«.ГЕРАСИМОВ
*
КАК СЕ ЧЕТДТ РЛДИОСХЕМИ
ИЗДАТЕЛСТВО ФИЗКУЛТУРА
С. М. ГЕРАСИМОВ I КАК СЕ ЧЕТ АТ РАДИОСХЕМИ
НАРОДЕН СЬЮЗ ЗН СПОРТ И ТЕХНИКА
С. М. Герасимов
Как се четат радиосхем»
Уредник: Спас Петров Коректор: Ив. Николаев
Държ. печагница „Дечо Стефанов"
Пор. № 264	Тираж 3000
София	февруари	1950
С. М. ГЕРАСИМОВ
КАК СЕ ЧЕТАТ РАДИОСХЕМИ
ПРЕВЕДЕ ОТ РУСКИ:
К. САВЧЕНКО
Съхранено от LZ2XYZ Сканиране и обработка: LZ2WSG
06.2007г., гр. Силистра
ИЗДАТЕЛСТВО „ФИЗ КУЛ ТУРА"
Корица: ВЛ. КОРЕНЕВ
ПРЕДГОВОР КЪМ ЧЕТВЪРТОТО ИЗДАНИЕ
Схематичен чертеж или схема наричаме такъв чертеж, в който със специални условии знаци е представено прин-ципното устройство на някой апарат, взаимното разположе-ние на отделимте му части и реда на свързването на тия части помежду им. Кол кото по-мал ко подробности има в даден чертеж, колкото той е по-прост, Ипо-схематичен“, толкова е по-лесно да се схване в него онова, което е главно и съществено за устройството на апарата като цяло и да се забележат ония черти, които съставляват принципната му схема. Поради това, за съставяне на прин-ципни схеми се употребяват най-опростени и схема тизи-рани изображения, но все пак така, че тези изображения по възможност да отразяват основните принципни въ-трешни черти на устройството на дадената част. За .разлика от принципните схеми, монтажните схеми са преднаэначени за представяне на конструктивните особе-ности на апарата и за посочване местоположението на отделните части. В монтажните схеми частите се представят донякъде опростено, но все пак приблизително така, както те изглеждат в деиствителност, поради това, като има пред очите си монтажната схема и комплект от самите части, радио люби телят може да разбере коя част къде трябва да бъде сложена.
Умението да четем радиосхеми е необходимо условие за овладяване на радиотехниката, за ликвидиране на радионеграмотността. Тази книга има за цел да помогне на ра дио люби тел ите в тази насока. За да се облекчи радиолюбителят при запомняне условните знаци, а най-вече за да може той при разглеждане на схемата веднага ясно да си представи устройството и основните свойства на ония елементи и части, които той вижда, наред с условните знаци, на чертежите се дават и указания за устройство на самите елементи. Това ще помогне на любителя да чете схемите не само по-бързо и с по-голяма сигурност, но главно по-съзнателно.
6
Четвъртото издание на книгата „Как се четат радиосхеми" излиза десет години след третото издание. През изтеклото време техниката на радиосъобщенията и ра-диоразпръскването извървя дълъг път. Появиха се съ-вършени по своите схеми и конструкция радиостанции и радиоприемници. Радиопредаването на къси вълни доби голямо развитие. Развива се телевизията и предаването на ултракъси вълни. Но този, който смята, че сега на-чалото на пътя за един радиолюбител трябва да бъде съвременният суперхетеродинен радиоапарат — греши. Опитът показва, че нито детекторният, нито простият лампов радиоприемник не могат да бъдат изхвърлени от арсенала на начинаещия радиолюбител. Следователно, да се започва изучаването на радиосхеми и натрупване на опит за работа направо със сложни схеми, ще бъде неправилно. Затова в настоя щето издание е оставен без изменение методът на постепенното усложняване на радиосхемите.
Навсякъде, където това се оказа необходимо, оста-релите условии знаци са заменени с нови; излезлите от употреба радиочасти и лампи са махнати и също заменени с нови.
Надяваме се, че внимателният и задълбочен читател ще си вземе полезни бележки.
РДДИОЧЛСТИ И УСЛОВНОГО ИМ ПРЕДСТЛВЯНЕ
Увод. Схемата на един радиоапарат дава най-пълни сведения за принципите на устройството му. Лесно е да се забележи, че всяка схема се състои от определен брой елементи — условии знаци, конто се повтарят в най-раз-лични комбинации. На всеки един от тия знаци отговаря
една или друга радиочаст, а определено съчетание от та-
кива знаци представлява напълно определено съчетание на радиочасти, следователи© — един или друг радиоапарат.
На фиг. 1 е показана принципна схема на де-текторен приемник, а на фиг. 2 — радиочастите и начинът
на свързването им в този приемник. На фиг. 3 е даден външният вид на детекторния приемник. Детекторният приемник обикновено е първият радиоапарат, с който се сблъсква радиолюбителят.
На фиг. 4 е дадена схема на еднолампов приемник, а на фиг. 5 — частите и начинът на свързването им, според прин-ципната схема от фиг. 4.
По страниците на радио-списанията радиолюбителите не
Фиг. 1. Принципна схема на детекторен радиоприемник.
един път са виждали схеми на сложни многолампови радиоприемници. Да се ориентираме в тези схеми е много по-мъчно, отколкото в споменатите по-горе. Тази трудност произлиза от това, че се е увеличил броят на радиочастите и че начините на свързването им са станали по-. сложни и по-разнообразни. При това, в един сложен радиоприемник освен явните връзки между отделните радиочасти, често се проявява тъй нареченото „паразитно" взаимодействие между някои радиочасти, т. е. проявяват се такива връзки между отделните елементи, конто не; са предвидени в идеята на схемата. Възможността за

Фиг. 2. Радиочасти, свързани по схемата иа фиг. 1.
появяването на тези „паразитни" взаимодействия не се вижда непосредствено от самата схема. Затова, колкото е по-сложна една схема, толкова по-лошо е отразено в нея действителното взаимодействие и връзките между отдел-ните елементи. За да се допълни онова, което не е отразено в схемата, трябва да знаем добре принципите на действие на радиочастите и на схемите като цяло.
Фиг. 3. Външен вид на детекторен радиоприемник, сглобен по схемата на фиг. 1. Всички радиочасти са монтирани вътре в кутията. Отвън се вижда само копчето, с което се върти кон-дензаторът с промен-лив капацитет С19 бук-сите за детектора Д, слушалката Г, кле-миге за антена А и земя 3.
9
Фиг. 4. Схема на еднолампов радиоприемник.
Фиг. 5. Радиочастите и начинът на свързването им съгласно схе-мата на фиг. 4.
Нека се спрем по-подробно върху този въпрос. В един радиоапарат частите се свързват с жици по определен начин. Схематично този начин на свързване се
10
представя като проводниците, съединяващи различимте части, се изобразяват с линии. Обаче, като свържем всички части съгласно схемата, не винаги ще получим задоволителна работа на апарата. Като сгло-бяваме радиоапарат по определена схема, необходимо е да нареждаме частите по определен начин, например из-бягвайки взаимната близост на някои от тях, отстраня-вайки взаимното влияние на частите чрез поставяне заслони помежду им и т. н. Това е необходимо затова, защото всеки проводник, всяка част на апарата се на-мира под определено напрежение и носи електрически ток; следователно, около всеки проводник в приемника се създават електрично и магнитно поле, променливото пък електрично или магнитно поле, като деиствува на друг проводник, създава в него електрични токове. Затова, при необмислено поставяне на радиочастите, може да създадем между отделните елементи на схемата крайне вредни връзки. За да избегнем това, трябва да знаем фи-зическата същност на всяка част и ролята й в схемата. Само в този случай можем ясно да си представим как трябва да наредим частите, за да няма между тях вредни връзки и взаимни влияния. Поради това ние ще разгле-даме последователно всички ония елементи, от които се
състои всеки радиоапарат, при което ще съпоставяме схе-матичното представяне на елемента с физическата му същност и устройство.
Самоиндукционна макара. Във всеки проводник,
по който тече променлив по сила ток, поради влиянието на
Фиг. 6. Макара и означението й в принципни схеми.
собственото променливо магнитно поле, се съз-дава електродвижеща сила, която пречи на промените на този ток. Това явление се нарича самоиндукция. Самоин-дукцията обикновено се означава с буквата L и се измерва в хенри (хн), или в сантиметри (см).
1 хн = Ю9 см — 1000 милихенри (мхн) = 100,000,000 микро-хенри (мкхн). Ако проводникът е навит във вид на макара, то при еднакви други условия магнитното поле около
и
проводника и в самата макара се увеличава и самоиндук-цията се проявява много по-силно. Та кава макара се на-рича самоиндукционна макара или просто макара. Схе-
Фиг. 7. Макара с отводи и схематич-
ною й представяне.
матичното представяне на самоиндукционна макара е дадено на фиг. 6 отляво; отдясно е представена такава макара от цилиндричен тип.
Фиг. 8. Макара в метвлически заслон (броня).
Фиг. 9. Макара поставена в заслон. Отдясно схематично изобра-
жение в разрез.
12
Фиг. 10. Макара Фиг. 11. Схем, пред-с високочестотна ставяне на макара с сърцевина. подвижна високочестотна сърцевина.
магнитного поле на макарата върху
Самоиндукционна макара в трептящ кръг. В трептящите кръгове в радиоапаратите се използуват само-Индукционни макари с най-различни конструкции. Лко макарата няма отклонения» то независимо от конструкцията, т. е. дали тя е цилин-дрична, еднослойна или многослойна, с „ кошничарска плетка", във вид на „пчелни	килийки“
и пр., на принципната схема тя се означава така, както е дадена на фиг. б. Нко мака-рата има отклонения, тя се представя схематично, както това е дадено на фиг. 7 отляво.
Магнитного поле, което се образува около макарата, може да действува върху други макари на ра-диоапарата, което в някои случаи довеж-да до нежелателни явления. За да се на-мали влиянието на съседни вериги тя, се
затваря в метална броня. Макара затворена в броня е показана на фиг. 8. Обикновено тя се представя схематично по същия начин, както и макара без броня, макар че поцякога се употребява означението, посочено на фиг. 9 отляво. В някои случаи се употребяват макари с високо-честотни железни сърцевини, които увеличават самоиндук-цията за високи честоти. Условного представяне на такава макара е дадено на фиг. 10. За да може да се променя самоиндукцията, сърцевината се прави подвижна. Схематичного представяне на макара с подвижна високочестотна
тз
желязна сърцевина е дадено на фиг. 11. На фиг. 12 е показана конструкция на такава макара.
Вариомегьрът е макара с такава конструкция, която позволява плавно изменяване големината на самоиндук-
Фиг. 12. Макара с подвижна високо-честотна сърцевина.
Фиг. 13. Вариометър и схематичною му предсгавяне. Отдясно е даден вариометър във вид на две цилиндрични макари, ед-ната от конто се върти вътре в другата.
цията. Независимо от конструктивните му особености, вариометърът се представя условно така, както и макарата, но със стрелка (фиг. 13). Обикновено вариометърът се състои от две макари, свързани последователно (рядко успоредно); една от макарите е направена като ротор, въртящ се вътре в другата макара, която се нарича статор. Понякога от статора се правят отклонения, конто схематично се представят по същия начин, както и от-клоненията от обикновена макара (фиг. 7).
Дросели. Макарата включена в елек-трическа верига, за да увеличи съпротив-лението на веригата за променлив ток, се нарича дросел. Схематичното представяне
Фиг. 14.
Външен вид на многослоен дро сел без желязна сърцевина.
на дросела по нищо не се отличава от това на макарата, но понякога до схематичното му изображение се поставя знака „Др.". Колкотое по-малка честотата
на тока, за която е предназначен един дросел, толкова по-
14
голяма трябва да бъде самоиндукцията му, за да може той да оказва достатъчно голямо съпротивление на този ток.
Фиг. 15. Схематично предста-
вя не на дросел с желязна
Поради това дроселите за ултракъси вълни се правят предимно във вид на едно-слойни цилиндрични макари,
дроселите пък за средни и
сърцевина.
Фиг. 16. Външен вид на дросел с желязна сърцевина.
дълги вълни се правят обик-новено във вид на многослойни макари на секции (фиг. 14). Дроселите за ниска честота имат желязна сърцевина за повишаване на самоиндукцията и тогава те се представят схематично така, както е дадено на фиг. 15. Външен из-глед на дросел с желязна сърцевина е даден на фиг. 16. Дроселите (напр. този от фиг. 14 или такъв направен във вид на цилиндрична макара) създават извън самата макара забележимо магнитно поле. При дросел с желязна сърцевина магнитното поле е съсредоточено
Фиг. 17. Схематично предста-вяие на дросел
главно в сърцевината, но все пак една част от това поле излиза извън грани-ците на сърцевината; затова местата на дроселите в радиоапаратите се определят след като се вземе предвид тдзи магнитен » поток на разсейване**.
Дросел с желязна сърцевина, който има отклонения от навивките, схематично се представя така, както е даден на фиг. 17. Включване на дросел с отклонения в схема е дадено на фиг. 18. Такъв уред се нарича автотрансформатор.
Трансформатори. Лко магнитното поле на една макара пресича навивките
с отводи и с на друга макара, казваме, че тия макари желязна сърце- са индуктивно свързани. Лко магнитното вина’ поле на първата макара е променливо (в макарата тече променлив ток), във втората макара
ще се индуцира известна електродвижеща сила. Яко
15
намотката на втората макара се затвори със съпротив-
ление, в тази верига ще протече По такъв начин част от енергията от първата макара може да бъде прехвърлена във втората.*
Две индуктивно свързани макари представляват от себе си най-прост трансформатор без желязна сърцевина. За да се усили магнитното взаимодействие между макарите, по-следните се поставят върху обща желязна сърцевина. Трансформатор с желязна сърцевина и същият пред-ставен схематично са дадени на
електрически ток.
Фиг. 18. Схема за включване на автотрансформатор
Фиг. 19. Външен вид сформатор с желязна
на тран-сьрцевина
Фиг 21. Трансформвтор за включване в променливо то-кова мрежа
Фиг. 20. Конструкция на трансформатор за ви-сока честота и означе-нието му.
фиг. 19. Трансформаторите с желязна сърцевина се употребяват в нискочестотни вериги.
На фиг. 20 е дадена конструкцията на трансформатор без желязна сърцевина. Тези трансфер-матори се използуват във високо-честотни вериги.
Яко един трансформатор има
повече от две намотки, всичките също така се представляват на схемата; в същата се означават и всички отклонения от навивките
16
на трансформатора. На фиг. 21 е изобразен тъй нареченият „мрежов трансформатор" за захранване на радиоапарат от променливо-токова мрежа. Една от намотайте на трансфор-
Фиг. 22. Трансформатор за ниска честота (в разрез). На чертежа се вижда първичнага намотка върху макара, поставена върху желязна сърцевина. Вторичната намотка е навита над първичната и е изолирана от нея с картон.
матора се свързва с източника на променлив ток и се нарича първична намотка на трансформатора; всички оста-нали намотки се наричат вторични. Напрежението във вторичната намотка ще бъде по-голямо от напрежението в първичната, ако броят на навивките
Фиг. 23. Схематично представяне на трансформатор за висока
на вторичната намотка е по-голям от броя на навивките на първичната. Лко пък броят на навивките на вторичната намотка е по-малък от броя на навивките на първичната намот
ка, то и напрежението във вторичната намотка ще бъде по-малко, от-колкото в първичната. Степента на повишаване или (понижаване) на
чесгота с настроена вторична намотка.
напрежението, което дава тран-сформаторът, се характеризира с коефициента на трансформация и се означава с дроб, напр. 1 :3.
На фиг. 22 е показан в разрез нискочестотен трансформатор (с желязна сърцевина).
17
Нко първичната или вторична намотка, или двете
заедно, се настройват посредством кондензатори в ре-
зонанс с честотата на трансформирания ток, такъв трансформатор се нарича на-
строен трансформатор. Трансформатор с настроена вторична намотка е представен схематично на фиг. 23. Такава комбинация често се среща както при детекторни, така и при лам-пови радиоприемници.
В трансформаторите за висока честота понякога се употребяват високочестотни же-лезни сърцевини. Схематичното
Фиг. 24. Схематично пред-ставяне на високочестотен трансформатор с високо-честотна сърцевина.
представяне на трансформатор
с високочестотна желязна сърцевина е показано на
фиг. 24. В повечето случаи сърцевините се правят под-
Фиг. 25. Схематично представяне и конструкция на трансформатор за висока честота с подвижни сърцевини.
вижни. Схематично представяне и конструкция на J трансфор матор с под-вижни сърцевм-
ни са дадени на фиг. 25.
Напрежение-то и силата на
тока във вторичните намотки на трансформатора зависят много от това, доколко силно те са свързани с пър-
вичната макара. Най-силна връз-ка имат трансформаторите с желязна сърцевина. Големина-та на връзката в трансформаторите без желяз-
Фиг. 26. Индуктивната връзка между манариге е най-голяма когато те са разположени така, както е дадено на чертежа.
на сърцевина зависи много
от близостта на
Как с четат радио схеми
2
18
гтървичната и вторична намотки и от разположението на осите им. Връзката ще бъде най-силна когато осите
на първичната и а най-слаба —
вторичната намотки съвпадат (фиг. 26), при разположението дадено на фиг. 27. Затова, ако връзката
Фиг. 27. Пай-малка връзка на две макари, разположени една до друга (мака рите са под ъгъл 90°).
с променлива връзка. Служи
между две макари. е нежелателна, следва да ги разположим така, както е посоче-ната на фиг. 27. Съ-щото правило важи и за случаи, когато
не е желателна връзка между два трансформатора или дро-села.
Трансформатор
за плавно изменение
на индуктивната връзка между две какви да са вериги,
напр. между веригите на решетката и анода в един
приемник с обратна връзка. мотките (обикновено статорът) служи за макара в трептящия кръг, а другата (обикновено роторът) се ______
включва в анодната	о
верига на лампата,	о
т. е. се използува като	2'
макара за „обратна връзка*. Чрез върте- ____5
В този случай една от на-
Фиг. 28. Трансформатор с променлива връзка и означението му.
не на ротора се про-меня връзката между макарите, т. е. регу-лира се големината на обратната връзка. Трансформатор с промен лива връзка и схематичното му представяне са дадени на фиг. 28. По-рано трансформаторът с променлива връзка е бил понякога наричан „вариокуплер44.
Гласници (високоговорители). Протичащият в една макара ток създава магнитно поле, което действува с определена сила върху железни или стоманени тела или
19
върху някоя друга макара, по която също тече ток. Това обсгоятелство се използува при слушалките и в повечето гласници. Електрическият ток със звукова честота, конто тече в намотката на един високоговорител, привежда в
движение желязна котва или макара и свързаната с нея мембрана, конто създа ват във въздуха съот-ветни звукови вълни. Има няколко вида гласници. Гласници с постоянен магнит и железен вибратор (котва) се наричат електромагнитни. На фигура 29 е дадено вътрешното устрой-
Фиг. 29. Устройство на електрэмагнитен гласник и означението му.
ство на един електро-
магнитен гласник. На горната част на чертежа е дадено схематичного му изображение. Гласниците, в конто вместо
тдаща
макара
Фиг. 30. Разрез на динамик Вижда се вътрешното му устройство. Зву-ковата макара е свърза-на неподвижно с мука-вената фуния. Чергежът не е даден с мащаб.
котва се привежда в движение една лека подвижна макаричка, захранвана с ток със звукова честота, се наричат електродина-мични гласници или кратко „дина-мици“. Устройството на един ди
намик е дадено схематично на фигура 30. На фигура 31 е дадено символичного му представяне. Силно-
Фиг. 31. Схематично представяне на динамик.
то постоянно магнитно поле в динамиците обикновено се
създава от една намагнитваща макара, чието схематично представяне е дадено на фиг. 31. В
някои видове динамици силното постоянно магнитно
2*
20
Фиг. 32. Схематично представяне на динамик с постоянен магнит.
Фиг. 34. Клеми за включване на слушание и символично пред-стааяне на слушалхи.
поле се създава от постоянни магнити (намагнитващи макари липсват). На фигура 32 е представен схематично такъв динамик.
Освен гласници с хартиена мембрана има и рупорни гласници. Последните имат мембрана със сравнително малък размер и са снабдени с рупор. Коефициентът на полезно действие на такива гласници е значително по-голям, отколкото на обикнове-ните. Те се употребяват за озвучава-не на големи помещения, улици и площади.
Съществуват нискоомни и ви-сокоомни гласници — в зависимост от съпротивлението на звуковата макара за токовете със звукова честота. Лко това съпротивление е по-голямо от 1000 ома, гласникът се нарича високоомен. Високоомни-те гласници могат да се включват направо в анодната верига. Ниско омните гласници, като правило, се включват посредством „изходящ" трансформатор. Като изключение от това правило те се включват направо в нискоомните жични озвучителни мрежи.
Гласниците се различават също така и в зависимост от консумираната от тях мощ при нормален товар. Електромагнитните гласници консу-мират мощност от порядък 50 мет* Динамиците за индивидуално изпол-зуване — 100 — 500 мвту динамиците за колективно използуване (за зву
ков© кино, улични) — десетки ватове. Вместо схематично представяне на самия гласник, в схемите често се посочват само клемите, където той трябва да бъде включен, което е показано схематично на фигура 33.
Слушал ки. Действието на слушал ките се основава на използуването свойствата на макарата като електро-магнит. На фигура 34 са представени схематично
Фиг. 33. Представяне клеми за включЬане гласник.
Т
о
21
клеми за включване на слушалки и самите слушалки; да фигура 35 е дадено вътрешното устройство на слушалки от завода „Красная заря". Най-голямата мощност, която може да се консумира от слушалки, се колебае между 5 и 10 мет. Вътрешното съпротивление на висо-
Оиг. 35. Вътрешно устройство и външен вид на телефонии слушалки от завода „Красная заря**.
коомните слушалки, в зависимост от направата им, е от 2,000 — 6,000 ома. Нискоомните слушалки (за озвучителна мрежа) имат съпротивление от порядък 400 ома.
Електрическата мембрана за грамофон (звуко-отнимател) е уред, конто преобразува механическите колебания на една грамофонна игла в електрически ток. Електрическата мембрана се състои от една подвижна котва, в която се закрепва грамофонната игла. Иглата трепти, следвайки гънките по дъното на звуковата пъ-течка на грамофонната плоча и увлича със себе си кот-вата. Трептящата котва променя магнитния поток в маг-нитната верига на електрическата мембрана и поради това в намотката й се индуцира електродвижеща сила, която се усилва от усилителя и след това се подава на гласника. Има електрически мембрани, конто работят с напрежения, създавани върху електродите на някои пиезо-електричен кристал. Електрическите мембрани, независимо от конструкцията им, се представят схематично така, както е посочено на фигура 36. На същия чертеж е по
22
казано как се означават клемите за включване на една електрическа мембрана. На фигура 37 е показана конструкция на електромагнитен звукоотнимател.
Изходящото напрежение от една електрическа мембрана обикновено е 0,2 — 0,6 волта. Електрическата мем-
Фиг. 36. Схематично пресета-вяне на елек-трическа мембрана за грамо-фон и на кле
мите за включ-ването й.
Фиг. 38. Представяне на звукоза-писвач.
брана, като правило, се включва в радиоапарат или усилител през потен-циометър, с който се регулира силата на звука. Жиците, свързващи електрическата мембрана с усилителя, трябва да бъдат запазени от индукция от други вериги, тъй като това предиз-виква или появяването на един допъл-нителен фон от променливия ток, или самовъзбуждане на усилителя. Схема
за включване на електрическа мембрана е дадена по-
нататък.
За записване на звука се употребява специален а парат, който се нарича звукозаписвач. Той се означава така, както е показано на фигура 38.
Микрофон — апарат, който преобразува звуковите трептения в електрически ток. Най-прост и най-разпро-странен е въгленовият микрофон, при който под влияние на звуковите трептения се променя съпротивлението на въгленовия прах и с това се променя силата на тока във веригата на микрофона. Действието на кондензаторните микрофони се основава на изменяването на капацитета
23
на кондензатора, който служи за микрофон и една от плочите на който представя мембрана, т. е. трепти сь-ответно на звуковите трептения. Динамичният микрофон в същност е динамик. Обаче тук мембраната служи за да предава на звуковата макара пристигащите звукови
Фиг. 39. Микрофон и схематичного му изобразяване. Външен вид на : Н — дис-петчерен микрофон, — Б микрофон поставен вмраморна кутия, В — кондеи-заторен микрофон.
Фиг. 40. Схематично представяне на звъ-нен и външния му вид.
трептения. На фигура 39 е даден външният изглед на различии микро-фони; на горната част на чертежа е дадено схематично™ им изобразяване. За избягване
на пречещи пръщения и шумове, които могат да се появят под влияние на външни електрически и магнитни полета, жиците от микрофона към усилителя трябва да бъдат бронирану.
Звънец и зумер. Както в звънеца, така и в зу-мера една макара с желязна сърцевина действува като електромагнит, който привлича желязна котва. Послед-ната, привличайки се, се откъсва от контакта, към който е била притисната, прекъсва намагнитващия ток и поради това се връща в първоначалното си положение, т. е. отново включва тока, отново се привлича и т. н. Броят на тия трептения за секунда се определи от
24
масата на котвата и пъргавината на пружината. В елек-трическия звънец масата на котвата е голяма, а пъргавината на пружината — малка и поради това броят на треп-тенията е незначителен. На фигура 40 са дадени схематично изображение на звънец и външния му вид.
При зумера масата на котвата е малка, затова броят на трептенията на котвата в секунда е значително по-голям, отколкото при звънеца. Зумерът се използува за получаване на електрически трептения със звукова частота или непосредствено на звук (звукови сигнали). На фигура 41 е пред ставен схематично зумер и е даден външния му вид. При работа както звънецът, така и зумерът създават много силни смущения на радиопре-даванията.
Капацитет. Електрическият капацитет на един провод* ник, както и самоиндукцията му, е основно негово свойство. Приспособления, направени така, щото електрическият им капацитет да се използува за една или друга цел, се на-
ричат кондензатори. Капацитетът на кон-дензаторите се из-мерва в сантиметри или във фаради. Един фарад (ф) е равен на 900 милиарда сантиметра, един микрофарад (мкф) е една милионна част от фарада и е равен на 900 хиляди сантиметра, един микромикрофарад (мкмкф) е равен на 0,9 сан-
Фиг. 41. Схематично представяне и външен вид на зумер.
тиметра. Заедно с мкмкф се употребява означението пикофарад (пкф) (1 мкмкф = 1 пкф).
Често се използува капацитетът между две системи плочи, разположени близко една до друга. Когато върху плочите на кондензатора има електрически товари, между тях възниква електрическо поле, отчасти излизащо из-вън пределите на кондензатора, което често пъти пре-дизвиква нежелателни паразитни връзки между частите
25
на схемата. За електроди на кондензатора могат да служат не само метални плочи, но проводници с каква и да е форма.
Капацитетът на един кондензатор зависи от разсто-янието между проводниците и от големината на повърх-
Фиг. 42. Схематично представяне и външен вид на кондензатор с постоянен капацитет
ността им. Капацитетът на един кондензатор, освен от геометричните му размери, зависи от веществото, запъл-ващо пространството между плочите и което се нарича диелектрик. За диелектрик може да служи въздух, слюда, парафирана хартия и т. н.
Всеки две жици, разположени не много далече една от друга, притежават известен капацитет. Така, две жици, поставени една до друга, едната от който влиза във веригата на решетката, а другата — в анодната верига, могат да притежават взаимен капацитет с такава големина, че да стане известно преминаване на енергия от анодната верига във веригата на решетката, а като резултат на това системата може да се самовъзбуди.
Съпротивлението на кондензатора за променлив ток е толкова по-малко, колкото е по-голяма честотата на тока и колкото е по-голям капацитета на кондензатора.
Кондензатор с постоянен капацитет, т. е. кондензатор, който няма приспособления за изменяване на капацитета му, се представя схематично — независимо от конструкцията на кондензатора и вида на диелек-трика — както е посочено на фигура 42. На същия чертеж са дадени два типа фабрични кондензатори с постоянен капацитет.
Във веригите предназначен и за филтриране на про-менливата компонента на изправения ток се употребяват електролитни кондензатори, който обикновено притежават голям капацитет. Тия кондензатори имат една особеност — притежават полярност. Изходът на конден-
26
затора означен с -J- трябва да се свърза с онази точка по схемата, която има положителен потенциал. Във верига с променлив ток и в трептящ кръг не бива да се включват електролитни кондензатори. Външният изглед
Фиг. 44. Външен вид и схематично представяне на кварц.
Фиг. 43. Схематично прецста-вяне и външен вид на електо-литен кондензатор.
Фиг. 45. Схеметично представяне и външен вид на кондензатор с променлиа ка-пацитет.
Фиг. 46. Изобразяване кондензатор, капацитетът на който може да се ре-гулира (кондензатор с полупромен-лив капацитет или тример).
на един електролитен кондензатор и схематичною му изобразяване са дадени на фигура 43.
В предавателите и приемниците се употребяват кварцове. Конструкцията на един такъв кварц напомня кондензатор, между плочите на който се поставя соб-ствено кварцовата плочка. Приложенною на кварцовете
27
позволява да се получи голямо постоянство на честотата на генерираните трептения или голяма селективност при филтри. Външен изглед на кварц и схематичното му представяне са дадени на фигура 44. Освен кварцови
кристали, в радиотехниката се употребяват и кристали от се-
гнетова сол, турмалин и др. Кристалите от сегне-
това сол се употребяват в гласници и електрически мем-брани.
Кондензатор с
променяй В КЗПаЦИ- фиг. 47. Схематично представяне и вън-тет и схематичното тем вид на диференциален кондензатор. му представяне са дадени на фигура 45.
Подвижните плочи често пъти се отбелязват с кръгчета. Понякога кондензаторите се правят така, че капацитетът им да може да се промени в известии граници чрез ня-какво регулиране (например извиване). Тия кондензатори
представяне и външен вид
Фиг. 49. Представяне на паразите н капацитет (собствен капацитет на навивките на макарата).

Фиг. 48. Схематично
на блок от кондензатори с променлив капацитет.
с полу-променлив капацитет или тримери схематично се представят така, както е дадено на фигура 46. Малко иначе се представя схематично тъй нареченият диференциален кондензатор, изобразен на фигура 47. Неговата особеност се състои в това, че общият капацитет на подвижните плочи спрямо две системи неподвижни
28
плочи е постоянен; в същото време капацитетът на всяка една от системите неподвижни плочи се измени от никоя минимална до някоя максимална стойност. В радиоприемниците се употребяват двойни или тройни кондензатори с променлив капацитет (кон-дензаторен блок). На фигура 48 са дадени външен из-глед на кондензаторен блок и схематичното му представяне.
В многоламповите радиоприемници, за избягване на паразитно самовъзбуждане, кондензаторите трябва да бъдат бронирани. Това паразитно генериране може да възникне поради капацитета съществуващ между небронираните плочи на нашия кондензатор и различии проводници от следното усилвателно стъ-пало. Паразитният капацитет, който се създава вътре в радиочастите (напр. собственият капацитет на намотките на трансформагорите, вътрешно-електродният капацитет на електронните лампи и т. н.), обикновено се представя схематично с пунктирана линия (фигура 49).
Съпротивление. Често пъти става нужда в електрическата верига да се включват проводници, притежа-ващи определено активно съпротивление, което, независимо от конструкцията, се означава по един и същ начин, както е показано на фигура 50. На фигура 51 е
Фиг. 50. Схематично представяне и външен вид на всилитно* съпротивление (нежично).
представено схематично съпротивление, което има приспособление за изменяване на големината му. Като най-прост пример на такова променливо съпротивление може да служи реостат за отопление. Поня-кога за да се означи променливо съпротивление се слага стрелка. На фигура 52 е представен потен-циометър, който служи за деление на напрежението. Нко между началото и края на потенциометъра има приложено някакво напрежение, то премествайки по подходящ начин плъзгача, може да се вземе каквато искаме част от това напрежение между единия от краищата на
29
потенциометъра и плъзгача. Съпротивление с отклонение (постоянен потенциометър) се означава така, както е дадено на фигура 53. Ако в схемата е нужно да се обърне внимание върху съществуването на съпротивление, на-
th
Фиг. 51. Схематично представяне на реостат и външния му вид.
Фиг. 52. Схематично изобразяване на потенциометър и външния му вид.
пример за сметка на загуби поради лота изолация и т. н., такова съпротивление схематично се представя с лунктирана линия.
Съпротивлението на един проводник, намотан по обикновен начин върху каква да е основа, освен актив-
ната слагаема, притежава известна цитет между навивките или спрямо други проводници и поради това истинската му големина ще бъде различна за различии честоти. Освен това, такова съпротивление може да бъде причина за появя-ване на магнитни и електрични полета, за които трябва да се държи сметка, та да се избегнат пара-зитни връзки в схемата.
Съединителен проводник.
Всички радиочасти на схемата се свързват по между си с монтажни жици. За омовото съпротивление на проводниците обикновено не
самоиндукция и капа-
Фиг. 53. Схематично представяне и външен вид на съпротивление с отводи.
се държи сметка, с изключение във вериги за отопление на лампи със силен ток (2 — ба).
Место пъти при анализ на работата на радиосхе-мите не се държи сметка за свойствата на монтажните проводи. Обаче монтажната жица притежава самоиндук
30
ция, капацитет и сопротивление: при протичане на ток около всеки проводник се образува магнитно и електрично поле. Особено е необходимо да се държи сметка за електричните параметри на монтажните жици при УКВ. За намаляване влиянието на протичащите по проводни-ците токове върху съседните вериги е необходимо да се поставят една до друга отиващата и връщаща се жици на дадена електрическа верига. В този случай въз-действието на една двойка жици върху другите вериги е толкова по-малко, колкото е по-малко разстоянието между отиващата и връщащата се жица, колкото е по-голямо разстоянието им от другите вериги и колкото е по-малка силата на тока във веригата. Освен това влиянието се намалява още, а ко тия две жици са усу-кани. Това се прави обикновено при провеждане на ток към нишките на лампи с индиректно отопление, конто консумират силен ток за загряване. Но трябва да се помни, че усукването на жиците и много малкото раз-стояние между тях могат да предизвикват понякога не-желателно увеличение на капацитета между тия жици. На схемата винаги трябва да се стремим да прекарваме монтажните жици по най-късия път.
Бронята служи за отстраняване на електрически и магнитни връзки между веригите. Бронята предста-влява метален лист с добра проводимост, отделящ една част на схемата от друга. Едно добро брониране може да се постигне само с помощта на непрекъсната (плътна) броня. Освен това бронирането е толкова по-добро, колкото е по-дебела бронята и колкото е по-малко специфичного й сопротивление. Важно е бронята да няма разрези. Лко разрезът е неизбежен, жела-телно е да се направи така, щото той да върви по направление на тока, предизвикан от индукцията, което направление ще съвпада с направлението на силовите линии на електричното поле или с направлението, определено по правило на търбушона за магнитното поле.
В някои случаи не се препоръчва да се използува бронята като съединителна жица между частите на схемата, тъй като това може да доведе до паразитни връзки.
Схематичното представяне на броня е дадено на фигура 54.
31
За брониране на магнитни полета с ниска честота обикновено се използува броня от желязо, притежаващо добри магнитни качества (голяма магнитна проницаемост, малки загуби и т. н.).
Ако бронята е свързана с шасито на радиоприемника (общият минус или заземяването), това понякога се означава на схемата (фигура 55).
Бронирана жица със заземена броня се означава както е показано на фигура 56. Схе
матичного представяне на извод на жица от броня (например извод на жица от брониран настроен кръг) е дадено на фигура 57.
Антена и заземяване. Систе-
мата антена — земя представлява
трептящ кръг с разпределени по цялата система електрично и магнитно поле и сравнително голямо съпротивление. Поради това антената съз-дава загуби в настроения кръг на приемника и понижава селектив-
Фиг. 54. Схематично представяне на броня (виж. пунктираните линии).
Фиг. 57. Схематично представяне на изводи на проводник от заземена броня.
Фиг. 55. Схематично представяне свързва-не на броня със шасито и а радиоприемника.
Фиг. 56. Схематично представяне на брониран проводник със заземена обвивка.
ността му. Устройството и схематичного представяне на антена и заземяване са дадени на фигура 58 и 59. Има разни видове антенн, например за антена може да служи вертикална жица без хоризонтална част, различии проводници, мрежата на електрическия ток и т. н. Употребява се и рамкова антена, външният изглед и означението на която са дадени на фигура 60. Вместо Заземяване ' понякога се употребява противовес — си-
32
Фиг. 58. Поставяне антена в селски условия и схематичного й изобразяване (горе в дясно),
стема жици, окачени близо до земната повърхнина и изоли-рани от земята или наопаки, разположени под антената не-дълбоко в земята. Противовесы се означава така, както и заземяването.
Източници за захран-
Фиг. 59. Схематично представяне и устройство на заземяване.
Фиг. 60. Схематично представяне и външен виц на рамкова антена.
ване. За източници за захранване на радиоприемниците и радиопредавателите могат да служат сухи или водо-наливни елементи, акумулатори, мрежа с променлив ток или мрежа с прав ток. В случай на използуване про-менливотокова мрежа за захранване на анодни и реше-тъчни вериги, променливият ток се преобразува, с по-мощта на изправители, в прав ток и само след това се подава в радиоприемника. В автомобилните радио-инсталации за източник за захранване служи обикновено нисковолтен акумулатор. В този случай за захранване на анодните вериги се използува специален преобра-зовател на ниското напрежение в прав ток с по-високо напрежение.
33
Батериите и акумулаторите се означават с един и същи условен знак, представен на фигура 61. С по-къса и по-дебела чертичка се означава отрицателният полюс на елемента, а с дълга — положителният. За по-лучаване високо напрежение или за увеличаване капа-цитета, елементите се свързват било последователно-било успоредно — получава се система, която се на-рича батерия; условното означаване е показано на1 фигура 62- Отдясно са показани последователно свързани елементи (напрежението на батерията е равно на сумата от напреженията на отделните елементи), отляво — па-ралелно свързани елементи (напрежението на батерията
е равно на напрежение на отделния елемент, но се уве-
личава капацитета на батерията и се нама-лява вътрешното й съпротивление). Понеже акумулаторите и първичните елементи се означават схематично по един и същи начин, във всеми отделен случай в текста изрично се посочва, какво е упо-требено в дадената схема. Понякога на схемата не се означава самата анодна батерия или батерията
Фиг. 61. Схематично представяне на галваничен елемент и акумулатор. Горе — външен вид на галваничен елемент и на батерия от гадванични елементи.
Фиг. 62. Схематично представяне на батерия от гадванични елементи или акуму-латори.
Фиг. 63. Изобразяване клемите за включване на източника за захран-ване.
за отопление, а се посочват само краищата на веригата, към конто тя се включва (фиг. 63).
Как се четат редио-схеми	3
34
Правотокова мрежа. Такава мрежа е представена схематично на фигура 64. Динамомашината — източник на прав ток, се обозначава така, както е дадено на фи-
-120
Фиг. 64. Схематично представяне на правотокова мрежа.
Фиг. 66. Схема за включване на акумулаторна ба-терия за пълнене.
^120
Фиг. 67. Схематично представяне на променливо-токова мрежа.
Фиг. 68. Схематично представяне на източник (генератор) на променлив ток.
Предпазители.
Фиг. 65. Динамомашина и схемата й.
гура 65. Обикновено до знака на мрежата се посочва налре-жението й във волтове. Право-токовата мрежа се използува или за непосредствено захран-ване на лампите на приемника, или за пълнене на акумула-тори. Като пример на фиг. 66 е дадена схема за включване във верига с прав ток батерия акумулатори за пълнене през едно променливо съпротивле-ние (реостат), с който се ре-гулира силата на тока на пълнене.
Променливотокова мрежа. Схематично представяне на такава мрежа е дадено на фиг. 67. Цифрата дава напрежението на мрежата във волтове. Схематично представяне на генератор за променлив ток е показано на фиг. 68. Като пример на фиг. 69 е представена схема на включване трансформатор в променливотокова мрежа.
За прекъеване на веригата при
претоварване се употребяват разтапящи се предпазители
35
(„бушони")- Действието на разтапящите се предпазители се основава на това, че при протичане на силен ток провод-никът на предпазителя ще се нажежи и ще се стопи.
Фиг. 70. Схематично представяне и вън
шен вид на разтапящ се предпвзител.
Фиг. 69. Схема за включ-ване трансформатор в променливотокова мрежа.
Схематичного представяне и външният изглед на една от многого конструкции разтапящи се предпазители са дадени на фиг. 70.
Електроизмерителни апарати. За констатиране на ток в електрична верига, за измерване на токо-ве, напрежения и т. н. служат множество електроизмерителни апарати. Зна-кът = върху апарата по-казва, че този апарат е предназначен за измерване на прав ток, знакът о-' — на променлив ток. Апа-ратите на годен и да из-мерват двата вида токове имат цвете означения.
Галванометър. Апарат за измерване и констати-
Фиг. 71. Външен вид на галвано-метър и схематичното му представяне.
Фиг, 72. Външен вид на ампер-
метър.
36
ране на много слаби електрически токове се нарича гал-ванометър и обикновено се означава така, както е дадено на фиг. 71.
Амперметър —уред за измерване силата на тока; схематично е представен на фиг. 72. Амперметърът, както и галванометърът, се включват във веригата винаги по-следователно (като се прекъсне веригата в дадено място, фиг. 73). Амперметърът, предназначен за измерване хи-
Фиг. 73. Схема за включване амперметър в електрическа верига.
лядни от ампера, се нарича милиампер-метър, предназначеният пък за измерване милионни части от ампера микроамперметър. Амперметрите служат за измерване както на променлив, така и на прав ток. Никои типове
Фиг. 74. Схематично представяне на термоелемент с галва нометър.
амперметри са пригодени за измерване както на променлив, така и на прав ток, други пък — могат да измер-ват или само прав или само променлив ток.
Трябва да се помни, че амперметърът не бива да се включва успоредно на източниците на тока или на товарното съпротивление. Тъй като вътрешното съпро-тивление на амперметъра е много малко, то при такова включване във веригата ще протече много силен ток, който ще стопи проводниците вътре в апарата (апаратът ще „изгори") и може да повреди самия източник
на ток.
37
За измерване на високочестотен ток понякога се използува термоелемент. Термоелементът има четири из
вода, два от който се включват в мястото, където се прекъсва веригата (както при амперметъра), а другите два се свързват с галванометъра, градуи-ран заедно с даден термоелемент. На фиг. 74 е представено схематично цялото устройство.
Фиг. 75. Външен вид на един волтметър и схематичного му изо бразяване.
Волтметърът е уред, който служи за измерване на напрежението между двете точки, с който той е свър-зан; на фиг. 75 е дадено схематичного му изображение. За да се измери напрежението на батерия или на някой
Фиг. 77. Схематично представяне и външен вид на електри-ческа крушка.
Фиг. 76. Схема за включване волт-метър за измерва-ие падениего на напрежението в то-варно съпротивле-
друг източник на електрически ток,
ние-	волтметърът се свързва с краищата му.
Трябва да се има предвид, че вътрешното съпротивление на волтметьра трябва да бъде много
пъти по-голямо от съпротивлението, в краищата на Което се измерва падението на напрежението в противен случай показаното от волтметъра ще бъде значи-Телно по-малко от истинското падение на напрежението,
38
съществуващо при невключен волтметър. За измерване
падението на напрежението в товарно съпротивление,
по което тече електрически ток волтметърът се свързва с краищата на това съпротивление (фиг. 76).
За измерване високочестотно напрежение се упо-требяват лампови волтметри (гл. стр. 94 и 95).
Електрическата крушка, освен основната си употреба за осветление, се употребява още и като реостат при пълнене на акумулатори, като съпротивление, ограни-
чаващо силата на тока във веригата или създаващо необходимо падение на напрежението и т. н. На фиг. 77 е показано как се представят схематично всички типове електрически крушки. До условния знак на крушката се дават и данните, напр. 120x50, което значи, че крушката е предназначена за включване в мрежа с напрежение 120 волта и че мощността, която тя консумира при нормално загряване, е равна на 50 вата. Силата на тока (в ампери), който тече през крушката, в този случай ще бъде равен на частното получено от делене мощността
на напрежението на мрежата.
Неоновата лампа (на фиг. 78 е прецставена схематично) е лампа със светещи газове. Така се наричат
Фиг. 78. Схематично предс га-вяне на неоно-ва лампа.
лампите, в които при про-тичане на електричен ток през намиращия се в тях газ последният започва да свети. Обикновено газът е неон.
Лампите със Светещи газове имат едно важно свойство, което се състои в това, че силата на свет-лината им следва проме-ните на тока даже тогава, когато той се мени с честота няколко хиляди хер-ца. Това свойство на неоновата лампа (безинерт-
Фиг. 79. Схематично представяне на газов стабилизатор на напрежение.
ноет) позволява използуването й в телевизията, в стро-боскопите и т. н. Неонови лампи със специално устрой-
ство се използуват за стабилизиране напрежението при някои изправители. На фиг. 79 е представен схематично газов стабилизатор.
39
Елеитронно-лъчевата тръба се употребява като лабораторен уред при радиолокацията (радар) и телеви-зията. С такава тръба електрическите импулси се пре-образуват в светлинни образи (картина върху екрана на тръбата). На фиг. 80 е представена схематично такава
Фиг. 80. Схематично представяне на електронно-лъчева тръба:
F — отопление; К — катод; Н — анод; В — фокусиращ електрод; ВП — вертикално отклоняващи плочи; ГП — хоризонтално откло-няващи плочи.
тръба. Тръбата се състои от нажежаван с ток катод, обгръщащ катода цилиндър, ано ди и електроди за от-клоняване на електронния сноп.
В някои тръби управлението на електронния сноп се извършва от магнитно поле, създавано от разполо-жени вън от тръбата макари.
Фотоелементът е уред, преобразуващ светлинната енергия в електрически ток. На фиг. 81 е изобразен схематично фотоелемент.
Във фотоелементите много късите електромагнитни вълни (светлинни или невидими лъчи) избиват електрони от специално обработената повърхност на катода. Изле-телите от катода електрони се привличат от анода. Вко електроните изминават този път във вакуум, фотоелементът се нарича вакуумен, а ко пък този път преми-нава през пространство съдържащо някакъв газ при мал ко налягане, фотоелементът се нарича газов. Фотоелементите се характеризират също така и по начина на обработване на повърхността, излъчваща електрони; има, напоимер, цезиеви, калиеви и т. н. фотоелементи.
40
Фиг. 81. Схематично представяне и външен вид на фотоеле-мент.
Фиг. 82. Схематично представяне и външен вид на диод. За по-голяма нагледност анодът на диода е раз-творен.ГНишкага за нажежаване ми-нава вътре в цилиндъра (анода) по оста му.
Електронни лампи. Двуелектродните лампи(диоди) се състоят от катод (с директно или индиректно отопление) и един анод, поставени в балон (обикновено сгък-лен), от който е изтеглен въздуха до голямо разреждане (до висок вакуум). На фиг. 82 е представен диод с катод с директно отопление. Такива лампи понастоящем се из-ползуват в токоизправителите (в такъв случай те се на ричат кенотрони) или като детекторни, а също така като съставен елемент в сложимте лампи на съвременните радиоприемни уредби (виж по-нататък).
Кенотроните понякога имат един катод и два анода, като например ВО-188, 5Z4C и т. н. Тези кенотрони се използуват в радиоприемниците, захранвани от промен-ливотокова мрежа, за преобразу ване на променливия ток в прав (в токоизправителя). На фиг. 83 са изобра-зени такива кенотрони с два анода.
41
С пирална нитка
Преградка
Защитна преграда
Фиг. 84. Схематично представяне и външен вид на газотрон.
Фиг. 83. Схематично представяне и външен вид на двуаноден кенотрон. По същия начин се означава двоен диод.
Ако вътре в балона на лампата има газ, например живачни пари, такава лампа се нарича газотрон. На фиг. 84 е изобразен газотрон. Точката означава, че в балона на лампата има газ.
ТриелектроАНи лампи (триоди). На фиг. 85 е изобразена схематично триелектродна лампа с катод с директно отопление. Лампите от този вид се използу-ват както в радиоприемниците, така и в предавателите. Според устройството на катода им тези лампи биват два вида: 1) лампи с катод с директно отопление и 2) лампи с катод с индиректно отопление. Като примери на триодимогат да служат лампите УБ-112, 6С5С, 6Ф5 и т.н.
Четириелектродни лампи (тетроди). На фиг. 86 е представена схематично четириелектродна лампа. Тези йампи имат друго по-разпространено наименование — Щирмгитерни лампи (лампи със заслоняваща решетка). Те
42
Фиг. 85. Схематично представяне и външен вид на триелектродна лампа: отляво с директно отопление и отдясно с индиректно отопление. За по-голяма нагледност анодите са разкрити и е показано вътрешното устройство на тези лампи.
Фиг. 86. Схематично представяне на ширмгитерна лампа: с директно отопление (отляво) и с индиректно отопление (отдясно). G,— управляваща решетка и 62 — за-слоняваща решетка.
се употребяват както в приемниците, така и в предавателите. Тетроди са следните лампи: СБ-154, CS-112, 6Л6С, 6ПЗ и др. Тетро дътСЬ 154 има сил но изтеглена анодна характеристика с пол era та лява част и се нарича лампа с променлива стръмнина на характеристиката или иначе — лампа „варимю". С та-кава лампа се прави автоматично регулиране сила-та на приема (/1РС).
Петелектродни лампи (пентоди).На фиг. 87
са представени схематично пентоди В зависимост от кон-
43
Фиг. 88. Схематично представяне на пентагрид: с директно отопление (отляво) и с инди-ректно отопление (отдясно).
Фиг. 87. Схематично представяне на пентод: с директно отопление (отляво) и с индиректно отопление (отдясно). Третите решетки (G3) — понякога се свързват с катода вътре в самвча лампа.
сгрукцията им пентодите се употре-бяват както във високочестотните, така и в нискочестотните стъпала. Пентоди съветско производство са напр. лампите 2Ж2М, 6Ж7, СБ-244, 6Ф6 и т. н.
Седемелектродни лампи или лампи с пет решетки (пентагриди или хептоди). На фиг. 88 са по-Казани схематично пентагриди. Лам-
Фиг. 89. Схематично
представяне на двоен диод-триод.
пите от този вид се използуват в суперхетеродините като трансформа-
тори на честота, поради което се
наричат хептоди-преобразователи. В СССР се употре-бяват пентагридите СБ-242,	CO-183, 6Н8. Хептодите
смесители спадат също така към седемелектродните лампи. Лампите от този тип също така се използуват
в суперхетеродините за получаване на междинна честота. Лампата 6Л7 спада към този вид.
Двойните диодтриоди(дуо-диод-триоди)се използуват в детекторното стъпало на съвременния радиоприемник, за детектиране усилването на колебанията с ниска честота и автоматично регулиране на усилването. На фиг. 89 са представени схематично двойни диотриоди. Съвет-Ските заводи изработват двойни диодтриоди (ДДТ) с Номера СО-185, 6Г7, 6Р7 и др.
44
Двоен диод-пентод (дуо-диод-пентод). На фиг. 90 са показами лампи от този вид. Те сыцо така се упо-
Фиг. 90. Схематично представшие на двоен
требяват в детекторните стъпала на съвременните радиоприемници. Съ-ветските заводи изработват ДДГ] с номера СО-193 и 6Б8М.
Двойни триоди. Тези лампи се употребяват в пу шпули и стъпала в радиоприемниците. Тяхната особе-ност се състои в това, че те могат да работят в режим, при който, ко-гато няма сигнал, анодният ток е сравнително слаб, с което се постига голяма икономия при изразходване на анодните батерии. На фиг. 91
диод-пентод.
е дадено схематичното представяне на двоен триод. Съветските заводи изработват двойни триоди с номера СО-243 и 6Н7.
Понастоящем в практиката за-почват да се употребяват все по-сложни видове комбинирани лампи.
Живачен токоизп равител.
На фиг. 92 са дадени символичните обозначения и външен вид на жи-вачна колба, която е основа на живачния токоизправител. Жи-
Фиг. 91. Схематично представяне на двоен триод.
Фиг. 93. Схематично пред-стввяне на тиратрон.
Фцг. 92. Схематично представяне и външен вид на живачна колба (изправител).
стой от стъклен балон, в който са запоени няколко електроди (аноди). В долната част на евакуирания балон се намира известно количество течен живак.
45
Тиратрон. На фиг. 93 е дадено схематично изображение на тиратрон. Тиратронът е газотрон с трети електрод — решетка. С тази решетка може да се регу-дира средната стойност на анодния ток на токоиз-правителя. Тиратроните се употребяват в различии спе-циални схеми.
ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ НЛ РНДИОСХЕМИТЕ
Кристален детектор. На матично изображение и външен тор. Той се състои от две части — кристал и обикновено метал-но острие. Комбинацията кристал — острие притежава голямо съпротивление при една посока на тока, а за обратната посока — малко съпротивление. В ре-зултат на това се получава из-правително действие. Често ме-талното острие се заменя с друг кристал, образуващ детекти-раща двойка с първия кристал.
За система, притежава-ща нееднаква проводимост за токове с противоположни ПО-СОКИ (медни и селенови сухи
фиг. 94 са дадени схе-вид на кристален детек-
Фиг. 94. Схематично представяне и външен вид на кристален детектор.
изправители) се употребява знакът даден на фиг. 95.
Комутатори. На фиг. 96 е дадена една от кон-струкциите на двуполюсен превключвател, който служи
Фиг. 95. Общо изобра-зяване на система с еднопосочна проводимост.
Фиг. 96. Схематично представяне и външен вид на двуполюсен превключвател.
за превключване на свързаната с крачетата на ножовете верига към коя да е от двете вериги, свързани с кон-тактите. Същото превключване може да се осъществи и
46
с така наречения д ж а к, представен на фиг. 97. При джака, както и при двуполюсния превключвател,се пре-
Фиг. 97. Схематично представяне и външен вид на четириполюсен джак.
включват одновременно две пластинки.
Към втората трупа превключ-ватели се отнасят превключвате-
Фиг. 98. Схематично представяне и външен вид на превключвател.
Фиг. 99. Схематично представяне и външен вид на превключвател с праз-ни контакти.
лите подобии на представения на фиг. 98. Характерного тука е това, че превключването се извършва само с един плъзгач. За избгяване на взаимно затваряне на контак-
Фиг. 100. Схематично представяне на превключвател.
Фиг, 101. Схематично представяне и външен вид на съединител.
тите от плъзгача в ония случаи, когато това е недопустимо, между работните контакти се оставят празни контакти, както е представено на фиг. 99.
На фиг. 100 е дадено схематично изображение на многоупотребявания в съвременните радиосхеми пре-
47
включвател на плочка. За прехъсване на вериги понякога се използува представеният на фиг. 101 съединител.
Тук трябва да се отнесе и употребяваният за изклю-чване на електрическите лампи нормален ключ, пред ставен на фиг. 102.
Разни радиочасти.
/На фиг. 103 е дадена схематично жица, завършваща с кдема, на фиг. 104 — -на електрически свър-зани помежду си жици и на фиг. 105 — жици несвързани помежду си. На фиг. 106 е даден те-леграфен морзов ключ, предназначен за бързо прекъсване и затваряне на верига (за изпращане на морзови сигнали).
Фиг. 102. Схематично представяне и външен вид на ключа.
Фиг. 103. Схематично представяне и външен вид на клема.
Фиг. 104. Схематично представяне Фиг. 105. Схематично пред-и външен вид на електрически свър-	ставя не на провод ници, кои-
зани проводници.	то не са свързани електри-
чески.
Фиг. 106. Външен вид и схематично представяне на морзов ключ.
48
ДЕШИФРИРННЕ НН РНДИОСХЕМИТЕ
Всеки радиоприемник или предавател се състои от трупа радиочасти, свързани с проводници в определена комбинация в съответствие с принципната му схема, която обяснява принципа на действието му.
За нагледност ние ще съпоставяме радиосхемата с пространствена рисунка на съответния апарат. В дей-ствителност апаратът има съвсем друг вид: всички радиочасти се разполагат така, че апаратът да бъде компактен и удобен за манипули-ране и същевременно пара-зитните връзки да бъдат све-дени до минимум.
Детекторен радиоприемник. Схемата на най-простия детекторен приемник и съот-ветната комбинация радиочасти свързани с жици е дадена на фиг. 107. В схемата на приемника влизат: антена А, заземя-
с
' 3.  1
Фиг. 107. Схема на детекторен радиоприемник, свързан с антена и земя.

49
ване 3, макара L, кондензатор с променлив капацитет С, детектор Д, слушалка Т и блок кондензатор с постоянен капацитет Сг Ма карата L и кондензаторът С съставляват трептящ кръг, с който се извършва настройването му за една или друга радиостанция. Тъй като към капа-цитета и самоиндукцията на кръга се прибавят съ-противлението, капацитетът и самоиндукцията на антената, то последната влияе върху настройването на приемника и селективността му. Настройването на приемника се извършва с превключвателя П и кондензатора с променлив капацитет С. Първият дава груба настройка, вторият — точна настройка. Колкото е по-добра анте-ната и колкото е по-добро заземяването, т. е. колкото е по-голяма допирната повърхност на метала служещ за заземяване с влажна почва, толкова по-малко се вло-шава селективността на трептящия кръг от прись единя-ването на антената. Към трептящия кръг на приемника е скачена детекторната верига: присъединяването на тази верига също така увеличава загубите в кръга и с това още повече влошава селективността на трептящия кръг. За да се намали вредного влияние на антената и загубите причинени от детекторната верига, схемата на детек-торния приемник се усложнява.
Детекторен радиоприемник по сложна схема. На фиг. 108 е даден приемник, сглобен по сложна схема. Приемникът се състои от трептящ кръг, съста-вен от макарата £2 и кондензатора с променлив капацитет Cv Антената е свързана с трептящия кръг трансформаторно (свързаните индуктивно макари LA и £2). На чертежа този трансформатор е даден във вид на две цилиндрични макари върху общо тяло. Към сьшия трептящ кръг е свързана и детекторната верига, връзката на която с кръга е автотрансфор-маторна, променлива (последнего се осъществява с преместване на превключвателя //2). Променяйки връзката на кръга с детекторната верига и настройвайки трептящия кръг чрез преместване на /7, и въртене на копчето на кондензатора Си може да се осъ-ществи много добро нагласяване на станция и задо-волителна сила на приемане. Доброто отстраняване на пречещите радиостанции се получава при слаба връзка на антенната верига с кръга и на кръга с детекторната Как се четат радио-схеми	4
50
Фиг. 108. Детекторен радиоприемник по сложна схема.
верига (превключвателят е свързан с горните контакти), защото в този случай в кръга ще има минимални загуби и селективността ще се увеличи.
Радио-приемник с вариометър. Някои видове де-текторни приемници вместо кондензатори с променлив капацитет имат няколко кондензатори с постоянен капацитет. Плавного изменение на настройката при такива приемници се осъществява чрез постепенно изменение на самоиндукцията на макарата на кръга (посредством вариометър). На фиг. 109 е дадена схема на такъв приемник.
51
6
ы
Фиг. 109. Схема на радиоприемник с вариометър. С превключвателя П, се измен я грубо настройката.

>ч)
Тук трептящият кръг се състои от вариометър и един от кондензаторите С1т С2, С3 (в зависимост от положе-нието на превключвателя /7,). Връзката на детекторната верига с трептящия кръг се променя с превключвателя Пг. На фиг. 110 е даден вариант на схемата от фиг. 109. Тук няма кондензатори с постоянен капацитет, затова пък се променя на Скокове самоиндукцията на статора на
(с превключвателя вариометъра. Трептящият кръг се състои от самоиндукцията на вариометъра, а също така от самоиндукцията и капацитета на антената. Връзката с детекторната верига е постоянна.
4*
52
Фиг. ПО. Вариант на схемата на радиоприемник с варио-метър. Грубата настройка се извършва чрез превключване навивките на неподвижната макара на вариометъра.
За да запомните по-добре всичко изложено за де-текторните радиоприемници:
1)	начертайте самостоятелно чертеж на приемник, сглобен по схемата от фиг. 111;
2)	начертайте схема и пространствен чертеж на един детекторен приемник по проста схема, състоящ се от: а) кондензатор с променлив капацитет, б) макара, в) детектор, г) слушалка, д) блок кондензатор, е) четири букси, ж) две клеми, и включете антена и земя; връз-
53
ката с детекторната верига — постоянна; антената и земята
— свързани непосредствено с трептящия кръг;
3)	в схемата на фиг. 111 заменете непосредственото
включване на антената в трептящия маторна връзка (променлива индуктивна връзка); какви две нови радио части трябва да бъдат включени в схемата?
4)	с един допълнителен превключвател направете променлива връзката с детекторната верига в задача втора.
При изпълнение на тези задачи, прегл едайте пара графите, в който се описват радио частите влизащи в начертан ите от вас схеми.
У си лите л за ниска честота.
кръг с трансфор-
Фиг. 111. Схема на детекторен радиоприемник.
За да може приемането да се слуша
с високо говорите л (гласник), необходимо е да се уве-
личи мощта на електрическите трептения, извършващи се в детекторната верига. За тази цел в детекторната
верига може да се включи усилител с електронна лампа. На фиг. 112 е дадена схема на подобна система. В приемника вместо слушалка трябва да бъде включена първичната намотка на повишаващия трансформатор Тр, единият край на вторичната намотка на който
е свързан с решетката на лампата, а другият — с вери-гата на отоплението (през батерията за „преднапре-жение" Бс). Слушалката е включена в анодната верига между анода и анодната батерията Ба. Ниш ката на лампата се нажежава с ток от батерията за отопление Бн, при това силат а на тока се регулира с реостата R. Токът със звукова честота, получен от детектора и който по-рано непосредствено привеждаше в действие слушал-ката, сега минава по първичната намотка на трансформатора Тр. Поради това във вторичната намотка на трансформатора се получава повишено напрежение, при което степента на повишението зависи от отношението на броя на навивките в намотките (1:2; 1:3 и т. н.). Като се приложи повишеното напрежение между решетката и катода, променя се напрежението на решетката на лампата, поради което по съответен начин се променя силата на
54
тока в анодната верига. Понеже мощността, която се по-лучава в анодната верига на лампата, е значително погод яма от мощността в детекторната верига, преда-ването звучи по-силно. Ако вместо слушалка включим гласник, тази усилена мощност може да стигне и за приемане с гласник.
Силата на такова предаване може да се увеличи като се включи още едно стьпало за нискочестотно усил-ване (фиг. 113). Начинът на включване на второто стъ-пало по нищо не се различава от предния: както и по-рано, вместо гласника е включена първичната намотка на нов трансформатор и т. н. Както се вижда от тази схема, двете стъпала имат обща анодна батерия, обща батерия за отопление и обща батерия за преднапрежение, както това винаги се прави в практически схеми със цел за икономия и за удобство. Нишките за нажежаване на лампите са включени паралелно и отоплението на лампите се регулира със едно общо съпротивление.
На фиг. 114 са показами решетъчните вериги от схемата на фиг. ИЗ, извадени отделно. Съгласно схемата
55
на фиг. 114а, решетъчните вериги на стъпалата са вклю-чени еднакво. На варианта б е представено как се включ-ват решетките при необходимостта да се даде на всяка решетка различно по големина преднапрежение. Вариан-тът в показва как може да се получи преднапрежение от батерията за отопление. Съпротивлението R при първата? лампа е включено в отрицателния проводник на веригата за отопление, поради това, както се вижда от схемата
56
Фиг. 114. Схема за включване на отрицэтелно преднапрежение върху решетките на лампите.
минусы на падението на напрежението, предизвикано от протичането на тока за отопление на лампата по сытро-тивлението R, се пада върху решетката, а плюсы — върху катода, т. е. решетката получава известно отрицателно преднапрежение. Големината му е равна на произведе-нието на съпротивлението R (в омове) по силата на про-тичащия по съпротивлението ток (в ампери). Втората лампа получава минус върху решетката за сметка на падението на напрежението върху реостата RK (реостатът RH е сыцо така включен в отрицателния проводник на вери-гата). Очевидно е, че напрежението на батерията за отопление трябва да бъде по-голямо, отколкото работното напрежение на отоплението на лампите. Да допуснем, че лампите са за 4 волта, а батерията за отопление дава 5,2 волта, тогава при нормален режим отрицателното преднапрежение на втората лампа ще бъде равно на 1,2 волта. Първата лампа ще бъде недостатъчно нажежена, например със О 4 волта, което понякога се допуска, и ще има отрицателно преднапрежение равно на 0,4 волта. На-
57
прежението на отоплението на първата лампа ще бъде, следователи©, равно на 3,6 волта.
Вариантът г показва как да се получи отрицателно преднапрежение върху решетката за сметка на намаля-ването анодното напрежение (или както се казва „за сметка на анодния ток"). Съпротивлението R е включено между катода и минуса на анода. Ннодният ток, проти-чайки по съпротивлението /?, ще предизвика падение на напрежението Uc, плюсът на което е обърнат към катода, а минусът — към минуса на анода. Следователи©, както това се вижда от схемата, решетката получава отрицателно преднапрежение относно катода, числено равно на произведението на съпротивлението R(в омове) по силата
'Фиг. 115. Схема на усилится с дросели (а) и със съпротивления (б).
58
на анодния ток (в ампери). Кондензаторът С е включен за да намали съпротивлението на тази част от веригата за токовете със звукова честота.
Усилители със съпротивления и дросели. На фиг. 115а е дадена схема на усилител със дросели. Във веригата на решетката на втората лампа е включен кондензаторът Cg2, за да се предотврати идването на постоянно анодно напрежение върху решетката на тази лампа. Променливата компонента на анодното напрежение в краищата на дроселя Др попада върху решетката на втората лампа през кондензатора Cg2, който представлява малко съпротивление за променливия ток и при това толкова по-малко, колкото са по-големи капацитетът на кондензатора и честота та.
Променливият ток със звукова честота, минавайки през кондензатора и съпротивлението създава върху краищата на тази верига напрежение практически равно на променливото напрежение върху дросела. Една част от това напрежение, която се пада на съпротивлението Rg2f попада върху решетката на лампата на второто стъпало и управлява анодния й ток. Нко капацитетът не е голям (от порядък А00 мкмкф), а съпротивлението Rg2 е малко (от порядък 100000 ома), то за най-ниските честоти по-голямата част от напрежението ще остава на капацитета Cg2. В резултат усилителят ще усилва много лошо най-ниските честоти (той „ще писука"). Наопаки, ако капацитетът Cg2 е голям и съпротивлението Rg2 е също така голямо, ниските честоти ще се усил-ват добре, но високите честоти, поради влиянието на па-разитния капацитет във веригата на решетката на втората лампа, която шунтира съпротивлението, ще бъдат отслабени.
Rko вместо дросели във анодните вериги са вклю-чени съпротивления (фигура 115-6), усилителят ще се превърне в „усилител със съпротивления". Поради из-мененията на силата на анодния ток стават промени на напрежението в краищата на анодното съпротивление Ra, конто, през капацитета Cgi, се предават върху решетката на следващата лампа. Влиянието на големи-ните на Cg2 и Rg2 върху* работата на усилителя изобщо остава същото, каквоте е и при усилители с дросели.
На практика броят на стъпалата се определя от необходимостта от усилване. Место усилителите се правят
59
комбинирани, например едно съпротивително стъпало, а *другото — трансформаторно.
Усилването на стъпало със съпротивления или дросели е винаги по-малко от коефициента на усилване на самата лампа, докато с трансформатори може да се получи усилване по-голямо от този коефициент (при условие, че ^рансформаторът повишава напрежението).
За по-добро запомняне на този дял ние препоръч-ваме на читателя да направи самостоятелно следното:
1.	Да начертае схема на трилампов усилител; пър-вото стъпало със съпротивления, второто с трансформатор, третата лампа натоварена с гласник; реостатът за отопление общ за трите лампи; и трите лампи имат ед-накви преднапрежения върху решетките;
2.	Да начертае схема на двулампов усилител с дросели с преднапрежение върху решетките за сметка на анодния ток;
3.	Да начертае схема на четирилампов усилител със съпротивления: преднапрежението върху решетките на лампите—от отделна батерия; реостатът на отоплението— общ;
4.	Да *начертае схема на четирилампов усилител: пърВото стъпало с дросели, второто със съпротивления, третото с трансформатор; последната лампа е натоварена с гласник; преднапрежението на решетките—от батерията за отопление; реостатът на отоплението е общ за всички лампи.
Еднолампови радиоприемници. Във всички пре-дишни схеми се предполагаше детектиране с кристален детектор. На фиг. 116 са дадени три схеми за детектиране чрез електронна лампа: а) решетъчно детектиране, б) анодно детектиране и в) с помощта на диод. Най-чув-ствително е решетъчното детектиране, поради това то трябва да се препоръчва за приемане на слаби сигнали. Лнодното и диодното детектиране се използуват обикно-вено при суперхетеродините (виж по-нататък) или в при-емници с го ля мо предварите л но усилване на високата честота. При решетъчното детектиране има голямо значение правилният избор на величините Rg и Cg. Съпротивлението Rg се нарича утечка (на английски — гридлик, понякога „гридлик* се нарича комбинацията от Rg и Cg). В приемниците без усилване на високата честота вели-
60
чината Rs обихновено се намира в границите 1 —Змгом, а величината Cs — в границите 200 — 300 мкмкф. В прием-ниците пък с усилване на високата • честота величината Re лежи в границите 100.000 — 200.000 ома, a Cg — 50 — 100 мкмкф.
При анодното детектиране е необходимо да се из-бира стойността на напрежението на батерията Бс така.
че работната точка да се намира на долната из-вивка на анодната характеристика.
Приемниците, построени по схемата от фиг. 116, са годни за приемане само на сравнително мощни радиостанции; за приемане пък на слаби или на
Фиг. И 6. Схеми на детекторни стъпала във вид на еднолампови радиоприемници. В многоламповите схеми в анодната верига на детекторната лампа се включва не слуша лка, а съпротивление или трансформатор.
отдалечени станции е необходимо да се строи регенеративен приемник (с реакция).
Еднолампов регенератор. Най-обикновен регенеративен приемник е едноламповият регенератор. На фиг. 117* са дадени три схеми на най-разпространени еднолампови регенератори. Във варианта а обратната връзка се
6Т
Фиг. 117. Схеми на еднолампови регенератори (приемници с реакция). Обърнете внимание върху трите начина на обратна връз-ка: вариант а — посредством макарите (виж пространствен ото изображение на фиг. 118), вариант б — обратната връзка се ре-гулира от кондензатора С2 (макарите и £2 имат постоянна връзка) и вариант в — обратната връзка се регулира с диференциалния кондензатор С.2.
Фиг. 118. Пространстве но изображение на схемата на регенератора, дадена на фиг. 117.
62
осъществява посредством макарата £2> индуктивно свър-зана с макарата Lt. Регулирането на големината на обрат-ната връзка обикновено се извършва с тъй наречения вариокуплер (фиг. 28), който е представен също така на пространствения чертеж на фиг. 118. Във варианта б об-ратната връзка също така се прави с макарата но регулирането на големината на обратната връзка се извършва тук с про мен ливия кондензатор С2. Макарите и Ls се разполагат неподвижно. В тази схема се появи нова радиочаст — дроселът за висока честота Др, предназначението на който е да повиши съпротивлението на веригата слушалка — анодна батерия за токовете с висока честота. Лко съпротивлението би било малко токовете с висока честота биха протичали по тази верига, а не по макарата за обратна връзка, и обратната връзка не би могла да бъде осъществена. Следователно, анод-ният ток в тази схема се насочва по две вериги: по ед-ната протича правият ток и токовете с ниска честота, а по другата — само токовете с висока честота.
В схемата по варианта & обратната връзка се осъществява чрез макарата As, неподвижно свързана с макарата Lu но се регулира с диференциалния кондензатор С£. Неговата задача е да регулира протичането на токовете с висока честота от анода към отопле-нието по два пътя — през макарата А., и направо. Кол-кото е по-голям капацитетът между подвижните плочки и неподвижните, свързани с макарата £2, толкова по-голяма част от токовете с висока честота ще протекат по този път и толкова по-силна ще бъде обратната връзка. Тази схема позволява да се осъществи нормален режим на работа на детекторната лампа при приемане както на силни, така и на слаби радиостанции.
При всеки регенератор е много важно да се съз-даде такъв режим, при който е възможно плавното пре-минаване към генерация, тъй като това позволява да се приемат и най-слабите радиостанции; това става с подбор на величините Rg и Ся.
Двулампов регенератор. За да се усили приема-нето, към едноламповия регенератор се присъединява нискочестотен усилител. Усилването на ниската честота се извършва както с триелектродни лампи, така и с пентоди. На фиг. 119 е дадена схема на двулампов реге-
63
Фиг. 119. Схема на двулампов регенератор със захранване от батерии.
нератор, в който усилването на ниската честота се извършва с триелектродна лампа. Свързването на стъпалото за усилване на ниската честота с едноламповия регенератор прилича на прибавянето второ стъпало за ниска честота, което беше представено на фиг. 113.
В радиоприемниците с пряко усилване винаги се употребява поне едно стъпало за усилване на висока честота. Усилването на високата честота позволява да се получи висока селективност, да се осъществи автоматично регулиране на силата и т. н. Усилването на високата честота се извършва с пентоди за висока честота.
към след ващогпо ^стъпало
64
Схема за включване на пентод в стъпалото за високочестотно усилване (фиг. 120). За да се осигури добра работа на стъпалото с пентод необходимо е правилно да се подбере напрежението върху заслоняващата решетка. Това напрежение обикновено трябва да е равно на една трета до две трети от анодното напрежение. То се под-бира опитно чрез изменяване на големината на съпроти-влението (или на две съпротивления /?. и ако напрежението се дава с потенциометър). Големината на това съпротивление трябва да е равна на няколко десетки хиляди ома. Кондензаторът С2 дава къс път за токове с висока честота към нишката на отоплението. Капацитетът на този кондензатор обикновено се намира в границите 0,1 до 0,5 мкф9 но понякога, за да бъде апаратът по-прибран и по-евтин, се намалява до няколко десетки хиляди мкмкф. Ако в пентода има отвод от третата (про-тиводинатронна) решетка, той най-често се свързва направо с катода (нишката на отоплението).
Схема за включване на пентод в стъпалото за нискочестотно усилване. На фиг. 121 е дадена
схема за включване на нискочестотен пентод. Напрежението на заслоняващата решетка трябва да бъде положително и да е равно на 0,5 — 0,8 от анодното напрежение на лампата. Окончателният избор на напрежението се прави практически. При нискочестотния пентод противодинатронната решетка обикновено не се из-карва навън, а е свързана с катода вътре в лампата.
65
Фиг. 122,Схеми за включване на товар в изходящото стъпало на радиоприемниците.
Схема за включване на гласник (високого-ворител). Гласникът може да се включва в анодната верига на последната лампа не само непосредствено.
При схеми с тъй наречения „дроселен изход" (фиг. 122я) в анодната верига се включва дросел за ниска честота, гласникът пък се включва между анода [и катода последователи© с един кондензатор с голям капацитет (от 10.000 мкмкф до 2 миф), В тази схема през гласника протича само ток със звукова честота, а постоянната слагаема на анодния ток ще протече през дросела. Отстранява-нето на постоянната слагаема от намотките на гласника значително по-добрява работата му. Лко се направят отводи от ма-карата на дросела, полу-чава се възможност да се подбира натоварването така, че да се получи макси-мално прехвърляне във веригата на гласника (тази схема е представена на фиг. 122 6). При схема с „трансформаторен" из-ход (фиг. 122tf) в анодната верига се включва пър-вичната намотка на трансформатор за ниска честота, чиято вторична намотка е свързана с гласника. В този случай, постоянната
слагаема на анодния ток също така не попада в гласника.
Радиоприемници с право (директно) усилване. Радиоприемниците биват два вида. Едни от тях са по-строени по схеми за право (директно) усилване, а други — по суперхетеродинна схема.
Как се четат радио-схем и	5
66
Приемниците с право усилване имат стъпала за усил-ване на високата честота, детекторно стъпало и стъпало за усилване на ниската честота. За по-кратко, радиоприемни-ците с право усилване се характеризират с тризначен код, в който първата цифра означава броя на стъпалата за усилване на високата честота, средната буква И означава де-текторното стъпало, а последната цифра означава броя на стъпалата за усилване на ниската честота. Например, 1 — И — 2 означава радиоприемник с право усилване, който има едно стъпало за усилване на високата честота, детекторно стъпало и две стъпала за усилване на ниската честота. Суперхетеродинните приемници нямат подобна система за обозначаване.
В този дял е описана схемата на приемника БИ-234 — приемник с право усилване 1-V-1 със захранване от ба-терии, който бе най-разпространеният приемник в селата до появяването на съвременния суперхетеродинен приемник „Родина". Приемникът БИ-234 има стъпало за усилване на високата честота, детекторно стъпало и стъпало за усилване на ниската честота. Схемата на този приемник е дадена на фиг. 123. Трептенията от антената се пре-хвърлят, чрез свързващата макара и свързващия кон-дензатор в трептящия кръг £2 Сг. Лмплитудата на тия трептения може да се регулира, като се мени големината на съпротивлението т. е. съпротивлението служи за регулатор на силата („волюмконтрол"). Сигналите на честотата, равна на честотата на която е настроен треп-тящият кръг £2 С3 , създават в него напрежение с най-голяма амплитуда, което действува върху решетката на високочестотната лампа. Трептенията, уси-лени от лампата, се предават на трептящия кръг £3 С7, Сг„ С8, Сэ. Единият край на макарата £3 е свързан с плюса на анода (+ 100 волта); от друга страна, по-движните плочи на кондензатора С7 са свързани със земята и с минуса (през малкото съпротивление /?э). Поради това, за да не се даде накъсо анодният източник за захранване, кондензаторът С7 е отделен от макарата £3 с два изолиращи кондензатора Сб и С8. Кондензаторът С9 е необходим за донастройка на кръга £3 Съ тъй като кондензаторът С7 се намира на една ос с кондензатора С\ (върху схемата това е представено с пунктирана линия, свързваща стрелките на двата кондензатора) и
y-t-roc
68
не може да се върти самостоятелно. Кондензаторът Cs свързва решетката на ширмгитерната лампа с анода й когато съединителят е изваден от Г\ и сложен в гняздото А (за работа с две лампи, без усилване на високата честота). Заслоняващата решетка е свързана с плюса на анода през съпротивленията /?2> А и А- Съпротивлението R2 понижава анодното напрежение до големина, необходима за захранване на заслоняващата решетка. Кондензаторът А отваря път за токовете с висока честота от заслоняващата решетка към нишката на отоплението.
От трептящия кръг Ls С7 трептенията с висока честота се подават през кондензатора CXQ върху решетката на детекторната лампа. Кондензаторът С10 и съпротивленията А и А образуват „гридлик". В обикновените схеми гридликът е само едно съпротивление. Тук пък са вклю-чени две съпротивления поради особеностите, свойствени на лампите с бариев катод, които се употребяват при този приемник (при бариевите лампи решетъчният ток започва при положителни напрежение върху решетката).
В анодната верига на детекторната пампа протича ток с висока и ниска честота; токът с висока честота се връща към катода през кондензатора С32 и веригата CJt
С кондензатора С5 се регулира обратната връзка, която се дава на кръга С7 посредством макарата индуктивно свързана с макарата £3. Кондензаторът Сп блокира постоянного напрежение на анодната батерия. Кондензаторът С12 пропуска токовете с висока частота при отворен кондензатор С’6. През дросела Др, минава само ниската честота и постоянната слагаема на анодния ток.
Ниската честота, след като премине през първичната намотка на трансформатора, се връща към нишката през кондензатора Постоянната слагаема на. анодния ток на детекторната лампа протича през пърцнчната намотка на трансформатора, съпротивлението А и съпротивлението А- Съпротивлението А предпазва' схемата от па-разитна генерация и образува заедно с кондензатора Сн тъй наречената „развързваща“ (декуплираща) верига. Съпротивлението А понижава напрежението за заслоня-ващите решетки на пентода и първата лампа, а също за анода на детекторната лампа. Единият край на вторичната намотка на трансформатора е свързана с управляващата
69
решетка на пентода, а другият — с нишката на ото-пленмето през кондензатора C]S и съпротивленията и Съпротивлението /?8 и кондензаторът предпазват схемата от паразитна генерация, т. е. служат за „развър-зваща" верига. Падението на напрежението върху съпротивлението /?у служи за отрицателно преднапрежение на решетката на пентода. Кондензаторът С1Ъ шунтира засло-няващата решетка на пентода.
Гласникът е включен непосредствено в анодната верига на пентода. Съпротивлението /?7 и кондензаторът С1Л подобряват тона на гласника с това, че компенсират склонността на пентода да усилва повече високите че-стоти, отколкото ниските.
С реостата R се регулира нажежаването на като-дите на лампите. Ключът В}. включва батерията за отопление. Превключвателите /7, и П2 служат за превключване на диапазона (вълновия обхват).
В приемника БИ-234 работят лампите СБ-154, УБ-152 и СБ-155.
Многоламповите приемници с пряко усилване могат да се различават от този приемник с броя на стъпалата за усилване на високата и ниска честота, с броя на кръ-говете и начините на връзката между стъпалата.
Изправители. За да може да се захранва радио-приемникът от променливотокова мрежа, необходимо е да се употребяват лампи, чиито катоди да могат да се нажежават непосредствено с променлив ток. За тази цел се употребяват главно лампи с индиректно отопление. Ннодните вериги на приемника не могат да бъдат захран-вани непосредствено с променлив ток. Променливият ток трябва предварително да бъде изправен и изгладен с филтър. Изправеното и изгладено напрежение се включва вместо батерии или акумулатори в анодната верига на приемника. В радиолюбителската практика се срещат два вида изправители: еднопътни и двупътни.
Еднопътни изправители. Схема на едиопътен изправител е дадена на фиг. 124. В схемата в лизат: смлов трансформатор ТР9 включен в променливото-ковата мрежа, кенотрон Л, филтърен дросел Др и кон-Дензаторите на филтъра Сг и Cs. Трансформаторът има Четирн намотки. Едната намотка (първичната) се включва в променливотоковата мрежа, останалите три вторични
70
намотки са включени както следва: едната (повишаваща напрежението на мрежата) е свързана с анода на кенотрона и филтъра; другата понижава напрежението до 5,5 волта и служи за отопляване катода на кенотрона,
Фиг. 124. Схема на еднопътен изправител.
третата сыцо така понижава напрежението до 6,3 волта и служи за отопляване лампите на радиоприемника, Дро-селът на филтъра има една намотка, навита върху желязна сърцевина. Кондензаторите на филтъра Q и Q в радиолюбителските изправители имат капацитет от 8—\6мкф, в зависимост от мощността, която се взема от изправителя, и от изискванията, който се предявяват към качеството на филтрирането (големината на променливо-токовия фин — бръмчене). Разтапящият се предпазител във веригата на първичната намотка предпазва трансформатора от повреди при късо съединение в някоя от вто-ричните му намотки.
„Мрежовият" трансформатор на изправителя може да оказва голямо влияние върху веригите на приемника (особено върху междуламповите трансформатори) и да предизвиква силен фон. За отстраняване на това въздей-ствие се увеличава разстоянието между трансформаторите, бронира се изправителя с желязна ламарина и накрай се подбира подходяще разположение на междулам-повия трансформатор по отношение на силовия. Най-до-брото положение се проверява практически по минимума на фона в гласника, включен в работещия приемник.
71
Двупътни изправители. Схема на двупътен изправител е дадена на фиг. 125. Двупътният изправител има редица предимства пред еднопътния изправител. Така,
Фиг. 126. Схема на изправител без трансформатор.
изправеното напрежение е по-голямо, отколкото при еднопътния изправител (при еднакви амплитуди на промен-ливото напрежение върху анодите на кенотрона); фонът е по-слаб.
Сега почти винаги се употребява двупътно изпра-вяне. В този изправител „мрежовият" трансформатор има повишаваща намотка, която се състои от две еднакви части, всяка от който има приблизително същия брой навивки с жица със същия диаметър, както и цялата повишаваща намотка на „мрежовия" силовия трансформатор за еднопътен изправител.
72
Всичко, което беше казано по-горе за пречките, пре-дизвикани от „мрежовия (силовия) трансформатор, напълно се отнсяаи към този дял.
Изправител без трансформатор. При евтините, масово употребявани приемници се използуват схеми на изправители без трансформатора Една подобна схема е дадена на фиг. 126. Изправеният ток от катода на кенотрона минава през филтъра и захранва анодните вериги на лампите на радиоприемника.
В подобии приемници нишките за отопляване на лампите се захранват непосредствено от мрежата, за което се употребяват специални радиолампи с високоволтно отопление.
Схеми за включване на лампи, отоплявани с променлив ток. Лампите с индиректно отопление по принципа на работата си не се различават от лампите, за-хранвани от батерии. Но включването им в схемата на приемника се различава от включването на „батерийните" лампи по това, че лампите с индиректно отопление, освен нишката за нажежаване — Отоплението, имат още един електрод — катод, по който протича само емисионен ток. На фиг. 127а е дадена схема за включване на триелектродна лампа с индиректно отопление. Тук нишката на отоплението е включена в намотката на силовия трансформатор. Катодът е свързан с минуса през съпротивлението R, в което анодният трк създава падение на напрежението, което се използува за отрицателно преднапрежение на решетката. Съпротивлението е шун-тирано с кондензатор с голям капацитет, така че тази част на веригата да има малко съпротивление за токо-вете със звукова честота. Решетъчната верига се свързва с 'минуса.
Лампите с директно отопление, например, УО-186 и т. н. се включват в захранвания с променлив ток приемник така, щото минусът на анодното напрежение и краят на решетъчната верига да бъдат свързани със средната й точка (на намотката за отопление). Ако намотката за отопление няма средна точка, то средната точка се създава чрез специално шунтиращо съпротивление Rm (фиг. 1276), големината на което обикновено е равна на 40— 100 ома. Такова включване на решетъчната верига от-странява една част от променливотоковото бръмчене,
73
Фиг» 127. Схема за включване отоплението на лампи: с индиректно отопление (а), с директно отопление (б) и на двата типа заед но (в), което се обуславя от периодическите промени на напрежението върху краищата на нишката на отоплението и което неизбежно се появява при свързването на решетката с единия й край.
На фиг. 127 в е дадено включване на лампи с директно и индиректно отопление в общата намотка за отопление. При такова включване през съпротивлението /?2 протича само анодният ток от лампата с директно отопление, през съпротивлението — само анодният ток от лампата с индиректно отопление, следователно от-рицателното преднапрежение за двете лампи е отделно.
В многоламповите схеми совместного захранване на лампите с директно и индиректно отопление не се пре-поръчва, поради възможността за появяване на промен-ливотоков фон.
74
Схема на радиоприемник, захранван от про* менливотокова мрежа. На фиг. 128 е дадена схема на приемник 1-V-I, захранван от променливотокова мрежа. Този приемник е с директно усилване и освен трите основни лампи има още и изправителна. Първото стьпало работи с лампа 6К7 (пентод). Трептенията от антената се подават през кондензатора за връзка Си в зависимост от положението на превключвателя /7П на кръга Lx С3 (за средни вълни) или на кръга Lx (дълги вълни). Отделените от кръга трептения се усилват от лампата 6К7. За осигуряване на правилен усилителен режим, на решетката на лампата се дава отрицателно преднапрежение от краищата на съпротивлението по което про-тича анодният и ширмгитерен ток на лампата. Конденза-торът С4 шунтира съпротивлението Rx за токовете с ви-сока честота. В анодната верига на лампата 6К7 е включен дроселът Дрх и трептящият кръг £3 £< Сп. През дросела и през съпротивлението А?3. на анода на лампата се дава положително напрежение от изправителя. Съпротивлението 7?3 и кондензаторът С7 образуват допълни-телен филтър в анодната верига на лампата за усилване високата честота. което повишава устойчивостта на работата на схемата. Захранването на заслоняващата решетка на лампата 6К7 става през съпротивлението /?2. Кондензаторът Со отваря път за токовете с висока честота от решетката към катода.
Лампата 6Е5 работи като детектор и предварителен усилител на ниската честота. Трептенията от кръга £3 £4 Сп през кондензатора CJ2 се предават върху решетката на тази лампа. Съпротивлението е утечка. Кнодът на лампата е свързан с дросела Др,. и с веригата за обратна връзка (С9 £6 С10). Кондензаторът С9 служи за блокиране (отделя напрежението на изправителя от макарата £5 и кондензатора С 0). Силата на тока, про-тичащ през макарата за обратна връзка £5, зависи от капацитета на кондензатора с променлив капацитет С]0, т. е. големината на обратната връзка се регулира от кондензатора С10. Кондензаторът С8 отвежда част от токовете с висока честота в земя.
За подобряване на условията на усилване трептенията с ниска честота, на решетката на лампата 6Е5 се дава отрицателно преднапрежение посредством съпро-
Фиг. 128. Схема на радиоприемник 1—V—1 със захранване от променливотокова мрежа.
<мь
Ul
76
тивление то /?в. Електролитният кондензатор С18 шунтира съпротивлението Re за токовете със звукова честота. При долното положение на превключвателя /73 към решетката на лампата 6Е5 се свързва електрическа грамофонна мембрана Ад.
Лампата 6Е5 има допълнителни електроди и може да служи за оптически индикатор на настройката (виж по-нататък).
В анодната верига на детектора протичат едновре-менно токове с висока и ниска честота. Токът с ниска честота преминава свободно през дросела за висока честота Др2 и се разклонява отчасти към съпротивлението и отчасти към веригата С14/?7. Кондензаторът Си отдели решетката на лампата 30П1М от анодното напрежение, но свободно пропуска токовете със звукова честота. В зависимост от положението на плъзгача на по-тенциометъра R7 върху решетката на лампата 30П1М се дава по-го ляма или по-малка част от напрежението със звукова честота, което се създава в краищата на съпротивлението Rt Съпротивлението /?8 допълнително шунтира решетъчната верига на изходящата лампа.
Изходящата лампа 30П1М захранва, през трансформатора Тр, динамика Дн. За подобряване на тона в анодната верига е включен кондензаторът С10, който шунтира първичната намотка на трансформатора Тр предимно за високи звукови честоти. Напрежението върху заслонява-щата решетка се дава през съпротивлението /?у. Кондензаторът С1Ь шунтира решетката до земя. Съпротивлението /?10 служи за създаване отрицателно преднапрежение върху управляващата решетка на лампата 30П1М. Кондензаторът С17 шунтира съпротивлението /?10 за токове със звукова честота.
Интересна е силовата част на схемата. Както се вижда от схемата, приемникът няма мрежов трансформатор. Отопленията на всички лампи са свързани последователи© и през баластните лампи «77а, «772 и съпротивленията /?п и се включват направо в променливотоковата мрежа с напрежение 127 волта. В тази верига има предпазител Пр и ключ В к. Изправителната лампа е включена съ-гласно схемата дадена на фиг. 126, в която кондензато-рите С19 и С20 се пълнят последователи© от изправения ток на лампата 30Ц6С, а се разтоварват през на магнит-
77
ващата намотка на динамика към лампите на радиоприемника. В дадения случай намотката за намагнитване динамика се използува като филтърен дросел. За изглаждане пулсиранията в изхода на изправителната част е включен кондензаторът С1Б.
Приемникът може да бъде эаземен само през кондензатора С2. Непосредственото свързване на земята със шасито на приемника може да предизвика късо съеди-нение на променливотоковата мрежа със земя.
Разгледаният приемник е описан подробно в списание „Радио“ (брой 2,1947 год.), където са дадени всички данни за радиочастите и коиструкцията им.
Схема за включване на пентагрид и на триод-хексод. Пентагридът се използува в суперхетеродинните приемници като тъй наречената преобразуваща лампа, т. е.
Фиг. 129. Схема за включване пентагрид.
служи едновременно за създаване на помощни трептения и смесването им с преминаващите сигнали. Пентагридът, посредством катода и първите две решетки (втората решетка работи като анод), генерира трептения с висока честота. Трета и пета решетки бронират (заслоняват) четвъртата (управляваща) решетка от анода и първите две решетки. Четвъртата решетка се свързва с трептящия кръг, съединен ’с антената (или със стъпалото за пред-варително усилване на висока честота). Ннодът на лам-
78
Фиг. 130. Схема за включване на триод хексод.
пата се свързва с трансформатора за междинна честота Схема за включване на пентагрид е дадена на фиг. 129. Трептящият кръг Lx Сг е включен в антената и свързан с четвъртата решетка. Да допуснем, че този кръг е настроен на честота 1.000.000 херца. Посредством кръга £2 С2 да настроим генератора, в който ролята на ге-нераторна лампа се изпълнява от катода и първите две решетки, на честота 600,000 херца. Тогава в анодната верига на пентагрида ще се появят трептения с честота 1,000,000 — 600,000 = 400,000 херца, която се нарича междинна и на която се настройва кръгът А8 С3 на трансформатора за междинна честота.
От другите типове честотни преобразователи да-ваме схема на преобразовател с триод-хексод (фиг. 130). Дясната част на лам-пата, състояща се от катод, решетка и анод, заедно със свързания с тях кръг L2 С2 и макарата за обратна връзка, представлява локален генератор на трептения (хетеро-дин). Лявата част на лампата работи като смесител; с кръга £s Cs в анодния кръг на лампата се отделят трептенията с междинна честота. Кръгът Q се настройва на приема ната радиостанция.
Схема за включ
ване на лампата ДДТ. Ще разгледаме една от многото схеми за включване на лампата ДДТ — като детектор и автоматично регулиране на усилването или силата на приема (ЛРУ или ЛРС).
На фиг. 131 са дадени в опростен вид две стъпала на приемник с цел само да се посочи как се осъще-ствява НРС и диодното детектиране, В първото стъпало за усилване на междинна честота работи лампа с про-
79
менлива стръмнина („варимю"), която дава толкова по-малко усилване, кол кото е по-голямо отрицателното преднапрежение върху управляващата й решетка. От първото
Фиг. 131. Схема, показваща действието на системата за автоматично регулиране на силата на приема.
стъпало трептенията се предават на кръга С8. Мко в този кръг има трептения, то във веригата на левия диод ще се появи исправен ток, който ще съдържа трептения както с висока, така и с ниска честота. Трептенията с висока честота се шунтират от кондензатора Съ. Трептенията с ниска честота преминават по съпротивлението /?! и създават в него падение на напрежение, част от което се предава през кондензатора върху решетката на лампата ДДТ. Десният диод се захранва от кръга L2 С2 през кондензатора С7. Постоянната слагаема на из-правеното напрежение обуславя отрицателното преднапрежение върху решетката на лампата „варимю". Съпротивлението /?3 и кондензатора Се образуеат филтър.
Кол кото са по-си л ни трептенията в кръга Ь2 С2, толкова е по-голямо преднапрежението и толкова по-слабо усилва първото стъпало, и обратно — колкото по-слаби са трептенията в- кръга L2 С2У толкова по-малко е преднапрежението, толкова повече усилва лампата на първото
80
стьпало. В резултат на това силата на приема на приемника почти не се променя.
Триодната част на ДДТ усилва трептенията с ниска честота; усилените трептения през трансформатора Трее предават на следващото стьпало за усилване на ниска честота.
Схема за включване на ДДП. Пълната схема за включване на д у о-диод-пентод (фиг. 132) се разли-чава от схемата за включване на ДДТ само по това, че тука има още заслоняваща решетка, която липсва при ДДТ. Съпротивлението и кондензаторът С6 играят ролята на /?8 и С6 от предишната схема и „раз-вързват* (декуплират) решетката на първата лампа, пропускай™ само постоянната слагаема на преднапрежението. Съпротивлението е включено, за да се даде отрицателно преднапрежение на управляващата решетка и десния диод за сметка на част от анодното напрежение. В резултат на това, във веригата на десния диод се по-явява изправен ток само тогава, когато напрежението в кръга надмине големината на отрицателното преднапрежение, т. е. НРС работи „със задръжка". Кондензаторът С8 шунтира съпротивлението.
81
Включване на двоен триод (ДТ). Електронната лампа ДТ се използува в пушпулни стъпала за усилване на ниска честота. Схема за включване на ДТ в пушпулно стъпало е дадена на фиг. 133. Лампите от типа ДТ имат „дясна характеристика т. е. анодният ток е малък ко-гато няма трептения. Поради това, при такива лампи не се дава отрицателно преднапрежение върху решетката или пък то е много малко.
Индикатор на настройката. Електронният индикатор на настройката или просто индикатор на настройката е необходим елемент на повечето съвременни радио-приемници. На фиг. 134 е дадена схема за включване на индикатора 6Е5 (виж схемата на фиг. 128). Лампата 6Е5 има катод К (с индиректно отопление), решетка О, анод А с отражател и светящ екран L. Схемата работи добре само тогава, когато в анодната верига е включено висо-коомно съпротивление R. При точна настройка на дадена радиостанция върху решетката G се създава отрицателно преднапрежение (поради изправителния ефект във реше-тъчния кръг), токът в анодната верига А се намалява, а следователи©, се увеличава напрежението върху анода (намалява се падението на напрежението в съпротивлението /?). Отражателят, свързан с анода, е разположен на пътя на електроните, — летящи от катода към све-тещия под тяхното действие екран L. Отражателят пре-дизвиква върху екрана сянка във вид на тъмен сектор. Когато напрежението на отражателя се увеличава э
Фиг. 133. Схема за включване на двоен триод в пушпулното стъпало.
Фиг. 134. Схема за включване елек-тронен индикатор на настройка.
6
Как се четат радио-схеми
82
той престава да пречи на летенето на електроните към екрана, и тъмният сектор се стеснява. Обратно, когато нямаме точна настройка, тъмният сектор се разширява. По такъв начин на най-голямото стесняване на тъмния сектор съответствува най-точна настройка на дадена радиостанция.
За опростяванията при чертане на схеми. Понякога чертането на схемите на съвременните приемници и предаватели е доста сложно. За да се опрости дешиф рирането на такава схема, част от веригите не се изо-бразява. Този начин се прилага главно към та-кива вериги, конто винаги се свързват по един и сыци начин и поради това върху схемите изглеждат винаги еднакво. Същият начин се прилага и чтогава, когато е желателно да се подчертае в дадената схема само това, за което става дума в текста, и веригите, конто в дадения момент не представляват интерес, се изпущат. Като пример е дадена схемата на фиг. 135. В тази схема с пунктирани
Фиг. 135. Пример на опростена радиосхема.
линии са дорисувани изпуснатите части на веригата, от-говарящи на фактическите връзки, действително съще-ствуващи на схемата.
Суперхетеродинни радиоприемници. Суперхете-родинният приемник и с най-проста схема е по-сложен от приемник с директно усилване. Суперхетеродинът пък, сглобен по сложна схема, е много сложно мно-голампово устройство и настройката му може да бъде
83
извършена в повечето случаи само с гюмощта на спе-циални измерителни апарати. Поради големите преимущества на суперхетеродинните приемници в сравнение с приемниците с директно усилване, радиоиндустрията сега изработва само суперхетеродини. На фиг. 136 е дадена
Фиг. 136. Блокова схема на суперхетеродин.
А - Стъпало за усилване високата честота.
В — Преобразовател.
С — Стъпало за усилване междинната честота.
D — Детекторно стъпало.
Е — Усилител на ниската честота.
блокова схема на суперхетеродин. В първите стъпала се усилва високата честота (в най-простите су пери тези стъпала липсват). Следващото стъпало е преобразовател на честотата. След преобразователя на честотата следват стъпалата за усилване на междинната честота, която се получава в преобразователя. След детектирането токовете със звукова честота се усилват от стъпалата за усилване на ниската честота и след това привеждат в действие динамика.
Да разгледаме като пример схемата на суперхетеро-динния приемник „Родина" (фиг. 137), 6-лампов приемник със захранване от батерии. Първото стъпало е преобразовател с лампа СБ-242 (пентагрид). По-нататък следват две стъпала за усилване на междинната честота, с лампите 2К2М (пентоди). Детекторното стъпало работи с лампата 2Ж2М. Същата тази лампа работи в първото стъпало за усилване на ниска честота. Двете последни лампи 2Ж2М работят в двутактното (пушпулно) стъпало за усилване на ниската честота и посредством изходящия трансформатор захранват динамик с постоянен магнит. Приемникът се захранва от батерия за отопление с напрежение 2 волта или 3 волта и анодна батерия с напрежение 120 волта.
Да проследим работата на тази схема. Приетите от антената трептения с висока честота се предават през 6*
84
Фиг. 137. Схема на суперхетеродинния
С?л~-Д$%мкмкф
С 1=10—450 мкмкф С2 “200—мкмкф С3—18 мкмкф С4—4—40 мкмкф C^Si. мкмкф С6=4—40 мкмкф Сч~4—40 мкмкф Cg=120 мкмкф Cg=!zl20 МКМКф мкф
Cj 1=100 мкмкф С12=4—40 мкмкф С13=35О мкмкф Сг4=4—40 мкмкф С15=200мкмкф С1в=10—450мкмкф С j 7=60 мкмкф С18=4—40 мкмкф Сi9=4—40 мкмкф С20— 58 мкмкф
C2i=4—40 мкмкф С2г~0,005 мкф С23=120 мкмкф <724=100 мкмкф
С23=025 мкмкф
Сгв—120 мкмкф С27=100 мкмкф
С28=825 мкмкф
С2й=0,1 мкф
С30=68 мкмкф
С32=0,1 мкф
С мкмкф мкмкф мкф
С3б=1000 мкмкф
С37=О,1 мкф
кондензатора за връзка С8 в настроения кръг свързан с четвъртата решетка на лампата (този кръг се нарича преселектор). В зависимост от вълновия обхват превключ-вателят ГЦ включва във веригата на четвъртата решетка или кръга Ьг С3 (къси вълни), или кръга Z2 С3 (средни вълни), или кръга £s С, (дълги вълни). Самоиндукциите на макарите L2, L2 и £s имат различии стойности. Капа-цитетите на допълнителните кондензатори Ct 4- С5 (къси вълни), Cfi (средни вълни) и С7 (дълги вълни) на същите кръгове също така имат различии стойности. Благодарение на това се осъществява настройката за различии nd дължина вълни (от 24,2 до 2,000 метра). Кондензаторът С2 се включва в кръга за къси вълни последо-вателно с кондензатора с променлив капацитет С19 благодарение на което: 1) намалява се общият капацитет и става възможно да се настрои на най-късите вълни (24,2— 32,6 метра); 2) скалата на приемника се получава по-разтег-ната, благодарение на което по-лесно се извършва гьрсенето
85
радиоприемник „Родина*.
/^—0,1 мгома /?2~-47СОО ома /?8-”О,2 мгома R±=A мгома
/?sr--_2,2 мгома /?е~0,33 мгома /?7--0,47 мгома
R* ~1- мгома
Rq^X),\ мгома /?10—0,47 мгома /?п~-О,33 мгома /?1а=390 ома
ома /?м=47000 ома /?13--|2 ома
станции на къси вълни. Първата и втората решетки на J7] са свързани с кръговете на хетеродина. Във веригата на първата решетка влизат кръговете Z4 С16 (къси вълни), £5 Qe (средни вълни) и £с С16 (дълги вълни). Кондензаторите С20, С21 и С12 и С15 служат за донастройка на къси вълни, кондензаторите С33, С19, С38 и С1Ъ — за средни вълни и кондензаторите С,7, С18 и С34 и С15 — за дълги вълни. С настройката на тези кондензатори се осигурява правилността на настройката на приемника така, че различимте радиостанции да се приемат на места, посочени върху скалата. Макарата Z7 служи за обратна връзка на къси вълни, макарата L8 — за средни вълни и ма-карйта £9 — за дълги вълни. Кондензаторът С22, при работа на къси вълни, създава пряк път за токовете с висока честота към общия минус. На средни вълни, за намаляване на вредното взаимно влияние с кръга за средни вълни, макарата £6 за дълги вълни се дава накъсо с превключвателя /73. Кондензаторът Сп и съпротивлението /?3 образуват „гридлик" за хетеродина.
86
В анодната верига на лампата Д е включен високо-честотен трансформатор, настроен на междинната честота („филтър за междинна честота")- Първичната му верига се състои от кръга А1г С8, а вторичната — от кръга А12 Су. Макарите Llt и Л12 имат високочестотни же-лезни сърцевини, с който може да се променя само-индукцията и с това да се настройват филтрите. Засло-няващата решетка на лампата Д се захранва от анодната батерия през съпротивленията /?2 и ^?3- Кондензаторът С10 пропуска към общия минус променливата слагаема на тока от заслоняващата решетка. По такъв начин съпротивлението R2 и кондензаторът С1о представляват своеобразен филтър, отделящ заслоняващата решетка на първата лампа от другите вериги и от общия ано-ден източник, което е много важно за повишаване устой-чивостта на работата на схемата. Същата роля в анодната верига на лампата Д изпълняват съпротивлението Ru и кондензаторите С86 и С37. Единият край на втория кръг Li2 С9 на филтъра на междинната честота е свър-зан с първата решетка на лампата Д, а другият — с общия минус през кондензатора С2в (за междинната честота) и посредством съпротивленията Д и R, — с то-варното съпротивление на детектора /?6 (за правия ток) за осъществяване на АРС.
След като е получила върху първата си решетка трептения с междинна честота, лампата Д ги усилва и в резултат в анодния кръг А]8 С23 се получават уси-лени трептения. Кръгът А18 С28 е настроен на междинна честота. По-нататък трептенията се предават през кондензатора С24 върху решетката на лампата Д — на второто стъпало за усилване междинната честота. Преднапрежението върху решетката се подава от съпротивлението през съпротивлението /?Г), благодарение на което се осъществява АРС. Заслоняващата решетка на лампата Д заедно със заслоняващата решетка на следващата лампа Д се захранва от анодната батерия през съпротивлението /?3. Кондензаторът С2Ь пропуска токовете с междинната честота към общия минус. Пре-минаването на постоянните слагаеми на токовете в засло-няващите решетки на лампите Д, Д и Д през съпротивлението /?3 предизвиква падение на напрежението, което има за резултат понижаване на потенциалите върху
87
тези решетки (необходимо за нормална работа на пен* тодите).
В анодната верига на лампата JIS е включен настрое-ният на междинна честота кръг С2с. Усилените трептения се предават от анода на лампата през кондензатора С,7 на анода на лампата Д. Анодът на тази лампа се използува като диод — той не получава положително напрежение от анодната батерия. Трептенията с междинна честота, захранващи анодната верига, се детек-тират и върху работното съпротивление /?6 се получава една постоянна слагаема и трептения със звукова честота. Постоянната слагаема се използува за работа на НРС и се предава върху решетките на лампите Д и Д. Кондензаторът Сзо шунтира към земята токовете с междинна честота, а кондензаторът С29—токовете със звукова честота (това е необходимо за да се избегне намаляването на дълбочината на модулацията).
Трептенията със звукова честота през кондензатора CS8 се предават на потенциометъра /?8 и от плъзгача му — на решетката на лампата Д. Заслоняващата решетка на тази лампа се използува като анод, свързан за предварително усилване на ниска честота. Следователи©, в тази схема пентодът 2Ж2М се използува като комбинираната лампа диод-триод. Трансформаторът Трл притежава вторична намотка със средна точка, което позволява да се премине към пушпулна схема в изходното стъпало. Съпротивлението RQ и кондензаторът С82 обра-зуват филтър за ниска честота и предпазват от само-възбуждане на ниска честота. Кондензаторите С33 и С34 и съпротивлението служат за коригиране на честот-ната характеристика на изходното стъпало. Вторичната намотка на изходящия трансформатор Тр2 захранва динамика с постоянен магнит. Кондензаторът СЗЙ (електро-литен) шунтира анодната батерия и служи за предпаз-ване на приемника от евентуално самовъзбуждане. Неоновата лампа Д служи за индикатор — светва при включване на анодното напрежение; съпротивлението 7?^ ограничава силата на тока. Долните контакти на пре-включвателя П2 са предназначени за изключване на батерията за отопление. Съпротивленията и /?13позволяват да се осъществи даването на отрицателно преднапрежение •върху решетките на лампите. В съпротивлението 7?1Й се
88
унищожава излишното напрежение на акумулатора за отопление, ако последният е прясно зареден (напрежение 3 волта вместо необходимите 2 волта). Във веригата за отопление на първата лампа е включен дроселят Л10, който филтрира токовете с висока честота, а това дава на схемата допълнителна устойчивост.
Подробно описание на схемата и на конструкцията на приемника „Родина" е дадено в списание „Радио", брой 1 — 1946 год.
Суперхетеродин със захранване от променливо-токова мрежа. Суперхетеродинният радиоприемник със захранване от променливотокова мрежа по принцип не се различава от суперхетеродина със захранване от ба-терии, към схемата на който се прибавя само един изправител. Обаче употребата на лампи с индиректно отопление позволява да се създадат най-разнообразни по замисъл схеми. Освен това възможността да се изразходва значително по-голяма мощност от променливотоковата мрежа позволява да се правят многолампови схеми. Често пъти и при малколамповия супер е възможно да бъдат съчетани и икономичност, и простота, и добри електрически и експлоатационни характеристики. Една от по-добните схеми на четирилампов суперхетеродин за всички вълни РЛГ е дадена на фиг. 138 (списание „Радио", брой 1 —1947 год.).
Първото стъпало (лампата 6Н8) служи за преобра-зовател на честотата. Второто стъпало (лампа 6К7) усилва трептенията с междинна честота. В третото стъцало (лампа 6Г7 — двоен диод-триод) се детектират трептенията и се изправят за да се да де отрицателно преднапрежение върху решетките на лампите 6R8 и 6К7 (за автоматично регулиране на усилването), и освен това се усилват трептенията с ниска честота, конто се получават на изхода на детектора. Четвъртото стъпало служи за мощен усилител (лампа 6Ф6). Изправителят и лампата му (5С4) обикновено не се броят при определяне броя на лампите, поради това описаният супер се смята за четирилампов.
В зависимост от положението на ключа за вълните чрез контактите във веригата на антената се включва една от макарите за връзка : или макарата А, (къси вълни), или макарата (средни вълни), или макарата (дълги
89
вълни). Макарата Lx е свързана индуктивно с макарата £2 на кръга за къси вълни, който се състои освен от макарата £2 още и от кондензатора с променлив капацитет С2 и от кондензатора с полупроменлив капацитет (тример) С’|, който служи за донастройване. Единият край на този кръг е свързан с управляващата решетка на лампата 6/А8 (през кондензатора С5), а другият му край — когато превключвателят ;ZS стой в крайне ляво положение — с общия минус. По такъв начин, при крайното ляво положение на превключвателите ГЦ и /72 антената се евързва с макарата за връзка Llt която предава треп-тенията в кръга £2 Q» включен между решетката на лампата 6F\8 и общия минус. Превключвателите Z7S и /74 в този случай също така се намират в крайне ляво положение. По такъв начин първата решетка на лампата 6Л8 е свързана с късовълновия трептящ кръг на хетеродина (£7 Сс), а втората решетка—с макарата за обратна връзка £8, индуктивно свързана с макарата £г. Поради това в хетеродинната част на пентагрида 6R8 се получават необ-ходимите трептения за прием на радиостанции на къси вълни. Тъй като разликата между честотата на приема-ната радиостанция и честотата на хетеродина трябва да бъде равна на междинната честота, то за да се спази това условие, при каквото и да е положение на ротора на кондензатора С6, за осъществяване донастройката (при първоначалното нагласяване) в кръга £7 Съ са вклю-чени допълнителни кондензатори и С9 (кондензаторът С9 понякога се нарича „падинг")- Кондензаторът С7 и съпротивлението R2 образу ват „гридлик" за решетката на хетеродина. Кондензаторът С5 изолира правотоково управляващата решетка на лампата 6Н8 от кръга, благодарение на което, през съпротивлението за утечката на решетката Си може да се дава преднапрежение, с цел да се получи автоматично регулиране на усилването (виж по-долу). Кондензаторът С14 шунтира токовете с висока честота към земя и не позволява на възникващите в хетеродина трептения да се предават на основните стъ-пала на приемника. Нека отбележим, че плюсът на анод-ното напрежение се дава на втората решетка на лампата 6/А8 през макарата за обратна връзка.
За средни вълни (средното положение на превключвателите /7lt ГЦ, ГЦ и /7<)в съответните решетки на лампа-
90
Фиг. 138. Схема на суперхетеро/
та 6Л8 се включват кръговете и макарите за обратна връзка за средни вълни, а за дълги вълни (дясното положение на всички превключватели) към електродите на лампата са свързани кръговете и макарите за обратна връзка за дълги вълни. Кръговете за къси вълни и макарата за обратна връзка А8, при това не се изключват, което не се отразява чувствително върху нормалната работа на приемника, поради голямата разлика в честотите на късо-вълновия обхват и обхватите на средни и дълги вълни.
91
-CZZP-f!325000
за променлив ток.
Кондензаторите С„ (средни вълни) и С18 (дълги вълни) са падинги. Кондензаторите С1е и С1й позволяват да се извърши донастройката на кръговете на хетеродина, съот-ветно на средни и дълги вълни.
В анодния кръг на лампата 6А8 протича ток с междинна честота. За работно съпротивление в анодния кръг на 6А8 служи насгроеният на междинна честота трансформатор Трг (по-точно филтър за междинна честота). Макарите на филтъра притежават високочестотни по-
92
движим сърцевини, с които става първоначалната настройка на филтъра в резонанс с трептенията с междинна честота.
От вторичната верига на филтъра Трл трептенията се предават върху решетката на лампата 6К7, която служи за усилител на междинната честота. Долният край на макарата на втория кръг на 7'рх есвързан, подобно на съпротивлението Rlt с веригата за НРС. Заслоняващите решетки на лампите 6Н8 и 6К7 се захранват от изправи-теля през общото понижаващо съпротивление /?3. Кондензаторът С18 шунтира тези решетки към земя. В анод ната верига на лампата 6К7 е включен филтърът 7pit еднакъв с филтъра 7pY. Усилените от лампата трептения с междинна честота се предават от вторичния кръг на филтъра Тр2 на диодите на лампата 6Г7. Горният край е свързан непосредствен© с левия диод и през кондензатора С2- с десния диод. Изправените в левия диод трептения минават по вторичната макара 7р2, по съпротивле-нията /?5, и R, и стигат, през общия минус, на катода на лампата 6Г7. В разглежданата верига кондензаторът С91 шунтира съпротивленията /?5, Rti и R7, благодарение на което токовете с междинна честота свободно минават в земята. Напрежението със звукова честота пада предимно върху съпротивлението Rt-. Част от това напрежение по потенциометричен начин се дава върху решетката на лампата 6Г7. Следователно, с местене плъзгача на потен-циометъра Rt. може да се регулира силата на приема. Кондензаторът С23 отделя (правотоково) решетката на лампата 6Г7 от постоянната слагаема на изправеното напрежение (ако нямаше този кондензатор, то преднапрежението върху решетката на лампата 6Г7 би зависило от силата на сигналите, което не е допустимо). Постоянного преднапрежение върху решетката 6Г7 се дава от изправителя чрез системата съпротивления /?10, /?12, /?1б и R17. Триодната част на лампата 6Г7 представлява съпротивителен усилител на ниската честота. В анодната верига на лампата е включено работното съпротивление /?9. Усиленото напрежение от анода на 6Г7 се подава през кондензатора С28 върху решетката на изходящата лампа 6Ф6. Преднапрежението на решетката на 6Ф6 се подава на изправителя посредством съпротивленията /?15, Rin и ^17- В анодната верига на 6Ф6 е включен през из-ходящия трансформатор Tpt динамикът. Съпротивлението
93
R7t шунтирано от кондензатора Ciit през съпротивлението । и кондензатора С26 е свързано с изходящата намотка на динамика. Благодарение на това се създава отрица-телната обратна връзка върху решетката на лампата 6Г7, което намалява внасяните от приемника изкривявания и фона от променливия ток. Регулирането на тона — основано на принципа на въвеждане отрицателна обратна връзка за високите звукови честоти — се прави като се предава една част от напрежението със звукова честота от анода върху решетката на лампата 6Ф6. Отслабването само за високите звукови честоти се обуславя от малкия капацитет на кондензатора С29 (250 пкф). Кондензаторът С.о осигурява постоянна корекция на честотната характеристика, като предизвиква отслабване на най-високите звукови честоти.
Системата за АРС работи по следния начин. Трепте-’нията с междинна честота се предават от вторичния кръг Трг през кондензатора С27 на десния анод на диодната част на 6Г7. Изправеният ток през съпротивлението и системата от съпротивления /?15, /?16 и /?17 попада върху катода на лампата. Върху /?18 се появява изправено напрежение, което през филтъра С17 се предава на уп-равляващите решетки на лампите 6К8 и 6К7. Необходимо е да се отбележи, че на анода на десния диод се подава отрицателно преднапрежение от съпротивленията и поради това във веригата на диода изправен ток се появява само тогава, когато усилените трептения на прие-маната радиостанция започнат да надминават по големина отрицателното преднапрежение (ето защо такава система АРС се нарича „задържаща"). Същевременно системата АРС не пречи на усилването на най-слабите радиостанции.
Изправителят работи по схемата за двупътно из-правяне с лампата 5Ц4. За дросел на филтъра се използува намотката за намагнитване на динамика.
Схема за включване на микрофон. Както по-сочихме по-горе, има няколко вида микрофони. Ще раз-гледаме само схемата за включване на въгленов микрофон (фиг. 139). Микрофонът М е включен последователи© с първичната намотка на трансформатора Тр и батерията Ьи. Звуковите вълни, конто попадат върху мембраната на микрофона, променят вътрешното му съпротивление, съответно на което се променя и силата на
94
тока в микрофонната верига. Тези трептения на тока се трансформират и се подават върху решетката на елек-тронната лампа. Големината на напрежението на бате-
Фиг. 139. Схема за включване въгленоа микрофон.
Фиг. 140. Схема за включване на електрическа мембрана за грамофон.
рията Бм зависи от вида на въгленовия микрофон; например при телефонните апарати от вида МБ напрежението на батерията е три волта.
Схема за включване на електрическа мембрана.
На фиг. 140 е дадена схема за включване на електрическа мембрана, която позволява да се регулира силата на въз-произвеждането. Лко веригата на електрическата мембрана по някоя причина се удължава, тя трябва да бъде прокарана с брониран кабел и обвивката трябва да се заземи, защото в противен случай ще се чува фон от променливия ток и различии други „наслоявания".
Лампов волтметър.За измерване на напрежението, особено такова с висока честота, се употребява лампов волтметър, представляващ комбинация на електронна лампа с чувствителен галванометър. Схема на лампов волтметър е дадена на фиг. 141. Лампата се намира при детекторен режим. Колкото по-голямо е входящото съпротивление на ламповия волтметър, т. е. колкото по-малък е входящият му капацитет и колкото по-голямо е съпротивлението му, толкова по-високо е качеството му. Га лванометърът показва увеличаването на средната стой-ност на анодния ток. За освобождаване на намотките на
95
галванометъра от токове с висока честота той е шунти-ран с капацитет. Преди измерване галванометърът се на-гласява на нула чрез въртене реостата за отопление RH. При това, входът на волтметъра трябва да бъде даден накъсо. Галванометърът може да бъде градуиран непо-средствено във волтове.
На фиг. 142 е дадена схема на диоден волтметър, входящото съпротивление на който е по-малко, отколкото при волтметъра на фиг. 141, т. е. той натоварва източ-ника, напрежението на който се измерва.
Нко между точките, за които трябва да бъде измерено променливото напрежение, има още и право напрежение, то във входа на волтметъра се включва кондензатор, след който се свързва съпротивлението. В този случай волтметърът измерва падението на напрежението с висока честота върху входящото съпротивление.
Схема за включване живачен изправител. На фиг. 143 е дадена схема за включване на живачен изправител. Двупътното изправяне става посредством колбата Р, с два анода — Д и Д и катод К. За катод служи нажеженото място на повърхността на затворения в кол-бата живак, което се нагрява от волтовата дъга, обра-зуваща се след затваряне на ключа М и разклащане на
Фиг. 141. Схема на лампов волтметър с триелектродна лампа.
Фиг. 142. Схема на диоден волтметър.
колбата. При наклоняване на колбата, живакът, намиращ се в долното отвърстие, затваря веригата между катода и спомагателния електрод 3. При обратно движение на
96
колбата тази верига се разкъсва и се получава волтова дъга. По такъв начин анодите Д и Д и захранващият ги трансформатор играят спомагателна роля — те служат за запалване на изправителя. Дроселят Др и кондензаторът С филтрират пулсиращия ток. Трябва да се отбе-лежи, че кондензаторите никога не бива да се поставят пред и дросела, както в живачните, така и в газотронните и тиратронните изправители.
Включване на различии елементи на електрически вериги. В електрически ге схеми и радиосхемите
Фиг. 143. Схема на живачен двупътен изправител.
се свързват много различии апарати, радиочасти и т. н. Всички начини на свързване се разделят на следните три основни групп: а) последователно, б) успоредно и в) смесено. Изобщо, видът на свързването се определя спрямо точките, в който е свързан оня елемент на схемата, който се разглежда в дадения момент като източник на енергия, за захранване системата.
а)	Последователно свързване. Характерна особеност на последователното свързване е, че през цялата верига тече един и същи ток, който протича последователно през всички включени части. Като пример за последователно свързване може да служи микрофоната верига (фиг. 139), включен във верига амперметър (фиг. 73) и пр.
97
6)	Успоредно свързване. Успоредното свързване е характерно с това, че общият за цялата верига ток се разклонява по отделни, свързани успоредно помежду си елементи (клонове). През всеки клон протича само част от общия ток. Като пример на успоредно включване може да служи включването на нишките на лампите на приемника (фиг. 113, 137 и т. н.), включването на волтметър (фиг. 76) и т. н.
в)	При смесено свързване се комбинират последо-вателното и успоредното свързване.
Схеми на радиогенератори (осцилатори) и ра-диопредаватели. Ламповият предавател трябва да съ-държа генератор със самовъзбуждане, задачата на който е да създава трептения с дадената честота. Честотата на трептенията трябва да се изменя във възможно по-малки граници при случайни изменения режима на захранване на лампата, при изменение на температурата или влаж-ността на околната среда или при изменение на нато-варването на генератора. За тази цел ламповите осцилатори със самовъзбуждане се стабилизират с кварца, със допълнителни съпротивления (параметрична стабилизация) и чрез поставяне на целия генератор в термостат. Обикновено мощността, която може да даде стабили-зираният генератор със самовъзбуждане, не е достатъчна и трептенията трябва да се усилват с мощни лампи. В такива случаи е прието генераторът със самовъзбуждане да се нарича командуващ генератор (пилот).
На фиг. 144 и 145 са дадени схеми на лампов осци-латор със самовъзбуждане, за който е характерно това, че обратната връзка (която обуславя самовъзбуждането) става посредством макарата за обратна връзка Lit включена във веригата на решетката. Макарата Ls е свързана индуктивно с макарата Llt която заедно с кондензатора С, образува трептящ кръг. Съпротивлението Rg и капацитетът Cg образу ват „гридлик", с който може да се осигури най-изгодния за работата на генератора режим. Честотата на генератора се определи от настройката на трептящия кръг А, С\. Трептящият кръг може да бъде включен в анодната верига по два начина. На фиг. 144 той е включен така, че високото право напрежение не попада в кръга и постоянната слагаема на анодния ток не протича през макарата на кръга. Постоянното напре-Как се четат радио схем и
98
Фиг. 144. Генератор със самовъзбуждане (успоредно захранване).
намира под високо напрежение и през
жение се подава на анода на лампата през високоче-стотния дросел Др. който пречи на късото съединение между анода и катода за токовете с висока честота. Тази схема се нарича схема с паралелно захранване. Названието се определя от това, че верига-та на анодното напрежение е свързана към лампата успо-редно на кръга £7 С, и кондензатора Са.
На фиг. 145 е дадена същата схема, но с по-следователно захранване.
Трептящият кръг тука се макарата на кръга
протича постоянната слагаема на анодния * ток. “Кондензаторът Сб шунтира анодната батерия за токовете с висока честота.
В двете схеми високо-честотната енергия се от-нима от макарата £8, индуктивно свързана с макарата £Р
На фиг. 146 са даде-ни тъй наречените три-точкови схеми на лампов генератор със самовъз-буждане. На фиг. 146 я е даден вариант с успоредно захранване, а на фиг. 146 б — с последователи© захранване. Обратната връз
ка се създава от общата за решетката и анода част на макарата Lr — между катода и кондензатора Q. Във варианта с последователно захранване кондензаторът Q,
90
Фиг. 146. Генератор със самовъзбуждане по триточкова схема, а) успоредно захранване, 6) последователно захранване.
Фиг. 147. Генератор със самовъзбуждане и капаци-тивна връзка.
Фиг. 148. Генератор със съмовъзбуждане с трептя-щи кръгове във анодната и решетъчната [верига.
освен че играе ролята на гридлик, предпазва решетката на лампата от високото напрежение на анодната батерия.
На фиг. 147 е дадена схема на лампов генератор, в която обратната връзка се създава от кондензатора Q, който подава на решетката част от напрежението с високата честота от трептящия кръг. Честотата на генератора се променя като се мени самоиндукцията на кръга.
На фиг 148 са дадени схеми на лампов генератор, който се отличават по това, че имат по два трептящи 7*
100
кръга — един във веригата на решетката, друг в анодната верига. Както в схемата с успоредно захранване (фиг. 148я), така и в схемата с последователи© захранване (фиг. I486) обратната връзка става посредством между-
Фиг. 14У. Триточков пушпул.
електродния капацитет Cag (вътрешно ламповия капацитет между анод и решетка). Кръговете L} С\ и се настройват на близки честоти.
На фиг. 149 е дадена схема на триточков „пушпулкойто намира широко приложение като най-проста схема на късовълнов предавател.
На фиг. 150 е дадена най-проста схема на ултра-късовълнов генератор, при който обратната връзка се осъществява от индуктивната връзка между анодната и решетъчната макари (всяка макара се състои от една навивка или даже от половин навивка).
На фиг. 151 е дадена схема на генератор за ултра-къси вълни, в която обратната връзка се прави по същия начин, както и в схемата на фиг. 147.
На фиг. 152 е дадена двутактова схема на генератор за УКВ, в която обратната връзка се осъществява както в схемата на фиг. 148. В тези схеми (фиг. 150—152)
101
ни самоиндукцията и капацитетът на кръговете се състоят от самоиндукцията на проводниците и сумарния капацитет,
образуван от капацитета на монтажа и междуелектродния капацитет на лампата.
Съвременният предава-тел почти винаги се състои от няколко стъпала. За първо стъпало служи командуващи* ят генератор, сглобен по една от горепосочените схеми. От трептящия кръг на пилотния генератор напрежението се предава на следващото стъпало, което може да бъде или непосредствено мощен усилител, свързан с антена, или тъй наречен ото „буфер-но стъпало* или „умножи-тел на честота*.
Буферното стъпало служи да намалява обратното
Фиг. 150. Схема на най-прост генератор за УКВ.
Фиг. 152. Генератор за УКВ по схемата от фиг. 148.

Фиг. 151. Генератор за УКВ с капацитивна обратна връзка (ролята на кондензаторите се изпълнява от вътрешноелект-родния капацитет на лампа га)
влияние на усилващото мощността стъпало върху команду ващия генератор, а следователно и влиянието на коле-банията на мощните кръгове върху честотата на предава-
102
теля. Решетъчната верига на решетката на буферного стъпало е свързана с трептящия кръг на пилотния генератор. В анодната верига на това стъпало е включен друг тре-птящ кръг, настроен също на честотата на командуващия генератор. От този трептящ кръг напрежението се по-дава на следващото мощно стъпало.
Умножителят на честота в същност е стъпало за усилване трептенията на пилотния генератор. Обаче ре-жимът на лампата, която работи в умножителя, се под-бира така, че благодарение голямото отрицателно преднапрежение на решетката й, в импулсите на анодния ток на лампата се появяват рязко изразени хармонични токове на основната честота (2 /, 3 f и т. н.). Нко кръгът в анодната верига на умножителя е настроен например на честота 2 /, то умножителят удвоява честотата и се нарича удвоител. Ако този кръг се настрои на честота 3 /, то умножителят утроява честотата и се нарича утрои-тел. Трябва да се отбележи, че за удвояване, утрояване и т. н. съществува свойствен за всяка лампа оптимален режим (големина на преднапрежението и т. н.), при който хармоничните трептения на дадената честота имат най-го-ляма стойност, т. е. коефициентът на полезного действие при умножение ще бъде най-голям. Умноженйето на честотата е много изгодно при къси вълни, където стаби-лизацията на трептенията в пилотния генератор става толкова по-лесно, колкото е по-дълга вълната (честотата е по-малка). Обратного влияние на мощните стъпала върху пилотния генератор също такае по-малко при на-личността на умножение на честотата.
Модулацията, която можем да си представим като управление мощността на предавателя в съответствие с получаваното от микрофона модулиращо напрежение, обикновено се прави в едно от последните стъпала на предавателя. Усилителят на мощността може да се постави при такъв режим (чрез избиране големината на натовар-ването, големината на анодното напрежение, решетъчното напрежение), че мощността на трептенията с висока честота в анодната му верига да зависи от големината на анодното напрежение или от напрежението върху решетката (предыа-прежението). Лко при такъв режим променяме анодното напрежение (или преднапрежението), в съответствие с напрежението на модулацията (с помощта на усилените микроф.
103
Фиг. 153. Схема на решетъчна модулация.
който за първо стъпало служи
токове), то управление™ на мощността на високата честота ще бъде осъществено, т. е. ще имаме модулация. Желателно е, щото модулираното стъпало да не бъде свързано непосредствено с пилотния генератор, тъй като промяната на режима на първото ще влияе върху по-следния.
На фиг. 153 е дадена схема на модулация чрез изменение на преднапрежението („решетъчна модулация*). Тук напрежението на решетката е су мата от постоянното преднапрежение (от батерията Бс) и от напрежението U микР , което се съз-дава от вторичната намотка на микрофонния трансформатор. Кондензаторът С б отваря път за токовете с висока честота.
В схемата на пре-давателя, дадена на фиг. 154, модулацията е анодна. Това е три-стъпален предавател, в
пилотен генератор, стабилизиран с кварцов кристал (на схемата на фиг. 147 успоредно захранване). Вто-рото стъпало служи за удвоител на честотата; то е свързано с командуващия генератор чрез макарата Л2, свързана индуктивно с макарата на кръга Lv Послед-ната е направена във вид на вариометър и, поради това, при наличие на съответен кварц, позволява да се променя честотата на пилотния генератор. Ннодът на лампата на второто стъпало е нетоварен с кръга £3 С8, настроен за удвоената честота. Решетъчната верига на последното стъпало, което служи одновременно и за мощен усилител, и за модулатор, е свързана с удвоителя посредством кондензатора Ся. /Знодното напрежение на последното стъпало е сума от напрежението на анодната батерия и напрежението на модулиращите трептения с ниска честота UMOdt получени след усилване микрофонните токове. Понеже режимът на последното
104
стъпало е избран така, че мощността на високата честота зависи от анодното напрежение, то имаме „анодна моду-лация". Дроселът Др2 не позволява на токовете с висока честота да се затварят през веригата за анодното захранване. В антената, свързана с последното стъпало, се въз-буждат модулирани токове с висока честота.
Съпротивленията Rx и /?2 (в схемата е изпуснат кондензаторът, който шунтира ротора С3 към земя) служат за подбиране на напреженията върху анодите на лампите на командуващето и удвоителното стъпала.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В тази книга ние се запознахме
означения и направихме първите крачки по пътя на изучаване ра-диосхемите. Умението добре да се ориентираме в радиосхемите се приДобива само в резултат на продължителна тренировка. Ние
Фиг. 154. Схема на тристъпален предавател.
с радиотехническите
препоръчваме не само да се четат готови радиосхеми, но и да бъдат съставяни та кива от самите читатели. Нищо не може да способствува така за запомнянето на първоначал-ните знания и за разширението им, както самостоятелната работа по съставянето на радиосхеми. Започвайте с де-текторен радиоприемник и завършвайте с многолампов суперхетеродин. Но погрешно би било да се мисли, че изу-
105
чаването на радиосхемите по книга може да даде все-странни познания и да ви направи познавачи по радиотехника. Да познаваш истински радиосхемата, значи не само да умееш да я разбираш и да ти е ясно предназначение™ на радиочастите, но и да умееш по схемата да монтираш и да поставиш в действие един радиоапарат, било той приемник, усилител или предавател. Така радио-любителят ще тръгне с твърди стъпки, ако работи настойчиво над своите знания, съчетавайки специфичната любознателност на любителя с изискванията на взиска-телния радиослушател или „спортист на етера". Ръковод-ство за работата си начинаещият радиолюбител ще на мери в следващите издания на радиобиблиотеката.
УСЛОВНО ОЗНАЧАВАНЕ НА ПРИЕМНИЦИТЕ С ДИРЕКТНО УСИЛВАНЕ
Приемниците с директно усилване могат да се съ-стоят най-много от три части: стъпало за усилване на висока честота, детекторно стъпало и стъпало за усилване на ниска (звукова) честота. Условният код на приемника от подобен тип е: 1 —V — 1.
Детекторното стъпало в приемника с директно усилване може да бъде само едно, то винаги се означава с буквата V. Ако в приемника няма стъпала за усилване на висока и ниска честоти и той се състои, следова-телно, само от детекторно стъпало, то пред буквата 1'и след нея се поставят нули. Следователи© приемникът, състоящ се от една детекторна лампа, условно се означава така 0— V—0.
Ако в приемника има стъпала за усилване на високата или ниска честоти, то съответно на броя им, пред или след буквата се поставят съответни цифри. Например, ако в приемника освен детекторното стъпало има едно стъпало за усилване на ниска честота, но няма стъпала за усилване на висока честота, приемникът ще бъде означен 0~ V—1. Ако в приемника имаше две стъпала за усилване на ниската честота, той би се означил 0 — V — 2 Ако се прибави стъпало за усилване на високата чес гота, го той ще се превърне в 1 — у — 2 и т. н.
106
Названия на жици(употребявани в СССР). Наиме-
нованието на	жиците се		дешифрира по следния начин:	
Буквата	п	означава	жица	(проводник)
п	э	п	п	с емайлова изолация.
п	ш	»>	п	с копринена изолация
и	Б	п		с книжна изолация
м	О	п		с единична обвивка
п	д	п	*	двойна обвивка
по такъв начин		пэшо	означава: емайлирана жица с	
единична копринена обвивка, ПБД означава: жица с двойна книжна обвивка.
Диаметърът на жиците се изразява във мм. Например, ПБО 0,15 означава: жица с единична книжна обвивка, диаметър 0,15 мм. Дадената големина за диа-метъра на жицата се отнася за чистата мед без дебели-ната на изолацията.
По най-прост начин диаметърът на жицата се опре-деля така: жицата се намотава върху кръгла пръчка на дължина 1 — 2 см., като се преброяват навивките. След това дължината на намотката се измерва с милиметрова линийка и тази дължина, изразена в милиметри, се дели на броя на навивките върху пръчката. В резултат се получава диаметърът на жицата.
ПРЕДСТАВКИ ЗА ОЗНАЧАВАНЕ НА КРАТКИ И ДРОБНИ ЕДИНИЦИ
Понастоящем се употребяват спедните представки за означа-ване на кратки и дробни единици спрямо основната единица:
Отношение спрямо основната единица	Означение		Наименование
	лвтинсно	руско	
10е (милион пъти повече) ..... 103 (хиляда пъти повече)	 102 (сто пъти повече)	 101 (десет пъти повече) 	 10-1 (десет пъти по-малко)	 10-2 (сто пъти по малко)	 10-3 (хиляда пъти по-малко) . . 10-6 (милион пъти по-малко) . . . . 10-12 (трилион пъти по малко) . . . Освен това се употребяват: 10-9 (билион пъти по-малко) .... 10-1® (трилион пъти по-малко) . . .	м к h D d с П1 р р тр РР	мг к г дк дЦ с м мк ПК мяк мкмк	мега кило хекто дека деци санти мили микро ПИКО милимикро микромикро
Примери : km = к гл ~ километър = 103ж; mjiR == ммка = мили микроампер «== 10— 9а', MQ = мгом = мгО = мгом = 10еож; ppF = = мкмкф = микромикрофарад == 10—1S$; pF = пкф = пикофарад = = 10—
107
Различии означения (символи), които се срещат в радиолитературата Съпротивления, кондензатори, макари				
| |	Симбол		Значение	Забеле ж на
1	*AA/VvV* -ПЛЛГЪ-		Каквото и да е постоянно съпротивление	Третият вариант не се препоръчва. Над или под символа сепоставя знак, който обясиява смисъла иа символа (R, XL ,X^,Z).
2	-A/yXv-		Каквото и да е про-менливо съпротивление	Третият вариант не се препоръчва. Над или под символа се постввя знак, който обясиява смисъла иа символа (R,Xl , Х^ Z).
3	п-П-ЛзТ-г		Съпротивление с разклонение	Третият вариант не се препоръчва
4	П-ГтА/Ъг		Потенциометър (с плъзгач)	Третият вариант не се препоръчва
5			Кондензатор с постоянен капацитет	
Г			Кондензатор с променлив капацитет	С точка се означава подвижната си стема 	
7	1Д		Диференциален кондензатор	Вторият вариант не се препоръчва
8	41~ ।		Полупроменлив кон-деизатор, конденза-т0р за донастройка, тример	Със стрелка се означава подвижната система
0	£.У		Кондензаторен блок	
ю	•^ЧЬг- ~нн-		Електролитен кондензатор	Вторият вариант не се препоръчва
«р .»Г nilII Ik. j.	l ull	|ПЛ.Л4|М				
108
№ п/ /П	Сим&ол			Значение	Забележка
П	—<<757Я5^Я5^—			Самоиндукционна макара (с постоянна самоиндукция)	
12				Макара с плавно изменяваща се самоиндукция, ва-риометър	Вторият вариант не се препоръчва
IS	-^яМл-			Самоиндукционна макара с изаоди.	
м	—Л5ТОЖЛ-			Самоиндукционна макара с плъзгач	
15				Високочестотен трансформатор, индуктивна връзка, взаимна индукция	
			^2**}		
					
1S	о	°	ь о	&		Високочестотен трансформатор с променлива връзка, променлива индуктивна връзка, променлива взаимна индукция	Вторият вариант не се препоръчва
17	——			Нискочестотен дросел. Ламини-рана желязна сър-цевина	Вторият вариант не се препоръчва
18				Нискочестотен дросел с изводи, ламинирана желязна сърцевина	Вторият вариант не се препоръчва
19				Нискочестотен дросел с подвижна сърцевина	
109
	Символ						Значение	Забележка
							Нискочестотен трансформатор	
		g)						
								
Я	/			i z -A-4			Нискочестотен трансформатор с няколко намотки	Двата варианта се употребяват еднакво често, избор-ьт се определи от удобството за представяне. Номерата на намот-ките се отбелязват с арабски цифри
				r-* J *				
	o< '§		§r ?					
								
			8^ O *- 						
22		*' ’ \Lf И*» ii>					Самоиндукционна макара с изваж-дзщата се сърцевина от висо-кочестотно же-лязо	Вторият вариант не се препоръчва
					!			
		О						
23							Трансформатор със сърцевина от високочестот-но желязо	
		"\H oi J=Si 2” OK Jn		if С7Э				
								
24		ijk «Их ^p! ^h!					Трансформатор с подвижна сърцевина от високо-честотно желязо	
								
								
25		_ 1					Успореден резонансен кръг с променлив кондензатор	
	L *	f	V о	«И °	7 ° t			;zc			
		I						
по
Различии означения (символ и), които се срсщат в радиолитературата.
Общи означения
%	СимВол						Значение	Забележка
	Y;		7'	У			Янтена	Последиите три варианта не се препоръчват
7 Л							Симетричен вибратор, ДИПОЛ	а) Вертикален б) Хоризонтален
	• • •	• • •	♦ • о) * * б)						Сложна система антенн	а) Хоризонтал-но разпол. диполи б) Вертикално раз-положени диполи
							Рамкова антена	Последимте два варианта не се препоръчват —
5							Ромбична антена	
								
€	J	L					Заземяване	Вторият вариант не се препоръчва
	’тг"			zzzzzzz>				
7							Свързване с шаси	
8	г	1 L^J						Заслон (броня) със заземяване	
9							Заслон (броня) свързан с шаси	
		L_^_J						
Ill
м %	Символ						Значение	Забележка
ю							Бронирана жица със заземена или свързана с шаси обвивка	
п		Г 		1 1 I	ял 1 L___J					Извод от заслон	
*2							а) Свързване и б) разклонение на жици	
	О>		б)					
О							Кръстосване на проводници без	Вторият вариант не
							електрическа връзка	се препоръчва
Ц	•						Клема или контакт във принци-пни схеми	
15							Действителна кле-ма (напр. в изме-рител)	
	——о						Букса	
Tf	> - —-||—						Галваничен елемент, акумула-тор	
Iff	+	|— — — —			|—		Батерия от галва-нични елементи или акумулатори	
T9							Електрическа машина за прав ток	Надписите се поставят под или над символа
20							Електрическа машина за пром, ток с произвол на честота	Вторият вариант ие се препоръчва Надписите се поставят под или над символа
								
гт		II					Зумер	Вторият вариант не се препоръчва
22	—						Правотоково напрежение	
23	**х>						Променливотоково напрежение с произвели* честота	Вторият вариант не се препоръчва
112
%	Сил вол				Значение	Забележка
24	-			+	Полярност върху чертеж—само с ед-нопосочни стрелки. Полярност в схеми—или с еднопо-сочна стрелка или със + и —	
25					Променливо напреже-иие на схеми се представя с двупосочна стрелка	
26					Микрофон	Последимте два варианта ие се препоръчват
27	3				Телефон	Вторият вариант не се препоръчва
28	—я	iki—				Контактен изправител, кристален детектор	Вторият вариант не се прапоръчва
?9					Какъвто и да е електрически вентил (изправител)	Вторият вариант не се препоръчва
30	(И -2-				Гласник (високо-говорител) (общо означение)	Вторият вариант не се препоръчва
31					Електродинамичен гласник с постоянен магнит	
32	3111		г^Тг		Електродинамичен гласник с намаг-нитване	Вторият вариант не се препоръчва
33	&= -Q				Електрическа мембрана за грамо-фон (звукоотннмател)	Вторият вариант не се препоръчва
34	&=				Звукозаписвач	
35	-И-				Пиезоелектри чески елемент	
113
№ %	Симдоп			Значение	Забележка
	4 b 1 1		~#-	Кварцов кристал	Вгорият вариант не се препоръчва
J7	^3					Ключ	Вторият вариант не се препоръчва
38	о			Контактен превключвател	
39	п	о -		Превключвател върху плоча	
					
W	। |! 4 и V			Превключвател за две направления	Вторият вариант не се препоръчва
4/		^2			Еднополюсен ключ	
4г	О 1		Л--и	Джак	Вторият вариант , не се препоръчва
43	с^/>о		_L--	Телеграфен ключ (морзов ключ)	Вторият вариант не се препоръчва
					
44	1* ь			Съединител	
45				Електронно—лъ-чева тръба	
			1 '		
	н				
46	———~~			Искрище (общо означение)	Вгорият вариант не се препоръчва
41				Разтапящ се пре-дпазител	Вторият вариант не се препоръчва
48				Електрическа крушка	
					
				Електрически звънец	
Как се четат радио схеми
8
114
		Измерителни ana рати			
NS л/ /п	Символ			Значение	Забеле ж ка
I		Ч-—		Нпарат за прав ток	Във средата на символа се поставят съответните букви: Н-амперметър тН-милиампермет. рН-микроампермет V-волтметър mV-миливолтмет. kV-киловолтметър G-галваиометър Q-омметър mQ-мегаомметър и т. н.
2				Нпарат за промен-лив ток	Във средата на символа се поставят съответните букви (Н, mH, pH, V и т.и.)
3				Термоелемент	Вторият вариант не се препоръчвв
it	 - —			Из мерите л на мощност, фазо-метър, електромер	В средата се поставят буквите W-ватметър KW-ниловатметър «р-фазометър KWh-киловатчас. |
5		- 			Оста нал и те изме-рителии апарати се означават с првво-ъгълник, във вътре-шността на който се поставят буквите,оз-начаващи измерва-ната величинв.напр. KF (клирфактормесер) или една-две буквн взетн от иазваннето на апарата, напр. ЛВ (лампов волтметър).
11S
Основни т и п о в е радиолампи				
л» °/ /п	Символ		Значение	Забележка
/	41  Im Анод g —	Решетка Катод с 1 J дир, от. -F *f и □ Катод синди-ill ректно f* pi *отопл.		Основни елек-троди	
2			Стъклен балон без външна ме-тализация	Двете означения се употребяват еднак-во често. Изборът се определя от удобство за изобраз.
3			Стъклен балон с външна метали-зация или мета-лически балон	Двете означения се употребяват ед-накво често. Изборът се определя от удобство за изо-бразяване
4	1 < 1 » ] i 1 • \ •		Същото както и (3), нос вътрешен електростатичен заслон	Двете означения се употребяват една-кво често. Изборът се определя от удобство за изобразя-ване
5		Q	Стъклен балон в отделна броня	
I 48		ХА Т V	Диод	
116
%	Символ			Значение	Забележка
7	6 к	A F F		Трнод	Не се препоръчва да се означават решетките с вълно-образна или зигзагообразна линия, както това се пра-ви в някон схеми
6	'G	/t ’17 ^4- 1 1 I (| i । \		Тетрод	
	к	F F			
9	G,—	<F		G3	Пентод	
Ю	11 ‘ G’2 05*	A ' ' *" i F F	Ci 6*)	Хексод	
it	1	A F F		Fs	Хептод	
117
№ %	Символ				Значение	Забележка
12	1 1 со* со*	к	1Л F F	\ gg 	С5 	gj G?	Октод	
13	к		А > V		Двоен диод (дуодиод)	
74	Л х, V V			\г '/<г	Двоен диоде разделен и катоди	
?5	и—। со *	г*	Л»	4—G*	Двоен триод	
16	&2	к	.4 F F		Ct	Тетрод с катод на решетка (двуре-шетъчна лампа)	
17 L.	С,~	к	1 F ’	i Gi	Лъчев тетрод (с електронна оптика, Beam Tetrode)	
118
/V® П/ /Л	Символ			Значение	Забележка
18	.4			Пентод с инди-ректно отопление	Антидинатронната решетка е свързана с катода във
	А	lit. mi их	-—сг		
					вътрешностга на
	’я	V 7			лампата
		.А	с		
19	«?/	1	4ii Р У"г	ьз —6г	Пентод с директно отопление	решетка е свързана с катода във вътрешността на
i			-F			лампата
	G’				
37			р;	Двоен пентод	
	я	Г==э г & lz			
		Л »W*-|		Хептод преобра-зовател (пентагрид)	
2)	L .	’*	O»*i уу	L1I .		
22		lM?\	(°5 сгг^4	Вариант на хеп-	
	л	T V	—S,	тод преобразо-вател	
23	С.	 	£	|4 V V	cGs '—Gi Г	Хептод-смесител	
119
№ л/ /п	Символ				Значение	Забележка
			л ГХ хбя		Октод с ин ди-	
	г	-	--Z	G3^s		
24	л	V	V		G2 Гб, ‘	ректно отопление	
25	л		£		G2 G>	Октод с директно отопление	
	V4	Л-Л				
26	6—	V	L Т		Прост индикатор (око)	
27	G	V			Сложен индикатор	
		т	V			
28	С		XI		Диод-триод	
	Г)		л			
		Л				
29	G		|Л		Двоен диод—триод (дуодиод—триод)	
	Г\					
	Dl 'К	>				
120
1 V? %	С	имбоЛ			Значение	Забележка
30	с,	|4 3x5		CD* «S' tLl	Двоен диод—пентод (дуодиод—пентод)	
	‘к	V V				
31	Gf	 D	.Л Л л		—Gt	Диод—пентод (но с катод с директно отопление)	
32	Сг	Ll|4fef i-Ч—сг			Триод—тетрод	Обикновен лъчев
	W	—4	G) V V				тетрод
33	Ст W	&i dp -4—% L-^7—Gf V V			Т риод—пентод	
34	G/	 ? Г W	A„	Aj J Gr-Cj		Триод—хексод	
		V V				
35	о <£> Ч-П I I	4.	A, [ g?>g4 _J	R		Т риод—хептод	В някои случаи G, и G3 сесвърз-| ват във вътре-пшостта на лам-
		vv 		7 V V				пата
121
№ /)/ т	Си/лбол			Значение	Забележка
38	G	A L шр	-А	Триод заедно с око	
	к	Г 7			
•7	$ Ог G я	Ар 1 <й L--4 Ft	\	Пентод заедно с око	
3S	зА	[Sj/Я		Бронирана лампа с петщифтов цокъл	По същия начин се означават всички оста на л и лампи с такъв цо* къл
зз	Ла	хж	тО? 8	Пентод с октален цокъл	По същия начин се изобразяваг всички оста на ли лампи с такъв цокъл
<0	А	jA —XZm		Триод с четири-щифтов цокъл	По същия начин се изобразяват останалите лампи с такъв цокъл
47	Т5			Триод с индиректно отопление от тип „желъд“	По същия начин се изобразяват останалите лампи от тип „желъд“
122
NS Л/ /л	Символ			Значение	Забележка
42		Л v V		Едноаноден кенотрон с директно отопление	
43	'к	FV		Едноаноден кенотрон с индиректно отопление	
44			*г	Двуаноден кенотрон с директно отопление	
45	с	|А । О	«г	Двуаноден кенотрон с индиректно отопление	
46	W	|4 । vv	к	Двуаноден кенотрон сразделени като ди	
47		vwv	у-	Железоводоро-ден регулатор на тока	
46	!•			Неонова лампа	Вторият вариант не се препоръчва
43				Вакуумен фотое-лемент	
123
ля %	СимбОЛ				Значение	Забележка
50			•	L	Фотоелемент с газ	
51			•		Г азотрон	
52			•		Тиратрон	
S3					Г ръмопредпазител с газ (или предпа-зител против висо-ки напрежения)	
$4					Магнетрон	
				a		
						
55		£10	ю		Живачен изправител	Вторият вариант не се препоръчва, Броят на чертйчкнте е равен на броя на фазите. Цифра та отгоре по-казва мощиостта(квт). Цифрата отделу дава изправеното напре-жение (в)
56			—		Газов стабилизатор	
СЪДЪРЖАНИЕ
Стр.
Предговор към четвъртото издание.......................5
РЛДИОЧЯСТИ И УСЛОВНОГО ИМ ПРЕДСТАВЯНЕ
Увод...........................................• • .	7
Самоиндукционна мвиара............................. *.10
Самоиндукционна макара	в	трептящ	кръг ........	12
Дросели..............  .	- .	................. ... 13
Трансформатори........... ...........................14
Трансформатори с променлива	връзка	18
Гласници (високоговорители) .	,	. .	...	-	18
Слушалки ...	. ............................ ....	20
Електрическа мембрана за грамофон ...	...	. . 21
Микрофон....................... ...	............22
Звънец и зумер ......	......	. . 23
Капацитет....................................... .	. 24
Кондензатор с постоянен капацитет -	............25
Кондензатор с променлив капацитет ..................  27
Съпротивление.................. .	............ . 28
Съединителен проводник..............................  29
Броня .................•	. . . .	.................30
Антена и заземяване.............................  .	. 31
Източници за захранване.................. . . . . . 32
Батерии и акумулатори .......	.	• -	. . 33
Правотокова мрежа.............................  .....	34
Променливотокова мрежа..............................  34
Предпазители .....	. - •............... .	. 34
Електроизмерителни апарати ...	...... 35
Галванометър.......................  -	............35
Амперметър........................................   .36
Волтметър.........................................    37
Електрическа крушка ......	..	 38
Неонова лампа	.................................. ...38
Електронно-жьчева тръба ....................... .	. . 39
Фотоелемент .	•...................................  39
Il
Елвкторнни лампи.....................................   40
Триелектродни ламяи (триоди)	.41
Четириелектродни лампи (тетроди)	.	   41
ПетелектродЙи лампи (пентоди)................ . ... 42
Седемелектродни лампи или лампи с пет решетки (пентагриди или хептоди) .........................................   43
Двойни диод-триоди..................... ...	43
Двоен диод-пентод ....	.................. 44
Двойни триоди ....	.................. .... 44
Живачен токоизправител .	.	......... 44
Тиратрон.............................................   45
ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ НН РНДИОСХЕМИТЕ
Кристален детектор .....	....	....	45
Комутатори .........	.	............45
Разни радиочасти .	......... .	.....	. . 47
ДЕШИФРИРННЕ НН РНДИОСХЕМИТЕ
Детекторен радиоприемник .............. .	.	. . 48
Детекторен радиоприемник по сложна схема ..............49
Радиоприемник с вариом^тър ....	...	,50
Усилител на ниска честота . .	. .	. .	. .	.53
Усилители със съпротивления и дросели	...	.58
Еднолампови радиоприемници............. .	.	.... 59
Еднолампов регенератор [приемник с реакция (обратна връзка)] 60
Двулампов регенератор [приемник с реакция (обратна връзка)! 62
Схема за включване на пентод в стъпадото за високочестотно усилване .................. ...	64
Схема за включване на пентод в стъпалото за нискочестотно усилване ...	. ............... .	. • ... 64
Схема за включване на гласник (високоговорител) . .	.65
Радиоприемници с право (директно) усилване . .	.65
Изправители . .	. .	.	................... 69
Еднопътни изправители .	.	.... 69
Двупътии изправители ...	...	.	71
Изправител без трансформатор........................ ...	72
Схеми за включване на лампи отоплявани с променлив ток 72
Схема на радиоприемник захранван от променливотоковв мрежа ...	.	......................... 74
Схема за включване на пентагрид и триод-хексод .... 77
Ill
Схема за включване на ДДТ ...	..................78
Схема за включване на ДДП ...	..................80
Включване на двоен триод (ДТ) ...	..... ... 8?
Индикатор за настройката.............................  .	81
За опростяванията при чертане на схеми..................82
Суперхетеродинни радиоприемници.........................82
Суперхетеродин със захранване от променливотокова мрежа 88
Схема за включване на микрофон..........................93
Схема за включване на електрическа мембрана .	... 94
Лампов волтметър .......................................94
Схема за включване на живачен токоизправител ..... 95
Включване на различии елементи на електрически вериги . 96
Схеми на осцилатори и радиопредаватели..................97
Заключение .	.	..................................104
Условно означаване на приемниците с директно усилване . 105
Маркиране на жици (названия на жици употребявани в СССР) 106
Представки за означаване на кратни и дробни единици . . 106
ПРИЛОЖЕНИЕ
I—IV. Различии означения (символи), конто се срещат в съ-ветската радиолитература ..........................•	. . 107
ЗАБЕЛЯЗАНИ ПЕЧАТНИ ГРЕШКИ
Стр.	Ред	Напечатано	Да Се чете
12	11 отдолу	вериги тя,	вериги, тя
15	3 отдолу	се предстааляват	се представят
18	9 отгоре	посочената	посочено
29	1 отдолу	проводи	проводници
37	3 отдолу	напрежението в	напрежението, в
38	19 отгоре	равен	равна
39	2 отгоре	уред при	уред, при
46	6 отдолу	За избгяване	За избягване
48	6 отгоре	пространствена рисунка	пространствената
			рисунка
53	13 отдолу	батерията	батерия
68	1 отдолу	е свързана	е свързан
71	1 отдолу	силовия трансформатор	(„силовия")
			трансформатор
72	3 отгоре	се отнсяаи	се отнася и
74	9 отдолу	кондензатора С 0	кондензатора С!о
76	1 отгоре	съпротиаление то	съпротивлението
Цена 125 лева