Радиолюбителски уреди за настройка и диагностика на радиоприемници и телевизори. Техника. София, 1982

Автор: Македонски Д.В.

Теги: радиотехника електроника

Год: 1982

Похожие

50 радиолюбителски устройства с линейни интегрални схеми

Електрониката в прегледите на ТНТМ, кн. 6

Радиолюбителски цифрови измервателни уреди

Любителски приемни телевизионни антени

Текст

БИБЛИОТЕКА НА РАДИОЛЮБИТЕЛЯ
К.Т.Н- и«ж- ДИМИТЪР В. МАКЕДОНСКИ
РАДИО
/1ЮБИТЕ/1СКИ
УРЕДИ
ЗА НАСТРОИМ
И ДИАГНОСТИКА
НА ВАДИОПРИЕ/ИНИИИ
И ТБАЕВИЗОРИ
София. 1982
Държавно издателсгво „ТЕХНИКА*
УДК 621.396.66 (023> • '
В -книгата са описали подробно схеми к конструкции иа
радиолюбителски уреди за настройка и диагностика иа радио-
приемници и телевнзори. По-голямата част от тях са участву-
вали в препЛдите за ТНТМ и са наградени.
Известна част от уредите имат орМгиналии схемии и кон-
структивни решения. Описаиията трябва^а се приемах не като
прости редепти за изпълвение, а като рыбоводство и нагл еден
материал за коиструмраие на такъв вид уреди.'
Коиструкциите са доКументирави- чрез прмишшии схеми»
чертежи на отделим възлв и графичии орргииали иа печатайте
платки.
Книгата е предназначена за иапррднали радиолюбители, за-
иимаващи се с конструираде, на измерителе радноапардтура.
© ДИМИТЬР ВЛАДИМИРОВ МАКЕДОНСКИ. 1882
с/о Jusautor, Sofia
621.3
ПРЕД ГОВОР
.Ремонты и растройката на оадиопоиемннцнте н телевизорите,
кактд и измерването на техните основни параметру тряова да се
мзвършва в подходящи условия. При техническата диагностика
в много.случаи наред с използуването на фабрична апаратура е
рационално да се използуват и радиолюбителски уреди.
В тази книга са описаии схемн и конструкции на радиолюбн-
телски уреди за вастройка и диагностика иа радиоприемници и
телевизори. При практического изпълнение на уреднте се получи-
ла добри резултати. Известна част от схемните решения са за-
имствуванн от наши официалнм издания, но са разработени до-
шълнително в конструктивно отношение.
Описаните конструкции трябва да се приемат не като прости
рецепта за мзпълнеиие. а като ръководство и нагледен материал
за бъдещи разработки. Поради това материалът е изложен в три
последователи!! етапа, съответстиуващн на практическата нара-
ботка—сннтезиране на схемного решение, конструктивно офор-
мление и настройка.
Ако се прояви по-голямо творчество от страна на радиолюби-
телите, в никои случаи на базата на предлагаете разработки
коже да се създадат по-съвършени уреди за настройка н диаг-
ностика на радиоприемници и телевизори.
В бъдещи разработки с по-голяма сложност ще бъде рационал-
яо да се използуват само отделни възли от описаните конструк-
ции. Това е в сила особено ва измерителните уреди, реализирани
с мнтегрални схеми. Като използуват основни градивни елементи
я схемни решении, описани в редица литературни източници [5],
16] и др., заедно с елементи от разглеждавите уреди радиолюби-
телите ще могат да създадат нови схемни решения.
Изказвам благодариост на всички колеги и специалиста, конто
иомогнаха за съставявето на тази книга. Това се отнася особеио
3
за н. с. инж. В. Христов, ниж. Т. Димитров и ннж. С. Ма-
ринов» конто проявиха голямо творчество при мзработваието
на никои от уредите.
Изказвам благодарност и на рецеизентите к.т.н. ииж. А. Шиш-
ков и инж. М. И лиев, конто със своите градивни забележкн
допринесоха за окоичателното оформяие на книгата.
Разбира се, поради големия брой на описаните урелн и срав-
нвтелно сложните конструкции книгата ие е лишена от пропуски.
Всички забележкн и препоръки ще бъдат приети с благодарност
Авто рът
РАЗДЕЛ ПЪРВИ
ОБЩИ ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА КОНСТРУИРА-
НЕТО НА РАДИОЛЮБИТЕДСКИ УРЕДИ ЗА НАСТРОЙКА
И ТЕХНИЧЕСКА ДИАГНОСТИКА НА РАДИОПРИЕМ НК 11И
И ТЕЛЕВИЗОРИ
1.1. ОБЩИ ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С РАДИОЛЮБИТЕЛСКИТЕ
ИЗМЕРИТЕЛЯМ УРЕДИ
Ако при ремонта, настройката и измерваието на параметрите на
радиоприемниците и телевизорите не се използуват подходящи нз-
ыерителни уреди, получените резултати ще бъдат незадоволителни.
Измерителните уреди за радиолюбителски цели трябва да бъ-
дат универсалии, прости в експлсатационно отношение и порта-
тивни. В повечето случаи тези нзисквання са противоречивы.
Основе» уред за настройка и технически диагностика на ра-
диоприем кипите е високочестотният сигиалгенератор. Той трябва
да генерира всичкн честоти от обхватите на радиоприемника,
както и неговата междиина честота. За настройка н комбниирани
АМ/ЧМ радиоприемники е необходим и втори сигиалгенератор
на УКВ с честотна модулапия.
Телевизионните прнемиицн може да се настроят правилно със
специалии нзпитателни таблица, нзображеиието на конто обнкно-
вено се предава от телевизионен център. Но детанлна проверка
на параметрите и харакчеристиките на прнемииците, настройка
на отделяйте възли, откриване на неисправности и пр. може да
се иаправи само с помощта на специализиранн измерителни уре-
ди. Необходимее за изеледване на електрическите вериги им-
пулен, иискочестотни, видеочестотин и кодираин сигнали се полу-
чават от т. нар. генераторы и а ызпитателии сигналы. От тях
се вземат също сигнали с междиина честота, а в никои случаи
ы специализиранн енгнали.
От битовите електронни уреди най-сложио схемио решение има
телевизионният приемнак. Сложността в схемно и конструктивно
отношение ы специфичиият характер на сигналите в разлнчвите
точки на схемата затрудняват използуването на стандартам изме-
5
рителии уреди. Тона се обяснява, от едка страна, с необходи-
мостта от специални източницн иа сигналы, а от друга — с това’
че стандартните уреди са трудиодостъпни за раднолюбителите’
а с-ыцо заемат много място и в повечето случаи не са преносими’
Това е освовната причина да се разработва и конструира спе-
циализирана телевизиониа и радиоизыервателна апаратура.
Прието е тази измерителна апаратура да се раздели па две
големи групи: геиератори на изпигателни сигналя м индикаторы
на радио* и телевизионни сигнала (осцилоскопи, вобулоскопи
и др).
Ще бъде показано, че уредите, конто се използуват за диаг-
ностика на радиопряемници, не са достатъчии и за диагностика
на телевнзори. По принцип всичкм специализираим уредн за теле-
визионни измеренная трябва да дават устойчиво, контрастно из-
ображение без шумове, без геометрични изкривявания и с добро
качество иа звука. Освеи това при телевизионните прнемиици за
цветно изображение трябва да се получават естествени Цветове.
За да се получат тези изисквания, необходимо е от своя страна
телевизионният приемник да има амллнтудно-честотиа характе-
ристика в съответимте норми от антенвия вход дп управляващия
електрод на кинескопа. Необходимо е сыцо приеминкът да има
нормалиа чувствителиост в лентата на пропускане. Отделяйте
стъпала не бива да излъчват паразнтни генерации. Геиераторите
за развивка трябва да работят стабилно и да осигуряват растер
с допустимите геометрични изкривявания.
Прн приемаие иа програма с цветно изображение естественото
възпроизвеждане иа цветовете се осигурява иа първо място от
правилната настройка на декодера м спазването иа нормите иа
характеристнките на каиалите R,GnB.
Уснлнателят на междиината честота на звука трябва да има
определена честотва лента и да осигурява демодулацня без из-
кривяваиия.
Удобно е общият канал, видеоусилвателят и каиалът на звуковия
съпровод да се настройват с вобулоскоп.
Геометричиите изкривявания иа изображението са особеио за-
бележими и оказват смущаващо въздействие върху телевнзион-
ния зрнтел. Съзцаването иа абсолютна линейност обаче не е не-
обходимо. В практиката при регулнраието на телевизиоииня
приемник по отношение иа линемността добри резултатн се по-
лучават при лииейност от 7-=-10o/0. Под тезн граници нелиней-
иите изкривявания са незабележими за телевизиоиния зрител.
Причините за изкривявавията могат да бъдат както в телевизион-
«гнтър, така и в блоковете за развивка в самия телевизио-
|риемиик.
За качествеиа оценка на този тип изкривявания се използуват
изпитателни таблнци. Чрез сигнала на такива таблици, конто е
модулираи със сигнал с висока честота, може да се проверява нор-
малиата работа иа всички стъпала от общия междииночестотен
канал, а също и каналиият превключвател. Ако е предвидено
регулираие на нзходното ниво иа генератора, това дава възмож-
ност да се измерва приблизителио и чувствнтелността иа
приемника.
При телевизионните приемници за цветио изображение най-за-
бележими са отклоненията на електроиинте лъчи при кинескопа
от веправилиа настройка иа статичиата и дииамичната сходимост.
По отношение на сходимостта схемите се настройват най-добре
чрез изпитателна таблица тип „решетъчио поле“.
При телевизионните приемници за цветио изображение трябва
да се иземат под внимание и следиите случаи, причнняващи из-
кривяваиия:
— разликата в усилването н несъвпадаието във времето на
сигналите за яркостта и цветиостта;
— иелинейните изкривявания на сигнала за цветиост;
— отиошението сигнал/шум.
Ако големииата на тези изкривявания не превмшава допусти-
мите корми, Се получава естествен цвят. Качеството на телеви-
зионного изображение е добро, ако декодиращото устройство в
приемника работи правилно. Настройката на декодиращото устрой-
ство без подходящи измерителии уреди е недопустимо. Необ-
ходимо е измерителните уреди, служещи за проверка и нзмер-
ване иа параметрите на сигнала за цветна телевизня, да създават
възможност за проверка на всички параметри на сигнала за
черно-бяло изображение.
Допълнителни необходим» уреди за настройка и техническа
диагностика на р|^а.иоприемниците и телевизорите са осцилоско-
пите^ вобелгеиераторите, електронннте волтметри и, разбира се,
комбинираните измерителии стрелкови уредн (авометри).
Към общите въпроси, сиързанн с измерванията и техническата
диагностика, трябва да се причисли и организацията на работво-
то място. При ремонта на радио- и телевнзиоииите приемници в
любителски условия трябва да се създаде възможност за голям
брой специализирани измервания. Тона налага работното място
да бъде с по-голяма плот, за да може да се поставят по-голям
брой измерителем н помощии уреди.
Един от важните въпроси при организацията на работното
място е да се спазват действуващите в дадеи случай правила за
техника на безопасността. Когато се измерват телевизионни и ра-
7
диоприемници с безгрансформаторио захраиване, препоръчва се
да се нзползува разделителен трансформатор (с преводно отно-
шение 1:1). За да се работа със стабилно захранващо напреже-
ние, необходимо е захраиването да става чрез ферорезонаисен
стабилизатор на вапрежение. В такъв случай трябва да се знаят
някои особености, свързани с използуваието иа ферорезонансми
стабилизатори иа напрежение за измерителни цели. Поради осо-
бената важиост на тозн въпрос н факта, че често в радиолюбн-
телската практика се правят грешки при измерванията с използу-
'ването на ферорезонансни стабилизатори, този въпрос ще бъде
разгледаи в отделен раздел.
1.2. КОНСТРУКТИВНО ОФОРМЛЕНИЕ НА ИЗМЕРИТЕЛНИТЕ УРЕДИ
При проектираието и конструнрането на радиолюбтелски изме-
рителии уреди трябва да се вземат под ввммзвие следните ос-
новни мзисквания: удобство при ексглоатацията и просто включ-
ване към измервзната електрическа верига; възможност при из-
мерването за проста оценка на параметъра и бързо отстраняваие
на немзправиостта; спазване на правилата за тех вика на безопас-
ността; възможност за включение към други измерителни уредн;
унифициране на комплектуващите възли и детайли, за да се
улесии изработваието при радиолюбителски условия.
Предн конструнрането на дадеи измерителен уред по избрана
принципна схема целесъобразио е:
1. Да се изпробват всички радиоелеыеити най-малко с вериго-
проверител. С това се спестяват много неприятности, конто бцха
се явили, ако в схемата е включен повредеи елемент. Това е
ссобеио иаложително в любителски условия, тъй като радиолю-
бнтелите често разполагат със стари и повреденн части.
2. Да не се премииава веднага към разработване на печатна
платка, а най-иапред да се направи проверочен опитен монтаж
върху пробна платка. По този начин допълнително се уточнява
схемата н се подбират елементите. Наломниме отиово, че опмса-
ните конструкции трябва да се приемат не като прости рецепта,
а като ръководство ва бъдещи разработки. Никои от описаните
уредн могат да се изработят само от по-големи колектнви от
радиолюбители.
3. При конструнрането на уредмте трябва да се спазват из-
вестии прости правила за монтаж. Елементите се монтират по
два основии начина — легнали или прави. Изводите на пасивиите
е^меитн по правило се скъсяват така, че да се показват 1 —2 mm
под платката, където ще се запояват. Препоръчва се изводите
иа траизисторите и диодите да ие се скъсяват. Ако е необходи-
мо транзисторы или диоды да заемат малка височниа, те се
монтират легиали, а ако дължииата на изводите пречи на оста-
налия монтаж или е нарушена естетнката, тогава краищата се
огъват (обикновено във формата иа жалка).
4. При моитираието на високочестотната част на измерителни-
те уредн задълмителиО трябва да се спазват техническите ука-
зания, характерни за всеки уред. По този начни ще се мзбягиат
нежелателно саьилгьзбуждане на отделяйте стъпала, прекъсваие
геиерациите на геиератори и пр.
1. 8. КАЧЕСТВЕН!! ПОКАЗАТЕЛИ НА РАДИОПРИЕМНИЦИТЕ
При коиструираието на радиолюбителскм уреди эа настройка
и диагностика на радиоприемници е необходимо да се вземат
предвид никои от качествеиите показатели иа радиоприемниците.
Обикновеио раднолюбителите вземат даини еа тези показатели от
проспектнте на самите радиоприемници или от БДС (БДС—6859;
БДС—6854 и БДС—6855).
Основните качествени показатели, конто имат значение за
коиструираието иа раднолюбителски уредн за диагностика и из-
мерение на радиоприемники, са:
1. Макснмална НЧ изходиа мощиост при стационарни радио-
приемники за средиа звукова честота, мерена при ниво на вход-
ния ВЧ сигнал 5mV(10mV/m)3a 1MHz и 1,1 mV за 69 MHz и
модуляция 30% при ниво на акустичиите изкрввяваиия под 10%,
ие по-малко от:
4W за клас I;
4W за клас II;
IW за клас III;
0.5W за клас IV.
2. Реалиа чувствителиост за стационарни радиоприемници при
изходва мощност 50 mW прн отношение иа напрежеиието иа по-
лезння сигнал към напрежеиието на шума, ие по-малко от 20 dB
за АД 5 и 26 dB за ЧМ при входно съпротиилеиие 300 £2, не по-
малко от:
ДЕЗ 100 pV. СВ—50pV, КВ—lOOpV, УКВ (OIRT)—5pV,6
УКВ (CCIR) —5 pV—за клас I;
ДВ—150pV, СВ—lOOpV. КВ— 150jlV, УКВ (OIRT) — 10pV.
УКВ (CCIR) —10 pV — за клас П;
ДВ—200 pV, СВ —150 pV, КВ —200 pV, УКВ (OIRT) —15 pV, —
за клас III;
Э
ДВ —300 pV, СВ— 250 pV, КВ—300 pV —за клас IV.
3. Брой на обхватите за ДМ и ЧМ за стационарни радиоприем*
ннци, не по-малък от:
4 за AM и I за ЧМ — за клас I;
3 за ДМ и 1 за ЧМ — за клас II;
1— 3 за ДМ и 1 за ЧМ—за клас III;
1- 2 за ДМ за клас IV.
4. Обхвати за приеманите честоти, не по-малкн от:
ДВ—150 до 350 kHz, СВ -520 до 1600kHz, КВ—5,8 до
21,5 MHz, УКВ—64,5 до 73 MHz — за клас I;
ДВ 150 до 350 kHz, СВ—520 до 1600 kHz, КВ — иезадъл-
жителеи, УКВ —64,6 до 73 MHz —за клас Ш;
СВ—520 до 1600 kHz, останалите иезадължителми — за
клас IV.
, 5. Избирателност (затихване) на сигнала прн разстройка ±9 kHz
за канал ДМ (±300 kHz за ЧМ) в ЙВ (избирателност по съседеи
канал, селективност), ве по-малка от:
, ,АМ— 50—за клас I;
.ДМ—35—за клас II;
ДМ—30 — за клас III;
-ДМ — 26—за клас IV.
-ра ЧМ не се нормира.
6. Избирателност (затихване) за междшша честота, мерена прн
315 и. 560 kHz в ЙВ, не по-малка от:
40—за клас I;
34—за клас II;
30—за клас III;
26—за клас IV.
Ако обхваты дълги вълии е ограничен до 315 kHz, нзмерва-
него се прави при 250 kHz.
7. Избирателност (затихване, селективност) за огледалня че-
стоти в ЙВ, не по-малка от:
при 250 kHz (ДВ) — 60, при 1 MHz (СВ) — 50, при 8 MHz (КВ) —
20, прн 69 MHz (УКВ/OIRT)—30, при 91 MHz (УКВ/CCIR)— 30—
за клас I;
при 250 kHz (ДВ) — 40, при MHz (СВ) — 34, при 8 MHz (КВ)—
10, при 69 MHz (УКВ/OIRT) —22, при 91 MHz (УКВ/CCIR) — 26 —
за клас II;
при 250kHz(ДВ)—34, при MHz(CB)—34, при 8 MHz(KB) —
10, при 69 MHz (УКВ/OIRT)—22, при 91 MHz (УКВ/CCIR) — 26—
за клас Ш;
при 250 kHz (ДВ) — 34, при 1 MHz (СВ) — 30, при 8 MHz (КВ)—
► -за клас IV.
8. Микрофония: радиоприем! 1иците, радиограмофомите и музи-
калните шкафове не трябва да микрофонират (да се самовъзбуж-
дат чрез акустична обратна връзка) при пиво .на входния сигнал
100 mV (100 mV/m) за AM и 10 mV—за ЧМ на ДВ, СВ и УКВ
при ыаксималиа звукова мощност. а за КВ при следната мощност.
изброеиа по класове, като се започне от клас 1:1 W; 0,5 W; 0,2 W-
0,2 W.
9. Честотеи обхват (лента), смета от вход грамофои при спада-
не 14dB по отношение нивото за 600 до 1200 Hz:
70 до 8000 Hz — за клас I;
120 до 6000 Hz— за клас П;
150 до 5000 Hz—за клас 1П.
Останалите качествеии показатели, като стабнлност и честота
иа хетеродина (осцилатора), прн изменение на захранващото иа-
прежение, самснагряваието или нивото иа входиня сигнал и др.
се контролират и подобряват прн радиоремонтиата работа, докол-
кото това е възможно, без оглед на ствидартите.
Посочените показатели се отнасят до стационарен радиоприем-
нипн. За преносимите и джобиите радиоприемники изискваиията
са по-малки.
1.4. КАЧЕСТВЕИИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ТЕЛЕВИЗИОННОГО
ИЗОБРАЖЕНА И МЕТОДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕТО ИМ
Системите за контрол и измерваие иа качествените показатели
иа телевизионните приемници и отделимте им звена са едва от
най-важиите и бърао развиващи се области на телевизиоината
техника. Те се обособиха като самостоятелна облает и в радио-
любнтелската практика.
Към качеството на телевизионного изображение се предявя-
ват все по-високи изискваиия и за да бъдат те удовлетворени,
необходимо е наред с по-нататыпното усъвършеиствуваие на
схеминте решения щателно да се съблюдават зададеиите нормы
и характеристики на телевизионинте приемници. Правилната орга-
низация на контрола и измерването в уелгвията на експлоатация-
та в значителна стелен способствуват за поддържане кормите на
работоспособността на телевизионните приемници.
Изминалнте години бяха характерни със значителен прогрес
както в областта на телевизията. така и в областта иа телевизи-
онните из ме рванин Това е евързаво с бързото развитие на пре-
давателните и приемии телевнзиоини мрежи и на първо място с
широкого внедряваие иа цветната телевизия. Наложиха се коренни
11
изменения в критериите за оценка на качеството н характернсти-
ките на много технически средства в телевизиониия тракт порадн
особеиостите при предаване на Цветова информация к спецификв-
та на възприятието на цветните телевизионии изображения. Във
връзка с това се разработва и внедрава ново поколение контрол-
но-измерителни уреди.
Независимо от прогреса в тази облает се чувствува нужда в
радиолюбителската практика от различии конструкции уреди за
нзмерване на качествеиите показатели и техиическа диагностика
иа телевизионните приемници.
При конструираието на тези уреди е необходимо да се вземат
предвид никои от качествеиите показатели иа телевизионного
изображение и методите иа тяхиото измерване (БДС 4883).
1.4.1- Геометричии изкривявания
В телевизионная предавател разстоянията между7 елементнте
на нзображението посредством електрическин сигнал се преобра-
зуват в разлики във времетф. В телевизионния приемник се извърш-
ва обратен пронес, в резултат иа конто възпроизведеиото изоб-
ражение е иапълно сходно с първообраза в предавателя. Всяко
отклонение от пропорционалната зависимост между времето и
съответиите разстоянин между елемеитите иа предаваното изоб-
ражение, предизвикано от приемника, представлява геометрнчяо
изкрнвяване. На тази пропорцноналиост (лииейност) между вре-
мето и простраиството се основава употребата иа генератора иа
знаци от изпитателиата таблица.
Съществуват ияколко причини за геометрични изкрнвявания,
а. Непостоянство на честотата на захранващото мреэково
напрежение
Ако честотата на мрежата се различава малко (напр. с I Hz) от
честотата на полукадрнте (50 Hz)s или изобщо при нееннхроиизи-
раиа мрежа, се получават геометрични изкривявания иа изображе-
инето. Вследствие на разликата в двете честоти на екраиа се за-
белязва хоризоитално или вертикалш&разместване на елемеитите
на нзображението или иа елементите от изпитателиата таблица.
Тези измествания могат да се изразят процентно от височииата
или широчината на нзображението.
Ако мрежовото напрежение се нзползува едновремеино за за-
хранваие на генератора за телевизионии сигналя, за да се наблю-
дай влиянието на непостоянство™ на мрежовата честота, необ-
ходймо е да се установи фазово отклонение най-малко на
180° посредством подходящ дефазатор с ръчио управление,
включен в захранващата верига иа генератора за синхроим-
лулсите. Ако фазата на мрежата оказва влияние върху геометрич-
ното изкривяваие, това изкривяваие трябва да бъде иаблюдавано
н нзмерваио за различии положения на дефазатора при съответ-
но май-благоприятно иагласяване на регулаторите на линеймост и
иа другите комаидни органи.
6. Нелинейно изкривяваие на развивката
Нелииейността бнва хоризонтална и вертикална.
Хоризонталната нелинейност е налице, когато момеитната
скорост в хоризонтална пос ока на петата на електроиния лъч
(светлата точка) не е постоянна величина. Степеита на нелиней-
иото мзкривяване съответствува на отиосителното отклонение на
момеитната скорост на лъча от средната му скорост.
Вертикалната нелинейност е налице, когато преместването
иа лъча във вертикална посока не се извършва с постоянна ско-
рост.
Нелинейните изкривявания—хоризонтално и вертикално,
трябва да бъдат измервани по протежеиие иа две взаимнопер-
пеидикулярии оси (хоризонтална и вертикална), преминаващи при-
близително през центъра на повърхността на изображенного. Йз-
мерваието става, като от сигналгенератор иа входа на приемника
се подава ВЧ сигнал, мОдулираи от изпитателната таблица. Тя е
съставена от система тесни хоризонтални и вертикалям леити
(ивици)^ отстоящи на еднакво разстояние и разделящи повърх-
мостта на екрана иа елементарнм повърхиости с форма
на квадрат. Броят ие ивиците трябва да бъде поне 10. За
същата цел могат да се употребят или само хоризонтални, или
само вертикални ивици, като разстоянието помежду им е мерило
за момеитната скорост на лъча. Мярка за средиата скорост пък
е частиото, което се получава от разделянето иа цилото разстоя-
нне иа броя на митервалите.
Нелинейните изкривяваниа могат да се определят и като иа
приемника се подаде ВЧ сигнал, модулираи със сигнал от генера-
тор иа шахматио поле. Измерва се широчината на две съседни
май-тесни клетки Zmin н иа две съседни най-широки клетки
В този случай степеита иа нелинейните изкривяваиня се изразива
в проценти и се нзчислява по формулата
X %-2* 10°-
13
О t
в. НЗкрЪвяване ха формата на извбражението.
ИзкзивяЕ^ие фррмдта на изображението се изразява в отклоне-
ние пр отношение иа лравоъгьлиика, с каквато форМа е изпита-
телната таблица, съсгавена от хрризо'нтални и вертйкални денти
(ивици), конто се използува ц при’йзмёрвНцето 'в предшествува-
щата подточкй. Можё да
се изполэува и изпитател-
ийта таблица само с точ-
ки/ оредставляващи лре-
сечните точки от девади-
ми.хоризонталии и' верти-
кални линии (фиг. 1.1).
За да сё определи нз-
кривяванеТо на формата иа
изображението иа полу^е-
ното върку екрана изобра-
жение се очертава мацси-
малво възможният контур*
ограден от един горек—
А В, и един долей хоризон-
тале^ред СД й от ёдии
ляв—АД^ и един десеи
вертикален ред ВС (вж.
фиг. 1.2).
Прр^наличнсст на изкри*-
вяване \уа геометричндта
форма контуриите линии
АВ, ВСг СД и АД Ht.ca
нради, акррви линии.
За да се определи сте-
пёнта на изкривяване на
формата да изображението*
ъгловите уочки А, В, и
^иг._ 1.2 Д се съединяват . с пра-
вИ'.отсечкнги се получава четмриъгъ^яикът Л^СД.,Л1аксималките
отклонения навэд на. лействителния-.-контур, °Г ^ет^риъ^ълиика
се озпачават.а са и d9i а максим^лни^е .отклонения иавът-
. ре-^с ал,
Йзкривяванията на фермат? Оидау:
а) хоризоитално изкрнвяване в трапец:
Т_, Н)0-
* /Й-ЬВС
б) вертикали© изнривяване .в трап^-ц:
у о/ __АВ^СД -inA.
~АВ^СД-'
I л _
в) хорцзоцтадцо из^ривцване в^в вид на .б.ъчва,
В този случай частите на контура между ягВ*и между € и
Д са йзвън четириъгълника АВСД и-Могат да се -измерят само
отклонёнията-су « Ь^-л^
Б*-
Ако частите на контура ВС и АД са йзвън Чютириъгъдника,
тогава се измерват само отклонеиията с2 и d2 и е налице
* г) вергикйдао йзк^ивяййгж в1йг вид на'б'Уч^а:
. ег’/«-2.^со-:'1И>- 35
Ако спомеватите пО-горе честоТи и£ контура ей изцяло ’отйът
ре на четйриъгьлника, Тогава при горнйя м дойнияред сёгймёр
ват самб откЯоненията аг й Ьг и ё налйце
д) хоризоиталио* из’крйвявЙиС Ъъв "Йнд ^й’ въз
гла в ннЪа? *

1.4.2. Яркост
Екранът иа кинескопа представлява пулсиращ ваточник на свет-
лина, конто благодарение на инерциониостта на зренивто и>по
слесветенето на луминофора изглежда постоянносветещ. Затова
под яркест ня екраиаг се- разбнра не яркостта иа светлоте петно,
а приввдната яркост, възприемана от очите. с
Общата яркост на цветиня екраи се събнра. от яркостта иа
светеие на трите цветни лумйнофора, затова иамененйето йй съот-
ношението между тях измени и общата яркбет. Когато сё и&мер-
ва яркостта на нзображението на цветките телевизори/ за цвет-
ност иа белия цвят е целесъобразно да се използува цветността,
приета за изходиа при системата ва цветиа телевизияи *-
При работии условия факторите, ограничаващи яркостта, са:
а) максималиата яркост, конто може да бъде достисвагЕа при
определенн условия;
16
б) загубите в електрониата концентрация;
в) мигането (блещукането, трепкаието).
Максималната яркост е стойността на най-голямата осветевосг
конто може да бъде измерена върху екрана при дадено ниво аа
черною, когато на входа на приемника се приложи сигнал, моду-
лираи с изпитателна таблица при ниво — 50 dB.
В радиолюбителски условия качествените показатели иа яркост-
та трудно се измерват. Поради тази причина методиката за взг
мерваие на яркостта няма да бъде разгледана.
1.4.3. Контраст
Контрасты на телевизионного изображение (р) се характеризира
с отношеинето на стойността на максималната яркост иа изобра-
жением (Впих) и яркостта в иай-тъмните негови участъци Bmin.
Контрасты ва изображением може да се прецеии с помощта
иа фотометър, като последователи© се измерват Вт№ и на
сравиителио големн участъци от изображеинето. Изображением
•се оценява като добро при контраст 30. Качеством значителио
се подобрява при унеличаване на контраста др 100. По-иататъш-
иото увеличавзне на контраста ие довежда до по-добри резултати.
За пълната характеристика на контраста иа изображением е
желателно да се знае зависимостта иа контраста от относителни-
те размери иа светлите и тъмиите участъци от изображението.
а. Контраст, ограничен от ореола (сиянието)
Той завися от следните фактори:
1. От относителните размери на белите и черните повърхиости.
Изобщо контрасты се намалява, когато електроиите падат на по-
голяма повърхност от екраиа.
2. От разстоянието между точките, между конто се мери кон-
трасты (попринцип контрасты се намалява, когато точките се
доближават).
б. Контраст, ограничен от ореола между части на изобра-
жението с по-голяма повърхност
Той се измерва при модулация от изпитателна таблица, съста-
веиа от широки черии и бели вертикалям ленти (ивици). Изпол-
вуваиият сигнал и мапитвателиата таблица са показали иа фиг. 1.3.
При определяне на контраста комплексиият телевизиоиеи сиг-
нал трябва да бъде.х голям размах.
Фиг. 1.3
1.4.4. Четлнвост и фокусировка
Като резултантеи параметър, количествен© характеризиращ раз-
решаващата способност на телевизиомния приемник, може да
служи четливостта. Практически четливостта на нзображеинето
се оценява по максималния брой тъмни и светли линии, които се
различават при дадени условия иа наблюдение. В съответствие
със структурата иа телевизионното изображение се различават
хоризонтална и вертикална четлнвост.
За оценка на четливостта се изполэуват изпитателни таблнци,
съдържащи групи от паралелни черни и бели ивици с различна
широчнна.
Уставовените стойиости зависят от регулираието на фокусиров-
ката. Преди да се определи четливостта, фокусировката трябва
така да се регулира, че да се получи иай-добър съвместеи ком-
промис между четливостта в центъра и четливостта в края на
екрзна, както и между вертикалмата и хоризонтална четлнвост
1.4.5. Характеристика на предаваие на яркостта
Тазу характеристика пред став л ива графичио изображение на
зависимостта на яркостта от коефициеита на модулацията.
Метод за измерване. На входа иа приемника се подава теле-
визноиеи сигнал с ниво —50 dB, модулираи със стъпаловиден ви-
деосигнал (фиг. 1.4).
За предпочитане е стъпалата да бъдат еднакво внсокн и броят
2 Радмодюбитслски ...
17
им да е около 10, като най-ннското да съответствува на 3% мо-
дуляция, а най-високото —100% модуляция. В такъв случаи сред-
иото инво иа модулацията гце бъде около 50%.
Регулаторите на приемника се нагласяват в положение на най-
голим контраст, а дълбочииата на модулацията 100% да съответ-
ствува на устанонената максималиа яркост. Измерра ре освете-
ността за всяко стъпало на сигнала.
1.4.6. Качество на сннхронизацнята
Синхрониэацията се характеризнра съС следните параметрв.
а. Вместване на полукадрнте (вместнане на втория подукадър
в първия). Това е отношенного на разстоявнята между ёдиц ред
на хорнзонталната развивка и два съседнн реда на предшествува-
Фиг. 1.5
гцня полукадър. Тези разстояния се изразяват в % от разстояние-
то между два последователни реда на полукадъра (фиг. 1.5 а).
Това отношение трябва да се измерва на различии места от ек-
<а-
б. Плъзгане на лянииге (редовете) под влияние на вертикална-
та синхронизация. То може да се нзмери чрез хоризонталното
нзместване на рьрха на ед'на вертикална ивица (фиг. 1.56).
б. Вертнкално подекачане—преместване на нзображението във
вертикална посока.
г. Хорнзонтално подекачане.
д. Сгъване (наднпляне)—широчнна на част от нзображението^
конто лнпсва или конто е сгьната.
В радиолюбмтелската практика често се въвежда н понятието
„стабнлност иа синхронизацията®. За да се проверн тазн стабил-
ноет, е необходимо при нормално телевизионмо изображение ре-
гулаторът „контраст* да се завъртн в крайне ляво положение
(„минимален контраст*"}. В това положение на регулятора „кон-
траст* нзображението е много бледо или въобще изчезва. Ако
след възстаиовяване на копчето в положение „максимален кон-
траст* нзображението се възстанови в първоначалните сн пара-
метру синхроннзацията е стабилна. При нестабилна синхрониза-
ция върху екрана се получават наклонени по-яркн и по-тъмни
ЛИНИН.
Рзглвданите- дотук качествени показатели са.характерни както
за телевнзиоини приемници за черно-бяла, така също и за цветка
телевизия.
Прииципиата разлика в кинескопа за цветка телевизия и никои
други възли в телевнзорите за цветно изображение доведоха до
нови изисквания към показателите за тези приеминци.
В този раздел ще се разгледат някои от тях, конто са евърза-
нн с телевизонннте измервания.
1.4.7. Сходимост на лъчнте
а. Статична сходимост
Статйчната сходимоСт се свежда до това. че трнте електронни
лъча* е необходимо да съвпаднат в цектралиата част на плоскост-
та на "маскатЗ на кинескопа в една точка. Това зиачи, че те по-
падет в един отвор на маската на кинескопа, а след това всеки
лъч отговаря на съотвстна точка от луминнфора.
За настройка на статнчиата сходимост на входа на вндеоусил-
затёля на ‘гелёвйзора трябва да се Подале сигнал „решегка". То-
зй сигнал образува на екрана редица вертикалям и хоризомтални
линий/ по конто се осъществява сходимост на лъчите на кине-
скопа. На фиг. 1J6 е йоказай механизмы на статйчната сходимост
на лъчнтё на кинескопа. *' '
19
На първия етап на настройката „снният" прожектор се изключ-
sa и се нагласяват червеният и зеленият лъч в центъра (/). Ко-
гато нагласяването иа статичната сходимост за зеления и черве-
«ия лъч е завършено, в средата на екрана се образуват жълтн
Фиг. 1.6
линин. След това се включва снният прожектор и се взмества
„синнят лъч“ във вертнкално направление (2), така че той да се
намира ва едко ннво с „червения** н „зеления* лъч. Накрая чрез
изместване на „сниня* лъч в хорнзонтално направление (3) се по-
лучава пълна сходимост на лъчнте в центъра на екрана (4).
б. Динамична сходимост
Разгледаната по-горе статична сходимост осигурява съвместн-
мостта на трите лъча в центъра на екрана. Обаче за пълната
сходимост на лъчнте при тяхното отклонение от центъра на ек-
оана (т. е. сходимост по целия екран) е необходимо в процеса
развивката на лъчнте да се осигурн някакво допъхянтелно
изменение в ъгъла на наклона на всеки от лъчнте. Процесът на изме-
иение ъгъла на5наклонана лъчнте прн тяхната развивка се нарича ди-
намична сходимост. С други думи, при отклонението на лъчите от
центъра на екрана от магнитного поле на отклонителната система
попадането им на свои луминофорни точки ноже частично или на-
пълно да се наруши, от коего екраяът престава да бъде едно-
цветен по края. Това се дължн на няколко причини:
1. За наяасянето на луминофорните точки се използува мето-
дът на фотографското осветяване. При това иаправленнето на
светлнната ие съвпада с направлението на електронния лъч.
2. При отклонението на електрояните лъчн от центъра на ек-
рана точката на тяхното преснчане, конто дотогава се е намнра-
па на повърхиостта на маската, започва да се премества по по-
върхността на някаква сфера с радиус, равен на разстояннето от
центъра на отклонението до маската.
3. Трите електронни прожектора са и.зместени и наклонени по
отношение плоскостта на екрана, поради което отклонението на
лъча към еднния край на изображеинето ще бъде намалено, а
към другии край — увеличено. Така например изображението на
<вадрат ще бъде предадено в нзкрнвен вид. С други думи, полу-
1ават се два типа изкривявания: възглавннца н трапецовиднн.
Задачата на динамичната сходимост се състон в запазваие на
условията за събиране на лъчите прн гяхното отклонение от цен-
търа на екрана.
1.4.8. Чистота иа цвета
При правилна настройка лъчът на „веления" прожектор попада
само иа точки от луминофора, излъчващн зелена светлина; ана-
логично за „чернения" и „снния" лъч. Всяко отклонение от ука-
зано™ състояние преднзвиква влошаване на цвета, т. е. появява-
не на други Цветове освен иужните.
Чнстотата на цвета на растера се регулнра в следння ред. На
входа на вндеоусилвателя се подава сигнал „сиво поле", спнрат
се „синнят" н „зеленият" лъч. Регулаторът ва яркостта се устано-
вява така, че на екрана на кинескопа да нма нормално светене на
червения „растер". След това дната магнита за чистота на цвета
се нагласяват така, че да се получи миннмална напрегнатост на
магнитного поле. По-натакък трябва да се провери визуално чи-
стотата на цвета. Равномерного светене на червення цвят в центъ-
ра показва правилното нагласяване на магнита за чистота на цве-
га. Ако червеното поле не е равномерно, трябва леко да се разместят
21
полюсните накрайници иа магнитите, за да се получи слабо маг-
нитно поле, н да се завъртят пръстените за чистотата на цвета
до получаване на по-добра еднородносг на червенмя цвят в ней-
тралната част на кинескопа. Регулировката на направлението на
магнитното поле и иеговата напрегнатост продължава, докато рав-
номерността на цвета се разпространи по възможност към края-
След като на екрана на кинескопа е получено равномерно све-
тене на червения растер, трябва да се изключн „червеният“ лъч
на кинескопа н да се включи „зелемият", аслед това—„синият“
лъч. Всяка неравномерност в светенето на който и да е било рас-
тер може да бъде намалеиа чрез съответна настройка на магни-
тите за чистота на цвета, но е желателно да се проверят всички
регулировки на червеното поле като най-крнтично.
1.4.9. Баланс иа бялото
Цветьт на светеие на всяка триада гце бъде бил, ако яркостн-
те на светене на лумииофорннте точки от триадата бъдат в съ-
отношение:
В^ В^- £^=0,3:0,59:0,11,
което съответствува на кривата на спектралната чувствителност на
окото.
При регулиране баланса на бялото това съотиошеиие трябва
да се запазва в целия обхват иа изменение на яркостта на све-
тене на екрана на кинескопа.
Настройката на баланса на бялото се извършва по следння на-
чни:
1. Установява се пренапрежение на управляващнте електродн
на кинескопа 8CM-100V.
2. Подава се иа входа ма яркостния канал сигналът „града-
ция на снвото".
3. Установяват се регулаторнте на яркостта и контраста в поло-
жения, съответствуващн на иормално изображение (трябва да се
различават всички градации на яркостта).
4. Завъртат се трите регулатора на напрежението на ускорява-
щнте електродн на кинескопа до получаване на максимално на-
прежение на електроднте.
5. Установяват се регулаторнте за напреженне на ускоряващн-
те електродн на червения и синйя лъч в положения, съответству-
ващи на получаването иа ярко бял цвят на нвиците в изображе-
ннето, разположени в лявата част на екрана.
6. Чрез регулятора за яркостта се намалява яркостта. Ако при
това ивиците започват да се оцветяват. необходимо е регулаторът
на ускоряващото иапрежение (напрежеиието на първия анод), съ-
ответствуващо на появилия се цвят, така да се нагласи, че свет-
лите ивици на изображение™ да престанат да се появяват. Спо-
мощта на регулатора за яркост се постнга нормална яркост на
изображение™ за вснчки нпицн.
1.4.10. Възпроизвеждане на цветовете
Важен специфичен параметър за цветного телевизнонно изо-
бражение е качеството на възпроизвеждане на цветовете.
На първо място то се определя от цветовата система иа
приемника и верността на цветопредаваието в пределите, ограни-
чени от самата система.
Цветовият триъгълник на системата на приемника определя
цветовня обхват.
Изкривяванията на цветного предаваие могат да се разделят
на два основни вида- изкривявания на големн и малки участъци
от изображение™.
Изпитателните изображения за проверка иа верността иа
цветопредаваието съдържат големи равномерни участъци с из-
вестии цветови координата, конто се сравняват с измере-
ните значения иа координатите на цветовете, съответствуващи на
участъците на ТВ изображение. Обикяовеио тези измервания се
провеждат със спектрофотометър или иепосредствено с колорн-
ыетър. При проверка на качество™ на цветопредаваието е жела-
телно да се предават Цветове, конто да съответствуват ва максн-
малната стойиост hjj формираннте видеосигнала
За оценка на казового иа въпроизвеждане на цветовете из-
питателното изображение обикновено съдържа вертикалям ивици
с еднаква цшрочина, с последователност отляво надясно: бяла.
жълта, гълъбова, зелена, пурпурна чернена, синя и черна.
Изкривяванията на цветопредаваието иа малките участъци иа
изображение™ се проявяват във вид на различии цветни окантовки
изкривявания на цвета ва резките преходи на яркостта^и цвета,
намалнване на четливостта и др. под.
23
1Л. ВИДОВЕ ТЕЛЕВИЗИОННИ ИЗПИТАТЕЛНИ ТАБЛИЦИ НА
РДДИОЛЮБМТЕЛСКИТЕ УРЕДИ И ТЯХНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
Изпнтателните таблици могат да бъдат два вида: универсалии-
и специални. Чрез универсалннте таблици се прави оценка на поч-
тя всички показатели на телевизионните приемници. Те се фор-
мнрат обикновено посредством телевмзионна камера или тръба с
бягащ лъч Универсалннте таблици трудно се реализнрат в люби-
телеки условия. От друга страна, прн тозн начин иа формнране
на таблицата неизбежно се отразява несъвършенството на оптич-
ните и електрониооптичиите устройства, служещнза преобразува-
не иа сигнала.
В настоящий момент на професионално ннво н в радиолюби-
гелската практика широко се прилага електронния иачин за фор-
миране на специализиранн таблици. На практика това се осъщест-
вява чрез генераторн иа сигнали иа нзпитателни таблици. В зави-
симост от формата на сигнала могат да се формират различии
типове таблнци.
1.5.1. Изпитателна таблица „решетъчно*4 и „точково** поле
Изпитателната таблица тнп ярешетъчноп поле е показана иа
фиг. 1.7, а таблица тип „точково* поле—иа фиг. 1.8. При таб-
Фиг. 1-7
лицата „решетъчно" поле се използуват два типа правоъгълни
импчлеи като продължителността на импу лейте за хоризонталннте
ивнцн е 52 ps, а продължителността на нмпулснте на вертикални-
те нвици е <300 ns. При таблнцата „точково" поле се използу-
ват само един тнп нмпулси с продължителност <300 ns.
Броят на линиите на решетката или точкнте в хорнзонтално
ли вертнкално направление може да се измени в широки грани-
пи (от 8 до 32). Този брой завнси от продължителността на им-
пу лейте.
С помощта на тезн изпитателни таблицн може да се регулира
статйчната и динамична сходимост на телевизионните приемници
за цветно изображение. Те са подходящи за центриране на нзоб-
ражението и оценка на геометричните нзкривнваимя на растера.
Чрез тозн тип таблици може да се иаправи внзуална оценка за
контраста на нзображението.
1.5.2. Изпитателни таблиц» „вертикалям н хоризонталии
ивици*
Формнраното изображение се съетон от редуващн се черни и
бели хорнзонтални ивицн при изпитателиата таблица тип „хори-
вонтални ивнци“—-фиг. К9л. Прн изпитателиата таблица тип „вер-
тикалнн нвици" са разно7ожеии във вертикална посока — фиг. 1.96.
Тезн нзпнтагелии сигналн дават възможност за качестве на оцен-
ка за работата на редовата и кддровата развивка, проверка на
геометричните изкривявания на растера, оценка на нелинейността
в хорнзонтално и вертнкално направление.
25
Основни характеристики'
— броят на ивицнте може да се измени в1 широки граннци
(3.20);
- широчнната на черните белите ивнци е еднаква;
— време за иарастване на импулса — 200 ns.
Фиг- 1.9
1.53. Изпнтателна таблица „шахматно поле*4
Формираното изображение се състои от черни и бели квадрати
(фиг. 1.10).
Този сигнал се характернзира с известна универсалност. С не-
го е възможно качествено да се
оцени работата на редовата и
кадровата развивка на лннейността
в хорнзонтално и вертнкалмо на-
правление, проверява се размерът
на пзображението и неговата ста-
билиост» измерват се геометрнч-
ните изкривявання на растера и
се центрира изображението.
Основни характеристики:
Фиг. 1.10 — съотношение иа размерите на
клеткнте 1:1;
— броят на квадратите в хорнзонталио и във вертикалио на-
правление може да ср измени в широки граници (от 9-=-7 до 32--20);
— време иа нарастване (фронт) на импулса 200 ns.
1-5.4. Изпнтателна таблица „кръстовидна фигура"
Формираното изображение (фнг. 1.11) се състои от едка цен-
трална вертикална и една централка хорнзонталиа бяла линия иа
черен фон.
Този сигнал се нзползува за регулиране на статйчната и дина-
мичната сходимост и за цевтрнране на нзображението.
Основни характеристики-.
— продължителност иа импулса на вертикалната линии 350 ns±:
±20 %;
— продължителност на импулса на хоризонталната 52 ps.
1.5.5. Трнонообразен сигнал с редова честота
Формираното изображение представлява поле с яркост, която се
измени линейно в хорнзонтално направление. Сигналът се нзпол-
зува за оценка на амплитудиата характеристика на канала за изо-
браженнето. Основна характеристика на редовия трнонообразен сиг-
нал е изменение™ на яркостта отляво надясно нли обратно.
1-5.6. Изпнтателна таблица „яркостна градация*4
Този изпитателен сигнал (1-12) се нзползува за проверка иа ди-
«амичння баланс иа бялото. С него се нзследват н амплитудните
характеристики от антенния вход до стъпалото, в което се отне-
27
ма сигналът на цветността, или от антенния вход до нзхода на
яркостями канал.
Основни характеристики:
— направление на градацията — вертикално или хоризонтално.
Обикновено в раднолюбителската практика се нзползуват снгналн
за яркостям градации в хоризонтално направление;
— направленнето на градацнонняте ннва бнва предимно от бя-
ло към черно, а понякога от черно към бяло;
— броят на яркостннте градации се измени в широки граници
(от 5 до 15);
— яркостта на градационннте нива може да съответствува на
яркостния сигнал на норыалняте цветни ивици;
— продължителността на фроитовете (на нарастване) е по-го-
ляма от 0,2 ps.
15.7. Изпитателната таблица „хоризонтална ивицам
Този сигнал (фиг. 113x2) по време иа редовете, съответствува
щи на хоризонталната ивица, съдържа яркостей сигнал, равен на
ниво бяло, а по времето на активната част на редовете на оста-
налата активна част на полукадъра съдържа сигнал, съответству-

Фиг. 1.13
ващ на ннво черно. Изполэува се за измерване на преходната ха-
рактеристика в областта на ниските честоти, а също и за провер-
ка на степеита на фиксация на нивото на гасящия сигнал в яр-
костния канал.
1.5.8. Изпнтателна таблица „вертикалиа немца*4 (фиг. 1.13 б)
Чрез нея се измерва преходната характеристика в областта на
средннте честоти, а сыцо служи за стандартно пиво по отноше-
ние иа другите сигнали.
Сигналите на черно-белите и бяло-черните преходи представля-
ват импулси с правоъгълна форма н редова честота на повторение.
1.5.9. Изпитателна таблица „прозорец*4
Получава се при комбиннране на сигналите за хорнзоитална и
вертикалиа ивица. Неговото нзползуваие е аналогично на съставя-
щнте го два сигнала.
1.5.10. Изпитателна таблица „сиво поле*4
Използува се за контролиране на чистотата на цвета. Изпита-
телиият сигнал формнра на екрана на цветння телевизионен при-
емник равномерно сиво поле. В състава на сигнала влнзат импул-
сите за гасене и синхронизация. Нивото на яркостния сигнал се
нзбнра от условията за формиране на сиво поле. Цветовата носе-
ща и сигналът за цветовата синхронизация липсват.
1.5.11. Изпитателна таблица „ранномерно червено поле*4,
„равномерно снньо поле*4 и „равномерно зелено поле*4
Формата на нзпнтателння сигнал по редове D'B и О'к е посо
чена на фиг. 1.14.
Цветовите посети н ннвата на яркостните сигнали са съответно
Фиг. 1.14
— за червено поле f =4,12625 MHz; =4,172 MHz (нивото
на иркостння сигнал е 0,65 отиоснтелни единнци);
29
— за зелено поле / • =4,64225 MHz; f • ~ 4,097 МНг(иивотона
DB
яркостями сигнал е 0,49 отиосителни единици);
— за синьо поле f • — 4,45025 MHz; / -4,480 MHz нивото иа
Г>1:
нркостния сигнал е 0,99 отиосителни единици).
1.5.12. Изпитателна таблица „вертикални цветни ивицм"
Този изпитателен сигнал е най-разпространен. Нзползува се за
контролиране правилността на цветовъзпроизвеждането, настрой-
ката на вермгнте за високочестотна н нискочестотна корёкций,
точността при настройката иа нулевите точки на честогййте дё-
тектори, за проверка на лииенността иа техните демодулационнн
характеристики, за проверка дематрицнзирането и т. н.
1.5.13. Изпитателна таблица „хорнзонталии цветни нвици*
Приложеннето на тозн сигнал е аналогично на приложение™ ид
изпитателния сигнал „вертикални цветни ивнци“ с малкн изклкь
чевия. Пзпитателният сигнал „хоризонталнн-цветни мвнци“ е но-раз-
пространси при сервизно обслужване, което се дължн иа прости-
те и малогабаритки устройства за формираве иа тозн сигнал.
1.5.14. Стъпаловиден или трнонообразен сигнал, кОмбиниран
със синусоидален сигнал
Тези снгнали се използуват за измерване яа големината на яе-
лииейннте амплитудни изкривявания от антенния вход до нзхода
на видеодетектора честотата иа синусоидалния сигнал е 4,43 MHz
и от антенния вход до изхода на яркостния канал честотата на
синусоидалния сигнал е 1,2 MHz (посредством отделяне с филтър
на синусоидален сигнал от пълния сигнал). Изпитателннте сигнали
{фиг. 1.15 fl и фиг. 1.15 б) могат да се нзползуват също за измер-
ване голенниата на изкривяванията от типа „днференциалиа фаза*,
като стъпаловидннят или трнонообразен сигнал със синусоидално
запълваие се предава по времето на активиата част на всеки чет-
върти ред- В другнте три реда ннвото иа сигнала на яркостта
може да бъде регулирано' да отговаря на ниво „черно", „сиво"
или „бяло“. Сравняването. на фазата иа еталонния и на одделния
сигнал иа синусоидалнотб запълване дава възможност да се оп-
редели големината иа нзкриняваннята от типа „днференциална фа-
за". Този сигнал може да се изполэува за измерване големината
на мелииейинте амплитуднн изкривавання в каналнте на цветността.
а
Фиг. 1.15
si
РАЗДЕЛ ВТОРИ
ЛЮБИТЕЛСКИ СИГНАЛОТЪРСАЧИ, 11РОБНИЦИ
И ГЕНЕРАТОРЫ
2.1. СИГНАЛОТЪРСАЧИ
2.1.1. Снгналотърсач-уснлвател
В много случаи на раднолюбнтелската практика техническата
диагностика на радиоприемника н гелевизионния приемник меже
да се извърши със сигналотърсач. Обикновено той представлява
чувствителен усплвател, изпълиен с дискретни елементн, или опе-
рацнонен усилвател с елемент за индикация- Най-често са висо-
коговорители или високоомна слушалка.
На фиг. 2.1 е показана схемата на прост транзисторен сигиало-
търсач, конто работн със слушалкн. Той се захранва с елемент
1.5 V. При грнжлива наработка с мнииатюрни монтажни елемевти
пробиикът може да се побере в не много голяма тръба, оформе-
иа като писалка. Монтгжът може да се направи и в малка про-
32
Фиг. 2.2
дълговата кутия, удобна за хващане. Схемата е подходяща за
। свързване към внсокочестотен пробник от произволен тип.
I К На фиг. 2.2 е дадеиа схемата на пробник с бутои на превключ-
ване на ниска честота. При отворен ключ пробннкът представля-
ва върхов детектор със за-
крит вход. Такава схема е
удобна ва изследване на вн-
сокочестотни сигналя в слу-
чайте, когато освен промен-
лнвото напрежение нма и по-
стоянно напреженне (посто-
янна съставна). При натиснат
бутон сигналът се полава
директнокъм пробника, без
да се детёктира.
Чувствителен сигиалотърсач, конто може да работн с високого-
ворнтел, се получава при нзпълнение иа коя да е схема на ниско-
честотната част на транзисторен радиоприемник. В никои случаи за
Фиг. 2.3
по-добра чувствителиост се препоръчва схемата от приемника да
се комплектува със сигналотърсача от фиг. 2.1.
На фиг- 2.3 е показана схемата на електронен индикатор за на-
стройка със самостоятелно захранване. Чрез нзвеждане иа повече
₽адиолюбю*лскн уреди
33
вхидове и чрез съответно превключване н допълнително усилване
уредът дава големи възможностп. Основного предимство на уре-
да пред нндикатормте със Стрелкова индикация е това, че той
търпи големи нретоварвання. Най-често се използува за изследва-
не и настройка на АРУ в радиоприемницнте. За тазн цел се из-
волзува входът „АРУ" (превключвателят е в положение /). Чрез
входа „НЧ* се проверява иискочестотната част на радиоприемника
(превключвателят е в положение 2). Ннскочестотното напряжение
за правилна индикация на „окото“ се регулира с потенциоме-
търа 1 MQ.
В уреда е предвиден отделен вход „Изолация", конто служи
ва изпробване на хартнени, стирофлексин и керамични коидеиза-
тори. Ако в тяхната изолация липсва утечка, „окоте" се отваря
в момента на зареждаието и веднага отново се затваря. При не-
допустимо голяма утечка „окото“ остава повече или по-малко от-
ворено. По този начин може да се изпробват коидензэтори с ка-
пацитет до ОД pF. Описаннят метод на нзпробв^ие е подходящ
за откриване на малки утечки, тъйкато коцдензаторът се подла-
га на високи напреження. С потенциометъра, включен в катода
на лампата, се нагласява началната индикация на „окото“.
2.1.2. Паснвен сигналотьрсач
Това е най-нростият сигналотърсач. В радиолюбителската прак-
тика често той се марта сигналотърсач.-€луи1алка. С него може
да се работи във всяка точка от иискочестотната част на телеви-
зор или радиоприемник, в конто има звуков сигнал. Основннте еле-
менти на снгналотърсача са
кондензатор с капацнтет от 5
до 10 nF ивисокоомни слушал-
ки, свързани последователно.
Кондеизаторът трябва да бъде
с високо пробивно напряжение
н да се монтира в добре изоли-
ран пластмасов пробник. Може
да се използува корпусът на
химнка.тка или някаква подхо-
снгиа-
Фиг. 2А
дяща кутия. Въпреки тази мярка обаче не се препоръчва
лотърсачът да се използува за лампови, а само за траизисторни
приемници. Не трябва да се забравя, че слушалкнте обикновено
се слагат върху главата на техника-оператор и обикновено
имат ниско нзолацномю сълротивление.
При работа в тнхн помещения вместо слушалки може Ла се
изполэува и малък високоговорител, свързан съгласно фиг. 2.4.
В такъв случай използуваието на уреда за лампови прнемници е
възможно, но снлата на звука не винаги е достатъчиа.
2.2. ВИСОКОЧЕСТОТНИ СИГНАЛОТЪРСАЧИ (ДЕТЕКТОРНИ ГЛДВИ)
Много често прн техннческата диагностика на ралноприемнпци-
те се налага проверка не само иа нискочестотната, во и иависо-
кочестотната им част. В такъв случай се изполэува внсокочестотен
сигналотърсач — детектираща глава. Обикновено той комбиннра
с телефонна слушалка, обнкновен измсрвателен уред или с елек-
тронен волтметър. Тезн уреди обикновено са изпълненн по схема
на детектор за максимална стойност на напрежеиието.
На фиг. 2.5 е показана схемата иа най-прост внсокочестотен
сигналотърсач. Основннте елементн при детектирането са кон-
дензаторът със стойност 500 pF и високочестотният диод SFD 112.
По принцип тук могат да се използуват високочестотни герма-
нневи дноди от всякакъв тип.
Ако се приема достатъчио силен сигнал от антената или към
радиоприемника е подадеи сигнал от внсокочестотен генератор,
уредът може да се изполэува за регистриране на внсокочестотен
сигнал във входните кръгове.
На фнг. 2.6 е показан сигналотърсач-пробннк за електронен
волтметър за постоянно напреженне. Схемата е аналогична иа
схемата от фнг. 2.5. Цялата приставка е моитирана в добре екра-
ннран корпус. Едно конструктивно нзпълнение е показано на
фиг. 2.7. Проводниците, конто водят към радиоприемника или
телевизнонния приемник, трябва да бъдат единичнн и по възмож-
иост по-късн. В случая „актив-
ният* кран е изработен във
внд ва острие. Масата иа проб-
ивка се свързва с подходящи
щипки тнп „крокодил".
На фиг. 2.8 е показана схе-
ма, в която са взетн мерки ва
предлазване иа диода от про-
бив. Пробник, осъществен по
тазн схема, може да се изполэува за сигналотърсене както в
транзнсторни, така и в лампови првемници. Пробннкът има два от-
делки входа — за ниска и за висока честота.
Този пробник е предназначен за свързване към апериодичен
Юк
500
SFDH2 J 7

Фиг. 2.5
35
ннскочестотен) усилвател с високоомен вход. При какова свърз-
ване нискочестотиият усилвател се превръща във високочестотеи
и нискочестотен сигналотърсач. Вместо превключване с ключ или
бутон е предвидено пробного острие (щнфт) да се премества. За
Фиг. 2.6
Фиг- 2-7
Фиг. 28
тази цел в конструктивного нзпълненне трябва да се предвидит
две отделим букси. По-практичио нзпълиение е, когато щифтът
е иа винт. Ако се предпочита превключвател, най-удобно е да се
употреби бу той, конто да включая ковдепзатора 1000 pF пара л ел-
но към кондензатора 20 pF. В такъв случай се нзползува едко
пробно острие, коего се монтира неподвижно.
За премахване на брума, когато се търсят сигналя във внсо-
кочестотни вериги, се налага екранът на пробника да се свърже
с шасито на радиоприемника.
В иякои случаи се правят отделай пробняци за ннски и високи
честотн. Нискочестотният пробник представлява разделителен
кондензатор със стойност 10 nF.
Използуването на отделим пробници за ннска и висока често-
та нзисква двойна механична работа за въишво оформление.
Освен това пробниците заемат повече място. За сметка вя това
обаче се правят по-малко грешки прн включването, тъй като по-
често се работи при внсока честота.
2.3. СИГНАЛОПОДАВАЧИ
2.3.1. Сигналоподавачи за радиоприемници
а, Сигналоподавачи на спектьр от честотн
На фиг. 2.9 е показана схемата на сигналоподавач на спектър
от честоти. Тон е нзпълнен като блокннг-генератор с един тран-
зистор. Обратната връзка се постига с нискочестотен трансфор-
матор. Честотата на повторение на импулсите лежи към средата
иа нискочестотния обхват и може да се промени, като се изменят
стойностите на RC-елементите
в базата на транзистора. I I
Схемата може да се реали- я® sftjcs
знра практически с конто и да е ——|Н |—1Н~Т ММ
маломощен високочестотен или Sir I At
нискочестотен транзистор, но за <|£ •_
предпочитане са транзисторите с 5|с LJ 1
по-висока’граничначестота.Запо- III /
ставяне иа блокинг-гевератора в J______I
режим на положнтелна обратна
връзка трябва да се изпробват два фиг ? g
та възможни случая на включваие
на една от навивките на трансформатора. Препоръчва се намотката
с понече навивки да бъде включена към базовата верига на транзис-
тора. При нзползуваието на миниатюрен нзходен трансформатор
от транзисторен радиоприемник сигнаяоподавачът може да се съ-
37
бере в неголяма метална или пластмасова тръба, оформена
като писалка.
Генерираните импулсн от сигналоподавача имат форма, различна
2XSFT309
от синусоидалната, което водн до наличие на хармонични. Тези
честота попадат в един от обхватите на радиоприемника.
Интересно е да се отбележи, че някон опитни радиолюбители
използуват като снгиалоподавач телевизионен приемник, включен
близо до радиоприемника. В такъв случай в радиоприемника се
подават сигнали с честота, конто са кратки на редовата честота
на телевизнонния приемник (15 625Hz).
На фиг. 2.10 е показана схемата на сигналоподавач на свектър
от честоти, изпълнен като ыултивибратор. Основната честота ва
този генератор лежи към средата на нискочестотния обхват н
може да се промени чрез известно изменение на стойностите на
ftC-елементите в базите. Предвидели са два изхода — един с ре-
гулируема амплитуда на сигнала чрез потенциометър 5Юн вторм —
дерегулируем ва индуктивна връзка с радиоприемника. Феритната
аитена, необходима за тазн връзка, се наработка от нормалва
фермтна пръчка. Върху нея се нагинат 25-^50 иавивки тънък
изолираи пронс-нис.
При използуване на миниатюрен гютеицнометър сигналоподава-
чът може да се изработи в джобен формат. Ако се изоставн
регулируемият изход н в буксата на феритната аитена се поста-
ви пробного острие с монтиран в него блокиращ кондевзатор,
може да се постнгне о£ем на не много голяма писалка.
На фиг. 2.11 е показана подобна схема, конто представлява
част от схемата на фабрнчния съветскн сигналоподавач „Раднощуп
Курск" с известии малки изменения. След мултивибратора има
еще едно усилвателно стъпало с нзход от емитера. Чрез този
изход транзисторите се предпазват от повреда при подаване на
сигнал в анодните вериги на ламповите радиоприемници. Вместо
с бутон е предвидено захранването да се включая прн вкаразне
на пробного кабелче за връзка с шасито.
б. Комбиниран сигналоподавач
Нн фиг. 2.12 е показана пълната схема на фабричння съветскн
сигналоподавач „Раднсщуп Курск**, подходящ за любителско из-
пълнение. Посоченнте транзисторе са от no-стар тнп н могат да
се изменят с П416. По принцип мултинибраторът може да бъде
с широка гама транзнсторн от посочения тип. Схемата е съста-
вена от две части. Първата представлява мултивибратор, конто
генерира импулсн с ииска честота 1000 Hz н широк спектър от
хармонични, а втората част—еднотранзисторен осцилатор на ви-
сока честота.
Синусондалното високочестотно иапрежение на осцилатора се
модулирв от нискочестотния сигнал ва мултивибратора. Превключ-
вателят дава възможност в положение „НЧ“ да се получи нис-
кочестотен сигнал на изхода с голяма амплитуда. В този случай
вернгата на обратната връзка към емитера на осцилаторния тран-
зистор се дава накъсо и осцилаЦиите се прекъсват. При положе-
ние „МЧ* на превключвателя на изхода се получава модулираи
39
сигнал с междинна честота. За междиина честота се 'нзползува
втората хармонична на осцилаторната честота. Тя се отличава от
останалите високи честотн на спектъра с по-голямата си ампли-
туда. Прн третото положение на превключвателя в нэхода се по-
лучава виеокочестотен сигнал от осцилатора, конто също има по-
голяма амплитуда от останалите в честотния спектър.
Във фабричния сигиалоподавач „Курке" е избрана осиилаториа
честота 232,5 kHz, конто е подходяща за търсене на повреди в
дълговълновия обхват. Нейната втора хармонична е межднниата
честота 465 kHz. За нуждите на радворемонта у нас е по-добре
да се избере оецнлаторна честота 234 kHz със съответва втора
хармонична — 468 kHz.
Бобините са нанити върху тяло от междинна бобина на радио-
приемник „Ехо РДТ-63", квто Ц има 60 иавивки, Е2 — 80 навивки
с извод на 10-та навивка Проводникът е ПЕЛ 0,10.
2.3.2. Сигналоподавачи—телевизионии пробннцн
Откриваието иа повреди във високочестотната част иа теле-
визионния приемник се улеснява прн ползваиёто на генератори-
пробиици. Въпреки че те не дават качествен сигнал, поради про-
стотата на схемата нм и наличието на много малко елементи те
са се наложили в радиолюбителската практика. От друга стра-
4С
на, те могат да се оформят в подходящи кутии, което дава въз-
можност да семэползуват на място при телеавзнониите ремонта.
В този раздел се ризглеждат схемните решения и конструктив-
ните особеиости на няколко конструкции, разработеии от наши
и съветски изтъкнатн радиолюбители.
Първн вариант
-Z5F
Фиг. 2.13
На фиг. 2.13 е дадена принцнпната схема на пробника. Тя пред-
ставлява генератор, изпълнен по триточкова схема с индуктивен*
делител. Положителиата обратна връзка е силна, което създава
условие за деформираие на синусоидалния сигнал. На тазн база
се създават хармоничии в осиовния сигнал.
Базата на транзистора е заземена чрез коидензатора С3- Сред-
иият край на бобииата е свързан чрез токоизточннка (батерия 1,5 V)
също иа земя, а оттам и към базата па транзистора.
Бобииата е навита на нзолационно тяло-с диамегьр 8 пип. Бо-
бииата Li има 15 навивки, а бобииата £2—45 навивкн. Те са иа-
вити с проводник ПЕЛ-0,13 mm. Кондензаторът Сг се подбора
опитно, като при ттървоиачалната настройка се замена с промен-
лив кондензатор.
Пробникът е моитиран иа платка, изработена от^фолиран гети-
накс с размеры 8X18 пип.
Платката се поставя и пласт-
масова кутия. Малките раз-
мерн на платката позволяват
да се използува корпусы на
химикал с по-големи разме-
ры. Може да се използува
пластмасова кутни за химн-
кали -— писалки.
Изходът иа пробника се
оформи във формата па ос-
трие от медей или стомаиен
калайдисан проводник. За
връзка със земя се нзползу-
ва гъвкав проводник, конто
се съединява с корпуса иа
телевизора с щипка тип „крокодил".
На фиг. 2.14 е показана една подходяща конструкция на проб-
ника. Платката е показана с поглед откъм фолиото. На сычата
фигура е показано разположението на детайлите.
41
За захранваве иа пробника се нзползува батерия 1,5 V с, най-
малки размери. Включваието иа батернята става чрез бутон,
включен ва другня край на корпуса на пробника Бутонът може
да се ваправи с малко винтче и пружина. Дроселът има 120 на-
вивки от проводник ПЕЛ 0,13- Навива се върху нзолациоино тело
с диаметър 8 mm.
Втори вариант
Схемата на телевизиоиния пробник е показана иа фиг. 2.15. Ос-
новен елемент в схемата е високочестотен генератор, конто се
модулира от сигнал, получен от мултивибратор, изпълнеи с тран-
зисторите 7\ н Т2. Гевераторът работы в схема с обща база По-
яожнтелната обратна връзка се осъществява чрез кондеизатора
Св и паразнтния капацитет емнтер—земя. Тази схема може дь
се равглежда като трнточкова схема с капацитнвен делител.
Траизисторът Тв работи в схема с обща база стабнлно до
около 100 MHz. Снлиата положителна обратна връзка води до
извество изкривяваве на синусоидата на сигнала на генератора.
Това от своя страна е свързаио с иаличието на хармоиични че-
(Ш)
SV
Фиг. 2-15
стоти. Експернмеитите показаха, че генераторът дава хармоиични
с достатъчиа амплитуда до дванадесети канал (225,25 MHz). Ин-
тересно е да се отбележи, че с изменение (увеличаване) на стон-
ността иа коидеизатора иа обратиата връзка се увеличена броят
на хармоннчните. Практически това означава, че хоризонталиите
нвици може да се иаблюдават на повече телевизионии канали.
При определяие статнчвия режим на генератора чрез делителя
на иапрежение, включен в базисната верига, се осигурява колек-
тореи ток /с=1иА. Захранващото напрежение на пробника e9V
от батерия тип Крона. Захранващото напрежение може да се иа-
мали до 1,5V, но базисният делител'трябва да осигури колекто-
рен ток /с-=О,ЗгпА. За тази цел резисторите н /?8 трябва да
се заменят с трнмер-потенциометрн 10 kQ.
Прн настройка на уреда пърно се нагласява^ необходнмият ко-
лектореи ток, след коего тримерът СБ се върти до понва на изоб-
ражение иа някои от каиалите. Останалата част от схемата (мул-
тивибраторът) не се настройва.
Върху прннципната схема са ианесеин стойиостите иа елементите
при захраннащо напреженне 9V. Стойностите на елемеитнте в
скобите се отнасят за захранващо напреженне 1,5 V.
На фиг. 2.16 е показан графичиият оригинал на печатната плат-
43
ка. Начннът на свързване на отделяйте елементи и разположението
нм върху печатиата платка е показано иа фиг. 2.17.
При употреба нй резнсто^и от вида МЯТ 0,25 W може да се
премиие към вертикален*монтаж на елементите върху печатната
Фиг. 2.16
1 Фиг. 2.17
платка. За осцилаторна бобина / се използува входната бобина за
пети канал от ПТК за телевизионеи приемник „София". Ако не
се разполага с такава бобина, тя може да се иавие върху изола-
циоино тяло с диаметър D—4 mm при брой иа навивките л—12
от проводник ПЕЛ. Индуктивността на бобииата без магнитна
сърцевииа е /.=0,3 pH. Кондснзаторът С6 е обикновеи керамичен
тример, на конто с лепило УЛЕ нлн ХЕЛМЕТЕКС е заявлен диск
от плексиглас. Чрез въртеие на диска, т. е. с изменение на капа-
цитета на кондензатора, се променя честотата на генератора в
определенн граннци.
2.4. ННСКОЧЕСТОТНИ ГЕНЕРАТОРИ
При иэследваие нискочестотиата част иа телевизнонин и радно-
приемиици и на ннскочестотни усилвателн голямо приложение иа-
мира? нискочестотните геиератори. Може определено да се каже
че те са една от най-уннверсалиите измерителям уредн в радио-
любителската практика. В иастоящня раздел ще бъдат разгледани
конструкциите на три варианта иискочестотнн геиератори, конто
га реализиравн в радиолюбителем условия. И при трите варианта
се използуна положителна, честоти** зависима обратна връзка, реа-
лизирана по схемата иа Робинзон—Вии.
Първн вариант
। Генераторът, показан иа фиг. 2.18, е предназначен за проверки
и настройка на различии нискочестоуни устройства в честотниа
обхват от 20 Hz до 20 kHz. Той е разделен на три подобхва-
та: първи—20-ь200 Hz; вторн—-200-s-2000 Hz и трети — 200-®-
—20000 Hz.
Оеновни параметри
Коефициент на нелинеЙии^нзкрйвавия под 5°/о-
Макснмадно нзходио нивэ — 1,5 V, при неэаэчомерносг на ам
плитудио-честотната характеристика—2dB.
45
За нолучававе ва голямо входио съпротнвлеиие първото стъпа
ло на генератора е със съставен транзистор (Г, н Г2). Второго
стъпало е изпълиеио с транзистора Ts, включен по схема с общ
емнтер. Дълбочнната иа стрицателиата обратна връзка се регулира
с тримера Я8-
Таблица 2.1
Емивити Вид Стойкости -1
Aj 4.3
^2’ ^5 Двусекциоиеи 820 Е 16 кй
$ йотенииомегьр ЗкА
К Яв Попмтциомегьр 510 Е 220 Е
д’ & Погенциомегър 220 Е 130 Е 5.1 ка
^2» Г3 PNP 2T384I Галетен превключв 10 nF 100 nF IpF 100 Fji ател
Фиг. 2.19
Положнтелиата обратна връзка е честотнозависима И реал и
зираиа по схема на Робинзон—Вии. Честотните обхвати се пре
включват чрез коидензаторите С^С^. Плавиото регулиране на
честотата се извършва с двойния потенциометър /?а, /?4.
Фиг. 2.20
Спецификацията на елементите е дадена в таблица 2.1.
На фиг. 2.19 е показан графнчният оригинал на печатиата платка
на генератора, а на фиг. 2.20 — разположението на елементите
върху иея. Честотата се регулнра чрез двое» линеен потенциометър,
изведен с гъвкави проводница извън платката. Честотните обхвати
се превключват с галетен превключвател.
Вторн вариант
В много случаи за простота радиолюбнтелите преДпочитат ге-
нераторът да има само един обхват, например от 200 Hz до 2 kHz
или пък от 2 kHz до 20 kHz. В такъв случай не е необходим нре-
включвател. На фиг. 2.21 е показана принципвата схема на такъв
генератор. Вснчки стойкости иа елементите са показанн на Прин-
ципната схема. За обхвата от 200 Hz до 2 kHz в схемата на по-
ложителната обратна връзка се използуват коидеизаторн със стой-
ноет 10 nF, а ако стойността нм се смени на 1 nF, се получава
честотен обхват от 2 kHz до 20 kHz.
47
на фн< Х22 е показан графичният оригинал на печатвата платка,
а на фнг. 2.23-—разположението на елементите върху чея.
Tt Т3Т3~ИГИ2
Фиг. 2.21
Трети вариант
Геиераторът от фнг. 2.24 има обхват от 25 Hz до 250 khz1 Ха-
рактерно за схемата му е, че има стабилизация на изходното на-
прежеиие.
Основнн параметр»
Честотии подобхвати I—25h-250Hz; II—250<-2500 Hz; III —
2500 Hz :-25 kHz и IV—25^250 kHz.
Коефнциент на иелннсйиите изкривявания—по-малък от 2%.
Неравномерност на амплитудно-честотната характеристика ±2 dB.
Ннвото на изходното напрежение се регулира автоматично чрез
управляем резистор,, ролята на конто изпълнява участъкът емнтер—
колектор на транзистора Т4. След детектиране с диодите н Д.л
изходният сигнал се подава на базата иа транзистора 7\, а оттай
се измени н съпротивлението между прехода емитер—колектор.
По този начни чрез паралелво включване (по променлив ток) на
това променливэ сопротивление към резистора /?8 се регулира
дълбочината на обратната връзка. Изменение™ иа обратната
връзка пък зависи от амплитудата иа изходиия сигнал н така се
полу чана стабилност на изходното напрежение. Началната дълбочина
иа отрицателната обратна връзка се установвва с резистора
Честотата се иастроива плавно с потенциометрнте /?2 и Кз- Те
могат да се изведат с гъвкавн проводницы извън платката.
Стойностите на елементите са иаиесени върху принципната
схема.
Графичният оригинал иа платката е показан на фиг. 2.25, а на
фиг. 2.26 — разположеннето на елементите върху ней.
Фия^2,22
4 Радиолювнтелсжи -“л*...
я

Фиг। 2.25

Фиг. 2.26
а
.25. АБСОРБЦИОННИ ВЪЛНОМЕРИ (ЧЕСТОТОМЕРИ)
В радиолюбителската практика место се налага да се нзмерв
дадена честота. Обикновено това се правн с абсорбционен вълно-
мер (честотомер), конто може да се изработи и в любнтелски
условия. На фиг. 2.27 е показана схемата иа приставка към уни-
версален азометър с из.мерителиа система 100 рА, конто служи за
абсорбционен вълномер. Основният елемент иа този уред е треп-
тящнят кръг, включен във входа иа първия транзистор. Той ра-
боти като демодулятор, а в колектора иа втория транзистор е
включен компенсиран мост с изход за микроамперметъра. Нуле-
вото показание се нагласява с потенциометър. При резонанс» по-
стигнет чрез промеиливия кондензатор, се получава макснмалио
отклоненве иа стрелката. Бобините на отделяйте обхвати са сме-
няеми. Може да се използуват входии бобннн от раднопрнемвнк,
като съответно се направи взвод нлн се доиавие свързващата
бобина. Те трябва да се поставят на удобно място в предната
част иа уреда, за да може да се доближават до изследваните
трептящи кръгове. Еталонирйнето на скалата се правн с точен
грипдипмер илн чрез индуктивна връзка със сигиал-генератор. Пре-
поръчна се еталонирането иа уреда да стане с Q-метър. Чрез
този уред може при производно избрани бобнни да се доведе
резовансът на смстемата до желания честотеи обхват. На прак-
тика'това става чрез подбираие сгойностите на въртящня кон-
девзатор илн чрез допълнителио включение на капацитет към
него.
Уредът може да се използува и без точна градуировка—за
ишдикнране на осцилаторната честота във радиоприемниците.
Вместо като приставка той може да се изработн като самостоя-
телен уред със собствен малък микроамперметър.
Както се спомена, основиият елемент в този уред е трептя-
Фиг. 2.28
щият кръг. Посоченото схемно решение е един примерен вариант
за използуване на такава система в радиолюбителската практика.
Показаннте транзистори могат да се заменят с по-съвременни,
например П416 н др.
- На фиг. 2.28 е дадена схемата иа прост граздипмер без
усилвателни елементи. Този уред може да се използува н от
радиолюбители, заиимаващи се с УКВ техника. Даниите на сме-
няемнте бобиии са дадени в таблица 2.2.
Таблица 2.2
Обхват | Л, mm £, mm Проводник Навивки Иэюд
1.6— 4 MHz 9.5 22 ПЕЛ-0,25 125 На 32 иав.
3,2 - 7.4 MHz 3,2 6.3 ПЕЛ-0,25 35 11
6 —14 MHz 9,5 19 ПЕЛ-0,81 27 в
12 —29 MHz 3,2 6,3 ПЕЛ-0,81 1 «° 3
30 ___go MHz 4 навивки, навити иа 25 пип (разтеглени), с проводник
ПЕЛ 0,81 mm. Извод иа 2 нав. от дадения иа
мяса край.
55
РАЗДЕЛ -ТРЕТИ
ЕЛЕКТРОННИ ОСЦИЛОСКОПИ
А. ЕДНОЛЪЧЕВ ЕЛЕКТРОНЕН ОСЦ'ИЛОСКОП
&1. ОСНОВНИ ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОСЦИЛОСКОПА
Честотна лента 0-=-1 MHz
Чувствителност 1 mV-^-500V
Входен импеданс !MQ(250kQ)
Захравване 220 V±5%-
3.2. БЛОКОВА Ъ’ПРИНЦИПНА СХЕМА
При разработваие коиструкцията на електронния осцилоскоп е
използувана схемата, г убликувана в кн. 8, 1968 г- иа сп. „Радио*.
На фиг. 3.1 е показана блоковата схема. Отделяйте блокове
могат да се групират условно в канал за вертнкално отклонение
и канал за хоризонталмо отклонение.
Каналът за вертнкално отклонение се състон от следуйте
основнн блокове: а) входен делител (атенюатор)—за получаваие
на различна чувствителност на осцилоскопа; б) емцтерен повтори-
тся—осигуряващ сразнително високо входно съпротивление на
осцилоскопа; в) предусилвател; г) фазоинверсно стъпало н д) краем
усилвател—осигуряващ необходимия размах на напрежението,
което се водава към плочите за вертикали отклонение иа елек-
троиния л4ч. '
Каналът за хормзонтално отклонение има всички стъпала иа
канала ва вертнкално отклонение (емитерен повторится, пред усил-
вател, фазоииверсио стъпало и генератора за развивка). С превключ-
вктеля „Вид рабопТа* към канала за хоризонтално отклонение мо-
же да се подава напрежение за вътрешиа и въишна синхронизация
(положение 1 н 3 иа пренключвателя К-2} и отделен вход {„Вход
Xй) на осцилоскопа. За синхронизация на геиераторитеза развив-
ка се използуват уснлвател-ограничител и тригер на Шмит за фор-
67
тлвране на синхромизиращите нмпулси. Генераторът за развивка на-
работка триояообразно напрежение. Това напрежение се подава към
отклонителните плочи за хоризонтално отклонение чрез усилва-
тел (краем усилвател за хоризонтално отклонение).
Генераторът за триоиообразно напреженне работн в два режи-
ма—режим на чакаща и линейна развивка. В режим иа чакаща
развивка сннхронизиращнте импулсн от тригера на Шмит се по-
дават към генератора чрез управляващ трнгер.
Електроинолъчевата тръба е от типа 8ЛО29И. Тази тръба има
чувствителност на плочнте за вертикално отклонение 0,23 mm/V.
Пълната прннципна схема е дадена в приложение II.
3.3. БЛОК ЗА ВЕРТИКАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ
3.3.1. Прннципна схема (вж. Приложение I)
За да се увеличи дннамичиият обхват иа електроннолъчення
осцилоскоп, на входа се използува делител на напреженне (ате-
нюатор). Този делнтел е честотно компенсиран.
С превключвателя К-\ (секция и „б“) входното напреже-
ние се дели в отношение 1:1, 1:10, 1:100, 1:1000 й 1:10000.
При директно подаваие на сигнала (положение 1 на превключва-
теля) нходният импеданс е около 25 к2 със CBX=10pF. При всич-
ки други положения на превключвателя той е над 250kfi. В по-
ложения 3 и 4 на превключвателя нмпедансът е 1 MQ при входен
капацитет 30 pF. Препоръчва се да се работн с голям коефнци-
ент на делеве, при което нходният импеданс е по-голям.
Пред делителя на напреженне са предвндени два входа—дн-
ректен вход {„Вход У_“) и „Вход Yj*. През „Вход Y_u ваедно
с променливия сигнал към осцилоскопа може да се подава н по-
стоянна Съставна. Другият вход се използува само за подававе
на променливи снгнали. Чрез посочения входен делнтел могат да
се нзследват сигнали с амплитуда от 1 mV до 500V.
Транзнсторът Т\ е свързан в стьпало на емнтерен повторнтел.
Той съгласува високоомния делител със стьпалото на предусил-
нателя.
За предусилвател се използува транзистор от NPN-тнп. Това
се налага, тъй като напрежението на колектора на транзистора
трябва да бъде равно на входвото напреженне на фазоинверсното
стьпало. Използува се транзистор МП25Б. Чрез потенциомегьра
„Нулиране* (Р?о) електронният лъч се премества във вер-
днкална посока така, че при нормално уснлване да бъде в сре-
дата на екрана. Уснлването да канала Y се регулира чрез про-
менливия резистор
Фазоннверсното стъпало е нзпълнено с транзисторите Г6 и Ге
по балансва схема. Използуваин са транзисторите П416Б. Елек-
тронният лъч се нзмества във вертикална посока с променливия
резистор RSi.
Електроннолъчевата тръба на този осцилоскоп е 8ЛО29И. По
каталожни даннн за ускоряващо напрежение на първия анод
(£7вж—500V) чувствителиостта на тръбата е 0,23 mm/V. При поло-
жение че диаметърът на екрана е 70 пип, за да се получи из-
ображение на нзследваното напрежение върху целия екран, е
необходимо да се подаде напоежение въпху отклонителннте пле-
чи с размах 140 V.
Такъв размах на напрежеиието се осигурява от крайнего стъ-
пало за вертикалио отклонение, нзпълнено с транзисторите Г4 и
ГЕ—тнп МП26Б.
3.3.2. Практически изпълненне иа блока за вертикалио
отклонение
Входният делнтел е монтнран върху галетеи превключвател с
две секции и пет положения. Графичният оригинал на платката и а
блока за вертикална отклонение е показан на фиг. 3.2, а разполо-
женнето на елементите — на фиг. 3.3 Резисторите на тези схемн
са показами само с номера.
ЗА БЛОК ЗА ХОРНЗОНТАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ
3.4.1. Описание иа принципната схема (вж. Приложение 1)
Основните уенлвателни елементи — емитерният повторится»
Лредусилвателят, фазоннверсното стъпало и крайното стъпало в
блока за хорнзонтално отклонение, са нзпълненн по напълно
<Ьиалогична схема както съответните стъпала в блока за верти-
кали© отклонение.
'• Функциите на отделяйте стъпала в блока за хорнзонтално от-
клонение се осъществяват чрез галетеи превключвател с четнри
Секции. Всяка секция от този превключвател има пет положения.
Чрез първата н втората секция (Я-2а н К-26) се създават въз-
Ложностн уенлвателннят канал ва блока за хорнзонтално откло-
59
Фиг. 3.2
ffZT
Фиг, 3.3
нение да се използува като допълнителен канал за нзследване
(без развивка). В положение / на превключвателя подаденият на
вход X сигнал се уснлва н подава на отклонителните влочн за
хоризонтално отклонение. В това положение на превключвателя
обикновено се измерват честотн чрез фнгурнте на Лисажу? нз-
мерват се фазови разлики; коефнцнентът на амплитудната моду-
лацмя н пр.
В другите положения на превключвателя се осъществява син-
хронизация на генератора за хоризонтално отклонение в линеен н
чакащ режим. Първоначално сннхроннзнращйят сигнал се усидва
от транзисторнте Г7 н Ге. След това той се подава към стъпа-
лото за допълнителио уснлваие и ограиичаване, нзпълнено с тран-
зистора Г16. Транзисторнте Т17 н Tlfi, включени в схема на трн-
гер на Шмит, формнрат сннхронизиращите нмпулси.
Генераторът за развивка представлява един релаксационен генера-
тор изпълнен с днннстора (КН102 А). Кондензаторнте С19-^с2в
определят честотните обхвати на генератора за развивка. При
различимте положения на превключвателя А-2г се получават
честотнте на развнвката—10 Hz, 100 Hz, 1000 Hz, 1 kHz, 10 kHz и
100 kHz.
При работа на генератора в чакащ режим се нзползуаа управ-
ляващият трнгер, изпълнен с транзисторнте Тк и Г20. Транзисто-
рът Г21 нграе ролята на ключ. Зарядният ток на кондензаторнте
Скгг~Са8 се стабилизнра от стабилизатора на ток (транзистора
Г14). В базовата верига на този транзистор е включен потенцио-
метърът Р1В, с който се извършва регулнрането на честотата на
генератора за развивка — плавно.
Транзнсторът Т№ служи за усилване на трионообразното на-
прежение, което след това се подава на фазоиннерсното стъпало
В крайнего стъпало за хоризонтално отклонение.
Бобината Lj е товар на днннстора Тя нзпълнива две функ-
ции—линеаризнра до известна степей тока през деннстора и слу-
жи като товар, чрез който се подава еннхронизиращият нмпулс в
линеен режим на синхронизация на гевератора за развивка. Тази
бобина нма стойност 2 pH. Бобината L3 служи за линеарнзираие
«а трионообразното напрежение при два от обхватите на наи-
ниските честоти на генератора за хоризонтално отклонение.
Усилвателят Г13 определи началиото светене на кинескопа в
режим на чакаща развивка.
3.4.2. Практическо изпълнеине иа блока за хорнзонтално
отклонение
На фнг. 3.4 е ладен графичният оригинал на платка, върху
конто са разположени генераторът за хорнзонтално отклонение
и отделннте блокове за синхронизация. Общнят усилвателен
тракт, както бе посечено, е разположеи върху платката за блока
за вертикалио отклонение (фнг. 32). Разположението ва елемен-
тите на генератора за хорнзонтално отклонение и еннхровнзира-
тите устройства е показано на фиг. 3.5. Върху печатната платка
резисторнте са озяачени с числа (номера). Платката е с размери
190x100 mm.
Сннхронизиращият блок осъществява добра синхронизация в
целия честотен обхват от 0—500 kHz. Преднмсгвото на описания
генератор за хорнзонтално отклонение, е че той има малко време
за обратния ход на лъча. По тозн начин не са взети спецнални
меркн за гасене на обратння ход на лъча. Прн практическата
реализация се установи н един недостатък ва този генератор |
трудно се получава период на развивка, по-малък от 10 ps в по-
голям от 1 s. Независимо от това се постнга стабвлна синхрони-
зация в посочения честотен обхват. На лицевата плоча на оецн-
лоскопа « предвиден регулятор за плавно регулиране честотат а
на генератора (Р18). Това се осъществява чрез промяна на колек3_
торния ток на токостабмлнзиращия транзистор (Ги-МП39), преа.
конто се зареждат кондензаторнте на генератора за развнвк
Прн нзключенн зарядки кондензаторн в при плавно регулираие н3
регулатора токът на транзистора трябва да се измени от 0,5 до
5 mA.
Чрез превключвателн Я-2 се определя режимът на работа ва
осцнлоскопа.
3.5. ТОКОЗАХРАНВАНЕ
Захранващият блок се състон от мрежов трансформатор, внеоко-
волтов изправител за захранване на електроннолъчевата тръба»
стабнлизнран токоизправител за захранване на крайните стъпала
на уенлвателите за вертикалио н хорнзонтално отклонение в два
стабилизиранн нисковолтовн токоизправителя за захранване на
останалнте блокове за осцнлоскопа. Пълната прннципна схема на
токозахраиващня блок е показана на фнг. 3.6.
Мрежовият трансформатор е навит на Ш-образен магнитопро-
нод тнп Э42. Наборът от ламели е 26 mm. Прн Ш-26 се получава
63
Фиг. 3.4

Фиг. 3.5

Фиг. 3,6
квадратно сечение на ирозореца. Първичната намотка има 1228
навивки от проводник с Ji=0,17 пис. Вторичната страна на транс-
форматора има три намотки, от конто една е разделена на две
секции. Навивките на отделяйте намотки са съответно 11—7700
нав. (проводник d2~ 0,09 mm) и /77—1100 навивки. Тази намотка е
разделена на две секции съвтветио със 110 н 890 навивки. Сек-
пията с 890 навивки е навнтв с проводник с ПЕЛ 0,06 пип, а тази
със 110 нзвнвки — с ПЕЛ 0,1 пип.
Намотката за отопление на електроннолъчевата тръба има 40
навивки. Навита е с проводник ПЕЛ 0,44 mm. Посочената номе-
рация на вторичната страна на трансформатора е по реда на
напрежеинята. За мрежов трансформатор по принцип може да се
използува обнкновеи трансформатор за захранваие на радио-
приемник, като се използува първичната му намотка. Необходимо
е обаче този трансформатор да бъде с по-голяма мощност, за
да може да се получи цо-голям прозорец за навиване на намот-
ките. От друга страва, за по-големия трансформатор са необхо-
дими по-малък бром навивки за отделимте намотки, което улес-
нява нзработването му. Подходящи за целта са мрежовите транс-
форматори от радиоприемниците „Мелодия", „Хармония" н др-
Електроннолъчевата тръба има много малка монсумация. В та-
къв случай е подходяще високото напрежевне да се получи от
намотка С по-ииско напрежение чрез схема за удвояване на на-
прежението- Така коиструктивните размеры на трансформатора се
намаляват.
3.6. ОБЩА КОНСТРУКЦИЯ НА ЕЛЕКТРОННОЛЬЧЕВИЯ ОСЦИЛОСКОП
Осцилоскопът е реалнзиран с електроинолъчезата тръба ЛО29И.
На фнг. 3.7 е показано общото разпределенне на елемеитнте.
Шасито е нзработено от алуминиева ламарнна с дебелвна 2 mm
н има размери 300X250 mm. Платките на блока за вертикално и
хоризонтално отклонение са разположенн вертикално. На общия
конструктивен чертеж те са озпачени с 1 и 2. В единня край на
шасито е монтираи мрежовнят трансформатор 3. Електроннолъ-
чевата тръба е поставена на сравнптелмо голямо разстояние от
трансформатора, порадв което не е необходим електростатичен
екраи. В случайте, когато при измерване с осцилоскопа се налага
сигналът да се подава двректно към отклоннтелиите плочн, са
предвидени отделил букси с комутиращи щнфтчета. Тезн елемен-
тн трябва да бъдат разположеии близо до цокъла на тръбата. В
опнеаната конструкция те са монтиранн на гетиваксовата плочка 5.
Платката на токозахранваието 6 е монтирана под шасито.
67
Фиг. 3.8
На фиг. 3.8 е показано разположеннеТо иа елеЧиентите за
упоавление върху лицевата плоча на осцилоскопа. Когатр върху
тази плоча'се нанасят надписи със снтопечат, препоръчва се тя
да бъде изработена от две плочи. На едната плоча, нзработена
от дуралумнннева ламарнна с дебелнна 24-2,5шт, се зак репват
елементнте ва регулнраие и вснчки букси. Върху нея се закрепва
лццеиата плоча с нанесеннте надписи. При нзработване на графнч-
ния оригинал за надпнснте на лнцевата плоча освеи за размери
те трибва да се държи сметка н за ъгъла на завъртане на оста
ва галетния превключвател в завнсимост от отделните положения
на превключвателя. Използуван е галетен превключвател от типа-
5115 НПМ.
Б. ОСЦИЛОСКОП С ЕлЕКТРОНЕН КОМУТАТОР
3.1. ОСНОВНИ ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ КА ОСЦИЛОСКОПА
Честотна лента 0^-5 MHz
Чувствителност —0,01 -s-20 V
Входен импеданс 1 М2/30 pF
Скорост на развивката 0,2pS/cm4-l s/cm
Захранване 220 V±5%/50 Hz
69
3.2. БЛОКОВА СХЕМА
При съставяне па блоковата схема, а също при разработванетц
на отделните стъпала са взетн предвид технические въз-
можности на съвременннте лаборатории осцилоскопн. Никои от
стъпалата са напълно занмстванн, а други са разработени н оптн-
мизирани за прнлагането им в радиолюбмтелски условия.
Поради тазн причина прн оннсването на дадената радиолюби-
телем конструкция на електронен осцилоскоп се процеднра по
следиия начин. Предварително се описват схемннте решения на
отделните блокове н възли на осцилоскопн заиодско производ-
ство, от конто е черпеиа ндеята за синтезиране на пълната прин-
ципна схема. Това са осцнлоскопнте OG62-23 и ЕО174А» произве-
денн в ГДР, и осцнлоскопнте С1-49 н С1-75, цроизведени в
СССР. След тези описания се дава еннтезираната пълна схема на
осцнлоскопа (приложение II). В тазн принцмпна схема са отразе-
ни всички елементи н връзки, нзпълненн при практическата реали-
зация. Монтнрането на осцнлоскопа се извършва на отделив
платки. Елементите, включенн в дадена платка, са заградеин с
пунктирана линия на общата прннципиа схема. Прн документнра-
нето на осцнлоскопа спецнфнкацнята на елементите е дадена за
всяка отделив платка.
Тук трябва да се отбележн, че между занмстваните схемни
решения от заводски конструкции (описаны предварително) и са-
мого практическо реализиране има известны разлнкн. Те са
съобразены с елементната база, с която разполагат радиолюбм-
телите. Така например във входного стъпало MOS транзнстори-
те SM104 от заводската конструкция са заменени с транзистори-
те SM103, транзисторите SS216 са замененн с транзисторите
ВС337. На входа на стъпалото ограинчителните днодн от типа.
SAY40 са заменени с диоднте 2Д5605. Техният брой от четири е
иамален на два.
Ние препоръчваме прн практическата реализация, на да се по;
лучат добры резултатн» раднолюбнтелите да се прндържат към
схемните решения на отделните възли, посочеин на общата прн»-
ципна схема. Стойностите на елементите е необходимо да се вз*£
мат от спецификацияте, -дадени към всяка платка. Трябва да се
напомни, че в някон случаи посочената радиолюбителей ко«£
струкция може да се дораэвие н оптимизира. В много случай
отделки нгьзли могат да послужат на база на разработки от по-
добен тип.
Осиовните блокове, показани иа фиг. 3.9, са:
1.1 — входен делител на I канал;
Фиг. 3.9
Л2—входно стъпало на I канал;
1-3—предусилвател на I канал;
2.1 — входен делител на II канал;
2-2— входио стъпало на II канал;
2.3— предусилвател иа II канал;
3 смеснтел;
4 —крайне стъпало за вертнкално отклонение;
5—стъпало за формнране на синхронмпулси
6 —генератор за развивка;
7 — крайне стъпало за хорнзонталис отклонение;
8 —- калибратор по амплитуда;
9 —стъпало за управление на електроннолъчевата тръба по
яркост;
10 — захранващ блок.
Действието на осцилоскопа, представен на блоковата схема, е
следното. Сигналите, подаденн на входните делители наусилвате-
лите 1.1, 2.1, постъпват през входните стъпала 1.2,2.2 към пред-
уснлвателите. Те уснлват сигнала н н завнсимост към кой от тях
е постъпнл управляиащ сигнал от комутатора, го подават към сме-
сителя 3. След смесителя снгналът постъпва към крайпото стъпа-
ло за вертикално отклонение 4. Усилен до необходимого ниво, сн-
гналът се подана на отклонителните плочи.
Чрез превключвателя Къ се определи нидът на синхронизацията—
вътрешна, външна или от мрежата 50 Hz. При положение на вът-
решна синхронизация чрез пренключвателя Къ се определи по кой
канал ще се осъществява синхронизацнята. Набазата на сигнала,
който се наблюдава, във формнращото стъпало се получават сии-
хрониаиращн нмпулсн и се подават към стъпалото за хорнзонтал-
но отклонение. Полученото напреженне с трнонообразна форма се
подава към крайнего стъпало аа хоризоитално отклонение.
8.3. ПРИНЦИПНА СХЕМА НА БЛОКА ЗА ВЕРТИКАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ
Понеже двата канала са конструнраин еднотнпио, ще бъдат
разгледани отделните стъпала само за единим канал.
3.3.1. Входен делител
На фиг. 3.10 е показана прннципната схема ва входиия делител;
конто е от резисторно-капацнтивев тип. Посочената схема е чес*
тотио коыпенсираиа. Обхватите са групнрани в четирн групи по
ftg-Sl
я, 22k £7. rCZh
Фиг. 3.10
Таблица 3.1
Елемеити
Стойкое!
Я1<и
Яц)3
#104
£105
«Чое
р,вв
{>
«110
4;ioi
У«Й» GfW’ С117
GlB
£1<м. Си», Cui- Qu.
£105
£|№
Оо9» Q13
Сцо
G15
сш
33<2
900 кй
111 kQ
990 кУ
IOk<2
1 MS
t kU
20 a
590 ky
IMS
250 k£l
1 rF/630V
2^6 pF
10 pF
Ся® 3 : 12 pF
109pF
5pF
IlnF
0.44-25 pF
4 pF
IpF
Тип
Полупроменлив
Полупроменлнв
Полупроиенлмв
Забе лежка
Вхолни делители
следния начни: десетки — mV/cm, стотнци — mV/cin, единнци —
V/cm в десетки — V/cm. Към първия превключвател всяка група
се обслужва с по един делнтел, като изключение прави първата
73.
трупа. Всяка трупа се раздели на подобхвати в отношение МрЦ
с' помощта на следващите два делителя. Така се получават ЯUr
ните обхвати: 0,01; 0,02; 0,05, 0’1; 0,2; 0,5; 1; 2; 5; 10; 20 V/tyt
При включено входно стъпало входният импеданс е по-голям от
IMQ(lSpF). Чрез ключа сигналът се подава към входа на ос-*
цилоскопа директио или чрез прехвърлящ кондензатор. Чрез кон-
дензаторите С2, С& С& Сп се нзравнява входният капацитет, а
чрез Св, С6, С7, Ci2, С13 н С14 частично се компенсира делнтелят.
Всички кондензатори за настройка са полупроменлнви тримери,
като първата трупа нмат стойностн 2 -=-6 pF, а втората трупа —
0,4^- 2,5 pF.
Всички елементи на входння делител са ыонтнрэнн на превключ-
вателя. Той може да бъде галетеи или бутонен. Специфнкацията
на елементите, включени във входння делител, е дадена в табл. 3.1
според приложение П.
3.3.2. Входно стъпало
Входного стъпало (фиг. 3.11) е реалнзирано с транзисторите
Tjoi-^ Лы. Благодарение на йзползуването на MOS транзисторы от
Фиг. 3.11
типа SM 104 се получала весок входен импеданс при всички по-
ложении на делителя. Сгыталотс, изпълнено с транзнсторнте Ти9
Tioii служи за създаваие на симетрня компенсация иа дрейфа.
Установяваието на нулата става с полупроменливмя резистор Ri-
Фиг. 3.12
Фиг. 3.13
Защитата иа входа от високи напреження се осъществява -с дио-
дите Л|о1-^Дю2 резистора Поради сранинтелно високата
стойност на резистора /?1М той е честотно компенсиран с конден-
затора Clw.
На фиг. 3.12 е показан графнчният оригинал на плагиата на
входното стъпало за единня канал, а иа фиг. 3.13—разположе-
вието на елементите върху плагиата (те са показана от обратна-
та страна на ыеталното фолио).
Платката на входното стъпало носи условно означение №1.
75
Този номер е поточен върху общата принципна схема (в деснии
ъгь’л ва заграденото с пунктирана линия поле). Спенификацията
ва елементите, моитирани на платка №1, е дадена в табл. 3.2
(според приложение II).
Таблица 3.2
Елемеити Стойност Tun 3» бележка
& * 8 IMS l(X)kQ 10 kC 10 kQ 10 nF I00hF/63V 4711F/I6V 3,3 kQ РПМ4),25 KEA-U 2Д5605 SM103 BC337 Стврофжксен Хостафансв Потенциометър
3.3.3. Предуснлвател
Предусилвателят е изпълнен по снметрнчиа схема, дадена на
фиг. 3.14. Полупромеиднвият резистор Р2 служи -за налибриране
на уснлването. РЗ е взнесен на лмцевата плоча н с него се регулн-
ра уснлването на целия Е-канал. Чрез полупроменливия резистор
се устаиовява постояшютоковият режим на схемата. Вертикалното
нэместване на лъча се мзвършва чрез отенцнсметъра Ра. Този
потенциометър също b изведен на лнцевата плоча.
Прн нзследване на две трептення с електронния осцилоскоп се
налага да се блокират последователно едннвят нли другият канал
от електронния комугатор. За целта служат включеннте насрещво
диоди Длэв н Д1О4- Высокого обратно съпротивление на дноднте
не влняе на схемата Това е така, докато напрежеиието на като»
дите нм е по-голямо от напрежеиието на аноднте (запушено съ-
стоянне). Когато от иапреженнето, подддено от електронния ют-
мутатор, потенциалы на католите падве под 1V, диоднте се от-
пушват н двете рамена иа снметрнчння уснлвател се явяват дадени
накъсо. С това уснлването на предусилвателя става нула. Изход-
ннят потенциал на емитерите иа транзисторите Г1о8 н Т1Ю, свър-
заии в схема с общ колектор, се поиижава дотолкова, че следва»
кцнте стъпала са блокиранн. В този момент другият канал е
отпущен н върху екрана иа електроннолъчевата тръба се наблюдава
снгналът, постъпнл «а неговия вход. Прн достаточно бърза кому-
тацня на екрана на електроннолъчевата тръба се ваблюдават две
изображения с помощта на един лъч.
3.3.4. Смеснтел (вж. Приложение П)
Смеснтелят се използува за смесване на сигналите, постъпващи
от двата канала. Ако осцилоскопът се конструира сймо като ед-
нолъчев, тогава смеснтелят може да не се предвидя в схемата.
В такъв случай сигналът от предуснлвателя се подава директво
към крайното стъпало.
Смеснтелят е построен по снметрична схема. Към транзисторнте
Лю н Ли се подава снгналът от еднння канал, а към транзи-
сторнте 7'10 н Ли — снгналът от другия канал. Транзисторнте
Лю н Ли «мат общ товар—резисторът /?13б. Общият тонар на
77
транзисторите 7^0 и Г’и е 7?^. Транзнсторнте Г|И и Гц3, свър-
зани в схема с общ колектор, съгласуват смесителя с крайвото
стъпало за вертнкално отклонение. Чрез пслупромеиливите рези-
стори/?И1 и секзраннява усилвавето на двата канала. Коиден-
заторите СК7 и извършват високочестогната корекция на
стъпалото.
3.3.5. Крайне стъпало за вертнкално отклонение
Задачата на крайнего стъпало е да. усили изеледвания сигнал
до ниво, необходимо за пълно отклоняваие на лъча във верти-
ТаблвцаЗ.З-
Елементи Стойност Тип Забелсжха
^121 ^133 ^132 *433 И122 £> П *?И4 ”125 ”12В *Уж *428 ”129 Лзо о131 о ”134 ”133 ^135 *437 ”138 *439 КМ0 *441 ”142 *445 ”144 К]« ^147 Р2, РЗ Р1 £«* Mgs Чя 427 Сиз 429 4зэ £181 4» Дт Дил Ъм-гг^т. Л12 Ай Пн-5-7117 680 Q 680 G 22 С 39 ке Зке 10 ке 270 Q 2,2 ке 1.2 кВ 680Q 6.2 кВ ,470 8200 680 0 6,8 кВ 18 кВ 1кО 470 15 pF 1.5 nF 2.2pF/16V 47 pF 100nF/63V 47 pF/16V 82 pF 47pF/100V 100nF/250V РПМ-0.25 РПМ-0,25 ““— —# РПМ-0.5 KEA-II KEA-U 2Д56О5 PL8V2Z BC 337 KF503 Потенвиометър Електролитея
фиг, ЗД5

жална потока. Чрез това стъпало се съгласува К-канала с нлочите
за вертикално отклонение Обикновено се нзползуват стъпала с
галванична връзка между отделяйте стъпала. По този начин се
разширява честотната лента на уснлвателя по отношение на ннс-
ките честотв.
Схемата на крайиото стъпало за вертикално отклонение е по-
казана върху общата схема (приложение П). Това е симетрична
схема. На базата на ввсоковолтовите транзисторн Гш и Т|16 по-
стъпват протввофазни напрежения. Транзисторнте 7i14 и Г11в са
усилнзтелн на напрежение. Уснленият от тях сигнал се подава
чрез емитерви повторители на плочите за вертикално отклонение.
Тона спомага да се намали кпунтнращото действие на капацитета
на отклонителните плочи върху уснлвателните свойства ва пред-
усилвателите. При положение, че отклонителните плочи се съеди-
вят директно към предусилвателните стъпала, горвата гранична
«честота на сгьпалото е 1 MHz. При нзползуване иа емитерви по-
вторители тя се повишава до 10 MHz.
На фиг, 3.15 е показан графичният оригинал на платката, върху
която са моитирани предусилвателите, смеснтелят н крайното стъ-
пало за вертикално отклонение. На фиг. 3.16 е показано разполо-
жението на елементнте върху платката (те са показани на об-
ратната страна на металното фолио).
Платката е означена на общата схема с К? 2.
Спецификацията на елементнте е дадена в табл. 3.3.
3.3.6. Настройка на блока за вертикално отклонение
Настройката се извършва в следната последоеателност. Входът
на К-капала се дава накъсо и чрез потенциометъра Р1 се симет-
рира входного стъпала При тази операция ежктрониият лъч
трябва да се намира върху условно приетото нулево ниво (сре-
дата иа екрана). Допълиително симетрираие се извършва и чрез
потенциометъра Р4. Желателво е потенциометрнте Р1 и Р4 да
бъдат изнесени иа лицевата плоча на електровния осцилоскоп на
шлиц. Гаранцня ва добро ёиметриране се получаза; когато при
пренключване на превключвателя за обръщане на фазата на из-
следвания сигнал лъчът остава в «дно н също положение иа
екрана на електроннолъчевата тръба.
На входа на осцнлоскопа се подава напрежение 4V от ампли-
тудния калибратор. Потенцнометърът Р2 се поставя в такова по-
ложение, че при регулнране с потенциометъра РЗ, служещ за
регулиране на усилването на съответния Г-канал, да се измени
амплитудата в съотно ение 1:3.
€ Рвдмолкбителсжи уредби
81
Чрез полу! роменливите резистора У?131 и /?’3], монтирани на
платката, се нзравнява уснлването на дната канала. При това ро-
гу лиране отклоневието на електроннвв лъч трябва да бъде 2 cm
ва екрана при подадено входно напрежение. Отклоненного завися
от размаха иа подадеиото напрежение (от връх до връх). Ако
трябва да се направи калибровка с познато напрежеиие (по ефек-
тивна стойност), взето ст генератор н измерено с електронен
волтметър, размахът иа напрежеиието трябва да се нзчисли по
формулата
U„=2.yl2U^,
където U„ е размахът на иапреженнето (от връх до връх);
t/еф— ефективната стойност на Bai режечнето, измерена
с електронния волтметър.
3.4. ПРИНЦИПНА СХЕМА НА БЛОК ЗА ХОРНЗОНТАЛНО ОТКЛОНЕНИЕ
3.4.1. Генератор за развивка
Основният елемеит на блока за хорнзонтално отклонение е
вадаващият генератор н схемата за синхронизации. На фиг. 3.17
е показано едио модерно схемно решение на задаващ генератор
н блок за синхрониция.
Генераторът работи и чакащ режим. При постъпване иа син-
хроиизиращ импулс, след формнрането му от тригера на Шмит
(7"8 и 7g) се превключва 7-Л?трнгерът (7/CI). На изхода Q се ус-
тановява логическа 1. От този момент се разрешаза зареждането
на времеопределящия кондензатор (С6ч-С17). На общата принципна
схема те са означени с иомерата от Ct до С20. Със запушването
на диода D3 започва зареждането на един от посочеиите конден-
затори през токостабилизиращия транзистор 7Г Промяната на тока
на зареждаие става чрез потенциометъра /?3. Когато времеопре-
делящият кондензатор се зареди до иапреженнето на отпушваие
на транзисторите 72 и Т3, те се отпушват. Тези два транзистора
изпълняват ролята из ключ. Схемата навключване иа двата тран-
зистора е известна в литературата като „трнгер с допълиителна
синегрид*, „управляем PNPN-ключ* и пр. Той се отпушва при
точно определена (прагова стойност) иа напрежеиието, коего се
подава на емитера на транзистора Т*.
Полученото напрежение с трноиообразна форма иа времеопре-
делящия кондензатор (точка 7) се подава за уснлване към край-
него стъпало за хорнзонтално отклонение чрез транзистора
Заедно с това полученият при отпушването на транзисторите 7^
и 73 върху емнтерния резистор /?9 импулс (след дефазнране на
180°) се подава към нулиращия вход иа ИС\.
Пред време на формирането на трионообразното напрежение три-
герът на Шмит е блокиран от изхода — Q на ИС\ чрез диода
Това не позволява да се наруши действието на схемата от слу-
чайни импулси, постъпили на входа. След нулирането на У/С-три-
гера се разрешава постъпване на нов сннхроннзиращ импулс от
тригера на Шмит и ново зареждане на времеопределнщия кондеи-
ватор. Този процес се повтаря, докато на входа на схемата по-
стъпват синхронизиращи импулси. Това определи и режима на
генератора (чакащ).
Стъпалото, реализирано с транзисторите Тъ и 7^, служи за га-
сене на обратння ход на електроиния лъч. От колектора иа тран-
зистора Тс през коидеизатор снгнадът се подава на катода иа елек-
83
троннолъчевата тръба. Положителните импулси с амплитуда около
50 Ужзапушват тръбата.
Посочената схема има следвите недостатъци: работи само в ча-
кащ режим; при липса на сиихронизиращи импулси в началото ва
скрапа се получава ярка точка; за да работи стабилно, се нуждае
от допълчителеи усилвател за синхронизация. По тази причина
при практическата конструкция е реализирана само част от схе-
мата, изпълненз с транзисторите Tlt Т2, Т3 и Т7.
На общата принципна схема (приложение II) е показано подоб-
рено схемно решение. В него чрез компаратор от типа рА 710
(ИС201) е въведено допълиително усилване на сиихронизиращите
импулси. Сиихронизиращите импулси се формират с TTL-схема
(ИС202.) Иитегралната схема ИС204 (7400) има четири двувхо-
довн елемента И—НЕ.
Формнраният от ИС202 синхронизиращ импулс с предння си
фронт задействува ИСЗ и ИС4. С обръщането на ИС203 на из-
хода се установява логически 0. Това довежда до установяване-
то иа логически 1 на изхода на ЛЕ*. Диодът се запушва и
започва зареждането на времеопределящия кондензатор, включен
в блэковата схема (точка 7). Постъпването на импулси през ЛЕЛ
е вевъзможно, тъй като изходът му е забранен с ниското ниво,
подадеио на изхода Q на ИС202. Нулирането става по време иа
обратиия ход ва вапрежението за развивка и с това започва иов
цикъл.
След преминаваие на последняя синхронизиращ импулс ИС4 се
врыца в изходното сн със^ояние и блокира ЛЕЬ Времето, след
което чакащият мултивибратор се връща в изходното си състояние,
трябва да бъде по-голямо от времето за развивка.
Вторият иедостатък на схемата от фиг. 3.17 се избягва чрез
схема за управление иа електроннолъчевата тръба по яркост (по
време ва правия ход иа напрежението за развивка). На практика
се оказа, че тя работи добре само при виски честоти, т. е. при
големи времена за развивка. При високм честоти поряди закъсне-
нието иа нмпулса, предизвикаио от ЛЕ7, се наблюдава част от об-
ратния ход при развивката иа електронния лъч.
В последната схема при правилен подбор на зарядния ток и
стойността на зарядния кондензатор скоростта иа развивката мо-
же да се измевя от 0,2 р. s/cm до 1 s/cm.
Посочеиннт принцип е приложен с малки изменения в пълната
схема, показана на приложение II. Това е иаправено, за да се по-
лучи по-голяма стабилност иа геиерираните импулси.
Схемата за формиране на синхроимпулси, геиераторът за раз-
вивка и калибраторы са монтираии иа отделна платка. Графични-
Фиг. 3.18
85
ят оригинал на платката е показан на фиг. 3.18. Тя е направена
от двойнофолиран гетинакс или стъклотестолит. Разположението
на елементнте е показано на фиг. 3.19-
Платката е означена с№3. Спецификацията ва нейиите елемен-
ти е дадена в табл. 3.4.
Фиг. 3.19
Генераторът за развивка работи в непрекъснат илн чакащ ре-
жим по нзбор на оператора. Режимът иа работа се определи чрез
превключвателя КЗ (вж. пълната прннципна схема). Той е изведен
на лнцевата плоча.
При режим на чакащата развивка чрез КЗ се установява логи-
ческа 1 ва ЛЕ2 н 7/С204. При постъпване на сннхроимпулсите
се задействува чакащият мултивнбратор f/CSo3 и се разрешава
преминаването им през JJEt (ИС204). Тъй като до този момент
генераторът се е намирзл в готовност, първият импулс го пуска
в действие. След като постъпването на синхронизиращи нмпулси
спре, генераторът прекратява изработваието на напрежение за раз-
вивка.
Трябва определено да се каже, че за получаваие на подобрени
характеристики на генератора за хоризонтално отклонение схема-
та е лоста усложнена. На радиолюбнтелите с по-малък опнт се
>чва да използуват за генератор схемата, дадена на фнг. 3.17.
Таблм ца 3.4
i Id J 2 Id dl j J 1 , 1 I Ic^' 1 J sgSSg 1 111111111111111^ л Стойност 13 kQ 140 £2 i.i ks 1.1 ka 1.1 kL> 100 k<2 39 kQ 3 KE> 180 £2 2.2 kS 200 c 18 kfi 8.2 kfi 33 kC II ka 10 kQ 4.7 kC 1,5 nF 47 |iF/16 V 100 nF 100 UF/63V 6,8 nF 10 jiF/16 V Tim РПМ-О.25 РПМ-0.25 КЕА-И KEA-11 2Д5605 BSX29 2T3169 2T3850 ЦА710С SN7413N TL74I23 SN7400 KITK552 Забележиа Потенцнометър Потеиииометър
3.4.2. Крайно стъпало за хорнзонтално отклонение
По предназначение и устройство това стъпало е аналогично иа
крайиото стъпало ва F-канала. С него се усилва напрежеиието на
генератора за развивка до стойност, необходима за отклоняване
на електронния лъч в хоризонтална посока. Изискваиията към то_
ва стъпало по отношение на честотната лента обаче са значится.,
ио занижени снрямо тези за стъпалото за вертикалио отклонение
87
Причнната ва това е эначително no-тяспата честотна лента, кон-
то се изисква към стъпалото.
На приложение II (платка 4) е дадена принципната схема на
стъпалото. Тя е изградеиа с минимум елементи. Крайиите тран-
зистори Гаов, Гвов, Гао7 и Г208 са високоволтови от типа KF503-
и усилват напрежение. Чрез потенциометъра Ря се регулира усил-
ваието ва стъпалото. Елементнте /?20< и С^о служат за внсоко-
честотната корекция на стъпалото.
Честотната характеристика на стъпалото е лииейиа до 800 kHz-
Това дава възможиост да се усилват иапрежения с трионообраз-
иа форма и честота до 100 kHz. При небходимост от усилваие*
на напрежение за развивка с по-висока честота се иалага да се
включат емитерви повторители, ва да се разшири честотната лен-
та на стъпалото. В такъв случай схемата се приближава към
схемата на крайното стъпало за вертикално отклонение.
3.4.3. Калибратор по амплитуда и време
За калибратор по амплитуда и време се използува задаващият
генератор ва електронния комутатор. Импулсите за калибровка
се вземат от отделен изход (букса), иамиращ се върху лицевата
страна на осцилоскопа.
Точната амплитуда на тези нмпулси може да се определи с
осцилоскоп.
3.4.4. Комутатор
Комутаторът се състои от включващ трвгер I4C205 (вж. пъл
ната прииципиа схема) и крайио стъпало, изпълвено с транзисто-
рите и ^2и- Снгналът за управление на предуснлвателите се
взема от колекторите на крайиите транзисторн.
Работага само на единия каиал (К2) се осъществявз, като през
превключвателя 773в се подава логически 0 на нулиращня вход
на ИС205. Тригерът се вулира и остана в това състояние, дока-
то ие се превключи превключвателят ПЗВ. Обратно — работата
на втория канал (И) се осъществява чрез подаване на логическа
О на вход Р ва ИС205. На практика тези два режима се осъще-
ствяват с превключваието на превключвателя в две отделив по-
ложения чрез заземяване крайщата на резисторите /?21в и
При променлнв режим на работа, конто се определи от пре-
включвателя 773, комутаторът се управлява от импулсите, съот-
ветствуващи иа обратния ход на напрежението за развивка. Тъй
като при обрат и ия ход на трнонообразиото напрежение се подава
напрежението за гасеие на обратния ход, то моментъг на кому-
тация не се ваблюдава върху екрана на елсктроинолъчевата тръба.
Фиг. 3.20
При бавна развивка комутаторът се управляла от мултвибрато-
ра, реалнзиран с логическите елементи ЛЕЗ и ЛЕ4 (ннтегралиата
схема А7С204). Лъчът се превключва многократно по време на
правил ход.
Крайнего стъпало на комутатора и крайнего стъпало за хори-
зонтално отклонение са дадени на отделив платка. Графичният
оригинал на платката е даден на фиг. 3.20. На фиг. 3.21 е показа-
но разположевието иа елементвте върху печатната платка, озна-
чена с №4. Спецификацията на елементите е дадена в табл. 3.5.
89
Фиг. 3.21
Таблица 3.5
Елементн Стойност Тип | Забележка
^229' ^2Э0> ^234 1.2 кЕ РПМ-9.25
«231» «233» «235» RilO ИЮ D —...—
D232 D «236’ «239 22 к£ 10 к£1 РПМ-0,5 Полуироменлив
«Ж' «238 320 £ РПМ-0,25
о2’1 1.1 к£
«242 560 е —
«243- «2»1 18 Hi РПМ-0.5
^245» ^246 2,7 к£
«247 5.1 к£2 РПМ-0.25
«218 13 kQ — —
R «ази» «2'13 150 £ 750 Ь> ”
«251’ «252 9,1 к£ — —
R1 4,7 кЕ Потенциометър
^21« 10 pF/16 V КЕА-11
Продължение «а табл. 3.5
Клементи Стойност Тип Забележиа
^219. б,222< Озз. С223 Q20 ICO nF/63 V 470 pF 47 jiF/100 V KEA-U
100pF/35 V ——-
^-22в, (-1Г27 Ом <Оо8» Л20Э £^-г2« т т '210< '211 82 pF 47 [i F/16 V KEA-1I
PL15Z PL9V1Z KF503 SS20I BC337
3.5. ЗАХРАНВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННОЛЪЧЕВА ТА ТРЪЬА
Прииципната схема» по-която става захранването на електроннолъ-
чевата тръба, е показана на фиг. 3.22. Захранването на отклоннтел-
ните плочи става по симетрична схема. Това е нъзможно, тъй като
при сннтезирането на схемннте решения на крайните стъпала
ва хорнзонтално и вертикалио отклонение са взети предвцд осо-
беиостите за симетричиото захранване.
Захранването иа осцнлоскопа е съобразеио с основните параметр
ри на електроннолъчевата тръба B7S401, производство иа К1Т(ГДР)
Тази тръба има следиите осиовни характеристики:
— Ускорязащо напрежение 1,2 kV
— Напрежение за предварително ускорение 300 V
“Напрежение за корекция на астигматизма 4-15^-40 V
— Фокусиращо напрежение 20s-150 V
— Чувствителност иа електроннолъчевата тръба:
а) във вертикална посока 3,7 V/cm
б) в хоризонтална посока 10,7 V/cm
Общото ускоряващо напрежение се получава чрез удвояване
на иапреженнето с диодите Д и Д и кондеизаторите С2 и С3.
Това е възможио, защото консумацията на тръбата (по катодеи
ток) е малка. При пълиа яркост на тръбата катодният ток не пре-
вишава 60 рА.
Остаиалите иапрежения се получават чрез еднопътио изправяие.
Чрез потеициометъра Рг се регулира яркостта, а чрез Р9—фоку-
сът иа лъча. За намаляване потенциалната разлика между катода
и отоплеиието иа електроннолъчевата тръба е поставеи високо-
омен резистор. Това спомага да се предотврати евеитуален про-
бив между тези електроди, а оттам повреда иа тръбата.
91
Фиг. 3.22
Фиг. 8.23
Отоплителното напрежение'1 иа електроннолъчевата тръба е
6,3 V с отоплителеи ток 0,09А. Това напреженне се взема от от-
делив намотка. С полупроменливин резистор Р6 се регулира астиг-
матизмът на тръбата
Фиг. 3.21
£*3а захранване’на’отделните стъпала се използуза отдели© захран-
еане. Предвидени са стабилизираи токоизправител за +12—12 V
н токоизправител за +5 V, Токозахранването е оформево в блок
б (вж. пълната прннципна схема — приложение II).
Първият излравител запазва симетрия на иапреженията (+12—
—12 V) при консумиран ток до 180 mA.
Захранващите иапрежеиия за стабилизатора се получават от
токоизправителната трупа Дяов~-~Дзо9 (вж. приложение Й). Стаби-
лизираното напрежение (+12V и —12V)ce получава от компен-
сационната схема, изпълнена с транзисторнте 7э01-^Г30в и цеие-
ровия диод Двй- Транзисторнте и 7304 са регулиращи, а
Г303 « Твоб са управляващи.
Токът през ценеровия днод се определи от резистора /?308,
включен към изхода —12 V на схемата. По този иачин се нама-
ляват пулсацинте на стабилизираното напрежение.
93
Равенството между даете иапреженин се поддържа чрез обрат-
ната връака, реалиэирана чрез резисторите 7?ЯОд до /?8ц. По тоэн
иачин напреженията за сравняване се подават иа базите на тран-
зисторите 7'503 и
Таблица 3.6
Елементи Стобиост Тип j Забелсжка
£302J ^303» *ЧЮв Race J305 ‘«307 Rsrn Ran ^301 C302 Своз Сзо4. Сац. С312 С305. Сзо?> Qoe C309. Q10 Лэо14-Дэо4 Дз№> Дзю Джи Даса Дат Дзм Дз№> 16 С 51Ь IJSkfi 18 k£ 821Й2 l^kQ 24 kQ 12 ke 470|iF/16V 47|iF/16V 470|tF/6.3V t00nF/63V 470|iF/25V 10|iF/I6V 1000|iF/16V РПМ-0.25 KEA-Ii КЕА-П 1N4002 KCI56A BC337 2T3169 2N5400 2T3850 рммер
Чрез резисторите се осъществява началиото пускане на
схемата. При претоварваие иа направителя токът се ограиичава
от резисторите 7?во3 и Р^. Чрез кондензаторите Qo, и С8О8 до-
пълнително се намаляват пулсацните на напрежението.
Изходните напрежения се иагласяват с резистора 7?аад (за 4-12 V)
и (за —12 V), като стойиостите нм се ^точняват неколко-
кратио до пълио изравняваие иа даете изходни иапрежеиия. Стой-
ностите ва ревигторите R^ и Rr4 се уточияват така, че при
максимален консумиран ток падовете на напрежение върху Т3о2
и ^804 Да бъдат от порядъка иа 2,8^-3»2 V-
Стабилизираното напрежение +5 V се получава от изправител
тип Грец, изпълнеи с диоднте С помощта иа конден-
затора се филтрира предварително.
Резисторът Т^зоз определи иеобходимии ток за стабилизации иа
цеиеровия диод. Чрез кондензатора СМ] се филтрира доггьлви-
телнп стабилиаюаиОго напряжение. Самото стабилизиране става
чрез транзистора Г801. /?301 служи да ограничи тока преэ Г801 при
евентуалио претоварване иа схемата.
Печатната платка, върху конто са монтираии стабилизаторите»
е означена с № 5. Графичният оригинал на платката е дадеи на
фиг. 3.23. Разположеннето на елементите е показано иа фиг. 3.24.
Спецрфикацията иа елементите за стабилизаторите иа вапреже-
ние е дадена в табл. 3.6.
Захравваието на крайиите стъпала за хорнзонтално и вертикал-
но отклонение се извършва с напрежение 100 V. Това напреже-
ние се получава съгласно схемата, дадеиа в приложение П. Из-
правителят е изпълиен по мостова схема, като коидеизаторите
Се и С8 са филтриращи.
Общата принципна схема иа осцилоскопа е дадена като при-
ложение IL
3.6. ОСНОВНИ ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЕЛЕКТРОННОЛЪЧЕВИ
ТРЪБИ ЗА ОСЦИЛОСКОПН
Тип на ЕЛТ Напрежение, V Чувствител- ност. murfV
<4, । 14, | X 1 г~
ЗЛ01И 0-450 530 0.15 0,22
5Л038И 1384-390 1000 — 0,41 0,13
6Л01И 454-135 1200 — 0.13 0.17
6Л02А 7094-1000 3000 — О.О7 0.15
7ЛО55И 834-180 1400 2000 О 19

8Л029И 2804-516 530 — 0.17 0,23
8Л033И 3004-517 1500 — —
8N039B 3234-480 2000 4000 0.165 3,175
9Л01И 2004-400 9754-1025 0.45 1.0
9Л024 ——- 900 — 1.0 0.8
1ОЛО43И 4004-700 2000 — 0.17 02
liJTOiM 2504-400 19504-2050 — О.6 1.8
НЛ02Х 2504-450 —_—- — 0.7 2.2
13Л03И 3594-433 1530 — 0,35 0,45
13Л06И 3304-480 •—. — 0.26 0.32
13Л07В 4504-750 2000 1000 0.28 0.35
13Л09И 04-300 1200 4803 0.7 1.2
13Л014У 4004-ЮТО 3500 0,2 0,16
13Л012В 04-300 1200 4800 0J6 1.0
13Л036В 3744-690 200 4003 0,28 0.34
13Л037Д 3024-518 1500 — 0.35
13Л037И —_— * _ — m — —— —-—_
13ЛО48И 3004-550 2000 -—. 0,22 0,25
13Л054Б 2004-400 1500 3500 0,18 0.2
16Л02И 3534-650 20 J0 0,28 0,6
*16Л02В

16ЛО4В 1304-190 800Э 0.5 ОД
18Л047В 4034-70U —W 6030 0,19 0.21
, 23Л051А 44004-6600 6000 — 0.03 0.03
31Л033В 8004-1480 | 4300 15500 0.3 0.3
Напрежение на управляла- Отопление
|ция електоод, V Vf //
по- зо 6.3 600

•
— 300 600
-67.54-22,5
•
—ОД—

—зо^—w —904—30 —754—30 —— 300 600 300

—72——23 600

—HO_l.Z_5q W
—-604—20 —80——30 9
•
—б'-Ч—20 6.3 600
-714—ад —45 —9C-J—30
•
—1004—40 -
—
—904-—30 —1504—59 —1254-37.5 —2004—80 IL1' ши 550 600
—
РАЗДЕЛ ЧЕТВЪРТИ
УРЕД ЗА ИЗПОЛЗУВАНЕТО НА ТЕЛЕВИЗИОННЫЙ
ПРИЕМНИК КАТО ОСЦИЛОСКОП И ВОБУЛОСКОП
4.1. ПРИНЦИП ЗА ИЗПОЛЗУВАНЕТО НА ТЕЛЕВИЗИОННЫЙ
ПРИЕМНИК КАТО ОСЦИЛОСКОП И ВОБУЛОСКОП
По сыцество телевизията е раздел от техниката с демонстра-
ционен характер. Превръщаието иа телевизйонния приемник в де-
монстрационен осцилоскоп може да се осъществн принципно в
две иасоки:
а) чрез издолзуваие на отклонителните бобини за вертикално
отлонение жодавапе на сигнал към кинескопа;
б) чрез използуване на яркостня точки върху екрана за изпис-
ване формата на изследваното напрежение.
Главвата трудност при първия метод е, че отклонителните бо-
-бини имат значителна индуктнвиост. Поряди тази особеиост то-
кът за отклонение иа електрониия лъч във вертикална посока
става зависим от честотата. Това води до големн изкривявания
на формата за изследваното напрежекбае. Това е в сила особено
за иапрежеиия, съдържвщн иного хармонични-честоти. От друга
страна, необходимо е отклонителните бобики да се захраива?
със значителен ток. Тази особеиост може да се реши практиче-
ски с повече схемнн изменения в телевизионный приемник. Посоче-
иите иедостатъци правят този метод практически неприложим.
Прн втория метод няма никакой ограничения отпоено формата
jhh изеледвания сигнал. Освен това не са необходимы иикакви
схемни изменения в телевизиоиния приемник при изеледзаие сигна-
ли с малка мощност. При този метод се нзползуват системите за
синхронизация по редове и кадри, съответните генератори, откло-
нителните системы и целият усилвателеи тракт на приемника. Това
облекчава много НЕработванетта иа едка приставка—уред, който,
включен към телевнзноиния приемник, ще създаде възможност
за изеледваве на иапрежеиия с различна форма. Още повече, по-
ради факта, че ияма никакой изменения в схемно н конструктивно
•отношение иа приемника, могат да се направят нзмервания и иэ-
следвания на отделяйте блокове на преемника.
С такъв уред—приставка, може да се наблюдават формата на
напреженията в блока за хоризонтално н вертикално отклонение,
блока за синхронизация, блока иа АРУ н пр.
Прн изработваие ва подходящи генераторн с променлива често-
Фиг. 4.1
ат уредът може да се използува като вобулоскоп. По този ва-
чин може да се наблюдават честотните характеристики иа междин-
«о честотния усилвател и каналиия превключвател ва телевизион-
ня риемннк.
Основната функция на приставката е изработването на синхро**
пизиращи импулси по редове и кадрн и моделиращ вндеоимпулс.
В телевизиоините приемници по стандарт OIRT има 625 реда.
Продължителиостта на правия ход за един ред е 59 ps. За да
се получи вертихална права ивица (линия) като изображение на
телеввзионния «кран, необходимо е по средата на правая ход при
всеки ред да се нзработи вндеоимпулс (фиг. 4.1). Тези импулси
моделират електронния лъч по яркост. Дебелнната на ивицата
върху екрана зависн от продължителиостта ва импулсите. В реа-
лизирания уред е приета продължителност на импулса около 2ps.
За получаване иа изображение със синусондална форма видео*
«млулснте за всеки ред трябва да бъдат нзместени по време
Рвди<йюС4л мши урели . . , 97
(фиг. 4.2). За да се получи изображението на изследваяия сигнал,
необходимо е да съществува зависимост между моментната стоЙ-
ност на сигнала и момента на възникваие на видеоимпулса. То-
ва снихронизнране е необходимо да се осъществи за всекн ред.
Фиг. 4-2
И при двата разгледани случая наблюдаваният сигнал е раз-
положен във вертикалиа посока. За по-голямо удобство при на-
блюдаването на сигнала, за да се получи изображение, разгънато
по оста А", е необходимо да се завъртят отклоннтелните бобннн
на телевизнониия приемник на 90°. Практически това не е свър-
заио с никакви трудности. Предварнтелио обаче тук е необходи-
мо да се спомене, че честотата на нЗследваннте иапрежевия- е
свързаиа с честотата по кадри на телевизиоиния приемник. По
стандарт OIRT (50 полукадъра в секунда) една пълна синусоида
ще се получи при честота 50 Hz на изследваното трептение. Ако
изследваното трептение е с честота 100 Hz, ще Се получат
две пълни синусоиди н т. и. При честота 1000 Hz ще се получат
20 синусоиди на екрава. Тазн ссобеност на метода до известна
степей ограничена горната честота на изследаане. Може опреде-
лено да се каже, че уреди, конструираян по тозн принцип, имат
горва честотна граница 2—3 kHz. Това ограннчава областга иа
тшамкАНме на приставката. При телевизиоините приеминци тя с
успех може да се прилага за изследваие на напрежения в блока
за иертикално отклонение. Що се отиася до формата на нзслед-
ваните снгнали, може да се каже, че посоченият принцип няма
никаквн ограничения. Той може да се използува и за наблюдава-
не честотните характеристики на отделил стъпала иа телевизнои-
ни и раднопрнемници.
Този принцип намира иай-голямо приложение за демонстрира-
не иа различии сннусоидални напрежеиия при учебни занятия.
Ако за целта се нзползуват телевизиоинн прнемници за цветка
телевизия, чрез изключване на отделиите иркостни канали. мсиат
да се получат различии ефекти. Ако се използува електронен ко-
мутатор. върху екрана на телевизионния приемник могат да се
иаблюдават две, а в никои случаи и повече хармоиичин трептенйя.
Ние предлагаме иа базата на разработеиата конструкция на уре»-
да да се разработят в схемно и конструктивно отношение тези
идеи.
4.2. УРЕД ЗА ИЗПОЛЗУВАНЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ПРИЕМНИК КАТО
осцилоскоп
4.2.1- Блокова схема на уреда
За да се получи изображение на изследвания сигнал върху
екрана на телевизионния приемник, необходимо е уредът да из-
работн комплектен телевизноиен сигнал. Този сигнал ще съдържа
синхровнзиращи нмпулся по редове и кадри н видеоимпулси. С
него се модулира восещата честота по амплитуда. Обикнонеио тя
се нзбира да отговаря не честотата на телевизибиинте канал н в I
телевизноиен обхват. /
В блок I се получава трнонообразяо напрежение за развивка
по редове (фиг. 4.3). В същия блок се изработват и синхронизи-
ращите импулси.
Трнонообразното напрежение служи като база за фазово моду-
лираие, реализирано с фазовия модулятор 2. Практически модули-
рането се осъществява на базата на сравняване на моментните
стоимости на изследвания сигнал с трнонообразното напрежение.
При това сравняваие се получава импулс с различна пррдължи-
телност, като изместването на предния фронт ва импулса с про-
порционално на моментвата стойност на изследваното напрежение.
Блокът за усилване на получените правоъгълии импулси 3 оси-
Гурява необходимата стръмност иа фронтовете иа нмпулса. След
усилване имлулсът се днферснцнра. Полученият след това импулс
с полезннят вндеоимпулс, конто се подава към модулатора 5.
99
Към блока иа модулатора 5 се подават синхронизиращите ре-
дови нмпулси (от блок /) н синхронизиращите кадрови нмпулси
(ат блок 4). Синхронизиращите кадрови нмпулси се формират от
мрежово напреженне в блок 4.
Фиг. 4.3
Блокът на модулатора 5 е конструиран като високочестотен ге-
нератор, честотата на който е съобразена с носещата честота на
изображеннето на определен телевизионен канал.
<212. Прннципна схема на уреда (фиг. 4.4)
Синхронизиращите нмпулси но редове се мзработват от бло~
вдгаг-генератор, изпълнен с транзистора 74. В схемата е употре'
бен транзистор SFT308, но могат да се взползуват н други тран~
зистори (иапр. МП41). От изходната намотка на импулсния транс-
форматор Трх импулсите се подават на дифереипнращата верига
Сз£?в. От нейния изход се получават импулсите с продължнтел-
иост 5 ps.
Синхронизиращите нмпулси по кадри се получават от сннусо
иддлно напреженне с мрежова честота 50 Hz. Напрежението, кое-
то се подава към формиращото стъпало, излълнеио с транзисто-
ра 7lf е около 6V- След формираието през днференциращата
група С>/?й импулсите се подават към праговии усилвател, из-
пълнен с транзистора 7а. Дължината на кадровиге снихронмпул-
сн е 192ps.
Синхронизиращите нмпулси по редове н кадри се подават с от-
рицателя! полнриост на модулатора, реализиран с транзистора Г,.
Т„Т,ГТ322А
Фиг. 4.4
101
^оляриостта на импулсите се определя от днодите Д2 и Дз- .За
да се поддържа смихроиизацията по редове през времето, когато
се предават синкроивзнращи нмпулсн по кадри, в кадроаия син-
хронизиращ нмпулс се „врязват** редовите сиихронизиращи импул-
си. Практически тона се реализира чрез диода В момента на
геиериране на осиовния импулс от блокинг-геиератора колекторът
на транзистора 7^ получава потенциал прнблизително равен На О
от отпущения гранзнстор Г4. Поради това в кадровня сиихрони-
зиращ импулс се получават врезки. Те отговарят на ре ловите
сиихронизиращи имщлси. По този начин се поддържа синхрони-
зация по редове през времето иа обратния ход по кадри.
От блокинг-генератора за редовите сиихронизиращи нмпулсн
се мзработва и триоиообразиото напрежение. Продьлжителвостта
на правня ход иа това напрежение е равна на периода на основ-
ните нмпулсн на блокинг-геиератора. Линейиостта на импулсите се
осигурява с тскостабилизиращия транзистор Та.
Фазовияг модулатор (фнг. 45 а) сравнява момен гните стойкости
иа триовообразното и входного иапрежеиие. Изследзаиото напре-
жение се подава иа входа на емитерния повторится, изпълнен с
транзистора Гс. Напрежевнет© на емитерния повторител държн
запушен транзистора Тъ. Това състоянне се запазва, докато трн-
оиообразното напрежение на входа му. стане по абсолютна стой-
иост по-голямо от изследваното напрежение Трапзистбрьт Тг, се
отпушва н на колек горния товар /?э появява отрицателен над
на напрежение (фиг. 45 6).
Базового напрежение па транзистора Тъ нараства, докато голе-
мината му не станр равна на емитерното иапрежеиие. След този
момент транзисторът се отпушва н се прекратява изменението на
базисного иапрежеиие. В колектора на транзистора Тъ се полу-
чава напрежение с постоянна форма. С изменение големината йа
иаследваното иапрежеиие се измени моменты иа отпушнане на
транзистора Тв. С това се измени в шнрочяната иа импулса в
колекторната вернга. По този начни се извършва шнрочинно-
нмпулсна модулацня. Изместнането на предння фронт на импулса
е пропорциоиално на момеитната стоймост на изследваното напре-
жение. Импулсите от блока на Модулятора се уснлват от усилва-
теля Тъ. Чрез диференцнращата група CsRaoR2} се днференцират
предните фронтов* иа импулсите. Усилвателят, изпълнен с тран-
зистора Г1о, е нормално наснтеи. При постъпване иа положителен
нмпулс иа базата му той се запушва. На колектора нъзииква от-
рицателен правоъгълен импулс, конто чрез С9 се подава на входа
на модулятора Т7.
При отсъствие на напрежение на входа иа фазовия модулатор
отпушването на транзистора Т* ще става в един н същ момент.
В вависнмост от постъпващото напрежение на транзистора Те
моментът на отпушване ще се измени. Това води до изменение
иа предння фронт на нмпулса.
Генераторът на иосещата честота е изпълнен с транзистора Т9
по капацнтавна триточкова схема. Иосещата чеегота съответству-
на на честотата на втори телевизионен канал. Изходиото напря-
жение се взема от делителя на напреженне Делителят на-
103
малява сигнала до стойност, оснгуряваща нормална работа на
телевизионния приемник. Чрез /?18 става съгласуването с коаксн-
алеи кабсл с характеристично съпротнвленне 75 Q.
Импулсиата модулация се осъществява в модулатора с тран-
зистора Тч. Напреженията в отделяйте точки на принципната схе-
ма са показами на фиг. 4.6.
<1 tffl сП__________d_____d______j
L| 'i 'r h -Jr af л
43. УРЕД ЗА ИЗПОЛЗУВАНЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ПРИЕМНИК КАТО
ВОБУЛОСКОП
4.3.1. Блокова схема
При нзполэуването иа уреда кат© вобулоскоп се използува бло-
ковата схема, показана на фиг. 4.7. Сигналът с плавно нзменяща
се честота от блок 6 се подава към входа на нзследваиня чети-
рнполюсник 7 (резонансен уснлвател, филтър, трептящ кръг й пр.).
Получениях от нзхода на изследваното устройство сигнал след
детектиране се подава към уреда за наблюдзвапе на сигналите.
Той работи както прн случайте, Когато към него се подава на-
преженне с определена форма. Допълнителен е само блокът за
плавно нзмеияща се честота.
Фиг- 4.7
Фиг. 4.8
На фиг. 4.8 е показано как ще нзглежда характеристнката на
два свързани кръга върху телевизнонния екраи. В случая връзка-
та е силна (получават се два максимума върху честотната харак-
теристика).
105
4.3.2. Принципиа схема
При став ката на вобелгенератора дава възможност да се наблю-
дават чесготните характеристики на резонанснн снстемн, фнлтрн
н свързани кръгове в честотння обхват от 465 до 468 kHz. Той
е избран в съответствие с това, че междннната честота иа пове-
чето коицертни радиоприемници е в този обхнат. Разглежданнят
принцип може да се използува за изследваие на четирнполюсннци
и в други обхвати. В такива случаи параметрите на генератора
трябва да бъдат съобразенн с избраната честота.
В разглеждания случаи прнставката на вобелгенератора е нз-
пълиена с транзистора Ти. Използувана е капацитивна трнточкова
схема.
Измене ннето иа честотата става вследствие на подмагнитване-
то ва сърцевината на бобнната иа трептящия кръг. Подмагннтва-
щият ток се взема от мрежата и протича през улравляващите
намотки £3 и £4. За да се работи в лииейната част на характе-
ристиката, токът се определи от резистора /?2У. Стойността на
подмагннтващия ток може да се подбере и с измевението на мре-
жовото захрвнващо променливо напрежение. В посочената прин-
ципна схем? това напрежение е 6 V. Протичащият постоянен ток
през намотките £3 и £4 определя първоиачалното положение на
работиата точка. За иормална работа тази работна точка трябва
да бъде в средата иа лииейната част на характернстиката на под-
магнитване. Този ток се определя чр£з подбор на резистора /?37.
Изменящото се по честота напрежение от вобелгенератора се
подава към нзследвання обект (четириполюсник) чрез делителя на
напрежение А^Азо- На фиг. 4.8 е показан пример за изследване
чесготната характеристика на междинночестотен усилвател «а ра-
диоприемник. Сдед детектирането на сигнала полученотб напреже-
нне се подава към уреда за наблюдаване на сигнала. Прн посо-
f___________________ ченото изследваие обезателно трябва
| | да се изключи схемата за автома-
М_______I и 1 Q — тично регулнраие на усилването.
I и У За избягване влиянието на външ-
___у “ ни смущаващн сигнали желателно е
—-J иивото на подавания от вобелгене-
Фиг. 4.9 ратора сигнал да е високо, а нама-
ляването му до необходнмата стой-
ност да се нзвършн иепосредствено на входа на МЧУ чрез дели-
тел.
В случайте, когато в изследваното устройство не сыдествува
детехтнран! елемент, необходимо е отделио да се използува де-
Фиг. 4.10
Фиг. 4.11
текгираща глава. Прииципната схема на детектиращата глава е
показана на фиг. 4.9. Използува се германиев точное диод.
За да може точно да се определи дадена резонансна честота,
невбходимо е към детектиращата глава да се подаде и калибр»*
б
Фиг. 4Д2
раща честота от въяшен генератор. При настройване иа междян-
ночестотния канал на радиоприемник тя трябна да бъде 468 kHz.
109
В детектиращия нелинеен елемент от смесването на калибрмраща-
та н променлквата честота се получава биеие и яа честотната
характеристика ще се получи отскок. По този калибриращ знак
точно може да се определя резонансната крива на нзследвания
обект.
Фиг. 4.12в
На фиг. 4.10 е показан графичният оригинал на печатаата плат
ка. Разположението на елементите върху платката е показано на
фиг. 4.11. Снимки на нзследваните сниусовдални напреження за
lOOHz, 400 Hz и 800 Hz са показанн на фиг. 4.12 а, б, в.
РАЗДЕЛ ПЕТИ
КОМБИНИРАН УРЕД ЗА РАДИО-И ТЕЛЕВИЗИОННИ
ИЗМЕРВАНИЯ
5.1. ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА УРЕДА
В настоящий раздел е описано схемно решение на« уред за из-
следване на телевизори и раднопрнемници. Уредът е с малки раз-
ыери, прост за обслужваие и лесноосъществнм в раднолюбител-
ски условия. Основни елементи от схемата са занмствувани от
схемата. публикувана в сп. „Радио, телевизня, електроннка" кн. 10
1976 г.
5.1.1. функционални възможностн
С уреда могат да се провеждат слединте измервания;
— проверка на кавдлния превключвател за всичкн телевизноини
каналн от I, II и Ш телевизионен обхват;
— проверка в частичка настройка на междиккочестотния канал
на звука в телевизиониите прнемници по система OIRT;
— проверка на нискочестотин усилватели в телевнэионив прием-
ници, радиоприемници, магннтофони, грамофони и др. чрез сиг-
нал 1 kHz;
— проверка на междинночестотния усилвател иа телеанзионни
приемницн чрез подаване на сигнал с честота 38 MHz;
— проверка и частичка настройка на междинночестотни уснлва-
телн на радиоприемници;
— проверка на видеоуснлвателя на телевизионен приемник;
— проверка ва действието на синхронизиращите устройства на
телевизионния приемник, като за целта се използуват нзпитател-
ни сигнали: бяло поле, вертикалям и хоризонтални ивицн и шах-
матио поле;
—регулиране иа динамичната н статична сходимост, баланса на
бялото, чистотата на цвета, проверка на дематрнцизираието, пра-
вилцостта на възпронзвеждаие на осиоввите Цветове и др. За
целта се ызработват нзпитателии сигиали: решегьчно и точково
поле, вертикалям и хоризонталнн линии, яркостии градации, бяло
пвле, регулируемо сиво поле н сигналите Еу, Е/г-у н ^в~у за по~
<Чрчаване на вертикални цветни ивици.
111
2.1.2. Технически параметре
Техническнте параметрн могат да се изложат в следната после-
дователност:
— Всички сигналы се снемат от изходи със съпротивление 75 Q.
— Нивото на сигнала с честота 38 MHz е 200 mV. Това ниво
е достатъчно за нзследване н на последний усилвател от общия
междниночестотеи канал. Честотната нестабилност нс превишава
Ж-
— Сигналът с честота 6,5 MHz е модулираи честотно с тон I kHz.
Честотиата девиация е по-голяиа от 30 kHz. Честотната иестабнл-
ност не превишава 2%- Изходният сигнал е плавно регулируем с
ыакснмално ниво I V.
— Сигналът с честота 468 kHz е модулнран амплнтудио с че-
стота 1 kHz. Дълбочниата иа амплитудиата модуляция е 30%.
Иаходното инво на сигнала се регулира плавно в границите от
€ до IV.
— Изпитателиите телевизйовин сигналн са с плавно регулиране
в грайнцнте от О до 3 V.
— Нивото на високочестотиия сигнал (от I до 12 канала) е пого-
лямо от 10 mV
5Л БЛОКОВА СХЕМА НА УРЕДА
Блоковая а схема иа уреда е дадена на фяг. 5.1- Осиовните бло-
кове са:
а) генератор иа телевнзионни нзпитателнн сигнали (ГТИС), кон-
то се състон от синхрогенератор, блок за нзпитателнн сигнали,
сыеснтел и блок за цветоразносии сигнали;
б) блок 6.5 MHz;
в) блок 1 kHz;
г) блок 468 kHz;
д) общ широколентов усилвател за сигналите на ГТИС, 6,5 kHz,
1 kHz и 468 kHz;
е) внсокочестотен генератор на сигналн с честоти от I, II н Ш
телевизионен обхват (от 1 до 12 телевизнонви канала);
ж) модулатор-усилвател на високочестотните енгнали.
На блоковата схема са предияденн общо три изхода: изход /,
язход 2 и изход за цветови сигналя.
От изход 1 се дава възможност да се вземат посочените сиг-
вали предн модулацията. Изход 2 е изход за амплнтудно-модули-
раяите сигнали.
За да може да се мзяснят общите функционалам възможно-
сти на уреда, както и прннципът на действуете му, ще се дадат
основни функционалнн характеристики на по-важннте блокове и
възлн.
Фиг 5-1
6 ГадисякСнтелсьи уреди.
ИЗ
Синхрогенератор
Той- е предназначен за формиране на синхронизиращите и гася-
щите нмпулсн, в^изащи в състава на пълния изпнтателен телеви-
аионен сигнал. Изработените в снихрогеиератора си гнали — редо-
вн гасящи нмпулси (РГИ) н кадрови гасящи нмпулсн (КГИ), се
нзползуват и като управляващи нмпулси. Те въздействуват ва ре-
дица възлй и блокове в уреда н способствуват за формиране на
изпълиителни сигнали.
На фиг. 5.2 е показана общатэ структурна схема иа сиихроге-
нератора. В вея са включени следните осиовии възлй: тригер на
Шмит, формиращо устройство на кадровите гасящи нмпулсн (ФД
формиращо устройство на кадровнте снихроаизиращи нмпулси
(Ф2), задаващ мултивибратор, фазоинвертор, формиращо устрой-
ство на редовите гасящи нмпулси (Ф3) в формиращо устройство
на редовите синхроиизиращн нмпулси (Ф4).
Тригерът на Шмит формира правоъгълнн нмпулси с честота
50 Hz. За формиране иа тези нмпулсн се използува напреженне с
мрежова честота. За да работи стабнлно трнгерът, на неговня
вход се подава напрежение със стойност 2 V (ефектявна стойност).
Първото формиращо стъпало скъсява дължниата иа пра-
воъгълиите нмпулси до стаидартната продължнтелност на кадро-
вите гасящи нмпулсн (КГИ)—14704-1730 ps. Формиращото уст-
ройство Фа изработва кадровите сннхроинзиращн нмпулсн с про
дължителност 192 ps. Разстоянието от предиия фронт иа кадро-
внте синхроиизиращн н иа гасвщнте нмпулси е също 192 p.s.
Задаващият мултивнбратор работи на честота 2/Ред. Предннят
фронт на квдровия сиихроннзнращ нмпулс спира задаващня мул-
тивнбратор, а задният го пуска в действие. Фазоинверторът нзме-
ня фазата на сигнала за всеки ред на 180°, с което много лес-
во се получава презредова развивка.
Импулсите от фазоиивертора се подават на формиращото уст-
ройство Ф3, в което се изработват редовите гасящи импулси с
продължителност 12,2 ps. Редовите синхронизиращн импулси Л:
продължителност 5 ps се изработват във формиращото устройст-
во Ф4. Те са отдалечени от прединя фронт на редовите гасящи
импулси на разстоянне 1,28 ps.
Блок за формиране на изпитателни сигнала
По прнпцип всички изпитателии сигнали се получават ва осно-
вата на сигналите за вертикалии и хоризоиталии линии. От тях
чрез използуване на редовите и кадровите гвсящи импулси в
специален логически блок се формират сигналите „решетьчио по-
ле", „точково поле", „шахматио поле“, хоризоиталии и вертнкал-
ни бели ивнци и черии ивици. Посредством сигнала от логический
блок се формнра сигиалът „яркостни градации" (осем нвнцн от
Ьзли/пат&ши фхастни
сигналы лройации
Y YbYS
Фиг. 5.3
бяло н черно). Чрез подходяща матрица формата на яркостиия
сигнал се формира така, че да съответствува иа формата иа яркост-
ями сигнал Еу за цветинте вертикалии ивици. Това позволява от
сигнала „яркостям градации * много лесио чрез подходящи матрн-
ии да се формират цветоразвосните сигвали Е^ у и Ев__у.
115
Основните сигнали за хоризонтални н вертикални линии се по-
лучават чрез схемата, показана на фиг- 5.3 в блоков вид.
Импулсите за хоризоиталните линии се формират чрез делене
на редовнте гасящи нмпулсн с брояча 1. От коефнциента на де-
лене зависн броя на хорнзонталинте линки.
Вертикалните линии се получават от тактов генератор. Този ге-
нератор се сннхронизира с редовнте гаснщи нмпулсн. Редовнте
гасящи нмпулсн пускат тактовия генератор със задиня сн фронт
в го спират с преднин сн фровт. Чрез подходящ коефнциент на
делене, реализираи в брояча 2, се постига необходимият брой им-
пулси.
Смесител
Формирането на пълния телевизионен «зпитателен сигнал се из-
вършва в смесителя. Това формнране представлява смесваие на
сигнала ва редовнте нкадровите синхронизиращи н гасящи нмпул-
сн н нзпитателннте видеоснгналн. На фиг. 5.4 е дадена блоковата
схема на смесителя.
Чрез схема ИЛИ от редовнте синхронизиращи нмпулсн и кад-
ровите сиихроиизиращи импулси се получена синхросместа. По-
средством формиращото устройство фу се получава необходимо-
го ниво на сигнала (100%).
Чрез друга схема ИЛИ
(Ф2) от кадровите н редо-
вите гаснщи нмпулсн се
получава сместа от гася-
щи нмпулсн и видеосиг-
нал. Посредством форми-
ращото устройство се фор-
мира необходимого ниво
75%, което съответствува
на ниво черно.
Синхросместа, сместа
от гасящи импулси и ви-
деосигнал и снгналът за
яркостии градации се смес-
ват по подходящ начин
н се подават на входа на
изходното стъпало. Това
стъпало осигурява изходно съпротивлевне 75 Q. Пълният те-
левизионен снгиал от крайнего стъпало може да се вземе с две
противоположен полярности (положителиа и отрицателна).
Спомагателни генератора за винусоидално напрежение
Тези геиератори са реализиранн като отделки блоков? за 1 kHz,
468 kHz н 6,5 MHz. И трите генератора га еднотипни. Състоят
се от генератор за съотаетната честота, буферен уснлвател и еми-
терен повторится—фиг. 5.5.
Фиг. 5.5
Генераторът на 468 kHz с модулиран амплитудно с честота
1 kHz. Той служи за настройка на междииночсстотния усилвател
на радиоприемници.
Генераторът на 6,5 MHz е честотно модулираи с честота 1 kHz.
Неговото предназначение е за изследваие иа звуковия канал на
телевнзнонните приемиици.
Прн вснчки споменати геиератори задачата иа буферного стъ-
пало е да отстрани влиянието на изходвото стъпало върху режи-
ма на задаващия генератор.
Изходиите стъпала са по схема иа емитереи повторится.
5.3. ПРННЦИПНА СХЕМА
2.3.1. Синтезнране схема на синхрогенератора
Тригер на Шмит
Тригерът на Шмит е предназначен за формиране иа правоъгъл-
ии нмпулси с честота 50 Hz. Мрежовото напрежение със стой-
иост 2V се взема от отделна намотка на мрежовия трансформа-
тор.
Трнгерат иа Шмит ё прагово устройство, което реагира иа оп-
ределено инво иа входиня сигнал. Той се характернзнра с две
критичин иива иа входния сигнал—ниво на задействуваие и ни-
во на отпускане.
Сыцествуват ияколко варианта за построяване на тригер иа Шмнт
с TTL-елемеити. Един от иай-разпростраиеиите е тригерът иа Шмит
с два разшнрителя (фиг. 5.6). Тази схема с иаи-близка до „кла-
117
сическата-. нзпълнена с дискретии елементн. Разликата е, че вмес-
то транзистори в вея се използуват разширители, конто тук се
разглеждат като съставен транзистор.
Известннте в литературата методики за анализиране на рабо-
тата и за проектиране на тригери иа Шмит са предназиаченн за
схеми, ивпълнени с дискретнн елемеити. При тезн методики е
необходимо да се знае коефициентът на усилване н други пара-
метрн иа използуваните транзистори. При интегралните схеми те-
зи дании трудно могат да се определят. Следователи© известим-
те методики са неприложими за проектиране на тригер иа Шмит
с TTL- ингегралви схеми. Целесъобразио е при разглеждане на
пронесите в тригерите иа Шмит и определяне иа основните еле-
меити да се използува предавателната характеристика иа разши-
рнтелите. На фиг. 5.6 е показано свързването им към сиихрони-
зиращата вернга. Стойността иа (от фиг. 5.6) се определя по
следните съображения. За получаваме на сигнал логическа О иа
входа иа разширителя Р| е необходимо стойността иа /?] да бъде
по-малка от 2 к& Избирането на сравиително малка стоЙиост не /?(
води до необходнмост от малки стойностн на €7Вх, което е благо-
гфнятно. Това обаче значителио памалява входното съпротивление
на тригера. Тази особеност е свързаиа с необходимое* от по-висо-
ко управляващо напрежение или избор иа прехвърлящ коиденза-
тор с голям капацитет. При избор на стойността иа резистора,
близка до 2кС, горните иедостатъци се премахват, ио шумо-
устойчнвостта на тригера се нарушена. В посочеиата схема е ком-
промиссе подбраиа стойността на /?1=820 Q.
Дри тази стоЙиост на /?) е необходимо входното напрежение
да бъде около 0,5 V, което е прнемливо по отношение на шумо-
устончивостта.
От стойността на резистора зависи продължителиостта на
фронта на изходння импулс. Колкого този резистор е с по-малка
стойност, толкова фронтът на импулса е по-стръмеи. Намаляваие-
то на стойността на резистора под 300 £2 е свързано с увелича-
ването на тока през разширителя Ps над 16 mA при логическа 0
на изхода. което е недопустимо.' В такъв случаи се унеличава
напрежеиието между колектора и емитера (около 0,3 V), което
също е нежелателно.
Порадн ниската честота на превключваие—50 Hz, при конто ра-
боты тригерът, ие е от голямо значение продължителиостта иа
фронта иа изходиия импулс. Ето защо в схемата е избрана стой-
ност за /?4—2к<2.
Токът протнчащ през резистора /?3, увеличава стойността на
напрежеиието Uey. При разглеждаие ва предавателните характе-
ристики при задействуваие и отпускаие иа тригера се изяснява,
че напрежеиието не влияе иа процеса на превключваието, а само
на наклона на характеристиката на разширнтеля РА. От тази глед-
на точка резисторът може да се избере с голяма стойност
или въобще да ие се включи.
Схеми на тригер (без резистора ед са поместеин в почти вснч-
ки фирмени каталози за приложение иа TTL-интегралии схеми.
От друга страна, при увеличаваие на /?3 предавателиата характе-
ристика на f\ се нзмества наляво. Ако колекторният резистор се
мзмеия в граинците 1 к2 со, това изместване е с около 200 mV.
При превключване иа тригера паралелио на /?2 се включва рези-
стор, включен вътре в разшнрнтеля Р1Э което пък от своя страна
премества характеристиката надясио. Всичко това влияе неблаго-
прнятво на превключваието на тригера.
На практика, за да се иамали това явление, се избира сравни-
телно малка стойност на /?3 -3,9кЙ.
Стойността на резистора /?2 се нзбира в граничите от 30-:-51 G.
По-големи стойности от 50 £2 ие могат да се поставят, защото
при логнческа 0 иа изхода се получава иапрежеиие, по-голямо от
0,4 V- В схемата за е приета стойност 51 Q. Прехвърлящият
кондензатор се избнра от съображения падът на иапреже-
«ието. което се подава към интегралната схема, да е мини-
мален. В случая е избрана стандартна стойност 100 pF.
Формиращо устройство на кадровите гасящи импулси
Получеиите в изхода на трнгера на Шмит правоъгълни импул-
си с честота 50 Hz се подават на стъпалото за формиране на
119
кадровите гасящи нмпулси. Продължителността на тези нмпулси
е точно определена—1600 ps. Желаната. продължителност може да
се получи чрез чакащ мултивибратор.
В разглеждания уред е избрана схема на чакащ мултивибратор
с кондеизатор на входа иа един от елементнте. Тази схема се
използува и при остаиалите формиращи устройства. Тя е пред-
назначена за получаване на импулс с по>малка продължителност
от тази на входиня нмпулс.
Приицнпът на действие иа схемата се внжда от фнг. 5.7. В
изходио състояние на схемата на вход X има потенциал логиче-
ска 0. Това обуславя на нзходите на ЛЕг и ЛЕ% потенциал логи-
ческа 1.
При постъпване на логическа 1 на входа, ЛЕй се превключва,
а ЛЕХ остава в същото състояние. Кондеизаторът С започва да
се зарежда. Времето, през което чакащнят мултивибратор остава
в това състояние» се определи от времето на зареждане на кои-
деизатора. Когато стойиостта Uc достигне стойиостта Uo, ЛЕ9
се превключва. При това положение на вход 2 на ЛЕХ се полу-
чава логическа 0 и той се връща в нзходно състояние. Когато
иа вход X потенцналът стане вула, кондевзаторът се разрежда.
Схемата се врыца в нзходно състояние, готова да обработн след-
ващия импулс.
За да се увеличи продължктелността на нзходння нмпулс и
осипши възможност за регулиоане на тази продължителност»
включва се резисторы Неговата стоЙиост обаче не трябва
да е по-голяма от 600—750S.
Продължителвостта на импулса се определя от съпротивление-
то на базата иа входиия транзистор, стойността на кондензатор»
Фиг. 5-8
С и стойността иа регулиращия резистор /?д. Съпротнвлепието
иа базата на входиия транзистор за всички TTL интегрални схе-
мн И-НЕ от серията 74 е 4 kQ.
При посочеиото съпротивление и стойност на кондензатора
С=1 pF, за да се получи продължителност иа импулса 1600 jis.
необходимо е регулиращюгт резистор /?д да има стойност около*
400 С-
Днодът 24 трябва да бъде германием (с малка стойност на
напрежението и права потока). В случая е избран диодът SFD106.
В посочената схема задилят фронт на импулса яма малка стръм-
ноет при стойност на кондензатора, по-голяма от 2000 pF. При
големи стоимости на кондензатора се получават паразитин треп-
теиия. За отстраняването им и посочения уред схемата се изпол-
зува в съчетаиие на /?Л-тригер (фиг. 5.8).
/^Л'-тригерът е построен с два двуходови елемента И-НЕ, конто*
са осиовни в TTL схемите. В случая трнгерът е от тип RS, по-
неже се преобрыца, когато иа входовете е подаден сигнал иула.
Таблицата на съетоянията иа Z^S-тригера са посочени иа фиг.
2.8 fl. В нзходио положение схемата се намира в състоявие Q—O
в Q=l. На входовете s нма ииво 1. Пшеициа^т 1 иа входа
5 е определен от високоомното съпротивление на диференцира-
щата верига (7?6=20kQ). Състояинето логическа 1 на входа /? се
121
определи от ЛЕ* иа чнйто вход е подадено ннво 0 ст изхода на
Q. При прехода 1 — 0 иа входния сигнал върху резистора се
получена отрицателен импулс, което съответствува на логическа
О иа вход S. Трвгерът преминава в състояние Q=l, Q=0. На
вход 7 иа J7Ei се получава 1 от Q. След завършване на гасящия
нмпулс (1600 ps) тригерът се превключва. При това положение на
вход R се получава 0 и той се връща в изходио състояние. По-
лучеиите нмпулси на входа А? се редуват (1—0, 0—1, 1—0 н
т. и.). Както се вижда от таблнцата, този режим ияма дн измени
състоянието иа трнгера. Това позволява формираиият изходен
импулс на изхода Q да има идеалиа форма.
Поиеже кадровите гасящн импулси в уреда се използуват за
работа н на други стъпала, удобно е те да отговарят иа логичес-
ка 0 (TTL елементнте се управляват удобно с ииво 0). Поради
тази причина в изхода Q на разгледаиата схема се включва ин-
верторы ЛЕ4.
-За да се извърхпи иормално днференцираие на входа на схема-
та при избрана стойност на резистора /?e=20kS2, необходимо е
прехвърлящият коидензатор Да бъде със стойност 1 nF.
Формиращо устройство за кадровите синхронизиращи
импулси
192j*S
mps
KOOMi
Фиг. 5.9
Това формиращо стъпало изработва кадрови- синхроиизиращн
импулси с продължителност 192 ps. Те се иамират иа 192 ps от
началото иа гасящнте нмпулси по кадри (фиг. 5. 9).
За изработването иа синхронизиращите нмпулси се използуват
два чакащн мултнвибратора. Те са еднотипин с опнсаните в пред-
ния раздел. Свързват се по начина, показан на фнг. 5.10. Дей-
ствието наУсхемата е илюстрирано с времедиаграмата, показана
ла фиг. 5.10.
Фиг. 5.10
123
На входа на стъпалото са подават кадровите гасящи импулси.
След днфереицирането от предиия и задний фронт иа импулса се
получават положителен и отрицателни нмпулсн. Първият мулти-
вибратор се задействува от отрицателния импулс. На базата иа
времеопределящата трупа С5/?8 с посочевнте стойкости на изхода
2 иа мултивибратора се изработва импулс с продължителност
192 ps. За да се създаде нъзможност за регулнраие продължи-
телиостта на импулса, изполэува се тример със стандартна стой-
ност 510 Q-
От изхода 2 на първия мултивибратор получевият импулс с
продължителност 192 ps се подава чрез днфереициращата верига
CeRQ на втория мултиввбратор. В точка 3 след диференцираието
се получават положителии и отрицателни импулси. Вторият мул-
тивибратор се задействува също от отрицателвия импулс. Той
обаче е изместеи ва разстояние 192 ps от началото ва кадровия
гасящ импулс, което е необходимо за кадровия синхронизиращ
нмпулс. Тозн нмпулс се изработва от вторня мултивибратор. На
двата изхода иа мултивибратора се получават редови сннхроии-
знращи нмпулсн с положителна полярност (т. 4) н „отрнцателиа"
поляриост (т. 5).
СтоЙиостите на елементите иа вторня мултивибратор са иапъл-
ио еднакви иа тези на първия мултивибратор.
Задаващ генератор за редовнте синхронизиращи импулси
Тозн генератор изработва правоъгълии нмпулсн с честота 2Дед
(31250 Hz). Той трябва да се включва в края иа кадровия га-
сящ вмпулс и да се спира в началото му. Изпълнеи е с мулти-
внбратор с един времеопределящ ковдевзатор и с два последо-
вателно свързани логически елемеита ЛЕп и ЛЕ^. Първият логи-
чески елемент е шунтиран с резистора 7?ц (фиг. 5.11 а).
Времедиаграмнте на фиг. 5.11 б илюстрират действието иа ге-
нератора. Ако се предположи, че в момента 7\ логнческият еле-
мент ЛЕ\ч се превключва от 0 на 1, то размахът иа импулса в
момента на превключване е Utll. Положнтелният отскок па напре-
жеиието, което се получава иа входа иа елемента ЛЕц» довежда
до превключваието му. Коидензаторът се оказва заредей до нап-
прежевие U9. Той започва да се разрежда зо експоиеицна-
лен заков през резистора Rn и изхода иа логический елемеит
Л Ей. Схемата остава в това състояиие до момента, в конто на-
прежението £7ВХ( стане равно на Uo. В този момент схемата се
превключва отново. За да въэннкнат генерации в мултнвнбрато-
ра. резисторът /?ц трябва да бъде със стойност, по-голяма от
60G (за TTL-схеми от сернята 54/74). Обикновено в практиката
тэдмтойност е в границнте 200-7-600 fl.
Честотата на генератора може ориентировъчно да се определи
от формулата
f=3itC •
където R н С са елементн от схемата.
В
Фиг. 5.11
За определената честота (2/ред —-31250 Hz) в схемата на уре-
да са прнети /?ц=600 О н кондензатор със стойност С8=22 nF-
За да се създаде възможиост за регулиране на честотата, в схе-
мата е включен трнмер със стойност 1 kS*
Включването и спираието на мултивибратора се извършва от
гасящите импулси по кадри. Тези нмпулсн се подават на входа
5 на ЛЕц.
Устройство за дефазиране на сиихронизиращите импулси ко редове
Задачата на това устройство е да дефазира на 180° редовите
импулси за всеки полукадър.
Редови сннхронизнращи импулси, дефазирани на 180°, могатда
се получат на нзходите на Q и Q на един Т-тригер. Необходи-
мо е в такъв случай да се подаде честота 2/ред. Информация за
това, кой полукадър (четен или нечетен) следва, се осъществява,
125
като ва бронтелния вход се подават кадровите сннхровнзнращи
имулси.
Превключвателната функция на устройством. което трябва да
осъществи тазн комутация, те нма слеиня вид:
Qi Фг+ф Qi-
В този вид функция та ие е удобна при работа с TTL интег-
рални схеми, конто са изградени на базата на И—НЕ елементи.
Като се използува познатото равенство ArjArs=Ai +Jfs, пре-
включвателиата функция може да се представи във вида
/—QiQa+QiQa = QiQa'Qi Q2 *
Получената функция лесно може да се реализнра с трн дву~
входови елемеита И-НЕ (фиг. 5.12).
Както се посочн по-горе, за синтезирането на схемата са необ-
ходими два Г-тригера.
Интегра лин скемн иа Г-тригери не се пронзвеждат- Те обаче
лесно могат да бъдат получени от £>-тригери, конто са широко
разпространеин я практиката.
Тригерите от типа D са логически устройства с две устойчива
състояния, един тактов вход Г и едви информационен вход D.
Действием нм се определи от характеристичного уравнение
От горного уравнение се вижда, че състоянието в момента
4+1 на изхода на трнгера
съвпада със състоянието
4г °---------—| А иа входэ £) в момента /-
_____J 1 | Следователи© £)-тригерът
\ ИзцЯ повтари в изхода си вход-
» о__________Гх ।-------[у ния сигнал, като го задър-
7 V-—' жа с един такт.
J Схемата на О-трнгер
(МН7474, К1ТК552) е пока-
02 зана на фиг. 5.13.
Г-тригерът променя свое-
Фиг. 5.12 то състояние (обръща
се)-нинаги когато на вхо-
да постъпи тактов нмпулс. Когато Г—О, тригерът запазва със-
тоянието си. Или с други думи, Т-тригерът след всеки тактов
нмпулс трябва да повтаря състоянието на изхода Q. Следовател-
но Т-тригер се получава от D-тригср. ано вход D се свърже с из-
хода Q-
На фиг. 5.14 е показана окончателната схема на устройството
за дефазираве на сиихронизиращите импулси по редове. На съ-
щата фигура с а показами сиихронизиращите импулси по редове
за четен и нечетен полукадър.
Формаращо устройство за гасящите и сиихронизиращите
импулси по редове
Стаидартната стойност иа редовия гасящ импулс е 0,18//, къ-
дето //=64 ps е разстокннето между два редовм импулса.
За да се получи редови гасящ импулс, формиращото стъпало
е изпълнено по иапълно аналогично схемио решение, Което се
използува за получаване на кадров сиихроиизиращ импулс (фиг.
5.15 а). Управляващнят сигнал севзема от изхода иа устройство-
то за дифазиоаие иа импулсите по редове. За да се получи им-
127
пуле с продължителност ll,5ps (0,18 //)♦ е необходимо елемев-
тите във времеопределящата трупа да бъдат CB=6,8nF н /?|«=
5100. За да се получи възможиост за регулиране продължител-
мостта иа импулса, резисторы- е променлив (трнмер).
Фиг. 5.15
От изхода на формнращия тригер ЛЕп гасящите нмпулсн се
«подават към другнте стъпала иа генератора. Чрез инвертора ЛЕЪ9
тези импулсн се подават и към устройство?© за формиране на ре-
довите синхронизиращи импулси. Схемата на това стъпало не се
разлнчава от схемата за формиране на кадровите синхронизиращи
импулси. И тук се използуват два чакащи мултнвибратора (фиг.
5.15).
Първият мултивибратор определя интервала между началото на
редовия гасящ и началото иа редовмя сннхронизиращ импулс.
Стандартната стойност иа този интервал е 0,02 Н~- 0,03 Н. Прн
синтезирането на схемата е прието той да бъде 0,025/7, което
стговаря на 1,6 ps. За да се получи тозн интервал при стандарт-
на стойност на кондензатора С10— 1 nF, регулиращият . резистор
трвбва да бъде /?13=510.
Стандартната стойност на редовия сввхронизиращ импулс е
(0,07 <-0,08)77. Прн синтезиране на схемата на вторня мултивиб-
ратор е избран интервал 0,078/7, отговарящ на 5,1 ps. За фикси-
ране на това време се изполэува времеопределящата трупа CURU.
В схемата стойиостите иа тези елементи са съответно Сц==3,3 nF
и /?м=2202. Препоръчва се да бъде полу промен лив резистор
със стойност 510 Q.
Действието иа схемата за формиране на синхронизнращите и
гасящите импулси по редове е илюстрираиа нагледно с времедиа-
арамите, показами на фиг* 5.15 б.
4.3.2. Синтезиране схемата на блока за формиране
на изпитателнмте сигнали
Генератор за тактови импулси
Гснераторът за тактови импулсн трябва да работи през време-
то на правня ход на всекн ред, през което се предана ннформа-
цията.
Като генератор на тактови импулсн се изполэува мултивибратор
с един времезадаващ кондензатор и два последователно свързани
логически елемента ЛЕ^ и ЛЕ^. Първият от тези елементи е
шунтираи с резистора /?1б (вж. приложение Ш-пълната принципна
схема на генератора).
Принципът иа действие на мултивнбратора беше описан подроб-
но прн разглеждането на мултнвибратора, нзползуваи като задаваш
генератор за редови синхронизиращи импулсн.
Честотата, на конто трибва да рабств мултивибраторът, се
О Рыноиобнтслсжн уреди___
129
определя на основата на продължителността на сигнала за една
вертмкалиа линия. Тъй като в случая след генератора се изпол-
зува брояч, продължителвостта трябва да бъде съобразепа с
коефнцйепта иа делене. В радиолюбителскнте конструкции иа
генератори тя се приема в границите 250=-300 pF (отговаря иа
импулси с честота 3,5 MHz). В разгдежданата схема ва мултиви-
братора тя се постига чрез определена стойност на елемевтнте
С12=270 pF и /?1Ь~510й. За регулиране на честотата се изпол-
зува тример.
На изхода на ЛЕ22 логнческата 1 се получава при критичного
изходио ниво 2,4 V. На практика това може да създадс условие
броячът да пе се задействува. За да се оснгурн нормално изход-
по нвво иа изхода на мултивибратора, включва се съгласуващият
елемеит ЛЕ^.
Брояч за формиране на нмпулсите за вертикалнн линии
В разглеждаиата радиолюбнтелска конструкция се използува
двоичен асинхронен брояч в режим па изваждане.
Необходнмнят коефициент на делепе се определи въз основа
на необходимия брой вертикалнн линии.
Голямо удобство представлява изпитателната таблица с 16 вер*
тикални и 12 хоризоиталии линии, Съотиошеиието 16:12=4:3 от-
говаря на формата иа пзображеннето при по-старите кинескопи.
Ако се използува тазн таблица при новите кннескопи с формат
на изображеннето 5:4, ще се загуби едиа вертнкална линия. То-
ва обаче не е от значение при изпитването на телевизиоиннте
приемници. Избираието на посочения брой вертикалнн и хорнзои-
тални линии води до реднца удобства при сиитезиране схемата
на брояча. От друта страна, фигурите, получени при пресичаието
на вертикалянте н хоризопталните линии (при изпитателен сигнал
„решетъчно поле®, ще бъдат квадратнн. Това води до лесно цеи-
трираие иа изображеннето и регулиране на размера му.
При положение че броят иа линивте е 16, то н импулсите в
един ред трябва да бъдат 16. В такъв случай честотата на пов-
торение на нмпулсите е
/м.-А'..« = 15625.16=250 kHz.
При приетата честота на тактовия генератор 3,5 MHz коефи-
циеитът на деление е 14. За да се осъществи това деление, броят
на тригерите трябва да бъде четнри.
За да може броячът да има коефициент на делене 14, необ-
ходимо е да се въведе обратна връэка.
Обратвите връзки при TTL-тригерии броячи се разлнчават от
обратимте връзки при броячите, построены с дискрета и елементи-
При броячвите устройства, изпълненн с дискретии елементи»
обратната връзка е нмпулсна и след задействуваието им тя се нз-
ключва. При TTL-схемите обратната връзка действува непрекъс-
нато» което е необходимо да се знае при въвеждането й.
При въвеждането на обратна връзкн в аснихропните тригернн
броячи, работещн на нзваждане, трябва да се спазват следиите
условия:
а. Когато К е четно число, я израза иа функцията Q™ внмагн
трябва да участвува сигнал Q.
б. В израза на функцията QO4 влнаги трябва Да се включи сиг-
нал от изхода Q попе на един тригер, който след /<-тия входен
импулс се Измира в състояние I.
в. Снгналът на обратната връзка се подава само на тези три
гери, конто след А-тия входен нмпулс се намнра в състояние I
На базата на горинте изисквания в след анализ на схемата за
превключвателната функция Q<1If се получава следната зависимост:
QCB- Q] -
От вея се вмжДа, че снгналът на обратната връзка трябва да
се подаде яа входа /? на вторпя тригер.
По времето на гасящия импулс по редове на входовете S се
подава сигнал О, който връща брояча в нзходно състояние.
°а.°а
О Г1 1 1 1 =------
1 0 1 1 J—** О изх^Ц-ОД-О* сигнал за Ьертикалии линии
15- и00 00-
Фиг. 5.16
г Принцнпът иа работа на брояча е изяснен на фиг. 5.16. [При
постъпване на първия тактов импулс броячът мииава в състояние
(2i—0; Q-2=^ Qa=1> чрез което се ссыцествява'превключ-
вателната функция на изходння сигнал
131
физ* — Qi . • Qa'Qi'
При постъпване на 13-тия импулс се реализира функцията
Qob — Qi • Q2 • Q-t-Q^
Фиг. 5.17
Чрез обратната връзка броячът премннава в състояние
Qi=0; <?2 = 0; <?3 = 0; Q4=0.
Следващият— 14-ти импулс, връща схемата в изходно състоя*
ние. При 15-тия импулс отиово се получава Q„3x и т. н. Следова-
телно на всеки 14 входии импулса ще се получи един импулс на
изхода.
Четирите Т'-тригера на брояча са синтезирани от О-тригерн
(К1ТК552 или МН7474).
Превключвателните функции QH3X и Q0B са реализиранн с два
четнривходови елемента И—НЕ).
Окончателиата схема иа брояча е дадена на фиг. 5.17.
Брояч за формиране на импулсите за хоризонталните линии
Импулсите за хоризонталните линии се формират от импулсите
за редове. Изполэува се подходящ коефициеит на делене. Това
до известна стелен благоприятствува за синхронна работа между
броячите за хоризонтални и вертикални линии.
132
За да се получат на екраиа на телевизионния приемник 12 хо-
ризонтални линии, е необходимо честотата да бъде 600 Hz (50
кадъра Х12 линии). При положение че се използуват импулсите
за редове като эадаващи импулси (с честота 15 625 Hz), коефи-
циентът на делене на брояча трябва да бъде А'=24.
В такъв случай необходимият брой тригери е
п—log2 К= log2 24 = 4,76.
Фиг. 5.18
В схемата са избрани пет тригера. В такъв случай се получава
коефициент на делене 2s = 32. Необходимият коефициент на деле-
не 24 може да се постигне чрез въвеждане на обратна връзка.
Този начин на изменение на коефициента беше подробно разгле-
дан. Получената стойност на коефнциеита на делене (А"=24) оба-
че позволява да се използува по-просто схемно решение. Схемата
на брояча е показана на фиг. 5.18.
Първите два тригера— Тр7 н Тр.., са свързани по схема, из-
вестна под името брояч на Джонсън. Коефициентът на делене на
този брояч е 2л—1. Следователно за двата тригера Тр~, и 7р„,
Л1 = 2л-1=2.2-1 = 3.
Останалите три тригера — Тр,,, Тр10 и Tp,L, са свързани в схема
на асинхронен брояч, конто работи в режим на сумиране. Него-
вият коефициент на делене е /б2 = 23 = 8.
Коефициентът на делене на целия брояч е Л"-= А). /0 = 3.8 = 24.
Изходното състояние на брояча се установява чрез входовете
S, на конто се подава сигналът на кадровите гасящи импулси (КГИ)-
В такъв случай Q7=0; Qs = l; Qjo=1; Qn = l.
При постъпванего на ш.рвия РГИ на входа на брояча се осъ-
ществява прсвключвателната функция на изходния сигнал:
Qmx (х л) = Qi. Qi. Qa. Qi Qs-
133
Тази превключвателна функция се реализира на практика с един
5-входов елемент И—НЕ.
В разглеждания уред е използувана една осемвходова схема
1ЛБ552 (напълно аналогична по действие е и схемата МН7430)
2.3.3. Формиране на изпитателните сигиали за вертикални
и хоризонтални линии „решетъчио поле*, „точково
поле4 и „шахматно поле"
Изходните сигнали трябва да имат положителна поляриост, ка'
то сигнал 1 съответствува на ниво бяло върху екрана на теле"
визора.
Сигналите за хоризонтални и вертикални линии, разгледани в
предните две точки, имат отрицателен поляритет.
В този раздел ще се синтезира схемною решение на смесителя
иа базата на превключвателните функции за различните видове
сигнали.
а. Сигнал за вертикални линии:
Увл — Quax [вл]*
Изпълнява се от един логически елемент НЕ (J7E3l).
б. Сигнал за хоризонтални линии:
Ухл — Q BSX [хл ].
Изпълнява се чрез един елемент НЕ (ЛЕ26).
в. Сигнал за „решетъчио поле":
Урп — Qhsx [вл] 4“ Qhbx [хч] Qh3X [вл] • Qbbx [хл].
Внжда се, че сигналите за „решетъчно поле4 се формират на ба-
зата на сигналите за вертикални и хоризонтални линии. Смесите-
лят се изпълнява с един двувходов елемент И—НЕ (ЛЕаа).
г. Сигналн за изпълнителна таблица тип „точково поле":
Превключвателната функция има вида
У в = Qhbx [хя] "Ь QaSK I i.-’i] “Ухл -Увл-
За реализиране на горната функция с TTL елементи е удобно тя
да се представи във вида
/тп —Ухл-У вл—ух.л «увл •
Горвата функция се реализира много удобно чрез два логичес-
ки елемеита — единият И—НЕ (ЛЕ-л) и другият НЕ (ЛЕЮ').
134
На фиг. 5.19 е показана схемата за формиране на сигналите за
изпитателннте таблицн—вертнкални линии, хоризонталнн лииин,
„решетъчно поле“ и „точково поле“.
Схемата за получаване на сигнала „шахматно поле" е малко
ло-сложна. Тя е показана на фиг. 5.20.
Тригерите Т12 и Ти делят честотата иа сигналите „вертнкални"
и „хоризонталнн” линии на две, така че квадратнте на шахматно-
то поле да бъдат два пъти по-широки от квадратите на решетката.
Действието на схемата е следното. Снгналът „вертнкални ли*
«ии“ се подава на тактовия вход на тригера Tpi2. На изхода
135
му се получава сигнал с двойно по-ииска честота. Този сигнал се
подава на входа на трнгера 7р13. Ако липсваха елементнте ЛЕЛ*
и ЛЕ** на изхода на този тригер теше да се получи сигнал,
конто върху екрана иа телевизиониня приемник ще даде редува-
щи се вертнкални черио-бели ивици. При наличие на ЛЕ^ и JIESi
тригерът Тр1& определи от какво начал но състояние (0 или I) да
започне тригерът Трк. Тази смяна иа началните състояиия с чес-
тота, двойно по-ииска от тази на хоризонталните линии, се из-
вършва От сигнал, получен от тригера 7ри.
2.3.4. Формиране иа сигнала „яркостям градации **
Яркостният сигнал съвпада с избраната последователност на
цветовите ивици (бял, мсьлт, сияьозелеи, виолетов, червей, син и
черен). Яркостният сигнал създава вертикалнн ивнци, чиято яр-
кост намалява по дължината на реда.
Поради фактв, че снгналът „яркости градации** почти съвпада
Фиг. 5.21
със сигнала „цветови ивици". тяхното формиране те се разглеж.
да одновременно.
Формираието на сигнала „яркостни градации* (fr) и сигналите
5, /? и О се осътествява чрез един триразреден синхронен брояч
изпълнен с три /Л"-тригера (1ТК551 или SN 7472)—фиг. 5.21.
Използуваието на синхронен брояч се малага, заЩото при не-
го превключването на трите тригера се осъществява едновремен-
ио. Това гарантира много добро премннаване от едно ииво в друго.
В изходио състояние иа брояча (ООО) вторият и третнят тригер
Имат забрана за превключване (на J- и /С-вход има О). Първнят им-
пулс обръща първия тригер в състояние Qt — l. Това води до по-
даване на разрешаващ© ниве 1 на /^входовете на вторая тригер.
При постъпване на втори импулс, първнят и вторият се прев-
ключват (010). След третия импулс броячът се установява в съ-
стояиие (110), което съответствува на разрешение на //^-входовете
на третия тригер. Чгтвъртият импулс превключва и трите триге-
ра и т. и.
При осмия импулс броячът се нулира. В същото време иа 7?-
входовете на тригерите постъпва забраняващ нмпулс, имащ про
Дължителността на гасящите импулси по редове.
Така получената импулсна поредица е обратна по фаза иа тази,
конто е необходима за получаване на яркостния н цветоразиостии-
те сигналя. Нмпулсите може да се вземат От изходите Q с не-
обходимата фаза. Обаче при използуваните мггсгрелни схеми
SN 7472 е иевъзможно непосредственото им свързванс към мат-
137
рицата. Затова общият изход се взема от Q-изходите иа брояча
чрез инвертори. За целта се използуват четиривходовите И-НЕ на
интсгралната схема К1ЛБ556, притежаваща коефициент на нато-
варване 30.
Диодите Д7> Д8 и Д9 се използуват за предотвратяваие влия-
нието на паралелио свързаните нзходи.
Действнето на схемата се илюстрира от вида на сигналите на
отделните нзходн (фиг. 5.22).
2.3.5. Формиране на цветоразностните сигиали
На фиг. 5.23 е дадена пълната принципна схема иа устройството
за формиране и усилване иа яркостиия сигналн цветоразностните
сигиали.
Усилвателите на цветоразностните сигнали, както и емитерннте
повторители след тях са еднотипни.
Сигналы EY след формиращото стъпало за яркостнм градации
еа усилва от транзистора Тч. Този усилвател е синтезиран по
схема с общ емитер. Той трябва да усилва честотна дейта, не-
широка от 6 MHz. Построен е с българския силициев планарно-
епитаксналеи високочестотен транзистор 2Т3604, който се харак-
теризуя с малко време на превключваие (по-малко от 3 ns), мал-
ки паразитни капацигети и голяма стабилност на параметрите в
щирок температурен интервал. В посочената схема обаче с успех
.Шрке да се използува и транзнсторът КТ313А (съветско произ-
водство).
Осиовното изискване към усилвателя е да не изкривява форма-
та на усиления сигнал. Това На практиката означава усилвателят
да има минимални фазови и честотни изкривявания.
В случая се използува схема ОЕ порадн значителния коефициент
на усилване по ток и напрежение.
Най-удобна в сравнение с останалите схеми на честотна корек-
цИя е схемата’ с отрицателна обратна връзка във веригата на
ем итера. Тази обратна връзка (въведена чрез резистора /?80) раз-
1дйрява честотната лента, рязк^увеличава входного съпротивле-
л нс за ниски и средни честоти и осигурява температурна стаби-
лизация на режима.
За да се получи широка честотна лента, в схемата на усилва-
телм е използуван сравннтелно
-Иискоомен колекторен резис-
тор - - 2 kfi.
Снгналът се подава към ма-
трицата на цветоразиостиите
•сигиали чрез емитерния повто-
рится Т3.
I (веторазностиите сигналя Ед_у
й Ев_у се получават чрез су-
ллиране на яркостння сигнал (с
обратна фаза) и сигналите Ед
нли съответно Ев съгласно
уравненията
Er—y= Ед Еу,
Ев_ у=Ев Еу.
Схемата на матрицата е по-
казана иа фиг. 5.24.
При експеримеитирането на схемата се установи, че размахът
ЭДа сигналите н В е 4,4 V, а на сигнала на яркостння канал — 4 V.
За да се получи изравняване иа сигнала, последователи© на гк и
се включва полупроменлив резистор със стойност 5 кй.
г.
Фиг. 5.21
139
Получените ст изхода на матрицата сигналя се усилват от
усилватели, конто са напълно аиалогични на разгледания. Допъл-
нително усилване се налага по две причини: а) получаване иа
необходимата фаза на сигнала. От изхода на усилвателя сигналът
се подава към контролните точки на телевизионния приемник.
2.3.6. Смесител] за формнраие на пълния телевизноиен
^сигнал
Смесителят служи да^формнра пълния телевизноиен мзпитателеи
сигнал от подадеинте му редови гасящи импулси, редови синхро-
низиращи импулси, кадровн гасящи, кадрови синхронизиращи нм-
пулсн и излнтателни сигналя.
На фиг. 5.25 е показана схемата иа смесителя. Чрез двувхо-
довия елемент И—НЕ (ЛЕзв) се получава смесваие на редовите
сиихроннзиращи импулси по редове. Сместа от редовн и кадрови
гасящи импулсн се получава от тривходовия елемент Й-НЕ (ЛЕЗН).
Пълният телевнзионен изпитателен сигнал (ПТИС) се получава
Фиг. 5.25
върху резистора /?м. Необходимого съотиошение иа ннвата на отдел-
яйте сигнали според OIRT се получава чрез резисторите и /?20.
Получаването на видеосигнал с две полярности се реализира
чрез транзистор? Тг в схемата иа усилвател с разделен товар.
2.3.7. Синтезиране схемата на високочестотния блок
Внсокочестотен генератор
Г нераторът служи за получаване на междинна честота 38 MHz
и съответните честоти за телевизионните каиали в I, ЩиШтеле-
епзионии обхвати.
Фиг. 5.26
Високочестотиият генератор може да се изпълии по две схеми:
с обща база и с общ емитер. В разглеждаиия уред е избрана
схема иа генератор с обща база (фиг. 5.26). Основного предимст-
во на тази схема е, че се осигурява почти еднаква амплитуда за
честотите от посочените обхвати.
Геиераторът е изпълнеи по триточкова схема с капацитивен де-
лйтел. Такава схема позволява геиерираната честота да се измени
Jrbc смяиата иа една бобина, което става чрез барабанеи прев-
<лючвател.
Обратната връзка се реализира от капацитнвния делител, включ-
ващ кондензатора С80 и паразитния капацитет емитер—база.
Базата на транзистора се заземява чрез кондензатора Ра-
<5отният режим иа транзистора се осигурява от резисторите Ре2,
и ^?Б4-
Схемата с обща база осигурява най-голяма стабилност на ам-
плитудата и честотата на генерираните трептения в целия че-
стетен обхват.
Високочестотиият блок е моитирав в канален превключвател от
<5арабанеи тип. По принцип може да се използуват канални пре-
включнатели за вески телевизиоиен приемник. Предвидели са де-
141
сет отделки бобини за телевизиоиннте каиали от III до ХП. С от-
делиа бобина се промеия междиината честота (38 MHz).
Стойностите на бобините за вески телевизноиен канал са, как-
то следва: £3~440пН, £<=370пН. £5 —310пН» £в—88 пН. £7 =
- 78пН, Lh 72пН, £р=66пН, £1с=59пН, £„ 54 пН, £1S ^0 ill L
При ирактнческата реализация се препоръчва тези стойкости на
бобините да бъдат измереии на Q-метър при съогветните често-
ти. Ако радиолюбителите не разполагат с този прецизен уред,
препоръчва се тези бобики да бъдат навити на тяло с днаметър
4 пип. като за отделяйте каиали броят на навивките е съответпо:
Ill 17 нав., IV—15 иав, V—14 пав., VI—Клав., VIII— 9 нав,
VHI—8 нав., IX—6 иав., X—5 нав., X—4 нав., XII—3 нав.
Бобината за междинпа честота има стойност 1,6 pH- Тя се на-
вива на сърцевина със сыция диаметър. Броят иа навивките за та-
зи бобина е 22. Всички бобини са нагити с проводник ПЕЛ 451 mm.
Високочестотният блок е разделен иа дв части. В едната част
е поместен барабанът с осцилаторните бобини, а в другата част
е монти*»ан високочестотният модулатор. Той е монтиран иа от-
делка платка № 6.
Настройваието на отделяйте каиали става чрез месингова сър-
цевина за всяка бобина.
2.3.8. Сломагателии генераторн
Генератор I kHz
Схемата, показана на фиг. 5.27, се съетои от £С-генератор и
усилвател, изпълнеи с транзисторите £s, £J€I и ТХ1 (2Т3604).
Генераторът е изпълнен по схема с индуктивна обратна връз-
ка. По принцип този генератор може да бъде реализираи по схе-
ма с фязовъртящи групп от /?С-тнп, включени в положителната
обратна връзка, или с двоен Т'-мост. включен в дорицателиа об-
ратна връзка. Нзбраната схема има голима стабилност на често-
тата и постоянство на изкодната амплитуда. Трансформаторът за
обратна връзка е от радиоприемник „Ехо“ (иЗходен трансформа-
тор). За обратна връзка се използува вторнчвата намотка на транс-
форматора. Получената обратна връзка е доста силна, което на-
лага да се използува в схемата резисторът /?Б8. Неговата стоЙ-
иост се определя експериментално с оглед на минимални ие.^и-
иейни изкрнвявания. В случая /?58^150 У
За да се отстрани влиянието на следващото стъпало върху ре-
жима на генератора, избира се кондензатор с no-малка стойност
(Сзб=0,47 pF). Допълнително за намаляване иа влнянието между
двете стъпала се включва резисторът /?60. Намаляването на ам-
плитудата иа нзходния сигнал е иезиачително.
Посредством усилвателя, изпълнеи с транзисторите Т1о и Ти>
Фгг. 5.27
се получава предварително усилване на нискочестотния сигнал
жойто се подава.към обгция усилвател и модулаторнте.
С резистора Р, се подбира нивото на сигнала на общия усил-
вател (вж. фиг. 5.31). -Това ниво на изход 1 трябва да бъде 2V
при максималио положение на потеициометъра (чавъртян в край-
не дясно положение).
Генератор на 468 kHz
Този генератор е предназначен за проверка и настройка на ра
днопрнемиици. Тъй като разглежданият уред е за любителски
цели, за да се получи удобство при използуване иа уреда r радио-
любителската практика, беше предвиден и генератор 468 kHz. В
печатната платка иа останалите геиератори са включеии и елемеи-
тите на този генератор. Той може да се нзползува като отделен
уред за настройка на радиоприемници.
Посочената схема на фиг. 5.28 се състои от LC-генератор, усил-
яател-буфер и емитерен повторител. Всички стъпала са изпълиени
с транзисторите 2Т3604 (Т12, Т1Я, Тм).
Генераторът е построен по капацитивна триточкова схема. Треп-
тящият кръг е евързан в базата на Т12. Капацитиввият делител,
включен в положителиа обратна връзка, е изпълнеи с конденза-
торите С41 и С4а. Транзисторът Т12 е евързаи в схема с общ ко-
лектор.
Резонансният усилвател работи в режим клас А. Трептящият
кръг, включен в колекторната верига, е настроен на честота
143
-466,5 kHz. Това осигурява еднакво пиво на изхода за честотите
465 и 468 kHz. За по-висока честотна стабилност прехвърлящият
кондеизатор С43 е избран с малка стойност (C18eS pF). Модули’
ращото напрежение с честота 1 kHz се подава през Т?72 и С44
Фиг- 5.28
към базата на транзистора Т13. При подбрания режим, показан на
схемата, се получава амплитудна модулация 30%- Чрез подбор на
/?78 и Qo се иагласява макснмалното ниво на изхода да бъде I V.
Генераторът се настройва на отделяйте честота — 465 kHz или
468 kHz, с магнитната сърцевина на бобината.
Бобините £х и £3 са иавити на тела от полистирол с диаметър
5 пип. Използувани са настройващи сърцевини от типа „Манифер-
320“ и феритни чашки с диаметър 10,5 mm и височина 9 mm.
Иидуктивиостите на бобините и £2 са равии—-145 pH. Бро-
ят на иавивкнте при посочените сърцевини и феритни чашки е
•и/=95 навивки с проводник литцевдрат 7X0,05 mm.
Генератор на 6,5 MHz
С този генератор се изследва и настройва звуковият канал на
телевизиониия приемник.
О^иовните блокове иа този генератор са: честотио модулираи
£С-генератор, буферен услилвател и емитереи повторител. Всич-
ки стъпала се реализирани с транзистора 2Т3604 (Т1б, Г1в и Г17).
Използувава е капацитивна триточкова схема (фиг. 5.29).
Основиата честота иа генератора се определи от бобината £в,
ковдензаториге СбЯ, См, СЪ1 и капацитета на варикапа #1а. Чрез
варикапа се осъществява честотната модулация. Използува се ва-
рикапът Д902.
За да се получи равномерно изменение иа честотата в зависи-
мост от иэменеиието на амплитудата ва нискочестотния сигнал,
работната точка е избрана в горната част на характеристиката
(фиг. 5.30). Фиксиращо иапрежеиие 4 V се получава чрез делителя
иа напрежение /?7в и То се подава към варикапа чрез резис-
Фиг. 5.29
тора Rs0, конто не позволява капа-
цнтстът на кондензатора СБ2 да се
включи към трептящия кръг.
Тъй като варикапът е високоомеп
товар, както за мояулиращия сигнал
ЙН2, така и за постоянен ток
(Породи обратного му включване),
резисторите /?ео н са високоомии
(220 кЙ). Това осигурява разделяне
Нф ннсокочестотннте вериги (трептя-
щия кръг) от иискочестотиите (ве-
рргата за предиапрежеиие и верига-
та на модулиращия сигнал).
За добрата честотна стабилност
на генератора доприяася стабилизи-
раното захранване иа схемата пода-
деио към делителя (чрез Д13). Връз-
ката с усилвателя отсъщите съоб-
Фнг. 5.30
ражения е избрана слаба. Тя е осъ-
Ществена посредством кондензатора Сб8, който е избран с мал-
ка стойност (2 pF).
Усилвителят е от резонансен тип. Работи в режим клас А с
трептящ кръг в колекториита [верига*(£4С60) Бобината има стой-
*0 Илиолюбителсан уредн---
145
ноет 3,9 pH. Навита е върху тяло от полистирол с диаметър 7 mm.
Броят на иавивките е 15 с проводник литцевдрат 7X0,05 mm.
Използувава е сърцевииа за настройка от типа „Манифер-320“.
Чрез подбор на емигерния резистор /?м и прехвърлящня кои-
деизатор Св1 се регулира макснмалното пиво иа изхода да бъ-
де 1 V.
Филтърът, изпълнен с елементнте CliS, и Др2, свежда пул-
•сациите Да захранващото напрежение до необходимия минимум.
От друга страна, той осигурява високочестотиа развръзка. За дро-
сел може да се използува бобина от междиниочестотен филтър
иа радиоприемник.
£.3.9. Общ усилвател на гедераторите
Общият усилвател (фиг. 5.31) усилва сигналите с честоти
1 kHz, 468 kHz. 6,5 MHz и изпитателиия видеосигнал. То0 е|Ши-
роколеитов. Това е постигиато чрез нзползуваие на транзистори с
висока гранична честота и галванична връзка между тях (Г1Й—
2Т3607 в 2Т6551).
С цел да се избегие влиянието на паразитната иидуктивност на
електролитните коидеизатори Сев и Go (100 pF), те <* шуитират
с кондензаторите и Сп (33 nF).
С подбор иа резистора постояинотоковивг режим иа усил-
вателя е нагласен така, че „изрязването“ иа подавания синусоида-
лен сигнал (I kHz) ще бъде симетрично и за двата полупериода.
Максималната неизкривена синусоида отговаря иа сигнал с пиво,
не по-високо от 3,2 Уеф.
С огдед иа известен запас по отношение на нелинейните'изкри-
вявання иа изходшгге нива, мапреженията на входа са подбрани
така, че иа изхода да се получи за 1 kHz—2 V, за 468 kHz—
1 V, за 6,5 MHz—1 V и за видеосигнала-—3 V.
В усилвателя е въведена отрицателна обратна връзка по ток в
емитера на Z18. Температурио схемата е стабилизираиа с постоян-
яотоковата отрицателна обратна връзка чрез резистора /?w. По
съхцата верига се осъществява и ООВ по иапрежеиие.
Чрез резистора се запазва известна равномерност на вход-
ното съпротивление иа усилвателн за широким честотен обхват на
усилваиите от него сигнали.
2.3.10. Модулатор
Модулаторът (фиг. 5.32) е реалнзиран с транзисторите Г20, Г21
и Z22.
Траизисторът Z2e (2Т3604) работи като широколентов усилва-
тел в схема със заземена база. Коефициентът на усилване е око-
ло 10 пъти. Преходът ко лектор — емитер на (AF106) участ-
вува като променливо съпротивление в емитерната верига на Т2Я.
Динамичного съпротивление на този преход се измени както при
Ъ'згсд?
Фиг. 5.32
подаваие на сигнал с честота 6,5 MHz в базата иа Г21, така и
при модуляция с видеосигнал в емитерната верига на 720. По то-
зи начин се получава модулирането на високочестотния сигнал.
Общото съпротивление иа последователно свързаиите резисто-
147
рн 7?100 н /?1Сц трябва да бъде около 1,5 kQ. С техния подбор се
постнга дьлбэчина на модуляция на ВЧ сигнал с видеосигнала
около 50%' При това потенциометърът Pt (фиг. 5.31) трябва да
бъде в положение, отговарящо иа максимално ииво иа видеосиг-
нала.
Дълбочината на модулацията от сигнала с честота 6,5 MHz се
подбира в граничите 10-^15% чрез кондензатора Се8.
Модулиращата честота .6,5 MHz се подава иа базата иа Г21
чрез групата С76, C7S, £Б, Сет. Серийният кръг £Б, С7б се настрой-
ва на честотата 6,5 MHz. Стойностите иа Сте н са подбрЯии
така, че заедио с £Б н нейиия собствен капацитет образуват ви-
сокочестотеи П-филтър. По този начин в схемата са взети мерки
за пълна развръзка на модулиращите сигнала с висока честота.
Транзисторы TS2 работа като усилвател по схема с обща база.
Базовата верига е заземена по променлив ток за целия обхват на
модулиращите сигнали. Внсокочестртният сигнал се подава в еми-
терната верига на За товар иа усилвателя служи настроеиият
на съответеи канал трептящ кръг £в, Св6, като £в, и £7 образуват съг-
ласуващ трансформатор. Изходният сигнал се взема чрез конден-
затор Себ (с високо работно иапрежеиие — 500 V), което позволн-
ва подаване на сигнала в точки на телевизионния приемник, къ-
дето има висок потенциал.
Не са взети мерки за подтискаие на едната страничиа честотиа
леита по следиите съображения:
1. Еквивалеитното товарио сълротивленне при транзисторите по
правило е с малка стойност, поряди което се очакват затруднения
при съгласуване с филтъра за подтискане.
2. Този филтър ще причинява затихване, което е съизмеримо с
необходимата полезна мощиост.
2-3.11. Токозахраиващ блок
Особеносггш при токозахранващия блок
- Токозахранването е важна част от устройството. Трябва да се
каже, че обикновено токът, конто се консумира от схема, построе-
на с TTL-елементи, е по-голям, отколкото токът иа схема, пост-
роена с дискретни елементи (транзистори). При проектирането на
токоизправителите се приема коисумацията иа един елемент от се-
рията 74(551)—5 mA. При тригерите коисумацията е по-голяма—
до 20 mA.
Токоизпоавителят трябва да дава +5 V стабилиэнрано напре-
жение, като позволените отклонения са ±5%. Пулсациите на из-
правеиото напрежение трябва да бъдат не повече от 10 mV.
Необходимо е на всяка печатна платка непосредствено до съе-
диинтелн да се включи електролитеи кондензатор с капацитет 5
Фиг. 5.33
до 10 pF за отстраняване иа иискочестотинте смущаващи сигналя,
премииаващи през захранваието. Не се допуска от токонзправи-
теля иа интегралните схеми да се захраиват други устройства или
схеми. Добро предпазване от проникване на взаимни смущения се
получава, ако отделяйте функциоиални възли на устройството се
вахранват от отделни токоизправителн. В този случай общият про-
водник на всеки токонзправител се съедииява със съответиия
проводник на схемата, като съединяването на всички общи про-
водница с общото заземяваие трябва да стане в една точка.
Схема на токозахранващото стъпало
Токозахранващото стъпало служи да изработи две стабнлизи-
рани постоянни напрежения 4-5 V, 4-12 V, нестабилизирано +150 V
р промеиливо 2 V (фиг. 5.33).
Стабнлизираинят токонзправител за 4-5 V служи за захранване
на генератор на телевизиониите изпитателни сигнали. Този генера-
тор е построен изцяло на TTL-интегрални схемн.
СтабилизираниЯт токонзправител за +12 V служи за захранваие
на всички остаиалн стъпала, като за намаляваие влиянието
149
между тях се използуват £С-развързващи филтри.
Цвете стабнлизираии иапрежеиия 4-5 и 4-12 V биха моши да
се получат от два стабилизатора с един общ токоизправител, ио
от енергинии съображения се използуват две отделни намотки на
трансформатора съответио с два токоизправителя. Известно е, че
стабилизаторите работят в най-благопринтеи режим, когато £/иест
е 20=30% по-високо от £/ст, т- е. разсейваната мощност в колек-
торите на регулиращнте транзисторы е мииималиа. Ако двата ста-
билизатора ползуват общ токоизправител, разсеяната мощиост в
колектора на регулиращия транзистор за 4-5 V ще бъде много
голяма, което от своя страна ще доведе до използуване на голям
радиатор.
Променливотоковото напрежение —2 V/50 Hz е необходимо за
работата на синхрогенератора.
Напрежението -Ь150 V е необходимо за лампите за индикация на
канала.
Стабилизираният токоизправител -(СТ1) захранва 24 ивтегрални
схеми, който съдържат 48 логически елемеита И-НЕ и 18 триге-
ра. Ако се приеме оригнтировъчно, че един елемент И-НЕ Коису-
мира 5 mA, а един тригер 20 mA. получава се, че стабилизаторы
за 4-5 V трябва да бъде оразмерен за следния Ток:
А *= 48.54-18 - 20—600 mA.
Стабилизираният токоизправител за 4-12V трябва да дава ток
4^60 гпА.
Двата стабилизатора са еднотипии, изпълнени по компенсационна
схема.
За регулнращи транзистори са използувани Г25 и r2R(AD303)'
Напреженията UBE са от порядъка иа десети от волта, така че
може да се каже, че t/CT^t7on-
Опориите напрежение се получават от ценеровите диоди КС 156
(<4t.=5,6V) и ДЙ13 (l/CT,= I3V).
За точного нагласяване на.желаиага стойност иа t/CT,=5 V и
£4т,= 12 V, са предвидени полуиромеиливите резистори /?109 н /?108>
чрез конто се получава регулируемо опорно напрежение.
Чрез транзисторнте TVi и и резнсторите /?110 и /?П1 е осъ-
ществена елеюгронна защита против претоварваие и късо съеди-
нение.
Товариият ток премииава пргз резистора Полученото вър-
ху него напрежение е и=1г . R1W=UBE(TS3).
Стойиостта на /?110 —0,3 Й се избира така, че при стойност иа
тока, по-голяма от 600 mA, транзнсторът започва да се от-
пущва, а при 7j =800 mA транзнсторът е напълно отпушеи н шун-
ijipa цеиеровия диод. Това води до запушване ва Г24 и 7*Я6. Дейст-
вие™ на защитата на другия стабилизатор е аналогично.
Пълната принципна схема на уреда е дадена като приложение III.
ЬЖ ПРАКТИЧЕСКО ИЗПЪЛНЕНИЕ
Синхрогенератор
Синхрогенераторът е монтиран иа отделив платка (№ 1). Печат-
ната платка е нзпълиеиа на двустранно фолиран стъклогекстолит
Графичният оригинал на печатиата платка е показан иа фнг. 5.34
Платка М1
Фнг. 5.31 а
151
На фиг. 5.34а са показами проводниците иа платката от едната
страна, а на фиг. 5.345—от обратната страна. Печатната платка
е дадена в мащаб 1:1.
Проводпиците от едната страна на платката са удебелени, за да
може тя да се поставя в специален куплунг. Препоръчва се при
Фиг. 5.34 б
възможноет в ратиолюбителско изпълиение те да бъдат калайди-
сани. На фиг. 5.35 е показано разположението на елементите вър-
ху печатната платка. Отделяйте елементи са съответно номерира-
ни, като номсрацията отговаря на номерацията, поставена на пъл-
ната принцип ]а схема. На фигурата са оэначени изводите на пе-
чатиата платка. Изводите I, 3, 4, 6 и 9 са за Эахранване на плат-
ката. Към тези изводи се подава стабилизирано напрежение със
стойност 5 V Към извод 2 се подава напрежение със стойност
2 V/50 Hz. То се подава към тригера иа Шмит за формиране иа
152
правоъгълни импулси с честота 50 Hz. От извод 5 се вземат кад-
рови гасящи импулси (КГИ). Редовнте гасящи импулси (РГИ) са
изведени на клемите 8 и 10.
о 0 oR.t Ci
о ооооооо
Е ИС* I
«нн°
=Т=С7
oggQOooo
fncTd
ООООООО о
о-
Р ИСз |
00 ооооо о
Л‘
О OQOOOOо
Ь ИСг I
00000000
R.
---1|--R®
o-C3-oR8 о-^Э-о 00600006
«□"OR,» Ra° I ИСГ~~3
о-Ц-0^ о q? ОООООООО
СиЯ^Л4
-о ОООООООО
Rtf | ИСг d
-оС« ОООООООО
О eR,o
о obooooo
h ис< |
0000900
<№-or;
<h=h>r;° rm'
о-Г"т—od ' о
•НВ» Or.
Ь/ Л
Asoooooooo &
ГЙС/ LJ
оооооооо
f Illi
1 - +
2 - 50 Hz
3- —
4- 4-
5- КГИ
6
7-CCC
8-РГИ-2
9- +
10-РГИ-1

ПЛАТКА №1
Фиг. 5.35
Генератор за телевизионни изпитателни сигнала
Генераторът на телевизионни изпитателни сигнали също е мои-
тиран на отделка платка — №2. Тя е изработена от двустранно
фолиран стъклотекстолит. На фиг. 5.36 е показан графичният ори-
гинал на печатната платка. Както и при печатната платка № 1, за
да се закрепи платката към специалния куплунг, от едната стра-
на яечатиитс проводница са уширени. Разликата спрямо платка
153
ссоо^ооо ooooogoo ^QOyOy фоЬв^ОСО т ^«РРрооо ЦфОСООО ос
! coo&oo'i&i О СОООcoo с оуРебро
1 oooooyoo ОСОООООС ^оосЪооо
] OO^ODO^O Сооо&Аос о^оооро—
1 | ^00^^00 "То^вОООО D Q Q Q Г* о° 1 0 о L» •
1 oooloyo о 0000000^ СООООООО
1 Xooc^boojJ П VKoooooooо ^Ь6ооооо_
Платка М2
Фиг. 5.36
№ 1 е, че изводите са иаправени от двете страни на платката.
Разположението иа елемеитите е показано на фиг. 5.37.
платка N* 2
Су дара ft G& 0-0 О ООО flfl
ис «я q I ИС<5 q
00000000 COООО 000
OQ O9Q9C О С ООООООО <
|ис« d | ИС Л | ИС« 3
ос особое ОООООООО ОООООООО
СОСОР99g с >9000000 с
| ис« q I ис* 1

С СО О ОС QQ < >0000000 с
1 1 1 ИС/7 q QOQQOQ^
ОООРОООО tfooooooo ООО Вбооо
1ЯГ.ППГ1ПППГ' r-irt г-] J-) J-] гпг^Р
1 1' 1! '1 !1 ' I 1 1,1
||Л И'н' 1 li 11 11 11 1 । 111
1и iIihhiIiiiHi J .ll il I.J 1 1 HI 1 кр
12345Б7В9 10 11 12 13 14 15 16 17 18
1 UJQX- 7 KA. 13 В.Л.
2 хач. 6 РГИ-1 U х.л.
ч
3 - 9 Х.Ч. 15 4-
4 Х.А. IQ КГН 16 реш.

5 ^17 11 - 17 РГИ-?
6 + 12 ТОЧ. 18 +
Фиг. 5.37
Гб5
сюоооаоАо
омооооо
Платку М3
Фиг. 5.38
t |латката се захранва чрез клемите 3, 6, 11, 15 и 18. От- клема
1 се вземат сигналите за шахматного поле, от клема 4—сигна-
лите за хоризонталните ивици, от клема 13—сигналите за верти-
кални линии.
Генератор за цветовй сигнали и смесшпел
Генераторы за цветови сигнали и смесителят са мднтПрани на
платка № 3, графичният оригинал на конто е показан иа фиг. 5.38.
1 3-К 7 РГИ 13 ссс
2Еб в — 14 ТИС-
ЗЕС 15 ТИС*
4 + ютвх 16 изх.мод.
5 изп.сивн И РГИ 17 изход 1
6КГИ 12 Еу 10 у-л Вход 19 4-
ПЛАТКА. ЯЗ
Фиг. 5.39
Тя е изработена от двустранно фолнран стъклотекстолит. Монта-
Ксът на отделните елементи е показан иа фиг. 5.39. Всички еле-
157
ментм са монтирани от едната страна на платката. Изводите са
показани на същата фигура.
Практически изпълнение на генграторите ! kHz9 468 kHz9
6J5 kHz
Печатната платка № 4 е мзработена от едиострайво фолиран
гетияакс сразмери 90 у 90 ram. Тя се закрепвакъм общото шасн
Плот ко
Фиг. 5.40
на уреда чрез куплунг. За целта при изработваието^на платката
са предвидени закрепващи пътечки—„щифтове*. На фиг. 5.40 е
Has Rtf AaR«R» См R*» R«
123456 789 10
1 ♦ бл. 6.5 MHz 6 кбм преЬкл.1 kHz
2 кЪм преЬкл. 65 MHz 7 ♦ бл. 1kHz
3 ком жсдулир 6.5MHz 8 * бл. 468 kHz
9 ком npebkA.468kHz
5 1kHz 10-
ПЛАТКА гад
Фиг. 5.41
169
показан графичннят оригинал иа платката, а на фиг. 5.41 —«ер-
визната схема. Всичкн елементи, монтирани на платката, се нами-
рат на пазара. От куплуига сигналите от генераторнте се пода-
ват към общия усилвател чрез галетен превключвател, който е с
Платно fj 5
Фиг. 5-42
три секции и осем положения. Чрез галетния превключвател се
комутират и захраиващите иапрежения.
Общият усилвател е изпълнен на отделка платка. Тя хе е по-
казана в общата документация на уреда.
На платка № 5 е монтиран високочестотният модулатор. Плат-
ката е поместеиа н превключвателя на телевизионните капали
(фиг. 5.42).
Практимеско изпълнение на токозахранлащия блок
а. Трансформатор
— Сечение иа магнитопровода =5,2 сш2.
—Магиитопровод— от Ш-образни ламели III 20x26 от топло-
валцувана стомана э42 с дебелина 0,5 шш,
Напреженията на отделимте намотки са:
L\=220 V; t/2=6»5 V; £/s=14 V; L/4=2 V; L76=150 V.
Брой на laemkine П(МВЦД1НЦ
Wj~1600 иав. w2=2x45 „ w3—100 w4=15 . w5—1100 , dj O.l mm d|ll3=D,125 mm 42=0,51 mm d2|13=0,56 ram 4з=0,20 mm 4&1S=OJ23 mm Л4 О.1 mm Л411в =0,125 ram <%=0,l ram dfiH3 =0,125 mm
При всички намотки се използува проводник от типа ПЕЛ.
б. Стабнлизатори
— Коефициент на стабилност, но-голям от 200;
.4 Рммолюбнтслеки урсди . -.
Фиг. 5.43
161
—Изходно съпротивление, по-малко от'0,1 Q;
—Пулсации на изходното напрежение с честота 100 Hz, по-
малки от 10 mV.
ПЛАТКА Нб
Фиг. 5.44
Печатната платка на стабилизаторите на напрежение е показа-
ни на фиг. 5.43. На фиг. 5.44 е показано разположението на еле-
ыеитите нърху печатната платка.
55. ОБЩО КОНСТРУКТИВНО ОФОРМЛЕНИЕ НА УРЕДА
Уредът е оформен във вид на кутия с размери 280X180X110 mm.
Лицевата плоча е показана на фиг. 5.45, Към нея е монтиран
регулаторът за изходно ниво Р1, включен в общия усилвател
(нзход 1). Чрез галетен превключвател (771-Д,/72-Д, ПЗ-А и /74-Д>
за вида иа работа на общата принципна схема се превключнат въз-
можните състояния за измерване с уреда. Чрез него се сменят сигна-
лите 1 kHz, 468 kHz, 6,5 MHz и полярността на всички изпитател-
ни сигнали. С това се съэдават големи удобства при измерваиията.
1
ОсиоВна точа Htz
InoewB. omme'l
Фиг. 5.46
163
С галетен превключвагел с две секции (/71 -Б и ГТ2.-Б) се пре-
включват изпитателните таблици.
Превключваието ня сигналите за отделяйте телевизионни кака-
ли става чрез каналеи превключвател. За индикация на каналите
се използува цифрова лампа, монтираиа в специален прорез иа
лицевата плоча. Високочестотните изходи са изведени на коакси-
ални куплунги. Всички други изходи са изведени на букси.
Платките са разположени върху общото шаси вертикално. Мон-
тирани са в специални куплунги.
Осионната плоча (шаси) е показана на фиг. 5.46. Тя е израбо-
тена от алуминиева ламарина с дебелина 2 mm.
2.6. ИЗПОЛЗУВАНИ ТРАНЗИСТОРИ, ДИОДИ И ИНГЕГРАЛНИ СХЕМИ
Транзистор» Диоди
Г.-г-Г, — 2Т3604 Тв — AF306 — 2Т3604 Г™ и Г!2 —AF306 4 -SFT125 Г,„ Г!в, Т„ — SFT308 Г25, Г,8 —AD303 Д1+А — SFD106 A+Ai — 2Д5607 Ди И Д№ --SFD135 Дю+А, — Д226Б Да —Д902 Да ~ Д814Г
Интегрални схеми
ИС, ИС, (ЛЕ,, ЛЕЯ, ЛЕ3. ЛЕ,) ИСа(ЛЕв, ЛЕВ, ЛЕ„ ЛЕе) PfC^(JlEQt ЛЕХО, ЛЕц, J7£j2) ИСъ(Трь Тр2) ИСЪ(ЛЕ^ ЛЕи, ЛЕ1й, ЛЕК} ИС-ДЛЕП1 ЛЕ^ ЛЕ^ ЛЕЛ0) ИС^{ЛЕ^3 ЛЕцр ЛЕЪ0) //Ce(J7£*3|, JJE^t ЛЕъь ЛЕ^ МСк(Тр3, Тр<} Тре) trpf» нс^(Тр,ь Три) UC\r, ^23» *^^24) МН7460 К1ЛБ553 К1ЛБ553 К1ЛБ553 К1ТК552 К1ЛБ553 К1ЛБ553 К1ЛБ553 К1ЛБ553 К1ТК552 KITK552 К1ТК552 К1ТК552 К1ТК552 К1ЛБ556
ИС1в(ЛЕ5Б) К1ЛБ552
ИСп^ЛЕ^ ЛЕЛ1, ЛЕ$& ЛЕ?<^ К1ЛБ553
MCte^JJEai, ЛЕщ, ЛЕМ) К1ЛБ553
TjPis) KITK552
7/C2o(7pi4, ^jpis) К1ТК552
/ZC31 (JZE^g, ЛЕВ$) К1ЛБ556
йС’ггС^/’п) МН7472
Л/СадСТри) МН7472
*^^зб» *^^8?) К1ЛБ553
165
РАЗДЕЛ ШЕСТИ
ОТРЯЗЪЦИ ОТ ДЪЛГИ ЛИНИИ ЗА РЕЗОНАНСНИ СИСТЕМИ
НА РДДИОЛЮБИТЕЛСКИ УРЕДИ И КОНСТРУКЦИИ
6.1. ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ НА РЕЗОИАНСНИТЕ СИСТЕМИ,
ИЗПОЛЗУВАЩИ ДЪЛГИ ЛИНИИ
Честотният обхват, иа конто излъчват телевизнонпмте генерато-
ри в дециметровите вълни, обхвата ««стотите от 470 MHz до
860 MHz. Използуването на елементи със съсредоточеил индук-
тивности и капацитета в този обхват е свързано [с известии
трудности.
При тези честоти трудно се изработват бобини с малки загуби.
От друга страна, ивдуктивиостга на свързващите провожали на
бобината е съизмерима с иидуктивиостта на самата бобина. В
резоиансните системи се налага да се включват малки капаците-
тн. Те стават съизмерими с моитажните капацитети иа схемата.
Тази особеност прави устройствата иестабилни. Те се самовъз-
буждат и трудно се настройват.
Всички тези медостагьци се избягват при резоиансните систе-
му изпълнени с отрязъци от дълги линии. Може определено да
се каже, че при посочения честотеи обхват е иемислимо да се
конструират ннсокочестотнн устройства без резонансни системи
с отрязъци от линии.
При коиструирането иа измерителям уроди н радиолюбителската
практика все повече се излолзуват резонансни системи от този
тип. Тези елементи са особеио подходящи при коиструирането
иа високочестотиата част на измернтелни уреди в дециметровия
обхват. Те се наложила като резонансни системи иа канални прев-
ключвэтели, конвертсрни приставки, антенни усилватели и др. От-
личават се с голяма простота при изпълнение и настройка и при-
тежават голям Q-фактор при резонанс При настройка те имат голям
коефициент иа препокриване. Проектнраието им обаче е свърза-
но с известии трудности» тъй като се излолзуват сложии изрази,
изискващи дълги начисления и големи теоретични познания от
радиолюбителите.
В този раздел се предлага на радиолюбителите едий графо-
аналитичен метод за проектиране. На базата на основного урав-
нение, определите характеристичного съпротнвлеиие на линията.
са построены графики, от конто могат да се определят осиовните
параметры иа лииията. Графиките са построены за честотите, вли-
защи в IV и V телевизионни обхвати (470-ь860 MHz).
За да се разбере редът иа проектираието, рззгледанн са три
жонкретни примера.
Накрая в изложения материал е показано едно приложение от
отрязък от дълга линия в радиолюбителска конструкция. Това
е конверторна приставка за IV и V телевизионни обхвати. Всич-
ки трудности, конто са налице с използуваието на резонанейи
системы с дълги линии, са евързани с нисоките честоти, при кон-
то се използуват тези елементи.
6.2. ОБЩИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ИЗПОЛЗУВАИЕТО НА ОТРЯЗЪЦИ ОТ
ДЪЛГИ ЛИНИИ КАТО ЕЛЕМЕНТИ НА ИЗМЕРИТЕЛЮ! УРЕДИ
При обикновеиите резонансны системи иидуктивността и капа-
адитегът иа трептящия кръг са определящи факторы за резоиаис-
ната честота. При резонаисните системи с отрязъци от дълги ли-
нии, основните параметры са хараятеристичното съпротивление
и дължината на линията.
Електромагнитнага вълна може да се представи вън вид на
две вълии:
— вълна иа напрежеиието, отговараща на електрнческата енергия;
— вълна иа тока, отговаряща на магнитната енергия.
Количественото съотношенне между тези вълии се определя с
характеристичного съпротивление. То не зависи от дължината
на лииията и е постоянно за всяка точка на веригата
Характеристичного съпротивление иа най-често срещаните иап-
речни сечения на дълги линии, изразеио в зависимост от разме-
рите иа двата проводника, е показано на фиг. 6.1. При всички по-
сечены случаи е прието, че диелектрикът е въздух, където е= 1 и
р*=1. Посочените изразн могат да се използуват н радиолюби-
телската практика. Обикновено се използуват линиц^ при конто
вътрешният проводник е с кръгло сечение, а външиият—с
правоъгълно сечение. Една линия без загуби, която на края е
евързана накъсо, има входна проводимост нула и представлява
паралелен трептящ кръг при геометрична дължнна
/=4-; 3-J-; 5-£-----J=(2«-l)4-3a я=1. 2, 3,...
4 4 4 % * 4 -
167
Сыдата линия има входиа пронодимост безкраиност и пред-
ставлява серией трептящ кръг при геометрична дължина
<=4; 24“; 32—j=« £за "-*•я 3'--
z=wen we^~
d
z^oen %-
z^6oenz,t6~
Фиг. 6.1
Една линия без загуби, която иакрая е отворена, нма входиа
прбводимост безкраиност и представлява сериен трептящ кръг
за дължините
/=3_; 3-^-; 5-|-----4=(2л—1)-^-за л-1, 2, 3,—
Същата линия има входна проводимое? нули и представлява
ъаралелен трептящ кръг за дължините
/=*Г: 24~: 32-------4=И-Т за я=1- z 3--
Чрез параметрите иа такива отрязъци от линии се получават
резонансии явления, конто приличат на явленията в трептящите
кръгове със съередоточеии параметра Тези особеиости на дъл-
гите линии са илюстрирани нафиг. 6.2а.
За резоиансните линии са в сила следните основии правила:
— капацитет» включен в максимума на иапреженнето, или ни-
дуктивност, включена в максимума на тока, скъсяват изисквзния-
та за резонанс на геометричната дължина на линията;
Фиг- 6.2
169
— капацитет, включен в максимума иа тока, или индуктивност,
включена н максимума на напрежеиието, увеличават изискването
за резонанс на геометричната дължина на линията (тя се удължава).
Обратного също е възможно— при постоянна геометрична дъл-
жина на лннията чрез включване на капацитет или индуктивност
да се скъси или удължи електрнческата дължина на лннията.
«С това се променя резонансната честота на трептящия кръг. На
фиг. 6.2 6 са показани различните случаи, когато с включване иа
капацитет или индуктинност се иамэлява действителната дължи-
иа на линията (£д) спрямо електрнческата дължина при 1е=—~_
На фиг. 6.2 в са разглеяанн случайте, когато електрнческата дъл-
экина е
Обикионено за практически реализации на резонанснн системи
за каналнн превключватели в телевизнонни приемници в децимет-
ровия обхват представляват интерес случайте на изменяне на
електрнческата дължина на лннията с включването на капацитет
6.3. ПРОЕКТПРАНЕ НА РЕЗОНАНСНА ЛИНИЯ, НАТОВАРЕНА НА ВХОДА
С КАПАЦИТЕТ И НА ИЗХОДА ДАДЕНА НАКЪСО
Както се спомена, това е иай-често срещаният случай в радно-
любнтелската практика. По принцип общата дължина на линията
може да бъде -j- и — .От конструктивни съображеиия почти
вииаги се предпочита резонансна линия с дължина Разглеж-
дамата в настоящий раздел методика ще се отпася за такава ли-
ния. Принципиата схема на линнята с включения на входа конден-
затор е показана иафиг. 6.3.
На базата иа телеграфиите уравнения за хомогеннн линии мо-
же дн се определи характеристичного съпротивление иа линията
€ израза
Z~ -CtE v„ •
където
Z e характеристичного съпротивление на лииията;
I — дължииата на линията за определяие честотата /0;
fo — резйнансната честота;
С—стойиостта на капацитета, включен в иачалото иа линията;
vo—скоростта на разпространие на електромагнитнатя енергия.
В радиолюбителската практика обикновено се работи с линии
с въз душна изолационна среда. При е-1 и р=1 скоростта на
разпростраиение на електромагнитната еиергия е v0= 3 000000 km/s.
На базата на израза за ха-
рактеристичного съпротивление
може да се напише следннят
израз:
1 2^- агс'е
Ако скоростта на електромаг-
нитната енергия се изрази с
дължииата на електромагннтна-
та вълна н честотата (t>o=A./o),
Фиг. 6.3
се получава изразът
Z=< arctg 2^*cZ -
Това е основният израз, на базата на конто с достатъчна за
радиолюбителската практика точност може да се проектира ре-
зонансната линия. От израза се вижда, че с изменение на елек-
трическата дължнна на линията може да се промени резонансна-
та честота.
Проектнрането се извършва по графо-аналитпчеи метод. Тъй
като тези резонансии системи се използуват за честоти в IV и V
( телевизионни обхвати (470—860 MHz), ще се разгледат конкрет-
ни случаи в тези обхвати.
На базата на осиовния израз за проектнраие (за граничните
честоти 470 MHz и 860 MHz) в разглеждаиия обхват могат да
се определят началният и крайиият капацитет на помощния кон-
деизатор.
Така например при честота 470 MHz капацитетът иа конденза-
тора Стах може да се изрази като функция от дължината на
линията I. При различии характеристнчни съпротивления тези за-
висимости са показани на фиг. 6.4. По съвсем аналогичен начин
при честота 860 MHz стойността на капацитета може да се из-
рази като функция от дължииата на линията I. В случая характе-
ристичного съпротивление Z. също е параметър (фиг. 6.5). При
двете семейства графики (фиг. 6.4 и фиг. 6.5) стойностите на ка-
пацитета са нзразени с Cwax и С111|п. Това означаване е условно и
трябва да се разбира, че при no-ииските честоти се получават по-
годеми стойности иа капацитета („максимални"), а при по-високи-
.те честотн — по-малки стойности („минимални*4).
171
От посочените графики при определена дължина иа линията I
и определено характеристично съпротивление Z за разглеждаиия
честотен обхват могат да се определят минималната и максимал-
Фнг. 6.4
ната стойност на капацитета на донастройващия кондензатор
(Cnln И Сmax)-
В радиолюбителската практика може да възникне и такъв слу-
чай. На базата на предварително зададен капацитет при опреде-
лено характеристично сълрогивлеиие Z да се определи дължина-
та.на линията. На фиг. 6.6 и фиг. 6.7 на
уравнение са показами зависнмостите, от
базата иа основного
конто може да стане
173
Фиг. 6.6
Фиг. 6.7
174
това проектиране. Тези зависимости са сиети при двете граничим
честоти (470 MHz и 860 MHz). Параметърът при двете зависимости
е стойността на иастройващия капацитет.
От графиките, показали на фиг. 6.6 и 6.7, може да се опреде-
ли максималната и минималка дължнна на резонансната линия.
Вижда се, чс при разглежданите условия (честотен обхват и стой-
ности на доиастростройващия кондензатор) дължината на линия-
та е в границите от 1 ст до 7 ст.
6.4. ПРИМЕРИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ
За да стане по-ясно ироектирането на резонансната линия, ще
се разгледат конкретно ияколко примера. Честотният обхват за
приложение на резонансната линия е от 470 до 860 MHz (IV и V
телевизионен обхват). Приема се, че характеристичного съпротнв-
ление иа линията е Z--120 Q. При тази стойност па характери-
стичного съпротивлеиие от конструктивни съображения се прие-
ма обща дължнна на линията /—5 ст.
От фиг. 6.4 за приетите стойности на Z и I се определя стой-
ността на минималния капацитет при граничната честота 860 MHz.
Тази стойност е C’min== 1 pF.
За приетите стойности на Z и I от фиг. 6.5 ще се получи мак-
сималният капацитет Стах = 5,3 pF.
При променлив кондензатор от 1,5ч-5,3 pF и дължина на резо-
нансната линия / = 5сш с необходимо характеристично съпротив-
ление Z—120 £2. Тази стойност беше предварително приета.
От фиг. 6.1 характеристичного съпротивление на резонансната
линия с квадратен външеп и кръгъл нътрешен проводник е
Z=60 In 1,08-° , Q.
Ако вътрешният диаметър е d — ?> mm, то размерът на външпия
проводник трябва да бъде Z2 = 20 min, за да се получи характе-
ристично съпротивление 2=120 2.
Ако по конструктивни съображелия резонансната линия е не-
обходимо да бъде по-къса, а характеристичного съпротивление
трябва да се зачази със стойност 2=120 й, тогава трябва да се
Променят началният и крайният капацитет на променливия коиден-
затор. От фиг. 6.4 се получава за резонансната линия с дължина
Z = 3 cm и характеристичного съпротивление 2=120 2 начален ка-
пацитет Cmin=3 pF. От фиг. 6.5 се получава за / = 3 ст и 2= 120 2
максимален капацитет на променливия кондензатор С™, = 9,2 pF.
175
В радиолюбителската практика може да се получи и втори ва-
риант при проектирането.
В чеетотиия обхват 470-Г-860 MHz трябва да се използува па-
ралелен резонансен кръг, който да се направн с резоиансната
линия и чрез плъзгач за късо съединсние да се пренастройва на
определена резонансна честота.
Като товар за цялата честотна лента се използува постоянен
капацитет С~4 pF, а характеристичното съпротивление е отново
120 а.
Според фиг. 6.6 за 2=120 й и C = 4pF миксималната дължина
на линията при /=470 MHz е Zi;o=Zlnal=6,25 ст. Според фиг. 6.7
минималната дължина иа линията при /=860 MHz и зададеии
.2=120 й и C = 4pF е Zmin = 2,35 cm.
Следователно тази резонансна линия за настройване в IV и V
телевизионен обхват трябва да има Zmal = 6,25cm и Zmjn=2,35 ст.
Като трети вариант при проектирането може да се приеме слу-
чай, при който доиастройващият кондснзатор е променлив с пред-
варително приети стойкости Crain=l,5 pF за 860 MHz и Cmax=20pF
за 470 MHz. От фиг. 6.7 при характеристичното съпротивление
Z=120Q и Cmin = l,5pF се получава дължина на линията
•Zmax= 5cm, а отфиг. 6.6 при C„ax = 20pF се отчита Zmin=l,4 cm.
В разглеждания случай е необходимо резоиансната линия да се
настройва едновременно както чрез променливия кондензатор, та-
ка и чрез изменение дължината на линията с плъзгач за късо
съединеиие. Препоръчва се в радиолюбителската практика на-
стройката да става само чрез промяна иа стойиостта на дона-
стройващия кондензатор.
х
ел. конструкции на отрязъци от дълги линии с дължина -j-,
ИЗПОЛЗУВАНИ В РАДИОЛЮБИТЕЛСКИ ИЗМЕРИТЕЛНИ УРЕДИ
КАТО РЕЗОНАНСНИ СИСТЕМИ
На фиг. 6.8 е показана конструкция на отрязък от дълга линия
с дължииа като резонансна система. Общата дължина на ли-
нията е 5 ст. Вътрешният проводник е с кръгло сечение. Диа-
метърът му е 3 mm. За външеи проводник се използува конструк-
ция с правоъгълно сечение. Обикновено тя се изготвя от медиа
или желязна ламарина с дебелина 1 mm. Напречното сечение на
тази кутия е с размери 20X20 mm. За донастройване иа система-
та се използува променлив кондензатор. В случая той е от нър-
176
тящ тип. За да се получи прапокриване на целая обхват от
470 MHz до 860 MHz, минималната и максималната стойност на ка-
пацитета на кондензатора са съответно Сга;ц=1,5 pF и Сша11 = 513 pF.
Използуваието на разглежданата конструкция на отрязък от
Фиг. 6.8
дълга ливня може да се използува като резонансна система за
радиолюбнтелскн измерителни уреди по два начниа. При първия
иачин свързването на линията към активння елемент (транзистор,
лампа и пр.) се осъществява в схемата, в този край на линня-
та, в който е свързан донастройващият кондензатор. Тук се осъ-
ществява галваническа връзка. При втория начни на „свързваие“
връзката е индуктивна. Това свързване ще бъде пояснено по-къс-
но при разглеждане иа приложението иа отрязък от дълга линия
в конверторна приставка.
Ако по коиструктивни съображення се налага да се иамалн
дължината на лннията (фиг. 6.8 б), необходимо е да се изменят
мииималните и макснмалните стойности на донастройващия кон-
дензатор. От фиг. 6.8 а се вижда, че при обща дължина на ли-
нията 5 ст минималната и максималяата стоЙиост на донастрой-
ващия кондензатор са Cmio = 1.5pF и Cmlx=5,3pF. При дължина
13 Р«1йО.пф5ителски уреди ...
177
3 cm тези стойкости «а кондензатора са съотсетно £^.->3 pF и
Сты—9,2 pF.
При разглежданите конструкции окъсяващата връзка ва отря-
зъка от линията с дължнна - се осъществява чрез запояваме
на вътрешнкя проводник с въишнвя. Тояа е показано на фиг. 6.8
(от обратната страна на донастройващия кондензатор). Донастрой-
ва се само с променливия кондензатор.
В много случаи обаче в точката на свързването на отрязъка
от линията с активння елемент е въэможно кондензаторът да бъ-
де с постоянна стойност. За да се получи резонанс на системата,
«обходимо е да се измекя дължината ва отрязъка от дълга
линя. Това Може да се ширим чрез изменение ва общата дъл-
жш нвотряаъка от линията (фиг. 6.9 л). Практически това става
чрез преместване на окъсяващата връзка между вътрешния и
външния проводник на линията. Връзката е конструирана чрез
федериращи бронзови пластинки, плъзгащи се между външния и
вътрешния проводник. Пластинките трябва да осъществяват до-
бър електрнчески контакт между двата проводника.
Беше споыенато, че радиолюбителската практика може да се
използува и трети начвн за довастройка на отрязък от дълги
линии. Такава конструкция е показана на фиг. 6.9 б. Тук настрой-
ката става одновременно с променлив кондензатор н плъэгаща се
окъсяваща връзка.
б в. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ОТРЯЗЪК ОТ ДЪЛГА ЛИНИЯ В КОНВЕРТОРНА
ТЕЛЕВИЗИОННА ПРИСТАВКА
На фиг. 6.10 е показана принципната схема на едиостъпална
ковверторка приставка, иэпълнена с отрязъци от дълги линии.
Връзката между първите две резонансни системи и Ls9CJ
е индуктивна. Конверторната приставка е реализирана с един тран-
зистор по схема на самоосцилиращ смсснтел. Дебри резултатн
се получават с транзистора AF239.
В табл. 6.1 са показами параметрите на някон високочестотни
транзистори, конто могат да се излолзуват в конверторна при-
ставки и антении усилватели. Всички посоченн транзистори сагер-
маниеви с PNP структура на прехода. Добрн резултатн се полу-
чават, когато граничната честота иа транзистора е по-голяма.
В табл. 6.2 са показани основ ите параметрн ва някои тапове
силициеви транзистори, нзползувани в антенни усилватели, конвер-
тора» приставки и високочестотнн стъпала на измернтелнн уреди.
Антенният вход на конверторната приставка е предназначен
за включваие на симетрнчен кабел с характеристично съпротив-
леиие 240 С. Приетцте от антената сигнал»! чрез евързващня
шлейф £2 постъпват и широколентов филтър. Той се състои от
две резонансни линии с дължина Тези линии са монтирани в
вървото и второго отделение на приставката. Донастронването
а лентовяя филтър се иэвършва с трнмер-ковдензаторите Сх иС2,
монтирани на едната страна на лиинята. Връзката между двата
кръга е индуктивна. Тя се осъществява чрез евързващня шлейф
L*. Високочестотният сигнал се подава към емнтера на транзис-
тора по индуктивен път.
179
Хетеродинът е изпълнен по триточкова схема с капацитивен
делител. Резонансният кръг е включен в колектора на транзисто-
ра. Той се състон също от отрязък от линия. Общата дължина
Таблица 6.1
Граничим паряметри
Усилване
Лр,
MHz
AF 139 , 60
AF 239 ; 60
AF 240 60
AF 267 1 60
AF 279
AF 280
GF 145
GF 147
ГТ 313Б
ГТ 328 А
ГТ 346 А
ГТ 346Б
60
60
60
60
100
50
40
40
7.5
6.0
5.5
6.0
5.0
7.0
7.8
4,9
7.0
530
650
650
780
780
550
600
650
450
400
700
700
180
иа трите линии е 35 mm. Донасггрсиването на хетеродиинни ре-
вонансен кръг се осъществява чрез тример-комдензатора Сж. Стой-
иостите на трите донастпойнащк кондензатора се изменят от
5~25 pF.
Таблица 6.2
Граничим napai'iptf
Тип иа
траке него-
5е
г
MHz
S3
7fi
180
181
182
183
200
362
363
BF
BF
BI
BF
BF
BF
BF
BFW 16
BFW 17
BFW 30
BFW92
BFW 93
BFY 93
BFR 90
BFR 91
2N 918
150
20.»
2Q0
150
120
120
150
150
250
190
190
200
181
180 I
200
20
20
20
20
23
20
20
300
300
100
50
100
59
25
35
50
30
301
30|
30
30
3.0
3/)
3,0
3.0
W>
40
20
30
20
20
20
20 —
20 —
20 —
20 —
25 18
25 18
10 5
15
10
15
15
|12
'15
10
— 15
—120
-10
— 10
40
30
70
70
— 20, 250
70 —
70 —
30 —
14
16
21
23
22
8
5.0
5.0
5.0
6.0
5,0
4.0
5.0
5.5
2.4
1,9
6.0
0.25
0.30
0.30
0.30
0.30
0.25
0.25
1.70
1.70
0,80
0.60
0.60
0.60
0,40
0.8Э
700
600
600
800
600
800
800
1200
1100
1600
1600
1700
1400
5000
5000
900
Сигналы от колектора на транзистора се подава към трептя-
щия кръг, включен ни изхода. Изходът е също симетричен, със
съпротнвленне 240 fi. Конверторната приставка преобразува сиг-
налите на честоти, конто съответствуват на първи телевизнонен
обхват. При настройване на Ш резонансен кръг (грета линия) мо-
же да се получат честоти, конто да съответствуват на П теле-
визнонен канал. Ето защо изходннят кръг трябва да се настройва
за тези честоти. За II телевизнонен канал мзходният кръг нма 19
навивки на тяло с днаметър 10 mm. Кръгът се донастройва с
Кондензатор със стойност 54-25 pF.
Препоръчва се за нзходаите бобинн на конверторната при-
ставка да се използуват бобинн от катален превключвател, отго-
варящи на дадення канал (I или II).
Шаснто на конверторната приставка може да се напранн от
ламарнна (бяло тевеке) пли от плочкв фолиран гетинакс. В ръбо-
вете стеннге се запояват с налай.
Отделните елементн с точните нм размери са показаин на фиг.
181
6.11. Лнкннте се изработват от мёден калайдисан проводник 14-3
mm. Прнставката се настройва с коидензаторите С,, С7, С3 и С4.
За всеки телевизионен канал в дециметровия обхват се правн
отделив настройка.
Фиг. 6.11
Прнставката се захранва от отделен токоизправител Тъй като
|гонсумацията е много малка (под 2 mA), може да се използува
батерия тип „Крона" — 9V-
Като заключение може да се каже, че независимо от схемната
н конструктивна простота на резонансните сйстеми, изпълнени с
отрязъци от дълги линии, за практического им нзползуване от
радноаюбнтелнге се изисква голямо умение н опит. Тук иещата
се свеждат до три етапа. Първият етап обхваща проектирането
на резоиансната система. Предложената методика за проектнране
ще улеспн до известна степей радноЛобнтелите в тазн облает.
Практически изпълненнте конструкции на базата на тази методи-
Ык пй лоха много добри резултатн.
Вторият етап обхвата конструктивного оформление ипрактн-
ческата изработка на тези снстемн. Тук раднолюбителите не сре-
щат почти никаквн трудности. Третият етап е свързан с настрой-
ката на тези снстемн. Обнкновено тук се срещат никои трудности,
свързаин с лнпсата на нзмернтелна апаратура.
В случайте, когато раднолюбителите пмат затруднение прн про-
ектнрането, нзработката н иастройването иа тезн системе, те
грябва да се консултнрат със специалист. Особен© често това се
налага при настройката.
Настройката се осъществява много бързо и точно в случайте,
когато се разполага с уред за иастройване на честотни характе-
ристики (вобулоскоп).
18?
РАЗДЕЛ СЕДМИ
НЯКОИ ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С
ИЗРАБОТВАНЕТО И ИЗМЕРВАНИЯТА НА ЕДЕМЕНТИ
ЗА РАДИОЛЮБИТЕЛСКИ УРЕДИ
7.1. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИНДУКТИВНОСТТА НА БОБИНИ
В РАДИОЛЮБИТЕЛСКИ УСЛОВИЯ
При конструнрането на радиолюбителей» уредн един от възло-
сите моменти е точного определите стойността на бобините. Как-
то е известно, нма различим методн за измерване иа бобини:
мостови, методн с волтметър—амперметър, резонансни н др.
В любителски условия най-подходящн са резоиансните методн.
Прн тях се създават условия за измерване стойността на бобина-
та прн работка честота или честота, близка до работната, а съ-’
що така дя се нзмери точно н качественият фактор на бобината,
който е важен параметър при проектнрането и конструнрането
на раднолюбнтелски резонансни системн.
Преднмствата на резоиансните методн са много н порадн след-
ните съображения.Обикиовено прн проектнрането натрептящикръ-
гове н други подобии системи с нзползуването на бобини н конден-
затори първо се приема определена стойност на кондензатора, а
след това се изчнелява стойността на бобнната. Прн изработване-
то на бобнната вннагн се явяват отклонения от първоиачално
мзчислената стойност. Това палата стойността на бобнната после-
дователно да се корнгнра чрез измерване. Опнтните радиолюби-
тели започват да конструират дадена бобина предварнтелно с
ориентнровъчнн начисления, а след това иагласяват точната и
стойност чрез измерване. Това е в сила особено когато тя е с
магнитна сърцевнна.
Ако се използува мостов измерителен метод, от една страна*
не може точно да се определи качественият фактор на бобнната,
а от друга страна — не може да се вземе под внимание собст-
венмят й капацитет. Друг недостатък на мостовнте методи е, че
при тях се работи с генератор с ннска честота (обнкновеио 400
млл 1000 Hz), което затрудиява компенсвраието на загубите. То-
ва увеличава времето за нзмерваие, особен» когато се правят
няколко последователни измервания при коригираяе стойиостта на
бобината.
Уредите, коисгрунраин на базата на мостовнте мето ди, обикно-
вено са сравнително сложим н труднодостъпнн за радиолюбителе
ската практика.
Фнг. 7-1
Посоченнте недостатъцн на мостовнте методн се нзбыгват до
голяма стелен при нзмерването на бобини по резонанснн методн.
Един от уреднте за нзмерваие ва индуктивности по резонансния
метод — ф-метърът, е сыцо труднодостъпен за любнтелите.
В този раздел е предложен опростев начин за определяне на
стойностите на бобиш. прн който се използува резонансинят
метод. За целта е необходимо да се разполага с внсокочестотен
генератор, електронен волть/стър и променлив въздушен конденза-
тор с градуирана скала. Прн честоти до 10 MHz електронният
волтметър може да бъде заменен с електронен осцилоскоп с
малък входен кнпацитет. Тезн основин нзмернтелня уредн са до-
стъпки за раднолюбителите.
Принципната нзмернтелна схема е показана на фиг. 7.1. За да
се осъществн нзмерваие по този начни, необходимо е променли-
вият кондензатор и букснтс за Сх н LK да бъдат монтираин на
обща поставка, като свързващите нроводннци трябва да бъдат
късн. Неизвестната бобина се свързва към клемнте £х. При това
нзмерваие клемите Сх не се използуват. За да не влияят из-
ходвото съпротивление н нзходннят капацитет на генератора вър-
ху нзмерваната вернга, нрепоръчва се стойиостта на резистор-
/?г да бъде малка. Колкого тя е по-малка, толкова влнянието ще
бъде по-малко Това е в сила особено когато се отчита и качест-
твеният фактор иа бобината.
185
С включването на бобнната към клемнте Lx заедно със стой-
иостта иа въртящия кондензатор се създават условия за серией
резонанс- Прн определена честота (препоръчва се тя да бъде ра-
ботната) снстемата се настройва в резонанс Той се отчита от
максимума на иапреженнето, регнстрнран от електронния волтме-
тър или осцнлоскоп.
Резонансната честота на трептящин кръг се определя от из-
вестната формула
/=1 ,
където
Lx е нензвестната нвдуктнвност (Н);
Се—капацнтетът на еталонння кондензатор (F);
CL — собственият’капацптет на бобнната (F);
/—честотата, прн която става нзмерването (Hz).
На практика собственият капацитет на бобнната е малък и се
пренебрегва. Ако от освоения израз (прн пренебрегнат собствен
капацитет) се определи стойността на нндуктивността на бобина-
та, се получава удобната за практнката формула
I _ 2»53.1О*°
В нея Lx се получава в мнкрохенри (pH), ако честотата je в
кнлохерцн (kHz), а стойността на еталонння капацитет — в пикро-
фарадн (pF).
Това е основната формула, която се изполэува за нзчнсляване
на нндуктивността на бобнната прн определена честота и опреде-
лена стойвост на променливия кондензатор. Чрез тази формула
при определеин честоти, наречени характеристичнн, може да се
определи бърао стойността на бобнната по иомограма.
Номограмата е показана на фиг. 7-2 а. От нея се вижда как
нндуктивността на бобнната зависн от стойността на еталонння
капацитет прн определена честота, явяваща се като параметър.
За различии честотн прн нзмерването се получават различии мно-
жители прн отчнтане стойността на бобнната (фиг. 7.2 б). За да
се разбере начннът иа отчнтане на нндуктивността от номограма-
та, ще бъдат разгледани различии случаи при нзмерваннята.
Пример- 1. Произволна бобииа е измерена по описания метод.
При честота 1 MHz е получен резонанс при стойност на еталонння
капацитет 80 pF. При тази стойност на кондензатора от фиг. 7.2 а,
се отчита условна стойност за бобнната 48,5. Прн честотата на
измерваие (1MHz) от таблнцата показала на фнг. 75. б, се отчита
миожител 10 pH. Стойността иа измерваната бобина е 485 pH.
Пои мер 2. Високочестотната бобина е измерена прн честота
HHz. Стойността иа капацитета, прн конто се получава резо-
Н8НС, е 250 pF. Прн тази стойност на капацнтета от фнг. 7.2 а се
отздта условна стойност на бобнната 10. От таблицата, Показана
ва фиг. 7.2 б, се внжда, че множителях е 1 pH. Измерваната бо-
бина е 10 pH.
L w s е v в :
JMI.M»,' , г'!
4 «о £00 зоо 400 500
L 100 90 80 70 60 ЭО « 3(?
to зо W SO SO 70 80 SO <00
£L
f 1кНг 3J6 10кН2 31,6 WO 31В 1МН7 10 31,6
L «ЮН ж1Н d&H xlmH Мн xWnH
Фнг. 7.2

Пример 3. Трептящ кръг, нзползуван в общия междянноче
стотен канал на телевизноиен приемник, трябва да бъде настроен
по резонавсна честота 31,5 MHz. Да се определи ивдуктивността
па бобнната, ако предварнтелно е приета стойност на конденза-
тора в трептящня кръг 25 pF. При този случай трябва да се
работи по следния начин. Еталонният кондензатор се постввя иа
стойност 25 pF, а честотата на генератора—ва желаната стой-
ност 31,6 MHz. Точната стойност на бобнната се нагласява с от-
виване и навиване на навнвки. От номограмите, показани на фиг.
7.2, се отчита точната стойност на бобнната —1000 нН (1 pH).
В случая тази стойност не е нужно да се знае, защото с посоче-
ния уред-приставка се създават същнте условия ва резонанс
както в схемата ва проектираното устройство.
В много случаи в раднолюбителската практика при констунраие
а резонансни системи за раднолюбителски нзмерителни уреди не
е необходимо да се знае точната стойност на дадена бобина.
Конкретен пример: радиолюбителях разнодага с бобина, използу-
вана във входен кръг за средни вълнн. Какъв кондензатор трябва
да се свърже, за да се Получи резонансен кръг за 1500 kHz? В
такъв случай се процедмра по следния начин с уреда-прнставка.
187
Настройва се нзмерителният генератор ва честота 1500 kHz и се
свързва към уреда. Чрез изменение стойността иа въртящня кои-
дензаторсе настройва серийният трептящ крыв резонанс. Отчита
се стойността на кондеизатора.
Посочената приставка може да се използува за нзмерваие и на
малки капацнтети по следния начни. Прн производно избрана бо-
бина (подходяща за даден честотен обхват) се настройва систе-
мата в резонанс- Препоръчва се прн нзмерването да се използува
по-голяма стойност на въртящня кондензатор — например 4004-500
pF. За да се получи резонанс прн дадената бобина и при пред-
варителио приетня кондензатор, необходимо е да се нзмеия чес-
тотата на генератора. При резонанс се отчита стойността на
промекливня кондензатор при това нзмерваие Сх. Включва се
кондензатор с неизвестен капацитет към клемите Сх на нзмерн-
телння уред-прнставка. За да може системата да се настрои от-
цово в резонанс, трябва да се намалн стойността на еталонния
кондензатор. Това е така, защото допълннтелно включеният кон-
декзатор се явява паралелно включен към еталоиния. Прн полу-
чаване отново на резонанс се отчита стойността на еталонния
кондензатор С2. Стойността на неизвесткия кондензатор се опре-
дели по формулата Сх=Сг—Са.
7.2. НЯКОИ ГРЕШКИ ПРИ НЗМЕРВАНЕТО НА ПРОМЕНЛИВИ
ИАПРЕЖЕИИЯ С ЕЛЕКТРОННИ И ОБИКНОВЕНИ ВОЛТМЕТРИ
Често в радиолюбителската практика прн конструнрането на
уредн н при техническата диагностика на радио- н телевизионни
прнемницн се налага да се измерват променливи иапрежеиия с
мрежова и ннска честота. При тезн измервания се допускат греш-
ки. За какво става нъпрос?
По принцип в електронните н обнкноненнте волтметри независи-
мо от кой тип са се използуват детекторн за средне и макснмална
стойност, а след това скалата се градунра в ефектнвиата стой-
ност на напрежението. Такова градунране евъзможио, защото меж-
ду средната, ефектнвиата н макснмална стойност на напрежението
при чисто сииусондално напрежение съществуват строго опреде-
ленн с ъ от ношения (зависимости). Прн нзмерването на напреження
с друга форма (различна от сннусоидалиото напрежение) елек-
тронните волтметри ще дават грешка. Тази грешка ще бъде тол-
кова по-голяма, колкото формата на нзмерването напреженне е
по-различна от сннусоидата яли с други думи, колкото коефнци-
ентът на иелинейните ’нзкривявания е по-голям. Интересно е да
се ©тбележи, че тази грешка може да бъде и положителна, и от*
рицателна в зависимост от валмчнето на хармонични в основного
напрежение и фазового съотношенне между тези хармонични.
Наличието на нечетни хармонични (трета, пета н т. н.) в основио-
то трептенне водн до по-големн отклонения прн измерванията.
Посочените no-горе особености са в сила не само за електронии-
те волтметрн, а н за обикновените стрелкови уредн. Поради тази
причина повечето фирмн-производителн посочват мзрнчно в ката-
ложните данни на уредите, че точно нзмерване с мннимална
грешка се получава, когато нзмерването напрежение е с мнвкма-
лен коефицнент на нелинейны изкривявания. Обиксвено този кое-
фнциент е под 1 %.
Един конкретен -пример. При нзмерване иапреженнето на нзхода
на един натоварен с номинален товар ферорезонансен стабилиза-
тор на напрежеине за телевизнонен приемник с обнкновен стрел-
кови уред може да се получат отклонения от действнтелната
ефектнвна стойност на напрежеиието. Това е така, загцото фор-
мата на напрежеиието иа нзхода на ферорезоианснин стабилизатор
се разлнчава от синусоида лиата. И тук грешка та прн нзмерването
може да бъде положителна и отрицателна. Например прн дей-
стнителната ефективиа стойност 215 V прн коефнциент на нели-
нейни нзкривяваиия над 3% уредът може да взмери 210 V и
225 V.
За да може да се изясни тазн особеност, ще аналнзнраме по-
подробно причините за грешките при измерванията.
Всяко променливо напрежение с определена форма представлява
сума от сигналите с основната честота н нейните кармоничИи.
Прн синусондално напрежение не съществуват хармонични. На-
прежението с правоъгълна форма теоретически съдържа безкраен
брой хармоннчнн. В най-общия случай колкого е по-стръмен
предният или задният фронт на сигнала, толкова е по-голям броят
на хармоничните.
Волтметрнте ва средна стойност н волтметрнте за амплнтудна
стойност са твърде чувствнтелнн към нелинейните изкривявания.
Независимо от това те имат широко приложение в областта на
измерителната техника поради това, че н тазн облает се работи
Преднмно със синусондално напрежение. От друга страна, детек-
торите ва средна и амплитудна стойност са с просто схемно ре-
шение и конструкция.
Вторите в третите хармонични обикновено' са най-големннт из-
точник на грешка за променлнвотоковите волтметрн.
На фиг. 7.3 е показано сумнрвнето на основната синусоида с
иейната втора хармоннчва. Амплнтудата на резултантния сигнал
189
ще завися както от амплнтудата иа втората хармонична, така
също и от фазовото съотношение между втората хармонична н
основного трептение.
На фиг. 7.4 е показан случай на изкрнвяване на сннусоидалио
напрежение от трета хармонична. На тази фигура е показано, че
фазата на хармоннчната по
отношение на основното
трептение влняе върху него-
вата амплитудиа и средиа
стойност.
Формата на сумариото нап-
реженне, показана на фиг.
7.4 о, води до увеличаване
ефектнвиата стойност иа на-
прежението, отчетена с волт-
метър за средна стойност и
намаляване на тазн стойност.
отчетена с волтметър за ам-
плитудна стойност.
Формата на сумарното на-
прежение, показана иа фиг.
7.4 бг води до иамаляване ефективната стойност на напрежението,
отчетена с волтметър за средна стойвост н до увеличаване на на-
преженнето прн нзмерваие на напрежението с волтметър ва мак-
симална стойност.
Фиг. 7.4
В табл. 7.1 са показанн грешките прн измерване па напрежения
с наличие на втора и трета хармонична при използуване на волт-
метър за средня стойност или волтметър за амплитудна стойност.
Фазата на хармоничната по отношение на фазата на основното
напрежение в зиачнтелна стелен определя стойността на грешката.
Таблица 7.1
Сьдъ^акание н> хармонични
Рейна ефек-
ЖИВ1Я Стойност
Показание на
волтметър м
средна
стойност
Показание на
волтметър за
амплитудна
СТОЙНОСТ
О
10% втора хармонична
20% втора хармонична
50% втора хармонична
10% трета хармонична
20% трета хармонична
50% трета хармонична
100
100,5
102
112
100,5
102
112
100
100
1004102
1004-110
964-104
94-4108
904-116
100
904-100
804-120
754-150
90—110
884-120
1084-120
От таблицата се вижда, че грешките на нзмереннте стойкости
ыогат да нмат и положителен, и отрицателен знак. Най-големи
грешки се получават при паличието на трета хармонична в основ-
ния сигнал.
7Л. ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ПРЕДПАЗИТЕЛИТЕ НА МЗМЕРИТЕЛНМТЕ
УРЕДИ, ИЗПЪЛНЕНИ В ЛЮБИТЕЛСКИ УСЛОВИЯ
Много рядко се случна превазнтелят в измерителен уред, из-
пълнен в заводски или любителскн условия, да изгори през време
на работа. Обнкновено той врегаря в момента на включение иа
уреда. Случва се така, че вчера Вне сте изключили своя апарат, а
днес прн включване тон не работи. Това се получава, защото то-
кът на включване обнкновено е с 1Д а в иякон случав до 3 пътн
по-голям от работния ток на устромството (уреда).
Прн уредн, разработенн с транзистори и нятегралнн схеми, яв-
леннето се дължи на това, че в токозахранващнте блокове са
включенн електролнтни кондензатори с голяма стойност.
Препоръчва се в раднолюбителските конструкции на нзмернтел-
ни уредн да се поставят иорменн предпазнтели с коефициент иа
снгурност две. Това означава, че ако общнят консумиран ток от
мрежата е 100 mA, стойността на допустнмня ток на предпазнте-
ля трябва да бъде 200 mA.
191
Изниква въпросът, дали трябва да се измени стойността на
тока на нредпазителя. В ннкакъв случай! Намаляването на тази
стойност води до чести нзгаряния на тозн предпазител от тока
на включване. Увелнчаването е също недопустимо. В такъв- слу-
чай при повреда предпазнтелят не нзгаря, а в повечето случаи
нзгарят елементн от устройството като трансформаторы, дросели,
резисторн н др. Не са редки случанте н на пожарн. Особено
опаски са случайте, когато раднолюбителите Вместо иормени
нредназители поставят случайны нроводннци („жичкн*4).
Разбира се, на практика е възможно да са поставят н проводни-
ци за нредназители. но те тряЗва да се подбнрат въз основа на
начисления. Проводннцн с различна дебелииа нот различии метали
«мат различен ток на стопяване.
За тънки проводинцн (х/=0,02 до 0,3 пив) токът на стопяването
се определи от формулата
/ —й
«стоп—
където
Icion е токът на стопяването в А;
d—днаметтрът на жичката в пип;
К—константа, конто зависн от материала на жичката.
Така например за сребро /<=0,031; за мед /<=0,034; за констан*
тан /<=0,07; за стомана /<=0,127.
В практнката е важно да се знае прн определен ток иа сто-
пяване каква трябва да бъде дебелината на жнчката, използувава
за предпазител. За телевизионен нрнемиик „Електрон" при допу-
стим максимален ток 3 А по горната формула се получава провод-
ник с дебелина 0,1 шш.
По сътция начни може да бъде начислен днаметърът на про-
водника за предпазител за произволен уред.
Нне препоръчваме на раднолюбителите да бъдат много внима-
телни при изработваието на тези пред пазите л и. Тук може да стане
грешка както прн нзчнеляването, така също н прн подбора на
подходяща жнчка с определен диаметър. Ясно е, че стотвн от
днаметъра на проводника са от решаващо знвчение.
Вннагн трябва да се прибнгва към норменн (заводски) предпа-
знтелн, а посочевнят вариант трябва да бъде резервен.
ЛИТЕРАТУРА
^1. ЛЕЙТ ЕС, Л. Аппаратур» формирования ситная» черно-белого телевиде-
ния. Связч» Москва, 1970.
2 ШЕР. С. Прнворм для проварки и настройки телевизоров. Связь, Москва,
1975.
3. Б О PH О ВОЛ КОВ, а. В. ФРОЛОВ. Радиолюбительские схема. Тех-
ника, Киев, 1979.
‘4. АЛЕКСЕЕНКО. А, Основы микросхемотехники. Сов. радио, Москва
1977.
5, КОНОВ. К. Импулснн н цифрови схеми с интегралнн ТТЛ елементи. Тех-
ника. София, 1979.
С. КЕВЕШКУТИ, Л. Телевизионная измерительная аппаратура. Связь Мо-
сква, 1971.
7« ВЕЛИЧКО В, П. Любителски импулснн геиератори. Техника, София, 1970
8. ШИШКОВ, А. Траязястори и диоди (справочник). Техника. София, 1980
9, КОНОВ, К. Импулснн схеми с интеграция ТТЛ елементи. Техника, Со-
фия, 1975.
10. И ЛИЕВ, М. Радиопоправки. Техника, София, 1971.
11. Д Ж У РО В, К., М А К Е Д О Н С К И, Д. Електроинката в прегледите на
ТНТМ, кн. 2, Техника, Софин, 1978.
12. Сл. .Радио, телевизия, електроника". 1976, кн. 10.
1$. Сп. .Радио', 1971» кн. 2.
Ц, Сп. „Радио*. 1968» кн. 8.
16. КОНОВ, К., А- ЩЕРЕВ. Интегралнн схеми в практиката. Техника,
София, 1970.
16. FISCHER, Н.» SCHLEGEL, W. Е. Transistor und SchalHcreisteclimk,
Berliq, 1979.
13 Радьотобителски уреди . . -
193
СЬДЪРЖАНИЕ
Предговор .... .................................................... Л
Раздел първи
Общи технически предяоставки за коиструираието иа радислюбн-
телски уреди аа настройка и технически диагностика иа радио-
Ътрнеыиицн и телевизори............................................ 5
1.1. Общи въпроси, свързани с радиолюбителските измерите дни уреди .
15. Конструктивно оформление на нзмерителинте уреди....... .
1.3. Качествени показатели иа радиоприемниците................
1.4. Качествени показатели на телевизионного изображение и методн
за нзмерването им............................................
1.Б. Видове телевкзиоиии изпитателни таблици на радиолюбителските
уреди и тяхйото предназначение ................
Раздел втори
Любктелскн сигналотърсйчи, пробинцн н геиератори ........
2.1. Сигналотърсачи .........................................
2.2- Високочестотни сигиалотърсачн (детекторни глави)........
2.3. Снгиалоподавачн.....................................
2.4. Нискочестотни генераторе................................
2.5. Абсорбционни вълномери (честотомери) ...................
Раздел трети
Еяектронни осцнлоскопи .........................................
А. Еднолъчев електронен осцилоскоп.............
8.1. Основни технически характеристики иа осдилоскопа........
3.2. Блокова и прннципна схема........................
3.3. Блок за вертикално отклонение...........................
3.4. Блок за хоризонтално отклонение ........................
3.5. Токозахранване..........................................
3.6. Обща конструкция на електроняолъчевия осцилоскоп ......
Б. Осцилоскоп с електронен комутатор........................
8.1. Освовин технически характеристики иа осшиюскопа..........
3.2, Блокова схема...........................................
3.3. Прннципна схема на блока за вертикално отклонение.......
3.4. Принципна схема иа блока за хоризонтално отклонение .....
3.5. Захракваие на електроннолъчевата тръба..................
3.6. Основни технически характеристики на електроннолтлеви тръби за
осцилоскови ........... ............ 95
28838 з samas “ sssass s к =
Раздел четвъртн
Уред за използуване на телевизионния приемник като осн ял ос коп я
вобулоскоп............................................................. 9б
4.1. Принцип на нзползуваяето иа телевизионния приемник като осци-
лоскоп. и вобулс"= п ............................................. 96
4.2. Уред за нзползу «Ле иа телевизионния приемник като осцнлоскоп 99
4.3. Уред за използуване иа телевизионния приемник като вобулоскоп . 104
Раздел вети
Комбиниран уред за радио- и телевизяояш намерванни............... 111
5.1. Технически характеристика на уреда...................... 111
5.2. Блокона схема на уреда .................................. 112
5.3. Принцнпиа схема....................................... 117
5.4. Практическо нзпълнеиие.................................. 151
5.5. Общо конструктивно оформление на уреда ........... 162
Раздел шести
Отрязъци от дълги линии за резонансни системи на ра дно люби -
телеки уреди и конструкции.................................... 166
6.1. Преднмства я недостатъци на резонансни системи. използуващн
ДЪЛГИ ЛИНИИ.......................................................
6.2. Общи предпостанкн за нзползуваяето на отрязъци от дълги линии
като елементя иа измерителнн уреди................................
6.3. Проектиране на резонансна линия, натовареиа иа входа с капаци-
тет и на изхода, дадеиа иакъсо....................................
6.4. Примери за проектиране......................... ^............
6-5. Конструкции на отрязъци от дълги линяя с дължина -3_, нзползу-
вани в раднолюбнтелскнте измерителям уреди като резонансни си-
стеми ............................................................
6.6. Приложение на отрязък от дълга линия в конверторяа телевизион-
иа приставка......................................................
166
167
170
175
176
179
Раздел седин
Някои практически въпроси, саързанн с Нзработването и измерва-
нията на елементи за радиолюбителе к и уреди......................... 184
7.1. ОпреЛеляие нидуктивноеггэ иа бобияи в радиолюбителя® условия . 188
7.2. Някои грешки при нзмерването на промеялывн напрежения с елек-
тронни я обнкяовеяя волтметрн . ................................. 189
7.3. Въпросн, свързани с предпазителите иа нзмервателните уреди, из-
пълнени в любителски условия.................................... 191
195
ДЮБИТЕЛСКИ УРЕДИ ЗА НАСТРОЙКА И ДИАГНОСТИКА
НА РАДИОПРИЕМНИЦИ И ТЕЛЕВНЗОРИ
Автор к. т. И. инж. Даматър Владимиров Македонски
Рецензента: инж. УИшсеаи Лимшпров Илаев
к. т. н. ннж. Атанас Иванов Шашков
Нацяовалност — българска
ТТьрво издание
„ ло 0533123311
км “»»
•1злателски N12965
Научен редактор инж. Елисавета Димитрова Щутафова
Художник Минко Минков
Художник-редактор Вени Кашпардлсиевя
Технически редактор Любчо Иванчев
Коректор Станка Митева
•
Дадена М набор иа 22.11-1932 г.
Подписана за печм на II.VI.1982 г.
Иыазла от лечат asa 30.VII.1982 г.
Формат 60x84/16
Печатни коли 14,26
ИзДйтеаски коли 14,03
VHK1W
Тираж 7200+85
Цена 0.97 аш.
Държазпо нздгтелстео ,Тса1шка*. Софна. Сул. .Русли- 6
Д-ьржаана печатница »Г. Димитров- — Ямбол
Фиг. 2,25. Пробки точки на съветския радиоприемник „Sakta44 при сигналотьрсене
Км Аг АО
Ar 1,0
R»
Ar 81 О к
2.7 к
а№
МП 266
Аа АТО*
300
3600
1200
Rrt
6.6 ti
R
/Эк
R13
160
®1
240
ЙИ
Я1в180к 300
ton
150V
Ci
"F 0.5
Св
Oio
>-----
X-
"O
R2o
РАБОТА
nR'5
Цд?«
Приложение I
Нщирш
За.
МП26Б
МП26&
Rzs 200
Rзо 200
Я» 5iO
«й
47k
₽27
16k
RgO
5.1n
R22
180k
2k
МП26Б
П41ББ
+ 9V
Rl9
3.9 k
r5t
/би
430
Rv
3.9n
Ri4 1h
R23 i5*
Усмькт na Y
3
|R~ П416Б
\2.2n
R35 &36
Положение
на
орвешчвАтеля
о 1’lOOOfl
о mono
О i-iQO I
Cti МО К15V
-dtp-----
04< 2.7 k
П416Б
510
R44
160
Rtf'
R46
3,9k
Й41
Wn
5Ю
R51
91
Rji
3.6 «
Tn
МП265
Tlt
МП26Б
R5»
16k
R*o
Rsr
470k
R37
100 k
apWQET
f^39 f.8
150k
ФОКУС
560н 5tn
4400 V
0
Rea
2.7k
i C/S
15.0 k 15 V
R& 200
Rt0 200
Rze
R54 510
R55 15k
СИНХРОНИЗАЦИЯ
IR52
3.9k
T9
П416Б
R56
3.9k
R6f
430
Ta
П416Б
C,o 1200
HF
Rm
16 h
Положение
на.
превшчвл-
теля Кг
о УСИЛВАТЕЛ ПО
X
• аъншнд
СИНХРОНИЗАЦИЯ
Ret 150k
П416Б
Авг
3k .
ьц i5p xi5V
R84
3h
R66 7.5k
вьтрешнА
синхронизация
Радиолюбителем уреди..,
Ou
0.1p
^6T
100k
&бв
750
Th
ИС57 pr2 S3k
® та
3 k
Rri 3.9 k
*-91/
Q
i
П416Б
R83
91
Real
Ы
-9V
Rs&
C„ 1200
II |M
Д/
R26
o-
Re?
51k
= C/«
1200
Rs0 510
П416Б
R,
1200
510
R/CO
510
^94
Tl9
П416Б
T2t
П416Б
R?6
R&g 62 и
★ 9V
*9V
• 1400V
R3
Rt9
(8 k
R*a
510
R?r
IS H
РдзаИВКА- ОБХВАТИ
R,ot
220
T,3
НП26В
^2 . »
Д20 —
/2/
C24
T.s
П416Б
R70
27k
Rtf*#*
Rm
s.9k
HH102A
C20 Cf2
O.O5 05 5 ^5V
i 7
-9V Д„
Дз- ,
Л2О— 4

Д2
Д4
^27
СЛ4

ю-<
о
s^npL
Cj|g Z~6p
900 к
<—о
100

о*
Qt
'.O'
7И
О
О
о
8*12р
&-*•
пи
+ 42V .12V
+ I2V
СИ^^Г2р
^k^[500K
~B‘ita 10n
ОУ
Сн5
~Снб РдоО
CitfZ+Gpi
^IH \250
К
•о
С/19
а = ^== r—1 1
I Pf05
i r mrl
Ut^4i2t5p
ЗШр
499
Снз у
m ...
Пн
о
Л/&
С 1(9 *112
О
п«
Cftl
П& i 2S :
' TP/« I
1Г° ДД<02\2*2Д5601
P-120
i7,°^
iaon |С/?ги
|С«ц
W1
I 680^
* ^121
60337
C<#X X
2

*2M
>---rn-
Ю0К
*2»
22
*б
^5
сго2
Ю0К
*7
С 203
R„413 k
О
Coffin
Pi
fact
Пп
ДЭП-т^б SY306
B.7SA01
+ go v
РЮ
25Ок
ТЯ
51
*393 2k IN4002
Asm
Р8
Ч2У
Приложение II
270
*iso
7H2
&C 33 7
Юк
42
С127.
*135
680
*137 П
5,2*4
BC337
*Tw
15р
2Д5607
Tioi
ВСЗЭ7
SM103
Р4 Ю
^7/5
й й
7!02
*132
680
^/33
S80
|к/23
зм
R/3I
^135
680
Р/32
680
Р1
3,ЗК
*116
P2
1P/2T
"47
70KT
A/04
2Д 5607
РЗ
ЪК
*125
39к
1109
ВС337

Р127
Зк.
*133 Л
6,2k
П^/36
680
5М10
ВС 337
ВС 337
ВС337
Ъ/З
ВС 33 7
+ Л?У 0V -I2V
OV +5V
^206
T.( i7’°
•HIHc203
ИС 201
02
Mt
А-гозХ. 1дгм
9х2Д5605
Hf.
WOn

18
04
i/g ИС 202
R208
Радиолюбителски уреди.
^206
100п
-.07
Of
*207
.7,7/7
&205
С20$ 1,5п
7,7 к
{£l
1Д
ui
/3
г
Т"3
08
Дюз
P48V22
*124
Я*
22
'722
1^128
39К
Г107
Р0
7Л
ВС 337
Рцз
680
С no 4^,0
Азов
2Д560\
09
10
А
S
F
/5
12
В
-<k
C^
ni 07
ИС 203
3K
Aio4^
2Д5607
*125
39 k
/3
!2
АЕ,
09
xo
№2
ИС203
В
Мз
R
R
40л
г/оо
3N7M0
ПК
*2/4
R^IM
270
С А юз
2Д№7
ЮК

8СЗ 37
1*109
8С337
о-
ИС204
7/оо
SN7400
7Ю0 (
8ЫШ5
os §
\*128
7QK
</£ИС202
05
"JT
^B2
04
г
08
04
^/2
(Шчн
Of
7too
SN7400
r 02
p^y лк

*220
7)1 к
s
К1ТК552
7/74
Р
D
C
ИС 205
92.
Дзот
2Д5Б07
08
88X29
720/
^~}Т202
MJ *225
ЗдеЕ 200
ИС 205
05
04
03
R
K1TK552
fin
7174
< s
*3c
*210
ПК
Лзв
KF603
RI44
6^К
Д 4r ЮОп
ut29 bl2&
557
RI3O
47
*/40
47
&I42
82b
820
Put
Ш
^145
680
^503
Ca>__
И "
. 7НБ
fKF503
*/47 П
1Bk T
1&K T
+!2 и
0V
-4-^
^НТ
(F503
P2,2K
1,9k
R303
WOn^oooJ
T3Q2 80337

*310
2,4к
1,5 k
2T3169 ~
Tsos
Cjos~~
470,0
й-307
42V".
4>5^
Ся
10,0
1000,0
*ЗП
Р
2,2
C3I2 4= Сз!1 s ,2,
100П
2Т3850
-KC156A
2S Д300
Yr Cjcs
JT^ 470,0

2Х1Н4002-
1x1 А лов
5зй9
-----(I
18К
*305
^4 Ъоб*зог 4k 1N4002
2N54Q0 R3di 16
C3DJf - ~
®W0n
I/ул------------*-
I301
BC337
^^303
410,0
,, Ktn&A
ЛъоЗ
йзоз

*22Т 0,3 k
RZ26
272К
7203
2ТЗВ50
R229
Т.2К
РГ>,7*
Яш
90V 0V+12
С22/
V
*312
“T C313
0t1
*зм
П
22n - IJ<?5I5
Дм 1’°
P3I6 82 к
*3171>С
1,0
*313
220 К
Я™ 510 k'
*320
Р9
ЗОк
• 22*
. ----
90V
С.
ПГ £3/4
±10п
Д312 Дз(3 C3/6
Дз/в
&3I5
517 ~K0n
С
ОД
&321
ДзГГ ' А320
КД104
IK
JL, 50,0
~Cyl9 Cjui
50.0
7
С?2з£
o,il
О-
О
C325
^324
-о
~ 220V
о

*224
*22&
ПК
Р6
[V*
7204
ZT31B9
100П,
Юк
273169
*9
CiS
C4
Cig
£5.
Cs
O-2-
ук^ U-J
<* 1.1k *225
8,2k
Ci*,t
—Ih>-4k
-11-^
Czl8 ^
10,0 X

*232
^л22К
D 100
*253
±г100прг

ЮО
^235
#256
ЮК
7205
KF503
^239
ЮК
220
470
KF503
Ъоб /
820
R4-C
256
KF501
Т207
ИтП^О
ezoT
Ci
Cl
Cf7
-о
o^b—•—Ifl^
о—
C/o
О—
C/f
*4
47,0
С222
ЮОп
П2Й
WK
З?43
720в
№5®
tnC20
|H>
C21
82
С225
R250
750
Cm 11_
*25/
9.1k
*253
750
70 ^3
PL9N12
80337
Tiff
..''ZO
<—И—I
CZ28 .
BC337
700,0
*245
2,7к
^40
2^К
-Г -Ki—N-
“Г' Д2О6 A209
_______C225
100.0
7209
58201
5flk
*247
Спт82
*252
&1К
Радиолюбителем уреди..
Приложение Ш
От същата библиотека очак-
вайте
1. Лаборатория на HI-FI лю-
бителя от Д. Рачев
2. Тестери зв иитегралии
схемн от А. Лакюрски н А.
Боянов
3. Любителски осцилоскоп от
Г. Вълчве