/
Текст
ИВАН КОЛЕВ ТОДОРТОДОРОВ
ОПТРОНИ
И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ
ТЕХНИКА
4
EL
<
ОПТРОНИ
И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ
Доц. к. т. н. инж. ИВАН С. КОЛЕВ
Доц. к. т. в. инж. ТОДОР С. ТОДОРОВ
4
И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ
ВТОРО ОСНОВЙО ПРЕРАБОТЕНО ИЗДАНИЕ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО
«ТЕХНИКА*
СОФИЯ. 1988
Доц, к* Т- Нг инж, ИВАН С. КОЛЕВ
Доц. к. т. в. инне ТОДОР С. ТОДОРОВ
ОПТРОНИ
И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ
ВТОРО ОСНОВНО ПРЕРАБОТЕНО ИЗДАНИЕ
ДЪРЖАВНО издателство
.ТЕХНИКА'
СОФИЯ. 1988
ЖДКЙМЗЗ
В хнигата е разгледаДО приложение™ на основниге видове
ДОтдони (фоторезисте рн и, с|ютоди одни, фототржвзисторни, фотоги-
рйсторни)#на опт родните интеграл ня схем и. камто и на ня кои
сЙЬциаднй нядове оптроаи в шмоговш я в цяфровата техника.
Дадвенм са над 250конкретии схеиис разжкчво предназначен не.
рзградеви с отроки м оптронни интегрален схемы.
Съществена част от книгата са справочните Дании за над
ЗбОтнпа оптрон и, оатронии интеграл ня схеыи и оптични линии
% ,ра ЫжечеЛот ЗОводеши светоэни фирмы, включителио к задвсички
оптрони оългарско производство.
Кии гага е предназначена за широк кръг специалисты, ва-
тере сува щи се от приложеннето на оптроните в схемотехнкката,
научни работница, ииженери, студента и техннци( работещн в
областта на опгроннага схемотехника.
© 1ш Стажчм Колев
Тедо> Ст^йкм Тодоров, 1f$3
£|о $o|i«
*41 5
ПРЕДГОВОР
С всеки изминат ден производство™ на оптоелектронни при-
бор» и устройства яараства в световея мащаб с изключително бързи
темпове. Основни оптоелектронни прибери» използувани широко
днес, са оптроните и оптронните интегрални схемы, Сега в света се
произвел*дат над 100 типа оптрони и над 50 вида оптронни интег-
раяни схеми.
У нас е усвоено производство™ на фототранзисторнн оптрони
6Н2001, 6Н21Г2, 6Н2111, 6Н2017, 6Н2075, фототранзисторнн оптро-
ни с въздушна междина 6Н2144, оптрони ст с съставен фототран-
зистор 6Н2113, фототиристорни оптрони 6Н3103» фотодиодам
оптрони 6Н1002 и оптронни интегрални схем» 6Н4001,
В кннгата са разгледани най-важните особености и характе-
ристики на основните видове оптрони и оптронни ИС, а също и
приложение™ на оптроните в автоматиката, яыпулената и нзчисля-
телиата техника, радиотехниката, системите за предаване на Дании»
измервателнага техника и др.
Подбрани са такива приложки схемн, в конто оптроните са
основните елементи, определят» работата на схемата.
Освен на основните видове оптрони тук е отделено място и на
вякои по-специфични видове, намиращи в последимте годами все по-
широко приложение в практнката. Това са оптроните с фотомагяи-
тоднод, оптроните свотодиод—светодиод, оптроните с полевш в
MOS фототранзистори, оптроните с фотоварикап, оптроните с едно-
преходни фототранзистори, симетричните фототиристорни оптрони,
оптроните с въздушна междина, отражателните оптрони, оптроните
с лавинни фототранзистори, оптроните с управляем оптичен канал,
оптроните индикаторы, многоканалните оптрони, оптрояните ИСидр»
В сравнение с първото издание на книгата значително е разшя-
рен материалы за оптронните ИС. Дадени са справочни дани» за
съвреиенни оптронни ИС и никои оптоелектронни устройства, като
оптични комплекта, оптични линии, оптични сонди, оптоелектронни
модули и др» Подбрани са нови приложения на оптроните, различны
от първото издание
Кннгата е адрераана към широк кръг специалисты, поради
което теоретично™ ризглеждане на много въпроси е ограничено и
са дадени само крайните резултати и изводи.
Авторите изказват благодарност на рецензентите ст. н. с. к. т»
я, инж. Недьо К. Недев и н. с. инж. Григор Г. Савов за ценните
забел еж к и по съдържанието н изложение?*) на някои въпроси а
книгата.
Авторите
Щ«ДЮИ СЪКРАШЕКЖ ИЗПОЛЗУВЛН И В КН ИГА ТА
АЙВ —-автагеяерират гйултивнбратор
ВАХ — волт-эмперна характеристика
ГЛИН —генератор на линейно изйенящо се капрежеиие
ИзС —нзточн им на светлина
ЙС —интеграл на схема
к. п. Д, —коефидиент на полезно действие
ЛОИС —логическа оптронна интеграхиа схема
Ов —обратна връзк-а ;
О’ВМ — оптрон с въздушн! 'междМа
ОЙС —оптронна интегралах схема
ООВ —отрнцателка обратна зръзка
ОООВ —:опгичка Ътрицхтелна обратна връзка
О1ЮВ —оптич на положит елп а обр&на връзка
ОПФТ —оптрон сНолеви фоготрхнэйстор
ОС ' — ойтична среда -..:
ОСФТ — оптрон съе с ъ с та вен фэгогранзиетор (дарйинггояов фэготрзаз ией№р)
ОО —отражателен оптрдв
ОУ — операцйонек усилвзтел
ПО В — положите дна обратна връшсэ
— светодиод ' ••
СФТ......-*съставейфото транзистор (Дтрлянп'Ьяовфэтотранз^-тпр^
тш:; — тригер на Шмит
Фд,..... —фотодиод ' ;
ФДО / —фотодиоден ойтрбн
де, е. н.—фоыглектрэд&иж&що яапрёженне
ФП ; —фотоприемник
ФР" —фоторезистор -
ФрО . —фэторезисторен оптрон
фСО —.оптро» със ей метрики фот о тиристор
ФТ — фототран зйстор
ФХО — фототранзйсторен оптрон
ффр' — фототирйсгор
ФУРО — фототир уторен оптрон
ЧМЦ , ...—- ч ака п{ мул гнвибр а тор
. «1 • : • г ' «
ИЗПОЛЗУВЛНИ БУКВЕВИ ОЗНАЧЕНИЯ
Л Лампа с нажсжаема спирала
я
и.
‘few
C0
h
/ Рп9т
?Foff
Ipon
Гоп
Лтгм
ф*. ...;
р
Rih
Up
U Poff
Upon
ир#м
Ay^Ai
<*>
26*/,
Лк*/,
с*
!d
<м
/?д
Ло/Яр»
Яр*
S
— ток през лампатж
— иапрежеяие върху лампа та
2. Елжтролуманесценпиш копдензатори
— ток през конце в затора
— наирежемне на коиденз^ора
5, Спетодаоди
— капаиитетв права посока
— ин те а зи те т на светли нага
—- постоянен ток в права посоха
— ном ина лен тон в права посоха :
— ток през светодиод а, необходим за нзклотне на фотоприемнихи
— ток проз сне го диода, необходим за вк л эд ване (от ну tn дане) на фо
топриемнйк (фототиристор, оптронна интеграла» cxeSia)
—максимален то с в пр а ал по сок а през с зет эд иода, непредйзвикващ
включение на фототиристора
— пойарят се импулеев ток а права посоха
^ХШедеэисен ток (различат а между Кокове те.ж /Fo//)
— обратен ток
... -г- пот$ж па> светлила,-доаадаща върху фртоприемнше
— щ>трк .на светлина, нзлъчеца от светодиод (мощноет)
— постоянна мощност
— топлинно сопротивление
— постоянно напрежение в права посока
— напряжение на светодиода за исключение на фотопряемника
—'напряжение на светодиода за выючване на фэтойриемника
— повтаряпр се имлулсяо нлпреженяе я права прсока
— изменение на напрежението Up от темпёратурата
— постоянно обратно нанрежение
— поток на И1.дъчване (мощност)
— ширсчина на диагра мата йанасоче ноет
— дъЖКЯна на вълЕгагз я максимума на излъчэаае
— полушир очина на спектралната нрава
4. Фоторе&истрри
—кыацитет ед фотор&зястора
— ток на тъмно
-"Ток.на светло (фототок)
— разсейчана мощност
—сопротивление на тъммо
—кратаост на изменение на еъцрогявлеиыето на фоторезисторз
** сопротивление на светло
— чувстаитедйост (атражателая оотроаи А/т)
— работно напряжение 5. Фотодиода
BW Ct **ph Id Tfih k — пропускана честотна лента — капацитет на диода — геиерираяо ф. е. д. «* на фотодиода при работа каю фотоэлемент — ток на тьмно или обратен ток 1# — ток на светло — разсейвана мощност — спектрална чувствителност (A/W) — обратно напряженке
cv "EtE JB 6. Фототранзистора и съставни фототранзистора — пропускала честотна лента — калацитет колектор—база — калацитет на прехода емитер—база — капзцитет между колектора и емитера — коефнциент на усилия не по ток в схема с общ емитер — коефнниент на усилване по ток в инверсен режим —* базов ток
г fa 4> KA €7cs &CE UfiEsat 4KS &EC ^max — колекторен ток — колекторен ток в инверсен режим — импулсен колекторен ток — ток на тъмно — емитерен ток — ток на светло — раэсейвана мощност в колектора — напряжение колектор—база — напряжение колектор—емитер — напрежение между колектора и емитера в режим На маснщане — на пр ежен не емитер—база — обратно напряжение между колектора и емитера (инверсен режим) — дълкйна на вълната аа максимума на спектра лиата характеристика 7. Еднопрелодни фототранзистора
?E 1е°п ?£R {erm 'f. Ueb* ИеВ'Юп UfiLBl & —емитерея ток — ток на включване на едяопреходння фототран&истор — ток на утечка на емитерния преход — импулсен емитерен ток — ток на язключване — междуб^эово сопротивление — напрежение между емитера и базата — напряжение между емнтера и базата на включване — напряжение между даете бази — напряжение между даете бази в режим на насищане — изменение на коефнциента иа предаэаие по ток &, Полева и MOS фототранзистора
Cds I DS ? 2“ Uds — капацитет дрейн—соре — ток дрейн—соре — ток на тьмно — нелииейиост — рязсевзиа мпщиост в дрейна — сопротивление на тъмно между дрейна и сорса — съпротивление вл светло между дрейна И сорса — нвпрежевне между дрейна в сорса
9. Фотодинистора, фототиристора и симетрачна фототиристори
dlT)dt dUA/dt Id Ig I GT iff I TAV I?M I^t 1r Irg Pg iqt Oak Vq Ugt Ur Ur V — капацитет анод—катод — скорост на аардстване на анодния ток — скорост на варастване на анодного напряжение — ток на тъмно (в права посоха) — управляэащ ток — постоянен отпушеащ ток преэ управляващия еле кт род — ток на удържане (изключване) —среден аноден ток —импулсен аноден ток — топлинно претоварване — обратен ток (ток на утечка) — постоянен обратен ток през управляващия електрод — средня мощност на управляващия електрод — разсейваяа мошност в анода — зреме на включая не — напрежение анод—катод в права посока при запушен таристор — н^прежение между анода к катода при включванё — кдпреженнс на управляващия еле кт род — постоянно отпушващо на пре же вне на управляващия електрод — обратно анодно налрежение — напряжение в режим на паси шане между анола и катода — скорост на охляждащмя въздух 10. Оптрона и оптронни интегрални схема
a — разстойнне на прейестмне на пре градата в процепа на оптячните
BW C/o &QPt MHKponpfB (лючвателн — пропуска на честотна лента — кацацитет вход—иэход — разстоянне от огрвжателния оптрон до обекта, отразяваш светлина>
dU/dt (dUfdi)H при което изходният сигнал е максимален — скорое? на варастване на напрежеяието между входа и взхода — скорост на нзрастване на напр ежен ието между входа и нзхода при
(dUldt)L логически 1 на нзхода — скороет на нарастване на напреженнето между входа и ииода
h Ice fCCL Icch I CH fCL Iqh IOL при доги ческа Она изхода — макси мал на дълбочива на пропепа на оптрон с въздупша междина — консумиран ток — ко я су маран ток при логическа 0 на исхода - — консумиран ток при логически 1 на изхода — ксиекторем ток при логическа 1 на изхода — колекторен ток при логичесьа 0 на иэхода — изходен ток при логически I а а изхода — изходен ток при логи ческа 0 на и з хода
ijo —ток на утечка между входа и изхода
fMRf/MRR}— коефнциент на потнскайе на син фаз ните сигналя га иаолаоиоввата
а К' бариера — коефициент на предзване по ток — коефицкеит на предамне по ток на фототранзистореи оитрон във.
Л/ фотодиоден режим — коефициент на пр ед аванс по ток на фототранз нс торен оптрон s
/Су N Ро Рю if ^off инверсен режим — коефнииент на предаване по напрежение — коеф^циент на разклонение по иэход — разсе Й ван а мощиост — изоляционно съпротиаление вход—изход — време из задържане при вклгрчване — вреие на спада не — време на изключваие
— време кд включване
— време ня нарастване
— време на разсейване
— захранващо напрежение
— изоляционно напрежение вход—изход
— изходио напряжение при логическя 1 на изхода
— изходно напрежение при логически 0 на нзхода
— изоляционно напряжение между два съседян канала
//. Оптични линии
— диаметър на обвивката
— диаметър на сърцевииата
— напрегнатост на електрическото поле
— сила на огъване
— яъджина
— чяслоэа апертура
— радиус на огьване
глава i
ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ОПТРОНИТЕ
Оптоелектрониката азучава вроцеснте, свързали с превръща-
него на светлипната енергия в електрическа и на електрическата
анергий в светлинна, Тя включва въпросите за генериране, предана-
не, преобразуэане, эапомняне и съхраняване на информацията. Оп-
тронът е прибор, в койго източникът на светлина и фотопрнемникът
са свързани оптичнэ и електрическя (не е задължително) по опре-
делен начин и са конструктивно обединепи в един корпус. Идеята
за създаване на такъв прибор е дадена още през 1955 г. от сътруд-
ника на формата Hewlett Packard Лебнер. Промишленото производ-
ство на оптроните започна през втората половина па шестдесетте
годики, МЕК (Международна електротехническа комисия) прелзръч’
ва този прибор да се нарича transopton В БД С 15890—84 е нзчэл-
зуван терминът оптрон и той широко е навлязъл в техническата
литература у нас и в СССР.
Основните ёлементи на всеки оптрон са трч: источник на свет-
лина (ИзС1, оптичча среда (ОС) и фото приемник (ФИ). ИзС преоб-
разуй електрическэта енергия в светлинна. Той трябва да имя го-
лям к. п. голямо бързодействне, дълъг живое и тясна спектрал-
на облает на нзлъчване* ОС предана светлинния сигнал от ИзС кьм
ФП без загуби и с необходимого бързодействие. ФП преобразува
светлиняата енергия .в електрическа. Той трябва да имя высока чув-
етвителност при голям о бързодействие.
За да се получат опглмални стойности на параметрите на оптро-
ните, необходимо е изльчвателят и ФП да са съгЛасувани по спек-
тър, т* е, максимумите на спектралните характеристики на ИзС и
ФП трлбва да съвпадат.
Като ФП в оптроните се използуват почти всички видове фото-
чувегвителни полупроводникови прибери. Видът на оптрона се оп-
редели от изпэязувания ФП. На фиг. 1J са показани графичните оз-
начения на оптрони с различна видове ФП. Фототраязисториите, фо
тотиристорните и оптроните със съставни фототранзистори се про
изве^дат както съе, така я без управляващ (базов) извод,
Като ИзС в сьнременните оптрони се използуват главно свето-
диоди (СД) и много ио-рядко лампи с нажежаема спирала, неоно-
ви лайра, електролуминесцентиж кондензатори и лазерни диодй.
па се разделят на параметра йа ИзС,
парацодж на ФП и параметр» на оптрона като цядо. Параметрите
на ИзС и ФП, съотзетно ла аХодрзта и изкодната верига на бптро-
имтауваяиге взлячеаня на параметрите в начал ото на кингата.
на, са параметрите на съответния вид полупроводникови прибори,
Освен от ИзС и ФП параметрите на оптрона се определят от типа
на ОС и от типа hi корпуса. Такнва параметри са: Сю ~ капацитет
вход — изюд (проходен капацитет); — изоляционно съпротивле*
Фиг. L1. Основан видове оптрони слоред вида на фотовриемшш:
— фатйрезнгтореи* й — фотодиоден* б — Фототгаявиеюрен; г — със системен (ларлингтонов) фо*
тетр-илистup <3 - фатит^рнсПкрев; е — гимегричеи фстити ри сто рем; ж — фат од нолей е един уемд-
ватеден тртзистор. а•— дмодно-диференци*деи; и — с двд фотопрдеммнка — фотодиод и фототрДН-
вистор; к — е - д**ипреходён фототрднаистор; л. — с поле вл фотот ран&истор; м *- с MOS фототран
зястор; « — с «авнием фитстра мистер; с? — с фотсмагнитнвс'л; г? — фотовлртсли; р — оптрон C9t*v
диод—светодиод {обратим огьрон>; с—с фо товар* стер: m — с фогомнтил; „у оитронмд интеграл
Ид сх*ма; ф — оптрон С гтвкэв садовод
ние вход - - изход; UJO — изоляционно напрежение вход — изход; //0—
ток на утечка между входа и изхода; dO/dt— скорост на нараства-
и? на напрежението между входа и изхода и др.
Отделимте елементи на оптроните влияя? различно върху тех-
ните параметра ИзС намалява времето им на живот и яг. п. Л Ви-
дът на ФП определя бързодействието на оптрона и коефицнента на
предаване по ток Я. За качествата на един оптрон може да се съ-
ди по двата най-важни параметъра — АЛ и BW (широчииа на про*
пусканата честотна лента). В табл. 1.1 са дадени по-важните пара-
мет ри на никои основни видове оптрони. Вижда се, че най-широна
честотна лента имат фотодиодните оптрони, а най-голям Я—оптро-
ните със съставен фототранзистор.
Основните предимства на оптроните, конто определят все не-
широкого им приложение^ са: идеално галванично разделяне между
входа и изхода, еднопосочност на потока от информация (бт ИзС
к-ьм ФП)4 липса на смущения в оптичния канал при въздейстиад на
магнит ни полета, широка честотна лента на пропускай е, JtpHCTpylc-
тявно разнообразие, големн функционаднй възможиости, голяма шу-
моустойчивост, компактност, съвместимост с: интеграл ни схем^ ма-
лък проходен капацитет, висско изодационно напрежение адод —
изход и др,
12
Вид оптрон Коефнциент ня пре депане по ток А',% Пролускана че- стотна лента лиг Ннво на Вреде е на включ- ване (иэключ»же) *0* Со/у)
Фотоди оде н 0,1—5 0—50 MHz ииско | 10—100 ns
Фототранзи- сторе я 10—300 0—200 kHz средне 2—10 jis
Със съетавен фототранзистор 100—5000 0—50 kHz BFCOKO 10—100 iis
Оптроните имат разнообразии приложения в почти всички об'
ласти на науката и техннката— в устройствата за предаеане, пр?об*
разуване, съхраняване и изэбразяване на информация, в аналоговата
и цифровата техника, при измерване на различии величин и и Др,
Фоторезисторните оптрони (ФРО) намират приложение глазно в ана^
догони схеми* Голямото бързоденствие и линейната предавателна
характеристика на фотодиодните оптрони (ФДО) им осигуряват при-
ложение в аналоговата и цифровата техника* Това се отнася отча-
сти и за фототранзисторните оптрони (ФТО). Праговите свойства
на фототиристорните оптрони (ФТРО) се използуват в импулсната
техника и в схемите за защита.
Оптроните с вътрешна пряка оптична връзка (фиг, 3 *2) са
най-разпространените видове оптрони. Те съдържат ИзС, най-често
светодиод, и ФП, конто е галванично разделен от ИзС и е свързан
с него само чрез ОС, Тези оптрони се нар 1чат рдзделителни, защо-
то осигуряват идеално галванично разделяне между ИзС и ФП, Ин-
формацията се пренася от ИзС към ФП чрвз светлинния поток. При
изменение на входната величина ZBZ (Z7BX) ИзС измена яркостта си
на свегене, което води до изменение на съпротивлениего на ФП и
съответно на изходната величина /нзл Изходният ток завися
и от зэхранващото напрежение Ucc,
Оптронът с пряка оптична връзка йыа три основни схеми на
свързване — фиг, L3, Вижда сет че и при трите схеми на свързване
липсва галваннчното разделяне между ИзС и ФП, Ако са излълне-
ни определени условия [33, 51], оптроните, свързаии по схема с общ
среден извод (фиг, 1.3 а), могат
да усилват сигнала по ток, на-
прежение и мощност. При СВЪрЗ'
ване пр ехема с общ извод от
ФП или ИзС може да се реали-
знра стабнлизиране на предана'
телната функция при изменение
на параметрите на оптрона, кое-
Фиг, L2. Схема на оптрон с вътрешнв
пряка оигична връзка
то е равносиляо на създаване
на вътрешна оптична положителна или отрицатели^ обратна връзка.
В зависимое г от приложениего си оптроните с пряка оптична
връзка се разделят на четири основни групи [51]:
1. Информационны оптрони. Те са предназначени да предават
цифрова информация по галванично разделе ни вериги. Основни пред-
ставители ria тази трупа с а ФДО и част от ФТО» Критерии за каче-
ство™ в тази трупа са големият К и малките времена tQn и tQff.
Фвг. 1,3. Три осноини схемн на свързване яа оптроните с пряка отлична >ръмж
а —» схеыз с общ среден кзсс*;. fj — сл^мд с общ 1'Зйод от фот оприемнъкв; е— сх*м& с общ из
вод от източннкй на светлила
2. Упрзвляващи оптрони, Те’ са предназначены да управляват
безконтактно силнотокови и високоволтови вериги. Представители на
тази трупа са ФТО> ФТРО, оптроните със симетрични фототиристо*
ри и оптроните стс съставни фототранзистори. Критерии за качест-
во™ тук са высокого изоляционно напрежение к откошението на
стойностите на комутираната към входната мощност, което за ка-
кой силови ФТРО може да достигав до 10\
3. Линейни оптрошь Те се използуват за преданные на анало-
гова информация без изкривявания по галванично разделена вериги.
Критерий за качеството при тях е линейната зависимост между из-
ходьата и вход пата величина на оптрона. Тазы трупа включва ФДО,
ФРО, оптроните с полеви фототранзистори и никои ФТО.
4- Енергийни оптронм, Това са главно ФДО, конто работят във
вентилен режим, т, е. като генератора на ф, е. д< я. Използуват се
за иэолирани вторичны източници> захранващи маломощни крнсума*,
тори. Критерий за качеството тук е к, «, конто не надвишава
няколко процента»
Нянои специалшь видове оптрона имат по-особена конструк-
ция, която осигурява допълнителнн функционални возможности. Към
тнх се относят следните видове олтрони.;
Фит. 1,4, Оптрон с въз- Фиг. .1.5» Отражателен оп-
душна междина трон
Оптронн с открит оптичен канал. При тях между Изр и WI
има въздушна междяна, чрез която може да се управляла квет^йш*
ният поток от ИзС, .гцопада1Ц върху ФП. Тези 'видове; bnTppt^ce :
разделит на оптрони с воздушна междййа (фиг, L4) и
оптронй (фиг. 1.5). При оптфоните с въздушна междина катб ^Й се
изпо^зува най-често фототранзистор или Дарлингтонов фототранзи-
стор» а при отражателни оптрони— фототранзистор, дарлингтоййа
фоТотранзистор, фотодиод, фоторезистор и др. Произвеждат сё и
Фмг. 1.6. Корпуси на оптрони с въздушна меж дина (а, в) и на
отражателям оптрони (гт д, £, ж)
отражателни оптрони с диференциален изход (фотодиоден или фо-
торезисторен).
На фиг. 1.6 са показани различии видове корпуси на оптрони
с въздушна междина и отражателни оптрони.
Оптрони с управляем оптичен канал. При тях между; ИзС и
ФП се поставя ОС, чиито параметри се управляват от електрмчески
магнзтни и акустични полета, като по този начин се управдява и'
светлинният поток, попадащ върху ФП. На фги. L7 е показано оз*
Фиг. 1.7. Оптрон с управ-
ляем оптичен канал
Фиг. L8. Многоканален оптрон
начевието на такъв оптрон. Като ФП тук се използува най-често фо-
торезистор, фотодиод или фототранзистор.
Многоканалнн оптрони. Това са прибора, при конто в един кор-
пус има 2, 3 или 4 еднотипни оптрона. Като пример на фиг* 1.8 е
показан двуканален оптрон. При многоканалните оптрони за ИзС се
използуват най-често светодиодя (има многоканални оптрони с ИзС-
лампа с нажежаема спирала), а като ФП—фоторезистор, фотодиод,
фототранзистор, Дарлингтонов фототранзистор, фототиристор и др.
Възможкостите за нзцолзуване на разгледаните дотук оптрони
са дадени на фиг. 1 9, където са съпоставени традиционни елемен-
ти И оптренн с еднакво или подобно действие.
Импулсен
трансформатор
Еднопосочен
прекьсбач
ДонастрРй&ащ
резистор
Потен циометър
До'настроиващ
конденсатор
Auhlir за
Ьръзка
Батерия
Радиолампа
Реле
Бутон
Датчик
на Хол
диференццални
ёйма'
Фиг. 1.9, Съотвегати между отпроаи я различии електричесии едешжти
Разновидности на оптроните с пор ед връзката между
ИзС и ФП. В зависимое т от начина, по конто се евързват електри-
Фиг. 1,10. Схема на оптрон
с вътреиЕна ОПОВ и прякл
електрнческа врълка
Фиг. 1 1L ВАХ на оптрон
с нътрешнж ОПОВ и прш-
ка елекгричесиа иръзка
чески и оптично ИзС и ФП, се получават оитрони с различии харак-
теристики. По-специални разновидности са опгрэните с обратим он-
тични връзки (положятелни или отрицателен) и преки електрически
връзкн. Такъв вид са например оптроните с вътретна антична
положителна обратна връзка (ОПОВ) и пряка последо&ателна
електрическа връзка между ИзС и ФП —фиг. 1,10. ОПОВ се осъ-
ществява по следния начин. При увеличивая* на входната величина
(ток или напрежение) потокът от ИзС Ф* също се унеличава. Па-
дащият светлинен поток Фе върху ФП нжалява съпротивденаето
му. Т. е. увеличава се токът във веригата, коего създава условия, за
допълнително увелнчаваяе на излъчването от ИзС. Процесът завърцр
ва с пъл-пото. отпугпване на ФП. Тези опгрони са типично релейни
Фиг, 1.12. Схема на оптрон
с вътрешн* OQOB и пряжа
електрияеска ьръзка
Фиг. LI3. Пр ед аал те л на и в ходя а
характеристика на оятроя с въ-
трешна ОСОБ и пряжа електриче-
ска връэкэ
(превклю^ващи) елементи с две устойчива съетояния, което се виж-
да от ВАХ, показана на фиг. 1Л Е В неяможе даима участья с от-
рВДателно сопротивление, показан на фнгурата с прекъевана линия.
Този участък съответствува на условието
0Л) ?кК>1,
където
2 Оптрон в и нрюю*.к «шесто t к
17
рк е коефициеитът на предаване на веригата на ОВ;
/С—коефйциептьт на предаване по ток на оптрона при от-
варена верига на ОВ (без ОПОВ)*
Фиг* 1J4. Схема на
оптрон с външма пря-
ма ептична йръзка и
вътрешна прякаелек-
трнческа връзка
Фиг. 1J5, Прелаватялна харак-
теристика на оптрона с външ-
на пряка оптична връзка « въ-
трешна пряка еле при ческа
връзка
На основата на такива прнбори могат да се създават регенера-
тивна многоустойчиви оптрони- Този вид оптрони могат да се управ-
ляват по електрически и оптичен йът и имат два изхода — елек^
трически и оптичен* Те намират приложение в устройства за изо-
бразяване на информация, като усилвятели на светлина, превключва-
тели, генератори на електрически и светлинви сигнали и др.
Друг специален вид оптрони са оптроните с вътрешна оптич-
на отргщателна обратна връзка ОООВ и пряка електрическа
връзка — фиг. 1J2. При тях ИзС и ФП са включени паралелно. При
увеличаване на входния ток (напрежение) се увеличава и излъчва-
вето Ф., от ИзС, съответно осветяването Фе на ФПЭ с което се нз-
малява съпротивлението му, а с това се намалява и взлъчването от
ИзС* Тези оптрони имат електрическн и оптичен изход. Те са типич-
но нелинейни елементи и могат да се използуват за стабиллзиране
на светлинен поток* На фиг 1*13 са показани входната 1 и вреда-
вателната 2 характеристика на този вид оптрон*
Специален вид оптрони сй и оптроните с външна пряка on-
точна връзка и вътрешна пряка електрическа връзка— фиг< L14*
Те имат оптичен вход и оптичен изход и взвършват преобразуване-
то оптичен сигнал — електрически сигнал — оптичен сигнал Фг,
При увеличаване на потока на падащата светлина Фе върху ФП се
намалява съпротивлението му, в резултат на това се увеличава то-
кът през ИзС и оттам потокът на излъчваната светлина Ф*. Ако
Ф^>Фе (при еднакъв спектрален състав). е налице усилване на свет-
лината. Този вид оптрони могат да се използуват и за преобразу-
ване на видима в инфрачервена светлина или на инфрачервена във
видима светлина* Те са основен елемент на усилйателите и преобра-
зувателите на изображение. На фиг L15 е показана предавателната
характеристика на този вид юптрсйн.
Г ЛAB A 2
ОСОБЕНОСТИ В СХЕМИТЕ ЗА ЗАХРАНВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ
НА ИЗТОЧНИЦИТЕ НА СВЕТЛИНА В ОПТРОНИТЕ
Като източницн на светлина в оптроните се използуват преди
всичко СД и uo-рядко лампи с нажежаема спирала, електролуминес-
це-нтни кондензатори и лазерни диояи.
Лампите с нажежаема спирала се използуват като нзточници на
светлина главно във фоторезисторните оптрони, Обикяовено това са
миниатюрни лампи с работай напрежения до 5—6 V и токове преэ
тях до 20 mA, Лампата с нажежаема спирала за разлика от СД
може да излъчва светлина както при постоянно, така и при про-
менливо эахранващо напрежение. Тъй като лампите с нажежаема
спирала са инертна; те се използуват в оптроните за управление на
бавноизменящи се процеси. Пронесите на стареене при лампите с
нажежаема спирала са значително ло-бавни от тези при СД. На фиг,
2Л е показана ВАХ на такава лампа, която се използува като из-
точник ла светлина във ФРО, тип ОЭП—1 и ОЭП—2 (СССР). Други
типове оптрони с такъв ИзС са ОЭП—9 до ОЭП—14 (СССР).
Едектролуминесцентните кондензатори са прибори, конто днрект-
но преобразуват електрическата енергия в светлинна. Те съдържат
слой луминофор, конто под действие на
излъчва светлина. Съветската про-
мишленост пропзвежда серийно елек'
тролуминофори с различен цвят на
светене тип ЭЛ—445, ЗЛ—510,
ЭЛ—-’580 и ЭЛ—670, конто излъчват
светлина с дължнна на вълната
съответно 445, 510, 580 и 670 пт.
Характерни за тези източницн на
светлина са висските работни на-
прежения (от 30 до 200 V) и малкн-
ят работеп ток (под 1 mA)* Те се
използуват като ИзС главно във ФРО*
приложеното напрежение
с важь
Например във ФРО тип ОЭП—8 фиг,2Л.ВАХнэ
(СССР)работного напрежение на елек- жаемя спирала
тролуминесцентний кои.дензатор е от
50 до 100 V при частота 3000 Hz, а средният работе» ток е 0,3 mA*
Електролумянесцентните кондензатори нямат дебри честотни свойства.
Характерни за неоновите лампи като ИзС в оптроните са висо-
кото работно напряжение (^>80 V) и малкият работе» ток (до ня-
колко шА). Те зи ИзС и маг малко бързо действие и загона се напол-
зу аят само зъв ФРО.
Лазернит# диодв се •'нзпоязуват ото ИзС главно в огсичннте
линии с по-голима дължина, при конто фэтопрнемник е ФД,Ц и във
ФДО- Изготаят се на ос новата на GaAs/GaAlAs. Ла черните диодн
ииат псьголяма мощност па излъчване в сравнение със СД, помалка
широчнна на спекгралната крива, по-голям н.п. д. и по-голямо бър-
зиДействпе. Лазерните диоди рэботят с по-големп плътности на
тока в права посока от СД и нзтьчват кохереатна светлина. Те мо-
гат да работят в непрекъснат или импулсен режим. Температурата
оказва много сил но влияние върху параметрите им.
.’Най-чссто използувапите ИзС в оптроните—инжекционннте СД,са
полупроводникови диодн, създадени на основата на съедннения между
еленентите от Ш и V трупа на периоднчната система, означавани общо
като Аш' Bv , Такнва елементи са GaAs, GaAsP, SiC, GaAlAs и др. СД
са точкови нисковолтовн и нискоимпи източинци на светлина и све-
тят вследствие на рекомби нацията на електрони и дупки в PN пре-
ходите им при прогичане на ток в права'посока през тях. Те се
управляват от източници на ток. СД се вклкмеат към източни-
ците на напряжение задължително с последоьателно евързан ре-
зистор със стойнос/п, няколко пъти по-голяма от стойността
на cmamuwotno съпропшвление наСД
В зависимое? от спектъра .на иэлъчване СД се делят на две
групи: излъчващи в инфрачервената облает и излъчващи във внди-
млта облает (червени, жълти, зелени СД)- Максимумы на спектрал-
ната характеристика на СД от Ga As в оптроните е от 850 до 900 пш
(близката до видим ия спектър инфрачервена облает).
По рядке в някои типове оптрони (например HEDS—1000 Hew-
lett Packard) за ИзС се използува СД» излъчващ светлина във ви-
димата облает (например с дължина на вълиата от 680—720 ига—
червей цвят).
2.1. ХАРАКТЕРИСТИКИ И ПАРАМЕТР И НА СД
ВАХ на СД при различии температуря са показани на фиГ. 2.2,
Това е зависимостта между тока в права потока през СД 1р и на*
прежението в права 1к>сока, приложена върху СД UP< Вижда се, че
в началния участья характеристиките са силно нелинейни. При ,уве-
личазане на температурата и при -const напрежението върху
СД Up намалива. Скоростта на спадане на Up е в граничите от 1/2
до |,8 mV^C, Обикновено напрежението В права пасока на инфра-
червеннте СД не превишава 1,5V, а максималннте работай токове
достигат до 100 mA. Импулсният прав ток през. СД моде да
достигне стойкости до няколко ампера при продължителност на им-
пудса ±^10 ps и коефициенг на зап ъ л ване s&0b Обратиите напре-
жения на СД (J# имат стойиосги от 3 до 20 V> а обратаигг ток
не яадвишааа 10 рА. ?
Друга основпа характеристика на всеки СД с ват-амнернета ха-
рактеристика — фиг. 2*3. Това е завпсимостта на мощността на из-
лъчване Фг} от тока през СД /г. В началото си тази характеристи-
ка е силно нелинейна. За токове по-големи от няколко mA, ха-
Фмг. 2,3. Ват-амиернз ларяк
терясгига на СД
Фиг. 2*2. ВАХ на СД при различии :iKi;epiTjpn
ряктеристнката става линейна. Следва участък на насищане, където
при:увеличаване на тока през СД светлинният поток остана постоя-
нен. При по-нятатъшно увелнчаване на тока през СД Фг, завечиа
да намалява вследствие на загряваяето на СД.
Зависимостга на разсейваната в СД мощност от темпера-
тура та е дадена на фиг. 2.4. Обикновено максима л нага разе ей-
вана мощност се дава за температура 25ОС, след което тя
намалява линейно с ыарастване на температурата до максималната
Фиг, 2.4. Зависимое? на разсейиана*
та мошност в СД от температурата
Фиг. 2.5. ВАХ на два паралелмо проги-
вопс<очй0 включени СД ката изтсчиици на
сьетлнна в оптрон мт е
рабства температура /%ai (най-често 100°С)» където допустимая
разсейвана мощност става пула- Допустимата разсейвава мощвост
за дадепа околка температура се определя по формулата
(2.1)
— to
/шах а
,м“
където
ах е максима лиата работна температура на СД;
t* — температурата на околната среда;
— топлннното съпротивление на СД.
От (2J) следва, че с увеличаване на теипературата на околната
среда раэсейваната в СД мощност спада,
Топлинното сопротивление па СД R^a и ли се дава в каталог,
или се определя по формулата
(2.2)
f — 25°
о =
За светодиодите на опгропите CNY17 на фирмата Siemens
-750flC/W, а за оптоопите T1L111 и TIL112 на фирмата Texas
Instruments /?^ = £00°C/W,
Характерно за СД е стареенето, т. е. изменението на никои
техни електрическп и оптични параметри при продъйжителна рабо-
та (от няколко стотици до хиляди ^асове), Стареенето оказва най-
голямо влияние върху мащността на излъчване, като намаляването
на тази могцност с времето завиеи от плътността на тока прёз СД
и работната температура. За намаляване на това явление се препо-
ручая предварителна тренировка на СД при определен ток и тем-
пература. Препоръчва се и рабоТният ток в схемите на СД да не
е по-голям от 20 mA, а работната температура да не превишава
55* С. Например» ако един СД от GaAs работи при ток през СД
/f=20 mA и температура Z° = 25°Ct излъчваието му за 10 гбдини
непрекъсната работа ще спад не с 1/3 от максималното. Най-сил и о
изразенн са процесите на стареене на СД през първите 1000 часа.
При съвременните СД на основата на GaAlAs/GaAs стареенето е
по-малко (от 5 до 10%) в сравнение със СД от GaAs (25—30%)
за 1000 часа работа.
В някои типове оптрони (например HIIAA1, Н11АА2, CNY35-
General Electric, iL-250-Siemens) като ИзС се използуват два насрещ-
но паралелно включени СД, ВАХ на тази трупа СД е показана на
фиг, 2.5. Характерно за тези оптрони е, че входната верига може
да се включи какго към постоянно, така и към променливо напре-
жение, а върху* СД, конто не работи, обратного напрежение а равно
на правого напрежение аърху другая СД, т. е. не пэвече от 1»5 V,
2/2. вКЛЮЧВАНЕ НА СД КЬМ ИЗХОДИ НА ИС С ДЪЛГИ СЪеДИНИТЕЛНИ
ПРОВОДНИЦЫ
Характерно за СД на оптроните е нъзможността им да се
свързват към исходи на ИС с дьлги съедннителни ярэводници
(дълги линии). На схемата от фи.. 2.6 СД е свързан към изход на
DD1^K155AH1J
VG-SN7404N
Фиг. 2*7. Управление на СД
на оптрон от изход на ТТЛ
ИС при логически 1 на из*
хода й
VE^SN7405N I
‘К^5ЛН2) ‘
Фг<г, 2.6. Управление и я СД на
оптрон от изход на ТТЛ ИС при
логнческа 0 н± изхода й
f
ТТЛ 44С с дълги съедшштелни провэдници и излъчва светлина
при сигнал логически 0 на из хода на ТТЛ ИС. Тогава токът, про*
тичащ през СД, е
Фиг. 2.8, Преаавател за линияЛуправляващ СД на оптрон
(2.3) ’
къдего ,j.; ..,’
UOL e нивого на логическата 0 на изхода'иа ТТЛ ИС;
АД — съпротивлението на единия проводник от линията.
За меден проводник с диаметър rf—0,4 mm, дължина /-—ЮЭ tn и
съответно сопротивление /?э^14 Q и за Ucc—5 V, 6%,='),2 V,
1/2 V и 2 от (2.3) се получава /^20 mA* При сиг-
нал логическа 1 на изхода на ТТЛ ИС токът през СД е много
малък.
Ако трябва СД да излъчва светлина при сигнал логически I на
нзхода на ТТЛ ИС, се включва схемата от фиг. 2.7. Тога ва токът,
протичащ през СД на оптрона, е
n 4 \ 1 — CEsat\ —Up
F К1+Ящ-г/?ла
За t/cc-5 V, t/CBtdn=0»3 V, C7zx=0,7 V, CZr-l?2 V, = 130 Qt
14Q от (2.4) се получава /г^17»7 mA.
' ПрСпоръчва се управлението на СД по схем ат а от фиг. 2.6. С
нея ноже да се оснгури по-голям ток за управление на СД при
запазване на логические нива на изхода на ТТЛ ИС. Има и ИС*
предназначени специално за предаватели в линиите.
На фиг, 2.8 е показан предавател эа линия, управляващ СД на
оптрон. В случая се използува интерфенсната ТТЛ ИС 75450. Дио-
дът VD3 предпазва СД от обрат ни напрежения. Резисторы /?3 ог-
ра ничава тока през СД до безопасна стойност и съгласува иаход-
ноте съпротивление на предавателя с входного съпротивлеине на
Фиг. 2.9, Управление вч СД от
изход на CMOS ИС с емйтерен
повтор ител
Фиг. 2-Ю. Управление на СД от
изход на M0S ИС с Р-канал сьс
съгласуввщ транзистор:—емите ре в
повтори тел
линия?а, Диодите VD1 и VD2 се използуват ва зашита на ИС от
внсоки положителни и отрицатални налрежения. йдващи от лннията.
Обикновено от изходи на MOS и CMOS ЙС ие мбже ЛД се «н-
сумира по-юлим ток от няколко mA и затона при управление на
СД на оптрони от изхода на CMOS и MOS ИС трябва да се за-
ползу ват сьг.тасуващн транзисторы — фиг. ^О .и 2.10. ТранзнстОрпите
ключове ИГ/ са свързани като емитерни повторители. Само при
сигнал логическа 1 на изходите на ИС DDJ транзисторите VT1 са
отпушенм, през СД на оптроните протича ток и те излъчват свет-
лина, Включването на СД към изхода на ИС е разгледано в [56].
га. предаване на импулсни сигнали със сд
СД са маломощны източннци на светлина. Обикновено мощност-
та, коя го се излъчва от тях в непрекъснат режим, не надвишава
няколко mW. За увеличаване на изтьчваната мощност се използува
им пула (о захра пиане на СД. При предана не на импулсни снгнали
със СД импулспият ток през СД /FAW може много пъти (до 50) да
превнйи максимално допустнмия ток през СД /л. Обикновено про-
дължителността на импулсните сигналя, конто се подават на СД, е
от 5 до 20 ps, а коефициеятът на запълване на импулсната пореди»
да е 0,01 до 0,05. Средната мощност върху СД за един период е
(2'5) /Др — .
където
Г е периодът на повторение на импулсната передица;
t}— продължителността на импулсния сигнал.
Температурата, до конто ще се загрява СД на оптрона, е
(2.6) ^аит ^ок.ср •
Например при Г=500 ps, /f=10ps, /^ЯЖ=1А, £7ЛЙЛГ=1,6 V, АД.-
=500’C/W, £tp=25’C температурата, до конто се загрява СД, се
получава от (2.5) и (2.6) и е /'.’.^ 41 °C. а импулсната мощное г
през СД достига до стотици mW.
*
2.4 предавай е на аналогови снгнали със сд
Нелинейяата ВАХ на СД (особено в началния й участък) не поз-
волява директно предаване на аналогови сигналы без изкрнвявания.
Освен това СД излъчва светлина само при включването му в права
посока, което сьздава трудности при предаване на отряцателните
полувълни на аналоговите снгнали. ВАХ на СД е почти линейна при
токове, по-голени от 10—15 mA—фиг. 2.11. За да се осигури рабо-
та на прибора в линейната облает (от т. В до т. С), необходимо е
размахът на променлнвия ток през СД да е в тези границы. За
целта работиата точка на СД се устаиввява в ере дата на линейния
участък (т. Л) чрез пропускане на допълнителеп постоянен ток през
СД Ifii от източника Ucc през резистора J?—фиг. 2.12. Този ток е
(2.7)
Л?0 =
При £/cc=6V, £7^= 1,2 V, /?=270 Q or (2-7) се получава Zp^l8mA.
Ако входното променлчво напряжение е £/вхл^-™12 V (50 Hz), про*
Фиг, 2.11. Схема за оснгуряване рабопта
на СД в лячевната чает на ВАХ
Фиг. 2.12. Работна точка на
СД в линейная участь» на
ВАХ при предаване на знало-
говн сигнали
менлявияг ток през СД ____ се променя от 13 до 23 mA,
Минималната стойност на променливия ток през СД се избира
така, че работнята точка на СД да се премества най-много до края
|на линейния участък на ВАХ на СД (т. В)/
Нелинейната ВАХ на СД води до това, че минималната стой-
йост на променливия ток през СД не може да спа дне до пула, кое-
то увеличена консумацията на схемата,
Предаването на аяалогови сигнали със СД най-лесно се извърш-
еа чрез включване на СД в изходната верига на транзисторен
усЯоТвател. Тогава токозете в работната точка на транзистора и СД
съвпадат.
1.5. ВКЛЮЧВАНЕ НА СД КЪМ ПРОМ ЕНЛ ИВО НАПРЕЖЕНИЕ. УПРАВЛЕНИЕ
НА СД ОТ ОГРАНИЧИТЕЛИ И СТАБИЛИЗАТОР И НА ТОК
СД на оптроните имат впеки допустима обратим напряжения
(5—5 у) и затона при работа с променлвди напряжения е необхо-
дима защита от високи обратим (отрицателни) напряжения. За цел-
та може да се използува насрещио паралелно включен Диод VD1—
фиг. 2ЛЗ» който шунтира отрицателните полувълни на ироменливо-
то напрежение върху СД. Диоды VD1 може да с ^йдим4 СД идя
СД на друг оптрон. Тогава обратного напреженяе върху СД е рав-
но на напрежвнието в права посока на отпущения диод VD1. Ста*
на ясно* че СД излъчва светлина само през положа тел ния полу пе-
риод на променливото напрежение.
Фиг 2,13, Работа hj СД при лро-
менливо напреженяе с из ползу вике
на шунтиращ диод
Фиг* 2.14, Включване на СД към мре-
жа 220 V с направители* схема
Един СД може да излъчва светлина и през двата полупериода
на входното променлино папрежение* ако се включи към постоянно’
токэзата страна на двупътна вдправителна мостова схема (диодите
VD1 — VD4) —фиг, 2.14, В такьв случаи ©братии напряжения
върху СД няма да има. Токът през СД за покаэаните стойкости на
елемснтите в схемата се ограничава главно от стюйността на кон-
денсатора С и се определи от израза
1 ) ^“т/—7~1—\~ИЫС
]/ ячД ftzfc f
Средният ток през СД е около 15 тА-
’Когато е необходимо СД на оптрона да излъчва постоянна мощ-
ност при изменение на на-
прежението, с кэего се за*
хранва,той трябва да се вклю-
чи в схема на стабилизатор
на ток. Схема на и а рале лен
стабилизатор на ток е пока-
зана на фиг, 2.15. Действие-
то й е следното. При ниски
входни напряжения целият
входен ток протича през СД,
а транзисторы VT е запушен,
С увеличаване на входното
Фиг. 2-15. Схема на стабилизатор на тока
през СД
напрежение транзисторы VT започва да се отпушва и част от вход-
ная ток на схемата протнча по веригата ко лектор—емитер на транзис-
тора. Колкото повече се увелачава входното напрежение* толкова
по-тол яма част от входная ток се отклояява През транзистора КГ,
а токът през СД остава постоянен със стойност, която се определи
от «зраза
(2.9)
const
A2
3a t/^0,75 V и л?а = 47 Й от (2,9) се получава mA.
От (2.9) следва, че входного напрежепие не оказва влияние на
тока през СД ZF.
Фиг, 2,16, Схема за ограинчазлъе
на тока през СД
Фиг, 2-It Предаватедаэ характеристи-
ка на схемата от фиг. 2.16
Схема на ограничится на ток през СД е дадена на фиг, 2.16.
Тя представляла параметричен стабилизатор на напрежение, исход-
ного напрежение на конто се вземаот емитера на транзистора VT1.
Предавателната характеристика на ограничителя с показана на фиг,
2.17, При входив напреження от 0 до U^ ценеровият диод VD1 е
запушен и токът през СД е нуля. При входни напрежения £/Вх>
U21+U32 двага ценеровн диода работят в областта на стабилизация»
като токът през СД е постоянен със стойност, която се определи
от израза
(2Л0) ^2 mA.
От (2J0) еле два, че промяпата на напреженнето върху СД Ur
влияе на тока през пего.
Г ЛАВА 3
ФОТОРЕЗИСТОРНИ ОПТРОНИ
Във ФРО като ФП се използува фоторезистор (ФР), Фоторе-
зистор ьт е полупроводников прибор без PN пре ход, чието действие
се оснооава на изменением на проводимостта на полупроводника
под воздействие на светлииата. Като полупроводников^ материали
за ФР а оптроните се използуват CdS, Si, CdSe, HgCdSe и др. ФР
се делят на ФР, чувствителни към видимата част на светлинния
спектър, и ФР, чузствителни към инфрачервената част на спектърз.
Основни параметри на ФР са с ьпротивлениета им на светло
(съттротивлението на ФР при осветяване) /?№ коего е със стойност
от стотици Q до няколко k*?f и съпротинлеиието им на тъмно (без
оспетязане) Z?D, кое то е от стотици kQ до МО. Сто иное гт а на
достига 1000. Интегралната чувствителност на ФР (нзходен
ток към светлинеи поток) може да има стойкости до няколко де-
сетки А/1Ш- Токът на светло на ФР /пЛ обикповено не яревншава
няколко тпА/а токът на тъмно /п—няколко рА. ФР работяг както
при постоянно, така и при променлнво захранващо напрежение,
’което може да достига твърде големи стойкости (до 400 V).
3.1. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ФРО
В съвременните ФРО като ИзС се използуват основно СД, но
има’никои ФРО, в конто като ИзС се иэползуват лампи с нажежае-
ма спирала, електролуминесцентни кондензатори, глимламгш и др.
Основни характеристики на ФРО са входната, преданателната и
изходнзта характеристика. Входната характеристика на ФРО е ВАХ
Фиг, 3L Пре лава те дна харвк-
те^асг ика на ФРО
Фиг, 2.2. Исходна характеристика
м& ФРО
на съответния ИзС. Предаватьлната характеристика на ФРО
(фиг.е .зависимоетта на съпротивлението на светло на ФР
от тока през СД /Л Rph- f (Л). Тази зависимое? е силно не-
линейна»
Нзходната характеристика на ФРО (фиг. 3.2) е зависиыостта
Фиг. 3 3. С^ма за линеаризацния
на предавателлата характеристи-
ка на ФРО
Фиг. 3,4. Предаватспна характе-
ристика на схемзта от фиг* 3.3
между тока на светло през ФР lph и напрежението, приложено
върху ФР t/ф при постоянен ток през СД 1? — Iph=f (^ф)> F=const*
Параметрите па ФРО зависят от температурата. С новишаване
на температурата се увеличава съпротивлението на светло на ФР
Rpa и се намаляза фототокът Iph. Когато ФР не е осветеп (на
тъмно), с увеличаване на температурата намалява съпротивлението
на тъмно на ФР RD и се увеличава токът на тъмно 1L>
Предимство на ФРО е тяхната линейна изходна характеристика
(фиг/ 3-2). Недостатъци на ФРО са малкото им бързодействие, кое-
то се определи от времената на включване и изключване (те могат
да достигни? до десетки ms), и силяо нелинейната им нредавателна
характеристика (фиг. 3.1).
Преда вате лната характеристика на ФРО може да се линеаризи-
ра със схемата от фиг. 3.3. Тя съдържа ОУ, конто управлява СД
на диференцяален оптрон 01, единият ФР на конто е включен във
веригата па ООВ на ОУ, а другият ФР — в нзходната вериге. Схе-
мата е линеен преобразовател напрежение — напрежение с галва-
нично разделяне на изходната от входната верига.
Коефицяентът на предаване на цялата схема е [15]
(3.1)
За изходното напрежение UQ може да се запише
(3.2) U0 = Ur^.
Завнсимостта (3.2) между иэходното t/0 л входното U? напре-
жение е линейна и параметрите на ФРО не оказват влияние върху
предавателната характеристика на схемата*
Таэи зависимост е показана на фиг. 3,4,
В схемата от фиг. 3*3 се използуват топни реэистори.
3.2, ПРИЛОЖЕНИЕ НА ФРО В ИМПУЛСНАТА И ЦИФРОВАТА ТЕХНИКА
Когато е необходимо галвапично раз деляне па два тапа логи-
чески елементи, могат да се използуват ФРО — фиг, 3.5* Изхсдната
ИС (DD2) трябва да допуска бавно нарастване на входния сигнал
със скорост до ОД V/ms. При сигнал логически О на изхода на ИС
DD1 протича ток през СД на оптрона 01 и се оснетява ФР. На
входа па ИС DD2 (тригер на Шмит с инверсия на входная синил;
се подава сигнал, по-малък от прага на изключване па ТШ, и нв-
ходният сигнал на ТШ е логическа I.
За галвапично разделяне на управляващата схема от силоватк
верига при управление на тиристора и симетрични тирнсторн мо-
гат да се използуват ФРО. Схема за управление на симетричен ти-
ристор с ФРО е дадена на ' фиг* 3,6, Когато не протича ток през
СД на оптрона, симетричният тиристор У5 е запушен* При подана’
не на импулсен сигнал на входа на оптрона през СД протича ток,
съпротивлението на ФР намалява, протича управляващ ток за си-
метричния тиристор по веригата от захранващия източник, през то-
вара /?т, резистора /?2, съпротивлението на светло на ФР и съ-
прстивлеиието на управляваща-
Фиг, 3.5* Галванично разделяне между
две логически ИС чрез ФРО
та верига па симетричния тирио
тор Z?r7, в резултат на което той
се отпушва. Управляващият ток
може да се определи по фор-
мулата
(3.3)
От (3.3) се вижда един не-
достаток па схемата* Упранля-
ващият ток за симетрнчння ти-
ристор в различии моменти н-i
отпушването му е различен*
Предимство на схемата е
възможността за директно упра-
вление на симетричпия тирис юр
от висоКото анодно напреже-
ние чрез ФР, което трудно може да се реализира директно с ФТС1
При използуване на ФРО в релета та за време могат да се по-
лучат голзми закъсненая (до десетки минути),като релето за вре-
ме= се захраява дмректно от променливото напряжение — фиг- 3,7
Кондензатсрът С1 се зарежда през диода VD1 и потейциометъра.
Когато нанрежението на конденсатора С1 достигпе напрежение-
то на запалване на глимлампата, през нея протича ток. ФР се осве-
тява, съпротивление-
tj му намалява и
релето К се задейст-
вува, като се затваря
контакты 5/ и през
диода VD3 се блоки-
ра* За изключване на
ре лет о е необходимо
да се отвори ключьт
5. Времето на задър-
Фнг. з б.Улрднл’ние на енметричен тиристор с ФРО жане на релето се
регулира с потенций-
метъра /?2. Ток през ФР протича само през времето на включ*
нане на релето, т. с. няколко rns, което дава вьзможност с
маломощен ФР да се управлява по-мощно реле.
При подходяще евързване на импулсен трансформатор с фери-
тен магиятопровод (с правоъгълен хистерезисен цнкъл) и ФРО се
получава схема на импулсен трансформатор с много добро галванично
разделяне, похищена шумоустойчивост, точност на сработване я на-
дсждносг. Схемата на фиг, 3.8 е с двонно галванично рэзделяие на
нходната от нзходната верига — с импулсвия трансформатор Гис
ФРО [5&], Тази схема намира приложение в автоматиката, в из-
числителната техника (в запомлящите устройства), в уенлвателите
формирователи и др.
Фиг. 3.7» Реле за эреме с ФРО
3 3 ПРИЛОЖЕНИЕ НА ФРО В
АНАЛОГОВАТА
TjEXHWfCA
В аналоговата и
използува като съпрош
през C/L
Фиг. 3.8. Съгласувэне между ФРО
я кмпулсеи трансформатор на ферн»
тем пръетен
И ПРЕОБРАЗУвАТЕЛНАТА
Недостатък на контактните прекъсвачи, конто се иэползуваха
по-рано като балансни модулатори вън зисокочуасгвптелните усил-
ватели, е тяхната малка надеждност, голям сбем, искрене на кон-
тактната система* ннска честота на комутация и др. Сега коитактни-
те прекъсвачи се заме-
мят с без ко нт а кт ни клю-
чове с ФРО. На фиг, 3.9
е показана схема на услл-
вател за постоянен ток с
преобразуване на сигнала
[10]. ФРО 01 е осн о вен
елемент на балансная мо-
дулятора преобразу ващ
входною постоянно (бавно
изменящо се с честота
от 0 до /) напряжение UB
в променливо напрежени е
С72 с честота /0±/. ФР на
оптрона се эахранва с
Фиг, 3.9. Усчлвател за постоянен ток с преобра-
зуваие на сигнала
входною бавно изыенящо
се напрежение с честота f, а съпротивленнето на ФР се модулира
чрез тока на СД, конто е с честота Честотата /отрябва да от-
говаря на услзвието
(3-4)
65-10)/.
Балансная? демодулятор се съсюи от два изправителя (де?ек-
ЯЭ P12VJ
AS10
Фиг 3ДО. Отггройея Маяипул*тор с Ф.РО, язползуван в
' едейТ^омузика^Ьйте ^шетрумейти
инггрумбнти,
3 Остро ни приложенного *м
33
възможност за лреобразуване на сигнали с по-голяма амплитуда,
по-широк динамичен обхват и др. в сравнение с транзисторните
и диодно-транзисторните оптрони. Недостатки на оптронните мани-
пулатсри с ФРО е тяхната инертност. На фиг. 3.10 е показана
Фиг. 3.12. Графично построяваие на предава-
те лиата характеристика Cs=f(!p) на схема-
та от фиг. 3.11
Фиг. 3.11. Управление на варикап
с ФРО
част от схема на оптронен манипулатор с ФРО. Входният сигнал
UBX се подава към транзистора VTI (сорсов повторится) през из-
менящото се в такт с управляващото напрежение Uy съпротивле кие
на ФР на оптрона. С манипулатора могат да се формират амПли-
тудните характеристики на звукови трептения в електромузикалните
инструменти — атака и затихване с променящн се параметри, а съ-
що така и продължителни затихващи звуци при имитация На струн-
ни инструменти. Всичко това зависи от схемата за формиране на
управляващото напрежение Uy за СД на ФРО. Със схемата се оси-
гурява неизкривен по амплитуда изходен сигнал S;2V върху вън-
шен товар 15 кЙ. Динамичннят обхват на манипулатора за че-
стоти S4 kHz е ^64 dB, а за честоти 12 kHz —60 dB. Коефициен-
тът на предаване е Д -0,6. Кондензаторът С1 увеличава динамичная
обхват на манипулатора в областта на високите честоти [36].
Варнкалнте намират приложение в модулаторните и генератор-
ните схеми. За галванично разделяне на варикапа от управляващата
верига трябва да се използува или оптрон с фотоварикап, или ва-
рикап, управлявши с ФРО. Схемата на фиг. 3.11 е с паралелно свър-
зване на варикапа и ФР на оптрона. Предавателната характеристика
на цялата схема е зависимостта на капацитета на варикапа от тока
през СД—'Св На фиг. 3.12 е показано как се получава
графично тази предавателна характеристика. За целтае необходимо
да се разполага с иэходннте ВАХ на ФРО(крика /, 2,3)
и зависимостта на‘капацитета ^риш^я^
жение — [С,=/<£7Ф) [(крива 4). f Пострсява се товарвата права’5,1 а
оттам и предавателната характеристика на схемата С,.~-f (1^ (кри-
ва 6) по показания начин [66]. При по-високи честоти трябва даЗ се
използуват фотодиодни оптрони вместо ФРО.(^..
фиг. 3,13. Управление на чесготята на нис-
кочестотен генератор чрез ФРО
R Фиг, 3,14. Схема аа автоматично ре-
гулиране на усилването с ФЮ
С ФР на оптрони, работещи като изменяемо сьпротивление,
могат да се управляват параметрите на различии аналогови схеми
(генератори, филтри, управляеми делители на напрежение и др.),
като галванично се раздела управляващата верига от сама та схема.
На фиг, ЗЛЗ е показана схема на нискочестотен генератор, при конто
по команда отвън (чрез тока на СД /г) може да се временя че-
стотата на генерираните трептения. Генераторът е изграден с ОУ
по схема с тризвенна фазоизместваща /?С-трупа, включена във ве-
ригата на ПОВ на ОУ. С изменение на тока 1F се променя съпро-
тивлението на ФР на оптрона, а оттам и честотата на генерираните
трептения,
С ФРО може автоматично да се регулира усилването в радио*
приемниците, като се използува схемата, показана на фиг, ЗЛ4.
Фмгг 3,15. Използувэне ta ФРО за пгддър- Фйг 3.liv Схема автаматнчнэ
жане на постоянен ток г ре а о< гетите л из поддържьне на ноенжано нацреже-
вампа при промяяа на эа хр1нБгшсю Каире- яие
женке
Когато във веригата за АРУ сеувеличи амплитуд а та ;на сигнала,
: токът йреа СД ' намалява,. v,a
еугам и напреженяетс. лдетл сс родйва за на
ОУ- Следователю намалява и изходното напрежение. Резисторът /?
и ФР на оптрон?! образуват схема на управляем делител на напре-
жение (оптоелектронел потенциометър).
В светотехниката е необходимо да се поддържа постоянен ток
през дадена лампа (постоянен
светлинен поток) при промяна на
захранващото напрежение. За та*
зи цел може да се изпэлзува схе-
мата от фиг. 3 ]5. Например при
увеличаване на входното промен-
ливэ напрежение то се усилва от
усилвателя и пзходнэто напреже-
ние нараства, Увеличава се токът
през лампата Н, вследствие на
което намалява съпрэтивлението
на ФР. а оттам и входного напре*
жение, което се полава на усилвателя. Схемата може да се изпол-
зува и в радиотехниката за АРУ,
За автоматично поддържане на постоянно изходно напрежение
на дадена схема при изменение на захранващото напрежение също
могат да се използуват ФРО (фиг. 3.16). При увеличаване на вход-
ного променливо напрежение се увеличава изходното напрежение
t/изх на трансформатора П, а следователю и напрежениего върху
лампата. Увеличава се токът през лампата и се намалява съпро-
тивлението на ФР, с което се намалява и изходното напрежение.
ФРО се използуват кзто безколтактни управляемы резисторы
ва настройка или кати безкоптактки потенциометры, конто се изпэл-
зуват в преобразувателите на постоянно в променливо напрежение,
в балансните модулатори и т. н. Схемата на фиг. ЗЛ7 е управляем
делител на напрежение. При движение на плъзгача на потенциоме-
търа кагоре се увеличава сьпротивлението на ФР на ОЦ а се нама*
лява съпротивлението на ФР на 02 и като следствие изходното на-
прежение намалява. Когато се движи плъзгачът на потенциометъра
надолу, изходното напрежение нараства. С потенциометъра се
измени съотношението между токовете през СД, а оттам и съотно-
шението между съпротивлението на ФР. Променя се и изходното
напрежение, което е
(3,5) ^изх= WfO
Във фазометрите (уреди за измерване на фазова разлнка) са
необходимы управляемы усилватели (усилватели, на конто по ко-
манда отвън се изменя коефициентът на усилване}. В тях мо-
гат да се използуват ФРО, ФР на конто работят като изменяе-
ма съпротивления. Схемата от фиг. 3,18 е ннвертйрагц ОУ, в
чнято входна верига като мащабен резистор е включен ФР на
01„ а като резистор на ООВ —ФР на 02. Изходното напреже*-
ние е
(3.6)
U J13X----
От (3,6) следваь че чрез токовете през лампите може да се проме-
нят съпротивленаята на ФР, а оттам и коефициентът на усилване
на ОУ.
Амплитудно-фаэовата греш
ка на управляемите усилвате-
ли с ФРО е 0,033°, коетое
приемливо за повечето уни-
версалии фазометри [39].
За иамаляване на ампл^ь
тудио-фаэовата грешка на фа-
зометъра се използува схема-
та от фиг. 3.19* Тя е регули-
руем диференциален усилвател
с ком jeHcauna на паразитната
реактивногт на управляема
елемент (ФР). За целта трябва
Фиг, 348. Управляем усилвател е ФРО
(3.7) = и Ci—Cg*
Диференциалното напрежение между т. 1 и т, 2 е равно на ду-
ла, а следователю и изходното напрежение на ОУ е нула. С тази
схема е направен фазометър, който има амплитудно-фазова грешка
0,005° в динамичен обхват 40 dB. Изменение™ па изходния
сигнал не превишава 0,5—1 %,
Ако в известната схема на инвертиращ суматор с ОУ входните
резне тори се заменят с Фр на оптрони, се получава схема на ин-
вертиращ суматор с
управляемо тегло —
фиг, 3.20, За изходното
напрежение може да се
запише
(3.8) й;13л^/?ов
Um)
+
1
От (3.8) следва, че чрез
тока на СД 1? на ФРО
може поотделно да се регулира теглото на всеки член.
При включваие йа следователи о на всички СД (3.8) добивавида
г . ... । . । а \
(3,9) tZ«=5— т (С^1+^вхз4- т
Чрез тока на СД If може^да'се регулнра^общият ыащабен гоеПа-
циент на*суматора /?ов/ЯРл-
й* С ФРО може да се реализира проста схема на повторится или
уснлвател на ток с галванично раэделяне на входната от изходиата
$ir. 3.21. Усизлггя на ток с ФРО
Фиг. 3.20» Инверткрзщ суматор с
управляемо тег л о
верига — фиг. 3.21- Схемата е балан:ен мост» състоящ се от два
еднакви резистора и два ФР, б единия диагонал на конто се подана
захранватцото напрежение £7СС, а в другия диагонал напрежението
за усилнане от ОУ* При увеличаване на входная ток се намалява
съпротивлението на ФР на 01 и мостът се разбалансира, Увеличава
се изходното напрежение иа ОУ, както и токът през СД на 02. при
което намалява съпротивлението на ФР на оптрона 02 и мостът
се балансира* Поряди нееднаквост на съпротивленляга на ФР (при
еднакъв ток през светодиодите им) за уравновеснване на моста се полу-
чавауразлика между входния и изходния ток, като при Z«3S > /вк се по-
лучава усилване на входния ток-
Фиг 3*22, Фэрмиране на сяиусоияно напре-
жение ог ярпоыъляи иипулси чрез ФРО
3-4* ДР УТИ ПРИЛОЖЕНИЯ
НА ФРО
Някои недостатъци на
ФРО (инертността на лам-
пата и ФР, нелннейното
нарастване във времето на
яркостта на излъчване от
лампата) могат да се из-
ползуват за преобразуване
на правоъгълии импулси
синусоидно напрежение (фиг- &22). Амплитудата на иаходния.
всигнал може да се промеяя с нотеяциоиетъра RPi а честотата му
чрез изменение на честотата яя входная Сигнал [241-
Замяната на електромагнятняте релета в схемите за зареждане
на^кондензатор до определено напрежение с ФРО води до редица
преднмства, Такава схема е показана на фиг. 3,23. Тя се използува
за подаване па зареждащо напрежение на кондензатор с цел той
Фиг, 3.23, Схема за зареждане на кондензатор до опре-
делено напрежение
да се намира в раЭэтно състояняе веднага след зкдючване на за-
ранзатк то. Сигналь? се усреднява за голям интервал от време. Вре-
меконстаятзта на /?С-групата може да е по-голяма от 1 min. На-
ирежението, до кэето трябва да се зареди кондензаторът С, се за-
дава чрез превключвателя SI (то може да е външно напрежение
или входною напрежение), Нека S7 е в положение 1, При включва-
не на захранващато напрежение кондензаторът Са се зарежда през
резистора /?л и през СД па оптрона протича ток, Съпротивлението
на ФР намалява и копдензаторът С се эарежда през резистора
до напрежение Es. Със зареясдането на кэндеизатора Са токът през
СД на оптрона се прекратява и съпротивлението на ФР се увели-
чана многократно. С това схемата е готова за усредняване на сиг-
нала, Разреждането на кэндензатора Са се язвършва през диода
VDI или ръчно с презключвателя S2 [41].
ГЛАВА 4
ФОТОДИОДНИ ОПТРОНИ
0ъв ФДО к/го фотопрпемник се използувз фотодиод (ФД), а
като ваточник оа светлина -—СД. ФД е полупроводников прибор с
един PN преход, и: й-часто г: ключей обратно. На тъмно, кагат о PN
г.рехпдът не е осветеп. през него протича сам о токът на тъмно /д
(обратният ток на ФД), При осветяване в PN прехода се генернрат
с г обо дни т .ж о и о сите ли (електрони и лупки) и иегова та про so димост
1К;раства. Съществуват различии видоне ФД —силицчеви фотодиоди,
с PN преход, PIN фотодиоди, лавинни фотэдиоди, фзтодиоди с ба-
риера на [Потки, фотолиоди с хетерзпреходи и др. В оптроните
като ФП пай-често се използуват силициев ФД с PN преход и
PIN ФД,
Освсн от електрическпте параметра изразенм главно чрез ВАХ,
свонствата и качестаата на ФД се определят и от спектралните ха-
рактеристики, шуионите им свойства, диаграмата на приемане и др.
Много от тези характеристики и параметр!! на ФД трябва да се имат
предвид при съглас увале то с използувания в оптроните ИзС,
В сравнение с осганалитс видове оптрони ФДО iimst пай голяио
бързодействие (вж, табл, L1), но коефициентът им на предаване по
ток не надвишава няколко %, Бързодействието на съвргменнчте оп-
трон и достига 20 ns (50 MHz). Най-голямо бързодействие имат ла-
вищште и PIN фэтодчодите.
4Л. ЧЕСТОТНИ СВОЙСТВА НА ФДО
Граничната честота на ФДО зависи както от СД, така и от ФД
Законът, по конто се изменя изходният ток на ФДО при включва
н^ ч изключване, се дава съответяо със следвпте преходни функ-
ции:
Ai W= /<[ 1
ТФП л гФД
ФД ХСД
\ ТФД ^сд
където
Тфд е времсконстантата на ФД;
тсд — времеконстантата на СД.
При стъпалпю зходно въздействис времената на задържаие
нараствале tr и з^лючване ton на ФДО се определят от следните
формули:
(4.3) 0 = 7фд "Ь“сд1
(4.4) tt 2,5 \/тфд3 + тслг ;
(4Д) А>,г = ^ + 6*
4/Л РЕЖИМИ ПА РАБОТА НА ФДО
Оэикнавено СД на ФДО работы само когато е включен в пра-
ва писика, порздч когто режимиге на работа на ФДО се определят
от режчмнте на работа на ФД. ВАХ на ФДО е дадена на фиг. 4J.
На нея се различават три области, определящи три режима на ра-
бота: в 111 квадрант е областта на фотодиодния режим, в IV квадрант —
областта на фотогалваничния (вентилен) режим, а в {квадрант—об-
ластта на фотодифузния режим.
Фотодиоден режим. При тони
е обратно. Това е един от най-чес
схема на включване на ФДО във
фиг. 1.2. Изходното напрежение в
режим напрежението върху ФД
'э използуваните режими. Типична
фотодиоден режим е дадена на,
този случай е
рс*ж:им
Фиг. 4.1, ВАХ на фотодиоден оптрон
Фиг. 4.2. Работа на ФДО във фото*-
диоден режим
/у \
(4.6) U„„ Ц BI - К+Л>)/?г.'
За да се получи пэ-голямо изходйо напрежение, трябэа товар-
ният резистор /?т да бъде по-голям- При уаеличаэане на чй^тот-
ните свойства на оптрзна се влошават»
Шумового напрежение върху товарная резистор при ФДО мо-
же да се определи по следната формула [33]:
<4.7) /?т Дд/ +
асьдето Л/ е широчината на честотната лепта;
-фиг. 4.3* Предаьателна характе-
ристика на ФДО във фотодиоден
режим
Фиг. 4.4* Изходна характеристика
на ФДО във фотодисден режим
kT —константата на Болцман (£' = 1,38.10“aS J/K);
Т —работ ната температура в Келвин;
q — зарядът на електрона;
/< — коефиц^ентът на предаване по ток на ФДО;
/D — токът на тъмно на ФД на оптрона*
Предавателната характеристика на ФДО в този режим е линей*
«а в по-голямата си част и е показана на фаг. 4.3. Това е зависн-
иостта между фототока lPh на ФД и тока през СД IF при параме-
тър обратного напрежение 1Ц върху ФД* Вижда се, че с увелича-
зане на обратного напрежение UQ върху ФД (при Ie=const) фото-
токът слабо нарастив. Ако ее пренебрегне влиянието на наире*
жението СД, аналитично тази зависимо:т се дава с израза
08) ’
където k е безразмерно число (при £= I харакгеристиката е линейна).
Изходчата характеристика на оптрона Ipfl=f(U0) при const
във фотодиоден режим (фиг* 4.4) е права линия, успоредна на абе-
цисната ос, като фототокът почти не завися от обратного напре-
жение |С/0| върху ФД, ъ е. ФД има голямо диференциално съпро-
тивление.
За да се увеличи коефициентът на предаване по ток А", се
зключвят посяедонателно СД и паралелно ФД на оптроните, както
т'ова е показано на фиг, 4.5. Общ ия г коефнциент на предаване по
ток при едыаквя ФДО е
<4.9)
където ж е вроят м включешгге ФДО.
Фот о галван и чен -режим* В този режим ФД на ФДО работи
като фотоелемент, т. е. на изводите на ФД се получана ф* <?* н*
при осветяваието му от СД, без да се подава напрежение на ФД.
Гемерираното напрежение на празен ход завися от материала на ФД
Фиг. 4.5- Схема за повчша&ане
на коефициента на предаване
по ток на ФДО
Фиг. 4.би Зависимее г на ге-
нерирането et д. н. от то
к а пре э СД
и от светлинния поток на СД. То не надвишава 0,8 V. Полученият
фототок записи от площта и чувствителноегга на ФД и не надвигиа-
ва 1 mA. На фиг, 4,6 е показана зависимостга на генерираното ф.
е. д. к. на призен ход Ер/г от тока през СД а на фиг. 4.7 — ге-
нерираното ф. е. д, н. при натозарване EphT във функция от товарния
ток /г. От фиг. 4.6 се вижда» че при определен ток през СД /^бър-
зо настъпва пасищане на генерираното ф. е, <2. к. Ф. д, н. при на-
товарване е
(4.10)
£\,ftT - т In (1 + 1р1,{^ )'
където Iph е фототокът на къ'о съеДинение на изхода;
<рг —темнературният потенциал (26.10“3 V);
m — безразмерен коефициент, отразяващ наклона на ВАХ
на ФД, построена в полулогаритмичен мащаб (обикно-
вено т — 1,5).
От (4.10) и фиг. 47 се вижда, че генерираното ф, е, д< н. сил-
но спада с увелнчаването на товарния ток /т.
При малки товарки токове (например, ако товар на ФД са вхо-
дове на MOS траязистори) 4 и (4.10) добива вида
<<11
айлг <рг In (1 -bp5-) т<рТ In^S.
£z>
Геиернранотэ д. А. яри натозарааие може да се представ»
4{NB е. Д. к. на щше* х*д
(4.12)
където
(4.13)
т . фу
Генерираното ф, е. д. н. при фотогалваничния режим е малко.
Фиг. 4.7. Зависимост ка гене-
рираното ф. е. д. к. при на-
товарвлне от т;™арния ток
Фиг. 4.8. Схема за увелчаван^
на генерираното ф. ед. «.
За да се увеличи тсва напрежение, ФД на оптроните се евързват
последователно. СД на оптроните се евързват също последовател-
1’0,, както топа е показано га фиг, 4.8, Общото генерирано е. д. н
прл еднакви ФДО е
(4.14) Epfl о6 = пЕр7Г
Фотоднфузен режим. Това е режим на работа на ФДО, при*
който па ФД е подадено напрежение в права посока* Токът през ФД
във ф^одифузен режим е
U Up
(4.15) 1 ID em*r^KIR ет^т
където U е напрежеяието върху ФД;
тс— безразмерен коефициент, отразяващ наклона на ВАХ на
СД, построена в полулогаритмичен мащаб;
1# —обратният ток през СД;
/д — дифузната съставка на тока през ФД.
От (4.15) следва, че като се измени напрежението върху СД
UF освен стойността на изходния ток / може да се променя и не*
говата посока, В тоза режим може да се получи участък с отрица-
телно съпротивление, т< е, нам а ляване на тока 1 при увеличаване
на входното напрежение на схемата. За да се получи този режим,
СД и ФД на оптрона се захранват от един и същи източни1С. На
практика обаче участък с отрицателно сопротивление се получава
трудно, нестабилен е и областта му е твърде малка (например V).
Този режим е критичен и към захранващбто напрежение. Схем^ за
работа на ФДО във фотодифузен режим са предложени е [25]*
Зависимост на параметрите па ФДО от постояннотоковия
режим и температурата. Зависимостта на някод параметра на ФДО
от постояннотоковяя режим са дадеии на фиг 4.9 — фиг- 4Л 1, Виж-
да се, че с увеличаване на тока през СД 1Г времето на изключване
j к 3
I toff
Фиг. 4.9. Зависимое? на ни-
кои иарлмегр -! н а ФДО от
тока л рез СД
Фиг. 4 10. ЗавцснлЕост
на времена™ на вк;но-
чване и иэклточаане
на ФЛО от сбрзтното
напряжение на ФД
toff се увеличава, а времето на вклгочване слаоо намалява
(фиг, 4,9), Коефициентът на предавшие по ток АГ има максимум при
токове IF 10ч-15 1пА.
Времена? а па включванз и изключване на ФДО намаляват с уве-
личаване на обратного напрежение L/o върху ФД — фиг, 4.10. При
стайност на |С/у: Г>5 V времената tOfl и 1се/ почти не зависят от
обратною напрежение UQ,
Фиг, 4.1 L Зависимое? на
времената на включване и
изключлане на ФДО във
функция на товарния ре-
зистор
фиг. 4 12. Зазисимост на някои
параметри при ФДО от темпера-
турата
Времената на включение и изключване на ФДО нарастват с и лип
при увеличаване на стойността на товарния резистор над 0,5 k£J
(фиг, 4.11). От последимте три графика може да се напраэя иэводът,
че ФДО трябна да работят с ток през СД Юч-15 mA, при об-
ратки напрежения върху ФД jt701^5 V и с товареп резистор, по-малък
от 500 Q.
На фиг* 4.12 са показани температурните зависимости на някон
параметри на ФДО* Еижда се, че с увеличаване на температурам
времето на включване на изключване и кэефициентът на
вредаване по ток А" намаляват, а токът на тъмно IQ на ФД нараст-
ил по експоиенцнален закон.
4,3. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ФДО В АНАЛОГОВАТА ТЕХНИКА
За предаване на аналогони сигиали най-подходящи са схемнте
с ФДО. Тези схеми имат добра линейност на предавателната харак-
теристика, широка честотна лента, стабилност и устойчивост на ам-
плитудата в работния обхват, минимални нелинейни изкриэявавия и
др. Подобии схеми намират приложение в медициаата, самолето
строенето, атомната енергетика, при иэмерваяе и лреобразуване на
неелектрически вели чини и др.
Известии са четири типа схеми с ФДО за предаване на анало-
гов?! снгнали.
L Схеми, използуващи линейната предавателна характеристика
на ФДО, Например със съветсккте ФДО АОД 101 при температур-
ка стабилизация мог ат да се предават аналогови сигнал», като не-
линейността е г<2% и токовете през СД са /л=10-=-20 in А,
2, Схеми, изяолзуващи определен тип модуляция (шнрочинно-
импулсна, амплигудпа или честотна модуляция),
3, Схеми, използуващи компенсация (за целта са необходими
два оптрона — единият въз-
Фиг. 4,13. Линеаризация на предавателна^
та характерисгмка на ФДО чрез схема с
компенсация
веригата на ОБ, а другият
във веригата на предаване).
Така се постига нелинейност
4. Схеми, използуващи
диференциални оптронн (ол-
трони с един иэточник на
светлина и два фотоприемяи*
ка)* С тях се постига нелиней-
ное? s 0,1 %,
ФДО внася четири ос-
новни типа грешки при из-
ползуването му в аналогов»
схеми, конто се дължат на:
а) непропорционалността на нзходния светлинен поток на СД
от тока през него;
б) лошия температурен коефициент на оптроните;
в) високо ниво на шумовете от СД;
г) старееяе на СД.
Токът през ФД на оптрона се описва с израза
където Г[ е квантов изход на ФД;
F—броят на падащите фото ни;
q—зарядът на електрона;
А —чуяствителната площ на ФД.
Предавателната характеристика на ФДО се дава с израза (4,8)t
Схеми с компенсация, Показаната схема на фиг. 4,13 е по*
строена на принципа на преобразовател ток —ток, Двата ФД на он-
троните генерираг противоположим по знак ф. е. д> H,t конто се из-
важдат. При увеличаване на входная ток 7SJr се увеличава генерира-
ното ф. е. д, н. от ФД на оптрона 07. Увеличава се и входного на*
прежение на ОУ- Това предизникза нарастване на изходното напре*
жение на ОУ, както и па изходпия ток /Ийх (тока през СД на оп-
трона 02). Увеличава се геверирзпэто ф, е. д< н* от ФД на оптрона
02, като то се стреми да се мзравни с генерирзното напрежение от
ФД на оптрона О/. При еднакви ФДО генерираните ф. е. д. н* се
изравняват при равенство на входная и изходиия ток. За изход^
ния ток на схемата може да се зллише
(4 17)
Фиг. 4.14. Линеаризация на пре да ват с лиата
характеристика на ФДО чрез схема с диферен-
циален олтрон
където Ki и са коефициентитс на предавшие по ток на ФДО,
При /0-—7G коефициентът нз пред:ик;пе по ток на цялата схема
с единица. От (4-17) еле два, че температурата влияе слабо върху пре-
давателната характеристи-
ка на схемата, защото
коефициентите на предава-
не по ток (конто зависят
от температурата) участ-
вуват като отношение в
израза. Нелинейността е
около 1%, а при подбор
на олтроните може да спад*
Н£ до 0,15 %. В схемите
с компенсация не се нами-
ляна’ нивото на шумовете
и не се повишава стабил-
иостта във времето, поне-
же оптронът 01 не е об-
хванат от веригата на 00В.
В случая при изменение на
входния ток /В)Е от 0 до
20 шА нзходният ток /ИЗк
се измени също от 0 до 20 mA.
Схема с диференциални оптрони (фиг. 4.14). Тя се състои от
диференцнален ФДО 01 и 0У1> нзходът на който управляла £СД
иа оптрона, Във веригата на 00В на 0У1 е включен единият ФД
«а оптрона. а другият ФД е включен към входа на ОУ2, работсщ
като преобразовзтел ток—напрежение. За схемата може да се запише:
Фиг. 4.15. Предстазгле на схемата от фиг.
4.14 &ъа кидФ удобен за анализ
Фиг. 4.16. Еквяналептпа схема на
ливейния трансформатор от фиг, 4.15
(4.20) /в1 = /М1 = /Р/12 (при еднакви ФДО)
(4.21)
От предавателната характеристика на схемата (4/21) се вижда.
че параметрите на СД не оказват влияние върху ликейността и. За
работа с биполярни сигнали се въвеждат генераторите на ток /Г1 я
/г1, Честотната характеристика на схемата достига до 500 kHz. В
случая при изменение на U™ от 0 до 5 V Ull3X се измени също от
Q до 5 V. Тази схема може да се смята за твърдотелен аналог на
линеен трансформатор»
За анализ на схемата е подходяще тя да се представи, както е
показано на фиг 4.15 [20]. Чрез У матриците на операционисте усил-
ватели и на оптрона може да се изведе израз за коефициента на
трансформация (ако схемата се разглежда като линеен трансфор*
матор)
(4.22) ±
Еквивалеятната схема на този трансформатор е дадена на фиг. 4.16
{20], където със Z са означена собстаените импеданси на намотките.
От нея се вижда, че за разлика от линейните трансформатора с ин-
дуктивна връзка схемата с оптрони няма обратно предаване и не е
трансформатор на съпрот явление* Чрез еквивалентната схема транс-
форматорът се представя като четириполюсник и се определят соб-
ствените му параметра
Въпросите за предаване на аналогова информация с оптрони са
разгледани в [42, 47, 52, 53]* Дадени са венчки основни схеми и са
анализираии. Оценена е нелинейността и факторите» конто оказват
влияние върху нея.
Във функционален е преобразувзтели и предн осичко в нзмер-
вателната техника са необходима логаритмични уснлватели. Схема на
Фиг. 4.17. Схе^а на логар*пмичен успл*
нател с ФДО
Фиг. 4.18. Усилпател за малки токове
на ФД на зптрсн
логаритмичен усилвател с ФДО и ОУ е дадена на фиг. 4.17, Тя е
преобразувател ток—напрежение» във веригатя на ООВ на ОУ на
който е свързан диодът VD. От израза за ВАХ на диода VD н като
се има пред вид фактът, че токът през диода VD и фототокът през
ФД са равни, за изходнзто напрежение може да се запише
(4.23) С/ПЭ1 = —2,3.25.10"3 log(1^=1?%),
lR
където е обратният ток на диода VD.
От (4.23) следва, че изходното напрежение на схемата и фото-
токът на ФД (съответно тэкът на СД) са сзързани с логаритмична
аависимост-
Диодът VD трябва да е силициев с много малък обратен так.
За регистриране на малки фототокоэе през ФД може да се
нзползува схемата на детектора от фиг. 4.18. Тя е преобразувател
ток’—напрежение, изпълнен с ОУ» във веригата на ООВ на който е
включен високоомният резистор /?. За исходного напрежение ноже
да се запише
(<24) U^--=~RIP^
От (4.24) следва, че изходното напрежение е линейна функ-
ция на фототока lph (съответно на тока през СД).
За схемата е необходимо да се изпълни и условието
(4*25)
където Rph е съпротивлението на осветенвя ФД-
Кондензаторът С е демпферярапъ
За усилваие на променлин фототок на ФД може да се използу*
ва схемата на 1 променливотоков усилвател с ОУ —фиг. 4Д9. В нея
ФД работа като фотоелемент и генерира напрежение върху товар*
Оптрони и ПрилОЖёННУТО !гм
49
ния резистор Това напрежение се усилва от неинвертиращия ОУ,
Изходното напрежение на схемата при условие (1/о> е
(4,26) • (tft —
6Н<002
Фиг. 4.20, Схема за ивтегриране на
фототока на ФДО
Фиг. 4.19. Променливотоков усилвател с
ФДО
т, е, то е пропорционално на променливия фототок iph (тока през
СД 4₽)-
Честотният обхват на усилвателя е от 20 Hz до 20 kHz.
Интеграторите с ФДО имат голяма линейност при големи про-
дължителности на правия ход на линейною напрежение. Това се
дължи на голямото диференциално съпротивление на ФД на оптро-
на. Схема на интегратор с ОУ за фототока на ФД на оптрон е да-
дена на фиг, 4,20, В не я кондензаторът С е интегриратц. Зареждя-
нето му се извършва през ФД на оптрона, а разреждането му
през електронння ключ & Този ГЛИН е с компенсиращо е. д, н.
Тук ФД на оптрона работи в режим на квазикъсо съединение (то-
кът на тъмно на ФД липсва).
За изходното напрежение може да се запише
(4.27) £/и,х=-^- f Iphdt {lph = IPK\
За да се измери разликата между два фототока на ФД (при
еднакви ФДО разликата между токовете през СД), се използува
схемата на диференциален детектор от фиг. 4,21. Основата й е ди-
ференциален усилвател> изпълнен с ОУ. За изходното напрежение
може да се запише
(4.28) U
където
(4,29) Ipte—i lph\=^lFiKi*
Схемата може да се използува за подбиране на ФД0 по еД'
наквост на фототок овете на ФД.
Оптронните фазови де тектори намират приложение в измерва-
телната техника, начислите лната техника, радиотехниката, автоиати-
ката и др. Предимствата п ри прилагането на ФДО във фазовите
детектори са ниёкото оста тъчно напрежение, големият динамичен
Фиг. 4,2L Диференци ален детектор
Фиг, 4.22, Фазов детектор с ФДО
обхвет, малката консумирана мощност и малките размери, вслед-
ствие липсата на трансформатора много доброте галванично раз-
деляне на сигнала от вернгата на комутиращото напрежение,
възможността за работа в среди с много шумове, високата пра-
гова чувствителност и др. Схема на фазов детектор „четири-
лъчева звезда", е показана на фиг, 4,22 [22], Във всеки лъч на-
срещпо са включени диод VD и ФД- ФД на оптроните О/, 02 (03*
04) са насрещно паралелно евърэани. Двете двойки лъчи са съе-
динеин последователио с иэточника на сигнала, средната точка на
който е евързана с единия край на товара, а другият край на то-
вара е евързан с центъра на звездата. По времена положителния
полупериод на комутираното напрежение през СД на оптроните
01 и 02 протича ток. На вход Б се подава отрицателният полупе*
риод на сигнала. Диодът VD2 е запушен, a VD1 е отпущен и ве-
ригата на товара се затваря от иэвод Г през диода VD1, ФД на оп-
трона 01 и извод Б (— ZZisrti)- През отрицателния пэлупериод на ко-
мутираното напрежение ток протича през СД на оптроните ОЗ и
04. Нека напрежекието на сигнала е такова, че извод Д е отри-
цателен спрямв извод Г, Диодът VD4 & запушен. Тогава токът на
товара протича през извод Г, през отпущения диод VD3, ФД на
оптрона ОЗ и извод Д.
4 *4. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ФДО 3 ИШ ЛСНАТА И ЦИФРОЙ А ТА
ТЕХНИКА
Поряди голимою си бързздействие ФДО с а най-тюдходящи от
всички видове оптрояи за приложение в импул?нага и цифровата
техника. Характерно за ФДО е л ясного им съгласу ване с вход one
Фиг. 4.23. i и л цинично раз до ляне между дп? ТТЛ к?р-?а с ФДО
и изходн на ИС. Огнен то за ФДО се цзползувзт за галвзниччо раз*
деляне на различии Видове ИС. Схема за галзничао р задел я -ie
между две ТТЛ вериги с ФДО е дядсна на фиг* 4*23* Тук се из-
ползуна ФДО с усплвате.лгш тргиулсто^п. При подаване на сигнал
логически 1 на входа ТТЛ ИС DD1 (швертор) па изхода й се ио-
лучава сигнал логически 0 и през СД на оптрона протичй ток*
Осветява се ФД на оптрона и се огпушзат транзисторнте VTI и
V72. На входа па ИС DD2 се подава сигнал логическа 0, а на из
Ф^г. 4-24. Схема за галв:^ггч1-п разделите мгж'Лдг
ТТЛ IIC и С*М05 ИС С Ф до-
хода й се получава сигнал логическа 1* Работката честота на
схемата е до 650 kHz* Токътт протачагц през СД на оптрона, се
определи от израза
0.30)
където
На
гинееки
=^'cci. _ 5" Ь5—0,4
ST 180
= 17гоА,
Ucl с изходното напрежение яри сигнал логическа 0-
фиг. 4.24 е показана
елемепти тип ТТЛ
и CMOS. При сигнал лопь
ческа 1 иа входа на ТТЛ ИС
DD, (инвертор) иэходният
сигнал от ИС DD^ вклю-
чена като инвертор, о съ-
що логическа 1. Действие-
то на тази схе^а е ана-
логично с тази от фиг,
4.23. Максималната работ-
ка честота тук е до 10
kHz. Характерного е, че
бързодействието се пости-
га при много малък ток
схема за галвзнично разделяне на ло*
Фиг. 4.25. Съгласуванс на изхода на ФДО с ОУ
през СД (//^ 2?:О,5 гл А).
хМалхият фототок на ФД на оптроните не им позволява директ*
но да се съгласуват с входовете на ТТЛ ИС* За целта е необхо-
димо да се използуват съгласуващи елементи — транзистори или
ИС* На фиг, 4.25 е показана съгласуваща схема на ФДО -с ОУ,
включен като неинвертиращ усилвател. ФД на оптрона работи във
фотодиоден режим. Когато през СД на оптрона не протича ток, на
изхс да на ОУ яма високо положително напрежение, а на изхода «а
ТТЛ ИС DD (тригер на Шмит) — логическа 0. Когато през СД
на оптрона протече ток, на изхода на ОУ се получава високо от*
Фиг. 4.23- Схема за получагане га сигнал псвикване от телефон ен ап арат
рицателно напрежение, а на исхода на ТТЛ ИС DD — логически
L С резистора 7?5 се изместеа предавателната характеристика на
ТТЛ ИС към стрицателните напрежения, Усилването на неинвер*
тиращия ОУ се определи от израза
(4-31)
*2
Л/^1 4-
и в случая е 10L Практически може да се смята, че когато съпро-
тивлението на ФД на оптрона спадне до стойността на резистора
/?7, изходното ннво ат тригера на Шмит (DD) се променя от логи-
чески 0 в логически единица.
fj-ZkHz
Фиг. 4.27, Предавател за оптична линия с ФДО, изградан на привципа на двой-
ка та шире чинно- им пуле н а мод у ла ди я
При раэработване на допълнителли електронни устройства към
телефонии апарати е необходимо те Да са галванично разделена от
телефонння апараг и минималнэ да нагаззрзат телефонната линия.
Такава схема е показана на фиг. 4,25. Входного и съпротиэление
по постоянен ток е I MS3, а по променяна ток с честота 25 Hz—
400 kQ. Изолационното напрежение на схемата от телефонння апа-
рат е 2500 V [92],
Поради голямото си бьрэодействие ФДО са подходящи за пре
даване на цифрови данни особено в слстемите с оптични линии.
Схема на предавател с ФДО, изграден на принципа на двойка ши-
рочинно-импулена модулация (ЩИМ), е дадена иа фиг 4.27- Основ-
ни елементи на предавателя са ФДО 01 и 02, конто се изоолзу-
ват като безконтактни ключове. ФД на ФДО са евързани към по*
стояннотоковата страна на мостови диодни изправителни схема
VDI н VD2 и диференциален нулев детектор, реализиран с
DA3 [62j. В случая нискочестотното напрежение Uva с честота fi
се мэдулира (накьева) с честота Д на високочестотното напреже*
кие t/B1? чрез ФДО.
Добрите честотни свойства на ФДО ги правят особено цеяни
като импулени грансфэрм^тзри при управление на транзисторн, Ти-
ристори и др. С ФДО (фиг. 4,28) може да се управляла (эн/д
запушва) транзистор VT2, работещ в клюяов рея гм, <vi
входа на схемата има висок положителен сигнал (i-5/). гз
сторът VT1 се отпушва и през СД на ОПтрояа 9/ -т/ш
Фиг. 4-28. Схема аа управление на транзистор чрез
ф. е. «. на ФДО
През ФД на сыция оптрон, работегц
тича ток и транзисторът VT2 се от а
гическа нула. Когато на входа на сх
сигнал (логическа 0), транзисторы V
през СД на оптрона 02. Съответния
еле мент* генерира запушващо напре
нзходният сигнал е логическа L Ди
е силициев.
Чрез използуване на ФДО
се прзектират различии импулс-
ни схеми като тригери, мулти-
вибратора блокинг- генератора
я т. я. Като пример на фиг.
4.29 е показана схема на оп-
тоелектронен аналог на едно*
фазния тригер. В съветската
литература тази схема е наре-
чена квантрон [31]. Нел о сред ст-
веното получаване на ОПОВ в
оптрона е затруднено поряди
факта, че токът през ФД е мно-
го по-малък от тока през СД,
По тази причина се използува
ОПОВ
Фиг. 4.29. Тригер с
дополнителен усилвателен транзистор VT. При подаване на поло-
асителен входен импулс заяочва да протича базов ток на състав-
ния транзистор VT, а оттам и колекторен ток и съответно ток през
СД на ФДО*.Протаяв.и фототок през ФД на Ф ДО, конто е базов
ток за транзистора и така лавинообразно чрез ОПОВ транзисторы
преминьва в отпущено состояние (изходннят сигнал е логическа
0p:3ii'йа с* върнё’ тригерът в! й&хоДнр състояние (йзходно ни-
вэ логически Л); трябва да ее л^даХе на jвхода отрицателен ям-
иулс; ЗаЧгсъществяйане на СЛОВ е необходимо г’ >
(4,32) /VAai^i Asira > 3-
Чрез ФДО с ОПОВ могат
да се построят схемм на различ-
ни гевератори. Те имат висока
температурна стабилност и
стръмни фронтове на ИхМпулсиге,
На фиг, 4.30 е показана схема
на симетричен автогенериращ
мултивибратор (АМВ) с ФДО
{71]. Той се състои от два
АМВ с ОПОВ. конто са Изпъл*
пени на травзистори с различ-
на проводимост и имат обща
времезадаваща трупа. Про
дължителността на импулса на
j ёдиния АМВ определи йродт4*
'.зжйгелността на паузата на
другие АМВ. т. е двата АМВ
работят в противофаза. Присм-
; метричност на схемата (7?ci»
1 < Т*?С2 °" jf/cci] “ i
и-еднакви ФДО)
... му.тгивлбраторът генеркра си-
метрични импулси с период
(4.33) T^2ti;
(4,34) (2A21^-i).
Фронтът на иёх&днетте Гйм*
пулей се определи от изрйза
<4-35) ;
Тук те е времеконстанта, равна на
(4,36) Т£ + ,+ С£в) + Л21г/?с Ссз,
къдгто //иг с входного сопротивление .йа 'отпущения транзистор.
За г." из зан и те с той и ост и на еле^ентите фронтът наизходния
импулс ^0,2 f{iX' XapaKtepao за АМВ е, че от двата му изХода
мог аг да се вве'мат п о д'бяйй'еЛйй и отри1{ателни изх^'йнй;, иййуйси
(В1Ю. ;ЬйемедвагрйЙ474. на’ pad Ota на схемата (фиг. 4.30)). Освен^това
56 ° ' '
АМВ може да работ и при несиметрично аахранващо напрежение »
с различии ' товарам .резистора .<
Ако се използуват : ФДО за конструи ране на. блокинг-генераторы,
може да се избягнаг блокинг-трансформаторите, а мзходннте нмиул*
Фип 4,31» Блоки»;-генератор в чакащ Фиг* 4 32. Преобразовател^напреЖеяпе—
ре'жии че стета на о си (tea та на блежия г-генератор
си да имат правоъгълна’форма — фиг. <31. Използува се схема
на сэързване на оптрона с ОПОВ, т. е. трябва да е в сила
(437) Х*21е>1.
В случая блокинг-гецердторът работи в чакащ режим и се за-
действува с положнтелни ймпулси с а-м плиту ди от 3 до 5 V. Тран*
зисторът VT1 започва да се бтпушба* Протича ток през СД на оп-
трона 01, а следователно й през ФД* Този ток е базов за транзис-
тора. Така се осыдествява ОПОВ и тракзисторът лавинообразно
преминава в отпущено състояние. Кондензаторът С започва да се
зарежда през прехода база—емйтер на транзистора VT1 и ФД на
цитрона. Постепенно токът през базовата верига на транзистора
Х,77 започва да накаляла и той се запушва. Продължителността
на изходния импулс може да се определи от иэраза
.0.38) ^0£г+Гфд) ClnA'feif.
Разреждането на кондензатора С се извършва' през резиста-
рнте А? и R2. Това е времето на възстаноаднане на схемата (пауза-
Та между вход ните импулси). То е
0.39) ; /л^зс(/?+/?,). '
На ссновата на блокгнг- генератор в евтогенернращ режим (с
ФД(.) с ОПОВ) може да се консгруяра преобразувател на напреже-
Ние в честота <с?лийёйна иредавателна характеристика .— фиг. 4.32.
•В случая кр&йната с Тойност на напрежението Vipxy кондензатора
С е стдбилйзирано /с цейёровИй диод V£>/. Чреё управляващото йй-
-г ; , • •.' ’.•••/ : ' 1 1 . • : • I ' • i ' ' • г
• •' • ’.'л < ... ..< . . • г . ... ' /.. •
6?
р f
прежение Uy се паоменя съпрэгивдението колектор — емнтер на тран-
зистора VF2, а огтам и честотата на генератора, която се определя
от израза
(4.40)
у_______
+ ^ко3)
Пр и изменение на £/у от 0,6 до 3 V честотата / на изходните
импулси се проу.екя от ПО до 1510 Hz.
За малки фронтоне на импулсите е необходимо
(4.41)
&сс
*1
Наличието на участък с голямо диференциално съпротивление
в изходните ВАХ на ФДО позволяваФД в тях да се използува ка-
то токостабилизиращ елемент в ГЛИН. Схема на ГЛИН с ФДО е
даденд на фиг. 4.33. При липса на входен импулс транзисторът VT
е отвушен от тока през резистора Rl> а кондензаторът С е заре-
дей до напрежение, близко до захранващото Ucc- СД на оптрона е
«епрекъснато включен към захранващото напрежен:<е~и следовател-
:но през ФД на оптрона тече фототок, което е
к 1/₽
(4.4'2) iPk = 'd
Като се подаде положителен импулс на базата на транзистора VTt
той се запушва и кондензаторът С започва да се разрежда през
ФД на оптрона, Законът, по конто се измени напрежението на кон-
дензатора, е
—+Z©—
С резистора R2 (чрез тока
на СД I?) може да се из-
мени наклонит на тряоно-
образното напрежение.
От иипулсната техника
е известно, че ГЛИН с токо«
стабилнзиращ двуполюсник
имат no-малка линейност в
сравнение с ГЛИН с компев-
сиращо 3. н. Съществуват
ФиЬ 4.Й. Използуване на ФД на ФДО като няколко причини за • това,
jokocfa6H4H3Hp3ui двупатоснйк в ГЛИН с дна от конто е влияни.то на
ключовия елемент върху не-
динейността на ГЛИН. В генератора на триъгълно напрежение с комлей*
сиращо Э. нДфцг. 4.34) този недостатък е избягнатУкато се ияползува
ФД на ФДО, работещ в режим на квазикъсо съединение, Това оз-
начава, че през ФД не тече ток на тъмно при късо съединение меж-
ду изводите му. Схемата е интегратор, изпъднен с ОУ* Зареждане-
то на кондензатора С се извършва през ФД на оптрона О/, а раз_
реждането му през ФД на оптрона 02. Чрез тока на СД I? мож
>-г
Фиг. 4.34* ГЛИН с ФДО, работещи в режим на квазикъсо съединение
да се променя времето на зареждане и разреждане на кондензато-
ра С. Времедиаграмата на работа на схемата е дадена в същата
фигура* Нелинейността на ГЛИН tvk може да се намали до
1(Н% [71]*
ФДО, работещи в ключов режим, могат да се използуват ка-
то импулсни трансформатори за управление на аналогови ключове —
фиг. 4.35 [7]. Такива трансформатори имат широка честотна лентаг
- добра шумоустойчивост и идеално галзанично разделяне. Транзит
торите VTI и VT2 образуват комугатор на аналогови сигнали, ка-
Фиг* 4.35, Управление на аналогов кому гатор (ключ) с ФДО
то в Даден момент единият транзистор работа в нормален, а дру-
гият в инверсен режим. СД на ФДО се улравлйват противофазно от
импулсния генератор (ИГ} и логический елемент (инвертор). Пред-
лагйният комутатор в сравнение с известии?е има по-ниско оста-
тъчно напряжение (н^;реж и й р.;ж.'‘м на насищане между кодек-
торт е и емитериге на транзисгорите VT1 иVT2). .,L
J! Ксгат? се използув^т ФДО като импулсни трансфррмДтори за
управление на,транзистори и симетрични . тиристора, /^огат да се
4*А0Д«5
Фиг, 4.36- Управление на дву (Же рацион ни тиристрри с ФДО
получат стръмни фронтрве на импулсите, и то при продълж^телин
упрйВлязащи импулси. Улраэлнемият ключ от фиг_ 4.36 ее използу-
ва зд беэконтактка комутация на променливо напрежение. Той е
реалйвирдн с двуоперационни тиристори (тиристори, конто могат да
се отпушват и запушват чрез управляващия електрод) и се изпол-
зува в регулаторите за променллво напряжение, в конто честотата
на превключване на ключа е по-висока от честотата на мрежовото
напрежечие. Чрез ФДО схемата за управлениее разделена гадва-
нично от силовата част. На фиг, 4.37 са по к азан и времедиаграмите
на работа на схемата от фиг. 4.36. На исходите на логнческите
схеми DDJ и DD2 (точки д и е) се формярат краткотрайни пра-
воъгълни импулси. по време на конто протича ток съответвд през
СД на опт родите ОД 02 и ОЗ, 04. О’пушването и запушването
на двуоперацноннйте тиристори се извършва чрез евързвзне на уп-
равлязащия едектрэд сьответно с прлцждтелния и отрядите линя по-
люс на ззхранващия источник. Честотата на комутация на ключа е
5 kHz при захранващо нйпрежение до £00 V с чдстрта $0 Hz и
.то^-през товара .доДлА. : '
' ТбЛямбтр б^[^йей£тви£' 1<а ФДО гфави пбдхбдя ЯЗ-?
прлзув^-ка^У и^уЛсшб л^Д^фЬ^^рра за управление на
Стори-—фиЬ ^,38. Малкият фототок на ФД на оптрона^налагала се
язползува дарл |нгтошзлд уситвзтелнд стъпалс/ с транзйЬгорите VT1
и VT2 за усййёане на фбтбтгока до необхоймзта стойност за уп-
равление н4 тйристЗра/йрез СД на оптронане протичэ ток,
Фиг, 4.37. Вр ем е диаграмм на схемата
от фиг/ 4.36
Флг; 4.38. Управление на тиристор с
ФДО
транзйсторите VTI и VT2 са эапушени. През управяяващата вери-
ri на тиристора не протича ток и той също е запушен. При по’да-
вйне на входа на оптрона на токов импулс През ФД протича ток»
отпушвзг се траязйЬтзрите 1Т2 и УТЦ протнча управяяващ ток
/р през тиристора KS и той се отпушва. За да се огпуаш тиристо-
рът VS, необходимо е
<4'44) KI Gjx
ФД(.) са подходящи и ка-
fo датчики. 'зз .сяеманё на и
t -oUcc
qR3 t+5VS
Изхсд
VT1.
2Т6551
д>
•6 Я1002
Сигяали от високоволговиве +~
биги'. Чрез ФДО моЖе да се ... >
ю&Й^блира цеДостта на е'лек-
•фйчески . предпазигел ньв
ЙйСбковолтрва верига по схе-
мата от фиг. 4.39. Когато
Предпазителят Flf не е из,.
Вял !Д'ппез: Сл ит nrrt-понУ фиг- 4-39- Схема за контол'на ггЛОеттД на
ЯЛ, . през на оптрона . . електричегки предпази-ел
ирртича ток, протича трк. , \ ; .. . . н ... ; ... ,. . у„,
я през ФД на оптрона, нзходният транзистор И Г2 е оглушен и'.'сцг|й*_.,
лът на изк.ода на схемата е. логическа 0. Ирл изгаряне на предпа
зителя сё пре кг ела токът през СД на остро ;а и на исхода на схе’
мята се получава сигнал логическа L Входната верига на схемата
е стабилизатор на ток (вж* гл. 2 фиг, -2.15)-
Като се използува ФДО с мощен усилвателен транзистор на
изхода, могат да се комутират значителни товарни токове, На схе-
VD
Фиг. 4.40» Управление на мощно реле с ФДО
мата от фиг, 440 чрез ФДО се управлява реле или товар с мощ-
ност до 10 W. При подаване на сигнал логически 0 на входа на ИС
DD1 (инвертор) се отпушва транзисторът VT1 и през СД на од*
трона 01 протича ток. Осветява се ФД му, като сё отпушва съ-
ставният транзистор и през товара протича ток (85],
45. ДРУГИ ПРИЛОЖЕНИЯ НА ФДО
Пэради много доброго си галванично разделяне и високата си
пи'моустойчивост ФДО се използуват за управление на електромаг-
нити и за галваничното им разделяне от нисковолтовата уиравля*
ваща верига. Схема за реверсиране посоката на тока през електро-
магнит с.ФДО е дадена на фиг. 4,41. Тя се състои от четири клю-
ча на съставни транзистори (VT1—VT8), образуващи мост, в еди-
нил диагонал на който е включен електромагнитът К, а в другия
диагонал е подадено захраннащото напрежение L/ссз- В случая ФД
на оптроните 01 — 020 работят като фотоелементи и са свързани
последователно в четири групи по пет, за да е по-голямо генерира-
ното ф. е. О. «. Диодите VD1—VD4 се използуват за защита на
ключа от пренапрежения при превключване на индуктивния товар.
Когато на изхода на ИС DDI има сигнал логическа 0, а на изхода
на ИС DD2—логическа 1, през СД на оптроните 01—05 и 01.6—
020 протича ток/Огпушват се транзисторннте ключове Л7 (VT1 и
VT5) и КЗ (VT4 и VZ8) и токът през електромагнита има посока*
та, означена с 7, Когато на изхода на ИС DD1 има сигнал логи-
ческа 1, а на изхода на ИС DD2 — логическа 0, отпушват се транзи-
сторните ключове К2 и K4t като посоката на тока през електро-
магнита е обратна (означена с 2). С показаната схема може да се
комутира ток през електромагнита до 6 А при индуктивност 40 mH
и честота до 30 Hz [69].
За защита на високоговорители, включени към’стереоуси л вате-
ли с двуполярно эахранване, може да се използува схемата от
фиг. 4,42. При включване и изключване на захраннащото напреже*
ние или вследствие на повреда на изхода на усилвателя се появя-
ва постоянно (или с инфразвукова честота) напрежение и схемата
pi - 020
VT1 “VT4
.VT5-VT8,
VD1-VD4
AGA 101А
KT31D2&
КТ.827Б
КД203Л
Фиг. 4.41. Реверсиране на тока през електромагнит
изключвц високоговорителя от изхода на усилвателя. Основни еле-
менти са входните усилвателни транзистори VTIf VT2 и електрон-
и ото реле с транзисторите VT3 и VT4. При включение на изправен
усилвател всички транзистори в схемата са залу тени, релето К1
не е задействувало и високоговорителят не е включен към усилва-
теля. Кондензаторът С2 започва да се зарежда през резисгорите
/?5 и и след известно време се отпушва транзисторът VT4t с
което сработва релето KL То със своите кснтакти /(/—/ и К1—2
включва високоговорителя към изхода на усилвателя. Светедиодът
СД излъчва светлина и индикира нормална работа на схемата. Ко-
гато на изхода на кой да е от каналите на усилвателя се появи по-
стоянно напрежение (положително или отрица'гелно), се отпушват
транзисторите VTI или VT2 и тогава през ФД на оптроните 01
или 02 протича ток, Отпушва се транзисторът VT3, а транзисто-
рът УТ4 се з any шва и реле то Л/ йзключва, като отвар я сбоите,
контакта К1 я прекъсва вернгата между високоговорителя и усил-
детеля, СД спира да излъчва светлина» Праговото напрежение на
сработване на защигата е около 1 V [61 ].
Фиг, 4.42. Защитно устройство с ФДО
Задържането на релето е около 5 s ясе определи от израза
(4.45)
£4)
&СС
ГЛАВА 5
ФОТОТРАНЗИСТОРНИ ОПТРОНИ
При фототранзисторните оптрони (ФТО) като фотоприемник се
използува фототранзистор (ФТ), а като източник на светлина СД*
ФТ преобразува светлинната енерния на СД з електрическа. Най-
често структурата на ФТ на оптроните е от типа NPN. При осветя-
ване на ФТ със светлина с подходяща дължила на вълната в базо-
вата му облает се генерират токопосителн — електрзни и дупки,
конто уэеличават проводимостта на ФТ. Светлштиият поток изпъЛ’
нява функцията на б азовия ток при обикновените бипюлярнк тран-
зистора. ФТ се включват най-често в схема с общ емитер при нулев
базов ток. За разлика от фотодиода ФТ е прибор с вьтрешно усил-
ване. Чувствителността на ФТ завися от дължччата на светлинната
вълна, падаща върху него. ФТО съчегават сравнателно голимо бър-
аодействие (но около десет пътя по малко от това при ФДО) с го-
лям коефициент на предавшие по ток (h?1E пътн по-голям от този
на ФДО). Времената на вклгочване и изключване на ФТО могат да се
намалят до 1—2 ps, а коефиццентът нм на предаване по ток може да
достигне до 250—ЗО(Р/о. Токът на тъмио на ФТ е пъти погэлям
от този на ФД, ФТО се произвеждат както без, така и с изведен ба-
зов извод. Приборитс с изведен базов извод имат по-големи функцно-
нални въэможности. Базовият извод може да се използува за подо-
бряване на честотните свойства на оптроните, за температурна ком-
пенсация, за лииеаризиране на характеристиките им, за управление
по електрически път, за използуване на ФТ в различии режими
на работа и др.
Иэползуването на ФДО с усилзателен транзистор е за предпо*
Чйтане пред ФТО поряди по голямото бързодействие на схемата н
по*добрата линейност на изходните ВАХ.
5.1. ХАРАКТЕРИСТИКА И ПАРАМЕТРИ НА ФТО
Еквивалентната схема на ФТО е показана на фиг. 5.1 [33]. Па-
раметрите на елементите в тази схема могат да се определят чрез
известии изрази от теорията на полупроводниковите прибори. Даде-
Ийте по-долу зависимости показват връзката между физичните пара-
метр» (параметрите на елементите в еквивалентната схема) и пара-
метрите на ФТО, разгледан като четириполюсник, както и зависи-
иостите на физичните параметра от постояннотоковия режим на
прибора. Еквивалентната схема е по променлнв ток и затова в ней
не е показан генераторът на ток /D (токът на тъмно),
1. Капацитет на СД
(5Л)
pF^14,5 I& mA-
2- Променливотоково и постсяннотоково съпротивление на СД
(5 .2) /?,-= Rr-
3. Сопротивление на емитерния PN преход на ФТ
(5-3) /Да
4. Сопротивление на колекторния PN преход на ФТ в схема с общ
емитер
(5.4) г*- IF—const, 1B=Q-
5. Входно сопротивление на ФТ
(5-5) Аи = > UCE^const, 1^=0,
64 Обемно сопротивление на базата на ФТ
(5 ,6) rbb = Au — (1 -Н i215y£.
7, Капацитет на емитерния PN преход на ФТ
(5-7) СЕВ, pF^3,8 I& mA-
8- Капацитет колектор — база на ФТ в схема с общ емитер
(5 .8) Cc^^Ccs(l 'гй^),
където Ссв е капацитетът кзлектор — база на ФТ в схема с обща
база,
9, Коефициент на обратна връзка по напрежение на ФТ
(5.9)
ге
2г с
10. Гранична честота на ФТ в схема с общ емитер
(5.10)
ffrtlE
1 +&21Е'
1L Гранична честота на ФТ в схема с обща база
12, Връзки между коефициентите на усилване по ток в схеми с
обща база и общ емитер
<5Л2> '
(М-З) Аг1е=
13. Честотна зависимост на коефнциента на усилване по ток на ФТ
в схема с общ емитер
(5Л 4) ] +р ,.f .. »
където р е операторът на Лаплас.
14. Съпротивление на колекторния PN преход в схема с общ емитер
(5Л5)
__Сс__
с ‘Al/’
където гс е обемното съпротивление па колекторния PN преход на
ФТ в схема с обща база*
15. Изходно съпротивление на ФТ в схема с общ емитер
(5 Л 6)
__ гс
I _ 1 +Лг1£- । ГЕ
— “ I I Ч И * 1 1 *
14“/М;вгс
16. Времеконстантите на колекторния PN преход на ФТ в схема с
общ емитер и обща база са равнн помежду си
(5.17)
гс^св^гс^св^
За да се определи какво звено е ФТО от гледище на теорията
за автоматично управление и за да се опишат преходните му хараК’
теристики» трябва най-напред да се определят предварителнчте функ-
ций на съставящите го звеЕ1а.
Предавателиата функция на СД е
(5Л8)
където
1(р) — ~т
1\=CQRF
Преданателната функция на ФТ се язвсжда при следните до-
пускания: г^б; С^у^О; rc>RT. Тя е
(5-19) »%>)= -^рТ~,
където Н~ 1)0*
Като се вземе лредвид честотната зависимост на коефициенга
яа предаване по ток К на ФТО
(5.20) -----.
1+р“^Т
Предавателнага функция на целя а о птроя при пренебрегване
на оптичната среда е
^21} (н^тдГТ^х! + PT,t) ’
където Г3= ~ J------*
Z ' *2t£-
От (5.21) се вяжда, че ФТО се със гол от три последователко
свърздни апериодични звена f
Амплитудно-честотната характеристика (АЧХ), логаритмичната
мплитудя о-честотна характеристика и фазопо-честотната характерис-
тика на ФТО могат да се определят от следните формули:
(5.22) А(ы> ,____________ - К
<[1-Ш5(Г17'2+Л/’з+7'а?з)12+['ХЛ+Л^Л1-^?'1^Г3р
д-
—w?(ri7\T ЛЛ + ^2Тз)р+[0>(Л+ Ts+ ш^Г17^Т3р
fy т{ + Г, + гя1— uV;
I J V Л G +
Честотите на срязване /ъ Д я /3 са съответно
(&2S> A-
<5-26) ^2= 2Т/?т с^ОТ^Г’ ’
5.27)
*air *
Във основа на предавателнага функция може да се определи
действието на ФТо при стъпално входно воздействие
т2 — f г 2 ___L
Л О1 J •<Ч
(5.28) 7С(/)= /ЛК(1 -.^(тг~тА) е "МИ’е ~
Фиг. 5.2. Амплитудяо-честотиа харак-
теристика на ФТО
Фиг, 53, Входна характеристика на
.ТО тип МВ 104 ~RFT)
Л
____ 1 а
и е
(5.29)
/?т “Zc(O’^?T>
(5.30)
Uc£-~UCC Rr
За времената на задържане, нарастване и включване се полу-
чава съответно
td — 7\-Ь7пя+ ?з»
(5-31) + +
^оп td+tr*
За честотните свойства на ФТО може да‘_се съди по АЧХ, чиЙ*
то характер е даден на фиг. 5,2. Вижда се, че честотиите свойства
на ФТО с а по-добри при по-малки натоварвания (по-малки товарнв
реэистори).
Основните характеристики, сконто се описват ФТО, са вход-
ната, предавателнага и изходната характеристика. Входната характе*
ристика на ФТО, конто е ВАХ на СД, е показана на фиг, 5.3
(//7=/(Т/^)). От нея може да се определи съпротивлението на СД.
Предавателната характериктика на ФТО е зависимостта на ко-
лекторния ток на ФТ /с от тока през СД I? при параметър наире-
жението килектор — емитер на ФТ (/с=Д7Д const) и е пока-
зана на фиг. 5.4. Тя е нелинейна особено в качалния участък. От
Фиг. 5.4, Предавателпа характеристика
на ФТО тип MB 104С
Фиг, 5.5. Изходна характеристика на
ФТО тип М.В101С
нея може да се определи един основен параметър на ФТО — кое-
фициевтът на предавшие по ток К-
Изходната характеристика на ФТО е завислмостта на колек-
торния ток на ФТ 1С от напрежението колектор—емитер на ФТ Ucs
при параметър тока през СД /л и при /й^0> т, е. /с-=/((7се), const
я тя е показана на фиг. 5.5. От изходниге характеристики могат
да се определят изходното съпротив лениа на ФТО и коефнциенгът
на предаване по ток К.
Входната, предавателната и изходните характеристики са показа-
ми за ФТО тип MBI04C (RFT), аналог на българскич ФТО тип
6Н2111С
За ФТ с изведен базов извод има и изходна характеристика на
ФТ /c=/(t7CF) при /в=го/г5/, //7=0^ Видът на тази характеристика
е показан на фиг, 5.6* От нея може да се определи изходното съ-
противление на ФГ и коефициентът му на усилване по ток,
Температурата влияе съществено върху никои от параметрите
на ФТО. Токът натъмиэ/л на ФТ нарасгвапз експонента във функ-
ция от температурата—фиг. 5,7. С увеличаване на температурата
коефициентът К спада. От същата фигура се вижда, че с нарастване
на температурата напрежението на нас^щане на ФТ Uc&at намалява.
Параметрите на ФТО зависят от поспгояннотокоеия режим
(Ip, UCF, Icy Коефициентът на предаване по ток К зависи от тока
през СД 1Р (фиг. 5.8), като з интервала /г=5-=-20 mA К о става по-
стоянен поряди линейната зависимост на в този интервал.
При по-големи токове вследствие на нагряване на оптрона К спада.
Фиг» 5.6. Исходна характеристика
на ФТ при //т=*0
Фиг. 5.7. Зависимое? на никои па-
рами ри при ФГО о г температурата
Времето на включение на ФТО 1оп намалява с увеличаване на тока
през СД 1р. а времето на изключваие to/f се увеличава вследствие
на увеличаване на времето на разсейваяе на токоносителите в база*
та на ФТ (фиг. 5-8).
Токът на тъмно на ФТ ID нараства с увеличаване на напреже*
нието колектор — емитер на ФТ (фиг. 5,9), а напрежението на наси*
щане на ФТ UCEsat увеличава при нарастване на колекторния ток
на ФТ /с — фиг, 5,10.
Фиг, 5Л. Зависимое? на някои Фиг. 5.9. Зависимое?
параметра при ФТО от тока на тока на тъмно при
през светодиода !р ФТО от напрежението
колектор—емитер Ugg
Ic
Фиг, 5,10. Зависимост
на напрежението на вд-
с ища я е колектор—ем и*
тер на ФТ от колек-
торния ток
При ФТО с изведен базов извод в&лючването на резистор
между базата и емигера на ФТ (фиг- 5,11) води до намаляване вре-
мето на изключване на ФТО, защото се намалява времето за раз-
сейване на токоносителите н базата на ФТ, За сметка на това се уве-
личава вре:лсто на включване — фиг. 5Л2. При/?Л5=оо (висящ ба*
зов извод) чувствителяостта на ФТ е най-голяма и е (Ай1£+1) пъти
поголяма от чувствителността на фотодиода. Толкова пъти нараствж
Фиг. 5-П. Вилючвше
на резистор м;жду ба-
затз и енктера на Ф Г
Фнг. 5Л2. Зависимое!1, на
времената на включване tOn
и изключване toff ня ФТО
от съпрогивлеяието иа рези-
стора RB£
и токът на тъмно на ФТ в сравнение с тока на фотодиода. При ви-
сящ базов извод температурната стабил ост на схемата е най-лоша.
С включванёто на резистора f?BE чувствителността на ФТ намалява,
намалява и коефициентът надпредаване по ток на ФТО, както и’то-
Фиг. 5.13. Началяване на коефипиента ил гредвване по
ток при ФТО в зависимое? от продължителността на
работа н през светодиода
кът на тъмно на ФТ. Препоръчителната стойност на RbE е от 100 kQ
до 1 М2. При работа на ФТО в ключов режим, за да има отноше-
нием IpJIn оптимална стой ост, се препоръчва резисторът ffBE да
се избира от условием
72
(5.32)
__ Ф J- / ?hiE 'I
TTD 1
4- JT~ 1
1 V^21^/
Я
Токът на тъмно на ФТ I& може ла се намали, ако към резис-
тора Л?я£- се подаде запушвашо напряжение (— Es).
Основен недостатък на ФТО (на всички оптрони) е мамаляване*-
то на коефициснта на предавая# по
ток /( при продължителна работа —
фиг, 5ЛЗ [97]- Това ее дължи главно
на стареенето на СД. Спадането е тол-
кова по-силно, колкзтопродължзтелност-
та на работа на прибора е псьголяма,
работната температура е повчсока и то-
кът през СД е по голям. При съвре-
меините опгронн стареенето се проявя-
вз най силно през първите 400—500
часе. Стареенето е най*слабо изразеиэ
при олтрониге с хетероструктурен СД—
GaAlAs/GaAs
Фиг. 5.14. Диаграма, показам-
ша потискаяето на смущава-
ши воздействия между входа
и нзхода на ФТО
Важен показател при ФТО е пати*
екането на синфазните сигнала. На
фиг. 5Л4 е показана завмсимостта на
изолационнзто напрежение вход — из-
ход на оптрона Uio от скоростта на МИМта се
изменение™ му dUJ0!dt4 т- е. L10=f{U/oidt) [121b О Р
вижда* че колкото скоростта на изменение на язолац о
прежение е по-высока, толке ва по-малко изоляционно напреж ние
вход — изход издържз ошронът.
Параметрите на оптрона Cf , и dU!Oldt определят устойчивости
та му на скокзобразно нарастваие на напрежението U/o, При скок
на напреженлето в эаземяващата верига (фиг. 5Л5) протича капаци*
тнвен променлив ток, който меже да се определи от израза
f d U [Q
( dt
(5.38)
Al/
_ dUjQ_
fo^fC dt
Фиг> БЛ5. Прети1 а-те на капацнтивен тск между входа
и нзхода на оптрона и заземителната верига
Този тек е нежелателен както за източника на светлина, така и з&
фотоприе^ника. При ви со ха скорост dU^dt може да се получи лъж*
ливо с;а5отвзне на onrpo.ia (вследствие на протичане на ток пре&
СД и ФТ). Трябва да се ими предвид, че в зависимост огскоростта
dUi0/dt и капацитета Сю (няколко pF) Д^7 може да има стойкости
много по-малки от каталожната стойност на U/o. За увеличаване на
устойчивостта на оптроните по отношение на dU!ofdt трябва да се
използуват оптрони с голямо разстояние между източникэ на свет-
лина и фотоприемника, при конто обаче АГ е малък или да се вклю-
чи неутрализиращ кондеязатор с капацитет няколкэ pF (вясоковол-
тов) меж ту колектора на ФТ и единия от входниге изводи.
Обратната връзка на постоянен ток между входа и изхода на
оптроните през заземяването практически е изключена, понеже изо-
.лационното съпротивление е от порттдъка на ОЙ.
5,2. РЕЖИМИ НА РАБОТА НА ФТО
Оснонните режима на работа на ФГО са норма гнияпъ инвврс-
н#ят и фотодаодният режим. При инвергння и фогодиодния ре-
жим на рабэта на ФТО могат да се подобрят честотните свойства
на оптрона и да се линеармзира предавателната характеристика.
Ако се (г-шолзуват ФТО във фотодиодно включвапе, значително
се подобряват честотните им свойства— фиг, 5J6, Разбора се, при
тов а коефициентът им на предаване но ток АГ намалява и е по-
малък от този при ФДО. Стойнзстта на АГ при фотодиодно включ-
ване на ФТО е под 1%. Честотните свойства в този режим мвгат
да се подобрят около 10 пъти в сравнение с ФТО. Обикновено за
фотодиодното включване се използува преходът килектор — база на
ФТ. Предавателната и изходнйте характеристики в този режим са
«т
Фиг, 5.16. Частотна свойства на ФТО при
•фотодиодно (а) и фототранзистирно включ*
ване (J)
Фиг. 5.17. Предавателна характе-
ристика на ФТО при инверсно
свързване на ФТ
гкакто при ФДО. При фотодиодно включване е възможно оптронът
да работа като фогоелемент. Генер гранэто напрежение е със знак
плюс към базата и минус към колектора и стойност, ненадвишава-
ща 0,5 V. От фотоелемента може да се консумира ток от порядъ-
ка от десетки р-А- Характеристиките в този режим са както разгледа-
ните при ФДО, При ФТО фотодиодният и фотогалваничният режим
са осъществими, ако приборите са с изведен базов извод,
ФТО могат да работят при инверсно свързване. За целта меж-
ду колектора и емитера на ФТ се подава обратно напрежение. Пре-
давателната характеристика в този режим е почти линейна (фиг, 5Л7),
но коефнциентът на предавшие по ток вамалява значително и дости-
га стойности под 1%, Пробивното напрежение колектор— емитер
също намалява и е в границите от 5 до 7 V- Често в западната
справочка литература то се дава с означението CJLC (с разменепи
индекси),
Коефициентът на предаване по ток на ФТО в инверсно свързва-
не К/ може да се определи по следната формула:
(5.34)
1 г
където
Iph£ е фототокът на късо съединение на емитерния PN
преход;
Ла1^7—коефициентът на усилване по ток на ФТ в инверсно
свързване.
На фиг. 5Л8 е показана изходната характеристика на ФТО при
инверсно свързване на ФТ,
Коефициентът на предаване по ток на ФТО при нормално
свързване може да се изрази чрез фототока на късо съединение на
колекторния PN преход
Фиг.5.18, Исходна характеристика
каФТО в инверсно свързване нафТ
Фиг. 5.19, Схема за отделянв на по-
лезния сигнал, насло^сен върху по*
стояянотоково ниао
Връзката между коефициентите на предаване по ток в нормален
и инверсен режим е
(5.36)
К __ .
Я/
Аналитичните изрззи, даващи връзките между нормалния, и-
версния и фотодиодния ре&им на работа наФТО» са:
(5.37)
където /С е косфициентът на предаване по ток при фотодиодно
включване на ФТО
(5.38)
Напрежението между колектора и емитера на ФТ в режим на
насищане може да се определи по форм у лата
(5.39)
__ /у _ 1
1 + &&£ \ С 1 4- ^21г/
h21EJ f г г 1
с 1+-Л“-
където RP е съпротивлението на полупроводьиксвия слой и контак-
тнте на ФТ
Често грн предаване на сигнали с ФТО полезянят сигнал е на-
слежен върху псстсяннотоксв сигнал. Зе да се прсмахне влиянието
на този постоя.шотоков сигнал (бавно изменят се сигнал), се изпол*
зува схемата от фиг. 5,19. Действнето й е следното. Падът на напре-
женнето върху резистора R; се поддържа постоянен независимо от
изменснието постоякнотокови i сигнал. Това се осъществява по
следния начин. При увеличаване на тока през СД се увеличава па*
дът на напрежението върху резистора R/> а оттам и базовият ток
на транзистора VT2. Транзнсторът VTi се запушва повече и падът
на напрежение върху резистора R1 намалява При бързи изменения
на тока през СД I? преходът база—емитер на транзистора VT2 се
шунтира от кондензатора CI и транзисторы VT2 не управлява ве-
че транзистора VTL Резисторът /?/ определи фототока на покойна
ФТ, а кондензаторът С1 и резисторът R2 граничната честота, над
коя то схемата за регулиране не
действувз. Падът на напреже-
-GiT яие КЪР*У резистора/?/не тряб*
z-4——-J +^сс на да превишаэа 4V, за да се
J ( У и ) достигне честотна лента до ня-
Up 1~7*—И иСс колко kHz-
ФТО може да се предста-
J J ви като четириполюсник, а при
свързване към маса на входе»
Фиг, 5,20. Схема на включване на ФТО И ИЗХОДеп ИЗВОД и като Три*
като трилслк'сник пол юс ни к — фяг. 5 20 [38]. Из-
вестно е, че всеки чстириполюо
нич в линейно приближение мо*
же да се опише със система от че:цри лингйнп уравнения. Опто-
електронният триполюсник може да се опише с д^е уравнения чрев
матрицата на проводимо стите Y:
(5.40)
където
Уи е входната проводимое? (проводимое? на СД);
— изходната проводимое? (проводимое? на ФТ);
Ка1 — проходната проводимое? (проводимое? на предаване).
Всички елементи на триполюстника могат да се изразяг чрез
елеменгите на У-матрицата
(5.41) °
И 21 J 22
Тук проводим эстта У12 е равна на пула, защото липсва обрат*
аа връзка от изхода към входа на оптрона.
Коефициентите на предаване по tgk и напрежение на ФТО но-
гат да се изразяг чрез К-матрицата по следния начин:
(5.42) Kj= уп; .
При евързване на товарен резистор в колекторнага верига
(5.42) приема вида
/СЛ'Г) J-. уыу\________ к I _________^21
(5.43) л - yli(ya2+yr} У2;?у ~ •
53. СЬГЛАСУВАНЕ НД ФТО С ТРАНЗИСТОР И И ИНТЕГРАЛНИ СХЕМИ
Характерно за ФТО о тяхната възможтюст директно да се съ-
гласуват с транзисторы, ИС и галванично да разделят две вериги с
ИС. Осиовна схема на съгласуване на ФТ на олтрон с биполярен
транзистор и съответно с ТТЛ
ИС е дадена нафиг. 5.21.
Ако протича ток през СД
на оптрона, фототрянзисторът
му сеотпушва и през него поз-
твча фототок Irh. Протича и ба^
зов ток I9i във веригата на
усилватедиия транзистор VTL
Той се отпушаа и изходният
сигнал о? схемата е логическа
0» Тук се използува ФТО с
малък коефициент на предаване
по ток, фототокът на ФТ на
КОЙТО е Irh 200 Ц.А (7^=20 Фиг.521. Схема за съгласунзке hi ФТ
mA, UCE =5 V).a токът па С биполярен транзистор
тъмно /О^=1|1А (<7Cjp«5V)* Тъй
като вход на ТТЛ ИС се управляв^ с. ток при логически 0 на вхо-
да /Zi^l,6 mA V), трябва транзисторът VT1 да усил-
ва фототока от 200 рА до 1>6 mA. Нека той нма усилване
ТО-
^60. Избира се стойността на резистора ИЗ да е 1 к£Э. Тогава
кът през резистора /?3 е
(5.44)
Фиг. 5.22. Схема за съглагувяне на ФТО с ТТЛ ИС без инвер-
тиране на входния сиги ал
Съгласно с първвя закон на Кирхоф
(5.45) 1С1 =7^+Лак4Д10“3 + 1,6.1()-3^6>2 mA,
От транзисторната техника е изеестно, че
<5Л6>
Фиг. 5,23. Схема за съгласуване на ФТО с ТТЛ ИС с инвер-
тиране на входния сигнал
Съгласно с първия закон на Кирхоф
(5.47) 41 = 200ЛО“6— ЮЗЛО-^97 цА.
Резисторът 7?2 се определи от закона на Ом
(5.48)
р ~ Л&м и О’7 — 7 о kQ
2а2 97.10» ~/>2 Ш-
Избира се /?3 = 7,5 kQ.
Когато ФТ е запушен, падът на напрежението върху резистор®
2? 2 се определи главно от тока на тъмно на ФТ
Bxogl Я1
Ujt =ov
UIH S-15V
Вход 2
1k
Ik
R3
1к
о Dec
в, П <+5V}
R4
Ik
02
2хбН 2111В
и-
(+5V)
-о
DD1 ^2^'.
U01. ^0?4V'
V2K155TA1
Фиг. 5.24, Схема за преобразу ване на отрр пател ни логически нива в положите ли»
логически нива с иэпол'у а с на ФТО
(5.49)
mV«0,7 V.
Реэисторът /?/ се определи от израза
(5.50)
Тази съгласуваща
схема може да се използува при оптрони^[с
дълги светодиоди, при конто /С е малък (до няколко %), а също
така и при фотодиодни оптроки [77].
При съгласуване на изходи на ФТО с ТТЛ ИС обикновено се
Използуват тригери на Шмит. Схемата от фиг. 5*22 е без инвертира-
яе на входння сигнал. Когато през СД на оптрона 01 протича ток,
ФТ му се отпушва и на входа на ТШ се подава напрежение, което
е по-ниско от прага му на изключване и изходният сигнал на ТШ
е логическа единица. Когато не протича ток през СД на оптрона,
4>Т му е запушен. На входа на ТШ се подава сигнал, по-голям от
Прага му на включване, и изх( дчого ниво на ТШ е логическа 0.
Схемата на фиг* 5.23 е с инвертиране на входния сигнал- Кога-
то през СД на оптоона 01 протича ток, ФТ му е отпущен и изход-
ният сигнал от ТШ е логическа 0 (приема се, че когато иротичаток
през СД на оптрона, входиият сигнал е логическа 1).
За съгласуване и галванично разделяне на ИС, конто работят с
-отрицателян захраягищи напряжения (например PMOS ИС), и ИС,
конто работят с пэлоясителяи захранващи напрежения (ТТЛ ИС,
=CMOS ИС), могат да се използуват ФТО и схемата от фиг, 5*24*
Чрез нея се преобразуват входните отрицателни логически нива в
положителен изходни логически сигналя. Когато попе на един от
входовете й се подале сигнал логическа 1 (— 15V), съответнчят ФТ
на оптрона се отпушва и на изхода на ТШ сигналът е логическа
l(f/O//^:4’2,4V)* Само когато на всичкн входове на схемата има
сигнал логическа 0, изходният сигнал от ТШ е също логическа О
* Следователно тази схема е логическа схема ИЛИ.
ФТО може да се съгласува с ОУ чрез схемата от фиг, 5*25,
Когато през СД на оптрона прот на ток, ФТ му е отпущен. Тогаза
изходният сигнал на ОУ е висок? положителяэ пиво. В случая ОУ
е включен като неинвертиращ ОУ. Схемата е импулсен усилвател с
коефициент на усилване по напрежение
(5.51) Л£,= Н-*|_,
5,4. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ФТО В ИМПУЛСНАТА И ЦИФРОВАТА ТЕХНИКА
Предаване на цифрова информация с ФТО. Въпреки неголя-
мото си бързодействие ФТО намират широко приложение за гал-
ваннчно разделяне при предаване на цифрова информация по про-
водникови или оптичнн линии. Схема на приемник на данни от
линия е дадена на фиг. 5.26. При гюдаване на импулс на СД на оп-
трона ФТ му се отпушва. Отпушва се и транзисторът VT1. Пре-
къева се базовият ток на транзистора VT2 и той се запушва. То-
гава изходният сигнал от ТШ (DD2) е логическа 1. Ако линсва им-
пулс на входа на оптрона, изходният сигнал от ТШ е логическа 0.
Тук ФТ е евързан в стъпална схема, като се използува интерфейс -
на ИС SN75450N.C което се намалява броят на дискретните елемен-
ти на приемника. В случая могат да се приемат сигналя счестота
до 300 kHz [121].
Недостатък на разглеждаиата схема е ниската й работна често-
та, За повишаването й може да се използува схемата от фиг. 5.27.
Изходният сигнал от ФГ се усилва от нулевая компаратор (710)*
Когато протича ток през СД на оптрона, изходният сигнал от ком*
паратора е логическа 0,
ФТО работа във фо*
тодиоден режим и то
гава капацитетът кэлек-
тор — база в сравнение
с фототранзисторния
режим е пъти
по*малые (т. е. липсва
ефектът на Милер).
Следователно и рабат-
ната честота па прием*
дика се увеличат и е
В случая то-
варного съпротивление
на ФД (/?/) е 1 kQ, а ФИг. 5.26. Схема на приемник на данни от линия
токът през ФД е око*
ло 40 ^А. За по’високи работай ч^стоти"товарного съпротивление
на ФД трябва да е с малко съпротивление, а изходният сигнал да
се усилва от чувствителен усилвател.
Недостатък на фотодчолдая режим на работа па ФТО е мал-
кият коефициент in предаване по ток (мзлкннт фототок на ФТ),
Ето защо, за да се повиши работната честота, се търсят схемотеха
нически решения във фототранзисторен режим. При предаване не
давни BpeiweTo на включзане на оптрона записи освен от тока прэ-
фиг* 5,27, Приемник за дакни с ФТО, рзботещ като фотодиоаеи
оптрон
СД I? и от товарния резистор в колекторната верига на ФТ /?с —
фиг. 5.28 а. Ако се включи вторя оптрон (фиг. 5.28 б\ честотата на
Предаване може да се увеличи до 10 пъти в сравнение със схемата
6 Олтроки и лрилож^инет» ни
81
от фиг. 5.2Я о [40]. По време на положителния входен импулс се
отпушва ФТ на оптрона 01, а този на оптрона 02 се запушва. По
време на отри цате лния входен импулс е обратното. Двата ФТ обра-
зуват схема с активен товар, а СД им са свързани насрещно пара
Фиг, б.ЖСхеуа за подобряване ва честотвите свойства на ФТО
лелно, в рзултат на ксето се намалява времето на включение (вж
време диг рам ите на им пулеите към схемите). Предложената схема
може да се изпслзува и в телетайпен интерфейс с 20 шА токов
контур.
Дупле кените линии се използуват за предаване на даннн между
две станции в двете посохи, По-добре е това да се извършва по
един двупроводна линия с цел икономия на проводник. За галванич-
но разделяне между двете станции могат да се използуват ФТО.
Дуплексна линия за предаване на данни с ФТО може да се осъщес-
т ви със схемата от фиг. 5 29, Паралелното включване на двете
станции е невъзможнэ поради малкото съпротивление на СД на оп-
троните. Нормално на разрешаващите входове на схемите има сигнал
логически 0. Тогава транэисторът VT1 е отпушен и колекторният му
ток е около ,25 mA. Този ток протича през ФТ иа оптрона 01 и
СД на оптрона 02. За предаване на данни от станция 1 към стан-
ция II е необходимо на разрешаващия вход I да се подаде сигнал
логическа 1. Тогава информацията от вход / отпушва и запушва
транзистора VT1, а следователно и ФТ на оптрона 02, който пре$
ТШ (DD3) я предана към изход IL За предаване на информация от
станция II към станция 1 е необходимо на разрешаващия вход II
да се подаде сигнал логическа 1. (На раэрешаващия вход I сигна-
лы трябва да е логическа 0, като с това транзисторы VTI се
поддържа отпушен.) Сигналы от вход II се прехвърля през оп-
трона 01 и се получава на ивход L С тази схема могат да се пре*
Фиг. 5.29. Дуплексна линия за предаване на данни
дават сигнали с честоти до 10 kHz и дължина на лмнията 1 km.
При управление на данни и сигнали в микропроцесорната тех-
ника е необходимо галванично разделяне между две вериги. За целта
могат да се използуват ФТО. Схема за управление на състояние-
то на никои сигналите дадена на фиг. 5.30, Когато сигналы RESET
(сигнал за нулиране)^е активиран, тойе логическа 0 и транзисторы
и
7
R3
470
2
д
1
R4
470
3
q. ।
« LJcc
(*5V)
--------- R/W i И зход
—-------oCS J
DD1
SN 7407H
[К155ЛН4)
cCS iBxog
Фигг 5.30, Иэполэуване на ФТО за управление на състояннето на сигнал» в
микр on р оц е с ор и а та техника
VT1 е запушен. Тогава на извод 7 (маса) на ТТЛ ИС (повторители)
ее подава сигнал логическа 1, т. е. ИС не получава захранване и
изходите на повторнтелите са изолирани от входсвете на микропро-
цесора. На находите R/W и CS има сигнали логическа L Нормално
сигналы RESET е логически 1 и при отпугпен ФТ на оптрона 01
(при протичане на ток през СД на оптрона) транзисторът VT1 е съ-
що отпущен. Повторите лите получават норма то захранване (извод
Фиг, 5.31* RS-трш’ер с електрически входове за управление
7 е на маса) и сигналите от входовете CS и R/W се поязяват на
находите и се подават към операгизната па мет на микропроцессора
(RAM),
Импулсни схеми с ФТО. ФТО се използуват в класическите
импулсни схеми за пускане, спиране, синхронизация, регуллране, за
превключване от едно съетояние в друго (при галванично разделя-
не на управляващия сигнал от импулсната схема)- ФТО се използу-
ват и за цялостна разработка на ими уясните схема.
На фиг, 5.31 е показана схема на тригер с ФГО и с електри-
чески входове за управление. Характерно заJтригера е, че лявата и
дясната му част са разделен! галванично. Нека за изходно състо*
яние на тригера се приеме състоячието, при кзето ФТ на опгрона
01 и транзисторы V77 сазапушени, През СД на оптрона 02 про-
тича ток, ФГ на оптрона 02 е отпущен, отпущен е и транзистсрът
VT2 и следователям сигналы на изход 2 е логически 0. През СД
на оптрона О! не протича ток, тъй като ФТ на оптрона 01 о за-
пушен и сигналы на изход 1 е логически 1. За да се преобърне
тригерът, необходимо е на вход 1 да се подаде сигнал логически
1 — висок положителен потенциал. Тогаза се отпушза ФТ на оптро-
да 01 к транзисторы VTh като токът поез СД на оптрона 02 се
прекратява. Запушва се ФТ на оптрона 02, а също и транзисторы
VT2* Започва да протича ток през СД на оптрона 01 и следователе
до даже след прекратяваче на входния сигнал ФТ оптрона 01 и
транзисторы VT1 оставят оглушена и на изход 1 па тригера има
яисък положителен потенциал (логически 0), а на изход 2—логичес*
ка 1. За да се върне тригерът в нзходно състояние, необходимо е
да се подаде положителен сигнал на вход Z
В ГЛИН ФТО се използуват основно като безконтактни клю*
Фиг. 6.32, ГЛИН с ФТО
чове. Схема на ГЛИН с ФТО е дадена на фиг. 5.32. Кондепзаторът
С/ се зарежда (при липса на входен импулс) от изхода на ОУ npes
резистора R4 до напрежение, което се определя от съпротивител-
ния делител, съставен агг резисторите R2 и R3. Кондензаторът С1
се р^зрежда през прохода колектор — емитер на ФТ при подаване
Уха входен положителен импулс (тоггва се отпушва транзисторът VT
и ФТ на оптрона ). ОУ е включен като интегратор. Този ГЛИН е
предназначен за системите за фазово управление на тиристорм. За
честоти IGO HzC1 = 150 nF. Амплитудата на ГЛИН се регулира с
резистора R3 в граничите (0л-?0,7) UCCt Нелинейността на ГЛИНе
^1,5%. Рабстният температурен интервал е от 0 до 45°С [43].
Фиг. 5.33, Управление на АМВ с ФТО
С ФТО, работещи като безконтактни ключове» могат да се за*
действуват ЧМВ, АМВ или да се прекъсва генерирането им. В
схемата от фиг, 5.33 ФТО се изполэува за управление на АМВ> реа-
лизиран с транзисторите VT1 и VT2, Ногат о токът през СД е /^=0r
ФТ на оптрона 01 е запушен и мултивибраторът генерира изходнк
импулси. При ток през СД 7^=10 mA ФТ на оптрона се отпушва,
транзисторът VT2 се поддържа отпущен и мултивибраторът не гене-
рира изходни импулси. На изхода на АМВ сигналы е логическа О*
С тази схема може да се синхронизира работата на мултивнбратора
и на други схема, Тя се използува и като генератор на пакета от
импулси. За наслщане на ФТ на оптрона и прекъсване на трепте-
ннята от АМВ е необходимо
(5.52)
При симетричен АМВ (Ci—C2~Cf R^R^ — R) периоды на те-
нерираните импулси е
(5.53) Т^1,4 CR.
5.5. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ФТО В СИСТЕМИТЕ ЗА ФАЗОВО УПРАВЛЕНИЕ
НА ТИРИСТОРИ И СИМЕТРИЧНИ ТИРИСТОРИ
В системите за фазово управление на тиристори и симетрични
тиристори ФТО се прилагат в схеми на импулсни трансформатори,
на синхрэнизатори в нулата, в схеми за измерване, защита и др. С
използуването на ФТО като импулсни трансформатори за управле-
ние на тиристори се създава възможност за предаване на продъл-
жителни импулси със стръмни фронтоне и се осигурява много доб*
ро галванично разделяне на управляващата верига и силовата ча?т.
Най-елементарната схема на такова управление е дадена на фиг.5,34.
При подаване на импулс към СД на оптрона се отпушва ФТ му,
протича управляващ ток за тиристора VS! и той също се отпушва»
Тиристоры се запушва или чрез изключване на напрежението Ес,
Фиг. 5 34. Управление на тиристор с ФТО и допълните'
лен захранващ кзточкик
или чрез намаляване на анодния ток до стойност, по-малка от та-
ви на тока на изключване. За отпушване на тиристора VS1 е необ-
ходимо токът през СД да отговаря на условието
(5,54)
86
h -□
F Я(/?а4Яг) ’
където е Съпротивлениетона управляващия преход на тиристора.
Недостатък на схемата от фиг. 5,34 е необходимостта от до-
пълнителен захранващ нзточник Ucc. В схемата от фиг, 5,35 до-
пълнителният захранващ източник Ucc за управляващата верига на
Фиг. 5.35. Управление на тиристор с ФТО чрез упрдвляващ
ток от анэдяата верига
тиристора VS1 липсва. В изходно съсгояние (при /^=0) ФТ на оп-
трона 01 е запушен, а транзисторът VT1 е отпущен, Тиристорът
VS1 е запушен. При подаване на импулс във веригата на СД Се
отпушва ФТ на оп грома, а транзисторът VT1 се запушва, През то-
вара /?т, диода VD1 и резистора /?3 протича управляващ ток за
тиристора VS1 и той се отпушва, ако анодното му напрежение е
положителнх Тиристорът се запушва в края на положителния полу-
период на анодного напрежение,
^Недостатък на схемата от фиг* 5,35 е необходимости от мощ-
ния резистор ДО. Този недостатък може да се избегне съе схемата
от фиг. 5.36, в която чрез ФТО се управляла тиристорът VS1.
С елементите R1, С1 и VD2 се понижава анодното напрежение на
180
Фиг. 5,36. Управление на тиристор с ФТО
тиристора до стойност, необходима за управляващата схема, Кон-
- дензаторите С1 и С 2 образуват капацитявен де лите л, Кондензато-
рът С2 се зарежда през положителния полупериод през резистора
R1 ИдКондензатора С/, При подаване на входа на схемата на сиг-
нал + 5 V>npes СД на оптрона протича ток. Отпущват се ФТ на
оптрона и траизисторът VTL Кондензаторът С2 се разрежда през
отпущения транзистор VT1, резистора и управляващата верига
на тиристора* Протича управляващ ток за тиристора и той също
отпушва (ако анодноти му напрежение е положително)*
Фиг. 5,37. Синхронизатор в нулата с ФТО
При фазово управление на тнристори и симетрични тиристори е
необходима схема, която да локазва момента на нреминаване на
синусоидкото нгпрежение през нулата. При използуване на ФТО
такива схеми се опростизат значително, като се избягват мрежови*
те трансформатори в тях. Схема на синхронизатор в нулата с ФТО
е дадена на фиг* 5*37 [ 100]. Когато входнотЪ прзменливо налреже-
ние премике през нулата, транзисторът VT се запушва, а тиристо-
рът IAS се отпушва. Предварително зареденият кондензатор С
(t/c^20 V) се разреждз през СД на оптрона и тиристора VS- Ти-
ристорът се запушва, а за кратко време се огпушва ФТ на оптро-
на и на изхода на схемата (т. б) се палучава кратък импулс, по-
Фиг* 5,38, Иаполэугане я а ФТО като мрежов трансформатор—формировател
Ulx
казващ момента на премингване на синусоидното напрежение-през
нулата. Схемата има мне го добра стабилност на синхронизиращия
импулс. При промяла на мрежовото напреженне с 8 до 10 V им-
лулсът в нулата се премества с около 5 (ls. В схемата импуленидт
ток през СД е около z0 mA,
ФТО може да се използува като мрежов трансформатор и фор-
мирОЕДте--; на импудси за снстемите зз фазово управление (фиг, 5,38}
[76]. По време на по’ложитслння полупериод на променливото на*
прежение ток поотича през СД на оптрона и ФТ му се отпушва.
Транзисторът VT1 е запушен, а транзнсторът VT2 — отпушен н из-
Фиг, 5,39, Игголзугани на <ИС г сгг’емис :а qa;<Eo упраглегяе fta симетрич-
нл транзистор»
ходният сигнал е логическа 0, След трагзисторите VT1 и VT2*c&
получават правоъгълни иппулси с продължителгост, равна на полу-
периода на синусоидното напрежение (вж, времедиаграмата към
схемата). Промяната на изходяото ниво показва момента на лреми-
наване на синусоидното напреженне през нулата, Недостатък ^на
схемата е наличието на входен мощен резистор 7?Л
В системите за фазово управление ФТО може да се използуэа
както за мрежов трансформатор, така и за генериране на импулс»
в момента, когато променливото напреженне е пула (фиг. 5.39 к с-
от времедиаграмата). В края на вески полупериод на променливото
напрежение ФТ на оптрона се зтпушва и задействува чакащия мул*
тивибрагор (ИС DDl)f който израбства единичен правоъгълен по
ложителея импулс (само при сигнал логическа 1 на вход в^л/из^лу
с продъяжителност, определена от израза
(5-55) ^0>7/?С,
По вре^е на този импулс се отпушва транзисторы I/Tlt прзтича
управляващ ток за симетричния тиристор VS1 от захраващото на-
прежение (Jcc през VT1 и /?5 и той също се отпушва. Схемата има
вход за включване и изключване. Когато па този вход има сигнал
логическа 0, транзисторът VT2 е запушен и чакэщият мултивибра-
тор не може да изработи импулс за отпушване на симетричния
тиристор V57 (схемата е исключена), Тазя схема може да се из*
ползуна за безконтактна комутаиия на променливотокова верига
чрез симтричния Тиристор V5A
5.6. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ФТО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДВИГАТЕЛИ И РЕЛЕТА
_ФТО се използуват като безюятактни ключове за управление
на двигатели (пускане, спиране» ревер тиране), електромагниги и ре-
лета при галванично разделяне на управ ляващата от силсэа част,
В схемата от фиг. 5.40 с ФТО се реверсира посоката на въртене
на постояннотоюв двчгател М Тя може да се използува и за
управление на електромеханични часовници. Схемата за управление
на СД наонгрояите е далека на фиг, 5.41. Когато на изхода на ИС
DD1 има сигнал логически 0, през СД на оптрона 01 поатича ток
я ФТ му се отпушва. Отпушва г се транзпсгорите VTl. VT2 и през
товара протича ток, означен с пэсока 7. В същото време на изхода
«а ИС DD2 има сигнал логически 1, през СД на оптрона 02 не
протича ток и транзлсторите VT3 и VT4 са запушени, Двигателят
Л1 а включен към захранзащэтэ напрежение през транзйсторите
VT1 и VT2. За реверсиране посоката на въртене е необходимо на
изхода на ИС DDI да се получи сигнал логически 1. Следователи^
на изхода на ИС DD2 сигнал ът ще стане логическа 0. Отпушва се
Фиг» 5.40, Схема за реверсиране/посоката иадвъртсне на постоянпотоков двнгатсл
с ФТО
ФТ на оптрона 02 и транзисторите VT3f VT4 и през товара про-
тича ток, означен с посока 2 (т. е. на двигателя се подана обратно
напрежение и той се завърта в обратна посока).
За регулиране^на честотата на въртене и реверсиране посока-
та на въртене на посгояннотоков двигател може да се използува
схемата от фиг, 5.42 [14]. Ако плъзгачът на потенциометъра RP е
в горно положение, СД на ФТО е включен в права посока само
през положителния пзлупернод на променливогэ напрежение (поляр-
Фиг. 5.41. Управление на СД на оптроните от схемата на фиг. 6.40
ността на напрежението е показана без скоби). ФТ на оптрона и
транзисторът VT са отпушени. На двигателя А1 се подава поло-
жнтелно пулсиращо напрежение през транзистора VT и диодите
VDI и VD2 на схемата Грец и той се върти с максимална честота
на въртене в права посока. При дално положение ца плъзгача на
потенциометъра СД е включен в прав л пасока само през
отрицателния полупериод на променливото напрежение. На двига-
теля се подава отрицателно напрежение и той се върти с макси-
мална честота на въртене в обратна посока. При средно положение
на плазгача па потенциометъра RP двигателят няма да се върти.
Във всячки останали положения на плъзгача на потенциометъра RP
Фиг. 5,42, Схема за регулиране чсстотата на въртене и реверсиране посоката на
въртене на постояннотоков двигател
двигателят се върти с честота на въртене, чиято стойност е между
нула и максималната,
С ФТО могат безконтактно да се управляват електромагнитни
релета. На схемата от фиг. 5лЗ е показано как чрез ФТО може
да се включва и изключва четириамперов соленоид Той се включ-
ва с то,; през СД 20 mA. Тогава сг отпушва ФТ на оптрона, а с
това и Дарлингтон лзнят транзистор V77, VT2, като на соленоида
Л се подава захранващото напрежение Ucc. Елементите 7? и VD1
предпазват дарллнгтоновия транзистор от препапрежения.
Фнг. 5.43. Управление на реле с ФТО
За управление на рслето К в схемата от фиг. 5,44 се изпол*
зува ФТО и специализирана ИС ТСА 105 на фирма га Siemens, вклю-
чена каго тригер на Шмнт, При пропчане на ток през СД на оп-
трона се стпушва ФТ му, па нззод 5 на ИС DD1 се получава сиг-
нал логическа 0 и релето К се задействува. Характерно за ИС е,
че гл може да се захранва с напрежение от 4 4,5 V дофЗО V. С ре-
зистора R се регулира хнсте£ езисът на ТШ, Използуванзто реле
К т-'.ябва да има ток на сработване, по-малък от 50 шА. СД на оп-
Фиг. 5.44. • Управленье на рсл? с ФТО и специализирана ИС
трона може да се упрзнлява от изход на ИС, микропроцесор ит. ш
Подобна специалчзирана ИС A30;D произвежда и фирмата- RFT
(ГДР).
5. л CXEJHH НА БЕЗИОНТАКТНИ PF Л ETA С ФТО
Безконтактните електронни релета в сравнение с електромагнита
ните и мат редяца предимства. като много по-вигока рабства често-
та* липса на искрене и на механични части, малък обсм и г. н. ФТО
се оказват много подходящи за управление и реализтране на без-
Фиг, 5.45. Оптоелектронсн аналог нз еяектрэмагкитно реле
контактни електронни релета. На фиг. 5.45 е показан оптоелектро-
нен аналог на електромагнитно реле с един нормалмо створен и
един нормално затворен контакт. При липса на входен импулс трая*
эисторът VT1 е запушен и ток протича само през СД на оптрона
02. Отпушва се ФТ на оптрона 02. а с това и транзисторът VT2.
Включва се контактът /СО към КК При положителен входен импулс
с амплитуда ^3 V се отпушва транзисторът VT1 и ток протича
през СД на оптрона OL Отпушва се ФТ па оптрона Oh а с това
Фиг. 5.46. Схема на бесконтактно мощно оптоелектронпо реле
и транзисторът VT3, като се затзаря контактът 7<i9 към /\2, а кот*
тактяте К1 и КО се отварят, тъй като се прекъева токът през СД
на оптрона 02.
Релето от фиг. 5.46 е с един нормал ио отворен контакт, но
може да комутира ток до 1 А при напрежение до 25 V [89]. Кога-
io липсва входен сигнал, контактите му КО и KI са отвореяи (ФТ
на оптрона и транзисторите VT1 и VT2 в схемата сазапушени). При
подаване на входен импулс с амплитуда 5 V се отпушва ФТ на
оптрона 01, протича базов ток за транзистора VT1 и той се отпуш*
Фиг. 5,47. Схема на мощен превключватсл с ФТО
ва. Отпушва се и транзисторы VT2^ като се затварят контактите
на релето КО и К1*
На основата на схемата от фиг. 5.46 може да се построй схема
на още по-мощно безконтактно реле — фиг. 5.47, Когато се подаде
импулс на СД с амплитуда 10 mA, се отпушват ФТ на оптрона 0'1
и средномощният транзистор VTL В резултат на това протича ба-
зов ток през мощния транзистор VT2 и той се отпушва, като
включва товара /?т към захранващото напрежение. Предложеният
превключвател може да комутира тск през товара до 3 А. Върху
транзистора VT2 в режим на насищане се отдела мощност около
2 W, поради което е необходимо той да сё монтира на радиатор.
Безконтактните релета могат да се реализират с транзистори с
Фиг. 5.48. Схема с мощен превключвател с Дарлингтонов
транзистор, управляван с ФТО
ч
еднаква приводимое? и ФТО по схемата от фиг. 5.48. Като се подаде
импулс на входа на СД, през него протича ток и се отпушва ФТ
на опторна и транзисторите VT1 и VT2, С тона товарът се включва
към захранващото напряжение. При липса на входей импулс вскч*
ки транзистора в схемата се запушват и токът през товара
се--прекратят. С тази схема при ток през СИ 10 mA може да се
комутира изходен ток през товара /?т до 3 А при напрежение 12 V.
. КАМ-
ZiVD2
' ° Ucca
EL (+30Vi
MT s0’5A
2 T 9139 В
ззп/ж
Rt
Фиг* 5.49. Високоволтово реле с ФТО
Коефициентът на усилване по ток за цялата ключова схема е
около 300. В случая изходното стъпало е съетавен ФТ. В режим на
насищане върху транзистора VT2 се от деля мощност около 2 Wr
позади кието е необходимо той да се монтира върху радиатор. 4
На основата на схемата от фиг. 5.48 е разрабатено високовол-
тово реле с ФТО — фиг. 5.49. Когато на изхода на ИС DDI се по*
лучи сигнал логическа 0, през СД ирглича ток, отпушва се ФТ£на
оптрона, а с тэва и съставният транзистор VTl!VT2l катол се
включав товарът към захранващсто напрежение £7СС2 [83], Когато
на изхода на ИС DD1 сигналът е логическа 1, всички транзистора
р схемата са запушен и. С резистора /?3 и ценеровия диод VD1 се
лонижава захранващото напряжение t7cca до безопасна стойност за
ФТ на оптрона.
Фиг. 5.50. Схема на мищеи прсвключгател с начален ток. непротмчащ през товара
В безконтактните релета мощните транзистора работят в клю-
чрв режим. Техният недостатък е големият начален ток, достигащ
до няколко mA. Той протича през товара и влошава надеждността
на ключа при комтуиране на товари, конто изменят съпротмвленнето
си от пула до максималната му стойност. Със схемата от фиг. 5.50
този недостатък се ивбягва. Освен това се осигурява добро изоли-
ране на управляв*лцата от силовата верчга [26]. Когаго на входа на
схемата сё подале импулс към СД с-амплитуда 10 mA, ФТ на оп-
трона се отпушва* а транзисторът VTI се залушва. При това мощ-
иийт транзистор VT2 се отпушва и пргз товара протича ток. При
Липса на входен сигнал ФТ на оптрона е запушен/ транз 1сторът
VT1 е отпушен, a VT2 — запушен, Началният ток на транзистора
VT2 протича през диода VD1, транзистора VT1 и маса (не преми-
нава през товара)*
5.8. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ФТО В ТЕЛЕФОННАТА ТЕХНИКА
Напоследък се разработват много дэпълнителни електронни
устройства към телефонии anapaui. Те трябва да са разделено
галванично от телефонния апарат (линия) и да не го натоварват. За
целта се използуват ФТО.
Със схемата от фиг. 5.51 чрез ФТО се включва и иаключва
телефонно реле /С При протичане на ток през СД, по-голям от
10 mA, се отпушват ФТ на оптрона 01 и транзисторът VT1 и се
включая релето /С
Напоследък се разработват схеми на електронни звънци към
телефонии апарати, конто да дублират или заменят електрическите
авънци. Такава схема е далека на фиг. 5.52. Същата може да се
иэполэува и за ааписваяе на телефонии съобщения или за връзка
между телефонна линия и компюгър. Прэмеялинотоковият сигнал
ловикване от телефонния апзрзт се прехвърля през оптрона О1 и
вадействува мулгивибратоэа 555 (таймерът 555 е включен по схема
на АМВ с честота 440 Hz, котго се регулира с потенциометъра /?5).
Изходната ээукова мощногт от визокоговорлтеля ВА е около 5 W.
Тя може да се регулира и с потенциометъра R6. В режим на покой
Фиг. 5,51. Управление на телефонно реле с ФТО
от захранващото напрежение Ucc се консумира мощност около
120 mW. При сигнал цовикване. от телефонната линия се консумира
ток около 10 mA. Сигнал повикване е с продължителност 0,67—2,5. в,
пауза. 3—6 s, честота 25(50) Hz и амплитуда 60 — 110 V-
Недостатък на схемата от фиг 5,52 е, че с нея се получава
звуков сигнал само на една определена честота- С показаната на
рфиг. 5.53 схема на мелодичен звънец към телефонен- апарат този
недогтатък се избягва {19]. Входната част ш схемата е същата
Фиг. 5.52. Елсктронеи звънен към телефоне и агтарат
какго тази от фиг, 5.52. Чакащият мултивибратор DDI формнра от
входного нулсиращо напрежение при сигнал повикване правоъгъл-
ни краткотрайни импулси със стръмни фронтоне, конто задействуват
синхронизатора DD2 (таймера 555, включен по схема на ЧМВ). Той
изработва управляващи импулси с пролължителност около 10 s за
ИОИЗбБСМ)
♦иг, 5;£ 3. Мелодичен звънец към телефоне^ апарат
управление на генератора на електронна музика. Схемата работа при
честоти на сигнал повикване от 20 до 60 Hz.
В диспечерскнте пултове е необходима индикация за със-
тоянцето на телефонната линия. Такава схема с ФТО е Дадена на
фйг, 5.54 [67]. За индикация се използува светодаодът VD4, конто
йе свети, когато микротелефонната гарнитура не е свалена, свети
1 О«грони и приложеннсто им $7
неррекъснато, когато е свалена или се избира даден номер и мига
един път в секунда, когато има сигнал повикване и 5 я след
прекратяването му. Схемата е изпълнена със CMOS ИС от серията
4000. Основни блэкове са АМВ —логиче ските схем» DD6 и DD7 и
DD7
1/6^400е
□D6
1/6-4Х9
Фиг. 5.54. Схема ьа състоякксто га че^ефовна линия
елементите С4 и /?§> интегрираща верига— ИЗ, C7t диференцираща
верига—С2, Ж VD2t чакащ мултивибратор — VD3r C3t /?7> DD4,
доходен транзистор VT1 и оптрон О1. При сигнал повикване се дава
разрешение импулсите от АМВ да лреминат през логическите схеми
DD5 и DD2 и да се подадат към транзистора VT1. Те го отпуш-
ват и запушват, при което VD4 започва да мига. При ниски по-
стоянни напрежения (свалена микротелефонна гарнитура) или им-
пулсни напрежеяия (набиране на даден номер) транзисторът VT1 е
непрекъснато отпущен и VD4 излъчва постоянно светлина. При вы-
соки входнн постоянни напряжения (когато микротелефонната гар-
нитура не е свалена) транзисторът VT1 е запушен и VD4 не из-
лъчва светлина-
5-9- ПРИЛОЖЕНИЕ НА ФТО В АНАЛОГОВАТА ТЕХНИКА
ФТО заменят линейните индуктивни трансформатори в аналс-
говите схеми. Те осигурянат задоводитслна линейност при предана-
не на аиалогова информация и при галвани.чнб разделяне навходиа’
та от изходната верига- Схема за предаване на аналогови сигналя
между две вериги с ФТО е дадена на фиг- 5-55. Тя се изяолзува за
галванично разделяне между пррбори със эаземени и незаземени
корпуси- СД на оптрона е включен в колекторната верига на един
едностъпален транзисторен усилвател в схема с общ емитер, изпъл-
ней с транзистора VTL ФТ на оптрона е свързан като емитерен
♦иг* 5*55* Схема за предаваае на аналогией сигйали с ФТО
повторител.. Транзисторът VT2 е усилвател в схема с общ емитер.
В обхвата от 20 Hz до 20 kHz неравномерността на честотната ха-
рактеристика на схемата е 3 dEL Нелинейните изкривявания при
размах на изходното напрежение 8 V са ^1,5 о/0 в честотния ин-
тервал от 100 Hz до 20 kHz,
Фиг. 5*56. Схема за предаване на аиалогови сигяали с ФТО и ОУ
Схемата от фиг. 5*55 може да се опрости, ако в нея се из-
ползува ОУ — фиг. 5.56. Резисторът R2 определи тока на работнаг
та точка на СД на оптрона (в случая около 12 mA), Входниятпро-
менливЬтоков сигнал управлява СД на оптрона 01 през конденза-
тора CL Изходният променливотоков сигнал се взема от резистора
j?3 и ее усилва от инвертиращия ОУ. Той яма коефицнент на усил-
♦иг, 5,57. Схема за предаване на аиядого-
ни сигналя в двете посокя (обратима
схема)
ване, кэйто се определи от отногнението на реэи:торите -R4 и R5
й в случая е I (к’Схемата предава сигнали в звуковия обхват
(20 Hz—20 kHz).
Дотук са разгледани оптоелектроннн аналогов*! схема за едко*
посочно предаване на ин*
формацията- Известно е, че
индуктнвните линейни транс-
форматори са двупосочнн
прибери* За реализираке на
огГтос ле ктронен анало г на
такъв трансформатор могат
да се изполэуват ФТО. Ске-
мата от фиг. 557 се изпол-
зува за двупосочно предава-
не на информация в звуко-
вия обхват (129], Тя сесъ-
стой от две независим» ве-
риги с ФТО, като после до*
вателно на СД на единня
оптрон е включен ФТ на
другия оптрон (т. е. осъще*
ствена е двустранна ОПОВ).
При този трансформатор входът и изходът са взаимно обратили* Ко*
ефициеитът на предаване по ток за цялата схема е
(556)
Фжг, 5,58. Олтичея изолйран предусилвател, иэползувам а иедшишата
Коефициентът на предаване по напргжгние за цяхага схема при
“fie. = —К, /"а =Г<;2='-/с е
(5-57)
където rg с а обемннте съпрогивленяя на колекгорните PN преходи
на ФТ,
В медицнната и по-
точно в електрокардиогра-
фията е необходимо галва-
лично да се нзолвра па-
циентът от високите на'
нрежения в електрокардис
графските апаратн. За та*
эн цел могат да се изпол-
зуват ФТО* На фиг, 5.58
е дадена схема на опти-
чен изолира» предусилва-
тел с ФТО, Уеилването
на сигнала от датчицнтесе
извършаа с ОУ DA1 и с
транзистора VTt конто уи-
равлява СД на оптрона.
Изходния? сигнал от ФТ
се подава на регистрира-
щото устройство- Схема-
та се включва към пацжси>
та чрез три електрода
197].
При нзползуване на
ФТО наго комутаторя на
аналогов^ сигнали е във-
Фиг. 5 59. Аналогов ключ:
в— с ггсслМомт*лмо млю *мне на *Т онтр*»жте; 6— с
паралалма праги**ш>сочно »хлюч»а»а на 4>Г на ешрФпита
можно галванично да се
разделят упраалявэщата верига от аналоговая сигнал, какго
и Да се намали остат'ьчното напрежение на ключа (nanp<s
жението между колектора и емитера на ФТ в режим на
яасищане). Схема на аналогов ключ с ФТО е дадена на фиг.
5.59 а. В случая ФТ на единая оптрон работи в нормален* а на
други» ~ в инверсен режим, като ФТ и на двата ключа се управля-
ват ед повременно. В резултат на това се намалява остатъчното на-
прежение на целия ключ* като то е равно на разликата от остатъч-
ните на нрежения на двата ФТ. С този ключ може да се комутира
малък теварев ток, определен от инверсная коефициент на предж-
йане по ток на едини я оптрон. При паралелно противопосочно включ*
ране на ФТ на оптроните (фиг* 5.59 б) може да се комутира зна-
читедно по-голям товдрен ток. Тук ФТ на оптроните се отпушват
одновременно, но изходният ток се определи от нормалния коефи-
циент на яредаване по ток на ФТО*
Приложение на ФТО в схеиите на стабилизатора В скемите
на стабилизаторите ФТО се използуват като регулиращи, ключори
и защитни елементи. Схема на компенсациэнсн стабилизатор на
напрежение с ФТО е дадена на фиг. 5.60 [68]. Тук ФТО се изпол*
зува като регулиращ елемеит. На емитера на ФТ на оптрона*е по-
Фиг. 5.60, Компенсаиионен Стабилизатор на напрежение
д адено постоянно напрежение от ценеровия диод VD1. На базата
на ФТ се подана част от изходното напрежение, определено от де-
лителя R1 и ФТ на оптрона 01 управляла регулиращия тран-
зистор VT1. Ако се увеличи входното напрежение, се увеличава и
изходното напрежение. В резултат на това нараства и токът през
СД на оптрона и напрежението на базата на ФТ. Следователно се
намаляват съпротивлението на ФТ и напрежението, което се подава
Фиг. 5.61. Схема за управление на
стабилизатор на ток
на базата на транзистора VT1. Той се запушва поаече и се намаля-
ва изходното напрежение. Например при изменение на вход но та на-
преженне три пъти (10—30 V) изходното напрежение се измени
само от 4,45 V до 4,75 V.
г
ФТО може да се изпилзуна като ключ за включване и изключ-
ване на изхода на стабилизатор на ток —фиг 5.61. Например когато
на изхода на ИС DD1 има сигнал логически 0, през СД на оптро-
на протича ток» ФТ му се отпушва и свързва анода на ценерэвия
диод VDI с базата на транзистора VT1. Стабилизаторы е включен,
на изхода му има напрежение, а изходишт му ток е
(5.58) /0^^—Д£1_.
В случая t/Zi = 4r7 V» Us^Ofi V» 7О^->37 mA.
Когато на изхода на ИС DD1 има сигнал логическа 1, ФТ на оп-
трона е запушен, запушен е и транзисторът VT1 и изходният ток
от стабилизатора е нулз (стаоил юаторы е изключен).
6.10. ДРУГИ ПРИЛОЖЕНИЯ НА ФТО
Тук са разгледани тзкина приложения на ФТО» конто не са
класифицирани в предайте раздели. С ФТО може да се реализира
проста схема на безкочтакген дяупосочен ключ, като галванично
се раздели управляващата верига от веригата на коиугатора. Схема
на дзупосочен ключ с ФТО е дздена на фиг, 5,62. Тук ФТ на оп-
трона е включен в постояннотоковата страна на дву.пътна изпра^
вителна мостова схема (схема Грец). Когато през СД на оптрэна про-
тяча ток и входният сигнал е положителен, са отпушенй диодите
VD1 и VD2* ФТ на оптрона и през товара протнча ток с посока,
означена с 7. Когато входното напрежение е отрицателно (—ТЛх).
отцушени са диодите VD3 и VD4t ФТ на оптрона и токът през
товара протича в обратна лосока (означена с 2). Входното напреже-
ние може да е и променливо. Когато през СД на оптрона не про^
тича ток, ФТ му е запушен и през товара не протича ток.
Фиг. 5,62. Двупосочев ключ с ФТО
С ФТО може да се реализира схема на електронна клавиатур*
за калкулатор, конто да замени контактната — фиг. 5.63 [105]*
' Входните усилвателни схеми могат да бъдат CMOS ИС, MOS ИС и
/г. н. При докосване например вд бутона вход й0“ на изхода на
” бу ферната.. схема DD1 се получава сигнал логическа .О и през ОД
на оптрона 01 протича ток. Отпушва се ФТ му, като с тона се
свързва общият извод 21 на ИС с извод 13.
В оптичните линии, в конто като'Источник-на светлина се нзпол-
зува лазерен дноД, част от оптичння сигнал на лазера се приема
(ЗкШ2111в)
Фиг. 5-63. Клавиатура за калкулатор с ФТО
ет фотодиод и от верзгата на ОВ токът на въэбуждане на лазера
се поддържа постоянен Показаката схема на фип 5.64 е реал избра-
на с ФТО [29} и се изиолзува за имитация на гакава комбинация
лазер — фотодиод. Тя може да се изподзува и за тестване на схе-
мата за регулираме на лазера. С резнсторнте £/, R4 се задана
фототок на ФТ, койтс съответствува на системата лазер— фотодиод
Ток за Въз^уждане
I на ла3€Р°
Схема за |
регули-
ране на ! Ijj
лазера |
11 Вход 3<i
упраЬлйбсиШЯ
ток
Фиг. 5.64. Схем! за имитация на комби наци я та Мазер—фотодиод в егь
тнчмите линии
(обикиовено този ток е до ияколко стотици рА). Елементите R2,
VD1, VL>2 апроксииират импеданса на лазернта диод.
Т?риобра§отванейа сигнали от елекгрокардиограф е необходи-
ма схема аа фикс Иране на момента на преминаване я£ез максимума
на изменящо се йъв времето напрежение. Такава схема с ФТО с да-
лека Ла фиг. 5.65. Изходът на ОУ (DA7) управляв^ СД на оптрона
01. Когато нараства входното напрежение на ОУ, изходното няпре-
жен*е също нараства и кондензаторът С1 се зарежда|ярез диода
5Z702
Фиг. 5.65. Схема за фиксираае на момента на преми-
наване през максимума ма напрежение
VD1 до макснмажата стойыост на мзходния сигнал (3UJ. След пре*
минаване през максимума вмдното напрежение започва да намалява.
Изходиото напрежение на ОУ също намалява. Диодът VD1 се за-
иушва и кондензаторът С1 не може да се раэрежда. Нанрежеиисто
на инвертиращня вход на ОУ стампо-голямо от това на неинверти-
ращия вход и ОУ се насшца в отрмцателната облает. Тогава протича
ток през СД на оптрона 01 и ФТ се отпушва. Изходнчят сигнал
от ТТЛ ИС DD1 (тригер на Шмнт) се нроменя от логическа 0 в
логическа L Фронтът на измевеняето показва момента на премина-
ване на входното напрежение през максимум, Когато входното на-
прежение на ОУ пре виши напрежение то на кондензатора СД ОУ
взлиза от насищапе. На изхода му се установят полжително напре-
жение и кондензаторът С1 вапочва отново да се зарежда, Токът
през СД на оптрона се прекратява, ФТ му се запушва и на изхода
на ТТЛИС отново се установява сигнал логическа 0. Схемата е
'предназначена за обработване На сигналы от електрокардмограф с
честота 1—2 Hz и изменение на ампитудата до 20% [30]* Точността
на схемата е по-добра от 250 ps. Използуааният ОУ е с полеви тран-
зистори на входа. Той е евързан като неинвертирящ уенлвател с
коефициент на усилване около 3*
За защита на вход ©веге на измервателните уреди от йренапре-
женин се използуват двустранни диодни ограничители и схемата от
'фиг. 5J66a.’Но с тази схема при внеоковолтови импулени претовар*
вания на входа се увеличава времеконстантата на защитата на
уреда, която е
(5.59) т = /?(Ст+2Со).
Ако се използуват вместо диодите VD1 и VD2 два оптрона
Фиг. 5.66. Схема за защита на входовете на електрошмервателяи
уредя от преяапреженяя:
а—с диоди; <7— с опгроин
(фиг. 5.66Л), се намалява времето за за действу ване па защитата на
схемата* Когато входного напрежение превиши напрежението
или — U2 (по абсолютна стойност), през съответнмя СД на оптрона
прэтнча ток, отпушва се ФТ му, преобръща се /?£ тригера и елек-
тронният ключ Аед изключва уреда о г входная сигнал. Малкият
ток през СД на оптрона, необходим заотпушване на ФТ, и голямата
стойност на допустимая иипулсен ток през СД /№и позволяват ре-
зисторът /?/ в схемата да се избере с малко съпротивление. Време-
константата на защитата е около 50 ns [2J* Оптроните 4N33 имат
аналогични параметр» на българзките оптрони 6Н2113.
При използуването на ФТО в релетата за време се получава
голямо времезадържане и може времерелето да се управлява по
канал, разделен галванично от него. Схема на реле за време с ФТО
е дадена на фиг* 5-67. За да включи релето, е необходимо да се
подаде импулс на тока през СД на оптрона* ФТ на оптрона и тран-
змсторът VТ2 се отпушват и кондензаторът С се зареасда бързо
106 ’
до захрянващото напрежение през диода VD и транзистора VT2, като
’релето К сработва и включва своите контакта След отнёмане на вход-
ни£ сигнал (ZF) кондензагорът С бавно се разрежда през резистора
R2, прехода база—емитерна транзистора V Т1, прехода база—емитер на
транзистора VT2, релето К и маса. След разреждането на кондензато-
ра С се яапушва транзисторът VT2 и релето fC отпуска своите контак-
ты* Задържането на релето е до 30 min и може да се регулира с ре-
зистора R2 [48],
За повишаване на шумо-
устойчивостта на микропроцесор-
ните систеМи и за галваничното им
разделяне от периферните уст-
ройства се използуват оптрони*
Като пример на фиг. 5*68 е
показано как ФТО може’да се
нзползува за галцанично разде-
ляне на интерфейса RS232(V24)
[128], При подаване на входа на
схемата на сигнал—12 V се от-
пушва транзисторът VTI и
през СД на оптрона 01 про-
тича ток. Отпушва се ФТ на Оп-
трона 01 и транзисторът VT2.
Фиг- 5.67. Реле за време с ФТО
Ucc
-12V©
Фиг. 5.68. Гамванично разделяне на интерфейса RS232 с ФТО
При подаване ха входа1 на схемата на сигнал 4-12 V диодът
VD1 е запушен/ запушен е и транзисторът V77, както и ФТ на оп-
трона и , транзисторът V7'2 и в токовия изход не протича ток 7йзх.
Когато се п'одаде токов сигнал на входа /»х на отрока 02, се от-
пушва ФТ му и транзисторът VT3 и на изхода на схемата се ПО-
Фиг- 5.69. Индмкпшя състояниею на оптрон с рвидим' светэдаад
лучава сигнал — 12 V. При липса на токов сигнал /жх транзисторът
VT3 е запушен и на изхода яма сигнал +12V.
В практиката е необходимо да се индикира състояииет® на
вдодната и изходната верига на ФТО (СД излъчва или не излъчва
светлина, ФТ е откушен или запушен). Това може да се извършн
чрез „видами* светодмоди по схемата от фиг* 5*69. Например при
подаване на входа на схемата на сигнал логическа 1 ( + 5V) врез
СД на оптрона протича ток, като се отцушва ФТ му, Светодиодът
VD1 изяъчва светлина и показва, че СД на оптрона също нзлъчва
светлина. На входа на ТТЛ ИС DD1 се додана сигнал лопгческа 1,
а на изхода й се получава сигнал логическа 0 и светодиодът VD2
иэлъчва светлина и показва, че ФТ на оптрона е отпушен.
5 11. ИЗПОЛЗУвАНЕ НА ФТО КАТО ФОТОРЕЗИСТОРНИ ОПТРОНИ
В ИМПУЛСННТЕ СХЕМИ
Известно е, че съпротивлението на ФТ на оптрона при освети-
ване от СД се измена практически от безкрайност (при ток грез
СД 0) до няколко стотици омо.ве при ток през СД до някол-
ко десетки mA. Този широк обхват на изменение на съпротивдемие-
то на ФТ се използува в импулсните схеми за изменение на никои
техни параметра, като продължителност на импулса, периода (често-
та) и т. н. Освен това чрез използуването наФТО в имгтулепите схе-
ми се създава възможност управляващият сигнал да е разделен
галванично от самата импулена схема. На фиг* 5,70 е показана из-
вестна схема на АМВ с операционен усилвател (DA1\ включен ка-
то тригер на Шмит* Във времезадаващата верига на АМВ е евър-
зан ФТ на оптрона с помощта на двупътна исправителна схема.
Чрез изменение на тока през ^СД 7? се променя съпротивлението
колектор— емитер на ФТ, а оттам и периодът на геперераните нм-
пули, конто е [101]
(5.60) Г=2С[/? + ад^]1п (1 + £).
Например при /г=20 mA Г«*п0 ps, а при 4-—0 Г=15 ms, т* е* пе
риодът на гевернраните импул-
си Г се н-зменя над 100 пъти.
Схемата на АМВ от фиг*
5,70 може де се опрости, ако
вместо ОУ се използува едио*
преходен, транзистор* На фиг*
5*71 е показана Е<омбинирана
схема на ГЛИН и на мулгиви-
братор, изпълнеиа с еднопрехо*
ден транзистор VTy във времена*
давашата верига на конто е
включен ФТ на оптрона 07*
Когато протича ток през СД
на оптрона, кондейзаторът С
се зарежда от захранващото
напрежение </сс през резистора
и ФТ-на оптрона OL Кога-
то наппежението на конденза -
топа С достигав праговото на. фяг 570' ТХ° ОУРир^о“уЛ™ви6ра'
прсжение на еднопреходния
транзистор, той се отпушва и
йзходното напрежение от схемата става логическа 0* Коидензато*
рът С се разрежда през еднопреходния транзистор и той се запуш-
ва: Чрез тока на СД се измени съпротивлението колектор-—
емптер на ФТ, а оттами периодът на генерираните импулеи, кой-
то се определи от израза
Фиг. 5.7 L Л МВ с ед попрею де н транзистор
(5.61)
^^сс'
къДето U0N е напрежението на включване на еднопреходния тран-
зистор. Например при /^5шА Г^700р«, а при 4^0,5 mA r=55ms,
т. е. периодът на генерираните импулси се измени над 70 пъти. Ли-
нейного напрежение в тази схема се взема от кондензатора С»
Фиг. 572. АМВ с таймер
Ако се използува ИС таймер 555 като АМВ» се нслучава голи-
ма атабилност на генерираннте импулси в широк температурен
обхват» като периодът може да се изменя в широки граница. Схема-
та не е чувствителна към изменения
(фиг. 5.72). ФТ на оптрона е включен
на захранващото напрежение
във времезадаващата верига
на АМВ. Чрез тока на СД
Фиг. 5,73. Блокннг-генератор
1F се променя съпротив-
ле в вето колектор — еми-
тер на ФТ. а оттам и пе>
риодът на АМВ- Конден-
заторът С се зарежда през
резисторите /?/, R2 и ФТ
на оптрона. Времето на за-
реждане е
(5.62)
t3 =[С7?1Н-/?1+/?сл(7л)]0,74
Разреждането на кон-
дензатора С се нзвършва
през резистора и ФТ
на оптрона, Времето на
разреждапе на кондензатора е
(5.63)
0,7 C[/?i + 7?C£(
Периодът на генерираннте импулси е
(5.64) * 4_^p*
Например при /,-..-хО,5тА Т—100 ms, а при /л 60 mA, Г=70 its.
т. е. периодът на генерираннте импулси се измени над 1000 пъти.
Схемата от фиг. 5.73 е блоки нг*генератор, във времезадаващата
Фиг. 5.74. Диферсвцираща верига с ФТО
верига на който е включен ФТ на оптрона. Чрез изменение на тока
през СД се променя съпротивлението колектор — емитер на ФТ,
а оттам и периодът на генерираннте импулси, който е лриблизи-
телно равен на паузата между импулсите
(5.65) in (1 + Ucc+(Ri+^ce)1c’
където
е максималното напрежение, до което се зарежда конден-
заторът С;
?сво— обратният ток колектор — база на транзистора VT.
Например при /f=5 mA Z = 720 fts, а при /^0>5тА T=5inst
т е. периодът на генерираннте импулси се измени над 7 пъти.
’ При включване на ФТ па оптрона като времезадавагц елемент
в диференцираши вериги може чрез изменение на тока през СД /г
да се променя продължителността на диференцирания импулс. Схе-
ма на дифереицираща верига с ФТО е дадена на фиг. 5.74. Време-
константата на веригата е
Д66) ^[/?+Z?c£(/F)]G
От (5,6() следва, че през тока на СД /г може да се измени време-
^онстантата на веригата т, а оттам и .продължителността на дифе-
ренцирания импулс.
При интегрнращата верига от фиг. 5*75 ФТ на оптрона е вклю-
чен също във времезадаващата верига. Времеконстантата на верига-
тд се дава с (5.66), т. е, чрез тока на СД може да се променя
Времеконстантата на интегриране т, а оттам и сксростта на ии-
тегриране.
С ФТО и ОУ може да се построй проста схема на многопрагов
компаратор. Схема на компаратор с регулируем праг е дйдеиа на
фиг. 5.76. В нея като компаратор се използува ОУ. Тя осигурява
твърде широк oSxair на омгг’няз Прага па компаратора (том
се изаършва чрез тока на СД //, Например при /^lOOpA прагьт
на компаратора е СДФ«2О mV» а при /f-2i5mA (Лр^бУ. Тук ФТ
на оптрона учасгвувз в управляем де лите л на напрежение заедко с
Фиг, 5.75, Ингегриратц* верига с ФТО Фиг* 5.76, Многоярагза компаратор с ФГО
резистора /?.'Праговото напрежение Ua$ на компаратора се опреде-
ли от израза
(5.67) ^«р = ~й^Щ77) R
Ясно е, че прагьт на срабэтзане мойсе да се измени почти от
иж
Фиг. 5.77. Двупрагов компаратор с ФТО
нул.1 (при Л=0) дэ +6/w(npa /?»/?££ и /5>0). Всъщноет при то-
зя компаратор се сравнява напрежение Unf с ток 1р.
Известно е, че компараторкте са устройства, конто сравняват
две напрежение. Когато в тяж се иэползуоа ФТО, те могат да се
йревърнат в Токови компзратори (т. е, да сравняват токове). Схемата
От фиг. 5.77 представляла двупрагов компаратор (токов компара-
тор) с едно Състояние ня изходната верига. Схемата може
да се йарёче и прозоречей компаратор; В случая двата ОУ
са свързани като тригери на Шмит с хистерезис. С потенцией
метъра RP1 се эадаза единият праг, а с потенцнометъра RP2 —
вторият праг на сработэаие* Изходният транзистор УГ е запушен
'изходният сигнал е логическа 1) само между две стоимости на
Кока У/?. Тогава на находите на ОУ има отрицателни нагтежения.
оогато входная? ток /г е изяън тези граница на изхода на единил
от ОУ има положително напрежение и през съответння диод VD се
ттлушва транзисторы VT и язходняят сигнал е логическа 0. Два-
та Прага са /л=3 шА(7?Р/) и /л^5 mA \RP2).
5.12 ОПТРОНИ СЪС СЪСТАВНИ ФЭТОТРАНЗИСТОРИ
Характерястиките и параметрите на оптроните съе съставни
фртотранзистори (ОСФТ) или още огггрони с фотодарлингтонов тран-
зистор са същите както тези на оптроните с обикновен фототран-
зистор. .При приложение на ОСФТ трябва да се има предки? голе-
мият коефириент на предаване по ток. достнгащ до няколко хиляди
процента. Големцят Д' на тези оптрони позволяла да се получи из*
Ходен колекторен ток до 150 тпА. Освен тона трябва да се отчита,
че работният обхват наОСФТ не превишава няколко десетки kHz,
Токът на тъмно на ОСФТ е много по-голям от този при ФТО. Връз*
ките между коефицИентите на предаване по ток, токовете на тъм-
но и колекторните токове на ФТО и ОСФТ са
(5.68)
(5.69) =
;Където с прим са означени параметрите на ОСФТ, а Аиде коефи*
Тци^нтьт на усилэгне во ток на усилвдтелния транзистор на ОСФТ.
ОСФТ са подходящи за безконтакгни ключове и релета при
Талванично разде ляне на упранляващата от с иловата верига, както
it за галванвчно разделяне на интегрални схеми. За съгласуване на
^ЗСФТ с ТТЛ ИС могат да се използуват схемкте от фиг. 5.22 н
фйп 5.23.
На схемата от фиг. 5.78 е показано как чрез ОСФТ може да
управляяа реле за телефонна техника. Когато на изхода на ИС
WpZ има сигнал логическа 0, през СД на оптрона протича ток, от*
jsyinta се съставният фототранзистор и релето К сработва. Токът,
Жйто протича през колекторната верига на съставння ФТ» е около
Когато на изхода на ЙС DD1 има сигнал логическа L
авният ФТ е запушён и практически ток през релето не
Оотичй. Диоды VD1 предпазна съетавния ФТ от пренаПрежения
нзключвайё иа релето.
:. S Оптрона и арнложгиигто ан 113
С ОСФТ може да се построй оптоелектронен аналог на едрк*
тромагнятно реле. Схемата от фиг, 5,79 представлява безконтактво
реле с един нормално отворен контакт (НОК) и един нормално за-
творен контакт (НЗК). Когато ключът S е отворен, протича ток
Фцг. 5.78. Управление на реле за телефоняата фиг- 5,79. Оптоелектронен аналог
техника на електронагнитно реле с един
нормално отворен и един нормално
затворен контакт
през СД на оптрона 02 и съставният му ФТ се отпушва, като из*
водите а и б се свързват накъсо, а изводите а : и а с а отворены,
Токът през СД на оптрона 02 е
/е71ч / ^сс—Ufd 5—1,2—0,8 3
(^/1J 1F~ —----------------------------- .
При затваряие на ключа 5 през СД на оптрона 01 протича ток и
съставният му ФТ се отпушва, като изводите а и в се да ват накъсо>
Токът през СД на оптрона 02 практически става равен на нула и
съответният му съставен ФТ се запушва, като изводите а я б се
отварят, Токът през СД на оптрона 01 е
(5 72) Uccr-Uri ^5*—1,2 __ 3,8
Я Л 7?
В микропроцесорната техника с цел повишаване на шумоустой-
Чивостта галванично се разделят периферните схеми (PIA, ACIA) от
лериферните устройства. Това може да се извърши чрез ОСФТ.
На фиг. 5.80 е показано как чрез ОСФТ може галванично да се?
раздели ACIA. Телетайпният интерфейс е RS232 (класмческипо
ёлед'брателен двоичен интерфейс с 20 irA токов контур и работна
^корост от 100—9600. bit/s), В случая галванично са отделени от
Телетайпа шините на ACIA за последователно предаване на данни;
TxD, за последователно пряемане на данни RxD я взходът заявка
$а нзпращане RTS [23]<
За комутиране на промеиливо напрежение могат да се нэпэлэу-
вагг транзисторни и гнристории ключове. Транзисторните ключове в
1
МП
СМ
601
ACIA
СМ
603
001
RxD
2
DD2
TxD
6
003
RTS
5
U сет
(♦5VI
R1 2k
01
о^есг
(*T2VJ
1k
R4
+ 5V
(♦12 V|
□ 2
1,2k
R2
Vk
R3
уК155ЛД1
___ 03
R6
3*6421113
Фиг. 5.€0, Оптронен интерфейс в микропроцесорната техника
+ 5V
♦12V
' —12 V
VD1 300 zv
zzi—
R5
0-12V
2х 2Д5612
150
Чётец
т
Е
А
Е
А
Й
п
сравнение с тиристорните имат по-висока честота на превключване.
ОСФТ могат да се използуват за безконтактно управление на сило-
вите транзистори на такива ключове — фиг. 5.81. Тази схема
се прилага в регулаторите на промеиливо напрежение, в които чес-
уотата на превключвано на ключа лревяшава честотата на мрежовото
напряжение. Разгледэно е действието на ключа само през положи-
телния полупериод на променливото напрежение. Диодът VD1 е
отпушен. При подаване на сигнал логическа 0 на входа на ключа
се отпушва съставният ФТ на оптрона 01, протича базов ток през
транзистора 1/77 и той също се отпушва, като включва товара ZT
Хьм променливото напрежение. През това време диодът VD2 е за-
душен и останалата част от схемата не действуем През отрицател-
ния полу период на променливото напрежение са отпушенн диодът
VD2, сптронът 02 и транзисторът VT2. В случая се комутярат на*
Прежения i7~==100V при ток през товара ГО А и честота на ко-
Мутация до 100 kHz |70].
В йрактиката се налага 1а се вндиквра състоянието аа входна*
та и изхэдната зерига на ОСФТ (тече иля не тече ток през СД на
оптрона, отпушен ли е или запушен съставнйят ФТ). На фиг. 5.82 ё
показано как тона се итьршва с два „видими* светодиода VD1 и
ИЭ2..( Когато през СД на оптрона 01 прогача ток, „видимаят*
1
фиг. 5.81. Без контактна хомутания
на аромендазо напрежение с ОСФТ
светодиод VD1 иглъчвз сзетлиаа. Оглушен е и състэвният ФТ на
оптрона и „виднмият14 светодиод VD2 същэ излъчва светлила.
С ОСФТ могат да се пкгрзят прэсгл схеин на стабилизаторн
R2 ззо
фиг, 582, Индикация, состояние го на ОСФТ
С „вадйми* светодиод»!
Фиг* 5*83. Изпзлзуване на ОСФТ
като стабилизатор на напрежение
на напрежение, конто могат да работят в широк обхват на измене-
ине на входното напрежение. Схемата от фиг. 5*83 е стабилизатор
на напрежение, адпълнен с ОСФТ, ОСФТ е включен в схема £
ОООВ (»ж. гл, ь фиг. 1.12). При изменение на входното напрежение
от +5 V до -4-3OV, т. е. 6 пъти, изходното напрежение cefизмени
от 1,05 до 1*11 V; t. е. само с 10%.
ОСФТ могат да се използуват като импулени трансформатора
за управление на тиристори и симетрични тиристори. Схема за уп-
Фиг* 5и84. Управление на сяметричен тиристор с ОСФТ
давление на симетричен тиристор с ОСФТ е дадена на фнг. 5.84*
Когато на изхода на ИС DD1 има сигнал логическа 0, през СД на
оптрона протича ток, отпушва се съетаеният ФТ, през управлявя-
щата верига на симетричния тиристор VS1 протича ток и Той се
отпушва, като включая товара към мрежата 220 V. Когато на язхо-
да на КС DD! има сигнал логическа 1, съставният ФТ е запушер»
запушен е и симетричният тиристор VS1 и практически през товара
не протича ток.
5.13. ИЗМЕРВАНЕ ПАРАМЕТРИТЕ НА ФТО
Схемите за измерване на основните с^атични и динамична па*
|>аметри на ФТО са дадени на фиг. 5.85—фиг. 5.93.
Напреженнето в права посока UF на СД на оптрона се вз-
Мёрва по схемата от фиг. 5.85. Неговата стойност се определя при
даден ток през СД Напрежението UP се из мт ня в граничите
от 1Д до 1*7 V.
За да сё измера обратного напрежение U# на СД на оптрона* *
ре използува схемата от фиг. 5.86. Обикновено стойността му е в
Границите от 2 до 30 V и тя се определя при даден обратен ток 1R
През СД на оптрона (обикновено 1—10 рА).
СхемаТа за измерване на тока на тъмнр 1& на ФТ на эптрона
е дадена на фиг. 5*87. Той се определя при ток през СД 7^=0* при
базов ток нрндадено напрежение колектор—емитер върху ФТ
и при определена температура. Изчисляването на тока на тъм*
се извършва по формулата
Обикновено стойността на /де ат 50 nA до 1000 nA.
Коефициенгьт на усилване по ток hilE на ФТ се измерва по
схемата от фиг. 5.88 и се определа от изразите
7+U
Фиг. 5.87, Схема за измерване
тока на тъмно /д на ФГ
♦иГ*. 5 8S. Схема за
мзмерпайЕна ^напре-
жеяяста ВТПрава посо*
М V/на СД
Фиг, 5.86. Схема за
измерэане обратного
напрежение 47# на СД
I >+исс
Фиг. 5.89. Схема за из-
мерване коефи йие нта
на прздазане по ток #
на ФТО
фиг. 5.88. Схема за и^мерва-
ке вдефицмекта на усилване
,, , ток h^E на ФТ
Фиг. 5.90. Схема, за из-
мерване на напрежение-
то -между кожектора и
емятерэ на ФТ в режим
. на наеишане
!С г г
*е~Тв’
Измерването на А2>г на ФТ се извършва при ток през СД /Г=О
и при определено напрежение колектор — емитер на ФТ. Обикнове-
но кцБ е в граничите от 80 --1000.
Фиг. 5,91. С(ема за измерваве яа временам на включение iGn и на мзключване tojf
на ФТО
По схемата от фиг. 5.89 се измерва коефициентът на предава-
не по ток К на ФТО
(5.75) /(=^.100, %; /с=^.
К се измерва при определен ток през СД и напрежение ко-
лектор— емитер на ФТ С!се. Обикноаено Кев граничите 5—16(Р/о.
Напреженирто между колектора и емнтера на ФТ в режим на
яасищане UCEsat се измерва по схемата от фиг. 5.90 при определен
колекторен ток 1С и ток през СД 1Р. Обикновено Ucgsat е в грани-
чите от. 0,2 до 1 V.
За измерааие времената на включэане f0!l и изключване toff на
ФТО се иэползува схемата от фиг. 5.91 и времедиаграмата към
иеЯ. За целта е необходим двулъчев осцилограф. Обикновено tan и
. toff имат стойности от 2 до 15 ps и се измерват при определена
стойност на тока през СД IF, на товарная резистор У?2 и напреже-
Яието колектор — емитер на ФТ.
За измервано на изолационюто напрежение между входа и из-
хода на ФТО U10 и тока на утечка между входа и нзхода 1!0 се
използува схемата от фаг. 5.92. Обикновено е в граничите от
0,5 до 5 kV, а 110 не надвшпава 1 рА.
По схемата от фиг. -5.93 се измерва изолационното съпротмбле’
лиг вход—изход на ФТО R!o (при определено напрежение U!o).
Обикновено R/oе по-голямо от 1 GQ.
Фиг. 5.93, Схема за иэмерване
на изоляционною сопротивле-
ние Ню ня ФТО
Фиг* 5-92, Схема за измерване
на изоляционною напрежение
вход—изход U/о к така на утеч-
ка между входя и изхода Iна
ФТО
Г ЛАВА 6
ФОТОТИРИСТОРНИ ОПТРОНИ
Във фотогиристорните оптрони (ФТРО) като фотоприемвик се
изролзува фототнристор (ФТР)* ФТР е прибор с ярко изразена клю-
нова характеристика. За разлика от сбикновения тиристор ФТР се
превключва от запушено в откушено състояние не само чрез управ*
ляващая ток (ако ФТР има иизеден управляващ електрод), а и чреэ
светлинния поток, конто генерира свободна токоносители в една от
двете бази. ФТР са прибора с четнрислойна структура, която може
да е както PNPN. така и NPNP. В сравнение с останалите видове
фотоприемници ФТР могат да комутмрат няколко пъти по-голем»
напряжения и токове чрм маломощни управляващи сигнали и пр»
сравнително голямj бързодействие (макс малните стойности на вре-
мената на гключване са до 15 ps, а па изключввне достигат до
250 [is). Коеф -цнентът на предаване по ток за склоните ФТРО мо*
же да достигни до 3 J О5°/о. Сыцествуват силови ФТРО тип ТО2-
320 (СССР) с аноден ток 320 А и анодни напрежения до J 300 V.
6Л. ХАРАКТЕРИСТИКИ И ПАРАМЕТРЫ
НА ФОТОТИРИСТОРНИТЕ ОПТРОНИ
ФТРО с изведен управляващ електрод могат да се управляваг
освен по оптичен и по- електрически път. След отпушване на ФТР
лгпрекъсване на излъчването от СД ФТР остана отпушен. Ето за-
то не е необходимо упранляващнят сигнал да има голяма продъл-
жителносг Той трябва да се пэдава за време, но-голямо от време*
то на включване на ФТРО. За да се запуши ФТР, ако той е вклю-
чен в постояннотокова верига, необходимо е или да се прекъсие
анодното напряжение, или то да се намали до такава стойносг, че
анодният ток на ФТР да спадне под тока на изключване 1И. Пр»
работа с пулсиращо или променлмво напрежение ФТР се запушва »
края на полупериода, когато анодният му ток спадне под тока на
изключване При запушен ФТР през него протича или само об*
ратният ток или само токът на тъмно
Входната характеристика на ФТРО е ВАХ на СД (вж> фиг. 2.2
и фиг. 5.3).
Изходната характеристика на ФТРО е изходната характеристи-
ка на ФТР при параметър токът през СД—фиг. 6.1. На тазц хд*
фактеристика са означени и ня кои основнй параметра на ФТРО.
На фиг. 6.2 е показана завесимостта на никои от параметрите
яа ФТРО от постояннотоковия режим, в случая от тока през СД
Вижда се, че напреженгето иа включване (превключване) UAKon к
времето на включваае tqi намаляват с увеличаване на тока през
СД ?f*
За някон ФТРО се дава зависимостта на тока на включване
Фиг. б.Ь^Изюдна характеристика hi ФТРО
Фиг, .6.2, Зависну ост на някои па-
раметра на ФТРО от тока през СД
на^СД /лу от продължителността на управляващия нмпудс на СД—
фиг, 6,3. Вижда се, че когато входните управляващи импулси имат
по-малка продължителност, е необходим по-голям ток през СД эа
включване (отпушване) на ФТР*
11 Температурните вависимости на част от параметрите на ФТРО
> графичен вид са показани на фиг. 6.4. Напрежението между ано-
.да^я катода в режим на иасищане токът на изключване /д,
-Фиг. 6.3, Зависимост на ток* на Фиг, 6.4- Зависимое? на някои параметра ил
•включване на ФТРО 1 ?оп от ФТРО от температурата
лгродължигелкостта на управля-
ющий импулс
Фиг. 6.5. Вътрешна структура на ФТР
във ФТ^О
анрдният ток fTAV, обратною напрежение на ФТР U# намаляват с
увеличаване на температурата, а времето на изключване време-
то на включйане токът на тъмно и обратният ток на ФТР
7Л нарастеат с увеличаване на температурата.
Никои фирми—производи-
телки на ФТРО, при разработ-
кам на ФТР използуват дву-
транзистор ния му мод ел —фиг.
6.5, в конто като фотоприем-
ник се иэползува фотодиод.
Основните области на при-
ложение на ФТРО са за кому-
тация на постоянно или на про-
мен лнво напрежение, за управ-
ление на тиристори и симетрич-
ни тиристори, електромагиити
при галваничнз разделяне на
управляващата схема от високоволтовата верига, за формирзне
на импулси, в схемите на защита и т. н.
6.2. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ФТРО ЗА КОМУТНРАНЕ
НА ПРОМЕНЛИВО НАПРЕЖЕНИЕ
За безконтактно комутиране на променливо напрежение се из-
цолзуват или симетрични фототиристорни оптрони, или два ФТРО,
ФТР на конто са срързани насретно паралелно, както това е по-
казано на фиг. 6.6. СД на оптроните се управляват от изходите на
Фиг. 6.6. Комутиране на променливо напрежение с ФТРО и управление на двигатгл
един RS тригер, изпълнен с ИС DD1 и DD2. Ако товарът М е про-
фенливотокоэ двигател, трябва RS тригерът да се синхронизира с
^фежовото напрежение; като нрез положителния му полупериод е
^ёобюдимо на изхода на ИС DDI да има сигнал логическа 0, а
през отрицателиия -на мзхода на ИС DD'2. Още гю лесно^промен-
ливото напрежение може да се прейключеа, ако СД на оптроните
се свържат поеледователно. В този случай те се угграяляват^ едно*
временно и КЧ .тригерът не е необходим. Нека товарът е постоян-
Фиг 6,7, Управление на променлинотоков^товар с ФТРО
потоков двигател Л1. С тази схема може да се^извърши реверси*
ране на посоката-на въртёне. Когато на и входа на ИС DD1 яма
сигнал логическа 05 през стетоДиода VD1 протйча ток, като през
положи те лния полупериэл на променливото напрежение е отпущен
VS1 и двигателя т At се върти в определена пос ока. При преобръ-
щане на RS тригера ток протича през VD2 и през отрицателння
полупсриод на променливото напрежение е отпущен U5Z На дви-
гателя се подава обратно напрежение и той се върт i в обратна
посока.
За безконтактно комутиране на променливотоков товар с ФТРО
'Може дэ се нзползува схемата от фиг. 6J. Когато на нзхода 'на
ИС DDJ има сигнал логически 1(' траизисторът VT1 е отпущен ч
СД изтьшат непрекъснаю светлина (и през двата полупериода на
променливото напрежение^ а през съответния полупериод работа
(е отпущен) само този ФТР, на анода на конто има положителио
напрежение, Допустимая? ток през СД на оптроните е 50 mA, а
токът на включване на ФТРО 1Гоп (токът през СД за откушване
на ФТР) е 10 mA. Допустимого анодно напрежение зз ФТР е 400 V,
а допустимият аноден ток е 1 А, Елементню /?3 и С1 образуват
традицианната за тиристорите RC трупа, лредпбзваща ги от пре*
напрежение- Захрчйващото напрежензе на управляваща схема може
да се избере от +5 V до +24 V.Токът през СД на ФТРО се опре-
дели от израза
(вл)
2 kT/ i
АД УПРАВЛЕНИЕ НА ТИРИСГПРИ И СИМЕТРИЧНИ ТИРИСТОРИ С ФТРО
ФТРО могат да се-използуват като .импулс а и трдясфэрматорй :
за управление на мощни тиэисир] и симетрнчн т тйристцря, прн
кое то управ ляэащият ток се пол уча ва от високоволтовата анодна
124
веригд. За управление на мэщен тирцугор с ФТРО може да се из-
йолзува схема гл на оптроне я формирдвател на импулсн—фиг. 6.8.
В Начало то на положите л н ня полупериод на променливото напреже.
иие кондеюаторъг С се зарежда с показаяата поляриост през ре-
Фиг, 6,8- Управление на тиристор с ФТРО
зистора 7? и диода VD от анодного напрежение на тиристора. При
подаване на импулс на тока на СД ФТР на оптрона се отпушва и
конденэаторът С се зарежда през ФТР, резистора J?G и управляла-
щяя преход на тиристора К$1 Получава се мощен управляващ йм-
н$глс, при което мощнияг тиристор КУ се отпушва, а ФТР на оп*
трона се запушва,
Когато допустимого анодно напрежение на тиристора е п>
малко от захранващото напрежение, използува се последователно
Пт
Фиг, О, Управление на последователно свързани тиристори с ФТРО
свързване на няколко тиристора. За управлението им може да се
^вполауват ФТРО по схемата от фиг. 6TL Тя се състои от две на-
вълно еднакви симетрични половини. При подаване на импулс на
СД на одтронте.се отпушват ФТР (ако анодного им напрежение
е положително), протича управляващ ток за тиристорите VSI и
V52 по веригата R, > /?/, R3, ФТР, уцравляращата верига на ти*
ристорите VS1 и VS2 й те се отпущват. С елементпте RI и VD1
се ограни4ава както анодното напрежение на всеки ФТР до налре-
Фиг. 6.10, Управление с един ФТРО на няколко последова-
телно свързани тиристора
жението на стабилизация на ценеровия диод VD1, така и управля-
ващото напрежение за тиристорите VSJ и 1/52. Ксшдензаторнте С7
изглаждат пулсациите на напрежението върху диодите VD1. Резис-
торите R1 и /?<3 ограничават анодните токове на ФТР, конто саи
управляващи токове на тиристорите VS/ и V52. Елементйте R2
и С 2 са RC групите на тиристорите, предпазващн ги от пренапре-
жения.
Недостатък на схемата от фиг. 6.9 е, че за всеки тиристор е
необходим по един ФТРО. В схемата от фиг. 6.10 този недостатък
е нзбягнат, като ед повременно се управляват няколко последовател-
но свързани тиристора с един ФТР [102]. При лйпса на входен
управляващ сигнал ФТР е запушен и кондензаторите С1 и С2 на
капацитивния делител се зареждат от эахранващото напрежение
през диодите VD1 н VD3 т. е. С2>С7). Кондензаторът
СЗ се зарежда през резистора 7?7 от напрежението на кондензато-
ра С2. Ако се подаде сигнал на СД на оптрона ОЦ се отпушва ФТР
и кондензаторът СЗ се разрежда бързо през ФТР и първичната на*
мотка на импулсния трансформатор Т\ Отпушват се силовите ти-
ристори VS1, VS2, * * . KSjz, а ФТР се запушва. Полярността на
напрежението върху кондензаторите С2 и СЗ е показана на фи*
Гурата.
Известно е, че симетричните тиристори се използуват за беэ-
контактно управление на тсвари, включени към променливотоковет
вериги. За управление на симетричния тиристор V57 чрев ФТРО може
да се Използува схемата от фиг. 6.11* Управление™ се извършва
от иаход на ТТЛ ИС Когатз на изхода на ИС DDI има сигнал
логическа О, през СД на оптрона лротича ток, с което се отпушва
ФТР. Протича управляващ ток за симетричния тиристор VSJ по ее*
ригата /?т, R2t ФТР и управляващата верига на симетричния ти-
ристоо и той се отпушва. Токът през СД на оптрона трябва да е
ло-гслям от 14 mA, за да се включи ФТР. Допустимият ток през
СД е 50 mA. Токът през СД If се определи от израза
(6.8)
Упраглчващият ток за симетричния тиристор VSI
се определи
Фиг. 6*12. Управление с ФТРО на симетричен тиристор, за товар на който служи
। двигател
дсъдето Rq е съпротивлението на прехода управляващ електрсд-—
катод на симетричния тиристор. От (6.3) следва, че управляй а Щият
fОК за симетричния тиристор зависи от момента^ в който ое подава
управ ляващият сигнал (т. е. от стойността на променливото напре-
женне в даден момент), • <
В схемата or фаг. 6,12 ФТРО управляват симетричния тиристор
VS7, който включва и изключва про мейл ивотоков двигател А4. Ко-
гато на изхода на ИС DDI има сигнал логическа 0, през СД на
оптроните протича ток. През съответния полупериод на променливо*
то напрежение се отпушва даденият ФТР (отпушва се този ФТР,
«а който анодного му напрежение е по до жителю). Протича управ-
ляващ ток за симетричния тиристор VS1 и той се отпушва, като
< това се включва двигателят Л1 към м ре жата. За да се изключи
дякглтелят, необходимо е на изхода на ИС DD1 да се получи сиг-
нал логическа I. Тогава ФТР се запушва, прекъсва се управлява-
1ПИЯТ ток на симетричния тиристор и когато анодният му ток спад-
не под стойността на тока на изключване, той се запушва.
6.4, УПРАВЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОМАГНИТИ И БОБИНИ С ФТРО
. За управление на ззаци в информацнонните табла на жп гари,
аерогари, стадиони, завода и др. се използуват с хеми с ФТРО
фиг. 6ДЗ. И тук ФТРО рсягуряват галванячно разделяне на силова-
та от управляваща верига, извършват безконтактно комутиране на
Фяг. 6,13. Управление на бленкерни знаци с ФТРО
«лектромагнитите и повишават шумоустойчивостта на схемата. Дей-
ствието е следното. При постъпване на входен сигнал логическа 1
на стълбои ключ 1 на изхода му се получава положителен импулс
с амплитуда +27 V. Кой електромагнит да се включи се определя
•т редовия ключ (нключване оэначава сбръщане на гекторите със
знаци от бялата на черната страна). При пэдазане на импулс на
*Хода на оптрона' 01 се отпушва ФТР му» а с тона и транзисторът
VT1 и протича ток през електромагнита К1, диода VD1— 1, тран-
Я о-
фиг* 6.14. Комутацня на звъвчеэа верига с ФТРО
Зййстора VTlf диода VD2, с което електромагнитът се в&лючва. За
изтряване на инфорыацията (преобръщане на секторите отново на
рялата страна) на эходоаете на съответните стълбови ключове се
подава сигнал логическа (X Тогава. на изходнте на стълбовите клю-
чове се получава сигнал —27 V. През електромагнита протича ток
^ обратна посока през диода VD7—2Д от пушения транзистор VT1
й диода VDI и секторът се преобръща [24].
Чрез ФТРО може. да се замени поляризовано реле с електрон*
во и ио-точно релето РП*7 в апаратурата за междинните пунКтове
Щ1Т-66—фиг, 6Л4 [72], В случая чрез ФТР на оптрона се комутира
даънчевата верига> При пэдаваяе.на входно напрежение, па-голямо
:'.<гг 0>5 V, транзисторът VT се отпушва и през СД на оптрона про-
,$Жа ток около 9 mA- Отпушва се ФТР и на звънеца се подава
ЭДЦцреженне. Понеже звънчевата верига работи э импулсен режим,
Ши всяко отваряне на контакта на звънеца ФТР се запушва, а при
ватварянезо му отново се отпушва. Това продължава, докато про-
$нча ток през СД. Транзисторът VT е усилвател на постоянен ток
(с усилване 4г1£>50). Резлсторът /?3 осъществява ООВ и стаби-
дизнра работната точка на транзистора при изменение на темпера-
Мурата. Резисторът R4 ограничава тока през СД, а диодът VD
Мредйазва ФТР от пренапрежеиия. Максималната работна темпера-
Wypa j-’a схемата е +55° С.
V Оптрони и приложен и иго нм
W9
в.5 ФОРМИРАНЕ НА ИМПУЛСИ С ФТРО
Освоено свойство на нейристора (електрически аналог на аксо-
на на нервиата клетка) е предайайе на импулси без затихваиё с
постоянна скорост. Може да се предана имйулс, фронт или светеща
Фиг. 6.15. Нейристор с ФТРО
лента- С ФТРО (фиг. 6.15) може да се построй проста схема на
нейристор [5]. Когато се подаде импулс на СД на оптрона ОЦ се
отпушва ФТР му. Протича ток през СД на оптрона О2У иеговият
ФТР също се отпушва и т. я. ФТР на оптрона имя S-образна вход-
на ВАХ— фиг. 646. Ако товарната права на схемата е привата 3,
то схемата работа в режим със самопроизволно раэпространение на
нейристорния импулс, Ако товарната права ма вида 4, тогава се
развространява не импулс, а фронт на зоната на възбуждане. При
ямпулсно эахранвяне на схемата нейристорният импулс се разпро
странява на дъджина, пропор ционална на вродължнтелността на
Фиг. 6.1$ Положение на работка
та точка на нейристора
импулсното эахранзэне.
Амплитудата на нейристорния
импулс завися от стойността на за*
храявашото напрежение Е и на еле*
мевтите /? и С
Токовият нейристорен импулс е
при £=20 V, /?=39 кЙ, С=4,3
nF при про дъл жите л ноет нанмпул-
са //=0,5 ps, 7—1000 Hz и
=^500 mA. ' i
При изполауването на ФТРО в
броячите на импулси се повишава
шумоустойчивостта им, опростяват
се схемите им, стават по-икономич-
ни и др. На фиг. 6Л7- [65] е показа*
на схема на брояч на импулси с ФТРО. СД на оптроните са
включени във веригата за пренос между разредите. Ако на шина
2 на системата за управление (СУ) има висок потенциал, а на
шина /—нулей, през СД на оптроните не протича ток, прн условие
че е огпушеи ФТР на оптрона OL При емяна на полярността на
напрежението върху тактоввте iebhh анодният тюк на ФТР на он*
трона О1 заданна да пр отича през СД на оптрона 02. Отпушва се
ФТР на оптрона 02г като тсххт през СД на оптрона 02 се
Фиг. 6.17* Брояч на.’импулси с ФТРО
прекратив», а ФТР на оптрона 01 се запушва. Протича ток през
СД на оптрона 03 и т, н. В тази и предната схема СД на оп?
трояите работят в ямпулсен режим, което увеличава тяхпата про-
дължвтелност на работа.
( - Uu3T +}
Фиг. 6,18. Демодулатор с ФТРО
6-6. ДРУГИ ПРИЛОЖЕНИЯ НА ФТРО
Демодулаторите с ФТРО в сравнение с теза с фотодиодни
оптрони имат повищена чувствитедност при малки нива на входния
снгиал и лошнрок динамичен обхват на предэвателната характери-
стика. Фазовите демодулатори по схема на четирилъчева звезда
освен с фото дно дни оптрони (вж. фиг. 4.22) могат да се реализират
и с ФТРО—фиг. 6.18 (22). При положителния полупериод на кому-
тжруемото напрежение £/к ток протича през СД на оптроните 01
и 02, като при показаиага полярност на напрежението се от*
пушва само ФТР на оптрдна 01 (на него има само положително
напрежение). При смяна на полярността на сигнала 47изт се отпушва
само ФТР на о л грона 02. През отрицателния полу период на кому-
тируемото напрежение р.лботят оптроните ОЗ и 04.
ГЛАВА 7
ДРУГИ ВИДОВЕ ОПТРОНИ и приложение? о им
В тази глава са включени специфичен видове оптрони* Няко
от тях с а все още в стадий на лаборатории разработки, наприме
оптр оните с фотомагнитодиод, оптроните светодиод—светодиед,
оптроните с фотоварикап, оптроните с лавинни фототранзистори,
оптроните с управляем оптичен канал, оптроните нндикатори и др,
В ключей л са и никои видове оптрони, конто напоследък нами*
рат широко приложение, като оптроните с полепи фототранзистори
с еднопреходни фототранзистори, със симетрични фототи ри стори,
с въздушна междина, отражателните оптрони, многсканалните оп-
т рони, ацтронните интегрални схеми к някои оптоелектроннм изделия*
Вееки от тези видове оптрони има някои особености и предим-
с тва пред разгледаните доту к. Например фотоприемникът на оптро-
нас фотомагнитодиод е чувствителен освен към светлината и към
магнитного поле. Оптроните светодиод—светодиод са двупосочни и
обратима оптрони, Оптроните с полеви фототранзистори са линейна
оптрони, а оптроните с еднопреходин фототранзистори са прагови
оптрсни, Със симетричннте фототиристорни оптрони секомутира про*
менливо напрежение. При ептроннте с въздушна междина, отра-
зите лните оптрони и оптроните с управляем олтичен канал може
да се управлява излъченият от ИзС светлинен поток, попадащ
върху ФП, В оптроните с лавинни фототранзистори се получават
грлеми а молит уди на сигналите при стръмни фронт ове* Многока-
налните оптрони се състоят от два или повече оптрони с еднотип*
ни параметры. При оптроните нндикатори се индикира съетоянвето
на входната и изходната верига на оптрона. Оптронните иитегрална
схеми допълнително разширяаат функционал ните възможности на оп-
троните. Те са съчетание на елементарен оптрон и цифрова или ли-
нейна ИС и вмат венчхи предимства на оптроните и на ИС.
7.1. ОПТРОНИ С ФОТОМАГНИТОДИОДИ
Функционалисте възможности на оптроните се разшнряват зна*
чително, ако ФП в тях е чувствителен освен към светлината и
към друга величина, в случая към магнитного поле. За тази цел с»
разработени оптроните с фотомагнитодиод. За фотоприемник в тезд
оптрони се използува фотомагнитодиод (диод с голямэ отношение
на дължината на базата и дифузната дължииа). В тези оптрон из*
ходният сигнал завися освен от тока през СД I? от изходното ее*
прежение £/фМд и от магнитната индукция В,
ДрМД fUpi ^ФДД* ®)-
От (7*1) следват три основни характеристики:
Аыид^Л£Лшд)| B^const;
(?*2) 7ФМД =/(£/фвд), Ij^const*;
Л>МД “/(#),
2Q-.
Юг
5
!фмд
mA
5
10 15
If^;B-0,25T
^мд, е
Фиг. 7. L Изходна ВАХ на ол-
троя с фотомагнитодиод
IF=&taA;B=O#25T
W;B*=0
Флг. 7.7, Сеема на термо стабиаизнран транзи-
сторен ключ с оптрон с фото маг нито диод
¥
Изходната характеристика на оптрона е показана на фтг, 7.L
Например при 4/ФМД=9Л V н Л-=0 и изменение на от 0 до 80 mA
Д>мд се|изменя от 3 до 13,8 mA, т. е. изходният сигнал се измени
повече от 4 пъти. При В~0,25Т и изменение на/г от 0 до 80 шХ
/ФМд се измена от 0,8 до 8 mA. Оптронът е чувствителен и към
посоката на магнитного поле. Например при /л —30 mA и измене-
ние на посоката на магнитяото поле с 0,2 Т изхэдният сигнал се
измени от /ФЛщвЗ,85 до /ФМД—5,25 mA. Изходният сигнал на оп-
трона може до се моду лира по честота чрез тока па СД IFf а по
амплитуда чрез магнитного поле В.
В евдтерименталния образец се използува СД тип АЛ 107 Б,
Зй фотопряемник магнитодиод КД 301. Макгнмумите на спектрал-
иите характеристики на източника на светлина и на фот о приемника
са съответно 950 пт и 1050 пт.
Чувствителността на фотомагнитздиодите е 2—3 порядъка по-
голяма от тази на датчиците на Хол и магниторезисторите и до-
стига до 104 mV/mA T, Параметрите на фотомагнитодиода зависят
от температурата. Ето защо, за да се оеъществи температурка ком-
пенсация на оптрона с фотомагнитодиод, той се включва в схема
ня термостабилйзвран транзисторен ключ — фиг. 7.2.
Теэи оптрони се използуват като датчици за посока на пре-
местване в магнитно поле като безконтактни съпротивления, ум-
нржаващи устройства, усилватели на електрически сигнали и др.
(27, 28].
7.2. ОПТРОНИ СВЕТОДИОД—СВЕТОДИОД
.Обикяоаено оптроните иредават сигналите в едиа посока — от
ИзС към ФП. За да се предават сигнали в даете посоки при галва-
иичте разделяне между входа и изхода, се използуват оптрони све~
Фиг, 7.4- Предавателия характеристи-
ка на оптрон светодиод — светодиод
при работа на изходния светодиод
като фотодиод
с---—J L — о
.2 х ЗЕ 1001 -H-Uphl
фиг. 7.3. Оптрон светодиод—
светодиод
тодиод—светодиод. В тезн видове оптрони ИзС и ФП са светодио-
да . В разглеж Дания случай за реализирането им са използувани два
ийфрачервенн светодиода от GaAs—фаг. 7.3, Вкодът и изходът на
тези оптрони са еднотцпни я обрат им и. Предавателната им харак-
теристика при работа на изходния СД във фотодиоден режим е
линейна (фиг. 7,4) и от нея се вижда, че тез* оптрони могат да се
Фиг. 7.5. Предав а те л на характеристика
нл о гирон светодиод **— светодиод при
рдботИ-Ца изходния светодиод като
фотоелемент
Фиг. 7.6. Исходна характеристика
на оптрон светодиод — светодиод
разглеждат като трансформатори ток—ток. Работната им честота е
до 10 kHz, а при товарен резистор 100 kQ амплнтудата на изход-
ния сигнал върху него е 1 V.
Ако изходцият светодиод рабств като фотоэлемент, предава-
теляата характеристика има вида, показан на фиг» 7,5. Тя е линейна
и тякъв оптрон може да се разглежда като трансформатор ток—
напрежение. 1
Изхидната характеристика на този вид оптрони е дадена ва
фиг. 7,6. В случая изходнияг ток IR не завися от обратното капре-
жение 7/^на светодиода, т, е. фотоприемаикът има голямо дчферен-
циално сопротивление.
Тези оптрони намнрат приложение в двупосочните лтнии за
предаване нт даяни*
7.3. ОПТРОНИ С ПОЛЕВИ ФОТОТРАНЗИСТОРИ
Ако като ФП й оптроните се използуват полеви ФТ, се полу-
чават ллнейци оптрони. Освен това полевият ФТ е симетричен при-
бор и изходната верига може да работа както при постоянно, така
и при променливо напрежение» Такива оптрони са H11FI, KHUF2 и
H11F3 на фирмата General Electric, Те са предназначена за работа
главно в аналогов 1 схеми. Характеризират се с линейна эависимост
на изменението на съпротивлението между дрейна и сорса от тоже
през СД. Съпротивлението се язменя от 100 Q (на светло) до
300 МЙ (на тъмно) за типа H11FL Означението на оптрона е де-
лено на фиг» 7.7, Входната характеристика на този тип оптрон е
ВАХ на СД» Предавателната характеристика е зависимэстта на то»
на Дрейна /й$ от тока на СД /л.при UDS^ const, а изхадната харак-
теристика е зависимостта на дрейновия ток 1DS ст напрежението
Фиг. 7,8. И входи а характеристика на оп-
трон с пэлеаи ФТ в началния участък
А
фиг. 7.7. Оптрон с полепи
фототранаистср
крей —соре f/n<np i const. На фиг. 7.8 и 7.9 са показан» иэ-
ходике характеристик i( като фзг, 7,8 се отнася за началнатв
^облает,
Оптроните с полеви ФТ се използуват като управляема рези-
стори в аналогов схеми (иискочестотни филтри, генератора уевд-
вателр, на конто по команда отвън могат да се изменят някоц
параметра На фиг. 7Л0 и 7.11 са показана. схеми на еднозвении
нйскочестотни фиЛтри.
Граничната Честота на филтъра е
(73) Шгр " <ХЙ(/7) ’
където с съироти вление-
то на канала на полезли ФТ,
Тя може да се променя чрез
изменение на тока на СД
съответно на Полевият
ФТ на оптрона се използуна
като управляемо сопротивле-
ние и в активните лентови
/?С филтр i с регулируем ка-
чествен фактор, в нискзчесто-
тни генератори, в управляе-
мое делители на напреже-
ние, в интегриращите и дн-
ференциращше усилватели,
в импулсятге схеми и др.
Схема за дистанционно регу-
SCO
400
300
: 200
W0
I
18
Ц—:
2200-150-ТОО - 5Q . К'Тр^тД'
6
_10
14
IS
50 100150 2QQ
mV
Фиг. 7.9. Изюдна характеристика па он*
трон с пилеьи ФТ
лиране на усилаааето на ОУ ...
чрез оптрони с кюлзви ФТ е Дадена на фиг* 7,12. Схемата пред*
ставлява неинвертиращ усилвател с коефициент на усилване по на*
прежение Аи, В случая
Фиг, 7-10, Едно^венен нискочесто-
ген RC филгър с ограничение отгоре
. T..I
Фиг. 7.11. Еднозвеиен нискоче^
статен RC филтър с ограничение
отделу
(7.4)
A
330.10s
Всъщност чрез тока на СД К- се променя съпротивлението на по-
леаия ФТ на участъка дрейн—со.рс, а оттам и усилването на ОУ.
От графиката на фиг. 7.13 се вижда, че се мени до 70*d&
при изменение на тока през СД от 0 до 100 mA. !*Ф*’*,(
Освен в линейна схеми оптроните с полеви ФТ могат 4ajc&
използуват ката ключпви елементи в различии импулсни схеми (за.
за действуване на управляеми генератора в логически схеми, в мул-
типлекеорн, в схемнте за следене — запомцяне, в комутатори, в модула-
ториев релета, при управление на тиристори н симетричня тиристори
гулиртяе на усилвааего на ЗУ от фиг 7Л2
и т, н. ^Схема за управление на тиристор чрез оптрони с полеви ФТ
е"показана нафиг. 7Д4. Ако се подава импулс на тока към СД по
време на положителяяя полупериод на променливото анодно напре
жение, се отпушва полевият ФТ, в управляващата верига на тири-
стора протича ток и той се отпушва.
0 Засега у нас не се произвеждат оптрони с полеви ФТ. На
фиг. 7.15 е показана дискретна реализация на оптрон с полеви
и ФТ [32]. Фототранзисторите на
?[+5v} оптроните О/ —ОЗ работят като
исс
Фиг 7 Л 4. Управление на тиристор с
оптрон С ПОЛЕВИ ФТ
фотоелементи и генерират на -
прежение за управление на уча-
стъка гейт—соре на полеэия ФТ-
Получената изходяа характери-
стика на еквявалентяия оптрон
е показана на фиг, 7.16. От нея
се в чжда, че този дискретен
еквивалент не може да работи
с променливо напрежение.
Оптроните с MOS ФТ все
още не се произнеждат серий-
но, но има раяработени опитни
-образца. Интересът към тези оптрони е голям, защото MOS ФТ е
многофункционален прибор и може да работи като изменяемо съ-
противление (фоторезастор), като фотодиод, фотоелемент, фото*
варикап, фотопамет, фототранзистор и т. н.
Интерес представлява фотогалваничният режим на работа на
оттрона с MOS фбтатранзистор. Ф.е. д. н. Eph се създава на дрей-
иовмя преход и освен чрез тока на СД Гг може да се нзменя и
*чрез напрежението на гейта UG. На фиг. 7Л7, е показана тази за-
138
висимост за оптрон, чийто СД е на осноаатэ на GaAs, а силицневият
фототранзистор
се получава при
е с вграден N канал [25]. Максямалното
липса на канал и const и е
ф. е. д. н.
Фиг. 7.15. Дискретен аналог наолтрлн с полеви ФТ
Фиг. .7.16. Изходна характеристика на Фиг. 7.17. Раб зга на фтгрэят ? с
оптрона от фиг. 7.15 MOS ф'кэтрлнзисгэр ^ката фо-
тоелемент
(7.S) £>Тг1пД*.
При провеждэщ канал между Дрейна н сорса ф.ге. <Л н. е
Г
(7.6) £"^т1п -г- ‘
MOS фототранзистор може да се използува като фотоварикап
в оптроните с фотоварикап [33]. Фотоварикапът е полупроводников
койдензагор, чувствптлен към светлинния поток, попадащ върхунего.
Фотоварикапът е реактивен управляем елемеат и затова оптрон
199
с ФП фотеварикап се наричШ ооде реактивен оптрон. Оаначецието
нв оптрона t фотоварикап е даДена на фиг. 1.L Фотоварикапите
имат по-голям коефициент на нелинейност и поголяма кратност на
изменение на капацитета си в сравнение с варикапите, чието действие
се основана на изменение на капацитета на PN прехода.
Фиг. 7.11, Предапателна харак-
теристике на оптрона с фотона-
рякап
ф иг 7.19. Исходна хар.актсристИ’
К а на оптрона с фотоварикаа При
постоянно напрежение
Входнзта характеристика на този вид оптрон е хэрактеристи*
ката на СД, а оредавателната характеристика е зависимостта на
капэцнтета на фотоварикапа от тока през СД I?—фиг. 7Л8.
Изходните характеристики на оптроните с фотоварикап са две.
Фиг. 7Р£0. Изходна характеристика
Из оптрона с фотовзрикап при про-
менливо напрежение
Едката от тях е завнсимсстта на
к^пацитета на фотовэрикапа от по-
стоянного напрежение върху не-
го, като параметър е токът прев
СД /,7 —фиг. 7,19, а другата — зави-
симостта на капацитета на фртовари-
капа от променлив jTO напрежение^
приложено върху него, като параме*
тър е токът през СД —фиг.7.20.
Капацитетът на фотовармкапаниа
положителен темпера турен коефициент.
С увеличавзге на постоянного на i реже*
ние, приложено въоху фогозарикапа, то-
кът на утечкч през него нараства/
О.ттроните с фотоварикпп могат
да се из юлзуват за настроившие на
трептящи кръгове в различии гетера-
тори, фнлтри, какго и в други случаи, когато е необходимо галва-
кично разделяне между гиригата на у правд я ващия сигнал и сацня
фотоварикап.
7.4 ОПТРОНИ С ЕДНОПРЕХОДНИ ФОТОТРАНЗ ИСТОР И
'При фотогиристзр гите оптрони ФП е високоволтов прагоз еле-
мент. В много е.тек гранил стами е необходимо ФП да е ннскозэл-
тов прагов елемент- За целта може да се използува опгрон, ФП в
8 16 24 32 тт. А
Фиг. 7.22. Зависимое! на ко-
ефициента на предаване по
ток на оптрон с еднопрехо
лея ФТ от -да! през СД
който е еднопреходен ФТ (двубазов фотодиод). Татсъв прибор има
ясно изразени. ключови свойства* Оснэвните характеристики на
оптрона са входната (характеристиката на СД), изходната характе-
ристика при /^?=const и UEa2=const и предавателна-
та характеристика /J31bs=/(7/’) при UBls2^const и UEB^const,
ВАХ ма оптрона с еднопреходен ФТ е показана на фиг. 7.2b
Ако токът през СД е /^=“0, тази характеристика съвпада с вхэдна-
та характеристика на еднопреходиия транзистор. Тогзва през еми-
тера протича само обратният ток на утечка При напрежение
(напрежение на включване) емитерния? преход се отпушва
и започва модуляция на междубазовото съпротивление и във
ВАХ се появяза учзстъкс отрицателно съпротивление (уча:тък АЗ).
Иэключвзнето (запушването) на еднзпреходния ФТ се иззършва
чрез намаляване на емитерния ток под тока на изключване /н. Ако
/F>0> напрежението се намалява значително — . Така
чрез тока на СД /г може да се управлява прагът на включване на
ёдяопреходнчя ФТ.
На фиг. 7.22 ё показана зависимостта на коефициента на пре-
даване тю ток К на оптрон с еднопреходен ФТ тип ДОТ 102 (СССР)
от тока през СД —/<=/(/Д Защрихованата част показан областта,
къдеги може да се намира характеристиката.
Оптрзнът с еднопреходен ФТ може да работи еще в два ре-
жима. В единия той работа като фоторезисторен оптрон — тогава
емитерния? приход не се включва. В то ш режим се из юлзува мо-
дулирането на междубазовото съпротивление оттока на СД7’^
Другнят случзй -е, -югато работи като фотодио’ден оптрон — тога-
ва се използува единият от емитерните PN преходи ЕВ* или ЕВ1г
Еднопреходният ФТ е Прагой елемент и той се прилага в раз-
личии схеми на управляеми генератори, синхронизатора схеми за
защита и т. н. Оптронът с еднопреходен ФГ може да се използу-
ва като регулируем пра-
гоз елемент в генера-
тори на стъпално на*
прежение —- фиг. 7.23*
Входи ите п сложит е дни
импулси, идващи от ге-
нератора Г преэ диода
VD и пОтенциометъра
/?Я зареждат конденза-
тора С. В паузата меж-
Фиг. 7.23. Генератор нэ стъпално напрежение ДУ импулсите конден*
с оптрон с еднопреходен ФТ заторът не се разрежда*
При следващия поре-
дей импулс напрежението на кондензатора нараства с още едва
стъпка, Когато напрежението на кондензатора С стане шьголямо
от праговото напрежение на еднопреходнвя ФТ, той се отпушва и
кондензаторът С се разрежда през него. Еднопреходният ФТ се
запушва и на изхода на схемата се формира единичен импулс.
Чрез тока на СД може; да се регулира прагът на еднопреход-
ния ФТ, а оттам и броят на1 стъпалата на напрежението на гене*
ратора.
Изменяемият праг на оптрона с еднопреходён ФТ може да се
използува за регулиране на момента, в ксйто да се подана управ*
ляваш импулс при схемите за фазоно управление на тиристори —
фиг, 7.24. В края на всеки полупериод напрежението на кондензато*
дош gio
А0ТЮ2Г
фиг, 7.24. Cxewa за синхронизация с мрежо-
вото напрежение с оптрон с еднопреходен ФТ
раС греминава през нула-
тп. Така генераторы се
синхронизира с мрежовото
напрежение. В началото
на всеки полупериод кон-
дензаторът е разреден
и започда да се зарежда
през потенциометъра RP.
Когато напрежението на
кондензатора С достигав
Прага на еднопреходння
ФТ, той се отпушва и кон-
дензаторът С се разреж-
да през него. Чрез тока на
СД IF може да се лроменя прагътна еднопреходния ФТ, а оттам
и напрежението, до което се зарежда кондензаторът С, а следо-
вателно и да се регулира моменгът на израбспване на нэходння
импулс. В случая фазовото отместване на импулса спряыо нулата на
синусоидного напрежение е до 30°.
В схемите за логически контрол на апаратури, в устройство-™
с иэползуване на метода на кодирането с излишък и други е необ-
ходим логически елемеит с пренастрэйващ се праг. Той можеТда
се реализира с оптрон с еднопреходея ФТ л о схемата от фиг. 7.25,
Фиг. 7,25. Логическа схема с оптрон
с еднопреходен ФТ
Когато напрежението върху резистора /?пр достигне праговото на*
прежение на еднопреходнвя ФТ, той се отпушва и схемата става
релаксационен генератор, Честотата на генератора се определи от
елсмен1И1е /?пр, /?аг и С. Прагът на сработвале на едно-
йреходния ФТ завися от стейността на резистора /?пр и от тока
през СД При ток през СД генераторы сработва при
подаден сигнал логическа 1 ( + 15 V} на десет входа, при /F—5 mA —
на 9 входа, при mA—на 7 входа-и т. н. За да се намели
температурният ^рейф на честотата на генератора, за резистора
се използувй терморезистор. Схемата работа в температурння о&-
хват до +70 °C, ако броят на входовете е mS10 [1].
Засега оптроните и еднопре-
ходни ФТ се произвеждат от мал-
ко фирми и се налага да се разра*
бота техен дискретен аналог. Ана-
логът на оптрона с еднопреходен
ФТ (фиг. 7-26) е реализиран с
елементите — транзистор VT и оп-
трон 01- Като цяло схемата пред-
ставлена комбиниран генератор на
линейно изменяйте се напрежение,
снемано от кондензатора С, и на
правоъгълни импулси, Конденза-
торът С се зарежда през резис-
тора R1 и когато напрежението
му достигне праговото напреже^
ние на еднопреходния ФТ, той се
Фиг. 7-26. ГЛИН и импулсво напре-
жение с еквивалент на оптрон с
еднопрсход₽н ФТ
отпушва и кондензаторът С се разрежда през него- При изменение
на тока през СД lF от 5 до !5 mA периоды на генерираните им-
пулси се измени от 8,8 ms до 2,4 ms.
1
7.S , СИМЕТРИЧНИ ФОТОТИРЙСТОРНи ОПТРОНИ
За безковтактна коиутация на прзменливотокови и високовол-
тови вериги се използуват Симетрични фототирнсторни оптрони.
При тозя вид оптрони фотоприемникът е симетричен фотот кристср.
Фиг. 7.27. Изхэдна хараитграсгаха на саметричен фо тоги ри стер ен оптрон
Сяметричаият фототиристор е прагов елемедт с ясно изразени клю-
чгови свойства* Основни характеристики на оптрона са входната харак-
теристика (характеристиката на СД) и изходната характеристика (эави*
сямостта между анодния ток/Г41Хиа симетричния фототиристор и анод*
ното напрежение UAK при параметър тока през СД / Изходната характе-
ристика насиметричяияфотитиристорен оптрон е показана на фиг* 7,27, Тя
е симетрична спрями началото на координатната система. При ток
•иг- 7*28, Пре да вате лна характеристик на си-] Фиг,£7-29* Сииетричнз фототири-
метричея фототиристореноптрон сторна^структура
през СД /г=0таэи характеристика съвпада с ВАХ на симетричння.
фототиристор* При 1р>0 напрежение?о на включение на симетрич.
ния фототиристор UAKt)n намалява эаачителнэ, Сиыетр ^чният фототи_
рнстор се запушва чрез намаляване на анодния ток под стой
ността на тока на цзключване 1^, Предавателиата характеристика на
симетричиия фототиристорен оптрон е показана на'фиг. 772& Тоаа
е завис имостта между аиодния ток /гдг и така през СД I? при
параметър напрежението между анода и катода UAK. Тя е симетрич-
на спрямо оста на тока /5 и има
ярко йзразен праг /ЛЪя и кеустой*
чиа участък, показан с пренье sa-
il а ЛИНИЯ.
Обнкповено фирмите — про-
нзводнтелки на симетрични фото-*
тиригторнн оптрони, реализират
симетричния фототирясторот дна
фототиристора чрез двутранзи-
сторняя нм модел iro схемата от
фиг. 7.29. Показаната снметрмчна
фототиристорна структура е на
фирмата General Electric.
Симетрнчните -фототяристорки
оптрони се използуват главно ка-
то безконтактни ключове за пррменливототози вериги. На схемата
от фиг. 7.30 чрез снметричен фототиристорен оптрон 01 се управля-
ла силон симетричен тиристор VS1. При сигнал логическа 0 па из-
хода на ИС DDI през СД на оптрона протича ток и се отпушва
сцметричният фототиристор. Протича и управлявши ток за силовая
: симетричен тиристор VS/ и той също се отпушва, кзто товары
се зключва към захранващото напрежение.
Сыцествуват и симетрични фототиристории оптрони за па-голям
адоден ток, например ТСО 10 (СССР) е за аноде н ток 10 А.
исе 9[+5v}
Rt
R2
*т
240V
DD1
ТТЛ
-15-0
МОС3020
о
Фиг 7,с0. Упгмелеииу на симетричек
тиристор със симетричея фототнристо-
р?н оптрон ;
7.0. ОПТРОНИ С ВЪЗДУШНА МЕЖДИНА
В разгледаните дотук видове оптрони оптичннят канал между
ИзС и ФП е закрит и на него не може да се въздейстцува отвыи
В оптроните с въздушна междина оптичният канал между източни-
#а- на светлина и фотоприемиика е открит и светлаяннят поток,
Попадащ върху ФП, може да се у правдива огвен чрез тока през
:СД и отвън (вкарване в процепа на оптрона на непрозрачен пред-
'Йет, закриващ оптичния канал). Това допълнително разширява функ-
о валяйте възможности на оптроните. В оптроните с въз душна
междина като фотоприемник най-често се използува обйкнивен или
£ъставен (Дарлингтонов) фототранзистор.
Основните характеристики на оптроните с въздушна междина
не се различават от характеристикиге на обикновените тнпове оп-
трони със същите фотоприемимци, когато оптичният канал не е за*
Крит. Когато оптроните-с въздушна мёждннз са фототранзисторни,
коефициентът на предаване по ток К в сравнение с обикновените
фототранзисторни оптрони намалява около 100 пътн я има стай-
Ю Оптр»нк *1 им 145
ностн под Р/о- Колекторният токнафТ на оптрона е със стойкости
до няколко стотпци рА. По'голямото разстояние между ИзС и ФП
в оптроните с въздушна меж тина (няколно тит) определя по-висо-
кото изоляционно напрежение вход — изход в сравнение с обик-
возените оптрони. За фототранзис-
Фиг. 7,31. Зявигийост яа колекторния
так на ФТО с въздушна междиня от
дълбочинагз из закрилане на оптиче-
ский канал
терпите оптрони с въздушна меж*
дина е характерна зависямостта
на колекторния ток на фототран-
знстора 1С от дълбочината h
на закриване на оптичния канал,
показана на фиг, 7,31 , Вижда сет
че при наиълно закрит канал ко
лекторнняг ток спада почти до пу-
ла, Трябва да се има предвид, че
при пълно закриване на канала
колекторнияг ток на ФТ е по-
голям от тока на тъмнэ ID на ФТ.
Обикновено дълбочииатв h не пре-
вишава 10 шт, Шнрочината на
спада щи я участък на характери-
стиката е около 0,3 mm (за оп*
п трон 6Н2144 — НРБ).
Породи вибрации на предмета (особено акс той се върти), кой-
С^ь?1саРва в пР°Цепа на оптрона с въздушна междина, необходим
мо е ФП на оптрона да управлява най-чесto тригер на Шмит(ТШ) с
хистерезис — фиг, 7,32, В тази схема СД непрекъснато излъчва свет-
лина. Когато липсва предмет в процепа на оптрона, ФТ е отпушенг
отпушен е и транзисторът VT1 и на изхода на ТШ (ТШ с инзер-
Фиг, 7,32- Сьгласуване на ФТО с въздунша меж ди на с ТТЛ ИС
сия на входния сигнал) има сигнал логическа 1. Ако се нкара пред-
мет в яроцела на оптрона, се прекъева светлннният поток към ФТ
И той се запушва. Запушва се и транзисторът VT1 и на изхода на
ТШ (ИС PD1) се получава сигнал лог тчеекз 0.
Оптроны с въздушна междина може да сеизполэува като без*
контактен бутон и да замени контактните преаключватели — фнг. 7.33.
В случая оптронът е свързан в схема с ОПОВ (вж. фиг. 1.10) [64],
а изходът му може да управлява ТШ на ТТЛ ИС. Поради наличие-
Фиг. 7.33. Бесконтактен бутон с оптрон с
възду*нна междина
Фиг 7.134, Онтоелектронен микрофон
С оптрон с въздушна междина
то на ОПОВ колебателният процес при превключванс липсва, Освен
това, когато има предмет в процепа на оптрона, токът, който се
консумира от схемата, е много малък (около 200 рА), а изходното
напрежение е логическа 1, около 4 V. Когато липсво преграда в
процепа на оптрона, изходният сигнал е логическа 0, около 0,8 V, а
токът през СД е около 15 mA. С резистора /?5 сеосчгурява малък
ток през СД (/?3 —10 kQ, /^=0,5 mA), когато дарлингтоновият ФТ
е запушен, с което по-лесно се осъществява ОПОВ, Предимството
на тази схема пред предната е, че когато ФТ е запушен, ток през
СД не протича.
Оптронът с въздушна междина може да се използува за раз-
работване на одтоелектронен микрофон (фиг 7,34) [93]. За цел-
та се използува малкият линеен участък на характеристикам от
фиг. 7.31 (участък Ай), Звуковите вълни вьздействуват върху мем-
брзната М на която е закрепена пластина, вибрираща около оптич-
ната ос между СД и ФТ. Тя модулира в такт със звукопите треп-
тения иэлъчения от СД светливен поток, попадащ върху ФТ, На
същата фигура е показана и схемата на свързване из микрофона.
При експернментите на микрофона се установи, че ам митудата па
нзходиня сигнал от ФТ може да достигав до 200—?/=0 mV, а чс-
стстният обхват е до няколко kHz,
Оптроните с въздушна междчна могат да се използуват за
броене на продукция и измерване на обороти като безконтактни
потенциометри, в автояатични везни, при четепе на перфокарт#», за
коитролиране положением на детайлн, за контрол па-вибрации» при
контрол на различии ленти и др*
7.7. OTP АЖ АТЕЛИИ ОПТРОНИ
Оптичният канал на отражателните оптрони е открит я конфи*
гурацията му е такава, че за да може светлинният лъч от источни-
ка на светлина да попадне върху фотоприемника* необходимо е той
да се отрази от специално поставена преграда. Обикновено тази
преграда се намира на разстояние d от оптрона, не по-голямо от
10 mm (типично няколко mm). В отражателните оптрони като фото*
приемник се използуват почти всички оснэвни видове ФП» но най*
често обшскойен или съставен фототранаистор. Следоэателно отра-
жателните оптрони се олисяат със същите характеристики и пара-
метри като обикновените оптрони. Ъгьлът, който сключват помежду
си ИзС и ФП, е най-често от 30 до 60°. Трябва да се има предвид,
че при фототранзисторните отражателни оптрони коефяциентьт на
предаване по ток в сравнение
с
d
Фиг. 7.35, Заеяеимост на колекторнкя
ток при Отражателей ФТО от разстоя’
ието d между оптрона и отражать л на-
га преграда
оби кновените ФТО сп ада почти
1000 пъти и има стойност около
ОД %. Колекторният ток не преви-
шава няколко дссетки рА, В дар-
лингтоновите отражателни оптрони
колекторният ток на ФТ при от-
ражение достига до няколко шА.
Специфична характеристика на от*
ражателните ФТО е зависимостта
на колекторния ток на ФТ . от
разстоянието d, на което се на-
мира отражателната преграда от
оптрона—фиг. 7.35, Максимумы
на тази характеристика е при
малки разстояния d от 2 до 4
mm. При линса на отражение ко-
лекторният ток, протичащ през
ФТ, е по* голям от тока му на
тъмно- Има промишлено раз-
работени фотодиоднн отражател-
ям оптрони, например АОДША
(СССР)» HEDS — 1000 (Hewlett
Packard), и фоторездсторни от-
ражателни оптрони АОР—113А
и АОРС—113А (СССР). Оптроните АОДША АОР—1I3A иг
АОРС—113А са с диференцИален изход,
Основните приложения на отражателните оптрони са за опре*
деляце блясъка на предмети» геометричните размери и геометричното
положение на дётайли, за броене на продукция, за измерване на че-
стота, за четене! на черно-бели кодоне и др.
Характерного за отражателните оптрони е възможността им
директив да се съгласуват с ИС. Когато оптронът и отражателната
Фиг. 7.36. Съгласуяане на отражателен фотодиоден оптроне ИС
преграда не са неподвижнн помежду си, необходимо е фотоприем-
никът да управлява прагов елемент с хистерезис — фиг. 7.36. В слу-
чая фотодиодът на отражателния оптрон управлява тригер на Шмит
(ИС DDI). Когато липсва отражение, токът през ФД на оптрона е
много малък. Запушен е транзисторът VT1, а следователно и тран-
зисторът VT2 и ивходният сигнал от ТШ е логическа 1. При отра-
жение се отлушват транзистарите VT1 и VT2. На входа на тригера
на Шмит се подана сигнал, по голям от прага му на включване, и
изходният сигнал от ТШ е логическа 0.
На фиг. 7.37 е «оказано включването на фотодиоден отражате-
лен оитрен към аналогов компаратор. При липса на отражение тран-
зистбрът VT1 е запушен и напрежението на инвертиращия вход на
компаратора е шк-голямо от това на неннвертнращия. Следователно
издоднпят сигнал от компаратора е логическа 6. Когато има отра-
Фиг. 7.37. Съгласуяане на фотодиоден отражателен оптрон с аналогом ингегрална
схема (компаратор)
жение, изходният сигнал от компаратора е логическа 1. Прагът на
сработване на компаратора се задала от съпротивигелния дели-
тел /?/,
С.отражателям фоторезисторни оптрони с даференциален иаход
може да се построй проста схема на позиционно чуветвително
устройство, Такава схема е дадена на фиг. 7,38. В нея се иэползу-
ва съветски отражателен оптрон АОР 11 ЗА с диференциален фото-
резистор и вдлъбнато оглёдало, което има диаметър 20 ппп и ра
диус на крявината’50’т-пь В зависимост от преместването на оитич
Фиг 7,38. Позиционно чувствително Густрокстао
оптрон
с отражателен фогорезистэрен
ната ос на огледалото отразената светлина от него се преразделя
между фоторезисторите ФР1 и ФР2, като измени тяхното съпротнв-
ление. С това се раэбалансира мостът и през микроамперметъра
протича ток. Схемата намира приложение в струговете с цифрово-
програмно управление.
7Л« ОПТРОНИ С ЛАВИННИ ФОТОТРАНЗИСТОРИ
В теза типове оптрони фотоприемникът е ФТ, работещ в лави-
нен режим. Характерни за този режим са големите амплитуда на
сигналите, конто се получават от ФТ при стръмни фронтове. Вход-
ната характеристика на тези оптрони е ВАХ на СД. Изходната ВАХ
има вида, показан на фиг 7,39. Напрежението вд пробив на ФТ
е в границите от 60 до 110 V и може да се измени чрез тока на
СД 1F. Вижда cet че лавиннйят ФТ е ключов прибор. Предавател'
ната характеристика на тези оптрони има вида, показан на фиг. 7.40.
В точката А колекторният ток на ФТ се измени със скок (отпушва
се лавинният ФТ). От характеристиката се вджда също, че лавин*
ннят ФТ е прагов елеменг
Приложението на тези видове оптроня е главно в импулсната
техника в АМВ, ЧМВ, ГЛИН и т. н. Подходящи за работа в лави-
нен режим са както германиевите* така и силициевите ФТ. На
фиг. 7.41 е показана схема на АМВ, при конто ФТ работив лавияен
режим. Действието й е следното. Кондензаторът С1 се зарежда
150
през резисторите /?/ и R2 до напрежението на пробив на лавинння
ФТ U& и той се отпушва. Тогава кондензаторът С/ се разрежда бър*
зо през отпущения Ф I и резистора R2 и когато натрежението му
достнгне стойността (напрежение на изключване па лавиннил ФТ),
Фиг, 7,34. Исходна характерис-
тика на оптрон с л.шнягн ФТ
фиг, 7.40 ПЕезанателиа ха-
рактеристнка на оптрон с ла-
винен ФТ
ФТ ее запушра. Чрез тока на СД /л се измепт н >лре>1 е.шето а
оттам и честотата па генератора. Тази’/тестота зазиси и от закраи*
пащото напрежение Z7CC, Периодът на генерираните импулен е
, ис и
(7.7) Г = ^1С1 In t С——лт. Ri RI.
исс~
Амп.тнгудата на изходните импулси е няколко десстки волта пр$
фронтоне на илщулсните десетки ns. Генерираната честота е от поря*
дъка на kHz и може да се променя до няколко пъти. Предимство
на схемата е нейната простота, а недостатък — нестабилнастта на
теиерираннте импулси,
7.9. ОПТРОНИ С УПРАВЛЯЕМ
ОПТИЧЕН КАНАЛ
m ci
Фиг. 7.41. Релаксадиопеа генератор с оп-
трон с лавинен ФГ /
поток върху ФЙ, тпльчзан от ИзС С
При оптроните с управ-
ляем оптячсн канал между
ИзС и ФП се поставя оптич-
на среда, чиито параметры се
управляяат чрез различии въз-
действия, електрически, маг-
нитик, акустични, оптични,
- биологични,- механичнн и дру-
ги, като по този начин се уп-
рав ляза попадналият светличек
тона зпачително се разширяват областите на приложение на тези ви-
доне оптрони.Като управляем оптиченканал може да се изполэуват
плоски диедектрични световода. Т она са снётонодл, при конто са вару -
тени условяята за пълно вътрешно отраж сине; извърпшащо се при
изменение еъе скок локазател.гге на, пречунванё па светликата -на гра-
ницам на две среди (световод ^външпа среда) [54]. Гака се създа-
ва възможност да се упрнзлнна
Cbertioftog
Фиг 7.42. Схема на оптрон е управляем
оптнчен канал
светлпнната екергия, разпро-
страияваща се по световода за
сметка на въздействие върху
въщината среда (върху показа-
теля й на пречупване л.а) — фиг.
7.42. С оптрони с управляем оп-
тичен канал могат да се по-
строят преобразователи на меха-
иични величины, в основата на
конто е механнчното преместване на обекти близо до световода.
Особено подходящ е този тип оптрон за раэработване на сензорни
датчици, Могат още да се реализир-ат уеялватели, релейни елементи,
преобразователи на преместване, на налягане, на ниво на течности,
индикатори на вида на темности» оптоелектронни клавиши» кодира-
щи'превключвател’л, преобразователи на магнитно поле, комутато-
ри, броячи па импулси, логически елементи, т-филтри и т. н.
7ле. мнагокАНдлни оптрони
»
Многоканалните оптрони са ярибери, при конто в един корпус
са еатворени иятолко еднотипми ептреда (ят два до четнря). По ха-
рактеристики и траме три те не ее раыячзват от елемеятарвите
оптрони, от конто са съетввеыи м кяито са разгледани в гл. 3 до
гл. 6. Осяовно вредймегяо на мпвгоканал ните оптрони с малкият
толеранс в харэктерчгтжкпте и мраметроте на отдерните оптрони в
един корпус Друго предймства на ммгокзналднте оптрони ет че в
корпус на елементарем оптрон (едняжея оптрож) често са разполо-
жеия 2 изд 3 оптрона, киета с жестам място на конструктора на
радмоелектрокиа апаратуоа. Кат» ИвС в мяогокаяалнитё .оптрони се
използуват най-често СД, ро вша мввгокажалли оптрони, в конто
ИзС е еяехтролумивесцентсн «лленэетор, лампа с нажежаема спи-
рала я др. Многоканялйгге огггрожж ее подходящи за приложение в
аналогови схемн при лннеармааджя на предавателките им характе-
ристики (вж. фиг 3.3, фвг. 4ДЗ в фжг. 4.14), както и в схемия къ-
дето се нзискват някол'ко едношвг* галваяичво разделени иэхедни
вериги (например в мнкропроцесорката техника). Сега се прбизвеж-
дат многоканален ФРО, ФДО, ФТО, ОСФТ, ФТРО, както н много-
каналнн оптрони с въздушна междовд. При многоканалнйте оптрони
се въ^ежда един допълотелен параметър в сравнение с ёлемен-
тарните оптрони — изоляционно напрежение между два канала
Към многоканалните оптрони могат да се причислят и тези, при
конто един маточник ..на светлина оснетява няколко фотоприёмняка
(тона са главно ФРО и ФДО, предназначена за работа в дифе-
редцналнн схеми) и оптрони, при конто един фотоприемник се осве-
тява от--няколко светодиода (това са главно ФТО). Интерес пред-
'тэвлява съветският фотореэисторен оптрон тип ОЭП-8, в който един
RS 232
ПредоЬо.е
Приучена на.
IjQ Н Н U
Фиг. 7АЗ, Ойтическа изоляция на микротфеиесорен интерфейс с двукавални ФТО
източник на светлина осветявз 16 фоторезистора. Към миогоканал-
ните оптрони могат да се «тнесат и оптронните модули. Те се со-
стоят от няколко оптровь, эатвор«ни в един корпус и свързани по-
между си по «пределен иачин, Такива са например сънетските си-
лови фототиристорйи оптрони МТОб-25 (модул от 6 фототиристор”
ни оптрона, свързази по схема Ларионов) и МТ02-25 (модул от
два фототиристорви оптрона, свъраани последователи о) и т. н.
Кзто орямери тук са дадени вриложенкята само на двуканал-
ните ФТО. На фаг. 7.43 е показано как може да се вэдлмра оптич-
но микропрацесорен интерфейс RS232 с двуканален ФТО. Действа-
ето на схемата е разгледаво само за посоката на предаване на дан-
ни към интерфейса. Когато на вход дайни има сигнал логическа С
на изхода на ИС DD1 има сигнал логическа 0 и ток протича прев
СД на оптрона 01—2, отпушва се ФТ му и към интерфейса (из-
вод 2) се подава сигнал —12 V. Когато на входа за данни има сиг*
Нал логическа О, ток протича през СД на оптрона 01—I, отпуш-
васеФТ му и към интерфейса се подава сигнал М2 V. Работната
скорост на интерфейса е 9600 bit/s [9].
С двукакални ФТО могат да се опростят схемите на усилвато
лите клас ВС — фиг 7.44. СД на оптроните са свързани противо-
Тактно и се управляват от съответните полупериоды на входното
йапремкение. Иэмененяето на излъчването от СД сё предана към C*TtJ
конто упразляват изходните усн л за телни транзистори V7\ Резисто-
риге R определят тока наработната точка на СД (постояйного(£овия
режим)* Схемата работи в честотния обхват от 20 Hz до 20 kHz*
Ай плиту дата на променливото напрежение върху товарная резистор
« от 3 до 4 V [97]*
( 5V)
Фиг* 7.41 Схем» на усилвател мяс ВС с двуканалнм ФТО
7.11- ОПТРОНИ — ИНДИКАТОР И
Често е необходима визуална индикация за състоянието на
оптрона (сключен/изключен), За целта във входната и (или) в изход-
ната верига на оптрона последователно с излъчвателя (фотоприемпи-
на) се зключва индикаторен светодиод (с червей, жълт, зелен цвят
на свете'не). Съветската промишленост е разработила такъв ofiTpoi
в корпус КТ-21 с 4 извода, състоящ се от светодиод от GaAs и си-
лициев PIN фотодиод и видим светодиод с червей или зелен цвят
на светене, включен във веригата на ИзС—фиг. 7*45 [50]. Парамет-
Таблица 7.1
Светодноди Фотодиод Олтрон
/у? , ггА Л med L, cd/ms и« V 4, 1'А kv к, % 7?/о, G2
40 0,8 ' 600 100 0.01 1 1,5 ]00
Фиг. 7*45. Фогодиздёп оп-
трон с индикаторен све-
тодиод (оптрон—индикатор)
рите на опитния образец са дадени в табл*
7Д* В нея с L е означена яркостта на свет-
линното излъчване, а с I—интеязитетът на
светлнната* Приложение™ на тозиоптрон е
g маогоелементните система за обработка
на информация* Дискретна реализация на огн
троните индикатора е показала на фиг. 5.69
и 5.82.
7.12. ОПТРОННИ ИНТЕГРА Л НИ СХЕМИ
Към оптроните могат да се отнесат и опгронните ИС/ конто са
херметизирани в стандартни корпуса за ИС* Обикновено оптронната
ИС съдържа ноне един елементарен оптрон (най-често фотодноден),
управляващ определен тип ИС. Оптронните ИС са с цифров (най-
често ТТЛ изход или транзистор с отворен колектор) и диалогов
изход.
Почти всички цифрови оптронни ИС са с ТТЛ изход и се за-
хранват с напрежение 45 V. При никои от тях ФДО управлява
част от стандартна ТТЛ ИС, а при други фототокът на ФД се
усилва от усилвател с много голям коефициент на усилване и след
това сигнальт се подана към входа на тригер на Шмиг Никои оп-
тронни ИС имат изходен транзистор с отворен колектор, а други
нямат.
При оптронните ИС HCPL-2601 и HCPL-2602 е пзстигната защита
от смущаващи импулси със стръмност на фронта на напрежението
между входа и изхода над 1000 У,ф8, което е еквивалентно на по-
тискав ка синусоиден смущаващ сигнал с амплитуда 300 V и че-
стота 1 MHz. Максималните работки честоти на оптронните ИС до-
стигав до 20 MHz.
При лйнейните оптронни ИС зависимостта между изходното на-
прежение (ток) и входния ток е линейна при запазване на галвянич-
йото разделяйё между в ход пата и изходната верига, Обикновено
ИзС в линейшт оптронни ЙС е инфрачервен СД, а фотоприемникът
е ФД, управляващ линеен усилвател. Някои оптронни ИС (например
3650 н 3652 на фирмата Burr Brown) са построени с днференциален
ФДО по аналогия със схемата от фиг. 4Л4, При тях нелияейността
на коефициента на усилване е до ±0,1% в честотния обхват от 0
до 15 kHz и при изоляционно напрежение вход—изход - 2 kV- При
линейната оптронна ИС МОС 5010 (Motorola') изходното напрежение
е пропорционално на тока през СД )>-
Съществуват и прагови оптронни ИС. Те съдържат прагов еле-
мент във входната (веригата на СД) или в изходната верига. На-
пример оптронната ИС HCPL-3700 (Hewlett Packard) във веригата
на СД има прагов елемент с хистерезис, Освен това входната ве-
рига може да се включая към постоянно или променливо напреже-
ние, Елементарният оптрон, който се изполвува тук, е фотодиодният
оптрон, Съществуват прагови оптронни ИС, при конто елёментарнияг
оптрон е фототиристорният. Те могат да се смятат за оптронни ИС,
при конто праговият елемент е включен в изходната верига, Такйва
са съветските оптоелектронни релета за постоянен ток КЗЭбКТ^
оптоелектронни ЧМВ К295АГ1 и оптоелектронните ключови за
променливо напрежение 415КТ1.
Освен галванично рааделяне характерно за цифровите оптронни
ИС е, че изходът им може директно да сё включи към входове на
Други цифрпви ИС (ТТЛ ИС или CMOS ИС). На фиг. 7.46 с цифро*
ва оптронна ИС е построен модул за галванично разделяне, състав-
на част на модула за преобразуване из честотни сигнали, който се
нзползува в терминалите. При положителен входен сигаал се от-
пущва зранзисторът VTJ и през СД на оптронната ИС протича ток.
На язхода й (извод S) се установи на сигнал логическа 0, а на из-
Фиг. 7.46. Модул за гаиавично райе л пне в термина лите еййс
хода на ТШ (ИС DD1) сигналы е логическа 1. Нормалиэирането
на «ходиите сигнали се изнършва чрез подходящ нзбор на делителя
RI, R2. За нзбягване на изменениата в изходното напрежение е
въведеяа верига на ПОВ с елементвте Cl, С2, R3, R4. Параметрите
на схемата са (6): брой на каналите — 8, честотен обхват —
0-32 kHz, изолациотио съпротнвление вход - нзход 20 МО, входен
, Фиг. 7.47. Изполэуван€ на ОИС за гялваяично раэдадяне в микролроиесорната
техника
синусондеи сигнал с амплитуда gt 0s6 ™2*4 V н дискретен самплн-
туда 3, 6, 12 в 24 V, изходея сигнал — ТТЛ няво и допустимо ниэр
на uiyMosere вход —- изход100 V.
Наличието на хистерезис в праговите оптронни ИС похищав*
шумоустойчнвостта им и ги праан иного подходящи за галванично
разделяне в микровроцесорната техника и побочно на PIA от вън-
шните устройства (като термодвойка, двигател, монитор и т. н.) —
фиг. 7.47. За тази цел е изштувана праговата оптронна ИС
HCPL’3700 на фнрмата Hewlett Packard, справэчни данни за която
<£иг. 7.48. Схема на галнаннчно разделяне вяодоаете на компаратор с ОИС
са даденн в приложението П.56, Чрез тазл оптронна ИС се саързва
микропроцесорът с по стояв ни и променливи входни напрежеиия.
Линенните оптронни ИС могат да се изгюлзуват като линейни
постояннотскови траисформатори. На фиг, 7.48 е показано как с
аналогоаа оптронна ИС 01 могат галваничпо да се разделят входо-
вете на компаратор DA1. Компараторът ИС DA1 сравнява дна сиг*
нала /7„1 и (О— Г2 V), конто са изолирани галваиичгно един от
друг чрез оптронната ИС Olt Чрез нея се трансформира и постояв*
нотоковият сигнал £Ув3(1. Когато f7BU“0, на изхода на оптронна ИС
01, а оттам и на неинвертиращ вход на компаратора има напреже-
йке. Чрез потенцнометъра RP4 на инвертиращня вход на компара-
/Тора се подава малко напрежение, така че изходното напрежение
ян компаратора да стане равно нанула?(тоза регулиране се иззърш-
ва при 7/Вк:=0). Чрез потеяциометрите /?Р2 и RP3 се регулира
етръмността на изходното напрежение на компаратора при макси-
;шлни стоимости на напреженията и (7«2 и необходимого им
Соотношение за сравняване, Когато напрежението на неинвертиращия
вход стане пенголямо от напрежението на инвертиращия вход> на
изхода на компаратора се получава сигнал с високо положително ниво.
Чрез линейните оптронни ИС могат да се заменят иядуктивни'
те напрежителни и токови траисформатори в системите за автома-
тично управление, Разгледани са две схеми на приложение на огь
|Гичните изолЧрани уеялватели 3650 на фирмата Burr Brown (за тях
рж, ГГ54). Използуванего на о птично разделе ни усилватели за
управление на постояннотоков двигател (ПТД) е показано на фиг, 7,49.
В случая е изолирана галванично управляващата схема на двигателя
от силовата му: верига. УсилватёлятDA1 дава на изхода си галва -
нично-разделено напрежение, което е 1% от това на котвата
(£/л/100) и го подава кьм чувствителпа по напрежение схема за
Фиг. 7.49. Използувщ-ге на ОИС за управление на постояннотокови
двигатели
елеятро
регулиране на ПТД. Резисторите 7?01 и /?С1 определят усилванетэ на
усилнателя DA1 и в случая то е 1, Резисторите RJ+R2 и R3 са
делители на напрежението £7Л, като с резистора /?3 се осъществява
финн настройка на усилването на усилвателя DAJ. Оптично изоли-
раният усилвател (ОИУ) DA2 изработва изходно напрежение, гал-
ванкчпо разделено от входното, и го подава на чувствителпа по ток
схема за регулиране^ За целта се усилва напрежението от шунтира-
щия резистор /?ш (пропорционадно на тока в котвата), който е па*
ралелн; включен на диференциалния вход на ОИУ2, С резисторите
7?^я и R'm се избира усилването на ОИУ2 да е равно на 100, а с
резистора R4 се настройва точно коефициентът му на усилване.
Подобии схеми могат да се използуват и за управление на едно-
фазни и трифазни променлнвотокови товари,
В медицината се изисква много добро галванично разделяне,
широка честотна лент а (електромиографията) и киска ниво; на шум о*
вете (електроенцефалографията) при разработка на електронна апа-
ратура, За изолиране на пациент от опасвите за живота му високв
напрежения в електрокардиографските апаратк се използуват ОИУ
и схемата от фиг* 7,50 [53], Нивото на сигнала от разлнчните точки
на тялото в резултат на сърдечната дейност^е от 300 pV до 2 mV,
Фиг, 7.50. Използуване на ОКС за галвишчно ргзделяпе в медицлвата
но наслежено върху потенциал до 500 mV. Постоянната съставка
на този потенциал се раздели от усилвателя чрез филтъра R1C1
с гранична честота 0*05 Hz. Диодите VD1 и VD2 ус^оряват оаэ-
реждането на кондензатора С7, когато усилвателят премине в режим
на насищане под действие ла импулса на дефибрилатора. Елемечтн-
те /?2 н С2 се използуват за противошумен филтър за писка че-
стота. Горвата гранична честота на усилвателя ле превишава 15 kHz.
Схемата се включва към човешкото тяло с три електрода.
7»13. ОПТОЕЛЕКТРОННИ ИЗДЕЛИЯ
Към тази трупа се отнасят по*големи по обем изделия с раз-
личии функционални възможкости> основа на конто е елсментарният
оптрэн, Такива са 12-каналните оптични четящи устройства T1L141
и Titi4 3 на фирмата Texas Instruments (П,47), използувани за че-
тене на перфолента, оптичните микропревключвателн OPS 100 и
OPS 200 на фирмата Optron Inc, (11,46), използувани за безконтактяи
бутози, цифровата сонда HEDS-3000 на фирмата Hewlett Packard
(ГГ57), използувана за четене на черно-бели щрчхови кодове, оптич-
но кодираннят комплект HEDS-5000 на фирмата Hewlett Packard (П.61)г
намиращ приложение в печатащите устройства и плотерите, 6-ка-
налният оптоелектрзнен модул ЕВ 91 на фирмата Brown Boweri
(П.34), намиращ приложение в многоканалните систеыи за галваяич-
но раздедянё. Към оптоелеетронннте изделия г ногат да се отиесат
и оптичните линии, сведений за конто има в (4, 8, 11, 16]. Под оп-
тичнн линии се разбнра съвкупност от предавател, световод или
оптичен кабел и приемник, в конто връзката между излъчвателя я
приемника е гъвкава. Характерно за оптичн;ие линии е възможност-
та за предаване на информация с високи скорости — до няколко
десетки Mbit/s при големи дължнни на лиыията до няколко km и
много высоко изоляционно напрежение между входа и изхода (до
стотици kV),
Чехословашката промишленост също пронзвежда опгични линии
тип WK 16441 и WK 16442 със скорост на предаване до 10 Mbit/s
и дължина до 1 km. В производство е и оптрон с дълъг свето-
провод тип WK 16418 и фототранзисторен изход с дължина на
светопровода от 0*3 до 3 т.
У нас се пропзвеждат подходящи инфрачервенн светодиодп за
оптични линии тип ЗЕ 1040, бързодействуващн лавннни фо год иод и
тип 2Ф3902 и PIN фотодиодн тип 2Ф1065 я 2Ф1202.
В заключение към кннгата може да се каже, че въпросите,
свързани с надеждността на оптроните и нзмерване на технчте
параметра могат да се намерят в [12, 13,- 57].
Допълнителнй снедения за приложение на оптроните и оптрон-
ните ИС има в [17, 25, 33, 45, 46# 49, 51, 55, 60, 71, 81, 101, 12Ц
ПРИЛОЖЕНИЯ
СПРАВОЧН И ДАННИ ЗА ОПТРОНИ И ОПТРОННИ
ЙНТЕГРАЛНИ СХЕМИ
Означенията на параметрите на оптроните и оптронките интегрални схеми»
конто се и а полз у ват а приложен ня та,., с а даден и в на чал ото на книга та, Даден е
списък на стандарт и нормали за бългзрски и съветски оптрони, а съшо и бук-
велите означения на оптрони и оптронни интегрални схеми от различии фирма,
В приложенията се съдържат параметрите на иовече от 350 тип* оптрони й
еитроняи интегралип схеми» Параметрите нм са л .1 дени е тех пите максимаяно до-
йустими стойности, с исключение на коефнннента па пр дзване по ток К, фототока
/р*, и.то л анионного сопротивление вход—ня ход съпротнвлението на тъмно на
фаторезистора конто са дадени с техните минималки .стойаэстн,
ПЛ. Стандарт и нвриали за с в в с тс к и и бъягарскн опгронт и оптрон ни
интегрални сже ми
1. Елементк полу про водников и. Оптрон диолеи 6Н1 Ю2. ОН—77975—85.
2. Племен г» полупроводников^ Оптрони 6Н2113, 011 01 76714—84.
3. Оптрони 6Н2001, 6Н2017, 6Н211V, 6Н2112. ОН 474353—82.
4. Оптрони 6Н3103- ОН 0174320—82.
5. Оптрон с аъздушна междяна 6Н2144. ОН 09 72979—81.
6, Елене яти полупроводникови. Оптрони. Me толп за измерва не на о с нов ните
параметра БДС 15890—84.
7 » Елементи полупроводникови оптоелектронни. Термин и, о пре делен ня и бук*ени
означения на параметрите» БДС 15976-84-
8. Коммутаторы оптоэлектроники. Основные параметры- ГОСТ 23547—79.
9- Коммутаторы оптоэлектронные аналогов а сигнала. Основные параметры.
ГОСТ 23340—78.
10- Ко мутаторы оптоэлектронные аналоговых сигналов. Методы измерения елек-
трнческих параметров. ГОСТ 22604.0—77 - ГОСТ 22604.3—77.
11, Микросхемы интегральные оптоэлектронные» Термины, определения я буквенные
обозначения параметров. ГОСТ 24403—8ц
12- Микросхемы интегральные оптоэлектронные и оптопары. Методы измерения
электрических параметров- ГОСТ 24613,0—81—ГОСТ 24613,6—Н.
13. Оптроны. Термины, определения и буквенные обозначения параметров. ГОСТ
23562—79.
14. Оптопары полупроводниковые. Основные параметры. ГОСТ 24458—80-
Оптопары резисторные. Метод измерения светового и темнового выходного
сопротивления, ГОСТ 24613,7—83,
16* Переключатели оптоэлектронные логических сигналов. Методы измерения елек
трических параметров, ГОСТ 22440.9—1 ОСТ 22440-9—77.
П.2. Буквени означения на оптрони от социалистияеските страигг
I. СССР-АОР, ОЭП, АОЛ, ЗОД, МДО, КОД, ОД, КОЛ, OJJ, АСЯ, ЗОТ, АОУ,
ЗОУ, 415КТ, МТО* ТСО, МТОИ, ТО, ТО2, К295, К262, К293, К249, ОР, ЗОР.
2+ Testa (ЧССР)—WK.
3. RET (ГДР)—MB.
4* Utiitra (ПНР)—CQ, CNSP, CNMP, CSNP-
Б. НРБ-6Н.
U Оптрони в приложенного нм
161
nJ. Букяенн означения на оптрони на западноевропейски^ американски
и японски фирмн
1. AEG Telefunken—CNY, CQY, 4N, К, CNR, ЗС.
Z ASEA— HAFO-3C, 6E, 6D, 6B, 5C_
3. Brown Bove ri—EB.
4. Burr—Bro*n—3712, 3650, 3652.
К Clakex-CLM, CLL CLA.
6. Fairchild—FCD, MCT, MCA, TIL, Fill, 4N, ILD, MOC, FPA, IL.
7. General Electric— 4N. Hl 1, Н13ч-Н24. H74, HIO, CNY, MOC TIL, MCT, MCA,
MCS, GE
8 General Instrument-MCT, MCA, 4N, MCL, MCS, MCD, MID, 6N, MCC, MCPt CNY,
9 * Han arraf$u— P.
10. Hewlett Packard—HCPL, 4N, 6N, HEDS, HFBR, SL, Bl02801 EC, SL,
11. lndustry—4N, 6N.
12. ITT—CQY*
13. Litronix—IL, ILA, ILCA, CNY, 4N, ILQ, ILD, ILCT.
14. Matsushita—MEL,
15. MBLE—CNY. CNX.
16. Motorola—MOC, MCA, MCT, HU, TIL, 4N, MLED, IL, CNY, TIL, LlNt
H74, MCS.
17. Mullard—CNY, CNX.
18. National Semiconductor.
19. Option Inc.—OPL OPS, 3N, 4N, OPB, CNY, JANTX4N, JANTXV4N.
20. Philips—CNY, CNX.
21. RCA.
22. RTC-CNY.
23. Sensor Technology—STRD, STRT, STCT, ST IN, STCD.
24. Sharp—S, PC.
25. Siemens—CNY, SFH, 4K, IL, ILD, ILQ, ILCA, ILCT.
26, Spectronix—SPX, SCS, SCD, 4N, SC, 6N.
27. Texas Instruments—TIL, 4N, TIXL, MCT, 3N.
28. Toshiba— TLP, 4N, 6N.
29. Valvo—CNY, CNX.
BO. Xcitron.
ПЛ' Чуждест ранни аналови на българеките оптрони
Тип Функция Тип Фи ГмъпроиЗРФДител Страна
6Н2001 Фоготраизнсторен TIL 112 1 Tejas Instruments САЩ
6Н2001 оптрон TIL Ш । Texas Instruments САЩ
6H2Q17 Фототран зи ст орсн оптрон CNY 17 General Electric САЩ
45Н21 Н Фототранзисторен MHA1 General Electric САЩ
6Н2111 оптрон H11A10 General Electric САЩ
6Н21П TIL 1П Texas Instruments САЩ
6Н2111 FCD 810 Fairchild САЩ
6Н2П2 Ф ототран зистор е н TIL 112 Texas Instruments САЩ
6Н2112 оптрон TIL 118 Texas Instruments САЩ
FH2113 Оптрон с Дарлингтонов HUB2 General Electric САЩ
6Н2 ИЗ фототранзистор H1JB3 General Electric САЩ
6Ы2НЗ TIL 113 Texas Instruments САЩ
<Ш2 И3 MCA 230 General Instrument САЩ
6Н2144 Фотстранзисторен оп- трон с въздушна междииа TIL 144 Texas Instruments САЩ
Ш3103 j Фотогиристорен оптрон J АОУЮЗА ..r. СССР
6Н3103 ЗОУЮЗА СССР
6Н3103 J АОУИ5А — СССР
6Н1002 1 Фотодноден оптрон ЛОД1Ш СССР
6Ш002 [ MEL 4776 Matsushita Япония
2
Светодиод Фототранзистори Оптрон
Тип 1 г 1 > i 1 Л ।
< Е «£. - > с => 1 Л /с, mA /д, nA Л Ucb, v > 1 р i ! UCEtab Pc, mW > Л 9$ S. <; 2. 1 /а | £ . g С? cb ‘0/tf
6Н2Ш 60 U5 3 1 ЮС — 50 о» <*> 70 5 0,3 ио I 1,5 5 5 Е0 j 200 10
6Н2112 100 1.5 3 Ё 15С — 100 20 30 4 0,5 ! 15V ! 1,5 15 15 51 250 —А
6Н2001 60 1,65 3 1 ICC - 100 2) ,30 4 03 150 1,5 Г) 10 40 ' 200 1 R
6Н2017 за 1.65 3 ! юс 1 — 50 32 70 5 0,3 150 1,5 3 8 40 20 J
ftHSO.l* 2 — j — Ч 15 — — — —- — 5 1 — too
6Н2144 50 2 3 100 - 100 30 —— —• 100 — 15 15 0,2 < 150
6Н2113 60 1 . 1,5 3 ICO ICO 100 30 30 7 1 15у 1,5 180 160 юи > 1 200 100
Titn. с понижено
псраметри
бнги^бигп^бнгоо!
•ч 6H2017J 611200
4
-о
6Н2П2А 6H2112B 6Ц2Н2С 6H2001A (5H2OOIB ।
A', % 5—32 25—50 40 40—80 63—125 i
Тип 6H2017B 6H20J7C 6Н2017Д 6Н21ПА 6H2111B 1
к, % 63 — 125 100—200 160 50—80 63—125 i I
6НЮЛС Г6Н20ШД ' 6H20I7A
100—200
6H21I1C
160
40-80
Тип
Све-i о диод
Е
£
6НЮ02А 60 1,8 3
6H1002B 60 1,8 3
6НЮ02С 60 1,8 3
10
10
10
о?
V/ ; i. Фотодиод > ' si t 1 :j_i .? : < 1 a; % j
ICO ICO 50 50 1 ICO ! 5o 1 co i iro 0,5 1,5
. СУ
ЮЭ
50
I J 00 I з’б 1
1,5
1,5
6Н2ШД \
ЮЭ-200 ' 160
тип 6Ш002
Оптрон
у?
I '
6
6Н7СО2
100
100
1,5 100
ПЛ. Бьлгарска ф^тотирасторен оптрогГбЙЗ 103
I " • -------
Светодиод
Фото тиристор
— £ ’ > 1 1 I < i < ! *£ 1 < I I ।
•< > £> £ ё e + > 1 E ! E 1 E i 5 « ; 5.1 - i . j ; i 5 1 - I < 1
* £ cu' ' + ! л 1 1 i л 1 > i' 1 ^*1 1 1 44 **
о
1,5;
1
; 500
Ю
10
35
60 i s 1,5 103 : 150 ;
50
10 ! 10
: юо
&Н3103 Е_______..
л
100
ЮЭ
100
150
150
150
<4
5
>4 6D'0/tf { > *« о + 1 [ Pq, mW
100 1500 2C0
+85
О
о
П. 8., О т р а ж а тел ?, н фототранзисторен оптрон—производится БАН—ЛПФ—Пловдив
Фототрэйэистор | Оптрон
i Светодиод
+ E < 1 o\ E | > > >
.
o) *!<
160
1.5
С
(5
ё
и
СП
3
20
100
10
15 j 15
ПЛ Съвегски фотореэисторкй оптрони
Светел и оди Лампа Фотореэн стори Оптрон
Тип < .Е > > > < £ > в < в 01 л 2 £ ьл Е ! V) в > 01 О U- ЕХ
£ ч •г R. Q е с э О
=> 1 J * * Сэ о ’Ка о "*ч й *.
АОР104А 11 3,8 2 250 0*3 25 100 250 3 0,01 0,2 — L. 0,1 3
АОР104Б 11 2,8 2 — — 250 0,7 25 to 250 3 1 0,01 <\1 -— 0,1 3
ОЭП-1 —- — i 5,5 18 250 3t5 55 2 300 — 1 2 0 — 500 10 —
ОЭП-2 — — • 5,5 18 250 7 30 0,5 30 200 -— 500 10 -—
ОЭП-3 15 3,8 —— — ч 250 3,5 40 1*2 300 — 1 1 ;0 — 500 10 ’—
ОЭП-9 —- -—. 5,8 16 20 0,2 25 10 1000 — 10) 0*1 500 103 —
ОЭП-10 — 53 16 2J 0,2 25 1000 10’ — го 0*1 500 100 ——
ОЭП-(2 — — 5,8 18 >50 2 25 0,4 13 — 200 0,2 503 0,5 ——
ОЭП-13 —— 5,8 16 250 2 25 3 5» — - 200 0,2 500 0,5
ОЭП-11 -— 53 16 10 1 25 1 10 — 200 0,2 5<Ю 10 —
ОЭП-8 'и = елм 4C0V, ^елм- =0,3 mA i 120 2,4 50 ГО 500 — : • 600 — 350 0,5 -
ОЭП-14 — — 1 - 5,8 15 1 10 1 15 1 10 -— 200 0,2 5С0 0,5 —
ОЭП-6 10 3,8 35 0,2 10 2 1 ~" I 120 1 ,— 500 10 —
ОЭП-7 10 3,8 — ; 35 0*2 10 2 1 I 120 0,12 SCO 13
ОЭП-16 20 2,5 — -— 5 . & 1 10 ——• 0,5 — 100 10 0,05
(П.9 —продъл.кение
ОЭП - 8
0ЭП4А гоэп-^е
00*"
П.9™ продълже ние
Тин 1, 1 Светодиод : Лакп* ♦от>р#зистар 1 FLU L Оптрон
mA Л ,ifQ \ 1 i Л '‘7П VtU v/ Л ltn 1 (At, V в V- £ в । । * 1 пч 'w4f 9 1 a i s i i й? । Jd ‘ *3 («//, ms . 1 - - Uto, V о Ei; a J
ЗОРША - 3,4 1 _ 1 f 1 — i — * 259 5 ! . : 1 1 i 300 15 1 15 1500 1 ,
30Р125А 20 i 2 6 ? £ “ 1 —- 5 ; io . ол 0,4 1500 1 -—
0Р203Л । -— I - j 75 -— - i 2 j 18’ m— 150 1 15Й 500 , I
DP202A -— — — — — —., 3 i IP 150 : ГО 500 - 1
0Р202Б — — - i 75 1— -— i — •- 3 i io* - . 1*0 ! ИО 500 1
0Р202В _-J ”— 1 _^.LZL *• —- j ! It’ i • — 150 150 800 '—I— I
и
П.10. Съзетскй фотодиодни оптрони
С выгодно д Фотодиод Оптрон
> * < i X р. 1 5Л ! IC 1 i 1 -= i и-* g ex
Тип ь" jc i £ С ( "к П c t 1 i =" ! 1 i 6 C? c
1 2 J 1 4 6 -. I 7 ! 8 9 i 10 ( "Ti 2 | 14
А0Д101А 1,5 100 20 3,5 15 2 1 ' ' I 100 ; 100 2 t 10) 1 i 2
А0Д101Б 1.5 100 ^0 3.5 10В 2 ! 5i t 1 5(0 8 1,5 10) 1 2
А0Д101В 1;5 100 2) 3,5 15 2 i i cat ' 1000 2 Г? 10) 1 2
АОД101Г 1,5 ЮЭ 20 3,5 15 5^0 510 К 0.7 103 5 2
А0Д1О !Д 1.3 100 2.) f 3.5 1 С 15 i 2 250 250 5 1 103 1 2
ВОД 101А 1.5 10J 2) 3.5 1 о 1 1 K)C i 10) 2 1 100 1 2
ЗОД (01Б Г5 100 20 3,5 100 i 60# 500 8 1.5 100 1 * 2
30/Н01В 1.5 100 ^0 3 5 15 1060 ice) 2 1.2 100 1 ' 2
ЗОД101Г L5 100 20 3,5 40 i f 00 I 500 2 Ц5 100 ] 2
А0Д109А 1,5 100 10 3,5 40 1000 ! КОЭ 2 L2 100 I 2
А ОД 109В 1,5 100 10 3 5 40 1 000 1С0Э 2 J.2 1ГО 1 2
АОДЮ&Г 1г5 юо 10 35 40 loro 1030 2 1,2 100 1 2
А0Д109Д 1,5 ко ю 3.5 40 — J ООП 1000 2 1,2 ICO 1 2
АСД109Е 1,5. 100 10 3.5 40 - Ю(0 10)0 n 12 100 I 2
А0Д109Ж 1,5 100 10 3,5 40 10 JO woo 2 1.2 100 1 2
А0Д109И L5 ко 10 3,5 40 1СВЭ 1000 2 1.2 100 1 2
А0Д109Б Гб ко К) 3-5 10 500 5C0 2 1 100 1 2
30Д109А 1,5 ICO 10 3.5 40 1(W 1000 2 1,2 100 1 1 2
аОД1№Б 1,5 100 10 3,5 И) 1 50o 500 2 i 1 ICO 1 2
30Д109В 1д 100 11 3 5 40 1 - 1000 1000 2 i 1.2 100 1 2
3»Д!09Г 1,5 100 К) 3:3 40 IOC# 1003 2 1,2 100 1 2
зодювд 1,5 100 10 3,5 ; 40 10rt 1С0Э 2 i 1.2 i lOJ 1 2
ЗВД129А 1,5 103 20 3,5 10 30 I ce 9 ! 1 500 10 2
ЯЙД129Б И5 10J 20 3,5 i 10 1 - 30 1 30 1 0.5 I 500 10 2
А ОД 130 А Да too 20 3.5 30 1 KO 1 100 — i I j И00 100 0,5
. , д0ДЮ7А 1,5 20 2 15 i 500 5 I 5 1 - to 2
сп д0Д107Б 1.5 - 20 2 15 J 300 i 303 5 r 3 10 . 2
Тжп 1 1 2 | 3 4 5 6 7 i 8 9 10 ! 11 12 13
А0Д1Ю7В Л5 20 2 15 300 3C0 5 1 —- 10 1 0 2
30Д107А 1,5 -— 20 2 15 . 500 500 5 □ 1 fl 2
30Д107Б 1,5 •— 20 2 15 — 300 300 5 □ i П 1,8
А0Д201АЛ 1,5 103 20 3,5 6 2 103 100 2 0 6 100 1U 1 Л
А0Д2О1Б-1 1,5 103 20 3,5 6 2 105 100 2 0,9 1,5 100 1 U 1 Л 1.0
А0Д201В-1 1.5 100 20 3,5 0 2 110 Юа 2 100 1 u 1 Л 13
А0Д201Г-4 1,5 1С0 20 3,5 6 2 800 b€0 2 0Л» 101 1U 1 Л l.o
А0Д2О1Д-1 1*5 100 20 3,5 6 2 800 800 2 0.9 100 IO 1 Л 1,8
АСД201Е-1 1,5 100 20 3,5 6 2 800 809 2 1.5 100 LU 1,8
Э0Д2С1А 1 80 Д 2016-1 1.5 1Д 100 100 20 20 3,5 3,5 i ЧЭ4О 100 100 100 ICO 2 2 0,5 0,9 100 100 *0 10 1 lO 1.8
Ш201В4 1,5 100 20 3.5 6 r^— JOO 10J 2 1.5 100 10 13
30Д2О1Г1 1,5 100 20 3,5 6 too 800 2 0.6 100 1U 1Д
30Д201Д-1 1,5 IOO 20 3,5 6 — - 800 too 2 0,9 100 10 1,0
30Д201Е-1 1,5 100 20 3;5 6 800 8C0 2 1.5 100 10 1 A 1Д A
А0Д120А-1 1,7 100 20 3,5 10 30 30 2 1 200 200 1U J
А0Д120Б-1 1,7 1С0 20 3,5 10 ___ 50 fO 2 0,4 *0 2
30Д120АЛ 1Л 100 20 3,5 10 —1 80 30 2 1 200 10 2
А0ДША-1 17 100 30 3,5 3030 30CQ 25 100 10 2,5
30ДП2А-! 1,7 ICO 30 3,5 — 8010 3000 — 2,5 100 10 2/j
АОД2О2А 1 з 103 10 4 20 — 103 100 1 1.5 200 10 10 O.i 0.1 01 1 1 1
АОД2О2Б 1,7 103 10 4 20 150 150 1 2:5 4 00 500 2
30Д121А4 и ICO 10 5 20 70 70 ' L5 2,5 1
МД121Б-Г 1,7 too 10 5 20 +— 100 100 -— 500 500 500 500 500 500 500 500 2
30Д121ВЧ КОДЗО2А 1,7 1Д 100 100 10 20 5 3,5 20 10 10 J 100 3>2 1 2
К0Д302Б КОД302В 1,5 1,5 100 Ю0 20 20 3,5 3,5 10 10 —’ 1 — J 1 1 1 *u 9
К0Д301А 1,5 100 20 3.5 10 • i 1 9
0Д301А КОЛКИ Л 1Д 1,5 100 50 20 10 3.5 3,5 10 10 1000 1000 2 1 10 I 10 2
0Л201А 1,5 50 10 3,5 10 1009 1000 2 10 500 10 2 I
ПЛ О— пролижете
Забележкк?
1, КОД 301—основнзтя двойка наводя на фотсхдиода с а изводи 2 и 3( спомагателната—7 к 8.
2. К0Д302—ословната двойка фаодм са иэюди 7 и 8, свомагателнлта—3 и 2,
3* Коефяшгеятът на лреЛаване поток st спои И'ател ните овтроннй двойки на К0Д301А, 0Д301А, К0ДЗО2А,
КСД302Б, К0ДЗО2В е 0,6%.
4- За К0Л2О1А я ОЛ201А UC£=10 V и 7с=10 mA.
Корпуси на советски фотодиод пи оптрони
А0Д101 , ЗОД101
А ОД. ВОД' OS А г Б
30Д109В
А.ОдЮЭд t
^АГОЗД
**а
А0Д109Е
В0ДЮ9Е
Л0ДЮ9Ж,
ПЛ 0—продъжшвм
АОД?С9 > ’ОД709
«м*
QJ
Тип
ДСД20Д В0Д20К
лад 2 о, ад го»
АОД12А “Ь
В0Д112А-1,
ЗЦД123
, ЗД01А
ПЛ1СЪВ*Т€КЖ фотоднвдЭД! свтрони тип «ДО
Светодиод
mA
> >
о £ о;
Фотодиод ' Оптрон
> > 6 £ СЛ
о к’ S
по ‘°’а
МДС1 30 1 j Ь5 : 5 1 50 3 1 5 3 3 1
МД 02 30 ! 1,5 i 5 j 50 3 1 5 3 3 1
мдоз 30 1 1,5 i I 1 5 E0 L L 3 1 5 3 3 1
МД01
2
3
П.12, Советски фототралзистсряк оптрони
Светодиод Фототраязистор Оптрон
>
Тип S > лА R- е S > £ В в ! о” ** Of О
£ '-ч' £ i CJ \ и и г sa <s ct 2 о 2
К349КШ 1,2 10 ?л!о, 1 0,4 30 5 20 50 4 0,5 2 4 100
К249КП2 1,2 10 2,5 0,1 0,4 30 5 20 50 4 0,5 2 4 100
А0Т123А 2 3 0,01 - 0,3 50 10 1 50 4 1 4 100
А0Т123Б 2 30 — !0,01:0,5 30 20 — 100 4 1 4 ieo
ЛОТ123В 2 30 — 0,01'0,3 30 10 . 50 4 1 4 100
А0Т123Г 2 30 — 0,010,5 15 20 100 4 1 4 100
30Т123А 2 я 0,01 0,3 50 10 1 50 4 1 ... 4 100
30Т123Б 2 о - о о к* О V» 30 20 — 100 4 I — 4 100
30Т123В 2 30 — >0,01 0,3 30 10 — 50 4 1 4 100
30Т123Г 2 30 0,01 0,5 15 20 100 4 1 4 100
ДОТ 126 А 2 30 0,5 0,01 0,3 30 10 — . 25 : 2 loo 2 503
А0Т126Б 2 30 0,5 0,01 0,3 15 10 25 i 2 100 2 500
30Т126А 2 30 0,5 0,01 от3 30 10 III 25 ‘ 2 100 2 500
30Т126Б 2 го ол 0,01 0,3 15 10 — 25 2 100 2 500
A0T1S8A 2 40 0,5 0,01 0,3 50 2,5 10 , 5 100 — 5 1000
А0Т128Б 2 40 0,5 0,01 0,4 30 10 — 35 i 5 100 _— 5 1000
А0Т1288 2 40 ! 0,5 0,01 0,4 30 5 2) 5 100 5 1000
А0П28Г 2 40 0,5 0,01 0,4 15 5 20 5 100 5 iooo
А0Т101АС 1,6 20 1,5 0,С1 0.4 15 5 25 10 100 a . 10 500
/ОТИНБС ! 1,6 I 20 1,5 0,01)0,4 15 10 — SO 10 100 —. 10 soo
При К249КП2 втор эта двойка^фототраязИ’
сторни оптрони или липсва, или работата й
не се гарантпра
ПЛЗ- Советски ожгронн със състав ен фототранзкстор
Й »»„ -.. .. ___________,_______________________
Светодиод Фототр цаистор Оптрон
Тип ! < >
/mA Е £ Л ''п uR, V В > и V1' ‘С/ 1 $ £ £ E u A, in - 1 • e !Л 1 <7/0, V DO ‘0/M
ЛОТ ПОЛ 30 100 2 0,7 220 30 1,5 1 s о LQ 360 800 50 ICO 100 1
A0T1WE 30 wo 2 0,7 07 100 Si) 1,5 1 j 360 400 50 100 100 1
А0Т110В го 100 2 100 30 1 7 1 g 360 800 50 100 10) 1
ДОТ НОГ 30 109 о 07 200 15 1,5 1 Ю 360 400 50 ioo 100 1
30TJ10A 30 100 2 0,7 20) 30 1,5 100 360 50 100 100 1
ЗОГПОБ 30 100 2 07 100 50 1,5 100 360 — 50 100 100 1
ЗОГ11ОВ 30 100 2 0,7 ИЮ 30 1,5 JOO — 360 50 100 100 ion I
30Т110Г 30 100 2 1 07 2)0 15 17 юо 360 50 J co 1
ЛОТ 122 А 15 85 1,6 — 15* 50 1,5 Iq - 6 100 100 1
А0Т122Б 15 85 1,6 — 25$ 30 1,5 16 ! 6 ion ICO 1
ЛОТ 122В 15 85 1,6 — 15* 30 17 10 — -- . 6 loO 100 HO 1
АОТ122Г <5 85 1 >6 —— 15* 15 i,5 10 6 100 1
ЗОТ122А 15 85 2 07 15 50 1,5 19 — 100 100 too 1
30Т12Б I 15 85 2 07 25 30 1,5 10 — wo 100 509 1
3 07 122 15 85 2 07 15 30 1,5 10 ICO 100 500 1
30Т122Г 1* 85 2 07 15 15 1,5 10 — 1- 100 10) 500 1
А0Т127А 15 2 "7 2,5 30 1,2 10 - — —-- 100 ICO 50J 1
АОГ127В 15 100 2 07 15 30 1,5 10 — 10J 100 500 1
А0Г127В 15 1 М 2 07 70 15 1,5 10 — _ 100 100 too 1
3&TI27A 20 85 2 07 2,5 30 17 10 — 100 100 500 1
30Т127Б 2) 85 2 07 15 30 1,5 10 —1 — 100 100 500 1
*—
П.14. Съветски оптрони с едяопреходни фототраняисторн
Тип Светодиод Еднопреходен транзистор . . . 1 Оптрон t, < E
тпА уШ МШ/ л lJn л 't-'n го А 1 уШ 'И#-?/ 1 Л i ci сц * <! S > > *- о хз 1 1 I ? - i * 1 s ‘^г/ j J rid 'O!q kHz ЛК, % I 'X’T" 1 J j svl P<& mW - J . .
А ОТ ЮЗА Э0Т102А 40 । 150 г 1 >5 150. юоо1 30 j 1 ! 1г» 1 to 1 1 1 4 0,550-55 i 10* 5 300 10 5 0 3)0 1
А0П02Б 30Т1С2Б 40 150 2 1,5 50 1000 30 4—12 1 4 0,5 54—60 1 । 10* 5 300 10 5 5 300 1
ЛОТ102В ЙОТ102В 40 150 2 1,5 50 юоо: 30 4-12 1 I4 0,559—66 i i 10* 5 303 1 10 5 5 300 1
А0Т102Г 30ТЮ2Г 40 150 2 1,5 50 1000 30 4—Г2 1 I ! 4 i i 0,5 64—71 Ю* 300 10 I | 5 i 5 300 1
А0Т102Д 30Т102Д j40 150 2 1,5 50 1000 80 4-12 1 1 1 i 4 1 0,5 70—78 i to* 5 ! 300 10 5 5 300 1 f
Д0ТЮ2Е Я0ТЮ2Е 40 150 2 1 ,5 I 50 ! 1000 30 4-12 1 1 i4 j 0,5 77-85 10* 5 L 300 10 5 5 1 300 1
Д0ТЮ2, 30ТЮ4
.. IS Олгрови в ар1М4)ж«ниего «
П.15. Советски фототиристорйи оптрони тип АОУ 103
Светодиод Фототиристор Оптрон
Тип < в А > * id" let* так л *п л «71 Л '*11 I i Vli '<¥/ Л 'Д? < а < Б £ ц- о, £ < Е toff, [is с/о. pF st’/Л ао ‘0/г/ Uio> V о o’ Q e **
АОУ 103 A 55 I 2 0,5 1,5 50 10С — 2 10 100 20 20 15 100 • 3 5. 0,5 500 500 -60 +70
АОУЮЗБ 55 1 2 0,5 1,5 200 — юс —” 2 10 100 20 50 15 100 3 5 o;5 500 200 —60 +70
АОУ 103 В 55 1 2 0,5 1,5 200 200 100 100 2 10 100 20 20 15 100 3 5 0,5 500 500 —60 +70
АОУЮЗГ 55 1 2 0,5 15 400 400 100 100 2 ю 100 20 15 too 3 5 0,5 500 —. —60 +70
ОС
ПЛ6, Съветски фототиристорня оптрони
Светодиод Фототиристор Оптроя
Тип < < S в в ; > Б. > > > < j . д < Си & 't > й . ° Е < Е •5 1 *к > 8 >
S “ * * СЕ J а £ г 1 £ < 6 У 2 § сэ си
30У103А 30 500 2 0.25 2 ел о„... Сп S 1 1 50 2 6 |100 500 25 НО 20 10 35 2,5 5 0,5 500
8ОУ1ОЗБ 80 500 2 0*25 2 200 200 50 50 2 6 1100 500 25 1130 20 10 35 2,5 6 0.5 500
30У103В 30 500 2 0,25 2 230 200 50 50 2 6 '100 500 25 1130 10 10 35 2,5 5 0.5 500
30У103Г 30 500 2 0,25 2 400 400 50 50 2 6 100 500 25 !|30 20 ю 35 2,5 5 0.5 500
80У1.03Д 30 5Q0 2 0,25 2 - 200# 200 50 50 2 6 100 500 25 130 15 10 35 2,5 5 0,5 500
АОУ (18 А 30 60 2 - 2 50' — & 5 2.5 10 100 — — — 20 10 200 8 0,75 100 1500
А0У115Б 30 60 2 — 2 tor — 5 S 2,5 10 100 — — — 20 10 200 8 0,75 100 1500
АОУ 115В 30 60 2 — 2 20®, 200 5 5 2,5 10 100 — — ~ 20 10 200 3 0,75 100 1500
4«ЙСТ1А 35 60 1.5 — 2 50 — 1 — 3,5 15 30 — — 60 1$ 10 140 10 0.5 0,1 500
415КТ1Б 35 60 1.8 — 2 100. — 1 ! • — 3,5: 15 30 — — 60 15 10 140 10 0,5 0,1 500
й.ТТСъяетски онгоелектронни релета за постоянен той
Светодиод Фотетиристор Реде
Тип I Л И UOJfl ♦(х₽ш)//^я И ^Гол w Ifof/t mA Ur. V /D, |iA уш < I Ucc, V Л ‘dn U/f, V Си си j BWt Hz л ‘Ofn sil/A ‘1P/VOP 8 3 Ь *? s.
К295КТ1А 4,6 5,25 23 0,5 50 so 0,5 12 2,5 5 5 400 100 0,5 0,1 50
К295КТ1Б 4,6 5,25 23 o', 5 50100 0,5 27 2,5 5 5 400 100 0.5 0,1 50
К295КТ1В 4,6 5,25 23 0,5 50 100 0,5 48 2,5 6 5 400 100 0,5 0,1 50
К295КТ1Г 4 8 4,6 5,25 20 0,5 SO 50 0,5 100 2Л 5 5 400 100 0,5 *«—r 1, 0,1 50
КЗ 95 АГ! А К295АГ1Б К29 5АГ1В К295ДПГ К295АГ1Д То
со си С*> CJ со Ф ф А СВ Upon min, n S -i О 1 Ja
сл О* ся сл с* * “ W V v bJ to to ts3 и сл СП СП О» СА Uf^n max, V
W Ю М КЗ № Сл См Cd ел Сл /fon, mA
KJ ю о» си Ъ1 Ы Ъ1 UT, V Фототиристор
О о о о о Id, fiA
OOG 001 001 0S OS mA
ол 0,1 ОД 0.11 о..! i Rio, OS 3. 3 g Й» о
Си ел Сл ел сл О Q С? О О О О Q О О Pr> mW
>£k Ji Ю ю *"• Оа Оо «Ч Ucc* V
001 001 0С1 001 < 001 Use, V
Сл СП сл Си О» о о о о <Э ^0?i»
Сл Q! Сл ГЛ СП о о ° О О dUccldt, ' V/rs
П.18. Съветскн оптоел ектромнн чакащи м ул тн ан брат ори
Ibjft Съветски фптотирйсторчя и снметрннчн фвтотнрнсторнн о«*роян
Тип Светодиод >ототиристор и енметрячен фототарястор й— Оптрон
UR, V < > л '^л у —— 1 ит. V < € ,6 Z/j, гпА UfO. kV sii toff, ns "7? SL < ЧкГ' 43 "b* t5 9* . < ь
M TO И 2-10 2 НО 3 100—1200 10 0,1 2 5 5 2 10 200 5 . 10 —
мтоизло 3 по 3 100—1200 10 100 2 5 5 2 10 200 5 10 —
МТО2-25 ——г 80 2,5 100—1200 25 0,5 1.5 5 5 to 250 20 20 ’—
МТО6-25 — 80 2,5 100-1200 25 0,5 1,5 5 5 — 10 250 20 I 20
ТСО-Ю — 80 3 100—1000 10 0,1 1 135 : 3 3 — 10 250 20 - 7° 100
МТОИ2И0—двуканадел фототвристорея одгтрсм
МТОИЗЛО-тршганяЛен фототнрвстореж оптрон
МТО2 25 -модул е два последователи^ свъраанн фототпрнсторян оптрона
МТО6-25 —ысдул с фвтотйрнсторям оптронт свързами по сханата Ларионов
ТСОЛО -сшетртен фсгогаршсторен оптрон
тсо-ю
НМ»
00
w П.20. Съветскн Снловн ффТОТВристории оптрони
Тил Светодиод Фототнристор Отрои
< е л lJn < £ V V л *2Л уш < е £ лм ‘О1п : ^оя. rs 1 stI/л 'ГРКПР 1 tit к i «<
ТО-<»3 80—150 2,S 6,3 200 100—1000 1,65 10 10 3 10 150 100 40
то*ю ВО-150 2.5 10 230 100-1000 1.4 10 10 3 10 150 100 40
ТО 2-40 100 2 40 «00 100-1000 1,85 6 6 3 10 150 100 40
Т02-100 200 3 100 2300 100-1300 1,85 — 3 10 200 100 70
ТО2-160 200 3 160 3000 100-1300 1,75 3 10 200 100 70
ТО2-250 230 3 260 4000- 100—1300 1,85 .— 3 *0 200 100 70
Т02-320 200 3 320 5000 100-1300 1,85 3 10 200 100 70
ТО2*Ю 150 fca »| 10 2j0 100-1000 1,85 6 6 2 15 150 20 20
70-6,3,10-10
А/фТР/
К/ФТ^
Т02 -19 3 Т02-40
К/СА/ Л А/СД/
Анодып и катодътп ее
различаЬат по знацЦ*
me ,J и *- "цанесе-
ни на корпуса
Съвекзя фотодиод mi отржжлтелнж оптроян А0Д111А
Нараствэнето на изходния
U | [ | |||8 СвмОДИ» ФОТОДИОД Оптров
/у?. mA ША UF, V £4, v MHz г mm
тттттг, « 100 2 6 1 6
ток след отражение е > от 1 рА*
П,22* Съветскм фоторез истории отражателни оптрони
АОРС ’ИЗД
1чВегтн-К1
тонко
ДОР - 1ПА ГАОГ> Т ISA
Тип Светодиод Фоторезистор
IF, mA Ur, V S, A/ni Уф-v
АОР-ПЗА 23 10 2 10
АОРС-НЗА 20 10 2 10
П 23. Съветски оптоелектроа«и
Тил , шА | t Ci < в J гетоди» ! < 1 в 1- е 1 ?* Л сл СЗ * Фо <4 Я © I1 л ,тп 8 «ШИК VI > 5? < в 1 s *4
К249ЛП1А К249ЛП1Б К249ЛП1В К249ЛП1Г К249ЛПЗА К249ЛЛЗБ К249ЛПЗВ К293ЛП1А К293ЛЛ1Б К262КП1А К262КП1Б 20 20 20 20 20 20 20 20 20 15 15 100 100 100 100 100 100 100 100 100 30 30 5 8 8 12 3 10 10 5 8 3 0 10 1,5 1,5 1.5 1.5 1.7 1,7 1,7 1.5 1 5 1.7 1.7 3,5 3.5 3,5 3>5 3,5 3,5 3,5 3,5 •Л 3,5 з>* 500 300 1000 1000 100 70 200 500 1000 700 350 500 300 1000 1000 100 70 200 500 1000 700 1 350 Ю Ю Ю W ьо Ю М Ю ю to Са Ъ X X 4^ X СО С0 Ь* Са 0,3 0,3 0.3 0,3 ,0Л 0,4 0.4 0,4 0.4 0.3 0,3 ю iA оо et *-*-*4 о о 18 1,8 1.8 IS 16 16 18 18 w 10
W?62Knt
клятве
> 8 tu £
§ 6 Oh о !Л =L 1
Ct с
Ito 1 2 30 100 1
160 1 2 30 100 1
100 1 2 30 100 1
100 1 2 30 100 1
ЮО 100 2 100 100 10
100 100 2 100 100 10
100 100 2 100 100 10
100 I 2 о 100 10
100 1 2 5 100 10
100 0.5 5 50 10 в
100 0,5 5 50 15 в
К293ЛЛ?
Комутатор
10 100 5 1
EQ49KHIA и К249КН1Г—двуканални комутатори
К249КН1Б, К249КН1В, К249КН1Д н М49КН1Е-едноканвлня комутатори
J К249КН1
;\249КН1А, К249КН1Г
~7>
Q О
О о
О «
о о
с о
о с
.о о г !
К249КН1Б,К249КН1Д
П,Е>.Фвтодиодии олтр<нги~ва социалястическнЗстраин
£ О а. Ё О * ‘Orf OOI OS
dd ,orO 1 '"-l 1
ВО ‘0IH । 2 о о ' —1 гч
% ‘Л- U3(N |
ЛЧ ,0/л ю<х>со w- рч еч
Фотодиод* yd ‘Cff 9(У0 1
Л\ш **</ S IS
su '/; 250 100
su
ООО О L^O о сч —<
л ,оп SS 1
V 0 и AYm *d 150 100 ПI9W yul со н
yrl 'iff ООО « ЯЧ F4
Л >iln ПЭ<?С 03 005
уш WMj gg 1 г-< <М л ,fVS91n 'Ч* Pl о
УШ 1 оо 1 О CQ л *мл
A уш *^ЭОу- ю •-М'
Ю «эю • * «
Фирма ущ |7ОЭу сч
Unitra RFT RFT
л ‘D:>n 1 ю из ь, ь- "Ч- кэ
i CQ22BP МВ110 МВШ уш 4//^/ сч VI
уш tW^ 1 L* ЛЬ
П-26. Фототран амсторн и оПтрояи на
Тип Фирма Светодиод ФОТотраН
E у } Л Л *л 1 iu C > Si и Л l33n
WK16412 Tesla 30 I ,5 1,7 3 100 20
WK16416 Tesla 50 1,5 1,7 3 100 32
МВ104А RET 40 3 1,5 6 Ю 50 32
МВ] 04В RFT 40 3 1,5 6 10 50 32
МВ104С RFT 40 3 1,5 6 10 50 32
MB104D RFT 40 3 1,5 6 10 50 32
МВ101 RFT 50 0,1 1.9 2 500 15 5
CQ11BP Unitra 40 1Л 3 500 ft 5
CQ12BP Unitra 40 1 2 3 50 ft 5
CQ13BP Unitra 60 1 2 3 50 ft 5
CQ15BP Unitra 60 1 2 3 50 a к
WKI6413* Tesla 30 1,5 1 7 3 100 20
CNSP16* Unitra 40 1 2 3 50 30 x
CNSP17* Unitra 40 1 2 3 50 30 5
CNSPia Unitra 50 3 15
• Дарлингтонов фототранзистор
социалистически страви
зистор { Отрои
Л- ™л Л Рс, mW Uic, kV i sd lVoj ! । (off, US % ‘X 1 i i во 'o/y; : I Cio. pF • J kHz Po, mW
•л 50 4 15 15 2 1 0,5 100
— 0,4 50 0(2 10 10 20 10 — it 100
6 — 200 <• 15 11,5 40 100 in 260
6 — 200 4 15 11,5 100 100 1 M —— 250
6 — 200 4 15 11,5 160 100 44—^^ — 260
6 — 200 4 15 11.5 340 100 MM 250
— 1 50 5 25 25 — 10 0,35 —
— 0,5 «‘wr 0.5 10 10 10 2 30 20
— • — j 1,5 5 7 5 Ш
— 1 5 5 5 10 —
— »! — 05 5 7 15
—— 0.8 50 25 125 100 50 I 0,5 too
—— — — 5 125 100 200 II ! 4
— — 1,5 25 20 500 »,
10 10
WK16413
Тип Фирма Светодиод
If* mA A ‘JO > £ £ a cu
'i" Р 1 1
P873-G35—911 Hamamatsu 35 2 4 j 100 too 100 100 100 100 100 100 100 100 7S
Р87Э46 Hamamatsu 35 2 4
Р873-13 Hamamatsu 35 2 4
Р853О35--584 Hamamatsu 35 2 4
P653-G50—584 Hamamatsu 50
P653-G50—6 Hamamatsu 50 4
PS73-G35—380 Hamamatsu 35 2 4 A
P873-G35—2018 Hamamatsu 35 2 4
P873-G35-552 Hamamatsu 36 2 4
P473-G35—487 Hamamatsu 35 2 4
Р1047 CLM 6000 Hamamatsu Ciairex 25 2 4 /и **
CLM 8000 Ciairex 50
CLM 6000 Ciairex ——л — 1
CLM 50 Clairex ***—
CLM «О Clairex MM
— - — IJI
* Р873-Й
оптрони
ФОТ<ф«ЙМС70р 4 Оптрон
са s Ci л • > «0 (Л &
> a О •
4 Ct s a. 44
1 . 10 10 5 pto CI ^-OO о к j | осЪ» u too 100 100 100 30 30 30 50 8 3 3 o,5 20 to 20 20 SO 5 20 20
10 1 1 100 too 2 J0 50 50 50 0,5 0,5 3 20 20 20 20 30 20
1 0,5 05 iOOO 1 i-5 0,05-0,2 0,2-1 1,5 0,25 0,4 1200 4 200 100 400 50 <0 220 3500 250 50 50 100 30 a** 3 8 a 0,5 2,5 to 20 20 20 350 500 20 «0 1 i | 1
1 7 250 w 60 f ' •
P673-G35~3atr
P873-G35-201B
FS73*G35-552
Pfi 73—035-687
7
P653 —G35-SB4
P653-G50-584
ЧерЬена
точке
П. 28. Оптйчян линнн тип WK164 41 и WKI64 42 на формата Tesla
(ТТЛ вхож, ТТЛ изяод)
•TESLA *+
Предавател
* а., 5 *» Vin ‘77/ ( 1 BW, Mbit/s л й и и ши l<fv Фе, pW 1 Eft с: <а 44 «=
40 1,6 Ю 4,75 5,25^ 100 i860 |900“ 15 100
ПЬ---И
1
Инсррс червен cbemoguoj
А к
WK164 03
фото^ра-нМеШОр
В
£
КРХ 61
о о
С«етммм Фототраизнстср ОптроН Кабеа
1 С *4 > л ,)fn \ S уц *С/ л 'гзЛ £ в <£ К, */о м X : м б *
100 2.5 2 30 100 32 50 5 5 . 5 0,3—3
П.30. Фптвтраазнстории оптрони на западни форми
Фа Готра азис тор Оптрон Л\ш ooo о о ле- о ю Ю Ю 1.1 I lf? 1 да, J ' 1 Ю ! Ю | 1 1 о <ч Ф4 СЧ Г 1 J СЧ 1 ГМ 1 1 • <М 1 СЧ 1 1 1 СЧ : •> ...... .^. -— оо да^ [ г^да io I со I I , ; «- ем сч сч еч । —1 о оо" ,_о* 1 4 1 1 i — _ оо—' о о о о о о о о о ООО О о о о О ОО—* .О | О | 1 1 Ю- (Ч О ф О О о о ООО' ООО '‘000 см ▼Л’* —.м о.тг 'г сч да о-i сч — да да «йй —гС да да да о еч да rt да о v со о i — : i ес *•*• — —‘ CQ 1 — 1 ? 1 «•- да да да О еч да ч* да о о 1 j j i -Т- — — —, _ —_ — —1 1 О ' . _ i да «Эда да^дадада дададада.дада — ***"* см гч — сч н-^ сч *т ci сч см да — см О О О а -ф 6 О С О' ф сч ' о 1 О 1 ; i а ” да да да да да о да да да да о о 1 да 1 1 ! да §да 1 i i [ S 1 i I ; s i§ 1 ! > i _.,.„ ; . j..* .. <_ *r да да^ er тг ** rr да -чг — **- , да да О * ** Ф о О _с’ф ррф\<ЭО*О О 1 0 00 0*0 1 II г' I ’ 1 " 1 1 1 ’ : 1 1
jd '0!Э 5O‘o/tf % ‘Jf si! Sil ,иЛ) M Л\ш Л‘го,"/2 д ~азп
Л А. ... £ 8_1 £ £ й й й. I_. 1 £_£'; sc? J....I.Z г' * * «г' | | । f- । . г. : .
! ' 1 Texas Ins- । j truments 100 — 1,4 3 10 150' — — — 50 30 Tex, Instr. 100 — 1,5 -! 3 — 150 — — — 100 20 Tex. Instr. 100 — 1,5 3 — 150 — - — 100 20 General ! | Electric 60 3 1,65' 3 10 100> 100 150 — 53 32 Gen. Elect. 60 3 1,5 I 3 Ю 100'; 50 100 — 50 3Q ;Gen. Elect. 50i 3 1 ,5 1 6 Ю 100| 100 100'— — 30 Tairchild 61)1. 3 |1,5 ; 3 — 100! - 25 — 100 2i) ; mble 30 0,2 1,5 I 3 iOOi 1Q0; — — — loo 50 I AEG Tele- ! 1 i funken 60 3 1,5 : 6 — Ю01 50 50 100 50 30 Siemens 60 1,5 lx65 6 Ю| 100: 40 50 — 35 70 Valvo 100 3 p,5 .j 3 10l 200! ~ Ш0 — 50 30i General 1ns-- 1 [ j к [ i trument г 6ir 3 1,5 3 10. 20Q 50 50 Л— | 53 J £01 Z lalrCX “f~ — — ' —• — i — 1 • — • qO lW I Motorola SO 3 1,5 1 3 IfiO 1 Z0i 150- — :’— j 50 , 30,! Litromx 100 — — I 3 i - — -- — 1— 50 30; Spectronix s “ — 1,5 — । --I — — i — i— [ 100 30 Optra» Inc J “ — ! — i— 50! —' Hamamatsu 70 — — : 6 l — 100 — 1 50 !— 100I 35 _ । J 1 ! f 1
Л 'з:>Л VU *7/ уш'й^Эу уш *<Эу
1 Светодиод iid -Oj ДШ j Ул '*! л ‘Зп л ,Jn v wajI уш f J! Я a 0
13 OlirppM N *фЛД0Ж£ЙНе*9 нм
193
£ i i Тип 1 П.8Г Оптрони на фирмите Philips и Mble Светодиод |фототранзисгор (съставея фзготранзистор) Оптрон | ГЛ —- 0 4i ‘ - ; -1 Cro. pF 1 1- 1 ; Rl0. «й i P* e
i с 1 4 i <4 i I > £ > £ £ co, pF P, mW c -Y ! ! I г A Л ‘3Ofl > i ! > « > * 1 ' и ft ui tj 1 и j : | . £ > I I ; C а Л 16 ч-F £
; t I 2 3 4 \ 5 1 6 1 7 i 8 I 9 I 10 | 11 | 12 . 13 | 14 | 15 1 lu | 17 1 18 | 19 j 20 I 21 I 22 1
CNX21 CNX35 CNX36 CNX37 CNX38 CNX44 CNX48 CNX62 CXY22 CNY23 CNY42 CNY43 CNY44 CNY46 CNY47 CNY47A CNY48 CNY5O CNY52 CNY53 CNY57 t: ••• 100 1 ОО 100 100 100 100 100 100 30 30 30 30 30 30 30 30 60 100 100 100 100 । I 1 1 3 1 3 i з i 1 ! 3 ; 3 3 0,2 ОД? ОД 0,2 0,2 0,2 0,2 0,2 з з 1 1 1 L5 1,5 1,5 1.5 1,5 1,3 ; 1,3 iL5 11,6 > i,6 = со i 1,6 | 1,6 I ! 1Л 1,5 1,5 1,0 1,5 1,5 1,5 1 тл co co co co ec co co- oa сч сч от м no n? co го с? cc co j 100 10 10 10 10 100 10 10 Ш0 100 100 too 20 100 100 10 100 10 10 10 1 И SSI IIgi II 1 1 1 i 1 i fl 1 100 200 200 200 150 150 200 200 50 50 50 50 50 50 100 100 100 150 150 150 150 25 100 100 100 100 100 IGO 100 30 30 30 30 30 loo 100 100 100 100 1 1 1 1 S 1 1 1 £ 1 II II 1 1 1 ’ 1 1 s о 50 50 50 60 50 1Q0 100 50 100 100 100 100.. ICO 100 loo 100 100 100 100 JOO 100 30 ; го 30 30 80 50 30 50 50 40 50 40 50 50 30 35 50 30 30 I 7 =0,4 7 0,19 7 0,19 7 0,4 7 0,4 7 1 - 6 II 7 |0,4 6 i0,4 6 :0,4 6 0.4 6 0,4 8 0,4 — 0,4 - ,0,4 z I?’4 7 — 7 ^0,4 7 = 0,4 7 0,4 70 70 70 120 30 50 40 50 40 50 50 30 70 50 50 50 1 1 II cn^^l | | 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 100 10 200 4,4 200 4,4 200' 5,3 200 4,3 150 1 200 4,4 200 5,3 200 2,8 200! 2 200 2,8 200 i 2 80i 1 80| I 150’ 2 1301 2 1ЗД 1Л 150! i 200i 5,3 200: 4,3 200: 4,3 i-3 3 12 5 1 5 50 12 5 5 5 5 2 5 — i з 1 3 68 5 । * Q 5 *• hi — 1 l QI V* чЛ W O* CJiCH tQ co -J 1 СД «1 1 S СЛ V 1 W сл ° ’^л 20 10 80 40 5C 30 350 40 I 2* 50 30 30 20 40 600 20 2c 50 20 !I i 100 0,6; 10 0,61 10 10,6! to 0Ф6 10 Hi . loo >0,6 i 10 1.0,6 10 >1 i 10 и 1 io >ii io 1 . 10 J — I ’ 10 I 1 ! 100 И 1 100 )1 =100 I : 100 >0.6 10 )0,6 10 )0,6 10 I — 300 p i
П.З I —продолжение
Тип 1 . 2 | 3. i i I CNY57A ' 100 I '1,6 CNY62 i 100 : 1 i 1,5 CNY63 ! 100 j ! 1,5 C7J « CO 5 10 10 10 6 7 1 150 150 150 8 1 9 I 10 i И I 12 1 13 I 14 | 15 16 100 — I 100 ! 30^ 7 10,4 ’ 50 ! — 200 100 . — 100 I SO, 7 <0,4 | — — 700 100 — 1 100 | 301 7 1 0,4 j— । — 200 17 1 18 | 4,3 5 5,3 5 4,3l 5 i 19 [ 20 | 21 1 5 140 0,6 5 125 0,6 5 '30 0,6 22 to 10 10 j 111 ’° 1 J * QJ i
CNX44
CNY52 „ CNY53
CNY47 hOT47A.
CNY57 , CNY57A,
С^ХЗГ;,'37,Эа
CNY6? t CNY63
Тип Светодиод Фототранзястор Оптрон
«1 k ? FRMt A j > j A */j pF P, mW f'— —. 7c, mA . g UCi7- V л ”0tS3a Л ‘азп Л 'k'7 > £ 1*4 —'BilU k- cu s’ i 1 «X Cj A\-u ti. & k S ! b i 1 -? i-s ps 1 tf&pi ILS SI4 Ck 6 E ..<k so '0}&
I ' 2 3 4 | 5 6 I 7 8 9 10 И ? 12 13 H i 15 16 17 118 19-20 j 21 '-2 ' 23 24 M ; 26 27
FCD8IO,C 60 3 • 1,5 3 100 25 . 100 20 0,7 ! • 50 i 1 50 20 [ iqIiso 1 5 10 4 4 1 250 100
FCDazO^ 60 3 1,5 3 —- 100 25 50 so 0,4 70 ! 100 20 1&150 — 1 5 20 2,5 2,5 I 250 1OO
FCD825.C 60 3 1,5 3 — 100 25 60 30 0,4 — 70 — ! 100,20 101150 1 i 5 so 3 5 3,5 1 2SQ 100
FCD830,C 60 3 1.5 — 3 -—, 100 20 30 30 0,4 — 70 Ь ; 100 7.5 10U50 > S120 2 2 1 250 100
FCD83LC 60 3 1,5 — 3 — 100 20 2 30 0,5 —— 70 —— 250 7,5 10 15o т ’5 10 2 9 I . 250 100
FCD836,C 60 3 1,5 3 100 20 100 20 07 — 30 ; 50 7,5 10 159 —! 1'56 2 2 1 250 100
Ш1А1 60 3 1,5 10 3 w 100j 50 30 0,4 7 70 b ---r- i iso —-1 2*5 50 3 2 2 256 100
НИ A3 60 3 4,5 10 3 — 100 100 50 30 0,4 7 70 — 1— 1 150 — i'fi 20 2 2 2 25Q 100
H11A3 60 3 t.5 10 3 - 100 100 50 30 0,4 7 70 ! ч — — И 50 “"i 2'590 2 2 2 250 100
Ш1А4 GO .3 1,5 10 3 100 100 50 30 0,4 7 70 , -— 1150 j 5 10 2 2 2 250100
MCT2 60 3 1,5 3 200 —~ 50 30 C,< 7 70 —. 100 20 101200 8 1’51.0 • — I 250-100
MCT2E 60 3 1,5 — 3 200 50 30 0,4 7 70 — 100 i20 10Г200 8! 2 5 20 — ; *— I 250 100
MCT26 60 3 1,5 — 3 — 200 ,— l£0 30 0,3 7 30 — 100 I20 10Г200 8? 15 6 2 ; 2 1 250
1Ы 60 3 1,5 — i-3 . — “ 100 "— .. 50 30 0,5 7 ?0 — ! -—. k . ib‘ , J 50 9 5 20 — ——и 200 100
IL12 60 3 1,5 3 . <00 — 250 20 4 70 — ! 50 1 U59 ,—- 10 10 ! Ц » > 2 200 100
IL15 60 3 1,5 3 — too -r—' 160 30 0,5 7 70 — ! — L 1 — 150 I 5 6 I 2 ; 200|I0D
ILI6 60 3 1,5 3 1 R 100 100 30 0,5 7 70 i 11 I — 450 1 5 6 j —* 2 1 200 i TOO
1174 eo 3 175 3 1 — too — 500' 20 0,5 70 __ I I ' — 150 1 5 1,25 — 1 200:100
МОС10ОД 80 3 1,5 100 3 1 — 150 50 30 0,5 7 70 < — : —— 150 1 5 20 2 8 2,8 ьздаоцоа
MOCiQOi 80 3 1,5 100 .3, . 150 — _5Q 30 0,5 7 70 ——. i l_ 1 " ' ;15P —r 2,5 20 2,8'W !,3;2K|lffiJ
МОСНЮ2 80 3 1,5 100 3 150 "— 50 30 0,5 7 70 . 1 — ,150 1 5 10 J ft 2i8 1,3=250 100
МОСЮОЗ £0 3 1,5 100 5 1 1 _ -— 150 50 30 0,5 7 70 — i i .11 > 150 i — 0,5 10 2,812,« I,3j25ft 100
П.32—продолжение
1 2 3 4- [б ! 6 . 7 1 8 1 9 ! to ! It 12 ! 13 ’ и : 15 j 16 i 17 18 19|20 |2i 22 2121 25 2> 21
TLL111 1(Й 3 • . ! L4 — 3 950 50 30 9.4 70 7 100 i- - 15^- 1,5 13 2i 2 1.3f250|100
ТШ114 100 3 1,4b — 3 tso — 50 30 J0.4 — 70 7 100 150k 2.$ В 2: 2 1,3{250(100
TILilS 100 9 1Д — 3 - 150 50 !0,4 . 70 7 160 150- 2.5 20 2:^2 tA250U00
Tilt 17 100 3 1Л — a 150 50 30 ол — 70 7 200 150 — 2,5 50 2; 2-1Д250 100
TIL 112 too 5 1Л — 3 150 — 100 20 0,5 30 —- SO 150 — L5 2 2:22 250 too
TIL118 100 3 1Д - 3 158 — 100 29 t л 30 50 — ISO — 2,5 2 2, 2 2 250 100
TIL!18 100 3 тл! - 3 - 150 100 20 0,5 4 30 so F 150— 1,5 10 2 i 2 2 250 100
4NJ5 80 3 1.3: 100 3 ! 50450 . 50 30 6,5 7 70 250 65 150- 2,5 20 - ; - 1.3,250 100
4K26 80 3 1,6 100 3 HO 150 h 50 30 0,5 7 70 250 65 — 150i — 1,5 20 — ! — 1,3(250 100
4N17 90 3 1,S 100 3 150 150 50 30 0,6 7 70 — 250 85 Г 150- 1.5 10 —. - 1.3 250 too
4N2fi 80 3 1Д too 3 130 ISO -—, 400 30 fr,5 7 70 . - 250 65 - 150k 0,5 10 — . —• •-—- 2&o;ioo
4N35 60 3 1Д 1} 6 100 100 1001 50 30 >0,3 7 70 100 2a - 300 - L5 40 5 I 5 2.5 100
4NI6 60 3 1.5 1° 6 100 109 100 50 30 Ю.З 7 70 — 100 25 - 300 —; 1Л 40 5 5 2.5 100
4N37 60 3 ’ 1,5| 10 8 100 100 100 50 _ 36 ол 7 70 100 25 — i 300 — 1 1,5 40 . 100
Забел е^ка. 3* оптроните с индекс ,£? Uro^ kV.
to
ОС
Светодиод Фототранэнстор 1 Оптрон
Тип i - j > i I 1 [ I 1
-I > С1И £ «1 > > > g [ 3, > 4Л 1 «Л 1 Cl CT □ <
ё %. Up, • =L ftf 1 1 • Cfh P 6 J=L, e и U и p5 a1 £ b“ i.- -i CQ <* c £ KJ s V 1 '•J? 1 «3 х i * Pa О 6 £ -a- §
1 2 3 4 5 6 : 2 8 9 10 11 j 12 !3j _L41 15 16 17j 18 | 19 20 21 i 22 | 23i 24 25
CNY17F— t 60 2,5 1,65 6 1 10 ’ 40 100 50 50 70 - 0,4 150 5,3 5,6 4,1 ! 40 0,5 ' 100^250 •
CNY17F-2 60 2,54 1,65 6 10 140 10 40 100 50 50 70 ! 0T4 150 _ - 5,3 5,6 4,1 r 63 0,5 100 250
CNY17F—3 60 2,5 1.65 6 100 50 ICO 70 i 0,4 i50 — -1 <• 5,3 5,6 4,1 too 05 100 950
CNY17-1 60 1.5 i 1,65 6 10 1 40 100 50 50 70 7 : 0,4 150 >2 4) 8,5 4,4 5,6 4.1 40 0,3 । i nn!?kfi
CNYI7—2 60 1,5 1 ;65 6 10 40 100 50 50 ’ 70 i 7 •; 0,4 15: 3-0 8,5 4,4 5,6 4.1 1 63 0 3 i 100 250
CNY 17—3 60 1,5 1,65 6 10 . 40 100 50 100 70 I 7 1 0,4 15/ 500 8,5 4,4 53 44 100 [60 16 о.з i 100 250
CNY 17—4 60 13 1,65 6 10 i 40 100 50 100 70 ' -— ; 7 0,4 150 7C0 8,5 4;4 5,6 4J 0 3 100 250
CNY18-2 60 1,5 L7 3 10 : ^0 100 100 100 32 — 0Л Л50 ___ 0,5 4,6 4 1 4 250 250 950
CNY18-3 60 1,5 1,7 8 10 5° 100 100 100 32 • 0/2 150 - - 0,5 4,6 4 25 1,4 | t4
CNY18-4 60 17 3 10 50 100400 too 32 1 1 0,3 150 • 0,5 4,6 4 40 - —
CNY18-5 60 1,5 t ,7 3 10 i 50 100 100 100 32 — I 0,2 150 — 0.5 4,6 4 63 1.4 0 55 250
SFH600- 0 60 1,5 1,65 6 10 ! 40 too 50 35 70 . 7 0,4 150 63 2,8 2,8 4,6 4 40 1ПЛ 0ЯА
SFH600 —1 60 1,5 1,65 6 10 ! 40 100 50 35 70 — 7 0,4; 150 6,5 4,6 4 63 0 .55 . I00!o.40
SFH600-2 60 1.5 1,65 6 10 40 100 50 35 70 7 ! 0,4 450 — 6.5 2,8 4.6 4 100 0 55 члл'ояО
SFH600—3 60 1,511,65 6 10 1 40 ! 00 50 70 70 7 : 0,4 4 50 .1 6,5 2,8 4.6 4 160. 0Д5 ; 100'250
SFH601—1 60 ‘’I 1,65 6 10 ! 40 100 50 50 70 ’—•- 7 : 0,4 i i 50 1 8,5 5,3 5,6 44 40 0.3 100 250
SFH601— 2 §0 I 3 1,65 6 10 ; 40 too 50 50 70 7 0,4 1 150 8,5 5,3 5,6 4,1 63 0,3 100250 inniQCO
SFH601— 3 60 1,5 1,65 6 10 40 JOO JO 100 70 7 i 0,4 450 -1 83 5,3 5,6 4,1 100 0,3
SFH6(M—4 60 1,5 1,65 6 10 40 SOO 50 100 70 7 0,4 ! 150 _! 6,5 5,3 5,6 4,1 160 0,3 0,5 0,5 100 250 250
SFH609-1 60 2 , 5 1,65 6 10 40 100 i 50 50 90 7 0.4 ; 150 1 8.5 5,3 5,6 4,1 ; 40 100
SFH609-2 60 2,5 1,65 6 10 40 100 50 50 90 __ 7 । i 0,4 ISO J c i i 8,5 5,3 5 6 4,1 | 63 i 100 250
П.ЗЗ—продъяженйе
1 —I 1 2 3 4 5 1 1 6 7 | 8 j 9 ! 1 io; 1 11 12 1 [ 131 14 151 16- i 17 18 19 i 1 20 । 21 22 25 1 *4 । 25
SFH609-3 60 ! 2,5 1,65 6 10 ’ 40 100 50 ! 100 90 i i 7 0Л 150 । 8,5 5,3 !'5t6 44 L00 0,5 10< ) 2^-
SFH&iO— I fio 2,5 4,65 6 ; 10 : 2 j 100 5(J 1 50 70 I ! • 0,4 no- —' •—, 23 1 5,6 4,1 ! 40 l0,35 !100, 25O1 —
SFH6IO-2 60 1 2,5 4,65 6 > 10 j 25 |00! 50 1 50 70 — 0,4 150 •—. —- 23 i 53 4,1 1 63 10,3c 1301 250 —
SFHSTO-3 60 2,5 1,65 i 6 ; 10 ; 25,100 50 : 100 70 — 0,4 150 * 1 1 «I 2 8 5,6 4,1 :'ioo 10,35 100' 250 —
SFH61O^4 60 2,5 1,65 1 6 : 10 2)400! 50 100 70 0,4 150' — i 2,8 1 5,6 4,1 160 !0,35;100 2Ю' —
SFH6J1—1 60 2,5 1,65 1 6 10 ! 25 100; 50 50 70 1— 0,4 150 —• 2,8 5,6 4,1 40 0,35 10< Э 250! —
SFH6H -2 60 2,5 1,65 ! 6 10 ; k5 100 50 50 70 — — CM 450| 4 • 2,8 ! 5,6 44 ; 63 0,3/ 190j 250 —
SFH61I—3 60 2,5 1,65 1 6 10 I 25,100 50 ! 100 70 1 i "— 0,4 ' 150 — : 2,8 : 53 44 100 0,35! *00 250 —
SFH6H— 4 60 2,5 1,65 6 10 25:100 50 1 100 7 0 1 .—- 1 0,4 450 23 • 5,6 4,1 ,i60 0,35 100! 250 —
4N25 60 . 3 6 10 i 40100 — i 50- 30 : 70 : 7 0.3 300 — 2,5 10 10 ! 2> 1 190. - i-
4N26 80 3 i1’5 , 3 100 40 150 100 50 30 ; 70 0,5 150. — i 13 ! 10 10 i 2) :o.5 190 — —
4N27 : 60- 3 1,5 i- 6 1 10 40 100 -- ' 50 30 70 7 е,з • b 1.5 10 io : io 1 100 — -
4N28 80 13 | 1,5 ! 3 1100 40 150 100 50 30 70 — 0,5 130 '— i — л 5 10 Ш : 10 03 130 — —
4N35 60 ! 3 1.5 ' 6 ; io 40 100 — 50 30 '70 ; ? 0.J ;.C0 — Z5 10 10 loo i J ICO — 100
4N36 60- 3 1,5 6 : 10 40J00 - 1 50i 30 70 7 0,3 j):i 1 1,75 10 10 ^00 ! i 100 — 100
4N37 60 3 1,5 . 6 : io ? 4о:юо — I 50 30 : to 7 : 0,< 300 • — 1.05. 10 >0 100 J 100: — 4 00
4N32 80 ! 1,5 I 3 400 103 150 125 : 100 so i 50 8 1 150. — 6 i- 5 2J 500 1,5 1001 — 400
IL-CT6 60 ! 3 I 1,5 ' 5 1 10 : 100 100 .-o ! 100 30 .—• 0,4 150 6 i ° 2j 2J 0,5 1СКУ 150 —
SFK600 60 i — : 6 i — i — —400 70 -—. — । —— 23 — , 40 —*
НЛ0 60 1 *V4^ J —e^l 1 —! —'100 i —i 30 i _r — — — 3- ,0 i — — : 50 и— — 1
1L30 60 ——It i — }3 — — 125 1. - 30 —• — —, — !6 i, — — 1q0 • c- — — I II
1L55 60 i' ~ ! з —, — 12) 1 • • 55 I — . . 6 I — 100 1 -! - i-
1LD30 50 .— i — ! з i , ; —I —125 . — 30 — — — — 6 1 1 — — 100 ! — J j....
П.34. Оптве*дсктрокен модул ЕВ91 (Brown Boveri)
Състон се от 6 фототравзисторви (штре-
ка, На четири статях изюдмте км са с ин-
ьсртяраке яа мэходвия сигнал, в две от
клетките са по набор с нквертнрдне или
иеиввергнрзве на мздсдння сигнал в яавн-
енмост от лревкдючваыето на т.2 към т.З
(бея мийертиране) или на т,2 към Т,1 (С НИ-
ерткраие).
Входим напрежеявя
Н-30 V
36—75 V
82—156 V
165—312 V
II,35; Фототранзпсторни оптрони с даа изл'ьчвателя
Тип Фирма (страна) । Светодиод
Viu Щ i fef’ i A 'Jn A 'y/? hi> i*A 1 Llw Ph - СЭ P, mW
HHAAt General Electric ±60 ±1 ±1,5; — — 100 ICO
HUAA2 General Electric ±60 ±1 ± I,s| -— 100 100
CNY35 General Electric ±60 ±1 — 100 100
OPI2SOO Option Inc, 1 — ±1,5 — —
ПЛ50 Siemens , * i - -
МСТ6 General instrument 60 3 1,5 3 10 50 100
МСТ66 General Instrument 60 3 1,5 10 50 too
ILEM Siemens J
1LD-74 100 . —
FCD88O Fairchild £0 3 1,5 100 wo 100
FCD885 Fairchild 60 3 1,5 3 100
FCD8W* Fairchild 60 = 3
РС5073 Япония 70 —- i,4 6 100
ILQ-74 Litronlx, Siemens wo — 3 — —
ILQ-1 Siemens -— -— — — — — —
* Дарлингтонов фототранзистор. **Прэизвежда са от фирмите Fairchild, Siemens,
i'rt— rg-f i □ i “ггз НИАА1 , H11AA2, IL - 250 , CNY35t OPI 2500 lrV v5| it it j 1/ ,r±h I 6х 44 f-Jj ib-iL i± I, . FCDS80 ; FCD885 ,1LD ~1, f A U СГ Щ ILD-74, MCT6, MCT66 FCD890
и многоначалии фототранзисторни оптрони
Фототравзистор ri Оптрон
-LM % — — UI ел
г N —
га А > Сц > «ч > « в § Мш ‘Л/ и > б 1 ’S L — С) Е Ич Cl, в Jtf > § §
и £ UJ и | ос 0? О
100 30 70 5 100 0,4 300 1,5.20 •| 100 -I — — — w »
1С0 30 70 5 200 0,4 300 1 ,5 10 100 * 1 •— — •—
100 30 70 3 230 0,4 300 1,5 10 100 — — •—— ,—
50 0,4 1,5 12,5 — — •— 2 2
.—. 30 — — 50 — —- 5 50 - ’—- — —
30 30 100 0,4 150 1,5 23 100 400 0,5 150 0,5 A 25
30 — 100 0,4 150 1,5 6. 100 i 400 0,5 150 0,5 3 25
30 - 50 г-г-г — 2,5 20 — -— — . —• — —-
го 2) 500 0,5 400 1,5 12,5 — 5
30 30 — --ц ТОО 0,4 150 : 2,5 30 100 400 j 1 1 -• •' 2
30 30 — — 100 0,3 150 : 2,5'10 100 . 400 ' 1 ! — -— 2
30 30 1-1 <• л— " - - • — 2,5! 2 30 — ЛОО , — : — _ — 80
10 35 — 100 0,4 150 1,5 30 1 200 | i । — — 2 1,4
— 20 500 0,5 — 1,5 12,5 “ 1
30 ш-в* 50 —— i 2,5 20 — 1 I i I i i 1 1 I
Litr ошг
tsi
О
**
П.36, Двойки смтодиодн-^фотбтраизистори па фирмата General Electric t
Тип
Н17А1
НПВ1
HlfAl
Hl&Bl
Сэетодиод
fa 1 > • -4 31. $ 1 > С0, pF £ в о; <* i /с, Id- nA I — Л 1 i л '33fl i
60 1 1.7 10 3 7 50 100 100 100 30
60 1 1,7 10 ! 3 50 100 100 100 25
60 1 и 10 1 3 50 100 - 1Ж 100 30
60 1 1.7 101 1 so 100 W 100 25
5
7
5
7
1 Фототранэйcrop* съставеи фототран* 1 Оптрон
BHCTQ р ' 1
I
&
£
£
<*>
ty
и
о
(/I
в.
3 я б ме ж х в. К се юмсрм
Cbwagueg
О
205
150 ; 0,4
150 i 1Л
150 | 0 Л
150 ; 1,2
0,21
5
0.5
10
! 5
i 120
I 5
150
ттри а»ЭЛ7 mmfy пардделиост между емАрднода » фототрдпдкстора по Д°*Ф*_ОТ_
- -----------------'--------------—, .•• j
Фетоггкранзистор
2
+
Комбинйрат се
К©мбпняр1Т се
5
120
5
150
светодиод с фстотряняв- светодиод със съставея
фототраизкстор
черен I— сии
оранжев —червен
бял
черен —кафяз
оранжев —жълт
—виолетов
бяд
—эелеи
Камбиенрат’ее
светодиод с фото транзистор
черен — <яи
оранжев—* нервен
ёял — ииолетеа
Г
I______
Н17Д1
Коибянират се
светодиод със съставея фото-
£ транзистор
черен V —мафяв
оранжев -**жълт
££бям —мяеи
Н 1>В1
Н1РА1
ШЗВ1
ДарлнШ^оновифототраазисторви оптрони
Със гу йен
Ctit годиод
Одтро И
Тип Фирма (страна) <1 Д £ £ >1 £ >! 5i 1 Cl. ! a: & si <4 ^4 и i <4 e I; G Q > : V 1 . 1 s 1 1 iq -: i Pc, mW C/O, kV <4 M//, p-s | ( ,G О о £ Об j - । "Ч Qo, pF
TLLU3 Texas Instru- ments 100 — — 1,5 3 _ < 150 1 ioo! 30 г 7 30 7 1 15000 150 1.5 50 5ir 300 100 Г.З 250
CNY48 Mble 60 3 1,5 3 10 100 80 100 150 1£W[ 30 — ;зо ! б 1 •— 150 1,5 68 37 600 100 I 2>0
4N33 bi so 3 1Л 3 100'150 150 100 lOOj 30 5 '30 1 5000 150 1,5 10 100 5 0 100 1 250
MCA 230 General Instrument 60 i 4 3 1,5 • 3 _ 90, - 125 i ioo! 30 —™ i30 8 1 251)3 2.0 -.5 ioo 100 i 0Д
НПВ2 General Electric 60 f 3 1,5 3 lokoo: 50 100 — 100j 23 7!30 0,4 '150 1.5 125 100 230 100 ! ' 2 '
Ш1ВЗ General Electric 60 I 3 1,5 3 10 100 50 100 I lOOi 25 7 30 0Л — .150 1,5 125 100 100 100 2 25
FCD860 Fairchild eo; 3 1,5 3 150 J 50 125 100 30 7 30 8 1 7000 iso L5 150 100 1D0 1Л
CLI10 Clairex —— 1 i —- 100 51 4— —— — 2,5 60) M l*~ • — 25)
MOC8030 Motorola sot 3 2 3 10 150 100 150 . lD0o! 80 5 — — — 150 1,5 13 9 300.100 0,8 |ф
ILCA-2-30 LRronix 60 i — — 3 — 1 J 30 — — — 1 — ' - 2,5 —- 100 - 11 .
SC6.11BI Spoctronlx 1 1 -— 1,5 — 100 30 - — •— 1 — 5 ’ .>> 500 300
OP 13150 Opton Inc, 1 — 1,5 — — 1— ’ w . too 1-1-1 — — 1 — i ” 1,5 ""j «- —»»l -1
PC515 Япония 56 i 1Л e_ 77 72150 230 — loooi 35 6 — — — 1,2 — 2Ca 1,5i 2l° 95 loop tool 1_^ 225
♦Проидаежда се от фирмнте Siemens, General Instrument (Monsanto), Fairchild, Motorola, General Electric» Litronix, Spectronix,
Optron Inc,
TIL1 <3, CHY 48 ЛНЗЗ , MCA230, H15B2,
НИВЗ, FC№50 , 1LCA“2- 3O±SCDH31,
•ЙР13П0
мосаоэо
FL38, Опт раки със съставнн фэтотранзист зри на формата Fairchild
Тип Светодиод Съетавек фототрэн аист op Оптрон
к, % 6 § S’ I -г U7 Й. qd ‘01 j so ‘wy e <5 cu
i! ft. I у > Ik :□ //?» pA r^Tv Qh pF P, mW yu yui Л UcEsai* V > > ад 30 55 30 30 30 30 30 30 1 55 30 30 50 50 1 50 i 50 50 £ A3 rt'l tu CL £ ^ui X CL £i 4J > H * *•
_. I_.
FCD850, С* FCD855, С* FCD860, С* FCD865, С* НИВЕ Н11В2 MCA 230 МСА231 МСД255 TJL113 TIL119 4N29 4N30 4N31 4N32 4N33 60 60 80 80 60 60 60 60 60 I0J 100 80 80 j 80 [ 80 80 3 3 3 3 3 3 3 3 i 3 3 3 3 1 3 ( 3 1 1 j 1,5- 3 1,5: — i з 1,5- 3 1,5 — 3 1Д10 3 1,510 3 I 3 1,5; — 3 1,5 — 1 3 1,5 100] 3 1, 5 100 , 3 1,5 100] 3 1.5 100; 3 I 1,5 l00] 3 1,5 100] 3 1,5 100] 3 1 i 150 150 150 150 150 150 150 150 150100 150 100 — I 90 — 1 90 — I 90 — ’150 — 150 150 153 150 150 150 150 150 150 150 150 r 125 100 125 100 - 100 — JOO — 100 — 100 — 100 — 100 — 130 — TOO - ;100 — 100 — 100 - 100 1 1 30 ; 55 :30 30 25 25 30 30 55 30 30 30 30 30 30 30 1 1 1 I I 1,2 I I I I 1 Ц2 1 i 7 7 7 7 7 7 — 5 5 5 5 5 QO OQ Ю to 1 I CO to O0 1 1 oo oo <©OO GO । 7000 7000 20000 20000 £5000 ,25000 25000 15000 15000 2000 2000 2000 2Ю0 2000 1 ! ! 1 N i 1 1 1 1 1 1 1 oc oooooooooooooo Л Ю Ю «□ L*^ УЭ ' -H — kQ Ю 1ЛЮ ... eq сч сч — *" — ^_т_ T i’i i i i i i Ti i i i 100 100 200 ! 200 :5oo i 2J0 100 230 100 300 300 i 1,5^ 15 1.5 15 1,5 80 1,5 : 80 2,5: 125 1,5 J2> 1,5 ! 40 1,5 40 1,5 1 40 1,5 50 1,5 50 2,5 10 i 1,5] 10 1 L5 ] io 2,5 10 ; J,5] 10 150 150 80 80 100 ICC 50 5o 50 50 50 20 23 20 60 60 1 л 1,5 L5 L5 2 2 . 1,3 1,3 1,5 l л 1,5 1,5 1,5 100 100 100 100 100 100 100 100 100 100 100 < 100 i 100 100 100 ICO i 2 0 2>0 250 250 550 250 300 300 300 250 >250 2 jG 250 250 250 2>0
♦Забе лежка. За оптрони с ин деже „С* Ujq~ 5kV.
П.39» Оптрони с полеви фототранзтетори
। Светодиод Полеви фототр«нвноср Отгртн
Тип Фирма -4 1 i. > £ -4 g £ Ё -1 ex ex > 4Й a I o Cx i=U ' $ ? a C3 f 1 = i £ 1
(страна) I c ijr. . £ st в °- £ 6 tc L°7/? I ! S ; £ j 1 ! Э Q: 'J
„1и;1 | General H11H Electric 60 3 1,75 6 10 150 50 ±30 1 ± 100 300 50 15 2,5 100 1 2,5- 15 15 200 300 90,9
H11F2 General Electric 60 3 1,75 6 10 150 50 ±30 ±100 300 50 15 2,5 100! 2,5 15 15 330 300 99,9
HHF3 General Electric 60 3 1,75 6 10 150 50 ±15 ±100 i 300 50 15 1,5 100 2,5 1 15 15 470 гео 99,9
OFM-1A Япония 15 — —. —— r >" ±300 ±250 j -— 300 — 2,5 1 0,O|luv 100 20 — —
6E77 А5ГА°АРО 50 l — —- . 3 •— ±15 !±5O ‘ 1 — 0,5 230
ю
о
-ч
ДЬойка M0S
ПАО. ФототириСторнн oilтр они
Фотоглрястор
Светодиод
Onrpoi
1 1 ••• ••
Т«п Фирна уш V i A yd ! ' ” a~7*/j Jtl "Э i . 1 £ i£ 1 Aw/1 V" ‘if; , yd A e! < г) g p H Л.Ш ‘-d yin •#} dU ~di" V/Fs > c £ Sr' < E _£ /7/, mA ! C/o, pF j . . .. 0» О $ tX
4N39 General Electric 60 ? 1 1,5 i 6 10 1 ; 1 i 50 100700:200 50: 50 i • . ! 1,3 1.3 - i 300; 10 1 — 6 10 400 500 L5 50 30 0,2 : ... 1 2 ! 100
4N40 General Electric 60 1 4 6 10 50 100 400400:150j ISO 30010 —— : 6 i Ю400 1 ; MO 1.5. 50 30;0,2 2 100
Н11С1 General Electric 60 a i 1A 6 10 i 50 LOO2jO2TO' Go! 5g 1,3 300 10 20: 6 1 — 400 500 2.5 -— 20 2 100
H1I.C6 General Electric 60 _3 1 t,5; 6 10 50 100 400 400 150 j5o ; l,3 3C0',0- 20 6 - 4co 500 1,5 —— 30 2 too
Н74С1 General Electric 60 ri 6 — 100'230 *“ — 1 1,3.300 10 ! A ' 6 | ,400 500 1.5 200 — — 2 100
CNY30 General Electric 60 1 1,5; 6 10 5010G2J0!2CO 50: 50: 1.3-300j0 1 i ! I ! 1 • i . : 6 “ ' 400 . 500 2,5 50 20 1 1 I*1 2 100
CNY34 Genera! Electric 60 ' 1 ! 1,5; 6 50 100 400406 150 гл 1,3.300:10 : ' 1 i 1 i 1 [ - ; 6 400 500 2,о SO ! 2 J j .. .. I 2' 100
SCSI ГС 1 Spectronlx —: —" — —- 200:200 - : 50 : i,3 W з 1 _. в,- 1 1 7 i 20’0 S
SCS11C3 Spechonlx — —•— — 230:200: — I 50 '• 1,3 300 3 I „ 1 7 i 3010 8 -
SCS11C4 Spectronix — r—r'i — — — — — 400 400 — i 50 ; 1 ,з!зсо 3 — - i -— — • 7 • 20'0 8
SCS11C6 Spectronix — —— 1" — — 400 400 — I 50 : 1,3 300 3 i — • । : -— I-—« ! I~ 7 300,8 14^0,5 ’ • —
MCS2 General Instrument 60 1,5 3 ДО 150 90 200 230- 2 ; i I 9 i 2 i 1.3 150 1 - ! 2$2C0: — i . : 3,5 7 2 100
MCS2400 General Instrument 60 0,5 ! 1,5 3 10 50 90 400:400 2 ‘ 2 ' i^ioo' i I I ~ 25:20c — i3,5 ; 7 ' 1Ф0Л 2 100
IL400 Siemens 60 . — : — 4 6 b 4OO400 — i i 1 —: — i ) / — —1 6 1 _ [
— ——— • • — -• • » — u .... _ — —— • 1 • • - ... — « . — .1— - J.. ..... ... •
J?—а
Тип UGt> V
MCS2 1
MCS2400 1 :
itjTt pA /^0, mA Тип 1 MCS2 Л. mW 250 250
_iOO 100
I MCS2400
14 OttrpiHB и приложен»™ нм
OOOOOOOO <sS & K? N ЬЭ K5 KJ Й11ЙЙ r- t- Г*r < ~ s- £ * * j Тип П41. Дижиныии състдвжм фоздтранзжеторнн оптронн с п междцна
©ООООО© о mA p. (9 •8
ЗДСО&ФОСОСОСОСО Ur, V > to § jib
kl ic* Съ ставен фототраи- аистор
P 0 Oo 1— 1— >— H- UcEsai* V
to КЗ Ю ЮЮ W froto dQicnqn©O©O VcE* V
СП СЯ ^-1-- 1 1 ss!-1 ss ^Ts *on> Hs Оптрон to to *< В я 1»
19 10 10 10 10 10 10 10 h, тш
;; • ПЛ2. Двужанални фотогярнсторни оптрони в
Светодиод Фототиркстор и
Тяж Фирма
6 r > UR, V 7/?> pA u- o. P, mW E Л ^7 Л
SI0IDD2 Sharp 40 1 1,6 6 -- - 300
MCS6200 General Instrument 60 0,5 1,5 3 10 so 90. 150 0,5 200
MCS62GI General Increment 60 0,5 1,3 3 10 50 90 150 0Л 200
TLP516G Toshiba 50 1,3 5 10» 10 400
TLP516J Toshiba 50 l Й» 13 5 w* 10» 10 400
SK1100 Enatecbnfk 500 1,5 ПО
SK2100 Enatechnik —— — 1 ! 500 , 1,5 240
МОС3009 Motorola 50 3 1.5 3 10 50 100 100 2*0
МОСЗОЮ Motorola 5l> 3 1,5 3 10 50 100 100 1,2 250
МОС3011 Motorola 50 3 1,5 3 to 50 100 100 1,2 250
МОС3020 Motorola 60 3 1,5 3 10 50 too 100 W 400
МОС3021 Motorola 60 3 1,5 3 10 50 100 ICO 1,2 4oo
МОС3031 Motorola 50 1,5 3 1 fclM 1 100 1,2. 250
MOC303Q Motorola 50 1,5 3 — 100 1,2 250
TLP546Q Toshiba 50 145 5 10 toco 10 400
МОС3032 Motorola «•f • — — 100 260
МОС3040 Motorola M— 100 400
М0СЮ41 Motorola * F4, MM i 100 «Ш-Hr 4$0
HCS6200> MCS6201
смметрнчнм фюттярнсгорвм оптрони
«ктрячея фототир исто р Оптрон
Е > 1 4: “ч < а mW > *9 =t X о. Е * о о mW
£ 11 Р с е?
£ *ч о *ч £ о *4. я?
—* rtw1- — h 1 1 -— 1,5 20 — 25 —
1 2 1.3 2 25 200 1,5 10 1 14 100 300 2
1 2 1,3 2 25 200 2,5 to 1 14 100 300 2
— 2 100 _ 1,5 —* _ 10 J
— 2 100 — 2,5 — — 10 » 1 III
— — — — — 2,5 2,5 — — —
— — — — »< — <^_
— — —~-. — 300 7 >5 — 0,5 30 100 330 0,2
^—— 3 0,1 300 7,5 ол 15 100 330 0,2
1 <4-4— 3 0,1 — 300 7,5 — 0,5 10 100 330 0,2
^-п" — 3 0,1 — 300 7,5 ’— 0,5 30 100 330 0,2
*WT4— 3 ! 0,1 — 300 7,5 '' ' 0,5 15 100 330 0,2
— 3 1 0,1 • — 7,5 — — 15 .
3 о,1 1 1 _ 7,5 — 30 —
— 2 100 1 1 — 2,5 — ^0 к» — 0,5
— — -—‘ 0,1 —' —-— — 10 Ч мм 0,2
— — — 0,1 •—^ччч- 7,5 — 50 _ 0,3
™ 1 0,1 1 >| Ц 1^ 15 1 1 — '0,3
SK2W0
М0СЭ009 JO t и
М0С3020,302 г
МОС3032,30,31
МОСЗО40 , 3041
П.43. Фотатранзисторни онтроям
Тив Фирма Светодиод
yui V v 1 > £ H a."
CNY36 AEG Те let unken 60 1,5 — 5 1 100
мете General Instrument 60 1,5 10 3 3 90
ОРВ120 Option Inc* 50 1,5 2 1
SPX1878 Spectronix 100 1.6 —J 3 1 150
Р1М2 Hamamatsu 40 • — 4_ 75
TfL144 Texas Instruments 50 1.7 ~ 1 3 3 —
Н13А1 General Electric 60 17 10 3 1 100
TIL 147 Texas Instruments 190 17 — 3 1
Н13В1* General Electric 60 17 10 3 1 . 100
TILI45* Texas Instruments 30 17 3 3
МВ123 RFT 50 —— 2
CQQ7BP Unitra 130 1,3 0,1 _l 3
*ДарлинггоН»в
фатотранзистор.
ОРВ120
Светодиод
К— зелен
А—бяд
Фототранэнстор
С— бял
Ё—син
мета
. с к/
>">» г
о о
О О|
о о |
Е К
SPX1873
, Е A у
о о
О О
о о
С К
с възд угона мсждНна
1- Фоготрайзйстор 1 Оптрон
< > Й > е : О । * I ГА Рс, mW ^СЕ sai> V .SW, kHz ^20, kv . £ 6 1 < ^П’ flS 1 /₽//, JIS i Лщц, ШШ j
100 30 100 )00 32 30 25 33 20 30 30 30 25 30 15 15 1 S’ 5 5 1 д 5 1 5 5 5 7 5 , - 1 100 100 100 1000 100 100 100 100 20 15Q 65 60 50 ieo 150 50 150 100 10 i i 1 > ч 0,4 ОД од 03 0,5 од 1,2 150 н-н-н- 1 ! £ i ^1 £-“ | | S | 1 1 II 1 1 1 1 1 1 1 g 4,3 6 2,5 10 , 6 5 5 5 150 1 ЗЛО3 5 25 3,6 4 2,5 12 6 5 5 5 150 25J03 б 20 • 5,7* 6,35 9,5 7,5 9 6,5 7,5 6,35 7,5 6,35 I 5 L 15 0.25 1 20 1ЙД 12T5 4 2,5
А опаоре Е
о о
О <5
TILT4.7
ь Р1022
LED
Светояиод
А—бял
К—червей
РТ
Фогогранзнстор J
С—червей
Е—бял
К
Н13А1 , Н138?
П.44. Едидкапалнн и двуканаямн оптроаи с гьздушва междина с
фотопрнемимк оптроны* жнтагралжа схема
Светодиод Иэходен фотоприем №к Оптроннг ИС
Тип > < г > > м с а'
t? гй и в
к. *ч и %
OS592SC60? 40 3 4,9 0,4 5 50 10
OS392S060LW 40 3 4,9 0,4 5 so 10
OS5S2S200L. 40 3 4,9 0,4 5 — 10
GS592S200LW 40 3 4,9 0,4 5 50 10
OS591S060L 40 ! 3 4,9 0,4 5 15 10
OS59IS060LW 40 3 4,9 0,4 5 15 10
OS591S200L 40 3 4,9 0,4 5 — 10
OS591S200LW 40 3 4,9 0,4 5 10
CS5915 ... .0S592S.,.
QS592S...
Ji у f ^44 |ю 1 СЧ
-> «эйФ^счсча i 1 C"f—1 о «> —Г co -3
s 1 stf */f°} ^0; ! 1 gB8®. •£
Мш ‘°</ 12 i i s m i | £N СЧ — 1
Лш ,Dd -R • 22$ ! g i S21
& Л “J">» i : iiSrSi i 1
s yu *C/ 100 100 . 100 I I i 200 350 200 20 100J
B' : л ‘^л 1>Ю Ю | t> [ O' | ]
I e ootooM i OJ5 te ! сососмеоо 1
уш ‘0/ IS 1 12 12 1 1
1 < ЛЯ *d IS I IS IS 1 1
:.r^ у *№/ l«- l«.i” 1 1
I Л fM co | Ю | (О ГО ro
.•^ V- 121 I 1 ISo'S ! W* F
л ,Ja l£i j *O iC t© <© <o to л «О »И F*4 1
УЩ *.аГ/ QOOOO ICO©
**
?«Q
РёЗйоойиЖ
S3
№
215
... .|
П.4В. Оптични мнкроцревключватёли на фирмата Odtron fhc
OP 10СН .
OPS 200 [свет0АИ0Я~ФО10тРанЗИСТ0Р
< -*4 « я
Тни > > a яо. E E &s Ss 1
4, (J £ л s
- cs щ S
OPS iOO 1я 30 5=0,4 ^21 <;2,5 >10&
OPS 200 |1,6 30 ^1,6^20 ^0725 >10*
0,5 r<02S 140
° OPS 200
Optron Inc
OPS 200Атригф ш Шмит
12
П.47. 11- канал ни интеграл ни оптични четящи устройства TIL141 и T1L121
нж фирм ат ж Texas Instruments
Обстоят се от 12 светодиода TIL23, 12 фотстрачзкйторе TIL604 и 12 тршярв
на Шмит SN74H. Разстоянието между отдели яте наняли е 2,77 шт. а между 6 в
7 канал—6,35 шт. Днаметърът на отворите я лента та ё>1,5 him. Усеройотвото <-
еквнввлент на 429754-IBM, FРА, 102»Fairchild.
Куплуиг
-иаход 1
В — илход 2
С —шахоД 3 Р —«вход 4 Е — взходб F —«ход 6
Л —нзход 7
J —изход 8
К —изход 9
L — изход 10
М — ИЗ ход U
—кзход 12
BB—Ucc
CC—Ucc
РР-Х
Цветен код на изводите
Оял—черен
бял— кафяв
бял—жълт
бял—зелен
бял—син
бял—вмолетов
бял—Лв
бял—чере н—кафя в
бял—черен—нервен
пвл—я ерей—ор ан ж ев
бял—пер е н—жъ лт
бял—черен—зелен
б яд—оранжев
червей
кафяв
черен
< 11.48- Пряговн догйчески •птроння ййтергадни схеми на фнрмата General Electric
Тип Светодиод Фотоприемник Оптронна ИС
Е ; v & Ct £ “м 1" j Up, V 'A Гц, рЛ Сс, pF Р, mW /41 mA yri > Л > 6 и <1 б <? В м • <0 S Р, mW ЛЧ ‘о/п ю =1, с * а •*» «d V/S * 1 . i-
H11L1 60 0Л 1.6 1 1,5 6 10 100 100 50 100 J6 0,4 Зч-15 5 1.6 150 2,5 1 2
H11L2 60 0,5 10 1 i -5 6 10 100 100 50 |100 16 0,4 Зн-15 5^ 1,6 150 2,5 “—
♦Типична сто Ан ост.
1L100 , IL10I
_________________18
‘ =Чс
НИИ s H11L2
Исходен
транзис-
торе СГП’
Ьорсн ко-
лек:г^р
Вход
.!
Ж?
_ Изхсд
“[ УпраЬлнЬаш,
Ьход
Вход Управдя- ваш вход Иэход
1 1 0
0 1 1
1 0 ОК
0 0 к
г5 ..
н Меса
ОК—отворен колектор
LL ,V t - 25сС
i
5 —-—
Жхо^-
2” sop
1 ” i_________./г...,
----1—-^Ч--1—--1 »
1 2 3 А
IF^A
с
2
4
С
П.50. Ц|1фро»и2пр8говя;нн«грялйи7схеыи
Тип Фирм» у £ Фотон рие вник Оптронна ИС
Л ‘^П । 1 47(?^ V . Л i > su ,Jf •» а
CLA-90 Ciairex 3,5 0.4 7 200 200
CLA-90AA Ciairex -— 3,5 0,4 7 200 200
МОС50М Motorola 5 4 0,6 7,5 250 —
МОС5006 Motorola 5 4 0t6 7,5 250
General Instrume nt
Светодиод Фотоприемимк
Тип Е_ *4 * Л в Л *1 5 -4 а £ > > « ь{ > $ > 1 ь> . с? пъ -44 «л с £ Е а; о, о. и6 < 6 3 JC и -4 6 j
MCL601 MCL61I 20 20 3 3 3 10 2 5 1 5 L5 1,5 1,15 hl $s*k 0,95 М 3 3 10 10 20 20 20 20 100 100 50 50 30 30 15 15 25 25
*Тшйпш| CTotwecr.
General Instrument
Тип —— Фотоприем ним ОптрШша ИС
> 6 £ A J&v? л "0J кп в yd Я, mW £ . р UI0, kV /₽//, ps 1 £ С/о» pF а О о а? Z, аС
MCL601 MCL611 ut to LO ЧГ lO чг 15 15 0,4 0,4 16 16 230 230 100 100 0,8 0,8 4 0,6 4 10 ; 10 1 I 1000 1000 0—70 0—70
MCL601 ♦ MCL6B
8jn E?_____□—
Състон се от диферен-
цнален усилаател (ДУ)»
компаратор (К), тригер
на Шмит (ТШ) и изхо-
ден транзистор (Т) с от^
верен колектор
Ъ—и □
ПЛ1< Оптфевдирошш мммулсни у^гллятелн на фирмата Texas Instruments
Тип Светодиод Фотшфиешгик Оптронна ИС 1
В • 1 л ‘dn л **п > к «V в 8 to > J ^ои, V л ,ТОП л ‘70Л £ Е йГ л *0/Л ns S //, пз SlC /j
TIXL-.1O4 15 1Л 2 7 £2,5 s.0,5 75 100 400 100
TIXL-105 15 1,4 2 7 5 s0,5 75 100 200 100 —
TIXL-106 ——- 15 2 7 5 >2,5 >0,5 0,5 75 100 200 400 100 100
П.52. Линейна оптронна интеграл на схема МОС5010 (Motorola)
Изходното напрежение ий е пропорцио-
на л но на тока през светодиода —
200 mV/rrA
, irA и со V U/Ot kV
40 12 7,5
±30 J1.5 4 /jr, mA Светодиоде
Cfr. V 1еоя' mA
О СЛ '/>//• « *•
Дь. сл Р, mW
(4— ЗМ X Усс. V Фото приемник
м Уон. V 3
о J*. Vql* V
to о Л)Ь ГС-А
и-* g 7оя, рА
о Р, mW
ьо ю сн У/0. kV □И tttHOtkno
^д/JV» т|
hff tyj* ms
и-» О о Л/ot (jfl
to C/p.pF
ь—* сл Po, mW
1 Instrument
П.54 Оптоелектронни ли ней ни трансформатор к на фирмата Burr Brown
Пзраметър S ж « S о 1 Диме меня Тип
365OHG 365OJG 365OKG 3652HG S652JO
Параметр» на вюдвото стънвло Входно напрежение на иесиметрия Поаярнвираш входен ток Рзвдикм между хвата входим тона Днфвренциално вход но сыгротннжение Сннфазно входи о сопротивление Входио шумело каяреженне—10 Hz—10 kHz Синфазно вход но напрежение Дифсреицнздно входно напрежение Коефиомеит на потискане нж синфаэвите сигналя Захракваща напрежение Максимален аахранвзщ wk ^0 ' чв К ю Ric Ulc ±и ±{ mV nA нА О G HV V V dB V ггА ±5 40 25 10? 4 ±1 40 2> 10* 4 ±0.5 40 25 10» 4 L±5 5.10-« 10'> ♦. 10U 1011 5 ±2 5J0-a 10-» ]Q11 ion 5
± I3(± 10) ±1S(±15)
90 90 | 90 | 80 SO
±S *o ± 18
±12 I ±12 |±12 [±16 | ±16
Параметр» на явходното стъпало
1 Изходно напрежение Минни алей нзходев ток Нжлияеййост иа коефипиента на усилване j Честотна лента (3dB) Изхоцю напрежение на веенметрия • Максимален исходен ток на докой Макснмално нжлодно шумово напрежение—10 Hz—1kHz Максимална точаост иа коефмпиента няусдоваке Захранвашо напрежение Стабндаост на коефяцнлнтж иа усилване _ Тамиературм стабилиост на коефицнектл н> уенлване м РЛтаа температура СО Uo Лэт1д UoQ ^ОтаХ ^Oiu ^СС t V mA kHz mV mA mV % V YjlOOOb %/*c c ±10 ±5 ±0i2 15 ±2> ±6 65 1,5 ±B ±0,5 ±0,03 ±10 ±5 ... ±03 15 ±10 ±6 65 0.5 до ±0.5 ±0,01 —40 ±10 ±5 ±0,5 15 ±10 ±6 65 0,5 ± IS ±0,5 ±0,05 до ±10 ±5 ±.0,2 15 ± 25 ±6 65 1,5 ±0,5 ±0,03 ±100 • ±10 ±5 ±0,1 15 ±10 ±6 65 0,5 ±0,5 ±0,02
Пара метр н вход/язжод
Проходе н имаеданс 810 G2 IF 10» 10 s ; 10» 103
Прохаден канзцнтат ^1О pF 13 1,8 1Д. । * <* a,25
Так муцш «од/мхол ho М 0,25 0,25 и,25 j 0/250
КоефнцОДйт иа яотдекаяе я* сигналите вър^у изолационнатд пОДЛЬжка Работш» вдояздмсшно юдрежашие 1MR UlQ dB kV 2 140(0 Hz), 2 120 (60 h 2 Iz) 2 2
Иэпмтмтедво нэвдаиеонио выражение Uioi kV 5 5 5 □ 0
Нулиране Кул.ир а ме / tTciA&t- w j ; л +г /
За мзточянк на тол коефициентът на
усялнзне е
3650
Лу.= 10« V/A
3652
л г—1*0057.108 V/A
к
Ю
о
9
S
ё
я
«
№
Я
я?
3
В?Еуль1рсне ни у сил. Понето
, _ _____1°с __ ___Гл г j ^1°
° н ^02 -I- Ri ш с мм им RR
CMR~2Mo%CMM
JMH--201og!MRH
H,5S. Фотодиоден отражателен оптрон HEDS-1000 (Hewlett Packard)
Светодиод
Фотодиод
fa уш j > * 1 Л *п ши rfy 1 h •R- 4J е ’C/W 1 A Uр mVAC 1 и6, V 1. .... <1 £ /АА, nA *3Э 1 j Йшш ‘fcoiqj ... । . 3 sp, A/W
50 75 м 5 680—720 9 I ; 150 -и 23 ' 12) 250 45 0,16 0,22
_ • 1- —, • ТИ| ... . . 1--- и ы.
I V^i i 1 'i 1 yin 'Bf r ' •! 1 1 : 1 7сгот pa: i 1 Транзистор 1 . 1 iAd 'B33 i i I 1 X/W । । 1 6 41 О n трон
i t'cr. V - <3 Й U *> jd e i i nim J dUjdt V/jis
8 5 1 20 0,4 03 1 0,4 ! 200 ' 200 120 j 4,27 J 0,08
П36. Оитоелестронем детектор на араговн сигнали а* постоянно и промежлнво наареженне (тон) HCPL-3700
(Hewlett Packard)
Входна верига Фотоврчемшпс
1 ft mA ущ > и <3 e о CL o’ < в Л ,ХП <1 i я a. 1 Л I 5 4 > I c £ s fa 6 /c, nA 1 —— 1 • j UCCt min | Dec, mix > V
50 . 500 240 1 50 ! 1,2 | 1,2 i 1 —ЗЯ1 (2,5) . 201—4,05 2,6 и 3,8 2,87—5,5 3,8 н 5,1 230 i 4 i.l 4,5 4 20 4 20 0,4
Фотопрнеиннк Оптронна ИС
1 E 7<?н> — — — A mW U/o, kV tn C О Sil i ; <b ex. g и Rio, Gs -4 XL J <1 M*" S"^ {dU(dt)H, V/ns В af
100 < 210 3 i!!1. 15 j 40 i 4 0,5 1 . 1000 1 i ! 600 | 4000 | 305
Гч4 - .• • •• П 1
П.58. Оптрони на формата
* Светодиод j Фото
: Тип < t 1 S $ > > %. > Л £ £ d < Л '“/J л > < ’5 > S J j i Q . *□ • 2
6N130 i ' 3 ! 50 1 1,7 5 60 i 45: 15 0,4 5 — ! 15 16
HCPL-2530 50 1 1,7; 5 60 45] 15 0,5 15 0,S 16 16
6М139 40 11,7’ 5 60 35= 18 0,4 0,5 — 18. 60
6N135 50 1 1,7| 5 60 45 15 0,4 । 5 — • 15 16
HCPL-2502 50 1 1,7] 5 60 45 15 0,4 5 — 15 16
HCPL-2531 50 1 l,7i 5 60 45 15 0,5 15 0,5 15 16
6N138 40 t 1,7 5 60 35 7 0,4 0,5 — 7 SO
HCPL 2730 — 1,7| 5 60 — 7 0,4 7 0,4 7 —
HCPL-26Q3 25 11 ,7' 5 60 45 7 0,5 5 — 7 16
НСРЬ2533 25 I ; 1,7 5 60 45 7 0,5 7 501 f-. 00 00
HCPL-2731 . . 1,7 5 60 —; 18 | d 0,4 18
4N45 4N46 20 1 1 Jl 5 60 35 A^GO mA, t/&1=7 i 20 1 1 1 JI 5 GO 35 mA, 1 i V, 1 V,
4N55 i 20 0,04 1,8 5 120 36UCE^l /cc=20V, ICL =8mAJc№±a
HCPL-2330,2531
4Н46
MCPL-2502,2503
•HCPL- 2533 /*
1
Приемник Оптрон
c/) «л
’С < E < =L. 1 £ > kbit U- c. Cl о < л
£ § *4 e 6 о О >) •* о
1-». * a? s* c 0? 43 4 *ч
250 in 1 1 1 40 2 175 100 3 1000 0t6 10» 1000 19 ,1
250 16 250 80 им 35 3 1000 0,6 юоо 7 —
100 200 0,01 100 3 300 0,6 105 500 400 1
250 5 <0 2 175 100 3 1000 0,6 1(P 1000 7 1
250 5 - 40 — 175 100 3 1000 0,6 103 1000 15 1
250 16 250 80 ^^мчч — 35 3 1000 0,6 105 1000 19
250 — a 200 900 0,01 — 100 3 300 0,6 10» 500 3o0 > »
250 w* 250 F- — 3 300 0,6 105 500 300 —
50 5 20 4 100 3 250 0,6 103 1000 11 1
50 8 50 40 + a 55 3 250 0,25 100 1000 11 1
100 1—1 100' 1200 —1 И 1 3 300 0^ 10» soa 400
-1,2 V, 250 pA 100' 3 з 0,6 ! 10» 500 250 i
-1.2 V. hr- 100 pA 10S 3 3 0,6 10» 500 250 I
=250 'iA. Iccl— 200 A 250 - I »5 700 1 103 1000 9 1
П 57. Цнфрэвд сойдя bi четсне ня щриховикодове HEDS-3000 (Hewlett Packard)
Работы! темиериура—0—55QC. Разрешаааща способное? ^0,3 mm.
Йааскиалнж работка скорост <76 cm/s- Контраст ^70%.
Усс* V VCE, V ^C£fe6 v !ceo> Pa Pc, mW tr, }« f/, rs nm
3.6—5,75 50 20 0.4 400 200 2 2 7GG
С хека на Включване
HEDS- 3000
Подобии параиетрн има н сондата HEDS*3050
П.Й; Онтоелектронм ййтвграяни txeun на фирмттв Hewlett Packard
Thu 6N13T HCPL-2601 MCPL-2602 HCPL-2630 6N134 6N134TXV 6N134TXVB Светодиод Фотопрнемник | Оптрони! интеграла схема
< 20 20 60 15 20 23 20 > ft, 1/75 1,75 2,7 1,75 1,75 1,76 1,7J > A <) 5 5 0,95 5 5 5 5 л о ф ft d гч "I ООО О О OO J Cq, pF J Pc mW > и уш О/ j *. ю~ t-—& тД Сд^^фОСлСЛ 2СгУ- 111 +г <г-ч < *4 м (уОт у <9000000 - Ъ>сг.стЪ)Ъ1ЪЪ> ^Osat* V /0j_mA кэ to w Ю к ьэ ьо । •• • аёстооио : | sn Ml! । V». 'ЧЧ ! I I [ ! ; i [ и л S'S-5 111! л <77} 8'0-0 1 1 1 1 i 1 1 1 [ н-* —1 — j US | 1 СД О1 СД I л «л Ю I АН *01П ВО *01У j U- £1. о и 1 £ * 10 10 10 10 10 10 10 i I I 1 !""" ho'|хА - 5: э 50 103 103 50 100 100 100 L *bj 15 Юз 10» 150 400 400 400 > £ —. vs V> A • 'Г " •
8# 40; 40i 60! । ••й 7 7 5; 18 18 19 36 36 36 36 1 1 7ОО.1ОЗ 0,6 700 1О3;О,6 7С0 103:0,6 700 10310,6 400 103i0,55 40040» 0,55 40040» 0,55 < । !
hCFL‘ -GOt HCPL-2&02
6N13A
П.60. Оптиннм линии на формата Hewlett Packard
Комбиннржнето на предамтеляте. приемкиците н набелите се нзвърпиа в
зависимое? от дължннатд я* небела, както следва;
Л m Предапател Приемник Кабел
£ 100 1000 HFBRd500, HFBR-1501 HFBR4001 HFBR-1002 HFBR-2500 HFBR-4501, HFBR-46H HFBR-SOjl HFBR.3000 HFBR-2001 ; HFBR-3000. HFBR-3W0
Кзбел
Л N p ^ОГЪ1 * mm Ц TTJ Et V/ш съря\ nun mm
I 50 10 t « 8000 I 1 1,2
ОД —5
*11—100
±=10Ш)
Индекс>Л1 •—монитор.
Скорости на вреда вайе на давни по теэн оптични линии е до 10 Mbit/s.
№bogu 4,5 и 8
н? са сЬързами
1—Г
Ю* - 1001
Ел\а тонка
нш -100? *
Схема окто на HFB3 13) 1
ПРЕДАВАТЕЛИ
- 2500
ПРИЕМНИЦИ
Т
5
КАБЕЛИ
П.вГ Дауканалея оптнчшГкоднран комплект тип HEDS-5000
1. Днаметър—-28 mm
i 2SQ0 цигьял/оборот
3. Сгаобяванс—5 min
4/ Допуск ив междимата—0Д5 mtn
5. Иэход еъвместим с LS ТТЛ ИС
б- Работе» теипературеи обхват-20°С*^гЬ85°С
7. Едко мхраннане—+5 V
8. Захранващ леятов кабел с «Удои 60 ст и капацитет 12 pF/m
9. Ускорение 250 000 ratihs”’*
Корпус- С'зачгд.
Ммснмялма честота н^бросне—100 kHz.
Схема на сЬързЬаке
. ---------------------------
Приложение: арннтеря^мтря, паэицмояиране е о------------’ м-сс X
на таблица, рэбоги.
л о----
5 о- । С^ъияачи с r^tGccnn
К или cboioj-.u
П. 62. Аналозн на оптрожвте нафярмата Fairchild
Тип fra Fairchild ! 1 Аналог Фирма пронэж>дмтед«а
1 2 3
Monsanto (Mon)
General Electric (GE) <
4N25 4N25 Motorola (Mot)
4N25 4&25A GE (Mot)
4N26 4N26 Mon (GE) Mot
4N27 4N2? Mon (GE) Mot
4N28 J 4N28 Mon (GE) Mot
4N29 4N29 Mon (GE) Mot
4N29 4N29A GE (Mot)
4N3Q 4N3O Mon (GE) Mot
4N31 4N31 Mon (GE) Mot
4N32 4N32 Mon (GE) Mot
4N32 4N32A GE/Mot
JE33 4N33 Mon (GE) Mot
4N35 4N35 Mon (GE) Mot
4N36 4N36 . Mon (GE) Mot
4N37 4N37 Mon (GE) Mot
Hl I Al HUAI GE
H11A2 НЦА2 i Ga
H11A3 НИ A3 GE
H11A4 H11A4 GE
FCD820A H11A5 GE
FCDS10A НЦА10 GE
FCD820D НПА520 GE
FCDS25D HUA530 GE
4N35 НПА5100 GE -
НПВ1 Н11В1 GE
H11B2 H1IB2 GE
FCD850 •Нивз GE
FCD855 HHB255 GE
FCD860C НЦВХ522 GE
FPAI08 H15A1 GE
FPA1D8 H15A2 GE
FPT610 Ш7А1 GE
FPE106
FPH06 H17BI GE
FPT61J
IL1 ILL Lltronix (Lit)
FCD825B IL5 Lit
IL12 ПЛ2 Lit
IL15 IL15 Lit
IL16 IL 16 Lit
IL74 IL74 Lit
МСД230 ILA30 Lit
MCA255 1LA55 Lit
МСА23в 4LCA2-30 Lit
MCA255 ILCA2-55 Lit
MCA230 MCA230 Mon
MCA231 MCA231 Mon
MCA255 MCA255 Mon
MCT2 MCT2 Mon
МСТЭ MCTtE Mon
MCT2S МСГ26 Mon
П .62—продъвжение
1 1 2 3
4N35 1 MCT2J0 Mon
TILU9 J MOCH9 Mot
FCD820C MOC1005 Mot
FCD810C MOCW06 Mot
4N30 MOC1200 Mot
TIE!It TIL 111 Texas Instruments (TI)
TILH2 TIL1U TI
TiLU3 TIL113 Tl
ТГЫ14 TIL 114 n
TJL115 TIE!15 TI
TIM 16 TIL 116 Tl
TIL 117 T1H17 TI
TIL 118 TIL 118 Tl
T1L119 TIL 119 TI
Ан а ло ли на оптроните на фи р мата Siemens
Тип на Siemens | Аналог фирма произ водитель a
1 2 3
4N25
4N36
4N27
4№в
SFH600-2
SFH600-2
SFH600-1
4N32
4N33
4N35
4Н36
4N37
SPWfO9-l
SFH609- t
CNY18
SFH601-2
SFH60I-3
SFH601*4
CNYI7-1 u-2
CNY 17-2
CHY 17-3
CNY17-1
CNY 17-2
4N25
4N27
4N25
SFHbOb 1
(SFH601-1)
4№6
4N26
4N25
4N26
4N27
4N28
4N29
4N30
4N31
4N32
, 4N33
I 4N35
1 4N36
4N37
4N38
4N38A
j CHY18
CNV75A
CNY75B
| CNY75C
COY80N
CMY35
CMY36
CNY 57
I CY57A
FCD810
FCD810A
FCD810B
i FCD810C
FCD810D (6kV)
FCD820
1 FCM20A
FCD820B
Всяка фирма — прояэй однтел*
>а на теаи тадо’ме
AEG-Tdefunken
AEG*Telefunken
AEG-Telef unken
A EG-Telefunk en
AEG-Telehinke>
Philips-Valve
Philips-Valvo
Philips-Valvo
Philips^Valvo
Fairchild
Fairchild
Fairchild
Fairchild
Fairchild
Fairchild
Fairchild
Fairchild
П.63 — продължснж
1 2 3
SFH601-1 1* FCD82OC Fairchild
4SFH601-1) ! FCD820D (6kV) Fairchild
SFH6QQ-0 ц-1 1 FCD825 Fairchild
SFH6000 iM FCD825A Fairchild
SFH600-0 ц-1 FCD825B Fairchild
SFHfiO?*! u-2 FCD825C ! Fairchild
(SFH601-1 u-2) । FCD825D (6kV) ! Fairchild
4N25 j FCD830 Fairchild
4 №5 FCD830B Fairchild
SFH601-1 FCD83OC Fairchild
(SFH601-1) FCD830D (6kV) Fairchild
4N2S FCD831 Fairchild
4N27 FCD831A Fairchild
4N25 FCD831B Fairchild
SFH60M FCD831C I? Fairchild
(SFH60I-1) FCD831T) (6kV) Fairchild
4N25 FCD836 Fairhild
SFHCOl-l FCD836C Fairchild '
(SFH601-1) FCD836D (6kV) Fairchild
1LD1 FCD800 Fairchild
1ЕП74 FCB850 Fairchild
4N26 MCT2 General instrument (GI)
CNY 17-1 MCT2c CT
4N27 MCT26 GT
SFH600-2 МСТ2Ю Cl
CNY 17-1 MCT271 GI
CNY 17-2; 4Я35 MCT272 GI
CNY 17-3; 4N35 MCT273 GI
CNY 17-4 MCT274 GI
SFH609-2 MCT275 GI
CNYI7-1 MCT276 GI
SFHfiOO-2; 4N36 ' MCT277 GI
CNY18 MCT4 GI
CNY18 MCT4R ) GI
SFH600-0; u-I HUAI General Electric (GE)
4N26 H11A2 GE
4N25 H11A3 GE
4N27 H11A4 GE
4N26 H11A5 GE
SFH60H НИА520 GE
SFH60b2 H11A550 GE
SFH601-3 H11A5100 GE
SFH60H H24A1 GE
SFH6QI-1 H24A2 GE
SFH60M CNY32 GE
SFH600-1 CNY47 GE
SFH600-1 CNY47A GE
SFH6O1-3 CNY51 GE
4N32 HHBt GE
IL250 1ШАА1 GE
IL250 НПАА2 GE
IL250 CNY35 GE
П.63— продолжение
1 2 3
SFH60M MOCW05 Motorola
SFH601-1 MQC1006 Mcjiorola
CNYI7-4 ОРГ2ЮО Optron
4N17 CPJ2150 Option
4N27 OPI2151 Optron
4N26 CPJ2152 Option
SFH600 0 иИ ОРШ53 Optron
SFH600-1 OPI2154 Optron
SFH600-2 ОР12155 Option
4N25 OP] 2250 Optron
4N25 OPI2261 Option
4N25 OPI2252 Optron
SFH600-0 и-1 OPI2253 Optron
SFH600-1 OPI2254 Optron
SFH6Q&2 ОРТ2255 Optron
JL25O OPI2<00 Optron
SFH600-1 SPX2E Mb noywel 1 - S p ect roni x
SFH600-2 SPX6 Spectra nfx
CNY17-1 SPX26 Spectronix
CNY17- 1 SPX33 SpectrOnix
SFH600-3 SPX35 Spectre nix
CNY17-1 и*-2 SPX53 Spectronix
CNY17-3 SPX103 Spectronix
SFH60M SPX7110 Spectronix
SFH 601-3 SPX7130 Spectronix
SFH601-4 SPX7150 Spectronix
SFH601-1 SPX7270 Spectronix
SFH601-1 и-2 SPX7271 Spectronix
SFH601-2 SPX7272 Spectronix
SFH601-3 и-4 SPX7273 Spectronlx
SFH601-1 и-2 SPX7530 Spectronix
SFH601-2 и-3 SPX7550 Spectronix
SFH60K4 SPX7590 Spectronix
4N26;4N27;SFH600-l . TILlll Texas Instruments (IB
4N27 TIL112 TI
4N33 . TIL113 TI
4N25 TIL116 TI
SFH600-0 TIL117 TI
4N27 TILllb TI
4N33 TIL119 TI
SFHfiOl-1 TIL124 TI
SFH601-1 T1U25 TI
SPH60J-2 TIL126 TI
CNY17-1 TIL 153 TJ
CNY17-1 TIL154 TI
CNY17-2 Т!Ъ155 TI
(4N33) TIL156 (3,5 kV) TI
(4N33) T1LJ5; ^5 kV* T)
П.64. Амалозн иа •птроннте аа фирмата KFT (ГДР)
Тип на RFT Аналог i Фжрма-яроизвомителкд
МВ 101 i МСТ5-10 Monsanto (Genera] Instru-
МВЮ4 МСТ210 ijieiii j Monsanto
МВ 110 MCD2 Monsanto
мвш MCL6H Monsanto
MB1Q1 TIL109 Texas Instruments
МВ104В CNY17 Siemens
МВ125 SFH900 Siemens
мвкн (CNY21) AFG’Telefunken
МВ 104 (CQY80) AEG-Telefunken
МВ101 (CNY42) Vai vo
П.06- Оптрочи на фирмата Тех as Instruments
TIL 102-ФТО
ТШОЗ-ФТО
Т1Ы07-ФТО
T1L1O8- ФТО
Т1ЕЮ9-ФТО
TILlll-ФТО
ТП.112-Ф ТО
ПЬПЗ-ЭСФТ
Т1Ы14-ФТО
Т1Ы15-ФТО
ТНЛ16-ФТО
Т1Ч17-ФТО
TIL118- ФТО
Т1Ы19-ОСФТ
Т1И20-ФТО
Т1Ы21-ФТО
ТПД24-ФТО
Т1Ь128-ФТО
Т1Ы26-ФТО
Т1Ы27-ОСФТ
Т ПЛ 28-ОСФТ
Т1Ы36-ФТО
ТПЛ38-ОВМ-ФТО
TIL 139-00- ФТО
тамз-овм-ФТо
ТПЛ44-ОВМ-ФТО
Т1И46-ОВМ-ОСФТ
TTL146-OBM-OCOT
Т11Л47-ФВМ-ФТО
ТПЛ48-ОВМ-ФТО
Т1ВМ9гОО>ФТО
ТЮбЗ-ФТО
Т1Т154-ФТО
TIL 155-ФТО
ТШбб-ОСФТ
ТШ57-ОСФТ
Т1ХИ04-ЛОИС
TIXLIOS-ЛОИС
TIXLlOe-ЛОИС
Т1Х1Л09-ФТО
TIXLllS-ОСФТ
TIXL143-OBM-*TO
TIXLU^OBM-ФТО
Т1ХЫ48ЮВМ-ОСФТ
Т1Х.Ь146-ОВМ-ОСФТ
4К22-ФТО
4МЗ-ФТО
4№4-ФТо
4>125-.ФТ0
4n26-®Tq
4№7-ФТ О
4N28- ФТО
4М35-ФТО
4N36-®TO
4N37-4 ТО
П. 66. Анал&зч на оптроните на формата Texas Instruments
Тип на Те- j las Insiru- meats ! Код Аналог Фирма прожзводителка
1 т 2 | 3 *
TIL107 D,E 3KP903 ENL
TIL 108 DtE 3N-903-N eNl
TIL117 B.E . 551г$Ю01 Di ateo
ТТЕШ A 551-0002 Dialco
TIL112 A 551-0003 Dialeo
TIL117 B,E 55L0004 Diaico
TILH2 A CML501O Chicago Miniature
Wil A СМ4-5020 Chicago Miniature
TIL ill В ED702 Sprague
TIL 113 A ED730 Sprague
TIL 116 В FCD810 Fairchild
TILilb В FCD8H Fairchild
TILH6 В FCD820 F airchild
TIL102 в,с Н10А1 General Electric (GE)
711,103 В.С Н10В1 GE
TILU7 В Н11А1 GE
TIL116 В Н11А2 GE
TILB6 В HI1A3 Ge
TIL112 В ННА4 GE
TILHI В Н11А5 Ge
TIL113 В Н11В1 ge
TIL113 В Н11В2 GE
TIL109 D,E Н15А1 GE
TIL 109 D,E Н15А2 GE
TIL109 D,E Н15В1 GE
TIL109 D,I [ HI5B2 GE
TILH3 E РС4-73 GE
T1L108 E PC 15-2(5 GE
TILH6 В IL-1 Litnmix
TILH7 В IL5 Litronix
TIL112 в 1Ы2 Litronix
TIL112 в TL-16 Litre nih
TTL112 в IL-16 Litronix
TILUI в IL^74 Litronix
T 11,113 1 в ILCA-2-30 Litronix
TILI13 В МСАЭ-30 Monsanto
TIL113 в,с MCA331 Monsanto
TIL1U В,С MCD2 Monsanto
TILI II в,с MCD2-M Monsanto
TIL102 с MCD4 Monsanto
TIL116 в MCT2 Monsanto
TIL1I6 в MCT2E Monsanto
TILI14 в MCT2E Monsanto
TIL 120 в MCT4 Monsanto
TIL143 А MCT8 Monsanto
TIL112 в MCT26 Mdnsan to
TIL144 А MCT81 Monsanto
TILliS D MCT230 Monsanto
TILI08 . В,С МСТ5Ю Monsanto
TIL116 А MOC1000 Motorola
1 _ 2 3 4
TIL116 A MOCIOOI Motorola
T.IL116 A MDCJ002 Motorola
TIL 136 • Л МОСЮОЗ Motorola
TIL113 A MOC1100 Motorola
TILM3 A ЛЮС1200 Motorola
TI L107 В MOC2000 Motorola
TIL108 B,C MOC2200 Motorola
TIU09 B,C OP 1030 Optron
TIL1Q9 B,C ОРЮ31 Optron
TIL109 DTE OP 1050-5 Optron
TILI09 Special B,C OP 1050-10 Optron
TIL109 DtE OP 1052-5 Optron
TIL109 D,E OP 1053-5 Optron
Т1Ы09 B,C OP 1053-10 Optron
Special TIL109 BSC ОРЮ56-Ю
.Optron
Special
TIL 109 B,C OP 1060 Optron
T1L109 B,C OP 1061 Optron
TIL109 B,C OP 1090 Optron
TIL113 D,E SC-148M Spectronics
TIL 113 D,E SC-1481-2 Speclronics -pectronics
TIL113 D,E SC-1481-3
TIL109 D,E SO 1482-1 Spectronics
TIL 109 lle SC*- 1482-2 Spectronics Spectronics
T1L109 DfE SOI 482-3
TIL 107 D,E 5СИ484-1 Spectronics
TIL 108 DtE SC-1484-2 Spectronics
TIL108 D,E SC-1484-3 Spectronics
Т11Д16 TIL 133 D,E SSC’1003 Spectronics
E FPA100 Fairchild
T1L136 E FPA1OI Fairc hi Id
TJL141 D,E FPA102 Fairchild
TIL139 E FPA103 Fairchild
TIL 139 E FPA104 Fairchild
TILI39 E FPAI05 Fairchild
TIL138 B,C H13B2 General Electric
11L13$ Ci H13AI General Electric
TIL138 c H13A2 General Electric
TIL 138 TIL 138 TIL138 TJL139 TIL138 TIL139 TIL133 T1L133 TIL136 CUSTOM B,C B,C B,C B,C B,C , B,C B,C B,C 1 BtC i A H13B1 OPB120 OPB121 OPB125 OPB243 OPB253 OPB505 OPB508 OPB512 OPB518 General Electric Optron Optron Optron Optron Optron Optron Optron Optron Optron
16 Отгтрокн и прилсжея ^тз им
241
Г 2 з ! 4
TIL138 D,E OS-521 SE^ RIES HEI
T1L138 D,E OS-581 SE- RIES HEI
TIL139 В(С Л1СА7 Monsanto
TIL145 А MCA8 Monsanto
TIL146 А MCA81 -Monsanto
П.67. Оптрони на фирмата Genera! Electric
СМУ17-ФТО
СЛ’¥28-ОВМ-ФТО
СНУЗО-ФТРО
СК’УЗЬОСФТ
СМУ32-ФТ о
СИУЗЗ-ФТО
СКУ34-ФТРО
СНУ35-ФТо с 2 ивлъчвателя
СНУ47-ФТО
СМУ48-ОСФТ
CNYSl-ФТО
НЮА1-ФТ0
НЮВ1-ФТО
НПАРФТО
Н11А2-ФТО
Н11АЗ-ФТО
НИ А4-ФТО
Н11А5-ФТО
НПАЮ-ФТО
НПА520-ФТО
Н11А5&РФТО
НИА5100‘ФТО
НИААЬФТО с 2 излъчвателя
Н11АА2-ФТО с 2 излъчвателя
Н11ААЗ-ФТО с 2 нзлъчвателя
Н11АА4-ФТО с 2 излъчвателя
HUAGI-ФТО
НПАС12-ФТО
НПАСИ-ФТо
HllAVl-ФТО
НИА¥2-ФТ0
НПАУЗ-ФТО
Н11В1-ОСФТ
ННВ2-ОСФТ
НПВЗ-ОСФТ
Н11В255.-ОСФТ
Ш1ВХ522-ОСФТ
Н11С1-ФТРО
Н11С2-ФТРО
НИСЗ-ФТРО
Н11С4-ФТРО
НПС5-ФТРО
Н11С6-ФТРО
Н1Ш5-ФТ0
Н*Ю2-ФТО
ННОЗ-ФТО
Н1Ю4-ФТ0
HIIFI-ОПФТ
HHF^-ОПФТ
HlW-ОПФТ
Н1Ш1,-0СФТ
HIIGZ-ОСФТ
ННСЗ-ОСФТ
НИС14-ОСФТ
HltGS-ОСФТ
Н11О6-ОСФТ
НИЛ-ФСО
Н1М2.ФС0
НПЗЗ-ФСО
H11J4*OCO
Н15Л5-ФСО
нше-Фсо
ниы-лоис
Н1НЛ-ЛОИС
ниьз-лоис
Н13А1-ОВМ-ФТО
Н13А2-ОВМ-ФТО
Н13В1-ОВМ-ОСФТ
H13B2^OBty- ОСФТ
Н15А1-ФТО
Н15А2-ФТО
Н15В1-ОСФТ
Н15В2-ОСФТ
??20дг-овм-ФТо
Н20А2-ОВМ- ФТО
Н20АЗ*ОВМ-ФТО
Н20А6-ОВМ'ФТО
Н20В1-ОВМ-ОСФТ
Н20В2-ОВМ-ОСФТ
Н21А2-ОВМ-Ф ТО
Н21АЗ-ОВМ-ФТО
Н21А6-ОВМ-ФТО
Н21В1-ОВМ-ОСФТ
Н21В2-ОВМ-ОСФТ
Н25ВЗ-ОВМ-ОСФТ
Н2Щ4-ОВМ-ОСФТ
Н21В 5-ОВМ-ОСФТ
Н21В6ЮВМ-ОСФТ
Н22А1-ОВМ-ФТО
Н22А2-ОВМ- ФТО
Н22АЗ-ОВМ-ФТО
Н22А4-ОВМ- ФТО
Н22Л.%ОВМ-ФТО
Н22А6-ОВМ-ФТО
Н22В1-ОВМ-ОСФТ
Н.22В2 ОВМ-ОСФТ
Н22ВЗ-ОВМ-ОСФТ
н 22В 4-ОВМ-ОСФТ
Н22В5- ОВМ-ОСФТ
Н22В6- ОВМ-ОСФТ
Н24А1-ФТО
Н24А2-ФТО
Н24В1-ОСФТ '
Н24В2-ОСФТ
Н74А1-ФТО
Н74С1-ФТРО
Н74С2-ФТРО
МСА230-ОСФТ
МСА231-ОСФТ
МСА255-ОСФТ
МСТ2-ФТО
МСТ26-ФТО
МСТ210-ФТО
МС32-ФТРО
МС821-ФТРО
МС32400-ФТРО
МС52401-ФТРО
Т1Ы17-ФТО
4К25-ФТО
41Ч26-ФТО
4И27-ФТО
4№8-ФТО
4№9-ОСФТ
4МЗО-ОСФТ
4 Nat-ОСФТ
4Ы32-ОСФТ
4МЗЗ-ОСФТ
4N35-®TO
4ЫЗб-ФТО
4Ы37-ФТО
4Ы38-ФТО
4Х39-ФТРО
4Ы40-ФТРО
П-6 ft- j?a tnipri’it ня (fMpx'iia Ceritral Electric
Тип на Genera] Electric Аналог Фирма производите.эк a
- ... ... .. • —" •
1 2 3
4N25 4N25 Industry
4N25A 4№5A Industry
4N26 4N26 Industry
4Й27 4N27 Industry
4N28 4N28 Industry
4N29 4N29 Industry
4N30 4N30 Industry
4N31 4K31 Industry
4N32 4N32 Industry
4N33 4N33 Industry
4N35 4N35 Industry
4N36 4N36 Industry
4N37 4N37 Industry
41938 4N38 Industry
4N38A 4N38A Industry
4N39 4N39 Industry
4N40 4N10 Industry
Н13А1 OPB120 Optron In;*
Н13Д1 OPB242 Optron Inc*
Н13В1 OPB243 Optron Ino
Н13А1 OPBSOO Optron I nc •
П.68-“ тфОДтЛЬкепие
1 2 | 3
Н13А1 OPB800S Optron Inc.
Н13В1 OPB803 Optron Inc*
HL3A1 OPB806 Optron Incr
Н13А1 OPB813 Optron Inc,
Н13В l OPB814 Optron Inc^
Н11А4 OPT2150 Option Inc.
Н11А4 OP12151 Optron Inc.
HL1A2 OPI2152 Option Inc^
Hl LAI OPI2153 Optron Inc.
Н11АЗ OPI2250 Optron Inc,
Hl LAS OPI2251 Optron Inc.
H11A3 OPI2252 1 Optron Inc.
HHAl OPI2253 Optron Inc.
H11B2 OP 13150 Optron Inc^
H11B2 ОР13151 Optron Inc.
H11B3 OPI3152 Optron Inc,
H HBl OPI3153 Optron InCt
Н11В1 OPI32SO Option Inc.
H11B1 OP 13251 Optron Inc:.
HllBl OP 13252 Optron lncfc
HLIB1 OP 13253 Optron Inc
H13B1 MCA8 Monsanto
H13B2 MCA81 Monsanto
H11B3 MCA230 Monsanto
H11B2 MCA231 Monsanto
Hll B255 MCA255 Monsanto
H11A2 MCT2 Monsanto
Н11ДЗ MCT2E Monsanto
Н13Л1 MCT8 Monsanto
Hl 1A5 MCT26 Monsanto
H13A2 MCT81 Monsanto
Hi 1C3 MCS2 Monsanto
H11C6 MCS2400 Monsanto
4N26 MOCIOOO Motorola
4N25 MOCIOOI Motorola
4N27 МОСКЮ2 Motorola
4N28 МОСЮОЗ Motorola
H11A520 МОСЮ05 Motorola
Hl 1A520 MOC1006 Motorola
4N30 MOC12GO Motorola
H I l Am 1L1 Litre nix
H11A1 1L5 Litronix
Hl 1A5 IL 12 Litronix
HHA5 1L15 Litronix
Hl 1A5 JLl 6 Litronix
H11A5 1L74 Litronix
H11B3 l 1LA30 Litronix
H11B255 1 1LA55 Litronix
HUB3 ILCA2-30 Litronix
H11B255 ILCA2-55 Litronix
H11A5 CLI2 Clairex
4N37 CL13 C lai rex
H11A2 ; CLT5 Clairex
H11B1 1 CL110 Clairex
И. 66— прадъ^жение
1 1 2 1 3
Н11А2 CLI20 Clairex
Н11А4 CLI506 Clairex
4N37 CL1510 Clairex
4Ы37 CLI511 Clairex
Н11А5 FCD310 Fairchild
Н11А520 FCD8WC Fairchild
Н11А520 FCD810D Fairchild
Н11ДЗ FCD811 Fairchild
НИА2 FCD82O Fairchild
Н11А520 FCD820C Fairchild
Н11А520 FCD820D Fairchild
Н11А550 FCD825C Fairchild
НИА560 FCD825D Fairchild
НПА520 FCD830C Fairchild
ННА520 FCDS3OD Fairchild
НИЛ520 FCD631C Fairchild
II11A520 FGD831D Fairchild
НГ1А520 FCD836C Fsirchild
H11A52Q FCD836D Fairchild
НПА550 SPX2 Spectronics
НИА55О SPX2E Spectronics
Hl 1А650 SPX4 Spectronics
Hl 1А550 SPX5 Spectronics
Н11А5100 SPX6 Spectronics
Н11А520 SPS&6 Spectronics
Н11А520 SPX28 Spectronics
НВА5100 i SPX35 Spectronics
НИА5100 SPX36 Spectronics
НИ А6Ю0 SPX37 Spectronics
И13 Al SPX1873-1 Spectronisc
Н13 А1 SPX1873-2 Spectronics
Н13В1 SPX1873-3 Spectronics
Н13В1 SPX 1873-4 Spectronics
Н13А1 SPXlSTfi-l Spectronics
Н13Д1 SPX1876~2 Spectronics
Н13В1 SPX 1876-3 Spectronics
Н11А4 TiLlll Texes instruments
НИА5 TIL112 Texas Instruments
Н11В2 T1L113 ] Texas I nstr unients
Н11АЗ TIL114 ' Texas Instruments
Hl 1 АЗ TIL115 Texas Instruments
Hl 1 АЗ T1L116 Texas Instruments
Н11А1 TUI 17 Texas Instruments
Н11А5 TJL118 Texas Instruments
Н11В2 TIL119 Texas Instruments
Н13А1 TIL138 Texas Instruments
HJ3A1 TIXL143 Texas Instruments
Н13А2 TIXL144 Texas Instruments
Н13В1 TIXL145 । Texas Instruments
Н13В2 TIXL146 1 Texas Instruments
П-99. Октрони яа фярмата AEG
Electronic
CNR2b0CO
CNYIS-ФТО
CNYSl'-ФТО
СКУ21№ФТО
CNY36-OBM- ФЮ
CNY37-OBM-OTO
СЫ¥64-ФТО
СКУбб-ФТО
СКУ66-ФТО
СКУТО-ОО-ФТО
CNYTl-фТО с 2 изльявателя
СКУ72-ОВМ-ФТО
скутз-овм-фто
СКУ74-ФТО
С\У74-2-ФТО-двуканйлен
СХУ74-4-ФТО-четйрййан'ален
СКУ75-ФТО
СЫУ7бА-ФТО
СКУ75В-ФТО
СМУ75С-ФТО
CNY75G-0TO.
С<?У80-ФТЬ.
CQY80KM>TO
CQYBONG-ФТО
К120Р-ФТО
К827Р-ФТО-двуканален
К847Р-ФТО-четириканалеи
Telefunketi и Met unken
К3610Р-ФСО
К3010РО-ФСО
К 302 ОР-ФСО
КЗ()20РО-ФСО
КЙОГЗР.^ЛОИС
К 8031Р-ЛОИС
4№б-ФТО
4К[26-фТО
4Х27-ФТО
4N28- ФТО
4К32-ОСФТ
4 №3-ОСФТ
4 КЗ 5-ФТО
4N36-OTO
4К37-ФТО
4К38-ФТО
4К38А-ФТО
П.70. Оптрони на ф ip нага Motorola
CNY17-<DTO HilQj-ОСФТ
Hl IА1-ФТО НГЮ2-ССФТ
Н11Д2-ФТО НИрЗъОСФТ
HUA!3*OTG НИЛ-ФСО
Н11Д4-ФТО ш иг-Фсо
Н11А5-ФТО . Hl f лэ-ФСО
Н11А10*ФТО Hlij'4-ФСО
Н11А52ОФТО НШ5-ФСО
НПАбйО-ФТО HllLl-ЛОИС
НПА51СО-ФТО ниьг-лоис
Н11АА1-ФТО Н74С1-ФТРО
Н11АА2-ФТО Н-1-ФТО
Ш1В1-ОСФТ IL-12-ФТО
НПВ2-ОСФТ I1.-15- ФТО
НПВЗ-ОСФТ IL-16-ФТО
ННВ255-ОСФТ IL-74-ФТО
ННС l-ФТРО • МСА230-ОСФТ
Н11С2-ФТРО МСА231-ОСФТ
НПСЗ-ФТРО МСА2Б5-ОСФТ
Hlini-ФТО МС52-ФТРО
Н11Р2*ФТО МСТ2-ФТО
Н1!ОЗ-ФТО МСТ26-ФТО
НПР^ФТО МСТ271-ФТО
4 П.70— гтр.одъля(енве
МС7272-ФТО MCT 273-ФТО MCT 274-ФТО МСУ275-ФТО МСТ276-ФТО МСТ277-ФТО Mocilgt-осФТ МОС601А-ФТО МОС602А-ФТО МОС603А-ФТО МОС604А-ФТО МОСбОбА-ФТО МОС606А-ФТО МОС622А-ОСФТ МОС62ЭА-ОСФТ МОС624А-ОСФТ М.ОС625А-ОСФТ МОС626А-ОСФТ МООС62А7-ОСФТ МОС62.8А-ОСФТ МСС629А-ОСФТ МоСбЗЗЛ-ФСО МОС634Л-ФСО МСС635Л-ФСО МСС640Л-ФСО МСС64.1А-ФСО МСС1000-ФТО МОС1001-ФТО МОСЮ02-ФТО МОСЮОЗ-ФТО МОСЮ05-ФТО МОСЮО&-ФТО МОСНОО-ОСФТ МСС1200-ОСФТ МОС2ЮО-ФТО МОС2200-ФТО МОС2201-ФТО М0С3002-ФТРО МССЗООЗ-ФТРО МОС3004-ФТРО МОС3005-ФТРО МОСЗОбб-ФТРО МОС3007-ФТРО МОС3009-ФСО МОСЗОЮ-ФСО МОСЗОН-ФСО МОС3012-ФСО МОС3020-ФСО МОС3021-ФСО МСС3022-ФСО МОС3023-ФСО МОСЗОЗО-ФСО МОСЗОЗЬФСО МОС3032-ФСО МОС3040-ФСО МОС3041-ФСО МОС5005-ЛОИС МОС5006-ЛОИС . МОС5007-ЛОИС МОС5008-ЛОИС МСС5009-ЛОИС МОС50Ю-ОИС .1 налогов а МОС8020-СФТ МОС8021-ОСФТ' МОС8030-ОСФТ МОС8050-ОСФТ МОС8ЮО-ФТО МОС8204>ФТб МОС28051ФТО МОС8206-ФТО ТШЦ-ФТО ТН.112-ФТО Т1ШЗ-ОСФТ ТПЛ14-ФТО TILllS-ФТО TILUfi-ФТО -Т1Ы17.ФТО TILllS-ФТО Т1С119-ОСФТ ' тшгД'-Фто ТШ25-ФТО Т1М26-ФТО Т1Ы27-ОСФТ ТИЛбЗ’-ФТо ТПЛ54-ФТО Т1Е155-ФТО 4№б-ФТО 4№6-ФТО 4М27-ФТО 4№В-ФТО 4М9-ОСФТ 4!ЧЗО-ОСФТ 4М31-ОСФТ 4№2-ОСФТ 4N33-OC®T +N35- ФТО адз^ФТо 4М37-ФТО 4И38-ФТО 4\39-ФТ|-'О
П.71. Ан а лаз и на оптроните на фирмата Motorola
Тип на Motorola Код Аналог Фирма п^окэголг
i . 1 2 3 4
МСА230 ' А MCA 230 Monsanto
4N33 D MCA231 □Monsanto
МСА255 А MCA255 Monsanto
мосзои DE MCS2 .Monsanto
МОСЗОП DE MCS2400 Monsanto
МСТ2 А MCT2 Monsanto
4N25 В MC2E Monsanto
4N27 В MCT26 Monse n to
МОСЮ05 DE ОРШО Optron
МОС1006 ; Л OPI2150 Optron
4N27 j А OPI2153 Optron
4N26 А OPI2152 Optron
4N26 D OPI2153 Optron
МОС1006 А OPI2250 Optron
МЛС1006 А OPI2251 Optron
4N25 Л OEI2252 Optron
4N25 D OPI2253 L Optron
4N26 А РСБОЗ Sharp
TIL11J А TILllt Texas Instruments
4N27 В TIL112 Texas Instruments
MGC8050 В TIL113 Texas Instruments
4N25 В TIL114 Texas Instruments
MOC1006 А TIL 11$ Texas Instruments
4N25 В TJLI 16 Texas Instruments
4N25 D TJL117 Texas Instruments
MOC1006 А TTLH8 Texas Instruments
M0C119 А TILJI9 Texas Instruments
4N27 В TLP50 I Toshiba
4N25 В TLP5O3 Toshiba
4N25 В TLP50 4 Toshiba
4N25 А 4 N25 Industry
4N26 А 4N26 Industry
4N27 А 4N27 Industry
4№8 А 4Ы28 Industry
4N29 А 4N29 I ndustrv
4N3O А 41430 Industry
4N3J А 4N31 Industry
4N32 А 4N32 I ndustrv
4N33 А 4N33 Industry
4N35 А 41435 Industry
4N36 А 4N3f> Industry
4N37 А 4N37 Industry
4N38 А 4 №8 I ndustrv
мосзои DE 4N39 Industry
MOC30U DE 4N4O Industry
4Ы32 DE 4N45 Industry
4N32 DE 4N46 Industry
MOC1006 i DE 6N135 Industry
MCC1006 DE 6N136 Industry
4N32 DE 6N138 Industry
*’ 1 . ,
1
1 ! 2 5 4
4N32 МОС1006 MOCJ005 DE DE DE 6N139 5082—4350 5082—4351 5082—4352 [ Industry Hewlett Packard
МОС1005 4N32 DE de Hewlett Packard Hewlett Packard
4N32 4N38 ! DE В 4 370 5081—4371 Hewlett Packard Hewlett Packard
4N35 В CLI-2 Clairex
4N26 А CLI-3 Clairex
4N33 в СИ -Ь Clairex
4№& А сьыо j Clairex
4N25 Р CNY17.18 Siemens
4N26 В CNY21 Telefunken
4N26 в C0Y13 Pro Electron
4N26 в CQY14 Pro Electron
MLED930 В Y 15 Pro Electron
MLED930 В CQY31 Pro Electron
MLED60 в CQY32 Pro Electron
4N26 X CQY36 ' Pro Electron
М ОС 1005 в ; CQY40.41 ITT
4N27 А CQY80 Telefunken
М0С1ОО6 А FCD810.A ’ Fairchild
4N26 А FCD81O,B,C,D Bai rc hi Id
4 №5 А FCD820,A Fairchild
МОС1005 в FCD820.B Fairchild
4N26 в FGD820,C,D Fairchild
4N25 в PCD825,A Fairchild
МОС1005 в FCD825,B Fairchild
4N26 А FCD825,C,D Fairchild
4N25 А FCD830,A F airchild
МОСЮ05 А FCD830.B Fairchild
4N27 А FCD830,C,D Fairchild
4N25 А FCD831, A Fairchild
мое юле А FCD831.B Fairchild
4N27 А FCD831, CSD Fairchild
МОСЮ06 А FCD836 Fairchild
4N29 А FCD836C,D Fairchild
4N29 «R А FCD85O,CTD Fairchild
4N32 FCD855,C,D Fairchild
4N32 R FCD860,C,D Fairchild
НИА1 А FCD865,C,D Fairchild
НИА2 А HUAI General Electric (GE}
4N25 А H11A2 GE
4N27 А H11A3 GE
4N26 в НИА4 GE
4N26 в H11A5 GE
МОС1005 А H11A10 GE
МОСЮ05 в H11A520 GE
4N35 А Ш1А550 GE
4N26 в H11A5100 GE
4N26 п H74A1 GE
4N27 п H11AA1 GE
FJ11AA2 GF
П. 71— продолжение
L ‘ 1 . 2 3 ) 4
4№2 4N33 4N33 МОСЗОЦ о си изо H1IB1 Н11В2 НИВЗ GE GE GE GF
МОСЗОИ МОСЗОЦ DE DE Н11С4Д6 НИ74СЬ2 GE GF
мосзои 4N25 4N25 4N27 4N27 4N27 4N27 4N33 4N33 4N33 4N33 DE : А В А В В В в в ^1101,2.3,4 IL1 IL5 т iL12 IL15 11Л6 IE74 ILA30 ILA55 GE Litronix Litronix Litronix Litroni x Litronix Litronix Litronix Litronix
в ILCA2-30 Litronix
в .. ILCA2-55 Litronix
П.72. Оптрон и
СЫУ17-ФТО /
CNYIS-ФТО
il-ьфто
Т1-5-ФТО . . ’
1Ы2-ФТО
IL-15-ФТО
IL-16-фТО
IL-74-ФТО
1ЫОО-ЛОИС
1Ы01-ЛОИС
ILA-30-ОСФТ
TLA-55-ОСФТ
ILACAZ-30-ОСФТ
1ГСА2т5Б-ССФТ
lLCT-6-ФТО двуканалеп
JLD-74'ФТС ди1канглен
на фирмата Litronix
'lLQ-74-ФТО i г.'ЕЦ. .
4№5-ФТО
4К126.ФТ О
4\27-Ф’!О
28*.-ФТО
4N29-ОСФТ
4ШООСФТ
АЮЮСФТ
4Ы32-ОСФТ
4ХЗЗ-ОСФТ
,4М35-ФТО
АНЗб-ФТО
4Ы37-ФТО
П. 73. Аналой на оптроните на фирмата Lltronix
Тип на Litronix Аналог Фирма производители a b * ► “
IL1 ( С1Ь5 Ciairex
1LCA2-55 CL1-3 1 Ciairex
IL1 FLD8UB . Fairchild
1L1 FLD820 F airchild
IL74 HLD810 Fairchild
1L1 НИА2/3 General Electric
1L5 HUAI General Electric
IL74 НПА4 General Electric
IL1 MCT-2/E Monsanto
IL15 MCT-26 Monsanto
IL16 MCT-26 Monsanto
ILCA2-30 MCA2-30 Monsanto
UCA2-55 MCA2-55 Monsanto
ILCT-6 MCK6 Monsanto
ILI MOClOOO/l. Motorola
[L74 MOC1002/3 Motorola
ILCA2-30 MOC1200 Motorola
ILI TILU6 Texas Instruments
ILS Till 17 Texas Instruments
IIJ2; ' TIL112 Texas Instruments 1
11.15 T1L118 Texas Instruments
1L74 T1L111 Texaslnstruments
ILCA2-30 TIL113 Texas Instruments i..
X 74* Э 1'т> MJ нд ф ip мата Generallnstrurnent
МСТ210-ФТО
МСТ230-ФТО
МСТ271-ФТО
МСТ272-ФТО
МСТ273-ФТО
МСТ274-ФТО
МСТ275-ФТО
МСТ276-ФТО
МСТ277-ФТО
МСТбЮ-ФТО
MID400-OHC
4К25-ФТО
4М26-ФТО
4Ы27-ФТО
4N28,®TO
4М29-ССФТ
4НЗО-ОСФТ
4Ы31-ОСФТ
4К32гОСФТ
4ЫЗЗ-ОСФТ
4М35ФТО
4К36-ФТО
4-Ы37*Ф’ТО
4N137-ЛОИС
6К138'ФДО с 2 транзистора
бГШфФДО с 2 транзистора
МСА7-00-0СФТ
МСА8- ОВМ-ОСФТ
MCAS1- ОВМ-ОСФТ
МСА230-ОСФТ 3 :
МСА23ГОСФТ
МСА255-ССФТ
МСЬбОЬЛОИС
МСЕбН-ЛОИС
МСЬ260ЬЛОЙС
МСР3009-ФСО
MGP 3010-ФСО
МСР3011-ФСО
MCP302W- ФСО
МСР302ЬФСО
.ЙСР3022-ФСО
МСРЗОЗ ЬФСО
МС52-ФТРО
МС52400-ФТРО
МС$620(КФТРО (ФСО)
МСЭ620ЬФТРО (ФСО)
МСТ2-ФТО
МСТ2В-ФТО
•МСТЧ-ФТО
ЖТ4Й-Ф<О
МСТ6-ФТО двукянаден
МСТЗгОВМ-ФТд
ГГЯ6-ФТО
LT66- Ф ТО-д в vxa и ал ея
ГГвЬОВМ’
П.75, Оптрони на фирмата Hewlett Packard
HBCS-l 100 HCPL -2200 HCPL-2300 HCPL 2502 HCPL-2503 HCPL-2530 HCPL-253 I HCPL-2533 HpPL-2601 HCPL-2602 HCPV2630 HCPL- 2631 HCPL-2730 HCPL-2731 UCPL-3700 HCPL-4100 HCPL-4200 HEDS-1000 'SL5505 4 NA'S 4N«46 4N55 4N55/A83B 4N55TXV 4N55TXVB 6N134 6N134TXV 6N134TXVB 6N135 6N138 6N137 (5N138 BN 139 6N140 BN 140 A 6N1M0A/883B 6N140TXV 6N140TXVB 6NM0/883B
8102801 ЕС
83О2401ЕС
•IL78. Ц[£рзви сонди за четене на щтрихони кодоне >(Ваг ’Code) на
фирмата Hewlett Packard
HBCR’1000 HBCR-1022 HBCR-10’24 HBCR4025 HBCR-1043 HBCR-1045 HBOS-2230 HEDS-3000 HBCS 2330 HEDS-3050 HBCS-2100 HEDS-3200 HBES-2390 HEDS^3201 HBCS-4300 HEDS-3250 HBCS-4500 HEDS-3251
П.77. Оптично кодирани комплект на фирмата Hewlett Packard
HEDS-5000 HEDS-5010 HEDS-6000 HEDS-6010
jjjn.78- Цифрови потенциометри на фирмата Hewlett Packard
НЕ OS-7530 HEDS-750L
П.79, Предала тели и приемники за оптични линии на фирмата Hewlett
Packard
Предав ателн HFBR-1001 HFBR-1002 HFBR-1201 HFBR-1202 HFBR-1203 HFBR-1204 HFBR-1502 HFBRH510 HFBR-15I2 Приемки ци HFBR-20O1 HFBEL2201 HFBR-2202 HPBR^2203 HFBR-2204 HFBR-2502 HFBR’250'1 HFBR-2503
П.81 0%тятн:< к1бдН-'й1 фтрмата Hewlett Packard
Едйнячня Двойня Дължина J m
HFBR-3000 HFBR-3100 1—100
HFBR-3001 -—- I— 100
HFBR-3021 — 100
HF В R-3200 HFBR-3300 1 —Ш0
HFBR-3501 —- 0,1
HFBR-3502 HHBR-3602 0.5
HFBR-3503 HFBR-3603 HO
HFBR-3504 HFBR-3604 5,0
HFBR-3505 HFBR-3605 10
HFBR-350 6 HFBR-3606 15
HFBR-3507 HFBR-3607 20
HF В R- 3508 HFBR-3608 25
HFBR-35H —u-l 0,1
HFBR-3512 HFBR-3612 0,5
HFBR-3513 HFBR’3613 ho
HFBR-3514 HFBR-3614 5.0
HFBR-35I5 HFBR‘361 5 10
HF8R-3516 HFBR’3616 20
HFBR-3517 HFBR3617 30
HFBR-3518 HFBR-3618 45
HFBR-3519 HFBR-3619 60
HFBR-3579 HFBR-3679 25
HFBR-3580 HFBFS368 0 100
HFBR-3581 HFBR’3681 50 0
HFBR-35B9 HFBR-3689 25
HFBR-3590 HFBR-3690 100
♦HFBR- 3591 HFBR-3691 500
Оптичен мултиилексбр
39301А
П.81. Част от буквенн означения на оптрони» произвеждани
от няколяо фнрми
L CNX, . —MBLE, Milliard, Philips, Valvo
2, CNY , . — AEG-Telefunkem GenerM Electric, MBLE, Litronix, Milliard Option
Inc , Philips, RTC, Siemens, Valvo, Motorola
3. CQY . . — AEG-Telefnnken, 1ГТ
4ь. Hll * . —Fairchild, General Electric, Motorola
5. IL . - — Fairchild, Litronix, Siemens, Motorola
6. JLCA , , — Litronix, Siemens
7 • ILCT ..—Litronix, Siemens
8 - ILD. , —Fairchild, Litronix, Siemens
9. ILQ\ .—Litronix, Siemens
10, MCA,.—Fairchild, General Instrument, .Motorola, General Electric
11 ' MOG. . —Fairchild, General Electric, Motorola
12. MCT . . —Fairchild, General Instrument, Motorola, Texas Instruments,
General Electric
13. TIL. .—Fairchild, Motorola, Texas Instruments, General Electric, Motorola
14 • 3N, . —Opirbn I nc. , Texas Instruments
15. 4N...— AEG-Telefunken, Fairchild, General Electric, General Instrument1
Hewlett Packard, Industry, Litronix, Motorola, Optron Inc. , Siemens, Spec-
tronix, Texas Instruments
16.6N\ ,—General Instrument, Hewlett Packard, Industry; Spectronix, Toshiba
Е?
Ч
а>
оо.£
и ь 9
ее°
ф
р-
S
са
те
й
те
X
ей
ч
И)
S--
ст*
ф
sr
и<
Й
X
X
а
ч
СР
й.
те
ПЭ
О
л
сэ
о
е
1 о
о
«
. ф
ж
ф
*
5
о
Си
Й
£?
□о
»
й
JC
S.
и
к
о
я
»
о
И
к
й
м
V
и
«а
о
ч
©
О
и
Ct
С5
Ш
О
м
«т
Ф
о
«
о
Е
S
РЭ
©
те
о
w
о
аэ
©
й
ф
’о ф SJ ф
S й s' Р Р Р р 2 9 с©
о
6
s;t*HHhb7h(NO
s s Зеб'ее’®&°£Со9
£ >» О Н и О п i~’,®'^' ?
я № в SS2 2ХРгч -< е е m
сор
о
Ь
о •*' о
tl О ®
в .35 к Й
X м >*
н
1ОФЮ
<с □□ с©
A«4t<uSccfa6cn®2^
qc®cqqd^ —
О^ ££
еч 2?
Q V д. а л а а и, <$ 6 а 6 е е •&
9£1ььььь^£ррьЕЕС
jg и- е е ев е ее е е в о о 9
^ИДс!|СФ«4<10с©-Дс!чсо4‘--мр
fflCQUuUOCX^nnnntL^fc
fcU.Xbu.U.fcfc.U.k.CCOGOXXXXXXXXXXJxJJg^xExEIXXXXKXXXlSElIXXxSx
О
е
6
о
с
о
ос
ь ь
е е
оое е
trpcoo
ееооь
я
ф
те
ЕЕ
ГЗ
К
Я
е
£222^222o2poopp^o^^poooooopooooooeOo0^gg^
?eeeoeee^eeeeeeoeooeeeee^e^^eeeeeo^e -
f? ^22^*^е^А^с4с^^и5ОоА«Л(Г'течлАе^ ^io~CN о о "^6^Ас^^ЙЭмте?7лГл!!с;^“‘
s-> 2s *£Lcy<* 9?^^ 29 * 9?
о
те
ад.
^ОООООООдйА
>--нн(-.нньн5ЙЗ
geeeeeeeo^o
ZZZZZZZZ2zzz:zzzzzzzzzzo>o^'Ooooac?0’aQ2ui^6oo6oo£xhuh
UUUUUUUUOUUUUUQOUUUQQUUOUUUOuuuuw.WWBW-1WWfcW-WtfUj£g>
2 йз? ~ S о
%££2?2?ооаОсо
О О Q£j QQQQ
pyuuuuuu
U*-U* U* Ui Цч-Ца JX JX
еее^зеее
° о
§2
®e
• . A
fi с©
SE
W5 b*
оооо
txo- txo*
ease
сс «
й
я 3
s
РЗ
к-
я
Ct
R
а
й
я
са
й
Еб
G
й
Ф
$ ч ? Ч
* £5 £
M $г те я м
! Ч Ч *ч 2
. .
*п
X
О)
О
О^О
о°2°
Од. в. IX
ь е ее
е 1 -
»,< < -<
О о сч о
О
О
га
й.
ffiCQ са SctlfiOCQ OQ
OO0OOOOO
X <. • * р ii*
и и и и и и
-. - 1Л Ю <01©
. ’ . 1 <t t - T - 1
со
UUU
О
О
е
е
о
. С
-X
ф
О -§
* «
09 е
ж
ф
ч
те
s
з=г
й
ф
ОО е
S
г; сч см м й j
t© 1©сч
О
СХ
О?
л. С1«
©е
So
е сх
qooooqo?
ее
о
ъ g е
S£S^2oo5 ооо ой^^х X > X Ч 71 "r У4?
eg J <SrS 2 2-S а0°0'50О’т1?мс,^лег:л**‘*с©«-о1сч
ig<££2co$og
§йй99&еееее
о»— е^со^хос^г^" ©1
согосзсо^еоеосо^
к
ч
ф
те
те
те
нз
es
те
в
те
те
Н
те
Ч
ф
н
те
те
Ч
СП
Е
те
те
₽1
а й
те те
я я
£
те
яз
tf
l=t
р5 Н f—1 Р-i
^ореерееос
ОСООООООО
j veeoceooee еееееееее
^eecQmePQcacQffimffibPb’SfQaiSmffifflSffi
999 ^Hi9'?’ee88222ocoopce@Gooooooooo
6 — еч со "»• i© Ф'д 99 й ° 2 И? 'А ° о —<Ь -! о А А о
j < ! *, ^1, » । сч сч €4 05 сч сч сч<о e©cooOco^i^-i©aooQoofiOo£>Ou сф-So Ср
Йй888веер
Н11G! *ОСФ Т-висЬководтов
Н1Ю2-0СФТ1 внЛкСэолтоп
Н11 йЗ'ОСФТ’Висбко валт о в
Н 1 Ю45'ОСФТ-вясокюй<?лтов
Н11 С46-ОСФТ-висо ковФлт 6в
ШМСНШ5-ФСО
НПЕЬЛОИС
Н11Е2-ЛОИС
ННЬЗ-ЛОИС
Н13А1-ОВМ-ФТО
Н13А2 0ВМ-ФТО
Н13ВI-ОВМ-ОСФТ
Н13В2-ОВМ-ОСФТ
ГПбАЬФТО
Н15А2-ФТО
1П5ВЬОСФТ
Ш5В2-ССФТ
Н20А1-ОВМ-ФТО
Н20Д2ЛЗ,А6-ОВМ-ФТО
Н20В1-ОВМ-ОСФТ
Н20В2-ОВМ-ОСФТ
Ш1А2ЛЗ.А6-ОВМ-ФТО
Н21В1-ОВМ-ОСФТ
Н2Ш2-ОВМ-ОСФГ
Н21ВЗ-ОВМ-ССФТ
Н21В4-ОВМ-ОСФТ
Н21В5ОВЛЕОСФТ
Н21В6-ОВМ"ОСФТ
Н22АЬОВМ’ФТО
Н22А2-ОВМ-ФТО
Н22АЗ-ОВМ-ФТО
Н22А4-ОВМ-ФТО
Н22А5-ОВМ^ФТО
Н22А6-ОВМ-ФТО
Н22ВЬОВМ-ОСФТ
Н22В2-ОВМ-ОСФТ
Н22ВЗ-ОВМ-ОСФТ
Н22В4-ОВМ-ОСФТ
Н 22В ^ОВМ-ОСФТ
Н22В6-ОВМ-ОСФТ
Н24А1-ФТО
Н24А2-ФТО
Н74АЕФТО
Н74С1-ФТРО
Н74С2-ФТРО
HCPL-2200-ЛОИС
HCPL-2300- ЛОИС
НСРЕ-25Ю2-ФДО с 1 транзистор
НОРЕ-2503-ФДО с I транзистор г
НСРЬ2530 двука наден ФДО с
тран’ието р .
HCPE-253L 2зЗЗ-двукэнален ФДО
с 1 транзтс! ор
HCPL-2601-ЛСИС
HCPL-2602-ЛОНС
П.82 — проДьля;ениё
HCPL-2630-две ОИС
HCPL-2631-двё ОИС
НСРЕ'2730-2 ФДО с 2 транаис^ра
HCPL-273h2 ФДО с 2 транзистора
НСр.Ъ’ЗТоО-ФДО с 2 транзистора
HCPL-4100-ОИС
HCPL-4200-ОИС
HEDS-1000m8CS-1 Ю0)-ОО-ФДО
с 1 ТриТзи-тор
ILl-ФТО
!С5^ФТО
ИЛО-ФТО
ИЛ2-ФТО
ILU-ФТО
ШбФТО
ПДО-ОСФТ
П.55-ОСФТ
ТЕ74-ФТО
IL-100-ЛОИС
П^НП-ЛОИС
lL-250-ФТО с два ййАъчватбля
1Е400-ФТРО
ILA-30-ОСФТ
ILA-б’ОСФТ
ТЕСА^ЗО-ОСФТ
TLCA2-55- ОСФТ
1ЕСА-30-ОСФТ
1ЕСА-55-ОСФТ
1ЮТ6-двуканален ФТО
ILD- 1-Двукаиалек ФТО
1ЕГ)ЗОдвуканален ОСФТ
1ЕВ55-Двуканален ОСФТ
ПД)-74?двуканален Ф1О
ТЕОЛ^Яетдриканален ФТО
ILQ-ЗО^ четяриканален ОСфТ
ГЪО/5&*яетирйкйнилен ОСФТ
1ЕО-7,4-ч>етирикана^ен ФТО
ISl^frTO
155-ФТО
1371-.ФТО
isido-лоис
ШОЬЛОИС
18201-15203ФТ€)
1S604-двуканален ФТО
18605-ФТРО
15607-ФСО
15608-ФСО
1$б№-ЛОИС
IStjlO-ОПФТ
1861ЬОПФТ
18б6СМ5662~ОСФТ
tSD-ФТО
18О-Й-1ФТО
lSD-74-ФТО
1502СЦ-двуканален ФТО
15П202-двука(илеи ФТО
150203-двуканален ФТО
ISHTOO-ФТО
ISH70ff- ФТО
ISPD6MSPD65- ОСФ Т
JSQl-ФТО с два изльчнателя
ISQS^TO с Два иэлъчйателя
ISQ74-OTO с два нэлъчватели
ISQ2O1-ISQ2O3-0TO с 2 язл^чватейя
К120Р-ФТО
К827*д-уканяден ФТО
К847р-яеТиогканятел ФТО
КЗОЮ-ФСО
К3020Р-ФСО
кемз-ллис
К8031Р-ЛОИС
ЕСАОМОСФТ
LDA-200-ФТО с даа ичлшт7
LIN29-LJfVSs ОСФТ
МПАЬФТ*
МПА^ФТО
МП АЗ-ФТО
МНА^ФГО
MUC4 -ФТРО
МПСЗ’ФТРО
М11С6-ФТРО
МСА2-55-ОСФТ
МСД7-ОО^ОСФТ
МСАЭ-ОВМ-ОСФТ
МСЛН G1-ОСФТ-високорол^ов
МС АЛ 1 Gk-ОСФ Т пе ;о к о вш тс в
МСА8Ь0ВМЮСФТ
МСАйЗО-ОСФТ
МСА23 Гн ОСФТ
МСА255ОСФТ
МСС070-ФДО с 9 транзистора
МСС671-ФДО с ? транамстэрэ
МСО2-ФДО
МСЬ6(И-ЛОИС
МС16Н-Л0ИС
МСХ2601-ЛОИС
МСР3009 МСРЗОП-ФСО
МСР3020-МСР3022'ФСО
МСР3031-ФСО
MCSS-ФТРО
МС$21-ФТРО
МСВ9ДО0;ФТРО
МСВ?401-ФТРО
МСЗб20П-двуканалек ФТро (ФСО)
MCSG20Г-Хвуканален Ф Т РО (ФСО)
МСТ2-ФТО
МСТ4-ФТО
МСТб'Двуканален ФТо
МСТ&ОВМ-ФТО
МСТ26-ФТ0
П,82 — пр^дължение
МС Т ^6- дв у к а н а л е и ФТО
МС.Т81-0БМ-ФТО
МСТЙ10-ФТО
МСТ270-ФТО
ИСТ 27 Г ФТО
МСТ272-ФТО
МСТ273-ФТО
МСТ274-ФТО
ИСТ 275-ФТО
МСТ276-ФТО
МСТ277-ФТО
МСТ510-ФТО
МСТ2200-ФТО
МСТ2201-ФТО
МСТ2202-ФТО
МЕИ776-ФДО
MID400-TOHC
М1ЕО930-ФТО
МССИЭ-ОСФТ
'МОС601А-ФТО
МОС602А-ФТО
МОС603Л-ФТО
МОС604А-ФТО
МОС622-хЧОС62Э-ОСФ Т
МОС633-МОС6Ч5-ФСО
МОС.640- МОС641 -ФСС
МОСЮОО-ФГО
УОСШПЬФТО
МОСЮ02-ФТС
МОГ.1003-ФТО
МОС10О5-ФТО
МОСЮОЙ-ФТО
МОСПОО-ОСФТ
МОСЛ200-ОСФТ
МОС2200-ФТО
МОС3002-МОС3007-ФТРО
МОСЗГ109-МОС3012-ФСО
МОС3020-МОС3023-ФСО
МОС3030А1ОС3032-ФСО
МОС3040-МОС3041-ФСО
МОС500.5-МОС5006-ЛОИС
МОС5007-МОС5009- ЛОИС '
МОС5010-.7ин’’ййх! ОИС
МОС8020-ОСФТ
МОС802!-<.?СФТ
МОСЙОЗО-ОСФТ
МОСЗОзО-ОСФТ
МОС8ЮО-ФТО
МОС8204‘- МОС8206- Ф ТО
ОМ1102ФВМ-ФТО
ОШЮЗ-ОВМ-ФТО
ОЫ1Ю4-ОВМ-ОСФТ
ОМ105.ОВМ-ФТО
ONHOG-OBM-фТО
ОЫ1Ю7-ОВМ-ОСФТ
17 Отгреми й прлложгнаето нм
257
П.82—прляъяжэдяе .
ON 1108 ОВМ ФТО ОМ122-ОВМ-фТо ONI 127 OBM ФТО ОРВ120-ОВМ-ФТО ОРВ121 ОВМ-ФТО ОРВ125-00 ОСФТ ОРВ242-ОВМ-ФТО ОРВ243-ОВМ-ОСФТ ОРВ253-О0-ФТО ОРВ700 СЮ-ФТО оРВ703-ОО-ОСФТ ОРВ704-ОО-ФТО ОРВ705-ОО-ОСФТ OP В7 06-ОО-ОСФТ ОРВ707-0О-ОСФТ ОРВ708-СЮ-ФТО ОРВ709-ОО-ФТО ОРВ710-ОО-ФТО 0РВ7П-00 ОРВ730ЮО-ОСФТ ОРВ800-ОВМ-ФТО ОРВ803-ОВМ*ОСФТ ОРВ894-ОВМ-ФТО ОРВ806-ОВЛРФТО ОРВ8П-ОВМ-ФТО OPBS13-OBM ФТО ОРВ814-ОВМ-ФТО ОРВ815-ОВМ-ФТО ОРВЗ^-ОВМФТО ОРВ820-ОВМ OPB822SD-OBM ОРВ823-ОВМ ОРВ824*ОВМ-ОСФТ ОРВ82Б-ОУМ-ФТО ОРП02-ФТО ОРИОЗ-ФТО ОРПЮ-ФТО ОРП1.3-ОСФТ ОРП20-ФТО ОРИ 23-ОСФТ ОРИ 30-ОСФТ ОРП40-ФТО ОРИ 50-ФТО ОРП53-ОСФТ ОР1702-ФТО ОРНОЗО-ФТО ОР11031-ФТО ОР1Ю50-ФТО ОРП052-ФТО ОР11053-ФТО ОР1Ю56-ФТО ОРПОбО-ФТО ОРИ061-ФТО OPI1090-ФТО в ОРП264-ФТО ОР12ЮО-ФТО ОР 12150-ФТО ОР12151-ФТО ОР12152-ФТО ОР12153-ФТО ОР12154-ФТО ОР12155-ФТО ОР12250-ФТО ОР 12251-ФТО ОР12252-ФТО ОР12253-ФТО ОР12254-ФТО ОР12255-ФТО 'ОР12500-ФТО с дВа й ,Ъ(1-Вате,, OPI3009-OPI30J 2-ФСО вате...я OPI3020-OPI302 3-ФСО ОР13030-ОР13033-ФСО ОР 13040-ОР 1304 3-ФСО ОР13150-ОСФТ . ОР13151-ОСФТ ОР13152-ОСФТ ОР13153-ОСФТ ОР13250-ОСФТ ОР 1325!-ОСФТ ОР13252-ОСФТ ОР13253-ОСФТ ОР 15000-ФТО OPI5010- ФТО ОР16000-ФТО ОР16ЮО-ФТО ОР17002-ФТО ОР170ЮФТО ОР17320-ФТО ОР17340-ФТО ОР18012-ОР1ЫП5-ЛОИ1 ОРТ&Ю-фТО ОРТЯИ-ФТО ОРТ602-ФТО ортзоз-фто ОРТ604-ФТО ОРТ605-ФТО ОРТ606-ФТО ОРТ607-ФТО орТбое-ФТо ОРТ700-ФТО ОРТ701-ФТО ОРТ702-ФТО ОРТ703-ФТО ОРТ704-ФТО ОРТ705-ФТО ОРТ706-ФТО ОРТ707-ФТО ОРТ708-ФТО ОРТ800-ФТО ОРТ801-ФТО
R82 —продолжение
OPS Г(Ю-оптични макропревключ- ватела ОРЙгООоптвчнн мйкропревяжоЧ’ вателв OSS51- - -ОВМ-ФТО 08522-двуканален ОВМ-ФТО OS56J А-ОВМ-ОСФТ ОЯ562А-дау кана лен ОВМ-ОСфТ OS581OBM ОСФТ OS582 -двуканален ОВМ-ОСФТ ОЗбЭ^ОВМ-ЛОИС О5592$-двукамален ОВМ-ЛОЙС P388-W1O-38O-0PO Р638-М100-380-ФРО Р653- G35- 584 - четир йк аиал ев ФРО Р653*’С150-6“четирйканален ФРО Р653-О&0-584-днфенцнален ФРО Р873-0$*дЬуканален ФРО Р873-13-двуианален ФРО Р873-С35-201В-ФРО Р873‘О35-380-ФРО Р873-ОЗЭ-55>ФРО P873-G35'- 687-ФРО Р873-G35-911 -диукаиален ФРО Р1022-ОВМ-ФТО РИН7-ФРО Р1063 ФТО Р1144-ОВМ-ОСФТ РС4^73-ОСФТ РС15-26-ФТО РС75-ФДО с 2 транзистора РС^&ОСФТ РС500-ФТО РС503-ФТО РС504-ФТО РС508г ФТО -РС5Н-ФТО РС5Н ФТО РС515-ОСФТ РС613-ФТО РС61.4-ФТО РС617-ФТО РС618-ФДО с яах-одеи усилвател РС619-ОПФТ РС627-Д» укэявлен ФТО РС637-триканален ФТО РС703-ФТО РС713-ФТО РС714-ФТО РС716-ОСФТ РС716-ОСФТ РС723-ФТО РС733ФТО РС785ОСФТ РС8Ш-ФТО РС8Ю-ФТО РС812-ФТО РСВ14-ФТО РС815-ОСФТ РС817-ФТО РС818-ФТО РС825-ОСФТ РС827-ФТО РС829-ФТО РС835-ОСФТ РС837-ФТО РС845-ОСФТ РС847-ФТО РС849-ФТО РС900-ЛОИС РСЗОЬЛОИС РС910-ЛОИС РС5072-двуканален ФТО РС5073-трйкэналея ФТО РР2120-ФТО РР232О-ФТО PStOOl-ФТО Р52002-ОСФТ Р82003-ФТО Р52.004-ОСФТ Р5200^ФТО Р52006*ФДО с 1 транзистор Р82007-ЛОИС Р82008-ФТО Р52009-ФТО Р5400ЬОВМ-ОСФТ Р54003-ОВМ-ОСФТ Р54005-ОВМ-ОСФТ 05322-ОО-ФТО RS322-QO-®TO 510ЮВ2^двуканзлен ФТРО (ФСО) Sliei-ЬОО-ФТО SI2O- ЬОО-ФТО 5322-ОО-ФТО 52005-3-О€ЬФТО SSOIO-OO-ФТО 82000ЬСХ>ФТО S24131-00-ФТО 8241<1-ОО-ФТО 827101-ООФТО 527Ш-0О-ФТО 527121-ОО-ФТО S27141 ОО-ФТО 535201-ОО-ФТО 535202-ОО-ФТО 535203-ОО-ФТО 558ЮЬОО-ФТО 5С148ЬОСФТ ЙС1482-ФТО
ПЛ2- продолжен не
5С1484-ФТО
SCDllBb-ОСФТ
5СО11В2-0СФТ
SCDliB3-OC$T
5СР255ЮСФТ
5СН4350*ФДО с
8СН435ЬФДО с
5СН4370-ФДО с
5СН437ЬФДО с
SCSHCl-ФТРО
SCSilC3-ct>TPO
SCSI 1С4-ФТРО
scsnce-ФТРо
1 транзистор
1 транзистор
2 транзистора
2 транзистора
SCSI 003-ФТО
SFH6OOPSFK6OO-0TO
sFHeoi-Фто
SFHOOO-ФТО
8Н16Ю-ФТО
8Р^Н611-ФТО
SFNOCiO-OTPO-фТО
S КН 00-д в ука на лен Ф Т РО(ФСО)
$ К 2100- дв у к а пален ФТРО (ФСО)
Е5505-ФДО с 1 транзистор
5рХ2-ФТО
8РХ4-ФТО
8РХ5-ФТО
5РХ6-ФТО
8РХ20-ФТО
5РХ28-ФТО
ЗРХЗЗ-ФТО
5РХ35-ФТО
SPX3(>OTO
5РХ37-ФТО
5РХ53-ФТО
8РХ74АЬФТО
БРХЮЗ’ФТО
SPX314-1В-ФТО
5РХ314-2В’ФТО
5РХ314-4А-ФТО
5РХ314-5А-ФТО
SPX'314-’Ш-ОСФТ
5РХ314-8Л-ОСФТ
SpX 1ЮО-ОТРО-ФТО
SPXURO-OTPO-ФТО
SPX1396-ОТРО-ФТО
SPX1396-2-ОТРО-ФТО
SPX 1404-РОТРО-ФТО
SPXWO.OBM
SPX1872-OBM
SPX1873-OBM
SPX1874-OBM
SPX1875rOBM
SPX1876-OBM
SPX1877-OBM
SPX 1878-OBM'
ФТО или ОСФТ
зав йен от
номера след
о'значеийето4
SPX1879OBM|
SPX1881-OBMI
SPX2003-OC<J>Y
SPX 20 82-ОС ФТ
5РХ2083-ФТО
8РХ2084~ФТО
SPX2 762-OBMVOTO или ОСФТ
за виси . от момери
SPX2862-OBMJ след озпаченнето
8РХ7110-ФТО
5РХ7130-ФТО
8РХ715 0-ФТО
5РХ727П-ФТО
5РХ727ЬФТО
5РХ7272^ФТО
5РХ7273-ФТО
8РХ75ВО-ФТО
ЯРХ7550-ФТО
5РХ7590-ФТО
5ЙС1003-ФТО
SSOS7OO-OBM-0TO
SSOSSOO-OBM-ФТО
STCD-0-ОВМ-ОСФТ
STCD-ЬОВМОСФТ
STCD-2-ОВМ-ОСФТ
STCbO-OBM-ФТО
STCT-ЬОВМ-ФТО
stct-wbm-фто
STCT-OA ОВМ ФТО
STCblA-OBM-ФТО
8ТСТ-2А-ОВМ-ФТО
^татл^овм^лоис
STCT-26-ОВМ-ЛОИС
ST IN13OT1-ОВМ-ФТО
ЙТТШЗбТ-ОВЛСФТО
STIN135D-OBM-OC®T
5ТШ140Т1-ОВАКФТО
$ТСС1300-ОСФТ
STOCUOO-ОСФТ
5ТОСГ40ЬОСФТ
5ТОСЛ402-ОСФТ
8ТОС1420-ФТО
ЗТОСД42ЬФТО
5ТОС1422-ФТО
8ТОС1430-ФТО
5ТОС143КФТО
5ТОС1432*ФТО
5ТОС1500^ФТО
STOC1510-ФТО
5Т0р152ОФТО
STOC1600-ФТО
5ТОС1700-ФТО
8ТОС1710-ФТО
5ТОС1720-ФТО
stocisoo-фто
П.82.-продължеяие
STOC'1900-ФТО 5ТОС2000-ФТО STRA-850-ОО-ФТО 5ТНО-70-ОфОСФ;Т STrJ>85O-O0,OC<I»T STrT-850-ОО-ФТО STRT-ОООЧ-ОО-ФТО бтит-эю-з-оо-фто 5TRT-92O-3-ОО-ФТ О ТВ101-ФТО Т1Ы02-ФТО ТПЛОЗ-ФТО Т1Ы07-Ф/О Т1Ы08-ФТО Т1И09-ФТО TILlfl-ФТО Т1Ы12-ФТО Т1Е113-ОСФТ ТНЛ14-ФТО Т1Ы15-ФТО Т11Л16-ФТО Т1Ы17-ФТО TILllS-ФТО ТКИ^ОСФТ TiLm-Фто Т1Ь12ЬФТО ТШ24-ФТО ТШ25-ФТО ТШ26-ФТО ТШ27-ОСФТ ТЫ128-ОСФТ Т1Ы38-ОВМ-ФТО Т1Ы39-ОО-ФТО TILI41-12-канвлни четящя устройства Т11Л42-12^анални четйШИ устрой* стал Т1Ь143-ОВМ-ФТО Т1Ц44-ОВМ-ФТО Т1Ы45-ОВМ-ОСФТ ТГЫ46-ОВМ-ОСФТ TILI47 ОВМ-ФТО TIL14#*OBAVOTO ТГ1Л49-ОО-ФТО ТТЫВЗ’ФТО IILIM-ФТО Т1Ы55-ФТО Т1Ы56-ОСФТ ТТ1Л57-ОСФТ Т1ХЫ04-ЛОИС Т1ХЫ05-ЛОИС TI XL-106- ЛОИС ТТЖ409-ФТО TIXL-ПЗОСФТ ТЕРбОЬФТО ТЕР503ФТО ТЬР504-двукаиэлен ФТО ТЬР505-ФТРО ТЪР506-двуканален ФТРО (ФСО^ TLP507-OBAVOCC)T ТЬР507А“ОВМ-ОСФТ ТЬРбШС-ФТРО TLPSIIGCTPO TLPSHGA-ФСО ТЕР51<РДВуканаден ФТРО ТЬР521-ЬФТО ТЬР521“2-двуканалсн ФТО ТЕР52Г-3*трикацэлен ФТО ТЕР521-4-четириканален ФТО ТЬРбЗСфТО ТТР532-ФТО ТЬР5к35-ФТО ТЬР5*Ю-ФТРО ТЪР542С-ФТРО ТЬР543Л-ФТРО ТЕР545-ФТРО TLP.5£6G-двукэн Ален ФТРО ТЬР550-552-ЛОЙС TLP560GOCO ТЬР570ч-573-ОСФТ ТЬР575’-ОСФТ тЕРбЯЬФТО TLP611 J-ФСО ТЬР620-ФТО ТЕР621-ФТО ТЬРбЗО-ФТО ТЪРбЗГ-Ф-ТО ТЕР632-ФТО ТЬР64Ю-ФТРО ТТР641ЛФТРО Т5322-ОО-ФТО 0322 ОО-ФТО О3322-ОО’ФТО ПТ5322-ОО^ФТО ЗВ86-ОТРО-ФДО с 1 транэйсто р ЗВ87-ОТРО-ФДО с 2 транзистора ЗС63-ФТО ЗС70-ОВМ-ФТО ЗСЭЬФТО ЗС9^ФТО 5С75-ФДО с 2 транзистора 3№19-ФТО 3№20-ФТО ЗМ248-ФТО 31М244-ФТО ЗК245гФТО ЗК255*ФТО зМооз-фто 4^2-ФТО 41М23-ФТО 4?Ш-ФТО 4№5-ФТО
4№6-ФТО
4-N27-4>TO
4№8-ФТО
4\2‘>ОСФТ
4МЗО-(ХФТ
4*31-ОСФТ
4М32-ОСФТ
4ЫЗЭ-ОСФТ
4Н35-ФТО
4МЗ&-ФТО
4Н37-ФТО
4*38^ФТО
4М39»-ФТРО
4М40‘ФТРО
4М45-ФДО с дарлнягтонов трая-
8ЙСТ0р
4Я46-ФДО с Дарлингтонов тран-
зистор
4Й48-ФТО
41Ф4^ФТО
4W55- двуканален ФДО с 1 тран-
зистор
6П72-ОО-ФДО с 3 транзистора
6Е73-ФДО с 3 транзистора
6Е77-ЛОИС
6К134-две ОИС
61Т13Ф5-ДО с 1 транзистор
6N136^ ФДО с I транзистор
6N137-ЛОИС
6N138-ФДО с 2 транзистора
6ЬИ39гфДО с 2 транзистора
6N !?40(НСР1--2770)-4*!сацаден Ф ДЗ
с 2 транэньтора
104-2 ОТРО -ФТО
1’О^ЬОВМ-ФТО ’
108-2-ОВМ-ФТО
125-t-OBM-ФТО
55ЮООЬФТО
&51-ОД02-ФТО
551-ОООЗФТО
551-004^ ТО
3650 а на логова ОИС
3^52-аналогова ОИС
5092-4350 (6N135)
5082-4351 (6N136)
50 2-4352 (HCPL-2502)
5082-4354 (HCPL-2530)
5082-4355 (HCPL-2531)
5082-4360 (6N137)
5082-4361 (HCPL-26O1)
5082-4364 (HCPL-2630)
5082-4370 (6N138)
50 2 4371 (6N139)
50^-4365 (6N134)
&400-ФТО
5405-ФТО
8102801 ЕС-двукаяална ОИС
ЛИТЕРАТУРА
1. Абросимов* А. В. Логический элемент с перестраиваемым порогом срдбо-
тываний. —Приборы и системы управления, 1981 , № 11, стр. 22 и стр, 27.
2. 4rw, К. Быстродействующая широкоднапазолнля оптронаая схема пода»’
левия выбросов напряжения. — Электроника, 1981, № 18* стр. 78—79.
3. Андрее, В. М. и др. Исследование транзисторов с оптической связью,—
Физика и техника полупроводников, 1983, № 9, огр. 1618—1622.
4> Андрушко, Л, М.» И, И, Гроднее* И* П. Панфилов. Волоконяо-оптиче*
сыне линии связи. М., Рад^о и связь, 1984.
5 Афанасьеву В. С., Н. Т* ГуринЛ В- С. Карандашей. Нейристор основе
тиристорных оптронов. — Изв. Вузов Радиоэлектроники, Киев, 198], стр* 17 (рук
деп, в Винити № 1157—81, 16 м£ >т iflSL
6, Блинов* В, B,f Н. И. Гайдашенки, Б. М. Офштейн, Модули ввода час'
тотных сигналов, — Приборы и системы управления, 1982, № 4, стр. 34.
7, В. Н. и др. Оптоэлектронный ключ. Авт. св. СССР, № 839058»
кА. НОЗК 17/78,
8. Васильев, К. В. и др. Квантово-электронные модули для аппаратуры воло-
конно-оптической связи.— Электронная промышленяость/1981, вып.9, стр. 11—13,
9. Войин* Дж. О. Быстродействующий интерфейс RC-232 с оптоизолято-
ром . Электроника, 1982, № 1, стр. 95.
10. Войшвило, Г. Съвременна техника за уенлване на сигнали. С.» Техника»
1980.
11. Волр/го^ноюптическая связь. Приборы, схемы и системы. Под род, М.
Дж. Хауэса и Д. В. Моргана. Пер. с гтчгл. М., Радио и-связь, 1982,
12, Воротинский* В. А.Р Н. К. Дядерко, Л. П. Егоров Надежность опто
электронных полупроводниковых приборов. Мм Радио и спять, 1983.
13. Геда* Й. Ф. Измерение параметров приборов оптоэлектроники. М., Радио
и.связьj 1981.
14. Георгиев* Ж., С. Найденов, Оптоелектроппн приборы в радтюлюбителска-
та практика. С., Техника, 1982.
15. Горохов* В. П. и др. Быстродействующий резисторный оптрони с гр при-
менение в аналоговых функциональных элементах автоматики. — Приборы и систе-
мы управления, 1981» № 4, стр. 21—24, v
16. Гуров* А. И. и-др. Оптой зол я торы — новый тип оптоэлектронных прибо-
ров.— Электронная техника, сер. 2, Полупроводниковые приборы 1977^ №4(114)/
стр, 48—54,
17, Даскалов, Е,, Д. Полеганов. Оптослектронни устройства в автоматиката.
С., Техника, 1981.
18. Дмитриев* В, П.» А. К. Гребнев, В. ГЕ Волчков. Перспективы примене-
ния оптоэлектронных систем передачи, приема и отображения информаций. — За-
рубежная радиоэлектроника, 1981, № 4, стр. 73—81.
19. Дуген, Музыкальный телефонный вызов. — Электроника, 1975, 10.
Стр. 65.
20. Ефременко, А. И.» В, С. Крету лис* П. Ф. О Лексе яко. К анализу^ ли-
нейного оптоэлектронного тра.нсформатора напряжения* — Радиотехника* 1978-
№ 9, стр. 61—66.
2L Эйхенберг* Дж Развязка входов компаратора при помощи оптрона. —
Электроника* 19В2» № 2, стр. 62.
22. Желтиков, В. А. Оптронные фазовые детекторы. В: Микроэлектроника
И полупроводниковые приборы. М.» 1981». № 6, стр. 242—251.
23. Закс* Р, Микропроцесори от чип one до си с тем и, Прен. от англ. С., Тех
инка, 1980.
24. Иванов* В. И,, А, И. Аксенов* А. М. Юшин. Полупроводниковые опто-
электронные приборы. Справочник, М,, Энергоатом из дат, 1984.
?' 25/ Игумнов* Д. В., А. А. Чернышев* A, Н. Щведав. Особенности пр имён е*
г ия оптронов в режиме малых токов^ М<, Энергия, 1979.
' "26. Иегуда, Г. Переключение малых токов мощным транзистором.—Элек-
троника, 1981, № 17» стр. 59.
: 27. Иавлашврла, Н. В. Некоторые возможности применения оптрона на фо-
томагпитодиоде. Оптикоэлектронные приборы в системах контроля и уигазления.
Мм 1978. стр. 114—119,
28. Кавлашвили, Н. В., Н. П/ Удалов. Характеристики оптрона-на фотомзг-
нитодирде. В: Электронная техника к автоматике; Под рсд. Ю. Колена. М., Сой.
радио► 19.7*, выл, 10, стр; 232-^236.
29. , LU. Использование оптрона Вместо комбинации лазер—фотодиод,—
Электроника, 1983, Я? 14, стр.-73.
30, Кядчлта С. ZL Схема для обнаружения максимумов в сигнале.•-с?лек-
троника, ‘983, № 19. стр, 89—90, ; г :
31. Кожемяко, В. П. и др. Физическая реализация и исследование элемент-
ной. базы многофункциональных оптоэлектронных модулем. — Оптоэлектроника и
полупроводниковая техника, 1983, Я? 3, стр. 62—64.
32, Колед, И. С. Оптрони с полепи фЬтотранзисЙзри;’Доклад грета гр. конф.
„ТМТМв електронизаиията и кибернетикацията“. С15 10—11 май 1983. стр. 106 —1’08.
33. Колев, И_. Т, Тодоров, Оптрони и лриложенйето им. С., Техника. 1982.
34. Коломиец* Б., Тт и др. Витрод, управляемый светом. — Приборы и систе-
мы управления, 1973, № 6, стр. 26—27.
36. Лол омиец, Б. Т.т Г. А. Андреева, В. X. Шпунт, Фо тоне in или нового
вида- — Приборы и системы управление, 1974т № 10, стр. 46,
36, Королев, J1. Оптронные манипуляторы в 3Mf4.—Радио, 1978, №2,
стр, 40—41.
37. Крсйнеел Использование оптрона в телефонном вызывном устройстве.—
Электроника, 1975, Я? 4, сгр. 57—58,
38* Крету лис, В, С. и др. Матриц но-то пологи чтений метод расчета оп-
тревных ьепей, — Микроэлектроника, 1976, № 3, стр. '217—230,
39. Курков, С; А. Стабилизация уровня сигнала в прецизионных фазоизмери*
телях на основе усилителей с АРУ\ — Измерительная техника, 1983, № 11,
стр. 41—43.
40- Луис, Е. Увеличение скорости последовательной передачи данных при
помощи сдвоен них оптроион. — Электроника* 1981, № 15, стр. 79.
41. Макдональд, Оптоизолятор для инициализаций схемы усреднения сигнала. —
Электроника, 1979. №6, стр. 57—58-
42. Мамедов. А. Анализ линейных оптоэлектронных развязывающих устойств.-г-
Радиотехника, 1981., Яг 6, стр* 73—74,
43. Миронов, С., В. Влаев, Генератор на линейно изменяшо се напрежение,—
Електропромаш.сенаст и приборостроене, 1982, Яг 2, стр, 77-
44, Ломкая тиристорная схема, управляемая светом. Пат. Япония, кл. НО2Р
13/18, №• 12384
45. Мухитдинов, М, Оптоэлектронные устройства контроля и измерения в
текстильной промышленности. М., Лег к. и пищ, промышленность, 1982.
46, Недев* Н., Д. Христов, И. Колев. Оптоелектронни Приборн. С., Тех-
ника, 1980.
47. Нелсен, Стабилизация схемы развязки при помошн согласованных оптро-
нов. — Электроника > 1975, № 10, стр, 57—59.
48, Ненчев, М, Реле а а време*—Млад конструктор, 1984, Яг 7Т стр 9.
49. Носов, Ю. Оптоэлектроника. М., Сев, радио, 1977.
50* Носов, Ю., А. Мироненко. Оптрон — индикатор. — Приборы и системы
управления. I960, Я? 6, стр. 32.
51. Носов, Ю., А. Сидоров, Оптроны н их применение. М., Радио и
связь, 1981.
52. Ольшевский. Дифференциальный оптрон — средство повышения линейности
и стабильности. — Электроника* 1978, № 2, стр. 48—54.
53- Ольшевский. Применение оптической связи в развязывающих усилите-
лях,— Электроника, 1976» № 17, стр. 22—32.
54. Оптоэлектронные преобразователи на основе управляемых световодных
Структур- М„ Радио и связь, 1984.
55. Оптроны и их при^еяенйе. Пер. с исп. яз. ПереводЯ» Ц-76284. М., 1976.
56* Палм. Таблица, помогающая выбрать оптимальную схему възбужджння
светодиода. — Электроника, 1977, № 5, стр, 59—61.
: . 57. Переключатели оптоэлектронных логических сигналов. Методы измерения
электрических параметров. ГОСТ 22440—77.
58. Пермичов. Б., А, Пеанов? Л. Пискунова, Расчет цепей с нелинейными
элементами типа феррит — оптрон. Пятая всесоюзн. меж вуз. конф, по теории и
методам расчета нелинейных электрических цепей и систем. Ташкент» 1975» выа. 1
СТр. 114-415. 1
59. Полупроводниковые приборы. Ли о цы, тиристоры» оптоэлектронные при
боры. Справочник. Под рея. Н. Горюнова. М, Энергоатомиздат, 1985.
60. Применение оптоэлектронных приборов. Пер. с англ. Под ред. Ю. Посо
ва. М., Радио и связь» 15:81.
6Г Решетников, О . Устройство защиты на оптронах. Радио, 1934, № 12,
стр, 53.
№ Русланов, В* Некоторые применения волоконных световодов в устройствах
автоматики. В: Электронная техника в автоматике* Под ред. Ю. Конева. Выв. li.
№., ('иа. радио» I960, стр, 211—214.
63. Сименс. Оптоелектронни градивни елементи— техните свойства и прило-
жения. Докл. на конф, на Сименс. С., 14 аир. 1978, стр. 1—17.
64, Симнеон, П Отический прибор вместо механического переключателя. —
Электроника, 1983, № 12» стр, 64.
65. Снармсеп^ В. Счетчики импульсов на тиристорах. Л,, Энергия, 1976,
66, Удалов, Н., А. Чураков, 14. Стрекоз. Графический расчет передаточных
характеристик варикапа» Управляем<1Го оптроном.—Приборы \\ системы управления,.
1972, № 3, стр. 38,
67, Фихтенбаум. Оитронная схема для индикаций состояния телефонной
линии. — Электроника, 1975, № 24, стр. 62—63.
68. Номер асов, Б. Компенсационный стабилизатор постоянного и а пре женин.
Авт. св, СССР, кл. G05F 1/56, Мг 855636*
69, Чернаков, М., К. Голант. Оптоэлектронный переключатель направления
поле в электрона} ниге — /7риборы и техника эксперимента, 1984, №5, стр.
140—142,
70, Черных^ Ю. Управляемые ключи для бесконтактной коммутации перемен-
ного напряжения, — Приборы и техника эксперимента, 1984, № 3, стр. 143—145.
71. Чурбаков,А. Импульсные устройства с диодными оптронами, М,, Энергия,
1980.
72, Шербана, В, Электронное реле для коммутаций звонковой цепи ППТ-бб
— Автоматика, телемеханика н. связь. 1983, № 6, стр. 40.
73. Яп. пат. «л. HOJL 31/12 № 56-44681,
74. AEG — Telefunken, Optoelektronische Bauelemente, 1978/79,
75. ASEA-HAFO. Elektronische Bautefle und Gerate, 1976,
76. Ashoka, S., K. Bhat. The use of Optocouplers for achieving Synchroniza-
tion in Thvristor Controller. — intern. Journd of Electronics, I960, 48, N 4, p.
.321—326.
77. fur einen Opfokoppler— Pufferverstarker. —Radio
Fernsehen Elektronik, 1983» N il, p. 739,
78. Bliss, J. Build reliable optoelectronic circuits. —Electronic Design, 1972,
V. 20, N 3» p. 52—56.
79. Brown Boveri (BBC). Optokopplereinheit Тур EB91. 1980.
80. Burr-Brown. General Catalog. 1979.
81. Chen, R.» W. Sahm. A bilateral Analog FET Optocoupler -ИВЕЕ Trans,
Consumer Electronics, 1978, V» CE-24, N 3» p. 247—261.
82, Clairex Electronics. Opto-isolators, 198?,
83. Cuff, A. Rugged lamp driver is short-circuit proof. —Electronic Engi-
neering, 1984, V. 56, N 693, p. 38.
84, Dance, B. Using optocoupler devices. —Rew Electronics, 1983, 16, N 1,
p. 36—39,
85, D Power Photocoupler TLP 5ЛЗ, —Toshiba Review, 1981, 36, N 12,
p. 1125^1125.
86. Electronic Parts and Materials, 1982, 2U N 7, p. 108—169,
87. Fairchild. Optoelectronics Data Book. 1978.
88. Garcia, D. Optocoupler saves battery — backed RAMs, —Electronic De-
: Sign News (EDN)f 1981, 26, N 18, p. 205.
89. General Electric. Optoelectronics. 1976,
Wi General Instrument. Catalog of Optoelectronic Products. 1980.
91. Hamamatsu, Optodsohtors, 1978,
92, Hewlett Packard. Optoelectronics Designer's Cstalog. 1981.
93, M'g, B. Optoelektronlsches Mikrofon, Пат, ГДР; 132630 к*.
WPHDtR/206631
94, Jamiso л, R* Interfacing Power Systems to Logic of Microprocessors. —Con-
trol and Instrumentation» 198l> 13» N ll, p. 46—47.
96, Levine, M. Optoisolator simplifies current pulser, — Electronic Design
News (EDN), 1932, N 3, p. 176,
96. Litronix, Optoelectronics Catalog, 1978,
97. LitroniXb Optoisolator, Applications Hand Book, 1975,
98. AfSLjfL Semiconductor! and integrated circuits Part 4b. 1978.
99. Aotorola. Optoelectronic. 1978,
100. Netzsynchronisator liefert Steue rim pulse fiber Optokoppler. — Radio
Fernsehen Eiektronik, 1983, N p. 603,
101. Norris, B. Digital Integrated Circuit and OperationabAmpllfer and Opto-
electronic Circuit Design. N. Y. 1976.
102. Ohm J., 1974, 61, N llt p. 116-120,
103. Optoelectronics Data Book, 10, edit. 1980.
104, Optron, Inc. Optoelectronic Products, 1976.
105, Pawlowski, A. Transportory CQHBP jakoklucze klawiatury elektronicznej
do kalkulatnra K765. —Electronikat 1979, N 3, p, 117—-118.
1Q6, Pegelumsetzer aus dem negativen in den positiven Spannungsberelcb.—
Radio Fernsehen Eiektronik, 1982, N17, p. 467.
107. Philips. Semiconductors anti integrated circuits Part 4 b, 1978.
108. Raiheiser, L.t H, Pichler, Optoelektronik. Munchen t Franzis-VerL.
1980
109, Reflective object sensor boasts minimum parts count. —Electronic Engi-
neering, 1979, V, 51,N 5, p. 27.
110, RFT, Optoelektronische Halbleiterbauelemente. 1980.
v 111- Rodriguez, E. Fast DMOS Optocouplers Beat SSRS in Speed and Reed
Relays in Performance. — Electronic Design, 1980, V. 28, N 7, p, 60—63.
Ц2. Roussel J.p Applications sped ales des photo coupleurs,— Toute Г
£lectronique, 1982, N 478, p, 48—56T
113* Rousset, J. Les photocoupleurs, — Touts Г electronique, 1982, N 478,
p. 25-34,
114. Siemens. Opto-Halbleiter Datenbuch. 1981/82.
115. Siemens. Schaltbelspfele. 1980/8L
116. Sorensen, H. Designer' s Guide to: Optoisolators — Part 3, — Electrical
Design News (EDN)» 1976» 21, N 5f p. 91—96,
117. Spectronics. Optoelectronic Products. 1979.
118. Takasago, H. T. Ratsydma. High-Power Photo Thyristor Coupler. —
Toshiba Rewtew, 1980, N 126, p. 27—31,
119- Tesla. Optoelektronische Bauelemente. 1980.
120. Texas Instruments, The Optoelectronics. Data Book for Design Engi-
neers. 1976.
121, Texas Instruments. Das Opto-Косhbuch. 1975,
122. The Transactions of the Institute of Electronics and Communication En-
gineers of Japan, 1977, C60, N 8, p. 493—495.
123. The Transactions of the Institute of Electronics and Communication
Engineers of Japan 1979, C62, N 1, p, 86—87.
124. Unitra cemL Elementy Pbtprzewodnikowe» 1979/80,
125. Valvo. Halbleiterbauelemente fdr die Optoelektronik. 1980, j
126. Valvo. Optoelektronische Bauelemente, 1976.
127. WVsoteAy, - W. Elektro-optischer Koppler fur lintire Anwendungen* —
Eiektronik, 1975» N 6, p. 98—99.
128. Wolfenden, B. RS 232 (V24) — current loop interface. — Electronic-
Engineering, 1984, V* 56, N 694,p. 46.
129, Yoneda, $.» Y» Fukui, A New Bilateral Optoisolator Circuit, — 1ЁЕЕ
Trans, on Components» Hybrids and. Manufacturing Technology, 1980, V, CHMT
3, N 2, p, 266—280. ‘
ПРЕДМЕТЕН УКАЗАТЕЛ
Анелогови ключове
— двупосочея —101» 103
— двупосочен с гялеанично разделяве— 100
— управление— 59
Брояч на иыпулси с ФТРО —130
Бяойяяг-генератор — 57, 110
Бутон-ептослектроиен— 147
В ари кап-управление — 34
Генератора на лянейно изменящо се напрежение—58» 85, 109, 143
Генератор и на с и ну сои дно напрежение — 35
Генератор и на стъпално напрежение — 142
Двигатели-управление —90, 91, 123, 128, 157, 158
Делители на найрежение — управляема —36
Детектор
—диференцнялен — 50
— де модулятор — 132
— фдзов—* 51
Диференцираша верига— 111
Електролуминесцентен кондензатор — 19
: Защита в ицскочестотни усилватсли — 63
Звънец-у правление — 129
Звук-автоматично регулиране —35
^амерване на параметрите на ФТО —117—120
И|мсрвателни уреди—защита на входовете— 105
Индикация състоянието на оптрони —108, 116
Йнициализяраща схема — 39
Интегрнраща схема— 50, Ш
Кал куратору правление — 103
Каюмове за кроме на и в ток— 115, 124, 145
Компараторн —1 11»113
Лазерни диоди —20
Лампи с дажежаема спирала—19
;Лампи—поддържане на постоянен ток през тях — 36
Логическа схема —143
Максимум на сигнал— индикация — 104
/Манипулятор — 133
Медицина — приложение— J 01, 158
. Микронроцесорна техника— приложение — 83» 107, 114, 153, 157
/Микрофон — слтоелектроцен — 147
Модулзтори —33
Мултнвибратори — геяернращн — 56, 85, 108. 109, 110, 150
Напрежение — автоматично регулиране — 36
Нейристор — оптоелектронен аналог—130
Неоноаи лампи —19
" схема зд имитация работата лазер — фотодиод — 104
Оптоеле ктроиика — И 1
? Оптоелектрояни изделия — 159
Оптрони
:*“.с въэдушна междииа— 14, 15, 145
—:с външна пряна оптична и вътрешна пряна елекгрическа връзка — 18
— с эътрешна прякэ оптичяа пръзка — 13
— мвогоканални — 15, 152
— с ОООВ и пряка електричсска връзка — 18
— о ОПОВ и прякм електричсска връзка —17
— оптрон - индикатор — 1 54
— отражате.шн— 15, 148
— лредимсгва на оптроните —12
— с различии фотоприемници —И
— с еднопреходен фототранэистор —141
— с лавинен фототранзистор —150
— с Л1О5 фотогранзястор — 138
-=фотогалваничен режим — 139
^c нолеви фототоанзнстор— 136
Z-дискретен аналог — 138
—светодиод (като фотоприемник)— 135
— със съставея фототранзистор— ИЗ
^=с управляем оптичен канал —15, 151
— с фотона рижан — 140
— с фотодиод —40
- -зависимое! на параметрите от постонияотоковия режим и температурата—45
^фотодиоден режим —41
- . фотогалваннчен режим —43
— фотоднфувен режим — 44
— характеристики — 41 — 45
— че стогн и свойства — 40
—с фотомагнитодиод — 133
=с фоторезистор-~29
—характеристики и паргметри — 29
=със симетрнчен фототиристор —144
ен характеристики — 144
—с фототирнстор— 121 . }
характеристики — 121
фото транзистор —65
5= подобрявяне на честотните свойства — 81
—режимк на работа—74
==физическа ек Бивалентна схема и параметры “ 65
= характеристики — 65, 69
Е-чесготни свойства — 68 т 69
—сравнение между основните вндове оптрони— 13
—схемы на свързване на оптроните с пряка оптичсска връзка — 13
Олтронни иктегрални схеми— 155
ПозиииОЕШо чувствително устройство— 149
Превключватели—безконтактнн — 147
Предаване на ланни— 54, 81 ,
—дуплексна линия— 82
—приемник—80,81
Предавателна характеристика на оптрон— линеаризация —
—диференциален оптрон—30,47
—с компенсация — 47:
Пред] идите л и—контрол —61
Преобразу вател и — ’ ;
— ’ синусоидно напрежение—импулс - - 38
— напрежение—честота — 57
Реле
— за време — 31,106
— безконтактао—93
— за променлив ток (вж. ключ за променлив ток) —
^-управление на електро^еханичнн релета и електромагнита—62,63,91,92,95,123
Светодиоди— 19
— предаване на импулсни сигналя— 2 5
— Работа в линейната част на ВАХ—25
— работа при променливо напрежение—26
— топлинио съцротнвление — 22
—управление от източницн на ток и напрежение—26
—управление от находи на ИС и дълги линии--• 23
-"управление от находи на транзистор ! —25
характеристики и парамегри— 20
Синхронизация в мулата—схеми — 88. 142
Симстрнчен тиристор—управление— 31,117,126,127,145
Стабилизагори— 116
—защита—ЮЗ
—сравнявши и регулиращ елемент — 102
Суматор - аналогов— 37
Съглаеунане между оптрони и ПС —31, 52, 53, 77-s79. 146т 149, 155, 156
Съотвггствие между оптрони и различии електрически елементи^— 16
Телефонии техника -
—електронен звънец — 97
— индикация състоянието iia телефония лииняЭ- 97
—сигнал поникване —54
— управление на телефонии релета — 96. 113
Терминали—галванично разделяне—' 155
Тяристори—управление—
- с оптрони с пэлеаи фототранзистори — 138
— с фотодиоды и оптрони — 60.61
- с фототиристор ни оптрони — 124
- с ф о тот р ан з истории оптрони — 86
Трансформатори
— мрежови 88, 89
—съглзсуване с оптрон— 32
Трнгери
—RS— 84
—Т -55
Уснявател',!
—дифереяциален — 37
—логаритмнчен — 49
—за усилване на малки фотогокове— 49
—нискочестотеп —49, 98, 99,153
— регулнране на усилването на ОУ— 137
— токов— 38
— управление— 36
Фазометр и— 36, 37
:фиат ри
► — иискочсстотни —136, 137
ф. ₽. /?. ч.
— увеличение — 44
—управление на транзистори—с ф. е. д. н>—54, 55
Фототок—увеличение на генёрирашш фототок— 42
СЪДЪРЖАНИЕ
Пре аг свор
По-важни сокращения, използувани в кннгата *......................... &
Използуиани буквенн означения........................................ 7
Глава 1 Общи сведение за оптроните .................................... И
Глава 2. Осо бе ноет и в схемите за захранване и управление на иэточ-
нидите на светлина в оптроните............................... ... 19
2Л. Характеристики и параметра на СД.................................20
2.2. Включване на СД към изходи на ИС с дълги съединителни проводниии 23
2-3, Предавая© на ймпулсяи сигнали със СД............................25
2.4. Прем ване на аналогоэи сигнали със СД...........................25
2,5• Включение на СД към променлнво напрежение.......................26
Управление на СД от ограничители и стаби ли загори на ток........26
Глава 3. Фоторее истории оптрони . . < , *..............................29
3.1. Характеристики на ФРО.....................* . . . .............29
3.2. Приложение на ФРО в импулсната и цифровата техника..............31
3.3* Приложение на ФРО в анялоговата и вреобразувателната техника . . . 38
3.4. Други приложения на ФРО.........................................32
Глава 4. Фотодивдни оптрони............................................ 40
4.1, Честотни свойства иа ФДО....................................... 40
4.2- Режимы на работа на ФДО.........................................41
4.3. Приложение на ФДО в аналоговая техника..........................46
4.4. Приложение на ФДО в импулсната и цифровата техника..............5В
4.5, Други приложения на ФДО.........................................62
Глава 5. Фототранзисторни оптрони................................. . . 65
5.L Характеристики н параметр» на ФТО................................65
5.2- Режими иа работ! на ФТО....................................... 74
5,3. Съгласумне на ФТО с транзвстори и интегрални схеми..............77
5.4, Приложение на ФТО в импулсната и цифровая техника. ............80
5-5. Приложение на ФТО в системата за фаэово управление на тиристори
и снметрични тиристори 86
5.6. Приложение на ФТО за управление на двигатели н ре лета..........90
5.7. Схем» на безконтактии релета с ФТО . . •........................93
58. Приложение на ФТО в телефон и ат а техника......................96
5.9. Приложение на ФТО в яналоговата техника....................... 98
5ЛО. Други приложения на ФТО........................................103
5.11- Иэползуване на ФТО като фотореэисторни оЛтрони в импу зените
схеми............................................................ 108
5 12. Оптрони със съетавни фототранзистори...................... ИЗ
бДЗ. Идмерваве параметрите на ФТО..............................«... 117
Гланя 6. Фототиристорни овтрони....................,........... . , . Ф 321
6.1. Характеристики и параметры на ФТРО............... . -.........121
6 2 Приложение на ФТРО эа комутиряне на променлнво напрежение . . .123
6.3. Управление на тнрнстори и симетрични тирнсторн с ФТРО.........124
6.4, Управление на електромагнити и бобвии с ФТЮ ..................128
6,5, Формиране на импулси с ФТРО . ................................130
6.6. Други приложения на ФТЮ...................................... 132
Глава 7. Други видове оптроим и приложение! о им......................133
7 ,1. Оптрони с фотомаг нитод но ли................................133
7.2, Оптрони светодиод-светодиод . , . , ,.........................135
7.3. Оптрони с полеви фототранзистори..............................136
7,4. Оптрони с еднопреходни фототранзистори........................141
7.5. Симетрични фототиристорни оптрони.............................144
7.6. Оптрони с въздушна междина . , ,..............................145
7.7. Отражателям оптрони...........................................148
7.8. Оптрони с лавинни фототранзистори,............................1 50'
7.9. Оптрони с управляем оптичен канал.............................151
Т. 10. Многснсашлни оптрони........................................152
7.1 L Оптронн-инднкатори...........................................154
7.12 . Оптронни иктегрални схеми...................................155
7.13 < Оптоелектронни изделия .....................................15S>
Приложения. Справочки давни за оптрони и оптронни интегрални схеми . , .161
Литература...................*........................................263
Предметен укаяател.................................................. 268
ОПТРОНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ
АВТОРИ' ДОЦ, К. Т. Н. ИЖК. ИВАН СТАНЧЕВ KD7JLB
доц. к. т. н. ИНЖ, ТОЦОР ОТОЙКОВ ТОДОРОВ
Рецензенти: ст. u.c.i, т. н. иняс. Недъо Косев Недев
и. с. инж. Григор Георгиев Савов
Национал ио ст бъ л та река
Воро о с нови о проработано издание
„ 953*172411
Код 03 1!|!!2
Над. b? 15426
Научен редуктор инЖ .Линя £>аvг/лоза
Ху дож if и к Гранка Панов
Художествен редактор С/лагва
Технически редактор Цштама Шаркова
К ор е кт о р Елена Лалкнна
Дадена за набор на 2 »ЛТ[1 .1937 г.
Подписана за лечат м. май W^JS г.
И*лязла от лечат и, май Ш38 г.
Формат (»>1х90/16
Печ коли 17,00
Ичд. коль 17,(Х)
УИК 1\77
Тираж К70Э4-104
Цена 2<’5 л*.
Държдоно нздатедстьо „Техника", бул, Ру сын б» Софии
Държакка пагатнкцл „Атанас Сгр^тмев1*. Хасково