Текст
ПОРНИК
К1ЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ПОРНИК
К1ЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
БЪЛГАРСКЛ АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ И МУЗЕЙ
перник
ТОМ II
КРЕПОСТТА ПЕРНИК VIII — XIV В.
СОФИЯ. 1983
ИЗДАТЕЛСТВО НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
W/99/B4
Авторски 'колектнв
ЛОРДЛИКЛ ЧАНГОВА. ДАФННА ВАСИЛЕВА. ЙОРДАНКЛ ЮРУ КОВА, КАЭДНИР ПОПКОИСТАНТННОВ. ПЕТЪР БОЕВ. НЕЛИ КОНДОВА.
IJIABH ЧОЛАКОВ
Отговорен редактор
СТ И С ДИМИГЪР ОВЧАРОВ
ZZ 3 - %
УВОД
Вторквг том от норедицата I крив к иредстаклява ap>MaMim4ecwo июмда* м М-веетната крепост Перник', както я нарнчат виэа>пиАскнте хронистп 1 Тати бьлтярска тгьр-дкна таема видно место сред «репостите. конто прея XI <>тб.тъгкмт уноритите иабпн на византийский император Василий II, спечелил си прозвкшето бклгарохбнец. пойти см бе поставил м цел да тавота българските теми и да уиищожи бълтарсвата дърашм Вы осштм и.। данннте, полученн при археологическнте разколки, чры анализ и характермстим на находки те, съпоставеии с исторические сведения, ше направим .мин ди дадем кол кото е «ы-можно по-пълна картина на никои стран» от живота и култтрата на обитателите не Перннш-ката крепост. По-важните проблеми, засегнатн в изложението. са гьтипкването ио крепосгта градоустройството й. планнровката и характеры на отбраннтелинте см>ръження, гриждая-ската и култовата архитектура, както и ннтерпретнраието на нумизматичиня. сфрагистмчиия и епиграфския материал, намерен при разкопкнте Хрончлигическите гранний на тома обхватят времето от VIII до края пл XII в от трайвото мидяне на славяните до загиването на селището. Материалната култура ще бтае разгледана в Перник, том 111
Прели да раиледаме архитектурата. ще се спреи иа я икон моментм от полвтнчесяата история на българските земи и по-специално ще t-эсегнем накрагко фактнте. конто се отклеят до Пернншкото котловннно поле
Останкнте на Першпиката крепост, която населението нарича Градо, се разстилат вържу скалистого плато на десния бряг на р. Струма, неносредствсни до кв Варошм нд съвремем-ния град Перник, югозападно от него (обр. I). Тоэн лълм заема центрилно мясго в Пернншкото поле, разположено почти в средата на Балканский подуострон - на границатв между Трв-кня, Илирпя к Македония. Чрез долннпта на р. Струма се осъщесгвивп врыкатл на Перннш-
06р. Н Схема на п-к/м-каадратната мрежа
ката котловина с Гърцпя и Егейскнте острови В сыцност Пернншката крепост се намирала на най-краткия път от .Македония за Дунава — на съобщителната линия, която идеала от Серес и през Рулел отивала към .Мелник, Стоб, Велбъдж, Перник, Бояна, Средец и оттам къы дн. Лом. Освен това тя трябвало да брани п подстъпите към Средец. Мястото на крепо-стта не било избрано случайно. То било продиктувано от стратегически сьображения. Затова вснчки политически събития. воеинп действия и демографскн промени, конто стават в тази част на Балканский полуостров не само през средновековието, ио и в предидущите ено.хи поради нахлуванията на различии племена и народи, в една или друга стелен засягали и се отразявалн и в селнщатз. раэположели на хълма Кракра. на който възниква средновеков-иата крепост (обр. II—IV). Най-големи и чувствнтелни промени около Перник станали, както показват реэултатите от археологического проучване, в края на VI в. при управление™ на Юстин II или веднага след неговата смърт Те мотат да се свържат с големите славянски нашествия на юг, с придвижваннята на аварите и славяннте към Солу н и на 100-те хилядн сла-вянн. конто, преминавайки Дуная, се отправят към Ннш и оттам към Южна Македония.2 Па стихийната сила на славяннте се дължи и гибелта на цветущото тракнйско селище от равно виэантийската епоха, коего заемало равного плато върху хълма Кракра. Възраждането на живота тук става след повече от век. но вече при нова етнокултурна обстановка. Възникването на селище през VIII в. трябва да отдадем на славяннте, конто се заселват трайно. Това се подкреля ст кера.мнката. намерена при разкопките, която по фактура на тестото, форма и ук-раса носи белезите на характерна за славяннте от това време керамика, както и от каменин-те пеши — съшествен детайл на ранното славянско жилище. Славяннте са дали и нацменов.,-иието ы селящего В Миков извежда и мето Перник от името на старославянский бог Перу . нэто приема, че първопачално селшцето се казвало Перуннк. Това наименование доскоро било запазено под формата Перниград? До края на мнналия век граднщето до Перник е било кмеетмо на наоелеането от ошмнмтс села, итбелязва Иречек, съшо като Перин град, докао> местиите жители го мрачат Граде ‘
В домашвнте писысни мзвори за първн път срещаме името на Перник в апокрифнаы българска лггопне .Видение на пророка Данаида та царете и последимте дни в края на св<-ы ТГТП нашемпе се отнася към втората половина на XI в* В „Зиамепието на Перник" авторы н» агхщрмфа предсажиа въетаняето на Пегьр Делян. Името на мрепостта се споменава и HafWwro житие на Ина Рнлсвн*. написано, прели да бъдат превесеин мошите масветен., "
Уигория през 1183 г , което дало основание на изследвячите и го датнрат w XII в . нредм 1183 г ’ В житието се раската, че склонният към пустииеи живот н«,иа» • ъврв*е»,м“* ”л ияр Петър. прели да стиле на Випииа к <<гтам на Риле, се установил в Перес i Лервик» а само каменисто място край Струма " Явно той обита мл ест ест визите пешерин образувэния п стръм Ните сквли отвъд реката, срещу крепостта
Не е известно коса точно Перник с бил включен в грвннцнте на българ<*«та лържам. дали това е ста пало оше и 809 г , когато хай Крум предприеш военем поход и» югзюапад с цел да обедним балканските славя ни и лревэема Сердикя, или в 811 г . когато властта ни бъл-гарската държава се утвърждава в тати важна крепост • Във все к и стуча* по времето мл «ан Омуртаг Перник е бил вече в пределите на Гл.лгарскдта държава. гъй катп след воткните действии в 829 г. граннната, установена между България и Франкската държава. се > кушала на югомзток от р. Морава и достигала до входа на Струме кг/то дефиле при Перник Огтуе, мипавайки между Витоша и Рила край Самоков, тя вземалэ направление към За падин те Ро-допи.10 Ние не разполагаме с информация та времето. когато е било укрепено селищгго. т е за превръщането му във ippouplov, както го нарнчат алзантийските хроиистн “ Кати с< ина пред вид обаче стремежът на българските владетели да включат в пределите из аържявага о» славянскнте племена, населяващя югозападната част на Балканским полуостров, от едка страна, и, от друга - местоппложението на Перник, разположеи на важна пътна артерия, и възможиостта той да брани подстъпите нъм Сердикм, не без основание може да се допуске, че най-късно във втората половина на IX в той те да е бил здраво укрелеи Не бива да ее забравя съшо, че той с эаемал централин място и домивирашо положение сред славянските селища, разположени в ннската част на Пернишката котловина, край бреговгте мар. Струма Логично е да се допусне също, че още в IX в. за управи’ели на »р< постта и района около ней от централната власт са били иэпрашаии сановници. пронможшшя от лрабългарз к» род. чийто потомък е воеводата Кракра В. Златарски отбелнзви, че тези българска аоеводи боляри. управители на области в западната част на България, независимо or техник проюход и от па-чина, по който били издигани на тези длъжиости (чрез игбор нлн с назпачаване), били полу-незавненми владетели. Те имали свои крепости и войска, били иай-ансокописгавемнте представители па местною население, зашишавали интервенте му пред властта. поради което се ползу вали с голям авторитет в цялата облает Когато Василий II запоям завоевателннте си
ОЛр III llfpHui
ката котловина с Гъриия и Егейските острови В сыцност Пернншката крепост се намирала на най-краткня път от .Македония за Дунава на съобщителната линия, която идеала or Серес през Рупел отивала към Мелник, Сгоб. Велбълж. Перннк. Бояна, Средец и оттай към дн. Лом. Освеи това тя трябва.ю да брани и подстъпите към Средец. Мястото на крен.» стта не било избрано случайно. То било продиктувано от стратегически съображения. Затона вснчки политически събития. военно действия и демографски промени, конто стават в тазн част на Балканский полуостров не само през средновековието, но и в предидущнте епохн порадн нахлуваннята на различии племена и народи, в една или друга степей засягали и се отразявалн н в сел ища та. разположенн на хълма Кракра, на койго възннква средновеков-ната крепост (обр II— IV) Най-големи и чувствителни промен и около Перннк ста на л и. кзкто показват резу.ттатите от археологического проучване, в края на VI в. при управление™ на Юстин II илн веднага след неговата смърт Те могат да се свържат с големнте славянски н ; шествия на юг. с придвнжванията на аварите и славяните към Солун и на 100-те хиляди ел-вини, конто, лремннавайки Дунзв. се отправят към Ниш н оттам към Южна Македония? Пя стихнйната сила иа славяните се дължи н гибелта на цветущото тракийско селище от ранни византийската епоха. което заемало равного плато върху хълма Кракра Възраждането на живота тук става след повече от век. но вече при нова етнокултурна обстановка. Възникването на селище през VIII в. трябва да отдадем на славяните. които се эаселват трайно Това се подкрепи от керамиката, намерена при разкопките, която по фактура на тестото, форма и ук-раса иоси белезите на характерната за славяните от това време керамика, както н от каменни-те пещи — съществен Детайл на ранното славянско жилище. Славяните са дали и нацменов.)-в него яа селящего В. .Миков извежда името Периик от името на старославянский бог Перун, като приема, че първоначално сел ищет о се назвало Перу ник. Това наименование доскоро било запаэсяо под формата Перннтрад.1 До края иа мнналня век градището до Перннк е било известно на населеннего от охолните села, отбеляэва Иречек, също като Перин град, докато мести иге жители го наричат Градб *
В домашяите писмеии пэвори за първн път срещаме името на Перннк в впокрнфнат.1 българска лето пи с „Видение иа пророка Данаила за царете и последите дни в края на света чипе ваписване се отнася към втората половина иа XI в.* В „Знамението на Перннк" автор! i на апокрифа предсказва въегаиието иа Петър Делян Името на крепостта се спомснава и н Народного житие иа Иван Рилскн*. написано, пред и да бъдат преиесенн мошите иасветеиа в
К"2?РТ’ ,,Mr ,‘0е10 Ажлп 0,"0»а«пи «а нз<лед*лчите да го дст-.рст о XII в . "W 11ПЗ г В жктяетп с* разками. чг ,мп«|И «км лзстии»я »•& яояаз <Ыр*М*мч-» МВ цар Петт.р. предн да тиаг на B-т., , „пам н> р-Д1. се vrwiroeMJ, , (h,p<r 4kp«>«J • »ляо
каменисто моего край Струма • Явно той обитвяы астектае.яте мш*рн» -Лразуаляия • стрыв ните СШЛи ОПгъд реката, грешу крепост
Не е известно йога точно Перми* е бил включен а граииияте на бълтаре катя жържам далн това с стенало оше и 809 г . когато хан Крум предир йена воемеч похож иа ангзамж с пел да обедним балка иг ките славяне и превзгма <>рдика. или а 811 г . когато аластта м бы- арската държава ^гяаржаапа а газа важна крепост • Вм ветки случай по яремгто на хам Омуртаг Перннк с бил вече в предел я те на българсяата 1ъ ржава, гьй като след во* ми я г» действия в 829 г. гранината. установим между Ьытария и Фраикската дкржава. те созвала иа вгонзток пт р Мирам и достигала до входа иа Стртжкото аефмле при Пермяк Оггу«. мншвайки между Вигони и Рила край Самош», тя aw мал а напрядена* към Загадимте Ро-допи 10 Ние не разполагаме с информация за времето. когато г било укрепено се л ищет©. т е м преврьщансто му вз-я epouptov. на к то то иаричат вимнтикките зр^жпстм “ Като с* имя пред вид обаче стремежът на българските владетели да включат в пределит» иа държаеята см славяиските племена, населяващн югозападиата част иа Балкаигния полуостров, от кыза страна, и, от друга местоплложеннето на Перимк. разположеи па важна пътн» артерия, я възможността гой да брани подстъпите нъм Серди хе. ие без основание може да се аснз»сяе. че най-късно във втората половина на IX в той те да е бил здраво укреоеи Не бмва да ее забравя съшо. че той е заемал центржтно мае то и аомиянрашл положение гред слаачпеигхе селища, разположенн в нпската част на Пернишката котловинз, край бретомсте нар Струим. Логично е да се допуске сыцо. че още в IX в за управители м »рсп-->стта и района около мем от иентралната власт с а били нзпращани саиовнипи. проязылядатч от прабългарекя род чийто потомък е воевода г а Кракра В. Златарски итбелязва. че те»и быгарскн воевали болярм. управители на области в западната част на Българня, независимо от техник проязход к от на-чниа, по който били издиганн на тези д.тъжиостн (чрез отбор или С казиачавапе), били оолу-независими владетели Те ималн свои крепости и войска, бнли май-висимоппставемите представители иа местного население, эашищавали интервенте му пред аластта оорадя коего иг ползу валн с гатям авторитет в цялата облает Когато Василий II запоям зааиеяатедиитт ея
Обр IH ПвришиЛша
ио»пди в мпааиктг области н« Българня, в«ички местям управители-аоеводн с» присъединя mi нъм иеитралвата пласт та общи действия срещу неприятеля ”
и*»м«та па гп.рвите управители на крепостта не са ни известии. Намерения? при разкоц. янте среоъреи лечат на пар Петър, който е единстоеиият мсега сребьрен печат на владгт. > мт това време, не ыоже да ни помог не и точи смисъл. ио е бекпоряо докаэателство, че тот бт гарт-аи влааетгл с поддержал ампакти с Перннк Печать? е бил прикрепен към писмо. иэпр ’ено от българскии пар иа управителя иа крепостта или. коегое по-вероятно. с него била > к| пена дарствен* грамота Второго предположение пи се струва по-правдоподобно по следи нт, с""°т£жжеииВ; " *"ти₽то 1,8 Иван Рилснп, написано от Патриарх Евтнмий1’, както и от Зо-графк ката бктгарска история'* иаучамме. че пар Петър е правил опит да се срешне с Иван I илски. когато пустимиикът е бил в Рила. По пътя от Средеи към Рила царят вероятно е пр,., оивавэл а Пернишката крепост
Прет XI в в Перни к и областта гакъв и»явен н мощен владетел е бил бранителяг на Пернишката крепост Кракра. Той дори е водил самостоятелпи военни действия срещу Византия. Неговото умение като воеиачалник и високите му морални качества не са могли да отминат с мълчаиве дори внэантийските хрониста Те го характеризкрат като „мъж, отличен във военного дело", и като човек. който „не отегьпяал пято на ласкателства, нито на други обещания и предложения"
Пернишката крепост става прочута, когато теап.рът на военннте действия между Бъл-Г*РИ* и Византия се премества в |ападиитс български эеми От първото десетилетие на XI в. и мето и. макар и рядко. «апочва да се среща по страницнте на внзантийскнте и на западнптё хроники във връзка със съдбоносни та българския народ събитня. Скнлица, който най-по-Дровно и иайпълио опнева мъжествената борба на българите от заладимте области на странам срещу Василий II. отбелязва. че първата обсада в края на литого на 1004 г. е завършила неуспешно за византийский император. Последи и ят престоял с войската си продължително вре-ме около крепостта, но раэбрал, че тя не се поддава на обсала. а зашитниците й храбро се сра-живали, пореяи коего много ромеи иалналп убита.” Ос вен това Кракра, който вярвал в силите на своя парод, бил непреклонен, неподкупен и неотстъпчив. Ето защо Василий II бил лринудеи да влитие обсадата и през Самоков и Пловдив се завърнал в Цариград. Според В. Зла-тарскн това стенало не по-рано от есеита на 1004 г.” През 1016 г. Василий 11 отново пред-приема поход, този път насочен към Средеи, во за да превземе града, е трябвало най-напред да сломи съпротнвата на Перннк и да овладее тазн важна крепост. Затова той повторно се явява пред нея Този път, както отбелязва визаитнйският хронист, обсадата траяла 88 дни, ио защитниаите се сражавали все така мъжествено. Византийскнят император видял, че и «га нищо не ноже да постигне, снел обсадата и се оттеглил в Мосинопол.” През знмата, до-като внзантайсхата войска си почивала, а Василий II се готвел за нов поход срещу Бълга-рия. както личи от разказа иа Скилнца, воевода та Кракра погьреил помощта и съюза на не-ченегите. Той смятал с тяхна помощ да нападне византийците в придунавските области, за да отвлече внимапието им от юг и югозапад.” Но плаиът не се осъществил, тъй като императоры по време на похода си в Българня през 1017 г. бил предизвестеи за това от доростолския стратег Цицнкий. Иэглежда. че императоры наредил на стратега да направи всичко, за да развали съюза между Кракра и печенегите, което и станало. По-нататък хронисты разказва, че Василий II получил ново известие, с което му се съобщавало, че замисленият от Кракра и Иван Владислав поход е осуетен*
Този неуспешен опит не сломил волята на българите за съпротнва. Дорн българският цар Ивэи Владислав предприел поход за отвоюване на Драч, но при обсадата на града през февруарн 1018 г. паднал убит. След иеговата смърт надеждите за запазването на българската държава, иэглежда. били малки, тъй като нимало кой да организнра и да доведе докрай бор-бата иа българския народ срещу опасиия и силен враг, който успял да завоюва почти цяла Българня. Освеи това сред болярите се оформила трупа начело с царицата и патриарха, конто смятала, че трябва да се капитулира. Таэи трупа надделяла и эапочнало масово предаване на градовеге и крепостите.11 За събитнята от това време черпим сведения от Скилнца-Кедрин” и Йоаи Зоиара". Те съобщават, че щом научил за смъртта на българския цар, Василий II тръгнал отново срещу българите Когато стигнал в Одрин, той бил посрещнат от брата и сипа ив прочу тмя Кракра Те му известили, че предлват известната крепост Перннк и други 35 крепости Тогава той издигнал Кракра в достойнство патриций. Хроиистнте отбелязват също, че саммит Кракра и нвчалиицитс на 35-те доброволио предали се крепости се представили иа ьнэагпиАскин император в Серес. Така че крепостта Перннк и крепостите по Люлин. Витоша и Голо бърдо до Руен и Осогиво. конто образували Горнострумската укрепителна система, капитулиралн през март 1018 г Квто главна крепост на таэи система подстъпите на Перннк '---много добре охранявани, особено от крепостите ио Голо Бърдо. Последиите били ра<-
< така, че правели почтя левъзможно проникавпето ла неприятеля до грмда-крепосг. това дало повод иа Скилииа да подчертае, че крепостта не се поддавала иа обсала.
от рам л»дани™? дитуя iiiumoiii сведения се вижла голямото значение на крепостта >а отбрапата на Гориострумскага облает и за защитна на Средец. Те показват също, че нейният защитник Кракра бил голям началник, без обаче да могат да ни дадат категоричен отговор ia мястото на крепостта във военно-административното устройство на България по това време. При данннте, с конто разполагаме в момента (писмени и археологически), сме склонни да допуске»* като вероятно областта около горното течение на р. Струма по времето на Самуил и при неговнте приемннци Гаврил Радомир и Иван Владислав (когато българите водят борба из живот и смърт с Византия) да с била обособена като самостоятелна облает, която имала за центьр Перник. а не е принадлежала към комитата на Средец. Затова и нейният управител действува като напълно самостоятелен владетел срещу Византия, като прави дори опити да сключн съюз с печенегнте за съвместни действия срещу нея. Изказаното мнение, че в Перник е бил преместен центьрът на Средечкия комитат по времето на Самуил, е интересно като хи-потеза. но попу засега не е достаточно обосновано.21 От Скилица научаваме, че целта на похода на византийская император през 1016 г. е била превземането на Средец, конто явно е бил все още центьр на комитата. Освен това, ако действително център на комитата през 1018 г. е бил Перник, то логично е при капитулацията заедно с ключовете на Перник и 35-те крепости, за конто споменава хронистът, да са били предадени и ключовете на Средец, а такова нещо няма. Едва ли византийският хронист би си спестил удоволствието да съобщи един такъв факт, евързан с този важен град, за превземането на конто Василий II употребил немалко усилия. Да не говорим за 986 г., когато императорът и неговата войска преторпяли такова голямо поражение, което направило потресаващо впечатление на съвременни-ците му.
Перник не споделил съдбата на многого български крепости, конто били разрушени от Василий II, той като бил силна крепост с важно стратегическо местоположение. Че крепостта продължнла да съществува, се вижда преди всичко от грамотата на Василий II от 1019 г., потвърждаваща правата на Охридската архиепископия.25 Между селищата, в конто се разре-шава на епископа на Триадица (Средец) да има зависими люде — парици и клирици, е спо-менато и името на Перник. Находките от разкопките не само потвърдиха писменото сведение, но доказала, че крепостта е залазила значението си през XI—XII в. Особено показателен в това отношение е значителният брой оловни печати, конто са от кореспонденцията на лица, заемащи важии административни длъжности в Цариград, и на управителя на крепостта, вероятно византиец. Те са свидетелство за тесните контакти, конто Перник е поддържал през XI — XII в. с Константинопол. Печатът на византийския император Никифор Вотаниат, на него-вия родника севаст Мануил Вотаниат и на съпругата му севаста Ирина Синадин дават известно основание да се предположи, че през втората половина на XI в. и в началото на XII в. Пернишката крепост вероятно е управлявана от техен родственик. Тази хипотеза намира известна подкрепа в разказа на Ана Комнина за опита на Никифор Диоген да завземе императорский престол през 1094 г. чрез преврат, като убие баща й Алекси I Комнин. Като описва подробно това събитие, авторката съобщава, че опитът излязъл неуспешен и Никифор Диоген, предполагайки, че вече е заподозрян, решил да потърси спасението си в бягство, като отиде във владенията на царица Мария при Христопол, в Перник или в Петрич.20 Като се има пред вид, че царица Мария била съпруга на Михаил VII Дука - брат на Никифор Диоген, а след това съпруга па Никифор Вотаниат и че замисленото убийство било вдъхновявано от нея, което личи от разказа на Ана Комнина, съвсем логично е Никифор Диоген, след като е раз-крит, да търси убежище в сигурни места, каквито са владенията на Мария и крепостите, упра-влявапи от техни родственици. Следователно управител на Перник и по време на Алекси 1 Комнин все още бил човек, близък на бнвшия император, и затова несполучилият узурпатор .може да се чувствува там сигурен.
Разкопките показала, че през втората половина на XI в. Перник е преживял катастро-фално земетресение. Тогава рухнали стените на крепостта и постройките в нея. Няма писмени сведения за това природно бедствие, конто да се отнасят конкретно до Пернишката крепост. Мащабите на разрушенията и посоката на ударната вълна (хоризонтална с направление се-верозапад югоизток) обаче дават основание да евържем това природно бедствие с голямото земетресение от 23. IX. 1063 г., описано в хрониките на Иоан Зонара и Михаил Аталнат.27
Разказът на Михаил Аталнат е много точен, подробен и съдържа дори емоционални еле-менти. Според него земетресението е станало една година преди иахлуването на узите в българските земи, т.е. на 23. IX. 1063 г., по време на втората нощна смяна и е било по-страшно от всички преди това. То започнало от западните области и било толкова силно, че много ' гради рухнали, а малко останали неповредени. Дори и храмовете не останали незасегнати. Но-голямата част от тях били съборени, а колоните им били като очукани с длето. Хронистът сочи, че трусът не бил един, а три последователни, с голяма сила. Същата нощ освен трите сил ни труса последвали оше 10 12, конто обаче били много по-слаби. Аталнат отбелязва, че
KpjxcpiMinm- г радикс ог македонските области пострадали повечс от другнте. Никон чи< m m т» градом и гаърдг много кыцн рухяали иа осноаи “ Като се свърже ><>м <>писаии< фтктмте, уствновсин при разкопките, нс е трудно да се разбере. че епинентърът пл земстресе иието се е намарал иакъае а Македония, недалек от крепостта. Разрушенията. какти изглеж да. Оърэи били раэчпстенн. а крепостннте степи и посгройките изгралепн почти наново, инлага и мощта иа крепости била атлета нонена и Перннк запаэил шаченнето сн иа крепост, която могла да устоява на вражески нападения почти до кран па XII в. Това личи от текст-Г*! ‘Х’"‘,4Ц,Н преааимммто иа рицарите от III кръстонслен поход пред българските пмк На 14 VIII 1189 г. войскмте на Фридрих II Барбароса напускали Средец и се отправили към Пловдив, като обаче се разделили в две групп едните под водителстаото на императора тръгналп по нилия път за Пловдив, а отряды на бергския адвокат Фридрих поел в юю-западна потока к мп нал прет Владайския проход, нокрай Перннк. Земеп, Вслбз.жд и т н. Те обаче отминали тети крепости, конто били недоегыти за тих.“
Едва отминали рицарите и крепостта трябвало да прежнвее ново вражески нападение, кости се оказало фаталко. То бележи неЛната гнбел. Иэполэупайкн нестабнлното положение във Византии още през I18S г., сръбскнят велик жупан Стефан Неман успил да завладей част от българскнте теми, иамиращи се под иластта на Византия — територнята от Ниш до Средец " Въэиолзувайкн се от усложнеиото положение, съзладело през 1189 г. с премннаването на III крестоносен поход пред вктантийските владения пл Балканский полуостров, Стефан Неман нападиал и разорил българските градоне от Срсдеп до Призрен'1 — крепости, където puna-рите не успели да влязат Перннк също не бил нещаден. Археологи ческите даннн сочат, че го-зн път насслеиието нс се сражавало, напускало много набърэо крепостта. като отнесло със себе си най-необходнмото. а гол яма част от лома тип я ннвентар изоставнло. По сьщня начин ностъпнл и самнит у правите.!. Той дорн не успил да вземе пълното сн въоръженне изости-пил в жилпшето си един меч. шлем.прели и т.н. Крепостта била разрушена. Животы на пли того замрял завииаш, гъй като населеинето не се завърнало. Мистото па крепостта в след-iMimiiH пек било превърнато в иекропол. И пай-после, за ла приключим е писмените сведения, зосягащи крепостта. ще споменем одно известие на гръцкн език or XII в., което ни съобщаиа .м наличнето и упогреблга през това време в Перннк на каменни вьглнща. В превод сведен»' го гласи: ..В Перннк се намират камыш от нзкопаиата земя, конто, когато слънието [ги] възпла-чети», горят, като. посгавени [под] 1ърнета, сваряват не само месо. но н кости.""
Стел уннщожяваието на крепостта в края на XII в. името на Перннк продължава да т среща. което иедву смислено говори, че оцелялото население създало ново селище вероятно Алито до крепостта и мтива потребило мъртъвците сн я ней и ч те останки Тояа селище -с< през XVII в. нрежнвя.х* иатсствието на авгтрнйанте "
ia бъи г । «п I история X I 1 1963 2И)
• М Драное , .. i................ н i р>ц . д । ,,,
I С. 1ИЙ, г 2*9. Д у .< I i л.. о История м.т Ви.аитн» I С . 1959. с 139 и сл , Истории Bhiuhtuu I. Ч . Г*'. 345 и -л I J n u г <j о К । a Le. >пс илоте* Slwves au Sud de Danube d’opc.-. I< • ir#sc,rec mone 'sir- -n Bulcane ВутотИвоЬс'cir.cc. 111. ITM, p 259 -2t3.
В Mini Проя>*1>1 и ’изчемае uj аивмигл нэ tuaune ipaaoae, ic.iu. реки. n.i.iiiMiU' >i «e.i.i i »M3. < in
• k I4p«v«* Пспмим nv bun Ярая Плтаааа IBM. i Ш
‘П Пг'раи. H lioit.oi Хпастонагтя no негорил на Болгария I < . 1Ч7Л. . 44 1 445. П В i- и < 4 > • . . .Trrii'!.-' Ц b»i - В Престаи 2 С. 1976.e 17Я—20ч.
• и Hi Жнем аз га Ивана Р«м»а ГГУ *ЖХП. 14». . Л .17
I th»
ышшта t/irnam //Ш1
ГРА ДО УСТРОЙСТВО И АРХИТЕКТУРА
Зз устройство™ на средиовековния Перннк и негоната архитектура няма племени снедения. Поряди това археологические разкопки са единственият източник, от конто могат да се получат даннн да топографнята на крепостта, за укрепителната и система, за граждан ската и култовата архитектура. Раэбира ее. и те независимо от мащабнте на проучванията не даваг задоволнтелец отговор на всичкн въпроси. конто ни интересуват, тъй като състоя-иието, в коего останккте са достигнали до нас, в новечето случаи е лошо. Понякога дорн те са наггълио обезличени. коего эатруднява изеледването и прави никои от изводите хипотетнч ни Това се отнася особено за времето пред и включванети на Перннк в пределите на бълип ската държава.
Разкопкнте показаха. че при интепзивното строителство на хълма през IX XII в. почти напълно са били уннщожени жилпщата на славяните от времето на тяхното поселванс (VIII в ). Продължителннят живот в рамкнте на николко столетия също се е отразил на устрон-ството м архитектурата на селището. тъй като сградите непрекъснато били обновяванп и пре-устройванн. По време на разкопкнте на много места по крепостните степи и евързаннте с тях съоръжения се забеляэваха надзиждания и достроявания. Да се определи обаче точната хронология на всичкн поправки при сьстояиието, в което бяха намерени паметннците, не е въз-можио. Засл ежа на да се отбележи също, че най-ясно преустройствата на сградите и променнте в топографнята ла Перннк са израэенн след земетресеннето от 1063 г. Така в устройството и архитектурата от VIII XII в ясно се разграничават три периода на строителство: VIII в., IX XI в. и втората половина на XI края на XII в. (обр 1), За гези перподи разполагаме с повече даннн. Те могат да се евържат и с никои събитня, отразени в писмените изворн, както и с мнигобройните подвижки находки, открити при разкопкнте. Его защощесе спрем главно на тях.
Най-обезличени бяха архитектурните останки от първия период на строителството. Въ-прекн че половината от равната част на хълма е разкопана изцяло (около 23 дка), а останалата е проучена чрез сондажи, не беше открито запазено жилище, а само на няколко места до-макннски пеши. От тях не могат да се извлекат Дании и да се направят заключения за устройството на селището и за територнята, която то е заемало. Въз основа на местоположен пето им може да се допуске само, че славяните, конто се заселват на хълма. първоначално са обитавши нзточната му половина.
През IX —XI в. селището е заемало иялата равна част на хълма — плот от около 50 дка (обр. I, IV)- Следователяото представлявало малко градче Било е обградено с крепостца стена, чнето трасе следвало естествените извнвки на терена и затова затвореиата в стената к рнторня нмала много непрэвилна форма -- макс, дължина 310 м при макс, ширина 210 м. В крепостта се влизало от север, където се намирала главната порта. За излаз към реката на заплд-иата стена имало малка порта (потерна). Сградите били разположени нагъсто. Тези от : конто били покрай стената, използували последната за гръб, а постройккте във вт.трешно-стта били ориентирани в посока север юг. а други - изток -запад. С нзключеннс на две остан алите не са имали дворове. Прави впечатление обаче, че при траснрансто на сградше вълреки голимого пестеие на място бил спазен един градоустройствен принцип те да не допират една до друга. .Между тях е имало тесни пасажн. широки 0,50- 1,20 м, а никои били ратположени и на по-шнрокн улики Само никои от сградите покрай крепостните степи имюл-зували общи стены, т е. били подрсдеин едка до друга. Че эастрояването на селището било об-мислено, се оижда и от други факт и Със случайност например не може да се облени прнст т-внето на най-представителната страда (вероятно оОшстеена) п равната част на платото. педали от портата. и на разлоложения пред нея сравиителио обширен плошад, който без неиие е неитралният плошад на града, тъй като към него водели няколко улики. съе случ.п1-иист не може да се обясни и особеното разположение в плана на града на страда № 9, коя го вероятно служила за жилище на българските управители Тя с обширна, иамира се на ii.hi-
12
.ГЧОГП
изднгнагата част на платото, откъдето се гти
окатимте иланини. Освен топа дъл "'й °™?,"”? ’£~ "а'<ора«а па Пер„„шкотО поле и н.1 хула А, в която се влнзало пре. сгпад К01ктрУкт"в"° «ърэаии с крепостната .те-По-голямата част от постройкнте п <-
камък, свърэап с хоросан (сгради № 0 3] 44 Д=Л"с1\ °Т камъв " кал. 3 малка част от стажа. Сградите имели различен брой помешен и» ' 1осл‘д'"|ТС «илн най малко на два ЖИЛ.1ЩНН. други свързанн с отбраната на крепостта (°’3-5 VkTu '|к""рГ ™ бнл" отбраната на портата (№75 и 76) тнетк 1г ' 11 5’ ®' 2 ’ 2^ плн с
занаятчнйскн работнлннцн — за к’ованс на жетязо .аЩлбп°сН" 50 ’ а " ”як0" с имало 46 От оазкрнтото лоссп ее НЯ ж,сляа0- за обработка на мед, кост и т и. (№ 3,
оа'йон а ВПЪСнатн на оазлнч.п, XTа' че работил""»"™’ вв били обособени в определен район, а пръенатн на различии места из селището и. както изглежда се иамиоали в жн-квХ’тй'11 ° МНвЯТЧИИ- Сдедовадвл™ в града не е „мало обособен"“ХятчийХ
К В«1 р г a. in.
яЛаА.направени по времв на разкопките в източната част на крепостта (главно около страда №9), размерите на сградите (№ I. 7. 10. 14, 16. 21, 22) к тяхната опростена планова схема, както и значителното количество находки, свързанн с въоръженнето: части от шлем, ризница, стрели, върхове на копия, бонна топка, стремена, юзда, метални части от ко-лан и др., дават основание да се предположи, че по-голямата част от жилнщата в този район били обитавани от защитниците на крепостта. Вероятно продукцията на разположените тук железарски работнлннцн била предназначена да задоволи преди всичко нуждитена браните-лнте па крепостта.
Перник имал неправилна уличиа мрежа. В разкопаната част ясно се очертават четири ноши роки улнци две с посока север—юг и две — изток—запад. Пространствено те били офор-менп от жнлищни сгради. Вероятно улицата, започваща от портата с направление към юг, била главната градска артерия, макар да не е много дълга. Тя не била и абсолютно права. Шнрнната на платното й варира 2,90—5,50 м. Улицата била покрита с чакъл в пласт, дебел 0,45 м, което се вижда от запазените на няколко места части от уличната настилка (обр. 2 /). Шосиран е бил и пътят извън портата (обр. 2 2). От запад, покрай сградите, оформящи западната страна на главната улица, вървяла друга улица със същата посока, но по-тясна (около 3,32 м). На север тя се вливала в площада пред обществената сграда. Тук излизала също тяс-ната улица (1,67 м), която минавала между сгради №37 и 38, както и улицата, евързваща този площад с неголемия площад пр?д църква № 6. В източната, най-издигната част на хъл-
ма минавала четвъртата улица с посока изток—запад, която вероятно достигала главната улица. Нейното платно било широко 3—3,43 м. Площадите, както и улиците, подобно на главната, били покрити с чакъл (обр. 3). На централния площад и улицата, евързваща двата площада, чакълестата настилка беше на три нива. Това показва, че през време на продължителния живот в крепостта били нзвършвани известии ремонти на уличните платна. Те били под-
новявани.
След катастрофа.!ното земетресение в 1063 г. Перник претърпял известии градоустрой-ствени промени, макар че територията му останала почти същата. Изместването на трасето на югоизточната крепостна стена с около 2—3 м на север не се отразило на селищното устройство.
И през третий период на строителство селището било укрепено. В същност разрушената крепостна стена била възстановена, но от четирите кули, конто я охранявали, сега останала да функнионира само кула В. Затова пък по северната и югоизточната стена били нздигнати право-ъгълни бастиони. Достъпът в крепостта ставал пак от север през главния вход, но потерната на западната стена била зазидана. За излаз към реката била иаправена нова порта в южния край на западната крепостна стена (западна порта). Тя била защитена от два бастиона. Разрушените степи на никои от сградите били надзидани (№ 24, 44, 50), а върху заравнените останки на други били нздигнати нови жилища (№ 15, 20, 23, 70, 74) или църкви (№ 2, 4, 5). Последните били представители на различии архитектурни типове.
В източната част на хълма, на мястото на жилища № 10 и 16 и отчасти върху улицата, евързваща този район с центъра на крепостта, се извиеявалатрнкорабна базилика с внушителни размери. При главната порта бил създаден блок от три църкви. Едната от тях била издигната върху самата главна улица, което наложило да бъде съградена на два етажа, за да не бъде прекъсната тази главна градска артерия. Над улицата, в долния стаж на църквата бил издш-иат свод Правя впечатление, че през третий период на строителство култовитесгради са съ-средоточенн в североизточната, по-издигната част на крепостта. Може би това е по традиция, тъй като в тази част се намирала църквата на ранновизантийското селище, а няколко века преди това тук бил и култовият център на тракийското селище. Както изглежда, през този период никои от сградите били ползуванн не според първоначалното си предназначение. Мно-гобройнитеоловни печати, намерени близо дожнлището на българските управители на крепостта в сграда №9, навеждат на мисълта, че от XI в. нататък постройката вероятно била из-
13
|Nom
Обр. 3. Настилли но улица « иляшнната ноет
ползувана като административна (канцелярия), а не като жилище. За жилище на византин ския стратег служела страда № 54, опряна на северната крепостна стена, а южного помещение на страда № 55 било приспособено за водохранилище.
Изобщо плановата структура на Перник прел XI—XII в. била изменена и в снлуста на града доминнращо положение прндобиват църквите. докато през IX-XI в. важно значе нне в града имела страда № 9 и свързаната с нея куда Л.
Перник не е нмал канализационна мрежа и водопровод. В града не бяха открнтн лори снециални водохранилища, каквнто обнкиовено се срещат в традоаете и крепостите. разно ложен» по внсочиннте. Лнпсват сыцо дани» за сьществуваието на кладенцн в града и в блн зост до него, а водата в преустроеното в XII в. за водохранилище южно помещение на страда № 55 едва ли е могла да задоволява нуждите на цялото селище. При това положение иам-вероятно е населением да се е снабдявало с вода от реката. Струма била главнняг водоизточ-инк, а запасите от вода били съхраняванн в глинените съдове с голям обем долнуми и топов», каквнто по време на разкопкнте ее намнраха във всяка страда и дори нзвъи построй-ките по един, два и повече.
От нзложеното дотук се вижда. че независимо от променше, конто времето падежи < в укреннтелната система, в устройство™ и архптектурата на Перник, в общи линии поелед-ннте били основан» на сьщите принцип», на конто са изградеип многобройннте малки средно-вековни |радчета, расположен» по внеокнте и недостъпни места (Цар Атен. Дол но Церово. Хасково и пр.).1 Те били съобраэенн с терена, значением и функцннте на селящего и затовз в Перник се забелязват никои снецнфичнн черти
КРЕПОСТНИ СЪОРЪЖЕНИЯ ОТ IX -XI В.
Крепости» стеки. Цилата обнтавана тернтория на Перник вида обградем cvc стена, конто вървяла по ръба на хълма, следвайки естественнте нзвивкн на терема. Тя имала дължина около 790 м. Разкрнти са 536 м, конто включват източната, западиата и северната крепости» степи. Нс е разкопана само южната. От тазн стена над земята, на внеочина около
в
iNom.
I м. се показан огрязък, дълы около 2 М, Така че очертанията па селището са ж пн <</>р I). Karo се исключат никои малки поправки в северпата и югоизточната крепостца пена, мимо ipono.ioi ня е трудно да се установи, и развитием на крепостните съорьжеиия на Цернин но Гат да се разчетаг два основан строителям периода IX XI в. и XI XII в
Крепостната стена от лървия строителен период е запалена на височииа до 2.70 м над основа га (обр 4) Тя е иззидана от грубо обряботеии камт.ни (варотях). свързаии с бял *оро-сан. На места в зидарията са употребенн квадрн. взггн or гракнйската крепостна стене, и ар-Яитектурни детайлм от антични постройки Стснатя е плитко фундирана Основнте н слмэат нп дълбочина до 0,70 м. По-голямата част от източния вид. почти целинт севереи и «начитал -на част от за падиня стъпват върху останките от тракийската крепости» стена (обр 5). Север-нота стена, на запад от главпата порта, ляга с пялата си дебелина върху останките от тракий-ската; на изток от портата на около 10 и основнте и са заложено в античен хултурен пласт, а след това стъпват върху «апотеция нърви ред квадри от южного лице на суперструкцията па северпата тракийска крепостна степа (обр. 6). Основнте на западната крепостна стена за-стъпват па места останките от тракийската стена или ранновнзантнйскн сгради, намирашя се между крепостните стенн от двете епохи - предримска и средновекоапа (обр. 7). В южння край те са вкопани в културен пласт. В такъв пласт са н.зграденн и основнте на югоизточиата крепостна стена. В пито един участья от разкрнтата средновековна крепостна стена основнте не достигал до здрава почва пли скала.
Стенала е двойка - с обща добелим 2,20 2,40 и (обр «) Два га пояса са еднакви дебел н — 1,10—1,20 м. Наблюденията показват, че на практик» това е било осыцествеяо по следиия начни: наЙ-наиред била издигната вътрешната стана и конструктивно свързаонтс с нея четнри кули А, Б, В. Г (обр. 1). След нзграждането на основная .«ид. от външната му страна вторият пояс бил долепеи толкова плътио, че долепването било забележимо само във вертикален напречен разрез. Погледната отстрани, стената яма вид на маснв, иззидаи изцяло. макар че външният пояс не обграждал три от кулига (А, Б и В), конто се нздават слабо пред куртпната. Прави впечатление също, че фугите на основната стена и на външиия пояс са гладко подмазанп с бял хоросан и са маркирани чрез врязани двойни дъговндни линии. Изло-женнте факти навеждат на мисълта за едновременно изграждане на двата пояса Следователно
Обр 6. Спермита «репост
Обр 8. CefpHama кре постна стена — поглед отгорс
Обр. 10. Главната порта па nptnocmma — пм.иО
въяшннят пляс нс бележп преугтрпЛство на к ре пост и и те съъорження. както е във Филипопол, Гермаиеи.* Серднка.* В тети три града външиият пояс бил изграден с цел ла уенли осиовната крепостна стена в критичен момент, по време на нашествията на варварскнте племена прет \ VI в Той с значителио по-късеи от основпия крепостец зид и затова се разлнчава от него както по характер и структура на зидарнята. така к по дебел к на и по начин на фундиране
Особсннит конструктивен маниер. приложен при нзграждането на крепостиите стени в Перник, засега е засвидетелствуваи в рнмската стена на Пау талии.* Появата му в Перник може да се обясни като влияние, идващо от старите местни строителям традиции и по-точно от рнмската строителна практика в района. Това влияние се долавя дори в стронтелството or XII Х1\ в. Подобен случай ни пред ла га западни ят крепостей зид на Двореца на Царевен Макар че там допълиителиият пояс е долепен до вътрешното лице на основння зид, принципы на нзграждане е един и същ.
Към фортнфикацнонните съоръжения от първия строителен период принадлежи и сте-иата. чинто останки бяха разкрити на около 42 м западно от главння вход (обр. 1). Тази стена, достигнала до нас в ос нов и, е конструктивно евързана с външния пояс на крепостната стена, Тя се спуща по северния склон иа хълма по протежение на 72 м. По градеж не се от-лнчава от куртината (ломен камък. евързан с хоросаи), но е по-тънка от нея (1 м). Може да
ООр 11 Нзпиппота страница На агоОч — Огтай.1
се предположи, че тя е била предназначена за защита на портата. Тя эатрхднява.’а тостъпа до главния вход от северозапад. откъдето крепостта била най-досгьпна и уязвима
В източната част на крепостната стена, където тн правя гол яма итаввка. бяха раэчи-стени останките на три пиластъра (обр. 9). Те се намират северно от кула А и в близост до нея Конструктивно са свързанн с външния пояс и се издаВат пред него 0.40 м Южиият пиласгър. конто беше най-добре запазен (височнна 1,10 м), има движима 0,85 м. Запазеното обаче е недостатъчно, за да се определи със сигурност преднэзначението на ниллтрите. т е дали чрез тях е бил търсен някакъв декоративен ефект или са имели практически предназначение По-вероятно ни се струва второго — да са иэпълнявалн ролята на контрафорси. конто е трябвало да предпазят от свличане крепостната стена, тъй като на това място склоны на хълма е иай-стръмен.
Порти. В крепостта се влнзало от север, където се иамирала главната порта (обр. 10). Последната е достигала до нас в доста обезличен вид. тъй като при преустройстото на кре-постните съоръжения през втората половина на XI в. върху нейннте останки е била изградена нова порта от друг тип (обр. 11, 12). Въпреки това запазеното. колкого и малко да е. дана въз-можност да се възстанови планът й и да се определи нейният тип
Проходът на главния вход на крепостта (широк 4.25 м) е ограничен ог двеге странн on изток и запад) от масивни стени, сега заназени на височнна 0,40—1 м (обр. 13, 14). Те са пер-пендикулярии на крепостната стена. Пздават се както иавъгре от куртината. така и нзвъи нем и са различно дебели: източната е 3,40, а западната - 2.30 м. Първата ее издава на юг от крепостната стена 1,90 м (в западната част), а втората —2,10 м (обр. 14). На север източната стена излизала пред куртината 3,80 м, а западната - 3,60 м Диете страници на входа са сивеем малко по-дългн от дебелината на крепостната стена - около 2,40— 2.50 м, тъй като портата (широка 3,10 м) била образувана чрез прекъеване на крепостната стена. От съетояннето на останките не може да се извлече информация за устройством на сз мата врата или врат, чрез конто се е осъществявало затварянето на портата.
От възстановення архитектуре»! план се внжда. че главната порта на Перник е предела влявала четнриъгълна масивна входив кула-порта (с регмери изток -запад 9,5 м, север -юг — 8,20 м), прорязана от широк проход, койго вероятно е бил засводен Корпусът на кулага се
21
' ' !'.шътрс от крепостната стена (обр 15). Няма сьмнение, че кулага се нзвнся ’ крепогтпмте стенн
г форма тази порта се свързва с редкие кулн-лорти. конто са ни из-
1 yК|,т‘‘ чч«:р.'пе в тхвероизточна Болгария портата на аула на Омуртаг Ь Ч) ><< кп окрт.г.* портите на оградната стена на малхия двореп В Плиска7
1 к iтена на Преслав*. конто са от ранння тип и се датнрат в IX я ". не «лмо като форма, ио и като устройство тя намира в портата на
. / ‘”'на Н4 пърквата при с Внннпа, Шумеиски окры.* чийто корпус се издавал и иградмата стена, както е а Перник
• свърэанн даете помещения — № 75 н 76 (обр. 1,15). Разположени । • «.трапп на прохода в крелосгта. в скщиост те оформили п ростра нствено на-кочп. за почва ла от главння вход. Постройкнте се допнралн до вътрешното 1i гена конто ползу вали за гръб, н отчасти до южного лине на портата
' ' 1 Ч '11<ни от ломеии варовпковн камънн. свъртанн с кал, н са дебели
' II .1..Ч-11.И.'- омчценне (№75) е широко <1 м. а западного (Хв 76) — 5.50 м. За ............ л* се каже инщо. гъй като юж ни те нм части са напълно унищожены
жсинс па сграднте. доле пен и до вътрешното лице на портата н на куртинат.1. ini свържем с охраната на самата порта, т.е. да гн прнемем като караулим
” ' '• тях е живетла стражата. на конто била поверена охраната на главната
' Тя се намнрала на западннч крепостей знд, на около 36 м от кула В (обр
1 г-з. конто оситуряаала иэлаз към Струма, е оформена от два пиластьра.
• • । мм* -ррчно от цвете страны на прохода и отстоящи един от друг на 2.48 м (обр 161 толепеми до вътрешното лице на куртината. Те нмат почти еднаквн размеры
1.*М> 1.(6 м). а осноанте им слнзат на дълбочина 0.95 м. Последннте са иэзида-
’ s .Чч трукцнята от ломев варовик и бял хоросан. Проходът на потерната е широк и лГсч-. ко лкою е дебела крепостната стена, в конто той фактически епрорязан— 2,20 м 11 .с ч«е точно как е била устроена вратата, но намерените при разкопкнте до южния ’' ......... еднаквн по форма и устройство железин кофара и вериги без съмненне би-
ьрэани сьс эаключвавето й
Обр If Пот*рчата — иач
Кули. Към крепостните съоръжения, принадлежат» на ггьрвия строителен период, се отнасят и разкрнтите досега четири кули А, Б .В и Г (обр. 1). Докато кули Б и В са набли-эо едка до друга — на около 45 м, останалите две са разположени далеч от тях — на повече от 150 м. Прав» впечатление обаче. че разстояннето между куда А и Б е почти равно на това между кула В к Г, т.е. кулите А и Г са почти еднакво отдалечеин от Б и В. Кулиге са конструктивно свързани с вътрешння пояс иа крепостната стена, а външният е долепен до KbCint им стени така, че на външното лице на куртнната кули Б и В почти не л и чат
По градеж кулите не се различават от куртнната и эатова ияма да се спираме ва него Ще отбележим само, че често при оформянето на ъглите и страницнте на входовсте нм са и ползуванн обработали квадри от разрушената тракийска к репости а стена Кулите са достиг нали до нас в различно състоянне- кула А е запазена на височина 1,40 м (обр 17), кула Б -до 1,70 м (обр. 1), кула В — до 2,70 м (обр. 4), а кула Г — само в основ» до 0,40 м (обр 11
Кулите имат правоъгълна форма, но различии размери. Най-внушнтелна е била куда А. която се намира на източната нзвивка на крепостната стена. Тя е дълга 7.75 м и широка 3.50 м Иэточната й стена е дебела 1,10 м, докато северната и южната са по 0.95 м. Дългите стени на най-голямата гражданска постройка в крепостта (№ 9) са конструктивно свързани със за падната стена на кулата (обр. 18), коего показва. че те са етроени едновременно. Страда та и кулата са кореспондиралн помежду си чрез вход, намнращ се на эападвата стена на кулата.
Тезн факти, както и това, че кулата е нздигната на най-недостъпната част на крепостта, където скатът на хълма се спуща най-стръмно и откъдето крепостта енмалаиай-малко нужда от допълнителна защита, дават основание да се мисли, че изграждането на к\ лата било свър
»
мио по-скоро със сградата н иейиата сигуриост, отколкото със защитата на крспостната стена. Едиаквн размерп имлт кули 5 и В (5 » 2,70м) при дебелииа на стеките I м. Входовете им. объриятн на юг, са различно широки. Входы па куда Б е 1,65 м, а на куда В 1,35 в. Кула Ь (обр. I) е била включена в ннтериора на «дна солидно изградена жнлищни страда (№ 54), конто се намнра на около 9—10 ы гападио от лреградната стена, спускаща се по северная склон на хълма.
Кула В (обр 19), отстоите ла 45 м эападио от куда Б, е на ( амин занадеп край на север пата крепостна стена. От иен крепостннят знд завнва на юг. Ти не с далеч и от погерната (на около 36 м). Двете кули били обърнати фронтално към седловина!*, свърэваща крепостниц хълм със съседиото възвишеиие, откъдето мнлавал най-удобният нът за влнзане в крепоспа. Теэи две неголемн кули, конто почти не дичали па лицсто на куртпната, издигнатн на ивй-невралгичння пункт на крепоспа. нмалн важна та задача да спрат еаеитуален достъп на не
приятеля както до главкия вход на града, така и до лотерната.
Четвъртата куда Г (обр. 1) по план е почти квадратна (4,60 I м) н нма дебел и па па сте ните 0,80 -1 м. Намира се и най-ииската част на плитото, откъдето склоиоветс на хълма се спущат към рекага, и е почти в хрвя на аанадната крепостна стена. Тя е вътрсшнв кула. Корпусы и не излиза итиъи крепостните степи. Вероятно от лея аащитниинте на Перннк нзвърш-
вали наблюдения по южната част на Пернишкото пиле, во иоречието на реката и следслн дин жсиието по пыя. водеш към крепостнте по Голо Бърдо.
От катаното дотук се вижда, че хулите, конто са малко па брой, били издигнатн на места, където теренът поэволявал и където били необходими за ефикасиа отбрана ня града. Ос вен защитата на куртниата те изпълхявалн и самостоятелна роля. Формата им е особено вону ляряд npei средновековието Те намират аналогия в хулите от северпата стена па вьтрсшивти крепнет на Преслав, конто се датират в края ни IX и началото на X в., " в кули № 9 и 10 от мелкого укрепление им Шу мене ката крепост,” в никои крепости от 1ърция • н др.
Нмшм Л.Ill ни. по КОНТО 1.1 се определи ВИСОЧН1ПН., im i. IК III к l ин I ..I II i'' -'ll le. Kill-. Ill
и да <т установи начины, по иойто гащнтпнците па Перннк достигали до и.т.пформата на куртниата и до era жите па кулитс. Дейстлителио на завой на зяпалнага крепостна степа бяха раз крити две къги степи от камък на хоросаи (обр I, 20), конто биха могли да бъдаг основа на стмбя, ио това ие може да се твърди със сигурност Те са долепени до вътреншото лине на
Пгреии. г. II
Обр 30 Къси стени. долепени до западната крепостна стена
куртината. Една от друга са на разстояние 2 м. Южната стена (фактически основа) е по-къ-са — 2,70 м и широка в южния край 0,70, а в северния — 0,90 м. Запазена е на височнна 0,50 м. Северната стена е дълга 4,60 и широка 1 м. Запазена е на височнна 0,70 м над осно вата. Основата слиза на дълбочина 0,65 м. Тъй като няма очертани стъпала, се въздържаме от изводи, още повече, че стените са далеч от портата и от кулнте, към конто евентуално биха отвеждали. Склоннн сме да допуснем като по-сероятно защитниците на крепостта да са нзпол-зували не каменни. а дървенн стълбн. Открнт остава също въпросът за височината на кулнте спрямо куртината, те. не се знае дали кулнте се иэдигали пене с един етаж по-високо или са завършвали неравно с нея. както е било в никои крепости на Континентална Гърция.”
КРЕПОСТНИ СЪОРЪЖЕНИЯ XI-XII В.
К р е п о с т н н стени. Земстресението, което прежнвяла крепостта в третата чет-върт на XI в., нанесло сериоэни повреди на крепостннте й съоръжения (обр. 21). Те били pat Р)шеии до различна височнна, а някъде и до основи. Това наложило основен ремонт. Почти по цялото протеженне крепостната стена била надстроена (обр. 8), а в известии сектори и пре-изградена отново — югоизточната стена и част от северната, на изток от главната порта
’ Крепостннте съоръжения от втория строителен период са изградени от ломен варовик. евързаи с бял хоросаи. но структурата на зида е друга. Тя има характер на двулицева' знда рия с пълнеж В двете лина на зидовете са употребени грубо обработени ломенн^, оространството между т.х е запьлиево от нодребни оаро.ош» и хоросаи.
в структурата на зида заемали дкрвените среди. Те „Мали 0 18- <>.ЭТ м и в.^ли
длнжни и изпрсчии, ио на лиигго из зида не се поназвали; били сирот в задари • по лицсаата зидария са гладко подмазано с хоросаи. во не са маркираии с линии. Ряха двор залазени при бастион VI и IX (обр. 23, 24). „поппстията стена от външ-
Основата (дзлбока 0.40-0.50 м) на новоизтраденнте 25) а от вът-
ката страна е от едри пясъчници. евързани с обидно количество хоросан ( р.
26
27
решната е, както с у перетру кцията - от грубо обработени варовикови камънн на хоросан. На места, макар рядко, за подравняване са улотребеин и късове червени тухли. Крепостната i-гена от втория строителен период е дебела 2,40—2,50 м н само част от иея има дебелина 2,60 2.80 м (при куда IX).
Наново била нзднгната и портата. Сега тя представлявала проход, защитен от двете страна от правоъгьлни бастиони ll и VI), издаващи се само иэвън куртпната (обр. II, 26). Широчииата на входа на портата е била запазена 3.10 м (обр. 10), но дълбочнната му била скъсеиа с около 0.15 м Тя отговаряла на дебелината на крепостник зид -2,25 м. Бастио ните. Г1.храияваши портата, имали различии размери. Източният (I) е дълъг 5,10 м, а се издана пред куртината 2 м (обр. 26). Той е запазен на височнна 0,50 - 0,60 м. Западният бастион iVI) е дълъг 7.35 м Той се издава пред крепостната стена 2,35 м, а в западната част е широк |.6о м (обр. 27). Запазен е на височина 1,70 м. Портата се затваряла от дву крила врата. Дупкн-те за ос и те и са вдълбани в двата аряигектурни детайла, преизползуванн и улотребеин тук за прэг <обр 2В|. Те имали днаметри 0,17 и 0,13 м и дълбочина о, 10 м. Самите детайли, образу ваши ирага, били почти еднакви по размери (1,28 0,80 0,36 н 1.38.0,82 -0,36 м). От гор чата страна на осеки от тих. по широчииата, е нздълбан по един улей, широк 0,13 и дълбок '.Им. служеш за итводияване на портата. Тези улей трябвало да отвеждат дъждовните води, конто се събиралн от вътрешната страна при самата порта, извън очертанията на селището. пЛ мто улицата, водеша от портата към вътрешността на града, «мала наклон към север При археологический раэкопки, по дължината на нэточната страна на западиия бастион бете
рйачнстенл част от друга стена. u........
{дожима I м, кон. । р .
цис не МОЖС да се каже много, ты, , " “' P"11’» . т. ,u (обр 26) За иеймога нредиатиаче
вала иадолу, но севернии салок )1а , ‘ „ " **нт*’ е мальв Вьттюжно г тя u е npaiv«*a
ив. свъртяна със защитам на порт., , "*пълМ1вала фуикциита на npetpaauara <те
ннето. От земетресеннето потериап г ' ’ !‘с"и 1'Роителев период, ср» гена при i.^c’pece-цо не е била специално зазидана (обр п " '-"'•-'нена сн строителе». материал,
на западната крепостна стена ВмР<., ‘ Ъ|"- ,аГ ,[1"‘'""те й останки ынчаял иадстриймте
вадиата стена, но вече в ЮЖН||Й и хр.1й "г,(>Та' "
зено малко двата бастиона (IX и Xi 'к Л р“""’ к>-,а Г 01 '8,и "<”’™ ‘‘ 4",J’ (gap. II. В nauoci ками,.,. м.к,„ . "-Г-»"", к 1.*™ „ "1>а,
«Гари* * '.ia»„„a ах,,.,. . ,,.. . , " рч«р« « a«nJM> UM»W> « п»
к Р"0"’ «оказателстте та еыцеегву вапето па портя на товв
Обр 21, Бастион IX - Otmatii от cmpyicnu/pamu яи
<№? К Г гомж чл#ч.1 /7мя _ тори ,троитгмк пгриод
Обр 37 Ьастчои V! - поглед от запад
Обр 28. Камъни от прага на портата
място. Камъкът има запазена дължина 0,90, ширина 0,90 и деСелина 0.38 м и плнтко гнездо в единия край, явно за оста на вратата. Той беше намерен in situ върху крепостната стена, на 4,40 м северио от бастион X. Страницнтс на входа са напълно обезлнченн и няма точки Дании за ширината му Като се има пред вид обаче , iмето меж I) ДМта бастиона, коего
е доста голямо (9 м), размерите на камъка, употребен за праг, н по аналогия със северната порта се допусне, че е имало още един такъв камък. може да се предположи, че в.ходът на носата (западни) порта е повтарял по размери тозн на северната, т е. бил е широк 3 м. Бил е дълбок толкова, колкото била дебела крепостната стена, тъй като и той бил образуван чрез прекъс-В*Ке на куртнната. Проходът се затварял с двукрила в| ата
Бастноннте, охраняваши западиата порта, освен ио размери не се различавали от теэи ид Главната (северната) порта. Бастион IX е запален на внсочина 1.60 м (обр. 23). Дъ.тьг е «.IO и се нздава пред крепостната степа 2 м. Фу гите между кзмъинте от лицето на стените Муса много старателно подмазали с бил хоросаи Сондажът. направен пред западмата му стена >а проверка на основата, показа, че тя е плитка слиш само на 0.40 м дълбочина и се отгон от два реда камъни, свързани с хоросан. заложенн в културен слой.
Ввстмонът от юг (X) е запазен <змо в основа - до 0.40 м внсочина (обр. 30) Има дъл Жива 6 и Широки на 1,60м п
ЧВК!и„ите дот»» м»кн ..................... « прсз XI-Ml • П«р»в« • ..м
4» »0Щ>, с сднакво устройств. . >,м. «™» 6«-’« ”Ч>« “• «Р™»™
н една второстепенна цападната).
31
Обр 32. Set muon V
< ъщтч-таемл члкиеиия прстърнглн и огтаналкге lamiitHii съормкення на креностнат , стена. В съшяост били логтроеяи нови, ibrt като от четирите пул», принадлежащн към първни стронте.теи период. останала само мула В От сеееронзток н югонэток по муртината. на раз лич ни рах-тоянмя, освен четирнте бастиона И. VI. IX к X). манто оформили даете порш, бил ихлнгнати още шест (II - V. VII. VIII) (обр I) Ге съшо билн чравоъгълнн (обр 31. 32) Издавали сс почем едкзаао прел куртнната на 1.60- 2 м. а дктжнната нм била 4.70 -5.4'3 м с итключенне на бастион VII. кой то бил най-дълъг 7.75 м
ГРАЖДАНСКА АРХИТЕКТУРА
Останам от жилища о г VIII в За жнлнщата на пърннте славинскн заселнн ци на хълма Кракра не прнтежавамс почти никаквн археологически Дании. защото. както бс-iuc отбели за «о. при hhtchihbhoto с трон теле тво от IX в иататък те са били унншоженн Лен ствително на няколко места бяха разчнегенн домакинскн пещи и разхвърлянн около тях ло-менн на рое и ков н камънн. но те не са достатъчнн. за да се направят заключения за характера и устройство™ на жнлмщето
Разчистени бяха 13 пещи iV ) 13) (обр 1). като само две от тях (№ I. в кв. XI,. и А? 6. кв XI» *) бяха напт-лно запазенн (обр. 33. 34). Покритията на останалите бя.ха пропад-па-ти в от нища та
Пещ № 1 (обр 33) представлямаше нздьлжен правоъгълннк в посока север юг (1.50 1.15 м) Огнншсто беше също правоъп>.1но 11 0.50 м). То беше обмазано с дебела 0,01 м глина Отворът на пещта беше висок 0.35 м и се намираше на юг Toft беше оформен от едрн
Обр 33 Кименна ягщ от ко 1 — от мм. 2 — от зипил>
34
МВЖИН .......
на Покрптието й беше от дребнн къмъ>... кыоае керсм-.д i В дьрвенаи пепел, покрныща
ммкто бе намерена челюст пт овца .< вост- от пт.ц. О север те мстммшг отпишите
no-панна пещ от съшня вид Явно в това жилище пещта е била подноммна Подно-вяван’е, но само на огнището се табеля «па н при пещ V- икв X!.,, ;.» Последнатв «Маше два иода. Ийделенн от пласт чиста дъраена пепел
Пещ V о «к.» XI, <1 (обр 34) но нач....a i радеж не л тлнчаваик ОТ WMI • КД. *1»
ио нейнТто огенща мм.ше no-Lw. Ра.м.(........,М < - - «—Ил .. м,
беше висок о >5 '• । > 4 * • 1 ''4 fcocI" °* *рв6*"*
SS«з оХ«». » и.».»-.»,........................................ - .'V"‘ .<*• «.• Т—
камъин ив на. тя , • .nrouj.iun» WW И нс
ыещението в «граждан, т-на к«.о-вно п. ли......--------------------------------------
е ти1плр JniKO та дл може ла .г определи типы н иланът на жилнщето
*“ЛК ’ 13 Л . , и 7 13» . раитшеио осиротев от скшив ten,
(ХВ III - I 20 0 67 мР) Пр.шн ш.ечат темне, че т-чп. при ветчин г.ещц мгоору беше »н
сок 0.35 м. при девет от т-.№ I 3.5- 7 9 11)1^ - ;
Иэток II при другите две (> 1-. ь"
и покрити С чиста дървеиа пене л 1Иал0|и1. в ^ыеннотв печки - един от ГЫ*кт«-Квто тип Р"’-**"*” * ... м, ж„ тише “След »л*-’•*> *'*•“ «* °*’ «•***«* ** г« "*»•
Ните детайлп на ранного славянско жилите -»
Обр 35 Жилища с кална спайка
жемс трайното заселване на славяннте на хълма Кракра, което е ста надо вероятно след VII и , тъй като чрез археологнческите разкопкн и проучвания беше установено, че ранновнзантий-ското селище е загннало в края на VI в. и че през VII в. на хълма не е нмало живот.1’
Във връзка с определяне нремето, към което се отнасят пещите, интересни са и наблю-денията. получеии от стратиграфските проучвания на терема пещите се намираха под оскопите на огради от IX X в. или наранно с тях. Следователю те не могат да бъдат по-късии от края на VIII в. Тази датировка се подкрепи и от известии находки — битовата керамика и никои предмети, свързани с конского снаряжение и въоръжението. Фрагментите от глинени съдове от VIII в. са от неголеми гърнета, конто са имали формата на славянското гърне. с нс равно н неснметрнчни стени. явно работенн на някакво примитивно колело, с украса от вря-занн хорнюнтални или вълнообразпн н зигзаговидно линии по стеките. Къмпредметнте от конского снаряжение се отнасят стремената с крыла форма, конто се срещат в Централии Европа през VII VIII в “ Към същото в реме се отнася и юздата с есовндни халки, както и трирьбите стрели с широки пера.”
Жнлищз от IX —XII в. За жнлнщната архитектура от този период разполагаме > ломче дании. тъй като бяха разкрнти напълно или частично останките от 75 жилища (обр. I. 35). Разбира се, не всичкн са достигнали до нас в еднакъв вид - един са в основи, при други су перетру канита е запазена до 2,50 м (№ 54), а от трети бяха разчистени малки части от ос-новите. поради което не е выможно да се установи плановата нм схема (№ 30, 34 . 58 и др ). Почти напълно са обезлнчени жилишата. заемалк стръыните склонове — запален (кв. X) и южен (кв. XVIII) на нт точната част на хълма В тези района само каменните пещи (обр. 35) и тук-там остан к от ннкакъв знд от камък на кал напомнят за нзчезнали жилища. Аналогично е положен мето и я никои участъцн покран западната крепостна стена, на юг от потерна га. Особено обезличено са постройките № 63 66. На никои от оградите, долепени до западната крепостна стена, нзточните части попадат в неразкопан зерен (.V? 59—62, 67, 68), а при други (.4 70— 72) те са напълно умищожеии преди разкопкнте. В никои сградн ясно се разграинча-ват два строителям периода При един от тях (24, 44. 50) първоначалният план насградатас тапазеи Раарушените до известна внсочина стени са надзиданн. При други едно от помете с било преизградено <№ I, 7. 21). Има случаи на новоизградени върху останките на по старите жилища, без стронтелите да са се съобраэили с плана на по-ранннте (№ 15, 23 , 34.
36
70 и 74), както н частички ремонт В страда № 33 се забелятва поправка на стеиата, разде ляща двеге южнн помещения, а в западната част на сеаерозападного помещение на страде 67 покрай крепостната стена, конто му служи за гръб. е нзградено съоръженне от вторично у по-требенн тухли Жилнщата са от ломен паровик на кал Изклишенне правят шест с< ради I.V 9, 31. 44. 5<>. 53 и 54». чиито стена г .ww» ыям. но споЖмт» * от Аял хоросам
За но-голяыа прсглсдност uir iuii леыме сграцче като гм гр) пиране а<> броя м том-Щеп и я та: едиостайнн. двустайнн и мкчгостаЯнн. гьй като е трудно да се намерн жруг обедни*-ващ принцип.
Обр П Cepaifa 49 — Летай i
Едяостайните постройки и мат правотгълна форма и са дългн 3.20-13.90 м, а широки 2.60— 7.95 м. Един от тял представляват иадължен правоггълиик (№ 4, 10. 18. 19. 23. 35. 39, 41. 43. 45, 56. 57. 68. 72). други са 6лн«ки до квадрат (№ 15. 17. 26. 27. 42. 47. 48). а никои нмат неправнлна четириыълна форма (№ 5. II. 38) (обр. I) Те* ним стони са изградени от .томен камък (предимио паровик), свързан с кал Лебеди са 0.60 - 0,70 м и са за па зеин на вис».-чина от основата до 1 ы от суперстру кцнята. (Хиивите им. конто не се различават по грядок от суперструмнията, са дълбокн 0,40 - 0.50 м И о.кочевие прави основата на сграда №49 (обр I). В ней са упогребенн сдри лясъчннин, в по-голямдта чагт вэети от тракийската кре-постна стена В южннн гид лори е Шрадена база от колона Освеи това в ъгъла, където триб ва да се срещнат северната и източната стена, бете разкрита дупка за дьрвена грела с дна мегьр около 0,25 м, заэдравена с чернена глина (обр. 37). При постройка № 10 късите степи са нздължеии на и.зток южиата с 1.25, а северпата — с 2 м (обр I). Подобно пеню се наблю-да в а к при сграда №26 Нейната северна степа излиза на запад на около 0.55 м нзвъи очер-г а пиита. С толкова е удължена на кл и източиата и стена (обр. I 38) Трудно е да се намери точно обяснеиис па теза стеки. Възможио е те да га били евърэанн с ннкакви навесн или » чердак на оторня стаж. отце ломче, че в страдл № 26 има даннн за съществуваието на втор и стаж В северок-гточния ьгьл на това помешенис беше намерен in situ долнум с големн разм» ри и фрагмент и от Друг, коего лава основание да се смята, че помещението с служсло по-скоро за изба, отколкою за живеепе. И при сграда № 41 има удължаване на дългите стеки на запад, но даете стеннчии се долепват на фуга към западната й стена. Явно е, че те са прибавени до пълиителио (обр. I) н свидстелствуват за известно преустройство. Порали лошата мпазеноч
Обр JK Czptula 26
.« ГГ.ии-е „a m.ro.1»»»'» ‘............... ........ " "KES'i X.U »’<
* «Н. M . . 5.a... ............ Г . ,Z,p“..“
e cea*pt<HH край n.i нпочиаы дыи te ., широк > 7S u
™«- '»«p-" t.......... • 7““да
западната крепостна стена и чиито дълги стеки (северната и южната) са эапазени сравнително внсоко. единствено възможмо е входовете нм да са били от запад, на късите степи. Посоче-ните примера са достатъчни, за да се впди. че едностайните постройки в Перник има.тн раз личка ориентация В para та при веники случаи била дървена, а в страда № 35 тя била обкована и с декоративин гвоздем, част от конто са намерени при разчистването.
Никои от сградите били на два етажа, долният от конто е служел за стопански нужди. На тази мисъл навеждат долиумите, намерен» в с град и №26, 66 и 72. Долиумите не само и едностайните постройки, но и в остаиалите сгради бяха наполовина в копа и и в пода на поме-щенията. В специално направената за тази цел яма вкопаиата част на съдовете беше обградена с дребни камъни. За вторн етаж свидетелствуват и други факги. При разчистването на глав нага улица върху иейното платно между сгради № 35 и 39 бяха намерени фрагменте от паян тов градеж. Те явно произхождат от теэи две постройки. Понеже стеките им откъм улицата бяха запазени на внсочина до 1 м н са от камък и кал, ине сме склоним да допуснем. че жи-л и щата са били по на два етажа — долният от камък на кал. а горният — с паянтова конструкция ПостроАките имели различно устройство на покрнва. На теэи, конто са покраи крепостната стена, но са разположени по дължинатэ й. покривът бил едноскатен, а при всички ос та пал и — вероятно двускатеи. Основннят материал, употребен в конструкцията му, бил дървен. Затова говори голямото количество железки гвоздей, намерено при разкопките. Сигурни дан нм за строителями материал, кой то е бил употребен за пастилка на покривите, имаме само при сгради № 5 и 57. В насыпа, запълващ вътрешността на страда № 5, бете разчистен пласт натрошени керемидя. а в №57 те бяха струнами в средата на сградата. Глината, от конто са керемидите. е орапжевочервена. Л1ожаха да се установят също размерите на плоските ке-ремнди 0.38—0.40> 0.62—0.7! м и дебелина 0,03 м. Иэвитите са дебелн 0,02 м. Подова настилка беше открита самов сграда .V? 57. в южната половина Тя е от ллочести камъни с раз личин размери, положеин направо върху ку.ттуреи пласт от ранновизантийската еноха. Тази настилка покаэва. че в помешен него била упражнявана някаква стопанска дейност (обр. 39)
В няколко от едностайните постройки (№4, 10. 18. 19, 35, 45. 48, 58 и 72) бяха раз чметеии камении пещи с ед на к во устройство, ио ориенткрани различно. Те нмат прааоъгълни огниша, замазани с глина (обр. 40). Отворите им са високи 0.35—0,40 м и са оформени от три ломеяи камъка с големи размеры — по един от двете страхи, а третмят — отгоре. Останалата част на пещите е иэградеиа от дребни ломеии камъни, късове тухлички и керемиди, свързани с глина Върху пода на всички пещи нмаше пласт от чиста дървесна пепел, прнмесеиа с кости от дребни домашни животин и птици Пещите се намирмт а помещението или извън него. В сграда №4 лещта е отвъи. до южната стена, с от вор към югонзток; при сграда № 10 пещта е гъшо отвъи. до северната и стена, но отворът е към север, същага ориентация нмат пещите в сгради № 18 и 19. При първата е към средата на западната стена, опряиа в нея. а при втората е до нзточиата и стена. В сграда № 35 лещта е почти в средата на помещението, а отворът и сочи въм югоизток. Към сграда №45 принадлежат две иещн. ориентирами на северозанад По отношение на сградата те са разположени почти на едно и също място. само че едиата «•
15 и 2
• «яшеии. to. опряиа до Южи,Та
В сгради №48 нетто е н ЮГП)<1, л друг™,
ев»"» «I Яеерват» , ,,,„ „ , ’ . ..........
лева. влито во север.». почив» "" "* •»»,.. ...»
се от течи от и»р„..„п ' от.с«
рыаот» глава», во жи.,ище ц,;], \ » 1 „
анаоа вт остаиатте ж,„• ”*«в» 1 *» >»».. 1 »|« в и. .а ...........о .X, “;......
с» «мели и «план» С о." ....ерца,
таем, в страда К, IS лещ,,, с ра,„„Р',™ " ,J'“P«n »ч .а . е пзвъп очертанията и опиши <• . югоитчиата i Вм кички едиостайин ..... «--v, «,
, цр. .
съдове бяха сгради № 39, .|| н |7 1 ’'" ДРИи пре
чета, а № 27 - железеи илу жен 4 *'
неИ керамика бяха открнти още ж,,'..,, "««еин жег СПО железеи шлак Сыцинт и,л.м гГ1,„ ’"П“ 7
гнчио« положен mi о при его.)-, ' . ' ' " " "ропраш tw.ro пкод
»ойт.> ееровтно сбил предмаэ»аче|[ ... . XJ',bn г "Равааве парва ...................
елвоетжЖ^юТ?;..".’ '
намнрат н иэточната час Нд креп.чцд • ,>/ . " •пе**’.»ни
дыжииата и 1. 22) (обр h Z>mio *’*пог’"1’а rT*"--
cwhh за ipw»(№ 5.( 54 55 7j> l(^n т.\ ' " fc",”n no-”'--' 42). ca jn.,.««e.., S^a..»,,.pP„ , „T
BWapenoc... са ориентира»» с дЪ.тгаГа . „ .» ,.»»?»,„
aiipa.1, . гриеж в. С,...,.. ,p. .......... "7m"'aaa.
32 Jz'ao” и ..... .ai.«a a.™ vT
4 ' 51 7 a "pl1 ДрЯ» I.V II. II. .!. ill ,. 6,, ,
М» ora'i',», '““-"P"""""™""’. гр.ждавсев erpue а ставшею . ,
>КИ
Ati алл
^MwcTaftiiiire жилища, чиик> си ни ca с ка.им ^к17,50 м и тиронина 4 II м. С тключенпе n.i ира, HWtii сдиаквн, в остана.пне елнно с пн lo.i.nt. ip\i
« жилища № I, 3. 13, 11. 22, а в № 2!' пличною и
|Ла се приеме кати преддверие (коридор). Птгочната Рс 6,20 М. така че мсжд\ нем ч страда № JJ се oopa.i' ГР По всяка вероятное! това с неголлм двор, льды 6,
длежал към сграда № 29. Порадн лошата заказе ноет на стеките няма даннн за входовете на дв\ стайните жилища с кална спойка. Известен е ВЧ1, дът само на сграда № I (обр. I). И в това жили ще се е влнзало откъм крепостната стена, кам,, и съседннте едностзйнисградн №4 и 5, тъй к.и., входът се намнра в края на западната къса стен., и е широк 0,95 м. Същата шнрочина има и их,, дът, който осыцествявал връзката между двен помещения (източното и западного). И той , откъм крепостната стена, н северння край и., разделителната стена.
Даннн за връзката между даете помещении в двустайннте каменни постройки на кал има още от сграда № 32. Входът (широк 0,75 м), чре< който двете помещения кореспондират, се намира в източиата половина на разделителната стена Отвън, до източиата стена на южното помещении на това жилище, беше разчнетена каменна пещ с четвъртито огнище, с отвор на изток и късове oi подннца около нея. Подобна пещ имаше и в източното помещение на сграда №37, опряпа до средата на разделителната стена. Нейният вход е към юг. Каменна пещ с кръгло огнище, пост лано с късове керемнди, излезе и в южното помещение на сграда №70. Тя е блнзо до южната му стена, около средата на помещението. Отворе на е към северонзток. По форма н устройство на огнището се евързва с пещите от третий период на строителството в крепостта. В същност и жнли-щето, към което принадлежи, е съградено при преустройствата в крепостта. пзвършени след зе-метресението. Това най-добре се внжда от осно внте му, конто застьпват останките от по-ранните строежи Преустронствата са засегналн и никои други жилища — № 1, 3, 24 и 55. Западната и
южната стена на източното помещение на сграда X? 1 са били пзградени наново, при което помещението се е уголемило за сметка на западного и на северного помещение на сграда № 3, която опнра и жилище № I, итъй като от север няма собствена стена, използува част от южната му стена. Разрушените до известна височина степи на жилище № 24 били надзнданн и достроени (обр. 43). Градежът от втория строителен период обаче е по-некачествеи. Калната спойка е в по-голямо количество. Разделителната стена
е стьпнла върху запазената част от тракийската крепостна стена, която използувала за ос нова (обр 44). В северного помещение била изградена каменна пещ с кръгло огнище, постлано с късове керемнди. с отвор към североэапад (обр 45), а в южното, блнзо до южната му стена.
чстири тухли, разположепи едва до друга в каре, служели за основа на огнище. Отвън. по край източиата стена на сградата мннавала калдаръмена пътека, широка 0,60 м, запазена само пред южното помещение (обр. 44) В сграда №55, която застъпва основнте на райпо инзаитнйска постройка, също се наблюдават два строителни периода Трябва да се отбележи обаче. че преэ втория първоиачалната п ла нова схема на сградата била запазена. Стеннте на
южного помещение били пзградени наново, почти из основи. В тяхната структура освен ло-мен камък били употребени и древни фрагмента от керемнди и тухлички. Стеннте отвътре били обмазани с дебела 0,02 м хидрофобна мазилка, мннаваща и върху пода, както се внжда от за-пазените части по западната стена и северозападння ъгъл (обр. 46). Изглежда, че това помещение е било прислособено да служи за водохранилище.
Известен интерес като устройство представ.!ива сграда №3 (обр. 47). Тя има обща[сте на п.с сграда № I, но е перпендикулярна на нея. Насипът в западната половина на южною помещение изоби лству ваше от червенн и жълти натрошени тухли. В тяхното тесто имаше npmnt на <дър нясък Вероятно те са попадналн тук от разрушените пени. Северного поме шение на сградата е эпачително по-малко от южното. От запад то не е имало стена — било е открито. а отвътре, до източиата му стена са долепени две каменки пещи с нравоъгълни огни ши fO.Ao (),7о м), конто имат обща стена, дебела 1,10 м, и отвори към запад. Освен това пре
гркдтта стена между <п>ыг(цгинитз е 1идължсна ни запал В смцата потока. но на л м и.*, нся. аъран дру« кТема> М1вт„ мпоцы ,н «зпаднага стена на южною помещение Колю.
•или 3vtiu гезн степи, не се тнае, гъП като са разрушены. но ияма никакие гьмненнс. ч< 11 > 1’аждали от север и от юг простраистьото. в коего се намнрат останките на толямата кам. , на нещ, с правоъгктиа форма и отпор на север ЧногоброЯните железин предметн длста. . > i'uuc. стрелн, нож чета. тЛръчп за ведра и др., и особенно голимого количество шлак от обр,, Лотка на же л изо. открити в гградата и около ней. са дехтагьчно докамзелспзо. та да се нр, < 'с. 41 иещнте не са Пнлц преднатиачени де задоволит домакинските нуждп на обнтателнн.
<а с»1.рганн с о|«оимюдст1>от<> на жележп предмета. По венч ко лич и. че в построй кат а с нма.и. железарска работилтша
М N о г о е т а й и к с г р а д и. Към тин трупа итнасяме жилищата с три (обр |,-, 1'' ' 25, 28. .36. 46. 51. 52). чстирн (№ 16. 33) и повече (№67) помещения. Освси ।
роч на поисим-ннята тс не се pai.iimaaar от едкое тайни те н двустайните стради. Ос нов к г. cwwin им с* от лоыеин камъпп на кал в свободен i раде ж На места са употребени ku.ii от тракинскнте строежн. Многосгайннте жилища имат и същата ориентация като оствналип.
като не са обособеин н определен район, а са пръенатн между тях. В един случаи страда, имл змдължена правоггълни фирма, а помещениига са наредени едно до друго в редица (№ I I. -1. 2.46) Един са покрай крепостната стена и я иэполэуват за гръб. ты< като нямат собсти '<>| ’аги . трана (№ 7. 22. 52. 67). а тези от вътрешността на крепостта са ориентнраии нзток («311.1.1 (№ 1ь, 36) или север юг (№25). При никои в структура?» на стеките (,\? 16) а бил,| moony ванн лебеди тухли от типа на намерепнте в наситпе а сгради № 3 и 53. Де6<-luHJTj на гтенигг на постройкнге с 0.60 0.7() и. л дълбочината на скиовите нм достпга О. |и ".5'> м Само южного помещение на страда №25 е по-дълбоко фуидирано. гьй като терши.; в тази ча< г на крепостта ес много голям наклон на юг. Пирали лошата за пазе нос г на сгеиин липсват давни зд входовсте на сграднте с верижен план. Не се знае дали всяко помещение < има.ю амостоятелек в.хщ или между съседните стаи е нмало враги, както е в страда .V? 7. ,[<« тьпм и тона жилище е ставал през вратата на северного помещение, конто е на югозапад-iijij му стена, към севершападння мы. Той е широк 1,26 м. В следващнте две стан премн наването ее осъщсствява посредством проходите, оставени между късите степи на среднок, помещение и крепостната стена (обр. I. 49). При страда № 67. конто от нзток не е доразкрнт.1.
Обр М Ctput
Обр 51 Пгщ <nrpM0 от „pui4j rt
чиириТВ помещения са в каре, а .и южната нм страна макана тесен ,| м> На той
"”£"«“'*» f"'' ... p..XXi7. «Д’
вата Г, обърната на север (.№33) или „а юг (№46 и 52).
Известен интерес представлява устройство™ на страда № 46 (пбр. I. 50). гьй ни то ее до-ближава ДО тона на страда V 1 Запал,,<,KUO pjui. г с ,Лр4иИ4,„, от дне мт-
воренн помещения, а север,,.,то от три u„„> ,р1..1ниИ) т конго ,.т ЮЖ1Ита lTpaM било напмно отворено. Освен тона таи.ниата стена на и ночною помещение е про.гължавала „а север 20 м и догорала до страда X Г I JV1IJ , ,rIIJ И.„.,ГЖД4. ,юшрж».и нанеся под конто се нзвършвала някаква „[. ,и.,м Д1„,Ю1т Много е возможно тук дд ее е про-
работвало желятп. да те е кивя.-.о ,, ,.р., ,0(,т,
страда .V 47 по време на разкопките беше намерено голимо количество желпен шлак С дреб-нн топки от такъв шлак Сеше пълен и тт.рбухы на едва глинена стомва. промнождаша пак от този район От другата страна .пила 6и\., раткрнп. четпрн камехни пещ,. 11ещтэ на Змсеверно СП Прада № 16 „маше правом т.лна форма < paikiepu |.65> 1,10м Опюрът И бе-ше о, тапад (обр. 51). О, нищею и, лам.иаио с ijuna. беше никрито с 0,10 м I
от околнито пространство нзлязоха голям броп auniuu от едри домашни животин Другнте три пещи бяха по-блнзо до страда .V 4 7 и на малко по-високо ни во от гоку-щч огне лиата Диете имаха крыли отпита, а третата чравоъгълно, но и трите б <
от Херемиди и тухли (обр. 52). Отворите им бяха на км Кем ст ради № 52 н 7 сыцо е inu.i» чроизводствспи сьоръження Ютой печною помещение на жилище № 52 бете постлано г и.тче стм камыш. Такава настилка „маше в двора тапад.л него. Там feme рашисгсна яма с ди..
меткр ],20м и запаина дълбочин., 1.1"», ./р 53) Тч Геше (ЛляиМММ отвътре с камъии Отдыюго it излете чиста черве,,;, глии.,, коею дана основание .ч- приеме, че нърШ'изчално чмата служела за калник място. кт.дею се складир., и ст.кранина тлит,а По-кыио ямата била заполнена с разнороден нас,...пюре татеоренл > вторично употребеин пк античин
туали. Трудно е да се опрей.,н • •'•л Ипочт, от иех. »> и л блик,
беще разч„стена двойна каменна пещ . : к' ,, юбр I) подобна на пещ-а в с,радд \ >
От насипа около ней нзлезе изсечно к., п ч«.; же. . • • шлак, косто воказва, ч< т», кагго и □войната пещ от страда № 3. е би ' .ырси , . обр; на желаю За сытно прапвол-<тво сдужела и иещта западни от .. । > п \ 7 Т > ч. била под „мкакы, „< «м«цио нзгрм Леи навес или косто с 110-вероя1ни '• ............ •',ка • ерно.г,, ,ртумент з., нол^п,,.
гп»рдгннегоостап.ни1е.и «/М.р. <• 'И ' '« «•' •••ммгто » •тп.траястоою между
сгР*<и № 7 и I" Този
Кмреи един шмиргел Hi, - ' ' 1?T6V]e’^- Л
Мрвоостю в насините, запьлваш,, <,рад,пс г.\ ' ">• " -*,;и "-,ьъ« ’*'•
^^Когобро........на керамика и
^Баост на обита нлм.е .. U Л ькамо в eino пг
^^KlikOH (П мнопк юйнин * • ‘ мабмодгмияза па
^^^^KtftnenuH ипяила 1Р" ”4 " са"" ' К покаэмт маолжигпнятд. па-
...... i......... 1 MXU ’’••И""-
7
Кр S3 Яоа , r.-w* 51
Обр S4 С>*рш*о 67 ' »|<р»ягкъг ч<п трд.м
Вероятно по време на земетресеннето. то нс с било възстановено и на пегоаито масто cranw.i северният кораб на новонзтрадената трнкорабна базилика Прет. треи.-то.>тj «акт па зи същр страдн № 7 и 21. Южною помещение на и рада № * получи ’о ноя» . тени от запад ч mt (Кием това площта на юна жилшце била увеличена с още едно пом» . ; •
до страда № 9. На м я стою на разрушению н «точно помещение на страда № 21 било гътрадеио ново с вход от нзток (обр. 48). В стру кту рата на зидовеге на иовоизграденото помещение ос вен Ломени камыш били у потребеки и късове керемнди В севером л адното помещение на страда Кз 67. до крепостниц знд, конто му служсл та гръб, на нивою на когти та почва суперструк цнята, бешс разчистена основата на иякакво съоръжение (обр. 54) Тя е широка 1.50 v и .тира До надльжннтс степи на помещенмето Състон се от пет |»еда квадратни тухли с раэмерц 0,29 0.29 0.01 м, без слойка. постзвенн направо еърху силио обгорена иръет Отгоре обаче тс били залети с бял хоросан. в пласт, дебел 0.01 0.015 М. За.п вката не достиг» до края на основата В същност пепокрнтн < хоросан ...................< тебетню i'.u8 о.И' м дървени
грели, конто обтраждалн съоръжението от нзток и «диад. Хпросаиовата замазка мынава и пг вт-грешною лице на надлъжннте ciemi на помещение™, ь конги опнра осмомта с ледоаателно Пилото съоръженне отвътре било измаыно с хоросан. но преднаэначеннето му нс е ясно
Към каменннте жилища па калил спойка принадлежи и страда №74 (обр а5. 56» Тя би могла да се отнесе към сдпостанните постройки, ыщото нма само едно по-обшнрно право ъгмно помещение, ако от нзток и от юг то не с било ыобиколеио с коридорн. конто га еле Инти на no-paiBiira. по-сложиа >пова схема Хронологически тоаа жилище принадлежа Пм третий период на стронп-.ъ.ьо .. крепостта. Нетовиге ос ном мстат остан ки те нану-«а Г. Правя впечатление също. че в традежа му са м.ползуванн много квадрн от тракнйсхнтг
Обр 55 С.-porta 71
IS
» гроежи I lop ад и голимага денивслаиим ив icpciia »*mii половика от г града т а с дълбоко Фуидирана Сондажъг пред външното лице иа ш том на та стена (обр. 57) показов, че основите й. които са ичградеин or ломени камъни и кал. сличат на дълбочпна до 1.50 м.
Сеързаив с гаги трупа жилища е и лещта. разчистена в сондаж 3 (обр. 58) Опоре тя < иткрнта и фактически представляла нещ-подпииа. Огннщето па пещта с почти квадратно, с «мери 0,57 • 0.52 М. Обмазано е с дебел пласт глина, положен върху дребни камъчета и пръет нищего е обнколено с первач, висок 0,10—0,12 м, също обмазан с глина. До пещта бяха п,и ;.1ин<п>; . . к, |ям обем, тана» ищи се към XII в. (обр. 59). което дава основа
иие пенна да te датира в СЪЩОТО време. Като тип тадн вещ намира аналогии в старобългар-кигс тнша от Северолиочиа Българня.*•
Обр 57 Огимл I. ипоччсяш emrna ад o-porta 74
Обр. 54 ПгщпаРницч чт и»«<к>к J
Обр 60 Серида 44 — так
Обр 6! Нзелгд от мерната стенд ни itpada 41
От каменните дв.зстайни жилища на хоросанова спойка в иай-лошо състояние до нас е достнгмала страда 31 - почти в осноаи (обр I). Сдългага сн ос тя е ориентира на инок -запад Поыешенията и са почти сднакво големи Източиата стена на сградата се издана на юг 2 м, както е при с г ради № 26 и 10. Вероятно тя е изпълнявала и същите функции. Точно до удъл жението, до неговото източко лице, е нзградена каменка пещ с правоъгьлно огнище, което ина отпор на североиаток
Обширно и солидно жилище е била сграда № 44 (дълга 21. 20 м и широка 8,35 м). Нами pa ct почти в центъра на крепоспа н е издължена в посока север—юг (обр. I, 60). В ненния
грвлеж осин Ломени Варовиковн ким> ,, .
крепостна стена (обр. 61) Слойкату , >"отребсни и обрвботеин квадрн т тракийскатв
(Обр /). Чравсомдажа. ианр.ц t < Гкио«’”» " aectwrat дълвочина 0>i и
по който те били нэградени п 1Ъ1Ю1 , ;10 гевсР"ат.т стен», кожа да се установи начииът.
нал. висом 0.40 м. над нея ими ’"** Лил« иирвдена счм от каиък и
тона звпочвала суперструкцинта « .....* ’ Xw ,и ’<,роса" с 1гГ*,,,иа °-20 м
Южиата се издава на .апад пред и , п 7" м м сз ’ап“«"и 1,3 ло '£5 *
26 и 31. Конструктивно свъртанн . , ч', 7 ' ''ш“" "d4"H' *‘a'tTO г ’ *и-1НШа v
чистсни пред вънишото и лице (обр G3 Т ,Т "* П0<’Ру*«гз с/лшпз Pas
rt широки. Раэстояиието межд' тя\ , м, "pfl °,6° “М,“"0
ветиите т.гли на сградата а.,' \п™ Г
1.".,",^"?™'".......... “.
® ,,а l,d "к Те пип помещения на стра-
5’Jn Pai'M' Р" '» I'' м и широко 6.Ж) м. а северного е д^лго
9.40 м Н широко 6.85 м). Достъпът до северного помещение и фактически до самата страда
9бЛ 5.1 СграЪ Н - ю*гп яишстър
ставал от север и от запад За тачи цел на северната му стена, до северозападния ъгъл е оста вен вход, широк 1,54 м Западннят вход е ио-широк (1.74 м) и се намира почти в средата на западната стена на сыцото помещение. Връзката между дзете помещения се осыцествявала чрез входа, намиращ се в западния край на разделнтелната стена. Той е също широк (1.72 м) и е на едва ос със северная вход В северната половина на северното помещение, към средата му, беше разчнстена камеина пещ с правоъгълно огнище (0,55 • 0,40 м), оформено от три го-.теми камъка (обр 62,> Отгоре тя беше покрита с по-дребни камъни, свързани с кал. Отворът й беше от север, с внсочина 0,60 м От нзточната страна на пещта, съвсем близо до нея, беше намерен обработан камък с размери 0.40 0,30 • 0.20 м (вторично употребен), вероятно свър-эан с домакинската работа около пещта Все в това помещение, но към южната му стена бяха намерени много фрагмент от глинени съдовс с голям обем (кюпове). Тозн факт, налнчието па пещта и трите враги, конто до известна стелен определят помещеннето като преходно (т. е през което се преминава). давят основание да се числи. че то имало стопански характер. В най-добрня случай то можело да бъде обит аванс от обслужващите тозн богат дом, собствени-ннте на който вероятно живеели на вторил era ж
Пак в средата на северного помещение бяха намерени едка база за колона с диаметър 0,30 м н на 2,60 м северно, ио на едпа линия е вея блок, с размери 0.58 <0,40 0,27 м, из полэуван също като база за колона (обр. 60). Тозн блок отстой на 3,05 м от северната стена на помешението, а ба за та е отдалечена от южната му стена на 2.80 м Вероятно базите служели за основа на дървеняте подпори, конто поддържалн тавана на помещеннето. когато сградата е бнла преу строена, а помещеннето било обособено като самостоятелно (обр. 64) За това съ-днм по западния вход, който при преустройството е бил зазидан с камъни и кал (обр. 65). По същня начин бил затворен и входът между даете помещения. Не се знае откъде се е влнзало в южната стая, тъй като южната н западната й стени бяха разрушени до основн. При преустройството до южната стена на южного помещение отвътре била нзградена тънка стена (0.4U м) от камък и кал (обр. 6б(). а отвъи, опряна до западната му стена - каменна пещ с размери на огнището! • 1 м (обр 66J Последнего беше постлано с късове керемидн и тухлнчки
Друг яте две двустайни жилища със степи от камък на хоросан (№ 53 и 54) са разполо жени покрай северната крепостца стена, конто използуват за гръб. От север тс не са ималн соб гтвеиа стена Сграда .4 53 (обр 41. 67) е със сравнително малки размери и по план предела алява квадрат със страна 6,75 м Състон се ог две помещения - южно по-голямо (5,45
я
ik I r,<> ,.i t 4‘itmf на чрадата имидами от раз-
By> » «верно милю ГЮ-ПКН.' • J' ............. hl>i.uw, ПЧ.Ъ|ЧЖИ. Те .-а широки О.П>-
IWHO големн лвменн камыш, на ДР* ll(Te |1П pw,w. който « намира на из
в» м и fea запазенн на внсочина до 1.3э м в с-трлн
Обр 6> Ctpc.du И закидон чипиЛ’М nxo'l
точната стена на южного помещение и има тиронина 1.08 м. са употребени квадрн от тракий-ските строежи. За начина, по който е ставал достьпът в северного помещение, пяма давни, но тъй като сгоните са запазени над 1 м внсочина, сме склоняй да допуснем, че в помещение™ се в.тизало от вторив етаж посредством дървена стълба. За съществуваието на втори етаж свидетелствува характеры на насипа, запълващ южного помещение, в който имаше голямо количество обгоренн дебели тухли, подобии на тухлите от сграда № 3, и малкият долиум, намерен in situ в югонзточния ъгьл под нападалите тухли. Той показва, че помещеннето е било ползувано като изба И при сграда № 53 една от стеките (западната) е удължена на юг и взлиза извън очертаннята й с 0,80 м. На около 1.50 м юж но от жнлището беше намерен закопав до половина в земята кюп с цилиндрично устие, закрепен в специално направена яма с дребни камъни (обр. 68/). Близо до него, от южната му страна, беше разчистена яма с диаметър 1,40 м и дълбочина 1,20 м (обр. 68/). Иэглежда, че тя е била облицована с камъни, конто след раз-рушаването й са паднали и са я залълнили. Тези съоръжения са принадлежали към жилище-то и са били свързани със стопанския му живот.
Сграда № 54 е най-добре запазената постройка в крепостта (обр. 41, 69). Сгоните н по градеж не се различават от останалнте каменни постройки на хоросан. Запазени са на внсочина до 2,50 м, имат дебелина 0,70— 0,80 м и стъпват на основа от камък и хоросан на дълбочина 0,90 м. Постройката е дълга 17 м и широка 8 м. Има две помещения, конто не са свързани ломежду си Едното (западного) е допряно до крепостната стена и до кула Б с иэточната си стена. То има размери 7,35 6,65 м В помещеннето се е влнзало от юг, през вход, широк 1,15 м, разположен на южната му стена близо до югозападиия ъгьл. На западната стена на помещеннето. на 2,10 м от север към юг, на 1,60 м от подового ниво е запазена страница на отвор, вероятно прозоречен, на внсочина 0,50 м Колко е бил широк прозорецът, не се знае. тъй като южната страница не е запазена. Той е бил остъклен. За това свидетелствува голимого количество фрагменти от прозоречно стъкло с бледожълтеникав цвят, с конто беше паси тен насипът в помещеннето. Източното помещение е по-голямо (8 • 7,75 м). То също допнра до крепостната стена, но особено интересно е, че в неговня ннтериор е включена кула Б, порам което тя е елемент (част) от корпуса на сградата. Достьпът в помещеннето е бил пак от юг. но точно на мястото, където той би трябвало да се намира. стената е разрушена до основи и затова широчнната му не е известна. Входът е бил в една ос с този на кулата. При едно пре устройство в сградата. което вероятно е свързани с преустройствата на крепостните съоръже ния, входът на кулата бил эазндан с камъни и кал, ио градежът е доста тискан (обр. 70). Заслужава да се отбележи също огромният брой находки, разнообразии по вид и предназначение- меч, шлем, глиненн и металнн съдове, култовн предмети и други, намерени в източ ноте помещение. Находките показват, че обитателите на жнлището принадлежали не къмобик-новеното население на града, а към друга сониалиа категория, заемала господств у ващо поло-
Обр 66. Сграй! 44
струму . и.
• устройство на сградате и от солидно и >•> - *•»>"**
« ищете лрез XII в., отког;п<- н..\одк1пе, принадлежало иа Bi
Й крепостта
&7
Обр. 67. Сгради 53 — пог мд от юг
Към групата на каменните жилища с хоросанова слойка принадлежат и сгради №9 и 50. Сграда №9 (обр. 1, 71) е разположена на най-живопнсното място на хълма, цткъдето се открива прекрасна панорама на Пернншкото поле и околните планини. Тя е и най-обширната от всичкн разкрнти досега жилища. Има дължина около 20 м и широчина 10 м. Стелите й са иззидаии от .томен ва ровик, свързан с бял хоросан, и по характер и структура по се отлича-ват от стеките на останалнте постройки. Запазени са на височина до 1.40 м. Това жилище, което в план представлява разкривен четириъгълник, не само се допира до източната крепостна стена и до куда Л. но даете от дългнте му стони (северната и раздел и тел пата) са конструктивно свързани с кулата (обр. 18). Това е безспорно доказателство за еднов ременною изграж-дане на жилището и на «репостните съоръження, принадлежащи към първня период па строи-телството в крепостта — времето, когато селящею било превърнато в крепост. Първоиачално сградата имала две помещения нзточно с размери 10.20 5,30 м и западне с неправил-на трапецевидна форма - с макс, дължина 9,25 м и макс, широчина 5,30 м. В югоизточния ъгъл на това помещение беше разчистено огнище на каменка пещ (обр. 71). То е правоъгълно (0,40.- 0.35 м), с отвор на север и обградено с едри камъни. Беше обмазано с глина, добила от обгарянето червей цент, и покрыто с чиста дървена пепел. До западната стена на помещенного беше намерен железе» палешник. По-късно към двеге помещения от юг било прнбавено трею, което има дължината на сградата и средня широчина 3,40 м. То също се обляга на крепостната стена и я използува за гръб. От разкопките не можа да се получи информация за начина, по конто е ставало проникването в жилището. както и за връзката между отделимте помещения. Безспорно е, че от жилището се влизало в кулата. която вероятно била издигната във връзка с неговата охрана. Местоположението на постройката, здравнят н градеж. размерите и връзката й с крепостните съоръження навеждат на мнсълта, че тя била нзползувана като жилище от българските сановнипи, изпращанн от цеитралната власт за управители на крепостта и района около нея. в т. ч и от Кракра. По време на византийского владычество може би е била нзпол-зувана за администратнвни нужди, тъй като повечето олоинн печати (19 от 27), намерены при разкопките, пронзхождат от този район на крепостта.
За да приключим с гражданската архитектура, ще трнбва да разгледаме и сграда .v w Тя има много олростен план (обр I. 72). Представлява правилен четириъгълник с ратмери
И
Кхм груаата >u тожнеинате жилища с жирссагнжа спайка принадлежа! и сграян №9 .< 50 Страда .V 9 tofip I. ’I) г раж погоже» ил най-жиеописиото место на хълма. аткълсто се откомва прекрасна панорама на Периишвото пиле и околинте планмпи Тя е и иажЬМширнагз РГ есички разкритч долга жилища Лид хыама около 20 м и шнрочииа I'» ы Стени то й са «з»на**и VT томен мроама. саьрме с Аал заражав. по жарактор структура иг се отлича-w от стоните иа остэмал-то вагтрмДчи Запахи» .а на 1ж««1ч то 1.4" м Т.жад жилите моего в план .гредставлява раткривеж. тогнржгъгълтожк. не само се допнра до «почната креяост-— CTf— • *’ *>’• '• *' «его 01 лългито му стом «еаермта и раиелмтозната) са кпжитрук-тмамо саарваим с аж дата <обр 11) Том е бекпоржю дааамтелгтпи м сяяоаремгмкпт» ижграж дамемжи жмжието и на крепе*тмите гмжркжелна. припахтелжлщв вкм пъраи* период на < трин ге.ктвото в мревостта - а ре мето, носато ллншето fiuro лревървато в крелос т Първоиачолно с града та .мала дм .-«омежьеиия - оточим < ражметн. IO.2U 5. Ju м и жападто неправ» а ераяеииаидмл >»рма с мам Ллжмна 9.25 м и макс шмромина 5..Я1 м В югом жточи»я ыъл на том помещение беше расисте но огнище на каменка пещ io«p 71) То е ираномълио Hl-^ ' u-g **• < отпер па .гаер оберл депо < едрп UMiai Беш* обмахан» i глеи. ’ / та Vt сбеарането червем цмт, я лннритос чиста дърмма пепел .Ъ< жанадмлта стена па Mnwrinei-»» н-бейте мамгрг» жслехи на.теши*<ъ По-гымн гъм лаете >н*мешеиив <«т «.< б» то чрнЛ«>^ «•... сего ама лчлщама'а иа тградатв а средне в» роли па J.1U м То сваю се оОлага ни аре- •» ••• i’a cwna а и и тиоле «м «а триб От раткопмзе пе мажа да с» получи информации ж* и .«>>.> «> * ставало «ропикаамето в жилището. на кто а м ярким та мелит <ттделнн»г -гшгиии Бе», "огшт е. че от жтотището с» алпэало а кулага коато вероятно Аила иждмгиа’ж жм аратка ® мстоеата ожрааа Нестооо.тожеаиеп> на пигтройаата. ждрааият и гралеж. ратис;-- '< н еркр ката н с крелостните съоръжения ил вежда т на мжтгьлга. че те вила типол жж вана кзо- жилище от бклгврскгтт сааоаниаи. атораотаим от йен трал вата пласт жа упраапти «и на крепостта и palto-нл около аея. пт ч. к от Кракра По в реме на пизаитийското аладнчество мнжг би с бмла идпо.1-
кв адмлнмстративин лужи. п.а кати лоаечето атопии нечатч 119 ит 27). на мереи в при рдтчем.тотте. нроюжожлат от гожи район на крепосты
JM приключим с траАМмевлта архитектура, ще трпбм да ра^следаме и . града .4 5»>
Та яма маоси onpwre«i плав «обр I. 72) Прсжтаалям праяилен чегирикг-клннв г раж-ери
Обр 71. С/раба 9
14,40 10,50 м Състон се от две помещения южно, по голя
мал ко (9,60x5,50 м). На нзточната стена на южного помещение е запазен вход, широк 1.40 м, през който се е влиза.то в сградата от улицата, идваща от главната порта Възможно е да е сыцествувал вход и на южната стена за влизане откъм площада, но в тазн чает стената е раз рушена до основи и затова очертаннята му не личат Контакты между две те помещения бнл осъществяваи посредством тьржествен вход, широк 4,10 м (обр. 72. 73), раэположен в средата на разделителната стена. В неговото оформяне. при шграждането на страниците му. тухлата е намерила широко приложение. В ci радам : два ............
първия стеките на постройката били нззндапи от ломенн камъни — варовик, сгързан с хоросан, примесен със значително количество едри кварцовн зрьнца и дребни камъчета. Фугите между камъни те са гладко подмазан" и подчертанн с двойни дъговидно таити врязани линии като фугите на крепостните съоръження Слепите били широки 0,90 м (обр. 74) Сондажът, направо' а ееверозападния ъгъл на южного помещение ы проверка на основите, показа, че те не се различена г по структура от основите на сграда \ 44 II гук фунднрането с твършено ПО смция начин. В дык ii'koii.i е папр .ш«•"11 **л. дебела 0,30 м; следва пояс с дебелииа 0,40 м, изграде" oi ломенн камъни и хоросан. Вероятно при »ем.
гресеннето през XI в. сградата била р.мг < ч "па «.'плените на различна внсочина 'Тени (0,37 0,81 м) били надзидани (обр. 75). така ч. in рвоиачалиият план на сградата ост.-> нал непременен Стените, прннадлежащи на вп-pi"' ,гронтслеи период, са по тесни n./'i м Трможьт им I също от томе» в.роввк " »».....» .... “ Ж*« ««’"• “ “• CJ""
«М Подравнивав,- межд, камы „от <а i..»p.<~ к ы.-пс »» . ,,, фрагмептн ыр.мит., ГрчеХ' т.™4 много еч— Г- “ “Ж" SS"2r
чрма № S6 и на пъомы « и о o.i ы ’ " р.. .. клтп поври,, поет.и, с b-tcmxi.
«JTM»».* НТО ,.р7ра”р' III,..... - * ”*“>
" "ifirSiSnSniPTPUHi, I..................... "" " “ "" “геðЫ’“ <"~Ч>
^рпр 8'копмгге' 1.1 чрадли и ,ч, ес в.теме пред вид яейното място в
• wp.«,„ „ррднатначението н I игрек» » . n.,OUUJ. к
йурат.1 на Града (ысмаша сеш-р
ее събкрат ияколко улицп). както и съшествувамето на тържествении вход между двете помещения. конто не се среща в обикновеиото средновековно жилище, не без основание може да се допу сне възможносгга ностройката да е била обшествена ограда
От нанравения анализ на гражданеката архитектура могат да се извлекат ияколко ио-важни извода Веички жилища в града сэ Онли иадземни каменки постройки, изграденн от ломсн камък и кал в свободен градеж. Само при по-късните преправкк и ремонти на стеките са улотребенн и фрагменти ксремнди. Много место в су перетру кцнята като строителен мате риал са нзполз'вани квадрп от тракински строежи било за оформяне на ъглнте или странн-цнте на входовсте, било в и «гражданств на стеките. Лорн в основата на една от сградите е вера-ден ранновнзантинеки надпис-монограм. При пет жилища и в едннствената открита досега общггтвеиа сграда стеките имали по-солиден градеж ломен камък, евързан с хоросаи. При жилишата на кал пените са дсбели средно 0.60 (1,70 м. а при тези на хоросаи - 0,70 -0,80 м. Фундирането е съобразено с тереинкте условия, големината и значеннето на сградата. Обик-ковено ос'иовнте са от камък и кал и са заложени на 0,40 0,50 м дълбочина, както е в сградите с подобен градеж от етаробългарскиге центрове в Северонзточна Българня.1’ Жнлпша-та. лэднгнати на стръмсн терем. имат дълбокн до 1,50 м основп, а никои от но-големите и со-.Н1ДНИ сгради основа от камък н хоросаи върху подложка от камък и кал Сградите нм,it различна ориентация Мястото на входовете не е точно определено При един входът се намнра в средата на късата стена, при други в кран па късага или на дългата Правн впечатление. че постройкпте. разположени покран главпата улица, имали към нея цяла стена, т е в .. . £ШМ4Ю 01 •••-«» iop« Н -ш-hi.ii и \ .Hinn Никон 01 1 гра. in ie пи. IH на лил е!ажа ДОЛ-
НИРТ служс.1 та изба или работилиица. При веичкн случаи той с с градеж от камък. а вт<>-рият стаж бил поияко(а с нолека конструкция пяннтова или тухлена Никои жилища има-,и| чардапи. а други дьрвенн нанеси Може да се каже. че дървото като строителен материал намнрало широко приложение в гражданеката архитектура на Перннк. Данни за подо аога мастилка на помещения га няма освеи за ияколко със стопански характер, където поды • от плоски камънн. Никои от сградите били покрнти е ксремнди. Жилишата са с едно. две и повече помещения, по-голимата част с опростена планов» схема. Наи-често техннят пла
62
06р 74 С/риЧч
ПЛр zJ C/pndi 50 Hudtu&iHii гтгнк
развит на дължина, както е при повечсто граждански сгради в средиовековннте български градом и крепости?" В редки случаи жплишата нмат коридор около централкою помещение пли пред него, при никои сгради помещеиичта са подредени в каре или Г-образно. Само дне жилища ималн неголеми дворове. конто обаче не били в средата па жнлнщния комплекс и затова те не са център, обединяващ отделимте помещения, както е в гражданскнте комплекси в Преслав. Плиска и др.“ Същсствен детайл на жнлнщата от IX —XII в. в Перник са каменните пещи, коню са траднционни та вкопаното или полувкопаното славянско жилище, но докато в уземнитс славянски жилища камсниата печка се намнрала в един от ъглнте, в пернншките жилища тя и яма определено място. При разположението иа пещиге в жилищею и при ориентациям ям ис е спазван иякакъв принцип те са в ъгьла, в средата на помещеннето, до стс-иата и т. и., а место н извън сградата.
И пай после, нс може да не се отбележи, че голсмината на сградите и размерите на отделимте помещения вероятно били съобразенн с предиазначението им и с нуждите на жнвеещнте и затова в никои случаи по тях може да се съди за социалиата категория на обитателя.
КУЛТОВА АРХИТЕКТУРА
Но времс на разкопкитс бяха разкрнтн останкнте на девет църкви — седем в крепостта и две извън вея и Последимте две, както и нъркпа № I били изграденн още в ранновизантий-ската enoxa.iS но с известии поправки, изглежда. били използуваии и от населението на Пер нишката к репост. Църквнте са представители на различии архитектурнн тнпове. Никои от тях са особено интерес ни в историко-архитектурно отношение. Не само като замнем, но и като архитектурно решение те дават своя принос в история та на архитектурата. Трябва да отбележпм. че изеледването на средиовсковната църковна архитектура от Перник бете зна-чи гелио затруднено, гъй като паметниннте. достигнали до нас. обикиовено са само в основи и в никои случаи имат запачеиа малка част от суперструкцнята. Дори за никои от църквнте (например Vi 2 и № 5) не разнолагаме с достатъчио данни за градежа нм. Пространствеиата реконструкция на пякон от църквитс остана в кръга на хнпотезпте и догадките.’1
Ц ъ р к в а .V? '2 с била с най-внушителнн размери от кички култови сгради, разкрнтн досега в крепостта (обр 76) За съжаление тя е достнгнала до нас само в основи, гапазенн до 0.40 м кзбр 77), гава че за типа й много нс можс да се каже, освеп че е имала форма на три ворабнв базилика без нартекс, с дървен покрив. На нзток всеки кораб завършва с полукръгла апгнда Осномпте са нзградени от камък и глина, малко небрежно нззиданн Тс са дебелн 0.75 м Церквам е дюга 2I.W м (с апсида га) и широка 15,75 м. Сграиичннте кораби са почти еднакво широки по 3 м. а (редкияг 6.75 м. Средната апсида (широка 10 и дълбоха 2,20 м) се мздава на нзток пред страничните, конто не са съвсем енметричнн. Северната е широка 2 и дмбока I м. а южната — 2,10 и I м Вероятно входы е бил от запад Базиликата има до-ста ооростен план и малко скъсенн пропорции Последите не са характернм за архитектурата
’ ta ГРМЛШ" “ ;₽т.н,,иалната в«а«™^ архи-6>12|»1.тГ ™ ntkl ₽ ПУркоаж. етртгтелство прет X XI в Като архитектурна фирм., h“WMP* па₽а’1ел в “’’Р’-вата „Св Стефан- в Несебър** и в Лютиброт
като f * Гк> 0411010 •р*’* Иратю - . I, иърква № 2. ...и
цТ!" -1 f* “ ВЪр*‘ '” Р»’Р)«*«<игс прет XI в жилища (обр 77).
ц ь Р h в а .V 4 се наыира почти a uewnpa на райната част на платою Представши.
. YMdTfote>TTM "Pi‘,Ja - "’ <вю,и’Я™те «Пф»И « триконхален иное. бе. Притвор.
, mU?J^L.a Л "**Р •• ™ «• «мал ло една полукругла отвън
полЛтТш nitf™.- ?' " ‘ И’ГО“ аП1ИДа' която отв’>" « "«тостранна. а отвътре га ft£aar?7,X» 7”^ НМа ТТак° мгРа14 ,снеио правоьгълно олтарно простран-г"Л « М)1»м л! " 6J" “ <Л‘""’Г ” Са ......... Вмочи'‘в 0.75 м и
нови че вЖ,,’Г М"раГ....ргд севериата « "Р** «ода. « уста
w .а Р Нв иь’6о,ина М° м Те «а от .томени иамънн. по-едри
на . Zr ,atp';hH J ?•’ ,обР *> Строиплниит материал, у потребен в ' Гр> Х> п6,,*ботг" -’омеи камъ» с негатеми ратмери. евмман с «да^нГи Л * На ”Ра,н"ге »Ростр1иства между камунитс и за подравняваке и с.»’?» ив т?<^ГР^Г"И *‘Ъа’ве ГУ'’1И‘ " иелм "Р**»*"-™" червени тухли с размер»
W /• 4К,,а'’ *№ Гладм> обма,*а о’"'-м "° »°вр 79) пока.в,.,
ZLolf .?и,',"-’0,’,Ма*аи1 Ма’"л*-тае<п хоросаи. примесей с тухлей червец прах, лоради восто е добила розов иаит Тя е ...«. ожена ил илист < дебелииа 0.007 <».<М»В м В цирк
**Р"а м*1*м№1 иамира паралел в едиокорабните три «ждал ни ivpaau. «мирово рв,ир<я .ранен., в звпадии.е области на срсдновеновна България» и май веч.
• Озрид * И при ней вуполы е лежал от итж и от запад на тп» 1Ж»лм,'”'*4Р’"'"И ГЯОЛ“' * *” ‘еВеР " М ‘в ,1реп"л Bkp*> •••’Ъртеферитг на страниц Точим Дании за датиране на аурквата няма. Наблюдепията, иапраиелн по в реме на ра.
'Оивлаат. W ло яреме гм Г гк.-зъ...., ... Пант..... ....
аяп.т. ч» иврива **? 4 лага вьрху остаивите ив разрунн*ни от «-мецитеннгго пре. ИЯьЛ1 анлища. ви давя основание да приемем като май раина дата на нзграждаието и
пата (ИМовинз па XI о Малк>пг раом-рц ,г
ЗЙ>*/ • * ОЛипзгиа • иьркапта тмяеждвт м
Ц-ьрква .4 5 е едим от нам р«и
ирг» Чр« еполуч.тнво гъчетаннг » < ,u, ' "4‘" " '
тмпиве стрпителят е угпял да ,г>за ., ’ """ ,рэ4И '
точМ паралел п известимте ни досей ’nn-i
Църквам вила "остроги* иа < '
женя чалм» косо спрягал «pet и» «пат* п„„ в
а В източната на 2.75 ч Явно при tpa. ’ирам_0 н/.7оЛ« !
нагрева на сльнцето преэ сезона. когап. ....чиа • •' "Р
tft ориентацнята на крепостйата пек., , .)м иаирл^е,.?,-' ,f*P с* заели прел вид и чшествуващите » :г<» ча<т на креяасгга м"'1 джтап до жоито трябаало д* се мпаи< Там « там UkB... ,НИ„Ч едма до друга ие пол прав ым. аиася.и -ч*»» тч4 дисгавшг • а ник. Независимо от топа. та да ИГ Г,хД, |*та.,реи* т тамг* м ««. рнЯ, строителитс намерили много сппл.члиео гр«до»стро«гтвгио ИЗ да* стажа Те <е съобразили и с географкаятг осовеяюгта на ем помяв*. а на изток от улиц*»* имедщ-ж 1трхмш> се издала
До нас са достигнали остаиките и* чхрв». гт*ж «ийто «ват. щи нс ката тгърква (обр Я|. 82» Тати основа. «онто представ?«•> i цата и принта и «точно от не». Леше мпамна и* ви.оч»»* |.Ю« С мправленюто на улииата С- К). жато прааи ил«., л«л.’нея . । яма дебел и иа 2.25 м. а .тължнна 7.75 м. «ил «иго г Лила шири стена е удебелеиа с '>.95 1 м. та да п«ме ширмиага па стъл6»>* Стената е эапатена на дължии* над 5 ы ио е пролитжааа. « ноя то е прибавеиа Следователио стьлбата била зьлг* 7.65 м О
лично широки и различно внсонн 1П>пала первого аисого и .< широко О М ш. а второго аисоко около 0.27 и широко около о. in ч Стъпалата ипочаат на 0.45 м ювисоко от начал
иотп пиво на су перетру кцнята иа стеиата до «опто е до теней* «т» да се обясни с необходимостта да се преодолее деиивелацмяг* на юг леко се издига. Стьлбата е заложена в средновековеи ктлгурен при разкопките, позволяват да се направи реконструкция на ггълб; раменна. Всяко рамо е нмало по 13 стъпала. широки по (>.> м и В|<' отгоре. пред входа иа цьрквата, тя ззвършмаа с почти квадра Подобна дву раменна егьлба засега ни е известна само от двуета Амагху в Армении.”
От другата страна на улнцата, на 2.75 ы нзточио от стената приплата (обр. 84). По план тя представлява квадратно помещение в правоъгълник. ориентирам с дългнте си страйк север—юг, с външпи размери7.65 4,50 м и завършааш на изток с полукругла апсида. Криптата има много дебели степи Най-тънка е эаладната. към главиата улица 1.25 м; северната е 2.50 м. апсидата - 2.20 м к южната степа 2.65 м. Източната и южната стена, до нивото на което бяха запазени. бяха вкопани в терема В гробнината се влнзало от юг За тази цел почти в средата на южната й стена е вградена каменна егьлба. с което може да се обясни н голяыата дебелнна и* тази стека Стьпалата бяха иапълно разбита, но техните очертания лнчаха по източното лице на за-падната половина на южната стена (обр ИЬ). което позволн да се направи пълна и точна реконструкция на стьлбата Последнвта е била изградема « дноврсмеи-ио с южната стена на криптата Била г• ширим ' .»м Н нмала четнрн стьпэла. широки по 0.6- к и bucoki по 0.30 м (обр. 84, 86) Намирашинт на южната стена вход, широк '>.80 м. отвела- чРе. сталбв’’ <£ вьн долу в помещеиието В северн»гл полов
ИПЖПтата. на пода й бяха намеренн останки от гроо -Камера, разделена из две части от ии.к* чемичка. «• рокэ (1.20 м. нззидана от тухли и хороса»! (обр > В южната стека на гробната камера е била! и дървена греда с квадратно сечение, гье страна
Том факт
по 0.25 и. Най-
0.20 м. също замазана с хоросан В сыиност иие попаднахме и» на .«Maid греда. а на мухината. която е останала след иейното итгниване Двете част.. на .роЛпата камера (гробо веге) нмат еднаквн paiuepn дължина и ширина о.Ы» м и сыната дълбочмиа Отстрани гробовеп бяха измазанн с бял хоросан, и подът им беше постлан с ту тли размери ".18 0,28 • 0,04 м Тухлитеса замазаиихъе сыпни хорскап.х м.йти с» ...мамин гтг.. на камерата
и пода на гробннцата Подовата хорлэн.им .«мама г положена върхч пихтам пт 0.10 0.15 м. състояща се or дребни ...чаиъл Пэ 1.1" м от пода, и средата па ииочиата стена
на крнптата, явно та ну ждите на логребалния обрел е ...градина пиша, широка ".«<» « дълбока 0,50 м. Субструкпнята на гробница". < от камни и хоросаи В гридем» на хчиоыта на север нага стена е била употребгна дървена греи Тати .кнова . ми на дыбочина О.Ы» м. а се на лава пред супсрстрх кии., .а много нграиномерно с.1'1 «лбр ***• Субструкциа им»
и (Игната западни от крнптата И ... е о» ломенн клхгъни и хоросан. само ч,.о ..л...ко ..л..
жена HI 0.30 м. а се издав.а " I > м прел стенам В к ЖДЯ «. W яре фумирШИи ебила от
Птена разликата в ннвата на герена
Скн.„ м «Р...ЧЧ. о.................................. «“*“ Т'“ ••
•мм». «•««»« ем» ........... ' «• «мр»»» г'"«" .»'>•>•« .... '•
я.ег.яиин, мши прглимно »' ' ..... ............»м>»пр.«т«». .........
см Мгрмгм» • ..............|»»«И»и.М..О МРНМИР» »>
емлл.мто»;, , ломе»», ............... "и"”""” >’' '»“•»» ........ ‘
«.рос» В гри”ж. л,™ А«рл........... .-Р-»"" >РР». ..............
H'i па < тгиитг гака, че не достигали до външного ни лице Лили скряги в зндарият.1 «>г, , ъ ’• Гр<-дитс ималн размер» 0.22 0.20 и 0.25-0.17 м Фугите бала широки и гладко подма мио с хортхии. применен обилии с тухлей прах, поряди коего тамязката и маше розов цвя Зама «ката покрика и ту ждите коит- попълыт празинте пространства между камъните. че не«ач1а«аии оставят само лицата loflp 90) Ня много места по фугите на стеките на т.р,. вата откъм улицата имаше графит» “ nrf>p 91. 92) Употребата на тухлата в толи саоеобрацц к ’стъчеи г радеж не можс да се приеме кято ггремеж за постигане на декоративен сфекг, каки, г при съшяискня клегъчеи градеж В случая ту алите са употребенн с единствената цел ь, мпълият празннте пространства между камъните и да изравнят камеи ните редове
Църква № 5 не е единствената средновековиа сграда с клегъчеи градеж По сыция начин е итградена и църква V- 4. но при нея камъните. употребенн в л и цата на стеките, са ц<>-дребни. но малки са и късовете тухлички. При това нейните степи са били изияло нэмазани. а не само фугите н гухлите Каменей градеж. при който страннците на къмъннте са попълвннц ' по 2- 3 или повече фрагмента от тухли, зоризонгално поставенн едка над друга, се cpem.i в редица иъркви Най-рэниият наметник. нзградеи по Гоэн начин, е църквата при с. Водоча. Струмишко която инледователнте отнасят към кран на IX в Според Н. .Мавродинов г;з <и църква бе.кжн появата на клегъчния градеж в и зточнох ристин иска та архитектура. Тон no.i-чертава. че от този момент до края на XIV в клетъчният градеж ще стане характерен за македонского строителю нэкустео.** Такъв градеж са ималн и църквите ..Пиан Кръстител" и л.в Стефан" а Нссебър", първата. датирана пай къснов първата половина на XI в.. Новата .Митрополия от XII в и църквата ..Св. Никола" в .Мелник от края на XII в ат
В гражданската архитектура този вид клегьчен градеж е засвндетелствуван засега само на Царевен във Велико Търново в жнлишна сграда № I. която авторите отнасят към вторим строителен период ХП в до 1230 г.,“ във водохраннлището пред нея™ и в т.нар. Боляр-ска къща в .Мелник*
Насипът. който эапълваше пространство™ между двете части на църквата криптата н < тенага западио отиея. и лежеше върху самата главна улица, представляваше камъни и хо-росаи, прпмесени с огромно количество тухли, повечето натрошенн. Без съмненне насипът се е образувал от разрушения цилиндричен свод, който се е издигал над улицата и е евързвал двете части на долния етаж на сградата. Сводът е бил с надлъжна ос север—юг и не е нмал усилвателни поясн. Ценгьрът му от северната страна се извиеявал най-малко на 3 м височи-на от уличного ниво Северната фасада на първня етаж била висока над 3.60 м.
Освен установения план на долния етаж и направените по време на археологически те разколки наблюдения няма други по-конкретни давни, по конто да можем да съдим за из-
ОCfl М Цър»м MS «"
_ . и тоябва да Я • равнин к наметннцп. канта са Омами
гледа м сградата За да нгажии«м о •I доше,„,.Г1 „ г|мЛм и et подчерке, *• м-до ней. т е с други двуетажии църкв JJ „ „ Ь1 предложим п.чна выстановка.
ката >а долния стаж ранима. "« ‘ ......... h мрмэ ил предпо-юамаивП
опитът за реконструкция на с•i.iiiihk на ь • I.’ в w „ СВ1,ржем с редине паметинци.
д.,™...,. ............. Л ь....»..». и..»»..-.
прели вснчко от Болгария ''..чко. в БаЧ(<1,и1КИ- манмтнр. М тонж-н.п- хвуета» Асеновата крепоет, църкватаV • ( р (< (( ц|1чета „ llt Армения с иърквите
на църква в Бонна, от Грузим u I...• • f „; , ,, „ „ лоли„ стаж сыкем .........
о Нор-Гетик. Авгард и Ама. к' I' " .......... 4l. MJIO п. » »..н трзки-.
. oom., о груоагя ... ’ “’" А......m.ownmm»» up.™»*,
долнияг стаж не намирл точна аиа.' ннекгавляват «асаодеяи помещения, яред
KOBCMW постница и Бояна, кълен. долин™ «•'»*» »
Обр 83 Църыа .V 5 Стенопа на запад от рлииати
назначени за мъртвите, но по план се доближават до същинската църква, за основа на конто служат. при нашата църква долният етаж представлявал ло-скоро масивен извнсен цокъл Тук няма долей етаж в смисъла на костим цата в Бачкоео и на Калояновата църква в Бояна. Мал-кото гробничио съоръжение, в което имало само два гроба, било полувкопано в терема. Затова достьпът в него ставал по каменна стълба, вместена в южната му стена. Изключително дебе-лите му стени напомнят твърде много иърквата „Св. Крьст” в Мцхета, близо до Тбилиси.*1 Разлнката е в това. че в тази малка църква гробните камери представлявали две тесни и дъл-ги шахтм. обособени са моего ятел но, вкопани изця.то в терена. Но и в тях се влизало направо отвън посредством каменни стълбн, както и в Пернишката църква. Подобно устройство, из-глежда, и мала и двукамерната гробница, открита през 1979 г в Перник, в района на рудник _М. Толбухин".**
С масивните си стени крнптата до известна степей се доблнжава и до долння етаж на двуетажната църква-гробнииа в Нор-Гетик.** Н. Брунов смята, че тази църква е междинно звено между църквите, издигани над подзем ни погребения, и двуетажннтс църкви-гробниии от България.**
Останалата част от долиия етаж на Пернишката църква представлявал масивен цилин-дричеи свод, нздигнат над главната улица, който нмал за дължина шнрочината на същинската църква Той се крепил от изток на западната стена на гробницата, а от запад - на дебелата стена, иэдигната от другата — западната страна на улииата. Разбира се. изграждането на свода било наложено от иеобходимостта, но като конструктивен елемент, употребен в долей етаж. го срешаме и в други двуетажни църквн. Например църквата ..Св. Архангели" в Банковский манастир се намира над цилнндричен свод, поддържаи от масивни пилони.** Руските и адара гни църквн също са издигнати над дълбок засводен проход, надвратната църква в Киев ско-Печорската Лавра.*’църквата над Златните врата във Владимир*’и т.н В изграждането на долння етаж е залегнал н основният принцип, на който е почивало изграждането на надврат ните църквн.
Като раэглежда българските двуетажни църквн-гробници, А. Грабар отбелязва като важна особеиост в тях наличието на входовете за втория етаж само от юг (Бачково, Бояна, А се нова к репост). Авторът тълкува тозн факт като традиция, идваща от Северна Африка *" Ирн аърква .W5 в Перник и тази традиция е била иар)шена Подходы към втория етаж бил
Обр 85 Детвйх еж «<я»зба~
сп запад и се псъществноал посредством твура.менна стълба, както в църКВяте в Нор Гетик и в Амагху В съшност влнзанетп н в църквата ..Св. /Архангели" в Бачково сыщ, ставало от занял, само че стълбата бп.ы дървена “
Направеиият архитектурой анализ и приведен ите аналогии показват. че в плана и конструкцнята на долння етаж на пер нишката гробннчна двуетажна църква стронтелпте са заимствовали елементи от гробннчната архитектура и от обикнове-ното църковно стронтелство. По тозн начин ся създали планово конструкция, съобразе-нн с местоноложеннето на църквата и с осо-беностнте на терена, която същевремеипо отговаряла на характера и предназначеннето на сградата. Стронтелпте по оригинален и сполучлив начин са решили и важння гра-доустройствен проблем, иэдигайки църквата върху са.мата главна улица, пред портата ня крепостта. без да пречат на движението.
Към кой архитектурен тип е принадлежала същинската църква ? Археологичес-кнге даннн. с конто разполагаме, са малко. Не притежаваме нищо повече от размера на платформата, върху която била съградена църквата Платформата представлявала из-дължеи, леко разкрнвен четириъгълник. страните на който не се допнралн под прав ъгьл На изток тя завършвала с апсида Платформата била дълга 11,20 м с апсида-та. а без нея 9.50 м и широка 7,65 м. Въиреки оскъднмте даннн ще се опнтаме да
предложим една реконструкция на сградата, като покажем в най-общи линии как е могла да нзглежда църквата и към кой архитектурен тип евентуално е могла да принадлежи. без да засягаме въпроса за градежа й. формата на апендата. фасадната разработка на стените н и г н За тази пел те нзхождаме от размерите на платформата, от плана и конструкинята на долния етаж и от тнповеге двуетажни църквн със или без помещение за погребване, който са ни известии и са били близко до нашия паметник. Ще използуваме главно българ-скн паралели
А Грабар, който пръв се заннма основ но с българските двуетажни църквн, евързва про-изхода на двуетажните цьркви-rробинии с традиииите на старата лристияпска погребална архитектура с маргириите и гробницнте от Палестина. Сирия и Мала Азия ‘° Това становище по-късио беше споделеио от всички нзеледвачи, занимаващи се с история на архитек-турага.*• Като взема пред вид архитектурного оформяие на сградите — плана, пространстве-иото оформяие и въмшння нзглед, той установи в българските земи наличието на два типа дву-етажии църквн. Към първня тип А Грабар отпася еднокорабните издължени засводени постройки с базилнкална форма, а към втория еднокорабните леко издължени кубични постройки с купол. Звбележителен представится на първня тип, както посочи авторъг.е Бач-к зеската костиицз Тя представлява нздължен правоъгьлиик (дълга 18 и широка 7 м). ,Толин я т етаж има квадратно преддверие и правоыълен наос, покрит с цилиндричен свод. Сыцото рвзпрелеление има и гориият етаж и Към Бачковската костннца Г. Балш доблнжи църквата в Асевовата крепскт. И'хожданкн от ар.хитектурната й форма*1 независимо че нейннят долей етаж ие е бил предназначен за погребване.
Представите., иа втория тип двуетажни иърквн-грибинци е Калояновата църква и Боя на Тя е лево юдължена кубична сграда. пикрита с купол, който се опира на четирнте ма-сивни ъглови пилэстъра. свързани с арки, разположени в ъглите на наоса.*1 По външеи и< г-тед към Боя нс ката гробннчна църква се доближават двуетажната църква ..Св. Архангели' в Бачкове имя манастир, която не е гробннчна. я двуетажните църквн от Армении
Към кой от двата типа е принадлежала по външеи нзглед двуетажната църква-гробнииа от Перинк1 Като вэехгем пред вид размерите й (дължина 11.20 и ширина 7.65 м с апендата) и
П6Р 47 ДгтиЛ! от чрьчяшти
п пол»а на Вторая и никои монструк
(длгн и ширина 7,65 м. монстрик и нтобшо коииепцията, вложена
.ПОЛ, Гн I свободпи подпори и притвор И при иен, Пггър и Намел" в Ннкопол, вътрешиото членение кунолсн барлЛвн о среда га, само че вместо вера-
1ръкнлта „Вынесение" или „Спясопии** при Кюстенднл ' •Неко олтарко простраистио, което се простирало по ня
Обр 91. Църква М5 Надпис —/рафып •ързц зала шла фрлз
лата широчина на наоса. Подолтара се намнрала крнптата традиция, чиито корени трябпа да се гьрсят в раннохристнянската култова архитектура?" В гъщност и саммит план на църквата, както неведнъж е изтьквано. следил онре.ц-депо n’.i'шипите на чисто г|.
ааийска архитектура. От Мала Азия тази конструкция се разпространява в Царнград, Гър-ция, Македония, Сърбня, по пашите теми. Пред XI XII в в Българня тя се използува не само при строеж на гробнични нърквн. но и при нзграждзнето на обикновеии малки църкви.*’
Да се спрем накратко на датировката на иъркваы Иреки Дании за нейиото даткране няма. Аналогиите, конто бяха посочени при архитектурная анализ на запазеиата й част, рс-конструкцията на горния етаж и начины на градеж поставят паметника в широки хронологически граница, най-общо XI XII в По време на археологическите раэкопкн обаче бяха уста новен и два факта, конто, свързани с писмениге сведения, иозволяват да се определи срав-нително по-точно времето. когато е била изградена, да се стеснят хронологически те iранний От писмените сведения се знае, че прет 1190 г. Пернишката крепост била разрушена от Стефан Немая. Разкопките не само потвърдиха това, но покатахз. че при нашсствието на ы.рбите иа-селеннето напускало крепостта и повече не се завьрнало, а на мчстото и вътникиал некро-ПОЛ. П9о г. е terminus ante quern за посгрочванею гы и привата. При разкопките беше уста-повено също, че крепостта е преживяла ' н.пю зсметресение, което свързахме със «еметресе иието от 1063 г., отбелязано във византийски ie хроники След това прнродно бедствие настъ-ннли известии променн в градоустройсгичю ни te.imuei» и в отбраиитслнит* му гъоръжемия Двете помещения, конто охранинали nopi.ii > \ • " <>. '* 6,|ЛИ раэрушени и точно върху
пяиите останки е стьлнла двустажнага църква. т;г ; че 1063 г може да служи кати terminus post quem за изграждансто и От к и „ш.Ч''. че църквата била построена и края на XI илх невероятно в самою ........а X11 в . к ' -е погвърждава и от ориентацият. и
^Кймеронзток Следовате.ию llej.......... штсюжаа цьрква-гробница. оригниалиа по эа-
^^Крени- найр. „рем.нот. ............. ' ' * < ради, чиято МОаИМ»-
й е развита във височина л.
При .с.чм, ............................................. “хпГ xfvTSS
«ХТ. ОЖКОТ.И, ...юли. и........
• Нор-Гетик or 1291 г . . Л.г.рд от 1321 г и . or 11» г . ,» <
71
Обр .94 Църкш Mi - пог.ltd пт
станала характерна за двуетажните църкви-гробннци. конто трябвало да эадоволит нхжлнте иа феодалнте-ктитори. както отбелязва А. Л Якобсон и
Ц ъ р к в а № 6. Състояпнето, н което е достигнала до нас. е твьрде лоию Почти всия-ки зндове са в основн с нзключение на нзточиата половина на южния. конто е запамна др 0.53 м, и северната и цеитралната апсидн, чиято су перетрукцин е в един ред кямънк юбр 'Gi Вътрешността на наоса е напълно уннщожена. По план (обр 94) църквата представлява hj дължен правоюълник с дюжина 16.ли м сид.па и 7 |
има дължина по надлъжната ос 10.10 м и е широк 5.80 ы На нпок той тавт-ршва с три апсид * средната отвън е тристенна. а отвьтре полу крыле. а страннчннге огвъм и огвътре са пату кры ли. Средната апсида е широка 2 м и дълбока 1 м. а страничннте са широки no I м и дъл боки по 0,50 м. Предапсидннте анти, допълнително прибавит. са имели размери <>.45 0,45 м. На запад църквага има един едноделен нартекс, широк колкою наоса, а дълбок 3,80- 1.9>> м В църквага се влизало през вход, широк 1.15 и, който отвежда от юг направо в наоса. Вероят ио вход е имало и от запад, откъм главната улица, но тук ос иовата на тападната -тема на църквага е завезена само на (>.25 0,30 м височина Църквага е била сравиигелно дълбоко ф' и Днрана, както се внжда от нзточиата степа, к ъ дето основа та слнза на дълбочина I м (обр 95) Заладната половина на сградата е стъпила върху останките от разрушения баптистеркА на цьрква № 1 (обр. 96), а северната й стена върху заладната половина на южната пена па баднлнката (църква № 1) (обр. 97). Основнте са пзграденн от домен паровик. свърэам с 6«л хоросан По същня начин е иззндана и суперсгрукцкята. но при нея са употребени дървенн греди, дебсли 0.11- 0.12 м, конто са скрити в зндаринга Подрааниванего на камелнитс редкие е навършено посредством късове пли пели тухли с правоьгълма форма и ратмсри 0,33 0,15 >0,04 м или 0,26 0,15 0,04 м. (лепите са широки 0.80 м Изтичнага стена на църкв»т4 е Ивградена върху цокъ.т, висок (1,45 м. който се издавал пред ос нова та 0,20 о,30 м (обр 95). В цеитралната апсида и в южната половина на протезиса е залами* мазилка в два пласта. Първнят представляв;! груба бяла хоросаиова мазилка (дебела 0,02 м) върху зндврмята Т.. Мужи за основа на фнната мазилка, който с по-гьнка около 0.012 м Върху иди * ид кв замазка личат следи от оцвегяване в гъмноенньо н ораижевочервеио Явно отвътре църввата е била живописна. Археологическите даннн, с конго разполагаме. не са аостагъчнн, м да се
Обр 91 иъркм Мб - uu
кажг пето по-определено за вътрешното и оформление Размерите на издължеиня и наос дават известно основание да предполо жим. че тя с била от типа на кръстовндннте куполия църкви г царнградски план, i < имела е сямосгойно прелапсидно пространство, разделено на три части, конто коре спойдярал» помещу си В тона пространство се помещавал олтврът. Вероятно куполът бил поддържан от четчри свободнн подпори Родината на тозн тип кръстокуполна църква е Византия." откъдето той се разпростра-нява по пашите теми, л Гърция и т.н. Бет съмнеине появата му в Парник също трябва да се отдаде на внзантийско влияние, но може бн то ндва не направо от Константи нопол, л чрез Гърция, където тозн план бил оеобено популярен през XI—XII в."1 На тази мисъл павеждат както никои де-тайли от устройство™ на наоса — прекият вход към него от юг. предапсндннте анти, формата иа централната апсида и т. и., така и разположението на църквата или по-скоро връзката й с църква №1, до която била долепена. С църква № 1 тя образувала един блок (обр 98). както е било при глав-ката църква на манастира „Св. Лука" във Фокида в Гърция.** Долепването на двете сгради било направено така, че да си отне-мат колкого е възможно по-малко светлина — едната е по-напред, другата е no-назад. както в манастира „Св. Лука".*’ Н. Ata вродинов отбелязва, че компознцията на две църкви. както е във Фокида и в Перник, или на три. както е при църквнте на Панто-кратора в Царнград. била предизвикана не от липсата на място за строеж, а от желание™ на сгроителите да привлекат повече хора с разнообразного на култовете и на службите. от желанието за по-големи пе-чалбн *‘
Цъ р к в а № 7. От нея бете запазена южната половина в един ред от зидарията н западиата половина на северната стена, така че можа да се възстанови планът (обр. 99). Тя представлява малък еднокорабен параклис без притвор, с елна полукръгла апсида на изток. Църквата нмала дължина с апсидата 6,50 и ширина 4,75 м. Апсидата била широка 2,10 м и дълбока 1,20 м. Право-
, , ъгълният наос нмал дължина 4 м и ширина
м Вероятно входът бил от запад Стеннте на църквата били иззиданн от ломеи камък, свързан с бял хоросаи Те били дебели 0.75—0.80 м и стъпвалн на недълбоки основ» (0.30 mi от камък и кал В ютоизточння ъгъл на наоса между развалините бяха намерен» късове стен иа мазилка със следи от стенописи в ораижевочериеио. зелено, тъмиочервено и черно Явно оеиигг на църквата отвътре са били живописями. Дании за покритието на църквата няма. о сраанителио дебелнте и степи дават основание да се предположи, че корвбът и е бил засво
•’«тал двускате" покрив По план и размер» църквата намира паралел в малки» параклис от с. Беренде с най-опросте» план на едиокорабн ।
мсводена църква. който е траден в XIII в 4
“₽СМГ Гр*,бм м “ отнвсе и ‘'•граждане™ на църква А» 7, защото нейише т“ '*заложен» в к у лгу реи пласт от XII в и за почва г от ннвото на разрешен» жил» ша юва лоназва. че църквата била построена след разрушаването на крепостта, т е след
[Nom
Г4
Обр Vfi Тритт църмн Л? 1. 5 и Ь
XII в. И тя, както и църква № 3. трябвалода ндоиоли ну жди, свързаин > гтограВадгшя , Около теэи лве църкви бяха разчнстеии погребения от некропол, вьшикнал в първата половина на XII в., който е бил използуван и в XIV в.
Църква № 3. От тазгг църква до нас е достигнала само нзточиата половина (обо 1'»'1 Останалата част била напълно унищожана при построяваието на лпвио сгрелбы ше Зана Игната част показва, че църквата била малка еднокорабиа страда, конто на язток гавършвала с полукръгла дълбока апсида, широка 2,20 и дълбока 1.70 м. Корабът бил широк 3.70 м Стеките, изградени от ломени камънн и бял хоросан, са иееднакао дебелн северната П,8о м, южната — 0,90 м, а на апсидата 0,80—1,10 м. Ако се допуске, че църквага е била без притвор, както почти всички църкви в крепоспа, тя е имала дължина не повече от 9.75 м с апсидата при ширина 5,5 м. Дебелината на стеките показва. че наосът е бнл пикрит съ<- свод, както в църква № 7. В същност двете църкви са принадлежали къы един и съш тио Има.тч са най обикиовен архитектуре!! план на едиокорабнн иараклпси, итдигнатп във връзка с погребал ния ритуал. Възможно е църква № 3 да е била съградена нан-късно от всички църкви в кре-постта, тъй като нзточиата й стена застьпваше погребения.
Култовите сгради в Перник от край на X до XIV в. са представители на раз гичнп архи тектурни типове. Наред с кръетовндната куполна църква с цариградскня н.ин ч блока от две църкви, в конто е безспорно византийского влияние, нетависимо дали н.тва направо от Цар< град или прониква чрез Гърция, са съществували трикорабната базилика с чпргхтеи план, продължител на старите местнн строителям традиции, триконхалнап църква. чняго архи-тектхрна форма била широко рашространеиа в западните области на Сред ниве мпчза Ьългд рня.н двхетажната църква-гробница оригишлна по амнсъ и ................
конто били съчетанн сполучливо елементи от гробичнага архитектура и от обикновегюти пър-ковно стронтелство. Това разнообразие на нланове и 4юрми показва, че въпрекн политичес кого господство на Византия монументалнаг.1 архии кп рз на Черник се развивала в ТКИ» връжа с църковното стронтелство в Македония, къдего през .XI .XII и не са същестауъалп архите». турии школн, както във Византия и в останалата част па быгарскнте теми, дори и ио вц, чисто на Струма.”
‘Ж В 1. л . р о в .1 Ставянскн я ,.i,-»«no6virapcx» •гитд и бмгарсхнп < «рля > XI
AI век С.. 1Шю. с IJ7. Д L I о я я и • Сер аф н и Рмвопев в» арет--ни« "Р«с Диаас Цмм, Благоевгридско - Археология. V. 1963, кн 5, с. 19—27, Д \лнхжо« Хис«р« Хегк»», Mj->
.1 обемип реконструкция ня църивнте вж. Д. Васил е в а. Реконструкция ни църк-
и Ранвесредиевековые сельские поселения юго-милдиой Тавр икс. Л.. 1970. с. 132
«нов Сгаробьлгарсяото иткуство. С. 1959. с. 104
Георг и т в ,1 Археологически проучвання на къеиосредиовековната цьрква .Св. Николи" п
Археояогяа. ХА. 1974. кн 2. с 30
1аиееа-Дечсесяа. Трикоихалии иьркви пт IX —XII в по българските «еин — Лрхео 1970. кн 4. с. 1И
Л ho»«i Клпмелтовиит мапагтир Хв Пантелеймон" и ряакопкпта при „Нмарет" во Охрид.
Г««Лишен «борина, филоювсьи факулгет на у нивеп«мтетог Скопце, I. 1948, с 157, табл. I
п К. ,М и я т с в Цат гьч , < 105
'• ' Грабар Болгарски Церкви-гробницы - ИБАИ, I. со II. 1921-1922, 1924, с 114. ибр. 87
•Р Ва> алае Рагун•и графит» «я авуетажиатя цьрква «ройница а Пернишката крепост Ар леилигля. XXII. 1981, кн I 2, с 96-110
"II Мавр иди нов Старобьлгарскотп изиуство , с 107 — 109
• Лак гач. с 109
" Пак там. г КМ. 110
”С Георгиева. Археологически лроучаоиия . с 30; И М а в р и д и и о в. Старобългар-сеого и.кугтво XI-XII В С . 1966. с 33
" С Г г о р I и е в а. ЯНнколова н II Ангелов Архитектураг;. на Двореца В Ца Р«ыр..д Тт.риов I С . 1973. г 50. 51. обр 10
“Пак там. < 125
"С Георгиева Археологичегки проучвання .. с. 36, гиб 13
"II Брунов К въпртх и болгарских двухэтажных церквях i робиниях -ИБАИ. IV. 1926 27. 1927. с 139. «Ар 52
“В .1 г. б с и и в .« Кинолнгични гробггиип при рудник М. Толбухин. Пер ник. - В. Архсологн-'<«.ки «>«хрнти» в рахкопаи прс« 1979 « (Риюмета и дпклади). С. 1980. с 120
“А Л Я к об гоп Очерки истории ходчехтва Армении V XVII веков .М Л. 1950. с 117
I I I Не. I . < 180 , „
•'ll II Во р о.« нс Крепситиые «иоружеиип. В История культуры Древней Руси. I М .1. _ч), Оборх»..............иные гооружемкя Владимира XII о МИА СССР, II. 1949. с. 212.
•'II 11 Воронин Крепостные сооружения, с <59
“А Грабар Болгарскк цсркви-грсЛииии . с. 126
"II М ,« к р и д и и о в. Сгар«Аъ.иарсяого ткустии X11 "АГ рабар Б<*лгаргк1я ивркви гробниии , с 102—
ГОРОДСКОЕ БЛАГОУСТРОЙСТВО И \PXIITI КТУРА
(РЕЗЮМЕ)
Второй том серии ,Дерник** (VIII в—конец XII в.) является арк «мог п чесни и исследованием „известной крепости Перник". как называют ее византийские летописим. Она «а нимает важное место среди болгарских крепостей, которье в XI в. отражают унорные нападении византийского императора Василия II. На основании данных раскопок, с помощью анализа и характеристики огромного количества находок, сопоставленных с историческими свидетельствами, делается попытка полнее представить жизнь и культуру крепости, в письменных источниках <ppoup(ov Более важные проблемы, охваченные и ччложенмн. следующие: заселение славян и возникновение крепости, благоустройство города, планировка и характер оборонительных сооружений, гражданская и культовая архитектура, толкование нумизматического, сфрагистн четкого, эпиграфического и антропологического матерьяла, найденного при раскопках.
Холм „Кракра". где находятся останки крепости, возвышается в югозападной части современного города Перннк. Он расположен в районе с благоприятными климатическими условиями. Возле него, по поречью р Струмы, проходила кратчайшая дорога с Белого моря к Дунаю. Поэтому здесь засвидетельствованы культуры различных епох с неолита до .411 в Судя по письменным источникам и археологическим данным, в XI в Перник. как главный центр Верхнеструмской области, обладал большим значением для ее обороны Крепость защищала и подход к Средецу. После завоевания болгарских земель Византией крепость про должила существовать. Обнаруженная при раскопках печать визатстийского императора Никифора Вотан на та н печати его родственников, анализированные в соответствии с историческими сведениями, дают основание допустить, что близкие родственнкн Вотаииата обладали имея-пнями возле Перинка, а во время царствования Алексин I Комнина управитель Перинка был человеком, близким бывшему императору. Разрушенные крепостные стены и постройки спи детельствуют о большом землетрясении, пережитом Перинном а X! в .Масштабы разрушений и направление ударной волны дают основание снизить это природное бедствие с катастрофи ческнм землятрёсением 1063 г., отмеченным в византийских хрониках Археологические данные н исторические сведения позволяют прийти к выводу, что жизнь в крепости была прер вана в конце XII в., при нашествии Стефана Немана
В устройстве и архитектуре Перинка VIII - XII вв выделяются ясно I первом строк тельстаа: VIII в.. IX -XI вв.. и вторая половина XI копен XII ев Нет данных об устройстве селища в VIII в. и о территории, которую оно занимало. Обнаруженные печи дают осмо ванне допустить, что славяне, поселившиеся в Перинке, первоначально обитали восточную половину холма. В IX—XI вв. поселение занимало око то 5и дна площади и были окружено каменной стеной. Главные ворота крепости находились на северной стене. К реке выходил* через маленькую дверь. Большинство построек были из камня и грязи, a ocia.ii.iiwe < камня па известковом растворе. Одни были жилищами, друтне были связаны с обороной крепости (Nr I. 3 -5. 7. К». 14. 16. 21 23) или ворот (\е 75. 76). треть- же мгрмапк» бмм общественными (№ 50). а в некоторых помещались ремесленные мастерские i «> 5?»
Последние иг были сосредоточены и определенном районе. Предметы, найденные в некого рыч нт । ройках (.V. |, 7 |0. 14, 16, 21 и 22), являютси основанием допустить, что бблыпая часть жилищ п восточной части крепости обигались ее защитниками
В cent улиц Перинка ясно выделяются 4 более широких улиц 2 с направлением север юг и 2 с направлением восток запад Ширина главной улицы колеблется с 2.9U до 5,50 м. > ншы были вымощены щебнем После землетрясения в XI в. в устройстве селища произошли некоторые изменения. Перник ire имел канализационной сети н водопровода.
Крепостная стела имела длину около 790 м. В ней можно установить 2 строительных периода Кладка стены первого периода из грубо обтесанных камней на известковом разтвпре В одних местах она расположена на останках фракийской крепостной стены, а в других на останках построек ранневнзантнйской эпохи. Стена двойная. Общая се толщина 2,20-2.40 м. На восточном повороте в нее встроены 3 пилястры К первому строительному периоду лтносятсм 4 башни прямоугольной формы Л. Б. В, Г н 2 короткие стены, примыкающие к них трепней поверхности крепостной стены. Главные ворота на северной стене крепости. Они представляли собой четырехстенную массивную входную башню с размерами 9,50 ; 8,20 м.
Крепостные стены и сооружения второго строительного периода возведены также из ломанного камни на известковом разтворе. Однако в структуре стены применены балки, кото рые не выступают с лицевой стороны стены. Фуги гладко подмазаны. С крепостной стеной второго периода связаны и 10 прямоугольных бастионов. Останки первого строительного периода лишь одна башня В Главные ворота в XI —XII ив. представляли проход, защищенный двумя бастионами, а калитка была закрыта.
При раскопках были обнаружены останки 75 построек.
Славинские жилища VIII в полностью уничтожены. Несомненно, к ним относятся 13 расчищенных печей из камня и грязи Лишь 6 нз них из камня на известковом растворе (№9. 31. 44. 5(1. 53, 54) В жилищах — 1.2 н больше помещений Некоторые жилища были дву-этэжнымн Нижний зтаж служил подвалом или для хозяйственной деятельности. Существенной деталью были печи Жилища нз камня на известковом растворе — солидные постройки В XI XII вв. постройка №54 служила жилищем византийских стратегов; №9 в XI XII вв была административной постройкой, а постройка №50 имела общественное предназначение.
В крепости обнаружены останки нескольких церквей (№ 2—7). представителей различных архитектурных типов. Некоторые из них очень интересны в историко-архитектурном отношении. Сохранился фундамент церкви № 2 — из камня и грязи. Это трехнефная базилика без притвора, с тремя абсидами с востока. Ее упрощенная плановая композиция находит аналогии в других церквях на болгарской земле, отнасящихся к XII в.
Церковь № 4 относится к трнконхальным церквям, которые очень распространены в западных областях средневековой Болгарии. Она не имеет притвора. Небольшие ее размеры показывают, что это частная, а не общественная культовая постройка, возведенная во второй половине X! в.
Церковь № 5 - один из интереснейших и оригинальнейших памятников. Это двухэтажная церковь-гробница. Так как она возвышалась на главной улице, во внутренней части крепости, перед главным воротами, ее нижний этаж был прорезан сводчатым проходом. Восточнее его находилась гробница, в которую сходили пи каменной лестнице, а на западе возвышалась толстая стена, к которой примыкала лестница на второй этаж — двухмаршевая, каменная. Каждый марш имел по 13 ступеней. Исходя из размеров платформы, где была построена сама церковь, сделана попытка определить ее тип. Вероятнее всего это была однонефная церковь с куполом, без свободных подпор и притвора. Судя по археологическим данным. церковь была построена в конце XI в. или в самом начале XII в. Пока этой самый ранний представитель двухэтажных церквей-гробниц
Церковь № 6. вероятно с X в., плохо сохранилась Это крестовидная купольная церковь царнградского плана. Она имела самостоятельное предапсидное пространство, разделенное на 3 части, которые сообщались между собой. Купол поддерживали 4 свободные подпоры. С запада церковь имела притвор и была связана с церковью № I, образовывая с ней блок.
Церкви № 7 и 3 одного и того же типа маленькие однонефные часовни без притворов, с одной полукруглой апсидой с востока. Они были перекриты сводом и построены в XIII в Они должны были удовлетворить потребности в связи с похоронным ритуалом и относятся не к селищу, а к некрополю г XIИ— XIV вв.
Кулгивые постройки в Перинке (с конца X до XIV вв.) имеют разнообразные планы и Формы Это дает основание прийти к выводу, что, несмотря на политическое господство Ви-ангин в XI—ХИ вв , монументальная архитектура средневекового Перинка развивалась в тесной связи с церковным строительством в Македонии
URBAN ISMF. LT ARCHITECTURE
Le deuxteme volume de lu sene pWnik (\1П' au XII’ О fwtoente utir Etude ».,r Ja (or-1er«se connue de Pernik' cumme 1 appellent les -hron. queues bvtanlim Elie occupc une pl»» (mportante parm. les forteress. - bulgares qill pendant le XI repoir-srnt les atlaqur. пГе-ч de I einpcreur byiantm Basile II S |., h.,.< de donnee- Inurntrs par les <..„.11. rr.be qucs, par I analyse et la caracteristique du nombrr considerable de trouvaille-. ...nlivni* • leBrtnvelgneme.it hi«tor.que>. on de brmser .... tableau piu» .umplH J< la <e et .le la culture de la forteresse designee dans les source* forties cnmme epuvpiov Le* prob I en.es le» ptu« Important» examines dans I'expo*^ mm rtabl.-sement des Slaves et appar.'.on de la furl-re. e urbanisation, planification et caractcre des construct ions de defense, architecture civile et cul-tuellr, interpretation du maler.el nutn.snialiqur, igilb<raphique ep.graphique e» anler.p<it«gl-que, trouvfcs lots des fouilles.
l.a colline Krakra" nil se trouvent les vestiges de la forteresse. irlhrr dans la partie »ud-ouest de la Ville actuelle de Pernik. Elie est sltuee dans une region aux conditions cl.matiques favorable* Le long d'elle et du bassin de la Struma pa<sail au»»i la route la pl u court. de 1 Egee ver» le Danube < e»l pourqui ici »ont alte»l<-c- ulture* de diffwenles tpoqur- ar.heo log. que* du neolitique au XII- I es vourre* farlte» et les donrw ar h*.b«iques temcngnent qu au XI' s Pernik. comme centre principal de la region du tour* -upfoieu. 1e I» Struma, avait une grande hi.port.i . „ p proc hrs ver» Sredet
Apres I'occupation des terres bulgares par Byzance. tile continue .I'rmltr Le -seau dr I empe-reur byzantin Nicephore Botaneiates. Irouve Ion de» fouille* el les -ccaux de »es pro» he» parent examines a la lum.rre des renveignemenb hl»toriquev .. : ' ent d admettre que le- pro he- pa rents de Botaneiatc» aiaient des pos-cs-.оп» aux environ» de Pernik et qu au temp* .1 Alexis I" Com nene Pernik avail toujour comme gouverneur . ..-r-onne pr.ntie de la". i«O gn.perew Les murs d'enceinte et edilices demolis temn.gnenl <’un grand tremble.ment de ter re sub. par Pernik au Xi -- L'envergure de' destructionset I'.rientatio lier le desastre naturel au trrmblement de terre lalastrophique de 1063. -ignalr dan» le- chroni-ques byzantines. Les donnees archeologique* et les tenseignement» hbtorique pcrmetle.il de rondure que la vie dan- la forteresse a cessE a la fin du XII' » . lor* de I'.nvavion de Stefan Neman
On distingue nettement dans I'organisation et Г architecture de Pernik du V HI au XU' s 3 periodes de construction VIII' • . IX' XI- c et la seconde ntoilie du XI’ fin du XII* » II manque de» donnees sur la structure de la localite du VIII* » et le lerritoirv ocvupe par idle Sur la base des fours decouvert- on peut admettre seulement que le* Slaves qu. - etablivsenl a Pernik. habitaient au debut la moitie orientate de la colline Au IX' XI- s la localite occupait une su-perfice d'environ 5tm ares et ctait entourer d un mur dr pierres. La pnrte pc.ncipalc de la .or'-resse »c tri.in .nt .hi mu. septi ntrional Une petite porte po' donnalt accE» a la riviere I a pl u par I des construction» ctaienl fotififo» de pierce et dr buur ' ю dis que les autre* de p.errr et de murtier Celaine» d entrv elles Ha.rnt de» ma>4..ts d h.b.u tion, d'autres liee* .i la defense de la lorteresse (M 1.3 5. 7. I'). 14. If>. 21 23| o. '
de la porte iNo 75. 76). d .nitres enfin probablement de» Mil ices pxiblus .X . . ' ....
dans quelque--unes il v avail de» atelier» d'arti*an (No 3. 46. 52i Ce dermers n Hatenl pa-concentres .I ms un secteur determine Le» objets trouvb dans le» idifne» No I . I''. 1*. Ir’-21 et 22 autor.senf .i supposer que la plupart des habitations dan* la parlie oriental» в» U forteresse etaienl habitees par ses defenseurs
On distingue nettement darn le re»eau de rue» de Pernik 4 ri.e> plus UrKe» _ r.> dim I on Nord-Sud et 2 en d.rnb.m i -t Durst La largeur de la rue pr-.u.pale varia.t ie - i n Les rues etaienl recoveries de gras .er. Apres le tremblernenl de terre au XI ertai - change menls interviennent dan* la structure de la localite Pernik n avait pa» de reseau de caiiaux el d *<,ULeUmur d'enceinte ilait long d'environ 790 m On у dist.ngue nettement 2 i*r.ode- de..-struction Le mur de la pr. -mere penode est edit.e de pierre* grussi.-rr.-.e..! ta.ll.e- et de m.« • blanc. En certains endro.t» .1 e»t ed.f.e »ur les vestige» du mur d •meiirte Ihrace tarn"• qu.u • endroil' sur des .onstruct.ons d.- I,, haute epoque byranl.ne I ’ *|< '.
»eur lotale dr 2 20 J" m Au lournant oriental il a J pilastre» A la premier- perimte
>ur I. .Mf n .li.ru. .lu ...u. .»U »W |».m.Mr .r in». UI
«plrnlriaiul rf reptn-nui. unr ..». a'enuw J- qualrt mu< »>
[« mur» 4 enceinte r< I» ous rages dr la ncwide frtnodc dr construction wnt Witife cga ХЖ*' ™li e^ur'X Sur’ Ln |о(пв"опГип.пи’,',
X f I • rrprtsrrtail un M»*age protege par 2 bastion*. landi* que la poternr Mail fernfee
L<n dr* louilles furent Meonverts les reties de 75 Mliment*
Les habitations slate» du \ IIP ». sent completemenl dMruites A in dermeres appartenaie.it urn d.mte les L! four* debiases, edihfe en pierre* et cn buue Les habitations du IX’-Al’ s, sont rgalement de pierre et de boue Seules 6 d'entre elles son! edifices cn pierre avec soudure de mor tier <\o 9. 31. 44. 50. 53. 341 Les habitations ont 1.2 et plus de piece*. Lertames d entre ell. ctaient a deus etages, triage inferieur servant de save uu A usage Aconomique Un detail essentnl etaient les fours Le> habitations en pierre et en mortier «talent des constructions solides. L un meuble № 54 au XI*- XII* * Malt Ihabilalion de* stratege* byrantins. I'immeuble № 9 pendant It IX’-Xl* * sersait d habitation de* gouverneurs bulgarc* de la forteresse. tandis que pendant ie XI* XII* * etail un Mifice administratif; limmeuble No 50 avait une destination publique
Dan* la forteresse furent decouverts les restes de quelques Aglises (No 2—7), representant different* types architecturaux Certain» sont particulierement interessante* au point de cue histirique el architectural L eglise So 2 est comenfee dans sc* fondements qui sont cn pierre *ur de la boue. Elie represente une basilique a trois nets sans porche, avec 3 absides de I'Est. Elie est d'un plan simple el a des analogic* avec d'autre* tglises des terres bulgares. dalees du XII' -
Leg)i*e So 4 appartient аил iglise* a trois conques et a une nef. largement repandues dans les region* occidental» de la Bulgarie nfedievale Elie etait sans porche. Ses dimensions reduites temoignenf que I'egllse etait un Edifice rultuel privA et non public, construite pendant la second? moi tie du XI’s.
L eglis* So 5 est une des plus interessantes et avec des monuments originaux. Elie etait a 2 ctages et representait une eglise-sepuk-re Etant donnt que I'edifice est sur la rue principal?, dans la partie inlerieure de la forteresse devant la porle principal?. son Mage inftrieur etait репе d'un passage vofite. A 1‘Est de lui se trouvait le sepulcre dans lequel on descendait par un esca-her en pierre. tandis qu’a I'ouest d'elevait un mur dpais avec un escalier adosse i lui menant an second etage. L escalier etait a deux rampes Mifie de pierre Chacune d'elle avait 13 marches Sur la base des dimensions de la plate-forme sur laquelle etait edifice vraie eglise, on a essay? de determiner son type Seion toute probability elle etait du type des egli*e* a une nef avec cou ??'*.• f^ns suppwts litres et sans porche. Les donnee* archeologiques temoignent que I'eglise a ete ertgee a la fin du XI' ». ou au debut nfeme du XII’ s. Pour le moment elle est le represen tant le plus ancien des £g)i.*e*-fepulcres a deux etage*
v en '* ''° 6 e'1 dans un miuva‘s etat de conservation. Elle est vraisemblablement du A* s Elle etait du type des eglisc* a coupoles cruciform» de plan corulantinopolitain Elle as ait un espace preabsidal independant, divise en 3 parties correspondent entre elles. La coupole etait wutenue par 4 ptliers libres De I’Ouest I'eglise avait un porche Elle etait reliee a I'eglise No I et forma it avec elle un bloc.
£cs,®e{‘ses. 7 et 3 sont d un meme type petites chapel les a une nef sans porche*. avec une abside demicirculaire de I'Est. Leun nef* etaient vofltees, erigees pendent le XIII's et de-cwpolVdu* ХШ’-Х^Г hei 1U r',e ,unrtre E,,e fonl par,'e поп P®' du ,i,e mais de ,a пё de оЬпГе^,С^^иНиг h-3 ‘de la,fi" du V XIV’s.) prfeentent une diversite de plan* et de forme* Ceci autorise A conrlure que 1 architecture monumentale de Pernik mcdie sal. en depit de la domination politique de Byzance ou XI* XII- s . *e developpait en liaison •troite avec la construction d eglise en Macedoine H
РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЧЕРКНИТЕ
Черквите в Периншката крепост са раэколаии. итследвани и датнраии от н и.с И Маи гова в периода. У I в XI XII в. Те са от различии архитектурни гипоее Ще се опитаме да направим графически реконструкции на седемте разкрити черкви от Перпишката к репост в план и раэрези. За тази цел ще използуваме матерналнте. конто ии предложи руководите.’ хата ка разкопкнте II Чангова
Архитектурните намети вин. достнгнали до нас в руннн. в по-толямгта си част не съдър жат необходимите данни за пълна реконструкция Порадн топа преоАладавашята част от архитектурните реконструкции са иравеии по аналогия на запазеии паметииин или иа други реконструкции от съответната литература. Такина реконструкции май-често илюстрмрат в една или друга степей убедително личного виждане на загорите Не чоже да се установи »-колко те възстановяват облика на нзчезналата страда, эящото лнпсват достатъчио убедителен критерии за подобна преценка. Известно е. че пространственото решение на далека черны при един и същ план може да бъде различно не само във височима. ио и общо като обем. Дори черкви от най-опростения тип като еднокорабните нмат различии разновидности Неибходи мо е да се открнват такнва критерии, конто, от една страна, да дават възможност да се иаправи оптнмално вярна научна реконструкция, а, от друга да улесняват обектнвиата преценка на съществуващнте вече реконструкции
Возможно ли е да се разработн система от подобии критерии? Изказани са мнении, че планът на всяка черква съдържа данни за надстройката Досега не е известно на каквн факта се обосновават тези мнения Не са ни известии и изследвания в тази пасока Във асичкн случая изказаинте мнения не са лишено от основания. Запазеии са отдели» пл внове на средноае ковни сгради, на конто хоризонталният и вертнкалният разрез са начертани един върху Друг Редина сведения дават основание да предполагаме, че практиката пред средновековието е била такава. В сегашния стадий на изследване не сме в состояние да установим в каква степей планът дава данни за надстройката. Проучванията ни поядзват. че планът действнтелно содержа подобии данни — поне по отношение реконструкция™ на обема на черквата При сыце-ствувашата сега практика да се правят реконструкции по аналогии и даже без аналогии подобии данни могат да служат за основа на по-реалии реконструкции при следващнте проуч вания. Тук пямаме за цел да предложим разработкам на метод за реконструкция иа базата иа данните. конто може да даде планът на черквата Ще предложим коикретни решении-ре конструкции, направени на такава база и въз основа на собствен!' и чужди вроучвання? Тряб ва да отбележим, че данните. конто дава планът. включает прети всичко системата от него-внте пропорции, шнрочината на главннте пространства н дебелината на посетите Стени Планът представя и много други допълннтелни. но не второстепеннн сведения, конто пиказ-ват характера и времето, на което той принадлежи.
Предлаганнте реконструкции са схе.матнчин. технически. За архитектурата на черкайте няма данни, а и това засега не е наша задача.
Черква № I (обр. 12) е еднокорабна с баптнстер на южната страна. Датираиа е в V—VI в. Планът й е деформнрап. Голямата вырешив ширина (835см) при опюсмплмо малка дебелнна на страничните стеки предполага дьрвена покривив конструкция
Дорвет! покривни конструкции от това време не са запазеии, порадн което не е возможна реконструкция по аналогии Не е известно и приетото по това време соотношение межд' Ширината иа кораба и дебелината и височината на стените В случая данните, конто давл планът . а непълнн Единствената възможност да получим приблизителна предстаы за обема на вътрешното пространство е да използуваме устанивсиата заковомерност прн злсводев.иг черкви внсочинат.1 впили е във нрь.ка < геомсчрнч.....................
ване на пропорцинте на плана. Без сомнение така е било и при черквнте < дървен поври..
В порвия пример изходната фигуре е равное гранен грнъгмнззк Дължнната ив кораба > е 835 x 0866 + 835 1558 см.
и » и
O6f г 4rp<*t Л» / и«м м 06р 3 Ьмтмтгр рлзрп-pf^mpp^..,,
И тигре в* га дължмп е с 30—35 см по-голяма. а меточиостта е 2%.
Лря гоя пропорции висичината на вътрешното пространству не би могла ла бъдс шла от 6 • А во агнадага ю венита на триуыфалпата арка нт * йнла ло-аигка, откплк.л., шарика <545 см >2 3 &35). аисочнка. равна на гтраната на каалрота (835 см), би била мною <мт<м
Обр / Чгрча М1 - /икояеярцлич «м '’«»«
наг. иплмс могли де прпемем. че за оисочнпа ........-
яга на равнострвнння триъгьлнмк (723 см). _ ,
Ьаптистер (обр 3). Планы MV е квадрат със страны 525 см. Баптнстеры би могил Л* Оьл» покрит сыцо с дървсн Пирамидален покрик. който би еъответствувал иа покриви на г ринита. но покритието му би могло да бъле и неполно Стеннте му са достатъчпо дебел и, за да могат да носят купат при височнна до петите, равна на радиуса (262,5 см). При к 0,325 таги височнна изткква дебслина на стеннте 85 см. а при к 0.309. стеки с дебелина 80 см (и чнсляват се по метай ..К").- Да не се смесват със съвременни статистически пзчислеиия
92
Обр Чсрква -V < реконструкция на » шна. рилрсл и нропирции
Черкни -V" 2 (обр. 4, 5) е била трикорабна базилика с дървена покривив конструк UIIV. Планы й е дефор.миран. Отношение™ на шнрочнната на средний кораб към тази ..а сгра Пичинте корабн е 2 1 При реалнзапията на плана й лите на сгнлобатите са юмсстеин с 40 см
При среди? външиа широчина на базилнхата I.W см и при обща дсб<1ина иа въин.якзе М Степи НО см вътрешната широчина би грябвало да бъде Ы20 см (Д IS). При съотисше-
ОГ,р 9 Чгркла M6 — ргконгтрикция на плана а
пропорции
НИС 2J плвннрвната ишрочниа (проехтпата) на страничните кораби те бъде по 355 см, а на средняя кораб 710 см. мерена межд> ос и те на колонннтс рсдове. Планираиата вътрешна лъл-жинл на наоса при соотношение 4:5 ще бъде 1775 см. Итмерената средня вътрешна дължииа е 1760 см. или с 15 см по-къса ( 1%). Същата пропорция 4.5 иамираме и при определянето
височиивта на средний и страничните кораби. те. 887 см |(71О:4).5] за средний кораби 144 см |(355 4j 5| — за страничните.
Ч е р к в а №7 (обр 6). Чернвата е еднокорабиа без притвор.
При външиа шнречииа 475 см и обша дебелинм на северната и южната степи |.м см |(6|<-г75).2| аътрШИата шнрочина ще бъде 320 см При пропорция па наоса 4:5 дължината | м\ те бьдс 400 см |(32О 4).5], т. е. колкого измерения™ на място.
Процентно добелите степи на чернвата показват, че тя е била засводена. Като нрнемем. че аисочнката до петите мл свода е била равна на 3(4 от широч1.ната на наоса.т е. 240 см, при
Immhiu 77 5 гм R "О1СШ''те етеин uu бъде 70 .м <2|и О. »25) при .. .<* ре.<а от мает. . (хамв Iuh.tj на штпаАн IV ' ’'Ч',Й ,и‘Ж МЯИта на IWU шг Оые 1<»>>м ммг- • Л’ * * ив наоса в ток ,ЧЗва <г и"’*Р*ио решение напречиият ратрет г мигая ..равны к-т 'lli .imnit п..^.Л°ла*"Д ” "*••*» • рачретът .ш! едпакви пропори.-
1Д ,₽5„, „L Р* f*' 6и мпг»-’ за ныв и друго решежм За емтгнтяна ж мгтнте м смыв можс .. лД., ₽"Г’ " 16,1 1 м. но а 1НМ случай посетит» ат-тмижмости и* •’явите
мл,л 'Лвърдаиогт иа нропорниите на плат • ратрем а ра«.«н.алямо Мползуване на . троителните материалн пиим» до тактюченвето. и» яе?«мта • Лила настроена по лървпя вариант.
Ч е р к в а Л» 3 (обр 7). Чернвата е била еднокорабиа мокшим, вероятно съшо бет притвор запаэена е в основи само изтчнатэ н половим Ра смерите иа иораба бн«а могли м се въэстановя i ио подобие на черива № 7 При пропопиия 4.S я при ни. роям «а на корява J75 см дължината м\ те бъде 467,5 см 1(375:4).5|
Тъй като нс е известна дсбелииата на стеннте. не иоже ла се ниже иишо по определено эа височипата до петите на свода.
Пресмятанията обаче показват, че единствен вариант, «ри ьиЛто мвтерналът се нот»»-зува нап-пълиоценно, е да се приеме та най вероятна мгочина. равна иа М./т ш» роям мета на кораба. т е 281.25 см. В този случай при к О.З<19 дебс >»иата кн стеннте триб»» да 0 07 Измерена га от место средня дсбе.тннл на .хновнте Я7.5 >м ||н’> '•>) 2| in.*»iBe че том предложение е нан-приемливо.
ЧсркИ Лк 4 (обр в) г трннонлална. ПмпМ й с слабо дефюрмнраи. Анализы на pa i мсрпте ft разкрвва нлзсичсски ясна планом компоишни. построена с Чо 110 см. Тош моду., с равен на радытса на излом. т.е проимная от същия Нзмеренят» дължина на наоса, вн > лкгЛочннатз на апсидата', е 55п см, т е. 5.Чо От tax за аападно рамо е оставен 1,Чо. та дна мгтър па ну пата 24» н по 1Мо <а нзточнота рамо и апсидата. Радиусы иа хонхнтс с сыио по 1,Мо Цалплс рпмвкп а пикон размерн са резултат иа неточности при реалнзнраисто и., проекта на маггл
Внсочииата до петите па купала при опорна шнрочнна 180 см (събрана гл дълбочннати на конхата НО см плюс дебел нната на iiwuta 7(1 см) трябва да бьде равна на 553,8 см ИЯ) 0.325) - 5.Мо. Следователи»! ы височииа е Приста обшата дължина на наоса н апсидата
Ч е р к в а Лк 6 (обр Ч, |0) е с у.тължен план. Тя е била кръстокуполна, с лредапсидш, пространство и притвор. Планы н е леформараи. Запазенн са очертаннята на въишиите степи на наоса, вкл. източната стена с трите агкиди. Тух сс отчитат широчината на средний кораб (210 см), шнрочияата на протезиса и днакоиикона (140 см) и широчината на аркадите (45 см) Входы на южната степа определи приблизителиото място на лодкуполния квадрат.
Въпреки деформаиинте на плана не говн те пропорции моги т да се установят със сигуриост И а тази черква за проептиране (построяване) на плана са иэползуванн познатнте от другнте черкан в крепостта теометрични фнгу ри: равностраиният триъгьлннк и трнъгълннкът със стр.т ни 3 4 5. с помощга иа конто се патучава пропоринята 4.5.
При подкушмен квадрат със страна 210 см и пропорции 4 5 нзточното и западного рано те имат дължииа по 262.5 см ((210 4) 5J. Прела пси дното пространство има дължина 185 см, равна на вксочината на равностраиння трнъгълник с основа, едпаква с широчината на средний
Обр. Н. Черта MS - яаяргтч ретро
кораб (210.0,866). Размеры 185 см е известен от източната стена — гона е широчината иа преа-витерия, респ. на днакоиикона = 140 см плюс широчината на сгълбовете (45 см». Саедователно тук се получават квадратни пастоформя, конто предполагат куполно покритме
И в таэн черква данните за вертикалния разрез се съдьржат в плана. При спорна шч-рочина (необходима за понасяието говарите от купола), равна на северного, респ. на южного рамо (185 см) плюс дебелината на стеките (75 см), т е 260 см. при к 0.325 височината до петите на купола ще бъде 260.0.309 - 841 см В плана тазн внсочина отговаря иа 1.5 широк «на на наоса (5804-290); Д = 29см. Петите иасводоветев рамената на кръста иамираме по сыцня начин. Опорната шнрочина е 260 см при к= 0,5 (коефициенты, койго се нзлодзува в такмва случаи. заедно с к — 0,309) дава височниа 520 см (260:0,5). В плана на тазн черква височината до петите на сводовете отговаря иа опорната шнрочина. в зет а два пътн
Черква №5 (обр. 11 — 16). Тази надвратна кръстокуполна черква с предапсндяо про-странстио е запазена в приземната си част в малка внсочина над терена Поради гожа ревом струкцияга и до голяма степей е резултат на архитектурно проектиране Ние я ржзглеждаме последма от поредицата черкви в крепостта
— защото за разлнка от останалите 6 черкви планы на приземисто и не предлага Дам ннте, необходим)! за рекимструкцмятв на надстройкам, м поради гожа се сыдават допы» я-телии трудности при изследването й;
— защото техническият анализ на другнте черкни разкрнва редина общи черти в рабо-тата иа темните архнтектн: строителях традиции, школ и м метади, от конто ще се опятам, и се възползувамс в конкретная случай. ____
Рвзкритиге останки иа черква №5 дават важнн Данни за нейната реконструквма
97
13 Пащаи. ». П
эемменг М"вае"8Га ЧвС’ 0Т с™6*™ ’*"ад позволява да се установи внсочината на при
nnorrn.Ji^y’n " ш"₽оч‘",ятз "•* "Рохам определят пай вероятного мисто на лодку полного на '* KOMCTpyктиеии и арчятектурин наискыния куполът грябва да бъде в оста
- Р*31>оложеннеп> на купола в за над кат а половина на черквата показва, че тя е имела предапсндно пространство. 1
_ - H*-w*MHrTO на стаиктяческата чстпАчимкт на прохода и на криптата показва. че е она нзползувая методы _К“
При иалпчнето на горниле Дании може да се получи оптимална реконструкция на плана н разреза на чсрквдт.з Задачита ни с ди се установи при какъв дниметър иа купола е возможно да се проектира планы на етажэ в очертанията на приэемнето, и то по такъв начин, за да от-говаря на две необходим» условия а) пропорции те на плана да произхождат от размерив па подкуполния квадрат, а пропорцннте на верти кал ин я разрез да се съдържат в плана и б) сгра-дата да бъде в статмческо равновесие но метода „К"
Пресмятаиията показах л. че решснието при диаметър иа купола 285 см отговаря и на данни?СЛОВ,,Я ‘^и диамег*Р не купола 285 см реконструираният план съдържа слединге
- западного, северного и южного рамена на крьста са дългн по 142.5 см, или са равнн на един радиус на купола (R - 285:2)--142,5 см;
- нзточпото рамо заедно с предапсндното пространство едълго 319 см и е равно на Диагонала на половина» от подкуполния квадрат «142.5*- 285*);
— разе гоя пието от началото на източного рамо до ценгьра на олтарната апсида е 403 см, нлн е равно на Диагонала на подкуполния квадрат «2.285*);
Обр Ц Черней М5 - ptwW на ятшЫата фкиба
Обр 16 Черква М3 - ргшпеетррппия па crerpnama фл-аЛа
шнрочината на пастофорните 1106.5 см) е равна на 3/4 от ллбочината пи.
- дължината на паточного рамо без предапсидиото пространство е *13 см, което е рав но на 2/3 от страната на подкуполния квадрат
Внсояня.» 30 остите “• 688 си и е роя. >* етр.н.тт я. подятио,™.. “*>
пат събоана с днагонала на същия (285+403) . __
Р ’ Сводовете в раменатз на кръста са па внсочннв 403 см, коего е равно на дваГОММ нв ”‘”1‘УПрм^,рк>та',Я»'’1",пол1-ч™»сс ПО-гор. .«(«>,»» по гоноииянс на ст.гнмкявто паа™^"с мд. единя, реяулт.т: яупо-i с ди.мстяр 2HS си. поста.™ я, .„соя... 688 си, а .асни ™»Р на шноочина °24 см (688.0.325);такава широчпна се получава прнстеин.дебе.ли 81 ем (142,5 81 ” a pin...;, я. ярии. ПОСТ...... на апсоя.я. 403 си.
чина 233 см (403.0,5774). Такава широким се получава при западне стена, дебела |И2'6Ко9япт»та «и. ...дрптсн Маи съе стран. И» си я . бала ""«Р-’. с «>™ И«« ‘ я. оноло 436 с« под пода по мернаата. В та.о апсонан. яряпт.тр' ,
«сан обей, т.я. ..со....!. то пиата на проела 4 Лита еашо 240 . и. аапр... не . .итжиа в Мгпипнт 18OCM 1(240 4) 3 При гом построениесыцествува ->те един интересен факт 1«*е-мго -а стеизл , Г 5 см) между прохода «Трнптвта не е избрана от среднсеВМнм стр.-тел SUL"tГ pS.neT м ./редмрителио мчисзеиве. Oom на иге,ода петато 137 5 см юисква стена, дебезз 45 см. т е равна на радиус. ПЭ7.0'М-‘ +ц • ‘Y Куполм на крнптатз при височина на пстата 240см нзисква стена с дебелммв 78 <м и4<1 Изм^нмта от мясго дебелина 125 см е получена от .бора на гормите два размера <45 -78 -123 см; Д^2 см).
Их ледванего па черкните от Пернишката крепост във в рыка с тяхната графически ре
’Р'кцив дана »ъ > нож ноет да направим слединге изводи
I За оргонидираие пропорции те на черкайте са кзползуваии нзвестните находки фиг урн рашичграиеи триъгълник (един пат през V VI в ), триъгълник със страхи 3:4:5 (X1 -X111 в. три пати) и квадрат при кръстокуполните черкан (XI— XIII в. — три пати).
2 Най-често иэползуваиата пропорция е 4:5 - в четири черкни (XI -XIII в.). Употре-Рата иа един м съшн пропорции на един и cam терем Ли могла да се обясни с местна строите i на традиция и с лрпемсгвеиост в методите иа работа иа и я кол ко поколения майстири
3 Органиэираието на плана с помощта на система от геометриями пропорции е пре следвало само практически и технически, но не и естетнчески цели. Разбира се. това не и < ключва предпочнтанията на архмтекта кам един или други пропорции.
4 Констатнра се отново практиката. при която височината на черквата се эамнсля и у с га нови па още при израбстваието на хоризоиталнкя и план. Целта ив това построение е била 4в сг_п<*Ег"гие единство на пропорцните в хоризонтална и вертикална посохи.
5 . Факты. чс при замислеппте и установеии при плана височини сградата се намира в стаптческо равновесие, разкрива последователността. с която е иэработвац проекты;
— организиране на плана с помощта на поредица прости, но свързаин помежду си гео метрични построения на Оазата иа една изходна фигура. При липсата на мащабни или коти раня планове през тази епоха планы на средновековната сграда е могъл да бъдат трасиран еереиа в желаната реална големина ед и истее но след като е бил организиран по горним
— за проектните внсочини се иамират опорные шнрочини, при конто сградата ще бъде в статическо равновесие. По този начин се установява и външният конструктивен обе.м на черквата.
На този етап на нзследване се въздържаме от широки обобщения. Установяването на гео-графските грамици и нсторическите рамки на метода на работа, констатиран при анализа на рекоиструкцията на черкайте от Пернишката крепост, ще бъдат предмет иа друго наше из-
Д. В i с я л е в а Крылата игрива па Велики Преслая — строителям знания я конструкции Теквмкаа амкъл. >97». аа J. с 81 -87; Църааата Ха. Спас* в София (под лечат). В Сердима (I |Ч7в IS8I. I ли><ката Аазилива ара* Пирдоп в раииоахаигиЯската архитектура (Какдидатска дисертаиия) С , 1976 •Г Кож у к а р о а Сводит в аитичността и средиите вехове С . 1974
РЕКОНСТРУКЦИЯ ЦЕРКВЕЙ
(РЕЗЮМЕ)
Церкви в Пернивской крепости, обнаруженные, исследованные и датированные Й Манговой. относится к различным архитектурным типам с VI до XI—XIII вв. Сохранились развалины церквей или только их фундаменты.
Графическая реконструкция семи церквей сделана на основании их планов, которые дают сведения о пропорциях, ширине главных пространств и толщине несущих стен. В результате исследования можно сделать следующие выводы:
1. Для организации пропорций церквей применены известные исходные фигуры; равносторонний треугольник, треугольник со сторонами 3:4:5 и квадрат при крестокупольных церквях. Чаше всего была использована пропорция 4.5. План был организован с помощью простых, во сааз явных между собой геометрических построений на базе одной исходной фигуры. План средневековой постройки мог быть трассированным на площадке в желанном размере едии-ствевио после организации указанным способом.
Надо найти опорную ширину заложенных высот, при которых постройка будет в статическом равновесии Таким образом устанавливается и наружный конструктивный объем церкви
RECONSTRUCTION DES EGLISES
(RfiSUMfi)
Les tglises dans la lorteresse de Pernik, dbcouvertes. ttudito et dattes par J Cingova represent different* types architecturaux du VI’s de n.tre au XI*—XIII* *• Les tgli**- sent en ruines et une partie seulement avec leurs fondations. . .
La reconstruction graphique des sept egli>es a Mt latte tur la base de leurs p,*"‘1.2“‘ ”**' nissent des renseignements sur leurs propcvttons. la largeur des eapacct principal»» et I epaiv* des murs portantt Dans son Mude lauteur aboutit am conclusion suivantea
I Pour Г organisation des proportions des eglises ont Me utilises les figures mitiaes con nues triangle equilateral, triangle aux cdtfe 3 4 5 et carrt dare les igbses a competes true La proportion ut.lissM- le plus souvent e»t 4 5. Le plan Malt organise 4 I aide de lorm® g*om*-triques simples mais liees entre elles sur la base d une figure initiale. Leplan de edi val pouvait fetre tract sur le terrain dans la grandeur rtelle voulue untquement apres avoir ate organise de cette maniere. , . „„ inui.
Pour les hauteurs prevues se trouvent lea largeur* d appui qui assurcnt a I edilue u eq libre statique. De cette maniere est determine tgalement le volume constructs exteriew
НУМИЗМАТИЧНИ И СФРАГИСТИЧНИ ПАМЕТНИЦИ (867—1195/1203 г.)
В зпслсдванего иа „Антични и ранновцзантийски монета от разкопките па Пернишката крепосг бяха разгледани всззчкзз моиетн я монетовнднн паметнпцн (екэагии) от античпат.> и раияовизантийската елоха Между тях най-къснк са две горели монети от Юстия II, отсечен» в дваиадссетата година от мегового управление — 576/577 г.
разрушаваяе на селзицето около 577 5а I г • и след эаселването на славянмте в пър вчте десети лети я на VIII в в продълженяе на близо три века в Перни к не са установени приз напи на мояетио обрадение Том се дължн яа обстояте.птвото. че нового население не пи. нава и не иэползува монетните зяапи Не трябва да забравяме, че и в самата Византия през сыция период монетного обращение спада рязко * Броят иа монетните съкровища от тозн tie-риод е много ма.тък, Незначителен е и броят яа единичните монет и и екземпляри, намираии по време иа редовните археологически раэкопки За Византия обясиението на тозн нов яснейt на монетного обращение, който контрастнра с многобройннте богат» монетни съкровища от 1 в , е в постеленного аграриэиране на градовете,* свързано със эаселването на славянмте и
««кои от иай-богатите византийски провинции - в Стримоиската тема, в темите Македо мня. Траки я и дорн в малоазнйския Обсикион.
Ргл"г"о,,"’те столкновения и борбите между нконоборци и иконопочитатели са нами ’ ‘®иегосгте,'гто ’Р« претопяваието и прерабогваието на паричните знаци ту от имлераторите-иконоборци, ту от нмпсраторите-иконопочнтателн.
е обрыаен"е 8 Перяиж за един близо тривековен период не
LnT ZfZ ~ . Саднят хиатус се иаблюжава. и го а по-значителни хронологически гра чаД от насет7нието₽О>ЧМИ’’ ***" СЫищ> 8 8 кои1° ‘лавяннте стават преобладаваща
“г С^°Веи' *°йто Се наМ1,ра "а севеР от Балкана, след солидите на Маврикий Тибе-SZ aJLSro яа Я^СЦя^свх”Г»еЛ“ С№ И1ХЛ>МВГТО “ "изантийските войски в България Р" ЯТ₽УС хнат>'сът свършва малко по-рано — около средата на X в. От това време се датира намереното тук интересно съкроаише от 45 солила, сечени между 921 —959 г • .....*»"•"» картина», на аюннтната 2. по Н.Г... ««>" фан» Тук хнатуеът приключи влиэо един
™ в, ...а «рн нроммннп а Перник риконки. е един фи
на Василии I (вь/- ййб), последвана от 8 фолиса на неговия приемник Лъв VI (886—912)
HaOpuu »1"OTO лол,,овяване на моиетната циркуляция при това от бронэови монети, предиаз-п,’точ*° ” задоволяване и у ждите на дребните стоково-парич
' 0,ерта“ Перник в последимте десетвлегия на IX в като оживем иковомичс ски център
ГОЗ" иУгеРесен б« могьл да се третира като случайност. Хронологически
’ rt₽’aH сь6мтията от 809 г . когато Перник ализа в пределите на българската дър-жава сп тизи момент мегового значение като важен български хкрспен град започва непрс-къснаго да нараства. *
С фолисмте от втората половина иа IX в., открити в иеговите развалин», се свързва един друг паметяик. характеризиращ връзките на Перник с Византия. Става дума за пай ранний византийски мол назову л, намерен при проведеннте в средмовековното селище раэкопки. Той принадлежи иа неизвестен манастнр от втората половина на IX в. (табл. IV 6). Вероятно таза оечат е скрепявал никой официален документ, иэпратеи в Перник след покръстванего ” в^У1***' Т е* СЛеЛ 665 г -3’т*Р°8,“та совпала с таэи на монетите, между конто, както вече отбелязахме, иай-ранем е фолисът на Василий I Присъствието на доведеиото по време на Борис вмвамтнйско духовепство във всички значителни българскн градски центрове, между конто е и Перник. може да обясни уста нов я ва него иа подобии контакти Разгледаи по-общ...
«"•стирский! печат нлюстрнра иараспалото културпо значение иа вълтарсаие Пар»* То* .чреждсния във Византии
Отхривансто иа посочените монет и и на печата а Перник добива «лис по-голимо знаке ниг поради факта, че въпреки дългогодишните археологически ра«жоп«м. провежаМ* на те рнторията на столичния град, ясе еще не разполагаме с точки мини м откриваиит» тук иу ми > матични и сфрагнстичнн памстяици. В rm it гмисг-т киртииата на моистиото обръшенме а Пер-ник. допълиена от анализа на сфрагистичиите памстиици, може да се трстнра като рефзгк торна представа та съееднии, много по-знэчятелеи икояомячеекн. политически и вултурно-религиозен център (.редей
Циркулацияга на византийски монети в Перник, чисто начало е евъриио с времсто на Василии I. става много по-интензивиа при неговия приемник Лъв VI. От гоэи момент иататък В Перник са представени монети от всичкн византийски императори. упрявлява.тм през X •-Между тях, както би следвало да се очаква. май-значителен * броят на монетите «9|. сеърмин с ДЪЛГОГОДишпото управление на Константин VII (913—959). Интересно е да отвележмм, ч» половината от тях (4 от осемте фолнеа) са отсечено в съясем кратьи кякситкоседмичен перми» — ЗТ. 1-6. IV. 945 г.’
Компактного проникваие на тези монстни зваци я Перник. ставало вероятно оше през първата половина па 945 г., е явно отражение на някакви събития. ряздаижили спокойиия живот на средновековното селище Хронологически те са сяързапн със засвидстелств» ваяйте в жнтията на Ив. Рилскн опити на пар Петьр да се срешне с известння Рилски отшелник • След смъртта на светеца (946) Петър пренесъл иеговнте гх-тзикн я Средец в ноаосътрадената „прекрасна" църква.10
В житие на Иван Рилскн. датираио от XII в . подробил се ра«казнят опитите на «ггоед-налия в Средец цар Петър да се срещне с отшелника. както и местати. обитавями от светеца u Интересно е географското наименование „Периг". евърэано със скалистите места около Струма, сломенаго в житието като междииен етап между Скрине, Руси и В плота. Това нзреждане отговаря на местоположението на Пернишката крепосг, недалеко от която се иаммрат както стръмните н пусти чукари на Голо бърдо, така н скалистите брегове иа Струма.
Във всичкн случаи пътят на Петър от Средец към Рилската обител е мниавал край Пер нишката крепост. която като междинен етап е била нгползуиаиа верогтио та отмеря на одр я и неговата свита. Според житията Петър направил ияколко опита да се срещне със светеца. т.е. неколкократно преди 946 г. изминал пътя от Средец през Перми* към Рилската обител
Освен четирите фолиса на Константин VII, отсечени в началото на 945 г при разаоп ките на Пернишката крепост бе намерена и едва отлично эапазена номизма с обратите иа Константин VII и Роман 11 (945—959)?’ както и един нзключителен памятник па средиовгъовната сфрагистика — сребърен печат на цар Петър (табл. 1 /).
В първата част на настоящего проучване .Български и византийски печат* е дадено подробно нзеледване на сребърния печат В него са разгледани всичкн специфична вълроси. евързани с ннтерпретацията на сфрагистичния паметник — иконография, надписи, стал, те»
нология и пр.
Въз основа на аналогии с печатите и монетите на Константин VII 11ервишкият ««олив довул я кт.рзаиите с него по иконография и надписи «.лопни печати на цар Петър са датнрап между 945—959 г. ______
Всичко това поставя във връзка времето на отсичаие на сребърния печат и пеговото ме-стонамиране както с откритите в Перник момент знаци (чстирите «фолиса н иомизмата ня Константин VII). така и със засвидетелствуваиите в иэворите пребиваваиия иа и..р Петър я Сре-дец и Рилската обител Послединте са интерпретнрани най-че. то като изяъа <« .благочестие я .смирение", характеризираши поведеиисто иа малодушния държввни» СимнпМИ сии
Отговаря ли това идеаднетическо до известна степей тълкуване па тействителияте политически тенденции, изявенн по време на дглтогодишното управление на Петър
Анализът на различии исторически паметиици показаа. че още в пъранз. «.иг™ Он*. лечен период от своего царуваие Петър оценява аначенисто на ютозападн.пс български В тозн емнсъл иеговнте чисто религиознн на пръв поглеа пътуааыия нридобяват определено
политическо значение. .
Така мошите на всеобщи течения рн.ики отец, въэприст като покровнтел иа бълар.кат« държава, били пренессни не в престолмкя град I1pet.ua. а в смаиалн.. лгралгната и цели ном църква. издигната в Средец Тозн незначителен на пръя поглед акт црматм < редеч като един от най големнте религиознн и политически центрове иа българската държава около ai«-” ГОНаредас изграждането на нови църквн и манастирм Петьр предпрнема ником меркя ы заенлване на отбрани тел пата система в югоэанадните българскн веми До н»вестма степей том е эасвидетелегву нано в наименование™ на една от купите В Стоби. наречена в акт яа царе
1U9
.Петром пула"’* Диапазоны на стронтелната дейност намнро отзвук а някон от най-значи-телннте лдминш тратиани и военяи центрове. разположени недалеко ог югозападинт» краища на българската държава Тук като реакция на предпрнетите от бт.лгарнтс мерки също се полетят грнжн за заддравяпане и разширяоане на фортнфнкацпонннте съоръжеиия. В тозн смн-съл с разчитэнето на известния строителен над п яс от Филипп, датиран около 965 г. Укрепа па пето иа градскнте сгени, отразеио и иадписа, се ннтерпретнра като превентивна мирка срс-шу еаеитуалии нападения па бълглрите11
Врыките между Петър н югозападните български земн са отразенн по особен, приказно-легендарен начин и в апокрифнато книжника За анонимния автор иа „Сказанието па Исая" дългите престол на Петър и Средец и Рилската обител са вероятно повод за свързване смъртта иа българскня владетел не с пресголния град Преслав или с намирашите се край него мана стнрн. а с разположення далеко на запад Рим.*1
Подобно таърдение. свързващо също смъртта на Петър с „Великин Рим", плмираме и в книга™ на радения в София Яков Крайков. отпечатана пред 1572 г. във Венеция.1"
Оше по-интересно е едно друго апокрифно гьчиненне с апокалиптичен характер „Виде-и пето на пророка Данаид за царете и последимте дни в края на света", съставено пред втора та половина на XI в.” В него яионнмннят разказвач за пръв път свързва името на известния (чрез иэказаното край него знамение) Перник н това на пар Петър.14 Описаннте хроникално събития се поставеин в доста ограничен!! географскн рамки, обхващащи Средецката облает и евързаните спея земн между горного и срсдното течение па Струма н Вардар — Сроден, Бояна, Витоша. Перник, Велбъжд, Струнина и пр.
Тозн доста подробен анализ иа пигменте нзвори поставя създаването и написването ия споменатите апокрифн и жития в една определена полнтнко-географска обстановка — Сре денката облает и евързаните с нея земн по Горна Струма и по Брегалннца. Запазеннят тук, надживял годииите спомен за цар Петър е явно отзвук от някон конкретни нзяви на централ-ватв власт (строеж на обществени огради — църкви, маиастнри, поправка на пътнща, укреп-ааие на фортнфнкационнн съоръжения и пр.), оказали положително въздействие върху развитие™ на тез и български земн.
Струпа мн се, че венчко това показва. че Петър и заобикалящите го български управ-нипн са оценивали доста реално полнтическата обстановка в нзточиата част на Балканский полуостров.
На юг византийската заплаха тсгнела над българските владения в Тракия и над прн-морските български градове. На северонзток се профилнрала опасността от нов враг. В тази обстановка иай-добро е било положенного на Средецката облает и на югозападните български земи. Стратегически те оставили и золя рани от двойния прицел на чуждите инвазии. Постепенно, по времето на цар Петър, Средец и заобикалящите го околии укрепления се превър-пали в един от главиите релнгиозно-културни и виенно-политическн центрове на българската държава. Особеио място между тях е заемал Перник.
Редовното постьплепие иа византийски бронзови монети тук е белег на нкономико-полн-тнческа стабплпост. Що се отиася до сребърният лечат, скрепявал някоя значителна царска грамота, иеговото иамирзне в Перник показва, че дареиата щедро църква или манастир се е намирала в самия град или в близка™ му околност. Тази нредстава за Перник като религиозен и ку.ттурен цеитър на българската държава хармоинра със сведенията, конто ин предостави анализы на най-ранння сфрагистичен паметник, намерен при раэкопките — споменатия ма-иастирскн лечат.
Притокът на византийски бронзови монети в Перник продължава и през последимте де-сетилетия на X в Тук е намерен фолне на Никифор II Фока (963—969), както и 13 анонимни бронзови монети (клас А малък модул), евързани с иепродължителното управление на Йоан I! Цимнсхий (969-976)
Дожато Източна България е сцена на опустошителни воен ни действия, конто довели до вадането й под византийски власт, югозападните български земн, в конто особена роля играе Средецката облает, се иэявяват по времето иа Цимнсхий като нов официален политически и религиозен център на българската държава. В 982 г. Средец става седалище на избягалия от Преслав български патриарх Дамян Дрьстьрски.'4
Политически пеэависими, изолирани все още от прекня обхват на вязантийските атаки, югозападните български земи и Средецката облает иэявяват не само по времето на Цимнсхий. ио и през първото десетилетие от царупането па Василий II признаци на ритмичен икономи-чесяи живот В тозн сымсъл може да се ннтерпретнра значителиият брой бронзови монети на Иоап Цямисзиб (13) от разколките на Пернишката крелост Внесеии по гьр1овски път от Ви заитяя, тезм монети са нграсли ролята на платежни знаин, обслужващи иачаря в укрепеиия български град
к» Съвсем различия г kapthiimii .. . —
^в,ме,,н’”0 ,,я
лпПи,А,тЛХДиЛ?«72,’7ЛН1ПСИ "ериод " ' 1 "равлеиие в Перник са отврати само II вионимии ®Р гч ылиоги «а 7 г< толям модул, Коитрастът иежд’, посочеиите цнфри lor ели» гтра-M;Jnuu«JL7nU( 7 ’°л"",ио,,> > нрав.тт 1"1С иа Йч.аи ЦимвсмВ. а от друга. II за палого близо двловннвекпвно наруване на Василий |Ц е много голям. Той определено показва. че притоп.» па византийски монети н Перник ря <►., иамалява, мто в определен момент даже прелым иапълно. Гова е стачало вероятно около края иа X начвлото на XI в . когато ви .интийвите эаттгнали обръча около (редецкэта облает На няколко пъти те обгаждала не само Средец НО и „мъчнодостычната крепост Перник. дваж по-недостъпна поряди вешня във воеиии дела Кракра
Областта била изолирана не само иа итток, но и на юг към Сопун, къдгго настаивлнте се в Мосннонол византийски войски контролиралн Лолппгтрумскат* облает
Политического напрежение и ичолацията лрекъсиалн п.рговскнте яръзки с визаичий-ските центрове, оказоайки пагубно воздействие върху икояомнката на ластрвшенгтт» бългвр-ски селища.
Събитията от 1018 г . когато след убнистоото на Ив. Владислав Кракра предал .нчвегт-нота на всички крепосч Перник чае.гио с дручи 35 крепости" на нвмиращня се в Серпе Васи лий II*'. също се отразявач върху иамереннте монети. От тозн период в Парник и я ми отнрк ти горели монети, конто биха могли да се евържат с някакво ошктушятелно превземаке на средновековното селище. Не . и и.чмерени и монетни съкровиша #*рвО пред страха
от надвисналата опасност. И все пак. макар и предадено лоброволно. средиовековиотп селите край Перник не изжнвява леко и бързо последнците от окачаната дъ.тгэ съпротива и особено тем от смяната на българскнте воеино-административни управници с чужди В тозн смисъл може да се облени хиатусът в монетного обръщение. Камо отбелязахме вече, toft се появява около края на X в. и не само не прекъева с падането на крепостта под внзаитийскл и.таст. но обхваща и последните години от управленнето на Василий II чч Ковстаитми VIII (101в -1025); самостоятелното царуване на Константин VIIК1025—1028), както и иа следмшия влв-детел Роман Ill Аргир (1028 1034)
Това е единственият хиатус в монетного обръщение в Перник през разглеждания исторически период - последните десетилетия на IX — края на XII в
От Михаил IV (1034—1041) до Алексий III Ангел (1196-1203) в Перник са представен.ч монети от всички владетели, заемалн визаитнйскня престол. Преобладаващата част от тяд е язработси.ч от неблагородни метали. Такнва са аноииминте бронзови фо л йен. билоновите ски-фати и медннте тетартеронн, т е. монети с ниска вомииална стой пост, егьрзаяи с и у жди те иа мести и я пазар Значителна част от тетартероните н техмите подразделения (половин тетарте-рони) са отсечени в монетарницата иа Тесалоник, с конто чрев п реки я път до долинатв иа Струма селището край Перник е поддържало винаги тесни контакт.
Единственото монетно съкровище от тозн период е съставено от 7 броизовчч монети. на-меренн заедно на купчинка в пръетта. Шест от тих са анонимни бронзови фолис.ч от кда< / . свързани с управленнето на Константин X Лука (1059- 1067). Присъствието на седмата моне та обаче. илн по точно евързването н с шеггте анонимни фолнеа на Константин X. поедизвикм нввестнн въараження. Става дума за фолиса на Лъв VI. чиято сравинтелно добра заиазеногт не отговаря на представите ни за едно дълго участие чпивече от век и пожиииа)» цнонната среда Това ни иавежда на мисълта. че илн монетата на Лъв VI. м,,мс временно от обръшеннето. е била включена много по-късно към набързо сформираиото. ма зк сыровкще или пък. че е налице случайна контаминация иа ра.тичы по характер и тип. м ветви знаци - единичннят фолис на Лъв VI е попаднал случайно до кожеиага тин нлатненд Ясеня. съдържаща шсстте фолиса от времето па Константин X.
Между едипичните екземплярн по интересни са дпе медни позла гена монети Ьдиата го-промзвежла изображения га и иадписите н.ч номнзма хисгамеион linn 7на!
(1057 1059). а вторат.ч течи на номизма хнетаменон (тип 3) иа Нччкяфор 111 Вотаи.и (1078-1081) И при двете монети, отсечени в блнзо 20-годччше1ч интервал от време. ч t 1Хват никои общи нрпзнаци и., иэработха и на заиазевоет. Техиите ядра св излигм спиим сплав обвита С тънък златен лист, апликиран посредством даете матриии С други душч.
х I.£ -««"»
Ком.....»»»»».» «• ««“ “ 4
.Футе- са еи«о п.аетаиин > иф.ши.лп.ч .иинти.е.а м.ч В жсд.»»™ с« “
Жат. <п прсг|»..|.»<> и.рас«.|«>- -рю., «да»» Р
шантне на пените на благородните метали, тя не само е ь.чошавала чистотята на златил.а . плав, «о даядалао е пус«.ла « ........... >"•“» < “’“g”'”'»' “.ип.
П.Т» „фуре". Н.и.’рч."0 .1» 2 «да»л«р« о Перми., свара............. даа
ме. със мятного монетосечене на двама рамичии аинитийСКК император!! от вторите поло мм па XI В. - Исак I Компа и Никифор Hi Вотянна., ни навежда на ммсълта, <че эипч. телиа част от това .моиггио производство* е била предназначена за население™ в неотдавна «явлааемите българскм теми.
Правдквостта на това предположение до галяма стелен се потвърждава от състоянието на двеге вер нитки монет И при сдиата. и при другата се зябелязпат съзнатслно направгпн дупкя (монетам иа Исак Коминн е продтпченя на стио mmcio. л inn ш» Никифор 111 на три) — факт, който показал, че жителите на Перник са се сблъсквали вече с подобен тип .златнп монет!.-. За да се предназят от ловя намамн. те са пробивали монетниге ядра начин, който мм повволявал па добиит бърта и цялостпв предетява ш чнетотатя на металнага сплав
От маправепия нреглед ни и) мнэматичния материал се вижда. че най-ннтензнвннят при ток на монети в Перник прет XI в е засвндегелству пан но времен) на четирима византийски императори. чието управление общо едва надхвърля дпе десятилетия: Константин X Дука ПОЮ--1О67). Роман IV Диоген (1068-1071), Михаил VII Дука (1071-1078) и Никифор III Вотаниат (1078- 1081) МонегосечеиеТО на Константин X е представеио чре» двага типа ап., ин мим фолисн Е и F, сот.рзани с мегового яме. Освсн еднинчните находки 6 еднотнпни монетп от тяп f. намерен» иа купчинкл, формират основного ядро на отбелязаното моиетно съкро више В Перник са намерен., и 3 фюлнеа с обратите ня Константин X н Евдокия.
Докато с Роман IV Диоген се сеързва само 1 анонимен фолке, по времето на Михаил VII Дука в Перник постъпват реднца интересни н редки монети. Такива са четнрите милпарензни с представеиите в пил ръег Богородица Оранта и Михаил VII. Монетите от този тип (определен» к а то тип /) са представени семо чрез един единствен екэемпляр в богатата колекцня от византийски монетп, притежаиие на Парижкин монете»! кабинет.” Тезн данни дават представ* м значение™ на четнрите милиарсизии, на мерен н при редовните археологически раз копки в Перник Третнранн в по-широк аспект като исторически паметници, мнлиарензиите иа Михаил VII се евързват с откритнте в Перник монети от краткого почти ефимерно 3-годншно управление иа Никифор 111. Това са иомнзмвта хпстамснон (тип /); споменатата монета „фуре*. възпронзвеждаша нзображенията и надпнеите иа номнзма хнетаменон (тип 3). както и четнрите аионнмнн монети от клас 7, приписвани иа Никифор Вотаннат. Това изобилие на монет зиацн, между конто са застьпени и няколко редки екземпляра, показва, че след би-тг годнии иа XI в., по времето на Константин X. Михаил VII и Никифор III, Перник отново се изявява като ожнвен нкономико-полптическн иентър.
Правдивости на тази констатация се подкрепи от анализа на сфрагнстичните паметници Никои от най-интересиите моливдовули, иамерени при разкопките на Пернишката крепост. се евързват със съшня исторически период — около 1060—1081 г. Такъв е печатьт па един от най-важиите саиовнипи във византийская администрация логотет иа дрома Михаил Аристове. датиран около грегага четвърт иа XI в. Със съшня период се евързват и печатите на Леев, заемал иякаква длъжност (plrtop) в училнщето за проповедниц»!, па вестиса Михаил Пердехе; на проедъра Леонги и най-сетне императорският печат на Никифор Ill. Последният явно е с креп и вал някакъв официален документ, адресиран от името на императора до ища с много висок ранг, пребиваващи в Пернишката крепост
Кон са били тещ лица и какъв е бил поводът за иэпращзиата в Перник императорска кореспоодениия, с която се евърэва вероятно хронологически н тази, скрепявана от печата иа логотет а на дрома Михаил Арнстеиос.
Прегледът на събитията, конто характеризнрат кратковременного управление иа Никифор Вотаннат. улеснява опита ин да хвърлнм светлина върху този интересен въпрос
В 1078 г.. възпрепятствуван от Охридския архиепископ да се провъзгласн за император в бившата българската столица Охрид”, претенденты за престола, драчкият дука Ники фмр Василакн се укрепил временно в Тесалоник.” Мълчаиието на писмените нзвори за преби-•аваяето на претендента във вгория по големина град на нмперията се допълва от монетите В мокетарнината иа Тесалоник Василакн сече фолиси, конто наподобяват аноиимните.” Уста нивяваието на Никифор Василакн в Тесалоник, откъдето той застрашавал както оиэаитийеките владения в Изтояиа Македония и Тракия, така н земите по Вардар и Струма, преднэвика.к, безпокойство в Коистантпнипол. Срещу него били изпратени войскови части начело с великим доместик на запада Алексий Комнин.” Лаконични са сведеиията, конто Вриений дапа за пътя на Алексий Комнин. Зв да изнеиада Василакн и главно за да иэбегие несигурните районп между Тесалоник и Серес, чието население поддержало узурпатора, от Адрианопол пре» доливал иа Арда Алексий поел тежкня планннски път през Родоните. Следващите етапн иа не говия път нс са отбелязаип. Зим се само, че той достигнал до долнната на Вардар, откъл- . звобякаляйви в тнл неприятеля, се спускал на юг към Верея."
В пшата IU78 г печенезите нах л у ли и опустошили околностите на Ниш и Средец. Те.ш нашествия подтчкналн шгдоволиото българско население към нови вълнення. Особен»! осе...-телно ов почувстаували те в Средец, където памикяннны Лека, нзразител иа всеобщего н..
Сфинкс, убил средешкия епископ Ми,аи. Гг.п . . .__
извършено в момент, когато Мн, ... - "°Р*Д «ичвнтпйгиите хроингти /кж-тк' ->
рал жителите на Средец м ОС1'’ ' пълно архиерейсао облекло и иасмгиии, уапш
През пролетта на ?<,% "" ,,М"ТТО«» "
(К..Т. '
Нин. и Смопие “ Така и „па? ."7т гТУ пе*иг,ите- МСТ’”“,И-1И «миг? сред»
КЗпяТ р.. , , <«*времг,1И., ликвидир.иа
Ю79 г съоития очсртава ролята на Пернишката крепост около 1076
Пред двойната заплаха ня ......
><ап»п»пиетп иа __________ юг 07 войскнте па Никифор Васмлаки и на север - от
тен от своите здравн степи " У’ ВЬЛ|’е""ята' обхваиалн Средец. недостъпният Перник. мши-койсковн части тукa Z7 КЛ’0Ч0Ва пмици" "а «извптпйската класт. Оспен редей язе Това обяснява хаоактеп» '» "Л"'' Мамар " ">*меиио- воеини и административна ляна
импепатгп "а °Ф,1ииал,,а1а кореспонденция, изпршоаяа в Перник както от н^оч"?ии титли " ОТ "ЯК0Я 01 ,,а“ »«ово«ю<тавг,1.пе длъжнпстни лица .. носители
а 1?™и!7ЛИНаТЯ "а Т<'^Кг" елва л" можем Д* третираме кати гыцествеия сведенного на АНК Комнина, конто постав,i в зависимое? и мето на императрица Мария, жена на Михан- VII ДУМ« а сг,н* " на Никифор III Вотаниат. с иякакви мгАни имения при Христопо.» Перник или петрпч Дори и да прнемем безрезервно много по-късно състаяения разказ па визан-тийската писателка, коята сама израэява колебания и несягурност а споменанаиего иа гео-графските наименования, хнпотетичпите имения иа императрица Мария „в Перник" или поточно около Перник не биха могли да обясият получаваиата в крепостта официал и а кореслои-денция през управление™ на Никифор III. Освен това в тезн годики като съпруга на новия владетел Мария заедио с единственна си исвръстен син Константин е живяла в Коистантинопол
Перник запазва своего значение и по времето на следващия владетел Алексий I Ком-МИИ (1081- 1118). Броят н видът на монетннте знаки, свързани с този доста продължителеи период на управление, не е голям. Между тях известен „чисто нумизматичеи" интерес пред-ставлява добре запазен тетартерон, отсечен в монетарниката на Тесалоник В класнфикааията на Морисон32 монетите от този вид, с бюстовете на Христос н яа Алексий I. ел определен., като тип /. Подобна картина представя и Хендн, който отпася тези монети към т нар. „първо сечешГ на Тесалоник.33
Намерения? в Перник екземпляр дэва възможност да се корнгира тази класкфикация Следите от препечатване, особено яснн при обратната страна на монетата, където около образа на императора се забелязват конту риге на първообразиня тип — Богородица Оранта с вдиг-иати за благослов ръце, - показват, че тетартероннте с образа на Богородица Оранта, опре-делени като тип 2м или „второ сечене"34. са по-рании от типа на пернишкия тетартерон
Тези резултати от анализа на монетата са отразени в приложения каталог. В него тя носи вече своето ново определение тетартерон на Тесалоник тип 2.
Скромннят нумизматичен материал от времето на Алексий I се допълва от анализа на един от най-интерёсните пернишки моливдовули, датиранп в последните две десетнлетия на XI началото на XII в
Такива са двата печата на нзвестнпя византийски пълководец дума Константин Умберто. отсечени в няколкогодншен интервал от време Изпратената иа два пъти в Перник Корее-поиденция, скрепявана от печатите на внешня „професионален” пълководец Умберто, отразив* никои значителни военни операции В тях към комвидування от Умберто контингент от латински наемници са били привличани при нужда и други византийски части Последните били настанет, в най-невралгичните пунктове - големнте градски центрове н укрепеиитг селища с важно за империята стратегическо значение Том сз оиези „войско иа мести и те ар-хонтн' и конто се разказва в споменатото сведение на Вриеинй “ Такива византийски военни части е имело и в Пернишката крепост В критични моменти. когато вражески ндпагеиия са Кпшшавали Средец или големия стратегически път по долинзтз на Струма, в Перник са бя-ли изпращани допълннтелни подкрепления. Пояякога даже в Пернишката крепост са пре-бнвавзлп, макар и временно, лица, заемали висок ранг във внзактнйскнявоенно админнстра-Г "докато'първиит печаг па Умберто, дотирая в годините 1081 -10W/1U86. отразявз вс роятно събнтията около зашита та на Адрнаиоиол и Фнлнпоаол от печеие.мт в Юьь г 1а«-тнвного \частно па Константин Умберто в тях е нзтъкнато от Айа комвииа. . го сведен..»,.' конто предостзвн аиалнзът на вторая по-късен и«ат. " 2»ГУР">-
Двтиран п по тесни хронологически гранили 1091 109- 1094 1095 г.. печать? се сяьр-эва логично с организираного визашийско противодействие срещу едим нов враг - войскам иа велнкия сръбскн жупан Вълкап. _____
През IU94 г след .лополучнич крах на експедицияга на Поли Комнин. \лежи« I. при Дружаваи вероятно от иай-опигннте си наемници франките. кома му ва и и от Комстангоч Ум-
107
<Чрт<> .<• отправил грещу иъ.тчтцата на Вълкан. Вихавтийскята армия била расположена и околпостите на Серес. Тук бил сключеи и мкрният договор с Вълкан .“
Теш събития. конто се раэпгралн в Североюточна Македония, Скопце и Долшктрум ckata облает, lacerna.iii Пернишката крепост. Разположена недалеко от театъра на воемннк действия, тя се очертава като един от главните укрепенн центрове ня византийската вл.нт ' ьсредоточените в нея части били във връзка с ядро то на византийската армия, командупан.1 от императора и иеговнте наб-добри пълководци.
Топа обяспява характера на получената през 1094 г в Перник официалиа кореспондеи цня. скрепена както от печата на есваста и лука Константин Умберто, така и от тозн на про тоиобелиенма Георги Палеолог. Подобно на Умберто Георги Палеолог е бил внеш военен, вы днтнат п едно от най-внеокнте почетнн звания — протонобелисим. С него той е характеризи ран и в списъка на съетоялия се в 1094 г. Вла.чернски синод.-
Освен тези добре датнранн моливдовули на известии византийски пълководци, конто характерпзнрат Перник в последи и те две десетнлетия на XI в като значителна византийски иоеина крепост. при разкопките бяха намереии н редина други печати от края на XI нача лоти иа X II в. Тчхното проучване разкрива други эспекти в облика на средиовековното селище
Така вместо печата на епископа на Триадица. чиято епархия според грамотата на Ва енлий II включвала и Перник4*, в рззвалнните на крепостта бе намерен моливдовул на ено сини владика Андроник. На пръв поглед прпсъствието на тозн паметник на автокефалнати Еноскл метрополия в Перник събужда известно недоумение Като моливдовул на внеш духов ник той се евързва с два други по-ранни печата на религиозна лица и учреждения, намереви също в Пернишката крепост. Единият от тях е отбелязаният вече печат иа неизвестен монастир Вгорият, датнран около 1050—1080 г., принадлежи на Леон „митор в школа за проповедни ци“. те. специално теологии но училище, организирано вероятно към някоя Константинопол-ска църква или маиастир.
Разгледан в такава светлина, печатал на еноския владика е израз на траднционни кон-такти. поддържанн от някоя известна пернишка църква или маиастир с различии религиозни институции - маиастир, „школа за проповедници" и автокефална метрополия. Със съществу-ването на такова известно учреждение в Перник или в блнзката му околност. дарено с някоя царска грамота, ине евърэахме вече сребърния Петров печат.
Вснчко това показва, че и през византийского робство Перник запазва значението си на религиозен център.
Земите между Гориа Места и Горен и Среден Вардар. към конто е принадлежала и терн торнята на Перник. нграят през византийского робство важна роля в духовния живот на бъл гарите. Тук споменът за българската държава е бпл евързан с легендите за българските владетели и с дейността на Иван Рнлски Църквите и манастирите били единствените средиша, в конто българският език продължавал да се нэползува. В тях се създава една иеофицнална църковна литература от жития и апокрифн.
Никои от намереиите в Перник печати принадлежат на лица, изпълнявалн отговорки длъжности в адмниистративнич апарат. Такъв е печатал на логотета на дрома Михаил Ари-стенос. както и тозн на Стефан Малейиос Тесалоннкиеца. отсечен към края на XI в Както се вижда от прозвището му. последняя! е эаемал някакъв отговорен пост в управление™ на Тесалоник.
Откритите при разкопките 8 подготвени за отпечатваие оловнн ядра, с капали за прокар-вапе на копринения шнур или панделка. показват, че отсичането на моливдовули е било и <-вършвано и на място в самата Пернишка крепост. Без съмнение най-голямата част от тях е била предна значена за ну ждите на местната управа. С това „собствено производство” могат да се евържат вероятно и я кои от намереиите моливдовули.
Ичследването на двата печата иа Симеон Пригуле показа, че те са отсечени посредством 2 различии белотириоиа. гравираии от опитии майстори. Състоянието на еднния от тях (о», който е грубо’ и небрежно отсечен, ни навежда на мисълта. че гой е бил иаправен в Перник Предварително гравираният булотирион е бил изработен от недобре квалифицирани майстор! при неподходящи условия по тозн
Внимание заслужава и друг факт диаметьрът на изготвените ядра. Съдеию< .
„рап.ере» ага». « ч иалиие 2 иапьлгю р«ли«»» груп» ало.»» «ЛР»- . ’Jf ™'',. с«,а.ен. PT S ядра с ая.мпър IS.5-20 мм. а «гора,а о. 3 у днанетьр Л -27 ядра отгояарят »а тип. «аракгер»|ираши чап от „.жрених » Карнак ““ са двата печата на Симеон Пригуле, гози на Алипи. на Давид Харснаите .’„„ никои
нос и други, датнранн около края иа XI първата третина на XII в Освен iова няк
toe
явастът Мдиуил Вотаннат и севзстат> и. z-
показва може би. че к определен ,'и"адина Местоваммраиетп па тии ге-а-н
«лил* л.....то е посетил пГрнишкат. мрм'р,т’ си ,”кмо U2" ”«°r к”
НОТО предположен.,., с, подкрепи от J н м*кар " * ,а 1МТО' отт,ан’л " не* И.мм-адреенрино до „амиращня сеТкреп" 'н*м*’,ла ‘««(*"-•***••* "***’
СЪЩО в Горнострумската облает н S <
«HMOC^npecTO^iia'MaHvu’n'riw *ОИ1° ’"lat "ътможиост .1а поставки извести.. . .лстиа заве
СЯ Семените поет м-м-Л а"и'" *Перник и неговите печати < намереиите тук Эоловой «Ара
« ™ „ на "\р,и,*.««’‘'-’етия на XII в перниитки моливлЬнулн. сделками ОС«>ш
:Хо«ш.и Т тнчи^в - d” "Р" период, прем.т.т евшем «клана
ЯНформап а личността на техиия притежател В никои случая той е предстанем с двете см инициал
5^'' »^Рпап?г/РеТ""а На ХН 8 6роят "а печатите рязко иамалява Тол, факт съшо е отражение на лрогресивно развиващата се криза във византийската сфрагистика, която до-вежда ДО отмиране на иэпълияваната от мол и вдовулите роля.
Най-късният печат, намерен в Перник, от типа иа иконографнчвите е отсечен около третата четвърт на XII в.
Каква е каргимата на моиетната циркуляции в Перник през ХП в ?
Монетосеченето на Иоан II Комнин е предетавеио чрез незначителен врой но нетии знани с киска номинална стойност. С управление™ на тозн император се евгьрзват ропо.’огичесжн намереиите в Перник печати на неговия сродник Мануил Вотамиат я иа гъпрткта му Ирина Сииадииа
При следващия владете.т Мануил I Комнин положението се проыеия Намереиите ммого-бройни монети, евързанн с неговото име, са свидетелство за имтензнвен стоково-парнчен обмен. Сыцото явление се проследява при всичкн проучени средновековнн селит» в нашите м ми. Доста значителен е броят на Мануиловите монети (тетартерони и половин тетартерон). отсечени в монетарницата на Тесалоник Между тях има и едим вариант на половин тетартерон (тип /). По форма монограмът, представен върху неговата лицева страна (табл XI 7), се от-лнчава от засвидетелствування в коису.ттираните каталози и изеледвания.0
По време на краткого управление на Андроник 1 започват първите сериознн «питания за жителите на укрепення Перник. Тук са вамеренн само 2 бнлотювн скифети, егьрэаии с Аидр°"||К 1
В 1183 г. съюзените сили на маджари н сърби презэели Белград. Браничемо. Ниш и Средец и ги подложили на жестоки разрушения.0 От Средец маджзрите мднгнали мошите иа св. Иван Рнлски и ги занесли в гр Острогов на Думав.0
По-късно Исак II Ангел получил обратно завоюваните области като зестрз За да успокой вълненията на българското население, гой изнскал от гъста сн. унгарския крал, завръ-щането на мощите на св. Иван Рнлски в Средец.0 Лнквидирана била и нормаискатз опасное Нападнати отново в тил. чрез прехода през трудння родопски път. нашестаеииците бнля разбита край долното поречие на Струма.*’
Тези събития не засягали все още сериозно Пернишката крепост. В нейните развалини е намерен значителен брой монети на Исак II Ангел (1)85—1195). евързаии с първите годмин от неговото управление. В 1190 г., след оттеглянето на кръстоносците иа Фридрих Барбарскз, сръбският жупан Стефан Неман превзел и разрушил Средец, Перник, Стоб, Вълбъжд. Скопив, Призрен и др.*’ Тозн съдбоносен за Перник момент не намнра отзвук в монетните знаци Тук няма горели монети, нито укрити набързо монетой съкровища.
Вероятно предизвестени за застрашаващата ги опасност. жителите нз Перник своевременно се изтеглили нзвън пените на укрепення град, отнасяйки със себе си цялото се движи-
мо имущество.
Понесеният от Перник удар е бил много жесток. Гради не се възражда повече за ново Спокойно съществуване и развитие Няколкото монет,, (3 на Алексий III и I българска имитация тип С) са слаба реминисценция за отминалото благополучие на Перник. Подобна картина представят и по-къеннте находки от некрополя.0
Тези общи сведения за Пернишката крепост в периода IX-ХП в са извлечем от об-стойното проучване на намереиите тук сфрагистичнн и нумитмдтвчнн паметницм. Тг са обо-СОбени в две самостоятелни части Първата от тях обхвата бългврските и византнйскнто печати. а втора та е каталог на семените между 867 1195 12"3 г. Византийски момети Върху формата И съдържанигто на тозн каталог няма да «с. пирам. Той е с и Трахеи с норите, уста, новени от последимте изеледвания и каталозите в областтв на вцзаитийското мовегосечене.
В»
Oibcm това n у вод на та част бяха птбелязаип двата еднинчни случая на намеренн в Перник kauHM** *О’*П> •’°* мриаш на поэнитн типов? или Ш корнгнрат някон класифх
По-трудна н съ|цевременио по-интересна бе класнфикацията на сфрагистнчнпте памет-ннцн. Тя бе съобразена с осиовннте нидання в областта на ВпзаггтиАската сфрагистика и осо беио с л од ре ждх него на мяггрналнтг в каталога на коленная Орпшая** Едивственото серит но отклонение от толп каталог са двата печати на дума Константин Умберто, третирани във •рыка с излълнямннте от него функции па вист военача.тник само като печати на военси
Опнсаниетона моливдовулнте следва на свой ред сънременните правила, утвърдепи т.н внзантнйскага сфрагистика. Така ннтерпрстацията на отделите печати се превръща и т-следване сьс собствена научна стой и ост
С изключение само на 2 печата (на Маиунл Вотаинат и ня Йоап) всички пернишки молив довулн са непубликуванн. Това се отнася и до печата на Никифор III Вотаинат, който пред ставя нов вариант на известния ни тип
Някон от моливдовулнте принадлежат на познатн от пнеменпте иэвори лица — на Константин Умберто, протопобелисима Георги Палеолог. Стефан МалеЙнос Тесалопикиеца и се-оаста -Ману ил Вотаинат Други раэкрнват сыцествуването на нови политически личности (пе-чатът на логотета на дрома Михаил Аристеиос). а понякога и на нови длъжности. Показателен в това отношение е печагът на Леон мвтор „в школата за проповедннци".
Дорн никои безннтереспи на пръв поглед молнвдовулн привличат внимание™ с нови не-очакааии факти. Такъв е печагът на Иван, който чрез строгата лаконична форма на надпита раэкрива страница от жктейската драма на един българин. залазил орнгиналния нзговор на своего крыцелно име.
И най-сетне — с Перник е евързан изключнтелннят паметник на средновековната сфрагистика — сребърният лечат на цар Петър.
БЪЛГАРСКИ ПЕЧАТИ
СРЕБЬРЕН ЛЕЧАТ НА ЦАР ПЕТЪР (927—964)
л. Насрещен бюст на Христос с удължено тясно лице, малка браднчка и кръетовиден нимб. Дясната .му ръка е вдлгната в знак на благослов. а в лявата държи евангелие. Наоколо надпне : IHS4SXPI (ST4S) Зрънчест кръг.
он. Допоясни изображения на два мл владетели (българския цар Петър и неговата съпруга Ирина-Мария), конто държат помежду си патриаршески кръет. Цар Петър. представен вляво, е облечен в днвнтисяон и хламида. Той е с късо подстригана брада и мустаци. На главата си носи писка корона с кръет. Царицата Ирина (Мария) е с дивитисион и лорос. Короната й е ниска, с обръч над челото. украсен с едри биссри. От двете стран». “-'Жгай Петрос bawevsi evqe.
BJHC — nirpos ратХейс ciocPn;
Зрънчест кръг.
Я, 20 мм (общо) н 18 мм (за отпечатаното поле); 2. 62 г.
Публикуваи (Юрукова. Сребърен печат на цар Петър: Youroukova. Sceau en argent du roi Petar (927 —968) (под лечат в актитс на Контреса по славянска археология. С.. 1980).
Печагът е съсгавен от две тьнки сребърнн пластинки с крыла монетовидна форма. Стел
друг. обрати Калио отверстие «л» ».«S.peKH) иеи.т - глад-
стам». което би ни дал ратретит па °'“Г" «,,»..ал ткиък копркиея шнур »л«
ки вътрешни строки следи от каааляе. орет истое м»"«»ил га»
оаиделка. и еьишии страна с грааираии надписи я Р пластина» от Перник предтт» Обобоимието на тети дани» поаа'иа. ’’ “*£Хна - г *Лре"
аст шостиа. вид <ляие и опвао) на «ди» увикалек сфрагистики п.иетвн I
«з българския пар Петър.
Табл. I /
НО
Откъдс ндва в случая определением „уникален”, което подобно иа „иэключителен" или „единствен" се използува понякога без основание о нашата научна и научнопопулярнэ КНижнина?
Ако се обърием към монография но то икледваие на Шлюмберже, което все още е един класичсски труд в областта на внзантийската сфрагистика, ще видим, че сребърните печати (AeyvpofU* > мп принадлежат към най редки» вид сфрагистнчва паметиици Така Шлюмберже спомеиав.т само за 2 млн 3 печата от XIII в., чнето оловно ядро било покрнто с тъиък сребъ-реи лист, апликиран към него чрез зъбците на булотириона?1
Между огромння брой нздаденн от него печати В. Лоран, един от наа-видните представители на внзантнйската сфрагистика, не обнародва ннто един сребърен печат
Подобно е положением и при каталога на прочутата колекциа Занос, която .ъдържл 10 алатнн и около 140 о.товни императорски печати.» Между тозн значителен брой ММЦМеж.ш.и „I византийски владетели, управлявали от вран на \ ДО първата no-TOBBM ев XV в., няма ннто един сребърен Този интересен факт е комеитираи в предгооора во кат-дога. В него авторите отбелчзват,че сребърните печати (.1(rrvpdPo»«Ueiсемногоре»и и не тя» пата употреби е евързаиа с владетелите на Епир и Пелопонес от XIII .\l\ в
Кобшавапето на тезн Дании пока.на. че извънредно редките сребърнн .
Ча>| са евър.ани с един киен период в разгйтиего на ни им
Бив - XIII—XIV в. На същия период принадлежи и единством та нозиата МОМ им Срсбърна пластинка с образа на Иван Клександър. представаша ооратнатв страна в. мгубея
нар Петър Според мета.за. от който той е .езработеи печатът првваджжи ЕшЙнмакня вид сфратистичнн паметиицн --сребърните *е,,тЖ-По врез* Пермшкмят т»^ “тотеЕКтн-.н. с (^ню три века появата на първите мпвотн места ^^PJ?**"’**!* ЛЙ?Ш?“ачества са доДатъчни. за да определят сребрив печат .и пар Петър кято уни жален пвметник на средновековиата сфрагистика.
Ill
Анвлоэът на надписнте и ивобряжеиията показов, че сребърният лечит на Петър възир, язве жди тиля иа най-зиачнтелнлы чист от познаемте пн оловни печати пи този Оългарски в.-,, летел Така и при двата вида сфрлгистнчнн паметници — сребърният лечат и оловннте печ;и лнцсоата страна с «аета от бюст ил Христос с кръетовнден нимб Около пего п рязгърнат е .описан слсдинят надпис IHS4S XPIST4S. Обратите на Пегър и Ирина (Мария), конто .и жат помеха* си патриарипчяя крыт. ампрон хвежм г потяатнте ни от оловннте печати бражения на царя и негомта съпруга Сидите изображения на лвама соправители, кои хържат похтгжду си дълъг патриаршески кръет. са представенн върху някон номнзмн иа Коц стантин VIIм и върху наЛ-’иачнтелнлтл част от оловннте печати на този византийски ими, ратор *г Надпнсът, който заобнкаля това изображение, е характерен сыцо за пай-многобройп.п,, трупа оловни печати на Пет-ьр. В него българгквят владетел еокачествен като ..благочестив цар-
Според никои изеледователи тази форма на надпнеа е ..отзвук иа станалата у цар Петра вътрешна промят със склонност към благочестие и отстъппане от активна държавниче. к., лейност"**. а други пък прнемат, че „незизчнтелната титла" П4тро<; PaoiXsts 4vaE₽f|; е и., скоро почетна, от колкого реалия.**
Аналнтът на съвремеиннте византийски монети показва, че тази интерпретация и дат ровна на надпнеа. гравиран върху печатнте на цар Петър, с необосповапа. Титлата „благоче стнв владетел", тълкувана като ..отзвук на благочестие и отстъпване от активна държавннчегк.) лейност", се epetna както в иадпнеите върху мнлиарензинте на Лъв VI (886—912).така и върху тези на Константин VII*1.
С други думн, тази титла не отразява конкретного отношение на Петър към светсказа мает, а възпроизвежда един характерен за сребъриото внзантийско монетосечене нзраз. Нан кын и те еммсин, в конто той е за св и детел ств у ван. са на мнлиарензинте на Константин VII и Роман II от т нар. ) тип, сеченн между 945—959 г.”
Явно е. че и Петровнтс печати, подобно на тези на неговите предшественнци, заимству-ват най-характерните за византийского монетосечене и сфрагистика изображения и надписи.
Всичко това позволява да прнемем, че сребърният печат на Пегър и евързаните с нею по иконографии и надписи оловни печати са съвременни на мнлнарензиите и фолисите наКои-стантин VII. т.е. че отсичаието им е ставало в сыция период — 945—959 г.
Проучаането на Пернишкия печат повдига и реднца други шггереенн въпроси. Един пт тях е този. евързан с начина на наработка» му.
В позлатите ни сфрагистнчии публикации въпросът за технологията на сребърните печати и икота не е поставян сериозно. Коистатаципте са в сферата на хипотетнчннте предположения. Този пропуск не е случаен. Обяснението му се крие в отбелязаната иэключителна ряд хост на достнгналнте до нас сребърнн печати. По аналогия със златните печати се приема, че и сребърните сыцо са били съставяни от две тънкн, слепенн една за друга пластинки.” Върху тях предварително. посредством две различии матрицы (едната позитивна, а другата негативна) били отпечатаны изображеннята и надписите.**
Проучването на Пернишкия печат показа, че той действнтелно е бил съставен от две сребърнн пластинки. Въпреки тънкостта им (едната от тях е пукната) върху обратната им страна не се забелязват следи от предсгавените върху лнцевата им страна изображения и надписи. Ако действнтелно пластин ките га били нзрабогени посредством две различии матрицы позитивна и негативна, тези следи трябваше да са палице. Всичко това показва, че този момент в изготвянето на сребърния печат от Перник е протекъл много по-раэлнчно от предста-вата, която ни дават приведените по-горе теоретичны разсъждення.
Всяка една от пластииките. поставена върху кожа или някаква друга мека материя, с била отсичаиа посредством един единствен печат — горния, който с бил подвижен. Недъл-бокият улей върху двете гладки вътрешни страны на пластииките показва мястото. през което е минавал коприненият шнур или панделка, скрепявали печати към съответния документ С цел да се иэбегне повредата на предварително гравнраните изображения и надписи, както и тази на шнура, прокаран през двете пластинки, слепяването на последимте е ставало механично. За целта е бил нзползуван силно нагорешен сребърен припой, прнкапван внимателно от двете страны на улея. Зрънчести следи аг застнналия припой се забелязват ясно и при двете пернишки пластинки.
Описаният начин на наработка на печата наподобява до голяма стелен техниката на при-готвяне на средновековппте сребърнн монетн-бактрсати, отец чан и сыцо само посредством едки подвижен печат.**
Прнликата в изработването на златните византийски печати и бактреатнте е доловена вярно от някон изеледователи.** Техните констатации се отнасят обаче до аналогии между сребърните бактреатн от XII —XIII в. и сфрагнстичннте паметници — златните византийски печати сп XIII—XIV в.
Датирап най-общо около средата на X в., коиооткритият сребърен печат на цар Петър е эасега първата изява на една оригиналка техника на нзработване на сфрагистични памет ници, която с засвидетелствуваиа във Византия близо три века по-късно.
112
и^Л^л^и1Ни0,Нля«л,,‘':,<Н’е'’','6Г'1''' ’" перниШВВ ШИСГВВКИ. «КТО И Добре и-
ЯИс*ните 'Л*-1 "' Рычи майстора-граМврЬ ебучеии «фмтмз В градн
ц""те TJJ ^отян!ийг1 т мп,,стен дп„р с послмння JJ евърган» ма-эмчигамгг* на
мстници неBitMitTiificKoTo монетосечен» и сфрагистика. .цхтвгвали до наши дни.
Нормите на съвремснното внзантийсио монетио нзиуство са иаразенн канта • пресъг ДДВаяето на СДематизнраните обрата на Петър >, Марн», гака и а характерная Христов обрат Последният, заемащ лииевата страна на печата, е предстлаеи с тясио. продолговато лине и црьстообразен, расширен в краищата нимб Ръката на витантиена-гравьор се итдава м в нзли-саните около изображеиията надписи, выпроизвеждащи обичайиите формул» яа съвремеи-янте византийски монети и печати.
Образът на Ирина-Мария, починала в 963 г..*’ показва. че във всички случаи оловннте печати, в конто тя е представена редом до Петър. и свърэаиият с тях Пернишки печат са били отссчени преди смъртта на българската царица, те преди 963г Тезн «ровологичехки гра-ииии (927 -963) се стесняват от годиннте 945-959. в конто са семени визатпийскнте монети и печати С подобии изображения и надписи.
Това ни насочва към една сравннтелно точна датировка на сребърния печат я на свър-занитс с него оловни печати. Вероятно тяхното отсичане е станало около 945- -963 г Към т«н спокойии все още за Българня годинн се отнася и опитът па цар Петър да се срещис с извест-ния отшелник св. Иван Рнлски." След смъртта на светеца (946) Пегър преиесъл ветовите останки в Средец, в новосъградеиата прекрасна църква."
Интересно е да отбележим. че броят (18) на достнгиалите до нас печати иа иар Петър превншава този на всички останалн сфрагнстични паметници ня български владетели, еъ-храияванн в катите му тейни сбнрки. Tern конкретпи дан ивето на Не тьр като най-активеи период в развитието на средновековиатз българска сфрагистика
Паметници на политпческата власт, многобройнпте печати кв Петър са свндетелстэо за ктнвната офнциална кореспонденция. водена от името на този български владетел Послед-
ната е свързана както с въишиополитнческите отношения, така и с вътрешноадминиетратив-ните разпореждания и мерки. Това е един нов аспект на ожнвеиата политическз дейност иа цар Петър, която не отговаря на представите за беэхарактерното. апатично поведение ка См-
меоновня снн.
Оловннте печати на Петър са обединенн от близки иконографски и стнлови белези. Да-тирани около 945—963 г., те се евързват вероятно с най-активните политически изявн в упра-вленнето на цар Петър Към същня период се отнася и отсичането на сребърния печат от Перник
Общото тегло на двете пластинки - 2,62 г. ноставя в метрологичиа зависимост новея паметник и сьвременннте му сребърнн византийски монети — милиаренэипте * Налице е още едко качество, което евързва сфрагнстичння паметник с моиетосеченето Същата метро-логична зависимост между монетите и печагите се проследява н по отношение на златните византийски печати. Техните различии тегла, играз на различия стойкости, и мат един общ еталон — теглото на златння солид.” В своята книга за иеремониите Константин Порфироге-нет дава ннтересни сведения за разлнчните стойкости на златните печати, определянн от им-ператорската канцелярия в зависимост от положението на този, до който е адреенран съответ вият документ.”
Стойността на Пернишкия печат е много по-голяма в съотиошеиие с оловннте печати Той е изработен от благороден метал, с тегло, отговарящо на една византнйска милиаревзия Тези качества определят значимости на документа, към който той е бил прикрепен (вероятно НЯ какао значнтелно дарение на църква или манастир).
Въп росите. коиго ноставя проучването на Пернишкия печат. са миогобройни. Засега той е най-ранният сребърен печат в средновековната сфрагистика (визаигийска н българска». изработен чрет съвсем нова технология Освен тезн качества, конто надхвърлят рамките на нашата българска сфрагистика, сребърният печат на Петър е много интересен исторически извор за политпческата история на българската държава около средата на л в
ВИЗАНТИЙСКИ ПЕЧАТИ
I. ИМПЕРАТОРСКИ ПЕЧАТИ
Никифор И! Вотаниат (1078-1081 t.)
Нйсрещен бюст иа Христос с кръетовнден инмб (рамеиат* му сд украсекм с по 5 едрм
перли ) Облечен в хитон н химэтион. С лявата ръка Магослам. а в дяамта
• •
лърли евангелие, чиито кормил са украссни с едри скмкженми камъпи.
8 полети влево и вдяско сиглите: IC ХС
Следи от фыгкст кры.
on. - NIKHtOP. Д6СЛ Т. (T)W ROTANIAT.
- Nixqeoptail fcoxdrtiv (v)A potavidTfgj
IM
--- » а«ятълви । < чич -у»-
ЛИКувания от Заи'л моливдовул на Никифор III ”
Подобен случай пред, тав* и намереннее при рас кп пиите аа с редаовнгяовпотп ссуише ара* Перник оловен печат на Никифор Вотаяпат Макар и чрез чеитаччтедип на ярм пот лед подробности (съкращаване к., сякой букви или прг-бзвяме ил други» надпись’ гравярм върау
перли, при печата от Перми* .ии,.«т мотив иа а*к»рзцвв • umra п» 5 едрн перли
Всичко това определи Пери пески я молмедлвул кати иитересви миггм«. ко*то пбога-тява познатия тпп оловн« печати на Никифор Вотаиялт с нив. кехасви»т*лствувая агкета Литера?)рата вариант
различии варианта гкъы тя» следы ла прибавим я двата и эк. мочите л ио ятпересви чатни леча та от Колекция Закос със стойиост I к 2 солидар. е свндсте.тспю за итвъмредио активна офн-циалиа кореспоиденция. водеиа от ямгто на владетеля Не*вивт диапазон поаадва ожмвеытъ поантнческа дейност на пмператорскатз канцелярия по време иа краткого, почти ефимерно 3-годншно управление на Никифор III
Типът на оловиитс печати, вариант на ко*то е и намерения? яря раакиокатт иа Перины-ката крепост моливдовул, не може да се свърже определено с конкретен вид магии, сребърни млн бронэовн монети, сечена от нмето на Никифор III
За разлива от периода VI X в . кстати императоре ките печати възлроиэзеяеда? взмело типа на съвремепннте им златим нлн сребърнм монети." те котатп връзкяте межд' мопета-сечене и сфрагистика са много блихки. през XI в гмпът из моливдовулите се откъева «л таза иа монетните энаци Бклтът на Христос с кръетовиден ниИ5. с евангелие в лввата ръка. пред-ставен върху лицевата страна на Пернишкия печат. е характерен за различии по вид и вомг»-иал монет ни энаци. сечем г< от нмето на Никифор III и от негоаите предмегтвеювця То* се среша върху една част (тип 3) от номнэма систаменои.** върху сеченмте в ограничено ко?ячество медни позлатени номнэма тетартерон** и ос<<епо върху анчиммкате фыися м Исав I. Роман IV. Михаил \ II и Никифор III - От друга страна, изображение™ иа владетеля в цы ръет върху ехпедион. с лабарум и увенчано с кръет кълбо. предел звено върху обратила на на печатите. е въо връзка както с т. нар тип I на номизма мктаменои иа Никифор III. така и с иеговнте медни позлатенм номизма тетартерон**
Намерения? в Перник императорски моливдовул поставя и некой друга интересви гъ-проси, надхвърляшн тясно специализнраното тълкуване на пдметиика
Явно е. че печатът е скрепявал иякакъв офивиалев документ, адрес и рам о? императора до лица с миого висок ранг, пребиваващи в Пернишката крепост Тозн фак? сьикэстъвем с аналнэа на никои други сфрагкстичнн паметяици и моиетм все Оъде нэпаиував ара аввем-ване эначението на Пернишката крепост по времето на Никифор Всланиат
IL ПЕЧАТИ НА ЛИЦА. СВЪРЗУНИ С ЦЕН1РАЛ1АТА АДМИНИСТРАЦИЯ
Muxuu.i Лристенос. кштоящ юготет ма дромч (около третата -еттря <ы XI
Петреден надпне:
TON Ml ХАНД А€1 KNVCI СФРА TIAOCTV novc
+Tdv Мт Xatyk 5«i xwoi o<ppa yi6a; тъ «о;
Зрънчест Кръг ToNC,e" ,|пл,,,,г: < AJP1CTHNON N\-NAOFO0f THNAPO •MOV
vOv кото»/.
ч\..Тд? Aeixvuai cnrpayfSoc rvao; rOv ’ApiornvOv vOv AoyoIMtiiv Spdpov
I мм (ППЩ.,) „ |qMM ( 0I(IC,iawl0T„ tw,w),
'ПП r,_. , ____ >_________ n.___
Лойпа*ш и IV мм (за отпечатаното пале). Табл. II ?
ра мпазеност. Леко окснднрнн около отпорите »ш канала. Пеиздален. Паралсли няма.
Грлвнраинят надпне e в ритмична, стнхотворив форма (дистих). Той раэкривл имею и длъжността на нсговия притежлтел Михаил Аристгнос. настоят логотет на дрома.
‘‘••смените кзвори от XI XV в |и особепо от XII и.) место спомеиаалт имена на членовс иа фамилнята Арнстени “ Между тал най-нтвсстен е кяионнстът Алексий Арнстенос. живил в начатого на XI! в,” Негов предсиесгвеинк вероятно е вигшият държавен сановник проедъ Р»т I ригорий Аристгнос. я и mu д ей ноет според нтворнтс протекла п КЖ2 НИМ Г.“
За разлива от писменитс напори сфрягистнчнигс паметницн, евърэаин с фамилнята Ари-стеии. са малобройин. Засега това са само 2 публикувани молнвдовула. Еднннят разкрнва "мего н фамилнята на иеговам притежател - Никола Арнстенос,” л вторнят отбеляэва само фамилиото име Аристгнос.*" И в двата случаи наднненте. гравиранн върху печатите, са в мет-рнчна, стмхотяорна форма. Послсдната постяпя в зависимое? печатнте ил Никола Арнстенос и на Арнстенос с намерения при разкопките на 11срнншкета крелост печат на логотета па дрома Михаил Арнстенос.
С нмето и личността иа Михаил Арнстенос. незасвндетелствуванн доссга в пнсменнтс изпорн и в сфрагистнчнпте паметницн, може, Струве мн се, да се евърже един интересен печ.п от сбирката на Наниоиалиня археологически музей — печатъг на епарх Арптнно, публику ван от .Мушмов.” Надобен печат, много добре запазен. се съхранява във Виена (инв. № 350). Ясно гравираннте върху него букви дават възможност за ново тьлкупание на двустранно написания триредеп надпис — Ixrtxoi; indp/ro 'ApiaTT)vq> Xpunipoi. Налице e много добре съста-вен и рнмуваи лаанадесетосричник. Необнчайната форма на последната дума, в конто днф-тонгьт ои е заменен с йота (poi вместо рои), нзратява може би желанието на гравьора да за-гатне в строгнте пропорции иа метричиата форма на надписа личною име иа притежатсля на печата МихорХ).
Макар и различии по функции и нрерогативи, епархът и логотетът на дрома са ефектнвнн адмпннстративни длъжности. Те могат да очертаят дна различии стала в служебната карцера на един внеш византийски сановник. Такъв вероятно е случаят с Михаил Арнстенос, който, прели да достигнсло високии пост логотет на дрома, с изгтълиявал заслидетелствувапата в сфр.з-Гистичните паметницн длъжиост на епарх. Както видяхме, в печатите от София и Виена епархът е представеп с пълната форма на фамилиото си име (личною име е загатнато само чрез началните две букви). Аналогичен случай представ и сдио от многобройнитс писма иа Псел. датирамо от времето на Константин IX (1042—1055). Подобно иа епарха от печатите адресанты на Псел е пазован само с фамилиото ги име Арнстенос.”
Тазн интересна аналогия дава основание да предположим, че и двата вида исторически паметннни — моливдовулнте от София и Виена и пнемото иа Псел се отнасят до една и съща нсторнчссха личкост. Това е Михаил Арнстенос, злемал около 60-те годннн но XI в. длъжността епарх.
Оттук Пернишкият печат. в който нмето на Михаил Арнстенос е евързано с много по-голямата по функция и прерогатив»! административна длъжиост - логотет на дрома, се да тира по-късио от тезн на епарха - около края на третата четаърт ни XI в.
В цеитралната администрация функцннте, иэпълняоани от логотета на дрома, си ималн много широк слектър иа действие. Под иегов контрол са били поставеии не само външнопо-литическите отношения из Византия (посрещане иа чуждн пратеиицн, дипломатически пота и пр.), но и иай-влжните части иа вътрсшиоадминнстративния апарат (полиция, пътищл, съоб-шення и пр.).“
В спнсъка на логотстите на дрома, съставен от Гнйан през XI в., се эабелязват два интс-ресяи хиатуса, с конто бихме могли да свържс.м Псриншкня печат Пърнияг е между 1060-I07J г., коглю може би се датират никои от трите писма на Псел, адресирани до анонимен логотст на дрома. а втория! обхваща управленнето на Никифор III и първите годннн от тона ил Алексии I.
Във всички случаи Пернишкият печат, рязкриващ одно ново име на логотет на дрома, е ирнипс към проучвансто на тази интересна административна длъжиост. В спнсъка, който
г«»«” •« цел». п.р..,,,,,
г,-ж> М ..ижж, иа .тоиипи ... ... .. ’
псп.... лР,!;:х
аантИЙсквта административна система
III >ПЧЛГИ НА ШНННИ
увенчано < кръет къдбо.
io 11С-И-ТЛИВИ гигли.
K«>pt)R P(of|)8<n)
<т)ф оф вмм«) (KXbvforavrivtt) vwfk(X) U'ia(|i(<u) xui боки l 1ф (O(*p)K<pt(d>)
/Роигимнжии У»Л<Г,Л.. жжл«пхж а Рук (ОЖ1.Ю
я. Насрещси обрат па си. .Михаил. «агтаиал прав, с широко риперешт крива и супелион с опалил форма Облечем п лълът хитпн и химитиои В мемп лабару и, а п лявата yr В полето в ляпо к дяеио Зрънчест кръг.
он. Петрсден надпис ♦ KCR е ПСПЛХА QNNQRC CIMSASK 1ТЮПС-ЙГ Зрънчест кры.
PI, 21 мм (общо) и 20 мм (за отпечатаното поле). Табл. II J
Добра запазеност. Лено нпщърбен страинчен рьб, ромдеи около отворите на канала Публику n.ni Youroukovn. Sceaux de Constantin Humberto.
Псчатът принадлежи на Константин Умберто кобелисим н дув. С Пернишкия печат се евързва един друг сфрзгистпчен паметник. намерен в окмиоепПб на Сирии ум. и чиято публикация са допуснатн известии неточности ** В пен вместо фамилиото име У мберто нзда телят неправнлно развита това на малоазпйската тема Траке тион Така той сяързва нмето на тази гема с това на нензвсстиня Константин — протонобелисим и дуя
В богатата колекцня на Дъмбартон Оакс се съкраняват 3 немздадепи печата (ияв .** 10W. 2479 и 2480), чнито иконографсхи, стилем и еппграфски особености се евързват с тезн на мо ЛИВДОвулнте от Перник и < ирмнум
Така и в петте печата личного и фамилии име на Константин У мбарто е евързано с и нгъл-пнваиите от него функции на дук в органн ищията на внтантяйската виеина система Рами ката между печатите е в различните почетни титли, иосенн ат дука Константин Умбмгго Грп дацн я та им определи хроиилогическата последов а тел ноет в отсичаието на печиппе <>»еч това тя ни разкрнвл н етапнте във възходящата карнера на дука Константин Умберто
I) проток уропалат н дук - в трите печата от Дъмбартоп Оакс.
2) нобелисим н дук в печата от Перник;
3) протонобелнеим и дук в печата от Сирмиум.
Предп публнкувапето на тезн печати нмето иа Константин Ьмберто бе иепотиато та ви-
МНТИЙскатп сфрагистика. i.kxxml ,
В разказите.евързапн с някон от наб-шачителинте събнтич от периода НИ) I'»» *» । . Аня Комнина место отбелязва участието иа т<пи виден византийски военача.тиик Каагто то вижда от .Ьамилното му име, спомеиато от повествоаагелкатз IJ мбертопуло - сии иа * **? транскрипция oi Humbert). Константин е от франкски нронзход. Той е Ант спн на !> мбер .о-Отьовнл (Humbert de Hautevllle). който подобно па много Други чужденцп от .нятеп про..-Мадоипжл във Византия .а та п-рсн печа К......Тук вероятно гой
тийка м.|йкатл на иегочн.. -ин К<чн ьшн.п Тоьа предположенм се оотвърждава -и един м-
лох«>у_ п<пЖ0ЛЖЖЖ1 ля .жжржжи с Ланита па Кижегжжтжи алии и.пжрмжн паял, от ,о
ЛЖЖЦЖГГ. » Льмбпрт»» Оаи. ..... V Я6М В гр.яараа.а nj»> ЖЖ1О .«жж. •
само иягт.. <Н.трт«ч ............. " ”» нучара'. I реже • »•-.... '
ип|«> «а труляоетпаж. ко»™ гралаоржт ж грШ а гржжежр«Ожр»жж™ иа -л» .«л.
"р.Г« »^Р льо о™»№ Ж..-*-»......................»?»• *•••“
голима пажи Лраото ж|»гржж»ржжж иа иягоки. гаи. Конпаижжж т.чптаа Лаш жж жат» jo
,"*рдняМ*К»Л«,",ТГ * MHvm иа копгоягент» <и ллтнягкн наамвиия и императоре koi , А'мПерто «• ""«СЮ or чтОслы-ьиги., ub0 венчик НеГОВИ ПСЧЛП1 ТИТЛЛ ДУК, КоНСТпнтпп
В».в п"‘2и,':?Г',Л по*”’"*та “W "» 1'ИОЯ бащл.
е било по»-п " нята воеипа сигп-мл дуковетг се били висши писнип. па конто поникши •лип '"Рямгингпэ на ними» граничим геми. ааитп и на такива. чието erpairi.-
........ г"ие ,а "мнгрнят* г бцл.> много галимо.** Обаче луком са били в внсиштс воеиа Ратоптвагя re,Me’a»a. е^рмнраиа главно от арофгсмоналии войинан. таплащаии от ими. п........н тагматати учясгвумли контингент» от чуждсстрапии наемници. конии-
на w- ° 1Ь"" вОе"“чялннци катепяин нлн дукоое. Прет пторагв полйвйна иа XI в. роляг.1 берто,Я1П*Л вя,,и пое,'яч"ЛН!1к ни чуждсстранни наемници-франкн о бил и Константин Ум-хана J,*тл,,", л>к- отбелим)» в надписи те на всички иегопн печати, ни напомни за тази, сиьр-ш ’ с слин ДРУГ голам иилпнтнЛскн ниеплчалннк. и-ьпремепиик на Коистиитви. Това е бъде net / импс₽в‘п’Р Някифор III BoMiiriat. който независимо от териториите, управлявапи ш ч । а'.,лИЗМе,,1,п ’ 1КН'"Л титлата лук?"1 Това лапа основание да прнемем. чс титлата дук, свър->iu с фуикпиите на вмсш асеначалннк. е в гыцноет постоянно звание или чин, отнемаио само слу-чан и» тежки провннеиия и немилое?.
Проу чилпсто ил печатите ин лука Константин Умберто лосгавп пъпроса за тяхиата ог-нск'игелиа датировка Засега иай-раиии са трите милиадрвула от Дъмбартон Оакс, в кон к. консгаитин г матован с почетна» тит-ia протокуроаа.ит
Vnope.i строго съблюдаваиии през втората половина на XI n. cursus honorum, преди да достигне до звакнето протокуропалат, Константин е бил проедър, протопроедър и куропалат к<но е. чс значителна част от тезн тигли той е придобил още преди иъзцаряваието на Алек «ин I Комнин Приадивостгз на това наблюдение се потвърждава от зиачимостта на изпълия колите от Константин У мберто ефектипнп поении длъжноста по време па управление™ па Никифор III. Сведения за тих дапа Ане Комнина, която отбелпзва. че Пакурпани и Умбертолуло сл Онли един от изй-сернозиите прмвържеиици на иеЛиия баща. Тс положили клетва за съдсй-ствие и помош в подготвнпня от Алексий Комнин преврат.1"’
Вероятно иай-н»сокята титла, носеиа от Константин Умберто по времето на Никифор Вотаниат. е Лала тази иа проток у ролалат Това се внесла както от споменатия вече сигм» 1н> погит, така и егт факта, че а края на 80-те годнии на XI и. дорп и никои най-висши админи-стративии и воекни лица, какъвто примерно е бил дуют на Българня Григорий, са посели само титлата проедър
От друго страна, не раэполагаме с точки сведения за времето. в което титлата проток\ ропалвт е била въпедена. Засега найраиното сломенавагге на гази титла е засвидетелствувайо в един акт от май 1<Ж2 г. В него п.и-менникът иа патриарха е пазован протокуропалаг
Този официален документ дава основание да прнемем. че титлата протокуропалат. подобно на тази ни побелнеим и прггтонобелисим. е била създадепл преди възцаряването па Алексий I. чието управление е евърмио пече с по-масооото разлространяваие ня тези внеокн по-чет ни деяния.
Обобщи на исто на тези фа кт и показав, че титлата нобелисим, еоързана с името на дука KoiicrairTWB Умберто в надпнеа от Пернишкия печат, е била получена в първптс годинн ог управление™ па Алексий 1 вероятно като отплата за окизаното активно съдейстние п де троннрането на Никифор III.
Печап-т от Сирмиуы. в който Коистантни Умберто носи по-внеоката титла протонобе лисим, огретом елин по-късен етап във пъзходящати карцера иа византийский военачалннк Оттук н негивото датнране следв» да се отнесс около 1085—1090 г. Тази датировка е в дисгармония г и с гори чес ката обстановка о Сирмиум. пипаднал под властга на маджарите npei 1071/1072 г. э.1 Оливо половинвековеи период.
Обасиснието ил намерении в Сирмиум печат на протонобелпсима н лука Коистпнтнн Умберто с различно
От една страна, можем да предположим, че около край на 90-те годнии иа XI в., макар и временно, факт, лситбелязэн от Никита Хон и ат, Сирмиум пада във пизантийска в.таст.
От друга страна, пред варастващата опасност от печелезнте е възможно известниит ное пачалиик на франкито да е нзпратнл някакво послание до маджарите. пребиваващи в Сир мнум. за поместил действия срсщу общи я враг
11 в единия. и в другие случай звзчепието ия този една сега прнвнлио рмчетеи печш е ГО.ТЯМ0-
Проучен вляиапчию. иъа връзка с нггоричсскати съдба иа Сирмиум в последимте деч-тилетия ид Xf в., той може да хяьрлн светлина аърху някон неясин моменти от внзантийскп маджарсиите утжзшевм* пи времето на Алексий I-
II*
lyoHimt/HirtuH C'un»,..
'"Ч"пп. ег„агт и t)yK (nie0,1r> IO9I—1095 t.j Нас решен образ на сп. Михаил .
С широко разпереии «ж,.* “ • «ял ръгг яържу супеаиои .
и наметало. Крашцета^а намс, ’ ’’1,ап” к"г" "имГ>- Облечен и къса ръка държи скиптър, заю.гип, Л|‘Га о6т1,'""и 1 "иэ ,1Т
КЪЛбо. 1 *<"тьрщвиг| с трилистник, а п лявата — увег
В полото пляви и пдясно енглито: м
Mi(xui)k) dfphiiarrtXoi;)
‘K(6pi)t plotter) тф ай 6ovX(u) K<bv(ciTuvnv<i>) septic
тф ОСцлЕр
oil» шеетрелеп иадпис
I -+K6R, 0
[ TWCWASA KC1NC6RAC TWSAOSKI
Ь ТЮй.МПСР TW
L Зрънчест кръг.
I и.. +K6Plc ₽ofl3El 'Ф оф 8oU<u Ktovaruvrivro <jc0u<ttu> xai dooxi хф Oi|»rupx<b
PI, 26 мм (общо) и 21 мм | за отпсчатаното поле). Табл. П 4
Разядсн около отворите на канала. Следи от оксидация. Недобре отпечатани а ляаата половина на полети букви.
Врубликуваи - Yourukova, Sccaux de Constantin Humberto.
Датиранетл на печата на севаета и дука Константин Умберто се опредыя както от «его-
неэите при Левунион от 29. IV. 1091 г името на Константин Умберто е спименато иаредс оста-
I валите византийски пълководци.1"*
Наскоро след победоиосната кампания срещу печенезите Константин взмма участие в един своевременно разкрит заговор срещу императора Заговорннците били на ха за ни с кон-। фискация на всички имущества. Императорът ги лишил обаче от предвидените о закона телес-' пи наказания, вземанки пред вид вероятно високото им общест вено положение.1"* Наскоро след това Константин Умберто бил помнлван. Той вэнма участие в решнте.тнатз кампания срещу куманнте от 1094/1095 г . окачествен отново от Дна Комнина като един от иай-добрите | лълководцн на нейния баша.
Константин Умберто вэнма участие във Влахернския синод от кран на 1094 г В спнсьяа на участниипте неговото име е отбелязано на седмо място непосредгтвено след нмеиата иа род-ствениците на императора.1"7 Той умнра вероятно наскоро след тези сьбития. Името му не е ' споменато повече от Ана Комнина нито във връзка с ооеиннте действия в Илирмя, нита по I повод на сключепия през 1108 г. мирен договор.1”
Обобщаването на тези Дании показва. че отсичането на намерения в Перник печат на се-васта п дука Константин Умберто е станало след 1000/1091 г. (т е. по-късно от печата в Сирмиум, в чнйто иадпис Умберто е пазован протонобелисим) и 1094 г . когато в листата на участ-ниците на синода Константин Умберто носи титлата севаст.
I С, други думи.на два пътн — най-напред около 1081- 1085 г и по-късно около 1091 — 1094 г. — Константин Умберто адресирал до лица, резндираши в Пернишката крепост. офи-В1Г лна кореспондениня, скрепявана от негови печати.
Рангът на Умберто, който е един от най-известните м твоего време визаятийски nwiiro-водци - дук, ноентел на внеоките почетни тнтлп нобелкенм. протонобелисим и севаст. ни на-вежда на мисълта, че адресантите са заемали иа свой ред эначителнп постоае във аизаитий-| ската военна система.
Офицналните послания или писма, излращани от Константин J мберто в Перник. се евързват Вероятно с оргапизирането на никои значнтелии военни операции, в конго редом с твеот-| МНЯ корпус на франкпте са взимали участие и други византийски военни части, настанем* в
*еМЗ В^льмия случай. евързан с затирания около 1981-1085 г. печат па дука и побед..сима ХбМПЯПМ S Мберто. иай-орвемливо с. ч» мэпрашаието на «еговатд коресмовлевция в Пер МИК в СИР! .но със събитня от I-жб Г В течи драматична м шмер|мта момеятя ведявят вв-мнтийски пълкоподец участвувал актнвмо в дащитята на Фплшкиюл и Адриажиюз от нам-i деннята в а печенезите.1"*
Вгорнят печат, длтиран между 1091- HUM-I09S г , може Да се свърже кпкто с оргаин-’•'Раието на ново протиполсАсгвмс на вцэянтнйцнте срешу мападснията иа куманите от 1094/ 1<>95г., така и, което е по-вероятио, със сръЛските нападения от 1093'1094 г. Сърбите чаи ia шили премммо Северппэточня Македония и Смите. в чикто околмости били опустошеии го-лям брой селища ’*• Лично императоры Алексий I пзел участие в тати кампания срещу иония |'"11 ч'и ,• > .............. наемиипч - фг-'ii'oi re. командуванн от Коп
с таитян Умберто В тин крнтнчнн моментн Пернишката крепост ее е намиралп близо до теа-п>ра иа воеииите действии В говя се крие вероятно обясиенисго на офнциалнип впал на Коп I'.oiTHH Умберто към пребквнващнте п ней византийски воеяачалиицн.
Освен tc.ui ннтересни танин, използуваин за очертаване на никои моментн от историята на Пернишката крепост и последний1 десятилетия на XI в . разглеждвннте печати разкриват иови страниц»! т незясвидетслстатван.тта досега в сфрагистиката кернера на Константин Умберто
IV ПЕЧАТИ НА НОСИТЕЛИ НА ПОЧТ ГИИ ДЛЪЖНОСТИ И ТИТ ЛИ
Михаи.t Пердеке. вестиг (третата четаърт на X/ в)
я. Насрещеи бюст на Богородица Оранта с пдигнати да богослов ръцс. С нимб. На гьрдите к опален медалнон с образа на детето Христос (по отношение пропорцните на цялата фигура глааата иа Христос е голяма).
В полете влево и вдясно сиглите: М ©V
Зрънчест кръг.
on. Петреден надпис:
ЛССПОТ + Aicntot
NACKCn Naaxiix(oi;)
AilRCCT! MitfaW pianft)
ТП'ПЕР тф Пер
ДЕ KH Sext)
Зртжнчест кръг.
4- AtoKoiva axtnoi: Mizaf|X 0<отц тф Перокхт]
Pl. 18 мм (общо) и 17 мм (за отпечатано™ поле). Табл. II 5
Добра запазеност. Раэяден стрлничси ръб около двата отвора на канала. Обратната страна с лек» децентрнрана наляво.
Печать т е издяден Юрукоаа. Монети и печати, с. 44 - 45, обр. -1
Титлата вестис, сътдадсиа по времето на Йоаи Цимисхий (969—976), е евързана с императорский гардероб — вестпариума. Носнтеляте й обаче нямат ефективии функции. Ето защо вестис се трстнрз като почетно звание или титла.*” Подобно на повечето титли и вестисът през XI а постепенно губя своего значение. Той е иэместен от протовестисът, а малко по-късио и от проедърът, пратопроедърът и пр.111
В йерархнчиата таблица на тятулатурата през XI в. (до времето на Алексий 1) вестисм е поста вен едва на девето мисто.,и
В сфрагистичвите паметници иай-често титлата вестис е придружавана от други титли или гфгктивни д.тъжвостм. Такъв случай отново представ я един печат на Никифор Вотаниат, в чийто надлис той е определен като магистър, вестис, вестарх и дук.”‘
Пернишкият печат принадлежи иа един по-рядък тип моливдовули, чиито притежатсли подобно иа Михаил Пердеке са охарактеризиранн само с титлата вестис. Освен това печвтът обогатява вжаитийската проэопографня с едно ново, незасвндетелствуваио в сфрагнстиката име - на фамнлнята Пердеке
Леонти Дука. ... проедър (поелгдната четпрт на XI а.)
Насрешен бюст на св. Никита. С къеи къдрапи коси и нимб. Облечен в ризница. В дя< -мата ръка дьржи копие, опряно на рамото, а в ляиата — кръгьл щит.
Елпграф. рвжгаложен във вертикалям колони
О Г -О «(rws)
Ml А
КН с
Зрънчест кръг он. Петрсдеи надпит
k 7KCR.0
|. ACONTI
ПРОСЛР
I ТЮЛ8К
AtwPl’e «Poteau» тф Доих
Зрънчест кръг.
......
пати. В дясната половина, Hi.pxv олп„„«’ ЪрХу лицепэтл страна на печат» г ромдем и пук-чатлни. Неточно центриран и nm, 3 стРа,1а '« печат». част от букаите . » иедобреотое-местеии вляво " авете с грани иаображенията и надклеите с» леки и>
Непублнкуп.ш.
за,ш ,'м ,а^^к;1ля|'|1ия'п1Сепа7р;фа?"^цРИ,Ира''“ .... и ...... «ьр-
г,р.-е начат. . ‘ ‘ "°=
^Иржигргарш амоТ'"«ет”таа,°«”“Д™ос,Р”"Т''"'’ В '
ефеат...... «кж„о„« „ ’“™ Пр°'дьр »" У"”»»—».» И «~П« » • «".«
титли 'м^очаа'поез птопи-.10 В КРВЯ ,1Й v ' |ичмого « XI ж г > аж мжжжкакжта „ччттяч nnoTOKVDoiiaiir ноб<*л«?₽3аИ° създаммето •» "ови титли протопроеаърь куропамт постен. Л отярЙит ' пР'”оио6‘--1И‘и«.сеМст и др. Тазн грам£» на почетнип тигли, vnnu'pnn м хронологически граннци. се отбелим много ясно я стапите и» въз-™к^пг>, Н ПбЯ ер’н?11Ник"Ф°р Вотаниат. Около 1061-1067 г. той е проед ър » лх к. малио И дук"° 068 0,4 протопроедър и дун, а между 1074 1877 г. той е веч? куропмат
Георги Палеолог. протонобелисим (около 1(90—1095 г.)
Насрещеи бюст на св. Георги с къси кълрави коси и нимб. Облечен и зитои н ризниц». В дясната ръка, свита пред гърдите, държи копие, а лявата е прикрита от елмпсоаизеи щит. украсен от едър зрънчест орнамент.
В полето вляво и вдясно епиграф, разположен о две вертикални колонн.
О Г 6 a(yio^) rcwp(yios)
ГС I
W о
on.
Следи от едър зрънчест кръг. Шестреден надпис:
(Kvpie. pof|8n?) (DabpyuXv) (itJpcoTovroP <6)A.ia(a)ipov t(6v)
nak(ai)ok6 yov
(PClV(P)riO
(n>POTONOR|
(C)AHCHMONT
ПААСОАО TON Зрънчест кръг.
(+ Kiipie, pof)9Ei ?) Г&оруюе nptutovmPckiaaipov t6v naxaiokoyov
22 мм (общо) и 21 мм | и отпечатаното поле). Табл. 11 7
Нащърбен страничек ръб, разяден около отворите на канала. Патимнран. Начало на оксидацкк. НИобре центрирано ядро първият ред от надпнеа е неотпечатан. Същатз констатация ее КЗ и за някои от страничннте букв».
PI.
убликуван.
—_ёвен печат на протонобелисима Георги Палеолог. отсечен с различен булогернои. се иа-ШЯра в волекцията па Фог Ар музей и Кембридж (инв. .V 1355). Шестреднияг иадпме. грани-ран върху обратната му страна, е със следното съдържание: * Kupic, llopSci Гшру1а» ярмзо-BM«A.(oGtpov tdv naXuioMyov.
Г Едиаквнте по форма и съдържание надписи. ip.inupanH върху дват» печата. ям ««сочит Ю.м едка и сына историческа личност. Топа е протонобелмапгът Георги Палеолог
ЮП«1«.!Ж , II
121
На лръв поглед нмето и фнмнлията на притежап-ли. както и носенятл от пего висок.) почетна титла прогоипбелисмм ни илпсж таг на мисълта, че печатите отразяват някон cian от въэколящита маркера на един от няй-нриблнжените санониици на Алексий I Комнин н. ""*** баджанлк Георги Палеолог. Към същнте наблюдения дпвежлл и птиосителната дятиропка мл пмта печати. По утилопи. иконаграфски и енНграфскн белели те се евърэиат с последните две (есетилсткя ип XI п„ т е. с времето, в което според писмсннте иявори протича най-акгип-нпта военно-политнчеека дсйяост на императорский сродник. Никифор Нриений х<ряктеризир.| Георги Палсолог като внеш военачалник .тягматарх* на състаяеиата от професноналнн и,mi ниии тагмага (Л ПиАоюЛбто^ ГеЛрую;.............тиуратархич).11’ В своите ралкази Дна Комнина
миогокретао нвтъкм изключителямте качества на смели» и опитен полководец (защитник пи Лрвч в 1081 г.участник п босвете за Костур през 1083 г.;'" и похода ерошу печено hit, от 1<18<- 1(18, г.:'*' я битката при Леяуиион от 1091 г.;1*1 срсщу куманите прел 1094 |Ог, , ” н?л'с< гне защитник на вкммтийскмте иитересн о политический конфликт < кръстоносците от 1097 г.1 По-късни сведения за Георги Палеолог. свт.рзанн с негонн изнви пред първите дн<-десетм.тстня на XII п. не са отразенн в разказите на внзантнйскитс писатели и хронистн. Be-роятно породи напреднала възраст той се оттегля от актипмня политически живот.
Отбслязаните дитук факти дават основание до идентифицираме така добре охарпктерти-рання в пиеменнте извори чичо ни Дна Комнина Георги Палеолог със эвевпдетелствування н сфрагнстичииге паметницн весов съименник протоиобелиенмът Георги Палсолог.
Макар и логични на пръв послед, тезн констатации дисх.трыонират с данните. нзвлечени от анхяи.к! на един иэнд-нредно ннтсресин архиеии документи. Стана дума за матерналите. евързлни с проведения с голямл тържественост в края на 1094 г. Влахернски синод и особен. > за лйствта на неговитс участница. В нея те са полредеик по Иерархия, съобразена с технитс тнтлн и длъжносги. Така на четверто място в листата е отбелязано нмето на севаста Георги Палеолог. Подобно на останалиге сеаагтн. родственник на императора, той с наименован и кир (госполар) той псроптоС хСр Гегару ion тоб noXaioX.6yov.l,‘.
Слисъкът съдържа и нмето на един друг, втори Георги Палеолог, отбелязан на петна-десето място Гсшруюи irpe>Tovo«PcXJ.tcr(po( той n<iloioI6yov.‘“
За раэлика от своя съимениин .севаст* и .кир* той е охарактернзиран само с високата почетна титла протоиобелиенм.
С други думм. листата на участтшите във Влахернскня синод доказва съществуването на двамэ съммениипи. представители на фамилнята на Палеолозите. Еднаквото кръщелно име Георги показва. че те не са в пряка родствена връзка. т. с. че те не са братя. нити пък сэ баша и син. ’*
Освен тях между участияцнте о синода нма оше един Палеолог. Това е куропалатът Роман, който в листата е окачсстэеи като Палеологов син rPtopavov xoupoitakdrou той vlofj тоГ> nakaioXdyou|.wСмята се, че той е син на протонобелисима Георги Палеолог.*’• Неговият съи-менник. императорският сродпик. бил баша иа известния военачалник севаста Никифор Па-
леолог. както и на севаста Андроник Дука *“
В обобецнтелннте изеледвання върху родословнето на Палеолозите името на протонобе-лиенма Георги Палсолог не е отбелязано Точи пропуск не е случаен. Както видяхме. досега единственнят исторически нзвор. който определено разграннчава съществуването иа двамата съименлнцн. е листата на участинците във Влахериския синод В дьлгнте дн.чини чколо i n раието на синода тот и въпрос. третнран като маловажен, вероятно е убягнал от вниманието на нэслгдователнте. Освен това всички сведения от пиеменнте извори, отнасищи се до Георги
Палеолог или само до Палеолог. са евързанн почти автоматично с известный в последните де еетилетии на XI в. императорски сродник — севаста Георги Палеолог.
Няма съмиенис. че ко гати Ана Комнина споменава многократно изявнте па опитния и мъжествеи военачалник Георги Палеолог. тя има пред вид една едмнетвеиа личиост Това е ейиият чичо (тетин, свако или кдлеко). чиято самоличной ве би могла да се постави под съм-ненис При това Георги Палеолог е бил един от главните информаторн иа Ана Комнина за хода иа събитията. предшествуй виц» нейната политическа зрялост ’’’
По-различно е положението с един друг вид писмени извори. (лава дума за две от ии-.««ргожтг пасш и. Теофи.ч.т О»р«д,х„. стиран» » «р»» н* nipxno «cef««r«e «а Л11в Те,««.т иРх» Палао-юг кмот» <и т«« - М 33 - а ааркараи,. до Йоа«^»,ар« .,а Пале., .юг. а второго .4 7<> — ло Палголог) в «деигнфипиран с елврггвеиа» ИДВвгте» оюргд мел домгелм. „редгт.орггл .в т»в фамвлв» - вмпарагоревк. гродвРК Георга Палеолог Or .-ихрмаавего м маалта <т вежда, ве гой а маавал това» ва Огрел, кап аервм. двор.
лев^Г: ” . J'. e .алТТввдао»^- Д. «тото-.а ea.epe. err .. Жалеем,
О> Итога1 архиепископия
Т*» Интерпретация с п прсппп,..,,., ,
(последиото сномеилп.пц „а Геоогн Н ' ’-«иадатв’, . перед която оше крав на X 1 • IIHI7 г.) Георги Палеолог се oner ’ , . * ®ъв »₽*»•«• ' КО*Ф««« t мрмтпккинте г
мтириио от първите годннн на XII « "" ",тичм*ата сцена Единственото сведение м н- о
........ !« ,....- > , , , ' • *«««• “ ' '
........ « К«рил Филеи I ' ' " " » ........
•...................• /. "
.. п.°х«’и™и м,л«“,м4х|"‘
* Kvnnna-ian V, ' Теофилям Това е нротонобелисимы Георг и Па.»еолог и цехе
и Т.Дп иУД?1пп’пи7^ , п ° K\K,',J " дваМата сииовг на императорский сродник севастите
Нм кифор ‘‘А "ЯР0' к 1 Ьлеолог При това иървинт от тих. протонобелисимът Георги Палеолог. има извес но отношение към днешните югозападии български семи, конто влиэали в терито-рията ня Охридската архиепископия.
В такава светлина може да се ннтерпретнра намерения! при разкопкмте иа Периишката Крепост печат, върху койго е изпмсаио нмето иа протоиовелисныа Георги Палсолог.
Двтировката на печата (около 1094 г.) сьвпада с тази на печата на севаста н лука Кои-стаятнн Умберто. "амерен също при разкопките на Периишката крепост.
През 1094 г., след злополучния крах на експеднцията на Йоаи Комп ни, Алексий 1 огла-ркл лично кампанията срещу сръбския велик жупан Вълкан В иачалото на .тяготи - -они 1094 г. - византийската армия нацело с императора н неговите иай-добрм пълководин била раяположена в околностиге на Серес. Тук бил сключен и мирният договор с Вълкаи 04
Тезн събития, конто се разигравали в земите около долмото течение на Струма, засег-иали Периишката крепост. Разположена недалеко от театъра на военните действия, тя пиала ГОлямо стратегнческо значение На север тя отбраиявала подстъпите към Триадица. а иа юг пътя. който, следвайкн течением на Струма, водел към Солуи. Когато еръЛскмт» нпадения засегиалн Скопив и неговата околност, Перник се очертал отново като едим от главните укре-пени центрове на византийската власт. Съсредоточеиите в него частя, ръководени от виешн воении катепанн или дукове, били във връзка с основного ядро иа византийската армия, командуванэ от Алексий I.
Тойа обяснява характера на получеиата през 1094 г в Периик официалиа кореспондгн-ция. скрепена както от печата на севаста и духа Константин Умберто, така и от този иа про-тонобелисима Георги Палеолог.
Подобно на Умберто Георги Палеолог е бил внеш византийски военачалник. въздигпат В едно от най-големите почетни звания протонобелненм. С това звание той е спомеиет и в спнсъка на участниците на състоялия се в края на 1094 г Влахернскн синод.
С други думп. налнце е още едно качество, което евързва печата на севаста п дука Константин Умберто с този на протонобелисима Георги Палеолог
Принадлежат!! на дина, участннци във Влахериския синод, и двата типа печати са ма-терналпо. офнциално потвържденне на ограэеиите в листата данни Така единстаепото отли-чаване на двамата съименниии — ммператорския сродник севаст и .кир и протонсЛелисима когти листата ни представяше. е эасвпдетелствуваио сега и чрез друг паметник - намерения В Перник печат на протонобелисима Tropin Палеолог. чиего ця.кктио проучване хкърля светлина и върху първите недобре позняти представители на фамилнята иа Палеолозите
M,ihvu.i Вотаниат. сгваст (мо.ю 1ГЮ~Н40 t.)
Нкоещно изображение на Богородица Однготрия ( Обтерт)» представена в и» рыл с обърнатв в Крофил «эляво глава- С нимб, марори-.н и хитон. В дяемзта ръка «ржи Кето “IJc То е обтечено и хитон и хнмвпюн. с кръетовндеи нимб около гла^в.
В полете вляво и М«сно сиглкте. ЧР SV (M<W
Сж-дн от зрънчест кръг
оп-Г Петре лен надпис ж,»..,,
к * OKCR^ * ®(еого1Х£ (ЧоД)Э(сз)
В ШМ8НА Момоетр.
К CGRAC1W осРаотЛ
Г TWRWTA тфрюто
NCIATfl verttn
Зрънчест кръг.
2.^****** №№> МагоифХ aspaorffi тф pwravcuHn
Чобм " 21. мм (за отпечатаяото ноле). Табл. III /
отвооите , "”ст- Не-зпачителио кащърбяпане на периферии! страничек ръб. Разяден около канала * каиала‘ ВьРхУ обратиата страна ее забелязва леко пукпане па дължнната на Паралели: Schlumberger. Sigillographle. р. 626. № 4; Мушмов. Печати, с. 339, обр. 19.141 колскциита на Наро.тния Археологически музей, нив. № 111, 156.
В посоченнтс издания прнтежателят на печата не е ндентифицнран. Отбелязано е само, е тол е принадлежал на известната фамилия на Вотаниатите, чнйто найбележит представ» тел е императорът Никифор III.
Аналнзът на Псрнншкия печат ни насочва към една отиосителна датировка. Тя се основам на иэображението на Богородица Одигитрня, което се появява върху внэантийските пс Чат’' в кРа’' на ” ма титлата севаст. която по същото време се раздава на съвсем ограни чен брой внсши византийски сановници и. най-сетне на никои характернн стялови и епнграф x'l'l <кобс"ост"' конт° на свой ред свързват печата с края на XI — първите десятилетня на
Макар и очертанн твърде сумарно. тези хронологически граници на печата ни насочва! към ндеитафикацията на неговия притежател Това е споменатнят в Типикона на Пантократо рл дарнтел севаст .Мануил Вотаниат. Съставянето на Типикона в 1136 г.1” (според никои иэследвачи в 1137 г.) показва. че в с редата на 40-те годи и и на XII в. Мануил Вотаниат е имал висок ранг и е разполагал със аначителнн материални възможностн. С него се свързват и никои други ннтерссни сведения. Едни от тях са извлечено от посветения на Ирина Сннадина епитаф. Ирина била съпруга на севаста Мануил Вотаниат. От брака си с него тя нямала деца Ирина надживяла Мануил и след оадовяването си постъпила в маиастир. приемайки монашеского име Мария.1,7
На пръв поглед трудно е да се установи родословнето на Мануил Вотаниат
Изхождайкн от Типикона, можем да приемем, че Мануил се е родил в последните две десетилетия на XI в. пли най-късно в самого начало на XII в. Внсоката титла севаст. както и големите му материални възможностн ин насочват към иякои от най-видните представители на Вотаниатите. чнято възраст отговаря на представите ни за възрастта на Мануиловия баща. В последните десетилетия на XI в. такнва представители на Вотаниатите са били импе раторът Никифор Вотаниат, който не е имал деца. и иеговнте двама съименника: сева стик-Никифор Вотаниат Освен еднаквите кръщелни и фамилии имена, евърэани с една и съща титла — севаст, двамата сънмениици били женен и за две първи братовчедкн. племенннци на императора Алексий I Комнин Едната от тя.х е Евдокия, дъщеря на севастократор Исак и съпруга на севаста Никифор Вотаниат.1" Евдокия и нейният съпрут проявявали голямо хри-стиянско смирение и благочестие. През първата третина на ХП в Никифор постъпнл в мана стар. последван малко по-къево от жена си и от едииствении им сии.1”
Дъщеряга на наА-възрастиия брат на Алексий I, прочулия се в сраженията с турците протостратор Мануил Комнин (починал в 1070г.). се омъжила сыцо за член от фамилиям иа Вотаниатите1” Кръщелното име на този зет на Комнините не е посочено. Той е окачествеи от Айа Комнина само като внук (gyyovo<;) на император»! 1,1 Това определение отразява може би двустраиинте роднински взаимоотношения между Вотаниат и двете императорски фамилии От една страна, по рождение племенник или син на племенник. Вотаниат е бил евързан с им ператора Никифор III От друга страна, чрез брака си с племенница на Алексий 1 Вогаии.и се сродил с иовата императорска фамилия на Комнините, която имела право да го третира
като племенник или внук.
Този Вотаниат се ндентифицира с притежателя на един неотдавна публикуваи печат колени и я та на Ермитажа Става дума за Никифор Вотаниат, севаст и дук на Елада ш 1 основа на титлата севаст. на дльжността .дук на Елада" и пр., печатът се датира в пер . 1078-1090 г. В това време тези внеоки титла н длъжност могат да се евържвт само с един известимте представители иа Вотаниатите - зета на протостратора Мануил Комнин, сева< и дук на Елада. Никифор Вотаниат. Времето на иеговнте политически изяви като гьпру г една от най-възрастните племенници на императора съвпада с това. с което според Типи може да се евърже раждането на севаста Маиуил Вотаниат. , _ конто
Освен тазн хронологически зависимое! малине са и иякои други ♦'^анг н ,
поставят във връзка двамата Вотаниатн - Никифор и Мануил. II1? тнт чата «ваГг₽ Освен Мануил. който подобно на Никифор и в Типикона, и в печатите «хи _титлвта С1“"ван,|(.,,, това в един от пасажите на Типикона предим™ 11 а ' а ||а ^аСтниците във Вл
«р-( . . вкВаотоб xipoC Maroon* to» Porawlatoi.) В листата на у чачницит хернекяя синод года наименование е изпнеано само пред имената на онези протосеввч.
Ml
4
вести, положим, че и в нашия случаи „«„«„v......... ---г „1(1Ж,ние „„
—.............„«н,,™™ Доан 11 Комнин (1118—11431 При положение, че
. . _____ .. к . Ы..ь ,.*пп Нпмиит т
конто са родствеинцн на императора Та... ....терпретааня дам ткновмия да пред-
........... .. = oan.ua случаи наименованието ..кнр" определи севаста Мануил Вотаниат като Роднина'на император! Йоан II Комнин (1118 -11431 При положение. че Мануил Вота-мат е
».«,в„т,;г™Л = “ ....... —
Вс ня ко това дзва очювани 1‘ Р m Mj. # .„„^лиите ммитмйсаа фамилия. По 2АЙГма£ър1."‘Н"«"'Р‘">Р<.-". *-“• “ к’"”• • ‘ '*“ “ "га
Его как нэглежда неговото родословие:
Йоаи Комики — Лиа Даласина
Маиукл Исак Алексий Адриан Никифор Мария Евдокии Теодор.,
дъшеря — Никифор Вотаниат
Ману ил Вотаниат Иоан И Комнин
Прокзходът на Мануил Вотаннат показва. че той е эаемал някакъв висок ранг вьв визан-тийската военно-административна система. За съжаленне и в Типикона, и в печатите Манчи е характеризнран само с титлата севаст. Саидетелства за заеманите от него ефективни длъж мости няма.
Отбелязаннте 3 печата на Мануил Вотаниат (2 от колекцията на Нацноналнпя Археологе чески музей it 1, предмет иа настоящего проучване, от разкопките на Пернишката крепост) са отсечсии посредством 3 различии Оулотирноиа. При това при единия от тях се забелязват прнэнаци на ияносеност.
Какво показва тази констатация?
Интензивното нзработване на моливдовули е свндетелство за ожнвената кореспондс-н имя. водепа от името на севаста Ману ил Вотаннат.
Тази характеристика не отговаря на представите ин за обнкяовена кореспонденция, извращена от името на частно лице Явно с. че печатите на Мануил Вотаниат са скрепявалн н яка кв к офицнални документ» или писма, свързаин с изпълняваната от него длъжност.
Местоиамирапето на печатите поставя на свой ред някон ннтересни въпроси в изясня-в а пето на служебната кариера на Маиуил Вотаннат Еднният печат е закупен на времето от софийски элатар; вторият е намерен в околностите на Радомир,’*5 а третият — при разкопките на Пернишката крепост.
С други думи, и трите печата са свързани с една и еыца ограничена по размери географ ска облает, включваща Софийского поле и земнте около горного течение на Струма. С Маиуи-ловия печат от Пернишката крепост се евързва един друг моливдовул, намерен също по врем» на провежданнте разкопкн Това е печагът на Мануиловата съпруга, вндната представитель... на византийската придворна аристокрация, севастата Ирина Синадина.
Местонамираието на тези печати показва. че в определен период от своята кариера (око ло 1120—1140 г.) Маиуил Вотаннат е поддържал доста оживени връзки с византийските власти в Средец, Перник и др Вероятно той лично е посетил Пернишката крепост и макар и не за дълго, отседнал в нея. Това предположение се подкрепи от намерения в Перник моливдовул на Ирина, скрепявал никое нейно пнемо, адресирано до резидиращия в крепостта Мануил
Имаме основание да евържем пребиваваието на Мануил Вотаниат в Перник със съби-тията от 1128 г . когато унгариите преминали Дунав и навлезли във византийска територия По пътя си те превзели Ниш, опустошили Средец и околностите на Филипопол.'*’ Във връзкз с тази нова оласност били подсилени частите, охраняващи някон от най-важните стратегиче ски крепости Между последимте е била и Пернишката крепост. която пред надвисналата н.« Средец опасност като ключова позиция е охранявала пътя на юг по Струма към богатая Солу и
Връэките на Мануил Вотаниат еднешннте югозападии български земи ни насочват към мисълта, че той е заемал може бн някакъв много голям пост в управлепието на тема България След Таронит (1106/1107) изворите не давят никакви Дании за византийските управннии на тази тема Въэможно е един от тях да е бил севастът Мануил Вотаниат.
Ирина Синадина. севаста (около НК)—1140 г.)
л. Насрещмо изображение иа Богородица Одигитрия ('ОЗцу^трю). представена в цял pi с обърмага в профил наляво глава. С нимб, мафорион и хигон. В дясната ръка дъря детето Исус. То е облечено в хитон и химатиои, с кръетовнден нимб около главам
В полети вляви и вдясио сиг лите : М4* 0V
Стели от зрънчест кръг.
* *ФР«1у(; oe(fa(e|ni; Ii'va6nvt|
6 ‘HpiVfi;
on. Четириредеи налпис
СФРАПС CfRATIIC CVNAAHNH OIP1NIIC Зрънчест кры.
oePaatq^ IvvaSnvn 6 Hni n pi. 26 мм (общо) и 25 мм (за "™.ч "n Много добра мпаэенпст Грижлиио (рапирами б^тш п 1 аба. Ill 2
ГМликуваи Yourouknva. s. ,,1Н ,| |r.„' ";п^н"и Л'*° страииче» ргъй. ГЪтма.
В колекният.т на Фог Ар музей (ин„ м„ f-nadcn'"
севастата Ирина Синелина. Ы се сьхраняяа подобен иепубликуши печат на
Нддписът. гравиран върху лечит . . -
на — севастата Ирина Синадина "ритежателят па проучвання моливдовул е же-
ииин.^вадлс^иц'и 'на жёюГ Тяхнаи'щюес ало6рой"а ,рупа "•"«₽««"• сфрагпстичнн паыет-ПОКаэва едко „видно ... „рем. т.»
°’ "Лкув^е^йх;:;; xsrsz.
< на ,.1й « нот» РОЗНИЦ" "3 императорского семейство или са при
иадлежали на най-влиятелиите византийски фамилии
Такава е била и прнтежателката на Пернишкия печат севаствтв Ирина Синадива Фа-Ип^тлГнти мппгп°гп""а' Че 1И е била свъРэана с известиата фамилия иа Синадините. конто дрндобили много голямо влияние по времето на Никифор 111 11078—1081) Родствеииаи на «У*Ф°Р Во1а1|нат- произхождаши от темата Анатолия (старата Фригия в Мала Азия}. Сина-Д“И|пТДб"'и' еЛН" 0Т найвеРН||те чривт.рженици на императора Тях мото участие в чреврата от 1077 г било щедро възнаградеио Синадините получили оисоки ..остове във мздатийсмт военно-административна система, а един от тях се оженил та сестрата на императора Този брак още повече заздравнл родстнените връзки между Вотаииатите и Синадините Нещо по-вече. Нямайки пряк наследник. Никифор III решил да отстрани от престола сика на Михаил VII Н да провъзгласи за свой наследник ед.о младпте Сииадинн '*» Това с бил един от основ-
ните мотив.. за извършения от Алексий 1 преврат.
От „времето на Комнините" са известии 2 печата на жени от фамилията иа Сииадиииге — Елена и Ана. чиито имена не са придружени от никакая титлн '*' При това надписът. гравираи върху печата па Елена Синадина. е също в ритмична, стнхотворна форма '**
Подобно на всички известии византийски фамилии к Синадините залазили своего приви-легнровано положение до падането на Византия под османска алеет.
В листата на участниците във Влахсрнския синод с отбелязано името на куропалата Йоан Синаденос.1*3 известен също с I печат. чийто надпис е в стихотворна форма.'**
По-късно ( инадините се сродилн и у българските ияре Протостраторът Теодор Сандлин. чиято майка е била племемница па Михаил VIII Палеолог. е бил чнчо на нар Иван А.тек-сандър.14'
Известна с и една дарителка па църквата. съимеиничка иа прнтежателката на Перивш-кня печат, спомената в документ от юнн 1400 г. (Elpf]vi) fj IvvoStjvA) “* I Какво e отношение™ на Прина към известиата фамилия на Синаднинте?
I По рождение ли е тя Синадина или чрез брака си с някой Синаднв е получала фамил-ното име на своя жених?
; Аналнзът на сфрагистичнитс паметници. съвпоставен с писмевите изворн. показва. че В повечето случаи високопоставепиге византийски дамп запазваля я след брака фамалното си име
к Един от най-характершпе случаи в сфрагнстиката представят печатите на жените от Императоре кз и фамилия на Комнините Такива са тезн на с.ч трата па Алексий 1 — Евдокии Комнина, която независимо от ранга на съпруга си Никифор Мелисепос. прояъзглвген. макар и временно, за император, а по-късно въздигнат в достойнегввта на кесар, „лазва своего фч-милно име “т Същото сс наблюдава и при печатите на другата сестра на Алексий I - севастата Мария Комнина, съпруга на Михаил Таронит;*»* при иегомта вай-възрастна дыцеря Ев до ив Комнина.,м при .Мария Комн...... - внучка на севэстикратор»* и пр.
Внзантийската пнсателка Ана Комнина, дъщеря на .Алексий I, добила иаваспюст. иад-ЛЛрлнла вековстс не с името иа съпруга си Никифор Врчений. а с фвмнлиого име нв своя в»ща.,п
Е Какъв е случая! с разглеждания от нас Пернишки печат?
127
с-’Л"*ВОСт нмето на неговата притежателка се сяьрэва с едни впитай и„ •егсн на мещастната съпруга на севаста Мануил Вотаннзг - Ирина (utHaiioia Иакш *°ято « пазуч^ £<Х'М«"'РадОГГНвТ’ >,ЙСТ "" ”Р""а По т« • бм? Синад.,;; > см , 2 6р**а СН И "* по,иала слввата да бъде майка1. След овдовяваи.ъ
ск Ирина посгьпнла в маиастир и приела монашескою име .Мария •”
както вече огбелязахме. връзккте между фамилията на Вотаниатите и гати на Си..-,,, ватети ня’^то0*? бЛИ’*" Изр“ "а тс”' взаимоотношения са и сключваниге между предста ки Т™ бр#*°ве- ос"овам" иай-често на общи политически интерес.. и смет.
ТО^м л"Т CWM" с*лючен ме*и> Мануил Вотаниат и Ирина Синадина
.. , , о епитафът. който дава основания да иденгнфииираме Ирина, съпруга та на сева. , d±? ™°Та"ИаТ- ' пр’™3"--™ата наПернншкия печат, налице е и един друг интерес".. нТ обшТ ?г^п“Нт.Сп^ОиИ'Овра*‘'"ИеТО‘,,Л Бвгоро*"ца ОД"Г1ттрня ГОвптптр.а), което подобно Л 221“ ‘ "^произведено както върху печата на Ирина, така и върху ияколкото
известии печати па нейния съпруг Мануил. 1 10
... .. Jn? °6111 тип’ пр€Л<ггаве" с еднакви иконографски и стиловн белези, свързва намерения в Перник печат на Ирина Синадина с печатите на нейния съпруг севаст Мануил Вотаниат от него тя възприема титлата севаста, отразена в надписа. гравиран върху моливдову i а
иснчко това поставя в хронологическа завнсимост кзработването на печатнте на двама.а сълру зиОсноваинята. конто нн позволила да датнраме печатнте на Мануил Вотаниат око ю г . са валцдни и за печата на Ирина Синадина.
Пернишкнят печат обогатява неголямата листа моливдовули, принадлежат.. иа жени с <мде един нов художествено из работе н паметник.
Освен това намирането на печата при разкопките на Пернишката крепост, където при една следваща кампания бе намерен и печатът на севаст Мануил Вотаниат. постави и редина други пнтереснп въпроси, свързани с отношенията на Мануил и Ирина към обитателите иа крепосттз
V. ПЕЧАТИ НА ДУХОВНИ -ТИПА
Леон ми тор (около 1050—1080 г.)
Четнрнреден
ACWNMI TWPTHC CX0AI
С
надпис:
Лё®у pi тир Tf|?
ч
Зрънчест кръг.
on. Триреден надпнс:
TWN Ttav
KHPV Kqpu
KU’N xffiv
Зрънчест кръг.
+ A&dv уНтюр охбкц t®v Knpuxfiv ,
Pl, 21 мм (общо) и 19 мм (за отпечатано™ поле). *аОЛ- 1,1 •’
Добра запазеност. Грижливо гравирзни. еднакво внсоки букви в надписа. Изпъкнал и на-дебелем отвор на канала в горната страна на печата. Разтегнати и изтритн странични полета.
Печатът е издаден Юрукова. Монети и печати, с. 44—45, обр. 5.
От мустраяво грашфаявя валяв, аяжлавс. ча лритежателят ва печата Лаоя е мевал
В„Х „^яовелввви-. кяятч .«««во . 7ХХ
Сивого се «твое, в до «„г^ячвачкте о, Лео. фуввявв ва мотор. Според печвта
М Г“в5«о eoi”i.S зЛ»РаТ.""ето"» «ТдТ<-_о^~ «е™
“ “аР“'№ • КРа”И” "Р" дргжаваш първото издание иа печата.1'1’
1ЗД
on.
К Отбелязпайки някои нови или ,
Ante". Люмсрл постяви пъп вр»,’. > . .'(''Г',НМ Досг|•УФ»»*"*'' • “ ₽*•••"•'-нПавгл’- извести.» клто .Мттиг ,'1 Рг *?»*. Кож т литии-влтв иъриа .<л IW?»»
If В СЪЩИОСТ ТВМ. млкар И nnru.:"'л“^ »•* от ГЪрвнв II II «W
л,„, < <ду-
». п™””- »
.««. т с„а ,кг„ „ „ xlli)
a^XoHcnVic'иимЛБПЛРОаи'и Оринт- с Мигпати м ваагяеж», ранг (бал меамалаа
Хрнч.»Ц. »»«б. О«.,„ена , „ «,,ф„.яо,
В полето влево н вдясно снглите М й Следи от зрънчест кры Петредеи надпис: - - - - NAP N1KIVAC
CriOINATON TSAIN.CK ПО1С Следи от зрънчест ........
+ ’AvSpovixm, Afcanoivu. t6v rob Alvov «гхХяоц
. „ 20 мм (общо) и 18 мм (за отпечатано™ поле). Табл- IV J
Недобре отпечатан. Следи от подх.тъзаяяе на булотирмоиа, конто са повредили «пображеимет -и надписа. Разтегнати и изтрнти странички полета. Пробит. Опгпено парче «м-ло тадин» канален отвор.
Непубликуван.
[ + 'A|v6p (ojvtmo, Ы. oitotva tov toO ATv(ou) ax(t) 1ГОЦ кръг.
Pl.
Повре.ита в надписа е засегналя нан-вечг личного име на прнтежзтеля на печата. Нет--вето окончание - - - NIKIV, сьвпостявено с контурите иа предшссгпумщите ГО с лабо чатлияи букеи NAP, дават основания да разчетем имею Андроник. В надписа. който по форма е ииет-катнвен, то е евързано с нмето на град Енос.
Всичко това показва, че Пернншкият печат е бил притекание иа никой неиаяестек хосета титуляр на Еноската църква, която около 40-те години иа XI в. става митрополия.1-
В сфрагнстичната литература са известии ияколко печата на еноски архиепископы и МИтрополнти. За разлнка от Пернпшкия печат в надпнеите им се посочва и духовнипт сап «. техния притежатсл."’'11
Пмената на титулярн на Еноската църква с-т посочени и я никои писмени документ. Та».ъа е списъкът на участниците във Влахернския синод, в който е огбеливаио нмето на Михаил Еноски (MtxaqX Alvov).1*1
По иконографскнте си, стилови и спиграфскн белезн (към последните се отняспт и очер-тапията на дребннте грнжливо изписаии бухан) изработвансто на Пернншкия печат се с»ьр> па с последните десетилетия на XI - начало™ на ХПв. С други думн, Андроник е л.м или никой от предшествениците на Михаил Еноски, или никой от истопите прнемимцн.
Намерения? в Перник печат на еноския владика Андрпиик оботлтява скромния чикък на титуляритс на тази църква с имею на оше един иисш духонммк.
Това не нзчерпва знаменного на моливдовула. Неговото иамиранс така далеки от пре делите на Еноската митрополия - в Перник. пш ............«кои други иитересни въпроси, пн-р-Эани с характера на връзкнте, поддържани от обитате.тиге на град* през последимте дегет-к летия на XI - началото на ХПв.
VI ПОИМЕННИ ПЕЧАТИ (С ЛИЧНОГО И ♦АМИДНОГО ИМЕ НА ТЕХНИЯ 1ТР1ГП ЖАТТЛ1
Леомпш (АмореонаЛос У) (MtOAQ чрая ма X! •-Насрещеи бюст ш га. Георга с км» аадраао «»™ » «аНОгиа» • В «кита р-ка льрх» «>»ие. а . лааата амт е еааапММ форм. Э’поаето пл””"" «А«С»О апаграф. рааположе» »» аергиааап» «о.™» (ГвЛ)рую(;)
М1П»И И рнзниил укр*с«я от едър
Р О <0ухч)
О П
О
Зрънчест кръг.
on. Четириреден надпис.
KCR, в + K(iipt)a Р(оП)Э(о)
ACWNTI Atavrt
АМОР - - 'Арор - -
IV --- О & - - о
Зрънчест кръг.
PI. 21 мм (общо) н 19 мм (за отпечатаното поле). Табл. III /
Дълбока пукнатнна по дължината на канала. Силна разяденост около двата каналнн отпора, която е засегнала и повредила значителни части от ядрото иа печата.
Публикуван Юрукова. .Монети и печати, с. И, табл. Ill 3.
Иконографскитс особености в представяне образа на св. Георги - късата коса, запита на едри букли, както и елипсовидната форма на украсення от едър зрънчест орнамент щит са характернн за .времето на Комнините", т. е. за последните две десетилетия на XI в.11’" Това са основанията. конто ни позволяват да датираме Пернишкия печат в последните десетилетия на XI в.
Увреждането на част от надписа. гравиран върху обратната страна на печата, създав.! затруднения при неговото раэчитане интерпретация. След изписаното в пълна форма лично име Леонти в третия ред се чете Амор (Ацор...), което вероятно е част от родово или фамилно име. произлязло от града Аморнои в Мала Азия (Фригия) или пък от селото Амо-рион в Тракня. Не е ясно каква е била пълиата форма на фамилиото име на Леонти, тъй като иа четвъртия ред, претърпял най-голяма повреда, се разчитат. разделены одна от друга само буквите IV ... .0’.
Византийската сфрагистика познава редина случаи на фамилии имена, производив от тезн на градски центрове или селища. Две от тях са изписани върху моливдовули, датирани подобно този на Леонти, в последните две десетилетия на XI в. Единият принадлежи на про-топроедъра и квестора Теодор Смирнайос.1** а вторият на вестиса Симеон Антиохос.170
От нмето на фригийския град Аморион, родно място на императора Михаил II, идва нмето на Аморейската династия,”1 предстазена от трима владетели — Михаил II, Теофил и Михаил III (820-866).
Стефан Малей нос Тесалоникиеца (около последните die десетилетия на X/ в.)
л. Насрещен бюст на Богородица Оранта с вдигнати за благослов ръце. С нимб. Облечена в стола и мафорион. На гьрдите навален медалион с образа на Христос.
В полето вляво и вдясно сиглите; М 0
Зрънчест кръг.
оп. Петреден надпис:
+ 0К€ *+- 0(еото)хе
СК6ПО1С охёяоц
МССТСФА цс Етёфа
NOCCMA v(ov) 0£o(aaXovixta) Ma
- - - - NON Attvov
Зрънчест кръг. ----
PI. 17,5 мм (общо) и 155 мм (за отпечатаното поле). Табл. Ill 5
Корозирала повърхност върху обратната страна на печата (силио разяден около долння ка-налеи <>твор).
Иепубликуван.
Корозията върху обратната страна на печата е повредила част от буквите. гравирани н последните два реда на надписа. Това създава трудности в разчитането на фамилиото име на притежателя на моливдовула. След личното му име Стефан на четвъртия ред се забелязват ясно очертаиията на три букви ©СС. след конто оше две МА. На петия ред, който е иай-силно увреден, се разчитат само последните три букви NON, окончание на фамилиото име. Това разшифроване дава две възможиости. При първата от тях би следвало да възприемем ©СС.МА като първите начални букви от фамилиото име на Стефан, а при втората да ги тре-тираме поотделно. При многобройните безрезултатни справки в търсенето на фамилия, эапоч-
130
08Ч1Л С буКПИТС ®€CMA, П0ПЭДИЯ1и> j
ПП-.ЧП iinrnrTn..u . . a* СД||И лруги много интересии сведения. Те се отнмвт
«”"» «»« • Ч»»
X"; ™ пада топ! прите*,,,.,„ ........„ „ с Лумяпе вес. , «ашт
"toS1 М» NW (МпЫтот)
белези, конто латнпат печата около последните десетилетия па XI и,, идеитифииират спомеиатия я 1084 г. Стефан Малейиос -KUowneun , пр«„*„„. П.ре.Х
Симеон Пригуле (последните десетилетия на XI в.)
л. Триреден надпис:
+K6R® К(бр|)8 р(Оц)Э(еЧ
TWCW тф аф
ASAW 8оъ).ф
Зрънчест кръг.
оп. Четириреден надпис
CVMC- Lupi)
WNITW йттф
ПР1Г8 Пргуоь
- АН - М|
Зрънчест кръг.
+ KupiE pof)9ei тф аф 5оиЦ> Iupr)<i>vi тф ПргуоиХт, Р1, 17 мм (общо) и 15 мм (за отпечатаното поле). Табл 111 7
Добра запазеност. Разяден около отворите на канала. Начало на оксидация. Грижливо изпи-сани. с равномерна височина букви.
ОИМ — Перник, инв. № 251.
Публикуван — Юрукова. Монети к печати, с. 44, табл. Ill /
Изписването на С, Л, X и особено на W, чиито страннчии хасти са дъгообразни, суьрзват печата с последните десетилетия на XI в.1’4
Формата и шифърът на буквите намират най-точна аналогия с тези на добре датираяия печат на ссвастата Мария Комнина, сестра на Алексий 1, отсечен след 10811 г.174
Обобщаването на тези данни дава основания да датираме печата иа Симеон Пригуле а последните десетилетия на XI в.
Подобен
Триреден надпис:
+ KCR® + K(vpi)c р(оп)Э(б1)
TWCW ТФ аФ
ASAIV SouXco
Зрънчест кръг.
оп. Четириреден надпис:
CVM€
WNITW <i,vl ТФ
<п)Р1гг> (П)р1уоб
-ли - - -
и. «-и»- <>р->
Н«обре а с"“о Р"««" “«"« ‘Д
Пг~“ “
ОХ..Н, парче» . ЮРИ—- '' 41 '
ОИМ Перник, инв. № 357.
13!
Зръичест кръг ол Четирмредеи надпис кеи е ♦ кода Won)*»»
AflVNTI A4o»vn
АМОР-- 'Apop--
IV - - - О Л - - о
Зрънчест кръг.
И, 21 мм (общо) и 19 мм (м отпечатанотл поле). Табл. Ill /
Лълбока пукнатмиа по дължииата на канала. Силна разядсност около двата канални отпора, която е хасегнала и повредила эначителни части от ядрото на печата.
Публику в ан Юрукова. Монети и печати, с. 44, табл. Ill 3.
Икоиографекитс псобености и прехставяне образа на св. Георги — кьсата коса, завита на при букля. както и елипсовндиата форма на украсення от едър зрънчест орнамент щит са характерни за .времето иа Комнините*. т. е. за последимте две десетклетня на XI в.""’ Това еа осмоаанията. конто ни позволяват да датираме Пернишкия печат в последимте десети-летия на XI в.
Увреждаяето на част от надлиса, гравиран върху обратна™ страна на печата, създав.1 затруднения при мегового разчмтане и интерпретация. След изписаното в пълиа форма лично име Леонги в третня ред се чете Амор (Арор...), което вероятно е част от родово или фамилио име. прсимяэло от града Аморион в Мала .Азия (Фригия) или пък от селото Амо-рнон в Тракия. Не е ясно какая е била пълната форма на фамилното име на Леоити, тьй •тато на четвъртия ред. прегърпял най-голяма поврем, се разчитат, раэделенн една от до\тл само буквите W ... .0'. н
Византийским сфрагистика познана редяца случав иа фамилии имена, производим от тем на градски центрове или селища. Лве от тях са изписани върху моливдовули, датирани подобно този на Леонги, в последимте две десетилетмя на XI в. Единият принадлежи на про-топроедъра и квестора Теодор Смириайос." а втормят на вестиса Симеон Антиохос-170
От името на фригийских град Аморион, родно място на императора Михаил II, идва името шР^аТ^Н"аГТИИ'' пРедст່на от трима владетели - Михаил II, Теофил и Михаил in (ал|—Sool
лръячест кръг. Петреден надпис.
* еке
СКСПО1С мсстсфа меесмА • - - - NON
Стефан Малейнос Теса.юникиеца
(около яоследните две десетилетия на XI в.)
* ?ТШеЯ 6l°fT Н* Бо/,°Родииа Оранта с вдигиати за благослов ръце. С нимб. Облечена в стола и мафорион. На гърдмте й_овалеи медалион г образа на Христос.
В полето вляво и вдясио сиглите: М в
в(бот6)ке
oxiitoi;
ре Хтёфв
vfov) eeotaaAovixia) Ma
Acfvov
ичмгки кры.
Pl. 17,5мм (общо) и 15.5 мм (за отпечатано™ поле). Табл. Ill >
иУ°£-нЗИД^р)ПОВЬрХИОСТ *ЪрХу ов₽апита гтР«на "» печата (лито разядеи около долния ки-Непубликуван.
стрим на печата е повредила част от буквите. гравирани в М надпнеа. Том създава трудности п разчитането на фаммяото имена “олимов>ла- След личного му име Стефан на четвъртия ред се «белязвлт ено очертания та на три букви ©«С. след конто още две МА. На петия ред. който е нлй-
“ Р**"пат само последимте три букви NON, окончание на фамиляоти име
оегил ФР0"-1"’' д«ва лве възможиости. При първата от тях би следвало ла възприемеч - 1А като огрейте началки букве от фамилното име на Стефан, а при втората да ги тре-тирамг поотделно. При многобройните безреэултатии справки в търсснето на фамилия, започ-
p*tU3 G буквитс 06C.MA, попадиахме т
...м. «ПГ1ГТ,.„. , "э ’"И лругм м«<и < иятерепт «ведения. Те се отялеят
мпгто Ткалоннкиси*1 l"***',мил"ят-* Малейим. която освеи фаммлиото си имг носят и про»-мине н акт от |<Ж1 г f Eer»*T"ft Mj.wltaorT*» ет-фият. чисто име * отбе-
SsS _........
Г йн. X "" "*е»™фицират споменвтия о 1084 г. Стефан Малейиос -Ткмоиикисца с притежателя на Пернишкия моливдояул
Симеон Пригуле (последните десетилетия на XI я.)
л. Триредсн надпис
+KCR© K(Cpi)r. 0(of|)9(ei)
TWCW тф аф
ASAIV 5о6Хф
Зрънчест кръг
on. Четириреден надпис:
CVM€ 1ъцт)
tVNITIV cnviTiT»
ПР1Г» npiyov
- АН - Xf]
Зрънчест кръг.
+ K6pie pof]9ci тф аф боиХф Svpntbvt тф ПртуобХт]
PI, 17 мм (общо) и 15 мм (за отпечатано™ поле) Табл III 7
Добра запазеност. Разяден около отворите на канала. Начало на оксидация. Грыжливо нзпя-сани, с равномерна височнна букви.
ОИМ — Перник, инв. № 251.
Публикуван - Юрукова. .Монети и печати, с II. табл. Ill 1
Изписването на С, Л, X н особено на W. чинто странички хастн са дъгообразни. саързоат лечата с последннте десетилетия на XI в.15‘
Формата и шяфърът на бу квите намират най-точна аналогия с теж м добре датирвиия печат на севастата .Мария Комнина, сестра на Алексий 1. отсечен след 1081 г.11*
Обобщаването на тезн Дании дава основания да датираме печата на Симеон Пригуле в последннте десетилетия на XI в.
л. Триреден надпис:
+КёЙ® + K(opt)E P(on)9(6i)
TWCW *Ф оф
AgAIV '’oiXcu
cv.Me WNITW (П)Р1гг> - AH -
надпис: Ею|*П
(n)piyov
-И-
ли — Юрукова. Монети, с. 44. табл. Ill / № 357.
131
lure моливдовула па Симеон Пригуле са отсечени с зпа различии булотириона. При •торив еюемпляр (Л Г се забелизяат никои юпълиителнн белеэи. който на спой ред евърь *мг илрабогнането му с последните десетилетия на XI в. Такава е буквата W. чиято го демина доминира над тази на буквите С и R в първия ред. написан върху лицевата стран., ив печати.•*
От кзелелваието иа моливдпвулите ст вшила. че и в дватв случая гравнрансто на було-тирноанте е било поверено на олитни майстори Буквите са нэписаии грижливо. Под три редния надпис пърху лииевата страна има орнамент, съставен от шсстолъчиа звезда, фланги Р*иж от две чертнчкм.
Състоянието на итория печат показва небрежна наработка. Тя вероятно е реаултат от нэготвянето на печата на място в Периишката крепост. Предварнтелно гравираиият було-тирион е бил нзработен от иедобре квалифицираин майстори при неподходящи условия.
Намереинтс при разкопките на Периишката крепост 8 подготвенн за отпечатване оловни ядра117 (с капали за прокарпане на копринення шнур или панделка) потвърждават пранди-восттв на лзказаното предложение.
Давид Харсиаките. (акало края иа XI — пврвата третина на XII а.)
Триреден - СФРА ПС.М|А| ЛАД Зрънчест Т риреден TRXA PQSNO ПрЛВ
надпис:
* ХфрЛ 710)40) Л<ф(6
кръг. надпис:
тоС Ха
poOJuvo roi'Xoi'
Зрънчест кръг.
- Xvpdyiepfa) Ларсо тоб Харо(>)оз*окойХои
Pt. 20 мм (общо) и 17 мм (за отпечатаното поле). Табл. III 8
Плътно ядро. Недобре профилиран страничек ръб. Върху лицевата страна на печата изтрито в Дясно страиично поле.
Непубликуван. Парвлели няма.
ОИМ — Перник. инв. № 351.
При текста, гравиран върху лицевата страна на печата. се забелязва прекъеване след петита стъпка (белег. който иасочва към дванадесетосрнчник). Това означава. че продължс-нието на надписа. изписано върху обратната страна на печата. би следвало да съдържа 7 егьпки. Те биха могли да се получат по два начина В първия случай фамилиото име би било тоб ХаНхзатояоъХои — трудно обяснима форма, още повече. че в началото на втория ред ясно се раэчита буквата Р. Много по-вероятно е второго разшифроване. според което фамилиото име яа Завид е той Xapc(i)avo«>v>.ov Пре имущества та на тази интерпретация са н това. че тя^е съпбраэена с всички буквени знацн, фигуриращи в гравираиия върху печата надпит. Фамилиото име е евързано с известного лично име Xap<nav6;. Вместо производного Харсианитес. поетът. гърсейки необходимите 7 стъпки. избира най-дългата поетична форма \Ч|'П( I tuvosoi Хои.
Това дава основание да евържем Пернишкня печат с лнчността на непознатия Давид Харсианитес.
Датнраието на тозн тип ..поименни" печати е трудно. При тях няма изображения, чиито нконографски и стнлови особе ногти могат да се нзполэуват като датнровъчнн белези (отбеля-захме вече подобии случаи в интерпретаиията иа образа на св. Георги, разлнчните изображе и и я иа Богородица и пр.).
Освев това притежателите на тези печати не са характеризнранн с титли или длъжно-сти В повечето случаи последните отрази ват точно промените в йерархията на византийската титулатура. както и тези във воеино-адмииистративния апарат. Както вндяхме.тозн вид све ***"• съобразеии с иконографския и сти.зов анализ на представените изображения, бяха из нииуваии в опюсителната дарировка иа печатите иа вестиса Михаил Пердеке и иа проедъра Леонти. И кай-сет не печатът иа Давид Харсианитес подобно па някон други печати, намерен» при развопните на Периишката крепост. не може да се евърже с известна вече от пиеменнте мэаори или пък от сфрагигтичните паметницн внзантийска фамилия, а оше по-малко с копире-теи иеми представите^ В коментара на някон пернишки печати прнложнхме този най-сиг)рен
И точен начин на датиране. Такъв бе . >lu, u u
тми на протонобелисима Г торги гь,Л ‘ Коист.итии Умберто. ’
прута Ирина Синадина ₽ п««о-юг. със сеааста Маиуил Вотаинат и с негавата съ митесВогаовните и"ташто п пб°,ИМ''""" печати- кгм които “ отпася и този на Давил Харена-илисчлтипаии venemun tn об^аст7а "а византийската сфрагистика също не могат да бъдат Е!^УТ«тп M te.u » Шлюмберже отбелязва само печатите иа тхтулуваип и длъжжзетни Л"“ Д* „ ™ Г тп, рзаин с "«толям брой известии византийски фамилии Панченко не се “ " Лц*. ki'.‘ тн^п"'' ЛаТИро,ка Той "«’»•" отенчането на ..поименните* печати в широк аре-нолотически диапазон, обхващащ два века (X —XI, XI XII и пр.).
За съжаление подобна картина представя и каталотьт иа колекция Оргиадан. чийто автор В.Лоран бе един от наи-известиите ихлелователи иа византийската сфрагистика
Излезлият в три части първп том от каталога на колекция Закос не съдържа печати от интересуващия ни тип.
Въпреки че такива печати не са представени и в първата част от каталога на Зайбт, миото от аргументнте, конто авторът привежда в подкрела на някон от своите датировки, могат да се иэползуват при интерпретацията на подобии моливдовулн
Тезн доста подробни бележки не само разкрнват трудностите, с конто се сблъсква всяки нздател на т. пар. „поименни" печати, но и извиняват никои колебания и неточности в пред-лвганата относителна датировка
Какъв е конкретно случаят с печата иа Давид Харсианитес?
Изписаннят върху двете му страна надпис. представен в стнчотворна форма, показы, че най-раиното въэможно датиране на памятника е около третата четвърт на XI в
Освен това правя впечатление, че на 3 места в надписа дифгоигът ou е представен чрел лигатура. Същата лигатура се среща в печати, датиранн от последнего десятилетие на XI в. до първата половина на XII в. Такъв е печагът на севаста и дука Константин Умберто (около 1091 — 1095). намерен също при разкопките на Периишката крепост; иа куропалата Леон Ар-бантенос (първата третина на XII в.);1” на Никифор Вриений (първата половина на XII в ).‘ както и намереният също при разкопките на Периишката крепост печат на севаста Мвиунл Вотаинат (около 1120—1140 г.).
Шрифтът на буквите. който е значително по-едър от този иа печата иа севаста я дука Константин Умберто, се приближена до печатите на Леон Арбантенос и .Чаиунл Вотаинат.
С други думи. по-едрите. грижливо нзпнеани букви. конто характернзират надписа, тра внран върху печата на Давид Харсианитес. евързват времето на неговата наработка с първата третина на XII в.
VII. ЧАСТЯМ ПЕЧАТНИ (САМО С ЛИЧНОТО ИМЕ НА ПРИПЛАТЕ.-»»
А.шли (около първата третям на XII t.)
Нкриие» бюст на Богородица < 1р«.та (бе. «аинона на XpHTOd. С
стола и мафорион. _
В полето вляво и вдясно сиглите: М © Зрънчест кръг.
Четириреден надпис:
+[©jeR© *1
- - -д»л I
[©[ (вот6к)е P(of|}9(si) [тф o©f 8oi>M<ol
1П1 л‘
Зрънчест кръг. . Табл. П
PI. 18 мм (общо) и 16 мм (Ы ОТП7’ТП?Л който ва места е иа«белей * «амт Лям та
" ”>”т'"
HRAAXCR NITICA"
Ф 9
4
ф • 9
ТаЛл ft'. I Печат на Алипи. 3 Печат на Поан. 3. Печат на Андроник, владико на £кяе, 1. А ноли мгн vwm (Muaauj?), 5. Анонимен печат (Митаил?); 6 Печат на пятая лмагамр; Z. Лечат с абрага на боаоробина м са Ннкаиг. в Печат с обрам на си. Георги и св. Лимитер. 9. Печат на Поан
Едрнят шрифт иа буквите в надписа, конто наподобяваг тези or печата на Давил Хар-сиан!пес; общага и за двата печата лигатура W, нвползувана за представяне на дифтонга он; гйдемината ил Л. нздншнаваща останалнтс букли и пр. свързват отенчането на печата с времен) около първата трстина на XII в.
Йоан (около края на XI — началото на ХП в.)
А Нкрешеп вост I» Богороджи Орапта с вдипит» та влагосло» p»ue. С лихв. Овлсче» в столл и мафлрион. Нз гърднте н овален медалнои с образа на детето Христос.
Сигли не се звбелязват.
i> Следи от зрънчест кръг оп. Четириреден надпис
l ннты
I<o(dvvT|v) Kdvfu)
Yve adv
SoCXov tnUne
IWriANI FNCCON AOVAON скепе
Зрънчест кръг.
PI. 16 мм (общо) и 13 мм (за отп»..
Иприта лицева страна. Недобре гравимн? Хл*’’ к Табл. 2
рите на канала р рвирани дребни буква с нисък релеф. Рамдм около -тво-
Иэдален -Панченко. Каталог г 25 » к .
Laurent, Bulles Mdtriques. р. 66. №181 KorwUn,°Poefc* Molybdoboulla. p. 225. M 932;
Й™" Л01™1 «"> Богормши.
Иа XI - ni.рвите десетилетия на XII и т«. и,иг 3Ha,WM" г иякпи печати гатяреги от края датировка Ри за намерен™ Пер«“'„а’й^Г”- “ " П₽еДЛ°ЖМ“
Иван (около 1040—1070 г.)
Насрещеи бюст на св. Димитър. облечен в държи копие, а лявата е прикрита от щит жен в две вертикал ни колони: О
ризница и хламида. С нимб. В дясната ръка В полети вляво н ваясно епиграф. разпол» м ‘О (бую;) Ai,M^tp(ioq)
Н
оп.
+ K(upi)E ₽(of])9(ei)
(т) ф оф бои
(Х)ф 'Hpd w(n)
PI.
Четириреден надпис: K€R, 0 TWCWAS AIVHRA NN Зрънчест кръг.
+ Корге, Рот)Эег тф стф боиЦ) 'H0dvvij
. .. 18 мм (общо) и 16,5 мм (за отпечатано™ поле). Таб* IV 9
Разяден около отворите на канала. Недобре гравнрани в нисък релеф букви. Изтрити странички полета върху обратната страна на печата.
Неиздаден.
ОИМ — Перник, инв. № 352.
Интересного при този печат е необнчайното за византийската сфрагистика лично име на неговия притежател. Вместо с гръцкото име Йоан — 'l<Mwq; той е пазован с бьлгарскито кръщелно име Иван, транскрибирано с грьцки буквн — Hpdvvnc Гази особеност на печата показва. че неговият притежател е бнл българин по произхох Вероятно той се е числил към онезн представители на българската върхушка, конто след доброволиот» прелаваме на после д-нпте центрове на българската съпротива получили о отплата низаитийски д.тъжности и титли.
По иконографскнте си и епнграфски белезн моливдову.тът на 11ван е най-раыен от всичкм периншки печати, датирани общо в периода XI ХП в.
Неговото нзработване вероятно е станало около средата на XI в.
VIII ПЕЧАТИ С МОНОГРАММ
Неизвестен манастир (втората половина м IX в.)
Л. Монограм
Едър зрънчест кръг. напомнят венец от листа.
оп Монограм |>с
Едър зрънчест кръг. напомнят венец от листа.
PI. 20 мм (общо) и 15 мм (за отпечатано™ поле). Табл. ]\ ,
Добра запазеиост Неравномерно профнлиран гтраннчен ръб. на места разяден и оксидпр.,,, Пукнат по дължината па канала върху лицеаата страна, с нащърбенн краища на отпора Печатът е генмаден. Паралели няма.
.Моиограмът. гравнраи върху лицевата страна на печати, е съставен от 2 букви в лиги М и N— FN Най-всроятноетыкуввнето. чете представятсъкращениеотдумата тур.,
p(o)v(6s» Името на манастира еизразено чрез написания върху обратната страна на печат., монограм Той с съставен от 3 букви. Очертанията на 2 от тях — Т н В. са яснн. Трет..। бу ква. «пряна на хорнэонталнага хаста на Т. не е добре гравирана. По форма тя напомни А, \ а даже к А. Това създава затруднения в разшифроването на монограма, съдържащ основни т<-бу квенн елементн от на и меновая мето на никой манастнр. Засега той остава неизвестен за нас
Необичайно едрпят зрънчест кръг, който и при двете страни ограничава значит, тн . т.нар „отпечатано пате”, напомни иа венеца от листа, характерен за един по-ранен певши във византийската сфрагистика — VII—IX в. '
Докати при разкопките на Пернишката крепост не са намерени монети от VII и VIII в., византийского монетосечене от втората половина на IX в. е засвидетелствувано тук чрст тиа чнтелен брой екземпляри. Такъв е фолисът на Василий I (867—886), както и свързаиите с него хронологически 8 фазиса иа Лъв VI (886—912).
С тази „среда" от нумизматнчнн паметници. израз на нкономическото и политического значение на средновековното селище край Перник през последната третина на IX в., можем ц свържеы и печата с монограмите на неизвестния засега манастнр.
(X. АН0Ш1МНИ ПЕЧАТИ
Анонимен? (края на XI — прейте десетилетия на XII в.)
л. Насрешен бюст на Богородица Оранта с вдигнатн за богослов ръце. Облечена в стола и мафорион. С нимб. На гърдите и овален медалнон с образа на Христос.
В полето в ля во н вдясно сиглите: М ©.
Зрънчест кръг.
оп. Петредеп надпис:
+ СКС + Zxi
П1СМСС я(о)ц р(£)ос
МАНМСО pvf| М(цаг|к?) o(ov) о
НК€П Ixtri
N v
Зрънчест кръг.
* lxix(o)i; цг oepv^i M(ixai)X?) adv olxirtv
Pl. 15 мм (общо) и 14.5 мм (за отпечатано™ поле). Табл. IV, I
Добра запазеност. Патина. Грижливо изписани дребни букви.
Публикуван Юрукова. Монети и печати, с. 45. табл. III. 6.
Бук вата М, написана на третия ред от иивокатинния надпис, е вероятно инициал от личного име иа притежателя на печата — Михаил. Така в анонимен на пръв поглед печат. чрез вмъкването на тази едииствена инициална буква той е загатнал своя та самолпчност.
Общите иконографски и стилови белези, миниатюрнитс размери на печата. дребните грижливо изписани букви и пр. евързват отсичането на печата с края на XI — началото на XII в. Със с-ыция период се евързва и използуваиата в иадписа лигатура » . Тя се
среща в никои добре датираии печати като този на Йоан Карабитенос на края на XI в.,"1 на Зоя Комнина — от първите десетилетия на XII в.1" и пр.
При разкопките в Перник бе намерен още един подобен моливдовул, отсечен със сыция булчтирнои. Подобно на описания екэемпляр и той е много добре запазен и патиниран
(табл. IV 5).
136
X ИК0Н0П>А«И4<И ПЕЧАТИ
on.
амор^по,Ни^,а """
• 1Кри"7"сР“™'С"^"ф,;"“Х пр«в. в
бюста на детето Христос Д'₽ж" впр"" а”
В полети вляво и вдясно сиглите; \н>
Зрънчест кръг. Насрещен бюст на сп Никплп г 4»рЕи. Вжрву и«е.,С.з„!1"’":.: cTi^ST
• 4 • ’ • Дяс"ата Рька иа светеиа е вдигната в знак па б. държи евангелие, чиито корицн са зкрасеин с едрп скъпощ В полето вляво и влясио спиграф, рззполажеи в две вс
° А ’О Мтзо;) NoHOjliMt; NI АО
Зрънчест кръг.
20 мм^общо) и 15 мм_^ (.^отпечатано™ поле). Табл. IV 7
вдпепо). Изработен от висококачестве.ш оловна сплав със специ-оттенък.
PI. 20 мм (общо) и 15 мм (за отпечатано™ поле). Табл. IV 7
Много добра запазеиост. Дълбоки каналий отвори. Висок страннчеи ръб (при лицевата страна вляво, а при обратната "—----- ---------------------------------* —
фичсн срсбристосив Ююдвден.
Печатите от този тип, определяни като иконографски1" или акокимпн1**, се поставят най-често в твърде обшнрни хронологически граннци — XI—XII в.
Пернишкият моливдовул има някон особености. кото ин насочват към едва по-точна отиосителна датировка. Образът на Богородица, представен върху неговатз лицева страна, принадлежи към един от най-рядко срещаните във внзантийската сфрагистика икомогрзфеки типове (тук става дума за византийските печати, отсечена в периода XI — XII в ) Аналогично Изображение на Богородица характернзира едиа or смигните билокови скифати (тип 3» на Андроник I (1183—1185),*"5 както и сеченнте от негово име в Констаюинополската монетар-ница тетартерони.186 С плоската си форма и диаметър тетартероните се доблмжават звърде много до Пернишкия моливдовул. Тази близост дава възможиост да преценим. че и двата паметник;, — нумизматичният и сфрагистичният, възпропзвеждат с еднакви нконографх-кн и стилови белези един общ прототип Основннте белези. с конто той е характер* знраи — пред-СТМената и цял ръет Божия майка, дьржаща с двете си ръце. притисиат до гърлите. овален медалнон с бюста на Христос или само обкръжеиата от нимб глава ы Спасителя. Яапомн,и за известиата Никопейска икона За разлива от памстниоите иа дребиата плас и ка (монетите на Андроник I и печата от Перник) Ннкопейсмта Богородица. предстамнл също права в цял ръет, държала в ръцете си овален щит с релефво изображение иа Спа |Г*™Близостта межа, чает or мокетниге емлеии на Андроник I и намерения в JT'P“"*‘“-™’e «аул. изразека в предстанннето на и» обш ряз.о гравии Лраз к. Ьогорозима. постен. в местно яронологичеека зависимое, оп-ичаиета на тези паматииин. wmauuM „еоноа
Сигурната арои.яетия ка отсечеии лр.. .рачо.ремемие и”*""** ?***
ни управление на Андреи,о. I HIM- I1S5I. иасоче. .ни .пкоекгел.ого мтираие из сфраг. С™,"ъ..мХк" » .= Z" ио’Хм'ст го.и'на амии»..» «МП. ле .рви и. XI и «.«то подобно и. „а. знвчиеммвеа час, о, .карем™.»,а .. «МИМО.,.,.
“ "КГдЕ ^а"”»з'п.т'»'™а«.Тмозивдоа,., с.мраМ И. с- РМ
. ЙЛ О, ре,».................о к,.,.».. и=..; •
ПОСредствено до 2 билоновн показва. че са налнце сернознп основания. кото
Обобшаването на, тези наблк по» 1,п(1еДе.,„ ^„„ювул. с изображен..чтв
Датмрвт печата около трет.,га icin 1 , , мсе111 Сфрцгнстнчен паметник, намерен при
М ьжороднца и св. Никола като иай къспия ч-к РМКОпките на Пернишката крепост .
Ct. rtop* < » AuMW (около 1030-IMO t)
MaracniM лги-т на св. Георги със .«облено младежко лине.
С IX1B >.XX.“Xi лмХ» ‘ ' Т“ф«” "
М..0 . ««М ™Т»ф. р»™™™ А« «рт»«<™»
° о IV О («УЧО?) ГийртКо?)
п Л
Слеаи от грьичест кры _
on. Насрещеи бюст на а. Лимктър. Облечен я ризница и хламиде. С копие п дясната ръка и шит в .мвата.
В полето вляво II адасно епигрвф, разположен в две вертикални колонн ОМ 'О (вукч) Апм(п)тр(|О5) А ТР Н
Стеля от зрънчест кръг.
PI. 15 мн.
Лълбокн клнллии отвори Гравираннте букви са с нисък релеф.
Паралелм. Schlumberger. Sigillographie. р. .56. № 4; Laurent. Orghidan, № 672.
Табл. IV S
Иконографсхите особености в представяис образа на св. Георги се отличават от тези, <-конто светеиъг е характеризнран върху сфрагистичннте паметници от времето на Комнините. При печатнте от последните две десетилетия на XI в. св. Георги носи вече не кръгъл. я елнпсоендеи щит. украсея с едър зрънчест орнамент.10" Той е със завити на едри букли коси м разлика от Пернишкия моливдовул. където прическата подобно на плътнл маса обгражда главам иа сиетеца.
Тези бслеэи свързват отсичането иа печата с един по-раиеи период —около 1030 1080 г.
СИГЛИ. УПОТРЕБЛЯЛИ ПРИ ИЗПИСВЛНЕТО И РАЗШИФРОВАНЕТО НА ПЕЧАТНИТЕ НАДПИСИ
| ] букви. повредени и възстановени.
С ) букви, остамали извън печатного поле.
......напълно изтрити букви.
I ) съкращеиия.
АВА слабо четлнви букви.
ВИЗАНТИЙСКИ .МОНЕТИ
КАТАЛОГ
Василии i ,867—ew>(
Констактинопол — фолиси тип/ — Василий I сам.
+ BASILIO S BASILCVS *
S“h“ ЙХГ ',а%"Й ' " «WT ’»»« ' орпамевтнрана оба. -Л1-РЖИ 1,бару«. а 2ла.а” ' И“"’Т“С " ”“P°C ”
Зрънчест кръг.
1Эй
, e о
Табл. V. I Ядро за имотРмв на nnam; 2 Ядром u.vonuw иа гита-; J. Я<to« м ошв. вяне на мчат; •/. Фолис на Василий 1. 5 Фазис на ,1лл VI; 6 Фсим: на Лм VI ! Ф»1и. ча
on. Четириреден надпис.
+ BASIL lose h©€0 BASILCVS
Romeo ь
Зрънчест кръг.
Morrisson. Catalogue. II. p. "> l-l. 02.
1. 1969 r. 26 мм, 7. 82 i .
ТГЬВ V| (886-9121
Канстантинопо i - фолиси
тип 3 Лъв VI сам (бюст).
л. -I LeohbAs iLc-vsRom
Ьбл. V 4
Насрешек бюст »ш Ли VI с къса мила. В лявата сн ръка. свитч пре.
Зрънчест кръг
Четириреден ичдпис:
4 L€Oh
с ьееоьд SILtVSR
ОПКОН
Morrisson. Catalogue. П. р. 555. № 21.
I. Пол № 87 19/2. 25 ми. 5.43 г. пробита в цеятъра.
№ 7202 1970. 26 мн, № 1449 1978. 23 25 мм. горяла. № 7331 1970. 25 мм.
№ 1185,1976. 24 25 мм.
№ 8221974. 25,25 мм.
№ 1178 1976. 25 26 мм. 4.68 г
2. Пол
3. Пол.
4. Пол
5. Пол.
6. Пат.
7. Пол.
КОНСТАНТИН VI (913—959)
Константинопол — фолисн
тип 3 - Роман I сам (920-944).
л. - RlVmA h bASILCVSRlvm'
Насрешен бюст на Роман I с брада. На главата със затворена полусферична корона увенчана с кръет. Облечен в хламида. В дясната си ръка държи скип-тър. заеършваш с трилистен орнамент, а в лявата увенчано с кръет кълбо. Зрънчест кръг.
оп. Четириреден надпис:
♦ ROniA
। /с heetvbA
siuvsrw
.Morrisson. Catalogue. II. p, 576. № 51. _ , -
I. Пол. Nt 276/1973. 6.15 r. 25 мм. Табл. \ ,
2. Пол. № 594 1974, 23/24 мм. изтрита.
3. Пол. № 1482 1978. 24'25 мм-
4. Пол. № 1533,1978. 26 25 ми.
т и п .5 Константин VII сам (27. I - 6. IV. 945).
л. * COhST'KA SIL' Rom'.
Бюст на Константин VII с къса брада. На 1лавата със стема. С лорос. В дя<-ната ръка. свита пред гърднте. държи акакия. а в лявата увенчано с кры i кълбо.
Зрънчест кръг
оп- Четириреден надпис:
- COhST
ChOCOKA
SIU- VSR
опкоь
Morrisson. Catalogue. II. p. 576, № 56.
I. Пол № 1200/1976. 24,26 мм, 6,47 г. изтрита.
2. Лол № 1473,1978, 25/27 ми.
3. Пол. № 590/1974. 24/25 мм.
4 Пол 2* 1164/1968. 23,24 мм. 7,05 г.
Табл. VI. /
Табл. VI 2
140
Mill Ml’’
O« COhSZAhZ' CfROmAh* A«b' R'
Насрещин бюстов ял Константин VII (вляво) и иа Роман II (азасно). Със сто, мл глава. Константин VII е обМЧМ в -мрос. а Роман И в хламида. Поыежду < и аържат патриаршески крьст.
•Мотпмол. Catalogue, П. р. 570, 15.
1- 1975. 22 м. 4/38 г. Табл VI
НИКИФОР II ФОКА I пы- 0?Ч)
Конетачтиноло .« — фолисн
тип 2— Никифор П гъс скиптър а рька.
л. -H.ICIFRb ASIL€RU>
Насрещеи бюст иа Никифор II с бра». Със стеиа. богато украсен дорос и ма ниакион. В дясната рька лържи скиптър, завършващ с кръст, а в лявата увенчано с кръст кълбо.
Следи от зрънчест кръг.
on. ’ 1етириреден надпис :
+ hICHF’
ChOCWhA
SIUVSRW
IDMUMi
Mortisson. Catalogue. II. p. 592, № 02.
I. Пол № 1455.1978. 22.24 мм. 8.92 г. Табл. VI •/
ПОЛИ I ЦИМИСХИП 0В9-97в|
Анонимки бронзпви монети — к ла с А {малы: модул)
л. + е.М.МА NOVHA
Насрещеи бюст из брадат Христос с кръетовиден нимб. Облечен в стола и ко-лобиоп. В лявата ръка държи евангелие.
В полете влево и ваяемо сиглите: IC ХС.
Зрънчест кръг.
оп. Четириреден надлис. включен най-често между два орнамента:
LASILC
Morrisson. Catalogue, II, р. 596 - 597.
I. Пол. М 1279/1977, 21/23 мм. 736 г, в нимба — £• 5орнамент не се забе-
лазва. Табл. VI
2. Пол. М 3959 1970. 26 мм. 5.98 г. пропечатана върху фолис на Константин I Табл. VI
3. Пол. № 1489,1978, 24/26 мм, силно изтрита.
4. Пол. № 1398/1977, 24/26 мм. 9,56 г, в нимба 3L ;орнамент не се заб, «ММ. Табл VI '
5. Пол № 1282/1977, 25 мм, горяла.
6. Пол № 1493/1978, 26/28 мм. в нимба /I
7. Под № 2885/1975, 25/27 мм. 8,72 г, в ннмба ” Орнамент Табл. VI
8. Лол Av 1468/1978, 25/27 мм, силно изтрита. с лупка в центъра.
9. Пол № 1034/1975, 25 мм, 1132 г. горяла.
10. По» Л. И12 1ЭТ8. 26'28 Mu, 8„
II. Пол. № 7%,197< 25,27 „ „„
12. Пол. Ж 3917/1970, 2Г. 11Ж , , _
мент
13. Пол № 2067/1968, 24 мм, в нимба____ Q
, . орнамент
Табл VI У
. растителен <>р«»-Табл VI Ю
ВАСИЛИИ II И КОНСТАНТИН VIII <976-1025)
Анонимки бронзови монети — клае А (голям модул)
л. +СММА NOVHA
Насрещеи бюст на брадат Христос с кръетовиден нимб. Облечен в гтола и колобион. В лявата ръка държи евангелие.
В полето вляво и вдясно сиглнте: IC ХС.
Зоънчест кръг.
оп. Четириреден надпис. включен най-често между два орнамента-
BASIL?
Morrisson. Catalogue, 11, р. 597—598.
1. Пол. Хе 1529/1978, 32 мм, 16,95 г. в нимба £7 ; орнамент------Л -
Табл. VII /
2. Пол. № 440,1973, 33 мм, корозирала.
3. Пол. № 1547/1978, 33 мм. корозирала.
4. Пол. № 1492'1978, 34 мм, корозирала. в нимба 31 >
5. Пол. Х« 1073/1975, 32 мм. 13,78 г, в нимба — Н /орнамент •
Табл. VD
& Пол. № 1299/1977, 32 мм, 12,94 г. в нимба - 77 . орнамент - •
Табл. VH 3J
7. Пол. X» 162/1973, 31 мм, изтрита.
8. Пол. № 1435/1978, 31 мм, изтрита.
9. Пол. № 7010/1970. 30 мм. в нимба — ” ; орнамент - •
10. Пол.'Х» 1516/1978,32/35 мм, 15221 г. в нимба- .орнамент
Табл. VH 4
11. Пол. X» 449/1973. 34 мм. в нимба -Г орнамент • е*
МИХАИЛ IV (1031-10111
Анонимна бронзови монета — клае С
+СММА NOVHA
п .UU7, ичпбпаженне на брадат Христос с кръетовиден нммб. Облечен в стола
В полето вляво и вдясно сиглнте: IC XU
«г;"' -ари -р- °— g
143
144
Morrisson. Catalogue. II n
I. Пол. № 3<>78'И7б 26 мм 4-
2. Пол. № 316/1973 uu ' ' r-
3. Пол. N. 1175,1977 ж
«- Пол. № 1с(|эдз. ж-эо „ I™?.”1’"" "»ч««кт.
S. Пол. № 7700/1971. 2S 3.,"“•W"»’ t Пол. № 275,,,73. ,1
марка гр ?
7. Монети и печати. 29 мм. табл. II 7.
КОНСТАНТИН IX МОНОМАХ (1012-1ф5|
> Константинппо.1 — ми.юарензия
л. + ДССП01 NACWZOIC
Богородица Ортита с нимб, права, в цял ръст, сгъпила върху гуле дном. Облечена в стола и мафорион.
От даете и страна сигли: j£p ©у
Следи от зрънчест кры.
on. CVCCBH MONOMAXON
Константин IX, брадат. прав, в цял рьст. насрсща» На глааата със стеыа. Облечен в къса туника и сагион. В дясната ръка държи дъ.тъг кръет. а лявата е поста-вена върху сабя. прикрнта в ножница.
Morrisson. Catalogue II, р. 635, 01.
I. Пол. № 1340,23 мм, 2.4‘» г. Табл. VU 7
Анонимни бронзови монети к.юс D
л. Христос с брада и кръетовиден нимб ( _J 1_ ), селнал насрет* на трон
с облегалкн. Облечен с в стола и колобиои. С дясната ръка благославя. а в лявата държи евангелието.
В полето вляво и вдясно сигли: IC ХСС.
Следи от зрънчест кръг.
оп. Триреден надпис:
1SXS
BASII.C
BASIL
Morrisson. Catalogue IL p. 601.
1. Пол. № 743/1974. 30 мм. 9.32 г.
2. Пол. № 925/1975, 25/27 мм. 8.05 г.
3. Пол. № 1117/1975. 24/26 мм. 9.30 г, контрамарка върху
1абл VII я
Табл. VII 9
п» - ?.
Габ* VD /О
ИСАК I КОМНИН (IO57-iaS9)
Uli - Ист I С .ч«,ру" " Р“*
-UhSXISRM Н„М6.И1ИМ saeptuu
Христос «Г* ‘ ..... ' Р“"
галка. Облечен е в 1ТОЛа
държи евангелист"
Следи от зрънчест кры
ICAAKlOC RfcOACVCRWM
Исак I брадат. пран, насроща. На глааата със стена, облечен в ризница, кы-., туника и сагнан. В дясната ръка държи лабярум. а с лявата се обляга върху саб,, Morrisson Catalogue, И. р. 640. 03. .. ч
’•-Пол. № 1331. 21 мм. 4.3.4 г. нродупчепа. с модно позлатено ядро (фи>о).
Табл. VIII /
ПП.
Константин х'дука (ккз^юет)”"" ' ......" ....... .. ___
Анонимки брпнмви монети — плас Е ____ _
л Насрещеи бюст'на брндат Христос с кръетовнден иинб. .< Мблечеи «Цетола н к<> лобион. С дясната ръка благославя, а в лявата държи|евангелието.
9 Ф А Ф ®
• t
В ПОЛеТО ВЛЯВО И ВАЖНО rur» ir*Vr--Слсли ОТ зрънчест“pv ГИГ*: ,С Тоипсдси т.п,,.
„ ~........ •’1'ьнчест
оп Трнредсн падлис
ISXS bASILc BASIL
г Пол. м 1в9|/196В. 24,ж .,.10 ,. .
лието
Анонимна бронзоли монети — к лас F
л. Христос с брада и кръстовидеи нимб. седиал васргои па трои без облегали* С дясната ръка благпславя, а в лявата държи свиты*.
В полето вляво и вдясно сиг ли: 1С ХС.
Следи от зрънчест кръг.
оп. Трирелен надпис. включен между орнамент от два мръста:
isxs —
BASILE
BASIL
Morrisson. Catalogue II. p. 602. № 123.
1. Пол. № 1181/1976, 24 мм. 9,75 г. Табл. VUI I
2. Пол. № 1348,1977. 25/27 мм, изтрнта.
3. Пол. № 417/1973, 24/26 мм, короэнрала.
4. Пол. № 1030,1975.27 мм.в нимба ; евянгелнето — Q
орнамента — + Табл- VIII 4
Фолиси
тип I — Константин X и Евдокия.
л. + етпм novha
Христос с брада и кръетовнден нимб ( _*'l_ К презставен прав, насрет* върху супедион. Облечен в с то.ад и ко.юбиои.В лявата рыа лържи евангежето В полето вляво и вдясно сиглн: IC ХС.
Следи от зрънчест кръг.
on. + KIVNTAK eVAKAVTO (Kojvaravrlvoc 6 Лойхгц. EuSoxia айуоылв) _____
Вляво ЬДОКМЯ. ВАЖНО Z:
държат помежду си (ръката на Константин X е изд там на евдокм») ла ру«.
1Т^т Т1У471 1S 26/28 мм. 10Д) г. УЩ 5
2. Пол. № 3925 1970. .’6 мм. изтрнта (с души в средам).
РОМАН IV ДИОГЕН нйбв-10711
Анонимна бронзош монети - нлае и л Насрещен бюст и» Христос с брада ,»л5»он. С р»и
В полето вля1ю и вдясно сигли; IC ХС
Зрънчест кръг.
оп. Насрещен бюст иа Богородица Оранта. облечена и столл и мафорнои.
В попето ил я во и вдясно сигли: М4’ AV
Елър зрънчест кръг.
Morrisson. Catalogue 11. р. 602—603.
I. Пол. № 401 1973, 24.-26 мм. 7.37 г. препечатапа върху монета на Константин \
МИХАИЛ VII ЛУКА <1071—10781
Ми.шарензая
тип/ — Бюст на Богородица Оранта Михаил VII в цял ръст.
л. - OKCROHecl TIVCIVAOVAIV
Насрещен образ иа Богородица Оранта в цял ръст. Облечена в стола и ма-форнон
В полето влево и вдясно сигли : MP 0V
Зрънчест кръг.
оп. + М1ХАНА RACIAOAK
Михаил VII в цял ръст прав насреща. Облечен в къса туника и сагион. На г.па-вата със стема. В дясната ръка държи кръет с дълго отвесно рамо. а и лявата сабя.
Зрънчест кръг.
Morrisson. Catalogue. II, р. 656. 01.
I. Монети и печати, с. 42, № 8. 15/19 мм. 0.89 г (само обратната страна).
Табл. VIII л
2. Монети и печати, с. 42. № 9. 26 мм, 2,48 г. Табл. VIII 7
3. Монети и печати, с. 40.
4. ОИМ Перник. нив. № 9, 24 мм, 2,31 г.
НИКИФОР III ВОТАНИАТ (107в-10в1|
Константимопол — номизма хистаменои
тип/ — Никифор III прав-
л. Насрешно изображение на Христос, седнал на престол без облегалка. С кръето-виден нимб. Облечен в стола и колобиои. В дясната ръка, протегната ветрами, благославя, а в лявата държи евангелието.
В полето вляво и вдясно сиглите: IC ХС.
.Твоей зрънчест кръг.
on. + NIKH®A£CnTlVROTANIAT
Насрещен образ на Никифор III. застанал прав, в цил ръст върху супедион с овална форма. Със стема. порос и маниакион. В дясната ръка държи лабарум. чиято дръжка е украсена с орнамента х. а в лявата - увенчано с кръет кълбо. Двоен зрънчегг кръг.
Morrisson. Catalogue, II, р. 659, № 01.
I. ОИМ Перник, инв № 362, -30 мм. 4,28 г. Табл. IX /
тип 3 - Бюст на Никифор III.
* Насрещен бюст на брадаг Христос с кръетовнден нимб __ . Облечен н
стола и колобиои. С дясната ръка благославя. а в лявата държи евангелието.
148
7 в 9
Тв6> IX I Номинш i«maw-- »•.«•♦»» Ш Вояшниа* I Мл*м
нон на Никифор III Вотаниат. 3 Анонимнауронена монета ним I Никифор И!
монета клас / - Никифор III. 5 Анонимы бронею -«омета на Амксии *<«"««
ггмемг. 4 Билоны екифату на АлмпЙ м
ОП.
В полето вляво и вдясно сигли: IC XG.
+ NIKH ФР ДССП
Нвсрешен бюст на Никифор III с брада. Сы стема. лорос и мамиаинок. В двсмата ръка държи скиптър. завършващ с кръет, а в лявата увенчано с кръет кълбо. ‘MOrn|S°nofa,№ 4.05 г. три дупкм. отчупен край, медио падатемо
ядро (фуре).
Анонимни бронзови монети — к.ик I
л. Нкр«щен вкхт н> Хряето. с брч» " крьягаш.»» _Ма • , СОЛ. » «аловно». С Л««т Р»«л &ИПХЛ»., . . -»»г. 1»р.» В полето вляво и вдясно сигли: IC ХС.
Зрънчест кръг.
149
иЙ" ю,МЖ- 51 ₽- c“h„crM
3. Пол .V, S1 „5 ?' «*> г.
з. Пол. м ’’’•*•
& Поз Й 19701 2325
Нол. .4» 1246 1976, 24 мм
_мм. отчупен край.
мм, силно изтрита.
3 едри эърна. Под него — растите.1Н(,
Табл. IX ,?
Табл. IX 7
АЛЕКСИЙ 1 КОМНИН <1081—1118)
П^РКЮРМЕМО МОНГГОСЕЧЕНЕ.кт-иед
Анонимки бронзови монети — клае J
л. Насрещеи бюст яа Христос с брада и кръетовиден нимб — ,
Облечен в стола н колобион. С дясната ръка благославя. а в лявата държи евангелието.
В полето вляво н вдясио енгли: IC ХС.
оп. Кръст. украсен в краищата с едри зърна. Под него полумесец.
.Morrisson. Catalogue. 11. р. 605.
1. Пол № 1399/1977, 27 мм. 6,85 г. Табл IX 5
СТЕЛ>С«ОРМЕНО МОНЕТОСЕЧЕМЕ ЦОИ-ИИ)
Константинопол — билоиова скифата
т и п 3 — Христос на трон; бюст на Алексий I.
л. Христос с брада н кръетовиден нимб, седнал насреща на трон с облегалки. Облечен в стола и колобион. В лявата ръка държи евангелие ( ).
В полето вляво и вдясно енгли: IC ХС.
оп. + АЛ лесп
Насрещеи бюст на Алексий I. На главата със стема. Облечен в дивитисиоп и хламида (таблион. украсен с ). В дясната ръка държи скиптър, за-
вършващ с кръст, а в лявата — увенчано с кръст кълбо ( *q* )•
Двоен зрънчест кръг.
.Morrisson. Catalogue, II. р. 679,01.
1. Пол № 2354/1969. 25/27 мм, 16 мм, 3,95 г, следи от посребряване.
Констаитанопол — тетартерон
тип / — Бюст иа Христос; бюст на Алексий 1.
л. Насрещеи бюст на Христос с кръетовиден нимб. Облечен в стола и колобион В лявата ръка държи евангелие.
В полето вляво и вдясно сиглите. IC ХС.
Зрънчест кръг.
Насрещеи бюст на Линий I с брада. На главата еъг
тисион и лор ос с маниакион (последният е украсен с 5 перли). В дясната р държи лабарум, в лявата - увенчано с кръст кълбо.
Зрънчест кръг.
ISO
| '• ** НИ0/19М. 1н Mv . ..
, г Табл. IX 7
Тесалоник — тетартерон
т.п 2 - Бюгт Хр.„«. б„, н1 t
полето вляво н вдясио сиглитс. £
on. + AA€Z - - -
ДЪржТскиптт п "ДЛлсксиЛ 1 СЬс стема. Дияитисиои и хламида. В дясната ръка
Morrisson. С.Ыо’г.е ц „ :Я7\'У|» ₽'“ “ Б,,Г'>’0Д"“ <™» 1
I. 1970. 2! ... '
и п 3 — Кръст; бюст на Алексий I.
Л’ ^nrJ',npeeC4CI1 В средота Х- в краищата му по едяо едри търно. Постав» върху две стъпала.
Около пего буквите:
С Ф (Хтаирс фъХаттс 'АаДюу 6mk6t»|v xdv Kopvqvdv)
оп. Насрещеи бюст на Алексий 1. Със стема, сакос и лорос. В дясната ръка държи скиптър, завършващ с кръст. а в лявата - увенчано , кръст кълбо.
Morrisson. Catalogue, II, р. 685.
1. Пол. № 1207/1976, 20 мм, 2.45 г, силно изтрята. Табл. IX 9
ВОЛН II КОМНИН <1118-1113,
Константинопол — билоиова скифэта тип 2 — Бюст на Христос; бюст иа Йоан II.
оп.
Насрещеи бюст на Христос с брада и кръетовиден нимб - _ . Облечен
в стола и колобион. С дясната ръка благославя, а в .шпата държи паягелнето.
В полето вляво и вдясни сигли; IC ХС.
Двоен зрънчест кръг.
+ IWACC ПОТТ n®VPOTNT
Насрещеи бюст иа Йоан II с брада. На глаиага СЪС CTUML Облечен .
лорос с маниакион. В дясната ръка държи скиптър, ииършващ с кръст, а о лявата — увенчано с кръст кълбо.
Morrisson. Catalogue, 11, р- 695, 04. ,
I. Пол. № 762,1074. (* 1ШД« "0 1ЮКрУ< Табл X /
2. Пол. № 15 1972 (+IW ПОР). 5 перли върху маиизкиона. Табл. X Л
3. Пол. № 1170/1976 Р IW ПОР), недобре запаяем.
4. Пол. № 1406/1477. корозирала.
5. Пол. № 1201/1976, изтрита поиържност.
Константинопо.1 тетартерон
тип / _ Христос в цел ръет; Йоан II в «ял ръет.
л Христос с нимб, в иял ръет. прав насреща. стымл ш.рж? епгжж ОАлеч» я стола И колобион. В лявата ръка държи евангелия.
В полето вляво и вдясно сигли: IC ХС.
Зрънчест кръг.
№1
ТиЬл X Балонова счифата на Йоан И Комнин. 2. Балонова скифата на Йоан И Комнин. 3. Тетар-терпи па Ппан И Комнин ( Констант и нопол I — само обратната страна: 4 Половин тетартерон на Йоан /' Риммин (Тесалоник); 5 Билонпва скифата на Мануил 1 Комнин: 6 Билонива скифата на Мануил I Комнин 7 Би.юнаеа скмфита ни Минус. i / Комнин; л Биio нови екифвПШ на Мануил / Комнин (само обратната стра на). 9 Балонова скифата ни Мануил / Комнин: Ю Балонова скифата на Мануил I Комнин
i iWMCnOT TW ПОРФУРОГЫТ
Йоан П с брад< предгтаогн в цял ръет, прав нагрета. На главата със стема Облечен в сакос и лорос с маниакиок. В дясната ръка държн скиптър. завършв.пн с крыт, а в лявата увенчано с кръет кълбо.
IS?
Зрънчест кръг.
г. Пол. » "'Wra пивърхност.
ftta.ioHUK половин тетартерон
' - Xp""“ «“’ pwi;««, „ и„„
Л. Христос с нимб. „
стола н колобион. В ляаам Г "Р1В иасРе,Ц1’ стынм ш
В пале,о »‘Р««
™. +IW лецпот) it хс.
Насрещен бюст на йоан II г Г1М„ м
лорос с маниакион. В дясната ’
кръет кълбо. Дясната ръка държи лабарум.
Morrisson. Catalogue. ||, р. едя по
I. Пол. № 871/1974. 14/16 мм. 1.94 г.
2. Пол. Ns 8835'1978, силно изтрнта повърхност.
МАНУИЛ I КОМНИН (1143—1180)
Константинопп i - бнлонони скифатн
ТИП 1 — Бюст на Христос; бе (брад бюст на Мануил I.
л. Насрещен бюст на Христос с брада и кръетовилен нимб. Облечен в стола н колобион. С дясната ръка благославя, а п лявата държи свитък.
В полето вляво и вдясно сигли: |С ХС.
Двоен зрънчест кръг.
on. MANS НА ДССП
Насрещен безбрад бюст на Мануил I. Със стема, дивитисиои и хламида. В дне-ната ръка държи лабарум. а в лявата увенчано с кръет кълбо.
Morrisson. Catalogue, II, р. 7Г2, 02.
1. Пол. № 40/1972 (- • NS НА ДСС). Табл X 5
2. Пол. Ns 1519/1978, повредена повърхност.
тип 3 — Богородица, седнала на престол, Мануил в цял ръет.
л. Богородица с нимб, седнала иасреща върху трон без облегалки. Облечен» в стола и мафорнон Пред себе си държи бюста на Христос - лете, с нимб около главата.
В полето вляво и вдясно сигли М4* Й57
Двоен зрънчест кръг.
оп. мхмвнл лее потне
M0HVH1 I с «РОД», простаае» « ««•' Р*‘ ' "Р“ WU«. Cw Я®. Дишгг.гж.» »“ амида. В д.с.пта ра«» ’ •’*“’* ««“•
от патриаршески кръет
I ТЙГЖ ’» «“• ” """• ,МА'“АЛ ЛССПХТ^ X 6
1. Пол. № 52/1972. 30 »“• «'Д"«Р'
3. Пол. N< 10728/1974. природе®'. "»“• Рь0-
1. Пол. » 1427/1978. нз,р«т» nootpinotr. тии х ?
Е Я”: Й S К *'• - ‘ “6~ х,
in‘ № ‘*•9/1973, 28 мм, недобре эалээен.т
10. Пол. М 1103,1975, 29 мм. пукиот ръб (кълбото е увенчано с обикнощ.,,
II. Пол. № 3931/1970, 30 мм, недобре тапазена.
IX Пол. № 700/1974. 31 мм.
тип / — Христос седнал на престол; Богородица и Манунл прапи.
л- Христос с брада и кръстовиден нимб, седнал насреща на трон без „6 Облечен в стола и колобиои. В лявата ръка държи евангелие.
В полето вляво и вдясно сигли: Ю ХС.
Двоен .зрънчест кръг.
on. MAN8HA ДССПО
Вляво Манунл I. с брада, прав, в цял ръст. Със стема. сакос. лорос и м кнон. В дясната ръка държи лабарум. а в лявата кълбо, увенчано < , До него нрава вдясно с Богородица, която го коронясва. Тя с с нимб А/ чена е в стола и мафорион.
Сигли (в центъра горе и по-ниско вдясно): MP OV.
Двоен зрънчест кръг
•Morrisson. Catalogue. II. р. 714.
I Пол. № 658’1974, 30 мм. маниакнонът е украсен с 3 перли ->тТ,
росът- . , Табл.
2. Пол. Nt 1325/1977, 28 мм. пукнат ръб. от двете страни на Христос н<> 1 лъчна звезда.
3. Пол. № 1467 1978, изтрита, пукната.
4. Пол. № 245/1973, сил но изтрита повърхност.
5. Пол. № 1388 1970. недобре запаэена.
6. Пол. № 1240/1976, недобре запаэена.
7. Пол. № 844, 1974, изтрита.
8. Пол. № 6 I I 197 1, 29 мм. маниакнонът с украсен с 3 перли росът— Табл '
9. Пол. № 1338/1977, изтрита повърхност.
10. Пол. № 1373 1977. недобре запаэена.
11. Пол. № 1482 1977, силно изтрита повърхност.
12. Пол. -Vs 7431 1971. маниакнонът с украсен с 3 перли
росът—
13. Пол. № 3970/1970. недобре запазеиа.
14 Пол. № 105/1972, 28 мм. маниакиоиъте украсен с 3 перли лоросът — , •,
15. Пол. № 208/1973, 29 мм.
16. Пол. № 734/1975, 27/29 мм. маниакнонът с украсен с 3 перли лоросът— , •,
17. Пол. № 8420/1971. корозирала.
18. Пол. № 1201/1968, 30 мм, маниакнонът е украсен с 3 перли
лоросът -
19 Пол. № 572/1974. 27/29 «и. оеловре мпаэека
20. .Монет. и нечет, с. 42.10 (табл. И //>
Т,вл. XI '
тетартерон
Константинопп i
Бюст на Христос; бюст на Манунл I.
толовишГ ХрИСТОС, с бР,м «ТЛСТвИМЖ «мнб. ОЛлечни i
МЛМиоп. (. дясната ръка благоеми. а и .шпата държи с*<тък.
млмГнПсс'п С ’С
лоппГ“СН безврвд в”ст иа Манунл I. На гявмта със стена. Облечен кръет ^ьлб’п"”10'0*1 В дяс"пга ръм дьР*и лабарум. а а .швата ,
on.
I3&
Morrisson. Catalogue. II. p. 7|ГЧ 09.
i. Пол. M 414/1973. 15/18 мм. 2.98 г. кръстовндният нимб на Христос е украсен по едкозърно маниакионътсбперлн .кълбо
Табл XI
ТИП 2 Богородица Хагиосоритнса, Мануил цял ръет.
л. Богородица Оранта прана надясно, обърната към Боживто ръка. С нимб Об.ц.. чена в стола и мафорион
В полето вляво и вдясно сигли: М-Р 0V
on. MAN8HA ДССП
Мануил I с брада. представсн в цял’ръет, прав насреша. На главата със стема Облечен в сакос и .торос _ с маниакион. В дясната ръка държи скиптър. щ. вършнащ с кръет. а в лявата акакия.
Morrisson. Catalogue. П. р. 716. 25.
I Под № 1167 1976. 16 мм. 3.05 г. Табл XI 7
Тесалоник — тетартерон
тип / Бюст на св Георги; бюст на Мануил с лабарум и кълбо.
л ?(й ◦ с с Насрещен бюст на св. Георги с нимб. Облечен в ризница, туника и сагнон. В дясната ръка държи копие, а в лявата щит Следи от зрънчест кръг
on. MAN8H А ДССП Т
Насрещен бюст иа Мануил с брада. На главата със стема. Облечен в сакос и лорос с маниакион В дясната ръка държи лабарум. а п лявата увенчано
кръет кълбо ” •
Зрънчест кръг.
Morrisson. Catalogue. II. р 719, 02. .
1. Пол. № 2827 1969. 19 мм. 4,46 г. Табл. Л!
2. Пол. М 727S 1970. И м«. 3,62 г. / Г (МЛМ8Н МСПГ ТЛ,. XI 6
Лъчист кръет; доколеино изображение иа Мануил.
j. поставен върху три стьпала. Вляво и вдясно от
Лъчист кръет (
него сиглите: IC ХС.
Зрънчест кръг
(MAN8)HA МСПОТН
Наерсшгн до»»™,» обр» я, Ману»., с <*«• с LV,
маниакион. В дясната ръка държи лабарум. а в лявата >венчано кр
кълбо.
Зрънчест кръг
Morrisson. Catalogue, II, Р-720.
1 Пол .4 l353/iwt 22/S £ ме эапазена («трита), пробита
3 Пол. N» 1263 1977. 19/17 мм. повредена. пукната
Табл XI 7
156
Тесалоник - полови,, тетартерон TUB / — Монограм; бюст на Мамуъа
WANBHIA Л( «'.ПОТНО пюрфурогемнтос о> womnhnoq
оп. Насрещен безбрад бюст на Мануил. На гламта със стгма. Облечем в свих- и лорос с маниакион (послышит е украсен г пет перли) . В дясната
ръка държи лабарум. а в лявата — увенчано с кръет кълбо .Z.
Зрънчест кръг
1. Пол № 1342/1977. 17 16 мм. 2,78 г Табл XI Я
2. Пол. № 1451'1978. 18 /16 мм. 2.48 г. изтрнта Табл. XI 9
3. Пат № 8802.1972. 17 16 мм. 3.07 г
4. Пол. № 1049 1975. 17 15 мм. зле запазена (изтрнта)
5. Пол № 7410'1970. 16/14 мм. силно изтрнта
6. Пол. № 2353 1969. 17/15 мм, 252 г, монограм — д i Т । К
Табл. XI 10
7. Монети и печати, табл. II, 12
АНДРОНИК I КО.МНП1 (1183-1185»
Констчнтинопо ! - бнлонова скифата
тип.? — Богородица в цял ръет. Андроник 1. корокясвая от Христос.
Л. Богородица с нимб, обтечена в стола и мафорион. в цвл ръет. таетаната върху супсдион Пред себе си държи бюст на детето Христос с нимб
В иолето вляво и вдясно сиглите: MP 0V
on. ANAPON1KOC (ДССПОТНС)
Вляво Андроник I в цял ръет. с брала. Със стема. самое и лорос с маимакяон. В дясната ръка държи лабарум. а в лявата кълбо. увенчано с кръет До него прав вдясно е представен Христос, който го короняевв. Той е с брада и кръето-виден нимб. Облечен е в стола и катобион. В тявата ръка държи евангелисте». Сигли (в центъра горе н по-ниско вдясно): JC ХС
Двоен зрънчест кръг.
1. Пол. № 571/1974, 27 мм, 4.98 г I»0-’ 1
2 Пат № 641/1974. 27 мм, следи от посреоряване. изтрнта
ИСАК II АНГЕЛ (1185-И!*)
:тантинопол - трахн аспрон (електрон)
а Богородица ГСДНМ1 «Дф,у Ч»« < С "““в • е™»
и"°форио» ПР“ с'6' ™ ”,р*" ~Р
В полет., о,«во и лдчеио car.WTT : 0V
Двоен зрънчест кръг
157
о
оп. ГСЛАКГОСДеСП живо И X вдясно
.MI
Исак I к св .Михаил са представеии а пял ръет прави нагрета. Исак I е облечен в дивнтисион и хламида В дясната си ръка държи скиптър с кръст Св. Михаил е с нимб н крила. Облечем е в ризница и къса туника. С дясната си рък.. благослаля императора
Двоен зрънчест кръг_
Morrisson. Catalogue. II. р. 743. 07. ,
I. OHM Перник. мнв. № 10. 30 мм. 3,92 г. Табл
Констлмтанопол - билонова схифата
Ьиигамш < »'“« мил* «асреш! »Ч»Х ГР”» с ,Л1ег.л«. Оагеч™»
В полето влево и вдясно сигли: >Д, ну
Двоен зрз-ячест жры.
I Д€С
САА KI ОС
по
TH Ч»«дставсн в
С разли«н аариати
||« II с брм». прелст»» . «’ Р«’- ”Ра' "*4»““
" Сакос' •1Орос • маииакион и сагион В джиата ры» аържм иръет» пЛ- ГК"ПТкр * * ’*•’» *»*«• Горе ШМ бовинта мсивиа Двоен зрънчест кръг
1. Пол X» 9816/1973 1 дес
АА П
1 О т н с
върху маниакиоиа 3 перди; 4,23 г Табл. ХП 3
2. Пол. № 536/1974. 4.1.3 г. I Д£С
САЛ П К О т н с
върху маннакиона 3 перли; колана —
3. Пол № 594 1974. 4,52 г. Л А KI ПО т н с
върху маниакиоиа 3 перли; колана Табл XII 5
4. Пол. № 326 1973. силно повредена; подробности в надписа. украсата на лоросл и маниакиоиа нс се забелязват.
5. Пол. № 730/1974, силно повредена.
6. Пол. № 1392 1974. повредена.
7. Пол № 745,1974. вляво под ръката на Исак II шестолъчна звезда - •
8. Пол. № 610/1974. 4.31 г. върху маннакиона 3 перли; колана
9. Пол. № 8889/1972, 3,98 г. САА Д€С. върху маниахмонабперлн
П О
Табл. ХП 6
Константа нопо .1 — билоиова скифата
л. + KeR(OHeci) л _
Насрешенбюст иа Христос с нимб Облеяе. в стол. н налобном. В лаж. ръка държи спитък.
В полото вляво II вдясно сигли: 1С ХС
°" ««.<«»<» K««cr.i™.w»" > Поови» o
С« .n-ол Ш >»»"" «..«.<• <• —• --
Ь 1*’JErViSFT«' "“» "• ~ »н«*
ТЛХ“'
f 2 Пол М U83 I'VS. «этроч.
3 Лол. № 1416/1978. 25 мм. нимбе на Христос — — ' Маии4‘киоц)
украсен с 3 перли, коланът
4. Пол № 1415/1978. недобре запазеиа, извит навътре ръб.
Рвлгирека имитация пит С
л. Надписът и изображением не личат (бюст на Христос със свитък и рък
оп Надписът не личи Императоры вляво и си. Константин вдясно, прави, нагрет । държат кълбо с кръет
Hendy. Coinage, pi. 25. 1—5.
1. Пол. № 1247/1976.
КОЛЕКТИЯНА МОНЕТКА НАХОДКА
По време на разкопките през 1975 г. (кв. VII — 57) били намерени на купчинка в иръгтт.) 7 броюови монети Една от тях е фаянс на Лъв VI (886 -912). а останалнте 1> са от един " сыц тип анонимни бронзови монети к.тас F, ссчепи по времето на Константин X ’Ьк, (1059—1067/ •
•ТЪВ V! (ЯВЬ-912)
фомс
(ТИП 3)
л. + LCOhbAS ILCVSROm
Насрещен бюст на Лъв VI с къса брада. На главата със стема. Облечен в хламида. В лявата си ръка. свита пред гърдите, държи акакия.
Зрънчест кръг. он. Четириреден надпис: + L€Oh сьееоьА SILCVSR о икон Зрънчест кръг.
25 мм, 533 г, изтрита повърхност. Табл. XIII /
КОНСТАНТЮ< X ДУКА (1059-1067)
Анонимни бронзови монети
л. Христос с брада и кръетовнден нимб, седнал насреща на трон без облегалки С дясната ръка благославя, а в лявата държи свитък.
В полето вляво и вдясно сигли: IC ХС.
Зрънчест кръг.
оп. Триреден надпис, включен между орнамент от два кръета:
ISXS bASILf bASIL'
Табл XIи > ' ‘
ШМ f (Коштонти- X Душ! '
., ИЬ
' 7. Лномихно броням «имгпи мае г (КиШШЛЯШ'» л душ/
а) 26 мм. 8.72 г.
б) 25/27 мм. 9,11 г.
гЧ is ™“ад’,4Л«^«>т«» "W El „, , 9? io мм 7 kq [ (прелечатлна вър.у K-^L St. ?) 27/30 м>.' S.M г. "”Г“’а
1»6л. Табл. Табл. Табл. Табл.
XIU J ХП1 » Х1П 4
Х1П 6
иашгрбеи с граничен ръб.
Таб.1- XIU 7
1в А,1И,нн и Г»и..и>«|4'- - ......... -
•M^nSre 1«° ^«.еиГ^НЬ. I0veuoni ^,..п „ 8й,
-СА' Х“* ьЯ‘ вС*
на мауките)
1970.
а ГСУ ИФФ, XXXII, 1936. « 'JU 32.
В ЮбилеАна книга ил град София (1878-1928) С . 1928, с. 32
:рая ил българяте (понрлвкн и лпбллкп от тмив автор! С., 1939, с 93 II,., ,"4"' "“его Стой Еднпият « аитичмипт Стоби, на десния бри, » , Ips.н«т • Слов а днавивта Иа Струма, по левая й «ря>. „едален от Ря v .
" Климент Охридск» я Добегв В Климент Охридски 916 1956. С., I960,
hlteau de Philippe- au temps de Nieephore Phocas BCH. 61, 1937, p 105 108
I -P- Ки n.lTnn „ ММГ1.1М1О < 1Ч7П I IMS I (Hi
гам. с 445
I е. Principles et la MacMonie Orientals a I'epoque chretienneet Byzantine. Paris, 1945,p. 14g о а. Аитичии n раиновкаантиЛсхи монета, с. 234.
»son Catalogue . .. II, p 856. 01
’•II. Скабалаковач Витяптийское государство и церковь u XI п. СПб.. 1894, е. 423 и ши лиг. “ Bryen 1- IV. 16. 146 - 147
” М F И е n d у Coinage and Money in the Byzantine Empire 1081- 1261. Dumbarton Oaks. Studic, 1*elvv Washington. 1969. p 78—79; С Morri-son Catalogue.. , p. 622 Около патрнаршсскня кръч. представен върху обратната стрява иа тваи моаети, ся няпиеани четиря букви. Две от тях — С и R. са съкр, Шенне нт £тоир4 РоГ)8ст, л N п В — ияиииялв or личного и фамилиото нме на Никифор Василлкн.
” F С I» а I л n d о п Le» Comn<*ne I Емл! sur le rrgne d'Alexis Coronene. Paris, 1900, p. 36
* Bryat I IV. 30. 157
w ° u ’------ярскв. История иа бъ.иврсхага държава при средните векове България под ни-
(1018—1187). С . 1972, с. 163. Притурхп №5 .За бунта на Добромнр в Месемврия к u.i
30. 157, В НЗлатарски История . II, с 163.
• n Catalogue . р 684.09
у Coinage. р 88. р| 8/7.8
_.____ _____е n. Catalogue , р. 685
“ М F Bendy Coinage . р 88. pl. 89.
:,Ч" ' “ "
-С£
М I
Sceaut de Constantin Humberto. — Aetas du XIV» Cone res lntdrnation.il . ... -jearesl, I976. p 235-242
r. Le synode de> Blancherncs din 1094) Etude pfnwpugraphiquc - REB, 29. I'CI. > 166-184
I r. Le synod*. . p. 217
- »i пианов Български старнни . с 553
41 Л Юрукова. Монети я печати от Периишката крепост. — Археология, IV, 1962, ян . 4, с. 39 13 44 М F Не п dy Coinage , р 121, pl. 17/17, 18; С Mor г ision. Cataircue . р 720. 23. 25 ”В НЗлатарски История , II. с 423; К И речек История. , с. 260 н цит итвори
атаргхя История .. 1|, с. 465 и цит и г вари
е к История , с 261
265, F С II а I а л d о п. Les Coronene Jean II et Manuel I Coronene. Paris. 1912, p. 346
397, п. 3.
“ Махар и иезначагтелни ва брой. те ше бъдят предмет на самостоятелио проучванс.
“М F II end у (oi nage ; С Morrisson Catalogue
V Laurent. Document- de Siglllographic byzantinc La collection C Orgltidan Paris, 1952
4 G Schlumberger StgdloiTuphic de I'Emplrc Byzantin. Paris. 1884. p 9,
“V Laurent OrVhldun , V. L л u r v n t Les bulles metriuucs dans la siglllograpllie byzniiii ne \ throe. (<*W
“ G Z»ko». A Vtglrry Byzantine Lead Seal». I Basel. 1972
** Паи там. « 4
“ T Ger as I mo» Sceaux bulgarcs cn or des XIII» et XIV» sixties - Byzantmoslavlca, XXI I.
r G Z a k с » A. V » в I e r y. Byzantine . № 64a, b; № 67
*• Г Герасимов Олввни печати ил българсим» царе Симеои и Петър
" В Ьешеалиев ПървобъЛ1арски надписи С, 197». с. 74
•С Morrisson < alalufur . р. 553
* Паа там. с S7I-572
ИБАИ. XII. 1938,
о ъ SccMX bulitarcs . I' 63
Byzantine Ari and ArchaevlqW O‘*'"d l9*1- ₽ 031
Monnaln et пншпауав« Р«Н». <в7ь. I’ 146
•• Л II h
о п о п. Жития на Hi а и о п Срмиопскипи IV.’ЧУ.'*,"’"'
р. 100-102
UK К n ns t' J1'.' Sl p 423
J.nuUtov Alhens* !•* 7.*.y ^2“ ’ >“•*** * ’AM-K
r I 11 t[ ° 1 ,‘''U’'T,S Imperiuux Ottomans Calalogue <1«‘ .«•euux byraniiti. Poti
«' = '"> в»—..»»., i..
'* П.'1к там, с 660.09.
e g I er у Byzantine , № G Z a k о s L’lmufie de Г Catalogue. , II, p. 660.08.
“ W. Sri bl Die Blei-iegel . p 101
•* V. Laurent Lc> bulles melrique- . p. 20
и F. C h a I andon Comndne. . .. 11, p. 19.
"" P. Gautier Synode Blaclicrnes. p 218. 258.
•• V. L a urrnt. Les billies mdlriqucs. ., №30.
•“ Пак там, № 461
ИВАН. VIII, 1954.
< 344. № 34
“ P. Lrmerle Cinq Etudes sur le XI» siecle byzantin. Paris. 1977, a 262. n. 28
"A. Vo," B-.le I" emperejr de Byram» 1867 »«y et la «.MlHMirm byvMttm • b tin Ju IX* »>•£. Paris. 1908. p. 164. I Hr. hi er Le m<«ide bytanUo. II Le. inlilulK* de I Empt 0. - in ' . ri- ГЧ'. n. 244-245. R. Gull land Le. lupothdcs Eludes sur I'hlsloire udmini.H .И i'-e de .' Fn.r, REB, 29. 1971. p. 34.
' •* R. G и I I I n n J I es logothetes .. p. 64.
’• Ф Баришич Вн<.1иги|ски оловнн печат на CupMHjytn - ЗворииК фнлхчфсио фекултета Беогрлд. 1964. И I. с 183 и ел.
’• Alexinde. ed. Leib 1. р 74. 152, II, р. 141, 146. 193
' м a г q u i . d е I .1 Г о г с с. Les eonseillcrs I «tins d’AldxIs Comnetw - Bys*nli<m. XI. 19J6. ? M I •* Alexiade, cd Leib I. p 152
151
. Glykalzi-Ahrweiler. Recherch — BCD. 84. I960, p. 25.
Laurent Dixsimenb . p 127. 235
1U. et 1с proloproedrc Gregoire. - RESEE, 7 I. 1969. р 149
ioi Г. D о I г с г. Regesten dcr Kaiscrurkunden des oslrdmischen 1924—1965’ n. 1082. , , ,n,
n» F C h л I a n d о n. Les Coronene . , I. p. 105
! '«• Пак там. с. 139
и’P. Gautier. Le Sjnodc. . p 217
M • , q u ' . d , I .. Г . , , . L. <«•*'"' F
*F Chai andon, Le> Comndnc. ,1, p.109.
“• J. Е b
а р с к и История . . II, е 221.
|\, FoncUom'et dlgnitfc du vesliariunt byzantin. - Melange Char!» Diehl. 11
>Ete. Paris, 1930, p. oi-on. .
413 H. С к а б а л a u о » " ' U|,T n“’a!.»n,H9~ 2686
1,4 G. Zakos. A. Vcgl er у Byzantine , № .68b
4‘ \v Sei bl. Op cit.p 1’6, Л»’» .... ....
it* Gi Za k os. AV ей! «ry Byzantine , p. 1464-1465.
«’ Bryen.. ed Bonn, p t»2
“• Alexlade, 111. 9, P
‘«•Пак там. VI. 1 c 2б?й372'
4® Пак там. VII. 2. с 333.
1вЗ
hipfiiK London. IBM. |i. |5j _ I;,। I4M Mrtnlrh. 1938; V. I. nurcni t« Altai» 4-1203) - Byjnntiun
thгор.. ( . II. с 377 .'7»
ЧГ Saint СугШ* I* Phtleot*. moll» byianlln (I IIIO). Bruxalle., i%i.
REB. 32, 1974. p 119. 123, Г. Chai
D» Hw
byzanliru. Peru. 1975,
“•8 I elb. Mr^hflrr. III. p 151
H (. киПелеяояпч Цат 11ч ,
*0 SblnMberatr Sillier a, h.<
Ihn НДС. 1911, к». Ill,
flillo.icb, J Muller Ute et
11. p 394
Zeko*. A Vijlni Bteanlim
Saint. Die Byzatiltnlwhen Bleitlcgcl
diplomata grateя Medt Aevi мем et protana Vienn.i,
£ ... v I.. ,v i. V.»
.4 2700, 2700bl\
,.4 3d; G. Ztlcoi, A. V се I e r y. Byzantine
T V, L’Eehw. Puri>, 1063-1%.'.
г. iwoviirron, p
D.e Byzentimubtfi Blmiep.l . p 13г,, n |. ,4 39 |06 nt L6rendo Hglllocraphlque» et familln byrantinn - Echo» d'Orient,
‘ 1201 <*"»«'<» dr 5( Pari» (970 .*Vl" 0<e Byzantiniirhen BleHl^el. .. M 60 -67. ’
Плк law’ .4 101 If Ю p ) * « a
CmJih’ 4яг?‘|еГ> •’У""’'"*' . M27l7a, 2717b
»м*л ?,; -1 »'•>«»»« ь.„
' П« тк r 230.0! W
""'гй"г' "",-‘|ад‘
НУМИЗМАТИЧЕСКИЕ И СФРАГИСТИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ
<867—1195/1203 гг.)
(РЕЗЮМЕ)
монгты " печати последних «сятялетий IX и нота XII ви Опа-
" и"т'Р"1*т«иих 'фрагиггичегких и нумизматнчегких памятники. обособленны в две отдельные самостоятельные части. Первая охватывает болгарские и впав П1Йские печати, вторая является каталогом византийских комет, чеканенных ыежд> 867 и ||.»5 гт. Введение содержит все интересные данные, полу ценные из ана лиза сфрагистического И нумизматическою материя ла.
Классификация сфрагистических памятников сообразена с основными изданиями в области византийской сфрагистики. Таким образом интерпретация отдельных 25 печатей превращается в исследование с собственной научной стоимостью. Кроме двух печатей (Мануила Во таннати и Иоанна) все остальные Перникские моливдовули не пхбликовались Это касается И печати Никифора ill Вотаниата, которая представляет собой новый вариант сиакомого ням типа.
Некоторые моливдовули принадлежат лицам, известным нам из письменных источников Константину Умберто, протонобелнсиму Георгии. Палеологу, Стефену Милейносу Фесалояи киецу и севасту Михаилу Вотаииату. Другие сообщают о существовании новых политических личностей (логофета дрома Михаила Аристеноса), а иногда н новых должностей и институтов Показательной в этом отношении является печать Леона Мифора _в школе проповедников*
Даже некоторые безинтересные на первый взгляд моливдовулы привлекают внимание Новыми неожиданными фактами Такова печать Ивана, строгая и лаконическая форма надписи которой рассказывает о жизненной драме одного болгарина, сохранившего оригинальное произношение своего крестильного имени.
С Перником связан один исключительный памятник — серебряная печать царя Петра (927 —968) Пока это самая древняя печать средневековой сфрагистики (визаитийской гарской). сделанная посредством совсем новой в свое время технология Кроме хтих качеств, которые выходят за рамки болгарской сфрагистики, серебряная печать царя Петра является очень интересным источником сведений о политической истории болгарского государства около ^Обнаруженные при раскопках 8 подготовленных для печатанья свинцовых ядер с кана ламп для продевания шелкового шнура или банта показывают, что моливдовулы были чеканены и в самой Перпикской крепости. Несомненно, бблыиая их часть была предназначена для удовлетворения потребностей местной управы С этим .собственным П^И,В5‘^О‘С"" зяны некоторые из найденных при раскопках моливдовулы. выработка которых более небреж-"“И "по₽Сме н содержанию каталог монет соответствует нормам, установленным послед
ценные монеты Одна и з н вост Р™ в д обе монеты. отчеканенные п почти 26-летннй (тип 3) Никифора ‘‘‘^''"^общне признаки выработки и сохранности Их ядра вылиты период, "оказывают некоторые общие Р который а(1ПЛИКиромн .. помошЬю
из медного сплава "^Р^^срХ примера монет ..фуре”, отчеканенных официальными ю двух матриц. \ нас два характерны Р J юй факт подсказывает, что и монеты трнцамн Константинопольской м йТ|(йской\1асти Желай избежать угрозы прогрессив „фуре" памятники °Ф’"‘ °;1Ь кризиса', который выражался с непрерывном повыше по нарастающего ..девпльвационн Р 0 ухуда1а,)а чистоту «злотого сплава, но созна пни цеп благородных металлов он • JHaKl( о6ладаЮщие принудительным курсом
тельио включала в цирку ляп ию подобных экземпляра доказывают, что значите ль
МОяеты ..фуре". <tfH.py.ee.iue " kJ»»»» „“„„„.и, МСММн. не........................-и-
пая часть этого „иронзводгtbiа пилиоложеине подтверждается состоянием двух монет »
ных болгарских земель 1 |одо6',<*' ЧТо жители Пермяка х ж.-сталкивались с .толо-
Парника Дырки в этих монетах пока (<> новых lZ>M3H0B 0Ин пробивали отверстия и ш-тыми монетами" подобною типа ° полное претсгавление о чистоте металлического нетное ядро, чтобы немедленно получить
сплава ..^шимагическнс и сфрагистжвские памятники ялпострм-
Найденные при раскопках •ого тического и культурного развития сред-руют рнд интересных моментов
шнекового Перинка.
ICS
IWw >•»?>«*« сами (577 Ml I веса» засел»»» сливав в первое двсятвлег»., >11» • течем»» rjwi стаж гой а Пвтве И» 1МН1ЮК» ярыми ммепюго оврмиаи* •» гялвепа спея афжчес taw »зп.тврс*а»иы« «член»»» Подобный персты». даже воле» предо-жатедмый, ммечается во всех жслежжаявых до са» пор писелев»»с ва терраториях. гае <_. >. •»ве гигтавдают яр«Д1ш«Ж'о часть населения Охаяно. по сраяиеипю оо знакомыми сп ••••*. мваегнаа цервулаааа • Пера же ствлкявает вас с пепжкдэимым фактом Здесь пе-< рыв заааичвпвется правлжготелыю ва столетне раньше Древнейшая монет». найдеичая до время ресаоро» » Нерпе»», ттофолес Васялая J <Й67 МЫ. за мей следу вот А фоласоя его пр. гммввл Льва VI (Аиб— 912)
Равнее аозобжш-эсн1.. монеткой циркуляции бронзовых монет для ввутремиего рыи» ж. конкретнее. для удпааетоореяв» лсгребиосте» мелапх товаре-денежных отношении. Мчыавет. его о последив» десчтилетвя IX а Первак был оживленным момомячесавм иеит; Хронологически «тот ьвтересяый факт свами с событиями ви9 г . когда Первак входит и делы болгарского государства. Явно, с этого момента его значение в качестве важного бо.-.г. ‘его увлевлемвога города веорерывао нарастает
В Перинке ваАлены монеты всех вшагпхйспх императоров, царствовавших в X г Регулярно» посту паение византийских бронзовых монет является признаком экономичен» . в политической стабильности. Серебряная печать Петра, скреплявшая какую-то важную цар СМ* грамоту, поаачыааст. что ведро награжденная церковь или моиэстырь находил», свааом Перинке ала же в близкой оврестмостм. Представление о Перинке как о религиозной . культурномцентре болгарского государства соответствует сведениям, полученным из аиал> . . •лыого раннего сфр» гистя чес »огп памятника, который найден при раскоп кис — монаегыр. к... печати второй половины IX в
Политически независимые н все пае изолированные от византийских стремительны' АДДениА юго-западные болгарские земли и Средецкая область показывают признаки ритм..., мой звономической жизни не только во время Цимислия. но и в первое десятилетие царство вааия Василия II В »том смысле можно толковать значительное количество бронзовых мон,. Иоанна Цимисчия (13) из раскопок Пер и и некой крепости Ввезенные из Византин в ре «у. тате торговли, нем монеты играли роль платежных знаков. обслуживающих рынок в vxpei:-плеином болгарском городе
Найденные в Перинке монеты, связанные с царствованием следующих византийских вл-стителей — Василия II и Константина VIII <976 — 1025), показывают иную картину С этого 49-летнего периода управления в Перинке обнаружено только II анонимных бронзовых монет Контраст между указанными цифрами (13 монет за 7-летнее царствование Йоанна Цимнсм и II монет за все приблизительно полувековое царствование Василия II) очень сильный. Он доказывает, что приток византийских монет к Перинку резко уменьшается в определенный момент, вероятно приблизительно в конце X и начале XI вв.. когда византийцы затянули обруч вокруг '.редей кой области Политическое напряжение н изоляция прервали торговые связи с византийскими центрами, оказывая пагубное воздействие на экономику болгарских селит, которым грозила опасность
Событии 1016 г . когда после убийства Ивана Владислава Кракра передал Перник выест» с другими 35 крепостями византийцам, также находят отражение в найденных при р.>-с копках монетах С этого периода в Перинке обнаружены горевшие монеты, которые можно связать с опустошительным овладением средневекового селища. Не найдены и монетные со-кроеиша. спрятанные наскоро под страхом нависшей опасности. Хотя и сдалось добровольно средневековое поселение возле Перинка перенесло нелегко н быстро последствия длительного сопротивления и замены болгарских военно-административных правителей иностранными. Таким образом можно объяснить перерыв монетного обращения, приблизительно в конце X который ие только не прекращается после падения крепости под византийскую власть, но охватывает и последние годы царствования Василия II и Константина VIII (1018—1028). к.зк и следующего властителя Романа III Аргира (1028—1034).
Эго единственный перерыв монетного обращения в Перинке в рассматриваемый исторически* период — последние десятилетня IX — конец XII в
Самый интенсивный приток монет в Перник в XI в. засвидетельствован во время четы рех византийских императоров, царствование которых чуть больше двух десятилетий. Изобилие монетных знаков, между которыми несколько редких экземпляров, доказывает, что после 66-ых годов, во время царствования Константин X Дуки. Романа IV Диогена. Михаила \ II Дуки и Никифора III Вогапиата, Перник снова становится оживленным экономическим и политическим центром
Справедливость этой констатации подкрепляется и анализом сфрагистнческпх памятни ков Некоторые из интереснейших молнвдову лов, найденных при раскопках П^ниискоя М • лет. сказаны с тем же историческим периодом - приблизительно 1060- ioeI rr. 4 •
•сметь логофета дрома .Михаила Аристеноса, Леоиа-.Мифора в .школе для проповед
I Маогочис.'ены.г монеты найденные • Перначе, аалас-кя • *» • .. •»-• • пните тыааг Нфаежного оСчгона Диалогическое явление прослельааается вы аса» ест чяжитоп жх» лениях ва вашей земле
В Перинке обнаружено > значительное колнчжтто монет Исака II Лагало (НЯб- IIMi. которые связаны с первыми годами его царствомина В 1190 г . после отооаа кропоаосято Фридриха Барбароссы, сербский жупао Стефан Неман захватывает и разрушает Перми» Здесь нет горевших монет, ни спрятанных наскоро а паническом стразе монеткмх соап» мы Наверно предупрежденные .-б огроаисяаей им оа ас вост» автола Перчена саогореягоама «ч» Хнпу.ти укрепленный город, унося с собой все свое дожитого имущество
Перенесенный Перинном «дар был очень жех токам Горжа то виз рождаете ч боамма и то ЯМврашаетсм вновь к < покой и.>м» сзиестооаанмв а га «вития»
MOM-MESTS WMISMATIQIES ET SIGH LOGRAPHIQL t> (867-1I9&/I3O3)
к [ . . nuhliraiion embrace ле. mor.ui.ex et de< «тмит ое» .ыетоето» мехе -чя. .. л. ...
Kia ХЖ *₽ Laf ^.Zn. la «I.M.b^l.on et I u.t«re«at.on uex -rx-nume, t» .Ч.‘1«<г.рЪ.«я~
-ж-.:-
ь Bulement (.le Manuel B«’-* *•* 4 tl<1 щ н.,^ .. ... t,t и.и
paa pubhes Ceci se rapporle auxsi au меаи
varianle du type mu' r‘‘ ' 4 рсг-мми»» л>мык «и» «лтосш ♦то’»е» «»«л-
Cetam- wlyha-bul.o 31 • <цг Mtpbenr м.Жог. «а Пим-'опч <
Й’кйьми СЖйь n wi,.. !ми»| > -'“«И * «">’•»> ЯН"-
S.v>ni>. H.rLi., „Г * *lr™n* Michel Aristenos) et parfoi» de nouvelle» foncllons el institutions
. - | ‘‘ ^aPP'wt est le sceau de Lton mitor «dans Гёсо1е des pridlcateurs".
de f ”’<’l>bdobulles mfmc, Inlnterrssants au premier ab«d. attirent tat lent Ion ряг
1 lux.iin/i «, u ’ Tel est le sceau de Ivan, qui par la forme laconique rigour eu sc (|P
.vu'iiiiL i Г ‘es ,lu drame de la vie d'un Bulgare ajant garde la pronunciation «K'uaic uc son noin de baptfrne.
. c'* *Ralcment un monument exceptionnel: le sceau d'argent du tsar Pet ar ' . w" lout le moment il est le sceau d’argenl le plus anclen dans la sigillographie mfcdie
. e (byxanline rt bulgarc), execute d‘apres une technologic tout a fait nouvelle pour son temp-ry, i* ** 9UI dt |'.i-.(iil lc\ limifrs de 1.1 sigillographie bulgare. le sceau d'argent du liar
ictar represent c une source historlquc tris intercssantc pour I'histoirc politique de I'Etnt hul-gare environ au milieu du X' s.
Les butt Ilans dr plumb prepares pour la Irappe, dtcouverts lors des fouillcs, avec des anne аил pour fairc passer un cordon dr soic ou un ruban tcnioigncnt que des molybdobullesitaicnt Irappccs aussi sur place, dans la fortcresse de Pernik mime Sans doute la plus grande partie d eux etait dcstinec aux beaoins de I'administration locale, Avec cette ..production proprt" sont lies certains des tnolvbdobulles trouves lors des fouilles et dont I'exfcution est pen soignee et grossiere
Le catalogue des monnaies est dresse par la forme cl le contenu con I or moment aux normcs etablics par les ilernirrcs itudes dans le domaine du monnayage byzantin. On у indique les deux xas Isolds de monnaies trouvdes i Pernik qui represent ent une nouvelle variante de types connus ou carrigent ccrtaines classifications. Un commentaire ddtailld accompagne deux monnaies de cuivre dories intdressante*. L'unc reproduit les representations et les Inscriptions du nomisme histamenon (type 2) de Isaac I*' (от nene (1057 1059). tandis que la seconde — du nomisme hi stamcnon (type 31 de Niciphore 111’ Botaneiatto (1078—1081). Dans les deux monnaies. frappi-e-dan* une pTriode d'environ 20 ans, on observe certains indices communs de fabrication et de con-scridtion Leurs flan* sont rnoules d'un alliage de cuivre. enveloppi d'une mince feuille d or, appliqu^e au tnoycn des deux matrices. Nous sommes en presence de 2 exemples caracteristiques de monnaies ..fourrtes". frapptes avec les matrices officielles de 1'atelier inonetaire de Constan tinople. Ce fait suggere que les monnaies Jourrees” sont aussi des monuments du pouvoir byzantin officicl Dans son dfcsir de prevenir la menace de la .crise de devaluation" s'aggravant progress! vement, manifesto dans la hausse incessanle des prix des metaux precteux. il empirait non sen-lemcnt la purete de I'alliage dor. rnair mettait en circulation sciemmcnl aussi des signes mom taires au court obligatoire — les monnaies „tournees”. La dfccouverte de 2 exemplaires pareil-a Pernik montre qu'une partie importantc de cette «production monHaire" etait destinee a I population dans les term bulgare* nouvellcment occupies. Cette supposition est confirmee p и I'etat des deux monnaies de Pernik. L'unc comme I'autre sont performs, ce qui temoigne que h habitants de Pernik a etalent d*ja heurtes i pareil type de „monnaies d’or" Pour se premunir centre de nouvelle» supercheries. ils perforaient les flans monHaires pour avoir une idee rapnk ,t compIMe de la piietd de I'alliagc metallique.
Les monuments nurnismatiques et sigillographiques dtcouverls lors des fouillcs lllustreii! bien des moments interesaants dans le dHeloppement economiquc. politique et culturel de Per "lk Aprcs к destruction de la locality (577 581), et opris I'Hablissement des Slaves dans le premieres dteennfm du VII»• I Wes durant on n< remarque pa* a Permk d. •
nes de circulation monHaire. Ceci nest pas un phenomena isok spWfique. On observe le me hiatus, et ceci dans des I Unites chronologiques plus importantes. dans toutes les localitfe etudu lusqu a present dan» lea terres ou le Slaves sont la partie prtdominante de la population I rapport aux са» oonnus. cependant. la circulation monUaire offne un fait inattendu L hiatu nrend fin pros d'un siede plus tdt. La monnaie la plus ancienne. trouvte lors des fouilles eii« ture» i Pernik, est une fnilisr de Basile I* (867 886). »uivie de huit lollises de son success
L*°” rpSvellimrnl prematurt de la circulation (monitaue) de monnaie» de bronze pom marche mtcrieur ou plus exaclement pour la satisfaction des besoins des pet its rapparts marchan monHairrs retrace Permk dan» les dermeres decenmes du IX; ». comme un anime Ce fait interessant est he chronologiquement avec les evenements de 809. J«squc P entre dam les l.mtfe» de ГI tat bulgare II est Evident qu'd partir de ce moment son import .xw* grande ville fertilise bulgare commence d grandir sans cesse
A Pernik sont prfcenttes des monnaies dr tous le empcrcurs byiantim ayanl г*м* I le X’ » La cucuhtion regultHe de monnaies de brorue byr-nhnes ici e»t la preusj de s • МОШИМ»et oohllaue Le KMU d'arfent de Peilr qui tcellait quelque charte roxale >m. .. mp-i ay* l etfli e ou le monattere gener<u-«men! dote se trouvait dans Pernik mbne > 'мма citei Pernik comme centre rellgieux et culturel de I Liat t
est en harmonic avec les renaeien
P,ul ,O‘,,l,e' '« *«au7,n’2'nuTU ₽* 1 * mwwmenl s.till<Wr>pt..qUr le
• .....Hi- m-.-tie du IX'
du Sud Ou. -I «I -le la region de S(r "'K'wr Лг allege» bvMnt.nrs, let term bulgare «dement au temps de Tuml4r, ' ' '”"n'’e'tent dm siKrm de vie ecnnomique rVhm.,ue non En ce «env on prut nttrrpret.-T I. '. indent la premier* dfcenme du ret-» de B« -’e tl-des 1<>|п11еч de la lorlt-resse dr Permk *'HT,fb ' , । Tr-.-.n-
iouaient le role de nenes de ₽ar 'me tommerriale de B'Unrt. -в monne-e»
Les monnaies trousers 1 prr, , r"'T'*nt •* mareh4 dans la ville toriihrv bulgare
at Coiwtentln VIII* I97f> i,.»-,. ’u rre,lr des snuveratns bviantins sun ant- Ва-il» II
guuvcrnenienl de 44 and .1 Pr’rmk 2 r'e'.cn,**nt un ’«Ыеаи lout dilOrtnt l»e cette per-r.dr dr Le cnH&Mle enlre les ehllfrcs ,n i. ,,sculement 11 monnaie. de bronze anun.mrs
prfclie que k- flux .1,- ..... .. I,' "Г
M m^rne ct-sM-cnrnnl. i. „ . ', , I «rmk diminue brusnuetnenf et a un manwM den-
**"" ' ' *•» • Л.,... XI-.. taw I. »
romnctit les relations «.mm i'"’ 4 rt*’u" ,lr s,r,,r' l* tension et I i «lew it p.4 । que *”• пГ>> <ur I'lwniu. । ' centres byiantm »n «•. errant in* .r.flut". • dc-av
treuse sur I Economic des loc.dnfc bulgarcs menaces
«иа* d' IUI''’ '"Г4’"' Jpre' 1 •«« Ivin Vladi l- Krakra rend Pernik
asec d-niH. ..
•Vertes lors -Il • "111 les l>- per Pern,к n oni etc- •’ - l-i
•uraient pu ctrc reliefs ase, I . , devastalrue de la localiH mediesale On na p«s I- -us* non plus des tresors monet.nrcs. i - louis a U hate desant le dan<rr imminent Bien qu elle »e uni rendue volontairemcnl. I.i I,salite med.evale pres de Pernik ne resit pas facllemeot et site In suites de la longue resistance et du changement des gouverneurs militaires administrate bulea-res avec des gouverneurs Grangers C'est dans ce sens qu'on peut interpreter egalemrnt l*hlatu< dans la circulation monetaire. II manifest* vers la fin du X*s et non sculement ne cesse pas avec la chute de la lorteresse sous le pouvoir byzantin mais embrace egalement les derntires an nees du regne de Basile II* ,t de Constantin VIII* (1018 |(i25t. le regne indiv iduel de < omtantm VIIIе (1025—1028) ainsi que du souverain suivant Romain 111* Argyrr (1028 -10341
‘ C'est le seul hiatus dans la circulation monetairc a Pernik pendant la pertode histor.que ttudiee (les dernieres decennies du IX* fin du XII's).
Le flux le plus intensif de monnaies a Pernik pendant le XI' est temoign* au temp» dr quatre empereurs byzantins. dont le regne en tout depasse a peine deux decennies L abondanrr de signes monetaires parmi lesqueh tigurent cgalemrnt qurlquev rates eaemplairea ttmurgm qu apres les annees 60 du XI* in temp- de । onstantin X- Itoukas. Romain IX* ['«t-'», Mkh< VIIе Doukas et Nicephore HI В -t.ineitb. Pernik s'avire de nouveau un centre p 'Ique et e«'-nomique anime ______ ...
ГЪ vtracite de cette r t it t - t corr-boree par I analyse des monument- 'Ю ••%»» Cliques. C«Utn>dt..n..hW..bull. ............... . ..... *»talk- *’•*«-"•:•*
dePefi.'l. . ’ ' 1 '',r ,1 ч,
jothH. .к- к -к.""- 4t-W V. I-- •=<.••••
numisnialique modiste est complete u« л 4 r( du debut du X11* s Tri-...nt lr
In d«n tenrtm dKxn,.„- «. Cl ”'ox ..................... X| le4„,ul XII- - l«« .< •
louilles lucent trouves une serie • t medies ile
d*voile d'autres cdtb de ! .i-p«x I- uR I'hAqae de .te» Andr..n„
i Dan- les ruincs de l-j tor > n n .c rattnche a deux autre ssnjui p u- anc-e-
Appartenant a un grand . IIOlni> egalement dans la torteresse de Pernik Le *емс
^^^KmagesrebgHi ' . entreteiu- paf quetywM^»-»
, -ukga,.'- -on importa» 4a cm-
Tout c«i montre que m«me penoam j
Ira religieux
Le monnavage de Jean II* Comncne est "ргЬе"11п^1ук1е^*впе dece'souvcrain seTTt mon^t.ires d une valuer nommale basse ChroriologNuement av« It MB de wnipouse Irene tachent les sceaux trouves a Pernik du parent imperial Manuel Hot a nenes c. u r~
S^l. M.n«d 1-Com<*ne I. .Uo.il» OW.
trouvtes a Pernik et liees a son nom temoignent d c,rVf.?‘'°JLju^ditodam les terres bulgares
Le mfrnf phenomene est observe dans toutes les localitte mrdibiles |&5—11951
A Pernik furent trouvtea un nombre important de monnaiesd*« < " W
rattaches aux premieres ann^es de son regne En 1190, apres le ret -
BmWouu.. le jupan serbe Slrf.n Neorn prend el delruU 1Ifc m
n'a pas de repercussion dlrecte dans les signes monetaires. let il n.у P |semb|ablemcnt du de tresors monel a ires enfoutsila h*te sous I tffet de la panique. Pr fortihw! emDortani
danger imminent, les habitants de Pernik se sent retirfa A temps de la ville (orltltte. emportant aver eux tous les biens meubles, , __ nnuvolle existent
Le coup subi par Pernik «tait tres dur. La ville ne renalt plus pour une nouvelle existence tranqullle et deveioppement.
епиграфски паметници
надпис от двете страни на оловна пластин!
ны₽аскзН1’ ’ЬР*У Н«*"И фугш И. църоаек трддио ноже Да се устанонн стгързан текст. Внждат се отделки буквевн жааи. В началот» на сдиимя графит е вс паи кръст С уширени в кражшата рамеие Натписът мпо-та вдасио рэмото «кръст. и се еъстон ’от Яесетина 6vwnu ,.т к,-...- . , ___________
~ tX .... Ш-u. HJUWCM г ъпищлжем чрез '.-оорязни черта
(onp, I).
м Ш ^uyrvflTv' р,,'1"’Т ГЪЩ0 ° нрялан м‘рг’ ’нл’*тел"0 « очергатм са
N. *Г, Н. Л. 8, 0. IV и ияколко една ркмичнми черти. Конто не ногат 1» се идентифнипрат с ннкаква буква (обр. 2).
_ ЗвШчнтелно по-запазен е надписът върху одтенатэ плочга* с приб-тимтелни размера 7Х.И см (обр. 3|. Фрагментарного състояние на пластчиата и надписа нс позаолтаат тьлното ВЪЭСтайовян.1не иа текста, но все пак дават пъзможиост да се разбере. че се отпаек а по желание благоденствие н иъ'бн.тие в юна »а божие раб Задари
Обширннят текст е трябвал.. и бЬде ЯМестеи спавиитглко - алкен пжкпиа. Н0 топа не е попречил > иа жсовия „ ...КШпел и проем м мест, -мистко р»почмт«л.т«> м да С» придърж. към почти равномерн, н, (5 мм) Ыхпт на теяя-
ческнте особености на надписа намира <гьли. подасрепа и от .«яблюдеиивта «ьржу занязеи*» текст, чиято негтълнота лншава от яътмпжиостта ла « обогати гмрпвългарската епигрэфика е един надчнс. чнето съдържание ч "т кроям между лосгга в свести кт г вадпяси
При разглеждаиего на надписа ч диете с грани иа пластиката те приемеы условно рз деляне на текста — А и Б. С А ; , чдлиата. лииеватл. Попо ip /.иият разбор 1и ип.тгиат. част ще поияояк. без м "*»* •** Ежвост за пълната му аъзстанопка. да подучим ощс рсдица спедсння »* нетпеия евем-туалси вид.
Споменатото дна пъти нме Захари п текст А поквмв. че той игра? и лестна р- -дя в живота на крепостта. Нс папразно е отправено и благопожелвяие з* бдагодеиствж
дома му-
В качалото на запазената част иа страна 4 пкряият ред е зилчително опере тем. »п* ШЙВ са само няколко цели букви н части от букви. От вторнн ред ВОК» се чете НА ПКН «МП |от третия — A'AII'I’HIH В7.С|Н|, а думата ПОТОКИ от четиъртия ред дам основание да предположим. че от текста като чс ли лнпсва незначителна част Нсивнснмо от тчва кт.ы мпа-зеното от него трудно може със сигурност да се допъляи нешо > «eni и налпнсьт може ’> се схванс по следння начин:
-•а» <Хт1*о, ...НЛ Плы АН!..
,..[п]лтшн ^ас[н] ...ПОТОКИ H Т4К0 -.[д]4 N4nMNH ДОИЛ Р4КХН-.
... 3^ Х4₽Н КТКЫ[ОГО] ...T4K4KQ Д4 €... ...СЛмплхт...
..ЛглУ ему Ъ ко...
... МО^НСКНГТК -
... КА ОТЛИЛА ...NA C^OANtH... ...КОДНТК Т4К0-.. ...Н 34X4PHN...
[Ж]Н^ОТА N... ОК ... ОТА ...
CFO... MiTH... ,Н Т0НМ...ЛК...
,(м]СА tT»O..H ,.У ПСЛН4 . РАН
..НТК Н 1МИК-.. ..НМ1К0Т4» .
...Д4НТХ-. XI»
. ДДЦн .. мол .
...ОАОМС ... ?
...ОН,ТУА... ...СЛ-... ело... ...AM .... п... ... Ап., попо.
...u>int*tN4C..
...АН ДСС.МНЧ4
..л... плод
еТА ДОМАМ..
.&НН(.КОТ4.
&ДТОС MXN...
.!€ 6 Ж6 Н СХОД-.
... НЛ Н X. Д...
...ПО$Н ...
...АТ4К0 А4Т..
[до]мХ54ХНЛ Н.
...отх С4Ц1С..0Т..
... н тху...
173
Съдържаннст» нл надписа не прсдлага прекн данни за негомта датировка. В тали паю, ., грябм да се спрем на палеографския му анализ и огибеиоггм, конто те позволят да търсим мастото mv меж ту известимте досега надписи Осойеиостта на почерка се състок неравное! га. нмължсиостта и ъгловагогтта на никои букви. Отчасти неравността може .и омеми с това. че резачът не е разчертал надписного поле и е писал какой от буквиц Пг> горе, други по-долу.
Както се пижда от приложемите обраэци, дпете части Л и Б се характеризирдт по оти.,-шенне на палеографиита си с редица типнчни, несрсщаии черти в досега иэяестните памепш т гя* с*лно ппечатление правя ъгловатото начертание на по-голямата част от буквитс л, к. к, з, о р,
В писмото се наблюдава известно гьрееие на бързопиенн „охвати, което напомни цс. умело подражаване на ръкиписи и го евъртва г проявите на т. нар. пародии почерни.* < ,т лпчието на наметника от скрипторския стил па друтнте му придана важно значение за бъл-гарската кирнлека палеография. При сравнение на писмото се установява, че много от тен-Денпните и почерка на писана водят началото см от Добромировото евангелие, Листовете на УМДолскм. Слепченския апостол и др.‘
При палеографския авалю на надписа се установяват няколко тенденции в различии^ бухмени начертания:
А почти редовно в писано с триъгълна петлица, с форма на развито знамение, закачена на еднакво разстоянке от двата края на вертикялння стълбец. Такова начертание характер,, эира народниге почерцн и се среща в реднца паметиицн около средата на XII в. и заедно <• ъгловатото к и • се употребяват и преэ следпащнте векове.
Характерного за знака в надписа е удълженото рамо, което сякаш „пази сянка над долната част на буквата Такнва ранни белези намнраме в никои книжовни паметиицн, като Хи ленда реки листове от XI в.. .Македонски кирилски лист от X в., Супрасълски сборник от XI в. и в по-късин, като Погодинов псалтпр от XIII в. и Листове от апостол от 1277 г' В края на XIII в. това начертание добпва широко разпространение в западнобългарските кип жовни центрове. Но като че ли най-отличаващата черта на h е липсата на хоризонталн., чертнца в долната част, което я сблнжава с % 'К от надписа.
Бес графика, конто се характеризнра с вертикална симетричност и ъгловатост на пет лнците. Нейното начертание наподобява на д.долепено до вертикален стълбец, чийто торен край надхвърля височината на буквата. Подобно начертание срещаме в Битолските листов от XII в и пай-вече в едва неотдавна открыта оловна пластина с кирилски надпис от Пъкуих лум Соаре (Румъния)?
Докати в ранннте паметиицн се очертават различии тенденции в начертанието на д, по-късните настъпва стремеж към известно уравновееяване и изравняваие. Главного различи' в старите ръкописи и лапидарнн паметиицн е в дължината на раменете на буквата. В пашня надпис тя е с формата на тъпоъгьлеи трнъгълник, стъпил върху хипотенузата с прпкрепеи от двете й странн къси чертипи.
С, С са с много близка графика — ладневидиа форма, понякога нарушена при изпнева него на с- Прави впечатление, че докато в по-ранните паметиицн днференцирането по този белег е възможно. в по-късните това става все по-трудно, защото наегьпва известно изравняваие
Ж на ширина и височина е енметричиа за разлнка от преобладаващото число паметиини
от същото в реме
Най-характерната особеност в начертанието на буквата з е заоблената линия в долната част. Подобно начертание е рядко както в старобългарските. така и в среднобългарските п.ч-
метницн.
И и Н са съставенн от две вертикалии .части; хоризоиталната съеднннтелна чертнца при и е по средата на корпуса на буквата, а при и започва от гориия край на лявата хаста и Д" стига някъде малко над даяния край. Обикновено високо каченнте средни линии на тезн дв' букви се смятат за белег иа късен произход.
Кее начертание, характерно за тазн буква в реднца старобългарски паметннци к> жовни и лапидарнн. Дясната част, конто се състоп от отворен триъгълник с връх към верт
валина стълбец, не е доделена до него м ,
Лее дае начертания, конто се определят от наклона на дясно рамо на буквата. В пня случай е характерно емметрнчното начертание с едиакъв наклон на двете се съедимяьат горе в остър ъгъл. а при други наклонът е неравномерен, съе
Първата важна особеност на и t големият наклон на ограничимте линия, ноет» бумага тих рае различена; срелната част се прячупва в остър ъгъл Подобно начертание мол
да се види в Охридскня апостол • НЯ1П.,,.
довита приписка а Болонекив пс.„ * * Трожм. Шумвжко. т ГМЗ—1ЭМ г .* Дм»
Ъ слова та е и форЫага на 6 ' р " ’₽
средата. Неочакваиа . прилика,. и „ ° ' "*«'<' остри приж к
особена форма се иовтаря в петлипата „а бУК“ С *” ЯУ" Со«Р« Невната
Интерес представляла и начертай».™ п
.... ...„„г;,"" „’."р* “•ч"-"" “«— т е с почти една и сына гпаЛика пос1>в,но в '«Риата част ка дясната мета. с по едка Каса чергиц,. * * “Р1" " гчрчччпчлчт а ограа.а».
Ч а с праап.м». чкшк., до.,,,,,,, , ,„р„„ м< ир,иньш„ с1%лвя
А Т. « с пет.ч.иа, конто доближакафорчага на аоачага чао До К. Корчу-
ФОР».OWW» • '• чает Лачо» Р—
родюжаиа ..агора иг г прикида о. .ориаочтаааа черта, кчкгч мое иочгачогг <п гвочта дюжи.» оформя , «л, т. Пр, „рчюччишпа черта«ограничен.
от чалки хлиичега Триигилиага фарч. ... „етлигит. пр. К, 1 и К "™ ™~« с ранни рккопиеп Лигтпвг ||а Уидолеаи.Саакеа книга,Мам»»» кирнжки .гнет. Еи«-ски апостол и някоп лапидарни паметннци от Преслав i««i »' И •
стена),11 т.иар. рунически знацн от Мурфатлар (Румъинв) н др. Особеиоетта на начертанието се заключена в липсата на хорнзонтална черта, спвэваща долянте крайни на рамената па триъгьлника.
Графиката на малката носовка д и доближава до реднца лапндарни паметиицн от Тьр-ново. Състон се от две наклонени черти, съединенн малко над основата с чертнца. пресечена от вертикална .часта н спускаща се нзвън очертаинята на буквата.
Надпнсът представлява интерес както със своята палеография и с данните за старобъл-гарския език, така и със съдържането си. Начертанието на буклите. както вече отбелязахме, се отличава от известимте досега публнкувани лапндарни паметници и иасочва към в рыка с някоп хнижовнн паметници и най-вече с надписа върху оловиа пластина от Пъкуиул лун Соа ре. И двата надписа можем да отнесем към XII в., което се потвърждава и от археологически г а среда, в конто са открити. Надпнсът съдържа важии епнграфски и езиковн Дании Макар и не цялостно запазен, все пак той предлага интересен текст, в който се прокрадват елементи от псалмите, от молебен за освещаване на дом и т.н 11 А това, от своя страна, показва. че негоиинт съчииител е добър познавая на ста робъл таре ката книжника и е имал профссноиален опит За съжаленне малко са паметниците с подобно съдържанме, а вече иэвестните все оше не са публнкувани,1* за да могат да се правят обобщения.
• Епиграфският материал от Псркмк ми 6с прсдисгаки от ст н с Л Чангом. •» к>жто мим»
ИЙИРност- - , п —— ____
U*' ' * Езивоаите <4<4<W<4TB И**ПИ,Д ще 6т>Ф- Г - ”.Т — • ««!••«*• ГУУУУ
Ь *На някои Характерам черп! и особей.чти ми ..Гл.ри,. внимание СТ к с А А. Мсднииив. ив които и ив-
• Л.......{.!««,. Ч м • •> Лчччч •’“““•ГУ,|“>,'*п5: ?й •
ЧВВВ Лобромир< вото тмвизм Ьи< .»<»• ....... ‘"’°" • * • *• ' , „ ........
» П. А Л л врой. Палеографические снимки с юю .-1.н.чиских рукописен, полг Фсдого сереккото
«К йЛ’.'ч.Г".-'............................Г-...МЧЖЧГГ ГРо™.11.—Г«.«ЧКГ »,
Ьмжкк, 1М0. ... Г. < » >; ..... ... I. К С . I* г и. »......................
, LIIIIIHKHBT аиикгм.. ... ... - ~ -
> Два етаробългарски надписа от Преслав ,.и МО.1И1» Н. амии» слтчав Летоаап
toaopyc. университете. 1896. \ I. ' У ь Подобна оловиа плачиик г
ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ ПАМЯТНИКИ
(РЕЗЮМЕ!
с №1лГ4ССлПпРеИЫ эпиграфические памятники. обнаруженные ю время археологических и. пл-т влииЯ «Тиньской крепости. Две из надписей врезаны в штукатурку одного храма в кре.
остн а третяя находится на двух сторонах свинцовой пластинки.
Имеете с изучением содержания и палеографических особенностей надписей сделана попытка пополнить некоторые отсутствующие детали надписи на свинцовой пластинке Парад, лельно с этим предложена копия, чтение и перевод.
В надписи нет прямых указаний о его датировке Поэтому, иа основании палеографии, ских наблюдений надписи на свинцовой пластинке, сопоставлении с текстами таких предметов Х*11 ^Мын"" 11 ^«логической среды, автор относит надпись к хронологическим границам
С палеографической точки зрения интересно написание некоторых букв вроде Ъ без нижней горизонтальной черточки, связывающей оба плеча треугольника, который оформляет пет лицу этой буквы Большая часть букв характеризуется угловатыми формами — А, В, Б, Р, О и др
Надпись любопытна не только лишь с палеографической и языковой, но и с текстовой точки зрения. В ней выражено пожелание о благополучии и изобилии в доме раба божьего Захария, чем она напоминает апокрифические молитвы. Палеографическими особенностями эта надпись обогащает древнеболгарскую эпиграфику еще одним памятником из западных районов Второго болгарского царства, а своими лингвистическими данными она даст возмож-ность установить некоторые языковые признаки, характерные в ХПв.
MONUMENTS EPIGRAPHIQUES
(RESUME)
Sont etudies les monuments epigraphiques decouverts lors des recherches archeologiques de la forteresse de Pernik. Deux des inscriptions sont gravees sur le crepi d un temple dans la forte resse. tandis que la troisieme est sur les deux cotes d’une plaque de plomb.
En тёте temps que 1 etude du contenu et des particularity paleographiques des inscrip tions on a essay* de completer certaines parties manquantes de 1'instription sur la plaque de plomb. tout en proposant copie. lecture et traduction. ... -, .
L'inscription ne contient pas d'indications directes concernant sa datation Cest pourquoi. -ur la base des observations paleographiques de 1'inscriptions sur la plaque de p omb. de la confrontation axec des textes sur des objets pareils de Roumanie et du milieu archeologique, auteur date l’inscription dans les limites chronologiques du XII's.
Du point de vue paleographique un intfrtt presente I Venture de certaines lettr« £ 1। Ъ sans le trait horizontal mferieur. reliant les deux cdtfa du triangle formal* 1 arete de cet tre La plupart des lettres se caracterisent par des formes anguleuses - А, Б, В, P, О et autre
L'nemption presente de l interft non seulement du point de vue Pa|e‘*r®Ph'1l“?Г* * Мтоие mais aussi du point de vue du texte. On у fait de- souhaits pour la prosp*nte et I abondaru-
permettrnt de decouvrir certain, tr.it. lingui.tiqt» c.racieri.t.que. du XII ..
176
НЕКРОПОЛЪТ
При разкопките на Перник бяха разчистеии 167 погребения (обр I). Те са част « ср«а-иовековиия хрнстиянски некропол, който заехал равиата част иа гыма. северная му склон И подножнето. Затова при благоустрояванего иа хълма работницмте певеднъж се натъиаля иа човешки кости. От изкопните работи, извършваии тук в мм малого nt връэка • различии мероприятия, били разрушени частично или почти наги» л но много гробове. Известии пораже-
туРИМте па мет ни ни. л д ими се итивея ocofciio
меги по време на ризкопките и при коисерваинята па архитек-окамид с много i.iartn, прогнили кости- Последнатп конст.ла ките погребения Ьеше илправсио антропологиям) нзследване
Нехрополът ие с гъвременсп на креппгттн. аеочавгног иаселениего. напускало крепо-.. "«"icctihutu на < гефан Неман н от нотомците му Той възппкнал върху развал,,. . > кРепоггга това говори предн гиичко разположеннето на никои гробове и на не-
кропола като цИД0. На много места гробинте ямн бича прорязалп основнте на разрушении-СН>М". а някъде скелетик- лежача иърчч самнте эидове Оеаев това некрополът эммаше май хугмшага част на крепоспа, около oriminr от църквите Haft-много гробове (133) бяха ра,-крити в ценп.ра. около’църк1.и № | (обр. I); около църква № 2 имаше 14 гроба и при нор-таги на крспостта - 10 погребения Нет гроба имаше и при църквата, разположена в севе-ромпадната част на чъ.тма. нзвъи крепостпата стена, при съвременната мехяна.
Скслетпте бяха иамеренн на дълбочина 0,10 И- 1,80 м от съвременното ниво. От тези Дании обаче не могат да се правят ннкакви изводи и заключения за дълбочината на гробните ими. гьй като при благоустролваието хълмът е бил «аравняваи. В източната част, която е ПО-висока. бил отиет дебел землей пласт, скелетите са взлезли почти на съвременната гювър.х-пост н затова гн иамирахме под тревния пласт. В по-ниската част на платото било насипано известно количество пръет, ззтова гробните ями бяха по-дълбоки. Трябва да се отбележи, че венчки скелете се намкраха почти на едко ниво с основнте на разрушените постройки. Самнте гробове не са били наредейи в определен ред. Разстоянията между тях бяха най-различни, а иякои дори бяха плътно един до дрчг. но не се застъпваха (гроб 80 и 81, 49, 50 и 51 и т.п ). Исключение правят гробове 26 и 27. конто бяха един над друг. Изглежда, над земята гробове-те са били означени по някакъв начин, но материалы на маркировката вероятно е бил нетраен и затооа не е достигнал до нас.
Скслетите бяха по един в гроб. Само в гроб 6 са били логребани одновременно две малки деца (обр. 2). В шест гроба, наред с редовките погребения, имаше и вторично погребани кости - череп и части от дългите кости иа крайниците или само череп. В гроб 3 вторично погре-баните 2 черепа и няколкото дълги кости от крайниците са били поставени на север, до маната на покойника. Пак до главлта на мъртвеца, по вече от южната страна е бил поставен само череп от по-старо погребение в гроб 8 (обр. 3). В гробове 76 и 82 вторично погребаните кости бяха струпани при краката, а гроб 107 представляваше яма, в която са били заровени само
кости от по-старо погребение
Ориентацнята на венчки гробове е иэвършеиа според нзнскванията на христнянския ритуал запад - изток Исключение прави гроб 147, ориентирам юг — север. Главата на покойника е била на юг, а краката на север, в пълен разрез с христнянския начин на погреб-ване. Телата на покойннците били полагани направо в гробните ямн, чиито форме са труд но установимм, гьй като бяха вкопан» в културния пласт. Като^изхождаме от гробовете, в
конто скелетнте бяха оградеии с ред камъни и конто имама прапоъгыпа или почти трапецевидна форма, можем да приемем, че и остана.тнте гробни ими са имали сыцата форма или и-кава, която се доближава до правоъгьлиик или трапец. Стелите от овъглеиа дъска откритн от южната страна на скелета в гроб 101, н овъглеиото дърво от .еоернам страна в гроб 102, където с било погребано лете, дават основание да смятаме, чс покойнмцнте са Окли пол иже я ii в дървенп ковчеги.
При венчки погребения мъртъвцнте били полаганн но гръб, с глава ив запад « краиа НВ изток, в шт.НЛП IIO.H./MHIX (<>бр. I, 5|. 11жлючеште правят 22 гроба, конто никазват отклонение от общата ориентация Единадесет от тя* (4, 8, 11. 13. 39, 52, 62. 64, 65, 75) бяха Ориентирами на югозапад - ссвероизток, а друпггс едннидесет (I, 2, 3. 5. 6, 9, 15, 36, 37. 76. 88) па северозапад югоизток. Иэглежда, при опреде.тяне иосоката на гробовпт не cj били съблюдаванн стрнктпо посопите запад - изток. макар че за емгурен ориентир са могли да послужат църква № 4, около която бяха съсредоточсии новечети гробове (аъпрыи чс <• била в развалин»), двата параклнеа (обр. 1), сьгрздсни на терпптриита на неиропола спецнал-но 8а нуждите и нзнскванията на погребалння ритуал. В случая насе.тсиието явно се е руководило единствено от изгрева и залеза иа сльнцето. Следователю) от ориентацнята иа гроба може да се определи сезонът. през конто е било извършено погребването.
Краката на всичкн скелети бяха изпънатп. а ръцете - в различно положение. От венч-ките 117 скелета, при конто със спгурност можа да се установи лпложеннета иа ръцете . ч те бяха скръстени ииско долх. в коремната облает (обр. 3), иа 8 (13. 54. 71.84, 85, 86. W, 158) бяха свита от лакета към брадат (обр. 5), на 15 бяха скръстеня върху гьрднте (обр 6), а при Други 20 едната ръка (лявата или дясната) бетие опъната край талого, л другата быне поста-вена на гьрднте, в коремната облает, свита от икега към брадата пли към рамото Само в Гроб 143 и двете ръце бяха опънаги край тялото
В редица погребения се забели тваха отклонении от христианские погребален ритуал или се съдьржаха иякои елемемти, конто могат та се гълкуват като огглас на домкштрзщия
Обр 5 г Гроб и Обр 6 Гроб 12,
иякога езическн погребален обред. Тези особености засягат както оформянего на гробиата яма, така и начина, по койго талого на покойника е било положено в нея. Правя впечагпн.. например зиачителннят брой 132 гроба), в конто бяха намерени камъни. Последимте, различии по брой в отделимте гробим ями, ограждащи наняло скелета или отделим неговп части, се иа-мериха както в мъжките и жеиските погребения, така и в детските без оглед иа възраст. Пай многобройни бяка гробовете. в конто качъннте обикаляха целня скелет (22) (обр. 6). Кахп ните бяха паредени п.тьтно един до друг или отстояха на различии разстояния. В гроб 16 т>< лото па погребения мьж е било оградено с камъни от три страни — запад, север и юг; в гроб 34 от северната я южната страна на скелета слсдваяа по една реднца камъни; в гроб 138 кахп, ните бяха в реднца само от северната страна на скелета, а в гробове 81 и 39 (обр. 7) само о южната страна. Не липсваха случаи, при конто камъни обикаляха само черепа (гроб 54, 56) В инком гробове па различии места се срешаха и единични камъни: от запад до черепа (гробове 4. 68); от двете страни на черепа (гробове 79. 112); от едната страна на главата един камък. а от другата два (гроб 109); отляво до черепа един камък и по един до лакета (гроб 36) или двете страни на таза по един камък (гроб 62).
От вснчки 167 гроба само в 2 ( 77, 134) покойнмцитс со били погребанп в направени <> подръчии материалн гробим съоръжения, конто могат да се прнемат като много примитивна I робинии Ямата на гроб 77 бешс маркирана с един ред ломени камыш. Ломен и камъни по криваха п.тьтно отгоре и скелета, образувайки по този начин покритието па гробното съорт. жение В гроб 234. където е било погребано детс иа възраст 12—14 годнпи, гробницата би i изградена с ловече старание от тухли и камеями плочн, эабити в земята. конто обаче не с > свързани със спойка Съоръжениего бете покрито сыио с късове тухли и плоча от червей п-съчннк. Тези примнтивни съоръження и траднцинта да се маркира дъиото на гробната яма камъни или да се поставят камъни на различии места около тялото на мъртвеца со срешат они в раинлбългарсквте погребения с трупополагаие по езическн начин * Христнянскнят но иол при с. Обуочище, Толбулниски окръг,’ иекрополът от X -XI в. при с. Градешннца, Вр чамсжн окръг,4 иекрополът от XIII—XIV». от Калиакра* и особено Периншкият, където к и елемемти иа яогребалния обряд се срешат в голяма част от гробовете. показват. че посочен.п >
1П
традиция била иавлт.та дълбоко а релнгиозиитс представи м средмвепомм вовек и мтом се е залазила чак до XIV в. Като отглас на отдаана нзживяна погребал на традиции могат да
I се ТЬЛЖумт и трите керемиди. намерени една над др»га върду черепа иа оогребаваа а грев
80.* Своеобразност на погребалння ритуал, свърззна_предн венчко с положението иа скелета В В гробната яма, се забелнзва още в няколко гроба (4. 72. 142 и 155) В гроб 4 (обр. 6) стълалата ! на погребая.IT а около 50-годишиа жена били положени едко вьрху друге и аероатио върмвм
така, както в никои погребения в Новопазарскня иекропол,' в иекропол 3 в Деви я’ и в Кю-девча.* _
Скелепл в гроб I гыцо ва около 45 -годвшм жена.бете а -«"То полижет* Том е едя»
стяеното хокерно погребение, засвндетелствувано в некрополи В него не е трудно да се от-f крне също отживелнца от дълбока древност.
При гробове 72 н 155 се забелязва отглас па друга неизжпояна еотеска традиция - pay рушаване на част от крайинцпте след смъртта. В гроб 72. където е бил погребай около 35-I гадииген мт. ж. лакетиитс к.хти на ляватз ръка се иамирада пет гръдшя мни М»сно <" ПпЛ I пака и успоредно на него. В гроб 155 костите на подбедреннцата на левня крак бяха събрани В И положен и върху лявата половина на гръдння кош.
I Прзпика а да се пист.вн монет., п нар обил» при мъртвеиз. която «
| съшо с инческитсг представи <•> задгробння живо.. в Пернишкия неоопол беше займете..
1 тувана в 23 - Моиети.е .а от мед и сребро и принадлежат мЙмгарсжы. сртЛсжв. >в-
1 стпуван.1 н •» гр. и.,,,..,.. тв»тче с въ.можж» ращн'ввзантм1сж1ле в рижките
I к
I
I културен пласт гроба о. български от първата половика на XIII в.
Монетите, намерени в о. ’ _ , । |гров ) к,» от Ими Алексанлр
I (гроб 78». от Mhx.ih.i 111ИШМ..И и ||^н , JS5 (у71, 1[po6 j v,i. от Имя Ш-и
KHUdUI !й» .rjM «И. r-JZ ~ XIV И ..ММ*.
j ши (1371-|3«>. V роО JSI. „ "Лы, < ММ). и*3в«» « XW ». (.Г<* I* • В 35. 45, 64), от княз Лазар (1386 138») (грооов
181
^,'sr s. тагда » -
*2».XX2 —... j-гГХ’ -г.;
обрами ли ннд н тнц „ lT , нж* >м «> хлх",<k-,. .
", К-., .-un. ...... ..... «"« “Xf w M 40 | S П8 IM*, „
I”""' ., c>m, „, ,, ролом- I. 3. « M. ». M, . I8J.
sr :г,’.ти±?« l г ..• „
> пюл < вгшг П.М'Р«, Лро.о.. по...™ “»™ е шп-имн».™ лаход»
от погребенията < ч\тожествен* стоЯиост (обр *И
Обикиооено иакигите вита ПО ЫЯН а гроб Нтключениг правят и«кодко гриба пред.... а. Лец. и члм. хора, оттого .u«»u по *•- "«*« "Г™"”- "Р»«ДР> *< '
моигти От гроб 6. къдеп> са били погребами две Деца. ихляаохя броитова вита гривна и ц от гроб IX’ иа II К'голишио мп- 2 обеци. рааплтожеиа от даете гтраин ил череп, г роб 132 2 сгыслемл нити гривни; гроб 90. иа 16- 17-годишна жена — бронзопо коп-п.
шелитиа тона и броима ирнетеи. гроб Ы. иа дете желстнн пластинки, аопчета от о. иа аолаа и броитпва монета а )сташ от Вктк Браииович XIV п . и от гроб 58, тгъдето сын., бнл погребши млад чипе к - братов прытей, 2 бронзови копчетл из гърлпте, бронзовл обеи , от дхенлта страна мл черепа н бронювз моиств в ръката от XIII в. Погребали и яг обред, гр.« мнят ннвентар и особено WMennv от 17-тс гроба много точно определят хронологнчесь, . траиицв иа некрополя Негоеоп> актиикааие трябза да отнесем к».м първата половина XIII » . л най-И1пеюивж>то м\ нзилтзуванс - към XIV в. Последните монети, намерен,, । робонетг, са от Иван Шинпым (1371 -1393) и .Мурад I (1362—1389).
Некрополът покатал обшн черти с оста палите некрополи от XII—XIV в., известии сега \ нас и в съссдп.<те теми.1’ Тлвз. което съшествено го отлнчава от некрополите в Ковар,, Ловеч. Луковит и Демир-Капиа, е бединят иивеитар. което се дължн на социалното пол, , ние на погребайте. ВероятноПернишкият некропол е остами от население, чиелнщо се м по-нпзша социалка категория от тази па погребажгте в посочеинте некрополи. Друго, ко, , право впечят.теике, е. че в Пернмшкия некропол сзнческата традиция в погребалния обре , . много по-сално изратсна, отколкото а останалнте хрнстиянскн некрополи от топа време, това издам по-галяма консервогиввост и нэостандлост в сьзнаннето на нзеелеинето.
Извпдите. конто бяха мправеок по археологически път, се потвърждават и дои, от антро ЛО.ТОГМЧИОТО и теледва не на 116 те скелета. Данните от пзлеопатологнчното проучи.>,
сочат, че чссто срешани при и мелен него са патолотячвите и>чеяеиаа от гртпати на остогар-
I трозите в по-.тека или в по-тежка форма, на раменните и коленимте стаем, някон от конто са много ряэко израэени до степей на инвалидност Наб-тхаават се поражении ааихтюстин* парат на гръбизчння стълб и на голечите става на краниивит» «грибиве 84. 7*. 79. Ж. 87 *О. последним от различии травчи фрактура на n-чот кости иа крайний «грей 85) и т.в . изобщо заболявання, конто се дължат на физическо претомрванс на органном Не липсват
, ц случаи на иараняа.тие с острие (гробове 77. 93. 127) Те оЛаче едва ли >«>гат да се свьржат
С ТОудовата дейност на населението. гт.й каю са ианесеяи ко главстч и «роит» са причива за смьргга на погребаните. Средната продыжителност на жввог на мтжетс ,44.г г) е почти «ди.к.а с Г.. прГ«.««.е MJ.7 Г . II при А...... "Г
р.П («1-611 г I Но «...то»» ...»Г|Н^.«ТГ . . 1 " L
ТО • Перни. обаче' °®*к',.И7^дея“'^я^го"иртоб.иА11м-1' 'ел...1Т .. «ро ...дмто ч*.е
КЬЙГТ'Гз1'}’’ П| 'те г<’е>”>е на ..рнн^нни >• н.'ннннч-'Н -'“₽* И»
! KX5i «I • - ............
(грооове «и. /л ' ..ipaKTcpin -а друг» а«»ттки гтж «чеиепя
раса (гробове 12. 83. ИМЯ пронеси, конто ia инредвдиш рломв шп на васе’е
«умани Тезн сложим етноге .еп,чин провес иа и^кяп- прочем, коло
«мето (бнмогичната мт Р ₽ JV .. . , м>иП, Ч-4МГ я «р«о
I ставали в този район на нашата страна ди л.» г—
НЕКРОПОЛЬ
/РЕЗЮМЕ)
При раскопках Перннкской крепости были расчищены 167 христианских захоронений Скелеты лежали по одному в могиле. Только в могилу 6 в одно и то же время похоронены двое маленьких детей. В 6 могил при похоронах были положены кости более старых захоронений. Ноги всех скелетов были вытянуты, а руки в различном положении. Ряд захоронений содержал элементы языческого похоронного ритуала — в 32 могилах были найдены камни; ступни похороненной в могилу 4 были поставлены одну на другую и, вероятно, были связаны; в могилу 142 тело похороненной положено в могильную яму в согнутом положении, а в могилах 72 и 155 установлено разрушение частей конечностей после наступления смерти. В 26 моги лах, преимущественно женщин и детей, обнаружены украшения, а в других 20 — монеты ш меди и серебра. Они имеют различное происхождение, но все с первой половины XIII в. до конца XIV в. cho дает основание отмести некрополь к тому же периоду.
Перникский некрополь показывает сходство с остальными некрополями XIII—XIV во., известных в Болгарии и в соседних землях
LA NECROPOLE
(RESUME)
Lors des fouilles de la forteresse de Pernik furent deblayees 167 sepultures chretiennes. Lc squelettes *taient par un dans cheque tombeau. Seulement dans le tombeau 6 etaient enseveli-en mfme temps deux petits enfants Dans 6 tombeaux pres du cadavre etaient places des osseinent' de sepultures plus anciennes. Les jambes de tous les squelettes ttaient etendues, tandis que k bras — en diff*rente position. Un grand nombre de sepultures contenaient des elements de rite funebre paien — dans 32 tombeaux furent trouvfces des pierres; les pl antes de I'inhumee dans < tombeau 4 *taient posees I'une sur I'autre et vraisemblablement liees; dans le tombeau 14k n-corps de I'inhumte *talf port dans la fosse tombale en position blottie, cependant que dans h-tombeaux 72 et 155 on л constat* lendommagement apres la mort de parties des extremites du corps. Dans 26 tombeaux. puur la plupart de femmes et d’enfants, furent trouvees des parurc'. «•1 dans 20 autre* - des monnaies. Elies sont en cuivre et en argent et sont d origine diflerenu mats wnt toutes de la premiere moit.e du XIiI• a la fin du XIV*. Ceci autorise a rapporter mo. du X III* i la fm du XIV s Ceci autorise * rapporter la necropole a la intme epoquc
La necropole de Pernik montre des trait communs avec les autres necropolis du мп XIV* ». connues en Bulgarte et dans le* terre» voisines.
IM
„НОВЕКОВНИЯТ
НЕКРОПОЛ. АНТГОПОЛОГИЧНИ ДАННН
ДвИМОСОГяеарешавлиръ'^'„ п*“ Л*Р*..• «р«ио < «V
2и»оло-™..1-.................... ' .... —....... .к.........>•-.
„,.«к npoun.. ,,p,<v —• »,• •»........
»«»«•>• «ж» Г„'................
А».Л«ЛЧ».«.ропП,...TJSIXXT.»
ОКИ на Територичг.1 иа дне . , 'ериоаа \11 Х1\ а'селмал» яоа-
ssxr"........- ..
нм във фОрмнрането на българскня народ
в. МАТЕРИ,VI И МЕТОДИКА
Обект на проч чвгпп-с > । Но , .ц-м от некропои при Пертшкатп крепост. ракот аи ^^В«-1976 г. под рьководството пл it и с И Чангом от ЛИМ при БАН IBS 1 XIII XIV в. С оглед целите на проучил пето .n,oip.iiici<n порнлми с други среевовекоеп>• птпу г »-ЦЙИ от* територмит.1 иа Перни • Привой, Huuatwl ’ Метер»а.’»т « »* *1ми
ПО програмата. прнета от съвстскага ангропо.югична шко
ЛИЧНИ белега и са нзчпслеии 17 индекса на черепа (тибл 14) Расово-г.1пил<11ичнн»'- вмалит > Эжършен по съестсм-т. > .•нклр «жмот рамичиит» коитавтми ра<.ом пжоме между мропенднаг । и монто ih.it» ра При оцеим м краииологичигта «ерич са итпок-эупанп средната аритметична и .................... мто е иамрааеп подробен аиа-тнг mi мор-
фологнчните варнантн в пределнте h.i ip'n.iia . оглед пл пейнатп еднородш-с* >а iuhkhii'jkc
73. Средмолнией ъгъл
74. Ллвеаирен ъгъл
75| Ъгъл на носовите мости (проф линия)
<9 Маилибуаарен ui.
77. Нахжшйрем ъгъл
Zcm Зигомассжларен ъгъл
ГС Дълбочииа па кучешмата аиичка
30 54,25 2.65 51 61
63.81 3.19 60 71
К 175 11 52
19 41.16 2.67 35 47
123.15 525 111 136
g 104.95 6.65 94 124
а 4,13 91
63 35 5.03 н 75
18 1.94 16 22
18 1,51 1 1 16
25 8.20 1.77 1 12
4.59 М3 3 7Д
81,31 4,62 68 9и
75.92 5.24 ь.1 87
25 83.40 3.71 76 88
27 86.07 3.15 79 91
24 77.29 5.55 65 86
15 27.47 5.66 13 36
42 122.32 7.54 110 143
28 1.39.07 3,48 133 146
25 126.48 6,41 114 140
36 5Д6 1.72 3 8
Измерения на женските черепа от Перник
1. Дължина иа черепа
8. Ширина на черепа
17. Височияа базион-брегмэ
20. Височима пориои-брегма
5. Дължина на черепнт основа
9. Най-малкл челна ширина
11. Ушиа ширима
12- Тилна ширина
40. Дължина ня лицею га основа
45 Скулова ширина
46 Среднолииеги ширина
47 Височина на лиаето
48 . I ориолнцева височима
51. Орбитална ширина от mf
54. Ширина на носа
55 Височинз из носа
60 Дължина на алвеоларпата лъга
61 Ширина иа алвеоларнага дъга
62 . Дължина на небието
6. 3 Ширина на небоето
65 Коидилнл ширина
66 Бигоиналяа ширина
68 Дължина на долили челюст сп ъглите
70. Височинз иа клона
DC Дамриалпа хорда DS. Дамриалпа внсочиня
SC. Сииитична хорда
SS. Сииопачиа височинз
32. Челеи ъгъл («а.-нет) — Челеи ъгъл (глей-иег j
72. Лицее ъгъл
73. Средяолицеэ ъгъл
25 179Д
140.34
14 129 ДО
26 110.70
12 98.17
31 96.20
23 123.00
23 ПОДО
13 4.3,70
21 128.40
23 92.41
22 111.14
23 68.11
27 41.39
13 39.19
27 32.70
26 23.92
28 50.20
20 52.40
15 61,23
17 44,00
> j 40.10
27 116.67
33 95.20
33 75,-32
32 56,08
13 19.54
13 ИДО
21 9.02
21 4.06
22
22 78.77
И 83.89
-'1 Км
19 78,09
14 25.07
33 125.27
я 138.50
21 126.60
29 5.39
5.65 169 190
4.1 1 132 147
5.48 120 138
3.32 102Д 117
2.86 93 103
3.50 91 102
3.58 118 130
4.14 106 122
4.19 91 103
3.96 122 134
4,19 82 98
5.35 100 121
2.68 62 73
1.44 .39 45
1.73 37 43
2.20 28Д .365
1.42 22 27
1.94 46Д 54
2,09 49 47
2Д4 66
2.84 38 48
2,11 37 43
4.31 108 123
5.46 85 105
3.67 68 83
3.89 4'1 63
1.75 17 24
1.02 9 13
1,90 5Л 14
0.93 2Д 6
3.35 77 90
3.96 71 87
3.94 79 93
3.82 82 95
5.65 70 90
4,30 18 30
4.34 114 135
2.78 134 141
5.26 119 137
1.26 3 7Д
о-мколарен
61.60
63.62
D5DC Дакриален
5S:SC Симотичеи
ГТ..... .......
99 Напречсн фр»ши-<, 0:5 На нзпмналпсгта 47:45 Лицеи
48 16 Гориолииеи
48:46 Маллрен гориолииеи
52 51 Орбиталеи от ml 52:518 Орбит.стен от d
8:1 Черепен
17:1 Височинно-дыжинен от бати .п 17:1 ИЮминно-ширииен ,>г биион
20:1 Височннно-дыжниен ..г нормой 20:1 Вясочннно-ширинен от пори и
9:8 Напречен фронто-париетален
40:5 Нв Нэпъкиалостга на лииею
47:45 Лииев
48:45 Горнолицев
48:41 Милдрен гориолииеи
52:51 Орбиталеи oi ml
52:56а Орбитллен от <1
64:56 Носов
Ы:6О ДШСИЛО-алнеоллреи
63:62 Небцов
DS:DC
SS'SC Симотчен
24 77.50
13 71.42
14 91,79
23 61Л0
24 78.82
26 ЙК.4Ч
12 95.44
20 86^9
20 5297
20 71.< И
•27 79.09
13 82,50
25 47.69
13 116,39
91.80
13 59.30
21 16 22
357 73^9 84.62
3.10 67.71 177 М
4.87 82.19 «1.73
2,49 58.00
3.14 2.04 71.12 85 40
64.30 173.00
3.24 91Л0 01.00
4Д4 л., м,
2.16 49.61 56.00
3.39
5 58 88,1Ж
6.63 3.45 75.00 1... •
11.51 I5S.9I
3.28 ШЛ2 122.00
7.42 06.00
7.69 4500
11.20 24.00 71 43
ио гтепеита на сходство между отделимте серин е иаправен междугрупов аналит с помошта иа • -критерий * С оглед на цялостиата биологичка реконструкция на икледваиата популация са Ьроведени и палеодемографскн в п;1.те«>пзтолоп1чни проучвания.
АНТРОПОЛОГ! 1ЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА II ВЪТРЕГРУПОВ АНАЛИЗ НА МАТЕРИАЛА
КЛ.,,- и о з ь х и » "И. ' ....................°’ А” *»первр.-
л..,а.. .. ... -
К
........... ТИ’1;1. . ; ........ «рм.» <• ИЛИ-МИГ П.Л.ЧЛ ГИбнтагияоидна при женин • |1)1СМ||Те н много голеМн размери както при мъжсте,
Кбжннп и ширин.! Ире." • !•" , м.,с .„-pt,,,. 17,24 ОТ М> -
£> и при жените. Черен-и'.' и ( jvi, , среД1|а. с малка дължина се отднчамт В»яма или много голяма, а в .о о ;,lipe4WIe!iнего и при черепнвта ширина
<*мо J женски II 5 мъжки черепа Аналогично
''К пЙЛ"»*.""'11"' " 52,'Г’"" ‘"’I?""- C« “HP»».,
.годности не си «атереии " ..1 3 ..
пола й1омгоНпоп%»н?«'ЯТ и,'л<’к' ог »•>"»» (17.11 ина рамичяа характеристика при д,,., , ««“нкранонт» S.m?S С.ЛГГ*’""'' " '*"• »Р-’"»"'>' черен... при мтжеп- ... ..
токраиии а 6Т< °£Г’ "ИАТИР от пор»™ (20:11 «ере».,те »., .,.
етоДноетн .мпика ,7. Ю " »«"'"»Р»»»» » 33% и 45% По аОе-олп.,,.
чесп» nvt.u. ‘мт"стио “21% и 24%. Височинлта на черепки* свод (мяркэ 20) също е и,.,. Попади rnipu " МН?ГО ,<м*м“ По-често череп и с малка височнна се срещат при мъж< т< нага е ш к сто*“<Х‘Ти на черспната ширина при аисоЧинио-|11ирнн||итс индекс и к.ин, хп же-т "а’л,|Чмл Според индекс 17:1 при жените преобладават тапейнокранннте, а иг,,, *"***.?. 1 МСТ₽И0КРа’""'^ 'Ьфмн. като в 29% от случайте мъжете са акрокранн. Според ,,,, ц Пр" двата ,,ола превес ими тапейнокранпята. а акрокранни форми не са намерени та ,жИ . ПИТе Се отлнчавкт с широкнте си правоьгълни чела. Според напречння фроито-пар>.< от чеп," ЛекС ‘•ерепитг са еври метоп при 41 % от женските и 40% от мъжкнте черепи. Само к . рсгнпе на жени са степометоп. докато при мъжете pin пределен пето между стено- и метрик ,’ПИ1* е равномерно 29% и 31 % Падочинат релеф е средно и добре паратен при ион.
чето от черепнте Средннят бал за развнтието на глабела е 1,83 при жените и 4,08 при мъжец-оглите. характерн «пращи наклона ня челото. общо за серията нмат средни с той носг н и двата пола. Вътрегруповият анализ обаче показва значнтелни вариации Срещат се какш много малки, така и много големи стойкости. Прави впечатление големпят брой силно накло нени чела при женските черепи (43% според челния ъгъл от назион и 33% — от глабела) Рззликите между челннте ъгли от назион и от глабела (5,4 за мъжете и 4,0 за жените) евнде телствуват за средноразвития надочен релеф.
пшата ширина на черепа е голяма при жените и средня при мъжете. Ширината на tii.t.i е голяма и при двата пола. Тилната люспа е с умерено изразец релеф. Средннят бал за разни тието на тилння нзрастък е 0,8 за женските и 2.2 за мъжкнте черепи. Формата на тила при мъжете е заоблена, покривообразиа и бомби ран а почти в еднакъв процент от случайте. При жените преобладават заобленнте и леко бомбирани форми. Сисовндните израстъци са със ерс ден бал 1,3 при женските и 2,5 при мъжкнте черепи.
Общо серията от Перннк се отличава с големи размери на неврокраннума и може да с. определи като меюкран, ортокран, метриокран (17:8), тапейнокран (20:8) и метриометоп
Лицее отдел. При изеледване на лицевня дял прави впечатление по-голям;п. варнабнлност на отделните белезн. Цялата височнна на лицето (мярка 47) варира при мъжек от много малка до много голяма, като разпределениего на стойностите е почти равномерно 35% от лицата са ниски, 38% са средно високи и 27% са високи. При жените обаче внеокнк лица са змачително повече - 49%. При горнолнцевата височина, твърде важен в таксоне мично отношение белег. се иаблюдава същото различие при мъжете в еднакъв процент <с срещат както виски, така и високи лица, докато при жените черепнте са със ередновисокн и високи лица Малка горнолицева височнна намираме само при един от женските черепи. *.перед характеристиките на скуловата ширина по-голяма честота нмат широките лица при женин (38% средно широки, 43% — широки и 19 %—много широки). Малка или много милка < н лова ширина при гях не е намерена. При мъжете преобладават лицата със средно голям ск).^ диаыегьр 52%. като 28% от черепнте са с голяма, а 12% с много голяма скулова ши[ Малка е ширината на скулите само при два мъжки черепа. „«.„„ппетикл Спот .
Ширик.т. иа ередиата част иа лнието обаче покапиа исратличн.
». « черепнте в ио-толамата СК част се определят «ат., тес.Р» мъжете ии.редн» ш«ро«"I
жените. Средколицевата ширина < малка или много милка при 61 " °’
от женските черен» и грелка и 21 % и 43 > от сл)чаите .11 притот ₽ 1 "Р „ ........
ката за геронта о. ...... .инет:о съшо показват раэлнки при
шеннята между внеочинннте и шнрочинните размери на лиц с1Учаите и лептен
двата пола. Гориолицевият индекс (48:45) при жените е? мезо . * ^% от черепин
20% При мъжете се ваблюдава„ *7двата Рола характеризират като лептен, 39 и като мезен и до «о на 1иирокн при мъж<'
обладават форми те мезен. ио е "Ре»ес „а теени^лица при жвнм» « ,
Малврннят горнолицев индекс (48 46) е при широки лица
............
ejUkO.II-HHIll. , t.iAhovih ,la ,
.epWCWpHwpanm лицеи,,„ " "..м,чни„и и и
рвммми-.i в,.в Мсочштага . -.м , „,.IJW.r р""* Х‘--1-М,г V*
Яв* и С много високи лица ШиР, ........... >щ« гт JL ,« "7“ '*
МР*"”* СВ отличал,>i , „м;) , ( ........< |... . .Ги. «.шХГХХ И «ви
гплем«п* размери и. лиц.л..и 1И < >г»МЫч.« .. (?Вм7Г> JL ?
ВМ формата „., орб,k, --Р.. “ отпоспчммп норовите И Ияски, Правоъгъл..................................рам«ю6дем Мамр че ам&ихамт ш.
1МГ0КХ Я окрылен.., коен, »К-»и. при ,J£zJ
^Кк св със среди. .....
талиата нисочипа Тя BapHpd ..... ' ' '/ ->,.еми ... р.„ „ rTlllb„, ,.1ТГ о^ж
„оаече Нискитс орбити. в при ж. .' *• «нот таима, като при ктъжгп-1а .начнем.
ПрбИГВЛНИТе ИНДСКСИ ОТ мак. ..ф.р., „ , ° *Г ' «*"“Т « I*’"»- —«>«- И КЧПЖНО^Т.. . „ор.,.
Коях им , Лиги те при мъж.
КОНЯ («*) при наличие как,., хлмек..,1,’?,,-»”> * -ра»ие л нвблюдзиа а рамотижсн.. , ' ’ Ч ,4k* " »ипс"тм»мхии г»3\» Painoc*
е»Р.мо друг.; „™........................-....... ....
В размерите на носов.,я отвор ,,
При жените височината на крмнов ин.,.,. г„„ г <*шественн различил между таите пом Само при 3 черепа вис..J................• *% - «% огслччавте
И**- га|'1 " ........ оки
КЛ височнна на носа. Ширин.,.,, „ , ,р • меря-г»... '"’'.жн , иного мал
И». И П|... ................................... »«........ »1- mam
«•у-..........л- 7-'-
одер в лепторин При мъжете об.,че < .начин-лно по место cptfluaa замерииияи <2ЧЧ( като ут черепнте е хипертамер,,,. От ,,. „чи, ж< „, к„ черепи само при 1 намираме «амерннмя В>форма носовитс отвори са пай место крушовиднн, по-рядкп гърцевидни Само я едичични мучай Се наблюдав., триъгълна формл Посолит шип е среди., развит Предикат бал при жеп-^Мкрелн е 2,3, а при мъжкнте 3.2. Посопите кости покатает разнообразно пъв формата СЙ. При жените еднзкво често >е срещ.,. както гьрбатм, гака и
мъжете преобладават гърбатите и правите форми Долиият край на носовия отвор е при бол-шинството от черепнте антропниа. като в около 20% се паблюдават во-слабо или по ясно ия-разени предносии ямки.
в* Особен интерес в расово-.ni.iriioc г,,чно < сношение прсдставляаат пякон рлтмери мяс-НОВата на иоса, степента на изпт.кване на поспейте кости и ъглите, определят., профи....ров ката на лицето. конто показват пай ясно наличпето на принес от монголоидната раса К Дакриалната хорда можа да бъде и смерена само на 31 черепа Нейиите размери са в гр«-ЯИЦИте 17—24 мм при жените и 16 '.’2 мм при мъжете Преобладават малките и срсдните . той носи. Само при един женски череп намираме много голяма дакриалы ширина Даяриалилтж Мсочина е голяма при повечего от черепи гс и варира 9 13 мм при жените nil 16 мм при МЪЖеге Общо серията се отличена с малка лакриална ширина и голяма аисочме. кости опрс дели .. дпакриалння индекс като голям Средни стойкости на индекса се срещат само при жен
”До'като съотношението между лакриа жата хорда .. височни.-., както в збеолютинте нм стойности не показват промепп, ......... . ,1пл..чш.и на монгаюидн.. прим.. „ т„ пр., ра.
Хтс на ZcSinc «ст. мои.о .................................
ST га ™<-MM (4-12 мм) Ср™»' •> ..................
ширина на носовите кости а w многр гадима р,5 о мм при жеи»ге
IfCMMOM.M.ia.a НИСОМ........ ( стоажстм Те»н тачемм нм-
<3-7.5 мм при мъжете! с прет* ' ‘ , ....... Ид .пчпвин кости определи и р..
ДМИдуалин вариации на паи миля napape от малък до голам иЧ," I <
К>.т» „нч,.и, нм™- I' " " 1 , , , “жииге < 37Д-125.О при ''"м|
гоудло се долам от винам харе«"1
Имчисго на монголопдин и . 1Н, „„омнчно важен беле» - та
ИТО размер.. Това се ш-< . . в ТоИ е ,и1ям ,,р„ „
Ейкости енрямо профп.1' . 1CI|| и.ществемн радличи*. Ъгъл
К НО ИНДИВИДУалн.пе му С
I»
..пЛХ -“7“,.^.”°"' ""° "П“ ™»« " W. -I»... „..
.—•?ЯТ1"121,*^Х"„^К2кrJTS'"'"‘ .’"“7."'"""“ -'p"-’—
<ломгиат*.. >>u...r ?k преолидамвв u ортогиатите (слабо и«пъкващ!<) , e с 2£ш пйгмтюъч.Гъ= "f мъжете и жените са ортогнатн Само един мъжки ... много Лтемн^гте жат Jnn ™ “P"P>t "°силно срРШ,т се ка*то мл.тки. '• ст-ша-и Р" "*тя ,,<ма "»’'*«»"• и много големнте стойкости .., ,,<> ...
" м"лк,гг*- Особою трпбпа да се подчертае слабата изпъкналост нт , > п7 ? лнцето, определяй^ се от ъгъл 74. Малки стойкости на тол, ъг,л .н » ₽ МЪЖК" " же,,ски чеРр" Лиосват много малки стойкости на ъглите к... ножаам. тем серията не е характерен и прогиапсэъм
Лпш.иуЛУи.. ПО КОЙТО отчнтаме присъетвнето иа примеси от монголоидната раса с п ^тедмиГтас^н’'п‘,пТа"1,‘''ЖИ’ °"’*ДМми11 до известна степей сп.теснатостта на ли,,.-,, и птД?п1™ t Р Р "♦’‘«тление. от една страна, много силното варнране на тозн бе ,, матки Го много г1теГ>"(7Н7Т^ Mefu-vna’’’°"'' рамкчкя. При жените стойностите варнра, малки до много големи (3 7.5 мм), като 45% от черепите са със средно дълбокн и п п , ’’“"’ин- а остаиалмте са с дълбокн и много дълбокн. При мъжете кучешкнте ямички с м.-мк, " СР*Д“« льлбочина са значително повече — 76%. .Много малки стайности обаче лишь. , тгЛтнца**™ П°Ла’ КОеТ° °ЩС “аднъж ^назва. че в серията лнпсват черепн със силно cn.iecii.i-
Макар и с не така силио проявено таксономично значение, интерес за антропологически. , характеристика на отделяйте мере пи и иа серията като цяло представляват размерите на ната челюст. Тук са разгледапи само тези. конто определят формата на небцето и алвеоларн.п । дъга. Това са ширината н дължината на алвеоларната дъга к небцето и съотношенияга межц тях. Дължииннте раэмерн па горната челюст са средни при Б2“« от мъжки ге и жеиските ч< репи и показват еднакво отклонение както към малките. така и към големнте стойкости. Мнит малки стойности липсват. а много големи са намерени само при 1 мъжки и I женски череп По-големи са вътрегруновите вариации на шпрннннте раэмерн. където са проявени и разл. чия между двата пола. Алвеоларната ширина при жените е в 53% от черепите сьс сродна спои ноет, голяма е при 40% от случайте, а малка — само при I череп. При мъжете преобладав., । черепите с голяма и много голяма ширина на алвеоларната дъга и небцето - 49%. Тук са m силно иэразени и индивидуалните вариации — 30% от черепите са с малка алвеоларна шири на. Според индекса, характернзиращ формата на алвеоларната дъга (61:60), явей превес ими черепите (на мъже и жени), при конто тя с определена като брахиураи (62%). При 33% от мт. жете я при 38% при жените дъгата с мезурзн. Само 1 мъжки череп се характернзира като . лихуран Подобии съотношения се наблюдават н при индекса, определят формата на ни цето. И тук болшннството от черепите са брахистафнлип (78% ог жените и 67% от мъжеи < т е относителио по-големи са шнрииниге раэмерн на горната челюст. Само при 1 мъжки и i женски череп небцето с лептостафилин. т е. тясно
Макснларната зъбна дъга е пай-често с параболнчна форма (54%). Наблюдават се обит както елипсовндни, така и U-образнн по форма эъбнн дъги, с почти еднаква честота при до•' га пата
Дол на та челюст се отлнчава с големнте сн шнрочинни размери. Характерно с. чс при жеге прсюбладават черепите с голяма и много голяма бигоннална ширина (53%). а при жеш те големи стойкости са по-често срешани при кондилната ширина (64% от черепите) Lno|'> бнгоналнати ширина челюсти те при жените са средно широки и 45 v и широки или много м роки в 39% Кондилната ширина при мъжете е почти еднакво чссто голяма (47 v) или с[ е, 1
""д^”й «'Хг'Х'ло.,,,... (Ш₽и 6») по..... М.™ пн.
..... ..
гъмем рядио (3 женски я 3 мъжки черепа)
Ж Жвмиивта ил долночелюстн..
Ч»ятуж1»о-често1р(.ща|||(,аг( 1 клон ИМа по-,олите
при ввачизел..,. част о, ЧГ|1Г,, ' ?--мгри ..
_ •brv.n.. «аракгеГ.U ua ’• ....
(ГЛ, ввва»а никои спщифнмн " ' .
Sb......;ж"..х
_ 5?1*6 иакл,,н "' •‘’она на ч. . 1 <мп»г.н„ годама мн малка
ОТ чнрепитг на мъжс Ос-таиалнг, , , ,, fc*' •• тавая пол «а-мра-е .. лЧ
з^ИНвйЧ Мандиб) ларей мои ’ ч*'гтп <по 36\) маащ ,-ц средно Гака <-w га «ио
£ Релефт.т на долночелюстната hOl.T , „
снвнпта челюсти Брадичказа е широк.,4P2^®"lpajeN В преобладав., ,р..,|Мг ЛНЧНЯ форма - срсщат се в почти ц,.ам ' ™ Р ” пр" ‘гьжетг Г|Р" *<н'ле г тчска. с Р«» Ивпт.киаллтта и н при д„7а „о„ / * тжЛлена и четичрп.’. бр«а,м>«
«пжеи- и иа жените В 25S о, и,ж> , ’ * тммпм а 754 от череою» на
залавка. а при жените се иаблюдава , Л, ” 1П *еис«’п» *«Репи се памери лабндоззтнд
ПвСШкрониа.ин ,келст Изсле дването и? “ сл>чай 1,J п«гадо»тзя .< прогения
сивнн ЖОстн иа крайницигг. гптб мшз • мч’ззте "«’’♦•вым-в •мелет пом.на ма-mmh.-n.IIi......... моего ду^м ... .мио развит.
Ж» "Г" »-........ ' 1"«™ И—— » «\ «
способа »а Манувр.г, аарара „„„ хъ*,7 Л . «."Т”* .... 1Чст>т- *•'
nmnc^X'Sp'X"”1''™
Ямин, мегрлокраннн. тапейюарампа „ хетриоиетопа. Ликата са evao с шаш раэиарГ ПС сриио нас шарой, ... „ ,„ X ,м,„р,ои “»:
цеаите Ввамерн . и определи . . мгюпрозоп. ме.».. саиезюнч при милеете и чт.оапнг
при женин*, мезорин, брэхиуран и брахистафплии.
К Вътрегрх повият анализ обаче показва к при двата пола значнтелпа вараабзИМст иа иа-
0Т ч*Репн,|Те мерки - внеочннните размори на черепа и ляцето, бигоиидлиага ширина на долиата челюст, зигомакенларнни ьгьл. лицевия индекс, орбяталните кндекси от максило-фроитале н от дакрноп, 1КЧОГ.ЦМ индекс Особен,, i o.hvi. <_, раглнчията при симотичинт» и дак-риалните размери и индекси, както и при ъгьла на изпмналостта иа посопите кости спрамо профилната линия. Освеп големнте колебания межд> миннмалннте и макс и мал и и те сгойиоети на отделннте мерки при част от тях се намнраг н внеоки сгойности иа квадратного отклоне-пие (о), значително превишаващи стандартните величннн Вснчко това свндете.ктаувд да мио-пюбразието на антропологнчннте типове в кэследваната серия Бпологнчпата сыес между раэлнчните расоаи типове е довела до поява на разнообразии хнбрмдип (метпсии) паридити. Никон от тях са се образовали извън тернторнята на н.тшата страна (иапримгр у рале книг и вИкалскнят расов тип), а други - о района на Перник
РАСОВО-ТИПО.ЮП1ЧН \ ХАРАКТЕРИСТИКА
Кати цнло средно». ковнат. • « ot Периик се чардатефцзирм от .рео кдамиже
черти М голамага европендиа рас* При .... голчмата мст от черм..г« обача се аабмммат примеси от монголонлната рлса Те са нроявенн о различна стелен както при метрнчмнте. там Н при опнсателннгс белен. Расоваза п|>.1.|.1Ллежио. i може да се определи пр.. 81 черепа иа .. раснп.пи нидиинди Гиноло. ичнп ' ана. .юка.ва наличие иа различав р.кмм гивоое щ аа-рыннти от даете големи раси. Кьм европекдназа раса принадлежат Зэ от черепите Осглн,. лите ч контактнн типове между <*нр..пе..дната и момголондиатд раса При 19 оз тил и... • ^йбелезисасрс».,. « прнвчтм >
®Т чертите са с преобладапашн Гч*лезн на монгалондната раса В грувата на евр.чпеил.,ите расовютнпове се срешаг представители .... северна-... средиземиоЖрскт п дч.зрек,,» рМм Общо • серията камо при европендните. така и при конзактнип расоаи типоае идхд,-^, ShW на се^рназа раса Ти..ич....те черт., -а за .. раса намарм. при мжжви через,и . ми. М 1376 и 1819 (обо I, 2) Те сеозлимаваз . много з- *««а дизжиа^голяма Ширина . аисоа.и. Кимрокра п .. внеоко и широк.* липе, много ич.^х. долна челюст, ортогнатн., добре Рат-жтарокр.п.з 1.1. U » сверните рас** 'ипоае чесТО намираж смесит с бале»
К^мнХсюив pS Кто закТвРпрпмеРр м.же да се посоча «жди череп с а» .4 137.
JMHOMOpCI
191
Обр 2 М»ж<и< ttpcn с яргпбш'Кюиир. teteju «а ссагрната раса
(обо 31 Пни него иного гол.мата черепна височки. т.ннеикрон и акрокрав!.
’“"“fip’T""»*»»» ««Р™ ' «™ « ®3 «*₽ *> *”""• “ ** “ ‘
тези на дннаромеАитеранската ,е>номор„„е расоак топом. ПрОвпипел на т.а
На второ мясго по честота са средни ми г средни рвмери на иеар< к
. апскннт черен с и,.. Vi*-'* X “р^ н.тнш орвмти. «е~
ма. Голима е само череоката ™рши -1™' ° ‘ мр„, е нн» № IMP .оСр 61
™„. илелнтен.меА.перанен.таР^ "С SX. J. « слаб.. наклонено чело, с галяыв Tofl е дълъг. средне широк ^««0 mк . Д • Р н )ЪГЪЛ|11, орбмТ|,. „«коих, мсмь скулова ширина и малка в.кочшм на лини .
рни, меэогнат прогиат. със среди© широ Типхчии и дянарсмта р*а
В серията се срешаг н 1838 «обр 7. 81 Тс се ©тОТМТ със сред
белеэи намнраме при мъжки 4fPen'' .„.оци лица и Носове ©твори (.септории), с ма.тм и ни раэмсри ни невР0КРа"''У^'.10Т^та челюст. Дпнароидшпе белей са иреобладават11 •< при средне бкгониална Ш1ф»нв •'“ * • мезокра|1ец, с смерено тразен надочен релеф. с.редн° н. мъжки череп с инв А» 1371 Т MMoio вис к иосов огвор. лепгорим. с 1ърбвтп нос ви
ю, „ено” енлно „рофолироно они. . ьв,11гго „ гру6а„ .«роомотнчкч .......
«oJtm (овр. 9). Характерно .. сернлт. е преоомат
94»
Обр б Мъжки череп Средиземноморски росов тип
Обр 7 Мъжки череп Динаромедитерански расоа тип
Обр в Мъжки череп. Дикарски расы тип
Обр 10. Мъжки черт Смесей чропеидек рисов тип
. И , Ы шил с А ь-1« еоерчота и .‘ичиро wdui Обр It. Женски череп Смесей европеиден ро
Обр 12 Жепаы wpen. Etponrutbu рот тип с мною сшви мо/ио юидни примеси
Обр /:< Женски черт ДчнороигОитсрансли расов тип със слаби мошюлоидни примеси
Граиилни расови гипове от средиэемноморската раса намираме само при 4 черепа. Описаните европеиднн расови типов© наблюдаваме обикновено смесепи помежду си. Пример за смесен евponeидеи расов тип с примитивен строеж е мъжкият череп с инв. Л? 1318 (обр. 10). Той е със средни размери на нсврокраинума, с широко чело, мезокран, с много ниско лице, с голями скулова ширина, много ниски, правоъгълии орбити, хамеконх, мезорин, ортогнат, с голема широчиини размера на долиата челюст. Смесване на бслезите иа северната, медитеранската и динарекята раса намираме при женски череп с инв. № 1799 (обр. 11). Той е лълъг, средни широк и средно висок, долнхокраи, с широко, наклонено чело, с високо, силно профилираио лице, висок и тесен носов отвор, лепторин. с гърбати носовн кости, мезоконх, мезогнат, см средни размер» на долиата челюст.
Втората голяма трупа са коитактннте расови типове между европендната и монголоидна ! । раса Почести бслезите на голямата монголоидна раса са слабо израэени. Като пример моги, да с- посочат женските черепп с инв. № 1375 и 1437. При пъроня от тях (обр. 12) монголоиднf цевия и.। високо лице, много голяма скул"'’-' ширина. таоблени орбити и известно намаляване иа дълбочнната на кучешките яминки.
При черепа с инк. № 1435 (обр. 13) монголоидните черти са примесени с динаромедше i-ин кн расов тип Черепът е мезокранеи, нисък, с много високо, средно широко, добре про-
196
Обр Н. Мъжки чгргп Еиропен^к рас„ „иа с вдвлв,ои,1ии npi.MW>
Обр. 15. Женски череп. ГъропешЬн с монодии пр*~о>
Мплирапо к |1|1|рока м но 31 хамеровЛвв
| НЗПЪКВ.ПЧИ и .
Монголоиден характер измирам-' и и ггроежа на черените с инв. А? 1361, 1798 и Първнят от тях (обр. 14) е < • -p--:>i > : «ляма и>лжича и ширина на неврцкраннума. много ^СЪК (меюкран, ХЛМекран . • :» но ЛИ* Голям
। на горнолицевата облао Носови-п о . > .:к-рпн. Орбнтнге са внеокн и окръгленн.
^ВМяхоих. Лицего плоски- г. а - прямо иеоумя ямгя»
! е меаогнат.
Иг__^ Женският черен с инв А? 1798 । >бр 15) е льльг. висок и -редко широк — мезокран, ортокран и метриокран, - м > р< и . широко чело (инето е високо.-редко широко, силно про
В ®ИЛирано, с много големи икр 1 нконх Посоониг отвор е висок к широк, г мезорин Носовата основа - ।л>ок.|
I При женски черен - ......... 5 I -I "’"Р 1Ь) '.н1-л-»1днте примеси са довели до умерено
КСплескванс на лиш ,•> " 'оскосг Ч-рептл е много дктьг, много широк и ни-
Bh>x — брахикран, .......... i < н-ниокраи. с широко чело н< високо, с гатям
В-екулов дааметър и и -.Il-- .'.чш к-ми, . шбена хорнзонт < ша профилировка, ортог-
мт. Носов»>11 огнир <
.J01
Обр 16 Ж„.*. Памирофер.-анскн рит тип със сваби монеолоидни примеси
Обр П Мъжкм череп Контактен расой тип с преобюЛгващи монео.юидни белели
моблени. меэоконх Контактнн расови типове със силно проявени монголоидни белези наблю-даваме при мъжкл череп с инв. .V» 1356 и при женски череп с ннв. № 1336
мм_в. ъ*ю'и’. череп ,обР- *7) е средно дълъг и средно широк, много ниськ - мезокран, ха-" Lапеинокран. с тясно чело и умерено нзразен надочен релеф. Лицею е високо и сред-
(лр.мврпта окрьмени орбити, хипсиконх. с отслабена хорнзонтална профилировка р1Хри Т° е СЛа<5° «’"ькващо. ортогнат. Носовият отвор е със средни
‘ Т'“" ри“ер" на "'«рокраниука. яеикраи. ортокрая и я. ™ Л"“"° е tp“"° всо“°- 1 го-’"“а “*“• «<
, г™ Р " ОР<>»™. а»«»«она Прааи мечатлмие
». -
сера„ра»™7лиХ'^;"'°к?,«е“„,е ” “"“’«"а Раса са лркЛладаващ,,, «ожаха ла .„оааа topL J, Р‘”"“ П"‘ >р’лс|<"' «‘•‘••асая лалаосяСир». Kara
тир • Ха^терните₽му бемзи .i,ЛИaTCK"’, С™Л Деве“ "оставя палеосибирским расов .*«* на НУР са «исокото к'шип<7«' ПК1НО сметание не се срещат при съвременното насс •тсраяията М^Га чХпна Хпчан ° Л"Це’ УМе₽СИ0 •*’n*“a“W"T нос. долило- или
Р* ина и наклоненото чело, с добре развити надвежднн
940
Обр 19. Мъжки череп. Контактен расов тип с пргоб 1ФЛмивци белей на байкакката (my>wnntu) pucu
дъги. Това е бил преобладаващнят тип през епохата на неолита в Прнбайкалието, както и в поедхунско време (V—I! в. пр.н е.) в Забайкалнето
Най-близък до описания е байкалскнят расов тип, конто се отлнчава с по-силно шратеив монголоидни белези и е характерен за тунгусите. като cv
Уралската (у Горева! рам заема еам«товтеЛ1|О маета • расон.та !“ гцииски конгактан раеоа тип Та е ввтнмхнвла а «Иветта на Алтай.^“У£с""Гта,пмм КГм7м^^ге»е«уаа’^"»е'Х' "моата^ндата.^ата
"И,,'ХкГ^Пура.так,..т раео. тал. хар.-ре»
сан в различии района на странна ни. APV1'™ (тунгусаа! расой тип найлюмааме
нн у нас. В „зс.тедааната 8„емтл,нне ос!л»о то-та-ата горттаханем
чнна^*иалкиаСв№_ч^а^ асв₽01‘^,.ми^*,^а^^^л^12ХыВсееаро,’еЛилх"Гс**’^“т*'"
скелет от средновекоената погребения при с. Прими.
Обр 20 Мъжки черт Контактен рост тип е преобладала щи белези на палеосиби рената раса
.„Л370 nPeJCTaBH™ ня палеосибирская расов тпп можем да посочим мъжки череп с инв. .V 1365. При него монголоидните белезн са съчетанн с примитивен строеж. Той е меток ран. и, с наклонено чело и снлно изразен надочен релеф, с много широко, плоско лице, «иски орбити. съвсем слабо изпъкващи посопи кости, с широк носов отвор и предносни ямки в долния крап (обр. 20).
Обобшавайки данните от расово-типологичния анализ, можем да направим извода, че и средновековната популяция от Перник преобладават метисипте расови типове между европеид вата и монголоидната раем. Монголоидните примеси са иай-ясно проявени в оформянето пл орбнтите и носовата основа, голямата горнолнцева височина и отслабването на хоризонтал ката профилировка на лицето. Понякога тезн белезн са съчетанн с примитивен строеж на черепа. Някон от контактните расови типове са с доминиращн черти от монголоидната раса и не са типичпи за други райоии на страната ни. Характерна особеност на изследваната трупа е също големият процент на белезите от северния расов клон, вземащи превес както при пред ставителите на европеидната раса, така и при повечето от контактните расови типове.
МЕЖДУГРУПОВ АНАЛИЗ
Специфнчнитс особеностн на изследваната популяция проличават и при сравнителния математико-статистически анализ. С метода на t-критерий са проследени различията в метрич ните белезн иа черепите от Перник и тези от късносредновековния некропол при с Недял ково, Пернишки окръг.“ Според средиите арптметичнн двете краниологичнн серии имат почт едиаква характеристика. Например при размерите на неврокраниума стойностнте на t-крип рий показват пълно сходство (t варира от 0.28 до 1.48). В устройството на лицевия дял кар тината е малко-по-различна, въпреки че и тук t-критерият при повечето от мерките има ни ски стойкости, свндетелствуващи за неэначителни различия. Серията от Перник се отличава с по-голяма горнолнцева височина (средне с 3 мм), с по-високи и по-тесни носови отвори, с по широки орбити, както и със значително по-голяма бигониална ширина на долиата челюст (t 2.86). Описаемте различия са валидни и за двата пола.
Много по-ясно проличават междугруповите различия, когато се вземат пред вид и опи сателните белезн, и най-вече индивндуалните вариации на всеки размер.
В серията от Перник преобладават масивните черепи, с големи раэмерн както на моэъ ковия. така и иа лицевия дял. най-често мезокраннн и при двата пола. В серията от Недял ково размерите на неврокраниума са сьшо големи, но черепите са по-грацилни и проценты на брахикранните 4«'рми е по-голям особено при жените, където често намираме и хнпербра
По-съшествеии са различията в устройството на лицевия дял. като при черепите от П« ник са ло-големн ииднвндуалиите отклонения от средните стойкости. Въпреки че според биталяяя индекс и двете серии са мезоконх (дори при черепите от Нед ял ково средтп ‘ кости показмг при мъжете по-високи орбити). в популацията от Пс₽н“К «бл^вме отд ни черепи с миого високи, иаклоненн назад и окръглени орбити — ясно изразен мои .
• силио изпъкващн носов., кости 1.ара^Д’ Ре "М^рави л.м, е тн> осшм* м им* бен* жортои.ална профи*крем , '*₽- “ ’Ч-..пеи„т ₽«.), т.м .
иосовм мости (жарактерии ,4 ,,.;/'и',р''»-‘ -•**• « мос* и съжем^збо .»»ъ«
българежо «селение са характер,,,, коНТ,м 11 ’• лвеге групп от средкотекпеиотп
лоидната раси. Съществена отлика между г„, „ nfifac<""1 типове между европеиднат* к моиго-гояондни.е бемви < груб стро*. Hj ’ т-чег.ммт а серит т Перник иа «-
вето в мемропола при с Недялкт.н., н, .2.2^ '* " с "«>•*«•»• *Г»> први&шмв-явенн монголоидни примеси н ° “аенвните я граинлни черепи. с по-слабо про-
Мзследването иа поетжранналиите гк..„и
пулаиията от Перник се отличав., часиВ1„' ”отвгР*ляжа пписаяит» различии По-
ВИСОКИЯ ръст иа ицдивидите (при «гж_ .’А * ,pvft"* Р*-*Ф "» когтите ва ирайвшигте и ж рактернзира с по-слабо развита м)СКу 1ап ' „ П’• яокато “«елеяието от Ныялково се ж*• и 167 см при мъжете. как, мак. „м. мкт «АА., |Ж рм"° 158 е* "₽"
Високият ръст, масивността и рслефы на 4₽B2Lr
лицевия ДМ свидетеле-твуна: • - ..р«Хта^. rwWHW р«*р" •« •»«>«“•- -
ково. обратно— иадделяват бел.A АААХоААк * Р’С* в Hw 1
динароидни вариант., «Реаитечиоморската раса при по-тесто срешагш и
ПАЛЕОДЕМОГРАФИЯ И ПАЛЕОПАТОЛОГИЯ
Тъи като целт.1 на настоящего проучване е да се выстанови от биологичка медиа точка етннческмят състав на популацнята от Перник и цялостната картина на живота на това сред-новековно население, и, включая и решаването на никои пялеодемографски и и пвлеопатоло-гични проблем» Анализы на демогрзфеките пронеси и тедннте особепости позволяв» да садим за социално-икономическото състояние на нзеледваното иаселеииеда никои от причините за смъртта и за равнището на цивилизация.
Следите от различии патологични пронеси и травматичнн поражения по костите дават представа за честотага на някон заболявания, опитнте за лечсиието нм, както н за спенифич ните влияния на средата.
В основата на демограф кич .им.и, < . ..тиз иаселеннето по пол и възраст. От прздадените ни за изеледване скелета (116) 16 са детски, 7 - юношески. <1 - на жени и 52 -на мъже. Броят на детскпте скелета, който е нереално чалък, както и разнределенвето им по възраст <5 са в пафвне 1 до 7 годин, 11 са в иифанс II до 14 годика, при лама * скелета ОТ най-ранна детска выраст I година), нс ..«..лизат и.вкршзаметп па целостям палеодемографски анализ. Поради това .вводите та демографското състояние на нзеледваното население се основават само на данните от вьзрастовата структура на израсналите н иди в иди (мъже и жени над 20 годннн). н «Могч*л-
Популацнят.1 от Перник се е.рамер. ирд • • • «««««A
сип >ш»«. <я»ло»..шн « "............. ....“ 'J2J
*>“«»• Вигари». Така пр., иклада.и».
деиието очакваната възраст при жените е с 5 Д » шчнтелко
мрш честите устажнетн 'Т'”™',"”1 , Перник треаи.та пр.>-
по-високата смъртност на жените в млада вт . и. (43_? годннн» е почтя едиахва
Кмжмтелност на живота при мт жете ( ' Д .-«бамште впд киди от мъжки отъч
L Дори във ................. .!• олив., брс пр„иждиежи о
я почти двойно ПО-голям И ри лв.1 •• 7 |(|Д , ..ъзрмт броят ва мъ-
пнднвнди отзрялата възрасюва ![> ‘ , улрпктерно съотношеиието между двата
ммвлява. дожато <* средио —
: пола в старчески , „тем* <м об.-ч .и
Р Тази структура е ър^ с умветмто им . че-
»«ЬРТ.ОСТ ПР» . -• ; - .„ ...... РТ.УМ....ТСО.
С1Н сражения. Повод «а такова ..р<д
I ЛРОУ ш”,.ане............. •
р,Ч«»е... »а <х>л«т.т- “ pvt„ „ пр<". №»“•
Ьли no-чест». отколкото с, АПК. №!
201
|В Пи».-
НаА-често срещаии при средновековното българско население са патологичните изменения от групатя иа остеоартрозите. При иякои от тях морфологичните промсни са рязко из разеии. поняяога до стелен иа инвалидносг. В изеледваната популяция наблюдаваме както поражения яа костно-ставния апарат на гръбначиия егьлб. така и на големите стави на край иипиге От памерените в групатя матурус (40—60 годинн) 21 случая на дегенеративно-дистро-фмчмн поражения на гръбначиия стълб 9 са при индивид» под 50-годншна възраст. Преобла-дават лежите и средно тежките изменения с иай-честа локализация в торако-лумбалния отдел на гръбначиия стълб. Срещат се обаче и случаи, при конто прешленните тела са силно дефор-мирани, с иеравия ръбовс и различии по големина шнпове. В един случай при скелет на около 50-годишен мъж е на лице дифузна спондилоза със сраствания на съседнн прешленни тела както в поясняя, така и в шийния отдел и обездвижване на части от гръбначния стълб (обр. 21}.
Появага на спондллозните изменения около 40-годишна възраст, както и наличието на деформнраиш и анкилоэиращи форм» между 40 и 50 годинн ни дават основание да предположим. че те са проява на ускорено болестно стареене на костно-ставния апарат на гръбначння стълб вероятно резултат на физнческо пренатоварване. Това се отнася и до артрозните про-мени, конто наблюдаваме при ставите на горните и долните крайний».
Типнчни за нэследваното средновековно население от Перник са тежките форм» на остеоартроза на роменните и коленяите стави. Срещат се сыцо дегенератнвни изменения на тазо-бедре»ите стави. както и артрозоартрнтнн поражения на лакътната става. Общо са намерен» 7 случая със следи от хронични, дегенеративно-дистрофнчни поражения на големите став» на крайниците.
При един женски скелет (инв. № 1799) процесът е эапочнал още в млада възраст и е довел до симетричнн промени по коленинте стави на 30—35 годинн. Това равно увреждане може да бъде резултат иа често повтаряшх се микротравми при извършване на определена трудова дейност. Ар гроза на колеи ни те стави намираме и при скелет с инв. № 1377, мъж на около 5(1 годин». Станните ръбове на кондилите на белрената кост, както и на проксималния край на тибията са назъбеип. с костим разраствання, а ставните повърхности са на места неравни, на места иэгладени (обр. 22a. б). Деформираща артроза на тазобедрената става наблюдаваме при скелет»те на мъж и жена около 50—55-годншна възраст (инв. № 1319, 1375). И в двата случая са палице голем» осгеофнти по ръбовете на ставната повърхност на белрената кост (обр. 23).
Израз на тежка форма на деформираща остеоартроза на раменната става са измененията в проксималния край на раменната кост на скелет с инв. № 1335, жена на около 30 —35 годинн Дегенеративиият процес в случая вероятно е последнца от травма (стара луксация на ставата). Главнчкзта иа раменната кост е приплесната, образована е нова ставка повърхност, по ръбовете са разраснал» голем» кости и шнпове (обр. 24).
Лртроао-артрнтни изменения, засягащн и трите кости, участвуващп в лакътната става, наблюдаваме при скелет на жена иа около 40—45 годинн (ннв. № 1827). Налице е силна деформация в дцсталния кран на раменната кост с нзразена неравност на ставната повърхност, костни разраствання по ръбовете и грапавнни по съответните повърхности на лакътната и лъчевагэ кости (обр. 25a. б).
Особен интерес предиавлява един случай с тежки дегенеративни изменения на рамен-вата става и прояви на общо стареене на костно-ставния апарат при скелет на млада жена.
юз
00* » ♦Линкера ла «а» ыячанш каст saMipaen.ia г W1W1.W»»!. pniMimow 40 фри.- чентитг гч-1 «МТ • Mfr вЛралрвло ылус -IM мои 35 Ю
яснея* иапълаю Последимте иэсдедвлпип на еъвегекм авторш свързват тежките дегенерат и в-ми амгнеим, мм тълващя при болеете* на Кашин-Бек, с иарушеиии в минералнии 6j.i.ih. к почка та водата — нови ей* но съдържание на стронций и барий и недонмък нз ка.тцип " Нм гернтлрият* ил Европа са аписами мникчми находки Найлюдавакиит случай <• спорадична проча* на болестта и е еаинечвишгг описай досега в страната Точно обяснение за иегова г.т штям в Лериишко е трудно Да се ладе Най вероятно г да става дума за индивид, пресе.тник от Лане
В гм»пул*цмят* от Перник се срещат с гол яма честита и последний от ра «личин травма Чорфзлсгичинте примени в повечето от случайте показват бслеаи на оэдравятелен пронес. Прн скелет яа >п.ж, окало 45—50 годпии (инв .4 1.126), намираме старо счупване в долнага трети иа полбедрииата. Франтурлга, засегмала и дветт- кости (тибията и фибулата), е заздравялз с добре обрлачвам «ттюлгрноггален Клаус. като фрвгмеитите са слабо разместени по дъ.тжии >. със свъсяваие иа крайиика (обр 27)
Следи <п счупване мл лакътната кост имя и пр» смелет (нив. Ай 1825) на жена около 45, годин» И п* грввч.зта < причинила размесгване иа фрагментите по дължина (обр, 28) При ДР' I скелет (ими Ай 1 >2!ф иа мъж на около 35—40 годинн наблюдаваме фрактура и средам на .шгътнвта кост с радмвстпаие иа днята востми фрагмента под ъгъл (обр 29) счупва-ието с зарасмало с добре ибрвзуван «влус.
Соеаофичнн са и травматнчинте поражении на черепа По особеностите на повреденнк '*>• П(1вър1иогти можем да рзшоанвем вида на предмета, причинил иараняпаието. В и* GMWMiu«a серии най чести сЛ »и<ечиите триьми от огтър предмет Големитг. поиикоя много-
ВВ-тин лефектн. эасягфюи раклнчни черепам кости, ноказват. чг те- са резултат иа груоо възаНнтниг и с- МН1ХГЛВ най-вгроетно при сражения
гурус, около 5,)
)Т«|МВШ№С остро Орт.ж,„.
и е Ьомкиа . о 1МГюч1„,„ «ост"а реакция по ptr ' »□. че той вероятно L- , I ... Кпргпт 4
л₽уг Чг’’е" •» -1ж рП№- •'* 1797) в дясната полни NDCV. малко ИЛЛ мисто-., ... мня. от забмязват след,, -ане. С отвесен удар на «,*, Ьгчупепа фро1по-темпора.1|1л(, уосг, Като е бил эасегнат „ , В**16" ъгъл. Ti.fi като час
ВМерн иj дефекта не могат . , ^5,7?«Р« <* ир-к лед.в,, уколет 5,5см. Липогтв на ренаративпи „<м,. МВ по ранения ръг, е с.и ,Ш| ", %*, стъпилата сиьрт. ’,₽>и
I—i £ЛеД" ОТ посечка травма наб.ишва» « При *рен .а мъж на о ког.
80G)' ДПЗ П0СЛ1^мвЛ1е...1И кот» |аара (вероятно с меч) са огчм^н. годемн ДР,ГМС|П|1 от "ргдиатэ половина на де, цЛ1а Кменла кост и малка част от лявата темени. ^Асг<обр. 31) Ке. п„„
врииша и размер)! приблнииедно -I и 6 I СИ. По ръбовсте липсва костн.1 pr.u.i,,,.
I дм което предлолагаме, че причина и.,., ,-ы, К Ванетп на смъртта е описана га травма
При един череп на жена около 5п юъои-К (ИПч.Ле 1339) па лявата гсмепнд кост намираме Кръгьл отвор с диаметър около 1.5 см -а. К гладени Н покрити с компакта рьГчи.с н-бр .11’1 Ь, Дьното е почти паптлмо поиритг
I разувана костнп пластинка Ренпснологично
ТО изеледлане пока юа смерено с.. г,.._и... .... » Шхггната структура около дсфет.1.- Илиц., д К. Явки белези на оздрлвителен пронес след г; травма па черепа (вероятно прободно пара няваие)
Г Интерес предстаолпват и in.i -нреиа. Вт При конто се забелятват следи or in.ina.nrrr || леи процес
В единия случай (скелет с ипп. \« 1322 от | хокерно погребение иа жена, около 45 годиян!
«вество костнн пздатинн. Те са с непромевена
светлцк Повечего no фирма и ратмерн наподо-расщепи чьрна (обр 33) Раишлпжени ся Яврлностио и засагат ламннл екстгрна на черепице свод, Локализация», голеыият брол. както Мрпп'июто поражение само ми иыпи-иата пласт»н>..> на чсрепниге кости. иасч»яаат към диализата сифилис Рентгетииюгичвпго
Обр 36 Кастами лезии от одонтогенен произход а - отворена вестибуларно, жена, около 50-годиш-ч’. б — отворена палатинално и букално. мъж, оком 45-еодишсн
Обр. 35 Костна лай» в лявата челна половина (•/«-ла с неравно дъно). получена най вероятно при »<<.-трукиив на сифилитичка еуми - мъж, около 55-60-еодчшен
изследмне, показвашо уплътияваке и безструктурност на описаиите остеомоподобни образования, погвърждава, че е иалице вкостяваме на сифилитички гуми.
Ни съшкя череп лявата слепоочиа вост носи следи от продьлжптелен възпалителеи пронес (мастоидит), довел до ста о я не иа част от мастоидння израсгьк (обр, 34). Рентгенологично окръжлващата дефекта кост е уплътнена.
При мъжки череп на индивид около 55—60 годннн (инв. № 1823), в лявата половина на челиата хост, иелосредствено до королариия шея се забеляэва малък костей дефект. Той има вид иа ямка, ограден» от костей вал, с елипсовидна форма и размери 0,8x0,6 см (обр. 35). Ратрушени са външната черелна пластинка и спонгиозиото вещество, а дъното е неравно По вътрешиата ловърлиост иа черепа не се виждат изменения на костиата структура. Олн- j-ното поражение носи Оелезк на възпалителеи пронес, който трудно може да бъде свързан с иърлична травма Ней вероятно остава предположението за деструкция на сифилитичка гума.
При иялостиата Онологпчна реконструкция на предхождащнте популяции интерес пред-ммикмт II палеосгоматологячиите изеледванця. Всестранното изучаваие на човека и него-
PW.tro, -р,31Жвтя H(hi„
На Я-чес тог ,. - '
разеност на съзъбнята е нэраЛ’Л ио"1 рнесния интенгитет <П0Л,* ,f*’ При Проучен,!, HOfH.Uiif» : “ пс.,:
Ы.65 > S.M т«и Г ‘Л'“" ИМПеж, " «к.,,,».».,. ‘т;: -
“1?““" •Дт„„ „,,НГ - ‘Р
° Р’ЯКО г» ucr,..,. о, ' ' «И^« - «арики, ..............., ‘
рт............. ™>« к,р.«™«,
И поетепино «»Р,о„ „ J
««»• наюдки о тар.,., ... , , .„„ ‘ ката възраст (ювенис). значителио се % вс-ЙЗДват в млада възраст (адулпс) и Д1Х1„. ВТ своя максимум а зряла амраст (м*п
С възрастта нараства и степента на Ирзната поразеност - в юношеска и РУ8 възРаст преобладава повърхностният кариес, докато в зряла възраст карвесите ра преднмно среднодълбоки и дълбоки. МНрт впечатление обаче иэличието на го-|лям брой корени още в млада възраст От тИдарзните 55 зъба в трупа аду.ттус почти кВДна трета са корени. Това показва бързо • развитие на карнознпя провес и силно на-'маляла резистентност на зъбннте тъканн. Във вснчки възрастови групп най-често са
ноет е също внеока и при групата на пре-моларнте. При фронталните эъбн кариесите са единични находки. Кариесът най-често е лЬкализнран в зъбннте шайки и по-рядко в зъбннте фисурн (дъвкателната повър.хност) и контактннте точки. Като къенн последний
от кариозного разрушаване се наблюдапат усложнения в подлежащата на зъбите костив тъкан — грануломатозни и кистознн лезин. и то още в млада възраст. Кнстите са с различна големнна, в никои случаи откритн буквално и палатинално(обр. 36 а, б), При голяма част от черепнте се нзблюдана ал-веоларна атрофия. В никои от случайте ат-рофнята е сенилна, т. е. проява иа физиологичного СТареене на организма Но при 35 от находкпте (11 в трупа адултус) наличием НВ Костни джобове и иа деструкция на косо падения слон на челюетнте (обр. 37 а — «1 ни дави основание да предположим че атро-фията е резултат на възналителна резорбция. Тезн данни рязко отграиичават пои)-лациита на Пернишката крепост ог осгаиа ЛОТО .... ..... население по наи и
земи, при което възпалителната резорбция е рядно срещано явление.17
ЕТ1ЮПНЕТИЧИИ клади
гмчните процеси Антрополог
ЯГ"*"*" ООИТИЯ ВНГМПндгд „О.,,
•Риторично noum Мтрац.онг,. ,,jmw u‘ ' ’
шя»гг1.1пи тиа пася r.wr И< ч,»... . . "
ммюто среановекопие
йети веред европепдното неолит но имшеиие. светлина расово-тнпологичното про>чыне из
БМ|аигки'1 н" 1
ВМВВе яа Перн и к > им «чю. *<• в негоан» гт... > в.тля самим и трем
I* Азия (Зяпадги СиАир и Т Ч рие. .Н| . .Г t. । • -чпа ..КД гфЯИННМШММ НреРУВ-1ГГО Hd млад Т)К В Ирика .пето. II.. • "П- Ьмиа»
ИМ. тещ
& „4. .Л—.
|рмгириго и характерни . ,,,гчпи к-
мини, .ред пр»<’ЬИ,р.,и.» n.wwe, в,л«р,. “ •
JTpJ.....!»«»р< ..... . т.
угжГиРОр» МПРИН.4. I--'. -
КшТг.1-__________Г.... т.. ....... j.e.M" '
ИИ
мори ред ркони типов* U -
Ш с лоыиннранс в рааличннн- ^.пчаи ’’ ’ •
^пога ЖЖД1Р. ."' '«P» WL"K?^7.
“»т лироповспата раса а Т>Г‘5""О j ,„
^Кррппги... расоаа '
>чгаж».п... ».»>
пата иемм» »• Пгр«.™>. •' е.
TII
гром, което
ыивмита комлоиеитя на 1Нлгар1«мЯ народ траки мавани и првбдлгари, 1«вя и меж iv .. миг» ние4Клгар< а» нлаиаам
При lapuata «и ГОрпиа <Л.че нраяи апача»,WWW 1мличиг»н ил дал рядно сретянн 5 к р««*н |И1,„ ГмЛии.ъ.м (тунгуса») и палеосибирски Та не хирактерни -»я прябългарпн а <4 Иаигргни .рад Л|>мл1г я .и«Н *11 гГН«» И, «НИЛИ 1111 М.ГИО ПО IIOUfKTr WMII " |ОНЯ C.I К’ мванн- к «гчимматт на. n mi яра» XI в нт ira»|>, и и-лджуасинте и огманскнте турни, доп • »• 1 XIV а «г ян Като .♦ имя прав вид яатириввата ня неяронплдичрнстияпскичт харш гр и. iK.ip./M-H,,.,,,. к«г»гирично ipnftna да се отявврли мисклта ва наличие на турни < II <. И"Г»Л1|Иатл иц |.<н а г ЦЦМЛТ1П. чг III |.уЫЛН1ПС СИ СНрПКТГрНП рп«ЛИЧ11Н МОНГОЛОИДНИ p.i iiiHh iiiKiut». uaeiiM ... «нити ।в .ari.ni (» ияр рожи МОНГОЛИ).
И*. 1«М1Ф.| на |«||ц»|» нт а1пр<1пиЛ11гп<111<11» лроучяаиг на срсдмомкопиия иекропол пр., llrpifauiaaie hprii.uT траппа дя се ияираяи нтвидът,чсп отмогенетисв ни бългярското паи.и ни.' .<т пни риЛлн о<»<н <>, .i.inmirr компоненты глпинни, траки и правългдрн, са птели учи <т«е лше начангчн, a avpciarwn н «умани
мчим яра . Ural?*»»» » D«<*> n«n npr< IVTt' под ркпивилпиото пя Н е В Наги ни .и \ц,ц дитараа • М XVIII » I p»xn,i«T»n»iiai« n«rp«6..nna дачра ип иърянлтл „Си 1><н ирод»»
ра««рат« т М а,..»...» , ПИМ Перпи. н гл дагир...и • XII Х1\ к
arli а. К Sall.i I riirhu. п а., АпНц1.|.,,1<,ч, В I SlatUarl. IM7; В II Air.,
•• * I •» метра» М IW 4 П II Ад.нм. <1. иомгграя М. 1966
Д «бен П«л».........iipimriaiiiHR < 11 |‘ М /I. ИМЯ, It В Г и и т б у р i Лрсяиие и.................
uui.inntrana rm, u < (iaaii. л Ат» Тр Лип «пиир AlliCcp I It., |95l. . 37| in-
rAi"* ** "nil "Г"""*"** •W’PiHHM'.’aaH*»• «яапифиалци* Гр II». r >nn»p \ ।
C. . 1973
in i' a h i I I. liUtiiry <11 hllinnn Illi •p.n,
Гиют.ии древних .под»#, M, J| , 19ns
AnipiMiuanrannii проучаанг на смалетнгс .............
11<п*рлм<11иплинар|<и 1и<.1»л1141кни, III IV, 1979, , нз и, i.i дача Аитроподягичип приучи........... и* скелетик, о. .
й .Г1л^.;.'.:.."1гтзягт^7"з.я“- .....................
... “ ....................................................
. 131
.11. im vioM-KbO»имин» truryc « арииеваин ш> ыпднфаиирл.т or Бога и Ччл.. ...
•I П W l<n4|J р |Д| 7м"1' ,1'’П11"1>п» horn Иипвшу / I Ч ,
;..ч чГл.^:;. к1,АХ'"п‘.л1этзг'"“ " ................
им %*^тм’*ийв,*|еп*,‘*‘\,атН UB,, o“aell,‘h,n |"»»'*»|‘ «"' "••|<
П|..... пиридин Н<» i.iMiH.ft Еар.хиа М , 1909. г «в 09
' 1’1 ДИОНЕКО1ЮП НВКРОПОЛЬ. AHTPOlKVKHTIMI ' КИЕ ЛЛН11Ы1
|РК1ЮМГ>
bimaiii.iwr.*... .............. . р.. !.<•>...и.и. ........... 1|. . ,\.i \1\ .
ярммводянн пи.редс-твчм Ипрпчехких, расшит i и пилот чех кич. ид.1<ч»демш рафич.-. кич и . ’•>||»|ижмамгс«и» И(, „.ей........... ibii.ri.HiM к .т. ..........к •> ||t> cm-.wiihi ... нск|ч
"дни ^'?i,4,’rWWf™‘ 1,,,1*,’‘'вмно'ов 197b г । 11<ир>ко1>»Дс том I I науч <||> И 4.ini
иаАИ.М DAJI Иссмдоиаинг глелано и>гля< ио программе, uihioH у соагпкоП .nir|XMio.iom'«
шиллы Пр вив пл 4U «шермчехкмх и 17 описательных прививков и пщсчигнны I.' ши.» спо «орана llaipxXtau анвокаированы морфологические иариапты п пределах группы Ь> .и
тк>
। (imnrrao черепов массивны, г бок,,
ЕЕ"*’’1........ и ‘"•Ч-ош-топи ; ' ь’,^Р»ми -оигмоа MOW. иею._. Мт.м.ш
1шкрон.<ма «лгкт.ии Н ......... —ч-гггьшы, paawpo.
даются каи гамевон* <<on.ru.. ’«"твошек»» рахмгпм «L.7. *** массмвзммм
н «p..,.,.,..,,,,, 'хх,"......... ...—uX"x,"»7.tj:
иченг. различным.. nut<„, н ’м тиих. «би», г^-тов
• индекс. СИМОТНЧГ. хиг „ дахриа.ииыс On^ol 7'1ИМа '’••‘‘«•-’офроига.з» а дамриоа). шяовмй рммятельиыг колебания между миииматьымм' “*пумост* k<x»«* йога и др. Устанидямялки мерок, а имоторыг ...... ,,;' "’"‘••"'’•••томи а шак.имальиыми гтомшк-тош. Т.-м. .
Ю1О...-....Я (о) ,ьиДе,ел..г?.у”Х\Х‘^Х';Х‘^’тП* величины •вадратного>от
пы. Изучен... >»кткр.ниал|.„<Л ^кe.1eL^o'Xl^’^T0,И’*r*,,, Тип”в *‘*Д»**- г»-Женщины „выше среднего- Р410.П r»nn?n,u А ТО м>ж’"м «*•’*• -»м««ИГо- роста. а Отличительные черты европеоидной расы Однак^Гбои’^й1” докалыв’^т- ч™ преобладают меси монголоидной расы. которые пооявтяХ» ,Ча‘’" '*Р«"зв наблюдай,н,, при
еледуем<,и группы являет, и и «ваыаГа^ п^ Характерным дли .<
аоторые преобладают \ пред.иаител^Л ’«Рахтерных для северной расы,
пости замечаются и г|р„ межГр™ средиземноморской .. динар. мой р,.ы *м Популяция из Перинка отлЖгся инекто Z, ” ' лрУ?ш" СР'Д иене коны ми иоихляциям..
•“ Е~;
вероятно является 1 ая смеР™0СГЬ м>*-ии по срапис.............ычной в средние века
ЕЕмие. следгтвнгм их участия в частых боя, и ,-ражгнпях Это предгюложеине пп лиш.^ „«" 1 л’!'"“ч" "™еонтологичесюго исследования Нередко при.ой бываю. я
<vu>« t Р Особое впечатление производят тяжелые ранении черепа. В большинстве uuu^a J ви’в»"'<ыс ударом острым предметом, которые являются нероггтяой пр»
чиной смерти. Встречаются и заболевания группы остеоартрозов и воспалительного характера. Исследование зубно-челюстного аппарата показывает обычную в згу эпоху частоту кариеса Кармесная фрективность 58.65. а карнеспый иитеиентет 9,46 II
Нении в ткани костей под зубами (гранулематозные и кистозные лезнн) уже в молодости Специфической дли исследованного населения является очень частая альвеолярная атрофия, чаще всего в результате восполителыюй резорбции. На основании антропологического анализа сделаны этногенетические выводы. Средн европеоидного населения преобладают характерных' черты славянских племен северной расы. Смешанными или же самостоятельно встречаются и средиземноморские и динароидные расовые типы, представители фрако-иллирийского населения Балканского полуострова. Вторую группу составляют контактные расовые типы между европеоидной и монголоидной расами, некоторые из которых образовались еще в Лои, (в Западной Сибири и в Туркестане), а другие - в Европе, во время передвижения прабол-гар. В исследованной популяции встречаются разнообразные варианты метисов, ретультаг биологической смеси различных праболгарских племен, славян и фракийцев. Чаше всего пре обладают европеоидные черты. Среди присущих праболгарам расовых типов чаще всего встречается памиро-фергаиский тип. Реже обнаруживаются сильно выраженные монюлондныг примеси туринской расы, .характерной для тюркского корня праболглр. и уральской расы, характерной для их угорского корня. Производит впечатление наличие двух редко пстречле-мы.х и нетипичных для праболгар расовых типов — байхалского (тунгузского) п палеосибирского. Они присущи другим азиатским этносам и связываются с вторжением в XI в. печенегов. удов и куманов. Антропологическое изучение средневекового некрополя Першжсьой крепости показынает. что в «тногенегисе болгарского населеииа лого райопа. кроме остшиых компонентов - елпвин, фракийцев и праболгар. приняли участие также печелегн, а вероятно и куманы.
LA NECROPOLE MED1EVALE DONNEES ANTHROPOLOGIQUES
(RESUME)
Par des elude mMrlques, raciales-typologiques
de 1973- 1976 jous la direction du maftre de recherche» J. Langova uu w «• ar
ги
bul“V ,,r' '‘,e,"e' L’ttud» a ttt latte d aprb le prognmm.
' ' r»oie rtnlhrupolojjiqur *o\ Clique Ont etc prt* 40 Indices mtlrlquc* et 17 de*criptil . i .
l<^ limit lnrtr' du crane Une analyse dMaillte а Aft faite des variantes morphologiques il.in,
-211 i’’U вг?ирг 1 л Р'КГ*" rtc' папе», snnl massifs, avcc de «ramies dimensions dr l.i r ,
,leteorair mKocrAnien*. orlbocrAnicns. mttriocrAmeris et m4triometopes l es visages
unt dr «Fancies dimensions, avcc des mrtcholrrs ml-massivcs cl larges, D'apris les tapports mu les diinrtisuiiis fas-iales les crAnes son! ddtcrmlnb comme hamcconques chez les homines ortho jtnaihe mawpminpe. meatnert mtwconque chw les femmes (mtaortn, brachvouran ct br.n h\ 1 pfnliiir) (Jiu des deux texes on observe une variabllite considerable de certains indices implir tant* au point dr sur taxonomique les dimensions de la hauteur du visage, I'index l.ni.il I, index orb ft aux du maxilfolrontalc et de dncrxon, I index nasal, les dimensions semtlotique ii deers ale*, la sailhc des os nasaux et autre* II s a de grandes oscillations entrc les valeur* mo , males ct maxiinales des dilfircntes mvsures, tandis que dans certains d’entre elles egnlenient un dejwsscmcnt important des valeurs standard de I'ecartcment carre (a). Ceci ttmoigne de la di srrsite des type* anthropnlugioues du groupe AtudiA. L'Atude du squelette postcranien inonln-que la faille de* hommes etalt „haute", tandis que celle des femmes „au-dessus de la moycntu" I. analyse raciale-t ypologique montre une predominance des traits de la race europccnne Chez la piunarl de* crAnes, ccpcndant. on observe des melanges de la race mongoloide, manifesto ., un different degre. < aract6rislique du groupe ItudiA est Agalement le grand pourcentagc de trait* dr l.i branche raeiale nordique, prfcponderante par rapport aux representants des races mediter lantennr et dinartque Os particularites apparaissent Agalement lors de la confrontation entrc les different* groups avee d'autres populations medicvales. La population de Pernik se distingue encore par certaines specificity des processus dfmographiques. La dur co moyenne de la vie est presque 1л тёте chez les homines (44,7 ans) et chez les femmes (43,7 ans). Mfme dans I'inter x ..lie d Age 20—30 ans le nombre des individues fnhumfo du sexe masculin est deux fois plus grand Lr taux de mortal plus ilevA chez les hommes que celui existant ordinairement pendant le nu.yvn Age est du vraisemblablement it leur participation A des combats frequents Cette supposition est confirmAe d'ailleuts par les donnAes de I'Atude paleopathologique. Les suites de different* trnumatismes sont Agalement frAquentes. Une impression particuliAre font les blessures erAniennes graves. La plupart des traumatlsmes sont les blessures occasionnAes par un objet tran-rhant ct sont In cause probable de la mort. On rencontre aussi des maladies du groupe des osteoarthroses ct de caractere inflammatoire. L'Atude de I'appareil dentaire maxillaire montre la frequence habituelle pour cette epoque de la carie — soit 58,65, tandis que son intensitc 9,16. On observe des complications dans le tissu osseu.x des dents — granulomes, lesions kystiques et сеч tfeja a Г Age jeune. SpAcifique de la population AtudiAe est la grande frequence de I’atro-phie alvAolaire qui dans la plupart des cas est due a une resorption inflammatoire Sur la base de Panaljae inthropdogique ont lire des conclusions ethnogenet iqtte* Au i ni .le l.i population europetde predomineitt les traits dr la race nordique caracteristique des tribus slaves. Melanges avcc cux ou mdepfiidamment on rencontre egalement di t\pc- r.iciaux inediterr.ineeib on dina-roides. representants de la population thraco-illyrienne trouvee dans la peninsule Balkanique. Lc deuxieme grand groupe sont les type* raciaux de contact entre les races europeide et mongo-loide, dont certain* *r sont formes deja en Asie (Siberie occidentale et Turkestan), tandis que d'autres en Europe, par la vote de I'avance des Protobulgares. Dans In population etmliee on rencontre diverse* variantes mHisses. resultal du melange biologique entre le* differente* tn-bus prolobulgare*. les Slaves et les Thrace*. Chez la plupart d'entre elles predominent les tr., * n,fop.idrS P.rnii In typ« r.d«u« propre. Protobulgam le plu. Irepueirinien ‘
eel lelyper.d.l p.mlro lerjtl.nlen. Plus r.res soul les melenpe. munsuloldes urlm enl u!,!l. site de I» race lourenienne, c.raclenslique de 1 origme lure des Prolobulgare,. cp |p (k||X henne. ejr.ielerisllque de leur or.gme uusnenne, Ce qui led c , B \k ("ungouse|
leper r.el.u» r.rwnenl reneonlles el nun lypiques des PralobulBee pei'Sgue.
el p.leoslbenen, 11, spnl lypiques d'uulle, elhmes .»>t...u.- >t R ......
Our. el Kouinene- esenl led imesmn au XI s. L etude POWS J |<tion bu|gare de vale pre, dr la torleresve de Pernik Idmoiene_4« d,nL graces et Prolobulgare,, uni P'1'
celle region, oulr., 0 • compos.,Ols loudamer luus Ыли. '
part teTlemenl des Peldifnegue, et eraisemblablement de, Koumanes.
СЪКРАЩЕНИЯ
-ГИДИШПИК I.» НлроДНИЯ лрХе.МогИ.ес„ Му.ев, 1Л>В,
— Годишник H.I Софийская университет Исторяко-ф1<лол.>гячвео фяяувтет
| — Ияестия ил Археологический институт
|— Варил - Известия иа Народння мутей яьп Варит
СССР - Материалы и исследования и» артслоги» СССР
Советск вв ар теолог и л
I — Bulletin de Correspondent helleniquc
ВВ — Revue des etudes byzantines
EE I — Revue des etudes Sud-Est europwnnr
ПЕРНИК. I 1
Печлтаи грешка
54 7 otr.
79 I отд-
86 24 оП-
ПЗ 13 отг.
211 1 ora.
212 1 о’Г.
обр. 62 1 кимписил Лишь 6 ил ши •« имая...
du Милбе лгсМо1о|1чия-insiotlque prti •
V' taBUtui McMUueH« de. .
СЪДЪРЖАНИЕ
Кази
Лордам к л Чангов а — Увод
Иорданка Чангова— Градоустройство и архитектура
Д а ф и н п В а с и лева- Реконструкция на черквите ....
I о 5 » J ! ! J " сФ₽аг“‘г“""" паметнии» (867-1195/12031 ' .
I о п к о и с т а нт инов — Епиграфски паметннци .
Чангова — Некрополът .........................
Средновековният некролол.
П с т ъ р Боев, Нели I тропологичнн данни
СОДЕРЖАВ ИЕ
Йордан ка Чангова — Введение ............................................... .... 5
Йордан ка Чангова — Городское благоустройство и архитектура......................... 85
Д а ф и и а Василева— Реконструкция церквей ...................................... 100
Йордан к а Юрукова — Нумизматические и сфрагистические памятники (867—1195/1203) . 165
Казимир Попконстантинов — Эпиграфические памятники................................. 176
Йордан ка Чангова — Некрополь...................................................... 184
Петр Боев. Нели Кондова, Слав и Чо лаков — Средневековой некрополь. Антропологические данные ............................................................... 210
S О М М А 1 R Е
Jordanka С а п g о v а — Preface................................... ..................
Jordanka Cangova — Urbanisme et architecture...........................................
Dafina Vasileva — R£cons truction de eglises......... • . • . in!,,.okQ.
Jordanka Jurukova— Monuments numismatiques et sigillographiques (867—1195-1.03) . .
Kazimir Popkonstantinov— Monuments epigraphiques......................................
P e\ * r "flVe v, * N e 1° Г кТ nd o’v™**0^ 1 a v i Colakov—Li necropole midievale. Donnces an-thropologiqu es ............................................................*.........
215
ПЕРНИК, т. II
Редактор Л. Йонева Художник Г. Георгиев Худ. редактор Е. Стан кулон Техн, редактор Д. К ал инов а Коректор Л. Христова
Изд. индекс 8802 Ладена за набор на 24. XII. 1982 г. Подписана яа печат на 31. X. 1983 г. Формат 60x84/8 Тираж 1800 Печ коли 28.00 Изд. коли 26,49 УИК 27,24
Цена 4,83 лв.
Печагница на Издателството на БАЦ 1113 София, ул. „Акад. Г Бойчее" Поръчкя № 134