Справочна серия за радиочасти и материали. Част І - Антонов И., Христов C., Драгойски П.

Автор: Антонов И. Христов C. Драгойски П.

Теги: радиотехника електроника

Год: 1976

Похожие

Справочна серия за радиочасти и материали. Част ІІ

Справочна серия за радиочасти и материали. Част ІІІ

Проверяване на изправността на радиочастите в домашни условия

Късовълнови предаватели: практическо ръководство за радиолюбители. Част І

Текст

С. Христов'Ив. Антонов ' П. Драгойски
СПРАВОЧНА
СЕРИЯ
ЗА РАДИОЧАСТИ
.осто.рво И МАТЕРИАЛИ

Инж. СЕРГЕИ ХРИСТОВ
Инж. ИВАН АНТОНОВ
Инж. ПЕТЪР ДРАГОЙСКИ
СПРАВОЧНА
СЕРИЯ
ЗА РАДИОЧАСТИ
И МАТЕРИАЛИ
'' >' 111 "Ч« ИИ»——1ЧЧ1И1Н I I 111111И1П
слаботокоби
електромеханични
елементи
ЧАСТ ПЪРВА
СОФИЯ — 1976
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕДСТВО „ТЕХНИКА"
УДК 621,396.69 (083)
Справтникып съдьрлса техническшпе Характеристики (електрически, ме-
ханична и климатични условия на работа}, основиите и пригъеЭинптглни
размера, типовото означение и стандартпзационните документа, на копию
отговорят СЕМЕ (слаботоковшпе елгктро.иеханпчнп елемеити). В него са
описаны наши и вносни е.гементи, конто си исполни комплтстуващи детой.ш
в произвежданшпе у нас радиоелектронна апаратури и се у потребялат ма-
сово от любителите на радиоелектронпката.
Справочникът е предназначен за широк кръг радиолюбители, а ще боде
полезен и за ученица от техникумпте. студента и специа.шапи в об.шстта
на радиотелниката, изчислителната техника, азтоматизацията и др.
621.396 (023)
5
СЪД ЬРЖА НИ Е
f
Въведение
Раздел I. Междублокови съединители . . . 16
1.1 Правоъгълнп междублокови съединители . 17
1.1.1. Правоъгълпи комбипирани съединители . 17
l.i.'?. Правоъгълпи ножови съединители......... . . .23
1.1.3. Правоъгълш съединители с кръгли контакта . . ... 27
1.1. ’. Правоъгълнп шестполюсни съединители с ножови коптакти .35
1.1.5 Яеветшифтови съединители......... . . ............36
1.2. Между блоке во акустични съединители......... ... . . . 38
1.2.1. Кръгли акустични съединители тип СА........................ 38
1.2.2. Акустични съединители серия М .... ..................42
1.3. Коаксиалии междублокови съединители .............. . -14
1.3.1. Високочестотпн коаксиалии съединители тип КС-50 .... 44
1.4. Антенни съединители.......................................... 48
1.4.1. Антенни съединители за радиоприемиици.......................48
1.4.2 Антенни телевпзионни съединители................ . . 50
Й
Раздел II. Печатни платки и съединители за тях.................• . 53
2.1 Индиректни съединители..........................................53
2.1.1. Индиректни съединители за печатен монтаж тип КПМ . . 53
2.1.2. Индиректни съединители тип СИ-254 ......................... 57
2.2. Директни съединители...........................................60
2.2.1. Съединители за печатни платки тип СД-28.....................60
2.2.2. Директни съединители тип СД-500 ........ . ........ 64
2.3. Печатни платки.................................................66
2.4. Направляващи комплектуващи детайли за печатни платки . . 74
Раздел III. Мрежови съединители ................................... 78
3.1. Съединителни шнурове......................................... 78
3.1.1. Съединителни шнурове тип ШУ-01 .... . . .78
3.1.2 Съединителни шнурове тип С-01 . ............81
3.2. Уредни шепсели................ .......................‘. 82
3.2.1. Уредни щепсели тип ЩУ-01 ...................................82
3.2.2. Уредни шепсели тип У-01.................................. 85
Раздел IV. Гнезда за електронин елементи .... 87
4.1. Гнезда за електронин лампи................................... 88
4.1.1. Гнезда за електронни лампи тип МИНИАТЮРНИ ... . . .91
4.1.2. Гнезда за електронни лампи тип НОВАЯ ...................... 93
4.1.3. Гнезда за електронни лампи тип ОКТАЯ................. .... 97
4.1.4. Гнезда за електронни лампи тип ДЕКАД........................98
4.2. Гнезда за интегрални схеми.................................... 98
3
Раздел V. Предпазителни елемедти . lol
5.1. Спгнални предпазители тип ПС . ini
5.2. Държачи за миниатюрни предпазиге.ти . . |()5
. 5.3. Патропи за миниатюрни предпазители . . 107
Раздел VI. Превключватели 111
6.1. Бутонни и клавишни превключиателп . .112
6.1.1. Бутонни блокове тип РСВ . 113
6.1.2. Бутонни вревключватели . 114
6.1.3. Сегмептни превключватели ... 115
6.2. Кобплични и лостови превключватели.......................... 121
6.2.1. 1 [ревключватели с мипювено д йстгие тип КМ . Г2!
G.2.2. Мрежови превключватели тин ЦК-1 . . 123
6.3. Галетни превключватели.................. ... 129
6.3.1. Миниатюрни галетни превключватели uni HIM . . 130
6.3.2. Многополюсип галетни превчлючвагелп тип III МП 137
6.4. Мрежови ключове................... . . 110
6.4.1. Мрежови ключове тип Р-КМ-69 1 10
6.5. Микропревключватели......................................... 142
6.5.1. Микропревключватели тип Г17ЛР-1 142
6.5.2. Микропревключватели тип МП . . . 144
6.5.3. Микропревключватели тип МП-11 . 146
6.6. Светещи бутони................................. . . 148
6.6.1. Светещи бутони тип ВС . . 148
6.6.2 Светещи бутони тип ВСС ... ........159
6.6.3. Светещи бутони тип ВСЗ и ВСН..............................162
Раздел VII. Абажури за индикаторни лампи . . .... 165
7.1. Абажури за миниатюрни нндикаторин лампи тип AMI4 . . 165
Р а з д е n'V 111. Слаботокови електромеханични елементи със специ-
фично предназначение .......................... .169
8.1. Миниатюрни фасунги ..................................... . . 169
8.2. Плочкп за предпазители ... ... .171
8.3. Ангенни плочкп ............................. ... . . 172
8.4. Монтажнп плочкп............................ . 174
8 4.1. Плочка с пера за трансформатор!! за хоризошалио отклщт.’пие 174
8.5. Контактно наставки......................................... .175
8.5.1. Сребърен тел ...... . 175
8.5.2. Сребърно-паладпев тел . . 17j
8.5.3. Сребърен припой .... I / 6
8.5.4. Сребьрна лента ..... . . 176
Раздел IX. Осветителни миниатюрни лампи ........................... 177
9.1. Осветителни миниатюрни глим-лампи........................... 177
9.1.1. Сигналпи неонови лампи тип СН-135........................ 177
9.1.2. Сигналнп неонови лампи тип СН-135........................ 178
9.1.3. Спгнални неонови лампи с цокъл Е10/ВА9................... 179
9.1.4. Сигналнн неонови лампи с цокъл Е14/В15 s (d) . 180
9.2. Лампи с нажежаема спирала.............................. . . 181
9.2.1. Лампи с нажежаема волфрамова спирала..................... 181
9.2.2. Свръхминиатюрни лампи с нажежаема спирала тип СМНй.З 20 . 184
9.2.3. Свръхминиатюрни лампи с нажежаема спирала тип СМН1-60 и
СМН10-55........... ... . . ... 187
Литература......................................................... *89
В ВВЕДЕНИЕ
Слаботоковите електромеханични елементи (СЕМЕ) са един от
основните елементи във всички видове електрпчески и електронни
апаратури и машин». С увеличаване сложността на разработваии-
те апаратури значително нараства и количество™ на съдържа-
щите се в тях СЕМЕ. Ако по-рано отделите уреди и устрой-
ства съдържаха не повече от десет електромеханични контактна
двойки, нонастоящем в съвременните големи електронноизчисли-
телни машины техният брой достига 300 000. Съвременното раз-
витие на промишлеността, авиацията, космонавтиката, изчислител-
ната техника и т. н. изисква конструирането на още по-сложни
и надеждни слаботокови електромеханични елементи. То води не
само до увеличаване на броя на елементите, но и поставя нови,
по-високи изисквания към тях.
Основна част в слаботоковите електромеханични елементи са
електрическите контакт». Въпреки широкото им приложение тях-
ната иадеждност е сравннтелно ниска и много често намалява
надеждността на цялото устройство. Това се отнася особено за
контактите във високо- и свръхвисокочестотните устройства. Така
например в мощните предавателни устройства прегарянето на
контактите, умората на контактните пружиня, искренето, появата
на дъга водят до изкривяване формата и амплитудата на преми-
наващия през тях сигнал, до излъчване на електромагиитна енер-
гия о г преходната зона на контакта, до самовъзбуждане на треп-
тящите кръгове и т. н. Характерно за електрическите контакты
е това, че отказите се появяват не само при изпитвапе и настрой-
ка на апаратурите, а и значително по-късно при тяхната експлоа-
тация, когато апаратурата трябва да работ» с особено висока на-
деж дност.
Ето защо в последните години пред учените и инженерите от
цял свят стой задачата за създаваие на надеждни електромеха-
нични елементи и електрически контакт», конто може да бъде
разрешена само по пътя на теоретичиото и опытно изследване на
физичните явления при работата на контактите. Необходимо е да
се разработят нови методи за инженерии начисления на конструк-
циите на електрическите контакта по зададени експлоатационни
характеристики. Във връзка с това тук са разгледани накратко
никои въпроси от теорията на електрическите контакты и кон-
структивните изчисления при тяхното оразмеряване.
5
В най-общия случай електрическите контакта се състоят от
двойка елементи л в зависимост от начина на)присъсдиняването
(разединявапето) на гези елементи биват:.
— контакта, при конто единият от елементите влиза в другия
(фиг. В.1);
Фиг. В.1
Фиг. В.2
Фиг. В.З
Фиг. В. 4
— ножови контакти (фиг. В.2);
- притискащи контакта (контакта, конто при затваряне на ве-
ригата се преместват перпендикулярно на работайте си повърх-
ности — фиг. В.З); * "Ъ
— плъзгащи се контакти (контакти, при конто в момента на
допиране се получава относителпо приплъзваие на работайте гю-
върхности — фиг. В.4).
Всяка контактна двойка се характериэира с определепи елек-
трически параметри, към конто спадат:
— преходно и контактно съпротивление;
— максимален работеп ток ирез контактите;
— статична и динамична нестабилност на преходпото ст про-
тивление.
6
Контактно и преходно съпротивление
Съпротивлението на две еднакви цилиндрични тела, изработени
от един и същи материал, но едното цяло, а другото—съставено от
две части, не е еднакво (фиг. В.5). Съпротивлението на състав-
Фиг. В.5
ното тяло е по-голямо с велпчината на съпротивлението в зона-
та на допиране, което дефинираме като преходно съпротивле-
ние R .
'п
Контактното съпротивление /?к е съпротивлението между
точките на присъединяване на проводниците и е равно на сума,
та от преходното съпротивление и омичните съпротивлення на
даете части (/?, и /?2):
R=Rn+R^R,.
При експлоатацията на радиоелектронните апаратури контакт-
ното съпротивление се измени изключително за сметка на изме-
нение™ на преходното съпротивление. Rx и R? се изменят незна-
чително.
Физическата същност на преходното съпротивление не е изяс-
нена. Съществуват няколко различии теории, като най-голямо раз-
пространение е получила теорията на Холм. Тя разглежда кон-
тактната повърхност като зона, покрита с тънки слоеве (окисни,
сулфидни, прахови и т. н.), конто при прилагане на контактно
налягане се разрушават. В резултат на това върху контактната по-
върхност се образуват участъци с различна проводимост (фиг В.6):
1. Участъци с контактуване на чисти метални повърхности (й).
Участъци с чиста метална проводимост се образуват и в резул-
тат на явление™ „фритинг*—пробив в повърхностнпя слой под
7
действието на електрическото поле и образуването на проводящи
капали.
2. Участъци с квазиметална проводимост (б). При разрушава-
нето на повърхностния слой много участъци придобиват свойства-
та на полупроводници с голямо спе-
цифично съпротивление.
3. Непроводящи участъци (в). При
тях повърхнбстният слой не е разкъ-
сан и те не провеждат електричес-
кия ток.
4. Неконтактуващн участъци (г).
Остатъците от разрушените оки-
си, прахът и продуктите от износ-
ването на контактите се натрупват
във вдлъбнатини те на контактната
повърхност, обусловени от нейиата
грапавост, като по този начни се на-
матява още повече площта на учас-
Фпг. В.6
тъците с метална проводимост, т. е. увеличава се преходното съ-
противление. Токът, минавайки. от единия контакт в другия, се
„свива“ към проводящите участъци, където плътността му дости-
га твърде големи стойкости — до 1.105 A/mm2.
В най-общня случай преходното съпротивление е сума от
съпротивлението на притискане А*с и от повърхностното съпро-
тивление /?гв.
Съпротивлението на притискане Rc се обуславя от грапа-
востта па -контактната повърхност и от характера на контакта
(едноточков или многоточков). Съпротивлението на притискане на
издатините в контактната площадка с радиус а е

2\а
където
г е радиус на цилнндричния контакт;
а —радиус на контактната площадка на една издатина;
р — специфично съпротивление на контактпия материал.
Обикновено /•>« и можем да приемем, че
Ако контактуващите тела са от различии материала, е. с
различно специфично съпротивление,
л _ Р1+Рэ
у'с- 4а •
При многоточкови контакта от еднакви контактна > очки
действителната контактна площ е А—кй2Д/, т. е.
8
о Р = р я
Vc 2Na 2 V NF
Повърхностното съпротивление R се обуславя изключител-
но от съпротивлението на участъците с квазиметална проводимост,
гъй като съпротивлението на металниге участъци е сравнително
малко. Съпротивлението на еднородните слоеве с равномерна де-
белина и еднакво специфично съпротивление е:
Р = \ d ,
'ив /• ’
къде го
рпв е специфичного съпротивление на слоя, Q. mm;
F —площ на квазиметалните участъци, mm2;
d —сумарна дебелина на слоевете, mm.
Пълното съпротивление на преходната зона, както всяко дру-
го съпротивление, се състои от активна и реактивна (индуктив-
ност и капацитет) съставна. Еквивалентната схема на преходната
зона е показана на фиг. В.7.
Ед о о сравнително точно начисление на активната съставна
на преходното съпротивление може да се извърши по формулата
къде го
с е коефициент, зависещ от начина на обработката и глад-
костта на коптактните повърхности. За много груби
повърхности с=3, за груби <? 2 и за чисто обрабо-
тени с= 1;
Нв—повърхностната твърдост по Бринел;
Рк— контактната сила;
b — степенен показател, зависещ от характера на дефор
мацията, вида и формата на контактната зона (има
стойкости от 0,33 до 2,0).
9
Ако конгактите са израбогени от p.i i.ni'iiiii м.ш риллп,
Пълното преходно съпротивление при високи чес о ш 2Гнр
представлява комплексна сума от активного и реактвпого сопро-
тивление на кръга и се изчислява по формулата
7 = R iX = R- _lCn )г-Яп0’С"
И₽ ^кр 7 кр (l-^/?nC„ )«+(/?„ шСп)2 ^(l »2£nCn)2+(/?„a,Cn)2
При честоти, равни или близки до резонансната честота на кръга
(фиг. В.7), пълното съпротивление на кръга нараства максимално
и при може да се изчисли по формулата
у _ _ ₽кр
К₽_/?ПС.. ’
където ркр е характеристичного съпротивление на кръга.
При отклонение на работната честота от резонансната пъл-
ното съпротивление рязко намалява и се прнближава до стойно-
стите на активного преходно съпротивление (фиг. В.8).
Резонансната честота на преходната зона можем да опре де-
лим по формулата
1 А/
р £п Сл у * р?
10
Нестабилност на преходното съпротивление
Статичната нестабилност Д/?ст на преходното съпротивление
е величина, показваща изменението на преходното съпротивление
при многократно съединяване и разединяване на контактите.
Статичната нестабилност е равна на среднеквадратичного откло-
нение на преходното съпротивление от средното му значение:
. ад
където п е броят на съединяванията (л>3).
Динамичната нестабилност &R, на преходното съпротив-
ление характеризира възможната степей на контактните шумове и
зависи от виброустойчивостта на контактите и на цялата конструк-
ция на контактного устройство. Динамичната нестабилност се
определи като отношение на най-голямата разлика на отклонения-
та на стойността на преходното съпротивление към съпротивле-
нието, определено от техническите изисквания па контакта:
п _____D
Д/?д= Kmin.100,%,
норм
където
/?к с най-голямата стойност на контактного съпротив-
ление при вибрации;
7?к ш1п — най-малката стойност на контактного съпротив-
ление при вибрации;
/?К11— стойността на контактного съпротивление съ-
гласно техническите условия при проектирането
на контакта.
Максимален работен ток
Максималният работен ток нрез контактната двойка е най-голе-
мият ток, който може да премине през нея, без да предизвика
прегряване и загуба на работоспособността на контактите за
определено време.
При протичапето на електрически ток през контактната двой-
ка температурата на локалното прегряване в контактите се уста-
новява почти момептално—-след 1.10-4 до 5.10-3 s. При това
мигновено се изменя специфичного съпротивление и топлопрово-
димостта на материала на контактите, а следователно се увели-
чава преходното им съпротивление.
Холм предлага следната формула за изчисляване на преход-
11
ното съпротнвление /?пб при локално прегряване с постоянен тек,
преминаващ през контактите продължително време:
з «е}
к ьдето
е преходното съпротнвление при нормална температура;
а — температурен косфициент па съпротивлението на
материала на контакта;
6 — температурата, до която се нагряват контактите.
При увеличаване на тока и при постоянно контактно наляга-
не преходното съпротнвление нараства до определена за всеки
контактен материал граница (т. А на фиг. В. 9), след което съпро-
тивлението рязко намалява и при по-пататъшно загряване расте
до нова граница (т. В). При това контактът се разтопява и ряз-
ко измени формата и съпротивлението си (участък В—С—Е).
Първият скок на преходното съпротнвление (т. Л) сс обясня-
ва с рекристализацията на метала и изменение на физико-меха-
ничните свойства на контактните повърхности. Вторият скок (т. В)
се дължи на разтопяването на метала в контактната зона.
При нормална работа на контакта не трябва да се допуска
прегряването му до температуря, съответствуващи на т. Л.
В противен случай в контактната зона настъпват необратими процеси.
Големин-па на преходното съпротнвление при загряване на
контактите определи пада на напрежение в преходната зона:
Следователно скоковете на преходното съпротнвление отгова-
12
Т а бл и ц а В. 1
Mei ал Пад на напрежение в V кошакпп е.
и и
ill па
платина 0,22 — 0,40 0.70
никел 0,16 - 0,30 0,65
злато 0,08 — 0,1 1 0.45
сребро 0,08 — 0,10 0,35
мед 0,09 — 0,13 0,45
НИНК 0,1 0,17
। волфрам 0,12 0,25 , 0,80
| молибден 0,25 0,75
рят на скоковете на падовете па напрежение в преходната зона.
Температурата 1\ отговаря па над на напрежение £7п1, а 7'2— на
Z7 . В таблица В. 1 са дадени стойностите на £7п1, съответствува-
щп на температурата на рекристализация, и на £7п2, съответствуващи
на температурата на стопяване на някои метали.
Освен електрическите параметри всяка контактна двойка се
характеризнра и с механични параметри по-важни от конто са
износоустойчивостта на контактите и силата на съединяване и раз-
единяване.
Механична износоустойчивост на контактите
Един от основните фактори, понижаващи надежднос1та на кон-
тактите, е пзносването на контактните повърхности, в резултат на
конто се нарушава покритието до откриване на основная мате-
риал, увеличава се разстоянието между контактните точки, нама-
лява се контактното налягане, нараства коефнциентът на триене и
съответно силата за съединяване и разединяване па контактите.
Износването на контактите се характеризнра обикновено с
един от следните параметри:
1. Тегловно износ ване RB. Това е намаляването на масата на
контакта след едно съединяване:
Qn~ Qo
N ’
където
RB е тегловното износване, g/цикъл;
QN — масата на контакта след N съединявания, g;
Q —масата на контакта преди съединяване, g;
N— броят на съединяванията.
13
2. Линейно изменение на размерите на контактните повърхно-
сти за едно съеднняване
къ.тето
/?л е линейното износване, пнп/цикъл;
h — височина па износения слой, пип.
3. Обемно износване R{J. Това е обемът на слоя, износен за
едно съеднняване.
Тегловното и линейно износване са свързани помежду си чрез
зависимостта
където
Ro е обемът на износения материал, тт3/цикъл;
у —плътността на материала на контактите, g/nim3.
При многократно цикли съеднняване—разединяване на контакт-
ни двойки с постоянно контактно налягапе интензивността на
износването е особено висока за новите (неработилп) контакта и
постепенно намалява (фиг. В. 10). На графиката е показана иптен-
зивността на износването RB в зависимост от броя на циклите.
Участъкът I от кривата на износването отговаря на началния
период на работа на контактите, когато се извършва пластично
преразпределяне на материала на контактите и изглаждане на
грапавините, получени при обработката им.
Участъкът // съответствува на установилото се минимално из-
носване на контактите. Той е оптимален за нормалната рабо-
та на контактните двойки и неговата дътжина е пропорционална
и.। и июсоустойчивостта на контактните повърхности.
I I
Участъкът III от крпвата на износването съответствува на
разно интензивно увеличаване на износването, когато в резултат
на многократного деформнране на повърхностния слой на контак-
тите в тях настъпва умора.
Сили на сьединяване и разединяване
Това са силите, дължащи се на контактного налягане, с конто
контактите се преместват относително един спрямо друг. Завн-
симостта на силите на съединяваване и разединяване от контакт-
ного налягане се изразява със закона на Амонтон — Кулон:
където
S е силата на съеднняване и разединяване;
So — съставягцата сила, независеща от контактного наля-
гане (определи се от молекулярного сцепление на
контактуващите тела);
jx'— косфициентът на триепе;
Рк — контактного налягане.
На практика обикновено се приема
Коефициентьт на триепе р' не е постоянна величина, а завися
от следните фактори: конструкция па контактите, форма и разме-
ри на контактната площадка, физико-механични свойства на мате-
риалите на контактите и тяхното покритие, състояние на контактна-
та повърхност, свойства и размери на повърхностния слой, грапа-
вост на контактите, контактно налягане, относителна скорост на дви-
жение и температура. Ето защо в различните контактни двойки
коефицпентът на триене може да се измени в твърде широки
границ» даже за една конструкция.
Да се отчете влиянието на коефициента на триене от горе-
посочените фактори е много трудно, дори невъзможно. Затова
коефициентът на триене трябва да се определи опитно за всяка
нова конструкция на слаботокови електромеханични етементи.
15
РАЗДЕЛ I
МЕЖДУБЛОКОВИ СЪЕДИПИТЕЛИ
В този раздел са дадени конструктивно те размерн, електрически-
те, механична и климатични условия на работа, присъедини-
телните размера и типовите означения на междублоковите съе-
динители, произвеждани у нас или внасяни в големи количества
за нуждите на радио- и телевизионната ни промишлепост. По-
сочени са стандартизационните документа, конто регламентират
техническите пзисквапия, методите на изпнтване, съхраияване и
транспорт на съединителите.
В .зависимост от иредпазначепието им и максималната работна
честота съединителите са разделено в чстири групп:
1. Правоъгълни междублокови съедипители (работна честота
до 3 MHz).
*2. Акустични междублокови съедипители.
3. Коаксиални (високочестотпи) междублокови съедипители.
4. Ан гении (радио и телевизионни) съедипители.
При описапието на съединителите са използуванп термипи и
определения съгласпо БДС 8364 -70 „Съедипители многополюс-
ни до 3 MHz“:
Съеаинител—елеменг, свързан кьм кабел или електрическп
уред с цел да сс осигури електрическо и механично свързване
между кабелите и (или) уредите.
Кйбелна част на съединителя - част, предназначена за свър-
зване кьм свободння край на кабела. Пай-често това са ножовп-
те (щифтови) съедипители, конто се присъединяват към непод-
вижно закрепепите гнездови съедипители.
Уредна част на съединителите—част, предназначена за за-
крепване към неподвижного шаси на уреда. Обикновено това са
гнездовите съедипители, конто посредством винт с ганка, пружи-
пираща рамка или заннтване се закрепват неподвижно в съответ-
ния отвор на шасито (носетция папел) на уреда.
Нормални атмосферни условия--температура от плюс 15" С
до плюс 35° С , относителна влажпост от 45 до 75% и атмо-
сферно налягане от 86 до 106 kPa.
1.1. ПРАВОЪГЪЛНИ МЕЖДУБЛОКОВИ СЪЕДИНИТЕЛИ
1.1.1. Правоъгълни комбинираии съедипители
Правоъгътните комбинираии съедипители са предпазначени за съе-
диняване и разедиияване на електрическп непатоварени нискоче-
стотни вериги в уредпо-кабелните и междублоковите съедипения
на електрическа и електронпа апаратура в темпер ггурен интервал от
минус 60 ' С до плюс 155° С в условията на относителна влаж-
ност от 98% при температура 40° С.
Те се състоят от щифтова част, оформена във вид па гцифт
с номиналпи дпаметри 1,0, 1,5, 2,5 и 3,5 mm и гнездова част,
оформена във вид на гнездо.
Междублоковите правоъгълни съединители позволяват при-
съедипявапе на свободен кабел (кабелни съединения), могат да
се монтпрат върху таен (уредни соединители) или върху таен
и кабел (уредно-кабелни съединители).
В зависимост от конструкцията и предназначението си те се
изработват без кожух, с прав кожух (означение КП) или ъглов
кожух (означение КУ).
В зависимост от вида на контактната част различаваме щиф-
тови съединители (РШ) и гнездови съединители (РГ), където
съкратените означения са: Р — съедипител, Ш — щифтов, Г—
гнездов.
Междублоковите комбинираии правоъгълни съединители за
монтаж . върху гласи се изработват с направлявший щифтове
(означение П) и без направляващи щифтове (означение Б).
Различимте контактни комбинации при съединителите се осъ-
ществчват чрез подреждането по различен начин на типовите
блокчета, чието съкратено означение, тегло, диаметьр на контакт-
ните щифтове и брой на контактите е посочено на фиг. 1.1 и
табл. 1.1.
Таблица 1.1
№ Съкратено; означение на блокчетата Тегло на блок- четата, kg Диаметър на щнфта, тгк , Брой на кон тактите 1
гни ф говн гнездови
1 1111 п 0.044 1,0 6
2 Ш2 Г2 0,112 1,0 18
3 IH3 ГЗ 0,034 1,5 4
4 1114 Г4 0.125 1,5 11
5 Ш5 Г5 0.065 2,5 ' о
6 0.035 — .—
7 Ш 0,070 —
Г12
2 Справочка серия, част 1
17
Фиг. 1.1
Таблица 1.2
№ Съкратено означение на корпуса Размери, шт
Л JO, 2 At £0,2 Лпах 1
1 P1111II 34,0 39 0 46,1 25,0
1 2 РН12П 40,2 45,2 52,3 31,2
1 3 РШЗП 45,4 51,4 58,5 37,4
4 РШ4П 52,6 57,6 64,7 43.6
I 5 PII15I1 58,8 63,8 70,9 49,8
i 6 Р1П6П 65,0 70,0 77,1 56,0
1 7 Р1П7П 71,2 76,2 83,3 62.2
' 8 РШ9П 83,6 88,6 95,7 74,6
9 P111111I 96,0 101,0 108,1 87,0
18
Таблица 1.3
№ Съкратено означение на корпуса Размери, mm
Л±0,2 Лнах ^inax
1 РГ1КП 34,0 57,8 46.1 14
2 РГ2КП 40,2 64,0 52,3 18
3 РГЗКП 46,4 70,2 58,5 ч 18
4 РГ4КП 52,6 76,4 64,7 14
5 РГ5 хП 58,8 82,6 70,9 > 18
6 РГ6КП 56,0 88,8 77,1 I 18
7 РГ7КП 71,2 95,0 83,3 18
8 РГ9К11 83,6 107,4 95,7 18
РГ11КП 96,0 119,8 108,1 18 1
Сгандартните блокчета се подреждат в ксрпуси, съкра еното
означение и габаритни размери на конто са посочени на фп”. 1 .2,
1.3, 1.4, съответно табл. 1.2, 1.3, 1.4.
Основни технически характеристики
Едноименниге щифтови и гнездови съединители (т. е. съедините-
ли с еднакъв брой и еднакво съчетание па контактните двойки)
тркбва да се присъединяват помежду сн.
19
Таблица 1.4
№ Съкратено означение на корпуса Я±0,2 Размер», mm ^П1£Х
Лпах ^тах
1 РГ1КУ 34,0 57,8 46,1 14
2 РГ2КУ 40,2 64,0 52,3 18
3 РГЗКУ 46,4 70,2 58,5 18
4 РГ4КУ 52,6 76,4 61,7 14
5 РГ5КУ 58,8 82,6 70,9 18
6 РГ6КУ 1 65.0 88,8 77,1 18
7 РГ7КУ 71,2 95.0 83,3 18
8 РГ9КУ 83,6 107,4 95,7 18
9 РГИКУ 96,0 119,8 108,1 18
Ел-нкт рически и з и с к в а н и я
1. Контактно съпротивление на двойка контакта съгласно с
табл. 1.5.
2. Изоляционно съпротивление:
а) при нормални атмосферни условия — >1000 АЮ;
б) при повишена температура и повишена
влажност с кратковременно въздействие 4 дни — >10 АШ;
в) при повишена влажност с продължително
въздействие 30 дни — >5 A1S.
20
Таблица i.5
Номинален диаметър на
щпфта, mtn
Начално контактно съпро-
тивление, itiX)
1.0
1.5
2.5
3,5
10
5
3
1
Кон гактно съпротивление
след механични изпнт-
вання, т/2
20
10
9
3
3. Номинален ток:
а) при номинален диаметър на щифта 1 1ШП б) при номинален диаметър на щифта 1,5 mm в) при номинален диаметър на щифта 2,5 пип г) при номинален диаметър на щифта 3,5 mm 4. Минимален ток за всички видове - 5 А; — 10 А; — 30 А; — 50 А.
щифтове 5. Изпитватслно напрежение съгласно с табл. 6. Електрическа износоустойчивост — 10 р А. 1.6; — 1000 h.
Таблица 1.6
Номинален диаметър на щифта, mtn 1 Поминално напрежение (амплнтудн а стойност) V Минимално напрежение, V ’ Номинально напрежение, V Изпнтвателн о напрежение, V
1.0 I 354 0,001 250 1050
1.5 354 0,001 250 1050
2,5 700 0,001 500 1600
3,5 700 0,001 500 1600
I
Механични и з и с к в а н и я
1. Механична износоустойчивост
2. Вибрациоина устойчивост при честота от
5 до 2000 Hz, ускорение от 7 до 30 g и ампли-
туда 2+0,1 mm
— 500 цикъла.
— допуска се
изменение на
контактного
съпротивле-
ние по-малко
от 30%.
21
Фиг. 1.5
Климатични условия
на работа
1. Студ — метод
Аа по БДС — минус
4973—71 60°С.
2. Суха топлина —
метод Ва по БДС — плюс
4974—71 155° С.
3. Повишена влаж-
ност 98% при 40° С —
метод С по БДС
4975—71:
а) кратковремен—4 дено-
но въздействие нощия;
б) продължител-30 дено-
но въздействие нощия.
4. Резки изменения
на температурата, от
минус 60° С до —3 цикъ-
плюс 155° С ла.
Присъединителни. размера
Присъединителните размери на
съединителите в зависимост от
монтажа им спрямо носещото
шаси са показани на фиг. 1.5
и табл. 1.7.
Схема за съставяне таповото означение на правоъгълните
сьединители при порьчка
Съединител правоъгълен междублоков — Р I
(Ш — щпфтов; Г — гнездов)
Номер не корпуса_______________________________
Форма на кожуха (КП — прав; КУ — ъглов)
Тип на блокчето ,
22
Таблица 1.7
Количество еднороднп блокчета в корпус Л±0,2, mm mm £±0,28, mm
4 39,0 39,0 25,5
6 51,4 51,4 37,9
8 63,8 63,8 50,3
10 76,2 76,2 62 7
12 88,6 88,6 75,1
Пример на типово означение
РГ1КП (Гх, Г3, Г4)- прав набелен гнездов съединител с
блокчета тип Гр Г3 и Г4.
РШ7П (5Ш2) — уреден щифтов съединител в корпус РШ7П
с пет блокчета тип Ш2.
1.1.2. Правоъгълни ножови съединители
11равоъгълните ножови съединители са предназначени за свързва-
не на уреди и автоматични уредби, работещи при честоти цо 3
MHz в температурен интервал от минус 40° С до плюс 85° С в
условията на относителпа влажност до 98% при температура 40°С.
Тези съединители се състоят от гнездова контактна част
(съкратено гнездов съединител с означение А) и ножова кон-
тактна част (съкратено ножов съединител с означение В).
В зависимост от броя на контактите правоъгълните ножови
съединители се изработват в пет варианта, посочени в табл. 1.8.
Таблица 1.8
Брой на контактите Типово означение
8 12 16 20 30 С8 С12 С16 С20 СЗО
Контактните елементи на правоъгълните ножови съединители
се изработват от калаепо-фосфорен бронз с твърдо сребърно по-
критие и изводите им са предназначени за монтаж на проводники
чрез запояване. Носещите елементи на контактите се изработват
от термореактивна пластмаса.
Размерите на съединителите с 8, 12, 16 и 20 контакта са по-
казани на фиг. 1.6 и табл. 1.9.
Разположението на контактите и размерите на съединителите
с 30 контакта са показани на фиг. 1.7.
23
Z’l миф

— - .. _ . 1
ИВИЙЛГ

г
Таблица 1.9
№ Ьрой на контактите Л±0.2, mm А±и,з, пни В, min
1 8 38 47
2 12 50 59 —-
3 16 62 71 18
4 20 74 83 24
Основни технически характеристики
Еднопменните ножови и гнездови съединители (т. е. съединители
с еднакъв брой и съчетание на контактните двойки) трябва да
се присъединяват помежду си.
Електрически изисквания
1. Номипално напрежение
2. Номинален ток на двойка контакта
3. Контактно съпротивление
4. Изолационно съпротивление
5. Изпитвателно напрежение
-350 V.
— 6 А.
— <5 ш Q.
— >10=“> MQ.
— 1240 V.
Механичниизисквания
1. Механична износоустойчивост — 10 000 цикъла.
2. Сила за присъединяване и разединяване на ножов и гнез-
дов съединител съгласно с табл. 1.10.
Т а б л и ц а 1.10
Бром на контактите Сила за присъединяване не повече от, N Сила за разединяване, N
8 25 от 8 до 20
12 40 or 11 до 30
16 53 от 16 до 40
20 67 от 20 до 50
30 100 от 30 до 75
К л и м а т и ч в и условия
1. Студ—по БДС 4973—71
2. Суха топлива—по БДС 4974—71
3. Повишена влажност — по БДС
1975 71 98% при температура 40° С
— минус 40° С.
— плюс 85° С.
— 21 денонощия.
Присъединителни размеаи
Присъединителните размери на съединителите в зависимост от броя
на контактите са показами на фиг. 1.8 и табл. 1.11.
Таблица 1.11
Врой па кошактше
. 4 0,12
А
7,1-0»2
Н , njm
8
12
16
20
30
29,2
41,2
53,2
65,2
65,2
38
50
62
74
74
11,2
П.2
11,2
11,2
11,2
Схема за съставяне на типовото означение на съединителите
при поръчка
Съединител правоъг’ълеп ножов—С____________|
Брой на контактите (8, 12, 16, 20, и 30) I
Вид на контактната част (А —- гнездов; В — ножов)
Номер на стандартнзационния документ
Пример на ти ново означение
С 20 В БДС 8366—70 — съединител правоъгълен ножов с 20
контакта.
С 8 А БДС 8366—70 — съединител правоъгълен гнездов с 8
контакта.
1.1.3. Правоъгълпи съединители с кръгли контакти
Правоъгълните съединители с кръгли контакти са предназначен!!
за междублокови свързвания в електронноизчислителните машини
и във всякакъв вид радиоелектронна апаратура при присъединя-
ване на електрически вериги, конто нямат галванична връзка със
захранващата мрежа.
27
Тези съединители могат да се използуват в електрически ве-
риги за постоянен или променлив ток с честота до 3 MHz, в тем-
пературен интервал от минус 403С до плюс 85° С при относи-
телна влажност на околната среда до 85%, запрашеност не пове-
че от 0,2 mg/nia и атмосферно налягане от 86 до 106 kPa.
Те се состоят от правоъгълни посачи от термореактивна пласт-
маса, в конто са наредени кръгли контактни щифтове с диаметър
1 mm, предназначени за запояване.
В зависимост от броя на контактите тези съединители се из-
работват в два варианта:
а) с 20 контакта в три реда (7+6 + 7)
б) с 32 контакта в три реда (11 + 10 + 11).
Съединителите с кръгли контакта се състоят от щнфтова
контактна част (съкратено щифтов съединител, с означение А)
и гнездова контактна част (съкратено гнезд он съединител, с
означение В).
Съединителите се изработват с посребрени контакта (без оз-
начение) и с позлатени контакт» (означение 0).
За правилното сьединяване при монтаж и експлоатация тези
съединители се комплектуват с гайка-водач и скоба, конто освен
като направляващи служат и като фиксатор» при съединени щиф-
това и гнездова част.
Разположението на контактите и габарнтните размер» на съ-
28
11,5-0,1
Фиг, 1.10
29
едииителите с 20 контакта са показами на фиг. 1.9 (гнездов съе-
динител и фиг. 1.10 (щифтов съединител).
Разположението на контактите и габаритните размери на съе-
динителите с 32 контакта са показани на фиг. 1.11 (гнездов съе-
динител) и фиг. 1.12 (щифтов съединител).
Фиг. 1.12
Основни технически характеристики
Правоъгълните съединители с кръгли контакти отговарят на изиск-
ванията на БДС 8364—70 „Съединители многополюсни до
3MHz. Общи технически изисквания и методи за изпитване".
Е л е к т р и ч е с к и изисквания
1. Номиналио напреженне (амплитудна стойност)— 354 V.
2. Изпитвателно напреженне (амплитудна
стойност) — 1400 V.
3. Номинален ток — 4 А.
4. Контактно съпротивление:
а) при нормални климатични условия — < 5 тй;
6) при повишена влажност — <10 шй.
30
5. Изолационно съпротивление:
а) при нормални условия
б) при повишена влажност
— Д104 5 МР;
— >103МЙ.
Механичниизисквания
1. Механична износоустойчивост —500цикьла.
2. Устойчивост на вибрации сыласио с табл. 1.12.
Таблица 1.12
Честотен обхват, Hz Амплитуда, пип Ускорение Продължителпост на вибрацише по X — X, s
10— 30 1,5 ±0.5 не се контролира 90
30— 50 1 5 ' 0.5 не се контролира 90
50— 70 1,5 ±0,5 не се контролира 90
70 - 90 0,75 ±0,5 не се контролира 90
90-110 0,35-1 0,5 не се контролира 90
110-150 — (5:1 0,5)g 90
3. Якост на удари съгласно с табл. 1.13.
Таблица 1.13
Брей на ударите Продължителност в кинута 1 на "«"Улса, ms Ускорение Общ б рой на ударите
X—X У—У
40 1 до 80 15g 3000 3000
4. Сила на присъединяване на един контакт — rC2,5 N.
(Общата сила на присъединяване се получава, като
се умножи тази стойност на броя на контактите
в съединители.)
5. Сила на разединяваяе на един контакт —0,4Ыдо1,6Ы.
Климатични условия
1. Студ —по БДС 4973—71
2. Суха топлина — по БДС 4974 71
3. Влажна топлина при постоянен режим —
по БДС 4975—71
— минус 40° С.
— плюс 85° С.
— 21 денонощия.
31
Присъединителни размери
Присъединителните размери на тези съединители в зависимост
от броя на контактите са показани на фиг. 1.13 и табл. 1.14.
Фиг. 1.13
Та б лица 1.14
Брой на кон гак ипе
20
32
Л, <0,1, linn
Схема за състаьяне типовото означение на съединителите
при поръчка
Съединител правоъгълен с кръгли контакта (СМ1) I ч
Брой на контактите (20, 32) _____
Вид па контактната част (А — щифтов; В — гнездов)
Вид на покритието (О — позлатенп контакти)
Номер на стандартизационния документ
Пример на типово означение
СМ1-2ОАО ОН 61135—72 — съединител правоъгълен с 20 кон-
такта, щифтов, с позлатени кон-
такти.
СМ1-32В ОН 61135—72 —съедийител правоъгълен с 32 кон-
такта, гнездов, с посребрени кон-
такти.
1.1.3.1. Съединители пгип СМ1-2
Съединителите тип СМ 1-2 представляват двущифтови съедините-
ли с кръгли контакти с диаметър 1 mm, разработени като вари-
ант на правоъгълните съединители тип СМ1.
Тези съединители също се състоят от щифтови съединители
(означение А) и гнездови съединители (означение В).
32
«41
Фиг. 1.14 Фиг. 1.15
Фиг. 1.16
xDwgfo ?’’! i I""e‘o »‘o+£<0

3 Сиравочна серия, част I
33
Контактите им се изработват в два варианта: посребрени (без
означение) и позлатени (означение О).
Конструктивпите и присъедииителни размери на съединители-
те са показани на фиг. 1.14 (щифтов съединител) и 1.15 (гнездов
съединител).
Съединителите тип СМ1-2 могат да се използуват поединично
или наборно, като при наборното използуване се свързват в гру-
пп с помощта на винт М2,5 с дължина, зависеща от броя на по-
следователно свързаните съединители в набора (фиг. 1.16).
Основни технически характеристики
Съединителите тип СМ1-2 отговарят на изискваиията на БДС
8364—70 „Съединители многополюсни до 3MHz. Общи техни-
чески изисквания и методи за изпитване".
Електрически изисквания
1. Номинално напрежение (амплитудна стойност)— 354 V.
2. Преходно съпротнвление — <5mQ.
3. Изолационно съпротивлеиие — >10loMQ.
4. Номинален ток — 5 А.
Механичниизисквания
1, Механична износоустойчивост —500 цикъла.
2. Сила на присъединяване на един контакт — 2,5 N.
3. Сила на разединяван^ на един контакт — 0,3 N.
Климатичниусловия
1. Студ-по БДС 4973—71 —минус 40°С.
2. Суха топлина—по БДС 4974—71 —плюс 85° С.
3. Влажна топлина при постоянен режим — по
БДС 4975—71 — 21 денонощия.
Схема за съставяне типовото означение на съединителите
при поръчка
Съединител тип СМ1|
Брой на контактите (2) _________ L
Вид на контактната част (А—щифтов; В—гнездов) ^_
Покритие на контактите (сребро—без означение;
злато — означение 0)
Номер на стандартизационния документ
ОН 04 61135—72
34
Пример на т и п о в о означение
СМ1—2АО ОН 04 61135—72
СМ1-2В ОН 04 61135—72
СМ1—2ВО ОН 04 61135—72
СМ1-2А ОН 04 61135—72
— щифтов съединител тип' СМ1,
с два позлатени контакта.
— гнездов съединител тип С Ml, с
два посребрени контакта.
— гнездов съединител тип С.М1, с
два позлатени контакта.
— щифтов съединител тип С Ml, с
два посребрени контакта.
1.1.4. Правоъгълни
шестполюсни
съединители
с ножови контакта
Правоъгълните тпестпо-
люсни съединители с
ножови контакта са
предназначена за меж-
дублокови свързвания в
радиоелектропни апара-
тури или за връзки меж-
ду апаратурите и външ-
ни нзмерителни и кон-
тролни устройства. Те
могат да работят сигур-
но в температурен ин-
тервал от минус 10° до
плюс 70° С при нормал-
но атмосферно налягане
(86 до 106 kPa).
И тези съединители
се състоят от две час-
ти: гнездова (означение
ЩК) и ножова (означе-
ние ЩС).
Ножовите контакта са галванично обработени с твърдо сре-
бърно покритие, а гнездовите са Щанцовани от калаено-фосфорен
бронз и имат сыцото покритие. Контактите са закрепени в пра-
воъгълни носачи от термореактивна пластмаса. Изводните пера на
съединителите позволяват закрепването на проводници с диаме-
тър до 1,5 mm чрез запояване.
Габаритните размери и формата на съединителите са посоче-
ни на фиг. 1.17.
35
Оснозни технически характеристики
Правоъгълните шестполюсни съединители отговарят на изиск-
ванията на ОН ММ 5895—69.
Е л е к т р и ч е с к и изисквания
1. Номинално напреженне
2. Номинален ток
3. Контактно съпротивление:
а) при нормални условия
б) при повишена влажност
4. Изолационно съпротивление:
а) при нормални условия
б) при повишена влажност
5. Изпитвателно напрежеиие:
а) между два съседни контакта
б) между конта ктните пера и мае а
Механичнаизисквания
1. Механична износоустойчивост
2. Сила на съединяване
3. Сила на разединяване
- 500 V.
3 А.
<. 20 mQ;
—S 30 m2.
— _ 10|1Й;
—: 10ч2.
— 1500 V;
— 2000 V.
— 500 цикъла.
- 100 N.
— от 20 до 70 N.
Климатични условия
1. Студ —по БДС 4873—71 —минус 10°С.
2. Суха топлина — по БДС 4974—71 —плюс 70° С.
3. Влажна топлина при постоянен режим —
по БДС 4975—71 — 21 денонощия.
Присъединителни размери
Присъединителните размери на шестполюсните ножови съедини-
тели са показани на фиг. 1.18.
Типозо означение
Съединител шестполюсем ножов — ЩС.
Съединител шестполюсен гнездов — КС.
1.1.5. Деветщифтови съединители
Деветщифтовите съединители могат да контактуват към гнезда
за електронни лампи тип НОВАЛ (фиг. 1.19). Този тип съедини-
тели са предназначени за междублокови връзки в радио- и теле-
36
визионни апаратури, в температурен интервал от минус 25° С до
плюс 85° С, при относителен влажност 95% при 40° С.
Контактните щифтове са с диаметър 1 mm и са галванично
покрити с твърдо сребърно покритие. Те са монтирани в гнезда
Фиг. 1.19
от електроизолационен материал с пет слоя. За фиксиране на ка-
белния сноп съединителите са снабдени с прикрепващи скоби в
две изпълнения—вертикална и хоризонтална.
Основните размери на деветщифтовите съединители са пока-
зани на фиг. 1.20.
37
Основни технически характеристики
Деветщифтовите съединители отговарят на ЗН 070.528.001
Електрически изисквания
1. Контактно съпротнвление
2. Изоляционно съпротнвление:
а) при относителна влажност 65% и
температура 20° С
б) след 96 часа престой при отно-
сителна влажност 95% и температура 85°
3. Изпитвателно напрежение
4. Номинален ток
Механични изисквания
1. Сила на съединяване
2. Сила на разединяване
Климатични условия
1. Студ —ио БДС 4973—71
2. Суха топлина — по БДС 4974—71
3. Влажна топлина при постоянен ре-
жим— по БДС 4975—71
— ^20 п-й.
— 5.103 Й;
— 2.103 Й.
- 1200 V.
— 1 А.
— 58,8 N.
— от 11,8 до 53,9 N.
— минус 25° С.
— плюс 85°.
— 4 денонощия.
Типово означение
При поръчка на съединителите в заявката се вписва наименова-
ние™ и видът на прикрепващата скоба за кабелния сноп.
1.2. МЕЖДУБЛОКОВИ АКУСТИЧНИ СЪЕДИНИТЕЛИ
1.2.1. Кръгли акустични съединители тип СА
Акустичните съединители тип СА са предназначени за присъе-
диняване на магнетофони, грамофони, микрофони за битова и слу-
жебна апаратура и говорители към радиоустройства и акустични
съоръжения за напрежение до 34 V и ток до 2 А при нормални
атмосферни условия.
Кръглите акустични съединители тип СА се състоят от: гнез-
дов акустичен съединител (без означение) и щифтов аку-
стичен съединител (означение М).
В зависимост от броя на контактите тези съединители се
разделят на двуполюсни (означение 2), триполюсни (означение 3)
и петполюсни (означение 5).
38
910
Фиг. 1.22
3,5±0,05
39
Фиг. 1.24
Двуполюсните гнездови съединители се изработват в два ва-
рианта:
1. Двуполюсни гнездови съединители без комутатор (С А-2),
показали на фиг. 1.21.
2. Двуполюсни гнездови съединители с комутатор (СА-2К),
показани па фиг. 1.22.
Осиовните размери и
разположението на кон-
тактните щифтове на дву-
иолюсните щифтови съеди-
нители (СА-2М) са пока-
зани па фиг. 1.23.
Осиовните размери и
разположението на кон-
тактните щифтове на гри-
полюсните гнездови съеди-
нители (СА-3) са показани
на фиг. 1.24.
Осиовните размери на триполюсните щифтови съединители
(СА-ЗМ) са показани на фиг. 1.25.
Контактите на съединителите са галванично иокрити с твърдо
сребърно покритие с дебелина 10 pm и са монтирани в цилиндрич-
ни носачи от термореактивна пластмаса. Носачите са поставени
в метален екраниращ кожух.
Щифтовите съединители могат да се присъединяват към мно-
гожилен кабел с диаметър 4,5+0,15 mm.
Конструкцията на съединителите позволява присъединяването
на триполюсен щифтов съединител (СА-ЗМ) към петполюсен гнез-
дов съединител (СА-5).
Основни технически характеристики
Съединителите тип СА отговарят на изискванията на ОН 04
60914-72.
40
Електрически изисквания
1. Номинално напрежение
2. Номинален ток
3. Контактно съпротивление:
а) при нормални условия
б) при повишена влажност
4. Изолационно съпротиатение:
а) при нормални условия
б) при повишена влажност
5. Изпитвателио напрежение
34 V.
— 2 А.
— <10 шй;
-— <20 шй.
- < 10» й;
- < 107 Й.
- 500 V.
Механични изисквания
1. Механична износоустойчивост 1000 цикъла.
2. Сила на съеднняване: а) двуполюсен съединител - <16 N;
б) триполюсен съединител — <24 N;
в) петполюсеп съединител — <40 N.
3. Сила на разединяване:
а) двуполюсен съединител — от 2 до 12 N;
б) триполюсен съединител — от 3 до 18 N;
в) петполюсен съединител — от 6 до 30 N.
4. Сила на задържане на свързващия
кабел -30 N.
К л и матич ииусловия
1. Студ-по БДС 4973—71
2. Суха топлина —по БДС 4974—71
3. Влажна топлина при постоянен ре-
жим—по БДС 4975—71:
а) нормално изпълнение
б) тропикализиран вариант
Присъединителни
размери
Присъединителните размери на гнезлови-
те съединители върху носещото шаси са
показани на фиг. 1.26.
— минус 10' С.
— плюс 70° С.
-— 4 денонощия;
— 21 денонощия.
Фиг. 1.26
41
Схема за съставяне на типовото означение на съединителите
при поръчка
Съединител акустичен кръгъл тип СА
Брой на контактите (2, 3 и 5)
Вид на контактната част (гнездов—без означение;
щифтов— означение М; двуполюсен гнездов с
комутатор— означение К)
Номер на стандартизационния документ (ОН 04
60914—72), _______
Пример на типово означение
С А-2 ОН 04 60914—72
СА-2К ОН 04 60914—72
СА-ЗМ ОН 04 60914—72
СА-5 ОН 04 60914—72
— гнездов двуполюсен съединител.
— гнездов двуполюсен съедини-
тел с комутатор.
щифтов триполюсен съеди-
нител
—гнездов петполюсен съединител.
1.2.2. Акустични съединители серия М
Този тип съединители са предназначени за междублокови връзки
в електроакустични и радиоапаратури, работещи при честоти до
3 MHz. Те могат да се използуват и за други временни връзки
в радиоелектронни апаратури, в температурен интервал от минус
40° С до плюс 70° С, когато параметрите им удовлетворяват изиск-
ванията на апаратурите.
Контактните щифтове на съединителите са разположени п©
42
права линия. Тяхното сечение предстанлява правоъгълник с раз-
мери 1,6 X 2,5 mm с подходяще оформени контактни краища.
Входовете на гнездата са оразмерени така, че да не може да
се създаде погрешна връзка.
Фиг. 1.28
Съединителите от серия М се състоят от гнездов съединител
(означение МД) и щифпюв съединител (означение МЩ), показа-
ли на фиг. 1.27.
За по-добра манипулация с тях съединителите могат да бъдат
снабдени с удължители. Основните размери на гнездовите съеди-
нители с удължител (означение МДУ) и щифтовите съединители
с удължител (означение МЩУ) са показани на фиг. 1.28.
Конструкцията на съединителите позволява реализирането на
комбинации при съединяването им в зависимост от характера на
връзките в апаратурата. Възможни комбинации са: МД—МЩУ;
МД—МЩ; МДУ—МЩУ; МДУ—МЩ.
Основни технически характеристики
Съединителите серия М отговарят на изискванията на МЕК 130—2
и ОН 04 55203—71.
43
Електрически изисквания
1. Номинално напрежение
2. Номинален ток
3. Контактно съпротнвление:
а) при нормални условия
б) при повишена влажност
4. Изоляционно съпротнвление:
а) при нормални условия
б) при повишена влажност
5. Изпитвателно напрежение
Механични изисквания
1. Сила на съединяване
2. Сила на разединяване
3. Механична износоустойчивоег
— 34 V.
— 2 А.
— <10 гпй;
— <20 гой.
— 10:’ Q;
10,: Q.
- 500 V.
- 40 N.
— от 6 до 30 N.
— 500 цикъла.
Клим атични условия
1. Студ — по БДС 4973—72
2. Суха топлина—но БДС 4974—72
3. Влажна топлина при постоянен ре-
жим — по БДС 4975—72
- минус 40° С.
— плюс 70° С.
— 21 денонощия.
Присъединителни размера
[ 1рисъединителните размерн на
съединителите от серия М са
показано на фиг. 1.29.
Типово означение
Фиг. 1.29 мд — петполюсен гнездов
съединител.
МДУ — петполюсен гнездов съединител с удължител.
МЩ — петполюсен щифтов съединител.
МЩУ — петполюсен щифтов съединител с удължител.
След типовото означение се написва номерът на стапдартиза-
ционния документ — ОН 04 55203—71.
1.3. КОАКСИАЛНИ МЕЖДУБЛОКОВИ СЪЕДИНИТЕЛИ
1.3.1. Високочестотни коаксиални съединители тип КС-50
Впсокочестотните коаксиални съединители са предназначени за
присъединяване на коаксиален кабел с вълново съпротнвление
44
50 й към високочестотни апаратури и за присъединяване на анте-
нн към УКВ станции, радиотелефони и др. Препоръчва се към тези
съединители да се присъединява кабел с дебелина на диелектрич-
ния пласт от 2,82 до 3,08 mm, съгласно изискванията на МЕК 50—3,
тип 96.
Коаксиалните съединители се състоят от:
1. Единичен щифтов коаксиален съединител—означение А
(фиг. 1.30).
2. Единичен гнездов коаксиален съединител със запояване на
външния проводник — означение В} (фиг. 1.31).
45
Съществуват два начина за фиксиране на гнездовия и щифто-
вия съединител след присъединяването им:
1. Фиксиране с байонетна сглобка (фиг. 1.30 и 1.31).
2. Фиксиране с резбова сглобка — означение W.
На фиг. 1.32 са показани габаритните размери на гнездовия
коиксиален съединител с резбово фиксиране след присъединяването.
Габаритните размери и видът на щифтов коаксиален съедини-
тел с резбово фиксиране са показани на фиг. 1.33.
Основни тсхничгски характеристики
Високочестотниге коаксиаяни съединители тип КС-50 отговаряг
на изискванията на ОН ММ 5710—68.
16
Електрическиизисквания
1. Контактно съпротивление на присъе-
динени щифтов и гнездов съединител за вът-
решния проводник на кабела — ^5 mS.
2. Контактно съпротивление на при-
съедпнени щифтов и гнездов съединител
за външния проводник на кабела —SUO niQ.
3. Изолационно съпротивление между
коаксиалните контактни елементи •— >1О10 Й.
4. Пробивно напреженне между двата
коаксиални контактни елемента — 1800 V.
Механични изисквания
1. Механична износоустойчивост — 2000 цикъла.
2. Сила на задържане на присъединени
гнездов и щифтов съединител при фиксиране
с резбова сглобка — 20 N.
3. Сила на задържане на присъединени
гнездов и щифтов съединител при фикси-
ране с байонетна сглобка — от 10 до 100 N.
Климатичвиусловия
1. Студ — по БДС
4973—72 — минус 25е С.
2. Суха топлина — по
БДС 4974—72 —плюс 100°С.
3. Влажна топлина
при постоянен режим —
по БДС 4975—72 —21 денонощия
Присъединителни размери фиг- 134
Присъединителните размери на единичните гнездови коаксиал-
ни съединители са показани на фиг. 1.34.
10+<45
Схема за съставяне на типовото означение на съединителите
при поръчка
Съединител високочестотен коаксиален (КС)__| 1
Вълново съпротивление на кабела (50) __
Диаметър на коаксиалниякабел
Вид на контактната част (щифтов — А; гнездов — . |
Начин на фиксиране (байонетно — без означение;
резбово—означение W)____
47
Пример на т и п о в о означение
КС-50-ЗВ) W — вивокочестотен коаксиален гнездов съединител
за кабел с вълново съпротивление 5J Q, вън-
шен диаметър 3,09 mm и резбово фиксиране.
1- 4. АНТЕННИ СЪЕДИНИТЕЛИ
1.4.1. Антенни съединители за радиоприемники
Антенните съединители са предназначени за нрисъединяване на
антенн към радиоприемници за дълги, средни, къси и ултракъси
вълни, в температурен интервал от минус 25° С до плюс 75° С.
Съединителите са производство на заводите HTV — Будапеща
и се внасят у нас за нуждите на радиоапаратурите.
Антенните съединители за радиоприемници са разработени в
следните варианти:
1. Симетричен антенен съединител тип DLSB—03, с основни
размери и разположение на контактите съгласпо с фиг. 1.35.
Max 3S
Фиг. 1.55
2. Симетричен антенен гнездов съединител тип ALSB—03, с
основни размери съгласно с фиг. 1.36.
3. Несиметричен антенен ножов съединител тип DLSE—02,
с основни размери и разположение на контактите съгласно с
фиг. 1.37.
4. Несиметричен антенен гнездов съединител тип ALSE- —02, с
основни размери и разположение на контактите съгласно с фиг. 1.38.
Ножовите съединители тип DLSB—03 и DLSE—02 са с посреб-
рени правоъгълнп контактни ножове и са оформени в разглобяе-
мо тяло от термопластична пластмаса, снабдено с блокиращ ка-
пай с изолационни детайли.
Гнездовите съединители тип ALSB—03 и ALSE—02 са оформени
1 ,ч
в пластмасово тяло и са с посребрени контакти, предназначени
за свьрзване на проводници чрез сиояване. Те се закрепват върху
монтажного шаси откъм тясната страна на тялото посредством
пружиниа рамка.
Мах 4,5
Фиг. 1.36
4 Справочка серия, част I
49
Основни технически характеристики
Симетричните антенни съединители отговарят на изискванията на
DIN 45 316, а несиметричните антенни съединители — на DIN
45 315.
Електрически изисквания
1. Номинално напрежение
2. Номинален ток
3. Изоляционно съпротивление при на-
прежение (100 + 15) V
4. Контактно съпротнвление
К л и м а т н ч н и у с л о в и я
1. Студ
2. Суха топлина
3. Влажна топлина при продължително
въздействие
— 34 V.
— 2 А.
— =*103 MS..
—г>10 mS.
—минус 25° С.
—плюс 75° С.
—10 денонощия.
Присъединителни размера
Присъединителните размери на
гнездовите антенни съединители
са дадени на фиг. 1.39.
Типово означение
DLSB—03—симетричен анте-
нен ножов съединител.
ALSB-03—симетричен антенен гнездов съединител.
DLSE-02—несиметричеп антенен ножов съединител.
ALSE-02—несиметричен антенен гнездов съединител.
1.4.2. Антенни телевизионни съединители
Антенните телевизионни съединители са предназначени за свърз-
ване на телевизионните приемници с антените за първи до трети
телевизионен обхват при температура от плюс 75° до минус
25° С.
Съединителите са производство на заводите HTV—Будапеща,
и се внасят масово у нас за нуждите на телевизионните апаратури.
Антенните съединители се състоят от:
1. Ножов антенен телевизионен съединител тип DLSI—02, с
основни размери и разположение на контактите съгласно с фиг. 1.40.
2. Гнездов антенен телевизионен съединител тип ALSI—02 с
50
основни размери и разположение на контактите съгласио с
фиг. 1.41.
Произвежда се и гнездов антенен телевизионен съединител
за печатен монтаж тип ALSI/A с основни размери съгласно с
фиг. 1.42.
Фиг. 1.40
Ножовите съединители тип DLSI—02 са оформени в пластмасово
тяло, снабдено със самоблокиращ се капак с изолационни детай-
ли от макролон и са с посребрени ножови правоъгълни контакта с
възможност за присъединяване на проводник чрез спояване или
чрез винт.
Гнездовите съединители тип ALSI—02 са оформени в пластма-
сово тяло и са с посребрени контакта с възможност за присъе-
диняване на проводник чрез спояване. Те се закрепват върху
51
монтажната плоча от тясната страна на съединигеля посредством
пружинираща рамка.
Гнездовите съединители за печатен монтаж тип ALSI/A са
снабдени с удължени и огънати на 90° контактни пера, конто се
Фиг. 1.42
запояват непосредствено в легла-
та на платката.
Основни технически
характеристики
Антенните телевизионнп съедини-
тели отговарят па изискванията
на DIN 45 317.
Е л е к т р и ч е с к и изисквания
1. Номинално напреженне 34 V.
2. Номинален ток —2 А.
3. Изолационно сьпротнвленне при (10()±15) V Дг103 АШ.
4. Контактно съпротивление —<10 шй.
5. Капацитет —<5 pF.
6. Коефициент на отражение —<0,2.
Кл иматични условия
1. Студ -минус 25° С.
2. Суха топлина -плюс 75° С.
3. Влажна топлина при продължигелно
въздействие —10 денонощия.
Типово означение
DLSI—02—ножов антенен тслевизионен съединител.
ALSI—02—гнездов антенен телевизионен съединител.
ALSI/A —гнездов антенен телевизионен съединител за печатен
монтаж.
52
РАЗДЕЛ II
ПЕЧАТНИ ПЛАТКИ И СЪЕДИНИТЕЛИ ЗА ТЯХ
Този раздел обхваща сьсдннителите, предназначени за присъеди-
няване на печатни платки към останалите блокове от радиоелек-
тронните апаратури. Посочени са основпите технически характери-
стики, експлоатационните възможностн н типовите означения на
съединителите в съответствие със стаидартизационните документи,
конто регламентират проичводството им. Разгледапи са и стандарт-
ните печатни платки за съответпия тин съединители, както и
условнята за изработването им.
Разделът обхваща четири групп елементи:
1. Ипдиректни съединители.
2. Директив съединители.
3. Печатни платки.
4. Направляващи комплектуващи детайли за печатни платки.
В раздела са използувани следните термин» и определения
съгласно с БДС 8344—70:
Печатна схема—система от печатни проводници и печатни
елементи, нанесени върху обща изолационна основа.
Печатен монтаж—система от печатни проводници, осигурява-
щи електрическа връзка па елементите на схемата или екранира-
нето им.
Печатна платка—гъвкава изолационна основа, на конто е на-
несена система от печатни проводници или печатни елементи.
Двустранна печатна платка—платка с печатни проводници
или печатни елементи, разположени от двете страви на пзолацион-
ната основа.
Контактна площадка токопроводещ участък, предназначен
за присъединяване на изводите на градивни елементи или евърз-
ващп проводници. При наличието на монтажен отвор това е
площадката, ограждаща отвора или водеща до него, при липса
на отвор -площадката в края на проводника.
2.1. ИНДИРЕКТНИ СЪЕДИНИТЕЛИ
2.1.1. Ипдиректни съединители за печатен монтаж тип КПМ
Съединителите за печатен монтаж тип КПМ са предназначени за
електрическо евързване на печатни платки кьм обемно (с провод-
ници) монтирани възли в радиоелектронните апаратури, работещи
53
при честоти до 3 MHz, в температурен интервал от минус 10° С
до_ плюс 70° С и атмосферно налягане от 86 до 106 kPa.
" Контактните елементи на съединителите са изработени от
калаено-фосфорен бронз и са позлатени върху предварително
никелирани контактни повърхности, което осигурява гарантиран
многоточков надежден контакт.
В зависимост от броя на контактните пера съединителите се
изработват като 17, 23, 35 и 41 полюсни.
Съединителите тип КПМ се състоят от:
1. Щифтови съединители (означение А). Това са съедините-
лите, конто се запояват директно към платката. Конструктивиите
размери и видът на щифтовите съединители в зависимост от
броя на контактните пера са дадени в табл. 2.1 и фиг. 2 1.
2. Гнездови съединители (означение В). Това са съединителите,
към конто се присъединяват свързващите проводници. Гнездовите
съединители според начина на присъединяването на проводниците
биват:
а) гнездови съединители за „навит" монтаж (означение ВН).
Размерите и формата на гнездовите съединители за навит монтаж
са посочени на табл. 2.2 и фиг. 2.2;
.>1
Таблица 21.
Брей на кон- тактните пера A, inm £-0,4’ Ш1П С, шт °-о.4 тт
17 64 57 50 16.2,5
23 79 72 65 22.2,5
35 109 102 95 34.2,5
41 ! 124 117 1 110 40.2,5
Фиг. 2.3
Таблица 2.2.
Брой на контактните пера 1 A, inm А -о,4, тш С, тт Z), тт
17 66 16.2,5 60 50
23 81 22.2,5 75 65
35 111 34.2,5 105 95
41 126 40.2,5 120 ПО
55
б) гнездови съединители за запояване на проводниците (оз-
начение ВС). Размерите на тези съединители отговарят на табл. 2 и
фиг. 2.3.
Основни технически, характеристики
Съединителите за печатен монтаж тип КПМ отговарят на изиск-
вания га на ОН 04 62 241 72.
Щифтовите съединители са пригодени за закрепване към едно-
странно фолирана печатна платка с дебелина 1,5+0,2 mm.
Електрически изисквания
1. Номинално променливо напрежение
2. Номинален ток
3. Изпитвателно напрежение (амплитудна
стойнос г)
4. Контактно съиротивление:
а) при нормални условия
б) при повишена влажност
5. Изолационно съиротивление:
а) при нормални условия
б) при повишена влажност
6. Капацитет между две съседни пера
Меха н и ч и и изисквания
1. Сила на съединяване на една контактна
2. Сила на разединяване на една контактна
двойка
3. Устойчивост на вибрации-съгласно с
БДС 8364 70
4. Устойчивост на статично натоварване
-220 V.
- 5 А.
1700 V.
7 тй;
—: "10 тй.
—25.103 МУ;
- -10'2МЙ.
— 3pF.
двойка 5N.
—от 1 N до 4,5
-VIII с тенен.
—200 N.
N.
Климатични условия
1. Студ—по БДС 4973—72
2. Суха топлина—по БДС 4974—72
3. Влажна топлина при постоянен режим—
по БДС 4975—72:
а) пормално изпълнение
б) тропикализиран вариант
—минус 10° С.
—плюс 70° С.
—4 денонощия;
-21 денонощия.
Присъединителни размери
Прлсъединителните отвори, в конто се поставят и запояват из-
водите на щифтовите съединители, се определят от стъпката и
56
броя на контактите и са прсочени на табл. 2.1 (размер В) и
фиг. 2.3.
Схема за състаеяне на типовото означение
на съединителите при поръчка
Съединител за печатни платки тин КПМ
Брой на контактите (17, 23, 35, 41)
Вид на контактната част (щифтов — А; гнездов В)
Начин на монтаж па проводниците
(чрез запояване С; навит монтаж И)
Вид на клима гичното изпълнение
(нормално -без означение; троникалнзиран вариант- Т).
Пример на г и и о в о означение
K1IM-41 ВИТ електрически съединител за печатен монт«ж с
41 контакта, гнездов, за навит монтаж, в тро-
пикализирано изпълнение.
K1IM-17 АС—електрическп съединител за печатен монтаж с
17 контакта, щифтов, зазапояване на изводите,
нормално изпълнение.
2.1.2. Индиректни съединители тип СИ—254
Индпректните съединители тип СИ—254 (със стъпка 2,54 пип)
са иредназначени за индиректио свьрзване на печатни платки в
схемите на електронните апаратури при следните експлоатационни
условия: температура от минус 55ЭС до плюс 125° С и атмосфер-
но налягане от 86 до 106 kPa.
Съединителите тип СИ—254 се състоят от гнездов съедини-
тел (означение СИ—254-А) и щифтов съединител (означение СИ—
154-В).
Гнездовите съединители СИ —254-А се състоят от изоляцион-
но тяло от термореактивна пластмаса, в коего са подредени кон-
тактните пера тип лира. Контактните пера са щанцовани от
калаено-фосфорен бронз и са посребрени (позлатени) галаванично.
Гнездовите съединители са с 23 контактни пера. Изводите са
предназначен!! за запояване на проводници с максимално сече-
ние 1 шт2.
Осиовните размери, разположението на контактите и формата
на гнездовите съединители тип СИ—254-А са, показано на
фиг. 2.4.
Щифтовите съединители тип СИ—254-В контактуваг с гнездо-
внте, като изводите им са предназначени за директно запояване
към печатайте платки. Контактните пера са от .тентов тин и са
57
изработени от калаено-фосфорен бронз, галванично покрити с
твърдо сребро (злато).
Основните размер» на щифтовите съединптелни тип СИ 254-В
са показани на фиг. 2.5.
TZjj $4 ^6 ^5 '
А '<2 9г?/%,/^га§г^3^
Фиг. 2.4
Фиг. 2.6
Присъединителните размери на гнездов и щифтов съединител.
както и на печатната платка, са показани на фиг. 2.6, където
0=2,5+^ •
58
Основни технически характеристики
Индиректните съединители тип СИ—254 отговарят на'изнсквания-
та на CCTU—08 = 07 (Франция).
Електрически изисквания
1. Номинален ток—съгласно графика на фиг. 2.7.
2. Номинално напреженне—-
3. Контактно съпротивление
4. Изолационно съпротивление
5. Изпитвателно напреженне
-200 V.
— <10 П1Й.
—>5Л03 MQ.
—750 V.
Механични изисквания
1. Сила на съединяване на една контактна
двойка —<3,4 N.
2. Сила па разединяване на една контактна
двойка —>0,55 N.
3. Механична износоустойчивост —500 цикъла.
Климат ични условия
1. Климатична категория
а) студ—по БДС 5973—72
б) суха топлина-—по БДС 4974—72
в) влажна топлина при постоянен режим—
по БДС 4975—72
—55/125/56'
—минус 55° С;
—плюс 125° С;
—56 денонощия
Присъединителни размери
Щифтовите индиректни съединители се присъединяват директно
към печатайте платки, като размерите и разположението на мон-
тажните отвори са показани на фиг. 2.8.
59
Гнездовите индиректни съединители тип СИ—254-А се при-
съединяват в монтажей отвор с размери, показани на фиг. 2.9.
Фиг. 2.8
Фш. 2.9
Схема за съставяне на типовопго означение
на съединителите при поръчка
Съединител индиректен тип СИ ।
Стъпка в милиметри
Вид на съединителя
(гнездов—А; щифтив—В).
Пример за т и п о в о означение
СИ—254-А—съединител индиректен гнездов със стъпка 2,54 гпга.
2.2. ДИРЕКТНИ СЪЕДИНИТЕЛИ
2.2.1. Съединители за печатни платки тип СД—28
Съединителите за печатни платки типСД—28 са предназначени за
директив присъединяване на печатни платки с дебелина 1,5+0,2 mm,
конто чрез тях се свързват с останалата електрическа част на
апаратурите, работещи при честоти до 3 MHz, в температурния
интервал от минус 40° С до плюс 70° С и атмосферно налягане от
86 до 106 kPa.
60
*DUJS£
S‘£ 1 1
— —
—

.
— —
—
—
- —
-
— __ —
—
-
— . co
— ?
—
— —
. —
—
- -
_
——
—
—

6 ? b ГГ rlXDUJS' L
i ‘s'e
огг ’лиф
61
Съединителите тип СД—28 им ат 28 контактны пера, разпол эжени
със стъпка 2,5 mm. Всяко . от контактните пера контактува дву-
площадки на печатайте платки.
монтирани в основа от термопластична
странно към контактните
Контактните пера са
фиг. 2.11
пластмаса.
Конструктивните размери и фор-
мата на съединителите са дадени
на фиг.!. 2.10.
В зависимост от начина на за-
крепване на проводниците към из-
водните пера и от дължината на те-
зи пера съединителите се произвеж-
дат в четири варианта:
1. За навит монтаж с пяло
перо (означение К)—фиг. 2.10.
2. За навит монтаж с остро
дълго пероДозначение И)—фиг. 2.11.
Фиг. 2.12 Фиг. 2.13
3. За навит монтаж с остро кьсо перо (означение 3)—
фиг. 2.12.
4. За спойка (означение С)—фиг. 2.13.
Основни технически характеристики
Директните съединители тип СД—28 отговарят на изискванията
на БДС 11681—74.
Електрическп изисквания
1. Номинално напрежение (амплитудна стой-
ност) —220 V.
2. Номинален ток —4 А.
62
3. Контактно съпротнвление
4. Изоляционно съиротивление:
а) при нормални условия
б) при повишена влажност
5. Изпитвателно напрежение
—<. 12 niQ.
—>104 М2;
->103 Мй,
—500 V.
Механична изисквания
1. Механична износоустойчивост
2. Сила на съединяване
3. Сила на разединяване
4. Якост на изводите
5. Устончивост на вибрации по
8364—70
—500 цикъла.
от 30 до 120 N.
—от 20 до 85 N.
—20 N.
БДС
—VIII степей.
Климатични условия
1- Студ по БДС 4973—72
2. Суха топлина -по БДС 4974 - 72
3. Влажна топлива при постоянен режим
по БДС 4975—72
—минус 40°С.
—плюс 70°С.
—4 денонощия.
Прасьединителни размери
Присъединителните размери на съединителите, когато се закреп-
ват неподвижно върху носещото шаси на апаратурата, са дадеии
на фиг. 2.14.
84 + 0,15
Фиг. 2.14
Фиг. 2.15
63
Към съединителите тип СД-28 могат да се присъединяват
печатни платки със специално оформена контактна част с разме-
ри, дадени на фиг. 2.15.
Схема за съставянг на типовото означение на съединителите
при поръчка
Съединителен правоъгълеп директен тип СД
Брой на гпездата (28)
Дължина на съединителя (в милиметри)
Широчина на съединителя (в милиметри)__
Вид на изводите и брой на мои тираните контакти ।
(цяло перо, навит монтаж -К; остро дьлго перо, навит монтаж
И; остро късо перо, навит монтаж- 3; спойка С).
Пример на типово означение
СД- 28(92)11 -И БДС 11681—74 съединител дирек тен с 28 гнез-
да, дължина 92 mm, широчина 11 mm, с осгър дълъг извод за
навит монтаж и 28 монтирани контактни пера.
СД—28(92)11 -С--18 БДС 11681-74—съединител директен с
28 гнезда, дължина 92 mm, ш 1рочина 11 mm, с ишод за спойка
и 18 монтирани контактни пера.
2.2.2. Директив съединители тип СД—500
Съединителите тип СД 500 са предназначени за директно присъе-
динявапе на печатни платки с дебелииа 1,5 + 0,2 тга, конто чрез
тях се свързват с осганалата част на електронните апаратури,
работещи при честоти до 3 MHz, в температурния интервал от
минус 40°С до плюс 85°С при пормално атмосферно налягане от
86 до 106 kPa.
Този тип съединители имат максимално 52 контактни пера,
разположени иа два срещуположни реда по 26 пера със стъпка
5 mm. Всички контактни пера са монтирани в основа от термо-
пластична пластмаса и контактуваг едностранно към контактни-
те площадки от двете страии на печатната платка.
Конструктивннте размери и формата на съединителите тип
СД—500 са дадени на фиг. 2.16.
В зависимост от това, дали са монтирани всичките контактни
пера, съединителите се изработват в два варианта:
1. Съединители с монтирани всички контактни пера- озна-
чение СД—500—52.
2. Съединители с монтирани 48 пера, като четирип.г цен-
тралин гнезда са незаети—означение СД-500-52-1.
64
г За избягване на погрешно съединяване на контактната част
на платката със съединителя той е снабден с два фиксиращи
ключа, чието разположение и размери върху контактната
част на платката са показани на фиг. 2.17.
Основни технически характеристики
Съединителите тип СД—500 отговарят на изискванията на
ОН—751005—71 и БДС 8364—70 „Съединители многополюсни
до 3 MHz“.
Електрнчески изисквания
1. Номинално напреженне (амплитудна стой-
ност) —220V.
2. Номинален ток —ЗА.
5 Справочка серия, част I
65
3. Изпитвателно напрежение (амплитудна
стойност) —700 V.
4. Контактно съпротивление —5S10mQ.
5. Изолационно съпротивление:
а) при нормални условия —>105МЙ.
б) при повишена влажност —>100М2
6. Капацитет между две съседни или сре-
щуположни контактна пера —^2pF.
Механични изисквания
1. Механична износоустойчивост 2. Сила на съеднняване 3. Сила на разединяване 4. Якост на изводите- -—500 цикъла. —120N. —от 20 до 60N.
а) якост на натиск б) якост на опън 5. Устойчпвост на вибрации—по БДС 8364—70 —30N; —40N. —VIII степей
а) изменение на контактното съпротивле-
ние през време на вибрации 6. Устойчивост на удари (при 15 g) а) прекъсване на контактната връзка през време на ударите —±30%. —1200 удара; —11ms.
Климатични условия
1. Студ—по БДС 4973-72 —минус 40°С.
2. Суха топлина—по БДС 4974—72 —плюс 85°С.
3. Влажна топлина при постоянен режим—
по БДС 4975—72 —21 денонощия.
Присъединшпелни размери
Присъединителните размери на съединителите тип СД —500 са
показани на фиг. 2.18.
Типово означение
СД—500—52—съединител днректен с 52 контактни пера.
СД—500—52—1—съединител директен за печатни платки с 48
контактни пера (четирите централни гнезда са незаети).
2.3. ПЕЧАТНИ ПЛАТКИ
Във връзка с тенденцията за механизиране и автоматизиране в
електрониката и електротехниката печатайте платки все повече
66
14 0,5 +О,1__
155+0,1
•Фиг. 2.19
67
изместват обемния монтаж. Те все повече и повече се налагат и
в други отрасли като машиностроенето, оптичните устройства
и т. н.
С употребата на печатните платки става възможно да се ав-
томатизира монтажът и запояването на градивните елементи и
функционалните възли. Наред със значителната икономия на обем
и тегло се постига и голямо увеличение на производителността
на труда. Чрез употребата на печатните платки се изключват
грешките при монтажа и се повишава прегледността на конструк-
цията. Значително се улесняват контролните измервания в апара-
турата.
Произвежданите у нас стандартно печатни платки (в Завода за
печатни платки — Русе) са предназначени за директно присъединява-
не към съединителите тип СД—28 и СД—500 и иматдебелпна 1,5 +
0,2 mm. Габаритните и присъединителните размери, както и кон-
тактните полета на стандартна печатна платка за присъединяване
към съединителя СД—28, са показани на фиг. 2.19.
Габаритните и присъединителните размери, както и контактни-
те полета на стандартна печатна платка за присъединяване към
съединителя СД—500, са показани на фиг. 2.20.
Техническите условия за изработване на печатните платки се
съставят, като се групират еднородните и близки по характер
изисквания в следната последователност:
1. Начни на изработване на платката. Посочва се по необхо-
дим ост един от следните методи:
— метод на ситопечат;
— метод с преснимане;
• —повърхностно облагородяване;
— позитивен или негативен метод.
2. Означение на материала на токопровеждащия слой или изо-
лационните участъци и на дебелината на слоя.
Стандартните печатни платки се щанцоват от стъклотексто-
лит (С—10—82С 35 pm 1,5x950X950), фолиран едностранно
или двустранно, като дебелината на медното фолио е 35+|°рш.
При оразмеряването на печатните тоководещи линии трябва
да се държи сметка за следните електрически параметри:
Омическо съиротивление. Поради омическото съпротнвление
на тоководещите линии при преминаването на електрически ток
през тях се получава известен пад на напрежение, конто, от една
страна, може да измени проектираните електрически функции, а от
друга страна, се изразява в отделяне от топлина. Омическото
съпротнвление на печатната линия при температура 20эС е
68
Е
z'oVoei
шщфшЩшJMjgWJ
2 -ч и» | |
,S7*S1
S
0£=S*9 11
si*-4
0S'S*7
s\
TO 78'9 2
s
0£=S'9 ""
si
c 'o- 9‘£9
ог-5«<1
"s'!.
Г0789г "I
Гб -g^gl
Toioz zv+ce: '
S
69
където
р е специфичного съпротивление на медта при 20°С (р =
= 17,2.1О~гЙ. пип»;
I —дължината на печатната линия, mm;
F— напречното сечение
Разсгпипние, шгл
Прсбибно напреЖение ,kV
Фиг. 2.21
в квадратно милиметри, при кое-
то трябва да се вземат пред вид
производствените толеранси за
широчината на печатната линия и
толерансите за дебелината на мед-
ното фолио.
При други температуря съпро-
тивлението е
Rt =/?20[1 +«(<—20)],
където а е температурен коефи-
циент конто за медта е
4,33.10-3 °C-1.
Пробивно напрежение. Про-
бивного напрежение за едностран-
но фолиран стъклотекстолит с де-
белина на медното фолио 35 pm
(при дебелина на печатната платка 1,5 mm) зависи от разстоянпе-
то между печатайте линии и
на фиг. 2.21.
може да се определи от графиката
хсд на линии те на полета
Фпг. 2.22
70
КаиаДитет. Капацптетът между две съседни печатни линии
завися от широчината на линиите и разстоянието между тях. Ори-
ентировъчни стойкости за капацитета на единица дължина от две
съседни печатни линии могат да се вземат от диаграмите на
фиг. 2.22.
3. Стъпка на координатната мрежа.
Координатната мрежа определи местоположение™ на контакт-
ните и монтажни отвори, а също така и на печатайте проводни-
71
ци и други re елементи върху изображението на платкатаТв пра-
воъгълна или полярна координатна система. Стъпката на коорди-
натната мрежа е постоянна величина, определяща разстоянието
между съседните линии на координатната мрежа и кратността
на разстоянията между монтажиите отвори.
Намалябане широчината
на плътната линия с
по-малко от 33%
cs оспцска
допуска се
Не се допуска иамэляВане
разстоянието межЗу грс-'Л-чН’
ците по-голямэ ст 33%
Фиг. 2.25
остатъчно
закръгленае
изместВане от
произбодстВените
толеранса
Фиг. 2.26
допугтимс
За мрежа в правоъгълна координатна система се приема ли-
нейна стъпка (/) в хоризонтална и вертикална посока (фиг. 2.23).
За мрежа в полярна координатна система се приема линейна
стъпка на концентричните окръжности и ъглова стъпка на ради-
алните линии (а) (фиг. 2.24).
4. Допустими отклонения на очертанията на проводниците, кон-
тактните площадки и др.
Стеснявания на печатните проводници във форма на вдлъбна-
72
тини или отвори се допускат, ако се запази 67% от номинална-
та широчина на линията. При широчини на печатната линия, по-
големи от 1,2 mm, се допускат отделяй разширявания на провод-
ника, ако се запази най-малко 67% от номипалното 'разстояние
между печатайте линии (фиг. 2.25).
Фиг. 2.27
5. Изисквания към подрязването и изместваието на контакт-
ните площадки.
Отворите на контактните площадки, предназначени за запоя-
вапе на монтажните елементи, могат да бъдат изместени от иде-
алисте им положение (когато центърът на отвора и на контакт-
пата площадка съвпадат). При диаметър на контактната площад-
ка 2,5 mm остатъчното закръгление не трябва да бъде по-малко
от 0,1 mm. Допуска се и не повече от 25% от диаметъра на от-
вора да лежи извън контактната площадка (фиг. 2.26).
6. Указания за покритията.
При печатни платки за директив съединители се прилага пок-
риване на местата на контактуване с контактните пера на съе-
динителя (контактните гребени—фиг. 2.27) с благороден метал.
Повърхностните покрития са възможни при позитивная и нега-
тивния метод за изработване на платките, при конто се запазват
широчините и разсюянията между контактните линии. Пай-често
употребяваните покрития и дебелините на слоя на покритията са
дадени на табл. 2.3.
Т а б л и ц а 2.3
Покритие Дебелнна на слон на по- критието, дш Метод на наработка
Ag 5—15 негативен или позитивен
Au — Pd — Au Au Pd Au 0,2 4 0,2 само за конструкция „контак- тен гребен“ (фиг. 2.27)
Rh 2—3 негативен
73
2.4. НАПРАВЛЯВАЩИ КОМПЛЕКТУ ВЛЩИ ДЕТ АЙЛИ
ЗА ПЕЧАТНИ ПЛАТКИ
Сложността на съвременните електронни апаратури определи раз-
делянето им на отделяй функционални възли с множество мон-
тажни елементи. Изискването за миниатюризация на апаратурите
ограничена обема на отделяйте функционални възли (блокове), по-
ставя въпроса за запазване на минимални-
те им размери при максимално количество
монтажни елементи.
Обикновено една единична печатна
платка не е в състояние да включи всич-
ки елементи от един блок и затова отдел-
яйте блокове се конструират като отдел-
ки касетъчни устройства, в конто се раз-
полагат съответннят брой печатни платки
и съедипители за тях.
За правнлното подреждане на печат-
ное платки в касетите, като се осигуря-
ват еднакви разстояния между тях и за
безпогрешното им подвеждане към съе-
динителите, конто ги свързват с остана-
лите възли в апаратурата, се използуват
направляващи детайли. От друга страна,
заменянето на повреден елемент или
функциональна система налага изваждане-
то на печатната платка, заменянето или
ремонтирането на елемента и отново по-
ставяне на платката в касетата на точно
определено място.
Обикновено направляващите елементи
се монтират неподвижно върху шасито
на касетата и посоката на направляващия
им канал съвпада с присъединителния
отвор на съединителите (фиг. 2.28). Такава
конструкция предпазва, от една стра-
на, контактните пера от смачкване и из-
кривяване (т. е. нарушаване на контакта),
а от друга страна, изключвд погрешното
подаване на печатната платка към съеди-
нителя, т. е. погрешното свързвапе с оста-
налите блокове на апаратурата.
У нас са конструирани и се произвеж-
дат (в Завода за изчислителна техни-
ка—София) два вида водещи елементи:
1. Едноканален водещ елемент, чиито габаритни и присъеди-
нптелни размери са показани на фиг. 2.29.
74
Фиг. 2.29
75
Фиг, 2.30
76
2. Водещ елемент с десет канала, чиито габаритни и присъе-
динителни размери и стъпката на водещите капали са показани
на фиг. 2.30.
Едноканалният водещ елемент е изработен от термопластична
пластмаса, а комбинираният десетканален водач—от двойно де-
капирана стоманена ламарина.
Направляващите водачи са предназначени за подвеждане на
печатна платка с дебелина 1,5+0,2 mm към съединителите тип
СД—500—52 или СД—500—52-1.
77
РАЗД ЕЛ III
МРЕЖОВИ СЪЕДИНИТЕЛИ
В този раздел са дадени конструктивните и присъединителните
размери, основните технически характеристики и типового озна-
чение на мрежовите съединители.
В зависимост от предназначението си и мястото им във вери-
гата мрежа—апаратура, съединителите са разделено в две групп:
I. Съедпнителнп шнурове.
2. Уредни щепсели.
Съедипителните шнурове са снабденп с неразглобяеми щепсел
и щекер и осигуряват електрическата връзка между мрежата и
уредния щепсел.
Използуваната терминология и определения в раздела са сог-
ласно БДС 110—68 „Съединенпя щепселни":
Щепселни съединения—устройство за прекъсваема (отстрани-
ма) връзка в токови вериги.
Уредни щепселни съединения—щепселни съединения, конто
служат за съединяване по желание на един гъвкав проводник
към един уред-консуматор. Състоят се от щекери и уредни
щепсели.
Щекер—онази част от уредното щепселно съедпнение, конто
е предназначена да го свърже към съединим към мрежата гъв-
кав проводник и служи да доведе електрическата енергия до
уреда.
Неразглобяем щекер—щекер, който не може да се отдели
от гъвкавия проводник, без да стане окончателно непзползуваем.
Щепсел—онази част от щепселното съединение, конто съдър-
жа щифтове като контактни части.
Мрежов щепсел—щепсел, който е свързан с един гъвкав про-
водник и осъществява връзка с мрежата.
Уреден щепсел—щепсел, който е или вграден в уреда, или
закрепен към него, или е предназначен да се закрепи към него.
Съединителен шнур—гъвкав проводник, който е снабден с
един щепсел.
3.1. СЪЕДИНИТЕЛНИ ШНУРОВЕ
3.1.1. Съединителен шнур тип ШУ—01
Съединителните шнурове тип ШУ—01 са предназначени за свър-
зване на електрически и електронни уреди с битово и професио-
нално предназначение към електрическата мрежа, като с помощ-
78
Фиг. 3.1
79
та на щепсел и щекер осъществяват електрическата връзка меж-
ду монтирания към уреда уреден щепсел и непосредствено свър-
зания към електрическата мрежа контакт, при следните работни
условия: температура от минус
Фиг. 3.2
25°С до плюс 70°С, относителна
влажност, не по-висока от 90%
при температура плюс 20°С и
не по-ниска от 50% при темпе-
ратура плюс 40сС.
Съединителппте шнурове
тип ШУ—01 са с неразглобяем
щепсел и щекер, запресовани в
гъвкава термопластична пласт-
маса към съответнпя съедини-
телен проводник с обща дъл-
жина два метра.
Този тип мрежовн съедини-
тели се изработват без пред-
пазна клема — т. е. нямат въз-
можност за свързване на пред-
пазен проводник.
Произвеждат се в ЗШИ
„КОМ“—Г одеч.
Общият вид на шнура и кон-
структивните размери на щеп-
села и щекера са показани на
фиг. 3.1.
Основни технически
характеристики
Съединителните шнурове тип
ШУ—01 отговарят на изисква-
нията на БДС ПО—68 „Съеди-
нения щепселни“.
Електрически
изисквания
1. Номинално напре-
жение (постоянно
и променливо) — 220V.
2. Редово
напрежение — 250V.
3. Номинален ток — 1А.
4. Изпитвателно
напрежение — 2000 V.
5. Изолационно
съпротивление •— >5 MQ.
80
Механични изисквания
1. Сила за изваждане на щепсела
2. Сила за изваждане на щекера
3. Механична износоустойчивост
4. Сечение на проводниците
5. Обща дължина
Климатични условия
1. Климатична категория
а) студ
б) суха топлина
в) влажна топлина при постоянен
режим
— от 5 до 30 N.
— от 4 до 30 N.
— 4000 цикъла.
— 2X0,75 mm2.
— 2 m.
— 25/070/04;
— минус 25° С;
— плюс 70° С;
— 4 денонощия.
Типово означение
Шнур съединителен, тип Ш—01 БДС 110—68
3.1.2. Съединителен шнур тип С—01
Предназначението и работайте условия на съединителните шну-
рове тип С—01 са посочени при съединителните шнурове тип
ШУ—01.
Тези съединителни шнурове се пзработват с предпазни клеми
(имат възможност за свързване на предпазен проводник).
Произвеждат се от завод „Комуна“—София.
Общият вид на шнура и конструктпвните размери на щепсе-
ла и щекера са показани на фиг. 3.2.
Основни технически характеристики
Съединителните шнурове тип С—01 отговарят на изискванията на
БДС 110—68 „Съединения щепселни".
Електрически изисквания
1. Номинално напрежение (постоянной
променливо)
2. Редово напрежение
3. Номинален ток
4. Изпитвателно напрежение
5. Изолационно съпротивление
6 Справочна серия, част I
— 220 V.
— 250 V.
— 6 А.
— 2000 V.
— X- 5 МЙ.
81
Механична изисквания
1. Сила на изваждане на щепсела
2. Сила на изваждане на щекера
3. Механична износоустойчивост
4. Сечение на проводниците
5. Обща дължина
К л и м а т и ч н и условия
I. Климатична категория
а) студ
б) суха топлина
в) влажна топлина при постоянен
режим
— от 9 до 54 N.
— от 6 до 45 N.
— 4000 цикъла.
— 3X0,75 mm2.
— 2 m.
— 25/070/10;
— минус 25° С;
—-плюс 70°С;
— 10 денонощия
Типов о означение
Шнур съединителен, тип С—01 БДС 110—68.
3.2. У РЕ ДНИ ЩЕПСЕЛИ
3.2.1. Уредни щепсели тип ЩУ—01
Уреднпте щепсели тип ЩУ—01 са предназначени за свързване на
електрически и електронни уреди с битово и професионално
предназначение към електрическата мрежа посредством съедини-
телен шнур при температура от минус 25° до плюс 70° С, отно-
сителна влажност не по-висока от 90% при температура плюс
20° С и не по-ниска от 50% при температура плюс 40° С. г
82
Уредните щепсели типЩУ—01 могат да се присъединяват към
съед инителния шнур тип ШУ—01.
рй Уредните щепсели тип ПТУ—01 са без предпазна клема (пред-
пазен проводник) и чрез преместване на специалната капачка по-
зволяват свързването на уреда към едно или друго захранващо
напрежение. Те се закрепват неподвижно върху носещото шаси
или лицева кутия на уреда, като се поставят в специално гнездо.
Конструктивните размери на уредния щепсел тип ЩУ—01 са
показани на фиг. 3.3.
Основни технически характеристики
Уредните щепсели тип ШУ—01 отговарят на изискванията на БДС
110—68 „Щепселни съединения".
Електрич е с к и изисквания
1. Номпнално напрежение (постоянно и
променливо)
2. Номинален ток
3. Редово напрежение
4. Изпптвателно напрежение
5 Изоляционно съпротнвление
К л и м а ти ч н и условия
1. Климатична категория
а) студ
б) суха топлина
в) влажна топлина при постоянен режим
— ПО V и 220 V.
— 1 А.
— 250 V.
— 2000 V.
—>5 ма.
— 25/070/04;
— минус 25° С;
— плюс 70° С;
— 4 денонощия
Други изисквания
1. Брой на контактните щифтове —3.
Присъединителни размери
Гнездата за поставяне на уредните щепсели тип ЩУ—01 имат
размерите, показани на фиг. 3.4.
Типово означение
Щепсел уреден, тип ЩУ—01 БДС ПО—68.
83
Фиг. 3.5
84
3.2.2. Уредни щепсели тип У—01
Предназначение™ и работайте условия на уредните щепсели тип
У—01 са посочени при щепселите тип ЩУ—01.
Този тип уредни щепсели могат да се присъединяват към съ-
единителния шнур тип С—01 и са с предпазна клема (възможност
за присъединяване на предпазен проводник).
Конструкиията на щепсела е такава, че при присъединяването
му към електрическата мрежа урецът се заземява още преди
свързването му към мрежата. При разединяване последователност-
та на прекъсване на връзките е обратна.
Габаритните размери и разположението на контактните щиф-
тове на уредните щепсели тип У—01 са показани на фиг. 3.5.
Основни технически характеристики
Уредните щепсели отговарят на изискванията на БДС 110—68
„Щепселни съединения".
Електрически изисквания
1. Номинално напреженне (постоянно и
променливо)
2. Редово напреженне
3. Номинален ток
4. Изпитвателно напреженне
5. Изолационно съпротивление
— 220 V.
— 250 V.
— 6 А.
— 2000 V.
—2:5 МЙ.
85
Климатични условия
— 25/070/10;
trr. ОКО
1. Климатична категория
а) студ
б) суха топлина
—-минус 25°С;
—-плюс 70°С;
в) влажна топлина при постоянен режим —Юденонощия
Други изисквания
1. Брой на контактните щифтове
— 3 (2 + земя).
Присъединителни размера
Уредните щепсели тип У—01 се закрепват неподвижно върху
носещата плоча на уреда посредством два винта М 3. Монтаж-
ните отвори за щепсела и тези за поставянето па винтовете са
показани на фиг. 3.6.
Типово означение
Уреден щепсел, тип У—01 БДС ПО—68.
86
РАЗДЕЛ IV
ГНЕЗДА ЗА ЕЛЕКТРОННИ ЕЛЕМЕНТИ
В тозн раздел са разгледани технические характеристики, кон-
структивните и присъединителните размери, и типовото означение
на гнездата за електронни елемепти.
В зависимост от предназначението си тези гнезда са разделе-
ни в две групи:
1. Гнезда за електронни лампи.
2. Гнезда за интегрални схеми.
Гнездата за електронни лампи отговарят на изискванията на
БДС 5808—74 „Гнезда за електронни лампи. Общи технически
изисквания'1 и БДС 4113—72 „Гнезда за електронни лампи тип МИ-
НИАТЮРЕН, НОВАЯ и ДЕКАД".
В раздела са използувани следните определения съгласно с
БДС 5808—74:
Лампово гнездо — съединителна част, конто служи за създава-
не на електрическа и (в определени случаи и в ограничена степен)
на механична връзка между електронните лампи и апаратурата.
Контактно перо — съставен елемент от гнезд ото, конто оси-
гурява електрическата връзка между крачето на електронната
лампа и външния монтаж.
Затихващо съпротивление — паралелна омическа съставна на
съпротивлението, измерено между едно от контактните пера на
гнездото и всички останали контактни пера, съединени с екрана
(ако пма такьв) и всички други метални части на гнездото. За-
тихващото съпротивление на гнездото определи затихването в треп-
тящия кръг и се измерва между едно от контактните пера и
всички останали метални части, съединени помежду си.
Капацитет Сг — капацитетът на едно от контактните пера по
отношение на всички останали пера, съединени с екрана (ако има
такъв), с останалите метални части на гнездото и със земята.
Капацитет С2 — капацитетът между две съседни контактни
пера, като всички останали пера са съединени с екрана (ако има
такъв), с останалите метални части на гнездото и със земята.
Капацитет С3 — капацитетът между две противоположни кон-
тактни пера на гнездото, като останалите контактни пера трябва да
бъдат съединени с екрана и останалите метални части на гнез-
дото по такъв начин, че да не влияят на резултатите от измер-
ванията.
87
4.1. ГНЕЗДА ЗА ЕЛЕКТРОННИ ЛАМПИ
Гнездата за’електронни лампи са предназначены за електрическо
свързване на (крачетата) на електронните лампи със съответните
точки на електронната апаратура, както и за механично прикреп-
Фиг. 4.1
Фиг. 4.2
ване на лампите в устройствата. Гнездата са конструирани за екс-
плоатация при температура от минус 25° С до плюс 85° С, отно-
сителна влажност 95 ±3% при температура плюс 40° С и атмо-
сферно налягане, не по-малко от 86 кРа.
В зависимост от броя на контактните пера и тяхното разпо-
ложение (т. е. в зависимост от електродите на електронните лам-
пи) се произвеждат следните видове гнезда:
88
1. 1 кездо за електронни лампи тип МИНИАТЮРНО, с разпо-
ложение на контактните пера съгласно фиг. 4.1.
2. Гнездо за електронни лампи тип НОВАЯ с разположение
на контактните пера съгласно фиг. 4.2.
3. Гнездо за електронни лампи тип ОКТАЯ с разположение
на контактните пера съгласно фиг. 4.3.
4. Гнездо за електронни лампи тип ДЕКАЛ с разположение
Фиг. 4.4
Основни технически характеристики
Гнездата за електронни ламин отговарят на изискванията на БДС
4113—72 „Гнезда за електронни лампи тип „МИНИАТЮРЕН",
„НОВАЯ" и „ДЕКАЛ" и БДС 5808—74 „Гнезда за електронни
лампи. Общи технически изисквания и методи за изпитвапе".
Електрически изисквания
1. Максимално работно променливо
напреженне —750 V.
2. Максимален работен ток —- 1 А.
3. Коефпциент на загубите при честота 1 MHz— 0,04.
4. Изолационно съпротивление между две съседни пера и меж-
ду всяко перо и шаси:
а) при нормални климатични условия — > 10 000 ЛАЙ;
б) при максимална работна температура — > 1000 МЙ;
в) при максимална влажност — > 1000 МЙ.
5. Контактно съпротивление между всяко контактно перо и
крачетата на електронната лампа:
а) при нормални климатични условия —<10 шй;
б) след десеткратно поставяне и изваждане
на лампата —<10 шй;
в) при максимална влажност — ^20 шй.
6. Изпитвателно напреженне:
а) при нормални климатични условия —1600 V;
б) при максимална влажност — 1100 V.
7. Капацитет:
а) капацитет Q — <1 pF;
б) капацитет Са — <0,8 pF;
в) капацитет С3 — <; 1,3 pF.
Механични изисквания
1. Сила за поставяне на електронната лампа
а) гнездо тип „МИНИАТЮРНО"
б) гнездо тип „НОВАЯ"
в) гнездо тип „ОКТАЯ"
г) гнездо тип „ДЕКАЛ"
в гнездото
— < 50 N;
— < 64 N;
— < 100 N;
-< 70 N.
2. Сила за изваждане на електронната лампа от гнездото след
150-кратно поставяне и изваждане:
а) гнездо тип „МИНИАТЮРНО" —> 8 N;
б) гнездо тип „НОВАЯ" —>9N;
в) гнездо тип „ОКТАЯ" — >15 N;
г) гнездо тип „ДЕКАЛ"— —> 10 N.
3. Устойчивост на вибрации контактно съпротивление, при ус-
корение 7,5 g и честота от 10 Hz до 2000 Hz —с 10 шй.
90
4. Устойчивост на удари:
а) единичны с иродължнтелност на импулся
от 1 ms до 10 ms и g< 75
9 удара;
б) многократни с продължптелност на импулса
от 1 ms до 8 ms и g<7,5 — 4000 удара.
6. Сила на задържане на единичен калибър
след десеткратно поставяне и изваждане —>0,85 N.
Климатични условия
1. Студ —по БДС 4973—72 —минус 25°С.
2. Суха топлива — по БДС 4974—72 —плюс 85° С.
3. Влажна топлина при пепрскъснат режим—
по БДС 4975—72 —4 денонощия.
4.1.1. Гнезда за електронни лампи тип „МИНИАТЮРНИ*1
Гнездата за електронни лампи тип „МИНИАТЮРНИ1* представ-
ляват седемгнездови съединители с изолационно тяло от четири.
слоя гетпнакс марка ХХХРС-22, в което са подредени контакт
ните пера. Контактните пера са щанцовани от калаено-фосфорен
бронз и са галванично покрити с твърдо сребърио покритие с
дебелина 12 pm.
В зависимост от предназначенпето си миниатюрните гнезда
се изработват в два варианта:
91
1. Миниатюрно гнездо за обемен монтаж с конструктивни
размери и разположение на гнездата съгласно с фиг. 4.5.
Размерите на присъединителните отвори за мпниатюрните гнез-
да за обемен монтаж са показани на фиг. 4.6.
Фиг. 4.7
Фиг. 4.8
Типовой, озн ачение
Гнездо миниатюрно II МВ±— С
БДС 1413—72.
2. Миниатюрно гнездо за дву-
странно включване. Миниатюрните
гнезда за двустранно включване
са предназначени за печатен мон-
таж и позволяват присъединяването
на електронните лампи както от пра-
вата, така и от обратната страна на
гнездото. Контактните пера са под-
редени в изолаторно тяло от термо-
реактивна пластмаса. Конструктивните размери на гнездата са пока-
зани на фиг. 4.7, а размерите на присъединителните отвори-на фиг.4.8
Типово означение
Гнездо миниатюрно ГМП — Ш БДС 4113—72 (нормален монтаж).
Гнездо миниатюрно ГМ II-—2Г1 БДС 4113-72 (обратен мон-
таж, лампата се поставя откъм страната на изводите).
4.1.2. Гнезда за електронни лампи тип „НОВАЯ"
Гнездата за електронни лампи тип „НОВАЯ" представляват де-
ветгнездови съединители, конто в зависимост от предназначение-
то си се произвеждат в следните варианта;
Фиг. 4.9
Фиг. 4.10
1. Гнезда тип „ПОВАЛ" за обемен монтаж. Гнездата’от
този тип се изработват в два варианта:
а) с дълъг екранпращ нит (фиг. 4.9);
б) с къс нит (фиг. 4.10).
Контактните пера са подредени в петслойно изолаторно тяло
от гетинакс марка ХХХРС-22.
Присъединителните отвори на гнездата тип „НОВАЯ1 11 за обе-
мен монтаж са показани на фиг. 4.11.
Типово означение
Гнездо „НОВАЯ" — П — Нв — С дълъг нит БДС 4113—72.
Гнездо „НОВАЯ" — II — Нв — С къс нит БДС 4113—72.
2. Гнезда тип „ПОВАЛ" за печатен монтаж. Гнездата
тип „НОВАЯ" за печатен монтаж са предназначено за закрепване
към печатни платки и се изработват в два варианта:
93
а) гнездо „НОВАЯ11 без заземител (фиг. 4.12);
б) гнездо „НОВАЯ11 със заземител (фиг. 4.13).
Присъединителните отвори в печатната платка са показани на
фиг. 4.14.
Фиг. 4.11
Фиг. 4.12
7 хот
1 011.910,05
---'---— W—
Фиг. 4.13
Фиг. 4.14
94
Типово означение
Гнездо „НОВАЯ" — II—Нд _ С със заземител БДС 4113—72.
Гнездо „НОВАЯ"—II—Нд — С без заземител БДС 4113—72.
3. Гнездо тип „НОВАЛГ с конзола. Този вариант предста-
Фиг. 4.16
влява гнездо тип „НОВАЯ" за обемен монтаж, монтирано към
конзола от декапирана стоманена ламарина, конто позволява за-
крепването на гнездото в равнина, перпендикулярна на посоката
95
на поставяне на електронната лампа, с помощта на винт М3.
Габаритните размери на конзолата заедно с гнездото са пока-
зани на фиг. 4.15.
Типово означение
Гнездо „НОВАЯ" с конзола—-II—Нв — С БДС|4113—72.
4. Гнездо тип „HOBAJT за двустранно включение. Гнез-
дата са изработенп от термореактивна пластмаса, в конто са
лодреденп контактните пера с изводи, предназначен за ;печатен
монтаж.
Гнездата се изработват в два варианта:
а) за нормален монтаж — от обратната страна на изводите;^
б) за обратен монтаж — откъм страната на изводите
Габаритните размери на гнездата тип „НОВАЯ" за прав и об-
ратен монтаж са дадени на фиг. 4.16, а прнсъединнтелните раз-
мери — на фиг. 4.17.
Типово означение
Гнездо „НОВАЯ" ГН II — Ш БДС^ 4113—72 (нормален мон-
таж).
Гнездо „НОВАЯ" ГН II — 2П БДС 4113—72 (обратен монтаж).
96
4.1.3. Гнезда за електронни лампи тип „ОКТАЛ“
Този тип гнезда за електронни лампи представляват осемгнездо-
ви съединители с контактни пера, предназначени за обемен мон-
таж и подредени в изолаторно тяло от термореактивпа пластмаса.
Снабдени са с ключ, който изключва възможността за погрешно
присъединяване на електронните лампи към гнездата.
Фиг. 4.20
Габаритните размери на гнездата и разположснието на контакт-
ните отвори са показани на фиг. 4.18.
Присъединителните отвори на гнездата тнп „ОКТАЛ" са да-
дени на фиг. 4.19.
7 Справочна серия, част 1
97
Tuno во означение
Гнездо „ОКТАЛ" БДС 4113—72.
4.1,4. Гнезда за електронни лампи тип „ДЕКАД"
Гнездата тип „ДЕКАД" представляват десетгнездови съединители,
предназначени за нормален и обратен монтаж на електронните
лампи. Те са конструирани за печатен монтаж, като за тази цел
контактните пера са със спецналио оформени изводни краища.
Габаритните размери на гнездата тип „ДЕКАД" и разположе-
нието на контактните отвори са показани на фиг. 4.20, а присъе-
динителните отвори върху печатната платка — на^фнг. 4.21.
Типово означение
Гнездо „ДЕКАД" ГД II — 111 БДС 4113—72 (нормален монтаж).
Гнездо „ДЕКАД" ГД II—211 БДС 4113—72 (обратен монтаж)’
4.2. ГНЕЗДА ЗА ИНТЕГРАЛНИ СХЕМИ
Гнездата за интегралии схеми са предназначени за вграждане в
технологични приспособления и в стендове за изпитване на инте-
грален схеми с корпуси тип ТО-5/8 и ТО-512, при температури
от минус 55°С до плюс 140°С, отнисителна влажност от 45% до
75% и атмосферно налягане от 86 kPa до 106 kPa.
Контактните пера на гнездата са щанцовани от калаено-фос-
форен бронз и са позлатени с дебелпна на покритието от 0,5 до
98
1 pm при основа никел. Перата са подредени в изолационно тяло
от термопластична пластмаса.
Конструктивните размери на гнездата за интегрални схеми са
показани на фиг. 4.22.
Основни технически характеристики
Е л е к т р и ч е с к и и з и с к в а и и я
1. Изолационно съпротивление между два съседни извода при
напрежение JOOV и влажност на околната среда
от 45% до 750/,„ — й.
2. Контактно сънрогивленне <10 шй.
3. Максимално постоянно напрежение между
два съседни извода — 100V.
Механични и з и с к в а н и я
1. Механична износоустойчивост
Климат и ч пи ус л о в и я
1. Студ — по БДС 4973—72
2. Суха топлина — по БДС 4974—72
3. Влажна топлина при продължително
въздействие — по БДС 4975—72
2000 цикъла.
—минус 55е С.
— плюс 140гС.
— 4 деноношия
99
Присъединителни размери
Гнездач а за интегрални схеми са предназначена за печатен мон-
таж, като изводите на контактните пера се запояват в отворите
на печатните платки. Размерите на отворите за поставяне на гнез-
дата за интегрални схеми са дадени на фиг. 4.23.
Типово означение
Гнездо за ингегрална схема ТО-5/8.
Гнездо за интегрална схема ТО-5,12.
Тук ТО-5 е означението на корпуса на ннтегралната схема, а
цнфрите след скобата показват броя на контактните пера (изводи
на ннтегралната схема).
100
РАЗДЕЛ V
ПРЕДПАЗИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ
51 СИГНАЛИМ ПРЕДПАЗИТЕЛИ ТИП ПС
Сигналните предпазители тип ПС са маломощни предпазители със
стопяема жичка, комплектувани с вграден визуален индикатор и
нормално отворен контакт за сигнзлизиране при прекъсване на
стопяемата жичка. Те са предназначена за монтаж в електронно-
изчислителни машинп или в други електрически апаратури при
следните работни условия: температура от минус 10'С до плюс
35°С, относителпа влажност при температура 25°С до 80% и ат-
мосферно налягапе от 86 kPa до 106 kPa.
34
L
Фиг. 5.1
Предпазители с прекьспата жичка могат да бъдат възстанове-
ни чрез смяна на стопяемата жичка, но тази манипулация се из-
вършва само от предприятие™ - производится— завод „Кому-
на“ — София.
101
36 5 та/
26 max
102
Конструктивно спгналните предпазители се състоят от две
присъединяващи се части:
1. Гнезда. Гнездата на спгналните предпазители се монтират
неподвижно вьрху апаратурите. Контактните пера осигуряват елек-
трическата връзка между сме-
няемата вложка и апаратурата, ___________________,
и са монтирани в изолаторна £ р
кутия от термореактивна пласт-
маса.
Конструктивните размери на
гнездата на спгналните предпа-
зители са дадени на фиг. 5.1.
2. Сменяема вложка. В
сменяемата нложка на сигнал-
ните предпазители са монтирани
стопяемата жичка и иружинира-
щото перо, което при прскъсва-
не на жичката вк'почва сигнал-
ната верига със светлинен или
звуков ефект. 11рекъсването на
жичката води и до визуална ин-
дикация посредством пружини-
рагцото перо и специалния от-
Фиг. 5.3
вор на капака на вложката.
Конструктивните размери и разположението на работните лера
на сменяемата вложка са показани на фиг. 5.2.
Комплектуван сигнален предпазптел — гнездо със сменяема
вложка е даден на фиг. 5.3.
Основни. технически характеристики
Сигналните предпазители тип ПС отговарят на изискванията
на ОН-04 61024—72.
Е л е к т р и ч е с к и изисквания
А. Работна верига
1. Редово напреженне
2. I {зпитвателно напреженне — по БДС
4004—66
3. Номинален ток, времетокова характе-
ристика и максимален пад на напреженне — съ-
гласно с табл. 5.1.
4. Максимален траен ток
5. Максимален ток на прекъеване
6. Изолационно съпротивление:
а) при нормални условия
— 380V.
— 2500 V.
— 10 А.
— 60 А.
—> 100 МЙ;
103
Таблица 5.1.
Времетокова характеристика
Типово означение на предпазителя Номинален ток, А Максимален над на напрежение при номинален ток, V не нзгаря за 1200 s при ток, нзгаря за не ио- вече or 0,1 А при ток, А
ПС 1 с 1,00 1,0 1,50 4,50
ПС 1,2 1,25 0 8 1,90 5,70
ПС 1.6 1,60 0,7 2,40 7,20
ПС 2,0 2,00 0,5 3,00 10,00
ПС 3,1 3,15 0,4 4.70 16,09
ПС 5,0 5,00 0,3 7,50 25,00
ПС 8,0 8,00 0,3 12,00 48.00
ПС 10,0 10,00 0,3 15,00 60,00
б) при повишена влажност 10 MS.
Б. Сигнална верига
1. Редово напрежение —220 V.
2. Изпитвателно напрежение между работна-
та и сигналната верига —2000 V.
3. Изпитвателно напрежение между отворе-
ните контакта на сигналната верига — 680 V.
4. Траен ток 0,6 А.
5. Максимален над на напрежение -- 0,03 V.
6. Изолационно съиротивление:
а) при нормални условия 100 MS;
б) при повишена влажност —= 10 MS.
М е х а н и ч н и и з и с к в а н и я
1. Механична износоустойчивост
2. Сила за присъединяване и разединяване
на сменяемата вложка към гнездото
—100 цикъла.
—от 10 до 60N.
3. Якест на опън на изводите на гнездото:
а) за работната верига —т_-30 N;
б) за сигналната верига - А 15 N.
4. Устойчивост на вибрации — съгласно с табл. 5. 2.
К л и м а т и ч н и условия
1. Студ -по БДС 4973—72
2. Суха топлина — по БДС 4974—72
3. Влажна топлина при постоянен режим
по БДС 4975—72
— минус 40и С.
— плюс 55°С.
— 4 денонощия.
104
Таблица 5.2
Место ген обхват, Hz Амплитуда на вибра- ципте, mni Ускорение Продължителиост на вибраципте по „X—Х“, min
5—10 1,5 не
10—20 1,5 се 1
20—30 1,0 контро-
30- 10 0,6 лнра 1
40- 50 0,4 1
50—80 — (4±0,5)g 1
Присъединителни размери
Гнездата на сигналните предпазители могат да се закрепват на
монтажни плочи с дебелина от 0,8 до 4 mm, като размерите и
формата на присъединителния отвор са показани на фиг. 5.4.
Схема за съсгнавяне на типовото означение на предпазителите
при поръчка
Предпазител сигнален тип, ПС
Номинален ток
Номер на стандартизационния документ
Пример на типово означение
ПС 2,0 ОН 04 61024 —72 — предпазител сигнален за номинален
ток 2 А.
5.2. ДЪРЖАЧИ ЗА МИНИАТЮРНИ ПРЕДПАЗИТЕЛИ
Миниатюрните предпазители с а предназначени за предпазване на
електроапаратури или части от тях от токови претоварвания. Дър-
жачите се окомплектуват със стандартни патрони за миниатюрни
предпазители, изработвани съгласно БДС 4957- -63, за ток, по-
малък или равен на 4 А, с номинално напрежение 250 V и раз-
мери: дължина 20+5 mm, диаметър на цилиндричните контакта
+0 1
0 5,2±0’2mm.
105
Те са предназначени за работа при следните условия: температу-
ра от минус 25°С до плюс 55°С, относителна влажност при тем-
пература 25°С до 80% и атмосферно налягане от 86 kPa до
Тялото на държачите за миниатюрните предпазители е изработе-
но от термореактивпа пластмаса, като в него са монтирани кон-
тактните пера с изводи, предназначени за запояване на проводни-
ци с минимален диаметър 0,6 mm и максимално сечение 1,5 mm2.
В капачката на държачите са монтирани пружиниращите еле-
менти, осигуряващи сигурен контакт с цилиндричните изводи на
предпазителните патрони, като при комплектуван предпазител (тя-
ло и капачка) частите под напрежение са недостъпни.
Контактните елементи на държачите са изработени от месинг
И са покрити с твърдо сребърно покритие с дебелпна 10 pm.
Габаритните размери и формата на държачите са дадени на
фиг. 5.5.
Основни технически характеристики
Държачите за миниатюрни предпазители отговарят на изисквания-
та на ОН 04 56757 72.
Е л е к т р и ч е с к и изисквания
1. Номинално напрежение —250 V.
2. Номинален ток —4 А.
3. Изолационно съпротивление между контак-
тните изводи и между монтажната плоча и все-
ки един от изводите —>2.1О3 МУ.
4. Контактно съпротивление —555 m2.
5. Изпитвателно напрежение —2000 V.
6. Максимален ток -10 А.
7. Загубна мощност —2,5 W.
106
Механични изисквания
1. Сила на задържане на патрона в капач-
ката
2. Якост па изводите
Климатични условия
I. Климатична категория
а) студ — по БДС 4973— 72
6) суха топлина — по БДС 4974 72
в) влажна топлина при продължително
въздействие — по БДС 4975 72
—0,1 N.
—20 N.
25, 055/04
— минус 2 5 "С;
— плюс 55°С;
—4 денонощия.
Присъединителни размери
Държачите за миниатюрните предпазители могат да се присъе-
диняват към монтажни плочи с дебелина от 0,5 до 8 mm в отвор
с диаметър 015,2+0’2 mrn- ,
Типово означение
Държач за предпазител миниатю-
рен 4А, ОН 04 56757—72.
Фиг. 5.6
5.3. ПАТРОНИ ЗА МИНИАТЮРНИ
ПРЕДПАЗИТЕЛИ
Патроните за миниатюрни предпазители са за номинално напре-
жение до 250 V и са предназначени за предпазване на апарати
или части от апарати от късо съединение или претоварване. Те
могат да се вграждат в държачите за миниатюрни предпазители
при следните работай условия: максимална работна температура
плюс 40°С, максимална относителна влажност до 80% и атмосфер-
но налягане от 86 kPa до 106 kPa.
Този тип патрони не могат да се използуват в апаратури, ра-
богещи при специални условия — в експлозивни, корозионни и т. н.
среди.
Конструктивните размери на патроните са дадени на фиг. 5.6.
Тялото на патроните е направено от стъклена тръба, а елек-
тродите — от метали и, противокорозионни цилиндрични капачки,
в конто се запоява стопяемата жичка.
Основни технически характеристики
Патроните за миниатюрни предпазители отговарят на изисквапия-
та на БДС 4957—67.
107
Еле к три чески характеристики
В зависимост от електрическите си характеристики, патроните се
разделят на следните вндове:
А. Бързодействуващи патрони с номинална възможност за
прекъсване на ток 1500 А. Електрическите характеристики на
тези патрони в зависимост от номиналния ток, за който са пред-
назначени, са дадени на табл. 5.3.
Таблица 5.3
Номинален ток /„ , А Максимален над на наире- жение, mV Време на при 1,« /н min прекъсване на при 2,1 /н 1JKIX ироменлив ток, при 4 /п min | шах S при 10 /н П1<1 .<
0,050 0,063 0.080 0,100 0,125 0,160 0,200 0,250 0,315 0,400 0,500 0,630 0,800 1 1,25 1,6 2 2,5 3,15 4 5 6,3 10 000 88(H) 7600 7000 5000 4300 3500 2800 2500 2000 1800 1500 1200 1000 800 600 500 400 350 300 250 200 3600 1800 О.иОЗ 0,3 0,02 1
Б. Бързодействуващи патрони с номинална възможност за
прекъсване на ток 35 А.
Електрическите характеристики на този тип патрони в зави-
симост от номиналния ток, за който са предназначени, са дадени
на табл. 5.4.
В. Бавнодействуващи патрони с номинална възможност за
прекъсване на ток 35 А.
Електрическите характеристики на този тип патрони в зависи-
мост от номиналния ток, за конто са предназначени, са дадени
на табл. 5.5.
108
Таблица 5.4
Номинален ток /и , А Максимален я ад на напре- жение, mv Време на прекъсване при променлив ток, s
при 1,5 /н min При 2,1 /н шах 1 ЧР" 4 7ц при 10 /н шах
тш шах
0,032 10000
0,040 8000
0,050 7000
0,063 5000 0,003 0,1 0,010
0,080 4000
0,100 3500
0,125 2000
0,160 2000
0,200 1700 3600 1800
0,230 1400
0,315 1300
0,400 1200
0,500 1000 0,010 0,3 0,020
0,630 650
0,800 240
200
1,25 190
1,6 190
2 150
Други е л е к т р и чески и 3 И С К В а н и я
1. Стопяемата жичка прекъсва (прегаря) при протичане на ток
със стойности съответно 5, 10, 50 и 250 пъти но-големи о г но-
миналния ток, без този ток да надминава номиналната възмож-
ност за прекъсване (съответно 1500 А и 35 А).
2. Изолационно съпротивление между електро-
дите след прегаряне на жичката —>0,1 МЙ.
Механична изисквания
1. Сила на задържане на електродите (капачки-
те) към тялото —=>5 N.
Схема за съставяне на типовото означение на патроните
при поръчка
Наименование и знак за типа на патрона
(бавнодействуващ — Т)
Номинален ток
Номинално напреженне
Стандартизационен документ
109
Таблица 5-5
Максимален над на напре- жение, mV Бреме на прекъсване при променяна ТОК, S
Номинален ток /н j А при 1,5 fn при 2,1 /н при 4 7Н при !0 /н
mln так 1 min max 1 max
1 0,032 | 0,040 0,050 0,063 0,080 1 0,100 5000 4000 3500 3000 3000 2500
0,125 I 2000
0.160 1900
0,200 1200 3600
0,250 1150
0,315 1100
0.400 1000
i 0,500 600
0,630 300
I 0,800 250
l 1 150
I 1.25 150
! 1,6 150
i 2 150
0,040 1 0.150
120
0,150 2 0,300
Пример на типово означение
Т 1,250 ЬДС 4957—67 — патрон за миниатюрен предпазител
за номинален ток I А, бавнодейст-
вуващ, за номинално напрежение
250 V съгласно с БДС 4957—67.
0,1/250 БДС 4957—67 —бързодействуващ патрон за миниа-
тюрен предпазител, за номинален
ток 0,1 А и номинално напрежение
250 V съгласно с БДС 4957—67.
ПО
РАЗДЕЛ VI
ПРЕВКЛЮЧВАТЕЛИ
В този раздел са описали превключвателите и са дадеип конструк-
тивните и присъединителните им размери, електрическите, меха-
ничните и климатичпи условия на работата им и типового им оз-
начение. Посоченп с стандаргпзационните документи, конто рег-
ламентпрат техническите изисквания, методите на изпитване, съх-
ранепие и транспорт на превключвателите.
В зависимост от нриложението, начина на задейсгвуване на
контактните снстеми н превключването на електрическите вери-
ги превключвателите се групираг по следния начин:
1. Бутонни и клавишни превключватели.
2. Кобилнчпп и лостови превключватели.
3. Галетни превклювателп.
4. Мрежови превключватели.
5. Микропревключватели.
6. Светещи бутони.
Основни определения
Превкл ючвател- комутационно устройство,предназначено
за изключване или превключваие на една или повече електрическп ве-
риги посредством подвижки и неподвижно контактни тела и съ-
ответен превключващ механизъм, затворена в обща обвивка.
Н о м|и нално напрежение —напрежение, при което се опре-
дели превключващата способност на превключвателя. Превключва-
телят може да има повече от една стойност на номинално на-
прежение. Като най-внсока се определи онази стойност на номи-
налното напрежение, за конто е оразмерена електрическата якост
на изолацията на превключвателя.
Номинален ток— токът (при промеплив ток ефективната
му стойност), за който е предназначен и оразмерен превключвателят
при определени условия: номинално напрежение, честота, режим
па работа и т. н.
Комутиране — премипаването на контактните пера под
товар от едко състояпие в друго.
К о м у т а ц и о и е н цикъл — при превключвател с две комута-
ционни положения — еднократпо включване и изключване; при пре-
включвател с повече от две комутационни положения — комутира-
не, при коего се преминава от нулево през всички възможни ко-
111
мутационни положения и отново по най-късия път до кое да е
нулево положение.
Честота на комутационните цикли — брой на кому-
тационните цикли за един час.
6.1. БУТОННИ И КЛАВШИМИ ПРЕВКЛЮЧВАТЕЛИ
Бутонните превключватели са превключващи устройства, при
конто силата на задействуване на превключващия механизъм се
прилага в посоката .на движение на контактните сисгеми без пре-
образувател на движението.
При клавишните превключватели силата на задействуване на
механизма се придав в посока, различна от посоката на движе-
ние на контактната система чрез преобразувател на движението.
Бутонните и клавпшни превключватели са предназначени за
превключване нависокочестотни вериги в радиоелектронните апа-
ратури при следните експлоатационни условия: температура от
минус 20° С до плюс 70° С, относителна влажност, не по-голяма
от 95%, и атмосферно налягане, не по-ниско от 60 kPa. Те мо-
гат да се използуват и за всякакви други електрически превключ-
вания при условие, че техническите им параметри удовлетворя-
ват изискванията на съответната апаратура.
Основни технически изисквания
Бутонните и клавишни превключватели отговарят на изискванията
на ОН 04 59806—72.
Електрически изисквания
1. Максимално работно напрежение:
а) постоянно —300 V;
б) променлнво —250 V.
2. Максимален работеп ток през съединен контакт — 0,1 А.
3. Контактно съпротивление на едва контактна двойка:
а) след 100 до 200 превключвания —SU0 тО;
б) след 10 000 превключвания —si50 гпО.
4. Изолационно съпротивление между две съседни контактни
пера или между контактно перо и маса:
а) при нормални условия —-2=104 МО;
б) при повишена влажност —>103 МО.
5. Капацитет между две съседни пера или между контактно
перо и маса —IpF.
112
Механични изисквания
1. Механична износоустойчивое!
2. Сила на превключване на един бутон
(клавиш)
—15 000 цикъла.
— от 1 N до 20 N,
Климатични условия
1. Климатична категория
а) студ - по БДС 4973 - 72
б) суха топлина—'по БДС 4974 -72
—25/070'21
--минус 25" С;
— плюс 70° С;
в) влажна топлина при постоянен режим —
по БДС 4975—72 * —21 денонощия.
8 1.1. Бутонни блокове тип РСВ
Конструкцията, формата и осиовните размери на бутонния блок
тип РСВ са показани на^фиг. 6.1. Този тип бутонни блокове са
Фиг. 6.1
О
О
Фиг. 6.2
комплектувани от четири превключващи системи, три от конто
с ьдържат контактните двойки по схемата на фиг. 6.2, а послед-
ната е без контакти и служи за освобождаване и връщане на
останалите в тяхното първоначално (неработно) положение.
Конгактните двойки на бутоннте са от типа „ножов контакт",
щанцовани от калиево-фосфорен бронз, и са покрити с твърдо сре-
бро. Изводните краища на контактите са предназначени за мон-
таж чрез запояване на проводнипи със сечение до 1 шт2.
8 Справочна серия, част I
113
Присъединителни размери
Бутонните превключвателн тип РСВ се закрепват с помощта^на
два винта М4 върху вътрешния (скрития) панел на устройството.
Разстоянието между монтажните отвори с диаметър 4,2 mm
(96+0,2) е показано на фиг. 6.1. За поместването па бутоните
върху лицевите плочи па апаратурите е необходимо да се пред-
видя отвор с размери 10 + 80 пип.
Типово означение
Блок бутонен тип РСВ ОН 04 59806—72.
6,1.2. Бутонни преключватели
Конструкцията, формата и основните размери jia този тип буто-
нен превключвател са показани на фиг. 6.3.
Бутонният блок се състои от две превключващи системи. Ед-
ната носи контактните двойки, показали на фиг. 6.4, и превключ
ва високочестогните вериги на апаратурата, а другата включва
(пзключва) мрежов ключ (виж т. 6.4). Силата за превключване на
мрежовия ключ е 45 N.
Присъединителни размери
Превключвателите се закрепват върху вътрешния (скрития) панел
на апаратурата с помощта на два винта М4 в отвори с диаметър
^4,2 mm, разположени на разстояние 68±O,2 mm.
114
6.1.3 Сегменгни превключвателн
Сегментните превключвателн представляваг превключващи
устройства с бутонно (по посока на движение на контактните сис-
теми) или клавишно (посоката на задействуване на контактните
системи не съвпада с тяхната посока на движение) командуване.

Фиг. 6.5
Сегментните превключвателн са производство на радиозавода
„ELTRA" от Полската народна република и намират широко при-
ложение в нашата радио- и телевизионна промишленост.
Тези превключвателн се набират от отделни сегмента, съдър-
жащи контактните системи, конто позволяват чрез различного
им съчетаване да се осъществяват различии фугкционални пре-
включващп блокове.
Сегментите се състоят от две часта, пресовани от термореак-
тивна пластмаса, конто попася високи температури или запояване
на свързващите проводници и изводите на контактите към пе-
чатайте плаки. В тях са монтирани контактните елементи, конто
се състоят от два детайла:
{.Неподвижна контакти. Те изпълняват двойна роля: слу-
жат за запояване на проводниците и едновременно с това съе-
диняват двете части на сегмента. Неподвижните контакти се из-
работват от месингов тел и са покрити галванично с твърдо
сребро.
2. Подвижна контакти. Във вътрешността на сегмента се
движи оста, носеща подвижните контакти, изработени от специ-
ална пружинираща сплав и главаннчно покрити с твърдо сребро.
Свободного положение на подвижните контакти автоматично раз-
115
пределя контактного налягане, което е гаранция за сигурната ра-
бота на контактната система (фиг. 6.5).
Произвеждат се четири вида типови сегменти с еднакви тех-
нически характеристики и размери, с пзключение на дължината,
Фиг. 6.6
3,350,02 3,350,02_
Фиг. 6.7
Тииовите сегменти могат да
конто записи от броя на кон-
тактните двойки (2, 4, 6 и 8).
Формата, разположението на
контактите и осиовните разме-
ри на тииовите сегменти са по-
казами на фиг. 6.6.
В никои случаи се налага
употребата па сегменти, конто
не съдържат контактни систе-
ми. Те се употребяват за изклю-
чване на контактните сегменти.
Формата и осиовните размери
на този тип сегменти са пока-
зани на фиг. 6.7.
Типовите сегменти се под-
реждат в блокове със стъпка
10, 15 и 20 пип. Осиовните раз-
мери на блоковете с различна
стъпка са дадени на табл. 6.1 и
фиг. 6.8.
се монтират към механично уст-
ройство, което измени посоката па командуване на превключвате-
лите (тя не съвпада вече с посоката на движение на контактни-
116
31,05
Фиг. 6.9
32,2
117
Фиг. 6.10
118
Таблица 6.1
Стъпка, mm А. mm Размери С, mm Ход, mm
В±0,2, mm
10 55 64 70 *
15 73 78 82,6 4
20 95 104 100
,9,9
,юу
10
76-4093 /А/

76-4094 /В/
76-4095/С/
76-4096/О/
76-4090/Е/
Фиг. 6.11
119
те системи). Това са клавшините сегмента превключвателн,
чиито габаригни размери и форма са показани на фиг. 6.9.
Клавишните сегментни превключвателн са особено удобни за
съоръжаване на радиошкафове, усилвателни уредби и телевизи-
онни уредби и се изработват с два до десет клавиша.
С габаритните размери и формата на сегментите се произвеж-
да и сегментен мрежов гревключвател. Той е предназначен за
мигновено прекъсване на електрическата верига. Сегментният мре-
жов превключвател може сигурно да превключва постоянен ток
до 1 А при напреженне 250 V или променлив ток до 4 А при на-
прежение 250 V. Основните размери и конфигурацията на мре-
жовия превключвател е показана на фиг. 6.10.
Сегментните превключвателн се комплектуват с бутони и кла-
виши, конто се изработват във формата и размерите, показани
на фиг. 6.11. Те се изработват в седем цвята: бял (В), червен (С),
червен (Cz), син (N), светлосив (Js), тъмносив (Cs) и кафяв (К).
На фиг. 6.11 е показано и типового означение на съответния
бутон (клавиш).
Основни технически характеристики
1. Контактно съпротивление - -±£10 шй.
2. Изолационно съпротивление;
а) при нормални условия —^2,5.10й М2;
120
б) при огносителна влажност 90%
и температура 20° С — ^2,5.103 МЙ.
3. Капацитет между два съседни контакта —si pF.
4. Изпитвателно напреженне —1500 V.
5. Превключваща мощност при променлив ток с
cos <р = 1 — съгласно с графиката на фиг. 6.12.
Означение на сегментните превключвателн при порьчкю
Сегментните превключвателн се
заявяват в завода-производител
чрез съответните търговски ор-
ганизации по специална карта
за поръчка, в която чрез за-
драскване или попълване на
съответните графи се избира
желаният бутонен или клави-
шей сегментен превключвател.
6.2. КОБИЛИЧНИ
И ЛОСТОВИ ПРЕВКЛЮЧВАТЕЛН
62.1. Превключвателн
с мигновено действие
тип КМ
Превключвателите с лостово или
кобилично задвижване на кон-
гактните системи тип КМ са
предназначени за превключване
на мрежови или слаботокови
електрически вериги за постоя-
нен или променлив ток в елек-
тропии апаратури и съоръжения
при следните експлоатационнн
условия: температура от ми-
нус 25°С до плюс 70u С и ат-
мосферно налягане от 86 kPa
до 106 kPa.
Превключвателите, конто са
предназначени за прекъсване на
мрежовото захранване на електронниге апаратури и съоръжения,
отговарят на изискванията БДС 5500 — 64 „Апарати електронни и
съоръжения".
В зависимост от типа на командната система и начина на за-
121
крепване върху носещото шаси превключвателите с мигновено
действие се произвеждат в следните варианта:
1. Превключватели с лостова командна система с централ-
но закрепване (означение 1). Лостовите превключватели се про-
извеждат:
Фиг. 6.14 Фиг. 6.15
а) с нормален л о ст (означение 0) и основни размери
съгласно с фиг. 6.13;
б) с миниатюрен лост (означение 1) и основни разме-
ри, показани на фиг. 6.14. Командният лост е облечен с естетич-
но оформена пластмасова капачка с бял (означение 1), черен
(означение 2) или червен (означение 3) цвят;
в) с херметически защитен лост (означение 2) и ос-
новни размери, показани на фиг. 6.15.
122
2. Превключватели с кобилична командна система със стра-
нично надлъжно закрепване (означение 2). В зависимост от кон-
структивно™ изпълнение на кобилицата кобиличните превключ-
ватели се изработват:
а) с нормална кобилица (означение 0) и основни разме-
ри съгласно с фиг. 6.16;
б) с го лям а кобилица (означение 1) и основни размери
съгласно с фйг. 6.17.
3. Превключватели с кобилична командна система със стра-
нично напречно закрепване (означение 3). Този вариант на коби-
личните превключватели се произвеждат също така с нормална
и с голяма кобилица. Основните размери и формата на превключ-
вателите със странично напречно закрепване са показани на
фиг. 6.18.
Нормалната и голнмата кобилица на превключвателите се птри-
цоват от термопластична пластмаса с бял, черен или червей цвят.
123
Кобиличните и лостовите превключватели имат две независимы
контактни системы (фиг. 6.19), конто действуват синхронно (едно-
временно). Според положенията на превключване те се произвеж-
дат в следните изпълнения:
две крайни задържащи положения и средно незадържащо
положение (без означение);
— две крайни задържащи положения и средно незадържащо
положение, като на едно от крайннте положения не са монтира-
ни контактите (означение 1);
— три задържащи положения (означение 2);
— две крайни незадържащи положения и средно задържащо
положение (означение 3);
— едно крайно и едно средно задържащо положение и второ
крайне незадържащо положение (означение 4);
— едно крайно и едно средно незадържащо положение и вто-
ро крайно задържащо положение (означение 5).
124
ЗВгпах
I
Фиг. 6.19
125
Основни технически характеристики
Доставите и кобиличните превключватели
на изискванията на ОН 04 56777—73.
тип КМ отговарят
Електрически изисквания
]. Номинално променливо напрежение
2. Номинален ток
3. Контактно съпротивление:
а) при нормални условия
б) при повишена влажност
4. Изолационно съпротивление:
а) при нормални условия
б) при повишена влажност
5. Изпитвателно напрежение
220 V/50 Hz.
-3 А.
— <10 ш£2;
—<50 ш£2.
- 103 MS;
—' 20 MS.
—2000 V.
Механични изисквания
1. Максимална сила на превключване
2. Механична износоустойчивост
3. Сила на опън на изводите
4. Якост на вибрации—съгласно БДС
10 N
—30 000 цикъла.
10 N.
7606 — 69 —VIII стелен.
Климатични условия
1. Климатична категория — 25/070/04 и 25/070/21
а) студ — по БДС 4973 72 —минус 25и С;
б) суха топлива по БДС 4974 — 72 —плюс 70° С;
в) влажна топлива при постоянен режим
по БДС 4975- 72:
— нормално изпълнение — 4 денонощия;
— тропикализиран вариант —21 денонощия.
2. Плесеноустойчивост (само за троиикализнрания вариант)—
28 денонощия със стелен на оплесеняване 1 — съгласно БДС
4978 71.
Присъединителни размери
Присъединителните размери па лостоните превключватели с цен-
трално закрепване, нормален и тропикализиран лост са показани
на фиг. 6.20, а за превключвател с миниатюрен лост—на
фиг. 6.21.
Кобиличните превключватели се закрепват с помощта на два
винта М3 и размери, показани на съответните чертежи.
126
Фиг. 6.20
Фиг. 6.21
Схема за съставяне на типовото означение на превключвате-
лите при поръчка
Превключвател с мигновено действие тип КМ
Командна система и закрепване . 1
(лостова система, централно закрепване—1;
кобилична система, странично надлъжно закреп-
ване —2;
кобилична система, странично напречш» закреп-
ване —3)
Вид на командния орган
За лостови командни системи;
нормален лост 0;
миниатюрен лост с пластмасова капачка —1;
херметично защитен лост—2.
За кобнлични командни системи:
нормална кобилица (8\24) 0;
голяма кобилица (18x36)—!.
Цвят на командния орган
(блестящо никелпране - 0;
бял 1;
черен —2;
червей—3).
Контактни комбинации и положения на превключване
(виж текста)
Климатична категория
(н'рмалпо изпълненпе — без означение;
тропикализиран вариант — Т).
Номер на стандартизационния документ_
Пример на тиново означение
КМ113—2 ОН 04 56777—73—превключвател с мигновено дей-
ствие тип КМ, с лостова командна
система и централно закрепване, с
миниатюрен лост с червен цвят, с
две крайни и едно средно за-
държащи положения.
6.2.2. Мрежови превключватели тип ЦК-1
Мрежовите превьиючватели тип ЦК-1 са лостови превключватели
с мигновено действие, предназначен!! за превключване на елек-
трически вериги за постоянен и променлив ток, свързани галва-
нично със захранващата мрежа. Те работят сигурно при следни-
Фш. 6.22
Фиг. 6.23
те експлоатационни условия: температура от минус 25°С до плюс
70“ С и атмосферно налягане от 86 kPa до 106 kPa.
Този тип превключватели са с централно закрепване. Контакт-
ните системи и превключващнят механизъм са монтирани в кутия
от термореактивна пластмаса, а изводите на контактите са посре-
бренп и предназначени за запояване на проводници със сечение
до 1 mm2.
Формата, основните размери и видът на превключвателите
тип ЦК-1 са показани на фиг. 6.22.
Разположението, означението и електрическата схема на кон-
тактите са дадени на фиг. 6.23.
Основни технически характеристики
Превключвателите с мигновено действие тип ЦК-1 отюварят
на изискванията на ОН 04 56775 -73.
Електрически и ! и с к в а н и я
1. Номинално напрежение:
а) постоянно — 24 V;
б) променлино — 220 V.
2. Номинален ток (постоянен и променлив) — 1А.
3. Контактно съиротивление:
а) при нормални условия — ±'20 шй,
б) при повишена влажност —±>50 тЙ.
128
4. Изоляционно съпротнвление:
а) при нормални условия —>103 MQ;
б) при повишена влажност —;>20 М£2.
Механически изисквания
1. Сила на превключване —от 2 до 15N.
2. Якост на опън на изводите —20.
3. Механична износоустойчивое г — 30 000 цикъла.
4. Устойчивост на вибрации с честота от
10 Hz до 55 Hz и ускорение 5g -—OOmin.
Климатични условия
Климатична категория — 25 /070/ 04 и
25 /070/ 21
а) студ — по БДС 4973—72 —минус 25° С;
б) суха топлина — по БДС 4874- 72 —плюс 70° С;
в) влажна топлина при постоянен режим —
по БДС 4975—72:
нормално изпълнение -— 4 денонощия;
— троникализиран вариант —21 денонощия.
Присъеданите. гни размери
Превключвателите с мигновено действие тип ЦК-1 са с централ-
но закрепване. Монтажният отпоре с диаметър 0 12,2+ 0,2mm
Типово означение
Превключвател тип ЦК-1 ОН 04 56775—73.
«.3. ГАЛЕТНИ ПРЕВКЛЮЧВАТЕЛИ
Основни определения
Галета - контактна система от превключвател, съдържаща ед-
на неподвижна част (статор) и една подвижна част (ротор), чрез
конто се реализират контактните комбинации.
Галетен превключвател — превключвател, който се
състои от една или няколко контактни системи (галети), задви-
жвани от обща ос, перпендикулярна па техните монтажни рав-
нин и.
Комутационен цикъл — превключване от едното
ограничително крайно положение до другото ограничително край-
не положение и обратно.
S Справочка серия, част I
129
6.3.1. Миниатюрни галетни превключвателн тип ПГМ
Миниатюрните галетни превключвателн тип ПГМ са предназначе-
ни за комутиране на електрически вериги в радиоелектронни, из-
мерителни и контролни апаратури при следните експлоатационни
условия: температура от минус 25° С до плюс 70° С и атмо-
сферно налягане от 86 kPa до 106 kPa.
Фиг. 6.24
Галегите на превключвателите се изработват в четири стан-
дартни комбинации: IX И; 2x5; 3X3; 4X2. На фиг. 6.24 са по-
казани електрическите комбинации на галетните превключвателн.
Изолацпонната основа, на конто са монтирани контактните
пера тип „ножов контакт" и контактните сектори, е изработена
от термореактивна пластмаса „Аралдит" (означение А). Команд-
ните оси на галетните превключвателн се изработват съгласно
изискванията на БДС 4611—69 (изработват се с ос тип ОС-4).
В зависимост от начина на присъединяване на свързващите
проводници миниатюрните галетни превключвателн се изработват
в следните варианта:
130
. 90
\з\
Таблица 6.2
Брой на галет яте -4±0,3, nim BiOt5, nun
1 16 38
2 22 44
3 28 50
4 34 56
5 40 62
Фиг. 6.26
Таблица 6.3
Брой на га ле тите за обемен
монтаж
А±од
nim
В±о,5,
1
2
3
4
25,5
31,5
37,5
43,5
43,5
49,5
55,5
61,5
1. Миниатюрен галетен превключвател за обемен монтаж
(означение ОМ). Галетните превключвателн за обемен монтаж се
произвеждат с една до пет галети от една и съща електрическа
комбинация, задвижвани от обща ос. Основните размери и общи-
ят вид на тези превключвателн е показан на фиг. 6.24 и табл. 6.2.
2; Миниатюрен галетен превключвател за печатен монтаж
132
L
133
(означение ПМ). Превключвателите за печатен монтаж се произ-
веждат само с една галета с една от стандартните електриче-
ски комбинации, като изводите на контактните пера са пригодени
за запояване към печатни платки. Осиовните размери и видът на
превключвателите са дадени на фиг. 6.26.
3. Миниатюрен галетен превключвател за комбиниран мон-
таж (означение КМ). Превключвателите от този вариант пред-
ставляват комбинация от една до четири галети за обемен мон-
таж и една галета (последната) за печатен монтаж. Осиовните раз-
мери и форма на тези превключватели са показани на фиг. 6.27
и табл. 6.3.
Този тип превключватели са снабдени с две фиксиращи втулки
конто осигуряват стабилното им закрепване към посетите плочи
на апаратурите.
Основни технически характеристики
Миниатюрните галетни превключватели тип ПГМ отговарят на из-
искванията на БДС 9110—71.
Електрически изисквания
1. Номинално напрежение и номинален ток—съгласно с
табл. 6.4.
Таблица 6.4
1 Номинален ток, mA Номинално напрежение, V Характер на товара
500 24 активна верига за ток постоянен
60 200 активна верига за ток постоянен
индуктивна верига за промен-
60 200 । лив ток, фактор на мошност
(cos<p) от 0,7 до 0,8
2. Максимален ток — 1А.
3. Контактно съпротивление между кои и да
са два затворени контакта —^10 mQ.
4. Изолационно съпротивление —^2.103 MQ.
5. Изпитвателно напрежение —500 V.
6. Капацитет:
а) Су — между един извод (перо), несвър-
зан с подвижния сектор и всички други
сектори, свързани към маса — ^3 pF;
134
б) Са — между един извод (перо), свързан
към подвижния сектор и всички други
сектори, свъРзани към маса — <3 pF;
в) С3 — между два извода (пера), свързани
с подвижния сектор на една и съща галета,
като всички останали изводи са свързани
към маса — <3 pF;
г) С4 — между два съседни извода (пера),
несвьрзани с подвижния сектор, като всички
останали изводи са свързани към маса —<3 pF.
Механични изисквания
1. Въртящ момент (превключвател с една
галета) — от 0,2 до 0,06N.m.
2. Якост на опън на изводите —20 N.
3. Устойчивост на вибрации — по БДС
7606—69 —-VIII степей.
4. Устойчивост на удари — по БДС 7847—
70 с ускорение 15 g — 10 удара.
5. Механична износоустойчивост —ДО 000 цикъла
Климатични условия
1. Студ — по БДС 4973—72
2. Суха топлина — по БДС 4974—72
3. Влажна топлина при постоянен режим —
БДС 4975—72
— минус 25° С.
— плюс 70° С.
— 21 денонощия.
Присъединителни размери
Монтажните отвори за ми-
ниатюрните галетни пре-
включватели за обемен мон-
таж (ОМ) са показани на
фиг. 6.28.
Монтажните отвори за
миниатюрните галетни пре-
включватели за печатен мон-
таж (ПМ), конто се пробиват
на печатната платка, са по-
казани на фиг. 6.29.
Превключвателите за
върху печатната платка съгласно
нителните отвори на лицевата
ни на фиг. 6.30.
Фиг. 6.28
комбиниран монтаж (КМ) се монтират
фиг. 6.29, а размерите на допъл-
плоча
на апаратурата са показа-
135
Фиг. 6.29
Фиг. 6.30
Схема за съставяне на типовото означение на превключва-
телите при поръчка
Превключвател галетен миниатюрен .
Климатична категория I
Изолационен материал на галетата
Тип на оста—съгласно БДС 4611—69
Брой на галетите в един превключвател _______________
Електрическа комбинация______________________________J
Вид на монтажа
Пример на тин о в'о означение
ПГМ-25/070/21-А4-1,111 ОМ— миниатюрен галетен превкдю-
чвател от климатична категория 25/070/21, галета от пластма-
са, ос тип ОС-4 съгласно с БДС 4611—69 с набор от една
галета и електрическа комбинация 1ХН за обемен монтаж.
ПГМ -25/070/21-А4-5/205 ОМ— миниатюрен галетен прев-
ключвател от климатична категория 25/070/21, галета от пласт-
маса, ос тип ОС-4, съгласно с БДС 4611—69 с набор от пет
галети и електрическа комбинация 2'<5 за обемен монтаж.
ПГМ - 25/070/21-А4-3/303 КМ— миниатюрен галетен пре-
включвател от климатична категория 25/070/21, галета от пласт-
маса, ос тип ОС-4 съгласно с БДС 4611—69 с набор от три
галети (последната галета е за печатен монтаж) и електрическа
комбинация 3x3 за комбиниран монтаж.
136
6.3.2. Многополюсни галетни превключватели тип ПГМП
Многополюснпте галетни превключватели са предназначени за
превключване на електрически вериги за променлив ток с ниска
и висока честота, а също така и на вериги за постоянен ток,
при следните експлоатационни условия: температура от минус
Фиг. 6.31
25° С“до плюс 70° С и атмосферно налягане от 86 kPa до 106
kPa. Тези превключватели не са предназначени за включване в
електрически вериги, при конто късото съединение би създало
опасност от електрически удар.
Многополюснпте галетни превключватели се изработват в че-
тири стандартен електрически комбинации: 1X17; 2X8; 3x5 и
6x2. На фиг. 6.31 са показани електрическите комбинации на
превключвателите.
Изолационната основа (галетата), върху конто са. монтирани
контактните пера тип „ножов контакт" и контактните сектори, е
изработена от термореактивна пластмаса „бакелит" -— марка Э1
К214-22.
137
Комавдната ос на превключвателите се изработва съгласно с
БДС 4611—69 (ос тип ОС-4).
Тези превключвателн се изработват за обемен монтаж (при-
съединителните проводници се запояват към изводите на контакт-
ните пера), с една до пет галети от една и съща електрическа
комбинация, командувани от обща ос. Формата и основните раз-
мери на многополюсните галетни нревключватели са показани на
фиг. 6.32 и табл. 6.5.
Таблица 6.5
Брой на галетите mm Я±0,5, nim
1 40 63
2 53 76
3 66 89
4 79 102
5 92 115
Основни технически характеристики
Многополюсните галетни превключвателн тип ПГМП отговарят на
изискванията на ОН 04 56776—72.
Електрически изисквания
1. Изпитвателно напреженне
2. Контактно съпротивление:
а) след 50 до 100 превключвания
б) при повишена влажност
3. Изолационно съпротивление:
а) при нормални условия
б) при повишена влажност
4. Траен ток
— 1000 V.
— <10 шй;
— < 30 in й.
— > 2.103 МЙ;
— >2.102 МЙ.
— 2,5 А.
6.6.
5. Номинален ток и номинално напреженне— съгласно табл.
Таблица 6.6
.. t Номинално постоянно наире-1
Номинален ток, | жение Характер на товара
А V
0,7 24 активен
0,05 350 активен
138
6. Капацитет между две съседни пера или
между перо и неконтактуващата с него
пластина на ротора * — 2 pF.
7. Електрическа износоустойчнвост при ток
0,7 А и постоянно напреженне 24 V (ак-
тивен товар) .—1Q ООО цикъла.
Механични изисквания
1. Въртящ момент
2. Механична износоустойчивост
3. Устойчивост на вибрации —съгласно
БДС 7606—69
— от 0,2 до 0,35N.m-
— 100 000 цикъла.
с
-— VIII степей.
Климатични условия
1. Студ — по
БДС 4973—72 —минус 25°С.
2. Суха топли-
на— ио БДС
4974—72 — плюс 70° С.
3. Влажна топ-
лина при постоя-
нен режим по
БДС 4975—72 —21 денонощия.
Присъединителни размери
Размерите на присъединителните
летни превключвателн са показани
Фиг. 6.33
отвори-за многополюсните га
на фиг. 6.33.
Схема за съсгпавяне на типовото означение
на превключвателите при поръчка
Превклювател галетен многополюсен
Изолационен материал на галетата
(бакелит — Б)
Номер на оста — съгласно БДС 4611—69
Брой на галетите в един превключвател_________
(една галета — 10 000;
две галети — 12 000;
три галети— 12 300;
четири галети — 12 340;
пет галети — 12 345.)
Електрическа комбинация
139
Пример на т и п о в о означение
ПГМП- В4-10000-117 — превключвател галетен многополю-
сен с галета от бакелит, ос тип ОС-4 съгласно с БДС 4611—69
с набор от една галета и електрическа комбинация 1X17.
ПГМП-В 4-12300-602 — превключвател галетен многополю-
сен с галета от бакелит, ос тип ОС-4 съгласно с БДС 4611—69
с набор от три галети и електрическа комбинация 6X2.
6.4. МРЕЖОВИ КЛЮЧОВЕ
6.4.1. Мрежови ключове тип Р-КМ-60
Мрежовите ключове представляват двуполюсни превключватели
с рязко действие и са предназначени за включване и изключване
на мрежовото захранване ва радиоелектронните апаратури при
140
следните експлоатационни условия: температура от минус 25° С
до плюс 40° С, относителна влажност, не по-висока от 93%, и
атмосферно налягане от 86 kPa до 106 kPa.
Изводните краища на контактите са монтирани в основа от
термореактивна пластмаса и са предназначени за запояване на
проводници със сечение 1,5 mm®.
В зависимост от мястото и формата на командуващия лост
мрежовите ключове се произвеждат в три варианта, чиито основ-
ни размери и форма са показани на фиг. 6.34.
Основни технически характеристики
Мрежовите ключове тип Р-КМ-60 отговарят на изискванията
на ОН 04 61873—72.
Електрически изисквания
1. Номинално напрежение
2. Номинален ток
3. Изпитвателно напрежение
4. Контактно съпротивление
5- Изолационно съпротивление
- 220V.
— 1А.
— 2000V.
— <;30тй.
— >103MQ.
Механични изисквания
1. Износоустойчивост при номинален ток и
номинално напрежение — 20 000 цикъла
2. Сила на превключване, приложена в по-
сока на превключването —от 4 до 10N.
3. Устойчивост на вибрации с честотен обхват
ог 40 Hz до 60 Hz и амплитуда от 0,5 до 1 mm—30 min.
Климатични условия
1. Климатична категория
- 25/070/21.
Присъединцтелни размера
Мрежовите ключове са закрепват с помощта нге два винта М3
като резбата е нарязана върху затварящага метал на кутия на
превключвателите (виж фиг. 6.34).
Типови означение
Ключ мрежов тип Р-КМ-60 (видът на задвижващия лост се
указва описагелно).
141
6-5 МИКРОПРЕВКЛЮЧВАТЕЛИ
6.5.1. Микропревключватели тип ПМР-1
Микропревключвателят тип ПМР-1 е превключвател с мигновено
действие с бутонно задвижване и е предназначен за превключва-
не на мрежово напрежение при следните експлоатационни усло-
вия: температура от минус 25° С до плюс 70°, относителна влаж-
ност, не по-голяма от 93%, и ат-
мосферно налягане от 86 kPa до
Q С п Ю9- kPa.
~ Този микропревключвател е не-
задържащ (едната двойка кон-
РМН Ий», такти е винаги включена) и е из-
О О СГ*о пьянен по електрическата схема,
показана на фиг. 6.35.
Фиг. 6.35 Подвижните и неподвижните
контакта и превключващият ме-
ханизъм са монтирани в кутая, изработена от термореактивна
пластмаса. Изводите на контактите са предназначени за запоява-
не на проводница със сечение до 1,5 mm2.
Основните размери и формата па превключвателите тип ПМР-1
са показани на фиг. 6.36.
Основни технически характеристики
Микропревключвателите тип ПМР-1 отговарят на изискванията
на ОН 04 60487—73 и ОН 04 56774—73 „Превключватели с
мигновено действие11.
Електрически изисквания
1. Номинално променливо напрежение
2. Номинален променлив ток
3. Контактно съпротнвление:
а) при нормални условия
б) при повишена влажност
4. Изолационно съпротнвление:
а) при нормални условия
б) при повишена влажност
5. Изпитвателно напрежение
— 220 V.
— 0,5 А.
— >20 тй;
— >50 niS.
— >103 МЙ;
— >10 МЙ.
— 2000 V.
Механични изисквания
1. Сила на превключване
2. Якост на опън на изводите
— от 2 до 8N
— 10 N.
142
19,5*0,1
143
3. Устойчивост на вибрации—съгласно
с БДС 7606—69
4. Механична износоустойчивост
Климатични условия
1. Климатична категория
а) студ — по БДС 4973—72
б) суха топлина—по БДС 4974—72
в) влажна топлина при постоянен
режим по БДС 4975—72
— VII с гепен.
— 10000 цикъла.
— 25/070/21
— минус 25° С;
— плюс 70° С;
— 21 денонощия.
Присъединителни размери
Микропревключвателите тип ПМР-1 имаг възможност да се
закрепват челно с помощта на два винта М3 или странично чрез
специално оставените диагопални отвори с диаметър $ 3,2 mm, по-
казани на фиг. 6.36.
Типово означение
Превключвател микро тип ПМР-1 ОН 04 60487—73.
6.5.2. Микропревключватели тип МП
Микропревключвателите тип МП са маломощни превключващи
елементи (34 V, 0,5 А) и са предназначени за превключване на
електрическа вериги в радиоелектронните и телефонните апаратури
при следните експлоата-
ционни условия: темпера-
тура от минус 25° С до
плюс 35° С, относителна
влажвост, не по-голяма от
95%, и атмосферно наля-
гане от 86 kPa до 106 kPa.
Микропревключватели-
те се произвеждат в два
варианта, конто се отлича-
ват по начина на дей-
ствието си:
1. Микропревключва-
тел с две положения, ед-
Фиг. 6.37
ното от конто е незадър-
жащо (означение МП-2).
2. Микропревключвател с три задържащи положения (оз-
начение МП-4).
Основните размери и формата на превключвателите МП-2 и
МП-4 са показани на фиг. 6.37.
144
Изводните пера на контактите са изработени от месинг и са
покрити галванично с твърдо сребро. Предназначени са за за-
появане на проводници с максимално сечение 0,75 mm2.
Основни технически характеристики
Микропревключвателите тип МП отговарят на изискванията
на ОН 070. 075. 017.
Електрическиизисквания
1. Номинално напреженне
2. Номинален ток
3. Контактно съпротивление:
а) начално
б) след 105 превключвания
4. Изолационно съпротивление
5. Изпитвателно напреженне
Механични изисквания
1. Сила на задействуване на плъзгача:
а) за микропревключвател МП-2
б) за микропревключвател МН-4
2. Механична износоустойчивост
Климатични условия
1. Студ—по БДС 4973—72
2. Суха топлина — по БДС 4974—72
— 34 V.
-0,5 А.
•—S30 m2;
— ^50 m2.
— ^20 М2.
— 500 V.
-4,4 N;
— 5N.
—103 цикъла.
— минус 25° С.
— плюс 35° С.
Фиг. 6.38
11рисъединшпе.гни размери
Размерите на монтажните отвори за присъединяване^ на тези
микропревключватели са дадени на фиг. 6.38.
10 Справочна серия, част I
145
Типово означение
Микропревключвател тип МП-2.
\ Микропревключвател тип МП-4.
6.5.3. Микропревключватели тип МП-11
Микропревключвателите тип МП-11 са предназначени за пре-
включване на електрическп вериги за постоянен или променлив
ток с активен или индуктивен товар в радиоелектронните апа-
ратури при следните експлоатационни условия: температура от
минус 60° С до плюс 125° С, с относителна влажност до 98%
при температура плюс 40° С.
Фиг. 6.40
Микропревключвателите тип МП-11 са съветско производ-
ство (В/О МАШПРИБОРИНТОРГ - Москва) и намират широко
приложение за нуждите на радиоелектронната и изчислителната
техника, при комплектуването на други устройства, като свете-
щи бутони и т. н.
Общият вид и основните размери на превключвателите са по-
казани на фиг. 6.39.
Електрическата схема на микропревключвателя е показана на
фиг. 6.40.
Основни технически характеристики
Микропревключвателите тип МП-П отговарят на изискванията на
ОЮ 3.602.030—СССР.
Е
л е к т р и ч е с к и изисквания
1. Номинален постоянен ток:
а) при активен товар —0,5 до 4 А;
б) при индуктивен товар —0,5 до 2 А.
06
2. Номинално постоянно напрежение:
а) при активен товар
б) при индуктивен товар
3. Номинална мощност при активен и ин-
дуктивен товар
4. Номинален променлив ток:
а) при активен товар
б) при индуктивен товар
5. Номинално променливо напрежение:
а) при активен товар
б) при индуктивен товар
6. Номинална променлива мощност при
активен и индуктивен товар
7. Контактно съпротнвление:
а) при нормални климатични условия
б) след продължително въздействие на
относителната влажност 98% при темпера-
тура 40° С
8. Изоляционно съпротнвление:
а) при нормални климатични условия
б) след продължително въздейстаие па
относителна влажност 98% при температура
40° С
в) при повишена температура
— 3 до 30 V;
— 3 до 30 V.
— 70 W.
— 3 А;
— 2 А.
— 3 до 250 V;
— 3 до 250 V.
-300 W.
— <50 mS;
— С70 гой.
— >103 MS;
— >30 MS;
— >100 MS.
Механична изисквания
1. Ход на командния бутон:
а) работен
б) допълнителеп
— 0,17 до 0,5 mm;
— >0,2 mm.
2. Време за сработване на контактите —0,01 s.
3. Сила на задействуване на командния бутон:
а) право сработване (натискане) — 1 до 2,25 N;
б) обратно сработване —0,39 N.
4. Йзносоустойчивост:
а) при постоянен ток и активен товар:
— при нормални климатични условия — 103 цикъла;
— при максимална температура t —104 цикъла;
б) при постоянен ток и индуктивен товар —15000 цикъла;
в) при променлив ток и активен товар:
— при нормални климатични условия —15000 цикъла;
— при максимална температура —1500 цикъла;
г) при променлив ток и индуктивен товар —15000 цикъла.
Климатични условия
1. Климатична категория
— 60/125/56
147
Присъединителни размери
Микропревключвателите МП-11 се закрепват с помощта на
два винта М2, а размерите на монтажните отвори са показани
на фиг. 6.39.
Типово означение
Микропревключвател МП-11 ОЮ 3.602.030 СССР.
6 6. СВЕТЕЩИ БУТОНИ
Основни определения
Моду л на конструкция механична конструкция, конто по-
зволява комбинирането па различии системи (модули), като едни
от тях са командни, а други — изпълнителни.
Оперативен м о д у л — независима механична система, в
конто са вградени светлинните източници и която реализира ко-
мандните положения на бутона.
Контактен модул — независима механична система, в
която е вграден превключващият ,електрическите вериги елемент.
Светлинен индикатор — светещ бутон, в конто не е
вграден контактен модул и служи само като индикатор с циф-
рови или текстови означения.
Оперативен индикатор — светещ бутон с вграден кон-
тактен модул, осъществяващ светлинпата индикация след пода-
дена команда от контактния модул.
6.6.1. Светещи бутони тип ВС
Светещите бутони тип ВС са предназначени за вграждане в елек-
тронноизчнслителни машинпи в други радиоелектронни иизмерител-
ни апаратури, като светлинни или оперативки пндикатори за не-
посредствена светлинна индикация или за индикация с цифрови или
текстови означения. Светещите бутони могат да се използуват при
следните експлоатационни условия: температура от минус 10° С до
плюс 55° С, относителна влажност на въздуха при 25° С и съдър-
жанне на прах не повече от 0,2 mg/m3 до 80% и атмосферно
налягане от 86 kPa до 106 kPa.
6.6.1.1. Светещи бутони серия „Е“
За увеличаване монтажните възможности на бутониге при еди-
ничен монтаж и при осъществяването на различии монтажни ком-
бинации в хоризоитално и вертикално направление, светещите
148
Фиг. 6.41
149
бутони серия „Е“ се произвеждат в три варианта: с къси барие-
ри (означение ЕК); с дълги бариери (означение ЕМ) и като бу-
тона с рамка (означение ЕР).
В зависимост от функционалното им предназначение тези
Фиг. 6.42
бутони се произвеждат като светлинни индикатора (неподвижни,
незадържащи и задържащи) и като оперативна индикатора (не-
задържащи и задържащи).
Типовото означение и мястото на бариерите и рамките на
различните видове бутони от серия „Е“ са показани на фиг. 6.41.
При незадържатря вариант на светещите бутони команднпят
(светещ) капак се връща в изходното си положение след натиска-
нето му и когато е изпълнен като оперативен индикатор (кон-
тактен модул), прекъсва електрическата верига.
При задържащия вариант на бутонпте след задействуването
на командния капак контактният модул остава включен до по-
вторно натискапе.
Основните размери на оперативная модул и бариерите на
светещия бутон серия „Е“ са показани на фиг. 6.42. В бутона
са вграденн две електрически крушки — 9 V/60 mA или 6,3 V/20mA,
конто осигуряват равномерното светене на лицевия капак на бу-
тоните.
150
Конструкцията на оперативния модул позволява лесно заменяне
на повредена крушка чрез сваляне само на лицевия капак без
демонтиране на бутона от носещия панел на устройството.
Контактният модул на бутоните е реализиран с микропревключ-
Фиг. 6.43
вател тип МП-11 (виж т. 6.5.3 на този раздел). Основните размери
и видът на контактния модул са дадени на фиг. 6.43.
Светещите бутони серия „Е“ се произвеждат с пет основни
цвята на капака:
червен—означение А;
син —означение В;
зелен — означение С;
жълт — означение Т;
бял — означение О.
При тях могат да се осъществяват цветни комбинации от
два цвята, конто светят независимо един от друг:
червен, бял —означение АО;
червен/жълт — означение АТ;
син/бял — означение ВО;
зелен/бял —означение СО;
жълт/бял —означение ТО.
Редът на означение на цветовете при поръчка е показан
bj фиг. 6.44.
151
Фиг. 6.48
Светещите бутони серия „Е“ могат да се монтират наборно
в хоризонтална посока, като се използува вариант с къса бариера
Примерен монтаж от /V бутона и присъединителният отвор са по-
казани на фиг. 6.45.
С бутони с дълга бариера могат да се правят комбинации как-
то в хоризонтална, така и във вертикална посока. Примерен мон-
таж от М бутона и присъединителният отвор са показани на
фиг. 6.46.
Бутон серия „Е“ с рамка се монтира поединично в монтажей
отвор с размери, показани на фиг. 6.47.
6.6.1.2. Светещи бутони серия „ЕЕ"
Светещите бутони от серия „ ЕЕ" конструктивно представляват
два обединени бутона от серия „Е“ с общ команден капак. Както
и бутоните от серия „Е", те се произвеждат с къса бариера
Фиг. 6.49
(означение ЕЕК), с дълга бариера (означение ЕЕМ) и с рамка
(означение ЕЕР).
Типовото означение и мястото на бариерите и рамката на
различните видове бутони от серия „ЕЕ“ са показани на фиг. 6.48.
Основиите размери на оперативния модул и бариерите на
светещия бутон серия „ЕЕ“ са показани на фиг. 6.49. В бутона са
154
вградени четири електрически крушки 9 V/60 mA или четири
крушки 6,3 V/20 mA.
Бутоните от тази серия се произвежат с два контактни мо-
дула, реализирани с микропревключвателите тип МП-11.
А 0
В 0
С 0
т 0
0 т А
А т 0
в г 0
Фиг. 6.50
0 А
А 0
А т
0 в
Светещите бутони серия „ЕЕ“ се произвеждат с петте основ-
ни цвята, като с тях могат да се реализират следните стандартам
цветни комбинации:
червен/бял — означение АО;
червен/жълт — означение АТ;
син/бял — означение ВО;
зелен/бял — означение СО;
жълт/бял — означение ТО;
бял/червен/жълт —означение ОАТ;
червен/бял/жълт — означение АОТ;
син/бял/жълт — означение ВОТ;
бял/червен/бял/червен— означение ОАО А;
червен/бял/син/жълт — означение АОВТ.
Разположеннето на цветовете при съставяне на цветните ком-
бинации е показано на фиг. 6.50.
Редът на означаване на цветните комбинации при други (нестан-
дартни) изисквания на клиента е показан на фиг. 6.51.
Както с единичните бутони от серия „Е“, така и със светещи-
те бутони от серия „ЕЕ“ могат да се реализират монтажни ком-
бинации в хоризонтално или вертикално направление. На фиг. 6.52
са показани примерни подреждания от N бутона с къси и дълги
бариерн, както и съответните монтажни отвори.
Основни технически характеристики
Светещите бутони от серии „Е“ и „ЕЕ“ отговарят на изисква-
нията на ОН 04 63729—73.

155
36t(33xN)^°’2
С
32,4 429,4 x nH°-2
Фиг. 6.52
Електрически изисквания
А. Оперативен модул
1. Номинално работно осветително напрежение—6,3 V или 9 V.
2. Изпитвателно напрежение:
а) при нормални условия —800 V;
б) при повишена влажност —200 V.
156
3. Изолационно с ьпротивление между всеки
един от изводите и най-близката тоководеща
част:
а) при нормални условия —>100 MQ;
б) при повишена влажност — > 10 MQ.
Б. Контактен модул
Техническите характеристики на микропревключвателя тип
МП-11 са дадени в т. 6.5.3 на този раздел.
Механични изисквания
А. Оперативен модул
1. Дебелина на монтажната плоча —от 1 до 6 mm.
2. Износоустойчивост: ;
а) незадържащ бутон —500000 цикъла.
б) задържащ бутон — 50000 цикъла
3. Сила на задействуване на бутона —SS15 N.
4. Устойчивост на вибрации съгласно
с табл. 6.7.
5. Якост на вибрации съгласно с табл. 6.8.
6. Устойчивост на удари съгласно с
табл. 6.9.
Т а б л и ц а 6.7
। Честотен обхват, Hz Амплитуда, П1П1 Ускорение, g Продължителност на вибра- цинте по „Х-Х“, S
10— 20 1,5 ±0.5 90
30— 50 1,5 ±0,5 — 90
50— 70 ’ 1.5 ±0,5 — 90
70— 90 0.75 ±0,5 .— 90
90—110 0,35 ±0.5 — 90
110—150 — 0,5 90
Табл и ц а 6.8
Честотен обхват, Hz А мнлитуда, mm Ускорение, g Продължителност, min по „Х-Х“ | по „У-У“
10- 30 30- 50 50- 70 70— 90 90—110 110—150 1.5 ±0,5 1,5 ±0,5 1А±0,5 0,6 ±0,5 0,4 ±0,5 5±0,5 30 30 30 30 30 30 30 30 30 30 30 30
157
Б. Контактен модул
Контактният модул издържа изпитванията на вибрации и уда-
ри, посочени в табл. 6.7, 6.8 и 6.9.
Климатични условия
1. Студ —по БДС 4973—72
2. Суха топлина — по БДС 4974—72
3. Влажна топлина при продължително
въздействие при температура плюс 40° С и
относителна влажност 93 ±3%
4. Циклично изменение на температурата
от минус 40° С до плюс 55° С
— минус 40°С.
— плюс 55° С.
— 21 денонощия.
— 3 цикъла.
Схема за съставяне на типовото означение на светещите
бутони серии „Е“ и „ЕЕ" при поръчка
Бутон светещ тип ВС |
Серия на бутона___________________ |
(единичен бутон—Е;
двоен бутон—ЕЕ).
Вид на монтажа__________________________
(къса бариера — К;
дълга бариера—М;
рамка—Р)
Работно напрежение на светлиппите
източници в оперативния модул
Начин на работа ________
(светлинен индикатор, неподвижен—0;
светлинен индикатор, незадържащ—1;
светлинен индикатор, задържащ—2;
оперативен индикатор, незадържащ—3;
оперативен индикатор, задържащ—4).
Тип на контактния модул
(с микропревключвател МП-11—1).
Цвят, цветни комбинации
(червен — А; син—В; зелен — С;
жълт—Т; бял—О).
Цветни комбинации за серия „Е“:
АО, АТ, ВО, СО и ТО.
Цветни комбинации за серия „ЕЕ**:
АО, АТ, ВО, СО и ТО;
OAT, АОТ и ВОТ;
ОАОА и АОВТ.
Текст върху светещия контур _________
(текстът се посочва от клиента)
Номер на ставдартизационния документ _____
158
Таблица 6.9
Брой на ударите в минута П родължмтел ноет rd импулса. ms Ускорение, Общо количество иа ударите
по „Х-Х“ | по „У-У“
40 or 1 до 80 15 3000 1 3000
Пример на типово означение
ВС ЕК9-1-АО—„СИГНАЛ", ОН 04 63729—73—бутон светещ, едини-
чен, серия „Е“, с къса бариера, номинално напрежение на осве-
тителните крушки 9V, работещ като незадържащ светлинен ин-
дикатор (няма контактен модул), цветна комбинация „червено/бя-
ло“ и надпис „СИГНАЛ".
ВС ЕМ6, 3—41—Т „СТОП", ОН 04 63729—73—бутон светещ,
единичен, серия „Е“, с дълга бариера, номинално напрежение
на осветителните крушки 6,3 V, работещ като задържащ опе-
ративен индикатор, с контактен модул тип 1, цвят жълт и над-
пис „СТОП".
ВС ЕЕР9-31-АОТ, ОН 04 63729 —73—бутон светещ, двоен, се-
рия „ЕЕ", с рамка, номинално напрежение на осветителните
крушки 9V, работещ като незадържащ оперативен индикатор, с
контактен модул тип 1, цветна комбинация „червено /бяло/ жъл-
то“, без надпис.
Фиг. 6.54
6.6.2. Светещи бутони тип ВСС
Светещите бутони тип ВСС (фиг. 6.53) са предназначени за вгра-
ждане в електронноизчислителни машини, в радиоелектронни, из-
мерителни и далекосъобщителни апаратури при следните експло-
атационни условия: температура от минус 10° С до плюс 55° С,
159
относителна влажност на въздуха при температура плюс 25е С и
съдържание на прах не повече от 0,2 nig/ni3 до 80%, атмосфер-
но налягане от 86 kPa до 106 kPa.
Светещите бутони тип ВСС се произвеждат в два варианта:
Фиг. 6.55
Фиг. 6.56
1. Подвижен незадържащ бутон с контактен модул, реали-
зиран с микропревключвател тип МП—11. Осиовните размери и
общнят вид на бутона са показани на фиг. 6.54.
2. Светлинен сигнализатор—неподвижен светещ индикатор
без контактен модул. Осиовните размери и общият вид на сиг-
нализатора с а показани на фиг. 6.55.
Видът и размерите на лицевата част на бутона и сигнализа-
тора (частта, която е върху монтажната плоча) са показани на
фиг. 6.56.
Основни технически характеристики
Светещите бутони и сигнализатори тип ВСС отговарят на изис-
кванията на ОН 09 65481—74.
Електрически изисквания
1. Номинално работно осветително напреже-
нпе и номинален работен ток -— 6,3 V/20 шА и
9 V/60 mA.
2. Изолационно съпротивление между все-
ки един от изводиите най-близката тоководе—>100 MS2.
ща част
Механични изисквания
1. Сила на включване
2. Изпосоустойчивост
— от 3 до 10 N.
— 50 000 цикъла»
160
3. Устойчпвост на вибрации —по табл. 6.7.
4. Якост на вибрации — по табл. 6.8.
5. Удароустойчивост с ускорение до 15 g
и продължителност на импулса от 1 до 80 ms—3000 удара.
Климатични условия
1. Климатична категория —40/055/04
а) студ—по БДС 4973—72 — минус 40° С;
б) суха топлина—по БДС 4974—72 —плюс 55°С;
в) влажна топлина при постоянен режим—
по БДС 4975—72 ' — 4 денонощия.
2. Циклично изменение на температурата
от минус 50е' С до плюс 50° С — 3 цикъла.
Присоединителни размери
Светещите бутони и сигнализато-
ри тип ВСС могат да се монти-
рат поедпнично върху плоча с де-
белина 3 шш и отвор с размери
съгласно фиг. 6.57.
Среди моитирането на бутони-
те и сигнализаторите в монтажния
отвор про.зрачното капаче се сваля
и се поставя отново след монтажа.
Схема за съставяне на типовото означение на бутоните и
сигнализаторите при поръчка
Бутон светещ (сигнализатор) тип ВСС। I
Цвят на светещото поле
(нервен, син, зелен, жълт и бял)
Текст в светещото поле______________________
(дава се от клиента)
Номер на стандартизациопния документ___________
Пример па тппово означение
ВСС нервен—„СТОП", ОН 09 65487—74
Сигнализатор, бял, ОН 09 65487—74
11 Справочна серия, част
— бутон светещ, с
червено светещо
поле и надпис
„СТОП".
— сигнализатор с
бял цвят на све-
тещото поле, без
надпис.
161
6.6.3. Светещи бутони тип ВСЗ и ВСН
Светещите бутони тип ВСЗ и ВСН са предназначени за пре-
включване на слаботокови вериги в различните радиоелектро нни
апаратури и са комбинирани със светлинна индикация за вклю-
чено, съответно изключено положение. Те не трябва да се вклю-
Фнг. 6.58
Фиг. 6.59
чват в електрически вериги, създаващи опасност от токов удар
за обслужващия персонал. Експлоатационпите условия на буто-
ните са следните: температура от минус 25° С до плюс 55° С,
максимална влажност до 80% и атмосферно налягане от 86 kPa
до 106 kPa.
Бутоните се произвеждат в два варианта:
1 . Задържащ светещ бутон (БСЗ). Това е бутон, който при
натискане на командната капачка превключва електрическите ве-
риги, остава включен и се връща в изходното си положение след
повторно натискане.
2 QHe задържащ’' с ветещ бутон (БСН). Това е бутон, който
при натискане на командната капачка превключва електрическите
вериги и се връща в изходното си положение веднага след при
вършване^на превключването.
Светещите бутони тип БСЗ и БСН осъществяват превключва-
нето на електрическите вериги по схемата, показана на фиг. 6.58.
Командната капачка на бутоните се изработва в пет цвята:
млечно бял, сигнално червен, зелен, жълт и светло син.
Основпите размери, разположението па изводите и общият
вид на бутоните тип БСЗ и БСН са дадени на фиг. 6.59.
Основни технически, характеристики
Светещите бутони тип БСЗ и БСН отговарят на изискванията на
ОН 04 56756—72.
162
Електрически изисквания
1. Номинално работно напреженне —250 V.
2. Номинален ток — 1 А.
3. Превключвагца мощност при активен товар:
а) за променлив ток 50 Hz —50 W;
б) за постоянен ток — 15 W.
4. Изолационно съпротивление:
а) между монтажната плоча и който да
е извод ->10 МЙ;
б) между два конто да са изводи —->-2МЙ.
5. Максимален пад на напреженне в който
да е включен контакт —0,1 V.
6. Изпитвателно напреженне:
а) между две кои да са контактни труп
и между който да е извод и монтажната плоча:
—при нормални условия —2000 V;
—при повишена влажност — 750 V;
б) между две кои да са несъседни кон-
тактни пера:
-—при нормални условия — 1000 V;
— при повишена влажност — 750 V.
7. Устойчнвосг на загряване на сигналната
чампа — 1,2W.
Механичнаизисквания
1. Сила на превключване
2. Устойчивост на вибрации с честота
50 Hz и амплитуда 0,35 mm
3. Износоустойчивост (под товар)
Климатични условия
1. Студ —по БДС 4973—72
2. Суха топлина — по БДС 4974—72
—от 5 до 12 N.
—3600 s.
—10 000 цикъла.
—минус 25° С-
—плюс 55° С.
Присъединителни размери
Светещите бутони тип БСЗ и БСН се монтират върху монтажни-
те плочи на апаратурите в квадратен отвор със страна 19,1 mm.
163
Схема за съставяне на типовото означение на оутонате при
поръчка
Бутон светещ тип БС। i
Начин на действие_
(задържащ—3;
незадържащ—Н).
Цвят на командната капачка__
Номер на стандартизационния документ
Пример на типово означение
Бутон светещ БСЗ—червен,
ОН 04 56756—72 — бутон светещ,
задържащ, с чер-
вей цвят на ка-
пачката.
Бутон светещ БСН — син,
ОН 04 56756—72
— бутон светещ,
незадържащ, със
син цвят на ка-
пачката.
164
РАЗДЕЛ VII
АБАЖУРИ ЗА ИНДИКАТОРНИ ЛАМПИ
7. 1. АБАЖУРИ ЗА ИНДИКАТОРНИ ЛАМПИ ТИП АМИ
Абажурите за миниатюрни индикаторви лампи тип АМИ са пред-
назначени за вграждане в електронноизчпслптелни машини и дру-
ги радиоелектронни и измерителни апаратури като светлинни ин-
дикатори за непосредствена светлинна индикация или за индика-
ция с цпфрови или буквени (текстови) означения. Абажурите мо-
гат да бъдат използувани при следните експлоатационни условия:
температура от минус 10° С до плюс 35° С, относителна влажност
при 25° С до 80% и атмосферно налягане от 86 kPa до 106 kPa.
Абажурите тип АМИ са комплектувани с лампи с нажежаема
жичка тип НСМ-9 или НСМ-6, 3 (лампите са внос от СССР), мон-
тирани в изолаторен корпус от термопластична пластмаса — мик-
ролон.
Абажурите дават възможност за замяна на повреден светли-
нен източник без демонтиране на целия абажур, само чрез сва-
ляне на разсейващия филтър и капачето, определящо цвета на
светлината. Те се изработват в пет основни цвята: червен, син,
зелен, жълт, виолетов и бял. Конструкцията им дава възмож-
ност за поставянето на различии цифрови или буквени (тек-
стови) надписи, конто се монтират между разсейващия филтър
и капачето.
Основните размери и видът на абажурите са показани на
фиг. 7.1.
Основни технически характеристики
Абажурите за миниатюрни индикаторни лампи тип АМИ отгова-
рят на изискванията на ОН 04 61756—72.
Електрически изисквания
1. Номинално работно напрежение (постоян-
но и променливо) —6,3 и 9 V.
2. Номинален ток, съогветен на тези две
напрежения —20 и 60 mA.
3. Изпитвателно напрежение —100 V.
4. Изоляционно съпротнвление между всеки
един от изводите и носещата плоча:
165
I
I
I
I
166
Таблица 7.1
Честотен об- хват, Hz Амплитуда, mm Ускорение, К 1 Продължителност на вибрациите по „X—Х“, s
10-30 1.5 ±0.5 “ 1 90
30—50 1,5 ±0,5 1 90
50—70 1,0 ±0,5 — 90
| 70—90 1 0,75 ±0,5 — 90
90-110 0.35 ±0,5 — 90
110-150 । — 5 ±0,5 90
Таблица 7.2
Брой на уда- рите в 1 min Продължител- Ускорение, ноет на им- g пулса, ms Общ брой на по „X—Х“ ударите по „У—У“
40 от 1 до 80 15 3000 3000
а) при нормални условия
б) при повишена влажност
Механични изисквания
>100 МЙ;
>10 Мй.
1. Устойчивост на вибрации—съгласно табл. 7.1.
2. Удароустойчивост—съгласно табл. 7.2.
Климатични условия
1. Студ — по БДС 4973—72 —минус 55° С.
2. Суха топлина — по БДС 4974—72 —плюс 55°С.
3. Влажна топлина при продължително
въздействие при температура 40°С и относи-
телна влажност 93±3°/0 — 21 денонощия.
4. Устойчивост на циклично изменение
на температурата от минус 55° С до плюс 55° С— 3 цикъла.
167
Присъединителни размери
Абажурите за миниатюрни индикаторни лампи тип АМИ се зак-
репват върху носещите плочи с дебелина от 0,5 до 5 mm в
квадратен отвор със страна 10,5 mm. Те могат да се подреждат
Фиг. 7.2
във вертикални и хоризонтални редове със стъпка 14 mm (фиг. 7.2).
Закрепването им се осъществява с помощта на специална
скоба ог пружинна стомана, конто е комплектувана към абажу-
рите.
Схема за съставяне на типовото означение на абажурите
при поръчка
Абажур миниатюрен индикатореи____________'
Работно напрежение
Цвят____________
Текст (посочва се от клиента)
Пример на типово означение
АМИ 9—черве н — ВКЛ —-
— абажур за мини-
атюрна индика-
торна лампа за
работно напреже-
ние 9 V, с чер-
вей цвят на свет-
ли на та и надпис
ВКЛ (включено).
168
РАЗДЕЛ VIH
СЛАБОГОКОВИ ЕЛЕКТРОМЕХАНИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ
СЪС СПЕЦИФИЧНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
В този раздел са дадени основните размери, технические ха-
рактеристики, типовото означение, присъединителните размери и
стандартизационните документи на слаботоковите електромехани-
чни елементи със специфично предназначение.
В зависимост от функционалното им предназначение тези еле-
менти са разделени в следните типови групи:
1. Миниатюрни фасунги.
2. Предпазителни плочкп.
3. Антенни плочки.
4. Монтажни плочки.
5. Контактом наставки.
8.1. МИНИАТЮРНИ ФАСУНГИ
Миннатюрните фасунги са предназначени за навиване и задър
жане на миниатюрни електрически лампи с едисонов цикъл ЕЮ
в радиоприемни, предавателни, контролни и измерителнп апарату-
ри, сигнални арматури и т. н.
В зависимост от начина на закрепване към носещото шаси на
апаратурата и броя на изводите за запояване на захранващите
проводници, миннатюрните фасунги се произвеждат в четири ва-
рианта:
1. Миниатюрна фасунга с дълга закрепваща стойка с
отвор 3,2 mm (фиг. 8.1). Този тип фасунга е с един извод за
запояване на захранващия проводник. Другпят извод на лампата
чрез закрепватцата стойка и винт М3 се свързва към „маса“.
2. Миниатюрна фасунга с дълга закрепваща стойка и
отвор М3. Както и при първия вариант, стойката затваря елек-
трическата верига чрез „масата“ на апаратурата. Основните раз-
мерн и видът на този тип фасунга са показани на фиг. 8.2.
3. Миниатюрна фасунга с челно закрепване (без спомагател-
на стойка) и отвор М3. Ф^сунгата е изолирана от шасито на
апаратурата и има два отделяй извода за запояване на захранващи-
те проводннци. Основните размери и видът на този вариант са
дадени на фиг. 8. 3.
4. Миниатюрна фасунга със щипка. Закрепва се посред-
ством пружиниращата щипка на правоъгълна стойка, която може
169
да бъде изрязана и огъната от носещого шаси или допълнително
закрепена към него. Фасунгата е изолирана от шасито на апара-
турата и има два отделки посребрени извода за запояване на
захранващите проводници с максимално сечение 0,75 mm2 (фиг. 8.4).
Основни технически характеристики
Миниатюрните фасупги отговарят на изискванията на ОН
04 60486—72.
Електрически изисквания
1. Изолационно съпротивление —>r200 MQ.
2. Пробивпо напрежение — 500V.
Типово означение
Фасунга скална — описателно се допълва начинът на закрепване
(стойка с резба, стойка с отвор, челно закрепване или с щипка).
170
аг^плочки за предпазители
Плочките за предпазители са предназначени за присъединяване
на миниатюрни предпазители (виж раздел V, т. 5.3) и се монти-
рат в радио- и телевизионни апаратури при следните експлоата-
ционни условия: температура от минус 25°С до плюс 70°С и ат-
5,3+0>2
30
Фиг. 8.5
мосферно налягане от 86 kPa до 106 kPa. Те могат да се изпол-
зуват и във всяка друга апаратура, където е необходима защита
от токово претоварване, при условие, че техпическите им харак-
теристики задоволяват изискванията на апаратурата.
Осиовните размери и разположението на контактните двойки
на плочките са показани на фиг. 8.5.
Контактните пера са щанцовани от алпакова лента и са мон-
тирани върху изолационна основа от стъклотекстолит. Изводите
на перата са предназначени за запояване на проводници с мак-
симално сечение 1 mtn2.
Основни технически характеристики
Плочките за миниатюрни предпазители отговарят на изискванията
на Н. 070.075.014.
Електрически изисквания
1. Номинално напрежение —250 V.
2. Номинален ток — 2 А.
3. Изпитвателио напрежение — 2000 V.
4. Контактно съпротивление — ^30 шй.
5. Изолационно съпротивление —>5.104 MQ.
171
Механични изисквания
1. Сила за ирис ьединяване на пред-
пазителя —<10 N.
2. Сила за изваждане на предпазители— >1 N.
Климатични условия
1
но
Климатични категории
а) студ — по БДС 4973—72:
— нормално изпълнение
— тропикализирап вариант
- 10/070/04 и 25/070/21
— минус 10°С;
— минус 25°С;
б) суха топлина — по БДС 4974 —72—плюс 70сС;
в) влажна топлина при продължител-
въздействие — по БДС 4975—72:
— нормално изпълнение
— тропикализиран вариант
— 4 деноиощия;
— 21 деноиощия.
Пр исъединшпел ни размери
Присъединителните размери на плочките за предпазители са по-
сочени на фиг. 8.5.
Типово означение
Плочка предпазнтелна — Н.070, 075.014.
За тропикализирания вариант на плочката към означението се
прибавя „Т“:
Плочка предпазнтелна — Т. И. 070, 075. 014.
8.3. АНТЕННИ ПЛОЧКИ
Антенните плочки са предназначени за включване на антенн чрез
антенен фидер (антеноотвод) и на „земя“ чрез заземителен про-
водник към входа на радиоприемници за дълги, средни и къси
вълни, както и за включване на УКВ или телевизионни антенн
чрез симетричен фидер, при следните експлоатационни условия:
температура на околния въздух от минус 25°С до плюс 70°С,
относителна влажност на въздуха до 80% и атмосферно наляга-
не от 86 kPa до 106 kPa.
Основните размери и разположението на контактните букси
(гнезда) са показани на фиг. 8.6.
Контактните букси са изработени от месинг и са покрити
галванично с твърдо сребро. Монтирани са неподвижно върху
изолационна основа от гетинакс.
172
Фш 8.6
Основни технически характеристики
Антенните плочки отговарят на изискванията на БДС 4522—70.
Електрическиизисквания
1. Контактно съпротивление между буксата
и присъедннителния антенен щифт —<10 rnQ.
2. Изолационно съпротивление —<103 МУ.
3. Коефициент на отражение за УКВ при
честоти до 1000 MHz —<0,2.
Механични изисквания
1. Сила за присъединяване на антенния щифт — <16 N.
2. Сила за изваждане на антенния щифт —от 2,4 до 12 N.
3. Износоустойчивост —500 ццкъла.
Климатични условия
1. Студ —по БДС 4973—72 —минус 25°С.
2. Суха топлина — по БДС 4974—72 —плюс 70°С.
3. Влажна топлина при продължително въз-
действие при относителиа влажност 93 + 3% и
температура плюс 40°С —4 деноиощия.
4. Устойчивост на циклично изменение на
температурата от минус 25°С до плюс 70°С при
относителиа влажност 95% — 24 h.
Типово означение
Плочка антенна, БДС 4522—70.
173
8.4. МОНТАЖНИ ПЛОЧКИ
8.4.1. Плочка с пера за трансформатора
за хоризонтално отклонение
Плочките са предназначени за монтаж на трансформаторите
за хоризонтално отклонение в телевизионните приемницн, но мо-
гат да се използуват и за обемен монтаж във всякакви елек-
Фиг. 8.7
тронни устройства при следни-
те експлоатационни условия:
температура от минус 10°С до
плюс 70°С, относителна влаж-
ност до 85% и атмосферно на-
лягане от 86 kPa до 106 kPa.
Основните размери и разпо-
ложението на перата са пока-
зани на фиг. 8.7. Перата са раз-
положени на два реда и са из-
работени от месинг, галванично
покрит с твърдо сребро и де-
белина 10—15 pm. Изводите са
предназначени за запояване на
проводница с максимално сече-
ние 0,5 mm2.
Основни технически
характеристики
Плочките отговарят на
изискванията на Н. 070. 075.
016.
Електрически изисквания
1. Изоляционно съпротнвление
2. Изпитвателно съпротнвление
— >5.102 MQ.
— 3000 V.
Механични изисквания
1, Якост на перата на огъване под 90° — 4 огъвания.
Климатични условия
1. Климатични категории
а) студ — по БДС 4973—-72:
— нормален вариант
— 10/070/04 и 25/070/21
— минус 10°С;
174
— тропикализиран вариант
— минус 25°С;
б) суха топлина — по БДС 4974—72—плюс 70°С;
в) влажна топлина при постоянен
режим —по БДС 4975—72:
— нормално изпълнение
— тропикализиран вариант
— 4 денонощия;
— 21 денонощия.
Типово означение
Плочка с пера за ТХО — Н.070.075.016.
Плочка с пера за ТХО — Н.070.075.016 — тропикализирана.
8.5. КОНТАКГНИ НАСТАВКИ
Контактните наставки се изработват от сребро и са предвидени
за работа в превключващи възли — контактори, захранващн по-
стояннотокови консуматори и др. Химическата чистота на сребро-
то, от което се състои контактного тяло, е от 99,5% до 99,9%
плътност 10 490 kg/m3.
8.5.1. Сребърен тел
Сребърният чел се пронзвежда с диаметър от 0,12 до 6 mm. По
споразумение с клиента могат да се произвеждат телове с други
ечения и профили.
Основни технически характеристики
1. Чистота на среброто —99,9%.
2. Плътност — 10,49 g/см3.
3. Специфична електропроводи-
мосг —минимално 52 S/m.
4. Относително удължение:
—за диаметър/0,85+0,015 mm— от 3% до 6%;
—за диаметър / 1,74+0,02 mm — над 30%.
5. Якост на опън •—минимално 176,8 N/mm2.
6. Издръжливост на огъване —минимално 10 прегъвания.
8 .5.2. Сребърно-паладиев тел
Сребърно-паладиевият тел е предназначен законтактни тела в елек-
тропромишлеността. Произвежда се с диаметър /0,85+0,015 гдш
но по споразумение с клиента може да се изтегля тел и с
други диаметри.
175
Основни. технически характеристики
1. Химически състав:
— сребро —70±0,8%;
— паладий —30 + 0,6%.
2. Плътност — 10,9+0,7 g/cm3.
3. Специфична електропроводимост — 67 S/in.
4. Относително удължение — минимално 30%.
5. Якост на опън — 196 N/mm2.
6. Издържливост на огъване —минимум 10 прегъвания.
8.5.3. Сребьреи припой
Произвеждат се следните видове припой: ПС-417; ПС-450; ПС-600;
ПС-650 и ПС-700, със следните размери:
— деб едина 0,5+0,15 mm;
— широчина 30 ±5 ram;
— дължина — не се нормира.
8.5.4. Сребърна лента
Сребърната лента се произвежда със следните типоразмери:
— широчина — 45+0,8; 50±0,8; 55+0,8 и 60+0,8 mm;
— дебелина—0,5±0,05; 1,0±0,06; 1,2+0,06; 1,5±0,08 и 2,0±
±0,1 mm;
— дължина — от 200 до 800 mm.
176
РАЗДЕЛ IX
ОСВЕТИТЕЛНИ МИНИАТЮРНИ ЛАМПИ
9.1. ОСВЕТИТЕЛНИ МИНИАТЮРНИ ГЛИМ-ЛАМПИ
Осветителците миниатюрни лампи представляват неонови лам-
пи с тлеещ разряд, конто поради малката си консумирана мощ-
ност и характерна светлина се употребявят за светлипна индика-
ция и сигнализация.
Всяка неонова лампа трябва да бъде свързана към електри-
ческата верига през последователпо свързан резистор за ограни-
чаване на протичащия ток. Стойността на съпротивлението на
резистора се изчислява по формулата
О —
Mmhi— г
7Р
където
е мнпималната стойкое г на съпротивлението на рези-
стора в кй;
— номиналното напрежение (макенмално 250 V за цо-
къл ЕЮ);
Uv — работното напрежение на лампата във V (£7Р има
най-ниска стойност 75 V при t/H = 110 V и най-ниска
стойност 135 V при UH =220 V);
/р —работнпят ток, протичащ през лампата в mA.
9.1.1. Сигналик неонови лампи тип СН-135
Този тип миниатюрни лампи с цилиндрична колба и меки изводи
за вграждане са с челна индикация. Осиовните размери на лам-
пата тип СН-135 са показани на фиг. 9.1.
Основни технически характеристики
Неоновите лампи тип СН-135 отговарят на изискванията на ОН-
ММ 5614—68.
Електрически изисквания
1. Запалително променливо напрежение
2. Напрежение на загасвапе
12 Справочка серия, част 1
— 170 V-
— ПО V
177
3. Максимален ток
4. Средна продължителност на светене
— 0,4 mA.
— 5000 h.
Типово означение
Лампа неонова сигнална тип СН-135.
Фиг. 9.1
Фиг. 9.2
9.1.2. Сигналим неонови лампи тип СН-136
Неоновата миниатюрна лампа тип СН-136 е с цилиндрична колба
и с меки изводи за вграждане. Лампата е със странична индика-
ция. Основните й размери са показани на фиг. 9.2.
№
Основни технически характеристики
Неоновата сигнална лампа тип СН-136 отговаря на изискванията
на ОН-ММ 5615—68.
178
Електрически изисквания
1. Запалително променливо напрежение
2. Максимален ток
3. Средна продължителност на светене
- 160 V.
— 0,3 m А.
— 5000 h.
Фиг. 9.4
Фиг. 9.3
Типово означение
Лампа неонова сигнална тип СН-136.
9.1.3. Сигналим неонови лампи с цокъл Е10/ВА9
Този тип миниатюрни неонови лампи са с челна индикация и се
произвеждат с два вида цокли:
/. Лампа с цокъл Е10 съгласно с БДС 6074—66. Основните
размери на лампата са показани на фиг. 9.3.
2. Лампа с цокъл за баионетно включение ВА9 съгласно с
БДС 4931-67 (фиг. 9.4).
Основни технически характеристики
Лампите с цокъл Е10/ВА9 отговарят на изискванията на ОН-
ММ 3523—68.
Електрически изисквания
Електрическите изисквания към лампите са дадени в таблица 9.1.
Четного число на десетиците в типового означение на лам-
пите означава, че лампата е с вграден резистор.
179
Та блица 9.1
Тип на лампата Нормално про- менливо напре- жение. V Запалително променливо на- преженпе, V Максимален ток, mA Средна продъл- жителност на светене, h
СН-132 СН-142 ПО 85 1 200
СН-138 СН-148 220 ПО 0,4 2000
СН-134 СН-144 220 180 0,25 5000
Типово означение
СН 132 ОН-ММ 3523—68 с цокъл ЕЮ.
СН 144 ОН-ММ 3523—68 с цокъл ВАЗ (с вграден резистор).
9.14. Сигналим неонови лампи с цокъл Е14/В15 s (d).
Неоновите лампи с цокъл Е14/В15 s (d) са с челна индикация и
се произвеждат в два варианта:
1. Лампа с цокъл Е14 съгласно БДС 6074—66. Основните
размери на този тип лампи са показани на фиг. 9.5.
2. Лампа с цокъл за байонетно включване В15. Основните
размери на лампите с цокъл В15 са дадени на фиг. 9.6.3
Основни технически характеристики
Миниатюрните неонови лампи с цокъл Е14/В15 s отговарят на
изискванията на ОН-ММ 3523—68.
Електрически изисквания
Електрическите изисквания към лампите са дадени в табл. 9.2.
Четното число на десетиците в типовото означение означава,
че лампата е във вграден резистор.
Типово означение
СН 111 ОН-ММ 3523—68 с цокъл’В15.
СН 121 ОН-ММ 3523—68 с цокъл В15 (с вграден резистор).
СН 111 ОН-ММ 3523—68 с цокъл Е14.
СН 121 ОН-ММ 3523—68 с цокъл Е14 (с вграден резистор).
180
Таблица 9.2
1 Тип на лампата Номинално про- менливо напре- жение, V Запалително променливо напреженне, V Максимален Средна продъл- ток, жителност на А светенето, h
СН-111 СН-121 220 180 2,0 3000
9.2. ЛАМПИ С НАЖЕЖАЕМА СПИРАЛА
9.2.1. Лампи с нажежаема волфрамова спирала
Електрическите лампи с нажежаема волфрамова спирала са пред-
назначени за осветяване скалите на радиоприемните устройства,
измерителните уреди и др. при следните експлоатационни усло-
вия: температура от минус 10°С до плюс 35°С, относителиа вла-
жност на въздуха от 50% до 80% и атмосферно налягане от
86 kPa до 106 kPa.
Лампите с нажежаема волфрамова спирала се произвеждат в
следните варианта:
181
I. Лампа със сферична колба с цокъл ЕЮ съгласно БДС
6074—66 (фиг. 9.7.)
2. Лампа със сферична колба и цокъл за байонетно включ-
ване ВА9 (фиг. 9.8).
Фиг. 9.7
Фиг. 9.9
Фиг. 9.8
3. Лампа с цилиндрична колба и цокъл ВА9 съгласно БДС
4931—67 (фиг. 9.9).
Осиовните размери, типового означение, номиналното напре-
жение и мощност на различимте изпълнения на лампите са дадени
в табл. 9. 3.
Таблица 9.3
Типово означение Номинал- Номинал- но наире- на мощ- жение, V ноет, W Размери Цокъл Лампата е показана на фиг.
Бт. mm L , mm И la А VI А
АК 0621 6 1,5 11,5 24 ВА9 8
АК 0622 6 1,5 9,5 23 ВА9 9
АК 0625 6 1.5 11,5 24 ЕЮ 7
АК 1221 12 1,5 11,5 24 ВА9 8
А К 1222 12 1,5 9,5 23 ВА9 9
АК 1242 12 3,0 9,5 23 ВА9 9
АК 1244 12 3,0 15,5 28 ВА9 8
АК 1245 12 3,0 11,5 24 ЕЮ 7
АК 2441 24 3,0 11,5 24 ВА9 8
АК 2445 24 3,0 11,5 24 ЕЮ 7
182
Основни технически характеристики
Електрическите лампи с нажежаема волфрамова жичка (спирала)
отговарят на изискванията на БДС 6810—67 „Лампи контролни"
и БДС 5262—71 „Лампи електрически".
Електрически изисквания
1. Светлпнните и електрически характеристики на лампите, из-
мерени след предварптелно стареене в продължение на 20 мину-
ти при съответното изпитвателно нзпрежение са дадени в
табл. 9.4.
2. Началната мощност на лампите не трябва да бъде по-голяма
от 110% от номиналната, дадена в табл. 9.4.
3. Началният светлинен поток не трябва да бъде по-нисък
от минималния, даден в табл. 9.4.
Таблица 9.4
1 Номинално Номинална Изпитвател- Максимална Минимален Средня про- дължител-
напреже- МОЩНОСТ, но напреже- МОЩНОСТ, светлинен ноет на све-
ние, V W ние, V W поток, 1m тене, h
6 1.5 6,75 1,7 8 200
12 1,5 13,50 1,7 6 200
12 3,0 13,50 3,3 12 200
24 3,0 28,00 3.3 15 200
Механични изисквания
1. Светлинното тяло на лампата издържа на вибрации в рав-
нина, перпендикулярна на оста на лампата, с честота 34+5 Hz и
амплитуда 0,6 mm в продължение на 10 часа, от конто 9 часа
при включено изпитвателно напрежение.
2. Закрепвапето на цокъла към лампата издържа усукващ
момент 0,94 N.m.
Типово означение
Типового означение на лампите с нажежаема волфрамова спира-
ла включва означението на лампата, дадено в табл. 9.3, и номе-
ра на стандартизационния документ.
Пример на типово означение
АК 1221 БДС 6310—67 — лампа с нажежаема волфрамова
спирала със сферична колба и цокъл ВА9 за 12 V и 1,5 W.
183
9.2.2. Свръхминиатюрни лампи с нажежаема спирала тип
СМН6, 3-20
Свръхминиатюрни те лампи с нажежаема спирала тип СМН6, 3-20
са предназначени за страиична или челна светлинна индикация
в рдиоелектрониите апаратури и електронноизчислителните ма-
шин» при следните работай условия: температура от минус 60°С
до плюс 75 С, относителна влажност на въздуха при температу-
ра 40+2°С от 95% до 96% и атмосферно налягане от 86 kPa до
106 kPa.
В зависимост от предиазпачението им и от конструкцията на
изводите лампите се произвеждаг в следните четири варианта:
1. Свръхминиатюрна лампа със странично светене и цокъл
за байонетно включване— означение СМН6, 3-20. Основните раз-
мери и видът на лампата са показани на фиг. 9.10.
2. Свръхминиатюрна лампа със странично светене и мекииз-
води за монтаж — означение СМН6, 3-20-2. Основните разме-
ри и видът на лампата са показани па фиг. 9.11.
3. Свръхминиатюрна лампа с челно светене и ц окъл за
байонетно включване — означение СМН6, 3-20-4 (фиг. 9.12).
184
4. Свръхминиатюрна лампа с челно светене и .чеки изводи —
означение СМН6,3-20-5 (фиг. 9.13).
Този тип лампи се произвеждат в СССР и намират широко
приложение у нас. Те се монтират в абажурите тип АМИ, в
светещите бутони тип ВС и ВСС, както и в други електромеха-
нични елементи с широко приложение в електронноизчислителни-
те машини.
Основни технически характеристики
Свръхминиатюрните лампи с нажежаема спирала тип СМН6,3-20
отговарят на изискванията на ТУ 16.535.446—70 (СССР).
185
Електр и чески изисквания
1. Номиналното напреженне, ток и светлинен поток, както и
техните максим алии стойности са дадени в табл. 9.5.
Таблица 9.5
Типово означение на лампата Номинално напреженне, V Номинален ток, mA Номинален светлинен поток, 1m Макси- мален ток, mA 1 Максимален светлине н 1 поток, 1m
СМН6.3-20 6,3 20 0,26 22 0,13
СМН6,3-20-2 6,3 20 0,26 22 0,18
СМН6,3-20-4 6,3 20 0,26 22 0,13
СМН6,3-20-5 6,3 20 0,26 22 0,18
2. Продължителността на светене на отделна лампа е не по-
ма лк а от 375 часа, при което светлииният поток е не по-малък от
0,15 1m.
Механични изисквания
1. Свръхминиагюрните лампи са устойчиви на вибрации с
честота от 10 до 2000 Hz при ускорение до 10 g.
2. Лампите са устойчиви на многократни удари при ускоре-
ние до 35 g.
3. Лампите са устойчиви на линейно (центробежно) ускорение
до 100 g.
4. Изводите па лампите с меки изводи издържат петкратно
огъване под ъгъл 90° на разстояние 3 mm от стъклената колба
на лампата.
Схема за съставяне на типовито означение на лампите при
поръчка
Лампа с нажежаема спирала, свръхминиатюрна, СМН
Номинално напреженне във V
Номинален ток в mA _______________________________
Номер па разработката
Номер на стандартизационпия документ
Пример на типово означение
Лампа СМН6,3-20 ТУ 16.535.446-70
Лампа СМН6,3-20-5 ТУ 16.535.446-70
186
9.2.3. Свръхминиатюрни лампи ' с нажимаема спирала тип
СМН9-60 и СМН10-55
Свръхминиатюрните лампи тип СМН9-60 и СМН10-55 се пред—
назначена за странична светлинна индикация в електронноизчисли
телните машини или други радиоелектронни устройства при след-
ните работни условия: температура от минус 60° С до плюс 70°С,
Фиг. 9.14
относителиа влажност на въздуха от 95% до 98% при темпера-
тура плюс 40°С и атмосферно налягане от 86 kPa до 106 kPa.
В зависимост от конструктивисте си изпълнение и начина на
монтаж, свръхминиатюрните лампи тип СМН9-60 и СМН10-
55 се произвеждат в два варианта:
1. Лампа с цокъл за байонетно включване — означение
СМН9-60 и СМН10-55, с основни размери, показани на
фиг. 9.14.
2. Лампа с меки изводи за евързване— означение СА'119
60-2 и СМН10-55-2 (фиг. 9.14).
187
Таблица 9.6
Типово означение на лампата Номинал- но напре- жение, V Номина- лен ток, mA Номина- лен свет- линен по- ток, 1m Макси- мален ток, mA Макси- мален светли- нен по- ток, 1m Средиа продъл- жителност на свете - не, h
CM Н9-60 9 55 1,4 60 1,0 500
CM Н9-60-2 9 55 1,4 60 1,0 500
СМ НЮ-55 10 50 1,0 55 0,7 1500
СМ НЮ-5 5-2 10 50 1,0 55 0,7 1500
Основни технически характеристики
Свръхмиииатюрните лампи тип СМН9-60 и СМН10-55 отгова-
рят на изискванията на ТУ 16.535.453—70 (СССР).
Електрически изисквания
1. Номинално напрежение, номинален ток, номинален свеглинен
поток и техните максимални стойности — съгласно с табл. 9.6.
2. Продължителността на светене на отделна лампа тип
СМН9-60 е не по-малка от 200 часа, а на лампа СМН10-55—-
не по-малка от 800 часа.
Механични изисквания
1. Свръхмиииатюрните лампи са устойчивн на вибрации с
честота от 10 до 2000 Hz и ускорение до 15 g
2. Лампите са устойчиви на въздействието на удари с уско-
рение до 35 g, честота на ударите от 40 до 80 удара в минута,
при общ брой на ударите 10000.
3. Лампите са устойчиви на линейно (центробежно) ускорение
до 100 g.
Типово означение на лампите
Лампа СМН9-60 ТУ 16.535.453—70—лампа с нажежаема спи-
рала, с номинално напрежение 9 V, максимален ток 60 mA, с
цокъл за байонетно включване.
Лампа СМН9-60-2 ТУ 16.535. 453—70—лампа с нажежае-
ма спирала с номинално напрежение 9 V, максимален ток 60 mA
и меки изводи за монтаж.
188
ЛИТЕРАТУРА
1. А. П. Левин Контакты электрических соединителей радиоэлектронной
аппаратуры М., Советское радио, 1972.
2. БДС 8364—70. Сьдинители многополюсни до 3 MHz. Общи технически изис-
квания и методи за изпитване.
3. ОН ММ 5895—69. Съединители иравоъгълни шестполюсни с ножови контакти
4. ЗН 070.528.001. Съединител деветщифтов.
5. ОН 04 60914—72, Съединители кръгли акустични.
6. ОН 04 55203—71. Съединители акустични.
7. ОН ММ 5710 68. Съединители внсокочестотни коаксиалии.
8. DIN 45316 и DIN 45315. Съединители антенни.
9. ОН 04 62241—72. Съединители електрически за печатен монтаж.
10. БДС 11681—74. Съединители за печатни платки.
11. ОН 0751005—71. Съединители директни, тип СД500.
12. БДС НО 68. Съединення щепселни.
13. БДС 5808—74. Гнезда за електронни лампи Общи технически изисквания и
методи за илпитване.
14. ОН 04 61024 — 72. Предпазители сигналив тип ПС.
15. ОН 04 56757—72. Държачи за предпазители миниатюрни.
16. БДС 4957—67. Патрони за миниатюрни предпазители.
17. ОН 04 59806 72. Бутонни и клавишни превключватели.
18. ОН 04 56777 73. Превключватели с мигновено действие тип КМ.
19. ОН 04 56775— 73. Превключвател мрежов тип ЦК1.
20, БДС 9110-71. Превключватели галетни миниатюрни.
21. ОН 04 56776— 72. Превключватели галетни многополюсни.
22. ОН 04 61873—72. Мрежови ключове.
23. ОН 04 60487—73. Превключвател микро тип ПМР-1.
24. ОН 04 56774—73. Превключватели с мигновено действие.
25. ОЮ 3.602.030 СССР. Микропревключвател тип МП11.
26. ОН 04 63729 73. Бутони светещи — серия „Е“ и „ЕЕ“.
27. ОН 09 G5481 74. Бутони светещи тип ВСС.
28. ОН 04 56756—72. Бутон светещ тип ВСЗ и ВСН.
29. ОН 04 61756 72. Абажури за миниатюрни индикаторни лампи.
30. ОН 04 60486—72. Фасунги миниатюрни.
31. Н.070.075.014. Плочки предназителпи.
32. БДС 4522—70. Плочки аитенни.
33. Н.070.075.016. Плочки моптажни.
34. ОН ММ 5614 68. Лампи неонови тип СН-135.
35. ОН ММ 5615 — 68. Лампи неонови тип СН-136.
36. БДС 6310 - 67. Лампи контролни.
37. БДС 5262—71. Лампи електрически.
38. ТУ 16.535.446—70. Лампы накаливания электрические сверхминиатюрные
типов СМН 6,3 —20.
39. ТУ 16 535.453 — 70. Лампы накаливания сверхминиатюрные.

СПРАВОЧКА СЕРИЯ ЗА РАДИОЧАСТИ И МАТЕРИАЛА ЧАСТ 1
Слаботокови електромеханични елементи
Първо издание
Автори: инж. Сергеи Кирилов Христов, инж. Иван Антонов Иванов,
инж. Петър Иванов Драгойски Ренензенги: проф. инж. Георги Савов,
к. т. н. инж. Атанас Шишков Редактор инж. Илия Цвсиов|Художник Геор-
ги Венев Худ. редактор Георги Гаделев Технически редактор Ел. Дюлгерова
Коректор Янка Ilempoea
Дадена за набор~на 26. V 1976 г. Подписана за печат иа 20. IX. 1976 г. Изляз-
ла от печат на 30. IX. 1976 г. Формат 60/90/16 Печатни коли 12.34 Издателски
коли 12.39 Лит. гр. I1I-2 Тем. № —=— ХД5 Изд. № 8510 Тираж 15089
о—1У/6 Г
Цена 0,62 лв.
ДИ .Техника", бул. „Руски" 6 —София
Държавна печатница „Атанас Стратиев"—Хасково

Фиг. 6.32
Справочка серия, част I