пристанище (30 хыл. ж.). Новый
Орлеанъ (60 хыл. ж.) при вливашя-та на Мисснсп-
пы, гл. г. иа Луиз1аиж, область плодоносна и простран-
на , продлъжяваяа край дЪсный бр4гъ на Миссисипи.
Тя населена нспрьво отъ пр*селенцн Французы на-
°) Тыл с.к что ся разгласихж испръво негавасичи и свставихж сзе-
дилены П(аты
речсся отъ тЬхь оть Лудовика Ц'. краля имъ, и ся
остави около 1803 л. иа Съединены Щаты. И Фло-
ридж, иснанско владЪше, обладася отъ Съединены
Щаты.
Полуостровъ Ф юрида, който ск почва С. В. Me-
ксик. заливъ, има плодовитж земгж, распространены
Саваны, озера и блата, и климатъ до край влажепъ
и пршмателенъ на жльтж-тж тр^скж, която улустЪва
много пяти това мЪсто. Св. Августннъ ся нарпчя гл.
г. при Атлантический Океанъ съ пристанище и тврь-
дини; а па-вжтрЪ при вливаше-то на Миссисипи съ
Миссури е Св. Лудовикъ гл. г. на щатъ Миссури,
съзнденъ отъ Французы. Щатове Охейо н Пид|'ана
распространяванн до п. Аллеганскы, и Коннектикута
камъ 10. испопрпливапъ перюднческы отъ р. Охейо,
сж гориста и плодоносны, обачо иалолюдни, пасе-
лявани и оть малкы пароды самородны варваре, кон-
то процесс Главно-то Управлеше прйди нЪколко го-
динъ въ ю. страны камъ Миссисипи, д#го жпвЬгягь
н иаречепи-ти Ciyкси, най-бойлпвп-ти отъ вси, как-
то И Сиксн-ги И друзн ЧТО Ж1!В1ЯЖТЬ по'-южно и от-
вждъ Миссури. Най-западно-то мЪсто отъ Скалисты
планины до краймор’1Я-та на Океанъ прохлаждвано
отъ р. Колумбия, казвася Колумб1я или Орегонъ,
населено сжще така отъ племена ИндШци. Но'-главнп
оть тЬхъ н по'-много сж паречени-ти плоскоглавп,
зачто сил'Ьсквать главы-ты па гушлета-та съ витли-
ческо иатнскваше, и Хохонн-ти прЪкоряванп Иид1й-
ци зьм'ш за боЙливость-тж и звЪрость-тж иль. Много
оть тыя дивацп сж и человЪко’йдци.
408. НОВА БРПТАШЯ пли Британска Америка.
Камъ С. па съединены-ты АнтпЙскоамерпкаискы ща-
ты простирвана оть Атлантический отъ В. до Велп-
кый Океанъ камъ 3. п до Ледовито море камъ С.
обема повече пространство и отъ самый Англ^йско-
аморикаискый щатъ, кога има едва 1,300,000 жи-
геле. Д1>лпся на 4 чястп и сж тыя: СЬвсрна, что
обеиа островы-ты на Баффиново море; Западня, что
обема Нов» Калидонпж, Нов» Норфолк», краймор!я-
та на Великий океанъ, и куиове-ты на близнп-ты
островы, на Царици Карлотты и проч. (392); чясть
Главна, что обема бескрайно мЬсто, простнрвано
отт. Ю. 3. краймор!я на Гудзоновъ заливъ до Ледо-
вито море и на Западнж-тж чясть, па обема голЪ-
мы-ты езера: Виннпегъ, Горско, Робско заедно съ
другы по'-малкы и много рЪкы. Вспчко-то това nt-
сто ся паселява огь дивы племена, отъ конто по'-
главны сж CiyKCH-ти н великы-ти Ескымои. И най-
послЬ въ В. чясть или въсточны-ты страны, колко
годЬ мзвЬстяы-ты и населены повече отъ ЕвропеЙ-
ци. Тыя обемать: Лабрадоръ, Канадж, Новый Бра-
ун швеЙгъ , Повж Шотланднж, Ню-Фаундлендъ и irb-
кои островы.
409. Канада разложена камъ С. на Съединены
Щаты, прохлаждася огь 3. камъ В. огь р. Св. Ла-
epeirria, прЬзъ коьъто врьвять въ море-то воды-ты
на пять-ты съеднняваны голЬмы езера (178), истпч-
вана огь най-въсточно-то, наречено Онтарио, вжтрЬ
въ което влпвана вода-та на Еры образява славный
HiarapcKbift хлябъ. Това мЬсто е по'-студено огь
колкото лЬкоЙ можо размысли огь ГеограФИческо-то
му поможете; зачто, ако и да стоп въ еднаквж ши-
рин» съ Францж, намирася нЪвгажь жпвакъ-тъ за-
нрьзнжтъ. Кожухарство-то най-паче на касторе-ты,
видры-ты в другы жпвотны, править това Micro до-
стойно забЬлЬжваше, прЬселено и дрьжяно испрьво
отъ Французы, и послЬ (огь 1763 л.) огь Англичане.
РаздЬлявапо на Горшж и До.нпж Канадж има зна-
чнтелны градове тыя: Квебекъ (30 хыл. ж.) гл. г.
на долшж Канадж прп рЬкж-тж, и Моптреаль (25
хыл. ж.) въ едннъ срЬдорЬкъ отъ пстж-тж рЬкж. Л
на долю» Канадж (наречена така Ю. 3. чясть про-
хлажвана огь езера) гл. г. е 1оркъ, при западный
край па озеро Онтарю, сЬда шще на Управлсше-то.
Новый БраушнвеЙгъ, простпрвапъ край залива на
Св. Лаврентия, има «Ъсто малко достойнозабЪлЪжваи’ю.
Нова Шотлаид1я е полуостровъ съедияванъ прЪзъ
веема гЬсенъ провлакъ съ голинж-тж, има добры
пристанища Алпфэксъ и Анаполь. Веи вышеречены-
ты области пмжть най-студепж зпмж и пай-горя що
л4то; тыя сж усойиы и плодоносны на жита, ленъ,
клъчпща' и титюнь.
410. Край ycTie-то па заливъ Св. ЛавреиНя ся
нампрать тыя островп: на мысъ Капъ Бретонъ, почти
напустнжтъ сега; на Св. 1оанна, о-въ веема плодо-
носенъ на жита; ПюФаундлендъ сключва залива на
Св. Лавренйя и е врядомъ неплодоносен*, освЬнь
иЪкои крайрЪчиы эгЬста; пзважда горж за паправы.
Жптеле-тп ся сметать около 70 хыл. и обрьщать тръ-
говйж съ кожухарство п горж. Ю. В. ся иамира го-
лЪма-та пЪсечлива npicna отъ НюФаупдлепдъ про-
длъжявапа до 300 левгы; та е прочюта понаЙ-прц-
добыточнж-тж рыбнж ловь на трЪскы.
О-вп Бермудски; камъ 10. срЪщапи въ краймо-
pia-та на АнглШскоамермканскы-ты щаты сж всрЪдъ
Атлантический Океанъ, населени отъ 10 хыл. жите-
ле, отъ. конто половипа-та сж Негри. Тыя ся броять
до 400, отъ конто едва седячь ся покрыта съ мал-
ко растителпж земгж, обаче безводиц и сухы; а о-
станжли-тп сж скалы отъ мпды п плушковы паЙ-о-
паспы на кораби-ты. Англпчяне-ты гы дрьжять като
за прибежище на флоты-ты имъ.
411. Камъ 3. на ПюФаундлендъ и камъ С. на
Канадж обеманый пай-голЪмъ полуостровъ, между
заливъ Гудзоновъ и на Св. Лавреппя, нарпчяся Ла-
брадоръ, илп собствено Нова Британия. Тая бес-
крайна земя, обемвапа до 60 хыл. четвр. лев. про-
странство е студена и неплодоносна, п е познавана
другадЬ освЬнь по крайпор1я-та, дЪто пма нЪколко
селца наречеко-то Гудзонско дружество за събпра-
н1е на кожухарство-то, что е най-хубаво. Micro-
то е населено отъ н!кои племена ИндШци и отъ Ес-
кымцп , конто сж и по'-сложни; тыя народи жнв*Ь1жть
отъ рыболовство л огь ловь. Браття Моравци (единъ
хрпспянскый ересъ) паправихж три прЪселешя меж-
ду тЬхъ, въ конто ся навирать и до 600 Ескымцп
хриспяни. Управлеше-то на Въсточны-ты области
е прйдставително, и жптеле-ти имъ сж хриспяни отъ
Западня н Протестанскж црьквж. Ако и всичка-та
тая бескрайна земя Нова Брнташя ся сяЪта да е на
Англия, обаче племепа-та на дЪто 1ж населявать
Самородны-ты сж свободны, като си дрьжять по'-
мпогото варварство-то, провпдешя-та п щешя-та имъ
камъ дивый живить.
412. ГРЕНЛАНД1Я. Камъ 0. па Лабродоръ сж
разложены най-сЪверны-ты и най студепы-ты мЪста,
что изваждать най-иалко и пай-слабо растешя, а бЪ-
лы мечкы много, ренове, б’Ьлы заяци, черны леси-
ци, Фалены и фокы. По'-пзв-Ьстны-ты между тЬхъ е
Гренландия простпрвапа камъ С. В. на БаФФпповъ за-
ливъ, и населена отъ Ескымцп и прЪселенци Датча-
не, конто жнвЪнъть отъ проязведеше-го на Фален-
ско-то рыболовство. Близо пей е о-въ Исландия
(219) камъ В. п Сиицбергепъ С. В. съставляванъ отъ
много пепаселены островы. Гренландтя е най-сЬвер-
но-то отъ иэвЬстны-ты мЪста, д4то най-голЬмн-ти
дни както н нощи-ты, дрьжять до 2 мЪсяца. Камъ
полюса по'-блпзны-ты м'Ьстоположешя сж до 72° С.
ширинж.
413. Гренданд1Я (зелена земя) ся впжда, че ся
засели около G'. вЪкъ слйдъ Р. X. отъ Датчике за
ловеше-то на Фалены-ты, обаче това пр'йселеше ся
забрави отъ столицж-тж си и ся напустив. Ново
пр^селеше станж около 1721 л. отъ Датчане смЪт-
ваны сега до 6 хыл. между конто има и до хыляда
отъ наречсны-ты брапя Моравци, конто прьспжхж
хрнспянство-то между самородны-ты. Тыя сж Ес-
кымцп. малоснажнн както Самойди-тп и Лапландии-
ти, и живйтжть пай-окаяшю, зим4 по 30—40 души
заодно править въ зешж-тк дупкы и колыбы съ сиЪгъ,
усвЪтляваиы и стоплеваны оть весла гол+imo запале-
но свЪтилпще; а пр^зъ най-малко-то л!то жпвЪтжть
подъ шятры правоны отъ кожи ла фокы. Зимень день
въ разстояше 6 педали не ся вижда шжолко блю-
до-то па слънце-то, обаче агЬсячина-та на лунж-тж,
на звЪзды-ты п на сЪверно-то cianie (132) умЪр-
вать тьмшшж-тж на neis малкж нощь. Само 10. 3.
краймор!е ся познава; а въеточно-то е недоближя-
вано отъ ледове-ты, и западно-то отъ забыкалвапы-
ты него спЪгопокрыты планины. Въ обще земя-та ся
вижда испозакрыта отъ купове ледове и скалы; а
пр4зъ маловр'Ьмено-то, обаче доста горящо, нейно
л'Ьто ся покрыва оть кжеж и слабж трЪвицж и нЪкои
бурЪпаци; дрьва влачять тамъ течешя-та на море-то
отъ другы мЪста. Отъ домашны-ты жнвотны имжть
само кучета, конто впрягать па хамове, и мясо-то
имъ Ъдтжть, както и на ловены-ты фокы , на конто
кожя-ты носять и масть-тж употрЪблявать па-мЬсто
масло и лой. Плапины-ты имжть зелепикавъ камыкъ,
каменны вжглища, гранить и мягкъ камыкъ, отъ ко-
гото Гренландцн-ти си правять еждове и свЪщнпцп.
§. В’. Южна Америка.
214. Южна Америка е наЙ-гол1ма-та, най-бо-
гата-та и най-плодоноспа-та отъ вси голплы на свя-
та. Южпа-та и' чясть съставлява плапппско равни-
ще доста распространено, по което ся въздвигать
планинскы рядове. Андскы, по'-главный рядъ, за-
качванъ отъ Пролива, что съедпнява два-та полуо-
строва (407) повлачяся по ц!лж 10. Амерпкж раз-
снопяванъ на много другы планинскы рядове, наре-
чепм съ едно обще имя Корд1гл5ерскы сир. рядове,
по'-главни отъ конто сж Кымборасо, Котопаксъ и
Ппзингъ: вспчкы-ты тыя плашшы сж огнедышны сега
разгорЪваны, и по'-высокы-ты огь Планипы-ты на и-
дрогыческо-то клжбо слЪдъ оныя въ Тпбетъ и Бо-
ливпж (147 и 417). Огь тоя рядъ прпближявапъ
много до 3. краймор1е, не слазять много голЪиы pi-
кы отъ tsia странж; обаче отъ другж-тж пзвирать
най-гол’Ьмы и теч!»ть отъ 3. камъ В. Отъ т1хъ е
Амазонска, или Маратонъ, която поглъща множе-
ство другы големы рЪкы по всичкый си врьвежь, и
Ориноко като течо 600 левгы пять съединявася съ
Амазопскж прЬзъ р. Касшшары. Амазонска е най-
голЬма-та огь рЪкы-ты на свЬта и за ширинж-тж и
за длъжинж-тж на врьвежя си; едпнъ дикротъ може
плава по иехж на разстояше 500 левгы*). Pio-Пла-
та извнрвана оть Кордил1ерскы п въ планинпнско-то
равнище Матогросъ камъ Ю. на Амазопскж, тече оть
С. камъ Ю. па приема и много другы рЪкы и обра-
зява при вливашя-та сп прилично съ Амазопскж рас-
пространенъ и наЙ-шпрокъ заливъ.
И Южпа Америка ся откры и облада отъ Евро-
лейцп-ты, on. конто Испапци-тп и Португаллци-тп
имахж по'-значителпы-ты завладйшя, обаче и тя почти
ц-Ьла, освйнь Гв1апж п островы-ты, днесь е неза-
висима оть всяка Европейскж власть, съставена на
влад*Ьшя самозакоппы. Hei» населявать п множество
Индкйцп още дивацп, конто жпвЪпъть па племена,
хранятся съ рыболовство и ловь, и ся бпжть по меж-
*) Тя пзвирвака ота п. Андскы в» Перувйж, навысочикм 12 хыл. но-
гы над» морскм-тя равнипм, пргема прлзз дет главны рпкы. от»
клиню една-та ''ся нарпчя ветха MapauiOHf или У каял», друга-
та нова Маранюна или Тунгурагва, и пряди влавггггге-то на тыя
йвп> и посла, множество другы значитс-лкы рлкы, кога пргьмину-
ва 1300 левгы пять, влявася като прохлажда Колумбия и сп>-
осрн.к-т.к часть на Бразвмчк в» Атлантический Океан» под» Рав-
нодснствсНый. .1ег ю-то пеЛно пма mupiaiM гчьгда си едл.к яевгм,
Hibidib си и повече, и обема ал него много срн>дор1ьци; к па-маепм
ся разлива толко ‘сь приз» зимт» день, чтото сн вимсда като
бескрайно езеро. При утип-пт иедны ставать много острова,
отв конто наречений Мараго има 30 левгы длвжинм и 30 ширинм
ду си и съ б'Ьлоцв'Ьтны-ты на непримирим войнж.
ТЪхныЙ брой ся смалява повреждали всякой день оть
сипаввцж-тж и оть междуособны-ты имъ бойеве, и
оть злоупотрЪблеше-то на ракиж-тж, ла копыто шя-
Hie-то гы яаучихж ЕвропеЙци-тп.
415. К0ЛУМБ1Я. Начпувапа отъ Дарьенский про-
ливъ, на когото ширина-та въ тжьж страна, отъ
заливъ Панамский до Дарьенский, е само 4 хыльа-
метры, обема почти всичкж-тж С. чясть на Южнж
Амернкж, прохлаждвапа камъ С. отъ воды-ты па Ме-
ксиканский заливъ, и камъ 3. огь Велнкый Океанъ.
,Тя обема три съврьзаны републикы: а'.) Повж Гре-
падж раздйляванж на 5 области; в'.) Еквадоръ раз-
дЪлявапж па три; и г'.) Венесуела съ 4 области.
Всякой отъ тЬхъ ся управлява отъ едного привр!-
меный Председатель, и отъ едно събраше предста-
вителе. Народа, на, вен ся смета до 3 ‘/2 мил. и вЪ-
рж прьемать само католическозападиж-тж.
416. Венесуела, наречена и ТерраФИрма (Голи-
на) , простирася край Мекспк. заливъ, покрыта е оть
горы брошливы дрыпе п за направж, и пуща спор-
но какао и титюнь. Гр. Каракасъ, гл. г. разложепъ
малко далечь отъ море-то, тръговскыЙ и богать, по-
страдалъ много оть земетржсеп1я, пма доста учебны
заведет я и 30 хыл. жителе. Кумана камъ В. гл. г.
на едноимнж область, утврьденъ, крайморскый и тръ-
говскыЙ (10 хыл. ж.). Маракайбо камъ 3. при едпо-
пмно езеро (25 хыл. ж.). На тжгж републикж е и
пр1>во наречепа-та Испанска Гв1ана, сега область на
Ореноко, огь коькто ся прохлажда какъ бескрайна
поляна, на длъжь повыше отъ 400 левгы и съ най-
гжети горы пусты п бесплодны, конто наричять мЪ-
стип-ти льаны и пампы, приличны на саваны-ты и
степп-ты (143); затова и эгЬсто-то е малолюдно,
населено отъ дивы племена ПндШцп независимы, и
храпи много стада говеда и коше дивы.
417. Нова Гренада е С. 3. чясть па Колумбия
простирвана камъ В. до р. Ороноко, и на н4кои м!>-
ста възвышепа на планпнско равнище много высоко,
подложено па огпедышны зенетржсешя. Има руди-
ща за злато и плагин», также, изважда изумруды и
алмазы наречены огь Перу и прЪдпочптваны за иаЙ-
добры. Санта-Фе-де-Богота, разложеиъ на плашш-
ско равнище 8 хыл. ногы высоко надъ морскж-тж
равнин» (сир. по'-высоко огь чюждилницж-тж на ве-
ликого Сербернанда 149) и обыколепъ съ планины;
има клилать доста студенъ, ако и да стоп подъ 4°
55' С. ширит». Той е столенъ иа републикж-тж
па има 50 хыл. жителе, най-богаты монастыре и
црькви и много учебны заведешя*). Картотека въ
Магдаленскж область, утврьденъ и съ удобно при-
станище градъ на Мексик. заливъ (20 хыл. ж.) Па-
нама въ область-тж па Пролива и край залива отъ
Велпкый Океанъ, и Порто-Белло при Мексик. заливъ,
два-та града потребим за съобщеше на два-та оке-
ана пр4зъ Провлака, обаче сж разложепи на най-
воияще Исто, и затова сж малолюдна. Другъ пжть
тЪхны-ты пристанища бяхж зпачптелиы за изважда-
nie-то на скжпы-ты металлы.
418. Република Еквадоръ или Квито обема Ю. 3.
м 11 с та на Колумбнж, конто по Испанско врЬмя бяхж
области на Нова Гренадж, и прЬди дохождаше-то
имъ бяхж на силнж-тж Перуанскж монархия. Андскы
п. отъ С. камъ 10. продЬдвать това м!>сто, дйто стпг-
вапы иаЙ-голЪмж-тж сп высочипж съставлявать наЙ-
Близо тоя града р. Богота, что поглгща на цгълыд она си в.кдолв
воды-ты, скачя во р Магдален* и образява ва едно отв най-аы-
сокы-ты маета на идрогыческо-то клтбо згигмсти/ктыН скоке
наречена Тскентама (180). Лода-та на рак.ъ-тт, иа-ширв 140
ногы малко «ряде екачтие-то. гпиьсипвасл иа-ширв 35 ногы и
скачя отз 610 ногы сысочпнм сл весна страшно pyncuic Около
тыя маета при едно село наречию Панды има два естсствепы
поста ота скалы образеии опт притоке Су имена за. отв който
единый ина высот,к 298 ногы отгора на притока и длвмеин.г. 14
высоко-то нланипско равппще иа Квито; а камъ В.
оть тЬхъ ся простирать бескрайны поляны около Ма-
рашонъ населены on. ПндШци. Квито е гл. г. па
републикж-тж, тръговскый и ржкод'Ьлный; има 70
хыл. жителе, общж библютекж, уливерситетъ л дру-
гы учебны заведешя. Той стоп подъ Равнодеистве-
ный, обаче топлина-та на врЬмя-то е пай-умФрена,
зачто е 9 хыл. погы высокъ падъ морскж-тж равни-
„ж, при полы-ты па Кымборасо (410), па планин-
ско равнище забыколено отъ пай-высокый рядъ на
Андскы планины. Тамъ близо сж и другы-ты огне-
дышны Котопаксъ, Ппзпяка и Тункурагва, затова зе-
метржсешя-та сж тамъ най-чясты. Кымборасо е най-
страшна-та отъ огиедышпы-ты; зачто ся съгляда, че
пламыкъ-ть и' исврькнж около 1738 л. на 3 хыл.
ногы высотж, и другъ пжть лавы-ты и" па 25 левгы
отстояше.
Колумбия ся прохлажда оть Ореноко и Марашопъ
вливапы въ Атлап. Океанъ. Има 2—3 мил. жителе
и зешж повечето плодоносна», та пуща орпзъ, за-
харотръсть, какао, барабой, памукъ, ваниль, ти-
тюнь, синило и цЪрителпы былкы.
418. Перу, разложена камъ 3. на Бразилпж »
камъ Ю. па Колумбия на-длъжь краймор!я-та па Ти-
хий Океанъ, и продЪлвана оть п. Кордщперскь
(Андскы) д-Ьлися па горне и долне Перу. Обзема-
но-то Micro между рядове-ты на Андскы има по'-
богаты рудшца сребро: а бесчетны-ты иеговы pi-
кы, отъ конто едпы ся вливать въ Марашонъ, дру-
гы въ Лаплатж, влачять множество златепъ щЬсъкъ
Въ обще вспчка-та земя пуща пропзведешя, колко-
то и Колумб1я; а особпто скжпы дрьв1е и благовон-
ны , и кынкынъ отъ корж-тж на което ся вади кына,
и жпвотны, лама и овчя камилж, която пуща най-
тьикж влась. Кога Испанци-ти открыхж и завладй-
хж това мЬсто около 1524 л. памЪрохж съставено
едно си.гао царство, на което цар1е~ти ся назвали
Иикы, и народъ доста образованъ. То царство о-
бемало още и область Квито камъ С. и камъ 10.
чясть по'-голЪмж отъ сегашнж Лаплатж. Сл1>дъ съ-
сппваше-то на Испанократпж-тж горне и долпе Перу
ся отдйлихж надвЪ независимы републикы: Перуаи-
скж и Боливгёскж, управляваны оть едного привр-Ь-
менный Председатель и оть събраше-то на народ-
ны-ты Представителе.
419. Долне Перу камъ 10. на Колумбпж, раздЬ-
лявано на 7 области обема 65 хыл. четвр. лев. про-
странство, па има плодоносны вждолы и бесплодны
пустыни, пай-паче при краймор!я-та наВелпкыЙ 0-
кеанъ, и жителе около 1,700,000 оть конто много
сж дивацн ИндШци на племена управляваны отъ Ка-
сици. Гр. Лима гл. г. малко далечь оть море-то съ
заточпый градъ Каляо (60 хыл. ж.). Кузско, сЪда-
лище-то па мйстны-ты ветхы uapie (46 хыл. ж.).
Арекыпа, близо огнедышнж планлнж на гыздаво мЪ-
сто, обаче пспотрошаванъ отъ зехетржсенк, по при-
чина на конто почти всичкы-ти тыя градове имжть
еднокровны кжщя.
420. БОЛПВ1Я или Долне Перу (или по'-право отъ
основателя па независимость-тж и' Боливара) разложе-
на е Ю. В. отълрьвж-тж, почти съ еднакво простран-
ство и народонаселеше, и раздЪлявана на 6 области.
ПосрЪдъ ся възвышавять по'-высокы-тп рядове отъ п.
Андскы, сухы и голи, продКлванп отъ плодоносны
и уработены вждолы, конто имжть всегдашнж про-
лить , и пущать грозд1в, маслины и другы южны ра-
стешя; а камъ В. ся простирать бескрайны поляны
покрыты съ горы, пспоразливаны въ дъждовпы вре-
мена, и населяваны огь ИндШцп; а южна-та чясть
на мЪсто-то, между Андскы и Океанъ, е пЪсечлива
и непаселеиа пустыня наречена Атакама. Гр. Чукы-
зака гл. г. на едноимнж область н сЬдалшце на У-
правлеше-то, разложенъ на гыздавъ и плодоносенъ
вждолъ высокъ 8750 ног. надъ морскж-тж равнинж;
има учебны заведеи!я, общж библиотек» и 12—20
хыл. ж. Испаици-ти го наричяхж Плата, сир. сре-
брьпепъ, за близнл-ты му богаты рудища на сре-
бро. Потоза, другъ градъ (10—12 хыл. ж.) про-
чютъ по богаты-ты въ него рудпща за сребро, втор-
ны слЪдъ Мексиканскы-ты. Разложеиъ е на планин-
ско равнище высоко 12,500 ног. надъ морскж-тж
равнин»; а рудища-та му сж на высочииж 15 хыл.
ног. Лапасъ Ю. В. на езеро Титикакж и на плашшско
равнище высоко 11,400 нот. надъ морскж-тж рав-
нинж, п близо до по'-высокы-ты планины отъ прЪ-
мЪрены-ты въ Америк». Неречена-та Певада-дп-Со-
рата има высочииж 7696 метр, а Пллиманы 7315 м.
затова Шимборазо, сигЬтвана до сега за най-высокж
отъ плапины-ты въ Америк», остава вторна; а По-
тоза е най-высоко населений градъ на идрогыче-
ско-то клжбо (147 и 149). И въ двЪ-ты републи-
кы само Католическозанадна-та uipa е отворена; а
независилш-ти ИндЖци сж Фетишисти.
421. Кыли камъ Ю. на Боливия п камъ 3. на
Лаплатж распростирася край Океанъ както тЪсенъ
ремыкъ, прйдЪлвана между Океанъ откамъ 3. и Кор-
дпл!ерскы откамъ В. ЙЙсто-то пма ревпивъ и до-
бъръ климатъ,'и зелия все плодоносна, населявана
отъ 1 мпл. души. Гр. Сантяго, гл. г. иа репу-
бликж-тж съ 60 хыл. жителе, потъпжлъ отъ зеие-
тржсеше около пачяло-то на 1834 л. ВалиараЙсо
(35 хыл. ж.) крайморскый и тръговскый градъ съ
тврьдишж, заточенъ па гл. г. Валдивгя, добро при-
станище (5 хыл. ж.). Въ Ю. крайще иа Килы сж
острови КылоЙскы до 47, отъ конто 25 сж насе-
лепп, и най-гол’Ьмьгй отъ тЬхъ ся нарпчя Кылое съ
550 четвр. лев. пространство, па изважда жито и
ленъ. По'-сЬверно 160 левг. далечь отъ крайморш-
та има два о-ва па 1оашгь Фернандеца, известны
по страдан!Я-та на АпглШскый матрозъ Селкирка,
конто станжхж подлогъ па Робенсьгаовж-тж истин-
скж-приказницж съчнпепж огь Дананла Фой. Оть
Кылы излазя много же.гЬзо, злато и сребро, и елавъ,
а оть бсзцЪны-ты камеи ie сапФирь и топазъ. Между
иманы-ты тамъ лтици най-голЪма-та е Кондоръ, гра-
бптелна, и най-малка-та. колибра, кошто исуша-
ванж ся носи na-aiiCTO мтагуiни.
Кыли ся завладЪ оть Испанцп-ты на 1540 л.
конто пеможяхж ппкогажь до покорять АраукарШцп-
ты, народъ бойливъ населенъ въ еднж чясть па Bit-
сто-то. Около 1848 л. въздвпгнжта противъ Испа-
ния състави републиканскж представители» у прав»,
въ KOI&TO само католнческозападиа-та вЪра е отворена.
422. Дрьжявы на Платя. Така ся наричять много
области разложены камъ В. на Кылы п камъ 10. на
Боливия, конто ся прохлаждать оть р. Лаплатж и
отъ много другы вливамы въ негж, оть конто е Па-
рана и Парагвай. Земя-та е на-мЪста плашпшста съ
богаты рудшца злато п сребро, ана-мЪста пма nt-
сечливы поляны наречены пампы. Пущать всичкы-
ты пропзведешя па Ю. Америк» п собствено нарече-
ний маттай пли Парагвайский чяй, ставанъ оть ли-
ст!е-ты па кЪкое дрьво. Отъ речены-ты области ся
съставлявать сега тыя щатове:
423. СЪЕДМНЕНИ ЩАТИ ЛАПААТА сж бес-
крайна земя, простирвана отъ прЪдйлы-ты на Боли-
в'иж и Кылы до уст1я-та на р. Лаплатж камъ В. раз-
делена на 14 съврьзаны щатове, населены едва отъ
2 мил. души малко напрЪднаты въ занаяты-ты. Буе-
носъ-Айресъ е гл. г. веема тръговскый прп дЪсный
6ptrb на Лаплатж съ 80 хыл. жителе, пзважда много
добытъкъ; както: волове, коше, мулета, кожи, влъ-
на п проч. Мендоза при полы-ты па Андскы, из-
важда вино прилично съ опва отъ Малагж (16 хыл.
ж.). Кордуа; срЬдпзенепъ (15 хыл. ж.). Въ обще
мЪсто-то е малолюдно колкото камъ пространство-то
си, а плодоносмы-ты страны малко ся уработевать;
разливася по'-многото прйзъ зим*, и пампы има бес-
крайпы камъ южны-ты страны, д1то тече и р. Pio-
Негро ставаиа пр1)д1>лъ камъ Патагонпж.
424. УРАГВЛЯ отвадь уст!я-та на Яагпатад
разложена между Лаплатж, Бразилия н Океанъ. Мон-
тевидео (30 хыл. ж.) при д'ЬспыЙ брЬгъ на Лапла-
тж, и близо ycTia-та и, е самый значптелныЙ градъ
на эгЬсто-то, пусто п то по малолюдство-то. Всич-
ко-то народонаселение ся сигбта до 175 хыл. отъ кое-
то осма-та чясть сж едва Европейки. Управа има
републнканска прЪдставптелна.
425. ПАРАГВАЙ е разложена по'-сЬверпо, меж-
ду Боливия, Лаплатж и Бразилия, обемана между
р. Паран» и Парагвай; има распространи поляны,
горы, езера н валевы. па изважда всичкы-ты произ-
ведения на Америк» и собствено маттай (420), на
което става значптелио изнаcanie. Асумсюнъ е самый
гл. г. възъ д'ЬспыЙ брЪгъ на р. Парагвай; а упра-
ва-та е управлеше на единъ независпмъ п доклЪ бж-
де живъ Диктаторъ, npienana само католнческозапад-
пж вЪрж, па има до 300 хыл. народи. Mi сто-то е
населено и отъ много Инд»йцк днваци, конто чясто
съсяпвать жилища-та на б1»лообразиы-ты.
426. Вси до сега описаны мЪста на Южнж А-
мерпкж бяхж на Испанци-ты завладела съ 8—9 мил.
жителе, отъ конто г/3 бяхж однородны, разд’Ьляванп
на бесчетны малкы народы пытомны п дпвацм, конто
имжть языкъ, различны ньравы и обыкновешя. Около
начяло-то на сегапшый вйкъ. като ся облада Испа-
шя отъ Наполеона, откжспжхж'ся отъ столицж-тв,
и ся съставихж на независимы щаты. Парагвай
была по врЪмя-то на Испапократнж-тж съедпнена съ
Лаплатж, населена отъ Инд!йци днвацп. Тыя наре-
чени Гваране ся упытомпхж огь 1езупты-ты населе-
>ш въ села, и поучен» да жпвЪпкть отъ работж-тж
на ржцЪ-ты пмъ, и управлявапп отъ тЬхъ, затова
ся нарече и мЪсто-то земя на Священоапостолы-ты.
Сл1дъ падаше-то на Тезуптскый порядъ, и пспжд-
19
saHie-то имъ отъ мйсто-то около 1767 л. намаляхж огь
тога си такыва-то села на ИвдЙци-ты, обаче ся
умножп народонаселете-то имъ съ успеха въ хы-
трости-ты на пытомный животъ. СлЪдъ обще-то въз-
двигаше противо столицж-тж, Докторъ Франсн само-
роденъ ся разгласи Диктаторъ за три годинъ, послЬ
док.тЬ бжде живъ, та като управляваше той утврьди
рядовно управление, падокара значителны удобрешя
въ орачество-то и въ просв'Ьщеше-то на народа.
427. ПАТАГОН1Я е пай-южна-та чясть на Аме-
рика камъ 10 иа Лаплатж стЪспявапж на остро, на-
рнчваиа още и Магеланова земя отъ нейный откры-
тель Магадана около 1519 л. Земя-та е студена и
перодлива, населена отъ различны варваре малкы на-
роды , между конто сж и, наречено отъ гйхъ мЪсто-
то, Патагонцн-ти, конто имжть по’-высокж врьсть отъ
другы-ты человЪци.
Западно-то Kpaiiaopie на Патагоннж ся забыкаля
отъ много пусты и населены островы изврьшваны въ
Хылое что е на Кылы (419); а въ Въсточно-то край-
MOpie, 100 левгы далечь сж Малвипскы острови, ста-
нжти прибежище на рыбаре-ты за фокы и Фалены.
428. Патагон1я ся отдЪла съ Магелаповый заливъ
отъ нареченж-тж Огненж Земгж, която е огнедышни
острови студени и бесплодии. Мысъ Хорнъ на ма-
лъкъ о-въ е най-издаденый край на Южнж Амернкж,
когото мореплавателе-ти като прЬмипувать влазять
отъ Атлантический въ Тихый или Велпкый Океанъ.
429. БРАЗИЛ1Я е земя почти равна спорядъ про-
страпство-то съ Европж, прьво владЪяна отъ Пор-
тугаллпж, и сега независимо управлявана като но-
воуправпа самодрьжява. Ражложена е въ В. чясть
на 10. Амернкж, па нма камъ В. в Ю. Атлантиче-
ский Океанъ, камъ 3. Перу и Парагвай, и лростпр-
вана отвждъ р. Амазопскж, продЪлвана огь различ-
ны ребра на Кордил1ерскы к прохлаждвана отъ мно-
го р1>кы, обема распространены поляны, веема гж-
сты горы, и непромпнуваны блата, като подлагана,
както всп подъ горящШ поясъ мЪста, па периодиче-
ски дъждове п разлпвашя на разлнчны-ты рйкы, что
течьять прЪзъ пега. Вь сЪвернж-тж чясть прохлажд-
вапа отъ р. Амазопскж има бескрайны поляны блат-
ливы, горящп и воыещп; а камъ Ю. различны пла-
нпнскы ребра, не яко высоки, повлачваны огь Анд-
скы продЪлвать зешж-тж, та съставлявать различны
вждолы плодоносны и гыздавы, бескрайны садоны и
дебелы паши, дЬто пасьжть бездетны стада говеда
и коте, на конто съ кожп-ты, рога-та и лОЙ-тж ся
обрыца голЪмж тръговпж за па-вънъ. Огь дивы-ты
животны ся напирать пантпре, множество маймуны,
камплскы птнчета, крокодпте, пай-ядовиты евмрлпвы
зьмш, псвтацп и пятеругы съ веема лъекавы шяро-
ве. Отъ краймор!я-та по'-далечны-ты агЬста сж още
малко познаты, пусты илп населены оть различны
племена ИидШци независимы, отъ конто оныя что сж
населены по мЪста-та около р. Марашонъ назвать
гы за най-звЪровнты. Жителе-ти и' ся сметать по-
вече отъ 5 мил. отъ конто 500 хыл. сж Европейци,
а останжли-ти самородки, Негри и Мулатри; влада-
ва-та вйра е Католическо-западна-та.
Тая бескрайна земя въ обще става за добро у-
работваще, и наЙ-богата е на растптелны произведе-
шя, на рудшца за злато и безцЬны камеше и най-
паче д!аманты. Излазя спорно: памукъ, синило, ка-
фе, захарь, какао, цЪровиты былкы , бразп.йянскы
дрьва, лотрЪбны за брошувшпе и наречены Ферна-
букскы. Вспчка-та Самодрьжява ся дЪлп на 19 о-
бластн отъ конто 7 сж въ с1вернж-тж чясть, 6 въ
юж. и 6 въ срЪдж-тж. Гр. Pio-де-ЖенеЙро въ края
на добъръ заливъ, что има най-гол^мо и най-задух-
но пристанище на Вселенж; той о хубавъ, рас-
пространенъ и тръговскый градъ, пма универснтсгь,
библ1отекж, различны друил учебны заведщпя, пай-
богаты црькви и 200 хыл. жителе. По'-с1шерно е
разложенъ Eaxia ил» Саиъ-Салвадоръ (св. спаситель)
при залива на ВсЪхъ Святыхъ; той е вторый градъ
па мЪсто-то, населенъ съ 120 хыл. души, былъ и
столица дб 1773 л, Още камъ С, е Фернанбукъ
(60 хыл. ж.) крайморскый градъ, прочютъ за нзваж-
даны-ты оттамъ памукъ н брошлнвы дрьва. Вилла-
Рика въ срЬдж-тж, прочютъ по богаты-ты му ру-
дшца (20 хыл. ж.). Мпнасъ-Жераесъ (40 хыл. ж.)
и Пара (30 хыл. ж.) тръговскы градове.
430. ГВИНА. Камъ С. на р. Амазонскж простир-
вана-та земя до Орепоко ся нарпчя Шана, като е
по'-япого-то валева и плодоносна на Американски
произведения, па пма само краймор!я-та и крайрЪч-
ны-ты мЪста уработены, а въ ср'Ьдж-тж сж пусты,
ллъны звЪрове п страшны сварливы усоЙны зынм.
Едпа голЪма чясть отъ Гв’шнж ся прпбавн въ упра-
вж-тж на Колумбпж, и другж на Бразилия; а оста-
нжла-та изъ по между ся дрьжи огь Фрапцузы-ты,
Холландезы-ты и Англнчяяе-ты. На-вжтрЪ земя-та
е още малко лозпата, населявана отъ ПндШцп и Не-
гры независимы.
Французска Шана има народи. 66 хыл. и гл. г.
Каенна па вонещь островъ, дЪто ся с1лжть калам-
Фирсвн Kopeiiie, москокарди и ка*е. — Холландска има
70хыл. народи, игл. г. Парамарибо при Суринам ь.—
Англпчяпска (народов. 144 хыл.) гл. г. Стабрукъ.
отгдЪто пзлазя ромъ, захарь, ка-ье и памукъ.
§. Г'. Острови в ъ Мексиканский заливъ.
431. Тыя о-ви сж изъ отпрЪдъ на Мексиканский
заливъ па подобъ лжковж стрЪлж, и оттова ся на-
рекохж Антплскы. Тыя ся паияенувахж испрьвЪ За-
падна Инд!я, зачто Колумбъ, като трьсяше новъ пжть
да отЖди въ Въсточнж Инднж, откры между тЬхъ
прьво-то ново мЪсто (о-въ Санъ-Салвадоръ) отъ Но-
вый СвЪгь.
ЗабЪлЪж. Вси тыя остров» имжть зешж отъ ог-
недышны ллапипы и множество волканы, климать най-
горящь, веема влаженъ, най-вонещь и смрьтопосенъ
най-паче па Европейци~ты, обаче веема плодоносна*
па растения. Морскы-ты силы на Европж, что съ-
ставихж прЪселешя, пршнать отъ тЪхъ съкровнща
богатство, зачто сауработева съ Негры-ты отъ А-
Фрикж памукъ, захарь, какао, кафе, синило, всич-
кы-ты произведете на Афрнкж и Азпж, хубавы о-
вошкы п различны дрьва екжпы и рЪдкы. О-ви Ан-
тилскы ся д'Ьлять па голЪмы и малкы.
Голыми острови Антил сны.
432. Куба, най-голЬмый и най-западный, има
280 левгы д.гьжинж, простпраше почти равно съ Ве-
лико-Брита нпж и единъ мил. жителе. Ханава ся на-
ричя гл. г. съ 120 хыл. жителе и съ най-добро при-
стани ще въ Амернкж. Сантяго, другъ градъ съ у-
добпо пристанище; о-въ-тъ е на Испанпж.— Ямай-
ка, цвЬтовепъ и благополученъ островъ отъ произ-
ве дешя-та на кафевы-ты и захаревы-ты расгалаци,
см-Ьтванъ като най-главно АпглШско прЪселеше въ
Аптплскы; има 750 четвр. лев. простирало. высоки
планины, распространены горы, много рЪкы и вж-
долы добр-b уработеиы. По'-добрый му градъ е Кингс-
тонъ съ 400 хыл. жителе, оть конто 30 хыл. сж
ЕвропеЙцн; оттукъ излазя наЙ-добъръ ромъ.
433. Сендомппго или Хапти е вторый спорядъ го-
лЪмпнж-тж, обаче е най-богатый и най-чютовный
отъ о-вы-ты па залива, нареченъ Испашола нспрь-
вЪ отъ пеговый открытель Колумба на 1492 л. Чясть
отъ него бяше подвластна на Ilcnaiiiia и чясть на
Францж; обаче по вр!мя-то па Французскж-тж раз-
мирицж талкашни-тп Негри сяразгласихж независи-
мы, и съетавихж републпканекж управж па гж на-
рекохж Хаитскж републикж. Халтн ся паричяше от-
кол4 една область на острова, па когото народона-
селеше~то ся см^таше до едипъ мил. О-въ-ть о-
бема 12 градове. отъ конго по'-главни сж: Капо,
тръговскый градъ. Портопренсъ, гл. г. на републ.
Хаиты. Сендомннго, гл. г. нЪкогажь на м^ста-та
подъ власть-тж на П^панци-ты. Тоя о~въ има за-
глжхвжлы горы н рудоносны планины, высоки до 8
хыл. ног. пай п юдоносны вждолы и поляны. — Упра-
влеше Повоуправно. Народи, единъ мпл.
434. Порто-рпко, камъ В. Испанский о-въ по-
слйдшй отъ Антплскы съ еднонменъ градъ; той е
веема плодопосснъ на сахарь. — Камъ С. на Кубж
е Сендомннго, п камъ В. па Флорпдж. сж купъ о-
стровп Лукейскы, нлп Бахамскы, до 500 на брой,
отъ конто нЪкоп сж голы скалы, а двападесять го-
лемы п плодоносны. По'-главпп-ти отъ тЪхъ ся на-
рпчлть единъ Бахана, другъ Сансалвадоръ. На по-
слЪдшй пршланж Колумбъ, лр4дн да етжпн на друга
зем'Ж отъ Америкж; затова ся нарече отъ пего Св.
Спаситель. О-вп Лукейскы сж на Англнчлпе-ты, в
главпо-то имъ произведете е памукъ.
Малкы островп Антплскы.
436. ДЪвическы о-вп, отъ конто три дрьжять
Англичяпе-тп. и два Датчяне-ти: Св. Тома и Св.
Крьста. Караибски о-вп, сир. Аигвила, Барбуда,
Антпгоа, Доминика, Сентъ Лисп, Сентъ Внцептъ,
Барбада, Гренада, Табаго, и Тринпдатъ сж вепч-
кы-ти па Апгличяне-тм. Французи-тн удрьжяхж са-
мо Гваделупж, разд-Ьлепъ на два о-ва, п Мартшш-
кж, отъ конто пр!емать пай-добро ка*е, захарь и
другы-ты пронзведетя на тыя островы.
436. Камъ 3. сж островп, наречени отъ море-
плавателе-ты В^трилпп, сир. конто прьвЪ гы захва-
щать вЪтрове Ализп (136. 137). По'-главпи отъ
тЬхъ сж: Курасао, Бонера и Арава, сж на Холланд-
ци-гы; въ лослйдшй отъ 1825 л. напирать доста
злато.
437. Островп-ти по Мексиканский заливъ, раз-
л о же ни па горящШ поясь, имжть двй разлпчителпы
времена па годинж-тж: суппж, отъ сврьшеваше-то
на мЪсяпь Октовр!я до Април!я, п дъждовно прЪзъ
другы-ты мЬсяцн на годинж-тж, па нзваждать исты-
ты произведен!», сир. захарь, кафе, синило, памукъ.
Почтп всичкы-ты растешя просалены отъ въпъ отъ
Европейци-ты по тыя о-вы, править днесь съ тръ-
говпж-тж богатсво-то на Антялскы. Обаче тыя о-ви
сж подложена на три наказания страшны: на земе-
тржсшпя что съсипвать часто градове-ты; па буры
и вйтрушкы, конто събарять кжщя и искоренявать
дрьв!е; и на жльтж трЪскж (599), която е смрьто-
носпа или еплдимическа болесть опасна и най-па-
костна; при всичко това доброплодонос!е-то привла-
чя всякой день ярЬселенци отъ Европж.
АНТАРКТИЧЕСКИ СТРАНЫ.
а'.) Острови въ Антарктический Океанъ.
438. По'-южпо на Мысъ Хорнъ има и другы ку-
пове острови при Огненж Зешж, открыт» отъ море-
плавателя Кукка на 1735 л. тыя сж: Нова Теория
Южпа, Сандвихска Земя, тгпай-послЪ на-скоро от-
крыти-тл въ Антарктический океанъ отъ 60° до 63°
Ю. ширинж, и наречени Южпп или Оркадскы, и Юж-
на Шетланд!». Тыя вси сж голы и неродливи, вЪч-
по покрыти съ ледове и пусти, на конто пристан-
вать само рыбаре-ти за фокы и Фалены.
в'.) Суши и острови въ Антарктический
Ледовитый Океанъ.
Ocsiiib горни-ты острови и други .мореплавателе
Англичяне и Француза отШшлн на-напркдь нйколко
годинъ ДО 65° Ю. ширин», открыл» и толки» су-
нна: Палмерев» Зеапж, Грахманскж и др. Около 1840
л. мореплаватель Англичянмнъ Poccift, сл'Ьдъ много
опасности и маки трипжти наеть да распори подъ
полярный кржгъ вЪчны-ты ледове, сполучи най-по-
слй еднажь да достигав до 72° 32' Ю. ш. д Ьто от-
кры островы испозакрыты отъ ледове и голкмд. су-
ши. вЪчпо покрыт» съ снкгъ, на коьъто ся възвы-
шавашо огнедышпа планина 12 хыл. ног. высока та
пзврьляшс пламыкъ и дымъ отгорЪ надъ ледове-ты.
Нет» страшна планина нарече is мореплаватель-тъ
Еребъ, и слйдъ niKOM съглядвашя, отъ конто разсждп.
че и при Антарктический Полюсъ има, както и на Ск-
верный , единъ п самъ Мапштенъ Полюсъ, побръза
да ся отдал очи отъ оныя страшны мкста, въ. конто
еднажь сключенъ испади» въ опасность да остане
робъ и жрьтвж на вкчнж-тж зимж.
Другь пркДи него мореплаватель Французинъ о-
коло 1828 л. по зачало иа Февруар1я (сир. пркс-
лолвявамо л'Ьто-то камъ Южно-то полуклжбо) сркщ-
пж едно отцкпваше огь чясть ледъ, влачено камъ
Югъ, та навл'Ьзе въ него съ надежд» да прпблнжи
камъ Южный Полюсъ, вл1>зе иа-нанркдъ до 74° 15’,
дкто завчясъ ся намЪри забыколенъ отврядомъ съ
веема высоки гранады ледове и елкдъ голкмы опа-
сности можя да ся отрьве и заврьне камъ Амернкж *).
') Ешо как» тиЛ Француза»» мореплавате '< ся изреква за олльк бес-
крайня. мазиздепм по.гяия., что му прп.тварлше по-нататашио-
то плавите. Прел» е казва неНиый поглядз п веема всликолппек»,
като убездутава д) , плени чк едповрпмеппо » св нпкакввв
страт» без» тете; кикмдл> dp\iadn> че.говты не чюветвува сма-
ляватс-ию ей . . До край на оризопта отв взетоке до запад»
ся простираше нспроминувпиа поляна Йсбели ледове св различны
образы uenowbeeno расвркляни на безрлдно млтрупван1с. Kota
начняхя да гл распюляватз, высочина-та па по-много-то от»
тяхв бяше ca.no 4 до 5 метры обаче аз» по-мезкду ся овзвыша-
sax.R н/ькои до 30 а Ю метры. па wлахж сравнено и другы-ты
Оть голЬмо-то пространство на тыя ледове. про-
стирвани много повече камъ Тропика освйпь оныя
на Арктический полюсъ, и огь приличны открывашя
въ Аитарктическж Зезпж станжлы въ Въс. полуклжбо,
изважда ся что Южный полюсъ ся покрыва отъ су-
инк много повече распространен» отъ онжхж около
СЬв. полюсъ.
ГЛАВА V.
Пята чясть па с в t т а
ОКЕАШЯ.
439. Наричять пятж чясть на свйта, пли Океания
£113), всичкы-ты островы что сж камъ 10. на Азпж
заедно съ Повж Холлапдпж. и съ всичкы-ты рас-
прьснжты островы въ ВелпкыЙ Океанъ, зачто имжть
своествены разлпчптелностп, конто, колкото спротивъ
жителе-ты и произведешя-та пмъ, разлпчявать гы
отъ другы-ты части на Зеэпж-тж.
ДЪлять Океания на три разлпчителпы чястп, наре-
чены: Южна Аз!я плп Иотаз1я, Австрал1я и Полинезия.
Океания има по'-голЪмо пространство отъ на Ев-
ронж и народом, около 25 мил. ДЪто iar. населявать
ся относять собствено па две племена: наМалаЙско
има отстолш'л Тмя ся виждах.к пакта голпмы алабастрин»
здашя награйсны на градз да край наменосазндсиа. Обыкиовено
оз тах» ледова ся ваепше злата тына, итога съ «сишз-тэ «.ио
бяше малко черникаоа; обаче ако по-япкогамсь вютара-ms отвле-
чяше тьмм-тж и сланце-пю допачи назиздено-тч пространство,
таза си то пр1ьдстаелява залластнжтъ оптиискый изглядз;
вкждася както бескрайна града да има кжщя-та си, иръпвп-ты
си , зввнилници-ты си. Л пакз въ тоя мрътъва града влад/ъс са-
врьшено млачяшс, u ccuia-ma жива дыха с какое за тнг) вано
птичс пргъврзквано млзчешкомз, или пакой кытв да пуха тяжко
и замурппо, и да прпсачя по-тькогазкъ то страшно спотал/че.
и на Арапско, намирвани едви-ти въ различенъ
стжпъ образование; друзи-ти, въ различно състояше
варварство.
§. A'. HOTA3JM.
440. Подъ това имя обземать вростпрваныЙ Ар-
хыпелагь (103) между Азпж и Новж Холландпж съ
три купове островы, л сж тыя:
Зондскы о-ви сж три: а'.) С)натра, (народи.
3,200,000) natt-голЬмъ л най-зпачителенъ оть три-
ты , продЬляся отъ высокъ планинскыЙ рядъ съ вол-
капы. Тоя о-въ разложепъ подъ Равнодеиственый
храни весь ядрый добытъкъ на Азпж, и най-гол4иы-
ты маймуны упрасяваны въ Борнео; пуща черъ пиперъ,
кымеонъ, камФорж и горж, пма и рудшца за злато,
огйдь и железо. По'-голЪма-та му чясть е подвла-
стна па Холландци-ты, на конто гл. г. е Падапгь
(10 хыл. ж.), и Палембангъ (20 хыл. ж.) друга сто-
лица на независима дрьжявж, завладЪянж оть Хол-
лапдци-ты на 1821 л. Въ С. страны на о-ва има
още независимы дрьжявы оть Самародны, конто и-
мжть образован'^ и добъръ поминокъ. Ахемо край-
морскый (10 хыл. ж.), и Сяка (3 хыл. ж.) сж по'-
главнп-ти пмъ градове,
441. Ява ся отдЬля отъ Суматрж съ Зондский
ироливъ полЪгванъ оть В. камъ 3. той е най-пло-
доносепъ, а повече населенъ оть о-вы-ты на Океа-
лпж и пуща всичкы-ты ИндШскы пропзведешя (на-
роди. 5 мп I.); подвластепъ е почти цЪлъ, непосрЪд-
ствено, на Холландци-ты. Батавия, разложепъ възъ
сйверно-то Kpaflxopie е срЬдулекъ на тръговйж-тж
съ Ипднж, Китай и Япония, обаче най-вопещь градъ
на свЪта. Друзи тЬхви градове достоЙнозабЪлЪжи-
телни сж: Керамъ камъ 3. Херпбонъ, Самарапгъ и
Сурабайа възъ С. краймор!е. Па това агЬсто пма
много дрьжяв!я отъ Самородны подвластны на Хол-
ландци-ты. ТЪмъ сж подвластни и близни-ти о-ви:
Баига, Баллъ, Сумбуя, Тиморь и Бнлнтонъ.
442. Борнео, камъ С. на Явж, е заедно съНо-
вж Холландпж най-голЪмъ отъ другы-ты островы
(народи. 4 мил.). И той има краймор!я-та сп во-
нещи, и жителе пзъ срЪдж-тж веема зв+>ровпты,
затова и Европейци-ти го познавать малко. Холланд-
ци-ти пмжть па пего н^колко села, като покорихж
нЪкои князове отъ Самородны-ты: по'-главно-то му
произведете сж безц-Ьни-тп камеже, намирвани само
тамъ, въ Инднж (428) и въ Брази.шж (424), и ру-
дшца за злато. Борнео (10 хыл. ж.) гл. г. на едкого
Султана владЪялъ другъ пжть по'-многото народы
на острова.
443. в'.) Молукскы ши Бахароносии о-вп (на-
роди. 3 мпл.) ', между конто какъ по'-главни сяраз-
личявать Целебъ, най-голЪмый слЬдъ Суматрж л Бор-
нео , който пуща бахарскы растешя, както: калам-
Фпреви кореше, черъ пиперь, жепживирь и проч, о-
рнзъ, камфора, памукъ. Тукъ расте и бохонупасъ,
др’Ьво знаменито за пзважданж-тж отъ него ядовитж
мьзгж, съ коьъто дпвацп-тн мажхжть стрЪлы-ты си
да отравять. Макасаръ, възъ 10. В. крайморге, е
сЪдалшце-то на Холландскый управитель, и другъ
пжть столица на-силпо царство.
Камъ В. сж наречепп-тп собствено Бахароносии
о-ви, быле иЪкогажь на Холлаидци-ты пзворъ спор-
но богатство. По'-главнн отъ тЬхъ. сж: Гылолъ, Ке-
рамъ, Амбопнъ, Банда и пр. па пущать москокардъ,
женжпвпрь, черъ пиперь, канелж, каламФПревы ко-
реше. Въ Амбопнъ сЪдн Холландскый управитель
на Молукскы; на тоя о-въ ся сЪ1Жть собствено ка-
ламФиреви кореше, както па Бандж москокардъ. Камъ
3. па Гылолъ ся намира- о-въ Тернатъ, сЪдалище
на едкого Султана подвластепъ па Хо ыапдци-ты;
другъ пжть (около DE'. вЪкъ) Тернатскый Султанъ
былъ владетель на всичкы-ты Молукскы.
МРОДВЛ БИШОТНГА -СОФИЯ.
444. г.) Филиппински, купъ повече оть хылядо
островы лрьснжты при Кытайско море камъ С. на
Молукскы, и подвластны по'-многото на Испанско
господарство. Десять до дванадесять отъ тЬхъ сж
достойнозаб-блЪжителип за голЬминж-тж, и по'-го-
Л'Ьми-тя ся наричять Манила или Л1осонъ и Минданао.
Манила, (народи. 2,300,000) ся отдела на два
полуострова оть единъ тЬсеиъ проливъ, а единъ рядъ
огнедышны плапины провлачвапъ нр'Ь.ть него надо-
карва чясто веема страшны земетржсешя. Испанцн-
тп лрЬсадихж тамъ велчкы-ты доброупотрЪбителны
растешя на Европж, и направихж гл. г. на тамкаш-
пы-ты имъ села Манилж, голЬмъ. богагь и тръгов-
скыЙ градъ (60—80 хыл. ж.) разложенъ възъ пла-
вателнж рЪкж и близо до море-то. Гольма страна
на о-ва е населена отъ независимы народы, оть
конто и-Ькои сж най-звЪровити и до край дивацп.
Минданао е паЙ-плодоносенъ о-въ (народ. 1,200,000)
на който гл. г. имжть Иснанци-ти Самбоангь разло-
женъ камъ 3. па о-ва; а Салавганъ е гл. г. на не-
зависимо царство. Единъ рядъ малкы острови съ-
врьзва Минданао съ Борнео; тыя ся наричять Су-
луйскы о-ви, на конто жителе-тн живЪ1жть оть пи-
ратство. ТЪхпый Султапъ владЪе чясть отъ Борнео
и Палваиъ, другъ голймъ о-въ огь Филиппински,
на който въ С. В. страпж Пспанци-тн имжть едно
селце.
445. Всичкы-ти о-ви на Потазпж сж паселенп
собствено съ человЪци отъ МалаЙско племя (182),
съ Европейца засЪднжти по краймор'ш-та, и отъ Са-
мородны живЪяпы по ср’Ьдж-тж. Малайцп-тп ся виж-
дать да происхождать отъ Суматра и Малакж, дЪто
Bipno да сж ималп нЪкогажь голимо и еялно царство,
распрострЪпо въ цйлж Нотазпж, нареченж оть т1>хъ
л Малашя; тыя исповЪдвать Моаметанскж вЪрж. Heis
вЪрж въведохж Аравитяне-ти около JB'. и 1Г. в!къ
като съставлхж и много лрЪселеяш завладЬяны послЪ
около IS'. вЪкъ отъ Португаллци-ты и Испанцн-ты;
затова и всичкы-ти князове ся нарпчять Султапп и
управлявать наЙ-деспотаческы. А пеобразоваии-ти
още народи псповЪдвать многобожество-то най-скот-
ско-то. Португаллци-тн ся пр!>дЪлять сега въ малкы
завлад1мйя па о-вт. Тпморъ (439). А Холландци-ти
и Испанци-ти като вл’ЬдЪтжть по'-мпогото островы
на Потазнж ставать гжбавн съ неисчерпваяо богат-
ство , не токо отъ скжпы-ты произведете на мЪсто-
то, обаче и отъ голймж-тж тръговйж, когжто обрь-
щать тыя о-ви собствено съ Кынж.
§. В'. АВСТРАЛИЯ.
Тя състои отъ Голинж-тж па Новж Холландиж
и отъ много другы голЪмы островы.
446. Иова Холланд1я е почти равна съ Европж
спорядъ гол’Ьмипж-тж (народи. 400 хыл.), обаче са-
мо краймор1Я-та и' сж известии отъ пр^селепы-ты
на НС1Ж Англичане. Какъ различително познаваше
на тоя най-голЪмъ островъ ся вижда пеплодоносле-
то на потрЪбны-ты растешя собствено за npixpan-
ваше па человека; и юЬяате-то на рЪкы-ты. зачто
до днесь не сж памбрили освЪнь вады пли притоцп.
Оттова па-вЬрно размыслевать, че въ центра па тжгж
Голинж тръбва да пма пЪкое средиземно море, какъ
KacniiicKO. Па ненк никпжть растеюя, и ся хранить
жпвотны до край своествены и пенамирвапы другая!»
никждЬ; и сжщШ человЪкъ ся намира тукъ въ прь-
вобытный ста-пъ на диво-то или скотско-то състоя-
ше: Самородни-тп сж черновата или черни или жль-
точерновата съ рудж или и к ж др ж косж както на
Пегры-ты, най-грозпм и най-скотскы, пропсхожданп
отъ племя-то па Океанскы-ты Арапы н отъ рода на
Ендамнне-ты (450) населени въ н^кои о-вы на Ин-
дпж и Австралнж *). Отъ 1787 л. Анг.нйско-то У-
*) Тип чеювици прилнчкть на зачтя оврам-mi с сд-
302
прав, начпж да пр1селява игЬста-та на Нова Хол-
лапдпж съ пспращаше-то на наказаны-ты за греш-
ны. Тыя человЪци, лошя-та на общество-то, така
да ся рече, слЪть, подлагвани на връло поведешо,
заврыцатся повечето въ правый пжть и жнвЪ|»ть поч-
тенно. По'-ветхо-то отъ такывы nptceieHin е Бо-
таннбей прп заливъ Якоонъ въ южнж-тж область Но-
ва Галлнж, сега наречен» Сидней съ 20 хыл. жи-
теле. Нова Холланд1я ся отдели съ пролпвъ Бассъ
отъ зезпж Вапд1еменовж, пли о-въ Тасманн» съ най-
студспъ климатъ. И на него Англичяне-ти пмжть
прЪсегенъ градъ сега съ 16 хыл. жителе; а само-
родни-ти Негри сж паЙ-звЬровити и отъ оныя на Юж-
нж Новж Галлий (народоп. 45 хыл.).
447. Между голймы-ты островы на Австралйж ся
различявать: а'.) Иова Гвинея, камъ С. на Холлан-
дпж наричвана н Папуа, млн земя на Папуп-ты, рав-
на почти снорядь голЬлпнА-тж съ Борнео; населена
отъ племя человЪци черни грозна и много дивацн,
накввз св на коАя/пж Урагутакгз песогмгвецъ, а рлщъ-ты срав-
нено, колкото нлш врьста на сиагж-тж, сж по>.нал1гм, а прока-
та по-тьнкы; вгскачватся сз захласнж-тж лесиинж иа най-вы-
сокы-ты дрзвзе, та гонятз вервсршш н другы жавотны что ся
ядгжтъ; ходить всякога голничкы па дупчлть смшж-тж, и соб-
ствено образа, и носить на орьхв носа брьнка или нгькыж кость.
Хранятся св рыбж, раци, Згим арпхм и кореше; неполнаватъ пи-
капе употрлблешс-то на металы-ты и задръжяте-то на огвня,
който запалвать св трькаше на двгь цппсници дрьва; носять ка-
менны драйвы U длзгы котя, на който ЗоЗ&н-тв е или отв рыб1е
кость, и ш отв островрьхв на иыкз. По-многопю живтжть па
челяди, лежать колко ся коже жены, заед/to аз който кога у«-
рять закопаоать и гушлегпа-тге, конто много пяти и аыцн-ты
майкы отв дотгывашв на раждашс-то убивать; нрав ять ко-
лыбы отв врьхаре, в.ктрп ев който шъмлипь пикакот покжщнинж.
Тыя сж дргзети, обаче врагове и отпьститсле Той чясв скспус-
кать каме чюждинець, св когото ся оиждлть да сж приятеле, и
тута/,си ся заврыцать спотаеки св обыкновеио-то «.кв равноду-
и«е и белстраспие. Вв яико>ж зе.шж отв толко си пространство
не ся на пари человгькв още въ таково наЛ-дпво свстояше (в. и 652)
конто ся наричять Папуи, и огь другы племена Ма-
лайски ; има и лтицп наречены райски за хубавый и
лъскавый имъ перошинькъ, черны жеравы и казоаре
(народи. 500 хыл.); Камъ В. на горшй: в'.) Архи-
пелага Луизенъ забыколенъ съ скалы и брЪгове отъ
виды п плушкове, както и наречена-та Нова Бри-
тания. Тя е послЪдне-то мЪсто камъ В. д4то расте
иоскокардъ; и г'.) Нова Ирландия, тя заедно съ Но-
ва Бритаппж е населена отъ Папун по'-малко гроз-
ны , и повече улытонены отъ овыя на Нова Гвинею.
448. Камъ В. е наречений голймъ Архипелага
Соломоновъ, съставенъ отъ шесть наЙ-главны остро-
вы , конто имжть веема высоки плашшы и гористы и
жителе бойлпвы и звйровиты. Камъ 10. сж Нови Е-
брпди населени отъ Негры (народи. 150 хыл.) отъ
конто н*Ькои народ»! сж и человЪкоЪдци. Нова Кали-
дошя е голЪмъ, тЬсенъп длъгнесть о-въ, плодоно-
сеиъ, обаче малолюденъ; нейни-ти жителе Негри,
сжще така варваре и челов'Ько'Ьдци, хранятся съ я-
деше-то по нйкогажь на еднж мазнж прьсть. Още
по'-южно камъ В. на Та см ан пж е Нова Зеланд1я (на-
роди. 250 хыл.) съставена отъ два голЪмы островы
отдЬляваны изъ по между съ Куккскый проливъ. Ней-
ни-ти жителе сж пай-бойливм, обаче и най-звйро-
вити, зачто Ьд1жть мрьтвы-ты тйла на врагове-ты,
что убивать на бой. Англнчяне-ти влад’Ьжть сега
чясть отъ тоя о-въ. Малко камъ 3. е б4л1гъ-ть дй-
то падать антиподи-ти на Парпзъ, сир- опый, что е
разложенъ подъ еднаквж ширинж въ южно-то полу-
клжбо, и далечь 180° етжпове отъ иерпд1ана на
Французекж-тж столиц».
§. Г. П0ЛИНЕ31Я
449. Подъ това имя ся обземать что сж между
тропнци-ты купове острови въ Великый Океанъ; на-
селени сж огь едно и сжще племя человЪци. конто
сж напр'Ьднжли почти въ истый стжпъ на образова-
на, и говорять языци вси происхожданы огь Ма-
лайский. Имжть п в!>ры почти едпаквы, подлагванп
подъ начялпици я управлявши! монархически, и пЪ-
кои павыцн дрьжять общи, отъ конто най-ббще-то
почти на вси жителе оть Полинезнж е да продуп-
чевать снагж-тж си съ различны чрьты и шярове за
украсеше. Изглядъ-тъ на о-вы-ты и произведешя-
та имъ сж исты-ты; сир. собствено хл’Ьбно-то дрьво,
сладкый барабой, пгнямы, кокосови орЬси и другы
растения за Ъден'ю. Гол’Ьмъ добытый» пытоменъ не
ся иамира въ всичкы-ты тыя островы, обаче кокош-
кы, гьлжби и свили множество, принесены и тыя
тамъ огь мореплавателе-ты ЕвропсЙци.
Камъ С. па Равноденственый (начнувано отъ 3.) сж:
450. Архыпелагь или острови Мар1анскы, откры-
ти отъ Магадана, между конто единъ наречет» Бо-
нпсима е населенъ отъ пр!селенци Японии.
Острови Палайскы, усойни съ наЙ-гжсты горы
(народи. 10 хыл.), оть който ся познавать седямь
най-главпы: Нови Филиппински, или Каролински,
простирвапп оть В. камъ 3. параллелпо па Равно-
денственый въ разстояше 600 левгы (народи. 50
хыл.). Огь малкы-ты народы на тыя о-вы има нЬ-
кои веема пскуспп иа мореплаваше-то съ пирогы-
ты имъ (ладнГ) направены похватно.
Камъ В. сж Мплгравскы острови, посдЪ Ларон-
скы, простирвапп огь С. камъ Ю.
Сандвихскы острови, най-въеточны-ти отъ вси,
камъ Тропика па Рака, състоять оть 14 о-вы, отъ
копто най-главный Ойхей наречет», е най-голЪп»
въ Полинезнж, па има и плапинж 800 ногы по'-вы-
сокж оть Монтебланко (144); на тоя островъ еяубп
пррчютый мореплаватель Куккъ около 1779 л. Жп-
теле-тп на Сандвихскы сж доста образована и erfer-
пжти угласени прЪди иЬколко годинъ на христчян-
екж-тж вЪрж. Имжть рядовно Управлеше, общи у-
чплища, голЪмж тръговпж и добры пристанища (на-
роди. 150 хыл.).
451 Камъ 10. на Ревноденственый (започевано
откамъ В.) сж остров»; Маркезскы, владйянм сега
отъ Французы-ты (пародп. 150 хыл.); тыя ся пари-
чять н Менданскы отъ открытеля имъ около IS'. в!къ;
Опасный архыпелагъ, плънъ отъ малкы о-вы забы-
колены отъ скалы индены. Тыя ся наричять рав-
нп острови и низки, че сж по'-многото пусти. Дру-
жески острови, 60—70 на брой, отъ конто прьвъ
е Отанти, най-славный въ Полинезпж за мирный нь-
равъ и работливость-тж на жителе-ты му, конто отъ
1815 л. npiflXiR хрпспянство-то. Единъ тбсенъ про-
ливъ го дЪли на два по.туострова захластнжты за пло-
донос!е-то па зезпж-тж имъ. Французл-тп на-скоро
ся зас^днжхж въ Отаиты.
Мореплавателскы острови, приличии» на Друже-
ски ; плодоноЫе-то имъ е веема добро. Камъ Ю. сж
пр!ятелскы острови, разложено подъ тропика; по'~
главный отъ тЪхъ ся нарпчя Тонкатабо, на който
около 1826 л. ся засЪднжхж Свящепо-Апостоли Ан-
гличане; нарекохжея Пр1ятелскы о-ви отъКукка, за-
что жнтеле-ти имъ го пр’шхж най-щйятелскы. Фи-
дейскы острови Ю. 3. до 50 па брой, сж забыко-
лени отъ мидены скалы веема опасны; населени сж
оть народы бойливы и колко годй упытолепы.
Въскрьсный островъ, е по'-въеточио и усамо-
тенъ, има тжьъ особеность, че негови-тн жителе
ппжть морекж водж безъ да ся неповредять ииколко.
Още по'-В. е Нова Калидотя камъ тропика, и
по'-сЬверно Нови Ебрпди полагвани отъ н!кои си
въ Полилезйж, а тукъ станж рЪчь за тЬхъ въ опп-
саше на Австралия (446).
450. Жнтеле-ти на Океанпж ся сметать до 24
милл1оиы и ся относять собствено на два рода: Ма-
лайский что сж отъ МалаЙско-то племя (188), и на-
селявать собствено Нотазпж и По.шйезйж; и Океаи-
20
скы-ти Негри населепи въ Австралия. Огь народы-
ты иа ирьвыЙ родъ един съставпхж нЪкон дрьжявы
доста големы въ Нотазпж, па нсповЪдвать Моаме-
танство-то, което ся паучихж отъ дошляне-ты на
м±сто~то Аравитяне (440); а повечето отъ другы-
ты народы отъ тоя родъ ся выждать по’-упытоменн
отъ Океапскы-ты Негры и по'-цскусни въ образова-
iiie-to; зачто тыя ся залегать въ орачество, правять
си дрЪхы, съчева и ладщ, наречени пирогы, на кон-
то и сами-ти мореплавателе Европейци ся исчюдвать.
Имжть Управлен1я, и пр!емать чюждинцп-ты приятел-
евы ; а весла малко ся намирать още въ варварско и
съвсЪмъ дпво състодшб, чтото да изядать робы-ты си.
А Океанскы-ти Негри, различии отъ Аорлканскы-
ты (182), сж отъ две различптелны племена: Па-
пуйско п Ендаменско. Прьвл-ти ся впждать да имжть
нЬкоп начала образоваше, щЪкое народно исповеда-
ние, храмове, и запаять да правять пирогы и нЪкои
съчева; а Ендаменци-ти ся виждать наЙ-безумны-
ты п най-скотскы-ты сътворешя на человеческий родъ,
че нЪяжть никакво познаше за уработеваше па зе-
мгж-тж, не ся грыжять за нпкакъвъ запаять пли ра-
бот*, обаче ся хранить отъ самораслы-ты плодове
или огь рыбарство и ловь. Оть тЬхъ сж приказа-
ни-ти въ за Нов* Холлапд11* песоглавци и най-скот-
скы человйци (444), «опто за образа, за опрйдЬ-
леше-то на мысль-тж и за искуство-то да ся въе-
качвать на паЙ-высокы дрьв5е, уприличихж гы пЪкои
отъ обыходителе-ты съ маймуны-ты; много народи
малкы отъ Ендамепци-ти сж и челов’Ькойдцп.
Острови-ти на Океанпж въ обще имжть горящь
и благораиворенъ климатъ, и крайморш повочето о-
пасны на пореплавателе-ты за забыколяваны-ты тЪхъ
скалы отъ миды и плушковы. Имжть и много вол-
каны; наЙ-высока-та планина въ т*1Ж чясть па Свй-
та е Офирый въ Суматра высока 3950 м. Произве-
дения на жпвотны, растеши и минераллы, Нотаз<я
ина колкото и Аэ!я; а Нова Холландш има свое-
ствены жпвотны наречены диделФы; отъ растешята не
поиикнж ничто огь потреб ны-ты за хранж на чело-
века, обаче тЬхъ пресадихж тамъ поел! пр^селен-
ци-ти Европейци, конто и въ Полинезнж прЪсенохж
домашны-ты жпвотны по пасъ. Полияез!я е плодо-
носна на вен растени! за хранж на человека, и соб-
ствено има самораслекъ хлёбно-то дрьво, барабоЙ,
ягнамы и проч. (444). ЕвропеЙци-ти пмжть по'-мно-
го завладЪшя и села въ Нотаз1гж за тяжкж-тж цЪнж
на произведетя-та и'. Въ Австралнж имжть npice-
лешя собствено Англичдне-тя; а въ Полинезнж на-
скоро ся заседнжхж тыя и Французи-ти: едни-ти въ
Пр1ятелскы островы, друзи-ти въ Маркезскы и въ
Отаиты (449).
ОГЛАВЛЕШЕ
отъ Краткж Географ!is.
чисть ПРЬВЛ.
Образ.
Въведеше.............................1
КозмограФ1я ...... 2
Образъ и голЪмшга на Зеюж-тж ... 4
Кржгове прокарвани възъ клжбо-то . . 11
Длъжина л ширина . . . .13
Какъ ся опрйдЪлявать длъжина и ширина . 17
Клжба и Земевидн....................20
Земя-та пр!еивана спорядъ сношешя-та и камъ
Небесны тЪла ..... 22
Слъпце, и паимеиувашя на собствено наречены
Планеты ...... 23
Врьтеюе и образъ тЬхни .... 24
Отстояшя па Планеты отъ Слъпце . . 26
Кометы, и Спжтннци .... 28
Врьтеше на Зешж-тж около Слънце-то . . 30
Луна и нейны движешя .... 39
ЗвЬзды и распространеше на Вселеннжтж . 44
Физическа ГеограФ !я.
Обще дЪлеше на земиж равнинж . .46
Г олины ....... 48
Морета и острови ...... 50
Атмосфера (въздухъ).................53
Пара ....... 55
ВЪтъръ..............................56
Въздухо образны влагы .... 58
Обрал.
ОлрЪд'Ьлеше зеины суши .... 59
Рядъ планипскы брьда .... 60
Волкани ....... 62
Пропзведешя ...... 63
Видъ на зеины Пластове .... 66
Воды ....... 67
Морска вода ...... 68
Воды суши ...... 72
чясть ВТОРА.
Политически Геогра<ия.
Прйдваритслны познашя . . . .76
Кратки познашя отъ ветхя Геогра*нж . 84
Географ!я Сегашна.
ЕВРОПА.................................86
Бритаискы островп ..... 89
Дата ........ 97
Исландца ....... 99
Швецш и Норвепя.......................100
Poccia ....... 104
Франца .108
Нидерландца . 114
Холланд!» . .115
Гормашя . . . . 118
Кралевство Пруссш . . . .130
Австрйска Самодрьжява . 133
Швейцария . . . . .140
Испашя . . . . . 144
Португалл1я . . . .146
Итал!я ....... 148
Турека Самодрьжява и Европ. Турция . .157
Княжество Молдова и Валахця . 160
НАРОДИЛ БИБЛИОТЕКА СОФИЯ.
Образ.
Бл-ьгарш ....... 163
Княжество Cpb6ia . . .175
Босна ....... 177
Тракш (Румелы) , . . . .180
Македония (Фплива-вилаети) . . 190
Албашя (Ветха-Бл’ьгарЬг) . . .194
Ипиръ ....... 196
Тессал1я.........................198
Черна Гора ......................201
Кралевство Гр.ьщя ..... 201
Република на 1оническы островы . 204
A3IA.............................204
Сибирь...........................207
Кавказцы страны ...... 208
Аз)ятска Турщя ..... 209
Арав1я ....... 214
Ilepcia ....... 216
Белучистанъ......................217
Индш ....... 218
АнглШскы владЪшя . . . . .221
Влад$н1я на другы Европейцы . . . 227
Независимы дрьжявы . . .228
Инд'ш отвждъ Гангь ..... 230
Асамь, Бирмашя, С1амско царство . . 231
Аннамска Самодрьжява .... 232
Кытайска Самодрьжява ..... 235
Велика пли Кытайска Татар1я . . . 235
Независима Татар] я ..... 238
Японскы острови . 240
АФРИКА...........................242
Егыпетъ ....... 244
Hy6ia............................246
Абисспшя ...... 247
Адель и Аянъ ...... 248
ЛивШска пустыня и Бербер)я . . 249
Сахара ....... 252
Обраj.
Нигрищя или Судан!.....................253
Сенегамб1а ...... 254
Горня Гвинея ...... 255
Долин Гвинея ..... 256
Опентотска земя . . .258
Пр^селеше на Добрж-Надеждж или Капаид(я.
КаФрерш и Сена или СоФала . 259
Мозамбик* и Зангвебаръ .... 260
Средиземны страны неизвестны . 261
Африкански острови ..... 261
АМЕРИКА ...... 264
Скверна Америка ...... 267
РоссШска Америка ..... —
Мексике ....... 268
КалиФорнш ...... 269
Тексика ....... 271
Гватимала ...... 272
Съединени Щати.........................273
Нова Бриташя ...... 277
Гренландия ....... 280
Южна Америка ..... 281
Колумбш . .283
Боливия ....... 286
Съедин. щати Лаплата ..... 288
Урагвай и Парагвай ..... 289
Патагошя и Бразил1я....................290
Гвиана ....... 292
Острови Антплскы ..... 293
Антарктически страны . 295
ОКЕАШЯ.................................298
Австралия..............................301
Полинезш ....... 303
Ночтены-ты имена на спомагателе-ты . 312
НОЧТЕИЫ-ТЫ ИМЕНА НА СПОМАГАТЕЛЕ-ТЪГ.
Б у к у р е щ ь.
Книги.
Г. Докторъ Г. Атаиасовичь . . .5
„ Докторъ П. Протечь Трьновець ... 3
Николай М. Гормаиъ, даръ за Блъгарскы-ты
училища . . . . .10
„ X. Донче Христевъ ..... 5
„ ХристОФоръ Соколовичь за Габровско-то учил. 5
„ Васмлакый Недйлкбвнчь за Сливенско-то учил. 10
„ Христе Георпевъ.............................5
„ Константшгь X: Панте.певъ . .3
„ Христе Петровичь ..... 2
„ Тома Христевъ ...... 2
„ Прокопий Балаиовъ ..... 2
„ 1ордапъ Иваповъ Деблеву . . . .2
„ ПаМФИлШ Г. Малерчюкъ, КолежкШ Регпстраторъ 2
, В. Д1амапт1евъ отъ Плоещь . . . .3
„ Косма Тричковъ отъ Вратц.т. за Вратчянско-то
училище ....... 5
Гг. Брат1я А. Нанкови ..... 2
Г. Пе1ъръ СтеФановъ . .2
„ Авраамъ Поповичь............................1
„ Димитрий А. Икономовпчь Свпщовець . 1
„ Георгий X: СараФИмъ Хаджярець . 1
,, Павель X: Стояповъ ..... 1
„ Григорче Драгоновъ Ловчялець ... 1
„ Яковъ Ийевъ ...... 1
„ Пванче X: Дииитр^свъ Солотнепець . . 1
И. Минчевъ Карловець ... .1
,, Николай Тр1андаФИловъ Сливненець . 1
„ Петъръ X: Димитровъ Трьповець . . .1
Г. Статый И. Станковъ Трьновець .1
„ ИлШ Стояновичь — — . . 1
п Димитъръ В. Нитовичь — — . . .1
v Цоче Руссковичь Троянець ... 1
„ Стане Цочевичь Ловчянець .... 1
„ Стсфянъ 1оан«овъ Казанджчяиець . 1
„ Михаилъ X. Кыровнчь Сопотненець . 1
„ Иванъ Михайлович!» балканский ... 2
„ Атанасъ Поповмчь Карловсць .1
„ Анастас^ Бешковъ..........................1
„ Василий X: Ваковичь Габровець . .1
90
. П л о е щ ь (Сливнепци).
Г. X. Петъръ X: Божиловъ . . . .5
„ Димитракый ПедЪлковъ .... 2
„ Д|амантый 1оапповъ . . .2
„ Добрый Крьстевъ ..... 2
„ Тованче Стойковъ . . .1
„ Захарый Калчевъ . . . . 1
П. Хрисантъ Твердевпчь священикъ и прото-
пресвитеръ ...... 1
Г. Танасъ Георпевъ ..... 1
„ СтеФапъ Димовъ . .1
П. Антимъ кромонахъ ЗограФскыЙ . . 1
„ Свящснпкъ Савва X: Руссковъ - 1
Г. Пене Копс. Гынооглу .... 1
„ Георгий X. Атанасовъ . . . .2
„ 1офко Христевт» Ловчянець ... 2
„ Василий Георпевъ . . . .1
„ Георгий Жел$сковъ •.....!
п Николай Ивановъ ...... 1
„ Бонне Захар1евъ Жеравпенець ... 1
„ Стане Васнл1евъ ..... 1
„ Николче Добревъ ... .1
314
Г. Сотирь Добревъ .... . 1
„ Павель Цаковъ „ Георгий Димитровъ 1 . 1
Гг: Брат1я В. Димитр1'еви . Г. Георгий X: Теодоровъ 1 . 1
„ Андрей Атанашевъ „ Атанасъ Димитровъ 1 . 1
„ Георгий Павлевъ Свищовець „ Теодоръ Добревъ 1 . 1
„ Василий ЦвЪтковъ'за Сливнснско-то училище 5
„ Тене Тенасовъ .... 1
„ Танасъ Пановъ 1
„ Димитрий Петковъ 1
г' „ Ивавче Недевичь 1
„ Димитрий Д!амант1евъ . . 1
„ Раче Теневъ .... 1
„ Михалъ Конставтиновъ . 1
„ X: Атанасъ X: Пасхал1евъ 1
„ Георгий Стояиовъ . 1
„ Ата на сыЙ Данапловъ 1
„ Алеко Атанашевъ . 1
54
Александр! я.
Г. 1орданъ Цановичь Свищовець .1
„ Глпгоръ Георпевъ — 1
„ Макавей Димитр!евъ . 1
„ Георгий Велевъ 1
у, СтеФанъ Ковач евичь . 2
„ Цоко Н. БояджШ 1
„ Аигелъ Теодоровъ бакалъ . 1
„ Панче Димитр1евъ 1
„ Теодоръ X: 1оанновъ . . .1
„ Петъръ А. Чикердерь 1
„ Маринъ Андреевичь . 1
Г. Митро НедЬлковъ Свищовець . .1
„ Ангелъ Авраамовъ — ... 1
„ ТрИФОПъ Георпевъ . . .1
„ Василъ И. Табаковичь 1
п Луче Петровъ..............................1
„ Лало Саловъ ...... 1
„ Ставре П. Димитровъ Свищовець .1
„ 1орданъ Ивановъ — ... 1
„ Коста Тоце Ловчянець . . .1
„ Георгий Ил. Данаилоглу Свищовець . . 1
„ Иванче Димитр. Сопотненець 1
„ Цонко Танасовичь Трьновець ... 1
24
Фокшанъ.
П. Г. Миронъ 1еромопахъ . . .1
Г. Бдагород. Пытаръ г. Г. Петровичь 1
„ Златко Николовъ Сливнепець .1
„ СтеФанъ Станчевъ . . 1
„ Константшгь Маврод^евъ Сл. . 1
X: Никола X: Коста Трьновець . . 1
Г ю р г i е в ъ.
Г. Андрей Геновичь ...... 1
Гг: Панаотъ и Тома Браня Димитр^еви . 1
Г. Недйлко Андреевичь . .1
v Николай X: Бякалоглу . . 1
„ Лука Икономовичь . . .1
„ Влъко’Михаилов^.............................1
6
Р у х ч м> к ъ.
Книги.
Г. X: Ивапче X: Великовичь .... 2
Гг. Браня X: Петковичь .... 2
Г. 1оаинъ Г. Маврпдый.........................1
„ Теодоръ Георпевъ ..... 1
„ Иванвца Лазарпчь . . . • -1
„ Петъръ П. Сакелар1евичь .... 1
„ Михалъ Мариповичь...........................1
„ Димитрый Бойчевъ............................1
„ Тихо ОбрЬтеновичь ..... 1
„ Гоче Георпевичь ..... 1
п Мате Николовпчь въ Силистрж . . .1
„ Генко Станчевъ ..... I
„ Марко Марковичь , . . . • 1
„ Димитрий Гансв1гчь ..... 1
„ Николче Димитр1евичь 1
„ Аигелъ Пиколовичь ..... 1
„ Михалъ АиастаЫевичь . . . • • 2
„ Станче Джумаянчяиець .... 2
„ ЯнакыЙ Мариповичь . - - 1
„ ПедЪлче Миневичь Ескы-Захарець . 1
„ Параскева Дамяновъ, учитель . . • 2
„ Христе Дашйловичь, учитель . . . 1
Учениц и.
Г. Евстатый Георпевичь . . . . .1
,, Лазаръ Евневич ь ..... 1
„ Дпмитъръ Игнатевъ...........................1
„ Димитрый Теодоровъ . . . . 1
„ Димитрый Петровъ Свищевець . . . 1
„ Петъръ Спиридоновъ 1
„ Стоянъ Керчевичь . . . . . 1
„ Тодоръ Икономовнчь Жеравпенець . . 1
,, Торданъ Петковъ Юсеичянець . . . 1
„ Костакый Куше Свищевець . . . 1
Якигм.
„ Иванъ Гецовъ Силистранець . .1
„ СтеФанъ Георпевъ.........................1
„ Влъче Даиевъ...............................1
„ Атанасъ Христевъ.........................1
„ Николай Панаетовъ........................1
,, Георгий Дргановъ.........................1
,, Енче Ивановичь Карловець ... 1
„ Петракый Ганчевъ...........................1
45
•
Село Калипетра.
Г. Райко Ийевичь, учитель .... 1
Гг. Любезни неговн сьшове П.нй и Димо . I
Учениц и.
Г. Христе Влъчевъ ...........................1
„ Неде Димовъ ...... 1
„ Христе Мариновъ............................1
,, Куртый Жечковъ ..... 1
„ ЖелЪско Радуловъ...........................1
„ Димо Пейковъ...............................1
„ Велико Мнлчевъ . . ... 1
„ СтеФанъ Димовъ ..... 1
,, Иванъ Бовчевъ ...... 1
„ Георгий Ивановъ Афлатарець ... 1
,, Руссый Стояновъ . . . .1
„ ИлШ Яяакевъ Кара-уиурчянець ... 1
„ Христе 1оФчевъ Алмалл1ець . . . .1
Чико Великовъ ..... 1
„ Николай Пешевъ ...... 1
„ 1офко Пешевъ...............................1
„ Стойко Георпевъ ...... 1
,, Желйско Великовъ ..... 1
„ Стамать Мпхалевъ...........................1
„ Георгий Ил1евъ ..... 1
Г. Добрый Дуловъ........................1
„ Василь Павлевъ ..... 1
„ Георгий Мариновъ . . . .1
„ Петъръ Николовъ.....................1
,, КуртыЙ Димитровъ....................1
„ Христе Илгевъ 1
„ Пеше Влъчевъ ...... 1
,, Иванъ Коевъ ...... 1
„ Кралый Желевъ ...... 1
„ Петъръ Златевъ ..... 1
„ ПеЙе Кралевъ..........................1
„ Влъче Милчевъ ..... 1
„ Златый Петровъ Липничянець • 1
35
Т р о я и ъ.
Г. Власий X: П. Балевъ..................1
Пр. Г. П. СтеФанъ, кромонахъ 1
Г. Пенне Бапковъ, учитель 1
У ч е н и ц и:
Г. Иванъ Стойковъ.......................1
„ Пепче X Василевъ......................1
~5
Плавень.
Почетна-та община на училище-то . .5
Г. X: Константшгь X. Паковъ 1
„ X; Александръ X: Т/ Живкокъ . . .1
~7
М а ч и н ъ.
Г. Николай И. Базуловъ, учитель . . .10
3t9
Цар1Йградъ.
Ккигы.
Гг: Брапя П. Тапчилещеви .... 5
„ Брат И Гешеви . . . .5
Гг: Кентиптеноглу Моровеновъ ... 5
Г. Г. С. Ваковский...........................10
,, Георгий Тошковичь ..... 5
„ Димитрий М. Тошковъ.........................5
„ Дече Георгайевъ.............................1
Гг: Браэтя Р. Аджярови . .2
Г. Христе С. Дуидевъ ... 1
„ Бейче П. Ласковъ . . . . .1
„ Коистантинъ В. Славчевъ Едринець . 1
м Ненче Колчевъ Клисурець .... 1
„ Генго Г. Комс!евъ ..... 1
,, Христе Г. Кошлевъ ..... 1
,, Теодоръ Г. Комс1евъ .... 1
,, Николай Аврамовъ . . . .1
„ К. Марииовичь Рухчюкчянець ... 2
„ Антонъ П. А. Шумнянець . . 1
„ Христе Добревъ ..... 1
„ X. Генче Жечевъ Хомовичь Котленець . 1
,, Иванъ Калчевъ Котленець . . . 1
„ Ра дуль Лукановъ . .1
,, Пенко Пепдевъ ..... 1
„ Врьбанъ Димовъ ...... 1
„ Петъръ Божиловъ ..... 1
„ X: Георгий П. X: Райноглу Сливиенець 1
„ Ненче Златевъ..............1
„ Христе Атанасовъ словорядитель па Ц. В. .1
,, Петъръ Табаковъ Габровець . . . 1
« Теодоръ X: Вачевичь Сввщовець . .1
„ Тене Коевъ Захарець .... 1
ч ЦвЬтко Хр. Ил1евичь КалоФерець . . .1
„ Георгий ЗаФиропуло .... 1
,, Теодоръ М. Брьзолеско . . 1
„ Христе Г. Симовъ ..... 1
KxittH.
Г. Г. Данчевъ Сливнеиець .... 1
„ Василъ С. ЧерГа Сливнеиець АбадяпЙ . 1
„ Драганъ Матеевъ Котлеиець . . .1
„ Васплъ Станчевъ Сливненоць 1
„ Господинъ Ивановъ . . . . .1
„ Димитрий Добровичь .... 1
„ Иванъ Д. Бацовъ............................1
74
КалоФеръ.
Г. Боте Петковъ, учитель . . . .100
НАРОДНА ГИГ.ЛИОТЕЧ\-СОФИЯ.
-