Ранди Чарлс Епинг

НОВАТА СВЕТОВНА
ИКОНОМИКА
НАРЪЧНИК ЗА НАЧИНАЕЩИ
От изкуствения интелект и биткойна
до Еднорозите и Поколението „Z“

THE NEW WORLD ECONOMY: A Beginner’s Guide
Copyright © 2020 by Randy Charles Epping
© Димитър Събев, превод от английски
© Тодор Манолов, дизайн корица
© 2021 КНИГОМАНИЯ ЕООД, София
https://4eti.me
ISBN 978-619-195-286-1

Речник
Днешното време сякаш ни обстрелва с всевъзможни икономически термини: биткойни, ескалиращи мита, разходи за копаене на данни, гиг икономика, Тъмна мрежа,
и много още подобни думи и фрази. Този речник представлява списък на най-често
използваните термини, към който може да се връщате периодично, за да обновите
паметта си и да подобрите икономическата си грамотност. 2
Абеномика. В Япония, където правителството и големите компании формират
сложни мрежи от тесни взаимоотношения, икономическият растеж чувствително
се забави в началото на XXI век. Абеномиката – икономическият план, носещ
името на иновативния министър-председател Шиндзо Абе, се опитва да рестартира потиснатата икономика с пакети от фискални и монетарни стимули.
Акредитив. В международната търговия често се налага необходимостта вносителите да докажат, че разполагат с достатъчно средства, за да платят за пристигащата пратка от стоки. Акредитивът (това буквално е кредитно писмо) обикновено
се предоставя от банка, която гарантира на продавача, че вносните стоки ще бъдат
заплатени, след като пристигнат в местоназначението си.
Актив. Златото, парите или сградите в баланса на компаниите се разглеждат като
нещо положително – актив, за разлика от пасива, например дълг, който се разглежда като нещо отрицателно. При повечето компании активите се делят на: финансови активи (например налични пари и ценни книжа); материални активи
(сгради, компютри и др. под.); и нематериални активи, като положителна репутация и патенти.
Акция. Акцията представлява собственост в компанията. Тази собственост обикновено се удостоверява с къс хартия или с електронен запис в съответния регистър.
Акционерите имат право на част от печалбите и от активите на компанията. Ако
компанията е направила печалба и на тази база разпределя дивиденти, то всеки,
който притежава нейни акции, ще се облагодетелства. Но акционерите извличат
ползи и от неразпределената печалба: добрите отзиви в пресата и нарасналите парични средства обикновено водят до покачване на цената на акциите на компанията.
Алгоритми в борсовата търговия. В рамките на милисекунди, големи компютри със
съответните програми купуват или продават акции, преди пазарът да е реагирал
на новините. Те се възползват от несъответствията на пазара и бързо „отработват“
новата информация. В началото на XXI век търговията на базата на алгоритми
формира от 30 до 50 процента от всички сделки на фондовите борси в Америка.
Алфа. Термин, използван за обозначаване на свръхдоходността, която фондовите

Много от икономическите термини в българския език са придобили гражданственост със съответната дума, фраза или съкращение на английски – независимо че често има паралелен термин и
на български. За улеснение на читателите в речника е отбелязано и английското съответствие на
някои от по-специфичните термини. – Бел. прев.
2

155

мениджъри твърдят, че осигуряват на инвеститорите. Много от фондовите мениджъри постигат по-висока възвръщаемост в сравнение със стандартни пазарни индекси, като Dow Jones Industrial Average или S&P 500 – и по тази причина се чувстват в правото си да искат такси от няколко процентни пункта заради допълнителната алфа, която предоставят на инвеститорите.
Американски депозитарни разписки (ADR). Това са пакети от акции, които се търгуват на фондови пазари извън САЩ, но се продават в Съединените щати като
деноминирани в долари ценни книжа. Идеята е инвеститорите в Северна Америка
да могат да инвестират в чуждестранни акции по същия начин, по който купуват
акции на вътрешния пазар. Дори и дивидентите се плащат в долари на САЩ.
Амортизация. Счетоводителите наричат амортизация намаляването във времето на
стойността на активите. Например една кола или компютър с годините губят част
от стойността си – и това се отразява в счетоводните книги на компанията. Данъчните служби често позволяват на компаниите да третират амортизацията като разход за правене на бизнес и с нея да намалят облагаемия си доход. Съответно, компаниите имат мотив да си начисляват възможно най-големи амортизации, за възможно най-кратък период, за да се възползват от шанса да намалят дължимите
данъци.
Ангел. Вж. Рисков капитал.
Арбитраж. Практикуващите арбитраж инвеститори се опитват да открият разминавания в стойността на активите на световните пазари и след това да реагират
бързо, като закупят даден актив там, където той е евтин, и го продадат на друг
пазар, където е скъп. В арбитража често се използва високочестотна търговия, която осъществява огромен брой автоматични покупки и продажби с изключително
висока скорост – и регистрира разминавания в стойността на активите и възможности за печалба, останали незабелязани за обикновените инвеститори.
Асоциация за честен труд (FLA). Това е една от многото организации за човешки
права, активни в студентските градчета. FLA се опитва да изгражда коалиции от
компании, потребители и социални активисти, които да намират решения за ужасните условия на труд във фабриките в много от развиващите се страни. Крайната
цел е потребителите да подкрепят установяването на общи правила в сфери като
свободно сдружаване на работниците, минимални заплати, максимален брой отработени часове, здраве на работника и безопасност на работното място.
Асоциирани компании. Компания, която е свързана с друга, но не се притежава директно от нея, се обозначава като асоциирана, или свързана компания. Във виртуалната икономика асоциираните компании формират групи, които носят взаимни
ползи. Например много от търговците на уебсайта на Amazon са асоциирани компании – те не са притежание на Amazon, но се облагодетелстват от достъпа си до
тази платформа.
Аутсорсинг. Като използват напредъка в телекомуникациите и възможностите на
компютрите, много компании в богатите страни решават да изнесат в чужбина
значителна част от операциите си, изискващи ниско ниво на умения. Към началото на XXI век сред примерите за подобни изнесени операции са колцентровете
156

в Индия или счетоводното обслужване в Източна Европа. Идеята е компаниите да
се възползват от по-ниските заплати в чужбина. Дори и в онлайн образованието,
ученици с добра интернет връзка могат да си общуват с „евтини“ преподаватели
(обикновено живеещи в развиващи се страни), които им помагат по предмети като
чужди езици или математика.
Базисен пункт. Сто базисни пункта формират един процентен пункт. Настройките
на финансовите пазари са станали толкова фини, че вече не е достатъчно да говорим за промяна на лихвените нива с една четвърт или една шестнайсета от процента. Сега се отчитат и движения в мащаб една стотна от процента, или един
базисен пункт. Ако използваме тази система, покачването на доходността на дадена облигация с половин процентен пункт (0,5%) се равнява на петдесет базисни
пункта.
Баланс в международната търговия със стоки. Това е най-тесният измерител за
международната търговия на една държава, който отчита само „видими“ стоки
като вино и лаптопи, но не и услугите. Този показател често се представя в пресата
като търговски баланс, търговски дефицит или търговски излишък, макар че измерителят за международната търговия на една страна трябва да е по-цялостен и
да включва също и финансовите услуги и доходите от чуждестранни инвестиции
(вж. Текуща сметка).
Баланс (счетоводен). Това е моментна снимка на активите и пасивите на една компания. Балансът разглежда финансовото състояние на компанията към определен
момент. Балансът има две страни: активи – това, което компанията притежава, записано от лявата страна, и пасиви – това, което компанията дължи, записано от
дясната страна. Това, което остава след като пасивите се приспаднат от активите,
се нарича собствен капитал: остатъчната стойност на компанията, която принадлежи на нейните собственици.
Балон. Икономическите балони, наричани още пазарни балони, се характеризират със
силно надценени акции или други активи. Балони се наблюдават още от самото
възникване на пазарите. По времето на Златната ера в Нидерландия пазарен балон
се образува при лалетата. В края на 90-те години на XX век в Америка се формира
балон при дот-ком компаниите. Също и Голямата депресия от 30-те години на XX
век отчасти е резултат от краха на силно надценените акции през 1929 г. Жилищният балон в Съединените щати и в други страни в началото на XXI век води до
сериозни загуби, особено при второкласните ипотеки, когато балонът се пука (вж.
Ирационален оптимизъм).
Банка за международни разплащания (BIS). Разположената в Базел, Швейцария,
Банка за международни разплащания често е наричана „централната банка на централните банки“. Тя служи като клирингова къща за трансакциите между централните банки в света. В допълнение, BIS регулира международната банкова система.
Банкиране за стопански субекти. Терминът се отнася до практиката някои банки
или търговски къщи да инвестират в бизнеса на своите клиенти. В някои страни
инвестиционните банки се наричат също и стопански банки (merchant banks, вж.
157

Инвестиционна банка).
Банкрут. Казва се, че компания, която не може да плати дълговете си навреме, е банкрутирала. В много страни на банкрутиралите компании се дава възможност да се
опитат да изпълнят задълженията си към кредиторите. В Съединените щати това
се нарича „Глава 11 “ (от Кодекса на САЩ). Ако компанията не успее да намери
решение на своите проблеми, се пристъпва към ликвидация („Глава 7“ от Кодекса
на САЩ) и активите ѝ се продават, за да се покрият задълженията.
Бартер. Обмяната на една стока за друга – например водка за „Пепси“ в бившия Съветски съюз, позволява на бизнеса и потребителите да избегнат проблемите, свързани с неконвертируеми или трудни за обмяна валути. В повечето развити страни
бартерът не е необходим, защото е много по-лесно да се използва посредничеството на парите.
БВП/БНП. Вж. Брутен вътрешен продукт.
Безработица. Един от най-внимателно следените икономически показатели е този за
безработицата. Той показва на икономистите и политиците какво е състоянието
на икономиката и как би следвало да я регулират. Когато безработицата стане
твърде висока, икономиката се нуждае от стимулиране; когато е твърде ниска,
нужно е икономиката да се забави – в противен случай инфлацията може да надигне грозната си глава (вж. Крива на Филипс). Известно количество безработица
се смята за нещо добро за икономиката: някои хора трябва да си търсят работа, за
да може икономиката да върви гладко.
Биткойн. Вж. Криптовалута.
Блокчейн. Блокчейнът е тип технология за криптиране, гарантираща, че информацията, която получаваме, е вярна и никой не се е намесвал злонамерено в нея. Блокчейнът може да се използва за всичко – от поддържане на регистър за криптовалути като биткойн до проследяване на стоки като пилешко месо от люпилнята до
тигана в кухнята. Предимството на блокчейна е, че криптираната информация е
буквално невъзможно да се промени, след като веднъж бъде превърната в код.
Борсова стока. Базови суровини, например нефт, газ или соя, се обозначават като
борсови стоки. С повечето борсови стоки е лесно да се търгува на световните пазари, защото те са сравнително хомогенни: златото от Сибир е еднакво със златото
от Невада. Със суровини може да се търгува по много начини: в спот трансакции
за незабавна доставка или на фючърсния пазар, където те се продават по фиксирана цена, която ще влезе в сила към по-късна дата. Към борсовите стоки спадат
също и царевицата, среброто, калаят, говеждото месо, пшеницата, а дори и сланината.
Борсово търгуван фонд (ETF). Това са инвестиционни фондове, които не се управляват сами по себе си, а се основават на инвестиране във всички акции, които
формират даден индекс, например S&P 500. Борсово търгуваните фондове позволяват на инвеститорите да избегнат високите „такси на входа“, които традиционните фондови мениджъри си удържат. ETF дават на инвеститорите широка гама
от възможности и им позволяват да инвестират в много индекси и пазари по целия
158

свят. Много от тях допускат и дребни инвеститори, влагащи дори само сто долара,
като им удържат малки такси, а в някои случаи – и изобщо никакви такси.
Ботнет. Думата е съкращение от „мрежа от роботи“. Ботнетът представлява множество хакнати („зомби“) компютри, които са свързани в мрежа и изпращат вълни от
нежелан трафик. По този начин ботнетите задръстват взетия на прицел сайт и правят онлайн бизнеса му невъзможен.
Брейди облигации. Носещи името на един бивш финансов министър на САЩ,
брейди облигациите представляват пакетиран дълг на развиващи се страни,
главно от Латинска Америка, които са се сблъскали със затруднения. Предимството на брейди облигациите е, че тяхната стойност е гарантирана с държавни
ценни книжа на САЩ, което ги прави по-привлекателни за международните инвеститори.
БРИКС. Терминът БРИК е използван първо от инвестиционната банка Goldman
Sachs. Той е акроним от имената на четирите най-големи развиващи се икономики
през XXI век: Бразилия, Русия, Индия и Китай. Южна Африка е включена в тази
група през 2010 г., което води до промяна на името на групата от БРИК на БРИКС
(от South Africa). В тези пет страни живеят повече от 40 процента от световното
население. Петорката организира редовни срещи, за да координира икономическата си политика.
Брокер/Дилър. Също както брокерите на недвижими имоти срещат продавачите и
купувачите и в замяна получават добра комисионна, брокерът на ценни книжа
действа като посредник във финансови трансакции. Повечето брокери (например
на акции) начисляват такса в зависимост от обема на изтъргуваните ценни книжа.
Дилърът на ценни книжа (също като дилъра на автомобили) разполага с наличност
от финансови активи, които продава на инвеститорите по фиксирана цена. Някои
инвестиционни банкери влизат и в двете роли и, очаквано, са обозначавани като
брокери/дилъри.
Брутен вътрешен продукт (БВП)/Брутен национален продукт (БНП). Брутният
вътрешен продукт и брутният национален продукт измерват икономическата активност. БВП сумира всички стоки и услуги, произведени в дадена икономика в
течение на годината. За разлика от това, БНП включва и някои международни
компоненти, например доход от операции в чужбина. Само че и БВП, и БНП не
разкриват цялата картина. В икономиката има значителен обем дейности, които
не се отчитат от тези показатели, например безплатната домакинска работа, доброволният труд – както и незаконни дейности като продажба на наркотици и проституция. Думата продукция (output) отчасти съответства на БВП/БНП.
Бюджетен дефицит. Една страна формира бюджетен дефицит, когато приходите,
обикновено под формата на данъци, са надвишени от разходите ѝ. Също като човека, който харчи повече пари, отколкото печели, дадена държава с бюджетен дефицит трябва да покрие разликата, като вземе пари назаем. В случая със Съединените щати и други страни с висок кредитен рейтинг, дефицитните разходи на
практика остават безнаказани – дотогава, докато има достатъчно национални и
чуждестранни инвеститори, склонни да субсидират разточителството на дадена
159

държава, като купуват правителствения ѝ дълг.
Бягство на капитал. Страхувайки се от предстоящи икономически сътресения, или
от правителствени политики, които може да застрашат спестяванията, граждани
и компании във време на криза често изпращат пари към различни финансови убежища в чужбина. Този избягал капитал понякога съставлява значителна част от
общото богатство на страната. Например граждани на Латинска Америка в периоди на висока инфлация купуват долари и евро и ги изпращат в банкови сметки в
чужбина, понякога в нарушение на валутните закони на страната. Опитите на правителствата да ограничат трансфера на пари в чужбина често имат за резултат още
по-голямо бягство на капитали – точно това, което се стремят да осуетят.
Бял рицар. В бизнеса бял рицар е компания или физическо лице, което се намесва,
за да помогне на някого. В играта на корпоративните поглъщания бял рицар (т. е.
офицер в шаха) е някой, който помага на мениджмънта да осуети нежелано изкупуване, като се съгласи да закупи достатъчно акции, за да блокира враждебната
оферта.
Бяла якичка. Вж. Синя якичка.
Валута. Еврото, йената, доларът, паундът – хартиените пари са валутите на всички
развити икономики. Валутите се печатат от централните банки и обикновено
стойността им не е покрита с нищо друго, освен с доброто име на институцията,
която ги емитира. В Съединените щати финансовото министерство по-рано е предоставяло възможността доларовите купюри да се обменят за злато. След 1973 г.
нещата вече не стоят така. В наши дни повечето валути струват толкова, колкото
хората и бизнесът са склонни да платят или да разменят за тях.
Валутна търговия/форекс. С валути се търгува двайсет и четири часа в денонощието
на специални пазари, наречени „форекс“, които по правило са разположени в банките в големите световни финансови центрове. Търговията с чуждестранни валути
е уникална с това, че при нея стоките, които се купуват и продават (т. е. парите),
нямат някаква вътрешно присъща стойност. Стойността на всяка валута се изразява със стойността на останалите валути. Един долар например се измерва в количеството евро и йени, паунди и юани, които може да купи (вж. Валута).
Варант. Варантът дава на притежателя си правото, но не и задължението да купи акция или друга ценна книга по определена цена в рамките на определен период от
време. Той е подобен на опцията (вж. Кол опция), но варантът обикновено не се
търгува на открития пазар. Често към облигациите се прикрепят варанти, за да
станат дълговите книжа по-привлекателни и това да позволи на емитента им да
плати по-ниска лихва.
Взаимен фонд. Взаимният фонд е колекция от облигации и акции, която се продава
като отделна инвестиция. Предимството на взаимния фонд е, че инвеститорите
имат възможност да диверсифицират риска чрез широк набор от ценни книжа,
включени само в един инвестиционен инструмент. Взаимните фондове са особено
подходящи за хора, които търсят международни инвестиции: с инвестиране във
взаимни фондове може до голяма степен да се избегнат грешки на пазари, където
информацията за отделните компании не е леснодостъпна.
160

Вземания. „Да броиш пилетата, преди да са се излюпили.“ Когато компанията има да
получава нещо, то може да се впише като актив в счетоводните баланси, още
преди да бъде получено. Вземанията може да се продават или да се пакетират като
ценни книжа, търгувани на открития пазар. След като бъдат изплатени, вземанията се превръщат в текущи активи.
Водещи икономически индикатори. Това е статистика, която помага на икономическите и политическите лидери да начертаят бъдещия курс на икономиката. Водещите икономически индикатори включват неща като продажби на дребно, инвестиции в нови заводи и машини, както и ново жилищно строителство. Тези индикатори ни казват накъде се е запътила икономиката, а не къде тя е била преди
време (вж. Изоставащи икономически индикатори).
Волатилност. Движението на цените във времето се нарича волатилност. Например
казва се, че една акция е силно волатилна, ако цената ѝ се променя много и често.
По същество, волатилността измерва както честотата на ценовите движения, така
и техния размах. Повечето инвеститори не харесват волатилността, затова тя се
превръща в основен фактор при определянето на цената на акции, облигации или
на които и да било ценни книжа с големи флуктуации в цените.
Връзки с инвеститорите. Това е онази сфера в корпоративните комуникации, която
е свързана с взаимоотношенията на компанията с нейните инвеститори. Идеята е
да се поддържа ефективна комуникация с инвестиционната общност като цяло, да
се създава положителен имидж на компанията и по възможност да се насърчават
новите инвестиции.
Второкласен дълг/Второкласни ипотечни ценни книжа. Това са кредити, отпуснати на длъжници с не съвсем перфектен (или „първокласен“) кредитен рейтинг.
Второкласният дълг обикновено се отпуска при по-висока лихва, която компенсира по-високия риск на длъжника. В някои случаи този дълг се пакетира в ценни
книжа, които на теория имат по-малък риск от фалит (вж. Ценни книжа, гарантирани с вземания).
Въглероден данък. Данък върху изкопаемите горива, генериращи емисии на въглероден диоксид. Както и всеки друг данък, той води до намаляване на употребата
на това, което е обложено. Типични въглеродни данъци са данъците върху бензина и дизела, които имат за цел да откажат потребителите да ползват замърсяващото гориво. Някои страни призовават за глобален данък, с който да се обложат
всички въглеродни емисии. Проблемът е как да се локализират всички замърсяващи дейности и как да се убедят всички играчи в световната икономика да участват в тази схема.
Въглероден отпечатък. Количеството парникови газове, изпуснати от конкретно
действие или серия от действия, се нарича въглероден отпечатък. Към парниковите газове спадат също метанът и серният диоксид, но в повечето изследвания те
се преизчисляват във въглероден еквивалент, за да се улесни сравнението между
различните източници на парникови емисии. Хората, които са загрижени за въглеродния отпечатък, който създават, могат да си го изчислят сами чрез уеб-базирани калкулатори като този на Консервационния фонд – екологична организация
161

от Арлингтън, щата Вирджиния.
Възвръщаемост на собствения капитал (ROE). Това е съотношението между нетния доход и цената на акциите на компанията. Изчислява се, като печалбите на
компанията в хода на годината се разделят на нетните активи, които компанията
използва, за да създаде тези печалби. Коефициентът ROE показва колко ефективно са били използвани парите на инвеститорите.
Възникващи икономики/Възникващи пазари. Вж. Развиващи се икономики.
Външен дълг. Понякога е наричан и чуждестранен дълг. Външният дълг на една
страна се състои от всички пари, които се дължат на кредитори в чужбина. Този
дълг може да е формиран от физически лица, компании и дори правителства.
Г7/Г8/Г20. Първата група от държави, учредена с цел координация на икономическите им стратегии, е Групата на Седемте, или Г7, в която влизат Великобритания,
Германия, Италия, Канада, Съединените щати, Франция и Япония. Лидерите на
седемте страни се срещат редовно, за да дискутират широк спектър от политически и икономически въпроси. Когато и Русия е била включена в тази група – в
периода между 1997 и 2014 г., Г7 е носела името Г8. Една по-голяма група от
страни, включваща Г7 и другите големи световни икономики, сред тях и някои
развиващи се страни (вж. БРИКС), е учредена през 2008 г. след световната финансова криза (вж. Голямата депресия/Голямата рецесия). Двайсетте членки на тази
група са: Австралия, Аржентина, Бразилия, Великобритания, Германия, Европейският съюз, Индия, Индонезия, Италия, Канада, Китай, Мексико, Русия, Саудитска Арабия, Съединените щати, Турция, Франция, Южна Африка, Южна Корея и Япония. Испания има статута на постоянен гост.
Глава 7, Глава 11. Това са двете най-важни концепции относно несъстоятелността в
Кодекса на САЩ (вж. Банкрут). В Съединените щати Глава 11 (във Великобритания тя е наречена администрация) позволява на една банкрутирала компания да
се опита да се справи с проблемите си. Глава 7 (ликвидация в британската система)
се задейства, когато проблемната компания се заличава – активите ѝ се разпродават, за да се върне възможно най-голяма част от дълговете на компанията.
Главница. Всеки, който дава пари назаем, иска те да му бъдат върнати навреме – и
да спечели някаква малка лихва от това. Сумата на заема, която трябва да бъде
върната на кредитора, се нарича главница. Главницата по облигациите обикновено
се обозначава като номинална стойност.
Гигикономика. Гигикономиката обхваща работните места, които по правило са временни и с гъвкаво работно време. Работодателите, предлагащи „гиг“ (от англ.
„епизодичен ангажимент”) обикновено наемат независими, самонаети работници,
които не могат или не искат да си намерят работа на пълен работен ден. Някои
работници в гигикономиката действително са принудени да приемат временни ангажименти, тъй като постоянните работни места в техния сектор не достигат. Но
други са открили, че всъщност предпочитат разнообразието и изненадите на неспирния поток от нови задачи пред монотонността на постоянното работно място.
Гиъринг. Гиърингът увеличава ефекта от вашите пари – тоест компаниите теглят
162

назаем пари, за да допълнят фондовете, с които разполагат, например акционерния капитал. Понякога гиъринг приема значението и на показател за задлъжнялост.
Главен изпълнителен директор (CEO). Той е голямата клечка. Главният изпълнителен директор е човекът, който управлява компанията – за разлика от председателя на управителния съвет, който надзирава дейността на мениджмънта.
Главен финансов директор (CFO). Главният финансов директор отговаря за парите,
които влизат и излизат от компанията. Обикновено той се отчита пряко на главния
изпълнителен директор. Обикновено главният финансов директор контролира
финансовото счетоводство и финансовото планиране и управлява финансовия
риск.
Големият взрив. В Япония терминът големият взрив обозначава пакета от финансови реформи, предприети в края на 90-те години на XX век. По-ранната дерегулация на пазарите на ценни книжа в Лондон също е определяна като големия
взрив. Тя води до експлозия в банковите и финансовите услуги и кара много от
международните банки и търговски къщи да се преместят в Лондон, за да се възползват от възможността да търгуват на едро с международни ценни книжа, без
ограниченията и данъците, налагани им от техните правителства.
Голямата депресия/Голямата рецесия. Икономическата криза след краха на фондовия пазар на Уолстрийт през 1929 г. е наричана Голяма депресия. Тя продължава
през по-голямата част от 30-те години и е най-тежката и дълбока депресия, с която
светът се е сблъсквал през XX век. Брутният вътрешен продукт (вж. Брутен вътрешен продукт) спада с приблизително 15 процента. При Голямата рецесия през
2008 и 2009 г. световният БВП се понижи с по-малко от 1 процент. Тя започна
след срива на жилищния пазар в САЩ през 2007 г. и продължи няколко години,
като засегна буквално всички страни в световната икономика.
Горещи пари. Пари, инвестирани в чужбина за кратък период от време, често се обозначават като горещи пари. В развиващите се страни се е случвало изведнъж да
нахлуват милиарди долари, търсещи висока доходност. Но когато икономическите фундаменти се променят или настъпи световна финансова криза, тези пари
може да се оттеглят също толкова бързо.
Гъвкаво работно време. Вместо да искат от служителите си да работят на фиксиран
осемчасов работен ден – например от девет до пет, някои компании им позволяват
сами да избират кога да ходят на работа. Често служителите трябва да са на линия
през един задължителен период от деня, за да се улесни взаимодействието им с
колегите – но през останалото време са свободни да идват и да си заминават от
работа, когато пожелаят.
Давос. Вж. Световен икономически форум.
Данни. Данните са информация, която организациите и институциите използват, за
да анализират всевъзможни неща: от навиците на хората при покупка до техните
политически предпочитания. След като данните се кодират в лесен за ползване
формат, анализът им може да осигури огромно количество информация, полезна
163

за икономически прогнози или пък за маркетинг. „Сурови данни“ са данните, които са били почистени от помощна или излишна информация, например име, адрес и телефонен номер на ползвателя. Данните, които осигуряват информация за
други данни, тоест позволяват на ползвателите да открият релевантна информация в информационния масив, се наричат метаданни. Те са нещо подобно на картотеките в библиотеките, които позволяват на читателите да открият подходящата
книга.
Данък добавена стойност (ДДС). Данъкът, който се начислява на всеки етап от производството, се нарича данък добавена стойност, защото всеки път, когато стойността на продукта се увеличава, физическото лице или компанията, които са добавили тази стойност, трябва да платят допълнителен данък. Идеята е данъчното
облагане да стане прогресивно и данъчната тежест да се разпредели по-равномерно между производители и потребители. За разлика от данъка върху продажбите, който се плаща единствено в момента на крайната продажба, ДДС се плаща
от всеки участник в производствения процес. ДДС се използва в почти всяка модерна индустриална икономика с изключение на САЩ.
Данък, удържан при източника. Това е данък, който се удържа в момента, когато се
получава дивидент или друга форма на доход. В повечето страни лихвените плащания по облигациите и дивидентите на акциите са обект на данък, удържан при
източника. Така данъчните служби могат първи да си получат дължимото – данъкът, удържан при източника, се приспада автоматично от сумата, която се изплаща на притежателите на акции или облигации.
Данъчно убежище. Страна, която прилага изключително ниски данъчни ставки за
физически лица и компании се определя като данъчно убежище. Като намаляват
или премахват данъците върху печалбите и доходите, данъчните убежища – като
например малките острови в Карибско море или Тихия океан, успяват да привлекат бизнес и големи богатства на частни лица. Някои страни като Монако и Швейцария също се разглеждат като данъчни убежища, независимо че данъчните им
ставки не са ниски като на офшорните острови.
Датсу-сара. Японците е трябвало да измислят нова дума, за да опишат някога редкия
случай на мениджър, напуснал компанията си, за да отиде да работи някъде другаде. Но в днешната глобална икономика от служителите вече не се очаква да са
сарариман, тоест завинаги да работят за една и съща компания. Датсу-сара буквално означава „отпаднал от корпорацията“.
Двоен дефицит. Когато правителството харчи повече от приходите си, то формира
бюджетен дефицит. Търговски дефицит възниква, когато страната внася повече,
отколкото изнася. Когато двете неща се случат едновременно, това се нарича
двоен дефицит.
Двустранни търговски споразумения. Две страни, споразумели се да либерализират търговията със стоки и/или услуги (вж. Многостранни търговски споразумения).
Девалвация/ревалвация. Решението да се повиши или понижи стойността на дадена
валута не се взема с лека ръка. Правителствата използват покупки или продажби
164

на националната валута на открития пазар, или променят лихвите, за да регулират
стойността на тяхната валута на международните пазари. Но когато спекуланти
или други международни инвеститори започнат да разпродават валутата, която те
смятат за слаба, правителството понякога е принудено да девалвира, оставяйки
валутата да се понижи до ново, по-устойчиво ниво. През последните години девалвации са се случвали на много места по света, например в Аржентина, Китай,
Турция и Тайланд.
Дезинфлация. Едва ли не оксиморон, дезинфлацията означава забавяне темпа на инфлацията, която пък представлява покачване на цените на кошница от стоки и услуги. По правило, при дезинфлация цените продължават да растат, но не толкова
бързо. Да не се обърква с дефлацията, която означава понижение на цените (вж.
Дефлация).
Депресия. Даден продължителен период на икономическо забавяне се определя като
депресия, ако трае повече от две или три тримесечия. Депресията обикновено се
отличава с рязък спад на производството и търсенето. В резултат от това, фондовите пазари се смъкват, компаниите банкрутират и безработицата се покачва. Правителствата се опитват да избягват депресиите, като осигуряват икономически
стимули, например увеличаване на правителствените разходи или повишаване на
паричното предлагане.
Дерегулация. Que sera, sera. „Каквото има да става, ще стане.“ Когато правителствата искат да насърчат конкуренцията и да направят икономиката по-производителна, те често прибягват до дерегулация, премахвайки рестрикциите за дейността
на компаниите. След дерегулация, на компании като авиопревозвачи или доставчици на кабелни услуги, които по-рано са били строго следени, им се позволява
да вземат собствени решения относно цени и пазари, без значение какъв ще е
ефектът върху потребителите.
Дериватив. Финансов инструмент, който получава стойността си от други финансови
инструменти. Един дериватив, като например опция или фючърс, следващ даден
индекс, ще увеличава стойността си всеки път, когато се покачва стойността на
ценните книжа, на чиято база той е издаден. Звучи като къща от карти, но деривативите позволяват на хората да инвестират с печалба. Все пак деривативите найчесто са рисковани инвестиции. Инвеститорите може да направят много пари, когато базисният инструмент поскъпва, но при спадащ пазар търпят тежки загуби.
Дефицит, дефицитни разходи. Звучи твърде хубаво, за да е истина, но дефицитните
разходи ви позволяват да плащате повече, отколкото печелите. В световната икономика има два вида дефицити: бюджетни дефицити и търговски дефицити. Казва
се, че правителството е формирало бюджетен дефицит, когато данъчните приходи
не са достатъчни да покрият разходите. За да се справи с това, правителството
емитира дълг – държавни ценни книжа (ДЦК), за да осигури средствата, необходими му да продължи да харчи. В най-лошия сценарий правителството просто ще
напечата повече пари. Търговският дефицит възниква, когато една страна харчи
повече за внос, отколкото печели от износ.
Дефлация. Това е обратното на инфлация. Дефлацията възниква, когато икономиката
165

се забавя до степен, в която цените – обикновено измервани с кошница от стоки и
услуги, се понижат. Това е рядко явление, защото повечето производители не са
склонни да намаляват цените си. Япония е една от малкото страни, в които през
последните години има дефлация.
Джини, коефициент. Неравенството на доходите и богатството може да се измерва
по много начини, но най-често използваният показател е коефициентът на Джини,
при който страните с пълно равенство имат резултат 0 (утопия според повечето
наблюдатели), а страната с пълно неравенство – 100. Последното означава, че
само едно домакинство държи цялото богатство в страната. Този коефициент е
разработен в началото на XX век от италианския статистик и социолог Корадо
Джини.
Джойнтвенчър. Два или повече бизнеса, обединяващи сили, за да получат сравнително предимство на някой пазар. Джойнтвенчърите са особено полезни в чужбина, където партньорството с местна компания позволява на чужденеца да се
възползва от знанията и уменията на локалния си партньор.
Джънк облигация. Компаниите с нисък кредитен рейтинг – обикновено под ВВВ
(вж. Рейтинг), често трябва да емитират облигации, предлагащи високи лихви, за
да съберат капитала, нужен им за експанзия или корпоративно поглъщане. Тези
облигации с по-нисък от инвестиционния рейтинг обикновено се определят като
Джънк облигации („джънк“ на английски означава „боклук“). Но компаниите, които ги емитират – както и инвестиционните им съветници, предпочитат да ги наричат ценни книжа с висока доходност.
Дивидент. Плащане на акционерите на компанията. Дивидентът възниква, когато
компанията е постигнала печалба и решава да плати тези пари на акционерите си,
вместо да ги реинвестира в бизнеса.
Дисконтова лихва. Лихвата, която Федералният резерв (Фед), т. е. централната
банка на САЩ, начислява по кредити за банки, членуващи в системата му. Фед
периодично променя тази лихва, за да въздейства на лихвените нива в цялата икономика, съответно Фед се опитва да контролира икономическия растеж с нейна
помощ. Дисконтовата лихва понякога се бърка с федералната фондова лихва, но
само първата се определя директно от Фед.
Дойна крава. Компания или акция, която генерира постоянен паричен поток, се определя като дойна крава. Индустрии или продукти от типа дойна крава често не
се нуждаят от маркетинг или някакво по-специално внимание – те просто продължават да бълват печалби.
Доларизация. Вж. Фиксиран валутен курс.
Доха, кръг от преговори. През 2001 г. в град Доха в Катар беше поставено началото
на опитите на Световната търговска организация (СТО) да организира глобално
търговско споразумение. Първоначалната им цел беше богатите индустриализирани страни в Европа и Северна Америка да бъдат накарани да премахнат бариерите си за търговията със селскостопански стоки, а развиващите се страни – за
търговията с промишлени стоки.
166

Доходност. Това е пожеланието „Да ви се връща!“ в действие. Доходност е възвръщаемостта от дадена инвестиция и обикновено се представя в проценти.
Например, когато се казва, че една облигация носи 8 процента доходност, купувачът ѝ може да разчита да получава средно по 8 процента годишно, докато облигацията не бъде погасена. Доходност се изчислява за почти всяка инвестиция в световната икономика – от недвижими имоти до акции и взаимни фондове.
Дълга опашка. Вместо да се концентрират върху продажбата на големи обеми за масите, бизнес моделите с „дълга опашка“ се основават на идеята да се продават
малки обеми от стоки, които се намират по-трудно, на клиенти, които не са били
обслужвани преди навлизането на е-търговията. Бизнесът в интернет, използващ,
данни и таргетиран маркетинг, сега извлича голяма част от приходите си от клиенти, които по-рано са били игнорирани – например хора, търсещи да си купят
рядка грамофонна плоча или някаква уникална дреха. Името „дълга опашка“ идва
от графиката, на която са отчетени продажбите и клиентите. Една част от тази
графика се простира далеч отвъд „сладката зона“, върху която са се фокусирали
традиционните търговци.
Дългови книжа с променлива лихва. Също както ипотеките с плаващи лихви, този
тип дългови ценни книжа предвиждат постоянно регулиране на лихвите, обикновено в унисон с промяната на лихвените нива в цялата икономика. Най-често облигациите с променливи лихви използват като отправна точка LIBOR, лихвата на
Лондонския междубанков пазар. Ипотеките с плаващи лихви обикновено са обвързани с най-масовата лихва по корпоративните кредити (в САЩ тя се нарича
основен лихвен процент). Банките и инвеститорите предпочитат ценовата стабилност на дълговите книжа с променливи лихви, защото в периоди на силни флуктуации в лихвените равнища цените на тези дългови инструменти остават сравнително стабилни.
Дългово пренасищане. По време на кризата на кредитните пазари след фалитите на
второкласните ипотеки през 2007 и 2008 г., много банки се сблъскаха с пренасищане с търговски ценни книжа, които инвеститорите отказваха да купуват (вж.
Търговски ценни книжа). Някои банки поеха този дълг в собствените си баланси,
като така на практика купиха краткосрочните облигации и други дългови инструменти, които бяха емитирали от името на клиентите си – корпорации и други организации.
Дълг/собствен капитал, съотношение. Един добър начин да се прецени състоянието
на компанията е да се сравни сумата, която тя дължи, с това, което притежава.
Идеята, стояща зад съотношението „дълг към собствен капитал“, е, че ако компанията дължи твърде много пари на кредиторите си, ще ѝ е трудно да се задържи
над повърхността, когато настъпят трудни времена. В много от новите компании
съотношението „дълг към собствен капитал“ е изключително високо, защото активите и доходите (поне в началото) са сравнително ниски. Една стартираща компания често се нуждае от дълги години, преди да започне да работи на печалба.
Дъмпинг. Продажба на стоки и услуги под себестойност. От дъмпинга не боли, тъй
като потребителите, които купуват продукта, със сигурност са щастливи да платят
по-малко, отколкото е нормално. Но когато се установи, че някой чуждестранен
167

производител прави дъмпинг, местните производители крещят до небето и обикновено карат правителството да му наложи санкции (вж. Мито), за да го накара да
спре да продава стоките си в чужбина прекалено евтино. Правителството на САЩ
често е използвало дъмпинга като извинение за високите мита, които налага на
продукти като стомана и етанол.
Държава на благоденствието. Страна, в която правителството е поело отговорност
за здравето и благосъстоянието на гражданите си, се нарича държава на благоденствието, за разлика от страните, в които се очаква за всичко да се грижи индивидът. Много модерни икономики са изградени според модела на държавата на
благоденствието и централното правителство се грижи за образованието от люлката до гроба, за здравеопазването и дори за създаването на работни места.
Държавен дълг. Държавният дълг (понякога наричан и „суверенен дълг“) се състои
основно от облигации и други ценни книжа, емитирани от централните правителства. За разлика от дълга на компаниите, държавният дълг се гарантира от доверието в правителството като се смята, че при него има най-малка вероятност от
фалит. Ако държавният дълг е емитиран в националната парична единица, фалитът е на практика невъзможен: всичко, което правителството трябва да направи, е
да емитира още валута, с която да плати задълженията си. Най-висок рейтинг има
държавният дълг на богатите страни в Европа, Северна Америка и Азия. (През
второто десетилетие на XXI век обаче някои рейтингови агенции отнеха едното
„А“ от рейтинга на дълга на САЩ и Великобритания.)
Държавен инвестиционен фонд. Вместо да инвестират излишните си резерви в облигации или краткосрочни депозити, много страни учредяват държавни инвестиционни фондове (понякога наричани и суверенни фондове), които инвестират в
дялов капитал – тоест купуват компании и акции от компании по целия свят.
Дъщерно дружество. Компания, която е контролирана от друга компания, се нарича
дъщерно дружество. Контролиращата компания или корпорация се обозначава
като предприятие майка: тя притежава достатъчно акции в дъщерното си дружество, за да може да определя състава на борда на директорите в него. За счетоводни
цели дъщерното дружество се третира като самостоятелна бизнес единица – то
плаща данъците си самостоятелно и е обект на регулация от властите. Компания,
която е изцяло интегрирана в компанията майка, се нарича поделение. Дъщерно
дружество, в което всички акции принадлежат на компанията майка, се обозначава като клон.
Евро. Еврото е създадено от Европейския съюз на 1 януари 1999 г., когато единайсет
страни привързват валутите си към една напълно нова парична единица. От този
момент нататък националните валути на Германия, Франция, Италия, Испания,
Португалия, Ирландия, Австрия, Финландия, Белгия, Люксембург и Нидерландия
престават да съществуват. В обращение са пуснати банкноти и монети евро. Великобритания, Дания и Швеция решават да запазят собствените си валути. Към
края на второто десетилетие на XXI век, също и Кипър, Естония, Гърция, Латвия,
Литва, Малта, Словакия и Словения се отказват от националните си валути, за да
се присъединят към еврозоната. Други страни, като Косово и Черна гора, са решили да използват еврото като своя национална валута, дори без да са
168

пълноправни членове на Европейския съюз.
Евродолар. Това е валута в чужбина. Евродоларите са долари на САЩ, които се държат в банкови сметки извън Съединените щати. Представката евро може да се използва за всяка валута, държана извън страната, в която е била емитирана – дори
и това да се случва извън Европа. Например японската йена, която се държи в
Сингапур, се нарича евройена. По същата логика британският паунд, който се
държи в Канада, е наричан европаунд. А как да обозначим еврото, което се държи
извън Европа? Евро-евро, разбира се.
Еврозона. Еврозоната се състои от деветнайсет страни, които използват еврото: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър,
Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия и Франция.
Европейска асоциация за свободна търговия (EFTA). Четирите страни от Западна
Европа, които не са част от Европейския съюз – Швейцария, Лихтенщайн, Норвегия и Исландия, са решили да създадат собствен съюз за свободна търговия и да
възприемат изчаквателна политика по отношение на присъединяването си към
ЕС. Те са избрали да се възползват от достъпа до пазара на ЕС чрез отделни търговски споразумения.
Европейска централна банка (ЕЦБ). Европейската централна банка със седалище
във Франкфурт е основана в края на 90-те години на XX век, когато е създадено
еврото. Мисията ѝ е да контролира икономическата и монетарната политика в
страните от еврозоната. ЕЦБ е иззела по-голямата част от дейностите на националните централни банки в еврозоната (като Бундесбанк или Банк дьо Франс). От
самото начало е ясно, че без общи лихвени нива и монетарна политика, отделните
страни членки ще вървят всяка по своя път в областта на икономическата политика – и новата обща валута ще има малки шансове за успех. Шефът на ЕЦБ се
назначава от страните в еврозоната (вж. Еврозона) и има осемгодишен мандат.
Европейски съюз (ЕС). Европейският съюз в миналото е носил имена като Европейска икономическа общност, Европейска общност и Общ пазар – и води началото си от един обикновен митнически съюз, договорен през 50-те години на XX
век. Първоначалната му идея е да се премахнат бариерите пред търговията между
страните членки. Постепенно „общността“ еволюира в по-широк съюз с общи политически, социални и икономически политики.
Единен пазар. Освен че прилага общи външни мита (вж. Митнически съюз), Европейският съюз е създал и единен пазар, гарантиращ напълно свободното движение на стоки, услуги, капитал и хора. Всяка страна, която се надява да има пълен
достъп до икономиката на Европейския съюз, включително Швейцария, Исландия
и Норвегия, трябва да позволи на притежателите на европейски паспорти да живеят и работят в нея. Това е условието да имаш достъп до най-големия търговски
блок в света.
Еднорози. Стартиращи компании, които са постигнали стойност от над 1 милиард
долара, се наричат еднорози. Това название изразява техния рядък, почти мистичен статус сред рисковите инвеститори (вж. Рисков капитал). Примери за
169

еднорози са Airbnb, Pinterest и Didi Chuxing. Терминът е предложен от рисковия
капиталист Айлин Лий през 2013 г. Компании, достигнали стойност от над 10
млрд. долара, се наричат десеторози.
Едностранни търговски бариери. Като една ръка, която се протяга в тъмното, едностранните търговски бариери се налагат от една държава, която по своя инициатива взема мерки за ограничаване на вноса. Тези бариери обикновено се въвеждат с цел да се предпазят местните производители от чуждестранна конкуренция –
на теория, давайки им време да подобрят производителността и ефективността си.
Проблемът е, че местните производители, успокоени от пазарния протекционизъм, рядко правят нужните жертви, за да подобрят продуктите си или да понижат
цената им. В допълнение, едностранните търговски бариери често водят до ответни мерки от другите страни.
Еластичност (еластичност на търсенето, еластичност на предлагането). Този икономически термин се отнася до свойството на нашето поведение да се променя,
или „разтяга“. Еластичността на търсенето например описва с колко ще се промени търсенето на даден продукт, ако цената на този продукт се промени. Един
купувач с голяма еластичност на търсенето ще се втурне навън да си купи даден
продукт веднага щом го пуснат на пазара. Купувач с ниска еластичност на търсенето ще купува едни и същи продукти от един и същ магазин – дори ако може да
ги намери на по-ниска цена в друг магазин по-надолу по улицата.
Е-търговия. Бизнесът, осъществяван по електронен път, наричан още е-търговия,
включва покупката и продажбата на продукти или онлайн услуги по интернет.
Трансакциите в е-търговията варират от покупката на книги в Amazon до използването на платформи за гиг икономика, където се предлагат услуги като грижи за
деца или онлайн консултации. Филантропски прояви като краудфъндинг или
платформи за краудсорсинг също се определят като е-търговия. След като бизнесът и правителството вече приемат документи и договори, подписани с електронен подпис, разчитайки на напредналите технологии за криптиране като блокчейн, в киберпространството са възможни почти всякакъв вид трансакции.
Ефект на пеперудата. Вж. Теория на хаоса.
Закон на Меткалф. Колкото сме повече, толкова е по-весело. Законът на Меткалф
твърди, че колкото повече организации и хора участват в една мрежа, толкова тя
е по-ефективна. Това е особено вярно в новата икономика, където уебсайтовете и
онлайн борсите обикновено работят по-добре, ако броят на участващите е по-голям. Нещо повече, Законът на Меткалф постулира, че стойността на мрежата нараства на квадрат: например ако броят на участниците се увеличи двойно, стойността на мрежата ще се увеличи четворно.
Заместване на вноса. Понякога правителствата използват протекционистични мита
или квоти, за да принудят бизнеса и потребителите да заменят вносните стоки и
услуги с местно произведени такива. Тази политика на заместване на вноса (позната също като субституция на импорта) често се използва от развиващите се
страни в опита им да попречат на харченето на трудно добитите валутни резерви,
както и да стимулират местното икономическо развитие. Проблемът е, че много
170

страни не могат да произведат всичките си стоки със същото ниво на качество
като това на вносните стоки. Когато правителството принуждава фермерите да
купуват нискокачествените трактори родно производство например, следствието
е по-ниски добиви – от което страдат всички.
Зелен Нов курс. Също както Новият курс в Съединените щати помогна за преодоляването на депресията през 30-те години на XX век с големи правителствени разходи, днес много политически лидери призовават за Зелен Нов курс, който да помогне при прехода на икономиката от изкопаеми горива към възобновяема енергия. Икономическите последици от този преход, включително огромната безработица в секторите, произвеждащи или употребяващи изкопаеми горива – като например автомобилната индустрия, следва да бъдат смекчени с мащабни правителствени разходи. Така ще се гарантира, че тези, които загубят работата си, ще могат
да се преквалифицират и ще им се помогне с осигурени от правителството здравни
и други услуги. По този начин икономическото неравенство след края на ерата на
изкопаемите горива ще може да се понижи.
Златен парашут. В страха си от враждебно превземане на компанията им, много
висши мениджъри си издействат компенсационни пакети при напускане, които
включват огромни бонуси. Така те си гарантират, че ще се „приземят на краката
си“ – и джобовете им ще са пълни с пари, ако някога бъдат отстранени от работа
от новите собственици.
Златен стандарт. В миналото стойността на валутите или е била фиксирана от правителството, или е била свързана с някаква ценна стока като например златото. В
Съединените щати например, преди 1973 г. е можело свободно да обмениш доларите си в злато по фиксиран курс. Златният стандарт е целял да гарантира, че валутата на страната винаги ще има някаква минимална стойност. Сега повечето
държави използват системи с плаващи валутни курсове, които позволяват на пазара да определи колко струва всяка една валута.
Зона за свободна търговия на Америка (FTAA). През 1994 г. лидерите на страните
от Западното полукълбо решиха да обединят своите разпръснати икономики и
търговски блокове – от Юкон до Огнена земя, като създадат зона за свободна търговия, в която да влязат всички свободни пазарни икономики от Северна, Централна и Южна Америка. За съжаление, политическото противопоставяне и окопалите се запазени интереси попречиха на тази идея да се превърне в нещо повече
от добро намерение.
Игра с нулев резултат. Играта с нулев резултат се основава на концепцията, че загубата на единия играч е печалба на другия играч. Тази концепция е разработена в
контекста на теорията на игрите, според която икономическите и политическите
решения са рационални и в резултат от тях ясно може да се определи кой е победител и кой – губещ. Но в реалния свят малко игри са с нулев резултат. Ако изобретиш по-добър капан за мишки, няма да навредиш на никого, освен на неефективните производители на капани за мишки – и, разбира се, на мишките.
Извънборсова търговия (ОТС). Акциите, които не се търгуват на утвърдена фондова борса, а само електронно на ОТС пазара (over-the-counter, буквално „над
171

тезгяха“), се сблъскват с по-малко надзорни изисквания и по-ниски такси. Повечето извънборсови продажби на акции са с книжа на малки компании, които не
отговарят на стриктните финансови изисквания, необходими за листването на акциите им на някоя голяма фондова борса, например NYSE или NASDAQ.
Изкуствен интелект/Робот. Често изкуствен интелект и робот се използват за обозначаване на едно и също нещо, но те на практика са две отделни неща, които понякога се съчетават, за да се превърнат в нещо трето, напълно различно. Роботите,
в строгия смисъл на думата, са машини, програмирани да извършват дадена задача. Дългата механична ръка, която заварява вратите за шаситата на колите в автомобилния завод се нарича робот, защото е програмирана да изпълнява специфична работна функция. Изкуственият интелект, от друга страна, е част от компютърната наука, която се стреми да възпроизведе човешката интелигентност. На
първо място, това включва използването на входни данни за „учене“ и развиване
на нови пътища за действие, които не са били планирани от хората, програмирали
компютъра в началото. Комбинацията между роботи и изкуствен интелект създава машини, които „мислят“. Още днес интелигентни машини извършват все поширока гама от свойствени за човека дейности: от шофиране на коли и разчитане
на рентгенови снимки до поръчки на храна и попълване на запасите в свързани с
Wi-Fi хладилници.
Излишък. Излишъкът възниква тогава, когато това, което постъпва, е повече от
онова, което излиза. Търговският излишък например означава, че страната изнася
повече, отколкото внася – което води до нараснал приток на чуждестранна валута.
Излишък по правителствения бюджет има тогава, когато данъчните приходи надхвърлят разходите.
Изменение на климата. Ефектът от драстичното увеличение на парниковите газове
в атмосферата е довел до нарастване на процента на слънчевите лъчи, уловени в
земната атмосфера, което, от своя страна, води до нарастване на температурите в
много части от света – в допълнение към яростни бури и променящи се климатични модели. Транспортът, индустриалното производство и селското стопанство
са допринесли за увеличението на частиците в атмосферата и до последвалото
глобално затопляне. Икономическият ефект от глобалното затопляне, ако се отчетат и катастрофи като урагани и наводнения, се очаква да достигне трилиони долари.
Изоставащи икономически индикатори. Безработицата и ръстът на БВП се наричат
изоставащи икономически индикатори, тъй като те обикновено показват къде се
е намирала икономиката преди време – за разлика например от данните за новото
жилищно строителство (вж. Водещи икономически индикатори), които ще ни кажат къде ще отиде икономиката в бъдеще.
Иконометрия. Научното използване на статистика и математически формули за разработване и проверка на икономически теории. Иконометристите прилагат
сложни модели, за да симулират ситуации от реалния живот и да проверят какви
са ефектите върху икономическото поведение на всевъзможни променливи, например лихвени нива, данъци и инвестиционни стимули.

172

Икономика на предлагането. Тя се основава на възгледа, че производителите и потребителите могат да стимулират икономическия растеж по-добре, отколкото правителствата. Идеята на икономиката на предлагането е да се намалят данъците,
като парите се вземат от правителството и се сложат в по-производителните ръце
на компаниите и индивидите. Чрез намаляване на данъците се освобождават пари,
които потребителите и бизнесът биха могли да спестят или да инвестират. Това е
по-ефективен стимул за икономиката, отколкото наливането на пари с покачване
на правителствените разходи (вж. Крива на Лафер).
Икономика на споделянето. Икономиката на споделянето ни дава достъп до неизползваните или бездействащи активи на другите хора. От автомобили до дизайнерски дрехи и ваканционни къщи, икономиката на споделянето позволява буквално на всички да избягват грижите, свързани със собствеността – и все пак да
имат постоянен достъп до стоките и услугите, от които се нуждаят.
Икономия от мащаба. „Когато ръцете са много, и работата е лека.“ Икономията от
мащаба описва ползата от това да правиш много неща в едно и също време. Индустриалната революция се основава на идеята да се произвеждат големи партиди,
в резултат на което производствените разходи се разпределят върху голям брой
продукти или услуги (вж. Разделение на труда и Сравнително предимство).
Инвестиционна банка. За разлика от търговските банки, които формират печалбата
си, като приемат депозити и отпускат кредити, инвестиционните банки се занимават основно с емитиране и търговия с ценни книжа, както и с предоставяне на
финансови съвети на компаниите. Във фюжън икономиката на XXI век много
банки поместват под един покрив инвестиционно и търговско банкиране – и получават името универсални банки.
Инвестиция. Икономистите използват думата инвестиция, за да обозначат онази част
от икономическата продукция, която нито се спестява, нито се консумира. Счетоводителите, от друга страна, използват същата дума за закупуването на производствени активи от компанията – например на заводски сгради, оборудване, превозни средства или компютри.
Инвестиция на зелено/Инвестиция на кафяво. Подобно на това да построиш нещо
ново върху зелено поле, при инвестицията на зелено се започва от самата нула.
Изкарването на пазара на нова клетъчна мрежа например изисква изцяло нова технология – не е нужно да се адаптира някакъв предходен резултат. За разлика от
това, при проект „на кафяво“ трябва да се адаптира работата на по-рано изградени
системи, например да се промени компютърният код в съществуваща база данни.
Много строителни обекти, които са поемани „на кафяво“ от нови изпълнители,
причиняват допълнителни проблеми за строителите, например замърсена земя
или разпадаща се инфраструктура.
Индекс на потребителските цени. Това е индексът на цените в икономиката – в
САЩ е известен като CPI, а във Великобритания като RPI (Индекс на цените на
дребно). Този индекс обобщава цените на кошница от стоки и услуги, които типичният гражданин ще си купи в хода на дадена година.
Индекс на човешкото развитие (HDI). Икономическата статистика не може да
173

разкрие изцяло положението на нещата. Програмата за развитие на ООН (UNDP)
е разработила Индекса на човешкото развитие, за да следи напредъка на страните
по отношение на подобряването на стандарта на живот на техните граждани. В
него са включени фактори като детска смъртност, средна продължителност на живота, грамотност, смъртност.
Индустриална революция. Бързата индустриализация във Великобритания в края
на XVIII и началото на XIX век, когато парната тяга позволява на икономиката да
се разшири и невероятно да нарасне, се обозначава като Индустриална революция.
Трансформацията от икономика, основана на селско стопанство, към такава, базирана на масовото производство на стоки, води до бързо увеличаване на богатството, макар и разпределението му да е неравномерно. Индустриалната революция се разпространява бързо в развития свят.
Институционален инвеститор. За разлика от малките инвеститори „на дребно“, институционалните инвеститори всеки ден влагат на световните пазари големи суми
пари – милиарди долари, йени, паунди или песо. Към типичните институционални
инвеститори спадат застрахователните компании, банките, пенсионните фондове,
хедж фондовете и суверенните фондове (вж. Държавен инвестиционен фонд).
Интернет корпорация за присвоени имена и адреси (ICANN). Тя отговаря за системата на домейните в мрежата, включително тези, които завършват на .com, .org,
.gov и така нататък. Някои от директорите на ICANN се избират от доставчиците
на интернет услуги, а други от нетизените, обикновените ползватели на мрежата
от целия свят.
Интернет на нещата. С десетки милиарди устройства, свързани с интернет чрез контролираните с глас Alexa и Siri и други командни системи, стратегически разположени в стотици милиони домове и бизнеси по целия свят, Интернет на нещата
се превръща в основна сила в новата световна икономика. Устройства, вариращи
от хладилници и ключалки на входни врати до автомобили и трактори, вече са
свързани помежду си, както и с уреди за обработка на данни, които позволяват на
устройствата да си взаимодействат и да обменят данни двайсет и четири часа в
денонощието.
Инфлация. Инфлацията, просто казано, е измерител за увеличението на цените в проценти. Обикновено се има предвид годишната инфлация, макар че понякога е
трудно да се разбере дали цитираните данни се отнасят за годишно, за тримесечно
или за месечно покачване на цените. След 70-те години на XX век инфлацията се
превръща в най-голяма грижа на централните банки. Целта им е да стимулират
растежа, без това да води до неоправдано покачване на цените, но това невинаги
може да се осъществи. В повечето икономики инфлацията се изчислява с индекс
на потребителските цени, който измерва кошница от стоки и услуги (вж. Индекс
на потребителските цени).
Ипотечни ценни книжа. Ипотечната ценна книга е гарантирана с плащания по ипотеки. Вместо да си държат парите, които се очаква да постъпват от плащанията по
жилищните заеми, банките и финансовите компании, които са отпуснали ипотеките, превръщат този паричен поток в пакетирани ценни книжа, които може да се
174

продават на други инвеститори. Предимството за банките и ипотечните компании
е, че те получават парите си предварително и не трябва да се притесняват от евентуален банкрут на длъжниците. Проблемът за инвеститорите е, че накрая те може
да се окажат с един нищо не струващ лист хартия, ако твърде много длъжници
престанат да изплащат ипотеките си.
Ирационален оптимизъм. Изразът ирационален оптимизъм, употребен първо от
председателя на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан, се използва по отношение на всеки надценен пазар – или поне надценен по сравнение с традиционните нива. Първият балон, който се спука след думите на Грийнспан, беше дотком балонът, когато акции на компании без печалби и активи, разполагащи само
с обещания за бъдещи приходи, се търгуваха на цени, поставящи ги редом до някои от най-големите и най-важни компании в света. За една нощ хартиените милионери се превърнаха в бедняци, когато техните акции или участия в компании
бяха сведени до по-реалистични нива (вж. Балон).
Капитал. Капиталът и трудът са двата основни фактора на икономическото производство. В счетоводството капиталът се състои не само от наличните пари, които
компанията държи, но и от различни материални активи като земя, сгради и машини – включително и роботи. Капиталът също така може да включва нематериални активи като мениджърски опит и търговска марка.
Капитал за растеж. За разлика от повечето инвеститори на рисков капитал, които се
концентрират върху стартъпи, инвеститорите на капитал за растеж се насочват
към сравнително по-зрели компании. Инвеститорите на капитал за растеж по правило помагат на компаниите, търсещи някой, който да сподели риска от голямо
ново начинание – например придобиване, преструктуриране или голямо разрастване на операциите. Тези компании може вече да работят на печалба, но им липсват големите суми пари, необходими за следващите стъпки. И тъй като банките
по правило не са склонни да финансират рисковани нови начинания, то компаниите, които искат да растат, се обръщат към частни капиталови фондове или други
инвеститори на рисков капитал, за да могат с тяхна помощ да преминат на следващото ниво.
Капитализъм. Икономическата система, която позволява на хората и пазарите да вземат решенията за това колко да произвеждат и на каква цена. Капитализмът се
основава на идеята за частната собственост, в противовес на командните или комунистическите икономики, при които всички активи са в ръцете на държавата
(вж. Комунизъм).
Капиталов пазар. Там инвеститорите купуват и продават ценни книжа. Капиталовият пазар представлява борса или група от борси, където се търгуват облигации
и други дългови инструменти. Голямата част от търговията на капиталовите пазари се осъществява в търговските платформи на банки, разпръснати по цял свят
и свързани електронно в един голям международен пазар.
Капиталова печалба. Когато при продажбата на ценни книжа или недвижими имоти
се реализира печалба, разликата между продажната цена и цената, на която в миналото е бил придобит активът, се нарича капиталова печалба. Обикновено
175

капиталовите печалби се облагат с различни данъчни ставки в сравнение с други
видове доходи, например доходите от лихви и дивиденти. В някои страни като
Швейцария капиталовите печалби не се облагат с данъци.
Капиталова сметка. Всички международни потоци от инвестиции, които са свързани с пари, се групират в капиталовата сметка на дадена страна. Капиталовите
сметки обикновено включват преките чуждестранни инвестиции (вж. Преки чуждестранни инвестиции) и портфейлните инвестиции, като например покупките и
продажбите на акции и облигации. Когато се сумират, капиталовата сметка и текущата сметка (вж. Текуща сметка) определят съвкупната международна икономическа активност на страната, наричана платежен баланс (вж. Платежен баланс).
Картел. Група от компании или страни, които се обединяват, за да контролират производството и цените. Най-известният пример за картел в глобалната икономика
е Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), която е образувана
през 60-те години на XX век, за да координира производството на петрол и така
да позволи на членовете ѝ да контролират пазара.
Квота. В международната търговия квота е ограничение за количеството от някоя
стока, което може да се внесе в дадена страна за определен период от време. За
разлика от митата, квотите са особено ефективни в разстройването на международната търговия. При митата просто може да понижите цената на стоката, за да
я направите конкурентоспособна в страната, която е издигнала търговски бариери. Но при квотите, след като лимитът бъде достигнат, повече стоки не може да
се внесат – независимо на каква цена. За щастие, квотите по правило са първата
търговска бариера, която отпада, когато страните подписват споразумения за свободна търговия.
Кейнсианска икономика. Британският икономист Джон Мейнард Кейнс е един от
най-влиятелните икономически мислители на XX век. Идеите на Кейнс за използване на правителствени разходи (вж. Фискална политика) за борба с икономически рецесии революционизират модерната икономическа наука. Най-общо,
кейнсианската икономика призовава към надвишаващи, или дефицитни разходи
във време на икономическо забавяне, както и към ограничаване на разходите, или
поддържане на бюджетни излишъци във време на прекалено бърза икономическа
експанзия. Повечето политици лесно могат да бъдат убедени да използват дефицитни разходи за стимулиране на икономиката, но решително стоят на не-кейнсиански позиции, когато стане дума за ограничаване на разходите в периоди на бърз
икономически растеж.
Кейрецу. Това е просто друг начин да кажеш Япония ООД. Кейрецу описва строго
организирана система от тясно свързани компании в японската икономика. Тя
включва многобройни пластове от бизнеси, банки, търговци на едро, дистрибутори и лоялни към марката търговци, които образуват една група и често пречат
на проникването на чуждестранни компании и марки на местния пазар.
Кери трейд. Така се нарича практиката да се теглят заеми в една валута, при която
лихвените нива са ниски, и да се инвестира в друга валута, при която лихвените
176

нива са високи. Идеята е да се спечелят пари от опреда, тоест разликата между
лихвите на двете места (т.нар. лихвен диференциал).
Клептокрация. Правителство или държава с корумпирани лидери, използващи своята власт и влияние, за да експлоатират икономическата система с цел незаконни
печалби – например като крадат компании или вземат подкупи. Клептократите
най-често виреят в държави, където върховенството на закона е ограничено, а контролът минимален – например управлявани от диктатори, олигархия или военни
хунти. Но дори и в някои модерни демокрации, лидери клептократи се възползват
от поста си, за да осъществят бизнес интересите си по много различни начини –
особено когато институциите, натоварени с надзора, като например съдилищата
или правосъдните министерства, не са в състояние или не искат да вземат мерки.
Кол опция. Кол опцията дава на притежателя ѝ правото да купи нещо на определена
цена. Както и другите опции, кол опцията може да се упражнява само за определен
период от време. Инвеститор, който мисли, че цената на даден актив ще се повиши, ще си купи кол опции, защото когато стойността на въпросния актив нарасне, цената на кол опцията се покачва много повече. Инвеститорите могат да
купуват пут и кол опции (вж. Пут опция) за най-разнообразни инструменти, например акции, борсови стоки и валути.
Количествени улеснения. Изправени пред икономическа криза след краха от 2008 г.,
някои централни банки решиха да стимулират закъсалите икономики чрез количествени улеснения. При този подход неограничената покупателна сила на централните банки се използва за закупуване на големи количества облигации на открития пазар и така в икономиката се наливат налични пари. Централните банки
използват количествени улеснения, за да създават пари там, където по-рано е нямало. Всъщност централната банка „създава“ пари всеки път, когато купува съществуващи облигации от банки или други инвеститори, бъркайки в своя „трезор“ – по същество, черна дупка с неограничени финансови ресурси. Въпросните
покупки, често обозначавани като операции на открития пазар, инжектират нови
пари в икономиката, тъй като благодарение на тях банката вече не държи облигации, а налични пари, предоставени ѝ от централната банка. Тези пари биха могли
да се отпуснат като кредити на потребителите и така да стимулират икономическия растеж.
Комисия по ценните книжа и борсите (SEC). Това е федерална агенция в САЩ,
която надзирава и регулира финансовите пазари и търговията с ценни книжа. Основната цел на SEC е да предпази обществото от измамите и злоупотребите във
финансовата индустрия. Най-близката до SEC институция в световната търговия
е Банката за международни разплащания, разположена в Базел, Швейцария.
Комунизъм. Целта на комунизма е да създаде общество с абсолютно равенство. Тази
утопична идея, развита през XIX век от философи на икономиката като Фридрих
Енгелс и Карл Маркс, се основава на стремежа да се открие лекарство срещу пороците на капиталистическата система, които през първите години на Индустриалната революция са фрапиращи: детски труд, нехигиенични условия на работното място, злоупотреби с работниците.

177

Конвенция по международната търговия със защитени видове (CITES). Заедно с
Програмата за околна среда на ООН (UNEP), организацията CITES регулира търговията със застрашени животински и растителни видове. Например като контролира продажбата на слонова кост, CITES е в състояние да намали бракониерството
до минимум. CITES прави разграничение между видове, които трябва да бъдат
защитени с пълна забрана върху търговията и лова, включени в Приложение 1, и
онези видове, които могат да се „добиват“ в устойчиво количество, включени в
Приложение 2.
Конвергенция. Икономическите нужди в различните области на отделните страни
често са различни, затова правителствата се опитват да хомогенизират икономиката като цяло чрез политика, която води до икономическо сближаване (конвергенция). Също както Федералният резерв се затруднява да балансира нуждите на
всеки регион в Съединените щати – например Калифорния може да изживява бум,
а Средният запад стагнация, на Европейската централна банка ѝ е изключително
трудно да се съобразява с нуждите на различните страни в Европейския съюз. Съответно, централните банки се опитват да постигнат възможно най-голямо сближаване между различните икономики, особено в сфери като инфлация, растеж и
безработица.
Конвертируема облигация. Понякога компаниите правят своите облигации и други
ценни книжа конвертируеми, за да повишат привлекателността им за инвеститорите. Това означава, че инвеститорите могат да разменят тези облигации за нещо
друго, най-често за акциите на издаващата ги компания. Конвертируемата облигация прилича на опция за акции: собственикът ѝ има правото, но не и задължението да размени облигацията за акциите на компанията по всяко едно време.
Конференция за търговия и развитие на ООН (UNCTAD). Това е основният орган
на Генералната асамблея на ООН по въпроси, свързани с търговия, инвестиции и
развитие. UNCTAD периодично организира форуми, на които се срещат богати и
бедни страни, за да решават проблеми, свързани с международната търговия и
развитие.
Корекция. Временно понижение на пазара. За разлика от пазарния крах, който се
очаква да продължи по-дълго, пазарната корекция е начинът, по който икономистите описват краткосрочното понижение на стойността на акциите или облигациите.
Корпоративна социална отговорност. Вж. Социално отговорно инвестиране.
Корпоративни финанси. Когато компании или правителства се нуждаят от големи
суми пари, те обикновено се обръщат към инвестиционните банки, които им помагат да намерят финансиране на атрактивни цени. Целта на консултанта по корпоративни финанси е да открие правилната комбинация от облигации, акции, суапове и други форми на финансиране, която ще позволи на корпорацията да си
осигури нужните фондове на възможно най-ниска цена.
Корпоративно управление. Правилата, които определят принципите в мениджмънта и контрола на компаниите се обозначават като корпоративно управление.
По правило, те регулират взаимоотношенията между заинтересуваните групи в
178

компанията – акционери, мениджмънт и борд на директорите, но може да включват и отношенията на компанията с нейните клиенти, служители, банки, регулатори и общността.
Краудсорсинг. Аутсорсинг на стоки и услуги, който се извършва в интернет, се нарича краудсорсинг. Като се възползват от интернет достъпа до големи мрежи от
потенциални доставчици на стоки и услуги (на английски „крауд“ означава
„тълпа“), физически лица и компании са в състояние да извършват много разнообразни задачи. Възможностите за краудсорсинг са почти безкрайни: от астрономия (онлайн ползватели помагат на НАСА с космически фотографии) до генеалогия (създават се световни бази данни за членовете на семейства). Терминът е използван първо от Джеф Хауи в статия за сп. Wired от 2006 г.
Крива на Кузнец. Замърсяването и неравенството на богатството първоначално нарастват, докато икономиката расте, а след това намаляват, когато доходите на човек от населението се покачват – съгласно кривата, предложена от икономиста
Саймън Кузнец през 50-те и 60-те години на XX век. Някои критикуват Кривата
на Кузнец, защото тя не е предвидила ефекта на технологичната революция, която
увеличи дохода на човек от населението в света до рекордни равнища – но също
така увеличи и неравенството на богатството и доходите. Към края на второто
десетилетие на XXI век трийсетте най-богати хора на планетата са натрупали толкова богатства, колкото и долните 50 процента от световното население.
Крива на Лафер. Вървят слухове, че американският икономист Артър Лафер е начертал тази крива на салфетка от ресторант, за да покаже, че намалението на данъците ще има за резултат по-големи, а не по-ниски данъчни приходи. Идеята му
е, че ако правителството намали данъците, то ще остави повече пари в икономиката, които хората биха могли да използват по-ефективно, отколкото правителството – и така ще се стимулира икономиката. След това нарасналата икономическа
активност ще донесе по-големи данъчни приходи в бюджета. Кривата в началото
се понижава, тоест данъчните приходи в краткосрочен период ще спаднат, но в
края си се покачва заради очакваните позитивни ефекти от намалените данъци.
Крива на Филипс. Икономическият принцип, че инфлацията е свързана с безработицата – и онагледяването му с графика обикновено се обозначава като „Крива на
Филипс“, в чест на икономиста, който го популяризира. Кривата на Филипс показва, че ниската инфлация обикновено се съпровожда от висока безработица и
обратното, високата инфлация се съпровожда от ниска безработица. Идеята е, че
във времена на ниска безработица няма достатъчно хора, които да попълнят свободните работни места, съответно работниците ще искат – и вероятно ще получават, по-високи заплати. Това води до покачване на цените. Само че в новата икономика някои страни се възползват от напредъка на технологиите и в икономиката
няма нужда да се наемат повече служители. Това намалява търсенето на по-високи
заплати и отслабва връзката между заетостта и цените.
Криптовалути. Криптовалутите, като например биткойн или етереум, са дигитални
активи, които имат същото предназначение като другите парични форми. Те може
да се употребяват като средство за размяна или за съхранение на стойност. Почти
всички криптовалути използват някаква технология за криптиране, обикновено
179

блокчейн, за да гарантират автентичността си, както и други видове технологии,
за да контролират създаването на допълнителни единици от валутата. Когато собственик на криптовалута реши да си купи нещо с нея, цялата система се обновява,
за да отрази трансфера на криптовалутата от купувача към продавача. След като
криптовалутата е прехвърлена към новия си собственик и бъде верифицирана,
трансакцията не може да се отмени.
Къси продажби. На повечето фондови пазари по света инвеститорите имат възможността да продават акции, без да ги притежават, като ги вземат назаем и поемат
задължението да ги върнат на собственика им в по-късен момент. Инвеститорите
прибягват до къси продажби, ако са убедени, че цената на даден актив ще се понижи. Те продават активите, преди да са поевтинели, а по-късно действително купуват ценните книжа, за да покрият късата си позиция – и ако преценката им е
била правилна, си прибират разликата в цената. Обратното на късите продажби е
традиционната инвестиционна стратегия на дългите продажби: купуваш ценни
книжа и ги държиш с надеждата, че цената им в бъдеще ще се повиши.
Лес-фер. Френската фраза лес-фер буквално означава „остави ги да го направят“. Тя
се използва да опише правителствена политика, която позволява на пазарите да
решават какво е най-доброто. На теория, производителите и потребителите обикновено вземат правилните решения, ако получат възможността да решават сами.
Ливърдиж. Когато за поглъщането на дадена компания се ползват взети назаем пари,
операцията се нарича изкупуване с ливъридж. Купувачът влага от себе си част от
капитала и взема останалата част назаем – или под формата на банкови кредити,
или чрез ценни книжа с висока доходност (вж. Джънк облигация). Така с ливъридж, наричан още „финансов лост“, инвеститорът може да придобие желаната
компания.
Ликвидност. В света на борсовата търговия ликвидност означава възможността търговските сделки да се извършват с лекота. На практика, това означава да има достатъчно продавачи и купувачи, за да се гарантира един стабилен пазар. В корпоративния свят ликвидна е онази компания, която разполага с достатъчно налични
пари, за да посрещне плащанията по дълга си.
Листване. Вж. Първично публично предлагане.
Ломбардова лихва. Това е лихвата, която централните банки в много от европейските страни начисляват по кредитите, които отпускат на други банки срещу залог.
Банките, теглещи заем от централната банка, обикновено трябва да предоставят
като залог правителствени ценни книжа с най-висок рейтинг, за да могат да се
възползват от преференциалните ломбардови лихви. Името идва от ранните банкери на Европа, които често идвали от Ломбардия – региона в Северна Италия,
където е разположено Милано.
Магистър по бизнес администрация (MBA). Това е основният начин да пробиеш в
света на бизнеса и мениджмънта. Повечето университети по света предлагат MBA
програми, където студентите придобиват умения за управление на организации.
Макроикономика. Цялата картина. Макроикономиката изследва ефектите от
180

икономическите агрегати, като например безработица, растеж, инфлация или правителствени разходи. Другата страна на икономиката, наречена микроикономика,
проучва конкретните аспекти на икономиката, главно свързани с поведението на
фирмите и потребителите.
Маржин. На финансовите пазари, маржинът е начин да увеличиш ефекта от парите
си. Банки или брокери отпускат на инвеститори пари назаем и ги вкарват в специална маржин сметка, с която може да се купуват акции и облигации. Част от парите дава клиентът, банката внася останалото. На практика, клиентът използва
това, което вече е в сметката му, като залог, срещу който получава допълнителен
кредит, за да закупи още ценни книжа. Ако пазарът тръгне нагоре, печалбите за
клиента може да са огромни. Но ако пазарът се понижи, клиентът може също и да
загуби солидно. А ако пазарът се понижи прекалено много, банката изпраща на
клиента си известие, наричано „маржин кол“ (т. е. искане за допълнително обезпечение), с което настоява за още пари или за по-голям залог. Ако такива не бъдат
предоставени, ценните книжа на клиента се продават незабавно, преди пазарът да
се е смъкнал още по-надолу.
Маржинален анализ. Това е изследване на икономическото поведение в пределните
му измерения. Маржиналният анализ изучава как се държат хората или фирмите,
когато получат възможността да придобият или да произведат „още едно“ нещо.
Да получиш „още една вафла“ например, не е нещо привлекателно, ако преди това
си се наобядвал обилно. Съответно, маржиналното потребление описва с колко
следва да се понижи цената, за да може потребителят да поиска да купи още една
единица от продукта.
Маржинална данъчна ставка. На теория, тези в най-горните подоходни категории
следва да плащат по-висока данъчна ставка. Онези, които печелят над 1 милион
долара например, следва да плащат по-висока маржинална (пределна) данъчна
ставка, да кажем 50 процента за доходите, надвишаващи този праг, а за по-ниските
подоходни категории данъчната ставка е по-ниска. Но в много страни нещата не
стоят така.
Маркет мейкър. „Купувам по двайсет и пет и продавам за двайсет и шест. Какво ще
правиш – ще купуваш, или ще продаваш?“ Маркет мейкърът (буквално „който
прави пазара“) е професионален трейдър, който формира двупосочна цена за даден актив. Цената, по която той е склонен да купи даден актив, т. е. „цена купува“,
е винаги по-ниска от „цената продава“. Като по цял ден продава скъпо и купува
евтино, маркет мейкърът обикновено прави много пари.
Маркс, Карл. Бащата на комунизма. Германският икономически философ и социолог
Карл Маркс е автор на Капиталът, първата голяма творба, излагаща принципите
на комунистическия икономически модел. В него той предрича залеза на капитализма и призовава за създаване на социалистическа икономическа система, основана на принципа: „От всеки според способностите, на всеки според потребностите“ (вж. Комунизъм).
Материални активи (нетна стойност). Нетната стойност на материалните активи
дава „реалната“ представа за компанията. Това е счетоводен инструмент, който
181

оценява компанията, като разглежда единствено материалните ѝ активи и пасиви,
включващи неща като коли, налични средства, банкови депозити и кредити. При
този подход се пропускат нематериалните активи, например търговска марка и
репутация, които нямат точно измерима количествена стойност. Много компании
от XXI век (като Netflix и Facebook) не притежават почти никакви материални активи: огромната част от тяхната нетна стойност се основава на силата им да генерират печалби чрез онлайн услуги.
Медиана/Средна аритметична величина. И двата термина означават средна стойност, но я изчисляват по различен начин. Средната аритметична величина е едно
просто осредняване чрез сумиране стойността на даден ред числа и разделяне на
броя на числата. Тя се използва в повечето икономически изчисления, например
средни доходи на човек от населението или средно ниво на безработицата. Но понякога е полезно да си наясно и с начина, по който са разпределени икономическите величини. Медианата на доходите например показва точката, в която половината от населението са отгоре, а другата половина – отдолу. Както бялата черта
по средата на магистралата, медианата е границата, която разделя числата в даден
ред на 50 процента отгоре и 50 процента отдолу.
Междубанкова лихва. Това е лихвата, която една банка начислява по заемите си за
други банки. Обикновено това е най-ниската лихва на пазара. Междубанковите
лихви се използват като стандарт, или бенчмарк, за другите отпускани кредити.
Международен валутен фонд (МВФ). Международният валутен фонд е основан
през 1945 г., едновременно със Световната банка (вж. Световна банка). Първоначално задачата му е да регулира обменните курсове в света. Сега МВФ играе водеща роля за преструктуриране на икономиките на страните длъжници и осигуряване на краткосрочни кредити на икономики, изпаднали в затруднения.
Международна асоциация за развитие (MAP). Това е поделението на Световната
банка, което отпуска заеми на развиващите се страни. MAP предоставя заеми с
изгодни лихви и при изгодни условия, като използва парите, внесени от богатите
страни – членки на Световната банка.
Международна организация на труда (МОТ). Разположената в Женева МОТ се занимава с всички аспекти на световната икономика, които са свързани с труда.
Една от главните задачи на МОТ е да гарантира, че работните места в развиващите
се страни отговарят на минимални стандарти.
Международна организация по стандартизация (ISO). Макар че се определя като
неправителствена организация, базираната в Женева Международна организация
по стандартизация поставя стандарти в индустрията и търговията, които често се
превръщат в закони в повечето страни по света. Например семейството от стандарти ISO 9000 определя как компаниите произвеждат и доставят стоки и услуги.
Те покриват всичко – от контрола на качеството до деловодството.
Международни валутни резерви. Международните валутни резерви на страните
включват чуждестранната валута, както и други резерви като злато и специални
права на тираж (вж. Специални права на тираж), притежавани от централната
банка на дадена страна. Традиционно повечето страни държат основната част от
182

своите резерви в долари на САЩ и ги използват, за да подкрепят стойността на
валутата, която са емитирали, както и резервите, депозирани в централната банка
от финансови институции или правителството. Но след началото на XXI век много
централни банки диверсифицират своите международни резерви и обръщат значителна част от тях в евро, йени или други международни валути.
Мека сила. Вж. Мръсна сила.
Меркантилизъм. Икономическата политика, която разчита на перманентен търговски излишък, за да се придобие богатство и могъщество. Меркантилистката икономика акцентира върху износа за сметка на вноса. Потребителите в страната
страдат, но бизнесът и правителството натрупват огромни богатства под формата
на чуждестранна валута, която може да се използва за спестявания и инвестиции.
Метаданни. Вж. Данни.
Мечи пазар/Бичи пазар. Мечият пазар прилича на раздразнена мечка, която с лапите
си натиска плячката надолу към земята. Бикът се носи напред, надигнал нагоре
рога, съответно бичият пазар се повишава.
Микроикономика. Изследването на индивидите и фирмите в една икономика се нарича микроикономика. Това е обратното на макроикономиката, която се интересува от цялостната картина, например безработицата и ръстът на БВП. Микроикономиката, като микроскоп, гледа към икономическото поведение на индивидите и как фирмите вземат решения при различни икономически обстоятелства.
Микрокредит. Този термин описва практиката да се предоставят малки заеми, или
микрокредити, на предприемачи от развиващите се страни, които не са в състояние да получат пари от традиционни банки. Тъй като не разполагат със залог, постоянна работа или кредитна история, която може да бъде проверена, много хора в
развиващите се страни не отговарят дори на минималните изисквания за достъп
до традиционен кредит. Когато става ясно, че нормата на изплащане при микрокредитите всъщност е изключително висока – дори и по стандартите на търговските банки, много НПО и благотворителни организации започват да учредяват
собствени институции за микрокредитиране. Grameen, Positive Planet, Kiva – това
са само някои от успешните организации за микрокредитиране. Те предоставят
малки заеми на занаятчии, фермери и собственици на малък бизнес в развиващите
се страни по целия свят.
Минимална работна заплата. Най-ниското почасово или месечно възнаграждение,
което е разрешено в една страна. Закони за минимална работна заплата съществуват в повечето, но не във всички модерни индустриални икономики. Мнозина смятат минималната работна заплата за ефективен инструмент за намаляване на бедността и неравенството на доходите. Някои политици и редица икономисти критикуват законите за минималното заплащане като непродуктивни – като определят твърде високи минимални заплати, законите вредят на малкия бизнес и отказват фирмите да наемат нови служители.
Митнически съюз. Търговски съюз, в който членовете са се споразумели да имат
еднакви мита за стоките, внесени от страни извън съюза, се нарича митнически
183

съюз. Предимството да си част от митнически съюз е, че след като вносната стока
бъде обложена с договореното мито, след това тя може да се пренасочва към всяка
друга страна от съюза. Например един iPhone или автомобил, внесен в Италия от
Съединените щати, може да се изпраща към всички останали страни от Европейския митнически съюз, без да се прави проблем за страната, от която произхожда.
Мито. Митото е данък върху вноса. В повечето случаи митата са изразено в проценти
„наказание“ на вносителя и може да варират от няколко процента до над сто процента от декларираната стойност. Правителството прибира тези пари и се надява
да обезкуражи вноса на стоки, които може да се конкурират с местното производство. От всички търговски бариери (вж. Субсидии и Квоти) митата са най-лесни
за заобикаляне – стига да имаш достатъчно пари, за да платиш по-висока цена за
вносния продукт. Целта на повечето споразумения за свободна търговия е да се
премахнат квотите и да се намалят митата и субсидиите.
Многостранни търговски споразумения. Това е споразумение между три или повече търговски партньори за освобождаване на търговията със стоки и/или услуги.
Регионалните и глобалните търговски споразумения са най-добрият начин да се
гарантира, че страните ще се възползват от сравнителните си предимства и всяка
ще прави това, в което е най-добра. Към началото на XXI век повечето многостранни търговски споразумения са в изчаквателен режим, главно заради нежеланието на правителствата да премахнат станалите перманентни търговски бариери,
например селскостопански субсидии и предпазни мита върху вноса на промишлени стоки. Повечето страни намират за по-лесно да сключват ад хок търговски
споразумения (вж. Двустранни търговски споразумения) и да вървят към либерализиране на търговията с малки стъпки.
Модерна монетарна теория (ММТ). Вместо да се използва авторитетът на централната банка, която да повишава или понижава лихвените нива – практика, наричана
„монетарна политика“, някои икономисти и политици започват да обръщат внимание на един друг мощен инструмент, обозначаван като Модерна монетарна теория. ММТ позволява на правителствата да заобиколят централните банки, като
печатат големи количества пари, за да увеличат паричното предлагане и така да
стимулират икономическия растеж. Проблемът е, че инфлацията може да се разрази изневиделица, а много правителства не притежават нито благоразумието,
нито способността на централните банки да вземат правилни икономически решения. Опасността идва оттам, че много политици ще емитират пари, за да платят
за нарасналите правителствени разходи, без да се замислят, че така е възможно да
провокират нови инфлационни спирали.
Монетаризъм. Икономическа теория, основаваща се на убеждението, че промени в
паричното предлагане контролират икономическия растеж (вж. Парично предлагане). Монетаристите вярват, че инфлацията може да се контролира най-добре
чрез ограничаване на паричното предлагане.
Монетарна политика. За разлика от фискалната политика, която се определя от правителствените решения относно данъците и държавните разходи, монетарната политика се ръководи от централните банки, като например Федералния резерв в
САЩ и Европейската централна банка. Като регулират паричното предлагане и
184

лихвените нива, финансовите власти могат до голяма степен да контролират икономическия растеж – и се надяват да правят същото и по отношение на инфлацията.
Монопол. Пълният контрол върху един производствен сектор от икономиката се нарича монопол. Ако има само един производител на дадено благо, на теория той
може да вдигне цените неограничено. В повечето напреднали индустриални икономики монополистичното поведение е незаконно.
Мостов кредит. Като мост над бушуващи води, предназначението на мостовите кредити е да покриват краткосрочни нужди от финансиране. Идеята е да се помогне
на длъжника да премине отвъд пропастта, докато успее да си осигури по-дългосрочно финансиране. Международният валутен фонд и Банката за международни
разплащания в Базел често осигуряват мостови заеми на бедните страни, докато
те се опитват да договорят финансова помощ от Световната банка или други дългосрочни кредитори.
Мръсна сила. Невоенните усилия за „спечелване на приятели и въздействие върху
враговете“ в чужбина може да се разделят на два типа сили: мека сила и мръсна
сила. Меката сила е свързана с инициативи, предназначени да оставят благоприятно впечатление за страната, например изпращане на оркестри на световни турнета или откриване на културни центрове в чужди страни. Мръсната сила може
да се състои от неща като използване на социални медии за манипулиране на избори или предоставяне на икономическа помощ за спечелване на политическо или
икономическо влияние.
На човек от населението. Понякога се използва и на глава от населението. Икономическите статистики, давани „на човек от населението“, често са най-добрият
начин да се разбере истинският ефект върху населението. Разходите на човек от
населението например ни помагат да разберем „реалния“ ефект в здравеопазването или образованието. Те ни позволяват да поставим числата в по-човешки мащаб.
Най-облагодетелствана нация. Това е предпочитаният статус за търговските партньори. Навремето Съединените щати даваха този статус на избрани страни и той
предполагаше специален достъп до вътрешния пазар на стоки и услуги. Но в ерата
на разрастващата се търговия търговските партньори вече получават по-скромна
титла: постоянни нормални търговски отношения.
Намаляваща възвръщаемост. Потребителите и производителите обикновено плащат много за своята първа покупка – за първата бутилка кока-кола например, или
за нов инструмент във фабриката. Но законът за намаляващата възвръщаемост
предполага, че последващите покупки трябва да бъдат насърчавани с все по-ниски
цени, за да се попречи на процеса на спадане на продажбите. Офисите и заводите
също се подчиняват на закона за намаляващата възвръщаемост. Когато се инсталира първата нова машина, производителността бързо нараства – само си представете какъв ще е резултатът от инсталирането на първия компютър в някой офис,
където по-рано се е смятало само на ръка. Но когато се инсталират допълнителни
машини, производителността пак се увеличава, но не толкова бързо.
185

Национализация. Когато правителството поема собствеността върху предприятия,
които по-рано са били частни, това се нарича национализация. Национализацията
се прилага често в комунистически и социалистически режими, които предпочитат всичките средства за производство да се намират в ръцете на правителството.
Експроприацията е национализация, при която на предишните собственици на активите не им е било платено.
Невидимата ръка. Идеята за невидимата ръка на пазара, която насочва потребителите и бизнеса във вземането на правилни икономически решения, е развита от
икономиста и философа от XVIII век Адам Смит. Теорията му е, че пазарите, ако
бъдат оставени на мира, сами ще открият най-ефективния способ за правене на
нещата.
Невидима търговия. Икономистите наричат износа и вноса на услуги – например на
банкиране, застраховане и медии, невидими, защото услугите не се „товарят“, за
да се изнесат зад граница. Невидимата търговия може да включва неща като продажба на филми, консултантски услуги или онлайн музика. В много икономики
невидимата търговия носи повече печалби от търговията с видими блага като борсови стоки или автомобили.
Необезпечена облигация. Това е облигация, гарантирана единствено с добрата кредитна история на компанията, която я издава. Купувачът на необезпечена облигация разчита основно на добросъвестността на емитента – което означава, че в случай на несъстоятелност ще получи парите си обратно, след като бъдат удовлетворени привилегированите кредитори. Тези облигации обикновено предлагат по-висока доходност, за да компенсират инвеститорите за по-високия риск.
Неправителствена организация (НПО). Когато през 1945 г. е учредена Организацията на обединените нации, основателите ѝ измислят термина неправителствена
организация, за да обозначат организациите с идеална цел, които работят в обществената сфера, без да са под прекия контрол на национални правителства или междуправителствени органи. Броят на НПО в света се оценява на над десет милиона,
а дейностите им варират от здравеопазване и застъпничество за човешки права до
екологичен активизъм и образование. Лекари без граници, Световен фонд за природата, Сиера клуб, Червен кръст – това са само някои от примерите за НПО, които работят на международно равнище.
Непълна заетост. Икономистите наричат непълно заети хората, които работят на непълен работен ден, или на ниво, което е значително по-ниско от подготовката и
квалификацията им. Обикновено данните за безработицата не включват непълната заетост, защото те се отнасят само за онези, които активно си търсят работа,
т. е. които са официално регистрирани в бюро по труда.
Нетен доход. Друг начин да се каже печалба. Нетният доход се изчислява, като от
общите приходи на компанията се извадят общите ѝ разходи. Те ни казват какво
е спечелила компанията през даден период.
Нетна стойност на активите. За да се изчисли действителната стойност на акциите
в един взаимен или доверителен фонд, трябва да се сумират всичките активи на
фонда – например ценни книжа и валути, и от тях да се извадят всички пасиви.
186

Полученото число след това се разделя на общия брой на емитираните дялове във
фонда и така инвеститорите получават представа колко струва всеки дял във
фонда.
Нетни активи. Какво компанията действително притежава. Нетните активи, или нетната печалба на една компания е онова, което остава, след като се приспаднат
всички разходи или задължения, свързани с бизнеса. Тоест, когато дълговете на
компанията се приспаднат от нейните активи, остатъкът се нарича нетни активи.
Акционерите разглеждат този остатък като частта от компанията, която им принадлежи. Нетните активи са наричани още собствен капитал на акционерите.
Нетно богатство. Нетното богатство на физическо лице се изчислява, като се сумира
паричната стойност на всичките му активи, включително жилище, кола и банкови
сметки, и след това се извадят всички задължения, например ипотеки и задължения по кредитна карта. Нетната стойност на една компания се изчислява по същата
логика и се обозначава като нетни активи.
Неразпределена печалба. Когато една компания постигне печалба, тя може да реши
дали да разпредели нетния доход между акционерите на компанията под формата
на дивиденти, или да го задържи, за да го използва в бъдеще. Това, което не се
разпределя като дивиденти, остава в компанията като неразпределена печалба.
Номинал. Когато една облигация се продава за 100 процента от номиналната си стойност, казва се, че тя се търгува по номинал. Повечето облигации, деноминирани в
долари, имат номинална стойност от 1000 долара. Но цената им не се запазва
дълго по номинал. След като облигацията бъде емитирана, паралелно с покачването и понижението на лихвените нива на пазара се движи и цената ѝ – над или
под номинала, за да може доходността на облигацията да е конкурентна на другите ценни книжа на пазара.
Облигация. Това, образно казано, е къс хартия, на която е написано: „Аз, длъжникът,
обещавам да платя на теб, притежателю на облигацията, определена сума пари в
бъдеще“. Първоначално към облигациите са били залепени малки хартиени бележки, наречени купони, даващи на притежателя правото на периодични лихвени
плащания. Сега облигациите по целия свят се търгуват на електронни борси, но
изплащането на лихвите все още се обозначава като плащания по купона.
Облигация на приносител. Подобна на чека, облигацията на приносител е любимият
начин на плащане за злодеите от филмите за Джеймс Бонд, защото на теория тя
се осребрява, без да се задават въпроси – върху нея не е записано име на собственик и не се изисква регистрация. Притежателят на облигацията има правото да му
бъде изплатена цялата ѝ стойност, плюс лихвите. В САЩ емитирането на облигации на приносител е забранено през 1984 г., за да се попречи на използването им
в схеми за пране на пари.
Облигация с нулев купон. Една облигация, която не плаща лихва, очевидно трябва
да предложи нещо допълнително, за да стане интересна на инвеститорите. Облигацията с нулев купон почти винаги се продава с отстъпка. Купувачът плаща помалко от номиналната стойност на облигацията, като знае, че в даден бъдещ момент облигацията ще му бъде изплатена изцяло. Разликата между покупната цена
187

и номиналната стойност, по която ще бъде погасена облигацията, дава на инвеститора мотив да се откаже от лихвените плащания, които повечето облигации предоставят.
Обменен курс. Стойността на валутите в света се определя от техния обменен курс.
Тъй като валутите нямат някаква присъща стойност, различна от това, което те
струват спрямо останалите валути, то обменният курс ни казва колко точно струва
валутата на някоя страна в даден момент. Норвежката крона например струва едно
определено количество евро, долари или йени. Обменните курсове постоянно се
променят, за да отчетат промяната в стойността на другите валути.
Общ пазар. Това е бившето име на Европейския съюз (вж. Европейски съюз). По
времето, когато са полагани основите на ЕС, идеята е да се позволи на стоките и
парите да текат без ограничения през границите на страните членки. Когато Европейската икономическа общност става както икономическа, така и политическа
организация, взето е решение името ѝ да се смени на по-общото Европейски съюз.
Обърната крива на доходността. Обикновено инвеститорите искат по-високи лихви
за по-дългосрочните кредити – в замяна на по-високия риск, свързан с отпускането на пари назаем за по-дълъг период. Логиката е, че дори и платежоспособният
длъжник в бъдеще може да банкрутира, и колкото повече време минава, толкова
рискът от това е по-голям. Съответно, повечето криви на доходността са наклонени нагоре: краткосрочните облигации предлагат по-ниска доходност от тези,
чийто падеж е отложен във времето. Но когато инвеститорите се страхуват, че
другите им дългосрочни инвестиции – например на фондовите пазари, е вероятно
да се понижат в бъдеще, те се стремят да вложат парите си в по-стабилни инструменти, например на пазара на правителствени облигации. Също както и на обикновения пазар, където цените се повишават, когато всички търсят една и съща
стока, цената на дългосрочните облигации се повишава, когато парите се насочат
натам. А тъй като доходността на облигациите спада, когато цената им расте, то
доходността на дългосрочните облигации може бързо да намалее, ако инвеститорите са убедени, че фондовият пазар се е насочил към рязък спад. Обърнатата
крива на доходността, тоест ситуацията, когато дългосрочните облигации носят
по-ниска доходност от краткосрочните депозити, е предупредителен знак, че на
фондовия пазар предстои срив.
Ограничена отговорност. Почти всички компании в света използват структура, основана на ограничената отговорност – което означава, че собствениците на компанията ще бъдат предпазени, ако компанията банкрутира. Това се обозначава с
абревиатурата „ООД“ след края на името на компанията. В САЩ те се означават
като LLC и Inc. („инкорпорирани“), във Великобритания се използва Ltd. В испаноговорещите и френскоговорещите страни същата концепция се изразява със
съкращението SA, превеждано като „анонимно дружество“: идеята е, че собствениците на компанията са „анонимни“ и кредиторите на банкрутиралата компания
нямат право да посягат на личните активи на акционерите, за да покрият загубите
на компанията. В някои райони на Съединените щати компаниите имат право да
прехвърлят печалбите си директно към акционерите, без да плащат данъци на корпоративно ниво. Акционерите на тези „S“ корпорации се облагат с ежегоден данък
188

върху своя дял от печалбите, независимо дали са разпределяни дивиденти.
Олигархия. Думата е със старогръцки произход и означава управление на малцина.
Олигархията е тип правителство, при което властта е в ръцете на малка група хора.
Олигархичните лидери често обогатяват себе си и семействата си чрез държавния
си пост, за сметка на работниците, които уж искат да предпазят. В много страни с
олигархични лидери този, който има близки връзки с управляващата партия, контролира големи сегменти от икономиката. Подобна икономическа система понякога е наричана и шуробаджанашки капитализъм.
ОПЕК (Организация на страните износителки на петрол). ОПЕК е учреден през
60-те години на XX век, за да координира производството на петрол, позволявайки на своите членки да контролират по-добре пазара. Четиринайсетте страни
в ОПЕК включват Иран, Венецуела и големите арабски производители на петрол
от Близкия изток.
Операции на открития пазар. Централните банки използват операции на открития
пазар, за да контролират икономическия растеж. Като купуват и продават ценни
книжа на открития пазар, Федералният резерв на САЩ и другите централни банки
са в състояние да инжектират пари във финансовата система – или да извеждат
пари, ако желаят. Тъй като парите, които централните банки държат, не се смятат
за част от паричното предлагане, то всяка покупка на ценни книжа от страна на
Фед увеличава паричното предлагане в САЩ с платената сума. Другият вариант
е Фед да продава ценни книжа на открития пазар, тогава паричното предлагане в
САЩ се намалява със сумата, която купувачите плащат, а тя после влиза в трезорите на централната банка. Повечето от ценните книжа, които се купуват и продават на открития пазар, са правителствени облигации.
Опция. Опцията дава на притежателя си правото да купи или да продаде нещо на
фиксирана цена в бъдеще. Кол опцията за акции например, дава на притежателя
си правото да купи определен брой акции, наричани базисен актив, по определена
цена в бъдеще. Обратният вариант – правото да се продаде базисната акция, или
друг актив, се нарича пут опция (вж. Колопция и Пут опция). Много компании
предоставят на служителите си кол опции за акции, които им дават възможност
да спечелят пари, когато цената на акцията се покачва. За притежателя на опция
няма риск, тоест когато пазарното движение не е достатъчно голямо, за да си заслужава опцията да се упражни, тя просто може да бъде оставена да изтече.
Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Базираната в
Париж ОИСР обединява водещите икономики в света. Освен че предоставя статистика и документира всички аспекти от икономиките на страните членки, ОИСР
служи като форум за дискусии и координация на икономическата политика.
Отрицателни лихви. Когато централните банки се опитват да стимулират икономиката, един от най-ефективните им инструменти е да намалят лихвените нива, като
така осигуряват на потребителите и бизнеса стимули да теглят заеми и да харчат
повече. Но когато лихвеният процент вече е нулев, а икономиката продължава да
се нуждае от стимул, съществува един нов инструмент, в който пионери са страни
със силни валути и нисък икономически растеж като Швейцария, Дания и Япония:
189

лихвените нива да се смъкнат под нулата. Ефектът от отрицателните лихви е, че
на вложителите се удържат такси да държат парите си в банката – което теоретично е още по-голям стимул парите да се харчат, вместо да се спестяват. Но защо
някой ще сложи парите си в банкова сметка, която му взема пари за тази услуга?
В това има смисъл само тогава, когато депозантът има толкова много пари, че вече
не му се побират под матрака. Или пък когато депозантът смята, че валутата ще
продължи да поскъпва – и дори инвестиция с отрицателна лихва може да е източник на евентуална печалба.
Отровно хапче. Когато една компания иска да се предпази от враждебно поглъщане,
тя може да се опита да стане непривлекателна чрез определени „нездравословни“
финансови маневри. Защитата с „отровно хапче“ може да включва драстично увеличаване на дълга или продажба на ценни поделения от компанията, за да се отблъснат „артистите“ на корпоративните поглъщания. За съжаление, дори ако защитата с отровно хапче успее и компанията остане в ръцете на първоначалните си
собственици, при използването на подобна стратегия тя често непоправимо се уврежда.
Отчет за приходите и разходите (ОПР). Обобщението за дейността на компанията
от финансова перспектива през даден период от време се нарича отчет за приходите и разходите. Типичният ОПР започва с доходите, наричани още и приходи,
след което отчислява от тях всички разходи, свързани с бизнеса на компанията.
Накрая се „тегли чертата“ и се изчислява нетният доход: това, което остава, след
като данъците и други такси се приспаднат от печалбата.
Офшорна компания. Това е компания, която извършва малка, или никаква част от
бизнеса си в своята страна. Много държави разглеждат печалбите на офшорните
компании по-различно, отколкото печалбите на националните компании: обикновено ги облагат с по-ниска данъчна ставка.
Пазарна капитализация/Пазарна стойност. Пазарната капитализация на една публично търгувана компания е равна на произведението на броя на акциите и цената
на една акция. Числото за пазарната капитализация ни позволява да сравняваме
компании от различни страни и на различни пазарни сегменти.
Парадигма. Това са правилата на играта. В икономическата теория говорим за смяна
на парадигмата, когато се променя начинът, по който мислим за икономиката –
което след това води и до промяна на начина, по който тя функционира. Например
интернет промени парадигмата при производството и продажбата на стоки и услуги в икономиката. Основана на концепцията за светогледа – немския Велтаншаунг, парадигма е сумата от всички убеждения и ценности, които образуват обществото или икономическата система.
Парижко споразумение (относно изменението на климата). Приетото през 2015 г.
Парижко споразумение обединява усилията на 196 страни да намалят темпа на
изменението на климата. Предвидените мерки включват всевъзможни неща – от
съкращаване на въглеродните емисии до инвестиране във възобновяема енергия.
Целта е повишението на средните глобални температури да се удържи под 2 градуса по Целзий.
190

Паритет на покупателната сила (ППС). За разлика от разменните курсове на валутите, които се определят от пазара, ППС показва какво можеш да купиш с парите
си във всяка страна по света. Тоест той изчислява покупателната сила на една и
съща валута на различни места. ППС разглежда цените в кошница от стоки и услуги – която може да включва всякакви неща, от жилища до фризьорски услуги и
от хляб до билети за кино – и така определя „реалния“ обменен курс на валутите.
Паритетът на покупателната сила често се използва за сравняване на размера на
икономиките в света, тъй като традиционните обменни курсове не дават пълна
представа за това. Китай например, където цените са много по-ниски, отколкото
в Европа и САЩ (ако се ръководим от официалния валутен курс), ще се изкачи
много по-нагоре в световните класации, ако цените на стоките и услугите бъдат
уеднаквени.
Паричен пазар. Пазарът, на който се срещат краткосрочни кредитори и длъжници,
се нарича паричен пазар. Повечето краткосрочни инвестиции (например правителствени облигации или доверителни депозити и книжа, гарантирани с вземания)
се търгуват на електронни борси и специални борсови площадки в банки и търговски къщи, разпръснати по целия свят.
Парични потоци. Това е бърз начин да се оценят парите, които са постъпили в компанията и излезли от нея в даден период. Паричните потоци показват на инвеститорите какво действително е постигнала компанията през даден период, без да се
намесват счетоводни трикове като амортизации или отписвания на активи.
Парично предлагане. Паричното предлагане на една държава има няколко различни
компоненти (агрегати), които варират от монети и банкноти до депозити в спестовни и разплащателни сметки. Паричното предлагане, за което най-често се говори в новините, е M1, състоящо се от всичките пари в обращение, както и от
парите в банкови сметки с лесен достъп – но не и от дългосрочни депозити
(вж. Монетаризъм).
Парникови газове. Ако в атмосферата нямаше частици, температурата на Земята
щеше да падне под нулата. Присъствието на определени частици в атмосферата –
най-вече водна пара, въглероден диоксид, метан, азотен оксид и озон – причинява
„парников“ ефект, който улавя някои слънчеви лъчи и затопля повърхността на
.Земята, също както парникът създава благоприятна среда, в която растенията могат да виреят (вж. Изменение на климата).
Пасив. В счетоводния баланс пасивите се записват отдясно на активите. Пасивите
обикновено включват дълг, както и други предстоящи плащания – парите, които
компанията трябва да върне в някакъв бъдещ момент. Текущи пасиви са тези, които трябва да бъдат изплатени в рамките на дванайсет месеца. Пасивите с по-късен падеж се определят като дългосрочни задължения.
Патент. Изключително право върху бизнеса с определен продукт или услуга на даден
пазар. Патентите обикновено се издават от правителствени агенции, като например Патентната служба в САЩ. Без предпазване на патентите, компаниите никога
нямаше да инвестират толкова в изследвания и развитие. В някои развиващи се
страни патентите понякога се пренебрегват, тъй като патентованите продукти
191

често са твърде скъпи, за да могат хората с ниски доходи да си ги позволят. Пример за това са животоспасяващите лекарства.
Перестройка. Руската дума за икономическо преструктуриране. Заедно с движението за по-открита политика, наречено гласност, перестройката е ключов елемент
в смелия план на Михаил Горбачов да реформира Съветския съюз през 80-те години на XX век. Целта на перестройката е да се повиши ефективността на икономиката, като вземането на решения се децентрализира (вж. Централно планиране).
Печалба (в икономиката). Това е прословутият „морков“, който компенсира „тоягата“ на банкрута. Печалбата на една компания е това, което остава за разпределяне между акционерите, т. е. собствениците, след като бъдат платени всички
сметки. Печалбата е движещата сила на икономическата активност в свободните
пазарни икономики.
Печалба (в счетоводството). Казано на популярен език, печалба е това, което остава,
след като се тегли чертата накрая. Тоест печалбата е резултатът, който се получава, след като от всички приходи се извадят всички разходи. Понякога печалбата
се нарича и нетен доход (макар че между двете има някои счетоводни разлики).
Терминът EBIT обозначава нетните доходи, преди от тях да се приспаднат плащанията по лихви и данъци. EBITDA се отнася до печалбите преди лихви, данъци,
обезценки и амортизация (вж. Амортизация).
„Плаза“ споразумение. На 22 септември 1985 г. в хотел „Плаза“ в Ню Йорк Сити е
постигнато споразумение за девалвиране на долара на САЩ, главно по отношение
на германската марка и японската йена. Това се извършва чрез координирана интервенция на международните валутни пазари. Целта е промишлеността и фермерите в САЩ да станат по-конкурентоспособни на международните пазари. Споразумението е подписано от пет държави: Франция, Западна Германия, Япония,
Съединените щати и Великобритания.
Платежен баланс. Сумата на международната търговия и инвестициите на една държава се нарича платежен баланс. Този показател включва всички трансфери на
стоки, услуги и пари на дадена страна. Нарича се баланс, защото покупките и продажбите на стоки и услуги от и за други страни винаги се компенсират от парични
трансфери, които текат в обратната посока. Този показател често се бърка с баланса в международната търговия със стоки, който представлява нещо различно: измерва само търговията със стоки и изключва услугите и инвестициите
(вж. и Търговски баланс).
Поглъщане. Всеки може да погълне една компания, ако притежава достатъчно от
нейните акции. Във враждебното поглъщане например, външни инвеститори теглят назаем големи суми пари, за да могат да изкупят достатъчно акции и да придобият компанията. Това им позволява след това да я преструктурират по свое
желание – и често продават активите ѝ, за да изплатят поетия в началото дълг.
Мениджмънтът в много случаи се опитва да избегне враждебно поглъщане, като
преструктурира компанията по начин, който би затруднил новите инвеститори да
направят печалба (вж. Отровно хапче).
Поколения X, Y и Z. Поколенията, следващи бейби бумърите („бумърите“ са родени
192

между 1945 и 1965 г.), засега са обозначени с букви в очакване на по-запомнящи
се имена. Представителите на поколение X (наричано още поколението на MTV)
са родени между средата на 60-те и средата на 80-те години на XX век. Поколението Y (все по-често обозначавани като милениъли, или „аз“ поколение), включва
родените между средата на 80-те години и 2000 г. Представителите на поколение
Z (наричано още смартфон поколение или iGen, а в Китай – линглинг хоу, което
значи „след двете нули“) са родени през двете десетилетия след 2000 г.
Политика по доходите. Политиката по доходите е план за контролиране на инфлацията, който страните използват, за да намалят реалния разполагаем доход на потребителите. Един от начините да се постигне това е да се замразят заплатите: надеждата е, че след като потребителските разходи бъдат намалени, икономиката
ще се забави и инфлацията отново ще се овладее.
Постоянни нормални търговски отношения. Най-новият термин в адаптиращата
се международна търговия. Някога Съединените щати даваха статус на най-облагодетелствана нация на избрани страни, с които искаха да насърчат търговията си
и да им дадат специален достъп до местния пазара със стоки и услуги. Сега това
се нарича „постоянни нормални търговски отношения“, тъй като при една перфектно функционираща световна икономика всички страни трябва да имат постоянни нормални търговски отношения.
Права за замърсяване. Вж. Търговия с емисии.
Пране на пари. Същността на прането на пари е незаконно спечелените средства да
преминат през някаква легитимна бизнес операция, например офшорна компания,
която не подлежи на финансов надзор. Накрая тези пари изглеждат така, сякаш са
били спечелени по законен начин – и тогава те може да се харчат, без това да предизвиква подозрение.
Предлагане и търсене. Всички свободни пазарни икономики следват принципа, че
предлагането на стоките и услугите е ограничено. Колкото по-малко има от
нещо – бензин или пшеница например, толкова то е по-скъпо. Като прилагат закона на предлагането и търсенето, потребителите и бизнесът могат да решат как
да разпределят своите ресурси – да се надяваме, че ще го направят по възможно
най-рационалния в икономическо отношение начин.
Председател (на управителен съвет на компания). Председателят е натоварен с
надзора на действията на мениджмънта на компанията. От председателя и от
борда на директорите се очаква да се грижат за интересите на акционерите на компанията, които ги назначават за определен период и им плащат годишно възнаграждение.
Преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Когато една чуждестранна фирма купува
национална фирма, или пък мажоритарен дял от акциите на национална компания,
това се определя като пряка чуждестранна инвестиция. ПЧИ са по-трайни от инвестициите в горещи пари, които идват и си заминават без предизвестие (вж. Горещи пари). Често ПЧИ осигуряват на компаниите и държавите не само нужния
капитал, но и експертни знания и нови бизнес практики от чужбина. В някои
страни ПЧИ формират до половината от собствеността на всички компании.
193

Приватизация. Това е разпродажба на държавни компании с цел да се подобри ефективността и да се съберат пари в хазната. Страните, обременени с дълговете и загубите на зле управлявани публични компании, често прибягват до приватизация,
за да решат икономическите си проблеми. Обратното на приватизация е национализация (вж. Национализация).
Привилегировани акции. Акциите, които изплащат фиксиран дивидент, се наричат
привилегировани. В някои отношения привилегированата акция е като облигацията: фиксираният дивидент прилича на лихвено плащане. Привилегированите акции се смятат за „по-висши“ от обикновените акции, което означава, че в случай
на банкрут, притежателите на привилегировани акции ще се овъзмездят преди
тези, които имат обикновени акции. От друга страна, притежателите на привилегировани акции – също както и собствениците на облигации, обикновено нямат
право на глас.
Придобиване. В играта на сливания и придобивания една компания може да получи
собственост върху друга компания по два начина. Първо, тя може да използва
собствените си акции и да слее активите на двете компании. Второ, да използва
налични средства или взети назаем пари, за да придобие другата компания, като
изкупи достатъчно нейни акции и така да получи инвеститорски контрол. Придобиването може да се осъществи по два начина: приятелско придобиване, което се
осъществява със съгласието на другата компания – или като враждебно поглъщане, или превземане, при което инвеститорът изкупува акциите и така получава
контрол върху своята цел, обикновено против желанието на борда на директорите
на придобитата компания.
Програма за развитие на ООН (UNDP). Тя е учредена с цел да насърчава устойчивото развитие по целия свят. Задачата ѝ е да помогне на развиващите се страни да
създават работни места, да опазват околната среда и по възможност да се премахне бедността в тях. Разположената в Ню Йорк UNDP е третата по ранг институция в системата на ООН и се финансира от доброволните вноски на страните
членки.
Програмна търговия. Вместо да купуват ценни книжа като дългосрочна инвестиция,
която да държат с години и да ѝ се радват, програмните трейдъри се опитват да се
възползват от несъответствията на пазара, като купуват големи обеми от акции,
опции, облигации или фючърси от някой пазар, на който има малко разминаване
в цените спрямо други пазари в други части на света. Програмните трейдъри следят цените на широка гама от ценни книжа на всички пазари по света – и използват тази информация, за да купуват там, където е евтино, и да продават там, където
цените са малко по-високи (вж. Арбитраж).
Продукция (output). Това е друга дума за брутен вътрешен продукт (вж. Брутен вътрешен продукт). Продукция, в макроикономически смисъл, е общият брой на стоките и услугите, продадени в дадена икономика в определен период от време.
Производителност. Дефиницията за производителност е броят на стоките и услугите, произведени с единица труд, капитал, земя и т. н. Един от отличителните
белези на икономиката на XXI век е чувствителното нарастване на
194

производителността, благодарение на новите технологии, които позволяват на хората да произвеждат за единица време много повече от преди.
Пут опция. Пут опцията дава на притежателя ѝ правото да продаде нещо на определена цена в бъдеще време. Както и другите опции (вж. Кол опция), тя е право, но
не и задължение. Така че ще упражните своята пут опция, като продадете дадена
акция или облигация по предварително фиксираната цена, само ако реалната текуща цена е по-ниска. Цената, на която пут опцията ви позволява да продадете
базисния си актив, се нарича „цена на упражняване“. Инвеститор, който смята, че
цената на нещо ще се понижи в бъдеще, ще си купи пут опция, надявайки се да
направи печалба, ако пазарът действително се движи в очакваната посока. Когато
цената на базисния актив се понижава, цената на опцията ще се покачва.
Първичен пазар. Когато на пазара се пускат нови акции или облигации, в началото
те често се търгуват на първичен пазар, преди да им бъде разрешено да излязат на
световните пазари заедно с вече утвърдилите се ценни книжа. Първичният пазар
за облигации например, обикновено трае до датата на първото плащане: истинският живот на облигацията започва тогава, когато започват да се калкулират лихвите. Търговията в режим на първичен пазар обикновено се извършва от банки и
дилъри на ценни книжа, а не на утвърдени борси.
Първично публично предлагане (IPO). Когато една компания става публична, акциите ѝ вече може да се продават и търгуват на някоя от оторизираните борси. Това
дава на компанията достъп до големи инвестиционни ресурси и предоставя на
първоначалните собственици много пари, ако те продадат акциите си на нови инвеститори. Редица стартиращи компании гледат на своето IPO като на своеобразен „ритуал при съзряването“.
Първокласен лихвен процент (prime rate). Това е лихвеният процент, който банките
в САЩ начисляват на най-добрите си корпоративни клиенти. Както и LIBOR
(Лондонска междубанкова лихва на предлагане), първокласната лихва в САЩ
често се използва като референтна стойност за определяне на други лихви, които
банките начисляват по кредити на по-рискови клиенти. В съответствие с принципа „нисък риск, малка награда“, първокласните корпоративни клиенти на банките обикновено плащат най-ниските лихви на пазара.
Пътни такси. За да се справят със замърсяването и задръстванията, градовете все почесто въвеждат електронни системи за наблюдение, които таксуват автомобилите
по пътищата. В градове като Сан Диего и Лондон пътните такси са помогнали за
драстично намаляване броя на колите, навлизащи в градския център. Освен това,
чрез въвеждане на по-високи такси за шофиране в определени периоди от деня,
пътните такси може да се превърнат в мощен икономически стимул за намаляване
на задръстванията по пътищата. Те карат хората, пътуващи до работа, да използват превозните си средства по-ефективно и дори да преминават към по-екологични начини за придвижване, например споделено пътуване или обществен транспорт.
Равновесие. Традиционната икономическа теория стъпва върху допускането, че
всички сили в икономиката се движат към равновесно състояние. Например, кога195

то цената на даден продукт е твърде висока, хората обикновено намаляват покупките си. За да могат да продадат по-големи количества, производителите трябва
да намалят цената – и така до момента, в който се установи съответствие между
търсене и предлагане. Равновесието присъства в повечето икономически концепции като спестявания, инвестиции и заетост.
Развиващи се икономики. От Китай до Бразилия, от Южна Африка до Индия, приблизително двайсетте страни, попадащи в списъка на нововъзникващите икономики, са се превърнали в движеща сила на световната икономика. През първите
две десетилетия на XXI век техният икономически растеж непрекъснато надминава растежа, постиган от „развитите“ индустриални икономики като Съединените щати, Франция и Япония. Повечето икономически изследвания, като тези на
МВФ и Standard & Poor’s, включват следните страни в списъка на възникващите
икономики: Бразилия, Индия, Индонезия, Китай, Колумбия, Малайзия, Мексико,
Перу, Полша, Русия, Тайланд, Турция, Унгария, Филипините, Чили и Южна Африка.
Разделение на труда. Месар, хлебар, производител на свещници – когато в една икономика трудът е разделен и всеки работник прави това, в което е най-добър, нещата обикновено се вършат много по-ефективно. Същата концепция може да се
приложи към световната икономика: да се позволи на страните да преуспеят в
това, което правят най-добре (вж. Сравнително предимство).
Разделяне на акции. Разделянето (наричано още сплит) на акции увеличава броя на
акциите на една публично търгувана компания. То не оказва никакъв ефект върху
общата пазарна капитализация на компанията. Единственото нещо, което се променя, е цената на отделните акции. Например една акция на стойност сто долара
може да се раздели на две акции от по петдесет долара, за да се улесни търговията.
Разпродаване на активи. Понякога две плюс две е повече от четири. Лицата, които
се занимават с разпродаване на активи (asset stripping) придобиват някоя подценена компания и после продават на части нейните активи, например недвижими
имоти или закъсали дъщерни дружества. Така те често правят повече пари, отколкото са били нужни за придобиването на компанията в началото. В много случаи
с подобно разпродаване на активи „артистите“ в сливанията и придобиванията
събират пари, за да върнат дълга, който са поели, за да сложат ръка на компанията.
Разсрочване. Казва се, че когато клиент дължи на банка малка сума, която не може
да върне, клиентът има проблем. Но когато сумата е голяма, проблем има банката.
Изправени пред риска длъжниците да не могат да си върнат заемите, кредиторите – банки или държави, често разсрочват кредитите, като така дават на длъжниците допълнително време да намерят пари, с които да се издължат. Ако една
държава няма надежда да постигне икономически растеж, ако не получи допълнителни фондове – какъвто е случаят с много африкански страни в началото на
XXI век, кредитите се опрощават и се заличават от счетоводните книги на кредиторите.
Рационални очаквания. Голяма част от модерната икономическа теория се основава
на концепцията за рационалните очаквания: че ако бъдат въоръжени с цялата
196

налична информация, хората ще вземат рационални решения. Например при два
еквивалентни продукта хората винаги ще изберат този с по-ниската цена. За съжаление, потребителите и бизнесмените невинаги постъпват рационално: те често
купуват продукта, който харесват, дори ако това не е в техен икономически интерес. Човешко е да се греши – това важи дори и в икономическата теория.
Реален. Обикновено е много по-важно, особено по време на висока инфлация, да се
разглеждат реалните величини – тези, които отчитат ефекта на инфлацията. Реалните доходи например може да се понижават, дори ако номиналните се покачват –
щом инфлацията е по-висока от увеличението на заплатите. Всяка стойност, която
е била коригирана спрямо инфлацията, се определя като реална.
Рейтинг. Акциите и облигациите често получават рейтинг, издаван от специализирани агенции, за да може инвеститорите да правят сравнения между ценните
книжа, без да влизат в твърде големи финансови подробности. Обикновено найвисокият рейтинг се обозначава с ААА. Ако имат „тройно А“, компаниите или
правителствата могат да получат най-добри условия по заеми или друг дълг. Рейтинг от АА, А и ВВВ (или Ваа) се определя като „инвестиционен“. Всичко пониско от това се нарича спекулативна инвестиция, а при рейтинг от категорията
„С“ – високорискова инвестиция.
Репо сделка/Споразумение за обратно изкупуване. Покупка на ценни книжа с уговорката те да бъдат продадени обратно по определена цена в определен бъдещ
момент се нарича споразумение за обратно изкупуване. Репо сделката по същество представлява кредит, или форма на краткосрочна инвестиция. Централни
банки, като Федералния резерв и Банката на Япония, често използват споразумения за обратно изкупуване, за да инжектират или да изтеглят пари от икономиката.
Когато трейдърите дочуят, че Фед ще прави репо сделки, те често се задействат и
започват да продават и купуват за собствена сметка с очакването, че действията
на Фед ще доведат до покачване или понижение на лихвените нива.
Репутация. Онази част от компанията, която не може да се причисли към материалните активи и пасиви, се нарича репутация – независимо че тя може да няма никаква връзка с доброто име и добрите намерения на този бизнес. Типичен пример
за репутация е търговската марка. Много от компаниите на XXI век, като например дот-ком стартъпи или уебсайтове, нямат някаква материална стойност, но се
твърди, че репутацията им струва милиони, ако не и милиарди.
Рецесия. Рецесията представлява продължително забавяне на икономиката. „Официално“ тя настъпва, когато икономиката не нараства през две последователни тримесечия. Когато разберат, че икономиката се е запътила към рецесия, централните
банки обикновено понижават лихвите, за да стимулират покупките на стоки и услуги и бизнес инвестициите. Най-често ефектът е положителен – икономическият
растеж се завръща и безработицата намалява. За съжаление, невинаги се получава
така. През първите години на XXI век Япония понижи лихвите си до нула, но икономиката продължи да крета.
Рисков капитал. Парите, инвестирани в нови компании, които обикновено още не са
на печалба, но имат голям потенциал за растеж, се наричат рисков капитал.
197

Идеята на рисковите капиталисти е да се включат на ранен етап. Когато компанията, в която те са инвестирали, най-сетне се разрасне и започне да формира печалба – което води до рязък скок на цената на акциите ѝ, рисковите капиталисти
и другите, които са инвестирали отрано, може да спечелят големи пари. Рискови
капиталисти, които инвестират собствени средства, понякога се обозначават като
ангели поради факта, че без тяхната намеса младата компания не би могла да оцелее.
Робот. Вж. Изкуствен интелект.
Сарбейнс-Оксли. Конгресът на САЩ приема през 2002 г. закона на Сарбейнс-Оксли
в отговор на корпоративните злоупотреби и по-специално банкрутите на Enron и
WorldCom. Сарбокс – както е по-известен Законът за счетоводна реформа на публичните компании и предпазване на инвеститорите, установява нови стандарти за
начина, по който публичните компании правят бизнес и особено за това как следва
да функционират управителните съвети на компаниите, мениджмънтът и счетоводните фирми.
Световен икономически форум. Всяка година в швейцарския ски курорт Давос се
провежда Световният икономически форум. На тези събития бизнес лидери и политици се срещат в неофициална обстановка, за да обсъждат и търсят решения на
големите световни социални и икономически проблеми.
Световен социален форум. На провеждания всяка година Световен социален форум
се срещат социално отговорни лидери, които обсъждат световните проблеми в
„по-малко капиталистическа обстановка“, отколкото форумът в Давос. Двете
срещи обикновено съвпадат по време (вж. Световен икономически форум).
Световен фонд за природата (WWF). Световният фонд за природата със седалище
в Гланд, Швейцария, е водещата световна неправителствена организация, занимаваща се с опазването на застрашените видове. В Съединените щати и Канада
WWF е запазил първоначалното си име – Световен фонд за дивата природа.
Световна банка. Учредена по едно и също време с Международния валутен фонд,
Световната банка всяка година отпуска милиарди долари като заеми на развиващите се страни – главно за дългосрочни проекти за борба с бедността и насърчаване на икономическия растеж. За разлика от МВФ, който осигурява краткосрочно кредитиране и подкрепа (вж. Международен валутен фонд), Световната
банка търси дългосрочни решения на проблемите на бедните страни в света. Поголямата част от парите си Световната банка получава от вноските на развитите
страни, както и от заеми на международните капиталови пазари.
Световна организация за интелектуална собственост (WIPO). Разположената в
Женева Световна организация за интелектуална собственост се занимава със защитата на интелектуалната собственост в световната икономика, както предполага и името ѝ. Това е организация към ООН, която предоставя международен
форум за решаване на сложни въпроси в сферата на интелектуалната собственост,
например валидност на патентите във фармацевтиката или музикални авторски
права.

198

Световна търговска организация (СТО). Разположената в Женева СТО предоставя
форум, на който спорещите страни може да се срещнат и да премахнат, или поправят, търговски бариери. Когато СТО публикува свое решение, от виновната
страна се очаква да премахне незаконната търговска бариера, която е издигнала.
Ако не го направи, другата страна, пострадала от въпросната търговска бариера,
получава правото да въведе собствени търговски бариери, обикновено под формата на мита.
Свободна пазарна икономика. При нея решенията се вземат от пазара, а не от правителството. Идеята на свободната пазарна икономика е да осигури на потребителите и бизнеса най-добрите възможни продукти на най-добри цени. За разлика от
централно планираната икономика, при която решенията за производството и разпределението се вземат от правителството (вж. Централно планиране на икономиката), свободната пазарна икономика позволява на пазара да решава всичко – от
цените до произвежданите количества.
Серия А, Серия Б. Финансирането с рисков капитал обикновено се осъществява на
няколко стъпки. Първата голяма инвестиция, идваща от рискови капиталисти,
дава правото на акции „Серия А“, обикновено в диапазона 2-10 милиона долара.
Типичното набиране на капитал в Серия А прехвърля на инвеститорите 10 до 30
процента от акциите на компанията, като останалото се държи от основателите на
компанията и първите ѝ инвеститори, например ангели (вж. Рисков капитал) или
семейство и приятели, осигурили парите, за да може компанията да започне. Капиталът, набран в Серия А, обикновено стига за една до две години и позволява
на компанията да започне процеса на изграждане на своя търговска марка и наемане на първите си служители. Следващата фаза, наречена Серия Б, просто продължава процеса на емитиране на нови акции (което намалява дела на собствениците) в замяна на парите, които инвеститорите предоставят.
Сиера клуб. Една от най-големите екологични групи в света. Сиера клуб играе водеща роля в откриването на икономически стимули за намаляване на замърсяването и унищожението на околната среда, като например пътни такси. Сиера клуб
е основан през 1892 г. от природозащитника Джон Мюр.
Син чип. ААА, черешката на тортата. Една акция от типа „син чип“ се смята за найдобрата в своята област. Терминът идва от играта на покер, където най-скъпите
чипове обикновено са сини на цвят.
Синергия. Синергията възниква, когато две или повече страни съчетаят своите особени умения или активи и от това се облагодетелстват и двете страни. В международната търговия синергия обозначава сравнителното предимство, което се постига, когато всяка страна има възможността да произвежда и изнася стоките и услугите, в които е най-ефективна. Според теорията, ако всяка страна има възможността да прави това, което може най-добре, всички ще станат по-богати.
Синя якичка/Бяла якичка. Работниците, които извършват ръчен труд и заплатата
им се определя според почасова ставка, като цяло се обозначават като сини якички.
Това е препратка към цвета на ризите, които някога са носели повечето обикновени работници. Белите якички – хора с професия, получаващи фиксирана
199

месечна заплата, обикновено имат по-високо ниво на образование и печелят повече пари, отколкото сините якички.
Скорост. Икономистите използват думата скорост, за да опишат отношението между
бързината на нарастване на една икономика и наличните пари в нея. „Бързината“
на парите ни казва какво икономиката е в състояние да направи с паричното предлагане, което е на нейно разположение. Когато една страна създава голям БВП
(вж. Брутен вътрешен продукт) със сравнително малко парично предлагане, се
казва, че скоростта на паричното обращение е висока.
Сливане/Сливане и придобиване (M&A). Купуването или продаването на компании, както и работата по тяхното обединяване, в света на международното банкиране се обозначава като сливания и придобивания, или M&A. Много сливания са
резултат от желанието на компаниите да извлекат ползи от синергията, като се
възползват от силните страни на всеки участник и намалят излишните разходи.
Смит, Адам. Бащата на модерната икономическа теория. Адам Смит е шотландец,
живял през XVIII век във времето на Просвещението, и е вярвал, че пазарите работят най-добре, ако бъдат оставени сами да се грижат за себе си. Той въвежда
термини като невидимата ръка на пазара и разделение на труда. Книгата му Богатството на народите е фундамент на модерната капиталистическа икономическа система.
Смут-Хоули. Законът за митата на Смут-Хоули от 1930 г. вдига митата за хиляди
вносни стоки в САЩ. Идеята е да се стимулира икономиката, като се насърчи
местното производство. Но резултатът е малко по-различен. Когато другите
страни „отмъщават“ на Съединените щати, като също вдигат своите мита, експортът на САЩ се срива, а това води до загуба на работни места и значително влошава депресията.
Собствен капитал. В счетоводния баланс собствен капитал обозначава онази част
от компанията, която принадлежи на акционерите – разбира се, след като се приспаднат всичките пасиви.
Социализъм. Основната идея на социализма е, че икономиката трябва да гарантира
справедливо разпределение на богатството. Понякога бъркан с комунизма, социалистическият модел позволява известен частен контрол върху средствата за производство. Съществуват много свободни пазарни социалистически икономики.
Париж например продължава да е процъфтяваща блестяща столица, след като
Франция си избира социалистическо правителство. Швеция и други скандинавски
страни често се дават като пример за това, че социализмът и капитализмът могат
да съществуват съвместно и да носят всеобща полза.
Социално отговорно инвестиране/Корпоративна социална отговорност. Инвеститорите, които са социално отговорни, полагат усилия да инвестират парите си в
компании или фондове, отговарящи на специфичен светоглед. Много социално
отговорни частни капиталови фондове например, инвестират само в компании,
които са доказали своята корпоративна социална отговорност, като се отнасят
добре със служителите си или използват ресурсите по устойчив начин – например
като засаждат дърво в замяна на всяко дърво, което са отсекли. Също така, много
200

инвеститори започват да настояват за това парите, които те влагат в световната
икономика, да поддържат бизнеси с благоприятно социално или екологично въздействие. Пенсионни фондове, фондации на колежи, дори големи банки инвестират все по-голяма част от своите трилиони по начин, който да носи положително
въздействие. Те се опитват да подкрепят бизнеси, които имат благоприятно социално или екологично въздействие. Индивидуалните инвеститори могат да избират
между различни борсово търгувани фондове и други инвестиционни инструменти, които са се концентрирали върху компании и проекти, акцентиращи върху
устойчивостта, социалните ползи и доброто управление.
Спекулация. Един спекулант купува или продава нещо по една-единствена причина:
да направи печалба от последващо покачване на цената на инвестицията си. За
разлика от хеджирането и арбитража, където инвеститорите правят пари от разминавания в стойността на различни активи на различни пазари, спекулантите
мислят, че знаят нещо, за което другите участници на пазара нямат представа (вж.
Арбитраж и Хедж).
Спестовни и кредитни асоциации (S&L). В Съединените щати спестовните и кредитните асоциации, или S&L, са финансови институции, които приемат депозити
и дават кредити (основно на финансови клиенти) за покупка на недвижими имоти.
Във Великобритания съществуват сходни финансови институции, наречени строителни дружества.
Спестявания. Във всяка икономика доходът, който не се харчи, се определя като
спестявания. Високата норма на спестявания означава, че икономиката има повече пари, които бизнесът може да инвестира, тъй като повечето спестявания се
държат в банките, които, от своя страна, могат да ги отпуснат назаем за ползване.
Специална група за финансови действия (FATF). Разположената в Париж Специална група за финансови действия е независима организация, която изследва данъчните убежища в света и публикува редовни доклади, на чиято база страните
си сътрудничат в борбата срещу прането на пари. Тя е поделение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Специална икономическа зона. Когато дадено правителство иска да привлече чуждестранни инвестиции в някой конкретен регион, то може да основе там специална икономическа зона, която осигурява предимства като ниски данъци или намалени бариери пред вноса и износа. Идеята е да се стимулира икономическата
активност, за да се създадат работни места и да се подобри жизненият стандарт в
региона. Една от най-успешните специални икономически зони е Шънджън в Китай. Други примери са специалните икономически зони в Манаус, Бразилия, в
Субик бей във Филипините и Акаба в Йордания.
Специални права на тираж (СПТ). Това са специален вид пари, създадени от МВФ
(вж. Международен валутен фонд) като алтернатива на златото и другите резервни валути. СПТ се използват за поддържане на сметки и за плащания в рамките
на системата на МВФ. Много страни използват СПТ също и като резервна валута.
Стойността на СПТ се базира на стойността на кошница от валути, в която влизат
доларът на САЩ, японската йена, британският паунд и еврото. (От 2016 г. в
201

кошницата на СПТ е включен и китайският юан.)
Спирала „цени-заплати“. Инфлационната спирала „цени–заплати“ представлява
бързо покачване на цените, последвано от също толкова бързо искане за по-високи работни заплати, което, от своя страна, води до още по-голямо покачване на
цените. Както и в притчата за яйцето и кокошката, никой не знае кое е първото –
покачването на цените или повишението на заплатите. Но крайният резултат може
да се обобщи с две думи: безконтролна инфлация.
Споразумение между Съединените щати, Мексико и Канада. Обявеното през
2018 г. Споразумение между САЩ, Мексико и Канада заменя Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) с договор, който се различава
съвсем малко от предходния. Новото споразумение включва допълнения в областта на интелектуалната собственост, дигиталните права, екологичните политики и условията на труд. Единственото по-голямо изменение спрямо NAFTA е в
автомобилната промишленост. За да се отговори на условията за безмитен внос,
75 процента от частите на автомобила трябва да са произведени в Северна Америка, и поне 40 процента от автомобила следва да са произведени от работници,
получаващи най-малко шестнайсет долара на час. Канада и Мексико отхвърлиха
опитите на САЩ да се промени системата за уреждане на спорове, както и да се
въведе клауза, която автоматично слага край на споразумението на всеки пет години при липсата на ново одобрение от правителствата и на трите страни.
Спот пазар. Сделки, сключвани при условието за незабавна доставка и плащане, се
наричат спот търговия. Алтернативата на спот търговията е да купуваш и продаваш на форуърдния или фючърсния пазар, където сделките се сключват по фиксирани цени за доставка или плащане в някаква бъдеща дата.
Справедлива търговия (движение). Сертификатът „Справедлива търговия“, връчван от неправителствената организация FLOCERT, откроява продуктите, които
отговарят на предварително договорени екологични и трудови стандарти. Независими одитори трябва да гарантират, че стоки от типа на банани, захар или чай
се произвеждат според стандартите, определени от свързаната организация „Феъртрейд Интернешънъл“.
Спред. Разликата между покупната цена и продажната цена. Когато търгуваш с чужда
валута например, цената се променя в зависимост от това дали купуваш или продаваш. Ако разликата между цена „купува“ и цена „продава“ е достатъчно голяма,
може да се направят много пари от спреда във валутната търговия. На теория, ако
спредът е достатъчно голям и купувате и продавате достатъчно дълго време, в
крайна сметка няма да спечелите нищо.
„Спяща“ сметка. Неактивна банкова сметка. В повечето страни, „спящите“ сметки
се закриват след няколко години, а парите по тях се превеждат в правителствена
агенция. През 90-те години на XX век, международен натиск принуди банките в
Швейцария да разкрият, че в тях има хиляди спящи сметки от времето на Втората
световна война. Швейцарските банки се споразумяха с международните институции да преведат част от парите – над един милиард долара, на оцелелите от Холокоста и техните наследници.
202

Сравнително предимство. Законът за сравнителното предимство се основава на синергията, която се постига, когато всяка страна в света получи възможността да
произвежда и изнася стоките и услугите, в които е най-ефективна. Според теорията по този начин накрая всички ще станат по-богати.
Стагфлация. Когато икономическата стагнация срещне инфлацията. Стагфлацията
се появява в икономика с висока инфлация и нисък растеж. Този феномен се
случва рядко, защото инфлацията обикновено е следствие от прегряваща, а не забавяща се (стагнираща) икономика. Стагфлацията е най-лошият възможен сценарий за централните банки, защото тя означава, че инфлационният натиск в икономиката е толкова силен, че дори и икономическата криза не може да отслаби възходящият натиск върху цените.
Стокова култура (земеделие). В много от развиващите се страни реколтата често се
използва не само за изхранване на семейството на фермера. Ако има излишък, той
може да се изкара като стока на пазара и да се продаде за пари – оттам и името
стокова култура (cash crop). Този излишък може да осигури дохода, който позволява на семейството да си купи дрехи, подслон и други необходими неща.
Стокови пари. Вж. Фиатна валута.
Структуриран инвестиционен фонд (SIV, СИФ). Това е своеобразна виртуална
банка. Структурираният инвестиционен фонд позволява на инвеститорите да използват краткосрочно финансиране, обикновено търговски ценни книжа (вж. Търговски ценни книжа), за да финансират покупката на дългосрочни ценни книжа.
Тъй като лихвите по краткосрочни кредити обикновено са по-ниски от дългосрочните, повечето СИФ печелят от спреда, или разликата в лихвените нива между
двата типа ценни книжа.
Структурна промяна. Казва се, че една икономика претърпява структурна промяна,
когато производствените фактори, като например трудови пазари или инвестиционна политика, радикално се променят. В икономиката на XXI век технологичният напредък и интернет позволяват много по-голямо от нормалното равнище на
производство и растеж.
Суап. Суапът представлява търговско споразумение между две или повече страни,
например банки, за размяна на различни активи или пасиви. Суапът позволява на
страните по споразумението да придобият желаната от тях комбинация от активи
и парични потоци. Една банка например може да осъществи суап на активите си
в йени за активи в долари, или пък на кредити, отпуснати при плаваща лихва за
кредити с фиксирана лихва, за да намали риска и увеличи печалбата си.
Субсидия. Субсидиите са плащания, които правителството прави на бизнеса, за да му
помогне да преодолее икономически затруднения. Повечето субсидии търпят критика, че са прахосване на вятъра на парите на данъкоплатците, тъй като в крайна
сметка те често награждават неефективността: в много икономики лошо управлявани и неефективни индустрии нямаше да оцелеят, ако не получаваха щедри правителствени субсидии. Примери за това са корабостроенето, производството на
стомана и някои области от аграрния бизнес, например производството на захар и
памук.
203

Съвет по стопанисване на горите (FSC). Това е пазителят на горите в света. Съветът
по стопанисване на горите е учреден от WWF (вж. Световен фонд за природата) с
цел да предостави на потребителите и бизнеса официално одобрение при покупката на тропическа дървесина. Печатът на FSC сертифицира, че дървесината или
горските продукти са били добити по начин, който гарантира устойчивост. Вместо
гола сеч например, FSC насърчава селективния дърводобив, при който се отсичат
само подбрани дървета, за да може гората и цялата биосфера да бъдат съхранени.
Съкращаване. Терминът съкращаване първо е използван през 70-те години на XX
век, за да опише практиката на компаниите да уволняват голям брой служители,
обикновено в опит да намалят разходите си и така да увеличат печалбите. За съжаление, този метод невинаги работи. Загубата на опитни работници води до пониска производителност и дисциплина – и често крайният резултат са загуби, а не
печалби.
Творческо разрушение. Съществува тенденция новите технологии да изместват старите. Теорията на Йозеф Шумпетер, разработена през 30-те години на XX век, се
основава на идеята, че икономиките нарастват с подскоци и ако фирмите не се
адаптират към новите технологии, новите продукти и новите начини за производството и дистрибуцията им, те ще бъдат разрушени. Или, да го кажем по-меко, те
ще излязат от бизнеса и нови компании ще заемат тяхното място.
Текуща сметка. Тя измерва международната търговия със стоки и услуги на една
държава за определен период. Текущата сметка измерва не само „видимата“ търговия, например с ориз и телевизори, а и „невидимата търговия“ с неща като банкови услуги и кинофилми. Текущата сметка също така включва финансови трансфери, например парите, изпратени у дома от гражданите на страната, които работят в чужбина, а също и лихвите, платени по чуждестранния дълг. Текущата
сметка се балансира от капиталовата сметка, която обобщава всички финансови
трансфери, включително международните покупки и продажби на финансови активи като акции и облигации.
Теория на хаоса. Класическият възглед на теорията на хаоса гласи, че много от нещата, които се случват в света, просто не може да бъдат предвидени или контролирани. Нелинейни събития като климата, флуктуациите на фондовия пазар или
начина, по който работи умът ни, зависят от толкова широк спектър от фактори,
че никой – дори и да е въоръжен с най-мощния компютър, не може да каже какъв
ще е бъдещият ефект от сегашните ни действия. Ефектът на пеперудата, обяснен
от Едуард Лоренц – професора по метеорология от Масачузетския технологичен
институт, който пръв изследва теорията на хаоса – се основава на идеята, че нещо
толкова незначително като пеперуда, пърхаща с криле над Амазония или на някое
друго място, на практика може да причини силна буря в някой отдалечен ъгъл на
света.
„Трансперънси Интернешънъл“. Това е международна организация със седалище
в Берлин, която се бори срещу корупцията и даването на подкупи в световната
икономика. Тя си сътрудничи с други международни организации като ОИСР, за
да разследва и разкрива корупцията из целия свят. Един от най-ефективните инструменти е да се публикува списък на страни и компании, които насърчават и оп204

равдават корупционните бизнес практики.
Трети свят. В десетилетията след края на Втората световна война в света се обособиха три икономически зони: първият – свят на развитите капиталистически
страни, вторият – свят на комунистическите, или съветските страни, и нововъзникващите икономики в третата част от света. Но в началото на XXI век терминът
вече е загубил голяма част от първоначалното си значение. Вторият свят, съветският, претърпя колапс, а много от новите икономики като Чили, Сингапур и Корея
достигнаха ниво на развитие, което надхвърля това на редица икономически напреднали страни от първия свят.
Тъмна мрежа/Даркнет. В тъмните води под повърхността на световната икономика
дебнат подмолни създания, наричани Дълбока мрежа и Тъмна мрежа. Двата термина понякога се използват като синоними, но всъщност означават две много различни неща. По правило, дейностите в Дълбоката мрежа не са незаконни – просто
извършителите им предпочитат да са далеч от хорските очи. Типични функции от
Дълбоката мрежа са интернет банкиране, архивиране на медицински записи, интранет на компании и други частни мрежи, които не желаят светът да вижда
всичко, което те правят. Тъмната мрежа – най-дълбокото и скрито ниво на интернет, носи това име, защото взаимодействията там трябва да се замаскират: те найчесто включват незаконни или изключително потайни покупки или размени. Понякога Тъмната мрежа е наричана и Даркнет.
Търговия с вътрешна информация. Вътрешна информация за компанията имат
тези, които имат достъп до финансовите ѝ показатели и други корпоративни
тайни. Обикновено това са висшите мениджъри на компанията. Дейността на
„вътрешните хора“ се следи внимателно от пазарите и от органите за финансов
надзор. В повечето страни търговията с вътрешна информация е незаконна.
Търговия с емисии. Основната идея на търговията с емисии е да се осигурят икономически стимули за намаляване на емисиите на въглеродния диоксид и другите
парникови газове, които са основна причина за глобалното затопляне. Търговията
с емисии се основава на принципа „лимити и търговия“ (cap and trade), което означава да се определят лимити за обема на парниковите газове, които може да се
емитират от даден сектор или от цялата икономика, след което да се позволи на
индивидуалните играчи да търгуват със своите права за замърсяване. Това се
смята за рационален и икономически обоснован подход за намаляване на замърсяването.
Търговска банка. Банка, която приема депозити и отпуска кредити обикновено се
обозначава като търговска банка. Независимо че на търговските банки – поне в
Япония и САЩ, традиционно им е било забранено да се ангажират с дейности по
инвестиционно банкиране, като например продажба на акции или гарантиране на
нови емисии ценни книжа (вж. Първично публично предлагане), към началото на
XXI век те вече имат правото да правят почти всичко, което могат и техните инвестиционни сродници (вж. Инвестиционна банка).
Търговски баланс. Търговският баланс на една страна сумира всички международни
покупки и продажби на стоки и услуги, плюс всички международни финансови
205

трансфери, като например лихвените плащания по външния дълг. Този баланс ни
дава представа кой формира търговски дефицит и кой – търговски излишък.
Много хора грешно наричат текущата сметка търговски баланс, но те не са едно
и също нещо. Текущата сметка, освен че сумира цялата търговия със стоки и услуги, включва също и дохода от инвестиции в чужбина, например лихви и дивиденти (вж. Текуща сметка).
Търговски ценни книжа. Това са краткосрочни ценни книжа или кредити, емитирани от банки, корпорации и други търговски организации. Търговските книжа са
сравнително сигурна инвестиция заради краткосрочния характер на риска. Обикновено търговски книжа не се използват за дългосрочни инвестиции, а за краткосрочни цели, например финансиране на закупуването на складови запаси или увеличаване на оборотния капитал. Търговските книжа са няколко вида: записи на
заповед, чекове, депозитни сертификати.
Търсене. Търсенето е важен аспект в икономическата теория, свързан основно с потреблението. Най-общо, търсенето ни казва какво потребителите или бизнесът ще
купят по определена цена. Икономистите използват кривите на търсенето и предлагането, за да обяснят, че когато производителите вдигат цените си, потребителите намаляват покупките си и търсенето спада. И обратното, когато цените се
понижават, търсенето се увеличава.
Универсален базов доход (УБД). За да се намали неравенството на доходите, някои
предлагат да се въведе минимален доход, понякога наричан универсален базов доход, който ще даде на всеки в икономиката нещо като пожизнена издръжка, която
не зависи от нуждите на конкретния човек. За разлика от талоните за храна в САЩ
или помощите за безработни във Великобритания, универсалният базов доход ще
се дава на всеки, без значение от нивото на доходите му. Източник на финансирането за УБД според повечето сценарии се очаква да е правителството. Ако няма
някакъв независим източник на приходи за осигуряване на УБД, например приходи от нефт и газ, финансирането на УБД вероятно ще трябва да се осигури от
по-високи данъчни приходи, вземани от компаниите или от работещите.
Уолстрийт/Сити/Банхофщрасе/Кабуточо/Пудун. Районът в световните финансови
столици, където се осъществява борсовата търговия, често получава името си от
някоя известна улица или квартал. В лондонското Сити са разположени повечето
банки и търговски къщи. Финансовият център на Ню Йорк се нарича Уолстрийт.
В Цюрих същата роля играе Банхофщрасе, в Токио – Кабуточо, а в Шанхай – Пудун. Когато в Средните векове Венеция е била център на световната икономика,
банките и сарафите са се разполагали в близост до моста Риалто. Оттам идва и
прочутата фраза на Шейлок от Шекспировата пиеса Венецианският търговец:
„Какви са новините от Риалто?“
Управлявано плаване (на валутния курс). В противовес на валутния курс със свободно плаване на валутите, много от развиващите се страни използват управлявано плаване, известно още като „мръсно плаване“ на валутния курс, за да контролират стойността на своята валута – като я поддържат стабилна спрямо референтна валута или кошница от валути. Например Хонконг, Китай и Саудитска
Арабия традиционно обвързват стойността на валутите си с тази на долара. Много
206

от източноевропейските страни са обвързали валутите си с еврото. В началото на
XXI век над сто държави в света използват управлявано плаване на валутния курс.
Фалит. Когато една компания (или държава) не е в състояние да плати на кредиторите
си навреме, се казва, че тя е във фалит. Лихвените плащания по облигациите и
записите на заповед обикновено са първите, които спират, когато на длъжника му
свършат парите. Ако не се намери решение, длъжникът е принуден да обяви банкрут. Страната, която изпадне във фалит, се сблъсква със срив на кредитния си
рейтинг и често се затруднява да получи допълнителни пари от международни
инвеститори.
Федерален резерв/Фед. Централната банка на Съединените щати – Федералният резерв, управлява паричното предлагане, регулира банковата система и действа като
кредитор от последна инстанция за банки, изпаднали в притеснение. Фед е независим: той не отговаря пред никого, освен изготвянето на периодичните доклади,
които изпраща до Конгреса. Седемте членове на борда на Федералния резерв се
назначават от президента.
Федерална комисия по откритите пазарни операции (FMOC). Икономическата и
монетарната политика на САЩ се контролира, до голяма степен, от една малка
група от членове на борда на Федералния резерв, които се срещат редовно и чертаят курса на националния, а често и на световния икономически растеж. FMOC
определя цели, свързани с растежа, включително парично предлагане, инфлация,
безработица и т. н. Протоколите от срещите на FMOC се публикуват.
Федерална фондова лихва. Това е лихвата, която банките в Съединените щати начисляват по овърнайт кредити, отпуснати на други банки. Нарича се федерална
фондова, защото парите, които банките си отпускат назаем една на друга, обикновено се държат във Федералния резерв. Когато една банка има повече от необходимите ѝ резерви, тя може да отпусне тези пари назаем на други банки, които
се мъчат да отговорят на стриктните изисквания на Федералния резерв по отношение на нивото на резервите. Федералната фондова лихва често се бърка с дисконтовата лихва (вж. Дисконтова лихва). Но макар че политиките на Фед силно ѝ
влияят, федералната фондова лихва се определя от самите банки. Федералният
резерв определя пряко само дисконтовата лихва.
Фиатна валута. Една валута, която дължи стойността си единствено на доверието на
хората към правителството, което я е издало, се нарича фиатна. Повечето основни валути в световната икономика са фиатни: доларът на САЩ, японската йена
и еврото са гарантирани единствено от банките, които са ги емитирали. Има и
валути, които са подкрепени от някакви веществени резерви, например злато или
сребро. Те се наричат стокови пари.
Физическо лице с голямо нетно богатство. Ето за такива клиенти си мечтаят повечето банки. Индивидите с голямо нетно богатство имат на разположение много
активи и носят малко задължения. Банките са открили, че да се обслужват подобни клиенти може да е примамлив бизнес. Операции, насочени специално към
физически лица с голямо нетно богатство, има навсякъде по света: в Ню Йорк,
Лондон, Париж, Женева, Люксембург, Токио, Сан Паулу, Сингапур, Цюрих.
207

Фиксиран валутен курс. Понякога една страна може изкуствено да намали или да
повиши стойността на своята валута, като се намеси (интервенира) на световните
валутни пазари. Като купуват или продават големите количества от своята валута,
правителствата могат драстично да въздействат на стойността ѝ. Към началото на
XXI век повече от сто държави в света манипулират своите валути по един или
друг начин – независимо че малко от тях си го признават. Манипулирането на
стойността на валутите обикновено се осъществява чрез фиксиране, или привързване на курса на една валута към друга. Пример за фиксиран валутен курс дават
четиринайсетте страни от Централна Африка, които са привързали своя CFA
франк към еврото. Хонконг, Обединените арабски емирства и повечето държави
от Карибите са привързали валутите си към долара на САЩ.
Фискална политика. В противовес на монетарната политика, която най-често е в
ръцете на централните банкери, фискалната политика е от компетенциите на правителствата на отделните страни, които трябва да вземат решения относно данъчното облагане, равнището на разходите и привличането на нов дълг (вж. Монетарна политика).
Флаш краш (моментен срив на пазара). Насочвани от компютърни алгоритми, могъщи инвестиционни фирми купуват и продават ценни книжа на стойност милиарди, а понякога и трилиони долари – във всеки ден от годината, по целия свят.
Понякога някои поръчки за продажба провокират порой от последващи продажби,
задействани от компютрите на другите трейдъри. Тези моментни сривове – бързи
и дълбоки понижения в цената на финансов актив, например акция или криптовалута, се осъществяват за минути, ако не и за секунди. Понякога те разбунват духовете на цели пазари, без да има рационално обяснение за тях.
Фонд за инвестиции в недвижими имоти [в българската практика – Акционерно
дружество със специална инвестиционна цел, АДСИЦ]. Вместо да си купи някакъв недвижим имот, да го държи години наред и след това да го продаде чрез
брокер, инвеститорът в АДСИЦ купува ценна книга, тоест лист хартия, която
представлява собственост на дял от „кошница“ с инвестиции в недвижими имоти,
например търговски мол или блок с апартаменти под наем. Предимството на подобен фонд, освен някои данъчни облекчения, е, че инвеститорът може да купи и
продаде своя дял в него на някой официален пазар, както и всяка друга акция и
облигация. Освен това, той не трябва да се безпокои кой ще окоси ливадата и ще
поправи покрива.
Форум за финансова стабилност. Разположеният в Базел, Швейцария, Форум за финансова стабилност е учреден от най-големите световни свободни пазарни икономики (вж. Г7), за да насърчава финансовата стабилност и да работи по други проблемни въпроси на международните пазари. Една от задачите му е да следи за прането на пари по света.
Форуърдни пазари/Форуърдна борсова търговия. Форуърдният контракт фиксира
цената на дадена трансакция, която трябва да бъде извършена в конкретна бъдеща
дата. Търговецът на пшеница например може да продаде реколтата, която ще събере през следващата година, като излезе на форуърдните пазари и открие някой,
който да се съгласи да определи цената днес. За разлика от фючърсните
208

контракти, които се търгуват на борсите с фиксирани цени и дати, форуърдните
контракти се изготвят за специфичния случай, за да отговорят на нуждите както
на продавача, така и на купувача.
Фридман, Милтън. Най-известният представител на школата на свободната пазарна
икономика е носителят на Нобелова награда Милтън Фридман от Чикагския университет. Той е направил повече от почти всеки друг за налагането на идеята, че
свободните пазари са най-добрият начин да се вземат сложни икономически решения. „Свободни да избират“ е икономическият идеал на Фридман. На теория,
ако на потребителите им бъде позволено да купуват това, което искат, а на производителите да продават това, което искат, светът ще стане едно по-добро място за
(почти) всички.
Фрикция (триене). Терминът фрикция в икономиката изразява препятствията, които
може да повлияят на потребителя или на бизнеса да закупи даден продукт или
услуга. В икономическата теория по-малкото фрикции водят до по-високо търсене. Така например онлайн продажбите на музика години наред изоставаха от
потенциала си, защото за закупените онлайн песни важаха някои рестрикции. Управлението на дигиталните права (DRM) например поставяше ограничения колко
пъти потребителят може да сподели някоя песен с приятели. Когато тези ограничения отпаднаха, продажбите нараснаха.
Фючърс на борсов индекс. Фючърсът на борсов индекс позволява на инвеститорите
да спечелят от покачването (или спадането) на някой борсов индекс, като Hang
Seng в Хонконг или S&P 500 в Ню Йорк. Да купуваш или да продаваш фючърс на
борсов индекс е равнозначно на това да купуваш или продаваш всички акции в
индекса. Ако стойността на индекса се повиши, купувачът на фючърса ще направи
добра печалба. Ако се понижи, ще спечели този, който е продал фючърса (вж.
Къси продажби).
Фючърсен контракт/Фючърсна търговия. Фючърсът е ценна книга, която може да
се купува и продава също както акция или облигация. По своята същност тя представлява контракт за покупка или продажба на дадена борсова стока или финансов
инструмент по фиксирана цена в конкретен момент в бъдещето. Фючърсите се
различават от форуърдните контракти (вж. Форуърдни пазари) в това, че са стандартизирани. Тъй като датата на фючърсния контракт съответства на други контракти, той може да се търгува на борсите по цял свят.
Хедж. Хеджиране означава да се предпазиш от някакво несигурно събитие в бъдеще.
Собствениците на жилища например се чувстват по-сигурни във времена на инфлация, защото знаят, че стойността на тяхната къща вероятно също ще се повиши,
което ще компенсира евентуални други загуби. Собственикът на портфейл от акции може да си осигури хедж, като купи пут опции, даващи му право да продаде
акциите си на сравнително висока цена, ако пазарът внезапно се срине.
Хедж фонд. Обратно на името си, хедж фондовете имат много далечна връзка с дейностите по хеджиране. Това са големи инвестиционни фондове, управлявани от
умели мениджъри и предназначени за много подбрана клиентела. Често те са синоним на рисковани залози, тъй като инвестират парите на своите клиенти в
209

спекулативни инструменти като деривативи и кредити, превърнати в борсово търгувани ценни книжа (вж. Алгоритми в борсовата търговия). Но някои хедж фондове успяват да осигурят твърде добра доходност на своите клиенти – сред които
се нареждат и фондации на колежи и пенсионни фондове.
Хиперинфлация. Покачване на цените, излязло от контрол. Хиперинфлацията обикновено се появява в държави с тежки икономически и политически проблеми, като
Германия през 20-те и Аржентина през 90-те години на XX век. В някои страни с
хиперинфлация цените може да се покачват с над 1000 процента на година.
Цени на производител/Индекс на цените на производител. Измервани „до вратите
на заводите“, индексите на цените на производителите проследяват цените на благата, преди те да са навлезли в търговската мрежа. Тези индекси може да послужат
като ранни предупредителни сигнали за инфлация, на базата на които централните
банки да въздействат на икономиката, преди покачването на цените да се е отразило върху по-често отразявания индекс на потребителските цени (вж. Индекс на
потребителските цени).
Ценни книжа, гарантирани с вземания (CDO). Това е кредит, към който е прикрепен някакъв актив или съвкупност от активи. Активите може да са от всякакъв
вид – от парични потоци, например плащания по ипотеки, до потоци от стоки, от
типа на бъдещата реколта на някой фермер или бъдещата продукция на завод за
портокалов сок. Кредитът и вземанията, които го гарантират, обикновено се комбинират и се продават като отделен инструмент. Инвеститорите в CDO получават
гарантиран достъп до приходите от базисните активи. Ако базисните активи спрат
да генерират приходи, както стана през 2007 г. с масовия фалит на второкласните
ипотеки, то гарантираните с вземания дългови облигации може напълно да загубят стойността си.
Ценни книжа/Секюритизация. Ценните книжа са финансови инструменти, представляващи нещо, което има стойност. Те могат да приемат много различни форми:
от акции до права за замърсяване и спестовни бонове. Дори разписката, че някой
ти дължи пари, е ценна книга, защото тя е обещание да се даде на притежателя ѝ
нещо ценно, обикновено пари. Понякога банките секюритизират своите активи –
ипотеки или дълг по кредитните карти например, като ги групират в пакети и ги
продават на инвеститорите, също както облигации и други ценни книжа.
Централно планиране на икономиката. При него решенията се вземат от чиновници. В икономика с централно планиране държавата има властта да решава кой
какво да произвежда и на каква цена да го продава. Решенията за разпределението
на ресурсите също се определят от централни органи. Икономиките с централно
планиране се наричат още командни икономики и планови икономики.
Частен капитал. Операциите с частен дялов капитал през XXI век включват широк
спектър от дейности, но като цяло може да се разделят на три главни области:
рисков капитал, капитал за растеж и изкупувания с ливъридж. Думите частен и
дялов капитал се отнасят до главната цел на тази дейност: закупуване на частни
компании, или на публични акционерни дружества, които след това да се свалят
от борсата. След като попаднат в ръцете на частните капиталови мениджъри,
210

ефективността на компаниите се повишава и те евентуално се препродават – често
с голяма печалба.
Частно пласиране. Нови емисии от акции и облигации, които са твърде малки, за да
имат пълноценно публично пласиране – за разлика например от някое голямо
Първично публично предлагане или голяма облигационна емисия, се обозначават
като частно пласиране. Ценните книжа, емитирани с частно пласиране, често се
предлагат само на малка група институционални инвеститори (вж. Институционален инвеститор). Обикновено частното пласиране е свързано с по-малко изисквания за разкриване на информация и ценните книжа, емитирани по този начин,
не се търгуват на открития пазар.
Чебол. В Южна Корея много компании се групират в конгломерати, или чеболи, които понякога се превръщат в квази-монополи. След икономическата криза в края
на 90-те години на XX век корейското правителство взе мерки за разформироването им.
Черен лебед (теория). Едно напълно неочаквано събитие, което има голямо въздействие върху световната икономика, понякога се нарича черен лебед. Повечето събития от типа черни лебеди, като например внезапен срив на пазара, след време
получават обяснение и за тях се твърди, че е можело да бъдат предвидени. Но найчесто те са пълна изненада за всички. Теорията за черния лебед е формулирана от
Насим Никълъс Талеб, американец от ливански произход. Тя има за цел да помогне на хората и бизнеса да включват и неочакваните събития в своите планове,
докато се концентрират върху предвидимите – и евентуално благоприятни събития.
Черен пазар. Всеки път, когато една желана стока или услуга става забранена със
закон, сякаш от земята изникват черни пазари, които задоволяват неудовлетвореното потребителско търсене. Например в някои страни обмяната на чуждестранна
валута е забранена – и черните пазари, понякога наричани паралелни пазари, поемат обичайната роля на банките и обменните бюра. Черната икономика включва
всевъзможни „подземни“ трансакции като проституция, незаконни наркотици,
порнография и хазарт, които са извън контрола на властите.
Шуробаджанашки капитализъм. Вж. Олигархия.
401(к). Много от правителствата не облагат с данъци доходите, които физическите
лица заделят за пенсиониране. В Съединените щати пенсионните спестявания се
влагат в специални сметки, наречени 401(к). Във Великобритания същото се нарича самостоятелно инвестирана персонална пенсия (SIPP), а в Швейцария –
дрите зойле, или „трети стълб“. Тези планове имат за цел да допълнят правителствените пенсионни фондове или пенсионните планове на компаниите.
В2В/В2С. Трансакциите в мрежата, които се извършват между бизнеси (например
производител на автомобилни части доставя ауспуси на завод в Детройт), се обозначават като „бизнес към бизнес“, В2В отношения. Трансакциите, при които потребител купува нещо в мрежата (например физическо лице си купува книга в
Amazon), се наричат В2С – „бизнес към клиент“.

211

С2С. Трансакции в мрежата между потребители. Трансакциите от типа „потребител
към потребител“ (например покупки и продажби на DVD или билети за футболни
мачове) се извършват между физически лица, а не компании.
Dow Jones Industrial Average (DJIA). „Дау Джоунс“ е един от най-внимателно следените пазарни индекси в света. Независимо че включва цените само на около
трийсет акции, той се смята за един от най-добрите индикатори за състоянието на
пазара като цяло. Някога в него влизаха само акции от „старата икономика“, които
се търгуваха на Нюйоркската фондова борса. После започна да отчита и акции от
„новата икономика“, като Intel и Microsoft, обикновено отнасяни в индекса
NASDAQ. Групата на „Дау Джоунс“ изготвя индекси и за много други типове акции, включително транспорт и комунални услуги.
EBIT/EBITDA. Вж. Печалба (в счетоводството).
FANG, FANG+. FANG е борсов индекс, който следи цената на акциите на четирите
най-големи технологични компании в света: Facebook, Amazon, Netflix и Alphabet
(компанията майка на Google). И четирите компании се търгуват на борсата
NASDAQ. Индексът FANG+ включва и редица други технологични компании,
като Alibaba, Tesla и Twitter. Тези индекси са особено полезни за оценка на компаниите от XXI век, тъй като буквално нито едно от включените в индекса FANG
имена не притежава по-значително количество традиционни активи, например
монтажни линии или заводи.
Moody’s. Една от най-големите агенции за кредитен рейтинг в света. Moody’s, както
и Standard & Poor’s, извършват актуален анализ на финансовото състояние на
страни, компании и други длъжници в световната икономика. Знакът за най-високо качество на Moody’s – AAA, се връчва само на най-благонадеждните длъжници в света.
NAFTA. Вж. Споразумение между Съединените щати, Мексико и Канада.
NASDAQ. Системата на автоматичните котировки на Националната асоциация на дилърите на ценни книжа (NASDAQ) е първата в света електронна фондова борса.
На нея се търгуват множество акции от новата икономика, като Intel и Amazon.
Целта ѝ е да се превърне в глобален търговски мотор, като придобие или се слее
с електронни фондови борси из целия свят. Освен че предоставя индекси за вътрешния пазар в САЩ като NASDAQ Composite Index, системата на NASDAQ е разработила и няколко глобални индекса, като NASDAQ Global Select Market и
NASDAQ Global Market.
Standard & Poor’s. Една от най-големите рейтингови агенции в света, Standard &
Poor’s изучава счетоводните документи на компаниите – или на някой друг пазарен участник, например държава или дългов инструмент – и прави преценка относно кредитоспособността им. Тази преценка обикновено е под формата на
букви. ААА например описва най-благонадеждните длъжници.

212

Ранди Чарлс Епинг

НОВАТА
СВЕТОВНА ИКОНОМИКА
Американска
Първо издание
Редактор Люба Камарашева
Предпечат ТМ Дизайн студио
Формат 60/90/16
Печатни коли 28,5

https://4eti.me
Книгомания ЕООД
Ул. „Д-р Стефан Сарафов“ №24, бл. 3, офис 1, София 1408
e-mail: online@knigomania.bg
www.knigomania.bg
Печат Дедракс АД