Печатни грешки
Стр.	Ред	Напечатано	Да се чете	По вина на
7	12 отгоре	луке — лм	луке — лк	коректора
32	1 отдолу	ом рм2 |1	ом мм2 “2“	автора
34	1 отгоре	подовете	падовете	
34	7 отдолу	(1000 вт. сек,— 1 квтч)	(1000 вт. час— 1 квтч)	»>
36	9 отгоре	1—IJb"! • • --На	I-I1 + 1,Ь • -+1п	коректо|>а
150	3	стартера	статора	автора
150	фиг. 80	М Мол	Ммакс	М
151	1 отдолу	„	975.Ри 1ПН —;	— кгм Пн	м=?5 Р" кгм "к	>»
151	15	„	р 60 (П> Пи)	Пн) DU	»>
192	1 отгоре	контакторы аз	контакторы за	печатницата
193	8 отдолу	но	но	коректора
253	4 отгоре	7—8 и бобините	7—8 и бобината	автора
271	3 „	у — спец, тегло	у — спец, тегло	печатницата
313	1	стойката	стъпката	автора
317	11 отдолу	аналитичен	аналогичен	
323	17 отгоре	у=ук=1	у=ук =1	коректора
Наръчник на електротехника в селското стопанстно
НМИНИК НА
ИЕКТРВТЕХНШ.
ВСЕЛСКОТО
СТОПАНСТВО
инж. ДИМ. ПАРМАКОВ
инж. Г. ХРИСТОВ
инж. СТ. СТ АН ДЕВ
ЗЕМ ИЗ ДАТ
631.3
В наръчника са систематизирами практически справочки све-’’
дения по въпроситеза разпределението и изпо.пзуването на електри-
ческа енергия в селското стопанство.
Изложени са техническите даннп и характеристики на електро-
дввгателите, електроснабднтелчите мрежи и нисковолтовата апа-
ратура, използувани в селското стопанство. Приведените техниче-
ски Дании се отнасят за лроизвежданите от нашата вромишленост
елс-ктрически машин и, сьоръжеиия и материала.
Наръчникът е предназначен за електротехниците, електромон-
тьсрите и механизаторите в селското степанствс. Той може да се
ползза и от учащите се в техиикумите по механизация на селското
стопанство.
ПРЕДГОВОР
Нарастването на потреблението на електрическа енергия
в селското стопанство се обуславя от повишаване на специ-
фичната консумация за единица продукция и от общото на-
растване на произволството. Предвижда се към 1980 г. зна-
чително нарастваие на животните. Кравите ще се увеличат
с 80%, свинете-майки с 32%, птиците със 100% и т. п. Коли-
чественото нарастваие на животновъдството е свързано с вне-
дряване на електромехапнзация и разширяване потреблението
на електрическа енергия. Копсумацията на слектроенергия
в животновъдството ще парасне от 209 150 000 през 1965 г.
на 730 500 000 квтч прсз 1980 г.
За вършитба и проработка на зърното след комбайните
инсталираната мощност и потреблението на електрическа
енергия ще нараспе от 100 000 квт и 1 000 000 квтч през 1965 г.
на 180 000 квт и 1 800 000 квтч през 1980 г. Наред с усъвър-
шенствуването на съществуващите машини селското стопан-
ство преминава на индустриални методи па производство.
Строят се крупки свинеферми и птицефабрики, където всички
пронеси са механизнрани. Лвтсматиката също придобива зна-
чение за селскостонанското производство.
Ще се разшири използуването на електроенергия за тонлинни
пуждн. Внедряват се топлоакумулиращи сушилки за тютюн
с мощиост 300 квт. При тези сушилки комнлекси слъпчсвото
сушено се съчетава с изкуствёпо досушаване на тютюна. По-
вишава се иитевзификацията на тютюиопроизводството и се
уплътияват инсталпраните електрически съоръжения в сел-
скостопапските районн.
Персиективата общото годишно потребление на електро-
енергия в селскостонанското производство е да достигне 2 ми-
лиарда киловатчаса.
Бързото развитие на електрификацията в нашата страна
проз последиите години и все по-голямото внедряване на елек-
трическата енергия в селскостонанското производство поставя
пред нашите механизатори по-отговорни и по-разнообразни
задачи. Това налага те да разполагат с добра и разнообразна
технически литература и наръчници, чрез конто да могат лесно
и бързо да намират необходимите им сведения.
В настоящий наръчник са застъпеии по-голямата част от
въпросите, свързани с приложенного на електрическата енер-
гия в селскостопанското производство.
Автор и те
i глава
ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ
1. ОСНОВНИ ЕДИНИЦЫ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА МЕХАНИЧНЫ
И ЕЛЕКТРИЧНИ ВЕЛИЧИНЫ
Международните научив организации възыриеха единна
Международна система единнци «МКСА» (MKSA), основана
на трите основни измерителни единнци: метър (м), килсграм (кг),
секунда (с) 'и електрнческата единица ампер (а) Чрез тих
се изразяват всичкн остапали механичны, електрични и Маг-
нитки единицы.
Приетите за основни единнци в Международната система
са въведенн у нас като законны единнци със закона за мерките
и измерителните уреди. Названието «Международна система»
е въведено с държавен стандарт БДС 3952—63, конто с кори-
гиран през 1965 г. като БДС 3952—65. Международната си-
стема единнци е задължителна от 1. VII. 1965 г. и се означава
със SI, а у нас и в СССР със СИ. Тя има следните основни
единнци: метър (м), килограм (кг), секунда (сек.), ампер,
градус Келвин (°К) и кандела (кд). Международное означе-
ние е MKSA Kcd.
По-важните механичны и електрични величины и измери-
телните им единицы в системата СИ са дадсни в табл. I. Озна-
чен пята на величпните са предписаны в БДС 1474—63.
Кратните и подкратпите па измерителните единнци се
нолучават чрез умножение или деление на сдиницата с 10,
10й, 10s и т. н.
Кратки и нодкратни па: метъра — километър (км) 103 м;
сантиметър (см) 10 2 м, милиметър 10"® м; микрон (мк) -
10'® м, ангстром (А) 10~10 м; повърхнина —квадратен деци-
метър (дцм2) —Ю~2 м2, квадратен сантиметър (см2)	10 4 м2;
кв. милиметър (мм2) 10 “ м2; ар (а) 102 м2.
5
о
Таблица 1
Мехаиичии и електричии величиям и изыервателни единиил в системата СИ
№ поред!	Величина Наименование	Означе- ние	Единица. Наимено- вание	Означение	
				междуна- родни	българско
1	2	3	4	5	6
	Механична величина				
1	Дължина	1	метър	m	M
2	Височина или дълбочина	h	.метър	m	M
3	Широчина	Ь	метър	m	M
4	Дебелнна	d 6	метър	m	M
5	ДиаметЪр	dD	метър	m	M
6	Радиус	rR	метър	m	M
7	Време	t(T)	секунда	s	сек.
8	Дължина на вълната	л	метър	m	M
9	Коеф. на пол. действие	п	—		—
10	Маса	m	килограм	kg	KT
II	Въртящ момент	м	нютонметър	Nm	H. M
12	Мсщност	р	ват	W	BT
13	Мадигане	р	нютон на кв. м	N'm2	H M3
14	Обем	V	метър кубичен	m3	№
15	Период	т	—	s	сек
16	Работа, енергия	AW	дж а ул	J	ДЖ.
17	Сила	F	НЮ1ОН	N	н
18	П.тьтност	S	кг на куб. м	kg m3	кг/м3
19	Линейна скорост	V	.метър секунда	m/s	м/сек.
20	Скорост на въртене	п	1 /секунда	S"1	сек."1
21	Ъглова скорост	0)	радиан за сек.	rad/s	рад./сек.
22	Т егло	G	нютон	N	н
23	Специфично тегло	Y	нютон на метъркуб	N.m3	н/м3
24	Земно ускорение	g	метър за сек.	ITl.'S2	м/сек.3
1	2	3	4	5	6
25	Линейно ускорение	а	метър за сек.	m s2	м/сек.2
26	Пространствен ъгъл	Ош	стерадион	Sr	стер.
27	Равнинен ъгъл	сф?	радиан, градус	rad0	рад.0
28	Количество топлина	Q	джаул	J	ДЖ.
29	Температура	10	градус Целзий	°C	°C
30	Абсолютна температура	Т0	градус Келвин	°K	°K
31	Специфична топлина	С	джаул на кг и градус	J,kgdeg	дж/кгград.
32	Специфична топлинна проводимост	Л. к	вата на метър и гра		
			дус	W/mdeg	вт/м. град
33	Светлинен поток	ф	лумен	1m	лм
34	Светлинна излъчваемост	м	лумен на квад, метър	im/m2	лм/м2
зь	Сила на светлината	I	кандела	cd	kg
36	Осветеност	Е	ЛУКС	lx	ЛМ
37	Количество на светлината	Q	лумен за сек.	im.S	лм сек
38	Яркост	L	нит	nt	нт
	Електрически величина				
1	Електрически ток	I	ампер	A	а ,
2	Плътност на тока	Z.6	ампер на м2	Am2	а/м2
3	Количество електричество	Q	кулон	C	к
4	Електрически потенциал	V(4)	ватт	V	В
5	Електродвижеща сила (еде)	Е	волт	V	В
6	Електрнческо напрежение	и	волт	V	в
7	Електрически капацитет	С	фарад	F	ф
8	Електрическа константа = 8,85.10"12 ф/м	&	фарада на метър	F m	ф. м
9	Абсолютна дпелектрическа проницаемост	Е	фарада на метър	F tn	ф'м
10	Активно електрнческо съпротивление	R	ом	Q	ом
11	Реактивно съпротивление	X	ом	Й	ом
12	Индуктивно	„	Xl	ОМ	Q	ом
13	Капацитивяо	„	Хс	ом	Q	ом
14	Пълно	„	Z	ом	Й	ом
15	Специфично	„	S	ом на метър	Q m	ом/м
16	Активна електрическа проводимост	G	сименс	S	СИМ.
1	2	3
17	Реактивна проводимост	В
18	Пътна	„	J
19	Специфична „	Y
20	Нндуктивност	L
21	Взаимна индуктивност	М
22	Активна електрическа мощност	Р
23	Реактивна мощност	Q
24	Привидна	S
25	Активна електрическа енергия	W
26	Реактивна енергия	w2
27	Привидна	W1
28	Врой на фазите	m
29	Честота (фреквениия)	f
30	Брой на чифтове наноси	р
31	Фактор на мощността	costp
32	Брой навивки	со
	Магнитна вем	
1	Магнитен поток	ф
2	Потокосцепление	V
3	Магнитна индукция	В
4	Коефициент на разсейване	и
5	Напрегнатост на магнитного поле	н
6	Намагнитеност	,1^ -
7	Намагнитваща сила	F
8	Магнитно съпротивление	RH
9	Магнитна проводимост	GpA
10	Магнитно напрежение	Up
Н	Магнитна константа 1.257.10-6 хн м	В
12	Абсолютна ’магнитна проницаемост	И
13	Относителна магнитна проиицаемост	в
4
5
6
сименс	S	СИМ.
сименс	S	сим.
сименс на метър	S’m	сим./м
хенри	Н	хн.
хенри	н	хн.
ват	W	нт
волт-ампер реактивен	VAr	вар
волт-ампер	VA	ва
джаул ват. секунда	JWs	дж. вт. сек.
волт-ампер реактивен		
секунда	VArS	вар. сек.
волт- ампер секунда	VAs	ва. сек.
—	—	—•
херц. периода за се-		
кунда	Hs 1/s	хи i/сек.
—	—-	—
—	—	—
—	—	—
чини		
вебер	wb	в. б.
вебер	wb	в. б.
тесла на м-/вебер	T	m
—	—	—
ампер на метър	a/M	А m
тесла	T	m
ампер	A	а
—	H-’	ХН'
хепрн	A	хн
ампер	j\	а
хенри на метър	H m	хн м
хенри на метър	H m	хн м
хенрп на метър	H m	хн/.м
2. УСЛОВИИ ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКИ ОЗНАЧЕНИЯ
Условен електротехнически знак се нарича графичният
белег, чрез който се изобразява на чертеж съединяването на
отделяйте машини, апаратн и тоководещи части в електриче-
ските схеми. Условннте знаци оснгуряват нагледност и опро-
стяват електротехническнте чертежи. У нас са стандартизи-
рани електротехническнте знаци с БДС 1599—62 п са уед-
наквени със знаците на страните, членки на СИВ. -
Изисква се знаците и означенията да се изобразяват
със същите размеры, както са дадени в стандарта. В наръч-
ника размерите на знаците сададени съгласно стандарта.
Знаците (табл. 2) се чертаят еднополюсно или много-
полюсно в зависимост от това, дали схемата е еднолинейна
или многолинейна, като и в двата случая се запазват ос-
повиите елемеити на знака.
Таблица 2
Електрически зиаци
Наименование
Означение
Верига от две, три, четнри линии
за електрическа връзка
одно-
линейно
много-
линейно
Връзка на късо (съсди пение накъсо.
Линии за електрическа връзка, пре
сичащи се електрически несвър-
за ни
Отклонение от линнята за електрп
ческа връзка (едно отклонение)
Повреда на изолацията между ли-
пните на електрнческата връзка
а) спрямо корпус (маса)
п
10
Продължение на табл. 2
б) спрямо земя
Заземяване
Например съединяване на линията
на електрическата връзка със
земята
Корпус (машнни. апарати. уреди)
Е к р а н
Предаване на ток, сигнал или енер-
гиеп ноток в едка посока
Предаване на електрическите согнали
в двете посоки иеедионременно
Предаване на електрнческите сиг-
па.н< в двете посоки еднов|«менпо
Елемеит нагревател
3 а б е л е ж к а. Посоката на изво-
д >те не се определи
Магнит постоянен
11
Продължение на табл. 2
Вентил общо означение
Комутациоини устройства
Наименование	Означение
Контакт на прекъсвач и превключ- вател: а) включващ		—	
б) изключващ
в) превключваш
3 а б е л е ж к а. При необходимост
се допуска да се използуват
следните означения па контак-
тите:
а)	включваш
б)	изключващ
в)	прсвключващ с неутрално по-
ложение
Допуска се окръжността в изоби-
женного на подвпжните контакт»
да се почерни
Контакт на превключвател с непре-
късващосе превключване
12
Продолжение на табл. 2
Контакт на разедннител
Контакт на разединителпрекъсвач
Контакт пълзящ:
а) ио токопровэдяща ловърхпост
б) по неподвнжии контакта
а)'включващ
б)пзключващ
в) превключващ
Форма I за нредпо-
читане
Форма II
Контакт, включ-
ващ със задръж-
ка на време:
а)при включване
13
Продължение на талб,2
14
Продължение на табл 2
Преьключвател в една посока:
а) на две положения
б) на три положения (третото по-
ложение е неутрално)
Машнни електрически въртящи се
Наименование
Означение
Машина въртяща се общо озна-
чение
Генератор трифазсн
15.
Продължение на табл. 2
Двигател трифазен със съединения
в звезда-намотка на статора
Маши на синхронна трифазна с фа-
зен ротор, намотката на конто е
съедпнен в звезда. Статорна на-
мотка. съединена в триъгълник
Машина асинхронна трифазна с
шест изведени краища на фазни-
те намотки на статора и с ротор
на късо
Машина асинхронна трифазна явно
полюсна с възбудителна намотка
на ротора; статорна намотка, свър-
зана в звезда с изведена иеут-
рална (средня) точка
Машина за постоянен ток с неза-
висимо възбуждане
Машина за постоянен ток с после-
дователно възбуждане
6
Продължение на табл. 2
.Машина за постоянен ток с пара-
лелно възбуждане
Машина за постоянен ток със сме
сено възбуждане
Машина за постоянен 'ток с въз-
буждане от постоянин магнита
Двигател колекторен еднофазен
репулсивен
Двигател колекгореи еднофазен с
лоследователно възбуждане
Токоизточиици електрохимични и термнчии
Наименование
Елемент галваничен или акумулаторен
Забележка. Допуска се зна
ците за полярного да не се но
сочват
2 Игрьчиик по електротехника. . .
о1
Означение
чр-----
17
Продииженис на табл. 2
Батерня от галваничнп или акуму-
латорни елементн
Батервя <• отклонения

Гермоелемент (тер.моднойка)
Допуска се знацпте за полярноег
да не се носочват
Батерня от термоелементи (напри-
мер напреженис 80V)
ЯР и
Разрядница и предпазигели
Междипна иск|юва защитна дну
електродна
Раз|шдпик. Общо означение
] )редназите.'1 п;юбивен
18
Продължение на табл. 2
Предпазител сгоняем. Общо озна-
чение
За бе лежка. Допуска сев оз на
ченнето на предпазнтеля да се
изобразила с дебела черга стра-
ната. конто остава под нанреже-
ние
Предпазител сгоняем:
а) ннерционно-стопяем
б) батю действуиащ
Предпазител със сигна.чнзиращо
устройство:
със самостоятелиа верига за сиг
нализацпн
11рекъсва ч предпазител
I ’азединител-предпазител
19
Съоритивлеиия, коидензатори
Наименование
Означение
С ъп I'omtMie и не, нерегулируемо
Сълротивлеиие, нерегулируемо с от-
клонения
3 а б е л е ж к а. При голям брой от-
клонения се допуска увеличаване
дължината на изображението на
.сълротивлението
Сопротивление, регулируемо (рео-
стат) общо означение
Сълротивление, регулируемо (гютен-
ниометър)
общо означение
Термосъиротивление (термистор) с
пряко подгрявапе
1°
Термосъпрогивление (термистор) с
коснело подгряване
Кондензатор, нерегулируем
общо означение
20
Продължевие на табл. 2
Кондензатор електролитен полярен
Забеле ж к а. Допуска се знаци-
те за полярност да не се гюсоч-
ват
Кондензатор, свързан последовател -
но със съпротнвление (например
за искрогасене)
Кондензатор. на конто една от пле-
щите е заземена
Проводницы и тоководви линии
Наименование
Означение
Линия за охраичтелно осветление
Тръба с проводници, положена от-
крито
Тръба с проводници, наложена
скрито
Линия ПКИ в бергманова тръба -
закрита
Линия ПКИВ в газона Т|гьба — открпта
21
Придължеиис на табл 2
Линия с кабел.с каучукова изола-
ция и оловна обвивка (СКГ) — ot-
ic рита, положена върху клеми (Кл)
ПКИВ (О) 3*6 Кл
Линия с проводник с каучукова
изслаиия и импрегнмрана оплетка
(ПКИВ). положена на рачки (Р)
ИКИНСУ) 3*2,6 Р
Линиям ониа кагоре надил)
Липията идна атгоре -отдолу
Липията идва стгоре и отава наделу
Липията идва отдачу и огива кагоре
Липията се ратк .шнява кагоре и
падолу
Електроинсталацнонии уреди и съоръжения
Осветлится но тяло с луминесцент
ни ламин
•Осветлители» тялоза стен а (а клик)
22
Продвижение на табл.
О светли гелио тяло прахо- и водо-
непронииаемо
Освсглнтелно тяло полухермегично
Осветлителям сило тип уличен аплик
Нолилей - 6jx>fl на ламшпе
- мощност

Фасунга сгенна крива
Фасунга стенпа права
Фасу ига висяща
Осветлигелно гнло рыбообразно
Плафонера
Обикновен прекъевач за осветли-
телната иисталацня
23
Продолжение иа табл. 2
Серией прекъсвач
Девиаторен прекъсвач
Кръстат прекъсвач
Херметически прекъсвачи за освет
лптелна инсталация
Контакт без занулптелна клема
Контакт еднофазен със занулител-
па клема
Контакт трнфазен без занулптелна
клема
Контакт трнфазен със занулптелна
клема
Главно табло за осветление
Главно силово табло
Силоно подтабло
24
Продолжение на табл 2
П|>евключвател звезда триъгълник
сух
Кутая с автомат
Кутая с прекъсвач
Кутая с предпазнтс.‘1И и прекъсвач
3. ПЛОЩ И ОБЕМ НА ФИГУРИ И ТЕЛА
Таблица 3
Площ и обем на някои фигури и тела
Наименование
Фигури
Плот
ширина
основа
S иЬ
Нравоъгьлник
52
Продолжение на табл. 3
впси'шна
основа
страна
ыъл
висичина
основа
висении i а
долна основа
горна
5 aJi
S absifui
h ннеочнна 5 U.828//-
г ;вдн\с
it	дна метър
I
=._^я
4
дъпжпна на окръж
ността
1с=2лг=л4
26
Продължение на табл, 3
дъга на сек-
тора
градус
централен
ъгъл
3 '' O.OOWrb
2
дъга на сектора
въишен радиус 3 л(/?2 г)
вътрешеи „
Обем и повърхнина на никои тела
Наименование
ОЗем и иозърх пина
а страна
h височнна
3 - сечение па ос-
иовата
г радиус
I _ЗЛ=лг2й
F 2nr(h f г)
F„ 2nrl
Цилиндър
Продолжение на табл. 3
Пирамида
S — сечение на
основата
Л виссчина
3
I
I
/1 височина
сечение на
долната основа
S.j сечение на
горна та основа
1 ц (Si+St+
I >1	)
Пресечена пирамида
Клин
а ширина
b - дочкина
h ннсочина
flj горна ширина
V—
bh
(2u | at)
Конус
h ннсочина
г радиус
V
3
Fv ~лг^Ц-1Л
28
Продълженме на табл. 3
радиус на (ол-
ната основа
г — радиус на го|>-
пата основа
/i нисочина
V (Я2
Рв«=л/(/?+О
I	г)«~
Пресечен конус
* фера
г	радиус
d	диамстър
V * пг3
3
F- 4лг2
ж/2
~6
D
Тор
R	даден радиус
г	радиус на се-
чсипето
1) среден диамс-
тър
<! ~ диаметър на
сеченисто
V -2пгКг3 2.467Ы-
F-ln^Rr=9.SG9Dd
Кух цилиндър
R Bbiiuieii pa
ди ус
г	вътрешеи ра-
диус
/	дължина
.1 л/(«2 г2) =
nLFl	п<Р1
4	4
29
4.	ОБЩА ЕЛЕКТРОТЕХНИКА
а)	Електростатика
Според теорията за сгроежа на вещестьото оюмнгс са
електронеутрални поради взаимпата неутрализация на про-
топите и електропите. След отнемапе на отрицателнпт.' заряди
па атома —електропите, — той се явява наелектризнран поло-
жптелно. Прнсъедииявапето га странични електрсии към атома
го наслектризнрва отрпцателно.
Около вески електрически заряд се създава електромаг-
нитно поле, което нредставлява особен вид материална среда,
чрез която зарядите взаимодсйствуват помежду си. Електро-
магнктпото поле се сьстои от две компонент); електриче-
ско и магнитно поле, евързапн помежду си. При непод-
вижно (статичпи) заряди се проявява електрическото поле, а
при движещи се заряди се проявява магнитного поле.
Електрически потенциал се иарича потенциалната’ еиер-
гня, която съдьржа елементарен заряд в дадела точка на елек-
трическото иоле.
Електрнческо напреженпс пли потенциална разлнка се
иарича работата, която единица количество електричество из-
вършва при иремипаването от одна в друга точка на полето.
Електродвнжсща сила се иарича причината, конто поддържа
потенциалната разлнка. Измерва се във волтове и се озиачава
с буквата Е.
б)	Кондензатори
Капацитет на дадеп електрически проводник С се иарича
отношението между заряда на проводника и съответния потен-
циал, т. с. способността па проводника да натрупва електри-
чество.
Едниицата за измерване на каиацитета е фарады (F) и
микрофарадът (м. F, мкф).
Кондепзаторът се състоп от два проводника, отделенй един
от друг чрез диэлектрик.
На фиг. 1 е показана принципната схема на плосък п ци-
линдричен копдепзатор.
Кавацитетът на плоския кондензатор е С^-1	мкф,
30
къдего S е повърхността на припокривашнте се плечи в M2i
d - разстояиието между плочите;
Ег — относнтелната диалектрична проницаемост;
Еи — електрическата константа Еи 8,854.10-12 ф/м.
Капацнгетъг на цилипдричпня кондеизатор е С	.
/&
.10 -6 мкф.
При парнлелно евързвапе на кондензатора общият капа-
цитег е равен на сумата от канацнтетнте на отделяйте кондеи-
заторн (вж. фиг. 2, «).
С С|-| С2 । С3 f • • • j Cn.
При 11 оследоиате. л но свьрзвапе на кондензатсра реци-
ирочпата стой ноет па общня капацитет е равна на сумата от
рецнпрочпите стойностп па капацптетите на отделимте конден-
заторн (фиг. 2,6).
с G 1 с21 с3 '	• сп
31
При смесено свързване общим? капацитет е равен на сумата
сл капацитетите на отделимте групп (фиг. 2.6).
___Cl 68 _	6364 Л* Л* I Г' 61 62	6’364,
1*2	।	3.4	।	^*12	z~» j Z»~
Lj	'-'3 ! Ij4	VjJ 1 1^2 '-•a *-^1
в)	Постоянен ток
Електрическият ток представлява свободно движение на
електрони в металите. При постоянен ток движението на елек-
троните е в една неизменяща се във времето посока.
В селското стонанство постоянният ток се използува огра-
ничено поради сложиостга на машииите и съоръженвята.
Постоянпотокови са инсталациите на тракторпте и автомо-
бил ите.
Плътност на елекгрическия ток е отношепието между тока
и напречното сечение на проводника
6	^-о/м-,
където I е силата на тока;
S — напречното сечение на проводника в м2.
В ирактячееките начисления плътността се изчпслява
в а/мм2.
г) Закон на Ом
Проводниците оказват известно сьпротивление на нроги-
чащия през тях ток. Законьт па Ом дава връзката между тока,
съпротивлеплето и напрежението в даден слектрически про-
водник
R -~lj ; U IR.
Електрического сьпротивление на проводника се определи
по формулата
r~p‘s
където р е специфичного съпротивлепне па материала;
/ — дължината па проводника;
S — напречното сечение на проводника.
В системата CU S се измерва в ом/м, ио в практически
ом им-
нзчисления може да се използува—^----
32
Електрическото съпротивление записи и от температурата
/?а= ЯЛЫ-аД/),
където Rt е сьиротивлениего на началната температура;
Д/=/2—ti — изменението на температурата;
а — температурният коефициент па съпротивлението;
/?2 — съпротивлението при дадена температура.
д)	Основни закони на електрическите вериги
Закон на Ом за част от верига
v	v
Е= JR; R=^-
к	j
V — волтове, J ампери, R омове.
Закон на Ом за затворена верига
Токът във веригата е правопропорционален на електродви-
жещата сила и обратнопропорционален на общото съпроти-
вление па веригата
където R е външното съпротивление на веригата;
г вътрешното съпротивление на източника (фиг. 3).
е)	Закони на Кирхоф
Първияг закон на Кирхоф гласи: в една която и да е точка
в електрическата верига сумата на входящите токове е равна
на сумата от изходящите токове (фиг. 4).
Л4Л+4+Л+4+Л» или SM=O.
Вторияг закон на Кирхоф гласи: алгебрическата сума на
електродвижещите сили в една затворена електрическа верига
Нарьчник по електротехника...
33
е равна на алгебрическата сума на подовете на напрежение
в отделимте части на веригата (фиг. 5).
Ег— Ег+Е3=	— ISR3, или 1,E=ZJR
Фиг. 5. Затворена верига.
Вторя закон на Кирхоф
Фиг. 3. Свързване
на съпротивление
към източник
Фиг. 4. Точков еле-
мент от електрическа
верига. Първи закон
на Кирхоф
ж)	Мощност и енергия на електрическия ток
Електрическата мощност се определи от произведението
на тока и напрежението
P=UL
Мощността Р се измерва във ватове или киловати (1000 вт=
= 1 квт).
Електрическата енергия се определи от произведението на
тока, напрежението и времето, през което протича токът.
W^UIt^Pt.
Електрическата енергия се измерва в джаули или във ват-
секунди, респективно киловатчаса (1000 вт.сек. 1 квтч).
з)	Закон на Джаул и Ленц
Закопът на Джаул и Ленц гласи: проводник, по конто про-
тича електрически ток, отдели топлина. Електрическата енер-
гия, която се превръща в топлина, е правойропорционална на
квадрата на тока, съпротивлението на проводника и времето
1Е=72Л? t джаули.
34
Количество™ отделена топлина се определи по формулата
Q-0,24/2/?/ = 0,24 W калории.
Един киловатчас отдели 860 килокалории.
и) Последователи© свързване на съпротивления и е. д. с.
Последователно свързване се нарича, когато краят на пър-
вото съпротивление се свързва с началото на второто и т. н.
(фиг. 6). Общото съпротивление на веригата е равно на сбора
от отделяйте съпротивления
R--R^Rt 4— ±/?п-
Фиг. 6. Последователно свързване на съпротивления
Общото напрежение във веригата е равно на иапрежението,
приложено поотделно на всяко съпротивление
U U, +Ut+- \-U„
Електрическите източници се свързват последователно, като
положителният полюс на първия се свързва с отрицателния
полюс на втория и т. н. Общата е. д. с. е равна на сбора от
е. д. с. на отделяйте източници
Е.+Е2+- • • +£"п*
к) Паралелно свързване на съпротив-
ления и е. д. с.
Паралелно свързване се нарича, кога-
то началата и краищата на всички съ-
противления поотделно се свързват общо,
както е показано на фкг. 7.
Фиг. 7, Паралелно
свързване * на съ-
противления
_L=J_+_L .	1.
R Rt + VrRn
35
При паралелно Свързване напрежението е едно и също за
всички сопротивления
Електрическите източници се свързват паралелно чрез свърз-
ване на положителен полюс с положителен и отрицателен по-
люс с отрицателен. Общата е. д. с. е еднаква, а силата на тока
във веригата е равна на сумата на токовете на отделяйте из-
точници
•--|-/п Е~Е ----------------—Еп.
л) Магнитно поле
Около всеки проводник, по който протича електрически
ток, се създава особено състояпие на материята, наречено маг-
нитно поле. Магнитното ноле се
състои от Магнитки силови линии.
Честотата на магнитните силови ли-
Ф нии се на рича магнитна индукция.
Млгнитната индукция се означава с
вектор, чи ято посока съвпада с по-
Фиг. 8. Проводник В маг- соката на магнитното поле. Голсми-
нитно поле	ната на магнитната индукция се
определя от силата, с която дей-
ствува магнитното поле върху проводник, по който протича
електрически ток (фиг. 8).
F
И
В—
където F е силата в нютони;
I — дължината на проводника в м, обхваната от Маг-
нитки силови линии;
В — магнитната индукция веб./м2.
Произведението на магнитната индукция с напречното се-
чение определи магнитния поток
веб
Изменение™ на тока в дадена верига води до промяна на
магнитното поле и до възпикване на противоелектродвижеща
сила на самоиндукция. Големината на е. д. с. на самоиндукция
завися от скоростта на изменение на магнитния поток и броя
на навивките
36
м) Ироменлив ток
Фиг. 9. Иидуктиране
на е. д. с. в навивка
Електрически ток, конто с течение на времето се измени
по големина и посока, се парича променлив ток. Променлив
ток, който през еднакви интервали от
време повтаря цикъла на своего измене-
ние, е периодичен променлив ток. Най-
разпространен и приложим в практика-
та е синусоидалпият променлив ток.
Индуктирането на електродвижещата
сила се извършва по два начина: чрез
изменение на магнитного поле през от-
бора па една навивка и при движение на
проводник в магнитно поле, напречно на
магнитните силови линии. На първия
принцип са изградени тра нсфор.маторите,
а на втория електрическите генератори.
Индуктирането на е. д. с. в една на-
вивка при въртснето й в магнитно поле
е показано на фиг. 9. Навивката се
състои от два активин проводника, в конто се индуктира е. д. с.
ei—BV.l sinw/; e2~BVl/sin
където В е магиитната индукция;
V — скоростта на въртене;
I — активиата дължииа на проводника.
Резултатната е. д. с., след като се замени скоростта на вър-
тсне със сечението на навивката и ипдукцията с магцитния
поток, придобива вида е= <&Ф т sin wt. При затворена верига
е. д. с. обуславя протичането па електрически ток.
Синусоидалните с. д с. напрежения и токове могат да се
представят аналитично, векторно и графично. В електротех-
никата е възприето величините да се представят като въртящи
37
се вектори (фиг. 10). Синусоидалният ток се представя с вър-
тящия се вектор ОМ с дължина, равна на максималната стой-
ност на тока 1/тг.
im~ Im sin а> t,
където i е моментната стой ноет на тока;
1т — максималната стойност на тока;
(о/ — фазовият ъгъл.
Проекцията на въртящия се вектор ОМ—7/л вьрху орди-
натната ос представлява 1 моментната стойност на тока.
Всяка синусоидална величина може да се представи като
въртящ се вектор. Моментните стойности на синусоидалните
електрически величини се изменят по големина и посока от
максимум до минимум. Моментните стойности се означават
с малки букви i, е, и. Големината на електрическите величини
се определя от тяхната ефект ивна стойност. Действителната
стойност на синусоидалн ата величина е ^2 по-малка от мак-
симал ната
/=-^=(=а0,707/т; (7=	0,707	£=	0,707 Ет.
V2	у2	V2
Средното значение на електрическите синусоидални вели-
т
чини за половин период у
/ср= 1^=0,636 /т ; Uep 0.636 Um;	0.636 Ет .
Фиг, II. Фазова разлика между ток и напрежение
Фазова разлика се нарича разликата между началнше
фази на две синусоидални величини; примерно токът и напре-
жението не достигат едновременно нулевите и максималните
значения (фиг. 11)
u=l/OTsinto/; Z /т sin (со / — <j>).
38
Когато едната синусоидална
рано достига максималните си
фаза втората величина (тока),
лика зависи от елементите на
величина (напрежението) по-
стойности, тя йзпреварва по
Големината на фазовата раз-
променливотоковата верига.
i-/m sea cat
u=t/mscnu/t 5^
1 Т
Фиг. 12. Активно съпротивление
в променливотокова верига
i-Im scn/urt-Y/
I
a- ttn sin cat
!______ ?
Фиг. 13. Индуктивно съпротивле-
ние в променливотокова верига
и
J
У-о
Токът и напрежениего съвпадат по фаза при верига с ак-
тивно съпротивление (фиг. 12)
При верига с индуктивно съпротивление напрежението
йзпреварва тока / Т; л/. — со/. 2nfL индуктивно съ-
противление (фиг. 13).
При верига с капацитивно съпротивление токът йзпреварва
напрежението (фиг. 14)
Фиг. 14. Капацитивно съпрогин-
ление в променливотокова верига
Фиг. 15. Триъгълник на
съпротивленията
Токъг във верига с носледовагелио свързани активно, ин-
дуктивно и капацитивно съпротивление се определи с израза
където Z е общего съпрогивление на веригата (импеданс)
(фиг. 15):	,
Z >JR2+ (xl ас)2; cos ~
39
Токът във верига с паралелно свързани /?£ и С се опре-
дели с израза
l = Uy; у^ё2ЧЪ-
където у е пълната проводимост на веригата;
g — активната проводимост;
Ьк — индуктивната проводимост,
Ьс — капацитивната проводимост
Във вериги с променлив ток съществуват следните мощ-
ности: активна реактивна привидна и моментна мощност.
Моментната мощност се определи от произведението на момент-
ните стойности на тока и напрежението.
P=UI~UnJm sin co/.sin (<о/ <p) =	• cos q. cos (2to t— <p).
k-	kJ
Активната мощност e равна па произведенного на ефектив-
ното значение на тока и напрежението и coscp
P^Ul cos ц> вг или P—Ul cos<p.!0 ~3 квт.
Реактивната мощност се определи от произведението на
ефективното значение на тока, напрежението и sin а
Q=t//sintp ва или Q 77/sin<p.l0 -3 квар.
Привидната мощност се определи от произведението на
ефективната стойност на тока и напрежението
S=UI=Jp*TQ* ва S ШЛО-3 ква
Факторът на мощността cos ер се определи с от ношен ието
между активната и привидната мощност
У
COS <Р -л •
н) Трифазен променлив ток
Трифазната електрическа система е съставепа от три ед
накви електрически вериги с едва и съща честота с еднакви
максимални и ефективпи стойности, изместени на 120° ,една
от друга. На фиг. 16 е показано принципното действие па три-
фазен генератор. Моментиите значения на е. д. с. са
ег=Ет sin <Dt; е2—Ет sin (® t
2л\
з/’
/а—Ern sin
л'
}

40
На фиг. 17 е показан принципът на свързване между отдел-
лите фази на генератора и потребителя. Вместо от шест Про-
водника системата се състои от четири проводника. Нулевият
ироводник е общ за трите фази.
Фнг. 16. Индуктивен трифазен променлив ток
Фиг. 17. Свързване на трифазен генератор с трифазен потребител
Съществуват два начина на свързване на генераторите и
потребителите: звезда и триъгълник. На фиг. 18 е показано,
свързване звезда на системата. Възможно е системата да бъде
с нулев и без нулев проводник. Нулев проводник се използува
при несиметрично натоварване, т. е. когато съпротивленията
на потребителите в отделяйте фази са различии.
При свързване звезда-генератор, звезда-потребител линей-
ните токовс /д, /2 и /3 са равни на фазовите токове
, ut. и2, и3
1 Z, ’ г Z2 ' 3 zs
а
токът /=Л + /2+/3.
41
На фиг. 19 е дадена векторната диаграма на системата /о=0;
Токовете са равни, дефазирани на 120° и изостават
от фазовите напрежения [/lr U2 и Ua с ъгъл <р. Линейните
напрежения U2,3, Уза при симетрична система са >/3
пъти по-големи от фазните напрежения.
Фиг. 18. Четирипроводно свързване звезда звезда на трнфазен генера-
тор с трнфазен потребите.'!
Фиг. 19. Триъгь.тпик на три
фазните токове и напрежения
При свързване триъгьлник-триъгълник системата е три-
нроводна и линейните напрежения са равни на фазовите
Ui U$- U (фиг. 20). Токът на потребителя в отделяйте фази
. Ц.2. , ^2.3 г Узл
'' Zj ’ 2 Z, ’ /з Zs ’
Линейният ток е равен па геометричпата разлика на фа-
зовите токове
11.2	/,—/а; /2,3 lai ^3,1—/3—Л-
42
При симетрична система линейният ток е \/3 пъти по-голям
от фазовия
1л~у131ф', In—h.2=l2&=hX>
Фиг. 20. Свързване триъгълник-триъгълник на трифазен генератор и
трифазен потребител
L//2
Ihr

Фиг. 21. Напрежения и токове
при свързване на триъгълник
На фиг. 21 е дадена векторпата диаграма на системата.
При свързване звезда-генератор, триъгълник-нотребнтел и
обратно, явленията са аналогични.
Мощността на трифазния ток се определи от следните из-
рази:
а)	активна
Р =* ЗРф ЗС/ф /ф cos <р \[3U1 cos ф ,
където Рф е фазовата мощност;
б)	реактивна
Q Зфф=3(7ф7ф5Н1<р—\/3t//sin ф;
в)	привидна мощност
5=35ф-36/ф/ф=73С//
43
// глава
ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКИ МЛТЕРИАЛИ
1.	ПРОВОДНИКИ
В практиката най-широко приложение вамират твърдите
метални проводники. Те могат да бъдат с юлямо съпротивле-
ние и с голяма проводимост. Металните проводпици с голяма
проводимост се използуват за кабели, намотки на трансфор-
матора и машини, разпределителни мрежи и др. Металните
сплави с голямо съпротивление се използуват в различните
видове електронагревателни уреди, реостати, електрически
пещи и др.
Течните проводпици представляват различии видове елек-
тролити. Електрическият ток в металните проводпици се обу-
славя от протичането на електрони между две точки с разли
чен потенциал. Електрическият ток в електролитнте представ-
лява пренасяне на електрически заряди заедно с части от мо-
лекулите. При протичането на тока съставът на електролнта
се измени и върху електродите се натрупват продукти на елек-
тролизата.
В практиката най-широко приложение намират нровод-
ници с малко електрическо съпротивление от мед, алуминий
и стомана.
За изработване на различии типове проводница, шини,
кабели и др. се използува чиста електролитна мед но БДС
903—52 с марка МО и Ml. Изолираните проводники с кръгло
и прсфилно сечение се правят от мека отвърпата мед марка ММ.
Електрически проводпици и тоководещи детайли, където се
изисква и по-голяма изпосоустойчивост, се изработват от
твърда мед марка МТ.
Ёторият по значение проводников материал с малко съ-
противление е алумпиият. За тоководещи цели се използува
чист алуминий — не повече от 0,5% други примеси.
Много чистият алуминий (с примеси не повече от 0,05%)
марка АВ1 и АВ2 се използува за направа на електроди на
44
електролитни кондензатори и др. Кабели и проводници се из-
готвят от алуминий марка А1 и А2. Специфичного съпротивле-
ние на алуминия е по-голямо 1,68 пъти от специфичного съ-
противление на медта.
Стоманата, независимо че има по-голямо специфично съ-
противление, с-ыцо се използува като проводников материал
главно за преносни и разпределителни мрежи. Употребява се
обикновено мека стомана с 0,10—0,15% съдържание на въгле-
род и 6—7 пъти по-голямо специфично съпротивление от медта.
В никои случаи за проводников материал се използува
бронз. Той има по-добри механични свойства, но по-малка
проводимост от медта. В табл. 4 са дадени характеристики на
никои метални проводници.
а)	Проводници за електрически съоръжения —
ОПВлХ (рекордоман)
Проводпиците служат за свързване между захранващата
мрежа и сградите и се полагат върху изолатори. Кабелната
хартия и импрегнираната паму'та оплетка не се смятат за
изолация. Произвеждат се съгласно БДС 4734—62.
б)	Проводници с каучукова изолация ПКИ,
произвеждани по БДС 1891—60
Най-често се използуват проводпиците ПКИ-380 и ПКИ 500.
Медните жила до 6 мм2 са едножилни. По-големите сечения са
многожични. В табл. 5 са отразени никои дании за провод-
ниците ПКИ.
Проводпиците с винилитова изолация ПВ до 500 в се изпол-
зуват за електрически уредби, работегци при температура от
—30 до Ч 50°С. Състоят се от медно жило и изолация от поли-
венилхлорид в различна разцветка.
Проводници с каучукова изолация в
о л о в к а обвивка П К ОМ. Произвеждат се по БДС
3764—59 и се наричат още антигрон. Състоят се от едио или
няколко жила с отделна каучукова изолация, оловна обвивка,
битумен харгиен пласт и памучна оплетка. Използува се за
полагане на открито в сухи и влажни помещения и в газова
среда, която не разяжда изолацията.
45
Таблица 4
Основни характеристики на никои метални проводници
Наимено- вание	Специфично тегло в г/см3	Якост на опън при 20°С в кг/мм2	Специфично съпротивление при 20°С ом в мм2/м	Температу- рен коеф. на линейно разширение	Облает на при- ложение
Алуминий	2.698-2.703	8—25	0,0263- 0.0288	0.23.10-4	проводни- ци, кабе ли, шини
Бронз	8.3- 8.9	31—135	0,021—0,052	0.17.10-4	сыцо
Волфрам	19,3—20.0	100 -300	0,053 0,055	0,043.10-4	лампи контакт
Злато	19,3		0,022 -0,023	0.14410 4	контакт
Месик 1	S.4-8.7	30 70	0,031 -0,078	0,185.10- -4	клеми. контакт
Мед	8,71 8,89	27—44,9	0,017—0.018	0,17.10-4	проводпи- ци, кабе- ли, шини
Никел	8.8- 8.9	40-70	0,07-0,079	0,131.10-4	лампи
Калан	7.3	2-5	0.0014-0,12	0,23.10-4	припой
Платина	21,4	15- 35	0.09-0.105	0.088.10-4	термо- двойки
Жнвак	13.51 -13.55	—	0.958	1.82.10-4	тсрморс- гулатори токоиз- к[ a bi пел и
Стома на	7.8	70- 75	0,103 0 137	0 11 10-4	проводин им
Сребро	10.5	15 30	0.016	0,197.10-4	контакт
Олово	11.34	0.95- 2	0,217—0,222	0,292.10-4	а ку мула- тори
Цинк	7.1	14 29	0,0535- 0.0625	0,32.10-4	покрнтия
Чугун	7,2—7.6	12-32	0.501-0,4	0.104.10-4	реостати
46
Таблица
Характеристика на проводницы ПКИ
Сечение в мм2	Външен диаметър в мм		Жило		Тег.то в кг/м		Съпротив- ление в ом /км
	ПКИ-380	ПКИ-500	брой	диаметър в мм	ПКИ 380	ПКИ-500	
0.5	2.7	—	1	0,79	0,012			37,6
1	2.9	3.7	1	0.97	0.015	0,022	24.8
1.5	3.3	4,1	1	1,37	0,023	0,031	12,5
2.5	3.7	4.5	1	1.76	0.033	0,042	7,58
4	4.1	4.9	1	2,24	0,048	0,058	4,68
6	4.6	5.4	1	2.73	0.069	0.078	3,15
10	.—-	7,6	7	3.99	—	0.14	1,89
16	—	8,8	7	5.04		0,211	1.19
25	—	10.5	7	6.33		0,317	0.751
50	—-	13 7	19	9,05		0.585	0.377
в) Бобинажни проводници
В табл. 6 са дадени диаметърът, напречного сечение и те-
глото на произвежданите у нас голи медни проводници.
В електрическите машини, апарати, релета, трансформа-
торн и др. се използуват медни и алуминиеви проводници тип
ПЕЛ-1 -— меден емайлиран с полиамидо-бакелитов лак съ-
гласно БДС 3272 -61.
ПЕЛ-2 — меден емайлиран с полиамидо-бакелитов лак с
двойно покритие съгласно БДС 3272—61.
А11ЕЛ-1 —алуминиев емайлиран с полиамидо-бакелитов
лак съгласно отраслова техническа нормала ОТН-КМ 563—63.
АПЕЛ-2 — алуминиев емайлиран с полиамидо-бакелитов
лак с двойно лаково покритие съгласно ОТН-КМ 563 63.
В табл. 7 са дадени характерпите давни за емайлирани
медни проводници с полиамидо-бакелитов лак, произвеждани
в завод «Н. Илиев» — Севлиево.
Използуват се бобинажни проводници с единична памучна
оплетка тип ППЕ с диаметър на проводника 0,2—2,1 мм. Де-
белината на памучната оплетка по диаметъра па проводника
варира от 0,105 мм до 0,175 мм. По-ниските стойности се от-
насят за проводници с малък размер.
Бобинажни проводници с двойка па-
мучна оплетка тип П П Д с диаметър на
47
Таблица 6
Сечения и диаметри на голи медни проводници
Лиа метър в мм	Напречно сечение в мм	Тегло в кг/1000 м	Диаметър в мм	Напречно сечение в мм8	Тегло в кг'1000 м
0.05	0.00196	0.0175	0.62	0,302	2.684
0,06	0.00283	0.0252	0.64	0.3217	2,86
0,07	0,00385	0.0342	0.67	0.3526	3,134
0.08	0.00503	0.0447	0.69	0.3839	3,324
0,09	0.00636	0.0565	0.72	0.407	3,602
0.10	0,0785	0.0698	0.74	0,43	3,823
0.11	0.0095	0.0845	0.77	0.4657	4.1397
0.12	0.0113	0.10	0,80	0.503	4.469
0.13	0,0132	0.118	0.83	0,541	4.81
0,14	00154	0.137	0.86	0,58	5.16
0.15	0.0177	0.157	0.90	0.6362	5.656
0.16	0.02	0.1787	0.93	0.679	6.04
0,17	0.0227	0,202	0,96	0.724	6.435
0.18	0.02545	0.2263	1.00	0,785	6.98
0.19	0,02835	0.2520	1.04	0.849	7,552
0,20	0.0314	0.279	1 08	0,916	8.144
0,21	0.0346	0.308	1.12	0.985	8.76
0,23	0.04155	0.3695	1,13	1.003	8.916
0.25	0.0191	0.4364	1.16	1,057	9.39
0.27	0.05726	0,509	1,20	1,131	10.05
0,29	0.0661	0.5872	1.25	1,228	10,91
0.31	0,07548	0.671	1,30	1,327	11.7
0.33	0.08553	0,7604	1.35	1.431	12,72
0,35	0.09621	0.8553	1,37	1.474	12,91
0.38	0.1)34	1.008	1,40	1,54	13,68
0.40	0.1257	1.12	1.45	1,65	14.68
0.41	0.137	1.174	1.50	1.676	15.71
0,44	U. 152	1,352	1,56	1.91	16.99
0.47	0.1735	1.542	1,58	1,96	17.43
0.49	0.1886	1.676	1,62	2.06	18.32
0.50	0.1964	1,746	1.68	2,217	гот
0.51	0.204	1.816	1.74	2.379	21,13
0.53	0.22	1,961	1.76	2,43	21,63
0.54	0.229	2,036	1.81	2,57	22.67
0.55	0,2376	2.11	1,88	2.776	24.68
0.57	0.2552	2.27	1,95	2.986	26,54
0.59	0.2734	2,43	2.02	3.204	28.49
48
Таблица 7
Медни емайлиран» проводници
Диаметър на жило 1 в мм 		Диаметър с изолаци- ята в мм	Съпротивл. ом/м	Тегло на 1000 м кг	Диаметър на жило в мм	Диаметър с изолапията в мм 1		Съпротивл. ом/м	Тегло на 1000 м кг
0.35	0,39	0.182	0 8792	0,93	0.99	0.0258	6,13
0.38	0,42	0.155	1,032	0,96	1,02	0 0242	6.513
0.41	0,45	0,133	1.2	1 00	1,08	0.0223	7.097
0.44	0,48	0.115	1.382	1 04	1.12	0.0206	7.67
•0,47	0,51	0.101	1.574	1,08	1.16	0.0191	8,27
•0.49	0.53	0.093	1.71	1.12	1,20	0.0178	8,89
0,51	0.55	0,086	1,856	1.16	1,24	0.0165	9.53
>0.53	0.58	0,0795	2.002	1.20	1,28	0.0156	10.26
0,55	0,60	0.0738	2.155	1.25	1.33	0.0143	11,13
'0.57	0.62	0,0686	2,313	1,30	1,38	0.0132	12,03
'0,59	0,64	0.0641	2,482	1,35	1,43	0,0122	12.96
0.62	0,67	0,0582	2.74	1.40	1,48	0.0114	13,93
0.G4	0.69	0,0545	2,92	1.45	1.53	0.0106	14,93
0.67	0.72	0.0497	3,19	1,50	1,58	0,01	15.97
•0,69	0,74	0,0469	3.38	1.56	1.64	0.00914	17,26
0,72	0.77	0.043	3.66	1.62	1,70	0 00848	18,64
0,74	0.80	0.0407	3.89	1,68	1,76	0.00791	20.03
0,77	0.83	0.0376	4.21	1.74	1.82	0.00735	21.47
•0,80	0.86	0.0349	4.546	1.81	1,90	0,00681	23.22
0,83	0,89	0.0324	4,89	1,88	1,97	0.00636	25.04
0,86	0.92	0.0302	4,25	1.95	2,04	0.00592	26.92
0.90	0,96	0.0276	5,74	2.02	2.П	0.00546	28,92
проводника 0,2—5,2 мм. Дебелината на памучната
оплетка по диаметъра варира от 0,195 до 0,380. Ниските стой-
ности се отнасят за тънките проводници.
2.	СЪПРОТИВИТЕЛНИ ПРОВОДНИЦИ
Съпротивителните проводници се използуват в конструк-
циите на различии видове нагревателни уреди. Съпротивле-
нието се измени в зависимост от температурата на проводника
В табл. 8 са дадени стойностите на при различии
температури на никои марки вносни сълротивителни провод-
ници.
Стойностите на съпротивленията на нихромови проводници
съветско производство в зависимост от диаметъра на провод-
ника са дадени в табл. 9.
•4. Наръшшк по електротехника. . .
49
Таблица 8
Стойности на за някои съпротивителни проводници
Наименование	20°	100°	400°	1000"	1100°	1300°
Hhxdom XI5H60	1	1 1013	1,062	1,105			
Х20Н80	1	1 1.006	1.031	1.028	1.036	 
Х20Н80ТЗ	1	1.009	1.039	1.020	1.024	—
Каптал А-1	1	1 1	1.005	1.036	1,038	1.042
А	1	1.002	1.017	1,056	1.058	1,062
	1	| 1.002	1.019	1.069	1,072	—
					Та	блица 9
Хромникелови кръгли проводници						
Е	Съпротивление при 20°С				Съпротивление при 20сС		
га			са			
О- е	о	О	£	2"	О	о	О
	сс	сс		о	СО	ОС
	I	г		X	X	X
	о	о	сЗ		о	о
	СЧ	CN			О)	CI
к*	X	X	X	ч	X	X	X
1 0,4	8.75	8,45		8.55	22	0.292	0.288	0.286
0.45	6,95	6.7		6.75	25	0,226	0.223	0.222
0,5	5,65	5.43		5.45	2.8	0.181	0,178	0.177
0,55	4.68	4,52		4,53	3	0.158	0.156	0.154
0,6	3.92	3.8		3,81	3.5	0.116	0.115	0.113
0.7	2,22	2.14		2.14	4	0.089	0088	0,087
0.9	1,75	1,69		1.7	4.5	0.07	0.075	0,069
1,0	1,42	1,37		1,375	5	0.057	0.057	0.056
1,2	0.985	0.955		0.96	5.5	0.047	0.047	0.046
1.6	0 551	0.54		0.536	6	0.039	0039	0.039
2.0	0,354	0.348		0.346	6.5	0,034	0.034	0.033
3.	КАБЕЛИ И ШЛАНГОВИ ШНУРОВЕ
За пренасяне и разпределение на електрически енергия се
употребяват силови кабели. Произвеждат се кабели с хартиена
и кабели с каучукова изолания. Заводът за кабели в Бур-
гас произвежда кабели за напрежение 1, 3, 6, 10 и 20 кв. Ед-
ножилни кабели се употребяват за пренасяне само на постоя-
нен ток. Двужилните кабели се използуват за постоянен и
50
еднофазен променлив ток. Трпжилните и чечирижклните ка-
бели служат за пренасяне на трнфазен ток съответно без или
с изведена пула от захранващия трансформатор.
Буквеното съчетание на марката на кабела означава:
С — силов, К — каучукова изолация, В — венилитова изо-
лация, А — алуминиеви жила и др. Кабелите с хартиена изола-
ция и медно жило нямат специално означение.
За полагане в помещения и капали, където няма опасност
от механични повреди, се използуват кабели марка СГ и АСГ,
а за полагане в тръби —СГУ и АСГУ. За полагане в земята
при опасност от механични повреди се използува силов кабел
с оловна обвивка, бропиран с две стоманспи ленти и с въпшна
обвивка от кабелиа прежда марка СБ и АСБ. Силовн кабели с
оловна обвивка, асфалтирани СКГ, АСКГ, СКА и АСКА се
употребяват за среда, конто влияе разрушително на оловната
обвивка, но не уврежда па защитного покритие.
За полагане в сухи и влажны помещения, в канали с дви-
жение на въздуха и опасност от кратковременно наводняване
се използуват кабели с венилитова изолация марки СВВГ,
АСВВГ, СВВБ, АСВВБ и др. Стандартнее сечения иа жилата
са, както при останалите проводници. В табл. 10 са дадени
сведения за никои марки кабели българско производство.
Шлангови шнурове и кабели
Таблица 11
Наименование	Сечение в м№	Наименова ние	Сечение в мм2	Наимено- вание	Сечение в мм2
ШКИ 220	2X0.5	ШКИО220	2x0.5	шкпт	1 4x2,5— 70
ШКИ 500	2x0.7 2X1.5	ШКИО-500	2x0.75 2X1.5	пкгд	IX6-120
ШКИ А 220	2x0.5 2X1.5	ШКПЛ	2 4x0,5 4	гкшс	от 3x2.54- 41.5 до 3x70 4 +ю
ШКИА-500	2x0.75 2x1,5	шкис	2-7Х0.75- 2.5		
Шланговите шнурове служат за захрапване на различии
подвижни електрически потребители в селското стопанство.
Те се състоят от гъвкаво медно жило и двойна каучукова изо-
лация. Шлангови шнурове с по-голям диаметър се наричат
51
Сечения в ммг иа силови кабели
Марка на кабе.па
Напреж. на ка-
бела в кв
0.5
Брой на жил.
СГ, СА. ACT
СБГ. АСБГ
скг, СКА
СГ, СА. АСГ
СВВГ. АСВВГ
СКГ. СКА, СКП
СГ. СГУ. СБГ
ОСБ
СКБГ. СКВ
1- 240
2.5-150
1,5-2 5
1—185
I 185
2
2
3
3
4
шлангови кабели. Работного напрежение на шланговите Шну-
рове и кабели е до 500 в. В табл. 11 са дадени никои марки и
сечения на шлангови шнурове.
4.	ЕЛЕКТРОИЗОЛАЦИОННИ МАТЕРИАЛИ
Електрическите изолационни материали служат за нзоли-
ране на тоководещите части в електрическите машини и съоръ-
жения. Изискванията към изолационните материали са по
отношение на диелектричната якост и топлоустойчивост. Спо-
ред топлоустойчивите качества изолационните материали се
разпределят на седем класа: клас У е предназначен за работна
температура до 90°С. Материалите от този клас са от коприна,
памук и целулоза, без да са импрегнирани с изолационни теч-
ности. Материалите от клас А са от коприна, памук и целулоза,
пропити с електроизолационни лакове с работна температура
105°С- Някои синтетични органични лакове и органични мате-
риали спадат към изолационни материали клас Е с работна
температура 120' С.
Неорганичните материали слюда, азбест и стъкловлакно,
свързани с органични вещества, са материали от клас В с
работна температура 130°С. Неорганичните материали слюда,
азбест, стъкловлакно и др., свързани със синтетични веще-
52
Таблица 10
I	3	6	10	20
2,5—500	6 500	10 500	16—500	—
4—500	6 500	10-500	16- 500	
—	1.5 185	2,5—70	—	—
			—	—	—	—
—	-	—	—		
—	1,5—70	—	—	—
2,5—250	4—240	10—240	16—240	—
—	—	.—	—	25 120
—	1.5—70	—	—	—
ства, са от клас F с работ на температура 155°С. Клас Н са
неорганична материали, слюда, стъкловлакна, азбест и др.,
свързани със силициево-оргаяични вещества с работна темпе-
ратура до 180°С. Последнмят клас С се употребява за темпе-
ратура над 180°С. Използуват се керамични материали слюда,
кварц, стъкло и др. без свързващи вещества.
В електротехниката се употребяват изолационни материали
в течно състояпие. Това са минералки, синтетичпи и расти-
телни масла. Най-голямо приложение в практиката намира
трансформаторного масло. Получава се чрез фракционна де-
стилация на нафта. Диелектрическите свойства на трансфор-
маторного масло не се променят при температура до 80°С.
Маслото се употребява чисто без всякакви примеси.
Трансформаторного масло се използува в трансформато-
рите за охлаждане на маслените прекъсвачи за гасенс на дъ-
гата и др. През онределени периоди от време трансформатор-
ного масло в електрическите съоръжения се пречиства от ме-
ханнчпи примеси и коидензирала влага.
5.	ЕЛЕКТРОИЗОЛАЦИОНН И СМОЛИ, ПЛАСТМАСИ И КАУЧУК
Смолите притежават много добри изолационни качества и
се използуват за производство на различии изолационни мате-
риали.
53
Колофэнът се получава от естествената смола на иглолист-
ните дървета и служи за производство на различии импрегна-
ционни масла. Употребява се и като средство за почистване
при запояване с калай.
Шеллакът е естествена смола, която се добива от насекоми
втропическите страни. Шеллакът се разтвэря в спирт и ацетон.
Употребява се за импрегниране на намотки на електрически
машинн и апарати и за производство на миканит и микафолий
като свързващо средство.
Ирезолни смоли или бакелити с прибавка от различии пъл-
нители, дървени стърготини, хартия и др. се използуват за
различии електротехнически пресови изделия, щепсели, кон-
такти, съединители, фасунги и др.
Гетинаксът представлява нресувана хартия, пропита със
специалпа крезолформалдехидна смола. Произвежда се в пет
вида марки — А, Б, В, Г и Д. В маслени трансформатор и се
използува марка А. За изработване на изолационни части за
ниско напрежение се използува гетинакс марка Б. За изра-
ботване на части, работещн при условия на повишена влаж-
ност, се употребява гетинакс марка Г.
Текстолитът се приготвя по същия начин, както и тети
наксът, като вместо хартия се използува нресувана текстилна
тъкан. Текстолитът се произвежда в две марки А и Б. Марка А
се използува при трансформатори за високо напрежение и има
повишена диелектрична якост до температура 90°С. Тексто-
литът марка Б има високн механични свойства и издържа на
рабства температура във въздушна среда от 40 до + 180 С-
Текстолитът се употребява за производство на различии
електротехнически детайли, при конто се изисква висока ме-
ханична якост.
Каучукът се използува широко в електротехниката. В за-
висимост от количеството сяра, примесено към каучука, се
получават различии видове гуми. Меките гуми съдържат
1—3% сяра. При участието на по-големн количества сяра со
получават твърдите гуми и ебопитът.
Приложение намират още следннте. матсрнали: полисте-
рол, стъклотекстолит, азботекстолит, полиэтилен, полцвенил-
хлорид и др.
54
6.	СЛЮДА И КЕРАМИЧНИ МАТЕРИАЛИ
Слюдата е разпространен минерал, който може да се раз-
цепва на тънки листове. От слюда и свързващи вещества се
приготвят миканит, микафолий, микаленти, микалекс и др.
(табл. 12).
Материали от слюда
Таблица 12
Наименование	Марка	Дебелина в мм	е при 50 хц и 20°С	Приложение
Колекторен миканит	КМ-1	0,4-3.0	0,02-0,05	колекторни
Формовъчен миканит	ФМ-1, ФС-1	0.1—1,0	0.08—0,15	маншети, тръби и др.
Гъвкав миканит	ГМ-2, ГФ-2	0.15-0,25	0,06 0.1	изоляция на ма шини
Огнеупорен миканит	—	0,3- 2.0	—	иагрекателни уреди
Микалента	ЛМ4-1	0.08 0,10	0,03-0.08	изоляция на ма шини
Микафолий	ММГ	0,15-0,30	0,05—0,1	електрически ма шини
Микалекс	—	3.0 50	0.001 0,003	електрически пещи
Азбестът е минерал с влакнеста структура и добри нзола-
ционни качества. От него се изготвят Шнурове, тъкани, ленти,
прежди и др., с конто се изолират различии тоководещи части.
Чрез синтетични смоли се приготвят азбопластмаси.
Произвежда се азбестова хартия с дебелипа от 0,2 до 0,5 мм;
азбестов картон с дебелина от 2 до 12 мм; азбестова лента с
дебелина от 0,3 до 0,6 мм с якост на опъп 140—146 кг/м2; аз-
бестоцимепт с дебелина 4—40 мм и специфично тегло 1,8 г/см3.
Електротехническата керамика се подраздели на инстала-
ционна, кондензаторпа и шуплеста керамика. Приложение
намира порцеланът (каолин 25%, пластична глина 15%, фелд-
шпат 40%, кварцов пясък 17% и норцеланов прах 3%), радио-
порцеланът, пирофи литовата керамика и др.
55
7. МАГНИТКИ МАТЕРИАЛИ
Магнитното поле във веществото се създава в резултат на
движението на електроните по орбитите в атомите. Вещества
с магнитна проницаемост, конто не зависи от силата на маг-
нитното поле, се нарича диамагнитни или парамагнитни. Към
тях се отнасят инертните газове, водородът, органичните съеди-
нения, елементите мед, цинк, сребро, злато, живак, бисмут,
графит. Вещества с магнитна проницаемост, конто зависи от
силата на магнитното поле, т. е. конто имат свойството да се
намагнитват и да служат за проводник на магнитните силови
линии, се наричат феромагнитни. Феромагнитни материали са
желязото, никелът, кобалтът, хромът, манганът и техните
сплави. Те се делят на магнитно меки и магнитно твърди.
Таблица 13
Магнитна характеристика на средно легираиа «.томана
С4 И CQ	Н а/М									
	0	0,1	0.2	0.3	0,4	0,5	0.6	0.7	0,8	0,9
0.4	1.4	1.43	1.46	1,49	1.52	1.55	1.58	1.61	1,61	1.67
0.5	1.7	1 75	179	1.83	I 87	1.91	1,95	1.99	2,03	2.07
0,6	2.11	2.16	2,21	2.26	2,31	2.36	2,41	2,46	2.51	2.56
07	2.61	266	2.71	2.76	2,81	2,87	2.93	2,99	3.06	3.12
0.8	3 18	3,24	3.30	3.37	3,44	3.52	3.60	3.69	3,78	3.87
0.9	3.97	4.07	4.17	4,27	4.37	4,47	4.58	4.69	4.8	4.91
1.0	5.02	5.14	5.27	5.41	555	5,70	5.85	6.0	6,15	6.31
1.1	6.47	6,64	6,82	4,01	7.20	7.39	7.59	7.79	8.0	8.21
1.2	8.43	8,66	8.91	9,18	9.46	9.76	Ю.1	10.4	10,7	11.0
1.3	11.4	Н.8	12.2	126	13,00	134	13,8	14.3	14,8	15,3
1.4	158	16.4	17.1	17.8	18.6	19.5	20,5	21.5	22.6	23 8
1.5	25.0	26.4	27.9	29 5	31.1	32.8	34,6	36.6	38.8	41.2
1.6	43.7	46.3	49,1	52 2	55.3	58.1	62,3	66	69.8	73 7
1 7	77 8	82 0	86.3	90.7	96.3	101	106	111	116	122
1.8	128	134	142	146	152	159	166	173	180	188
1.9	197	206	216	226	236	246	256	268	282 	296
2.0	310	325	343	365	390	420	455	495	545	595
2 1	655	725	800	880	960	1040	1120	1200	1280	1360
2.2	1440	1520	1600	1680	1760	1840	1920	2000	2080	2160
2.3	2240	2320	2400	2480	2560	2640	2720	2800	2880	2960
2,4	3040	3120	3200	3280	3360	3440	3520	3600	3680	3760
56
Магнитно меките материала имат малка коерцитивна сила,
голяма магнитна проницаемост и малки хистерезисни загуби.
Използуват се за магнитопровода на електрически машини,
трансформатори и апарати. 1£ьм тях спадат желязно-никело-
вите, желязно-силициево-алуминиевите и желязно-кобалто-
вите сплави.
Качествата на магнитно меките материали се определят
от основните данни за кривите на намагнитване и от специ-
фичните загуби. В табл. 13 са дадени данни за кривата на на-
магнитване на средно легирана стомана марка Э-1-А, Э-1-АА
и Э-2-А.
Магнитно твърдите материали имат висока коерцитивна
сила и големи хистерезисни загуби. Магнитно твърдите метали
и сплави се използуват за изготвяне на постоянни магнити.
Най-употребяваният материал за постоянни магнити е зака-
лената въглеродна стомана (табл. 14).
Таблица 14
Характеристика на никои магнитно теки материали
Наименование	Начална маг. прони- цаемост гс/оер	Максималпа магнитна про- ницаемост гс/оер	Остатъчна ин- дукция в.б. м2	Коерцитив. сила оер 		Индукция на насищане в.б./м2
Карбонилна сто мана	2000 - 3300	20000 21500	0.6	0,08 0,10	2.03
Електролитна стомапа	500 - 600	15000	1.05	0.20 0.36		
Армкостомаиа	250 350	3000 - 7000	1.2	0.7—1.7	1.8-2.0
Пермалон	10000	100(Х)	0,8 -1,2	0,3—08	1.1
Хромов перма- лон	12000	62.10я— 100.10»	0.8	0.025	0.8
Молибденов пер малой	8000 15000	70.10» 140.10»	0.85		—
Алсифер	9000 25000	110.10»	0,3	0.028	1.2—1.5
Бяп чугун	—	186	0,475	12-15	1,23
Сив чугун	—	180	0.5	15—18	1.39
57
IH глава
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИЗМЕРВАНИЯ
Електрическите измерителни уреди, конто намнрат най-
шнроко приложение в практиката, са волтметри, амперметри,
галва нометри, ватметри, честотомерп, косинусфимери, ом-
метри и др. Тези апарати обикновено се състоят от подвижна
и неподвижна част. Измерваната електрична величина, която
във всички случаи представлява ток, създава въртящ момент,
който завърта подвижната част на апарата, снабдена със
стрелка. Спиралната пружина, или усукващата се нишка, съз-
дава противодействие, което нараства с увеличаване на за-
въртването на подвижната част до изравнявапе на двата мо-
мента. Тогава стрелката показва известна стойност върху
•скалата.
1. ИЗМЕРИТЕЛНИ СИСТЕМИ
Измерителните уреди от магнитоелектрическата система се
•състоят от една подвижна намотка, намираща се в магнитното
Фиг. 22. Измерителен уределектро-
магиитна система
поле на постоянен магнит. Под действието на електрическия
ток, протичащ в подвижната намотка и магнитното поле, се
създава въртящ момент и намотката се завърта (фиг. 22).
58
M — KJHsina е моментът, създаден от взаимодействие иа ток
и поле;
F=Ka— сбратният момент на пружината при
M=F I =k, а .
Големината на измервания ток J е равна на произведението
от една константа и ъгъла на завъртане.
Магнитното поле не зависи от измерваната величина, за-
щою се създава от постоянен магнит и има значителна стойност.
Апа ратите от тази система имат малка собствена консумация
Фиг. 23. Измерителем уред
електромагнитна система
Фиг. 24. Измерителен уред
електродниамична система
и голяма чувствителност. Изработват се като волтметри и ам-
нерметри за постоянен и променлив ток за лаборатории и инду-
стриални цели. За разширение на обхвата във вътрешната
схема на уреда се свързват предсъпротивления и шунтове.
Измерптелиите уреди от електродинамичната система се
състоят от несиметрична подвижна желязна пластинка, конто
се движи в сърцевината на една намотка. През намотките на
бобината протича измерваният ток, създава се магнитно поле,
което привлича желязната пластинка, и стрелката на уреда
се отклонява (фиг. 23).
Силата, конто възниква между намотката, през конто про-
чима ток, и желязната пластинка, е пропорциона л на на тока
в намотката и намагнитването на пластинката. Отклоненного
на стрелката следователно зависи от квадрата на силата на
тока и скалата е с неравномерно деление. Посоката на откло-
59
пение на стрелкат-а не зависи от посоката на тока и уредите от
тази система се употребяват за измерване на постоянен и про-
менлив ток и напрежение.
Недостатъци на електродинамичната система са сравни-
телио ниската прецизност, влиянието от паразитни полета,
от хистерезис, токовете на Фуко и от честотата. От тази си-
стема се изработват волтметри и амперметри.

Фиг. 25. Амперметър елек-
тродинампчна система
Фиг. 26. Волтметър електроди-
намичка система
Електродинамичните инструменти без желязо работят на
принципа на взаимодействие™ на токовете, конто протичат
през близко стоящи един до друг проводници. Те се състоят
от една неподвижна намотка А, в магнитното поле на която
се движи подвижна намотка Б (фиг. 24). Подвижната намотка
в средно положение стой перпендикулярно на неподвижната
и при протичане на ток прсз нея тя се стреми да заеме положе-
ние, успоредно на неподвижната намотка. Токът протича през
двете намотки в една и съща посока. Големината на взаимодей-
ствието на двете намотки зависи от силата на полето на пе-
подвижната намотка и от силата на тока, който протича ирез
подвижната намотка.
Ако уредът е изработен като амперметър, през неподвиж-
ната намотка протича целият измервап ток, а подвижната на-
мотка се включва паралелно през голямо съпротивление и
през нея протича слаб ток (фиг. 25). За да се отстрани влия-
нието на температурата, към всяка намотка се включва съпро-
тивление от манганин.
При направа на уреда като волтметър неподвижната п
подвижната намотка се включват последователно (фиг. 26).
Освен за волтметри и амперметри уреди от тази система
се използуват и за ватметри. В този случай неподвижната на-
мотка се включва последователно в токовата верига, а подвиж-
ната намотка чрез предсъпротивление се включва към захран-
ващото напрежение и протичащият през нея ток е пропорцио-
нален на напрежението (фиг. 27). Под действието на течащите
60
нрез намоткит'е токове подвижната бобина се завъртва. Ъгьлът
на отклонение на стрелката е
Фиг. 27. Ватмегьр електро-
дииамична система
където а е отклонението на стрелката;
k — константата на уреда;
IV'а — ампернавивките на неподвижната намотка;
Wf, — ампернавивките на подвижната намотка;
М — обратният момент на пружината.
Посоката на отклонението на стрелката на уредите от елек-
гродинамичната система без желязо зависн от посоката на
тока в подвижната и неподвижната намотка. При промяна на
тока едновременно в двете намотки посоката на отклонението
не се променя. Уредите от тази система могат да измерват по-
стоянен и променлив ток.
За увеличаване на чувствителността на ватметрите и за
намаляване влиянието на външни магнитни полета в систе-
мата се вграждат магнитопроводи. Чрез магнитопровода в
магнитната система се създават условия за усилване на по-
лезного магнитно поле. При значително малко тегло на подвиж-
ната намотка се получава сравнително голям въртящ момент.
Термичните уредн почиват на принципа на удължението
на метална нитка вследствие на протичането през нея на елек-
трически ток (фиг. 28). Нишката се затопля дотогава, докато
се установи равновесие между отделената и излъчената в
околното пространство топлина. Удължението на нишката е
пропорционално на разликата между началната и равновес-
ната температура. Ъгьлът на завъртането на стрелката е
4 Д/
а— d ’
където А/ е удължението на нишката С;
d — диаметърът на кръга на опъващата нитка.
61
Уредите от термичната система биват два вида: уреди с
директно и индиректно действие. Уредите с директно действие
са устроени на принципа на пряко предаване на удължението
на нишката върху стрелката. При индиректно действие топли-
Фиг. 28. Измерителен уред термична система
с директно действие
Фиг. 29. Измерителен уред термична система
с индиректно действие
ната се използува за нагряване па термоелемент, който е свър-
зан към галванометър. Създадената термоелектродвижеща сила
в елемента и тока, протичащ. през галванометъра, са пропор-
ционални на измервания ток (фиг. 29).
Термичните уреди се изработват като волтметри, ампер-
метри и в специални конструкции като ватметри. Апаратите
от тази система не се влияят от честотата на измервания ток,
външни Магнитки полета, имат малки собственл загуби и зна-
чителна чувствителност. Недостатъци на системата са нерав-
номерната скала, влиянието па околната температура и срав-
нително ниската допустима претоваре ноет (около 50% за
1 мин.).
€2
Индукционните измерителям уреди действуват на прин-
ципа на индукционните двигатели. Състоят се от неподвижна
част, стоманено тяло А с полюси и въртящ се алуминнев ци-
линдър Б (фиг. 30). Върху полюсите са поставени бобините
Фиг. 30. Измерителен уред ин Аук-
цион па система
Фиг. 31. Фазива
разлика между то
ковете ц на преже-
пинта в индукци-
онните измерител-
ни уреди
Р—Р и С, С„, конто сноред вида на уреда се евързват по опре-
делен начин. Ако през последователно евързаните бобини
С}-С2 протичащият ток е фазово изместен по отношение на тока
в бобините Р Р, подобно на едпефазните електродвигатели се
създава въртящо магнитно поле. Алуминпевият цилиндър е
късо съедииен ротор, в конто се индуктират токове. Взаимо-
денствието между индуктираните токове и въртящото магнитно
поле създава въртящ момент и цилипдърът започва да се върти
по посока па полето. На момента на завъртането противодей-
ствува пружина и стрелката се установява в положение, което
съответствува на измерваната величина.
В зависимост от начина на свързване на бобините тези апа
рати се изработват като амперметри, волтметри, ватметри и
електромери. Въртящият момент, който се създава от тока I в
бобината Р -Р и тока i в бобините С,—С2, е
m^kh . sin §=kli sin(<p— ф),
където б е ъгълът на фазовата разлика между двата тока
(фиг. 31). При 6=0 въртящият момент е нула и цилипдърът е-
в покой. При 6=90° уредът има максимален въртящ момент.
63
Като амперметър въртящият момент е
т— A/2 sin (ф — <р),
а като волтметър
m=kU2 sin (ф — ф).
Скалата на уреда като ватметър и амперметър е неравно'
мерна и има квадратен характер. При направа на уреда като
ватметър бобините се свързват така, че при фазова разлнка
между тока и напрежението във веригата ф=0 фазовото из-
местване между токовете / и i в уреда да бъде 6 90е. Това се
постига, като токът в напрежителната бобина Ct—С2 (фиг. 30)
изкуствено се измести по отношение на напрежението на 90°.
При фазова разлика във веригата ф въртящият момент е
М k/Jsin (90 — ф) MU (sin 90—ф) MU cos ф.
Въртящият момент е пропорционален на активната мощ
ноет на променливия ток. Уредите от тази система не се влияят
от външни Магнитки полета и се характеризират с голям вър-
тящ момент. Недостатък е влиянието на изменението на често-
тата в мрежата върху показанията на уреда.
Най-употребяваните уреди за измерване на честотата са
честотомери с пружиниращи металически пластинки. Органът,
с който се измерва, се състои от редица стоманени пластинки
с различна дължина и дебелина с предварително настроена
собствена механична честота. Пластинките са поставени под
действието на електромагнит. При протичаие на променлив ток
през електромагнита вследствие на резонанса трепти най-силно
онази пластинка, която има собствена честота, равна па тази
на измервания ток. Броят на пластинките е ограничен и раз-
ликата в резонансните честоти между две съседни пластинки
обикновено е 0,5 хц. Измерването на честотата е скокообразно.
Електрическите измерителни уреди имат най-различна кон-
струкция в зависимост от предназначението: уреди за табла,
лаборатории уреди, пишещи уреди и др. В условията па сел-
ското стопанство най-широко приложение намират стрелко-
вите контролни уреди и електромерите.
2. ОЗНАЧЕНИЯ НА ИЗМЕРИТЕЛНИТЕ УРЕДИ
Означенията на измерителните уреди в чертежите са да-
дени в табл. 15.
64
Означения на измерителните уреди
Таблица 15
Наименование	Означение		
Уред измерителен а) показващ			
б) регистриращ (самопишещ.)		—	
в) интегриращ ’ (например, елек- тромер)		—	
Амперметър, подвижната част на който се отклоиява в две страни от нулевого положение				
Галванометър	( J		
Юсцилограф	N		OSC
Шунт				U
5. Наръчник по електротехннка...
65
Продолжение на табл. 15
Ватметър еднофазен
Ватметър трифазен едноеле.чентов
3.	ЕЛЕКТРОМЕРИ, ПРОИЗВОДСТВО НА ЗАВОДА
ЗА ИЗМЕРИТЕЛНИ УРЕДИ — СОФИЯ
Еднофазният електромер тип ИЕА1-6 е предназначен за
директно включване към еднофазни двупроводникови мрежи
и отчита изразходваната енергия по едиотарифната система
на заплащане. Електромерът тип ИЕА1-6Д има същото устрой-
ство, но е снабден с реле за превключване и двоен броителен
механизъм. Служи за отчитане на изразходвана електрическа
енергия по двойнотарифната система на заплащане. Двата
типа електромери имат работно напрежение до 250 в и токов
обхват, както следва: 5 а с прётоварваие до 300%, 10 а с пре-
товарване до 300%, 15а с претоварваие до 200% и 20 а с пре-
товарване до 200% от номиналния ток. Схемата на сцързване
на двата типа електромери е показана на фиг. 32 и 33. Озна-
ченията И и К са съответно източник и консуматор.
Трифазнитетрипроводникови електромери за активна енергия
тип ИЕАЗ-З и ИЕАЗ-З-У са предназначени за включвапе към
трифазни трипроводников и мрежи директно или чрез токови
и напрежителни трансформатори. Трифазните четирипровод-
66
никови електремери за активна енергия тип ИЕА4-3 и ИЕА4-3-У
са предназначени за включване към трифазни, четирнпровод-
никови мрежи директив или чрез токови и напрежителни транс-
Фиг. 32. Свързване на
еднотарифен еднофазен
електромер
Фиг. 34. Свързване на три-
фазен еднотарифен елек- ------
тромер за активна енергия
Фиг. 33. Свързване на еднофазен двойно-
тарифен електромер
Фиг. 35. Свързване на трнфазен
двойнотарифен електромео за ак-
тивна енергия
Фиг. 36. Свързване на трифа-
зеп електромер за реактивна
енергия
формагори (фиг. 34). Произвеждат се трифазни четирипровод-
никови двойнотарифни електромери за активна енергия тип
ИЕА4-2Д и ИЕА4-2Д-У, предназначени за директив включ-
ване към трифазни четирипроведникеви мрежи или чрез то-
кеви и напрежителни трансферматери (фиг. 35). Те втчитат
67
изразходвана енергия по двои нота рифната система на за-
плащане. В тях е вграден двоен броителен механизъм и реле
за превключване, което се задействува от специален електри-
чески часовник.
Произвеждат се четирипроводникови електромери за ре-
активна енергия тип ИЕР4-2 и ИЕР4-2-У, предназцачени да
отчитат реактивна енергия в четирипроводникови мрежи
(фиг. 36). Принципното устройство на реактнвните електро-
Гехнически даини на електромерите
Таблица 16
№ поред	Тип електромери Технически данни	ИЕА-4-3 11ЕА4-3-У	ИЕАЗ-З ИЕАЗ-З-У	ИЕА4-2Д ИЕА4-2Д-У	I1EP4-2 ИЕР4-2-У
1	Номинално наложе- ние във в а) директно включ- ване	3x380/220	3x380	3 x 380,220	3 x 380/220
	б) чрез напрежител- ни трансформатори	Зх .../ЮО/	Зх- -/100	Зх- ./100/58	Зх--/100/58
2	Номинални токове в а	58 3x5,10/3 х	3x5/10/	3x5,3x10	3x5.3x10
	а) директно включ- ване	10/20/ 3x20/40/	ЗхЮ/20 3x20/40/	3x5.3x10	3x5.3x10
	б) чрез токовн транс- форматори	Зх- . ./5	ЗХ.../5	3x20 ЗХ-../5	3x20/40 Зх - • »/5
3	Честота, пер./сек.	50	50	50	50
4	Скорост на въртене при номннапен ток и напрежение	13,2,26.4	13, 2.26.4	26.4	13,2. 26.4
5	Чувствителност в % от номиналния ток	0.5	0,5	1	0.5
6	Тегло на подвижната система в г	60	60	60	60
7	Тегло на електромера в кг	3	3	3	3
8	Габарнтн	320/175/123	320/175/	320/175/123	320,-175/123
	в мм		123		
мери не се различава съществено от принципното устройство
на електромерите за активна енергия. В табл. 16 са дадени
никои технически сведения за електромерите българско про-
изводство.
68
4.	ВОЛТМЕТРИ И АМПЕРМЕТРИ, ПРОИЗВОДСТВО НА ЗАВОДА
ЗА ИЗМЕРИТЕЛНИ УРЕДИ — СОФИЯ
Произвеждат се амперметр» и волтметри за табло с кръгла
форма за постоянен ток тип 3M31-A, 3M31-B, ЗМ51-А и ЗМ51-В
амперметър кръгьл с правоъгълна лицева плоча тип 4М31-А и
волтметър кръгьл с квадратна лицева плоча тип 4М31-А. За
променлив ток се произвеждат амперметри тип 3E31-B, ЗЕ51-В,
ЗЕ72-А с кръгла форма, тип 4Е31-А кръгьл с квадратна лицева
форма и тип 1Е52-А с квадратна форма. Волтметри за про-
менлив ток тип 3E31-B, ЗЕ51-В, ЗЕ72-В с кръгла форма, тип
4Е31-В кръгьл с квадратна лицева форма и тип IE52-B с
квадратна форма. Никои технически данни за посочените ти-
пове амперметри и волтметри са дадени в табл. 17.
Таблица 17
Технически даинн на амперметри и волтметри
Типове уреди Технически данни	ЗМ31-АФ65 ЗМ31-ВФ65 ЗМ51-АФ110 ЗМ51-ВФ1Ю 4М31-А72.72 65 4М31-В72 /72 65	ЗЕ31-АФ65 ЗЕ31-ВФ65 ЗЕ51-АФ110 ЗЕ51-ВФ110 4Е31-А72 72,65 4Е31 -872 72,65	ЗЕ72-АФ172 ЗЕ72-ВФ172 1Е52-А144 144 1Е52-В144 144 1Е52-В144 144 1
Клас на точност	2.5	2.5	1.5
Въртящ момент ГСМ 190°	0.072	0 045	0,180
Собствена консумация в а	—	3-6	5-8
Време на затихване в сек. Диаметър на отвора на таблото	под 2	под 4	под 4
			175
а) за габарнтн 0 65. 72/72'65	66	66	
б)	,,	0 110	112	112	148/148
Обхват на измерване			5, 10,20 30, 50. 75. 100 и 150
а) амперметри в а	1.5, 10 ।	20 1 и 5	
б) волтметри във в	3 7. 5.15,30.50. 100. 150. 50 100, 150. 250 450 и 250, 450 и 500 500		50, 100. 150, 250. 450. 500 и 600
5.	ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК
Електрическнят ток се измерва чрез амперметър. Раз-
ширяването на обхвата на амперметъра при измерване на по-
стоянен ток се извършва чрез шунт, а при променлив ток—чрез
69
токов трансформатор. Амперметрите имат малко вътрешно
съпротивление и се включват последователно във веригата
на потребителя. На фиг. 37 са дадени схемите за измерване на
ток директно, чрез шунт и чрез токов трансформатор. При ди-
Фиг. 37. Измерване на ток:
а — директно; б — чрез шунт; в — чрез токов трансформатор
ректно измерване показанията на амперметъра отчитат дей-
ствителпата величина на тока. Шунтът представлява малко
съпротивление, чнято стойност се изчислява в зависимост от
вътрешното съпротивление на амперметъра и желаното увели-
чаване на обхвата. Шунтовият множител представлява отно-
шен ието
I
,— =т
'а
т—
Ка+«ш _«а . ,
Най-често шунтовете се правят с множител 10, 100 и т. н.
о ^А	in d —	_^А
—/п —1 ПРИ т—10 Rm 10 — 1 '9
От израза /А= ~ е ясно, че през амперметъра ще протече
1
само — част от измервания ток.
Константата на амиерметърг! е равна на отношението на
токовия обхват към броя на скалите деления:	В най-
общ случай, когато измерителният обхват на даден амперме-
тър се разширява посредством шунт, новата константа е
Разширяването на обхвата на амперметъра при измерване
на голям променлив ток се извършва чрез токови измерителни
70
трансформатори с първична страна 5а. Ако коефициентът на
трансформацията'е fe=~-=^-, токът в потребителите е / =
'2	°
-А/д.
Пример. Токов трансформатор с данни 200/5 е включен
към амперметър, конто показва 6,5 а. Токът във веригата на
потребителя
е /=А/Л=^-6,5=260 а.
6.	ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКО НАПРЕЖЕНИЕ
Напрежепието в електрическите мрежи и вериги се измерва
с волтметър. В зависимост от големината на измерваното на-
прежение се използуват милпволтметри, волтметри и киловолт-
Фиг. 38. Измерване на напрежение:
а — пряко; б — чрез добавъчно съпротивление; е — чрез напрежнтелен
трансформатор
метри. Много ниски напрежения се измерват чрез галвано-
метрн. В зависимост от големината на измерваното напрежение
волтметрите се свързват по три начина: пряко чрез допълни-
телно съпротивление и чрез напрежителпи трансформатори
(фиг. 38, а, б, в).
Пряко свързване се извършва, когато измерваното напре-
жение е в обхвата на волтметъра съгласно фиг. 39, а. За раз-
ширяване обхвата на волтметъра последователно се свързва
добавъчно съпротивление (фиг. 39, б). Добавъчното съпроти-
вление се определи съгласно формулата Re=Rv(m—1),
където m = TT- е множител на добавъчното съпротивление
C/V
U=m Uv.
Големи променливи напрежения се измерват чрез напре-
женови трансформатори (фиг. 39, в). Волтметър с обхват 100 в
се включва към напрежнтелен трансформатор. Коефициентът
.	01 IR тт
на трансформацията [е	Напрежепието на мре-
жата е U—kUv.
71
Пример. Напрежението на мрежата е 20 кв, а волт-
метърът показва 91 в. Измереното напрежение е
91 = 18200 в.
iUv
7	ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ СЪПРОТИВЛЕНИЯ
Активного съпротивление се измерва чрез амперметър и
волтметър съгласно две схеми на свързване на уредите. При
V—А или предно свързване волтметърът е включен пред ам-
перметъра спрямо източника (фиг. 39, а) и показва спадането
Фиг. 39- Предно свързване на измерителните Фиг. 40. Принципна схе-
уреди	ма на Уитстонов мост
на напрежението и в амперметъра. Но тази схема се измерват
големи съпротивления, за да се намали грешката, породена от
амперметъра. При свързване на А— V или задно свързвани
амперметърът измерва тока, който протича и през волтметъра
(фиг. 39, б). Тази схема се използува при измерване на малка
съпротивления. И в двата случая = -у—.
Измерването па по-големи съпротивления може да се из-
върши и само с волтметър. Измерва се напрежението преди
ч след включване на съпротивлението. Стойиостта на измерва-
ното съпротивление се определи по формулата
, и,-и2
tfv,
където 7?v с вътрешното съпротивление на волтметъра;
UL — измереното напрежение преди включване на RK;
U2. — измереното напрежение след включване на
72
По-точни измервания на съпротивления се извършват чрез
Уитстонов мост. Принципната схема на моста е дадена на фиг. 40.
Грешката, конто допуска мостът, е около 0,001%. Неизвест-
ното съпротивление R* е свързано според схемата с известните
съпротивления /?а, Ra и Rit от конто R2 е регулируемо. При
равновесие на моста, което се постига с регулируемото съпро-
тивление, токовете в двете рамена са равни и през галваноме-
търа не протича ток. Неизвестного съпротивление се определи
по формулата
Обикновено -р? е постоянно число от порядъка на 100, 10, 1.
0.1. 0.01.	‘
8.	ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА МОЩНОСТ
Мощността при постоянен ток се определи чрез произведе-
нието от показанията на амнерметъра и волтметъра P — U.1
или чрез измерване с ватметър. Обхватите на ватметъра се
разширяват чрез използуване на предсъпротивление и шунт.
Константата на ватметъра се определя по формулата
. U. / , .	.	,
(вт/дел.); а е броят на деленията върху скалата.
При еднофазна система мощността се измерва чрез ват-
метър. Принципната схема на ватметъра е дадена на фиг. 28.
Токовата намотка се свързва последователно, а напрежител-
ната паралелно във веригата. За разширяване обхвата на ват-
метъра се използуват токови трансформатор и и добавъчни съ-
противления или напрежителни трансформатори. На фиг. 41
е дадена схемата на свързване на ватметър с добавъчно съпро-
тивление и токов трансформатор. Константата на ватметъра
с добавъчцото съпротивление и токовият трансформатор се
определя по формулата
k—-------Ё--У7- вт/1 деление,
а 5 17W
където Uw е номиналното нанрежение на ватметъра;
/w — номиналният ток на ватметъра;
а — броят на деленията на скалата;
/ — номиналният първичен ток на токовиятрансфор-
матор;
U — номиналното напрежение на предсъпротивле-
нието.
73
Пример. Ватметър за 10 а и 60 в с а = 120 деления;
1=50 a; 6/= 180 в
.	10.60 50180 1С„	,
«=-п5л-,-к- ch =150 вт/деление.
120 5 60
Трифазната активна мощност се измерва по три начина:
с три ватметъра, с два ватметъра (метод на Арон) и с един ват-
метър. Най-обикиовеният начин за измерване на трифазна мощ-
Фиг. 41. Свързване на ватметър с
добавъчно съпротивление и токов
трансформатор
ноет е методът с три ватметъра. Схемата на свързване е пока-
зана на фиг. 42. Във всяка фаза на трифазната система се
включва по един ватметър, като напрежителната им бобина
се свързва на фазовото напрежение. Измерената мощное!' е
равна на сумата от едиофазните мощности
R—ki. (ci,-| а3 f и-,),
където /г2 е константата на ватметъра;
k2 — константата на предсъпротивлението.
Когато нулевата точка на трифазната система липсва, из-
мерва нето на мощността по метода на трите ватметъра може да
се извърши, като трите края на папрежителните бобипи се
евържат в една точка.
Свързването за измерване на мощността по метода на двата
ватметъра е дадено на фиг. 43. Измерената мощност
(ajiaJ,
където е константата на ватметрите;
k2 — константата па предсъпротивлението;
ctj и аг — показанията на ватметрите.
При активен товар coscp =1 двата ватметъра се отклоняват
в една и съща посока и показанията се събират.
При cos <р =0,8 двата ватметъра се отклоняват в една и съща
посока на различии деления. Показанията се събират.
74
При cos <р—0,5 единият ватметър показва пула. При по-
голяма фазова разлика единият ватметър се отклонява обратно
и напреженовата бобина се превключва. Тогава за опреде-
ляне на мощността показанията на единия ватметър се изваж-
дат от показанията на другия ватметър.
Фиг. 42. Измерване па трифазна
мощност с три ватметъра
Фиг. 43. Измерване на трифаз-
на мощност с два ватметъра
Възможно е измерване на мощността в трифазна система
чрез така нареченото икопомическо скачване, при което е не-
обходим само един ватметър. Измерването се извършва гга две
от фазите чрез превключване на един ватметър. Използува се
специален превключвател, който позволява на ватметъра да
се включва в едната и в другата фаза или да се изключва, без
да се прекъсва токовата верига в измерваната трифазна си-
стема.
IV глава
ТРАНСФОРМАТОРНИ ПОСТОВЕ, МРЕЖИ И
ИНСТАЛАЦИИ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
1. ТРАНСФОРМАТОРНИ ПОСТОВЕ
Трансформаторните постове биват закрыты и открити (въз-
душни), крайни и проходни.
а) Закрити трансформаторни постове
За закрити трансформаторни постове се строят специални
сгради съгласно БДС 1565—61. Сградите на тип А с вътрешни
размери 2,2 У 2,2 X 6,7 м за трансформатор и с мощност от 50
до 160 ква и тип Б с вътрешни размери — 2,5х 2,5x6,7 м за
трансформатор и с мощност от 250 до 400 ква.
На бетонния покрив на сградата има железни кули, към
конто проводникът на електропровода се натяга направо, т. е.
ако е със сечение 25 мм2 за медните и стоманеннте проводници
и 50 мм2 за стоманено-алуминиевите проводници. В противен
случай се монтира краен опъвателен стълб, като натягането
на проводпиците между крайния стълб и сградата не трябва
да надвишава 500 кг на фаза.
Електрическата част на трансформаторните постове с въз-
душно захранване за мощност от 50 до 400 ква е стандартизи-
рана с БДС 1555—61.
На фиг. 44 е дадена електрическата схема на трансформа-
торе н пост.
Монтажната част се разделя на страна с високо напреже-
ние и на страна с ниско напреженме.
По-важните елементи в монтажа на трансформаторните по-
стове с въздушно захранване са следните (поредните номера
на елементите са нанесены на фиг. 45 и 45 а):
Страна с високо напрежение. 1. Опъвателната верига от
три елемента ИВ-2 служи за окачване на проводниците на елек-
76
тропровода. 2. Съоръжения за защита срещу пренапрежения,
конто са искрови отводи по БДС 6051—60 или вентилни (ка-
тодни) отводи. 3. Проходна плоча стоманена за трансформа-
торни постове 20 кв с проходни изолатори вън-вътре — БДС
1548—61. 4. Шини в. и. плоски стоманени с размери 25/3 мм.
Оцветяването им трябва да става съгласно БДС 1212—53.
5. Подпорни изолатори ПАК 20 по БДС 1906—62, закрепени
на стената чрез стоманена конзола — БДС 1592—61. 6. Три-
полюсен ножов разделител за закрит монтаж Р 20/200, мон-
77
Разрез с с
Фиг. 45. Закрит трансформаторен пост
78
тиран на конзола ТК-2 (БДС 1592—61). 7. Високомощни
тръбни предпазители за в. н. ТП 20/4-?20 а. Номиналният
ток на вложките зависи от мощността на трансформатора
(табл. 18). Поставят се па конзола тип ТК-3 (БДС 1592—61).
Фиг. 45 а
8. Ръчно лостово задвижване съгласно БДС 1557—61. 9. Си-
лов трансформатор ТМ 20/50—400 ква. 10. Заземяване.
На заземяване подлежат всички метални части в трансфор-
маторния пост. Заземяването е общо за високата и ниската
страна — БДС 414—59. Към общото заземено устройство се
свързват казанът на трансформатора, таблата, конзолите,
вторичните навивки на измерителните трансформатори, ар-
матурите на кабелните глави, металните обвивки на кабелите
и т. н.
Страни с ниско напрежение. 11. Проводници за свързване
на изводите и. н. на трансформатора с таблото. Използуват се
едножилни медни или алуминиеви йроводници със сечение
79
Някои данни за трансформаторните постове с мощност [50 до 400 ква
	Мощност	
	50	75
Тип на таблото н. н. Сечение на проводниците между трансформа- тора и таблото н. н. медни алуминневн Поминален ток на главните предпазителн н.н.. а Брой на товар на изводите в. н. Номинален ток на предпазителите в. н.. а	100/50 3x16+10 3x25 |-16 100 2(60) 4	200/75 3x25 |-16 3x354 16 160 1(60) 2(100) 6
Цифрите в скоби означават товара в амперн на извода.
съгласно табл. 18. 12. Електроразпределителното табло н. н.
за закрити трансформаторни постове тип Т съгласно БДС
1156—61 (виж електрическата схема на фиг. 46). Таблата се
изработват в зависимост от мощността на трансформатора
(табл. 18). 13. Табло за улично осветление тип УО-60 — БДС
1156—61. Електрическата схема е дадена на фиг. 47. На та-
блото има монтиран контактор и часовник за командуване на
целонощно и полунощно улично осветление. 14. Изводи н. н.
Използуват се изолатори Н 95 и куки тип КН 95, конто се
монтират на стоманена конзола тип ТК-4 (БДС 1592—61).
Броят на изводите и сеченията на проводниците (3x60;
3X100 и 3x200 а) са различии и зависят от мощността на
трансформаторите (табл. 18). 15. Предпазни мрежи. Мрежите
са блокирани от лоста за задвижване на разделителя и докато
не се изключи разединителят, мрежите не могат да се отворят.
16. Изолационно столче (площадка), върху коего се стъпва
при включване и изключване на високото напрежение. Стол-
чето не бива да бъде ковано с гвоздей.
Във всеки трафопост трябва да има гумени ботуши, гумени
ръкавици, ветроупорен фенер, кибрит и изолационна щанга.
Съпротивлението на заземителното устройство не трябва да
80
Таблица 18
на трансформатора, ква			
100	160	250	400
200/100	350/160	600/250	600/400
3x35 |-16	3x704-35 ;	3x704-95	ЗхЗО 1-185
3x50 | 25	3 x 954-501	3x185 1-120	——
200	300	2x250	2x350
1(60) 2(100)	2(60) 2(100)	1(100) 3(200)	1(100) 3(200)
6	10	15	20
Таблица 19
Минималки размера ня^заземителни проводници
за трансформаторни постове
Вид и размери на проводника	Място на полагането		
	в сграда	на открито	в земята
Кръгъл, диаметър в мм Плоска стомана, сечение в мм2 дебелина в мм Профнлпа стомана -дебелина на сте ната в мм Стоманени тръби — дебелина на сте- ната в мм	5 24 3 2 2.5	6 48 4 2.5 2,5	6 48 4 4 2.5
надвишава 4 ома при трансформатор над 100 ква и 10 ома при
трансформатори до 100 ква. За заземители се използуват бе-
тонно желязо, плоска стомана, метални тръби и метални про-
фили. Могат да се използуват и естествени заземители-тръбо-
проводи за незапалителни течыости, метални конструкции,
поставени в земята и др., ако удовлетворяват изискванията за
големината на съпротивлението.
6. Наръчиик по электротехника...
81
.Осветление
.на гпрафопоста
изводи
Фжг. 4Ь. Схеми на електриразпределит-елните табла н. н. в. трансфор
маторен пост
«2
Фиг. 47. Схема на табло н. и. за улично осветление
в трансформагорен пост
Заземителните проводници се поставят открито в гранс-
форматорния пост, за да се виждат, а вън от него — надълбо-
чина 0,6—0,8 м в земята. Заземителните проводници се съе-
чиняват с електрическите съоръжения чрез сиециални бол-
юве, а проводниците се свързват един с друг само чрез за-
варка.
За заземителни проводници се използуват плоска стомана
или стоманено-поцинковано въже с минималии сечения, по-
Казани в табл. 19.	...
83
б) Открити трансформаторни постове
За електроснабдяване на временни обекти, а при никои
случаи за постоянни обекти с малки мощности се строят от-
крити трансформаторни постове на сгълбове (фиг. 48).
Фиг. 48. Открит трансформаторен пост
При тях каниталовложенията са по-малки в сравнение със
закричите трансформаторни постове. Строят се за мощност
от 20 до 180 ква.
2.	ВЪЗДУШНИ МРЕЖИ Н. Н. И ЕЛЕКТРОПРОВОДИ
СРЕДНО НАПРЕЖЕНИЕ
а)	Общи сведения
Електропроводите с напрежение до 35 кв се наричат елек-
трспроводи средне напрежение — ср. н. У нас напрежението
35 кв не е намерило широко приложение, поради коего в на-
84
Таблица 20
Класи на въздушиите електропроводи
Класи на вкз-
душните елек
тропроводи
Характеристики на електропровода
номинален) напрежение
в кв
категория на потребигелите
независимо от категорията
(/-35
1 и II категория
£7=35	Ш категория
И
|<(/<20
независимо от категорията
независимо от категорията
сгоящата глава се разглеждат вьздушни електропроводи с
напрежение до 20 кв включително.
Според напрежението и категорията на захранвагците по-
требители електропроводите се делят на 3 класи (табл. 20)_
б)	Стълбове
Според предназначенного си стълбовете биват:
1.	Носе щи (междинни) стълбове (Н). При нормалии усло-
вия те носят еднакъв товар от двете си страни, но трябва да
издържат на едностранното спъване при скъсване на един от
проводниците. Поставят се в правите участъци на линията.
2.	Опъвателни стълбове (О). Създават опорни точки в
правите участъци на линията. Нормално опъването па про-
водниците от двете страни е’еднакво. Трябва да понасят скъсва-
пето на 2/3 от проводниците от едната страна без земното въже.
3.	Ъглови стълбове (Ъ). Поставят се в местата, където се
нроменя посоката на линията и се образува ъгъл. Натоварени
са от резултантната сила на двустранното онъване на всичките
проводници.
85.
Таблица 21
Технически данни		<а дървени стълбове							
	Минимален диаме-								
		гьр в см		Тегло в кг		Кубатура		Върхова	
Дължина		на исновата				В	м*	сила в кг	
	на								
	върха	бор	дъб	бор	дъб	бор	дъб	бор	дъб
			За мрежи н		н.				
7	13	21.1	23,5	114	156	и 17	0.18	240	265
7.5	13	22.0	24.2	127	174	0.19	0 20	250	270
«.0	14	23.6	26.0	154	217	0.23	0.25	260	230
8.5	14	24,2	2(1.7	168	226	025	G26	260	280
9	14	24,8	27,5	183	261	0,28	0 30	260	285
9.5	14	25,4	28.2	211	295	033	0.34	260	285
10	15	27	29,0	234	346	0.35	0.4	;«Х)	300
		За електропроводи до 20 кв							
10,5	16	27.6	29.5	240	356	0.36	0.41	290	300
и.о	16	28	30	280	400	0.42	0.46	290	300
12 .	16	29	30	314	435	0.47	0.5	290	300
, 4. Крайни стълбове (/<). Поставят се в началото и в края
на липията и поемат едпостранното опъване на всички про-
водници.
5. Разклонителни стълбове. На тях се правят отклонения
от главната линия. За тази цел по конструкция сс използуват
крайни стълбове.
В зависимост от материала, от който са нанравени, стъл
бовете биват:
Дървени стълбове. Изработват се главно от бор
и дъб, като бороните стълбове задължително се импрегнират.
У нас употребата на дървени стълбове е много ограничена по-
ради дефицитност на дървения материал. Използуват се само
при тежки теренни условия, за временно строителство или при
специални случаи (авария и т. н.).
В табл. 21 са дадени техническите данни за най-употребя
ваните дървени стълбове.
Естественият конус на стълбовете не трябва да бъде повече
от 8 мм на 1 метър дължина от дънера до горния край.
Носещите стълбове за ниско и средно напрежение са еди-
нични. На фиг. 49, а е показан носещ дървен стълб за ниско
86
напрежение. За средпо напрежение стълбовете имат същото
конструктивно изпълнение само че са по-високи.
Дървени стълбове със стома нобетон ни
приставки. За удължаваие на дървените стълбове, ко-
Фиг. 49. Носещи дървени
стълбове:
и обмкнивеи; б — със стоманобетоп
на приставка
Фиг. 50. Стоманобс
то и пи приставки
гато не е спазеп необходимият габарит и за иредназването нм
от загпиване, се използуват стоманобетонпи приставки (БДС
111—51). Приставките са тип 900, 1200, 1600 и 2000. При мре-
жите н. и. приставките се употребяват като чифтове, а може и
поединично, по само типове 1200, 1600 и 2000. За високо на-
прежение се употребяват само чифтове. На фиг. 49, б е пока-
зан стълб с единична приставка, която се прикрепва към стълба
с 2 болта. На фиг. 50 е даден дървен стълб с две приставки
като клещи. Размерите на болтовете зависят от типа на при-
став ката.
Стълбове с подпора и обтяжка за н. н.
За укрепване на ьгловите, крайните и разклонителните дър-
вени стълбове н. п. се използуват подпори или обтяжки в за-
висимост от мястото. Подпората и обтяжката се разполагат по
направление на резултантната сила, като подпората е подло-
жена на натиск, а обтяжката на опън. На фиг. 51 са показапи
дървени стълбове с подпора и обтяжка. Стълбът се подпира с
подпорите на около 1 м под върха му, като мястото наподпи-
рането не трябва да се зарязва.
87
За съединяването се употребява болт 22x300—350 мм. За
подпори се използуват стълбове с минимален диаметър при
върха 9 см.
Фиг. 51. Дървен стълб с подпора и обтяжка:
а — с подпора; б — с обтяжка
Обтяжката се прави от поцинковано въже със сечение
50 мм2 с винтови обтегачи. Обтяжката се укрепва в земята с
камък или дървено трупче. За да се предпазят-от ударите па
коли, долната й част е покрита с дъска или тръба с дължина
около 3 м (фиг. 51).
Д ъ р в е н и A-о бразни стълбове. Съставени са
от два обикновени стълба, свързапи във форма на буквата А.
Употребяват се като ъглови, крайни и разклонителни. Дължи-
ната на стълба е 9—12 м. Минималната дебелииа при върха на
стълба е 9—10 см. Двата стълба на върха се отрязват под
наклон и се свързват чрез болт и дървено трупче. Свързаният
болт има размери 22 x 380 мм. Приблизително към средата на
стълба се поставят дървени клещи. При слаби почви клещи се
поставят и в основата на стълба, където дължината нм е около
3 м, а размерите на болтовете 22 x 550 мм.
С т о м а н о б е т о н н и стълбове (ст. б.) за м р е-
ж и н. н. Напоследък мрежите н. н. се строят със стомано-
бетонни стълбове, конто се изработват като вибрирани и цен-
трофугални. На фиг. 52, а е показан стоманобетонен центро-
88
фугален носещ стълб за върхова сила 80 кг и дължина 9,5 м
<а ниско напрежение. В горния край на стълба са оставени
отвори за куките на изолаторите. Принципно същото кон-
структивно устройство имат крайните и ъгловите стоманобе-
Фиг. 52. Типове стоманобетоппи стълбове:
а — за ниско иапрежепие: б — за средни напрежение
тонни стълбове за ниско напрежение, само че са ио-усилени.
Стоманобетонните стълбове за ниско и средно напрежение
(20 кв) се изработват съгласно БДС 4350—60. В табл. 22 са
дадени технически!е данни па ст. б. стълбове н. н.
Първата буква показва вида на стълба по предназначение
(Н — носителей, Ъ — ъглов и К — краев), а втората, начинът
на производство™ му: Впр — вибриран пръетеновиден, Ц —
центрофугален. Цифрата в числителя показва върховата сила,
за която е оразмерен стълбът (кг), а в знаменателя общата му
360
дължина (м). Например КЦ 5 краен центрофугален стълб
за 360 кг върхова сила и дължина 9,5 м.
Крайните и ъгловите стълбове се укренват с бетонни фун-
даменту размерите на конто са дадени в табл. 22. Носещите
стълбове се укрепват чрез трамбувана пръет, както дървените
стълбове. Използуването на крайните и ъгловите стълбове
записи от броя, сечението и материала на проводниците и от
89
Технически дании на типови стомаиобетонни стълбове и. и.
Вид на стълба	Тин на стълба	Означение на стълба	Дължина на стъпба в м	Външни диаметры в см	
				горе»	долей
Центрофу-		НО			
гален	носещ	НЦ 9.5	9.5	13	27. 25
	крае и		9.5	17. 5	31. 75
	краен		9.5	21. 25	35, 50
	ъглов	ьц	9.5	25. 75	Ю 0
		9,5			
	ъглов		9.5	30, 25	41. 50
		9.5			
Вибрирани	носещ	НН - 80	9.5	13	26. 0
		9,5			
	краен	360 -5	9.5	18	32. 25
	краен	,,,, 590 Кй,,1> 9Д	9.5	24	38. 25
	ъглов	., р 81» ЬВнр. 9--	9.5	28	42. 25
мястото им в мрежата (големината на ъгъла), докато за посе-
тите стълбове това няма значение (табл 23). У нас се нзпол-
зуват както вибрираните, така и центрсфугалните стълбове
за и. и.
Стомаиобетонни стълбове (ст. б.) за в. п.
Тук ще бъдат разгледапи само стоманобетоините стълбове
(БДС 4350—60) за средно напрежение (20 кв). Напоследък се
произвеждат само центрофугалнн стълбс1ве и се използуват
предимно за носещи. На фиг. 52, б е показан носещ центре-
220
фугален стълб НЦ с дължина 13 м за върхова сила 220 кг
и за обикновено окачване на проводниците. Ако окачването
на проводниците е с глухи клеми. използуват се стълбове
90
Таблица 22
Фундамент			Дълбочина на изкопа в см	Максима л на върхова сила в кг	Тегло на стълба в кг
ширина в см	дължнна в см	височина в см			
			167	80	500
70	100	100	167	360	775
80	130	160	167	590	900
НО	120	160	170	835	1050
но	120	160	197	1220	1225
			160	80	600
70	100	160	177	360	900
80	100	160	167	690	1175
100	120	160	170	«35	155q
270
НЦ1 jg . Когато ел ект poop оводы е с три проводника (една
тройка), изолаторите се закрепват с куки към стълба. При
2 тройки (6 проводника) стълбовете се съоръжават със стома-
нобетонни (стоманени) конзоли върху конто чрез подпорки
(стержени) се закрепват изолаторите. В табл. 24 е дадено при-
ложението на стълбовете.
Стълбовете се изработват за различии върхови сили в за-
висимост от броя и сечението на проводниците. Пригодени са
да носят земно въже и телефонна линия. В основата се закреп-
ват с бетонен пръстен, който се излива на 30 см под нивото на
терена (фиг. 52, б).
С т о м а н о-p е ш е т ъ ч н и (ст. р.) стълбове. При
електропроводи 20 кв с носещи стоманобетонни стълбове мета-
91
Облает на приложение на центрофугалии стълбове (вами и за вибрирани
Комбинация и марка на проводниците	Носителей стълб	Краен стълб
ЗА16+2С7	НЦ 80	360
ЗМ104-2С7	9.5	4 9.5
ЗА25 ; ЗА 16 | 2С7 ЗМ16 | М104 2М64 2С7	КЦ Л 9.5	к-и 590 КЦ^
3AG50| АС35 | 2А16 | 2С7 3M35 | М25-| 2М6 | 2С7	"* пл	к и 835 Я//-95~
ЗАС70 | AC35J-2A16 | 2С7 ' ЗМ504 М254 2М6 | 2С7		кН 835 кц тг
Крайните стълбове могат да се използуват и като ъглови за ъгли и про-
Фиг. 53. Разпо.южение па конзолите па стоманорешетъчните стълбове
я — за една тройка; б — за две тройки
92
Таблица 23
стълбове)
Ъглови стълбове
90°	60“	45’	30°	25“	15’
кц		КЦ 360 9.5	кц 380	А// 360	
9.5			9.5	4 9,5	
КII 835 КЦ~9.5			360	К Ц 360	*«ж>
		9,5		4 9.5	
1220 ьц -9 5_ -	д// 590	кц 590	КЦ™- 9.5	КЦ 380 9.5	кн ш
	A/X-gy-				
7>Я.1200	кц 835	кц 835	КЦ 59® 9.5	КЦ 590 9.5	
Ц 9.5	Х 9.5	9.5			
водшци, да дени в таблицата.					
лическгпе сгълбове се използуват като опъвателни, крайни и
ъглови. Разработени са различии видоне ст. р. стълбове в за-
висимост от предназначение™ им, броя и сечението на провод-
ниците. Стълбовете се означават ио следния начин: ОМ 501
опъвателен металически за проводник със сечение 50 мм2
една тройка; ЪМ2(| 702 — ъглов металически за 20е проводник
със сечение 70 мм две тройки; КМ 951 — краен металически
проводник 95 мм една тройка. Ъгловите сгълбове са за 20°,
40°, 60° и 90е.
Всички ст. р. стълбове са оразмерени за гръмоотводно
въже. Разположението на проводниците е показано на фиг. 53, а
за една тройка и на фиг. 53, б за две тройки.
Към всеки тип ст. р. стълб с нормална дължнна съществува
удължен стълб с 2 или 4 м в зависимост от мястото, къдетосе
поставя. Удължените стомано решетъчни стълбове са съответно
с по-усилена конструкция и по-големи бетонни фундаменти.
93
Таблица 24
Приложение на стълбовсте
Комбинация и марка на проводниците	Сигнатура иа стълба
3AC35 {-С25 ЗЛС5О-| С25	Ш/220 13
ЗЛС35 | С25 ЗЛС50 I С25	нцг™ 13
6АС35 ; С25 6АС50 | С25	нц 360 _ 13
6АС35+С25 6АС50 | С25	нцг
ЗЛС70 | С25	НЦ™^ 13
ЗЛС70 | С25	нцг. ™ - 13
6АС70 | С25	НЦ 13
6АС70 1 С25	НЦГ-4Ю 13
ЗАС95 | С25	НЦ®£-
ЗАС95 [-С25	НЦГ -9?
	ц 13
в) Изолатори, куки и подпорки
Проводниците в мрежите н. н- се закреиват само на носещи
(стоящи) изолатори (БДС 1905—54) (фиг. 54). Размерите и
техническите данни на изолаторите са дадени в табл. 25.
Изолатори Н-80 се използуват за проводници със сечение
35 мм2, а Н-95 за проводници със сечение над 35 мм2 — до
150 мм2.
94
За електропроводи ср. н. (6, 10 и 20 кв) се използуват но-
сещи изолатори, показани на фиг. 55, техническите данни на
конто са дадени в табл. 26.
Фиг. 54. Носсщ изолятор за ниско напрежение
Таблица 25
Размери и технически данни на изолатори н.н.
Тип	Размери в		мм	Тегло	'Разрушаващо'хо-^ ризонт. натовар- ване_в_кг||
	А	Д		в кг	
ИПНН-80(Н80) ИПНН 95(Н95)	85 95	80 95	21 24	0.35 0,50	1200 1500
Фиг. 55. Носещи изолатори за високо напрежение:
а — за 10 кв; б — за 20 и 35 кв
Таблица 26
Размери и технически Дании иа изолатори ср. н.
Тин	Номинално напрежение в кв	Размери,		ММ	Тегло в кг	Разрушаващо хориэонтално натоварване в кг
		н	D	<1		
ИН 6	6	92	120	29	1,25	1400
ИН 10	10	105	140	29	1.75	1400
ИН-20	20	205	175	28	3.4	2000
При електропроводите се унотребяват висящи изолатори —
тип ИВ (БДС 930—62) (фиг. 56). Това са отделим слементи,
конто се комплектуват във верига в зависимост от напреже-
нието. Вершите биват носещи н опъвателни, едииични и
двойни (фиг. 57).
Фиг. 56. Висящи изолатори
Фиг. 57. Опъвателни вериги
а — единична; б — двойка
96
Таблица 27
Размери иа куки за изолатори за дървени стълбове за
ииско напрежение
Означение на нуката	Вид на изолатора	Размери в мм					Тегло
		Н	Ь	d	Г	f	
КН-80	Н-80	116	120	16	30	55	0.535
КН-95	Н-95	124	130	19	35	75	0.822
Фиг. 58. Куки за изолатори н. и.:
а — за дървени стълбове; б — за стомаиобетонни стълбове
В зависимост от механическото натоварване, за което са
оразмерени елементите ИВ-2 (Ki) и ИВ-4,5 (Кз), веригитеза
електропроводите 20 кв се комплектуват с 3 елемента Ki или
с 2 елемента К3- Двойните вериги имат същия брой елементи.
Куки и подпорки (с тержен и) за изола-
тори. Изолаторите се монтират към стълбовете чрез куки и
стержени. Размерите на куките зависят от вида на стълба
(дървен или стоманобетонен) от типа на изолаторите (Н-80,
Н-95, ИН-20) и от напрежението. На фиг. 58 са показани куки
за ниско напрежение за дървени (БДС 66—62) и стоманобе-
тонни (БДС 4643—62) стълбове. В табл. 27 и 28 са дадени
размерите за съответните куки.
7. Наръчник по електротехника
97
Таблица 28
Размери на кукн за изолатори за стомаиобетонни стълбове
ниско напрежение
Означение на куката	Вид на изола- тора	Тип на стълба	Размери в мм				Тегло в кг
			Н	L	L-i	d	
10/460	Н-80	80/9,5	105	295	170	16	0.680
16 510	Н-80	,60 9.5	105	345	220	16	0,760
16/570	Н-80	590/9.5	105	395	280	16	0840
16,610	Н-80	835 9.5	105	435	320	16	0.900
18/475	Н-95	80/9,5	НО	310	180	18	0.950
18/525	Н-95	360/9,5	НО	360	220	18	1,050
18/585	Н-95	590/9,5	НО	420	280	18	1,170
18;625	Н-95	835/9.5	НО	460	320	18	1,250
Куки на изолатори за високо напрежение
Таблица 29
Означение	ь	'd	/1	Г	'1	За изолатори по БДС 2015- 50
КУИН-6	310	25	150	60	140	УИН-6
КУИН-ю	310	25	150	60	140	УИН-10
КУИН-15	310	25	150	60	140	УИН 15
КУИН-20	310	28	215	65	190	УИН-20
При електропроводите средно напрежение се употребяват
нормални и удължени куки за стоманобетоините стълбове.
Удължените се монтират на трега фаза (най-долу), за да из-
несат проводника навън от вертикалната равнина, в която
лежи проводникът на първа фаза (пай-горе). С това се избягва
допирането на двата проводника, когато най-долният провод-
ник се освобождава от натрупания по него лед или снят.
При освобождаване проводникът отскача кагоре.
На фиг. 59 са показани нормална и удължена кука за ст. б-
стълбове. В табл. 29 са дадени размерите на куките (БДС
67—59).
Подпорките (стержените) се използуват, когато проводниците
са разположени на конзоли. Това се среща при електропро-
води 20 кв, когато на една стълбовйа линия са поставени две
тройки.
98
Фиг. 59. Куки за изолатори в. н.:
а — нормална; б — удължена
г) Проводници
Въздушните мрежи н. н. и електропроводи се изпълняват
с алуминиеви и стоманено-алуминиеви проводници. В редки
случаи се използуват медни проводници, и то в местата, където
има във въздуха вредни химични вещества, разрушаващи алу-
99
Таблица 30
Допустим»! минималки сечения иа проводниците
във въздушиите мрежи и.и.
Материал на проводниците	Конструкция	
	едножичии и многожични	ед нож ич ни
	минимални	максималки
Мед Стомана Стомана и алуминип Алуминий и сплавите му	6 мм2 0 3 мм 03 мм2 16 мм2	16 мм 2 05 мм 0 6.5 мм
Таблица 31
Технически Дании иа медии и алумиииеви проводници
Означение	Сечение в мм
Тегло в кг/м
Допустимо налре-
жение в кг/мм*
Медни проводници
<
М-6	5.92	00525	15.6
М-10	9.90	0.0880	15,5
М-16	15,38	0,145	19,5
М-25	24.25	0.222	19.5
М-35	34.36	0.314	19,5
М-50	49.48	0.452	19.5
М-70	68,70	0,626	19.5
М-95	93,52	0.850	19,5
Алуминиеви проводники
А-16	15.89	0 044	8
А-25	24.25	0.068	8
А-35	34.36	0,095	8
А-50	49.48	0,137	7,5
А-70	68.90	0.190	7,5
А-95	94,50	0.266	7,5
А-120	117.00	0,323	
100
Т а б л и ц а 32
Технически Дании на стоманеиоалумиииеви проводници
Означение	Сечение в мм2	Тегло в кг/м	Сечение на алу- миння в мм2	Сечение на сто- маната в мм2
АС-35.	38,9	0 128	34,9	4.0
АС-50	57,4	0.193	50.7	6.7
АС-70	79,9	0.269	70,6	9.3
АС-95	115,7	0.431	97,9	17,8
АС-120	141.4	0,504	119,4	22.0
АС-150	175.3	0,623	148,7	26.6
АС-185	218,1	0,781	183.7	34.4
миниевите проводници — крайморски райони, места, близо
до химически заводи, и др.
Стоманените въжета се употребяват за земни проводници.
Според конструкцията си проводниците се разделят на ед-
ножични и многожични, едноелементни и двуелементни, плътни
и кухи и др.
Алуминиевите проводници се покриват с тънък слой окис,
който ги предпазва от по-дълбоко разр'чнаване. Те са по-меки
от медлите, поради което се повреждат механически по-лесно.
Его зато при развиването на алуминиевите проводници от
барабаните те трябва да се намазват с вазелин или грее.
С оглед на механична якост се ограничават минималните
сечения на едножичните и многожичните проводници, а също
така и максималиите сечения само на едножичните проводници
в мрежите н. н. — табл. 30.
В табл. 31 са дадени техническите данни на медни и алу-
миниеви проводници, а в табл. 32 на стоманено-алуминиеви
проводници.
Разрушаващото напрежение за медни проводници е ор =
=39 кг/мм2, за алуминиеви със сечение до 35 мм2 вкл. ор =
= 16 кг/мм2 и нагоре ор = 15 кг/мм2.
101
д)	Закрепване и съединяваие на проводниците
Проводникът трябва да бъде закрепен здраво към изола-
тора и същевременно не трябва да се получават остри прегъ-
вания на проводника, конто биха станали причина за прекъс-
ването му след известно време.
Фиг. 60. Двойка превръзка
Проводникът се поставя в шийката ла изолатора откъм
страната на стълба; при ъгловите стълбове проводникът се
поставя към външната страна на изолатора. Медните провод-
ници се превързват с мека медиа жица от същия материал
със сечение, както следва:
сечепие на проводника в мм2: 6 10 16 25 35 50 и над 50
сечение па превръзката в мм2: 2.5 2,5 4 4 6 6 10
Алуминиевите и стоманено-алуминиевите проводпици се пре-
вързват с алуминиева жица с диаметър от 3,5 до 6 мм, отвита
от самия въжен проводник.
Проводниците със сечение до 50 мм2 при равен терен обик-
новено се превързват с двои на превръзка (фиг. 60).
Алуминиевите проводници предварително се бандажират
в мястото, където ще бъдат превързани с мека алуминиева
Фиг. 61. Превръзка:
а — кръстосана на алуминиево въже; б — чрез стреме на мсдсн проводник
лента, широка 5—20 мм и дебела 1 мм или с един слой от жи-
цата, с която се прави превръзката (фиг. 61, а). По-дебелите
проводници се закрепват към изолаторите със стреме (скоба —
допълнително парче от същия проводник, краищата на което
се превързват към основния проводник с помощта на пре-
вързващата жица (фиг. 61, б). При алуминиевите проводници,
когато превръзката ще се изпълнява със стреме, е необходимо
102
част от проводника (200—250 мм) да се бандажира, както при
обикповените превръзки.
Крайни превръзки. Крайните превръзки се правят с бан-
даж, с кербови и нитови съединители (фиг. 62). Дължината
на бандажа зависи от сечението на проводника. Когато се
Фиг. 62. Крайпа превръзка:
чрез бандаж; б — чрез кербов сьединител; в — чрез ннтов сьедниител
Фиг. 63. Съединяване на проводни-
ците чрез бандаж
прави кербова превръзка на сгоманено-алуминиев проводник,
той трябва предварително добре да се почисти и да се намаже
с вазелин или грее. След като се направи, цялата превръзка
се намазва с грее заедно с кербовия сьединител. Нитовете са
от същия материал, от конто са направени и проводниците,
и за да има добър контакт, големината на съединителя трябва
да отговаря на сечението на проводника.
Проводниците се закрепват към веригата на стомано-ре-
шетъчните стълбове чрез специални опъвателни клеми.
Съединяване на проводниците Проводниците се съединя-
ват механически и електрически.
Механическо съединение. Най-простият на-
чин механическо съединение е чрез бандаж, при който провод-
ниците се съединяват чрез усукване (фиг. 63).
103
Кербов съединител. Краищата на проводниците
се вкарват в една плоска тръба, конто чрез специални клещи
се пресува на on ределен и места, за да се получат вдлъбнатини,
достигащи до проводниците (фиг. 64, а).
Фиг. 64. Съединители за проводници:
а — кербов; б — болтов
Фиг. 65. Токови клеми:
а — обикновепа; б — биме
тална
Болтов съединител. Състои се от две части,
конто се притягат с 2 или 3 болта (фиг. 64, б).
Електрическо съединяване. Електрическите
съединители се наричат токови клеми и не са подложени на
опън. Токовите клеми за едиородните проводници се състоят
от две части, конто се притягат с 1 до 3 болтчета с коптра-
гайки (фиг. 65, о). Върху клемите е отбелязано за какви про-
водници се използуват.
Токовиге клеми за алуминиевите и стоманено-алуминие-
вите проводници са направени от алуминиева сплав или от
стомана и са поцинковани. За медните проводници се използу-
ват медни или месингови клеми. Токовите клеми се произвеж-
дат за следните сечения: от 6 до 25 мм2, от 35 до 50 мм2, от 70
до 95 мм2, от 120 до 150 мм2, от 185 до 240 мм2, от 300 до 400 мм2.
Б и м е т а л н и клеми. Електрическото съединение
на проводниците с различен материал става с биметални клеми
(фиг. 65, б).
За съединяване на алуминиеви и медни проводници се упо-
требяват биметални клеми, състоящи се от две части. Едната
част е направена от алуминий, а другата от мед (бронз). Двете
части се съединяват чрез пресуване или чрез заварка. Всеки
проводник се съединява към еднородната му част чрез ка-
104
пачка с винтове. При монтиране на биметалните клеми алуми-
ниевият проводник трябва да стой над медния или те да бъ-
дат в една равнина, за да не може водата да протича от медта
върху алуминия. Произвеждат се за същите сечения, както
при обикновените клеми.
е)	Заземяване на стълбовете
Заземяване на мрежи н. н. В мрежите н. н. се заземява ну-
левият проводник, за да се обезопаси при допираието му до
фазов проводник и да се избегне появяването на напрежение
в него спрямо земята поради неравномерпото натоварване на
фазите. Със заземява него се осигурява безопасност за хората
и животните. Това заземяване на нулевия проводник е пов-
торно и се изпълнява накрая на еднофазни отклонения от три-
фазпа или двуфазна линия, ако отклоненията са по-дълги от
100 м, и на всеки 800 м в дълги участъци без отклонение. В раз-
клоненнте мрежи заземявания обикновено се правят във въз-
ловите точки. Куките и конзолите не се заземяват.
Преходното съпротивление на заземителя през най-сухия
сезон не трябва да е по-голямо от 10 ома, когато мрежата се
подхранва от трансформатор с мощност до 100 ква и 4 ома,
когато мощности на трансформатора е по-голяма от 100 ква.
Заземяване на ст. б. стълбове. При тези стълбове на едно
от арматурните железа се заваряват две планки — на гор-
ния и на долния край. Планките се поставят при производ-
ството на стълба. Горната планка се свързва с нулевия про-
водник чрез поцинковано въже 50 мм2 с биметалла клема, а
долната планка—със заземителя.
Заземяване на дървени стълбове. При дървените стълбове
се нзползува поцинковано въже със сечение 50 мм3, което се
закрепва към стълба със закривени гвоздей. На височина
2,5 м над терена и 0,5 м в земята то се вкарва в предпазна
тръба */4 цол. В горния край поцинкованото въже се съеди-
нява с нулевия проводник чрез съответна биметална клема,
а в долния със заземителя чрез кабелна обувка.
Заземители. Използуват се тръби 2" с дължина 2 метра.
Преди да се поставят тръбите, на мястото им се прави изкоп
с дълбочина 60—80 см. Тръбите са най-малко 2 и са на раз-
стояние 4 м една от друга. Те се свързват със стоманена шина
20x4 мм. Поставят се в изкоп, дълбок 60—80 см. На същата
дълбочина се намира и горният край на тръбите.
105
Тръбите се забиват най-малко на 1 м встрани от стълба
(фундамента).
Заземяване на електропроводи ср. н. Заземяването на сто-
ма но-решетъчните стълбове е задължително, независимо дали
електроп роводът има гръмозащитно въже. Когато той има
гръмозащитно въже, коего винаги е поставено направо (без
изолация) на върха на ст. р. стълбове, заземяването му не
става чрез ст. р. стълбове, а се моптира поцинкован проводник,
който свързва гръмозащитиото въже със заземителя. Счита се,
че болтовите връзки на отделяйте секции на ст. р. стълбове
не са достатъчно електрически проводими.
Дървените стълбове се заземяват, както при мрежите
н. н. При стоманепо-бетонните стълбове няма заварени планки
и затова гръмозащитното въже се свързва със заземителя чрез
проводник.
За заземителя се използуват тръби, както при мрежите
н. н., но разстоянието между тях е по-голямо — 5 м, а може
да стигне и до 20 м.
ж)	Габаритни разстояния
В табл. 33 са дадени минималните вертикални и хоризин-
тални габаритни разстояния за напрежение до 1 кв и 20 кв.
Хоризонталните са при най-голямо отклонение на проводни-
ците от вятъра.
Разстоянието между проводниците зависи от климатичния
район, междустълбието, напрежението и опъването. В табл. 34
е дадено минималното разстояние за електропроводи 20 и
35 кв.
В табл. 35 са дадени провесите за медни и алуминиеви
проводници при различии температури, сечения и междустъл-
бие за мрежи н. н. Таблицата може да служи за ориентировка
при мрежите, тъй като не е посочено за кой климатичен район
важи.
Когато трасето на електропровода минава през гора, прави
се просека. Широчината на просеката зависи от височината
на дърветата и класите на електропровода (табл. 36).
В овощните градини и паркове широчината на просеката
се намалява. Там трябва да бъде спазено условието за мини-
малните хоризонтални разстояния между короната на дърве-
тата и максималното отклонение на проводниците от вятъра,
конто са до 1 кв — 1 м, до 20 кв — 2 м.
106
Таблица 33
Минималки вертикалям и хоризонталии разстояния до земиата
повърхност или други обекти
Наименование на обекта	Напрежение в кв	
	до 1 кв	до 20 кв
А. Вертикални разстояния		
1. Мъчнодостъппи местности	4.0	4.5
2. Нснаселени места	5.0	6.0
3. Населени места 4. До земиата повърхност при скъсан проводник в	6.0	7.0
съседното междустълбие 5. Железопътни линии:	—	4
а) до релсата извъп района на гарата	7.5	7.5
б) до рслсите на електрифицирана ж. и. линия	не	10
в) до гориия проводник па контактната мрежа 6. До проводниците на телеграфии, телефонии и ра- диотранслационliti линии:	не	2
а) при слект|>опроводи с гръмоотводно въже	1.25	3
б) при елект]«проводи без гръмоотводно въже	1.25	4
7. Аутостради и пътища I до III категория	6	7
8. Обикновени реки и езера от нивото на леда	5	5.5
9. До въздушии тръбопроводи Б. Хоризонталии разстояния	1	3.0
1- До балкони, те|>аси и прозорци	1.5	2,0
2. До калканни степи 3. Скатове, скали и отвесни канарн:	1,0	2.0
а) достъннн за netне ходци	4.0	4,5
б) нсдостъпни за пешеходци 4. До проводниците на съседна усноредна:	1.0	1.5
а) линия за ниско напрежение	1.5	2,5
б) линия от 1 до 20 кв	2,5	2.5
в) съобщителна линия	1.0	2,0
5. До въздушни тръбопроводи	1.0	з.о
107
Таблица 34
Мииимални разстояиия между проводниците на електропроводи
20 и 35 кв иа подвории изолатори
Марка на про- водника, опъване	Климати- чен район	до 56	Междустьлбие, м					
			75	100	125	150	175	200
А1, ДС, С—нор-	/ 11	100	100	125	150	175	200	225
мално опъване М, АС, С — иа-	i 111 и IV	150	175	200	225	250	—	—
малено	11	120	150	180	210	240	270	зоо
А - нормално	III и .V	210	240	270	300	330	—	—
Таблица 35
Провес на проводниците при мрежи и.и.
Сечение в мм2	Междустьлбие в м	Околна температура											
		—10°С		0сС		+ 10°С		-J 20°С		+30'С		4-40°С	
		А	М	А	М	А	М	А	М	А	М	А	м
16	20	5	18	8	22	15	27	22	31	.28	35	33	38
	25	15	34	23	39	31	43	38	47	44	51	50	55
	30	34	53	43	58	51	63	57	67	64	71	69	75
	35	59	77	67	81	74	86	80	90	87	94	92	98
	20	4	12	5	17	9	22	16	26	23	30	29	34
25	25	7	24	11	29	18	35	27	40	34	44	41	48
	30	14	39	22	45	32	50	41	55	49	60	56	64
	35	29	58	40	63	49	69	58	74	66	79	73	84
	20	4	11	5	15	9	20	16	25	23	29	29	33
35	25	5	17	8	23	14	29	22	34	30	29	67	43
	30	9	31	14	37	22	43	32	49	41	54	48	59
	35	16	46	24	53	35	59	45	65	55	70	63	75
	20	5	18	8	23	15	27	22	31	28	35	33	39
50	25	8	32	12	37	20	41	29	46	36	50	42	54
	30	12	49	20	54	29	59	39	63	47	68	54	72
	35	22	69	32	74	43	79	52	84	61	88	69	92
	20	5	16	8	21	15	25	22	30	28	33	33	37
70	25	8	27	12	32	20	37	29	42	36	46	42	50
	30	11	42	17	48	26	53	36	58	44	62	52	67
	35	16	60	24	66	35	71	45	76	55	81	63	85
108
Таблица 36
Широчииа на просека в м
Височина на дърветата в м	Клас на електропровода		
	1	II	111
до 4	L-I-8	L+6	няма
над 4	L+2H	L+H	L+2
3 а б е л е ж к a. L е дължнната на конзолата, Н — височината на стълба.
з)	Електрическо изчисляване на проводниците
За да се осигуряват условия за нормална работа на всички
консуматори, електрическите мрежи трябва да отговарят на
определени технически условия. Особено чувствителни са
електрическите консуматори на изменението на напрежение.
Като се изхожда от това, за допустим спад на напрежение в
мрежите н.н.се приема 5 до 6%,от конто до 2,5% за вътрешните
инсталации.
В мрежите средно напрежение спадът на напрежението да
не бъде повече от -+5 до -{-10%, а при аварийни положения
до 4-12%.
Електрическото оразмеряване на проводниците става:
а)	по падение на напрежение;
б)	по нагряване на проводниците;
в)	по икономична плътност на тока.
При дълги линии най-напред проводниците се оразмеря-
ват за падение на напрежение и след това се проверяват на
загряване. Обикновено през този случай избраните сечения
за удовлетворяване на изискванията по отношение на спада
на напрежение удовлетвори ват и изискванията за загряване.
При къси линии най-напред се проверява допустимого
загряване на проводниците и след това спадът на напрежението.
Изчисляването за икономично сечение (икономична плът-
ност на тока) е свързано с много работа и като се има пред вид
ограничения! избор на сеченията на проводниците, почти не
се прави.
Електропроводите средно напрежение се изчисляват и по
загуба на мощност.
109
Стойкости на коефициеита К
Вид и сечение па про- водника	Три фази и нула					
	1	0,95	0,90	0,85	0,80	1
М-6	2 12	2.2	2.24	2 27	2,30	4.78
М-10	1.27	1,35	1,39	Г.42	1.45	2.86
М-16	0.83	0.91	0,94	0.98	1.01	1.87
М-25	0.512	0,592	0,63	0.66	0 69	1.15
М-35	0,375	0.453	0.49	0,52	0,85	1,02
М-50	0,27	0.35	0,38	0.42	0,45	0.61
А-6	3.606	3.72	3,76	3,80	3.83	8,25
А-Ю	2.164	2.255	2.29	2 32	2,36	4.85
А-16	1.353	1,40	1.43	1,46	1.49	3.10
А-25	0,866	0.96	0.98	1.01	1.04	1.95
А-35	0.618	0.70	0.73	0,76	0.79	1.39
А-50	0,4,33	0.50	0.53	0.56	0.59	0,97
А-70	0.309	0,37	0,40	043	0,46	0.69
А-95	0.228	0,30	0,32	0.34	0,37	0.51
А-120	0,18	0.25	0 27	0,30	0.33	0,40
АС-16	1,353	1.43	1,46	1.49	1,52	3,10
АС-25	0.886	0,95	0,98	1.01	1.04	1.95
АС-35	0,618	0,70	0,73	0,76	0,79	1.39
АС-50	0,433	0.50	0,53	0.56	0.59	0.97
АС-70	0,309	0.37	0.40	0.43	0,46	0.69
АС-95	0,228	0.29	0.32	0.34	0.37	0.51
АС-120-	0.18	0,24	0,27	0.30	0.33	040
Таблица 37
Две фази и нула	Фаза и нула
0.95	0,90	0,85	0,80	1	0,95	0,90	0,85	0,80
4.95	5,04	5,10	5,20	12,7	13.20	13,4	13,6	13,8
3,02	3.14	3,20	3.27	7,60	8.10	8,35	8,54	8.70
2,05	2.11	2.20	2 97	4,97	5,45	5,9	5,88	6,06
1,33	1.41	1.48	1,55	3.12	3,70	3,78	3.96	4,14
1.10	1,17	1,24	2,25	2,72	2.94	3,12	3,30	3,30
0.79	0,88	0,95	1,02	1.62	2.20	2,28	2,52	2,70
8.40	8,46	8,56	8.62	21,60	22,3	22,5	22,8	23,0
5,06	5,16	5.22	5,30	13,0	13,5	13,7	13,9	14,1
3,15	3 22	3,30	3,36	8.12	8.40	8,57	8,76	8,95
2,16	2,20	2,27	2.32	5.20	5.76	5.88	6,06	6,24
1.57	1,64	1.71	1.79	3,66	4.20	4,37	4,55	4,74
1.12	1.19	1.26	1,33	2,60	3.00	3,18	3,36	3,54
0.81	0.90	0.97	1.04	1.85	9 22	2,40	2,58	2,76
0.67	0.72	0.76	0.84	1.36	1.70	1,92	2,04	2 22
0,56	0.61	0.67	0,74	1,08	1,50	1,62	1.80	1,98
3,15	3.28	3,35	3,40	8,12	8.60	8.76	8,95	9,12
2,14	2,20	2,27	2,34	5,20	5,70	5 88	6,06	6,24
1.57	1,64	1.71	1.79	3.66	4,20	4,37	4,55	4,74
1.12	1.19	1.26	1,33	2,60	3.00	3,18	3.36	3,54
0,83	0,90	0,97	1.04	1.85	9 99	2,40	2.58	2,76
0.65	0.72	0.76	0.84	1.36	1.74	1.92	2,04	2,22
0,54	0,61	0,67	0,74	1.08	1.43	1,62	1,80	1,98
Изчисляване падението на напрежение в мрежи н. н. Прак-
тически падението на напрежение с достатъчна точност се из-
числява по следната формула:
\u=kPL,
където Ан е падението на напрежението в %;
Р — активната мощност в квт;
L — дължината на участъка в км;
' k — коефициентът, конто зависи от напрежението и
вида на линията (трифазна, двуфазна, еднофазна), от мате-
риала (мед, алуминий) и от сечението на проводниците и от
фактора на мощността.
тп
U		L2 zi и2	2 L $ *а (jj 3	
	Pf+Pt+Pj	* 	се	
Фиг. 66. Схема за начисление на мрежи н. н.
Стойностите на коефициента К са дадени в табл. 37.
Падението на напрежението в крайната точка на дадена
разклонена линия е сборът от падснията в отделяйте участъци
(фиг. 66).
Моментът (PZ.) в точка / представлява сборът от РХН Р24 Лз
по разстоянието Lr, а в точка 2— Р2-|-Р3 по разстоянието
Т2 и т. и.
При изчисляването се избира материалът, сечението и
броят на проводниците и се търси падението па напрежението
в дадения участък. Така се постъпва за всички участъци.
Сборуват се паденията в отделяйте участъци и ако полученото
общо падение е по-голямо от допустимого, изчисленията се
повтарят, като в дадени участъци се увеличават сеченията на
проводниците. Ако към края на линията консуматорите не са
трифазни, но-икономичпо е до тях линията да бъде трифазна
със сечение 6 мм3, отколкото двуфазна или еднофазна със се-
чение 10 или 16 мм3.
Когато товарът е един и е концентриран в дадена точка,
падението се изчислява по същата формула (t±u=kPL), както
се изчислява отделен участък.
Проверка на проводниците на загряване. След оразмеря-
ване проводниците по падение на напрежението се проверяват
на загряване според табл. 38.
111
Таблица 38
Допустимо продължителио натоварваие (а) иа голи медни,
алуминиеви и стомаиеио-алумиииеви проводници
Сечение в мм2	Медни		Алуминиеви		Стоманено- алуминиеви
	на открито	на закрито	на открито	на закрито	иа открито
4	50	25	—		
6	70	35	—	.—	-—
10	95	60	75	55	—-
16	130	100	105	80	105
25	180	140	135	110	135
35	220	175	170	135	170
50	270	220	215	170	220
70	340	280	265	215	275
95	415	340	325	260	335
120	485	405	375	310	380
150	570	480	440	370	445
185	645	550	500	425	515
240	770	650	610	—	610
300	890	—	680	—	700
Ну/евият проводник при еднсфазните линии е равен на
фазовия, а при трифазните линии е, както следва:
сечение на фазовите проводници, мм2: 6, 10, 16, 25, 35, 50, 70, 95;
сечение на нулевия проводник, мм2: 6,6, 10, 16, 16, 25, 35, 50.
Изчисляване падението на напрежение и Загуба на мощ-
ност при електропроводи ср. и. В практиката падението на на-
прежението с достатъчна точност се изчислява по формулата
. PL	-	...	. P-L ,А_,
Ли= , а загубата ва мощност по форм у лата Др=
/г..
където Ди е падението на напрежението в %;
Ьр — загубата на мощност в квт;
Р — активната мощност в квт;
L — дължината в км;
,	.	10 и*
k, — коефициентът = —;---т-—;
1 Y	rB + а0 tg <р
,	,	U* cos2 а
я2 — коефициентът —-------
г о
Стойностите на коефициентите и к2 са дадени в табл. 39.
Изчисленията се провеждат по същия начин, както при
мрежи н. н.
112
Таблица 39
Стойиости иа коефициеитите и к.2 за медни и стомаиеио-
алуминиеви проводници
о X 5 го	£ =	го £ £ 0.2		Означение на проводника								
X	сх Е О	С g	FT									
§ X	ГО X	го е	О	М 16	М-25	М-35	М-50	М-70	АС-35	АС-50	АС-70	АС-95
				Коефициенгп кг						
	0.65	215	303	361	459	504	263	339	414	487
	0,70	224	314	391	466	545	275	360	439	522
С	0.75	234	333	414	500	590	280	375	468	562
О	0,80	239	350	439	537	643	300	396	500	610
	0.85	248	367	462	580	706	313	419	506	655
	0,90	251	381	500	632	783	327	444	581	720
	0.65	2382	3361	4000	4819	5633	2917	3773	4538	5407
	0,70	2469	3501	4235	5128	6060	3053	3960	4875	5797
20	0,75	2562	3704	4545	5556	6551	3200	4124	5195	6250
	0.80	2652	3883	4699	5882	7143	3333	4396	5556	6779
	0,85	2751	4042	5128	6349	7843	3478	5651	5964	7273
	0.90	2857	4348	5452	7018	8618	3696	3636	4938	8000
Коефициент к2
	0,65	13	20	28	39	54	17	24	34	46
	0.70	15	24	33	45	63	19	28	39	54
С	0,75	17	27	37	52	72	22	32	45	61
О	0 80	19	31	43	59	82	25	37	51	70
	0,85	22	35	48	67	93	28	41	58	78
	0.90	44	38	54	75	104	32	46	65	88
	0.65	140	227	311	431	600	185	268	378	509
	0.70	163	265	363	503	700	215	311	436	576
on	0.75	187	303	415	574	800	246	355	498	678
ZV	0.80	213	346	474	656	900	281	406	569	776
	0,85	240	389	533	736	1028	316	457	640	872
	0,90	270	438	600	831	1157	356	514	720	981
3.	Кабелии линии
а)	Общи понятия
Кабелите са проводници с едно или няколко добре изоли-
рани жила, конто са херметически затворени в обвивка. Тя
е предпазена от корозия, високи температури и механически
повреди със специална допълнителна обвивка.
в. Наръчник по електротехннка. . .
113
Според предназначенного кабелите биват:
а) силови; б) сигнални и контролни.
Силовите кабели се използуват за пренасяне на електри-
ческа енергия с различно напрежение. Сигналните и коптрол-
ните кабели се използуват при сигнализация, автоматизация
и далечно командуване.
Според изолацията силовите кабели биват с хартиена изо-
лация, с каучукова изолация и с полиетпленова изолания.
Хартията, която се употребява за изолация, е напоена с
масло. Недостатък на тази изолация е ниската хигроскопич-
ност. Това налага много внимателно изолиране на кабеля при
заливане на кабелните глави и муфи. Друг недостатък па ка-
белите с хартиена изолация е ограничената денпвелация до
100 м, при която могат да се монтират арматурите (глави,
муфи) на кабелите. При голяма депивелация маслото на хар-
тията се стича и се намаляват изолационните качества на хар-
тията. У нас вече се произвеждат кабели за пеограпичепа де-
нивелация с хартиена изолация, импрегнирана със специална
неизтичаща смес. Недостатък на кабелите с каучукова изола-
ция е по-ниската допустима температура на нагряване па жн-
лата на кабела до 65°С. Това намалява препосимата способ-
ност на кабела.
В последно време се търси заместител на хартиената и кау-
чуковата изолация, като се прибягва до полнетилепови ленти.
Засега горната граница на този вид изолация е 70 кв/мм.
Кабелите с изолация от поливинилхлорид (PVC) могат
да се монтират по отвеспи трасета независимо от разликата
във височините на кабелните глави. Денивелацнята при
тези кабели няма значение.
Силовите кабели се произвеждат с медни и алумнниеви
жила, а според броя на жилата биват едиожилни, двужплни,
трижилни и четирижилни. Контролните кабели са многожилии
със сечения до 10 мм2. Произвеждат се само с медни жила.
б)	Избор на сечението на кабелите
Най-напред се избира типът на кабела в зависимост от тра-
сето и средата, в която ще бъде положен. Сечението се опре-
дели по таблици въз основа на максималния ток на кабелната
линия. В табл. 40 и 41 са посочени данните за оразмеряване
на кабелите с импрегнирана хартиена изоляция. Взема се най-
близкото стандартно сечение до полученото от таблицата. Ико-
114
Таблица 40
Продължителио допустими товар» в ампери за силови кабели с медни
и алуминиеви1 жила, полагаии непосредствеио в земята за 1земя — 15°С
	И ИНГИ	1ЛНИ и	Трижилни кабели с поиска изоляция			Четцрижил-
_ —						
	i Q сс					„и кабели
	Ою а W	>ло * =!*“	3 кв	6 кв	10 кв	1 кв
2.5	60	45	4U/31						
4	80	60	55/42	—	—	50
6	105	80	70/55		—.	60 46
10	140	105	95/75	80/60	70/55	85 65
16	175	140	120/90	105/80	95/75	115/90
25	235	185	160/125	135/105	120/90	150 115
35	285	225	190/145	160/125	150/115	175.135
50	360	270	235/180	200/155	180 140	215/165
70	440	325	280/220	245/190	215/165	265/200
95	520	380	340/260	295/225	265/205	310 240
120	595	435	390/300	340/260	310/240	350
150	675	500	435/335	390.300	355/275	395
195	755	—	490/380	440/340	400/310	450
240	880	—	570/440	510/390	460/355	
300	1000	—	——	—	—	
400	1220	— -			—	—	——
500	1400	—	—	—	—	—
625	1520	—	—	—	—	—
800	1700	—	—	—	—	—
набелите с алуминиеви
жила са дадени в зна
1 Натоварваието на
меиателя.
номичната плътност иа тока в зависимост от годишната из
ползуваемост на максималния товар в часове е дадена в
табл. 42.
При паралелно нолагане па ня колко кабела в земята сече-
нието се коригира (намалява се) с коефициецт, който е посо-
чен в табл. 43.
Кабелите, положени в тръби в земята, се оразмеряват като
кабели, положени във въздуха.
В табл. 44 са дадени условията за продължителио допу-
стими токови товари на кабели с каучукова изолация, поло-
жени в земни изкопи или на открито.
115
Таблица 41
Продължителио допустими токари в ампери за силови кабели с медни
и алумиииеви1 жила, полагани на открито при 1ВЪЗдуХ=25сС
	X X	X X	Трижилни кабели с поясна изолация			
X еч	X X X г; Я Ф X Охо	§ £				Четирижилни
						кабели 1 кв
о “	Ss_ ш		3 кв	6 кв	10 кв	
2,5	40	30	25'22					25
4	55	40	35'29	—	—	35
6	75	55	45/35	—	—	45/35
10	95	75	60/46	55/43	50/43	60,45
16	120	95	80/60	65/50	60/46	80/60
25	160	130	105/80	90'70	85/65	100/75
35	200	150	125,95	110/85	105/80	120/95
50	245	185	155/120	145/110	135/105	145/110
70	305	225	200'155	175/135	165/130	185/140
95	360	275	245/190	215/165	200/155	215. 165
120	415	320	285,220	250/190	225/185	260
150	470	375	330 255	290/225	270/210	300
185	525	—	375/290	325/250	305/235	340
240	610	—	430 330	375/290	350/270	—
300	720	—	—	—	—		
400	880	—	—.	—	—.		
500	1020	—	—.	—	—	—
625	1180	—	—	_—	—	—
800	1400	—	—	—	—	—
с алумиииеви жила са дадени в знаме-
1 Натоварванията на кабелите
нагеля.
Таблица 42
Икономична плътност на тока при
кабелите, а/мм2
Вид на кабела	Годишна използуваемост в ч год.		
	1000 -3000	3000 5000	5000-8700
Медни кабели с хартиена изолация Алумиииеви кабели с хартиена изо-	3	2,5	2
лация	1.6	1.4	1.2
Медни кабели с гумена изолация	3,5	3,1	2.7
116
Таблица 43
Кррекциоиии коефициеити за ка бели, иололени паралелио в земята
Светло разстояние между кабелите в мм	1	Брой на кабелите				
		2	3	4	5	6
100	1	090	0,85	0,80	0,78	0.75
200	1	0,92	0.87	0.84	0,82	0,81
300	1	0.93	0.90	0.87	086	0,85
Таблица 44
Продължителио допустим товар в ампер и за сил ви кабели
с каучукова изолация
Сечение в мм2	Полагане на открито при тем- пература иа околната среда 25°С				Полагане в земята при темпе ратура па околната среда 15°С			
	при загряване и а жилата до 55°С		при загряване на жилата до 65°С		при загряване на жилата до 55°С		при загряване на жилата до 65°С	
	дву- жилен	трижилен	дву- жилен	трижилен	дву- жилен	трижилен	дву- ж плен	трижилен
1.5 2.5 4 6 10 16 25 35 50 70 9Ь 120 150 185	17 24 34 45 60 80 100 125 155 190 230 265 310 360	17 22 31 37 50 65 85 105 130 160 195 230 270 310	22 30 40 50 70 90 115 140 175 215 265 305 350 405	22 25 35 40 60 75 100 120 150 185 225 260 300 345	30 40 50 65 95 125 160 190 240 290 350 405 460 520	25 35 45 55 80 105 135 165 205 250 300 350 395 455	32 40 55 70 100 135 175 210 260 320 385 445 505 575	30 40 50 60 90 120 150 180 225 275 330 385 435 495
117
в)	Кабелна арматура
Кабелната арматура служи за херметичпо затваряне на
кабелите. Тя се състои от кабелни глави, конто се поставят на
двата края на кабела, и съединителни кабелни муфи за свър-
зване на два кабела.
Кабелните глави са за закрит и открыт монтаж. Изработ-
ват се за различии напрежения. На фиг. 67 е показана конусна
Фиг. 67. Кабелна конусна чугунена глава:
/ — конусна кутня; 2 — канак; 3 — порцелаиова втулка; 4 — скоба; .5 — заземи-
телна пробка; 6 — притегателен болт: 7 — пробка за пълнене; 8 — отдушник;
9 — блоки ращ болт
Таблица 45
Кабелни чугунена конусам глави за I кв
(по БДС 1704 -54)
Размери в мм
Тип	В	М	Л	К	Д	Г	3	Е	С
КГ 210	210	155	90	35	114	70	14	60	4
КГ-250	250	185	108	48	134	80	14	70	4
КГ-300	300	225	125	60	160	98	16	80	5
КГ-350	350	265	145	68	180	113	18	100	5
КГ-400	400	305	160	80	196	130	20	100	6
КГ-450	450	340	180	90	220	140	20	120	6
118
чугунена кабелна глава за напрежение 1 кв. В табл. 45 са
дадени типът и размерите на кабелните глави. Числото след
буквите КГ означава дължината на главата без капака. Мало-
габаритните ламаринени кабелни глави могат да се изработ-
ват па мястото, където се монтират (фиг. 68 и табл. 46).
Фиг. 68. Малогабаритна ламаринени кабелна глава
Малогабаритна ламаринени кабелии глави
Таблица 46
Тип на кабелните глави	Сечение на жилата на кабела в мм®		Размер на кабел- иата глава в мм®			Тегло в кг	
	трижилен	четири- жилен	Н	Д	d	кабелни глави	кабелна маса
В„ М-1	1.5 1	2.5	90	40	20	0.08	0.075
ВвМ-2	6-10	4-6	100	45	25	0,085	0.10
в„мз	16-25	10- 16	115	50	30	0,10	0.14
Вв-М-4	35—50	25 35	120	55	35	0.12	0,18
Вв-М-5	70—95	50—70	135	65	45	0,15	0.24
В, М б	120—150	95-120	160	75	55	0,20	0.45
Вв-М-7	185-240	150-185	200	90	65	0,30	1,00
I Муфите биват: съединителни — СМ6, отклонителни — ОМ
и кръстати — КА)- На фиг. 69 е показана съединителна муфа,
а в табл. 47 са дадени размерите. Кабелните глави и съедини-
телните муфи се заливат с кабелна маса в зависимост от на-
119
прежението. Всяка кабелна маса се втечнява при определена
температура. Над тази температура кабелната маса не бива
да се загрява, защото електрическите й свойства намаляват.
Времето за изстиване на кабелната маса е от 12 до 24 часа и
зависи от околната температура.
Фиг. 69. Чугунена съединителна муфа за четирижилен кабел
Таблица 47
Чугуиени съединителни муфи за три- и четирижилии кабели до 1 кв
Тип на муфата	Размери в мм				Сечение на жилата на три- и четирижилии кабели, за конто са предназначени муфите, в мм
	А	В	Г	Тегло в кг	
М-210	240	90	80	6.3	6/4'
М-440	440	141	128	8.2	35/16
М-575	575	182	208	15.7	95/70
М-750	750	216	242	27.9	185/150
1 В числителя са дадени
на четирижилните кабели.
сеченнята на трижилннте. а в знаменателя —
При работа с кабелна маса трябва да се има пред вид след-
ното:
1.	Да не се употребяват нечисти и ръждиви съдове за то-
пене на кабелна маса.
2.	Да не се употребява използуваната вече стара кабелна
маса.
120
3.	Кабелната маса да се загрява само до предписаната за
заливане температура, която да се измерва с термометър.
4.	Да се разбърква кабелната маса в съда, за да не загори
долният пласт.
5.	Да не се отварят кутиите с кабелната маса преди упо-
требата, за да не проникнат в нея влага и нечистотии.
6.	Да се загреят добре предварптелно всички части, конто
ще се за л и ват.
7.	Докато масата в гариитурите не е изстинала, капачките
им не трябва да се стягат.
8.	Да се доливат гариитурите след изстиване на масата.
Кабелни обувки. Използуват се за свързване на кабелните
жила с шипите. Медните жила се съединяват с обувките чрез
спояване с калаено-оловни припои. Медните обувки са щан-
новани и са за сечение 4 до 95 мм2, а месинговите — от 120до
240 мм2 и са отлети. Алуминиевите обувки са отлети и са за
сечение 16 до 240 мм2. Съединяват се чрез пресуване върху
жилото със спениални ръчни или хидравлични клещи.
г) Полагане на набелите
Кабелите се полагат направо в земята, в специални ка-
пали, в тръби и в бетонни блокове.
При полагане направо в земята се прави изкоп, дълбок
80 см за кабели с напрежение до 10 кв включително и дълбо-
чина ПО см за кабели за по-високо напрежение. Ширината на
изкопа за един кабел е около 40 см, а при повече кабели тя се
определи от броя на кабелите. Под и над кабела се поставя по
10 см пясък или пресята пръст. За предпазване на кабелите
от механична повреди над пласта от пясък или пресятата
пръст се поставят тухли.
За напрежение до 10 кв при единичен кабел тухлите се
поставят напречно (фиг. 70, а), а при два и повече кабели се
поставят надлъжно върху всеки кабел. Когато напрежението
е над 10 кв, във всички случаи тухлите се поставят напречно
над всеки кабел (фиг. 70, 6). В някои случаи се използуват
кабелни черупкови тухли за предпазване на кабелите. Тогава
над кабела не се поставя пясък (фиг. 70, в).
Кабелите за напрежение до 35 кв се полагат на разстояние
0,60 м от основите на сградите. Когато трасето на кабела ми-
нава край дървета, разстоянието до стъблото трябва да бъде
2 м и ако няма опасност за кабела, с нарастване на дърветата
разстоянието може да се намали на 1 м.
121
При пресичане на улици и автомобилни пътища кабелът
се поставя в тръби или бетонни блокове на дълбочина 1 м,
като предпазните съоръжения обхващат кабела най-малко
на 1 м от двете страна на трасето на пътя извън канавките.
Не се разрешава полагане на кабели паралелно над и под
други подземни съоръжения.
Фиг. 70. Полагане на кабели в земята
Когато се нресичат два кабела, между тях трябва да има
земен пласт пай-малко 0,50 м. Ако кабелите се поставят в
тръби, това разстояние може да се намали на 0,25 м. При
кръстосване силовите кабели се поставят под съобщителните.
Пресичането на ж. п. линии с кабели става само с разре-
шение на Министерството на транспорта.
При прокопаване на изкопи под ж. п. линия трябва да се
направи укрепване на изкопа за осигуряване на движението.
Забранява се пресичането с кабели на платното на преле-
зите, конструкциите на мостовете и в района на гарите.
Пресичането на ж. п. линии се допуска, ако кабелът е
прекаран през тръби, конто да бъдат закопани най-малко на
1,7 м, мерено от главата на релсата, и на 0,5 м под дъното
на канавката.
Когато кабелът влиза в сграда, там, където преминава през
зида, той се поставя в тръба.
Радиусът на огъване зависи от вида на кабела и се изменя
от 10 D до 25 D, където Певъншният диаметър на кабела.
На силови бронирани и небронирани кабели с хартиена
изолация и оловна мантия (многожилни) радиусът е 15 D.
На силови контролни кабели с гумена изолация и винилитова
мантия той е 10 D. На силови едножилнии многожилни кабели,
бронирани и небронирани с гумена изолация — 10 D.
122
д) Заземяване
Трябва да се заземят главите, муфите, металическата об-
вивка и стоманената броня (ако има такава) на кабелите.
Таблица 48
Сечеиие на медного въже за заземяване на кабелите
Сечение на жилата на кабелите в мм2	2. 5. 4. 6. 10. 16	25 и 35	50, 70. 95. 120	150, 185, 240
Сечение на медния заземя- ващ проводник в мм2	6	10	16	25
При кабелните глави заземигелният проводник свързва
оловната обвивка, бронята и притегателния болт в долния
край на кабелната глава или заземителния болт на главата
със заземителпото устройство.
Муфите се съединяват с обвивката и на двата кабела и се
заземяват чрез техните заземители. В табл. 48 е дадено сече-
нието на заземителния проводник.
След полагане на кабела за удобство на експлоатацията се
маркират местата на кабелните муфи и кабелните глави със
специални металически белки, върху конто са написани на-
прежението на кабела, датата на монтажа, сечението на ка-
бела, номерът на муфата, а за кабелните глави — номерът и
направлението на линията.
е) Кабелни глави и муфи от епоксиднн смоли
Епоксидните смоли са устойчиви на влага и температура
и имат добри изолационни качества. Когато се използуват за
кабелни глави и муфи, те се отливат във форми (на глава или
муфа), конто след втвърдяването на смолата се снемат. Фор-
мите могат да бъдат металически, пластмасови, картонени
и др. На фиг. 71 е показана сглобяема форма за кабелна глава,
а в табл. 49 — размерите към главата. Когато формате се употре-
бяват многократно, вътрешната им страна трябва да бъде до-
бре почистена.
На фиг. 72 е показана форма на епоксидна съединителна
муфа, а в табл. 50 са дадени размерите за различимте сечения
123
кабели. Формате се свалят 24 часа след заливането. При екс-
плоатацнонни условия включването може да стане 2—3 часа
след заливането, при положение че са взети предпазни мерки
за случаен допир до формате. Формате се снемат при изклю-
чено напрежение.
Фиг. 71. Сглобяеми форми за кабелни глави
Таблица 49
Размери за сглобяеми форми за епоксидни кабелни глави
&	Сечение на кабелните жила в мм2			Размери в мм					
Е				«0					
£	1 кв	3- 6 кв	10 кв	гра- дуси	/?	Г	Н	D	d
1	2,5—10			.			58	149	44	105	48	14
2	16-35	10	—	58	175	65	НО	58	22
3	50—70	16—35	—	58	207	77	130	67	25
4	90	50	16-35	51	249	114	135	71	31
5	120-150	70- -95	50 -70	51	288	133	155	82	36
6	185	120-150	95—120	50	317	152	165	88	43
7	240	185	150	49	350	165	185	96	48
8	—	240	185—240	45	417	217	200	105	54
124
За кабелей монтаж най-подходящи са епоксидните смоли,
конто се втвърдяват при нормални температуря 20°С.
Епоксидните материали се състоят от епоксидни смоли,
втвърдител ускорител и пълнително вещество. Количество™
Фиг. 72. Елоксидна съединителна муфа:
/ корпус; 2 — дистанцнонни шайб»; 3 — съединение на жилата;
4 — заземително въже; 5 — бандаж
Размери на епоксидни кабелии муфи
Таблица 50
№ перед	Сечение на жилата в мм2			Размери в мм			
	1 кв	6 кв	10 кв	D	А	1	а
1	до 10			40	330	5	6
2	16 50				50	400	5	6
3	70—120				75	440	6	6
4	150-240	—		80	510	6	6
5	—	до 16		50	420	6	8
6	  	25- 50	16 35	60	490	8	8
7	—	70—95	50 -70	75	550	8	10
8	—	120—150	95 120	85	580	8	10
9	—-	185- 240	150 240	100	690	10	10
на втвърдителя зависи от околната температура. При по-ви-
соки температуря се поставя по-малко втвърдител.
В табл. 51 са дадени смесителните отношения на чехосло-
вашките епоксидни смоли.
Сыцествуват и бързо втвърдяващп се епоксидни смоли.
Такава е епоксидната смола «Scotchcast», производство на
фирмата «Милезота» — Г ФР.
При специален начин на заливане втвърдителният процес
на тази смола трае около 50 минути.
125
Та б л и ца 51
Смесителни съотношеиия на чехословашките епоксидни смоли
Вид на с.молата	Елоксидна смола	Втнърдител	Ускорится	ПъпнНтёл
	тегловнн части			
Епокси 1100	100	78				150 - 200
Епокси 1200	100	6.5—7	46	до 50
Епокси-2100	100	8	4,6	до 75
Епокси-2200	100	8	0.6	до 75
4. ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ
Определя не на сечението на проводниците и предпазите-
лите. За да се определи сечението на проводниците, в силовите
и осветлителните инсталации се правят следнпте начисления:
а) допустимо загряване на проводниците; б) спадаис иа
напрежението; в) икономическа плътпост па тока. Последното
начисление обикновено не се правя, тъй като е свързано с
голяма изчислителна работа.
а)	О с в е т л и т е л н и инсталации
Определяне сечението на проводниците по нагряване.
Определя се изч целители и ят ток /р К()/, където / е пълният
ток на товара, /<о — коефициептьт на едиовременност.
Въз основа на изчислителния ток (/р) в табл. 52 се отчита
сечението на проводника.
Предпазителите се оразмеряват, като се спази следното
условие:
/вл>/р , където /пл е номиналният ток на вложките за сто-
пяемите предпазители. Взема се предпазител с цай-близката
по-голяма стандартна вложка. Стандартите на вложките са
следнпте: 6, 10, 15, 20, 35, 60, 80, 100, 125, 160, 200, 225, 260,
300, 360, 450, 500, 600, 700, 850, 1000 а. За да има селёктив-
ност в охраната в инсталации с няколко последователно вклю-
чени предпазители, номиналният ток на вложките трябва да
се степенува, като нараства от консуматора към източника.
126
Таблица 52
Допустимо продължителио натоварваие (а) за шнурове, медни и
алуминиеви проводници с гумеиа и вииплитова изоляция при t
иа въздуха 25°С
Сечение в мм2	Положени на открито		Б|юй на проводниците. положени в една тръба					
			2		3		4	
	м	А	М	А	Л1	А	AI	А
0.5	6(10)							—						
0.76	6(13)	—	—	—	—	—	—	—
1.0	6(15)	—	6(14)	—	6(13)	—	6(12)	—
1.5	10(20)	—	Ю(17)	—	10(15)	 - *	10(14)	—
2.5	15(27)	21	15(24)	18	15(22)	17	15(22)	17
4	35(46)	28	25(34)	25	25(31)	25	25(27)	20
6	60(68)	35	35(41)	32	35(37)	28	35	27
10	90	50	60	45	35	42	45	35
16	125	70	75	55	70	55	65	50
25	150	95	100	75	90	70	80	60
35	190	115	120	90	110	85	100	75
50	240	145	165	125	150	115	135	105
70	290	185	200	155	185	145	165	125
95	340	225	245	190	225	175	200	155
120	390	260	280	215	255	195	230	175
150	450	300	320	245	290	225	—	—
Когато е предвидена максималнотокова защита срещу
късо съедипение, токът па автомата е /ам 1,5 /вл, а ако авто-
матът действува като термична защита срещу претоварване,
/аз 1,25 /р. '
Определяне на сечението по допустимо падение на напре-
жението. Съгласно правилника (ПУЕУ) падението на напре-
жението не трябва да бъде повече от 2,5% за иромишлени и
обществени сгради и 5% за жилищни сгради и външно освет-
ление.
Падението на напрежението се изчислява по следната
формула:
PL
MJ % =	, където Р е мощността в квт, L — дължииата на
линията в м; С — константата, която зависи от напрежението,
броя, сечението и материала на проводниците (табл. 53).
Когато линията е натоварена с пяколко консуматора, из-
числяват се паденията на напрежението в отделяйте участ ьцв
и след това се сбор у ват (фиг. 66).
127
Таблица 53
Стойности на константата С за изчисляване на осветлителни
н силови инсталации — 380/220в
Сечение в мм2	Осветление при cos<p=l						Двигатели при cosq>=0,8					
	зф уо		2Ф |0		Ф 1 0		ЗФ | 0		2Ф {-0		Ф4-0	
	М	Л	М	А	м	А	М	А	М	А		А
6	498	300	222	132	84	50	398	240	178	105	67	40
10	830	500	370	220	140	83	664	400	296	176	112	66
16	1328	800	592	352	224	133	1062	640	474	281	178	106
25	2075	1250	925	550	350	207	1660	1000	740	440	280	166
35	2905	1750	1295	770	490	290	2324	1400	1036	616	376	232
50	4150	2500	1850	1100	700	415	3320	2000	1480	880	560	332
70	5810	3500	2590	1540	980	581	4648	2800	2072	1232	780	465
95	7885	4750	3515	2090	1330	788	6308	3800	2812	1672	1064	630
120	9960	6000	4440	2640 » 1	1680	996	7968	4800	3552	2112	1344	777
б)	С и л о в и инсталации
Оразмеряване на предпазителите за единичен двигател.
Предпазителят трябва да бъде начислен да издържа за кратко
време преминаващия върхов ток.
I к1
Вложката се определи по формулата	»
където к е краткостта на пусковия ток, а — краткостта на
протичащия през вложката ток, /н — номиналният ток на
двигателя.
Коефициентът а се приема за 2,5 за електродвигатели, конто
работят при нормални условия с по-рядко пускане и време на
развъртане 5 -10 сек. с ротор накъсо. Ако електродвигате-
лите работят при по-тежки условия (с чести пускания) и вре-
мето за развъртане достига до 40 сек., коефициентът а се на-
малява на 1,6 до 2.
Трупа двигатели. Вложката се определи по формулата
/вл=*0[/р1+7р1+/р,"-]4-~5-’ където (/р,+/р»+/р. ") е сумата
от работните токове на всички двигатели от групата без един;
128
Таблица 54
Допустими сечения на проводници ге и кабелите на снлови електрически
инсталации в зависимое! от тока на стопяемитс вложки
на иредпазителите
Номинален ток на вложката 1 вл а	Гата не дин	Проводници с гумен а и ви- нилитова изо- ляция, поло- жени открити i		Медни кабели, кабе .юиодооин и тръбни проводници с гумена изо ?а дня, иоложенп OTKfMITO		Проводници с гу- мена пли винпли- това изолация 2-j-4 в една тръба 				Кабели с хартиена изолация 3-4- жилни, положени открято
			ед но- не ил н н	Две до четирн- жнлни		
Отклонения
6 10	4 4	1 1	1 1	1 1	1/ - 1/—	1.5/ 1.5/-
16	4	1.5(1)	1	1	1/	1.5/-
20	4	2,5(1)	1	1	1.5(1)	1.5/-
25	4	4(1,5)	1.5(1)	1.5(1)	2.5(1)-	1.5/
35	4	4 (2.5)4	2.5(1)	2.5(1)	4(1.5)	1.5/-
50	4	6(4)6	4(1.5)	4(1.5)	4(1.5)	1.5/ -
63	4	6(4)6	4(1.5)	4(1.5)	4(1.5)	1.5/-
80	4	10'16	4(6.5)	4(2.5)	4 (2.5)4	2.5/ -
100	6(4)	16/25	6(4)	6(4)	6(4)10	4/6
125	6(4)	16/25	Ю(6)	Ю(6)	10(6)10	6/10
160	10	25/35	10	10	10/16	10/16
200	16(10)	35/50	16	16	16/25	16/25
225	16(10)	50/70	16	16	16/25	16/25
260	16(10)	70/95	25	25	25/35	25/35
300	16	70/120 I	25	25	25/35	25/35
350	25(|6)	95/150	1	35	35	35/50	35/50
		Магистрали				
16	1	1.5(1)	1.5	1.5(1)	1.5(1) -			
20	4	2.5(1)	2.5(1)	2.5(1)	2.5(1)	—
25	4	4(1.5)	4(1.5)	2,5(1.5)	2.5(1,5)	—
35	4	4(2,5)4	4(1.5)	4(2.5)	4(2.5)4	2.5/-
50	6(4)	6(4)6	6(4)	6(4)	6(4)10	4/6
63	6(4)	6(4)6	6(4)	6(4)	6(4)10	4/6
80	Ю(6)	10,16	Ю(6)	10	10/16	10/16
100	16(10)	16,25	16(10)	16	16/25	16/25
125	16(10)	16 25	16	16	16/25	16/25
160	16	25/35	25	25	25/35	25/35
200	25	35/50	25	35	.'15/50	35/50
225	3.)	50/70	,	35	50	50/70	50/70
260	35	70/95	50	Z0	70/95	70/95
300	50	70/120	50	70	70/120	70/120
350	70	95/150	70	95	95/150	95/120
Данните в знаменателя са за алуминиевите
проводници.
129
Таблица 55
Миикмални допустим» сечения на проводниците
Предназначение на проводниците
Най-малко сечение
на проводниците
в мм2
медни алуминиеви
Проводници. положени в осветлителни арматури: в страда вън от сг]>ада	0.5 1,0	—
Двужилни шнурове и проводници за висящи и на столни лампи, а също така за включване към контакта на подвижки осветлителни арматур! и преносими битови токоприемници	0,75	
Многожилни шнурове, проводници и кабели за включване към контакта на подвижни преносими токоприемници в лека и средна защитна гумена или друга подобна обвивка	1.0	4.0
Също, но в тежка гумена обвивка	2.5	4.0
Изолирани проводници и шнурове за неподвижно полагане върху нзолп|жщи подложки, разположе- ни една до друга на разстояиие не повече от 1 м: при употреба на ролки	1.0	4,0
при упот|)еба на изолатори	1.5	4.0
Изолирани проводници за неподвижно полагане вътре в сградата на изолиращи подложки, разпо- ложени една от друга на разстояние: от 1 до 2 м	1.5	4.0
до 6 м	•2.5	4.0
до 12 м	4.0	10.0
над 12 м	6	16,0
Голи проводници в сгради	2.5	4.0
Голи защитени проводници в сгради	1.5	4.0
Изолирани и защитени голи проводници при външно полагане: по стена	2.5	4.0
във всички други случаи	4.0	10.0
Голи проводници при външно полагане във всички случаи	4.0	100
Проводници за полагане на тръби	1.0	4.0
130
в ) Изб<р 1 а г. f с в с л вините и начин на полагане
в зави си мест от
характера на помещен пето
Характер на помещението
Вид на провод-
ниците
Начин на прокарването
1.Нормални(сухи, отоллявани)
при температура под 36°С
Влажност до 70%
Жилищни и административни
сгради
Произвсдствени и други по-
мещения, в конто няма вла-
га, прах и из па ре ни я
ПКИ, АНКИ
ПВ. ЛИВ
ПКОМ
ПВВ
Черни бергмановн тръби,
положенп скрито. Белц|
бергмановн тръби, поло-
жеии открито. Панцепо*
ви или газови тръби, по-
ложени скрито или от-
крито
На носачи, открито непод-
вижно, открито н закрито
2. Влажни. Влажнсстта н[ю
дължително време преви-
шава 75%,. Бани в жилища,
вина|>ски изби и др.
пкив
ПКИВ и ПКИДЛ
опвх
11КОМ
3. Много вложки и мокри по-
мещения. Степите и тана
ните са постоянно влажни.
Обществен!! бани, перални,
винареки изби, бояджинници
и др.
Всички метачип части, конто
могат да иопаднат под на
прежение, се заземянат или
се зануляват
ПКИВ и ИКИДА
пкив
кабели с асфалти-
рана защитна об
нивка
Газови или панцеровн тръ-
би на отпоите
Снециалии ролки и изола-
тори н. н.
На изолатора и. н.
Положенп открито
На изолатори и. и.
Газови или панцеровн тръ-
би открито или закрито
Положенп открито
4. Горещи. Температурата
продължително превишава
30°С котелни помещения,
леярни, стъкларски и иекар-
ски цехове и др.
5. Прашин замърсени поме-
щения, в конто се отдели
много прах, конто плиза в
машините и апаратите и се
наслоява върху проводни-
ците
ПКИ
кабели, с изключе
ние на тези с не-
нититова изолация
и кабелоподобци
проводници
ПКИ НКИвл
Газови и панце]>ови тръби,
положенп открито и
скрито. Бергмановн тръ-
би само скрито
Открито на носачи
Панцерови и газови тръби
открито и закрито. Бер-
гмановн тръби само за-
крито
131
Продължениг
5. Мелници.тухларници.дърво	Кабели, с изключе	Открито на носачи
делаем работилници, скла- дове за въглпща, брашно, цимент, фабрики за торове и др., а като замъ|х:ени кланици. сапунени фабри- ки и др 6. Помещения с химически	ние на тези с ви нилитова изолация и кабелоподобнн проводници ОПВХ и голи п|к>	Открито на изолатори н.н.
активна среда. В тях се от-	водиици	защитно лакирани спо
делят газоне и пари, конто разяждат иэолацията на електрически ге уреди и ин	ПКИ	|>ед вида на съответпия газ Газови тръби открито и
сталации. Химически фабри км за изкуствепн торове и др	Кабели с винилито-	скрито. Т ръбите проти- нотиселинно лакиршии Положени открито и за
7. Пожароопасны помещения.	ва изолация (СКВГ, АСКВГ, СВВГ, АСВВБ. ККВГ. КВВГ) кабелопо- добни проводници ПКИ. АНКИ	щнтно лакирани Газови'или панцерови тръ-
В тях се п[Х)Мзвеждат или	ПВ, АНВ	би открито или скрито
се съх(>аияват леснозаиали ми материали. Памукоп])е	Кабели с оловна мантия, бронирани	Положени открито
дачии фабрики, дървообра- ботваши предп]>иятия, скла	и небронирани. пком	
дове за сено, слама и др. 8 Взривоонасни помещения.В	пки	Газови тръби. на конто
тях се п|юизвеждат или се склади|ит екеллозинни ве- щества. Складове за бен- зин и др.	Кабели голи брони-	съсдиннтелите са изпи- тани на 2.5 атм. наля- гане Открито в тунелни или ка-
	рани СБГ. СКБГ, ВКБГ	белни блокове, канали. засипани с пясък
/<0 — коефициентът на одновременное!,
/пуск— к!н— пусковият ток на най-големия електродвигател;
а = 1,6—2,5 — избира се според характера на пускането.
Предпазителите трябва да са степенувани, за да се получи
селективност.
132
При магистралите максималнотоковата защита срещу къси
съединения се настройва на ток /ам5Н,25 /нуск. Защитата срещу
претоварване се настройва
Определяне сечението по нагряване. При осветлителните
инсталации токът па вложките се избира по работниц ток, а
при силовите инсталации токът на вложката се избира по пу-
сковая ток на двигателя. Поради гова сечението на проводни-
ците в силовите инсталации се определя въз основа на влож-
ката според табл. 54, където вложката е оразмерена по пуско-
вая ток. Избраното сечение се ироверява до допустимого на-
товарване в табл. 52.
Необходимо е работният ток за един двигател /р^/д или
/р-1/д за трупа двигатели да е по-малък от допустимой. Ако
това условие не е спазено, взема се следващото по-голямо се-
чение и по обратен път се избира нова вложка от табл. 60.
Определяне сечението по допустимо падение на напре-
жение. Падението па напрежението в силовите инсталации
не трябва да бъде иовече от 5%. Проводниците могат да се из-
PL	,
числят последиата формула:	=-£ , където Р е товарът
в квт: £—дължината в м; С — константата, стсйнсстите
на която за cos <р =0,8 са дадени в табл. 53.
При иовече консуматори на една линия падението в отдел-
яйте участъци се изчислява и след това се сборува.
Изчислепите сечения на проводниците трябва да се сравнят
с предписаните минимални сечения с оглед механическата им
якост, дадена в табл. 55.
5 Монтиране на електрически инсталации
а)	С к р и т и електрически инсталации
Черни бергманови тръби. Тръбите се полагат в капали
върху зида вреди измазване на помещение™. При коиане на
тесен канал се изчуква долният ръб на тухлата над фугата.
Ръбът на тухлата под фугата се оставя, тъй като той спомага
за по доброго укрепване на тръбата. В бетонните плочи се по-
ставят летви още предо отливането па плочата. След махане
на летвите се образуват канали. При преминаване на тръби
през стоманобетонни колони или гредн при отливането се за-
лагат стоманени тръби.
Полагането на черни тръби по тавани с летви и по дървени
конструкции не се разрешава.
133
Вътрешният диаметър на тръбите се определи от броя и
сечението на проводниците по табл. 56. Минималният радиус
на огъване е 7—8 пъти диаметъра на тръбата. Тръбите се съеди-
няват с муфи или парчета от тръба с по-голям диаметър.
Таблица 56
Вырешен диаметър на тръбите в зависимост or броя
и сечението на проводниците
Вид на тръбите и броа на проводниците в една тръба
панцерови в мм
газови в цола
1.5
2.5
4
6
10
16
25
35
50
70
95
120
бергмановн в мм
13.5
16
23
16
16
23
И
13,5
16
II
13.5
13.5
13 5
16.5
23
23
23
29
29
36
36
23
23
29
29
36
36
23
23
29
29
36
36
23
29
29
36
II
11
13
13
13
16
21
21
21
29
29
36
36
11
13,5
16.5
21
21
29
29
36
36
13,5
16
21
21
21
29
29
36
36
16
16
21
21
29
29
36
1/2
1/2
1/2
1/2
1/2
3/4
1/2
3/4
3/4
3/4
3/4
3/4
1/2
1/2
3/4
3/4
3/4
1
3.1
1
1/4
1/4
3/4
I
1
1/4
1/2
1/2
1/2
1/4
1/2
1/2
1,4
1/2
1/2
1/4
1 3/4
2
1
2
3
4 н 5 6 и 7 8
1
1
След полагане на тръбите, кутиите и копзолите краищата
им се запушват с хартия, за да не се занълват с хоросаи през
време на измазването на стените. За свързване на проводни-
ците краищата им се оставят с около 10 см по-дълги.
Инсталации с мостов проводник. Проводникът се полага
направо върху стената без тръби и без да се копаят капали.
Закрепва се към стената с помощта на скоби от поцинкована
или лакирана стомана или алуминиева лента. Когато липсват
скоби, той може да се закрепва и с гипс.
При поставянето му по дървени плоскости иод проводника
се полага азбестова лента, дебела 2—3 мм.
134
В кутните и ключовете се оставят за резерва по-дълги пар-
чета от краищата на проводника.
При няколко успоредни линии разстоянието помежду им
трябва да е пай-малко 2—3 см, за да може да влезе мазилката.
Максимално натоварване за сечение 2,5 мм2 е 15 а, или
3300 вт при 220 в.
Когато консуматорите нямат определена мощност, инста-
лацийта не трябва да се изпълнява с мостов проводник.
Инсталации с панцерови и газови тръби. Употребяват се в
помещения, където има влага и разяждащи вещества в пода
за свързване на електродвигателите.
Тръбите се нзработват с дължина 3 м и диаметър, даден в
табл. 56.
Панцеровите тръби се огъват в студено състояние с оглед
вътрсшпата изолация, а газовите се загряват.
Най-малкият радиус за огъвапе на панцеровите тръби е
вътрешен диаметър на тръбата в мм 11, 13,5, 16, 21. 29, 36
радиус на огъвапе в мм	135, 150, 160, 190,225,275
За газовите тръби радиусы трябва да е иай-малко 6 8 пъти
по-голям от вътрешпня диаметър на тръбата.
Свързването на тръбите и иа колената към тръбите става
с муфи с резба. За разклонення се използуват чугунени или
стоманени кутин, отворите иа конто имат резба. Свободните
отвори на кутните се затварят със заиушалки с резба.
б)	О т к р и т и с л е к г р и ч е с к и п н с г а л а ц и и
Бели бергманови тръби. Използуват се за сухи помещения
селскостопапскп сгради, иавеси, хангарн, работилници и др.
Тръбите се закрепват със скоби на разстояние 50 Т>0 см, конто
чрез винтче се придържат към предварително загипсирано
дървено трупче (подложка). Когато се монтираг успоредно
повече тръби, те се закрепват за степата с общи скоби.
Тръбите се съединяват с муфа от металическа обвивка.
Огъват се със специални клещи, конто отговарят на диаме-
търа на тръбата. Радиусът на огъване не бнва да е по-малък
от 7—8 пъти от вътрешпня диаметър на тръбата.
При правоъгълни чупкн се употребяват готовя колена.
Инсталацията се съоръжава с разклонителни кутии, клю-
чове и контакти за открит монтаж.
Диаметърът на тръбите в зависимост от броя и сечението
на проводниците се определи по табл. 56.
135
Инсталации с панцеровн и газови тръби. Изпълняват се
по сыция начин, както при скритите инсталации, с изключение
на закрепването, което става със скоби. Скобите са единични
или общи. Към стоманените конструкции е позволено закреп-
ване чрез електрозаварка.
Инсталации с кабелоподобни проводници — ПКСМ. Из-
иолзуват се във влажни и прашни помещения в селското
стопанство в краварници, свинарники и птичарници. Закреп-
ват се към стената с дюбели или клеми-стискачи от бакелит,
а когато са няколко проводника, използуват се специалпи
скоби-рейки. Скобите се поставят на разстояние 40—80 см.
При нрсминаване между етажи проводникът се поставя в сто-
манепи тръби, огъва се на ръка или със сиециални клещи,
но не и с клещи за бергмаиовн тръби.
Иисталациите с кабелоподобни проводники се изпълняват
със специалпа апаратура (ключове и контакти, разклоиителпи
кутин), уплътнена срещу влага.
Проводникът ПКОМ се произвежда от I до 4 жила с каучу-
кова изолация.
в)	3 а з е м я в а н е и з а и у л я в а н е
Заземяването се осъществява чрез металически проводими
предмета (заземители), поставени в земята специалпо за тази
цел (тръби, летви, плочи, профилин железа, проводници с
голямо сечение) или иамиращи се в земята по друго предназ-
начение (водопровода, кабелни машини, жеЛезни конструк-
ции и др.). Заземителите се съедипяват със защищаваните
предмета с помощта на проводници с определено сечение.
Съпротивлението на заземителното устройство (заземите-
ли и проводници) не трябва да надвншава 4 ома при транс-
форматор и над 100 ква и 10 ома при трансформатори до
100 ква.
Работно заземяване. Заземяване на нулевия проводник в
трансформаторния пост.
Повторно заземяване. Заземяване на нулевия проводник
на няколко места по продолжение на линията.
Предпазно заземяване. Прилага се в инсталации и мрежи
за напрежение до 1000 в с изолиран звезден център, а за на-
прежение над 1000 в — независимо от състоянието на звездния
център.
136
Предпазно зануляване. Прилага се при мрежи с напреже-
иие до 1000 в със заземен звезден център. Наред с връзката с
фазовите проводници коисуматорът се свързва и с нулевия
проводник на линията. При едиофазии консуматори освен
фазовия и нулевия проводник (последиият се смята работен
проводник), поставя се трети проводник за запуляване. Във
веригата на нулевия проводник, който служи за предпазно
запуляване, не се поставя предпазител и прекъсвач.
Заиуляването па един съоръжения, а заземявапето па други,
подкраивали от едва и съща мрежа, не се разрешава.
На заземяване или зануляване подлежат всички метални
нетоководящи части па траисформатори, елекгромотори, елек-
трически табла, вторичните намотки на измервателпите транс-
форматора ръчпите електрически инструменти, бптовите уреди,
досегасмите осветлителни тела, кабелни глави и муфи, метал-
ните обвивки на проводниците и др.
6.	ГРЪМООТВОДНИ УРЕДБИ
Гръмоотводната уредба (инсталации) има за задача да хвале
иадналия над сградата гръм и да го отведе безопасно в земята
Всяка гръмоотводна уредба има защитна зона, в която ве-
роятността на пряко попаделие па гръм е незначителна -
под 0,1%.
Сиоред конструкцията гръмоотводиите уредби биват иръ
тони, въжепи и мрежови.
Главиите елемецти на уредбите са: хващателни съоръжс
ния, конто служат за поемане на мълнията — прътове, хори
зопталии въжета и мрежи.
Отводни проводници съединяват хващателиите съоръ-
жения със заземителя.
Заземител — служи за осигуряване иа минималио преходно
съпротивление между земята и отводните проводници.
7.	МОНТ ИРА НЕ НА ГРЪМООТВОДНИ УРЕДБИ
Минималното сечение на хващателния прът е 100 мм2..
При височина на пръта до 2 м се използува кръгла стомана
/12 мм, квадратна стомана — 10x10 мм, ъглова стомана —
20x3 мм и стоманена лента 35x3 мм. Когато височииата
на пръта е от 2 до 4 м, използува се кръгла стомана с / 25 мм;
квадратна стомана —20x20 мм; ъглова стомана 25x25x4 мм
и тръби с вътрешен диаметър от 36 до 48 мм.
137
При височина над 4 м хващателите са четиристепенни и се
правят само от тръби с диаметър и единична дължина според
табл. 57.
Таблица 57
Диаметри на тръби за прысни хващателн
Обща височина на
пръта в м
10
8
7
6
Размер, на съставните дължшш
стоманена тръба
2 1/2"	2"	1 1/2"	3/4"
2.5	2.5	2,5	2.5
1.5	2,5	2.5	1.5
2.5	2,5	1.0	1.0
1.5	2.0	1.5	1.0
Отделните тръби
се съедиияват чрез редуктивни муфи или
чрез заварка. За предпочитапе е вторияг начин чрез заварка.
Формата на горпия край (върха) на пръта няма значение.
Прътовете се разполагат ио билото на покрива. При четири-
метровите ирьтове разстоянието помежду им в права посока
не трябва да иадвишава 20 м. За ио-точно рази ределен не на
прътовете се прави специално начисление.
За въжец гръмоотвод се употребява само Медно въже със
сечение 50 мм2.
Отводимте проводници трябва да бъдат най-малко два към
всяка страда. Изпълняват се със стоманено-поцинковано въже
50 мм2 или бетонна стомана с диаметър 8 мм. Проводниците се
закреиват със сиециални колчета съгласно БДС 4097—60 в
зависимост от мястото, където трябва да се укрепи проводникът
(фиг. 73). Колчетата от фиг. 73, а се използуват при монтиране
на проводника по билото на сградата; от фиг. 73, а за мопти-
ране на паклонената плоскост на покрива и от фиг. 73, бив
за закрепване на гръмоотводния проводник към стената на
сградата. Разстоянието между колчетата е оз 1 до 2 м.
Отводимте проводници, конто се заравят в земята, трябва
да са масивни. Може да се постави и бетонна стомана с диа-
метър 14 мм или стоманена лента 40 Х4 мм. Последните излизат
на височина 2,5 м над земята, където се заваряват с отводния
138
проводник. За да се предпазят от механически повреди, когато
отводният проводник е въже, той се поставя в тръба а/4 цола
с дължнна 2,5 м. Правилно е механичното предпазване да
Фиг. 73. Стома пен и колчета за гръмоотводни проводници:
« за би лото и наклонената плоскост на покрива; бив — за стената на сградата
става с ъгловз стомана (винкел), поставена от външната страна
на проводника. Към огводннте проводници се съединяват
всички метални части па покрива (водосточни тръбн и др.).
Заземители. Всяка страда трябва да има пай-малко две
заземяваиия, а при по-големи сгради броят им се определя с
оглед разстоянието между тях да бъде около 20 м. За заземи-
тели се употребяват поцинковапн стоманенн плочи с размери
1000/1000/3 мм и стоманенн тръби от 2 цола с дължнна 3 м,
свързанн помежду си с поцинковани и стоманенн ленти. Зазе-
мителите се поставят най-малко на 3 м от заземителите на пред-
пазното или работното заземяване. Съпротивлението на зазе-
мяването в най-неблагоприятния случай не трябва да бъде
по-голямо от 5 до 30 ома в зависимост от категорията на пред-
пазваната сграда.
139
8.	ПОДОБРЕЙИЕ НА ФАКТОРА НА МОЩНОСТТА (cos q)
а)	Определение
Факторът на мощността представлява съотиошеннего на
р
активната мощное г Р към привидната мощност S cosep 
Загубите на електрическа енергия са свързани с cosq> и
се определят но формулата
J‘iR
A Р cos8 q>
Загубите са обрат пипронорционалпн на квадрата на coscp
б)	Причини за влошаване на фактора на мощността
Основните консуматори на реактивна енергия са асии-
хронните електрохранители и трансформаторите.
С намаляване натоварваието на електродвигателя факторът
на мощността също намалява. При празен ход coscp е 0,2
до 0,5.
Трансформаторите на нразеп ход са консуматори почти на
реактивна енергия. Факторът на мощността при тях намалява
на 0,1—0,2.
Факторът на мощността ее влошава от електрожените, ин-
дукционните пещи и др., при конто има голямо магнитно раз-
сейване. При тях coscp е 0,1 0,3.
в)	Измерване на фактора на мощността
Съществуват няколко начина за измерване на coscp:
1.	Измерване със специален уред — косинусфимер.
2.	С помощта на електромери за активна и реактивна енер
гия. Отчитат се консумациите на активната 1Га и реактивната
Wr енергия 'за определено време и се прилага формулата
Га
coscp -	____
По този начин се отчнта средният coscp за периода.
3.	Определяне Haccscp чрез ватметър, волтметър и амперметър.
р
Използува се формулата coscp=^=^y
140
4.	С електромер за активна енергия, волтметър и ампер-
метър. За определено време се отчитат оборотите пх на диска
на електромера.
„	D Л\ 3600 1000
След това се определи мощността Р =	., . — > където No
са оборотите на електромера за 1 квтч, отбелязани на табел-
ката му. Факторът на мощността се изчислява по формулата
Ро
cosip = ,
ч/ЗС/Z
При послед ните два начина се отчита моментният coscp.
г) Мероприятия за подобряване на фактора
на мощността cos <р
Мероприятията биват естествени и изкуствени.
Естествените мероприятия са след-
и и т е: 1) мощността на асинхронния двигател да отговаря
на мощността на работната машина; 2) намаляване на мощ-
ността па асинхронния двигател чрез иревключвапе на ста-
торната намотка от триъгълиик на звезда; 3) съкращаване до
минимум празния ход на двигателите; 4) висококачествен ре-
монт на двигателите; 5) рационална експлоатация на транс-
форматорите.
Таблица 58
Технически данни за силови кондензатори 380 в
Мощное! квар.	Брой на фазнте	Начин па свър- зване	Габаритни размер! в мм			Тегло в кг
			височина	дъ.*1жина	тиронина	
5	3	д	390	160	132,5	10,4
10	3	д	390	286	132,5	20,2
25	3	д	705	317 5	132,5	51.0
Изкуствени мероприятия. Към изкуственото
компенсираие на cos а трябва да се прибягва след изчерпване
на всички възможности за естествено подобряване. За изку-
ствено компенсираие се използуват синхронии двигатели, сип-
хронизирани асинхронни двигатели, статични кондензатори
и др. Най-голямо приложение имат кондензаторите. Те се про-
извеждат за високо и ниско напрежение. В табл. 58 са дадени
141
технически данни на произвежданите у нас силови конденза-
тори с номинално работно напрежение 380 в.
Компенсирането със статични кондензатори се извършва
по следнпте четири начина:
Гл. ши ни
« Трансформатор
—д~ >— ——
Кондензат.
. \6arctepuu
Към
консуматора
Фиг. 74. Начини за компенсиране:
а — индивидуално; б — групово; в — цеитрално
1.	Индивидуално компенсиране (фиг. 74, а). Конденза-
торната батерия се включва паралелно на консуматора.
При този начин на компенсиране трябва да се внимава, за
да не се стигне до самовъзбуждане на асинхронните двига-
тели, защото се получават опасни напрежения. В табл. 59 е
посочена зависимостта между компенсирания и номиналпия
cos<p с оглед да се избегне самовъзбуждането.
Таблица 5f>
Зависимост между номинален и компенснран cos <р
Номинален	0.5	0.6	0,7	0.8	0.9	1.0
Компенсиран	0.725	0.809	0,875	0.927	0.967	1.0
При асинхронните двигатели с пускател звезда-триъгьлник
кондензаторите трябва да се включват след образуването на
триъгьлника, а не към външните изводи на двигателя.
2.	Групово компенсиране (фиг. 74, б). Кондензаторните
батерии се включват направо към шипите на разпределител-
ните табла.
3.	Централно компенсиране (фиг. 74, в). Кондензаторните
батерии се включват към главните разпределителни шини в.
трансформаторните подстанции.
142
4.	Смесено компенсираие. То представлява комбинация от
описаните по-горе начини на компенсираие.
При изключване на мрежата кондензаторите остават заре-
дени и трябва веднага да бъдат изпразнени. За целта^пара-
Фиг. 75. Изпразване
на кондснзаторна Са-
терин със съпротив-
ление след изключва-
не на батерията
Фиг. 76. Изпразване
на кондензаторна ба-
терия с постоянно
включено съпротивле-
ние
лелно на изводите им се включват активин или индуктивны
съпротивления. Съпротивленията за изпразване могат да се
включат след изключване на кондензаторите (фиг. 75) или пък
да са постоянно включени (фиг. 76).
Съпротивлението за изпразване се определи по формулата
U2
R 15.10 “ където 1/$ е фазовото напрежение в кв;
Q
Q мощността на кондензатора в квар.
В зависимост от схемата на свързване и напрежението кон-
дензаторните батерии изменят реактивната си мощност.
Мощността на батерията с включени в триъгълник кон-
деи затор и е Q=3 С ю U210~6 квар, а в звезда eQ= Сa>U210~e квар.
Свързването в триъгълник дава 3 пъти по-голяма реактивна
мощност.
Мощностите на компенсиращите устройства се определят
по математичен и графичен метод. За практиката могат да се
използуват и готови таблици. В табл. 60 е дадена зависимостта
между съществуващия cos ср t и желания cos ср 2 след компен-
сацията. При ползуване на таблиците трябва предварително
да се знае съществуващият cosqjj , активната мощност на
съоръжението и желаният cos<p2-
143
Специфичио-комиенсираща мощност —--—
Таблица 6®
4 8“ to с						Желан	COS(p2				
											
Същес ващ	1.0	0.95	0.9	0.85	08		1.0	0,95	0.9	0,85	0.8
0 40	2.30	1,96	1.81	1,68	1.54	0.70	1.02	0,69	0,54	0,40	0.27
0.41	2.23	1.90	1.74	1.61	1 48	0,71	0.99	0,66	0.51	0,38	1 0,24
0,42	2 16	1,83	1.68	1,54	1.41	0.72	0.96	0.64	0,48	0.34	0,21
0 43	2,10	1,77	1,62	1.48	1.35	0.73	0.94	0,61	0.45	0,32	0.19
0,44	2.04	1.71	1.56	1,42	1,29	0.74	0.9!	0,58	0,43	0.29	0.16
0.45	1.99	1.66	1.50	1.37	1.24	0.75	0,88	0 55	0.40	0,26	0,13
0.46	1.93	1.60	1,45	1.31	1.18	0.76	0.86	0.53	0,37	0.24	0.11
0,47	1.88	1,55	1 39	1,26	1.13	0,77	0.83	0 50	0,34	0.21	008
0.48	I 83	1.50	1.34	1.21	1,08	0,78	0,80	0.47	0,32	0,18	0,05
0,49	1,78	1,45	1,30	1,16	1.03	0.79	0,78	0,45	0,30	0,16	003
0.50	1.73	1,40	1.25	1.Н	0.98	0,80	0,75	0,42	0.27	0,13	
0,51	1.69	1,36	1.20	1.07	0,94	0,81	0,72	0,40	0,24	0.10	
0.52	1 64	1.31	1.16	1,02	0.89	0,82	070	0.37	0,21	0.08	
053	1,60	1,27	1.12	0.98	0,85	0,83	0,67	0.34	0.19	0.05	
0,54	1.56	1.23	1.07	0.94	0.81	0,84	0,65	0.32	0.16	0.03	
0 55	1,52	1.19	1,03	0,90	0,77	0.85	0 62	0,29	0 14		
0,56	1,48	1.15	0.99	086	0.73	0,86	0.59	0,27	0.11		
0.57	1,44	1.11	0,96	0,82	0,69	0 87	0,57	0.24	0,08		
0.58	1.41	1,08	0,92	0.79	0.65	0.88	0,54	0.21	0,06		
0.59	0,37	1,04	0,88	0,75	0,62	0.89	0.51	0.18	0,03		
0.60	1,33	1.1X1	0,85	0.71	0 58	0.90	0,48	0 16			
0,61	1.30	0 97	0,82	0.68	0,55	091	0.46	0,13			
0,62	1.27	0.94	0.78	0.65	0.52	092	0 43	0 10			
0,63	1.23	0.90	0.75	0.61	0.48	0.93	0,40	0,07			
0,64	1,20	0,88	0.72	0,58	0.45	0.94	0.36	0,03			
0,65	1.17	0,84	0.69	0 55	0 42	0.95	0,33				
0,66	1.14	0,81	0.65	0.52	0,39	0.96	0,29				
0,67	1.11	0.78	0,62	0 49	0,36	0.97	0,25				
0.68	1,08	0 75	0.60	0,46	0.33	0.98	0.20				
0,69	1,05	0,72	0.57	0.43	0.30	0,99	0.14				
Пример. Трупа електромотори работят с активна мощ-
ност р 30 квт и coscpx 0,60. Каква трябва да бъде реактив-
ната мощност на кондензаторните батерии, за да работят дви-
гателите с coscpa =0,9.
От табл. 60 отчитаме, че при съществуващия coscp t -0,6
и желан cos ср 2 =0,9 коефициентът k =0,85.
Q=kP=-Q,85.30—25,5 квар.
144
V глава
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МАШИНИ И АПДРАТИ
В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
1.	ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МАШИНИ
а)	Определение
Електрическите машини са устройства, конто променят
електрическата енергия чрез електромагнитна индукция.
Според предназначен пето си те се делят на:
Генератор. Той представлява машина, която примени меха-
ническата енергия в електрическа.
Динамо. Представлява генератор за постоянен ток. Памира
приложение при производството на постоянен ток, конто се
използува за зареждане на акумулаторни батерии, за извърш-
ване на химически процеси, за двигателна сила и др. В селското
стопанство динамото сета се използува предимно за зареждане
на акумулатори за автотранспорта.
Алтернатор. Представлява генератор за променлив ток.
Памира приложение в електроцентралите за производство на
електрическа енергия, с която се захранват промишлените и
селскостопанските предприятия чрез обща електрическа си-
стема. При авариен случай или отдалечени обекти в селското
стопанство се използуват резервни агрегати за получаване на
електрическа енергия. Те представляват алтернатори с мощ-
ност до 50 квт, задвижвани от двигател с вътрешно горене и
разпределително табло с монтирани на него уреди за наблюде-
ние и регулиране на напрежението на получения електриче-
ски ток.
Преобразувател. Това е електрическа машина, която про-
меня електрическата енергия също в електрическа, но с други
свойства. По-важни представители на този вид електрически
машини са честотните преобразуватели и трансформаторите.
Трансформаторите намират приложение в селското стопанство
80. Наръчннк по електротехнпка. . .
145
при трансформирането на електрическата енергия с по-ниско
напрежение за различии цели.
Електродвигател (електромотор) електрическа машина,
която променя електрическата енергия в мехаиическа работа.
Никои видове електродвигатели намират широко приложение
в селското стопанство.
б)	Общи сведения за електродвигателите, конто
се използуват в селското стопанство
В селското стонанство се използуват електродвигатели с
мощност от 2,5 до 25—30 квт. При тазв мощност най-шпроко
приложение намират трифазните асинхронны електродвигатели
с ротор накъсо. В сравнение с другите видове елсктродвига-
тели те имат редица предимства; просто обслужвапе, малка
стойност, сигурна работа, висок коефициепт на полезно дей-
ствие (к. п. д.) и др.
От недостатъците на асинхронните електродвигатели с ро-
тор накъсо е характерен големият пусков ток, конто поиижава
напрежението в разпределителната мрежа и усложиява както
пускането на самия двигател, така и работата на съседпите
елект роконсуматор и.
Като се има пред вид, че изиолзуването на електродвигатели
с големи мощности над 50 кв в селското стопанство е рядко
явление, значениего на този недостатък намалява. Г 1реоблада-
на щите предимства над недостатъците на електродвигателите с
ротор накъсо са наложили тяхното широко използуване за
нуждите на селското стопанство.
в)	Устройство на електродвигатели (фиг. 77)
Грифазният асинхронен електродвигател с ротор накъсо'
се състои от две основни части: статор — а и ротор — в. Ро-
торът се помества вътре в статора, затворен е от двете страни
с лагерни щитове с (капаци). Състои се от роторен пакет, на-
правен от силициева ламарина, вал и кафез или роторна на-
мотка, отлита от алуминий или заварен от медни пръчки в.
каналите. Статорът се състои от кожух, в който е монтиран
статорен пакет, направен от силициева ламарина и намотка
от изолиран проводник. На статора се намират вентилационни
отвори g и клемна кутия к.
146
г)	Захранване на трифазен електродвигател
с ротор накъсо към електрическата мрежа
За разлика от електрическите лампи домашни ie нагрева-
телни уреди и никои видове малки електродвигатели, конто
са еднофазни електрически консуматори и се захранват от два
проводника (фаза и нула), трифазните електродвигатели с ро-
тор накъсо се захранват с три проводника към електрическата
мрежа RST и копсумират променлив ток с напрежение 380 в
(фиг. 78).
Краищата на трите статорни фази се изваждат на клемно
табло, защитено в изводна кутия. Клемпото табло има 6 клемм,
което позволява превключването на намотките при различимте
свързвания, а също и осъществяването на индиректно пускане
с превключване «звезда-триъгълник».
При директното пускане се осъществяват два начина на
свързване: звезда Д. или триъгълник Д посредством три пла-
стинки върху клемното табло на електродвигателя (фиг. 79).
Позволеният начин на свързване е посочен върху етикета
на всеки електродвигател. Например X — 380 в, Д — 220 в
или \/Д — 380/220 в.
Ако означението е единично, само Д — 380 в или само
Д — 220 в, електродвигателят може да се захрани към
слектрическа мрежа с напрежение 3 x 380 в, като пластинките
се поставят в положение «а» — звезда (фиг. 79). Същият елек-
147
тродвигател може да се захрани към електрическа мрежа с
напрежение 3>'22О в, като пластинките се поставят в поло-
жение «б» — триъгълник.
Фиг. 78. Захранване на трифазен е.|ектродвигател
Фиг. 79:
а — свързване на звезда; б свърлване на триъгълник
При индиректното пускане на електродвигателя чрез пре-
включвател «звезда-триъгълник» (Д/Д) е необходимо напре-
жението, отбелязано върху етикета, да бъде с 1,73(^3) пъти по
голямо от напрежението на захранващата мрежа. Например:
148
електродвигател с означение на етикета — 660/380 в
може да се захрапи през превключвател към електрическа
мрежа с напрежение 380 в.
При трифазното захранване електродвигателят се свързва
с четвърти проводник или «нула». Нарича се така, защото
потенциалната разлика между него и земята е равна на нула
(0), т. е. между нулевия проводник и заземеппте предмети не
протича ток. Между нулата и една от трите фэзи обаче съще-
ствува напрежение 1,73 пьтн но-малко от линейного напреже-
ние. Например: при електрическа мрежа с линейно напреже-
ние 3 380 в между фазите нулевият проводник дава 220 в
напрежение с всяка ог тях поотделпо. С такова напрежение —
220 в — сезахранват вспчки еднсфазни консуматорн на електри-
чески ток.
Нулевият проводник при захранването на електродвигате-
лите служи да предпазва обслужващия персонал от електри-
чески удар. Той свързва нулевия извод на алтернатора или на
трансформатора в трафоноста. Заземява се на няколко места
по мрежа ниско напрежение (н. н.) и свързва корпуса на елек-
тродвигателя,а чрез него цялата машина.
Проводниците на трите фази се свързват за клемите на клем-
ната дъска на електродвигатели, а нулевият проводник се
съединява с металическата част на електродвигатели чрез
«заземителен болт» или ако няма такъв, за никой от четирпте
болта, закрепващи електродвигатели за основата на машината.
За по-голима сигурност електродвигателите и машината
трябва да се заземяват и с локално заземяване. Двойнодей-
ствуващата защита чрез нулевия проводник и локалното зазе-
мяване осигурява по-голяма безопасност за обслужващия
персонал.
При пробив на изолацията на една от фазите елсктриче-
скнят ток протича през тялото на електродвигатели, зануля-
ващия болт, по нулевия проводник и заземяването и задей-
ствува зашитата на електродвигатели, която изключва захран-
ването от електрическата мрежа.
Селскостопанскнте машини и съоръжения, действуващи с
електродвигатели, работят при тежки условия, като например:
на открито в полевъдството или селе костопански я двор, при
повишена влажност в животновъдството, поради коего са из-
ложени на чести електрически повреди. Затова изискванията
за поддържане на необходимата електрическа защита (зануля-
ването и заземяването) трябва да са постоянни, като се прове-
ряват и се измерват често според предвидените в правилника
срокове.
149
При включване на прекъсвача на така захранения трифа-
зен електродвигател към електрическата мрежа в намотките
на стартера протича електрически ток, който индуктира вър-
тящото се магнитно поле, в активната част на статора — ста-
торная пакет. Под действието па това магнитно поле в ротор-
ната намотка се индуктира елсктродвижещата сила е. д. с.
Понеже намотките на ротора са съедпнепи накъсо (оттук елек-
тродвигателят носи иметосис ротор накъсо), в тях протича ин-
дуктиранпят електрически ток под действието па е. д. с. Този
ток взаимодействува с магнитното поле, в резултат на коего
роторът започва да се върти и да развива определени за даде-
пия вид електродвигател обороти и мощност.
д)	Основни характеристики на грифазните
асинхронни двигатели
Презвреме на пускането, работния режим и изключваиего
в електродвигателя се извършват изменения на основнитс
Фиг. 80. Гл а ви и характе-
ристики на асинхронния
двигател
величини, конто го характеризират
(фиг. 80).
Процесьт на пускането се ха-
рактеризира с:
Мп — момент, който развива
електродвигателят в момента па
включването му към електричес-
ската мрежа;
А1ЛШН> — минимален момент, кой-
то електродвигателят развива в
нроцеса на тръгване;
Ммакс — максимален момент,
конто електродвигателят развива в
нроцеса на гръгване;
/п пусков ток, който електро-
двигателят консумира в момента на
включването към електрическата
мрежа.
Работният режим при нормални условия се характеризира
с номиналните стойности на напрежениеUH, ток /«. мощпост Рн,
обороти пн, номинален косфициент на полезного действие
к. п. д. rj; номинален въртящ момент Л4Н и Др-
150
Всички номинални стойности на тези величини са пока-
зали върху етикета на електродвигателите и се определят със
следните изрази:
„	№„1 и COS % Г)
Рн— 1000 tKBT^’
Номиналната мощност па двигателя се нарича механиче-
ската мощпост, получена на вала при номинален режим на
работа в квт.
Номинални обороти
пн=—^(1 s) [об/мин.],
където f хц честотата на променливня ток. Нашата енер-
гийпа система HMaf=50 хц;
р е броят на чифтовете полюси на електродвигагеля;
s — плъзгапето на ротора.
Лко роторът се върти бързо, както магнитного ноле на
статора, не може да се индуктнра е. д. с. в неговите провод-
ници. Тогава в проводниците на ротора не протича ток и мо-
торът не тегли. Щом като се натоварва електродвигателят,
роторьт изостава след магнитного поле и в неговите провод-
ници се индуктира е. д. с. с честота, която отговаря на разли-
ката па оборотите на магнитного поле и ротора.
което е честотата на индуктнраната е. д. с. в ротора.
Относителпото намаляване на оборотите спрямо спнхрон-
ните се нарича плъзгане на ротора и се нзразява
където ns са сннхронните обороти.
Плъзгането s се дава в процент». В малките мотори то
бива до 10%, а в големите и под 1%.
Пример. Каквн обороти има четириполюсен електро-
двигател при 4% плъзгане?
^0(l_s)= ^2(1 0,04) = 1440 об./мин.
Номинален въртящ момент Мк се нарича моментът на вала
на двигателя нри номиналиа мощност и номинален брой на
оборотите. Определи се с отношението
151
където Рн е нсминалната мощност в квт;
п„ — номиналният брой обороти в минута.
Стойностите на пусковия момент, минималния момент,
максималния момент и пусковия ток за удобство се дават в
отношение съответно спрямо номиналния момент и номинал-
ния ток. Отношеннето на минималния момент към помипал-
М мин.	_
ния vj— за всички електродвигатели с накъсо съединен ротоР
е над 0,8; отношеннето на максималния момент към номинал"
А! макс.
мня	г,— за всички електродвигатели с накъсо съединен ро-
тор е над 2.
Отношеннето на пусковия момент и пусковия ток при елек-
тродвигателите с накъсо съединен ротор, както и отношеннето
на максималния момент при електрическите двигатели с навит
ротор към съответните номинални величиин са дадени в табли-
цнте с техническите данни за съответните типове електро-
двигатели.
е)	Технически сведения за асинхронните двигатели.
Форми на изпълнение
Формите на електродвигателите се определят в зависнмост
от мястото на разположенне и техническите нзисквания при
тяхната работа в машнните. В селскостопа нските машини се
срещат електродвигатели с нан-различни форми на изпълне-
ние. Приложенного на електродвигател с подходяща форма
спомага за опростяване на машината, като отстранява вграж-
дането на допълнителни предавкн или редуктори.
Основните форми на изпълнение, в конто се произвеждат
електродвигателите, както и допълнителните форми на прило-
жение са дадени в табл. 61. Буквеиото означение и формите на
изпълнение и приложение съответствуват на БДС 2168 -55.
Всички електродвигатели се произвеждат в основните форми
на изпълнение Щ2 и Ф2. Съществува комбинирана форма
Щ2/Ф2. Допълнителните форми на приложение Щ5 и Щ4 се
изпълняват в помещения, където няма капеща вода; В5, В6
и ВЗ, В4 могат да се прилагат при условие, че върху лагерите
им действуват аксиални сили само от теглото на ротора и
монтирания на вала съединител.
Останалите форми на всички електродвигатели могат да се
изпълняват и да се използуват само след предварнтелно съгла-
суване със завода-нроизводител.
152
Таблица 61
Оснобна форма
на изменение
Допьянагпелни форм и
на прилон/ение
Пояснения
СдбащитоВи
/гаеер а;
ас свободен
край нсгвала
без финда-
ментна проча.
Мон тира се
. на шей ни
стоманени
конструкции
бьрЪенссгрбдй,
каменен или
железобето-
нен фонда -
мен гл
Саба фито-
Ви лагера,
сьс свободен
край навала,
с фланеи. на
щита
Г
ж)	Вид защита
Условията на работа, при конто ще бъде изложена една
машина, определят изпълнението на защита на електродвига-
тел я към нея. В селското стопанство машините работят при
най-разлнчни условия. Правилното определяне на електро-
двнгателя с подходяща защита ще гарантира безаварийната
работа на селскостопанската машина.
Видовете защита, в конто се изпълняват електродвигате-
лите, са дадени в табл. 62 и отговарят на БДС 3441—58.
Електродвигателите тип А02 6-ти, 7-ми, 8-ми и 9-ти габарит
са със защита РЗЗ независимо от формата на изпълнение.
Съществува електродвигател тип А със защита Р11 при форма
на изпълнение Щ2 и ВЗ, както и електродвигатели със защита
Р00 при форма на изпълнение Щ4 и Щ5.
153
Табл и ц а 62
Означе- ние на зал щи mama.					Защитасрещудопир и гфоникваненачуждитела	Защита срещу проникбане на вода
POO				JJ	Возможен е допир и проникване натвър- ди тела до части под напре/нение и въгпрешни подвижна части	Без защита от проникване на вода
Р02						Засцитено против прескаща вода при посока наводните капки от &ъл 90° оо 45° соремо горизонта
Р11			1		Защитено против допир с рока на Зголя/ча площ и проникване на тверди тела с диаметър над °50 мм ком части под напрежение и вътрешни подвижна части	Защитено против вертикално падащи бодни капки	е
Р12				--			Защитено против пръскаща вода, при посока на бодните капки от ъгъл 90° до 45° с прямо хори- зонта
Р20					Защитено против popup с поьсллли проник- ване на гпв&рди тела с аааметър нал 8 мм кем vdfcma поа напре- йс он не и подои жни vacmu	Без защита от проникване на вода
Р21			-	I"		Защитено против вертикално падащи бодни kanku
						
Р22		-	-			Защитено против прьсксаца вода при пооока на бодните капки от ъгьл 90° до 45° спрямо хори- зонта
РЗЗ	—	—	-		Защитено против допир с помощи на инструмента про- водница с диаметър над f мм или подобна тнърЗи тела с даа- метър над / мм към части под напреже- ние или иьтрешни подвинти части. Ражих навентилато- ра ж обддх.елдоие-РЮ.	Защитено против бъздействието на лрескаща вода, от всички посоки
з)	Редове на електродвигателите
Електродвигателите с мощност от 0,12 квт до 1000 квт се
разпределят па четиринадесет габарита от 0 до 13 (14 височини
на оста на въртене на вала или 14 размера на външния днаме-
тър па статорния пакет).
Гамата на мощностите до 100 квт еъответствува на БДС
1267—*59, а на електродвигателите с мощност над 100 до
1000 квт — па БДС 4043-60.
При това разделение на мощностите електродвигателите са
развити в няколко реда, както следва:
Тип Е01. Еднофазни електродвигатели за ПО в, 120 в,
150 в и 220 в или одновременно за две напрежения 110/220 в
и 3000 и 1500 синхронии об./мин. са разработени в два габа-
рита (1 и 2). Еднофазните двигатели от типа Е0 имат съпроти-
вителна пускова намотка от месипгов проводник с диаметър,
не по-голям от 1 мм, изолиран с висококачествен емайл. Пуско-
вата намотка се изключва, когато електродвнгателят получи
пълно развъртвапе. Тя се изключва от цевтробежен нзключ-
вател, вградеп в електродвигатели, което го правя много
компактен и въпшно перазличаващ се от трифазните електро-
двигатели.
Тип ЕОПК са еднофазни електродвигатели с конденза-
торно пускане, с повишеии нускови характеристики.
Тип А01 са трифазни електродвигатели за 220/127 в,
380/220 в или 500 в и 3000 и 1500 синхронии об./мин. са раз-
работени в два (1 и 2) габарита.
Тип А02 са трифазни електродвигатели за ПО в, 220 в,
380 в, 500 в и 3000, 1500, 1000 и 750 синхронии об./мин. са раз-
работени в девет (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9) габарита. Предназ-
начени са за директно пускане от мрежа с напрежение 380 в
или 220 в. За инднректно пускане чрез превключвател «звезда-
триъгълпик» са предназначени двпгателите от 6-ти, 7-ми.
8-ми и 9-ти габарит от мрежа 380 в.
В електродвигателите тип А02	6-ти, 7-ми, 8-ми и 9-ти га-
барит — е възириета външна аксиална система на вентилация.
Вентилаторът е разположен на вала извън тялото на двигателя
и е защитен с кожух от стоманена ламарина. Въздухът постъпва
през отворите на кожуха и се изтласква от перкпте на вентнла-
тора между ребрата на тялото. От вътрешната страна лагер-
пите щитове са оребрени. Перкпте на ротора изтласкват въз-
духа през челните съедипення, след което той преминава между
ребрата на щита, воден от специално сформен ветровод.
155
Статорната намотка е от кръгъл проводник от електролит-
ната мед, изолиран с емайлова изолация. Диаметърът на про-
водника не превишава 1,62, коего улеснява изработването на
намотката.
Роторната клетка е нэп ъл йена от алумипиева заливка.
Заедно с роторннте пръчки и гривните са отлети и перките на
ротора за осъществяване на вътрешна циркуляция на въздуха.
Електродвигателите тип А02 — 6-ти, 7-ми, 8-ми и 9-ти га-
барит — са снабдени с клемно табло, защитено в изводна кутия.
Клемното табло има 6 клеми, коего позволява превключването
на намотката при различии свързвания, а също и осъществя-
ването на индиректно пускане с превключвател «звсзда-трп-
ъгълник».
Тип АОЗ — трифазни електродвигатели за ПО в, 380 в,
500 в и 3000, 1500 и 1000 синхронии об./мин. са разработени
в два (0 и 2) габарита.
Общо електродвигателите Е01, А01, А02 и АОЗ от 0 до 3-ти
габарит са за мощности от 0,12 до 4 квт. Изработенн са със за-
творена конструкция, което гп предпазва от прониквапе на
прах във вътрешността им. Те имат общо предназначение и
обикновено са пригодени за хоризонтален монтаж. За вертика-
лен монтаж лагерите са оразмереии само за теглото на ротора
със съединителя, поради което не се допуска допълпително
осово натоварване.
По начина на монтажа тези електродвигатели се пронзвеж-
дат в следните форми на изпълнение: Щ2, Ф2 и Щ2/Ф2; могат
да се доставят и за вградено изпълнение.
Означението на малките електродвигатели'от 0, 1-ви, 2-рн,
3-ти, 4-ти и 5-ти габарит се разчита по следння начни:
Е — еднофазен асинхронен;
А —трифазен асинхронен;
О — затворен, обдухваем;
ЕО —със съпротивителна пускова намотка;
ЕОПК — с кондензаторно пускане, с повишеи пусков
момент.
След буквите са поставени цифри, конто означават номера
на конструктивната разработка или подобрение.
Пример. Е01-13/4 — означава еднсфазен асинхронен
електродвигател със съпротивителна пускова намотка, затво-
рен, обдухваем, първа конструктивна разработка, 1-ви габа-
рит, грета дължина, четири полюса (с 1500 синхронии об./мин.).
Цифрите след тирето означават първата цифра — поред-
ният номер на габарита (външният диаметър на статорния па-
156
кет), втората цифра — поредната дължнна на статорния пакет,
цифрата в знаменател — броя на полюсите.
Тип А — електродвигателите от този тип са разработени в
4 габарита — 10, 11, 12 и 13. Предназначени са за директно
пускане от мрежа с напрежение до 500 в, 300 в и 6000 в. В ни-
кои случаи електродвигателите с напрежение до 500 в позво-
ляват и индиректно пускане посредством превключвател
«звезда-’гриъгьлник».
В селското стопанство сега намират приложение двигате-
лите от този тип, работещи с напрежение до 380 в.
В електродвигателите тип А е възприета двустранпа ра-
диална вентилация, осъществена чрез два ламаринени венти-
латора, закрепени към ротора. Въздухът от помещенного по-
стъпва през отвори в лагерните щитове, направлява се от
подходяще оформени ветроводи, изтласква се от вентилато-
рите през челните съединения на намотката и излиза през
отвора в тялото.
След предварително споразумение със завода електродви-
гателите тип А-10-ти, 11-ти, 12-ти и 13-ти габарит могат да се
приспособят за подвод и отвод на въздуха извън помещението,
в което са монтирани.
Статорната намотка е от правоъгълен проводник от електро-
литна мед. Изоланията на проводника при електродвигателите
за напрежение до 500 в е двойна памучна оплетка. При електро-
двигателите за 3000 и 6000 в проводниците имат подходяща за
напрежението изолация.
Роторната клетка е изпълнена от медни пръчки със специа-
лен прсфил, накъсо съединен чрез заварка с медни гривни.
Електродвигателите тип А-10-ти, 11-ти, 12-ти и 13-ти габа-
рит имат клемно табло, защитено в изводна кутия. В електро-
двигателите до 500 в клемното табло е с 6 клеми, а в електро-
двигателите за 3000 в и 6000 в — с три клеми и освентях и друга
клема за извеждане на звездния център.
Тип А2 — електродвигателите от този тип са разработени
в четири габарита — 6, 7,8 и 9— и са предназначени за директно
пускане от мрежа с напрежение 380 в при свързване на ста-
торната намотка в «звезда» или 220 в при свързване на ста-
торната намотка в «триъгълник». Разработени са също така и
за индиректно пускане чрез превключвател «звезда-триъгъл-
ник» от мрежа с напрежение 380 в.
Статорната намотка от кръгъл проводник и от електролитна
мед е изолирана с устойчива емайлна изолация. Диаметърът
на проводника не превишава 1,62 мм, което улеснява израбст-
ването на намотката.
157
Роторната клетка е изпълнена от алуминиева заливка.
Заедпо с роторните пръчки и гривните са отлети и перки за
осъществяване на вептилацията на двигателите. Въздухът от
помещението постъпва през отвори в лагерните щитове, на-
правлява се от подходяще сформенн ветроводи, пзтласква се
от перките на ротора през челните съедипения на намотката
и пзлнза през огвора иа тялото.
Електродвигателите тип А2 са снабдени с клемно табло,
защптепо в изводната кутия. Клемното табло има 6 клеми,
което позволява превключването на намотките при различимте
свързвания, а също и осъществяването на индиректно пускане
с превключвател «звезда-триъгълиик».
Тип А К тези електродвигатели са с навит ротор и са
разработени в 4 габарита (10, 11, 12 в 13). Изработват се за
напрежение до 500 в, 3000 в и 6000 в. В селското стопанство
намират приложение електродвигателиге от този тип, конто
работят с напрежение до 500 в.
и)	Схема за разчитане на електродвигателите от 4-ти,
до 13-ти габарит
А02	8	2	4
Асинхронен електродвигател с накъсо
съединен ротор, защита Р11	А—
Асинхронен електродвигател с накъсо
съединен ротор със защита Р22 А2
Асинхронен електродвигател с накъсо
съединен ротор със защита РЗЗ А02—
Асинхронен електродвигател с навит
ротор със защита Р11	АК
Условно означение на височината на
оста на въртене на вала (габари-
та); например 8 мм габарит
Условно означение на разстоянието
между отворите на краката по дъл-
жината на оста на двигателя (дъл-
жината на статорния пакет)	2------------------------
Брой на полюсите 2р	4
158
В електродвигателите тип А К е възприета двустранна ра
диалиа вентилацня, осъществена чрез вентилаторни перки, за-
крепена към ротора. Въздухът от помещението постъпва през
отвори в лагерните щитове, направлява се от подходяще офор-
мени ветроводи, изтласква се от вентилаторите през челиите
съедипспия на намотката и излиза през отвори в тялото.
Когато електродвигателите са за индиректно пускане от
мрежата, например «звезди-триъгълпик», към посоченото озна-
чение се прибавя Д (триъгълник).
к)	Условия на работа на електродвигателите
Описаиите типове електродвигатели са оразмерепи за про-
дължителен режим на работа при следиите нормалнн условия:
а)	височина над морското равнище до 1000 м;
б)	допустима максимална температура на охлаждащия (окол-
ния) въздух до 35°С. За електродвигателите тип А2 и А02 —
6-ти, 7-ми, 8-ми и 9-ти габарит до 40сС;
в)	относителпа влажиост до 65%;
г)	напрежението да не се разлнчава от номиналното с но-
вече от ± Ю%.
Когато електродвигателите ще трябва да работят при тем-
пература па охлаждащня въздух, по-висока от предписаното
за нормалнн условия на работа, мощността на електродвига-
теля се намалява в съотношение, дадено в табл. 63.
Таблица 63
Температура на охлаждащия въздух
1. Мощност в % от помина 1ната за
електродвигателите А2 и А02
2. Мощност в % от номиналната за
останалите тнпове електродвигатели
4 35“С
100%
40сС-|-45сС
I
100
96
96	92	80
92	88	76
При работа на електродвигателите над 100 м над морското
равнище мощността им се намалява в съотношение, посочено
в табл. 64.
Когато електродвигателят работи едновременно при по-
висока температура на охлаждащия въздух и при по-голяма
височина над морското равнище от нормалннте условия на ра-
159
Таблица 64
Височина в м надморското равнище	1000	2000	3000	4000
Мощност в % от номиналната	100	95	90	85
бота, мощността му се намалява в съотношение, равно на про-
изведението от намалените стойности на мощността при двата
случая.
Пример Електродвигател тип А ще работи при темпе-
ратура на охлаждащия въздух 45“С и височина на надморското
равнище 1800 м. Мощността му ще се намали на произведенного
от намалените мощности 0,92; 0,95- 0,87%.
л) Заявки за доставка на електродвигатели
При поръчка за електродвигатели трябва да се посочат:
типът на електродвигателя с иеговою условно означение;
номиналната мощност в квт;
синхронната или номиналната скорост на въртене в
об./мин.;
номиналното напрежение във в и номиналната честота
в хц;
начинът на пускане на електродвигателя;
формите на изпълнение и видът на защита.
Пример 1. Електродвигател с накъсо съедииен ротор
за директно пускане тип А02/72—4,30 квт, 1500 об./мин.,
220/380 в, 50 хц, форма на изпълнение Щ2 и защита РЗЗ.
2. Електродвигател с накъсо съединен ротор за индиректно
пускане тип А02/82—4, |55 квт, 1500 об./мин., 380 в 50 хц,
форми на изпълнение Щ2 и защита РЗЗ.
3. Електродвигател с навит ротор тип АК 114—6, 320 квт,
1000 об./мин., 380 в, 50 хц форми на изпълнение Щ2 и за-
щита PH.
160
2. ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ ЗА ЕЛЕКТРОДВИГАТЕЛИТЕ
а) Технически данни на електродвигателите за еднофазен
ток тип ЕО1
Таблица 65
Технически даини
Тип па елек- тродвигателя	При номин. товар X				^пуск. Мйом	Тегло на елек- тродвиг. в кг			
	Ном. мощн. вала в квт об. мин.	ток при 220 в	К.п.д. в %	costp 1пуск. IflOM.			на нэп.		
						X * а о я	см а	CI е	О| е в
1	2	3		4	5	6	7	8	9	10	11	12
3000 синхронии об./мин.
Е 01 11/2	0.18	2880	1.95	59	0.71	7.5	1.0	1.9	12,3	11.1	13,4
Е 01 12/2	0.25	2900	2.44	63	0.74	7.5	1.0	2.0	12.6	12,4	13.7
Е 01 13/2	0.4	2860	3.48	66	0.79	8.0	1.0	2.0	15.0	14.8	16.1
Е 01 21/2	0.6	2870	4,95	69	0.80	8.0	1.0	2.0	21.5	21.8	23.7
Е 01 22/2	0.8	2880	6.42	70	0,81	8.0	1.0	2.0	26,0	26.3	28,2
1500 синхронии об./мин.											
Е 01 -11/4	0.12	1400	1.93	47	0,60	7,5	1.1	1.8	12,3	111	13.4
Е 01—12/4	0.18	1400	2.50	53	0 62	7.5	1.1	1.8	12,5	12,3	13,6
Е 01—13/4	0,25	1420	2.92	60	0,65	7.5	1.1	1.9	14.7	14.5	14.8
Е 01—21/4	0.4	1400	3,88	67	0.70	8,0	1.1	1.9	21.5	21 8	23,7
Е 01-22/4	0.6	1410	5,40	70	0.72	8,0	1.1	1.9	26,0	26,3	28,2
б) Техническ		и да	нни	на елект		/одвигате.!		ште			
за еднофазен ток тип				ЕОПК							
									Таблица 66		
Технически данни											
ш
Тип на електродви- гателя 1	Мощност		Й и			
	КВТ	к. с.	Скорост на не об. мин.	Ток при 220	К. п. д. в %	cosqp
	2	3	4	5	6	7
Пусков
конден-
затор
3000 синхронии об./мин.
ЕО80в-2	0.25	0.34	2830	2,6	56	0.77	—	—	6.5	0.8	2.3	11.4
ЕО80с-2	0,37	0,50	2870	3.5	64	0,77	—	—	6.1	0.8	2 3	I 125
ЕОГ1К80в-2	0,25	0.34	2870	2.6	56	0,77	55	280	4.8	2.0	2 3	1 10,7
II. Наръчник по електрогехника. . .
161
Продължение па табл. 66
1	| 2 | 3 | 4 | 5 161 7 | 8 | 9 | 10 I " | 12' Q3
ЕОПК80с-2	0,37	0,50	2880	3.5 64		0.77	55	280	4,8	2.2	2.3	11.9
ЕОПКМИ2	0.55	0,75	2875	4,8	67	0,78	90	280	4.5	2.2	2.5	15.3
ЕОПКЭОЕк 2	0,75	1,00	2920	6.2	71	0,79	140	280	5,5	1.9	22	21
EODK90L2	1.Ю	1,50	2920	8,8	72	0.80	140	280	5.5	1.5	2.2	25
1500 синхронии об. мин.
ЕО80в-4	0.18 10,25	1430	2.6	50	0.64	—	—	5,5	0,8	2.2	11.7
ЕО80с-4	0.25 1 0.34	1430	3.4	53	0.65	—	—	5.5	0,8	2.2	12,2
ЕОПК80в 4	0 18 '0.25	1430	2,6	50	0.64	55	280	4.5	2.2	2.2	111
ЕОПК80с-4	0,25 0.34	1430	3.4	53	0,65	55	280	4.5	2.0	2.2	13,1
ЕОПК80с1-4	0,37 0.50	1425	4.4	55	0,66	90	280	4.5	2 2	22	14 7
ЕОПКЭОЕк 4	0,55 0.75	1440	5.6	62	0,74	НО	280	4.8	17	22	21
ЕОПК90Е-4	0,75 1,00	1430	7.1 64		0.75	140	280	4.8	2	2.2	24
в) Технически данни на електродвигателите
за трифазен ток тип АО1
Таблица 67
А01- 11,2	0.4	2900	0.99	72	0.85	5	2	2.2	Н.9	11.7	13.0
А01 12/2	0.6	2880	1.43	75	0,85	5	о	2.2	13,2	13,0	14.3
А01-13,2	0.8	2870	1,85	77	0,85	7	1.8	2.2	15,5	15.3	16,6
АО 1-21/2	1.1	2890	2.45	79	0.86	7	1.8	2.2	19,5	19,8	21,7
АО 1-22/2	1.5	2860	3.30	80	0,86	7	1.8	2.2	21.8	22.1	24.0
А01—23/2	2.2	2850	4,68	82	0,87	7	1.8	2.2	26,0	26,3	28,2-
1500 синхронии об./мин.
А01 —11/4	0.25	1415	0,78	65	0,75	4 i	1,8	2.0	11.9	11.7	11,0-
А01—12/4	0.4	1410	1.14	70	0,76	4 ’	1,8	2,0	13.2	13,0	14.3
А01-13/4	0.6	1412	1.61	74	0.76	7.0 	1.8	2.0	15,5	15,3	16.6
АО 1—21/4	0.8	1424	2.07	76	0.77	7.0 1	1.8	2.0	20.0	20.3	22.2
АО 1-22/4	। 1.1	1416	2.74	78	0.78	7.0	1.8	2.0	22,0	22.3	24.2
А01-23/4	1,5	1418	3,60	80	0.79	7.0,	1.8	2.0	26.0	26,3	28.2
162
г) Технически данни на електродвигателите за трифазен
ток тиф АО2 34-4, габарит 3000 синхронии об./мин.
Таблица 68
Технически Дании
При номинален товар
Тип на
елекгродв.
ci	I S-r
G	; И
12
11
Тегло на елек-
тродвиг. в кг
при форма
на изп.
1
3000 синхронии об.'мнп.
А02 -21/2	1.5	2872	3,3	80.5	0.86	6,1	2.5	3.2	21.5	21.5
А02—22/2	2,2	2850	4.5	825	0,87	6.7	2.4	2.7	265	26.5
А02 - 31/2	3	2900	6,23	81.0	0,88	6.9	2.2	2.5	32.5	32.5
А02-32/2	4	2900	7,96	850	0,88	7.0	2.2	2.5	38	38
1500 синхронии об./мин.
А02 -12/4	1.1	1410	2.6	79	0,78	4,0	2.3	24		
А02—21/4	1.5	1435	3,4	80.5	0,81	6.1	2.5	2.5	23,5	23.5
А02-22/4	2,2	1414	5	81.5	0.83	5.3	2.2	2.5	28,5	28.5
А02 31/4	3	1430	6 33	83	0.84	4.8	2.1	2.4	38	38
А02- 32/4	4	1440	8.46	84.5	0,84	6.3	2.3	2,3	47	47
1000 синхронии об./мин.
А02 22/6	1.1 1.5	947	3	76	0.73	4.5	2.0	2.2	25	25
А02 31/6		940	3.78	78	0.75	4.2	1.6	2,2	32,5	32.5
А02— 32/6	2,2	950	5.35	81	077	5,5	1.9	2.2	40	40
при 750 синхронии об./мин. А02
А02—31/8	1.1	700	3.15	72.5	0,71	3,7	1.6	2,2	31.9	31.9
А02— 32/8	1.5 ।	700	4,05 i	76.5	0.71	3.6	17	2.1	37.7	37.7
163
д) Технически данни на електродвигателите за трифазен
ток тип А02 от 4 4-9 габарит
Таблица 69
Тип иа енектродни гателя	Номин. мощи, и а вала квт к.с.	При номинален товар						
		скор, на върт. об. мин.	номин. ток к.п.д. в а		факт, н а мощи.	1 1 пУсх. I ном.	М пуск. М ном.	тегло кг
			220 в А 380 в А	' о о	COS ф			
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11
3090 синхронии об./мин.
А02- 41 2	5.5	7,5	2900	18,3	10.6	86.3	0.91	5.5	2.2	55
А02 42'2	7.5	10	2900	24.2	14.0	87,3	0.93	7,3	2.2	64
А02—51/2	10	13,5	2920	32,0	18.5	89.0	0,92	7,8	1.8	90
А02 52/2	13	17.5	2920	41.0	23.6	89 5	0.93	7.4	1.8	105
А02 -62/2	17		2900	56	32.4	88.5	0.90	8	1.8	145
А02 -71/2	22		2920	72.2	41.7	89.0	0,90	8	1.6	215
А02- 72/2	30		2920	97.5	56,4	89.5	0.90	8	1.6	245
А02-81/2	40		2900	127	73.5	90	0.91	8	1.4	340
А02 -82/2	55		2900	175	101	90,5	0.91	8	1.4	405
А02- 91/2	75		2920	235	135	91	0,92	8	1.2	515
А02 - 92/2	100		2920	310	180	91.5	0,92	8	1.2	630
1500 синхронии об.м/ан.
A02 4I/4	5,5	75	1450	19,4	Н.2	86,3	0,86	6,0	1,8	58
А©2 42/4	7,5	10	1450	25,1	14 5	87,2	0,90	6,5	1.8	68
А02--51/4	10	13,5	1460	33,6	19,4	88,6	0,88	7.4	1.9	£.0
А02- 52/4	13	17.5	1460	43,3	25,0	89,5	0,88	7,4	1.9	105
А02- 62/4	17		1460	56,3	32,5	90	0,88	7.5	2.0	145
А02—71 /4	22		1470	72,6	41,9	90,5	0,88	7,0	1.9	215
А02-72/4	30		1475	98	56,5	91,5	0,88	7,5	2,0	245
А02-81/4	40		1475	129	74,5	91,5	0,85	7,5	2.0	340
А02—82/4	55		1475	173	100	92	0,90	7,5	2	405
А02 - 91/4	75		1480	238	137	92	0,90	7,5	1,7	515
А02- 92/4	100		1480	317	183	92	0,90	7,5	1,7	630
1000 синхронии об. мин.
А02—41/6	3	4	950	Н.8	6,8	83,3	0,80	4,8	1.6	53
А02- 42/6	4	5,5	950	15,6	9	84.3	0,80	5,3	1,6	64
А02—51/6	5,5	7,5	970	20,6	11,9	85	0,82	7,3	1,9	88
А02—52/6	7,5	10	970	27,6	15.9	87	0,82	7	1,9	104
A02-6I/6	10		970	36	20,8	88	0,83	7	1,7	130
А02-62/6	13		970	46,6	27	88	0,83	7	1,7	150
А02—71/6	17		970	59,5	34,4	89	0,84	7	1.7	215
А02—72/6	22		970	76,2	44	89	0,85	7	1,7	245
164
Продкижение на табл. 69
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11
А 02—81/6	30		950	102	59	89,5	0,86	7,5	1,4	340
А02—82/6	40		950	134	77	90	0.87	7,5	1,4	405
Л02-91 6	55		970	180	102	90,5	0,88	7,5	1.3	515
А02 .92/6	75		970	245	142	91	0,88	7,5	1.3	630
750 синхронии об.,мин.										
А02—41/8	2,2	3	710	10.2	5,9	79,5	0,71	3,8	1,2	53
А02—42/8	3	4	710	13,9	8	80,2	0,71	4	1.2	64
Л02-51/8	4	5,5	720	16,3	9,4	83,5	0,77	5	1,4	88
А02—52/8	5,5	7,5	720	22,2	12,8	84,5	0,77	5,5	1,4	104
А02-61/8	7,5		710	29,2	17	86	0,78	7	1,2	130
А02—62/8	10		710	38	22	87	0,79	7	1.2	150
А02- 71/8	13		720	48,5	28	87,5	0,80	7	1,2	215
А02—72,8	17		720	62	36	88	0,81	7	1,2	245
Л02—81 /8	22		710	79	45,7	88,5	0,82	7	1.1	340
А02 82/8	30		710	103	61,5	89	0,83	7	1,1	405
А02 91/8	40		720	140	80	89,5	0,84	7	1,1	515
А02—92/8	55		720	190	105	90	0,84	7	1,1	630
е) Технически данни на електродвигателите
за трифазен ток тип АОЗ
Таблица 70
Технически Дании
3000 синхронии об./мин.
А 03-010, 2	0,55	2790	1,37	72	0,85	2,5	4.5	3,2	П.6	11,6
А 03-011/2	0,75	2830	1,77	76	0,85	2,5	5,6	3,2	12,6	12,6
ЛОЗ—012/2	1,1	2800	2,56	77	0,85	2,6	5,4	3,2	14,9	14,9
1500 синхронии об./мин.
АОЗ—010/4
ЛОЗ-011/4
АОЗ—012/4
0,37 I 0,50
0,55 । 0,75
0,75 | 1
1400 1,09
1400 1,55
1400 2,02
69 0,75 2,2
72 0,75 2,1
75 0,75 2,5
4,2
4,2
4,6
2,5
2,5
2,5
10,5 .10,5
11,8 11,8
14,2 114,2
165
П|х>дължеиие на табл. 70
АОЗ—011/6	0,37	0,5	940	1.4	62	0,65	2	3,4	2.2	13	13
АОЗ-012/6	0,55	0,75	980	1,81	68	0,68	2.1	3,5	2,2	15	15
АОЗ—21/1	0.8	1.1	946	2,28	74	0,71	2	4,4	2,2	21.7	21,7
ж) Технически данни на електродвигателите за трифазен
ток тип А2
Таблица 71
Технически данни
	Номин. мощн. на		При номинален товар							
Тип на електро- двигат.	вала		скор, на 1 върт об. мин.	номинален ток в а			фактор на ( мощн. cos<p	[пуск. I ном.	Мпуск. М ном.	тегло в кг
	В	6 йй 3								
				220 в А	380 в	к.п.д. R 0 л н 70				
1	2		5	5	6	7	8	9	10	11
3000 синхронии об./мин.
А2 61-2	17	23	2920	56.7	32,7	88,5	0,89	5,2	1.8	110
А2 62-2	22	30	2920	72,5	41,9	89,5	0,89	5,2	1,8	130
А2 71-2	30	41	2920	97,2	56	90	0,90	8	1.6	175
А2 72—2	40	54	2920	129	74,5	90,5	0,90	8	1.6	215
А2 81—2	55	75	2900	175	101	91	0,91	8	1.4	285
А2 82-2	75	101	2900	240	138,5	91,5	0,91	8	1,4	340
А2 91—2	100	136	2920	314	181	92	0,91	8	1,2	430
А2 92-2	125	170	2920	392	226	92	0,91	8	1.2	500
1500 синхронии об./мин.										
А2 61—4	13	I 17,7	1460	44,5	25,7	88	0,87	7,5	2	115
А2 62-4	17	23	1460	57,2	33	88,5	0,88	7,5	2	140
А2 71-4	22	30	1470	73,4	42,3	89,5	0,88	4,9	2	175
А2 72-4	30	41	1470	89,5	56	92	0,88	6	2	215
А2 81—4	40	54	1475	130,5	75,4	90,5	0,89	7,5	2	285
А2 82—4	55	75	1475	177,5	102,5	91	0,89	7.5	2	340
А2 91—4	75	101	1480	245	141,5	91,5	0,89	7,5	1,7	450
А2 92—4	100	136	1480	321	185	92	0,89	7.5	1,7	520
166
Продължение на табл. 71
Тип на електро- двигат.	Ном ин. мощн. на вала		При номинален то вар							
			со ас гг . х г °- • С О S » с	номинален ток в а			фактор на мощн. cos<p	1пусь | Ihom.	Мпуск. . Миом.	тегло кг
	квт	к.с. 									
				1 220 в Д	m S	к.п.д. , в %				
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11
1000 синхронии об. мин.
А2 61—6		10	1 13,6	960	36,8	21,2	87	0,82	7	1,7	105
А2	62-6	13	' 17,7	970	47	27,1	87,5	0,83	7	1,7	125
А2	71-6	17	23	970	61	35,2	88	0,83	7	1.7	175
А2	72 6	22	30	970	77,6	44,8	88,5	0,84	7	1,7	215
А2	81 6	30	41	950	1013,7	59,8	89,5	0,85	7,5	1,4	285
А2	82-6	40	54	950	135,8	78,5	90	0,86	7,5	1,4	340
А2	91-6	55	75	970	182	100,5	92,2	0,90	6	1,4	430
А2	92-6	75	101	970	238	137,6	93	0,89	7,4	2.1	500
750 синхронии об./мин.
А2 61 8	7,5	10,2	710	29,7	17,1	85	0.78	7	1.2	105
А2 62 -8	10	13,6	710	38,5	22,2	86	0,79	7	1,2	125
А2 71—8	13	17,7	720	49	28,3	87	0.80	7	1.2	175
А2 72 -8	17	23	720	62,8	36,3	87,5	0,81	7	1.2	215
А2 81-8	22	30	710	80	46,2	88	0,82	7	1.1	285
А2 82 8	30	41	710	107	61,9	88,5	0,83	7	1,1	340
А2 91 8	40	54	720	139,8	80,7	89,5	0.84	7	1,1	430
А2 92 -8	55	75	720	190,5	НО	90	0,84	7	1,1	500
167
З.РАЗМЕРИ НА ЕЛЕКТРОДВИГАТЕЛИТЕ
Размери иа електродвигателите тип А01 и Е01. Форма на изпълнение Ф2
Тип	на електро-	Размери						
двигателите		L			А,	В	в3	Вз
А01 11 А01-12	Е01 11 Е01 12	278	22	115	45	213	89	129
А01 13	Е01 —13	298	20	125	45	213	99	129
АО 1—21 А01 22	Е01—21	334	22	133	55	244	115	145
АО 1—23	Е01-22	364	35	148	55	244	115	143
-е------
------Bi
Фиг 81 Електродеигател тип АО1 и ЕО1. Форма на изпълнение Щ2/Ф2
168
Таблица 72
в мм
	—			— —.—_		— —	-				—		—
Л 2	Л>		D	D1	D2	Т’з	Л	d	ь	/	t
10	5	•1	179	160	по	130	9,5	16	5	40	18
10	5	4	179	160	по	ISO	9.5	16	5	40	18
10	5	4	209	200	130	165	11.5	22	6	50	24,5
10	5	4	209	200	130	165	11,5	22	6	50	24,5
169
Размери на електродвигателите тип АО! и 101. Форма иа изпълнение 1Ц2Ф2
Тип на електродвигат.	Размери											
	1.	tx	Л,2	ь.		7?	С	Ci	В	Вг	Дг	вя
А01-11 АО! -12 Е01 11 Е01-12	278	115	80	20	115	45	40	70	113	170	35	99
Л01—13 Е01 -13	298	135	80	20	125	45	50	70	213	170	35	99
А01 21 АО!-22 Е01—21 АО 1—23	334	145	82	22	133	55	56	80	244	200	40	115
Е01-22	364	175	83	35	148	55	70	80	244	200	40	115
Фиг. 82. Електродвигател тип ЕО1 и АО]. Форма на изпълнение Щ2
170
Таблица 73
в мм
В.	Н	h	*1	^2	Й3	*4 1	О	о.	О.,	О»		d2	d	b	I	/
129	175	90	12	10	5	4	179	160	160	130	9	9.5	16	5	40	18
129	175	90	12	10	5	4	179	160	НО	130	9	9,5	16	5	40	18
145	197	100	15	10	5	4	209	200	130	165	12	11,5	22	6	50	245
145	197	100	15	10	5	4	209	200	130	165	12	11.5		6	50	245
171
Размери иа електродвигателите тип Л01 и Е01.Форма на изпълнение Щ2
Тип на електродви гателя		L	
А01-11 А01 —12	Е01-11 Е0112	255	115
А01 13	E0I 13	275	135
А01 21 Л01	Е01 21 22	315	145
Л01 23	E0I—22	345	175
В
210
210
240
240
172
Таблица 74
я.	В2	в3	Н	h	lh	D	dr	d	b	I	ti
170	35	99	175	90	12	169	9	16	5	40	18
170	35	99	175	90	12	169	9	16	5	40	18
200	40	115	197	100	15	199	12	22	6	50	24,5
200	40	115	197	100	15	199	12	22	6	50	24,5
173
Размери на електродвигателите тип ЕО и ЕОПК- Форми на изпъл
пение М-100
Разме рн
Тип на електродвиг.
ЕО80в—2,4
ЕОПК80в—2,4
ЕО80с-2.4
ЕОПК 80с 2.4
ЕОПКвОЗ 2,4
EOIIKSOI.k—2
EOHKOOLk- 4
ЕОПК90Е—2
ЕОПКЭОЬ -4
312 265
332 285
348 301
384 325
399 340
100 131 50
100 151 50
100 167 50
125 168 56
125 183 56
82 40 40
102 40 40
118 40 40
103 50 50
118 50 50
160
160
160
165
166
166
177 140 188
177 140 188
Фиг. 83. Електродвигател тип ЕО и ЕОПК. Форма на изпълнение М-100
174
Таблица 75
в мм
AD				О S:	5:	ч, it		•ч; О		Q О		ч, <0	Q	О <о	CQ О	О	ч; Ч,	<о	X
132	37	12	9	165	80	177	19	18	13	5	5	3	11	15,5	11,5	4	4	2	Хг
132	37	12	9	165	80	177	19	18	13	5	5	3	14	15.5	11.5	4	4	25	30
132	37	12	9	165	80	177	19	18	13	5	5	3	14	15,5	11.5	4	4	25	30
138	37	12	9	185	90	195	24	26.5	20,5	6	6	3.5	22	24.5	18.5	6	6	35	30
138	37	12	9	185	90	195	24	26,5	20,5	6	6	3.5	22	24,5	18,5	6	6	35	30.
175
Размери иа електродвигателите тип ЕО и ЕОПК Форма иа изпълне-
иие М-309
Тип На електродвигатели	Размери					
	L	LB	R	Т	LA	Р
ЕО80в—2,4 ЕОПКвОв 2.4	265	225	0	3.5	8	200
ЕОЯОс—2.4 ЕОПК80с—2.4	285	245	0	. 3.5	8	200
E®IIK80d -2,4	301	261	0	3.5	8	200
ЕОПК901.К—2 ЕОПК901..К- 4	346	296	0	3.5	10	200
ЕОПК901.ЛГ-2 ЕОПАОЭЬк—4	361	311	0	3,5	10	200
Фиг.84. лекЕтродвигател тип ОЕ и ЕОПК- Форма на изпълнение М-300
176
Таблица 76
в мм
N	м	5 1	ЛС	AD	7/7	Е	D	G.4	G	GD	7	GF	X
130	165	П.5	170	133	197	40	19	21,5	15,5	6	6	3,5	30
130	165	П.5	170	133	197	40	19	21,5	15,5	6	6	3,5	30
130	165	11.5	170	133	197	40	19	21,5	15,5	6	6	3,5	30
130	165	11,5	192	138	200	50	24	26,5	20,5	6	6	3,5	30
130	165	Н.5	192	138	200	50	24	26,5	20,5	6	6	3,5	30
12. Наръчник на елекцютекиина . .
177
Размери на електродвигателите тип А02 и
А2; 4-ти, 5-ти, 6-ти, 7-ми,
Тип на електродвигатели	«4	b	D,	ог	Размери		
					А	£>4	d
А 02 41 А 02 42	270	10	282	300	230	265	32
А 02 51 А 02 -52	230	12	223	350	250	300	38
А 02 61 А 02 62	244	12	364	350	250	300	12
А 02 71 А 02—72	306	14	438	450	350	400	48
А2 и Л028		18		550	450	500	60
А2 и А029		20		550 •	450	500	70
Фаг.86. Електродвигатели тип АО2 и А2; 4 — 9 габарит. Форма на изпълнение Ф
178
Таблица 76
8-ми, 9-ти габарит, форма иа изиълиеиие Ф2
в мм
	§ <а		Н	*4	>4		1.	7-1«		/	h	Л
		Ел16	301	36	12	4,5	445	80	159	30	35,5	30
14							483		178			
18		Ел21	356	44	14	5	528 560 '	80	197 213	30	47.5	30
18/4		Ел21	395	44.5	14	6	599 “637	ПО	222,5 24Г.5	но	45.5	40
18/8		Ел29	488	53	16	6	675 “723	ПО	247 1 266,5'	по	52	40
18/8					18	7		140		140	65.5	
18'8					18	7		140		140	76	
179
Размери на елсктро двигателите тин ЛОЗ и А02—О, 1-ви, 2-ри габарит,
.Тип на электромотора	Размери							
								
	L			1-з	2Сг	2С	В	
АОЗ 010/2. 4	297	250	116	50	80	125	215	160
АОЗ 011/3, 4, 6	312	265	131	50	100	125	215	160
АОЗ 012/2. 4. 6	332	285	151	50	100	125	215	160
А02. 12/4	363	316	168,5	56	125	140	215	177
Д02 21/2, 4, 6	400	337	158	63	112	160	242	200
А02 22/2. 6	415	352	173	63	140	160	242	200
А02-22/4	430	367	178	63	140	160	242	200
А02 31/2, 6. 8	436	352	.50	70	114	190	285	240
А02 31/4	466	382	180	70	111	190	285	240
А02 -32/2, 8	466	382	180	70	140	190	285	240
А02 32/4. 6 1	495	411	209	70	140	190	285	240
Фиг. 87. Електродвигатели тип ЛОЗ и АО2, 4; 9 габарит. Форма на
Щ2 изпълнение
180
Т а бл и ц а 7Ч!
форма иа изпълнение Щ2
в мм
	Н	Л	ft.	D		<1	b		<*1	b,	^2	/	X
37	165	80	12	170	9	19	6	21,5	14	4	15,5	40	30
37	165	80	12	170	9	19	6	21.5	14	4	15.5	40	30
37	165	80	12	170	9	19	6	21,5	14	4	15,5	40	30
37	180	90	12	175	9	18	5	20				40	30
42	202	100	15	202	12	22	6	24,5				50	.30
42	202	100	15	202	12	22	6	24,5				50	30
42	202	100	15	202	12	22	6	24,5				50	30
50	227	112	17	228	12	28	8	31				60	30
50	227	112	17	228	12	28	8	31				«0	30'
50	227	112	17	228	12	28	8	31				60	30
52	227	112	17	228	12	28	8	31				60	30
181
Рашери на електродвигатели тин ЛОЗ и Л02 — 0, 1-ви, 2-ри габарит,
Тип на електро- мотора	Размери								
	£.				/			d	Ь
АОЗ 010/2,4 Ф2	297	25	130	40	40	8	3,5	19	6
ЛОЗ 011/2,4, 6Ф2	312	265	140	40	40	8	3,5	19	6
АОЗ- 012/2,4, 6Ф2	332	285	140	40	40	8	3.5	19	6
А02 12/4 Ф2	368	316	158	10	40	10	4	18	5
А02 21/2, 4, 6Ф2 А02 22/2. 6, Ф2	400	337	169	50	50	10	4	22	6
Л02 22/4 Ф2	430	365	183	50	50	10	4	22	6
А02-31/2, 6. 8Ф2	436	352	187	60	60	12	4	28	8
АО2 31/4 Ф2 А02 32/2, 8 Ф2	466	382	187	60	60	12	4	28	8
А02- 32/4. 6 Ф2	495	411	200	60	60	12 .	4	28	8
Фиг 88. Електродвигатели тип АОЗ и АО2 0,1,2 габарит. Форма
на изпълнение Ф2
182
Т а б л и ц a 80
форма на изпълнение Ф2
в мм
/|	4.	fri	^2	D	Pl	о*	D3	H			X
21.5	14	4	15,5	170	200	130	165	233	133	11,5	30
21,5	14	4	15,5	170	200	130	165	233	133	11,5	30
21,5	14	4	15,5	170	200	130	165	233	133	11,5	30
20				175	200	130	165	227	127	11,5	30
24,5				202	200	130	165	240	110	14	30
24,5				202	200	130	165	240	140	14	30
31				228	250	180	215	290	165	14	30
31				228	250	180	215	290	165	14	30
31				228	250	180	215	290	165	14	30
183
4.	ПУСКОВА И КОМАНДНА АПАРАТУРА
Пусковата и командната апаратура са спомагателнн устрой-
ства, предназначени за пускане, иредпазване и управление на
електрически инсталации.
При сегашното развитие па пусковата и командната апара-
тура за силнотоковите потребители ва електроснергия в сел-
ското стопанство като електродвигатели, отоплителни инста-
лации, сушилки за зърно и тютюн, осветлители»! инсталации
за облъчване на животни и др., сыцествуват два осйовни раз-
дела, към конто могат да се причислят отделимте апарати:
апаратура за ръчно управление и апаратура за автоматично
управление.
а)	Апарати за ръчно управление
Към апаратите за ръчно управление се отнасят включва-
тели и превключватели, предназначени за управление па кон-
суматори за променлив ток с напрежение до 500 в. В селското
стопанство се използуват пай-често тези апарати за ръчно
управление на електродвигатели с кафезен ротор (ротор па-
късо) в механичната работилница па отделим селскосгопан-
ски машини, осветлителни и отоплителни инсталации и др.
с поминален ток до 60 А.
Включвателите служат за включване и изключване па елек-
трическите консуматори.
Превключвателите служат за:
1.	Захранване на един консуматор от един или друг из-
точник.
2.	Захранване на един или друг консуматор от един нз-
точник.
3.	За обръщане посоката на движение иа двигателя при
захранване от един източник.
Включвателите и превключвателите се подразделят по кон
структивни особености на лостови, валцови и противовлажна
и противопрашна апаратура.
Лостови включватели и превключватели. Те се подразделят
на: а) по отношение на номиналния ток за 25, 45, 60. 100, 200,
350, 600 и 1200 а; б) по броя на нолюсите: 1) двуполюсни и
2) триполюсни; в) по количество™ на комутационните положе-
ния на: 1) включватели с две положения I—0 и 2) превключва-
тели с три положения I--0 I; г) по начина на задвижваис
184
(фиг. 89); аиаратите със странично задвижване са разновид-
пост на апаратите с директно задвижване; д) по начина на при-
съединяване на свързващите проводници и шини апаратите с
директно задвижване са: 1) за предпо и 2) за задно скачване;
Фиг. 89:
1 — включвател с директно задвижване; 2— включиател с дистанционно задвижване
е) включвателите и превключвателите с дистанционно задвиж-
вапе се изработват в два варианта — вьрху стойка и за мон-
таж върху конструкция (табл. 81).
Валцови включватели к превключватели. а) Сухи валцови
включватели тип ВВС-25. На фиг. 90 са дадени габаритните
размери на включватели.
Сухите валцови включватели служат за включвзне и из-
ключвапе на електрически консуматори с номинален ток до
25 а и номинално напрежение до 500 в. Състоят се от шест
неподвижни контакта, монтирани на изолацнонна плочка с
кръгъл ротор, конто чрез трите си медни пластинки извършва
контакта. Входящите и изходящите проводници се присъеди-
пяват към клемите на неподвижните коптакти.
Включвателят е закрит с метален капак. за да се избягнат
случайни докосвания до тоководещите части.
б)	Превключватели «звезда-триъгълник»
Превключвателите «звезда-триъгълник» служат за пускане
в движение на асинхронпи електродвигатели с кафезен ротор.
В положение «звезда» двигателят получава понижено фазно
напрежение и пусковият му ток се намалява до два пъти от
номнналния ток на включване, с кеето се намалява токовият
удар. Трябва да се има пред вид, че при този начин на включ-
ване са пригодени електродвигателите, на чиито табелки е
означено съответно напрежение за Д/А; 660/380 или А-380.
185
Таблица 81
Класификацис и типово означение на лостови вхлючватели
и нревключватели
Включвате.чн
Превключватели
директно за-
движване тип
ВЛ
дистанционно
задвижване
тип ВЛД
директно задвмж-
ване тип ПЛ
дистанционно за-
движване тип ПЛД
предно
скачва-
Номинален ток в а
1	2	3	4	5	6	7	8
25	25	25	200	25	25	60	।	200
45	45	45	350	45	45	100	3.50
00	60	60	600	60	60	200	6(Х)
100	100	100	1200	100	100		1200
200	200	200	—	200	200			
'<50	350	350	—	-—.	350		
	—	600	—			—	—
Фиг. 90. Сух валцов включвател
J86
Сухият валцов превключвател ЗТС-25 е модификация (по-
добен) на сухия включвател — 25 а и се използува за превключ-
ване на електродвигатели с малки мощности, какъвто е ротор-
ният електрожеп.
Фиг. 91. Превключвател маслен «звезда-трнъгълник»
!шшш 1
I A в с* G-З с -I
схема на apeffiwovffitmes
За мощността до 100 квт се използуват маслени превключ-
ватели тип ЗТМ — 100 а и 200 а (фиг. 91).
Характер ните технически данни за превключвателите «зве-
зда-триъгълник» са дадени в табл. 82.
Противовлажна и противопрашна апаратура. Противовлаж-
ните и противопрашните апарати — включватели и превключ-
187
Таблица 82
Тип
ЗТС
ЗТМ 100
ЗТМ-200
25 50
100 200
200 400
Мощност на електродвигателя, конто ще се
пуска при напрежение
150 в 220 н
380 в 500 в
к. с. квт
к. с. квт к. с. квт
к. с. кт-
18
30
II
68
30	68
50	136
12
50
101
95	70
150 ПО
Фиг. 92. Ва.чцов включвател протввовлажен
ватели — са предназначено за работа в среда, съдържэща
водни пари до 95%, а също така и при наличие на прах. Те не
са пригодно обаче за работа в помещения, съдържащи взриво-
опасни газове и пари. Подразделят се на:
валцов включвател — със или без кутия с предпазители;
валцов превключвател «звездз-триъгълник» — със или без
кутия с предпазители;
противовлажна кутия с шукоконтакт и предпазители.
На фиг. 92 е даден монтажей чертеж на валцов включвател,
противовлажен и противопрашен тип ПВ-25 и ПВ-60 с габа-
ритннте му размери. Състои се от валцов включвател и протнво-
188
Фиг. 93. Ва.щов превключвател
«звезда-триыълник, противовлажеи
и кутия с предпазители тип ВСП-25
и BCI I «О
Фиг. 94. Противовлажна кутия с шукокои-
такт и предпазители
189
Таблица 83
Тип	Раб. (траен) ток в а 		1 Пусков (краткотраен) ток в а	Мощност на електродвигатели, който се пуска при напрежение, в					Тегло на прекъсв. с предпазна кутия и из i зодни муфи в кг
			220 в	380 в		500 в		
			1 к. с. квт	К. с.	КВТ	К. с.	КВТ	
ВСП-25	25	50	9,5	7	15	11	15	11	12
ВСП-60	30	120	16,3 । 12	27,2	20	27.2	20	12
влажна металическа кутия. Към никои включватели се мон-
тира допълнителна кутия със стопяеми предпазители.
Фиг. 93 представлява външен изглед на валцов превключ-
вател «звезда-триъгълник» тип ВСП-25 и ВСП-60 с монтирана
допълнителна кутия със стопяеми предпазители. В табл. 83
е дадена техническата им характеристика.
Противовлажната кутия с шукоконтакти и предпазители
тип КПШ (фиг. 94) се изработва за номинален ток до 25 а и
напрежение до 500 в.
б) Апарати за автоматично управление
Към апаратите за автоматично управление, конго намират
приложение при захранване с електроенергия на селскосто-
панските машини и съоръжения, се отнасят магпитните пуска-
тели и коптактори. Тези апарати представляват в най-опро-
стеи вид електромагнитно ядро с три главки полюса и бобина,
чиято електрическа схема е дадена на фиг. 95.
Действието на електромагнитните апарати се определя на
принципа на електромагнита. При натискане на бутона «пуск»
се включва бобината Б. Под действието на създадения електро-
магнетизъм от нея в ядрото се включват главните контакти,
конто свързват електрическото захранване на консуматора.
След включвапето на главните контакти захранването на бо-
бината започва от същата фаза S, но след главная контакт 2
през бутона «стоп».
190
В такъв опростен вид електромагнитният пускател замества
ръчния пускател с това предимство, че консуматорът може да
се пуска и спира дистанционно чрез двойната кнобка «пуск
Фиг. 95. Електрически схема (опростев
вид) на магнитен пускател
и стон». Освен това при спиране па слектроенергията или при
понижение на напрежепието електромагнитният пускател сам
изключва машината.
Ссгашпото производство електромагнитпа апаратура е с по-
усъвършепствувана конструкция (фиг. 96). Към описанитс
осповни елемепти са вградепи допълнителни контакти, а спо-
ред нуждите и термична защита.
Термичната защита с контакт 91 92 (подробно описание е
дадено в глава Електрнческа защита) допълва иредимствата
па електромагнитните апаратури, конто служат за предпзз-
ваие на електродвигателите от прегрявапе вследствие на пре-
товарване при работа и други електрически повреди.
Допълнителните контакти служат за управление на маг-
иитния контактор чрез кнобките «пуск и стоп» и сигнализация
чрез различно оцветените лампи «изключено» и «включено»-
Състоятсе от нормал по затворен» (НЗ) 3—4, 7—8 и норма л но
отворени контакти (НО) — 1—2; 5—6.
Оперативного напрежение при електромагнитните апарати
е различно според нуждите. Съществуват електромагнитни
апарати с вградени бобини с номинално напрежение за 380,
220, 60, 42, 36, 24 в. На фиг. 95 е показано захранване на бо-
бина с номинално напрежение 380 в, а на фиг. 96 — с 220 в.
191
Техничесха характеристика на въздушните контактори аз променлив
			Мощност	на упра-	Дълготрайност		са
			вляемия	асинхр.	на контактите		о
са сх.	m	X а»	двиг. с ротор на		(мил МОН	комутац-	Ф
е		С	късо при	напреж.	цикли)		
са	о	т					
Ж	ж	С					С Z—
8 са	о са	X S СП			ж 0J — 1Д £5	ф	« 3* R а
ТИП F	Е о X	Номтп въп :	220 в	380 в	норма режр	тежы жим	Допу с (ком.
КВ -4	4	380	0,9 квт	1,5 кит	над 3	0.2	1500
КВ 10	10	500	2,5 ,,	4	„	2	0,2	1500
КВ- -25	25	500	7.5 „	12,5 „	2	0,2	1500
КВ 40	40	500	1!	20	,.	о	0,2	1200
КВ 63	63	500	16.5 „	30	„	1		1200
к-о	4	500	0,9 „	1.5 ..	4		20СХ)
к-1	10	500	2.5 „	4	I		1200
К-5	ПО	500	.—	50	„	0,3		600
К 6	200	500		100 ..	0.3		(500
J?-------------------------
5--------------------------
1
Фиг. 96. Електрическа схема за захранване на бобини с напрежение
различно от линейного 380 в или фазового 220 в
192
Таблица 84
гок серия КВ и К
X о S 1 , 2 • df X ГЗ 20 10 10 10 10 20 20 5 5	Б|'ой на контактите		8 = ел— S о л. ел— — Допуст. сечения на про- •!• •!’!!.£	1 i	водницпте за главните мо сл	о	вериги в мм- О	Максим, копсуми- рана мощност от бобините		□ сл сл gg S ~ о •	1 Напрежение на бобината g	във в
	X X CQ та Главните и контакти са 4НО4-1НЗ ЗНО ЗНО ЗНО 4HO-I 1113 ЗНО ЗНО ЗНО	S а о 6 Е помощи ите гавностойнп 2НО | 2НЗ 2НО4-2НЗ 2110 |-2113 2НО+7НЗ 2НО+2НЗ 2НО+2НЗ		сП X £.2 О н g g о 55 65 145 300 340 60 85	та X сы . Cl, 8g S ® 9 10 22 40 45 10,5 14	
Захранванего на бобиии с напрежение, различно ог линей-
ного 380 в или фазовото 220 в се извършва чрез трансформа-
тор (фиг. 97). Първичната намотка на трансформатора е за-
храпела с напрежение 220 в (от 0 и фаза Т). Вторичната па-
мотка захранва с вторично напрежение две общи шини. Едната
от тези шини захранва направо единил извод на бобината, а
другата през контакта на термичната защита 91—92 кнобката
«пуск-стоп», но контакт /—2 захранва другия извод на същата
бобина.
Електроапаратурната промишленост у нас произвежда
електроапаратура с най-различно предназначение. За пускова
апаратура на селскостопапеките машини намират приложение
въздушните и маслените контактори за променлив ток.
1. Въздушни контактори за променлив ток. Въздушните
контактори за променлив ток са изключително за устройства
J3. Наръчник по електротехника. . .
193
на променлив ток и за променливотоково задеиствуваие. Те
са предназначен» за дистанционно управление на трифазнн
асинхронни двигатели, както и за променливотокови коксу-
Фиг. 97. Електрически схема на усъвършеп
ствуван магнитен пускате с допълнителни кон-
такти и термична защита
магири (отоплителни, осветлители»! и др.)- Пригоден»» са за
нормалей и тежък режим на работа (например за електродви-
гатели на телфери и за никои инструментал»»»! машини).
Предимствата, конто имат тези контакторп, като мини-
малки габарита, висока механически и елёктрическа дълго-
трайност, трайни експлоатационни качества при нормалнн и
тропически условия (TH), нригодисст за работа при нормален
и тежък режим на работа, максимални удобства за обслужване,
рззширяват областта на тяхното приложение. Освен това са-
мостоятелнп контакторп могат да бъдат използувани и в
различии комплексни съоръжения (магнитни пускатели, ко-
мандни табла и др.).
Въздушните контакторп за променлив ток се срещат в две
серии: а) КВ и б) К.
а)	Серията контактори КВ са приснособени за хоризон-
тален и вертикален монтаж. Елементите, към конто се закреи-
ват контакторите, трябва да бъдат по възможност без сътре-
сення и вибрации.
Проводниците за главните и помощните контакти се при-
съединяват под специални сводести шайби, без да е необходимо
194
Ф-иг. 98. Контактор КВ 1
Фиг. 99. Контактор КВ 10
оформяването на ухо. Възможно е и одновременно присъединя-
ване па два проводника с различии сечения под една шайба.
При експлоатацня замърсените и покритите с прах части, осо-
бено челпите плоскости на магннтннте системи, трябва да се
почистват редовио, за да не се получава бръмчене. При кон-
такторите КВ-40 и КВ-60 е паложително смазване и на магни-
гопроводите с трудно изсъхващо рядко масло през двата спе-
циалпи отвора на пеподвижпия магнитопровод.
През време па експлоатацня коптактните повърхпостп се
пабраздяват и се спушват, което нс пречи на нормалната им
работа. Не се препоръчва запиляване на контактите.
Контакторите КВ 40 и КВ-60 имат заземителен болт.
Конструктивни особсности на отделните Титове контак-
тори КВ. Контакторът тип КВ-4 се състои от две пластмасови
черупки, свързапи с две телс.чп скоби (фиг. 08). Конструктив-
ного решение дава прегледност на съставните му части и въз-
можпост за бързэ сменяпе на контактите и бобииата.
При контакторп тип КВ-10 магнитната система с бобнната,
иеподвижните контакти за главните и иомощните вериги са
монтирани па обща пластмасова основа (фиг. 99). Котвата и
подвижните контакти се носят от подвижна пластмасова част.
Контактите се сменят лесно и са достъппи за наблюдение.
Контакторът тип КВ-25 се състои от пластмасова основа,
към която се закрепват помощипте контакти, слектромагнит-
ната система и основпата плоча, нссеща пеподвижпите главки
контакти (фиг. 100). Контакторът е с керамичиа дъгогасителна
камера. Контактите са дсстъпни за наблюдение и сменяпе.
Бобнната е в щепселно изпълнение, което улеснява подме-
нянето й.
Контакторът КВ-40 се състои от алуминиева основа, към
конто са закрепени основпата плоча с неподвижните контакта
и керамичпата дъгогасителна камера, главният вал с контак-
го-носачите и подвижните контакти (фиг. 101).
Магнитната система е разположена странично. Контактите
са лесно сменяеми, като за целта не е необходимо да се отпояват
изводните проводници. Бобииата е лесно сменяема (само с
развиването на един винт).
Контакторът тип КВ-60 конструктивно не се отличава
от КВ-40.
б)	Конструктивните и експлоатационните особепости на
въздушните контакторп от серията К не се рззличават съще-
ствено от тези на серията КВ, поради което изискванията към
двете серии са еднакви.
196
Фиг. 103. Контактор КВ-25
Фиг. 101. Контактор КВ-40 или КВ-60
197
По принцип копструкцията на контакторите К-0 и К I са
даакви (фиг. 102). Различен е само броят на помощиите кон-
гакти. Двата контактора са с правоходова магнитна система.
Състоят се от горна и долна черупка, конто се захващат по-
между си с помощта на две телени скоби. Те правят поддържа-
нето на коптакторin ' при експлоатацията просто и удобно.
Контакторитетип К-5 и К-6 са по принцип едиакви (фиг. 103).
Ге имат силумипова основа, на която се монтира изолациопеи
детайл. Па него са зткрепепи пеподвижиите контакти, върху
конто се закрепва дъгогаснтелпата камера на контактора,
която е дейопна решетка. От двете страпи на дъгогасителната
камера се намират двата комплекта помощи и контакти.
Начините за свързване на контакторите за управление на
трифазен консуматор сдсубутонеп ключ са показами па фиг. 104.
Техничсските Дании за контакторите от сериите КВ и К
са дадени в табл. 84.
2. Маслени контактори тип К/Ит. Използуват се за испо-
средствено и дистанционно включване и изключване на три-
фазни електродвигатели и други потребителя на променлив
Фиг. 102. Контактор К-0 и К-1
ток Контакторите са съоръжени с термична защита против
претоварване на електродвигателите. Поради липса на макси-
мал но токово реле е задължително монтирането на стопяемн
предпазители, конто изпълняват тази функция.
>98
Използуват се за работа в обикновен и влажен климат при
гемнература на окръжаващата среда от —15° до 35°С и от-
носителна влажност до 70%. При монтаж не се допуска откло-
Фиг. 103. Контактор К-5 н К б
Фиг. 104. Електрическа схема за свързване
на въздушните контактори за управление
на електрическия консуматор с двубутонен
ключ «пуск стоп»
нение от вертикалното положение не иовече от 5°; при работа
не трябва да бъдат подложени на сътресение или вибрации.
199
КМт
Техническа характеристика на маслените контактори тип
Тип на контактора	Максимална мощност на елект|)одвмгателите с 6-кратен пусков ток при напрежение		Натоварване без индуктивен товар	при напреж. 500 в	Механич. дълготр. (мплион КОМ. Ц.)
	220 в	380 в			
КМт-10	1,6 квт	2,7 квт	10	КВТ	1
КМт-25	5.4 „	6.8 „	25		1
КМт-60	7.5 „	15	„	60		1
КМт-100	15 ,.	26	„	10*)	п	1
Контакторите от типа КМт се състоят от подвижна и не-
подвижна част, закрепени на метална или пластмасова кутия.
Неподвижната система се състои от изолационна плоча с моп-
/? 5 Т
Фиг. 105. Електрическа схема за управление на КМ-10
тирами върху нея главни, помощни контакти, магнитопровод
и бобина.
Подвижната система включва главни и помощни контакти
и котва. Електромагнитната система и контактите работят в
трансформатор но масло. Резервоарът се напълва с трансфор-
маторно масло, предн контакторът да се включи до опреде-
леното ниво.
Сыцествуват четири типа размери — КМт-10, КМт-25, КМт-60
и КМт-100. По устройство и принцип на действие контакторите
не се различават помежду си.
200
Таблица 85
Дълготрайност на контактите (ми- ! ЛИОН ком. Ц.)	Бр. на пом-кон- такти НО НЗ i	Термичпа защита		Колич. трансф. масло за зареж- дане в кг	Тегло в кг
		настройка	реле		
0.05	1/1	03-5-4	S РТА-25	0,350	1,200
0,05	2/2	54-16	РТА-25	1,300	4,000
0,05	PI	234-40	4 РТА-40	2,500	6,100
0,05	1/1	404-100	РТА-100	9,000	14,000
КМ-10 се управлява с включвател, монтиран на кутиятэ
на автомата (фиг. 105). При здвъртане иаляво включвателят
натиска НО контакт 5, чрез конто се задействува бобината.
Фиг. 106. Електрическа схема за управ-
ление на КМт-60 и КМт-100
(380 в) и автоматът включва. Във включено положение на;
автомата бобината се захранва от НЗ контакт на включвателя.
При завърТане надясно включвателят изключва автомата чрез,
сыция НЗ контакт.
201
Паралелно на монтирания върху автомата включвател
може да се постави двубутонен ключ ДКУ за далечно комапду-
ване. За да се извършва управлението на автомата но двата
начина независимо един от друг, премахва се проводникът
между точките А-Б, т. е. свързва се фаза R с клЬмите 2 -2
на ДКУ, а клема 5 на сыция с включвателя. Ако не се отстрани
връзката между А и Б, автоматьт ще работа пормално с мои-
тирания, на него включвател, обаче с двубутонния ключ ще
включва, но няма да може да изключва.
Управлението па контактора тип КМт-25 е дадеио на фиг. 96
и 97. Кома ндува исто се извършва само с двубутонен ключ,
иоставен на удобно място за обслужващия работник.
Контакторите тин КМт-60 и КМт-100 се управляват сыне
чрез двубутонен ключ «пуск» и «стон» (фиг. 106).
Фиг. 107. Габаритны и мвнгажни размери на КМг
Габаритны и монтажни размери
Таблица 86
Тип КМ и К мт				Размери в мм			Ж	3	Ф
				Г	д	Е			
	А	Б	В						
10	158	158	90	39	48	26	34	56	7
25	210	180	180	4G	160	26	44	ПО	9
60	278	264	253	81	221	73	—	120	10
100	420	350	346	100	300	77	—	213	13
202
Пусковите или оперативните вериги на тези контактори са
изведени на клеми за свързване с двубутонния ключ. На елек-
трическата схема е показано захраиването на бобината 4—5.
Клемата 5 на двубутопния ключ се свързва с клемата 5 на
контактора, с която е свързан едииият край па бобината. Дру-
гият й край 4 е свързан през контакта на термичното реле
9 /0с,фаза «5». Клемата 2 2 на двубутопния ключ се свързва с
клема 3—1 па контактора, което представлява пормалпо отво-
рен контакт ,3 /. Клемата / па двубутопния ключ се свързва
с клемата 1 на контактора, а оттам с фаза «Г». При включвапе
на контактора с бутона «пуск» се затваря НО контакт 3 1,
откъдето през бутона «стоп» 2—5 се захранва бобината. При нз-
ключванс се натиска бутонът «стоп», с което се прекъева съ-
щата токова верига.
Техническите характеристики на маслените контактори тип
КМт са дадени в табл. 85.
Габаритните и моптажните размери на маслените контак-
гори са дадени според фиг. 107 в табл. 86.
в) Електрическа защита на машини, инсталации
и съоръжения, използувани в селското стопанство
При ацаратите за ръчно управление се използуват стоияе-
мите предпазители за електрическа защита на машнните и
електрическите инсталации. Защнтното действие на тези пред-
пазители се обусланя от топлинното действие на електриче-
ския ток. Тези предпазители представляват нарочно сслабено
място в токовата верига, с прегаряпето на което се прекъева
протичането на електрически ток към повредепия консуматор
или участък.
Стопяемите предпазители обикновепо пропусках 25—30%
по-силен ток от номиналния. Това е допустимо, понеже стоп я е-
мият предпазител не трябва при нормален електрически товар
да бъде прекомерно нагрят. Стопяемите предпазители служат
за защита от зпачителните натоварвания, по не и от сравни-
телпо неголемите, но продължителпи натоварвания.
Например пусковият ток при пускането на електродвигател
с ротор накъсо, конто превишава 6—7 пъти номиналния ток,
не допуска поставянето на предпазители според номиналната
стойност на тока. Такъв предпазител би изгорял още при пуска-
нето на двигателя.
203
За определяне номиналния ток на стопяемите предпазители
се използува следната практнческа зависимост:
(2,4 4-2,8)/„
при номинален ток /н~до 10 а;
г пуск
'"Р 3,5~ ’
където Д,р е номиналният ток па стопяемите предпазители;
/„ — номиналният ток на двигателя.
При това практическо определение на номиналния ток на
предпазителите не са взети под внимание условията при пуска-
нето, конто произхождат от характера на задвижвания меха-
низъм, продължителпостта на процеса при нускапето и др.
В зависимост от тези факторп пусковнте пронеси могат да се
класифицират като леки, средни и тежки режими.
При леките пускови пронеси номиналният ток на предпа-
зителите трябва да бъде равен на номиналния ток на двига-
теля /пр при сродните зависимосттта е /пр=—г^-‘ , при
тежък режим се допуска по-малка кратност на пусковия ток
от 2,8—2.
При пронесите, където електрокоисуматорите се пускат
постепенно, поради което пусковият ток не превишава два иътн
номиналния ток, както например при пускапето с реостат на
електродвигателите с навит ротор или при нускапето с пре-
включвателя «звезда-триъгълник», номиналният ток на пред-
пазителите е 1пр~1ц.
След определяне за вески случай поотделно на номиналния
ток на основата и патрона, задачата на спениалиститс в сел-
ското стопанство по отношение на избора на размерите и вида
на предпазителите се улеснява от обстоятелството, че в прак-
тиката има няколко вида и най-различни размери предпа-
зители.
В селското стопанство най-често се използуват обикнове-
ните витлови предпазители, тръбни предпазители и високо-
мощнн предпазители за ниско напрежение.
Според разположението на клемите витловите предпазители
носят следните наименования: Ц — със скрити клеми; ЕЦ —
с открити клеми и ТЦ — с клеми за задел монтаж. Тези пред-
пазители се състоят от основа (гнездо), патрон и капачка,
направени от порцелан, в конто са монтиранн тоководещите
части. Според ампеража и напрежението те се разделят на
следните размери: 16/250; 25/500; 63/500; 100/500 и 200/50.
204
Първата цифра озцачава максималния ампераж, за който е
допустимо да се използува предпазителят, а втората цифра —
допустимого напрежение. За всеки размер отговарят съогвег-
ните патроня с калибрована стопяема жичка за следните ам-
перажи: 16/250 —2,4, 6А; 25/500 — 2,4, 6, 10, 16. 20. 25А;
Фиг. 108. Тръбни предпазители
63/500	30, 35, 50, 63 А; 100/500 -80, I00A; 200/500
125, 165 и 200А. Калибровацата жичка се поместил в кухината
на патрона и е прииоена с двата края за нсръждаемн метали-
чески капачки с различии големнни. През отвор в средата на
широката капачка па патрона е закренен с металически косъм
и пружина малък сцветен диск.
При прегаряие на калибрования проводник в кухината на
патрона прегаря и металният косъм. Под действието на пру-
жинката оцветеният диск отскача, което показва проз стъклото
на порцелановата капачка, че предпазителят е изгорял и трябва
да се подмени с нов патрон. Вътрешната част на патрона е из-
пълнена с диелектричен пясък, който забранява нвтензивното
разширявапе на газовете при прегаряие на калибрования про-
водник. Това би довело до счупване на лякои елементи от
предпазители.
Тръбните предпазители (фиг. 108) се състоят от:
а)	неподвижни контактнн челюсти, монтирани на изола-
ционни подложки;
б)	порцеланова тръба с присъединени към нея месингови
ножове;
205
в)	стопяема вложка.
Стопяемата вложка преминава през порцелановата тръба и
се закрепка към двата месингови ножа чрез стегателна планка
с по два болта.
Неподвижнмте контактни челюсти са монтирани върху две
изолационни подложки, чрез конто предпазителят се закрепва
към таблото. Формата па стопяемите вложки, както и мате-
риалът, от конто се нзработват, са дадени на фиг. 109 и
табл. 87.
Таблица 87
Основа	Номинален ток в а	Материал	Габаритны размери в мм			
			Л	Б	Б	Г
	60	цинк	15	0,6	10,5	240
1UU	80	п	15	0,6	15	240
	100	мед	15	0.6	3,5	240
	125	мед	15	0.6	4,1	285
200	160		15	1,0	3.8	285
	175		15	1,0	4,2	285
	200	»’	15	1.1	5.4	285
	215		15	1.1	5,5	285
	235		15	1.1	5,6	285
	250		15	1.1	7.5	285
350	260		15	1.1	8.0	285
	275		15	1.1	9.5	285
	;юо		15	1.1	12	285
	350	п	15	1.1	13.9	285
соо	2x300	>»	20	1,00 1,05	1.0	385 я,у
	2x215	♦»	20	п	5.3	385
Фиг. 109. Стопяема вложка на тръбен предпазител
Високомощните предпазители имат стабилнаТ характери-
стика, малко прегряване и сигурно гасене на дъгата, поради
което те се оказват като най-подходящи за уредбн с ниско на-
прежение (фиг. ПО).
206
Комплекты високомощни предпазители се състои от:
а)	основа с контактии челюсти;
б)	патрон;
в)	изолирана ръкохватка.
Основата тип ОПВ е направена от две пор цела нови подложки,
монтирани върху ламарииен носач. Върху подложките се на-
мират медните контактпи челюсти, в конто влизат ножоветз
на патрона.
Фиг. НО. Високомощни
предпазители за папрежс
и ие до 600 п
Фиг. ill. Ръкохватка (дръжка) тип
ДВП-13
Патронът тип ВП представлява квадратно норцеланово
тя.то, отвътре лълпо с чист кварцов пясък, през който преми-
нава стопяемата вложка. Две капачки, унлътненп с азбестов
картон, затварят патрона. Броят и дебелината на стопяемите
вложки е различен за различимте токове. Върху етикета на
патрона е маркирап номицалният ток на стопяемата вложка.
Тъй като патронът е затворен и неразглобяем, той притежава
индикатор за състояннето на стопяемата вложка. Индикаторы
е пружпнна стоманена пластинка. Когато тя е легнала върху
капачката, стопяемата вложка е здрава, а когато е изправена,
вложката е прегоряла.
207
Изолираната ръкохватка тип ДВП-13 служи за поставяне
и снемане на патроните на високомощния нредпазител и когато
той е под напрежение (фиг. 111). Тя е изработена от изола-
ционен материал с приспособление за хващане и снемане на
патроните. Ръкохватката е еднаква за всички размери пред-
пазнтели.
В табл. 88 е дадена гамата па изработените високомощни
предпазители.
Таблица 88
Голеыина	Тин на основа га и патрона	Номинален ток на оснозата и патрона (а)	Номинален ток па сто пяемата пложка (а)
0	ОПВ-20 и Г1В-20	100	31,5 40.50.63.80.100
1	ОТ1В 21 и Г1В-21	250	80, 100. 125. 160. 200. 250
2	ОПВ 22 п ПВ-22	400	200 250. 315, 400
3	ОПВ-13 и ПВ-13	630	315. 400, 500, 40
При апаратура за автоматично управление се използува
релейната защита. Триполюсннте топлпнпи релета тип РТА
и РТБ, свързани с Магнитки контактори, служат за защита от
прстоварване на електрически консуматори, предимпо асип-
хронни електродвигатели. Може да се използуват същс така
за защита на трансформатори, нагревателни трифазпи съсръ-
жения и пр. Могат да се използуват и за постоянен ток.
Всички релета имат температурка компенсация, норади
което могат да се използуват за широка температурка облает,
без да се измени характеристиката им.
Те са регулирусми и имат характеристика, зависима от го-
лемината на тока (фиг. 112).
Топлннната защита при къси съединения не дсйствува мо-
ментално. Биметалните пластинки не са дадени за задейсгву-
ване при късите съединения, а само до 10-кратно увеличение
на тока. В такъв случай против късите съединения трябва да
бъдат поставени пред контакторите стопяеми предпазители или
максимално токови рслета.
При понижаване на напрежението до 50—60% от номинал-
ното, бобииата на контактора отпуска котвата, поради коего
тя се явява в такъв случай като релейна защита на двигателя
от понижено напрежение.
208
Фиг. 112. Изключвателна х<1ракгеристика на топлинио реле
Фиг. 113:
а — двуполюсно натоварване*. б — еднополюсно патоварване
И. Наръчник по електротехника
209
При спиране на тока по различии причини контакторът из-
ключва електроконсуматора. Това се постига с начина на
свързване през Н О контакт и двубутонен ключ и предпазва
от внезапно тръгване, ако електроконсуматорът е двигател.
Затова свързването на контактор с обикновен ключ е недо-
пустимо.
В случай че едно триполюсно реле се натоварва двуполюсно,
за да се запази същото време на изключване, допуска се из-
ключвателният ток да се увеличи 10% При еднополюсно на-
товарване може да се допуске 20% увеличение на тока. За да
се отговори при двуполюсното и еднополюсното натоварване
на стандартната характеристика, двете, респективно трите,
фази на релето трябва да се включат последователно (вж.
фиг. 113).
Границите на настройка на топлипните релета тип РТА
и РТБ са дадени в табл. 89.
Таблица 89
Тип РТА- номинален ток и настройка (а)			Тип РТБ—номинален ток и настройка (а)			
РТА-25	РТА-40	РТА-100	РТБ-0	РТБ-1	РТБ-2	РТБ-3
25—15	40—28	100- -70	0.15-0.3	0,25-0.5	20-32	50 80
16—11	28-23	70-5	0.25 0,5	0.5—1	32 -50	80 - 126
12—9	—	60—40	0.5—1	1—2	50-80	110—160
10—7		—	1—2	2—4	—	—
7—4,5	—	—	2-4	4—8 .	-—	—
5-3,6	—	—	3	6	8-16	—	
4-2.8	—	—	4-8	15-25	—	—
2.8-2	—			6—12	20—35	—	—
2—1,4	—	—	8—16	30 45	—	—
1.4—1	—	—Г-	— —	 *	—	—
1-0,7	—	- —	—	—	—	—
0.7—0.5	—	—	—	—	——	—
0,5-0.3	—	—	—	—	—	—
5. ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТАБЛА И ПУСКАТЕЛИ
ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ
Електрическите табла и пускателите са предназначени за
разпределяне на електрическата енергия, за задвижване и
управление на електродвигатели на отделите машини и съ-
210
оръжения. Съставната част от предпазната и командната апа-
ратура е събрана на едно място. Целта на тона събиране е да
се получи известна изгода при монтирането и експлоатацията
и по-сфикасна защита на апаратурата от удари, влага и за-
мърсяване, като се монтира на подходящи места.
Направени са от метална конструкция или метални плочи,
на конто се разполага апаратурата, така че да се осигуряват
добри експлоатационни възможности и малки габарити.
При изпълнението на електрически табла по-главните
възли са:
1.	Главни и допълнителни включватели и предпазители за
изводите на отделяйте консуматори.
2.	За всеки електродвигател се предвижда след предпа-
зител ите термична защита.
3.	Схемата за свързване изисква за всеки консуматор съ-
ответно и контактор.
4.	В зависимост от характера па схемата може да бъде осъ-
ществена електрическа и механическа блокировка.
5.	При автоматично	г
управление се предвиж-	&(г—-ГТ~Х	'I
дат допълнително ре-
лета и инсталации за
свързване на автоматич-
ната система.
6.	Он ер ат и в ната ве-
рига при автоматично
или ръчно управление
се захранва чрез транс-
форматор за безопасна
работа или според слу-
чая направо с фазово
или линейно напреже-
ние.

Фиг. 114. Стоманено-ламаринено шкаф-
табло — стояща конструкция
Според предназна-
чение™ и конструк-
тивните особености елек-
трическите табла биват най-различни. В селското стопан-
ство се използуват главно следните видове:
а)	Стояща конструкция —стоманено-ламаринени електро-
разпределителни табла (фиг. 114).
От стоящата конструкция -електрически табла иай-широко
приложение намират шкаф-табла. Те служат за разпределе-
ние на електрическата енергия в животновъдните ферми до от-
211
дел ните двигатели за чистене на тора, на вакуумпомпите за
доене на млякото, за вентилаторите, осветлението, затопля-
нето на водата, охлаждането на млякото и др., където усло-
вията са различии от нормалните, т. е. трябва да работят при
наличие на прах, влага и
химични газове от изпаре-
нието на тора и урипата от
животните.
Шкаф-таблата се изработ-
ват нормалпо с размери: ви-
сочина 1800- 2000 мм; ши-
рочина 600- 800 мм; дълбо-
чина 250—500 мм. Правят се
от ламарина. В зависимост
от изискванията вратата мо-
жедабъдес противопрашно
или противовлажно изпълне-
ние.
Когато в електрическата
схема е предвидено измерва-
не на напрежението и сила-
та на тока, измерителните
уреди се монтират над вра-
тата, в полето, предвидено в
конструкцията на шкафа.
Израбогват се за номинално
напрежение до 600 в за по-
стоянен ток или за промен-
лив ток 50 херца и сила на тока до 350 ампера. Таблата
трябва да бъдат защитно заземени.
б)	За монтиране на стена — стоманено-ламаринени елек-
троразпределителни шкаф-табла (фиг. 115).
Тези табла се използуват за разпределение на електриче-
ската енергия при малки участъци и особено за осветлителни
инсталации или малки групови моторни задвижвания. Изра-
ботват се в противопрашно и противовлажно изпълнение със
следните размери: височина от 600 до 1400 мм; широчипа от
500 до 1000 мм; дълбочина от 200 до 400 мм.
Шкаф-таблата за монтиране на стена се изработват за номи-
нално напрежение до 600 в и за номинален ток до 100 а. Та-
блата трябва да бъдат защитно заземени.
-*• в) Двигателни табла (фиг. 116).
fl fl f] (1 fl () fl (1
Фиг. 115. Стоманено-ламаринено
шкаф-табло за монтиране в стена

Предназначени са за включване и изключване най-вече на
променливотокови и постояннотокови електродвигатели. Mot
гат да се употребяват и като главни табла па селскостопански
машини и като табла на осветлителни, отоплителни и други
инсталации.
Те представляват ло-
стов включвател и при
порцеланови изолатори,
моптирани върху ламари-
пена основа. Изпълнява
се за предко и задно
свързване па входящата
и изходящата линия. Га-
баритните размери на дви-
гателните табла са дадени
па фиг. 116 и в табл. 90.
г) Чугунени капсуло-
вани електрически табла.
Чугунените капсуловани
електрически табла се изп
Фиг. 116. Двигателно табло
/ват в инсталации, конто сеха-
рактеризират с наличие на повишена влажнеют и прах. Те
намират приложение в помпените станции, фуражомелки на
зърно, животновъдни ферми и други селскостопански обекти.
Кансулованите табла се изработват от чугунени кутии уни-
версална система «У». Отделяйте кутии имат страничии отвори
за преминаване на кабелите според нуждите на монтажа. За-
тварят се с чугунени капаци, Ца конто има канал, в който е
поставец уплътнителен шнур от гума или лоена набивка. Капа-
Ците се притягат с винтове.
Апаратурата — предпазители, включватели и др. — се монд
тира в дъното на всяка к\тия. Разпределителните .Щйид се
213
изолират от основата чрез изолационни порцеланови под-
ложки.
На фиг. 117 и табл. 91 са дадени външният вид и габарит-
ните размери на кутии с плосък и с висок канак.
Висок
Капак
Фиг. 117. Чугунени капсуловани кутии
Тип
У0
и'
У3
У*
У5
Таблица 91
Габаритни размери в мм
А	В	С	с
250	125	160-			
250	250	160	216
375	250	160	216
375	375	160	300
500	250	160	216
д) Пускатели тип ПВ. Въздушните пускатели тип ПВ пред-
ставляват според предназначение™ си електрически табла за
дистанционно (чрез бутон или релета) включване или изключ-
ване на електрическите трцфазни консуматори, предимно асин-
хронни електродвигатели с на късо съединен ротор с номинално
напрежение до 500 в. Според конструкцията те представляват
въздушни контактори, монтирани със защита срещу претовар-
ване, а някои варианти и със защита срещу къси съединения
в ламаринени кутии (фиг. 118).
Според външната защитна обвивка на пускателя по
БДС 3440—58 биват:
214
огкрити — изпълнение Р-иО — без външна обвивка;
закрити — изпълнение Р-30 — в кутия, предпазваща от
попадане на чужди тела с размер над 1 мм, но незащитени от
попадане на вода;
Фиг. 118. Вълдушен пускател тип ПВ
защитени изпълнение Р-43 — в кутия, предпазваща
oi проникване па прах и от иръскаща от всички страви вода,
г Според поминалппя ток съществуват за 10 а, означени като
ПВ-10; 25а, означени като ПВ-25и40а, означени като ПВ-40.
За селскостопапеките иужди са необходими освен изброените
пускатели и други такива, но с номинален ток 4 а; 60 а и 110 а.
Според напрежението на еперативната верига те биват:
с линейно напрежение на захранващата мрежа; веригата
за управление е евързапа към две от фазите на захранващата
мрежа;
с фазово напрежение на захранващата мрежа; веригата
за управление е евързана към една от фазите и неутралната
точка (нулата) на захранващата мрежа;
с различно от горните две напрежения, съществуват
бобини на пускателите за 36, 127 в.
Съществуват пускатели с изпълнение за тропически влажен
климат: ТН-П и ТН-Ш по БДС 4972—63, използувани при из-
ключително тежки условия.
215
Свързването на оиеративната верига между контактора,
тоилинното реле и двойная бутон е изпълнено по принципната
схема съответно за свързване на електромагнитиите контак-
тори.
Типовите означения на пускателите са дадени в табл. 92.
Таблица 92
Номинален ток в а	Открыта Р-00		Закрити Р-30		Защита» Р-43	
	с предпа- зители	без предпа- зители	с предпа- зители	без предпа- зители	с предпа знтели	без предпа- зители
10	ПВЮ - 01	ПВ10-03	ПВ10 и	ПВ10-13	ПВЮ-21	ПВЮ 23
25	I1B25-01	ПВ25— 03	1IB25- 11	ПВ25-13	ПВ25 21	ПВ25 23
40	ПВ40-01	ПВ40- 03	ПВ40- 11	I JB40 -13	ПВ40 21	ПВ40 -23
6. ЕЛЕКТРИЧЕСКИ НАГРЕВАТЕЛНИ УРЕДИ
Проводник, през който протича електрически ток, се за-
грява. Между електрическата енергия, изразходвана за загря-
ване на този проводник и отделеиото от пего количество то-
плива, съшествува строга зависимост.
Тази зависимост е изразена с формулата Q=kI2Rt и
представлява законът на Леин—Джаул, който е формулиран
така:
«Количеството Топлина — Q, което се отделя от дадеи
проводник под действието па електрическия ток, е правопро-
порционално на квадрата от силата ва тока /®, на съпроти-
влението на проводника R и на времето /, за което протича
този ток.
Коефициентът «к» представлява термичният еквивалент на
електрическата енергия. Това означава, че ток със сила 1 а
в проводник със съпротивление I Q за 1 секунда отделя ко-
личество топлина, равна на 0,24 малки калории. Един джаул
работа е еквивалентен на 0,24 малки калории топлина.
1 малка калория = 0,427 кгм 0,427.9,81 4,19 дж,
или 1 джаул =^=0,24 малки калории.
След заместване
Q=0,247®/?/=0,2477/7-0,24	I.
216
Технического приложение на джауловата топлина е твърде
голямо. Превръщането на електрическата енергия в топлинна
има огромно практическо значение при използуването н в сел-
ското стопанство.
Фиг. 119:
и — свързване на бойлер при еднофазко захранване, б — свързване при
трифазио захранване
1. Електрическите бойлери нагряват вода в хигиенни усло-
вия. Те действуват автоматично и дават гореща вода през ця-
лото денонощие.
Бойлерът не трябва да се включва към електрическата
мрежа, когато е празен.
Терморегулаторът е разположен в предназна месингова
тръба 1 и представлява метална пръчка, свързана посред-
ством лостова система с живачна ампула 2, която осъществява
електрическата връзка на захранването (фиг. 119).
При еднофазното захранване с електроенергия живачната
ампула изпълнява ролята на включвател за пряко включване
на нагревателния' елемент 3 (фиг. 119, т. а). При трифазното
захранване живачната ампула включва контактора 4 и чрез
него трифазния нагревател 3 (фиг. 119, т. б).
217
Времетраенето на загряване, дебитът на топла вода при
85°С, 60сС и 35°С и други технически данни са дадени за раз-
личните бойлери в табл. 93.
Таблица 93
Тип на бойлера	Номинално напре- жение. в			Ном. МОЩНОСТ, ВТ	Време за загрява- не, ч	Дебит на водата с температура		
			Ь D S S J			85°С	60°С	35°С
						л/мин.		
		Ж СО						
ЕБ0 10	150 или							
	220		10	1000	1	0 150	0.230	0,460
ЕБ0 50	също		50	700	7	0.108	0.160	0.320
ЕБО—80	също		80	1000	8	0,150	0.230	0,460
ЕБО-80/3	380/220		80	3000	2.5	0,460	0.690	1.380
ЕБО 120	220		120	1600	7	0,260	0,390	0.780
ЕБ0 200	380/220	200		3000	6,5	0.460	0.680	1.380
ЕБО 1500	380	1500		8000	8	1,200	1.840	3,680
2. Електрокалориферите използуват за отопление на поме-
щения с различно предназначение. В селското стопансгво те
намират приложение за отопление на животновъдни ферми
през зимата, за поддържане на необходимата температура в
помещение за отглеждане за нуждите на лозарството, за ото-
пление на авторемонтни работилници и др.
7.	ЕЛЕКТРИЧЕСКО ОСВЕТЛЕНИЕ
а)	Източници на електрическа светлина
Лампи с нажежаема жичка. Принципът на лампите с наже-
жена жичка почива на температурного излъчване.
Съгласно БДС 1155 62 лампите се произвеждат за следните
напрежения: 110, 120, 130, 160, 220, 230 и 240 в.
Лампите имат лош полезен коефициент. След известно из*
ползуване на лампата светлинният й поток намалява и съгласно
БДС 1155—62 е, както следва: след 750 ч е най-малко 74% от
номиналния за лампи 15 и 25 вт, 85% за лампи от 40 до 50 вт
и 80% за лампи 1000 и 1500 вт. Средният живот на лампите
е 1000 часа.
218
С увеличение на напрежението продължителността на жи-
вота на лампите рязко се намалява.
Лампи с инфрачервени лъчи. Лампите с инфрачервени лъчи
са с нажежаема волфрамова жичка, която има ниска работна
температура (около 2000°С). При тази температура излъчването
на волфрамовата жичка е богато на инфрачервени лъчи, конто
се изпрлзуват за сушене.
Лампите се произвеждат с мощност 250 вт и се поставят на
обикновени фасонги.
Живачни лампи. Произвеждат се за ниско и високо наля-
гане. Работната температура на лампата е около 500“С, а жи-
вотът й около 2000 часа. Към лампата се включва последова-
тслпо стабилнзиращ дросел с паралелно скачен към веригата
копдеизатор.
Неонови лампи (тръба). Пълнят се с благороден газ (пеон,
аргон), живачни пари и др. под ниско налягане 6—8 мм жи-
вачен стълб. Трайността е от 2000 до 5000 часа.
Мощностга па лампите е от 25 до 50 вата на метър в зави-
симост от вида на светлината. Захрапват се със специалпи
еднсфазни трансформатори с вторично напрежение 7000 в.
Луминесцентни лампи. Произвеждат се с три основни цвята
на светлините: с дневна светлина (ДС), с бяла светлина
(БС) и с топлобяла светлина (ТБС). Мощностите са 4,
6, 8, 15, 20, 25, 40, 65 и 80 вт, от конто най-ши-
роко приложение имат 20, 25 и 40 вт. Трайността е
средно 2—2,5 пъти по-дълга, отколкото на обикповените лампи,
и имат 3 4 пъти по голям к. п. д. от обикповените лампи. При
спадане на напрежението под 85% от нормалното лампата не
може да се запали.
б)	Осветлителни тела
Осветлителните тела са приспособления, конто предпазват
лампите от външно въздействие: удари, дъжд, вятър, както и
от разяждащи пари, взривоопасни вещества и др. Освен това
те иамаляват яркостта на осветлителните източници и изменят
светлоразпределителната им крива така, че да се получи най-
целесъобразно осветляване на даден обект.
Осветлителни тела в селското стопанство. Фаровете са най-
разпространената осветлителна арматура на полските агре-
гати. Те не са удобни за осветляване на работайте органи и от-
делимте части на машините, защото заслепяват обслужващия
219
персонал. За целта се употребяват различии рефлектора за
разсейване на светлината.
Осветлително тяло тип Гораке (фиг. 120). Монтира се на
П-образна конзола, закрепена върху рамката на плуга па раз-
Фиг. 120. Осветлително ih.io тип «Гораке»
Фиг. 121. Трилампово софитро осветлително тяло
стояние 1,5 м от земята. При това положение се осветлява
цялата плот, заета от плуга, която може да се наблюдава.
В осветлителя е поставена лампа с мощност 21 вт за напреже-
ние 6 в, която се захранва от генератора на трактора.
Трилампово софитно осветлително тяло (фиг. 121). Поставя
се на височина 2,5 м от земята и осигурява равномерно осветле-
ние на площ, широка 12 м. Използува се за осветляване на зиг-
загообразните брани, хедера на комбайните, сеялките. При
сеял ките се поставя отпред, за да не пада сянка върху боту-
шите. В тялото са монтирани три лампи по 21 вт, 6 в.
Осветлително тяло алфа малко с несиметрична светлораз-
пределителна крива (АМН) (фиг. 122). Рефлекторът създава
220
несиметрична светлоразпределителна крива в една плоскост
под ъгъл 60‘, а в перпендикулярната на нея под ъгъл 40°.
При това положение се получава равномерно осветлена площ с
голяма дължина и малка ширина.
Фиг. 122. Осветлително тяло Алфа
малко с несиметрична светлоразпфе
делители а крива
Фиг. 123. Осветлителнотя-
ю Алфа малко със симет-
рична светлоразпределител-
на крива
Използува се за осветляване на сеялки и култиватори при
слята и междуредова обработка.
Осветлително тяло алфа малко със симетрична светлораз-
пределителна крива (ЛМС) (фиг. 123). Съоръжена е с лампа
10 вт 6 в. Използува се за осветляване на малки повърхности,
като буикерът, стълбата и копнителят на комбайна и. др.
в)	Изчисляване на осветлението
Осветлението на помещенията се изчислява по няколко
метода: точков, лументов, с помощта на изолукси и диаграми,
специфична мощност и ватово правило. Гук ще бъдат разгле-
дани последнитё два метода, при конто се получават прибли-
зителни резултати.
221
Таблица 94
Специфична мощност при селскостопански постройки
по съветски норма
Наименование на постройките	Специфична мощ- ност, вт/м2	Средня лампена мощност във btJ	Коефициент на едновременност	Годишно изпол. на инсталирана мощ- ност в часа
Произаодствени помещения механична работилница	7.5	100	0.7	1200
Ковачница	8,0	100	0.8	800
Дърводелска работилница	4,5	80	0.8	1200
Мелница	8.4	80	0.8	700
Помощни помещения	3.8	50	0,8	800
Млекарница	17.8	50	0.80	800
Лаборатория	4.2	120	0.6	800
Помпена станция	5.0	60	0.8	800
Гараж	3.6	80	0.7	700
Животновъдни помещения Краварник	1.9	60	0.8	700
Телчариик	1.7	60	0.8	700
Свинарник	1.4	60	0.6	600
Коиюшна	1.8	60	0.8	700
Овчарник	2.2	60	0.5	500
Птичариик с допълнително осветле- ние за увеличаване на яйцедобива	5.0	60 •	0.8	700
Складови помещения Хранилище за зърно и овощия	0.5	40	0.7	700
Склад за фураж	0.5	40	0.7	600
Склад за запасни части	2.5	40	0.3-0.7	600
Навеси за коли	0.5	60	0.4	600
Нанеси за селскостопански машини	1.2	60	0.4	600
Склад за гориво	2.5	40	0.7	600
Кантар	4.5	80	0.8	700
Общеетвени помещения Канцелярия, кантар	13,7	100	0.8	800
Магазин	8.6	70	0.8	800
Детска градина	13.9	100	0.7	700
Ясли	10.0	100	0.7	700
Училище	15.4	120	0.6	800
Клуб	9.0	80	0.5	800
Болгаща	10,0	100	0.6	1000
Стол	П.5	90	0.8	700
222
Таблица 95
Препоръчваиа осветленост на полските селскостопански работа
Минималиа осветеност
в луксове
Видове работа и осветяван обект
верти-
кална
плоскост
хоризонтална
плоскост
1.	Прикачни машини по цялата ширина на захвата
пред трактора на разстояние 10 м
2-	Оран, браиуване и слято култивиране:
а)	следа па маркира на разстояние 2 м пред трактора
б)	прикачни машини с въртящи се части (фрези.
диск, брани и др.)
в)	прикачни машини без въртящи се части
3.	Сеитба:
а)	след маркира на разстояние 2 м пред трактора
б)	изсяващи апарати при сеитба иа пшеница,
ръж и др.
в)	семепроводи
г)	повърхност на земята
4.	Прибиране иа зърнени култури:
а)	пред комбайна на разстояние 10 м
б)	режещи апарати
в)	след комбайна на разстояние 4 м
г)	хедер
д)	бункер лява и дясна страна във вършачката
е)	купнител
5.	Култивиране
а)	следа на маркира
б)	иапред между редовете на разстояние 2 м
в)	работай оргапи между редовете
2
2
0.5
2
2
2
5
2
5
10
4
2
2
5
Метод на специфична мощност. Резултатите, получени но
този метод, са приблизителни, но се смята, че са достатъчни
за осветлението на селскостопанските сгради.
Специфичната мощност р представлява отношението на
общата мощност на лампите Р във вата, към осветляваната
площ на иомещението s в квадратни метри р--£ вата. Това
е мощност, която се пада на 1 квадратен метър площ.
Нормите за специфичната мощност при селскостопанските
постройки са дадени в табл. 94.
Ватово правило. При този метод не се държи сметка за но-
лезния коефициент на осветлителните тела, за косфициента на
223
отражението на помещението и за индекса на помещението.
Поради това този метод служи само за груби проверки при из-
числяване на осветление. При него се смята, че 20 вт инста-
лпрана мсщност дава осветленосг 100 лк на 1 квадратен метър
от даденото помещение.
Норми за осветление на полските работи. Голяма част от
полските селскостопапски работи могат да се нзвършват и
през нощта при положение, че е осигурена необходимата осве-
тленост. В табл. 95 е дадена препоръчваната осветленост за
никои селСкостонацски работи.
I
i
।
VI глава
ЕЛЕКТРОМЕХЛНИЗАЦИЯ НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
1.	ЕЛЕКГРОМЕХАНИЗАЦИЯ В ПОЛЕВЪДСТВОТО
а)	Почисгване на зърното
Зьрнопречистващата машина ОВ-Ю се използува за пре-
чпстване на зърното, получено от вършачките и комбайните.
Ноставена е на четири колелета и през време на работа не се
движи. Производнтелността й зависи от вида на зърното. За
пшеница до 800 кг/ч- ръж до 7000 кг/ч. ечемик до 6000 кг/ч,
овес до 5000 кг/ч., грахдо8000 кг/ч., царевица до 8000 кг/ч. и
фиева смес до 300') кг/ч. Производнтелността се регулира чрез
шибъра, затварящ дъното на приемния кош, както и чрез из-
менението на наклона на подвижного дънэ. Машината се за-
движва с един електродвигател с мощпост 4,5 квт. За коман-
дуването му има ноставено електрнческо табло върху маши-
ната. Скоростта при транспортиране е 3 —5 км/час.
Зъряопречистващата машина ОВП-20 се използува за пър
вично почистване на семената и други селскостопански кул-
тури. Рабэти на открити площадки, а може да се включи и в
зърнопречиствателна инсталации. Машината е самоходна и
когато е на открита площадка, движи се с работна скорост
7—19 м/час. При предвижване по площадката (ход напразно)
скоростта е 179—359 м/час. Самоходът се осигурява от електро-
двигател с мощност 1,1 квт и 930 об./мин. Електродвигателят
с с реверсивно движение и се командувэ от електрнческо табло,
което е ноставено ла машината. Вентилаторът се задвижва
чрез клиновиден ремък от електродвигател 7,5 квт и
1450 об /мин. Същияг електродвигател задвижва и решетъч-
ните сганове, механизма за почистване на ситата и отвежда-
щия зърното транспортьор. Ог площадката зърното се
взема с лопатков транспортьор, който го подава на
шнеков транспортьор. Шнековият транспортьор транспортира
15. Наръчиик но елекгротехника
225
зърното в камерата, където го разпределя равномерно. Транс-
портьорите се задвижватотедин електромотор 3 квт 1430 об./мин.
Общата мощност на електродвигателите е 10,6 квт и веек и елек-
тромотор се включва и се изключва самостоятелно. Допусти-
мата скорост при транспорт на машината е 5 км/час. За пше-
ница с влажност до 17% производителпостта на машината е
20 т/ч, а при по-тежки условия 12 т/час.
Електрическата инсталации от електрическо табло на ма-
шината до двигателите е изпълнена с проводник с винилитона
изолация, предпазен с броня.
Зърнопречистващата машина ЗМС-20 е предназначена за
грубо очистване на зърнените и зърнено-бобовите културн.
А\ашината е стационарна и може да работи на зърпоплощадки
или заедно с други машини в зърнопречистваща инсталации.
Снабдена е с два вентилятора, от конто всеки се задвижва с
отделен електродвигател с мощност но 4 квт. Ситовитс лголки
се задвижват с един електродвигател — 1,5 квт. Машината
е с производителност 20 т/ч.
Семен истач нага машина «Петкус Гигант К-213» се изпол-
зува за почистване на зърно, което предварително е пречист
вано от зърпоиречистващи машини. Тя е стационарен тин с
производителност при пшеницата за посев 200 кг/час, а за
производствен и цели 3000 кг/час. Задвижва се с един слектро-
двигател с мощност 7 квт. Необходимата мощност при чистепе
на пшеница е 5 квт, а при чистене-на бобови културн 7 квт.
Вентилаторът се движи с различна скорост в зависимост
от зърното на културата — при почистване на бобови културн
1050 об./мин., а при зъриени културн 850 об./мин Оборотите
на триорния цилиндър са 28—32 об./мин.
Електродвигателят се включва и се изключва от Слектрп
ческото табло, моитирано на стената.
Семечистачна машина «Петкус Супер К-212». Предназначена
е за почистване на семена от пшеница, ечемик, овес, ръж п
бобови културн, конто предварително са пречистени от зърпо-
пречиствателни машини. Скоростта, с която се върти венти-
латорът при почистване на зърнени култури, е 900 об./мин.,
а при почистване на бобови — 1100 об./мин. Електродвига-
телят има мощност 4 квт. При почистване на зърнени култури
е необходима мощност 2,5 квт, а при почистване на бобови
4 квт.
Производителността на машината, когато почиства пшеница
33 производствен!! нужди, е 1500 кг/час, за семе — 1000 кг/час
и за търговски цели 1500 кг/час. Електродвигателят се коман-
дува от електрическо табло, поставепо на стената.
226	...
Триор ТБ-300. Предназначен е за окончателно почистване
па пшениченото зърно за посев или за търговски цели. Когато'
пшеницата се нречиства за търговски цели, производителността
на триора е 300 кг/ч, а когато е за семе ’250 300 кг/ч. За-
Фиг. 124. Триорен блок БТ-4
движването става ръчно или с електромотор с мощност 0,6 квг
960 об./мин. Електродвигатслят се пуска и се спира от табло,
монтирано извън триора обикновено па стената на сградата
Триорен блок БТ-4. Представлява допълнителна машина
към зърнопречиствателните машини OBII-20 и ЗМС-20. В него
се използуват работни органи, каквито не притежават зърно-
пречиствателните машини. С блока се отделят късите при-
меси — напречно счупените зърпа, къклицата, дивият фин
и др. и дългите примеси — дивият овес, неовършаните клас-
чета и обвитите в плеви зърна. На фиг. 124 е показан общ вид
на триор БТ-4. Производителността на триора БТ-4 при по-
чистване на зърното за производствен и цели е 18 т/час, а за
семенен материал 5 т/час.
227
Задвижва се с електродвигател А02-42/6 с мощност 4 квт и
1000 об./мин., монтиран под цилиндрите. Триориите цилиндры
се движат със скорост 45 об./мин. Електродвигателят е свър-
зан с общото табло на зърноплощадката или на зърпопре-
чиствателната линия. Включвапето и изключвапето става от
общото табло с иомощта па ДК.У-
б)	Говарене, мерене и пренасяне на зърното
Зърнотоварач ТСЗ-60. Самоходният зърпотоварач ГСЗ-60
е предназначен да работи па хоризоптална или слабо наклонена
циментова площадка и да извършва следнпте операции:
1.	Товарене на транспортните средства със зърно от купо-
вете или разстлано върху плсщадката.
2.	Лопатиране на зърното.
3.	Събиране на разстлано зърно на ивини.
4.	Разстилане на събраното зърно на тънък пласт за слъи-
чево просушаване.
Зърнотоварачът е самоходен, веркжно-планков с Т-образно
разположение на транспортьорите. На фиг. 125 е дадеи общ
Фиг. 125. Зърнотоварач ТСЗ-60
228
вид па зърпотоварача ТСЗ-60. Производителност 6(1 т/час.
Работната ширина на захранващите транспортьори е 5 м.
Работы при две скорости на постьпателно движение: а) първа
скорост с безстепенно регулиране в диапазона от 12 до 30 м/час,
б) втора скорост също безстепенна в диапазона от 60 до
145 м/час. Зърнотоварачът се задвижва от два електродвигатели,
от конто единият задвижва транспортьорите и има мощност
4 квт и 950 об./мин., а другият осигурява постъпателно дви-
жение и има мощност 1,1 квт и 1410 об./мин. На зърпотоварача
е поставепо електрнческо табло, върху което са монтирани съ-
ответно ПВР-25 с топлинна защита до 10 а с предпазители
25 а за предпазване на електродвигатели за постъпателиото
движение и ПВ-2 5 за предпазване на електродвигатели на
транспортьорите. Електрическото табло на зърпотоварача се
свързва чрез кабел ШКПТ с главно електрнческо табло, което
се памира на зърнопречиствателната площадка. Тъй като зър-
нотоварачът се счита за подвижен консуматор и се памира на
30—50 м от главного табло, в последнего се поставя предпазно
реле РП-101, което автоматически изключва електрическата
връзка със зърпотоварача при прекъеване на нулевия провод-
ник или при увеличаване па съпротивлейпето му над опреде-
лена стойност.
Зърнотоварач ЗБ-30- Използува се за товареж и за пре-
хвърляне и проветряване на влажно зърно.
Мощността на електродвигатели е 4,5 квт, а производител-
ността на зърпотоварача 25 т/час. Допустимата скорост при
транспорт е 7—8 км/ч. Зърнотоварачът е подвижен и се об-
служва от двама работннцн.
Елеватори. Използуват се за вертикално препасяне на зър-
ното. В табл. 96 са дадени височината и кавацитетът на еле-
ватора и мощността на електродвигатели
Електродвигателят задвижва горната шайба па елеватора.
При това положение ремъкът прилита плътно към шайбата
под действие па тежестта си. Оборотите на електродвигатели се
намаляват чрез междинен вал или редуктор
Лентови транспортьори. Използуват се за препасяне на
зърното в наклонена или хоризонтална плоскост. Биват ста-
ционар ни и подвижни. Скоростта на лентата е 3,25 м/сек. Про-
изводителността е 75 т/час. Дължипата на транспортьорите
е 8,5 до 15 м.
Задвижва се с електродвигател чрез ремъчнн и зъбни пре-
давки. Мощността на електромотора е 2,2 квт.
229
Таблица 96
Технически данни на елевагорнее
.	Произвадителнсст		
	50 г/ч.	25 т/ч
Височина в м		
До 10	3.0 квт	1.5 квт
До 15		2,2 квт
До 20	4.0 квт	3.0 квт
До 30	5.5 квт	4,0 квт
Шнекови транспортьори. Използуват се за пренасяне на
зърното в наклонена или хоризонталпа плоскост. Биват не-
подвижно и подвижни. Производителността им е 15, 25 и
45 т/час.
Шнекът ГШ 3-45 е с производителност 45 т/час.
Шнековият винт се върти със 770 об./мин. Мощността па
1слектродвигателя е 4 квт
Производителността се измени в зависимост от наклона.
При 32° тя е 52,4 т/ч., при 45° — 46,4 т/ч. и при 55° - 37,2 т/ч.
Пневматични гранспортьорн. Използуват се за внасяпе на
зърното от площадката в складовете. Производителността е
•8—10 т/час. Мощността па електродвигателя е 12,5 квт. Пуска-
пето и спирането па двигателя става от табло, монтирапо на
транспортьора.
Електродозагор 50—100 кг (дозатор автоматичен, порцио-
нен тип ДАП). Използува се за теглене на снтпозърнести ма-
териали Депствието му е папълно автоматизирапо. Кошът
<се пълни с два шнека, от конто единият служи за грубо, а дру-
гият за фино пълнене.
Има два електромагнита, конто издърпват двата отсека-
теля (клали), намиращи се над коша, откъдето се пълни кошът.
Отсекателите са съотвегно за грубо и фино пълнене. С пуска-
нето на автоматичния кантар се отварят до крайне положение
двата отсекателя и започват да работят двата шнека за пълнене.
При напълване на коша на 80—90% се изключва шнекът и се
затваря отсекателят за грубо пълнене, като продължава да
работи само шнекът за фино пълнене. В отсекателя за грубо
пълнене има отвор, през конто минава материалы, подавай от
230
шнека за фино пълнене, независимо че отсекателят за грубо
пълнене е затворен. При окончателното напълваие на коша се
спира шиекы и се затваря отсекателят за фино пълнене. След
това се отваря клапата за изсинване на материала, която се
намира на дъното на коша. Като изтече материалы, долпата
клапд се затваря. отварят се двата отсекателя и се пускат
шнековете. Отмеримте порции се отчитат от слектромехани-
чен брояч. Електродвигателите па шнековете имат мощност
1,1 квт за грубо пълнене и 0,400 квт за фино пълнене. Синхро-
низирапото действие на електродозатора се комапдува от спе-
циално електроино устройство. Разработен е вариант па авто-
матичен кантар от 50—100 кг. И двата варианта могат да теглят
междипии порции — примерно 40 или 70 кг.
в)	Сушене на зърното
Сушилня-силоз СС-45. Предназначена е за сушене главно
па царевица и на зърно от други култури пшеница, ечсмик,
слънчоглед и сорго.
Обемът па сушилната камера е 58 м3; в ней се номества
около 40 -47 тона влажно царевично зърно. Производител-
ността на сушилнята е от 3 до 4 т/часпри памаляване на влаж
иостта на зърното от 25 на 14%. За тонлоносител се изпол-
зува нафта. На фиг. 126 е показан общ вид на сушилнята. Ти-
пы на елеватора към сушилнята е кофичеп с капацитет
50 т/час и мощност на електродвигатели 4 квт. Електродвига-
гелят, както при всички елеватори, е поставен в горната част.
Вептилаторът е центробежек с дебит 2800 м3/час, общо наля-
гане /7 “170 мм воден стълб и мощност па двигателя 22 квт
Нафтовата горелка е автоматизирана с капацитет 35 000
42 000 ккал./час с мощност ва електродвигателя 0,5 квт. Електри
ческата схема е показана на фиг. 127. Към всеки електродви-
гател са монтирани предпазители за предпазване при къси
съединения и автомат с термични релета със съответна на-
стройка за предпазване от претоварване. Сушилнята се коман-
дува от таблото, поставено в помещението на обслужващия
персонал. Върху таблото към всеки електродвигател е монти-
рана светлинна сигнализация, която показва, че във всяка
фаза на подхранващите линии има напрежение. Освен това
отделна тройка от лампи, свързани към главните шини, сигна-
лизират за отпадане на напрежението по някоя от фазите.
Електродвигателите се включват и се изключват с двубутонни
231
ключове ДКУ, монтирани па таблито. Нопякога по консгрук-
цията иа сушилнята се поставят и допълнителни ДКУ Тем-
пературата на топлопосителя се ноддържа автоматично в гра-
Фиг. 126. Сушилия-си.'юз СС 45:
1 — електрнческо табло; 2 електромотор на вешн.пл7Ор<
ници от 40 до 70'* А. зависимост от вида на зърното и от пред-
назначенного му и се контролира с помощта на диетанционеп
термометър. При сушене на зърпо, предназначено за фураж
или промишлени цели, температурата на теплоносителя трябва
да бъде 60—70°С. При сушене на зърпо, предназначено за семе,
температурата не трябва да превишава 40—5042.
След зареждане на сушилнята при непрекъсната работа па
елеватора се отваря долният шибър. за да стане циркуляция и
смесване на зърното, за да се осигури по-равномерно сушене.
След това се пускат вентилаторът и след него нафтовата го-
релка.
При завършване на нроцеса сушене най-напред се синра
нафтовата горелка, след това вентилаторът се затваря от дол-
232
пня шнбър на сушилната камера и па края елеваторът се сиира.
При нормално сушене, когато работят горелката, вентила-
горът и елеваторът, разходът на слсктроенергия е 0.18 лв./тон,
а разходът на газьо.т 0,80 лв./тон.
Е.чектрическа схема
на сун1н.1ия-си.к>э СС-45
2.	ЕЛ ЕК ГРОМЕХАНИЗАЦИЯ НА ИНТЕНЗИВНИТЕ КУЛ ГУРИ
а)	Електрическо отопление на парници
При електрическо отопление на парници се използуват ня-
колко нагреватели със съответно напрежение: бетонно же-
,1язо 40 в, асфзлтобетонни плочи — 220 в, електроди
65 в, слектроелсментн — 220 в и кабел с голямо съпротивле-
пие — 220 в. Най-перснективни са последните два вида нагре-
ватели. На фиг. 128 е показано принципно устройство на пар-
ник с електрическо отопление.
На фиг. 129 е показан парник с електроелементни нагрева-
тели 220 в. Те представляват стоманен тел с диаметър 0,8 мм,
прокара и в азбесто-циментови тръби. Телът е прикрепен към
малки крыли изолаторчета, за да не олира във вътрешните
стени на тръбите. Изолаторчетата имат диаметър, по-малък от
диаметъра на тръбата, за да могат да влязат в нея. В двата
края тръбата се запушва със специални изолатори.
Нагревателите са поставенн в пясъчен пласт с дебелнна
10 см. От двете страни па парника има шахти. Дължината на
парниците е 8 м.
Инсталираната мощност с 85 100 вт/м2. Консумираната
електрическа енергия е около 15 квтч/м2 за един сезон.
233
Нагревателите се включват и се изключваг автоматично в
зависимост от температурата в почвата. като комапдата се
подава^от контактен термометър. който е настроен на 18‘С.
Фиг. 12S. Принцишю устройство па
електрически парник
Фиг. 129. Парник, отопляван с електроелемеитни нагреватели
При слънчеви дни температурата на почвата достига 25"С.
Повече от половината от изразходваната електрическа
енергия е консумирана през нощните часове (2230 —530 ).
Себестойността на един стрък пикирап разсад за домати за
средно ранно производство е около 2 стотинки.
234
б)	Електромеханизирано производство на зелен фураж
в хидропонна камера
В много земеделски стоианства нуждата от зелен фураж и
покълнали семена през зимата за подхранване на животин и
нтици се задоволява чрез ръчно производство в неподходящи
помещения Пропзводствениге помещения не се използуваг
добре поради несъразмерните инсталации. Разстоянията между
етажите и- отделяйте секции са по-големи от нужиите за веге-
тацията на растенията. Тези разстояния се налагат от нроиз-
водствепите особености на ръчното производство. При тях се
получава голяма температурна разлика между етажите, което
се отразява неблагоприятно върху развитие™ па растенията.
Развитие™ на растенията се забавя и поради перавномерния
топлинен режим през денонощието. При ръчното отглеждане
температурата през нощта се понижава значително поради
намаляванего на отоплението. В резултат на забавяне на раз-
витието на растенията сроковете за отглеждането им се удъл-
жават. което влече след себе си разход за заплащане на повече
труд, гориво и осветление. Поради това ръчното производ-
ство на зелен фураж има висока себестойност. Освен това по-
лучениях зелен фураж не е добре развит и има по-слаби хра-
нителни качества.
235
Евтин зелен фураж с добри качества се отглежда в автома-
тична хидропонна камера. По същество хидропонното отглеж-
данс на растенията е класическц метод. С внедряване на меха-
низацията и автоматизацията тозн метод се преврыца в про-
Фис 131. Привциппа схема на шмивапе
мишлен отрасъл на сел-
скостопанското произ-
водство.
Хид рои он пата каме-
ра представляв» лама-
рпнеп шкаф, разделен
на етажи. На вески стаж
са ноставспи тави от
поиннковапа ламарина
с цели дъна (фиг. 130/.
Във всяка от тих се по-
местват но две малки
гави от перфорирана
поцинкована ламарина.
Стелите на хидропопна-
та камера са двойни, из-
пълнепи с пласт от та-
лаш или дървени стър-
готипи.
Необходимият кли-
мат в камерата се под-
държа от хидравлична,
осветлители» и отоп-
лителна 'инсталация.
Хидравлична инсгалация. Тази инсталация осигурява влага
на растенията. Прпнципната схема на тази инсталация е да-
дена на фиг. 131. Водно-мипералният разтвор в резервоара /
чрез помпата 2 и тръбата 3 се изкачва в най-горния етаж. Щом
той се напълни до нивото, фиксирано от нропускателната
тръба ПТШ, започва да се пълни вторият етаж. Пълненето на
етажите с разтвор продължава, докато се напълни най-ниският
етаж. След това автоматиката задействува електромагнита ЕМ,
конто изпуска чрез механическите клапани МКл 1-2 и т. и.
разтвора в резервоара. Резервоарът трябва да бъде винаги
пълен с вода. Това се постига посредством поплавковия меха-
низъм 5. За изтичане па нзлишното количество вода служи
тръбата 6.
Действиего на хидравличната инсталация, която осигу-
рява поливането на растенията, е автоматизирано. То се осъ-
236
ществява според електрическата схема (фиг. 132). Програмното
реле 4 включва в определено време от денонощието при пълен
резервоар и затворени кланами мотора на помпата М, чрез
контактора КВ42. Датчикът РКНТ1 контролира водною ниво
Фиг. 132. Електрическа схема иа автомати-
зирапа хндропиппа камера
на резервуара. a РКНП2 нивото на пай ниския етаж. След
нанълване на този етаж водният разтвор чрез РКНП2 включва
КВ43. Чрез контактите па КВ43 се включва електрома гнеты
Б и се спира помпата. През отворените механически клапана
разтворът се връща в резервоара. Контакты П изключва за-
хранването на помпата след необходимого време за едно но
Ливане. Продължителността на този интервал се определи
практически. След нзтичане на разтвора от пай-ниския етаж
РКПН2 се изключва КВ43 и с това автоматичната част се под-
готвя за ново ноливане.
Осветлителна инсталации. Тя поддържа пеобходимите усло-
вия по отношение на «деня» и «нощта» за развитие на расте-
нията. Състон ее от обикновени електрически лампи с мощ-
ност 60 вата на I кв. м.
Електрическото осветление е автоматизирапо. Посредством
автоматиката се създават условия, близки до природните, при
конто растенията се развиват най-добре. Чрез реле Ел4
(фиг. 132) се определи големината на деня и нощта. Осветле-
нието се включва от реле КВ41 през часовете с най-евтина елек-
трпческа енергия на денонощието.
Отоплителна инсталации. Тя поддържа цеобходимата то-
нлина за растенията. Състон се от електрокалорифер с мощност
2x800 вата. Малката мощпост на този калорифер се обуславя
от ниския разход на електрическа енергия поради намаления
237
обем ла камерата, вследствие на и одобри ването на косфи-
циента на нзползуваемост на обема на камерата.
Автоматизираието на отоплението се осыцествява от реле
С, и С2 (фиг. 132). Междинното реле КВ41 при включване на
С, или С2 осыцествява топлинен режим за растенията при
25 С — съответно 2ГС. Отоплението се настройва по време
чргз програмното устройство Ел4, а по сила па отоплението
чрез контактпите термометра КТ25 и КТ21. За по-висока тем-
пература през деня КТ25 се настройва па 25 , а през нощта
КТ21 — па 21°С. Релета С, и С2 представлява'! живачна ам
пула с металически поплавък и контактам изводи 3 и 4, поста-
вени в отвора на електрическата бобина Б. Бобината е свър-
зана последователно със съпротивление /С Контактният тер-
мометър се свързва с междинния извод — клема 1 и втория
извод па бобината клема 2.
Отоплението се свързва с електрическата мрежа според
електрическата схема (фиг. 132). Фазата се свързва с входящата
клема 3, а изходящата клема 4 — с консуматора — бобината
па КВ25. Нулата се свързва с клема 2. За да работн КВ25.
другият извод па бобината му се свързва с нулевия проводник.
При включване на бобината под напрежение метадическияо
поплавък в живачната ампула се притегля към центъра нт
бобината, с което увеличава обема иа жнвака и осыцествява
контакт между клемата 3 и 4. При това действие бобината
на КВ25 е включена. Калориферът затопля средата, д цоята
е поставец контактният термометър. Щом температурата на
гази среда се изравни със зададената пи температура на термо
метъра, посредством живака му се извършва контакт между
клема 1 и клема 2. Двата края на бобината получават нулева
потенциална разлика, поради което тя се изключва. Електри-
ческата връзка се затваря тогава през съпротивлението R.
Контактите 3 и 4 са изключени, а сыцо и калориферът. След
понпжавапето на температурата в околната среда цикълът
се повтаря отново.
При одновременно включване и продължителна работа
електрическият калорифер и осветлението си взаимодействуват
при отоплението на камерата. Температурата й се поддържа
според настройката на автоматиката.
Създаденият благоприятен климат в камерата. спомага за
бързото развитие на растенията. Добре почистени и измити,
семената се поставят в малките тави, чрез конто се зарежда
камерата. Опитите показват, че най-благоприятни условия се
създават при поддържане на температура през де^ш.25сС, а
238
Циркулацията на въздуха се извършва принудително чрез
два вентилатора, засмукващ и нагнетяващ. Скоростта иа въз-
духа в сушилната камера е около 0,5 м/сек- Въздухът се подава
от тавана към пода равномерно по цялата дължина на каме-
рата (фиг. 135). Вентилаторитеса с капацитет около 16 000 м3/час.
За регулирапе влажността на въздуха в сушилните камери
има 4 отвора на напречните стени в 4 долин ъгли. На
средата на тавана за всяка камера се предвижда отдушник.
На всички отвори се предвиждат нлътни шибъри.
Регулираието на температурата в сушилната камера се
извършва чрез увеличаване и намаляване достъпа на въздуха
от калорифера.
Електрическата схема иа сушилнята е дадепа на фиг 134.
3.	ЕЛЕКТРОМЕХАНИЗАЦИЯ НА ЖИВОТНОВЪДСТВОЮ
а) Електромеханизация на кравефермите
В зависимое! от технологиям на отглеждане кравефермите
биват два вида —за вързаио.и отвързапо отглеждане. В на-
шего сслско стопанство иамират приложение предимно краве
ферми за вързано отглеждане за 100, 108 и 128 крави. Освен
краварпиците строят се и телчарници, помещения за угояване,
родилни помещения и др. Всички стациопарни работай пронеси
са електромеханизирани.
1.	Г р а и с и о рт н и машини
Лептовнят транспортьор се използува за препасяне на кин-
цеитрирани груби фуражи, кореноплоди, силажи и др. (фиг. 135).
Състои се от гумирана лента, станция за задвижване и рама с
ноддържащи ролки. Станнията за задвижване представлява
редуктор, електродвигател и пусково табло. Постъпателната
скорост па лентата е от 0,3 м/сек. до 1 м/сек. Производител-
ността на транспортьора е до 500 м3/час и възможност за пре-
пасяне до 50 м. Мощността на електродвигатели е 2—4 квт.
Верижно-планковият транспортьор има висока произво-
днтелност и сигурност в експлоатация. Състои се от кожух,
безкрайня верига с планки и станция за задвижване. План-
ките имат формата на кожуха (фиг. 136), а станцията за за-
движване се състои от електродвигател с мощност 2,2—З'квТ,
239
редактор и вал с верижни зъбни колела. Постъпателпата ско-
рост на веригата е 0,2—0,3 м/сек.
Шнековият транспортьор се използува за транспортира не
на насилии храни. Представлява безкопечен винт, конто се
Фиг. 135. Лентой транспортьор
Фиг. 136. Планки на верижпоиланков транспортьор
върти в цилиндричен ламаринен кожух. Дължината на шнека
достига до 30 м. Задвижва се от електродвигател с мощност,
определена от големината на шнека и преводни шайби.
240
Пневматичният транспортьор се използува за трапснор-
гиране главно на леки материали, слама, сено, зърно и др.
Пневматичните транспортьори биват смукателни и нагнета-
телни и смукателно-нагнетателни. Състоят се от вентилатор,
Фиг. 137. Пневматичен транспортьор:
/ центнлатор; 2 — приемно устройство; 3 — трубопровод; 4 циклон
чриемен бункер, тръбопровод и циклон. Диаметърът на трьбс-
нроводитееот ЮОдоЗООмм, а скоростта иа въздушния поток —
от 15 до 20 м/сек. При транспорт на зелена маса, слама, сено
и др. скоростта на въздуха е 25—30 м/сек. Мощността на за-
движващия електродвигател зависи от големината на венти-
латора. Схемата на пневматичния транспортьор е дадена на
фиг. 137.
2.	М а ш и н и за о б р а б о т в а и е на ф у р а ж и г е
За нарязване на груби и зелени фуражи, като сено, слама,
царевичак, трсва п др., се използува силажорезачката
РК.С-12. Внедрява се и силажорезачката СБ-64 с производи-
телност за нарязване иа зелени фуражи до 10 т/час, а при на-
рязване па слама —до 1,5 т/час. Обслужва се от двама работ-
ницу и има разход иа труд 0,2 човекочаса за тон. Силажоре-
зачката се задвижва от електродвигател 12—15 квт.
Преди обработката иа корениплодите за фураж е необхо-
димо те да се почистват. Съществуват машини за сухо, мокро
и комбинирано псчистване. В нашето селско стопапство са
разпростра пени само машини за мокро почистване на корено-
клубеноплодите. Използува се съветската двукамерна бара-
банна цвекломиячка МП-2,5. Предназначена е за миене на
цвекло, моркови и картофи. Тя се състои от метална рама и
два решеткови барабана. Барабаните са потопени в отделно
16. Наручник по електрогехника ...
241
ламаринено корито. За задвижване на машината се използу-
ват електродвигатели с мощност до 4 квт.
Машините за нарязване на кореноклубеноплодите обикно-
вено се наричат цвеклорезачки. Най-широко рази ростра пение
имат дисковите и барабанните цвеклорезачки. Кореноклубено-
плодите се нарязват на резанки с ширина от 5 до 12 мм и дъл-
жина от 10 до 50 мм. Машините се задвижват с електродвига-
тел с мощност до 3 квт.
Преди даване на животните концентрираният фураж ее
подлага на обработка. Тя представлява прсчистване. смплане,
смесване, дрожиране, гранулиране и др. Преди вснчко се из-
вършва пречистването на зърнените фуражи и отстрапяването
на металните примеси, конто представляват спаспост за ма-
шините и животните. Специални магнитим очистители отстра-
няват металните предмети. Постоянни магнити са закрепепи
върху отделна дъска, която се помества в улея, където мииава
фуражът, предназначен за почистване. През опредсленм интер-
вали от време 1—2 часа се отстраняват металните примеси.
Скоростта па движение на фуража под магнитите не трябга да
бъде по-голяма от 0,5 м/сек. и дебелината на пласга 10—12 мм.
За смилане па фуража обикновено се използуват чуковите
фуражомелки. Съществуват фуражомелки с 20, 32, 36, 72 п
175 чука. За говедовъдните ферми съгласно зоотехпическите
изисквания едрината па частицпте е от 1,8 до 2,6 мм. У пас се
произвеждат следните типове фуражомелки:
1.	Фуражомелка с 32 чука Ф 32 с производителност до
0,4 т/час. Обслужва се от един работник. Разходът на труд
възлиза на 0,25 човекочаса за тон. Машината се задвижва с
електродвигател 20 квт.
2.	Фуражомелка ДКУ-1,2 М с производителност 1 тон
за час. Обслужва се също от един работник. Разходът на труд
е 1 човекочас на тон и мощност па електродвигателя 10 квт.
3.	Фуражомелка със 110 чука Ф-1 с производителност
2 т/час. Обслужва се от един работник. Разходът на труд е
0,5 човекочаса на тон и мощност на електродвигателя 22 квт.
3.	Машин и за почистване на обор ите
За механизирано почистване на оборите приложение намп-
рат обикновените верижно-планкови транспортьорн ОВТ и
ППТ-200.
242
Транспортьорите осигуряват пълно отстраняване на тор;
и пренасянето му вън от обора. Верижно-планковият траж-
портьор ВГ1Т-200 се състои от един хоризонтален транспортьор
тип ХВПТ-200 и един наклонен транспортьор тип НВПТ-9,2.
Скоростта на веригата е съотвегно 7,32 м/мин. и 19,8 м/мин.
Обслужва се от един работник и имат производителност
19,7 т/час. Разходът на труд възлиза на 0,66 човекочаса на Ртов
а мощността на електродвигателите е 3 квт.
4.	Д о и л н и маш и и и и хлад и л и и ц и
Зоотехиическите изисквания към доплните машини са пълно
пздояване па кравите, чистота иа млякото и мапинште да в<-
нричиияват маститни заболявания. В нашето селско стопап-
ство се използуват два вида доилни инсталации:
Доилен агрегат за доене на крави в помсве. Бронт на апара -
тите е от 8 до 12. Агрегатът се обслужва от четирнма работницу.
Разходът на труд е от 0,08 до 0,056 човекочаса на крава. Ком-
пресорът се задвижва от електродвигател с мощпост 2,8 квт.
Виедрснн са доилни агрегати тип ДА-3 и ДА-ЗМ еъветско
производство.
Доилна ннсталация с централен млекопрсвод и брой й.
анаратите от 6 до 10. Инсталацията се обслужва от трима ра-
ботилци. Разходът на труд е от 0,056 до 0,42 човекочаса на
крава. Компресорът се задвижва от електродвигател с мощност
1,5 до 5 квт в зависимост от големината на инсталацията. Вне-
дрена е доилиата зала тип «Рибена кост».
За охлаждане на млякото се използуват хладилници за
равномерно охлаждане до 4°С. Хладилниците биват главно две
вида с оросителей охладнтел и охладителни ванн. Производн-
телността на оросителния охладител е 500 л/час, а температу-
рата на охлаждане на млякото — 8—10сС. Охладителните ванн
имат вместимост 500, 1000 и 1500 л. Времето за охлаждане на
млякото до 8°С е 2 часа. Задвижващият компресора електрс-
двигател е с мощпост 3 квт.
5.	Е л е к т р о п а с т и р
Електропастирът се използува за намаляване на разхода
на труд при лагерно-пасищно отглеждане на животните пре-
лятото. Електропастирът се състои от ограда, направена от
243
’ » >
кован проводник
Фиг. 138. Г IpHtiununa схема
иа електропастир
леки колове, забити в земята на разстояние 10 15 м един от
друг. Посредством изолатора на колчетата е нрикрепен стома-
с диаметър 1,5 2,5 мм. За наша
на крави оградата се нрави едно-
редова с височина па проводника
от земята 0,7 0,8 м. Към ограда-
та се свързва специален анарат
за високо имнулсно напрежение
с малка мощност. Апаратът ее
захранва от акумулаторпа бате-
рия или сухи елемснтп с напре-
жеиие 4,5 6 в. Чсстотата на им-
пулеите е до 120 в/мпп., а висо-
кото папрежспие достига 4000 в.
На <Ьнг. 138 е дадена принциипа-
та схема на елсктропастира ЕПБ-1.
Първичната намотка на транс-
форматора има 180 навивки с дебелина на проводника 0.8
мм. Сечението на магнитопровода е 200 мм2 п вторичпата на-
мотка има 5000 навивки с дебелина на проводника 0,20 мм.
Използувавето на електропастира увелпчава производител-
ностга на труда повече от 3 пъти в сравнение с обикновеиата
наша.
6.	О б л ъ ч в а н е па ж и в о т и и i е
с ултравиолетови лъчи
Изследвапията показваг многострапното полезно действие
на ултравиолетовото облъчване на селсксстопапеките животин
и птици през зимата. На фиг. 139 е показана посещата кон-
струкция на автоматична уредба за облъчване на животпи с
ултравиолетови лъчи. Теглещото въже 2 посредством задвиж-
иата шайба 10 придвижва надлъжно през помещенного щан-
ата с рефлектора 8. Автоматичного реверсивно движение на
рефлектора с кварцовата горелка се постига чрез електриче-
ската схема, показана на фиг. 140. Използувани са следните
уреди: електродвигател АД 0,6 квт 1412 об./мин., 2 маслени
контактора тип АТМ-25 за прав и (КВ) за обратен ход на дви-
гателя, микропревключвател тип МП-1, краев прекъсвач
(И), 2 пластини за задействуване на мнкропревключвателя и
прекъевача, електрически часовник (Ч), ключ да открита ин-
стаЛация К, лостов прекъсвач (ЛП) и предпазители (П).
244
Броя г на правите и обратимте ходове се определи от необ-
ходимата доза за облъчване. Положението на рсфлекторите t
краварника е показано на фиг 141. Използуват се горелки
Фиг. 139. Схема на носеша конструкция на
уредба за облъчване с ултравиолетови лъчи:
Z — носещо въже; 2 теглещо въже; 3 и 4 — посе-
ти плочи
Фиг. 140. Електрическа схема на автома-
тична уредба за облъчване
тип Г1КР-2 и Ханау. Експлоатациоините разходи за уредба<а
са незначителни. Дневно уредбата работи по 3 часа и общите
разходи възлизат на 8 ст./час.
245
Фиг. 141. Облъчване на крави с ултравиолетови лъчи
7	В е н т и л а ц и я на кравефермите
Венгнлацията в животиовъдните помещения има за цел
ла предотвратява повреждането на пострсйките, да ги снабдява
с ио-свеж и здравословен въздух, който е необходим както
•а животните, така и за обслужващия ги персонал.
Само поставянето на един или повече вентнлатора в стеките
ле еъставлява никакая вентилационна система и не дава очак-
заннте резултати.
Вентилационната система се състои от две части: система
ъл снабдяване на свеж въздух (с на бдите л на) и система за кз-
чвърляне на замърсения въздух (изхвърляща). Двете системы
а еднакво важни и винагн трябва да се инсталират одновре-
менно.
Входнпте вьздушни отвори се правят в стелите, където се
съединяват с тавана и свежият въздух минава през таванското
помещение. През тези отвори слабо затопленият въздух от
тавана нахлува в помещението и облива стените, след което се
смесва с остапалия въздух. Количество™ на доставения въздух
е равно на количество™ на изхвърления. Основна необходимост
е изхвърлящите вентилатори да работят непрекъснато. За да
-птоварят на това изискване, те трябва да бъдат с променлив
капацитет. При студено време системата трябва да изхвърли
толкова въздух, колкото е нужно да отведе навън получсната
злага — около 9 л на ден от една крава. При топло време се
алага и изхвърляне на топлина.
246
В добре уплътнени и с добра изолация помещения е необ-
ходимо да се пзхвърля 0,65 м3 въздух минута за всеки 450 кг
живо тегло. Това количество не се бтразява на вътрешната
температура на обора и с минималния капацитет на системата.
Макснмалният капацитет па изхвърлящата система за регули-
рапс на температурата е 2,8 м3 в минута за 450 кг живо тегло,
от конто 25% 0,65 м3се изхвърлят при пепрекъс пятого дейст-
вие, а останалите75% — при регулирапе с термостат. В табл. 97
се дава препоръка за вснтилаторнитс капапитетн за различно
количество крави.
При ипсталираис на вентилаторите е необходимо да се
сиазват известии условия: 1) вентилаторите се поставят в най-
топлата част на помещението; 2) не се допуска да се поставят
ио-близо от 2,5 м до врати или други отвори; 3) вентилаторите
ее монтират близо до тавана и чрез тръба въздухът се засмуква
на височина около 40 см от пода; 4) термостатът за контроли-
ране на параметрите на въздуха се поставя на височината на
правите в средата на помещението.
Т а б л и ц а 97
Дебит на вентилаторите при различен брон животин
Б|х>й жинотни до 450 кг	Куб. метра въздух за мин. при 3 мм статично нал я га не	
	вентилятор с непрскъс- нато действие, м3	вентилятор, регулиран от термостат, м3
30-40	26	77
40—50	32	97
50-60	40	115
60—70	50	135
70—80	62	155
80—90	74	178
90 100	85	198
б)	Електромеханизация на свиневъдството
При отглеждане на свинете голям дял заемат електромеха-
нвзираните процеси. Електромеханизацията намира приложе-
ние при храненето на свинете, почистването на тора, електри-
ческото затопляне, водоснабдяването и вентилацията на свине-
•фермите.
Храненето на свинете се извършва според възприетата тех-
нология със сухи или кашообразни храни.
247
1.	Електромеханизация при хранене
на свине със сухи смески
Смеските се зареждат в приемпи бункери, откъдето се трапс-
портират до самохранилките чрез транспортни средства. Голям
дял при извършването па тези операции засмат електромеха-
Фиг. 142. Схема на електромеханизирац свинарник за сухо хранене
на свине
низирашпе транспортни средства (фиг. 142). За гакива се из-
ползуват различии траиспортьори: шнеков, верижно-тръбен,
вервжпо-планков, въжено-планков и др. Всички видове трапе-
портьори се задвижват с електродвигатели. За намаляване
на скоростта между двигателя и транспортьора се монтира
редукторна кутия. Работните органи на транспортьора поемат
фуража от приемния бункер и го пренасят до самохранилките,
като ги пълнят последователи©. След папълвапе и иа послед-
ната самохранилка транспортьорът се изключва. Изключва-
ието се извършва от изключвателен бутон, който се задей-
ствува от теглото на фуража.
Движението на всички видове транспортьори се предава от
електродвигатели чрез трансмисия (редуктор) па работното
колело на транспортьора. Електродвигателят се захранва с
електроенергия през контактор. Обикновеио храната от прием-
ния бункер до хранилките се подава последователи© от два или
248
повече транспортьори па едва редина хранилки. При спиране
па трапспортьора, конто пренася последен фуража до хранил-
ките, трябва да спрат и транспортьорите преди него, за да не
се получи неправилно натрупване на храната. Това се постига
чрез електрическа блокировка /'фиг. 143).
Фиг. 143. Електрическа схема за захранване на три трапспортьора с
последователно действие на включване и изключва не
Електрическата блокировка се осъществява, като захран-
ващата верига на всеки контактор се свързва врез нормално
отворения контакт на контактора, който захранва електродви-
гателя на следващия транспортьор.
Пример. Захранващата верига на контактора Л\, който
включва електродвигатели М{, е свързан през Н. О. контакт 5
на контактора Л’2. Следователно Л1(,ще включва след включ-
ването на Л42, респективно М3, който задвижва последняя
транспортьор. Изключването на системата транспортьори се
осъществява чрез крайний изключвател КН- При папълваие
па последната хранилка под действието на тежестта иа фуража
се отваря монтираният в нея КИ, който изключва токовата
верига на контактора /<3 и спира електродвигатели М3. С из-
ключването на Л’з се изключват последователно контакторите
/<2 и Кг
Коитролните лампи К«/71>2>8 снгнализират състоянкето на
контакторите на цялата система.
Първоначалното пускане на цялата система се извършва с
бутона «пуск», след което тя работи автоматично без прекъс-
ване. При спиране «по желание» се натиска бутонът «стоп».
Тогава цялото електрозахранване се изключва чрез главния
контактор ГК.
249
2,	Електромеханизация при хранено
на свинете с кашеобразна храпа
Кашообразната храпа се образува чрез смесване па концеп-
грнрани фуражи с топла вода и др^гп храпителпи отпадъци.
Пронесите, конто подлежат на електромеханизираме, са
подготовка на храната, транспоргирапсто и раздаването и па
свинете.
Кашообразнпте .крапп се приготвят във фуражиа кухня,
откъдето се транспортират до мястото на храненето. Прнгот-
вената кашеобразна храпа се транспортира с два типа транс-
портам средства: мобилин и стацпонарпи.
От мобилиите транспорта и средства при хранено па свине
с кашеобразна храпа са намерили приложение автоматична
раздаващи вагонетки по висещ или наземлеп релсов път. В по
вечето случаи раздаващитс вагонетки се задвижват с електро-
двигатели. Моптираните шнекови, лопаткови и кофични транс-
портьори в механизирапите раздаващи вагонетки се задвижват
също с електромотори. Захрапването на всички механизм!! с
елекТроенергия се извършва чрез захранват кабел, който има
дължина, равна на ’/» от дължпната на свинарника. Захрап-
ващият кабел се номества в улей, паправеп от дъеки. Посред
ством специалио устройство (копзоЛа) кабелът се премества
при движението пи релсовия нът на вагона от едната половина
на улея в другата и обратно.
Разпределението на захранвапетос слектроенергия на всички
консуматори се осъщесгвява от пулт (табло), който е монтирап
в специална предпазна ниша на вагопегката, откъдето чрез
превключватели се комаидват всички операции при трапснор-
тирането, смесваието и раздаването на храната.
В стационарните съоръжения за раздаване па храпа се
използува каша, чието съотношение на сухото вещество към
водата е най-малко едпо към три. Необходимо е тя да бъдс до-
статъчно течна, за да може да се транспортира по тръби. Хра-
ната в тръбите се транспортира под действието на наляганс,
създавано от помни за гъсти точности или сгъстсн въздух.
При помпено-тръбните и пневматичните инсталации двигател-
ната сила се получава от електродвигатели, конто задвижват
помните или компресорите за сгъстен въздух.
Управление™ на електрическото захранване е просто и се
осъщесгвява чрез контактори и кнобкп. Пусковата апаратура
се монтира в светло и сухо помещение, като кнобките и сигнал-
ните лампи се монтират на общ пулт за управление.
250
3.	Електромеханизация при
ночистване на тора
При иочистването на тора се използуват иай-различнн ма-
шини и съоръжения. Широко приложение намира електроме-
ханизираното ночистване па тор, при което се използува за
двигатедна сила електроепергията. Електрическият двигател,
куплиран с редуктор за памаляваие на оборотите, намира при-
ложение за задвнжвапе на механични лопати, обиколеп ве-
рижно-планков транспортьор, възвратно-постъпателеп транс-
порты^ и др.
За ночистване па тора при свиневъдството иай-чесго се из-
ползуват съоръжения с постъпателно-възвратпо движение,
каквито са механичната лопата и възвратно-постъпателпия
транспортьор. Тези съоръжения се двпжат в канал, покрит с
иерфорнрана чугупена или стоманепа скара. Торът от свипсте
иада през скарите в канала. Периодично през денопощието се
включват тези съоръжения, конто изтласкват тора в една по-
сока па капала чрез постъпателно-възвратпо движение. При
ностъпателпия ход работният орган на съоръжението събира
тора и го изтласква в сборка шахта, а при възвратния съ-
оръжението заема изходпо положение.
Тези движения се осъществяват чрез два контактора и два
крайни изключвателя, конто са евързани така, че при включ-
ване постъпателно-възвратните движения се извършват авто-
матично до изключването на ипсталацията. Тези движения
могат да с? автоматизират напълно чрез программе устрой-
ство, което в определепи часове в денопощието да включва и
да изключва електромеханизираната инсталации за почиствапе
па тора в свинефермата.
На фиг. 144 е дадена електрическа схема за ревсрсивните
движения на електромехапизнрана лопата за почистване на тор.
При натискане на бутона «пуск» се включва коптакторът
който задействува мотора М в посока, при която изключва-
телната шайба се движн към крайний изключвател КИ^ При
тази посока на въртеие лопатата изпълпява движение, напри-
мер събира тора към събиратслната шахта. Щом изключвател-
ната шайба натисне КИ1, тя отваря токовата верига на
чрез контакта 3—4, който изключва електрозахранваиеТо на
мотора и моторът спира. Докато моторът спре, под действието
на шайбата се затваря Н.О. контакт 1—2 па същия изключ-
вател KHt, който изпълнява ролята на пусков бутон на кон-
тактора К,. При включването на моторът започва да се
251
върти в обратна посока, поради което шайбата започва да
освобождава контактите на К.ИХ и да се движи в посока към
крайний изключвател К/72. При това движение лопатата се
връща назад, докато достигне изходно положение, коего се
Фиг. 144. Електрическа схема за реиереивни движения на постъпателни
възвратци съоръжения за почистнапе па тор
фиксира с шайбата. Ако условията не позволяват, може да се
монтират две шайби за изключване, вместо да се изместват
крайните изключватели. Щом шайбата натиске върху КЛ2,
изключва се К2 и моторът спира. При изключването на К2 той
включва с нормално затворения си контакт 4-токовата верига
на Kj, поради което електродвигателят се включва в първо-
началната посока. Така движенията се превключват, докато
се почисти каналы. При ръчно спиране е достатъчно да се
натисне бутоны «стоп», който изключва захранването на
К, и К2.
За да се автоматизира този пронес, необходимо е само да
се свърже контакты/—2на пусковия бутон през контакта на
часовниково реле, което, след като се настрои, ще включва
периодично за определени интервали цялата инсталация. Между
контакторите Kj и К2 е изпълнена електрическа блокировка
за забраняване на едновременното включване на контакторите
и К2, което е недопустимо. Захранването на инсталацията
се допуска само през стопяеми предпазители. За да работи
нормално инсталацията, шайбите трябва да се поставят така,
252
че да извършват превключвапето, когато моторът почти спира
да се върти. При шунтиране на контактите 1—2 на бутона «пуск»
с ключ П или реле Е2 проводникът, който свързва контакта
7—8 и бобините на контактора /<j> става излишен.Тогава включ-
ването на Ks ще става моментално след изключвапето на К2,
поради което ще се получат значителпи токови удари. За да
се избегпе това явление, ще трябва мощността на двигателя М
да отговаря па натоварването от съпротивлението иа лопатата.
4.	Електричсско затопляне
на свипарници
Свинете са чувствителен към просгудни заболявания, не
ради което през зимата те се отглеждат в затоплепи свинар-
иици. Установена температура през студените зимпи дни се
Фиг. 145. Разрез на отоплявано боксче с електронагреватели
поддържа с калорифери. В свинарници, където няма други
източници за затопляне, се използуват електрокалорифери.
При свинете-майкн, конто се прасят през зимата, е необ-
ходимо боксовете с малките прасета да се затеплят обикновено
с инфрачервени лампи или електрическо затопляне на пода.
Отоплението чрез инфрачервени лампи се захранва от електри-
253
ческа инсталации, изпълнена с гумирани кабели. Този начни
на затопляне не е икономичен, понеже лампите копсумират
дневна електроенергия, която е скъпа.
Фиг. 146. Схема за отоллявапе иа свинарник за свиие-майкп
Съществува затопляне на малките прасета, при ксето се
използува евтина нощна електроенергия за акумулнранс па
топлина в земен пласт, конто през цялото депонощне излъчва
топлина чрез пода па боксчетата.
На фиг. 145 е дадеи разрез па боксче с размерите на акуму-
лиращия пласт от глина. Затопляието се извършва от реотанов
проводник, поставец на кръгли изолатори в две азбесто-ци-
ментови тръби с диаметър 80 мм. В края на тръбите иа провод-
ника минава през порцеланови изолатори, конто завършват
с клеми. Нагревателите имат средна мощност 700 вт/кв. м и
се захранват поотделно с напрежение 220 в.
На фиг. 146 е дадеи общ поглед на електрнфициран сви-
нарник с топлоакумулиращо устройство под пода на боксче-
гата за малките прасета.
в)	Електромеханизация на птичарници
I.	Храп еле на птиците
Количка АЗК-2. Използува се за раздаване на сухи фуражи
в итичарниците за кокошки-носачки от Н-образен тип. Колич-
ката се движи по релси. Със същата количка се събират яйцата.
В някои от количките са монтирани два електродвигатели.
254
Единият служи за движение и има мощност 2,2 квт 1420 об./мин.,
а другият се използува за объркване на храната и има мощ-
пост 3 квт 1420 об./мин. Срещат се колички с един мотор,
който служи само за движение. Електрическото захранване
на количката става с гумиран кабел, на който са поставенн
халки, и се разстила по опънато въже.
Фиг. 147. Хранил! а Биг Дючман
Електродвигателите сс командуват от табло, монтирапи на
количката. За смяна на посоката на въртепе на двигателя е
монтирап прекъсвач (умшалтер). Количката се движи със
скорост 0.28 м/сек. Използуването на количката АЗК-2 се
ограничава.
Хранилка тип «Биг Дучман». Използува се при храненето на
кокошки-носачки на постоянна постели и в клетки и при от-
глеждането на бройлери. Този тип хранилка сета се усвоява
от ДМ3 «1-ви май» гр. Полски Тръмбеш. На фиг. 147 са пока-
зани кошът и част от линипте на храпилката. Тя се задвижва
с един електромотор, мощността на който зависи от капацитета
на храпилката. В табл. 98 са дадени технические данни за
произвежданите храпилкв тип «Биг Дучман».
Кошът на хранилката се пълни чрез шнек от силоза, на-
миращ се вън от птичарника. Мощността на електромотора,
който задвижва шнека, е 0,75 кет. В коша е монтирана бър-
калка, която разбърква храната, за да не се полепва по сте-
ките. Подаването на храната е автоматизирано. Хранилката
255
Вмесгимостта в килограмм записи от специфичного тегло на фуражите.
S я
Тип на хранилкатэ
Мощност в к.с.
to
Вместимост на ко-
ша в кг
Вместимост на ко-
ша в дм3 (метри)
ssssasasss	дължнна в см .	1
OOO0S00OOOCO0O0SS	1 1 ширина в см

	
височина	i
в см	
Брой на захран-
ваните линии
Технически данни ла хранилките на Бнг Дучман
Теоретическа мак-
си мал на дължнна
на липните в м 1
Брой на ъгловите
станции на 90э
ч
аг
СП
ъ
X
₽
аг
5g
Интервалът за включване и изключване може да бъде по-
голям от 15 минути. Той зависи от настройката на часовника.
Храпилиа тип «Функи». Използува се при отглеждане (хра-
нено) на пилета-бройлери. Сега се усвоява от ДМ3 «1-ви май»
гр. Полски Тръмбеш. Храната до тубосите се разнася чрез
тръби, в конто се движи верига. Най-напред се напълва пър-
вият тубос и след това последователно оста валите. След на-
пълване на последний храната се връща обратно в коша и ин-
сталацйята се изключва.
Мощността на електродвигателя е 0,700 квт.
Действието на хранилката може да се автоматнзира, като
за целта се постави електрически часовник, който да включва
инсталацията през определено време.
2.	Почистване на тора от помещен пето
Въжено-скреперна инсталации за почистване на тора в пти-
чарниците. Предназначена е за ежедневно почистване на то-
ровите шахти от натрупания по дъното им тор. Над торовите
Фиг. 149. Въжено-скреперна инсталация за почистване на тор:
J — електродвигател; 2 — редуктор; 3 — шайби с външни капали; 4 — лопата;
5 — ключ блокировъчен КБ-В; 6 — диск; 7 — шахта (канал); 8 — яма за тор
шахти са инсталирани кацалките, хранилките, поилките и
встрани до тях гнезда за снасяне на яйца. Благодарение на
това устройство кокошките прекарват по-голямата част от де-
нонощието над торовите шахти. Поради това около 80% от
отделените от птиците фекалии попадат в шахтата. Така не-
сменяемата постеля остава сравнително чиста и суха, което
се отразява благоприятно върху състоянието и продуктивността
17. Наръчник по електротехннка
257
на кокошките. На фиг. 149 е показан схематично общият вид
на инсгалацията, която е подходяща за нтичарници от разгъ-
нат тип на //-образните, защото се получава по-голяма дъл-
жина на шахтите. Двете лопати са свързапи с общо стоманено
Фиг. 150. Електрическа схема на въжено-скреперна инсталация за по-
чистване на тор
въже с диаметър 8 мм. Когато едната лопата се движи нанред,
другата се движи назад. Разстоянието между лопатите е ораз-
мерено така, че когато едната лопата е в вредно, другата е в
задно крайно положение. Производителността за един цнкъл
е 200 кг. Скоростта на движение е 0,20 м/сек. Инсгалацията се
задвижва от електромотор 1,5 квт 1400 об./мин. Процесът на
чистене е автоматизиран, с изключение на първоначалното
пускане, когато трябва да се натисне кнопката «пуск». След
тази операция лопатата прави един пълен цикъл и автома-
тично спира. На половината от цикъла, когато едната от лопа-
тите е в задно крайно положение, се сменя посоката на вър-
тене на електромотора.	.
Командата за смяна на посоката на въртенето се нодава от
ключ блокировъчен КБ-В, монтирап на задната стена на едца
от шахтите. Електрическата схема е показана на фиг. 15Q.
За предпазване от претоварване и за смяна посоката на двцже-
258
I' л
ние на мотора се използуват два масленн контактора КМ-25
Окончателното спиране на лопатата става от КБ-В, монтиран
в другата шахта. Осъществена е електрическа блокировка
между двата контактора. Когато се наложи лопатата да направи
няколко цикъла напред-назад, за автоматичного изключване
се монтира специалпо реле за време.
При клетъчното отглеждане на носачки, когато клетките
са па няколко етажа, лопатата за почистване се поставя под
вески етаж.
В някои птичарници торът се изпася извън постройката с
верижно-плапков транспортьор. който е поставен перпенди-
кулярно па посоката на лопатите.
3.	С ъб и р а н е на я й ц а
Лента за събиране на яйца. Използува се при отглеждане
на носачки в клетки и на постоянна постели. В последний
случай всички гнезда трябва да са наредени в права линия.
Фиг. 151. Лента за събиране на яйца «Биг Дючман»
При клетъчното отглеждане се поставят няколко ленти в
зависимост от броя на батериите. За прибиране на яйцата на
общата манипулационна маса се монтира напречна лента.
На фиг. 151 е показан общ вид на лента за събиране па яйца
при носачки в клетка. Електромоторът на всяка лента има
мощност 0,55 квт. Към всяка лента са монтирани четки за чн-
259
стене на лентата, конто се задвижват с електродвигатели с
мощност 75 вт. Действието на лентите не е автоматизирано.
Всяка лента се включва самостоятелно с кнопка, монтирана
до масата, където стон човек и нарежда яйцата.
Лентата се движи със скорост 5 м/мин.
Лентата за събиране на яйца тип «Биг Дучман» се усвоява
от ДМ3 «1-ви май» — Полски Тръмбеш.
4.	Вентилация на помещен ията
За да се осигури подходящ микроклимат в птичарниците,
трябва да се установи оптимален въздухообмен. Препоръчва
се въздухообменът да бъде I—2 м3 в час на 1 кг живо тегло.
Наред с естествената вентилация се използува и изкуствена,
която се осъществява с вентилатори, поставени в стената или
па тавана на постройките.
Н-образните птичарници са съоръжени с 18 броя осеви
вентилатори тип TVCK-500 с часов дебит 3900 м3/час. Мощ-
ността на електродвигателите е 0,147 квт. Вентнлаторите са
свързани по 4 в трупа и се задействуват от термостат «Данфос»
Т-115. В някои птичарници са монтирани вентилатори с мощ-
ност 1,1 квт и часов дебит 6000 м3/час.
Вентнлаторите се командват с термостати, конто са поста-
вени на 60 см от пода.
У нас сега се усвояват вентнлаторите тип «Ломан», конто
са двустепенни.
5.	Осветление на помещен ията
За осветление в птичарниците се използуват лампи с на-
жежаеми жички.
В Н-образните птичарници за отглеждане на бройлери са
инсталирани лампи с три вида светлини.
Бяла светлина — 3,33 квт, която се използува за нормално
осветление на птиците. В птичарника няма естествено (дневно)
осветление.
Червена светлина — 1,680 квт. Включва се, когато птиците
започнат взаимно да се кълват. Най-напред се изключва бя-
лата светлина, а след това се включва червената.
Синя светлина — 0,96 квт. Използува се, когато трябва
да се улавят всички птици, за да се освободи птичарникът.
260
Общата инсталирана мощност на осветлението е 5,970 квт,
а коефициентът на едновременност К=0,6.
В птичарниците за клетъчно отглеждане на кокошки-но-
сачки с капацитет 10 000 кокошкн се монтират 61 лампи по
60 вата, или общо 3660 вата.
При тези птичарници коефициентът на едновременност е
равен на единица. Съгласно зоотехннческите изисквания всички
лампи светят в опредепени часове от денонощието.
6.	Устройство за программе управ-
ление на осветлението в птичарници
з а 5000 н т и ц и — У П У О П-5000
Устройсгвото е еднофазно, с номинални мощност — 2400 вт
и се захранва от мрежа н. н. - - 220 в. На фиг. 152 е даден общ
вид на устройсгвото.
Фиг. 152. Устройство за программе управление на осветлението в пти-
чарници за 5000 птици УПУОП-5000
То оснгурява следните режимы на работа:
а)	включва сутрин осветлението в определено време, което
се регулира по желание;
261
б)	планово «разсъмване» в продолжение на 15- 20 мин.;
в)	след цикъла разсъмване лампите се превключват ди-
ректно към захранващата мрежа, като заедпо с това се из-
ключва регулиращият елемспт (автотрансформаторът);
г)	осигурява се осветление в птичарника дотогава, докато
външната освегленосг достигни нредварително определена гра-
ница, след което осветлението рязко се изключва;
д)	при намалявапе на естествената осветленост (при мрък-
вапе и сил по заоблачаване) при избрана определена граница
осветлението рязко се включва;
е)	вечер се осигурява осветление до нодаване па сигнал и
мръкване ио нредварително зададена програма-часовник.
ж)	плавно изгасване на осветлението в течение на 15
20 мин.;
з)	усгройството се самонастройва независимо от ноложе-
нието, в което се е намирала при прскъсвапе на електриче-
ското захранване.
7.	И н к у б а т о р и
Инкубаторът «Универсал-45)5 се състои от два шкафа; инку-
бационен и люпилен- Ипкубацпонлият шкаф от своя страна
се състои от три отделения, с обща вместимост 43 680 кокоши
яйца.
При одновременно включване на всички нрпборп и електро-
двигатели общата инсталирапа мсщност в инкубационния
шкаф е 7,5 квт, а в люпилния 2,5 квт.
В инкубатора «Универсал-45» са автоматизирапи следнпте
нроцеси: отопление, овлажняване на въздуха, периодично за-
въртапе на яйцата в две посоки, аварийна звукова сигнализа-
ция при прекъсване на електрозахранването и повпшаването
на въздушната температура над допустимата.
Нагревателите и електродвигателите в инкубатора се нод-
хранват с напрежение 220/300 в: релетата, сигналните лампи
и датчиците от трансформатор 220/24 в, монтирани във всяко
отделение. Аварийната сигнализация работи на батерня. Сиг-
налните лампи са за напрежение 6,3 в и са включени в линията
за 24 в чрез съпротивления. За периодичното завъртаие на
яйца на 90° през 2 часа се използува общ вал за трите отделе-
ния, който се задвижва с електромотор 0,250 квт, монтиран
на лявата или на дясната страна на корпуса.
262
Валът се върти със скорост 0,25 об./мин. Циркулацията на
въздуха във всеки шкаф се осъществява с вентилатор със ско-
рост иа въртене 24G об./мин., задвижван чрез ремък от електро-
двигател 0,400 квт— 1440 об./мин.
Фш. 153. Принцнина електрическа схема на инкубатор «Универсал 45»
fost/osc ожг>.
Всяко отделение се отоплява от 4 нагревателя но 500 вт —
общо 2 квт, конто са съединени в две линии, включен» на
различии фази.
Температурата се регулира от 2 мембранни релета за тем-
пература 1РО и 2РО, конто действуват независимо па всяка
двойка нагреватели. Понеже контактите на температурните
релета са за малки мощности, затова за включване на иагре-
вателите са предвиденимеждинни релета 1РПР и 2РПР (фиг. 153).
За предпазване от прегряване на въздуха в инкубатора е мон-
тирано трето реле за температура — «Предел», което има съ-
щата конструкция, както реле 1РПР и 2РПР, но е настроено
на пределната допустима температура 37,9аС.
При достигане на тази температура релето предизвиква
отваряне на страничните и горната клала, за да стане интен-
зивно охлаждане, изключване на нагревателите, включване
на зелената лампа и иодаване на звуков сигнал.
Температурата се регулира автоматично в интервал от
36С до 39'С при точност ±0,23С. Когато работят нагревате-
лите, светят двете червени лампи. Във всяко отделение е мон-
тирано по едно реле за влажност РУ, което се състои от ви-
скоз на лента; която при повишаване на относителната влажност
263
се удължава, а при намаляване — се свива. Изменението на
дължината на лентата се предава на контактите РУ, конто от
своя страна включват и изключват селеноида на клапата за
подаване на вода върху изпарителния диск. Това се сигнали-
знра с жълтата лампа.
Относителната влажност се регулира в диапазон 40—80%
при точност на регулирането ±3%. Когато се отвори вратата
на инкубатора, светва бялата лампа. Таблото за свързване на
инкубатора с електрическата инсталация е поставено на съ-
щата страна, където е устройсгвото за завъртане на вала. На
таблото са монтирани: предпазители, магнитен пускател и
волтмер и бързодействуваща защита на електродвигателя при
прекъеване на една от фазите. Инкубаторът се изключва и
когато напрежението спадне повече от 30% в едната или в
двете фази. След изключване чрез реле РОФ се задействува
звуковият сигнал.
Към всяко отделение на инкубатора има табло, в което е
монтирана командната апаратура, чрез която се осигурява
следната автоматика:
а)	включване и изключване на електродвигателя на венти-
латора и нагревателите;
б)	изключване на нагревателите и включване на електро-
магнита на кланите;
в)	включване на соленоида за овлажпяване;
г)	звуковият сигнал при аварийно затопляпе па въздуха
в инкубатора и при прегаряне на предпазителите в линията за
понижаващия трансформатор 220/24 в.
д)	защита от къси съединения в линията на нагрева-
телите;
е)	защита от къси съединения на ниската страна на понижа-
ващия трансформатор 220/24 в.
8.	Отопление за малки пилета
Електромайка за пилета ЕМП-500 Р4. Предназначена е за
допълнително затопляне на малки пилета и се използува до
6-седмична възраст. Особено много е необходима до 7—10 ден,
когато пилетата нямат още топлинна регулация и се нуждаят
от равномерна температура. Създаването на температура, раз-
лична между температурата на помещението и тази под елек-
тромайката е благоприятна за развитието на пилетата. На
фиг. 154 е показан общ вид на електромайката. В електромай-
264
ката пилетата се наблюдават през специално прозорче, нами-
ращо се на предната стена под таблото. Ниско долу са оставени
отвори за влизане и излизане на пилетата. Под една електро-
майка се отглеждат едновременно 500 пилета (П =500), при
единична площ 35 см2 за едно пиле. Цялата полезна площ за
електромайката е 17 500 см2.
Фиг. 154. Общ вид на електромайка ЕМ11-500Р4
За нагряване на електромайката са монтирани четири на-
гревателя, свързани последователно (фиг. 155). Нагревателите
са от кантал с диаметър d 0,6 мм. Общата инсталирана мощ-
ност на нагревателите е 550 вт. Работната им температура не
надминава 150'С. Отоплителите (нагревателите) са закрепени
от долната страна на канака, който е облицован с алуминиева
ламарина, която служи за преразпределение на топлината и
за топлинна изолация. Такава облицовка е направена и от
вътрешната страна по горната част на електромайката.
Температурата се регулира чрез електронен полупровод-
ников регулатор, на който датчикът е високо чувствителен
термистор. За изпълнителен орган е използувано живачно
реле.
265
За настройване и визуално наблюдение на температурата
ее използува милиамперметър е обхват 50 МА, като ръчното
въздействие се прилага върху нотенцнометър. Електронно-по-
лупроводниковня регулатор работи на принципа на мостовите
схеми, като осигурява висока точност ±0,2°С.
Двата термистеора се намират от подана височина 8—10см.
Грубото настройване на определена температура става
чрез манипулация върху потенциометъра, като страната
Фиг. 155. Нагреватели на електромайка ЕМП-51Х)Р4
му се поставя на съответно деление. Финото донастройване
става, като се следи показанието на милиамперметъра (термо-
метъра) и потенциометъра се поставя на съответното по-
ложение.
Специална сигнална глим-лампа с мощност 2 вт 220 в
свети, когато нагревателите са включени (фиг. 156).
Електромайката е озвучена, т. е. в нея се възпроизвеждат
звуци на «квачка». Озвучителната инсталация се състои от
магнитофон, който захранва високоговорител, монтиран на
266
електромайката. Един магнитофон захранва високиговорите-
лите на няколко електромайки. На таблото на всяка електро-
майка е поставен ключ, с който се включва и се изключва съот-
Фи). 156. Електрическа схема на електромайка ЕМП-500Р4
ветннят високоговорител. Средният разход на електрическа
енергия за денонощие е 2 квч, или около 84 квтч за един цикъл
от 6 седммци.
г) Електромеханизация при овцевъдството
1. Електромеханизирана стриж ба
на о в ц ет е
Електромеханизираиата стрижба на овцете има редица
предимства пред ръчната. Производителността на труда се
повишава 2—3 пъти и благодарение на по-ниското стрижене
вълнодобивът се увеличава с 6—10%.
За механизираната стрижба се използуват комплект елек-
тростригални апарати, конто се състоят от преносима електри-
ческа централа, преносима електрическа мрежа, стригални
машинки, комплектувани с електродвигатели и гьвкави ва-
лове, точилен апарат и заземително устройство.
267
Преносимата електрическа централа се състои от бензинов
двигател, електрически генератор и електрнческо табло, мон-
тирани върху обща преносима рама. Електростригалните агре-
гати се произвеждат за 6, 12, 16, 36 до 60 броя машинки.
У нас се използува главно съветският агрегат ЭСА-12,
който има 12 трииолюсни контакта.
Преносимата електрическа мрежа (линия) се състои от че-
тирижилен гъвкав кабел с каучукова изолация със сечение
3: 2,5+ 1,5 мм2 и обща дължина 70 м. За свързване на стри-
галните машинки на линията има съответсп брой трифазни
контакти, разположени на разстояние 1,8 м един от друг.
Освен това има два трииолюсни контакта за точилпите апарати
и седем двуполюсни контакта за свързване на осветлителните
лампи.
Електрозадвижване на машинки за стригане. Използуват
се трифазни асинхронни двигатели с ротор на късо и повишен
пусков момент. Установено е, че пусковият момент трябва да
бъде увеличен най-малко 1,8 пъти.
Според местонахождението на електродвигателя машинките
са с вграден двигател (фиг. 157) и с двигател извън тях (фиг. 158).
Фиг. 157. Машинка за стриж-
ба с вграден електродвигател
Фиг. 158. Машинки за стрижба
с отделен електродвигател:
а — с коленчат вал; б — с гъвкав
вал
Когато моторите са извън машините, задвижването им става
чрез коленчат вал (фиг. 158, а) или гъвкав вал (фиг. 158, б).
Гъвкавият вал е за предпочитане пред коленчатия. Необхо-
димата мощност за въртене на жилото на гъвкавия вал зависи
от степента на огъване на вала и скоростта й е приблизително
следната: при скорост на въртене 1400 об./мин. 35—50 вт, а
при скорост на въртене 2800 об./мин. 27—60 вт. За намаляване
268
Таблица 99
Характеристики на стригалните електродвигатели
Марка, тип и предназначение	Напрежение във в	Мощност в квт.	Честота в хц.	к.п.д.	Скорост об./мин.
ПАД-0,125, окачващ.за задвиж-					
ване на стригална машинка ТНГ-41 за задвижване на точи-	220/300	0.125	50	0,77	2800
лен апарат	220/300	0.4	50	0.8	1400
МС4, вграден в машннката	36	0.1	200 400	0.8	(12 24)1»в
на натоварването на електродвигатели трябва гъвкавият вал
съвсем малко да се огъва. Това е възможно при подходяще съ-
четание на окачването на двигателя и височината на масата
(поставката) за стригане. Мощността на празен ход на маши-
ната е 30—50 вт, а за срязваие на вълната 20—40 вт. Общата
необходима мощност варира между 50 и 150 вата. Средне една
овца с груба вълна се остригва за 8 мин., а тънкорунна за
14 мин. За остригването на една овца двигателят се включва
и се изключва 5—7 пъти.
В табл. 99 са дадени характеристиките на никои електро-
двигатели.
Машинките с вграден двигател са по-лесни за обслужване,
понеже пускането и спирането става с прекъсвач, монтиран
върху тях. Недостатък на тези машинки е сравнително голя-
мото им тегло. В последно време благодарение на употребата
на пластмаси и други леки материали този недостатък е от-
странен. На фиг. 158 са показанн три варианта-машинки с
вградени електродвигатели, от конто първият вариант е най-
удобен. При втория вариант вертикално поставеният електро-
двигател намалява видимостта, а третият вариант е неудобен
с това, че създава голямо натоварване върху ръката на работ-
ника. Мощностите на вградените двигатели са 26, 50, 100 и
210 вт.
Точилен апарат ТАД-350 с електродвигател 0,4 квт; скорост
на въртене 1450 об./мин., напрежение 220/380 в. Служи за
наточване на ножовете и гребените.
Заземително устройство. Състон се от проводник с дължнна
70 м и с диаметър 3—4 м със заварени към него отделни про-
269
водпици за всеки електродвигател. Проводникът е заварен
за заземяването, което се състои от две тръби с дължина 2 м
и диаметър 50 мм, забити в земята на дълбочина 2 м и
съединени помежду си с шипа. Най-удобио е заземяването
да се постави под дървените скарн, върху конто стъпват ра-
ботниците.
Електрозадвижване на пресата и транспортьора. В големитс
пунктове за стрижене се употребяват хоризонтални нресн
ГП1—10А за балирапе на вълната. Електродвигателят на нре-
сата е с мощност 2,8 квт. Употребяват се н трапспортьори за
пренасяне на вълната на разстояпие 60 90 м от пункта за
стрижене.
д) Електромеханизация на водоснабдяването
Водоснабдяването заема важно място в полевьдетвото при
отглеждане на селскостопански култури и животповъдството
за създаване на благоприятно условия при отглеждапето на
селскостопански животни.
Освен гравитачните (самотечните) водоснабдителни спстеми
използуват се твърде често напорпите водоснабдителни си-
стеми, при конто водата се поема от водоизточника и се движи
по тръбите до потребителите под напора па водонодемни ма-
шини.
В зависимост от вида на изнолзуваиата енергия водо-
подемните машини са най-различни. За селското стопапство
най-подходящи са електрическите водпи iioMim, конто се из-
ползуват най-често.
1. Изчисляване мощността
на в о д на т а помпа
Мощността на електродвигателя па водната помпа при
електрифициране на водоснабдителната система се определи
по следната формула в киловати
Q л/сек. у кг/лНы
Аквт^ 102 л ’
ИЛИ В КОНСКИ СИЛИ
л/сек.у кг/л//м
^кс =	75 т) ’
270
където Q е необходимого количество вода в л/сек.;
Н — височината на използуването на водата в м;
у — специфичного тегло в кг/л (за студена вода у —1),
ц — коефициентът на полезного действие, който най-
често се взема от 0,4 до 0,8.
2. И з ч и с л я в а н е на н у ж д и i е от вода
Необходимого количество вода при водоснабдителннте си
стеми за поливане се определи от поливната площ и вида на
селскостопанската култура. Това количество е промеплива
величина, завидуща от характера па сезона.
ОбнкновенЛпри напояването се използуват по няколко
електрически водци помпи с големи мощности, работещи в
паралел (едновременно).
В животновъдството водата се изразходва за иоене на жи-
вотните, за приготвяне на храпа, за почистване на помещения,
за обработка иа продукцията, за поддържане на хигиепиите
нужди на работещня персонал и др. Това количество вода е
почти постоянна величина при гледане на определен брой
животин.
За определяне на параметрите на водоспабдителната си-
стема е необходимо да се знаят нуждите на всички консуматори
във фермата от вода.
Установени са средни норми за разход на вода за едио де-
нонощие. Средните норми за отделните консуматори са дадени
в табл. 100 и 101.
Вода за гасене на евентуално възникнали пожари се пред-
внжда според противопожарните иорми в зависимост от вида
на постройките и броя на отглежданите жпвотни. За говедовъд-
ните ферми се приемат следните норми (Q пожар):
1)	за по-малко от 300 глави 2,5 л/сек.;
2)	за 300 до 500 глави 5 л/сек.;
3)	за повече от 500 глави 10 л/сек.
За определяне дебита на помпата и проиускател ната спо-
собност на водопроводната мрежа се взема пред вид максимал-
ният денонощен разход на вода.
(/макс. деноиощ. «
о	74 ’
'У средн о денонощ.
където А е коефициентът на денонощната неравномерност,
който за животновъдните ферми се приема за 1,3.
27J
Таблица 100
Средни норма за разход на вода при отглсждане на различии
видове животни и птици
Консуматор на вода	Разход на вода в л на глава за едно денонощне във фермите		
	с водопровод	без водо- провод	на па- сище
1	2	3	4
Гвведя Кравн дойни при ръчно доене	90	О 70	60
механизнрано доене	115	95	—
Крави сухостойни	60	50	50
Телета	35	30	—
Волове	30	25	30
Коне Работни коне	50	40	40
Племен ни кърмещн кобили	75	75	—
Отбити кончета	40	40	35
Свине Свнне-майкн с приплоди	100	75	40
Нерези	45	40	30
Подрастващи прасета	25	12	12
Свине за угояване	22	10	—
Овце и кози Възрастнн животни	8-12	.6 -8	6 8
Млади животни	3	3—4	3-4
Птици Кокошки	0.5	0.5	—
Пупки	1 1,25	1 1.25	—
Патиии			—
Гъски	1,25	1,25 1	-—
Максималният часов разход се определя
Л	— Л у^маке. денонощ. ,
Чумаке. час—<*час	24	«н/пач-,
по формулата
където «А час» е коефициентът на часовата неравномерност.
Стойностите на този коефициент са за животновъдни ферми:
а) с автопоилки 2—2,5; б) без автопоилки 4; за комуналния
сектор 1,5—2.
272
Таблица 101
Ндрми за разход на вода за стопанско-битови, комунални
и производствени нужди
Коисумагор
Разход на вода в л
за I денонощие
Необходимо количество вода за I чоиек
При липса на водопровод
При наличие на водопровод с ползуване на общи
чешмн. без канализации във фермата
При наличие на водопровод с ползуване на общи
чешмн, но с канализации във фермата
При наличие на водопровод с ползуване на отдел-
ив чешмн
За комунални нужда
Баня (за 1 човек)
Столова (за един посетител)
За производствени нужда
За обработка и съхранение на 1 л мляко
За един трактор (в гараж)
30 40
40 50
80 90
50 60
150 175
18 25
3-5
15-20
Максималнияг секунден разход ла водонроводната мрежа
ще бъде:
Q^waKCMac . ...	n/roi-
макс.—’	3600 Чножар. Л/ССК.
П р и м е р. Да се определи мощността на електрическа
водна помпа, която ще бъде монтирана на 5 м височина от водо-
източника. Тя ще качва вода за говедовъдна ферма, която се
намира на височина 30 м от номпата.
В говедовъдната ферма ее отглеждат 500 дойни кравп,
200 телега и ЮОюници. Във фермата се добива 5 тона мляко
дневно. Обслужва се от 30 души. Доенето и поенето на живот-
ните са механизирапи. Във фермата се използуват два трактора
«Бела рус».
Най-напред се определи средният денонощен разход:
Q средно депонощ. като сбор от всички консуматори във фер-
мата
В . аръчиик по електро техника
273
Консуматор	Брой на консумато- рите	За един консуматор в л	За трупа консуматори
Крави	500	115	57500
Телета	200	35	7000
Юници За обслужващ персонал с ползу- ване на общи чешми с канали	100	60	6000
зация	30	90	2700
За обработка на млякото	5000	5	25000
Трактор	2	150	300
	Q средно денонощ.		98 500 л
След като се изчисли
Q макс, деноиощ.-А денои. л Q средно деноиощ. 1,398500=
= 128 050 л/денонощно
Намира се
_	.	Q макс, дснонощ	о . 128 050
Q макс. час. — А час. х—----------------4 4 • —24~ “
- 12805 л/ч
приемаме А час. 2,4.
Максималният секунден разход на вода, необходим за под-
държане на нормалната работа в кравсфермата, ще бъде
Q макс. -Q-^4a- ; Q пожар. |-10 3,58 f 10 13,58л/сек.
Мощността на електродвигатели на помпата за сиабдяване
на кравефермата с необходимого количество вода ще бъде
Q макс, у Н 13,58.1.35	7 Q
= ~	-----ЖГ = 7’8 КВ1 ’
където у 1 (за студена вода);
Н -ht+h^ 51 30 35;
1] приемане за 0,6.
От таблицата за нроизвежданите размери помпи приемаме
такава с най-близки, но по-големи размери, т. е. помпа тип
50Е60-Ф. която има нроизводителност 20 л/сек. с воден стълб
50,0 м.
За нуждите на селското стопанство се използуват най-често
следните видове помпи:
Е 32, Е 60-Ф—еднсфазна центробежна помпа с произво-
дителност 150 л/мин. и налягане до 15 м воден стълб;
«Е» и Е-Ф — едностепенни центробежни помпи с едностранно
всмукване, агрегатирани с електромотор за обикновена вода,
274
Таблица 102
Технически характеристика на помните тип Е 32, Е60-Ф; Е и Е-Ф;
Д; ПМ и Л1; и ПВ-рАП.
Тип на номпата	Произиодител. Q		Общо наля- тане Н м воден стълб	Брой на оборотите в мин	Мощи. на ел ектро дви- гателя н квт
	л/мин.	л/сек.			
1	9	3	4	5	6
Е 32. Е 60-Ф	150		15	2900	0,8
32 Е 60-Ф 40 Е 60	200	3,33	17.0	2880	1,1
40 Е 60-Ф 40 Е 90	550	9.18	25.5	2850	4
40 Е 90-Ф 50 Е 40	35	5,83	18.0	2850	2.2
50 Е 40-Ф 50 Е 60	300	5.00	45.5	2900	5.5
50 Е 60-Ф 70 Е 60	1200	20,00	50.0	2920	17
70 Е 60-Ф 70 Е 80	2160	36.00	930	291Х)	55
70 Е 80-Ф 70 Е 90	1600	26.70	58.0	2930	30
70 Е 90-Ф 70 Е 140	930	15,5	26.0	2900	7.5
70 Е 140-Ф 80 Е 120	720	12.00	6.7	1420	1.5
80 Е 120-Ф 80 Е 130	1680	28	32	2920	13
80 Е 130-Ф 80 Е 180	1080	18	10.3	1435	4
100 Е 75	1536	25.60	21.9	29.00	7.5
100 Е 80	3000	50	100	2950	100
100 Е 80 Ф 100 Е 120	3240	54	33.5	1450	30
100 Е 120-Ф 100 Е 140	2800	46.7	19.5	1150	13
100 Е 140-Ф	3000	50	49	2930	40
100 Е 180-Ф 100 Е 220	1080	18	7.5	1440	2,2
100 Е 220-Ф 125 Е 90	5800	96.6	50	1450	75
125 Е 120	1680	78	28,50	1475	40
125 Е 120-Ф 150 Е 180	4800	80	19	1450	99
150 Е 180-Ф 175 Е 130	8500	141.7	38.7	1480	75
275
Продолжение на тайл. 102
1	2	3	4	5	6
200 Д 60	8400	140	39	960	75
200 Д 60	9000	150	94	1470	190
200 Д 90	9000	150	39	1470	100
300 Д 90	13100	120	28	980	100
300 Д 90	18000	300	68	1450	250
250 Д 130	13800	230	38	1480	130
350 Д 90	18000	300	40	960	160
350 Д 906	18000	300	78	1450	320
350 Д 190	27300	450	33	1480	190
400 Д 190	33000	550	21	900	160
400 Д 190	25080	418	15	750	100
		50 ПМх	44-7		
50 ПМх4			60		5.5
50 ПМх5 50 ПМхб	220	3.7	75 90	2900	7.5 7,5
50 ПМх7			105		10.5
		50 nMtx2-H0M			
50 ПМ.Х2М			54		7,5
50 IIMjXSM			80		10
50 IIM.X4M •50 ПМхх5М	312	5.2	106 134	2920	13 17
50 ПЛ^хбМ			160		17
50 nMjX7M			187		22
50 ПМ.Х8М			214		30
50 ПМ1Х9М	312	5.2	240	2920	30
50 ПМ,Х10М			268		30
		80М 10x24-10			
80 М 10x2			66		13
80 М 10x3			99		22
80 М 10x4			132		30
80 М 10x5			165		40
80 М 10x6	660	11	198	2920	40
80 М 10x7			231		55
80 М 10x8			264		55
80 М 10x9			297		75
80 М 10x10			330		75
		НОМ 16x24-10			
100 М 16x2			68		22
100 М 16 <3			102		30
100 М 16x4			136		40
100 М 16x5			170		55
100 М 16x6	1020	17	204	2920	55
100 М 16x7			238		75
100 М 16x8			272		100
100 М 16x9			306		100
100 М 16x10			340		100
276
Продолжение на табл. 102
1	2	3 •'	4	5	6
		100 М 25x24-6			
100 М 25 X 2			94		46
100 М 25 X 3			141	290	75
100 М 25x4	1560	26	188		100
100 М 25x5			235		100
100 М 25x6			282		125
	125 М 40x24-6				
125 М 40x2			58		40
125 М 40x3			87		55
125 М 40X4	2400	40	126	2940	75
125 М 40x5			145		100
125 М 40x6			174		125
6ПВ2 —30			27.3	2910	2
6ПВ2—50	137	2,3	47	2910	2
6ПВ2-80			72.8	2880	4
6ПВ2—100			91	2880	4
6ПВ4			28.5	2910	2
6ПВ4	240	4	36,5	2880	4
6ПВ4			50	288	4
10ПВ8 50			40	2880	10
10ПВ8—75	600	1 л	60	2880	10
10ПВ8 100		1 и	80	2880	16
10Г1В8 125			100	2890	20
10ПВ16 44			40	2890	16
10IIB16 - 66	840	14	61	2890	20
10ПВ16-110			95	2890	32
12ПВ 32 56	1680	28	62	2890	32
с производителност от 120 до 10 000 л/мин. и налягане от 5
до 100 м воден стълб;
«Д» сдностепенни центробежни помпи с двустранно всмук-
ване, агрегатирани с електродвигател за обикновена и замър-
сена вода с производителност от 3000 до 33 000 л/мин. и наля-
гаие от 10 до 100 м воден стълб;
277
Таблица 103
Наименование и начни на отглеждане	Мярка	« к	
		Електрс	1> ь со
1	2		3
а) Полеиъ Пшеница	дство тон		1,00
Царевица	тон	2,6	
Напояване	дка	60	
Електрически парници	площ м*	13	
Сушене на тютюн	тон	2060	
б) Говедот Отглеждане на крави	една крава за година	294	
Отглеждане на телета от 4 до 14-ме- сечна възраст	едно теле за година	10«	
Отглеждане на коне	един кон за година	100	
Отглеждане на овце	една овца за година		2.6
в) Свинеп Прасета за угояване — сухо хранене	ьдство свинемясто за година	25	
Прасета за угояване - мокро хранене	свинемясто за година	27	
Свине-майки с електрическо отопление на пода	свинемясто за година	400	
Свине-майки с отопление с инфрачер- вени лампи	свинемясто — майки за година	470	
Свине-майки с нафтово отопление	свинемясто — майка за година	210	
г) гипицевг Подраствачки-носачки от I до 154 ден а	ьдство една подраств. носачка		4.5
Носачки за постоянна постели	една носачка		3,5
Носачкн за клетъчно отглеждане	една носачка		3.10
Носачки за постоянна постеля в пти- чарник разгънат тип	една носачка		1.8
Бройлери на постоянна постеля 1 -60 дена — 24 000 бр.	един бройлер	0,40	
Бройлер в Н-образни птичарннци 12 500 бр.	един бройлер		1.8
278
ПМ и М многостепенни центробежни помпи, агрегатирани с
електродвигатели за обикновена и замърсена вода с произво-
дителност от 120 до 2500 л/мин. и налягане от 50 до 300 м во-
ден стълб.
«ПВ4АП» потопяеми електрически помпи за качване
на води от кладенци или сондажни отвори с производителност
от 2 до 32 л/сек. и налягане от 25 до 160 м воден стълб.
Технические характеристики са дадени в табл. 102.
е) Специфична разходи на електрическа енергия
в селскот® стопанство
В табл. ЮЗ са дадени никои специфични разходи на електро-
енергия в селското стопанство.
Vli глава
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ В ТРАКТОРИ
И АВТОМОБИЛИ
Електрическата инсталации на гракгорите и автомобилите
е предназначена да осигури източиици на електрическа сцер-
гия, запалването иа работната смес, светли инн и звуков» сиг
нал», първоначално запалване па двигателя и уреди за контро
лиране на нормалната работа па транспортного средство. На-
нрежението па електрическата инсталации па автомобилите,
гракгорите, комбанняте и мотоциклетите с 6, 12 и 24 в. Напре-
жение 6 в се използува при автомобили и трактори с по-малка
мощност. Най-разпространени са електрически инсталации
12 в. Комбайните СК-3 и СК-4, снабдени с дизелови двигатели,
имат 24-волтова система на пускане.

I.	АКУМУЛАТОРНИ ЬАТЕРИИ
Фиг. 1Ь9. Прин*
ципна схема на
акумулаторен
елемент
Акумулаторната батерия представлява об-
ратим електрически генератор, който при за-
реждане с постоянен ток натрупва електриче-
ска енергия за сметка на химически реакции,
а при разреждапе служи за източпик на елек-
грически ток. Акумулаторите в гракгорите и
автомобилите захранват всички потребители с
електрическа енергия, когато двигателят е
спрян или работи иа нискн обороти. Най-ши-
роко приложение памират оловните акумула-
тори.
Акумулаторната батерия се състои от няколко последова-
телно свързани елемента. Принципното устройство на акуму-
латорен елемент е показано на фиг. 159. Акумулаторната кутия
с изработена от пластмаса или ебонит и е разделена на клетки
всяка с отделен капак. Капакът се херметизира с асфалт или
специална паста, съставена от 75% асфалт, 14% машннно масло
280
и 11% нефтени сажди. Всяка клетка съдържа неон ределен брой
воложитслни и отрицателям плочи, отделенн една от друга със
сепаратори. Плочите представляват решетка, отлята от сплав,
съдържаща 94% олово и 6% антимон. Решетката е завълнена
Фиг. 160. Акумулаторна батерия:
/ кутия, 2 паста; 3 капак; 4 — отпор; 5 между еле мен тис съединение:'
6 илсма; 7 сепаратор; 8 — плоча; 9 — ухо; W мост; 11 пластмасова
мрежа; 12 подпор а
с активна маса: за отрицателните и л очи 80 % РЬО, 15% РЬ3С)4 и
20—30% РЬО. Отрицателните плочи са с една повече от поло-
жителните (фиг. 160). Плочите са нотопени в електролит от
чиста сярна киселипа и дестилираиа вода.
При зареждане и разреждане се извършват сложим хи-
мичим реакции в оловните акумулатори. Положителният елек-
трод на заредения акумулатор в резултат на химичната реак-
ция е покрит с оловен двуокис (РЬО2), а отрицателният елек-
трод с чисто олово (РЬ). При разреждане токът в акумулатора
протича от отрицателния към положптелния полюс. Вслед-
ствие на химичните реакции на двата полюса в края на процеса
се образува оловен сулфат (PbSO.0
разреждане PbO2-|-2H2SO44 Pb=PbSO4 | 2НаОфРЬ5О4
зареждане PbSO4 ф2НаО-j-PbSO4=PbO2-| 2 HoSOj ф РЬ.
В резултат на разреждането част от сярната киселина се
изразходва за сулфатизиране на елового и гъстотата на елек-
тролита намалява от 1,74^-1,31 до 1,12 ; 1,19. ЕДС на еле-
мента спада от 2,15 до 1,96 в.
281
Призареждането на акумулатора PbSO4 от положителните
и отрицателните плочи се превръща отново в РЬО2 и РЬ, отно-
сителното тегло на електролита нараства до първоначалната си
стойност 1,24 и ЕДС на елемента се повишава до 2,15 в. След
превръщане на активната маса па плочите в РЬСХ. и РЬ спира
повишава нето на ЕДС и гъстотата на електролита. При по-
нататъшно зареждане настава разлагане на водата на водород
и кислород и акумулаторът заночва да «кипи». В края на за-
реждането ЕДС на елемента достига 2,7 в.
Капацитетът на акумулатора се нарича способността му
да натрупва и да отдава определено количество електроенер-
гия до известно допустимо падение на напрежението и се из-
мерва в ампер-часове. Нормалният капацитет на всяка акуму-
латорна батерия се дава от завода-производител за 10-часово
разреждане с допустимо падение па напрежението до 1,8 в
при температура на електролита 30±2 С. В табл. 104 са да-
дени марки на произвеждани у нас и в СССР акумулаторни
батерии, използувани в селското стопанство.
Марката на акумулаторната батерия означава: първата
цифра — броя на елементите, буквите Ст — стартерен и по-
следната цифра оказва капацитета на батерията.
Акумулаторни батерии
Таблица 104
Българско производство
Сьветско производство
марка на батерията	номинално напрежение във в	поминален капацитет в аг.	марка на батерията	номинално напрежение във в	номина- лен капа цитет в ач.
ЗСТ66	6	66	ЗСТ 60	6	60
ЗСТ82	6	82	ЗСТ-70	6	70
ЗСТ100	6	100	ЗСТ 84	6	84
ЗСТ115	6	115	ЗСТ-98	6	98
ЗСТ165	6	165	ЗСТ-112	6	112
6СТ50	12	50	зет-126	6	126
6СТ66	12	66	ЗСТ 135	6	135
6СТ82	12	82	6СТ-54	12	54
6СТ100	12	100	6СТ-68	12	68
6СТ115	12	115	6СТМ-128	12	128
6СТ132	12	132	—	—	—
6СТ165	12	165	—	-—	—
282
Електролитът за новите акумулаторни батерии се приготвя
от чиста сярна киселина и дестилирана вода. Не се допуска
използуването на техническа сярна киселина и обикновена
вода. За българските акумулатори гъстотата на електролита
при зареждането трябва да бъде 1,26 г/см3 при 1 25°С. Гъсто-
тата па електролита се измерва с ареометър с точност до 0,005.
Заедно с гъстотата се измерва и температурата на електролита.
При оТчитане на ареометъра в градуси по Боме превръщането
в абсолютпи единици става по формулата
.	144J5
л ’
където d е гъстотата в г/см3;
л — градуси по Боме.
Силата на зареждащия ток зависи от типа на батерията и
се определи по формулата 7=0,1 С20,
където / е силата на зареждащия ток;
С20 — капацитетът на акумулатора при двадесетчасово
разреждане.
Стойностите на зареждащия ток на никои акумулаторни
батерии са дадени в табл. 105.
Таблица 105
Зареждащ ток
Българско производство
Съветско производство
марка	заряден ток в а		марка	заряден ток в а	
	при първо зареждане	при нормално зареждане		при първо зареж- дане	при нормално зареждане
ЗСТ66	4.5	6.6	ЗСТ 60	3.5	5.0
ЗСТ82	5.5	8.2	ЗСТ—70	5.0	6,5
ЗСТ100	7.0	10	ЗСТ 84	6.0	8.0
ЗСТ115	8.0	11.5	ЗСТ 98	6.5	10,0
ЗСТ165	11.0	16.5	ЗСТ 112	7,0	10,0
6СТ50	3,5	5.0	ЗСТ—126	7.5	10,0
6СТ66	4.5	6.6	ЗСТ—135	7.5	10,0
6СТ82	5.5	8.2	6СТ 42	з.о	4.0
6СТ100	7.0	10.0	6СТ 54	3.5	5.0
6СТ115	8,0	П.5	6СТ -68	4.5	6,0
6СТ132	9,0	13.2	6СТ -128	7.5	10.0
6С1Т65	11,0	16.5	—	—	““
283
Допуска се разлика в гъстотата на електролита в отдел-
имте клетки не повече от 0,02 г/см3. От гъстотата на електролита
се определи степента на разреждане на батерията. В табл. 106
е дадено изменеиието на електролита в зависимост от сьстоя-
нието на зареждане на батерията при температура 25 С. Ако
акумулаторът е разреден с повече от 50% през лятото и с по-
вече от 25% през зимата, той трябва да се презаредп.
Ако не е известна началната гъстота на заредей акумулатор,
степента на разреждане се проверява чрез измерване на напре-
жението на клетките с товарна вилка. Допуска се разлика в
напрежението при товар в отделяйте клетки на батерията не
повече от 0,2 в. При по-голяма разлика батерията трябва да
се презаредп. Степента па разреждане може да се определи от
показанията на волтметъра на вилката (табл. 107).
Изменение на 1ъстотата на електролита при 25“С
Таблица 106
При зареден акумулатор юо%	При разреждане 25%	При раз|1еждаие 50%
1.31	1.27	1,23
1.29	1 25	1.21
1.27	1.23	1,19
1.25	1.21	1,7
Таблица |07
Стелен на разреждане на акумулатора
Показание на волтметъра на вилката във V	Степей на разреждане на акумулатора в %
1.70-1.80	0 (зареден 100%)
1,60—1,70	2.5
1,50-1,60	50
1.30—1,40	100
Един от начините за съхраняване на акумулагорните ба-
терии е съхраняване в заредено състояние с електролит. Бате-
рията се зарежда напълно, като нивото и гъстотата на електро-
лита се дойеждат до нормалните — ниво 10—15 мм над защит-
ната решетка и гъстота 1,28 г/см3. Ежемесечно батерията се
284
дозарежда с ток за нормално зареждане, а на всеки 3 месеца
се извършва контролен цикъл зареждане — разреждане. При
нужда батерията трябва да бъде готова всеки момент за по-
ставяие на машината, тя се поддържа чрез постоянно зареж-
дане с ток, равен на 2% от нормалния капацитет, достатъчен
да компенсира саморазреждането.
За продължителеи период от време акумулаторната бате-
рия Се съхранява в разредено състояние. Батерията се раз-
режда с ток 10% от капацитета, докато напрежението на от-
делните клетки достигне 1,7 в. Електролитът се излива и
плочите се промиват с дестилирана вода до пълното отстраня-
ване на киселнната. Капачките на отворите сезанушват плътно,
под тях се поставят гумени уплътнения и вентилационните
отвори се запушват с асфалт. Уплътняването и окисляването
на активиата маса се намалява, ако се изсушат плочите и сепа-
раторите. Практикува се демонтиране на батерията, проми-
ване, подсушаване на плочите, сепараторите и кутията и ново
монтиране. Преди да се въведе отново в експлоатация, бате-
рията се зарежда с електролит с по-малка гьстота и след 6 часа
започва зареждането с два контролнн цикъла.
Акумулаторната батерия може да се съхранява в заредено
състояние без електролит. След пълно зареждане електролитът
се излива и кутията и плочите се промиват, както при съхра-
нява не в заредено състояние. Отрицателните плочи се сушат
бързо, за да се избегне окисляването на гъбестото олово. След
сглобяването капачките и отворите се уплътняват. Преди въ-
веждане в експлоатация батерията се зарежда с електролит с
нормална гъстота 1,28 г/см3 и се извършва контролен цикъл
зарежда не-разреждане.
Контролният цикъл се състои от две или иовече зарежда-
ния, между конто се извършва разреждане, за да се измери
капацитетът па батерията. При контролен цикъл на батерия,
намираща се в експлоатация, се отстранява сулфатизацията
на плочите, която възниква в резултат на непълното зареждане
и разреждане на батерията.
2.	ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ГЕНЕРЛТОРИ В ТРЛКТОРИТЕ
И ЛВТОМОБИЛИТЕ
Електрическият генератор в тракторите и автомобилите
служи за захранване на всички електрически потребители и за
зареждане на акумулаторната батерия, когато двигателят ра-
бота на средни и високи обороти. С генератори за постоянен
285
Таблица 108
Характеристика на генерагори, използувани в селскостопански трактори
и автомобили
Тип на генератора	Използва се на трактор или автомобил	Мощност ВЪВ ВТ	Номинално напре- жение във в	Максимален товар в а	Обороти при номи- нална мощност об. мин.	i Четки марка	за празен хол работа като гател в а	
							Ток при	X m П
		А. Съветски						
Г-20, Г-20А	М-20	220	12	18	1450	Г-13	5	
Г-21	ЗИМ. ГАЗ-51 ГАЗ-63	220	12	18	1450	Г-13	5	
Г-15Б	ЗИЛ-150, 151	220	12	18	1450	Г-13	5	
Г-25	МАЗ-200, 205	275	12	18	1600	Г-13	6	
Г-66	С-80	250	12	20	2050	М 20	7	
ГДФ 4105	ГАЗ-АА	60—80	6-8	10	1800	М-1	7.8	
ГМ-71.ГМ715	ГАЗ-67	100	6	16	2200	М-1	7	
Г-80	ДТ-14, ДТ-20	120	12	13	2500	Г-13	5	
Г-81	МТЗ-5М	156	12	13	2500	Г-13	5	
Г-115	ДТ-24, Т-40	156	12	13	2500	Г-13	5	
	Б.	Чехослоеашки						
02- 9044, (М)	Шкода-1200	200	12	15	1600	—		
02 9004, 00	различно	180	6	27	1600		—	
02 9045, 22	Прага РИД	300	12	22,1	1300	——		
02 9055, 2	Зетор 25	150	12	11.1				
02—9057, 00	Шкода-706Р	400	12	30,0	4200			
Фиг. 161. Електрически генератор:
I - заден лагер; 2 - уплътиител; 3 - заден капак; 4 - възбудителна намотка;
5 — вал на кствата; 6 — преден капак; 7 — масленка, 8 преден лагер,
ба; 10 - четка™ - защитна лента; 12 - четка; М. Я. Ш - изводи иа генератора
286
ток са снабдени всички автомобили, комбайни и трактори с
акумулаторно запалване. Генераторите имат паралелно въз-
буждане — веригата на възбуждането е включена паралелно
към външната верига. На фиг. 161 е дадено устройсгвото на
генератор Г-115, който се използува в тракторите ДТ-24 и
Т-28. Данни за никои генератори са дадени в табл. 108.
3.	РЕГУЛАТОРИ НА НАПРЕЖЕНИЕТО В ГЕНЕРАТОРИТЕ
Едно от най-важните изисквания към автотракторните гене-
ратори е да запазват постоянно напрежение независимо от
режима на работа на двигателя и натоварването на генератора.
Оборотите на двигателя, а оттам и на генератора постоянно се
изменят и за да се запази постоянно напрежение, използува се
спец иа л но устройство — реле-регулатор. Реле-регулаторът из-
мени магнитния поток на възбуждането, при изменение на обо-
ротите, така че напрежението на генератора се заназва по-
стоянно.
Реле-регулаторите са главно три системи. Триелементната
система с огранпчител на тока осигурява пълпа защита от
претоварване и късо съединение. Двуелементната система не
осигурява пълна защита от претоварване. Тя се осъщесгвява
посредством предпазители, включени във веригата. Едноеле-
ментната система с две подвижни котви има същото действие,
както и двуелементната система. Елемеитите на реле-регула-
тора са регулатор за напрежение (PH), ограничител на тока
(ОТ) и реле за обратен ток (РОТ).
На фиг. 162 е дадена принципнага схема па реле-регулатор
РР315-Б. Регулаторът на напрежение (PH) е внбрационен
тип. Началото на намотката 13 на сърдечника се съединява с
масата чрез моста 14 или съпротивлението Краят на на-
мотката е съединен към клема чрез съпротивлението R2 и
спомагателната намотка 16. Когато напрежението на генера-
тора е ниско, контактът 12 се затваря. Намотката 13 намаг-
нитва сърдечника 15, но пружината задържа контактите затво-
рени. Когато напрежението стане по-високо от нормалното и
надвиши напрежението, при което се включва релето за обра-
тен ток, сърдечникът 15 привлича подвижната котва 11 п кон-
тактите 12 се разтварят. Тогава във веригата иа възбуждането
на генератора се включва съпротивлението 12. Възбудител-
ният ток и напрежението на генератора се намаляват, нама-
лява се и токът в намотката 13. Електромагнитът отслабва и
287
котвата се връща в първоначалното си положение, съединява
контактите и свързва накъсо съпротивлението През врсме
на работа този пронес непрекъснато се новтаря и възбудител-
ният ток и напрежението на генератора се колебаят около едпо
Фиг. 162. Принципна схема на реле-регулатора РР315-Б:
1, 7 (I /9 магнитоироводи; 2 - шунтова намотка; 3 и 7—серийни намотки, 4;
8 и 15 — сърдечннцм; 5, 9 и // — котви: 6, 10 н 12 — контакти; 13 — намотка-
14 мост; 16 — спомагателна намотка; 18 — генератор; Н — начало на иа-
мотката, К — край на намотката, О В - возбудители а намотка, Л и 3 — кон-
такти на сезонната регулировка
средно значение. Намотката 16 намалява магнитното поле,
създавано от намотката 13. Когато контактите 12 са затворени,
във веригата на намотката 16 е включено съпротивлението R3 .
След разтваряне на контактите 12 във веригата на тази намотка
ее включва съпротивлението /?2, размагнитващото действие
на намотката 16 се намалява и сърдечникът 15 привлича кот-
вата 11 за по-късо време. Това увеличава точността на регулн-
рането на напрежението. През зимата зарядният ток се увели-
чава чрез включване във веригата на намотката 13 и съпро-
тивлението /?!•
Ограничителят на тока (ОТ) предпазва генератора от пре-
товарване. Началото на намотката 7 е евързано към клема >7
на релето, а краят е свързан с началото на серийната намотка 3
на релето за обратен ток. Когато товарът на генератора не пре-
вишава допустимия ток, контактите 10 са затворени, съпро-
тивлението /?з, включено паралелно на контактите, в случая
288
е съединено накъсо. Ограничителят на тока не действува, ко-
гато контактите са затворени. При увеличаване на товара, ко-
гато токът нарасне над допустимите границы, контактите 12
се затварят, защсто напрежението се намалява. Под действието
на тока, протичащ през серийпата намотка 7, контактите 10
се разтварят. Във веригата на генератора се включва съпро-
тивленнсто R-i- Напрежението на генератора намалява и си-
лата* на тока не превншава допустимите граници.
Релето за обратен ток (РОТ) автоматично включва генера-
гора към акумулаторната батсрня, когато напрежепието стане
по-високо от напрежението на батерията и изключва генера-
тора, при но ппско напрежение от това на батерията. Релето е
снабдено с шунтова намотка 2, включена към пълното напре-
жение па генератора и серийната намотка 3, евързана лосле-
чователно с външната верига на генератора. Когато коптак-
тите 6 на релето са отвергни, подвижната котва 5 е отделена от
сърдечника 4. Токът протича през намотката 3, намагнитва
сърдечника 4 и котвата 5 затваря контакта 6. Допълнително
намагнитеният чрез намотката 2 сърдечпик иривлича силно
Таблица 109
Основни технически сведения на българските реле-per ула тори
Тип	Номинални		данни	Вид на |ч* г ул агора	Максимален възбудителен ток в а	Вид на въз- буждането
	а нп ( 1	Рн ВТ	1н а			
РР-А300/12 ±2	12	300	24	двустепенно	3,2	
РР-А300/12± 1	12	300	24	едностепенно	1.8	±
РР-А200/12±2	12	200	16	двустепенно	3.2	
РР-А200/12±1	12	200	16	едностепенно	1.8	±
РР-А160/12±2	12	160	13	двустепенно	3.2	
PP-AI60/12 ±1	12	160	13	едностепенно	1.8	±
РР160/12Б	12	160	13		1.9	±
РР200/12Б	12	200	16		1.9	
РР220/12Б	12	220	18		1.9	+
РР-БЗОО/12	12	300	24	двустепенно	3.2	
РР-Т120/12 1	12	120	10	едностепенно	1.9	
РР-Т160/12—1	12	160	13		1.9	
РР-Т18/12—1	12	180	15		1.9	
РР-300/24Г	24	300	12		19	+
РР500/24Г	24	500	20		1,9	
РР45/6	6	45	7	двустелен но	‘—	
1У Наръчник ио електрозехмика
289
котвата. Ако напрежението на генератора стане по-ниско о г
напрежението на батерията, токът в намотката 2 протича в.
обратна посока, размагнитва сърдечника, контактите 6 се
отварят и изключват генератора от батерията. Когато намре-
жението на генератора стане по-високо от напрежението на ба-
терията, токът в намотката 2 протича в първоначалната си по-
сока, силата на прнвличане на електромагнита се увеличава,
контакты 6 се затваря и включва генератора във веригата на
акумулаторната батерия. Релето нредпазва батерията от раз-
реждане през генератора.
Та бл и и а НО
12
Мощност ВЪВ ВТ
възбуждане	възбуждане
плюс	минус
РР-А
РР-Б
РР-Г
РР-Т
РР-45/6
! 12
24
12
6
160. 200 160. 200
I 300 I 300
Л60. 200
220
300.500
120.160
180
160, 200 160 200
300	36)0
300
45
Къде ее
използува
3 0.75
2 1,46
3 R02
1 0.21
автомобили,
тракторы и др.
автомобили
автомобили
трактор» и ком-
байн»
мотоциклет»
Технически характеристика на реле-регулаторите			Таблица 111
Тип на релето	I Напрежение при ' номинален товар във в	Напрежение при празен ход във в	Максимален обратен ток в а
РР-А
РР-Б
РР-Т
РР-Г
РР 45/6
12.6 13,6
12,2—13 2
12.5
32
6.3 7.2
16	6
13.5-15	6
15.5	8
22.5—28	7
6.6- 8.4	4
290
16К
Таблица 112
Характеристика на реле-регулатори съветско производство
Показател	Тип на регулятора					
	РР-12А, РР-12Б, РР-12В. РР-25	РР-20 РР-12А	РР-24	РР-81	PP-3J5	регулятор на напрежение- то на гене- ратор Г-66
1. РН-хлабина между сърцевината и котвата при затворепи контакти в мм	1.3-1,5	1 1.4-1,5	1,4—1,5	1,4—1,5	1,4-1,5	1,8—2
Регулируемо напрежение при темпе- ратура 20°С във в	14±0,2 13,5+0,2	13,8-14.8	13,5-14,5	| 13,5—14,5	13,5-14,5	12-12,5
Сила на тока, при която се регулира напрежението в а	10	10	10	5-6	5-6	10
Обороти на генератора при регули- рането в об./мин.	3000	3000	3000	3000	3000	2200
2. ОН — хлабина между сърцевината и котвата при затворени контакти в мм	1,3—1,5	1,4—1,5	1.4—1.5		—		
3. РО — хлабина между сърцевината и котвата при затворени контакте в мм	.1.3-1,А	1.3—1,6 1	1.4—1.5		—	
Хлабина на контактнте при.отворено състояние в мм	'0 4—0,6	0.4—0.9	0.6—0.8				
Необходимо напрежение зз з.а.т°й- етвднв-на контактпте във в	12-125	12,2—13,2	12,2-13 2	—	0.5—5	
Допус^Ям обратен-ток в а	0,5-6 ;1	1 ♦	0.6—6	О,ё-—5		—
Изводът М на реле-регулатора се свързва с проводника от
извода М на корпуса на генератора. Възбудителната намотка
на генератора чрез извод Ш се съединява с извод Ш на реле-
регулатора. Изолираната четка на генератора-извод се свързва
с извод на реле-регулатора.
Електроапаратурният завод в Пловдив произцсжда одно-
элементна, двуелементна и триелементпа система реле-рсту-
латори. В табл. 109 са дадени типове релета, производство иа
тавода съгласно нзискванията на ОЦ-КМ 2819 65. Изборът
на подходяще реле-регулятор за всеки конкретен случай се
и'звършва съгласно следпите показатели: осповпо назначение,
номинални напрежения и мощност, максимален вьзбуднтелсп
ток и вид на възбуждането (плюс или минус). При липса па
реле за съответен вид възбуждане можс да се използува и реле
с друг вид възбуждане чрез промяла на места га па изводите
на иамотките на възбуждането.
Основните технически данни на отделимте типове рслета
са дадени в табл. 110 и в табл. 111. В табл. 112 са дадени ха-
рактеристиките на никои релета съветско производство, конто
намират приложение в селското стопанство.
Между реле-регулаторите българско производство и реле-
регулаторите съветско производство същсствува известна вза-
пмнозамеияемост и българските релета могат да работят на
никои генератори съветско производство. Сведения за тази
взаймнозаменяемосг са дадени в табл. 113.
'•	Таблица 113
Взаимнозаменяемост на реле-регулатора
Тип рёлета бъл- гарско производ- ство	Замени тип релета съ- ветско про- изводство	Сънместна работа с ге- нератор тип	Възможност за регулиране
РР-Т 120/12- I РР-Т120/12— 2 РР-Т160/12—1 РР-Т160/12 2 РР-Т180/12—1 РР-Т180/12—2	РР315 РР-80, ТР-81 РР315-Б РР80-Б РР315-Д РР81-Д	Г-80 Г-80 Г-81, Г81-Г Г 81-Д Г-81 Г-81-Г Г81-Д Г214 Г215 Г214 Г215	със сезонно регулиране без сезонно регулиране със сезонно регулиране без сезонно регулиране със сезонно регулиране без сезонно регулиране
292
4.	БАТЕРИЙНО ЗАПАЛВАНЕ НА БЕНЗИНОВМТЕ ДВИГАТЕЛИ
Системата на батерийиото запалване се състои от следните
елементи: източник на ток-акумулаторна батерия 23 и гене-
ратор 22 с реле-регулатор 20 (фиг. 163), бобина 13 за преобра-
Фиг. 1G3. Схема на запалителната инсгалация на двигател ГАЗЫА
i
зуване на тока във високо напрежение, прекъсвац-разпредс-
лител (делко), кондензатор 7, включен паралелно на кон-
тактите, свещи за запалване 1, ключ на запалванего 19 и про-
водпици за ниско и високо напрежение.
При включване на запалителната система и затвбрени кон-
такти иа прекъсвача в първичната верига протича ток; поло-
жнтелния извод на акумулатора 23, включватели на стартера
18, ампермерът 21, ключът на запалване 19, изводът ВКБ на
бобнната, променливото добавъчно съпротивление 16, изводът
на бобииата ВК, първичната намотка 14, изводът В на боба-
пата, изводът на прекъсвача (делкото) 6, пластинч&тата пру-
жина 11, рамото Ю, подвижният контакт 12, непрдвижният
контакт на прекъсвача 9, масата и отрицатели пят: полюс на
батерията. При въртене на ексцентрика 8 на делкбто гърбв-
цата натиска рамото 10 на прекъсвача, контактите се разтва-
рят и токът в първичната верига се нрекъсва. В бобнната .се
индуктира е. д. с. на самоиндукция с вксоко напрежение
10 000—24 000 в. Токът с високо напрежение протича от вто-
ричната намотка на бобнната 15, заглушителното съпроти-
вление 17, централният контакт на делкото 5, палеца 4, въз-
293
Cs
Тип На ДёЛКОТО
СП
Г §	•	>	СС	WCAi W "1 п j ьс с	> сссо Използува се в < д_	С5сл	автомобили С 28 1	>	ъ	>	_ S	S	Э	»	Посока на въртене =	8	£	£ с	со	
0.35 0.45 0.35—0,45		э	Р	Р >о	5*> Разстояние между Ь	р	р контактите в	мм э	&	§5
400 -600 400 600		э	с	о D	с	°	Натягане на	пру- ч	о	о»	жината в г В 8 S 
С	40 45 лп лг;	§ й S	Ъгъл на затворено състояние на кон- Й й Й	тактите в градуси
Даи>ни ла никои прекъсвачи-разпределители (делка) съветско производство
i	3“	1
s Sss.	it	i
___т1	*
T аблица 114
душната междина, неподвижния контакт 3, за глушители ото
съпротивление 2, централния електрод иа свещта /, искровата
междина, втория електрод на свещта, масата. За да се намали
искренето на контактите, иаралелно па тях е включен конден-
заторът 7.
Някои изделия от запалптелната система се произвеждат
в слектроапаратурен завод гр. Пловдив.
5.	ПРЕКЪСВАЧ-РАЗПРЕДЕЛ И ГЕЛ (ДЕЛКО)
Предназначен е за двигатели Д-550, конто се използуват за
трактор «Болгар 112» и др. Работното положение ла делкото
с вертикално, с лява посока на въртепе. Отводит между кон-
Таблица 115
Капацитет на кон- дензатора в МКФ	Брой на гьрбич- ките	Интервал на реду- ване на искрата в градуси	Регулиране аванса на заиалвапе			Максимални оборо- та на разпредели- телния вал об./мнн.
			октан- коректор	центробежен автомат в градуси	вакуумен автомат в градуси, раз- реждане в мм	
и. 17 0.25	6	60±1.0	±12	И 13 300 1700	10 12 160 400	1900
0.17 0.25	6	60 ±1,0	±6	8 10 200 1500	7 9 100 400	1500
0,22 0.28	8	45±1.0	±6	10,5	11,5 200 1900	5.6—6 180 420	1900
0,17—0.25	4	90±1,0	±12	11 - 13 300-1900	10—12 160 400	1900
0.17 0.25	4	90 ± 1.0	±12	3 22.5 600 1900	4.5-9,5 100 250	1900
295
тактите на прекъсвача е 0,4±0,05 мм, а натискът на контак-
титс — 500±100 г. Максималните обороти на вала на делкото
са 2100 об./мин.. а капацнтетът на кондензатора—24
30 мкф. Делкото се състои от тяло, вал с два ексценггрика, то-
копрекъсваща система и разпределително устройство с високо
напрежение. Токопрекъсващата система се състои от чукче
и наковалня. Контактите са направени от волфрам и разстоя-
нието между тях се регулира. Разпределителят не е снабден с
центробежен и вакуумен регулатор.
Данни за чукчета и паковални и тяхпата употрсба са да-
дени па табл. 114.
В табл. 115 са дадени характерни данни за никои делка
съветско производство.
6.	БОБИНА ЗА ЗАПАЛВАНЕ
За преобразуване иа ниското напрежение 6 или 12 в във
високо, необходимо за създаване на искра, се използува спс-
ниална бобина. Тя се състои от две намотки — първична и
Таблица 116
Технически данни на бобиии за запалване
Гии на
бобииата
ИБМ-6
ИБМ-6- ГАН-11
ИБ-6
И15-12
ИБВ-12
ИБВ-М
Памира
приложение
мотоциклет
автомобнл
вторична, евързани автотрансформаторно и монтирани в ме-
талла кутия. Изводите па намотките са монтирани на баке
296
литния капак на бобината. Бобината е предназначена да ра-
бота при температура от —40 до +65 С.
В табл. 116 е дадена характеристиката па запалителни бо-
бини българско производство.
7.	РЕЛЕ ЗА ПРОМЯНА НА ПОСОКАТА НА ДВИЖЕНИЕ (МИГАЧ И)
Релето действува па принципа на удължаване па съпроти-
вителна мишка при иагрявапе от протичащ през нея ток. Удъл-
жаването и скъсявапето па нишката съответио включва и из-
Таблица 117
Характеристика на реле РПП
Тип
Нормално
напрежение
във в
Номинална мощиост на включешпе
лампи във вт
РПП	6	20	25	30	35	40
РПП	12	20	25	।	30	35	40
РПП	24	20	25	30	35	40
Фиг. 164. Схема на свързване на реле за мигачи
ключва допълнително съпротивление в захранващата верига и
се създават импулси. Работното положение на релето е верти-
кално и се включва във веригата през предпазители 8, 5 и 3,
а съотвегно за напрежение 6, 12 и 24 волта. Техническата ха-
рактеристика на реле тип РПП българско производство е
дадена в табл. 117 и схемата на свързване на фиг. 164.
297
8.	ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЛАМПИ ЗА ТРАКТОРИ И АВТОМОБИЛИ
За различии нужди при осветлението на тракторите и авто-
мобилите се използуват електрически лампи. Те биват автомо-
Електрически авгомобилии лампи
българско производство
Автомобилни ламнл
За вътрешно осветление
и габаритни ламин
Напрежение	6	12	5	12
Мощност	25/25	25/25	3. 5	3. 5. 10
		35/35		
Размери				
диаметър	30	30	18,5	18.5
дължина	70	70	35	35
Цокъл	ВА20	ВА20	ВА155	ВА155
Означение	АФ0611	АФ1211	АСО611	АС1211
	- • 	АФ1221	АСО621	АС 1221
				АС1231
			Т	а б л и ц а 119
Сведении за софигни лампи				
Напрежение във в	Мощност ВЪВ ВТ	Размера в мм		Цокъл	Означение
		макс. 0	макс. дължина		
в	3	8,2	31	7	СФОЗ
6	5	И.5	39	8	СФ04
6	5	15,5	44	8	С.Ф05
6	10	Н.5	39	8	СФ06
£	10	15,5	44	8	СФ07
12	3	8.2	31	7	СФ13
12	5	Н.5	39	7	СФ14
12	5	15,5	44	7	СФ15
12	10	11.5	39	8	СФ16
12	10	15,5	44	8	СФ17
24	5	Н.5	39	8	СФ24
24	5	15.5	44	8	СФ25
24	10	15.5	44	8	СФ27
298
билни, лампи за вътрешно осветление и габаритни лампи, стон
сигнални лампи, спирачни лампи и ссфитни лампи.
В табл. 118 са дадени основпите данни на автомобилни
ламин българско производство.
Сведения за софитиите лампи са дадени в табл. 119.
Таблица 118
Сгоп-сигиа.ши лампи
Автомобилни спирачни лампи
6 20/5	12 20/5	6 15.20	12 10. 20. 25
25.5	25,5	25,5	25,5
50	50	45,50	45.50
ВАШ	ВАШ	ВАШ	ВА155
АСО671	АСО672	АСО632	АС0662
АО1271	АО1272	АСО652	АС 1242
—	—	АСО642	АС 1262
—	—		АС1252
9.	ЕЛЕКТРИЧЕСКИ СХЕМИ ЗА НИКОИ ТРАКТОРИ,
ИЗПОЛЗУВАНИ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
Електрическата схема на трактор ДТ-20 е дадена на
фиг. 165. Инсталацията е с иомпнално напрежение 12 в. Иа
Фиг. 165. Схема на елек-
трическа иисталация на
трактор ДТ-20:
1 — заден фар; 2 иб- кон-
тролни уроди; 5 — амперме-
тър; 7 — букс и за допълни-
телно осветление; А — кла-
ксон; 9 — батерия; 10 — под-
гревател; 11 — продин фа-
рове; 12 — генератор: 13 —
стартер: 14 — роле на стар-
тера; /5 — реле-регулатор;
16 — бутон за клаксона;
17 — ключ за осветлен пето
299
Фиг. 166. Схема на електрическа инсталации на трактор Болгар ТЛ-30 А
1 — предан фар; 2 амперметър; 3 — пусков ключ; 4 генератор; 5 стартер;
6 — акумулаторни батерия; 7 — реле-ре гула тор; 8 — задсн фар; 9 стоп-сигнал;
10 розетка за допълнително осветление; // — предпазители; 12 — централен
контактен ключ; 13 — електрически манометър; 14	контролпа лампа; /5 —
електрически термометър; 16 лампа за осветление на уредите
Фиг. 167. Схема на електрическата инсталации на българекото само
ход но шаси СШ-22:
/ и 21 — предни фарове; 2 - заласяване; 3 клаксон; 4 - датчик за електрическия
манометър; 5 — датчик—за електрически термометър; 6 — бутон за клаксона; 7
предпазители; 8 — термометър; 9 . амперметър; 10 — манометър; 11 — контактен
ключ; 12 — пускател на стартера; 13 — ключ за смяна на светли ните; 14 — гене-
ратор; 15 — реле-регулатор; 16 — стартер; 17 - акумулаторна батерия; 18, 19,
20 заден комбиннран фар; 22 — включвател за стоп-сигнал на спирачката
300
фиг. 166 е дадена електрическата схема на българския трактор
«Болгар ТЛЗО-А». Използуван е генератор тип АПГ-160/12
с мощност 160 вт и напрежение 12 в и стартер тип «Палмагне-
тон» 02-9145-02.
Електрическата инсталация на българското самоходно шаси
СШ-22 е дадена на фиг. 167. Съорьжена е с генератор РА
02-904400 с мощност 200 вт и напрежение 12 в, стартер РА
09-9144.20 и реле-регулатор РА-02 9403.57 чехисловашко про
изводство.
VUI глава
РЕМОНТ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ МАШИНИ И УРЕДИ
Повредите при електрическите машини и уреди се получа-
ват най-често поради остарявапето на изолацията, износваието
на металически части, от механичен удар и др.
Остаряването на изолацията се дължи на затоплянето па
проводниците при работа или нрегряване при претоварванс
на електрическите машини. Присъствпето на химически пзпа-
рения, конто разлагат изолацията, действуват също за уско-
реното й остаряване. Износването на металните части, предимпо
лагери, шайби и др., се причинява от триенето при вродължи-
телна работа. Повреди от механични удари се иолучават най-
често при товаро-разтоварните и транспортните работа или от
падащи предмет и.
В резултат на тези uo-важни повреди електрическите ма-
шнни и уреди престават да изпълняват своите функции. За да
бъде възобновена носредената машина или уред, трябва да се
ремонтират повредепите им части или цялата машина, ако по-
вредата е от такова естество.
Установиването на повредата понякога е сложна работа,
която се извършва със специална апаратура, чисто предназна-
чение се свежда до уста нов я ва пето па пробив в изолацията. на
къси съединения в иавивките на електродвигателите или боби-
ната на трансформаторите и други електрически уреди и апа-
ратура. Тази изпитвателна апаратура, която служи за устано-
вяване на повредите, се използува и при монтажа, след ре-
монта, за нроверяване качеството на отремоитираиата машина.
1. УСТАНОВИ ВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПРОБИВ В ИЗОЛАЦИЯТА
Целта на изпитването е да се установи електричеекият про-
бив па изолацията на повредената машина или уред. При из-
вършване на ремонта изпитването се повтаря след всяка опе-
302
рация, при която би могло да се получи повреда на изола-
цията.
Пробив на изолацията към тялото на машината може да се
изпитва с нормално фазово напрежение през контролна лампа.
С това изпитвапе може да се установи напълно разрушена
изолация, т. е., при късо съединение на проводниците па на-
вивката с тялото на машината (контролната лампа свети).
Ако контролната лампа не свети, това още не значи, че изола-
цията е добра. Изолацията може да има слаби места, конто
ще дадат пробив при по-високо напрежение в сравнение с ра-
ботното напрежение на машината. Такива слаби места може
да се установят само с повишено напрежение, което се полу-
чава от специално трансформаторно устройство.
Съществуват специални норми, конто определят пап реже-
ниего за изнитване на монтираната машина и за отделните
й части.
Монтирана машина след ремонта с мощност над 1 квт се
изпитва с напрежение, което е равно на двойната величина на
работното напрежение плюс 1000 в. Това значи, че при ра-
ботно напрежение 380 в напрежението за изнитване трябва да
бъде 2 X380 +1000 в 1760 в.
За навита котва онитното напрежение е
2,5Е 4-1500 -2,5X 380 +1500 2450 в.
За моитиран колектор
2,5Е 4-2000- 2,5x380 4 2000 2950 в.
Сравняването на тези стойности показва, че напрежението
за изпитвапе се понижена толкова повече, колкого повече е
събрана машината при ремонта. С най-голямо напрежение се
изпитват отделните части на машината. Това показва, че сла-
бите места на машината трябва да се установят веднага в на-
чалото, така че при монтнрането да не се поставят повредени
части, поради конто би трябвало машината да пзлезе отново
за ремонт.
Схемата на изоитващото устройство е дадена на фиг. 168.
Устройсгвото се състои от два трансформатора, вески от конто
има ио две намотки на желязно ядро. Намотките на ниското
напрежение са евързани па фазового напрежение 220 в, а на-
мотките на високото напрежение имат неколкократен брой
намотки повече и могат да дават напрежение в единия транс-
форматор до 6000 в, а в другия до 44 000 в. Първият транс-
форматор служи за изнитване на машини за ниско напреже-
пие, а другият — за изпитвапе на машини за високо напре-
жение и нзолационни материали.
303
Напрежението се регул ира с регулятор исеотчита на волто-
мер. Контролната лампа светва при включване на внсокото
напрежение и сигнализира, че е необходимо да се сназват пред-
писанията по технически безопаспост. Изводите с високо па-
<
а6том. из ко
\——®контролна
ламОа
регула.тор напрежение
' л ®
Уволок
уконт
220/440006
^^20/60000
А *
Фиг. 168. Електрическа
схема на изпитващо устрой-
ство за изолация
прежецие на всеки трансформатор са
свързани с гумпрани кабели с край-
ни контакт и са закрепепи на два
дълги изолационни иръта.
При изпитване иа изолацията
едппият контакт се свързва към тя-
лото иа машината, а другият —
към изнитвапата намотка. Стрелка-
та на волгомера стой неподвижно,
ако изолацията издържи па изпит-
ваното напрежение. При пробив
стрелката се иаклоцява към нулата.
Мястото на прсбива на изолация-
та се определя според пушека и
искрите, конто се появяват там.
Освен посочепите, причини за
пробив на изолацията биват още
лошата диелектрична якост иа сама-
та изолация или механические по-
црах, остри
ръбове на
вреди на изолацията от стружки,
металиите части, иевнимателно по-
ставяне на павивките в каналите или при транспортиране и
преместване на отделите части.
2. УСТАНОВИ ВАНЕ НА КЪСИ СЪЕДИНЕНИЯ МЕЖДУ
ОТДЕЛИМТЕ НАВИВКИ НА НАМОТКИТЕ
При изпитването на изолацията на намотките към тялото
на машината съществуват винаги две точки, към конто е необ-
ходимо да се поставят контактите на изпитващия трансформа-
тор. Значително по-трудно е установиването на късите съеди-
нения между павивките иа една намотка, защото краищата на
тези навивки не са изведено навън. Късите съединения между
навивките се установяват със специален апарат, чисто действие
се ссновава на различии принципи. Най-различпи са устрой-
ствата за установяване на късите съединения в навивките на
котвата.
304
На фиг. 169, а е изобразен електромагнит за изпитване на
късите съединения между навивките в намотката на котвата.
Електромагнегът се състои от две полюсни наставки, свързани
с магнитно ядро, на което е навита бобина А, захранена с про-
менлив ток с повишена честота.
Фиг. 169. Електромагнити за изпитване на намотки
Постави ли се изпитваната котва върху полюсните наставки
(фиг. 169, б), магнитният ток се затваря през котвата, а в про-
водниците на намотката се индуктира електродвижещата сила.
Получава се същият ефект, както при въртенето на котвата в
монтираната машина, но с тази разлнка, че въртящото движе-
ние е заместено с променливо магнитно поле, което се образува
от променливия ток в бобината на електромагнета.
Електродвижещите сили ще бъдат в равновесие, ако в кот-
вата няма пробив между намотките. Ако някоя бобина В има
няколко навивки, съединени накъсо, в тях ще потече силен
ток, а в зъбите, между конто е каналът с бобината, ще възникне
силен магнитен поток. Това помага за намиране на повреде-
ната бобина. Желязната плочка П се плъзга по цялата пери-
ферия на котвата и се отбелязват зъбите, конто притеглят
сил но плочката. Каналите с повредената бобина се отбелязват
с тебешир, за да бъдат ремонтирани.
На същия принцип действува устройството за определяне
на къси съединения в навивките на полюсните бобини на по-
20. Наръчннк по електротехника . . .
305
стояннстоковите машини, бобините на трансформаторите и др.
(фиг. 169, в).
Бобнната Б със свободни изводи се поставя на сърцевината
на магнета, а отгоре се затваря с наставката Н, с което се
образува затворена магнитна система за магнитния поток. Ако
в бобииата Б има навивки, съединени накъсо, те ще възбудят
протнчанена силен ток и в бобииата е на електромагнета. Късото
навивките се проявявас отклонение стрел-
ката на ампсрметъра и затопляпе на из-
питваната бобина.
съединение между
Фиг. 170. Проверява-
не на намотките със
слушал ка:
Л канал с навивки;
М — ярем; Т — слушал-
ка; <S —бобина
з.	проверка на намотките със
СЛУШАЛ КА
Късите съединения 2(скъсяванията)
между навивките може да се установят
по точно, ако вместо желязна нлочка към
котвата се постави ярем с бобина, свързана
със слушал ка (фиг. 170). Този начин се из-
ползува там, където бобииата иа магнета
се захранва с променлив ток с нормална
честота. С ярема S се проверява цялата
котва. При нормалните навивки в слушалката се чува по-
стоянен ток. При късо съединени навивки се чува пронизи-
телен звук. Каналът с иовредената намотка, па който е бил
яремът, когато се е появил проницателният звук, се отбеляз-
ва за ремонт.
4.	ПРОВЕРКА НА НАМОТКИТЕЛС «МИЛИВОЛ'1 МЕТЪР
Проверката на ремонтираната котва с електромагнет за из-
нитване на намотката има положителни качества, че позволява
бързо установяване на късосъединените навивки на бобнната.
Този начин има обаче и отрицателни качества. За котвите с
различии диаметри е необходимо да има съответни полюсни
наставки, конто се правят така, че да могат да се сменяват.
За тежките котви с голям диаметър не е възможно да се изпол-
зува този начин. С електромагнета за изпитвапе на намотки не
може да се установят неправилно свързаните краища на кот-
вата с колектора (кръстосване на краищата), нито прекъсва-
нето на намотката и лошото припойване на краищата на намот-
306
ката към ламелите на колектора. Затова котвите на по-големите
машини се изпитват по друг начин — с миливолтметър.
При този начин към колектора се свързва постоянен ток,
който се регулира с реостат (фиг. 171). При паралелннте на-
мотки може да се свърже захранването с ток
между две противолежащи точки на колектора,
а при вълнообразпите намотки към две точки на
колектора, чиято отдалеченост помежду им се
равнява на иолюсното разстояние. С мнливолт-
метъра се ироверяват последователно всеки
чифт съседни ламели, докато се провери целият
колектор. При това се отбелязват показанията
на мнливолтметъра. Ако няма никаква грешка
или иовреда, показанията на волтметъра ще бъ-
дат почти еднакви с разлика 1—2 деления. Ако
никои показания на мнливолтметъра бъдат зпа-
Фиг. 171.
Пропер ява-
не на намот-
ки с мили-
волтметьр
чително по-големи в сравнение с останалпте,
това значи, че между съответпите ламели павив-
ката е прекъсната или че съществува лош коп
такт в мястото на припой ката.
Когато стрелката на волтметъра отиде на об-
ратната страна, това означава, че краищата на
намотката са прекръстосани. Изпитването с миливолтметър
изисква повече време и внимание при проверяване па намот-
ката, обаче дава пълна гаранния, че каквато и да е грешка
в намотката ще бъде регистрирана, а това е пеговото пре-
димство пред останалпте начини на изпитване.
5.	УСТАНОВЯВАНЕ НА КЪСИ ТЕ СЪЕДИНЕНИЯ
В ТРИФАЗНИТЕ НАМОТКИ
Най-често статорните намотки се изпитват за къси съеди-
нения между навивките по следния начин: статорът / (фиг. 172}
се поставя на стоманен цилиндър 2, чийто диаметър е еднакъв
с диаметъра на ротора. Този цилиндър е разположен водоравно
на ос, захваната на свободния край в специалиа стойка. Цилин-
дърът е с предназначение да образува магнетопровод за маг-
нитния поток, образуван при изпитването от проводниците на
статорната намотка. Статорната намотка се свързва на електри-
ческа мрежа с нормална честота па тока. С амперметър, който
е монтиран на табло с превключвател за трите фази се измерва
електрически ток в трите фази на намотката. Ако няма навивки,
307
свързани на късо, при правилно свързани фази електрическият
ток ще бъде еднакъв в трите фази. При късо съединени навивки
се появява силен шум, затопляне на намотката, пушек и ми-
ризма на изгоряла изолация.
Фиг. 172. Установяване на къси съ-
единения в намотките на статора
и ротора
Вместо специален цилиндър може да се използува роторът
на електродвигатели, който се поставя в статора без лагер ните
капаци. След измерването на тока във фазите се контролира
напрежението между пръстените на ротора, ако той е с три-
фазна намотка.
Еднаквото напрежение между всички пръстени, конго се из-
питват по два, показва, че роторната намотка е правилно свър-
зана и че няма свързани накъсо навивки.
в. РЕМОНТИРАНЕ НА НАМОТКИ
След установяване на повредите в навивките на електриче-
ските машини предстои организиране на тяхното възстано-
вяване.
Работата, свързана с ремонтирането на електрическите ма-
шини и уреди, е значително по-тежка в сравнение с работата в
производство™ на нови машини, защото освен производствен
опит се изискват още допълнителни теоретични познания.
Освен това при ремонта на машината е необходимо целият про-
изводствен процес при навиването да се извършва от един ра-
ботник, докато при серийното производство този процес е раз-
делен на много операции, извършвани от работници с различии
специалности, а понякога и в различии работилници.
При ремонтиране на намотките на електрическите машини,
освен основните операции, свързани с това производство, се
извършват редица спомагателни операции, като калайдисване
краищата на проводниците или бандажа на колекторите и кот-
308
вите; извършване на припой с калай, калаена композиция или
сребърен припой, който се използува при по-висока темпера-
тура; заваряваве с електрожен и оксижен; изработване на ша-
блони за навивките; приготвяне на детайли от изолационни
материали за каналите на роторния или статорния пакет и
челата на намотките и др.
Калайдисването и калаеният припой се извършват твърде
често'при ремонтирането на електрическите машини.
Калайдисването осигурява неоксидиращ контакт на медните
части, през конто тече електрически ток. Калайдисват се всички
кабелни обувки, клеми, съединенията между отделните на-
вивки и др.
Освен тези части, конто се свързват с болгове номежду си,
калайдисват се и части, конто се свързват с калаен припой.
Калайдисват се изводите на отделните бобини, краищата на
ламелите на колектора, където се припойват изводите на на-
вивките, и др.
Калаеният припой се използува за свързване на намотките
или за получаване на сигурен контакт (например припойване
на намотките към колектора на отделните фази и др.).
От тези примери се вижда, че лито една електрическа ма-
шина не може да бъде ремонтнрана, без калаен припой н ка-
лайдисване. За тази цел се използува калаят и калаената ком-
позиция. Само в машините с голямо отопление се използува
сребърен припой. В последно време при ремонта на електриче-
ски машини се извършва припой, като се използуват електро-
дъгово заваряване и контактни заварки. Извършва се също
припой на алуминий.
а) Калаените припойки са сплави на калая и оловото или
т. н. калаена композиция.
Чистият калай има сребърно бял цвят. Има точка на то-
пене 232°С, специфично тегло 7,3 кг/куб. дм.
Оловото има сивосин цвят. На въздуха се окислява бързо,
като на повърхността образува окис, който го предпазва от
по-нататъшно окисляване. Топи се при 327tC. Специфичното
му тегло е 11,3 кг/куб. дм.
Калаена композиция с най-ниска точка на топене 183СС
се получава, като се смесят олово 37% и калай 63%. Тази ка-
лаена композиция има най-ниска точка на топене в сравнение
с точките на топене на оловото и калая поотделно и с техните
сплави с различно процентно съдържание на двата метала.
При лепенето с композиция или калайдисването се изпол-
зуват спомагателни средства, с конто се почистват нечнсто-
309
гните от повърхностга на металпите части. Освен нечистотиите
върху повърхността на метала има винаги окислен пласт. При
калайдисване или лепене е необходимо не само почистването
на окисления пласт, но и той да се предпазва от окисляване
при леиенето. Предпазването се извършва с помощта па хими-
чески средства, конто се наричат флюс, флюствуваща примес,
флюствуващо вещество.
Според начина на действие флюсът се раздели на две труни:
Към първата трупа принадлежат веществата, конто разтва-
рят металния окис, а понякога дори и метала. Тази трупа
флюствуващи вещества действуват твърде ефикасно. Това са
солната киселина, цинков хлорид, борпа киселина, боракс
и др. При ремонта на електрически машини тези вещества се
използуват в ограничени размери, защото разрушават медта.
Остатъкът от флюса причинява корозия на металите, а иего-
вите изиарения, конто се отделят при леиенето, разрушават
изолацията на проводниците.
Втората трупа не притежава химическо действие и служи
само за образувапе на предпазен пласт върху металпата по-
върхност, която е била преди това почистена по иякакъв хи-
мичен начин. Към тази трупа спадат колофонът, восъкът, ва-
зелинът и др.
В електротехниката се използува най-често колофон на
прах или разтворен в бензин или спирт. Колофонът се при1
готвя от борова смола. Има цепни свойства — не причинява
корозия и не изиуска изиарения, конто разрушават изолацията.
Освен тези флюствуващи вещества използуват се няколко
вида пасти, конто се приготвят от различии съставни части.
I — паста за калайдисване на медни ленти.Използува се за
калайдисване на медни ленти, конто имат замърсепа повърх-
ност. Състои се от: амониев хлорид 42%
цинков хлорид 58%
Приготвя се но следния начин:
1.	В порцеланов съд се поставят цинковияг и амопиевият
хлорид, конто се смесват добре чрез разбъркване, за да се по-
лучи еднородна смес, която се разтваря в четири дяла вода.
2.	Добавя се спирт 20% от целия обем на получения флюс.
Частите, след калайдисване, трябва да се измият с топла
вода, за да се предпазят от окисляване.
II — паста за припой с калан или калаена композиция.Из-
ползува се за извършване на калаен припой в места, където
е важна повърхностната проводимост.
310
Състои се от: вазелин 65%; амониев хлорид 2%;
колофон 2,5%; лой 5%;
цинков хлорид 20%; дестилирана вода 5,5%.
Приготвя се по следния начин:
1. В емайлиран съд се поставя колофон, който се затопля
па 120—130°. В разтопения колофон се притуря вазелин, при
което сместа се разбърква.
2< Във водата, затоплена на 30°, се разтваря амоняк, при-
туря се цинковият хлорид и след достатъчно разбъркване се
охлажда до 25°.
3.	В емайлиран съд се поставя лойта и цинковият хлорид с
амопяка (два дяла) и се разбърква добре, докато се получи
еднородна емулсия.
4.	Тази емулсия се поставя в порцеланов съд, където се
поставя и приготвеният преди това колофон с вазелина, след
което се разбърква добре, за да се получи еднородна маса.
При разбъркването температурата на сместа не трябва да бъде
по-висока от 30°.
5.	Тази смес се прекарва няколко пъти през триеща воде-
иичка, за да се получи напълно еднородна, гьста паста, която е
с тъмножълт цвят.
III — колофон. Флюс от колофон се използува за калаен
припой и калайдисване на всички части на електрическата ма-
шина, през конто протича електрически ток- Приготвя се чрез
разтваряне на колофон в бензин или в спирт в съотношение 1:1.
б) Сребъриият припой принадлежи към твърдите припои,
конто се използуват в електрическите машини, работещи при
висока температура, на което калаените припои не издържат.
Точката на топенето на твърдите припои е значително по-ви-
сока в сравнение с тази на калая и калаеиата композиция.
Твърдият припой, който се използува за лепене в електри-
ческите машини, се състои от цинк, сребро и мед в различии
съотношения. Този припой осигурява голяма електрическа
проводимост в заледените места.
В табл. 120 са дадени свойствата и съставът на сребър-
ния припой, който се използува за лепене на мед.
С. добавянето на цинк (или кадмий), както показва табл. 120,
се понижава температурата па топенето на сплавта. Твърдите
припои се използуват във вид на прах или фоли, конто се по-
ставят в лепените места. За твърд припой се използува окси-
жен. При лепене на части, например при съединяване краи-
щата в челата на намотките, използуването на оксижена не е
възможно, защото ще повреди изолацията. При такива случаи
311
Таблица 120
Химически състав			Точки на топене °C	
цинк	сребро	мед	начало	край
14	66	20	729	721
5	75	20	771	740'
се използува нагряване с помощта на електрически ток, конто
се използува така, че да протича през участъка, където е при-
поят на краищата, конто ще се съединяват.
Ремонт на отделим бобини. Във всяка двуслойна намотка
или при сменяне на една секция е необходимо да се извадят
от каналите толкова секции, колкото се полагат на една стъпка.
При това е необходимо винаги да се подмени изолацията на
каналите, конто се повреждат при изваждането на проводни-
ците. За това трябва да се измери дебелината на изолацията с
цел да се подмени със същата изолация.
Всички нови изолационни материали трябва безусловно да
се импрегнират, за да не бъдат хигроскопични и да имат по-
голяма топлинна издръжливост.
При изготвянето на нови секции е необходимо да се вземс
проводник със същото сечение, както в старпя. Намаляването
на сечението на проводника би причинило увеличаване отопле-
нието на секциите и тяхното преждевременно износване. За
по-лесно изваждане на повредените секции от каналите трябва
ремонтираният статор или ротор да бъде най-напред загрят.
Ремонт на цялата навивка. При пълно подменяне на намот-
ката, преди тя да бъде извадена от каналите, трябва да се за-
пишат данните, конто ще са необходими при изготвянето на
новата намотка. Те са следните:
1)	вид на намотката;
2)	брой на каналите;
3)	брой на проводниците в един канал;
4)	размер на проводниците и вида на изолацията;
5)	стъпка на секцията;
6)	схема на свързване на намотката;
7)	размери на канала;
8)	дължина на пакета;
312
9)	стойката на комутатора (при машините за постоянен ток);
10)	схема за поставяне на секциите;
11)	разположение на челата;
12)	разгъната дължнна на секцията;
13)	изолация на секцията;
14)	изолация на капачките;
15)	брой и размер на бандажите;
16)	брой на павивките на бандажа;
17)	диаметър на бандажните тела;
18)	брой, разположение и размери на спойките (мостовете),
19)	стъпка на изравнителните слойки (ако има такива), се-
чение на проводниците и изолацията;
20)	размери, форма и материал на каналните клинове.
Всички данни трябва да се запишет точно във форма на
схеми и таблици. След това се установяват според най-добре
запазената секция размерите за изработване на шаблон, из-
готвят се опитни секции, конто се изпитват според размерите
на каналите, и се изработват всички секции. След изолиране
на каналите в тях се поставят секциите и се свързват краищата
според схемата. При поставянето намотките се изпитват за
установяване на късо свързани навивки според описаната по-
ел ед овател ноет. След като се установи пълната годност на ре-
монтираната навивка, тя се импрегнира с изолационен лак,
след което се суши.
7. НАМОТКИ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МАШИНИ
При ремонтиране намотките на електрическите машини
работата с изчисленията по тях е по-трудна. Необходимо е
бобиньорът да знае добре основните закони на електротехни-
ката, да е запознат с устройството и принципа на действие
на електрическите машини и да има основни познания по три-
гонометрия и алгебра.
По значение в селското стопанство и сходство помежду си
намотките могат да се класифицират при следната последова-
телност: намотки на асинхронни двигатели, намотки на елек-
трически машини за постоянен ток и намотки на трансфор-
матори.
313
а) Намотки на асинхронни двигатели
Основни елементи на намотките. Намотката на асинхрон-
ния двигател представлява известен брой проводници, разпо-
ложени в каналите на статора или ротора и свързани по из-
вестна схема.
Основният елемент на намотката е секцията, която се съ-
стои от една или няколко свързани навивки, страните на конто
лежат в едни и същи капали. Всяка навивка е съставена от
два активни проводника, конто лежат в каналите, свързани
последователно посредством челни съединения. Ако сечението
на проводника за навивките е голямо, за удобство при изпъл-
пение на намотката той се разбива на няколко паралелни про-
водника, иаречени елементарии проводници, конто трябва да
имат едпакви сечения и дължина.
Общи сведения и класификация. Намотките на асинхрол
ните двигатели могат да бъдат еднофазпи и многсфазнп (най-
често трифазни) в зависимост от броя на фазите на мрежата,
към която ще се включат.
Ако се раздели общият брой капали на статора с броя на
К	7
полюсите, получава се броят на каналите за полюс
Един много важен параметър, който характеризира иамот-
ките за променлив ток, е броят на каналите за полюс и фаза р.
Той е равен на броя па каналите за полюс, разделен с броя па
фазите; или броя на каналите Z, разделен с броя на полюсите
и броя на фазите, т. е. q= 2рт 
Броят на каналите за полюс и фаза q може да бъде както
цяло, така и дробно число. Когато q е дробно число, намотката
се иарича дробна. Дробните намотки имат предимство спрямо
тези с цяло число канали за полюс и фази, макар че са по-
сложни от производствена гледна точка.
Секциите, чиито активни проводници се намират в съседни
канали под един полюс и принадлежат на една фаза, т. е. сек-
циите, поставени в канала, образуват трупа, наречена полюсно-
фазна трупа (п. ф. г.) (фиг. 173). Следователно броят на сек-
циите, конто образуват една полюсно-фазна трупа е равен на
броя на каналите за полюс и фаза. Ширината или стъпката на
секциите у при концентричните секции е различна между
секциите на п. ф. г., а при листовата намотка стъпката у е
еднаква за всички секции.
Една или няколко п. ф. г. във фаза образуват фазова трупа.
Броят на п. ф. г. във фаза при двуслойна листова намотка е
314
равен на броя на нолюсите 2р, а при еднослойна намотка —
на чифтовете полюси р. Следователно ако една четирнполюсна
двуслойна намотка има четири п. ф. г. във фаза (2р=4), че-
Фиг. 173. Схема на нолюспо-фазови групп:
а — копцентрична намотка; б — лпстова намотка
Фиг. 174:
и - фазова трупа за четприполюсна лпстова на-
мотка; б — фазова трупа от четири полюсна кон-
центры ч на намотка
тиринолюсната еднослойна намотка ще има две и. ф. г. във
фаза (р 2), както е дадено на фиг. 174.
Класифицирането на намотките на асинхронните двигатели
се извършва според различии признаци. Според броя на фазите
те биват: а) еднофазни, б) многофазни, а според мястото — ро-
торни и статорни. Според броя на слоевете в канал — а) едно-
слойни, б) двуслойни. Според конструкцията на секциите —
листови и вълнови. Според броя на каналите за полюс и фаза —
315
а) концентрирана; б) разпределена. Разпределената намотка
от своя страна бива: 1) с цяло число канали за полюс и фаза;
2) с дробно число канали за полюс и фаза. Според големината
на стъпката: а) сдиаметрална стъпка; б) сходова стъпка. Според
Фиг. 175. Двуетажна намотка за 24 канала и 4
полюса с последователю свързване на коп цен-
тр и ч ни секции
големината на е. д. с. в отделиите фази и дефазйранего между
тях биват: а) симетрични; б) несиметрични. Според формата
и сечението на проводниците: а) от кръгли проводници; б) от
правоъгълни проводници и др.
Всыцност еднослойните и двуслойните намотки обхващат
почти всички признацн на разчлененото класифициране, по-
ради което ще бъдат разгледани схемите на трифазни едно-
слойни намотки и трифазни двуслойни намотки.
Трифазна еднослойна намотка с цяло число канали за по-
люс и фаза. При еднослойните намотки активната страна на
една секция заема целия канал. От конструктивни и икономи-
чески съображения еднослойните намотки се правят в две
основни изпълнения.
Първият вид на изпълнение се характеризира с това, че
всички секции от дадена трупа имат различии ширини и влизат
една в друга концентрично.
316
Вторият вид се характеризира с това, че всички секции
на намотката са еднакви, шаблонни или равносекционни.
1. Намотки с концентрични секции (фиг. 175). Фиг. 175
представлява схема на намотката на една машина със Z =24
канала; 2р=4 полюса с двуетажно разположение на концен-
трични секции. Броят на каналите за полюс и фаза
Z 24
Ч~2рт~2.2.3~ 2
е цяло число.
В еднослойните намотки па всяка фаза и чифт полюси се
полага по една трупа секции. Следователи© в най-общия случай
намотката ще има 3q секцпонни групп, т. е. по две на фаза:
А X, В—У, C—Z.
Фиг. 176. Трифазна еднослойна равносекционна
намотка с двуполюсни челни съединения
Намотката на първата фаза А—X е съставена чрез после-
дователно свързване на 1—8; 2—7 и 13—20; 14-19 канали.
По такъв начин се получават секции с ходова стъпка. По ана-
литичен начин е съставена схемата и на останалпте две фази.
При последователно свързване на секционните групп трябва
да се свързват разноименни секционни страни (начало с край),
респективно разноименни изводи на п. ф. г. групп, за да се
получи събиране на е. д. с. Положителните страни 1, 5 и 9
са приети за начала на трите фази А, В, С и са изведени на
клемното табло, а краищата на фазите X, У, Z, конто завър-
шват с отрицателните страни (обратна посока) 19, 23 и 3 са
свързани в една точка и образуват звездния център на на-
мотката .
317
2. Равносекционни или шаблонии намотки (фиг. 176). Ша-
блонните, или равносекционните, намотки се различават от
коннентричните с еднаквост по форма и големина на всички
секции. Ако се преобразува концентричпата намотка, дадена
на фиг. 175, в такава с едпакви секции, ще се получи намотка,
показана на фиг. 176. В челните съединения иа тази шаблонна
намотка лежат една върху друга две секционпи страни, поради
което е известна като намотка с двуполюсни челки съедипе-
ния. Съществуват шаблонии навивки и с тринолюсни челни
съединения.
б) Трифазна еднослойна намотка с дробно число капали
за полюс и фаза
В асинхронните двигатели дробните намотки не се нрепо-
ръчват поради лошото рази ределение на магпитните сили.
При ремонта или производствени нужди се използуват ста-
торни пакети за двигатели с различен брой полюси, при което
може да не се получи q да бъде равно на цяло число, т. е. да
се наложи използуването на дробна намотка.
Например, ако са дадени два статорпи пакета с Z 36 ка-
нала, от конто единият да бъде навит за синхронна скорост
^ = 1006 об./мин., т. е. 2р 6, а вторият двигател за nx —
=-750 об./мин , — 2р =8. За първия електродвигател броят
Z 36
на каналите за полюс и фаза	% е цял0 число.
_	36	. с	'
За втория електродвигател q -8-д = 1,5 с Дробно число.
При дробните намотки за фазовите зонн, прннадлежащи
на една и съща фаза, захващат капали, чийто брой се различава
с единица. Тези фазови золи, чийто брой капали се отличава
с единица, трябва да бъдат разпределени симетрнчно по окръж-
ността на статориия пакет.
На фиг. 177 е показана разгъпата схема на еднослойна на-
мотка с дробно число канали за полюс и фаза, като всички
секции на дадена фаза са включени последователно, а трите
фази са свързани в звезда с краищата X, У, Z.
3. Трифазна двуслойна намотка на фиг. 178. При двуслой-
ната намотка във всеки канал се поставят ефективните страни
на две секции, изолирани помежду си в два слоя — горен и
долей. Броят на секциите е равен на броя на каналите или е
два пъти по-голям от броя на секциите при едпослойната на-
318
мотка. На фиг. 178 е дадена разгъната схема на двуслойна
намотка с 24 канала за 4 полюса с диаметрални секции с нор-
мална стъпка на секциите у 7.
Фиг. 178. Разгъната схема на трифазна двус-
лойна намотка с 2=24; 2р=4 с диа.метра.тна
стъпка
Чрез завъртане на единиц слой на двуслойната намотка
спрямо другия в една или друга посока се получава двуслойна
намотка със скъсена или удължена стъпка. При това завър-
319
тане, а следователно скъсяване или удължаване може да стане
на произволен брой канални деления. Двуслойната намотка
позволява съвсем лесно, без да се нарушават условията за
симетрия, да се изпълни с производно скъсяване на стъпката,
поради което тя почти винаги се прави със скъсена стъпка.
Фиг. 179. Трифазна двуслойна намотка
2=24, 2р=4 със скъсена стъпка у 5/6
Ако намотката от фиг. 178 се изпълни със скъсена стъпка
у =6, ще се получи намотка, чиято схема е показана на фиг. 179,
от която се вижда, че в каналите лежат два слоя от секционни
страни на различии фази.
4. Намотки на машини за постоянен ток Намотките на
машините за постоянен ток се разделят на следните основни
видове:
а)	листови или паралелни;
б)	вълнови или последователни.
При намотките често се използува понятието полюсна стъпка
на машината. Това е дължината на обвода на котвата, съот-
Z
ветствуваща на един полюс и е дадена с израза Т=2Р » къДето
Z е броят на каналите на котвата; р — броят на чифтовете
полюси.
Намотката представлява система от проводници, разполо-
жени в каналите на котвата. Най-малката съставна част от
тази система е навивката. Няколко навивки, конто са свър-
зани между две колекторни пластинки, се наричат секция.
320
На фиг. 180 са дадени схеми иа секции от паралелни и вълнови
намотки с по четири навивки всяка секция поотделно.
В каналите на котвата се поставят активните страни на
секциите. Намотките на постояинотоковите машини се изпъл-
Фиг. 180. Секции от намотки па машини
за постоянен ток:
а секция иг л истова намотка с четири навив-
ки; б — секция от вълнова намотка с четири
навивки
Фиг. 181. Зависимост
между стъпките при
просто паралелна на-
мотка
няват почти винаги двуслойпи, гака че брояг на секциите s е
равен на броя на реалните канали Z. В един канал са разпо-
ложени една под друга две активни страни на секции, конто
образуват един елементарен канал Ze.
В зависимост от големината и мощността на машината се
юставят но няколко активни страни на секции в един канал.
В зависимост от броя на чифтовете активни страни на сек-
ции, разположени една под друга, в един реален канал може
да има един и иовече елементарни канала.
Броят на активните проводници, от конто е образувана
котвената намотка, се означава с ДА Оттук следва общият
брой на навивките
N
\v== -
2
Брояг на секциите се получава, като се раздели общият
брой иа павивките с броя на навивките в една секция S --->
където 6’ е броят на секциите; wc — броят на навивките в една
секция.
Секцията има два извода, конто са заиоени за две колек-
торни пластинки. Върху всяка колекторна пластинка са за-
поени началото и краят на две секции, откъдето следва, че
броят на секциите е равен на броя на колекторните пластинки.
21. Нарьчник по електротехника
321
където К е броят на колекторните пластинки.
Един елементарен канал Ze има две активны страни на
секции, разположени една върху друга, така че броят на сек-
циите е равен на броя на елемептарпите капали
4=S=K.
В един реален канал има 1/е чифтове активин страни на
секции, съответствуващи на С'е елементарни канали. Следо-
вателно между броя на елементарпнте и реалните канали^съ-
ществува следната зависимост:
Ze=t/e 2
Стъпки на намотките. Стънките ylt уг, у и ук
определят намотката и се намират в определено съотношепие
помежду си, като зависят от типа на намотката (фиг. 181).
а)	Основна (първа) стъпка yv Тя представлява широчи-
ната на секцията между двете активни страни.
б)	Втора стъпка на намотката у«. Тя представлява раз-
стоянието между първата активна страна на секцията и вто-
рата активна страна на следвагцата секция, свързани после-
дователно с нея.
в)	Резултантна стъпка у. Тя представлява разстоянието
между активните страни на две секции, конто са свързани
последователно.
Стъпките у}, у2 и у се изразяват с елементарни или реалии
канали. В практиката се изразяват в реални -канали.
г)	Стъпката на колектора ук. Тя представлява разстоянието
между колекторните пластинки, към конто се свързват нача-
лото и краят на една секция.
Листова (паралелна намотка). Стъпката
yi при листовите намотки се изразява в следната зависимост:
Уг 2р 2р 2р
Практически yt се изчислява по следната формула:
_ze±b_K±b
У1~ 2р ~ 2р ’
където b е число, което допълва осганалите велим ини, за да
се получи у! цяло число.
При Ь—0 намотката е с диаметрална стъпка и се получава
най-голяма е. д. с. При «—6» намотката е със скъсена стъпка,
а при «4-6» намотката е с удължена стъпка.
322
При скъсена стъпка вследствие скъсяване челото на сек-
циите се получава по-малко разход на проводник, а при удъл-
жена стъпка — обратно, получава се преразход на проводник.
При намотките със скъсена или удължена стъпка индукти-
раната е. д. с. е по-малка в сравнение с диаметралната на-
мотка.
Резултантнага стъпка у = ±1 и ук =±1, знакът (+) съ-
ответствува на дясноходова, а знакът (—) на лявоходова на-
мотка, т. е. токова намотка, която се развива наляво, гледано
откъм страната на колектора.
Изразени алгебрично: резултантната стъпка у=У1~у2
еъответно втората стъпка у2—У1—У-
а)	Схема на листова намотка. Котвата има 24 канала,
шината е четириполюсна (2р=4), във всеки реален канал
по един елементарен канал Ze =/<=S=Z=24.
л	24	~
Определяме първата стъпка У1—	намотката
диаметрална стъпка, зато то сме приели Ь— 0, у—yk— 1.
Определяме останалпте стъпки у2=У1—у2=-6 1.
на-
йма
е с
Фиг. 182. Схема на проста листова [ намотка 2f=4; S=Z=24.
Схемата на намотката е дадена на фиг. 182. Намотката
може да се представи и чрез таблица, която е дадена на фиг. 183.
Таблицата се съставя, преди да се начертае схемата, тъй кат»
323
улеснява начертаваието й. Горниге активни страни са номери-
рани в колоната отляво, а долните — отдяспо. Хоризонтал-
ните линии (наир. 1—7) изобразяват челните съединения на
намотката от срегцуположната страна на колектора, а накло-
нените линии 7—2 са съединенията от страната на колектора.

Фиг. 183. Таблица на
намотката от фиг. 182
Фиг. 184. Звезда на е. д. с. на актив-
иите страни на намотката
КЗ! На фиг. 184 е дадена звездата на е. д. с. За. да се построй,
трябва да се определи броят на лъчите, ъгълът между векто-
рите на е. д. с. на два съседни лъча, ъгълът между векторите
на е. д. с. на два съседни канали.
Ze 24
Определяме броят на лъчите -12,
където чнслото t е най-големият общ делител на Ze и р. То по-
казва колко активни страни заемат винаги едно и също поло-
жение по отношение на едноименните полюси.
т	.360
Ьгълът на е. д. с. между два съседни канала а=-~-р=
^2=30°.
24
360	360
Ъгълът между два съседни вектора -у— t— т^’2' 30°.
Ъгълът между два съседни канала и между два съседни
вектора съвпадат. В звездата на е. д. с. са изобразени векторите
324
на горната и долната активна страна, конто лежат в един и
съш, канал, като се използуват за долната страна сидите но-
мера, означени с «прим».
б)	Схема на вълнова (последователна) намотка. При въл-
новите намотки се свързват последователно секции, конто са
разположеин под съседни чифтове полюси (фиг. 185).
Фиг. 185. Част от проста вълнова намотка
При една пълна обиколка се свързват р секции, което може
Z ± 1
да се изрази така: у. p=Zc или у=-----------
Знакът (j;) означава. че при една пълна обиколка следва-
щата секция задминава или не достига с един елементарен ка-
нал. Знакът (-1) означава задминаване и намотката се нарича
дясцоходова, а (—) — недостигане и намотката се нарича
лявоходова.
При колектора въз основа на еыците разсъждения може
да се пише ук~ ——-1 •
От фиг. 189 се вижда, че втората стъпка
У1 - У У1 
На фнг. 186 е дадена схема на вълнова намотка, която има
Z = 15 канала и 2р=4.
325
Фиг. 186. Схема на проста вълнова намотка: 2Р=4; S- /<—15; цс —1
8. Ремонт на трансформатор и
В селското стопанство се използуват нредимно траисфор-
матори с малка мощност.
При ремонт на такива трансформатор», когато са повре-
дени първичната и вторичната намотка, те се подменят с нови.
При направата на нови намотки се използуват данни от старин
трансформатор.
В никои случаи е възможио установяването броя на пър-
вичните и вторичните намотки, но в случайте, когато намот-
ките са разкъсани при прегаряието, установяването на техния
брой е почти невъзможно. Затова при ремонта на малкитетранс-
форматора се използуват сечението на ядрото и сечението на
проводниците. Има случаи, когато се използува част от ядрото
на повреден трансформатор за изработване на нов с различии
данни. Затова са решена примера с разлачни известна вели-
чина, конто могат да служат при изчисляването на подобии
326
случаи и при изчисляването на нов трансформатор, на който
са известии само необходимите данни.
Действието на трансформаторите се основава на взаимна
индукция. Известии са въздушпн трансформатори и със сър-
Фиг.
187. Схема на трансформатор със сьрцевина
Вески трансформатор има нървичпа намотка, която се
свързва с токонзточпика и вторичната намотка, от която се
лолучава електрическа енергия.
Промеиливият електрически гок в първичната намотка
образува синусоидалио променливо магнитно поле, което ин-
дуктира в / намотка електродвижеща сила е. д. с. на самоин-
дукцията с максимална големина Et =от.Фт.г1 а във втората
намотка —електродвижеща сила Е2 со.Фт.г8.
Ако не се вземат пред вид малките загуби, според закона
на Кирхсф Е ще бъде равно на напрежението н1, измерено
на клемите.
Големината па електродвижещите силл в I и II са в съот-
ношение със съответпите навивки:
£,	-2=£* ,
£•	ыФ,„ ?3 zj '
където ш е ъгловага скорост;
Фга магнитният поток;
?! броят на първичната навивка,
z2 — броят на вторичиата навивка.
Електрическата мощност, която се получава от вторичната
намотка II, е равна (без оглед на малките загуби) иа приведе-
ната (доставената) мощност в първичната намотка I, така че:
EJ^E.l, или*М*=£.
О
327
където /| ел. ток в първичната намотка; /2 ел. ток във
вторичната намотка.
Ефективиата големина на електродвижещпте снли в на-
мотките на трансформатора е дадена с израза
Р . — £т - а,<1)г Ю® — f Ф 2 10~8
4,44./.Ф,„.г.I0-® [в],
където 10 8 коефициент, който нревръща стой постите на
магнитния поток Фт и магнитната индукция Д,. в практиче-
ски величины при изч нелеп пята. Сечението на ядрото е в за-
висимост от магнитната индукция Вт и магнитния поток Фт и
..	(1’т
се изразява със г> „
Ьщ
Установено е, че магнитната индукция нрн траисформа
торите от поридъка до 10 в а на вторичната намотка се взема
4000 5000 гауса; от 10—50 в, а. 6000 8000 гауса; от
50 до 500 и на горе съответно 9000 10 000 гауса.
В табл. 121 са дадени диаметрите на проводника в пър-
вичната намотка и сечението на ядрото при различии мощности
на трансформатор с малка мощност.
П р и м е р и 1. Да се ремонтара трансформатор, който
да работи с първично напрежение 220 в, а вторична 500 в
при честота на променливня магнитен поток ток f 50 хц. Ще
се използува ядрото на старая трансформатор със сечение
S—40 кв. см. Допустимого индуктивно
= 8000 гауса.
Да се определи броят на павивките zt
първичната и вторичната намотка
4,44 . Ф z /
От формулата £j |()8 — определимо
в първичната намотка
Д.10Д	£, .10"	220.10е
4,44.Фт-Г 4.44. Bm.sJ 4,44.8000.40
нас ища не е Вт
и z2 сьответно на
броя па навивките:
ЗЮ [навивки]
във вторичната намотка:
у —
Ех
500.310	,
1навивки].
Пример 2. Да се построй трансформатор с мощно ст
Р2 200 вт на вторичния извод с напрежение £2 36 в, което
да се захранва с първично напрежение 220 в. В една на-
вивка на вторичната намотка се индукгира е. д. с. £еф=*0,25 в.
Допустимого индуктивно насищане е Вт 10 000 гауса.
Ра=£2/а /a=J -*£-5,5 а]
328
Таблица 121
Мощн. във вторич. на- ! мотка	Сеч. на магнетопров. в кв. см	Диаметър на провод- ника в първичната намотка при напре- жение			Мощн. във вторич. на- мотка във в а	Сеч. на магнитопровода в кв. см	Диаметър на про- водника в първич- ната намотка в мм при напрежение		
		120 в 1	=а ю	1 220 в			120 в	| 150 в	CD О 04 CI
2	2.1	0,12	0,11	0.09	65	10	0,55	0,48	0,40
4	3.0	0,17	0,15	0,12	70	10.3	0.56	0.50	0.41
6	3,7	0,20	0.17	0,15	75	10,6	0,57	0,5!	0,42
8	4.2	0,23	0,20	0,17	80	11,0	0,59	0,53	0,44
10	4,6	0,25	022	0,18	85	11,3	0,60	0,55	0,45
12	5.0	0,27	0,24	020	90	11,7	0,60	0,55	0,46
14	5.3	0,29	0,26	0,21	100	12,3	0,65	0,59	0,49
16	5,6	0,30	0,27	0.22	110	12,9	0,70	0,60	0,51
18	5,9	0.32	0.28	0,23	120	13,4	0,75	0,65	0,53
20	6,2	0,33	0,30	0,24	130	14,0	0 75	0.65	0,56
22	6,4	0,34	0 31	0,25	140	14,5	0.80	0,70	0,59
24	6,6	0,35	0.32	0,26	150	15,0	0,80	0,70	0,60
26	6,8	0‘36	0,33	0,27	160	15,5	0,85	0,75	0,60
28	7.1	0,38	0,34	0,28	180	16,5	0.85	0,80	0,65
.30	7,3	0,39	0,35	0,29	220	17,3	0,90	0,85	0,70
32	7,5	0,40	0,35	0,30	250	19.4	1.00	0,90	0,75
34	7,7	0,41	0,37	0,30	300	21,2	1,20	1,00	0,85
36	7,9	0,42	0,37	0,31	350	23,0	1,30	1,10	0,90
40	8,3	0,44	0,39	0,32	450	26,6	1,40	1,30	1,00
42	8,5	0,45	0,40	0,33	500	27,4	1,50	1,30	1,Ю
44	8,7	0,46	0,41	0,34	550	28,9	1.50	1,40	1,10
46	8,9	0,47	0,42	0,35	600	30,0	1,60	1,40	1,20
48	9,0	0,48	0,43	0,36	650	31,2	1,70	1,50	1,30
50	9,1	0,49	0,43	0,36	700	32,5	1,75	1,60	1,30
52	9,2	0,49	0,44	0,35	750	33,7	1,80	1,60	1,40
54	9,3	0,50	0,45	0,37	800	34,8	1,90	1,70	1.40
56	9,5	0,51	0,45	0,38	900	37,0	2,0	1,75	1,50
60	9.8	0,53	0,47	0,39	1000	39,0	2,1	1,90	1,50
Не се вземат пред вид загубите, тогава Р{ Е^,.
Определяме
,,	. . .	с	0,25 10"
£еф=4,44/Фт.г.10-8, откъдето Фт=¥^Ту—- 444 а)1
= 1,126112 .10s. ’
329
Оиределяме сечението на магнитного ядро
S= 1’126110'2-= 11,26 [см2],
2200
оиределяме
£, 10®	220.Ю8	w...
г* 4,44.ФЯ1 /	4.44.1,126112 .10s. 50	2,5 0JU |,авивкн
Ег.г. 36.830
г —-„on =142 навивки.
ZZU
*8
При м е р 3. Първичната намотка па трансформатора е
z, 880 навивки, а вторичната г2 = 1200 навивки. Какво на-
прежение се иидуктира в секундарната навивка, ако първич-
ната е свързана на напрежение Ех 220 в, / =50 хц. Какъв е
максималният индуктивен ток и сечение на магнитного ядро
при допустима магнитна индукция В 10 000 гауса
Решение
От отношението определяме Е2—-'~—=220 'Jgjy—300[в]
максималният индуктивен ток е:
га 4.44./.Z! 4,44 .50.880^ ’ 26	° [Максвела]
сечението па магии того ядро:
е ф„, 1,12612.10s	...
S « lot - Н’2Ь [СМ“[.
Приме р 4. Какъв магнитен ноток ще има в ядрото
на трансформатор със сечение s 15 кв. см при В^ 10 000 гауси
и каква е. д. с. ще се иидуктира в една навивка, ноставена
върху това ядро, ако магнитният поток се променя с честота
f =50 хц.
Решение
<Dm=B.s 104.15= 150000 [Максвела]
£=4,44[Фтz=4,44.50.150000.10-8.1 =0,333 [в].
Пример 5. Подденствиетонаелектрическияток, прогичащ
в първичната намотка, вядротона трансформатора възниква маг-
нитен поток с максимална големина Фш 200 000 (Максвела)
Каква е ефективната големина на е. д. с., която възниква в
секундарната намотка със г2 100 навивки, ако магнитният по-
ток се измени с честота f=50 хц.
Решение
Ееф——
=4,44.f .Ф,п za=4,44.50 •	• 100=44,4 ]в]
330
IX глава
ЕЛЕКТРОБЕЗОПАСНОСТ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
ДАВАНЕ ПЪРВА ПОМОЩ НА ПОСТРАДАЛ
ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК
Освобождаване на пострадали». Изключва се линията чрез
прекъсвач. Ако пострадалият е на високо, вземат се мерки за
хващането му (одеяло, хващане с ръце). Когато няма възмож-
ност за изключване на линията, проводниците се отсичат с
брадва със суха дръжка. Рязането на гумирави шнурове, в
конто има повече жила с клещи, не се допуска. Освобождава-
нето става и с издърпване със сухи дрехи.
Ако пострадалият е в съзнаиие или безсъзнание, но диша,
поставя се да легне на мека постеля, разкопчават се дрехите
му, лицето се напръсква с вода, тялото се разтърква с вълнен
плат, след което се завива. Съобщава се в най-близкото лечебно
заведение. Когато устата на пострадалия е затворена, но той
диша, макар и тежко, не се правн изкуствено дишане. Отваря
се внимателио устата с тъи предмет, който се оставя между
зъбите, за да стоп устата отворена.
Когато пострадалият не диша, няма сърцебиене, няма
пуле, веднага се пристъпва към изкуствено дишане. Пострада-
лият не бива да се заравя в земята.
,... Съществуват няколко начина за нравене иа изкуствено
дишане.
П ъ р в и начин. Пострадалият се поставя по корем с
глава върху едната ръка, която е свита, а другата ръка е из-
теглена напред (фиг. 188). Езикът се изтегля, но не се държи.
Да ваши ят помощ застава на колене над пострадалия, поставя
дланите на ръцете си на гърба на пострадалия, към долните
ребра. Брой «едно», «две», «три», навежда се надолу и натиска
ребрата, като предизвиква издишване. След това се изправя
назад и брой «четири», «пет», «шест» и предизвиква вдишване
и т. н.
331
Втор и и а ч и н. Прилага се, когато па разположение
има двама души за даване иа помош, (фиг. 189). Пострадалият
се поставя по гърба и под плещите му се подлага вързоп от
дрехи, за да падне главата надолу. Езикът се издърнва и се
държи.
Фиг. 188. Първи начин за
провеждане на изкуствено
диша не
Фиг. 189. Втори начин за
ировеждане на изкуствено
дитане
Даващият помощ застава на колене зад главата на постра-
далия, хваща ръцете в лактите и ги притиска (свива) към ре-
брата, като брой «едно», «две», «три» и предизвиква издишване.
След това ръцете се повдигат нагоре и се изтегля зад главата,
като се брон «четири», «пет», «шест» — това е вдишването.
Когато са на разположение Трима души, единият държи
езика, а другите двама застават на колене отстрани на постра-
далия. Всеки хваща по една ръка и действуват, както по вто-
рия начин, като броят и спазват такта.
При правилно изкуствено дишане се чува хриптене в гър-
лото. Няма ли хриптене, езикът се изтегля повече.
В някои случаи се налага изкуственото дишане да продължи
с часове. От практиката са известии случаи, когато са спася-
вани хора след 3—4 часа изкуствено дишане.
332
С'Ь Д Ь Р Ж Л Н И h
Предговор ....	...	<
1 глава
Електротехнически сведения	5
1.	Основни единицы за измерване на механични и електрични
величини .	.......................................
2.	Условии електротехнически означения ....	. .	.	9
3.	Площ и обем на фигури и тела	25
4.	Обща елсктротехника .	30
а)	Електростатика...	.		30
б)	Кондензатори	.	30
в)	Постоянен ток....................................  32
г)	Закон на Ом................................. .	. 32
д)	Основни закона на електрическите вериги	33
е)	Закони на Кирхоф ....	......... . . . 33
ж)	Мощност и енергия на електрнческия ток............30
з)	Закон на Джаул и Ленц............................. 34
и)	Последователно свързване на съпротивления и е. д. с. 35
к)	Паралелно свързване на съпротивления и е. д. с. .	35
л)	Магнитно поле .	.................... 36
м)	Променлив ток................... .	. .	37
и) Трифазен променлив ток ......	40
И глава
Електротехнически материали .	.	44
1.	Проводници	.......................44
а)	Проводници за електрически съоръжения ОПВлХ (рекор-
доман)............................................... 45
б)	Проводници с каучукова изолация ПКИ, произвеждани по
БДС 1891—60 ......................................... 45
в)	Бобинажни проводници..............................47
2.	Съпротивнтелни проводници	.... 49
3.	Кабели и шлангови шнурове .	50
4.	Електроизолационни материали..................... ...	52
5.	Електроизолационни смоли, пласгмасн и каучук	53
6.	Слюда и керамични материали	.	  .55
7.	Магнитил материали.......................... ........	56
Ill глава
Електрически измервания	............• •
1. Измерителни системы...............................
2. Означения на измерителните уреди..................
333
3. Електромери, производство иа завода за измерителни уреди —
София....................................................66
4.	Волтметри и амперметри, производство на завода за измерител-
ни уреди — София..........................................69
5.	Измерване	на	електрически	ток........................69
6.	Измерване	на	електрическо	напрежение.................71
7.	Измерване на електрически съпротивления	.... 72
8.	Измерване на електрическа мощност ....	.......73
IV глава
Трансформаторни постове, мрежи и инсталации в селското сто-
панство ...................................................  76
1.	Трансформаторни постове............................... 76
а)	Закрити трансформаторни постове............... .	. 76
б)	Открити трансформаторни постове............... .	84
2.	Въздушни мрежи н. н. и електропроводн средне напрежение 84
а)	Общи сведения ...	...........................84
б)	Стълбове .	......	...................85
в)	Изолатори, куки и подпорки......................... 94
г)	Проводници......................................... .99
д)	Закрепване и съединяване	на	проводниците	102
е)	Заземяване на стълбовете...................... .	. . 105
ж)	Габаритни разстояния............................... 106
з)	Електрическо изчисляваие	на	проводниците .	Ю9
3.	Кабелни линии ........................................ 113
а)	Общи понятия..................................... .113
б)	Избор на сечението на	кабелите.....................'14
в)	Кабелна арматура........... .......................'18
г)	Полагане на кабелите...............................'21
д)	Заземяване ......................................  '23
е)	Кабелни глави и муфи	от	епоксидни смоли ...	. *23
4.	Електрически инсталации........................... . *26
а)	Ос.ветлителни инсталации................•..........*26
б)	Силови инсталации..................................'28
в)	Избор на проводниците и начин на полагане в зависимост _
от характера на помещението...........................131
5.	Монтиране на електрически инсталации..................133
а)	Скрити електрически инсталации ....	. 133
б)	Открити електрически инсталации...................135
в)	Заземяване и зануляване..................... . 133
6.	Гръмоотводни уредби................................. .	167
7.	Монтиране на гръмоотводни уредби......................137
8.	Подобрение на фактора на мощността (cos<p) ...	. 140
а)	Определение.......................................140
б)	Причини за влошаване на фактора на мощността . 140
в)	Измерване на фактора на мощността.................140
г)	Мероприятия за подобряване на фактора на мощността 141
г лава
V

Електрически машини и апарати в селското стопанство...............145
1.	Електрически машини...................................145
а)	Определение.......................................145
334
б)	Общи сведения за електродвигателите, конто се изпол-
зуват в селското стопанство ...........................146
в)	Устройство иа електродвигателя......................146
г)	Захранване на трифазен електродвигател с ротор на късо
към електрическата мрежа...............................147
д)	Основни характеристики иа трифазните асинхронни дви-
гатели ..............................................  150
е)	Технически сведения за асинхронните двигатели. Форми
, на изпълнение............................................152
ж)	Вид защита...................................   ...	153
з)	Редове на електродвигателите .......... 155
и)	Схема на разчитане на електродвигателите от 4-ти до 13-ти
габарит................................................158
к)	Условия иа работа на електродвигателите . . .	159
л)	Заявки за доставка	иа	електродвигатели.............160
2.	Технически данни за	електродвигателите .................161
а)	Технически данни на електродвигателите за еднофазен
ток тип ЕО1............................................161
б)	Технически данни за електродвигателите за еднофазен
ток тип ЕОПК.......................................... 161
в)	Технически данни на електродвигателите за трифазен
ток тип АО1............................................162
г)	Технически данни на електродвигателите за трифазен ток
тип АО2 34-4 габарит	3000 синхронии об./мин.......163
д)	Технически данни на двигателите за трифазен ток тип
АО2 от 4-у9 габарит об./мин.........................164
е)Техннческиданни на електродвигателитеза трифазен ток
тип АОЗ.............................................165
ж)	Технически данни на електродвигателите за трифазен ток
тип А2................................................  166
3.	Размери на електродвигателите.......................... 168
4.	Пускова и командна апаратура .	....	. 186
а)	Апарати за ръчно управление ...	 186
б)	Апарати за автоматично управление ..................192
в)	Електрическа защита на машини, инсталации и съоръже-
ния, използувани в селското стопанство.................205
5.	Електрически табла и пускатели за селскостопанските машини
и съоръжения.............................................  210
6.	Електрически нагревателни уреди	 216
7.	Електрическо осветление...............................  218
а)	Източници на електрическа светлина ....... 218
б)	Осветлителни тела.................................  219
в)	Изчисляване на осветлението . .	.	..............221
VI глава
Електромеханизация иа селското стопанство......................225
1.	Електромеханизация в полевъдството	 225
а)	Почистване на зърното...............................225
б)	Товарене, мерене и пренасяне на зърното.............228
в)	Сушене на зърното.................................. 231
2.	Електромеханизация на	интензивните	култури..............233
а)	Електрическо отопление	на	парници.................233
б)	Електромеханизирано производство на зелен фураж в
хидропонна камера	.............................. 233
в)	Електрическа топлоакумулаторна сушилня за тютюн . . 239
335
3 Електромеханизация иа животновъдството................... 240
а)	Електромеханизация на кравефермите	. .	240
I.	Транспортни машини .....	...	240
2.	Машини за обработване на фуражите .	241
3.	Машини за почистване на оберите .	242
4.	Доилни машини и хладилници...................... 243
5.	Електропастир .....	.	. . .	243
6.	Облъчване на животните с ултравиолетови лъчи 244
7.	Вентилация на кравефермите ......................246
б)	Електромеханизация на свипевъдството.................247
1.	Електромеханизация ври хранепе па спинете със
сухи смески.....................................  248
2.	Електромеханизация при хранено па спинете с ка-
шеобразна храпа...................................250
3.	Електромеханизация при почистване на тора . 251
4.	Електрнческо затопляне иа свинарници.............253
в)	Електромеханизация на птичарници.....................254
1.	Хранепе на птиците................... .	254
2.	Почистване на тора от помещенията	. 257
3.	Събиране па яйцата ....	.	• 259
4.	Вентилация на помещенията	. 260
5.	Осветление на помещенията........................260
6.	Устройство на програ.мно управление па осветленпето
в птичарници за 5000 птици УПУОП-5000	. 261
7.	Инкубатори.....................................  262
8.	Отопление за малки пилота ................. ...	264
г)	Електромеханизация при овцевъдството ...	. 267
1.	Електромеханизирана стрижба па овцете .	. 267
д)	Електромеханизация на водоснабдяпането	. 270
1.	Изчисляване мощността па водпата помпа	. 270
2.	Изчисляване на нуждите от вода...................271
е)	Специфични разходи на електроенергия в селското сто-
панство ..............................................279
VII г л а в а
Електрически инсталации в трактори и автомобили ....	. 280
1.	Акумулаторни батерии ...	...........  280
2.	Електрически генераторн в тракторите и автомобилите .	.	285
3-	Регулатори на напрежение в генераторите................-	287
4.	Батерийно запалване на бензиновн двигатели	. 293
5.	Прекъсвач-разпределител (делко)........................  295
6.	Бобина за запалване...................................... ^6
7.	Реле за промина на посоката на движение (мигачи)	297
8.	Електрически лампи за трактори и автомобили............298
9.	Електрически схеми за никои трактори, използувани в сел-
ското стопанство................. ........................ • 299
VI II г л а в а
Ремонт на електрически машини и уреди .	 302
1.	Установяване на електрически пробив в изолацията .... 302
2.	Установяване па къси съединения между отделяйте навивки
на намотките .............................................304
336
3.	Проверка на	намотките със слушал ка .	.	306
4.	Проверка на	намотките с миливолтметьр	.	.	.	306
5.	Установяване	на къси съединения в трнфазните намотки .	307
6.	Ремонтиране	на намотки ....	.	308
7.	Намотки иа електрически машина . .	313
а)	Намотки на асинхронна двигатели.	. 318
6)	Трифазна еднослойна намотка с дробно число капали за
полюс и фаза........................................ .318
8.	Ремонт на трансформаторите .	. ..............326
IX глава
Електробезопасност в селското стопаиство .	.	. 331
Даване нърва помощ. па пострадал ог електрически ток . . . 331
!2 Наръчник по электротехника .
337
НАРЪЧНИК ПО ЕЛЕКТРОТЕХНИКА В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВ0
инж. Дим. Пармаков, инж. Г. Христов
и инж. Ст. Станко
Стилов редактор Велина Ко к е и о в а
Художествен редактор Иван И л к о в
Корица Алена Стран ска
Техн, редактор Фанн Влади шив
Коректор М ар ия Стоева
Тираж 2280; формат 59/84/16; печатни «пли 21,50;
издат. коли 17,82; дадена за лечат на 8. ХЛ1968 г ,
подписала за лечат иа 20. III. 1969 г,; 5Л Г—1;
Поръчка ;иа издателствотс № 144
Цена 1,40 лв.
Държавиа печатница «Тодор Димитров» (пор, № 140ё7)

Таблица 77
Размери на електродвигателите тип А02 и А2; 4-ти, 6-ти, 6-ти, 7-ми. 8-ми, 9-ти, габарит. Форми иа изпълнение Щ2
Тип на елек- тродвигателя											Размери в		ММ										
		63	в*	в5	ь	с	с.		а	d<	d.	Я	Л		L	М	£. 1			L,	/	1,	*•	X
А02 41	274	58	200	135	10	108 1	70	282	32	12	Ел 16	302	132	22	445	180	155	84	89	80	35,5		30
А02 -42							89								483	218	174						
А02-51	316	62	230	156	12	127	89	323	38	14	Ел 21	359	160	25	528	228	193	84	109	80	41.5			30
АОЗ—52							105								560	260	209						
А02 61	360	75	244	176	12	139,5	101,5	364	42	14	Ел 21	300	180	30	599	260	217,5	115	121	ПО	45,5	44,5	40
А02 - 62							120,5								637	300	236,5						
А 02—71	400	82	306	212	14	159	114	438	48	18	Ел 29	463	200	35	675	300	242	115	133	110	52	53	40
А02-72							133,5								723	340	261,5						
А02—81	500	94	358	240	18	203	155,5	500	60	22	42	550	250	45	862	385	315,5	148	168	140	65,5	62	60
А02 -82							174,5								900	425	334,5						
А02-91	560	100	385	274	20	226,5	184	568	70	22	42	620	280	50	969	450	364	150	190	140	76	71	70
А02-92							209,5								1020	500	389,5						
А2—61	360	75	244	176	12	139,5	101,5	42	14	Ел 21	400	180	30	«,е	550	260	217,5	115	121	ПО	45,5		40
А2--62							120,5								590	300	236,5						
А2-71	400	82	285	195	14	159	JJ1	48	18	Ел 29	460	200	35	53	600	300	242	115	133	НО	52		40
А2 72							133,5								640	340	261,5						
А2 -81	500	94	358	240	18	203	155,5	60	22	42	550	250	45	62	780 820	385	314	148	168	140	65,5		60
А2--82							174,5									425	' 333						
А2-91	560	100	405	270	20	228,5 1		184	70	22	42	620	280	50	71	870	450	360	150	190	140	76		70
А2—92							209,5								920	500	! 386						
।