Теги: български език   български речник  

Год: 1977

Похожие

Кратък речник на кортенския говор в Бесарабия

Речник на личните и фамилни имена у българите

Речник на личните и фамилни имена у българите

Речник на съкращенията в българския език

Текст
                    БЪЛГАРСКА
ДИАЛЕКТОЛОГИЯ


Б Ъ Л Г А Р С К А

А К А Д Е М И Я

НА

Н А У К И Т Е

Институт за български език

БЪЛГАРСКА
ДИАЛЕКТОЛОГИЯ
ПРОУЧВАНИЯ и МАТЕРИАЛИ
Книга VI I I

София
ИЗДАТЕЛСТВО

НА

- 1977

БЪЛГАРСКАТА

АКАДЕМИЯ

НА

НАУКИТЕ


РЕЧНИК НА КОСТУРСКИЯ ГОВОР
Благой Шклифов

УВОД
Костурският говор е краен югозападен български говор, притежаващ
много архаични черти не само в областта на фонетиката, но и в лексиката.
Словното богатство на говора досега не е изследвано и имаше опасност
то да остане неизвестно на славистиката поради асимилацията на българ­
ското население в тая облает.
Лексиката на говора се състои от четири пласта: общославянски реч­
ников фонд, лексикални единици, характерни само за българския език, ме­
стен пласт (диалектна лексика) и заемки. В общославянската лексика
е отразено въздействието на историческите фонетични закони, характерни
за българския език изобщ о и за говора. В костурския говор са се запазили
старинни думи, които не се срещат в съвременния български книжовен език,
но са налице в наши диалекти и други славянски езици : листопат 'ноември',
сало 'свинска мас’, йна ’скреж’ ма се мнйе 'струва ми с ь\клавам 'слагам',
сърва 'късам', гърст 'каквото се побира и в двете шепи’, рдт 'предната
част на лицето’, греда 'идвам', ести (3 л. ед. ч. от съм) и др.
Интерес будят и многобройните противопоставителни диалектизми с
интересна вътрешна форма и словообразователна система като пдмин 'съдба',
ддкреп 'опора', литшика 'пеперуда', ум а 'помня', покланатйе 'поздрав', кокошчйна 'птицевъдство', киселина 'оцет', мъртва 'задушница', кисловйна
'киселина', и пр.
Много понятия, които в книжовния език се изразяват описателно, в
костурския говор имат специална форма. Като такива могат да се посочат
студешща 'потреперване на тялото от студ и страх’, огдйка 'юношеска
пъпка’, полежйна 'полегнала нива’, попретка 'домашна седянка’, кастратика 'отсечена клонка’, лозёнка 'лозова пръчка’ и др.
На говора до 1913 г. оказвал влияние и книжовният български език по­
средством училищата и църквите, революционната дейност на ВМОРО,
гурбетчийството на костурчани в центъра на българското възраждане—Цари­
град и в България. Като резултат на това влияние влезли в говора думите

въпрос, въстание, четник, комйтин, ръководител, заповёт, ропетво, служ ба
'църковна служ ба’, вниманйе, недостоен, затвор, четам, учител, глоба и др.
В костурския говор се срещат много турски и гръцки заемки, както в
другите наши говори, поради известни исторически причини. М еждународ­
ната лексика е влязла в говора посредством българския книжовен език,
гръцкия и турския език.
Както във фонетико-морфологично отношение, така и в лексикално
костурският говор е сравнително близък до книжовния български език.
Той споделя много източнобългарски черти.


СТРУКТУРА

НА РЕЧНИКА

В настоящия труд се прави опит за относително пълно представяне на
лексиката на костурския говор. Речникът се състои от около шест хиляди
лексикални единици със значително повече значения.
Във фонетично отношение, особено при застъпниците на л и на групите
ъ \, в говора съществуват различия. Думите, които са характерни за
цялата говорна област, се дават във фонетичния облик на Горнокостурско
а именно във форми, срещащи се в селата Косинец, Дъмбени, Смърдеш,
Кономлади, Тиолищча и Кондорби. В повечето случаи се посочва в скоби
селището или областта, откъдето са записани илюстративните материали.
В главната статия на думите, които не са характерни за целия говор, се
посочва селището или областта, откъдето са записани. Илюстративни при­
мери се привеждат при по-голямата част от речниковите статии.
Лексикалните единици се изнасят в общоприетата основна (речникова)
форма. При отделни думи се дава и стилистична характеристика, например:
остарели, нови заемки от гръцки език, детска лексика. Където е възможно,
се посочва и произходът на заемките. В илюстративния материал се при­
веждат формите за мн. ч. на едносричните съществителни и на ония, чиито ко­
ренни съгласни се променят при образуване на множествено число. След
главната статия се посочва и редуването на беззвучна съгласна със звучна,
като се дава членуваната форма при съществителните от мъжки род (снек,
-го), а при прилагателните — ж. р. (ноф, -ва). Посочват се и други фонетични
промени, характерни и за книжовния език. Формите за минало свършено
време на глаголите, които имат такива, се дават в илюстративния материал.
Описателно се тълкува значението на ония думи, които нямат съответ­
ствие в книжовния език, а на ония, които имат такова, се привеждат съот­
ветствието и синоними. В случаите, когато в книжовния език думата е
многозначна, а в диалекта има само едно значение, се тълкува значението й.
Тълкуване на значението се дава и при думите, които и в книжовния език,
и в диалекта са многозначни. В илюстративния материал при съответното
значение на думата се изнасят поговорки, благопожелания и клетви.
При думите, които се срещат само в съчетания и имат ясна граматична
категория (обикновено те са съществителни или прилагателни), същата се озна­
чаващо се посочва тази дума още с кои други думи влиза в съчетание,като се дава
значението им. Глаголите от свършен вид се дават след тия от несвършен. Въз­
вратните, взаимните и третоличните глаголи, образувани от преходни, се дават
в статията на деятелните глаголи след знака О. В края на статията след
знака □ се изнасят фразеологичните съчетания със съответно тълкуване.
Възвратната частица се в главните статии за улеснение в речника се по­
ставя след глагола. По-важните фонетични варианти, характерни за говора
на отделно селище или група селища, се дават след формите, характерни
за по-голямата част на говора.


203

Речник на костурския говор

В речника се поместват предимно ония отглаголни съществителни,
които са образувани със суфикс -т йе: кланатйе, жнатйе, осунватйе.
Умалителни съществителни имена се привеждат само в отделни случаи —
когато те имат ново значение или представляват интерес от еловообразователна гледна точка. В основната форма на някои думи се посочват
две ударения. Краесловното ударение е характерно за областта Пополе.
Географски имена и названия на жители на населени места не се из­
насят, а така също и увеличителни имена.
Сравнително много думи и илюстративни примери привеждам от говора
на родното ми село Черешница, за който е типична частична редукция на
гласните. Това се дължи на обстоятелството, че от 1969 г. при мен се на­
мират родителите ми, дошли от Костурско. В продължение на три години
успях да събера почти целия лексикален инвентар на родното ми село.
Когато примерът представлява само едно изречение от говора на
дадено селище, името на селището се дава в скоби. В случаите, когато
примерите-изречения са повече от едно, названието на селището се дава
след точка без скоби.
Нелокализираните лексикални единици, в които участвува фонема у, са
от селището Кондорби. Тази фонема се среща рядко в говора на областта
Корешчата.
Думите, които съдърж а речникът, са събирани в продължение на
много години сред емиграцията и дошлите на гости жители от Костурско.
С тоя труд не може да се счита за напълно изчерпано лексикалното
богатство на нашия говор.
В илюстративните материали са отразени и битът, и обичаите, и страда­
нията на местното българско население.
Изказвам сърдечна благодарност на многобройните информатори, със
съдействието на които събрах речниковия материал.
Настоящият труд е продължение на монографията „Костурският говор“,
в която подробно се разглеждат фонетичните, морфологичните, синтактич­
ните и лексикологическите особености на говора.
В резултат на нови наблюдения и проучвания, правени след излизането
на монографията „Костурският говор“, в този труд се дават допълнения и
се правят доуточнения, засягащи предимно ударението на въпросителните
и отрицателни конструкции и акцентните слова.
Авторът

I


л
а сз. — означава: 1) сьпосзавяне. Йа́с рабо­
там, а то́й са́м у с ё и и йа́й. Та́тко ми и па́си
дфците, а бра́т ми и дра ийвйата. 2) проти­
вопоставяне, но, ала. М у реку вдйден да
ддй, а не утре. Са́кам чървёио вино да пи́йа,
а нё вода.
а́-а́ сз. — а-ач А та́ да ддш, а́ бра́т ти, свё
ёпо ёсти. А гърци, а́ турци, за́ нас нёма
добро (Смърд.).
аа́ част. — да. Аа́, ке дойда и йа́с на пазар.
Аа́, се ва́ду со гостите. Аа́. ке ей донёса
студёна вода.
а́а́ межд. — означава: 1) неуверено питане.
Аа́, та́ си голёмата ч'упа на Стёфо?! 2) на­
сърчаване. Аа́, бързай сёга да дш при ма́йка
ти. 3) радост, изненада. Аа́, ти чукаш на вра́тата? Аа́, мндгу голёмо пора́сте дётето.
4) досещане. Аа́, ра́зора йа́с, шчо ста́ва и
дйду та́му. Аа́, сака́е да го отёпе и него
(Смърд.).
абанжййа ж. (Кор.) — пришълец. Абанжа́йа
ёсти той, од Въмбел ёсти.
абанжйка ж. — жена пришълка.
а́бер м. (ар.-тур.) — вест, новина. Лот а́бер
дойде за́ него, го ба́ре да го фа́те. Абер
дойде, мъш му му умбре (Смърд.). □ Нёмам
а́бер од работа — несръчен съм.
а́бре част. — за обръщение към мъже пре­
димно в началото на изречението. Абре
Стёфо, не требаше да се .жениш, да си кла́ш
бёл’а на главата (Смърд.).
а́ва ж. (ар.-тур.) — климат. Долу на идл’йсто
а́вата е тёшка и нё ми ардйсва на здра́вйето (Конд.). Ва́чо ими добра а́ва лётото.
аялййа ж. (гр.) — двор с ограда. Дёците и́гре
о авлийата (Дъмб.).
авока́тин м. (лат.) — адвокат. Мндгу па́ри ни
зёве авока́тите и са́м у не ма́м е.
а́вур м. (тур.) — обор. Мъската ёсти о а́вуро
(Смърд.).
а́га м. (тур.) — господар. Сёга по на́ш че мёста
гъркома́нте се а́ги.
агроно́м м. нова заем. — агроном. Са́н ми
ста́на агроном.
агу.мен м. (гр.).— игумен. Агу́м ените и повёл’вс манастирите.
а́дйа ж. (гр.) нова заем. — разрешение, позво­
ление. Со а́дйа си дойде од а́скера. Без адйа
пи́ле нё можи да препа́ри до границата.

адйа́свам нее., адйа́сам ев. — разполагам сьс
свободно време. Ти́на пусти работи се мндгу,
и́ч нё адйаса да дда на бра́ка.
адреса ж. (фр.). — адрес. На́прий ми е (йа)
адрёсата на пли́ко, за́ шчо нё знам да пи́ша.
азбука ж. — азбука. Е науку азбуката, дойдде
гърците и е забора́ви (Конд.).
а́зна ж. (ар.-тур.) — съкровище. Празна ёсти
ца́ротдму а́зна (Смърд.). □ Азка сеча —
разполагам с много пари,
азък и езък межд. (тур.) — за изразяване на
съжаление. Азък за иёго, мла́т загйна
(Конд.).
а́зър прил. неизм. (ар.-тур.) — готов. Мъш ми
а́зър е да дди на гдсти (Конд.).
ацаба́ нареч. (ар.-тур.) — нима. А. и лба́ та́ка
бёше цёлата рабдта? Ацаба́ са́м у ню и́ ёсти
арами́йата (Смърд.).
адамййа прил. неизм. — неопитен, начинаещ.
Невёстата ёсти мла́д а и ацами́йа о дома́ш пите работи (Смърд.).
ацамйцки прил. — 1) неопитен. Ацами́ц ка ръка
го направи сти́со и затдво па́на (Смърд.).
2)
некачествен (за труд). Ацами́ц ка рабдта.
а́ир м. (тур.) — сполука, щастие. Од никои́
аир нё видодме*/
аирлййа прил. неизм. (тур.) — благополучен.
Кого фа́т ваме да правиме ёна рабдта, ка́ж ваме аирли́йа да ёсти (Кор.). Арли́й а да ё
жна́т йето, гдспо да да́й мндгу бсрикётп
(Конд.).
а́й и а́йде межд. (тур.) — за подканване. Ай
да дйме на чёзмата за. вдда! Айде да тър­
пиме па път! Кор.
а́йван м. (тур.) — 1) домашно животно. Не ни
стйгна сёито за айва́иите. 2) прей, невъз­
питан човек.
айдутнн м. (ту р .)— разбойник, крадец. Айдутите барде по п. ан'шите, крадёе и колее
(Конд.).
а́йл’ас прал. неизм. (тур.) —- мързелив. Ни́ш чо ддбро нё чекан од нёго, пюй е а́й л’ас, нё
м у се рабдта (Конд.).
аймалййа ж. — вид украшение. Аймали́й ата
ёсти кай ли́ра, йа́ кла́в аме на челото да
прёпца (Кос.).
а́йс межд. — за подкана при воловете да сс
обърнат кръгом.
а́к м. (ар.-тур.) — характер. Нё можа да
му ддйда на а́ко (Кос.),
а́к ал м. (тур.) — ум. Ти́ пё.маш и́к ал за
тебе, а са́каш да ми даваш на мёне (Конд.),


Речник на костурския говор

акашлййа при.п. пеизм. (тур.) — който има
хубав външен вид (за човек). Йи́с нё се
акашли́йа, сип ми ёсти ти́коф (Смърд.).
акнйца ж. в сьч. да те у́дри и да пу́книш (Поп.)
(клетва) — да умреш.
а́ку и а́ко сз. — ако. Аку сайта да ддш при
мене, бар докога ёсти рано (Смърд.).
а́л м. (ар.-тур.) — състояние. На лдш ал
дойдддме (Кор.).
а́л и а́л а сз. (Поп.) — зашото, понеже. Лёжа,
ал ёсти болна (Кор.). Цьрпо носи, ала умре
майка му (Кор.).
ала́ж а ж. (тур.) — пъстра басма. На съната
купййме алажа за фустан (Кос.),
ала́й ка ж. (ар.-тур.) — слугиня, прислужничка. Тайа стана алайка о Костур (Дъмб.)
□ Пру́сам кай ала́й ка — работя много,
ала́вресен межд. (Смърд.) и ала́вресе (Конд.)—
за споделяне на добра вест. Алавресен, си
дойде от чужйпа.
ала́сьндек (Смърд.), ала́съндьк межд. (Конд.)
— Аласьндек, нё се можи. Аласьндек не
мджа да дойда.
а́л ат м. (ар.-тур.) — инструмент за работа,
оръдие на труда . Ду́к 'ано е празен, нема ни­
какви али́ти: ни чёкан, ни привои, ни скёпар,
ни балтййа (Конд.).
а́л аф да ти ёсти — поздравление за заслуги.
А лиф да м у ёсти коио, добре ми о плати
(Смърд.). Алаф да му е млёкото, шу гу
исци́ца майка му, гу скинайа су бой и нйшчо
не каза (Поп.).
а́лаш-всриш м.
(тур.) — даване-взима­
не. Той саму и́лаш-вёриш при́й, нё работа
друго.
а́лва ж. (тур.) — халва. На старо врёме
алвата е имааме за пай-добро нёшчо.
алваджййа м. — халваджия.
а́л е с. — клозет. На турико врёме о другите
сёла алени́ш ча имение саму прет скол’йенйшчата, а о Смьрдеш иёли ими́е.
а́лик при л. неизм. (тур.) — каменист, непло­
дороден. Алик е нйвата, нйшчо не родва
(Чер.).
алйс нареч. (тур.) — 1) точно така. Алис така
бёше. 2) прилича на някого, като. Али́с кай
майка му ёсти чупата (Смърд.).
алйсен, -сна прил. (тур.) — истински, съ­
щински. Ймам мешка машчёйа, татко али́сен (Кос.).
алйтнн л/, (гр.) нова заем.—безделник. Си́п ми
ёсти али́т ин, иёйта дома да се вйрни (Ян.),
а́лка ж } (ар.-тур.) — петно. А лк и и́м е п л ’и́чките, нё се чи́сти.
а́л ка2 ж. (ар.-тур.) — нашийник. Кучето за
и́л ката го вързваме.
алосан, -ана прил. — който непрекъснато бо­
ледува.
алтан м. (тур.) — златна монета. На бри́ко
свекървата ми подари алти́н и (Смърд.).
алфапита́рйо с. (гр.) нова з а е м . ----азбука.

205

а́лцки прил. (тур.) — червен, ален. Си гу
ублёку алцкйо фустан (Чер.).
алча́к прил. неизм. (тур.) — долен, лош. Алчи́к
жёна звё си́п ми (Поп.),
а́л ’ак прил. неизм. (тур.) — мокър. А л ’ак ми
стани́йа п л’ачките (Чер.).
а́м а1 сз. — но. Ни́на имааме бугарцко скдл'йе
и буги́рцка църква, ама гърците и зьтвори́йа
и утвори́на гьрцки (Чер.).
а́м а2 част. — за учудване и неодобрение. Ама
и ти́ си проти́еф мёне!
а́м а3 ж. (Смърд.). — скривалище. О и́м ите се
криёе комитите.
а́м аде межд. — за учудване и неодобрение.
Амаде, нё се йи́ди и той, многу збдрва.
а ма́лин м. (ар.-тур.) — работник без профе­
сия, слуга. Дёцата оде на работа на Гер­
манна и ставе ами́л и (Конд.).
ама́н част, (тур.) — за недоволство. Аман от
тайа жёна, нё се търпи.
а́мбар м. (пер.-тур.) — хамбар. Амбарите се
празни, нёма жи́т о нътре.
америка́н м. — груб памучен плат. Од америки́но правёёме кош ул’йа (Конд.).
а́ми част. — за отричане и несъгласие. Ами,
той ке дди тому!
амйн м. (от евр.)— амин,
а́мкам се нсв. възвр. — заговявам. На голёмото запостёнйе се амки́и́м е со йи́йца
(Смърд.). Нъ зъпустви́йне зъ Вини́гден прёти
пъндёлник, нъ вечарта съ и́м каме су йайце и
вёлиме за муцката: су йайце тъ зътвдрваме,
су йайце ке тъ утвдриме. Ке пуми́ниме кднъц
пу йайцето су баби́ца и́гла. Кднъцо ке гу вързиме нъ сукалто нъ кри́йо, зъ дъ съ мънза.
И сётне гу зёве бабите и гу носе уд уста
нъ уста нъ софрата, кдй ке гу ли́пни, ке гу
изёй (Чер.).
амнистййаж-. (гр) нова заем .—амнистия. Чёкаме
да се ди́ди амнисти́йа и да се ослобдди мъш
ми.
а́н м. (ар.-тур.) — страноприемница. Ан спита
къшчата, многу гости ни грёде.
анакатосвам нсв., (гр.), анакатбсам св. —
смесвам, разбърквам. И анакатдса три́ците со пати́ти и му ди́ду на би́шето.
ана́криси ж. (гр.) нова заем .—разпит. Ми звёе
ани́криси корфили́ците (Кон.),
ана́саиа нареч. — за логическо уточняване,
до гуша ми дойде. Ани́сана од нёго, нё сакам
да го ви́да (Конд.).
ана́фтема ж. (гр.)— проклятие. Лпи́ф тема от
кдй бёше себи́п да избёгаме от сёлата
(Конд.).
анафтемосвам нсв., анафтемосам св. — про­
клинам, анатемосвам. Анафтемдсан ди́ е,
госпо да го анафтемдса (Конд.).
апа́ч неизм. прил. (тур.) — способен. Шд да
фи́ши, ке довърши, апач жёна е тайа
(Конд.).
ангарййа ж. (пер.-тур.) — ангария. Аскёрите
не звёе да рабдтиме ангарййа, пътшича да
нри́виме(С мърд.).


2 06

Б. Шклифоп

ангел м. (гр.)—ангел. Дойде апгело душата да
ми йа зёва (Кос.). □ Кай ангел — силен и
хубав.
анголйчка ж. — вид полско цвете. Анголйчкшпе се бели, расте о плапйпта (Смърд.).
а́нцак парен, (тур.)— та логическо уточняване,
тъкмо. А ииак ке бъндиме до утре дома (Кос.),
анда́рин лк(гр.)—1) гръцки четник, който се бо­
рил против българската кауза в Македония.
Анддрите заклде пат шёйсе души загоричёпи.
2) преп.— разбойник, убиец. 3) ново—парти­
занин. Анддрите се бунде со фашистите,
ама не спечелйе.
а покато парен, (гр.) нова заем. — безпорядъч­
но състояние. Цёлата пътна бёше анокдто
направена (Смърд.).
аитарййа ж. (ар.-тур.) — сватбен елек. Анпгарййата е къту ёлек ут купринёно басмо су
парти жълти, парти зелёни и вёзап су сини
гайтана (Чер.).
а́н м. (ар.-тур.) — таблетка. Каш л’ам, апдви
ми да́де лекаре да пийа.
а прил’ м. (лат.) — април. На дирил' врёмето
ёсти топло (Кор.).
анса́на ж. (ар.-тур.) — затвор. П у врёме на
Метаксата, дку иёкуй гуворёше пу бугдрцки
и гу шчукдйа курфилдците, гу правёйа мин чей
и гу пушвдйа на апсана, дку немди/е триста
дракмйй да плати глоба (Поп.),
апсанцййа м. — затворник. Се пушние апсанрийте, амииетийа се ддде.
ансанцйка ж. — затворничка,
арадйева \;и песо., 3 л. (от тур.), арадйса
ми св., 3 л. — влияе благоприятно. М е
бдли мёво, иё ми арадйева да йада пъстърма (Смърд.).
арал’ушка ж. — недоразвит грозд. Гу субрдаме цёлото грдзйе, устандйа саму арал"ут­
ките не суб рани (Чер.).
арам да ми ёсти — проклятие. Арам да му
ёсти лёбо, шно го йадёше у нас, ниш по не
препозндса (Смърд.).
арамййа м. (ар.-тур.)—крадец. Арамий дойдое
о сёл/по, ни и открадде правдата (Смърд.).
арамйсво с. — кражба. Арнаутите со арамдсво живе.
аранййа ж. (тур.) (Пои.) — голям казан с
две ръчки.
арапин м. — негър. Арапите се дни чърпи
(Кос.).
ара́пка ж. — негьрка.
арга́тин м. (гр.)—надничар. Н ёме зёма пиша,
кай аргати работе на чужи нйвйа (Смърд.).
арга́тка ж. — иадничарка.
арга́цки нрнл. — надничарски. Аргдцка ([за­
мил ’а. □ Арга́тцка работа — некачествена
работа.
а́риа нсв. — изразходвам,
арзова́л м. (тур.)— съдебен акт.
а́рен, арна прил. (Поп.) — добър. Арии рёрки
имам.
арёсвам нсв. (гр.), арёсам св. — харесвам.
Лёпо сёло ёсти вашчо, ми арёса. СУ се

взети. — харесваме се. Се аресае младите
и се звёе (Смърд.)
армасншс м. — годеник. Армаснйците на шчерките ми се о Гермднйа на работа (Кос.),
армасника ж. — годеница. Го остдви нёго
армаснйката му. зашчо търка по лЬиш ра­
боти (Смърд.).
арнау́тин м. — 1) албанец. О ндшчо село иемдше арнаути (Смърд.). 2) прен. крадец,
разбойник. Не си човек, арнаутин си.
ариау́тка ж. — 1) албанка. 2) прен. лоша, на­
хална жена.
арнау́цки прил. 1) албански. Арнауцки збдрвам.
Арииуцки песни. 2) прен. разбойнически. Ариауцка глава носиш.
арнйсвам нсв., арнйсам св. (гр.)—отказвам се от
някого. Ойде на чужйна и арниса• мдйка и
жена. Го арниса голёмйо син и на мдлйо
го остдви цёлото имднйе (Смърд.).
арнисватйе с. — отказване от някого,
а́рно, нареч. (Поп.) — добре. Арно си жнвиме
су сидната.
аро с. (гр.) — никаквец. Стдро дро.
ардплан м. (гр.)— самолет. Ароплдни лите
на небето.
артарйсвам нсв., артарйсам св. (тур.) —
имам излишък от нещо, остава ми, спе­
стявам. Ми артариса жито и го ддду на офците. Вайа година артарйса пет и.Гддн драк­
мйй (Конд.).
аргарма́ ж. (тур.) — остатък, излишък. Имам
сено артармд, не можа да го проддда
(Конд.).
аршин м. (пер.-тур.) остар. — турска мярка
за дължина, равна на 68,75 см.
а́рч, аруо м. (ар.-тур.) — разноски. Многу
арца за чупите, ме расипае ар идеите (Конд.).
арчлййа м. — прахосник,
арчлйка ж. — прахосница.
йсал1 м. (гур.) — нива, засята за паша. Тапа
гудииа имаме многу асдл’йа за дфцшпе
(Поп.).
а́сал2 нареч. (Смърд.) (тур.) и аслй (Поп.) —
точно така. Асал пиша ёсти.
а́сим м. (тур.) — враг, неприятел. Многу
аби ми имаме, чу пата ни е к ’у де (Поп.),
асимлък м. — вражда, ненавист, омраза,
а́скер м. (ар.-тур.) — войска. Гърцк’о аскер
го запали сёло Бдпчор.
асксрин м. — войник. Аскёрип ёсти син ми.
аскерлък м. — военна служба. Ндшчо дете
го помина аскерлъко, сёга ке го жёниме
(Конд.).
а́стар м. (тур.) — хастар. Купйймс дстар за
ндлте.
астелйт прил. (тур.) — човек с апетит. Астглдта жена.
а́тар м. (ар.-тур.) — почит, уважение. За нёговйо динар ке ода на чужйна. Саму за дтар
на татко ми ви давам пари назаем. □ Му
го кърша а́таро — не изпълнявам волята
на някого, действувам против неговото же­
лание.


Речник на костурския говор

атарцййа м. (Поп.) и атарлййа (Смърд.) —
човек, който угажда на околните,
агарийка ж. и атарлйка — жена, която угажда
на околните.
а́у межд. —- за подражаване на звук, издаден
от куче. А у направи кучето, кога го из едое
вълците (Конд.).
а́ферум пареч. (пер.-тур.) — браво, отлично.
Аферум на Ма́т рето В.шо, добро м у стори
на Мелата (Конд.).
афтокйис ср. (гр.) нова заем. — камион,
афгбмато с. (гр.) нова заем.—огнестрелно оръ­
жие, автомат.
афу сз. (гр.) нова заем. — щом като. Афу́ ме
калёса, ке ода на брака (Конд.).
ах межд. ■
— за изразяване на неприятно чув­
ство, съжаление, душевна болка. Ах, ми
у́м бре чу́пето (Кор.).
а́ч част. (Поп.) и Я́ш (Смърд.). дет. лек. —
няма. Ач бу́Оа. Ач па́по.
а́школсум нареч. (ар.-тур.) — браво. Ашколсум
на неба, сама и порасте чу́пшпе. Ашколсум
на Ку́зо Бла́цки, войводата, сам се отёпа,
нё се даде жйф на ту́рците (Конд.).
Б
ба́ межд. — за учудване. Ба́, пи) ропат на
вратата! Ба́, той бёше арамййата!
ба част. — за отричане, не. Ба́, нё ми се вёрва
да бёше той. Ба́, нё можиме да се разбёриме
со нёго (Конд.).
ба́ба ж. — 1) майка на някого от родителите.
Йас сн нёмам ба́ба, и даёте умрёйа
(Поп.). 2) стара жена, старица. Са́м у ба́­
ба и дедова остана́е о сёлата, цели мла́да
избегав о чужина (Дъмб.).
бабаца́н м. — физически силен мъж, юнак.
Бабаца́н са́н имаш, да ти е жйф и здра́ф
(Поп.).
бабаиа́нка ж. — физически силна жена. Бабацинка та се кёркате (Конд.).
баба́чка ж. (от тур.) — физически силна же­
на. Баба́чка си та, мджаш да работа́й/
(Смърд.).
баба́чко м .— физически силен мъж. Бабачко е,
крёва сто дки са́м (Конд.).
ба́бин прал. — бабин. Дека ёсти ба́бината
фу́рка? Ба́бина кошу́л ’а. □ ба́бини деветйни
или ба́бини прика́зки (Смърд.) — празни,
безсъдържателни приказки.
бабйца ж. — игла с широки уши. Бабнцата
нм.а голёми у́ш и. Су бабици кърпе ста́рите
ба́ба, а́л не пу́л е (Чер.).
бабйчка ж. — старица, стара жена. Мина по
пъто ёни бабичка.
багабо́нка ж. — непочтена жена, льжкиня.
Нё се добра чупите му, багабдпки се (Конд.).
багаббнт м. (фр.) — нечестен човек, лъжец.
Съ нёго нёмам работа, той е багаббнт
(Конд.).
ба́дем м. (пер.-тур.) —- бадем (дърво и плод).
У на́шчо сёла нёма пито
' ми бадема,/ ама

207

са́м у да́ви ну Цървы/ ка́мъп (Чер.). Йа́йме
бадёми.
бадёмоф, -ва прал. —• бадемов. Бадёмоф //у́т.
Бадёмова ла́сйа.
бадйа́ва нареч. (ар.-тур.) — безплатно, даром,
много евтино. Бадйа́ва му и дёи)у дърве­
та. Бадйа́ва го продаде воло.
бажкбозук м. (тур.) — нередовна
войска,
сбирщина.
бай част. — за израз на почит или обръще­
ние към по-възрастен. Бай Стефан е добър
чбвък. Шо препи та́м у бай К дл’о (Чер.),
байа нареч. (тур.)—за количество, доста, срав­
нително много. Байа́ време мана. Бона́ голёмо пора́сте чу́пето (Конд.).
ба́йа песе. — шепна тайнствени думи за ле­
куване, бая. Та́йа жёпа зна́е да ба́е.
байа́чка ж. — бавачка. Байа́чкапга зс'/ба а ае
заплака детето ндшйа.та (Конд.).
байрак м. (пер.-тур.) — знаме. Коматите
има́е зелена байраци.
байра́ктар м. 1).— знаменосец. Байрактаро го
носи байрака. 2) прей, водач,
байракта́рка ж. — 1) жена-знаменосец. Вйааа́та на бел кдаа. Мъслина гу посёше ба́йрако (Заг.) 2) прей, водачка. Тёш е бъаръкта́рката, нь пёаа е и/ку́ке (Чер.).
бакалин м. (ар.-тур.) и ба́кал (Кос.) — тър­
говец на дребни стоки. Бака́л ите прода́ве брашно, и/ёкер, пипер, бла́ги, цига́ри, сдл,
конци, игли и други нёи/ча (Смърд.).
бака́л ка ж. и бака́л ’ка (Кос.) — жена — тър­
говец на дребно.
бакалнйца ж. — магазин за дребни стоки.
Бакална́цапш нёма сдл’.
бака́лцки прал. — който се отнася до бока́ла а.
Бака́л цки сии.
Бака́лцки дукан — магазин за дребни стоки,
бакла ж. (тур.) — бакла. Първата вода му е
фъргаме на ба́клата (Конд.).
баклава ж. (тур.) — баклава. Бакла́ва ма се
йа́ди (Смърд.).
ба́кшиш м. (пер.-тур.) — награда за сторена
услуга, подарък. Сндвник бёше той, голем
ба́кшиш м у даддбме. Многу бакшиши му
да́ве на аевёстата на пърстенва́нето и на
бра́ко (Смърд.).
ба́кър м. (тур.) — метал мед. Котлето ёсти
од ба́кър (Смърд.).
бакьреи прал. — който се отнася до бакъра.
Сё скърши ма́л ото бакърёно г ’у ́м че.
ба́ла ж.1 (Поп.) (ит.) — бала. Ба́ла сёно.
Ба́ла сла́ма.
ба́ла ж.2 (ит. -гр.) нова заем. — топка. Двё
ба́. и/ ку́п а на дёцата и двёте а скача́е
(Конд.). Йграм ба́ла — ритам топка,
ба́лкон м. (ит. -фр.) — балкон. Новите къшчи
а пра́ве со балкони.
балон м. (фр.) остар. — самолет, вж. ардплаи.
Балоните фърга́е бомби.
балсам м. (евр.-гр.) — смолиста течност, по­
лучавана от различни билки и цветя и
употребена като лек срешу рани. Балсама съ


208

Б. Шклифов

прави ут силшщко цвёке, пимпирутка, ут
сйр-сйрейпе и уд други бйл’ки и гу клаве иъ
пусечёна рапа, кърф шо тёчи (Чер.).
ба́лтак м. (тур.) — продълговата брадва за
цепене на дървета. Со балпищи цепёёме
дрва (Бап.). Балтаци съ чуеё у Цёро (Чер).
балгййа ж. (тур.) — брадва. Со балтйй сёчиме дърва.
балтйчка ж. — малка брадва. С балтйчки
кастриме вёйки и шума за козите, дфците
(Канд.).
банбсвам несв., банасвам ев. (Конд.), баийосвам, банйосам (Смърд.) — къпя, баня. Два
пъта пи педёлата го баидсвам дётето. Фчёра го бапдса чу́пето. О ее възвр. — къпя се.
Сё баидсвам па езёрето, па рёката.
ба́ндил’ м. (алб.) — ерген. Бандйлите търче по
чупите (Кос.).
ба́нйа ж. — 1) водолечебница, термален из­
вор. Нъ банйа ке ода у Пёсйак (Чер.). 2)
място или помещение за къпане.
Прет
къшчата си направййме банйа. □ Права
ба́нйа — къпя се.
ба́нка ж. (Ч ер.)— 1) подутина. Воло йма
банка на главата. Банки му излегдй на ли­
цето. 2) гуша при кокошките. Кукдшката
нё е гладна, пълна му е банката су зър­
на.
ба́рам1 несв. — ходя, вървя. Барам боса, зашчо
ме фатве челите. Ба́ра дётето.
ба́рам“ несв. — търся. Барам добра чупа
за съпа (Кос.). Барам вол да купа. О се
взаим. — търсим се, общуваме си. Многу се
бараме со роднините.
баранйк нареч. и баранйчком (Конд.) баранйца.
(Кос.) — пешком. Баранйк ойду и баранйк
се върна от Кдстур.
ба́ре нареч. (пер.-тур.) — поне. Баре дётето
да бёше живо (Конд.).
ба́ркам нсв. — започвам да ходя. Фати да
барка дётето.
барут м. (тур.) — барут. Фшиёците се пълни
со барут.
ба́с м. (тур.) — облагане, облог. Се фатййме
на бас и йас го загйна басо. На бас се
клавам сд тебе (Смърд.).
басйсвам се нсв. възвр., басйсам се св. възвр.—
облагам се. Се басйса и гу спечёлн басо
(Конд.).
ба́смен, -ёна прил. — направен от басма, басмен. Басмени фуста ни носе чупите.
ба́смо с. (гур.) — басма. Басмо ти купи за
фустан.
ба́так м. (гур.) — блато. О ливадата йма ба­
так (Смърд.).
багак прил. неизм. (тур.) — мокър. Батак ста­
на од дожо. Батак ми се п л ’ачките, ке се
разбдл’а (Конд).
батакшййа м. (тур.) — лъжец, нечестен човек.
Гдлем батакшййа ёсти тдй, не работа, и
мами и и плаши сел'дните и така живи
(Смърд.).
батлкшйка ж. — лъжкиня, нечестна жена.

батакшйсво с. — нечестност, измама. Со батакшйсво жйве ленйвите.
батйсвам нсв., блтйсам св. — потъвам в блато.
Воло батйса па батако. Да батйсаш, да пе
жйвиш на тдй свет (клетва) (Смърд.)
ба́цвам нсв., баца св. целувам. — Невёстата
му баци ръка па свёкоро и па свекървата.
Ба́ци гьс — пожелание за здраве при кихане
на деца. О се взаим. — целувам се. Се
бацййме и се разделййме со майка и двансе
години нё се видддме.
бач м. — майстор-сиренар на мандрата. Бачдвшпе од млёкото праве сирёнйе, мас и урда
(Кор.).
бачйло с. — ограда, дето се доят офците и се
изработва млякото. Бачо се иамёрва на бачйлото. □ И давам офците на бачйло — давам
овцете в общо стадо да пасат и да им се
обработва млякото в бачията.
ба́ш1 прил. (тур.) — главен, пръв. Най-башйо
вол ни пукна. Най-башото йагие го изёде
вълко. Тайа пи бёше баша дфца (Смърд.).
ба́ш2 м. (Поп.) — мястото до огнището отляво
и отдясно. Старитесёде на бъшдвнте. (Чер.)
ба́шка нареч. (тур.) — отделно. Лётото башка
и държи ме мълзнйците, башка двните и
йагнйшчата, башка сугарйната (Смърд.).
башча ж. (пер. -тур) — зеленчукова градина.
На башчата садиме пиперки, домати, прас,
кромйт, зёл'ки, керевйс, македдпец, г ’дзмо,
босйл'ок и цвётйа (Конд.).
башчануййа м. — градинар. Коидорбёни се
ддбри башчанцйй.
башчанцйка ж. — градинарка. Башчанцйките
цел деп к дне.
башчанлък м. — градинарство. Съ башчанлък
жйве коидорбёни (Конд.).
бегам нсв. — напускам. Младите о́ё ге от сёлата и дде по градйшчата и на чужйна.
безброй нареч. — много, голямо количество,
безброй. Пърс и плёва, безбрдй бёйа фрёнцките аскёри седумнайста гудйна, пълни
бёйа ливаг'ата (Чер.).
бёе межд. — за блеене на овца или агне.
бёк, -го м. (тур.) бей. — Фотинйцките бегдви мндгу гу мъчёйа на нарддо, ънгарййа
и зевайа на рисйаните, йаздви да праве уд
Вйчо ду Фотйнишча (Чер.).
бекрййа м. (тур.) — пияница. Бекрййте фамйл'а нё пуле, саму едко пйе и рекййа.
бекрйка ж. — жена, която пие вино и ракия,
бёк’ар м. (ар.-тур.) — неженен мъж, ерген.
Чупата ми е ддбра и мндгу бек'ари е ссте
(Конд.).
бек’арлък м. — бекярство. Бек’арлък — пашалък (погов.).
бек’а́рство с. — бекярство.
бек’а́рцки прил. — който се отнася до бёк’ар,
бекярски. Б ек’арцки песни.
бел прил. — 1) бял цвят. Снёгут ёсти бёл
(Нестрам). Офците ёсе бёли, а нё чйрни
(Ян). 2) хубав (за човек). И мдмчето и невё-


Речник на костурския говор
стата се бели. □ Бел ден — щастлив ден.
Откога дойде Гърцйа не видддме бёл ден.
Бела да ёсти — пожелание за леко прекар­
ване на болест. Бел свет и бело видело —
щастлив земен живот.
белёжвам нсв., бележа св. — 1) слагам белег,
белязвам. Сдфците и белёжваме на ушите.
2) ваксинирам. И белезае дёцата за сипа­
ница (Конд.). О се възвр. 1) белязвам се.
Се удри на лицето, се белёза. 2) ваксинирам
се.
бележйца ж. (Кос., Смърд., Дъмб.), бележйк
м. (Чука) и беленвйна ж. (Чер.) (тур.) —
гривна. Чупите на ръците носе бележйци.
бёлек м. — знак при домашни животни.
Бёлеко наш при дфците и козите бёше ко ко
и скала (Чер.). БелёЗите на дфците и пребележвайа ьрнъутите (Чер.).
белелййа неизм. прил. (тур.) — пакостник. Белелййа човек ёсти той, мндгу лдшо прави на
сё лото.
белелйка ж. — пакостничка.
белеврёви мн. — беневреци. Власите носёе беневрёзи, а нашче к л амии (Конд.).
белёшка ж. — белег на човешко тяло. М е
късна куче на идгата и белёшка ми остана.
белиоч м. (Поп.) — лайка. Белидчо го бёриме
за бйл’ки (Конд.).
белиаф, -ва прил. — избелял. Кйлимо уд сънцето пубёле, белнаф, стана (Чер.),
беловйна ж. (Смърд.) и белорйна (Чер.) —
бяла, неплодородна земя. Нивата ёсти бело­
вйна, нйшчо нё родва.
бёл’ м. (тур.) — права лопата за обръщане на
земя. Со бел’ови превърнйваме зёма и кдпаме
дупки (Смърд.).
бёл’а ж. (тур.) — пакост. Голёма б ёл’а нап­
рави дётето, го скърши рамо (Конд). □
Бёл’а работа — лоша работа,
бендйсвам псе., бендйсам св. (тур.) — харесвам.
Мндгу ми бендйса чупата, к е йа зёвам за
невёста (Конд.) О се взаим. — харесваме се.
Се бендисае дёците и се звёе (Кос.),
бента ж. (пер. -тур). (Поп.) — малко тъмно
петно по кожата на рус човек. Чупата има
бёпги на лицето (Чер.),
бенгаф, -ва прил. — който има бёнги на лицето.
Бенгава жёна.
бёра псе. — 1) късам плодове от дървета.
Бёра круши от крушата. Бра лапки. 2)
взимам, прибирам. И бёра парите од земата. Майка и бёри пл'ачките од дрънго.
3) побира в себе си. Шишето бёри ёна дка.
Къшчата ёсти голёма, мндгу души бёри
(Кор.). 4) изпитвам мъка. Кёрка ми бёри
мндгу фърмаци, непръкдпсаи мъш звё (Чер.).
Н ё бери гайле, ке оздрави татко ти. 5)
загноява. Бёри раната. 6) събирам, трупам,
спестявам. Маска и бёра парите, нё и йада.
□ Бёри душа и бёри ёсап— агонизира. Бёра
смётка—изчислявам. О се възвр. — 1) бере се,
прибира се. Есента се бёре лапките. Лётото
се бёри житото. 2) събирам се, виждам се.
14 Вьлгарска диалектология, кн. 9

209

Се бёриме на скдл’йето и игра ме дро. Се
бёриме при майка, се милваме.
бёрбер м. (ит. -тур.) — бръснар. Бербёрите
трйже и брйче (Конд.).
бербёрка ж. — бръснарка.
бербернйца ж. — бръснарница,
берберосвам псе., берберосам св. — постригвам.
Бербёрите бербердсве.О се възвр. — постриг­
вам се.
бербёрсво с. — бръснарство,
бёрда ж. — голям шал, който се носи на горна
дреха. Бёрдата съ ндси нъ рамёнта ду плёшчите и ду гърдите (Чер.),
берекёт м. (ар.-тур.) — плодородие. Върнёше
и се стдри мндгу берекёт (Конд.).
берекётен, -тна прил. — плодороден. Берекётна
година.
берикъшча прил. неизм. и берикук’ а (Поп.) —
който се грижи за дом и къща, къщовник,
кьщовница.
берипазар прил. неизм. (Кон.) — който дига
шум, който се кара.
бёс м. — бяс. Да збёспиш, бёс да те фсппи
(клетва).
бёс II бёз предл. — означава. 1) лишеност от
нещо, липса. Порасте бёз майка и бёс тат­
ко. Бёз гной и вдда нё родва зёмата (Конд.).
2) отсъствие. Ддйде на гдсти бёз невёстата.
Бёз мене го направйе брако (Смърд.). □
Бёз друго — непременно. Бёз друго да ддш
утре. Бёз мало — почти, едва не. Бёз мало
сакае да ме отёпе (Смърд.).
бёз да сз. подчинителен обстоятелствен за на­
чин. Той ми ддйде на гдсти бёз да го покана
(Конд.).
беса нсв. — 1) умъртвявам с въже на шията.
Турците и бесёе комитите, шо и фатвае
живи. 2) прикрепвам нещо да виси, окачвам,
закачвам. Палтенйшчата на шайки и бёсиме
(Конд). □ Той коли, той бёси — той е пълен
господар.
беселййа м. — пакостник, злосторник. Беселййа
е тдй, мджи лдшо да ти направи] (Конд.).
беселйка ж. — пакостница, злосторница.
бёсеа, -сна прил. — 1) болен от бяс. Кучето
ёсти бёсно, аку те късни и тй ке збёсниш
(Смърд.). 2) прей, човек с лошо поведение.
Бёсна жёна, нё разбёрва од лаф.
бёсна нсв. — 1) страдам от бяс. Рётко бёсне
кученйшча. 2) викам, карам се. Ц ёл ден
бёсни свёкоро, нё знам шд да чина (Смърд.).
3) проявявам силно желание. Бёсни за жёна,
полуде, сака да се жени (Смърд.).
бесну́чка ж. — зараза от бясно куче. Кдга
ке те късни бёсно куче, тд фърга беснучки
(Конд.).
бёт нареч. (тур.) — неудобно. Бет ми ёсти
да дда на брако (Смърд.).
бетёр прил. (пер. -тур) — по-лош. Тдй е бетёр
от татко му, мндгу лдш е (Конд.).
бйвол м. — бивол. На пдл’йето съ бивдли орааме (Конд.). □ Иада кай бйвол — ям много.


210

Б. Шклифов

Тьргам кай бйвол — силен съм и мога
много да работя.
биволица ж. — биволица. Млеко од биволица.
биволцки прил. — биволски. Бивдлцка сила.
биволче с. — малкото на биволицата,
биеийиа ж. и бъйнйца (Поп.) — мътеница. Од
биенйцата правиме урда (Смърд.).
биздйсва ми се и бездйсва ми се нсв. вьзвр.,
биздйса ми се и бездйса ми се св. вьзвр. —
омръзва ми .Ми се бездйса жйвотта (Смърд.)
бййа пев. — удрям, бия, вж. и б'увам. М но­
гу го бй чупето майка му.
бйк м. — 1) бик. Кравите се воде сь бикови
(Конд.). 2) прен. силен мъж.
бикошанка ж. — жена, която е физически сил­
на, здравенячка.
бйл’бил’ м. (тур.) — славей. Б ил’бил'о рано
нее, рано, на май (нар. п.).
бйл’ка ж .—1) лековита трева, билка. Бёриме
бйл’ки, и сушиме и и вариме. 2) течност от
лековита трева. 3) лекарство. Бё на лёкар и
ми даде бйл’ки. Б йл’ки пййа.
бйл’ки нареч. (Поп.) и бёл’ки (Смърд.) (тур.) —
дано. Б ёл’ки да ёсти жйф сйн ти.
бйна ж. (ар. -тур.) — ръст. Голёма бйна.
биналййа прил. неизм. — който има голям
ръст. Биналййа дёте.
биндёрмес. (тур.) — вид зидарски инструмент,
бйра ж. (хол.) — бира. Имам бикрййа сйн,
пйе вйно, рекййа и бйра.
биризйа́нин м. (Кос.)ибизирйа́нин(Чер.)(тур.)—
търговец на дребно. О сёлото дойдде биризйаии и лёпи нёшча продаве.
бирк’а́це нареч. (Поп.) и берек’а́цеи (Смърд.)
(тур.) — добрече, благодарение не. Бирк’аце
сь пугдди добра авата и уздраве дётто(Че р.).
Берек’ацен дойде и той, ни помоза и га свьршййме работата.
бйсер м. (Кор.) и бйсир (Поп.) (тур.) — гердан. Купи бйсер на шчёрката да о носи
на гърлото. (Смърд.).
бигйсвам нсв. (тур.), батйсам св. — 1) привършвам с нещо. Батисааме жнатйето, нёма да
жнйме пдвиче вайа гудйна (Поп.). 2) свършва
Ни битйса жйтото. 3) много болен. Битйса той, нёма лек за него (Смърд.).
бйтпазар м. (тур.) — пазар на стари употребя­
вани веши. На бйтпазар се продаве стари
нёшча. □ На пйтпазар те извавам — не
мога да пазя тайна, каквото чуя на всички
разказвам.
бйча нсв. (тур.) — бича. Бича грёнди.
бичкиуййа м. (тур.) — бичкиджия.
бичкййа ж. (тур.) — бичкия. Се скьршйе зъмбите на бичкййте.
бйше с. — 1) мъжка свиня. Бйшето стана сто
дки, трёба да го закдлиме. 2) прен. мръсен
човек. □ Кай бйше — много мръсно. Кай
бйше жйви.
бйшка1 ж. — 1) женска свиня. Роди бйшката.
2) прен. мръсна жена.
бйшка'2 ж. — 1) игра подобна на хокей. 2)
тенекиена топка за същата игра.

бйшкар м. — 1) свинар. Бишкарите пасе бйшки. 2) прен. невъзпитан човек,
бишка́рка ж. — 1) свинарка, 2) прен. невъзпи­
тана жена.
бишка́рцки прил. — свинарски. Бишкарцки сйн.
бишковйиа ж. — миризма, свойствена за сви­
нете. Бишковйна ми мирйса.
бйшкоф, -ва, прил. — свински. Турците не йоде
бйшково мёсо.
бишуре с. и битуре (Чер.) — малко прасе,
бла́га ж. — вид сладка баница,
бла́го с. — карамел. М у купи благи на дёцата
(Поп.).
благода́ра нсв. — благодаря. Ти
благодари
фчёра за помошта.
благода́рен, -рна прил. — 1) признателен, бла­
годарен. М ногу м у помоза, ама нё ми е
благодарен. 2) доволен. Благодарен остана
од бакшйшите.
благословен, -ена прил. (Смърд.) — благосовен (Конд.) — благословен. С), вой благосдвен гдспо, шд е вон дар шо даде, ни се
повади пол’йето. Ё.т айа благоеловёна жёна
многу ни се найде.
благота ж. (Кор.) — млечни продукти (си­
рене, масло, извара, мляко, мътеница).
Тайа годйна имаше трёва, звёеме многу
благота.
благоти мн. (Поп.) — сладки тестени изделия.
На брако многу благоти ни даддйа: блага,
мазник, пит ул’ки и пугача (Чер.).
бла́жи нсв.— сладко е. Кафето не блажи, горчлйво ёсти. Чайо блажи, йма шёкер (Смърд.).
блажйна ж. — вкусово усещане от нещо слад­
ко, сладост. Погачата йма блажйна, йма
слач (Смърд.).
бла́зе нареч. (Кор.) и бла́ве (Поп.) — блазе.
Блазе на Стёфо, ддбар сйн йма.
бла́к, -га прил. — 1) който съдържа захар, сла­
дък. Фтасае крушите, благи се. 2) който има
приятен вкус, вкусен. Блага бёше штата.
3. приятен, мил. Майка саму благи лафдви
ни велёше, лош лаф дд иейа нё излезе (Кос.).
□ Бла́га уста ймам — говоря мило.
блёйа нсв. — блея. Офците, йагнйшчата и йе­
ните блёе.
блёксвам нсв. (гр.), блёксам св. — навличам си
беля. Дёдо Шамо блёкса су П л ’асто, дёсет
гудйни сут правёйа зъ нйвйа (Чер.).
блйжа нсв. — наближавам. Блйжиме до сёло­
то, кученйшча се шчуке да лаве (Смърд.).
блйзен, -зна прил. — роднина, близък. Блйзни
сне нййа, майките наши се фтдри бра чёиди
(Конд.).
блйзнак м. — близнак. Сёстра ми близнаци
роди.
близнаквйца ж. — овца, която ражда две
агнета.
близна́че с. — умал. от блйзнак.
близна́чка ж. — близначка. Нййа со сёстра ми
снё близначки.
блйзо нареч. и блйско (Чер.). — близко. Блйзо
жйвиме до чёзмата.


Речник на костурския говор

блика пев., блйкна ев.— излиза буйно от земя­
та (за вода), блика. Блика йзворо вода.
блостур м. (Чер.) — вид трева, която расте
високо и има широки листа. Блостурйата расте пу валтите места, правдата и е и
даде.
Блъшчовёнйе с. (Смърд.) и Блъгувешчёйне.
(Чер.) — Благовещение,
блътнаф, -ава прил. (Смърд.) и блътинаф,
-ава (Чер.) — безсолен. Блътнаф ёсти лёбо.
Чорбата нёма едл’, блътинава е.
бл’увам (се) псе. (възвр.) (Конд.), бълвам (се)
(Чер.) и бълва (се) (Смърд.) — повръщам.
Болно ёсти дётето, се бълви.
бл’ут, -до м. (Смърд.) — специален съд за
баница.
богас, -зо м. (тур.)— планински проход. Стёнцко ёсти па богас.
богйсво с. — богатство.
богат прил. — 1) който има богатства. Д у к ’ап
има, ббгат ёсти. 2) изобилен. Богата вечёра
ни даде тёс ми. 3) скъп. Богати бакшиши ни
пушни ейно (Кор.).
богата нсв. — правя някого богат, обогатявам.
Свё при нёго купваме работи, го богатиме.
(Конд.) О се възвр. — ставам богат. Со
чужа пот лёсио се богати той.
богаташ м. — богаташ. Богаташите жйве со
чужа мъка.
богаташки прил. — богаташки. Богаташка
къшча.
богатин м. — богаташ. Саму богатите жйве
добре (Кор.).
богато парен. — богато. Богато жива.
богодаряик м. — качамак.
Богордйца ж, — 1) майката на Исус Христос.
Злата Богордйце, дай ми здравие, живот и
сила и да ми помджиш (молитва). 2) хри­
стиянски празник в чест на Богородица на
15. VIII (Голёма Богордйца) и на 8. IX
( Мала Богордйца). На М ала Богордйца праз­
нува Тидлишча, а на Голёма ■
— Прекопаиа
(Конд.). □ Седа со скрестёни ръци кан Богор­
дйца. — скръстих ръце и нищо не правя,
богородйчни прил. само в съчет. с пости — бого­
родични пости. Богородйчните пости и по­
ст ёе́м е от пърф август до петнайсе.
боди псе. (Ез., Смърд.) — жули (за коприва).
Нё га гйбай копрйвата, боди (Смърд.).
Божик м. — Коледа. Ката гудйна на двайсе и
пёт декёмври го празнуваме Бджик, трй
дёна йайме, пйеме и се весёлиме (Конд.).
божйнка ж. (Кон.) — вид градинско цвете,
божур.
боза ж. (пер.-тур.) — боза. Пййа студёна боза.
бой1 м. — 1) удари с цел да се причини някому
телесна болка. Многу бой м у даду на г ’у птино, ум да клай, друк път да не влёгва
да кради. 2) сражение, битка. Голем бой
стана на Вйчо. 3) война. На първйо бой пу
нашче мёста пуминайа фрёнви и руси, съ
бувайа су нашче бугари (Заг.). □ Йада бой —
бият ме.

211

бой2 м. (тур.) — ръст. Той мъш йма гдлем бдй.
бой3 м. (гр.) — пола. На чупето му купи два
бойдви (Смърд.).
бо́йа ж. (тур.) боя. Нёмам чърна бдйа да о
вапсам прендёното (Кос.),
бойацййа м. — бояджия,
бойало с. — разтвор на боя във вода.
бойатйсвам нсв., бойатйсам св. — боядисвам
стените на стая. И бойатйсваме одаите со
небёсна бдйа.
бойаре с. (Кон.) — полица над огнище,
бо́к, бого м. — господ, бог. Аку имаше бдк,
немаше да не мъче така гърците. □ Помабок и поможи ббк — поздрав към хора
след обед. Дай боже — благопожелание. Бог
да ти ё на помощ — благопожелание. Бог
го прости — умрял. Бог да го прости —
пожелание за покойник. Бог да го отёпа, да
умре. — клетва. Од бога да си го най. бог
да го накаже. — проклятие. Нёмам бог —
жесток съм.
бол нареч. (тур.) — много,
предостатъчно.
Най, бол чорба йма.
болёва ж. — болка. Голёма болёва ймам од
главата (Смърд.).
болёдвам нсв. — 1) със здравето не съм добре,
боледувам. Си е скърши ногата и цёла гудйна
болёдва гдркио (Конд.). 2) скърбя за някого.
М у го отепае дётето, болёдва з него гор­
ката (Смърд.).
болен, -лна, прил. — който страда от болест,
болен. Болна ёсти шчёрка ми, за умори
(Нестран).
боли нсв. — 1) причинява болка. Многу ме
боли главата. Зъмбо ме боли. Фчёра ме
болёше главата. 2) мъчно ми е. Многу ме
боли за него, дйде о чужйна и умбре, нё се
видодме на за (Дъмб.).
болнйца ж. — болница. Дётето болёдва, о
болнйцата ёсти (Дъмб.).
болничаф, -ва прил. — болнав, леко болен.
Болничаво ёсти чупето, нёма да оди да
работа.
болнотййа ж. — болест. Не плакдеа болнотййа,
не можёёме да и издраме нйвйата (Смърд.).
ббл’а ж. — болест. Лёкаро не мджи да му е
намёри бол'ата, саму не мами за пари да ни
зёва. Б о л’а да те фати, дат е ископачи
(клетва) (Конд.).
ббл’вам нсв. — скърбя за някого. Загйна млат,
зёлен и нас бол'вам за нёго (Конд.).
бо́л’ка ж. — болка. Ймам голёми бдл’ки о
ногата и нё знам шд бдл’а ёсти (Дъмб.).
ббл’ме с. (тур.) — отрязано дърво за цепене.
Бол'менйшчата и цёпими зъ дърва зъ оган
(Чер.).
бо́мба ж. (гр.) — бомба. Од бомба се отёпа.
бомбардйсвам нсв., бомбардйсам св. — бомбар­
дирам. Тал’анцките ароплани го бомбардисае Кдстур.
бо́мп м. (анг.) — безделник, хулиган. Тййа се
бдмпци (Чер.).


212

Б. Шклифов

бо́н, бобо м. (Кум., Прек., Стен.) — фасул,
боб.
бор м., (Дк.) — бор. Боровите риете на Гра́м ос
и се високи.
бора пев. — слагам го на гръб, надвивам. На́с
го бора на нёго (Конд.). О се вьзвр. — 1)
правя усилие да надвия противника си. Се
бора со нёго, а́м а не можа да го кутна.
ВолЬвите се боре со роговите. 2) водя битка.
Партиза́нте се борёе на Вйчо, на Грамос и
Малима́ди. 3) полагам усилия. Се бора да е
пожнййа нйвата. 4) ратувам, трудя се. Русйа
се бори за мир (Конд.).
бора ж. (гр.) — тежко, опасно време. На бо­
рата пули да се скрйеш, а́к у са́ка ш да оста́ниш жйф (Смърд.).
бора́ва нсв. — 1) размесвам, бъркам. Го борова
кафето, да се растдпи шёкеро. 2) закачам
някого. Н ё го борави на нёго, той йма многу
грйжи (Конд.). О се — 1) (безлич.) — бърка
се. Чорбата се борави, да нё се завари. 2)
взаим. — закачам се с някого. Сёйте мъндро, нё се боравите со нёго, ке ее набува
^(Смърд.).
борач м. (Чер.) — състезател по борба,
борба ж. — 1) сблъскване между противници,
бой. Борба става, се буве со ставдпи. 2)
битка, сражение. Той се отёпа на борбата
на Вйчо. 3) съпротива. И на първата и на
фтората борба дадддме многу жёртви и
нё спечелийме.
боруа нее. — дължа, имам паричен или мате­
риален дълг. М у ба́рца сто дракмйй. Н ё му
борца ни пари, ни жито (Конд.). Парите
шу ми и борцёше, ми и върна (Чер.),
борец м. — 1) силен човек, пехливанин. И
двата бра́тйа се борци, со кой се боре, го
кутке. 2) юнак — борец за свобода. Многу
борци си и оставив кдските по планините
(Кор.).
борйка ж. — дърво, бор, борика. По Грамос
расте многу борйки.
борйна ж. — борина. На старо врёме со борйна
светёе ндшйата.
борййа ж. (тур.). — тръба,
бориза́н м. (тур.) — тръбач. Аскеро си йма
бориза́н, шо го корни на аскеро на ра́н то
(Конд.).
бброф, -ва прил. — който се отнася до бор,
боров. Боровото дёрво добре гори (Ез.).
борч — цо м. (тур.) — 1) заем. Бориа́вити си и
плати, нёмам борч сёга. Йме бдрч от чу­
пите, шо и мъжййме. 2) признателност,
задължение. Ймам бдрч на нёго, многу добро
ми йма правёно (Конд.). 3) задължение към
държавната власт. Той бёше аскер, си го
помина бдрцо и рёндо (Конд.).
борчлййа м. — длъжник. Борчлййа ёсти той,
на многу на́рот бдржи пари (Кос.),
борчлйка ж. — длъжница. Нъ многу нърдт
борци та́й, борчлйка е и лъжлйка (Чер.).
бос прил. — 1) който е без обуща и чорапи.
Студёно ёсти, нё барай боса по шчйците,

ва́л иёните чорапи да си обуеш (Ян.). 2) не­
подкован. Мъската ёсти боса, нё е кована.
бос, — зо м. — храст, бъз. Уд боза́ви дёцата
праве пл'ука́л а дъ п л ’у ке. Нъ йзлес ма́й бёриме
цут уд ба́зйа, пра́вимы ча́й уд нёго и гу
на́й ме зъ къшлйца (Чер.).
босйлек м. (гр.) — босилек. Босйлеко го носёе
мла́д ите: бек’а́ршпе на цепценйшчата, чупите
на прега́чите, а младожёнците на ръците
(Конд.).
босил’ковйна ж. — миризма от босилек.
Кога и месёёме пеишйчките за бракдвите,
клава́а ́м е корен босйлек на ва́дата, за да
мирйше босил’кова́на (Конд.).
босйл’коф, -ва прил. — направен от босилек,
босилков. Босйл’кова ка́ска да́ва чу пата на
бёк’а́ро.
боска ж. — гръд. Офцата а́м а двё бдски, а
кра́вата чета́ри.
боскам нсв. — бозая. Иа́гнето нё сака пдвеке
да ба́ска (Смърд.).
ббстан м. (пер.-тур.) — бостан. На бостаните
са́диме пепа́ни и имона́ци (Конд.).
бостанцййа м. — човек, който обработва и
пази бостана, бостанджия.
бостанцйка ж. — жена, която обработва и
пази бостана.
босганцйцки прил. — бостанджийски. Бостанца́цки са́н.
ббче с. — буре. Ба́че то ёсти пълно вйно
(Смърд.).
бочка ж. — бъчва. Ба́ч ката вай гуда́н а е
пра́зна, нё съ ра́д и гра́зйе (Чер.),
ббш прил. пеизм. (тур.) — широк. Чёлите ми сё
ба́ш. □ Работата ми отиде на бош — нап­
разно работих.
браво межд. (ит.) — отлично, браво. Бра́во,
та́й свърши голёма раба́т а.
брада ж. — 1) крайната част на долната че­
люст. Брадова́ца а́ма на бра́дата (Смърд.).
2) дълги косми, които покриват долната част
на лицето у мъжете. Кома́т ите бёе со голёми
бра́ди (Дъмб.). 3) влакнест израстък у някои
животни и растения. Ка́з ите а́ме бра́ди.
Пра́во пушва бра́да. □ Пёнда чбвек—ла́к от
брада — нисък човек с голяма брада.
брадовйца ж. (Смърд.) и бърдъвйца (Поп.) —
брадавица. На пърсто ми излёзе брадова́ца.
брадушка ж. — малка брада във 2 значение.
Си остави брадушка.
бра́зда ж. — 1) бразда.//<? е иза́ра да́бро нйвата,
бра́зди — бра́зди се зна́е (Конд.). 2) вада.
Се ска́на бра́здата и ва́дата избёга, нё дойде
на нйвата. 3) бръчка. Ла́цето му ёсти бра́з­
ди — бра́зди (Смърд.).
бра́к м. — сватба, брак. На брака́вите се га́сте,
пёе и а́гре.
брана нсв. — 1) пазя. Пъндаро и бра́ни ла́зйата,
па́л 'ако го бра́ни са́наро. Йа́с и бра́не па́вда­
та од а́фците. 2) възпирам. Бра́ни го кучето,
да нё ме късни. Та́йа се бува́е, йа́с и бра́не.
3) застъпвам се за някого. Ма́й ката и ша́т ­
ко то си го бра́не дётето.О сё възвр. — пазя


Речник на костурския говор

се, отбранявам се. Со кърпа се брана од
му́в ите, за да не ме късе. Той со пушката се
бранеше от турците (Смърд.).
бранна ж. — уред, направен от вършини, с
който чупят будите пръст, обикновено преди
сеитба. Со бри́ива та се кърше гру́т ките и
га гдтвиме нивата за сеёнйе (Смърд.).
бранвам нсв. — браносвам, прекарвам брана
по нивата. Е бранваме нивата, сёга още
едно ури́л о ке му търниме и ке е садиме
(Чер.).
брат м. — 1) мъжка рожба на едни родители
или от една майка спрямо другите деца.
Си нёмам брат, той млат умбре. Брат на
бри́то не го реши, ама тёшко, кой го пема
(погов.). 2) обръщение към сърдечно близък
човек. Вййа, брё бра́те, арии сте?(Конд.) 3)
другар, събрат. Кай бри́тйа живёёме, кога
бёёме ми́л и. 4) всеки един от два или повече
стръка, клона, плода, израсли на обща ос­
нова. На цвётйето му го сёчимс въро, за да
пу́ш ва бри́тйа (Поп.),
братле и бра́те с. умал. от брат.
браточёнда ж. и бръчёда (Поп.) — братовчед­
ка. Ти́с ёсти мбйа па́рва браточёнда (Ян.),
браточёт, -ндо м. и бръчёт, -до (Поп.) Фтор
браточёт ми бёше той (Смърд.).
бра́ф, -во. м. — единица от дребен добитък
(овце и кози), брава. Имам сто брави и́фци
и кози.
бра́че с. — обръщение към близък и приятел.
Ки́к си бри́че со здри́вйето?
бра́шнар м. — продавач на брашно. Ёдно врёме
брашни́ри гредёйа ут Кдтури, бри́шно дъ
пруди́ве (Чер.).
бра́шно с. — брашно. Житото го мёлиме и
сши́ва бри́шно.
брёган, -гна, прил. (Чер.) — стръмен. Си́м у
брёгни ни́вйа и́маме.
брёк, -го м. — стръмнина, земно възвишение.
Нёмаме добри ни́вйа, цёли се на брегови
(Конд.).
брёс, -зо м. (Поп.), и бреет (Стар., Смърд.) —
бряст. Брёстйата ри́с те високи кай бу́ките, и
и сёчиме за и́ган и за потрёпка (Смърд.).
брйч м. — бръснач. Со бричдвите се брйчиме.
брйча нее. — бръсна. Йи́с го бри́ча на зёто,
и́рно го бри́ча (Конд.). О се възвр. — бръсна
се. Йи́с сам се бри́ча, нё ода на бёрбер. □
Сечи кай брйч — хубаво реже. Брйчи вёгъро —
изстудява кожата.
брбвник м. — автоматичен пистолет. Со бровни́цн пл’у́с ке.
брбй м. — число, брой. Офците на брдй трёба
да се стд. □ Без брой — голямо коли­
чество.
бройа нсв. — 1) изреждам последователно
числа. Детето се научи да брое до сто.
2) проверявам чрез броене. Йи́с и бро
офците, си́м у двё ли́псве. 3) считам, смятам.
Нёго не мджиш да го брдеш за мъш, той
е ди́лен човек (Тиол.). 4) плащам, давам пари.

213

М у и ку́п и ни́вйата, му и бро парите. О се
възвр. — 1) брои се. Ти́ка нё се брое, по­
и́ъргу се брое. 2) счита се. И йи́с се бройа
за човек. □ На пърстите се брбеме — малко
сме и добре се познаваме,
бройнйци мп. — броеница. И бройа бройни́ците,
ми върви врёме то.
бръмбалешка ж. (Руля) — овче изпражнение,
буба ж. — насекомо, с което плашат децата,
буба.
бубйнка ж. (Поп.). — вид дребни боровинки
(дърво и плод).
бубура́чка ж. (Поп.) — буболечка,
бубота ж. (Чер.) — царевичена питка,
бубуна́к м. (Поп.) и бубутйца ж. (Смърд.) —
буен огън. Съ запи́ли голъм оган, бубуни́к,
пламнбвите дде ду нёбето (Чер.),
бубрек м. — бъбрек. Бубрёците ме бдле. □
Зёма кай бу́брек — рохкава черна земя.
бувам нсв. — 1) нанасям побой. Гърците и
киснёйа фъртдмите у рёката и и буви́йа
нь мъжите (Чер.). 2) удрям камбана, тъпан,
звънец и пр. Камби́ната е бу́ве, не ви́ке прет
църквата. 3) чува се звук от камбана, тъпан
и др. Камби́ната бу́ва за мъртдвец. Ти́пан
бу́ва настрёт сёло. 4) тупа, чука, пулсира.
М у бу́в а ёшче сърцето, жи́ф ёсти. Бу́ва
си́ето. Смърд. 5) преработвам мляко, за да
се получи масло. Млёкото го бу́ваме на
мътка и му е изви́ваме ми́с та (Конд.). О
се взаим. — 1) нанасяме си побой. За ёна
пёнда зёма со стапови се буви́аме. 2) водя
война, воювам. Партизи́ните се буви́е со
фаши́стите. □ Се бу́в ам на гръндите—пъча
се, самохвалствувам. Си е бу́вам гли́в ата —
разкайвам се.
буда́ла прил. неизм. (тур.) — глупав, прост,
бужйчка ж. — вид полско цвете. Бужи́ч ката
ёсти чървёно цу́т йе (Смърд.)
буза ж. и бува (Поп.) — устна. Чу́пите чьрвёни
и при́ве бу́зите (Смърд.).
бу́злеф, -ёва прил. — човек, който има издути
устни.
бузл’а ж. — жена, която има издути устни,
бузл’о м. — човек, който има издути устни,
буйаф, -ава прил., (Смърд.) и буйак (Ян.) —
гъст, кичест. Ти́с се скри о ён тйрн гдлем,
бу́йак.
буйа́ло с. — специални парцали, които си сла­
гат на краката с цървули. Пи́щ ите и обуваме
со буйи́л а (Смърд.).
буйрум част. (тур.) — заповядай, заповядайте.
Бу́й рум на вечёра, и́м аме йадёийе бол (Кор.),
бука ж. — 1) бука. Куку ви́ца ку́к а на зелёна бу́­
ка. 2 прей, едра жена,
буква ж. — буква.
буква́рка ж. остар. — буквар. Ни́на фати́йме
дъ у́ч име бу́ква од букви́рката, и́ма дойддйа
гърците трини́йста гуди́на и гу зъкли́йа ди́с­
кало, Г.лигори Зи́соф уд Апоскеп (Чер.).
букле с. — вид малка бъклица за вода. Ди́й
ми го буклето съ ви́да (Конд.).


214

Б. Шклифов

буклййа ж. — бъклица за вино и ракия. Со
пълна буклййа вино кулукчййте и канёе сел’о́ните на бро́ко (Смърд.).
бу́кло с. — голяма бъклица за вода,
бу́коф, -ва прил. — буков. Букова шчйца. Бу́­
коф О́рман. 2) прен. глупав, тъп.
булаки нареч. и балаки (Смърд.) — дано. Ба­
лаки да върни дёнес.
булгур м. (тур.) — булгур,
бу́л’ка ж. (Чер.) — вид бебешка шапка. И
пурасте дётто бу́л ’ките.
бу́л’ук м. (тур.) — голямо множество, група.
Ц ёл бул’у к о́фци ни звё аскеро. □ Бул’у́ци —
бул’у́ци — на групи,
буна св. — удрям. Го буна по главата.
бу́нар м. (тур.) — кладенец. Од бунари пйеме
вода.
бунатйсвам пев., бунатйсам св. (от тур.) —
оглупявам, изкуфявам. Н ё го гйбай, дип
бунатйса той не зно́е шо вёли (Конд.).
бунт м. — 1) въстание. Правёёме бунтови и
главата си е изедобме (Конд.). 2) кавга,
скандал. Лош е той, свё бунт прай, су цёли
л 'у ́г ’а съ ко́ра (Чер.).
бунтувам нсв. — 1) въставам. Народе се раз­
буди и бунтува. 2) дигам скандал. Той саму
се бу́ва съ мъжите, бунтува (Конд.).
бу́ра ж. — водна стихия след силен дъжд.
Кога ке фо́т и силен ддш, мно́г у бура грёй,
прави го́л ем зййан. Неко́йа бура да те крёни,
на езёрото да те донёси (клетва). Конд.
бурба́та нсв. — бъркам, бърникам. Го бурбо́та
кафето, да се расто́п и шёкеро.О се възвр. —
разваля се времето. Се бурбо́т и врёмето, к с
завърни.
бурбатевйца ж. (Чер.), бурбатинйца (Кос.) и
бурбатнйца (Дъмб.) — суматоха,
бурнйвам нсв., бу́рна св. — давам или връщам
нещо без желание, като го подхвърлям на
някого. Душата ми е извади за пари, му
бурна сто́ дракмйй и му е закълка устата
(Конд). О се възвр.—неканен отивам при ня­
кого. Той уд бйше сурут има, съ бурна
некълёсан (Поп.).
буросвам нсв., буросам св. — наводнявам. Дой­
де голёма бура и и буро́са нйвйата. О се
възвр. — наводнява се. Се буро́са ливадата.
бу́т м. (тур.) — бут. Купи два буто́в и мёсо.
бу́тур м. и бутурнйца ж. (тур.) — настинка.
Б'утур ме фати, бо́лен лёжа.
бу́ц межд. — за насъскване на воловете за
борба.
бу́цам нсв., бу́цна св. — 1) мушкам с рога (за
рогат добитък). Со роговите ме буцна во́ло.
О се взаим. — мушкат се с рога. Се бу́це
йу́нците за кравата. 2) ритам някого. Ме
буцна момчето.
бу́цка ж. — ритник. М у даду ёдна бу́цка и гу
фърли надру (Поп.).
бу́чи нсв. — бучи. Бучи рёката. □ Главата
ми бу́чи — боли ме главата. Главата ми е
(йа) бу́чи — дотяга ми с приказките си.

бучёва ж. — шум, тътнеж. Го́л ёма бучёва се
шчука, ке фати лошо врёме (Конд.).
бучйна ж. (Чер.) — слабина (част от тялото),
бълва ж. — бълха. По-рано имаше бълва,
лошо късае. Зарди бълвата го гора йоргано
(погов.). □ Кай бълва да ме късна — поне­
сох незначителна щета.
бълс, -зо м. (Поп.) — четвъртито парче земя,
изкопано заедно с тревата. На браздите му
клаваме бълзйа, да не бёга водата.
бълдйсвам нсв., бълдйсам св. (тур.) — капвам
от умора.
бънда нсв. (Кор.) и б&нда, бднда (Дк.), бйда
(Поп.) —-бъда. Утре до́м а ке бънда, те чёкам
на гости (Кос., Смърд.).
бънкаф -ва прил. (Чер.) — месест. — Бънкава
пипёрка.
бъпнйвам /кв.,бъпна св.—1) хвърлям някого или
нещо със сила на земята при разгневено
състояние. Н ё зборвай мно́г у, ке те бъпна
на зёмата и ке пукниш кай костен. 2) удрям
човек или животно. Го пъпна по главата и
го отёпа (Смърд.).
бърбора нсв. — бърборя. Бърбориш напразно,
лафо́вите мёсто нё ти фатве (Конд.).
бърборка ж. — жена, която бърбори,
бърборко м. — човек, който бърбори,
бърдаче с. (тур.) —• малка стомна, бърде.
бърдйло с. — дървена част от домашния стан
в която се слага бърдото,
бърдо с. — част от тъкачен стан, бърдо. На
бърдото е вдената основата (Конд.).
бързам се нсв. (възвр.) — бързам. Бързай (се)
невёсто, момчето ти дойде от чужйна.
бързйна ж. — скорост, бързина. Со голёма
бързина се върна од нивата.
бързо нареч. — бързо. Бързо рабо́т е младите.
бъркам нсв. — замърсявам, цапам. Со свё кал
грёй до́м а и и бърка одайте. О се възвр. —
цапам се. Влёгва о калта дётето и се
бърка (Смърд.).
бърл’ава се нсв. възвр. — разболявам се от
въртоглавие (за овца). Офците се бърл’о́ве
до двё годйни.
бърл’аф, -ва, прил. и бърлиф, -ва, прил. — който страда от въртоглавие. Бърлйвите о́ф ци
и ко́л име (Конд.). 2) прен. неразбран човек. □
Ода кай бърл’ава кокошка — не съм с целия
си ум.
бърл’а ж. — неразбрана жена,
бърл’о м. — неразбран човек,
бърс, -за прил. — бърз. Бързо ёсти дётето на
йадёнйето (Смърд.).
бъси се нсв. възвр. (Поп.) и бълси се (Смърд.) —
разнищва се. Се скина велёнцето на кро́йо
и се бълси.
В
ваа мест. вж. вой.
вада нсв. — поливам, напоявам. Н ё завърна,
вёне нйвйата, трёба да и вадиме. И во́диме
пататите,


Речник на костурския говор

2 15

ва́тан м. (ар.-тур.) само в съчет. с фа́твам —
ва́жен, -жна, прил. — нужен, необходим.
установявам се на постоянно местожител­
Важно е браздата, треба да сь нъпра́й, ниство. Не е од на́шчо сёло, но ва́т ан фа́­
вйата са́ке да сь пува́де (Поп.). Ва́йа жена
та у нас (Смърд.).
ни е ва́ж на, многу ни съ нъддва (Чер.).
ва́ш, ва́ша, ва́йю и ва́ше, ва́ши мест. — ваш.
ва́й межд. (тур.) — ах, вай. Употребява се
в народното творчество,
Ва́ш а ёсти та́с ка́шча? (Ян.) Ва́ш че дфци а
ва́к а мест. — насам, тук. Не бегай, ела ва́ка,
нзёде вълко (Поп.).
на́ш чо не ти пра́ва.
вда́ва ми се нсв. възвр., вда́де ми се св. възвр.—
ва́кнйо, ва́кната, ва́кното, ва́кните прил. —
успявам. Сака́ше дъ мъ крёни бурта, ми съ
отсамният. Нъ кдйа нива бёше, нь ва́кната
вда́де да съ фа́т а зъ ёдна върба и та́ка съ
или нъ уна́к ната ? — Нъ ва́кната (Чер.).
спа́си (Чер.). Ми се вда́де, бё го ва́ду на болна́валевйца ж. — тепавица, валявица.
цата. Н ё ни се вда́де да се видиме, на́с търна,
валевича́р м. — тепавичар.
той дойде. Конд.
ва́л ’ам1 исв. — обработвам нещо на валявица,
вдёнвам нсв., вдёна св. — вдявам. Ба́ба не мотепам. Валевича́ро на валевицата и ва́л 'а
жёше да си е вдёни йглата, йа́с му е
веленцината. О се възвр. тепа се. Ша́йако се
вдёнве. О се възвр. — вдява се. Иглата има
ва́л ’а на валевицата (Конд.).
ма́л и уши, нё се вдёнва конецо.
вал’ам2 нсв. —- 1) търкалям. Е́л а да ми помове мест, кратка вин. форма на вийа, вие, ви.
жши да го ва́л ’аме ка́м ено, не можа са́м
Ве ка́ниме, вийа не са́кате да дойдите.
(Конд.). О се възвр. — търкаля се. Чувай се,
(Конд.).
ка́м ен се ва́л ’а отгоре по ра́до. 2) въргалям се.
вёгаф, -ва прил. (Кос.) — кривоглед, разноМага́р ето се ва́л ’а, ке го скърши са́маро.
глед. Накриво пули, очите му сё вега́ви.
Детето се ва́л ’а на трёвата. Конд.
вёг’л’а ж., (Руля) — кривогледа жена,
ва́л ’ам3 нсв. — паля огън. Кога ёсти студёно
вёг’л’о м. (Руля) — кривоглед,
врёмето, офча́рите ва́ле огндви (Кос.),
вёди нсв. — клони, стой на криво. Вёди ма́сата,
ва́л ’ка ж. (Поп.)— 1) кюфте. В а́л ’ки ке му нънё е ра́м но кладёна. Налёво вёди стйсо на
пра́ва нъ дётто дъ па́й (Чер.). 2. снежна топка.
нивата. О се възвр. —ходя приведен. Се вёди,
Дёцата се буве су ва́л ’ки. □ Къту ва́л ’ка е —
наведёна дди невёстата (Смърд.).
нисък и пълен (човек, животно),
ведрйна ж. — ясно време, ведрина. Ведрина е
вангёл’йе с. (гр.) — евангелие. Го пё попо ван"
вдйден (Конд.).
г ё л ’йето.
вёдри се нсв. безлич. — времето става ясно,
разведрява се. Сёверо дуе, се вёдри врёмето
ванцу́вам нсв., ва́пцам ев. (от гр.) — багря,
(Конд.).
вапсвам. Веленца́н ата и ва́пца зелени. О се
вёжа ж. и вёжца (Чер.) ж. — вежда. Чърни
възвр. — багря се, вапсва се. Веленца́ната зевёжи има съната (Кос.),
лёни ке се ва́пце. □ Чърна да се ва́пцаш
вёжа нсв. бродирам. Чупите вёже кулуфи.
(клетва).
Йа́с и вёза кулуфите ла́ни (Конд.).
ва́р ж. — вар. Варта се га́си со вода. Ва́р да те
вёзан прил. — бродиран. Веза́ни пернйци ми
попа́ри (клетва).
да́де невёстата.
ва́ра нсв. — 1) слагам нещо на огън да ври.
вёзден нареч. и вёзден дёна — цял ден. Вёзден
Водата ва́ри, к л ’у ч дди. 2) готвя. Шо ке
върни и гърми. Вёзден рабдтаме, нё сне
готвиш утре? Лёшча ке ва́ра. 3) добивам
застана́ти.
чрез варене. Ва́ра река́йа. Урда ва́ра. О се
възвр. — вари се в 1 и 2 значение. Се ва́ри
вёйа нсв. — 1) духа. Вётеро вёе, снёго се лёе.
млёкото. Се ва́р и чорбата. □ Ва́ри од на́Вётеро го вёе снёго по ридйшчата. 2) развя­
рдт — много хора заедно се движат. Ва́ри
ва. Вётеро е вёе косата. Вётеро и вёе
горешчйната — много топло е. Ва́ри мра́п л ’а́ч ките на дрънго, ке и крёни (Конд.). 3)
вйа — много мравки има.
отвявам жито, боб, царевица. Со лопа́та го
вёеме житото. О се възвр. — вее се във 2 и
варавйни мн. (Новосел.) — горната част на ца"
3 значение. М у се вёе косата од вётеро.
ревица, която се употребява като фуражСе вёе фа́сул ’о да ёсти чист.
Варава́н ите и бёриме за говёндата.
вёйач м .—веяч. Вёйачо вёе со вейа́чка(Смърц.).
ва́рйа ж. — голям чук за чупене на камъни.
Со ва́р 'ата го скърши ка́мено.
вейа́чка ж. — 1) лопата за веене. 2) машина за
веене.
ва́р ка ж. (гр.) нова заем. — лодка, вж. гема́й а •
вёйка ж. (Поп.) и вётка (Кос.) — вейка. Дър­
варийца ж. — варница. Ва́р звё од варницатаваросвам нсв., варосам св. — варосвам. Со вар
вото си има многу вёйки.
вёк м. — 1. столетие, век. И два́йстйо вёк
и варосваме ода́йте. Го вароса ста́со. О се
нишчо добро не донёсе за на́шйо кра́й. 2)
възвр. — измазва се с вар И од на́двор трёба
време, колкото живее човек. Горко цёл век
да се вароса кыичата (Конд.).
бёше мъчен, не виде бёл ден (Поп.). □ Вёк
вас, васка и вам (Кор.), мест .—1) вин. над. от
и рйзик да има́те, корен да пушите (Поп.) —
ва́е, ва́й а. И ва́с ее чёкаме на гости. (Конд.).
бла́гопожелание за младоженци. От той
2) дат. пад. (Кор.). Ва́м вы рёку да дойдите.
вёк — от много години.
Ва́с кой вы ка́за да дйте о Дъмбени? (Смърд.).


2 16

Б. Шклифов

вековйт прил. — вековен, вековит. Вековйти
дъ бо́те (Чер.) — сто години да живеете
(благопожеланке).
велснце с. — грубо домашно вълнено одеяло.
Со веленцина се завиваме да спйме (Смърд.).
велйгден м. и вилййдеи (Ез.) — Великден. Велйгден го имаме за голем празник. Н е е катудёна велйгден, еден път е на гудйната.
(Йогов., Поп.) □ Кай на велйгден — много
добре.
велигдёнцки прил. — великденски. Великденски
пости. Великдёнцко йо́йце.
велипёток м. — последният петък пред Велик­
ден.
велисъмббта ж. — последната събота пред
Великден.
величетвърток м. — последният четвъртък
пред Великден. На величетвърток голем па­
зар става о Костур, цёли сёла оде да куфе
работи за Велйгден (Смърд.).
вёло с. — украшение, което слагат на главата
на булката.
вёл’а нсв. — говоря, казвам. То, гид ти рёку
фчёра, и вдйден ти вёл'а: не можа да пт дам
пари. □ Вёли, вели и па вёли — повтаря
едно и също. О се възвр. — говори се. Се
вёли, Булгарйа ке ддй. Конд.
вёна нсв. — увяхвам. Вёне пато́т ите, саке да
се поводе. Вёни трёвата, не завърна ддш
(Тиол.).
венец м. — венец. Плетёёме вёнци и е чекааме
Бугарйа (Заг.).
вёнчам нсв. — венчавам. Йо́с и вёнча на мла­
дите (Поп.). О се взаим. — венчавам се.
На бугарцката църква съ вёнча той (Поп.),
вера ж. — 1) религия. Нйе смё од рисйанцка
вёра (Кос.). 2) народност. Н ё съ пугърчи, нё
си е мёна бугарцката вёра (Чер.). □ Му нёмам вёра — не му вярвам. Давам вёра —
вярвам. Ми се фатва вёра — повярвам,
вёрвам нсв. — 1) приемам за истина. Вёрвам
на нёго, той нёмъми. 2) религиозен съм, вяр­
вам в бог. Н ё верва ио́гичо, нё ой на църква.
Поп. 3) очаквам, надявам се, убеден съм.
Вёрвам, той каза ке се върни.
верверйца ж. — катеричка. Верверйцата йма
дълга патка (Кос.). □ Зборвам кай верве­
рйца — много говоря.
верен, -рна, прил. — 1) истински. Вёрни лафдвн
вёли, ймам вёра на него (Кос.). 2) предан,при­
вързан. Вёрен прийател ёсти той. 3) който
заслужава доверие. По вёрен човек ти пушвам пари.
вересййа ж. (тур.) — покупка или продажба
на кредит. На вересййа му го даду воло.
Вересййа — потресййа — кредитът е свър­
зан с риск (погов.).
весёлба ж. — веселие, веселба,
весёлен, -лна прил. — радостен, весел. Весёлна
ёсти чупата (Смърд.).
весёл’а нсв. — създавам веселост, веселя.
Со песни ме весёли той. Не весели детето. О

се възвр. — бивам весел, веселя се. На армасванйето дур на раното се веселёёме (Конд.).
вёсннк м. — 1) вестник. Старите четайа бугарцки веснйци (Поп). 2) прен. кдюкар, кой­
то не може да пази тайна. Ицо лаф нё
държи, вёсник е (Чер.). □ Н а вёсиик ке те
пйше — всички ще говорят за твоето лошо
поведение.
вет прил. (Кос.) вёток (Конд.) — стар, вехт.
Вёто палто.
вётер м. (Конд.) и вётър (Смърд.) — I) вятър.
Сйлно дуе вётеро, ке ни и крёни полозите
(Конд.). 2) прен. бърз човек. Вётер е той,
нё запирва на работата. 3) въздух. Да дйме
горе на рйдо, чйст вётер да зёваме. □ На
ветер — напразно, напусто. На вётер ни
дйде мъката. Вётеро ти го йспи умо — не си
нормален, не си с целия си ум. Вётер ме
вёе — глуповат съм. Ми звё вётер главата —
глуповат съм. Вётер зёвам — 1) дишам
чист въздух. 2) ветрея се (Конд.). Мъзгалката
е утворёна на йзбата, зъ дъ зёве вётър
пътатите и дъ нё изърте, дёка е топло
нътре (Чер.). 3) издиша. Шйшето зёва вё­
тер, нё е добро заторёно (Конд.У
вётри се нсв. възвр. 1) ветрее се. Остави га
пенцёрата отворёна, да се вётри одайата
(Смърд.). 2) изпарява се спиртното съ­
държание. Се вётри вйното и рекййата.
вётрйф, -ва и ветричаф, -ва, прил. — лекомис­
лен.
ветрйшче с. и ветрофчйиа ж. — вихрушка.
Зави ветрйшчето и ни и крёна полозите од
нивата (Конд.). Ветрйшча да те крёне
(клетва).
ветровйт прил. — ветровит. На ветровйто ме­
сто ёсти кыичата (Смърд.).
вечен, -чна, прил. — вечен. Вёчен му по́мет.
вёчер ж. — вечер. Бездруго тайа вёчер те
чёкаме на гости (Смърд.).
вечёра ж. — вечеря. За вечера имаме пато́т и
со мёсо.
вечёрам нсв. — вечерям. Е́л а вёчер да вечё­
ра ме и да се моабётиме.
вечёрен, -рна, прил. — вечерен. Вечёрно врёме
ни дойдде андарите (Кон.),
ви мест. — кратка дателна форма от вййа,
вйе. И вам ви рекде да дойдите на гости
(Смърд.).
вйда ж. (гр.) — винт. Вйдата е зъвйвъм су
виделък (Чер.).
вйдвам нсв., вйда ев. — 1) възприемам със
зрение. Го во́ду калёигото йо́г не. 2) схващам,
съзнавам. Во́д у, добър човек ёсти той. 3)
навестявам. И видддме роднйните. О се
взаим. срещаме се. Се вйдваме од врёме на
врёме. □ Н ё сакаме да се вйдиме. — мразим
се. Се вйдва — личи си, ясно е (Смърд.).
видёло с. — дневна светлина, денем, Д а до́й­
дите дур дёка о́м а видёло, а нё но́ш йата. 4)
лампа, осветление. Нёма видёло йч кыичата.
спйе майкици (Поп,),


Речник на костурския говор

виделък м. (гр.) — отверка. Су виделъко и
вйеме видите (Чер.).
вйе и вййа мест. — вие.
вййа1 нсв. — 1) изкривявам. Га вййа пьрчката
(Смърд.). 2) навивам. Коно е вйе фъртдмата
на стёжеро (Конд.). 3) кастрирам, скопявам животно. Дойде Пандо ут Прекопава,
и вйе йунците (Чер.). О се възвр. — 1)
огъва се. Се вйе пьрчката. 2) заплита се
около’нещо. Бършлемо се вйе по дървата.
3) правя извити движения. Змийата се вйе
кдлак (Конд.).
вййа2 нсв. — издавам вой. Вълк вйе на рйдо.
вийавйца ж. — виелица. Од вийавйцата се
бёре намети (Конд.).
вйкам нсв.. вйкна св. — 1) издавам силен глас.
Кдга го бувйе, викаше за пдмош. 2) говоря
високо. Н е викай така, не сне глуви. 3)
каня, поканвам. И нъ нёго гу вйкна нъ вечёра
(Чер.). 4. именувам, наричам. Мёне ме вике
Пётре. Тёбе кй те вйке? 5) разгласям. Клитйрата вйка кръс сёло (Поп.). 6) карам се.
Зйшчо ми вйкаш, ййс нёмам кабйет. Саму
вйкаш, цйкаш и нйшчо нё праш. Смърд.
виканйца нареч. (Кос.) и викънйчкум (Поп.) —
виком. Викънйчкум си дойде дома.
викноватйе с. — вик, викане. Силно викноватйе.
вила ж. — уред за прибиране и вдигане на
сено, слама, тор и др. Со дървёна вйла го
превърнйваме и го бёриме сёнто (Конд.).
Со желёзна вйла го извйваме гндйо (Смърд.).
вилеёт м. (ар.-тур.) — облает, родно място.
Дъ си ойме нъ нашйо вилеёт (Чер.).
вили́ца ж. — челюст. Аку те удра, вилйцата
ке ти е скърша (Конд.).
вйнар м. — продавач на вино,
винарцки прил. — винарски. Виийрцки д'ук’ан.
вйпаф, -ва прил. — с цвят, наподобяващ черве­
но вино. Вйнаф фустан.
вйно с. — вино. Пййа чървёно вино (Кор.),
вйр м. — вир. Жёните праве вирдви да пере
(Смърд.).
вйра нареч. (ит.) — без престой, постоянно.
Вйра му носе вода на майсторите (Конд.).
вирёйа нсв. — раста, развивам се добре. Добро
вирёе дётто, рйсти-рйсти дъ е живо и
здраво, и дъ нё е зъречёно (Чер.).
вис м. — стръмнина. Нйвата е нъ вйс (Чер.).
ви́са нсв. — 1) захванат съм за нещо и не
опирам на нищо. Съ фати зъ вёйката и
висёше тъкъдолу (Чер.). 2) бездействувам,
стоя дълго на приказки и не си гледам рабо­
тата. Вйси по кыичите и нйшчо друго нё
прай (Смърд.).
ви́сок прил. — 1) голям по размер. Висок човек.
2) издигнат над обикновеното равнище. Ви­
соко мёсто.
високо нареч. — високо. Орело високо лйта.
височйна ж. — 1) измерение отдолу нагоре.
Н а височйна йас ёса́м пд-голем (Ян.). 2) въз­
вишение. Нйшчо сёло е нъ височйна (Чер.),
ви́т само в съчет. със стани (от тука)— махай
се, изчезвай от тук,

217

ви́тал м. — уред за връзване на снопове.
Въжйцата е зъвйваме су витало, зъ да съ
стёгни въндако (Чер.).
ви́тка1 ж. (Дк.) — част от тъкачен стан.
витка2 ж .— нещо огънато, увито както въже.
Фустан су вйтки. Пйтата е прйвиме су
вйтки (Чер.).
ви́ткам нсв. — навивам (пояс, тел, въже и др.).
Тё.Г вйткам.
витбевам се нсв. възвр., витосам се св. възвр. —
изчезвам. Вйтосай се, вит стйни уттука
(Чер.).
ви́шна ж. — вишна (дърво и плод),
вйавам нсв., вйана св. — 1) качвам. Го вййна
дётето на коно. 2) качвам се. Ййс го вййна
кдно. Вййвам на дървото. Смърд. 3) пови­
шава се (за температура). Многу е болно
чупето, гу вййна дгано (Чер.). О се взаим. —
(ирон.) имам полови връзки,
вйасам нсв. (от гр.) — карам някого по-бързо
да върши определено действие. Тйтко ме
вййса на работата, ййс токму со нёго не
можа да работам (Конд.). О се възвр. —
бързам. Се вййсам да ода на работа. Се
вййсам да се върна дома по-бъргу. Конд.
влаа́ м., мн. власи — влах. У Нёвеска и Клйсура жйве влйси (Чер.).
влага ж. — влага. Завърна ддш, нйвйата търнййа влйга (Поп.). □ Ми държи влага —
хубаво ядох и пих и скоро няма да огладнея.
владёйа нсв. — управлявам, имам под своя
власт. Вдйден гърците владёе по нйшче мёста,
ке ддй врёме, ке му се сёкни сйлата (Конд.).
влади́ка м. — митрополит, владика,
влажен, -жно прил. -влажен. Зёмата ёсти влйжна.
влака м. и с. (гр.). нова заем. — глупак. Дйп
влйка е той (Поп.).
влакно с. — 1) един косъм. Влйкно от коса
намёри о лёбо (Дъмб.). Влйкно од вълна.
Влйкно от козйна. 2) влакно, нишка в плода
на някои растения. От коноп влйкно. От
пъмбук влйкно.
влас1 м. съб. — дълго влакно. Г у наша йма
в.гйс (Конд.).
влас2 ж. — власт. Гъркоманите се на влйс,
тййа е йме влйста.
вла́сен, -сна прил. -кссмат. Влйсна жена.
власёник м. (Кор.) — домашно вълнено палто
без ръкави.
влача нсв. — чеша, влача вълна. Вълна влйча
за гуна.
влашки прил. — влашки. Влйшки пёсни. Влйшко куче продойдёно (ругатня),
влёгвам нсв., влёза св. — 1) прониквам вътре
в нещо. Влёзе о одййата. Не влёгваме со
чёлн о къшчата. Дъмб. 2) участвувам. Влёзе
о комйцката чёта. 3) започвам.Ялёзе о ддбра
работа. □ Ми влёзе о очите или ми влёзе
о нбсо — противен ми е, неприятен ми е.
Ми влёзе о умо — запомних добре. О се
възвр. влиза се. Оттука нё се влёгва о нй-


218

Б. Шклифов

вата, нема път. Мъчно се влёгва о добра
работа. Кор.
влёча нсв. — 1) тегля след себе си, влача,
влека. Влёча рдшки от планината. Влечёёме
грёнди со говёндата. Нё може да и крена
балите сено, и влёча. 2) влача стремително
(за вода). Сйлна бура, свё влёчи. О се възвр.
1) влача се, ходя с мъка. Го бдле но ките,
одвай се влёчи. Конд. 2) муден съм в работа.
Ленлйф, смулаф чдвък, така съ влёчи нъ ръбдтта, му е мъка дъ рьбдта (Чер.). 3) движа
се без крака, пълзя. Смокдвите и змиите се
влёче по зёмата (Конд.).
влёчкам нсв. — влёча в 1 знач. О се възвр. —
влеча се в 1 и 2 знач.
влечокласни мн. ирон. (Кос.). — войници, вж.
класни.
во (Лич., Кон.) и о (Кос., Смърд., Дъмб., Ян.),
у (Чер.) пред. Означава: — 1) произтичане
на действието в самия предмет. Спина во
кошарата. Сёда о одайата. 2) насочване на
действието. Ода о плёмиата. Влёгвам
о къшчата. Ода у нивата кучани да кърша.
воглен м. и вьглън (Чер.) — въглен. Загасни е
жарта, собери и воглёийата. Воглёнйата
тлёе, нё се загаснати. □ Жйф воглен —
неугасен въглен. Жйф воглен да лапниш, па
нё те вервам (потов.). Чърн кай воглен —
грозен човек. Кор.
во́да ж. — вода. Вода ми се пйе. □ Тёшка
вода — вода не много добра за пиене. Кай
вода — бързо. Чёта кай вода. Смърд.
во́да нсв. — 1) карам кон, магаре, кътър. Го
вода магарето за огламнико. 2) съпровож­
дам, развеждам. Градо нё го знаёше той,
йас го воде по градо. 3) предвождам. Чекалароф и водёше чётите. Вода дро. О се
възвр. — кара се, предвожда се. Со оглам­
нико се води магарето. Од нёго се води чётата. Конд. □ Нй се води, ни се гани —
неразбран човек.
во́да2 нсв. — карам кравата да се заплоди.
Съ вашйо йунец сакаме да е водиме кра­
вата (Конд.) О се взаим. — заплождам се
(за крава). Кравата се води пролетта и ке
ни рдди рано. Йунците е нъшке на кравата,
се води. Конд.
водач м. — ръководител, водач. Чекалароф
бёше водач на комитите во Кост'урцко и се
бюрёше за правото на бугарте (Конд.).
во́ден, -ёна прил. — мокър. Водёни ми сё
пл’ачките, ке завал’а оган да и исуша. Ни­
вата е многу водёиа, нё се дра. Конд.
воденица ж. — воденица. □ Раснпана воде­
ница—човек, който отегчава с празни при­
казки’.
воденичар м. — воденичар. Воденйчаро мёли
брашно (Кос.).
воденичарцки прил. — воденичарски. Воденичарцки камен.
Водици мн. — Водици (църковен празник).
во́за нсв. и возгам, вдзна св. — возя човек.
На кдлта и возе фчёра нъ дёцата, уд Лънго

ду дома и вдзе (Чер.), се възвр. — возя се.
Нё ойддбме пёш, се качййме на колата и сс
возёёме до Костур (Конд.).
во́й, ва́йа и ва́а́, во́е и во, вййа и вйе (Поп.) —
показателно местоимение за близост: тоя,
този. Вой е брат ми. Вайа кушу л ’а е за тёбе.
Вое дёте ваша фара е? Вйе л ’у ди дёка оде?
Конд.
войвода м. — войвода. Пдпо Гёрман бёше вой­
вода на комитите.
во́йна ж. — войска. Многу война дойде у сёлто
(Чер.).
во́йник м. — войник. Нйе чекааме булгарцки
войнщи, а дойдде гърцки (Кос.).
во́йска ж. — войска. Войската го запали се­
лото.
во́л м. — 1) вол. Со воловите драме, гной
на нйвата носиме, снопйа и сёно ндсиме.
2) прен. дивак, простак. П Йа́ди кай во́л —
яде без мярка. Рабо́та кай во́л — работи
много и от нищо друго не се интересува.
воло́ва́р м. — воловар. Воловарите и пасе волдвите.
волозарка ж. — воловарка. На воловарката
му штрекнае воловите.
воловарцки прил. — воловарски. Воловарцка
торба.
волова́рче с. — дете, което пасе волове. М у
избегав воловите на воловарчйната и направйе зййан (Смърд.).
во́лцки прил. — волски. Волчка кола. Вдлчко
мёсо.
во́нчас нарсч. — веднага. Вднчас ке дойда
(Кос.).
вопнйвам и вопнувам (Чер.). нсв., во́ина св. —
слагам много, препълвам. И вопнааме плёмпите со сёно. И вопнааме амбарите со жйто.
О се възвр. — 1) получавам нещо в изобилие.
Се вдпна пари от фасул ’о. Се едина со п л ’ачки,
мндгу дёми звё от сёстра му. Смърд. 2) на­
пъвам се, силя се, полагам усилия. М у съ
вдпна нъ ливадата и е пукдси дур нъ ручук.
М у съ вдпна су гърдите и гу ува л’ка камъно.
Чер.
ве́сок м. — вбсък. Свёшчите и прайме од
вдсок.
ве́ткам се нсв. възвр. — бавя се, мотая се. Съ
вдткаш нъпразно угаре-удалу и нйшчо нё
праш (Чер.).
во́шка ж. — въшка. Вдшка го късна. □ Чу́жа
во́шка ме късна — намерих келепир.
во́шл’а ж. — въшла.
во́шл’о м. — въшльо.
вра́а́ м. мн. враови — харман. Сламата е извадййме уд врао, сёга гу бёрнме жйтто
(Поп.).
врак, -го м. — дявол. Враго да те удави. Вра́го
да те зёва. На враго да ддиш. Врагдвите да
те зёве и на чифутите да те даде. На
враготдму майка да ддиш. Враго да ти о
зёва умо. Дёка враго те извай тука да ддш.
Тй си од врак рдден. Кдй врак те пушчи
да ддш тука. Д ё на враго бёше. Тй нё си


Речник на костурския говор
човек, тй си врак. Враго да те опълти.
Смърд.
вра́пец м. — врабец. Врапците туче скуку л ’ци.
□ Ми го изпйе врапците умо — оглупях,
вра́пче с. — малък врабец, врабче. Пёе врапчинйшчата, дойде пролет.
вра́та ж. — врата. Затвори пъдрувёжпата и
нътрёжната врата (Чер.). □ Оторёна ёсти
вра́тата за́ мене — винаги съм добре дошъл.
Си га затбри вра́т ата — нежелателен ставам.
Смърд.
вра́тар м. — вратар. Вратар ке ви стана, сеё
ке е утворвам и зътвдрвам вратта (Чер.).
врата́р ка ж. — вратарка. Врътарка стана,
ёдни влёгве, друга излёгве, цёл дек нь нога
е, ерата утворва, врата зътвдрва горката
(Поп.).
вра́чвам нсв. (Кос.) — врачувам.
вра́шки прил. — дяволски. Врашки син, врашко
ружёйне (Поп.).
врёва1 ж. — говор, врява. Врёва се шчу́ка,
шчд л'уди се вйе (Кос.)?
врёва2 псе. — бърборя. М ногу врёве жёните,
ми е бу́ч е главата (Конд.).
врёден, -дна прил. — скъп, ценен. Врёден фу́стан носи. Врёдно дёте.
врека́ло с. — вресльо.
врёкам нсв., врёкна св. — врякам, крещя. Шчд
ми врёкаш така, шчд лошо направи нас
(Кос.)?
врёме с. — 1) продължителност, траене на
нещо. Врёме трёба за тайа рабдта. 2) пе­
риод епоха. От старо врёме се останати
вйе п л ’ачки. Къшчата ёсти от старо врёме.
3) определен момент. Врёме ёсти за дбет.
Смърд. Врёмето ддйде зъ жнатйе и зъ вършёйне (Чер.). 4) състояние на атмосферата.
Врёмето е лошо, снёк върни и ветрдви ду́в
(Конд.). □ Ёно врёме — някога. Нъкое си
врёме (Чер.) — някога. Нёмам врёме —
зает съм, не мога. Отпърво врёме — от когато се помни. Отпърво врёме сне буга́ри
(Конд.). Сёга му е врёмето (Поп.) — удобен,
сгоден случай.
врёскам нсв. и врёшча (Кос.), врёсна св. —
вряскам, силно плача. Цёлта ндш ни вресксиие мълёчкото. Чу́пето врёсна и па заспа
саму (Заг.).
врссл’а ж. — плачла, вресла. Врёсл’а ёсти,
плачи.
врёсл’о м. — плачльо.
врёшче с. — чувал. Ймаме двё врёшча брашно.
врйпа се нсв. възвр., врипна се св. възвр. — искам
настоятелно. М и съ врйпи или дъ му дада,
не можёше дъ куртулйсам, му даду пари и
жито, аку иё му даш, лдшо ке ти нъправи
(Чер.).
вуйка м. (Дк.) и вуйко м. (Гк.) — майчин брат,
вуйчо.
вуйковец м. (Кос.) — комар. Ме късна ен
вуйкдвец.
вуйна ж. — вуйна, жена на вуйчо,
ву́ла ж. (гр.) — печат.

219

вулосвам нсв. (от гр.), вулосам св. — слагам
печат. Удари му ёдна ву́ла, ву́лосай ми е
книгата (Поп.).
вулефтййа м. (гр.) нова заем. — депутат.
ву́ргет м. — кожена торба.
въжйца ж. (Чер.) — въже от ръжени стъбла.
Су въжйца сндпйа вързваме.
въздрас ж. — възраст. Нъ гулёма въздрас е,
нё с дёте (Чер.).
въздра́стен, -сна прил. — възрастен. Чу́папа
въздрасън чдвък звё зъ мдмче (Чер.).
въздук м. (Чер.) — въздух. Зёвам чйст въздук.
вълк м. — 1) вълк. Вълците ни влегдйа у кушарта и изеддйа двайсе дфци (Чер.). 2) прей.
здрав човек. Тдй е здраф, вълк е (Чер.).
□ Вълк да те йа́ди—по дяволите да вървиш,
вълна ж. — 1) вълна. Е пёриме вълната на
рёката. 2) косми. Вълна йма на гръндите.
Конд.
вълнен, -ёна прил. — вълнен. Вълнёно велёнце.
вълнёст прил. — космат. Вълнёста жёна.
въмпир м. (Поп.) (фр.) и въпнр (Кор.) —
въмпир. Въмпир да тъ упълти. Въмпир да
съ сториш. Въмпир да тъ удави (клетви),
въндак м. — вид сноп. Ут пулдзите правиме
въндаци, и вързваме су двё въжйци (Чер.),
въпрос м. — проблем, въпрос. Македднцк’о
въпрдс наш въпрдс (Конд.).
вър м. — 1) най-високата част на нещо. Се
качи на въро на Вйчо. 2) тънкият, изострен
край на нещо. Въро на йглата. Въро на ши­
лото се скърши. 3) горната част на за­
стояло мляко, която съдържа голямо коли­
чество масло. Млёкото го ту́р ваме во ка­
цата, сёди два-трй дёна и става вър. Въро
гу бу́в аме и од нёго става мас. Конд.
върба ж. — върба. — Върбите бъргу расте и
глу́в и ставе, бъргу съ ръсйпве (Поп.),
върбоф, -ва прил. — 1) който се отнася до
върба. Върбова сёнка. 2) направен от върба.
Върбова шчйца. Върбова грёнда.
върва нсв. — 1) ходя. Върви пёш до ддма.
2) минавам. Мёстото е лдшо, по ту́ка ма­
гаре нё върви, ке падни. Кдла по тдй път
нё върви, ке се преку́тни. Конд. 3) преуспя­
вам. Лрън е, му върви ръбдтта (Чер.). 4)
коства. По кёку върве пататите? — По
трй дракмий кйлото върве. Смърд. 5) лекува
се. Б дл’ата върви, нё е лоша. □ Ми върви
ла́фо — слушат ме. О се възвр. — минава се.
Н ё се върви по ту́ка.
въргла ж. — подутина на главата. По гла­
вата го у́д ри со камеи и му излёзе въргла
(Конд.).
върголец м. — подутина с червей, която излиза
на слабите говеда. Н ё е нъранат вдло, въргдлци м у излегдйа (Чер.).
върда нсв. (Нестрам) — вардя, пазя,
вързвам нсв., върза св. — 1) съединявам чрез
възел един за друг краищата на връв, кърпа,
покривка и др. Прёгачо го вързваме со върците ключ, за да сё отрёшва лёсно. Фъртдмата е върза грёш. 2) прикрепвам нешо за


220

Б. Шклифов

предмет, привързвам. Вързи го кучето со
сйнцеро за коло. Вързи и говёндата за Пасли­
те. Конд. 3) слагам превръзка на рана.
Му га върза раната. О се възвр. — връзва се.
ГТрёгачо се вързва со върци. Со сйнциро се
вързва кучето. Раната се вързва со кърпа
и мёлем. Смърд.
вързотйна ж. — няколко еднакви предмета,
вързани заедно, връзка. Данте ми двё вързотйни кромит (Конд.).
върколак м. (гр.) — дявол. Върколак да те
опълти (клетва).
върлаф, -ва прил. — глупав. Вьрлава жёна си,
не разберваш од лаф.
върлййа м. — заможен човек, богат. Върлййа
стдпан е той, има па́ри, има имайне гулёмо
(Чер.).
върни псе., безлич. — вали дъжд. Фчёра нё
завърна, ама дёнес цёл ден върни. Върни —
гърми, пъто-върви — при всички обстоя­
телства трябва да се извърши дадена работа
(погов.).
върнйвам нсв. и върнувам (Поп.), върна св. —
1) изпращам някого там, дето е бил. Си дде
на работа, ме найде на пъто и ме върна
дома. 2) Давам нещо назад отдето съм го
взел. Не му бдржа сйа, му и върна парите
(Кос.). О се възвр. — отивам назад там,
отдето съм дошъл, връщам се. Зъ ручук съ
върнуваме, дома Найме (Чер.). Се върна од
работа.
върновйтйе с. — връщане.
въртя нсв. — 1) привеждам нещо в кръгово
движение. Го върша търкдлото. Той върти
глава. 2) привличам, залъгвам. Върти мушчарйй. Расипана жёна е, дёцата и върти.
Конд. 3) разкарвам, протакам. М ногу нъ
върте, ду́р да ни даде пашапорт за Бугарйа
(Поп.). 4) преча в работа. Чу́ж и л ’у ́г ’а
грёде, нъ върте, ни уставе ръбдтите узади
(Чер.). О се възвр. — 1) движа се кръгово.
Търкалото съ върти и пашча ку́ч ка ке фати
заек (Чер.) (времената се менят и нашата
дума ще се чува, погов.). Се върти чйкрико.
2) ходя подир някого, движа се в дадена
среда. Се върти околу чупите, нё работа.
Се върти со майсторите, нё си е пу́л и рабо­
тата дома. □ Умо ми се върти — главата
ме боли. Конд.
върталёшка ж. — 1) детска играчка, която се
върти по някакъв начин, въртележка. Дётсто си игра со върталёшка. 2) пулт/.човек, кой­
то стои без работа и пречи на други. Бёгай
отту́ка, върталёшка, не въртиш, не можиме
да рабдтаме (Конд.).
върталбм1 м. — голямо колело с люлки, което
се върти за забавление, въртележка. За Ве­
ликден правиме вършало м и се кърл’аме
(Конд.).
Върталом2 м. — Въртоломей — църковен праз­
ник. Вършалом го празну́ваме на единайее
йу́ни, на той ден сънцето завършва за зима
(Конд.).

въртен, -ена прил. — отнася се за говор, който
се отличава от родния. Вършен ёзик име
преспапци, не збдрве къту́ нас (Чер.),
въртёно нареч. — по-иначе говорят. Въртёно
збдрве преспапци, кажве магаре,година (Чер.),
въртёно с. — вретено.
върти-удри межд. — нанасям побой, бия. Ка
го фати, върти-у́дри, върти-у́дри, м у и скър­
ши кдските (Конд.).
въртйка ж. — вид висока трева с жълт цвят.
Въртйката е берёёме и су нёйа и терайме
офците пёрвйо дён нъ бъчйло (Чер.),
въртоглаф, -ва прил. — твърдоглав,
върум нареч. (Поп.) — нещо е пълно с жито,
фасул, леща и други подобни продукти така,
че отгоре се образува връх. Три чёши върум
фасул’ клаваме дъ съ вари. Тинекенишчата
върум и пълниме су жито. Гу нъпълна шйиико? — Г у нъпълна върум. Чер.
върца ж. — връв. Чорапите и вързваме со вър­
ци. Върци за чели. Вълнёпа върца. Конопиа
върца. Смърд.
върша1 нсв. — отделям зърната от класовете
и обработвам сламата. Со правда вършиме.
□ Не му върше конте нъ него (Чер.) — не го
слушат.
върша2 нсв. — правя. Нйшчо нё върши той,
саму вика.
вършачка ж. — вършачка. На полйето со
вършачки върше.
въстанйе с. — въстание. На Илиндёнцкото въ­
стание йас бё на ёна година (Кос.),
въток м. — вътък.
Г
га мест. (Смърд., Жел.) — кратка безпредложна форма от нея, вж. и йа. Га виду
жёната. Га виду сёстра ми.
габер м. и габрйца ж. (Смърд.) — габър.
Габеро расти по топлите мёста (Конд.).
габёроф, -ва (Конд.), габрйкоф, -ва (Чер.) и
габроф, -во (Смърд.) прил. -габров. Габёрово (габрйково, габрово) дърво. Габёрова
(габрйкова, габрова) шчйца.
гаден, -дна, прил. — 1) мръсен. Гадна жёна
ёсти, нё се чисти (Смърд.). 2) прен. отврати­
телен, противен. Той е гаден, нё чекай добро
од нёго (Конд.).
гадос ж. — мръсотия. Страшна гадос йме
дома.
газа пев. — тъпча, газя. Дётето босо гази па
зёмата. Офчарите и газе нйвйата со офците.
газета ж. (ит.) остар. вж. вёсник и фимирйда.
гайда ж. — гайда. Гайдацшшта свйри на
гайда. □ Му е (йа) пушвам гайдата — поч­
вам да плача. Конд.
гайдацййа м. — гайдар.
гайле с. (ар.-тур.) — грижа. Голёмо гайле
имам, чу́пата ми остана иемъзкёна. □ Бёра
гайле — загрижен съм. Го фърли гайлето —нямам вече грижи.


Речник на костурския говор

гайл’бсан, -а́на прил. (Кос.) — загрижен. Гайл’осана баба.
гайтан м. (от ит.) — гайтан. На старо врёме
на п л’ачките м у клавае гайтани.
гала́гуш м. (Смърд.), галагушка ж. и глогйнка
ж. (Кос.) — плод на глог.
гален, -е́на прил. — глезен, гален. — Галёно
дёте. □ Га́лен поп на църква пърди — човек
без задръжки.
галеница ж. — глезене, галене. Дётето пё
сака многу галеници.
галета ж. (фр.) — бисквита. Пада галёпш со
млёко.
галица ж. (Кор.) и га́л ’а ж. (Поп.) — врана.
Галите ж иве о дулата (Смърд.). □ Чърна
кай галмца — грозна жена,
га́л ’а нее. — 1) милвам. Го га л’а чупето по
лйцето и по главата. 2) прен. глезя. Го галиш
дётето, бабо, пё шчука ни майка, ни шатко.
гал’атйна ж. — 1) милувка. 2) глезене,
га́на нсв. — иодкарвам овце на доене. И гана
офците о градешо (Смърд.).
гарага́чка ж. (Смърд.) и га́рга ж. (Поп.)
(тур.) — чавка, гарга. Гаргите йаде и мёсо.
□ Сла́ба кай гарага́чка — много слаба жена,
гарван м. — 1) птица гарван. Гарвано грачи,
лдш ибер ке ддй. 2) прей, грозен човек. □
Чърн кай гарван — много черен човек,
гарва́нцкн прил. — гарвански. Гарванцки глас
се шчука.
гарва́т а ж. (гр.). — вратовръзка. Си кладе бёла
кошу л ’а и гарвата и дйде на дро.
гарова́лцки прил. (Кос.) — лилов. Гаровалцки
фустан.
га́с, -зо м. и га́с (га́ста) ж. — газ за горене.
Ни свърши газо. Съ истури гаста (Чер.).
га́сам гл. нсв. (от гр.) — карам някого да
бърза. М е гаса на работата (Конд.).
га́сиа нсв. — 1) преставам да горя или светя,
гасна. Водёни се дървата, гасни огано. 2) не
давам да гори. Го гасна огано. Конд.
га́т , -до м. — 1) смет, мръсотия. Го смёти
гадо од дворо. 2) прен. нечестен човек,
гата́лец м. (Конд.) — гадател,
га́ф а ж. (фр.) — грешка. Падна у гафа (Чер.),
га́шник м. гащник. — Гашчите старите и вързвае со гашнйци.
га́шчи мн. — гаши. Дълги гашчи пдсиме зи­
мата. □ И нанълнйвам га́шчите — 1) сера
в гащите. 2) оплашвам се много,
гём м. (тур.) — юзда. Мъската го загйна
гёмо. □ Му го държа гемо — строго държа
някого.
гемнцййа м. (тур.) — лодкар,
гемййа ж. (тур.) — лодка. Ге.мицйата е тёра
гемййата су двё лупати (Поп.),
гёргеф м. (ар.-тур.) — гергеф.
гёрдан м. (тур.) — огърлица, гердан. За твдйто
гърло е той гёрдан (Поп.),
гёса само в съч. с коза — черна коза с кафяви
черти на главата.
гёч нареч. (тур.) — късно. Гёч дойде. Гёч
стана (Поп.).

221

гйбам нсв., гйбна ев. — 1) пипам. Не го гйбай
лёбо. 2) закачам някого. П ё го гйбай дётето,
шо ти направи. Нё ме гйбай, лошо ми стана.
О се възвр. — закачам се. Тайа се гйбна понапре, е удрйе и фати да плачи. Конд.
гйбнат прил. — малоумен, ненормален. Гио́­
нита е на умо (Чер.).
гйди межд. (тур.) — ей, ой, ах ти, гиди.
Гйди, лошотййа на свёто! Гйди, урсус човек!
гимна́сйо с. (гр.) — гимназия,
гйч м. (тур.) (Руля), г’у́ч (Поп.) и гйт (Смърд.)—
гъдел.
гйчкам, г’учкам и гйткам нсв. — гъделичкам.
гла́в а ж. — 1) част от тялото на човека или жи­
вотно. Главата ме боли. Го удри по гла­
вата. 2) ум, разум. Той нёма глава за таква
работа. 3) определен брой добитък. Пет
глави говёнда. Сто и дёсет глави дфци.
4)
водач, началник, опора. Глава на сёлото
ёсти той. Глава на фамйл’йата. 5) надебелена част на зеленчука. Глава крдмит. Глава
прас. 6) извор, начало на река. Горе на гла­
вата да и напйеме офците. Смърд. □ Горе
гла́в ата — дръж се смело! Му е изёду гла́вата — погубих го. Ке ми ой гла́в ата — ще
ме убият. Излёгвам на гла́ва — справям се
с нещо. Гла́в ата си е бу́вам — разкайвам се.
На нёгова гла́в а — на своя глава. Дебёла
гла́ва — неразбран човек. Голёма гла́ва —
големец. Пра́зна гла́в а — глупав. Крёвам
гла́в а — на положение съм. Ку́на гла́ва —
примирявам се с нещо. Гла́в ата во то́рбаза
йа кла́в ам — рискувам живота си. И на гла́ва
да ви ё върна́то — пожелание за ергени,
да ви се връща. Гла́в ата си е йа́ра — хо­
дя прав. Подведёна гла́в а са́бйа нё е сечи —
няма опасност за живота на оня, който се
примирява с робското положение. Конд.
гла́в а нсв. — главявам, наемам. Веша година
нё главййме дфчар (Конд.). О се възвр. —
главявам се, ставам ратай у някого. И зм ик’ар
се глави за цёла годйна.
главаиййа ж. (Чер.) — отвор на под, през
който се влиза в изба.
главата́р м. — водач, главатар,
главйна ж. — оглавник. Главйната се клава
на главата на правдата. За нёйа се вързва
водйлото. Конд.
главобо́л’е с. — 1) болки в главата. 2) прен.
грижа, неприятност. Чупите останае немъжёни, голёмо главобол’е йма.
гла́д вам псе. — гладувам,
гла́дей, -дна, прил. — гладен. И кучето гладно
нё лава (погов., Смърд.).
гла́дос ж. — гладост. На пиша годйна од гладос умирвае.
гла́мен, -мна прил. — горкият. Му умре жёнта
нъ гламнйо (Чер.).
гла́мна ж. — главня. На Кдленда жёните зёве
гламни незагаснати од лйснико, и клаве на
дцако и вйке „жар п и л й ш ч а за да се роде

/


222

Б. Шклифов

многу пилйшча (Конд.). Гло́м на да те вида
(клетва).
гламносан -са́на прил. — проклет. Д ё бёше
мьрё гламносана, дёка сурунтисво́ш е (Чер.)!
гла́с м. — 1) звук, вик, реч, пеене. Гласови се
шчуке, чупите пёс. 2) способност за пеене.
Убаф глас йма, да ти ё мерак да е шчукаш
(Конд.). 3) мелодия. Пёсната йма ддбар
глас. □ Нёмам гла́с — не мога да пея.
гла́т , -до м. глад. Многу гърци умбрёе од гло́т .
глёдам нсв. и глёндам (Стен.)— 1) насочвам
очи към нещо. И глёдам дфците на рйдо.
Го глёдам човеко на нйвата (Смърд.). 2)
обърнат е на някъде. Двёте пенцёри глёда
къму сёвер (Чер.). 3) стремя се, полагам
усилия. Ке глёдам на пёт саато да бйда
при вас (Поп.). 4) грижа се, бдя над някого.
Кътд гогуво йо́йце гу глёде нъ дётто (Чер.).
И глёдаме на старите. 5) заемам страната
на някого. Той не пумджва на нас, къму
гърците глёда (Поп.). 6) меря се с някого.
Тй нё е глёдай на нёйа, тпо́йа йма татко
мериканец (Поп.). 7) врачувам, бая. Глёдам
на кафе. 8) мисля, преценявам. Работата,шо
е правши, нё е глёдам за добра (Конд.). □ се
възвр. — 1) оглеждам се в огледало. Се
глёда на огледало. 2) срещам се. Нъчёсто съ
глёдаме (Поп.).
гледан, -а́н а прил. — добре нахранен. Многу
му се гледани дфците.
глёзен м. — глезен. Глёзните ме боле.
глёто с. — длето. Со глётото коларжййата
д'упи дупки на търкалата (Смърд.).
глйста ж. — 1) червей, който живее в чер­
вата на човека или животно. Дётето глйсти
испостра. 2) прен. слаб човек. Аре глйста, и
ти ймаш м'уцка да збдрваш.
глоба ж. — глоба. Ме глобйе трйста дракмйй глоба, зо́шчо проговори булгарцки (Кос.),
глббвам нсв., глоба св. — глобявам. Ме глобйе
на съндо (Конд.)
глонгарец м. (Руля) — вид насекомо, което
живее дълбоко във водата,
глок, -го м. (Кос.) — глог.
глупаф, -ва прил. — глупав.
глу́ф, -ва прил. — глух. Той ёсти глуф, нё
шчука (Смърд.). □ На глуво е (йа) зёвам
работата — не върша каквото ми казват,
глънгосвам псе., глънгосам св. — потъвам.
Глънгоса вдло о ливадата (Смърд.).
гни́да ж. и гнйтка ж. (Смърд.) — гнида.
Од гнйдите ставе вошки (Конд.).
гнйл прил. — гнил. Гнйло дърво.
гноётйе с. — торене.
гнойшче с. — торище. То́м у, дёка дфците
лёже, саму гнойшче е (Чер.).
гной м. — 1) тор. Гндй му фъргаме на нйвйата. 2) гной. Раната фати гиди.
гнойа нсв. — 1) торя. Есента и гндеме нйвйата. 2) хваща гной (за рана). Гиде ра­
ната.

гнус м. (Конд.) и гнъс м. (Смърд., Чер.) —
отзръщение, гнус. Од гнъс се избълва. □
Гнус ми е (Гнъс ми ёсти) — отвръщавам се.
гнуса и гнъса нсв. — замърсявам. Г рей у нас
и ни е гнъси къшчата (Чер.),
гнуса се и гнъса се нсв. възвр. — изпитвам
противно чувство. Се гнуса од нёго, нё сакам
да го п ул ’а пред мёне (Конд.).
гну́сен, -сна и гнъеен, -сна, прил. — 1) нечист.
Гнусно ми е лйцгто. 2) прен. подъл,
гнусотййа и гнъсотййа ж. — ]) гнусотия. 2)
прен. негодник.
го (о, Кос.) мест.— кратка безпредложна фор­
ма от нёго. Го во́ду дфчаро да и паси дфците
о нйвйата (Смърд.).
говёнда́р м. — 1) говедар. Говёндаро и паси
говёндата (Кос). 2) прен. бедняк,
говенда́рка ж. — 1) говедарка. 2) прен. беднячка.
говенда́реки прил. — говедарски.
говёндо с. — 1) говедо. Говёндата пасе на ли­
вадната (Конд.). 2) прен. неразбран човек.
Говёндо ёсти тдй, нё разбёрва од ло́ф
(Кос.).
годйиа ж. — година. Пёт годйни бё на чужйна
пари да бёра. □ За многу годйни — благопожелание за дълголетие,
годинак м. — едногодишно домашно животно,
година́са парен. (Дк.) — тая година. Годинаса
нё стана арш (Ян.).
година́че с. — едногодишно. Годиначе бёше
дётето, кдга умбре (Кос.),
годйшен, -шна прил. — годишен. Вйното ёсти
двё годйшно.
гозба ж. — гозба.
гбйа нсв. — способствувам да пълнее дете или
малките на домашните животни. Млёкото е
дебёло, гу где нъ дётто (Чер.). □ се възвр. —
пълнея, гоя се. Йагнёицата се где, о лива­
дата пасе (Смърд.).
гол прил. — 1) необлечен. Нё барай гдл, ке ти
простуди. 2) без косми или козина, пера,
листа, трева, дървета. Гдла глава. Гдла кдза.
Платната е гдла, нёма пи дърва, ни трёва.
3) беден. Гдла фамйл’а се, нёме шд да йо́де
и шд да облёче. □ Гдл — бдс — много
беден. Гол кай Свёти Илййа — беден. Гола
ду́ша — беден. Конд.
гола́фче с. (Конд.) и голичйшче с. (Чер.) —птиче, което няма още пера. У сидёлто
имаше голичйшча, ама пурастёйа и литнайа.
голган м. — бедрова кост. Саму голганите му
останае на вдло, дйн слап ёсти (Смърд.).
голгана́ф, -ва прил. — много слаб, кожа и
кости. Голганава кро́ва. Голганаво дёте
(Конд.).
голем прил. — 1) значителен по размери и про­
странство. Вйчо ёсти голёма планйна. 2)
Възрастен. Тдй ёсти гдлем, на пёндесе годйпи ёсти. 3) продължителен, дълготраен.
Лётно време гдлем ёсти дёно 4) изобилен.
Голёмо богасво. 5) многочислен. Голёмо
стадо. 6) силен, буен, стремителен. Со го-


Речник на костурския говор
лёма бързина помина ароплано. Голема горешчйна напрай лётото (Смърд.). 7) големец.
Гол ’ъм е у сёлто, той сёчи, той нёчи. 8) офи­
цер. Аскер дойде у сёлто, гд л’ъмо у нас
дойде нъ конак. Чер. □ Од голёмо доброу́тро — от богат род. Секрёвам на голёмо—
гордея се, надувам се. Ма́л о и голёмо —
всички.
големина ж. — големина. Арам да ти е голе­
мината, за нйшчо нё струваш (Конд.).
голйна ж. — голо място,
гологла́ф, -ва, прил. — 1) без коса. 2) без шап­
ка или забрадка на главата. Гологлаф излёзе
надру, нё си кладе шапка (Конд).
голотййа ж. — бедност. Голёма голотййа им с.
го́л’а пев. — 1) събличам някого гол. Шд гу
голиш така дётто! (Поп.) 2) сека, кастря,
подстригвам повече от необходимото. Заш
и голиш дървата. Н ё и голи така дфците,
остави м у мало вълна. О се възвр. — събли­
чам повече дрехи, отколкото е необходимо.
Нё се голи така, студен вётър дуе (Чер.),
гора нсв., — 1) изгарям. Сувите дърва горе
многу убаво. 2) издавам пламък. Свёшчата
гори. 3) отоплявам се. Зимата шиш горёёме
саму дърва. 4) имам температура. Оган има,
му гори главата. 5) слагам нещо на огън.
Рдшките трёба да и гориме, а той и изгдре
дървата. 6) страдам. Огап ми гори душата
(Смърд.).
гора ж. остар. вж. плашиш и дрман.
горе парен. — горе. Ела горе. Нййа горе жйвиме у плънйпте (Поп.). □ Горе — долу.
приблизително.
горёшч прил. — горещ. Чорбата нё се йади,
горёшча ёсти (Кор.).
горешчйна ж. — горещина. Гулёма гурешчйна
прави лётото (Поп.). Горешчина ёсти, на
сълце нё се работа (Кос.),
горйда ж. — 1) неузряло грозде. Грдзието нё
е фтасано, горйда е. 2) млад, неопитен.
Зёлен горйда е (Конд.).
горквйца ж. — вид полско цвете. Горквйцата
расти пу мёжците нъ нйвйата и нъ къръч
мёсто. Ръзвйва бёли шапки. Горчлйво мирйзмо йма. Уд нёго праве бйл'ка зъ струпйа, гу
горе пёпъл и му клаве масло. Нъ Йъндвдън
бёриме горквйца, е сушиме и съ пудкадваме
су нёйа вечёрно врёме, ко ке ймаме главобдл’йе. Чер.
горки прил. — горкият. Той горки, шо лошо
м у стана. Умре горката (Поп.),
горко нареч. — горко. Тёшко и горко за нёйа
(Поп.).
горийца ж. — дива круша (растение и плод),
гороквец м. (Кос.), гороцвет (Дъмб.), гороцвек’ (Шеш.), грочвъц (Чер.), □ гороцвец
(Смърд.) — гороцвет. горцки чу́вар (Прек.)
— горски пазач.
горчи нсв. — горчи. Многу горчи горквйцата.
горчлйф, -ва прил. — горчлив. Горчлйва трёва.
гоено м. Господи зват. форма.—господ, вж. и
бок. Гдспо да те отёпа (клетва). Гдспо да

223

те у́д ри (клетва). Од госпо да си го патиш
(клетва). Гдспо добро да ти дай (благопожелание). □ Да ти дой та́к ла од гоено — да
умреш. От твойта у́ста о госпотому у́ши —
бог да чуе и осъществи благопожеланията.
Го́спо да чу́ва — пази боже. Со гдспо напрс
с божа помощ. Тй и гоено — ти си единстве­
ната надежда освен господ. Йма гйсно —
има надежда. Госпо да го прости—думи,каза­
ни при покойник. Го прости госпо— почина,
господа́р м. — господар. Тдй е ддма госпо­
дар (Конд.).
господйн м. остар. — господин,
господйнцки прил. — божи, справедлив, добър.
Господйнцки чдвек.
госта нсв. — гощавам. И гостййме на мериканците. О се възвр. — взимам участие на
гощавка. Бёёме при роднините, се гостййме.
Конд.
гостии м. — гост. Ймаме гдсти од Амёрика.
Гдстино йма пдшча двайсе и четйри саети.
Конд.
гостйнка ж. — гостенка.
готва нсв. — 1) тъкмя, глася. Шд ми гдтвиш
за пъто? 2) правя ядене. Фасул’ гдтвиме за
вечёра. О се възвр. — тъкмя се, подготвям
се. Се гдтвиме за гдсти да дйме (Смърд.).
готвач м. — готвач,
готва́чка ж. — готвачка.
готова́ч м. — готован. Готовач ёсти, нё ра­
бота, татко м у го рани (Смърд.).
готова́чка ж. — готованка.
готово с. — готово. Н ё работе, гдтово, йаде
тййа. □ На готово — без да е спечелено с
работа.
готов, -за, прил. — 1) свършен, стъкмен. Гдтоф ёсти фустано, мджиш да ддйдиш да го
зёваш. 2) склонен, съгласен. Гдтоф ёсти да
ми дай пари назаем. Смърд.
гра́а м. — грах. вдйден за дбет град ке свариме. Грао е сварен. Конд.
гра́ба1 нсв., гра́бна св. — крада, грабвам. Тдй
граби от сёлото. Грабна и од нашче пари.
гра́ба2 нсв., гра́бна св. — 1) прегръщам. Гу
грабна на дётто и гу баци (Поп.). 2) хващам,
вземам. Го грабна стапо и го удри по гла­
вата (Конд.).
гра́бам нсв. — 1) тичам. Нё грабай, барай полёка, йма врёме. 2) галопирам. Го грабам
кдно.
грабанйца нареч. (Кос.) и грабанйчкум (Поп.) —
тичешком. Грабанйца ддйде ддма. Грабанйч­
кум ойддбме на нйвагпа.
гра́да нсв. — правя ограда, ограждам. Лива­
дата га града со ш ёл’ (Смърд.). Су плёт е
градиме гръдйнта (Поп.),
гра́деш м. — специално заградено място за
овце и кози. О градешо и мълзиме дфците и
кдзите (Смърд.).
градйна ж. — градина. На градйната садиме
цвётйа, крдмит, прас и други нёшча (Конд.).
градйнцки прил. — градински. Градйнцко цвётйе (Конд.).


224

Б. Шклифов

граждйа́дин м. (Конд.) и градйа́нин (Кос.) —
жител на град, гражданин. Граждйаните не
се измъчени.
граница ж. — държавна граница. Гдспо да и
оте па тййа, шо к.шдде граница и не одделйе
од Бугирйа (Конд.).
гра́т, -до1 м. — град. О градЬвите йма многу
дук’ани (Кос.).
гра́т, -до2 м. — градушка. Грат и удри нйвйата.
гра́цки прил. — градски. — Грацката живот
дети пд-добра (Кор.).
гра́на нсв. -грача. Гарван грачи, лош абер
ке ддй.
грёё м. — жал. Кога го виду болен, многу
грёё ми дойде. Грёё ёсти за него (Кос.) □
Йа́с го зёвам грёо — за постъпката аз отго­
варям.
гребёни мп. — ръчен дарак за вълна. Со гре­
бёт 1 вълна влачиме.
грёда нсв. — идвам. Мъш ти ти грёди од
нйвата.
грёйа нсв. — 1) давам топлина, топля. Ме
грёе сънцето, топло мн е (Конд.). 2) излъч­
вам светлина. Грёе месечината.О се възвр.—•
грея се. Се грёйа на дгано.
грёнда ж. — греда. Грёндите и плаваме на
душемениш чата.
грёмис м. (гр.) — пропаст,
гремйсвам се нсв., възвр. гремйсам се се. възвр.
—изчезвам, няма ме. Се гремйса од дома,
избёга.
гребни мн. — вина, грехове. Многу лошо име
правён гърците, голёми гредви име.
греста ж. — жал, грехота. Гредта ёсти да го
буваш дётето (Смърд.).
грётка ж. (Кор.) — скала. Пана од грётката
и се омори (Смърд.).
грёша нсв. — греша, правя грешка. Грёшиш
тй, йас ти и върна парите.
грёшен, -шна, прил. — 1) който е вършил гре­
хове, престъпления. Грёшна жёна. 2) който
съдържа грешки. Грёшни се смётките.
грешйна ж., (Смърд.) и гръшйна (Чер.) — вид
плевел. Гръшйнта расти нътре у нйвйата,
става пу-виедка уд жйтто и гу кутка.
трёшка ж. — грешка. Направи грёшка. Грёшката ёсти твойа. Пана о грёшка. Смърд.
грёба нсв. — събирам с гребло пръснато сено,
класове или слама. С грибачката е грёбиме
ливадата (Конд.).
грйбло с. (Чер.), гриба́чка ж. (Конд.) и греба́шка (Смърд.) — гребло,
грижа ж. — 1) главоболие, яд. Голёми грижи
имам, не можа да и мъжа чупите, пари
нёмам. 2) залягане. Мдйа е грйжата за
нёго (Конд.).
грижа се нсв. възвр., св. възвр.— полагам грижа,
трудя се. За татко и за майка йаска се гри­
жа, нёма да и остава гладнии.
гриза нсв., -гриза, глождя. Глуфците и гризйе
врёшчата со брашно. Козите гризе върби,
лозёнки и свйчко зелёно. Смърд.

гризитйни мн. — огризки. Глуфците гризитйни
го направййе житото. Гризитйни останае
от сёнто. Конд.
грйпча нсв. и рипча (Смърд.) св. — ровя нещо
меко с нокти. Со ндфтите кучето е грйпчи
зёмата. Го грйпча лёбо, м у го извавам
мёкото (Конд.). □ Ме грйпчи однътре —
изпитвам болка.
гробар1 м. — който копае гроб, гробар. Гро­
барите го коне грдбо.
гробар2 м. — черна птица, подобна на сврака,
гробйшча ми. — гробища. Гробйшчата се намёрве на крайо на сёлото.
гробйшче с. — голям гроб.
грбзйе с. — грозде. Куче од грозйе нё нсувйсва
(погов).
гром м. (заг.) — гръм. Гром падна, гу скърши
дървото. Гром да те удри (клетва),
грбп, -бо м. — гроб. Гробдвите трёва фатйе.
□ Грббо ке ти го иапра́ва — ще те убия.
Са́м си го копам грббо — върша неща, за
което с живота си ще отговарям,
грбет -здо м. — 1) грозд, кичур грозде. 2)
изобщо кичур от класове и плодове. ГрЬст
се товарени нйвйата. Къто грдст се товарёни слйвите и лапките (Конд.).
грбш м. (лат.) — пари, грош. И ма грошови
той, нё е сиромаа. □ грош нёмам — много
беден съм.
грува́л’ка ж. — топче от неразбито брашно,
останало в каша, в хляб, в тесто. Многу
грувйл’ки (грували) йма у лёбо (Чер.),
грутка ж. — буца. Нйвйата йме многу грутки,
саке да се скърше. Грутка сирёнйе.
грънди мн. — гърди. Грънди со грънди се борёе (Смърд.).
грънце с. (Чер.) — малко гърне,
грънча́р м. (Чер.) — грънчар,
гумно с. — равно място пред постройка. Дёцата си йгре на гумното (Поп.). 2) харман,
гуна ж. (гр.) — гуня. Офчаро си е загйна гуната (Конд.).
гурёли мн. — гурел. М у и избрйса на чупето
гурёлите од очите.
гурел’а́ф, -ва, прил. 1) който има гурёли.
Гурел'аво дёте. 2) прен. немит,
гурёл’ка ж. — жена, която има гурёли.
гурёл’ко м. — мъж, който има турели,
густо с. (гр.) — смях. М ногу густо йма. □
Густо права — смея се.
гуце с. — прасенце.
гуцн-гуци межд. — за подлъгване на прасе,
гуша ж. — шия, гуша. Бёла гуша йма чупата.
2) отвор на съд.
гуша1 нсв. — пускам голяма гуша от метил
(за овцете). Многу гуше, м ёт ил’ йме дфците, цёли ке ни псовйсе (Конд.).
гуша2 нсв., нс. — почиствам рибата от вътреш­
ностите. И гущиме рйбите, готови ке се
за печёнйе (Конд.).
гуша3 нсв., гушна св. — прегръщам през гу­
шата. Гу гушна нъдётто(Че\р.). Псе възвр.—


Речник на костурския говор

прегръщам се. Съ гушнааме и си легпааме
дъ спйме (Чер.).
гушнйвам и гушнувам нсв. — прегръщам от
време на време.
гушчер м. — гущер. Гушчеро е зелен (Конд.).
гушчерйца ж. — вид малък гущер,
гъза се нсв. вьзвр. — вървя назад. Гъз и се, су
гъзо у8ади, зъ дъ пумйниме (Чер.),
гьзйиа ж. — месото на бута, месестата част
на задника.
1ъзом нареч. — вървя назад със задника,
гъзър м. — дъно. Се дупи гъзъро па г'умо
(Конд.).
гълтам нсв., г ъ л т а се.— гълтам. Гълтам вино.
Не и гълтна бил’ките детето.
гьлтей м. и гълт м. — глътка. Гълтна ен
гьлтей вода (Смърд.)
гьлц межд. — за подражание на звук, изда­
ван при пиене. Гьлц, гьлц, го ист цёлото
вино.
гълцам нсв., гълцна св. — пия бързо. Наёднаш
го гълцна виното (Конд.).
гьльмбар м. — гълъбар,
гълъмбарка ж. — гълъбарка.
гьлъмбарник м. — гълъбарник. На гълъмбариико лёже гълъмби и гълъмбйци (Конд.).
гълъмбарцки прил. — гълъба реки. Гълъмбапцка кулуфййа.
гъльмбйца ж. — гълъбица,
гълъмбоф, -ва прил. — гълъбов. Гълъмбово
седёло.
гьлъп, -мбо м. и гълъмба ж. (Конд.) — гълъб.
Гьлъмбите тупе жито. Седёло од гьлъп.
гърбава се нсв. възвр. — гърбя се. Млада чупи
ёсти, се гърбави дип скуната бара (Смърд.).
гьрбаф, -ва и гърблйф -ва прил. — гърбав.
Гърбава жёна.
гьрбл’а ж. — жена с гърбица.
гърбл’о м. и с. — мъж или дете с гърбица.
гьрдума́сен, -сна прил. — грозноват.
Гърдумасна е трд жёнта, ама е добра (Поп.)
гърк м. — гърк. Има и лоши гърци, и добри
гърци.
гъркйна ж. — гъркиня.
гърко м. съб. — гърците. Избёга турчино, дой­
де гърко : от лошо по-лошо.
гъркоман м. — гъркоман. Да нё ти е страа од
гърците, да ти е страа од гъркоманите
(погов.).
гъркома́нка ж. — гъркоманка.
гъркоманцки прил. — гъркомански. Гъркоманцка фамйл’а.
гърлёшка ж. (Чер.) — Тая част на престил­
ката, която се намира над кръста и се връзва
на врата.
гърлёшче с. (Чер.) — нагръдник с малка висо­
ка якичка, бродирана и украсена с малки
пулчета, пришит върху женска дреха,
гърло с. — 1) най-задната част на устната
празнина. Гърлото ме боли, не можа да
гълтам. 2) гръклян. Кдска ми застана на
гърлото. 3) гуша. Бёло гърло има. 4) Ниско
място между две възвишения.
15 Българска диалектология, кн. 8

225

гърмевйца ж. — небесно бучене. Гърмевйци се
шчуке, к е върни.
гърми безлич. — гърми. Гърми, ддш ке за­
върни.
гърне с. — гърне. Фасул’о о гърнето го вариме
(Смърд.).
гърненце с. — малко гърне,
гърп, -бо, м. — 1) гръб. Од многу кунётйе ме
боли гърбо. 2) гърбица. Гърп има, нё е саке
дёцата (Поп.).
гьрст м. — (с двете ръце) Дай ми ёден гърст
фасул’. М у звё два гърсти сол’ (Поп.),
гьрт, -да прил. — грозен. Н е е гърда чуката,
убава ёсти.Гърди ми се пуле чупите (Смърд.)
гърта нсв. — скимтя. Гърти кучето.
гърцам нсв., гърцна с в . — хрупам. Гърца, кърставйца йади.
гърцки прил. — гръцки.
гърча нсв. — хъркам. Свьнуш гърчеше, не можёше йас дъ епййа (Чер.),
гърчена прил. само в съч. с пёсна (Кос.) — бав­
на песен, нехороводна.
гърчено нареч. само в съчет с пёйа — пея бавно
с участието на гърлото,
гърчмалник м. — гръклян. Аку те фата, гърчмалнико ке ти го извада (закана),
гьс, -зо м. — задник. □ Гъзо ке ми го йаш —
не се страхувам от тебе. Со го́л гъс ба́ра —
беден. Ба́ци гьс — пожелание за здраве при
кихане на децата,
гъсенйца ж. — гъсеница,
гъска ж. — гъска.
Г

г’озмо с. (тур.) — джоджен. Г ’дзмо клаваме на
чорбите, за да мириса добро (Конд.).
г’ол’ м. (тур.) (Лич.) — езеро.
г’он м. (тур.) — гьон. Г ’дн му кладе нъ чёлите
узддла (Чер.),
г’у́веч м. (ТУР-) — гювеч,
г’узёл’ дун’а́ (тур.) — много хубава (за мома),
г’у́ле с. (тур.) — снаряд.
г’ум м. (тур.) — гюм. Со г ’у мдви лёеме вода.
г’умче с. — малък гюм. Од г ’у мчето пйеме
вода.
г’уптин м. мн., г’упци, йупгин (ДК) (гр.) — 1)
циганин. Г ’упци дойдойа у сёлто, пул’те
да не украде нёшчо (Чер.). 2. беден (обидно
прозвище)
г’упка и йупка ж. — 1) циганка. Г'упките
фърге на скамбйли и на бакла. 2) прен.
бедна жена (обидно прозвище). Бёгай, г ’упко
гладна.
г’у́пцки прил. — цигански. □ г’упцко цвётй
(Кон.) — вид полско цвете от рода на
божур.
г’упче с. — циганче.
г’урдййа ж. — мъжка или женска вълнена дъл­
га дреха без ръкави, долама без ръкави.
Г’ургеф м. — Гергьовден. Уд Г ’ургеф ду
Мйтруф съ главе (Чер.),
г’урлутййа ж. (тур.) — врява, шум.


Б. Шклифов

226

д
да част. — 1) усилителна. Да дш за вода!
Да и върпиш парите! Да завалиш оган! 2)
за пожелание. Да го шчукаш татко ти!
Да му даш дфци и па друг’о сип! Да го ж е­
ниш детето, само пё можи! 3) за подбуда.
Да си дйме. Да ставаме! Д а търниме, опдзде
стана! 4) за положителен отговор (с ударе­
ние). Со́каш вода? — Да! Дома ест и майка
ти? — Да, дома ёсти! Смърд.
да сз. — 1) допълва съдържанието на главното
изречение. Знам буго́рцки да пиша и четам.
Можа да ода со офците. Мож и той да ра­
бота и да се весели. 2) посочва цел. Вода дай
да пййа. Вързи го кучето, да не късни некой
човек. Дай му да йади, да мълчи. Конд.
да́ва нсв. — насъсквам кучетата да се борят и
да се хапят по гушите. Шо и давиш кучинишчата, не ти е стро́м? О се взаим. — борят се
и се хапят по гушите (кучетата). Шо и оста­
вате да се даве кученйшчата, шо не и делите?
(Конд).
да́ вам нсв., да́д а ев. — 1) слагам в ръцете на
някого или поставям край него. М у даду
пари. М у даду лёп да йадй. 2) оставям на
разположение. До утре ти го давам мага­
рето дърва да носиш. Ти го давам вдло да
драш. 3) позволявам. Н е ти дам право да
се жёниш за нёйа. 4) продавам. Ефтйно го
дадддме вдло, требаше да държиме цёна.
Кёку го давате житото? 5) ражда (за нива,
плодно дърво). Тайа нива има здрава зёма,
много жито дава. Сливата мндгу сливи
дава. 6) пущам мляко. Мълтёската крава
дава мндгу млёко. □ Да́в ам клетва — закле­
вам се. Ду́ша да́ва за. . . — премного же­
лае. Лаф да́вам — съгласявам се. Ймам да
да́вам — дължа. Да́й ми оро да играм—това
обичам най-много.
давййа ж. (ар. -тур.) — дело пред съда.
давйсвам се нсв. възвр. — съдя се. Пу-рано съ
дависвайме зъ ёдна пёда зёма, сёга така
сёде нйвйата, нёма л ’у г ’а дъ и рьбдте (Чер.).
далавера ж. (тур.) — нечиста
търговска
сделка.
далама́к м. (от тур.) — плуг. Ораме со даламак (Кос.).
да́лга ж. (тур.) — вълна. До́л ги о́м а езёрото.
да́ли част. — дали. Мндгу лдшо ёсти врёмето,
до́ли ке ддй (Смърд.).
да́мар м. (тур.) — род, порода. И мъската и
жёнта се ёдън дамар (Поп.),
да́м ка ж. (тур.) — белег на лицето,
да́м ла ж. (тур.) — 1) гръм. До́м ла да тъ удри
(клетва) (Чер.). 2) сърдечен удар. Дамла го
удри, о дамлдса (Смърд.).
дамлосвам нсв., дамлосам ев. — умирам от
гръм и сърдечен удар. Дамла и дамлдса
дфците (Поп.) О се възвр. — ставам не­
подвижен, парализирам се. С дамлдса гламенйо, не мджи да сто́ни (Смърд.).
да́н част. — да не. Дан тъ вида тука (Ч ер.)!

да́р м. — дар. Нивёстата пу-рано даваше мнд­
гу дардви нъ 1/ёли рудники (Чер.).
да́рвам нсв. — 1) давам дар. Невёстата и
до́рва роднините. 2) давам пари на деца по
случай някакъв празник. Дёсет драк мо́й ми
го дарва дётето за Ндва година (Конд.).
да́скал м. (гр.) — учител,
даскалйца ж. — учителка,
диска́лцки прил. — учителски. Даскалцка къшча. Даскалцки со́н.
даткбсвам нсв., даткосам св. (от тур.) — ужа­
сявам. Йо́с и даткдса от стро́й. Осе възвр.—
ужасявам се. Ка ме во́де, се даткдса от
стро́й (Конд.).
два́, две́ числ. — 1) бройно числително. 2) Два
дёна. Д вё чупи. Д вё дёца. На два март да
ддш. □ Два́-трй (двё-трй) — няколко.
Двё-тро́ дки бёше пдвеке но́шчо
бо́те
(Смърд.).
два́йсе числ. — бройно число 20.
два́йсегодйшен, -шна, прил. — двайсетгоди­
шен.
два́йсти числ. — редно числително, който идва
по ред след деветнайсетия. Аку от ддлната
мала фатиш да и брдеш къшчите на рёт,
двайста ёсти наша (Смърд.).
двайсетйна числ. — двайсетина,
около 20.
Двайсетина (или двайстйна) дфци о́м е то́йа
(Чер.).
два́-мина числ. — двама (само мъже). Деймо́­
на на гдсти имо́йме.
двайсе числ. — бройно числително. Двайсе
бро́ви м у изёде вълко. На дванайсе март те
чёкаме на гдсти. Конд.
двана́йсти числ. — който идва по ред след
единайсетия, дванайсети. На рёндо бёше
дванайста.
два́т а числ. — двамата (само мъже). М у и во́ду
и двата синдви.
два́чка числ. (Смърд.) и два́чки (Поп.) — само
два, само двама. Со́м у двачка орёй найду.
Двачки синдви имам.
двё числ. вж. два.
двегодйшен, -шна, прил. — двегодишен. Две­
годишно дёте.
двёте числ. — двете (жени или дёца). И двё те
чупи се мо́ли.
двёсте числ. — двесте.
двёстегодйшен, -шна прил. — двестегодишен.
Двёстегодишен дъп.
двёчки числ. — само две. Двёчки кро́ви о́ме.
дво́ен, двойна прил. — двоен. Двойна рабо́т а
рабдтаме.
двойно пареч. — двойно. Двдйно ке ти о плата
(Смърд.).
дво́р м. — двор. Прет къшчите о́ма голёми
двордви (Конд.).
дворйшче с. — голям двор,
де и дёка нареч. — 1) към кое място, в коя
посока. Дёка ош то́? 2) на кое място. Д ё е
но́шча Бугарийа (Поп.)? Дёка е вашйо татко?
3) За сравняване и изтъкване на несъмнени
предимства на едно нещо пред
друго.


Речник на костурския говор
Дёка е твдйта пива су мдйта. □ Дека не е —
понякога. Дёка не е ке каш л’а дётто.
Чер.
дё част. — за насърчаване, подкана и запо­
вед. Стори го, дё! о ́й за вода, дё! Ставай
рано, дё\ Конд.
дё-дё межд. — за подкана на магаре да
върви.
дёбел прил. — 1) пълен (за човек и животно).
Дёбел човек. Дебёла крава. 2) определена де­
белина. Тъполта прет църквата е три мётра дебёла (Чер.). 3) който има сравнителна
дебелина. Бйшето има пд-дебёла кожа от
козата. 4) нисък, басов (за глас). Дёбел
глас има. □ Дебёла сёнка — сянка под го­
леми и дебели дървета. Дебела глава —
упорит, неразбран, неумен,
дебёл’а нсв.—угоявам. Го дебёлиме бйшето, да
клай пдвеке оки. О се възвр. — гоя се, дебелея.
Се дебёли чупата, нё ке йа саке за невёста.
Смърд.
дебелина ж. — 1) пълнота, шишкавина (за чо­
век). Многу дебелина има. 2) диаметър (за
дърво).
дебелоглавец м., ми. -фци (Смърд.). — дебелоглав.
дебелоглаф, -ва прил. — дебелоглав. Дебелоглава нйшчо нё разберва (Конд.).
девёндесе числ. — бройно числително 90.
девендестйна числ. — около деветдесет. Девендестйна дфци йметййа.
дёвер м. — девер. Нас имам три девёрйа и двё
золей (Чер.).
девёроф, -ва прил. — деверов. Девёрова къшча.
дёвет числ. — бройно числително 9. Дёвет
крави. На дёвет май ке ддйдиме прй вас
(Смърд.).
девёти числ. — редно числително, който идва
по ред след осмия. Девёта на рёндо си.
деветина числ. — около девет,
дёветмина числ. — деветима,
дёветстотйни числ. — бройно числително 900.
девойка ж. остар. — девойка вж. чупа.
дёдо м. — 1) баща на някого от родителитеДёдо си имам, баба ми умбре. 2) баща на
съпругата, тъст. 3) стар, човек, старец. И
дедой заклайа гърците (Заг.). 4) обращение
към духовно лице. Добар ден дёдо попе. □
Од дёдо пред дёдо — от незапомнени време­
на. От дёдо пред дёдо нййа снё булгари
(Кос.).
дёдоф, -ва прил. — дядов. Дёдова кошул ’а.
дёка сз. — че, защото, понеже. Сёстро мъри,
ёла дъ ми и испёриш п л’ачките, дёка е майка
болна (Чер.).
декара ж. (гр.) — най-малка единица на драх­
мата, декара. Една декара нё струва.
декёмври м. (лат.-гр.) — декември,
дёксвам нс«.(гр.),дексам св .—1) търпя, понасям
някого. Н ё гу дёксвам пдвиче, многу е лош
(Чер.). 2) съгласявам се. Той нё дёкса да ми е
дади кёрката за жёна (Конд.) О се взаим .—

227

понасяме се. Комшйй се, ама нё се дёксве,
нё си збдрве.
дел м. — наследство, дял. От татко му има
дёл. Три братйа бёе, на три делови се подёли
иманйето.
дёлам нсв. — дялам. Дёлам кол’йа за плёто
(Поп.).
дёлан прил. — което се отнася до дёлам. Де­
лани кдл’йа.ПДьрво неделано — невъзпитан
човек.
дёлба ж. — дялба. Дёлба имаме, е дёлиме
къшчата (Конд.).
делёку нареч. — далеко. Делёку ёсти шчёрка
ми (Кор.).
делёчен, -чна прил. — далечен. Делёчни род­
нини ёсме (Ян),
делечйиа ж. — далечина,
делййа м. (тур.) — буен младеж,
дёлкам нсв. — дялкам със сечиво,
делканйца ж. (Кор.) и делнйчка (Чер.) — отря­
зък от дърво, треска.
дёл’а нсв. — 1) правя на дялове, на части.
На пёт души го дёлиме пёшнико. Лапката е
дёлиме на четйри. 2) разделям наследство,
Рамно и дёлиме нйвата, сёки брат зёва
рам но. (Чер.). 3) служи за граница. Грамос
не дёли со Албанййа и со Гърцийа. Рйдо нъ
дёли су Алишча (Чер.). 4) отделям, разделям.
Да и дёлиш двните, аку се буце. О се възвр.
— 1) отивам настрани, отдалечавам се. Дётето нё се дёли от фустано на майка му.
2)
напускам родителите си или братята си
и отделно живея. Постойано се каре и нё
се дёле. □ Офцата, шд се дёли от кърдаро, е
йади вълко (Конд.) — който не върви по
правилния път, той ще страда,
дёма ж. (гр.), нова заем. — колет. Дёма ми
п'ушчи сйн ми од Амёрика.
дён м., мн. днови, дёна—1) време от сутрин до
вечер. Лётото ёсти голем дёно. 2) деноно­
щие. Дёсет дёна направи о Костур. Дъмб.П
Бёл ден — щастие и спокойствие,
дёнес и денёска нареч. — днес, вж. и вдйден.
денёшен, -шна прил.—днешен. Денёшио врёме
да ддш — като сега да дойдеш,
денйца ж. (Кор.) — зорница (звезда),
дёнйа нареч. — денем. Дёнйа да ддш, а нё
ндшйа.
дёра нсв. — 1) свалям кожата на убито жи­
вотно. Коза дёра. Го дёра вдло. 2) прен.
измъчвам, обирам. Гъркоманите го дёре
народе. □ Жйф ке те дёра — закана. Се
дёра од виканйе — викам много и продъл­
жително.
дерецё с. (ар.-тур.) — тежко положение,
дёрт, -до м. (ар.-тур.) — грижа, страдание.
Голёми дерддви йма, чупата му пйе.
дертлййа м. — който страда от болеет. .
дертлйка ж. — жени, която страда от болеет,
дёсен, -сна прил. — 1) десен, противоположен
на левия. Дёсна страна. Ми се скина дёснйо
ръкаф от палтото. 2) реакционен. Той нё е


228

Б. Шклифо́ в

ддбар чдвък, нъ десните и ближи (Чер.). □
Де́сна ръка ми е́сти — най-добър помощник,
деснича́р м. — който дава предимство на дяс­
ната ръка спрямо лявата, десничар.
десиича́рка ж. — десничарка.
де́сет числ. — бройно числително 10.
десе́ти числ. — редно числително, който идва
по ред след деветия,
десетина числ. — около десет, десетина,
дисетмйна числ. — десет души (мъже),
де́те с., мп. де́ца и де́ци (Кос., Смърд.) — 1)
момче. Деците игре иадур. 2) син. Две деца
имам па чужйна (Конд.). 3) прен. несерио­
зен човек с детински навици. □ И де́цата
(де́ците) ми се сме́е — несериозен съм.
детинство с . — детинство. Мъчно беше нашчо
детин сво.
детйнцки прил. — детски. Детйнцки ум. Детин­
ски играчки.
де́цки прил. — детски, вж. детински.
де́чки мн. (Кор.) — малки деца.
дйва нсв. — дразня човек или животно до
такава степен, че предизвиквам у него реак­
ция на крайно раздразнение. Н е го бувай
вдло, не го диви, ке го скърши оралото. Н е го
диви дётето, фати го со добро. Ос евъзвр .—
съм крайно раздразнен. Зашчо се дивиш
така, нйшчо не ти стори\
дивак м. (Конд.) — невъзпитан мъж.
дивачка ж. — невъзпитана жена.
дйван нрава — шетам.
дйвйач м. и дивотййа ж. — 1) диво животно.
прен. 2) див човек, който не умее да се дър­
жи прилично пред хората,
дивйачка ж. и диве́чка (Бап.) — дива ябъл­
ка. Дивййчките се кисёли.
дие́та ж. (гр.) — диета. Лёкаро ми рёче да
права диёта (Конд.).
дйй межд. — за подкана на волове,
дйй-уч межд. — за подкана на магаре,
дйк прил. неизм. (тур.) — отвесен, вертикален,
перпендикулярен. Читййата е многу дик
(Чер.).
дйкел’ м. (гр.) — дикел.
дикигорин м. (гр.) нова заем. — адвокат. Дикигорин фати, да ме брани на съндо.
диктаторййа ж. (гр.), нова заем. — диктатура.
Кдга бёше диктаторййата на Метаксата,
бёше забранёто да се збдрва по булгарски
(Кос.).
дилдсвам нсв. (гр.), дилосам св. — декларирам.
И дилдса офиите и говёндата, за да плата
тревнйна.
дйлоси ж. (гр.) нова заем. — декларация.
Права дйлоси.
димйтно само в съч. с платно — вид гъсто
тъкано памучно платно. Димйтното платно
гу ткайме су дёбел вътук и читйри нйшчи,
става многу йако (Чер.).
дймйа ж. — подутина върху тялото,
димократййа ж. (гр.) нова заем.— демокрация,
димократин м. — демократ,
димокра́цки прил. — демократски.

динамйт м. (гр.) — динамит.
дйп нареч. (тур.) — съвсем. Дйп си го мёна
у МО.

дйил’а нсв. — дипля. И дйпли п л ’ачките.
дипломатии м. (гр.) — лицемер, двуличник.
диплома́тка ж. — лицемерка,
дйрек м. (тур.) — 1) стълб. На плёмиата дирёците скапае. 2) прен. опора. Той е дйрек
на къшчата, той е крёпи (Конд.).
диса́ги мн. (гр.) — дисаги. Со дисагите на ра­
мото оде на пазар.
дйф, -ва прил. — 1) който живее и расте далеч
и независимо от човека. Дйва коза. Дйво
бйше. Дйф прас. Дйви слйви. 2) прей, невъз­
питан, неразбран. Дйф човек. Дйво дёте.
3) място, където расте дива трева. Дйво
мёсто.
дйша нсв. — дишам. Дйши, жйф ёсти ёшче
(Смърд.).
дише́ва ж. — дишане. Грей дишёва, правда
йма тука.
днбва мн. число от дён след числ. Два дндва
(Жуп.).
до пред. — означава 1) близост. До къшчата
ёсти плёмиата, фурната и чёзмата. 2) краен
предел, о́й ду до кошарата. Бё до нйвата.
3) приблизителен брой и количество. До
пёндесе брави офци изёде вълко. 4) опре­
делено време. До фчёра нё си зборвааме. Конд.
ддбар, -бра прил. — добър. Добра жёна. Добра
работа. Добро брашно. □ Ддбар де́н, доброутро, ддбра ве́чер — поздрав при първо
виждане с някого през тоя ден, сутрин,
вечер.
доблйжвам нсв., доближа св. — 1) наближа­
вам до някъде. И доблизааме калйвйта,
бъргу ке и стйгниме и ке и оставиме (Смърд.).
2) ставам близък, установявам приятелство.
Го доблйза нёго.О се възвр. — 1) близко съм
до някого или до нещо. Се доблйза до кушёрата и фатйе да лаве пейте (Дъмб.).
2) ставам близък, връзваме приятелство. Па
се доблизааме сд него, па станааме прийатели (Смърд.).
ддбре нареч. (Кор., Дк.). Добре ми дойдддте,
мйли гдети!
добрина ж. — добрина. Гдспо добрйни да ти
дай.
ддбро с. — добро, добрина. Доброто со добро
се платва (погов.).
ддбро нареч. (ГК.). — добре. Ддбро си вървиме
ддма.
добротййа ж. — добрина. Шд му е добротййата на ейно, нё работа и се кара (Конд).
добровдлец м. — доброволец.
Добровдлес
бёше на аскеро.
добровдлно нареч. — доброволно. Той отйде
доброволно пъртизан, су иёгуво фтёйне{Чер.),
добродушен, -шна прил. — добродушен. Добро­
душна жёна.
дове́рйе с. — доверие. М у ймам довёрйе на
нёго (Кор.).


Речник на костурския говор

229

против някого или нещо, което порицаваме.
довързвам псе., довърза се. — довързвам.
Долу гъркома́ните! □ по-долу — на по-ниска
Остави и сндпйата, Пас ке и довърза.
цена. Пд-долу не го да́вам вдло (Смърд.).
довършвам псе., довърша св. — довършвам.
Не панва по-долу — не отстъпва по качест­
На́с ке е довърша теша работа (Конд.).
ва съперничи. Горе-долу — приблизително,
дограма ж. (тур.) — дограма,
дома нареч. — дома, в къщи. Дома си име
дограмацййа м. — дърводелец,
свйчко. Той си дойде дома му.
додёвам нсв. — додявам. Не го додевай човеко,
домазёт м. — приведен зет. Домазёт кеода. На
остай и тййа зил’афчйпи. М е додёва, саму
на́ш чо село има многу домазетдви. Конд.
пари сака. Конд.
домакин м. — къщовник. домакин,
дойа псе. — слагам агне да бозае. Да гу ддеш
домакина ж. — къщовничка, домакиня,
йагнето, майка м у не гу сака (Чер.),
домакйнцки прил. — домакински. Домакйнцка
дойадвам нсв., дойада св. — доизяждам. Ке
работа.
си го дойада лёбо и ке стана.
домакйнство с. — домакинство. Добро домадо́йак само в съч. с му давам — справям се.
кйнсво име.
Ка му даваш ддйак нъ тёлку дуиш\ (Чер.)
домат м. (амер.) — домат. Чървен домат.
дойаче с., мн. -йна и -ии — агне, което бозае
Зёлен домат. Кор.
от много майки.
домате с. — малък домат.
докажвам нсв., докажа св. — доказвам. Ке му
доматоф, -ва прил. — доматен. Дома́т ова
докажа кой си йа́с. М у доказа на него. Конд.
са́лца.
доке́лку (Поп.) и доке́ку (Кор.), нареч. —
домашен, -шна прил. — 1) къщен, семеен.
доколко.
Дома́ш ни работи. Дома́ш ни караници. 2) из­
докрай нареч. — докрай. Докрай е (йа) свърработен в къщи. Дома́ш но вино. Дома́ш на
шййме работата.
рекййа. Домашен лёп. 3) предназначен за у
докреп м. — опора, помощ. Йас му даду дддома. Дома́ш ни п л’а́чки. Дома́ш ни чели.
креп, му даду пари, фа́ты дъ ръбдта и съ дудомашните мн. — членове на семейството, до­
крёпи (Чер.).
машните.
д о к р ё п в а м д о к р е ́ п а св. — 1) донасям, до­
домётвам нсв., домета св. — домитам. Фа́тва
карвам с крепене. А ку не го докрепвааме,
да го мёти гумното, никога нё го домётва.
не можеше дома да си оди, многу беше
донёсвам нсв., донеса св. — донасям. Пу нъкдй
пййан. 2) подпирам нешо да не падне. Со
път дунёсва нёшчо (Чер.).О се възвр. — имам
грёнда го докрёпи стйсо. 3) закрилям някого,
добри обноски, проявявам се добре. Се до­
помагам. Не и остави той старите, и донёсе той, лошо не можа да ка́ж а. Ма́л а
крепваше. Смърд.
ёсти, ама зна́е да се донёсва. Смърд.
доктор м. (лат.). — лекар,
доне́сен, -е́на прил. — учтив. Донесёна жена.
докторка ж. — лекарка,
донеслйф, -ва прил. — учтив, вж. и донёсен.
докторцки прил. — лекарски,
добрвам нсв., доорам св. — дооравам. Нс е
документе с. (лат.) — документ. Не се готови
добра нйвата, утре па́ ке ода.
докумёнтата за Астра́л 'а.
допе́вам нсв., допе́йа св. — допявам. И фа́тдолама ж. (тур.) — дълга памучна дреха,
ваме пёсните, а́м а нё и допёваме докра́й.
дол ама.
допе́чвам нсв., допе́ча св. — допичам, допека.
долйни и дурлани нареч. — долани. Долапи
Ке го допёча лёбо и ке дойда. О се възвр. —
заено работаа́м е, сёга се поделййме (Смърд.).
допича се. Лёбо ёсти жйф ёшче, трёба да
долап1 м. (пер.-тур.) — гардероб, шкаф.
се допёчи. Кос.
долап2 м. — уред за печене на кафе.
допйвам нсв., допййа св. — допивам. Виното
долен, -лна прил. — 1) който се намира долу,
нё го доп иве гостите, та́ка го фъргаме
по-ниско или под друго нещо. Долна врата.
Долна мала. 2) дрехи, които се носят под
напразно.
допйшвам нсв., допйша св. — пиша докрай, до­
горните. Долна фанела. Долни п л ’а́чки. И з­
писвам.
вай и долните пл’а́чки да и изпера. 3) лошо
допла́твам нсв., доплата св. — доплащам. Ми
качество (за стока). На́с не купвам долно
ба́смо, купвам скъпо (Конд.). 4) нечестен.
и допла́ти йагнйшчата.
допра́вам нсв., доправа св. — доправям.
Долни л ’у г ’а се гъркома́нте (Поп.). □ Долна
допре́ндвам нсв., допре́нда св. — допридам,
зе́ма — долен свят, ония свят.
преда докрай. Ке допрёнда къндёл’ата и ке
долёпвам се нсв. възвр., доле́па се св. възвр. —
1)
заставам допрян до нещо. Се долепи до дойда (Смърд.).
допълнйвам нсв., допълна св. — допълвам. До­
стйсо. 2) дружа настоятелно с някого поради
пълни го врёшчето и дднеси го.
някаква изгода. Се долепи дд меУ/е, ми зее
допърво нареч. — тепърва. Допърво ке ода за
па́ри и се загина (Смърд.).
долносёлец м. — жител на село, намиращо се
вода.
допържвам нсв., донържа св. — допържвам,
по-долу.
пържа докрай.
долу нареч. — ]) на ниско, на по-ниско място.
дорде́ и дурде́, дорде́ка нареч. — 1) дорде,
Д олу на полието. Д олу на тра́по. 2) далеч.
дордето, докъде. Дурдё е изора́а́те нйвата?
Д олу о Гърцйа ёсти роден (Кос.). 3) възглас


230

Б. Шклифов

2)
докато. Дурдё ке мълчиме, ке нь тъпче
гърците и сърбите (Чер.),
досол’вам нсв., досол’а св. — досолявам. Ке го
досол'а мёсото и сётне ке и парат говёндата (Конд.).
доста нареч. — доста. Доста сработааме вдйдеп, дойде врёме да си ойме (Конд.).
достигам нсв., достигна св. — 1) достигам,
2) докосвам нещо.
досушвам нсв., досуша св. — досушавам. Да и
досушит п л ’ачките на дгано. О се възвр. —
досушават се. Остави и п л ’ачките на сълцето, да се досу́ше (Кос.),
дотам и дота́му нареч. — дотам. Ойдддме до­
таму и се върнааме паза.
дотёжавам нсв., дотёжа св. — дотежавам. Постойано ойме при брат ми, м у дотёжваме.
Многу ми дотёже той човек.
дотёлку и дотёку нареч. — дотолкова,
дотка́йвам нсв., дотка́йа св. — дотъкавам.
дотлёвам нсв., дотлёйа св. — дотлявам, дотлея.
Остави го дгано да дотлёе.
дотога́ нареч. — дотогава. До то га бёе мъките.
доточвам нсв., доточа св. — доточвам. Зашчо
нё и дотдчваш нождвите?
дотра́йа св. — изтрая. Ддтрай, ке вике — вике
и ке мълкне.
дотук и дотука, доту́а нареч. — дотук,
дотърчвам нсв., дотърчам св. — дотърчавам,
дотичам. Дотърчай да го стйгниме нёго
(Смърд.).
доцёдвам нсв., доцёда св. — додеждам. До цеди
го млёкото и йспери го цедилото!
дош, -жо м. — дъжд. Дош върни. Од дожовите
стана голёма плимйра.
драго нареч. — драго. Шд добра чу́па йме, дъ
ти е драго дъ е глёдаш (Чер.).
дракмййа ж. (гр.) — драхма, гръцка парична
единица.
дра́м м. (гр.-ар.) — драм, стара мярка за те­
жина.
дрёма нсв. дрёмна св. — дремя. Дрёмна мало
и ми помина соно.
дремёшкум нареч. (Поп.) — дремешком. Дремёшкум ръбота.
дрёмка ж. — дрямка. Дрёмка ми съ дрёми,
мале, нъ мойте църни очи (нар. п., Чер.).
дрёмлйф, -ва прил. — дремлив, сънлив,
дрёмл’а ж. — дремла, дремлива жена,
дрёмл’о м. — дремльо, дремлив мъж.
дрён м. — дрян. Цу́т е дрендвите. У Грибдйница йма многу дрёнйа (Чер.).
дрёнка ж. — дрянка, плод на дрян. Мёчките
йаде дрёнки.
дрёноф, -ва прил. — дрянов. Дрёноф стоп.
Дрёново дърво.
дриска́лник ж. (Поп.) — дрисък, диария. Д ри­
скалник ме фати (Конд.).
дрйскам се нсв. възвр. — дрискам, дрищя.
Болно е дётето, се дрйска (Конд.).
дрйслйф, -ва прил. — дрислив.
дрйсл’а ж — дриела,
дрйсл’о м. — дрисльо,

дрисл’офци мн. — страхливци,
дрйсник м. — дрисък, вж. и дрискалник.
дрбба нсв. — дробя. Дроба лёп за попарна.
дробен, -бна прил. — 1) неголям по размер.
Дробно жито.Дробни лапки. 2) малък.Дробна
жёна. Дробни дёца. 3) малък по стойност и
значение. Дробни пари. □ Продавам на дроб­
но — на малки количества,
дробнотййа ж. — дребно нещо, дреболия, ситнеж.
дробул’ка ж. — малко парче. Сирёнйето дробу́л ’ки стана (Конд.).
дробус м. — дреболия. М ногу родййа лапките,
ама дробус се (Поп.). другар м. — 1) приятел. Уд дётство сне дру­
гари (Чер.). 2) спътник. Су другар дъ ош
зъ дърва, нё сам, страшно е уд ливдти
(Чер.).
другарка ж. — 1) приятелка. 2) спътничка.
друга́рсво с. — другарство,
приятелство.
Права другарсво.
друга́рцки прил. — другарски,
другарче с. — другарче.
другден нареч. — вдруги ден. Н ё утре, дру́гден
ёла.
друго нареч. — другояче. Тука е дйп друго
(Поп.).
друже нареч. — другаде. Ту́к а нё е добро,
дру́ж е ке ойме (Конд.).
дружйна ж. — дружина. Вёрна дружина.
друк, друга прил. — 1) не аз, не ти, не тоя
или оня. Н ё бе йас со него, дру́к бёше
(Кор.). 2) не такъв, инакъв, различен. Утка
утйде у чужйна дру́га стана дётто, съ измёна (Чер.).
друм м. (гр.) — път.
друшка ж. — дружка. Саму ёна верна дру́ш ка
ймам.
дръмба нсв. (Смърд.) — 1) свиря на тамбура.
2) (Чер.) бърборя.
дрънкам се нсв. възвр. — имам леко поведение
(за жена). Съ дрънкаше су цёли, а сёга сака
дъ съ мъж и (Чер.).
дузйна ж. (ит.) — 1) дванайсет предмета,
обикновено еднакви. Купййме за брако ёна
дузйна чёши. 2) множество. Цёла дузйна
дёца йме. Конд.
дуйа нсв., дуна св. — 1) изкарвам силна струя
въздух из устата си. Чайо ёсти горёшч,
ду́й го. Д у́й го дгано, ке загасни. 2) вее (за
вятъра). Сйлен вётър ду́е. 3) става въздушно
течение. Н ё сейде до вратата, ду́е, ке ви престу́ди. Смърд.
дуйа́ло с. — духало. Железарите рабдте со
дуйалото.
дук и дуу́> м. (Чер.) — 1) вътрешна сила на
човека, дух. Злати боже, дай ми ду́к , сйлна
нъфака и нъпрётка (молитва). Йма ду́у ́ уд
гост . 2) църковен празник на 1 юни.
дул’бен м. (пер.-тур.) — бяла тънка забрадка,
тюлбен. Чупите носе дул’бёни со пару́л ’ки.


Речник на костурския гонор

дуло с. — дълбока яма. Дулото о Плдшчинйе
ёсти глъмбдко трйесе — четйрйесе метра
(Смърд.).
дум межд. — за думкане на тъпани,
ду́мбам пев. — дигам дете, държа го на ръце и
го подхвърлям. Го думбам дётето.
ду́на ж. — дюла.
дундурма ж. (тур.) — сладолед. П л ’асто пръвёшс дундурма (Чер.).
ду́нйа ж. (ар.-тур.) — свят. Не виде бел ден па
ей дун'а (Конд.).
ду́ла пев., ду́пла ев. — 1) копая дупка. Д'упа
да найда вода. 2) дупча, продупчвам. Д'упи
м у оше ёдпа дупка нь рёмепо (Поп.). 3) насьсквам някого. Та́ го дупна нёго да прави
така, на него не му текниваше (Кор.). 4)
бодя. Дупни го магарето да бара. Нёшчо ме
дупи па грьпдите. 5) шия, кърпя. Ке и дуппа
чорапите, екинапш ее на пётата. Конд. □
се възвр. — 1) бодя се. Н е го фатвай търно, ке се дупниш. 2) продупчвам се. Се дупи
врёшчето, истёче жйтото.
дупка ж. — 1) пробито или прекъснато място.
Йма дупка на панталоните. Г ’у мчето йма
дупка на гъзъро. 2) яма, трапчинка. Чувай
се, йма дупка на двдро, да не паниш. 3) гроб.
И на него м у га ископае дупката. 4) жилище
на диво животно (в земята, камък, дърво).
Лисицата се скрй о дупката. Смърд. □
Лу́пка на водата ке напраш — нищо не можеш
да направиш.
душшватйе с. — убождане. Од дупниватйето
му собра ногата.
дургоре нареч. — догоре,
дурдолу нареч. — додолс.
дурй нареч. — дори. Дурй и той дойде при
нас (Смърд.).
дуртаму нареч.— дотам. Дуртаму ойду и нйшчо нё виду.
дурту́ка нареч. — дотук.
дурунйка нареч. — дотам. Дурунйка бёше со
офците (Смърд.).
ду́с прил. неизм. (тур.) — едноцветен,
дустабйн прил. неизм. (тур.) — който има
плоски стъпала, дюстабан.
ду́ша ж . — 1) вътрешен, психически живот
на човека. Ми почина душата. Ми се радва
душата. 2) вътрешни качества на човека.
Добра душа йма. 3) един човек. Сама душа
си, нёмам нйкой дома. Ена душа — ёна кру­
ша. □ Ду́ша бера — в агония съм, умирам.
Даде ду́ша — умря. Му даваме за ду́ша —
черпене и гощавка в памет на умрял. Го
зве́ на ду́шата човеко — тежи ми на съвестта
съдбата му, виновен съм за съдбата на
някого. Ду́шата ми е (йа) извйдва — тор­
мози ме, измъчва ме. Не́ма жива ду́ща —
няма нито човек, нито някое животно. Си
е (йа) пу́л’а ду́шата — грижа се за себе си.
Ми мириса ду́шата — устата му мирише.
Ду́ша давам — премного обичам и желая.
Ду́ша фа́ти, ду́ша зве́ ме́сото — мирише ме­

231

сото, развалено е. Гладна ду́ша — гладен
човек.
ду́шек м. (тур.) — дюшек,
душе́ме́ с. (тур.) — дюшеме,
ду́ши мн. — души, хора, люде. след число
или наречията многу, мйлу, кёлку, некёлку.
Пёт души. Многу души. Смърд.
душманин м. (тур.) — враг, душманин,
душманка ж. — враг, душманка.
душма́нцки прил. — вражи,
дълба нсв. (Поп.), длъмба (Конд.), глъмба
(Смърд.) — дълбая.
дълбок и длъмбок, глъмбок прил. — 1) който
има сравнително голяма дълбочина. Дъл­
боко изёро (Чер.). 2) който има определена
дълбочина. Рёката до колёната е длъмбо́кй(Конд.).З) който прониква доста навътре
в нещо. Дълбока рана. □ Дълбок човек —
сериозен човек. Глъмббко зборвам — говоря
добре (чужд език). Глъмбок сой — сън, от
който човек мъчно се събужда. Смърд.
дълбочина ж. (Поп.), длъмбочйна (Конд.) и
гльмбочйна (Смърд.) — дълбочина,
дълго нареч. — дълго. Дълго врёме те чёка.
дължа се нсв., възвр. — опъвам се. Лёгна и се
дължи на крёвето.
дълк, -га прил. — дълъг. Дълга ръка. Дълк
конец. П Дълга жйвот — много години жи­
вее. Дълги годйни — много време. Дълга
коса — кусау́ма — малоумна жена.
дъмбйца ж. — отделно дърво дъб, дъбица.
дъмбйак м. — дъбова гора, дъбак,
дъмбоф, -ва прил. — дъбов. Дъмбово дърво.
Дъмбова шчйца.
дъп, дъмбо м. — дъб. Дъмбйата се високи
дърва (Кор.).
дърва ми. — 1) от дърво. 2) мн. число дърва
за топлене.
дървар м. — дървар. Дървари оде за суви дърва.
дърварка ж. — дърварка.
дърварцки прил. — дърварски. Дърварцки път.
дървен, -е́на прил. — дървен. Дървёна вйла.
дървеийци мн. — страничните дървени летви
на самара (Чер.).
дърво с. — 1) многогодишно растение е едро
и твърдо стъбло (бук, дъб, слива, круша
и др.). Върбата ёсти високо дърво. На каменлйво мёсто дърва нё расте. 2) прен. не­
разбран чозек, т ъ п . А ре дърво неделано, бегай,
оттука. Смърд. □ Дърво ке йаш — ще те
бият с тояга. Дърво ейкаш — заслужаваш
да те бият с тояга.
дърводе́лец м. — дърводелец. Дърводёлците и
дёлке дървата за потрёпка (Смърд.).
дърводе́лсво с. — дърводелство. Уд дърводёлсво жйви Кйро Зёкуф (Чер.),
държа н св. — 1) не пускам нещо хванато. Гу
държа нъ дётто зъ ръците, дъ не падни
(Чер.). 2) хващам. Дърш го арамййата, да не
избёга. 3) крепя. Къшчата е държе темёл'ата
и грёдите (Поп.). 4) наемам, имам. Иас
държа два измик'ари. 5) имам под своя власт.
Партизаните го държёе Вйчо и Грамос


Б. Шклифов

232

6) имам у дома, отглеждам. Държиме ко­
кошки за йайца и мёсо. Бите не държиме,
не чини да Найме бйшково мёсо. 7) съхраня­
вам. Парите и държа дома. 8) пазя, спазвам
нещо прието, държа за нещо. Нййа многу
държиме зъ Бугарийа (Чер.). 9) поддържам.
Рдшките нё държе ддбар дган. 10) прави
(за времето). Топло държи врёмето. Сту­
дёно държи. 11) топли (за дреха). Вълнёните
п л’ачки топло държе. 12) простирам се в
пространство и време. Нашйо сйнур държи
ду Футйнишча, ду Кунддрби и Тидвлишча
(Чер.). □ Държа сметка — помня, смятам.
М у е знам смётката — зная какво мисли.
Държа реч — говоря пред множество хора.
Ми държи— имам смелост. Н ё ни държи дъ
рёчиме, шу сне бугари (Чер.). Държа инат —
продължително упорствувам. Държи влага—
1) земята има влага. 2) дълго време ще
бъда сит (когато ям много). Да ми дър­
жиш — да ми помагаш в работата, държейки
някои предмети или инструменти. Аку ми
държиш, бъргу ке свърша. Не ми държе
нойзте (Чер.) — не мога да ходя (от старост
или болест). О се възвр. — 1) хванал съм се
за нещо и не се пущам. Нёма да падна, се
държа за фъртомата (Конд.). Се държа за
вётката (Кор.). 2) добре съм със здравето.
Ешче работа, се държи (Кор.). 3) добре съм
икономически. От старите име пари типа,
се държе.
държава ж. — държава. Се истури гърцката
държава од германците.
държале с. (Конд.), държалйе (Чер.) и държёл’е
(Смърд.) — държале. Държ ёл’йето от сакавйцата се скърши.
дърмёл’а нсв. — насила целувам и прегръщам
мома, жена.
дърмън м. (гр.) — вид решето, дърмон. Со дърмъио го дърмонйсваме житото.
дърмънйсвам нсв., дърмъннсам св. — с дьрмона почиствам жито, фасул, царевица и др.
от плява.
дърпа нсв. — 1) изтривам. Го дърпи стйсо со
райо. 2) боде (вълнена дреха). М е дърпе
чорапите. 3) сърби ме. М е дърпи нёшчо на
райо. 4) ограбвам някого с хитрост. Трд
пу-трд гу дърпи, м у и зёва парите (Чер.)
О се възвр. — чеша сё.
дърпл’а ж. — която постоянно се чеше, въшла.
дърпл’аф, -ва прил. — грапав. Стйсо нё е
мазън, стйсо е дърпл’аф (Чер.).
дърпл’о м. — който постоянно се чеше, въшльо.

У
цаба нареч. (тур.) — 1) напразно. Цаба ни дйде
мъката. 2) на безценица. Цаба м у и продаду бйшките. Конд.
цам м. (тур.) — стъкло. Од вётеро се скършйе
цамдвите (Конд.).
цафкам нсв., нйфна св. — 1) лая, джафкам.

Цафна кучето и мълкна, вълците го изедде•
2)
прен. викам на някого. О се взаим. — 1)
лаем се взаимно (за кучета). 2) прен. викаме
си. Се цафке жёните, нё се търпе (Конд.).
цёлеп м. (тур.) остар. — данък за добитък,
ценебёт прил. неизм. (тур.) — зъл, луд. Цснебёт дёте.
цибирйна ж. (Поп.) — пръжка. Мада цибирйни
су лёп (Чер.).
цици нсв. безл., дет. — пари.
цйш межд. — пази се, пари!
цйтка ж. (Чер.) — стрела. Дйвите л ’у г ’а су
цйтка тепана животни.
цитнувам нсв., цйтна св. — мятам.
□ цом да се сториш — махай се, да те няма
оттук.
цуце с. (тур.) (Чер.) и цбнце (Бап.) — джудже,
цумага ж. (тур.) (Кон.) — коледарска тояга,
цумба ж. (Руля) — подутина на главата от
удар.
цумка ж. в съч. със се собра — 1) свил се в
кълбо. 2) станал кожа и кости, много слаб,
цунцуглёдец м. (тур.-бъл.) — слънчоглед,
цунцуле с. (тур.) — вид жълто градинско цвете,
иур-иур межд. — за силен дъжд.
цуркам нсв., цурна св. — 1) тека силно (за
вода, дъжд). Цурка чёзмата вода. Цурка
дожо. 2) изливам вода от съд. Е цурна вода
уд г ’у мо (Поп.). 3) слагам без мярка течност
в нещо. М у цурна масло па манцата, не се
йади. М у цурна вода па млёкото. Чер.
8

звёзда ж. и звёзда (Дъмб.) — 1) небесно тяло.
Нё се пуле Ззёзди на нёбето. 2) предмет,
който наподобява такова тяло.
Ча́рвёни
Ззёзди носёе партизаните (Ян.). □ Има
звезда, му игра звёздата — бележит,
звезделййа прил. неизм. — който изпъква, който
се отличава с външните си качества. Бвезделййа чупа. Бвезделййа кон. Конд.
звёр м. — човек или животно с изключителни
физически качества.
звйл’ м. — вид звънец. Бвил’дви му клаваме нъ
козите (Чер.).
звйл’а гл. нсв. — 1) звъня (за звънец). Звйл и
Звйл’о. 2) прен. пея звънко. Бвйле чупите на
нйвйата. Конд.
зво́нец м. — звънец. М у забёси Звднци па козите
и на пърчдвите (Конд.).
зво́нче с. — малък звънец. Магарето го загйна
ззднчето (Конд.).
зёпка ж. (Чифл.) — бримка,
зймбил’ м. (тур.)—кутия, в която строителите
слагат инструментите си.
зипираф, -ва прил.—човек или животно с болни
червени очи и с гурели на очите. Бипираво
е дётто, гу боле очите (Поп.),
зуграна ж. (Чер.) — гребен,
зулуфат прил. — мъж или животно с дълги
бакембарди. Нъ зулуфатйо пётъл гу изёде
лиейцата (Чер.),


Речник на костурския говор
яулуфи мн. — бакенбарди.
вънгало с. — малко клепало на портата.
8ънгам нсв., вънгна св. — звъня. Еънгам на вра­
тата (Конд.).

233

езёрцки прил. — който се отнася до езерото.
Езёрцка риба.
ёзик м. и ёнзик (Кум.) — 1) орган в устата на
човек и висши животни. Утори муцката дъ
ти гу вида ёзико (Ол.). 2) средство за общу­
ване. Чужи езици знае той. Гърците ни го
Е
забранив ёзико. Н ё йади ёзик, заш трёба
езици да учиш. 3) нещо, което напомня чо­
е (Пон.), (ёсти Дк. и Кор.) — 3 л. ед. ч. от
вешки или животински език. Е́зико нъ чёло
сом ( ёсе, ёсам ) . Той е (ёсти) ддбар човек.
съ скйиа (Чер.). □ Го сёча ёзико (калка от
Дома ё (ёсти) майка ти?
гръцки) — забранявам да се говори на май­
ё межд. — 1) за израз на безразличие. Е́,
нйшчо нё стана. Е, ке дйме, том не вика.
чин език. Гърците ни го посекде ёзико. Лош
ёзик ймам — говоря неприлични неща. Го­
2) за недоволство. Е, дуркога ке и търпиме.
лем ёзик ймам — много говоря. Да ти се
е мест. — кратка безпредложна форма от
исуши ёзико — да онемееш! Да ти падни
нёйа. Е виду на нёйа. Е носа торбата (Поп.
ёзико — да онемееш! Му фатва ёзико —
и част от Корешчата и Долнокостурско).
бързо научава чужди езици. Го извава ёзи­
Вангелизмо с. (гр.) нова заем. — Благовещение,
ко — изморен е (за животно). Поган ёзик
евзонин м. (гр.) остар. — пехотинец от гръц­
ймаш; Гнусен ёзик имаш — говориш непри­
ката армия.
лични неща. Нё йай ёзик — не говори много,
еврёин м. и аврёин (Дк.) — 1) човек от семитски
ей част. — за обращение отдалеч. Ей, ёла
народ. Германците и звёе еврёйте от Костур
тука брё!
и и пушчйе о Германйа, сапун и направив
(Кос.). 2) прей, стиснат, скъперник. Той ёсти
езозец м. — язовец. Ездфците нё йаде мёсо,
еврёин, пари нё ти дава.
трёва йаде.
ексипнада ж. (гр.) нова заем. — хитрост.
еврёйка ж. и аврёйка — 1) жена от семитски
Дойде да ми праш ексипнади. □ Ексипнади
произход. 2) прен. скъперница.
продавам — правя номера,
европёец м. — европеец. И нйе сне европёйци
ёксшзнос, -пна, прил. (гр.) нова заем. — умен,
(Смърд.).
хитър. Ексипна жёна.
европёйцки прил. — европейски. Европёйцка
ёкстра прил. неизм. (лат.) — екстра. Лапките
стока.
се ёкстра.
ёден, ёдна, ёдно числ. (Поп.) и ён, ёна, ёно
ексорййа
ж. (гр.) нова заем. — заточение.
(Дк., Кор.) — 1) бройно числително 1. Ймам
А к у зборвааме на наши, пе пушвае па ексо­
ёден сип, ёдна кёрка и ёдно мнуче. 2) отделен
рййа гърците.
човек (като съществително). Е́й работа, пёт
ёла, мн. ёлата и ёлте (гр.) — дойди, дойдете,
йаде. 3) единствен, сам (като прилагателно).
елате. Ела тука.
Той бёше ён на майка му и татко му. 4)
ёла ж. — елха. Е́л ата ёсти мёко дърво.
някое (като местоимение). Е́дно врёме цёли
ёлек м. (тур.) — елек. Зимата облёкваме елёзи
риддви бёйа ормани, ама турците и пусекдйа
(Смърд.).
дървата (Чер.). 5) за окръгляване на израза
ёлен м. — ёлен. По нсчиче мёста нёма елёни.
(казва се без особено значение). Йадёеме
елёнцки прил. — който се отнася до елен.
ёден лён църн къту гламна. □ Ён со друк —
Елёнцко мёсо.
взаимно. Ён път — веднъж. Ёно врёме —
емйши мн. (тур.) — плодове. Многу емйши
някога, отдавна. Ён по ён — един след друг.
йма сёга.
Ёно - друго — различни неща. __Ёно на
ендакси
част, (гр.) нова заем.—за одобрение, да.
друго — слагам едно върху друго. Ён ёсти —
Ендакси,
ке дойда.
подобен на него няма.
ёндек м. (ар.-тур.) — изкоп. Прайме ендёци,
ёди част. — превръща въпросителните м е­
да не влёгва вода о нйвата (Смърд.).
стоимения и наречия в неопределителни, вж.
епаркййа ж. (гр.) нова заем. — окръг,
по-долу.
ёр- част. — превръща въпросителните местои­
ёди-кога нареч. — едк-кога. М у рёку ёди-кога
мения и наречия в обобщителни и неопре­
да ддш.
делени, вж. по-долу.
ёди-кой нареч. М у каза, ёди-кой бёше тука.
ёрбап и ербапен, -пна прил. (тур.) — способен.
едшшйсе числ. — бройно числително 11.
Ербапна жёна.
единайсегодйшен, -шна, прил. — единайсетгоёрген и^ергёнин м. (тур.) — ерген. Нёма ни
дишен.
жёна, ни дёци, ергёнин ёсти (Кор.),
единайсти числ. — редно числително единай­ ергенлък м. — ергенлък. Той ёшче търга ергенсети. Единайсти бёше на рёндо.
лък (Смърд.).
едйчко нареч.—само ёдно. Едничко дёте имаше
ергёнсво с. — ергенство.
ергёнцки прил. — ергенски. Ергёнцка живот,
и то умре (Чер.).
добра живот (Кор.).
едногодйшен, -шна, прил. — едногодишен,
ёрдека мест. — където и да. Ёрдека да ди/.
езёро с. — езеро. Костурцкото езеро има
па т ука ке ддш.
убава риба (Смърд.).


Б. Шклифов

234

ёркога мест. — когато и да. Ёркога да ддш,
дома кс мс наш.
ёркой мест. — който и да е. Ёркой не можи да
влёзи таму. Ёркойа чупа не можи да се
мьжи за тебе (Смърд.).
ёркък мест. — както и да е. Ёркък не става
тана работа (Конд.).
ёршчо и ёршо мест.—каквото и да е. На ёркой
човек ёршчо нё се кажва (Смърд.).
ёсен ж. — есен. Есента върни многу ддш.
ёсен м. — ясен. Ёсено ёсти сиво и здраво
дърво (Кор.).
есенйца ж. (Дк.) — жито, посяно през есента,
есёноф, -ва приз. — който се отнася до ясен
(дърво). Есёнова шчйца.
ссёнцки прил. — есенен, есенски. Есёцкото
врёме ёсти лошо. Есёицко сёно. Есёнцко
сирёийе. Есёнцка урда (Кор.),
снеси ж. (гр.) нова заем. — молба. Той не
можи да напиши ё/песи.
ёто част. — за посочване на нещо, което става
близко до нас. Ёто и дёчкнте, си грёде
(Кор.).
етьрва ж. (Смърд.), ентърва (Кум.), антърва
(Лич.) — етърва. Етървите йч нё се милее.
етървин прил. — етървин. Етървино чёндо.
ёфтин прил. (гр.) — евтин. Житото ёсти сфтйно. □ Ёфтин става — поевтинява,
ефтинййа ж. — евтиния. Голёма ефтинййа
йма на вйното.
ефтйно нареч. — евтино. Ефтйно го даваме
вйното.
ёчмен м. — ечемик. Кога йаде правдата ёчмен,
се пд-здрави.
ечмёноф, -ва прил. — ечемичен. Ечмёново
брашно.
ёш, ёжо м. — таралеж, еж. На ежовите ко­
жата му ёсти со дупёл’ци (Смърд.).
ёшче нареч. и О́ше (Поп.) — още. Ёшче ёсти
болен татко ми.
Ж
жаба ж. и жёба (Гал.) — жаба. Само вода
пйеш кай жаба (Смърд.). Жаба на суво не
кърка (потов.).
жа́бйак м. — жабуняк. О жабйако жйве жаби
(Смърд.).
жалко нареч. — за жалост, жалко. Жалко, съ
ръстури сёлто. Жалко за пёго, млат умре.
Чер.
жа́л’вам нсв. (Поп.) и жёл’вам (Кор.) — жалея
за умрял или убит. Майка ёшче ж ёл’ва за
татко, не можи да о заборави (Смърд.).
жа́р ж. и жёр (Гал.) — жар. На жарта пёчиме
мёсо.
жва́кам нсв., жва́кна ев. — дъвча, жвакам.
Нёма зъмби, само жвака, неможи да гълтни
(Смърд.).
жвакнйвам нсв., жвакам от време на време.
жглъпнувам нсв., жглъпна ев. (Чер.) — 1) по­
тъвам в блато. Жглъпна у батако, съ андъкдса. 2) срутва се. Уд многу ддш жглъпна

мёстото. □ Му жглъпна ёзико — глътна си
езика.
жг’а́ле с. (ал.) — невъзпитано дете. Ёла тука,
ж г’але ниёдно (Чер.).
ждрёбе1 с. — жребче. Кобилата роди ждрёбе.
ждрёбе2 с. (Смърд.) и ждрёпче (Чер.) — жребие.
Фърлййме ждрёбе, на брат ми му пана пдддбра нива.
ждрёбна прил. — бременна (за кобила). Ждрёбна кобила.
ждрёпвам нсв. (Чер.) и срёпвам (Смърд.),
ждрёпна св. и срёпна — дращя с нокти.
М ь ждрёпна майката на ръката. Ме срёпна
дётето со ндфтите.
жёгла ж. (Поп.) и жеглйна (Кор.) — жегла.
Жёглите и клаваме на йаръмо, и зъкупцуваме
су пувъзйна на тйло на волдвите и драме
(Чер.). □ Къту́ жёгла е у тйло — слаб е.
жегнувам нсв., жёгна св. (Чер.) — чувствувам
бодежи. Мъ жёгна у бучйнта.
жеговйна ж. — стомашна киселина. Жеговйна ми грёй.
жёжа нсв. — лекувам от простуда, като обга­
рям определена част от гърдите с нагоре­
щен връх на сърпа. О се възвр. — лекувам се
с обгаряне. Саму нййа жёнте съ жежёёме
су въро на сърпо, за да пумйне булевите ут
сту́до (Чер.).
жела́нйе с. — искане, желание. Съ желанйе
отйду партизанин (Конд.).
железа́рцки прил. — железарски. Железарски
дук’ан.
желёзен, -зна прил. — железен. Желёзна вила.
Желёзна врата.
желёзо с. — 1) желязо. Желёзото ёсти мндгу
здраво. 2) ютия. Со желёзото и сидердсваме
п л’ачкнте. 3) прен. здрав и силен човек,
жёлонт, -до м. (Дк.) — жълъд,
жёл’ка ж. — 1) костенурка. 2) гуша (болеет).
Ж ёл’ки да изваш на гърлото (клетва),
жел’овнт прил .— тъжен. Же л ’овит чдвек. Жело'вйта пёсна.
жел’о́вно нареч. — тъжно, жално,
жёна ж. — 1) човек от противоположния на
на мъжа пол. Ёна жёна ее бараше, ама нё
ее найдс и си отйде. 2) омъжена жена. Н ё
е жёна Митра, ёшче чупа ёсти. 3) съпруга.
М у умбре жёната, сам ёсти. 4) епитет на
мъж с женски навици.
жёна нсв. — женя. И мъжи чёрките, сёга
рёндо ёсти на сйио, нёго трёба да о жёна
(Смърд.). О се възвр. — женя се. Сёга мла­
дите сами се жёне, нё опитве ни татко,
ни майка.
жёнат прил. — женен. Жепатйо сйн живи о
Кдстур (Смърд.).
жена́тйе с. — женене. Ймам сйн за женатйе.
жёнкар м. — женкар.
жёнцка ж. — жена, женска (униз.).
жёнцки прил. — 1) който принадлежи на жена.
Ж ёщ ки грънди. 2) предназначен за жени
Жёнцки чёли. 3) който е от противоположния
пол на мъжкия. Жёнцка чёлет. Жёнцко ро-


Речник на костурския говор

235

жёнйе. □ Жёнцка работа — несериозна
жужул м. (Конд.) и жужлек (Смърд.) — май­
работа. Жёнцко сърце и́ма — страхливец е.
ски бръмбар.
жертва ж. — жертва. Жертва падна сйн ми
жули нсв. — духа тих вятър. Вётър не жули,
на борбата (Конд.).
многу е гурёшчо (Чер.).
жётва ж. — жътва. Жетва имаме сёга, не­ жумёл’кам нсв. (Чер.) — 1) бавно ям. 2) прен.
ма ме време за муабёт.
бавно работя. Ц ёл саат ж ум ёл’каш и нйшчо
жётвар1 м. — жътвар. Жетварите жнйе.
нё праш.
жётвар2 м.—август. На месец жетвар жнйеме
жумерка ж. (Кос.) — пръжка. Жумёрките и
и вършиме (Конд.).
прайме от сланйна.
жетварски прил. — който се отнася до ж ет­ жури́ло с. (Смърд.) — бутало,
вар1. Жетварцки пёсни.
жълби́на ж. (Чер.) и Цълби́на (Конд.) — ве­
жива нсв. — 1) съществувам като организъм.
нец на зъбите. Жълбйнте мъ боле, нъ мджа
Не умре, живи дше (Поп.). 2) прекарвам
да йада.
времето си някъде или по някакъв начин.
жълт прил. — ]) който има цвят, подобен на
При чуката живи. Добро живо со снетата.
злато. Жълто цутйе. 2) блед. Жълто ёсти
3) прехранвам се. Жива со
татковото
дётето, нё е здраво. Кор.
имаш е (Кор.).
жълтени́ца ж. (Поп.) и жълти́ца (Смърд.) —
живот ж. — 1) съществуване като жив орга­
жълтица.
низъм. Ми е спаси живдтта на мёне, мёчка
жълти мп. — жълтици. Има жълти той от
сакаше да мъ изёй (Поп.). 2) време от раж­
старите.
дането до определен момент. Дълга живот
жълти́ло с. (Чер.) — жълта течност. Жълтйло
му даде гоено. Жйвотта м у помйна о чуизвади ут стдмако.
жйна (Смърд.). 3) начин на живеене. Лоша
жълтника́ф, -ва прил. (Поп.) и жълтунаф, -ва
(Смърд.) — 1) жълтеникав. Жълтникава ку­
ни бёше жйвотта о сёлото, многу не мъчёе
гърците (Кос.).
ш ул’а. 2) блед. Жълтунаф човек.
животина ж. и животи́нка — насекомо, живо­ жълтни́ца ж.—жълтеница. Од жълтпйца умбре
тинче.
чупето.
животно с. — животно. Домашни животни.
жълчка ж. — жлъчка. Да ти пукни жълчката
Дйви животни.
(клетва).
жи́ла ж. — 1) вена. Од жилата ми тёчи
кърф. 2) черна ивица до кората на ръжения
3
хляб. Ържёнйо лён фатва жйла (Кор.).
3) род, коляно. Роднини сне, ёна жила сне за предл. — означава: I) предназначение на дей­
(Смърд.).
ствие или предмет. За дърва ода. За тёбе
носа костёни. 2) предмет на действие при
жи́лаф, -ва прил. — 1) гъвкав. Жилава пърчка.
2) издръжлив. Жилава жёна ймаш, многу
глаголи като говора (збдрвам), мйсл’а, пййа
и при производните от тях съществителни:
работа. 3) месо, което не може да се дъвчи.
Говора за комшиите. Збдрвам за нёго. Мйс­
Жилаво ёсти мёсото, нё се жвака (Смърд.).
жи́р м. (Поп., Кор.) — жълъд. Есента бёриме
л ’а та ми е за нёго, не знам ка е со здравйето. 3) цел на движение. За Костур ода.
жирдви за дфците.
Търна за нйвата. 4) причина. М е буве за
жи́рка ж. — пъстра полска птица, подобна
дфците, шо и изёде вълко. Не мъчи за ёзико,
на див гълъб, кълве царевица. Жйрките и
заш збдрваме бугарцки. Конд. 5) равностой­
иступайа пчёнките (Чер.).
ност при размяна или преценка. У Лйчишча
жи́то с. — жито.
зъ рйби и даваме дървата (Чер.). За тёлето
жи́ф, -ва прил. — 1) който живее, който не е
ке ми го дсии кдно. За да сз. — подчини­
мъртъв. Жива ёсти тас ёшче, нё е умбрёна
телен обстоятелствен съюз за цел. Тдй бёше
(Дк.). 2) същински. Жйф кумйтии е той.Поп.
на дрмано, за да собёри дърва. За да йаш,
3) като съществително, човек, жив човек.
трёба да рабдташ.
Свйчко живо избёга от сёлото (Кор.). □
Жи́ва вода стана — много се изпотих. Жи́ф
за част. — за образуване на бъдеще време на
воглен — разпален и незагаснал въглен.
глаголите в повечето долнокостурски села.
Жйф воглен да лапниш, па нё те вёрвам
За дйме за вдда. Утре за ти кажа.
(Смърд.). Жи́ти (от жив ти) — моля ти се.
заба́вам нсв. — забавям. Мндгу е забаваш рабдЖйти Стёфо, дай ми пари назаем. Жи́ми
тата. О се възвр. забавя се. Се забава да ддй(от живи ми) — кълна се в някого. Жйми
ди от пазар.
дёците, бъргу ке ти и върна парите. Жи́ви
заба́рвам нсв. — започвам да ходя. Забара
(от живи ви) — моля ви се, живи да ви са.
дётето.
Жйви дёците, дайте ми заем. □ жи́во­
забелёжвам
нсв., забелёжа св. — съзирам,
здра́во — много здраве. Ймате жйво-здраво
забелязвам.
Вълко ми звё дфца, без да го
од роднйните.
забелёжа
нас.
жна́тйе с. — жътва. О жнатйе врёме многу
забла́ж ва нсв., забла́жи св. — 1) няма доста­
се мъчёёме (Смърд.).
тъчно сол. Заблажва чдрбата, сака сдл\
жужа нсв. — бръмча (за насекомо).


236

Б. Шклифов

2) почва да минава (за болка). Ми заблажи
зъмбо, ид не ме боли сёга. Смърд.
заблёйвам нсв., заблёйа ев. — заблейвам.
забогатвам се нсв. възвр., забогата се ев. възвр.—
ставам богат.
забойавйвам се нсв. възвр., забойа́ва се ев.
възвр. — израства гъста растителност. Се
забойави местото, не се върви.
забо́л’ва нсв., заболи ев. — заболява ме. Ешче ме забол'ва зъмбо (Смърд.).
заборавйвам нсв., заборава нсв. — 1) преставам
да помня. М у го заборави името на чупата.
Цип заборави, шчо утре ке ни дойде гости.
Смърд. 2) оставам нешо поради невнима­
ние. Си го заборави г ’у мо на реката. 3) пре­
небрегвам, не зачитам. Заборави майка и
татко, не пушва пари. О се взаим. — 1) не
се срещаме и не си общуваме. Роднини сне,
ама се заборавййме. 2) оставам повече, отколкото е нужно, забравям навреме да се
върна. Отиде на гости и то́м у се заборави.
Конд.
заборцвам се нсв. възвр., забориа се св. възвр. —
1) взимам пари назаем. Се забор ри брак да
направи. 2) имам морално задължение към
някого. Йас се забор ри на нёго, той ми се
найде многу. Конд.
забра́двам нсв., забрада св. (Кос.) — забраж­
дам. О се възвр. — ]) забраждам се. Со риза
са забрадваме (Кос.). 2) брадясвам. Не съ
брйчи, съ зъбради къту поп стана (Чер.),
забранвам нсв., забрана св. — 1) не позволявам.
Гърците забраиве да збдрваме по наши. 2) не
допущам нещо да стане предмет за ползване.
Го забранааме дрмаио да се сечи. О се
безлич. — 1) не се позволява. Се забрана да
се збдрва по наши. 2) не се допуща нещо да
стане предмет на ползване. Се забранйе
стърнйшчата дур да се крене въндаците
(Конд.).
забрановатйе с. — забрана.
забруичвам нсв., забрунча св. — забрьмчавам.
Бумбаро забрунчи над главата.
забун прил. неизм. (тур.) — дребен на ръст.
Забун дете.
забунка ж. — дребна на ръст жена.
забучвам св., забуча св. — забучвам. Афтоко́пото забучи.
забърборвам нсв., забърбора св. — забърборя.
забързвам нсв., забързам св. — забързвам. За­
бързай да и стйгниме дърварите!
забърквам нсв., забъркам св. — 1) смесвам.
Забъркай трици и мисир за бишето! 2) обърк­
вам. Ка фати дъ гувори, мъ зъбърка (Чер.).
3) посвещавам някого в нещо. И на него
го забъркае да поможва на партизаните.
4) неволно сгрешавам. Го забърка пъто. О
се възвр. — обърквам се.
заварвам нсв., завара завара св. — 1) споявам
металически късове. Ралнико бёше скършен,
го завари ковачо. 2) оставям да загори ядене
или мляко. Баба го завари млёкото. О се
безл. — 1) заварява се. Се завари мистрийа-

та. 2) зараства (за кост). Се завари кдеката
на ръката. 3) загаря. Се завари млёкото.
4) възвр. оставам малък по ръст. Се завари
йо́гнето, нё порасте.
заватарен, -рна прил. — който е на завет.
Кога дуе силен вётер, на заватарно место и
пасиме офците. Заватарна ливада (Конд.).
зазёвам нсв., завёйа св. — завявам. Нъкуй
вётър дъ зъвёе, тъ дъ тъ крёни (клетва, Чер.),
завервам нсв., завёра св. — 1) карам, изкарвам
(за едър добитък, овце и кози). Говендаро и
завёри говёндата. Завери и офците од ни­
вата! 2) подгонвам, тичам подир някого,
за да го настигна. Го завёри прет мёне и нё
го сто́гна. □ му завёри едиа (ёна) — ударих
го по лицето.
завивам нсв., завййа св. — 1) покривам със за­
вивка. Лёбо го зо́ви со цедило. Мёсото ми го
завие со книга. 2) променям посока на дви­
жението си. Намёсто да о́й напра́во, той
зо́ви надёсно и го згрёши пъто. 3) навивам
(за пояс, въже и др.). Го зо́ви пдйасо на полвинта. Е зо́ви фъртомата па облако на со́маро. 4) издавам вой (за вълк и куче). Од­
ер ёме наврёме зав иве вълците, кога к е се
заго́не. О се възвр. покривам се със завивка,
навивам се. Зимата се завиваме со топли
ложно́ци. Се зо́ви со пдйасо.
завйждвам нсв., завйда св. (Конд.) — завиждам.
То́йа завиждве, шо сна пд-добри стопани
но́йа од ними. Лошо око о́м а той чдвек,
завиждва. О се взаим. — завиждаме си.
завижлйф, -ва прил. — завистлив,
завйтквам нсв., завйткам св. — навивам докрай
(пояс, тел, въже и др.).
завладёйа св. (Конд.) — завладея. Гърците и
завладие но́шче мёста.
заводвам нсв.. заво́да св. — карам някого или
нещо да върви. Го заводи кдно по пъто. О
се възвр. — сляпо вървя подир някого. Се
заводи по ними и си е пати бёл’ата. Конд.
завой м. — залез. Сълцето дй на завой (Кос.),
заврйвам (завйрвам, Поп.) нсв , завра св. —
1) кипвам (за течност). Го завре млёкото.
2) гъмжа (за хора и животни). Завре мёстото од змий (Смърд.).
завълдййа прил. неизм. (тур.) — горкият, бед­
ният.
завързвам нсв., завърза св. — 1) връзвам. И за­
върза пищите и търна на нивата. 2) обра­
зува плод. Завързае лапките. Завързве кру­
шите.
завърнйва нсв., завърна св. — завалява. По
нёкой път завърнйва, о́м а нё стига дожо.
Снёк завърна.
завъртвам нсв., завърта св. — 1) привеждам
във въртение. Го завърти търкалото и тър­
на колата. 2) обръщам. Завърти го кдно
па дёсно. 3) обикалям. Го загина вдло, цёл
дрмап го завърти, не мджа да го наида.
4) обкръжавам, заобикалям. Турцк'о аскер и
завърти на комо́т те, сако́ш е да и фати.
5) проагитирам, убеждавам. И завърти да


Речник на костурския говор

237

дойде со мене на пазар. О се възвр. — 1) при­
2) държа, забавям при себе си. Задържи и
вежда се вьв въртение. Търкалото се завърти.
гостите, йас бъргу к е се върна, сакам да и
2)
обръщам се. Завърти се да те вида. 3) ми­ вйда. 3) арестувам. Го задьрзае корофиланавам на други позиции. Се завърти со
ците. 4) запазвам, спестявам. М ндгу пари
гърците стана гъс и гашчи. Конд.
имаше татко, ама не и задърза.О се възвр. —
загазвам псе., загаза св. — попадам в тежко
намирам се някъде. Пйтрето мндгу се за­
положение, загазвам. Зима голема не фати,
дърза у стрйнини. Конд.
зацафквам нсв., зауйфкам св. — заджафкаам.
немечи е доста рана, загазййме со дфците.
загар м. (пер.-гр.) — 1) вид ловно куче.
заек м. — заек. Заёците пасе трёва. □ Душа
Загарите тёре зайци. 2) прен. полицейски
йма од заек — страхлив е.
агент. Да се чувате од него, загар го име.
заем м. — \заем. М у даду заем пари и йшче
Конд.
не ми и варна (Гал.).
загаснйвам псе., загасна св. — загасвам. Тури
зажа́л ’вам нсв., зажа́л ’а св. — съжалявам ня­
му вода, загасни го дгано.
кого. Заж ал’вай го, дай му трд лйп да йай!
загйнвам псе., загина св. — 1) изчезвам без­ зажул’ва нсв., зажулн св. — духа от време на
следно. М и загина вдло. На бдйо па него
време тих вятър.
му загина син му. 2) изгубвам. Бё на пазар
заздравйвам нсв., заздрйва св. — заздравявам.
и загина парите. □ Си го загина умо—полу­
Зймата мъчно заздравйва ранта (Конд.).
дя. Конд. И загйнвам конците (Кос.) — губя
О се възвр. излекува се (за рана). Се заздрави
следите.
раната на ндгата.мджа да работам (Смърд.).
заглобвам нсв., заглоба св. — съединявам части
заигравам нсв., зайграм св. — заигравам. Заи­
на нещо, сглобявам. И заглобййме търка­
грае йагнйшчата на нйвата. Зайгра трд
лата. Тързйката го заглдби ф'устано. О се
чупещо и па си дойде ддма.
възвр. — сглобява се. Се заглдби оралото.
заинатвам нсв., заината св. — озлобявам. Н е
Конд.
го заинатвай вдло, ралото ке ти о скър­
заграбвам нсв., заграбам св. — почвам да ти­
ши. О се възвр. — озлобявам се, заинатявам
чам.
се. Се заинати чупата, зашчо не му купйе
заграчвам нсв., заграча св. — заграчвам (за
фустан. Смърд.
гарван).
зайре с. (Гал.), зайрйе (Чер.) (тур.) — 1) храна.
загрёвам се нсв. възвр., загрейа се св. възвр. —
2) фураж. Йма зайре и за правдата, и за
нас.
затоплям се. Студено е, да се загрёйме на
дгано (Конд.).
зайагнйвам се нсв. възвр., заййгна се св. възвр. —
забременявам (за овца). Офцата се зайагна
загрйжвам нсв., загрйжа св. — натъжавам.
(Конд.).
Ддста м у се тежйвите, не го загрйжвай
зайдвам нсв., зайда св. — 1) залязвам (за слън­
пдвеке чдвеко. О се възвр. — натъжавам се,
цето и луната). Зайде едлцето, битйса дёнот
измъчвам се душевно. Тйшко му е бдлна
(Гал.). 2) спя в болно състояние, бълнувам.
жената, се загрижи гдркйо (Конд.).
Зайде татка, не знаеме дали ке остани жйф
загърмйва нсв., загърми св. — загърмява. Зъ(Гал.).
гърми тдпо. Загърми и завърна.
зайдисънце и зайдисолце (Гал.) с. — залез.
задивйвам нсв., задйва св. — ядосвам, пре­
На зайдисънце се върна од нйвата.
дизвиквам реакция на крайно раздраз­
закадвам
нсв., закйда св. — 1) почвам да кадя,
нение. Го задйви на кучето, ке те късни.
да пуша (да димя). Закади дгно (Гал.). 2) из­
О се въвр. — раздразнявам се крайно. Се
пълним стая или друго помещение с пу­
задйви детето, не ой при чужи л ’у д ’а. Конд.
шек. Со цигарата и закади одаите. О се
задйшвам нсв., задйша св. — изморявам до
възвр. — изпълня се с пушек. Се закаден
задъхване. Го задйса па кднот, дстай го
одайата од дцако (Конд.).
утре да си почини (Гал.). О се възвр.— тежко
закачвам псе., закача св. — забивам в нещо,
диша от умора. Се задйса од грабанйе.
вбивам. Го закачи коло. О се възвр. — по­
задлъмбйвам нсв., задлъмба св. (Конд.) — правя
тъвам. Кдно съ зъкачи у мъклйнта (Чер.),
нещо по-дълбоко. Да и задлъмбиме дупките
закашл’авам нсв., закашл’а св. — кашлям от
за кдлйата! □ Задлъмбйвам на спайнето;
време на време.
на соно — дълбоко спя.
закл’учвам нсв., закл’уча св. — 1) затварям
задника*. (Кор.), задник (Чер.) узаднйк (Гал.) —
врата на помещение с ключ. Йа закл’учи
задната дървена част на самара. Заднико ё
плёмната
со к л ’у ч (Кос.). 2) затварям ня­
нъправън уд две крйви дърва. Едното е дупёно
кого под ключ. Корофилаците ни закл'учйе
и другото влёгва пътре. Нъ Задника влёгве
на астапомййата (Гал.). О се възвр.— затва­
и дървенйци, пу трй утстранте.
рям се под ключ. Съ зъкл 'учи ддма у удайата
задно иареч. (Поп.), зано (Дк.) — заедно.
и нё утвдрва (Чер.). □ Му се закл’учи сър­
Задно бйме за дърва.
цето — болен е и не поема никаква храна,
задремвам нсв., задрёма св. — задрямвам,
заковйвам нсв., закова св. — заковавам. И за­
задържвам нсв., задържа св. — 1) възпирам,
кови шайките на шчйцата. О се възвр. —•
преча. Шд те задърза и не отиде на нйвата?


238

Б. Шклифов

влиза добре (за гвоздей). Се закови ший­
ката.
закол’вам нсв., зако́л’а св. — заколвам. За
брако той вол закла. Гърците и заклав булгарцките даскали. О се възвр. — заколвам се,
слагам край на живота си. Сам се закла со
брйчо. Кос.
закон м . и закон (Гал.), зъкон (Поп.) — закон.
Зъкдн съ пудпйса дъ иё се г у вори бугарцки у
Мъкеддпйа (Чер.).
заколвам нсв., заколам св. — 1) заравям.
Пататите и заканваме, да иё замързнйва
зймата (Конд.). 2) погребвам мъртвец. Дан
си го ймаш чупето, да го закопаш (клетва),
закбнцвам и закопцувам нсв., закопцам св. —
закопчавам. Закопцай си панталоните, дук’анот ти е отдрен (Гал.). О се възвр. —
закопчавам се. Закопцай се арно, вётер дуе
(Конд.).
закрепвам нсв., закрепа св. — заяквам, засил­
вам. Закрепи го вдло, дай м у здп да йади
(Конд.). О се възвр. — засилвам се. Од здбо
се закрёпи кон о (Смърд).
закривам нсв., закрййа св. — скривам, затулям.
И закри дървата дан и види мамурино.
закуквам нсв., закукам св. — кукам от време
на време. Закуква по нёкой път куковйцата.
закучвам се нсв. възвр., закуча се св. — оста­
вям да живея някъде. Утйде у чужйна и пиш у
съ зъкучи, тому устана (Чер.).
закуцвам нсв., закуцам св. — куцам малко,
накуцвам. Дётето иё криви многу, малко
закуцва (Поп.).
закълквам нсв., закълкам св. — запушвам. Го
закълка шйшето.
закълнйвам пев., закълна св. — обвързвам ня­
кого с клетва, заклевам. Закълни се у дёцата,
шу иё знаеш нйшчо кой гу у тёпа на попа
(Чер.). О се възвр. — заклевам се.
закърлйвам нсв., закърлам св. — люлея някого
на люлка от време на време, за кратко. О
се възвр. — люлея се от време на време за
кратко.
закърпвам нсв., закърна св. — закърпвам.
Майка ми и закърпи гашчите.
закъснувам нсв., закъсна св. — закъснявам.
Закъсна дъ ода нъ скдл’йе (Чер.),
залё&ам псе., залёйа св. — 1) обливам, поли­
вам. Залей го мазнико со мас! Го зале маз­
нико. 2) насища бързо, защото е много
мазен. Ме зале буреко, многу сало му кладе.
Конд.
залепвам нсв., залёпа св. — прикрепвам с ле­
пило едно за друго. Плйко го залепййме со
лепило. О се възвр. — 1) залепва се. Сёга
и чёлите се залёпве со лепило. 2) ходя подир
някого като сянка. Чупата се залёпи до нёго
и иё бега (Конд.).
заливадвам нсв., заливйда св. — от нива права
ливада. О се възвр. — от нива става ливада.
Нивата е валта, ке е остава да съ зъливади,
ливада ке е иъправа (Поп.).

залйсвам псе., залисам св. (от гр.) — замайвам,
уморявам до задъхване. Го залиса на дё­
тето от ма́к а (Гал.). О се възвр. — свят
ми се вие. Ка се върти-върти, м у се зави
умо, се залиса (Конд.).
залудвам нсв., залуда св. — полудявам. Залуде по чупата, збёсна.
зал’убвам нсв., зал’уба св. — залюбвам. Го
зал’уби и ке го зём и.О се взаим. — влюбваме
се взаимно. Се за л’у бйе дётето и чупата и
се звёе.
замажвам нсв., замажа св. — запълням чрез
мазане. Замажи малко ципитйнте пу стйсо
(Чер.).
замамвам нсв., замама св. — залъгвам, замамвам. Замами го дётето да не плачи (Гал.).
О се възвр. — залъгвам се. Се замами дё­
тето, нё плачи.
заман м. (ар.-тур.) — време. Многу лошо бёше
на старите замани.
заманцки прил. — старовремски. Замански
пл ’ачки..
замет1 м. —ум (Кос, Гал.). Не ми грей на замет.
замет2 м. (Чер.) — време. Многу замет треба
да съ битиеа стйсо.
замесвам нсв., замеса св. — почвам да меся.
Го замёсвам лёбо.
замёшвам нсв., замёша св. — смесвам, размесвам. Мйсир и ърш замешвааме и правёёме лёп (Конд.). О се възвр. — 1) смесва
се, размесва се. Мйсиро и ършта се размёша. 2) ставам съдружник (ортак) с някого.
Се замешааме, задно и пасиме дфците. 3)
участвувам. И той се замёши на тас рабдта
(Гал.).
замйжвам нсв., замйжа св. — 1) затварям си
очите. Замижи очите, ке йграме миженйца
(Гал.). 2) почвам да заспивам. И замйза
той очите, нё се разбудва, заспа. 3) умирам.
И замйза очите той, свърши.
замйзан прил. — ненаходчив, заспал. Замйзан
маш ёсти, спй и бара (Гал.).
замйлвам св. — заобичам. Го замйлва на чу­
пето и го звё (Конд.). О се взаим. — заобичаме се. Се замилвае и се звёе.
замйнвам нсв., замйна св. — 1) потеглям, тръг­
вам. Рано замйна за градо, нё можиш да го
фтасаш. 2) надминавам. И стигнааме и и
заминааме на дърварите. Конд.
замирйсвам нсв., замирйсам св. — почвам да
вонея. Замирйсва малу мёсото, нё се йади.
О се възвр. — вмирисвам се. Се замерйса
сирёнйето, нё се йади.
замйслен прил. — загрижен.
замислйвам нсв., замйсл’а св. — замислям. Той
и замйсли тййа работи. О се възвр. — поч­
вам да мисля. Се замйсли кдно да о продада
и да купа вол (Кос.).
замласквам нсв., замласкам св. — замлясквам.
замра́звам нсв., замраза св. — почвам да
мразя. Го замразййме на нёго, нё м у зборвам. О се взаим. — почваме да се мразиме.
Се скарааме и се замразййме. Конд.


Речник на костурския говор
замрачва се нсв. безл., замрачи се се. безл. —
замрачава се, става тъмно. Се замрачи, се
стемна, говёндата гребе (Конд.).
замълчвам нее., замълча се. — замълчавам.
Замълчи брё, не зборвай!
замънглйва се нее. безл., замънгл’а се — пада
мъгла. Се замъчели местото, нйшчо не се
пули.
замърдвам нсв., замърдам се. — разклащам,
раздрусвам. И замърда еётеро дървата и
панае листната (Кос.). О се възвр. — раз­
търсва се, раздрусва се. Се замърда дър­
вото, панае крушите.
замързнйвам нсв., замързна св. — 1) превръщам
се на лед. Замързна реката. 2) измръзвам,
страдам от студ. От стут му замръзиае
речите.
замьтвам нсв., замъта св. — 1) правя негодни
за излюпване яйца (за кокошка, птица).
Йарембйцата и замъти йаицата, ле за шо
лёза и и остави. 2) уморявам от много гово­
рене. Ка фати да збдрва, умо ми го замъти
Конд.
замает м. (ар.-тур.)—занаят. Ддбар занает има,
търговец ёсти (Смърд.).
заматчййа м. — занаятчия,
занапре нареч. — употребява се в съчетание с
глаголите зёвам, ода — успявам, прогреси­
рам. Зее занапре той, лекар стана. Занапре
ни дй работата (Гал.),
зандана ж. (пер.-тур.) — 1) затвор. 2) нрен.
голяма и неуредена къща.
занёсвам нсв., занеса св. — отнасям, занасям.
Занеси му вода на татко ти на нивата.
Занёкле сол’ о селото от Костур (Кос.),
занйжвам нсв., занйжа св. — занизвам. Цирдни занйжвам.
заострйвам нсв., забстра св. — почвам да
остря, заострям. И заостри кол’Пата за ли­
вадата.
заострен прил. — заострен,
запат, -до м. — запад. Откаму запат дува
вётър (Смърд.).
западен, -дна прил. — западен. Западен вётър.
запазвам нсв., запаза св. — оставям, съхраня­
вам. Да ми запазиш патати за сёме.
запал’вам нсв., запал’а св. — 1) въздействувам
на нещо да почне да гори, да тлее или да
свети. И запали рдшките и се стопли. Фа­
шистите ни е запалйе къшчата.Конд. 2) под­
стрекавам. М у каза свйчко зъ син му, гу
зъпали йа́с нъ нёго, кога ке гу види, ке гу
утёпа су бой (Чер.). О се възвр. — 1) почвам
да горя. Се запали, брё, ке ми изгоре п л’а́чките. 2) почвам да гния (за тор). Го едбра
куп бунйшчето, да се запали гндйо (Конд.).
запарвам нсв., запйра св. — стоплям се много,
сгарвам се. М ндгу го облекддте чупето,
го запарййте. О се възвр. — подсичам се от
пот и топлина, кожата ми се почервенява и
разранява на места. Се запари чупето на
гьзо, будра трёба да купиме. Конд.

239

занёвам нсв., запейа св. — почвам да пея. Си
дй по пъто и си запёва.
занёквам (занёчвам) нсв., занёча св. — I) пека
малко, пека отгоре. И вариме макарднте и
сётне и запёкваме. 2) причинявам запек.
Запёква дризо. О се възвр. ■
— 1) запича се
повече, отколкото е нужно. Се запече йадёийето, изгоре. 2) имам запек, Се запёче
чупето, не можи да се стори. Конд.
запйрвам нсв., запра св. — спирам,
запйшвам нсв., занйша св. — 1) отбелязвам на
книга, правя писмени бележки. Назаем му
давам пари, борцо го запйшвам на тёфтеро.
2) давам го (да учи, да следва). Го запйса
ейн ми да учи на гимнаейото. О се възвр. —
записвам се. Се запйса на скдл’йе да оди.
Конд.
заплаквам (занлачвам) нсв., заплача св. — поч­
вам да плача, заплаквам. Се разбуди де­
тето, заплачи.
заплата ж. — заплата. — Даскал ёсти, добра
заплата зёва (Смърд.).
занлатвам нсв., заплата св. — заплащам,
заплашвам псе., заплаша св. — заканвам се.
Го заплаши, му рёку ке те отёпам и той
ми каза свйчко.
заплетвам нсв., заплета св. — вплитам в нещо.
Кошдвите се скършёни, трёба да и заплёта.
Го заплети плёто. Конд.
занл’увам нсв. — плюя от време на време,
заповёдвам нсв., зановёдам св. — заповядвам.
Татко ми заповёди да ода на пазар (Конд.).
заповёт, -до м. — нареждане, заповед. Йма
заповёт да се вързве пейте (Конд.).
запознавам нсв., запозна́йа св. — сгаза ми
познат. Го запозна йас на нёго. □ се възвр. —
запознаваме се. По пъто се найддбме и се
запознааме.
запомнйвам нсв., запомна св. — запомням. Ми
го каза ймето, ама йас нё го запомна.
запоствам нсв., заноста св. — заноствам. Сндшчи ймеме прошвайне, запостййме за велййден (Гал.).
запоствайне с. (Конд.) и запостёнйе (Смърд.) —
заговезни.
започвам и заночнйвам нсв., започна св. — при­
стъпвам към извършване на нещо. Ке за' пдчниме да и дреме нйвйата (Гал.).
запрёндвам нсв., запрёнда св. — почвам да
преда, запридам. М у запрёнди мало йас,
за да вйди ка трёба да се прёнди (Смърд.).
запрётвам пев., запрёта св. — запретвам. За­
прещай ми и ръкавите, сакам дъ мёса лёп
(Чер.). О се възвр. — подгъвам си нагоре
ръкавите на ризата, крачолите, роклята при
работа. Се запрёта невёстата, дй за вдда.
Се запрёта и рабдта. Смърд.
заприкажвам се нсв. взаим., заприкажа се св.
взаим. — почвам да говоря, заприказвам.
Се заприказа йас со нёго и ми остана рабдтата несвършена (Конд.).
запуствам нсв., запуста св. — изоставам. И за­
пусти нйвйата, нё и дра. И запусти дёците,


240

Б. Шклифов

не и бара. О се вьзвр. — запустявам, опустя­
вам. Се запусти селото, не остана нарот.
Да се запустиш, пуст да те вида (клетва).
Смърд.
запустен прил. — запустял. Запустена къшча.
занържвам псе., запържа се. — 1) опържвал
леко, подпържвам. Месото го запържваме
и сетне го вариме. 2) препичам. Запържи
лёп дъ Пада, заш мъ боли стомако (Чер.),
заради пред. (Гал.), зърдй (Конд.), задури́
• (Смърд.) — заради. Заради него се мйча и
пас. Задури тёбе дойду тука.
зарадвам се. — причинявам радост, зарадвам.
Зарадвай го чупето, купи му шекёрки. О се
възвр. — зарадвам се.
зарязвам псе., зараза се. — предавам зараза
някому, заразявам. Н е гу гйбай нъ дётто,
зърна имаш, ке гу зьразиш (Чер.). О се
вьзвр. — заразявам се.
зарамнйвам нее., зарамна се. — правя нещо
да е съвсем пълно. Го зарамна куте.ю
(Конд.).
зараства се нсв. възвр., зарасти се се. възвр. —
заздравява, затваря се (за рана). Се зарасти
раната на ногата.
зарече м. — поглед, причиняващ болест, уро­
ки. Лош зарек има вой човек, аку ти го
вй вдло, ке ти го пукни (Конд.).
зарёквам нсв., зарёча св. — урочасвам. Лоши
дчи имаше Тйпо Рогуф, съкаше дъ ти гу вй
дётто, дъ гу зърёчи и дъ съ спъмджи (Чер.).
О се възвр. — разболявам се от хвалби или
зъл поглед.
зарёндвам нсв., зарёида св. — почвам да ридая,
зарзават и зарзават м. (пер.-тур.) — зеленчук.
Многу зарзават се роди тас година (Гал.),
зарзаватчййа м. — производител и продавач
на зеленчук.
зарзавацки прил. — зеленчуков. Зарзавацки
дук’ан.
заробвам нсв., зароба св. — заробвам. Го глави
детето на лош стопан, многу го работа, не
го рани, го зароби детето. О се възвр. —
заробвам се. Се жени млат и се зароби.
заронвам нсв., зарона св. — почвам да роня.
Сълзи зарони.
заросва нсв., зароса св. — слабо вали, заросява.
Роса зардей.
засветвам нсв., засвёта св. — 1) почвам да
светя. Ка му шлаппа една шлъпънйца, м у зъсветййа очите (Чер.). 2) светя някому, осве­
тявам. М у засвети по скалата да слёзи
долу (Конд.).
засвирвам нсв., засвйра св. — почвам да свиря.
Засвири Йанкоф бурййа / на Бобйцката ко­
р т а (нар. песен). (Конд.)
засега нареч. — засега. Засега офчаро добре и
паси дфците (Кос.).
засёйвам нсв., засена св. — хвърлям повече
семе, отколкото е нужно. М ногу сёме му
фърли, е заее нивата! (Чер.)
засек м. — гънка на дреха. Засецй име п л ’ачките (Конд.).

засёл’вам нсв., засёл’а св. — заселвам. Гър­
ците власи засёл’ве по нашче мёста. О се
възвр. — установявам се на ново местожи­
телство. Нашче беге, се засёл’ве по чужи
държави.
засйл’вам нсв., засйл’а св. — нравя нещо да
стане по-силно. М ногу слаби ти се воле­
вите, трёба да и засилиш, да и раниш добро.
О се възвр. — ставам по-силен, по-здрав. Се
засили чупето, зее занапре. Конд.
заейпвам нсв., заейпа св. — 1) покривам, из­
пълвам с нещо, което се сипе. Со песок и
заейпа дупките на пъто. 2) заравям. Есента
и заставаме пататите, за да не замързне
зймата. Конд. О се възвр. — покривам се с
нещо, което се сипе. Се засипи пъто со спёк.
засмёвам нсв., засмёйа св. — разсмивам някого.
Дёдо вёли шаки и не расмёва. М е расме со
шаките. О се възвр. — усмихвам се, засми­
вам се. М е вйде чупата отделёку и се заеме.
засмёен прил. — засмян. Засмёена чупа.
засмърдвам нсв., засмърда св. — започвам да
смърдя. Засмърдва нёшчо, тука блйзо ке
йма лёш. О се възвр. — завонявам. Се засмърди месото, не се йади.
заспан прил. — 1) който вече спи. Дётето
ёсти заспано, не викай, ке се разбуди. 2) прен.
с несъобразителен ум. Заспан човек ёсти,
нйшчо не разберва. Смърд.
заспивам нсв., заспа и заспййа св. — почвам да
спя. Заспйва чупето, мълчите.
заставам нсв., застана св. — спирам се. Застана
прет къшчата да и чека сватофчйните.
застанат прил. — застоял. Застаната вода.
застйшвам нсв., застйша св. — почвам да зидам
стена.
застудва (се) нсв. (възвр.), застуди (се) св.
( възвр.) — застудява (се). Застуде врёмето
(се застуде времето).
засуквам и засучвам нсв., засуча св. — 1) за­
вивам, засуквам. Дёдото и засуква муснйците. 2) точа (за кори). Засучи кори за пита.
засушвам нсв., засуша св. — изсушавам малко.
Засуши и малко нъ дгаио п л ’ачките (Чер.).
О се възвр. ставам малко сух. Се засуши
зёмата.
зат предл. — означава положение откъм гърба
на даден предмет. Зат къшчата йма градйна. Зад рёката ёсти нйвата. Смърд.
затвор м. — затвор. Затворите бёйа пълни су
бугари (Поп.).
затворвам и заторвам нсв., затвбра и затора
св. — 1) приближавам или поставям врата,
прозорец да прилепне към съответен отвор.
Затвори е вратта (Чер.). И затори пенце­
рите. Гал. 2) прекратявам работата с посети­
тели и клиенти в учреждение или търговско
помещение. Затвори дук’ано. Затвори по­
етата. Конд. 3) арестувам. Го заторйе
нътре и лёза пёт годйни (Смърд.). 4) оста­
вям човек или животно в помещение или
ограда, откъдето не може да излезе. Офците
и зътворййме у градъшо (Чер.). О се възвр. —


Речник на костурския говор
1) затварям се (за врата, прозорец). Се затдри
вратата. 2) фалира (магазин, банка, пред­
приятие). Се затдри дук’ано. Се затдри
банката. □ Кьшчата да ти се затдри (клет­
ва) — да ти умрат близките. Смърд.
затемийва се пев. безл., затемни се ев. без./. —
става тъмно.
зати парей. (Чер.) — наистина. Заши така
беше.
затворник м. — затворник. Затворниците се
пушве.
затлёвам псе., затлена св. — почвам да тлея
(за огън).
зато (зътд) и затова, затде сз. — затова, затуй.
Падна и еъ удри, зътд куцам (Поп.). Пана
и се удри, затдва куцам (Кос.). Ме бдли
главата и затде плача (Гал.),
затоплйвам пев., затдпл’а св. — правя нещо
да стане топло. Го стдпли фасул’о, ела да
Наш. О се възвр. — става топло, става ми
топло. Завали дган и се стдпли одайата. Се
папи рекййа и се стдпли. Смърд.
затревен, -ёна прил. — пуст, проклет. Затре­
вена Мёрика (Кор., Гал.),
затревйвам псе., затрёва св. — засявам с трева.
О се възвр. — 1) никне трева. Се затреви
пъто. 2) опустявам. Къшчата да ти се за­
треви (клетва)!
затрёсвам псе., затреса св. — почвам да треса,
да друсам силно. Го затреси дървото и
панде лапките. О се възвр. — почвам да се
друсам силно. Се затреси дфцата. Смърд.
зафатвам псе., зафата св. — започвам. Пд
зафати да се бува со жената. Зафати да
върни. Зафати да пее. О се възвр. — 1) поч­
вам да преуспявам с нещо. Од търговййата
се зафати тдй. 2) почвам отново да вражду­
вам. Свекървата и снайата па се зафатйе.
зафатен, -ёна прил. вж. потфатен.
зафучвам нсв., зафуча св. — зафучавам. Фъртуната зафучи.
закърпвам нсв., зацърпа св. (Поп.) — зачерпвам.
Зацърпи су мъстрапчето вдда (Чер.),
зачувам нсв., зачуйа св. — чувам отдалеко.
Кога викае, уддълёку и йас зачу (Поп.),
зачудвам се нсв. възвр., зачуда се св. възвр. —
учудвам се, зачудвам се. Ка и виду,се зачуди.
зашивам нсв., зашййа св. — зашивам. Ти го
заши чдрапо на петата (Конд.).
зашчйсвам (се) нсв., възвр., зашчйсам (се) св.
възвр. — залйсвам.
зашчо и заш, зашо (Конд.) нареч. — 1) поради
какво, по каква причина. Зашчо ми се л ’утиш?
2) за какво, за каква цел. Заш ме бараш?
Смърд. Зашд ддйде тука? 3) сз. по тая при­
чина, с тая цел, понеже, че. Йас забава,
зашчо завърна силен ддш (Кор.). Куцам, заш
падна и съ удри (Поп.).
збёрвам нсв., збёра св. — събирам. Збёри и
полдзите на две — натри, зашчо к е завърни
(Кос.). О се взаим. — срещам се, виждам
се с някого. Планина со планина не се зберве,
а чдвек со чдвек се зберва (Кон.).
16 Българска диалектология, кн. 8

241

збйвам нсв., збнйа св. — степвам. Валивичаро
мндгу ни го збй веленцето (Смърд.). 0 „ се
възвр. — степва се, сбива се.
збора св. — повалям на гръб, надвивам. Йас
гу збдри нъ иёго (Чер.). О се взаим. — сборя
се. Се зборййме сд него, го кутна (Смърд.).
зборвам нсв. — говоря. Страмлйва ёсти чупата, не збдрви со гдетите (Гал.). □ Сама
си зборвам — говоря на себе си. Сам си
зборва, сам си шчука — говори, но никой
не му обръща внимание,
зборовйт прил. — разговорлив. Зборовйто дете.
збувам се нсв. взаим. — започвам да се бия с
някого, сбивам си. Съ збува су децата
(Поп.).
збунвам нсв., збуна св. — 1) набъбвам, шупвам
(за тестени изделия). Збуна лёбо. 2) отваря се
(за рана). Збуна енниако па ндгата и истёче
(Кос.).
звариа нареч. (гр.) — на подигравка, на прицел.
Зварна ме звее, ме тушке (Смърд.).
звен прил. — осиновен. Звёна е има чупата
(Конд.).
звёта се нсв. възвр. — зяпам и не си върша
работата. Ц ел ден саму съ звёти и нйшчо пё
прави (Чер.).
зга́звам нсв., згаза св. — тъпча. Г у згази сёнто
(Поп.).
зглавйе с. (Снич.) — възглавница,
згодвам нсв., згода св. — уреждам, управям.
М у и згдди нёшчата на иёго. О се възвр. —
бивам, намирам се. На кавгата и тдй съ
згдди таму (Поп.).
згодно нареч. — употребява се в израза: Свё
згддно йади — яде, което харесва,
згойвам нсв., згойа св. — угоявам. Йагнишчата и згдйваме за кланйе. О се възвр. —
пълнея. Дётето се згд. Смърд.
зготвйвам нсв., зготва св. — готвя от време на
време.
зграбвам нсв., зграба св. — прегръщам. Зграби
го чупето и дднеси го (Чер.). О се взаим. —
прегръщам се.
зграбей м . (Чер.) — наръч.
згрёшвам нсв., згреша св. — сгрешавам. Згрёши
йас, пё требаше вайа рабдта така да стани.
О се безлич. — става грешка. Се згрёши
фустано, мал стана, пё ми става. Конд.
згрёшен, -ёна прил. — ненормален. Згрешёна
ж ёна.
згушвам нсв., згушна св. — гушвам. Го згушна
дётето.
зданйе с. — здание. Тдй има зданйе у Сдлун
(Чер.).
здебёл’вам нсв., здебёл’а св. — 1) угоявам.
И здебёл’ваме йагнишчата и и продаваме.
2) изострям отношенията. Мндгу е здебелййа кавгата, нё саке дь съ нъвнде (Чер.),
здйвам нсв., здйма св. — въздишам, пъшкам.
Здйва, бдлен ёсти, главата о бдли (Смърд).
здиови ми. — пъшкане.
здиплйвам нсв., здйил’а св. — дииля. И здйпли
пл'ачките, и кладу на ддлапо.


242

Б. Шклифов

здодёва ми се нсв. вьзвр., здоде ми се св.
възвр. — дотяга ми.
здравйе с. — здраве. Здравие да имаме, свё
ке стани. На здравйе да е — благопожелание
при пиене. Конд.
здравец м. — здравец. Здравецо го бёриме
за здравйе да носи.
здрави́ца ж. — наздравица, Кой ке е
пйе вайа здръвйца! / Пйе Стёфо, пйе, /
о́пет ньпълнй е (сватбарска пес., Чер.).
здробвам нсв., здроба св. — правя нещо да
стане дребно, дробя. Го здробййме мёсото
и кро́мидо. Ке ти е здрдба главата (за­
кана). Конд.
здраф, -ва прил. — 1) който не е болен. Здрава
ёсти шчёрка ми. 2) полезен за здравето.
Здрава два. Здраво йадёнйе. 3) който е в пълна
изправност.Здоро́в а кошу л ’а. Здрави чорапи.
4) силен. Здраф човек. Здрава крава. Смърд.
здружвам се нсв. вьзвр., здружа се св. вьзвр. —
работя заедно с някого на равни начала.
Се здружййме, ортаци станааме, дук’ан
фатййме.
зёвам нсв., зёма (зём) св. — 1) поемам нещо в
ръце, в уста и др. Б йл’ки зёвам. Зёми и гашчите од дрънго. 2) получавам. Зёвам пари
от сйн ми, ми п'ушва, не можа да се плача.
Конд. 3) обсебвам, отнисам. Ни о звё държа­
вата иманйето и го даде на гьркоманите
(Смърд.). 4) купувам. Скъпо го звё житото.
5) женя се. Ке йа зёвам за невёста ч'упата.
□ М у йа звё главата — убих го. Даде —
звё — изгубил сили, мощ (от старост или
болеет). Зёвам вётер — диша чист въздух.
Зёвам стут — изстивам. На лбшо око го зё­
вам — намразвам. Го зёвам занаето — уча
занаят. Зёва мири́змо (за месо, риба)—вми­
рисва се. Му го звё здравйето — съсипах го
от бой. Зёвам мёра — премервам. Зёвам
мёрки — обмислям, прилагам. Му го звё
страо — не се страхувам. Не зёва од лаф —
не слуша, не разбира. Ме звё вётер глава­
та — лекомислен съм.Зёвам лош път — имам
лошо поведение. О се взаим. — 1) сключваме
брак. Се сакае и се звёе. Се звё е и се оставйе. Конд. 2) тръгвам заедно с някого.
Сь звёйа и ойддйа нъ гости (Чер.).
зёйа нсв., зёна св. — 1) стоя с отворена уста.
А ре зёйко, шд зееш така? Зёна и умбре.
Конд. 2) отворен е (за прозорец и врата).
Вратат зёе, затвори е добро (Чер.),
зёйка ж. — жена, която зяпа.
зейко м. — мъж, който зяпа.
зёлен, -ёна прил. — 1) който има цвят на прясна
трева. Зелёно палте идеи чупата. 2) покрит
със свежи листа или зеленина. Зелёна пла­
нина . 3) неузрял (за плод). Шлйвите ёсе
зелёни (Дк.). 4) прен. неопитен, млад. Дёца
сте още, зелёни стё, ви лйт аум о (Чер.),
зелени́ла мн. недозрели плодове. Н ё йай зе­
ленила, мёво ке те боли.

зёл’йе с. — зеленчук на листа (лапад, киселец,
лобода, коприва, спанак). Дроба зёл’йе пита
да мёса (Поп.).
зёл’ка ж. — 1) зеле. На обет за йайме мёсо
со з ё л ’ка (Кал.). 2) отделна глава зеле, зелка.
Саму ёна з ё л ’ка сакум да купа (Нестрам).
зёма ж. — 1) планетата, на която живеем.
За мъки се родййме на вайа зёма. 2) почвата,
на която стоим. Н ё сёй на гола зёма, ке ти
престуди и ке се знаможиш. 3) горният слой
от земната кора, почва. За да ро́д ва зёмата
трёба да се работа и да се гное. 4) суша.
Оддалёку зёма се пули, бъргу на суво ке
стъпниме. 5) полски имот. То́й йма многу
зёма, богат е. □ Н ё ме бёри зёмата — нес­
покоен съм. Конд.
земи́шче с. — куп пръст. Сбо́ра земйшче зъ
кал (Поп.).
зёмнен, -ёна прил. — направен от пръст.
Земнёно гърне.
земотресёнйе с. — земетресение. Стисовите се
пукнати од земотресёнйето (Смърд.).
зёт м . — зет.Зёт ми си— мёт ми си, сйн ми си —
куче ми ей (погов). □ Зёт на къшча — при­
веден зет.
зётоф, -ва, прил. — който се отнася до зет.
Зётови гости.
зи́йан м. (пер. -тур) — загуба, щета, пакост.
Голем зййан му стана, м у пукна кравата
(Смърд.).
зи́ма ж. — зима. Тёшка зйма не фо́ти, раната
ни битйса, ке ни псувйсе о́фците.
зи́мас нареч. (Дк.) — зиме. Зймас ёсти студёно
врёмето (Ян.).
зи́мен, -мна прил. — 1) присъщ на зимата.
Зймно врёме. 2) предназначен за зима.
Зймно палте. Зймни чёли. 3) студен (Дк.).
Зймна вода (Ян).
зимови́шче с. — хранителни продукти и отоп­
лителни материали, приготвени за през зи­
мата. Кладббме мно́г у зимовйшче вайа годйна, нёмаме страд од зймата (Конд.).
зимувам нсв. — зимувам. (дфците и зимуваме
у кушарйата (Чер.).
златен, -тна прил. — 1) направен от злато.
Златен пърстен. 2) прен. много ценен, добър.
Златна работа. Златно дёте.
злато с. — 1) скъпоценен метал. Од злато
зъмби йма той. 2) златни монети. Ут ста­
рите О́ше йме злато, нё се зъ ж ъл’во́йне
(Чер.).
зло с. — беда, зло. Голёмо зло́ го найде, му
псувйса воло (Конд.).
змёй м. — много силно и бързо животно, което
съществува само във въображението на
хората. Ко́ е фати ръбо́т ата нъёднаш е
свърши, ръбо́т а къту змёй (Поп.),
зми́йа ж.—1) вид влечуго. По́векето змйй се
отровни, аку те късне, ке О́ш на друг’о свёт.
Смърд. прен. коварен, зъл човек. Чувай се
о́д него.змййа ёсти той. □ Зми́йа у пъзува не
съ държи (клава,Чер.) —коварен, опасен човек.


Речник на костурския говор
змйчук м. — ечемик на окото. Змйчуко
излёгва нъ клепките пъ окото. То е ньгнуёно
цървёно зърно (Чер.).
знаен, знайна прил. — сръчен в работата, кой­
то разбира от много работи и върши всичко
безупречно. Знайна жёна е, шу дъ фати —
фатёно, пузнава уд ръбдта (Чер.),
знак м. — сигнал. Даде знак Ьти грёди аскер
(Чер.).
знам и знъм (Поп.) нсв. — 1) мога, умея, раз­
бирам нещо. Знам да пиша, знам да чётам.
Знам да сёчадърва. 2) осведомен съм. Знъм, шу
си дойде стрйкоуд Ъмёрика (Поп.). Знам дёка
ёститдй (Кос.). 3) познавам. И знъм нашче
руднйни уд Вйшени (Чер.). 4) помня. Знам
кога бёме на гости. 5) зачитам. Той нё знае
ни дёлник, ни празник, саму работа. □ Саму
нёговото си го знае — поддържа непрекъс­
нато едно и също. Не знае страм — не се
срамува. Не знае страа — не се страху­
ва от нищо. О се възвр. — познавам се.
Со нёго се знаеме од аскеро. Конд. □ Се
знае — 1) известно е. Се знае, шчо ёсти
ддбар човек (Кос.) 2) личи, изглежда, вижда
се. Къту лепёшки — лепёшки съ знае стйсо
(Чер.).
знаме с., остар. — знаме. Нъ свинките сел'ани
нъ нътерайа дъ нъпрдйме гърцки знаменйшча
(Поп.).
значёнйе с. — смисъл. Има значёние той лаф,
шчо ти о рёче (Смърд.).
значи псе. безл. — следователно, и тъй. Не
измамййа, значи нё ни е даве чупата зъ
нивёста (Поп.).
зограф и зографчййа м . (гр.)—живописец,
зографйсвам псе., зографйсам св. — рисувам,
зйлва ж. — зълва.
золвин прил. — зълвин. Здлвина
шчёрка
(Смърд.).
зор м . (пер. -тур) — 1) принуда, насилие. Голем
зор ни дадое да не зборвиме булгарцки (Дк.).
2) усилие, труд, мъка. Со голем зор и свърши
работите. 3) нужда, потреба. Мндгу зор
виду за пари. 4) тормоз. Здр ми даде да му и
плата парите. Смърд.
зора ж. — 1) утринна румена светлина, при
разсъмване. Трёсна зора, се опули, трёба
да бързаме (Конд.). 2) рано утро. Дъ търниме у здрата нъ урайне, заш ке фати
гурешчйна и ке ни штрёкне вулойте (Поп.),
зорен, -рна, прил. — труден, мъчен. Здрна ра­
бота.
зорлййа прил. неизм. — който принуждава,
дава зор.
зулум м. (ар. -тур) — пакост. Офчаро со дфците прави мндгу зулум, нё брани, и осакати
нйвйата (Смърд.).
зулумиййа м. (Конд.) — пакостник,
зулумцйка ж. (Конд.) — пакостница,
зъгъръчен, -чна, прил. (Чер.) — неспособен, не­
сръчен. Зъгъръчна жёна е, уд нйшчо нё му
грей уд ръка, нйшчо нё знае дъ фати : нйту

243

лёп дъ мёси, нйту манца дъ нъпрай, нйту дъ
зъкърпи, нйту дъ съ испёрн.
зъмбар м. и зъмболёкар — зъболекар,
зъмбл’а ж. — зъбла,
зъмбл’о м. — зъбл’о.
зьп, зъмбо м. — 1) зъб. Многу бъргу йади,
йма здрави зъмби. Кътни зъмби.Прёдни зъмби. 2) остър издатък като елемент от редица
такива издатъци на инструмент, машина или
друг предмет. На машйната за тризайне
м у се скършйе зъмбите. □ Н зъмбите му и
знам—познавам го много добре. Й м а зъ п —
на власт е. Му сечи зъмбо—упражнява власт.
Конд.
зъпърнйна ж. (Чер.) — задушно време,
зър — зър межд. — за дразнене на магаре да
реве. Зър-зър, зър магаре за трйци!

И
и сз. — 1) свързва еднакви части в просто изре­
чение или отделни прости изречения в слож­
но изречение. Татка и майка ёсе добре
(Ян). Се навечёра убаво и лёгна да спййа
(Конд.). 2) свързва еднакви части при изреж­
дане. Н татка, и майка, и баба ёсе добре
(Ян.).
и мест. — кратка форма, съответна на облика
нйй (<них) — тях. И вйду на нйвата. И на­
рани говёндата.
йгла ж . — 1) специална металическа пръчица
за шиене. Со йглата шйеме. 2) металическа
пръчица, с която се плете. 3) инжекция.
Бё на лёкар и ми фърли йгли. 4) металическа
пръчица със заострен край за забождане или
за дращене. Йгла за грамофон. □ Од йгла
до конец. — всичко, което е нужно,
йграм нсв. — 1) забавлявам се, развличам се.
Дёчките йграе на дворо. 2) хващам се на
хоро. Йграм дро. 3) прекарвам времето в
някаква игра. Йграм скамбйли. Йграм
шука. 4) представям на сцена. На тёатро
йгре. Смърд. 5) разигравам, мамя. Е йгра
чупата и ке е остай (Конд.) □ Со оган нё
се йгра така — не бъди лекомислен. Ми
йгра окото — неволно потрепва веждата,
йграч м. — участник в игра.
играчка ж. — 1) забава, развлечение, игра.
Играчка йгре дёцата (Поп.). 2) предмет,
който служи за забавление. Играчка му
купи на дётето. 3) прен. лека работа,
идёйа ж. (гр.) — замисъл. Добра идёйа ми
дойде.
иждрепвам нсв., иждрепа св. — издрасквам с
нокти. М е иждрёпа мацката (Чер.),
йзба ж . — мазе. У йзбата и държиме пътатте (Чер.).
избйрвам нсв., избарам св. — претърсвам. Е
избира цёлата къшча и нё и найду скриёните
пари (Чер.).


2 44

Б. Шклифов

избеги́шчум нареч. — след като излязох. И з­
бегашчум йас уд дома, той дойде и не мъ
найде (Чер.).
избёгвам пев., избёгам ев. — бягам далече, из­
бягвам. Се нал’у ти дётето и избёга од
дома. Мацката избёгва од дома и па грёди.
Смърд.
избёл’вам нов., избёл’а ев. — права нещо да
стане по-бяло. Платното го избел’вааме на
рёката (Конд.).
избйчвам нсв., избйча ев. — избичвам. Го избйчи трумбуко за шчйци (Смърд.).
избрйчвам нсв., избрйча ев. — избръсвам. Го
избрйчи на зёто (Конд.) □ се вьзвр. — из­
бръсвам се.
избрйшвам нсв., нзбрйша ев. — 1) чрез бърсане
с кърпа, с плат изсушавам мокро лице, ръце
и др. Дётето се йзми, йзбриши го со рйзата.
2) с парцал премахвам прах, нечистотии
и др .Шйшето йма проб, трёба даго избршииш.
3) задрасквам, зачертавам. Го написа и го избрйса. П Той пиши, той брйши — пълен гос­
подар. Ме нзбриси́е от тёфтеро — изключиха
ме от списъка. Конд.
избълвйвам се нсв. вьзвр., избълвам се св.
възвр. — повръщам от време на време.
Йо́д е йо́йца и се избълва чупето (Смърд.).
изви́вам нсв., изви́да св. — 1) вадя от нещо.
Изво́д и той пари от кесййата и м у даде.
2) изтеглям, изтръгвам, изкоренявам.
Зъмбо ми го извади лёкаро. Есента и изваваме
пататите. 3) снабдявам се с документ.
Извади адйа от керёсте да сёча, къшча ке
права. Конд. 4) измислям, съчинявам. Па­
раном му извадйе. Лоши лафдви му извадйе
на кутрата. Смърд. 5) добивам, произвеж­
дам, получавам. Од грдзйето изваваме вино,
от пършчйните рекййа. 6) изкарвам, излагам.
Изваваме патати на пазаро да продаваме.
7) изкарвам, печеля, придобивам. Той со
дфците си го извава лёбо. Конд. □ Душата
ми га изви́ва (Смърд.) — тормози ме.
изви́рвам нсв., изви́ра св. — както вря на огън,
изпарявам се (за вода). Се извари водата о
котлето (Смърд.).
изведрйва се псе. безлич., извёдри се св. безлич. — разведрява се. Се изведрйва, ке се испрай врёмето (Конд.).
извёвам нсв., извёйа св .— извязам. Н ёма вётер,
со мъка и извёваме врадвите (Смърд.).
извли́чвам нсв., извли́ча св. — извлачвам. Е
извлачййме вълната (Поп.).
йзвор м. — 1) място, дето извира вода. У
Вйчо йма студёни извдрйа (Чер.). 2) начало
на река. Извдрйата на Бйстрица се на
Бйгла.
изворвам псе., извора се. — извирам. Йзворо
извдрва вода. □ Изворва къту йзвур (Чер.)
— има в изобилие.
извързвам нсв., извьрза св. — връзвам докрай,
извързвам. И извързвам бо́лите сёно.
извършвам нсв., извърша св. — вършея докрай.

изги́звам нсв., изги́за св. — изгазвам. о́ф ците
влегое о нйвата и га изгазйе (Смърд.).
изги́л’вам нсв., изги́л’а св. — разглезвам. О
изгали дётето, затдво ёсти галёно (Кос.),
изгййа ж. и азгййа (Смърд.) гр. — свирене в
чест, за здраве на някого. На нункдвите му
свйре изгййа (Чер.).
изгнйвам нсв., изгнййа св. — изгнивам. Така
изгнйве дървата, нёма кой да и бёри.
изгдрвам нсв., изгора св. — 1) горя нещо, докато се свърши. Зймата изгдрваме пёндесе
товари дърва. 2) опарвам. М лёкото бёше
горёшчо, си го изгоре ёзико. 3) попарвам.
Сланата и изгоре фасул’йата и тйквите.
4). прей, сполетява ме голямо нещастие.
Арамйй ми и открадйе дфците, ме изгорёе.
Конд.
изгрёвам нсв., изгрёйа св. — изгрявам. Лётото
сълнцето рано изгрёва. Смърд. О се възвр. —
топля се. Се йзгре на оганои и злёзе да работа.
Смърд.
изгрйбвам нсв., изгрйба св. — събирам докрай
сено с гребло. Е изгрйби ливадата, гу сбора
цёлото сёно (Чер.).
изгрйзвам пев., изгрйза св. — изгризвам.
Глуфците го изгризйе лёбо.
изгърбавйвам се пев. възвр., изгърби́ва се св.
възвр. — ставам гърбав, изгърбвам се. Осто́ре и се изгърбо́ви.
изди́вам нсв., изди́да св.—давам всичко, разда­
вам докрай. И издаде парите на роднйните
и сётне цёла жйвот гладваше (Кор.).
издёлквам нсв., издёлкам св. — дялкам докрай
с малко сечиво. Со иожо го изделка стапо.
йздик м. (Чер.) — душевна мъка. Йздик ймам
уд гулёма грйжа.
издйшвам нсв., издйша св. — 1) поемам чист
въздух. Ела да излёзиме надур да издйшиме
(Смърд.). 2) проветрявам се (за помещение).
У твори пинцёрата, да съ издйши удайата
(Чер.). 3) олеква ми на душата. Си и каза
цёли дердови, издйса. 4) изпущам въздух
(за бутилка, гайда, топка, балон и др.) —
Се скйна, се издйса топката.
издйнвам нсв., издйна св. — въздъхвам,
издрйсквам нсв., издрйскам св. — надрисквам.
Дётето и издрйска гашчите. О се възвр. —
надрисквам се.
издължвам нсв., издължа св. — поставям нещо
на длъж. Издължи го шаекоЮ се възвр. —
опъвам се от време на време. Се издължва
на крёвато и си почйнва (Конд.).
издърмёл’вам нсв., издърмёл’а св. — дърмёл’а
докрай.
изёдвам нсв., изёда св. — 1) изяждам докрай.
Ц ёл леп го изёде. 2) пускам овце да пасят
в нива или ливада.Со двците и изёде нйвйата
Смърд.
изйграм св. — 1) играя хоро докрай. Ке го
изйграм дрото и ке си ода дома. 2) измамвам.
Гу изйгра, му звё и л’о́ди дракмйй (Чер.),
изйдва се нсв. възвр., изйди се св. възвр. — из­
бухва (тестото от мая). Се изйди тёстото,


Речник на костурския говор
трёба да се премеси лёбо, да се направи
пешнйци.
излёвам нсв., излёйа ев. — изливам,
излёгвам нсв., излёзе св. — 1) движа се отвътре
навън .И злёзе от къшчата и влёзе о плёмната (Кос.) 2) появявам се, показвам се.
На ро́н ото бёше мйрно врёмето, от плайна
вётьр излёзе. И злёзе на пёнжеро. 3) ставам.
Нйшчо нё излезе од мъката, напразно дйде
работата. 4) избелява — за боя и нещо боя­
дисано. М у излёзе бдйата, сака да се фапса паза. 5) е — при сметка. Сметката из­
лёзе тдкму. 6. изниква, покарва — за се­
ме. И злёзе фасул'о. Излёгва пченйцата.
Смърд.
излйжзам нсв., излйжа св. — излизвам. Офците и излйжве йагнйшчата, кдга и родее.
излбквам нсв., излокам св. — лоча докрай.
Кучето го излока млёкото.
изл’упвам нсв., изл’упа св. — обелвам. И изла­
пваме пататите и и клаваме на чорбата
(Конд.).
измавам1 св. — пресуквам вълната докрай.
измавам2 нсв., измяна св. — изхвърлям,
измазнйвам нсв., измазна св. — 1) пременям.
Го измазна
чупето и го
пуши на
дрото (Конд.). 2) правя нещо съвсем
гладко. И измазни шчйците. О се възвр. —
1) докарвам се съвсем. Се измазна и дйде
па дрото. 2) безлич. става гладък. Се измазва
стйсо.
измамвам нсв., измама св. — измамвам. Ме
измами пдпо (Смърд.).
измарвам нсв., измара св .— държа някого или
нещо да го пече слънцето от време на
време. И йспра и и измо́ри п л’ачките (Чер.).
О се възвр. — пека се от време на време на
слънце.
измёк’ар и измек’арин м. (ар. -тур.) — слуга,
измек’арка ж. — слугиня.
измек’арцки прил. — което се отнася до измек ’
ар и измек’арка. И зм ек’арцки сйн. Смърд.
измёрвам нсв. измёра св. — измервам. И измёрва тдй дървата нъ дължина (Чер.),
измёсвам нсв., измёса св. — измесвам, омесвам
напълно. Невёстата убаво го измёсва тёстото (Конд.).
измёствам нсв., изместя св. — 1) отмествам,
премествам. Го измёсти плёто пд-горе. 2)
отстранявам някого и заемам място или
службата му. Го измёсти нёго и тдй стана
прдедро на сёлото. Смърд.
йзмет м. (ар. -тур.) — слугуване. □ Права йзмет — слугувам.
измётвам нсв., измёта св. — измитам. Мндгу
ддбро и измётва удайте (Поп.),
измёшвам нсв., измёшам св. — 1) бъркам, смес­
вам. Пёсокта и варта и измёшваме да стйшиме (Конд.).
измитйрвам се нсв. възвр. (Конд. Смърд.). и
изминтарвам се (Чер.), измитара се св.
възвр. и изминтара се — хвърлям кос­
мите си през пролетта (за добитък, котка

245

и др.). Прдлетта се измитарве прав­
дата, м у падйнва вёткото влакно и м у из­
лёгва ндво (Конд.).
измолйтвам нсв., измолйта св. — изразявам
благопожелания.
измурфёл’вам нсв., (Чер.) и измърфёл’вам
(Конд.), измурфёл’а св. и измърфёл’а — из­
мачкам (за дреха). И измурфёли сидеросаните пл 'о́чки. О се безлич. — измачкват се.
Се измърфёли кошул ’ата.
измъркам се св. възвр. — свършвам периода на
заплождане (за овце). Рано ке ни рдде
дфците, рано се измъркае.
измъчвам нсв., измъча св. — измъчвам. Мндгу
го измъчййме кдно, мндгу го работааме. О
се възвр. — изморявам се, измъчвам се.
Мндгу се измъчййме, цёла нива га испрашййме.
Смърд.
изрода св.—привършвам с раждането. Изродйе
дфците.
изронвам нсв., изрона св. — събарям зърна от
царевица или правя трохи. Мйсеро го изрднваме есента. Го изрдни лёбо на кокдшките. О се възвр. — изронва се. Се изрдни
житото. Конд.
нзумвам нсв., изума св. — забравям. Изуми
дйп кёлку пари му даду (Чер.),
изучвам псе., изуча св. — 1) достигам нещо
чрез учене. Занаето ддбро го изучи. 2) давам
някого на училище. Се поарци, ама го изучи
дётето. Конд.
изъртвам нсв., изърта св. — покарвам изцяло
(за семе). Изъртйе пататите. Изърти фа­
су л ’о.
икавйца ж. — хълцавица. М у престуде, икавйца го фати (Конд.).
йкам нсв., йкна св. — хълцам. Йка дётето,
му престуде.
икономййа ж. (гр.) — икономия. Со икономта
жйви, йма чупи за мъжёнйе (Смърд.).
икоиомйсвам нсв., икономйсам св. — икономис, вам.
иликййа ж. (гр.) — 1) възраст. Шд иликййа е
твдйо сйн (Конд.) 2) набор. Уд мдйта
иликййа е тдй, зао́дно бёме войнйци (Чер.).
□ На иликййа ёсти — зрял човек,
йл’ач м. (тур.) — лек. Лдша бдл’а го фати,
нема йл’ач за него (Смърд.).
ил’ачлййа прил. пет.и. — лековит. И л ’ачлййа
вдда.
ймам нсв. — 1) притежавам, разполагам с не­
що. Ймам пари за къшча. 2) извършил съм
нещо. Гдлем бдрч ймам, се ума и дёнйа и
ндшйа ко́ ке о плата. 3) мисля. Те ймам па умо,
нё те заборавам, ти държа патати за сёме.
О се взаим. — уважаваме се, обича ме се.
М ндгу се ймаме сд него,си дйме — си грёйме,
си даваме — си зёваме. О Има безлич. —
намира се, съществува. При нашчо мёсто
йма мндгу вълци. Смърд.
иманйе с. — имущество. Голёмо иманйе йме
тййа. □ Жйво иманйе — жива стока. □
Нё е иманйе — не струва (за човек). Смърд.


2 46

Б. Шклифов

йме1 с. — 1) отличително название на човек,
животно или местност. Ка се кажваш, ка
ти е ймето? 2) именден. Утре имаме йме, ее
чёкаме да ни дойдите на гости. Конд.
йме2 с. — виме. Се потёче ймето на кравата.
имоник м. (К ос.)-- ДИНЯ.
имот м. — земя, къща, стока, имот. Се жени
за чупа со многу имот (Смърд.).
йнак нареч. — иначе, инак. Инак ти вёл'а
йас, йнак правиш тй.
инакоф, -ва мест. — инакъв. Н ё тьквдй етап
сакам, инакуф, пу-дълк (Чер.). Мдйта мистрййа бёше по-инаква, ми е менае (Конд.).
ииаиййа прил. неизм. (ар. -тур.). Конд. — без­
смислено упорит, инатчия.
инацйка ж. — безсмислено упорита,
йнат м. (ар.-тур) — инат. Голем йнат държи.
Прави йнат, нё оди со дфците (Смърд.).
инценёр м. (фр.) — инженер,
ишденёрка ж. — инженерка.
йнка ж. — фуния. Со йнка турваме вйно на
шишинйшчата. □ И со йнка да му турваш на
главата, той па нё разберва (Конд., погов).
интерес м. (от лат.) — полза, изгода, интерес.
Има интерёс той дд ней. Затова оди прй
ней (Смърд.).
интересен, -сна прил. — 1) който си гледа ин­
тереса. Интерёспа жёна ёсти, саму за нейа
пули (Кор.) 2) чудноват, особен. Интерёспа
работа. Интерёсно дёте.
интересувам се нсв. възвр., интересам се св.
възвр. — интересувам се. Той се интересува
за роднйни.
йсан м. (тур.) — народ. Се мёна йсаио, лдш
стана, нё верва, нё пости.
искадвам пев., искада св. — изпълвам с дим,
опушвам. Собата е искадва удайата (Поп.).
О се възвр. — изпълва се с дим, опушва се.
Се искади кыичата (Конд.).
искастрйвам нсв.. искастра св. — кастря всич­
ко, изкастрям. И искастри върбите.
искашлйвам се нсв. възвр., нскашл’ам се св*
възвр. — кашлям от време на време. По нёкой
път се изкашлйва дёдо.
исквачвам нсв., исквача св. — измътвам яйца
(за кокошка). Квачката наша и исквачва
йайцата, нё и остава.
искиснйвам нсв., искйсна св. — 1) изкисвам.
Го искйсна
сирёнйето, многу солёно
бёше. 2) измокрям. Фърлйе вода и ме
искиснйе О се възвр. — 1)
Се искйсна
сирёнйето, можиш да йаш, нё е солёно. 2)
ставам мокър. Се искйсна од дожо. Кос.
искласвам нсв., искласа св. — изкласявам (за
житно растение). Искласйе ийвйата.
исконтвам нсв., искоита св. (—от ит.) — наконтвам. Г у искднти чупето и гу пуши иъ
дрото (Чер.). О се възвр. — наконтвам се.
ископачвам нсв., ископача св. — изкоренявам
изцяло. И ископачййме търнйата од нйвата.
О се възвр. — погубвам се, затривам се.
Цёлата фамйл’а се ископачи, нйкой нё оста­

на жйф. Корено да м у се ископачи — никой
да не остане от тях (клетва),
ископвам нсв., ископам св. — 1) прекопа­
вам известно место. Мъжите е ископве
градйната (Конд.). 2) с копаене изравям яма,
трап. Оше пу-дълбок гу ископве бунаро, дъ
извай, пдвике вода (Чер.)
Грдбо да ти
го ископе (клетва). Конд. 3) с копаене из­
важдам от земята. Йас искдпа патати вайа
годйна и за пазар.
искорёнвам нсв., искорёна св. вж. ископачвам.
йскра ж. — искра. Од йскри се запали кушёрата (Дъмб.).
искрадвам нсв., искрада св. — открадвам, кра­
да всичко. Не искради дфчаро и си отйде.
искрёвам нсв., искрёна св. — 1) ора докрай
първа оран. Пролётта и искрёваме ийвйата.
2) вдигам, взимам. И искрёна дървата.
искривйвам нсв., искрйва св. — изкривявам. Го
искрйви желёзото (Конд.).
искройвам нсв., искройа св. — изкроявам.
искубвам нсв., искуба св. — отскубвам. И ис­
ку бййме кокошките и и испекооме бёс сол ’
(Смърд.).
искупвам нсв., искупа св. — купувам в голямо
количество. Искупи йас нйвйа и за дёиата
(Поп.).
искъпвам нсв., искъпа св. — изкъпвам. Вдйден
и искапййме дёцата на копанката (Конд.).
О се възвр. — изкъпвам се.
искърквам нсв., искъркам св. — изплюсквам,
изяждам докрай. Цёли йайца и искърка.
испарвам нсв., испарам св. — 1) разпарям.
Вълците и испарве дфците и най-напре и излокве однътре. 2) разплитам. Баба и испарва
вётките чорапи и плёти нови. О се възвр. —
разплита се. Се испарае чорапите.
испёвам нсв., испёйа св. — пея песен отначало
докрай. И фатваме пёсните, ама нё и испёваме докрай.
испёрвам нсв., испёра св. — изпирам, пера до­
край. И йспра йас п л’ачките и и фърли на
дрънго да се суше.
испёчвам нсв., испёча св. — 1) готвя нещо за
ядене чрез печене. Ке испёчиме мёсо со па­
тати. 2) с печене правя нещо да стане кораво.
Нъ туларната и испёчве тулите (Чер.) 3)
научавам нещо основно. Го испёче занаето,
ддбар занатчййа стана. Конд. 4) нагласявам
добре. Н ё е испёче арно ръбдтта (Поп.). О
се възвр. — 1) приготвям чрез печене.
Се испёче лёбо. 2) изработвам чрез печене.
Киримйдите съ испекойа (Поп.) 3) ставам
опитен, измайсторявам се. Се испёче на ра­
ботата (Смърд.).
испйвам нсв., испййа св. — 1) пия докрай, из­
пивам. Го йспи вйиото. 2) изтощавам.
Б о л’ата дйп го йспи, нё му остай душа на
нёго. Конд. □ се възвр. — 1) свършва чрез
пиене. Се йспи вйното. 2) изтощавам се, от­
слабвам.


Речник на костурския говор
испйтвам пев., испйтам ев. — с просене добивам
хляб. Си го испйтва лёбо Глигдри пйтачо
од Апоскеп (Конд.).
исплаквам нсв., исплача ев. — плача от скръб
за някого, оплаквам. Г у изплака майка му на
умрёнйо (Поп.). О се възвр. — оплаквам се.
Старите се исплакве од младите, а младите
от старите.
исплакнйвам нсв., исплакна св. — измивам с
вода.
исплатвам нсв., исплата св. — изплащам. Го
исплати борцо (Конд.).
исплёвам нсв., исплёйа св. — плевя докрай. И
йспле йас пататите, нёме трёва.
исплётвам нсв., исплёта св. — изплитам.
исплйсквам нсв., исплйска св. — изплисквам.
М е исплйска со вода. О се възвр. — изплиск­
вам се.
испл’увам нсв., испл’уна св. — изплювам. Свё
изпл’у на од нътре (Конд.).
испл’усквам нсв., испл’ускам св. — 1) изстрел­
вам патроните докрай. 2) прен. изяждам
всичко докрай.
испогаивам нсв., испогана св. — върша зло:
крада, ругая и под. М е испогани вълко>
браф ми звё. Н е изпоганйе, ни открадйе ко­
кошки. Глуфците го испоганйе лёбо, нё се
йади. М е испогани, майка и татко ми псу­
ваше. Конд.
исползвам нсв., исползам св. — използвам. Го
испдлзвам магарето за дърва, за пазар и за
гноётйе (Конд.).
испосёрвам нсв., испосёра св. — 1) изсирам.
И испдстра гашчите от страа. 2. развалям не­
що. Е испдстра работата (Конд.).
испотнйвам нсв., испотна св. — изпотявам се
бързо.
исправйва нсв., неправа св. — права нещо кри­
во или изкривено да стане право. Стапо
бёше крйф, го исправи йас. О се възвр. —
изправям. Се исправи стапо. Конд.
испразнйвам нсв., непразна св.—1) изваждам от
нещо съдържанието. Го испразна г ’у мо, нёма
вода. 2) напущам, освобождавам. И испразна
одайте, си отйде. Конд.
испра́швам нсв., испраша св. — прекопавам про­
летните култури. И испрашййме пататите.
испрёндвам нсв., испрёида св. — изпридам. Га
испрёнди къндёл’ата (Смърд.).
испродавам нсв., испродада св. — изпродавам.
Свйчко испродава той, на чужйна ке ой. И
испрода (испродаде) той дфците.
испсувам нсв., испсуйа св. — изругавам, изпсу­
вам. М е йспсу на татко и на майка.
испълнйвам нсв., испълна св. — 1) прекопавам
пролетните култури, като около корена на­
трупвам пръст. И испълнййме пататите.
2) навършвам. Испълна двайсе години. 3)
попълвам документи. Йас не знам да пиша,
друк ми и испълна книгите за чужйна.
Конд.

2 47

испържвам нсв., испържа св. — изпържвам.
Йспържи йайца за зёто! О се възвр. — изпържва се. Се испържи мёсото.
истелёгвам нсв. — употребявам нещо докрай,
износвам. Го истелегвааме г ’у мо, дйп се
дупи, ндф сака да се купи. И истелёгва чёлите.
О се безлич. — износи се, не е годно за упот­
ребяване. Се истелёгва г ’у мо, ндф трёба
да купиме. Конд.
истелёгван прил. — употребяван. Истелегвани
п л ’ачки ни донёсе стрйко од Амёрика.
истёрвам нсв., истёрам св. — 1) изгонвам. Го
истёра дётёто од ддма. 2) изкарвам говеда,
овце на паша. И истёра говёндата да пасе.
истёчва нсв., истёчи св. — изтича, излива се.
Истёче вддата од браздата.
истйна ж. — 1) правда, истина. Нёма истйна
на тдй свет. 2) нареч. навярно. Истйна, така
бёше рабдтата. Истйна, тдй и откради
дфците. Смърд.
истйнцки прил. — същински, истински. Рабд­
тата е истйнцка, нё е маманйца (Конд.)
истйсквам нсв., истйскам св. — изстисквам. Го
истйска лймоно.
истлёйвам нсв., истлёйа св. и исклёвам, исклёйа
(Кос.) — изтлявам. Йстле дгано (Чер.),
истрёбвам нсв., истрёба св. — отстранявам из­
цяло нещо ненужно или вредно (камъчета
от фасул, камъни от нивата и др.)./о истрёбваме фасул'о и сётне го клаваме да се вари
(Конд.).
истрйжвам нсв., истрйжа св. — стрижа докрай.
Вдйден и истрйжваме дфците (Конд.)
истрййвам нсв., истрййа св. — с триене почист­
вам, измивам или изпирам
докрай,
истружвам нсв., истружа св. — 1) обработвам
с ронене, оронвам. Е иструзааме пчёнката
(Чер.). 2) махам докрай люспите на рибата.
И истружваме рйбите, сётне и пържиме.
йстум нареч. (гр.) — точно там. Йстум на
въро бёше (Поп.).
истурвам нсв., истура св. — изливам. Йа истури вддата од г ’у мчето (Кос.),
истъпчйвам нсв., истъпча св. — изтъпчвам. Да
го истъпчиме снёго, да мдже правдата да
помйне (Конд.).
истьркал’вам нсв., истъркал’ам св. — изтъркалвам.
исуквам нсв., исуча св. — засуквам. И исучи
муснйците.
исушвам нсв., исуша св. 1) изсушавам. Сёнто
го исушваме на сънце (Конд.) 2) изсъхвам.
На дрънго и исушваме пл’ачките. 3) правя
някой да отслабне. Б дл’ата го исуши. О се
възвр. — 1) исушава се. Се исуши ливадата,
нёма ддш. 2) стават съвсем сухи. Се исушйе
п л ’ачките. 3) отслабвам. Се исуши чупата
од грйжи.
исфъргам св. и исфърл’а — изхвърлям. М у и
исфърга п л’ачките, го истёра (Конд).
иецапвам нсв., иецапам св. — намокрям някого.
Го иецапа чупето на рёката. О се възвр. —
намокрям се. Се иецапа тдй.


Б. Шклифов

248

исцёвам нсв., исцёйа св. — отсявам. Житото го
исцёваме со решето, а брашното со сито.
исцёдвам нсв., исцёда св. — изцеждам,
исцёпвам нсв., исцёпа св. — цепя докрай, изцепвам. И исцёпи дървата и и кладу на дгано
(Поп.).
исцйцвам нсв., исцйцам св. — изсуквам. Дёдето нё го исцйцва цё.юто млёко (Конд.)
исцърквам нсв., исцъркам св. — издоявам до
Последна капка. И искърка офците, нё му
остави млёко.
исцърпвам нсв., исцърна св. — издълбавам дърво. Гу исцърпи дървото зъ купанка (Чер.).
исцутвам нсв., исцута св. — прецъфтявам (за
цъфнало растение). Исцутйе лапките.
иечёпквам нсв., исчёпкам св. — изчепквам. Е
исчёпка и е извлачи вълната (Конд.).
исчёшвам нсв., исчёшам св. — почиствам от
време на време със специален гребен кози­
ната на кон, вол и др. Г у исчёша нъ кдно
су чешало (Чер.).
исчешлйвам нсв., исчёшл’а св. — сресвам от
време на време със специален гребен, за да
падат въшките. О се възвр. — със сресване
отстранявам въшки от главата,
исчйствам нсв., исчйста св. — 1) чистя докрай,
изчиствам. И нечисти одаите. 2) изтребвам.
Нёмаме тафтабйди и исчистййме тафтабйдите.
исчуквам нсв., исчуквам св. — чукам докрай,
йтам нсв. — милвам, галя. Го йтам дётето
(Кор.).
йтар, итра прил. — хитър, умен и лукав. Йтра
жёна.
итрофчйна ж. — хитрост, хитрина. Го фати
со итрофчйна и го измами. □ Итрофчйни
продавам — хитрувам. Конд.
шикинар м. — кукер. На Нова година младите
се нраве ишкинари (Конд.)
йшча ж. (ар.-тур.) — апетит. Нёмам йч йшча
за йадён’е (Смърд.).
йшча рвам нсв., ишчара св. — ожилвам (за
коприва). □ се възвр. — ожилвам се. Се
ишчари от копривата (Конд.).
исчйпвам нсв., исчйпа св. — нащипвам. Н ё
шчукаше дётето и го ишчйпи майка м у
(Конд.).
Й

йа межд. — 1) за подкана, молба, насърчаване.
Йа оди да налёеш вода! Йа запей ёдна пёеиа,
да виме каква пёсиа знаеш да пёеш. 2) за из­
ненада. Йа, па грёди дома. 3) за сочене
нещо близко. Йа дека е татко, разбери се
съ пёго (Конд.).
йа мест. (Дъмб., Ян., Кос.) — кратка безпредложна форма на нёйа, вж. и е. Йа виду невёстата па рёката.
йабаиа ж. (пер.-тур.) — напразно,
йабанцййа м. (Конд.). — другоселец,
йабанцйка ж. — жена от друго село.

йаваш-йаваш нареч. (тур.) — бавно, умерено.
Йаваш-йаваш работа той.
йавашлййа м. — бавен в работата,
йавашлйка ж. — бавна в работата,
ййвно нареч. — явно. Йавио нйкуй нё излёгва
да рёчи, шу ё бугарин (Поп.),
йавор м . — явор. Вишёнцката бука йма многу
йавори (Чер.).
йавороф, -ва, прил. — яворов. Йавдрова шчйца.
Навивам се псе. възвр., йава се се. възвр. явя­
вам се. Утре трёба да се йавиш на астоиомййата.
йагне с. — агне. Йагнйшчата и раниме со прёбой. □ Кроткото йагне двё майки цйца— оби­
чат и помагат на кроткия и тактичен човек —
пог. Кай йагне — кротък,
йагнёшки прил. — агнешки. Йагнёшко мёсо.
йада нсв. — 1) храня се. Ела да Найме. 2)
употребявам нещо за храна. Йада лёп. Оф­
ците йаде сёно. 3) харча. Той и йади парите,
нё и бёри. □ Нёшчо ме йади — сърби ме, ха­
пе ме. О се взаим. — карам се. Се йадиме со
него за пйвйа. Нё се йай той — противен е.
Смърд.
йадвам нсв. — съжалявам някого. М у се отёпа
дётето, многу и йадваме. О се възвр. —
скърбя. Се йадвам за нёго (Конд.).
йадёнйе с. — ядене. Ншичо нёмаме за йадёнйе.
йадовйшче с. — храна. Пълп ёсти долапо со
йадовйшче (Смърд.).
йадосвам нсв., йадосам св. ■
— ядосвам. Зил'а
фчйии ми зборва свекървата, многу ме
йаддсва. О се възвр. — ядосвам се.
йайце с. — 1) покрито с черупка валчесто тяло,
което снасят птиците. Кокошката снёсе
йайце. 2) зрънце или мехурче със зародиш
на някои животни .Йайиаод жаби.З) част от
мъжкия полов орган. □ Мазен кай йайце —
закръглен. Йайцата ке ми и йаш — нищо
не можеш да ми направиш. Йайца варёни —
глупост. Смърд.
найчар м. — 1) който яде много яйца. 2) прен.
неспособен човек.
йак прил. — 1) силен, мощен. • Той ёсти йак
човек. Смърд. 2) траен, здрав, издръжлив.
Йако дърво. Йак и панталони. 3) плодороден
(за земя). Йака зёма йма нивата.
йака ж. (тур.) — яка. Се скйна йаката на
кошул ’ата.
йако нареч. — силно, здраво. Йако го държа
чупето, нёма да падни (Конд.).
йалоф, -ва, прил. — ялов. Йалова дфца.
йалефче с. — недоносено малко на животно,
йалова се нсв. възвр. — преждевременно се ос­
вобождавам от плода (за животни). Се йалови Ьфцата.
йама ж. (тур.) — грабеж.
ййнглаш м. (тур.) и англаш (Смърд.) — грешка.
Йанглаш имаш, йаска нё ти борца нйшчо
(Конд.).
йанкисицййа м. (тур.), Конд. — разбойник,
йановйнки мн. — цветя, събрани на Яновден
за здраве, според местните обичаи.
—


Речник на костурския говов
□ йа́ново дърво (Конд.). йа́ново дрёво.Смърд.—
вид розово полско цвете,
йа́ре с. — яре, козле. Козата роди две йаренйшча.
йа́ра се нее. вьзвр. — ходя прав,
йарембйца ж. — яребица.
йарембйчин прил. — яребичин. Йарембйчино
йа́йце.
йа́рем м. — ярем. Во.зови те го скьршйе йаремо
(Конд.).
йарйна ж. — вълна от агнета.
йарйчка ж. (Смърд.) и ирйчка (Чер.) — ярка.
Ирйчката е крепа дръло.
йа́с и йа́ска мест. — аз.
йа́сли ми. — ясли. На йаслите м у клаваме
сёпо па правдата (Конд.).
йа́т, йа́д о м. — яд. Йот ми е за пего, млат
загйпа (Конд.)
йа́фка ж. (тур.) — ятак. Йаска бё йафка па
комитите (Смърд.).
йбба, йдби мест. — двама, две. Идбата братйа
се отепае. Йдбите сёстри дойдде па гости.
Смърд.
йорнак м. (тур.) — образец. Ти и пдса чёлите
за йорнак.
йок пареч. (тур.) — не. Йок ке ти дам пари
па заем.
йугуч м. — скопен овен, който води стадото.
Йугучо и води па офците, той е вйеп (Поп.),
йук, йуго м. — южен вятър, южняк. Ама
поцуфа йуго, спёго си бёга (Конд.).
йули м. (лат.) — юли. На йули месец вършиме
(Конд.).
йунак м. — юнак.
йуначка ж. — силна и сърцата жена.
йунец м. — юнец. Й ущ ит е и воде кравите.
йуни м. (лат.) — юни.
йуруш м. (тур.) — смело нападение.
К
каба́ет м. (ар.-тур.) — вина. Кабаето ёсти
твой. Тй имаш кабает. Смърд.
кабардйпа ж . (от исп.) — пролетно палто от
габардин.
кабардйсвам псе., кабардйеам св. (тур.) — 1)
набъбва тестото — при ферментация. Тёппопю кабардйса, трёба да се премёси,
пешпйци да се направи. 2) предавам си важ­
ност. Многу кабардйсва той, многу се крёва
па голёмо. Конд.
кабатлййа м. — виновен. Ем е кабатлййа, ём
се л ’ути (Конд.).
кабатлйка ж. — виновница,
кабул прил. пеизм. (ар.-тур) — склонен. Упот­
ребява се в съчетание с глаголите чипа,
права. Н ё прави кабул да збдрва со мене
той. Сиромаси смё, нё чини кабул да грёди
при нас. Смърд.
кавалёрйа ж. (фр.) — кавалерия. Партизаните
имае и кавалёрйа.

249

кавга ж. (тур.) — караница, крамола. Лдша
жёна е, саму кавги прави ддма (Конд.).
кавгаиййа м. (Конд.) — кавгаджия.
кавгацйка ж. — кавгаджийка.
кавгалййа прил. неизм. — който се кара. Кавгалййа жёна.
ки́вал м. (тур.) — кавал. Свйра на кавал
(Смърд.).
кавалцййа м. — кавалджия. Кога бёше дфчар,
той бёше голем кавалцййа (Конд.).
ки́да гл. лев. — димя. Кади дгано, ке пуцърни
удайата (Чер.).
ки́деш м. (тур.) — дим. Кадеш излёгва от ед­
а́а та.
кадййа м. (ар.-тур.) остар. — съдия,
кадйфе с. (ар.-тур.) — кадифе. Фустано е от
кадйфе (Конд.).
кадйфен, -ёна прил. — кадифен. Кадифёни пан­
талони.
кадъна ж. (тур.) — ханъма, кадъна. □ Кай
кадъна — много хубава,
кадърен, -рна, прил. (ар.-тур.) — способен.
Кадърна жёна.
ка́ж вам нсв., ки́жа св. — казвам. Нёшчо ке ти
кажа, ама на никой нё кажвай. О се вьзвр.
наричам се, именувам се. Как се кажваш
тй? Той се кажва Стдйан. Смърд.
ка́зан м. (тур.) — казан. Во казано вариме
урда, вода за пранйе и вапсу́ваме о нёго
(Дъмб).
ка́ик м. (тур.) — лодка. Со кайци оде да фатве
рйби.
каикчййа м. — лодкар.
ка́й л’ прил. неизм. (тур.) — съгласен, склонен.
Употребява се с глагола се чйна. Нё се
чйии кайл' да ддй при нас (Конд.).
кай нареч., ка́т о и къту (Поп.), ко (Руля) —
като. Кай тёбе ёсти лёпа шчёрката (Кар.,
Дк.).
кайгоре нареч. (Дк.) — нагоре. Заддиш кайгдре,
за и вйш (Ян.).
кайдолу нареч. (Дк.) — надолу,
кайкйца ж. (Нестрам) — орех, плод без зелена
обвивка.
ка́ймак м. (тур.) — пяна при кафе. Кафе со
каймак.
каймаклййа. прил. неизм. с каймак. Каймаклййа кафе.
каймака́м м. (тур.) остар. — околийски упра­
вител.
кайсййа ж. (тур.) — кайсия (дърво и плод).
Се исуши кайсййата, нё рддва кайсйй.
ка́к и ка, кък нареч. (Поп.) — как. Как ести
со здравйето (Кор.)?
какарёшка ж. — овче изпражнение. Млёкото
йма какарёшки (Конд.).
кака́о с. (мекс.) — какао. Пййа какао со млёко.
ка́коф, ка́к ва, ка́кво, ка́кви мест. — какъв.
Каква ёсти тас работа (Дн.) ?
ка́кво — годно нареч. — как да е. Какво —
годно йзорайте е нйвата и пу-бъргу да си
дойте дома, гости ймаме (Чер.).


250

Б. Шклифов

кал ж. — кал. Магарето пана о калта (Кос.),
калабалък м. (ар. -тур.) — множество. Кала­
балък станааме.
калавус -зо, м. (тур.) — разузнавач. Турните
пушийа калавус у сёлто (Чер.).
калай м. (тур.) — калай.
калайдйсвам нсв., калайдйсам ев. — калайдисвам.
калайцййа м. — калайджия. Калайцийата калайдйсва со калай (Конд.)
калем м. (гр.-тур.) — тръстикови цеви. От
калеми праве коци. На калем вйе жените
прейдено. □ Дебёло кай калем — силно, ви­
соко и дебело (за стъблото на пшеница,
ръж и ечемик).
календар м. (лат.) — календар. Календаре го
дьржиме на стйсо (Конд.).
калёсвам нсв., калёсам св. (гр.) — каня. Ве
калёсваме на гости, да дойте бёз друго
(Смърд.).
калёсник м. — който калесва за сватба,
калеснйца ж. — която калесва за сватба,
кйлеш прил. (тур.) — кестеняв. Калёша дфца.
Калёшо дёте.
кали́на ж. (гр.) — кошара. Аскеро и запали
калйвйата (Конд.).
калимёра ж. (гр.) — добър ден. Употребява
се само в изрази като: Нёмам калимёра со
иёго, е расипааме калимёрта — не сме в
добри отношения. Конд.
калйнка ж. — дребно горско дърво с кичести
като на бъз бели цветове и гроздовидни
червени плодове, калина,
калбфер м. — градинско цвете, калофер.
калпузан и калпузанин м. (тур.) — лош,
негодник.
калпузанка ж. — калпава,
калугер м. (гр.) — калугер. Калугер ке стана,
на манастир ке ода. □ Сам кай калугер —
неженен. Смърд.
калугерйца ж. — калугерка. Калугерица да те
вида на манастиро (клетва),
калфа ж. (ар.-тур.) — занаятчийски помощник,
камара ж. — мястото, където снасят кокош­
ките.
каматен, -тна прил. — човек, който се прави
на важен.
камбана ж. (ит.-гр.) — камбана. Бие камба­
ната, нё знам иго става (Конд.)?
камбанарйо с. — камбанария. Н а камбанарйдто се намёрва камбаната.
камеи м. — 1) твърд, тежък и чуплив минерал.
Со камёнйа и прайме къшчите. 2) воденичен
камък. Трд е водата, нё го върти на камено.
3) единична скала. Горе на камено орлите
праве седёла. 4) неразтворимо тяло, което се
образува при някои заболявания в бъбре­
ците, жлъчката и др. На бубрёците има камен. □ Камен йма на сърцето — тежко му е.
И пот камен и нат кймен (барай ме) — нався­
къде. Камен стана — много твърд (за хляб).
Сйн камен — меден сулфат. Камёнйа ке

йаш—нищо не можеш да правиш. Камене —
ке ти клада на главата — ще се погубиш,
каменлйф, -ва прил. — каменист, каменлив.
Каменлива нива.
каменодёлец м. (Кос.) — каменоделец,
каму и кам нареч.— в съчетание с местоимение
във винит, падеж: къде е, де е. Каму е мъската. Каму и говёдната? Кам го воло? Конд.
камшик м. (тур.) — камшик. — Гърците и
кисиёе кьмшйците на рёката и и бувае на
сёл'дните (Тиол.).
кана св. — каня. И каниме и при нас, но нё
грёде (Поп.).
канат м. (Кос.) (тур.) — крило от прозореца.
Отвори го ёнйо канат.
каната ж. (нем.) — кана. Дай ми каната со
вино.
кандйло с. (гр.) — кандило. Запали го канди­
лото. Кандилото да ги огасни (клетва).
Конд.
канони ми. (гр.) — мъки. Нашче канони нёме
край.
капа ж. (лат.) — шапка. Клай си капа, студёно
ёсти (Смърд.).
капи гл. нсв. — капи. Капи на тавано.
капак м. (тур.) — капак. Клай м у го капако на
котлето. □ Се овал'а капако, си го найде
тенцёрето — подхождат си. Конд.
капйдйн м. (от лат.) — 1) мъжага, юнак.
Капидан човек. 2) водач. Павлос Мёлас бёше
капидан на ъндарите, шу колёйа и бесёйа
(Поп.).
капйца ж. — сено, събрано на куп. Сёнто го
п р а й м е Капица (Конд.).
капка ж. — капка. Капка по капка става вир
(погов.).
капсул’ м. (фр.) — капсула,
караг’ос, -зо м. (тур.) — хуморист.
карабйна ж. (фр.) — вид пушка, карабина,
карам нсв. — 1) укорявам някого с висок глас.
Г у караме на дётто, па не шчука, лошо дёте
стана (Поп.). 2) ругая, псувам. Татко и
майка ме кара. О се възвр. — 1) викам с
висок глас, хокам, гълча. Лош човек е
(ёсти) многу се кара со жёната.2) намирам
се във враждебни отношения.Нййа се караме
со нёго, не збдрваме. Орлите да се скаре за
тёбе (клетва). Конд.
каранйци мн. — кавга. Сдбра караници от
татко му и от майка му.
карафил’ м. (от санскр.) — карамфил,
карван м. (пер.-тур.) — керван. Ц ёл карван
мъски върве.
карванцййа м. — керванджия. Карвацийата го
тёра карвано (Конд.).
карёкла ж. (гр.) — стол. На карёкла сёди. □
Ке те клада на карёклата — ще заведа дело
срещу теб.
кароца ж. (ит.-рум.) — каруца. Со кардци
одёёме — гредёёме.
карполок м. — желязна вила за тор, сено и
слама.
карфйца ж . (гр.) — карфица.


Речник на костурския говор
каса́ба ж. (ар.-тур.) — градец. Касаба стана
сёлото (Тиол.).
касапин м. (ар.-тур.) — месар, търговец за
месо. Касапин дойде за йагнйшчата.
каса́пка ж. — жена касапин или жена на ка­
сапин.
касапница ж. — кланица. На касапницата и
коле йагнйшчата, бйшките, говёндата.
каса́пцки прил. — касапски. Касапцки нош.
ка́стра нсв. — 1) подрязвам клони на дърва.
Кастро шума за дфците и козите. 2) коря,
мъмря. Аку го найда, ке го кастра, зил’ави
работи върши. Конд.
кастратйна ж. — отсечена клонка. Кастратйни
бёриме за фурната.
ка́т м. (тур.) — слой. У пйтата клаваме
ёдън кат прас и ёдъп кат у́рда (Чер.).
ка́т а нареч. (гр.) — всеки. Употребява се само
пред думи, означаващи време: ката-дёна,
ката-утро, ката-мёсец, ката-година, катавёчер.
ка́тар м. (Кон.) (гр.) — дявол,
ката́лого с. (гр.) нова заем. — регистър. Пи­
сани снё на каталдгото какви сне (Конд.).
катаидйсвам нсв., катандйсам св. (гр.) — из­
падам в лошо положение. На шчд катандйса
йас, дётето ми пие (Кос.),
катастрёпсвам нсв., катастрепсам св. (от гр.) —
разорявам. Дойде аскеро и ни звё свйчко, не
катастрёпса. О се възвр. — разорявам се.
Се катастрепсааме на бдйо, нйшчо нё ни
остана. Конд.
катастрофа ж. (гр.) — бедствие. Голёма ката­
строфа стана, бурата и бурдса нйвйата.
категорййа ж. (гр.) нова заем. — вина. Ме
заторйе бёс категорййа.
категорйсвам нсв., категорйсам св. — обвиня­
вам, клеветя.
катйна ж. (гр.) — брава. Ни се скърши катйната.
катинар м. (гр.) — катинар. Со катинари
закл’у чваме плёмни, пандйли и други нёшча
(Смърд.).
ка́т ил’ м. (ар.-тур.) — подлец, лъжец. Той е
катил' на свёто, саму лъжи и кради (Конд.).
катйца ж. и кастйца (Смърд.) — плод на оре­
хово дърво без зелената обвивка. Нашйо дрей
многу катйци роди вайа годйна (Конд.).
ка́тран м. (ар.-тур.) — катран. Со катран и
мажиме търкалата на кдлите. О чърн ка­
тран да гориш (клетва, Кос). Катран да тъ
пупари (клетва, Чер.).
катраносвам нсв., катраносам св. — изяждам,
изпивам, прахосвам. Той и катраноса парите.
О се възвр. — падам в бедствие. Се катра­
носа той, и двёте дёци му и отепае. Кос.
каурин м. (пер.-тур.) — гяурин. Турците многу
и мъчёе на каурите (Конд.).
каурка ж. — гяурка. На каурките и одбервае
бегдвите за жёни (Конд.).
каурцки прил. — гяурски. Каурцки мъки.
ка́фе с. (ар.-тур.) — 1) сурови и опечени зърна
от южно растение, питие от опечени и

251

смлени зърна. Купи кафе и гу испёче у ддлапо. Нъ гостите и кераса су кафе. Чер.—
гледам на кафе. 2) кафене. Ойме на кафе­
то. На кафето се збувае мъжите (Конд.).
□ Пул’а на ка́фе —гледам на кафе.
кафецййа м. — кафеджия. Кафецййата прави
кафенйшча (Конд.).
кафецйка ж. — кафеджийка.
кафецйцки прил. — кафеджийски. Кафецйцка
кёрка (Конд.).
ка́ф та нсв. — беля орехи. Орёйте и кафтиме
со нош, м у го изваваме черёшлано. О се
възвр. — обелват се орехите, делят се от
черупките. Се кафте орёйте, трёба да и
собёриме (Конд.).
каф’а́ф, -ва прил. — кафяв. Каф’аво палте.
ка́ца ж. — каца. О кацата йма ёшче трушййа
(Дълб.).
кацнйвам нсв., ка́цна св. — кацвам. Врапчето
кацна на вёйката (Конд.).
ка́цар м. — който прави каци, кацар.
каца́рцки прил. — кацарски. Кацарцки дук’ан.
кацййа ж. — инструмент за пренасяне на въ­
глени.
ка́ч а нсв. — 1) дигам на по-високо, вдигам.
Врёшчата со вълна и кача на горната одайа.
2) слагам, турям на по-ниско място. Го
качи дётето на масата. Го кача чупето на
капйцата. 3) увеличавам цената. И качи
пататите, повике платва, да му и дайме на
нёго. 4) взимам някого или нещо на пре­
возно средство. Нёго го качи на пулмано,
мёне не сакаше да ме качи. И качи пататите
на афтокйнто. О се възвр. — 1) издигам се
на нещо по-високо. Се кача на планйната.
Се кача на дъмбо. 2) използвам превозно
средство. На трён се качи од Воден за
Солун. 3) поскъпява. Се каче цёните на стдките. □ Му се ка́чи на гла́в ата — кара
някого да му изпълнява всички желания.
Конд.
кача́м ак м . (тур.) — качамак.
качардйсвам несв.. качердйсам св. (от тур.)—
оглупявам. Дип качардйса, нё знае шо пра­
ви (Конд.).
ка́че с. — малка каца. Во кйчето държиме мас
(Конд.).
качелйшче с. — тресавиште. Аку се закачиш
на качелйшчето, нё можиш да излёзиш
(Конд.).
ка́ш а ж. — конопено семе. Кашата е сёйме
за кднуп. Кашата пу-рано е йадёйа сурумасите (Чер.).
кашёр м. (тур.) — кашкавал,
кашлйца ж . — кашлица. Болен ёсти, йма голёма
кашлйца. □ Чърна кашлйца — магарешка
кашлица. Смърд.
кашлича́ф, -ва прил. — кашличав. Кашличава
баба.
ка́ш л’ам (се) нсв. (възвр.) — кашлям. М у
престуде, (се) кашл’а чупето.
ка́шчо нареч. — както. Кашчо фатйе гърците,
ке не ископаче од родното мёсто.


252

Б. Шклифов

ква́с м. — квас. Майка меси пита со квас. □
Зафа́твам ква́с — приготвям квас,
ква́ча пев. — мътя яйца. Квачката и квачи
йайцата.
Ква́чката ж. — съзвездието Плеяда. $дри
Квачката, ке ос'уни.
квърча пев. (Кос.) — квакам (за жаба). Жабите
квърче.
ке част. — за образуване на бъдеще време.
Утре ке ода на пазар.
кёку пареч., кёлку (Поп.)— колко. Кёку илчёрки
ймаш (Дк.)? Кёку врёме ке бьндиш т'уа при
пас (Кос.)?
келепур м. (тур.) — аванта, келепир. Н ё ра­
бота, саму келепур чёка од некаде.
келепурцййа м. (Конд.) — келепирджия.
келенуринка ж. — келепирджийка.
кёлеш м . (тур.) — неразбран, нищожен човек,
келеш.
кел’а́ф, -ва прил. — неразбран, прост. К ел’аво
куче е той, пийапйца (Конд.).
кёмер м. (пер.-тур.) — 1) кожен пояс за пазене
и носене на пари. Старите парите и дьржёе
во кёмер (Конд.). 2) свод, дъговиден покрив,
кемерлййа прил. неизм. — дъговиден. Кемерлййа мост. Кемерлййа врата.
кёндн нареч. (Чер.) — колко малко. Кёнди
сирёйпе ми даде!
кёндро с. (лат.-гр.) нова заем. — сред село,
център.
кёрал м. (гр.) — килер. О кёрало държиме
рана (Смърд.).
кера́свам псе., кера́сам св. (гр.) — черпя някого.
Кёрасай и со рекййа и со локуми.
керата́ неизм. прил. (гр.-тур.) — ругатня,
керата.
кёрка ж. (Поп.) вж. шчёрка.
керемеднйца ж. — керемидарница.
керемецййа м. — керемеджия.
керёсте с. (пер.-тур.) — дървен строителен ма­
териал, кересте. Керёсте сёчиме за плёмна.
кермйда ж. (гр.) — керемида. Къшчите и по­
криваме со кермйди (Смърд.).
кесацййа м., (Конд.) (тур.) — убиец, явен обирник.
кёсе с. (тур.) — кесия. Пълно кёсе со пари. □
Му се скйна кёсето — има възможност, но
подарява нещо незначително,
кесёлё с. (тур.) — гьон. Чёлите и подлози съ
кеселё (Конд.).
кесёна прил. само в съч. с чинййа (Кос.) —
порцеланова чиния, кёсим нареч. (тур.) —
кесим. Нйвйата и давам на кёсим.
кёф м. (ар.-тур.) — добро настроение, кеф.
Со кёф работа. Нёма кеф, нё върви стоката.
□ М у го кърша кёфо
— не изпълнявам
желанието му. Конд.
кёфил’ м. (тур.) — препоръчител. Кёфил’ се
фати за пёго (Конд.).
кефлййа прил. неизм. — 1) който е в добро
настроение. Сёкой път е кефлййа, тъквдй
му е тъбъёто (Чер.). 2) пийнал. Кефлййа е,
вйно пй, не го боравите (Конд.).

киба́рин м. — надут. Кибарин чдвък е, нё гувори су ёркой (Чер.),
киба́рка ж. — надута жена.
киба́рцки прил. — който се отнася до кибарин
или кибарка. Кибарски сйн.
кйвур м. (Кос.) (гр.) — ковчег,
кййа нсв. (Кос.) — кихам.
кйкам нсв. (Навос.) — кукуригам (за петел).
Кйке пётлите.
килим м. (пер.-тур.) — килим. Къшчата ести
послана со килими (Смърд.).
килима́рка ж. (Конд.) — уред за тъкане на
килими.
килнмйа́фка ж. остар. — вид старовремска
риза.
кйло с. (гр.) — килограм. Ви купи двё кила
лимони.
кйл’а нсв. (Кос.) — търкалям. Шчд килиш
таму, со шчд си играш? О се възвр. — тър­
каля се. Търкалото се кйли.
кймка ж. — обект на нападки и вражда.
На кймка ме име, не ми збдрве (Конд.).
кйна нсв. — 1) правя нещо на парчета. Дётето
го кйни тёфтеро со смётките. 2) бера пло­
дове от дърво, цветя и т. н. 3) чрез носене
употребявам, хабя дрехи, обувки и др.
Многу бъргу и кйни чёлите. И кйни чора­
пите той а йас и кърпа. 4) нанасям побой.
Го кйна со бой. О се възвр. — 1) износва се,
цепи се, хаби се (за дреха, обувка, въже
и др.). Палтето най-напре се кйни на лакото. 2) ядосвам се, измъчвам се. Се кйна
ад йаддви. Се кйна од работа. 3) изкилям се.
Се кйне мъжите от тёшко кревайне. Конд.
кинйсан прил. — 1) който е „пътник“ за дру­
гия свят. Кинисана е, бъргу ке умри (Чер.).
2) побъркан. Устави е, пъка вйка, кинисана
е (Чер.).
кинйсвам нсв., кинйсам св. (от гр.) — 1) тръг
вам. Кинйса да ода на Въмбел на гости
2) болен е на умиране. Дйп кинйса, свършва,
нёма да живи.
кинисва́тйе с. — тръгване. На кинисватйето
на пумините пу нас да съ вйдиме (Поп.),
кирййа ж. (ар.-тур.) — наем за жилище или
помещение. Голёма кирййа се платва на
Кдстур за къшча (Конд.).
кйрйе с. (гр.) нова заем. — господин,
кйсел прил. — кисел. Кисёло е вйното, нё се
пие (Конд.).
кисёлец м. — киселец. Кисёлецо го бериме за
типа и чорба (Конд.).
киселйна ж. — 1) оцет. На салатата м у клаваме киселйна. 2) нещо много кисело. Скйсна
чорбата, киселйна е, нё се йади. 3) (множ.
число) — киселини. Киселйни м у грёде от
стдмако. Конд.
киселнйца ж. (Кос.) — вид погача. Киселнй1/ата ёсти мёк леп, шчо о мёсиме о черёпната.
кйска ж. — китка. Кйна цвётйа и права кйска
(Конд.).


Речник на костурския говов
киски́йа ж. (тур.) — длето за пробиване на земя
и дигане на камъни. Со кискййата дупиме
дупки, извиваме камёнйа (Смърд.).
ки́сло прил. пеизм. — намокрен, вир вода.
Кисло стана од дджо.
кислови́ка ж. — киселина. Киеловйна мирйса
чорбата, не се йади. На кисловина мирйса,
не се мие той.
ки́сна нсв. — мокря, кисна. И кисна п л’ачките
за прайне. И кисна пърчките за кушнйца да
плета (Поп.). О се възвр. — мокря се. Се
кисни детето, ке м у престуди.
ки́та нсв. (Поп.) и ки́шка (Кор.) — слагам нещо
върху нещо. И кита п л ’ачките па сеидуко.
И кйтаме рдшките, ке и товариме на мага­
рето. Конд.
ки́фам нсв., ки́фна св. — кихам. М у престуде,
кйфна чупето.
кланам нсв., клада св. — 1) турям, поставям.
Н е знам дека го кладу нджо, не можа да го
номера. 2) нося, обличам. Саму по добрите
дена и клавам новите чели. 3) слагам ядене
на трапеза. Ви кладу чорба, ёлте да йайте.
О се безлич. — слага се (и в трите значения
на клавам ). Конд.
кладенец м. — извор. О селото имаше многу
студни кладенци (Кос.),
кладенчеф, -ва прил. — кладенчов. Кладёнчева
вода.
кли́ник м. — огнище. На кланико палиме дган.
клапати́р м . — вид хлопатар,
кли́с м. — клас. Зелени се класната на ършта.
кли́са нсв. — пуща клас, класи (за житно ра­
стение). Класе нйвйата.
класи́та прил. само в съчет. с трева — вид
трева.
кли́чкам нсв. — 1) изплаквам с вода затворен
съд. И к лачкам г ’умдвите, ке и напьлна млеко.
2) правя гаргара. Аку ть бдле жьлбйнте,
клачкай е муцката су сулёна вода (Чер.),
кли́шна ж. остар. — плат във форма на чорап
без пета и се закопчава с телени копчета,
клёйа нсв. (Кос.) — вж. тлёйа.
клекни́вам нсв., клекна св. — 1) клякам от
време на време. 2) прен. подчинявам се. Той
нё му клёкна на гърците.
кленка ж. — игра с късо дръвце, клендза.
Дёцата игре клёнза (Конд.).
клени́ка ж. — клен (растение).
кли́пам нсв. — 1) с чукане изтънявам остри­
лото на сечиво. Косите и клёпаме, за да
кдсиме. М у се здебёли сёко на балтййата,
нё сечи, ке е дам да е клёне. 2) бия кле­
пало, камбана. Пдпо е клёпа камбаната.
Конд.
клепни́вам1нсв., клёпна св. — 1) клепя небрежно
и бързо острило на сечиво. Лётото и клепнйваме косите и кдсиме. 2) бия клепало от
време на време. Понекога е клепнйве камба­
ната и се бёриме. Конд.
клепни́вам2 нсв., клёпна св. — мигам с очи
от време на време.

253

клепи́шка ж. (Кос.) — специална тояга, която
се употребява за чистене на палешника. Со
клепашката о трёбиме ралнико.
клёпкам нсв. — клепвам, мигам с двете си
очи. Той клёпка.
клёт прил. — лош. Клёто дёте. Клёша чупи.
□ Жи́ф да клёт — тежко болен,
клети́на ж. — гняв. Голёма клетйна йма,
лота жёна е (Конд.).
клётка1 ж. — бримка. Се испу́ши клётката от
чдрапо (Конд.).
клётка2 ж. (Чиф.) — игла за плетене,
клёча нсв. — клеча. Шу клёчиш кът'у куче,
стани горе (Поп.).
клёч м. — крайната част на клонката. Козите
многу го гризе зимата клёчо. □ Клёч ме
фи́тЕе (ръците, новите) — изтръпват. Конд.
клёчка ж. — 1) къс от пръчка, дръвце, треска.
Немаше рдшки, клёчки собра за дгано. 2) зао­
стрено късче дърво за някаква цел. Клёчка
за зъмби. Клёчка от шпйрто. □ Суф кай
клёчка — слаб.
клёшч м. — къси греди за покрива. Носа клешчдви зъ читййата нъ къшчата (Чер.).
клёшчи ми. — клещи. Со клёшчите сёчиме
т ел’дви. □ Со клёшчи му изваваш лаф —
трудно говори.
климуча лет?.(Чер.) и скиму́ча (Смърд.) — поч­
вам да плача. Фати да климучи чупето,
зёвай го нъ ръците, дъ съ смири.
кли́н м. — 1) клин. Со клйнйа и цёпиме дебёлите дърва. 2) клиновидно парче, вшито в
дреха, обикновено под мишницата,
кли́нец м. — гвоздей за подкова, клинец. Со
клйнци и кдвиме правдата.
кли́п м. (Снич.) — баста. Фустан со клипдви.
кли́фуи м. — човка, клюн. Врапците су клйфуио тупе (Чер.).
кломко с. — кълбо прежда. Прендёното го
бёриме кломко. □ Кломко се собра — свил
се от болеет или старост. Се бёри кломкото — идва край на живота. Конд.
клоца ж. (гр.) — ритник. Со клдца ме удри.
клопам нсв., клоцна св. — ритам. Мъската ме
клдцна.
кльнка се нсв. възвр. — плиска се водата в
затворен съд.
кл’умвам нсв., кл’умна св. — грохвам. К л ’у мна
од йаддви (Кос.).
кл’уч м. — ключ — за отваряне или затваряне
на брави или катинари. К л ’у чо нё уйдисва
на вратата. □ Кл’уч удри водата — ври.
Вързвам кл’уч — завързвам на клуп.
кни́га ж. — 1) печатно произведение. Гърците
и изгорёйа бугарцките книги (Поп.). 2) писмо.
Зёвам книги од Мёрика. 3) хартия. Во книга
да го завйеш сирёнйето (Кон.),
киок, кнонт- да и кно́чок, -чка прил. — тънък.
Кндка нога. Кндко ёсти дйрвото (Ян.). Киднди кори. Кидчка пърчка. Чер.
поби́ла ж. — 1) женски кон. Роди кобилата.
2) прен. едра, висока жена.


254

Б. Шклифов

кбва нсв. — кова. Кова шайка на шчйцата.
Го остави кдно при ковачо, да го кови. Конд.
кова ж. (нем.-рус.) — кофа. Йзвади вода од
бунаро со ковата.
кбва нсв. — 1) вбивам, забивам. Со шайки и
кдва шчйците. 2) поставям подкови на до­
биче. Ги кови кдно. 3) заварявам желязо.
Г у даду пьлйчнико да гу кове, фчёра съ
скърши. Чер.
ковално с. — наковалня. На ковално и кле­
паме косите.
ковач м. — ковач. Ковачо работа на ковално.
ковёрта ж. (фр.) — купено одеяло. Си купи
убава ковёрта за постел’ванйе (Смърд.).
кога нареч. — 1) кога. Кога ке ни дош на
гости? 2) когато. Кога и да ддш, дома ке
ме наш.
кого мест. — Винит, пад. от кой, кое.
кода нареч. — сякаш, като че ли, изглежда, че.
Кода рдпа некой на вратта. Кода е той
(Чер.).
кбдош м. (тур.) — клеветник,
кодбша нсв. — клеветя. Кддош е той, ме
коддши на гърците, шо шчукам по радйото
Сдфйа (Конд.).
кодбшка ж. — клеветничка.
кодошлък м. — клевета, шпионство. Со кодош­
лък живи Гйри.
кбжа ж. — 1) външна обвивка на човешко
или животинско тяло. 2) такава телесна об­
вивка, одрана от животно, сурова или обра­
ботена. Кожите од йагнйшчата и продаваме
одёлно. Рёмен од кожа носа. 3) каймак
(при млякото). Кдга вари млекото, фатва
кожа озгдра. □ Кожа и кбски е —
много слаб. Да си е спаса кожата — да
си спася живота. Кожата му е дупйе — убиха
го. Кожата ке ти е одера, кожата ке ти
продада — ще те убия. На кбжа ке те
кладе — ще ядеш голям бой. Конд.
коцамти (Конд.) и кожаба нареч. (Кос.) (тур.) —
доста. Кожаба голёмо ёсти дётето.
кожар м . — търговец на кожи. Кожарите и
бёре кожите.
кожевен, -ёна прил. — направен от кожа,
кожен. Кожевёно палте. Кожевёни наръквйци.
кожувар м. — кожухар.
кбжуф, -во м. — кожух. Кджуво мндгу топли.
коза ж. — 1) домашно животно. Козите йме
мндгу млёко, ама слабо. 2) дива жена. 3) грък
(пренебрежително).
козйна ж. — козина. Г учите и прави ме от
козина.
кой, кбйа, ко́е и койо, кой мест. — 1) Кой
човек бёше тука? Кде дете плачи (Кос.)?
2) Който. Кдй ддйде, ддйде, кдй нё дойде,
нёма да го чёкаме. Конд. Кдйо дете му съ
у тёпа на гламните, гулёмото или стрёдното
(Чер.).
кбко1 с. — яйце (детска лексика).
кбко2 с. — белег при овцете във форма на яйце.

кокора се и нсв. вьзвр. — кокоря се.
кокошарник м. — кокошарник. Лисицата влёзе
во кокошарнико и и изёде кокдшките (Конд.).
кокошйни мн. — кокоши въшки,
кокошка ж. — кокошка. Кокдшките зимата
нё несе йайца. □ Ум от кокошка йма — ма­
лоумен.
кокошкар м. — който краде кокошки и изобщо
дребни работи, кокошкар,
кокошкарка ж. — кокошкарка.
кокошчйна ж. (Кос.) — птицевъдство. Тйе от
кокошчйна жйве.
кол м. — 1) право дърво, заострено на единия
край, за да се забие в земята. Чукаме кдл’йа
па зёмата и плётиме плёт. 2) забито дърво
в земята със заострен връх или без такъв.
На кдл е забёси тдрбата. 3) право дърво,
пригодено за работа. Съ кдл’йа го чукаме
фасул’о. Конд.
кбла ж. — 1) превозно средство с колела.
Вдлцка кдла. Кднцка кдла. 2) товар, колкото
кара една кола. Цёла кдла пепдни продаде
на пазаро (Конд.).
колай прил. неизм., колаен, -колайна (тур.) —
лесен (за работа). Кдлай ёсти рабдтата. Ко­
лайна рабдта (Конд.). □ Со колай — по лек
начин. М у го знае мурафёто, со кдлай ра­
бдта. Смърд.
кблак м. — колак. За Велйгден мёсиме колаци
(Конд). □ Кблак сабйа— извита, турска сабя.
колаци мн. — дебелите черва. Се оплаши и
колаците му се превърнае.
колашка ж. — количка (с която се возят
децата).
Кбленда ж. — народен празник един ден пред
църковния празник Рождество Христово.
Кдленда се празнува на двайсе и четири декёмври. Прети двайсе и четири дёцата бёре
дърва, вечёрта праве лйсник од дърва и го
пале. Сётне ндшйата върве по къшчите,
вйке „Кдленда бабо, Кдленда, дай ми бабо
костёнче, да ти ё живо чупёнце, дай ми
бабо колаче, да ти ё живо йуначе“. Цёла
нош нё спие дёцата. Конд.
колёидар м. — коледар. На Кдленда кален­
дарите върве по къшчите и бёре костёни и
други нёшча.
коленйца ж. — болест на крайниците при
овцете и козете. Офците крйве от коленйца,
одвай дде (Конд.).
колено с. — коляно. М е бдли колёното. □ Од
голёмо колёно — от богат род.
колёнце с. — 1) малко коляно. 2) чупка в стъб­
лото на растение от рода хвощовите и др.
колёстро млёко — коластра.
колбжёк м. — месец януари,
колбсвам нсв., колосам св. (от гр.) — колосвам.
И колдса кошу лите.
кбл’а нсв. — коля. К дл’а бйше къту гудйна
(Чер.).
кбл’ач м. — 1) който коли добитък за месо.
2) убиец.


Речник на костурския говор
команда ж. (фр.) — 1) заповед. Кой прави ко­
манда дома? 2) ред. Расипана фамйл’а се,
пёме команда.
комитет м. (фр.) — комитска организация.
И на нашчо село имаше комитет (Конд.).
комйтин м. (от лат.) — български четник,
комита. Комитите се борее за бугарцка
вера протйф турците, гърците и сърбите
(Конд.).
комйцки прил. — комитски. Комйцки песни.
комка ж. (лат.) — 1) църковно причастие,
комка. 2) съд, в който се държи комката,
комкам нсв. — причестявам. М е комка пдпо.
О се възвр. причестявам се. На Бджик се
комкаме за здравие.
комбоста ж. (фр.) — компот. Комбдста прайме
от разни емйши.
комунйзмо с. (от лат.) — комунизъм. Богатите
се плате от ко му низ мото.
комунйстин м. — комунист. Комунистите се
боре за нарддо.
комшййа м. (тур.) — съсед. Многу се имаме
со комшййата.
комшйка ж. — съседка.
комшо м. — зват. форма от комшййа. Шд
праш комшо, дека ош?
кон м. — кон. Со копите драме и вършиме.
□ Гра́ба кай кон — бързо тича.
конак м. (тур.) — квартируване. М и кладде
аскёри на конак.
кона́тка ж. — вид животно. Кожата на конатката е многу скъпа, од нёйа праве йаки за
жёните (Конд.).
ко́ндил’ м. (гр.) — вид тебишир. Кдндил’о
ёсти кай темешйро (Кос.),
кондйсвам нсв., коидйсам св. — непоканен
оставям за ядене. Кондйса, не става, сака
да вечёра.
кондури мн. (тур.) — обувки,
кондурнййа м. (Конд.) — обущар,
кондра нареч. (лат.) — имам враждебно отно­
шение към някого. Той кондра дй су нас
бугарте (Чер.).
концул прил. неизм. (тур.) — грохнал. Се
сдбра концул стана и патардййа прай (Конд.).
ко́нец м. — 1) конец. Со конци и кърпа чора­
пите. 2) Нерв в гръбначния стълб. М у се
скйна кднецо на дётето и умбре (Конд.).
ко́ноп ж. — 1) културно растение. 2) обрабо­
тено лико от това растение. От конопта
прайме фъртоми (Конд.).
конопен, пна прил. — конопен. Кондпните конци
се здрави.
коношчйсвам се нсв. възвр., коношчйсам се св.
възвр. (от тур.) — дружа, близък съм с
някого.
консерва ж. (фр.) — консерва. Ке йайме лёп
со консёрва од рйба.
ко́ники прил. — конски. Кднцко мёсо. Кднцка
сила. □ Ко́нцка мува — овод,
копа́ло с. — късче дърво, приспособено за
копаене. Су купало дёциата копе цикётки
(Чер.).

255

ко́пам нсв. — 1) правя дупка, яма в земята с
помощта на инструмент. Дупки копам за
кдл’йа да закача. 2) обработвам земята с
лопата, мотика и дикел. Лозйето го кдпаме
со дикёли. 3) изваждам от земята. Пататите
и копааме. П Гро́бо ми го ко́па — гледа да
ми стори зло. Конд.
ко́пан м. — 1) бут от кокошка. Дай му и копанте на зёто, многу е гладен. 2) бухалка.
Съ копано и чукаме голёмите п л’ачки. □
Ко́пан ста́на — замръзна. Конд.
копа́чка1 ж. — храст. Избёга вълко, се скрй
во копачките (Кон.).
копа́чка2 ж. — търнокоп. Со копачката кд­
паме и извиваме камёнйа.
копйле с. — извънбрачно дете, копеле,
копил’а́рка ж. — която ражда извънбрачно
дете.
копйто с. — копито. На кдно му се изедде
копитата, бдс шо бара (Конд.).
копра́ле с. — уред за чистене на ралото.
Съ копралето го чйстиме оралто (Конд.).
копрйва ж. — коприва. От младите коприви
прайме пита, а старите коприви и бёриме
за бйшките.
копрйнен, -о́на прил. — копринен. Копринёиа
кошу л'а.
ко́пци мн. — телени копчета,
копче с. (тур.) — копче. М и се скйна кдпчето
од кош ул’ата (Смърд.).
ко́ра ж. — 1) специално приготвено тесто за
баница. Суча кдри за пйта. 2) твърд слой на
пръстта. Нйвата бёше прёсна орана, фати
сйлен ддш и фати кдра зёмата. Конд.
ко́рдан м. (Кон.) — украсен женски ремък,
ко́рен м. — 1) подземна част на растение.
М у се исушйе корёнйата на дървото. 2) оная
част от израстък, чрез която той се крепи
и получава хранителни сокове. Кътните
зъмби йме голёми корёнйа. И влакното си
йма кдрен. 3) начало, произход. На нёго
кдрено му ё от Стара Гърцйа. 4) потомство.
Остави кдрен тдй. Кдрено да му се ископачи (клетва). Кдрен да нё остани од ними
(клетва). □ Ко́рен фа́ти — установявам се.
От ко́рен го изва́вам — напълно унищожа­
вам. Конд.
корййа ж. (тур.) — гора. Манастйрцка корййа.
корйто с. — корито. По корйтото минава
вддата за воденйцата.
корйчка ж. — коричка. Нёмам зъмби за корйчки.
коро́на ж. (лат.) — корона,
корофйлак м. (гр.) — жандарм. Корофилаците
не мъчёе най-многу. Тйе не тушкае за ёзико
(Кос.).
ко́рна нсв. — 1) събуждам. Мама рано ме кдрни
за вдда да дда. 2) изкарвам добитък на
паша.
корупка ж. — кора на дърво. Козите и йоде
корупките и дървата се суши.
ко́са1 ж. — косми, които покриват главата
на човека. Нёма кдса, дйп му пана (Кос.).


256

Б. Шклифов

коса2 ж. — оръдие за косене. Со косата кдсиме трёва.
косаци́йа м. — косач. Косарйшпе косе трёва
(Конд.).
косер м. — сечиво за кастрене на дървета,
косер.
коска ж. — 1) кокал, кост. Дай и каските на
пейте. 2) костилка. Н ё и гълтай кдските от
сливите. 3) обувалка. Чёлите и обувам со
кдска. □ Кожа и коски — много слаб,
костен м. (гр.) — кестен (дърво и плод). Ке­
стените и пёчиме и и вариме.
котар м. — ограда, където доят овцете. У
кдтаро и зътвдрваме и и мълзиме бфците
(Чер.).
котле с. — котле. Котлето ёсти пълно млёко
(Кос.).
котраби́нда ж. (Кос.) (ит.) — контрабанда.
Котрабанда работа.
коцйна прил. само в съч. с офца — бяла овца
с жълтеникава предна част на главата,
кочан м . (Поп.) — кочан царевица. Пёчиме
кочани.
кочина ж. — кочина. Во кочината лёже бит­
ките (Кон.).
кош м. — 1) кош, изплетен от пръчки съд.
Кошдвите и напълна гной. Во кошдвите го
носиме грдзйето. 2) кошер. Во кошдвите
дейте бёре мёт. Трйдесе кошдви олйшча
имам. Кон.
кошни́ца ж. — кошница. Во кошницата клаваме грдзйе, домати, йайца и други нёшча,
да нё се мачке (Кон.).
кошул’а ж. (лат.) — риза. По кошу л ’а бара.
кри́ва ж. — 1) женско говедо. Мълтёските
крави диве мндгу млёко. 2) прей, едра жена.
□ Стой кри́во, и друга ни́ва и́ма — чака ни
и друга работа.
крави́йче с. — вид погача. Кравайче ёсти
йак леи, шчо о пёчиме о черёпната (Кос.),
кри́да пев. — крада. Арамййа ёсти, кради
дфци и и продава.
крадени́чкум пареч. — крадешком. Краденйчкум влёзе ддма, нйкуй нё гу разбра (Поп.),
кри́дл’а ж. — жена, която краде,
кри́дл’о м. — мъж, който краде,
крайние с. — крайна част на нива, ливада и
лозе. Крайшчата на пивата нё се изорани
ддбро. Крайшчата на лдзйето и йме изедёно
дфците.
кри́й1 предл. — край (за близко съседство).
Край мёне помйна и нё ми проговдри.
кри́й2м. — 1) място, където свършва едно нещо.
На крайо на сёлото жйвиме. Тука ёсти крййо
на пйвата.Т) време, когато свършва нещо.
На крййо на мёсецо. На крайо па недёл’ата.
Смърд. 3) начален или краен предел. Па ут
крайо пучнаа́м е дъ правиме свйчко (Поп.).
Ти каза от край до край ка сё рабдтите. □
На кри́йо на крайшчата — като заключение,
като резултат от всичко. На кри́йэ на сви́то —
много далече.
кри́в3 м. — родна земя, облает.

крас и крьс предл. — за пресичане от единия
край на предмета до другия напряко. Върви
кръс нйвата (Конд.).
кри́си́т прил. — леко кисел. Красата ёсти
чдрбата (Чиф.).
кри́сен, -сна прил. — красив. Красна чупа.
краси́ф, -ва прил. вж. красен.
кри́ста ж . — 1) заразителна кожна болеет.
От краста ёсти бдлен (Смърд.). 2) прей.
нищожен човек.
крастави́ца ж. — краставица. Салата от кра­
ставица.
кри́стаф, -ва прил. — крастав. Краставо ма­
гаре.
кри́ци мн. — бедра, горната част на крака.
Су гдли крйци баре сёга чупите (Чер.),
кри́вам пев., кри́на св. — 1) вдигам нещо от
земята, от пода. Крени о врёшчето од зёмата (Смърд.). 2) повишавам цената на
нещо. М у е кренайа цёната нъ пътатте
(Поп.). 3) взимам нещо без позволение,
крада. М и го кренае дйкел’о од нйвата. 4)
отнасям чрез влачене, завличам. Бурата го
крёна па плёто. □ Кри́вам ръка — бия, на­
насям побой. Кри́вам гли́ва — 1) ставам
непокорен. 2) забогатявам, оправям си по­
ложението. О се възвр. — 1) местя се. Се
крёна от тайа къшча, на друга дйде. 2) тръг­
вам. Се крёна и дйде па гдети. 3) повишава
се цената. Се крёва цёната на мёсото, ала
нема кой да паси дфци и говёида. Се кри́вам
на голи́мо — важнича. Конд.
кри́ве с. (гр.) — легло. Детето спйе на крёвето (Конд.). Креватите се готдви за спанйе
(Смърд.).
кри́м м. (фр.) — крем за мазане на кожата,
креми́стра ж. (гр.) нова заем. — закачалка.
Палтето ёсти на кремастрата (Смърд.).
кри́на пев.—1) крепя. Го крёпа на татко, за да
нё падни (Конд.). Дирёците йа крёпе къшчата (Кос.). 2) издържам. Тдй крёпи бдй.
3)
оказвам материална или морална помощ.
Гърците и крёпе на гъркоманите (Конд.).
О Се кри́пи — 1) добре е със здравето.
2) икономически е добре,
кри́па ж. (Чер.) — голяма филия. Звё гулёма
крёпа лёп и избёга.
кри́ст и кръст (Поп.), м. — 1) символ на хри­
стиянската вяра. На гробдвшпе клаваме крестови от шчйца. 2) долният край на гръб­
нака с тазовите кости и съответната част
от тялото. М е бдли крёсто □ При́ва кри́ст —
кръстя се. Смърд.
кри́ста нсв.
кръщавам. Го крестййме чупчето. О се възвр. — кръстя се. Се крёста и
се мд л ’а на гдспо. Смърд.
крести́чкум пареч. — във форма на кръст.
Крестйчкум се пътйшчата, да зёваш гдрнйо
път (Смърд.).
кри́ва нсв. — 1) куцам. Крйви тдй, ногата го
бдли. 2) извивам. Го крйва стапо.О се възвр.—
плезя се. Шд се крйвиш така? Конд.
кривали́шче с. (Кос.) — скривалище.


Речник на костурския говор
кривйна ж. — вина. Бес кривина ми се каре.
криво парен. — несправедливо. Криво сънде. □
Криво — сле́по — върви някак работата.
На кри́во ме пули — сърди ми се.
кри́йа нсв. — 1) вардя, пазя. Гегата пушката
е скрй у мутанте, да не е пьмёре гърците
(Чер.). 2) старая се да не стане нещо из­
вестно. М у се отёпа момчето, не м у кажваме, крйеме од йена. О се възвр. — крия се.
Йас се крийа од нейа (Конд.).
крило е. — крило, о́р е.ю има големи крйл'йа.
□ Кри́л'йа и́ма, ли́та — щастлив е. Му се
поеекое кри́л’ата — сполетя го (го, ги) не­
щастие.
кри́ф, -ва прил. — 1) извит. Крива пърчка.
Криво дърво. 2) несиметричен, разкривен.
Стйсо стана крйф. 3) куц. Падна си е скърши
ногата и остана крйф (Конд.). 4) виновен,
провинен. За тд, шу стана така у сёлто,
той е крйф (Чер.). 5) погрешен. Крйва смет­
ка. □ Крйф път фати — поквари се. Кри́во
дърво — неразбран човек,
крйф-куц межд. — за подражание на куцането.
крона нсв. — 1) разрязвам тъкан или кожа
за ушиване на дреха или обуща. Терзййата
и крде п л ’ачките. 2) обмислям, планирам.
На свекървата невестата м у крде план, да е
напера од дома (Конд.).
кройач м. — крояч. Крдйачо му е майсторо на
п л’ачките. Конд.
кроГшчка ж. — кроячка.
крбкар м. — лук за садене. Крдкаро го садиме
за крдмит (Конд.).
кромит, -до м. (гр.) — лук, кромид. Чорба со
крдмит.
крбнто бъбек (Чер.) — чист, качествен памук,
кросно с. — кросно.
кроток, -тка прил. — кротък. Крдтка жена.
круша ж. — круша (дърво и плод). Крушата
рдди многу круши.
кубе с. (ар.-тур.) — купол,
кубик м. (гр.) — кубик. Два кубйци песок.
кублйца ж. — ведро за мляко. Кублйцата
ёсти пълна млеко (Смърд.).
ку́вет м. (ар.-тур.) — мускули. Нема кувет,
слап е (Конд.).
ку́жна нареч. — кой знае, не се знае кога, как.
Кужна кдга ке ддй ддма. Кужна дека отйде
(Конд.).
кузи́на ж. (фр.) нова заем. — кухня,
кукам нсв. — кукам. Кукувйца кука на зелена
бука.
кукла ж. (лат.-гр.) — 1) кукла. Купи кукла за
чупето. 2) преп. — много хубаво момиче
много хубава жена.
ку́кле с. — стрък. Пътатте удрййа пу нъкде
кукле. Скйни нъкде кукле бусйл’у к. Чер.
ку́ковдеи м. — куков, на куков ден — никога.
Тдй парите ке ти и върни на куковден.
ку́ку межд. — за подражание на звук, изда­
ван от кукувица.
17 Българска диалектология, кн. 8

257

кукувйца ж. — кукувица. Ддйде прдлет и кукувйцата закука. Кукувйца да те вйда, да
кукаш од рит на рит (клетва). □ Като
(кай) кукувйца жи́ви — самотен е.
кукумарец м. — комар. Кукумарците лдшо
късе (Чер.).
кукумйафка ж. — 1) нощна птица кукумявка.
2) пен. малка, грозна жена.
кукурйгам нсв. — кукуригам.
кукурйгу межд. — за подражание на звук,
издаван от петел.
кулумбри́йа ж. (Кос.) — вид трънка. Бера
кулумбрйй.
кулуфййа ж. (от тур.) — клетка за птици,
ку́м м. (от гр.) — кум. На кумо голема пдшча
му прайме (Смърд.).
ку́ма ж. — кума.
кумалйса ж. — лисица, кума лиса.
кумар м. (Поп.) (ар.-тур.) комар (хазартна
игра). Кумар йгра, не носи пари ддма.
кумарцййа м. — комарджия.
куми́рен м. (Конд.) — комар (вид муха),
ку́мбе с. (гр.) — копче. Ми се скйна кумбето
от палтето.
кумцййа м. (тур.) (Чер.) — бижутер,
ку́мес м. (Чиф.) — място, дето доят овцете,
кумовълчо с. — вълкът като олицетворен
образ в приказките.
ку́на нсв. — навеждам. Е купа главата, кдга
върва пу вратта (Чер.). О се възвр. — навеж­
дам се. Купи се, ке не вйде (Конд.).
ку́ндак м. (тур.-гр.) — кондак. Се скърши
кундако на пушката.
куне́тйе с. — навеждане. От мндгу кунётйе ме
бдли гърбо.
куп м. — куп. Сдбери и камёнйата куп! Куп
и сдбра дървата. Ён куп сёно му даде на
говёндата. Смърд.
ку́пвам нсв., ку́па св. — купувам. Сёга не
купваме нйвйа, нема кдй да рабдта.
ку́раш, -жо м. (фр.) — кураж. Кураш му давам
да учи.
ку́рбан м. (ар.-тур.) — курбан. За Велйгден
кдлиме курбан йагне (Конд.).
курбатин м. (Кос.) — циганин — занаятчия,
курбатка ж. — циганка — занаятчийка.
курбацки прил. — цигански,
ку́рбет м. (ар.-тур.) — гурбет. На старо врёме
мъжите одёе на курбет во Анадд.г (Кон.),
курди́свам нсв., курди́сам св. (от тур.) — 1) на­
вивам часовник. Го курдйса саето. 2) кондисвам. Курдйса и нё ставаше, цёла нош
седеше у нас (Смърд.). О се възвр. — сядам
отпуснато.
курешнйца ж. — кокоше изпражнение,
куртулййа ж. (тур.) — спасение. Нёма куртулййа за нёго (Конд.).
куртулйсвам нсв., куртулйсам св. — спасявам.
М у даде рушвет на кужбашййата и го
куртулйса дётето, нё го отепае. О се възвр.
— спасявам се. Се куртулйса тдй од гър­
ците, избёга за Сдфйа (Конд.).


258

Б. Шклифов

куршум м. — куршум. Куршум ёо удри на
гръндите. Куршум да те удри (клетва). Конд.
ку́с м . — дял от нещо, къс. Кус мёсо. Кус
сланина.
ку́с прил. — 1) който има големи размери на
дължина. Кусо фустанче. Куса жена. 2)
който не заобикаля, пряк. Той ёсти найкусйо път за Костур. 3) краткотраен, не­
продължителен. За кусо време дйде о Герма­
ний. □ Ку́с на у́мо — малоумен. Дълга коса,
ку́с у́м — жена. Ку́си лафовите — говори
малко (Смърд.).
ку́сале с. — вид везан женски елек, по-дълъг
от полката. Кусалето гу носёйа ньт фустано
и гердййата (Чер.).
ку́смар м . — 1) дърво, чиято горна част,
е отсечена. 2) прен. нисък човек,
ку́со нареч. — късо. Кусо го посече дървото. □
Ку́со на ку́со ме фати—принуди ме. Конд.
кутале с. — малко куче. — Кучката роди куталйна.
ку́тел м. — най-малкият съд за зърнени храни.
Два кутли праве ён шиник (Смърд.).
кутййа ж . (лат.) — кутия. Кутййа цигари. Ку­
ти йа от локум.
ку́ти-ку́ти межд. •— за залъгване на куче. □
Ку́ти-ку́ти и за очите не фати — подмазваше
се и ни излъга.
ку́ткам и котнйвам псе., ку́тна св. — 1) бутам,
тласкам нещо или някого да падне; катурвам, повалям. Се о́дре йас и го кутна долу
на нёго. И кутна ножиците от ддлапо и се
скьршйе. 2) разрушавам. Кс е кутниме ста­
рата къшча и нова ке напрайме. 3) смъквам,
свалям от власт. Сакааме да го кутниме
царо, но нё можёме да е испёчиме. Конд.
ку́три прил. — горкият. Се отёпа кутрата
чупа (Кор.).
ку́фар м. — куфар. Два куфари пл'о́ч ки донёсе.
□ Зе́вай си го ку́фаро — заминавай. Конд
ку́цам нсв. — 1) куцам. Куца, ногата го
боли. 2) липсва. Нйшчо нё м у куца, свйчко
си има (Конд).
ку́цл’а ж. — куцла.
ку́цл’о.м. — куцльо.
куцовлай м. — куцовлах. Куцовласите с голёми гъркомани.
кучйл’ка ж. — ловно куче.
ку́че с. — 1) домашно животно. Кучето лава
(Кос.). 2) прен. отвратителен мъж. Куче голёмо ёсти той, мно́г у лошо йма правёно. □
Рани ку́че да те лае — непризнателен,
ку́чка ж. — 1) женско куче. Ро́ди кучката. 2)
прен. зла, отвратителна жена.
ку́чоф, -ва, прил. — кучи. Кучов сйн. К'учова
кёрка.
къде предл. — към. Ела къде нас (Чер.).
кълвач м. (Дъмб.). — вид птица, кълвач,
кълдйсвам нсв., кълдйсам св. (тур.) — изморя­
вам се. Кълдйса во́ло, гу извай ёзико, нё
можи по́вике да о́ра (Поп.).

кълк м. — бедро, кълка. Мно́г у ёсти сло́п во́ло,
м у се пуле кълко́вите (Смърд).
кълна нсв. — кълна. На гъркомаите саму и
кълниме, о́м а клётвите нё фатве. О се
възвр. — заклевам се, кълна се. Се кълни на
живо и умрёно. Конд.
кълкам нсв. — затулям отвор, запушвам. И
кълкам мутлите (Чер.). И кълкам шишинйшчата.
кълъп м. (гр.-тур.) — 1) модел, шаблон. Кълъп
за чёли. Кълъп за свёшчи. Кълъп за шапки.
Кълъп за чемёнто. 2) форма, подобна на
тухличка, която се дава на някои изделия —
сапун, мая. Кълъп сапун.
кълъчка ж. — вид сабя. Турците и гърците су
кълъчки колёйа бугари (Поп.),
къмо предл. (Конд.), къму́ (Чер.), каму (Смърд.)
— 1) означава посока на движение. Ёла
къмо нас, майка е болна. 2) близост по място.
Да о́й ме къму кълйвйата на Понъш. 3) приб­
лизителност на време, количество, брой,
размер, около. Те чёкам ко́м у три со́ето.
кънде́л’а ж. — къделя.
къпа нсв., — къпя. На копанка го к'ъпиме
чупето. О се възвр. — къпя се. Се къпа на
рёката. Конд.
кър м. (тур.) — поле. Лётото на къро о́ма
мно́г у рабо́т а.
кървава нсв. — разкървавям. Н ё га кървави
раната (Смърд.).
кърваф,-ва, прил. — 1) кървав. Кървава рана.
2) неприятен.
кърдар м. (тур.) — стадо. Ц ёл кърдар о́фци
о́ма.
къркало с. (Кос.) — запушалка, тапа. Кло́й му
о къркалото на шишето.
къркота се нсв. възвр. — смея се с глас. Шо́ се
кърко́тиш така, дётето ке го разбудиш
(Конд.).
кърлеш, -жо, м. — кърлеж. Козите и о́фците
о́м е мно́г у кърлёжи.
кърл’ак м. (Чер.) и кърл’ук (Кос.) — гега.
Фати е о́фцата су кърл’ако.
кърл’ам нсв. — люлея. И кърл’ам чупките на
кърл’ашката. О се възвр. — люлея се. Се
кърл’ам на кърл’ашка.
кърл’йшка ж. — приспособление за люлеене
(от дъски или въже). На Велигден се кърл’аме на кърл’ашки од бука, а на Г ’ургеф от
фърто́ма (Конд.).
кърма нее. — давам сол на овцете. Е́днаш или
два пъта нъ нидёл'та и кърмиме о́фците, му
даваме со́л ’ да йо́де, зъ дъ пасе по́вике
(Чер.).
кърпа ж. — парцал. Со кърпите бришиме про́б.
□ Кърпа пат кърпа — окъсан,
кърпа нсв. — кърпя. И кърпа скино́т ите го́шчи
на дёдото.
кърпач м. — който поправя стари обувки,
кърт м. — къртица. Кърто живи саму у зёмата (Чер.).


Речник на костурския говор
кьрф ж. (мн. кървови и кървйшча) — кръв.
Се посече, кьрф му течи от ръката. □ От
една кьрф — от един род.
кърцам псе., кьрцна св. — скърцам. Кърца врата­
та, кой грей? □ Кърцам зъмби — заканвам се.
кърша нсв. — чупя. Кърша рдшки за дгап. О
се безлич. — чупи се. Чёшата се кърша.
кърши предл. (тур.) — пред. Кърши къшчата
ке те чёкам (Смърд.).
кьрьч м. (тур.) — земя, която не пази влага;
пригор.
късам нсв., късна св. — 1) правя рана със зъби.
М е късна кучето. 2) жиля, бодя. Късе мувите,
осите. 3) ям (само св.). Късна и си отиде.
кьснйвам нсв. — хапвам. Къснува по нёшчо.
къскъндйсвам нсв., къскьндйсам св. (тур.) —
завиждам.
късмет м. (ар.-тур) — късмет. Бес късмет сме
родени (Конд.).
късметлййа м. — късметлия,
късметлйка ж . — късметлийка.
кът1 м. — под от пръст. Старите къшчи бёйа
съ кътдви (Поп.).
кът2 прил. неизм. (ар.-тур.) — оскъден, недо­
статъчен. Мёсото е кът (Конд.). □ Кътно
дете — едничко.
кътен, кътна прил. — кътен. Кътни зъмби.
кътърма ж . (тур.) (Кос.) — гем.
къшей м. — залък, къшей. Дай ми нёкой къшей
лёп. □ Къшейо си го дава од устата — ус­
лужлив. Конд.
къшча ж . — 1) сграда, постройка, в която жи­
веят хора. Старата къшча га кутнааме и
нова направййме. 2) апартамент, жилище.
3) семейство. Къшча бёз рет нёма аир.
Н ё остана корен от тайа къшча. □
Расипана къшча — долно семейство.
Смърд.
К’
к’а́р м. (пер.-гур) — печалба. От пататите
прайме голем к ’ар. Од офците нёма к ’ар,
офчарите се многу скъпи.
к’а́се с. (Кос.) — порцеланова чиния. Пана и
се скърши к ’асе то.
к’ор прил. (тур.) — 1) който нищо не вижда,
лишен от зрение. Нё пули, к ’др ёсти (Смърд.)
2) който действува без размисъл. □ К’др
сокак — задънена улица,
к’ораво с. (от тур.) — неочаквана печалба или
наследство. Той нёма работано, к ’ораво му
дойде.
к’ораф, -ва, прил. вж. к ’др.
к’осе с. (пер.-тур) — кьосе. Свйчко ке се стори,
саму на к ’дсето нёма да му порасти брада.
к’остек м. (Кос.) — сребърна окраса на младоженика
к’отек м. (тур.) — бой. К'дтек ке йаш.
к’офте с. (пер.-тур) — кюфте,
к’ош м. (тур.) — ъгъл. Ке падни к ’ошо на къш­
чата (Конд.).
к’ошол’а́т прил. — ъглест. К ’ошол’ат камеи.

259

к’у́да нсв. — коря. М и и к ’у ди чупите, лоши
лафдви збдрва за нйй (Конд.).
к’умур м. (тур.) — въглища.
к’умурцййа ж. — кюмюрджия.
к’унк — к’унго м. (от тур.) — тръба за печка
или водопровод.
к’уп м. (тур.) — делва. У к ’упо клаваме трушййа (Поп.),
к’упёнви мн. — кепенци.
к’у́рк м. (тур.) — кожух, шуба. К ’урко зймата
топли.
к’уркчййа м. — кожухар.
к’у́та нсв. — кротувам.
Л
ла́о́аф, -ва, прил. — хлабав,
лабода ж. — растение с жълти листа от рода
на спанака, което се слага предимно като
плънка в баница.
лавам нсвм. лайа (Чер.) — 1) лая. Кучето лава
(Кос.). 2. прен. бърборя,
ла́гъм м. (тур.)—подземен тунел. □ Лагъм коне
мойте дёци (Кос.) — умряха моите деца.
ла́ден -дна прил. — хладен, студен. Ладно
врёме. Ладна вода.
ла́дно парен. — ладно, студено. Ладно ми е
(Конд.).
ла́за нсв. — лазя. Дётето фата да лази.
лазенйчкум парен. ■— лазешком. Лазенйчкум
дойде дётето до нас (Конд).
ла́йно с. — 1) изпражнение. Лайна да йаш
(казва се като ругатня). 2) прен. долен човек.
Аре лайно, бёгай оттуа.
ла́ко с. — лакът. Си е скърши ръката на ли­
кото (Конд.).
ла́ком прил. — лаком. Лакомо дёте.
лакомсво с. — лакомство. От лакдмсво
умбре.
ламарйна ж. (от ит.) — ламарина. Плёмните
и покриваме со ламарйна. Копанка од лама­
рйна.
ла́мба ж. (гр.) — лампа. Лимбата гори со
гас.
ла́мйа ж. (гр.) — 1) чудовище от приказките.
2) прен. ненаситен човек или добиче. Ламйа
е, свйчко лапна (Конд.).
ла́ни парен. — миналата година лани. Лани
бёше топла пролетта.
ла́нцки прил. — лански. Е́шче, ймаме ланцко
сёпо (Кос.).
ла́п ме.жд. — за лапане. Лап, наёдпаш го изёде
йагнето (Конд.).
ла́па ж. (тур.) — лапа. Направи лапа и клай
му, дёка го боли дётето (Конд.).
лапавйца ж. — лапавица. Голёма лапа ейна
върни.
ла́пам нсв. — лапам, ям. Лапа многу и се
запълтва.
лапнйвам нсв., ла́пна св. — лапам от време на
време.
ла́пка ж. — ябълка. Чьрвёна лапка му даду
на съната (Кос.).


2 60

Б. Шклифов

ла́пко с. (Чер.) вж. лапка.
ла́пуф, -во, м. (от гр.) — полско растение от
рода на лапада, което хората и животните
не ядат. Лапувите расте па блатно мёсто.
ла́стар м. (гр.) — ластар. Крушата пуши ластарйа. □ Ластар на майка — обращение на
майката към детето си.
ластага́рка ж. (Кор.) и вьстагарка (Конд.) —
дълъг чатал, който се употребява при това­
рене на магаре, кон или кътър. Вж. и
нндивачка.
ластовйчка ж. — ластовичка. Ластовйчките
грёде пролетта.
ла́стун м. (Поп.) и лостун (Смърд.) — ластуна.
Тйквите пушййа многу ласту ни, сь зъбуйави
нивата (Чер.),
лат, -до м. — хладина.
лаф м. (пер.-тур.) — дума. Лдши лафдви ми
рёче □ Од ла́ф на ла́ф — от дума на дума.
Тёшки лафдви — обидни думи. Става
ла́ф — говори се.
ла́фа нсв. — говоря. Лафиме за домашни ра­
боти. О се взаим. разговарям. Се лафиме
за старото врёме, за младите години.
ла́ф-моабёт м. (пер.-тур) — забавен разговор.
Лаф-моабёт праве мъжите.
лафтарйсвам пев., лафтарйсам ев. (гр.) — ужа­
сявам. Нё викай така, ке го лафтарйсаш
дётето. О се възвр. — ужасявам се. Мёчка
виде и се лафтарйса. Конд.
лёвен прил. неизм. (чужд.) — строен, подвижен
млад човек. Лёвен дёте. Лёвен чупа.
левёнди м. — левент.
левеча́р м . —левичар. Той е левечар, съ лёвата
ръка работа (Конд.).
левеча́рка ж. — левичарка.
лета́ло с. — 1) място, където лягат животните.
Лисицата се скри на легалото, никой нё
можи да е извади оттаму. 2) скривалище в
гората. Комитите се криёе на легала. Конд.
лёгаш м. — мястото, където спят кокошките.
И зътворййме кокошките у лёгашо (Чер.),
леген м. (пер.-тур.) — леген. О легёните пёриме
и се мйеме.
легнйвам нсв. лёгна ев. — лягам. Легнааме да
спйме. Лёгна бЬлен и нё стана.
лёжа нсв. — лежа. Цёл ден лёжи, нё му се
работа.
лежёшкум нареч. — лежешком. Су лежёшкум
нйшчо нё става (Поп.),
лёйа нсв.—наливам. Лёйа вода во г ’у мо (Кон.),
лёйа ж. — леха. Лёйа та на нйвата стана
крива.
лёйка ж. — 1) кратуна, глава (ирон.). Лёйка
зил'два ймаш.
лек м. — лек. Нёма лёк за нёго, лоша бдл’а го
фати (Конд.).
лёквам нсв. — лекувам. Раната е лёкваме съ
мёлем. О се възвр. — лекувам се. Со бйл’ки
се лёква чупето (Конд.).
лёкар м. — лекар. Лёкаро лёква болни.
лековйт прил. — лековит. Лековита вода.

лёле межд. — за изразяване на чувства. Лёле,
шд ми стана, магарето ми го изедде вълците
(Конд.).
лёлек м. (Ез.) — вид голям сърп. Со лилёци
жнатйето фтурише пд-берзо.
лён1 м. — лен — растение, от което правят
такани, конци и пла́тно. Од лёно правёёме
врёшча, фъртдми, чёрги и други нёшча.
лён2 м. — мързел, леност. Лён му е да дди
за вода (Конд.).
лёигаф, -ва, прил. — ленив. Ленгава жёна
(Смърд.).
лендйна ж. — поляна, изоставена нива,
лёнйф, -ва прил. — ленив,
лёп прил. — хубав. Лёпа чупа.
лёп, лебо м. — 1) изпечено тесто от брашно
за ядене. Пд-рано йадёёме ържен лёп. 2)
храна, прехрана. Саму за лёбо рабдтаме.
Го изваваме лёбо. 3) зърнени храни. Го
собрааме лёбо от нйвйата. ПЛёп се пёчи —
житата зреят. Йа́да лёп — обядвам или ве­
черям. Го йа́да лёбо за нёго — способен съм
колкото него. Го йа́йме лёбо — съществува­
ме. Конд.
лёпа нсв. — лепя. Со лепило и лёпиме книгите.
лепа́вец м. (Конд.) — репей.
лепёшка1 ж. (Дк.)— изпражнение на воловете.
лепёшка2 ж (Чер.) — нещо залепено,
лёпка ж. (Руля) — череп,
лепйна ж. — красота. Голёма летиш йма чупата.
лепнйвам нсв., лённа св. — удрям, цапам. М у
лёпна ёна лепнйца и папа на зёмата (Смърд.).
лепнйца ж. (Ян., Смърд.) — плесница,
лёпос ж. — хубост.
лёра ж. (гр.) — мърсотия. Лёра йма на палтето.
лёса ж. (Чер.) — носилка, тарга. Нъ лёсата
гной ндсиме.
лёсен, -сна, прил. — 1) лек. Вълната е лёсна,
нё тёжи многу. 2) лесен. Лёсна работа □
Лёсен човек — глупав. Конд.
лёсно нареч. — лесно. Лёсно жйве дома.
леснотййа ж. — леснота.
лётва нсв. (Нестр.) — отивам на гурбет. Мджите лётве, жёнете работе дома.
лётен, -тна, прил. — летен. Лётно врёме.
летнйца ж. (Кос.) — овощно дърво, което през
лятото дава плод.
лёто е. — лято. Лётото имаме многу работа.
лётос нареч. (Дк.) — лете. Лётос ёсти суша
(Ян).
летошни мн. — летни посеви. Тййа, шо и садиме пролетта, се её ле летошни (Ез.).
лёш1 м. (пер.-тур) — мърша, леш. Смърди къту
лёш (Чер.).
лёш2л/. (Кос). — мястото, където лежат ко­
кошките.
лёшник м. (Смърд.) и .клика ж. (Чер.) —
лешник.
лйбе с. — либе. Първо либе. Вёрпо либе.
лнбинйца ж. (Конд.) — любеница, диня.


Речник на костурския говор
ливада ж. (гр.) — ливада. Ливагйата и кдсиме
два пъта (Чер.).
лива́нто с. (от ит.) — парфюм. Ливанто ми
мирйши.
лйвот м. — диво животно. У Вйчо йма .шедши
(Чер.).
лигава се нее. еьзер. — лигавя се. Шд съ лига­
виш така, шд говориш зил'афчйни (Чер.).
лига́вец м. — охлюв. Лигафците се варе и
се йаде.
лйгаф, -ва, прил. — 1) комуто текат често ли­
гите. Лигаво ёсти детето. 2) неприятно лю­
безен или несполучливо духовит. Лигава
жена ёсти, мндгу говдри. Смърд.
лиги ми. — лиги. М у тече лигите.
лижа нсв., лйзна св. — о́ф цата лижи йагнето.
О се възвр. — лижа се. Йагнето се лижи.
Смърд.
лизгало с. — пързалка. Иа лизгалото съ лизге
децата (Поп.).
лйзгам се нсв. възвр., лйзна се св. възвр. — хлъзсе. Се лйзна и пана о снёго (Кос.),
лйзгар м. (Чифл.) — права лопата за копане,
бел.
лйко с. — дълга и груба вълна. От ликото
прайме оендва.
лйксур неизм. прил. (тур.) — лаком,
лйл’ак м. — прилеп. Л ил’аците саму ндшно
време лйте.
лймон м. (пер.-гр.) — лимон.
лй:!$е нареч. (Смърд.). — съвсем малко,
лйпевам нсв., лйпсам св. (гр.) — липсвам.
Нйшчо не м у липсва ддма, свйчко си име. О
се възвр. — изчезвам, махам се. Лйпсай се
оттука, нё сакам да те п ул’а.
лйра ж. (ит.) — жълтица,
лйс м. — лист. Пожълтее лйсйата на дървата.
лисечйна ж. (Кос.) — вид грозде с големи,
дълги зърна.
лисйца ж. — 1) хищно животно, лисица.
Лисицата ни и из еде кокдшките. 2) прей.
хитрец. Тдй е (ёсти) йтра лисйца.
листопад, -до м. (Чер.) остар. —месец ноември,
лйт прил. — лит. Лит шаек.
лйтам нсв., лйтна св. — летя. Лйте врапченйшчата. □ Ми лйта у́мо — несериозно разсъж­
давам.
.тата́рка ж. (Новосел.) — въже.
лита́шка ж. (Кос.) — пеперуда,
лйце с. — 1) лице на човек. 2) лицева страна на
плат, басма. Лйце то на басмото се знае.
лицомёрин м. — лицемер. Лицомёрип чдвек е
той (Конд.).
лицомёрка ж. — лицемерка. Теша е лицомёрка,
съ двё лица е. На мёне така, збдрва, на тёбе
йнак (Конд.).
лйчен -чна, прил. (Поп.) — хубав. Лйчна мдма.
лова нсв. — ловя. Заёци лова.
ловцййа м. — ловец.
лодос м., — южен вятър, южняк. Лддос дуе,
снёго се тдпи (Смърд.)

261

ложа нсв., (гр.). — 1) правя сметка, смятам.
Парите и ложа. 2) зачитам някого. За нйшчо
нё ме лджи снайата. Конд.
лозёнка ж. — лозова пръчка,
лози ми. (Кос.) — вид украшение от гайтани.
лознйца ж. и лозйна (Смърд.)— лознйца, асма.
Прет къшчата ймаме лознйца (Конд.).
лой м. — лой. Офците йме мндгу лдй.
локам нсв. — лоча. Кучето го лдка млёкото
от кдтлето (Конд.).
лука́ник м. — луканка. Луканици од бшието
прайме (Смърд.).
локва ж. — локва,
локавйчка ж. (Кос.) — малка локва,
лом м. — локва. У лдмо съ къпе дёцата (Чер.).
лопа́та ж. — лопата. Со лопатата рйниме
гндй (Смърд.).
лбпка ж. (Чер.) — буца (за масло, извара,
кръв).
лост м. — лост (за врата). Пдпо го йзвади лдсто и го удри вълко (Тър.).
лоф, -во, м. — лов. На лдф дда за заёци.
лбш прил. — 1) недобър, зъл, проклет. Лдша
жёна. 2) недоброкачествен, развален. Ид­
еии п л’ачки. Лдшо мёсо. 3) противен. Лдш
кеф. 4) дъждовно, студено или изобщо не­
приятно. Лдшо врёме. 5) тежка, опасна (за
болеет). Лдша бдл’а йма.
лошотййа ж. — зъл дух, лошотия,
лу́ва нсв. (Гр.) — скитам. Ц ёл ден тдй л'уви,
нё работа.
лу́двам нсв. — лудувам. Лудва дётето, нё
седи мъндро.
лу́до с. — млад и буен човек, лудо.
лу́дос ж. — лудост. Го фати лудос да се
жёни (Конд.).
лудофчйна ж. — лудория. Лудофчйни прай
дётето (Кор.),
лу́зна ж. — белег на тялото,
лук м. — чесън. На стълчёна ндга му клаваме
стълчен лук.
лун м. — пръст и пясък, докарани от буря.
Б'урата дунёсе мндгу лун, ни е нъпълна нйвата (Чер.).
лу́пам нсв. — работя без резултат,
лу́т, луда, прил. — луд. Луда жёна. Луд мъж.
лъжа нсв. — лъжа. Гу лъжи на чдвъко, нё му
и върна парите (Чер.).
лъжйчка ж. — стомах.
льжйца ж. — лъжица. Су лъжйцата съркаме
чдрба (Поп.).
лъжлйф, -ва, прил. — лъжлив. Лъжлйва жёна.
лъча нсв. — лъча. На вечерта и лъчиме йагнйшчата.
лъшита́рка ж. (Чер.). и рашётка (Смърд.) —
растение, подобно на карфиол, чието съдър­
жание се яде.
Л’
л’а́л’а ж. (Чер.) — пасбище,
л’а́то с. (Дъмб.)— голяма брадва за цепене на
дърва.


Б. Шклифов

262

л’у́ба нсв. — обичам, любя. М е л ’у бёше, друга
найде и ме остави. О се в займ. — любим се.
Се л ’у бёёме, нё се звёёме.
л’у́бар м. (Ян). — любовник, женкар. Тдс
ёсти голем л ’убар.
л’у́ди л*н. (Кос.), л’у́дйа (Конд.)и л’у́г’а (Чер.)—
хора.
л’у́ле с. (пер.-тур.) — лула.
л’у́л’ка ж. — люлка. Дётешо спйе на л ’у ́л ’ката
□ Од л ’у л ’ка дур дупка — цял живот. Конд.
л’у́па нсв. — 1) беля. Л ’у́п а патати. Л ’у ́п а
лапки. Л ’у́п а мйсер. 2) чупя яйце с човката
и се появяват пилци — за птиците. Квачката
и л ’у ́п и пилйшчата. О се вьзвр. — излизат от
яйцето (за пилета). Се л ’у́п е пилйшчата.
л’у́спа ж. — обвивката на царевичния кочан,
л’у́т прил. — 1) който има остър вкус на дребни
чушки, лютив. Л ’у ́т а чорба. 2) който има
парлив вкус като спирт, сапун. Л ’у́т а рекййа. Л ’у ́т сапун. 3) буен, свиреп, зъл. Л ’у ́т о
ку́че. 4) гневлив, сприхав, избухлив (за чо­
век). Л ’у́т а жёна. □ Л’ута ра́на — която
мъчно заздравява. Л’ута змййа — отровна
змия.
л’у́ти нсв.— 1) люта е, пари на езика (за храна).
Л ’у́т и чорбата. 2) силно дразни очите ми
(сапун, пушек). Л ’у́т и сапуно.
л’у́та нсв. — сърдя. Шд чиниш су дёцата, заш
и л ’у ́т иш (Поп.) О се възвр. — сърдя се.
Се л ’у ́т и, нё ми зборва, зашчо м у и посака
парите (Кос.).
М
ма част. — за обръщение към жена. Шд праш
ма? Дёка ош ма? Кога ке дош ма, при нас?
Конд.
ма́вам1 нсв., мана св. — хвърлям. Мана со
камен и ме у́д ри по главата.
ма́вам2 нсв. (Поп.).—пресуквам вълна. Мавам
вълна.
мага́ре с. — 1) магаре. 2. прен. упорит, лош,
омразен човек. Магаре ниёно, шчо бараш
ту́ва'? (Кос).
магарйца ж. — магарица.
мага́рцки прил. — който се отнася до магаре
(в 1 и 2 значение).
Мага́рцки търн — магарешки бодил,
магданос м. (гр.) (Кос.) — магданоз. О манжата нёма магданос.
магистрйца ж. (Кос.) — магьосница,
ма́жа нсв. — 1) покривам нещо с тънък слой
течност, каша, мазнина. Со катран и мажйме търкалата на колата. Мажа лёп со
мас. 2) варосвам. И мажиме одаите. 3)
натривам лицето или кожата с някакво ве­
щество. За рематйзмото полите и м&жиме
со гас и мас. О се възвр. — мажа се (в зна­
чение мажа 1, 2, 3). Со катран се маже
търкалата. Се мажа со мёлем. Со вар се
мажи одайата. Смърд.
ма́зей -зна, прил. — гладък. Стисдвите се
мазни.

ма́зна нсв. — 1) докарвам някого. Тай гу
мазна дётто и гу пу́ш и на гости (Поп.).
2. правя нещо гладко. И мазна стисдвите. О
се възвр. — 1) докарвам се. Той се мазни,
ке дй при чупите. 2) преструвам се, лицеме­
ря. Лоша жёна е дома, па кога ке дой некуй, добра съ чини, многу съ мазни (Поп.),
ма́зник м. — вид баница,
ма́зно нареч. — гладко.
ма́й м. (лат.) — месец май. На май свё ёсти
зелёно (Смърд.).
ма́йа ж. (пер.-тур.) — квас, мая. Ни свърши
майата за лёп.
ма́йа се нсв. възвр. — бавя се, мая се. Н ё се
май, работай бъргу!
ма́йка ж. — 1) жена, която е родила. Тай
ёсти майка на двё чу́пи. 2) жена, която го е
родила. Майка ми нё е дома. Майка ми
у́м бре. 3) свекърва (за снахата). 4) почетно
обръщение към стара жена. 5) женско жи­
вотно с малки рожби. Майка стана ку́ч ката,
куталйиа роди. □ Та́ му ёсти ма́йката —
това е най-важното. Смърд.
ма́йката межд. — за учудване. Майката, шд
става (Конд.).
ма́йкин прил. — майчин. Майкино млёко.
Майкини грйжи.
ма́йкини мн. — домът и семейството на майката(за син и дъщеря,които живеят отделно).
У майкини на гдсти бёёме (Чер.).
ма́ймун м. (ар. -тур) — 1) маймуна. 2) прен.
грозен човек. □ Ке те йграм кай ма́ймуно —
ще те бия.
майму́нцки прил. — който се отнася до май­
муна. Майму́н цка му́ц ка. Майму́н цки сйн.
ма́йстор м. (от лат. -нем.) — 1) зидар. 2) добър
занаятчия. Майстор е, убаво шйе (Конд.).
майсторка ж. — добра шивачка, готвачка,
плетачка.
майсторлък м. — зидарство. Майсторлък рабдта мъш ми.
майсторено с. — зидарство,
ма́йта́п (пер.-тур) — майтап. Майтап права съ
пёго (Конд.).
майта́пвам се нсв. възвр., майта́па се св. възвр. —
шегувам се.
майтапчййа м. — шегаджия,
майтапчйка ж. — шегаджийка.
ма́йцки прил. — майски. Майцки ддш.
ма́йче с. — обръщение на майка към син или
дъщеря. Е́л а при мёне, майче (Конд.).
мака́ло с. — 1) каша. Макало ке ру́ч аме. 2)
прен. пълен, отпуснат мъж.
мака́лка ж. (Дк.) — вилица,
ма́кам нсв., ма́кна св. — топя нещо в течност
или чорба и го ям. Го макам лёбо во
чдрбата (Кон.).
ма́ка́р нареч. (гр.) — поне, макар. Макар и
тдй да бёше кай нёго (Смърд.).
мака́ра ж. (ар-тур.) — макара. Ку́п и двё макари
со кднци.
макарони мн. (ит.) — макарони. За вечёра макардни ке имаме.


Речник на костурския говор
макаронцййа м. — който яде много макарони.
македонец1 м. — 1) българин от Македония.
На́е македонците от старо врёме жйвиме о
Македднйа, не сне сёга дойдёни кай гърците
и власите. Петстотини години бёме пот
турцко рдпсво, а́м а нё си га загина́а́м е булгарцката вёра. Гърците за шёйсе годйни
дип не избрисае от свёто. 2) ново.Измислена
национална принадлежност. Йугосла́вйа, за
да нё га смёте за арамййа, измисли маменйцата, шчо снё биле саму македонци. Йма
многу наши сел ’дни о Скопйе, шчо се праве
македонци, а пд-рано бёе голёми булгари.
Шчо да чине, се плате. Смърд.
македонец2 м. (от гр. Конд.)— магданоз. Ма­
кедонецо го кланаме на чорбите.
макйна ж. (гр.-фр.) — определен вид машина.
Макйна за шиёнйе, плетёнйе, за триза́нйе, за
вързва́нйе на сёно (Смърд.).
максам м. — бебе, малко дете. Максам е, шд
сакаш од нёго. Конд.
ма́ксул’л*. (ар.-тур.) — млечни произведения.
Ва́йа гудйна бёше дождвна, многу максу л ’
звёёме (Чер.).
ма́ксус парен, (ар.-тур). — нарочно. Ма́к сус
м у рёку така.
мал прил. — 1) незначителен по размери и
пространство, което заема. М ала градина
имаме. Мала ни е къшчата. 2) невръстен.
Мало дёте. Мали чупи. 3) малоброен. Мала
фамйл’а снё. 4) неважен дребен. Мала ра­
бота. Мали нёшча. ПМа́л пърст— крайният
най-тънък пръст на ръка или крак. Мал Сёчко — февруари. Ма́лото йме — личното, кръ­
щелното име. Мало и голёмо — всички
(старци и млади) (Конд.).
ма́ла ж. (тур.-тур.) — махала. На горната
мала жива.
мала́фта ж. — плитка кошница от бели
пръчки.
малйна ж. (Кон.) (гр.) — вълнен, домашен
фустан.
ма́лко парен. — малко. Дай ми малко вода
(Поп.).
ма́лко с. — бебе. Малкото плачи (Поп.),
ма́ло нареч. малко, вж. и малко.
ма́ло с. — бебе, вж. и малко.
ма́лце нареч. — малко. Ма́л це вода ми даде.
ма́л’ка ж. (Чер., Смърд.) — топче прежда,
намотана на дълго чиле.
ма́ма ж. — мама. Мама ми купи ишрёни чо­
рапи.
ма́ма нсв. — лъжа, мамя. Ми йама́м и чупата. О
се възвр. — мамя се, лъжа се. Йа́с нё йа мама,
сама се мами. Кос.
мамалйга ж. (рум.) — качамак. Мамалигата
е прайме од мисйрно брашно (Конд.).
мамалига́р м. — 1) човек, който яде мамалйга.
2) прен. румънец.
маменйца ж. — лъжа. Маменйци ми вёлиш,
нё ти вёрвам (Смърд.).
ма́мин прил. — мамин. Мамино дёте.
мамлицййа м. — лъжец.

263

мамлицйка ж. — лъжкиня.
ма́мл’а ж. — лъжкиня.
ма́мл’о м. — лъжец.
ма́на ж. (гр.) — телесен или душевен недъг.
Чупата ёсти бёз мана, ке ни стани невёста.
□ Со ёна мана — използувайки повода.
Смърд.
манлййа м. — човек с недъг,
мана́стйр м . (гр.) — манастир. Дётето ми е
болно, овен такса на манастйро светй Врач,
да ми го оздрави (Конд.).
ма́нга м. (гр.) — уличник. Манга е той, нё
бери пари (Поп.).
ма́нгал м. (ар.-тур) — мангал. Со мангал се
тдплиме.
ма́нда сз. — като. Манда гу фа́ти, гу бъпна
уд зёмата, му пукна пърпаро. Манда падна
долу, си гу скърши ндсо. Чер.
ма́нна ж . (ит.-тур.) — манджа, ястие,
мандййа ж. (от гр.) — шинел,
ма́ра нсв. — държа някого или нещо да го
пече слънцето. На дётто гу мара. О се
възвр. — пека се на слънце, на огън. Съ
ма́р име на сънцето. Чер.
марангос м. (ит.-тур.) — дърводелец. Марангий
дойдде на къшчата пенцёрите да и праве
(Конд.).
ма́рас, -зо, м. (ар.-тур.) — тежка неизвестна
болеет. Го фати ма́разо и умре (Конд.).
маразлййа м. — болен от марас.
маразлйка ж. — болна от марас.
ма́ри межд. — за обръщение към жена. Мари,
ёла тука при мене! Дёка бёше, мари шута.
Смърд.
мармала́да ж. (порт.-фр.) — мармалад. Лён
йа́да со мармалада.
марийца ж. — черпак. Со марнйцата боравиме
и клаваме чорба.
ма́рт м. (л ат.)—■месец март. На мёсец март
влегойа ънда́рите в сёло Загорйчени да
коле (Поп.).
мартйна ж. (от собс.) — стара бойна пушка,
мартйнка ж. — мартеница. На март праве
жёните мартйнки, му и клаве на дёците и
чупите на ръците и на тйло, му клаве и
ёна пара. И носе за здравйе. Смърд.
марул’а ж. (гр.) — маруля. Со марул’ата пра́виме салата.
маска́ра́, -рна, прил. (ар.-тур) — безсрамник.
Маскарна жёна.
маскарлък м. — безсрамие. Голем маскарлък
направи, ни го ветра́м и сёлото (Конд.).
маслйна ж. — маслина (дърво и плод). Йа́йме
лёп со маслйни.
ма́сло с. — олио. Чорбите и правиме со ма́сло.
маснича́рка ж. — магьосница. Мъснича́рката
пра́ви мъйови (Чер.).
ма́стра́ф м. (ар. -тур)—разноски. За браковите
пра́йме голёми мастра́фи.
матарйца ж. (Смърд.) — свиня за оплождане,
матерйна ж. — вид ниска трева с малки зеле­
ни листа.


264

Б. Шклифов

матица ж . — мерен израстък на мястото-на
класа на ръжта.
ма́це с. 1) малкото на котката. Мацето го излока
млекото (Конд.). 2) прей, дребно, слабо дете.
ма́цка ж. — ]) котка. Мдцката не фатва
глуфци. 2) прен. дребна, слаба жена,
ма́нкам нсв. — мажа. Мачкам лёп со мае.
Го мачкам стйсо.
ма́нор м. — котарак. Мачоро го из еде мёсото
(Конд.).
ма́ша ж. (тур.) — маша. Со машата го чеп­
каме дгано.
ма́шала межд. (тур.) — браво. Мдшала, т ра­
сте дётето. □ Не е за ма́шала — не е
за похвала.
машчёйа ж. — мащеха. Не́ му е асли майка,
машчёйа му ёсти (Смърд.).
ме мест. — кратка винителна форма на йас.
При иёйа ме виде и ме позна (Конд.).
меа́на ж. (пер.-тур) — механа. По мести бара,
вино и рекййа пйе, дома нё си грёди.
мёгдан м. (ар.-тур.) — широко място. Пред
кьшчата йме гдлем мёгдан, цёл ден тому
игре дёците (Смърд.).
между и мёгу (Конд., Смърд.), миг’у (Чер.),
мёжу (Дк.) предл. — между (означава поло­
жение в пространството, което разделя два
предмета или два момента). М ёж ду пашче и
едите нивйа йма мёжа. □ Мёжду на́с да
оста́ни — да си мълчим. Смърд.
мёжа ж. — межда. По мёжите и идеи офрите.
мёжа нсв. — паса овцете по междите,
мёзе с. (пер.-тур) — мезе. Пина вино и йдда
мёзе.
мёк прил. — 1) който лесно се мачка, огъва
или обработва. Мёко дърво ёсти върбата,
благо се сёчи. М ёка пернйца. М ёка ёсти зёмата, се дра. 2) Което лесно се дъвчи. М ёк
леп. Мёка круша. М ёка лапка. 3) който нс
съдържа нещо остро. М ёка коса. 3) кротък.
Мёка жёна. 4) топличък (за време). Мёко
врёме. Смърд.
мёко с. — вътрешна част на хляб. Сотрите го
йдде мёкото, млддите и йдде коричките
(Конд.).
мёкце с. умал. от мёко.
мёлан м. (гр.) — мастило. Пиша со пёна и
мёлан.
мела́рин м . (Дъмб.) — тъмнокож,
мёлем м. (Кос.) вж. мёлан.
мёлник м. (Смърд.) — Стръмно място с бяла
и песъчлива пръст.
мёл’—м. (Кос.) — стръмна височина с пясък
и тръни.
мёна ж. — размяна, смяна. Мёна ке напрдйме:
фдсул ке ти ддм, патдти ке ми ддш.
мёнвам нсв., мёна св. — 1) сменявам. Пу-рано
менвдаме ърш су пчёнка ут Тидвлиита, за
да му ддваме на африте пчёнка (Чер.). 2)
променям. Врёмето мёна, топло стдна. О
се възвр. — 1) сменявам се. Ке се мёниме, ке
му ддда йдгне, ке ми ддй йдре. 2) променя се
(за време). 3) изменям се. Се мёна той, нё е

кай пд-рано, лот стдна. □ си 6 мёна умо —
полудя. Смърд.
мёне мест .—1) винителен падеж от йдс. Смърд.
мене. И мёне ме калесде. Со мёне. Без мёне.
2) дателен падеж. (Смърд.). Мёне ми ддде.
мёра1 нсв. — определям дължина, размери
или количество с някаква мярка, меря.
Мёра платно со лдкот. Мёра жито со ши­
ник. Мёра шчйци со мётро. О се възвр. —
меря себе си. Трёба да се мёрши кёку си
висок и кёку кила тёжиш. Смърд.
мёра- нсв. — целя. М у мёри и фърли, го отёпа
здеко. Со кдме /1 мёри да го удри.
мёра1 ж. — мярка. Вёдрото е мёра за млёко
(Конд.).
мёра2 ж. (ар.-тур) — общинска земя за паси­
ще, мера.
мёрак м. (тур.) — () силно желание. Имам
мёрак убдаа кыича да си напрдва. 2) грижа,
яд. Болен лёгна од мераци. □ Фърли мёрак —
хареса ми. Мёрак ми е — драго ми е.
мераклййа м. — мераклия. Мераклййа ё по
африте.
мераклйка ж. — мераклийка. Мераклйка ёсти
по везднйето (Смърд.).
мераклйцки прил. — мераклийски. Мсраклйркн
кон.
меракосвам нсв., меракосам св. — 1) ядосвам.
Лошо ёсти чупето и многу не меракосва.
2) нажалявам. Брдт ми ёсти болен, многу
ме меракдса новината. О се възвр. — ядос­
вам се, грижа се. Се меракосваме за дётето,
рёла година писмо не звёёме дд него. Смърд.
мерйзвам нсв. — пладнувам (за офце.) о́ф рите
мернзве под дървата (Конд.).
мёрис, -зо, м. — място, където пладнуват
овце.
мёрмер м. (тур.) — мрамор. Плоча от мёрмер.
мермёрен, -рна, прил. — мраморен. Мермёрен
камеи.
мёса нсв. — меся. Во идеи мёси и лёп, и пита.
меса́ф, -ва, прил. и месат (Конд.) — месест.
Месдва пипёрка.
мёсец м. — месец.
месечйна ж. — луна. На пълнеш пдвике свёти
месечината (Конд.).
мёсо с. — месо. Мёсо од бише. Мёсо от вол.
Мёсо от офра. □ Мёсата му се пуле —
окъсан човек.
мёт, -до, м. — мед. Мёдо излёгва од олишчата. □ Бла́к кай мёт — много сладък.
Мёт му тёчи од устата — сладкодумен.
мёта нсв., — мета. Со голёмата мётла о
мёта гумното (Смърд.).
мётан м. — метач. Мётач е на Аргентина,
улиците и мёти (Конд.).
мега́чка ж. — метачка.
метёрис, -зо, м. (ар.-тур.) — военен окоп,
мётил’ м. — метил, болеет. М ет ил ’ йме
офрите.
метил’а́ф, -ва, прил. — метиляв, болен от ме­
тил. М ет ил’два офра.


Речник на костурския говор
метка́ш ка ж. — великденска люлка, направена
от дърво. На метка́ш ката съ кърле дёцата
на Ве ликден (Поп.).
метла ж. — метла. Со метайте мётиме
ода́й, двордви, гумна.
метро с. (гр.) — метър. Дай ми го метрото да
и мера грёндите.
ме́ф, -мево, м. — корем. Мёво ме боли. Голи
медей.
ме́че с. — мече. Мечката роди меченйшча.
ме́чка ж. — 1) мечка. На Вйчо йма мёчки и
вълци. 2) прей, едър, тежкоподвижен и не­
похватен човек. Като ме́чка бара. □ Н е́с и
клавам од ме́чка кожа—не се залавям с опас­
на работа. Ме́чка стра́а́, ме́не не стра́а́
(окуражаване пред опасност),
ме́чкар м. — 1) който разиграва мечка. 2) ци­
ганин.
мечка́рцки прил. — мечкарски.
ме́чккн прил. — мечи. Мёчкин камеи. Мёчкина
кожа.
ме́чкоф, -ва прил. — мечи. Мёчкова дупка.
ме́шам нее. — 1) бъркам, смесвам. Мешано
найме, мёшаме ърш и пченйца. 2) ора пов­
торно, преоравам. Нйвйата и мёшаме у
май и йуни, а ёсенпга и сёйме (Поп.). О се
възвр. — мешам се. На цёли работи той ее
мёша (Конд.).
ме́ше с., умал. от мёф.
ме́шим м. (ар.-тур.) — обработена кожа,
мешймка ж. (Кос.) — трънка. Мешймки о́ёриме и и йа́йме.
мигам нее., мйгна ев. — мигам. М у мйгна на
чуна та и ее нал’у ти та́йа.
мйгл’а ж. — мигла,
мйгл’о м. — мигло.
мйжа нее. — мижа. Мйжи Асен да ти ба́йа
(погов.).
мижеийчкум нареч. — мижешком. Мижеийчкум
можа да си дда дома (Конд.).
мижиторка ж., миженйца (Гал.) — криеница.
Дёцата игре мижиторка (Конд.).
мййа нее. — мия. М у е мййа главата на чу пето.
Го мййа кдно. О се възвр. — мия се. Си и мййа
ръците. На ра́н то се мййа со сапун. Конд.
мийа́ло с. — мивка. Мисурите, чатлите и лъжйците и мййме у миналото (Чер.),
мйл прил. — мил, обичан, драг. Ма́л а майко.
милвам нсв. — обичам. Многу те мйлвам. О
се взаим. обичаме се. Многу се мйлваме, ке
се зёвамс.
мйлос ж. — обич. Я маме голёма мйлос.
милослйф, -ва прил. — любезен. Милослйва
невёста. Милослйви се роднйните наши.
минавам нсв., мина св. — минавам. За пазар
на Мавруво минаваме пу Лйчишча (Чер.).
минута ж. (лат.) — минута. Пёт минути го
чека́а́ме и нё дойде.
миншанче с. (Кон.) — бродирано украшение
за гърдите на рокля.
мйр1 м. — 1) покой, спокойствие. Мир йма
ддма, нё се каре младите со старите. 2)

265

липса на война. Яма мйр, нёма бой на Европа
(Конд.).
мйр- м. (гр.) — благовонно масло за хри­
стиянски църковни обреди, миро. Кога и
кърсте дёцата, мйр му клаве на главата
(Поп.).
мйрас м. (ар.-тур.) — наследство от родители,
мирен, -рна прил. — тих, спокоен. Не дуе вётер,
мйрио е врёмето. Многу е мйрно дётето, нё
лудва. Конд.
мирйзмо с. (гр.) — миризма. Мирйзмо фати
мёсото, на пейте трёба да го фърлиме
(Конд.).
мирйсвам нсв., мирйсам св. — мириша. Трен­
дафил'о многу добро мирйса.
миришлйф, -ва прил. — миризлив,
миросвам псе., миросам св. — миросвам. Да
мирдеа, дёка ке умбри, многу добрйни йма
праеёно.
мирудйе с. (Чер.) — магданоз,
мйсир м. (ар.-тур.) — царевица. Со мйспр и
раниме бйшките.
миейрен, -рна прил. — царевичен. Мисйрио
брашно.
миейрйа ми. — царевични посеви,
мйсл’а ж. — мисъл, намерение. М йсл’ата ми
бёше друга, ама нё ми излёзе така. М йсл’ата
ми бёше су вас да ода у Костур на пазар,
ама ми излёзе друга ръбота. Чер.
мйсл’а нсв. — мисля. Той мйсли и за утре, не
саму за вдйдеп. О се възвр. — разсъждавам,
размислям. За работата се мйсл’а, не знам
ка́ ке ми излёзи. Брат ми е болей, за нёго
се м йсл’а. Конд.
мистрййа ж. (гр.) — мистрия. Майсторите
фа́тве кал и маже со мистрййата.
мйсур м. (Чер.) — чиния. Нъпълии го мйсуро
су млёко.
Мйтроф м. (Конд.) — месец ноември,
мйцкам се пев. възвр. — лицемеря. Се мйцка
да откупи нёшчо и да направи кодошлък.
мйшка ж. — мишница. Мшиката ме бдли.
младйна ж. — младо поколение, младеж,
младоже́нец м. — младожёиец. Нёме дёци
ёшче, младожёици се (Смърд.).
младое ж. — младост. Пуста мла́дое ни избёга
без да разбёриме. Мла́д ое со па́ри нё се
купва (погов.). Мла́д ости ёсти ён път на
вёко. Смърд.
мла́ка ж. — мочурливо място, мочур. Лётно
врёме осфците многу па́се по мла́к ите (Конд.).
мла́скам нсв., мла́сна св. — мляскам. Кога ке
йа́ш, да не мла́скаш, да йа́ш ка́т о човек, а нё
като бйше (Конд.).
млат, млада прил. — млад. Мла́т човек ёсти
тдкму за работа, но нё му се работа. □
Младо вре́ме, млади годйни — когато човек
е млад. Мла́д а неве́ста — наскоро оженена.
Мла́до сърце йма — по дух е млад. Смърд.
мла́ча се нсв. възвр. — 1. топля се (в легло).
Лёжа и съ мла́ч а пуд йдргано (Чер.). 2) топля
нещо. Мла́ч и ма́л ко вода.


266

Б. Шклифов

мла́чка прил. само в съч. с вода — умерено
топла вода. Съ мла́ч ка вода гу кьпиме дётто
(Чер.).
млёкар м. — млекар. Той бёше млёкар на Ста́м ­
бул, млёко продава́ше (Конд.).
млека́рцки прил.—млекарски. Млека́р цки дук’ан.
млекарнйца ж. — млекарница.
млёко с. — мляко. Со млёко го ра́н име дётето. Суша има ва́йа годйни, дфците нёме
млёко. □ От пиле млёко йме — всичко имат
в къщи. О́ше му мирйса устата од майкино
му млёко — млад е и не изкарва прехраната
си. Ке си го исплйчиш майкиното млёко —
много ще пострадаш. Конд.
млёчен, -на прил. — който дава много мляко.
Млёчна кра́ва. М лёчна а́фца.
млёчка ж. — млечка.
млёчник м. — баница с яйца и мляко,
мнйе ми се, мнй ми се (ми се мнйе, ми сё мни)
нсв. вьзвр. — струва ми се, мисля си. Та́ка
ми сё мни мёне, бъргу ке се арма́се тййа
(Смърд.). Шд м у се мнёше на нёго, нё ке се
фа́та на работа йа́с (Конд.).
многу нареч. — 1) в голямо количество. Многу
а́фци йме тййа. 2) в голяма степен. Многу
е умно дётето, добро се учи. □ За многу
годйни — благопожелание (за празници).
Конд.
множа нсв. — умножавам. И множа дфците,
одгодйна ил’а́да ке и напра́во. О се вьзвр. —
умножавам се. Ма́ш ала, се мндже дфците.
мнозйна ж. — мнозина.
можа нсв. — мога. Мджа да пра́ва стйс. Мджа
да купа къшча на Сдлун. □ Не можа — 1) не
мога, не съм в състояние. 2) болен съм.
Можи — 1) става, позволено е. 2) може би.
мозок м. — мозък, ум. Нёма мдзок во гла́вата, вра́щ ите м у го испйе (Кон.),
мой, мойа (мба), мое и мойо, мой мест. — мой.
Чупата мдйа на Кдстур рабдта на кджите.
□ Мой човек — близък (роднина или прия­
тел). Конд.
мокаётен, -тна прил. (тур.) — който има жела­
ние за работа. Н ё е мокаётен да рабдта,
тёмбел’ ёсти тдй (Кал.),
молёпсвам нсв., молёпсам ев. (гр.) — заразявам.
М и го молёпса дётето. О се вьзвр. — зара­
зявам се. Отйде да го вйди на болницата и
се молёпса и тдй. Конд.
молец м. — молец. Мдлците наживе по вълнёпите п л’а́чки и и грйзе (Смърд.).
молйво с. (гр.) — молив. Пиша со сйно молйво.
молйтва ж. — благословия, молитва. Ма́й ка
ми да́де молитвата.
молйтвам нсв. — честитя. Нунката ра́д и дёте,
трёба да дйме да е молйтваме, да гу да́рваме на дётто (Чер.). О се взаим. — благопожелаваме си.
мбл’а нсв. — моля. Го мдле да ми да́й па́ри
наза́ем, а́м а нё ми даде. О се вьзвр. — моля
се. Мндгу ти се м дл’а да ми да́т тро лёп
до утре.
мол’ба ж. — молба.

мома ж. (Чер.) — мома. Ма́м а е дше, нё е
мьжёна.
момин прил. — момин. Ма́м ина промёна.
момйнцки прил. — момински. Момйнцки пёсни.
момйче с. (рядко) — момиче. Момиче, душйче,
ёлай да йграме при на́ш че йуна́ци, при на́шче
чарда́ци (нар. пес.).
момок м. — ратай. Главййме ма́м ок ва́йа го­
дина (Тиол.).
момче с. — млад съпруг. Дёка ти е ма́ри
невёсто, ма́м чето? — Ма́м чето ми е на
чужйна. Конд.
море межд. — за обръщение към мъж. Ма́р е
Стёфо, дёка е та́т ко ти?
морен, -рна прил. — лилав. Ма́р на фанёла.
Ма́р но фуста́нче.
морйе с. — море. Дьлба́к о ма́р 'е (Чер.).
морцки прил. — морски. Ма́р цка са́л ’. Ма́р цка
рйба. Ма́р цка ва́да.
мост1 м. — мост. Ма́с то го крёиа рёката
(Конд.).
мост2 м. — мъст, гроздов сок. Пййа ма́ет.
Од ма́сто ста́ва вино (Конд.).
мостра ж. (ит.) — мостра. За ма́с тра кла́в аме
голёми ла́п ки озга́ра, ка́г а и прода́ваме на
па́заро.
мотам се нсв. вьзвр. — мотая се, работя
бавно.
мотра ж. (алб., Кос.) — сестро, обръщение
на булка към сестрата на мъжа й.
моч м. — пикоч.
мочам и мочкам нсв. — напикавам. Дётето и
ма́ч ка га́ш чите. Д а те ма́ч ам (ругатня). О
се вьзвр. — пикая. Дётето се ма́ч а на га́ш ­
чите (Конд.).
мочарка ж. — блато с малко вода. На моча́рката па́се говёндата и дфците (Смърд.).
мочл’а ж. — пикла.
мочл’о м. — пикльо.
мрава ж. — мравка. Мра́вйата цёло лёто бёре
ра́н а за зймата. □ Нйто за мрава нё те ложа
— нищожен си.
мравалник м. — мравуняк. Зймата мра́вйата
нё излегве од мрава́лнико, нътре си йме
йадовйшче.
мраза нсв. — мразя. М на́г у нъ мра́з е гърците
нь на́с буга́р ите (Чер.).
мразен, -зна прил. — студен. Мра́з на ва́да.
мрак м. — мрак. Фа́ти да се стемнйва, мра́к
па́дна (Конд.).
мрёжа ж. — мрежа. Мрёж а за рйби. Мрёжа
за ка́са. Мрёж а за па́зар.
му мест. — кратка дателна форма за мъжки,
женски и среден род в единствено и множе­
ствено число. М у рёку на та́т ко. М у ка́за
на ма́йка. М у вйкна на дётето. М у да́ду
ла́п ки на чупите. М у вйкна на мъжите.
муйбёт м. (ар.-тур.) — приятелски разговор,
мохабет. Б ё на муа́б ёт. Пра́ва муа́б ёт.
мува ж. — муха. Мувите мна́г у и кьсе на магарйната. □ Къту нъкбйа мува да мъ късна—
нищо не ми стори. Си е ймам мувата пут
капата — мисля за последствията (Чер.).


Речник на костурския говор
муден, -дна прил. — бавен, муден. Муден е
па ръбдтта (Чер.).
муже с. (пер.-тур.) — награда за най-напред
обадена радостна вест. Му́ж е сакам; добра
новина ти носа.
музевйрин м. (ар.-тур.) — клюкар, доносник,
музевйрка ж. — клюкарка. Музевйрка жена
е, крёва од едёнйо, носи на дру́г ’о (Конд.).
музевирлък м. — клюкарство, доносничество.
мукам нсв. — муча (за вол). Волевите мукае
на време, ке върни снек (Кос.),
муле с. (лат.) — муле. Вълците го изедде м у­
лето.
мул’а ж. — мухъл. Лебо фати м у ́л ’а, м у л ’оса.
мул’освам нсв., мул’о́сам св. — мухлясвам,
мурафет м. (ар.-тур.) — умение, майсторство,
изкуство.
мурафетлййа м. — мурафетлия.
мурафетлйка ж . — мурафетлийка.
мургаф, -ва прил. и мурк, мурга прил. (Чер.)—
мургав. Вълците се мургави.
мурта се нсв., вьзвр. — мръща се. Се му́р ти,
аку му рёчиш нёшчо да прай.
муртл’а ж . — жена, която се мръщи,
муртл’о м. — мъж, който се мръщи,
мурфёл’а нсв. (Чер.) и мърфёл’а (Конд.) —
мачкам (за дреха). Тдй си лёгна су ндвйо
ку́с тум и гу мурфёли (Чер.).
Мусам нсв., св. — цапам. Ръците нё ти съ
чисти, нё гу фатвай на дётто, нё гу му́сай
(Чер.). О се възвр. — цапам се. Йада пита
и се му́с ам.
мускам нсв. и мусна св. — смуча,
мускам коски. Го мусна виното.
муско с. Чер. — некръстено бебе.
мусл’о м. — човек, който се цапа.
мусл’а ж. — жена, която се цапа.
муснйци ми. — мустаци. Мусниците си и су́чи
дёдо К ол’о.
мут прил. — малоумен. Му́т а жёна.
муталаф, -ва вж. му́т .
мутра ж . (гр.) — грозно неприятно лице.
муфёска ж., Кум. — забрадка,
муцуна ж. (гр.) — муцуна,
мушама ж. (тур.) — мушама,
мушчарййа м. (ар.-тур.) — клиент. Немаше
мушчарйй и го затвори ду́к ’ано (Конд.).
мъ мест. (Поп.), вж. ме.
мъжа нсв. — омъжвам. Пари ми трёбе да е
мъжа чу́пата. О се възвр. — омъжвам се.
На добро мёсто се мъжи чу́пата. Конд.
мъзгалка ж. (тур., Чер.) — малък прозорец
в мазе или килер,
мъка ж. — мъка.
мълза нсв. — доя. Два пъта на дёно и мълзиме
офците и козите.
мълзнйца ж . — дойна овца.
мълтёска прил. само в съч. с крава. — Млечна
крава.
мълча нсв., мълкна св.— мълча. Страмлйвоедё­
тто, зътд мълчи и нё гувори многу (Чер.),
мълченйца нареч. (Кос.) и мълченйчкум нареч.
(Чер.) мълчешком. Мълченйца вървёше.

267

мъмурлййа м. — 1) сънлив. 2) тежък в гово­
ренето.
мъмурлйка ж. — 1) сънлива. 2) тежка в гово­
ренето.
мънгла ж. — мъгла. Мънгла го покри пдл’йето,
нйшчо нё се пу́л и (Конд.).
мънди ми. — мъде.
мънкам се нсв. възвр. — клатя се. Пу́бързай, шд
съ мънзаш така (Чер.),
мърднйвам нсв., мърдна св. — дръпвам се,
мръдвам. Стое на ёно мёсто и нё мърднива.
□ Си о мърдна у́мо — полудя. Смърд.
мъркам се нсв., възвр. — заплождам се (за
овца). Офците се мърке ёсента.
мърса нсв. — през време на постите ям блажно,
блажа. Младите мърсе, нё посте.
мъртва ж. — задушница. На мъртва даваме
за ду́ш а на умбрёните. □ Мъртва коска —
израстък на долната част на ръката,
мъртовец м. — мъртвец. Го закопае м ърт Ь вецо. □ Жйф мъртовец е — много е блед.
Конд.
мърша ж . — тяло.
мъска ж. — катър. Со мъски дыме за дърва
на планината.
мъстрапче с. (Кос.) — съд за пиене на вода,
мъта нсв. — 1) мътя яйца (за кокошка). Ко­
кошката йайца мъти. 2) замърсявам вода.
Бйшките е мъте водата. Конд.
мътка ж. — буталка. О мътката ту́рваме
млёко и го бу́в аме со журилото, озгдра
остава маста (Смърд.).
мъту́ф, -ва (Чер., Конд.) — малоумен. Тдй
нёма ум , тдй е мъту́ф.
мъча нсв. — мъча. Многу и мьчиме прав­
дата, многу и рабдтаме. Многу не мъче
гърците и никой нё не брани. О се възвр. —
мъча се. Од многу работа многу се мъчи
дётето.
мъчен прил. — 1) измъчен. Мъчен нарот. 2)
горкият. Мъчна ми майка не виде бёл ден
(Чер.). □ Мъчно ми е — тежко ми е.
Мъчна живот — тежък живот. Мъчна душа —
изтерзан човек. Конд.
мъчнотййа ж. — трудност, мъчнотия,
мъж, мъжо м. — 1) човек от мъжки пол на
зряла възраст. 2) съпруг. Нёма мъш, му се
дби на бдйо. 3) прен. храбър човек,
мъшки прил. — мъжки. Мъшко дёте. Мъшка
сила.
мъшкоданка ж. — мъжкарана.
Н
на предл. — означава: 1) притежателно отно­
шение. Нивата на дёдо Кол’о фтаса. Ножлето на дётето (Кос.). Къшчата на баба.
2) отношение към деятел или причина за
нещо. Б о л ’ката на майките. Мъката на ора­
чите. 3) отношение към обекта на дей­
ствието (след съществителни, образувани
от преходни глаголи): Печёнйето на зёлиико ёсти мъчно. Косёнйето на ливадата.


268

Б. Шклифов

4)
дателно отношение: Давам сёио на го- набързо нареч. — набързо. На́прави му набързо
вёндата. М у збдрвам на чупата. 5) отноше­
нёшчо да йа́ди.
ние към мястото, дето става или се намира
навал’вам нсв., навал’а св.— подпирам на нещо,
нещо или някои. Седа на ча́рдако. Лёбо
облягам. Врёшчето го нава́ли на стйсо. О
ёсти на масата. На крёвето се намёрва
се възвр. — осланям се на нещо, облягам се.
йдргано. 6) отношение на човек към имот,
Се нава́ли на крёвето и за́спа. Конд.
служба и под.: Стдпан на къшчата ёсти
навйрвам нсв., нава́ра св. — увеличава обема
той. Голем на а́скеро. Първа жена на сёси при варене, навира, набъбва. Фа́сул ’о
лото. 7) отношение към място или облает
и дризо иава́рве.
като обект на някаква дейност. Ода на ни­
навёдвам нсв., навёда св. — свивам, прегъвам,
вата. Беше на пазар. Смърд. 8) положение
свалям надолу. На́веди ньддлу вёйките, дъ
вътре в границите на даден предмет:
субёриме круши (Чер.). О се възвр. превивам
Да бързаме, пдпо е на църквата (Конд.).
се надолу. Се наведи жената надолу, гърп
На плёмиата се говёндата (Конд.). 9) място
му ра́сти.
за докосване при насочване: Го бани на об­
навёдеи, -ёна прил. — стои криво. Навёдеи е
разе. 10) отношение към време, когато
стисо, ке па́дии (Конд.).
става нещо. На друг’о ден. На фтбрник.
навёжвам нсв., навёжа св. — бродирам докрай.
На пёт са́ето. На той месец. 11) отношение
Го навёза чупата цедилото.
към средство, оръдие и дейност. Свйра на
навёзан, -а́н а прил. — 1) бродиран. На ста́ро
бурййа. Видна на ко по. Се воза на колата.
врёме носёе навеза́ни кошули. 2) вписан в спи­
На рашётка ода. 12) отношение към обстоя­
съка на неблагонадежните, забелязан. Нъ
телство. Пййа вода на гладно сърце. На
име нъвеза́но нъ па́с гърците у тефтёрите,
пърсти гази той. На смёйа му рёку. 13) от­
нъ зна́е, шо снё буга́р и (Поп.),
ношение към признак. М лат на годините.
навечёрвам нсв., навечёрам св. — давам на
Добар на лафовите. Фудул на бара́нйето.
някого вечеря. Го навечера́а́ме а́рно-лдшо
Стар на годйните. Здра́ф) на умо. 14) отно­
на дфчаро и си отиде при дфците (Конд.).
шение към желание, наклоност към нещо.
О се — навечерям се. Сёдна и нё ставаше,
На рекййа сте, или на вино. 15) отношение
съ нъвечёра и той су па́ш че мъжи, зъ на́с
към език.Забранёно ёсти да се збдрва на булжёнте нё ус тана йадёйне (Чер.).
га́рцки. На гърцки шиичо не знам. Смърд.
навйвам нсв., иавййа св. — намотавам, навивам.
на и на́а́ част — 1) ето, това е. На, шо
Прендёното го навйвам на к ломко.
требаше да м у рёчиш. 2) заповядай, вземи.
иавикнйвам1 нсв., навйкна св. — викам от време
На ти и па́рите, пикай си у очите (Чер.).
на време, нахоквам. Навикнйва
одврёме
3)
ето ти. Здра́ф бёше, ама на́, умбре.
наврёме, а́м а нё е лош (Смърд.).
наа́пвам нсв., наа́па св. — нахапвам. Вълко и
навикийвам2 нсв., навйкна св. — придобивам
наа́па дфците, м у и скина гъза́нте (Конд.).
навик, привиквам. Навикна да пие цига́ри,
иабёл’вам нсв., набёл’а св. — прекарвам един
свърши.
път платно за белене през водата. Го нана́вой м. — приспособление, с помощта на
белййме пла́т ното на рёката.
което се навива основата за тъкане,
набёрвам нсв., набёра св. — 1) прибирам нещо
наврёквам нсв., наврёкна св. — врякам от
изсипано. Го на́бра фа́с ул’о од зёмата. 2)
време на време. Наврёква свёкор ми, но нё
късам плодове. Ска́чи се на крушата, на́е лош.
бёри круши! Конд. 3) запретвам. На́бери и
наврйвам нсв., на́вра св. — обличам, слагам
пънтълонте угаре, да́н и избъркаш (Чер.).
върху себе си или върху някого. На́ври и
набййа св. — набия.
п л’а́чките и нъдвё-нътрй търгай, нё у стана
набла́жвам нсв., набла́жа св. — има сладък
врёме (Поп.).
вкус,спацич.Набла́ж ва лёбо, иёма доста сол’.
нага́свам нсв., нага́сам св. (от гр.) — подкан­
наблйжвам нсв., наблйжа св. — наближавам.
вам, принуждавам някого или нещо да върви,
Пётлите пёе, се счу́ке, наблиза́а ме до сёда се движи, да работи. Го нага́свам кдно
лото.
пд-бъргу да ода на нивата. О се възвр. —
наблйзо нареч. — недалече, наблизо. Наблизо
принуждавам се. Се нага́са да го прода́й кдно,
йма сёло.
да напра́ви бра́к за чупата. Конд.
набобула м. (гр.) — суматоха,
нагла́вам нсв., нагла́ва св. — 1) уплитам дол­
на́бой м. — набрало място. Си зака́ч и търн,
ната част на чорапа и го съединявам с гор­
на́бой ми ста́на на ногата.
ната част на стар чорап. 2) кърпя с нови
набол’ва ме нсв. — наболява ме. Ме набол'ва
големи парчета основно панталони на коле­
гла́вата.
ната, бедрата и задната част.
набубурвам се нсв., набубу́ра се св. , възвр. —
нагла́вец м. — долната част на чорапа. Соплёте
набъбвам. Збу́на, съ нъбубури лёбо (Чер.).
нагла́ф ци, да и нагла́ва чора́пите (Смърд.).
набъпкам нсв., набъпна св. — слагам голямо
на́гон м . (Руля) — чилик, детска игра. Йграме
количество. На́бъпкай го дгано съ дърва,
на́гон.
студёно е мнЬгу. Плёмиата е нъбъпка́а́ме
нагоре нареч. — 1) към по-голяма височина в
съ сла́ма. Конд.
отвесна посока. Нагдре го крёна врёшчето.


Речник на костурския говор
2) към по-високи места. Ой нагоре, на ра́до,
ке и наш дфците. 3) Конд.
пагорква нсв. — горчи по малко, нагарча.
Нагдркве сливите.
наготово нареч. — наготово. Не работа той,
наготово живи.
нагревам нсв., нагрёйа св. — правя нещо да
стане топло, стоплям. М у се замързна́т и
рьците на детето, нагрей му и. О се вьзвр. —
стоплям се. Студено ми беше, се нагре на
дгаио. Конд.
надве и надве нареч. — надве. Надве и поделййме ийвйата. □ Надвё-натрй — бързо,
но небрежно. Надве-натрй и измълзййме
дфците. Конд.
надвивам нсв., надвййа св. — побеждавам, над­
вивам. И иадвййме на ними на рабдтта,
по рано од ними е пожиа́а́м е нивата (Конд.).
надёвам се нсв. вьзвр. — надявам се. Се надеве,
шо ке го направа зет, но на́шчо не стана, не
измъми (Конд.).
надежда ж. — надежда. Йме надежда, оти
ке дойде гостите, ама не дойдое, му се
случи нёшчо (Конд.).
наделено и наделёку нареч. — надалеко,
надёсно нареч. — надясно. Аку го прегниш
вдло надёсно, постойано треба да го ораш
надёсно (Конд.).
нйдеш, -жо м. надёжда. Имам на́дет, шо ке
дойди (Смърд.).
надолу нареч. — 1) към по-ниско място. На­
долу новите оде пд-лёсно. 2) към земята,
към пода. Скупи се надолу.
надрёзно нареч. — на гладен стомах. Той
пие надрёзно (Смърд.).
нйдру (Поп.), надруф (Ян.), надур (Кор.),
нареч. — пространството отвъд стените на
дадено помещение. На́д ру върни снёк. Надур
ме лава куче. □ Падна надру—сгреших. Надру
ме извава — имам диария,
надрувёжен, -жна (Поп.) прил. — 1) който е
отвън. Сама се отвори надрувёжната врата
(Конд.). 2) чужд. Нъдрувёжните л ’у г ’а дан
сь меше у нашча фъмйл’а, шу сакаме си
пра́йме нййа (Чер.).
надувам нсв., надуйа св. — 1) изпълвам с въз­
дух. Е па́ду нуфката. 2) опъвам. Е за́к ла
офцата и е па́ду, сётне ке е дёра. 3) причиня­
вам главоболие от много говорене. М и е
надува гла́вата, многу збдрва. О се вьзвр. —
1) изпълва се с въздух. Се па́ду топката, нё
дуй пдвике. 2) при заболяване ми се надува
корема. Се ла́д у дфцата, ке псувйса, да му
пушиме кърф. □ Е наду гайдата детето —
почна да плаче. Конд.
наёднаш (Поп.) и наёнаш (Дк., Кор.), нареч. —
1) на един път, наведнъж. Наёднаш ми и
върна па́рите. 2) изведнъж, внезапно. Наёдиаш фа́т и да върни. Конд.
наедно (Поп.), наёно нареч. — 1) заедно. Наёио
и пасиме дфците (Гал.). 2) съвсем близко,
един до друг. Наёдно и имаме къшчите, дйп
зълепёни (Чер.).

269

нажёгвам и нажегнйвам нсв., нажёгна св. —
пониквам. Нъжёгиа житото, излёзе, вър
пука́за. Нъжегнува трёвата. Поп.
наживйвам нсв., нажйаа св. — появявам се
отново (за насекоми). Наживйе тафтабйдите (Конд.).
нйза нареч. — 1) назад, обратно. Върни се
па́за при ма́йка ти. 2) отново. На́з а ддйде
при мене и па́ па́ри ми са́ка. Смърд.
наздрйвйе нареч. — наздраве (пожелание при
почерпка, при ядене и пиене и при кихане),
назлан нареч. (Кос.) — за лошо, за зло.
На́з лан те ма́й ка родила (нар. пес.),
наистина нареч. — в действителност, наистина.
Наистина загина магарето.
най част. — служи за изразяване на превъз­
ходна степен при прилагателни и наречия,
като стои пред тях. На́й-уба́ви говёнда. На́йуба́во пёе. Конд.
найадвам1нсв., наййда св. — причинявам скръб.
М у рёку, шо ма́йка му е болна и го найа́ду
чупето (Конд.). О се възвр. — почвам да
скърбя. Се найа́де чупето, кдга научи, шо е
ма́й ка му болна. Конд.
наййдвам се2 нсв. възвр., наййда се св. възвр. —
нахранвам се. Се найа́де и лёгна да спа́е.
наййден, -ёна прил. — 1) тъжен. 2) сит.
нййдвам и наодвам нсв., нййда св. — 1) виждам,
откривам нещо загубено, скрито или не­
познато. Го загина нджо, ама па́ го на́йду.
2) заварвам, виждам някъде. Кдга грёда )’
вас нё о нййдвам ддма Пётрето, мндгу ми е
потрёбен. На дфчаро о на́йду на паселйшчето. 3) нахождам, срещам, виждам нещо.
По тра́па на́йдваме фтаса́ни горници. 4) взи­
мам, дават ми. Кдга а́м ам нужда, найдвам па́ри йа́с. □ Нййдвам врёме — отдава ми
се да отида някъде, да правя нещо. Ке си
о наш (нййдиш) мййсторо — ще получиш за­
служеното наказание. Ке си га нййда бёл’ата — ще имам неприятности. Ке си о нйй
(нййди) мёстото — ще намери гроба си. О
се възвр. — 1) бивам, прекарвам, съм, стоя.
Кдга да ддш, ддма се нййдвам, ддма ке ме
на́ш. На лдшо положёнйе се на́йдва тдй.
2) налице е нещо изгубено. Се на́йде нджо,
шчо го бара́а́ме фчёра. Се найдде говёндата.
Се нййдва — има. Ми се нййдва — услужва
ми, помага ми. Кй се иййдваш — как си?
Дёка се нййдваш — къде си? Смърд.
наййн нареч. — криво, накриво. Не ой пра́во
ша́йката, найа́н дй.
накйжвам нсв., накйжа св. — обаждам някого
за нещо. Ке тъ нька́ж а нъ ъстънума́йата,
шу кра́диш (Чер.).
накйрвам нсв., накйрам св. — принуждавам
някого. На́карай го и нъ нёго да дй нъ бра́ко
(Чер.). О се възвр. — карам се по малко от
време на време. Се нака́рва свёкор ми, ама
нё е лош.
накйчвам нсв., накйча св. — забивам кол,
гвоздей. Нака́чвам ша́йки на ста́со, за да
забёсвам п л’а́чки. Нака́чи кдл’а на ливадата.


270

Б. Шклифов

накашл’ам нсв. — кашлям от време на време,
накисвам исв., накисна св. — накисвам. И на­
кисна п л’ачките, утре ке пера.
накйтвам лев., накйта св. — подреждам, на­
реждам (дрехи, цветя, съчки). Накити йас
еден зграбейрдшки. Накйтвам п л’ачки. Конд.
паклепвам нсв., наклёпа св. — наклепвам
(брадва, коса, тесла). Косите и иаклёпаме
су чакан и кувално (Чер.),
наклепквам нсв. — затварям (несъзнателно)
очи и веднага пак ги отварям. Наклёпва кай
крава (Смърд.).
нако́нам се св. вьзвр. — копая до насита. Земата беше мёка, се накопааме.
нако́са се св. вьзвр. — кося до насита,
накрада св. — крада много, в достатъчно ко­
личество. О се вьзвр. — крада до насита.
Накради-накради, се накради, ама на сетнйнта од госпо си го иайде (Конд.).
накрай нареч. — накрай. Накрай дунйа ода со
тебе (Гал.).
накревам се нсв. вьзвр., накрена се св. вьзвр. —
крада много, забогатявам от кражба. Се
накрёна йама. От чужа пот се накрёна той.
Конд.
накрйвам нсв. — куцам малко,
накрйво нареч. — 1) наведено встрани, не в
права посока. Накрйво порасте крушата.
Накрйво го носи самаро магарето. 2) с не
добро око, враждебно. Накрйво ме пули,
нал'утен ми ёсти. Смърд.
накуп нареч. — на едно място, накуп. Накуп
го едбра жйтото (Гал.),
накупвам нсв., накупа св. — купувам много,
достатъчно, всичко, което е необходимо.
Накупи за цёла зйма йадовйшче.
накуцвам нсв. — куцам по-малко. Накуцва дётето, ёшче го боли ногата (Кос.),
накърквам се нсв. вьзвр., накъркам се св.
вьзвр. — наяждам се, нахранвам се добре.
Се накърка и лёгна да епйе.
навършвам нсв., накърша св. — кърша из­
вестно количество. Накьршййме рдшки за
дгаио.
налазвам нсв. — почвам да лазя (за дете).
Налазва дётето, бьргу ке забара.
налапвам се нсв. вьзвр., налапам се св. вьзвр. —
нахранвам се бързо с лапане. Се налапа —
лапа мёк леп со сирёнйе и избёга (Смърд.).
налёжвам се нсв. вьзвр., належа се св. вьзвр. —
лежа до насита. Се налёза сйно, работа
трёба да фати.
налёйвам нсв., налёйа св. — напълвам съд с
течност, наливам. Ти нале вода майка ти,
ёла да пйеш.
налёпвам нсв., налёпа св. — заразявам се.
Лоша бдл’а налёпи той.
но́ли (Поп.) и но́ли (Кор., Дк.) част. — въпро­
сителна частица, след която се очаква поло­
жителен отговор. Нала бёше така рьбдтта
(Чер.)? Нёли тй си Пётре! (Смърд.)
нал’уба се св. вьзвр. — любя до насита. Найде
чупи, ка л ’у б и — л ’уби, се нал’уби.

нал’у́тва нсв. — леко люти.
нал’утвам се нсв. вьзвр., нал’ута се св. вьзвр. —
сърдя се. М у рёку да сёди мьндро и се нал’ути, избёга.
нам мест. (Смърд.) — 1) винителен падеж от
ние успоредно с нас. Нам саке да не вйде.
2) дателен падеж. Нам ни дадде йадёнйе.
намажвам нсв., намажа св. — намазвам. М у
намаза лён со мае.О се вьзвр. — слагам върху
телото си или на определена част от него
(лице, ръце и др.) мазнина, крем, спирт и
под. с лечебна или козметична цел. Се на­
маза со гас за ревматйзмото.
намаление с. — намаление. Нёма намалёйне
на стоките (Конд.).
намал’вам нсв., намал’а св. — правя нещо да
стане по-малко, по-късо, по-евтино. Намали
ошче от цёната! Дълги ми сё ошче панталднте, намали и ошче (Конд.)! О се вьзвр. —
става по-малък. Зимата се намал’ва дёио.
намачквам нсв., намачкам св. — намазвам. О
се вьзвр. — намазвам се.
но́мер м. (Чер.) и намера ж. (Конд.) — късмет
в брака. Не знайме чупата шу намер ке ньмёри (Чер.).
намервам нсв., намера св. — намирам, вж.
найдвам във всички значения,
намествам нсв., намо́ста св. — 1) слагам на
съответно място, натъкмявам. Го намёстййме ддлапо на одайато до ко ш о. И на­
мёсти п л ’ачките на сёндуко. 2) настанявам,
устройвам. На добра рабдта го намёсти.
О се вьзвр. — 1) заемам място, сядам, раз­
полагам се. Се намёсти той до башо. 2)
устройвам се. Чупата се намёсти на ддбра
кьшча. 3) поставя се на съответно място.
Се намёсти масата.
%
намет м. — пряспа. Вётерот фа́рли многу
намёти (Гал.).
наметвам нсв., намета св. — измитам небрежно,
намо́швам нсв., намО́ша св. — правя някого
съучастник. И нь нёго гу ньмешайа у тайа
ръбота, и той уткради мёт (Поп.). О се
вьзвр. — 1) ставам съучастник. 2) ходатайствувам. Се намёша пдпо и го пушчйе дётето
от апсаната.
намйгвам нсв., намигна св. — намигвам.
намирисвам нсв. — почвам леко да мириша.
Намирйсва мёсото.
намно́жвам нсв., намно́жа св. — умножавам.
И намндза офците, двёсте брави и направи.
О се вьзвр. — умножавам се. Ни роди иевёстата, се памножи фамйл’ата.
намузлййа прил. неизм. (от ар.-тур.) — с репу­
тация, почтен. Намузлййа жёна.
намуртвам нсв., намурта нсв. — намръщвамН е му зборвай така, нё го памуртвай. О се
вьзвр. — намръщям се. Се намурти жёната
и си ойде дома.
намус, -зо м. (ар.-тур.) — честност, репутация.
Си бара намузо жёнта, ньпразно му извадййа лафдви (Чер.).


Речник на костурския говор
намусвам нсв., намусам св. — изцапвам. И на­
муси п л ’ачките. О се вьзвр. — изцапвам се.
Се намуса от чоколато.
намълза се нсв. вьзвр. — доя до насита,
на́на нсв. — спя (за дете). Ай да наниш.
на́ни-на́ни межд. — за преспиване на дете.
нанйжвам нсв., нанйжа св. — правя наниз, нанизвам. Го нанйза тутуно на нйзи (Конд.).
наново нареч. — отново. Наново ке стани
селото.
наоколо и наоколу нареч. — 1) означава обкръжване. Аскеро го завърти наоколо селото,
комити бараше. 2) покрай, недалеко. Тука
надколу йма вода. Конд.
наопа́ко (Конд.), напаку (Смърд.), однопук
(Гал.) нареч. — наопаки. Наопако го облече
палтето.
наопачен, -чна прил. и напачен, -чна — нераз­
бран човек. Наопачна жена (Конд.). Напачни
л ’у дйе (Смърд.).
нападвам нсв., напада св. — обаждам някого
за нещо, наклеветявам. Ме напади на астономййата пол’ако и ме бара астономййата
да ме фати. О се взаим. — наклеветяваме се
взаимно.
напазарувам нсв. — пазарувам много неща.
Той напазарува за цёлата година йадовйшче.
О се вьзвр. — пазарувам до насита,
напарвам нсв., напара св. — поставям гореща
мазнина върху охапвания от вълк. Вълко и
наапа дфцте, сега и напарваме сь цьркосано
сало и пипер (Конд.).
напасвам нсв., напа́са св. — паса добитък до
насита. Ддбар ёсти дфчаро, и напасва дфците (Смърд.).
напасва се нсв. вьзвр., напа́си се св. вьзвр. —
пасе до насита (за добитък). На ленд ината
бъргу се напасве офците.
напевам (си) нсв. (вьзвр.) — пея си тихо. Оди
по пъто и си напева.
напёрквам псе., напёркам св. — напердашвам.
Н е шчукаше детето и го напёрка (Конд.).
напёрквам се нсв. вьзвр., напёркам се св. вьзвр .—
ям до насита, наплюсквам се. Се напёрка
и лёг на да спйе (Конд.).
напивам нсв., напййа св. — 1) давам на жи­
вотно да пие вода, поя. Го напи кдно вода
и м у даду ёчмен. 2) черпя изобилно с вино,
ракия и др. И напййме гостите вйно и рекййа и се испийанае. О се вьзвр. — 1) пия
(за животно). Кдно се напи вдда и м у дадддме
трйци да йади. 2) пия до крайност, до опи­
ване. Се напие вйно и рекййа и се изпийанае. Конд.
напйшвам нсв., напйша св. — написвам. Книга
написа за син ми.
напл’а́сквам нсв., напл’а́скам св. — набивам,
напердашвам.
напл’увам нсв., напл’уйа св. — 1) плюя от
време на време. Дёдото напл’у ва. 2) снасям
яйцата си върху месо и месни произведения,
върху мляко и млечни произведеня (за муха).

271

Гу ньпл’у йа мёсото муфите и фати цървйа
(Поп.).
иапл’ускам се св. вьзвр. — 1) ям до насита.
Се напл’уска лёпо, лёпо и заспа пот сёнката.
2) стрелям до насита. М у дадде пушка и се
напл ’уска.
наполеон и напалеон м. (от фр. соб.) — френска
златна монета.
наполовйна нареч. — на две равни части.
Нйвйата и дадддме наполовйна да се жнё
(Гал.).
напорки нареч. — с криво око. Напдрки ме
глёда невёстата, нё ме гледа со свё сърце
(Конд.).
напоручвам нсв., напоруча св. — давам на
някого изобилно да закуси. Го папоручваме
на дфчаро и го пушваме со дфците (Конд.).
О се вьзвр. — закусвам изобилно сутринта.
напра́ва ж. — изработка, направа. Платното
ёсти домашна направа (Смърд.).
направйвам нсв., напра́ва св. — 1) правя от
време на време.
напра́во нареч. — 1 ) в права посока, 2) без
отклонение, направо. Рёчи му, направо да
ддй у нас, го чёкам (Конд.).
напърнича́ф, -ва прил. (Конд.) — който гледа
с криво око, сърдит.
напра́швам нсв., напра́ша св. — замърсявам с
прах, напрашвам. Вётеро ми и напраши
дчите. О се вьзвр. — замръсявам се с прах.
Се напраши от праа, трёба да и мёна
п л ’ачките. На сушата, кдга прашиме, мндгу
се напрашваме. Конд.
на́пре нареч. — 1) накъдето сочи лицето. Пули
напре вётеро ка и крёва полдзите. 2) пред
другите. Тдй напре вървёше на кдно вйанат.
3) първо. Напре ке срабдташ и сётне ке се
платиш. 4) преди. Напре друк свет бёше,
шчукае младите, сёга йч нё счуке. Конд.
напрёдвам нсв., напрёда св. — 1) вървя напред.
Напрёди аскеро и го фати сёлото. 2) преус­
пявам, развивам се. Напрёдва на науката,
лёкар ке стани. Конд.
напрёдлйф, -ва прил. — който върви пред
другите. Напредлйф деен. Напредлйвите
дфци йме сйлни ягнйшча (Конд.).
напрёку нареч. — 1) направо. 2) през. Напрёку
Смдрец дйду о Дьмбепи (Смърд.).
напрётка ж. (Конд.) и напрёдок м. (Кор.) —
успех. Има напрётка на рьбдтта (му върви)
(Конд.).
наприка́жвам се нсв. вьзвр. — разговарям до
насита.
напротйф нареч. — нарочно (правя зло на
някого). Напротйф ни направи зийан.
напълнйвам нсв., напълна св. — 1) пълня до­
край, изпълням. Го напълна врёшчето со
патати. 2) навършвам. Дётето напълна
пёт годйни. О се вьзвр. — 1) получавам
много. Се напълна пари тдй. 2) изпълня се.
Мёстото се напълна аскер. Одайата се на­
пълна гдсти.


272

Б. Шклифов

кара́мно нареч. — на еднакви части, наравно,
наранвам пев., нара́на св. — давам на човек
или животно храна до насита. Бол сено му
даду на говёндата, и нарани. О се възвр. —
ям до насита.
нарёндвам нсв., нарёнда св. — 1) поставям в
редици. Даскало и нарёнди учениците за
шалим. 2) поставям в ред. И нарёнди п л ’ачките на сёндуко. О се възвр. — нареждам.
Се нарендийме на дук’ано да купиме смдкви.
нарёт нареч. — един след друг, наред. Нарёт
ва́рве копите (Гал.).
нарес м. — наченки на грозд. Вана гудо́на
лдзйата о́м е многу нарес, гдспо да и чува
(Чер.).
нарёсвам1нсв., нарёса св. — замърсявам с прах.
Вётеро ни го нарёси млёкото. О се възвр. —
замърсява се с прах, напра шава се. Се
нарёси млёкото. Конд.
нарёсвам2 нсв., нарёса св.—правя докрай ресни,
парка ж. (гр.) нова заем. — мина. Пукна но́рка
и ме раноса.
народен, -дна прил. — който е тясно свързан
с народа чрез дейност, прояви, навици, по­
ведение. Народен човек.
народное ж. — националност. Н ё се отко́ж ваме од но́ш ча народное.
нарбдвам нсв., народа св. — раждам много.
Народи дёца, ойде на чужо́на и и остан
(Конд.).
иаронвам нсв. — куцам малко. Нърднва чуката
(Чер.).
нарот, -до м. — 1) нация, народност. Но́шио
нардт ёсти за мъки роден (Смърд.). 2) хора.
Нарддо се собра прет скол'йе то.
нарочно нареч. — с определена цел или наме­
рение, нарочно. Нарочно ддиде при но́с да
откупза лафдви (Конд.).
нару́жвам нсв., наружа св. — 1) подготвям
някого за важно събитие (годеж, сватба,
гостуване, следване и др.). И наружа чупите
за мъжёние, м у сдбра дарови и про́ке. О се
възвр. — приготовлявам се. Се наружа чупето, ке търни за скдл’йе.
наружан, -а́на крил. — добре облечен. Наружана жёна.
наръквйца ж. — ръкавица. Зимата нос име
иаръкво́ци, до́п ни сту́д е ръците (Конд.).
насвйра се св. възвр. — свиря до насита,
насёвам нсв., насёйа св. — хвърлям повече
семе, отколкото е нужно. Е но́се нивата, му
фър ги пдвике сёме, дъ сто́ни дибёла, о́сал,
дфците дъ пасе (Чер.).
населёнйе с. — жители. Сёлото нёма многу
населёнйе (Кон.).
насёл’вам нсв., насёл’а св. — премествам насе­
ление, заселвам. По но́шче сёла гърците
насёл’ве власи — гъркомани, пд-Лоши и од
гърците. О се възвр. — заселвам се. О Дъмбени и о Косинец се иасело́е власи (Кос.),
насйла нареч. — принудително, с насилие.
Насила го жено́е на дётето, нё сакаше
тдс (Гал.).

насйтвам нсв., насйта св. — нахранвам и на­
появам достатъчно, насищам. Го насити,
му даду бол да ио́ди и пие. О се възвр. —
1) ставам сит. Се пасати со чорба. 2) догегва
ми. Се насити со лафови, нё ми се шчука
пдвике. Конд.
наейтен, -ёна прал. — който е ял достатъчно.
Наситен човек.
наейтка ж. — насищане. Благите нё се за наситка (Гал.).
каскйтам се св. възвр. — скитам до насита.
Се наскита по чу́ж ите държави и се върна
дома.
наскокам се св. възвр. — танцувам до насита.
Се наскока той на бро́ко на со́н му.
наследник м. — който получава или има право
да получи наследство. Саму той е наслёдник на но́шио имдт (Конд.).
наслу́швам нсв. — подслушвам. Пдпо не по­
слу шва шд зборваме.
насмёйа нареч. — на шега. Но́ска насмёйа му
рёку, той си го звё наистина (Конд.).
насол’вам нсв., насол’а св. — соля колкото е
потребно, насолявам. Мёсото го насоли, нё
му клазай пдвике сд.Г (Конд.).
наспйвам се нсв. възвр., наспййа се св. възвр. —
спя достатъчно, наспивам се. Рано лёгна,
гёч сто́на, се наспа дётето.
настйнвам нсв., настина св. — простудявам сс,
настивам. Ндшйата се дткри дётто и на­
стина (Конд.).
настожва се пев. възвр., настбжи се св. въвр. —
намалява броят на нещо. Съ нъстджи сё­
лото. Съ иъстожо́йа дфците. Чер..
настойа́вам пев. — настоявам. Ё.м го напран
зиано, ём настойава, дти нё е то́й (Конд.).
настрана нареч. — по-далеч, настрани. Стдй
си настрана то́, нёка се каре жёните, нё
си зевай кавга на тёбе (Конд.).
настраивай нсв., настрана св. — слагам еднакво
количество дърва на две страни, за да ги
натоваря. Настрани дървата, да и тово́риме
правдата (Кор.).
настрёде пред./. — 1) на средата на нещо, на­
сред. Настрёде нивйата елегде дфците, го́­
лем зо́йаи направив. 2) нареч. наполовина.
Настрёде и подели о́м е нивйата, тдкму —
тдкму. Смърд.
настьрвйвам нсв., настърва св. — настървявам.
М у даду о́лва на чу пето и о настърви, сё га
вёзден сака (Кор.). О се възвр. — настървя­
вам се. Вълко ни звё ёдън пъпг йо́г не прет кушо́рата, се настърви и кату вечёра пи грёй
(Конд.).
нат и над. пред./. — 1) отгоре, върху нещо.
Над масата о́м а чёши. 2) над нещо. Куршумо помина над главата.
натага́рвам се нсв. възвр., натага́ра се св. възвр.—
надувам се. Се натаго́ри од мно́г у йадёнйе
(Кос.).
натагарен, -ёна прил. — надут. Натагарёна
кро́ва.


Речник на костурския говор

273

нафуквам нсв., нафука св. — давам на някого
натаму нареч. — натам. Натаму фатйе года яде много (да плюска). Го нафука убаво-,
вёндата (Кор.).
убаво и си отиде. О се възвр. — ям повече'/
натежавам (натёжвам) пев., натежа св. — съм
отколкото е нужно, плюскам. Се нафука
в тежест на някого. Йас бёше на гости при
лёгна да епйе.
ними на Костур и м у натёза, тежёва гонацйа ж. (лат.) — народност, нация. Зъ жалус,
лёма му папрай (Конд.).
нё си е знаеш нацйата, уддёка дудёка си гърк
натёрвам нс в., натёра св. — принуждавам.
(Чер.).
Гърците многу не мъчёе, зашд сне бугари и
начёсто нареч. — начесто. Начёсто ни грёде
не натераг да станиме партизани. Тина не
гости, мндгу не газе.
натервае да се пйшиме чисти гърци и да нё
каш мест. — 1) който принадлежи на нас.
зборваме бугарцки. Конд.
Нашйо ейнар е мндгу гдлем. Нашна нйва
натоварвам исв., натовара св. — натоварвам.
фтаса, сака да се жнйе. 2) в който живеем,
М ногу дърва му кладе на кдно, го натовари
спадаме или се числим ние. Нашчо сёло ё
(Конд.).
пд-убаво од вашчо. 3) който ни е близък или
натоплйвам исв., натбпл’а св. — топля нещо,
роден. Нашчо майка нё е жйва. Нашче чупи се
колкото е нужно. Го натопли йадёнйето,
работлйви. □ Нашчо ке стани — Ще се
ёла да вечёраме.
сбъднат мечтите ни. Нашчо ке стани, ке
наточвам нсв., наточа св.— наточвам, наострям.
ддй. Конд.
Го наточи нджо.
натбчен, -ёна прил. — наточен, наострен. На­ наша́рвам нсв., нашара св. — нашарвам. И нашара одайте, шарёни и напрай со цвекенйшча,
точен нош.
О се възвр. — гиздя се. Се нашара чупатанатрупвам нсв., натрупа се. — слагам на куп,
си кладе гёрдан, йгли, флорйни, обётки, бе.
натрупвам. Натрупа дома йас дърва за цёла
лйло, чървйло. Смърд.
зима. О се възвр. — струпва се. Аскер се на­
нашйнец м. — нашенец, сънародник. Нашйпци
трупа наш сёлогпо. Конд.
се, нё се плашите (Конд.).
натфърл’а нсв. в съч. с барем — слагам ралото
нашйнка ж. — нашенка, сънародничка,
не в средата на ярема, а с една дупка към
нашёта се св. възвр. — скитам до насита,
по-силния добитък. Нъ йаръмо дупи и друга
нашироко нареч. — нашироко, просторно.
дупка зъ жилёзото, гу нътфърли нъ пу-йакйо
дфците епйе на ширдко (Конд.).
вол дъ търга пдвике, дъ му дой пу-лёсно нъ
нашлапвам нсв., нашлапа св. — нашляпвам.
слабио вдл. Чер.
Го нашлапа дётето.
натърча се св. възвр. — тичам до насита,
нашнйвам нсв., нашна св. — насъсквам (за
наука — 1) образование. Й ма наука той, нё
куче). Го нашна кучето, да не фати (Конд.).
е дфчар, го научи татко му. Тййа, шо име
наука, пд-лёсно жйве, нё се мъче многу.
нё част. — не. 1) обикновено пред двусрични
2) възпитание. Лоша наука му дадое на дёи многосрични глаголи придава отрицате­
ците: краде, пие цигара, нё работе.
лен смисъл на цялото изречение. Н ё можа
наулйф, -ва прил. — малоумен. Наулйва жёна
да спийа. Н ё течи вддата. 2) придава отри­
цателен смисъл само на думата, пред която
е, друго му вёлиш, друго прай (Конд.).
стои. Н ё ти, брат ти да ддй. Н ё офца,
наумо нареч. — наизуст. Наумо и знае дфците.
кдза изёде вълко. 3) употребява се самостоя­
Наумо го знае урдко.
телно за отрицателен отговор. Го найде
науста нареч. — наизуст. Науста и знае дфците.
вдло? — Нё.
наутлййа прил. (от тур.) в съч. с лёп — хляб
нёбе с. — небе. Се соблачи нёбето, ке върни.
с нахут. Баба мёси наутлййа лёп.
-сна прил. — небесносин. Небёсен
научвам нсв., науча св. — 1) изучвам ; запом­ небёсен,
фустан.
ням. Го научи занаато. И научи лафдвите
неблебййа ж. (тур.) — леблебия,
на пёсиата. 2) уча някого. Го научи да игра
невёрен, -рна прил. — 1) който не отговаря на
дро. И научи чупите да мёсе лёп. 3) създа­
действителността. Мами той, невёрни нёшча
вам навици у някого, възпитавам. Го научи
вёли. 2) който не устоява на думата си. Нё
добри лафови да зборва. 4) узнавам нещо.
се вёрвай на нёйа, невёрна жёна е тайа.
Научи йас, шчо му стана лошо. О се възвр.
Конд.
1) получавам образование. Се научи Ването,
лёкар стана. 2) добивам навици. Се научи
невёста ж. — 1) булка в деня на сватбата и
чупето да си го муска пърсто и не мджиме
наскоро след това. Свёкоро йа дарва на певёстата (Кос.). 2) изобщо млада булка.
да го одучиме. 3) свиквам. Не можа да се
Млади невёсти лёе вдда от чёзмата. 3)
науча на чужо мёсто да жива. □ Ке те
снаха (спрямо всички по-стари членове в
науча йас тёбе — ще ти отмъстя,
семейството и в рода). Дднеси вдда, невёсто
нафилё нареч. (ар.-тур.) — напразно. Нафилё
дйду дома, нё и найду дома.
мдри!
невестйнцки прил. — невестински. Невестйнцки
нафора ж. (гр.) — нафора. Пдпо дава нафора
фустан. Невестйнцки ёзик — зелёна трёса
по недёлите, кога литурйсва. □ Не късна
нйту за нафора — нищо не съм закусил.
кай трйфил (Дъмб.).
18 Българска диалектология, кн. 8


274

Б. Шклифов

невестул’ка ж. — невестулка. Невестул’ката
прави многу зййан: пълти пилйшча, кокошки,
малёчки йагнйшча. М у вёлиме „царова невёста“, да иё ни прай зййан. (Смърд.).
невнимание с. — невнимание. Од невнимание
пана од дървото и си йа скърши главата
(Кос.).
невол’а ж. — нужда. Н евдл’ата го натёра да
кради (Конд.).
неврикочаф, -ва прил. — нервен. Неврикочава
жёна (Поп.).
невъспйтан, -а́на прил. — невъзпитан. Невъспйтан чдвък (Чер.).
него мест. — винителна форма от той и то.
Вйкни го нёго.
нёгоф, -ва мест. — негов. Нёговата майка
млада умбре.
неделёку нареч. — близко, недалеко. Неделёку от кыичата йма студёна вода за пиёпйе.
недёл’а ж. — 1) неделя. На недёл’ата иё работаме, си почйнваме. 2) седмица. Татко
цёла недёл’а нё беше дома.
недёлен, -лна прил. — неделен. На недёлен
ден ее чёкаме на гости.
недодёлан прил. — 1) който е недодялан. Не­
доделано дърво. 2) прен. невъзпитан, груб
човек.
недонёсен, -ёна прил. — който няма добри
обноски. Недонесёна жёна.
недостоен, -йна прил. — недостоен. Недустойна
е тайа зъ нёго (Чер.).
нежёнат (Конд.) и нежёнет (Смърд.) прил.
(само м. р.) — неженен,
незнаен, -йна прил. — несръчен. Незнаен човек
е, нйшчо нё можи да папрай (Конд.). Не­
знайна жёна, ръците не знае у гьзо дъ и
клай (Чер.).
нёйа мест. — винителна форма от тайа.
Нёйа йа найду дома (Кос.),
нёйн и нейни, нейна мест. — неин. Нёйната
майка дойде на гости. □ Свё нёйното са́ка
да ста́ва — не търпи друго мнение,
нёйсе част, (тур.) — нейсе. Нёйсе, дойде.
Нёйсе, така нёка се стори.
нёйта нсв. — неща. Нёйта да се жёна.
нёка и нъка (Поп.) част. — нека. Нёка ддй
и той па гости (Смърд.). Нъка вика, дстай
го, сам вика, сам шчука.
нека́де парен. — някъде. Отиде некаде, ама
нё знам дёка дйде (Смърд.).
нека́дър и некадърен, -рна прил. — негоден,
некадърен. Некадъра жёна.
некердосан, -а́на прил. в съч. с да те вида —
да умреш (клетва).
некёку (Кор.) и некёлку (Поп.) нареч. — ня­
колко. Ми дойддйа некёлку мина гости и
нёме, шд да му дам да йоде.
некога нареч. — някога. Ке ддй некдга и за
нас бёл ден, и нашча кучка ке фати заек
(погов.).
нём1 м. (пер.-тур.)— влага. Жйтото йма нём,
нё се мёли.

нём прил.2 — 1) който не може да говориНёмо му съ роди чупето, пё зборва. Мълчи
кыпу нём. Поп. 2) прен. тих, безмълвен.
Нёмо ёсти сёлото, нёма л ’уди (Брешч.).
нёмай и нёмайте повелителна глаголиа форма—
недей, недейте. Нёмайте чупи, така иё зборвайте, ке ее шчуе гърците.
нёма нсв. безл. — 1) несъществува, липсва.
Нёма вода, сёкна рёката. Нёма пари за сёно,
ке ни псувйсе офците. 2) не е тук, отсъствува.
И нёма дома, ойдёни се некаде. О Нёма в
съч. с да + глагол се образуват отрицателни
бъдещи глаголни форми. Нёма да ода за
вода. Нёма да йада лёп.
нёмам нсв. — не притежавам, нямам. Нёмам
пари за вол.
нсма́нйе с. — липса на нещо, нямане. Од немапйе фати да кради.
нёмтур неизм. прил. и немтураф, -ва прил.
(Кос., Кор.), на́мк’ур (Поп.) — необщите­
лен, зъл.
нёможа1 и нъможа нсв. — 1) не мога. Нёможа
да ти дам пари (Смърд.). Нъможа да ода
су офците (Поп.). 2) не съм добре със
здравето, болен съм. Как си дёдо?— Неможа.
Немджи чупето, го фтрёсе, дган йма (Конд.)
нёмчо м. — тежък в говоренето,
необуен прил. — 1) бос. Той бара необуен, бос.
2) още не носени (за обувки, чорапи). Ймам
нови чёли, необуёни, и държа за нова годйна.
неода́мна нареч. — наскоро, неотдавна. Нёма
многу врёме, неодампа дойде брат ми на
гости (Гал.).
непогоден, -ёна прил. — непрокопсан. Непо­
годей излёзе зёто.
непока́нат прил. — неканен. Той пепокаиат
дойде на брако.
неношчукан прил. — непослушен. Непошчукана чупа.
непрокопсан прил. — непрокопсан. Непрокопсаиа излёзе невёстата, нё му се работа.
нёпце с. — небце. Фултаци йма на нёпцето.
нера́збран прил. — неразбран. Неразбран човек
е, друго му велиш, друго прави (Конд.).
нёса нсв. — снасям. Кокошките пи иёсе йайца
и зймата.
несвързан прил. (Кос.) — умствено слаб. Не­
свързан ёсти, пё е ддйден на умо.
несигурен, -рна прил. —- несигурен. Несигурна
работа.
нефта́сан прил. — 1) неузрял (за плод.). Йади
пефтасани слйви. 2) прен. неопитен, умствено
неузрял.
нечёсен, -сна прил. — нечестен. Нечёсеп човек
ёсти, кради (Смърд.).
нёшчо с. — 1) вещ, предмет — обикновено
дребен. На пазар бё, купи нёшчо за дёците.
2) явление, случка, обстоятелство. Лошо
нёшчо и найде, ён син имае и м у се отёпа.
3) новина, съобщение. Знаеш нёшчо за мдйо
син, ама нё ми о кажваш. Нёшчо рёче, нас
нё о шчу. 4) в съчет. с бес (без нёшчо) и и
(и нёшчо) — по-малко, малко повече. Бёз


Речник на костурския говор
нешчо пёт кила тёжи йагнето. Пет и нёшчо
ёсти саето. 5) който изпълнява някаква функ­
ция. За да збдрва така той, ёсти нёшчо.
Смърд.
нёшчо пареч. — малко, донякъде, до известна
степен. Тй си нёшчо пд-стар од мёне, трёо́а
да знаеш пдвеке за турчите (Конд.).
ни сз. — нито, ни. Ни игра книги, ни пйе,
саму работата си га пули. Ни лбшо вёли,
ни добро, саму си мълчи.
ни мест. — 1) кратка дателна форма от нас.
Ни го открадйе кдно. Ни го посекде ёзико.
2) кратка винителна форма от нас (Гал..
Кост.). Ни б'увае гйрципе, зашчо ёсме бул­
гары (Гал.).
нйй и них (Ман.) мест. — кратка винителна
форма от тайа, тях. И видддме на нйй (Поп.).
Са них бёх на гости.
нййа и нйе (Ян.) мест. — ние.
нйет м. (тур.) — намерение. Шб идет ймаш
да прайме утре?
нйжа нсв. — нижа. Ту ту но го нйжиме на низ и
(Конд.).
нйза ж. — низа. Низа тутун.
цикаде и нйде нареч. — никъде. Н едёл’но врёме
нйкаде нё ойме, дома си сёйме.
никак нареч. — никак. Никак нё е здраф.
Никак нё можи да работа.
нйкакаф, -ква (Чер.) и нйкакоф, -ва (Кор.)
мест. — 1) нито такъв, нито друг, нито
какъвто и да било. Никакви пари нё ми
остави татко ми. 2) като прил. нищожен,
нечестен .Нйкакаф чдвък е,кради, мъми (Чер.),
нйкна нсв. — никна (за растение, косми, зъби).
Никна нйвата. Нйкна трёвата. М у нйкна
зъп на дётето (Конд.).
нйкога и нйкогаш нареч. — никога. Нйкога
нё ти посака нёшчо от тёбе (Гал.),
нйкого мест. — никого. Нйкого нё виду тому.
нйкой мест. — 1) никой. Нйкой нё дойде да
ме чёка. 2) никого. Нйкой не вйду тому. □
Нйкой път — никога.
никокйр м. (гр.) — стопанин, къщовник. Добар
никокйр.
никокйра ж. — стопанка, къщовничка.
никокйрсво с. — домашен ред.
нйкул’ лк — месец декември. На нйку.Т йма
снёк, дома ёсме (Гал.),
нйми и нёми, ней мест. (Кор.) — косвена
форма от тййа. Со нйми дйду за дърва
(Конд.). На ней му рёку (Смърд.).
нйна ж., дет. лек. — леля.
нйско нареч. — 1) близо до земята, до пода.
Държи го г ’у мо пд-ниско. 2) тихо. Многу
нйско збдрва, нё м у се разбёрве лафовите.
висок, -ска прил. — 1) който има малка висо­
чина. Нйска остана чу пата, нё порасте.
2) който се намира по-долу от околните
предмети. На нйско мёсто ёсти нйвата.
3) тих, слаб (за глас). Нйсок глас. □ Нйска
цена — евтино. Смърд.
нйту част. — 1) нито. Нйту ён лош лаф нё
му рёку (Гал.). Нйту ёна нйва нё ми даде

275

татко, така ме истёра бес йч нйшчо. 2) сз.
повторено при еднородни изрази=и не. Нй­
ту вйно пйе, нйту по чупи бара.
нйчкум нареч. — ничком. Лёгна нйчкум и не
става (Конд.).
нйшам нсв. — целя се. Нйшам заек да отёпам.
нйшан м. (пер.-тур.) — прицел,
нишанлййа неизм. прил. — прочут, много ху­
бав. Нишанлййа кон. Нишанлййа чупа.
нйшчи мн. — нищелки.
нйшчо с. — 1) нещо, което го няма и не съ­
ществува. Нйшчо нёма за дёците о тор­
бата (Кос.). Нйшчо нё остана дд него.
Нйшчо нёмам. 2) като прил. съвсем малък.
Нйшчо жёна, ама голёма работа прай.
Нйшчо работа. Смърд.
но сз. — ама, ала, а, но. Йас и пасе офците,.
но нё и напаси добро. Вйду па крушата ёдеп
да кради, но нё виду арно кой беше. Бё на
чужйна, но нё собра пари, нёме работа.
Конд.
новйна1 ж. — известие, новина. Лоша новйна
ти носа, брат ти ёсти многу болен (Гал.).
новйна2 ж. — разорана целина. Новйната
многу жйто родва, многу се чйни, чёста
става (Конд.).
ново с. — новина. Шд ново носиш од градо?
(Конд.).
нога ж. — 1) долен крайник на човек или жи­
вотно. М е боли ногата, чёло ме фатва.
Ме боле новите. 2) долна издадена част,
поставка, на която се опира стол, маса,
пиростия, одър, шевна машина и др. На
столчето му се скърши ёдната нога. □ На
нога е — трудолюбива, мила и хубава де­
войка. О́ше е на нога — още може да
работи (за стар). Одвйй стое на но§и — 1)
много беден. 2) много слаб. Си и скърши
новите от бегайне — тичах много силно.
Конд.
ножйци мн. — ножици. Исабёни се ножйците,
нё сече, саке да се натдче (Конд.).
ножнйца ж. — ножница. Се загйна ножнйцата
од ножо.
нойма ж. (гр.) — сигнал, знак. Нойма ми на­
пра й да нё опикаса друк.
ном м. (гр.) нова заем. — закон,
нос м. — нос. Ндсо му тёчи смъргдли. □ Си
го крёва ндсо нагоре — сърди се.
носа нсв. — 1) държа нещо в ръце, в торба или
на гръб. Носа лёп и сирёйне у торбата
(Поп.). Носа дърва за дгано. 2) имам у себе
си. Носа тутун, бар да засучиме по ёна
цигара. 3) обличам, обувам. Фустано нё
о носа, за ндф го държа. И ндса идеите чёли,
нёмам вётки. 4) развива се плод в утробата
му (за жена или женско животно). Жёната
дёвет месйци го идеи малёчкото. 5) давам
безплатно. На старите му ндса лапки и
круши. 6) предавам, съобщавам. Новйна ви
ндса. Кланатйе ви ндса. О се възвр. — имам
добри обноски. Н ё се идеи тдй, нё знае
ддбар ден да ти рёчи. Смърд.


Б. Шклифов

276

носи́ло с. — носило. Четири мина да те крене,
на носило да те идее (клетва),
ноф, нова прил. — 1) който неотдавна е напра­
вен купен, станал. Ти купи идеи чёли и ново
палте. 2) който не е вехт. Нови се ёшче
пл'ачките, не се скинати. 3) язил се след
някой предшественик. Ноф поп ке ни донесе
от Стара Гърцйа. Нова годи́на — първият
ден на годината. Ноф свет — съвременен
свят. Смърд.
нофт и нофтък (Чер.), нофтпк (Кост.) м. —
нокът. Со ндфтите ме иждрёпа мацката
(Смърд.).
иош, ножо м. — нож. Со големи нождви и
кдлиме битките. □ На носи се — карат се.
.ношви мн. — нощви. Жените мёсе лен на
пошейте (Конд.).
ндшно прил. в съч. с време — нощно време,
ношйа нареч. — нощем. Ношиа се вьрпааме
от пазар.
ношчес нареч. (Дк.) — нощес,
нужда ж. — потребност, нужда. Ймам нужда
за пари. □ Ода по мала нужда — урини­
рам. Ода по голема нужда — сера.
нужник м. — клозет, нужник,
нула ж. (лат.) — нула.
нунка ж. — кумица.
нунко м. — кум. Нункото и нункапш ни и
кърсте и венче децата (Поп.),
нункоф, -ва прели — кумов. Нункова нива. □
Оше су кункувата кушул’а бараш (Чер.) —
разсъждаваш несериозно,
нуркам нсв. — работя неохотно. Така ну́рка,
на зийан рьбдта, нйшчо не прави (Поп.),
нусе с. (алб.) (Ян.) — невеста,
нътре нареч. — вътре. Нътре у дфците влезе
вьлко дейната (Поп.). □ Нътре на еден
са́ет (Конд.) — в продължение на 1 час.
нътрежен, -жна прил. — вътрешен. Нътрежна
врата. Нътрежна бол’а.
нър м. (пер.-тур.) — хвърляне на хайвера от
рибите.
нърча нсв. — зяпам, чакайки да получа нещо.
Нърчи къту куче, чека нёшчо дъ м у даш да
лапни (Чер.).
нърша се нсв. възвр. — хвърлям хайвера си (за
риба). Рибите сёга на май Семе нър, се
нърше (Конд.).
нъръч м. — наръч. Донеси ёдеп нъръч рдшки
(Поп.).
нъфака ж. — преуспяване, употребява се в
молитва. Злати ступане, дай му ду$ и силна
нъфака (Чер.).
О
о межд. — 1) за обръщение. О, ейнко, крёни
ме, не можа да барам. 2) за възхищение,
радост, учудване, съжаление. О, кёку порасна
чупата (Смърд.)! 0 , шд добро е дома (Поп.),
о предл. (Кос., Ян., Смърд.), вж. во.
о мест. (Кос.) вж. го.

обарвам нсв., оба́рам св. — 1) обхождам.
2) претърсвам.
обараник м. (Кос.) — скитник. Обараник ёсти
той, пё седи дома.
обёдвам нсв., обеда св. — обядвам. Шчд ке
обёдваме дёнес (Кос.)?
обесвам нсв., обёсам св. — обесвам. Млат го
обесйе ту́рците. О се възвр. — обесвам се.
Сип му се отёпа во Мала Азйа на бдйо, ка
научи се обёси во плёмната (Кон.),
обет, -до м. — обяд. За обет рйба сготвййме
(Кос.).
обётка ж. — обица. На чупите му и ду́пе
ушите, за да носе обётки.
обзорва се пев. безлич., обзори се св. безлич. —
зазорява се.
оби́двам нсв., оби́да св. — 1) пробвам. Д а го
облёчиме, да го обйдиме палтото, да вйдиме
дали чеши. 2) вкусвам. Го обиди фасул'о́,
сварен е. Конд.
облажвам нсв., облажа св. — давам на някого
нещо сладко да яде. Облажи го дётето съ
локум. О се възвр. — ям нещо сладко.
Късна локум и се облажи. Конд.
облак1 м. — облак. Облаци йма на нёбето,
ке завърни.
облак2 м. — предната висока дървена част на
самара. Дърш се зъ облако, дъ не падниш
(Чер.)!
облёвам нсв., облёйа св. — изплаквам. Облей и
г ’у мдвите от млекото! Го обле котлето.
облеквало с. — облекло. Д ур дё е жйф да
носи йма облеквала той (Конд.).
облёквам нсв., облёча св. — обличам. Го облече
чупето и го звё на гости. О се възвр. —
обличам се. Се облёкваме и ке излёзиме да
се рашётаме. Конд.
облизни́вам се нсв. възвр., обли́зна се св. възвр. —
близня. Се облйзна офцата, две йагнйшча
роди (Смърд.).
обрас, -зо м. — лице. Зърна ми излегде на дбразо.
обрач м. — обръч. Обрачи клаваме на каците,
на бдчките, на буклата, на коритата на во­
дениците и на други нёшча (Конд.).
обувам нсв., обуйа св. — обувам. М у и обу
чёл ите на дётето и о путчи да си игра
(Смърд.). О се възвр. — обувам се.
овёжвам нсв., овёжа св. — слагам на някого
наръч, товар дърва и др. М е овёза со
рдшки за дгапо (Конд.). О се възвр. — слагам
товар дърва, дрехи и др. и ги нося.
овен м. — овен. (Зените се буце со роговите
(Смърд.).
овёнвам нсв., овёна св. — 1) увехвам. Овёна
трёвата, голёма су́ш а фати. 2) прен. зле
изглеждам. Овёна човеко, го изёде бол’сипа.
Конд.
овес м. — овес. На правдата му даваме да
йаде овес.
оветни́вам пев., овётна св. — 1) овехтявам нещо
чрез носене. И овётна п л ’ачките. 1) овехтява
нещо чрез носене. Овётна фу́стано.


Речьик на костурския говор
свивам нсв., овййа св. — обвивам. Бършлемо
е де и къшчата (Конд.).
овйсвам нсв., овйсиа св. — вися надолу, увис­
вам. М у овйсиа главата на йагнето, не живи
(Конд.).
овърнйвам се нсв. възвр., свърна се св. възвр. —
почвам да изглеждам добре, оправям се
със здравето. Се овьрна детето, зее занапре (Конд.).
овъртвам нсв., овьрта св. — обграждам. Аскеро
го овърти селото и фати да п.г'у́ска (Конд.).
бган м. — 1) нажежени светещи газове, които
се отделят при горене. Запали дган, да се
стдплиме. Загасни го дгано сь вдда, зсиичо
ке се запале стьрнйшчата. Оган да те изгори
(клетва). 2) стрелба .Партизаните оторйе дган
и отепае фашисти. 3) температура. Детето
има многу дган, лёкар трёба да вйкниме.
4)
прен. енергичен. Оган е на рабдтата. На
свё е дган теша. □ Оган ми гори главата —
имам големи грижи. Конд.
огладнйвам нсв., огладна св. — огладнявам.
Млёко наду, нё държи, бъргу огладна.
оглймник м. — юлар. Загина огламнико от
кдно.
оглендало с. (Стен., Конд.) и огледало (Кор.) —
огледало.
оглендам се св. възвр. — оглеждам се. Се
оглёнда на оглендалото (Конд.).
огнйло с. — огниво, огнило.
огнйшче с. — 1) място в дома, където се кладе
огън. 2) дом. Д е да бйш, да бйш, ама на
твдйто огнйшче да бйш (погоз.). 3) Място
за огън, приспособено за поставяне на съд.
Направи огнйшче за г"уно, вдда трёба да стдплиме. 4) място,където се засява семе за фасул,
дини, картофи. Огнйшчата фасул’ мндгу
блйзо и посади. Конд.
огойка1 ж.
юношеска пъпка. Огдйки извади
чупето, врёмето му ё, се где (Конд.).
огойка2 ж .—вид растение, подобно на лознипа
(Конд.). Огдйката се вйе на дървата, йма
дълги зелёни лйсйа и къто кднци пушва
(Конд.).
огбл’вам нсв., ого́л’а св. — 1) изсичам дървета
и мястото остава голо. И посекдбме дър­
вата, и оголййме риддвите. 2) остригвам
съвсем до кожата. И оголййме дфците. 3) съ­
бличам до голо. Нё го огдл’вай дётето, ке
м у простуди. 4) ограбвам, обирам. Фашйстите и оголйе къшчите, свё звёе. О се
възвр. — 1) оставам без облекло или коса,
листа, трева, дървета и подобно. Се посекде
дървата и се огдли мёстото. 2) осиромашавам, обеднявам. Конд.
огрёвам нсв., огрёйа св. — огрявам. Лётото
рано огрёва сънцето (Конд.).
огърдйсвам се нсв., огърдйсам се св. възвр. —
парализирам се частично. Съ угърдйса и му
съ искрйви устата (Чер.),
ода нсв. — 1) придвижвам се, вървя. Дётето
дди, нё треба да о ндса. 2) отивам, Йда на
оранйе. Ода за вдда. 3) посещавам. Чу́пето

277

дди при баба му и при дёдо му. 4) продава
се на цена, оценява се. Ка оде лапките тайа
годйна? Ка дй мёсото од йагншичата, кёку
да́ве? □ Ми оди— успявам в нещо. Си ода —
прибирам се в къщи. о́ди-грёди — горедолу, средно. Смърд.
одайа ж. (тур.) — стая.
бдар м. (Чер.) — мандра. Нъ ддаро и мълзиме
нъ дфците.
одбёрвам нсв., одбёра св. — избирам. Одберваше да зёва ддбра чу́па и ддбра мндгу лдша.
одбёсвам нсв., одбёса св. — откачвам. Одбеси
го мёсото от чёнгел’о (Конд.)!
одбранвам нсв., одбрапа св. — защитавам ня­
кого.
одвай нареч. — едва. Одвай се спаси (Коид.).
одвапсувам нсв., одвапсам св. — обезцветявам
дреха.
одвйвам нсв., одвййа св. — 1) махам завивката.
Го ддви дётето. 2) развивам нещо намо­
тано. Го одвйвам клдмкото. 3) отвинтвам.
ддви е вйдата! О се възвр. — 1) отвивам се.
Ндшйата се ддви дётето и му просту́де.
2) на вик отдалеч отговарям с вик. Тдй ми
викаше од рйдо, йас му се ддви, ама нё ме
шчу. Конд.
одвбтквам нсв., одвбткам св. — развивам нещо
намотано, размотавам. Го одвдтка прендёиото од м ал’ката и го вййа клдмко (Конд.).
одврёме нареч. — отдавна. Одврёме ёсти бдлен
тдй (Смърд.).
одговбр м. — отговор. М у рёку да ми дай
пари назаем, ама нё ми даде одговдр (Конд.).
одговбрвам нсв., одговбра св. — 1) казвам това,
което ме питат. Тдй ме опйта и йас му одговдри, шо нёмам пари да му дада. 2) прашам
писмо в отговор на получено. М у одговдри
на нёго, фчёра му пйса. 3) отвръщам непоч­
тително на по-стар човек. На първото бёше
мйрна невёстата, сётне фати да одговдрва.
4) поемам отговорност за нешо. Йас одговдрвам за вайа рабдта, тй нё се мешай.
Конд.
одгодйна нареч. — догодина. Одгодйна па да
дош за йагнйшчата.
одгбл’вам се нсв. възвр., одгбл’а се св. възвр. —
събличам се повече, отколкото е прилично.
Се одгдли пред жёните, нёма йч страм.
одгбре нареч. — 1) от високо, от издигнато
място в посока надолу. Одгдре, от рйдо
слёзу вдда да пййа. 2) поставям нещо върху
други предмети, заставам върху нещо. Од­
гдре на кошнйцата клай пд-голёми лапки.
Сёдни одгдре на масата.Одгдре нат кошу́л ’ата облече ёлек. Конд.
одделёку нареч. — 1) от далечно място. Одделёку ни дойдде гдети. 2) внимателно, пред­
пазливо, деликатно — при повеждане на раз­
говор за нещо спорно. Одделёку му и каза
нёшчата, ама трёба да и разбёри. Смърд.
одделёчвам нсв., одделёча св. — изпращам
някого далече, отстранявам, отделям от
себе си или от другите. Лдша бёше ку́ч ката 1


278

Б. Шклифов

го одделёчи дётето, на чужйна го истёра.
О се вьзвр. — 1) отивам далеч. На чужо
сёло се мьжи ч'упата, се одделёчи од на́с.
2) преставам да съм близък с някого. По­
р а м си одёе, си гредёе, близни бее, се скарбе
за нйвйа и се одделечйе. Конд.
одёл’вам нсв., одёл’а св. — 1) турям нещо
настрани. Раносаните патати и одёли за
битките. 2) разделям. Се сакае дёците, ама
майката и таткато и оделйе. 3) слагам нещо
настрани за по-късно, пестя. О дёл’вам малко
пари за сетнйната. О се вьзвр. — 1) разде­
лям се, отделно живея. Се оделйе братйата,
башка жйве. 2) развеждам се. Се одёли од
жёната. Смърд.
одёлно нареч. — отделно. Одёлно жйве мла­
дите.
одёрвам нсв., одёра св. — одирам. И одёрваме
битките, кожите и насдл’ваме за пйнци.
Аку те фата, кожата ке ти а одёра (за­
кана). Смърд.
одма нареч. — веднага. Одма ке дойда при
вас (Конд.).
одмёнвам нсв., одмёна св. — сменявам, разно­
образявам. Да одмёниме, свё фасул’ нё се
йади (Конд.).
однадру и однадруф нареч. — отвън,
однаопако (Конд.) нареч. однопоко (Смърд.)
вж. наопако.
однйзвам нсв., однйжа св. — изнизвам. Бройнйците бёе нанизани, дётето го скйна кднецо и и однйза. О се вьзвр. — освобождава
се нещо нанизано. Сс однизае цирдните и и
изёде мацката.
однътре нареч. — отвътре,
одова́ка нареч. — отсам. Ела одовака рёката.
одона́ка нареч. (Гк.) — отгатък. Одонака грей
дётето.
одрёдден м. — делник. На одрёдден нё и кланам
новите п л’ачки.
одучвам нсв., одуча св. — отвиквам някого от
нещо. Го одучи чупето да не дй да скита по
чужи кьшчи. О се вьзвр. — отвиквам, отучвам се. Сам се одучи да кради. Конд.
одънде предл.— отвъд. Одднде рёката (Смърд.).
оиак м. (тур.) — комин. Кади драко, л ’у г ’а
йма дома (Чер.).
оцва́рвам нсв., оцва́ра св. — опулвам. И обвари
очите да ме оплати. О се вьзвр. — опулвам
се. Конд.
онва́рен, -ёна прил. — буден. О ребрен човек.
оза́ден, -дна прил. — назадничав. Оваден човек
(Конд.).
о$а́ди нареч. — отзад. Озбди зат кьшчата
ймаме градйна (Конд.).
овгора (Конд.) нареч. вж. одгдрс.
ожёнвам нсв., ожёна св. — оженвам. Г о ожёни
сйно. О се вьзвр. — оженвам се. Младо се
ожёни дётето.
оживйвам нсв., ожйва св. — оживявам. Лота
бол’а го фати, ама ожйве, се спаси (Конд.).
оздравйвам нсв., оздрава св. — оздравявам.
Се разбдле, лёсиа бёше бол’ата и оздраве.

ой межд. — за учудване и въпрос. Ой, то
праш тй тому (Конд.)?
ока ж. (тур.) — ока, стара мярка за тежина
= 1225 г. Купи пёт оки рйба.
ока́ивам нсв., ока́па св. — намокрям. Е окапи
кърпата на вода и е кладе на главата (Конд.).
океа́н м. (гр.) — океан. Пампорите вьрве по
окебио.
о́ко с. — око. Од ёдпото око не пули, сь ёдно
око е. □ На четйри или на четирна́йсе и
йма бчитс — буден. Да си и опулиш очи­
те — внимавай. Ми е фа́ т а окото — харесва
ми. За очи — за показ. Крёвам о́чи — пог­
леждам. На окото ми влёзи — допада ми.
Рёска ми е надчите — трън ми е в очите.
Му и фа́ти очите — излъгах го. Конд.
окол’йа ж. — околия. Цёлата окдлйа обира
и нё нийде невеста (Конд.).
околник м. (Кон.) — пришита окраса на дол­
ната част на роклята.
окол и околу предл. — 1) за обкръжаване, обикаляне. Дёцита се върте околу кьшчата.
Околу сёлото йма градйни. 2) приблизител­
ност. Околу пёт саето те чёкам да ддш
при мёне. о́к ол-за́к ол — кръгом. Конд.
ок’орвам псе., ок’ора св. (от тур.) вж. ослёпвам.
олеле межд. — за болка, страх и нещастие.
Олеле, мамо, си е посёку ногата (Конд.).
олеснйвам нсв., олёсна св. — олеквам. И остави
торбите со лёп на нйвата и олёсна. □ Ми
олёсна душата — успокоих се.
олймнанн нареч. — по-лани. Н ё лапи, а олймнани вълците го изеддс кучето (Смърд.).
олйшче с. — пчелин.
ол’утвам се нсв. вьзвр., ол’у́та сс св. вьзвр. —
почва да ми люти.
омёквам нсв., омёкна св. — 1) ставам по-мек.
Од дожо омёкна зёмата. 2) ставам отстъп­
чив, укротявам се. Л ’у т а бёше невёстата,
ама слет врёме омёкна. □ Омёкна врёмето — стана по-топло.
ёмка ж. (гр.) нова заем. — физиономия. Го
познавам по дмйа.
омйа́свам нсв., омйа́сам св. (гр.) — приличам.
Чупето омйасва на татко му. О си взаим. —
приличаме си.
оморвам нсв., омора св. — убивам. Омори мёчка. О се вьзвр. — загивам. Сйн ми се омори
на бдйо. Конд.
омос сз. (гр.) нова заем. — но.
омъжвам нсв., омъжа св. — омъжвам. О се вьзвр.
— омъжвам се.
омърсйвам се нсв. вьзвр., омърса се св. вьзвр. —
облажвам се. Се омьрсйве, тййа нё знае от
пости (Конд.).
ока́ка нареч. — на тая посока, натам. Избегае
дфците, онака ойдде (Конд.).
онбашййа м. (тур.) остар. — онбашия,
бндукус нареч. (Кос.) — веднага, моментално.
дидукус ке дойда.
онёмвам нсв., онёма св. — онемявам. Да онёмши да дай гдспо, да си га заториш устата
(клетва) (Смърд.).


Речник на костурския говор
онсвет м. (Чер.) — оня свят. Той е у днсвет.
опа́л’вам нсв., опа́л’а св. — опърлям. И опа́л ’ваме кокошките, да изгдре перду́вата. О се
вьзвр. — опърлям се.
опасен, -сна прил. — опасен. Опасен човек.
опасно пареч. — опасно. Опасно е да шчу́каш
Ра́дио-Сдфйа, мдже да те затворе (Конд.).
опасное ж. — опасност. Бегай, йма опасное
за тебе, те баре да те фате (Конд.).
опа́швам пев., опаша св. — опасвам. Го опа́ши
пдйасо. О се вьзвр. — опасвам се. Сь пдйасо
се опа́свам, да ми е крепи половината, д а •
не ми на́д не ребрйците (Конд.).
диет пареч. — отново (само в нар. пес.),
опийа́нвам нсв., опийа́на св. — опивам. М у
да́ду многу вино и го опийа́на за гу́сто. О
се вьзвр. — опивам се.
опика́свам нсв., оника́сам св. — 1) разпознавам.
Го опика́са, кдй и откра́ди кокошките. 2)
предчувствувам. Опика́са, шо са́ке да го
фа́т е и избёга. Конд.
опит м. — въпрос.
опйтвам пев., опйтам св. — питам. Нёшчо ке
те опитам, пра́во да ми ка́ж иш.
оплакнйвам нсв., оплакна св. — измивам с
вода, оплаквам. Сената и оплакна сънддвите (Кос.).
опозда пареч. — късно. Опозда ста́на, трёба
да тьрниме (Конд.).
опоздйвам нсв., опозна св. — закъснявам. Пдра́но трёба да търгаме, нё треба да опоздйваме од работата.
опознавам нсв., опозна св. — запознавам. Фчёра
ме опозна́в роднините. О се вьзвр. — запозна­
вам се. Се опозна со роднините от Костур.
Смърд.
онредёл’вам нсв., онредёл’а св. — определям.
М у опредёли мёсто за къшча на голёмйо са́н.
онрёшка ж. — трудност. Виде опрёшка на
косёйнето, беше падна́та трёвата (Конд.).
онрйвам нсв., опра св. — възправям нещо до
стена, зид, дърво и др. Н а стйсо и дпра
грёндите. О се вьзвр. — облягам се, допи­
рам се, опирам се. Се дпра до стйсо.
опри де межд. — за злорадство. Опри де, ка
нё можиш да го крёниш ка́м ено (Конд.)!
опроствам нсв., опроста св. — прощавам. М у
и опрости гредвите.
опсёнвам нсв., опсёна св. — урочасвам дете
през нощта. До първи пётли не дйме при
малёчки дёра, за да нё и опсёниме (Конд.).
О се вьзвр. урочасвам се нощно време,
онсол’вам се нсв. вьзвр., опсол’а се св. вьзвр. —
ям нещо солено.
опута ж. — кожена връзка за цървули,
орам нсв. — ора. Нйвйата и драме со ора́ло и
со плу́к.
ора́ло с. (Конд.) и ра́ло (Смърд.) — Орало,
орач м. — земеделец, орач. Орачо дра.
органбевам нсв., органбсам св. (от гр.) нова
заем. — организирам. О се вьзвр. — органи­
зирам се,

279

брей м. — орех (дърво и зелен плод). Орейо
ёсти пълн со орёй (Смърд.).
брел м. — орел. Орлите пра́ве седёла по пешчёрите.
орелйшче с. — оран.
орйзник м. (Кос.) — вид баница с ориз.
орис, -зо м. (от гр.) — ориз. Чдрба со дрис.
орйшче с. — място за хоро, хорище,
орлйца ж. — орлица.
брман м. (тур.) — гора. Во дрмано сёчиме
дърва (Кон.). □ о́р мано да го фа́тиш — да
те няма.
орнйсвам нсв., орнйсам св. — събарям. Го
орнйса стйсо. О се вьзвр. — събаря се. Се
орнйса старата къшча.
бро с. (гр.) — хоро. Йграм дро. □ Се фа́ти
на брото — 1) играя хоро. 2) ангажирам се с
нещо.
оролййа неизм. прил. — човек, който обича да
играе хоро.
оролйка ж. — жена, която обича да играе
хоро.
бртак м. (тур.) — съдружник, ортак. Орта́ци
на рабдтата.
орта́цки прил.— съдружнически. Ортйцки дфци
(Смърд.).
орусчйсвам се нсв. вьзвр., орусчйсам се св.
вьзвр. (от тур.) — разправям се. За нйва
се орусчйсвам сь нёго (Конд.).
оса ж. — 1) пчела. Осите бёре мет. 2) оса.
Дива деа ме късна. 3) прен. заядлива жена.
осака́твам нсв., осака́та св. — осакатявам.
О се вьзвр. — осакатявам се. Па́дна од
дървото и се осака́ти (Конд.).
бевен предл. — освен. Освен тй дру́к да нё
дой.
осирома́швам нсв., осирома́ша св. — осиромашавам. Байо и осирома́ши, а́скеро му и изёде
дфците. О се вьзвр. — осиромашавам се.
бска ж . — ос. Се скърши дската на кдлата.
ослабнйвам нсв., осла́бна св. — отслабвам.
Осла́бни вдло, иёма зьмби да се ра́ни.
ослёпвам нсв., ослёпа св. — 1) губя зрение.
Ослёпе и од двёте дчи. 2) греша. Ослёпе,
расипа́на жёна звё.
бсми числ. — редно числително, който следва
след седмия.
основа ж. — опънатите успоредни нишки при
тъкане, между които се прокарва вътъкът.
Кдга тка́е ме на кднците од ръмбата му
вёлиме оендва. Другото ёсти вьток (Кос.),
осойнйца ж. и бс м. — усой. На́ш ча нйва е
на осойнйца (Конд.).
осойнича́ф, -ва прил. — усоен. Осойнича́во мё­
сто.
оста́вам нсв., оста́на св. — 1) оставам. Ддма
оста́на. 2) оставям. Ке оста́ва па́ри при
тёбе, ке те мд л ’а да и пазиш. 3) позволя­
вам. Н ё оставам ту́ка да грёде лдши дёца.
О се вьзвр. — разделям се; развеждам се.
Се оставйе со жёната. Конд.
остен м. — остен. Сь дстено и ду́пиме на со­
ловите (Конд.).


280

Б. Шклифв

остра нсв. — остря. Остра кдл’йа за плёто.
остър, остра прил. — 1) който има тънко
острие, та реже. Остър пош (Смърд.). 2)
който се стеснява към края. Остри кдл’йа.
3) твърда (за вълна). Остра вълна.
остьпвам нсв., остьиа св. — 1) връщам се назад.
Остъпи тал'анцката войска. 2) отказвам се,
правя отстъпки. И йас остъпи, и той остъпи,
така не се збййме.
осунвам нсв., осуна св. — осъмвам. Осу на,
търгаме за работа.
осунватйе с. — осъмване. Лётото рабдтаме
от осунватйе до стемноватйе.
от / / о д предл. — означава: 1) отдалечаване,
отмахване, отделяне. Избёга от сёлото.
И злёзе от къшчата. 2) произход. Тдй ёсти
од Нёапрам. 3) вещество, от което е напра­
вен предметът. М лёко од дфци. Лёп от пченйца. Нош от чёлик. 4) причина. Од глат
умйрвам. 5) големина, размер. Ливада од
два погони. 6) указване за начална, изходна
точка за време. Од нёкни ёсти болен. Од
лани нё дойде при нас. 7) при сравняване на
един предмет с друг. Златото ёсти пдскъпо от стрёброто. 8) положение спрямо
друг предмет. Од горната стърна. Смърд.
отвбрвам нсв. (Конд.). и оторвам (Смърд.), от­
вора се. (Смърд.) и отбра—1) правя достъпна
вътрешността на нещо, като отстранявам
преградата. М у йа отдри вратата, дома
да влёзи (Кос.). 2) почвам работа в закрито
помещение. Отдри дук’ано. 3) направям да
може да се минава. Път отвдри крас нйвйата.
4) турям начало на нещо. Германйа го отдри
бдйо. □ Му и отдри очите—помогнах му пра­
вилно да види нещата. Да́ си и отбриш
очите—да бъдеш внимателен.Отбрвам лаф—
почвам да говоря. Работа ми се отбрва —
създава ми се работа. О се възвр. — отваря
се. Вратата се отдри. Смърд.
отвбрник м. — ключ. Утвдрнико гу зъгйна,
трёба дъ гу скършиме кътинаро (Чер.),
отеквам се нсв. възвр., отёча се св. възвр. —
спада подутината. Потечёна ми бёше но­
гата, се отёче (Смърд.).
отка нареч. — откак. Отка умбре мъж му и
тайа е бдлна (Конд.).
откйнвам нсв., откйна св. — спасявам. Го откйна дётето од лдшо.О се възвр. — спасявам
се. Се откйна от мъки, умбре.
отковйвам нсв., откова св. — отковавам. И
откдви шайките от шчйцата.
откога нареч. — 1) откога. Откдга ёсти тува
брат ти (Ян.)? 2) когато. Откдга ддйде
гърко, не видддме аир.
откбпцвам нсв., откбпцам св. — откопчавам.
Гооткдпца палтето на дётето. О се възвр.—
откопчавам се.
открадвам нсв., открада св .— открадвам. Откраде йагне тдй и го испёче.
открай нареч. — 1) отначало. Открай докрай
ке ви раскажа за свё. 2) предл. — от премного
отдалечено място или време. Открай врёме

се знае, шчд сме булгари. Писмото ддйде от­
край свёто. Кос.
открйвам нсв., открййа св.— махам покривката
на нещо, откривам. Откри го млёкото да
го вйш потсирёно е (Конд.).
откупвам нсв., откупа св. — изтръгвам тайна,
откъму предл. — от посока на, откъм. Откъму
рйдо ддйде аскёро. □ Откъму нас е — наш
привърженик е. Конд.
откърти предл. — пред. Откърши нсиича къшча
помина.
отнйире нареч. — 1) отначало, отнапред. Отнапре трёба да фатиме. 2) на челно,на първо
място .Отнапре вървёше войвддата Чекалароф.
отнекаде нареч. — отнякъде,
отнйкаде нареч. — отникъде,
отпашвам нсв., отпаша св. — отпасвам. Го
отпаши пдйасо (Конд.). О се възвр. — от­
пасвам се.
отпърво нареч. — отначало. Отпърво бёше расипана чупата.
отсеквам нсв., отсека св. — разделям нивата
на части при жътва. Е отсёку нивата, ке е
жнййа нъ три пашки. (Чер.). О се възвр. —
отвиквам. Се отсёче дётето, нё бара по
къшчите (Конд.).
отейпвам нсв., отейа св. — изравям. И отенпа
пататите од зёмата.
отстрана нареч. — отстрани. Отстрана помина,
нё го виду (Конд.).
отекрйм нареч. — тайно, скришом. Се сакае
отскрйм.
оттогйй и оттогайа, оттбгаш нареч. — оттога­
ва. Оттогайа, такавака лдшо вьрвиме
(Конд.).
оттука и оттуа, оттува нареч. — оттук,
отърнйвам нсв., отърна св. — 1) отдръпвам. Е
отърна масата од одайата. 2) слагам на­
страни, пестя. Отърнйвам пари за старое.
3) разделям някого от нежелателна среда.
Го отърна дётето от тайа расипана чупа. О
се възвр. — разделям се. Се оттърна од
нёйа. Конд.
бфтика ж. (от гр.) — туберкулоза на бел ия
дроб. Офтика го фати и умбре.
офтикбевам се нсв., възвр., офтикбсам се св.
възвр. — разболявам се от туберкулоза,
офтикочаф -ва, прил. — болен от туберкулоза,
бфца ж. — овца. Ьфцата рдди йагне. □
Кротка кай бфца — кротка жена.
бфчар м. — овчар. Офчаро и паси дфците и
кдзите.
офчарцки прил. — овчарски,
офчарлък м. — овчарство. Од офчарльк живи '
офчарсво с. вж. офчарство.
ох межд. — за силна болка или скръб. — Ох,
мндгу ме бдли (Конд.).
очавам нсв. — отчайвам. Н ё го очавай дёдето, нёка дй на чужина. О се възвр. — от­
чайвам се. Се оча от тайа чупа, нёма да
стани нйшчо.
бчи мн. вж. — око,


Речыик на костурския говор
П
на сз. — но, па. Па тй зашчо дойде тука, шд
сакат од нас (Конд.).
па иареч. — пак. Па дойде да сака пари, ама
йас не му даду.
павам нса. — чистя стените на стаята с кърпа.
□ се вьзвр. проветрявам се (за дреха). И
кладу п л ’ачките на дрънго да се паве (Конд.).
пагур м. — вид съд за вода. От пагуро пййа
вода.
пагурче с. — малък съд за ракия, палурче.
падина ж. — поляна между върхове или рътлини, падина. Падината грей кай дупка и
кога дуе ветрови таму и пасиме офците
(Смърд.).
паднйвам (Конд.) псе. и палвам (Смърд.), пана
и падна (Конд.) св. — 1) движа се стреми­
телно надолу вследствие на земното при­
тегляне. Надолу паднйва камено. 2) изгубва.м
равновесие. Се сопна и пана на зёмата. 3)
отделям се от нещо чрез падане.Крушите
паднйве от крушата, фтасае. 4) наследявам.
И па мёне ми падйнва от татковио имот
(Конд.).5)загивам. На бдйо м у пана голёмото
дете. 6) пада се. Вайа годйна Нова година
паднйва на съмбдта. 7) загубвам власт.
Кьръмьнлййата падна уд власти (Поп.).
□ Ми паднйва на ръци — имам власт над
него, разполагам с него. Не паднйва подолу—не е по-долен. Не надпявам на гърп—
не склонявам. Дббар късмет му пана—сполучи.
наежйна (Смърд.) и пажйна (Конд.) ж. — пая­
жина. Паежйни йма на тавано, треба да
обёриме (Смърд.).
паенк м. и паек (Чер.) — паяк. Паенко плети
паежйна (Смърд.).
пазар м. (пер.-тур.) — 1) пазар. Си греде от
пазар пазарени. 2) прен. врява, шум, глъч.
Трй власи пазар праве (погов.). □ Права
пазар — 1) пазаря се. 2) преи. дигам голям
шум.
паза́рвам псе., пазара св. — пазарувам. Йас
пазари шо ми требаше, и пгъргвам, си дда. О
се вьзвр. — пазаря се. Се пазариме за кдно,
ама не можи ме да ойдйсаме, многу скъп го
дава. Конд.
пазарен прил. в сьч. с ден — пазарен ден. На
пазарен дён диду на Костур, многу нардт
имаше и не свърши работа (Конд.).
пазаренец ми. пазарени — който е ходил или
отива на пазар.
пазарйшче с. — пазарище. На пазарйшчето и
продаваме стоките.
пазарлък м. — пазарене, пазарлък. — Не права
пазарлък, не и дам пд-ефтино лапките.
пазарнкп прил. — пазарски. Пазарска стока,
одбрана.
пай м. (тур.) — дял. Йаска си го сакам пайо
од иманйето (Смърд.).
пайван м. (пер.-тур) — въже, с което връзвам
краката на млад кон, при обучението да
галопира. На кончето м у клаваме пайвани.

281

пайвалец м . — вид тънка трева, която расте
по нивите и обвива долната част на стъблото
на царевицата, фасула и картофите,
пайвйца ж. — пиявица. Пъйвйцата е клаваме
да е пйе лошата кърф (Чер.),
па́йдос м. иареч. (гр.-тур.) — спиране, край.
Пайдос, се стёмна дома ке си ойме.
пайдучко прил. в съчет. с дро — пайдушко
хоро.
пайтак м. (тур.) (Чер.) — нисък човек,
па́ко с. (нем.) — пачка. Пако цигари. Пако
шпйрто.
накос м . — щета, пакост. Голем пакос му
стана, му псовйса воло.
палама́рка ж. (от гр.) — паламарка. Паламарката е клаваме на лёвата ръка, а со дёсната
го държиме сърпо (Конд.).
паламйда ж. (гр.) — паламуд. Паламйднте се
тёшки рйби, нё се благи (Конд.).
паланка ж. (ит.-тур.)— 1) везна. Йадовйшчето,
кога го купваме, се търга на паланката.
2) прен. колеблив човек. Нё давай вёра на
нёго, той е палат:а. Конд.
паларййа ж. (рум.) — мека шапка. Со паларййа бара той.
паласка ж. (унг.-тур.) — войнишка чанта за
патрони, паласка. Паласката нёма фишёци
(Конд.).
палат м. (от лат.) — дворец, палат. Царцки
палат.
палаф, -за, прил. (гр.) — буен, немирен, палав.
Палаво дёте.
надёжен, -жна, прил. — горкият. М у у мо́ре
сйно на палёжпата жёна.
палйка́р м . (гр.) — юнак.
па лица ок. (Смърд.) — коледарска гега.
палте (Конд.) с. и палто (Смърд.) (фр.) — палт о.Дётето излёзе бес палто, ке му престуди.
Дълго палто — дълго, зимно палто. Кусо пал­
то — сако.
пал’а нсв. — 1) правя нещо да гори, да свети.
П а л’а оган. П а л’а цигара. 2) нагорещявам.
П а л’а фурна, лёп ке пёча. 3) пърля. Кокош­
ките и палиме да изгдре влакната. 4) обгарям
сурова пръчка. Кога прайме етап од
дрён, го палиме да се исправ и и да се исуши.
□ Той пали, той гасни — самовластен гос­
подар.
нал’ак м. — изгоряла гора. Нъ пйл’ако бёриме
су ви дърва (Чер.),
пал’а́чо м. (ит.) — палячо.
пал’ачник м. (Конд.) и пълйчник (Чер.) — палешник.
пал’ка1 ж. (Чер.) — 1) орехова ядка. Катйците йме четйри пал’ки. 2) скилида. Дай ми
ёдна пал’ка лук.
па́л’ка2 ж. (Смърд.) — пилешки бут.
па́л’ут м. (Заг.) — венчално палто,
па́мбук м. (пер.-тур.) — памук,
памбукёрен, -рна, прил. — памучен. Памбукёрна фанёла.
памбуклййа ж. (Кор.) — фустан, подплатен е
памук.


282

Б. Шклифов

памет ж. — памет. Добра памет има той,
многу памётва.
памётвам пев. — помня. Дёте бёше, и́ми па­
мётва, за въстанието (Смърд.).
наметен, -тна, прил. — паметлив. Памётпа
жёна.
паметли́йа прил. неизм. — паметлив.
па́мпур м. (от ит.) — параход. Пампуро ода
по мдрйето.
пана ж. (гр.) — дърво с парцали на края, с
което почистват фурната от жарава и пепел,
пана́йа ж. (гр.) — вид обреден хляб. Пани́йата
се прави от чисто бри́шио, горе долу йма
ёдна дка, е пдсиме па попо да е пёе (Конд.).
нана́йр м. (гр.) — 1) църковен празник, който
уреждат манастирите в чест на техния пат­
рон. Манастйро Светиври́ч пад О.ииича
прави панаир на пърф нули (Конд.). 2) голям
пазар, който става един път в годината в
Рупишча и трае пяла седмица. 3) прен.
голям шум, викове. Дойде тука панаир да
прави, го сдбра цёло сёло.
панайрпки прнл. — панаирски.
Папайрцко
мёсто.
пангар м. (гр.-ит.) — място в черква, дето се
продават свещи, пангар. Пйтропо на пи́пгаро продава свёшчи.
панйца ж. — съд, предимно от дърво, с пох­
лупак. Паницата е празна, нема сирёйне
пътре (Конд.).
панталон м. (от соб.) — панталон,
пану́да ж. — нещо за ядене, което се носи на
болен човек за утеха. Кога бёше болен
брат ми, му донёсу пануда: лапки, круши и
смдкви.
пану́кла ж. (гр.) — чума, панукла. Панукла да
те собёри (клетва),
нападйца ж. (Кор.) — маргарита,
папагал м. (ит.) — папагал,
папо с., дет. лек. — хляб. Дай му тро пано па
детето (Конд.).
напра ж. (Чер.), и па́прет м. (Кос.) — папрат.
Пстрата расти пу високите и здравите
места.
напевам нсв., вапсам св. (от гр.) — спирам,
преставам. Папсай, не зборвай зил’афчйни.
Папеа дожо.
нара1 ж. — водно изпарение, пара. Пара из­
ви́ва зёмата.
пара2 ж. и пари мн. (пер.-тур) — пари. Ймаш
пара, имаш фара (погов). Бёс пари си дойде
от чужйпа. □ Пет пари не давам — Не се
тревожа за нищо.
паралййа м .— човек, който има много пари.
наралйка ж. — жена с много пари.
парабра́т м. — заварен брат.
парадис м. (гр.) — рай.
па́рам нсв. — разплитам. Старите чорапи и
парам, нови ке плёта.
парама́йка ж. — заварена майка, мащеха,
наранбм м. (гр.) — фамилно име.
парасестра ж. — заварена сестра,
лараейн м. — заварен син.

нарата́тко м. — заварен баща, втори баша.
парашчёрка ж. и паракёрка (Поп.) — заварена
дъщеря.
па́рвас, -зо, м., псрвас (Смърд.) (пер.-тур.) —
перваз. Первазите па душёмето згнйе, си́ке,
да се смёпе (Чер.).
пардон межд. (фр.) — моля за извинение, пар­
дон.
парёйа ж. (гр.) — компания. Лоша парёйа
пи́йде сип ми и лош път фи́ши. □ Пра́ва па­
рена — дружа.
парйло с. — пара, изпарение. Кога ке и извиваш
п л ’ачките ут топлата вода, пърйло изви́ве
(Чер.).
па́рко с. (англ.) — парк. На пи́ркото па Костур
се видддме съ пёго (Конд.).
па́рти мн. — каре, като шарка на плат. На
пи́рти — парти е кустумо (Чер.),
партиза́нин м. (фр.) — партизанин. Деи́ синови
имаше партизи́пи и дви́та се отепи́е.
нартиза́нсво с. — партизанство,
партиза́нцки прил. — партизански. Партизи́пцки пёсий.
па́ртйа ж. (от лат.)— общност от хора с еднак­
ви идеи и интереси. Сёлата се разделёни на
двё пи́рти: на буги́рцка и гъркоми́нцка пи́ртйа
Буги́р цката пи́ртйа ё съ лёвите.
Конд.
пару́л’ка ж. — крьгли, малки метални укра­
шения, които се зашиват на краищата на
моминските кърпи (тюлбени) като украше­
ние.
па́рче с. (пер.-тур.)— къс, парче, част от нещо.
Н ё ми го ди́вай цёл леп, си́м у ёдно пи́рче ми
дай (Конд.).
па́са1 пев. — наглеждам добитък като пасс,
водя го на паша. Офчаро и́рио и пи́си дфците.
Говенди́ро нё и пи́си добро говёндата. Конд.
па́са2 нсв. — ям трева или друга зеленина (за
животно). По рёката пи́се дфците. □ Нё
паса йи́с трёва, лёп йи́да и йи́с — не съм
глупав, разбирам какво става,
па́са се нсв. възвр. — оплождам се (за кобила
и магарица). Кобилата се пи́си съ маги́ре,
мъска ке роди (Конд.).
пасама́к м. (Чер.), басама́к (Конд.). (тур.) —
стъпало от стълбище. Стъпча пъ ски́лта и
съ скърши пасами́ко.
пасевйшче с. — пасище. Говёндата се па пасеви́ш чето, пи́се.
па́стра нсв. — въвеждам ред. Гости чёкам, е
пи́стра оди́йата (Конд.).
па́твам нсв., па́та св. (от гр.) — страдам, тегля,
патя. Од умо си ни́т и той.
пата́лец м. — пострадал човек. Нё питай гати́лец, а пи́т ай пати́лец (погов., Конд.).
патарйца ж. (гр.) — тояга със завит горен край,
патерица. Сти́рите л'удйа съ патари́ца би́рс
(Конд.).
па́те с. — патенце.
па́ти-к’у́ти межд. — за подражаване на удари
при побой. Ка го фи́ти, пи́т и-кути, му е
скърши главата (Конд.).


Речник на костурския говор

283

пелин м. — пелин (растение). По-рано пёлино
натилйшче с. — страдание, беда, патило. На́шго варёёме да го пйеме за трёска. Спанако
че патилйшча нема край.
горчи като пёлин. Конд.
ма́тка ж. — патица. Йма думаиши и дйви
пелиносан прил. — натъжен. М у умбре мъжо,
натки. Дивите натки оде ну водната (Чер.),
пелиносана е горката (Конд.).
на́ткан м. (Руля)— мотоциклет,
нелинбевам се нсв. възвр., пелнносам се св.
па́тома ж. (гр.) нова заем. — етаж. Кыичата
възвр. — измъчвам се силно, скърбя.
йма две натоми.
пена1 ж. — пяна. Боло пёна извава од муцката,
патриотин м. (гр.) — 1) родолюбец. 2) земляк,
постана.
патрон м. (фр.) — патрон. М у свършйе патро­
пена2 ж. (гр.) — писалка. Пёната се скърши,
ните на Кузо Блацки и сам се отёпа не се
нё пиши. □ Го фа́ти пёната — пострада,
предаде жйф на турците (Конд.).
патронта́ш м. (от нем.) — патрондаш. Патрон­ пёнда ж. — педя. Пёнда човек, лакот брада
(погов).
таша е пълн патрони (Конд.).
пенда́ра ж. (гр.) в съч. с не давам — хич не са
паун м. — паун.
безпокоя.
паунйца ж. — пауница. Йма удава кёрка
нёндесе числ. — бройно числително 50.
кай паунйца (Конд.).
иенцёра ж. (Конд.) пёнцер м. (Смърд.). (пер,пауноф, -ва, прил. — паунов. Паунови пердува.
тур.) — прозорец, пейджера. Ни го скършйс
пафйл'ка ж. (Дъмб) — копче,
жамо на пёнцеро.
на́фта ж. (пер.-тур,)— пафта. Нь старо врёме
пёнцур м. — 1) пън. Клай го пёнцуро на дгано,
жёнте клъвайа пафти утспрёди зъ прептой гу крёпи дгано (Чер.). 2) прен. безобра­
сдта (Чер.).
зен старец.
на́ча ж. (пер.-тур). — краката от коляното
надолу. От пачите и ушите на бйшето пра­ пенушка ж. — лозово стъбло,
пёпел ж. — пепел. Се запали
плёмната,
вимо пифтййа. □ па́чи фа́сул’ — зелен фа­
свйчко пёпел стана.
сул.
пенела́ш м. — човек, който се върти край огни­
па́чка ж. (от нем.) — приспособление, в косто
щето и бездействува, мързеливец,
се слагат патрони, пачка. Найду ёдна пешка
пепеляшка ж. — жена, която се върти край
фишёци (Конд.).
огнището и бездействува, мързеливка.
нача́рйс неизм. прил. (тур.) — злосторник. Папенел’а́на ж. (Чер.) — некръстено още дете.
чарйс дёте (Заг.).
пепёл’а́ф, -ва прил. — сив като пепел от ог­
начувйца ж. — връзка на долни мъжки гащи,
нище, пепеляв. Пспел’ави чорапи. Пепсл’а́ва
която се връзва при китката на крака. Ти
змййа — пепелянка.
вйсе начувйците од гашчите, вързи си и
пеперуга ж. (Конд.), перпелйга (Чер.) — пепе­
(Смърд.).
руда.
па́ша м. (тур.) — паша. Пашите бёе от бегдпеплйшче с. — пепелище. Изгдре къшчата и
вите пд-голёми. □ Кътд (кай) паша живи —
саму пеплйшче остана (Конд.).
охолно живее.
пёнон .и. (гр.) — пъпеш,
пашапдрт м. (фр.) — паспорт. Многу мъчно
нёра псе. — пера.
давае нд-рано гърците пашапдрт за Сдфйа.
нера́чка ж. — пера́чка. Тайае перачка, су прайне
пашка ж. — 1) придатък на задния край на
си гу извава лёбо (Чер.),
тялото у животните. На йагнйшчата му и
пёргел м. (пер.-тур.) — пергел. □ Се върти
сёчиме нишките. На пётало му се искуба
кай пёргел — колеблив човек,
чашката. 2) дръжката, на която лист или
плод се крепи за растението или дървото.
пёрде с. (пер.-тур.) — завеса, перде. ПерденйшЧерёшите и бёриме со свё пашки. 3) края на
чата се скинае, идеи треба да купиме. □
хорото. Се фати на патката на дрото.
Му пукна пёрдето — безсрамник, разврат­
па́шкар м. — 1) играч, който се е хванал на
ник.
опашката на хорото. 2) преи. беден, мързе­ пердуво с. — перушина. Гълъмбите йме убави
лив. Пашкар е на сёлото, нё го смёте за
пердува (Конд.).
нйшчо (Конд.).
пёрис м. (тур.) (Руля) — диета,
пашовйца ж. — жена на паша, пашовица.
пёрка ж. (тур.) — перчем. Дётето си остави
пёдарка ж. (Руля) — фригидна жена.
пёрка.
пёза ж. (гр.) — подигравка. За пёза стана. □
пёркам нсв. — ям много, плюскам, Пёрка той,
Пёза се бййа — подигравам се.
нё игра шака, дай му мндгу (Поп.),
пёзен, пезна прил. — циник,
нёрнат прил. — побъркан. Нё е тдкму, пёрпат
пёйа нсв. — 1) пея (песен). Сёга чупите саму
е па главата.
гърцки пёсни пёе. 2) чуруликам, писукам
перийвам
пев., пёрна св. — I) удрям. Го пёрна
(за птица). Б йл’бил'о рано пёе. 3) изпълнявам
вдло по главата со камеи и го отёпа. 2)
религиозна служба. Пдпо е пё литургййата.
вкарвам. И пёрна дфците на нйвата да
4)
чета. Пёйа кнйга. Пёйа вёсник (Конд.).
пасе. Конд.
пёкмес м. (тур.) — домашен мармалад,
нёро с. — лист на лук или прас. Сдбери пёра
пелена ж. — пелена. Малёчките и завйваме
за типа да мёсши.
со пелени.


284

Б. Шклифов

перон м. (гр.) — голям ъглест пирон. На
старо врёме сь перднйа и новее грёндите
(Конд.).
нербсйа и пероетййа ж. (гр.) — пирустия.
Перостййата ё сь три нови, на нёйа плаваме
котли и тенцёри (Конд.).
пёрче с. — малък перчем,
пёс м. — 1) куче (домашно животно). Ла́ве
пейте, нёкой грёй. 2) прей, зъл човек,
иёски прил. — кучешки, кучи. Пёски син. Пёсна вера.
пёсна ж. — песен. Скришно пёГ/ме буга́рцки
пёсни (Поп.).
песнелййа м. — човек, който обича и умее да
пее.
песнелйка ж. — жена, която обича и умее да
пее. Типа се погода́е, той е песнелййа и теша
е песнелика и орола́ка (Конд.).
песнопёец м. — певец.
песнопёйка ж. — певица. Ддбар гла́с ими чупата, песнопёйка ке ста́ни, ке пёе (Смърд.).
пёсок ж. — пясък. Пёсокта е мёшаме
со ва́рта и пра́виме ка́л за къшчите (Конд.).
пёт числ. — бройно числително 5.
пёта ж. — 1) задната част на ходило на крак.
ИЧо Ста́син, кд ке игра дро, на пётте га́зи
(Чер.). 2) задната част на обувка или чорап.
На пётата ми се скина чсрапо (Конд.).
пётъл м. — 1) петел. Пётлите пёе на осунва́тйе.
Петь л на бона́шче, та́ на огнйшче (потов, за
мързелив човек). 2) прей, самовластен гос­
подар, големец. Пётъл е па сёлто, той
сёчи, той пёчи (Конд.). □ Първи петли — зад­
ружно пропиване на петлите около 1 часа
през нощта. Фтор;; петли — задружно про­
пиване на петлите около 2—3 часа през
нощта. Пётлите на врёме не́е — петли­
те предвиждат промяна на времето,
пёти числ. — редно числително пети.
петйчка ж. — крайник на хляба. Петйчките
и йа́де мла́дите, ста́рите нё.ме зъмби за петйчки (Конд.).
пётле с. — малък петел. Орлите ни го крена́е
пётлето (Конд.).
петнайсе числ. — бройно числително 15.
петнайсти числ. — редно числително петнаде­
сети.
нёток м. — петък. Едно врёме ста́рите постёе
по петаците (Конд.). Велипёток — петък
пред Великден.
пёча нсв. — 1) държа нещо на огън, във фурна
да стане готово да ядене. Пёча лёп. Пёча
па́та. Пёча мёсо. 2) чрез огън правя нещо
да стане твърдо, годно за работа. Пёча
керма́ди. Пёча тули. Пёча гьрнена́ш ча, к ’у пдви. 3) грея силно (за слънцето). Пёчи
кай са́ч сънцето, мъчно се работа. О се възвр.
1) излагам се на силно слънце. Ц ёл ден се
пёчиме на сънцето, нёма поча́ф ка лётото.
2) чрез печене става годно за ядене. Пдчекайте оше малко, питата е на дгано, се пёчи,
бъргу ке ста́ни. □ Лёп се пёчи — житото
зрее. Конд.

печалба ж. — печалба. На чужа́на ойде мом­
чето за печалба.
печал’а нсв. и печёл’а (Кос.) — 1) придобивам,
получавам печалба. Ойду на чужа́ка па́ри
да печа́л ’а. 2)добивам някаква облага, полза.
Аку печа́лит нёшчо, ой со нёго. 3) побежда­
вам при битка, състезание, облог и под.
Многу пъти фа́т ваме ба́с и на́с го печа́л ’а
(Конд.).
печен прил. — печен. Печёно мёсо.
печеийца ж. — печено месо. На гостите псчена́ца му испекддме.
печйво1с. — печено месо. Печа́во пёча за свато­
вите.
печйво'2 с. (Кос.) — вид баница,
пёш нареч. — пеша. Пёш ода, пёш си грёда.
пёшник м. — цял хляб. Дёсст пешна́ци лёп
мёси за партиза́ните.
пешчёра ж. — пещера. О пешчёрите жа́ве
мёчките (Кос.).
пйзма ж. (гр.) — омраза. На голема па́зма не
а́м е гърците. □ На пйзма мейма—мрази ме.
пйзма нсв. — мразя. Не па́зме, за́шчо а́м аме
многу офци. О се взаим. — мразя се. Се
па́змиме сь нёго, за́шчо ми е изма́м и чупата
(Конд.).
пййа пев. — 1) поглъщам течност. Вода са́кам
да па́йа. 2) употребявам спиртни питиета,
не съм въздържател. Па́е, да́й му ва́но и ре­
ка́на. 3) пиянствувам. Од нёго човек нёма да
стеши, той па́е. 4) изразходвам парите си за
пиене. Той и па́е па́рите, не и бери. 5) пуша.
Лоти пъта́шча фа́ти, цига́ри па́е. 6) прей.
всмуквам, попивам. Сува е зёмата многу е
пие водата. Конд.
пййан прил. — пиян. Осгпай го, той е па́йан, со
па́йан човек нё се фа́твай (Конд.).
пийа́на се нсв. възвр. — пиянствувам.
пийанйца и. — пияница. Голем пийана́ца е той,
нё бери па́ри (Конд.).
пийаничаф, -за прил. — който се напива. Пийанича́ва жёиа (Поп.).
пийаиичафцки прил. — което се отнася до пийа­
нича́ф. Пийанича́ф цки са́н.
нийачка ж. — питие. Гости ни дойдде, пийачка
нёмаме да м у да́йме.
пикам нсв., пйкна св. — пъхам, вкарвам. Ла́к ­
ни го сёнто у плёмната, ддш ке фа́ти
(Поп.). Па́к ам п л ’а́ч ки во сёндуко (Лич.). О
се възвр. — влизам. Се па́кна дома и ми откра́ди па́ри. Съ па́кна вдло во плёмната (Лич.).
пйла ж. — гшла.
ийле с. — 1) малкото на кокошката, пиле.
Ква́чката и зл’у пи дёсет пила́шча. 2) прен. —
гальовно обръщение към малко дете. Ела
брё, па́л е на ма́йка.
пйл’а нсв. — пиля. П а ́л ’а обрач со па́лата, за
да го посёча (Конд.).
пйл’ка ж. — по-голямо женско пиле,
пинтйарии м. (тур.) — стиснат човек. Пинтйа́рин чдвък (Чер.).
пинтйарка ж. — стисната жена. Пинтйа́рка
жёна е. и вдда нё ти да́ва (Чер.),


Речник на костурския говор
пипер м. — 1) изсушени и счукани на ситно
пиперки, пипер. Чървен пипер. Л ’ут пипер.
Бло́к пипер. 2) Чърн пипер. Смърд.
нинсра́р м. — продавач на пипер. На турцко
врёме пиперо́ри гредёе от Ко́й л’ари и прода­
вав пйпер (Конд.).
пиперка ж. — чушка, пиперка. Зелени пиперки.
Чървёпи пиперки. Л ’ути пиперки. Дълги пипёрки. Бъпкави пиперки — за пълнене. Мееави
пипёрки.
Фрёнцки
пипёрки — чушлета.
Смърд.
нинерковйна ж. — миризма от червен пипер.
Пиперковйна мириса чорбата.
нйр м. (гр.) само в съч. с и пйр да ста́ниш —
на пух и прах да станеш (Конд.).
пира ж. (гр.) нова заем. — желание за работа.
Голёма пира йма той, дёйна и пдшйа ръбдта
(Чер.).
пйса ж. (гр.) — асфалт. Жадепю ёсти направёно со пйса. Арапите се чърни кай пйса.
Смърд.
пйсан прил. — зарегистриран, отбелязан. На
чърн тёфтер не йме писано гърците. □
Писа́но ёсти — предопределено е от съд­
бата. Писано бёше да ее ископаче но́шче
сёла.
пйсар м. — секретар в общината, който отго­
варя за административното дело,
нйскуп м. (гр.) — епископ. Костурцк’о пйскуп
дойде у но́ш чо сёло дь литурйса и ни рёче,
дъ пё збдрваме бугарцки (Чер.).
пйсмо с. — писмо. Зёваме пйсма и пари от сйп
ни, мндгу арно пи пиши (Конд.).
пйта ж. (Поп.) — баница. Мешка мёси пита
за гостите (Конд.).
нйгам м. — прося. Пйтачо пйта по сёлата,
бёри брашно, лёп, сирёнйе, и шчд да му
до́ш (Смърд.).
пйтач м. — просяк. Глигдри пйтачо од Апоскеп
бараше от сёло па сёло и питаше.
пита́чка ж. — просякиня.
нитййа ж. (Чер.) и петертййа (Смърд.) (пер.
-тур.) — пихтия.
питлнца лс.(рус.)(Чер.)—голямо копче за палто.
М и съ скина питлйцата ут пал те то.
питлйче с. — малко копче. Ми сь скина питлйчето ут куш ул’ата (Конд.).
нйтом прил. — 1) който не е див. Питдми заёци
се вййа, нё се диви. 2) кротък, благовъзпитан.
Питдма жёна. Конд.
нитома нсв. — укротявам. Дива е мъската, но е
питдма пулёка — пулёка (Чер.).
нитосвам се нсв. възвр., питосам се св.. възвр.
(Чер.) — пихтосвам се (за течност),
пйтруп м. (гр.) — църковен наставник, епитроп.
нитул’ка (Чер.), петул’а (Смърд.)— вид дебели
палачинки.
нитул’а́рка ж. (Чер.) петулнйца (Смърд.) —
глинен съд за печене на питули.
пишман прил. неизм. (пер.-тур) — разочарован.
Пишман е дётето, шо се жёни мало (Конд.).
□ Пйшман ста́вам — разкайвам се.

285

нйшчол м. и пишчола ж. (от фр.) — пистолет,
пла́ва ж. (Домб.) — чиния,
нладнувам нсв. — почивам на пладне след обед,
нла́йна ж. (Кор.), пладйна (Поп.) — пладне.
Лётно врёме на плат а си почйнваме.
пла́на ж. (фр.)— 1)негатив от снимка. 2) малка
черна дъска за домашни упражнения. 3)
изобщо четириьглов предмет. Купи ёдна
плака рам. Цёла плака нйва е мдйа. Чер. □
4) плоча със записи. Купи плака со убо́ви
/гёс/н/.5)широко остро желязо на плуга, което
рови земята. □ Пра́ва пла́ки — подигравам
се.
пла́кна нсв. — изплаквам съд с вода. Го плакна
г "умо.
нлакосвам нсв., нлакосам св. (от гр.) — 1)
идвам изненадващо. Плакдса о́скеро, наёдиаш го фата сё лото. 2) заравям. Падна
стйсо и го плакдса. 3) почвам да (бия
някого). Го плакдса да го б'ува. Конд.
пла́мен м. — пламък. Кдга гдри дгано, тво́е й
пламен.
нламнйвцм нсв., пла́мна св. — пламвам. Пламна
дгано.
пла́н м. (лат.) — план. По план рабдтам.
планина ж. — планина. Вйч планина.
планйнцки прил. — планински. Планйнико сёло.
Планйнцки мёста.
нланучка ж. — ягода.
пла́с, -зо м. — долната дървена част на ра­
лото, която оре земята. Нъ плазо му гу
клаваме пълйчнико, ръчката нъ пълйчнико
влёгва у уралто. Клаваме дървёна ръчка уд
уралто нът плазо и пълйчнико. Плазо задно
су пълйчнико влёгва у зёмата. Чер.
нла́с м. — пласт (за вълна). Пластдвите и
прёндиме на чйкрико (Кор.).
пласнйвам нсв., пла́сна св. — 1) пляскам. М у
пласна една шлъпънйца и гу у стай (Чер.).
2) давам нещо без желание, като го подхвър­
лям. Ой, класни му го то́м у дйкел’о и бёгай.
3) лягам, млат — зёлен пласна да спйе,
нё ой на рабо́та (Конд.).
пла́ста нсв. — правя вълната на пластове с
помощта на специален гребен,
нла́твам нсв., пла́та св. — плащам. М у и плати
лапките, нё му бо́рца нйшчо (Конд.).
нлатёйа ж. (гр.) нова заем. — площад. Цёло
сёло се сдбра на платёйата.
платнен, -ёна прил. — платнен. Платнёна ко­
шу л ’а. Платнёни чёли.
пла́тно с. — платно. Ёдно врёме жёните ткаёе
пло́тна, сёга нё ткае (Конд.).
нла́фче с. (Кос.) — малка чиния. Изёду ёно
пло́ф че фасул’.
пла́ча нсв. — 1) лея сълзи от скръб или от
радост. Плачи чупата, майка му му умбре.
2) нареждам над умрял. Ц ёл ден го плаче
на мъртдвецо. 3) пущам сок от рязане (за
лоза). Лозёпката, кдга е рёжиме, плачи,
со́к пушва. О се възвр. — оплаквам се. Се
плачи от сйно, нё го шчука. Се плача от
снайата. Конд.


286

Б. Шклифов

плаченйк нареч. (Чер.) и плаченйца (Кос.) —
плачешком. Плаченйца се върна дома.
плаченйчкум нареч. (Конд.) — плачешком.
плачлйф, -ва прил. — плачлив. Плачливо дете.
плаша нсв. — 1) вдъхвам някому страх. Д е­
тето го плашиме со пйтачо, му вёлиме,
аку не шчукаш, ке дой пйтачо ке те зёва.
2) заплашвам, заканвам се. Той ме плашеше,
ке кажи лошо за мене на гърците, аку не
му дам дфца. 3) пъдя. И плаша галите да
бёге от лдзйето. О се възвр. — боя се, плаша
се. Се плаша од гърците. Конд.
плашило с. — 1) грозна фигура от парцали
за плашене на птиците и вълците. На лдзйата клаваме плашйла да се плате врапците, дан го тупе грозйето (Конд.). 2) прен.—
грозен или грозно облечен човек,
нлёйа псе. — чистя нивите от бурен и трева.
И нлёйа пататите, трева и видна.
племе с. — народност, племе. Гърцко племе.
нлемна ж. — плевня. У плёмиата клаваме
сёно и слама (Чер.).
плен м. — плен. Съ фати у плён (Чер.),
плёнкам нсв., плена св. — плачкосвам. У време
на борбата гърцк’о аскер и плёна сёлата
(Чер.).
плёник м. — пленник.
плёт м. — плет. Качиме кдл’йа на зёмата и со
пъртйа плётиме плёт.
нлёта пев. — плета. Плёта плёт. Плёта чо­
рапи.
плета́ло с. — плетка. Убаво плетало йма фа11ёлата (Конд.).
плета́чка ж. — плетачка. Плетачната плёти
со машина.
плешка ж. — плешка. Дай ми ёдна плёшка
мёсо (Конд.).
плйвам нсв. — плувам. Плйвам на водата.
пливнйвам нсв., плйвиа св. — 1) наводнявам.
Плйвна водата по нйвйата. 2) прен. явява се
в голямо количество. Плйвна аскер по сёлото.
плйк м. — плик. Купи пликдви, трёба да пушиме пйсма.
нлимйра ж. (гр.) — наводнение. Плимйра
стана.
нлинцйта и нъспалйта (Смърд.) — вид царе­
вична питка със сирене,
плйскам нсв., плйсна св. — плискам. М е плйсна
со вода, ми и искйсиа п л’ачките.О се възвр. —
плискам се. Сам се плйсна.
нлйток, -тка прил. — 1) който има малка дъл­
бочина. Плйтка рёка. 2) прен. — нетърпе­
лив. Плйтка жёна.
плодвам се нсв. възвр., плода се св. възвр. —
плодя се. (дфците се плддве бъргу.
нлоднйца ж. — матка. М у се расйпа плоднйцата на дфцата, нё родва (Конд.).
илодовйт прил. — плодовит. Плодовйта зёма.
Плодовйта годйна.
плодороден, -дна прил. — плодороден. Плодо­
родно пдл’йе.

плот, -до м. — 1) реколта. Папките даве
многу плот. 2) потомство. Кравата даде
плот.
плоча ж. — 1) каменна плоча. На старо врёме
кьшчите и покрывав со плочи (Смърд.). 2)
подкова. М у падна плочата па кдно, сака
да съ кдви (Чер.).
плужйца ж. (Конд.) и плу́к, -го м. (Чер.) —
плу́г. Нйвйата и драме съ плужйца. Плуго
дра добро, е прекутнува зёмата.
пл’а́с межд. — пляс. П л ’ас, го п л’асна по
образо (Конд.).
пл’а́скам и плескам нсв., пл’асна и плесна св.
(Чер.) и фл’аскам (Конд.) — пляскам, бия
с дланта. Ка м у п л’асна ёдна тръснйца, му
пресфетййа очите.
пл’а́чка ж. — дреха. Сёлцки п л’ачки. Грацки
п л’ачки.
нл’ачкамййа м. — плячкаджия.
нл’ачкацйка ж. — жена, която плячкосва.
пл’а́чко с. — грабеж, плячка,
пл’ачкосвам нсв., пл’ачкосам св. — гшячкосвам.
Турците и п л’ачкосвае сёлата.
пл’ачку́л’ка ж. —- дрешка. Дёцка п л ’ачкул’ка.
пл’у́йа нсв., пл’у́на св. — плюя. Оди по пъто
и п л ’у е. Саму п л ’у нки п л ’уе.
пл’у́нка ж. — слюнка, плюнка.
нл’у́скам нсв. (Поп.) и нл’у́шча (Кор.), пл’у́сна
св. — 1) стрелям. П л ’у сна, го отёпа заеко
(Конд.). 2) прен. — ям много, плюскам,
нл’у́фпи мн. — яйца от муха месарка, снесени
върху месо и други продукти. Мёсото е
пълно п л ’уфци, гу пъпл’уе мувите, ке цървдса (Чер.).
по част. — за образуване на сравнителна сте­
пен. Пд-убаф, пд-убава, по-убаво, пд-убавн.
Пд-високо. По работа от сёстра му.
по предл., означава — 1) движение по дължи­
ната на някой предмет. Върва по рёката.
Ода по пъто. 2) през. Помйна по планйната
и стйгпа па сёлото. 3) надлъж и шир. Бара
по планйнта, да и пай загинатите офци.
4) върху повърхността на нещо. Класйата
од дождвите падйнве по зёмата. Жйтото го
изторйе по шчйците. 5) в посока на нещо.
Фърли по него со камеи, ама нё о погоди.
П л ’усна со чйфтето по врапците. 6) разпре­
деление. Цёли дадде по ёна ока жйто на
пдпо. 7) степен на разсъблеченост. По чо­
рапи бара дётето, ке му престуди. По ко­
шул'а излёзе. 8) повтаряне на действие. По
недёлите офчаро си дй дома да се слёчи.
9) след. Го чёке на ранто, той дойде по
ручок (Поп.). 10) съобразяване. По умо на
майка м у оди, ке загази. 11) подир някого,
подир нещо. Саму по чупите бара, нйшчо
дома нё прави. Саму по врапци търча, нё
ой па скдл’йе. 12) посредством някого, чрез
някого, чрез нещо. По вёрен човек пушчи
пари. Бъргу дойде пйсмото, по ароплано
дойде. 13) по начина на. . . Го позна по
зборванйето. Го разбра по смеёнйето. 14)


Речник на костурския говор
цел. По важна работа дойде той. □ Ёч по
друк вьрве — един след друг. Смърд.
поба́рвам нсв., побара ев. — потърсвам. По­
вара пари назаем, ама не ми дадде, м у е
страа да не и изёда (Конд.).
нобегнйвам нсв., побёгна св. — отстранявам се,
побягвам. Побёгна од дома, партизанин
отйде.
побёл’вам нсв., побёл’а св. — побелявам. Остаре, м у побёле косата и у́м нё собра.
ноблёйа св. — гюблея. Пдбле йагнето и запре.
побрадвам се нсв., побрада се св. — забраждам.
Съ църна муфёска се поброди, сип и кёрка
жал'ва (Конд.).
побратим и братим м. (Кос.) — шафер. Кого
се жёни дётето, клаваме два побратими.
Побратимите е завбдве нивёстата Конд.
побратимйца ж. — жена на побратима,
нобьрзвам (се) нсв. (възвр.), побързам (сё) св.
( възвр.) — побързвам.
повадкам нсв., пова́да св. — поливам от време
на време. Кога йма вода и повадвам ната­
щите (Конд.).
повеке (Кор.), новике// по́виче (Чер.) нареч. —
Ми бараше повеке пари, ама нё му даду,
нёме.
повёл’а ж. — команда. Пот нёгова повёл’а
бё на аскеро.
новёл’вам нсв., повёл’а св. — командвам, раз­
пореждам. Той ме повёли, йас отйду со
дфците. Вдйден гърко манте повёл'ее по се­
лата. О се възвр. — изпълвявам разпорежданията на някого.Мндгу се повёл’ва дётето,
дё да го пу́ш чши оди, нё вели нё. Конд.
повенйца ж. — подарък за родилка и новоро­
дено дете. Кога ке се роди ёио малёчко, дйме
со повенйца, му ндсиме п л’ачйчки, чёл'ки и
дру́га нёшча (Кор.).
повёрвам св. — повярвам. Той ме повёрва
повивам нсв., повнйа св. — увивам бебе, пови­
вам. Малёчкото го пови съ пелёни и го
върза со повой (Конд.).
повикнйвам нсв., повйкна св. — викам, кряскам
от време на време. Повикнйва свёкоро, ама
нё е лдш (Смърд.).
повой м. — повой.
поврёда ж. — повреда. Разбойо поврёда йма,
нё работа (Смърд.).
поврёдвам нсв., поврёда св. — повреждам. Го
поврёди разбойо, нё работа. О се възвр. —1) пострадам. Се повредйе тайа годйна лет­
айте на цу́то, нё родне. 2) прей, разболявам
се. Се поврёди па стомако, нё е здраф.
Смърд.
повърнувам се нсв. възвр., повърна се св.
възвр. — мърля се повторно. Съ пувърнайа дфците, гёч ке роде (Поп.),
новъртало с. — част от стана,
погал’вам нсв., погал’а св. — помилвам, погалвам.
поган прил. — 1) човек, който постоянно про­
клина и ругае. Погана жёна е, саму кълни

287

и вйка (Конд.). 2) който ругае, кълне.
Погана у́ста.
погана нсв. — 1) проклинам и ругая. Мндгу
погани бабата, нё се търпи', кълни, вйка, се
кара. 2) правя не годно за консумиране яде­
нето като го нагризвам, налоквам (за куче,
котка, мишка). Глу́ф ците ни го погоне лёбо.
Конд.
ногрёшвам се нсв. възвр., погрёша се св. възвр. —
побърквам се. Се погрёиш жёиата, нё знае
шо збдрва (Конд.).
погача ж. — погача.
погледнйвам нсв., поглёдна св. — поглеждам,
по́глет, -до м. (Жуп.) — зрение,
ногбдва.м нсв., погода св. — улучвам. Ф'ърли со
камен и го погоди заеко на главата. Ддбра
жёна погдди. О се възвр. — намирам се,
случвам се. Се погдди тдй на пазаро и ми
помдза да го разтовариме кдпо. Се погдди
врёмето убаво и и свършййме рабдтите.
Се ногодйе (двата) — подхождат си.
ногоден, -ёна прил. — способен. Погдден стдпан.
погрёбвам нсв., погрёба св. — погребвам. Гу
зъсипайа, гу пугрибййа, и тдй си дйде (Чер.).
ногърчвам нсв., погърча св. — погърчвам. Гър­
ците и погърчве младите. О се възвр. — по­
гърчвам се. Се погърчйе сёлата Маврово,
Здрёлца, Ду́п йак (Конд.).
погрёшвам се нсв. възвр., погрёша се св. възвр. —
побърквам се. Се погрёиш чу́пата, у́м о си
го мёна (Конд.).
подавам нсв., нода́да св. — предавам, издавам,
нода́рвам нсв., нодара св. — подарявам,
подарок м. — подарък. От чужйна мндгу
подарци донёсе сйн ми.
нодбёрвам нсв., нодбёра св. — 1) поприбирам.
Пддбири го сёнто къму ку́по. 2) скъсявам.
Дълги ми се ръкавите, пддбири и малко.
Чер.
подбипёза ж. (бълг.-гр.) — подигравка. На
подбипёза го звёе чу́пето, се подиграве со
нёго (Конд.).
подвйвам нсв., подвййа св. — сгъвам, подвивам,
подвйвок м. (Кос.) — вид трева,
подврёсквам нсв. — рева от време на време
Подврёсква чу́пето от врёме на врёме.
подгазвам псе., подгаза св. — не зачитам, пре­
небрегвам, потъпквам. Си подгази татко и
майка, за нйшчо нё и смета (Конд.).
подёл’вам нсв., подёл’а св. — поделям. Татко
нарамно ни го подёли иманйето.О се възвр. —
1) заживявам отделно от родители и братя,
отделям се. Се поделйе братйата. 2) развеж­
дам се. Башке жйве, се подёли со жёиата.
Смърд.
подигравам се нсв. възвр. — подигравам се.
Н ё чини да се подиграваш съ стари л ’у́дйа
(Конд.).
подиграфка ж. — подигравка. Го звёе на подиграфка, се подиграве со нёго (Конд.).
подйло с. (гр.) — нова заем. — велосипед.
Сйлно го тёрам подйлото (Конд.).


288

Б. Шклифов

подир предл. — подир. Ела подир два-трй
дена да си и виме сметките (Конд.).
нбдлок, -го м. — наследство, подкрепа.
Име пддлок тййа от старите (Конд.).
иодлбшка ж. — подложка на цървули и обувки.
Ми се искривйе челите, клай м у подлошка.
подобрявам се псе. възвр., подобра се св. вьзвр. —
!) имам по-добро поведение спрямо някого.
Се подобри той со тёс му, не се каре. 2) подобре съм. Се подобри со здравйето, фати
да йади и да бара. Смърд.
нодовам псе., исдбйа св. — слагам агне да бозае.
Пддой го йагнето, дека не м у стое офцата
(Чер.).
нодострйвам псе., подостра св. — заострям,
подострям. Подостри го иджо да ду пи,
бйшто ке гу зъкдлиме (Чер.),
нодраквам псе., подрана св. — подранявам.
Подрани той, многу рано дойде на работа.
подремвам псе., подрс-ма св. — дремя малко,
подремвам.
нодрёндвам псе., подрёнда св. — подреждам,
подрйнвам псе., нодрйна св. — прибирам нещо
небрежно накуп.
Пддрини го
гндйо,
многу го изпърчкае кокошките (Конд.).
подробвам нсв., подроба св. — дробя от време
на време. Подробвам лёп и права попарка.
подържвам нсв. и подържйвам, подържа св. —
оказвам някому материална или морална
помощ, подкрепа, покровителство, поддържвам. Той сам работа и е подържва цёлата
фамйл’а (Конд.).
подършка ж. — подкрепа, поддръжка,
иожал’вам нсв., пожал’а св. — пожал вам. Го
пожали и му даду жйто назаем.
ноживйвам нсв., пожйва св. — живея весело,
приятно през известно време, поживявам.
Добро помина на старое, арно пожйви(Конд.).
пожни́вам нсв., пожнййа св. — привършвам да
жъна, пожънвам.
ножълтвам нсв., пожълта св. — ставам жълт,
пожълтявам. Пожьлте човеко, жълтнйца
го фати (Конд.).
позвол’вам нсв., позвбл’а св. — позволявам.
Н ё ти позвдлвам да се жёниш со Лёна
(Смърд.).
поздравйвам нсв., поздрава св. — поздравявам.
Аку го видиш Пётрето, поздрави го од мёие
(Конд.).
поздраф, -во м. — привет, поздрав. Ймате
поздраф од брати лш (Кос.). Дайте му многу
поздраф од нас (Конд.).
позлатвам нсв., позлата св. — покривам нещо
със злато, позлатявам. Комката на църквата
е позлатйймг (Конд.).
познавам1 нсв., позна св. — зная някого, запоз­
нат съм, познавам. Многу ддбро го позна­
вам, съ нёго бёёме затвор. О се възвр. —
1) лича, проличавам. Ддбрйо ден се познава
от ранто. Младйо кон се познава на влак­
ното и зъмбите. 2) имам връзка с някого,
знаем се един друг. Се познаваме нййа со
татко ти. Конд.

познавам2 нсв., познайа св. — 1) узнавам, от­
кривам някого или нещо, познавам. По
гласо го позна йас, шо ё той (Конд.). 2) раз­
бирам, различавам. Кучето го познава стдпано.
познасво с. — кръг от познати хора, познан­
ство. Той има гулёмо пузнасво, су многу
л ’у г ’а съ пузнава (Чер.).
познат прил. — който познаваме, известен.
Познати мёста ми сё тййа. Позната ра­
бота.
познат м. — приятел от друго село, познат.
Ела татко, познато твой уд Вйшени дойде
(Чер.).
позната ж. — приятелка от друго село, поз­
ната.
пойавйвам се нсв. възвр., пойава се св. възвр. —
явявам се от време на време. Пдйави се къму
нас да глъ виме (Чер.).
пойас м. — 1) дълъг, нарочно тъкан плат за
описване около кръста. Старите на пойасо
иосёе нош, кутййа со тутун, чакмак, огнйло,
бёло камче и сёкил (Конд.). 2) тънки и дълги
дърва, заковани във форма на стълба, която
се поставя в стените като спойка. Пойаси
правёёме уд фидани — ременари, и делайме
ут двёте страни, и ковёёме су клапи къту
скала, и клавааме нътре у стйсо да гу
крёпи (Чер.). □ До пойасо — до кръста или
до корема. Спёк до пойасо.
Пойасо го
пунша, да му го стъпниш (Конд.) — търси
повод за каране.
нокйжвам нсв., покажа св. — 1) давам да се
види, представям за разглеждане. Ке ви го
покажа писмото од брат ми. Невёстата ни
и показа дардвите пред брако. 2) обръщам
внимание, посочвам. На дърварите му го
показа пъто за дрмано. 2) проявявам. По­
каза йуиасво той на борбата. О се възвр. —
1) явявам се. На вратата се показа той и
се скри. 2) проявявам се. Истйнцки мъш
се показа, нё склона глава на гърците (Конд.).
покана ж. — покана. Бес покана дойде на
гости.
поканвам нсв., покана св. — поканвам. Не поканае на брако на чупата.
поканвам нсв., покапа св. — капя по малко от
време на време. По нёкой път поканва къшчата (Конд.).
покйрвам се нсв. възвр., покарам се св. възвр. —
карам се по малко от време на време, покарвам се. Се покарва свекървата, ама нё е
лоша (Смърд.).
покастрйвам нсв., покастра св. — кастря по
малко шума от време на време. Пдкастри
му на козите да погрйзе шума и клёч.
покачвам нсв., покача св. — 1) повдигам. По­
качи е торбата пдгоре, дан е стйгне пейте,
дъ гу изёде лёбо (Чер.). 2) правя нещо да
стане по-скъпо. Е покачи цёната на пататите. О се възвр. — покачвам се. Се покачи
горе на рйдо (Конд.).


Речник на костурския говор
покашлйвам нсв., покашл’а св. — кашлям по
малко от време на време,
псклана́тйе с. — поздрав, привет. Дайте м у
покланатйе на цёли наши роднйни.
покланвам се нсв. възвр., покла́на се св. вьзвр. —
правя поклон, покланям се. Невестата се
поклана на свёкоро и на свекървата, му баци
ръка и м у и даде дардвите.
по́клон м. — храна, която се носи на младо­
женците. За браковите правёёме голёми по­
гачи и заено со други нёшча за йадёнйе и носёёме на зёто и на невёстата. Това ёсти
поклон. Кос..
покопвам нсв., поко́пам св. — копая по малко
от време на време, о ́й на лдзйето, покдпва
да му върви врёмето и па си грей дома.
поко́свам нсв., покоса св. — свършвам да кося,
като изкосявам всичко, покосявам.
покрадвам нсв. — покрадвам. М у гйба ръката,
покрадва пари от църквйчето, цигари си ку́ф а
(Смърд.).
покрай предл. — означава ]) място на движе­
ние по дължината на нещо. Покрай пъто
и паса дфците. Покрай рёката пасе говёндата. 2) непосредствена близост до опре­
делен предмет или лице. Покрай вашча
къшча помина вълко.
покривало с. — покривало. Сиромаси се, нёме
покривало да се покрйве.
покривам ней., покрййа св. — I) турям едно
нещо върху друго, та го затулям. Го покри
фасул’о со мушама да пё се искйсни. Со
лджнико го покрйваме чупето, студёно прави.
2) направям покрив. Со кермйди и покрй­
ваме къшчите. 3) захлупвам, слагам отгоре
капак. Покри го млёкото со капако да нё
лдке мацките. 4) закривам. Облаците го
покрие небето. Тайа си го покри дбрасо.
□ И покривам (затворвам) разноските (арцовите) — получавам средствата, които съм
изразходвал. О се възвр. — покривам се.
Се покри съ веленцето и заспа. Зёмата се
покри со спёк. Конд.
покриван м. — одеяло, което служи единствено
за покриване (за спане). Су пукривачо съ
пукрйваме нъ спайне (Чер.).
покрйфка ж. — покривало. Нёме покрйфка да
се покрие.
покроф, -во м. — платно, с което покриват
мъртвец, покров. Мъртофцитг и покрйваме
со покрови (Смърд.).
пол нареч. — половина. Пол ока мёсо ку́пи.
Пол ока жито.
пола ж. — долният край на дреха, пола.
Запрещай си полите од г ’урдййата!
полазвам нсв., полаза св. — лазя по малко, за
късо време. Полазва дётето, бъргу к е забара.
полайвам нсв., полайа св. — лая малко от
време на време, полайвам. Ношно врёме
пулайва ку́ч ето и съ ръзбу́д ваме (Чер ).
19 Българска диалектология, кн. 8

28 9

нолакомвам се нсв. възвр., полакома се св.
възвр. — полакомявам се. Се полакоми за
пари, си е изёде главата (Конд.). ^
полафа се св. взаим. — разговарям. Ела да се
полафиме.
полегат прил. — бавен. Полегата жёиа, полёка работа, полёка бара.
полежйна ж. — полегнала нива, полегнало
жито.
полежвам нсв., полежа св. — лежа малко или
известно време, полежавам. Болен бёше той,
доста врёме полёза.
полека нареч. — 1) без бързане. Полёка Ьди,
нё грабай, дан се едпниш. 2) тихо. Полёка
зборвай, нё викай така! □ Полека — полека
— полека — лека.
полена и полепна ж. — поляна,
полза ж. — полза. От сёнт.о нёма полза, нё
се продава.
ползвам и ползувам нсв. — ползувам. Сёнто
го ползваме (ползу́в аме) за дфците, а сла­
мата за говёндата. О се възвр. — имам полза
от нещо, ползувам се. Се ползу́в ам от кра­
вите, многу млёко даве. Конд.
полйжвам нсв., полйжа св. — облизвам, дфците
и полйжве йагнйшчата.
политика ж. (гр.) — 1) умение да се ръководи
държавата. 2) ловко, хитро постъпване, от­
насяне с хората, политика. Политйка му
прави на нёго, сака да м у е дай кёрката
(Конд.). Со политйка го фати и го измами
(Смърд.).
политикан м. — който постъпва ловко и хитро,
подмазвач.
политиканка ж. — която постъпва ловко и
хитро, подмазвачка.
подитикансво с. — политика (в 2 знач.). По­
ли тикешево край со гърците, му го рани
лафо и тййа нё го пъшке.
полица ж. — полица. На полйцата ёсти ши­
шето со рекййа (Кор.).
полка ж. остар. — бродиран женски елек.
иолнош — полунощ. Нъ полнош, на стрёднош
дойде, сакаше да ни упсёни дёцата (Чер.),
половин прил. — 1) една от двете равни части
на нещо. Дай ми половйна кру́ш а и на мёне.
Половйнйо път го поминайме. 2) прен. не­
пълноценен, не здрав (за човек). Той половйн човек е, не можи да работа, нё е здраф.
Конд.
половйна ж. — средната част на снагата,
кръста. Половйнта ме боли.
положеийе с. — 1) материално състояние.
Добра ни е живдтта, добро ни с положёйнето, свйчко си ймаме (Конд.). 2) съ­
стояние, обстоятелство. Болно му ёсти чу́­
пето, на лошо положёнйе се намерве (Кос.).
3) режим, установен от властта. Бойно по­
ложёнйе. □ На положение ё (ёсти) жёната —
бременна е.
по́лок м. — 1) яйце, оставено в полога, за да
привлича кокошките да носят там. Пдлоко
го изёде ку́ч ето от камарата (Смърд.).


290

В. Шклифов

2) две — три ръкойки заедно. Су ръка́т ките
прайме полдни, а суполдн ите прайме сидпйа
(Чер.).
подошвам се пев. вьзвр., полоша се ев. възвр. —
ставам лош. Кротко бёше дётето, ама сёга
се полоши.
полудвам1 пев., полуда ев. — полудявам. От
многу мераци полуде човеко.
полудвам2 пев., полуда ев. — лудувам за кратко
време, полудувам. Полудва — полудва чупето и заспа.
колупало с. — похлупак. К ’у повите йме полупа́ла (Конд.).
полупка ж. — тухла или керемида, която се
топли и се слага на болен корем.
нолупвам пев., нолупа св. — похлупвам. Полупи го к'упо со полу полото, да нё влёзе
ньтре гл'уфци.
полцки прил. — полски, което се отнася до
поле. Полцки вол пе мджи да ба́ра пу ко­
мбината, сь пудбдсва (Поп.). Полцки на́вйа.
нол’ак м. — поляк. П дл’ако го бра́ни пдл’йето.
пол’йе с. — широко и равно място, което се
обработва,[поле. Тиола́цкото пол’йе е многу
плодородно (Конд.).
пома́мвам пев., номама св. — подмамвам, помамвам. Го пома́м и вдло со лён и о фа́нт
за рогдвите (Смърд.).
помин м. — живот, положение, съдба. Лош
помин има ч'упата, пё иайде добро мдмче
(Конд.).
помёта св. — измитам повърхностно. Га по­
мёта ода́йата (Смърд.).
пометало с. — специален парцал за почистване
на нощвите.
пометнйвам нсв., помётна св. — 1) преждевре­
менно раждам мъртво дете. Н ё и държи
малёчките, и пометнйва. 2) абортирам. Ко­
пил 'арката дйде на лёкаро и го помётна
дётето. Конд.
помамка ж. — измама. И фатйе со пома́м ка
и и отепа́е (Дъмб.).
помйквам нсв., помина св. — 1) наминавам, от­
бивам се. Помина по сёлото и го видодме.
2) живея, прекарвам. Добра е иевёстата, а́рно
поминваме (Конд.).
номйрвам нсв., помйра св. — помирявам. Бёе
многу скарани, йа́с и помири. О се възвр. —
преставам да враждувам, помирявам се.
Бёше ска́ран со бра́т му, сёга се помири, си
збдрве двата.
номирйсвам нсв., помирйсам св. — мириша
малко, помирисвам. Пдмирисай го лива́нтото, уба́во мириса (Конд.).
помислйвам нсв., помйсл’а св. —- помислям.
Ке помйсл’а и ке ви ка́ж а ка́ ке стани та́йа
работа (Смърд.).
помйфка ж. — мръсна вода, получена от изми­
ването на домашни съдове, която се дава
на прасетата, помия.
номожвам нсв., поможа св. — 1) оказвам помощ
в работа. Са́ми не можёе да го собёре сёнто,
иййа му помоза́а́м е. 2) давам материална под­

крепа. Кога гладва́ш е той, йас му помдза,
жито му да́ду. 3) принасям полза, постигам
резултат. Троскота поможва за бубрёците. □
Пома бок — помози бог, следобеден привет
към хора, които работят. О се взаим. —
оказваме си помощ в работата, помагаме
си. Си поможваме со комшиите па рабо­
тата. Конд.
поможник м. — помощник,
поможнйца ж. — помощница,
номол’вам нсв., помол’а св. — помолвам. Го
помоли да ми да́й па́ри назаем, ама нё ми
даде. О се възвр. — помолвам се. Се помоли
да му о да́м кдно да дй на па́зар. Смърд.
помош ж. и м. — помощ. Многу ми помдза
тдй, гд л’ъм (гулёма) пдмош ми да́де (Чер.),
нонекаде нареч. — понякъде. Помина понёкаде
и ддйде (Конд.).
нонекога нареч. — понякога. Пиши понёкога.
понёкой мест. — 1) неизвестно и неопределено
кой, някой. Понёкой грёди от мнуците да
ме пули. 2) неопределено колко. Ни пушве
синдвите понёкойа па́ра, од гдепо е гредта,
аку се оплачиме. 3) неопределено кога. По­
нёкой път дда и йа́с у на́ми. Понёкое врёме
шчу да ла́ве пейте и мндгу се опла́ти. Конд.
поносвам нсв., поноса св. — 1) нося известно
време. Пдноси го трд чупето и та́, йа́с поста́на. 2) ходя облечен или обут с нещо
известно време и повече не ги употребявам.
И поноси чёлите и и фърли, нё го арёсве.
Го пондси фустано и нё о са́ка, друк са́ка
да купи. Смърд.
понч м. — греяна ракия със захар. Кдга ке му
а́м а престудёно на нёкой, па́е пднч (Конд.).
поода св. походя. Ба́р да поддиме иагдре, са́кам
да ти рёче нёшчо (Конд.).
поп м. (от гр.) — 1) свещеник. Гърците и оте­
па́е на буга́р цките попдви (Конд.). 2) вид
карта за игра с фигура на брадат мъж.
□ На поповите му се широки ръкавите —
свещениците са ненаситни,
попадйа (Кор.) ж. и пупаг’а (Поп.) (от гр.) —
попадия.
попарвам нсв., покара св. — 1) заливам нещо с
вряла вода. Ёдно врёме и попарва́е п л’а́чките,
за да изгдре вдшките и бълвате. 2) прен.
повреждам цвета на плодовете (за слана).
Сла́на та му го попа́ри цуто на ла́пки те,
нёма да а́м аме ла́п ки ва́йа года́на. Конд.
нонарка ж. — попара. Дрдба лёп за попарка.
Попа́рката се пра́ва со дрдбен леп, со млёко,
со тра́па, со сирёнйе, со ма́е и до други
иёшча (Смърд.).
попасвам1 нсв., попаса св. — паса малко или
от време на време, попасвам. И попа́сва
дфците и си дй ддма.
попасвам2 нсв., попаса св. — пасе малко (за
добиче). Попаса́е дфците и си легна́е под
сёнката да мира́зве.
попёвам нсв., попёйа св. — пея от време на
време. о́д а по пъто и попёва. Попёе пётлите.


Речник на костурския говор
попйтвам псе., попитам се. — попитвам. Дойду
да попитам кой продава вол.
поплаквам се псе. възвр., поплача се св. възвр. —
оплаквам се. От сйпо се поплаква, не и бёри
парите, и пади со чупите.
поплачвам псе., поплача св. — плача по малко
от време на време, поплаква. Ндшйата поплачва детето и па заспива.
поплет м. — изплитане. На чорапите и на фанёлите, шо и плётиме, му правиме поплет,
да не се распарве (Конд.).
нопоф, -ва прил. — попов. Попова нива.
поправам нее., попрана св. — отстранявам по­
вреда, поправям. Йас сам си и поправам чёлите, нё и давам на чёлар. О се възвр. —
1) изправям, отстранявам своя грешка. Чупата се поправи, се сдбра, не е кай пд-рано.
2) възстановявам здравето си. Се поправи
чупето од бдл’ата, се овърна. 3) напълнявам,
понапълнявам. Се поправи чупето, се здебёли. 4) лицемеря. Му се поправа. Конд.
по́прек м . и потпрак (Смърд.) — колан, с който
се превързва седло или самар през корема
на кон, кътър или магаре. Съ попреко прёку
мёво на кдно се вързва самара (Конд.).
попренда св. — преда малко или кратко време,
попреда. Попрёнде бабата и си заспа.
нопретка ж. — домашна седянка за плетене,
нопрёчвам нсв., попреча св. — попречвам. Дожо
ми попрёче и нё го сдбра сёнто (Конд.).
нопцки прил. — попов, попски. Пдпцка къшча.
нопунец1 м . (Конд.) — вид горска птица.
попунец2 (Кор.) — човка.
поработвам нсв., норабо́та св. — работя ог
време на време по малко, поработвам. По­
работва лётото, му помджва на деците
(Смърд.).
порадвам св. — радвам малко и за късо време,
зарадвам. Го порадва дётето, играчка му
купи. О се възвр. — порадвам се. Го виду
чупчето и се порадва.
пораствам нсв., пораста св. — 1) ставам повисок чрез растене. Отлани такавака многу
порасте чупето. 2) пониквам, покарвам (за
растения, коса и др.). На двдро порасте
трёва. М у порасте косата. 3) ставам голям,
възмъжавам. Порастёе деците, станае за
женётйе. Смърд.
по́рей м. — порой. Силен ддш фати, порён
тёче (Поп.).
порет и подрез нареч. — наред,
по́ркам нсв. (Чер.) — ходя нестабилно,
поробвам нсв., поро́ба св. — поставям под своя
власт, поробвам. Дванайста година гърците
не поробйе и сёга се мъче да не погърче.
О се възвр. — ставам като роб. Се мъжи
чупата и се пороби. Смърд.
поробен, -о́на прил. — поробен. Нййа снё поробёни (Конд.).
порожийца ж. и пуружнйца (Чер.)—малко въже,
с което се вързва добитъка за яслите. Донеси
е пуружнйцата дъ гу вързиме вдло зъ рого­
вите и зъ йаслите (Чер.).

291

поро́нвам нсв., поро́на св. — роня малко и за
кратко време, поронвам.
по́рта ж. (лат.) — външна врата, порта. Аскеро
е скърши портата и влёзе нътре (Конд.).
портокал м. (от соб.) — портокал. Портокали
купи за старите.
норгокалоф, -ва прил. 1) който се отнася до
портокал. Портокалово дърво. 2) който има
цвят на портокал, оранжев. Портокалова
фанёла.
нортофол м. — (фр.) — портфейл. Си го за­
гина портофоло со парите, го найде нёкой
и нё го кажва (Конд.).
иоръмбвам нсв., порьмба св. — поръбвам. Го
поръмби палтето (Конд.).
поръчан, -о́на прил. — по поръчка. Поръчани
чёлн.
поръчвам нсв., поръчам св. — 1) поръчвам.
Поръча бйше да ми донёсе от Рупишча.
2) купувам обувки по мярка (поръчка). По­
ръча чёли, ама мали ми и направи.
поръчка ж. — нещо поръчано, поръчка. По­
ръчка направи за чёли.
носа́кам св. — поискам. М у посака пари да ми
дай назаем, ама нё ми даде той. Посака на
пазар да оди, нё го остай йас.
поседвам нсв., посёда св. — сядам от време
на време малко, посядвам. Грёй при мёне
дёдото, посёдва трд и си дди (Конд.).
иоседйнец м. — човек, който политически про­
свещава народа. Лоседйнците гредёе по сё­
ла та и ни зборвае за борбата (Конд.).
посевам нсв., посёйа св. — привършвам да сея,
посявам. Вдйден йас посёвам, кърчма права,
пётело ке го изёда (Конд.).
посёквам и посёчвам нсв., посеча св. — 1) правя
на късове нещо от време на време. Посёквам
дърва за сдбата. Посёче лёп. 2) събарям
дърво със сечиво. Го посёку дъмбо. 3) нара­
нявам някого със сечиво; убивам. Нъ Мйтто
Цогуф уд Блаца ъндарите му гу пусекойа
ндсо су нош, дёка съ къжваше бугарин (Чер.).
Нъ читйри— пет блачёни ъндарите му и пусекдйа главите. ( Чер.) 4) отклонявам течението
на водата. По врёме на борбата партиза­
ните е посекде водата за Костур. Ми е
посекде водата и нё е повади нивата. Конд.
5) отнемам правото от някого да върши
нещо. М и га посекое адйата за ловёнйе. Ни
о посекде ёзико гърците. 6) нанасям вреда
на нива. Ни га посекде дфците нивата, нема
да искласи. 1) отвиквам. Го посёче тутуно.
8) спирам нормалното развитие (за болест).
Дрискалнико го посёче на чупето, нё тера йч.
О се възвр. — 1) порязвам се. Сёку лёп и
се посёку. 2) отказвам се. Се посёче от тайа
жёна, не оди при нейа. Смърд.
носен, поена прил. — постен. Пдсна недёл'а.
посера св. — 1) изхвърлям изпражнение върху
нещо. Дётето и пдетра гашчите. 2) употре­
бява се като псувня. Да ти посера майката и
таткото, шо те родйе. Да ти го посера
гдепо. Д а ти го посёра сдйо зил’аф. 3) прен.


292

Б. Шклйфов

Развалям. Е пдстра работата той. О се
възвр. — 1) освобождавам се от изпражнение.
Се пдстра дётето, бар да го избрйшиш.
2) прей, скарвам се. Се пострае тййа, иё си
збдрве сёга. Конд.
носйнвам пев., носина св. — посинявам. Посипа
от стут.
посипвам пев., посйпа св. — 1) запълням. Го
посйпа трапо со зёма. 2) заравям. И посип­
ваме ёсеита пататите за зймата да нё
мързие. 3) погребвам. Умбре и го посипае.
поскитам св. — скитам малко, поскитам. По­
скита — поскита и съ едбра дома (Конд.).
носле и пошле (Дк.) преда. — подир, после,
употребява се рядко.
последен, -дна прил. — сетен, последен. Си
дойде и послёднйо пазарёнец, мдйо мъш иё
се пули. 2) прен. долен,
нослезок м. — плацента. Роди дфцата и послёзоко нё м у пана ёшче (Смърд.).
нсслужвам псе., послужа св. — услужвам. Со
пари му послужи на нёйа (Конд.).
нослушлйф, -ва прил. — послушен. Многу
послушливо е чупето (Конд.).
посмевам се нсв. възвр., иосмейа се св. възвр. —
смея се от време на време. Се посмёваме съ
дёцата (Конд.).
посол’вам нсв., посол’а св. — 1) посолявам. Го
посоли мёсото. 2) прен. разхвърлям нещо
по повърхността. Го посоли сёнто по цёлата
ливада. Конд.
поснйвам нсв., поснййа св. — спя малко от
време на време. Кг коса шо ке коса, легнйвам
и поспивам трд.
поста нсв. — постя. Ено врёме постёе старите,
сёга мърсиме, нё постиме (Смърд.).
поста́ва ж. — кожена подплата (на дреха),
поста́вам нсв., поста́ва св. — поставям кожена
подплата. Го постави палтето, поставёно
многу топли (Конд.).
носта́нат прил. — изморен, капнал. Постаната
жёна.
носта́нвам нсв., поста́ва св. — изморявам се.
Постана от работа.
постегна св. — затегна. Е постёгна вйдата
(Конд.).
постёл’а1 ж. — постеля. П ост ёл’ата ёсти
готова за спанйе (Смърд.).
постёл’а2 ж. (Конд.) — плацента,
ностёл’вам нсв., постёл’а св. — 1) приготвям
постеля за спане, постилам. Поела йас, бйте
да си спите. 2) разгъвам на пода черга,
килим, рогозка. И посла двёте одаи, гости
чёкам. И постёл’вам одайте со килими и
велещйна. Смърд.
пости ми. — пости. Великдёнцки пости. Петрдфцки пости. Богордйчени пости. Божйкни пости.
пестойа́но нареч. — постоянно. Постойано се
пулиме.
постол м. (гр.) — име на църковна книга от
Новия завет, която съдържа апостолските

деяния и апостолските послания, апостол.
Псалто го рёче пдетоло.
постопл’а се. — стоплям малко, лостопля.
Пдстопли го буреко да го изёйме (Конд.).
ностра́двам нсв., постра́да св. — преживявам
мъки, страдам. Нййа мндгу пострадайме,
ама нйшчо нё спечелийме.
пострамотвам нсв., посграмота св. — изнасил­
вам. Сетомцк'о бёк пострамдти мндгу жёни,
комитите го фагпйе, м у го посекде куро и на
устата м у го кладде (Конд.).
пострёде прел. — посред. Пострёде нивата
помина со дфцте.
нострйгвам нсв., пострйжа св. — стрижа овцете
пролетта по корема и около опашката,
посърквам нсв., посъркам св. — сърбам по
малко от време на време. Пи даве, посъркваме трд млёко.
пот м. — пот. Йзбриши ми го пдто од мър­
шата (Смърд.). □ Со пот се ра́ниме; со пот
го изва́ваме лёбо — с голям труд изкарваме
прехраната си.
пота́ен, -ёна прил. — неоткровен, скрит, потаен.
Тдй е потаен, по сламата е пушва вддата, не
мджиш да го разбёриш шо прави (Конд.).
потанцувам нсв. — танцувам малко, потанцу­
вам.
потец м. и нонтец (Лич.), пътен (Чер.) — път
на косата. Пдтецо ёсти крйф (Кос.),
пбткам се нсв. (Чер.) — освобождавам се от
изпражнение.
нбтквас м. — кисело мляко. Пдтквас правиме
от млёко (Конд.).
потква́свам псе., нотква́са св. — подквасвам.
Го поткваси млёкото за пдтквас да стани.
ноткрёнвам псе., поткрёна св. — 1) подпи­
рам, подсилвам, подкрепвам. Со дирёцитрёба
да го поткрёпиме стйсо. 2) притичвам се на
помощ, давам поддръжка. Н ё виду глат,
ме поткрёпи брат ми. 3) хващам, държа
някого или нещо да не падне. Дёдото сакаше да падни, йас го поткрёпи. Конд.
поткупвам нсв., потку́па св. — подкупвам. Го
поткупйе гърците на нёго, спиднин го на­
правив (Конд.).
поткупен -ёна прил. — който се подкупва, под­
купен. Поткупен чдвек ёсти тдй (Смърд.).
потна нсв. — изпотявам се. Лётно врёме мндгу
пдтна.
потпнс м. — подпис. Тдй си кладе пдтпис,
тдй потпйса.
нотпншвам нсв., потпкша св. — подписвам,
потпора ж. — подпора. Потпдри м у клаваме
на крушите, дай се кьрше вёнките, кдга йма
мндгу плдт (Конд.).
потпра́вам се нсв. възвр., потпра́ва се св. възвр. —
докарвам се. Пдтпрапиви се и дй нъ брако
(Чер.).
потпра́вен, -ёна прил. — докаран, добре облечен
и нагизден.
потра́йа св. — търпя, чакам малко, потрая.
Пдтрай, ке се оправи рабдтата.


Речник на костурския говор
потрёбвам пев., потребам ев. — 1) нужен съм
някому. Кога ке м у потребам за дёчките да
м у́ и п у́л ’а, ме баре, а инак пё ме баре.
2) нужно ми е нещо, потрябва ми. Ми
потребае шайки, дйду па ду́к ’ано и ку́пи.
Смърд.
потребен, -ёна прил. — от който има нужда,
потребен. Скёпаро ёсти потрёбен дома
(Смърд.).
нотрёпка ж. — предмет, от който има нужда
в къщи. Тйгапо е домашна потрёпка (Конд.).
потрссвам пев., потреса ев. — ужасявам, потресвам. Се направи на мёчка и го потрёсе
дётето. О се възвр. — уплашвам се, ужася­
вам се, потресвам се. Се потрёсе, кога е
виду мёчката Конд.
потресен, -ёна прил. — уплашен, ужасен. По­
трес ёна жёна.
потривам нсв., потрййа св. — трия малко, за
късо време, потривам. Ме боли гърбо, ми
престу́де, пдтри го малко со шпир то.
потрошвам нсв., потроша св. — изхарчвам, из­
разходвам, потрошвам. Цели пари-и потроши
тдй и остана гол кай Рйстос.
потейрвам нсв., потейра св. — подсирвам (за
мляко). Лётото го потейрваме млёкото од
дфците за сирёнйе. О се вьзвр. — подсирвам
се. Се потейри млёкото, сирёнйе стана.
Смърд.
иотсирёно прил. в съч. с млёко — подсирено
мляко.
потейрок м. — прясно подсирено мляко.
нотсмёвам нсв., но́тсмёйа св. — разсмивам.
Го потсмёваме на нёго, шоки м у вёлиме. О
се вьзвр. — разсмивам се, подсмивам сс.
Се потсмёваме со нёго, го гйбаме за баби.
□ Се потсмёва пот муснйцитс — усмихвам
се под мустак. Конд.
нотурнйвам нсв., потурна св. — 1) отмествам»
бутам нещо за късо време. Го поту́рна Ка­
мено. 2) прен. — отблъскам някого от себе
си. Си и потурна майка му и татко му, нё
и сака.
потурчвам нсв., потърча св. — потурчвам. О
се възвр. — потурчвам се.
потурчинйк м. — потурна к. Да се плашиш от
потурчинйк, а нё от турчин (погов. —
Конд.).
потфатвам нсв., потфата св. — съблазнявам.
Ут то́м у — ут ваму е кладе нь ръка, е путфати чупата (Чер.).
потфатвам се нсв. възвр., потфата се св. възв. -—
замогвам се. Направи търговййа со живо
имаш е и се потфати (Смърд.).
потфатен, -ёна прил. — заможен. Потфатёна
фамйл 'а.
потърнйвам нсв., потърна св. — дърпам малко
от време на време. Пдтърни е къму́ тёбе
фъртомата (Чер.). □ Му го потърна на
него — излъгах го (Конд.).
поута се нсв. възвр. (Заг., Ол.) — полудявам.
Съ пуу́т и дётто. Бу́в ай го, поути го дётто!

293

пофал’вам нсв., пофал’а св. — похвалвам. Йас
н пофали на ними, шо се добри стопани. О
се възвр. — похвалвам се. Сам се пофали
той бёс да го пофали нёкой. Конд.
пофтор и пофторно нареч. — отново, повторно.
Пдфтор дойде да ми сака пари, йас нё му
даду.
пофторвам нсв., пофтора св. — 1) казвам нещо
втори път, повтарям. Пдфтори дше ёднаш
да те разбёра (Конд.). 2) правя нещо за
втори път. Бёше за дърва и па наза пофтдри.
3) женя се повторно. Първйо мъш му у́м бре,
пофтдри тайа, фтдри мъш има. Смърд.
почёкам св. — чакам малко или за кратко,
почаквам. Пдчекай малко и йас ке ддйда.
почнйвам нсв., почна св. — употребява се рядко,
вж. фатвам. Пдчна на нивата да жнййа
(Кор.).
почудвам нсв., почуда св. — урочасвам. Ми го
почудйе чу́пето, од дчи ми звё, бдлно лёжи.
О се възвр. — урочасвам се. Се почуди дё­
тето. Се почу́ди вдло и пукна. Конд.
почуден, -ёна прил. — урочасан. Почудёна
чу́па.
почукнат прил. — смахнат, ненормален,
почукнйвам нсв., почукна св. — чукам поеди­
нично или за кратко. Почукна-почукна ва
вратата и си дйде.
пошётам (се) св. възвр. — разхождам се малко
или за кратко време. Тдй (се) пошёта по сёлото и си ддйде ддма.
пошча ж. — уважение. Невёстата му има
пдшча на свёкоро и свекървата.
пошчан прил. — уважаван. Пдшчан чдвек. Пошчана жёна.
пошчу́квам нсв., пошчукам св. — подслушвам.
Корфтлаците и мацурите пошчукве по пенцёрите дали збдрваме булгарцки (Лич.).
ношчуклйф, -ва прил. — послушен. Пошчуклйво ёсти дётето, нё е лудо (Кос.).
праа м. и ж. — прах. Проб и пёпъл да станиш
(клетва — Конд.).
права нсв. — ]) създавам, работя, изработвам.
П лёт права прет кыичата. Чёзма права.
Стйс права. 2) предивиквам, причинявам.
Права шо́ки и и смёйа на цёли. 3) прекарвам
времето, занимавам се с нещо, намирам се
в известно състояние. Шд правите, ко́ сте?
Шд прави майка, ко́ е съ здравйето? 4) пред­
ставям или мисля някого за някакъв. За
дёте ме праш? 5) съдействувам някой да
стане нещо. Търгдвец го права. О с е възвр. —
1) преструвам се, правя се. Бдлен се прави,
нё сака да дй на рабо́та. 2) работи се върху
нещо. Се праве чёлите. Конд.
правдо с. — 1) добитък. Правдата пасе на
мёрата. 2) прен. неразбран човек,
правйна ж. — правдина. Нёма правша на во́й
свет, ёден со дру́к пу́л и да си и извай дчите
(Конд.)
право с. — 1) справедливост. Се борёе́м е за
право, о́м а го найдддме вро́го дёка лёжи.


2 94

Б. Шклифоз

2) разрешение, законно основание. Не.моме
право да сёчиме зелени дърва.
право парен. — в права посока, право. По вой
път право на кошарата ке ош (Конд.).
право парен. — в права посока, право. По той
път ке стйгниш право на кушёрата (Дъмб.).
празен, -зна, прил. — 1) в който няма нищо
видимо или никого, празен. Празна ёсти
къшчата, нёма л у ́д и о йена (Кос.). 2) без
товар. Магарето си дойде празно, бёз дърва.
3) без подаръци. Н ё ойте празни, зёмите
нёшчо за дёчките. 4) прен. малоумен. Празна
му ёсти главата, нёма ум. Смърд. Празен
на главата. □ Со празни ръци — без да носи
нищо. Празна глава, шуплйва — глупав О
се безлич. — намалява нещо. Се празни плёмната, зима фати и сёнто се арри. Се пра­
зни сёлото, бёге младите по странсво, ста­
рите умйрве. Конд.
празна нсв. — празня. Го празна врёшчето од
жйтото.
празник м. — празник. Лётно врёме нёма праз­
ници, саму работа.
празнувам нсв. — празнувам. По сёлата весёл­
ую и празнуваме именйшчата.
нрак, праго м. — праг. Праго оуп плёмната
скауга, трёба да се смени. □Помини го праго—
влез дома. Конд.
нрактор м. (гр.) нова заем. — 1) лакей. 2)
шпионин.
праматар м. (гр.) — търговец на дребни стоки,
праматйе с. (гр.) — дребна стока. Дойдде праматарите съ прамаупйе (Конд.).
пран прил. — изпран. Кошу л ’ата ёсти прана.
(Смърд.).
пранйе с. — пране. Дёнес жёните голёмо пранйе имае (Смърд.).
праосвам нсв., прайсам св. — покривам, посип­
вам с прах, праша. Той го тресёше врёш­
чето од брашното и ме прайса. О се възвр.
покривам се с прах. Го трёсе врёшчето и сс
прайса сам.
прас, празо м. — праз. Пита со прас. Мёсо
со прас Конд.
праса се нсв. възвр. — оплождам се, забреме­
нявам (за свиня). Маупарйцата (бйшката)
се праси, ке ни рйди бишурки (Смърд.).
прасна прил. в съч. с бйшка — с плод в утро
бага (за свиня), прасна,
праска ж. — праскова (дърво и плод). Праскаупа рйди многу праски.
прашал’ка ж. сечиво— малка мотика от едната
страна, а от другата вид малък дикел.
Со прашал’ката го прашиме кромидо, празо,
пипёрките.
праша уусв. — 1) вдигам прах. Н ё мети, пра­
шиш. 2) посипвам с прах. Н ё го трёси
врёшчето угри мёне, ме прашиш. 3) прекопа­
вам летни култури. На май мёсец и прашиме
пататите. Конд.
прашен, -ёна прил. — прекопан. Прашёна нива.

прашча ж. — прашка. Су прашчаупа дёцата
фърге къмёйна пу враущите (Чер.).
пребёрвам уусв., пребёра св. — прибирам,
пребелёжвам уусв., пребелёжа св. — слагам отно­
во белег, бележа домашно животно за вто­
ри път. Арууаутите краде йфу/и и и пребслёжве.
пребой м. — царевично брашно. Прёбой мёлиме за правдата.
пребройвам уусв., пребройа св. — броя отново,
преброявам. Да и пребрййме дфците, да
ууёма грёшка.
преварвам се у/св. безлич., превара с е св. безлич .—
вра повече, отколкото е нужно (за ядене).
Се превари йризо, макало стана.
превёрвам уусв., превёра св. — изпреварвам, пре­
варвам. Тйй ме угревёри ууа рабйуууаупа.
превёрен, -ёна прил. — много близки, по-близ­
ки от . . . Нуша бёёме преверёууи от сёсупри
(Кос.).
нревлёчвам се уусв. възвр., нревлёча се св. възвр.—
влача се до известно място. Си е уюсёче нйгата, ама полёка-полёка се превлёче до сёлоупо . (Конд.).
прёвлит м. (гр.) — плезрит. Нрёвлиуп го фати,
превлшпйса и у́м бре.
превлитосвам уусв., превлитбсам св. — разболя­
вам се от плеврит. Се йупкри нйшйаууш чу́пеупо
и угревлитйса.
превързвам нсв., превърза св. — 1) завивам рана
с памук, бинт и пр. М у и ууревързас раните на
уюртуузано. 2) връзвам отново, повторно или
по друг начин. И превърза дърваупа на мъската, да не падне оуп самаро. Конд.
превърнйвам уусв., превърна св. — 1) превръщам,
обръщам. Го превърна сёууто, да се ису́ши
пй-бъргу. 2) хвърлям товара на земята (за
кон, катър и магаре). И превъруш дървата
мъската. О о безлич. — 1) изменя се. Ке
дйй врёме и ке се превърни свёто. 2) обръща
се и пада. Се ууревърна самаро от кйно.
Конд.
прёгач м., — домашна престилка. Ви у/йса цёл
прёгач лапки.
прегйнвам (Кос.), прегнйвам (Конд.), прегну́вам (Чер.) нсв., прёгна св. — 1) поставям
добиче в ярем да тегли рало, плуг, кола
впрягам. Нрёгни и волйвите, вййдеуу ке
драме (Конд.). 2) прен. принуждавам някого
да работа. О се възвр. — залавям се здраво
за работа, работя без почивка. Се прёгна
да рабйтам.
прегноватйе с. — впрягане,
нреготвйвам нсв., преготва св. — приготвям.
Ти прегйупви лёпда йаш. Прёготви ми п л ’ачки да се слёча! се възвр. — тъкмя се да
извърша нещо, приготвям се. Се прегйтви
за пъуп.
преграда ж. — преградена част, преграда.
Науийо амбар има три преградуу. ёдууата е за
пченйца, дру́га та е за ърш, а упрётата за
мйсир (Конд.).


Речник на костурския говор

295

нреградвам пев., преграда ев. — правя пренощта да паса (за овца). Се прекорпа́е дфците, и на́йде вьлко, и за́кла.
гра́т ки.
прегратка ж. — преграда от пръст, която слу­ прекосвам нсв., преко́са св. — кося повторно.
жи за задържане на водата в напоителна
Лива́д ата не бёше добро покосёна, па́за е
прекоси (Конд.).
бразда.
прегнъсва ми се (прегнусва) пев. безл., прегпьси
прекрйвам нсв., прекрййа св. — прибирам.
ми ее (прегнуси) — отвръщавам се от някого
Гости грёде́, прёкри и пл'а́чките, многу е
и от нещо. М и се прегнуси вдй човек, не
изпадна́то ддма (Конд.).
работа, саму сака (Конд.). Ми сь прегпьси
прекро́йвам нсв., прекро́йа св. — кроя повторно
ба́ш кувото мёсо, не ми сь Пади (Чер.).
нещо скроено, прекроявам. На́з а ми го
прёгур (Конд.), пригу́р (Чер.) прил. неизм.
прекрд фустано, а́м а нё ми го погоди (Конд.)
и прегурича́ф, -ва прил. — неплодородна поч­
прёку предл. — през, пряко. Прёку ра́до дойде
ва. Прегур ё нйвата, не родва нйшчо.
а́скеро. Прёку вра́та та влёзе вьлко.
преда нсв. — преминавам над нещо. Прёди
прекупвам нсв., прекупа св. — прекупувам. Той
го тра́по!
прекупва пра́вда и и препрода́ва.
нредёл’вам нсв., предёл’а св. — отделям. Пре­
прекутнйвам нсв., преку́тна св. — 1) обръщам
нещо, преобръщам. Го прекутна́е офците
дели чорба за дфчаро.
прежа́л’вам нсв., прежа́л’а, нрёжел’а св. и превёдрото и се истури млёкото. Го прекутна
жёл’вам (Смърд.) — преставам да жаля, прека́мено. 2) събарям. Го прекутна чупето
жалвам. Сь промёнва, оро игра, го прежали
да го б'ува. Е звё копа́чката и е прекутна
къшчата. 3) прен. претърсвам основно. Е
на мыи м у (Конд.).
прекутнацёлатакъшча и нё найде па́ри скриёнрежёнат прил. — женен за втори път.
прежёнвам нсв., прежёна св. — женя някого за
ии. О се възвр. ■
— 1) събарям се. Се прекутна
втори път. М у умбре жёнта па гла́м нйо,
къшчата. 2) лягам. Се прекутна да спа́е,
нё ой па работа. □ Сърцето ми се преку́тна—
трёба да го прежёниме. О се възвр. — женя
се втори път. М у умбре жёиата и се прежёни
уплаших се много. Конд.
прекълнат прил. — прокълнат, проклет. Той
той Конд.
прежйвам нсв. — преживям (за тревопасно жи­
ёсти прекълнат од гост , нёма да ва́ди а́ир,
вотно). Болен ёсти воло, нё прежйва, ке
нёма да стори прекопййа (Смърд.).
псовйса (Смърд.).
нрекълнйвам нсв., прекълна св. — проклинам от
презёвам1 нсв., презёна св. — прозявам се.
време на време.
Ста́рите и прекълна́е на
гърците, а́м а клётвите нё фатве. О ее
Презёва дётето, му се спйе.
презёвам2 нсв., презёма св. — залавям, поемам.
вьзвр. — заклевам се, давам клетва. Се пре­
кълна йа́с да не да́вам па́ри наза́ем, за́шчо
Той е презвё работата над нёго (Конд.).
нрсзелёнвам нсв., презелсна св. — зеленея от­
изгдре два́ пъта — да́ду и нё ми и върна́е
ново (за трева). Завърна дош и цёлото
(Конд.).
мёсто презелёна.
прекърсник м. (Поп.) крёсник (Кор.) — прис­
презйме с. — презиме. Кажи си го ймето и
пособление от ремъци във форма на кръст,
презимето й (Конд.)!
което се поставя над опашката на добичето,
прекарвам нсв., прекарам св. — натяквам. Ми
за да прекрепва самара. Прекърснико е крёпи
даде пари назаем и сётне ме прекарваше.
препыина́цата и самаро (Чер.).
нрекл’у́чвам се нсв. възвр., прекл’гоча се св.
прекършвам нсв., прекърша св. — ставам при­
вьзвр. — ставам по-малък на дължина, сви­
чина за счупване на гръбначния стълб. Нё
вам се. Оста́ре майка, се едбра па двё, се
го това́рвай многу кдно, ке го прекършиш. О
прекл'учи. Чёлите бёе голёми и се прекл’у
се вьзвр. — счупвам си гръбначния стълб.
чйе.
Од голем товар се прекърши кдно. □ Се пре­
преко́пвам нсв., прекопам св. — прекопавам,
кърши от рабо́та — работя много,
прелазвам нсв., прслаза св. — опитвам сс да
прекопййа ж. (гр.) — прокопсия. Той нё работа,
лазя, почвам да лазя и лазя от време на
нёма прекопййа од него (Смърд.).
време. Прела́з ва дётето, бъргу ке заба́ра.
преко́нсан прил. — прокопсан. Прекдпсан сип
прелапвам
нсв., преданна св. — прегризвам
имам. Прекопсана чупа.
гърлото. Вълко го прела́т а йа́гнето и го
прекопсвам нсв., преко́псам св. — преуспявам,
за́к ла (Конд.).
прокопсвам. о́й де во Амёрика, ама нё
прелёпвам нсв., прелёпа св. — заразявам се.
прекопса, нё собра па́ра (Лич.).
Б о л’а прелёпи тдй и умбре.
прёкор1 м. — презиме, прякор.
прелеплйва прил. само в съч. с бо́л’а — зараза,
прёкор2 м. — събуждане на овцете лятно време
заразна болеет. Прелеплйва бдл’а а го фа́ти
през нощта за паша, нощна паша. Лётото
и го ископа́чи (Конд.).
на сушата прёкор му даваме на офците
прёлес, -зо м. — прелез. Е сугра́ди нйвата и
(Конд.).
са́м у ма́л прёлес устави, дь влёгваме пу
прекорнйвам псе., прекорва св. — събуждам
нёго (Чер.).
овцете през нощта за паша. И прекдрпа дфпрелеснйвам пев., прелёсна св. — улеснявам.
иите да па́се. О се вьзвр. — събуждам се през
Прелёсна работата.


296

Б. Шклифов

прелйка ж. — лице, което подхожда за либе
или другар, лика-прилика,
прелйквам нсв. и прелйчвам — приличам.
Прелйчва на майка м у (Смърд.).
прелитам нсв., прелйтна св.— прехвърквам, пре­
литам. Прелйтна вра́пчето.
прел’утвам нсв., прел’ута св. — лютя малко
(за чушка, ядене). П рел’у тва фа́с ул’о.
премажвам нсв., премажа св. — мажа повтор­
но. Го премажи спгйсо, за́шчо не беше а́рно
мазан (Конд.).
премамвам, нсв., премама св. — прелъгвам,
премамвам.
премёрвам нсв., премёра св. — 1) тегля отново.
Премери го житото, да вйме ёшче кёку
йма о а́мбаро (Кос.). 2) меря повторно.
Прёмери е шчйцата, дан нёме грёшка
(Чер.).
премерйсам нсв. — усещам. Премерйса, шо го
баре да го фате (Конд.).
премествам нсв., премёста св. — премествам.
Да го премёстиме дрьнго, да го кла́й ме
кърши сънце (Конд.) О се възвр. — отивам
да живея другаде, премествам се. Се преместййме от сёло на гра́т да жйвиме.
премётвам нсв., премёта св. — мета повторно,
премитам. Свекървата нё и измёти а́рно
одаите, невёстата и премёти (Конд.).
премйвам нсв., премйна св. — мия повторно,
премивам.
премислйвам (се) нсв. (възвр), нремйсл’а (се)
св. (възвр.) — обмислям, премислям. Той
премисли, шо работата нё е добра (Конд.).
премладвам нсв., прем лада св. — на вид из­
глеждам по-млад, отколкото преди, подмла­
дявам. Од добра живот премла́д е той
(Конд.).
премъжвам се нсв. възвр.,
премъжа се св.
възвр. — омъжвам се повторно,
премълкнйвам нсв., премълча св. — не отвръ"
щам, когато ме предизвикват, премълчавамСвекървата ми вика, ама йас премълкнйвам
(Конд.).
премърквам се нсв.
възвр., премъркам се
възвр. — оплождам се повторно (за овца).
Калёшата дфца се премърка, гёч ке роди.
прёнда нсв. — преда. Прёнда вълна за основа•
Туку прёнди не прендёно, нё м у фтурва ра­
ботата. Конд.
прендёно с. — прежда. Прендёно ма́в ам на
чйкрико за фанёла.
пр силам нсв. — мърдам се. Прёнза да ми се
испуши от ръците (Конд.).
преносвам нсв., преносам св. — 1) нося, зана­
сям от едно място на друго. Д а и пренос име
дървата от плёмната на дворо. 2) нося в
нещо повече, отколкото трябва. И преноси
чёлите и се скина́е.
преоблёквам нсв., нреоблёча св. — преобличам.
На́з а го преоблёквам чупето, и избърка пл’а́чките. О се възвр. — преобличам се. Се
преоб лёку и излёгу да се расшётам. Конд.

нрео́рвам нсв., преорам св. — ора повторно»
преоравам. Ама нйвйата се стегна́т и, по~
биёни од дождвите или йме трёва, и преорваме (Конд.).
препаднйвам нсв., препа́дна св. — 1) изтоща­
вам се. Препа́дна многу од бдл’ата. 2) прен.
разорявам се. И мъжи чупите, препа́дна,
многу се осирома́ш и Конд.
препал’вам1 нсв., прена́л'а св. — запалвам огън
отново. Прёпали го дгано, дёка уга́с на
(Чер.).
препал’вам2 нсв., препа́л’а св. — ужасявам, из­
плашвам някого, та се стряска или безпокои.
Го испла́ш и многу, го прешли на чупето. О
се възвр. — изплашвам се много. Виду
мёчка и се препали от стра́д. Конд.
препа́рвам нсв., препа́ра св. — отивам. Нё препарва при на́с. (Конд.).
прещипвам нсв., препаша св. — 1) опасвам
нещо през средата или на кръст, препасвам.
И препек а дърва́та на кдно да не му па́не
(Смърд.) 2) навивам около тялото си. Прёпаши се нивёсто су пръпа́шника (Чер.).
препашник м. (Конд.) и прьпашннк (Чер.) —
работна престилка. Кога пра́йме дума́ш ни
ръбдти съ пръпеииваме су пръпа́шник.
препашнйца ж. (Конд.) и пръпъшнйца (Чер.) —
ремък, който се намира под опашката на
добичето и крепи самара,
нрёпеп, -пна, прил. (от гр.). — хубав. Прёпна
жёна (Конд.).
ирепёрзам нсв., препёра св. — пера повторно,
препирам. Невёстата нё и пёри добро п л’а́чките, свекървата и препёрва.
препёчвам нсв., препёча св. — пека повече, от­
колкото трябва. Го пргпекобме лёбо, многу
коричка фа́ти. О се безлич. — пека се повече,
отколкото трябва (за храна). Се препёче
мёсото.
препйвам нсв., пренййа св. — пия повече, от­
колкото трябва. Прёпи вода и мёво ме боли.
препитавам се лев., възвр. — прехранвам се,
препитавам се. Нййа се препита́ваме со живо
има́нйе и со нйвйа (Смърд.).
преплатвам нсв., преплата св. — плащам пове­
че, отколкото трябва. Го пла́т и и го препла́т и борцо (Конд.).
нреплёвам нсв., преплёйа св. — плевя повторно,
преплевям. Ко ке пора́сти на́за грашйната,
и преплёсаме нйвйата (Конд.).
преплётвам нсв., преплёта св. — плета повтор­
но, преплитам.
препнотййа ж. — красота, хубост,
препознавам//се., препозна св. 1)—не укривам, не
отричам своя постъпка или провинение.
Препозна́вам, мойте офци го направйе зийа́но.
Той си е препозна́ва грёшката. 2) благодарен
съм, не отричам доброто. Йа́с препозна́вам
доброто, шо ми го напра́й той.О се възвр .—
признавам се. Ми се препозна — стори ми се.
Конд.
препродавам нсв., препродада св. — препрода­
вам. Той прекупва и препродава говёнда.


Речник на костурския говор
прёпса ми пев. безлич.— прилича ми, подхожда
ми, отива ми. М у прёпса фустано па ч'упата,
М у прёпса гёрдано. Н ё препса — не е в съг­
ласие с добрите нрави и обноски, не прилича,
препул’вам пев., препул’а св. — завиждам. Мс
препул’ве, зашчо имам многу офци. О се
взаим. — завиждаме си.
ирепълнйвам пев., препълва св. — препълвам.
И препълни г ’у мдвите со млёко, ке тёче. О
се възвр. — препълва се (за съд, помещение).
Се препълна г ’умо.
препържвам нсв., превържа св. — прегарям с
пържене, препържвам. Го препържи мёсото,
иё се Пади. О се безлич. — препьржва се
(за храна). Се препържи мёсото.
преработвам нсв., прерабо́га св. — работя мно­
го, работя повече, отколкото ми позволяват
физическите сили. Прерабдта и падна болен
(Конд.).
прерёндвам нсв., прерёнда св. — поставям, редя
отново керемиди върху помещение. Капи
къшчата, трёба да и прерёндиме кер.мйдите.
нресвётвам нсв., пресвёта св. — светя по малко
от време на време, дфчаро пресвётиа со
лё трико.
преседнйва ми нсв., нреседна ми св. — пресяда
ми. М и пресёдне, не мджа да гълтам.
пресек м. (Конд.) — пресичане на пътя с лошо
или добро предзнаменование. Лош прёсек.
пресёка ж. (Чер.).— място, където се пресичат
два пътя, пресечка.
пресёквам нсв., нресёча св. — 1) отделям със
сечене. Трумбоко го пресекдбме на стрёде
(Конд.). 2) минавам пряко. Пъто многу
върти, йас помина направо, пресёку. 3) мина­
вам пред някого. Заек ме пресёче, лошо ке ме
найди. 4) прекъсвам някого като говори.
Ме пресёче татко, нё ме остави да си го
кажа ало. 5) ставам причина да се развали
млякото. Го пресёче млёкото. О се безлич.
разваля се (за мляко). Се пресёче млёкото,
у́р да стана.
прёсем, -сна, прил. — наскоро добит. Прёсна
рйба. Прёсно мёсо. Прёсен леп. Прёсни до­
мати. Прёсна рана — появила се неотдавна,
прескокийвам нсв., преско́кна св. —1) скачам през
нещо, прескачам. Го прескокна трапо. Е
прескокна рёката. 2) прен. отивам някъде
за кратко време. Прескокийвам, е п ул’а
майка. Конд.
пресиёжва нсв., безлич., преснёжи св. безлич. —
вали по-малко сняг (Конд.).
прёсол м. (Конд.) и прёсъл (Чер.) — кисело
зеле.
иресо́л’вам нсв., пресо́л’а св. — слагам допъл­
нително сол. О се безлич. — става по-солено, отколкото е нужно. Се преедли мёсото.
прёспако м. (членувано)— западен вятър,
кой го духа откъм. Преспа. Прёспако дуна
и ни и раейпа нйвйата на цуто (Конд.).
преспивам1 нсв. преспййа св. — спя известно
време, преспивам.

297

преспивам“ нсв., преспййа св. — слагам дете
да спи. Невестата и преспива дечките
(Смърд.).
нрестйгам нсв., престйгна св. — пристигам. Престигнае гости со мъска и кдн (Конд.).
престорвам се нсв. възвр., престоря се се. възвр.—
зрея повече, отколкото е нужно (за плод от
растение). Нйвйата фтасае и се престорйе.
престрашвам нсв., престраша св. — преодоля­
вам страха си, престрашавам се. Престраши
той, ношно врёме сам дйде за дърва.
престрашен, -шна, прил. — смел. Престрашна
жёна.
нрёстрек м. (Чер.) вж. прёсек.
пресрётвам нсв., пресрёта св. (Чер.) — минавам
пред някого. Заек мъ пресрёти, лош прёстрек,
зийап ке мъ найди (Чер.),
нресушвам нсв., пресуша св. — съдействувам да
изсъхне нещо. И пресуши п л ’ачките, можи
да и облёчи дётето. О се безлич. — освобож­
давам се от влага (за дреха, дърво.) Се пресушйе дървета, ке горе.
нресълвве ми нсв., пресълве ми св. — сълзят ми
очите от време на време,
пресъндвам нсв., пресънда св. — надхитрявам.
Дётто е многу развйто, нё можиш да го
пресъндиш (Конд.).
прет, пред, предл. — означава: 1) положение
откъм основната, лицевата страна на нещо.
Прет къшчата йма градйна. Прет плёмната
пасе говёндата. 2) непосредствена близост,
по-рано. Пред Нова годйна да ддш на гости,
бйшето ке го заколиме. 3) в присъствие на
някого. Прет мёне го отепае брат ми.
прётам нсв. — въвеждам ред в къщи, прибирам.
Невёстата и прёта п л ’ачките. Конд.
претлёвам нсв., нретлёйа св. — преставам да
тлея (за огън). Претлё дгано, дърва да му
клайме, да не загасни.
претоварвам нсв., претова́ра св. — претоварвам.
М у кладу многу тдвар, го претовари кдно,
сёга криви. О се възвр. — разболявам се от
претоварване. Се претовари мъската, крйвн.
претопвам нсв., претопа св. — топя наново,
претопявам. Го претопи салто (Конд.).
нретро́пвам нсв., претро́на св. — тропам от
време на време, Претрдпва нёщчо, можи
да ёсти мёчка (Смърд.).
преточвам нсв., преточа св . —■претакам, пре­
точвам. Го претдчи вйнто (Конд.).
претурвам нсв., претура св. — наливам от един
съд в друг, преливам. Го претури млёкото
о друг г ’у м (Дъмб).
преучвам нсв., преуча св. — уча дълго без ре­
зултат.
прёфа (фр.) в съчет. с го зёвам — подигравам
се.
ирефа́л’вам нсв., префа́л’а св. — прехвалвам.
Го фалйе,фалие,го префалйе дётето и нйшчо
нё излезе од нёго (Конд.).
префта́свам нсв., префта́сам св. (от гр). — 1)
извършвам нещо навреме, успявам. Префтаса, се върна дома пред да фати да върни.


298

Б. Шклифов

2) презрявам (за плодове), Префтасае круши­
те, треба да исобёриме.3) изпреварвам. Бдл’ата е префтасаа́ме, здраво ни остана дётето.
4) спасявам. Го префтасааме дётето, живо
остана. Конд.
прецёдвам нсв., прецёда св. — прецеждам пов­
торно. Рёски йма млекото, трёба да го прецёдиме (Конд.).
нрецутвам нсв., прецута св. — прецъфтявам.
Прецутйе ла́пките, му падна цу́т о (Конд.).
прёча нсв. — преча. Н ё стой нрёд мене, ми
прёчиш. Многу збдрва той и ми нрёчи на
жна́тйето. Вётьро прёчи на работата. О
си взаим. — пречим си. Кдпаме блйзо, си
нрёчиме. Смърд.
пречёквам нсв., пречёкам св. — 1) посрещам.
Бёёмс на гости, многу добро не пречека́е.
2) излизам насреща. Го пречёка за́еко на
пъто и го отёна.
пречсклйф, -ва, прил. — гостоприемен. Пречеклйва невёста.
пречёпквам нсв., пречёпкам св. — чепкам пов­
торно, пречепквам. Вълната нё беше чеп­
кана, га пречёпквам сёга (Смърд.).
прёчка ж. — пречка. Г/рёчка ми излёзе, нё
ойду на пазар.
прёшле ср. — 1) колелце отдолу на вретено,
прешлен. Прёшлето го кла́в аме долу на вретёното, кога прёндиме (Конд.). 2 капаче на
коляно. Гёрците закла́в два ду́ши, му и
извадйе прешленйшчата от кулёната и му
и кладдс на цепдйте (Ез.).
прсшлйка ж. — хвощ, прешлика. Прешлйката
расти ну валтите мёста, а́м а се ису́ш и, мно­
гу се дроби (Чер.).
при предл. — означава: 1) близост по място.
Стой при нивата, йа́с ке се върна. 2) посока
с приближаване. Ке ода при дфчаро, лён ке му
донёса. 3) намирам се у: При нёго живи ба­
бата. Конд.
прйвой м. — привой. Лрйвойо се кла́ва на
стрёде на йа́ремо и се фа́тва за ста́по на
ралото (Смърд.).
прйгор м. — песъчлива почва, която нс държи
влага. Прйгор е нивата, нёма здрава зёма
(Конд.).
пригоричаф, -ва, — песъчлив. Пригорича́ва
зёма.
прийател’ им. — 1) човек, с когото дружа, на
когото съм верен и привързан .Ддбрйо прийа­
тел се познава на здро (погов.). 2) прей.
животно, привързано към човека. И ку́ч е то
мджи да бънди вёрен прийател' на човеко
(Кос.). 3. любовник. Та́йа жёна е расипана,
йма многу прийатёли (Конд.).
ирийатёл’ка ж. — в 1 и 3 знач. на прийател.
М и у́м бре най-верната прийатёл’ка. Той нё
бери пари, по прийапгёлки и а́рци. Конд.
прийатёл’цки прил. — което принадлежи на
приятеля. Прийатёлцки сйн. Прийатёл'цка
къшча.
прикажвам нсв. — говоря, приказвам. Йас му
прика́ж вам, той нё ми прика́ж ва. ми се

л ’у ́т и за нёшчо. □ Прикажва кай празна воде­
ница — бърборя. О си взаим. — в добри от­
ношения сме, приказваме си. Нййа се ймаме,
си прикажваме нё се караме Конд.
приказна ж. (Кор.) и прикаска (Чер.) — при­
казка. Баба знае многу приказни.
прйке е. (гр.) — придан, чеиз, прикя. Чу пите се
мъже со многу прйке.
пример м. — поука, пример. Зёвай пример ут
старите (Поп.).
ирис м. — припек. Се истопи снёго на прйсо,
прйсо нё държи снек (Конд.).
присо́йка ж. — припек. На присдйката пасе
дфците (Конд.).
прова ж. (от гр.) — проба. Утре ке ода
при терзййата, прова ке ми пра́в на кдстумо
(Конд.).
прова VI псе., — пробвам. И ас гу прова кдстумо,
арно ми стде (Поп.).
провбдвам нсв., прово́да св. — провождам, из­
пращам. До рёката и проводййме гостите.
Го проводи орачо на нйвата.
програма ж. (гр.) — 1) план за работа. Вдйден
ймаме програма дърва да сёчиме. 2) кратък
преглед на съдържанието на филмови и теа­
трални представления. Киниматдграфото
йма добра програма. Конд.
продавам нсв., продада св. — продавам. Сел’а́ните продаве на пазаро вълна, сирёнйе,
лапки, черёши и други нёшча. О се възвр. —
върша предателство с користна цел. Се
прдда на гърците, спиднсво прави за пари
Смърд.
продавач м. — продавач. Продавач стана сйн
ми, мёсо продава.
продавачка ж. — продавачка,
продължавам нсв., продължа св. — 1) удължа­
вам. И продължи ръкавите па палтето. 2)
върша нещо, без да спирам. Продължава
да върши спиднсво, той нё застава.
прозорйт прил. — който расте силно. Прозорйта чу́па. Прозорйто йагне. Прозорйти
дёца (Чер.).
проклёт прил. — проклет. Проклёта жёна.
Проклёт да ё (ёсти)— зло да го сполети,
про́лет ж. — пролет. Ва́йа годйна дпозда, ддйде прдлетта. На прдлет дйме, сака да се
дра и гиде. Конд.
пролётен, -тна, прил. — пролетен. Пролётно
врёме. Пролётен ддш.
промёна ж. — празнични дрехи. Ндва нромёна
йма чу́пата.
промёнвам нсв., промёна св. — обличам праз­
нично някого. Го промёна чу́пето и го
пу́т чи на дрото. О се възвр. — обличам се
празнично. Се промёна дётето и дйде при
чупите на дрото. Смърд.
про́со с. — просо. Дрдбпо ёсти житото кай
прдсо (Смърд.).
про́ст прил. — 1) елементарен по състав, строеж,
направа. Прдста машйна. 2) глупав прост.
Прдст чдвек. Прдста рабдта.


Речник на костурския говор
нроствам пев., проста ев. — 1) преставам да
държа сметка за вината, грешката, постъп­
ката на някого, прощавам. Сйп му многу
лошо му напран, ама той му го прости, му го
писа на него имаийето. (Смърд). Ёршо да речи
перната на майката, му го прдства, а све­
кървата не прдства на снайата (Конд.).
Д а ме простиш, друк път не ма да ти вёл'а
така. 2) покланям се пред тленните ос­
танки на някого. Го простййме мъртдвецо,
крест си направййме и го бацййме по челото.
ПБок да прости и Бок да го (йа, е, и) прости —
израз на почит към покойник. Да простиш —
извинявай, не е така. За ббк да прости —1)
за помен на умрял. Пчёпица даве за бок да
прости. 2) даром. За бок да прости никой
не ти дава да йаш, шреба да сработиш.
простёнйе с. — прошка. Нёма простёнйе со
той човек, многу се скарааме
(Смърд.).
нростотййа ж. — глупост, простотия. Нйшчо
умно не можи да ти кажи, саму простотйй
збдрва.
простум нареч. — прав, изправен. Стой прдстум, иё се мърдай (Смърд.).
протйва се пев. възвр. — противя се. Н ё се про­
тиви, сёй си мъндро, мдже да ти на праве
лошо гърците (Конд.).
проз йф предл. — за враждебно отношение и
несъгласие, против. Тййа збдрве пропшф
мёне, о́м а нё се прави. Се борёёме протйф
фашйзмо, но нё спечелийме (Смърд.).
процеп м. — теглич, процеп. Прдцепо се клава
на йаремо и търга колата (Конд.).
прошвайне с. (Гал) — заговезни.
прошча́вам нсв. — извинявам, прощавам.
Прдшчавай бабо.
прънда сс пев., възвр. (Чер.) и аренда се (Заг.) —
нервирам се. Прыип
чдвък бёше Бури
Шкёмбуф, за нйшчо съ пръндёше.
прънт, -да, прил. (Чер., Смърд.) и прёнт, -да
(Заг.) — нервен. Прънда жёна.
нръсътка ж. (Чер.) — предмет за домашна
употреба, съд. Кдтъло, аранййата, гърненйшчата, каците, масурите, чёшите се пръсътки,
нса́лт м. (гр.) — псалт.
пса́л’а нсв. — пея псалм. Псалтовите псале
високо.
псёфт прил. (гр.), нова заем. — лъжлив. Псёфта чу́па.
псовйсвам нсв., псозйсам св. (гр.) — издъхвам
(за животно). Псовйса дфцата. Цёли кокош­
ки псовисае. Да псовйсаш кай куче (клетва).
Куче од гладос нё псувисва (погов.). Смърд.
псовйсан, -а́на, прил. — 1) издъхнал. Псовисано
куче. 2) прен. мързелив. Псовисана жёна
ёсти, йч не работа (Смърд.).
нсу́йа нсв. и псувам — псувам. Погана уста
йма дёдото, многу псу́е.
пеун м. (от гр.) — нещо, което се яде заедно
с хляба — сирене, масло, маслини, пръжки
и др. Бёс пеун лёбо нё се гълта.
пукам нсв., пу́кна св. — 1) правя пукнатини в
нешо. Фърли камен дётето и го пукна цамо.

299

2) прен. — внезапно, неочаквано издъхвам.
Късна нёшчо воло, се наду и пукна. Да пукниш (клетва). 3) ирон. — ям много и лакомо.
Найде и пука мёсо. 4) гьрми (за огнестрелно
оръжие и др.). Пукна пушка. 5) цъфти (за дър­
во). Пуке дървата, дойде пролет. Конд.
нукатйна ж. — пукнатина. Пукатйна йма
стйсо (Конд.).
пукнйвам нсв. — 1) издъхвам. Офците пукнйве
од л ’у ́т а трёва. 2) гърми от време на време.
Пукнйве пушки.
пу́л м. — марка. На пликдвите му плаваме
пулдви (Конд.)
пу́л’а нсв. — 1) виждам. Чу пата нё пули, слёпа
ёсти (Смърд.). 2) обърнат съм на някъде.
Вратта пули къму́ огрисънце (Чер.) 3) стре­
мя се, полагам усилия. Пули рано да търпиш
на работа. 4) грижа се, бдя над някого.
Мндгу добро го пу́л име дётето (Конд.) 5)
мисля за нещо, имам отношение към нещо.
Пас пд-икак и пул ’а работите, не можа да се
согласа со тебе (Смърд.) □ Пу́л ’а на ка́фе—
врачувам, бая. О се възвр. — 1) оглеждам се
(в огледало). Се пул’а на
оглендалото
(Конд.). 2) взаим. срещам се, виждам се.
Грёде роднйните и се пулиме.
пулбвер м. (англ.)—пуловер. Студёно ёсти и си
облёку пуловер (Смърд.).
пу́пка ж. — 1) обреден бял хляб. Лупки даваме
на пдпо за здравйе, за умбрёните. 2) празни­
чен бял хляб.
пупу́иец м. — вид малка пъстра птица с дълга
човка. Пупунците пёс пу-пу-пу (Чер.)
пу́пуч м. (Чер.) — кукичката
на игла
за плетене. Пу́п учо съ скърши, нё фатва
йглата.
пу́пче с. — тестено ядене за десерт.
путкожник м. (Чер.) — двуличник.
пу́ст прил. — 1) който живее сам. Пу́с т да те
вйда (клетва). Пу́с т е той, нёма ни жёна,
ни дёца (Поп.). 2) безлюден. Пу́с то ёсти
сёлото, нйкой не остана. 3) проклет. Пу́сти
гърци мндгу лдшо ни направйе. Смърд.
пу́сти се нсв. възвр. — пустее. Кёлку дй сёлото
се пусти (Конд.).
пуставёлка ж. — вид малка птица. Пуставёлката пёе пу́с-пу́с.
пу́швам нсв., (Поп), пу́ша св. и пу́т ча (Кор.)—
1) давам възможност да се движи. Пу́т чи го
ку́ч ето. Пу́т чи и говёндата да пасе. 2)
освобождавам от затвор. Го пушчйе мыи му
од апсаната. 3) оставям да падне нещо,
което държа в ръцете, изпускам. Го пу́тчи
чёкано од ръците. 4) разрешавам, позволя­
вам. Майка ме пу́т чи на дрото да йграм. 5)
изпращам. Пйсмо пу́т чи за Амёрика. 6)
свършва (за църква или училище). Пу́т чи
църква, л ’у́д йата си грёде ддма (Конд.). 7.
привеждам в действие. Го пу́т чи мдторо.
8) оставям да ми порасте. Сйн ми пу́т чи
брада. О сг възвр. 1) втурвам се. Се пу́т чи и
кучето и ме късна. 2) освобождавам се от


300

Б. Шклифов

затвор. Се путчи татко, амнистйГш се даде.
Смърд.
пушка ж. — пушка. Пушка пукна.
ичёнка ж. (Чер.) и чёнка (Заг.) — царевица,
пченйца ж .— пшеница. Брашното ёстн чисто,
от пченйца (Смърд.).
нълн прил. — 1) в който е заето цялото
място. Пълна каца мас. Пълна бочка вино.
2) в който йма много. Пълно кёсе пари.
3) дебел, тлъст (за човек). Пълна жена.
пълна псе. — пълня. Го пълна врёшчето со
жито.
пълнеш м. — пълнолуние. Пълнеш ёсти, се
изпълни месечйнта (Смърд.).
пълта нев. — душа, задушавам. Ми го стисна
гърчмалнико, сакаше да ме пълти (Конд.).
нъл’унга ж. (Чер.) — етап, тояга с дебел
край.
пънда нсв. — пъдя. М е нънди татко од дома.
пъндар ж. — пъдар. Пъндаро и изпънди дёцата
от лдзйата.
пъндарнйца ж. — пъдарница.
пъндарцки прил. — пъдарски. Пъндарцки син.
пъндйла ж. — обор. У пъндйлата се тёлните
(Чер.).
нъпок м. — 1) пъп. 2) стомах. Ме боли пъпоко.
нъпокосвам нсв., пъпокбсам св. — страдам от
силни коремни болки.
пъргбре нареч. (Мок.) — нагоре. Пъргдрс ки
ода.
ньрд.ува́чко прил., само в съч. с ружёйне
(Чер.) — невъзпитано дете. нърда нсв., пърдна
св. — пърдя.
пърдл’а ж. — 1) пръдла. 2) прен. неспособна,
пърдл’о м. — 1) пръдльо. 2) прен. неспособен,
пърдёшка ж. — пърдеж. □ Пърдёшки фьргам — говоря глупости,
пърдолу нареч. (Мок.) — надолу,
пържа нсв. — пържа. Пържа риби.
пържен, -ёна прил. — препечен. Пържен лен.
пъркава прил. само в съч. с земя — рохка
земя.
пър-къч-къч межд. — за повикване на магаре,
пърле с. — магаренце Пасе пърленйшчата.
пърнар м. (тур.) — пърнар. По нашие места
нё расте пърнарн, тййа расте по ниските
мёста.
пърпор м. — стомах на птица, воденица,
пърскам нсв., пърсна св. — пръскам. Ме пърсна
со вода и ме искйсна.
пърскало с. — пръскалка.
пьрснйвам нсв., пърсна св. — втурвам се (да
бягам). Пърсна да бега, йма го фатйе.
пьрст м., ми. пърсти — пръст. Си го посеку
м а л ’о пьрст. □ На пърсти се броеме—малко
сме и се познаваме добре. Конд.
пърстен м. — пръстен за ръка. Златен пърстен
му купййме на чупата.
пърстенцййа м. (Конд.) — човек, който произ­
вежда и продава пръстени,
пърстёнвам нсв., пърстёна св. (Смърд.) — сгодявам. Га пьрстандса чупата, зимата ке га
мъж име.

пърстенвйнйе с. (Смърд.) — годеж.
пърт м., мн. пъртйа и прът (Кос.) — прът.
Плетовите и плётиме со пъртйа.
пърч м. — ]) пръч. Пърчо го държиме да и
пърчи козите за плот. 2) прен. поп. Гърцки
пърчови ни пушве по сёлата.
пърча се нсв. възвр. — оплождам се (за коза),
пърчка ж. — пръчка. Со пърчки плётиме кош­
ници и кошдви.
пърчовйна ж. — пърчовина. Пърчдвите ми­
рише пърчовйна.
пърша ж. — пърхут. Пърша имам на главата
път1 м., мн. пътишча — 1) път за вървене'
Гърците за Вйчо направив път. 2) прен. пъ'
туване. Търна на път. □ Си върва пу пъто'
ка́тчо дашъл гбепо (Чер.) — гледам си рабо"
тэта и с нищо странично не се заниавам.
Давам път — отстъпвам. Оставам (остана)
на пъто — оставам без средства, без опора.
От пъто върнат — долен човек. Добар ти
път — пожелание за леко пътуване. Лош
път — порочен живот.
път2 м„ мн. пъта и пъти — в съчетание с
числ. бройни или с думи като многу, некёлку, тёлку, чёсто, пърф, последен озна­
чава количество, еднократност или повторе­
ние на някакво действие. Многу пъта дойду
дома да те барам и не те найду. За пърф
път грёда тука. □ Друк път — 1) не сега,
после, някога. 2) никога. Ён път — 1) едно
време, някога. 2) само веднъж,
пътёйка ж. — пътека. Вайа пътёйка оди за
планината (Конд.).
пътник м. — 1) пътник. Поминае пътници, ни
го открадне кбно (Конд.). 2) прен. болен на
смъртно легло,
пътпълашка ж. — пъдпъдък,
пъшкам нсв. — гоня. Ме пъшка да ме фатн.
О се взаим. мразим се. Се пъшкаме со нёго,
нё си збдрваме. Конд.
Р
работа ж. — 1) физическа дейност, с която се
произвежда нещо. Работата на пдлйето е
многу мъчна (Конд.). 2) поминък, занятие,
служба. На работа дда. Мдйта работа ёсти
да и пул'а дома дёчките. 3) нещо, което се
прави или вече е създадено. Ддлапо ёсти
нёгова работа. Добра работа. Здрава ра­
бота. Доиш работа. Смърд. 4) вещи, по­
треби, движимо имущество, дрехи, багаж.
Дома си и заборо́в и работите за вас (Конд.).
5)
интереси, въпроси, отношения, дела. Тас
ёсти но́ша работа, нёйта и ти да се мёшаш (Ян.). □ Голема работа — не заслу­
жава особено внимание. Си га пул’а рабо­
тата — гледам си работата. Не е мойа ра­
бота — нищо общо нямам с това. Смърд.
работам нсв. — работя. Рабо́т ам и на по́л ’йето,
и до́ма. П Му работа умо — способен човек.
Работа саето — часовникът върви.


Речник на костурския говор
работен, -тна прил. — 1) работлив. Работна
жена. 2) трудов, работен. Работно време.
Работен ден е вдаден, нё се седи така (Конд.).
работлйф, -ва прил. — работлив. Работлива
жена.
работник м. — който обича да работи. Работ­
ник мъш има, нема да гладве.
работница ж. — жена, която обича да работи,
радвам нсв. — радвам. Многу не радва детето.
О се вьзвр. — радвам се. Многу се радвам
со детето.
радио с. (от лат.) — радио,
радйбфоно с. (лат.-гр.) нова заем. — високого­
ворител.
радос м. — радост. Ро́дос ми дойде, шо и виду
мнуците (Конд.).
радосеи, -сна прил. — радостен. Раддсна е
майката, писмо зее от сино (Конд.).
ра́ет и раат (Конд.) м. (пер.-тур.) — спокой­
ствие. Не ме борай, остай ме на рает да
спина. □ Си права рает — почивам си.
Рает човек — мирен човек. Смърд.
ражен и рёжен (Кор.) м. — ръжен. На ражен
пёчиме месо (Конд.).
разбёрвам нсв., разбера св. — разбирам. Д е­
тето фати да разбёрва. О се вьзвр. — 1)
сговарям се. Свекървата и снайата се разбёрве, не се каре. 2) узнава се. Се разбра
кой кради. 3) споразумявам се. Се разбрае
со ддбро кой кдйа нива ке е зёва. 4) отгатва
се. Кдга говоре руси, доста лафови се разбёрве. □ Му да́ду да разбери — наказах го.
Разбйра се — то се знае, не ще съмнение,
явно е. Конд.
разбивам нсв., разбййа св. — 1) развалям пари.
Разбивам пари. 2) закуква ме кукувица за
първи път на гладен стомах (смята се за лош
предвестник). Кукувичата ме разби, нё е
за ддбро. Смърд.
ра́збой м. — тъкачен стан. Ткана на разбо
(Чер.).
разбол’вам псе., разббл’а́ св. — разболявам.
Н ё го покриваше ддбро дёгпето и го разбдле.
О се вьзвр. — разболявам се. Се разбдли
от стут и падна тёшко на постёл’а (Конд.).
разборавйвам нсв., разбора́ва св. — бъркам.
Го разборави чайо, шёкеро да се разтдпи.
разбудвам нсв., разбуда св. — събуждам. Рано
го разбудваме па дётето, сд нас го зёваме
на рабдтата. О се вьзвр. — събуждам се
На пдлнош се разбуди и отиде на рабдта.
Смърд.
разбуден, -ёна прил. — 1) събуден. 2) прен.
развит, умен. Разбудёно е дётето, нё е
некде заспано (Конд.).
развесёл’вам нсв., развесёл’а св. — развеселя­
вам. Чупата е армасааме, го развеселийме
сдйо. О се вьзвр. — развеселявам се. На
брако ми се развесёли сърцето. Конд.
развивам нсв., развййа св.— 1) разгъвам, отви­
вам. Н ё го развивай дётето, студёно е, ке
се разбдли. 2) разлистя се. Разви буката,
ддйде прдлет. Конд. О се вьзвр. — раста,

301

развивам се органически. Расти детето,
арно се развива.
развит прил. — умствено развит. Развито дете
(Конд.).
разга́шчвам нсв., разга́шчам св. — разхайтвам,
разгашвам. Мндгу го разгашчийте чупето,
мндгу бёли прави. О се вьзвр. разхайтвам се,
разгащвам се. Се разгашчи син ми, но́т у
шчука, но́т у рабдта, саму се шета. Смърд.
разговор м. — разговор. Тийа праве разгдвор
(Кос.).
разго́л’вам нсв., разгол’а св. — разгонвам. Шчд
така го разгдли дётето, ке му простуди?
(Кос.). О се вьзвр. — разгонвам се. Шд
се разгд.Гваш то́ка, нё ти е стро́й дан ти
простуди (Конд.).
раздавам нсв., разда́м св. — 1) раздавам за
бог да прости. Раздавам лапки по селото за
бдг да прдсти. 2) разказвам. Зил’афчйни
раздава, никой нё го шчука (Конд.).
раздёл’вам нсв., раздёл’а св. — разделям.
Имдто го раздело́й ме на четири делдви.
О се взаим. — 1) отделям се. Нат сёлото
се раздело́й ме, йас търка палёво, тдй надёсно. 2) прекъсвам съвместен живот. Лдшо
живёе и се раздело́в. Се раздело́в братйата
слет умбрёнйето на татко му Смърд.
раздёнва се гл. нсв. безлич., раздёна се гл.
св. безлич. — развиделява се, разсъмва се.
Бъргу да търниме, ке се раздёни и ке не
фати горешчината (Смърд.).
разла́двам нсв., разла́да св. — разхлаждам.
Вддата ёсти горёшча, трёба да га разло́диме (Смърд.). О се безлич. — разхлажда се.
Мёиа ер ёмето, се раз лад и.
размёнвам нсв., размёна св. — разменявам.
И разменааме чёлите, нё знам кдй се мдйте
(Смърд.).
размёшвам нсв., размётам св .— смесвам, размесвам. Пчено́цата га мёшиме со ьрш и
мёсиме лёп. О се вьзвр. — размесвам се,
смесвам се безразборно. Се размешав дфците
со двните. Смърд.
размислнвам се нсв. вьзвр., размйсл’а се св.
вьзвр. — размислям. Се размисли, нёма да
дда о Кдстур (Дъмб.).
ра́зна ж. — драскотина Ро́зни о́ма сто́со,
кдй ин ъправи (Чер.).
ра́зни мн. — различни. Разни жёни о́ма: и
лоши, и ддбри.
разбда св. вьзвр. — почвам да ходя. Сь ръздди
дётто, фати да бара (Чер.).
раздра́чва се нсв. безлич., раздра́чи се св.
безлич. — изяснява се времето. Рачото бёше
соблачёно, сёга се отвдри врёмето, са раз­
драчи (Конд.).
ра́й м. — гръб. Врёшчето го крёна на ро́йо.
ралйца ж. — ралица. Ми се скърши рало́цата
од ралото (Смърд.).
ра́лник м. — ралник. Се скърши ралнико.
ра́мен, -ра́м на прил. — ненаклонен, равен.
Ро́м ни нивйа имаме.


3 02

Б. Шклифов

ра́мпа нсв. — изравнявам. Тумби-тумби бёйа
нйвйата, и рампа пае (Чер.).
рамнйна ж. — равнина.
ра́мно парен. — на еднакви части, равно.
Рампа и разделййме парите от татко.
рамновйца ж. — няма ред.. Рамновйца оде,
пёме команда дома кдй йаде, йаде, кдй
даде, даде (Поп.).
рамо с. — рамо. На рамото го посёше па дётет.о. □ Рамо до рамо — един до доуг.
Си и бе́ри рамената — няма желание. Конд.
ра́на1 ж. — 1) разкъсана или повредена тъкан
на живо тяло. Рана йма па ръката, пё можи
да работа. 2) душевна болка. Реша има на
сърцето, му се отёпа сйио па бодо Конд_
ра́на'- ж. — храна. Силна рапа му даваме на
пёго, болей ёсти (Кор.).
ра́н а псе. — храня. Говёндата и раииме со
сёно. О се възвр. — ям, храня се. Добро се
рани, ке оздрави.
ра́но парен. — рано. Рано става, за вода дди.
ранобуден, -дна прил. — ранобуден. Рано
става, ранобудна е (Конд.).
ранбсвам пев., ранбсам св. — 1) нанасям рана,
ранявам. На бдйо ме раносае на ногата
(Конд.). 2) повреждам растения. Су уралто,
кога оре на нивата, и раноса лапките. Кого
и извиваме пътате, уралто рсшдсва многу
пътати. Чер. О се възвр. — ранявам се, по­
врежда се от остър предмет — за растения.
Се раноса на бдйо о гръндите. Се раносае
пататите од ралнико. Смърд.
ра́ин,ки прил. — ранен. Ранцко цвётйе. Мъмъцо
е ранцка трёва (Чер.). Ранцки слйви.
расйпан прил. — 1) развален. Расипано мёсо.
2) разрушен. Расйпан ёсти стйсо. 3) пок­
варен. Пийанйца, пё работа, жёната га
бне, от корен ёсти расйпан. Расипана къшна — покварено семейство. Смърд.
расйпвам исв., расйпам св. — 1) разрушавам,
събарям. Го расйпа старйо плет и прам ндф.
Го расйпа стйсо прет плёмиата. 2) попречвам да стане нещо наредено. Го расйпа
армасванйето. 3) повреждам. Си играше со
саето и го расйпа. 4) понижавам качеството
на нещо. Го расипае сирёнйето, нё о праве
добро. Го расипае брашното. 5) научавам
някого на лошо, покварявам. Ларёйата го
расйпа дётето, го научи да пйе и да нё
работа. 6) не полагам достатъчно грижи.
Го расипае чупето, дйп ослабна, кожа и
коски стана.О се възвр. — 1) растуря се.
Од многу дош се расйпа стйсо. 2) пропадам
нравствено. Се расйпа чупата, не може да
га мъже о сёлото. 3) става дъждовито, лошо
времето. Се расйпа врёмето, нё можиме да
и посадиме пататите. 4) поврежда се. Се
расйпа саето, нё работа. 5) почва да вони,
разваля се. Се расйпа мёсото, мирйса, душа
зве Смърд. □ Расйпвам па́ри — разменям
едри пари срещу дребни. Расйпикъшча прил.
неизм. ■
— прахосник.

ра́с\ка ж. (Дк.) — храст. О раските се крйее
га́рците, да шчуке ка збдрвиме (Ян.),
раска́жвам исв., ра ска́жи св. — Ни рас каза за
старото врёме ка живёе.
раска́шл’ам се нсв. възвр. — почвам да каш­
лям. Се раскатл’а, ни го разбуди дётето
(Конд.).
раска́рвам се нсв. възвр. — почвам да се карам,
паскорнйвам нсв,. расксрна св. — възкресявам
стари, забравени разправии. И раскдрна ста­
рите моабёти (Смърд.).
раскървавйвам пев., раскърва́ва св. — разкър­
вавям. Кдй ти го раскървави ндсо (Конд.).
О се възвр. — разкървавявам се.
распа́рвам нсв., распа́ра св. — 1) разплитам.
Распарой го ндрано и сдплети го нандво.
2) разкъсвам по шевовете нещо шито. Рас­
парвам кошул'а. 3) разтварям с нож или зъби
корем. Вълко го распара на магарето и го
излдка. Конд.
распа́швам се нсв. възвр., расиа́ша се св. възвр. —
разпасвам се. Йаде мндгу и се распаши.
распла́квам нсв., раснла́ча св. — разплаквам.
Го расплани чупето и избёга. О се възвр. —
разплаквам се.
распозна́вам се нсв. възвр., распозна се св.
възвр. — запознавам се. Нё се знаёёме, сёга
се распознааме (Конд.).
расправнвам се нсв. възвр., распра́ва се св.
възвр. — разправям се. Тдй е крйво дърво,
нё се расправой съ нёго (Конд.).
распрнка́жвам се нсв. възвр., расприка́жа се
св. възвр. — почвам да приказвам. Бёме на
гдсти, на първото дёте — то мълчёше,
сётне се расприкажва.
распушвам исв., распуши св. — давам някому
прекалена волност, разпасвам. На сйн ви
мндгу го распушййте, го оставййте шо сака
да прай (Конд.).
ра́ста нсв. — 1) уголемявам се, увеличавам се.
Расти дётето, ке фати да дди. 2) вирее
(за растение). Бука та расти по висдките
мёста. 3) отглеждам. Нйе го растиме дё­
тето, майка му и татко му рабдте. И порастёёме йагпйшчата, станае за продаванйе.
Смърд.
растова́рвам нсв., растова́ра св. — разтоварвам.
Го растовари магарето и го върза о плём­
иата (Кос.). О се възвр. — 1) освобождавам
се от бреме, от товар. Се растовари йас,
и остави дисагите. 2) освобождавам се от
грижа. Се растовари, и мъжи чупите.
раетбпвам нсв., растопа св. — 1) разтопявам.
Растдпвам мас. О се възвр. — 1) разтопява
се. Маста се растдпи. 2) разлага се (за
мърша). Тому, дёка лёгна, да нё се растопи
кучето, лдш беше.
растурвам нсв., растура св. — ]) събарям.
Ке е растура старата къшча, ндва ке на­
права. 2) опропастявам. Саму пйе, къшчата
ке ми е растури. Конд. О се възвр. — 1)
събаря се.


Речник на костурския говор
растурен, -о́на прил. — 1) съборен. 2) покварен.
Растурёиа жена. Растурен мъш.
расцёпвам нее., расцепа св. — разцепвам. Дърво
расцёпвам. О се възвр. — разцепва се. Лёсно
се разцепйе дървата.
расценок м. — цепка. Палтото има расцёпок
опади (Конд.).
расчекарвам се пев. възвр., расчекара се св.
възвр. — разкрачвам се. Се расчекари на
стрёде пъто, не остава никой да върви но
таму.
расшёнвам се нее. възвр., расшёна се св. възвр.
(от тур.) — развеселвам се. Се расшёни, нё
ми се спйе (Конд.).
расшйрвам нсв., расшйра св. — 1) увеличавам
пространствено. Го расишрййме пъто. 2)
разгръщам (чувал, торба). Расшири го врёшчето пд-добрё, да не се ист'ури житото.
О се възвр. — заемам повече пространство.
Се расишрййме сёга, нова, голёма кыича направййме. Смърд.
ребро с. — ребро. Си и скърши ребрата.
резёйа ж. (пер.-тур.) — резе.
резил’ с. (тур.) — резил. Рёзйл’ стана той
(Смърд.).
река ж. — река. Дойде рёка, ни и бурдеа
нйвйата. Рёка да те крепи (клетва),
рекарцкн прал. — речен. Рекарцка риба.
рекнйа ж . (ар.-тур.) — ракия. Пййа рекййа и
вино.
рематйзмо с. (гр.) — ревматизъм. Болен е
от рематйзмо (Конд.).
ремен м. — ремък. Со рёмено се онашвам, да
нё ми надйнве панталоните (Смърд.).
ременйр м. (Чер.) — летва,
рен м. — хрян.
рёнда1 нсв. — плача над умрял или над гроб,
редя.
рёнда2 нсв. — 1) поставям в редици. Даскало
и рёпди дёците на църквата. 2) поставям в
ред. И рёнда п л ’ачките о сёндуко. Смърд.
О се възвр. — нареждам се, стоя на опашка.
Се рёнда маслини да купа.
рёнде с. (пер.-тур.) — ренде. Со рёндето рендосваме шчйци.
рендосвам нсв., рендосам св. — рендосвам,
рёска ж. — прашинка. Рёски йма водата, нё
се пйе. □ Йас рёска ги ей на окото — не ме
понасяш, не ме обичаш. Конд.
рёпа ж. — ряпа. Бела репа. Чървёна рёпа
(Кос.).
репам нсв. — ям много, плюскам,
рёпи ми. — пласт от мръсотия. Рёпи йма на
ръците, нё се мйе.
рёеа! нсв. — напрашавам. Нё йа рёси водата,
сакам да пййа (Кос.).
рёса2 нсв. — тъка ресни.
рёса ж. — ресни. Ку́пи пёрде со рёси.
рёсен, -сна прил. — който е като китеник.
Рёсно велёнце. Рёсна пелена.
рёсник м. — китеник. Велёнце со рёси се вёли
рёсник (Кос.).

303

рёток, рёгка прил. — рядък. Рётка ёсти
нйвата, су́ш а бёше (Смърд.).
рёч м. — сказка, реч. Рёч държа. Свърши
рёчо, избёга народа.
рёча св. — кажа, река. Рёку нас да дбш, тй
не дойди. Да рёчиме — да допуснем,
решётка ж. — цедак.
решёто с. (Конд.) и рашето (Смърд.) — решето.
Отцёвам пченйца со рашёто (Смърд).
рйба ж. — риба. Ку́п и рйба за вечёра. □
Мазен кай рйба — закръглен, пълен (за жи­
вотно).
рйбар м. — рибар. Рйбаро нё фати рйби.
рибарсво с. — рибарство. Той со рибарсво жйви.
риба́рцки прил. — рибарски. Рибарцка мрёжа.
рйбен, -ена прил. — рибен. Рибена чорба.
рйган м. — риган. Со рйгано прайме чай.
рйза ж. — 1) кърпа за лице, пешкир (Поп.).
2) кърпа за глава, забрадка (Кор.). Рйзата
йа клаве жён ите на главата (Кос.),
рйзе и ризуле (Кор.) — носна кърпа. Со рйзето си о брйшиме ндсо.
рнкам нсв., рйкна св. — рева, викам. Магарето
рйка. Говёндата рйке.
рйкач м. — който реве много (магаре, вол),
рнна нсв. — рина. Рйна снек.
ринатйе с. — ринене.
рйт, ридо м. — рид. На рйдо пасе дфците
(Конд.).
робой м. — част от стана,
рогбвец м. — южни сухи плодове, на цвят
кафяви, по форма приличат па малък рог.
Рогозина ж. — рогозка. Рогозйните и постёл’ваме на душёмето (Конд.).
рбгос -зо м. — тръстика. Рогоза расти по во­
дната (Конд.).
рбгоф, -за прил. — рогов. Рбгоф чклёп.
рогуш прил. — рогат. Рогу́ш а дфца.
родвам нсв., рода св. — 1) ставам родител.
Чу́пе роди. 2) дава плод. Кога ке се погдди
годината, сливите многу родее. О се възвр. —
1) излизам от майчината утроба. 2) пониква,
изниква, става. Многу грдзйе се рдди вайа
годйиа, нёма дёка да го клайме (Конд.).
родвачка ж. (Кор.) — жена, която ражда
много, многодетна.
родитёли мн. — родители. Нёмам родитёли,
се отепае.
роднйна ж. — роднина. Многу роднйнн имаме
о Софии (Дъмб.).
роднйнство с. — роднинство. Ймаме роднйнсво, роднйна сне.
роднйнцки прил. — роднински,
рожёйне с. — рожба. Рожёйпе на майка (Конд.).
рой м. — 1) пчелен рой. 2) прен. много. Рой
йагнйшча.
рое нсв. — роява, рои. Олйчшата рое.
рок, рого м. — рог. На воло му го скъри/йе
рдго (Конд.). У вдлутдму рок да са скрйеш,
па ке тъ найда (Чер.).
рбна нсв. — 1) троша на малки частици, трохи.
Н ё йади дёгпето, го рони лёбо. 2) пускам
нещо да пада и да се пръска. Жйто рбна на


304

Б. Шклифов

кокошките. 3) отделям зърната на грозд,
царевица и др. Го рдиа мйсиро. П Сълзи
рои;, — плача,
рои, робо м. — роб.
рбаам нсв. и ропта (Кор.), ровна св. — чукам.
Рдпам на вратата.
ропёва и роптёва ж.—тропот. Ропёва се шчука,
некой грёди (Конд.).
ропсво с. — робство. Гърцкото рдпсво е полошо от турцкото (Конд.).
рбпцки прил. — робски.
роса ж. — роса. Роса роси. Трёвата има роса.
рот1, родо м. — род. Голем рот сне.
ро́т2 м. (Кор.) — лице. Чървен рот има съната.
ро́фит прил. — рохкав. Рофйта зёма.
ро́фйа ж. (гр.) — гръм, мълния. — Рдфйа да
те удри (клетва).
рофйоса св. — гръм да те удри. Рдфйа да те
рофйдса.
ро́ша прил. само в съчет. с коза — коза с чер­
вена козина. На рдшата коза е изёде вълко
(Поп.).
рошка ж. — сухо отсечено клонче. Со рдшките го налиме дгано. □ Суф кай рошка —
слаб човек.
руба ж. — облекло, дрехи,
руво с. — зестра. Су мндгу руно е мьжййме
на чупата (Чер.).
руга ж. — възнаграждение за всяка овца,
дадена на овчар в селско стадо. Трд офци
имаме, и даваме на руга да и пасе (Конд.).
ругарцки прил. — който се отнася до руга.
Ругарцки дфци.
ружа нсв. — гиздя. Го ружам убаво чупето,
ке дйме на гости. О се вьзвр. — гиздя се.
За дро се руже чупите.
рулок м. — малко валмо от вълна. Рулците
се малки кумачйна уд рунто вълна (Чер.),
рулче с. — 1) съвсем малък рулок. 2) прен.
пеленаче. Нъ малкото дёте ду шёсте нидёли съ кажва рулче (Чер.),
руно с. — руно. Руно руда вълна. Рудо власна
вълна. Йма дфци, шо го фърге руното.
Вълко руното го фърга, ама уйо не го фърга
(погов.). Конд.
рус прил. — рус. Руса жёна. Русо дёте. Руса
кдса.
русин м. — руснак, русин. Русите се наши
братйа и и чёкаме да не спасе.
русинка ж. — рускиня,
рускавец м. — хрущял.
рускам нсв. — хрускам. Го рускам рускавецо
(Конд.).
руски прил. — руски. Руски чай.
рут, руда прил. — руд, мек и къдрав (за
вълна). Руд овен. Руда дфца.
ручам нсв. (от тур.) — обядвам. Ручаме фасул’
и типа (Поп.).
ручок м. (тур.) — обед. Ве каниме на ручок,
да ддйте да се гдстиме (Конд.).
рушвет м. (ар.-тур.) — подкуп. Давам рушвет.
ръзавец м. (Конд.) — вид дебела, висока
трева.

ръка ж. — 1) крайник на човешко тяло, с
който се хваща и работи. Сечёше дърва и сй
йа посече ръката (Кос.). 2) шепа. Дай ми
ёдна ръка сдл’ (Конд.). □ Дай ми ръка —•
помогни ми. Едно на ръка — сигурно. Десна
ръка ми е — пръв помощник. Му грей од
ръка — приляга му, може. Му стига ръ­
ката — има възможност. Клавам ръка —
1) присвоявам. 2) угоднича. Н а наша ръка
ё — от нас зависи. Конд.
ръкатка ж. (Чер.) — ръкойка. Д ве ръкатки
праве пдлук.
ръкаф, -ви м. — ръкав. Кога рабдтаме и запрёгпваме ръкавите.
ръководител м. нова заем. — ръководител,
ръкоп прил. (Чер.) — силен и трудолюбив
човек. Ръкдпа е жёнта, му съ ръбдта.
рънгам нсв. — употребявам съд невнимателно.
Ка гу рънга, рънга кдтлето, ни гу върна дупёно (Чер.).
ръп, ръмбо м. — ръб. Се распара ръмбо.
ръчйца ж. (Смърд.) — ралица.
ръчка ж. — ръкохватка, ръчка. Ръчка име
чайнико, кдтлето и други нёшча. □ Имам
ръчка — имам подкрепа на властно лице.
С
саат м. и сайт (Конд.), сает (Смърд.) (ар,тур.) — 1) часовник. Си купи ндф сает.
2) час. Три саети го чёке, ама нё дойде.
сабйа ж. — сабя.
сада нсв. — 1) насаждам, садя. Тд шо ке садиш,
тд ке йадиш (погов.). 2) правя бостан, гра­
дина, лозе и др. Бдстан сада. Конд.
садина ж. — вид трева с гъсти корени,
сайбййа м. (ар.-тур.) — собственик. Йас си
сайбййа на къшчата, а нё той (Конд.).
сайбйка ж. — собственичка.
сакавйца ж. (Дъмб.) — брадва. Со сакавйцата сёчиме дърва.
сакавйчка ж. — малка брадва,
сакам нсв. — 1) имам желание, чувствувам
нужда от нещо. Сакам да пййа вдда. Сакам
да йада лёп. 2) имам намерение да направя
нещо, каня се. Сакам да дда на пазар. 3) оби­
чам, любя. Е сакам пдпотдму кёрка, но нё
ми е даве (Поп.). О се взаим. — 1) обичаме
се. Се сакааме, ама нё се звёёме, ни попречйе
душманите. 2) уважаваме се. Мндгу се сакаме со комшийте. □ Сакаш-нёйтиш —
принуден си, щеш не щеш.
сакат прил. (ар.-тур.) — инвалид. Криви чу­
пата, саката е. □ Сакат на ръците — не­
сръчен човек. Конд.
сал и салде нареч. (тур.) — само. Цёли бёйа
тука, сал нёго гу немаше (Поп.),
саламура нареч. (ит.-гр.) — много солено.
Саламура е чдрбата, нё се йади (Конд.).
салата ж. (ит.) — салата. Направййме салата
од домати и пипёрки печёни и вечераа́ме.
сален м. (ар.-тур.) — (Чер.) — сперма.


Речник на костурския говор
сало с. — свинска мас. Питите со сало и
прав име.
са́м, са́м а, са́м о, са́м и мест. — 1) самичък,
самотен. Нема деци той, сам живи. 2)
лично. Самйо той дойде пари да ми сака.
3)
без чужда помощ, по собствен начин.
Цели работи сама и прави. 4) олицетворение,
въплъщение, като, подобно на. Шо го ба­
раш дйаволо, той самйо е дйавол. Конд.
саманйчок, саманйчка, саманйчко, саманйчки
мест. (Конд.) — умал. форма от сам в 1
значение, самичък.
са́мар м. (тур.) — самар. Се превърна самаро
от магарето.
самарца́йа м. — самарджия. Самар цййата пра­
ви и кърпи самари.
самарца́цки прил. — самарджийски.
самовйла ж. — самодива, самовила. Самовйлите се соберве ндишата, за да играв околу
рёката.
са́му парен. — 1) единствено, изключително.
Не пие вино и рекййа, саму вода пие. Не
работа, саму спае и се кара. 2) Не повече от,
тъкмо, точно. Испёче саму пет лебдви. Саму
две сёстри имам. 3) покрит с ... Падна и саму
кал стана. Го крена врёшчето со брашно и
саму брашно стана. □ са́му да сз. — само
да. Саму да сака, той можи и воло да ти го
заколи. Саму да му рёчиш, сам ке ддй. Конд.
са́н м. (ар.-тур.) — медна чиния, сахан.
са́пун м. (гр.) — сапун. Су сапуно съ пёриме и
съ мййме (Чер.).П Дебёло ка́й са́пун (Смърд.)
— тлъсто (за месо),
сапушдййа м. — сапунар.
сапунй.ю с. — сапунена вода. Нё го фъргай
сапунйлото, ке и клайме пл’ачките да се
кйсне (Конд.).
сапунйсвам нее., сапунйсам св. — сапунисвам.
И сапунйса п л ’ачките и и кладу да се кйсне
(Смърд.).
са́рай м. (пер.-тур.) остар. — дворец,
сардёла ж. (ит.) — дребна морска риба.
са́рка йма кожата — здрава кожа, годна за
цървули. Лоша са́рка — трудно заздравя­
ваща кожа.
са́ч м. (тур.) — връшник. Питата е клаваме
у типсййата и е пёчиме узгдра су сач
(Мер.).
са́чкини парен. (Кос.) — току-що. Сачкини ми
дойде на умо.
сачма ж. (тур.) — сачма.
сва́дба ж. — сватба. Добра свадба направи
той, закла пёт брави офци (Конд.).
сварвам нсв., сва́ра св. — сварявам. За вечёра
да свариш патати! О се възвр. — 1) увира
(за ястие и др.). Се свари мёсото, ке го за­
гасна дгапо. 2) изпотявам се силно от горе­
щина. Многу горёшчо бёше врёмето, дйп
се сварййме. Смърд.
сва́т м. — 1) бащата и майката на женен син
или дъщеря спрямо бащата и майката на
снахата или зетя. Тй имаш чупа, йас дёте,
аку сака где по и сватови ке стани ме. 2) бли­
20 Българска диалектология, кн. 8

305

зък или далечен роднина по сватовство. 3)
обръщение между сватбарите на една сватба,
сва́твам се нсв. възвр., сва́та се св. възвр. — сро­
дявам се чрез женитба на син, дъщеря
или роднина, сватосвам се. Йас мйлвам
да се сватиме, да се зёве пашне дёци
(Смърд.).
сватоф, -ва, прил. — сватов. Сватовата нива
фтаса.
сватофчйни мн. — сватовщина,
свё нареч. — винаги, все. Къту чупе гу име
малопю дёте, свё на нёго гу пушве за вода
(Поп.).
свекнйвам нсв., свёкна св. — запалвам нещо
да гори с пламък. Свёкни го дгано у фурната
(Чер.) О се възвр. — запалва се и гори с
пламък. Се свёкна дгано у фурната.
свёкор м. — свекър.
свекърва ж. — свекърва. Шд мислиш тй зъ
мёне, свекърва си йас, йли ут мацка къшлйца
(Чер.)!
свекървин прил. — свекървин. Умбре свекървинйо брат.
свекърйца ж. — умал от свекърва. Свекърйца —
магарйца (потов.).
свёт м. — свят. Го обара цёл’о свет. □ Отиде
на друг’о свёт — почина,
свёта нсв. — 1) държа светилник. Да ддш да ми
свётиш. 2) излъчва светлина. Сйлно свёти
месечйната. Лимбата свёти. 3) блестя, сияя.
На мачоро м у свёте дчите. Смърд.
свётец и свёнтец (Конд.) м. — светец. □
Къту свётец стое — безделничи (Чер.).
Свётец ёсти тдй (Кор.),
свёти прил. — свят. Свёти Пётър. Свёти Па­
вел. Свёта Пётка. Свёти Врач.
светйца и свентйца (Конд.) ж. — икона. Тринайста гудйна гърците и субрайа цёли бугарцки светйци ут сёлто, су штикдвите му
и дупёйа и дчите, и цепёйа и и гурёйа( Чер.).
Убава кай свентйца е чупата. Н ё ке е зёваме
за свентйца да е клайме на стйсо, чупата
нййа е сакаме за рабдта. Конд.
светлйна ж. — светлина. €)ган гдри на рйдо,
светлйна йма (Смърд.).
свётло с. — светлина, светъл,
светул’ка ж. — светулка. На свету л ’ките
ндшно врёме му ълске крйл’йата.
свёшча ж. — свещ. Загасна свёшчата.
свёшчар м. — свещар. И налиме свёшчите и и
клаваме на свёшчаро.
свйвам нсв., свййа св. — 1) сгъвам, свивам. И
сей пърчките, направи кошдви. 2) изстисквам
мокри дрехи. И свйвам пл'ачките, да се
исцёди вддата. 3) скопявам. И свййме бйшките. О се възвр. — сгъва се, свива се. Въро
на дървото му се свй наддлу.
свидётел м., остар. вж. мартир.
свййок м. (Смърд.) — завой,
сва́ра нсв., сва́рна св. — свиря. Мджа да свйра
со свйрка, со уста и со кавал (Смърд.).
сва́рач м. — човек, който свири,
свирачка ж. — жена, която свири.


306

Б. Шклифов

свирец м. — вид черна птица. Свирците свйре
кай човек.
свирка ж. — 1) малък инструмент, с който се
свири чрез духане. 2) дългата кост между
коляното и глезена,
свита ж. остар. — вид тънък шаяк.
свърдел м. — свредел. —Со свърдлите дупиме
дупки на дървата.
свърлава нсв. (Кос.) — оглупявам някого. □ се
възвр. — ставам глупак, оглупявам. Аку пйеш,
к е се свърли́виш.
свърдле с. — малък свърдел.
своден, -дна, прил. — воднист. Сводна минца
(Смърд.).
свърт м. (Чер.) — завей.
свършвам нсв., свърша св. — свършвам. И
свършййме цели работи. О се възвр. — свърш­
ва се. Се свърши салото. □ Свърши той,
битйса — почина,
свършок м. — завършък, край.
себе си мест. -— себе си. Саму за себе си мисли
той, за другите не му е гайле (Чер.),
севда ж. (тур.) — любов. Со голема сёвда сг
звёе.
север м,— 1) север. 2) северен вятър. Д уе сёверо.
северен, -рна, прил. — северен,
сега нареч. — сега. Сега да деш при нас (Конд.)
сегашен, -шна, прил. — сегашен. Сегашните
невёсти нё саке свёкор и свекърва.
седа нсв. — 1) намирам се в седнало положе­
ние. Сёда на зёмата. Сёда на би́шо. 2) бавя
се, стоя. Седи кай дърво на пъто. 3) живея,
обитавам. На стрёт сёло сёйме нййа. 4)
съществува (за постройка). Сёди ёшче ни́шча
къшча. Ми сёди — отива ми (дреха, обувки).
Кустумо ми сёди добре. □ сёда ту́рцки —
седя със скръстени крака. Смърд.
сёдба ж . (Чер.) — сеитба. Свършййме сёдбата.
седелйшче с. — местопребиваване. Седелйшчето му ёсти на кушёрата (Дъмб.).
седёло с. — 1) гнездо, жилище на птица, на­
правено от самата нея. Ластавйчката си
прай седёло со кал. 2) подслон, дом, жи­
лище. На нёго лётно врёме седёлото м у е на
кошарата. Конд.
седёл’йе с. (Чер.) — горната част на самара,
седалка.
сёдло с. — 1) извито кожено седало на ездач,
което се привързва на конски гръб. Го от­
крадне седлото от кдно. 2) частта на панта­
лона, на гащите между краката. На сёдлото
се скинае панталоните.
сёдми числ. — редно числително, който идва
по ред след шестия, седмия. На сёдмата
годйна и́бер дойде од нёго, шо к е се върни
(Конд.).
седмина числ. — седем души.
седнйвам нсв., сёдна св. — сядам. Сёдна ду
мене (Поп.),
седниватйе с. — сядане,
сёдом числ. — бройно числително 7.
седомаче с. — седмаче. Дётето се роди седоми́че (Смърд.).

седбмдесе числ. — бройно числително 70.
седбмдести числ. — редно числително, който
идва по ред след 69-ия.
седомдестйна числ. — около седемдесет,
седомнайсе числ. — бройно числително 17.
седемнайсетина числ. — около 17.
седомнайсти числ. — редно числително, който
идва по ред след шестнайстия.
сёдомстотйни числ. — бройно числително 700.
сёир м. (ар.-тур.) — веселие. Има сёир по сёлата.
сёйа псе. — хвърлям семена в земята, сея.
сёкел’ м. — вид гъба, която расте на буково
дърво.
секйнвам и секнйвам нсв., сёкна св. — секвам.
Сёкна йзворо, нёма вода.
сёкме с. (тур.) — воал.
секнйца ж. — болест при овцете и козите,
когато им спира млякото. Секнйца и фати
дфците и козите, го секнае млёкото (Конд.).
секунда ж. (лат.) — секунда,
селйшче с. — местност край селото,
сёло с. — 1) населено място. 2) жителите на
това място.
селцки прил. — селски. Сёлцки ймогп.
сел’агаш м. — 1) селянин. Мъчно жйве сел’и́ните, многу работе и трд печёле. 2) съселянин.
М ногу наши сел’дни йма на Софйа. Конд.
сел’анка ж. — 1) селянка. 2) съселянка.
сёме с. — 1) зрънце на растение, от което из­
никва ново растение. Ти́йа годйна посёёме
сёме от пченйца. 2) сперма. 3) поколение,
потомство. Да м у се ископачи сёмето, ни­
кой да не остани од нйми жйф (клетва).
Конд.
сёмка ж. — семка. И ме оставёно сёмки от
тйква за сёме.
сёмыи ми се нсв. — струва ми се, като че ли.
М и се сёмни, дти го знъм на нёго (Конд.).
сён м. — нощен призрак, който смущава съня
на човека. Сён ме гази.
сёна нсв. — преча на някого като стоя до
него. Бёгай уттука, дёка ми сёниш (Поп.),
сёндук м. (ар.-тур.) — сандък. У сендуците
клаваме п л ’ачки (Поп.),
сёнка ж . — сянка. Голёмото дърво йма дебела
сёнка. Почйнваме пот сёнка. □ Сёнка държа —
засенчвам. От сёнката се плаши — страх­
ливец.
сёнцки прил. (Чер.) — есенен. Сёнцко сирёйне.
Сёнцко сёно.
септёмри м . (лат.) — септември,
сёра нсв. — изцапвам нещо с изпражнение.
Дётето и сёри пелёните, а ди́ска и пёра. О
се възвр. — посирам се. Чу́пето ёсти мало
и ёшче се сёри о гашчите (Дъмб).сёрл’а ж. — посерка.
сёрл’о м. — посерко.
сёрг прил. (тур.) — 1) сприхав. 2) лют (за тю­
тюн).
сёстра ж. — 1) дъшеря на едни и същи роди­
тели спрямо останалите им деца. Йи́ска


Речник на костурския говор
имам ёшче ён брат и ёна сёстра (Смърд.)
2) любезно обръщение на жена към близ­
ка жена или към непозната,
сестрин прия. — сестрин. Сёстрина шчёрка.
Сёстрина нива.
сестричка ж. — малка сестра,
сета се нсв. вывр. — сешам се. Съ сёти, шу
нъправи лошо, ама упдздпо (Поп.),
се́тне нареч. — после, сетне. Сётне ке ти
кажа, кога ке търпимо за Костур.
сетнйна ж. — останалата част от живота, края
на живота. Лоша сетнйна го найде, болей
лёгна, голёма сиромашчина йма.
сетийнцки прил. — последен, сетен. Сетнйнцки дён.
сёфте нареч. (ар.-тур.) — за пръв път. Сёфте
дй па работа. Сёфте го облёче фустапо.
сеча нсв. — 1) сека. Сёча дърва. 2) режа. Сеча
мёсо. Сёча лёп. 3) апострофирам. Ёршо да
рёча, той ме сёчи. □ Той се́чи, той пе́чи —
пълновластен господар. Се́чи студо — мно­
го е студено. Конд.
се́чко м. — февруари. Од дванййсте месёци
сёчко е най-мал мёсец. □ Се́чко се́чи, март
вле́чи — през февруари ослабват хилавите
животни и през март умират. Конд.
си мест. — възвратно местоимение, къса фор­
ма на дат. падеж. 1) при глагола за посока
придава значение „у дома, при своите“.
Ке си ода. Ке си търна. 2) при съществителни­
те замества „свой, своя, свое, свои“. Си го
истёра дётето. Си го закла вдло. Си го
продаде кдно. 3) замества „за себе си“. Си
купи круши. Си найде добра невеста. 4) при
неопределени местоимения усилва тяхната
неопределеност. Нёкой си викаше, ама йаска
нё знъм кой бёше. Нёкойа си жёна помина
по тука. Конд.
сиарик м. (тур.) (Кор.) — първо известена ра­
достна вест.
сйгур1 прил. пеизм. (ит. -гр.) (Кос.) и сигурен,
-рна, прил. (Поп.) — сигурен. Тайа ёсши сй­
гур о работата.
сйгур2 нареч. — навярно, сигурно. Сйгур ке
дойди тайа, нё е лъжлйва жёна (Поп.),
сидеро́евам нсв., сидеросам св. (гр.) — гладя.
Пл'ачките и сидердсваме со желёзо. О се
възвр. — гладя се. Сам се сидердсва, нё и
дава п л ’ачките на терзййа.
сидинаф, -ва, прил. (Чер., Конд.) — сивкав.
Офщата йма сидинава вълна.
сйцим м . (тур.) — тънко въже.
сйктър межд. (тур.) — махай се, по дяволите
(да вървиш). Сйктър оттука пезевёнк, нё
сакам да те вйда пдвеке (Конд.).
сйла ж. — 1) физическа сила. Йма сйла той,
йунак е, можи да сёчи дърва, да копа, да коси
и да бра. 2) власт. Вдйдеи гъркоманите се
на сила, тййа сёче, тййа нёче. 3) усилие.
Съ сйла се затвбрва вратата. Со сйла се
обува чёло. 4) принуждение. Со сйла го
звёе од дома. □ Сйла се се́чи — светка се,

307

без да гърми. Не́мам сйла (сйли) — изтощен
съм, отпаднал съм. Посече́ни ми се сйлите
— отпаднал съм. Со сйла рабо́там — работя
без желание. Конд.
силен, -лиа прил. — 1) който притежава голя­
ма физическа сила. Сйлен мъш. Сйлна жёна.
2) могъщ, мощен. Русйа ёсти сйлна държава.
3) който действува с голяма сила, лют.
Сйлен фйрмак. Сйлна рекййа. 4) който се
проявява с голяма сила, стихиен. Сйлен
ддш. Сйлна бура. Сйлна фъртуна. Сйлна
цйкна. Смърд. 5) койго има власт. Вдйден
гърците се сйлпи, тййа име влас. 6) който
има голямо влияние, авторитетен. Сйлна
партйа. 7) който много знае. Сйлен даскал.
8) богат. Сйлен стдпап. Конд.
силно нареч. — силно.
сйл’а се нсв. възвр. — замогвам, забогатявам.
сймит, -до м. (тур.) — геврек. Лерйнцки си­
миди.
симйче с. — малък геврек.
сйн м. — мъжка рожба, син. Син и татко се.
сйн прил. — син. Сина фанёла.
синййа ж. (тур.) — ниска кръгла маса, паралия.
синап м . (гр.) — синап.
сйнар м. (гр.) — граница на село, имот и дър­
жава.
синвул’о с. (гр.) нова заем. — общински съвет,
сйнцир м. (пер.-тур.) — верига. Кученйшчата
со сйнцир и вързваме. □ синцирлнйа прил. в
съч. с оглймник — юлар с верига. Конд.
сйнйак м. — студено, мъгливо зимно време.
Сйнйак йма надру, многу е студёно, пл’у ́е
пу-малко спёк, йма йна пу дървата и пу трёвата (Чер.).
сйнки част. — нима, като че ли. Сйнки тй нё
знаеш дёка се намёрва татко ти (Смърд.).
сйнко м. — 1) обръщение на родители към син.
2) обръщение на стар към млад.
сннанйца ж. и сипка — шарка. □ Голе́ма сипанйца — едра шарка. Дро́бна сипанйца —
дребна шарка. Голёмата сипанйца е многу
тёшка бдл’а, дробната сипанйца по не е
опасна. Конд.
сирак м. — сирак. Од мал остана
сйрак.
сиратка ж. — суроватка,
сирачка ж. — сирачка.
сирачки прил. — сирашки. Сирачки чупенйшча.
сире́нйе с. — сирене. Йада лёп и сирёнйе (Кор.).
сирйшче с. — сирище. Со сирйшче се подсйрва
млёкото за сирёнйе (Смърд.).
смрка ж. — 1) едра трьнка. Млат човек да се
качи на сйрка, нё го дупи.
сиро́мал/.(Кос.), сирома (Конд.),сурума (Заг.)—
1) беден, сиромах, 2) горкият,
сиромашчина ж. — беднотия,
сиромашия.
Гдлёма сиромашчйна йме, лёп нёме тдкму
да се каране (Смърд.).
сиромашии прил. — бедни, си ромашки. Сиро­
машии чёнда.
сиро́та ж. — сирота. На сиротта му гу утепайа гърците дётто (Поп.).


308

Б. Шклифов

сйрсирёйне с. (Чер.) — вид кръгла гъба. Сйрсирёйнето нъ първо е бёло, търкъвълёсто,
сётне става кафйаво къту бурнут. Уд пёго
клаваме, дёка ке съ пусёчиме.
сйт прил. — сит. Сит на гладен нё го вёрва
(Конд.) Сите сне уд мъмънйци (Чер.).
сйтка ж. — тънка тръстика. Сйтката расти
но валтите мёста, на гладоста е йаде воло­
вите (Конд.).
ска́ла ж. (лат.) — стълба. Пана от скалата,
си йа скърши йогата (Кос.),
ска́мбил’ м. (ит.-тур.) — вид игра на карти.
Йграме скамбил’.
скамбил’цййа м. — игран на скамбил.
сканделйсан прил. — 1) повреден (за брава).
Катинта е сканделисана, нё фатва к л ’учо.
2) без настроение. Со сканделисано сърце
дйду на брако. Конд.
ска́пан прил. — 1) гнил. 2) прен. мързелив.
Скапана жёна.
ска́пвам нсв., ска́ла св. — 1) изгнивам. Скапае
лапките. 2) страдам, живея, при сурови усло­
вия. Дёсет годйни скапве на затвор (Конд.).
ска́ра ж. (гр.) — 1) скара. 2) отворена длан
(Чер.).
ска́рвам се нсв. възвр., скарам се св. възвр. —
скарвам се. Се скорее по нёкой път и па си
зборве.
скаро́свам нсв., скаро́сам св. — правя опреде­
лен знак с ръцете си, който е равен на клетва,
ска́чвам нсв., ска́ча св. — поставям по-горе.
скёдйе с. (гр.) нова заем. — план на къща,
кройка на дреха. Н ё мъ ърёсва скёдйето нъ
къшчата (Чер.).
скёпар м. (гр.) — тесла. Со скёпаро дёлкаме
дърва.
скепа́рна ж. — 1) вид тясна мотика. Со скепарна и оторвааме лдзйата (Кос.). 2) вид
дълга тесла, с която дълбаят дървените
корита (Чер.).
скйнвам нсв., скйна св. — скъсвам. Скина цвётйе.
скиснйвам и скуснувам нсв. (възвр), скйсна св.
(възвр.) — вкисвам. Скйсна чорбата, нё се
йай, трёба да се фърли. Се скйсна чорбата.
скитам нсв. — скитам. Така скйта от къшча
на къшча, нйшчо друго нё прай.
скла́двам нсв., скла́да св. (Чер.) — угоявам.
Йас гу ране бйшето и гу склади. □ се възвр.
— угоявам се. Многу съ склади дётто.
склб с. — стъкло. Стъпна на скло (Чер.),
склонвам нсв., склона св. — 1) ставам покорен.
Нйкога нёма да му склониме глава на гър­
ците да не погърче (Конд.).
2) признавам
вината си и почвам да общувам. Вйде, шо
нёма право и склона, фати да зборва (Конд.).
скокам нсв., скокна св. — 1) местя се със скок
от едно на друго място. Го скокна трапо.
Го скокна лдмо. Скдкам от радост. 2) на­
хвърлям се срещу някого. Скокна да ме бува.
3) играя хоро. И той скокаше на дрото. □
Скдкни — клёкни — 1) играя като скачам и
клякам (за децата). 2) играя хоро, без да

спазвам стъпките му. О се възвр. — състеза­
ваме се по скок.
скокач м. — човек, който много скача,
скока́чка ж. — жена, която много скача,
скокнива́тйе с. — скачане.
скакулец (Конд.) — 1) скакалец. Скакул’ците,
аку се мндгу, праве голем зййан. 2) прей.
слаб и дълъг човек.
скопвам нсв., скопа св. — скопявам. Го скопййме бйшето и му и изедодме йайцата.
скорнйвам нсв., скорна св. — 1) събуждам.
Рано ме скорна майка. 2) изкарвам добитък
на паша. И скорна говёндата и дфците да
пасе. О се възвр. — ставам и паса (за доби­
тък). Се скорнае дфците.
скрёба ж. — повет, скребър. Скрёбата расти
високо, се вйе по дървата (Смърд.).
скрёжаф, -ава прил. — стиснат, жаден, скъпер­
ник. Страшно скрёжаф човек е, нйшчо
нё дава (Конд.).
скрёствам нсв., скрёста св. — скръствам. И
скрёсти ръците и нйшчо нё прави (Кор.).
скривам нсв., скрййа св. — скривам. И скрй
парите. О се възвр. — скривам се. Дома се
скрй той, нё сакаше да не вйди.
скрйпец м. — скрипец. Скрйпците се употрёбве на разбойо (Смърд.).
скришно нареч. — тайно, скришом. Скрйишо
вариме рекййа. Скрйшно збдрваме булгарцки.
Смърд.
скрбйвам нсв., скройа св. — скроявам. Терзййата и скро п л’ачките.
скротвам нсв., скрота св. — 1) укротявам. Го
скрдти кучето. 2) помирявам. Се каре жёнте, трёба да и скротиме. О се възвр. — ста­
вам мирен. Се скрдти дётето.
скусвам нсв., скуса св. — скъсявам. Дълги ми
се панталднте, ке и скуса. О се възвр. — на
дължина ставам по-къс. Остаре чдвеко, се
скуси, се сдбра.
скут м. — скут. Зёми го дётето на скуто!
скутура ж. — нещастие. Гулёма скутура му
ддйде нъ главата, м у съ утёпа дётто нъ
аскеро (Чер.).
скъп прил. — има голяма цена, скъп. Скъпо
ёсти златото.
скъпййа ж. — скъпотия. Голёма
скъпййа
ймаме.
скърл’у́жи мн. — хриле. Скърл’ужите уд рйбата нё се йаде, и фъргаме (Чер.),
скърк прил. — каменист, неплодороден. Скърка е нйвата, не родва мндгу жйто (Чер.),
скъркулйна ж. (Чер.) — камениста
нива.
Нашче пйвйа се скъркулйни, нё родее.
скършвам нсв., скърша св. — 1) чупя. Дётето
и скърши чёшите. 2) бия силно, пребивам.
Го скърши од бдй иа сйио, ала нё шчука, свёки
ден го бува. □ Не му го скършвам а́таро —
изпълнявам желанията му. О се възвр. —
чупя се. Пана и се скърши чёшата. □
Скърши се оттука, да те нёма — по дяво­
лите да вървиш! Смърд.


Речник на костурския говор
скършен прил. — счупен. Скършёна ръка. □
Скършена пара нёмам — нямам никакви
средства (пари).
слабйка ж . — слабина. Вълко го късна мага­
рето за слабината.
слабо парен. — 1) слабо. Слабо расти чупето.
2) лошо. Слабо збдрвам гърцки.
слабода ж. — свобода. Се борёёме за слабдда,
но нё спечёлийме.
слабоден, -дна, прил. — 1) който се радва на
свобода. Булга́р йа ёсти слабддна държава.
2) който не е зает. Утре, а́к у си слабоден,
ёла при нам. 3) който не е запълнен. Йма
слабддно мёсто и за тебе. 4) ерген. Нёма
жёна, той ёсти слабоден. Смърд.
слабодно парен. — 1) без ограничения, не е
забранено. Слабддно сёчиме суви дърва. Нё
зборваме слабддно булга́рцки. Тиол.
слабое ж. — 1) телесна слабост. Кравата псовйса от слабое. 2) грешка, неустойчивост.
Слабое показа.
сла́ва ж. — слава.
сла́ва нсв. — славя. М у го сла́виме името па
Чекалароф. О се възвр. — славя се. Се сла­
ви ймето на Дёдо Благдеф. Конд.
славйа́нин м . — славянин. Буга́р ите се славйа́ни
(Поп.).
славйа́нка ж. — славянка,
славйа́нцки прил. — славянски. Славйа́нцки нардди.
сла́ма ж. — слама. Дай м у слама на говёпдата\
сла́м ка ж. — сламка. Сламка ймаш на па́лтето. Слаба си кай сламка. Смърд.
сла́на ж. — слана. Пана слана и се сландса
пдл ’йето (Смърд.).
сланина ж. — сланина. Сланйнта е тдпиме
зъ сало (Поп.).
сланосвам нсв., сланосам св. — осланявам. Сла­
ната и сландса доматите. О се възвр. — ос­
лани се. Се сландса фасул’о.
слануток м. — нахут.
сла́п прил. — 1) който няма достатъчно якост,
здравина. Слаби грёнди. 2) сух, мършав.
Слаба мърша. Слабо лице. 3) неплодороден
(за почва). Слаба ёсти зёмата, нйшчо нё
родва. 4) незадоволителен по успех и знания.
Слап ученик. Слаба ученичка. 5) малоумен.
Слап на умо. 6) който няма нужната хранителност. Слабо йадёнйе. 7) рядък, разводнен.
Слаба рекййа. Слабо вйно. 8) тънък. Слабо
дърво. Слаби чорапи. Смърд.
сла́ток, -тка прил. — вкусен. Слатка чдрба
(Смърд.).
сла́н м. — добър вкус. Чдрбата йма сла́ч. Лапките име слач.
слёгвам нсв., слеза св. — слизам. Слёгвам по
скалите.
слеп прил. — 1) който не вижда. 2) прен. не­
внимателен. Шд слёп беше да те измъме.
Слёп да ослёпиш — невнимателен си. Конд.
слепенйчкум нареч. — слепешком. Слепенйчкум
ойдде (Конд.).

309

слепотййа ж. — слепотия.
слее, -зо, м. — слез. Слёзо е иличлййа зъ гър­
лото (Чер.).
слёт предл. — след. След мало врёме ке ддйда.
слйва ж. — слива (растение и плод). Сливата
рдди мндгу сливи.
слизнйвам се нсв. възвр., слйзна се св. възвр. —
подхлъзвам се. Се слйзна и пана на зёмата
(Кор.).
служа нсв. — служа. Служа вдйник. Служа
пйтроп на църквата.
служба ж. — църковна служба,
случа́й м. — случай. Аку ни се дади случай,
ке ви ддйме на гдети (Конд.).
случа́йно нареч. — случайно. Случайно ддйде
и се видддме.
случва се нсв. възвр., случи се св. възвр. — слу­
чва се. Чекааме гдети да ддйде, му се случи
нёшчо и не дойдде.
случка ж. — случка. Случка му се случи и нё
ддйде (Конд.).
слушлйф, -ва, прил. — послушен. Слушлйво
дёте йм (Чер.).
сма́нвам нсв., смана св. — порязвам, сека. И
смета дървата. О се възвр. — порязвам се.
Бёше за дърва и си е смана ндгата. Конд.
сма́чквам нсв., сма́чкам св. — смачквам. Кдла
го смачка. О се възвр. — смачква се. Се смачкае йайцата.
смё (Кос.), снё (Конд.) нсв. 1 л. мн. ч. от сом.
Нййа сне ддбри (Конд.).
смёйа се нсв. възвр. — 1) смея се. Шаки прави
и се смёе. 2) усмихвам се. Се смёе, кдга
збдрва.
смейа́чка ж. — смях, шега. От смейачка на
плачка (погов.).
смел прил. — решителен, смел. Смёл чдвек
бёше войвддата Насо Кършакоф.
смёлос ж. — смелост. Нёма смёлос да ми
рёчи, шо сака зёт да ми стани (Конд.).
смёнвам нсв., смёна св. — 1) употребявам едно
вместо друго. Скииати ти се чорапите,
смёни и, ймаш идеи. 2) вземам едно вместо
друго предишно. И смена́а́м е
нйвйата.
Старо бёше магарето, го смёна, звё пдмладо. 3) отивам на работа, та освобожда­
вам другите. Брат ми и паси дфците, но
по недёлите йа́ска го смёнвам. 4) обменям.
Смёна жйто со фасул’. Смёна пари. О се
възвр. — сменявам се. Се смёнваме на рабдтата, кдга йа́с дда, кдга тдй. Се сменаа́ме
со нйвйата. Смърд.
смёнка ж. — смяна. Да напра́виме смёнка —
да ми да́ш мйсер за пата́ти (Конд.).
смерйсвам нсв., смерйсам св. — ставам причина
да се вмириса нещо. Нё го згдтви мёсото
бъргу и го смерйса. О се възвр. — вмирисвам
се. Се смерйса мёсото. Конд.
смёта св. — измета.
смётам нсв., смётна св. — 1) боравя с числа.
И смётам па́рите. 2) мисля, размислям.
Н ё смета шо йма жёна. Н ё смета, шо грёй
ста́рое. 3) възнамерявам. Смётаме да дйме


310

Б. Шклифов

утре на пазар. 4) зачитам. Н е ме смете за
роднина. □ Не и сметам парите — много
пилея. Конд.
сметка ж. — сметка. Чиста сметка — добри
прийатели (потов). Со домашна сметка на
пазар не се оди (потов.),
смйрвам нсв., емира св. — смирявам. И смирййме жепте, шу сь карана. О се възвр. — сми­
рявам се. Сь смирййа женте. Чер.
смлачвам лсв.,смлача св. — топля, докато стане
хладък. Малко смлачи е чорбата, време е дь
найме (Чер.). О се възвр. — 1) топля се, като
съм завит с нещо. Сь смлачвам у йдргано
(Чер.). 2) става хладък. Се смлачи водата.
смил’ м. — смил. Смй.Го растипу кьменлйвите
места,вуловите и офците не гу йо́де (Чер-). □
От трандафил’ смйл’стана — от много здрав
(червен) болен (жълт) стана,
смислйвам се нсв.[възвр., смйсл’а се св. възвр. —
обмислям, размислям. Се смиели той и не
се жени.
смок м. — смок. Смокдвите не кьсе, ама може
да и цйце на кравите (Конд.).
смо́ква ж. — смокиня. Купи две низи емдкви.
смола ж. — смола. Дървата пушве смола.
смолаф, -ва, прил. — бавен в работата, ленив.
М у е мъка дь съ зъмърде, ему лави л ’у га се
(Чер.).
смрачва се нсв. възвр., смрачи се св. възвр. —
смрачава съ!Мрак стана, се смрачи времето,
да си ойме дома, темница ке нани (Смърд.).
смьргол’ м. — сопол. М у тече смъргдлите на
детето.
смьрго́л’ка ж. — сополивка.
смърго́л’ко М . ---СОПОЛИВКО.
смърда нсв. — воня, смърдя. М у смърд и ду­
шата. Смърди одайата, не е чиста. О се
възвр. — вмирисва се. Се смърди месото,
треба да се фърли.
смърдлйф, -ва прил. — 1) който силно смърди,
вони. Смьрдлйво мёсо. 2) прей, мързелив.
Смърдлйва чупа.
смъркам нсв., смъркна св. — 1) смърчам, подсмърчам. Не го смъркай ндсо така. 2) из­
пивам нещо изведнъж. Го смъркна виното.
Конд.
смърт м. и ж. — смърт. М у дойде смърто нъ
него, умре (Поп.). Нъ смърт гу усудййа и
гу утепайа (Поп.). М у дойде смърта лоша
(Смърд.).
снага ж. — снага.
снайа ж. — снаха. Снайа и свекърва никога не
се разбёрве.
снеговйт прил. — снеговит. Сиеговйта зима.
снек, -го м. — сняг. Върни спёк.
снесвам нсв., снеса св. — снасям. Кокдшката
снесе йайце.
сновник м. — стройник. Сновищите йа посакае
чупата (Кос.).
сноп м. — сноп. Сндпйата и донеедбме дома.
ке и вършиме.
сно́шни нареч. и сношни (Кор.) — снощи.
Сндшни ни дойддйа гости (Поп.).

енъможвам (Чер.) и снеможвам нсв. (Смърд.)
и снемо́жа, енъможа св. — разболявам.
Гу устий нъ дётто надру нъ студо и гу енъмдза. О се възвр. — разболявам се. Съ
енъмоза дётто.
енъмужнйца ж. (Чер.) — хрема. Сньмужнйца
гу фати, бдл’ън лежи.
со и съ (Конд., Тиол., Ман.) и су (Поп.)
предл. — за означаване: 1) оръдие, средство,
чрез което се извършва действието. Со сакавица сёчиме дърва (Дъмб.). Со кдните и
мъските ндсиме дърва. Со говёнда драме.
2) съвместна дейност. Колето бёше на пазар
со Петре то. Сватбата со свато к е
пи ддйде на гости. 3) съдържание или
съвместно състояние: Пълни дисаги со грозйе.
Кочан со зърна. Каната со вино. Шише со
вода. 4) наличие, притежание, снабденост с
нещо. Къшча со двор. Дёдо со мусийци.
Жёна со гърп. Заек со голёми уши. 5) начин,
по който се извършва действието. Рабо́там
со мъка. Со кураш жйвиме. 6) обект на дей­
ност при възвратни глаголи. Се мййа со
сапун. Се карам со дёдо. Се виду со нейа.
7) снабденост с облекло и разни други при­
надлежности. Облёчеи со дълго палте. Со
торба на рамо. Обуен со чорапи и пйнци.
8) обект на имот, богатство. Бугат су зёма.
Пручут е той су офците (Поп.). □ Со
празни ръци — без нищо. Со годйни ( месёци,
снети) — неопределено дълго време. Смърд.
со́ба ж. — печка. Зимата со едбата се тдплиме.
собёрвам нсв., собо́ра св. — 1) повиквам на
едно място. У нидёл’а ке и субёриме цёл'те
сел’дни и ке м у рёчиме, да нё съ сёчи
ормаио (Чер.). 2) късам плодове от дърве­
тата. Собёрвам слйви. Сдбра лапки. 3) съеди­
нявам, приближавам. Собери и крайшчата
на фъртдмите и и вързи, да нё се одвйве.
О се възвр. 1) срещам се. Ц ёл сой се сдбра
у нас на гдсти. 2) натрупва се. М и се собрав
мндгу пари. М и се собрав мндгу дфци, нё
зем други, не мджа да и паса. М и се собрав
мндгу грйжи. 3) ставам по-малък по размер,
свивам се. Яма и испёриш вълнените п л ’ачки
съ тдпла вдда, се собёрве. От бдл’ата се
сдбра чдвеко, ке умо́р и. □ Да си го собо́риш
у́мо — вразуми се, опомни се. Со́бери си и
парталите — махай се. Со́бири си е устата —
не говори много, млъквай. Конд.
соблачва се нсв. възвр., соблачи се св. възвр. —
заоблачава се. Се соблачи врёмето, ке върни
ддш.
соблачен, -чна прил. — облачен. Соблачен дён.
Соблачно врёме.
соглаевам се нсв. възвр., согласа се св. възвр. —
съгласявам се. Се согласи съ мёне, се раз­
бранме (Конд.).
согласен, -сна прил. — съгласен. Не се согласии
съ нас да рабо́те (Конд.).


Речник на костурския говор
согра́двам пев., сограда ев. — ограждам. Двдро
го согра́ди со плет. Ливадата га еоградййме
со т ел ’ (Смърд.).
сода ж. (ит.) — сода. Сода за лёп. Сода за
вапсува́нйе.
со́зде нареч. — като че ли. Ми рекдйа, сдзде
ке е ърма́се чу́пата (Чер.).
созёвам пев., созёма св. — побирам. Плёмната
е созве сламата. Торбата нема дь и созёми
сливите. Чер.
со́й м. (тур.) — род, роднина. Той по майка ми
е сой (Конд.).
со́йка ж. — сгъваемо ножче. Со едйка сёчиме лапки (Кор.).
со́к м. — 1) течност, влага, която се намира
в клетките, тъканите или празнините на ра­
стителен организъм. Върбата йма сок. 2)
течност, получена чрез изстискване на пло­
дове. Сок от портокали даваме на чу пето.
3) солена течност, в която се пази кт-село
зеле. Пййа сдк ут прёсъл (Чер.).
сокак м. (ар.-тур.) — улица. Костурцките со­
каци се криви. □ к’о́р-сокак — задънена
улица, сляпа улица.
со́кал м. — сокол. Сдклите да те изту́пе
(клетва)!
со́кле с. — ястреб. Сдклето тупа малки пи­
лиш ча (Чер.). Сокленйшчата и сдклите саму
сь мёсо се ране (Конд.).
соко́лцки прил. — соколов. Сокдлцко седёло.
солдатин м. (ит.-руск.), остар. — войник,
со́лен прил. — солен. Солёна чорба.
сол’ ж. — сол. Чорбата сака ёшче сол’. □
Со́л’ зёмата (Чер.) — земята е пълна с. . .
Сол’ зёмата кру́ш и. Сол’ зёмата сливи.
со́л’а нсв. — соля. Го сол’а мёсото.
со́н м. — 1) спане. Сон ми грёди, ми се спйе.
2) образи, които се явяват при спане, съно­
видение. На едно виду мндгу лош еди.
Лдши сонйшча пу́л ’а ндшйата, не знъм шу
ке излёзи. Чер. □ Пул’а (глёдам) на со́но —
сънувам.
со́нвам нсв. — сънувам. Ндшйата мндгу лош
едн еднве.
соновник м. (Чер.) — съновник. Сондвнико
кажва зъ сонйшчата.
со́пка ж. — 1) слагане на крак с цел да се
препъне някой. М у кладу едпка и го купиш.
2) въже, с което връзват краката на животно,
за да не бяга, спона. Дека е едпката да го
едпиа магарто. Конд.
сопнйвам (сопнувам) нсв., солна св. — 1) пре­
пъвам някого, за да падне. Г у едпна и падна
тдй (Чер.). 2) слагам спона на животно.
О се възвр. — препъвам се. Сам се едина и
падна.
сопниватйс с. — препъване. Съ сопниватйето
падна ддлу (Конд.).
соро нареч. (гр.) — голямо количество, куп
(за дрехи). Едно едро п л’ачки дунёсе ут чужйиа (Чер.).
со́свам нсв., сосам св. (от гр.) — 1) спасявам.
Йас му е сдса жнвдтта нъ нёго (Чер.).

311

2) привършвам. Е сдса рабдтта. О се възвр.—
1) свършва се. Съ сдса жйтто. 2) спасявам
се. Съ сдса уд смърто. 3) оправям си лошото
икономическо положение. Нъмёри скриёии
лири и съ сдса. Чер.
сосём иареч. — напълно, съвсем. Сосём се
раейпа, по лдши рабдти кинйса.
со́ст прил. (гр.) — нормален. Нё е сост чдвек
тдй.
сотка вам нсв., соткайа св. — изтъкавам.
софра ж. — (ар.-тур.) — 1) маса за ядене.
Нова сдфра купййме, свадба ке прайме. 2)
гозба. Гдстите и поканййме на сдфра.
сочен, -чна прил. — сочен. Сдчни се лапките.
спаднйвам нсв., спадна св. — 1) намаляване на
нивото на водата, спада. Мина бу́рата и
спадна вддата нъ рёката (Чер.). 2) понижа­
ване на температурата на човешкото тяло.
М у спадна дгапо па дётето.
снанйе с. — спане,
спа́нлйф прил. — поспанлив.
спанок м. (пер.-тур.) — спанак. Йагнёшко мёсо
со спанок ке згдтви майка.
спасвам нсв., спаса св. — спасявам. Го спаси
йагпето од у́стагпа на вълко. О се възвр. —
спасявам се. Се спаси од бдйо, рдфйа го отёпа.
спасёнйе с. — спасение.
Спасовден м. — Спасовден,
спастрйвам нсв., спастра св. — 1) въвеждам
ред. И спастри одаите, гдети чёкам. 2) прей.
ликвидирам някого. Бёше лдш човек, партнзанте го спастрйе. Конд.
спечал’вам и спечёл'ва́ нсв., спечал’а и спе­
чел'а св. — 1) спечелвам (за пари). От пата́т и и от фасул’ сел’дните пари спечал'в е
(Конд.). 2) побеждавам. Ру́с йа спечёли про­
тиф Германйа (Смърд.).
епййа нсв. — 1) намирам се в състояние на сън.
Спиш ешче (Кос.)? Спиеш дше (Поп.)? 2)
преи. бездействувам. Спи тдй, нишчо не
прави.
спионин м. (ит.-нем.) — шпионин. Цели гъркомани се спидни.
с.чионйсвам нсв., спионйсам св. — шпионирам,
спичирййа ж. (Чер.) — аптека. Ут спичирийата
ку́п ваме бил’ки.
сполай иареч. (гр.) и кратка дателна форма —
благодаря. Спола́й ти за парите, шо ми и
даде назаем, гдепо да ти дай мндгу (Конд.).
Сполай м у мндгу, да ёсти жиф и здраф,
ми пу́т ей пари син ми (Смърд.).
спомен м. — спомен. Къндренишчата уста́ве
зъ спдмен (Поп.).
спомёнвам нсв., сномёна св. — 1) споменавам.
М у и спомёнваме именишчата на ста́рите
войвдди: Чекала́роф, Попдф, К л’а́шеф. 2) на­
помням. Д а м у спомёниш да ддй да ми помджи, инак ке забора́ви. О се възвр. — спо­
менава се. М у се споменве именишчата.
спосо́вен, -вна прил. — способен. Спосдвна
жёна.
спрёш, -жо м. — вид трева. Ут спрёжо, а́ку
кла́ш нъ мършта, ста́ва ра́на (Чер.).


312

Б. Шклифов

спрдти предл. — означава съответствие. Да
си иамёриш чупа спрдти тебе.
спърснйвам пев., спърсна св. — спускам се да
бягам. Спърспа да бега, ама го фатйе.
ста́вам пев., ста́на св. — 1) изправям се на
крака, вдигам се. Стани прдстум. 2) будя
се от сън и напускам леглото. Ставам рано
и ода на работа. 3) променям се на нещо.
Детето стана добро. Чупето стана голёмо,
ни порасте. 4) отдавам се на някаква дей­
ност. Стана комйтин. Той стана гдлем тър­
говец, търговййа прай съ Германйа. О ста́ва,
ста́ни без л. — 1) бива, има. Зимата става
многу студёно. Лётото става топло. Браковите ставе ёсента. 2) успява, постига
желаната цел. Н ё стана нашчо, нё дойде.
3) вирее, дава плод. На песоклйвите мёста
ставе патати. Ърш става и на високите
мёста. 4) отговаря на мярка. Тдкму ми
се чёлите, ми ставе. 5) готов е. Стана кустумо, мджиш да го облёчииг. Стана самаро на магарто. Стана къшчата. Конд.
ста́е се нсв. възвр. — утаява се. Водата съ ста
(Чер.).
ста́нвам се нсв. възвр., ста́на се св. възвр. —
срещам се. Нъ Вишёнцката бука сь стана
су К а л’ко (Чер.).
ста́мна ж. (Кос., Конд.) (гр.) и стомна (Чер.) —
стомна. Стомните се за вода.
стамнацййа м. (Конд.) — грънчар,
ста́до с. — стадо. Стадото паси.
ста́п м. — тояга. Стапдвите и прайме од дрён.
ста́р прил. — 1) проживял много години.
Стара жёна. 2) който съществува отдавна.
Той ми е стар прийател’. 3) употребяван,
вехт. Стари чёли. Стари п л ’ачки. 4) запазил
се от отдавнашни времена. Стара къшча.
ста́рйо, старата, старите — остарял вече
баща и майка. Ста́ро време — предишно
време.
стара нсв. — старея. Бёз да се опикаса, стари
човеко.
стара́чка ж. — остаряла овца, коза или крава,
старец м. — старец. Старците йч не знае
гърцки да збдрве.
ста́рое ж. — старост. На младое човек трёба
да си мисли за старое (погов.).
стегнйвам и стёгам нсв., стегна св. — 1) натъкмявам здраво. Кацата нё течи, м у и стёгна
обраните. 2) обвързвам, омотавам здраво.
Пётрето нё и стегнйва арно балите сёно,
ке се растуре. Стёгни го товаро дърва съ
фъртдмата! 3) втвърдявам. Студо е стёгна
зёмата. 4) държа строго. М ногу шава син
ти, стёгни го! 5) натъкмявам, стъкмявам.
Стёгни и пйнците за път. 6) насилвам, при­
нуждавам. Го стёга татко му пари да му
дай, чифте да си купи. О се възвр. — 1) за­
вързвам около себе си. Се стёгам (стегнй­
вам) со рёмен, да нё ми падне пантало­
ните. 2) втвърдява се. Чемёнтото се стёгна.
3) правя икономия, въздържам се да харча.
Таткото се стёга, ейно за йч-нишчо нё и

смёта парите. □ Стёга студёнто — стана
много студено. Душата ми се стега — при­
теснявам се, измъчвам се. Конд.
стёжер м. — стожер. Стёжеро го клаваме на
стрёде гумното (Конд.).
стёк -го м. само в съч. с да́вам — упражня­
вам натиск, принуждавам. Татко ми дава
стёк да съ жёна (Чер.),
стёлна прил. — за крава, биволица — телна,
с плод в утробата си.
стемнйва се, стемнува се нсв. безл., стемна се
св. безл. — стъмнява се. Се стёмна, нё се
пули, ка ке си ой ме дома.
стемнова́тйе с. — начало на мрак, тъмнина.
Съ стемноватйето падна мрак (Конд.).
стена ж. — скала. Се фърли од голёма стёна
и се омдри.
стена нсв. — въздишам с глас, стена. Стёни
од бдл’ки.
стиа́ло с. (Кос., Конд.) — звяр, плашило,
стиа́рсц м. (Кос.), стаорец (Смърд.) — плъх.
стйгам и стигнйвам нсв., стйгна св. — 1) догон­
вам. Търпи тй, по пъто йаска ке те стйгна.
2) отивам до определено място или цел,
достигам. Ндшйа стигнааме дома. Стйгна
до сёлото и па се върна. Конд. 3) ставам
като някого (по ръст, положение, характер
и пр.). Пётрето сйл’ън тёра, ке гу стйгни
нъ татко м у (Чер.). Многу офци кладе ку­
чето, ке го стйгни на влао. 4) дълъг съм, та
досягам. Гдлем трасте, таваио го стйга.
Конд. 5) достатъчен съм, задоволявам. Н ё
м у стйга ёна бёл'а, си бара и друга. И тайа
годйна ни стйгна пченйцата. □ Ми стйга
ръката — заможен съм, имам средства, раз­
полагам. О се възвр. — 1) отива се, достига
се. И по той път се стйга до сёлото.
2) докосва се. И со ръка се спгйге лапки те.
Смърд.
стйло с. (гр.-фр.) нова заем. —• писалка. Пйша
со стйло, а нё со молйво.
стйс м. — стена. Пана стйсо от къшчата.
Права стисдви. Смърд.
стйскам нсв., стйсиа св. — 1) държа нещо
здраво и стегнато с ръце, зъби, клещи и др.
Го стйскам т ёл’о со клёшчите. Е стйскам
фъртдмата съ зъмбите (Конд.). 2) натискам,
притискам две или повече неща едно върху
друго. Стйскам тупанйца. 3) стягам силно,
причинявам неудобство, болка. М е стйске
чёлите, мали се. М е стйске върците от чо­
рапите. 4) пестя прекалено. Стйснат чдвек
е, и стйска парите. О се възвр. — ограни­
чавам се в разходите, скъпя се. Се стйска,
нё арци пари напразно. □ Не ми стйска
(гъзо) — не смея. Конд.
сто числ. — бройно числително 100.
стоя нсв. — стоя. Стдйа на пъто и чёкам да
ддйде дърварите.
стокмйвам нсв., стокма св. — приготовлявам,
стъкмявам.// стокмйвам парите лёп да
купа. О се възвр. — приготовлявам се, стък­
мявам се. Се стдкми за път.


Речник на костурския говор
стол м. — стол. Седа на ст ою и пиша
книга.
столица ж. остар. — столица,
стомак м. (гр.) — стомах. Ме боли стЬмако,
не мд ж а да йада л ’у то.
стома́чкам нее., стомача св. (Кос.) — смачк­
вам. Ке йа стомачкам главата на змййата.
стопан м. — 1) притежател на имот. Ддбар
стдпан той е, йма многу нйвйа, ливаг’а и
дфци. 2) съпруг. Нёма стдпан, му умре.
Чер.
стопанка ж. — 1) притежателка на имот. 2)
домакиня. Тас ёсти ддбра стопанка, мндгу
чисто да́ржи ддма (Ян.). 3) съпруга,
стопа́нсво с. — стопанство. Нёма стопансво
тдй, дйп е растуреп (Конд.).
стоплйвам нсв., стопл’а св. — стоплям. Вода
стоплйвам, п л’ачките да и испёра. О се
вьзвр. — стоплям се. Врёмето се стоплйва.
стора нее. — направя, сторя. Ддбро стдри —
лдшо виде (погов.).
стра́а́ м. — страх. Кдга е виде мёчката, от
страд гашчите и напълна. Мёчка страд,
мёне нё страд (погов.).
стража ж . остар. — стража. Мъртва стра́жа —
преден пост.
стралйца ж. (Кос.) — чудовищна змия,
стра́м м. — 1) чувство на стеснение пред не­
познати хора. За пърф път ее пули чу пата,
страм му е, не мджи да збдрва. 2) позор.
Лдши нёшча прай чупата, страм ёсти за
цёлата фамйл’йа. 3) неприятно чувство при
осъдителни и лоши постъпки.
Расипана
ёсти, не знае страм, му пукна ципата, со
цёли мьжи дди.
стра́ма нсв. — срамя. Малёчко ёсти чупето,
нё м у збдрвай ёркакви лафдви, нё го страми.
О се вьзвр. — срамувам се. Се страме чу­
пето, малёчко ёсти ёмче.
страмежлйф, -ва прил. — срамежлив. Чупата
ёсти страмежлйва, сама не мджи да си
пай мдмче.
стра́мен, -мна прил. — срамен. Стрампи нёшча
прай.
стра́млйф, -ва прил. — срамежлив, срамлив.
Страмлйф питач — празна тдрба (погов.).
страмнйвам нсв., стра́мна св. — изравнявам,
страмота ж. — срамота. Страмдта ёсти така
да вёлиш.
страмотййа ж. — срамотия. Страмотййа голёма направи вайа чупа, копйле фърли (Конд.)
стра́на (Поп.) и стърна ж. (Кор.) — 1) гра­
нична плоскост или черта, стена, линия.
Стисдвите нь у задпата страна се испукани,
ке падне (Чер.). 2) плоскост на монета, плат,
кожа и др. Кдйа страна от платното е
лйцето? 3) място не в средата. Од гдрната
страна и фатваме лдзйата да и прашиме.
4) лява или дясна част на тялото между гърба
и корема, хълбок. М е бдли дёсната страна.
5) посока, направление. От тайа страна
дойдде андарите на Мёлас. 6) общност, по­
литическа принадлежност, партия. Свёто се

313

раздёли на двё страни: на комунйзмо и капи­
тализма. Тдй е от лёвата страна, от нашча
страна. □ Од мойа стра́на — от мое име.
Конд.
стра́чка ж. — сврака. Страчките крёве и
пилйшча, йаде лёш (Конд.). Къту страчка
у ндзйте е: дълга, дъ слаба (Чер.).
стра́ша нсв. — плаша. Н ё бегай, нё тъ страши
нйкуй. О се вьзвр. — плаша се. Бьзлйф е,
съ страши и ут сёнката. Чер.
стра́шен, -шна прил. — страшен. Страшна
жёна.
стрёбрен прил. — 1) направен от сребро. Стрёбрен крёст му купи на шчёрка ми. 2) добър
по характер. Стребрёна жёна йма тдй.
стрёбро с. — 1) бял, благороден метал. Крёсто
ёсти от стрёбро направен. 2) сребърни мо­
нети, пари. Йма тдй стрёбро, нё е за ж ал’ванйе. 3) добър (за човек). Тдй ёсти стрёбро.
Смърд.
стреброл’убец м. — алчен, жаден за пари,
сребролюбив.
стрёда ж. — сряда. На стрёда ке ви ддйме
на гдсти.
стрёден, -дна прил. — среден. Стрёдното дёте
му умбре. Стрёдна чупа да си наш, ни
мндгу висдка, ни мндгу нйска.
стрёдно нареч. — средно. Ка вървите ддма? —
Стрёдно.
стрёксвам пев., стрёксам св. — приемам чуждо
мнение, не се противопоставям на забележки.
Тайа мндгу лдиш, нё стрексва да му вёлиш
нйшчо. О се вьзвр. — разбираме се. Нё се
стрёксве, саму се каре. Конд.
стрёта ж. (Поп.) — сполука (употребява се,
когато изпращат някого на път). На ддбра
стрёта, ейнко! □ Лоша стрёта гу па́нде —
нещастие го сполетя.
стрётвам нсв., стрёта св. — срещам. На татко
го стрёти сам да си грёди от пазар (Конд.).
О се взаим. — срещам се. Гдре нъ ливдг’ата
съ стретййме су нёго (Чер.),
стрёсво с. — начин. Дётто е бдлно, пари нёмам,
шу стрёсво ке найда дь гу дуиёса нъ лёкар,
дъ гу лёквам (Чер.).
стрешнувам нсв. (Чер.) — срещам често. О се
взаим. — често се срещам,
стрёшту предл. — за противополагане по
място. Стрёшту нашча къшча му е нёйната (Чер.).
стрйжа нсв. — стрижа. Лёта то и стрйжиме
дфците.
стрйк, -го м. — време, когато стрижат овцете,
стрйко м. и стрйка м. (Ян.) — 1) брат на
татко. 2) обръщение на по-млад към повъзрастен човек (мъж),
стрйкови мн .—домът и семейството на стрйко.
стрйкоф, -ва прил. — чичов. Стрйкова къшча.
стра́на ж. — 1) чичова жена. 2) обръщение на
по-млада към по-възрастна,
стрйнвам нсв., стра́на св. — рина докрай.
Го стрина снёго.
стра́ниц прил. — стринин. Стринина сёстра.


Б. Шклифов

314

стринини мн. — домът и семейството на стрина.
Ке дйме у стринини на гости.
стройинк м. — стройник. Дойддйа стройници
чупата да ми е саке (Чер.).
стройница ж. — стройница. На ними йас му
бё стройница (Конд.).
стрбшвам нсв., строша св. — строшавам. Го
строши гърнето. Го строиш чупето от бой.
О се възвр. — строшава се.
стрбшка ж. (Чер.) — закачалка за дрехи. Нъ
стрдшките и зъбёсваме п л’ачките и и пукрйваме су чършафи.
струглйни ми. — отпадъци от тесто, получени
при прочистване на нощвите. Струглйнте
и даваме нъ бйшките и нъ кукошките (Чер.).
стругнйвам нсв., стру́гна св. (Кос.) — подо­
стрям.
стружа нсв. — стържа. И стружа нашейте су
кйстрото. Шчйците йме кал, и стружа.
Поп.
сту́ден прил. — 1) който е с ниска температура.
Студёна вода пй и ме забдле гърлото. 2)
прен. равнодушен, крайно сдържан. Студен
човек. Студёни роднини.
сту́ди нсв. безл. — студено е. На Вйчо иошйата
и лётото студи. Многу ми студи.
студенйца ж. — потреперване на тялото от
студ и страх, тръпки. Се нани студёна вода
и студенйца ми дойде, ме затресе (Конд.).
студено нареч. — студено (в 1 и 2 значение на
студен). Студёно ми е, силен вётер дуе.
Студёно не пречекае на брако. Конд.
сту́рчвам му се нсв., сту́рча му се св. — ставам
досаден. Ми съ стурчи вой човек, къту
дёна ни грёй на гости (Чер.).
сту́т, -до м. — студ. Голем стут прави зимно
врёме по пашче мёста.
стълба ж. — стрък. Ършта пушва многу
стълби (Конд.).
стълчвам нсв., стълча св. — 1) тъпча докрай.
2) прен. пребивам.
стъпало с. — 1) долната част на крака. 2) дол­
ната част на чорап.
стъпал'ка ж. — подножка на стана. Разбо
йма двё стъпал’ки. Стъпал’ките се плетёни уд ърженйца. Чер.
стъпйивам нсв. (Кор.), стышйвам нсв. (Конд.),
стъпна св. — 1) слагам си крака върху нещо.
Стъпйнвам на зёмата. 2) идвам, дохождам.
Откога му се скара на П ётрето, нё стъпна
у нам. 3) влизам, навлизам. Чупето стъпна
на двё години. Смърд. 4) обискирам (за
къща). Куруфилаците му е
стъпнайа
къшчата, пушка му барайа. 5) влизам в
чужда къща да крада. Ъръмййте му е стъп­
найа къшчата. Чер.
стъпйца ж. — капан. Съ стъпйцата фатваме
глуфци. Йма стъпйци и за вълци, за заёци.
Конд.
стърга ж. — 1) специално оградено място за
доене на овце и кози. дфците и козите и
мълзиме у стъргата (Поп.). 2) празнина
\

между предните зъби. Рётки му се зъмбите,
стърга йма.
стърн прил. — стръмен. Стърпи ни се нйвйата.
Стърио мёсто.
сугаре с. — 1) късно родено агне. 2) късно
родено дете.
сугребйни мн. (Чер., Конд.) — малки браздички,
които кучетата и вълците правят с ноктите.
Сугребйни фърге кученйшчата и вълците.
Аку стъпниш нъ ний, ке съ пъпълниш зърна.
Чер.
сукало е. — точилка. Со сукалото сучи ме кори.
су́кам се нсв., су́кна св. възвр. — имам полово
сношение.
су́ма ок. — сума. Сума пари йма той.
су́мвам се нсв. възвр., су́ма се св. възвр. — об­
мислям, размишлявам. Се суми и дйде на
чужйна.
су́па ж. (фр.) — супа. Супа от рйба. Супа от
пйле.
су́рат м. (ар.-тур.) — 1) лице (ирон.). Бёгай
уттуа, сурато дан ти гу вйда паза (Чер.).
2) маска. Сурати купййме за Нова гудйна
(Смърд.).
су́рва неизм. прил. — начало на народната
новогодишна благословия: Сурва, сурва
Нова годйна.
сурвйвам нсв., су́рва св. — слизам. Ке сурва
долу од дървото.
сурвйца ж. — суровица. Сурвйците и сушиме
и сётне и гориме.
сурговйца ж. (Кос.) и су́ргуч (Чер.) — сватбено
украшение.
сурййа м. (тур.) — голямо множество, върво­
лица. Сурййа вълци.
су́ртук м. (тур.) — скитник, непрокопсаник.
сурувар м. (Кор.) — сурвакар. Суруварте ут
къшча на къшча барайа прёт и Нова гудйна
и берёйа костёни.
су́ета ок. (гр.) — пружина.
су́т межд. — мълчи.
су́тл’ач м. (тур.) — сварено мляко с ориз и
захар.
су́ф, -ва прил. — 1) което не е мокро. Суви
п л’ачки. 2) който не съдържа влага. Суво
дърво. 3) пресъхнал, безводен. Сува рёка.
4) престанал да бъде пресен, изсушен. Суф
леп. Сува пита. 5) лишен от хранителни
сокове. Сува върба. 6) който е без валежи.
Суво лёто. Сува ёсен. 7) слаб, мършав.
Сува окёпа. 8) без влага. Сува зёма. су́во
грозйе — стафиди. Су́ва рйба, су́ви циро́ни —
чирузи.
су́фка прил. — сухичка.
су́ча нсв. — 1) точа кори. Суча кори за типа.
2) суча мустаци. Суча муснйци. Конд.
су́ша ок. — суша. Вана годйна бёше голема
суша, йч дои( нё завърна (Конд.).
су́ша нсв. — суша. На дрънго и фъргаме и и
сушиме п л ’ачките.
сушпкоблйца ок. (Шешт.) и сушику́тьл м.
(Чер.) — западен вятър (прёспако), който


Речник на костурския говор
през пролетта изсушава тревата и овцете не
дават мляко.
съдина ж. (Чер.) — вид трева с гъсти корени.
Нь прйсо футйцки йма многу съдина и мъчно
съ урайа нйвйата.
съжен м. остар. — стара мярка за дължина,
съкълдйсвам псе. (от тур.), съкълдйсам се. —
ядосвам. О се възер. — ядосвам се, тревожа
се.
съкън част. (тур.) — не. Съкън, не прани така.
сълза ж. — сълза. Плачи со сълзи.
сълзи нсв. — 1) пуща сълзи (за око). М у сълзе очите. 2) капи. Бдчката малко сълзи. Чер.
сьлде нареч. — само. Сълде ёден път бе за
дърва (Конд.).
съмбота ж. (евр.) — събота,
сьна ж. — (Кос.) снаха.
сьнда нсв. — съдя. Кс го съндиме за лива­
дата, шчо йа изёде со дфцшпе (Кос.). О се
взаим. — съдя се. Со него се съндиме за
нивата, не си зборваме (Конд.).
сънделйшче с. — съд, съдилище.
сънт1, -до м. — съд, съдилище.
сънт2, -до м., мн. сънддви — съд, съдове. Сънддвите и изми, чисти се (Смърд.).
съра ж. (гр.) — редица, ред. Ймаме две сърп
дърва.
сьркам нсв., съркна св. — сърбам. Чорба съркам.
сърп м. — сърп. Со сърпдвшпе и жниёёме нй­
вйата.
сърце с. — 1) централен орган на кръвообра­
щението. 2) тоя орган като символ на чув­
ствата, преживяванията на човека. 3) съвкуп­
ност от душевните качества на човека. Чо­
век со добро сърце. 4) мъжество, безстрашие,
Йма сърце той.
Бъзлйва е, нёма сърце
(Чер.). 5) среда на плодове и зеленчуци.
Сърцето на доматите му го даваме на малёчките да го йаде. □ На драго сърце —
с готовност. Бес сърце — без желание.
Съ свё сърце — искрено. Широко сърце йма —
спокоен човек. Плйтко сърце йма — страх­
лив. От сърце да ти е върнато — благопожелание за рожба. На гладно сърце — на гладен
стомах. Конд.
сърчовйт прил. — смел, безстрашен. Дйнте
С ул’оф бёше сърчовйт човек (Конд.).
сът мест. (Поп.) — ]) цял. Сът фасул' гу изедойа дфците. Съта пйта е изёде кучето.
2) всички. Съти руднйни се арии.
съшт мест .— същ. Съштата жёна дойде за
вълна да купи (Конд.). Съштите л ’у г ’а се
тййа, шу гу мъчёйа нъ нъшйо нърдт (Чер.),
сьшто нареч. — също. Йас съшто таму бё.
съчки мест. (Чер.) — всички.
Т
табакера ж. (фр.) — табакера. Во табакёрата
клаваме тутун (Кон.),
табаёт м. (Конд.) и табйет (Смърд.) (ар.тур.) — характер, нрав. Лош табаёт йма.

315

табатлййа и табиетлййа неизм. прич. — свое­
нравен. Табатлййа човек е, друго му вёлиш,
друго ти вёли, не можиш да се разбёриш
съ нёго (Конд.).
табла ж. (лат.) — табла, поднос. На табла
го носа кафето.
таблушка ж. — малка табла,
та́бор м. (тур.) — 1) турски полк войска.
2) множество от народ. Ц ёл табор мъж и
грёде у нас на ймето (Конд.).
та́ва ж. (тур.) — тава. Патати на тава. Орис
на тава.
та́ван м. (тур.) — таван. Со шчйци и кдци и
правёёме таваните.
тава́нцки прил. — който се отнася до таван.
Таванцки шчйци.
та́гар м. — съд във вид на сито с кожено
дъно.Ц ёл тагар трйци му го даде на кино
(Конд.).
та́зе прил. неизм. (пер.-тур.) — пресен, свеж.
Тазе рйба.
та́ен, та́йна прил. — таен,
та́йа ита́а́, та́ мест.—1) тя. Тайа е добра жёна.
2) тази, тая. Вйкни е тайа жёна да се дчиме,
аку рёку йас таквдй лаф. Конд.
та́йа се нсв. възвр. — в очакване съм. Заеко
съ тае у лигалто, аку гу дублйжиш, ке скдкни
да бёга (Чер.).
та́йн м. (ар.-тур.) — порция, храна. Йзвай му
го нёгуво тайн, кога ке ддй, нъка йай (Чер.).
та́йно нареч. — тайно. Тайно работе шпионите.
та́ка нареч. — така. Така и така ми рёче за
тёбе. Така трёба да рабдташ. Конд.
такагоре нареч. — нагоре. Такагдре ойдде говёндата (Смърд.).
такадолу нареч. — надолу. Такадолу избёга
вълко.
та́кла да те удри (клетва) — да умреш,
та́коф, та́ква, та́кво, та́кви (Кор.) и таквдй,
гаква́йа, таквде, таквйе (Конд.). мест. —
такъв. Таква добра чупа ми трёба за иевёста (Смърд.).
таксида́р м. (тур.) — бирник. Дойде таксидаро и ни га найде скриёната рекййа (Смърд.).
гаксйра́т м. (ар.-тур.) — беда, нещастие. Шд
таксйрат го найде, му пукна вдло.
таксувам нсв., та́ксам св. — обещавам. Йас
овен такса за манастйро, аку сип ми се върни
жйф од бдйо.
та́лк м. (ар.-тур.) — талк. На малите дёца
му клаваме талк, да нё се запарве (Конд.).
талъсъм м. (ар.-тур.) — лош поглед,
тал’а́нин м. — италианец. Гредёе та.Таните,
зевае дфци и телчйна (Смърд.).
тал’а́нка ж. — италианка.
гал’а́нцки прил. — италиански. Тал’анцка
пушка.
та́му парен. — там. Тому живи той. □ Та́му
дёка да е — вместо да е (Конд.).
тамуна́ка нареч. — там някъде. Тамунака пасе
дфците (Конд.).
тамъм нареч. (ар.-тур.) — точно, тъкмо. Тамъм на врёмето дойде (Конд.).


316

Б, Шклифов

танке м. (англ.) — танк. Со танксо́ви дойде
аскеро.
тана ж. (ит.) — запушалка, тала,
тапййа ж. (ар.-тур.) — документ за собстве­
ност на имот.
тапола ж. (Бап.), типбл’а (Конд.) — топола,
тапосвам //се., тапосам св. — запушвам. Со
тапа и тапо́сваме шишинйшчата.
таптйсвам нее., таптйсам св. — не мога да
дишам свободно поради настинка. Го таптйса, не можи да дйши. О се вьзвр. —
задушавам се от настинка. Се таптйса
но́са. Конд.
татар м. (Кос.) и тата́рин м. (Конд.)— 1) човек
от татарски произход. 2) прен. лош, проклет
човек. □ Бос кай та́т ар — бедняк,
тата́рка ж. — 1) жена от татарски произход.
2) прен. проклета жена,
тата́рцки прил. — който се отнася до татар,
татарин и татарка.
та́те с. — гальовно обръщение към своя татко.
Тате, ела си дома, мама те вика.
та́тко м. — татко.
таткови мн. — домът и семейството на татко
(за син или дъщеря, които живеят отделно).
Ке дйме у таткови на гости.
татковнйна ж. — татков дял. И на мене ми
поднива татковнйна,
си го сакам дело
(Конд.).
та́ткоф, -ва прил. — татков. Таткова къшча.
тафтабйда ж. (тур.) — дървеница. Тафтабйда
ме късна.
та́с мест. (Дк.) — тя, тази.
твой, твойа, твое и твойо; тво́й мест. — твой.
твьрт, -да прил. — твърд. Твърда лема. Твърдо
мёсо.
теа́тро с. (гр.) — театър.
тебе мест. — 1) винителен падеж на ти, тебе.
Тво́е те баре. 2) дателен падеж (Кор.). На
тебе ке ти даде (Конд.). Тебе ти даду пари
(Смърд.).
тевекелййа неизм. прил. (тур.) — глупав, не­
разбран. Тевекелййа човек, не разбёрва од
лаф.
тежа нсв. — тежа. — Кёку оки тёжи врёчшето (Смърд.)?
тежева ж. — тежест. Бёме на гдети и тежёва
му направййме, цёло йагне м у изедддме.
тежйна ж. — тежина. Голёма тежина има
врёшчето, нё можа да го крёна (Конд.)
тежок, тёшка прил. — 1) който тежи много.
Тёшко е дётето, нё се носи на ръци (Конд.).
2) който изисква голям труд, големи усилия.
Тёшка работа. Тёшко оранйе. 3) който пред­
извиква тревога, вълнение, мъчен. Тёшка
ни бёше животта. Тёшко врёме. Тёшко
ба́ра — бавно ходи. Тёшка жёна — 1) бре­
менна. 2) тромава. Тёшка более (бол’а) —
опасна болеет. Тёшка ръка — ръка, която
нанася силни и болезнени удари. Тёшка
зёма — мокра. Тёшка вода — недобра за
пиене вода. Смърд.

тезгёра ж. (Кон.) и тезгёре с. (пер.-тур., Чер.)—
тарга, носилка.
тёйн, тёйна, тёйно, гёйни мест. (Нестрам) —
техен, вж. и тёмен.
текйива нсв. (Кор.) и текнйва (Конд.), тёкна
св. в съчет. с кратка дателна форма на мест.
нас, която стои пред глагола — хрумва мн.
Ми тёкна да ода на пазар. Н ё шчука дётето,
шд ке му тёкни, то прави. Ми тёкна. Ти
тёкна. Ни тёкна. Конд.
тёку и тёлку (Поп.) нареч. — толко. Те́к у
врёме те баре, многу саке да те вида. Тёку
си лош? Тёку ти чини умо. Кос.
тёле с. — 1) малкото на кравата. 2) прен.
глупав човек. Те́л е си тй, от нйшчо нё
разбёрваш.
телёгвам нсв. — ползувам, употребявам.
Г ’умдвите и телёгваме за вода (Конд.).
телегра́ма. ж. (гр.) — телеграма. □ Уд ри те­
легра́ма, Напра́ви телегра́ма — изпратих
телеграма.
телйца ж. — телица. Телицата за три годйни
става крава.
тёл’ м. (тур.) — тел. Со т ел’ го вързваме
сёнто. Со т ел’дви и гро́д им е ливадите
(Конд.).
тёмбел’ прил. неизм. (тур.) — мързелив. Тембел ' е, нё му се работа (Конд.).
тёмен, тёмна, тёмно, темни мест. (Кор.) —
техен.
тёмен, темпа прил. — тъмен. Ме затворив
на тёмна одайа (Конд.).
темешйр м. (Кос.) — тебешир,
темнича́ф, -ва прил. — тъмен. Темничо́ва одайа.
темйалнйца ж . — кадилница,
тёмйан м. (гр.) — тамян,
тенцёра ж. (тур.) — тенджера,
тенёке с. (англ.-тур.) — ]) тънък метален
лист. 2) висок четвъртит съд, направен от
железен лист. Тенёке за сирёнйе, за мае, за
урда, за маслини. 3) прен. тъп човек. Бе́гай
ми отт'уа, тенёке ниёно. Смърд.
тенекецййа м. — тенекеджия.
тёнам пев. — 1) убивам. Вълци тёпам. 2) из­
мъчвам с работа. М е тёпа со работа. О се
възвр. — 1) убивам се. Се тёпе на бдйо
мъжнте. 2) измъчвам се от много работа.
Се тёпа от рабо́та. Смърд.
тёпан м. (от гр.) — тъпан. Тёпан бо́е на стрёт
се́ло.
тена́нче с. — 1) умал. от тъпан. 2) ципа в ухото,
която предава на средното ухо звуковите
трептения. Пукнато му ё тепанчето, нё
шчука (Конд.).
тёпе с. (пер.-тур.) — 1) тепе. 2) теме.
тепеййа ж. (тур.) — тепсия. Питата йа печиме
о тепеййа (Дъмб.).
тёрам нсв. — 1) гоня. Го тёрам, па греди.
2) карам добитък. Го тёрам магарето за
во́да да пйе. Ме тёра -— диария имам.
Конд.
тера́нйе с. — диария,
терзййа м. (тур.) — шивач.


Речник на костурския говор
терзйка ж. — шивачка.
терйа́свам пев., терйа́сам ев. (гр.) — 1) наглася­
вам. И терйасааме вратите, се затвдрве
добро. 2) става, подхожда. Той к л ’у ч не
терйаева за тайа врата. 3) разбирам се.
Терйасве на лафЬвите. Конд.
терсенё прил. неизм. (тур.) — лош, пакостник,
опак.
тёс м. — тъст.
тёсен, -сна прил. — тесен. Тесна е вратата, не
може да върве говёндата (Конд.).
теснотййа ж. — теснотия. Йме теспотййа
дома, не и бери.
тёсто с. — тесто. Тесто за лён.
тёта ж . — 1) сестра на майка, леля. 2) обръ­
щение към възрастна жена.
тётин прил. — съпруг на леля. Тётина къи/ча.
тётини мн. — семейството на тёта, лелини,
тёфтер м. (ар.-тур.) — тефтер,
тёчи псе. — тече. Тёчн рёката. □ 'Гёчи ра­
ната — гной има раната,
тёшча ж. — тъща.
тешчйна ж. — задушно време. Голёма тешчйна е не сь дйши (Поп.),
тй мест. — 1) кратко лично местоимение за
2 л. ед. число. 1) за именителен падеж. Тй ми
сй роднина, тй трёба да ми помджиш.
2) за дателен падеж: на тебе, тебе. Ти поможвам, ама тй нё препознаваш.
тйвко нареч. — тихо. Тйвко зборвайте.
тиган м. (гр.) — тиган.
гййа, тйе (Кос.) мест. — 1) те. Добри се тййа.
2) тия, онези. Тййа таму шд праве, шд копе?
Конд.
тйнгили — вйнгили межд. — за търкаляне на
предмет.
тйква ж. — 1) тиква. Печёна тйква. 2) прен.
празна глава.
тикву́л’ка ж. — малка тиква,
тйл м. — врат, тил. Тйло ме боли.
типозйт м. — резерва. Йме типозйт жйто
(Конд.).
тнранййа ж. (гр.) — тирания, мъка.
тишйна ж. — тишина.
ткайа нее .— тъка. Баба ткае на разбой. Майка
ми тка шаек за гуна. Смърд.
тлёйа нсв. — 1) горя полека и без пламък
(за огън). Дървата се суви и добро тлёе
дгано. 2) имам температура. Тлёе дётто, па
лёкар трёба да гу дунёсиме. Чер.
тб и тбб, тбва (Кос.) мест. — 1) лично местои­
мение за 3 л. ед. число, среден род. Кдй
плачи? — То плачи, дётето, сака да цйца.
2) показателно местоимение: това, онова.
То нёшчо таму шд е (Поп.)?
тдвар м. — 1) стока, която товаря на добиче.
Два товари фасул’ продаду на костурёни.
Тдвар брашно. Тдвар дърва. 2) бреме, грижа.
Цёла недёл’а бёёме у нёго на гдсти, гдлем
тдвар му направййме. Конд.
това́рвам нсв., товара св. — товаря. Го товари
магарето дърва и търна за пазар.
тога́а́ и тогава, тога́йа, тогас нареч. — тогава.

317

той мест. — 1) лично местоимение за 3 л. ед.
число, мъжки род. Тдй дойде при нас. 2) по­
казателно местоимение: тоя, този. Тдй таму
шд прави?
токма нсв. — стъкмявам, приготовлявам. И
тдкма п л ’ачките, дётето ке о облёча. Тдкма
нёшчо за йадёнйе. И тдкма парите, да купиме лёп. О се възвр. — приготовлявам се,
стъкмявам се. Се тдкма за път. Се тдкма
да права плёмна, ама нё ми стйге парите.
Смърд.
тбкму нареч. — 1) ни повече, ни по-малко, на­
пълно. Тдкму е трй кйла, го търга йас.
2) точно, право, направо. Тдкму при нёго
застана и съ нёго излёзе на кандре. 3) токущо, в същото време, щом като. Тдкму кдга
тй си отйде, тдй ддйде да те бара. □ Токму
на умо — нормален човек. Нё е токму на
умо — не е нормален. Конд.
тони нсв. — пропуска вода. Тдни бдчкапю
(Смърд.).
топ1 м. (тур.) — артилерийско оръдие. Фърге
со топдви.
топ2 м. (тур.) — по-голям вързоп или пакет
с някои стоки, навит на роло плат. Тдн
кнйги. Тдп басма.
тона св. — разтопявам, разтапям, топя. Тдпа
мас. Бйшето го тдпиме — топим сланината
от прасето. О се възвр. — 1) става течно или
меко. Се тдпи сланйната. 2) отслабвам,
линея. Се тдпи чупата от мндгу рабдта.
топал прил. — топъл. Тдпал лёп. Тдпла вдда.
топка ж. (тур.) — топка. Тдпка йгре дёците
(Смърд.).
топлйна ж. — топлина. Сдбата дава мндгу
топлйна.
тдпл’а нсв. — 1) топля, грея. Тдпл’а вдда о
г ’у́м о (Смърд.). 2) поддържам телесната
топлина. М е тдпли палтето. □ се възвр. —
1) стоя край огън, на слънце, за да ми е
топло. Се тдпл’а на дгано. 2) употребявам
нещо за отопление. Со дърва се тдплиме,
нё со к ’умур. Конд.
топора се нсв. възвр. — готвя се да ударя
някого. Се топдра да го удра по главата.
торба ж. — торба. Со тдрбата на рамото
отйде на нйвата. □ Е клавам главата на
торбата — рискувам живота си. Конд.
тоски нареч. — единствено, само. Тдски кёрка
йма (Конд.).
точа1 нсв. — остря, точа сечиво с точило или
пила. Го тдча нджо. О се безлич. — точи
се.> Нджо се тдчи.
точа2 нсв. — изкарвам виното от бъчвата. Го
тдчиме вйното од бдчката, го одёл’ваме от
пършчйните.
точило е. — точило. Съ точйлата тдчиме нождви, кдеи, офчарцките ножици, скёпаро и
други домашни потрёпки (Конд.).
тра́та ж. — следа. Трага од вълк. Трага од
мёчка. □ Му загйна тра́гата — няма никаква
вест за него.


318

Б. Шклифов

тра́жа нсв. — дебна. Тража да фата некой,
грёде на лдзйето и грдзйе кради.
тра́йа1 нсв. — търпя, трая. Ке траеш, ке тър­
пиш кёрко, лдш — нелдш той ти бёше на
кьсмето (Конд.).
тра́йа нсв. (Чер.) вж. трийа.
трайа́ло с. (Чер.) — дърво, с което бъркам
огъня във фурната,
тра́кашка ж. (Руля) — кречетало,
тракто́р м. (лат.) — трактор. На пол'йето съ
трактёри дре (Конд.).
гра́на ж. (тур.) — трахана. Со /праната пра­
виме попарна.
тра́лник м. — баница с трахана.
треба нсв. — почиствам, требя (фасул, ориз,
нива от камъни). Фасул’ трёба. Лёшча трёба.
Камёнйата и трёба од лдзйето и ливадата.
Смърд.
требам нсв. — трябвам. Ти трёбам за нёшчо,
или да си ода дома (Конд.)? Ми трёбаш за
работа. Трёба да — 1) нужно е, налага
се. Трёба да ддш и тй. 2) навярно, възможно,
може. Трёба да е така. Трёба да е той.
Конд.
трёва ж. — трева. Офците пасе трёва. □ Йа́с
нё паса трёва — разбирам какво става
около мен.
трёвен, -вна при/. (Кор.) — пуст, проклет.
Трёвна Мёрика.
тревлйсвам нсв. (от гр.) — заеквам. Тревлйсва
чупещо, нё можи да збдрва добре (Смърд.).
тревнйна ж. — данък за паша,
трём м. — плевня, отворена от едната страна.
Лётио врёме на тремдвите спйе говёндата
(Конд.).
трён м. (фр.) — влак. Се качи на трёно за
Солун.
тренда́фил’ м. (гр.) — 1) роза. 2) прей, хубаво
момиче или момче.
трёса нсв. 1. друсам. Гу трёса орейо дъ пад­
не кътйците (Поп.). 2) изтърсвам. Го трёса
велёнцето. О се възвр. — треперя. Ми се
трёси ръката, не мджа да пиша. □ Ме
трёси — страдам от треска, втриса ме.
Конд.
трёска ж. — треска. Трёска ме трёси, не
мджа да рабдтам.
трёскам нсв. — ям без мярка, плюскам,
треска се. — пукна, гръмна. Рдфйа трёсна и
отёпа дфци. Бомба трёсна и отёпа двё
жёни. Да ти тресни главата (клетва)!
трёта ж. — трета. Ёна трёта ут имайнето е
мдйо (Поп.).
трети числ. — редно числително, който идва
по ред слуц втория. Трёти на рёндо.
трй числ. — бройно числително 3.
тригодйшен, -шна прил. — тригодишен. Триго­
дишно вино.
трйгос м . (гр.) — прибиране на плодовете и
царевицата.
тригосвам нсв., триго́сам св. — прибирам пло­
дове и царевица. Ёсента и тригдсваме лапките. Пълна бёше крушата, ни е тригосайа

(Чер.). Скдро ке го тригдсаме лдзйето, врапците ни го туне (Конд.).
трйжа нсв. — стрижа. На май и й'уни и /при­
жиме дфиите. Ми порасте кдсата, ёла да
ме трйжиш.
трййа нсв. — 1) търкам. Кдга и пёра п л ’ачките,
и трййа. 2) разтривам,
трййа ж. — вид игра.
трййсе и трйесе числ. — бройно числително 30.
трймир м. (гр.) — последните три дни на ве­
ликденските пости.
тримесёчен, -чна прил. — тримесечен. Тримесёчно дёте.
трина́йсе числ. — бройно числително 13.
трйци ми. — трици. Трйците му и даваме на
правдата.
трб и тронде нареч. — малко. Дай ми /про
вдда. Трд време ни остана.
тронде //ареч. — малко. Трднде вдда сакам.
тролйнка ж. — троха. На пилйшча/па му рдниме п/ролйнки лёп.
трбмбус м. (Новосел.) и тру́мбук (Чер.) — по­
сечено дърво, предназначено за дъски, труп,
тро́пам нсв., тропна св. — тропам. Трдпна су
чёлите //а душемё/по (Чер.).
тро́ска ж. — троскот. Корёйиата ут трдска
и варе и е пйе вддата тййа, шо йме камёйна на бубрёци/пе (Чер.).
троша1 нсв. — харча, пилея пари.
гро́ша2 //св. — ломя, чупя. Камёйна трдша,
кыича ке права (Чер.). О се безлич. — ломи
се, чупи се. Мъчно се трдши камено.
трошйчка //ареч. — съвсем малко. Дай трошач­
ка млёко (Конд.).
труда се нсв. възвр. — мъча се. Се труди чдвеко
да направи нёшчо.
трудна прил. — бременна. Тр'уд/ш жёна. Труд­
на крава.
трудно нареч. — трудно. Скъпййа йма, трудно
се живи.
трудно́сво с. — бременност. — Трудндсво йма
жёнта (Чер.).
тру́жа нсв. — 1) роня (царевица). Кочани тружиме вдйден. 2) чистя (риба). И тружа рйбите, чдрба ке права. Конд.
тру́пам1 //ев. — трупам. Той трупа йадовйи/че
за цёла зйма.
тру́пам2 нсв., тру́пна св. (Чер.) — тропам.
Кдй трупна нъ вра/пта, кдй дойде ?
тру́т, -до, м. — мъка, породена от работа.
Мндгу трут кладе //апразно (Конд.).
трьмба ж. — топ от тъкан,
тръснйца ж. (Чер. Конд.) — 1) плесница. Ка
му удри ёдна тръснйца, му ълкнай/а дчи/пе. 2)
мярка, равна на четирите пръста на ръката.
Оше ёдна тръснйца /прёб/а да гу свърша
чдрапо. Чер.
ту́а и ту́ка нареч. — тук. Ту́а (тука) да ддш.
□ Ту́а та́ка — тук някъде. Туа на́пре —
преди известно време. Ту́а ода́мна — от­
давна. Ту́а нёкни— онзи ден (с несигурност).
Конд.


Речник на костурския говор
ту́ку сз. — но,а, ала, ама. Тй ймаш пари, ту́к у
пс даваш. □ Ту́ку речи га́ка ёсти работата —
горе-долу така е. Смърд.
ту́л а ж. (лат.) — тухла. Къшчите и прайме со
ту́ли и камёийа. Смърд.
ту́мба ж. (гр.) — малко възвишение. □ Ту́мба
пра́ва — клякам.
гу́мъц прил. неизм. (тур.) — мокър. Ту́м ьц ста­
на уд дожо (Чер.).
ту́нта се пев. вьзвр. (Поп.) — работя бавно,
тутам се.
ту́нтаф, -ва, прил. (от тур.) — бавен и несръчен
на работа, туткав.
ту́пам исв., ту́пна св. — кълва. Гълъмбите ту́пе.
Кокошка ме ту́п на на ръката.
тупаница ж. — юмрук. Со тупаницата му и
скърши зъмбите (Кор.),
ту́рвам нсв., ту́ра св. — 1) наливам течност от
съд в съд. Ту́р и вода о лёгено. Ту́ри вода да
пййа. Ту́р и гас о ламбата. 2) поливам на ня­
кого да се мие. Сакам да се мййа, кой ке ми
ту́р ва вода? 3) сипвам. Ту́ри о брашното о
врёшчето. Смърд.
ту́ргам нсв., ту́рна св. — бутам. Ту́рни е вратта
да съ затвдри (Чер.).
туркйна ж. — 1) жена от турска народност. 2)
проклета, лоша жена.
турла́к м. и потърла́к (от тур.) — простак,
турлййа ж. (тур.) — вид.
ту́рцки прил. — турски.
ту́рчин м. — 1) мъж от турска народност. 2)
прен. грубиянин.
ту́т ам нсв. — свиря с тръба. Ту́т а боризано,
’тръбач’ (Смърд.).
ту́т ка ж. (Чер.) — изронен кочан. Су шу́т ки
палиме огън.
ту́ткис нареч. — сякаш. Ту́т кис син ми е (Чер.),
ту́тун м. (тур.) — тютюн. Ту́т ун пййа.
тутунцййа м. — пушач,
тутунцйка ж. — пушачка.
ту́фа и ту́фка ж. — букет цветя. Дай ми дна
ту́ф а цу́т йа (Кос.),
ту́фйак м. (тур.) — пушка.
туфу́лник м. (Чер.) — голямо човешко изпраж­
нение.
ту́ш кам нсв. — 1) тичам подир някого да го
хвана. Го ту́ш ка детето да о фат и
(Смърд.). 2) преследвам. Нъ ту́ш ка гърците,
заш гувориме бугарцки (Чер.). 3) пъдя. И
ту́ш кам врапците от черёшитс (Конд.).
тъба́ре с. остар. — вид женско палто,
тъга́ч ка ж. (Чер.) — пръчка с правоъгълно
сечение, която служи за притягане на пред­
ното кросно.
тълчансв.— чукам нещо, за да стане ситно или
каша. Тълча крдмит и лу́к . Тълча месо за
к'офтенйшча. □ Мълчи, а́м а тълчи —
действува потайно,
тълчок м. — чук за тълчене, тълчок.
търгам нсв., търна св. — 1) дърпам. Търпи го
столо оттаму. 2) отправям се на път,
тръгвам. Търна да си дй дома. 3) преживявам—
мъки, несгоди. Многу мъки търгамс од

319

гърците. 4) тегля, меря. Житото го търгамс
и го пу́ш ваме да се мёли. О се възвр. — из­
чезвам, бягам, махам се. Търпи се отту́а,
нё сакам да те п у́л ’а. Конд.
търговец м. — търговец. Търгдфци грёде за
йагнйшчата.
търговййа ж. — търговия. Търговййа нрава.
търкал ест прил. и търкъвълест (Чер.) — търкалест. Кошницата ёсти търкалёста (Смърд.).
гърка́ло с. — колело, търкало,
търн.и. — трън. Търнйата и копачимс (Смърд.).
гърнива́тйе с. — тръгване, потегляне,
търнйпка ж . — трънка.
търпа нсв. — търпя. Многу ме боле зъмбите,
ту́к у търпа.
търпелйф, -ва, прил. — търпелив. Търпелива
жёиа.
тьртъкура́ф , -ва, прил. — дрислив.
търтъку́рник м. (Чер.)и търтаку́гник (Смърд.) —
диария. Търтъку́рник мъ фат и.
търчам нсв. (Поп.) и търча (Кос.) — тичам.
Търча дётто пу гу́м ното. □ Търчи-льжи
(Чер.) — негодник.
търченйца нареч. (Кос.) и търченйчкум нареч.
(Поп.) — тичешком.

У
у предл. означава — 1) човек, който дър­
жи, има, владее нещо. Парите се у дедото.
2) дом, жилище, семейство на някого. У
нас йма гости. Да бйме у́ вас (Смърд.). 3.
място. У нивата (Чер.),
уветрича́вам се нсв. възвр. (Чер.) — оглупявам.
Дйп съ уветричави, не знае шу зборва (Чер.),
у́гар м. — угар. Угарйата и оставаме да и
испёчи сънцето.
у́гаце нареч.— нагоре. Угаре го крёвам дйкел'о.
Угаре фати къму планината. □ Угареу́дало — на различни посоки. Конд.
угодвам се нсв. възвр., угода се св. възвр.
(Кос.) — отправям се. Ке се угоди и той,
нё к е пие.
угорчва нсв., угбрча св. (Кал.) — ядосвам. Го
угорчи дётето. О се възвр. — ядосвам се.
у́гул нареч.
1) единствено, изключително.
Угул вино пие, вода нё пие. 2) не повече от,
тъкмо, точно. Угул ёдна чу́па имам. Угул
два дена бё таму. 3) съвсем, покрит с.
Угул кал стана. Угул вода стана. Конд.
угълтвам нсв., угълча св. (Д. Кор.) — удушавам чрез стягане на гърлото. Го угълчи ку­
чето. О се възвр. — удушавам се.
у́да прил. в съчет. със зёма—пръст без камък и
пясък. Удо месо — месо без кокъл и тлъстина.
уда́вам св. — удавям. Го фърли ку́ч ето на лдмо
и го удави. О се възвр. — удавям се. На езёрото се удави. Конд.
удйрвам нсв., у́дра св. — ударям, удрям. Мъ
у́д ри су камън пу главата (Чер.). Рдфйа го
у́д ри и го омдри. О се възвр. — удрям се. Од
вратата се удри на главата. Кор.
—


320

Б. Шклифов

ужина ж. (Поп.) — следобедна закуска,
ужйнвам нсв., ужйна св. — закусвам след обед.
Лётно врёме на жнатйе ужилваме на че­
тири саато (Конд.).
узда ж. — юзда. Кла́й му узда на кдно. □ М у
е държа уздата — държа строго някого.
Конд.
уй м . (тур.) — нрав.
уйгун прил. неизм. (тур.) — удобен. Работата
му е уйгун (Конд.).
уйдйсвам нсв., уйдйсам св. (от тур.) — уйдис­
вам. Детето и невестата не уйдйсае на табаётите, се каре. К л ’у чо нё уйдиса. О се
възвр. — съгласявам се с някого. Се уйдисае двата и станае комйти. Конд.
ука́ло с. (Смърд.) — новогодишен огън, които
се пали сред село.
укам нсв., укна св. — пея с вик. Е укна пёсната
(Чер.).
ук’ м. (тур.) — нрав, характер. Валко волната
а фарга, у к ’о нё го фа́рга (Новосел.),
улаф, -ва, прил. — луд, будала. У лава жёна
ёсти тас (Дк.).
улйца ж. — тясно място, намиращо се между
две сгради.
уложвам се нсв. възвр., уложа се св. възвр. —
парализирам се. Дйп съ улЬжи, не можи дъ
стани (Чер.).
улувёйка ж. — няма определено значение.
Употребява се в клетва. Улувёйка д а т е ви­
да (Канд.).
улук неизм. прил. (тур.) — парализиран. Улук
се фати.
Ум м. — 1) психическа способност за познава­
не и разсъждение. Ддбар ум има. Йма ум
той, не може да го из ма ме. 2) начин на
мислене. По нёговйо ум оди. □ М и бёга
од у мо — забравям. Ми греди на умо —
сещам се. Си го загйна умо — полудея. Го
ймам на умо — не забравям. Конд.
ума нсв. — помня. Г у умиш на нёго? — Гу
ума арно. О се възвр. — мисля. Съ ум а за
ръбдтта (Чер.).
умен, -мна, прил. — 1) който има здрав умУмна чупа. 2) който е основан на умУмни збордви.
умёнйе с. — мислене.
умерено нареч. — умерено. Клепалката бие на
каменот, за да падйнви житото умерёно,
да нё му дойди пито много, нйто тро (Гал),
умйрам нсв., умбра св. — умирам,
умножвам нсв., умножа св. — умножавам. За
двё-трй години и умножи дфците. О се
възвр. — умножавам се. Се умножи фамйл’ата.
уйдисвам нсв., ундйсам св. (Поп.) — възнаме­
рявам. Уйдисвам да ода на пазар.
упла ж. упла́ва, Смърд. — уплаха. Од упла'ва
умбре жёната.
упла́швам нсв., упла́т а св. — уплашвам, пла­
ша някого. Се скрй на копачката и ме уп­

лаши.О се възвр. — уплашвам се. Виде мёчка
татко и многу се уплаши.
уплосвам нсв., уплосам св. (Поп.) — потресвам.
О се възвр. — потресвам се. Виде мёчка и съ
уплоса.
урйвам нсв., урва св. — слизам. Урва от мъската. Урвайа партизанте ут плънйнта долу
пу сёлата (Чер.).
у́роф, -зо, — уров. Урово го даваме на прав­
дата.
уросяййа ж. (тур.) и уроснитйна — разврат­
на жена.
урупче с. (Чер.) — нощно гърне,
урсус и угурсус (Кор.) прил. неизм. (тур.) —
проклет човек. Урсус дёгле (Конд.).
усётвам се нсв. възвр., усета се св. възвр. —
забелязвам, усещам. Се усёти, шо се подигривд.е съ мёне (Конд.).
уста ж. — 1) част от човешко тяло. Со устата
йайме. 2) устни. Го баци на устата.
□ Е (йа) отори устата и не са́ка да е (йа)
затори — много говори. За́ториси устата—
не говори. Златна уста ймам — хубаво го­
воря. Лоша уста ймам — лошо говоря. Мёт
ми течи од устата — мило говоря. Проклета
уста — лошо говори.
утре нареч. — утре. Утре да ни дойте на гости!
утретодён нареч. — на утрешния ден.
утрешен, -шна, прил. — утрешен,
утрйна ж. — сутрин. На утрйната бёше дома.
утрйнвам нсв., утрйна св. (Кос.) — закусвам.
Рано утрйнваме и дйме на работа.
утро с. — утро. Добро утро (благопожелани е)
уча псе., — уча, уча се. Уча занает. Уча писмо.
О се възвр. — уча се. Се уча писмо. Смърд.
учен прил. образован. Учёна жёна.
учйтел м. остар. вж. даскал.
учителка ж. остар. вж. даскалица.
уше с., мн. уши — 1) телесен орган за
чуване. Го боли ушето. 2) слух. Йма добри
уши, добро шчука. 3) дръжка на съд. Ушите
на тавата. Ушите на тйгаио. 4) отворът
при иглата. Ушите на йглата му се скършйе.
□ Од ёдното уше му влёгва, од другото му
излегва — напразно го съветваш, не слуша.
Конд.
ушйнвам нсв., ушйна св. — изкълчвам (ръка,
крак). Ми ушйна ръката, лёкар трёба да ми
ё намёсти (Конд.).
ушлйна ж. — човек с големи уши.
ушогла́ф, -за, прил. — гологлав. Ушоглаво
търна дётто, ке му пръстуди (Чер.).

Ф
фабрйка и фамбрйка ж. (лат.) — фабрика,
фа́йде с. (ар.-тур.) — 1) полза, облага, печалба.
Од дфците нёма файде, зййан йма. 2) лихва.
Давам пари со файде.
фа́ланга ж. (гр.) — многобройна армия, фа­
ланга. Цела фаланга аскер йма на сёлото.
Конд.


Речник на косгурския говор
фалйрам нсв. (лат.) — фалирам. Фа.трае па́­
рите, той умбре от йа́т (Кор.),
фалшйф, -ва, прил. (от лат.) и фашлйф, -ва
(Смърд.) — 1) неистински. Гёрма́нците платва́е со фалшиви па́ри. 2) недостоен. Фалшйф
чдвек излезе, иё е достоен (Конд.).
фйл’а пев. — хваля. Цена да ода, йа фа́л'а чупата (Кор.) О се вьзвр. — хваля се.
фа́л ’ба ж. — хвалба. С та́га фа́л ’о́и, йа́ да е
ва́ди ме чупата каква е (Поп.),
фал’баиййа м. — самохвалко. Са́м у ее фали,
фал’баца́йа'е.
фал’баийка ж. — самохвалка,
фамбрйка ж. (лат.) — фабрика,
фамйл’а ж. (лат.) — семейство. Голема фам а́л ’а бёёме на́йа.
фамил’а́рин, -рна прил. — семеен. Ба́р си дома,
та́ си фамил’а́рин чдвък, нё прай пьрёйа су дё1/ата (Чер.).
фанарйотин м. (гр.) остар. — фанариот,
фанарйотцки прил. остар. — фанариотски,
фанатйзмо с. (гр.) — фанатизъм. Голёмо фаната́з мо а́м а за на́ш ча вёра, фаната́к е многу
(Конд.).
фанатйк м. — фанатик. Фанатик бълга́рин беше
Ла́з о Карайаноф (Смърд.).
фанёла ж. (фр.) — фланела. Ддлна фанёла.
Горна фанёла — пуловер,
фа́ра ж. (гр.)—род, роднина. На́йа сме фа́ра.
Имаш па́ра — а́м аш фа́ра (погов., Кос.),
фа́рмак ж. (гр.)— 1) отрова. Фа́рмак купи за
глуфците. 2) яд, душевна мъка. Многу
фарма́ци помина́а́ме.
фармакосвам нсв., фармакосам е в . — I) отра­
вям. Ми го фармакоса кучето. 2) ядосвам.
Нё не шчука са́но, многу не фармакдсва. О
се вьзвр. — ]) отравям се. Късна фа́рмак и се
фармакоса. 2) ядосвам се. Го остави жёната
и се фармакоса от мера́ци гла́м нйо. Конд.
фасарййа ж. (гр.) — скандал. Голёма фасара́й а пра́ве.
фасариййа м. — скандалджия,
фасарцйка ж. — скандаллжи́йка.
фасул’ м. (гр.) — боб. Тиовла́цкото поле рддва
сла́т ук фасул’ (Чер.).
фа́твам нсв., фа́та св. — \) вземам с ръка.
Фа́ти го лёбо от масата. 2) допирам се с
ръка, пипам. Нё е фа́твай машата, гори, ке
се изгориш. 3) улавям. Фа́ти е топката.
Фа́ти го дётето. Татко го фа́ти арама́йата.
4) заразявам се, прихватам, разболявам се.
Лдша бдлес го фа́ти. 5) започвам, почвам да.
Фа́ти да ва́ка. Фа́ти {фа́й) да рёкои. 6) за­
държа, залепва. Добро фа́ти бойата. 7) —
настава, настъпва за студ, зима и др. Голёма за́м а фа́ти. Фа́ти врёме (лдш о). 8) прихва­
щам, продавам. Скъпо ми го фа́ти мёсото.
Ёфтйно ми го фа́т и бра́шното и виното.
9) възпламенява се (кибрит, патрони).
Влажно е шпйртото, нё фатва. 10) за­
почва. Нивата фа́т ва от тра́по до ра́до. О
се вьзвр. — 1) задържам се. Са́ке се падна,
се фа́ти за вёйката. 2) залавям се, започвам
2 I Българска диалектология, кн. 8

321

да върша.Се фа́т и на работа. 3) прихваща се.
Дървото, шо го посада́йме, се фа́ти. Се фа́ти
на дро. □ Ми се фа́ти вера — вярвам. Е
фа́ти планйната — стана комитин. Е фати
вълко — вълкът я изяде. Фа́твам крйф път—
почвам да върша лоши работи. Фа́ти место—
хвана място, свърши работа. Фа́ти работа —
почна да работи. Ми и фати очите — излъга
ме. Се фа́ти сънцето — слънчево затъмнение.
Г о фа́тн вра́го — сгреших. Дйавблите ме фа́тве
—разсърдвам се. Се фа́гвам на бас—обзала­
гам се. То не се фа́тва — това не се смята.
Се фа́ти пъто — не се минава поради някои
причини. Се фати гранйцата — затворена е
границата. Се фа́ти ббйо — почна войната.
Се фатвам кефил’— ставам поръчител. Се
фа́ти на орото, ке го йграм — заех се с нешо
и трябва да го свърша. Се фатвам улук —
парализирам се. Ме фа́тва чело — 1) стягат
ме обувките. 2) имам нужда от нещо. Ми се
фа́тва ла́фо — слушат ме. Конд.
фатура ж. (лат.) — фактура. Бакалино ми да́де
фатура (Конд.).
фашйзмо с. (ит.) — фашизъм,
фашйст м. — фашист,
фашйцки прил. — фашистки,
февруа́ри м. (лат.) — февруари,
февруа́рцки прил. — февруарски,
фёл’ка ж. (гр.-тур.) — филия. Да́й ми ёиа
ф ёл’ка лёп (Смърд.).
фенер м. (гр.-тур.) — фенер. Со фёнеро све­
ти ме ндшйата.
фереце с. (ар.-тур.) — фередже.
ферман м. (пер.-тур.) остар. — ферман. Фёрман дойде от Ста́м бул от султан А мит.
фес м. (от геогр.) — фес. На турцко врёме
носёёме феедви.
фйдан м. и фиданка ж. (гр.-тур.) — фиданка,
фйде е. (гр.-тур.) — фиде. Кла́н фа́де на чор­
бата (Конд.).
фила́н и фил’а́н част. (тур.)— еди-кой си. Фила́н
чдвек ми рёче.
фйлм м. (англ.) — филм. Пулиме филм.
философ м. (гр.) — философ,
философйна ж .—философия. □ Нё ми прода́вай
философийа — нямам нужда от твоите
съвети.
фйл’ м. (тур.)—слон. Фа́л ’о а́ма дълго церёво
утспрёди, гу пушва и гу бёри (Чер.). Нёмаш
наса́тка, фа́л ’ те стори гдспо (Конд.).
финдузи мн. (Жуп.) и фьндузи ми. (Чер.) фонду́зи (Конд.) — вендузи. Су фьндузи съ леку­
ваме ут стут.
фйт ста́на (Поп.) — изчезна, няма го.
фйтил’ м. (ар.-тур.) — фитил. Фита́.ш а́ме
ла́м бите, фенёрите и свёшчите.
фйшек м. (тур.) — патрон. На комитите му
свърша́е фишёците.
фиа́т м. (ар.-тур.) — цена.
форо с. (гр.) нова заем. — данък. На многу
нёшча кла́на форо държа́вата— на дук'а́ните,
на тьргофците.
фи́рна ж. (ит.) — размах. Търчам со фдрца.


322

Б. Шклифов

фтйсвам нсв., фтасам св. (гр.) — 1) пристигам.
Со сънце фтаса дома. 2) узрявам. Фтасвс
черешите, бъргу ке и бёриме. 3) достигам.
Крушите се високо, не можа да и фтасам.
Конд.
фтёсвам нсв., фгёсам се. (гр.) — виновен съм.
Фтёса, шо отйде да направи спионево
(Конд.).
фу́дул прил. неизм. (тур.) — гиздав,
фуду́лка ж. — гиздосия.
фуду́лсво с. — поведение на фудул. □ Фуду́лсво продава — гизди се.
фудулук м. вж. фудулсво.
фудулцки прил. — който с отнася до фудул.
Фудулцки сын.
фуду́л’а нсв. — гиздя. Многу го фуду́ле чу пето.
О се вьзвр. — гиздя се.
фукам нсв. — много ям, плюскам. Нё фукай
тёлку, ке ти пукни мёво (Поп.).
фукара м. (ар.-тур.) — бедният, горкият. Лошо
му етана на фукарата, му гу изидойа мъгарто вълците (Чер.).
фултак м. — мехурче по кожата. Фултаци
имам на ёзико, не можа да говора (Конд.).
фулувёйка ж. (Кор.) вж. улувёйка.
фу́нда ж. (гр.) — украшения на обувка. Чёли
со фунди ми купи майка.
фу́рка ж. — хурка. На фурка прёнда и рёнда
за чёндото.
фурна ж. (ал.-гр.) — фурна. Во фурната го
пёчиме лёбо (Кон.).
фурнацййа м. — фурнаджия. Бё фурнажййа на
Стамбул (Конд.).
фурнацйцки прил .—фурнаджийски. Фурна цицка
кёрка.
фу́ста ж. (гр.) — пола, фуста. Многу ти оди
идвата фуста.
фу́ска ж. (гр.) мехур. Ме удри чёло и фуска
ми ста́на на ногата.
фускосвам нсв., фускосам св. — надувам се
(от болест). М у фускдса шкёмбата на дфцата, се наду, ке псовйса.
фу́стан м. (гр.) — фустан.
фустанёла ж. (гр.)—- фустанела. Ишкииарите
облёкве фустанёли (Конд.).
фу́та ж. (Жел.) — престилка,
фу́чи нсв. — фучи. Фучи вётеро. Фучи г ’у ́л ето.
фча́с нареч. — бързо, в миг. Кога фчас дойде
той тука (Поп.).
фъргам нсв., фърл’а св. — хвърлям. Фъргам
камён'йа. Фъргам семе на нивата. Фъргам
лёп на фурната. Фъргам гной на нивата. □
Фъргам на кафе — гледам на кафе. Фъргам
на книги — гледам на карти. Фъргам со
пу́шка — стрелям. О се вьзвр. — 1) хвърлям
се. Се фърли од високо и се омори. 2) приличам
на някого. На татко му се фърли. Смърд.
фъргачка ж. — гледачка. Фъргачката фърга
на кафе, на книги и на бакла.
фъртома ж. — дълго, дебело въже. Айваиите
и вьрзваме со фъртома.

фърту́на ж. (лат.) — снежна буря, фъртуна.
Многу фъртуна дуе, глава нё се крёва, нйкаде
нё се оди.
фърча нсв. — 1) хъркам (за човека). 2) ръмжи
(за животно). Фърчи коно, вълк можи виде
(Чер.).
фърчало с. — хвърчило. Дёцата си игре су
фърчало (Заг.).
фъсат м. (тур.) — мърморене, караница. Саму
фъсат прави (Поп.),
фъсацййа м. — скандалджия,
фъсанйка ж. — скандалджийка.

Ц
пакну́вам се нсв. вьзвр., цйкна се св. възвр. — 1)
залепвам се за някого. Не виде, се цакна
при нас и не сакаше да си дй (Конд). 2) на­
хвърлям се върху някого,злословя за някого.
Бес къбает съ цакнайа цёли пу мёне (Чер.),
нале с. (Новосел). — малка торба,
папам се нсв. възвр. — газя в кална вода, папам.
Дёте то се цапа на водата, к е се разбдли
(Конд.).
цйпе с. — яре. Цапенйшчата и изёде ейлко
(Ян.).
цйп-цйп межд. — за дразнене на коза и пръч.
цар м . — 1) цар; 2) господар. Цар ёсти на сслото (Смърд.).
царйца ж. — царица,
царево с. — царство, държава,
цару́вам нсв. — управлявам. Гъркомдните царуве по сёлата.
па́рики прил. — царски. Ца́рцка шчёрка (Кос.),
цвет м. — цвят. Бел цвёт има кошул'ата.
цвётйе с. (Поп.) — 1) дребно растение, което
се употребява за украса и аромат. Цвётйа
бёре чупите и праве вёнци. 2) прей, нещо ху­
баво и приятно.
цвърст прил. — набит. Мало е дётто, ама е
цвърсто (Поп.).
цёда нсв. — цедя. На цедило го цёдиме млёкото
и сирёнйето (Смърд.).
цедетйна ж. — остатък от течност,
цедйло с. — цедило.
цел прил. — 1) от който нищо не е взето,
неначенат. Цёл леп. Цёла круша. 2) пълен, в
пълна мяра. Цёла чёша вино наёднаш е смъркна. 3) неповреден. Чёшата падна и остана
цёла, нечепната. 4) непрекъснат. Ц ёл ден
работа. Цёла година болен лёжи. 5) същин­
ски. Тй си цёл кай татко ти. □ Цёл свет —
всички хора. Конд.
цёло с. остар. — вид турска сребърна монета,
цёна ж. — стойност, цена.
цёп м. — цеп (част на стана). Цеп'овите се
клаве на основата, за да му се знае рёндо на
основата (Смърд.).
цёпа нсв. — 1) разсичам, пуквам дървото по
жилките. А ку и цёпши дървата, по-добро
горе. 2) оперирам. Лёкаро ме цёпи, жьлчката ми е извади. О се възвр. — оперирам се.
Се цёпи и куртолйса. Конд,


Речнник на костурския говор
цепенйца ж. — цепеница. Цепениците се суши
бъргу и бъргу горе.
цёр м. (от лат.) — вид горски дъб, цер.
цёфка ж. — цев. На цёфката сь кла́в а пърдёно,
цёфката сь кла́ва на съва́л ’ката, су съва́лката фъргаме на устата на ра́збо и ткайме
(Чер.).
цигара ж. (от исп.) — цигара. Пййа цигара.
цйкам нсв., никна св. — викам силно. Женцки
глас грей, жена цйка.
цикётка ж. (Чер.), кецатка (Смърд.), качунка (Конд.) — минзухар. Су купало и кдпаме
цикётките (Чер.).
цйкна ж. — студено зимно време. Гол ема цйкна
пран, кдга дуе сёверо.
цил’а́ф -ва, прил. — слаб (за човек). Ц ил’аво
дете (Поп.).
цйнго с. (нем.) — емайл. Ченййа от цйнго
(Смърд.).
цйнцар м. — стиснат. Цйнцар е, нйшчо не дава.
цинца́рка ж. — стисната. От цинца́рка нйшчо
не излёгва. Цинцарката жена от бълвата
лой сака да извади (погов.).
цйпа ж. — 1) ципа. Шкёмбата и царевата сь
зъвйти су цйпа (Поп.). 2) воал. Невестйцка
ципа. □ Му пукна цйпата — няма срам.
цйфун м. — улей с форма на пресечен конус,
от чиято тясна страна водата пада с поголяма сила върху воденичното кречетало,
цйцам нсв., цйцна св. — бозая, суча, цицам.
Не сака да цйца детето.
цицарка ж. — овца, която цица.
цйцка ж. — бозка, цицка,
цицйна ж . — подутина на тялото. Гу удри на
главата и му стана цицйна (Поп.),
цут м. — цвят. Дървата се пълни цут.
цута нсв. — цъфтя. Цуте слйвите.
цу́тйе с. (Кос.) — цвете.
цуфам нсв., цуфна св. — пускам газове от сто­
маха без шум.
цуфл’а ж. прей. — мързелана.
цу́фл’о м. прен. — мързеливец.
цуцул’ка ж. — най-високото място на върха.
Дйп горе на цуцул'ката бёёме (Чер.),
цъпър-цупър межд. — за ходене. Цъпър-цупър,
ми дойде на гости без да го калёсаме (Конд.).
църкало с. — детска играчка за пръскане на
вода.
църкам нсв. — изпитвам жажда. Църкам за
вода (Чер.).
църцаул’ка ж. (Руля) — невестулка.
Ч
чаен, -ёна прил. — чаен. Чаёна чёта. Чаёна
льжйчка,
чай м. (кит.) — чай. За кашлицата пййме то­
пъл чай (Конд.).
чайник м. — чайник.
чакан м. и чекан (Смърд.) — чук. Со чёкано
работе майсторите (Конд.).
ча́клас, -зо м. — осил.
чакмак м. (тур.) — запалка,

323

ча́к-чук межд. — за звукоподражаване на чу­
кане.
чалгацййа м. (тур.) — музикант,
чалгацйцки прил. — който се отнася до чал­
гацййа. Чалгацйцки син.
чйлам м. (тур.) — подхват, чалъм. Той со ча́­
лам работа, лёсно му върви работата. □
Продавам чала́ми — правя номера,
чаламлййа прил. неизм. — който се отнася до
ча́лам.
ча́м м. (тур.) — бор.
ча́моф, -ва прил. — боров. Ча́мова корта
Чамово дърво.
ча́на ж. (Кос.) — вид мотика,
чапа́ра нсв. — ходя с големи крачки,
ча́пкан м. (тур.) — конте, чапкън. Истйна си
ча́пкан, ча́пкан на бара́йне, фудул на носёйи
(Заг., нар. пес.).
ча́рдак м. (пер.-тур.) — чардак. Чарда́ци йме
къшчите.
ча́рк м. (пер.-тур.) — спусък на оръжие. Го
штра́кна ча́рко и го отёпа.
ча́рчаф м. (тур.) — чаршаф,
чарчевййа ж. (тур.) — дървената част на про­
зореца.
чаршййа ж. (тур.) — пазар, чаршия.
ча́тал1 м. (тур.) — соха, чатал. Дърво со чи­
та́ли.
ча́т ал2 м. (Чер.) — вилица. Ма́к аме су ча́тли.
ча́тле с. — виличка.
чатййа ж. (тур.) — покрив на къща.
ча́уш м. (тур.) остар. — чауш,
чёжма ж. (Поп.) и чёзма (Кор.) (пер.-гур.) —
чешма.
чек м. (англ.) — чек. О пйсмото има́ше чёк со
ла́ри (Дъмб.).
чёкал м. — хиена. Чека́лите да те изёде
(клетва).
чекам нсв. — чакам. Чёкай ме, йа́с бъргу ке се
върна.
чекййа ж. (тур.) — свиваемо джобно ножче,
чекмёце с. (тур.) — чекмедже. Конците и а́глите се во чекмёцето (Кон.),
чекуна́р м. (Чер.) — дънер. Чекуна́рите и изва́ваме уд зёмата и и гдриме.
чёл м. (тур.) — обувка. И ска́на чёлите от
многу бара́нйе. □ Чёлн со ремйчки — сан­
дали.
чёлар м. — обущар. Чёларо кърпи и пра́ви чёлн.
чёлет ж. — челяд. Голёма чёлет имам.
чёлик м. (тур.) — стомана. Нождвите и па́­
лите и пра́ве от чёлик. □ Здра́ф кай чёлик—
много здрав.
челйнок м. — полско и градинско цвете с го­
леми зелени листа, с миризма подобна на
портокалите, с него мамят пчелите,
чёло с. — чело. Па́дна и съ удри на чёлото
(Поп.).
чел’а́ден, -дна прил. — многодетен,
чемёнто с. (от ит.) — цимент. Чемёнто да
станиш (клетва).
чёмер м. — коремна болеет. Лёжи и съ бълва
ут чёмер (Поп.).


324

Б. Шклифов

емеро́свам нсв., чемеро́сам св. — страдам от
болки в корема в резултат на настинка или
лятно време от пиене на застояла вода,
чёнгел’ м. (тур.) — кука за окачване. За́беги го
мёсото на чёнгел'о (Конл.).
чёндо с. — чедо. рожба, дете. Ма́л о чёндо па
ма́йка (Смърд.).
чепкало с. — който пипа и закача,
чёпкам пев., челна св. — 1) закачам. Не го
чепкай детето, болно с. 2) пипам. Не го чеп­
кай а́гано, ке се заса́ли. Нё и чёпкай п л’а́чките.
3) чепкам (вълна). Вълчата съ ръците е чёпке
(Конл.).
че́рта ж. (от лат.) — остар. — дюшек,
че́рек м. (пер.-тур.) — четвърт. За чёрек са́ет
снё у Бла́ца на гости (Чер.).
че́реп м. (Кос.) — дъно на стомна. Кога се
здра́бва ста́мпата, гъзъро, шчо осто́ва, се
вёли череп.
чере́пна ж. — подница, черепня.
чере́ша ж. — череша (дърво и плод). Се ису́шп
черёшата, па́веке нё рддва (Конд.).
черешла́н м. — орехова люспа. Со черешла́ни
вапсвуваме шайа́ци, фапёли, прендёно и друга
(Конд.).
черешланоф, -ва прил. — вид кафяв цвят, по­
лучен от орехови люспи,
чес ж. — уважение, чест. М у а́м а чёс па ста́­
рите.
че́сен, -сна прил. — честен. Чёсън чдвък е, ке
ти и върни па́рите (Чер.). □ Че́сна чупа —
девствена мома. Че́сна
же́на — почтена
жена.
че́ст прил. — гъст. Чёста коса а́ма.
че́сто пареч. — често. Чёсто ни грёй на гости.
че́та ж. — чета, дружина. Кома́ц ка чёта.
че́там псе. — чета. Го чётам па́смото.
че́твър м. — четвъртина. И да́ваме на́вйата на
чётвър.
четвърти числ. — редно числително,
който
иде по ред след третия,
четина ж. — четина. Ба́ш е то а́м а чета́па от
та́ло до па́ш ката.
четйрйесе числ. — бройно числително 40.
четйри числ. — бройно числително 4.
четиристотини числ. — бройно числително 400.
четйрки — умал. от чето́ри.
чегиринайсе числ. — бройно числително 14. □
На четирнайсе и йме очите — много с раз­
вит.
четирнайсти числ. — редно числително, който
иде по ред след тринайсетия,
че́чка и чачка (Смърд.) ж. — глава (ирон.).
Тёку ти ча́ни чёчката (Дк.).
чеша́ло с. — чесало. Со чеша́лото и чёшаме
правдата.
че́шам нсв. — почиствам козина на кон, вол и
др., чеша. И чёшам говёндата.
чешвйна ж. — кедър. Чешва́ната ёсти па́ска,
омйа́сви на п.йрнйа, ёсти кай ёш (Ян.). Това
дърво се среща само в Долнокостурско и
Корешчата,

че́шел’ м. — гребен. Су чёшел’ съ чёшл'аме
(Чер.).
че́шит м. (пер.-тур.) — вид стока,
че́шка ж. (Чер.) — череп. Гу удри пу гла́в ата
и му е скърши чёшката.
че́шл’ам пев. — сресвам. Гу чёш л’ам нъ дётто
(Чер.) О се вьзвр. — сресвам се.
чибук м. (пер.-тур.) — чибук,
чйзми мп. (пер.-тур.) — ботуши. Чизмите ме
фа́тве па пётите.
чйй, чййа, чйе, мп. чйй мест. — 1) въпросително
местоимение за притежание. Ча́й е той вол.
Ча́йа е та́йа чу́лл?(Чер.). 2) относително местоимение за притежание: чийто (чиято, чието,
чиито). Ча́йа и да́ е та́йа чупа, жива да м у е,
шо ма́й ка е роди (Конд.).
чйкрик м. (тур.) — чекрък,
чина нсв. — 1) правя, мина. Шо пра́йте, иГо
ча́ните, а́рии с те? 2) струва. К ёлку ти ча́ни
жа́т ото? О се възвр. — преструвам се. Гърк
се ча́ни, га́т на свёто (Конд.).
чииййа ж. (тур.) (Конд.) и ченайа (Смърд.) —
чиния.
чйп прил. — чип. Пмаш ча́н нос.
чипонос прил. — чипонос. Чипоноса жена.
чира́ва прил. — безплоден, ялов. Чнра́ва е а́ф1/ата. нё родва а́ч (Поп.),
чйст прил. — 1) който не е мръсен. Ча́сти му се
п л ’а́чките. 2) който не е смесен с нещо друго,
без примеси. Чисто ва́но. Ча́ста река́йа. 3)
лишен от лъжа и коварство. Върша са́м у
ча́сти работи. □ Чйст панде́лник — първият
понеделник на великденските пости. Чйсто
брашно — пшенично брашно,
чисто́та ж. — чистота. Голёма чиста́ та държиме да́ма.
читйнка ж. -г-- читанка. Е скри чита́нката, да́н
е на́йде гърците (Конд.).
чйтаф, -ва прил. — читав. Здра́ва и чита́ва
ёсти Iпа́с (Дк.).
чифлига́р м. — чифликчия.
чйфлик м. (пер.-тур.) — 1) чифлик. На турцко
врёме сёло Фота́пишча бёше ча́флик. 2) го­
лям имот. Ц ёл ча́флик а́м а та́й.
чйфт м. (пер.-тур.) — чифт. Ймам пет ча́фта
чора́пи.
чйфте с. (пер.-тур).— ловна пушка, двуцевка,
чифутин м. (ар.-тур.) — 1) евреин. 2) злостор ник. Чифутин е, ка́ли и бёсн (Конд.).
чифутка ж. — злосторница,
чифчййа м. (пер.-тур.) — земеделец. На́й а сне
стрёдни чифча́й.
чифчйка ж. — земеделка.
чифчйцки прил. — земеделски. Лерин е чифча́цки гра́т а Ка́е тур е търга́фцки гра́т (Поп.),
чйчо с. и чйча (Ян.) — 1) брат на бащата по от­
ношение на децата му. Та́тко, ча́чо те
во́ка. 2) възрастен мъж по отношение на
децата. Еп ча́ча те бара́ше (Ян.),
чйчови мн. — домът и семейството на чичо.
Ке а́й ме у ча́чови.
чйчоф, -ва прил. -чичов. Ча́чова кыича.


Речник на костурския говор

325

жито, царевица, фасул и др. Го чукнааме
чйчук прил. неизм. (Чер.) (от тур.) — гъст,
фасул ’с(Конд.). 5) пера дрехи, като ги чукам
един до друг. Чйчук вошки. Чйчук трёва.
със специално дърво. Су кдпан и чу́каме
чклён м. (Чер.) и член (Конд.) — дръжка на
вълнёните п л’ачки (Чер.),
нож. Се скърши члена на нджо.
чук-чук межд. — за удряне, чукане,
чкор м. — 1) пън, къс и дебел отрязък от дърво.
чу́м ми е, чу́ма ми е — защо ми е, за какво
Клан и чкдрйата на дгано да изгдре. 2) прен.
ми е. Чума ми е тайа мъчна живдт. Чу́ма
дърт, прегърбен, стар човек. Сёди, лежи на
ми се дфците, стар си, са́м си, не мджа да и
о́ашо чкор ниёдън (Чер.).
паса (Конд.).
чкоросвам се нее. възвр.. чкордсам се св. възвр.—
чумбрйца ж. и чимбрйца (Чер.) — чубрица,
свивам се, остарявам и ставам негоден за
чу́па ж. (ал.) — 1) дъщеря. Имам дёте и чу́па.
работа. Дйп съ чкуроса, на башо седи и саму
2) мома. Пёсни пёе чупите.
вйка (Чер.).
чу́ркам нсв. — пикая (за малко дете),
чобан м. (пер.-тур.) остар. — овчар,
чуру́тка ж. — глава, ирон. Твдйта чуру́тка
чбвек м. — 1) човек. Човеко работа, за да
сака скършвайне (Чер.).
жйви. 2) който притежава добри морални
чу́чкиш межд. — подкана за спиране на ма­
качества. М у даду пари назаем, ми и върна,
гаре.
човек се показа. 3) възрастен мъж. Еден човек
чу́ш межд. — подкана за тръгване на магаре,
дойде да те бара. 4) съпруг, мъж. Дека е
чу́ш, -жа прил. — чужд. Чу́жйо човък, ама ти
твдйо човек. Конд.
ддй ддма, зййан ймаш, ке ти пупрёчи уд
човешки прил. — човешки. Човешка жйвот
ръбдтта (Чер.).
(Смьрд.).
чъмъндуфу́ле с. — куче, което не расте голямо,
човешчйна ж. — човещина. Не ма човешчйна,
чървен, -ёна прил. — 1) който е с цвят на кръв.
не знае од добро, айван е (Конд.).
Чёрвен фу́стан. Червена кошу́л''а (Д. К. ). 2)
чоколато с. (от мекс.) — шоколад. М у купи
човек с леви политически убеждения. □
чокол а то на чупето.
Чървен свет — комунистически строй.
чорап м. (тур.) — чорап. Мама ми купи шарени
Смърд.
чорапи.
чървёник м. — месец юни.
чорапен, -пна прил. — чорапен. Чорапна йгла.
чървенйкаф, -ва прил. — червеникав. Чървенйчорба ж. (тур.) — чорба Шд чорба направи
каф вдл.
за вдаден (Конд.).
чървёнка ж. — вид полска трева със слабо
чорбапййа м. (тур.) — чорбаджия,
червени листа. Чървёнката йа бёриме за
чорбаийка ж. — чорбаджийка.
бйшките (Кос.),
чорбацйсво с. — чрбаджийство.
чървец м. — червей.
чорбацйцки прил. — чорбаджийски,
чървосвам нсв., чървосам св. — червясвам.
чорбацълък м. — чорбаджийство.
чъркосвам нсв., чъркосам св. — заливам рана
чорбалйна ж. — остатък от чорба. Чорбалйни
от охапване с вряла мас. Ранта уд вълците
ни даддйа да йайме на брако (Поп.),
при дфците е чъркдксваме су гурёшчо сало,
чпар м. — стърчащ кол.
зъ дъ не зъдълби (Чер.).
чувам нсв. — пазя. И чувам офците од вълци.
чърн прил. — 1) цвят, противоположен на бе­
Го чувам дётто надру, да не го изгази нёшчо.
лия. М у у́м бре мьжо, чърни и факса п.г’ачО се възвр. — пазя се. Се чувам от стут.
ките. 2) който има цвят, близък до черния.
Конд.
Чърн леп кай г./шиш.ЩЧърна дате вйда —
чуда се нсв. възвр. — чудя се. Сёда и се чу́да,
да ти умре близък (клетва). Чърни дёна —
не знъм шд ке стани съ нас (Конд.).
трудни дни. Чърно на бёло — писмен доку­
чу́ден -дна прил. — 1) необикновен, чуден. Чу́­
мент. За чърни очи — само за гледане, а не
ден чдвек ёсти той. 2) рядък по красота.
за използуване.
Чу́дна къшча йме (Смърд.).
чърнйца ж. — черница (растение и плод),
чудесен, -сна прил. — чудесен,
чърноок прил. — черноок. Чърнодка чу́па.
чудййа ж. — чудесия. Чудййа стана ндвата
чърпа нсв. — черпя. Чърпа вдда од бу́наро.
къшча, мндгу е убава (Конд.).
чудо с. — чудо. Чу́до голёмо стана.
чудо нареч. — много, доста. Чу́до пари поарци
Ш
за лекари.
шавор м. и ша́ вар (Смърд.) — вид тръстика.
чуен, -ена прил. — прочут. Чуёна къшча (Кос.),
чужйна ж . — чужбина. Мдмчето ми е на чуШаворо расти по валтите мёста (Конд.).
жйна (Конд.).
ша́йка м. — 1) гвоздей. Кова шайка. 2) прен.
доносчик. Чува се, тдй е шайка, ке тъ кажи
чукало с. — приспособление за хлопане на
на гърците (Поп.),
сгари порти, чукало.
ша́ка ж. (тур.) — шега. Шака права.
чукам нсв., чукна св. — 1) чукам нещо твърдо
о т върдо. Ёла да и чу́к ниме йайцата. 2) тро­ шакацййа м . — шегаджия,
ша́кнат прил. -— ударен, побъркан. Шакнат
пам, хлопам. Некой чу́ка на вратата. 3)
чдвек.
троша, чупя. Со варйа, чу́к ам камёнйа. 4)
ша́л м. (пер.-тур.). — шал.
ртделям с удари зърната или люспите на


326

Б. Шклифов

шалвари мн. (тур.) — мъжки тесни шаячни
панталони.
шапка ж. — 1) шапка. Студено е, кли́й си
шапка па главата. 2) глава на гвоздей.
Се искриви шапката па шапката.
шарен, -сна прал. — пъстър, шарен. Шарени
чорапи. Шарено йагне.
шаренйца ж. — 1) пъстрота. Многу шаренйца,
не се удави чорапите. 2) драсканица. Шаранйци пише на стйсо децата. Конд.
шаретйна ж . — пъстрота.
шаркам пев., ша́рна св. — драскам. Шаркам
па книгата.
шат-пат нареч. (тур.) — сегиз-тогиз. Шдт-пат
грей при нас на гости. Конд.
ши́фра ж. — стомашна киселина. Ши́фра ми
грей.
шашардйсвам нсв.. шашардйсам св. — полудя­
вам. Шашардйса той, не знае шд збдрва.
(Конд.).
шашарми́ ж. (тур.) — смут.
ши́шка ж. — сабя. Со ши́шка го закла.
швърки́ло с. (Чер.) — вътрешен бодеж. Швъркало да ть швъркни (клетва),
швъркам нсв., швъркна св. — чувствувам въ­
трешен бодеж, боде ме нещо. Мъ швъркна
не/ичо на гьрбо (Чер.).
шёйсе, шёесе (Кор.) числ. — бройно числително 60.
шейсети числ. — редно числително, шейсети,
шекер м. (тур.) — захар. На сти́рите години
скъп бёше шёкеро. □ Ки́й шекер — много
сладък. Кай шекер ёсти крушата. Смърд.
шекерцййа м. — сладкар. Шекерцййата прави
и продава шекёрки (Конд.).
шекёрка ж. — бонбон,
шёмче с. (Чер.) — чадър.
шён м. (тур.) — веселие. Ке дйме на и/ен
(Поп.).
шепта нсв., шепна св. — шепна. Ми шепна на
ушето и никой не чу.
шёс числ. — бройно числително 6.
шести числ. — редно числително шести,
шетам нсв. — разхождам се. Шетам по се­
лото.
шййа нсв. — шия. Шййа питлйчки на пи́./тото.
Шййа гашчи.О се възвр. — поръчвам, давам
да ми се изработи. Ндф фу́ста// си шййа.
шййа ж. остар. — шия. То, шд дойде па кумшййата, ке ти дой и на шййата (Чер.,
погов.).
шйкла ж. — 1) шикалка. 2) прен. нищо. Шйкли
ке ти дам на тебе (Конд.).
шилёже с. — шиле.
шйло с. — шило. Ду́т / шилото. □ Шйло
врёшче не седи — няма вечни тайни.
Конд.
шемййа ж. (Поп.) — забрадка. Су шемйй
съ побрадве жёнте (Чер.),
шемйче с. — носна кърпа. Йзбрии/и си го ндсо
су шимйчето (Чер.),
шйник м. (гр.-тур.) остар. — шиник,
шип м. — шипка. До плето има многу шйпйа.

шйпер м. — гръбначен стълб. Ме бдли шйперо
(Кор.).
шипурка ж. — чучур. От шипурката течи
водата (Конд.).
шира нсв. — разгръщам (чувал, торба). Шири
го врёшчето, да ту́р а жи́т о. О се възвр. —
на широко съм, разполагам с повече място,
отколкото ми е необходимо. Си́м се ши́ри
по цела къ/ича.
шири́на ж. — ширина. Йме дома шири́на ти́на.
ши́рит м. (тур.) — ширит,
широк прил. — 1) който има голям размер
на ширина; противоп. тесен.
Широка
река. Широки панталон//. 2) който не
притиска, не стиска. Широки чели. 3) про­
сторен. Широка оди́йа. Широко гу́м но. □
Й VIам широко сърце — спокоен съм.
широчйна ж. — широчина,
шйше с. (тур.) — бутилка,
шки́рто с. (ит.) — негодна стока, шкарто.
шкёмба ж. (пер.-тур.) — корем. Ме бдли
шкёмбата.
шкемберлййа прил. неизм. — шкембелия.
шкри́пйа ж. (Чер.) — стоножка. Шкри́пйата
лдшо къса.
шкурт прил. — къс. Шку́рто го посече дър­
вото.
шли́п-шлуп межд. — за тромаво ходене,
шли́пам нсв., шли́пна св. — 1) пляскам, удрям
някого с длан. Аку ти шли́т /а една шлапани́ца, и́скри ке ти изви́де дчите. 2) тромаво
ходя. Ш./и́п-шлу́п, /и./ста, не пули дека
тъпчи.
шлапанйца ж. и шлапнйца — плесница. Му
у́д ри ёна шлапнйца (Смърд.).
шлапёй м. (Конд.) — вълна. Мдрйето грей
шлап ей-шлап ей.
шлйба нсв.. шлйбна св. — чувствувам вътрешен
бодеж. Мъ шли́бна //ё/ичо па слъбйнта (Чер.),
шл’у́пка ж. — люспа, шлюпка. И л'у́п име
ш л’у́п ките на лапки — и ти́ка и йи́йме.
шд1 (Поп.) и шчд (Кос., Смърд.), чо (Дрен.)
мест.— I) въпросително местоимение: какво.
Шд би́ра/и ту́ка? Шчд сака/и /пи́ од съната?
2) относително местоимение: който, която
което, които. Збдрваш за рабдти, шд се заборавйе од време.
шд2 и шчо, чд нареч. — 1) защо. Шд ти требаше да дш да крадни/ мёт? Шд му требаше
да дй си́м за дърва? 2) колко, колкото; много.
Шд убави дфци йме! Шд нърдт съ сдбра ут
сёлта, да е чеке на Буги́рийа (Поп.),
то́м и штбм, шчом, чдм сз. — 1) означава не­
забавно следване по време, веднага като,
в същия миг. Шд.м зайди сънце, да и донесиш
ддма волдвите (Конд.). 2) понеже, тъй като
(за причина). Шчдм си бдлен, не ой со говёндата (Кос.). 3) означава отстъпване и съгла­
сие. Чдм сака/и и йаскай ке ддй/да (Дрен.).
Штдм не сакаш не греди (Чер.),
шпйрто с. (от гр.) — кибрит. Навлаже/ю е
шпи́ртото и //е фи́тва (Конд.).


Речник на костурския говор
шпрйнги мн. — тиранти. Клай ширитите, дан
ти пъдйнве пънтълднте (Чер.).
шрьнга ж. (Кос.) — мандра,
штрак межд. — за щракане. Штрак, се запали
огаио.
Ш1 ракам пев., штра́кна св. — щракам. Штракна.
со пушката, не фати. Не го штракай шпйртото па празно. □ Зъмби штракам — за­
канвам се.
штрёкал м. —говежди овод, щръклица. Штрекалите и късе па половите и тййа штреке ;
е дигнуве пашката нагоре и беге, никой не
мджи да и запри (Конд.).
штрекам нсв., штрёква св. — 1) щрьклея (за
воловете). Штрёкна вд.ю и го скърши ора­
лото (Конд.). 2) офейквам, изчезвам. Той
дойде тука, съ пуказа, май да штрёкна и нё
съ върна паза (Чер.).
штрёла ж. (Чифл.) — стрела,
шубе с. (тур.) — съмнение. □ Имам шубе од
нёго, шубе мй е — съмнявам се в него
(Конд.).
шубелййа прил. неизм. — съмнителен. Шубелййа жёна.
шу́ка ж. — топка. Шука игре дёцата (Конд.).
шу́м м . - шум. Ми шуми нёшчо, голем шум,
мджи да ё мёчка (Конд.).
шу́ма ж. — насечени дъбови вейки, шума.
Шумата е сёчиме ёсента, е вёниме, зймата
му е даваме на дфците (Конд.).
шу́ма нсв., шу́мна св. — шумя. Шуми нёшчо,
мджи да е заек.
шу́мйак м. — шумак. Аку се пйкне йагнйшчата
на шумйако, не мджиш да и намёриш (Конд.).
шу́мка ж. — лист от широколистно дърво,
шумка.
шу́плйф, -ва прил. — Г) шуплив, гъбест. Шуплйва катйца. 2) прен. малоумен. Шуплйва
жёна.
шу́ра м. — шурей.
шу́т прил. — шут. Шутата кдза йма мндгу
млёко. □ Шу́та да те вйда — да ти умрат
близките и сама да останеш (клетва),
шу́тар м. (Смърд.) — пън.
шу́фра ж. (гр.) — 1) бръчка. Старио чдвек
йма шуфри на лйцето. 2) гънка. Шуфри йма
фустано, не мджа да го облёча (Конд.).
шуфрбсвам нсв., шуфросам нсв. — измачквам.
М и го шуфрдса фустано. О се възвр. —
1) измачквам се. 2) набръчквам се.
шчёвйе с. — лапат. Мёса пйта су шчёвйе
(Чер.).

327

шнёма ж. (тур.) — затишие, тишина,
шченгашка ж. (Дк.) — уред, който държи
платното при стана.
шчёрка ж. и кёрка (Поп.) — дъщеря. Двё
шчёрки йма.и и ён син.
шчйпа нсв., шчйпна св. — шипя. Го шчйпна на
дётето по гъзо и (фати да плачи (Конд.).
шчйпка ж. — щипка. Фати и пл’ачките со
шчйпки, да нё и крёни вётеро (Конд.).
шчйр м. — вид трева, щир. Шчйро го йаде
дфците.
шчу́кам нсв. — 1) слушам. Шчука майка и
татко, прекдпсан сйн е. 2) чувам. Вйкай
пд-силно, нё шчука тдкму. Конд.
шчу́ро с. (Руля) — палавник,
шчьрк м. — щърк. Дойдде шчъркдвите, ддйде
пролет.
Ъ

ъзър прил. неизм. (тур.) — готов. Ьзър е пи­
тата, да ддш да йайме (Поп.).
ълскам нсв.
> и ълшча (Кор.), ълсна св. —
сънцето (Поп.).
ч лъскам. Ълсна лъмърйнта ут %
ърца и ържа ж. — ръжда. Ържа фати тйгано (Кос.).
ърносвам нсв., ърцосам св. — ръждасвам.
ържен, -ёна прил. — ръжен. Ържен лён. Ържёна
пйта.
ърженйца ж. — ръженица. Су ърженйца и в'ързваме сндпйата (Чер.).
Ч
ържи нсв. — цвили. Ържи кдно.
ъргёле с. и ъргёл’ие (Кор.) (тур.) — ]) стадо
говеда (Чер.). 2) стадо коне, катъри,
ъркам нсв. и ракам (Смърд.), ьркна св. и
ракна — храча.
ъркатйна ж. и ракатйна (Смърд.) — храчка,
ърт м. — ловджийско куче, хрът.
ьртйца ж. — хрътка. Ъртйцата е слаба су
дулги уши (Чер.).
ьрта нсв. — покарва (за растение). Ърте па­
та тише.
ъртолец м. — зародиш при жито, царевица,
картофи, фасул и др. Фасул'о изърти, ъртдлци пуши (Конд.).
ьрслан м. (тур.) и ършлан (Смърд.) — 1) лъв.
2) силен човек. Ърслан е той (Поп.),
ърсланцкн прил. — лъвов. Ърсланцка сйла.
ьрьльк м. (тур.) — 1) необработено голямо
място. 2) отвор, пукнатина в постройка.
%


СЪКРАЩЕНИЯ
Имена на селища и области
Бап. — Бапчор
Гал. — Галишча
Гк. — Горнокостурско
Гр. — Граче
Дк. — Долнокостурско
Дрен. — Дреновени
Дъмб. — Дъмбени
Ез. — Езерец
Жел. — Желево
Жуп. — Жупанишча
Заг. — Загоричени
Кал. — Калевишча
К онд.— Кондорби
Кон. — Кономлади
Кор. — Корешчата (Долна)
Кос. — Косинец

Кум. — Куманичево
Лич. — Личишча
Мок. — Мокрени
Новосел. — Новоселяни
Поп. — Пополе
Прек. — Прекопана
Смърд. — Смърдеш
Снич. — Сничене
Стен. — Стенско
Тиол. — Тиолишча
Тър. — Търнаа
Чер. — Черешница
Чифл. — Чифлико (Радигоже)
Шешг. — Шештеомо
Ян. — Яновене


СЪДЪРЖАНИЕ
Л и л о Р а л е в, Г оворът на село Войнягово, К ар л о в ск о ...............................................
Б л а г о й Ш к л и ф о в , Речник на костурския г о в о р ........................................................ 201

БЪЛГАРСКА ДИАЛЕКТОЛОГИЯ. КН. 8
Редактор М . Ч акъ рова
Техн. редактор К . И в а н о в а и И в . А т ан асова
Коректор А . Х р и с т о в а
Дадена за набор на 26. X. 1974 г.
Подписана за печат на 22. XII. 1977 г.
Формат 70/100/16 Тираж 1000
Печатни коли 20,63 Издателски коли 26,74
Цена 3,28
9535152511

Код 19
5014-26—77
Набрана и отпечатана в Печатницата на Издателството на БАН
1113 София, ул. „Акад. Георги Бончев“
Поръчка № 1

3


ЯАЛЕКТОЛОГИЯ. ПРОУЧВАНИЯ И МАТЕРИАЛИ, КНИГА VII
Печатни гре ш к и
Стр.

11
11

13
14
15
21

30
32
33
39
41
43
47
47
57
60
67

68

69
77
94
118
135
179
180
181
183
183
1881
188 >
188)
1891
189/
189
191
192
194
195
195
195
209
209
210
217
217
222

Напечатано

ка

Да се чете

I

б’еклемё
б игл ИК
родови
парсе
снонеца
ПптлгРну
гурук
пёйда даъм
декмё
калак

11

и р ъ д н 'ъ

II
I
II
II
II
II
II
I

з’йфет
з ъ и 'р ь ’
зъ ш ъ р н ъ
зет
истън’ё

пёл дё\уъм
д ’екмё
калпак
пръдн’ъ
з ’афёт
зь \у р ,;1ь
зъ ш ъ р н ъ
зает
истън'ё

т ърп ът й

т ъ т ърпи

I
I

11
11
1
I
1
I

1

11

кл ъ дн ’е
бди
Опива ме
нех&р
пуулъкйн’ъс
ср’едйн
А ^ги р у ги т
Гогош
сеп!гаипт

I
II

кам алкк
глокйнки

11

л

11
11
II
II
I
I

II

■ сепНаигпнп

1

11
II
I

иуа-игзи
1 1уаиг51

цвете́
живбвлек
Сеп1гаигез
Лашрегиз
►сеп1гаипит
руга
иооленията
Макебопзюе
тЬгёш
ВРАН-к
/гаха\Л1

авт

б’екл’емё
биглик’
розови
парче
спонепа
Питл’йну

щ

*

кор.
кор.
авт.

г ’у р у к

щ

кор.
авт.
кор.
кор.
авт.
»*
п

3. Опива ме

кор.
авт.
печ.
авт.
печ.
авт.

н’еха́р
пуу́л ’ъ к ён ’ъс
ср’едён
А^горугиш
Рогош
сеп1аигшт

кор.
авт.
ко1.
авт.

кам илйк
гл о гй н к и

кор.

клъдн’ё
С>ДИ

сеп!аипиш

11
I
I
I
II
I
I
I
II

По вина на

иуа-иг51
цуа-иш
цве́те
жилбвлек
СеШаигез
Лишрегиз
сеп1аипигп
друга
поколенията
Масесюпзюе
тЬгёш]
ВРАИ-Ь
[гахсид*

•

*

_

-

-

.
_
.
п

»

печ.
п

авт.
кор.
кор.
кор.