Абритус. Том първи - Иванов Т.

Автор: Иванов Т.

Теги: археология древен и античен свят

Год: 1980

Похожие

Археологически проучвания на средновековния град. Трапезица. Сектор Север. Том 1

Археология. Книга 1

Разкопки и проучвания. Книга 34. Улпия Ескус.Римски, късноримски и ранновизантийски град. Том 2.

Разкопки и проучвания. Книга XXXI. Ранна Тракия: формиране па тракийската култура - края на второто-началото на първото хилядолетие пр. Хр

Текст

РАЗГРЛД

Теофил Иванов
АЬРПТУС — РИМСКАЯ КРЕПОСТЬ И РАННЕВИЗАНТИЙСКИЙ ГОРОД В НИЖНЕЙ МЕЗИИ
ТОМ ПЕРВЫЙ — ТОПОГРАФИЯ И УКРЕПИТЕЛЬНАЯ СИСТЕМА АБРИТУСА
ИЗДАТЕЛЬСТВО БОЛГАРСКОЙ АКАДЕМИИ НАУК СОФИЯ 1880
Г е о f 11 Ivanov
ABRITUS - A ROMAN CASTLE AND EARLY BYZANTINE TOWN IN MOESIA INFERIOR
VOLUME ONE - TOPOGRAPHY AND FORTIFICATION SYSTEM OF ABRITUS
PUBLISHING HOUSE OF THE BULGARIAN ACADEMY OF SCIENCES SOFIA 1880
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ И МУЗЕЙ
Теофил Иванов
АБРИТУС:
РИМСКИ КАСТЕЛ И РАННОВИЗАНТИЙСКИ ГРАД
В ДОЛНА МИЗИЯ
Том първи
ТОПОГРАФИЯ И УКРЕПИТЕЛНА СИСТЕМА НА АБРИТУС
София 1980
ИЗДАТЕЛСТВО НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
© Т'£Ф<м Кръстев Ивгяов
С о lUMUter . Son,
93/99
Нов бъпгарскн университет
Библиотг-з
j 1С18 София ул. Монтевидео 21А
$ Wiej> (
ПРЕДГОВОР
В продължение на повече от двадесет годиии (от 1953 до 1976) с известии прекъсвания бяха
проведени отначало спасителям разкопки във връзка с новото строителство (1953—1954), а
след това редовни разкопки и проучвания в местиостта Хисарлъка, на 1 км източно от Разград,
от страна на Археологический институт и музей при Българската академия на науките в Со-
фия съвместно с Окръжния исторически музей в Разград. Научен ръководител беше авторът
на настоящий труд, подпомогнат от колектнв, състоящ се от археолози, архитекти, архитек-
турен техник, фотограф, антрополог, изследвач па животинския костен материал, инженер-
геодезист и др.
Разкопките дадоха много важни научив резултати за проучване на историческото минало
на разградския край през самостоятелния период на траките и през римското и ранновизан-
тийското владичество над техните земи. Главните постижения могат да се резюмират в няколко
открития. Преди вспчко беше установено, че върху Хисарлъка е съществувало тракийско се-
лище. Не се знае кога точно е възникнало, но палице са сигурни археологически и нумизма-
тически данни за IV в. пр. н. е. На второ място идва сигурното локализиране на римския ка-
стел и ранновнзантийския град А б р и т у с върху разградския Хисарлък, търсен до 1954 г.
на различии места в Североизточна България и особеио при с. Абрит (бившето с. Аптаат),
Толбухински окръг. Според писмените извори в околностите на Абритус през 251 г. загинал
римският император Траян Деций (249—251) в кръвополитна битка с готите. Третото пости-
жение е откриването на неизвестното до 1953 г. ранносредновековно българско селище върху
развалините на Абритус, което е просъществувало от VIII до X в.
Вследствие продължителната археологическа дейност бяха цялостно разкрити и изслед-
вани укрепителната система и няколко обществени сгради, беше открит твърде разнообразен
и от различии периоди археологически, епиграфски и нумизматически материал, конто из-
яснява различии аспекти на материалната и духовната култура на пъстрото население на Абри-
тус и хвърля обилна светлина върху неизследвани периоди от променливата бурна история
на римския кастел и на ранновнзантийския град Абритус, както и върху средновековното се-
лище с неизвестно име.
Резултатите от разкопките ще бъдат публикувани в два тома. Настоящият първи том е
посветен на проблемите, свързани с топографския и културния контпнюитет между тракнй-
ското селище и новоизградения римски кастел на помощна войска, на локализнрането на Абри-
тус върху разградския Хисарлък и върху топографпята л укрепителната система. Вторият
том ще обхваща по-разнообразна тематика: градоустройство (в това число водоснабдяване и
канализация), архитектура, основен поминък па населението: земеделие, животновъдство,
занаятчийство, латински и гръцки надписи, религия, погребалнн обичаи, гробни съоръжения
и дарове. Проучванията върху разкритата част от българското средновековно селище бяха
публикувани още през 1961 г. от ст. и. сътр. Сопя Георгиева.1
Тук желаем да изразим иашата искрепа благодарност на пепосредствените участниц» в
разкопките и на сътрудниците при подготовката па графпческата и фотографската документа-
ция за първия том: на ст. н. сътр. Сопя Георгиева от Археологический институт и музей на БАН
(1953—1954), на архитект Васил Ангелов от Археологический институт и музей (1953), на по-
койния уредник на Окръжния исторически музей в Разград Георги Купенов (1953—1954),
на проф. д-р Стефан Иванов от Внешня ветерпиарпомедициискн факултет в София (1953), на
д-р В. Василев от същия факултет, па ст. и. с. Петър Боев — антрополог (1953),
на ст. н. с. архитект Стефан Бояджиев от АИМ па БАН (1957 г.), иа Стоян Стоянов,
директор на Окръжния исторически музей в Разград от 1960 г. до 1979 г. за неговото участие
в организацията и провеждапето иа разкопките и за непрекъсиатптс му грижп за опазването и
консервирапето па архитектурпитс останки, иа уредпиците при същия музей Алексаидър Пе-
ков и Теодора Ковачева (1960—1962), иа Венцеслав Си раков, фотограф (от 1972 г. насам), на
1 С. Г сор гнева. Средновековното селище над развалините на аптпчиия град ACpirrvc _ 11X11
XXIV. 1964, с. 9—36 ‘ ’
5
Циника Стоянова, архитектурой техник при ОИМ — Разград (от 1973 г. пасам). Гопографското
заспе.мане па м Хнсарлъка и общият план па Абрптус е дело па нпж.-тсоде шст Петър Вт>лев
от Археологическим институт н музей при ЬА11, архитектураи те плапове па портит и кулите
на архпгекг Юлин Фърков (София), графическпте реконструкции па ссверпата и южиата порта
на архп гекг к. н. п. Дафппа Василева от АИМ при БАН. Цялосгиата графически обработка
па плановое на Абрптус и па прпнлеченнте аналогии с нзпълпена от архнтектурпия техник
Стефан Гопюв (София). Фогодокумсптацпята в тома е наиравена пред» велико от автора па на-
стоящий тр\ [, а ...... снимки от Сг. Стоянов п В. Спраков. Цвсгиите снимки и киигата и
върх\ обложка га са дело на художника Даиапл Донкой.
5 скаредно с разкрпвапего на креиосгните степи се извърши своевременно консервация
от страна па 1 ........я институт за намет..иве па културата в София под ръководството
на архпгекг Рано Рачев и па архнтект Анастас Карасиев от В. Търпово, на конто също така съм
много задължен п признателен.
Желая да изразя моя га благодарное! па покои ните директоры па Археологический ин-
ститут при БАИ акад. Кр. Чнятеп и акад. Д. П. Димитров, па ироф. Нею Бербенлиев, бивш
директор па Института за наметппцпте на културата в София, сега зам.-председател па Коми-
тета за пзкуство, па Иван Кисьои, Михаил Рапчев и др. от Отдел „Пластнчни изкуства и архео-
логически проучнания" при Комитета за пзкуство за тяхиото содействие за запазвапе на пе-
застроенага част от м. Хнсарлъка н по нрсме на спасителпите разкопки.
Проучвапето и спас.япапето па ио-голямага част от Хнсарлъка при Разград бяха невъзо
можни без енергнчпага п своевременна номощ на др. Пеичо Кубадппски, член на Политбюра
на БКП, член на Държавнпя съвет па HP Българпя и председател на Националния съвет но
Отечественна фронт, и на партийною ръководство па Разград в лицею па другарите Бонч
А1птев, Георги Терзнев, Станка Чобанова, Георги Илиев и още много други.
За настоящий том получил информации и фотоснимки от колегите ст.и.с. Люба Огненова-
Марипова, ст н.с. Лили Ботушарова, ст.п.с. Д1 митър Овчаров, Спас .Машов, Димчо Аладжов
н. с. Людмила Слокоска н др., па конто благодаря. Спецпална благодарност дължа на рецен-
зентнте на труда нроф. д-р Христо Данов, ироф. Руска Гапдева и ст.н.с. Авария Чичикова.
Безкрайно съм задължен на колектнва на Издателството и печатницата на БАН, който
положи много грижи и впсока квалификация при отпечатването на първия том от монографията
Абрптус.
София, януарп 1980 г. О т а в т о р а
6
УВОД
Кратка е исторпята на археологическите разкопки и проучвания върху Хисарлъка, или
Хисарлъшкото кале, разположено днес на 1 км североизточно от Разград. Още преди освобож-
дението на България от турско владичество иманярп разкопали никои от тракийските надгробии
могнлп около Хисарлъка. Така например Анани Явашов си спомня, че в една надгробна мо-
гила, южно от Хисарлъка, те попаднали на каменея гроб, в който намерили глинена стомничка
и вероятно златна верижка, произхождащи от римско време.1 През 1887 г. А. Явашов като
естественик и училищем инспектор в Разград предприел първите археологически разкопки в
западната част на Хисарлъка, подтикиат от желанието да узнае какви старини се крият в тази
мествост и от кое време са те. На около 60 м източпо от предполагаемого място на западната
порта той попаднал на западната част на сграда, ориеитирана изток—запад, която той изтъл-
кувал като светилище на Аполон, понеже сред пейпите развалини наред с различии архитек-
турни части намерил камеина плоча с латински иадпис, посветен на Аполон.2 Върху общия
план на разградскпя Хисарлък, изработен от К. Шкорпил, въпроснпят обект е означен с бук-
вата К (обр. I).3 В същност се касае за старохристиянска трикорабна базилика с тройно раз-
члеиеи притвор (нартекс), датираща от VI в.4 Нашего тълкуване се подкрепя още от обстоя-
телството, че по време на разкопките през лятото на 1953 г. попаднахме на полукръглата аб-
сида на средняя кораб на същата базилика. Вътре в нея се намери бяла варовикова мощехра-
нителница без похлупак. Върху едната надлъжна стена отвън беше издълбан кръст, изпълнен
с червена боя.5 *
През 1893 г. А. Явашов продължил за кратко време разкопките в Хисарлъка, но този път
върху източната му най-висока част, където открил старохристиянска куполовидна църква от
V в. и останки от по-стари постройки.® Върху плана на Хисарлъка тази църква е означена с
буквата М (обр. 1). В основата й били разкопаии вторично употребени надписи на латински
език от римската епоха.7
Мал ко северно от споменатата църква бил намерен фрагментиран латински строителен
надпис от управление™ на Антонин Пий. В него се споменава за построяваието на някаква
обществена, изглежда, военна сграда, от лагеруващата там кохорта, чието име не е запазено.
Тогава управител на провинция Долна Мизия бил Юлий Крас (140—142 или 146—148).® Строе-
жът бил изпълнен под непосредствения надзор на началннка на войсковата част.
По същото време (1893) А. Явашов извърши.т безуспешни разкопки на южната порта на
кастела, без обаче да я открие, смятайки, че тя е разрушена.9 На този въпрос ще се спрем по-
долу, когато разглеждаме местоположението, плана и устройството на южната порта в светли-
ната на новите археологически разкопки.
За дълго време А. Явашов изоставил разкопките върху Хисарлъка поради лппса на сред-
ства. В замяна на това той насочил внимание™ си към Хисарлъшката селпщна могила, която
се намира на около 300 м югоизточно от кастела, долу в равннната покрай мал ката Недоклан-
А.
35;
с.,
F i
Р о
1 X. и К. Ш к о р п и л. Могили. Пловдив, 1899. с. 40; А. Ява ш о в. Разград Неговото апхеочо-
гическо и историческо мипало. Ч. I. С., 1930, с. 1 Ь леговото архео.чо-
А. Ява ш о в. Цит. съч., с. 1 и 36, оСр. 33; Юбилееи сборник по случай 35-ата годишиина на разгоач-
ското читалище .Развитие1. Разград. 1904, с. 44. ’ лдншнина на разград-
3 К- Шкорпил. Опис па сгарипите по течепиего на река Русепски Лом. С 1914 с 161 обп 35-
Явашов. Разград. . ., обр. 29. ‘ v. ivi, оир. оо,
’ Пактам " °4*1 ббР43>С' В°Ла<1 33 а,,гич1|ИЯ гРад "Р" Разград. С.. 1965, с. 3 и 41. обр. 43.
° К. Ш к о р п и л. Опис на старииите. , с. 161; А. Я в а ш о в. Разград. . ., с. 38 и сч обп од н
1931 cSVsV 107 и М2 Д“°К°Р ™ “ к|,ъстош,д,,ата цъ1,ки;* "° Оългарските земи до края'на XIV в.
7 А. Ява ш о в. Разград. . ., с. 38 и ел.
8 CIL, III, 13727; A. S lei п. Die Lepaten von Mocsien. — Diss Paun I-'II Rndmwi loin „ .
t z Die I.aufbahn der Statlhalter in der roinisclieii Provinz Moesia inferior. Weinia^ 1966 p’ 14 46 bVp
в Романизмы между Дунава и Балкана. Ч. II. — ГСУ ФФ, 47, 1950—1952 с 363 № 114 ’ °’ Г
А. Явашов. Разград. , с 34 и сл. ’ ’ ’ '
Обр. 1- План на Хисарлъка при Разград (по К Шкорпил, 1914 г.)
ска река, приток на р. Бели Лом. С помощта на ученическа бригада през 1921 и 1922 г. той от-
крил останки от глинобитни жилища заедно с изобилие и разнообразно количество от оръдия
на трхда, глинеии съдове и предмети, костени предмети и др., отиасящи се към енеолитната
(каменно-медната) епоха у нас.10 Придобитите материали, както и другите находки, събирани
дълги годиии, послужили като основен фонд иа новосъздадената музейна сбирка в Разград
(1921). Било основано археологическо дружество, начело иа което много години наред стоял
основателят А. Явашов (до 1934 г.).
През 1921 г. по време на риголване на лозе в м. Малкият юк L, северно от Хисарлъка,
били случайно намереии 26 бронзови оброчни релефа и статуйки с изображения иа божества
от гръко-римския и източния пантеон, една уннкална находка за проучване както на рели-
гиозния живот на населението на кастела, така и за художествен ите занаяти и тех ните
произведения.
През 1930 г. А. Явашов публикувал вече цитнраната от нас първа част на моиографията
„Разград. Неговото историческо и археологическо минало“. Поради смъртта си през 1934 г.
той не успял да издаде втората обещана част.
През декември 1952 г. посетихме строителиата площадка вьрху разградския Хисарлък
и наблюдавахме изхвърлените археологически материали от геоложките сондажн в различии
места, между конто видяхме късове от славянски и прабългарскп гърнета, датиращн от IX—
X в. Този факт пи обърпа внимание да очаквамс съществувапето на ранносредновековно бъл-
гарско селище върху развалините па римский кастел.
Въпреки положените усилия да се отклони нового стронтелство върху Хисарлъка бяхме
прииудеии да поемом ръководството па спасптелпи разкопки върху площ от около 30—40 дка
през 1953—1954 г., конто от 1955 до 1976 г. иридобиха характер на редовнн разкопки Внима-
нието беше съсредоточено в опели нунктове, в конто се предвиждаха пзкопни работа за нови
постройки, и върху трасето па крепостиитс степи независимо от сгроптелните работа с нет да
гг““^:|юрмата 11 р“м<'р,,те 11,1 р"'и'к"я изюсте"" л“-
kieiis
ходка
1,1 Л. я ла шоп. Разград. ... с. 7 и ел.
201 fie Т NC“‘‘ /ur «‘liMions-esehielue 1 1,,-.,
ZU1, iij. I - 1/, А Ява и, о н Разград. c 62 и ei On n« .
чески музеи в Разград. ' ‘ цял.ил на
АА, \ \\\ И, 1922, р. 184 —
е прибрана в Окръжния истори-
8
(>енен гона бяха заиочиаги разконкн въгре в креностните степи па кастела и бяха цялостно
>i in частично ралкрнги няколко големи общеегнепп и частнп сгради, като например едва то-
нча страда на декуманус максимус с голям перпстилеп двор в ионийски род, друга сграда
неиосредствено на запад от пея, един склад за зъриенп храпи (хорсум), гореспомепатата три-
корабпа базилика и груги постройки. Още проз първата продължителиа кампания през 1953 г.
• е нагькнахме на остапкпге на рапиосредновековиого българско селище.
('лед нрнключването на разкопкнте на дадсп обект или па част от крепостпата стена Бед-
на! а се присгъиваше към иьлпа графпческа и фотографска документация, а след това към кон-
сервация и експоиация на открпто.12 Възприе се прппцшп.т да се показват по пай-целесъобраз-
ния начин отделил строители!! период!! пли иптерссни архитектурин детайли и мазилки, конто
отразяват исторического развитие на Абригуе като лагер иа немощна войска, а след това като
ма 1ък град, седалище на епископ.
Т,о появата на настоящий първн том о г моиографпята Абригуе обпародвахме иа българ-
ски и чужди езнци отделим статнп върху никои ио-важил огкригия и резултати па разкопкнте
в Хбрнтус, конто ще споменем па съответпнге места.
ки. 3-4Р с.Р89-95’ За ИЯК°И 11роблемн ,,л ^"ершниюпн.ви юйиоег в \6puryc. - Археология. I, 1959,
2 Абригуе, I
9
fl ъ р в а глава
ТРАКИЙСКО СЕЛИЩЕ ОТ ПРЕДРИМСКАТА ЕПОХА
В ХИСАРЛЪКА ПРИ РАЗГРАД
Един от пенниге резулгати па раткопкнте през 1953 1976 г. беше откриваието на останки
от тракийско селище от слиппсгнчсската сноха (IV в. пр. и. е.), иепозпато дотогава в науката.
В един дълбок 4 м сондаж от подового пиво на неитралиото помещение .X" 13 на голямата пе-
рвстилпа сграда в йопнйскн стнл, разноложеиа върху източиата иай-внсока част на Хисар-
лъка се открпха късове or сива домашни тракпйска керамика от IV в. пр. и. е. и силно оки-
слена медиа монета на Филин II Македонски (356 336 г. пр. и е.). Тези данни свидетелст-
вуват, че върху Хисарлъка о пмало живот векове преди римского завладяваие па тракийското
царство в -15 г. на в. е. и построяването па римским кастел върху пеговите развалини. Става
дхма за г. пар. юнографски кош пикш гет, когато порадн благоприятните физико-географски
хсловня на живот върху одно и също място възпиквали селища през различии исторически
епохи п периода, без тс да нмат пякаква органически връзка по отношение на културата.1
1\акто т\ к, така и на много още места в тракинските земи и в другите римски провинции за-
воевателпте наготово и твърде рациона, пю използували поселищния опит на покореното местно
население и пристъпвали към нзграждапето на свои военнп лагери, тържища, градове и села
било върху развалините па стари нзоставеип крепости и селища, било в близката до тях окол-
ност, експлоатнрайки ириродните богатства и живата работна сила на население™.
За да се проучи цялото селище в неговия топографски и хронологичен ареал, необходими
са многобройнп разкопки до девствен терен, и то върху големи площи и на различии места на
Хисарлъка и навън от него. При сегашното състояние на проучванията нашите знания за това
селище са все още твърде огранпчени, защото трябва да се слиза дълбоко под солидните каменни
постройки от римско и рапповнзантийско време. Твърде често късните строежп са разрушили
пли унищожилн по-старите останки от сгради. Съществуват празнннн в нашите познания, конто
се нарушават едва за краткия период на 20-те години на I в. на н. е.. т. е. само две десетилетня
преди окончателното покоряваие на тракинските земи и освоваването на провинция Тракия.
Касае се за един фрагментиран гръцки надпис (запазена лявата половина), нздълбан върху
бяла правоъгълиа мраморна плоча, която представлявала челната част на един правоъгълен
или квадратен жергвеник (обр. 2).2 Запазепнят надпис, допълнен по аналогия на други подобии,
разкрива интересни сведения за исторпята па тракийското селище и за изкхственото разде-
ление па единното до 13 г. па и. е. тракийско царство на две отделим царства, конто до из-
вестна степей били завпеими от Рим. Впиграфе ките lamin допълват н копкретпзират пнеме-
шпе извори ia съдбата па тракинските земи в навечерпето на римского владичество над тях.
Плочата се памери вторично употребепа като пастилка на трикорабната базилика, открита
иай-ианред от А. Явашов през 1887 г.3
Посвещеииею на иовооткрнтия надпис с ианравспо по времето па тракпйскпя владетел
(династ) PcMcia.iK 11, г ни на дниаста Реску норне 11, внук по баща на цар Котнс и внук по майка
на nap 1 см< т а. I к. И шег i по с, че I Аме i ал к 11 наследпл баща сн в 19 г. па н. е Той се споменава
шедио с родословною му в гръцки падине от Ьизпя (дп. Виза)1 в Евронейека Т\ рцпя и в гръцки
иадиис от Анолоиня па Черно морс (дп град Со юно.i)." В един надпис от квартал „Атанасово"
1 I 11 и а
1972, ки 3, с 7
2 1. И и а
Г) II.
Ki II
О II
loti iiiiuii.iга iipiii-Mciвеши 1 и rp.iMiiicKiire
ши tan ainepai\
Дна ii.i.unit a or .i
Канаров, ч, II); na< ci.iiio T. I
rdiiiii.cheii 1 Icrrscliafl in Tlirakicn
it'll пред рнмската сноха. Археология.
iiiiB'iiiiia i p.i.i ори Pa „ j,., i. иди 1955 v IC7 175 (сборник Г. 11.
Sindii cI i't " 11'1' Cn 1011,1 SC!K‘11 poliiiselien Bezk*liim“en am Vorabend der
Sludu ilasne, III Bueuies". 1961. p 03 sqq.. ,. 1G Bulg „ „ ?43
А Я
I) e s
(1 M
11
1
.1 in о it I’a 11 p.1,1 . , c J6.
:l 11 1 Pb 'I'l'r. IX, 696 llashic.k. BSA 12 1905
1 '* 04 IP Bui , I . 11 199 Ba< po lot ioim.ua
1906, p 175.
схема на ( апенската тракпйска
династии
и
п
10
Обр. 2 Мраморна плоча с гръцки надппс от Хисарлъка (1953 г.). Сега в Националния
археологически музей — София
на град Бургас, открит през 1936 г., но публикуван едва през 1962 г.,6 се говори за същия Ре-
металк II, но не се изброява родословието му. Реметалк II бил оженен за Питодорида Млада,
дъщеря на братовчед му Котис, син на Реметалк I. За нея узнаваме от надписа от Аполония и
от друг надпис от Виза.7
Прави силно впечатление, че първоначално върху надписа от Разград и от Бургас Реме-
талк II бил означен като „династ на траките11, а по-късно титлата ,.д и н а с т“ била нарочно
изчукана и била заменена с по-високата титла „б а з и л е в с"-цар (върху двата надписа се
чете /SaotAetorrof). Този неизвестен факт установихме за първи път в Абритус.8 Титлата „династ"
била носена от баща му Рескупорис през цялото време на управлението му, чак до смъртта
му в 19 г. на н. е. Това се вижда и от надписа от Разград.
Възниква въпросът, кога Реметалк II бил удостоен с титлата „базилевс” и кои били мо-
тивите за тази промяла на титулатурата му. За целта трябва да се обърнем към Аналите, II,
64 на Тацит.® След смъртта на тракийския пар (базилевс) Реметалк I в 12 г. нан.е.,верен съюз-
иик на Рим, император Август грубо се намесил във вътрешнпте работи на полузависимого
от него тракийско царство на династията на Сапеите и вместо властта да поеме братът Реску-
порис II, както повелявали тракийските династически традиции, единното дотогава тракийско
царство било изкуствеио разделено иа две царства, каго над едпото властвувал Рескупорис II,
а над другого Котис III, сипът на Реметалк I. Тацит съобщава. че при тази подялба Рескхпо-
рис II бил ощетен за сметка па племенника си Котис. Той получил „необработепите, дивите и
близките до неприятелите области11, а Котис — „полетата, градовете и съседните на Гърция
Л. О г н е о о в а и М. Л а з а р о в. Нов падине на eiparcra Хнолонии Ептаёкенг — II ХИ X W
1962, с. 197 и сл., обр. 1. ’ - '
7 Dessau. Op. cil., 696.
п 743 ТИва"ОЪ' Ава надписа от аншчния гра i при Разгра г с. р). q Mihailov. IG bul«.. 11,
’ Г. Кадаров, Д. Д е ч <• в, В. Б е ш и в л и е п и др. Извори за етарата негорня и геогпяЛия
Тракия и Македония. С., 1949, с 274 (провод иа Г. Канаров). Р Р иография на
11
—|ПРЯЯтя неправда и търсел начин, как да за-
мести”. Реек) норне не можал да се п.Р''у"Р”c^.f ^,([ 1<отпс „ 19 г. на и. е.10 Но скоро и него
ьллее остаиалпте тракннски темп, i хитрое г той уо
иослечвал.! сыцага у част г’' ,, б С1|ИЪГ му Реметалк II, за конто Танит пише, че
Законен наследник iui l ew .!,с^с,т^1<;аолетпнте дона на Котае управлявал като опекун
„бил прошв нлановете на б.пца ui . омс<
рпмекпят бпвш претор ' РсДелей уф. гракнйското население. В 21 г. на и. е
Но скоро 1 ют гона избухнали nt г д 1. * г нредвождани от техиите вождове.12
п'.Лвдеп in.u Mil. Пловдив), по услал ла се спаси чрез из-
Хы'.то .X". “ Xi™ —Ч —«К.." МТ? -Тв
г:,!.!
!£“ ,тыква тома. А.,о Топ бете при шаг за „базилепе", епгурпо гова тете ла бъле изрично
огразено в един официален поспегп гелей иадппс. В падписа от Аиолоиня, изднгнат за здра-
вею и спасенного иа Реметалк и 11пгоцорпда, също гака лппсва титла при името на Реметалк,
(ок.по неговпте тя ювцп ио бащииа и майчппа линия са пзрично посочепи като „базилевси
в сыцпя иадппс. Гона е дру го чока киелство, че Реметалк II все още с бил само „дипаст .
Няколко годиип по-къспо. в 26 г. па и с., римляните се оипталн да иабират новобранпи
между тракипскпте младежи ог плаппискпте районы. Гова създало голямо недоволство сред
гракптс и те со вдигпалн па бунт. Реметалк II бил припудеи отпово да помогне на римляните
с иаличиатг! си войска. Въстапа.тнте траки се сражавали с голямо себеотрицапие и мъжество,
не жалейки тори живота си, какго не скрнва самияг Гацит, конто описва тези събитня (Авали,
IV. 46 Накрая римляните победили.
С второго си подпомагапс Реметалк II можал отиово да засвидетелствува своята вяриост
към Рим. Трябва да се допусие, че пеговата лоялиост към Рим през пялото му управление била
причина да се замени предшипата му титла „динает" с титлата „базилевс“ и това станало едва
в 26 г. па н. е.1т Известно с, че Реметалк II сякъл броизовп монета, върху лииевата страна на
конто била пзобразена главата иа римския император Тиберий (14—37), а па задиата страна
глава иа Реметалк, наречен „базилевс1*.18
В надппса от Разград не се спомеиава божеството, комуто бил нздигнат жертвеиикът.
Този факт подсказва, че жертвеиикът бил поставеп в самого светилище на божеството и не се
е налагало пзрично да се посочи името на божеството. Обаче съдейки по съдържанието на ана-
логпчпп надписи, издигнати в чест на Реметалк II, от Виза,19 Бургас20 и Аполония,21 трябва
да се допусне с голяма спгуриост, че светилището при разградския Хисарлък било пссветено
на бог Аполон. Л. Огненова и М. Лазаров, конто стигат до току-що споменатия извод, смятат,
че името на Аполон било написано върху друга плоча на жертвенпка от разградския Хисарлък’
Обаче последнего предположение трябва да отпадне, понеже то е в противоречие с тогавашната
традиция. Надписът от Разград бил напълно завършен по съдържание и той съдържал всич-
ките необходпми данни. Не се е практикувало в антпчността името на божеството да стон върху
др\та плоча. * ’
извсс1ъиСо?ё1ТпнЯ^п JepTBReiHl^ от разградския Хисарлък бил Аполоний, спи иа Ептаикент.
дено о? им1то ) а бог Апо"'S" °Т "аДП"Са °Т Б> ргас"5- Личного му нме е теофорно, изве-
д ю от името на бог Аполон,- а бащшюто му пме е типично тракийско.25 Затова неговият чю-
in
Г. К а царев, Д. Дечев, В. Беш
Пак там, с 275.
Пак там, с 275 и о ;
Р а t . с 11 — Sb \ \\
I •'
Г- Kali и 1< а ,Л
Н1, 1961, р. <17
• -.............
Г • К а и л р о ц, д
Г И в а и о в Иц;,
и polHi cheii H, ,ii |n................ .
око.,o 2G г.) Увгорик. „ .[0.111(, 11|и.
, Г-. р ,1(}7
lllininiorillll
53:
"la>icc.
:6
ел не в и др. Нзворп. ... с. 274
I Jn-jr*1 сие юипита на Тацит
..Кацаров, J\. [ |. ч е в
". ' ' - АВ. Will’,
г
IG Bule ', 'р. ц. 399; । । v ;| и
/I с ч с в.
ПЛ ЦИК I о,
Н’35, |>. 128 >чм.
В- Ь < in е и ,| ц е и Ц
1926. р. 126, ц 22; к;
Op. cit., р. <)7
В Ь с in е и । п с Ц ц
за Тракпя.
ip. Напори е 276
Ви)п., I-, р 366 >ц.; Т
ГНМ, Vll, 1942, с. 45-
11 ел.
Stu di i
Mirii-Iiiii.i гпа при Рлпр.и
1 О г п с и о в а и
IP Hur. еъч.
11 a -luck.
• I- О i и e
1G Biih-.,
I lisloi 'a
O|>.
ii a
mu. 2G г.'
G'lonl, 1 . J
I lpu\ <111,11|>1 >|
ii- 696
I' ° 11 Hui Cl,-I
"<>рху .11II-111ню ,иц.|1;|
276 и c.’i.
T. 1 у a n о v. [
la i a p о в Цнт. сьч.
'in приii ш ва г
202 (дата
която не стоп в
>00
> rp.iMIre. С., 1965. е 16 И
и
о
л
и
12
опм бог бил Апо.чон,ав комуто посветил жертвеиика, без обаче да го озпачп върху надписа от
Хисарлъка, понеже жергвенпкът е стоял в светнлшцето иа бога.
След името на посвегнтеля пмало едиа дума, чпего допълваие стана възможно едва след
откриването и публикувапею па надписа от Бургас, където чстем, че Аполопий, сип па Ептаи-
кент, бил произхождал от Бизия — Ziifrip-of.27 В пашин иадпис не се посочва поводът за из-
шгането иа жертвеиика. В падипса от Бургас се спомепава, че посветителят изпълиил обеща-
шето заряди себе си, жена си Леопто и децата си. От тозп иадиис паучавамс за служебного и
семейного положение на Аполопий, снн па Ептаикент.
В надписпте от Разград и Бургас Аполопий, спи иа Еитапкеит, се посочва като стратег
на три стратегии: Анхиало, Селетика и Рюзика. Ияма съмпепие, че той гп управлявал в посо-
чення ред. В спомепагня по-горе иадпис от Виза2" той бил стратег само па „земпге около Ан-
хиало'* (пй>' лс(т2 ’AvxiaAov толсо»'). Това е първата управлявапа от пего стратегия. Втората
по реда на управлявапе стратегия била Селетика, както може да се съди по падипсите от Абри-
тус и Бургас. Обаче засега няма иадпис, в кой го да се пзброяват само първите две стратегии —
Анхиало и Селетика. Името па стратегията Селетика било ишисапо върху дясната, сега лип-
сваща част на надписа от Абритус, както пне го предположи хме, потвьрдеио няколко годиии
по-късно от публикувания иадпис от Бургас.3" Тази стратегия е известна от иадпис от Нико-
полис ад Нестум (сега с. Гърмеп, Благоевградски окръг).111 регата ио реда на управляваие стра-
тегия била Рюзика, както узпаваме ог надписи те от Абритус и Бургас. Едва по това време били
пзднгнати въироснитс два надписа от Абритус и Бургас. Вьзипкваг два въпроса: дали Аполо-
ний, снн на Ептаикент, когато бил пздигиаг жертвеипкъ! в Абритус със споменатия иадпис,
бил действуващ стратег само на носледпага стратегия Рюзика, а бпвш стратег па Анхиало и
Селетика, или е бил едповременно па трите стратегии, като е заемал длъжиостта после-
дователно.
Според В. Бешевлиев,32 Б. Геров33 и Г. Михайлов3’1 всеки стратег е управлявал само едиа
стратегия, а не няколко наведнъж. Но той е можал да управлява последователно няколко стра-
тегии. Г. Михайлов смята, че Аполопий, сип на Ептаикент, бил стратег на стратегията Рюзика,
когато бил нздигнат жертвеникът от Абритус и този от Бургас. Той допуща, че тракийското
селище при разградския Хисарлък било центърът па стратегията Рюзика.
Ако приемем .мнението, че Аполопий, спи на Ептаикент, бил действуващ стратег на Рю-
зика, а бпвш на Анхиало и Селетика, то тогава трябва да се очакват надписи от същото време,
в конто да се споменават други стратези на Анхиало и Селетика. Засега такива надписи не са
открити.
Изказано е също така мнение,35 че по времето, когато били поставени жертвени-
ните в Абритус и Бургас, Аполоний, снн на Ептаикент, бил стратег на трите стратегии —
Анхиало, Селетика и Рюзика, която длъжност заемал последователно според реда на
изброяването.
Споменатите гръцки надписи от Виза, Аполония, Бургас и Абритус разкриват интересна
страници от служебната кариера и отчасти от личнпя живот на стратега Аполоний, снн на Еп-
таикент. Да се надява.ме, че в бъдеще техният брой ще се увеличн и ще ни поднесат нови неиз-
вестни данни, конто биха окончателно разрешили разглежданпя по-горе въпрос.
Върху въпроса за местоположението и грапицпте иа гореспоменатпте стратегии същест-
вуват извести различия в историческата българска литература.
Надписът от Виза бил издигнат от Аполопий, спи на Ептаикент, в роднпя му град Бизия,
който по това време принадлежал към стратегията Астпка, когато той бил стратег на ,'земнте
около Анхиало**. Надписът от Бургас е открит в стратегията Анхиало, когато Аполоний, снн
на Ептаикент, бил стратег на Анхиало, Селетика и Рюзика. Надписът от разградския Хпсар-
лък произхожда от стратегията Рюзика, когато Аполопий, сип па Ептаикент, бил стратег на
споменатите три стратегии. ’ 1
Стратегията Анхиало е граиичела на север със стратегията Селетика. която се е на.мпрала
вднешна Североизточпа България. Въз основа па сведения га иа Клавдий Птоломей (Геогра-
'* Л. О г н с н о в а и М. Л а з л р о н Цт съч
27 Пак там.
2В rj
за значеписто па ciparci ните като воеииоа iMiniiicipaiiiniin ецшнцн \ гъпинп
. п/ятл f.nnv.1 1» jz I I 1л ...J. z, <чi i . ..
слинистическата сноха пж. II. В е и р t s о
'00-. 310 iqq.; В. G е г о
и цит там лИ|ература
5,1 О < an. £ph.
Л. О г и е н о в а
В. Б
Пак
Б. I еров. С aepiiaia граница на ирон........uni 1р;ц,ня
Т И
/ши Problem
in
зо
31
32
13
И
:л
е ш е в л и е
там.
। । , Г, ' -•'‘'С' и оттам v тракпге през
и. Die Sli.itep.ic III def lielleniilischeii Zeil. Alniiclieii 1055 ] n ooq
del Slratepieii nn roiiiiscluii Tluakieil KJio, 52. 1970, p’ 1*3 sqq
рщг., IX, li'JG.
и М. Л а '1 ар
в I тин забранен падине or I liiKono.ine ад lleciwi
ив. Циг. сьч.
С11БАП. X\, 1915, e. 202—211.
, - „ . • .............. ПАП. XVII, 1950. e. 27
и xa fi.i 011 Към въпроса за ci ратегпнте па провинция Тракпя. ГСУФЗФ т LXI •’ 1ЧП7 <• 1к
ванов. Два надписа. . с 172; Л. О г и е и о в а ц М. Л ;| J о в ЦмА ’с^ъч е’. 2Ш;
13
фня, HI, I (, 6) В. Горов30 нредполага, че стратегията Селетика сее простирала между градските
терн горни на по-къснигс римски градове Никоиолис ад Иструм и Марциаиопол. Г. Михаи-
лов'*7 смята, че тя била гам, където ио-късио се е памирала градската територия на Марциано-
пол, а етрагегияга Рюшка около Лбрптус, дп. Разград. Прави впечатление, че стратегията
Рюзнка не ее спомеиава между 14 стратегии у Клавдий Птолемей от предтраяново и траяно-
во време
Рнмляинге заварили старата система от стратегии в древна Гракия, въведена по подо-
бие па елпиисгнческпге гръцки градове-държавн. Обаче постепенно те загубвали своя първо-
иачалеп егнпчески и административен характер и при император Хадриан били лремахиати,
като били заменена с адмпппстрагивпиге граигши па градските територии.38
Засега не разполагаме със сшурни и датираии археологически, епиграс]гски и нумизма-
гпческн материала върх\ съдбата па тракийското селище върху разградския Хисарлък след
26 г. на н. е., т. е. за иоследппте годиип от управление™ па Реметалк II до покорявапето на
тракинските земи от римляппте в 45 г. па и. е. при Реметалк III. В същиост този период не е
изменен и за редина траконски градове и селища в древна Тракия (ди. България).
.70
.17
зк
1970, р
ь г <• р о и. ( ,,
• М и х а и о
Ня к 1ам, е 3‘> п
131
нсри.1 га
и Цис.
ел.; В
граница на npoiiiiitiiitH
сьч., с. 13.
G о г о v /иш Problem
Гракия, г 27.
dec SlralCL'ien iin roiuischcn I'hrakien.
14
Втора г л и в а
ЛОКАЛИЗИРАНЕ НА АБРИТУС
ЕПИГРАФСКИ ПАМЕТНИЦИ С ИМЕЮ НА АБРИТУС
До започването на разкопките в разградския Хисарлък през 1953 г. и откриването на
варовиковия жертвеник с латински надпис с името на кастела Абритус през 1954 г. уцените
търсеха там града Даусдава (Лаообаиа),1 спомеиат само един път в писмените извори у Клав-
дий Птоломей (География, III, 10, 6), творил през управлението на римския император Марк
Аврелий (161—180). Заедио с друг все още неидентифициран град Тибиска (Tifiiaxa) античният
географ поставя Даусдава между реката Дунав (името й се подразбира от контекса) и планината
Хемус (дн. Стара плаиина) (допълнение на издателя К. Милер).2 Твърде неопределени са гео-
графските координата — географска ширина между 53" и 44°45'.
X. Киперт3 изказа предположението, че Даусдава се намира при с. Абоба, дн. с. Плиска,
Шуменски окръг. След провеждането на първите системни археологически разкопки в Плиска
през 1899 и 1900 г. К- Шкорпил4 премести Даусдава при с. Мадара, Шуменски окръг.
В. Томашек,5 Г. И. Кацаров6 и А. Явашов7 * идеитифицираха Даусдава с разградския
Хисарлък, като се опираха на тълкуването на името Даусдава като „Вълчи град“ и изхожда-
ха от топонимията около Разград: местността Куртлуджа (на бълг. ез. ,,Вълчищница“)
на 5 км от Разград и на местността Курткуюлар (на бълг. ез. „Вълчи ями-) на 7 км
от Разград?
Нека сега разгледаме по-отблизо въпроса за локализирането на кастела Абритус.
През 1887 г. К. Иречек9 търсеше Абритус при с. Абоба, но след разкопките на Т. Успен-
ски и К. Шкорпил там се установи, че развалините представляват първата българска столица
Плиска. Тогава К. Шкорпил10 постави Абритус при с. Аптаат, сега препмеиувано в с. Абрит,
Толбухински окръг, иедалеч от българо-румънската граница. Последното мнение господст-
вуваше в българската и чуждестранната литература до откриването на надписа с името Абри-
тус в разградския Хисарлък и неговото публнкуване от нас.11 Никои чуждестранни \чени.
1 Г. Кацаров, Д. Дечев, Бешев л и е и и др. Цит. съч., с. 351.
3 Пак гам, с. 351 и 358, бел. 31а (провод па Д. Дечев).
3 Н. К i е р е г 1. 1-ormae orbis antiqui. Berlin, 1908, XVII, Beiblatl 3, p. 28
4 К. Шкорпил. Опис на старииите в Черноморекага облает. 11. С., 1926, с. XXIII и ел.
5 W. Tomascht k. Die alien Thraker. II. Die Sprachresle. Wien, 1891, p. 70.
° G. I. К a z a г о w. Zur Geographic des alien Thrakieiis l\lio, 22. 1929, p 81 sq.; \eue Denkmaler
zur Rcligionsgeschichte Thrakieiis - AA, 1922, p. 183.
7 А. Явашов. Разград. ., с. 77
* За топонимията вж. пак там, с. 77.
9 К J irecek. ATM, X, 1887, р. 195.
10 X. и К. Шкорпил. 11аметииии па гр. Одесос Варна I одишеи отчет па Варпеиската държаь
на мъжка гимназия за 1897—1898 г. Варна, 1898, с. 4; l\ 111 к о р и н л. Абоба — Плиска. ПРАНК X
1905, с. 500.
11 Е. Kai inka Anlikc D iknialer ш Bulgarien Wien, 1906, p. 319 sq.; Al. Мн p чев Водният
резервоар и каптаж при креиостта Лб| ит. ИВЛД, V111, 1951, е. 99 и ел.; В. Б е ш е в л и е в. Датпнските
местпи имена в Мизия и Тракия. — ПЛИ, XIX, 1955, с. 292. Макар че на автора оеше известна иашата публи-
кация върху името па Абритус, печатана в опция гом на ПАН. roil опцию подцържаше сгарото, вече от хвъртёчо
or пас мнение. Едва през 1962 г. В. Бешевлиев ирис, че \бршус с и юнгичеи с развалини ге върху разградския
Хисарлък, по гози пъг то!! отцово не иосочи нашага сгагия върху нмего па Абригус. Вж. Б. Б е ш е в ч и е в
Из късноашичпата и средновсковнага география па Северои почна Бьлгарня. — ПАП, XXV, 1962 с 1 и сп
Съшага статия е превелепа на нем. с..: Zur Geographic Bulgarieus in der Spiitaulike und im Miltelalttr — Ltn-
guistrque balkanique, IV. Sofia, 1962, p. 58 sqq. A6| нтус e при e. \iiraar (;ui. с. Абрис) еъщо и спорец Б Ге
р о в. Нови давни та император Децип Траян. Г11АМ11, II, 1950, е. 95. Toil не евъпзва обаче ранр-щ-кия
Хисарлък с Даусу ва, но не прави они г да го идеитифицира. Вж. Романизмы между Дунаса и BaiK in-i Ч 11
ГСУ ФФ, 47, 1950-19S2, с. 308 и сл. ' k 1 ‘ ~
15
Обр. 3 Варовнков жсргвеник с латински иадпис
с името на Абритус (139—161). Сега в Окръжния
исторически музеи в Разград
конто ca нямали достъп до пашите публика-
ции, продължават да пишат, че Абритус
е при с. Абрит.12
Нека иакратко се спрем иа латинския
иадпис върху жертвеиика на Херкулес,
огкритпрез 1954 г. в Хисарлъка, въз основа
иа конто локализирахме кастела Абритус в
тази местиост до Разград (обр. З).13 Текстът
о следпият:
5
[Herjculi sacr(um).
[P]ro salute Antonini
Aup(usti) Pii et Veri Caes(aris).
Veteran i et c(ives) R(ornani)
et consistentes
Abrito ad c(anabas) A[el](ias)
posuerunt.
Вбългарски превод надписът гласи така:
„Посветеио на Херкулес. За здравето
иа Антонин Август Пий и на цезаря Вер.
Ветераните.римските граждани и заселниците
в Абритус при Елиевите канаби поставиха
(жертвеиика)."
Касае се за император Антонин Пий
и за осиповения от него цезар Вер.
Възниква въпросът, за кой цезар Вер
става дума в надписпте от Разград и Дуро-
сторум.14 * Както е добре известно, император
Антонин Пий нямал собствени деца, затова
още приживе осиновил двама наследница
Единпят бил М. Aelius Aurelius Verus, цезар
от 139—161 г., който преди осиновяването
се наричал М. Annius Verus.13 Накратко
върху надписпте бил означаван само като
цезаря Вер. Това е бъдещнят римски импера-
тор .Марк Аврелий, който от 161—169 г.
управлявал заедно с втория осиновен наследник император Луций Вер. Преди осиновяването
последният се наричал L. Aelius Verus, снн на Ceionius Commodus, който след осиновяването
получил следните имена: L. Aelius Aurelius Commodus,16 а като съимператор L. Aelius. Сле-
дователно в нашия случай се касае за първпя Осиповен наследник Марк Аврелий Вер (цезар).
Неговите имена се срегцат в няколко варианта: Марк Аврелий Вер, Марк Аврелий, Аврелий
Вер или само Вер. Ето няколко примера за това.
В един латински иадпис от Шумен, иосвеген на Юпитер и Юнона, се споменават импера-
горът Антонин Пий и цезарят Марк Аврелий Вер. Надписът се датпра в 153 г. въз основа иа
имената иа двамата римски копсули.17
От град Одесос (ди. Варна) или околпостта му пропзхожда гръцки иадпис, издигнат в
чест на император Антонин Пни и цезаря Марк Аврелий (139—161).18 Същото посвещение се
съдържа върху три каменки плочи с латински надписи, датпранп в 139—161 г., употребени
12 II G Р I 1 a u m. [J.is roinische K'aiscrreicli. — Propylaen Weltgcschichte. IV Berlin—Frankfurt—
Wien. 1963, p. 412: „Abrittus in der lieuli n Dobrudselia".
13 T. И и а и о в. Ашичпняг град Абршус. — 1I;ivk,i и техника за младе.жта. 1951, кн. 11 (ноември);
Два надписа от ангичння град при Разград. — ПАН, XIX, 1955, с. 175 и ел. (=сб. Г. II. Канаров, II част);
Ное.ооткритият античен град Абрнгус при Разград. — ННр, кн. I, 1956, с. 79 и ел.; Т. I v а по v. Archaolo-
gisclic I orscliungeii in Abrittus (195.3 1961). У \Pli, St arch , Serdicae, MCMLXH1, p. 81 sqq ; Archaologische
Forschtiiipen in den Stadtcu ins der koiiieizeil in Bulearien. Kuiistschiitze in bulgarischen Museen mid Ktostern
Essen. 1964, p. 47; Абригуг Подач la атнчиия rpa t при Pairna'l. С. 1965. с 14 и с.ч.
"CH., HI 7174.
,ь P. v. P о h d c n. — KE, 1, 1891, col. 2281 (Annius)
*'• В надписи ui Никоно.чнс ал Нсгрум iiropimi Осиповен itoi.ip се означава със следнше имена' .lovxioc
Avfn'i/tos Ко/чюЪод (Из Bulg., II, п. 608) н .loibnoc .lt’p»/2«>e Оё//рос ха/оа<х>с (IG Blllg.. II, и. 610).
17 Е. К a link а. ЛОР. и. 128.
"* IG Bulg., I, п. 297.
16
вторично K,J1° v1 l’on Maiepna.i в креиостните степи па кастсла Каппдава в (д-верпа До-
(ip\ л ла (ДИ- * I1 Румытин) ’ I тип латински иадппс ог ашичпия т рад Пггрпя20 в ( .( верна До
6р\ ,kj, датпрап в 14!) г , е ш ци нги в чесг па lOnuiep ia vipancio иа имперагор Литонии Пин
и на Нсчаря Хирелпй Вер ог имею на ueirpaiinie, римскиie граждани п «асг-лининте беси на
седого Qtiiui(onis).
По юре спомспахме, че в един иадппс от Виза се сномепаваг укрепления (ai'e;w), ио-
троепв но премею иа император Xinoiiiui Нин и ттскгря Вер.21
Ог припекшие нрнмерп се внжда, че utr.ipni Вер oi падписа ог разградския Хисарлък
с цсичря! Дарк Аирелпи Вер, or. гещнят импераюр Марк Лирелнн. Иаигият иадппс нс сьдържа
конкрегип гании ы по-прсци ни гагпрог.ка, сю шито трябва да се гадоволнм с ио-обща дати-
ровка. която обхвата премею от 13!) 161 г
1 \ к птпманагппя г ни нищие лл.рли cuei.uina върху сониалппя съ< тав на паселештето
при виенння лагер Хбрптус. То се е сьстоялоо! ветераны, рн . ки граждани и аеслнипп, както
мною други Иннплпп селища иокр.тн л.пернте па лег гоните и ног. oiu.nn (С вопски. Въиигква
вънроеът, как и се гогплпи края! па би pci ( inypiiu се чегат само гве буквп С\. Върху
памегника има мясго га огне не буквп, коню ceia са наптлпо у iii iitoaciiii. Hue доиъ итихме
дхмата canabas но аналог ня па други илгнкси, в коню се говори а г i.щите категории лнна.22
Въз основа па падгробипя падине па Валерин Лот пинан, опции и центурион oi XI Клавдиев
легион, намерен в г р Хквилея в i егерна 11 галня (i II , X , "12), в конто се ка а, че тон е роден
в кастсла Абрптус (castell(o) Xbi Hanoi (ши)), Фр Фи нни хоф 1 донълии текста ad ca|sl](clluiu).
При това положение гряов.г га се приеме, че iihuii.iiioio население е жшеело вътре в кастсла.
Б Герои2* внжда гриыьлеи ра ъгелшелеп знак между буквпге С н А след предлога ad
в б н ред на надш с.г Тойа му шва основание да о niece гезп буквп към две думц. Гон смята,
че са възможпн не hciciiiih: 1. ( (aiiabas) Abr(ib rises) по аналогия на един иа гпт.с с израза са-
nabae Dimeibes и 2 C(aiiabas) Xel(ias) — но аналогия на canabae Aeliae при Ду ростору и (ди.
Силнстра) (C1L. 111, 7474). Б. Герои предпочига второю допълване еггоред конкретпня текст
в па гипса от Абрптус
В пашня падине като разделителен знак нян-често (7 иъпг) се срегца бръшляпов лист.
Два нътн се явява трггъгълен знак, ориентирам с шпроката основа наляво (2-рп и 4-н ред).
При въпросното място па 6-гг ред между бу квгие С и А нма врязвапе с форма па малка буква X ,
отколкото на трнъгълник, защото пяма опоре хоризоптална чертичка, но явно със значение
на триъгълна точка. При това състояппе на падписа 1рябва да приемом второго предположе-
ние на Б. Геров, а именно, че става дума за канабгт, а не за кастел.
Възннква въпросът, каде са били гезн канаб , в конго са жпвеелп „ветераннте, рпмските
граждани н засел пините". От падписа в свеглпиата на досегашните ни нзеледвания се внжда, че
канабнте били навън от укренения кастел, както е случаят при вепчкп капабп. Следователно
споменатите три категории хора в пашня иадппс не са жпвеелп вътре в кастела, както смятат
Фитнпгхоф и Геров. Дори Геров2° уточиява, че през ранняя период те са жпвеелп вътре в ка-
стела. а през къспори.мската сноха — навън.
Пне допугцаме, че канабнте на Абрптус са се простирали неносредсгвено на изток от
м Хнсарлъка (кастета Абрптус), orraibK р. Бели . !ом, долу в равнниата, където при обрабог-
ване иа земята са откртгти римски и paiiiioBiuaiiTiiHcKii оропзовп монета от 1—X I в., останки
от каменнн ягдове и паи разиообра нгг бнтовн нретмегн. .Местного населет.е парпча тазн месг-
ност „Хи арлъшкото селище Доссга ы.т не са крове дайн сисюмгтн методически разкопкн,
ia да с< проучат обхватит, т]тормата па । ниш то, характеры на сграцпе, хронология га и пе-
риодизация га на културата и па i сюрпчет.koio panuiTi.e.
Прет римскага епоха (I I\z в.) Аоргиус бил касгел, какго нокана пегопага малка площ
от около 15 ха, месгоиоложеииею му шаре в ггроииштня (одна Мвзня, галеч ог гупавскггя лн-
мес, и na iniicT.i ог уХквилея, i тето чек ' castello Xbi ilaiioniin. Споре г Б. Геров гозтг падине
датпра паи рано от края ria 111 в
В увода на пасгоящ.чга кшпа < иоменах >и, че ра.шолагаме е в i есшп спгпрафскн гании
за лагт р лгаш-ю в Абрнг - на тгомощни кош кн една кохоры с не ина ено пме но премею на
Хигопнн Пии и Hpoiifiuuiia шин \iipaniiic.i iO.iuii Ixp.ic (1 Io 142 пли 1 16 I (5) it cohors 11 I u
censitun наиярио up< । inopaia no louinia па II и , коню но км но нрн i eiirn.Miiii Cei ep (l!-6 -
’Grille II. k I I <> I <11 1 I' I • l <. <1 II II. ' .ipi<l.i\.l \ <11 l Hu lire It. 14.,;.. n >) I I
\ P 1 Г •. .1 II IP Irl.l. \ I I II III
•• h II I t ! I null ’( M X i Ii и I <1 e i \A, .11, PHI 280
1. 11 и .i и и u In ua lulu ' . t I' 1 и 1 *
I Г \ I t I I II , ll (I f 1 I >1 -III |I‘ И lull" ill I I < < II • I I II (III I III el III |. ! ||( I I.Ц-11 S|.n)|. ,,n OcI
b ши) iii Di! '.uiilhn nr iiKip.ii 'i и \ ni iiikI I i uh' .luiliu Phi' , p I Hi, Уши 3(
1 IT G‘ i(> <|<|
Ibiil HI. p ЗВЧ
Я Кортус. I
17
Обр. 4. Фрагмент от латински старохристиянски над-
гробен надпис от Хисарлъка. Сега в Окръжния истори-
чески музей в Разград (детайл)
Обр. 5. Гръцки надпис с името на Абритус Сега
Престав
в музея при Велики
199) и Север Александър (222 г.) лагерува в кастела Германия при дн. гр. Сапарева баня, Кю-
стендилски окръг.2® След тази дата се губят следите на кохортата в нашите земи.
Обаче най-важният факт, конто съдържа въпросният надпис, това е изричното спомена-
ване на Абритус. Въз основа на него ние успяхме да локализираме кастела Абритус върху м. Хи-
сарлъка при Разград. По такъв начин се сложи край на дискусията за неговото идентифиниране.
Нашего локализиране на Абритус даде възможност на Г. Михайлов27 и Б. Геров правилно
да разчетат съкръщенията CIV. ABR. в един латински старохристиянски надпис от м. Хисар-
лъка като civ(ita-) Abr(itanorum) (обр. 4).
За да приключим с разглеждането на епиграфските паметници от разградския Хисарлък
с името на Абритус, бихме желали да обърием внимание на обстоятелството, че буквата А е
издълбана на девет места върху полукръглата челна част на кулите на северната крепостна
стена (№ 2, 4, 5 и 9), вътре в северната порта (на четири места, но единият блок с четвъртата
буква А днес липсва) и върху куртина Ь на източната крепостна стена, непосредствен© до ку-
ла 11 (обр. 18, 25, 37, 40, 55).
Въпросната буква била издълбана едиовременно с построяването на укрепителната си-
стема, както показва буквата А, изписапа върху два съседни каменни блока на цокъла на кула 4
на северната стена. Тя е грижливо издълбана и има една и съща форма и големина навсякъде.
1ЧГ4 Т . 11 г^Ъг въ11Роса за лагеруваиего на coliors ] I Luceiisiuiu в град Германия. — Археология,
тин С гга/жл Д Р°ма|,и4мът между Дунава и Балкана. Част II: От Хадриан до Констан-
земи пгх-- пммгкл ппо 47 Со 571 308 и цит- литература; Проучвания върху западнотракийските
земи вру римско време. - 1СУ ФФ, 44. 3, 1959-1960 с. 303 и сл
1и Buig., I], р. 155.
18
беЛеГ д а „Т™‘е,,Н0С7а "а ьс,,чк,,те бУкви- Поставя се въпросът, какво е означавала бук-
вата А, изписана па забележмтелии места. 3
Различно с предназначението на отделяйте букви, издълбани върху каменнн блокове
при общсствепнте постройки, седалищата на театри, булевтерионн, одеоии и др. както у нас,
така в в другите римски провинции. 8 И за да се отгатне техният смисъл, трябва да се подхожда
конкретно при всеки случай. Твърде често те означават знаци на каменоделците, местата на
каменните блокове в едка голяма сграда и др.
пород нас буквата А върху крепостннте степи на Абритус може да означава началната
б) ква па името А рптус. Подобен случай не ни е известен в литературата.
Върху един фрагмент от грънка епиграма от римската епоха с неизвестно местонахож-
дение, но днес прибран в Преславскня музеи при разкопките, се чете името Абритус — *A0ovt-
ток (обр. 5).“°
Вече споменахме, че надписът от Аквилея, датиращот края на III в., отбелязва, че Абри-
тус е кастел, намиращ се в провинция Долна Мизия (. . natus in Moesia infer(iore) castell(o)
Abritanor(um).28 * 30
В една римска военна диплома от с. Олтина срещу Силистра в дн. СР Румъния се чете:
М. Antoninus М. f. Rufus Abrettenus. Отначало се смяташе, че става дума за Абритус в Долна
Мизия, но днес еустановено, че се касае за град Абретенев малоазийската провинция Мизия.31
ПИСМЕНИ ИЗВОРИ ЗА АБРИТУС
Писмените извори за Абритус от римската, ранновизантийската и средновековната епоха
по тяхното съдържание могат да се обединят в две групп. Първата трупа съдържа сведение
за кръвополитната битка в началото на лятото на 251 г. в околностите на Абритус между рим-
ляните и готите, в която загинал саммит римски император Траян Деций (249—251). В никои
извори кастелът се посочва в провинция Долна Мизия, в други — в Тракия, а в трети — в
страната на варварите. Само два извора изрично сочат Абритус като място на сражението,
по-точно селището Форум на Семпроний при Абритус.
Втората трупа се отнася до административната принадлежност и до епископского седа-
лище там през ранновизантийската епоха (V—VI в.). Накратко ще се спрем на тези извори.
Атинският историограф Дексип,32 съвременник на готского нашествие в Долна Мизия и
Тракия през 250—251 г., пише така: „Когато скитите (т. е. готите) се завръщали в своите земи,
същият Деций ги нападнал, но през нощта богоборецът заедно със сина си бил убит в Абрит,
в т. нар. Форум на Темброний (. . . lv 'ApQvvq), т<й Хеуоц&ср Ф6(хо 0е/феож«р).
Лактанций, починал в 325 г., пише: „Деций веднага бил заобиколен от варварите и по-
губен заедно с гол яма част от войската си.“33 * В това сведение не се посочва мястото, където за-
гинал Деций.
Евтропий, умрял след 370 г., съобщава следното: „След като той (Деций) и синътму упра-
влявали две години, и двамата били убити във варварска страна.“31
Аврелий Виктор, живял през IV в., ни уведомява, че „двамата Дециевни, преследвайки
варварите отвъд Дунав, загинали поради нзмамата на Брут след двегодишно управление1*35.
Има мнение думата Bruti да се чете Abruti или in Abruto, т. е. като развалена форма на името
Abritus.36
Касиодор Сенатор, роден около 490 г., пише: „Готите убили Деций и неговия син в тра-
кийското селище Абрит“ (in Abritto Thraciae loco a Gothis occiditur).3’
Йордан,38 * живял около средата на VI в., разказва, че.сам (Деций) е загинал във война
срещу готите заедно със сипа си в Абрит от жестока смърт” (in Abritto).
Много повече и по-коикретни давни се съдържат в друг пасаж у Йордан, където четем
дословно:38 „А когато дошъл (Деций) при Абрит, град в Мизия, бил обкръжен от готите и сам
28 J s t е i л h a usen. Zu (k ii Quadcriiiscluilteii der Porta Nigra in Trier. — Trierer Zeitschrift. 23
1954—1955, p 181 sqq
28 IG Bulg., II, n. 773 bis
30 CIL, HI. n. 942; B. G e г о v. — Kli<>. 59, 1977, p. 307 sq.
31 CIL, XV!, n. 44; IG Bulg., II, p. 153.
32 Гръцки изпори за българската история. I. С., 1954, с. 2 и 3 (превод па В. Бешевлиев).
33 Латински извори за бълг.трскатл нсюрия. 1. С., 1958, с. 44 (иревол на В. Белков).
31 Пак там, с. 84.
36 Пак там, с. 91.
30 Пак гам, с. 91, бел. а на комситара към текста.
37 Пак там, с. 301.
38 Пак там, с. 327 (провод на В. Бешевлиев)
3* Пак гам, с. 342 (превод па В. Волков)
19
'iii пиал, туряйки по гози начни край и на оластга, и па живота си. Това място и до днес се на-
рпча Чен к ев олир“. и то lamoio гам той преди сражсппето бил преиссъл на идолиге необик-
новепн жертв»** (. ad Abritto Mocsiae civitalein, qui locus hodicmquc Decil ara dicitur).
XpoHiicri.T Фредегарий (\ 11 в.), конто черни сг.едепнята си от Йордан, повтаря, чеса-
нии заедпо ьс сипа си бил убит в Абрит" (in Afrito).1"
Ланч и]> < атаке,11 продължнтел на „Римската история1* на Павел Дякоп, живял през
X в., отпово възкрееяна спомеиа за трагнчиата смърт на Деций и сипа му при Абритус. Той
in ше: „Обаче Денин гаедпо със сипа си гн пападпал във воина при Абрит, което място се иарича
„Форотембропий" (. . . apud \brytuin, qui locus Phorothembronii dicitur).
Лъв Граматпк (XI в.)12 ни съобщава, че „Денин бил убит от скатите, като по внушение на
I ал н Волу знай (отишъл в бон). Топ се удавил в едно благо заодно със сима си.“
Върху бигката при Абритус има шачитслпа литература.’3 Папоследък Б. Геров” въз
основа на многоброппите монетки съкровпща от България, чинто пай-къспн екземпляри са от
времето на Филип Арабнп и ог Траян Денин, установи, че готите са проминали Дупав на пя-
колко места между Сексагиита Приста (дн. Русе) и Августе (дп. с. Хърлеп, Врачаиски окръг)
при уетието на р. Огоста и на групп са нроппквали във въгрсишостта на Долна Мизмя и Тра-
хни. Напоследък той смята, че са проминали Дупав при Генуе или Иове или и на двете места.4'1
Били използувани пътнщата по долин» гс на рекитс в ди. Северна България (Огоста, Искър,
Вит, Лом, Русенек» Лом, роси. Бели Лом) и староплапинските проходи (Трояиският, Шип-
ченскнят, Хаинбоазкпят и Твърдншкнят).
През пролетта (април пли май) па 250 г. ютите заодно с карпите, предвождани от своя
пълкогодец Книва, проминали Дупав и иавлезли в Долна ЛАизия.40 41 * * При град Нове до Свищов
Toil разделил вонската на две части, от конто одна га част (около 70 000 души) останала да об-
сажда града, а другата през Стара планипа се отправила за Тракия, за гр. Филипопол. Защи-
тата на Нове водел управителя г на двете провинции Долна Мизпя и Горна Мизня Требониан
Гал, конто успял да отблъсне нападателите и да се насочи към гр. Никополис ад Иструм (дн.
с. Никюп, Великотърновски окръг). През лятото на 250 г. император Траян Дений, конто
през 234 г. бил управител на Долна Мизпя, взел участие в преследването на готите.47С основ-
ннте си сили той се отправил към Никополис ад Иструм. Готите дали многобройни жертви
(около 30 000 души) и не успели да превземат града. Онелелите готски маси поели пътя към
Фглилопол, преследвани от римския император. Той се разположпл на стан при Берое (Августа
Траяна, дн. Стара Затора), където бил изпеиадан от Книва и само по чудо се спасил. Зимата
Траян Дений лрекарал в Ескус. Там заедно с Требониан Гал реорганизирал войските от Ес-
кус и Нове и се готвел да нанесе съкрушителен удар на готите през пролетта на следващата
година. Защитата на Филипопол била поверена на Приск, управител па провинция Македония.
Според Дексип44 45 * той свика.ч народа на града в стадиона, коню се намнрал въгре в крепосгните
степи, и му прочел лисмото на Траян Деций, с което им вдъхвзл кураж и надежда, дока го той
м-м се притече на помощ. Дексип подробно описва обсадата на Филипопол и капитулацията на
Приск. Натоварени с богат» трофеи, водейкн със себе си миокество вогнноплеяницм и добитък.
40 Лариски и :ори за иъ.чгарсгага история. II С., 1959, с 386.
41 Пак там. HI. С., 1963 с 332
4- Гръцки изиори ? 07 irapc1 я>а история. У. С., 1964, с 111.
11 V, i 1 i i g. — RE, XV, 1(31. <ol. 1244 sqq. и пит. .unci’ary pa.
’4 В. Gero v. Die oti-che Inv.i ion in Vision "nd Tlirakieii unter Deeitis im Lichie d< r Hortfunde.
AAPh, S Hi t.-Pliilo’c <. Sirdicae, .MCMlXHI. p. 127 sqq.
45 В Gero v. Die EinfZlIe der N<rdv>lk r in den О tb.ilkanranni im Lichie der Mnn/sehai .unde I. Da<
II. und III. Jh. AM?\\ 11, 6, Priuci] at, Ti biii; in, 1976, p 130sqq.
4e За xo/a на наиксчвг. о вж. \\ i ' 1 i Op oil.; В Geros Die /'tiselie Invasion . p l-< sqq.;
D: EinfSIIe der Yordvolki r. . , p. 130 qq.
17 Император Траян Денин upon :хож ui i or iiaropii..! фамилия от околпосгп in hj град Снрмнум (дн.
Ср- мска MnipoBnua) и .< 'iy lci пупа i к.ио спи па chohi.t n.uipiu eu.i pc uiua. Toil бил нървият римлянин от
Итирик, конго iHriia.i ."о ранга на > lucpaiop 1’nlrop. 1\н \ui. Viet \ \ 1 X. I с ьоощана г c.ieniuru а родного
му място; (Decius) е Pannonia iriii riure Btid.tl ui in Sirinii-n iuiii \ ico orlin; II. G. Pi I a u ni. Op. ей., p. 4l_ ,
M 4 i r k о v i i Sim i и in. Il Hi t< ry ifoin I lie I c-iilui s a <1. ю Г182 a. a. — Siriaiuui 1. Beo rad, 19 < 1, p 18
Б Г ров 11 они дай ни а император Деций Траян I IIA 'll I 11, 19 -0, c. 93 н ci ; 7ur I пени tat
di Jmpcratir Deeiu mil deli! Stallhaller < Mi- iie- Q Vai. i iniib- — I\lio, 39. 1961, p. 2'22 226, устаповява, 4v
император Траян Денин е и i iiinuiii i jнраппu-ля па iipotiinimui (одна Alu uni upi-i 23-1 r. C Me Gu Quintus
De iu> Xalcriamr и c ynpanni ли ua провинция Hi । ain.i cileiier upei 238 г. C. Missius Qiiiiitis \ aleriinis^ Ion
of. сно.-.jua своею ‘.пп нт с един i|>tukii пашне or Hhkoiiohic ад Ikipyu, шиитки н Q31 г. и чен Юдин
Матея, вторично погребен паю cipoiiie.ien мацрна i в upitiocrnai.i стена на Царевен пив В. Гърново (олпзо
. о сега рна ы пор i,ij Ba.. 11. ( 1 е ф а н о в a Aiuii'iiiii намегпнци or Xicopoli ad 1-(пни в 1 ърноио. — Г11АМП,
II 1950, с. 89 и сл., Х« 4, 1G Bulg., II, п. 610,
I уидо Барбиери, коню познана сь ппп< па II ( <|>.ihoi а и Ь Герои, дону та сътссгву!лнето па двамд
братя о’г сс-пато[ <;кл фамилия, е uiiiuni or onio е \np.ii.iii- >ят па До nui '\н шя upv' 234 г н на огеама. нпнека
Испания п|н ’ 238 г ( Л4< ins Quiiitu 1)«с1н Valefiiiu и другият е t М< >iu- Quintus Tiaiaiitis Dieiib (или
D< cill Iraianus), -uiiio upei 219 i бил провъ и ласеп or uoiieicaia ч| римски нмиср.ггор
Лие смягам, че мнелиего на Ь I ipoii < пан пран -оно юоно. То е пъшрнего и от други ччени. Вж И- О
Р f I а и in. Op cit
2D
г пни па lycna.i i п.шпопол и се отправили па север, за да се прехвърлят оттатък Дупав и
се върнаг в поите -мн, откъдето юшлн. (е се оппга.ш да npei сварят с Траян Деций, но той
огк.1 щл, като се на uiua.i, че ще нм наносе съкрушп гелей у дар. С войската сп гой се е отправил
ot 1 скус о Дунав н във вътрешност га на Долна Мизия, като искал да пресече пътя па готите,
пре Iй с на. (упав. Рсшнтелната битка, какго смятат модерпптс исторгши, е станала
। pei юии 2о1 I. в околиоетцте па Абритус, ио-точно в т. пар. селище „Форум па Семпроний".
Огначало имперагорът нмал успех, макар според никои извори той да загубил гам своя сип
Хереннй. 01 приведемте по-горе ппсменп сведения е известно, че срг1жеиисто завършило с
поражение на рпмляните, като самнят Траян Деций затъпал със своя кон в блато и на другия
ten п'апразно били гърсенп исгогото гяло н воепппте му доспехи. Преди битката нмператорът
принесъл богато жертвоприношение, поряди коею местпостта па с.ражението започнала да се
нарича „Жертвенпк на Деций".
Требониап I a.i,J сключпл позорен за рпмляшце мир с готите, като се задължпл да им
плаща всяка година определен данък. Той бил провъзгласев за римски император, който взел
за свой съимиератор вторня спи па Деций — Хостилпан, и оженил своя сип Волу'зиан за една
от дыцерпте на Денин.
.Чокалнзнране.то на Абритус при разградския Хисарлък па река Бели Лом показва, че
готите, връщайки сс от Фнлппоиол, са премпналп проз никой проход па Хемус паточно от Шип-
чецскпя проход, иавярно през Хапибоазкпя, Твърдншкпя или Котленския проход, за да се
отзоват в долипата на Бели Лом. По протежеппе. па Бели Лом около Разград има и днес бла-
тпстн места. Б. Геров допуща, че гогнге са нремппали Дунав между Трапсмариска (дп. Тутра-
кан) и Дуросторум (ди. Сплпстра).'"
В писмените извори Абритус ее сочи кето епископски цептър. Епископът па Абритус
Марциан стон на пърго място в ксс.-аш сто па u сст re епископа, изпратеио от марцианополския
еш скоп Валериан до византийския император Лъв I през 458 г.51 В един епархийски списък
от V III в., конто отразява по-ранеп период, Абритус е също еппскопско седалище (б ’Afaizov
епископът на Абритус)?2
Отпачало Абритус бил кастел на помощна войска, но през ранновизантийската епоха
(V—VI в.) той се означава като град — civitas (вж. бел. 27 и 51).
Хиерокъл53 в съчиненпето си Пътеводител", излязло в 528 г. през първите годиии от
управлеикето на император Юстиниан I. спомеиава Абритус (’E/Swwrok) между седейте града
на провинт.я Долна Мизия през VI в.
Прокопий54 от Кесарея в труда сп „За стрсежпте", IV, 11, съобщава, че император Юсти-
ниан 1 възстановнл град Абритус APqutcq).
За по-късната съдба на града няма племени и епиграфски данни. Несъмнено той бил раз-
рушен от аварите и славяннте в края на VI в. (585), когато пострадали множество градове
и селища в Долна Мизия.
Археологическнте разкопки през 1953—1976 г. показаха по безспорен начин, че върху
развалините на Абритус възнпкнало раниосредновековно селище с неизвестно име, което спо-
ред С. Георгиева55 просъществувало от VII до X в., а според нас едва от VIII—IX до X в.,
съдейки по откритите глинени съдове и други находки.
Сбобщавайки данните от епиграфските и пнеменнте извори, имею Абритус е стпгнало
до пас под следните фор ми:
I. Abritus — надгп сът ог Разград (1954) ог врсмсто на Антонин Пий и цезаря Вер, са-
stellum Abritanor(um) — надгробеп памстпик от Аквплея, civitas Abritica — послание от 458 г.
II. Abrittus — Йордан, "Л/йтос— Прокопий.
Замяла на гласната i с г>: ’Ар(пчо$ — Дексии. Abrytus — Лапдолф Сагакс, Afioviros—
надписът от Преслакския музей.
Следователно съществу ват две успоредпп формп: Abritus—Abrittus и Afiovro;— APqvttos.
Съществуват и нзопачонп формп като Bruti вм. Vbruti, EfiyaitTos и др.
Стносно етимологията па името Абритус Д. Дсчсв’" и Вл. Георгиев’’' смятаг, че то е от
латински произход и че може да се ш.ържс със стрлдателпого причастие abn.ptus „стръмен"
от глагола abrumpo — „откъегам, разкъевам, разру шанам'. Дсчсв свьрзва името със стръмния
източе.ч склон на разградския Хисарлък, след като пне .чока.чизирахме Абритус там. В същ- * * * * * * 66
'10 д. Stein. Die Legalmi von Moeticn. Di Рапп I ll, 1910, p 103 101; J Г i t z. Die Lauf*
bahn der Slattlial ter in der roniischeii Brovin/ Mo.--.ia inferior. Weiinar, I9(>b, p. 53.
6" B. Gei ov Die r;oli\clie Diva ion. . , p. 110 .<].
61 B. be in f и л n <• в Hi ми noan in ЧП.т i-i и срсдпопе Minna i.T география на Cenepoii.J точна Вългарпя, с. 5
ь-i 1 ртцки ииюри за бълглрекаiа история. II ( ., 10гиХ, с. .10 (препод В. Тънкопа Запмова)
’* Пактам, с. 178 (препод Д. Дечев).
66 с Г е о Р I II < п а. ( ре ц|опековно1 о селшце па i развалините пл аигпчиия град Абрпгус, с. 9 и ел
teD Det । I) < w. Dii llnal-i clieii Spr.iclireste. \\ к к, 1957, p 3,535.
м В. Георгиев Тракте и ie\llll;ll elllH. C... 1977, c. 3(>
24
ноет Лбритус лежи върху равен терсн и само нзточният му край се спуща стръмно към р. Бели
«Пом. Такова местоположение нмат множество римски кастели не само у нас, но и в други рим.
скп провинции н въпрекп това имепата им не са евързани с понятието „стръмнина", „стръмен"
и пр. Като по-малко вероятен Вл. Георгиев предлага евептуално дако-мизийски произход.
Според него първопачалната форма е лат. abruptus с асимилация на pt > tt, което било опро-
стено в t.
ГЕОГРАФСКИ КАРТИ С ИМЕТО НА АБРИТУС (XVI—XIX в.)
Все още не ни е известна антична карта на Долна Мизия с означение на Абритус. Обаче
той се среща върху средновековни и по-късни географски карти, датиращи от XVI—XIX в.,
посветени на рпмските провинции Мизия, Тракия и Дакия. На никои от тях ще се спрем в на-
стоящий труд.
1. Daciarum Moesiarumque Vetus descriptio ex conatibus Abraham: Ortelii, 1595 (обр. 6).68
Върху картата четем Abritum, quod Foroterebronium, разположен на изток от реката
Escamus flu(men), на която е разположен и средновековният град Търново (Ternobum). В същ-
ност Escamus означава Esc(us) am(nis), т. е. „река Ескус" (дн. р. Искър), а в действителност се
касае за реката latrus (дн. р. Янтра), която погрешно се влива в Дунав при Апиария (дн. с. Ря-
.хово, Русенскп окръг) вместо малко нзточно от Сексагинта Приста (дн. гр. Русе). Под името
Abritum58 е написан пзразът Decii ага, т. е. „Жертвеник на Деций“. При изработването иа кар-
тата авторът е използувал сведенията на Дексип за означаването на Foroterebronium вместо
правнлнотоForumSempronii и Йордан за израза Decii ага. Върху картата липсва р. Бели Лом,
на която е разположен кастелът Абритус.
88 В. В е s е v 1 i е V. Orographic und Hydrographic in einigen alten Landkarten aus dem 16. und 17. Jh. —
Studia balcanica, I. Sofia. 1970, p. 156 sqq.
88 Средният род Абритум e повлияй от понятието castellum, какъвто бил Абритус.

ВлтхоЪШ
мтгтг jtrrxrvr
.. сккаггсг А*
ЛПТЖ/СГ fARJ
DACIAKCAt
VlCJE.S’KAROMQirKl
Обр, 6. Карта па Дакия н Ми him от Абрахам Ортелни (1595 г.)
22
Сбр. 7. Карта на Дакия и Мизия от Петрус Каоиус (1630 г.)
На голямо разстояние на север от Абритум картографы е нанесъл Даусдава (Dausdava),
друг град, различен от Абритум.
Тук няма да се спираме на никои неточности при означаването на дрлгите реки върху
картата на Абрахам Ортелий, нещо, което е направил Боян Бешевлиев.60
2. Petrus Kaerius. Vetus descriptio Daciarum пес non Moesiarum. Mercator — Hondius.
Atlas. Amsterdam, 1630 (обр. 7).61
Тази карта повтаря данните на картата на Абрахам Ортелий от 1595 г.
3. Philippi Cluverii Introductio in universam geographiam tarn veteram, quam novam. . .
et Tabulis geographicis aucta studio et opera Johannis Bunonis. Amsterdami, MDCLXXXIIl.®3
Тази карта има голямо сходство с картата на Абрахам Ортелий. Абритум е нанесен на
север от планината Хемус (дн. Стара планина), на изток от град Търново и от една река, чието
име не е обозначено, вливаща се в Дунав. На север от Абритум е посочен град Даусдава.
4. Joly Joseph-Romain „Atlas de 1’ancienne geographic universelie". Paris, 1801. Lottin-
Bertrand. Carte n. 9 (обр. 8).03
Картата, която ни интересува, носи заглавието Carte de la Dace, la Moesie et la Thrace.
Par Editeur de la Geographie Sacre.
Авторът e също силпо повлияй от Абрахам Ортелий, но влага и никои нови неща. Най-
източната река в дн. Североизточиа България, която се влпва в Дунав, е наречена погрешно
Escamus. Тя се състои от две реки, на източната от конто е разположен Abritum. Последната
е несъмнено р. Бели Лом, а западната — р. Черни Лом, конто заедно образуват р. Русенски
Лом. Обаче реката Escamus погрешно се влива в Дунав между Ннкопол и Нове вместо източно
от Русе.
00 В В е Se v I i с v. Op. cit.
,J| Al. Popescu-Spine ni. Romania in istoria carto^rafiei p.in.i la 1600. 11.
e- Ibidem, carte n. 11; I, 1938, p. 47, n. I.
83 Сведенията и фотоспимката дължа на ироф. д-р София Амайзепова, ръководителка на Отдел за графика
и картография при Ягелонската университетски библиотека в Краков. Вж. Й. 3 а и м о в. За античного име
на Разград. — СпБълг. ез., XI, 1961, кп. 3, с. 250 и сл., обр 1.
23
Гранин от Жо.Н1 Конф-Ромен (J80I г.)
Обр 8. Карта на Дакия, Миши н
На 1ЛПДД от р. I.seamus кар-ioi рафът е начертал р Jetercs (дн. Янтра), известна под тащ
лорма ' Плиний Стари (Nat. hist. 3, 149). Тя сына така неправилпо е ситуирана межд Никопол
’ Ним вместо при кастела Ятрус j.o дн. с. Кривима, Русенски окръг. Следвашата река на запад
f I. или •. конго по нме оггогаря на р. Утус (дн. р. Вит), но по местоположение на р. Асамус
MR Р ( 'С)Л'). < иге по на запад теме р. Ciabro (дн. р. Цнбър или Цибрина), но иесъмнено тя е
потртно отвечена вместо р. Утус
Разглежданата карта сьдържа и други неточности, но на тях няма да се спираме тук.
Цлйиепною в гати карта е фактът, че нейният съставител е познавал никой античен автор,
който е дал въ шожност вярно да ситуира Абритус на р. Бели .Пом
Нашето локализиране на кастела Абритус върху разградския Хисартък бгшг възприето
, , । сторинн, археолозн и езиковеди както в България, така и в чужбина.®4 То послужи като
основа за други открнтня.
След като Абритус отпадна от калето при с. Абрит, Толбухински окръг, възникваха два
въпроса: как се е наричал тамошният кастел и къде се е намирал градът Даусдава.
На спразненото място при с. Абрит Р. Вулпе®5 постави град Залдапа, конто да 1954 г.
не беше снгурно идентифиннран. Няколко години по-късно В. Бешевлиев66 67 изказа същото
мнение.
Локалнзирапето на Абритус при разградския Хисарлък даде основание на В. Бешевлиев
да допуске откачало, че Даусдава била „незначително градче, което навярно доста рано е из-
чезнало или е било преих.енуванои6Т. По-късно той изказа мнението, че Даусдава е идентична
с развалнните на Шумснската крепост от римско време,68 разкопана и проучена от В. Антоно-
ва-62 Изхождайкн отданннте на Клавдий Птоломей (География, Ill, 10, 6), той смята, че Даус-
дава трябва да бъде разположена на юг от Дуросторум и Трансмариска.
Във Есеки случай географските карти на Мизия, Тракия и Дакия от XVI—XIX в. озна-
чават винаги Даусдава на север от Абритус, докато Шуменската крепост се намира на юг от
него. Все еще лкпсеэт сигурни данни за локализирането на Даусдава.
, 64 -R- V u I р е. Granila de sud a provinciei Scythia si locali/area oraselor Abrittus $i Zatdapa. _ SCIV
VL 3 4, 1955, p. 939; R. V u 1 p e — I. В a г n e a. Din istoria DobroKvi'. Vol. II. Bucure$ti, 1968, p. 24б’
no 1Л>, G Mihailov. IG Bulg., Il, p. 153; В. Бешевлиев. Из къспоаитичпата и средновековната
география на Североичточна България, с. I и сл. и пит. там литература.
« R V и I р е. Op. сП., р. 939
В. Б е ш е в л и < в. Цит. съч.. с 4 и сл. и цит. там литература
67 Пак там, с. 2.
68 В. Б е ш е в л и е в. За античного име на Шуменската крепост. — МПК, IV, 1974, с. 3___4.
В Антонова. Шуменската крепост проз римската епоха (II—IV в.). — Археология, 1978 кн 4
с 14 и сл., обр. 1 и 4 г • , .
< Абритус, I
25
T penui
глава
ТОПОГРАФИЯ И УКРЕПИТ ЕЛ НА СИСТЕМА НА АБРИТУС
ТОПОГРАФИЯ
Разположението на римския кастел Абритус върху местността Хисарлъка при Разград
е много сполучлнво избрано, като римляните са използували поселищния опит на траките,
конто преди това имали тук свое селище. Налице са необходимите физико-географски условия
за отбрана и за живот на бранителите. Избрано е място в непосредствена близост до р. Бели
Лом, приток на р. Русенскн Лом, която опасва кастела от север и изток. В това отношение
топографнята на Абритус прилича на множество кастели от римската епоха както в Мизия и
Тракия, така и в други провинции.
На север от р. Бели Лом теренът се издига и е осеян с тракийски надгробии могили. Една
част от тях са разкопани от иманяри, в конто били открити находки от римската епоха. Но като
се има пред вид сыцествуването на тракийско селище от предримската епоха, трябва да се очак-
ват и могили от това време. А. Явашов1 2 е означил 11 могили в северозападния край и други пет
в североизточния. Местоположението на някои от тези могили се вижда върху приложената
в труда топографска карта на Абритус и неговата околност (обр. 9). Напоследък С. Стоянов’
проведе спасителни разкопки на една могила от групата на 11-те.
На изток теренът на Хисарлъка се спуща стръмно към р. Бели Лом. Склонът е скалист.
Оттатък реката се простирало цивилно селище от I—VI в., което смятаме, че са канабите, спо-
менати в жертвеиика с латински иадпис с името на Абритус.
На югонзток от Хисарлъка, на около 300—400 м, при изкопни работа за полигона
за готови циментови конструкции преди повече от 20 годиии се откриха останки на сгра-
ди, изградени от камъни и кал, датиращи от римската епоха, както показват и наме-
рените бронзови римски монета от II—IV в.3 * Насреща в източна посока се намира хи-
сарлъшката праисторическа селищна могила от енеолита, наречена Хисарлъшката
могила.
На юг от кастела Абритус и неговия ров теренът се издига. Тук също се е простирал не-
кропол от римската епоха, който се е състоял от няколко могили и обикновенн гробове. При
прокарване на дълбок канал напоследък той беше прерязан. Проучванията се извършиха от
С. Стоянов?
На запад оттатък рова теренът спада. На това място също е пмало некропол от римско
време, който е стигал чак до чешмата Карабунар. Тук при изкопни работа се попада на погре-
бения чрез трупополагане и на глинени съдове.5
Кастелът Абритус заема естествено плато, което има силен наклон от юг към север и по-
малък от изток към запад. Най-високата част на Хисарлъка е източната, където върху развали-
ните на Абритус е възникиало българско средновековно селище от VIII—X в.
Накрая искаме да спомепем една случайна, но много интересна и ценна находка за ре-
лигията и културата на пъстрото население на Абритус през II—III в. При реголване на лозе
през 1921 г. в м. Малкият юк на север от Хисарлъка били намерени 26 бронзови оброчни плоч-
ки с релефи, статуетки и други предмети, сега прнбранп в Окръжния исторически музей в
Разград. Божествата принадлежат към гръко-римско-нзточния пантеон.6
1 Л. Я в а ш о и. Цит. съч., с. 35, обр I
2 Резултатиге нс са публикувани
3 Непубликунапи резултати на Хр Липок, бпвш директор па ОИМ — Разград.
1 Прсдсюяща публикация.
6 Сега глинени ге съдове са изложспи в ОИМ — Разград.
0 G. I. К a z а г о w. Ncuc Denkmalcr zur Relipionsceschichte Thraklens. — AA 192° о 183 saa 4
Явашов. Цит. съч., с. 62 и сл ’ 1’ '
26
О 100 200 300 400 500 м
I Ini I । । — ।
Обр. 9. Топографска карта на Абритус! (976 г.)
Абритус бил свързан чрез лътища с близките и по-отдалечените кастели и градове в провин-
ция Долна Мизия. Той е лежал на слабо проучения по археологически метод път от Марциано-
пол за Сексагинта Приста.7 Изглежда, че той имал връзка с пътя Марцианопол—Никополис
ад Иструм, с крепостите при Шумен, с. Войвода, Шуменски окръг, и др.
Към Абритус принадлежал плодороден хинтерланд от пиви, ливади, лозя и гори, конто
спомагали за развитието на земеделието, лозарството, животновъдството и на други отрасли
7 А. Я в а ш о в. Разграц. с. 7 и сл.
27
на мкономическпя живот за «адоволяване на нуждиге иа войската в кастела и на иивилнптг
население. °
Около Абритус имало камелии карпери, чиню материал бил използувап при строежа на
крепостннте степи п на оградите вътре. Водоизточннцы от различии места спабдявали кастета
с питейна вода. Главнпят водопровод събирал водите при с. Пороище, на около 7 км от Ра -
град. Той бил направеп от глинени тръбп, както ще стане дума по-нататък.
УКРЕП! 1ТЕ.ПНА СИСТЕМА
Археологически проучвания до 1 9 5 3 г
Изследванията на укрепителната система иа разградския Хисарлък, извършени от А.
Явашов през 1893 г., били ограиичеии ио времстрасие и обхват поради липса на средства. Те
били съсредоточени около мястото на иреднолагаемата южна порта, но тя не била открита.®
Било установено, че портата се вдана навътре в крепостта. А. Явашов само попадиал на глинени
тръбп от водопровод, който идвал от юг и се отправил към кастела.0
През 1904 г. А. Явашов10 в една обстойна статия върху историята на Разград съобщава
резултатпте от сЕОнте разкопки, като описва прнблизителната форма и размери на крепостта
споменава забелязаните от пего по повърхността три порти (без източиата) и кулите с „валче-
ста форма1', без да определи техния брон.
През същата година К- Шкорпил,11 конто познавал резултатпте от проучванията на А.
Явашов, публикува по-подробно описание на крепостта. На общия план на Хисарлъка (обр. 1)
той ианесъл месгата на 24 кули с полукръгла форма, която топ не споменава в текста на ста-
тията си. Размерите са дадени в крачки, характерно за обхожданията на К. Шкорпил из Бъл-
гарпя. Същото изложение той повтаря през 1914 г. в труда си върху селищата и крепостите по
долината на р. Русенски Лом.12 А. Явашов13 * * 16 в своите по-късни публикации ползува проучва-
ннята на К. Шкорпил. Мкогократните му опити да продължи разкриването на крепостннте
стени, поне на ъгловите кули, останали напразни.11
Нека се спрем на изследванията на К. Шкорпил. Покрай цялата южна крепостна стена
(видима по накопите за вадене на камъни) той споменава дълбок ров, с изключение на малка
ивица пред самата южна порта. Той смята, че крепостта имала ров и пред северната крепостна
стена, но според него бил се затрупал от прииждащнте води. Същото трябва да се допусне и за
северната част на западния ров. Той измерил южния ров в западната му част. Шприната била
15 м, дължината на наклонената страна на рова 10 м. а шприната на бермата (разстояннето
между крепостната стена и рова) около 15 м.
Тези верни наблюдения на К. Шкорпил бяха потвърдени и от нас след половин век. Дори
през 1953 г. източната част на южния ров се намери напълно заеппана с пръет.
К. Шкорпил разпределил 24-те кули по трите стени (без източната) по следния начин:
на северната крепостна стена — 7 кули (№ 1—VII) и по средата й северната порта (D), на за-
падната крепостна стена — 8 кули (№ VIII—XV) и западната порта (Е), разположена малко
по на юг от средата на стената.и на южната стена — 9 кули (XVI—XXIV) и с вдадена навътре
порта (С). На източната стена не са отбелязапи пито кули, пито порта.10 Разстоянията между
кулите на северната и западната стена върху общия план на Хисарлъка са представени като
еднакви, а на южната стена — но-къси. Всички кули са изобразенн еднакви и закръгленп.
През пролетта на 1928 г. при построявапе па шосето Разград—Шумен се наложило да
се взема пръет от северозападпия край иа Хисарлъка, където случайно се попаднало на ъгло-
вата северозападпа кула (I), сега кула 1. Гя била само частично разкрита и заснета, но запа-
зена от А. Явашов.10 За лърви път чрез разкопки били прпдобитп епгурнп данин за стронтел-
ните материали, техники, форма и размера па едиа кула от цялата система.
През 1931 г., когато бил построен нов глииеи водопровод на Разград, който пресякъл
Хисарлъшкото селище, долу в равиипата, паточно ог р. Бели Лом, била намерена камепна ам-
и Л. Я и а ш о и. Рам рал. , с. 32.
" Пак там, с. 32.
10 Л. Ява III О II. Юаи.вч-П сборник ... С. I 1 11 С.Т.
” К. 111 к о р и и л. Лбобм П.шска. ПРАНК, X, 1905, с. 189 -192, табл. СХ I а, 1 и 2.
12 К- Ш к о р и и л. Опие hi стариннее по точен исто па р Русенски Дом. С.. 1914, с. 37 39, обр. 35
13 Л. Я в a in о и. Ill отчет па Ра ирадс ко го археологическо тружсство за 1925 г. Разград, 1926, с. 22,
обр. 3; Разград. . ., с. 30 и ел., обр. 29.
11 Л. Явашов. VI отчет на Ра и ра декою apxeojioi ическо др у жестко за 1928 -1929 г. Разгра 1. 1930, с.2.
16 К- Ш к о р п и л. Опие пл старнпите по гечепиего па река Русенски Лом, е. 37 и ел., обр. 35.
10 Л. Я в а ш о и. V отчет па Ра и’радското археологическо дружеегво за 1927 г. Разград, 1928. с 11 н ст.,
обр. 5; Разград. , с. 31 и ел., обр 30 и 31
28
Лплчхра < nap.i.'it leniineiiia форма, нздълбана отн-. .
. ран ‘ Не ее .пае точного мссгоиамнраие, но „7 еж i а 7'7 °ТПССе" ПР°Ре3 "а пъ,1Ш,,ата
J > па източната крепоетиа стена, откъц.-u по-к по™ ‘‘ "Р"™™0™ към никоя
’ ’ [к, юбин камеппп амбра.ари са откриги в с па нно. О1ЪрКОЛ,’Ла "° СТРЪМПНЯ склон.
иа, „ маната порта на кастела Герм'шйя “ Амбо*77 '’Р^^ьгълииге кули иа нзточ-
1 , . -т.п. от inxrii кпопо.-гп . ...... ’ AMf*Pajypn, И.чграденн от тухли или камыш,
7 д/ок;сгнанопод (д ? Хисар) » Р|,мската 11 ранновнзаитнйеката епоха, като например
С юна ее илчернват проучваппята на А Яшшти .. к in..,.,.
,. ........ . и лиатов и Шкорпнл върху укрепнгелната си-
с!- ’’ I,d 11 " Г‘ а \ /И ’ ’ ^съмнеио поради обскгивии причини теса крайно недоста-
тьчнн, за да се 1 ' я 1 Р< ннците на римский кастел, да се добпе прсдстава за характера на
крепсстшне степи, кулите, портите и другите крспостпн съоръжения, за строителните мате-
ргалп, с oi тс.инпе охапки и конструкции, както за мпогобройнмте разрушения и поправки
Това се \ таде едва по време на иовече от Двадесетгодишните разкопкп и пзследвапия през 1953—
1976 г., чннто резултати са предмет на следващите страпици.
1976 г., чннто резултати са предмет на следващите
Археологически п р о у ч в а и и я
от 1953 до 1976 г.
Многогодишните с.кстсмнн разкопкп па укрепптелната система на Абритус започнаха
още през октомврп 1953 г. откачало като спасители!!, а след това като редовни чак до 1976 г.,
с известно прекъсваие през 1955 и 1956 г. Най-иаиред пзследванпята бяха съсредоточени върху
севериата крепсстна стена н прннадлежащпте към иея северна порта, кули, куртини, стълба
и други съоръжения, а след това се нрнстъни към разкриваието най-напред на западната порта
през 1S57 г. През 1961 г. бяха паправепи сопдажи по цялата западиа и южиа крепостна стена,
като бяха установени местоположепията иа кулите. Те бяха маркирани върху повърхността
на терена. Тогава се натъкнахме на различимте разстояния между кулите на западната стена
и тия на южната стена. Установнхме, че вснчките кули на Абритус не са само U-образни, но
пма и правоъгълни (на южната стена). Въз основа на тези сигурни данни през 1965 и следва-
щите години започна системного цялостпо разкриваие отвън на кулите и на куртините между
тях на двете стенн. За източната стена А. Явашов и К. Шкорпил не даваха никакви сведения
освен едно съобщение на местни хора, че тя имала две потерни.20 Това наложи да се предприемат
няколкогодншни спстемни разкопкп (1970—1973) по цялото предполагаемо трасе на стената,
което за съжаленне не се забелязваше върху повърхността на терена. Проучванията се увен-
чала с голям успех. Беше констатирано, че източната стена също така имала кули, но не U-
образни, а правоъгълни, и то доста скъсенп, понеже платформата пред тях била твърде тясна.
Успоредно с разкриваието на крепостнпте стени се извършп и консервацията, която позволи
да се надникне вътре в строежа на укрепптелната система. С изключенпе на съвсем малки уча-
стъни на северната и западната крепоетиа стена целият периметър на стената е разкрит отвън
и отвътре. Не е разкопана вътрешността на никои кули по западната и южната степа. Там
биха се очаквали някои допълнптелни детайлпи наблюдения и находки от последимте дни от
съществуването на Абритус.
В резултат на гези разкопкп и нзследвапия днес знаем трасето на четирите крепостни
стени, ксето следва оссбепсстпте на терена, формата и големппата на затворената вътре в сте-
ните застроена плещ (сксло 150 два), кспсгслслекгето, плана и устрсйстнсто на четирите
порти, по една на Есяка степа, на с5-те кули и разстояпията между тях, потерпите и множест-
вото напречни зидаии капали в куртииата, стълбпте и други съоръжения (обр. 10). С други
думи, разполагаме с необходимее белези, конто харакгеризпрат укрепптелната система на
Абритус и определят пейното място в развитието иа римского крепостно дело в Долна Мизия,
Тракия и съседиите области.
Иитересии данни дадоха гсодсзическите измерваиия на ъглнге, заключен!! в четирите
края на кастела, както и други подробности. Гака например вътрешннят северозападен ъгъл,
образуван от лрсснчаисто па севериата и западната крепостна стена при ъгловата кула 1, е
90 16', т. е. почти нрав. Вътрешннят ccLcpouночей ъгъл, заключен между северната и източ-
ната крепостна стена, е 104 54', т. е. it и, наложен ог перавппя скалист iepen. 1очно бяха пз- * 14
17 А. Я и a in он. VIII отче! па Ра?.г|>.|Д11<о1о археологически фужестио за 1931 г. Разград, 1932, с. 8
и с». , <>Гр. 2. Амбрачуратя пма cjie.'iiin re размерю biic<*,iiiи.ч О,/7 м, шприца 0./0 м, к'белииа О.оЗ м и внеочнна
на прореза 0,29 м и ширина u.i npop' ia 0,055 м.
14 Т. II в а и о и За никои rpcvcipoiicina иа укрепигелпага снсгема проз рлпюппзаптппската епоха
(\' -VI в ) Археология, XV, 1. 1973, с 2(> Амора ly'pine ш касгела Германия не са още публикуванн от раз-
коппача Т Иванов wv ш,-.
К. Мад ж а р о в. Нонн ........................... па Хпсарската ирспост. — НАН. Х.\.\, I9H7, с 119.
А. Я в а ш о в. Ра и рач. , с. 32
29
О 50 100 м
1.1 —'
Обр. 10. План па кастела Хбрптус (1976 г.)
мерени ъглите, образувапи при отделимте отсечки па пзточиата крепостна стена. Така вътреш-'
ният ъгъл между куртините В и С е 163 23' (при куда 12), между куртините С и D1 — 168 50',
между D1 и Dn — 158 24' и между куртините Е nF — 182°—183е, т. е. те образуват права ли-
ния. Вътрешиият югоизточеи ъгъл между пзточиата и южната крепостна стена прп ъгловата
куда 16 е 103 30'. Куртините от кула 16 до иравоъгълпата кула 19 представляват почти права
линия (ъгъл 178 12'). Вътрешиият ъгъл между куртините D и Е па южната крепостна стена е
155°42', а между куртините F и G на същага стена е 160°12'. Вътрешиият югозападен ъгъл при
кула 26 е малко повече от прав (92'42').
Общата дължииа (периметърът) на креностипте степи на Абритус възлиза па около 1400 м.
Нашего изложение где следва иосоката иа часовпиковата стрелка, като ще започнем със
северозападната ъглова кула 1
30
Напротив, 1. Шкорпил и А. Явашов иеспазват едиакъв принцип на означаване и изброя-
ване на известните на тях 24 кули. При северната стена те правилно эапочват от запад към из-
тхЖ и означават седем кули с римскнте цифри от I до VII. След това номерацията върви върху
западната стена от север към ни на кулите от VIII до XV. При южната стена номерацията про-
дължава от 3a,iaA към ,13ток XVI до XXIV. По източиата стена няма отбелязани кули. Тъй
като кулите у Шкорпил и Явашов, с изключеине на кула I, не са открити и описани, то в на-
шею изложение те не се дават веднага след новата номерация. Но за да има връзка между ед-
нпте и другите кули, по-долу даваме тяхното съответствие. Всичкнте кули са номерирани с
арэбските цифри от I до 35, а в скоби се посочват с римски цифри кулите, отбелязани преди
започването на разкопките през 1953 г.
Кула 1 (I), кула 2 (II), кула 3 (III), кула 4 (IV), кула 5 (неизвестна по-рано), кула 6(не-
известна по-рано), кула 7 (V), к)ла 8 (VI), кула 9 (VII), кула 10 до кула 16 (неизвестни по-
рано), кула 17 (XXIV), кула 18 (XXIII), кула 19 (XXII), кула 20 (XXI), кула 21 (XX), кула
22 (XIX), кула 23 (XVIII), кула 24 (XVII), кула 25 (XVI), кула 26 (XV), кула 27 (XIV), ку-
ла 28 (ХШ), кула 29 (XII), кула 30 (неизвестна по-рано), кула 31 (неизвестна по-рано), кула
32 (XI), кула 33 (X), кула 34 (IX) и кула 35 (VIII).
СЕВЕРНА КРЕПОСТНА СТЕНА
Разкопките на северната крепостна стена започнаха още през октомври 1953 г., когато
беше цялостно разкрита кула 3, а след известно прекъсване те бяха продължени през 1961—
1970 и 1976 г. по цялото й протежение както отвън, така и отвътре (обр. 10). Днес по обективни
причини не са разкопани само кула 8, която лежи под ново асфалтирано шосе, ночието место-
положение е установено, и средната част на ъгловата североизточна кула 10, която попада
под друго ново асфалтирано шосе, което върви под източния стръмен склон на Хисарлъка.
Геодезически те измервания установиха, че северната крепостна стена представлява права ли-
ния, ориентирана югоизток—северозапад с незначително отклонение от световните посоки
изток—запад. Нейната дължина възлиза на 295 м.
Стената има десет издадени навън от куртините кули, от конто двете ъглови кули (1 и 10)
са ветрилообразни, т. е. страниците им представляват продължение на пресичащите се под прав
или тъп ъгъл две крепостни стени. Вече отбелязахме вътрешните ъгли — северозападния и се-
вероизточния. Останалнте осем кули са U-образни. Техните надлъжни стени са успоредни по-
между си и перпендикулярни на куртините. Отпред завършват с полукръгла дъга. Срещу-
положната стена е част от крепостната стена, в която се намира входът на кулата. Шири-
ната и дължината (издадеността навън) на кулите варират, както ще видим при описанието
на всяка кула. Ширината на надлъжните стени на кулите е 2,20 м, а на челната полукръгла
част малко по-голяма — 2,25—2,35 м, понеже тя била изложена на ударите на стенобой-
ните машини.
Ширината на крепостната стена (куртините) е 2,40 м, като тя се увеличава на 2,85 м при
кулите 5 и 6, конто фланкират западната порта, принцип, конто се спазва и при останалнте
кули при порти.
Основите на куртините и кулите имат еднаква дълбочина (около 1,50 м от тогаваш-
ното ниво на терена), еднакъв строителен материал и строителна техника, показвайки едно-
временност на изграждане. Ширината им е 2,70 м. Правели се отвесни изкопи в здравата жълта
глинеста почва, конто служели за кофраж на зидарията от ломени камъни (варовик), полагани
в хоризонтални редове и заливани обилно с бял хоросан. Горната част на основата на курти-
ните завършвала с два външни стъпаловидни банкета (отстъпа) и с един вътрешен банкет, до-
като основите на кулите имали отвън и отвътре само по един банкет. При подравняване на гор-
ната повърхност на основите на кулите (тогавашното ниво на терена) били вторично употребенн
надгробии плочи с релефи, надписи или без надписи и други архптектурни части, взети от раз-
рушени сгради вътре в кастела.
Откъм вътрешната страна на крепостната стена първоначално е вървяла улица с посока
изток—запад (така нар. via sagularis или intervallum),21 която давала достъп на защитнпците
на кастела до крепостните стени, порти, кули и стълби. Обаче археологическите разкопки
установиха, че през ранновизантийската епоха, главно през VI в., въпросната улица била пре-
пречена от множество сгради, долепени до северната крепостна стена, която използували като
четвърта стена, изградени от камъни и кал (основите и цокълът) и кирпичи и кал (стените).
Вследствие силен пожар, който унищожил Абритус, кирпичите се отухлили и получили чер-
венокафяв цвят.
21 Т. Иванов. За планировката н архитектурата на латерите през римската нмператорска епоха ___________
МПК, 3, 1973, с. 8
31
К у л а 1
Според описанпето иа А. Явашов северозападната ъглова кула 1 (открнта през 1928 г )
била кръгла, с въпшсн диаметър 12,45 м (обр. И)?'2 Дебелината па стените на кулата била
2,60—2,75 м. Отвътре тя била слппсовпдиа с радиус 6,15—6,30 м. Хордата, която ограничавала
челната дъговидпа част, била 12,45 м. Порадн това, че А. Явашов не е успял да разкрие изняло
кулата, той предположил погрешив посоки па двете съседни крепостпи степи (северната и за-
падната), конто се пресичалн пред входа на кулата. Входът според А. Явашов бил широк 2,15 м.
По отношение на въпшното лице на кулата А. Явашов посочва четири реда квадри. От прило-
жената от него рисунка се впжда следпото устройство: горпата част на осиовата завършва с
един ред от големп каменнп блокове. Следва цокълът от два реда квадри, наредени в системата
„бпндер-лойфер“, т. е. един блок е поставеп надлъжно, а следващият блок е напречно и така
нататък. Блоковете плътно прнлепват един до друг. Един банкет (отстъп) отдели цокъла от
стената на кулата, която е пзградеиа от малки каменнп блокчета с правоъгълпо външно гладко
лице. В същност съдейкн по тази рисунка и по данните от самото място, касае се за цокъл от
два реда квадри и за първия ред от зидарпята на стената на кулата.
По време на разкопките през 1954 и 1965 г. беше разкрита вънросната кула отвъи и от-
вътре и можахме да установим точння й план, размер» и начни на строеж (обр. 12 и 13). Беше
установено, че двете надлъжни страници на кулата са продолжение от северната и западната
крепостна стена, като са перпенднкулярни па съответнпте куртини, образувайки прав ъгъл
помежду си. Източната страница е дълга 5,90 м, а западната — 6,10 м. Дебелината им е 2,16 м.
Челната извита полукръгла част е широка 2,42 м. Хордата заедно с двете страници е дълга
12,23 м, а без тях—6,75 м. Там, където страииците се слпват с полукръглата челна част, шири-
ната на стените е 2,75 м. Точно там А. Явашов е измерил шприната на стените.
Входът на кулата е разположеп при кръстосването на северната и западната крепостна
стена. Той има посока югоизток—северозапад. Вътрешната му ширина е 1,50 м (откъм кастела)
и 1,45 м (отвътре на кулата). Дължината му е 4,75 м. На място е запазен каменният праг, чиито
краища влизат под страииците на входа (дълж. 1,60 м, шир. 0,58 м и деб. 0,22 м). Горната му
повърхност се намира на +0,64 м над нивото на вътрешния банкет на северната крепостна
стена.
Основите са изградени от недялани камъни, свързани с бял хоросан. Горната им повърх-
ност е образувана от големи каменни блокове, конто служат за подравняване и стабилизиране
22 А. Явашов. Разград. с. 31 и сл., обр. 30 и 31.
Обр. 11. План на северозападната ъглова
кула 1 (но Л. Явашов — 192« г.)
Оор. 12. План на северозападната ъглова
кула 1 след разкрнването й в 1965 г.
32
Обр. 13. Кула I след консервация!а (ног лед от север)
на основите, за да поемат тежестта на суперструкцията. Горният банкет на основите отвън е
широк 0,10 м. Цокълът се състои от два реда гладки или рустицирани каменни блокове. Дол-
ният ред има височина между 0,405 и 0,57 м. Дължината на блоковете е различна: от 0,24 до
1,87 м. Височината на втория ред блокове е по-малка от тази на първия ред. Тя се движи между
0,285 и 0,41 м. Само един блок е висок 0,57 м. Дължината на квадрите се движи между
0,435 и 2,47 м.
След един хоризонтален банкет, широк 0,10 м, разположен непосредствено над цокъла,
започва зидарията от малки каменни блокчета с правоъгълни лица на суперструкцията (opus
vittatum). Те имат следните размери: 0,28x0,32 м, 0,28x0,355 м и др. При надлъжннте стени
бяха запазени на място три реда от тази зндария. Фугите в хоризонтална и отвесна посока между
блокчетата на суперструкцията са широки няколко сантиметра. Тезн фуги са напълно същите
като фугите на куртините.
При изграждането на кула 1 били вторично употребенп надгробии плочи с надписи.
В цокъла се намери фрагмент от гръцки надпис
При отнемане на пръстта над кула 1 през 1928 г. били откритп някои битови предмети
(железен свредел, желязна скара и др.).23
Куртина А
Тя се простира между кула 1 и кула 2 и е дълга 28,30 м (обр. 14). Банкетът при основата
на външната (северната) страна е широк 0,10 м, а банкетът па вътрешната (южната) страна —
0,18 м. На изток от входа на кула 2 той изчезва. Сега кургпиата е тоста разрушена. В северо-
източпия ъгъл до кула 2 са запазени ист ре ia каменни блокчета с обща височина 1,28 м, а в
останалнте части три реда блокчета с височина 1,10 м. Фугата между хор изо нтал ните редове
блокчета е между 0,02 и 0,05 м. Вследствие стихннпия пожар, конто унпщожнл Абритус в края
на VI в., външната повърхност па куртипата е иочервеняла.
2а А. Ява in о в. Осми отчет на Разградското архсологпчсско д-во за 1931 г. Разград, 1932 е
обр. 14ж. 5
5 Абритус. 1
33
Обр. 14. Куртина А и кула 2 (поглед от запад)
Кула 2
Тя има U-образна форма и следните външни размери: дължина (север-юг) 10 15.мишв
рина (изюк—запад) 8,£5 м и Еътрешни размери: съотЕетно 7,70 м и 4,6о м (оор. 1о) Извитата
псчукръгла част Еълре в кулата започва на 5,5 м на север от куртината. Радиусът и е 2,2/о м.
Докато дебелината на страничните стени на кулата е 2,16 м, то дебелината на челната извита
част е 2,45 м, т. е. с 0,30 м по-голяма (обр. 16).
Входът на кулата се намира почти по средата на шприната и — на 1,60 м от вътреш-
ната страна на западната надлъжна стена и на 1,50 м от вътрешната страна на източната на-
длъжна стена. Той е широк 1,55 м и дълбок 2,40 м, толкова, кол кото е дебелината на курти-
ната. По време на разкопките входът беше запазен на височина 1,05 м над нивото на прага.
Каменей праг не се намери на място.
Основата на кулата завършва отвън с два банкета, разположени един над друг,
широки по 0,10 м. Горната повърхност на основата, която отговаряла на нивото на терена през
римската епоха, е образована от големи каменни блокове с височина 0,32 м и с различна дъл-
жина — 1,03; 1,05; 1,29; 1,57; 1,73; 2,20 м и др. Никои от тези блокове представляват вторично
употребени като строителен материал надгробии плочи от варовик. На извитата челна част
бяха открити два фрагмента от една и съща надгробна плоча с рамка, украсена с растителна
украса, и с издълбано надписно поле, но без надпис (обр. 17). 1ози факт показва, че иадгроб-
ните плочи били предварително изработвани, а надписът се издълбавал накрая по желание
на клиента. Това било широко прилагана практика през античността, в това число и през рим-
ската епоха у нас и другаде. Голямата заплаха за Абритус наложила да се вземат надгробии
плочи от самите местни каменоделски ателиета и да се взидат в крепостната стена. Както ще
видим по-долу, в основите на другите кули и куртина бяха открити надгробии плочи с надписи
на латински и гръцки език, пренесени от некропола на Абритус.
Цокълът на кула 2 се състои от един ред каменни квадри с гладко или по-често с русти-
еДНа Ш"₽0К0 "₽•— пр1Рр’~ епоха
34
Заслужава да обърнем внимание върху един каменей блок, поставен точно по средата
на нзвитага част на цокъла, висок 0,51 м и широк 0,40 м, върху който грижливо е издълбана
бчквата А, висока 0,10 м и широка при основата 0,12 м (обр. 18). Характерна е нейната форма.
Вместо обичайната хоризонтална средна чертичка тя има начупена островърха съединителна
част, обърната с върха надолу.
Обр 15 План на кула 2
Обр. 16. Кула 2
35
Обр. О. Фрагмент от надгробг.а плоча без надпис, употребена
в осповата па кула 2
Обр |8. Ьукп.па Д
Н ! I'b.lO .111.1 11|>р\\
чвлото пи .......... К\.к1 •_>
36
( t I 1<д1к> ni.in.ine (б.шкег) qt м над шжъла «апочпа камепната зидарпя на кулата,
състояща се > г хори юнга пш редове от камснпн блокчега с малки и средин ралмсри. Височи-
jiaia I м е 0,29 (1.30 м, а .увяжн па га им е различна — от 0,18 до 0,42 м. Стелите на кулата са
ина iciin на ра чпчиа внеочпна. При челна га твита част са оцелелп само два реда от опнеаната
к менян шарим, а при кппата част повече редове, стнгащп до 1,25 м.
Поды на к\ нгга е постлан с трамбован члкъл н пясък, върху конто нс сенамериха
т\хлн. Череп юрял пласт от последняя пожар нокрнваше чакълсстата настилка. Този факт
cBi'ieie.iCTBXBa, че подтл е пямал гухлепа или каменна пастилка.
Курт н и а В
Г я обхвата разстоянпето между кула 2 и кула 3. Дълга е 28,45 м. Нейпата зидария по
пито не се отлпчава ог тази на останалите куртнпи па крепостните степи иа Абритус. Блок-
четата нмат размер» 0.L6 ,0,22 м, 0,30' 0,31 м, 0,34 0,28 м и др. Външната им повърхност
е почервеняла от стихий и и я пожар.
К у Л а 3
Тя нма също така L'-образпа форма. Външиите й размеры са: дължина 9,92 м и ширина
9,25 м, а вътрепнште размера — дължина 7,67 м и ширина 4,85 м. Вътрешннят радиус
на челната дъговпдиа част е 2,12 м. Извнвката започва па 5,5 м на север от входа на
кулата или на 6,40 м от въпшната (севериата) страна на куртината (обр. 19). Следователно
тхкее наблюдават същпте строителю! принципа, както при оппсаната кула 2 и другите
U-образнн кули.
В .\ о д ъ т е разположен почти по средата па ширината на кулата — на 1,60 м от източ-
ната надлъжна стена и на 1,65 м от западната надлъжпа стена. Топ е широк 1,68 и 1,58 м, т. е.
вътрешната южна стена (част от куртината) била разделена на три третинн, като една трета
била оставена за отвора на входа и по едва трета отстрани на него. Същото явление се наблю-
дава п при останалпте U-образнп кули в Абритус. Ка.менен праг не се намери на място. Източ-
ната страница на входа беше запазена на височина 1,05 м над нпвото на Прага, а западната стра-
ница на внеочпна 0,95 м.
Основата на кула 3 е дълбока 1,50 м, както показа един сондаж (1,5Х 1,5 м), напра-
вен в североизточния външен ъгъл, образован между кулата п следващата куртина С. Горната
част на основата се състои от един ред каменни блокове, конто образува банкета на основата.
широк 0,08—0,10 м (обр. 20).
Цо къ л ъ т има същото устройство, както цокълът на останалите U-образни кули на
Абритус. Височината му се двнжи между 0,465 и 0,64 м. а дължнпата на каменнпте блокове —
от 0,53 до 1,545 м (обр. 21).
01 2 3 4 5м
Обр 19. Плак на куда 3
3Z
Обр. 21. Детайл от цокъла на кула 3
Обр. 20. Кула 3 (ши лсд or изток)
38
Обр. 22. Кула 3 след консерпацията
От стената от малките каменни блокчета над цокъла бяха запазени три реда блокчета
(0,25x0,27, 0.335x0,255, 0,22x0,28 м и др.) (обр. 20 и 22).
Дебелината на надлъжните стени на кулаЗ е 2,20м,а на извитата челна част—2,25 м, почти
същата, докато при останалите кули тя е по-голяма.
Куртина С
Тя заема ивнцата между кула 3 и кула 4. Дълга е 28,10 м. От външната страна (северната)
куртината има два банкета при горната част на основата: долннят банкет, широк 0,25 м, се
намира на нивото на банкета на основата на съседната кула 4, а горният банкет, широк 0,09—
0,10 м и висок 0,28 м, е с 0,29 м над банкета на основата на кула 4. Тази разлика се дължи на
наклона на терена. Вътрешннят (южният) банкет на куртината е широк 0,15—0,17 м.
На 14,05 м източно от кула 3 куртината е прорязапа от един напречен зидан канал за из-
тичане на дъждовната вода, която се събирала от вътрешиата страна на крепостната стена.
Каналът се намирал под тогавашпото пиво на терена. Неговата горна част лежи на нивото на
банкета на основата на куртината. Външпият огвор на канала е правоъгълник с височина
0,38 м и ширина 0,21 м. Той е по-малък в сравнение с вътрешипя отвор на същия канал (висо-
чина 0,425 и ширина 0,45 м) по стратегически причини. Такива наиречни капали се откриха и
в другите куртини.
Кула 4
Тя има U-образпа форма с въишпи размори 9,97 м дължина и 8,85 м ширина и вътрешни
размери 7,65 м дължина и 4,65 м ширина. Вътрешипя г радиус па вредна га извита част е 2,175 м
(обр. 23). Входът, широк 1,55 м, с разиоложен почти по средата, каю разегояппята до падлъж-
ните стени са съответио 1,50 и 1,60 м. Няочпата страница по време на разкопките беше запа-
зена па височина 0,55 м, а «ападиата па 0,22 м Източната падлъжпа степа е стигпа.та до нас
иа височина до 1,20 м, западната — до 1,70 м, а предо.на дт.|овпдпа част — до 1,13 м.
Цокълът е висок 0,56 м и о и «трален по същия начни, както гозп иа останалите U-образни
кули. Од обикиовеиата чидарпя па сунерструкцпята са запачепп два-три реда малки каменни
блокчета с правоъгълпо лице (обр. 24).
Точно по средата иа извитата челна част otbi.ii върху два съседпп блока па цокъла е из-
дълбана буквата А, папълпо подобна иа тази върху кула 2 (височина 0,10 м и ширина при ос-
новата 0,12 м) (о5р. 25). Едпата половина па буквата е върху едипняблок. а другата — върху
други». Този факт пока зва, че изппсваието па буквата е стапало па самото място след посгроява-
ието на кулата и крепостната степа. Следователпо тя не е евър.запа с означение па кариерата,
с местоположеиисто па блоковете, а означава според нас иачалпата бу ква или на името Абритус.
39
0 1 2 3 4 5 м
Обр. 23. План на кула 4
Обр. 24. Кула I след консервация га
Курт И 11 a D
Тя заема пространство™ между кула 1 п кула 5. Дължината и с 27,90 м, Запазена е па
височина 1,60 м над горния выписи банкет на осповата (обр. 26 п 27). Па 13,43 м паточно от
чулката, която се образува па вътрсшпата страна па куртпната, се откри напречеп зидап ка-
нал за изтичапе па дъждовиата вода, която се е събпрала до крепостната стена. Той лежи под
горния банкет па осповата. Отвън правоъгълппят отпор с ио-малък (шир. 0,22 м и вис. 0,43 м),
а отвътре по-голям (ыпр. 0,45 м и вис. 0,43 м) (обр. ‘28 и 29).
40,
Обр 2э Буквата А върху челото на цокъла
на к ела I
Обр 26. Кертина D отвън с цвата банкета
на основата
Оьр. 27. Kvpniiia |> uiiil.ii с п.1Н|и'ч1111я канал
6 Абритус. I
11
Обр. 28. Външна страна на напречния канал
в куртина D
Обр. 29. Вътрешна страна на напречния канал
в куртина D
Северна порта
Местоположение™ на северната порта беше приблизително установено от А. Явашов
и К- Шкорпил, като на техния план на Хисарлъка тя е означена с буквата D, на изток от кула IV
(сега кула 4) (обр. 1). Обаче те не са забелязали двете кули (сега кули 5 и 6), конто са фланки-
рали портата. Разкопките през 1S61 и 1S65 г. дадоха възможност да се разкрие цялата порта
с прилежащите към нея кули 5 и 6, да се установят нейният план, размери, устройство и на-
стъпилите с течение на времето преустройства.
Портата е разположена точно по средата на северната крепостна стена. Разстоянието
между западната страница (вътрешната страна) и ъгловата кула 1 (източната страница) е 149,60
м (обр. 10, цветна табл. I, 1 и 2).
Планът на портата е правоъгълен, ориентиран с дългата страна в посока север—юг.
Дължината е 10,25 м без фланкиращите кули 5 и 6, а заедно с тях 19,83 м (заедно с кула 6)
и 20,22 м (заедно с кула 5). Външната ширина (изток—запад) е 10.08 м (измерена в северната
част) и 8,48 м (измерена в южната част).
Портата има две врати: външна — спущаща се врата (катаракта), и вътрешна,
двукрила врата. Между двете врати се образува правоъгълен пропугнакулум (обр. 30).
Основите на портата са изградени по същия начин п със същите строителни мате-
риали, както основите на куртините и кулите. Основите завършват горе с големи каменни бло-
кове, конто създават солидна основа за суперструкцията. Заслужава да се отбележи, че кре-
постната стена не преминава под портата, а прекъсва между двата странични пиластъра.
Външният вход е очертан отстрани от два масивни пиластъра с правоъгълен план на ос-
новите: дълж. 1,23 м (източният пиластър) и 1,115 м (западнпят пнластър) и шир. 0,945 м (всеки
пиластър). Основите завършват горе с монолитен блок, висок 0,59 м (източният) и 0,56 м (за-
падният), който на височина 0,31 м има банкет, широк 0,08 м, и се стеснява нагоре. като се об-
разува пиластър с правоъгълен план с размери: дълж. 0,98 м п шир. 0,945 м (източният) и дълж.
1,03 м и шир. 0,945 м (западнпят). Страните откьм отвора на вратата са профилирани. Пила-
стрите имат отвесен жлеб с правоъгълно сечение — 0,15 м (ширина) и 0,12 м (дълбочина на-
вътре в пиластъра). Тези размера определят дебелнната па спущащата се дървена врата. Жле-
бът отстой на 0,605 м навътре от северного въпшно лине на ппластрите и на 0,225 м от вътреш-
ното им лице. Следователно той бил разиоложен в последната третпна на ширината на пила-
стрите за по-голяма устойчивост срещу удар отвън. Следващнте квадри нагоре са имали раз-
мерите па гореописаппя или са били с други размери (ио-големи и по-малки). Or тях е запазен
само един блок па западпия пиластър (обр. 31 и 32). Блоковете са гладки и плътно прилепват
един до друг. Във вътрешността на ппластрите се употребява хороеаи, принесен с късчета от
42
Обр. 30. План ла северната noi та
Обр. 31 Останки ci западпия пиластър на въишната врата на северната порта
43
Обр. 32. Западпият пиластър на външиата врата на северната
порта след консервацията
Обр 33. ( < и< puai.i норм С кули Г» п G след копсернацията (нигде 1 or ceuep)

14
Обр. 34. Северната порта слет коисепвацията (поглед от юг)
тухли. Спущащата се врага е слизала сдолнля си край в един улей, издълбан в хоризонталння
изменен праг, който по-късно бил покрит от зазиждането на външната врата. На обр. 33 и 34
се сгждат на предел план дгата пиластъра иа външната врата.
П р о п у г н а к у л у м ъ т има правоъгълен план (обр. 35) с дължина в посока изток—
запад 6,18 м, ширина (сесер--юг) 5,78 м. Права впечатление, че късата му страна е по посока
на влизането /от север към юг). Стелите му са пзградени в орш inipleclum, като видимого от-
към пропугнакулума лине е изградено от добре изработени (гладки л рустпннрапи) каменнп
квадри, иаредепи в сисгемата „бивдер-лойс]ер“, плътио долепелп един до друг и свързанп по-
мех ду си с помсшта иа железин скоби, конто влнзаг в предварително направенп легла с форма
иа лястовича опашка. По време иа разкопките се откриха само леглата па скобите. Другого
липе е направспо от ио-малки камелии блокове. Въгрешиостта между двете лица представлява
пълнеж от ломеии камъин и хоросаи, примесей с късчета от тухли. Дебе.тниага иа падлъжните
степи па пропугнакулума с 1,95 м.
От облиповката иа източната иадлъжпа стена са завазеил па място три хоризонталнп
реда о г квадри с обща височина 1,70 м, каю дгата долин реда са по-лпскп (съответно 0,45 и
0,41 м), а третият по висок (0,5(5 м) (обр. 36). Върху един блок (дълж. 0,485 м и вис 0,415м)
ог вторвя ред, точно под едиа ш ша, за която ще спомепем ио-долу, е грпжлнво издълбана бук-
вата Л (обр. 37), вис. 0,14 м и шир. при основата 0,16 м. Средлата чертилка нс е хорпзонтална,
а пачуиеиа. По своята палео! рафия тя иаиълпо прилила па останалите б\ кви А, срещащп се
върху крелос(ните стели иа Абритус.
Над трети я ред квадри, иа височина 1,70 м над банкета иа основата па източната стена,
въръи хоризопталеи каменел корннз, висок 0,30 м, наклонен навътре (обр. 3G). Той се състои
от отделил блокове, пл ътио долепелп един до друг. В горната част юл завършва с хорпзонтална
гладка пввпа, широка 0,07 м. Корнизът продължава в южна посока по страииците на вътреш-
ната въртяща се врата.
45
>ia ni шппата воата, точно над блока с б\квата А
На 1.25 м южно от нзточння "*,^а"т’р по’пуШ1.пнпдричиа засводена декоративна ниша
и профнлиранмя корннз. с« 1 “н1| мапк11Те каменни блокчета от вътрешността на пър-
за статуя, от която на място бяха * ор Щцпината наотвора е 1,08 м и дълбо-
впя ред и няколко блокчета от вторая Р Л ч£к‘ъ'а<^тата настилка и банкета на осповата па про-
чината 0,67 м. Нишата отстон па 1,/Ом над чакълестата
пугнакулума (обр. 35 и 36). имала съшия начин на строеж и строи-
Западната надлъжна сте| а ' Р . ' стена На място бяха запазени каменните
телнп материал». както източт , ’ (обр. 38 и 39). По аналогия на из-
квадри на първите два реда „„ща с формата и размерите на пзточиата, корннз под нея
Х^епетГашЛо «РУГ .. с евърз»,,., чрез П-ов-
разни железин скоби ? пост/1ап с трамбован чакъл и пясък. както улиците в Абри-
тхс. в същност настилката е част от тази па главпата улица, която започвала от северната порта
и евъргнвала "Р^^^р^та била двукрила, въртяща се. Отстрани тя е оформена от по
един масивен пиластър с правоъгълна основа, но по-тясна от тази на ппластрите на външната
воата Цължината (изток—запад) на пзточния пиластър е 0,96 м, а на западния пиластър е
1.04 м, а ширината им е еднаква — по 0,61 м (север-юг). По време на разкопките бяха открити
само долните два реда блокове на ппластрите с височина сега 1,40—1,60 м.
Разстоянията между ппластрите, т. е. ширината на отвора на вътрешната врата, е 4,16 м.
Следователно всяко тървено крило било широко 2,08 м. Крилата се въртели в кръглите дупки
(диам 0 ’О м и дълб. 0,10 м), издълбани върху двете хоризонтални правоъгълни каменни плочи,
долепени*\о южната страна на двата пиластъра В дупките се намериха железннте гривни с
дъ'но (деб/на стените 0,02 м), евързани с каменните плочи с помощта на разтопено олово. Из-
Ж ......................... ............. «« зазижАзкето „ „рттс ,
46
Обр. 36. Част от източната стена па пропугиакулума с ниша
по време на разкопкнте 1961 г.
точната плоча е дълга 1,20 м (изток—запад), широка 0,{-8 м и дебела 0,18 м. Покрай външната
надлъжна страна върви ЕДлъбната ивица (шир. 0,20 м), която е с 0,06 м по-ниска от повърхност-
та на плочата, свидетелство, че плочата тук пма вторична у потреба. Западната плоча е дълга
1,22 м (север—юг), широка 0,90 м и дебела 0,22 м.
От каменпия враг на място са запазепи три долепени едва до друга каменнн плочи.
По-късно гърху врага било изградено вътрешиото зазнждане иа входа, па което ще се
спрем по-долу.
Страяиците на пропугиакулума продължават с още 3,21 м на юг от пнластрите на вътреш-
иата врата, като се образува ираиоъгълио отворено от юг помещение, колкото е шнрината на
портата (6,18 м). Строежът и строителпнте материалн са същите, както па пропугиакулума.
Дебелината на тези стени е 1,15 м. Те са посели конструкцията на вторая етаж на портата п,
от друга страна, са спирали крилата на вратата, когато тя била отворена. Над третия ред ква-
дри е вървял профилираният наклонен падолу каменей корннз, конто обпкаля двете стени и
отвън. Върху един падлъжен каменей блок (0,565x0,255 м) от вторня ред отделу кагоре е гриж-
ливо издълбапа буквата А, висока 0,12 м и широка при основата 0,13 м (обр. 40). Нейната па-
47
Обр. 37. Буквата А, издълбана върхз източната
стена на пропугиакулума под нишата
Обр 38. Пропугиакулумът на севериата пор,а (ноглед от изток)
48
Обр. 40. Буквата А, издълбана върху източната
стена на въгрешната врата на северната порта
Обр. 39. Западната стена на пропугнакулума по воеме на оазкопките 1951 г
Обр. 41. Западната стена на вътрешната врата
па северната порта
7 Абритус, I
49
леографпя е, както на останалите букви във вътрешността на портата. Сега източната стена е
запазеиа па внеочпна до 1,15 м.
Западната степа е по-силпо разрушена от източната. Макар че на места са запазени до
три реда блокове, все пак лнпсват някои блокове от първия и втория ред. Върху един дълъг
блок от втория ред отдолу нагоре (1,275x0,565 м) е издълбана буквата А. висока 0,10 м и ши-
рока долу 0,12 м (обр. 41). От двете и страни има по една вдлъбиата хоризонтална ивица, ши-
рока 0,03 м, дълбока 0,025 м и дълга съответно 0,33 м (южната) и 0,48 м (северната). Не е ясно
предназначен! ето на тези ивинп. Такива лнпсват на отсрещната стена
Продължава настилката на главната улица
Стълба
На северната порта се е изкачвало по еднораменна каменна стълба, долепена до курти-
ната (южната страна) на кула 6. Тя е ориентирана изток-—запад и е дълга 9,81 м. Отначало
стълбата е широка 1,60 м, а по-нататък се стесиява па 1,07 м. Основата на стълбата лежи върху
култ)рсн иасип, конто стяга па внеочпна до 0,48 м над нивото на вътрешния банкет на курти-
ната на северната крепостна стена. От другата страна има фуга между куртината и стълбата.
Тези обстоятелства показват, че стълбата била изградена малко по-късно от самата крепостна
стена. Често пътн една едиовремепна на стената стълба може да бъде долепена до нея, но пене
първото стъпало се иампра на тогавашното пиво на околния терен. През 1965 г. беше разкрита
и заснета цялата стълба. Бяха запазени на място първите четирн каменни стъпала от изток към
запад (обр. 30 и 42). Сбщата им вксочниа достига до 1,45 м. Стъпалата имат различии размери
и ососено впеочпни, което показва, че те имат вторична употреба. Първото стъпало е високо
0,34 м и широко 0,32 м, второго — високо 0,28 м и широко 0,41 м, третото — високо 0,24 м и
широко 0,25 м и четвъртото — високо 0,31 м и широко 0,25 м. Следователно височината на стъ-
палата се движи между 0,24 и 0,34 м, или средне аритметичната височина е 0,29 м, т. е. почти
една римска стъпка — 0,297 м. Шприната на стъпалата е между 0,25 и 0,41 м, или средната
О р 42. Камен,.,-. с.ъл.и 11|ч1 сенернат,. „ирга (г.оглед ш нзгок)
50
Обр. -13. Каменната стълба при северната стълба (поглед от юг)
ширина е 0,33 м. Ако ириемем за средня височина и ширина едиа рпмска стъпка от 0,297 м,
то трябва да допуснем, че стълбата е имала 34 каменни стъпала (включително повърхността
на платформата), конто определят теоретически първоначалната възможпа височина на сте-
ната до платформата, която възлизала на 10,10 м. Над платформата се издигали парапет и
зъбери с височина на човешки ръст (6 стъпки х 0,297 м, или всичко 1,782 м). Разстояннето
между зъберите приемаме равно на две римски стъпки (0,594 м), а дължината на зъберите— по
три стъпки (1,89 м). Възможни са и други варианти, на конго няма да се спирам. Следователно
височината на стената със зъберите възлизала па 11,88 м. Свободната ширина за движение
по ширината на платформата покрай кулите и над самата порта е 2,257 м, или 7,5 римски стъпки.
Същата ширина на платформата при куртннпте е по-малка, понеже ширината им заедно с па-
рапета и зъберите е 2,10 и 2,40 м
Купите 5 и 6 на портите и останалите кули се издигали над платформата с 15 римски
стъпки, или 2,08 м, а цялата височина на триетажинте кули е 16,63 м (56 римски стъпки). (Вж.
приложения I, 1 и 2, и 11, 1.)
Каменните стъпала били свързани помежду си с хоросап, конто съдържа по-голямо ко-
личество късчета от червеии тухли, отколкото хоросанът иа самата крепостна стена и портата,
друго доказателство за малко ио-късната дата па стълбата. Може би тя заместила друга по-
стара стълба. На 3,30 м западно от първото стъпало в надлъжната страна на стълбата е обра-
зувана и и ш а, широка 1,60 м и дълбока 1,08 м, т. е. толкова, колкото е ширината на стъл-
бата в по-голямата й част. Основата па иишата се намира па 0,70 м над долния край на стъл-
бата. Днес иишата е запазеиа на височина 1 м от основата й. Няма никакво съмнение, че тя
била полуцилиндрична в горната част, която е ионасяла тежестта на стъпалата върху нея.
Такива ниши били твърде целесъобразпи за поставяие иа средства за отбрана (обр. 43).
Точно пред входа на кула 6 в стълбата има отвор, през който се отивало в самата кула.
Източната страница иа входа отстой иа 1,60 м от северната порта. Ширината на отвора е 2,12 м.
51
Обр. 44. Детая.; от>;” . ага ьтба
а на входа на кулата 1,52 м. До 1,38 м височина от нивого на врага на входа страниците на полу-
цилиндричния свод над отвора са направени от малки каменни блокчета с паралелепипедна
форма и гладка външна повърхност. Никои от i 'зп октета дори имат декоративна нара-
ботка, свидетелство за тяхната вторична употреби в стълсата (обо. 44). Над каменната зидария
започва чисто тухлена с размери на тухлите: 0,33 <0,33x0,047 м, 0,32x0,26X0,04 м и др-
Хоросановата фуга между редовете тухли е дебела 0,04 м. Хоросанъг съдържа голямо количе-
ство късчета от червени тухли. Сега пзточиата страница на вхола е запазена на височина 1,93 м
от основата на стълбата, като горните 0,55 м са тухлена зидария. Отсрещната западна страница
на входа е запазена само до началото на тухленпя сгроеж, конто липсва. Целият полуцилин-
дричен свод бил тухлен (обр. 43).
Кула 5
Западната кула 5 на северната порта има U-образна форма с външни размери 9,97 м дълж.
и 9 м шир. и вътрешпи размери 7,72 м дълж. и 4,78 м шир. (обр. 30). Банкетът на основата на
кулата има две различии пива в отделннте н части, конто се дължат на наклона на терена.
Банкетът на надлъжннте степи е с 0,14 м ио-висок от ннвото на банкета на челната дъговидна
част на кулата и с 0,20 м ио-писко от това на банкета на куртината.
Цокълът се състои от един род каменни квадрн с височина 0,53—0,56 м (двете надлъжнн
страии) и 0,65 м (извитата челна част). Дължината на блоковете се движи между 0,40 и 1,87 м.
Цокълът завършва с наклонен навън банкет, висок 0,30 м, конто го отдели от суперструкцията
на кулата. 1 акъв банкет има другата кула (6) на портата и двете кули (30 п 31) на запад-
пата порта. 1 ой се срегца в Абритус само при външното оформление на кулите, фланкиращи
портите. 1ой обаче липсва при кулите (20 и 21) на южната порта, конто са отдалечени от
портата и са третирапи като всичкп остапалн кули.
52
Обр. 45 Кула 5 слет консервацията (поглед от север)
Обр. 46. Кула 6 след консервацията (поглед от изток)
Точно по средата на наклонения бапкет на кула 5, на челото върху един блок (вис. 0,30 м
и дъл. 0,72 м), сега с доста повредена повърхност, е пздълбана буквата А, внсока 0,12 м и ши-
рока при основата 0,14 м. По своята форма и големина тя не се отличава от останалите букви А
върху кулите на северната крепостна стена.
53
Над цокъла следва познатата вече зидария от малки варовикови блокчета с правоъгълно
външно лице. От челната част по време на разкопкнте бяха намерены на място само два реда
блокчета, а в надлъжните страни — повече редове (обр. 45 и 46).
Страшшнте па кулата са широки 2,10 м, а челната дъговидна част — 2,25 м. Крепост-
ната стена при портата е широка 2,85 м. Отвътре кулата има банкет — на източната стена ши-
рок 0,43 м, а па западната — 0,35 м. Крепостната стена ияма банкет отвън, т. е. отвътре на
кулата.
Кула 6
Разстоянпето между двете кули ( 5 н 6) на северната порта е 6,18 м (обр. 30 и 46). Двете
кули са разположени непосредствепо до отвора на портата, местоположение, характерно и за
останалите порти (източната и западната) без южната порта.
Кула 6 има U-образна форма, но тя е по-малка по размери от кула 5. Тя се откри в много
разрушено състояние (само осповите). Външните й размери са: дължина 9,58 м и ширина 8,20 м,
а вътрешннте — дължина 7,15 м и ширила 3,32 м. Извивката на челната част започва, както
е обикновено, иа 5,55 м сегерно от крепостната стена (измерено отвътре на кулата).
Раднусът на вътрешната извивка на кулата е 1,625 м. Входът на кулата е широк 1,52 м
и несенамира точно по средата на куртината: на 0,68 м от източната стена на кулата и на
1,15 м от западната стена.
Крепостната стена при портата е дебела 2,85 м, т. е. no-дебела, отколкото куртините
По аналогия на кула 5 трябва да се предположи, че върху блок от наклонения банкет на
челото на кула 6 е била издълбана буквата А, обаче точно това място е сега разрушено. В цо-
къла е употребен блок, дълъг 2,24 м и висок 0,67 м, чието външно лице се състои от две русти-
цирани полета.
Възниква въпросът, дали кула 6 в споменатите размери е първоначалната кула или е по-
късна поправка на друга, по-ранна кула. Еднаквият начин на строеж, еднаквите строителни
материалы и разстоянието от 28 м между кула 6 и съседната кула 7 (куртина Е) позволяват
да се приеме, че кула 6 е първоначалната източна кула на северната порта. Аналогичны при-
мери на различии по размери кули на порти са известии, макар и редки през римската епоха.14
21 V. Рат van. Cetatea Lilmetuni (1912—1913). — Analele Academiei Romane. Ser. II. t. XXXVI. 1913—
1914, p. 272, fig. 27 (северозападната порта) p. 265 qq., fig. 35 (югозападната порта).
Обр. 47. План на севериата порта след пазмждапето пл външната и вътрешната врата
54
Обр 48. Зазиждане на външната и вьгрешнята врата (по. лед от север)
В кула 6 се намериха множество находки, като например меден казан, железни земе-
делски оръдия на труда и др.,25 както и част от варовикова колона, забита отвесно на 4,30 м
северно от входа (горната й повърхност се намира на 0,15 м^по-ниско от ннвото на прага на
входа на кулата). Диаметърът й е 0,39 м.
Зазиждане на северната порта
През последний период от сыцествуването на Абритус била серпозно застрашена него-
вата сигурност. За да се съсредоточи отбраИнтелната сила в няколко важнн пункта, били взети
спешни мерки, конто се изразнли в зазпждапето на порти и потерпи, т. е. на онезп места, конто
били обект па нападение. Тогава била зазпдаиа и северната порта, като били издпгнатн два
отвесни зида — единият при отпора па външната врата, къдсто преди това имало катаракта, а
другият при отвора на вътрешната двукрила врата (обр. 47). Зазижданнята рязко се отлпчават 26
26 Маходката ще бъде публикувапа във вторил том на моиогрлфията „Абритус".
55
по своя груб начин на строеж и употребените подръчни камъни. Хоросанът им съдържа голимо
количество едри късчета от червени тутли. Той се различава от фииия хоросан на портата и
кулите. Основата иа зазиждаието е плитко. Долният край лежи върху подовото ииво иа про-
пугиакулума. Външното зазиждане е дебело 2,95 м, а вътрешното 1,34 м (обр. 48 и 49). По-
следнего е с 0,73 м по-широко от ширината на пиластрите, конто оформят отстрани вътрешната
врата. Това зазиждане ляга върху каменння праг на вътрешната врата (три каменни хоризон-
тални плочи). Върху източната страница на вътрешното зазиждане се е отпечатало първоначал-
ното място на каменння наклонен надолу корниз, който по-късно при разграбването иа камъка
за новите строежи в Разград бил изваден и сега на негово място има празно легло. Разстоянието
между двете зазиждаиия е 2,75 м. През това време (края на VI в.) това пространство не е било
използувано като отбранително съоръжение.
За нзтнчането на дъждовиата вода навън от крепостннте стени бил изграден зидан канал
с посока юг—север, който премпнал през двете зазиждания и през споменатото пространство
между тях (обр. 50). Докато отворът на канала във външното зазиждане беше напълно раз-
рушен, то другият във вътрешното зазиждане беше напълно запазен. Той има квадратен све-
тъл контур със страна 0,50 м н дълбочина 1,34 м, колкото е дебелината на зазиждаието. Дъното
иа канала е постлано с тухли и хоросан, смесен с късчета от червени тухли. Двете страници са
също тухлени. За покритие на отвора служи надгробна плоча с къснолатински надпис и с два
бюста на съпружеска двойка, като мъжът има луковична фибула на дясното си рамо (IV в.).26
Плочата била предварително разделена на две равни части, долепени плътио една до друга,
за да се покрие ширината на зазиждаието. Надписът беше поставен с буквите надолу. Той
беше заснет на място и пренесен в лапидариума при разкопките.
:в Надписът ще бъде публикуваи в том II на Абритус.
Обр. 49. Зазиждане па иътрецшата врата на севепнатз /
северната порта (поглед от юг)
56
Обр. 50. Канал в пропугиакулума и в зазиждането на вътрешната
врата (поглед от с< вер)
През този ранновизантийски период (VI в.) нивото на улиците в Абритус се повишило.
При северната порта това повишение е около 1 м, явление, коею се иаблюдава по същото време
и при други антични градове, като Августа Траяна (дм. Стара Загора),27 Сердика** 8 и другаде.
Каналът в пропугиакулума е изграден от ло?.:е1Ш ка ъии и хоросан, примесей с късчета
от червени тухли. Дебелииата на стелите му е 0,45 м, а чътреан.ият отвор е квадратен (страна
0,50 м). Дъното е постлано с червени и жълтп тухли с квадратен формат (0,30x0,30x0,05 м).
Похлупните камъни били ограбенн в по-ново време.
Направените сондажи пред външната и въгрсшиата врата па северната порта показаха,
че е нимало подземен канал за дъждовната и нечиста га вода, конто да ги отвежда в рова около
кастела, какъвто обикновено се открива. при други крепости и градове.
Куртина Е
Тя се простира между източната кула 6 и еледващата в източна посока кула 7. Дължи-
ната й е 28 м. Над банкета на основата бяха запазени само два-три реда малки камеини блок-
чета. На 12,96 м източпо от кула 6 се откри наиречен к а и а л в куртината с правоъгълен
отвор (шир. 0,24 и вис. 0,30 м). Тон лежи под горним банкет иа основата на стената. През
отвора изтичала дъждовната вода, конто се събнрала отвътре покрав стената.
Кула 7
Тя има U-образиа форма. Памерп се в много разрушено състоянце. Бяха запазени осно-
вите, цокълът и един ред от малкптс блокчета над цокъла. По-добре са запазени страннците на
27 Д. Николов. Августа Траяны Верея (Il VI в.). — Археология, 19G5, кп. 3, с. 17.
Устно сведение на М Станчевя.
8 Абритус, I
57
Обр 51. Пзглед северната порта. На предеп план к\ла 7
входа, чиято височина е 0,50—0,80 м над ннвото на прага. Външните размери на кулата са:
дълж. 10,12 м и шир. 8,80 м, а вътрешните — дълж. 7,72 м и шир. 4,60 м. Радиусът на полу-
кръглата предна част е 2,05 м. Стеките па кулата са дебел и 2,05 м, а на предната част —
2,40 м. Входът, широк 1,56 м, се намира по средата на южната страна (крепостната
стена) (обр. 51).
Един сондаж (2x2 м и дълбок 1,80 м), направен отвън на кулата, показа, че нейните ос-
нови са дълбокн 1,50 м. Куртилата отвън има два банкета: долен — широк 0,28 м и горен —
широк 0,09 м и висок 0,26 м.
Цокълът се състон от големи квадрп с гладко или рустицирано лице, високо 0,52—0,61 м
(обр. 52). Върху челото на извнтата част на кулата (върху един каменен блок на цокъла) е
издълбана буквата А, конто е внсока 0,10 м и широка долу 0,12 м.
Изследваиията установиха, че при пзграждането на кулата били вторично използувани
каменни паметници с латински надписи Така па 5,90 м от куртина Е в западната стена на
кулата, точно там, където започва извита га иредна част, се намерп каменен блок в цокъла, вър-
ху чиято горна иовърхност има няколко реда латински надпис.
Южната част на входа па кулата е заета от късен знд от камъни и кал, дебел 0,60 м, чиято
основа се намира на височина 0,80 м над Прага па входа, свпдетелство, че въпросният зид е
по-късен от кулата (обр. 53). Toil е част от ранповизаптпнскпте жилища с основа и цокъл от
камъни и кал и със степи от кирпичи, конто се открпха долепенп до вътрешната страна на
крепостната стена.
Вътре в кула 7 се открпха разнообразна бропзови съдове, каитйр и други находки.
58
Обр. 52. Пзтсчпа стена на к>ла 7
Обр 53. Входът па кула 7 п рапповишпгппскн зпдове
59
Куртина F
Тя се простора между кула 7 и кула 8. Не е разкопана, понеже наблизо минава нов ас-
фалтиран път, конто пречн да се направят разкопкп. В един сопдаж, който отстой на 28 м из-
точно от кула 7, попаднахме на края на куртина Е и на началото на еледващата кула 8. Дъл-
жнната ii е 27,85 м.2я
Кула 8
Тя остана неразкрита под споменатото асфалтирано шосе. Но няма никакво съмнение,
че тя е U-образна, изградена от същнте стронтелпи материали и в същата строителна техника,
както останалите междинни U-образпи кули на северната крепостна стена на Абритус. В един
сондаж открихме източния въпшен ъгъл, образуван между кула 8 и началото на куртина G.
Ширината на кулата е 8,80 м.
Куртина G
Нампра се между кула 8 и кула 9. Тя е дълга 27,85 м. Разкрита е само външната й страна.
Куртината е доста разрушена и материалът й е ограбен в миналото.
Кула 9
По своята форма и начин на строеж тя не се отличава от другите междинни U-образни
кули на северната крепостна стена. Тя е разкопана само отвън. Външните й размери са: дъл-
жина 10,30 м и ширина 9,30 м. Горният банкет на основата е широк 0,08—0,10 м. Цокълът е
28 Разстоянието между кула 7 и куда 9 е 64,50 м. Като извадим предполагаемата ширина 8,80 м на куда 8,
за куртииите F и G остават по 27,85 м.
Обр. 54. Западни степа па кула 9
60
Обр. 55. EvKBaTa А, издълбана върху западната
стена на кула 9
Обр. 56. Вътрешната страна на куртина 11 и северната стена па изгочната порта
61
Обр. 57. Вътрсшна страна па напречния канал
в куртина Н
Обр. 58. Каменнп ooiinn гонки, orupiitn близодо кхла 10
висок 0,52 м. Следва банкет, широк 0,08—0,10 м, който отдели цокъла от суперструкцията.
Обикновената зндарня от малки каменнп блокчета на стените е заназена на височина 2,40 м
над банкета иа основата (обр. 54 и 55). Върху един малък блок на вторая ред малки блок-
чета па западната нрава стена, близо до пачалото па извитата предна част, е издълбана
буквата А, впеока 0,10 м и широка дол\г 0,11 м, която напълно прилнча по палеография
на останалите букви А, издълбапи върху цокъла па кулите и в пропугнакулума на север-
ната порта.
62
Куртина Н
Тя се простира между кула 9 и кула 10. Тя беше разкопана почти изияло с изключение
на източння й край, конто остана под друго асфалтирано шосе, което води на юг към полигона
за готови бетонни части. Трябва да се предположи, че дължината н е около 28 м (обр. 56).
На 17,5 м източно от кула 9 в куртината се откри наиречно разположен канал за из-
тпчане на атмосферните води, конто се събпрали от вътрешната страна на крепостната стена.
Той лежи под банкета на основата на стената. Напречпнят му разрез представлява правоъгъл-
ннк, като външният отвор е по-малък (вис. 0,30 м и lunp. 0,20 м) от вътрешния (обр. 57). В сон-
дажа, направен северно и южно от канала, навън от куртината се намерила няколко каменни
топки за отбрана (обр. 58), фрагментп от съдове и др. Заслужава да се спомене една фрагменти-
рана мраморна плочка на Тракийския конник-херос, конто носи епитета Д/йо/хаеос, незасви-
детелствуван досега у нас.
Кула 10
Това е североизточната ъглова кула на Абритус, която не беше известна на К. Шкор-
пн.1 и А. Явашов, понеже тук теренът е много нисък, и не се е забелязвала но повърхността.
Тя беше открита през 1968 г. Има ветрилообразиа форма. Успяхме да разкрием нейното дъго-
видно извито чело, понеже върху останалата част на кулата днес минава асфалтираното шосе
за полигона за готови бетонни части. Поради силната денивелация от запад към изток цокълът
на к\лата се състои от три реда добре обработени, рустинирани каменни блокове с право-
ъгълно лице (обр. 59), докато цокълът на северозападната ъглова кула 1 е от два реда каменни
блокове, а междчнните кули само от един ред блокове. Блоковете били долепени плътно един до
друг и били евързани чрез железин скобн, запоени в леглата с олово. Сега лнпсват железните
скоби, а са запазени леглата за скобите (обр. 60). Ширината на лицевата част на кулата е 2,40 м.
Трябва да се предположи, че страницнте на кулата представляват продължение на северната
и източната крепостна стена. Входът бил разположен в ъгъла между двете стени. Това показват
аналогичните ъглови кули на Абритус, конто са цялостно разкрити.
Обр. 59. Цокьл на североииочпата ъглова кула ю
63
Обр. 60 Полл крылата чаег га кула 10 с легло за желязна скоба
В непосредствена близост до пре ,лсл?гг.с ,я вход на кулата, между северната крепостна
стена (куртина Н) и северната надлъжна стена на пзточиата порта се откри зидана от червени
тухли цистерна с правоъгълен отвор (вълшяи размери 2,05X1,78 м, а вътрешни 1,38X1,13 м).
Дебелината на стелите й е 0,30 м (само пзточиата стена е широка 0,20 м). Тухлите са право-
ъгълни: 0,38x0,30x0,05 м и др. Цистерната оеше почистена на дълбочина до 3,60 м от рим-
ского ниво, но не беше достигните дъпото и (обр. 61).
И 3 Т О Ч НЛ КРЕПОСТНА СТЕНА
К. Шкорпил означил приблизително трасето на пзточиата крепостна стена като начупена
линия, съставепа от три големи отсечки. Никъде той не забелязал кули, порта и потерни (вж.
обр. 1). Поради големите разрушения на крепостната стена по повърхността на терена никъде
не се забелязваха техиите места освеи отделяй части от куртините. Добиваше се предварител
ноте впечатление, че наблюдеиията па К. Шкорпил са верни, толкова повече, че той проучвал
терена половин век по-рано, когато състоянието на крепостнпте стени било по-добро и дичали
местата на куртините и крепостпите съоръжения. Обаче предприетпте системни разкопки на
източната крепостна стена като част от цялостното разкриване и проучване на укрепител-
ната система на Абритус през 1970—1973 г. дадоха пеочаквани резултати, конто значително до-
пълниха иашата представа за характера и устройство™ й. Бяха установени доста прецизно
64
вснчкн чупкп, бяха открити пензвестнн кули (11—16), източната порта, две потерпи в кур-
тпнпте и шест папречни канала в куртиппте.
Източната страна на Хисарлъка е скалист стръмен склон, недостъпен за влизане и изли-
зане с коли и колесиицн. Едннствепото равно н удобно място за движение и комуникация с
вътрешността се намира в ссверопзточния край, блпзо до ъгловата кула 10. Точно тук била
разположена източната порта, както ще видим по-долу.
Поради твърде тясното и нееднакво иавсякъде място (берма) пред крепостната стена ку-
лнте имали правоъгълна пли четвъртпта форма, издадепн изняло навън от стената или отча-
сти отвън и отчасти навътре. Те се пздават от 3,5 до 7,10 м навън от куртината. Докато двете
ъгловн кули (10 и 16) са ветрплообразни, то само едиа от междннпите кули има V-образна
форма, която е модификация па U-образппте кули, наложена от неравния и наклонен терен
(кула 11).
Разстоянията межту кулите mi източната крепостна стена, т. е. дължината на куртините,
са различии, посоченн на съответнпте места, дължащп се на особеностите на терена.
Източната крепостна стена поради естествеиата защитеност на терена е малко по-тясна,
отколкото останалите крепостни стени на Абритус. Тя е широка 2,10 м, докато северната и за-
падната стена са 2,40 м, а южната 2,80 м. При вснчкн порти се появява разширение на крепост-
ните стени, което се наблюдава и при източната порта.
Строежът на източната крепостна стена не се разлнчава от този на останалите три стени,
с конто е съвременен. Осповите лежат направо върху скалистая терен. Дори на някои места
предварптелно скалпстата повърхиост била заравнявана или нздълбавана, за да се поло-
жат основите на крепостната стена. Стените са изградени от малки по размери варовикови
блокчета, свързани помежду сп с бял хоросан, смесен с малко количество късчета от изпе-
чени тухли или керемидн. Цокълът на кулите се състои от един ред големи каменни блокове
с гладко пли рустицирано лице.
Обр. 61. Тухлепа цистерна блпзо до куда [0
в Абржтуе, I
65

Обр. 62 План на източната порта без кулите 10 и 11
Източната крепостна стена представлява силно начупена линия, която се състои от се-
дем отсечки с различна дължина, като отделимте отсечки се съединяват под различии ъгли,
както се внжда върху общия план на укрепптелната система. Дължината иа цялата източна
стена е 358,90 м (обр. 10).
Източна порта
Тя е разположена необичайно между ъгловата североизточна кула 10 и съседната до нея
кула 11, като разстоянието между тях (куртина А) е 19,55 м. Портата е ориентираиа в посока
изток—запад и е почти успоредна на северната крепостна стена, от която отстой на 4,70 м.
В същност това разстояние може да бъде шнрнната на улнцата, която обпкаляла отвътре кре-
постннте стени (via sagularis или intervallum).
Източната порта е доста разрешена и нейимят план може да се възстанови въз основа на
останките от основите й, конто бяха откритн през 1973 г. (обр. 62) и по аналогия на северната
и западната порта. Тя имала две врати — външна спущаща се и вътрешна двукрила. Заслужава
да се обърне внимание на една конструктивна особеност на Прага на външната врата, която
била продиктувана от неравная скалист терен. Каменей зид на бял хоросан подравнивал те-
рена (тир. 1,15 м). Върху този зид лежал камеиният праг на външната врата, конто за съжа-
ление не се намери. Сега върху част от външната врага мпнава асфалтираното шосе покрай
източните склопове на Хнсарлъка, което пречн да се добият по-коикретни данни за устройст-
во™ на портата. При останалите три порти липсва такъв каменей зид под Прага на външ-
ната врата.
Преминаване на крепостната степа (става чума за пейните основи) под отвора на портата
има при източната порта па кастела Ятрус при с. Кривима, Русенски окръг,30 но с тази осо-
беиост, че там куртината вървп с цялата си ширина, служеща за основа па Прага на външната
спущаща се врата (обр. 219), а не само с тесен каменей зид, какъвто е случаят при източната
порта на Абритус.
В римската фортификация в пашите земн и въп от тях се практпкували и двата начина.
На място се памсрнха останките от основите на двата странички палисгъра с нравоъгъ-
лен план, кото оформили отвора па вътрешната двукрила врата (обр. 63 п 64). Тук също по-
ради иеравиия скалист терен се с наложило подравнявапе с каменей зид, широк 0,70 м, кол-
кото е ширнпата иа пиластрпте. Топ с служел за основа иа камепния праг, конто ограиичавал
движение™ на двете крпла. В пръстга се открп една правоъгълпа камениа плоча с издълбана
кръгла дупка, в която влизал долипят край на дървепата отвесна греда, за която било прпкре-
Т. Ivanov Die FestungMtiauer ties Kaslells lalrus. — Kilo. 47. 1966, p. 35
66
пено едко от крилата (обр. 65). Гя е лежала на ннвото на прохода, непосредствено на запад о
страннчння пиластър на вътрешната врата. Две такива плочи със същото предназначение се
открпха при вътрешната врата на северната порта.
Външната дължнна на пзточиата порта в посока север—юг била 9,65 м и ширината в
посока север—юг — 9,05 м. ,
.Между двете врати се образувал правоъгълппят пропугнакулум, дълъг о,ио м
(север—юг) и широк 4,70 м (изток—запад). Двете надлъжпи стени на пропугнакулума са
широки по 1,80 м, а техннте западни продължения, конто задържали отворените крила на
вътрешната врата, били дългн по 2,90 м и широки по 1,20 м.
Тук пзточиата крепостна степа отстрани на портата е по-широка (2,55 м) в сравнение с
ненното продължение в южна посока (2,10 м), принцип, който се прилага при портите.
Отвън и отвътре портата била изградена с големи добре издялани каменни блокове в
opus quadratuni, еъдейкп по добре запазената северна порта.
Настилката на главната улица, която заиочвала от портата и се е отправила навътре в
кастела, се състояла от трошляк и речей пясък.
Късен каменен знд на кален разтвор (обр. 66) препречил напречно улицата (VI в.). Това
свпдетелствува, че по това време портата била вече зазидана. Тя споделила участта на северната
п южната порта и на потеряйте.
В разкопания сектор не се попадна на останки от стълба.
Обр 63. Северната дълга стена на източнага порта
(ноглед от запад)
67
Обр. 64. Южната дълга стена на изгочнатл порта (поглед от запад)
Обр. 6, Каменца плоча на иъгрешпата
двукрнлл ирата
68
Об. 66р. Рацповизантипски зид от камъни и кал, пресекъл източната порта
Обр, 67 Въпик-п ъгъл между източната порта (отдяспо) и кута II (отляво)
69
Обр.
СКАЛА
68. Чертеж на част от куртина А
на източната крепостна стена
До западни я край на северната надлъжна
стена на портата по-късно бил долепен зид от камъни
и кал със същата посока изток - запад. Неговата
основа лежи по-високо от основата на портата, но
той е по-ранен от зида, който препречил портата
в посока север-юг. Налине са доказателства за
три строителни периода около портата.
Възниква въпросът, как главната улица, която
започвала от източната порта, се е свързвала с оста-
налите улици и с централната част на кастела, по-
късно на мал кия град. Съществуват две възможности
за това. Едната възможност е улицата да върви
успоредно на северната крепостна стена и да стига
до другата главна улица с посока север—юг. Втората
възможност е движеиието да е ставало по никоя улица
с посока север—юг, успоредна на източната крепо-
стна стеиа и по-скоро на главната улица с посока
север—юг и оттам да се свързва с главната улица
с посока изток—запад, която идва от западната
порта. През VI в. улицата покрай северната кре-
стена била затворена от построените сгради покрай стената и следователно по това
първата възможност не била реализирана.
_ горния подравнителен пояс на основите на куртина А, конто лежат непосредствено
върху неравния скалист терен, са употребени вторично архитектурни части, взети от разру-
шени обществени сгради вътре в Абритус (обр. 67). На 1,20 м над банкета на основите, нл а
0,80 м над банкета на цокъла на кула 11, се откри част от пояс от три реда тухли (0,33 X 0,33 X
0,045 м) с широка фуга между тях (0,04—0,05 м). Този пояс не преминава през цялата дебелина
на крепостната стена и освен това е много къс (около 2 м). В този случай може да се говори
за т. нар. opus mixtum. Хоросанът съдържа късчета от червени тухли (обр. 68).
постна
време
В
Кула 11
Тя фланкира източната порта от юг и отстоя на 5,90 м от нея, смятано от южната вътрешна
страна на пропугнакулума на портата. Формата й е V-образна със заоблен връх, несъмнено ва-
риант на U-образните кули, наложен от стръмния скалист терен (обр. 69). Северната й стена е
дебела 2,40 м, а южната — 2,30 м. Челната извита част е разрушена преди повече от 20 години
при прокарване на асфалтираното шосе за полигона за готови бетонни части на югоизток от
Абритус. Обаче нейната основа може да се открие под настил ката на шосето. През следващите
години, когато се предвижда изместване на въпросною шосе, ще има възможност да се довър-
шат разкопките на кулата. Входът е слабо запазен. Той има обичайната ширина 1,60 м. Въ-
трешната максимална ширина на кулата, измерена покрай куртината, която образува запад-
ната й страна, е 6 м. Куртината при портата и северно от нея се разширява на 2,55 м. Сега
кула 11 е консервирана.
Между кула 11 и съседната куртина В се образува значително удебеляване на крепост-
ната стеиа (3,70—3,90 м), което има посока изток—запад и представлява продължение на юж-
ната стена на кулата в западна посока. Дължината му е 5,30 м. То има конструктивно значе-
ние, понеже точно там е границата между ннската и високата скалиста част на трасето на из-
точната крепостна стена.
По цялото протежеиие от вътрешната страна па източната стена и непосредствено зад
кула 11 и между източната порта и удебелявапето се откриха плановете на помещения, чиито
основи са направени от вторично употребени камъни, а стените — от кирпичи с размери 0,35X
0,25X0,09 м и др., свързани с кал. Вследствие стихиен пожар в края на VI в., който оконча-
телно разрушил Абритус, кирпичите са се отухлили и са получили червенокафяв цвят. На
обр. 70 са показали останки от такива жилища от ранновизантийската епоха, конто са затво-
рили свободами достъп до източната крепостна стена. На места основите на тези помещения ле-
жат направо върху скалистая терен, а другаде - върху културен пласт. Стените на тези по-
мещения са усноредни и перпеидикулярпи на крепостната степа, а планът им е правоъгълен
ЯЛ1. правиле,. четариъгълппк. В сте„ите са уиотраЗеии като стеоител^ материал этХчи"
70
Обр. 69. Кула II след консервацията (поглед от запад)
Обр. 70. Раипови «аптийска страда па юг от източната порта
71
в помещение „б“, постлано с голсмп каменнн плочи с иеправплна четвъртнта форма. Ширината
на помещение™ е 2,30 м, а дължината не е установена. На изток се простира помещение „в“
с правоъгълен план (3,95x5,60 м).
На 3,90 м южно от южнпя зид на помещение „в" се намира друг успореден на пего зид от
камъни п кирпичи, широк 0,60 м. Тон е прослсдеп на дължпна около 6 м. Запазен е па височи-
на 1 м.
Курт н н а В
Тя се простира между кула 11 и кула 12. Това е паи-дългата куртина не само на източната
стена, по нзобщо па укрепнтелната система на Абритус. Тя възлпза на 79,70 м. Различна е ви-
сочпната на запазваието и. На някои места се внжда отдолу скалистнят терен, върху конто е
легнала основата па стена га. Интересно е да се отбележи пздълбаната буква А върху един ма-
лък блок от северная край на куртнната, непосредствено до кула 11. Тя има същите размери
и характер, както същите буква върху северната крепостна стена, свидетелство, че е била из-
дълбана одновременно с тях. Гази буква все още не е открита върху южната и западната кре-
постна стена на Абритус.
На 22.60 м южно от кула И в източната крепостна стена се откри иапречен канал за
изтпчане на дъжчовната вода, която се събпрала от вътрешната страна на стената. Отворът
е правоъгълен, с основа, широка 0,40 м.
На 5,45 м северно от кула 12 се намори друг иапречен канал в куртината. Той е изграден
от камъни и хоросаи. Външната му ширина е 0,73 м. Вътрешиият му отвор е правоъгълен:
основа 0,32 м и височина 0,28 м. Навътре по посока към кастела отворът на канала се разши-
рява (обр. 72).
Об 71. Дстаил от рапиовизаптийека
72
Обр. 72. Напречен канал в куртина В на ичточната
крепостна с гена
Кула 12
Тя е разположена на южния край на куртина В. Отвън тя изглежда правоъгълна, но от-
вътре е правоъгълен транец с долна основа (север—юг) 3,20 м и височина (ширина) 3 м. Външ-
ните размери на стените са: дължина на северната стена 7,15 м, а на южната — 5,20 м. Дебе-
лината на стеннте на кулата е 1,60 м. Входът е отчасти разрушен (обр. 73 и 74).
Куртина С
Тя включва разстоянието между кулите 12 и 13. С куртина В тя сключва тъп ъгъл. Дъл-
жината й отвън е 76,60 м. Това е втората по дължина куртина в цялата крепостна система на
Абритус В куртината са зазидани като строителен материал вторично употребени варови-
кови касетирани тавани от ня коя общее гвеиа страда.
Кула 13
Разположена е в южния край иа куртина С пред» чунката, образована със съседната кур-
тина D Попали екалистия терен кулата има иеправилна четвъртнта форма както отвън, така
и отв^тре 75) Северна^ и ctL е лъзга 6 95 м. южната - ...зточната - 7.50 м.
Ширината на стените й е различна: 1,85, 1 ,.)0 и 2, м. •>
Вътрешните размери иа помсщсиисто са слединге: севериа - 4.50 м. южна - 3.87 м,
източна - 3,65 м и западиа 3,75 м Входът се Памира ио средата иа западната стена. Ши-
рок е 1,70 м. В югозападния вътрешеп ъгъл на кулата има ошесеи тухлей стъло с квадратна
основа със страна 0,60 м.
Курт и па D
Тя се простира между кулите 13 и 14. Представлява пздаде..а на изток начупена линия
с дължина 48,10 м, съставепа от две отсечки: D — дължина 21,оО м и D 26,35 м. На . м
южно от кула 13 се открн потер иа I в куртината D\ широка 1,50 м (обр. 76). Страннците и
10 Абритус, 1
73
Обр 73. План на кула 12 Обр. 75. План на кула 13
Обр. 74. Кула 12 след консервацнята (поглед от запад)
74
Обр. 76 Погерна I стед консернацнята (поглед от изток)
са'иззидани от тухли и каменни блокчета. В отсечката D1 се намерн напречен канал (ши-
рок 0,50 м) за изтичане иа дъждовиата вода навън от кастела. Той отстой на 15 м северно
от кула 14.
На 4 м северно от кула 14, на дълбочина 0,40 м от сегашната повърхпост на терена, през
май 1973 г. се откри съкровище от 835 златни монета от V в. от византнйските император»
Теодосий II, Марпиан, Лъв I, Зенон, Непот (западен) и Василиск. Изглежда, че то е било по-
ставено в кожена торбичка и било заровено при нападение над Абритус в края на V' в.31 За пър-
ви път се открива у нас толкова голямо съкровище от златни монет» от V в. от император», конто
управлявал» късо време и секли само една или две емисии.
31 Съкровището ще бъд*' публикувано от Стоян Стоянов, директор на Окръжния исторически музей в
Разград, където то се пази. Вж. Абритус. 11.
75
Обр. 76. Потерна 1 след консервациятв (поглед от изток)
са"иззидани от тухли и каменни блокчета. В отсечкага D1 се намери иапречен канал (ши-
рок 0,50 м) за изтичане на дъждовната вода навън от кастела. Той отстой на 15 м северно
от кула 14.
На 4 м северно от кула 14, на дълбочпиа 0,40 м от сегашната повърхност на терена, през
май 1973 г. се откри съкровище от 835 златим монети от V в. от византийскнте нмператори
Теодосий II, Маринам, Лъв 1, Зеком, Непог (западем) и Василиск. Изглежда, че то е било по-
ставеио в кожена торбичка и било заровено при нападение над Абритус в края на V в.31 За пър-
ви пътсе открива у нас толкова голямо съкровище от златим монети от V в. от нмператори, конто
управлявали късо време и секли само една или тве емисни.
31 Съкровището ще бъд-‘ публнкувано от Стоян Стоянов, директор па Окръжпня исторически музей в
Разград, къдею то се пази. Вж. Абритус, И-
75
Кула 14
Тя е правоъгълна, ориентирана с дългите си страни в посока изток-запад Външните
й размери са- дк жина 7,90 м и ширина 7,30 м. Стените и са широки 1,55 м (обр. 77). Харак-
терного за таз? кула е вдаването н Еавътре в площта на крепостта, като по такъв начин вътре
Обр. 77. План на кула 14
Обр. 78. Вътрешната стена на кула 14
76
Обр. 79. Кула 14 след консервацияга (поглед от запад)
в кулата се образува удобно и просторно помещение с правоъгълен план с размери: дължина
4,60 м (изток—запад) и ширина 4,20 м (север—юг) (обр. 78). В случая се използува ширнната
на крепостната стена (2,10 м). Докато при другите кули крепостната стена служи като четвърта
стена, то тук е построена друга стена на запад, успоредиа на куртината, широка 1,50 м. Ку-
лата излиза с 3,50 м навън от крепостната стена. Входът, широк 1,50 м, е с 0,15 м изместен на
юг от средната мислена права с посока изток—запад (обр. 79).
Подобно вдаване на кула вътре в крепостта имаме сыдо при еледващата кула 15 на нз-
точната крепостна стена.
До западната стена на кулата се допират зидове от помещения от раниовизантнйската
епоха (V—VI в.). Тяхната посока е продолжение иа северната и южната надлъжна стена на
кулата. Ширината им е 0,70 м. Разстоянието между двата зида е 5,80 м. Основите и цокълът
са изградени от камъни и кал, а суперструкцията от кирпичи, конто вследствие силен пожар
са се отухлили и са получили червенокафяв цвят.
Куртина Е
Тя се простира в права линия между кула 14 и кула 15. Дълга е 56,70 м (обр. 80). През
раниовизантнйската епоха (V—VI в.) от вътрешната страна па куртината били построена
сгради от камъни, кал и кирпичи, конто вследствие силен пожар обгорели и кирпичите се
отухлили.
В самия южен край па куртината се откри потерна II, която граинчп с кула 15
(обр. 81 и 83). Вътрешната ширина на ногериата е 1,80 м, Сега лнпсват страннците й. Обаче
на място са запазени каменният праг и каменната пастилка вътре в потерната. Прагът пред-
ставлява паралелепипед, дълъг 1,80 м, широк 0,82 м и дебел 0,40 м. В двата предни края има
по едва кръгла дупка (диам. 0,12 м и дълб. 0,16 м) с косо разположен улей (дълж. 0,64 м, шир.
0,11 м и дълб. 0,08 м), в конто дупки се въртели осите на двете дървени крила на вратата (обр.
77
Обр. 80. Кчртипа Е па източната крепостна стена
О*Р 81 Потери;, II (поглед о г запад)
[
Е
1
1
С
С
I
Е
I
I
Е
I
С
I
1
I
(
€
I
(
а
78
Обр. 82. Прагьт на потерна II
82). Улейте били предназначен!! за минаване на долния край на оста на крилото, след като
рамката на вратата била направена. По средата на прага има перпендикулярен улей за излн-
ване на дъждовната вода навън от потерната (шир. 0,14 м и дълб. 0,08—0,11 м). Независимо от
това под прага има друг отвор, оставен в каменен блок под прага. Отворът на този канал е
квадратен със страна 0,24 м. Този отвор е завършекът на един зидан канат от камъни и хоро-
сан, който идва от вътрешната страна на кастела. Спомепатпят праг на потерната отпред има
отвесна ивина (шир. 0,30 м и вис. 0,06 м), която не позволява на крнлата на вратата да излпзат
навън от прага. По своето устройство описаниях праг не се отличава от пзвестните от това
време прагове в Абритус и в другите настели и градове от римската епоха у нас и в други страни.
Кула 15
Тя и.ма неправилен четвъртит план, ориентира!! с дългите страни в посока изток—запад.
Външните размери са: дълж. 7,30 м и шир. 6,85 м (север—юг). Кулата се издава средне с 3,50 м
навън (на изток) от съседните куртини Е и F (обр. 84 и 85). На запад тя обхваща ширината на
куртината (2,10 м) и навлиза с още 1,70 м навътре в площта иа града (южният край — 1,97 м)
Дебелината на стелите е 1,70 м. Те са пзградеии отвън ог маспвии каменни квадри, а от вътреш-
пата страна от малки варовикови блокчета и по среда га между двете липа има пълнеж от ка-
мъни и хоросан. Каменнитс квадри са евързапи помежду сп чрез железин скоби с П-образиа
форма и са запоеии с олово. Диес скобите лппсва г, а лпчат само издълбапнге им легла (обр. 86).
Хоросанът е бял и съдържа малко количество късчета от червспи тухли, какъвто е хоросанът
на крепостната система па Абритус.
Вътре в кулата се образува помещение с почти нравоъгълеп план (дълж. 4,10 м \ 3,50 м).
Входът е разположен точно по средата па западната стена. I oil е широк 1,50 м. Разстоя-
нието от пего до падлъжнитс степи е ио 1,50 м. Поради депппелацня па терена пред входа
(от вътрешната страна) имало каменни стъпала, ппсокп 0,28 м, от конто днес е запазено
едно цяло и части от други стъпала. Подът иа помещенного се намира на височина 0,60 м
над нивото на първото (долиото) стъпало 1ой е постлан с жълт каменей трошляк
(обр. 87 и 88).
От вътрешната страна на кулата се донират зидове от камъни и кирпичи, евързапн по-
между си с кал ог раиновизантийско време.
79
II с-к-1 консервацията (поглед от изток)
Обр. ЬЗ. Потерна И след I
Обр 84. План на кула 18
80
Оор. 85. Кула 15 по време на разкопките
Обр. 86. И лечила ciena па кула 15
11 Арвятус 1
81
Обр. 87. Кула 15 след коисериацията (поглед от изток)
Куртина F
Тя представлява права линия, дълга 40,50 м, ограничена между кула 15 и ъгловата юго-
източна кула 16. Измерванията установиха, че тя не е продолжение от посоката на куртина Е,
а е малко изместена към югоизток. Това е сравните.шо най-добре запазената част от източната
крепостна стена. Много добре се виждат начинът на строеж и употребените строителни мате-
риали. Основите лежат направо върху скала. Във видимата надземна част били използувани
големи каменни блокове с гладко лице, никои от конто са вторично употребени. Над тях следва
зидарията от малки каменни блокчета, свързанп с хоросан, конто съдържа късчета от тухли.
Дебелината на куртината е 2,10 м.
През тук разглежданата куртина минават три напречни зидани к а н а л а. Отвън те имат
квадратно сечение, а отвътре имат полуцилиндричеи тухлен свод, чиято пета започва на 0,25 м
от дъното. Отвътре тя е на 0,46 м над дъното. Първпят канал отстой на 13,65 м южно
от кула 15, вторият канал па 11,80 м от нървия и третня г на 5,5 м от втория и на 8,65 м от ъгло-
вата кула 16.
Непосредствепо при входа на кула 16 сс открн зид от камъни и бял хоросан с късчета от
гухли, широк 0,60 м, орнеитирап север—юг, успореден на куртина F и отстоят, от нея на
2,60 м. 1 ой сс доиира с фуга до южната крепостна с гена. По останалото протежение на курти-
ната ог вътрешната страна се виждат останки от ранновпзантински жилища, изградени в ос-
новиге и отчасти в цокъла от ломепп камъни и кал, а в суперструкцията — от кирпичи конто
впоследствии силиия иожар се отухлили.
Ъгълът, заключен между източната и южната крепостна стена, измерен при входа на
кула 16, е тъп — 103'30 . *
82
Обр. 88. Кула 15 след консервацията (поглед от запад)
ЮЖНА КРЕПОСТНА СТЕНА
Тя беше проучена на няколко етапа поради голямата й дължина. През първия етап през
1961 г. чрез сондажи беше проследена нейната посока, бяха установени местата на южната
порта, кулите и разстоянията между кулите. Това изследване беше свързано с редина труд-
ности. Оказаха се съществени различия по отношение разстоянията между кулите в сравнение
с тези, констатирани при северната и западната стена. По плана на К. Шкорпил броят на ку-
лите е 10. Освен това всичките са кръгли и на еднакви разстояния. Не е отбелязана ъгловата
югоизточна кула. През втория етап 1965—1976 г. беше нялостно разкрита стената с портата,
кулите и потерните. Оказа се, че южната стена не се състои от две прави отсечки, както я на-
чертал К. Шкорпил, а от пет различии по дължина отсечки. Броят на новоразкритите кули
възлезе на И, включително ъгловите кули. Установи се, че тук са застъпени три вида кули:
ветрилообразни (ъгловите кули № 16 и 26), правоъгълни (кули 19 и 23) и U-образни (кули
17, 18, 20, 21, 22, 24 и 25). Ъгловите кули се издават навън от куртината максимално —
6,05 м, а останалнте — 10,45 м. Средното разстояние между кулите е 19 м, но се срещат и по-
мадки (17,35 м), както и по-големи разстояния (21,10 м и 45,60 м) (обр. 10).
Потвърди се наблюдението на К- Шкорпил и А. Явашов, че южната порта е вдадена на-
вътре в кастела.
Прави впечатление, че южната крепостна стена е най-дебела в сравнение с останалнте
три стени. Средната й дебелина е 2,85 м, обаче в източния й край при кула 16 тя достига до
3,05 м. По-голямата дебелина на куртините и по-късите разстояния между кулите показват,
че южната крепостна стена била изложена на голяма опасност от враждебни нападения от юг.
Тук покрай стената върви и дълбок ров, запазен днес в западната половина.
Общата дължина на южната крепостна стена възлиза на 354 м.
От двете страни на южната порта теренът се спуща с различен наклон на изток и запад,
както сочат нивата на горния банкет на куртините.
83
Кула 16
Ъгпптта югоизгочна кула 16 лежи върху скалист терен и се е надвесила върху стръм-
пли пя Хиеаотъка Това едало отражение върху нейння план и строеж. Тя има ветрило-
ния склон иа днеарлъка. ю д Д пг,ОЛЪЛжепие от посоките на източната и южната
К.Т»от «ответвите крепости» стек» 4.90 5.90 »,. Отвътре стеките
Обр 89. План на югиилгочната
ъглова к\ла 16
Обр. 90. Кула 16 след конссриацнята (поглед ог юг)
'64
Обр. 91. Кула 16 след консервацията (поглед от север)
Обр. 92. Каменни стъпала и кула 16
й са дълги 4,85 и 4,90 м. Входът е разположен при срещането на източната и южната крепостна
степа. Той е широк 1,35 м.
Поради деиивелацията отвън цокълът на кулата се състоп от няколко реда големн ква-
Дри. На мястото са запазени долпият ред и лсглото па втория ред. Суперструкцнята на кулата
е изградена с малки каменни блокчета с правоъгълни лица.
85
Подът на кулата е постлан с хоросанова замазка. Такъв под се открива за първи път в
кулите на Абритус. Влизането в кулата ставало по каменни стъпала, от конто по време на раз-
копкнте бяха запазени на място четпрн (обр. 91). Ввжда се ясно отпечатъкът на липсващото
стъпало върху хоросана. Трябва да се приеме, че броят на стъпалата бил пет. Първото стъпало
(отгоре надолу) е дълго 1,10 м и високо 0,35 м, второго стъпало — дълго 1,75 м, широко 0,38 м
и внсоко 0,35 м, третото стъпало — дълго 2,30 м, широко 0,25 м и високо 0,30 м, четвъртото
стъпало — дълго 2,60 м, широко 0,29 м и внсоко 0,58 м. Общата височина на стъпалата възли-
зала на 1,58 м (обр. 92).
Куртина А
Тя е ограничена между кула 16 н кула 17. Дължината й е необичайна — 45,60 м. Това е
едннствеиата, и то най-дългата куртина, което се дължн пак на естествената защитеност на
терена в тази част. Стената е запазена днес_на височина до 2 м. По своя строеж тя не се разли-
чава от останалнте куртини.
след консервация га (поглед or юг)
Обр. 43. Пои-рпа J)] 1ф|| ку1|Д j
86
Обр 94. Потерна 111 след консерняцията (поглед ог север)
На 6,70 м на изток от кула 17 се откри потерна III, широка отвън 1,25 м и отвътре
1,64 м. Отвън тя има страници, конто стеснчваг створа. Зад тези страници се намирала дърве-
ната врата. На място е запазен камевният праг. Той лежи на 0,60 м над нивото на банкета на
куртината (обр. 93). Вътрешиите страниц.» на потерната са изградени от добре издялани ква-
дри (обр. 94). През последний период от сыцеству ването на Абритус потерната била зазидана
с подръчни материали едиовременно с другите потерпи и трите порти (северната, южната и
източната).
Под каменння праг на потерната се намери отвор за глинен водопровод и тръбп от
него с външен диаметър 0,16 м и с различна дължина — от 0,12 до 0,51 м, свндетелство, че
тръбите били вторично употребени. Водопроводът бил прокаран по-късно след пзграждането
на крепостната степа
К у.па 17
Тя е U-образна с въпшпа дължина 10,52 м и выпнпа шири па 9.45 м. Вътрешиите й размери
са: дълж. 8 м и шир. 4,65 м. Входът е широк 1,62 м. Топ нс е точно в средата: ла изток има 1,57 м,
а на запад 1,46 м. Челото па кулага ..роко 2,52 м, а стопите 2,38 м. Неиният строеж показва,
че по време на построй на пето и теренът па това място пмал силен наклон от запад към изток.
Поради това основата й е дълбока 1,50 м и завършва отгоре с банкет, широк 0,40 м. Следва
горна основа, висока 2,20 м, п и радела от големи каменни блокове (в долната част) и по-малкп
в горната част (обр 95 и 96). Хоросаповпте фуги между блоковою пмат врязаип нравн линии,
иаправеии с острие, конто пмлгнрат квадрола зпдарпя (обр. 97). Тази основа завършва с бан-
кет, широк 0,08 м. Иеговою пиво отгопаря па нивото па банкета па куртината А. Над горпня
банкет кулата е заначена днес па височина 2 м Или цялата височина от долння банкет до раз-
рушеиата част е 4,20 м. След построявапето па кулата голямото спадаие на терена било запъл-
неио със земя до горняя банкет.
87
Обр. 95.Потерна III и куда 17
Обр. 9О.Кула 17 (поглед Vi юг)
88
Обр. 97. Основи на кула 17
Куртина В
Тя свързва кулите 17 и 18 и е дълга 19,65 м. Тя е построена по същия начин, както оста-
налите куртини.
К j л а 18
Тя е U-образна с размери: въпшнн—дълж. 10 м и шир.9, 10 м и вътрешни—дълж. 7,80 м
и шир. 4,80 м. Входът е широк 1,60 м. Той е с 0,10 м изместен на запад от средната линия на
вътрешната ширина на кулата. Няма банкет между цокъла от голем» квадри и стената от ло-
мал ки каменни блокчета.
Куртина С
Тя се простира между кулите 18 и 19. Дължината и е 19,10 м. На 1,90 м източно от право-
ъгълната кула 19 се откри част от зидап канал, който беше проследен на дължина 8,40 м. Той
лежи над пивото на банкета на куртина С и па кула 19, доказателство, че е по-късен от крепост-
ната стена. Следователно, когато бил построен каналът, пивото било по-впсоко от първоначал-
ното ниво на терена на юг от куртппата. Каналът е нзграден от ломенп камъни, свързани с
хоросан Стеките му са широки 0,20 м. Вътрешиият отвор е почти квадратен: шир. 0,16 м и
вис. 0 18 м Отвътре с гените са пзмазани с фина хоросанова мазилка. Отгоре каналът е покрит
j.jo М. viiBbipe civ И пялата външна ширина на канала. Между камъните,
с малки каменни плочи, конто похлунва» нялла вьишпа
конто лохлунват, има хоросанова фуга.
Абритуе. I
89
К у л а 19
Кулата беше разкрита отвън от трите страни (без северната) през 1966 г. Източната по
ловила беше разкопана през 1972 г., а западната — през септември 1976 г. Тя има правоъгълен
план с външни размери: дълж. (нзток—запад) 18,90 м и шир. (север—юг) 10,30 м и вътрещни
размери: дълж. 13,95 м и шир. 7,80 м (обр. 98).
VI
01 2345м
। । ' । ।
Обр. 98. План на кула 19
Обр. 99 Източна стена на кула 9 с потерна IV (зазидана!
90
Обр. 100. Архитектуре» фра| мент. зазидан в потерна IV
Обр 101 Кула 19 след конссрнаннята (поглед от югозаппд)
91
Обр 102. Вход на куда 19 (източна страна)
В горната част на основата се виждат отделки каменни архитектурни части, взети от раз-
рушени постройки в Абритус. Цокълът е висок 0,57 м. Той е изграден от много големи варови-
кови блокове с различии дължини — гладки и рустицирани. Стената над цокъла е направена
от ма лки каменни блокчета, както всички останали кули (обр. 99 и 100). Тук няма банкет межд)
цокъла и стената. За съжаление двата ъгъла на стената са разрушени, но те могат със сигурност
да се възстановят въз основа на същите ъгли на напълно аналогичната правоъгълна кула 23
на същата стена. Ъглите били заоблени, една особеност, която правн кулата устойчива срещ\
стенобитните машини, конто по-лесно разрушавали правите ъгли (обр. 101). Тази особеност
на правогълните кули не е досега засвидегелствувана в българската археологическа литера-
тура. Стените са запазени на височина до 2 м.
Входът на кулата се намира по среда га на северната стена, която в същност е кре-
постната стена. Широк е 1,95 м. На северната външна страна има по един нздатък (зъб), дълъг
0,14 м, конто стесняват отвора на входа — 1,67 .м. Издатъците са част от монолитни блокове.
Страннците на входа са изградени от големи каменни блокове с правоъгълно липе и различии
размери: 1,10x0,53 м, 1,50x0,58 м, 1,35x0,56 м, 1,65 x 0,40 м и др. (обр. 102 и 103).
На двете къси страни кулата има по една потерна, която отстой на 1,20 м от крепост-
иата стена.
Източна потерна IV. Запазеи беше каменният й праг. В северння външен край
на Прага има кръгла дупка (диам. 0,13 м и дълб. 0,08 м), в която се въртяла отвесната ос на дър-
вената врата. Дупката е свързана с улей, широк 0,13 м, по който се пъхал долният край на оста
на вратата, след като бил изграден отворът на потерната. Страннците бяха разрушени, но части
от тях били използуваии по*късно при зазиждането на потерната след първия голям пожар.
Шири на га иа потерната личи на вътрешната й страна, където са запазени долните странични
блокове. Вътрешната ширина на потерната е 1,70 м. На външната страна имало по един нздатък
(зъб), който стеснявал входа до 1,40 м. На север от потерната е вторично употребена архнтек-
турна част с форма на триъгълен фронтон (обр. 100). По средата вървн отвесна ивица, широка
0,14 м, която раздели фронтона на два еднакви правоъгълни трнъгълника с хоризонтален катет
92
Обр 103. Вход на кула 19 ( ападка страна)
0,35 м и отвесен катет 0,44 м. Наоколо тези траъгълници са обрамченн от зъбчат орнамент
(дълж. 0,04 и шир. 0,03 м и разстояние между гьбпите 0,044 м). Вътре в двете полета и мало ре-
лефно изображение, което сега е повредеио. Подобен архитектурен фрагмент се откри в банкета
на южната стена на кулата. Такава архнтекгурна у краса са имали вратите на никои общест-
вени постройки вътре в Абритус, поставена над горний праг.
След първото голимо разрушаване на кулага пзточиата потерна била зазидана така, че
от вътрешната страна трудно се забелязва (обр. 101).
Западна потерна V. На място е запален каменнпят праг, който представлява
един варовиков блок, дълъг 2 м (обр. 105). Крашцата му минават отчасти под страниците на
входа. Вътрешната ширина на входа е 1,70 м, а при външиите зъбцн — 1,44 м. Страниците са
изградени от каменни блокове. Първите два реда от врага нагоре са нпскн — височина 0,29 м.
Следва трети ред от големи квадри, високи 0,88 м. Сега запазената височина на южната стра-
ница е 1,78 м. Непосредствено до южната страница на потерната е вторично употребен един
варовиков блок, дълъг 1,43 м и дебел 0,30 м, с релефен орнамент от гроздове и листа.
След първия голям пожар, който обхванал цялата кула, вследствие на което почервенели
стените и двата пилона, била зазидана източната потерна. Западната потерна иродължавала
да функционира, само нейното подово пиво се повишило с 0,60 м, колкото било иовото ниво
вътре в кулата (обр. 106). Както ще видим след мал ко, потерната била свързана с новопострое-
ното правоъгълно помещение на запад от кула 19.
Вътре в кулата има два масивни каменни пилона с правоъгълна основа — 2,10 м (изток—
запад) х 1,50 м (север—юг). Те са разположеии почти по средата на кулата и отстрани па глав-
ная вътрешен вход (обр. 107). Разстояпието между пилопите е 3,20 м. Те отстоят на 3,30 м от
късите страни на кулата и съответно на 3,40 и на 3,20 м от северната и южната дълга стена.
По време на разкопките бяха запазени на височина до 1,50 м (източният) и 1,30 м (западнпят).
Тази височина съдържа четири реда каменни блокове, върху конто следва пояс от тухли. При
източния пилон на място бяха запазени първите два реда тухли, а при западная само долннят
ред. Съдейки по източния пилон на другата правоъгълна кула 23, трябва да се предположи.
93
Обр. 104 Зазиждане на източната потерна IV
Обр. 105 Западната потерна V па кула 19
94
Обр. 106. По-късно пиво па Прага на потерна V
че устройството е'било същото, а именно в разрушената част имало пояс от четирп реда тухли,
след това отново камеина зидария и профилиран каменея корниз, пояс вече от три реда тухли
и т. н. (обр. 108). — opus mixtum.
Вътре в кулата бяха констатирани два големи пожара. Долннят пласт, който лежи не-
посредствено върху песъчливата настилка иа пода, се с получил след първото опожаряване.
Намират се овъглени дървени греди. След иожара ипвото било заравнено и то се повишило до
0,60 м от първоначалния под. Тогава кулата била постлана при севериата стена с каменни точи
(шир. 1,10 м), запазени в западната част (обр. 109). Може бн се касае за основа на каменно стъл-
бище, което извеждало на втория етаж на кулата. В нръстта се открпха фрагмент от кирпичи,
конто от пожара са се отухлили. В източната половина на кулата бяха намерена фрагмент
от мраморни малки бази, тесни колонки, капители с акапгусп (кориитскп стнл) и др., конто
принадлежат към една старохристияиска църква, иаиярио базилика. По всичко изглежда, че
те са попаднали тук вторично, но те доказваг паличието иа едва старохристиянска базнчИка
в Абритус. Досега са известии още три църкви. В кулата се откри голямо количество керемиди
(тегули и имбрицес), свидетелство, че кулага била покрита (обр. НО).
Куртина D
Тя се простира между кула 19 и еледващата кула 20. Дълга е 19,10 м. Диес стената е за-
пазеиа на височина 2 м над банкета на основата. Въишпото и вътрешиото лице са почервенелн
от двата пожара, конто са разрушили Абритус. По отношение посокага на куртините А, В
и С куртина D промеия посоката си към северозапад.
95

Обр. 107 Диата пилона вътрг в кчла 1“
Обр. НО. Гегулп и пморпцес ог кула 19
96

Обр. 111. Правоъгълно помещение . «т потерна \
На 4 м на юг от крепостната стена била построена крепостна стена, успоредна на нея,
която затворила едно правоъгълно помещение с вътрешни размери: дълж. (изток—запад)
19 м и шир. (север—юг) 4 м (обр. 111). Запазената й вг.сочина е 1,45 м. Банкетът иа основата
лежи върху банкета на основите на кулите 19 и 20 и на куртината между тях. Строежът и е
доста груб в сравнение с този на първоначалната крепостна система. Състои се от каменни блок-
чета и ломени камъни с различии форми и размери, евързанн помежду си с хоросан, който съ-
държа обилно количество късчета от червени тухли. Ширината на късната стена е 1,60 м. Вли-
зането в помещеиието ставало единствено през западната потерна на кула 19. Това помещение
било изградеио след първия голям пожар, когато била зазитана източната потерна. То про-
дължавало да се нзползува до окончателното разрушаване па Абритус. Вътре в помещеннето
не се откриха някакви находки, конто да определят неговото претназначение. Несъмнено то
било евързано с отбранителната система на града било като складово помещение, било като
караулио. Несъмнено то било покрито.
К у л а 20
Тя е U-образна с въишии размери: дълж. 9,50 м и шир. 8.40 м (обр 112). Банкетът на ос-
новата се състои от големи каменни блокове. Той е широк 0,12 м. Цокълът е висок 0,57 м
(западната част) и 0,62 м (извитата челна част). Както при другпте кули, цокълът е на-
правен от квадри с различии размери (дълж. 0,75 м, 0,94 м, 1,12 м, 1,16 м, 1,18 м, 1,82 м,
1,31 м, 1,45 ми т. н.). Никои блокове са вторично употрсбени архитектурнн части. Вън-
шпата повърхиост на цокъла е гладка или рустнцираиа. От зпдарията на суперструкцията
днес е запазена височина от 1,20 м. Кула 20 е източната к\ла на южната порта. Вж.
приложение III, 2.
98

тина Е е с 0,45 м по-ниськ от банкета на к^ла 20. Куртината е запазена на височина 1,45 м над
банкета й. Камъните на външното и лице са силно обгорели от голям пожар. Непосредствено
над банкета се открн горял пласт с останки от обгорели дървени греди.
Юж на порта
Системного цялостно разкриваие н про^чване на южната порта се извърши през 1961
и 1965 г. Тогава бяха установени нейният план, начни на строеж, точно местоположение и пе-
риодизация на строителпите перноди. Нейното прнблизително място беше отбелязаио още от
К. Шкорпил п А. Явашов, означено с буквата С. Обаче новите разкопки показаха, че тя се Па-
мира точно по средата на южната стена, ио доста вдадена навътре към кастела, нещо, което
не се среща при останалпте порти на Абритус (обр. 112). Портата се издава навън от съседните
куртинн с 5,60 м и се вдава навътре с 1,05 м.
ч (nor.lcl ОГ юг)
Обр. III. Южната nopu, „ед .ап.ждапето
100
Обр. 115. Пзточпият пиласгър ла външната врата
на южната порта
На изток от портата са разлоложенп пет кули (вкл. ъгловата куда 16), а на запад шест
кули (вкл. ъгловата кула 23). На пръв поглед изглежда, че западната част на южната кре-
постна стена е по-дълга, но в действителност западната и източната част отстрани на портата
са еднаквн по дължина. Лнпсата на една кула при източната половина екомпенсирана с необи-
чайната дължина на куртина А — 45,60 м. Формата на кулите и разстоянията между тях са
почти еднакви при двете половинн.
Интересного е да се отбележи, че фланкиращите южната порта кули 20 и 21 не се намират
непосредствено до портата, както при остапалите три порти, а са отдалеченп от нея съответно
на 27,40 и 26,75 м (обр. 112).
Южната порта има правоъгьлеи план с с.ъишни размер»: дълж. 10,76 м (изток—запад)
и шир. 10,25 м (север—юг) (обр. 113с/). Прави впечатление, че по посоката на движението е
разположена ширината на портата.
Портата има две врати: в ъ и ш и а — спущаща се (катаракта) и вътрешна —
дв\крила. Отворът и на двете врати е едпакво широк — 4,30 м. Отстрани той е ограничен от
еднакви по размери и начин па строеж пиластри от гладки каменки квадрн, наредени един над
друг, плътно прилепени без фуга (вж. цветка табл. 11, 1 и 2).
От двата пиластъра па в ъ и ш пата в р а гае запазеп само долннят блок, обаче той
ни дава представа за устройством) па пнласгрите и за механизма па движение на вратата (обр.
114). Южната външна страна на пнласгрите е разчлснеиа чрез хорнзоптално разположено
вдлъбнато ноле (дълж. 0,69 м, вис. 0,20 м п дълб. 0,08 м). То отстой от вътрешната страна на
пиластрите откъм отпора на портата на 0,45 м. Тона се отпася до въиниюто оформление на пи-
ластрите. В план те имаг правотиълпа форма с незиачителип разлнки от ня кол ко сантиметра.
Вътрешната страна, в конто се иамира отвеспнят улей за движение па дървената врата, е дъл-
ia 0,97 м. Улеят отстой на 0,66 м от выиппата (южната) страна и иа 0,18 м от вътрешната стра-
на. Той е широк 0,13 м и дълбок 0,16 м. Следователно дървената врата била дебела около
0,10 м. Въшната дължина па пиластрите е съответно 0,89 м (пзточпият) и 1,13 м (западнпят),
а вътрешната — 0,90 и 0,87 м (обр. I 15).
Пиластрите заодно с осгапалата външна страна па портата са изработепи от големи ка-
менни блокове с гладка новърхност. Един блок, конто започва от пзточппя пиласгър и свършва
при източиия край па портата, с дълъг 3,32 м, като 0,20 м от дължппата му стърчи навън от
източната страна па портата (обр. 116). Изглежда, чс по тозп начин била нзградена външната
Обр HS Югоизточният ъгъл на южната порта
страна по цялата й височина, а не само цоколът. Портата е правила впечатление със своята со-
лидност. Външните видимп квадри били свързани помежду си чрез железни скоби, поставени
в легла с форма на лястовича опашка, както се внжда при източната страница на портата (обр.
117). Вътрешната страна на същата стена е направена от по-малки гладки каменни блокове,
плътно долепени един до друг. Вътрешността между двете лица е запълнена с грубо одялани
камъни и хоросан. Сега западната страна на нздадената част от портата е напълно разрушена,
но за нейния начин на строеж можем да съдим по аналогичната източна стена. Вследствие сти-
хиен пожар повърхността на блоковете е почервеняла и тя се руши от атмосферните промени.
Някои блокове бяха подменепи при консервацията с напълно еднакви по размери нови блокове.
Ето някои конкретна данни за първоначалния строеж на източната стена на портата от-
към пропугиакулума.
Банкетът на основата е широк 0,27 м. Той е изграден от каменни блокове с различна дъл-
жина, конто лежат под земята (дълж. 0,32; 0,53; 0,56; 0,59; 1,12; 1,24 м и др.). Първият ред
102
птдолу нагоре има блокове с дължина 0,43—1,85 м и височина 0,70 м. От втория ред са запазени
'амо някон блокове: дълж. 1,55; 2,07 м и вис. 0,40 м.
Дебелината на цвете надлъжни стени на портата е 2,40 м. В северния край те се стесняват
(Деб. 1.Ю м).
Външният банкет па портата е широк 0,27 м. Банкетът на куртина Е, която се допира до
нзточната страна на портата, е с 0,07 м по-висок от този на портата. Неговата ширина е 0,10 м.
Вътрешната врата на портата отстой на 5 м на север от външната врата. Тя
била двукрила дървена врата. Отстрани била оформена от два масивни пиластъра с право-
ьгълен план. От източния пнластър беше запазена на място първата каменна плоча непосред-
ствено над основата: шир. 1,46 м (север—юг) и дълж. 1,28 м (изток—запад). На 0,89 м от южния
рЪб и на 0,45 м от западння е издълбана крыла дупка в плочата с диаметър 0,175 м и дълбо-
чина 0,09 м, в която се поставила желязна обувка. На запад дупката преминава в триъгълна
вдлъбнатина (обр. 118). Дебелината на пиластъра била 0,89 м. По-горе видяхме, че дебелината
на пиластрите на външната врата е 0,97 м.
От западния пнластър е запазена само основата, липсва първата каменна плоча с кры-
лата дупка. Основата има правоъгълна форма — 1,18 м (изток—запад) X 1,50 м (изток—за-
пад). Размерите на двата пиластъра били еднакви. Разстоянието между пиластрите е 4,32 м.
Пропугнакулумът е правоъгълен — 5 (север—юг) X 6 м (изток—запад).
Задната част на южната порта, север но от вътрешната врата, е по-къса — 2,89. Нейната
ширина е 1,10 м.
Зидана стълба. Изкачването на платформата между южната порта и източната
й куда 20 ставало по зидана стълба, долепена с фуга до крепостната стена. При сегашното й
разрушено състояние се забел язва постепенно повишаване на нивото й от северозапад към юго-
изток. На югоизток тя завършва с отвесна страна. Стъпалата са започвали от северозапад,
т. е. непосредствено от северния край на южната порта (обр. 119). Цялата дължина на стълбата
е 12,66 м. Тя се състои от три неравни части: а) дълж. 6,62 м, б) дълж. 3,34 м, в) дълж. 2,70 м.
Ширината на стълбата е 2,10 м. Стълбата е изградена отвън от каменни блокчета с правоъгълни
лица, наредени в хоризонтални редове. Фугите са замазани с хоросан, смесен с късчета от чер-
вени тухли. Отвътре представлява пълнеж от камънн и хоросан. Стълбата била построена след
изграждането на южната крепостна стена, респ. на куртина Е, защото тя се допира до лице-
вата зидария на куртината откъм вътрешността на Абритус.
Обр 117 Детайл от югоизточния ъгъл на южната порта
103
В пръстта около стълбата се намериха две каменни стьпала от стълбата: едното стъпало
е дълго 1,02 м, широко 0,55 м и високо 0,32 м (обр. 120). От ширината само предната част (0,32 м)
е гладка от стъпване върху нея, а останалата част е грапава, понеже е била покрита от следва-
щото «агоре стъпало. Второто стъпало е дълго 0,62 м, широко 0,50 м (гладка видима част само
0,32 м) и високо 0,32 м.
Първата и третата част на стълбата са плътно изградени, докато средната част представя
полуцилиндричен свод и се получава правоъгълно помещение (3,34x2,10 м). Дължината на
първата масивна и на празната засводена част е 9,06 м. Третата (последна) част е служела за
площадка, от която се е отнвало на платформата на куртината. Тя имала размери: 2,70x2,10 м
(обр. 121). Ако допуснем, че средната височина на каменните стъпала е била 0,32 м, то при спо-
менатата дължина 9,06 м били поставенн 31 стъпала. В такъв случай, ако приемем и ширината
на стъпалата по 0,32 м, то впсочината на стълбата е възлизала на 9,96 м, или кръгло около
10 м. Ако приемем за средна височина иа стъпалата 0,279 м (както при северната порта), то
тогава стъпалата трябва да бъдат 34 и общата височина е 10,10 м (вж. приложение 111,1 и цвет-
ната снимка. Следователно можем да приемем като средна височина 10 м.
Над платформата са следвали парапет (висок около 0,50—0,70 м) и зъбери с обща висо-
чина, колкото човешки ръст (1,80 м). Има два начина за пзграждане на стълба — един масив
с крепостната стена или най-напред се построява крепостната стена и веднага до нея се долепва
тялото на стълбата. При по-късно изграждане на стълбата фугата е неизбежна. Вътрешното
лице на куртина Е има лицева зидария, която била закрита допълнително от долепената стълба
Така изградената каменна стълба пострадала от голям пожар и била частично разру-
шена. Това се вижда добре от по-късното надзиждане на югоизточния край на първата масивна
Обр. 118. Източната
стена па пропугиакулума
(поглед ог север)
па
южната порта
104
Обр. 119. Каменна стълба, долепепа то куртина Е при южната
порта (оттяво на снимката)
Обр 120. Каменио гтъни.ю or стълбата
част, където има друг начли па строеж, други размори иа каменните блокчета и крива линия на
надстрояване. По време иа послсдното опожарявапе на Абригус вспчки дървени части иа укре-
пителната система изгорели и вследствие впсоката температура въишиите достъпни за пожара
лица стаиали червеии и черни. Това се иаблюдава наи-добре вътре в засводеното помещение
Под стълбата и по вътрешната страна (откъм града) иа креностната степа
И Абритус. I
105
Обр. 121. Каменната стълба (попет от североизток!
I л и и в и водопровод под южната порта
Още през 1893 г. А. Явашов попаднал на глпнеип водойроводнн тръби в направения от
изкоп пред южната порта.32 Тръбнте били дълги 0,58 м с дпаметър на еднния кран 0,11 м
другия — 0,075 м.
По време на пашите разконкн проз 1965 г. открнхме непосредствено пред южната порта,
отвън, седом свързанн номежду сп с бяла материя глвнепи тръби, конто ндваха от юг и
минаваха под по-късното зазиждане на външння отвор па портата и продължаваха под чакъ-
лестата настилка на портата (обр. 122). Водопроводът вървеию успоредно на източната стена
на портата, следвайки и нзвивката на страннчиня пиластър, което е до казателство, четой ебпл
поставок след нейпото пздпгане. 1он лежи само на 0,30 м под пнвото па външння банкет на юж-
него
и на
т. е.
аг Л. Я в а шов Ран-рад , с 31
106
ната страна на портата и на 0,27 м на запад от итиш,о п
открнтня водопровод са различии: 0,20 м (само една тръба) 0 31 П37^Л4п “п аГЛ* ^ръбите на
СТ портата) 0,28; 0,295; 0.35; 0.37; 0,41; 0,455’ 0 47 м и пп ’пп ’ ’ ' ° а (тръбите навън
днаметър 0,13 м, а други 0,11 м. Само една тръба се нам^н'^» °Т тръбите имат въишен
пугнакулума (запазена дължина 0,19 м, външен диаметр О 12 ®ърлена в пРъстта ВЪТРВВ Про-
Х₽Ха«ни- Не« «ZT.-m’S
уаж, успорелеи иа външната врата на портата^рел^азижлането Ba"J0BfHanPaBlmic едии с0,,‘
Кр„ друг водопровод, Следовател,ю открПне "Ж ™
крития водопровод, като имаме пред вид различайте дължпни на тръбитеОбстоя ^с?вото
че водопровода лежи сравнително плитко (само 0,30 м под нивото на външния ба!ке^а осно-
вата), показва, че юи е бил построен преди зазпждането иа портата в VI в когато нивото на
главната улица с посока север—юг било вече повшпеип i™ .1 „ Д.- . ’ OIdro нивото на
е лежал под по-дебел насип повишено, гака че в деиствителност водопровода
А бм^^уточии 'от "Я 1 тТ “ПСГ0 ВОДОПРОВОД събирал водите сн от южното възви-
„^ябТппяпя °n! г °1?оя NeeIноет. Той пише, че местни хора му съобщили, че водата на Хи-
С^гупни ланни че АбпптуР<^,1Ще б"вшет0 с- Арнауткьой).33 Диес ние разполагаме с напълно
>Р ДгДтп к 7 Абриг^се е сиаДдяввд с питенна вода от изобилните изворн при с. Пороище,
което отстой на 7 км от Аоритус. При сондирането иа почвата през 1955 г. в теснината между
селото и Абрнт} с с цел да се построй там микроязовнр, който не с още осъществен, бяха открити
глннени тръби от рнмскня водопровод. Те вървяха по основата на западиия склон и тяхната
посока отиваше към южщата порта па Абритус.34 Намерените тръби бяха пренесенн в лапида-
рна при Абритус. Нан-благоприятното място за преминаваие на водопровода в кастела е под
южната порта, където под външння отвор на вратата няма основа на крепостната стена, едната
от особеностите при нзграждане на крепостните степи проз римската епоха.
33 Пак там: К- Ш к о р п и л. Описание па стариннтс по течението на Русепски Лом. с. 39.
34 Т. Иване в. Абритус — повооткрит античен град при Ра?град. — ИПр, 1956, кн. 1. с. 90; Водо-
сиабдяване и канализация на рпмските и късиоантичните градове в Бъ.тгария. — Хрхеология. IX, 1967. кн. 2.
с. 22. обр. Ю
Обр. 122 Дета!1.1 от глипеиия подопровод под южната порта
107
Досега не са открнтн водопровода под’северната, източната и западната порта. Бъдещите
проучваиия трябва да установят дали Абритус е имал и други водоизточници освен този от
с. Пороище
Зази ж дане на южната порта
Южната порта споделнла съдбата на Абритус през неговото няколковековно съществу-
ване. След едно много голямо разрушавапе, причинено от стихиен пожар, вследствие на който
крепостните степи били обгоренп до червено, наложило се е възсгановявапе на южната порта.
Успоредно с това била зазпдана външната врата на портата (обр. 113«з, 114, 123). Била изгра-
дена каменна стена па мястото на предпшната катаракта. Тя е дебела 3,42 м. Отличава се по
своя начни на строеж и употребенн материал и от грижливата израбо1ка на кам книге квадри
на портата. Хоросапът съдържа голямо количество късчета от червенм тухли. Долният край
на стената лежи непосредствено върху чакълестата настилка на прохода на портата. Той е за-
крнл първопачалиия каменев праг, в конго влизала катарактата. Зазиждането станало след
прокарвапето на гореопнеапия глинеп водопровод под портата.
Куртина F
Тя се намнра между западната страна на южната порта и куда 21. Поради вдаването на
портата навътре въпроспата куртина има посока североизток—югозапад и сключва тъп ъгъл
от 197'33' с портата, измерен при вътрешната страна на крепостната стена. Тук разликата в
ъглнте между портата и двете фланкиращи я куртинн Е и F е много малка — 1'21'. По време
па разкопкпте през 1965 г. куртината беше запазена на височина до 1,30 м. Дължината й е
26,75 м. Тя е само с 0.65 м по-къса от куртина Е.
Кула 21
Това е западната Li-образна кула на южната порта (обр. 124). Външните й размери са-
дълж. 10,05 м и шир. 8,80 м, а вътрешните размери — дълж. 7,70 м и шир. 4,60 м. Входът се
намнра почти по средата на северната стена (крепостната стена). Той е широк 1,65 м. Банкетът
108
Обр J 24 Кула 21
на основата (шпр. 0,07 м) е направен от добре издялани варовикови блокове, никои от конто
са вторично употребени архнтектурни части и надгробии плочи. Така например в югозапад-
ния външен ъгъл се внжда надгробна плоча (дълж. сега 1,475 м) с полукръгла вдлъбната горна
част. Точно при началото на извивката в цокъла (на 5.50 м от крепостната стена) са вторично
употребени два архнтектурни блока със зъбчест орнамент, единият дълъг 1,18 м и висок
0,40 м, а другият дълъг 1,22 м и висок 0,37 м. Повърхността им е допълнително обрабо-
тена като останалите рустицираии блокове на цокъла. На източната страна на цокъла се-
виждат два големи каменни блока (дълж. 2,58 м и 2,94 м с вис. по 0,52 м). Вж. прило-
жение III, 2.
Куртина G
Тя е заключена межд> кулите 21 и 22 и има дължина 17,35 м. Банкетът па основата и
сенамира на нивото на банкета на кула 22. Топ е широк 0,18 м. Вътрешният пълн.еж па стената
е запазен на височина до 2,50 м.
К у л а 22
Тя е U-образна с въшипн размори: дълж. 9,80 м и шпр. 8,60 м и вътрешни — дълж. 7.30 м
и шир 4,40 м. Входы се иампра малко нзместеп or средпагл линия в посока запад. Той е ши-
рок 1,60 м. Страничниге степи са широки по 2,10 м, а и.шптото чело 2,50 м. Банкетът на осно-
вата съдържа вторично употребени архнтектурни части. Цокълът се пздига па височина 0,32 м
над банкета па основата. В пего също гака са употребени вторично архнтектурни фрагмента
с разчленепа иовърхпост от ияколко гладки хори тоиталнп пвнцн. 1 шипят блок е дълъг 2,14 м
и висок 0,32 м, а другият — дълы 2,12 м и висок 0,30 м. Под първия блок в банкета на осно-
вата се внжда част or надгробна плоча (сега дълга 1,57 м) с горна полукръгла част и под
поя издълбано надннспо поле. Наоколо плочага е обрамчеиа от пвпца, украсена с релефнп
лозови листа. Източната страна па кулага е запазена па височина 1,30 м над банкета на осно-
вата (обр. 125).
109
Обр 125. Източната стена на куда 22
Куртина Н
Тя се намнра между кули ге 22 и 23. Дължината й е 21,10 м, т. е. с около 2 м по-голяма от
обичайната средна дължина на куртините на южната стена — 19 м. В банкета на основата
(шир. 0,22 м) са унотребени вторично някои надгробии плочп, като например долна част,
широка*0,885 м. Вътрешната ширина на надписното поле е 0,68 м. То е заобнколено отвътре с
профилнрана ивица (шир. 0,04 м). Отвън рамката е гладка (шир. 0,05 м). Понеже върху плочата
лежи цокълът, не знаем дали плочата е имала надппс или не. В банкета на основата се виждат
и някои архитектурни части.
Сега куртината е запазена на височина 1,50 м (външната облицовка) и до 2 м (вътрешнпят
пълнеж). Повърхността е почервеняла от силен пожар.
Кула 23
Това е втората нравоъгълна куда на южната крепостна стена след куда 19. Тя е изцяло
разкопана отвън н отвътре. Въпшннте й размери са: дълж. (изток—запад) 19 м и шир. (север—
юг) 10,45 м, а вътрешните — дълж. 14 м и шир. 8,05 м. Шнрпната на стените й е 2,40 м, а на
северната стена (крепостната степа) е 2,85 м (обр. 126).
Един соидаж, направен покрай южната иадлъжна стена на кулата, показа, че основите
лежат непосредствено върху скалист тереп. Те са изграденн от ломеин камънп и бял хоросан.
Горната им повърхност завършва с големи каменнп плочп, между конто има и вторично употре-
бени архитектурни части. Поради денивелацията на терена от изток към запад различии са ни-
вата на банкетите на отделяйте стени на кулата. Банкетът на основата на източната къса стена
е с 0,15 м по-висок от банкета на куртина I.
ПО
0 1 2 3 4 5 м
11 I I < 1
Обр 126. План на правоъгълната кула 2.3
Обр. 127. Южнага 1ълга .гена па кула 23 (о. югоззиа 0
111
Обр. 128. Ю.'о.счш ЦЫЯТ згоблеп ъгъл на куля 23
•ъГЛ
зап
Kyj
Kyj,
но*
ДОЕ
сам
щй
ЗЭЗ
(кр
1<Т><
рат
лот
пр<
На
1,7
от
В с
таз
сте
ка;
(оС
а
Обр 129 В\<>лъг и.) ку.ы 23 (пог пд ог север)
Цокълът с израбозен от един ред големи и малки наметши квадрн с гладка н рустицпрана
външна повърхност, нареденн в система га „биидер-лонфер", нлъпю един до друг (обр. 127).
Дългмте блокове нмат размери о г 1,68 до 2,-13 м, а къснте — о г 0,34 до 1,18 м. Внсочпната на
нокъла варнра между 0,52 п 0,72 м пак породи деннвелаиия га.
Банкет, широк 0,10 м, отдели камениия цокъл от сгеппте па кулата, изграденн от малки
камеппн блокчета. Южната стена беше запазена па височина 1,70 м над банкета иа основата,
или на 1,15 м над нокъла.
Особен научен интерес иредставлява оформленнето на ъглнте (югонзточння н югозапад-
пия) иа кулата над нокъла. Докато цокълът на дватаъгъла образ)ва прав ъгъл. то стената над
15
112
ъглнте има дъговпдна извнвка. На място беше запазен първпят извит каменей блок на юго-
западння ъгъл (обр. 12.S), На другпя ъгъл подобен камък бил извадеи при разрушаването на
кулата. По аналогия на ъглнте на кула 23 бяха реставрирапп ъглнте на другата правоъгълна
кула 19.
На 2,30 м нзточно от ююзападпия ъгъп на кулата н па внеочпна 0,62 м над банкета па
цокъла бяха запазени два реда тухли с размери 0,33X0,33X0,045—0,06 м. Фугата между рс-
довете тухли е широка 0,06 м. Не знаем колко реда тухли е имало в този пояс, конто е дълъг
само 2,25 м и не продължава нататьк. Освеп това тухлепнят пояс не преминава нрез цялата
ширина на южната стена, а само заема външната страна. Несъмнено касае се за по-късно
заздравяване на стената (вж. цветна табл. П1 2).
Входът па к\лата е разположен точно по средата на северната иадлъжпа стена на кулата
(крепостната стена) (обр. 129). Той е широк 2 м. Разстояннето от неговнте страпици до двете
късп степи е по 6 м. Страннците му са пзградепи от големи добре издялапи квадри с рустици-
ранн външнн лица н с гладки вътрешнн лица (откъм входа), изпълнепи в техииката „биндер-
лойфер”. На място бяха запазени по три реда блокове па страннците на входа (вис. 1,55 м над
праговото нпво на входа), докато вътрешннят пълиеж па страннците достигаше до 2,50 м.
На северната страна се намерп па място каменнпят праг, изработеп от монолитен блок, дълъг
1,76 м, широк 1,25 м и дебел 0,13 м. Останалата вътрешна част па прага е с 0,13 м по-ниска
от външната част. Тя е направена от малки каменни плочи. Страннците на входа образуват
в севернати страна два зъба навътре (0,27x0,12 м), зад конто се скриват двете крила на вра-
тата. Отворът при зъбите е 1,76 м.
Кулата имала две потерн и (VI и VII), разположени на източната и западната къса
стена, отстоящи на 1 м на юг от крепостната стена. Страннците им са направени от големи
каменни квадри, чиню външнн лица са рустицпрани, а вътрешните видими страни са гладки
(обр. 130). Вътрешната им ширина е 1,65 м (западната потерна) и 1,70 м (източната потерна),
а самият отвор при зъбите — 1,40 м.
Обр. 130. Източпла потерна VI па кула 23 след зазиждаиего и
15 Абритус, I
113
Обр. 131. Архитектуре» фрагмент с украса. използуван
като стъпало пред потерна \ I
Обр 132, Западната стена с потерна VII на к>ла 23
Отвън пред източната потерна се намира архитектурой блок с богата релефна украса,
поставен в хоризонтално положение върху културеи пласт, па нивого на Прага на потерната.
Изглежда, че е бил използуван като стъпало пред потерната. Дължината мх е 1.68 м, шири-
114
пата 0,60 м и дебелпната 0,19 м (обр. 131). Лицевата страна на блока има следната украса:
листа, перлов наши (астрагали), лавров клон и ластар с волутообразни извитъци.
След едно голимо разрушавапе, предпзвнкано от пожар, се наложило възстановяване на
кулата и зазиждане на двете потерпи. Били пзползувани подръчни камъни, между конто ни-
кои от разрушенпте и опожарспн части на кулата, евързаии с хоросан, конто съдържа късчета
от тухли. Зазнждането се забелязва много добре при западната потерна (обр. 132 и 133). Из-
точната потерна пострадала повече. Почти не са запазенп на място отвесните каменки квадри,
конго образуват страпиците и. След зазнждането н са се загубили очертапнята на първоначал-
ната потерна. Поеледвал втори голям пожар, конто сложил край на съществуването на Абритус.
Вътре в кулата се намериха два масивнп каменни милона, разположенн по средата на
надлъжпата средна ос па кулата (пзток—запад). Те отстоят на 3,22 и 3,03 м от страничните къси
стеки на кулата и па 3,20 м от дългата и южпа стена. Разстоянието между самите пилони е
3,55 м. Двата пилона не са еднакво добре запазени.
Основата па нзточния по-добре запазен пилон е направена от грубо одялапи камъни и
бял хоросан. Завършва горе с един ред добре обработени каменни блокове (обр. 134). Банкетът
на основата е 0,09 до 0,15 м. Пплонът има правоъгълен план: 2,12х 1,55 м. По време на разкеп-
кнте беше запазен на височина 2,75 м. Той е изграден в смесена зидария (opus mixtum). Отдолу
нагоре се редуват последователно поясн от каменка зидария с пояси от тухли, както следва:
каменея пояс от три реда блокчета, тухлен^пояс от четири реда с размери на тухлите 0,35 X
Обр. 133. Зазиждане па потерна VI (поглед от лапад)
115
0,35x0,045 м ^фхга между tjxjhtc 0,05 м), каменна зидария от два рода блокчета и отново
пояс от’трн реда тухли. Хоросанът съдържа голямо количество късчета от тухли. По конструк-
тивнп съображення долннте пояси са по-впсоки от по-горнитс. Каменните блокчета са право-
ъгълнп с размери 0,24 па 0,44 м. Фугите между тях са широки 0,03—0,04 м.
На височина 2,10 м над банкета на основата върви хоризонталсв паровиков профнлиран
корнпз. наклонен навътре, висок 0,20 м. Горната ивица с широка 0,035 м. Точно такъв профн-
лиран корнпз са пмали пилоннтс в куда 19. Тон прилича напълно на корниза вътре в пропуг-
накулума на северната порта. Това сходство говори за сдновремснното изграждане на цялата
укрепнтелна система.
Над този корнпз па източппя пилон на кула 23 следва пояс от три реда тухли с обща
височина 0,23 м, а над него каменна зидария, от която са запазени само блокчетата от пър-
вня ред (вж. цветка табл. IV).
От западная пилон на място бяха запазени само основата с нейния горе» край, изгра-
ден от големи каменки квадрн, свързанн помсжду си чрез железин скоби, залосни с олово
(обр. 135). Сега тозп пилон е консервиран и възстановеп иа внсочпната на запазения нето-
чен пилон.
°6р 13» И<гоЧ111)ЯГ ии.юп Kvua

116
06р. 135 Основа на tana ши я пилон н кула 23
Пплоните на кула 23 понасяли тежестта на горпия етаж, като върх) тях се поставили
.хоризонтални гредп. Бил оставеп отвор за дървената стълба, която водела от дотния за гор-
ния етаж.
По време на разкопкнте се откриха останки от изгорелпя дървен покрив на кулата, както
л фрагмент» от керемпди (тегули и имбрицес), свидетелство, че кулата била покрита с четирп-
странен покрив. Подът бил постлан с трамбован чакъл и пясък. Сред съдовете от последний
период на кулата се срещат глинени амфора с гребенчата \ краса върху тялото.
През 1970 г. беше разчистено пространсшото непосрсдствено на север от входа на i уда 23.
Беше открито допълнително изградеио правоъгълно помещение, долепено с ф)га до южната
крепостна стена. Вътрешните размери на помещението са: дълж. (изток—запад) 5,94 м и шир.
(север—юг) 3,30 м. Източната стена отстой на 3.20 м от източната с граница па входа на кулата,
а западната стена на 0,75.м от западната страница на входа.В*хоцът на помещението е разполо-
жен на северната стена срещу входа па кулата. Гой е широк 1,92 м. Стените па помещението
са изградени от ломени камъни и бял хоросан. Само страннците па входа са оформенп с тухли
(0,35x0,35x0,05 м). Сега стените са запазени иа височина 0.60 м над потового нпво на поме-
щението.
В източната част на помещението се нампра камепно стьлбпщс, което е водело пагоре към
кулата. Сега на място са запазени първите четирп стъпала с посока от юг към север. Пър-
вото стъпало отстой па 1 м па север ог южната крепоетиа степа. Ширината му е 0,50 м (за-
пазена дължина 0,90 м). Останалите стъпала са дългп 1,30 м, внсоки 0,25 м и широки
0,30—0,39 м.
В помещението се откриха фрагмент и от амфорп с гребенчата украса от втората половина
иа VI в. Силен пожар упищожпл помещенного и кулага.
Куртина I
Тя се нампра между кулите 23 и 24. Дължината п е 19,40 м. Банкетът ii (шир. 0,23 м) е
с 0,15 м по-висок от тозн па основата на кула 21. Макспмалната височина па запазване е 2,10 м
(в ъгъла до кула 24). Тя е почервепяла от пожар.
117
Кула 24
Тя е U-образна. Външннте и размери са: дълж. 9,80 м и шир. 8,70 м. Цокълът на кулата
се съетои от голем» каменни блокове, висок» 0,30 м. Лицевата зидария от малките каменни
блокчета е запазена само в няколко реда, докато вътрешннят пълнеж се издига на височина
до 2,10 м над банкета на основата (обр. 136).
Обр. 136 Детайл от челната час н. 24
Обр. 137. Изглед оз «улите 25, 24 и 23 (от запад)
Обр 138 Птан на югозападнатл
ъглова куда 26
Обр 139. Част от челната2«трана на куда 26
U9
К у р тина К
Тя с ограничена между кулите 24 и 25. Дължината й е 9,20 м. Банкетът на основата е
широк 0,22 м. На височина 1,17 м над споменатия банкет са запазени два реда тухли, част от
тухлей пояс. Тухлите имат размера 0,33X0,33X0,05 м. Фугата между тях е 0,06 м. Стената над
тухлената зидария е разрушена. Дължината на тухлената зидария е 5,60 м. Тя започва на
6 м източно ог кула 25. Едва ли можем да говорим за смесена зидария (opus mixturn).
Кула 25
Тя elJ-образпа с размери: външнн—дълж. 10,10м и шир. 8,90м и вътрешни—дълж. 7,75м,
шир. 4,80 м. Входът се нампра почти по средата па кулата. Широк е 1,65 м. Банкетът на осно-
вата (шир. 0,13 м) е с 0,26 м по-впеок от банкета па осповата па куртина L. В горпата част на
основите са вторично употрсбени надгробии плочи без надписи, обстоятелство, което показва,
че са били взетп направо от никое камеподелско ателие в Абритус. Цокълът е висок 0,30 м.
Стените са запазени на височина шест реда каменни блокчета над банкета иа цокъла (обр. 137).
Куртина L
Тя се простнра между кулите 25 и 26. Дълга е 19,25 м. Запазеиа е на височина 2,10 м
над банкета на основата. Фугпте между каменните блокчета са гладко замазаны. Върху нея с
острие на мпстрия са очертани коитурите на правоъгълни блокчета, имитация на правилна
редова зидария.
120
Обр. 141. Входы иа куда 26
Кула 26
Това е ъгловата югозападна кула с ветрилообразна форма, чиито страниц» са продълже-
нне на южната и западната крепостна стена, пресичащи се под ъгъл от 9242'. Южната стра-
ница е дълга 5,85 м, а северната — 5,70 м (обр. 138). Банкетът на основата е изграден от големи
варовикови блокове, между конто има вторично употребени надгробии паметници с латински
и гръцки надписи и разнообразна релефпа украса върху рамката. Те са допълнително прера-
ботени, за да следват извнвката па челната полукръгла част.35
Цокълът е направен от големи варовикови квадрн с различна дължина, която варира
между 0,43 и 2,135 м. Внсочпната им се движи между 0,55 и 0,745 м. Външната им повърх-
ност най-чесю е рустииирана и по-рядко гладка (обр. 139). Заслужава да се обърне внимание
на един варовиков блок (дълж. 0,72 м и вис. 0,72 м) от цокъла, върху конто е издълбан латински
надпис и от конто след заглаждаие иа повърхностга му се е залазило личною женско латннско
име Valeria. При вторичного изиолзуваие па блока той бил поставен с нацписа отвън, но на-
долу. Характерно е изписването на буквата I , която нма долна наклонена хаста.
Източната страна па кулата е запазена па височина 2,25 м над банкета на основата. Тя
обхвата цокъла и ссдем реда от малки камеппи блокчета от суперсгрукцпята. От челната из-
вита част са запазени само два-три реда малки блокчета.
В срсдата на кулата се излита каменей пилон с правоъгълна основа с размери 1,90x2 м,
залазеп иа височина 1,60 м. Пегова те степи пе са съвсем успоредии па страниците на кулата
(обр. 140). Това е едпнствепият пилон в ъглова кула па укрепптелната система на Абритус,
предназначен да носи тежесття па горчите два стажа. Пяма пикакво съмнение, че пплонът има
по късен прои <ход. Пачппът иа строеж и у потребсппте камыш пздават това.
“ Паме шипи цт падпиепге бяхл дсмрптирлнн и (ipemceun и длин три я на Окръжиня исторически музей
в Разград близо до сенерпага Kpcnociua стена. Пл гяхио място бях.з иостаиспи други блокове съе същите раз
мери и форма. Надписите те бз.длт иубднкуиаип в Абритус, г. II. 1 '
16 Абритус. 1
121
Обр. 142. Южният ров на Абритус (пог.тед от запад!
Входът на кулата се намира при пресичането на двете съседни крепостни стени (обр. 141).
Вътрешните нм страници образуват малки чупки, конто се виждат на обр. 138.
На северната стена на кулата, на 0,70 м навън от западната крепостна стена, респ. кур-
тина А, е разположена потерна VII . Тя е единствената потерна на ъглова кула в Абри-
тус. Нейното устройство е както на останалите потерпи. Страниците са изградени от големи
каменни блокове, плътно долепени един до друг. По време на разкопките се откри само долният
ред квадри. Рамката на потерната се оформя от два странички издатъка, така че отворът тук
е 1,28 м, а вътрешната ширина на потерната — 1,60 м. Потерната споделила съдбата на укре-
лителната система на Абритус. През последний период тя била зазидана, като били използу-
вани лодръчни камъни и хоросан, гъсто наситен с едри кьсчета от червени тухли.
Южният ров днес добре се наблюдава в западната половина, както добре показва обр. 142.
ЗАПАДНА КРЕПОСТНА СТЕНА
Нейното разкриване и проучване започна през 1957 г. и продължи през 1961 и следва-
щите години. Беше установено, че стената представлява права линия, навън от която се изда-
ват 11 кули (вкл. двете ъглови кули 1 и 26). Докато ъгловите кули са ветрилообразни, то оста-
налите девет кули са U-образпи. Средното разстояние между кулите е около 30 м. Прави впе-
чатление, че северната половина пма по-къси разстояния между кулите, конто варират между
24,40 и 25,40 м, докато западната половина има между 29,70 и 30,20 м. Досега не са разкрнти
отвън кулите 29, 30, 31, 32 и 33 и куртините между' тях. Цялата дължина на западната кре-
постца стена възлиза на 339 м.
В куртина В беше открита потерна IX. Не знаем дали е имало потерни в останалите не-
разкопани куртиин на северната стена.
При изграждането на западната крепостна стена също така били вторично употребени
архнтектурни части от монументален сгради, конто били разрушена при нападение, както и
адгробпи паметници с латински и гръцкн надписи, взетп от некропола около Абритус.
Куртина А
Тя се намира между кулите 26 и 27. Банкетът й (шир. 0 17 м) показва денивелания от
юг към север, като при външння ъгъл до кула 26 той рс П 9л м Д „ ' показаа денивелация от
иия ъгьл до кула 27. Сега степата е заоазенана> в™'„„а™ 2 м йД к °Т ба"КеТа "Р" “"т'
е почервеняла от голям пожар. м над банкета на основата. Тя
122
Кула 27
Тя е U-образнас размери: въпшпи— дълж. 9,32 ми шир. 8,65 м и вътрешни— дълж. 7 м
и шир. 4,75 м. Входът, широк 1,65 м, се нампра точно по средата на крепостната стена. В бан-
кета на основата се откриха вторично употребепи надгробии плочи с надписи. Според нуждите
на строителството надгробиите плочи били иарязвани на две или повече части и отстрани из-
рязвани по желаните контури на кулата (обр. 143—149).зв
Цокълът е висок 0,50—0,52 м в се състои от варовикови блокове с различна дължина —
от 0,29 до 1,63 м. Банкет, широк 0,10 м, отделя цокъла от суперструкпията, от която сега са
запазени само два-три реда, а емплектоиът достига па височина 1,90 м над банкета на основите.
Вътре в кулата се памерпха керемиди от покрива. Върху някои тегули има печатът FISC.
Куртина В
Тя обхваща разстоянпето между кулите 27 и 28. Дълга е 30 м. На 13,25 м южно от кула 28
и на 15,10 м северно от кула 27 се откри потерна IX, чиито долин редове от каменни квадри
са добре запазени на място. Външннят отвор на потерната с двата издатъка навътре е широк
1,35 м, а вътрешната ширина на самата потерна е 1,70 м. Тя е пострадала от пожар, понеже
вътрешната повърхност на стените й са почервенели. Наложило се е зазиждането й с подръчни
груби камъни и изобилно количество късчета от тухли.
На 0,60 м северно от потерна IX се намери отвор на напречен канал в куртината за из-
тичане на дъждовната вода, която се събирала от вътрешната страна па западната крепостна
36 Надпиеите са демон ти ран и и прибрали и лапидария на OIIM — Разград. Те те бъдат публикувани в
Абритус, т. II.
Обр. 143. Част от основата иа кула 27 с вторично упогребепн
надгробии ламетници
123
Обр. 144. надгробии плочи, вградепи в оеновага на кула 2'
Обр 145 Надгробии плочи, ьградсцц в оенова га па кула 27
Обр. 146. Нгдгрсбсн паь<етиик в осповага на купа 27
Обр. 147. Надгробеп паметпнк в основата на куда 27
Обр. 14B. Надгробии плочп в основата на кула 27 (северна страна!
стена. Отворът е правоъгьлен — шир. 0,22 м и вис. 0,40 м. Дъното се намира над нивото
на банкета на основата на куртината. Подобии канали споменахме при северната и източната
крепостиа стена.
Кула 29
Нейното местоположение, форма и ширина бяха усгановени през 1961 г. чрез сондажи.
Обаче тя не е още разкопана отвъгре.
Куртина D
Тя включва разстоянието между купите 29 и 30. Още не е разкопана. Дължината й е
около 30 м.
Запад на порта
Приблизителното местоположение на западната порта беше известно на К. Шкорпил и
А. Явашов, конто върху общия план па разградскпя Хисарлък са я обозначили с буквата Е
(обр. 1). Обаче те не са отбелязали двсте фланкиращп я кули (сега кули 30 и 31). Тя е изместена
от средата на западната крелос гна степа в южиа посока с 24,65 м, кол кото е дължината на
куртина I (между кулите 34 и 35). Поради тазн причина на север от портата има пет кули
(вкл. ъгловата северозаиадна кула 1) и пет куртннн (Е—1), а па юг —четири кули (вкл. ъгло-
вата югозападна кула 26) и четири куртини (A—D). Това слабо пзместване от средата е несъм-
нено съгласуваио с градоустройственпя план на Абритус.
Западната порта беше разкопана изцяло през 1957 г. и бяха отбелязани местата нафлан-
киращите я кули 30 и 31, обаче последимте не бяха разкрити.Тя нма правоъгьлен план, ориен-
тирам с дългата си страна в иосоката на двпжението през нея, а именно изток—запад. Външ-
126
Обр, 149. Детайл от над! робей паметник с гръцкн надпис в основата на ку. а 27
Обр. 150. План на западната порта и на ихотовете па кулите 30 и 31
127
ните й размери са: дълж. 10,75 м и шир. 10,40 м. Тя много прилича на северната и източната
ПОР1 ПортатТима две врати: външиа - спущаща се (катаракта) и вътрешна - двукрила.
Между тях се образува правоъгълен пропугнакулум. На изток ст него следва правоъгълно
помещение, отворено откъм изток (обр. 150 и 151).
Строежът на севериата порта е същият, както на останалите и особено на северната порта.
Основите са дълбокп 1,50 м. Те са изградени от ломенн камъни и бял хоросан. Горната им по-
върхност завършва с големи каменни плочи, някои от конто представляват надгробии плочи
с релефна украса, но без надписи, свпдетелство, че не са бнли използувани още в некропола
на Абритус, а са били взети направо от никое каменоделско ателие.
Банкетът на основите на пропугиакулума е широк 0,25 м. По време на разкопкнте голе-
мнте квадри от с) перетрукцията не се намериха, а само техните легла върху хоросана. На мя-
сто бяха запазени някои квадри от външното лице на западната фасада на портата (обр. 158).
Те били допрени плътно един до друг и освен това съединени с помощта на железки скоби, по-
ставени в легла. Скобите липсваха.
Външната врата е оформена отстрани от два масивни каменни пиластъра с от-
весни жлебове за движение на спущащата се врата (обр. 152—154). Основите на пиластрите за-
вършват с хоризонтална каменна плоча, върху която се издига отвесният пиластър. Каменната
плоча на горната част на основата на северния пиластър е вторично употребена надгробна плоча
без иадппс (дълж. 1,10 м и шир. 0,95 м, деб. 0,30 м). Първият блок на пиластрите непссред-
ствено над основите има правоъгълна основа, чийто външен край, който се допирал до кулата
па портата, бил изрязан. По такъв начин отпред се образува профилирана част, дълга 0,60 м,
издадена напрет, 0,125 м. Дължината на каменните блокове в посока изток—запад е 0,92 м,
а ширината им в посока север—юг е 0,89 м. Лицата на пиластрите откъм самия вход са профи-
лирани (обр. 153 и 154): основата е плинта с отвесни стени (вис. 0,13 м), следвана от две иви-
ци, едната с изпъкнала, а другата с вдлъбната повърхност и отново следва част с отвесни стени.
Отвесните жлебове отстоят на 0,685 м навътре от външното лице (западного) на пиластрите.
128
Обр 152. Въпшнла вриа и зачадвага порта (поглед от юг)
Тяхната страница е широка 0,92 м. Жлебовете нмаг квадратно сечение със страна 0,14 м. От
тях до вътрешпия край па пиластрите оставят само 0,10 м (обр. 154). Такова е ^стройството на
пиластрите па остапалите порти на Абритус, особеио па северната порта.
Разстоянието между двата пиластъра, което огговаря на отвора на портата, е 4,50 м.
Не се намери камепният праг с улея. в конто влизала спуспатата врата. Беше паправен сондаж
непосредствено пред външната врата па порта га и не се откри канал за изтпчане на нечистите
води от кастела навън в рова.
Пропугпакулумът е правоъгьлен, ориентира!! с дългата си страна по посока на движе-
нието — изток—запад: дълж. 6,85 м и шир. 6,20 м (обр. 155 и 156). Надлъжните му стени са
широки 2,63 м. Сега лиисват квадрпте от степпте му. Върху основата на северната страна се
вижда горна част па надгробия плоча с релсфно изображение па прав мъж, наметнат с мантия,
държащ в лявата спусната ръка грозд. Показва се част от надписного поле, което няма надпис.
Вътре в пропугиакулума се откриха блокове от засводепа тухлепа зидария, която несъм-
нсио е принадлежала към полуцнлипдрпчпата сводова конструкция на пропугиакулума. Тух-
лите са жълти и червепи с различии размери: 0,28X0,26x0,055 м; 0,28x0,28x0,05 м; 0,28х
17 Абритус, I
129
О 31 ХО 055 м 0,29 . 0,27'-. 0,06 м и др. Намеря се един каменей блок с дъговидна вътрешна из-
вивка, конто е оформил свода на въпшната врата.
Вътрешната врата била двукрила (обр. 161). Отворът и, широк 4,30м, сеограничавал от-
страни от по един маеивеи пиластър от каменни блокове, конто липсваха, но се виждаха тех-
ните легла върху хоросаноната подложка. Те могат да бъдат възстановени по аналогия на по-
добре запазенитё пнластри на вьтрешните врати па северната и южната порта на Абритус.
Основите на пнласгрите са завършвали горе с правоъгълна каменна плоча. дълж. 1 м (изток—
запад), шир. 0,96 м /север—юг) и деб. 0,30 м. В северния и край, конто бил покрит от супер-
струкцията на ппластъра, има крыла дуика с диам. 0,40 м и дълб. 0,03 м, свидетелство, че пло-
чата тук има вторична употреби. Съответпата плоча на южпия пиластър има също правоъгълна
форма, но е с по-малкн размери: дълж. 0,92 м (изток—запад), шир. 0,74 м (север—юг) и деб.
0,28 м. По аналогия на вътрешните пнластри на северната порта можем да допуснем, че също
така вътрешните пнластри на западната порта били правоъгълни —дълж. 0,92 м и шир. 0,61 м.
Запазен е на място прагът на вътрешната врата, конто се състои от три допрени един до
друг каменни блока, наредени в права линия. Два от тях са странички и са поставени отвесно,
а средният камък е положен в хоризонтално положение и със своя клиновиден преден издатък
се вмъква между страннчните блокове, като по такъв начин се получава по-здрава връзка
между тях (обр. 157). Двата странички блока имат триыълна изрезка, през която са .мина-
вали колелата на колите и колесниците (обр. 158 и 159). Тези изрезки били направени предва-
рително, но сега се внждат изтриванията от триенето. Разстоянието от 1,20 до 1,25 м между
средните оси на двете изрезки определяло ширината на колите и колесниците (разстоянието
между колелата им). Севернпят блок има паралелепипедна форма (дълж. 0,84 м, шир. 0,56 м
н вис. 0,40 м). Той е вторично употребен блок. Южният блок има същата форма със следните
размери: дълж. 1,52 м, шир. 0,59 м и вис. 0,30 м.
Проучванията установиха, че така описаният праг лежал върху основа, която имала
следното устройство. Страннчните блокове са поставени върху хоризонтално положени каменни
плочи с правоъгълна форма (дълж. 0,84 м, шир. 0,51 м и деб. 0,30 м; дълж. 1,59 м, шир. 0,59 м
Обр. 153

130
Обр. 154. Детайл от северная външен питастър
Обр. 155. Квадри oi lO'.Miaia стена на пронугнаку ома
на тана шага порта
и вис. 0,25 м). Под 1ях следва здрава почва. Срсдннят блок с клиповпдння нздатък лежи върху
тухлей свод, висок 0,60 м и широк 0,73 м. Дължината на свода (изток—запад) е 1,04 м (обр’.
160 и 161). Направенияг сопдаж успоредио па каменпия праг непосредствено на изток показа,
че сводът имал само конструктивно предназначение — да понесе тежестта на минаващите пре-
131
Обр. 156. Ociiorj на южната стена на пропуска л мл па южната nopia
возни средства. Той по е служел за капал за изтпчане па печпсгите и дъждовнпте води, понеже
каналът не лродължава пито павъп, пито навътре в кастела.
На изток ог вътрешните пиластрн па място се иамерпха по едва хорпзонтално поставена
каменна плоча с и.здължепа иравоъгълна форма, ориептпранн изток—запад (обр. 162). При
западная край до пиластрите плочнте нмат по одна крыла дупка с два издатъка на изток (диам.
0,16 м и дълб. 0,09 м). В тях се поставили железин гривни с дым. Едва такава гривна се иамери
в пръстта. Плочнте нмаг различии размери: северната плоча — дълж. 1,20 м, шпр. 0,60 м и
деб. 0,29 м, южната плоча — дълж. 1,80 м, шпр. 0,60 м и деб. 0,34 м. По своята форма двете
дупки ирилпчаг иа дупкпте върху камепннге плочп иа север от вътрешните пиластрн на южната
порта ла Абритус. Разстояиието между двете дуики е 4.50 м. В такъв случай всяко крило на
вратата било широко по 2,25 м.
Когато вътрешпатя врата па портата била отворена, тя се доппрала до продълженпето
на падлъжните степи па пропугиакулума в нзтючна ноеока, конто са по-теени от самите степи
па пропуз накулума, понеже те не са нмали защитил функции, а само да задържат двете крала
132
Обр. 157 Каменният праг на вътрешната твукрила врата на западната порта
Обр 15Н. Се верп и ят колоши
на пътрешпата врата
Обр. 159. Ю-кппяг коловоз в прага
па вътрешната врата
133
праг на вътрешнага врата (и :гл?1И or юг и от иэтохг
Обр. J60 Тухлсния! свод под среддга на каменния
О 1
1 _____________*
Обр. Ibl План и разр на вътрешната врага
и ла носят горннте етажн. Тяхиата ширина е 2,42 м по протежение на 2,72 м, след което стават
по-тесни — ширина 1,81 м. Двете стени са ианравеии от малки каменни блокчета, конто се от-
личават от големите каменни квадри па портата. Трябва да се допуске, че това, което е стиг-
нало до нас, представлява по-късна реставрация иа по-раннн стени.
Археологи чес ките проучваиия устаповиха, че главната улица, която започвала от запад-
ната порта и се отправила иа изток към пептралната част на Абритус, била постлана с чакъл
и пясък. Понеже постоянно се е поправила, образувала се е настилка, дебела 0,20—0,25 я.
Отделу лежат ио-едри камъни, върху тях чакъл и след това пясък. Върху повърхността се
134
Обо. 162. Каменните плочи с дунки на двете крила на вътрешната врата
Обр 163 Каменнатл С1ълба при западната порта
(послед от и >гок)
135
виждаха коловозите на колите. Такова е устройството на настилката вътре в портата и на-
вън от нея.
Последвнят пожар, конто упищожил Абритус, образувал череп горял пласт, примесен
с изгорели дървеип гредн, ксремидв, паднали камъпи и тухли Вътре в пропугиакулума се
иамерпха римски тухли, подредеин хорпзонтално и отгоре замазапи с глина. По всичко из-
глежда, чс се каеае за подовп жилища на българското раиносредповсковио селище, възникнало
върху развалините на Абритус.
Камеи и а стълба
Докато при северната и южната порта каменната стълба върви успоредно на крепост-
ната стена, допряиа до нея, то при западната порта стълбата е разположена в противоположна
посока (обр. 150). Тя се намнра при югоизточния край на портата и е ориентирана ссвероизток—
югозапад със слабо отклонение от надлъжпата ос па портата — изток—запад. Дължината на
каменната стълба е 6 м, шнрнната в началото (северозападния край) е 4,70 м, а в другня край
(югозападния) — 1,86 м. Югозападпнят край е отвесен. Основата на стълбата е дълбока 0,80 м
по отношение нивото па каменння праг па кула 30. Следователно тя е с 0,70 м по-плитка от ос-
иовпте на самата порта. Освеп това стълбата се долепва до портата с фуга.
Стълбата има външна облицовка от каменни блокчета с правоъгълно лице, а вътреш-
иостта е пълнеж от камъпи и хоросан, примесен с късчета от тухли (червени и жълти). На място
бяха запазени първпте две стъпала (обр. 163). Те са съставени от по-малки каменни блокчета.
От външната (южната) надлъжна страна па стълбата са запазени три реда блокчета (обр. 164).
Шнрнната на стъпалата е средно 0,30 м, а височината 0,20—0,25 м. По дължината на стълбата
могат да бъдат разположенн най-много 20 стъпала, но като се има пред вид, че в югозападния
край трябва да има малка площадка, технпят брой се намалява. При 20 стъпала височината на
стълбата могла да бъде максимално до 4,5 м, но с площадката—още по-малко. Следователно тази
стълба е отвеждала до подовото ниво на вторияетажна портата и оттам се е изкачвало нагоре.
Обр 1G4. Каменната стълба (послед or юг)
136
Обр. 165. Южният пиласгър на външната врата
след разртшава пето м\
Обр. 166. Външнн ят югозападеп ъгъл между западната порта и кула 30
18 Абритус, I
137
Обр. 16’’ Камениият праг на външната врата на западната порта
(пос.теден период)
Всички изтъкнати отличия показват, че стълбата била изградена по-късно, след построя-
ването на портата.
Стратиграфските наблюдения и налипните строителни данни свидетелствуват за най-
малко три строителни периода на западната порта.
П ъ р в и период — това е вре ieio на изграждането на портата заедно с цялата укре-
пите.! на система.
Втори период — пиластрите на външната врата били разрушени до ниво I м
над тогавашния терен и кагаракгата не била повече използувана. Затова над каменните квадри
била иззидана стена от малки каменни блокчета, конто затворили отвесния улей (обр. 165 и
166). При възстановката се преминало към двукрила дървена врата, чнито крила се въртели
с панти, прикрепени към отвесил дървени гредн, поставени неподвижно в квадратни дупки
(със страна 0,105 м и дълбочииа 0,025 м) върху правоъгълни хоризонтални плочи, разположени
непосредствено зад пиластрите. Новопостроепият каменей праг е по-висок от първоначалния
(обр. 167).
Трети период — двукрнлата врата била също разрушена. Била построена друга
също така двукрила врата, чнито отвеснн гредн били поставени в кръгли дупки в крашцата
на каменния праг. Следователпо крилата били прикрепени неподвижно към гредите.
Западната порта останала да обслужва Абритус до последний ден от неговото съществу-
ване. Тя не е била зазиждана.
Кула 30
Подобно на северната порта кулите на западната порта се издигали непосредствено до
иен. Те имат U-образна форма. Разстоянието между кулите 30 и 31 е 6,20 м, толкова, колкото
е и при северната порта. Банкетът, конто отделя цокъла от суперструкцията на кулите, е на-
клонен, както при кулите 5 и 6 на северната порта.
138
Входът на к)ла 30 (южната) е широк 1,65 м. Тон не е в самата среда иа крепостната
стена, а отстой на 1,25 м от южната страна на портата. Дълбочннага му е 2,90 м, т. е. толкова,
колкото е ширината на куртината. Сега странинпге й са запазени на височина 1,70 м над бан-
кета на основата. Те са нзградени от каменни блокчета. Входът е постлан с каменни блокчета,
чннто фуги са тамазанн с хоросан (обр. 168). Както при останалите кули, така и тук липсва
каменей праг
Кула 31
Входът на кула 31 има сыцата ширина — 1,65 м. Той отстой на 1 м северно от север-
ната страна на портата. Предната (източната) част на пода е постлана с два големи каменни
блока, чннто крапща премннават под страннците иа входа (обр. 169). Вътрешната част на прага
се състои от по-малки блокчета.
Страннците на входа на кула 31 са запазени на височина до 1,75 м. Те имат същото устрой-
ство, както тези на входа на кула 30. На северната страница па височина 1,57 м над пода се
откриха два реда тухли с жълт и чернен цвят (O,29yO,U4 м; 0,32x0,04 м; 0,33 .0,04 м и др.)
п хоросанова фуга над втория ред. Може бн е имело иовече редове тухли. Този тухлей пояс
не върви по цялата дебелина на страппцнта. В случая не става дума за opus mixtum.
До северната страница на входа на кула 31 се долепва с фуга южната стена па една сграда,
ориентирана изток—запад. Корндорът, образу ван между тази сграда п портата, е постлан с
трамбован чакъл к пясък, дебел 0.08 м. Тъпък пласт от черна пръст отделя чакълестия пласт
от втори по-ннско разположен друг чакълест пласт (деб. 0,15 м), положен върху здрава черна
пръст. Несъмнено се касае за поправка иа настилката. Вътрешннят банкет па куртината лежи
на 0,70 м под нивото на прага на кула 31.
Върху последний пласт чакълеста настилка пред входовете на двете кули се откри черен
горял пласт, наснтен с изгорели дървенн части, образуван от последний пожар над Абритус.
Върху чернил горял пласт точно пред входа на кула 30 се откри подложка от фрагменти-
рани ранновизантннскн тухли и керемидн, замазали отгоре с глинена замазка, която вследст-
вие пожар е получила кафяв цвят. В долнпя горял пласт има късове от амфорп с гребенчата
Обр 1Bxo'ii.i на кула 311 на i.iiia'ui.ii.i порта
139
Обр. 169. Входът на кула 31 на западната порта
„краса и други съдове. Това показва, че по-късно върху развалините на Абритус е имало жи-
во-?. Несъмнено това е било през ранното българско Средновековие (VIII—X в.), към което
време сме склонна да отнесем описаната глинена подова замазка. Следователно на това място
е имало българско жилище. Това е свидетелство, че българите не са използували кула 3U и
самата порта като отбранителна система. Жилището запречва достъпа до входа на кула 30.
Същата замазка се намери и в пропугиакулума.
Подобии подови зал азки на раннобългарски жилища са известии от много места в нашата
страна (например Ескус, Ятрус и др.).
Кули 32—35 и куртин и Е—I
След като през 1961 г. чрез сондажи бяха определена местата на кулите 32, 33, 34 и 35
и куртините между тях (Е—I), то през 1972 и следващата година започна цялостно разкриване
на достъпните части от крепостната стена, като се вървеше от ъгловата северозападна кула 1
към западната порта (обр. 170—173). По такъв начин бяха разкопани само отвън кулите 34
(частично) и 35, както и куртините Н и I. Установи се, че тезн две куртини са по-късп, откол-
кото куртините в южната половина на същата крепостна стена, а именно куртина Н е дълга
25 50 м, а куртина I —24,65. Остапалите куртини (Е, F, С)не са още разкрити. Кулите имат
U-образна форма. Външните размери на кула 34 са —дълж. 9,85 м и шпр. 8,40 м. а вътрешните—
дълж. 7,60 м и шир. 4,40 м. Входът не е открит. Размерите на кула 35 са: външни — дълж.
9,30 ми шир. 8,55 м. Входът е широк 1,52 м, изместен от средната линия в южна посока.
В южната част на куртина I, иа едпо разстояпне от 6,20 м, се среща само тухлена зидария
(14 реда), която започва на 0,60 м над банкета на основата. Тухлите са чеовени и жълтн с паз-
мери: 0 32 X 0.05 м; 0,34 X 0,05 м: 0.26 x 0,05 м и др. Хороса,?о“„™ф“ги?“"р
тухли. В случая „есъмпсио се касае за никоя по-къс„а „оправка па крепостната стем защото
тази зидария е чужда „а эидарията.па „плата укрепптелиа система „а АбритуГ
140
Обр. 170. Kv.na 34 и куртина Н на san.iHai.i крепостна стена
Обр. 171. Детайл or цокълл ни кула 3 1
141
06р. 1/2. Пзглед от кулите 34, 35 и I
след конссрвацията

Обр. 173. Куртина I на западната кропостна степа
142
ХАРАКТЕРИСТИКА ЦА УКРЕППТЕЛНАТА СИСТЕМА НА АБРИТУС
1. С т р о и т е л и и м а т е р и а л и, ст р о и те л ни
техники и конструкции
Абритус е първата засега рнмска крепост у нас, чннто крепостни степи и съоръжения са
почти изцяло разкрнтн чрез сиснмнн разкопкп в продължение на иовече ог двадесет години
(1953—1976), токато сгеппте на Дноклетиапопол при Хнсар се н.здигат високо над околиия
терен. Резултагпте от ге.ш лроучванпя дават възможпост да се състави пълна характеристика
на укрепптелната система: строителпнте материалп. нзнолзувапнте начини на строеж, различ-
ннте конструкции, да се съпоставят с тези па други съврсмепни аналогични крепости, да се
остановятобщпте черти, както и пикон местни отличия, да се придобият повече и по-точии данни
за времето на изграждапето и попранкитс на крепостпитс стени па Абритус и накрал да се
свържат с исторического развитие както на военния лагер, ло-късио град, така и па провинция
Долна Мизия. Заедио с останалите археологически материалп, еппграфските паметпини, мо-
нетите и др. те значптелно допълват и коикретнзират оскъдпите и откъслечпи писмени сведе-
ния у античните и византнйскпте авторш
Абритус имал дълбок изкуствеи ров, който добре се наблюдава иа западната страна и
особеио в западната част на южната страна, берма, широка няколко метра, и каменна крепостна
стена, снабдена с кули, порти, иотерни, стълбн и пр. В това отношение Абритус не се отличава
от останалите римски крепости в провннциите Горна Мизия, Долна Мизия, Тракия и Малка
Скития.
Засега е открнта само една крепостна стена, която опасва наоколо лагера. Само пред
южната крепостна стена, между кулите 19 и 20,има къса по-късиа стена, която заедно с първо-
началната южна стена образувала правоъгълно помещение, в което се влизало единствено през
западната потерна V на кула 19.
В случая не се касае за втора крепостна стена, т. нар. „протейхизма", която обикаля це-
зия град или кастел, както показват проучванията в Сердика, Диоклетианопол, Августа Трая-
на, с. Войвода, Шуменски окръг, и др.37
Аналогичен пример на Абритус е допълиително построената стена на известно разстоя-
ние от южната стена на квадрибургия при гр. Кула, където отдвете страни на единствената порта
се образуват две симетрично разположени правоъгълни помещения.38
Основите на кулите и куртиннте на Абритус са нзградени от ломени камъни и бял хоро-
сан, поставени в здравия жълт глинест пласт или непосредствено върху скалистая терен. За
кофраж са служели страннците на изкопите за основи, една широко прилагана строителна тех-
ника през античността върху широк географски ареал. За нея споменава и римскнят архи-
тект Витрувий.39 * * *
Средната дълбочина на основите стига до 1,50 м, но при терен с голяма денивелацня тя
е много по-голяма (при кула 17).
Ширината на основите е с 0,45—0,60 м по-голяма от тази на надземната част (суперструк-
цията). Тази разлика се дължи на банкетите от външната и вътрешната страна на основите.
По-голямага ширина е трябвало да понесе тежестта на суперструкцпята.
Горната част на основата завършва с банкет, който отделя основата от цокъла на кулите
и от суперструкцията на куртиннте. Тя лежи на тогавашного пиво иа околиия терен, конто е
бил променлив. Източната страна е близо до стръмкня скалист склон. Южната страна е силно
наклонена от запад към изток, а в самня пзточен край е имало голямо спадане, както вече от-
белязах.ме по-горе. Отвън креиостните степи пмаг два стъналовиднн банкета в горната част на
основата, като горнияте на нивото на терена. Отвътре стелите имат само един банкет на пиво го
на терена. Кулите образуват външен и вътрешен банкет. За подравнявши? на горната повър.х-
ност на основата често са вторично използувани архитектурни части от разрушени или неиз
пълнени обществени сгради и надгробии каменни плочи е релефи и надписи на латински и по-
рядко на гръцки език. Дори са използувани надгробии памстипцн, конто още нямат надписи,
което показва, че те били влети направо от скулптурннте ате.тиета в критичен за кастела мо-
мент, когато сигурността иа обнтателите му била no-важна от култа към умрелите. Такнва
37 Д. О и ч а р о в. 11рог"пхи ia и систем.тта пл p.inuonli г.тнтипекиГе укрепления по пашите ,>еМп. ________.
Археология, 1973, кп. 4, с. 14 и ел.
э“ J. A t a n a s so v a-G <• о г р i <• v a. I е qnadi iburphiiii de l.i forteiesseCasira Martisen DaeiaRipensis._
Actcs du IX«conpres international d’etudes stir les Irontieres roniaiiivs. Mntnaia, (> 13 septernbre 1972. Bucuresti—
Koln-—Wien 1974, p. 167 sqq., lie'. 1 2.
*Vitruvii de archib-ctlira llbri decern, lib. 1. cap. V, I. tlbersctzl von Curt Fensterbusch. Berlin,
1964, p. 53 sq.
143

и късно*
сполпп са открнтп в крспостшис степи иа множество градовс и кастели от римската
римската епоха както v пас, така и в чужбина.’
Докълът иа кулите се състон от един, а при силпа дспивслация от ияколко реда каменни
квалпн (кули 10 и 16), плътно доленепи един до друг и свързани помежду сн чрез железни
П-обшнпн скоби, посгавсни отгоре в предварителпо нздълбаии легла. В случая се касае за
OPUS\iuadrat пи,42 конто сс среща в крепостного стронтелство па Гърция, Тракия и други об-
ласти още пред VI -V в. нр. и. е., продължава през елипистическата и римската епоха.
Суперструкцпята па кулите и крепостиитс степи е изградена от външно и вътрешно лице
ог .хорпзонтално разположепп ммеппп блокчета с правоыълно или неправилно четвъртито
лице и от вырешен нълиеж) състоящ се от ломеии камъпи и хоросан, примесен с малко коли-
чество къечета от печени червепп или жълти тухли. Това е т. нар. opus implectum,4 а когато
блокчетата са прапилпп, можем да говорим за opus vittatum.40
Куртините н кулите па Абритус в никои участъци са запазени на височина до 2 м над то-
гавашното ннво па терена, обаче ппкъде не се среща opus mixtum,” т. е. редуване на пояси от
каменна зидария с пояси от ияколко реда гухли, конто премннават през цялата ширина на сте-
иата. Само в отделив участъци, и то на твърде къси разстояния, са използувани пояси от ня-
колко реда тухли (засвидетелствувани три), конто вървят само по вьншната страна. Навярно
в тезн случаи се касае за по-къенп поправки в тази техника, която дава възможност да се под-
равнн невннагн равната повърхност иа каменната зидария.
За истинскп opus mixtum в Абритус може да се говори единствено при пилоните вътре в
правоъгълните кули 19 п 23 па южната крепостиа стена, където пояси от добре издялани каменни
блокчета (opus v'ittatum) се редуват с пояси от по три и четири реда тухли, конто преминават
през цялата ширина на пилоните. Плапът и устройството на кулите показват, че пилоните били
изграденн едновременно с кулите. Следователно смесената зидария в укрепителната система
на Абритус била нзползувана в много ограннчени размери.
В Долна Мизпя и Тракия са известии множество крепостни степи на градове и кастели
със смесена зидарня, най-раините от конто датират от края на III в. Тук ще приведем само ня-
колко типнчни примера: с. Войвода,47 Шуменски окръг, Диоклетианопол (дн. Хисар),48 Нове I
(втория строителен период)49 и др.
Различна е шнрнната на суперструкцията на куртините на Абритус. Северната и запад-
ната стена са широки 2,40 м, южната — 2,85 м, а източната — 2,10 м. Изглежда че южната кре-
постна стена е била изложена на опасност от юг, за да бъде толкова дебела. Към това обстоятет-
ство трябва да се прибави и фактът, че куртините на южната стена са най-късите в цялата отбра-
нителна система (средно около 19 м, докато при северната и отчасти западната е около 30 м)
Източната стена е по-тясна, защото тази част била естествено защитена от стръмния скалист
склон и от близко течащата река Бели Лом. Тук и разстоянията между кулите (куртините)
са много големи.
Винаги куртините от двете страни на портата са с 0,45—0,50 м по-широки от останалата
част на крепостната стена.
10 Г. И. К а ц а р о в. Античии паметпиии и . Българпя. — И \Д, III. 1912—1913, с 181 и сл. (Авгхста
Траяна); Д. Ц о н ч е в. Хисарските бани. - ГНБМП, 193/, с. 177 и сл.. № 2 и 3 (Диоклетианопол, дн. "Хи-
сар); С. Б о я д ж и е в. Нови дании за Хисарските степи. — ИАН, \ХХ, 1967, с. 108 и сл.; G. Florescu.
R. Florescu $ i Р. Diaconu. Capidava. 1. Bucure.>ti, 1958, p. 75 sqq., n. n. 2, 5, 17; V. Par va m
Cetatea Ulmetum. — Anal. Academiei Romane, ser. Il, t. XXXIV. 1911 -1912, memorile sect, istorice Bucuresti,
1912, tabl. XIII. ' ?
44 R. Marti n. Manuel d’architecture grecque. Paris, 1965, p. 385 sqq.
4' .J • V e n e _d i k о v, L. О g ne no v a • M a r i n о v a, T. Petrov. Disposition, fouilles et remparts
de Nessebre du cote occidental. I4essebre I. Solia, 1969, p. 3! sqq , /—9j 11. Ч а н г о в а Тракийското
селише па хълма „Кракра“ в гр. Периик. — Археология, 1972, кн. 4, с. ЗЗ и сл., обр. 5.
кгг 43 44 * * Л. Б о т у ш э р ° н а. Разкопкиге във Филииопол и проблемите, свързани с тях — Урхеочогия,
гымп v С1'оа9И С\’о°бр' '.~4rj КРеГ10СТ1|ата стева «а Филииопол по северните склонове на Небеттепе. -
T iXmC X’ 9 Т С' 7Б И СЛ ’1ого Б ° Ti'ii*a мп °,,°.? и в- К 0 л а Р ° в а. Археологически проучвания иа
Джамбазтепе в Пловдив проз 1968 г. — 1 ПАМП, VII, 1971 с. 78:и сл. н ’
44 Vitr. lib. II, cap. VIH, 7 (Fensterbusch).
n bUn ' La let/llca cdlli/ia «лиана con particolare rigardo a Roma e Lazio. Vol. I. Roma, 1957.
p. b. 3 .q., К В а ч e в а. Сгроителии матернали и строителю! техники в Мизия и Тракия П —IV в ) канди-
датски дисертания, автореферат, 1978, с. 14—15. 1 u ivb.j. гхаид
С. II. Бобчев. Смссешта зидария в римските и раиповизантинскнте стооежи С iq^b- Смесената
1,а,ИАТхХ^М1^ТРе°У753 *!°£ 4“Я " - Х7с^
вода, 'шуме^сю^кръг.'-^ЬШ. ХХХШ,’ Ш?2°с° гТн^Г^р 7 "3 КЪС110а“™,1ната "Р" ' Вой'
ва{1ия^“ърху °орГитс иа^имския^^лХ^сар^—^KTl'irA^'xXlV, Уэ72’с^165Й wt^’l'' Нови проуч-
ра.,ко1и<и и ^проучвания на Хисарската креиост. — ИЛИ, XXX, 1967* с 113 и с’ч Паджаро в. Но
гичсски проучвания. — Веком.-,,Р^Уб^кт^/с^Зв*13 " fраЛоустРовството на Нове според последннте археоло-
144
л
[ 'аЛхи<1г)\'
('Ю.1ГИ v.T.u.ii) 1;.«|,„, P1H1.,U.».) I(,
[ I^IHL’Qirj
Ж
/c
Old.'
Jl-IB
•psa
•u в
n Э
-ИХ
мэл.
BIPL'
(91ИН
lOHL'E
('< 0!
•edgi
L'aiK.
-ad.4 e
-teupi
I эаор
•Bn on
И1-Э1ЭЕ
В1«1ЭГ]
nviig э
1йавни
!«яэк-е
9 adi^i
'tou Ээ
Oi1(JBsib
'9Ъо
n
0J
«Dia,d^
4 OHi
90 X Bi
6S
4?*
4:*
l aii'iniui II
/ lO/Kiia iiupi.i (hoi.чгд <•» юг). К)я\Н,1 iiopi.i i послед <м север)

Т.-|Г>.-1иц.-| III
/. Кулп 23 (общ noi.u-д). 2. ,'ki.uM <n loJ.ii.u.i стон u.i мла 23
1
£
г
й
и
г
о
3
к
(<
к
к
У'
У-
н
н.
п<
и
ш
М(
тс
Д€
ПС
Таблица IV
/. Кула 23 с дпага ии.юпа . В ырешпост па кула 2о
др
СК
за
ст<
по
та
Мс
СТ]
га-
от
гъ
От
фи
Tej
на
на
тив
Пон
Кра
Т- I
80Да
Аб
1»
2. Порти, потерпи, отточии канали,
стълби и кули
Порти Абритус имал четири порти, по една на всяка страна, както е обичайно при
t остите пре i римската епоха, когато няма топографски причини за намаляване на техиия
брой На К Шкорпил и А. Явашов не беше известна източната порта. Местоположението на
портите се обосновава от градоустройствення план на кастела.
Северната портае точно по средата на северната крепостна стена, като от двете
й t грани са разположени по пет еднакви по форма и размери кулн (една ъглова ветрилообразна
и четмри междинни U-образни) и четири куртини с почти еднаквн дължи ни.
Южната порта е по средата на южната крепостна стена, макар че на пръв по-
глед изглежда, че е малко изместена на изток от средната мислена линия. Заблудата идва от
обстоятелството, че на изток от портата се издигат пет кулн (заедно с ъгловата кула 16), а на
запад — шест кулн (заедно с ъгловата кула 26). Разликата се дължи на силно издължената
куртина А (45,60 м) между кулите 16 и 17. Обаче северната и южната порта не лежат в една ос
(север—юг), понеже южната крепостна стена е с 59 м по-дълга от северната или отстрани на
южната порта се образува удължаване от по 29,50 м, измерено по въздушна линия, т. е. толкова,
колкого е нормалната дължина на една куртина на северната стена. Следователно главните
улици, конто започвали от двете порти, се разминавали н били усяореднн. В същност всяка
улица е спирала при принцнпията (щаба на военачалника) на кастела или градския плогцад
на късния град. Трябва да се допусне, че е ставало заобикаляне около принципнята.
Друга особеност на южиата порта е нейното вдаване навътре в кастела, което се дължи
на стратегически причини, а не на топографски. Аналогичен пример представлява източната
порта на кастела Ятрус60 при с. Кривина, Русенски окръг, конто е от същото време, от което е
и Абритус.
Източната порта има твърде необичайно местоположение. Тя е разположена в
непосредствена близост до североизточната ъглова кула 10, като е използувана късата ивица
между кулите 10 и 11, където единстве но теренът е равен, защото цялата останала част на из-
точната крепостна стена върви по скалистая неравен склон. Нейното местоположение е опре-
делено от топографските особености. При нормални обстоятелства бихме очаквали източната
порта точно срещу западната порта.
Подобно разположение на порта, както при източната порта на Абритус, е известно и при
други римски кастели у нас и в чужбина. Ще се задоволим да споменем западната порта на рим-
ския кастел при с. Войвода, Шуменски окръг,61 която отстой само на 7,25 м от ъгловата северо-
западна кула 1, крепостта Улметум в Северна Добруджа (Румъния)52 и другаде.
Западната порта е изместена с 24,60 м на юг от средата на западната крепостна
стена, която разлика се равнява на една куртина. В такъв случай на север от портата са разпо-
ложени пет кули (една ветрилообразна и четири U-образни) и четири куртини, а на юг от пор-
тата — четири кули (една ветрилообразна и три U-образни) и три еднакви по дължина куртини.
Местоположението на западната порта е продиктувано от основните принципи на градоустрой-
ствения план на настелите през римската епоха, както ще видим по-долу.
Четирите порти на Абритус имат правоъгълен план отвън и огвътре, ориентиран с дъл-
гата си страна по посока на влизането. Те имат следните размери: шир.от 9,05до 10,25 м и дълж.
от 9,65 до 10,75 м.
Портите имат две врати: външна, спущаща се, т. нар. „катаракта", и вътрешна, двукрила.
Пиластрите на външната врата офор.мяли отвора на вратата и поемали движещата се врата.
Отвесният жлеб в пиластрите не се намира по средата им, а е пзместен навътре поради форти-
фикационни гъображения.
Пиластрите били наред с конструктивного си предназначение и част от външното архи-
тектурно оформление на портите. Засега най-богато и разнообразно е третнрането на цоклите
на външните пиластри на западната порта, докато на северната и южната те са предимно плоски
Проходът в портите бил едноделен с ширина между 4,16 и 4,5 м. Открити са коловозите
на една кола.
Пиластрите на вътрешната врата са обикновено по-тесни от външните. Те имал и конструк-
тивно предназначение да оформят отвора на вътрешната врата, да скоият двете й крила и да
поиесат тежестта на двата горни етажа. Отвесните греди на крилата имат в долния и горния
рай желязна обвивка, която ги предпазва от изтриване. Те се въртелп в кръгли дупки, издъл-
“ Т. И в а и о в. Разкоики и кастела Ятрум през 1962 г. — Археология, V, 4. 1963, с. 11 обо 1 и о.
« A Vn u7nCStHUTnn,U'r deS KaS4‘S Ialn,S- “ КНо- 471 lf*66’ P- 34-36' ‘«bl 1 1%.30-34.
««а. Шу«к£„ окръг. - ЙДИ, XXX ПК Х’Л™ „Т”"™ К’’С"“Т «' В»Г"
V. Plrvan Cetatea Ulmelum. — Anal. Acad. Romine, ser. II, t. XXVII. 1911 — 1915, p. 227, fig. 27.
1» Абритус, I
145
бпни в каменните плочи, поставени до пиластрите, и в една горна хоризонтална треда над вра-
тата Крилата били прикрепени към отвесните гредн и заедно с тях се въртели в дупките. По-
добно устройство имат множество вътрешии и външни двукрили врати на порти в римските
пор™, колю заменила разрушена катара™,
се отличава от гореописаната врата по това, че крилата били прикрепени с панти към отвес-
ните гредн, конто били поставени неподвижно в квадратните дупки долу (върху каменния праг)
и горе върху хоризонталпата дървена греда.
Пропугнакулумът, образуван между двете врати на портите, има правоъгълен план.
Размерите при отделимте порти варират с незначителна разлика. В страниците на пропуг-
накулума има по една ниша, разположена една срещу друга, както може да се съди по остан-
кпте от източната ниша при северната порта. Те имали декоративно предназначение. Такива
ниши, само че по две иа една страна, се срещат при западната порта на крепостта при с. Вой-
вода,61 Шуменскн окръг, само че там те не са в пропугнакулума, а в помещението след него.
При южната порта („Камилите") на античния град Диоклетианопол (дн. Хисар)5° има ннши,
обаче те се намират върху външната страна на портата.
В пропугнакулума на северната порта е издълбана буквата А, която по всяка вероятност
означава началната буква на името Абритус. Тя е засвидетелствувана и в помещението зад
пропугнакулума и на няколко места върху кулите. Това е първият засега случай в антична
крепост в Българня.
След вътрешната двукрила врата се оформя малко правоъгълно помещение, чиито стра-
ници достигат между 2,50 и 3,21 м. Те задържат крилата, когато вратата е отворена.
За архитектурно-художественото оформление на фасадите на портите на Абритус разпо-
лагаме с оскъдни данни. Несъмнено те били изградени от големи каменни блокове, плътно до-
лепени един до друг в opus quadratum. Створите на външната и вътрешната врата на портите,
както и целият проход били покрити с полуцилиндричен свод, чийто зенит бил най-малко 4 м
от подовото ниво. Изглежда, че сформлението е било по-скромно от това на портите на град
Диоклетианопол.60
Сбикновено над свода на външння вход на портите при градовете стояла каменна плоча
с правоъгълна форма, върху която бил издълбан строителен надпис. Той съдържал сведения
за времето на построяване на крепостните стени, името на тогавашния император, на управи-
теля на провинцията, конто се погрижил за това. Такива надписи на гръцки език засега у нас
са открити в Сердика (дн. София) от времето на император А1арк Аврелий и цезар Комод (176—
180)57 и във Филипопол (дн. Пловдив) — на латински и гръцки език от 172 г.68
Подобии надписи са известни от множество други градове и военни лагери в Европа и
Северна Африка, конто напоследък бяха систематизирани от Т. Бехерт6® и въз основа на тях
беше проследено крепостного строителство на римляните от времето на император Клавдий
до император Александър Север. Ние често ще се позоваваме на това изследване.
За съжаление досега в Абритус не е открит такъв строителен надпис, който щеше да хвър-
ли обилна светлина върху датата на построяване на укрепителната система, предмет на настоя-
щий труд. Ако наистина е имало такива надписи, навярно те били ограбени н унищожени по
време на разграбване на строителния материал за изграждането иа сградите в Разград в не-
далечното минало.
Кулите на северната и западната порта на Абритус са разположени непосредствено до
отвора на външната врата, като надлъжните прави степи на портата са продължение от пра-
вите страници на кулите на портите. В такъв случай разстоянието между кулите е 6,18 м. При
източната порта фланкиращите я кули 10 и 11 отстоят на 19,55 м.Това разстоянпе било продик-
тувано от особеностите на терена. Кулите на южната порта са отдалечени от външння отвор
27 м, а разстоянието между двете кули в права посока е 62,70 м. Това отстояние могло да бъде
преодоляно при защитата съгласио с тогавашната практика и предписанията на Витрувий
(Десет книги за архитектурата, кн. I, гл. V, 4).
63 С. Боя д ж и е в. Нови
1972, с. 177.
и Л. Мн л чсв и С. JI, а
пос; при с. Войвода, Шумспско,
66 С. Б о я д ж и е о. Нови
60 Лак там.
ироучпання върху порпне иа римский град при Хнсар — ИСТИГА, XXIV.
м я и о а Архсо югическп раз конки и ироучваняя на късноантичната крс-
лр<ч 1970 г. - РП, VII (под псчат).
ироучпаиия върху портите на рнмскня град при Хнсар, с. 171.
in-?? il' ^i’’ П’ М Ста н ч с и а. Падписъг за изграждането на
копе, 1372, кн. I, с. .?! и сл.; Игори iiarunic ia крепостна га стена на Сердика. —
1<17с ’ а ' 1 о v. line nouvelle inscription de I’enceinle de Serdtca. —
l-r/u, p. zl—zi.
крепосгта на Сердика. — Be-
Археология, 1975, кн. 3, с. 30
Epigraphica, vol. XXXVIII.
««и. “saj'rso;"»;,"'"""1 «« * *•
146
Нризклгз между кулите и портата <е осъществявала чрез зиданата каменна стълба до
.иная край на южната порта
Потери и. До започването на разкопките през 1953 г. в Абритус не беше открита или
чеил нпто една потерна. К. Шкорннл и А. Явашов съобщаиат, че разградски жители нм
миввалн. че на източната стена имало две потерпи, без да фиксират техиите места. Цялост-
н ' с пазкриване на крепостпите степи и кулите на Абритус (с изключение на незначнтелна част
на северната н западната крепостна стена) дадоха възможност да се открнят девет потер-
iH означени условно с римскнте цифри от I до IX Потерпите са разположени или в самите
кчотлни в непосредствена блнзост до никоя кула (например потерпите I, II, III и IX), или
в', граничите на някоп кули (потерпите IV, V, VI, VII и VIII). Двете големи право-
ъгълни кули 19 и 23 на южната крепостна стена имат по две потерпи, всяка разположена на
късата страна.
Интересно е да се отбележи, че потерпите не са равномерно разпределени върху четирите
•тени на крепостта. Северната стена няма нпто одна потерна. Трябва да се допусне, че нераз-
крптата куртина F (между кула 7 и 8) също така е нямала потерна. Това обстоятелство би могло
а се обясни единствено с естествената защитеност на Абритус откъм север, където реката Бели
Дом заобикаляла крепостта. Изглежда, че най-уязвпма била южната страна, защото южната
крепостна стена нма най-голям брой потернн — пет, от конто една в куртината (Ш), и че-
тнрн в страницнте на двете правоъгълни кули 19 и 23 (IV—VII). Източната стена, макар че
се намнра в непосредствена блнзост до р. Белн Лом и се изднга зад стръмен скалист склон, има
две потерпи (I и II), разположени в южната половина на стената. Те са били необходим»!,
понеже източната порта била много отдалечена, едва в самия североизточен ъгъл. Ъгловата
югозападна кула 26 нма потерна на северната права страна, обърната към западната порта.
Върху западната стена нма само още една потерна (IX), и то в куртина В.
Отвън и отвътре потерпите са изграденн с добре издялани гладки или рустицирани ка-
менни квадри. Тезн, конто оформят външння отвор, образуват Г-образен издатък, конто за-
държа дървената врата да се отваря навън. Потерпите имат каменей праг, в единия край на
конто има крыла дупка, свързана с косо разположен улей. През улея влизал долният заострен
край на дървената отвесна греда на вратата, който се въртял в дупката. Хоризонтална каменна
плоча покривала потерната отгоре. В потерна III се намери горната плоча, която по-късно
била нзползувана при зазиждането на потерната. В единия край въпросната плоча има крыла
дупка и улей. Външната ширина на потерпите варира между 1,25 и 1,35 м, докато вътрешната
ширина е между 1,50 и 1,80 м. Тези ширини свидетелствуват, че потерните били затваряни с
еднокрили врати. Само при потерна II до кула 15 вратата била двукрила.
Откритите потерпи в Абритус допълват познанията за местоположението, устройството
и функцията на потерните в римската фортификация. В критнчни за Абритус времена потер-
ните били зазидани заедно с три от четирите порти (VI в.).
Потерпи са известии и в други римски градове в днешна България. Римският град Дио-
клетианопол (дн. Хисар) през втория строителен период (края на III в.) имал девет потернн.60
Източната крепостна стена няма никаква потерна. К. Маджаров правилно обяснява този факт
с естествената защитеност на терена от близко течащата рекичка Бешбунардере, чиито брегове
са доста стръмни.61 Северната крепостна стена има две потернн, вместени в кишите под крепост-
ните стълби. Южната стена е снабдена също с две потерни, разположени доста далеч една от
друга (съответно на 75 и 153 м) от двете страни на южната порта, т. нар. Камилите. Западната
стена е защитена с две потерни, конто засилват отбранителната мощ на западната порта. Освен
това градът разполага с още три потерни, една от конто съединява северната крепостна стена
с протейхизмата, а останалите две потерни се нампрат в самата протейхизма. Вспчки известии
досега потерни в Диоклетианопол са разположени само в куртините и нито една в страницнте
на кулите.
За разлика от потерните в Абритус тези в Диоклетианопол са изграденн от тухли вместо
от камъни. На места са запазени каменните прагове с кръглите дупки и улей, в конто били по-
ставили еднокрилите или двукрилите дървени врати. Вътрешната ширина на потерните се движи
между 1,60 и 1,85 м. Само потерна IV на южната крепостна стена е двойно по-шпрока — 3,30 м.
Несъмнено тя е била двукрила.62
Отточни канали в куртините. За изтичането на дъждовната вода или на
разтопения сняг, конто се събирали от вътрешната страна на крепостпите степи, били изгра-
Дени в самите степи напречни капали, конто имат правоъгълен отвор, разположен непосредст-
вено под горния банкет на основата. Обикиовено външният отвор на канала е по-малък от
° К- Маджаров. Нови разкопки и проучвания па Хисарската крепост. — ПАИ, XXX, 1967 с 199
г^••Археологически проучвания па античния град при Хисар проз последннте два десет години.’—Археоло-
гия» 1965, км. 3, с. 26 и сл. 1
’’ К. Маджаров. Нови разкопки. . ., с. 131.
Пак там, с. 131 и сл.
147
вътрсипгня по две съображення. Пьрвопо десно да се ™
не може да изпол.уиа канала за Р.| У»авai t ОКОЛОвръстпия дълбок ров. Те нямат нищо
точив капали и.щеждалн водата па п»1г о г iu ||ЗХВЪ.,ляРла навън нечистите и атмосферните
—о or яра—
Г ж
^"№*»^а^^^о»^рп*'Гторт« »» Абритус канал за изтичаие на повърхност-
„,,те с ..oroKaraK-p-ior бкл игрален и двете затварЯШи входовете на
п°РТ£с‘ТъТ7б и По врсме на разкриваието иа крепостннте стени на Абритус (1953—1976)
бяха открити само три зндани стълби, и го в непосредствен а близост до северната, южната и
западната порта. При частичного разкрнване на източната порта не се попадна на части от стъл-
ба. Този въпрос остава засега перазрешсп.
Стълбите при севериата и южната порта са нзградени допълнително и долепени с фуга
до крепостннте степи, имайкп тяхната посока. Това бн могло да стане веднага след издигането
на крепостннте степи или след известно време. Стълбата до северната порта лежеше върху
Kj.iTjpeit пласт, така че там може да се предположи, че е малко по-късна.
Дължппнтс иа северната и южната стълба и размерите на каменните стъпала, конто са
запазени на място, пи позволяват да начислим първоначалната височина на крепостннте стени
до нивото на платформата, по която са се двнжелн бранителите на крепостта. Установихме,
че тази височина е била 10 м. Над платформата се издигали парапетът и каменните зъбери,
конто пмалм височина около 2 м, колкото да закрият един защитник. Следователно заедно
с парапета зъберптери стените прп нормални условия, когато теренът бил равен, имали
височина 12 м.
Стъпалата при северната порта започват от изток и постепенно се изкачват в запад-
на посока към самата порта. При стълбата до южната порта посоката на стъпалата е от за-
пад към изток, т. е. от портата към кулите, понеже кулите били доста отдалечени от нея
(средно 27 м).
Стълбата при западната порта има обратна посока на тук споменатите две стълби. Тя не
е успоредна на крепостната стена, а перпендикулярна на нея. Посоката й е от изток към запад.
Във връзка с височината на крепостннте стени на Абритус ще приведем като пример много
добре запазените крепостни стени на Диоклетианопол от втория строителен период, който днес
се внжда над терена. Освен това там са запазени и зпданите стълби, конто дават възможност
да се пресметие първоначалната височина на стените. Особено важна за нас е стълба 6, разпо-
ложена от вътрешната страна покрай южната крепоетиа стена.66 Тя е двураменна, с обща дъл-
жина 23 м. Стъпалата й са високи и широки по 0,31 м. Като се остави горе по средата една пло-
щадка с дължина най-малко 2 м, то всяко рамо на стълбата ще има по 34 стъпала, конто дават
височина от 10,50 м до нивото на платформата на крепостната стена. Към тази височина трябва
да прибавим височината на парапета и зъберите (около 2 м). Следователно общата височина
излиза на 12,50 м.
Под каменните стълби на Абритус били нзградени ниши или помещения, конто имат за
дълбочииа дебелината на стълбата. В тях били складиранн отбранителни средства (каменни
точки, копия, стрели, лъкове и др.).
Ниши срещаме и под каменните стълби па Диоклетианопол.67
Сравненията биха могли да се увеличат значително, но и примеръг от Диоклетианопол
сочи, че имало общовалидни нормп в римската фортификация в определен!! периодн, конто се
спазвали, щом като тонографските особеносги не налагали тяхното модифмциране ' Готовите
схеми били съобразявани с конкретиите условия на терена и с по-ефнкасните възможности за
отбрана. Тези схеми били нзпитаин в практиката и затова се прилагали в различии провинции
на Римската империя. Гова позволяв:! да се правят сравнения върху по-обширнн територин
чесго пъти отдалечени една от друга. Също така римляните не пренебрегали и местните фор-
К. Маджаров. Нови разкопкп. . ., с. 120 и еч
м Т И кЯК,?;П.°ии Лпгус™ Граяна-Верея (II—VI в.). - Археология, 19S5,
България, с. 24 Водоспабдявапе и канализация иа градовеге о г римската и
кн. 3, с. 17.
късиоантичната
епоха в
’’ К. М а д ж а р о в Цит. съч., е. 120, обр. 9
Пак там, с. 120
148
тнфикационнп традиции. В същпост римляните използували най-рацноиалио всичко, което
би io полезно -Id тях.
К л и На К Шкорппл и А Явашов бяха известии местата само на 24 кули с „валчеста
(Корма '-** В резхлтат иа проветенпте разкоики през 1953—1976 г. бяха открити и документи-
рани вснчкмте к\ ян иа крепостта Абритус, чийго брой възлиза иа 35.60 Па пионерите на проуч-
ваипяы върху разгр.тдскпя Хисарлък не бяха познатн 11 кули, конто се разпределят така.
к\лите (5 и 6) на северната порта, северопзточната ъглова кула 10, вспчките четири кули иа
и 1точната степа, ъгловата югоизточна кула 16 и кулите (30 и 31) на западната порта В е
лината на последните проживания северната стена нмала 10 кули (1 —10), източната 5 кули
южната — 11 млн (16—26) и западната — 9 кули (27—35). Най-малко кули
имала източната стена, понеже пред нея се спускал стръмен скалист склон и наблизо течала
пеката Бели Лом, която защпщавала крепостта от изток в север. Най-много кули били нздиг-
нати по южната стена, която изглежда, че е била най-много изложена на пападенията на чуж-
дите племена.
Фортифпкационната схема на Абритус се състоп от три различии по план тнпове кули:
в е т р и л о о б р а з н и, образувапн от преспчането под прав или тъп ъгъл на две съседни
крепостни стени. Те се срещат при ъглите (1, 10, 16 и 26); U-o б р а з и и —23 кули (междин-
ннте кули 2—9, 11. 17, 18, 20, 21, 22, 24, 25, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34 и 35), две
големи пр а во ъгъл н и кули — 19 и 23 на южната степа и четвъртити или модифи-
цирани в трапецевидна форма — 4 междпннп кули на източната стена (12—15). Ветрило-
образните кули се издават 5,90—6,10 м навън от крепостните стени.
Кулите с U-образеи план представляват в същност комбинация на правоъгълник, допрян
до крепостната стена, н полукръг, взнесен пред него. Извнвката започва на 5,5 м от крепост-
ната стена (отвън). Тяхната външна дължина (издаденост) е между 9,35 и 10,12 м, а външната
им ширина варнра между 7,80 и 9,30 м. Това е формата на кулите при портите и междинните
кули, конто са най-многоброннн в цялата отбранителна система на Абритус. Кула 11 на източ-
ната крепостна стена има V-образна форма, която представлява модификация на U-образните
кули, наложена от неравния стръмен терен на това място.
Двете големи правоъгълни кули на южната крепостна степа се издават навън от нея
10,20 и 10,45 м, т. е. толкова, колкото и U-образннте кули. Тяхната дължина — 18,90 и 19 м —
се равнява на ширината на две U-образни кули. Много характерни са заоблените ъгли на супер-
струкцията, докато цокълът е правоъгълен. Засега това е първият пример у нас. През 1978 г.
правоъгълна кула със заоблени ъгли се откри в Одесос, която вероятно е от римско време.
Проучванията е направил Михаил Лазаров.
Вътре споменатите две кули имат по два масивни пилона, нзградени в смесена зидария
с пояси от по три и четири реда тухли в един и същ пилон, и то едновременно. Подобии пилони
са открити на много места у нас и в Северна Добружда: Ятрус (кула 4 и сградата в сек-
тор VII),* 70 Нове II (кула 4), 71 с. Войвода, Шуменскн окръг,72 Капидава,73 Улметум74 и дру-
гаде. В тях пилоните имат пояси от по четири реда тухли.
Просторните правоъгълни кули нзпълнявалн функцията на складове за бойни и храни-
телни припаси.
Кулите на източната крепостна стена на Абритус с изключение на двете ъглови кули
(10 и 16) и на U-образната кула 11 имат правоъгълна или неправилна четвъртита форма,
продиктувана от теренните условия: липса на достатъчно широко място навън от крепостната
стена за разполагане на изпяло изнесени U-образни кули и стръмния скалист терен в непосред-
ствена близост. Тук кулите се издават от 3,50 до 7,30 м, докато за иормалните U-образни кули
е необходимо издаване навън от куртината 10 м. Все поради същнте причини кулите 14 и 15
се вдават с 1,70 м навътре в ллощта па крепостта, като по такъв начин се използува дебелнната
иа крепостната стена и част от площта па кастела.
* К. III к о р п и л. Абоба—Плиска - НРАИК, X, 1905, с -190. табл. CXI а. I и 2- Оппе на стаониите
поте-инието на река Русеиски Лом. с. 37-39, обр. 35; А. Ява ш о в. Ралград. . ., с 31 и ст обр °9
вв До 1970 г. бяха ра-крити само 30 кули. Вж. Т. II и а и о п. Укрепятелизта система на Xodhtvc _
лрхеотогия, VIII, 4, I960, с. 18 и сл., обр. 1. I У •
70 Т И в а и о в. Археологически проучнапия в каегела Яитрус. — Археология, V 1963 ки 3 с 1-
I Ivanov. Die FestuiiRMiiauc г des Kaslcll. latrus. — Klio, 47, 1906. p. 27 sqq., fie 23—t ibl’ 1- R ’naV
l< Der Sektor V11. — KI io, 47, 1966, p. 57 sqq. ‘ 1 1 k -o. taPl. 1. H. D о h-
71 Д П. Д и м и г p о в, M. Ч и ч и к о n а, В. Су л то в и А. Д и м и т р о в а Археочогически₽
раскопки в восточном секторе Нове и 19G3 г. — HAH, XXVIII, 1965, с. 50, обр. 10 С
72 А. Ми л ч с в и С. Дамя нои. Археологически ралкоики и п'роучйання 11а късиоаитичната кпе-
вост при с. Войвода, Шумеиско, врез 1970 г. — P1I, VII (под нечат) рс
Р. 44-45,’ £ 30, р! F 1 0 г с s с Р- D i а с о и н Capldava. 1. Bucurejti, 1958. р. 36. Hr. Ц. U.
74 V. Р а г v а п. Celatea (Jlnietuiii. — Anal. Acad. RomSne, ser. II, t. XXXVI, 1913—1914,p. 275 fig 29
149
разширение на Нове (Нове II) н др^ад^‘ пазлика от куртините имат цокъл от един ред
Интересно е да се отбележн, у Р с попади силна денивелания на терена
големи каменни блокове с височина от 0.45-0,65 м. Само поради си д >
броят на редовете блокове може да се увеличи до два «ли три (например кул ) Ды
жината на бпоковете е различна и ние посочнхме конкретни мерки при отделяйте кули, щреща
S редхваие на дълъг надежен с къс, напречен блок, така наречената система „биндер-лоифер",
която води начало о си от предримската епоха и продължава да се употребява през римската
епоха както в нашнте земи, така и вън от тях. __
Тесен хоризонтален банкет отдели цокъла от суперструкиията на кулите. Само при ку-
лнте 5 и 6 на северната порта и на кулите 30 и 31 на западната порта банкетът е наклонен на-
до.! V.
Такъв банкет, характерен предимно за кулите на портите, е засвидетелствуван и в други
крепени градове и кастели у нас и в чужбина, като например: в Ескус II (източното разши-
рение) — източната порта,77 Кастра Мартис при гр. Кула — при входа на по-късната стена,
Бонония (дн. Видин)* 7® — при кулите, Ad confluentes (дн. гр. Кобленц в ФРГ), Андернах (в
ФРГ)81 и другаде.
Този банкет по профил много напомни корниза в пропугиакулума на северната порта на
Абритус (само че там е наклонен навътре) и корниза на пилоните в правоъгълните кули 19
и 23 (сега запазен само в кула 23 — източния пилон).
К. Шкорпил и А. Явашов нищо не съобщават за разстоянията между кулите на отдел-
яйте крепостяи стени. Върху общия план на Хисарлъка те поставят кулите на северната и
западната стена почти на еднакви разстояния, нещо, което почти отговаря на действител-
ността. Кулите на южната стена са означени с по-малки отстояния една от друга. Върху из-
точната стена не е отбелязана нито една кула, както изтъкнахме по-горе. В същност точните
размери на куртините можеше да се установят само в резултат на многогодишните системки
разкопки, конто разкриха почти изцяло цялата обиколка на крепостната стена и фиксираха
точните места на кулите. Разстоянията между кулите на северната стена се движат между
27,80 и 28,33 м. Би могло да се приеме като средно разстояние 28 м. Западната крепостна стена
има две главки дължини: по северната половина дължината е между 24,40 и 25,40 м, или средно
25 м, а по южната част — дължина между 29,70 и 30,15 м, или средно около 30 м. В послед-
ната част се срещат по-големи разстояния, откол кото при северната стена. Южната крепостна
стена прави впечатление с по-късите куртини, чиито дължини се движат между 19,10 и 19,30 м,
т. е. с около 9—10 м по-малко от тези на северната стена. Обаче куртините от двете страни на
южната порта са малко по-дълги — съответно 27,70 и 27,35 м. Необичайно голямо е разстоя-
нието между ъгловата югоизточна кула 16 и кула 17, което достнга 45,60 м. Това се обясня-
ва с естествената защитеност на терена в тази част. За компенсация близо до кула 17 била
направена потерна III. Източната крепостна стена има доста големи разстояния между
кулите — 40,40 и 79,70 м. Само разстоянието между двете кули 10 и 11 на източната
порта е 19,55 м.
Витрувий (кн. I, гл. V, 4) препоръчва разстоянието между две съседни кули да бъде тол-
кова голямо, колкото може да достигне едва хвърлена стрела. Когато една кула е нападната,
да могат съседните й кули, разположени отдясно и отляво, да дадат отпор на врага, като се
-стреля със скорпиони и други метателни оръдия. Разстоянията между кулите на Абритус на-
пълно отговарят на това изискваие на Витрувий и на укрепнтелната практика през римската
епоха.
Възннкват два важни въпроса относно височината и покрптието на кулите на Абритус.
Вече споменахме, че крепостпите стени с парапета и зъбернте са достигали до около 12 м.
Кулите са се издигали с един етаж над тази височина, така че приблизителната височина въз-
лизала на около 16,63 м. Кулите били триетажни. Всеки етаж пмал отвън тесни отвесни прорези
(амбразури) за наблюдение и за стрелба. Горните етажи са имали по всяка вероятност и про-
п’ * v а п 0 v- °р- cit’. р- зо sq., tabl. I, fig. 6, 23—26.
ИовеXXVl’l.’'К “с. 518:' Д.’п.Двм Тч7“в7Т’д“
XXX? НЮ?!c"ss и ел!, обр' 11°—15 ЛРХСО“»™"“«”' раскопки в восточном секторе Нове в 1965 г’. — ИЛИ.
«о„к,™Р»’к";с" ТдайГ’"" "|,М 1970 Г' °’ »• Главе, „вучев руководи™ ». раз-
7® J. Л 1 a n a so va-G ео rg 1 е v a. Op. cit., р. 167 sqq., fig. 2,
op.. I. " d C ° " a' КРУглИе и полигона.!кние башни в Dacia Ripensis. — Thracia, III, 1974, с. 337,
«Udb?rnlhRr’ Dasromische Koblci,z- ~ Bonn. Jalirbiicher, 142, 1937 p 67 tabl 16 18
L e h n e r. — Bonn. Jahrbuchcr, 107, 1901, p. 22, tabl 2, fig. 4 1 • oz, tabl. 16 18.
150
юрии j* »аменна амбразура споменахие в началото на глава 111, открита предн разкопкнте
» ??:3 г. Отнванего от един етаж в др > г е пав.!..о с помощта на вътрешна .тървега стълба.
, г г _ "формата -ъ—° гаил могло да се влезе в треп я етаж на кулите. Триетажни кули имали
; s . римски крепости у наг и в чужбина, като например Диоклетианопол/’ квадрмбургият
h астра Чартис при гр. Кула8* и др.
Отдавиа сыцествува днскуеия в археологическата наука откосно проблема, дали кулите
са । мали покрив или не. Един ученн смятат, че кулите завършвалн с хоризонтален под, над
к йто т и «дигали каменните зъберн, конто увенчавалн отгоре кулите Други са на мнение, че
кз ите имали дървен покрив с керемиди. Нека се обърнем към археологическите открнтия и
мснетите
Що се отнася до кулите на Абритус, нне разполагаме със снгурни данни, че те са имали
дървен покрив, настлан с тегу ли и имбрицес. При разкопаването на вснчкнте кули на Абритус
вътре беше намерено голямо количество цели и фрагментирани керемиди от двата типа. Тегу-
лите от кули 7 и 28 имат вдлъбнат лечат F1SC, конто се среща у нас за първи път в Абритус.
Той е известен от град Напока, дн. Клуж в Румъния.8* Керемиди са откривани също в кулите
на рпмските крепости при Шумен, с. Войвода, Шуменскиокръг, с. Одърци, Толбухински окръг,
Кастра Мартис, дн. гр. Кула и другаде у нас.82 83 * 85
Правоъгълните кули на Абритус са имали четиристранен покрив, а U-образните — пред-
ната полукръгла част е имала конусовиден покрив, а задната правоъгълиа част — двустрех
покрив. Непосредствено под стрехата в стените били оставени отвори за прозорци и за стрелба
с тогавашиите отбранителни средства.
Ш,е приведем няколко примера на покрнти кули на лагери и градове от Средна и Западна
Европа от римского владичество.
Много близък паралел на кулите на Абритус представлява така наречената „Порта Ази-
нария“ на Аврелиановата стена на град Рим.86 Кулите са U-образни, като само полукръглата
част излиза навън от куртината, а останалата правоъгълиа част се вдава навътре. Те са три-
етажни. Полукръглата част е покрита с конусовиден покрив, а правоъгълната — с двустрех
покрив. Долният етаж има амбразури.а вторият и третият етаж — големи прозорци, през конто
се стреляло с катапулти. Сега портата е запазена почти напълно до самия покрив, който е из-
горял, така че тя ни предлага един почти цялостно запазен модел на порта.
Кастелът при Цвентендорф в Долна Австрия има U-образни кули, вътре в конто са от-
крити множество тегули и имбрицес.87 Кулите на Порта Нигра на гр. Трир (ФРГ) имат U-
образен план, като полукръглата част излиза навън, а останалата част влиза вътре в кре-
постната стена. Според новите проучвания портата датира от 180 г., а според предишните —
едва от времето на Диоклетиан.88
Учените,8 *® конто са се занимавали с проблема, дали кулите на рпмските кастели и градове
били покрити или плоски, често пъти в подкрепа на своего мнение, че те имали покрив, се по-
зовават на изображения на градски порти и на градски крепостни стени върху монети, сечени
през началните десетилетия на III в. в градовете на Долна Мизия и Тракия, като например
Томи, Калатис, Марцианопол, Никополис ад Иструм, Анхиало, Адрианопол, Сердика и др.
Тук ще споменем някои от тях.
Град Томи,®0 главният град на провинция Долна Мизия, отсякъл по времето на Гета
(211—212) монети с изображение па градска порта, фланкирана от две кули с конусовиден
покрив. Същия тип кули срещаме върху монетите на град Калатис91 по същото време.
82 К. М а л ж а р о в. Пит. съч., с. 116 и сл.; С. Бояджиг в. Нови проучвания върху портите на
римския град при Хисар, с. 177 и сл.
83 J. Atanasov a-G е о г g 1 е v a. Op. cit., р. 167 sqq.
м Г. М i t г о f a n. Vcstigii din Napoca гогпипа. — Acta Musei Napocensis, \ 1II. 1976. p. 200 sq., tabl. III.
86 В Антонова. Шуменската крспост проз римската епоха. — Археология. 1978, кн. I, с. 14 и сл.;
С Дамянов. Проучвания па кула К? 3 ог къспоангнчиия грач при с. ВоГшода. — 1111МШ. VI, 1973, с. 189
и сл.; С. Михайло в, Л. Д о и ч с в а-П е т к о в а и Д. Т о п т а и о в. Разкопкп на граднщего при
С. О.1ърии, Толбухински окры (1971 —1973). Археология, 1975, кн. 4, с. 65.
86 1 A. R i с h hi о и d. Tin City Wall oi Imperial Rome \n account at its architectural development
from Aurelian to Narses. Oxford, 1930, p.160 sq , fig. 28 29
87 If. Stig I i z. Das romisclie Don.iukastell Zwenlendorf in Niederosterreich (die Ausgrabungen 1953___
1962). — Der romisclie Limes in Oslerreicli. Wien, 1975, Heft XXVI, p. 56 sqq.
88 E. Gose Die Porta Nipra in Trier. Trieni Grabiingeii und Forschungen. Bd. IV. Berlin, 1969: Die
archaologiscfie Forscliiing der 1’orla Nigra, p. 59 sqq.; К I’arlaska Die пене Veroffentlichung der Porta
Nigra in Trier Germania, 1 I, 1973, p. 177 178, Anin. 7 13.
8B P Wol t e r s. Zur Bedaclunig der Festiingstiirme — Germania, HI, 1919, p. 7 sqq.; \V. Kubi-
t c h e k. Germania, 111, p. 9 sqq.; F. Ant Ii e s. Spiilrmiiische Kastelle und feste Stadte ini Rhein- und
Donaupebiet, — RGK, X. Berichl, 1917, p. 159 sq.; R. F о г г e r. 7ur Bedaclunig der spatromischcn Fcstungs-
tiirnie in den Rheinlandcrn. Germania. II, 1918, p. 73 sqq ; P. II e г b i •>. Nocli einmal zur Bedaclunig der
Festling- itirnie. — Geniiiiiii.l, IX, 1925, p. 138 sqq
1,0 Severe» n u. Die Mauer der 1'cstung Tomi. — Biicurejti 1 Bucarest, 1935, p. 178 sq , fig. 1___2.
81 Ibidem, p. 179
151
Вър-xv монети на град Марцнанопол в Долна Мнзия през управлението на Горднан 1Ц
(238—244) когато управител на провннцията бил Менофил, е представена градска порта, за-
'цищавана от две закръглени издаденн напред кули с конусовиден покрив.- Друга монета от
съшото време на Марцнанопол възпронзвежда схематично крепостната стена и вътрешността
на града отгоре, от птичи поглед. Вспчките кули завършват с конусовиден покрив. Кону-
совидни покриви иматоще кулите на портите на римските градове Анхиало, Адрианопол и дру-
ги от същия период. _
В. Кубичен9* смята, че покрптите кулн били обнчайни за по-студените области на Рим-
ската империя. Tort привежда Певтннгеровата карта, гдето условният знак за означаване на
кастел е порта с кули, конто имат конически покрив.
П. Хербиг9® привежда една мозаика от Auriol в Южна Галия, върху която е изобразена
крепостна стена, която отляво се защищава от кула с куполовиден покрив, а отдясно от кула с
плосък под, над конто стърчат зъберите. Този пример показва, че двата типа кули (с покрив и
без покрив) се срещали едновременно.
Върху монети, сеченн в Долна Мнзия и Тракня, наред с кулите с конически покрив се
явяват кули без покрив (Никополис ад Иструм, Анхиало и др.).97
Възниква въпросът, доколко монетните изображения на порти и кули на един римски
град у' нас отговарят на действителния изглед на тогавашните порти и кули. Често пъти се на-
тъкваме на известен шаблон, понеже порти и кули на различии градове от едно и също време
имат еднакви изгледи върху монетите. Този въпрос може да бъде успешно решен, когато се
разкопаят портите и кулите например на Никополис ад Иструм, Марцнанопол, Анхиало и др.
и се съпоставят технпте планове с изгледите върху' сечените в тези градове монети. Но незави-
симо от това важно е обстоятелството, че са се строели порти с кули, конто имали конусовиден
покрив.
»7
и Транквилина).
Н. м" ш „₽о‘а. 1169. 1826. tabl. XX, 13-16;
«•
1972. hi 1. c 33 обр *1?™’'«“««P'iTi - Нумизматика. IV.
“ W. к u bi "Th " £ tT'ari™S ,6"'4h" ™SV 214 " °*- “ 2'
и P. Her bi g. Op. cit. 1
H. Мушмов. Цит. сьч., Ng 2940 табл VII on or z
(ВИЛИ,,Я)- ' n’ ‘•° 21 (мо,,е™ от Анхиало от времето иа Гордиан Ш
152
Ч е т в ъ р т а . л и п а
РАЗВИТИЕ НА РИМСКАТА УКРЕППТЕЛНЛ СИСТЕМА
У КРЕПИТЕЛИ А СИСТЕМА В ЕВРОПА, СЕВЕРНА АФРИКА,
МАЛА АЗИЯ И ПРЕДНА АЗИЯ (I—IV в.)
Характерпстпката, която направихмс па крепостпите степи и съоръжения на Абритус,
показва, че те имат определена специфика, отражение на даден етап от развитието на римското
крепостно строителство в тракнйскпте земн, влпзащи диес в границите на HP България, и из-
общо в широките области на огромната Римска империя. Това развитие е резултат на конкрет-
ното обществено-икономическо развитие п иа състоянието на тактиката и стратегията по онова
време. За да се намери мястото на Абритус в това развитие, налага се да направим кратък пре-
глед на укрепителната система на военните лагери и градовете в римскпте провинции в
Европа, Северна Африка, Мала Азия и Предна Азия през I—IV в. След това ще пристъпим към
тези в провинцпнте Горна Мизия, Долна Мизия, Тракия и Малка Скития.
В настоящий труд нне се стремим да прплагаме сравнително-историческия комплексен
метод на изследване, който държи сметка за всичкн същественн компонент на фортификацион-
ната система, за общите положения и локалните особености, за строителните материали, строи-
телните техники и конструкции, за стратиграфските наблюдения, епиграфските, археологи-
ческите и нумизматическите материали, свързани с крепостпото строителство. За целта са под-
брани добре датирани примеря, взетп от чуждестракната и българската археологнческа лите-
ратура. Напоследък бяха публнкувани ияколко обобщителии студии по този проблем, конто
ние използуваме на съответните места, като прибавяме и пашите наблюдения върху третира-
ните в тях обекти.
По време на Римската република плапът на военните лагери бил най-често квадратен,
защото тогавашните строители смятали, че тон е пай-удобен за отбрана. Сградите в централ-
ната част били еднакво отдалечени от четирите креностни стени. През управлеппето на импе-
ратор Август (27 г. пр. и. е. — 14 г. иа и. е.) ее проявява тенденцпята да се премине към
правоъгьлен план, разделен на три основии части: претентура, централка част и ретен-
тура.1 Такъв план има например лагери г Augusta Praetoria (дн. Аоста), за който ще стане
дума по-дол у.
На известно разстояпие от крепостната степа (т. нар. берма) се нампралн един или повече
ровове и землени насипи (валове), обнкновево дагиращи от различии исторически перноди.
Августовото управление се характеризпра с продълженне иа фортификацпонннте тради-
ции на късната република. Сампят Август и нмнераторпте след него разполагалп със специална
комисия, съставена от най-впднпте строители на крепости в нмпернята, конто изработвали
проектите, а лично императоры' гп одобрявал. Затова в строителните надписи, поставянп над
портата на един град или лагер, на първо място се споменавало името па императора, през чието
време е станал строежът. След това се пзброявали длъжностннге лица, конто положили грижп
за непосредствепото изпълпепис на строителните работи.2
Витрувий3 (кн. II, гл. V, 2 и 5) подробно се завпмава с нроблемпте на топографията на
крепостите, тяхната форма, устройство на кулите и др. Топ препоръчва кръглите и полпгонал-
пнте кули вместо квадратппте, понеже последннте били но-лесно разрушаванп от т. нар. „овни“.
Остапкпте от укрепенпте градове и лагери от Августово време свидетелегвуват за изпол-
зуването па три основии типа кули: кръгли, полигоиалнп и квадратна, чпято предна част вз-
лиза навън от куртината. Ще се спрем па ияколко примера.
м 1 Т. И в а н о в За плаплровкатл и архитектур»™ па латерите n,pet римската императорски епоха. _
"’•‘К, 1973, кн. 3, с. 5 и сл. и пит. литера!ура.
’T- Bcchert Op cit., р. 205 sq.
V i t г Op. cit Ubersetzt von C. Fensterbuscli.
W Абритус, 1
153
3
Обр. 174. Планове па порти от Европа от Августово
и Клавдиево време
1 Форум на Юлий — източната порта, 2. Новезиум —
североизточната порта, 3. Арелате (по Т. Бехерт)
Котонията на ветераните Forum lulii4 (дн. Frejus във Франция) има порта с три прохода,
Лланкирана от U-образни кули, чиято предна полукръгла част излиза навън от куртината,
а по-готямата част остава в куртината и вътре в града (обр. 174,/). На известно разстояние от
кутите на портата са разположенп други две кръгли кули, от конто една четвъртина влиза
навътре в града. Дъговидна стена съединява четирите кули с портата, така че пред портата
се образува полукръгло празно пространство. Останалите междинни и ъглови кули са кръгли
и само предната част излиза навън.
Описаният тип порта е известен в литературата като „Галска порта". Такива са портите
на укрепените градове в Галия през управлението на Август, например в Arelate (дн. Arles)
(обр. 174,3),5 Nemausus (дн. Nimes)6 и др. Въпросният тип порта се среща и при Клавдий (41 —
54), както показва североизточната порта на легионния лагер Novaesium7 (дн. Нойс във ФРГ),
основан в 50 г. (обр. 174,2), само че там кулите, конто фланкират портите, са осмоъгълни.
Porta Palatina в Августовия град Augusta Taurinorum (дн. Турин в Италия)8 илюстрира
порта с полигонални кули, конто се издават навън. Градът бил основан в 25 г. пр. н. е.
Крепостните стени на Augusta Praetoria9 (дн. Аоста), основана в 24 г. пр. н. е., се харак-
теризират с ъглови и междинни кули с квадратен план, разположенп така, че една трета част
от тях излиза навън от куртината. Правоъгълиите кули на четирите порти само с една трета
част се издават навън.
Подобно е устройство™ на укрепптелната система на град Емона10 (дн. Любляна в Сло-
вения — Югославия), за която се приема, че била построена през управлението на Август.
Кулите на портите, междинните и ъгловите кули са разположенп по същия начин по отноше-
ние на куртината, както при Аоста.
Землено-дървените воении лагери в различимте провинции на Римската империя били
строени през един кратък или по-продължителен период според конкретнпте местни условия,
наличието на строителни материали и степента на развитие на крепостното дело. Въз основа
на епиграфски паметници се приема, че най-раннпге каменни крепости били издигнати в про-
винциите Германия, Реция, Норикум и другаде при Клавдий, Нерон (54—68) и Веспасиан
(69—79), замествайки землено-дървените крепости.11 В областта У еле на провинция Британия
землено-дървените укрепления се строели чак до ПО г. (управлението на Траян).12 В про-
4 Р. A. F е v г i е г. — Gallia, X IV, 1956, р. 36; Т. В е с h с г t. Op. cil n- 201 soq
6 T. Becher t. Op. cit., fig. 1, 3; Gallia, VI, 1949, p. 210, lie 4 *
« H. Kahler. — Jdl, 57, 1942, p. 23, fig. 17.
7 С. К о e n e n. — Bonn. Jalirbiichcr, 111 — 112, 1904, p. 208 sqq.
p 304 sq hg 'll?'* * U S an<' ' В W a r d - P с г k i n s. Etruscan and Roman Architecture. London. 1970.
0 Ibidem, p. 302 sq., fig. 116.
н na L Ernona- — RE. Suppl. IX, 1968, col. 540—578.
is v pCv,ief Vo PiPi S(I9- и пит. там литература.
Cardiff, 1969,' р^ 153 sqq. ' " ’П S' T,K‘ R°man 1?rollticr in Walcs- Second, revised Edition by M. G. Jarrett.
154
винцня Дакия, основана в 106 г., първоначалните укрепления били също така землено-дървени
и едва при Халрпан се появилп първнте каменни крепостна степи и кули.13 14 *
Характерного за укрепптелната система на военните лагери по времето на Траян е това,
че всичкпте кулн са расположен» от вътрешната страна на крепостната стена. Освен това ъг-
iutv са дъговидно извита
През управленнето па император Хадриан (117—138), известен с дефанзивната си поли-
гика, били построена множество лагери на легионп, помощни войски и наблюдателни кули в
различимте части на Римската империя. Едко от най-големите защитил съоръжения е Хадриа-
новата стена,11 която представлява непрекъспата каменна стена, дълга 80 римски мили (днешни
120 км), простираща се от източното до западного крайбрежие на Англия (провинция Брита-
ния). Тя била изградена изцяло от каменни блокове отвън и отвътре с пълнеж от ломени ка-
мъни и бял хоросан по средата. От вътрешната страна на Хадриановата стена са разположени
по известна схема лагери на легпони, помощни войска и наблюдателни кули. Тя била построе-
на в 122 г.
Легнонннят лагер при Честърс16 (част от системата на Хадриановата стена) все още за-
пазва характера на Траянового крепостно строителство, защото кулите остават от вътрешната
страна на крепостната стена (обр. 175).
През управленнето на Хадриан в други части на империята се наблюдава известен напре-
дък, който се изразява в слабого изнасяне навън от куртината само на кулите на портите, До-
нато останалите кули (ъгловнте и междинннте) запазват предишното си вътрешно местополо-
жение. Илюстрация на тази настъпила промяна представлява каменният лагер на легион Бри-
гецио16 (дн. Szony в Унгария) от Хадрианово време (118—119 и 124), който бил построен след
разрушаваието на каменния лагер от Траяново време (обр. 176). Изглежда, че въпросният ла-
гер бил изграден малко след Хадриановата стена в Британия.
Антонин Пий (138—161) водел миролюбива политика. Той взел енергични мерки срещу
нахлуващите враждебна племена, като построил значителен брой военни лагери в империята.
13 D. Tudor. Oltenia готапЗ Bucure$ti, 1968 (passim).
14 Е. В i г 1 у. Research on Hadrian’s Wall. Kendal, 1961; A. R. В i r 1 y. Hadrian’s Wall. London, 1963.
16 A. R. В i r 1 y. Op. cit., p. 7.
16 L. В a r k о c z i. — Arch. £rt., 1944—1945, p. 172 sqq.; Brigetio- — Diss. Рапп., II, 22, 1951 (Text);
A. Moes y. — RE. IX. 1962, p. 554; T. В e c h e г t. Op. cit., p. 234 sq., fig. 9
Обр. 175. Илаи на легиоииия лагер при Честърс Обр. 176. План на легионния лагер Бригецио
от Хадрианово време (по Л. Бърли) след 170 г. (но Л. Баркоци)
155
О 10 20 30 40 50 м
Обр. 177. План на кастела Тамусида (161 —169 г.)
(1'0 Thamuslda, I)
В провинция Британия била издигната т. нар. Антонинова стена17 в 142 или 143 г., разположена
на север от Хадриановата стена, в днешна Шотландия. Основите са направени от камъни и земя,
а суперструкцията — от кирпичи, облицовани с чимове. Кулите били дървени. По своя строеж
Антониновата стена се различава от Хадриановата стена, на която отстьпва по солидност.
Кулите на латерите на легионите и помощните войски са разположени от вътрешната страна
на стената, понеже опасността от нападение идеала от север. Кулите се намират отвътре на
стената, отвън на която върви дълбок ров.
Съвместното управление на императорнте Марк Аврелий и Луций Вер (161—169), само-
стоятелното на Марк Аврелий (169—176) и особено съвместното със сина му Комод (176—180)
било време на непрекъснати нападения в Римската империя, особено на маркоманите в Западна
и Средна Европа, по северната и западната граница. След нанесените разрушения римляните
лристъпвали веднага към възстановявання или към построяването на нови крепости. Наме-
рените строителни надписи, както и археологическнте и нумизматическите материали позво-
ляват да се проследи нагледно развитнето на крепостното строителство, което се доразвива при
Комод и Север и те.
Накратко казано, това развитие се характеризира с постепенното изнасяне напред от
крепостните стени на кулите на портите, като остаяалите кули (междинните и ъгловите) все
още остават отвътре, и следващият етап, когато и последннте кули се издават напред. Съжи-
телствуват главно два типа кули: правоъгълип или квадратнн и полукръгли. Приведените по-
долу примери ще покажат как това развитие се е отразило при отделните укрепени градове и
военни лагери.
В утвърждаването на новите черти на римската фортификация решаваща роля са нмали
римските провинции в Северна Африка, Мала Азия и Предна Азия, конто несъмнено са оказали
влияние върху крепостното строителство в провпнциите в Европа.
17 A n n е S. Rober tso n. The Antonine Wail. Glasgow, 19701, p. 3 sqq.; G. S. Ma x w e 1 1. The
Building of the Antonine Wall. — Actes du IX congres international d’6tndes sur les frontieres romaines. Mamaia,
6—13 septembre, 1972. Bticuretfi—Koln—Wien. 1974, p. 327 sqq.
156
Най-напред ще се спрем иа военните лагери и укрепеии градове в Северна Африка, конто
имат издадени навън от куртината правоъгълни, полукръгли или U-образнн кули. Тук ще под-
берем по-характерпи и добре датнрапи от епиграфски паметпици обекти.
Кастелът Тамусида11* в Тапгитанска Мавретания (ди. Мароко) бил построен през съвмест-
ното управление иа Марк Аврелий и Луций Вер между 166 и 169 г. Той нма правоъгьлен план
с правилна вътрешна планировка, съгласувапа с местоположеиието иа четирите порти и ку-
лите, която иапълно отговаря па схемата на римскнте военни лагери от императорската епоха.
За това е благопрпятствувал и равиипиият характер на терена (обр. 177 и 179). Всичките кули
са правоъгълни, като само предната третина на кулите на портите излиза навън от куртината,
а другата по-голяма част остава навътре. Останалнте кули — ъгловите и междинните — по
правило оставят от вътрешната страна, пазейки старата традиция. Входовете на кулите не са
по средата па късата вътрешна страна, а отстрани.
Успоредно със схемата, състояща се от иравоъгълни полунздадени навън кули, се среща
и схемата от полукръгли външнн кули, конто представляват предтечи на U-образните кули.
Римскпят град Волубилис10 в дн. Мароко бил укрепен по времето на Марк Аврелий и
Луций Вер, по-точно казано, в 168—169 г. Кулите са полукръгли и външнн (обр. 178). При Се-
верите стеннте били възстановеии.
При Тамусида освен воеиния лагер се намира и цивилен град,20 чиято площ е много по-
обширна от тази на лагера. Крепостпите стени имат издадени навън полукръгли кули по ця-
лото им протежение (обр. 179). Изследвачпте датират стената в началото на III в. Град Таму-
сида е много близък по устройство на укрепителната система на град Волубилис.
Военният лагер Ламбезис21 в Алжир бил укрепен за първи път при император Хадриан
в 128 г. Характерни са разположените отвътре правоъгълни кули при портите, ъглите и в меж-
18 J. В. С a I 1 u, J. Р. М о г е 1 е t Rebuffat. Thamusida. Fouilles du Service des Antiquites
du Maroc Paris. 1965, t. I, p. 150 sqq.; R. Rebuffat. Enceintes urbaines et insecurite en Maure*anie Tin-
gitane. — MEFRA, t. 86. 1974—I, p. 506 sqq., fig. 1.
16 M. Euzennat. Volubilis. — RE, IX A I, 1961, col. 864 sqq.; R. Rebuffat. Op. cit., p. 510sq.,
fig. 2 (план на северонзточния квартал на Волубилис).
10 Thamusida, t. 1, р. 150 sqq.
21 Т. В е с h е г t. Op. cit., р. 262 sqq., 265, fig. 24,2.
157
дипните пространства. По времето иа съвместното управление на Марк Аврелий и Комод, т. е.
между 170 и 178—180 г., пред „порта претория** (северната) от Хадрианово време била изгра-
депа нова порта, наняло нанесена навън от крепостната стена, фланкирана от U-образпи кули
Между двете порти се образувал пропугнакулум. Влизаието в новоизградените кули ставало
пре। прон гнакулума. Занизили се трите прохода па портата (обр. 180н).
От спомепатпте примеря се внжда, че през управленнето на Марк Аврелии и Луций Вер
се срещат двата типа кули: правоъгълнию и полукръглите, изнесени павън от стените, а малко
по-къспо през съвместното управление па Марк Аврелий и Комод — полукръглите и скъсените
U-образни кули.
Крепостите с издължени U-образни кули продължават да се строят и след това през III—
VI в. Тук бихме желали да спомеием старая град Кайро, наречен „египетский Вавилон",22
разположен па юг от сегашния град Кайро, покрай източния бряг на р. Нил (обр. 181). Според
Прокопий (,3а строежите'* IV, 620) крепостта била построена ио планове на Аполодор от Да-
маск по времето на император Траян. От този период са запазени стената покрай Нил (запад-
ната) и южната порта, чннто кули са правоъгълни и вътрешпи. Кулите с U-образна форма пред
южната порта датират от по-къспо време, когато били издигнати и другите подобии кули
Според П. Лабиб преустроената стена датира от управленнето на император Аркадий в 395 г.,
а според S. Toy — от края на IV или началото па V в. Упогребена е смесена зидария с пояси от
пег и по-рядко от шест реда тухли.
Нека сега преминем в Мала Азия и Предиа Азия, където римляните основали своите про-
винции Азия, Сирия (Сирия Палестина), Арабия, Месопотамия и др.
Град Никея23 (дн. Изиик) в Турция бил разрушен от готите в 258 г. и след известно време
се премпнало към възстановяваие иа крепостннте му степи и съоръжения. Укрепптелната си-
стема от този период се отличава с U-образните плъгпи в дол пата си част кули (бастиони), из-
несени изцяло навъи от куртината. Използувана е смесена зидария с пояси от по четири реда
тухли и хоросан, който съдържа късчета от червени тухли. Освен това в стените са употребеии
вторично каменни паметници с надписи, най-къспите от конто са от първата половина на III в.
22 RbK. 1, 1964. Sp. 152sqq.; S. Toy. Л History of Fortification from 3000 В. С. to A. D. 1700. Melbourne-
London—Toronto. 1955, p. 51 sq.
23 Л. M. Schneider und \V. Karnap p. Die Stadtmauer von l/nik (X'icaea) . V-Jcr For
schunqen. IX, Berlin. 1938, p. 2 sqq.
Обр. 179 Илаи пл иыд Тлмусида
(no 1 ll.l 111II. i <|. I. [)
Обр. 180
а. План на нори Претории на Ламбеаис, t>. 11л«н IM
Н.1ТОЧНПТП порт.। ни град Верулимиум в Днглия (по Т. Ьеи’рт*
158
Обр. 181. План на Старая Кайро
(по S. Тод )
Обр. 182. План на кастела при Pagnik oreni
(по R. Р. Harper)
Върху монети, семени в Никея, се виждат изображения на крепостните стени. Те са от времето
на император Галиен (253—260). Особено ненни за датата на стеките са двата строителни над-
писа, конто са стоели над входовете на южната и западната порта, поставени там при Клавдий
Готски в 268—269 г., когато бил завършен строежът. Следователно построяването станало межд>
258 и 269 г.21
Интересно е да се отбележи, че един каменей корниз с наклон надолу обикаля портата
отвън и отвътре стените на пропугнакулума.* 25 Подобен корниз със същия наклон има в пропуг-
накулума на северната порта и при пилоните в правоъгълннте кули 19 и 23 (запазен при из-
точния пилон в кула 23) на Абритус.
Град Асос в областта Троада е укрепен с крепостна стена, съоръжена с U-образни кули,
конто се датират от изследвачите в IV в.м Сидите кули има крепостната стена на гр. Смирна
(дн. Измир) от същото време.27
Ри.мският лимес през IV в. по р. Ефрат (сега в Турция) се състои от множество ка-
атели, защитени с U-образни кули. Между тях ще споменем кастела при Pagnik oreni,28
конто има неправилна форма, наложена от конфигурацията на терена. Всички кули,
с това число и ъгловите, са U-образни. Въз основа на откритите монети, археологически
находки и стратиграфски наблюдения крепостните стени се отнасят към третата четвърт
на IV в. (обр. 182).
Град Амида26 (дн. Диарбекир) в Турция на р. Тпгър, недалеч от Едеса, принадлежал към
Армения. Той бил основан в 230 г. и станал главен град иа провинция Месопотамия. Първите
му крепостни стени са снабдени с U-образни кули, конто са от управлението на Констанций II
Цезар (324—327).
Ще се спрем на няколко кастела, разположенп по арабския лимес и в Сирия.
21 Л. М. S с h n е i d е г und W. Кагпарр. Op. cit., р. 43 sqq., X. 1, tabl. 50.
28 Ibidem, р. 15 sqq., tabl 10
2“ RbK, I, Sp 342. fig. 10; I'.ncicl dell’arte classice et orientalc. Roni.i, 1958, 1. p. 743 (P. Roinanelli).
« RbK, I, Sp. 342, fig. II
28 R. P. II a г p e r. Recent archaeological Research in Turkey. — Anatolian Studies. Vol. XXII, 1972,
p. 27 28. fig. 3.
M RbK. 1, Sp. 135—137: D. van В e r c h e in. Recherches sur la chronologic des enceintes de Syrie et
de Mesopotarnie. — Syria, XXXI, 1954, p 282-267, pl. XX111-XXIV
159
XIV
XV
XVI
XVII
XVIII
XXII
XXIII
XXIV
0 10 20 30 40 50 M
Обр. 183. План на кастела el-Leggfin (по Р. Брюнов и А. Домашевски)
pMED1
□□□□□□
[□□□□□□I
!□□□□□□
!□□□□□□!
□□□□□□
□□□□□□I
□□□□□□
□□□□□□I
□□□□□
!□□□□
□□□□(
□□□□□

□□□□□□□□□□□□□□□□□□
□□□□□□□□□□□□□□□□□□
□□□□□□□□□□□□□□□□□□I
[□□ООппППШСООПоПВП
□□□□□□□□□□□□□□□□□□
□□□□□□□□□□□□□□□□□□
□□□□□□□□□□□□□□□□□□
□□□□□□□□□□□□PODPPP
□□□□□□□□□□□□□□□□□]
□□□□□□□□□□□□□□□□□□.
□
Кастелът при el-Leggfln30 има правоъгьлен план със страни 242 м (изток—запад) и 190 м
(север—юг) (обр. 183). Дебелината на крепостпите стени е 3 м, а стеките на кулите са дебели
2 м. Ориентиран е северозапад—югонзток с едно отклонение от 13° от посоката север—юг.
По средата на всяка стена има по една порта, като северната п източната порта имат по три про-
хода, а останалите две порти (западната и южната) само по един отвор за минаване. Крепостта
е защитена от 24 кули, като ъгловите кули имат странпци, перпендикулярни на съседните кур-
тини, и полукръгла, издадена напред част. Останалите 20 кули са U-образни, всичките излизащи
навън от куртините. Вътрешната ширина на U-образните кули варира между 8,15 и 9,90 м.
Прави впечатление, че дори кулите на една и съща порта имат различии размери, съответно
различии вътрешни ширили: северна порта: кула X — шир. 9,10 м и кула IX — шир. 8,20 м:
южна порта: кула XXI — шир. 8,55 м и кула XXII — шир. 8,80 м; източна порта: кула XV —
шир. 7,80 м и кула XVI — шпр. 8,30 м и западна порта: кула III — шир. 8,60 м и кула IV_
шир. 9,20 м. Полукръглата извивка на кулите започва на 6,60 м от крепостната стена. Вътреш-
ната извивка на U-образните кули следва външните очертания.
В средата на лагера е открита иринципнята (щабът на военачалника). Разкопани са пра-
воъгълни блокове, заети от бараки, наредени в усиоредии редици.
Кастелът при Odruh31 има форма на транец, повлияла от коифигурацията па терена (обр,
184). Двете надлъжпи стени (северната и южната) имат съответннте дължини: 247 и 244 м, а
късите стени (източната и западната) съответно 205 и 178 м.
30 R. Е. В г и п и о ч und
р. 24-38, tabl. XLII; G. W. В о
и цит. там ио-иона литература.
31 R. Е. В г й n п о w und
G W. Bowersock. Op. cit.,
A. v. D от as z е w s к i. Die Provincia Arabia. Strassburg, 1905, Bd. II,
w e г s о c k. A Report on Arabia Provincia. — JRS, LXI, 1971, p. 236 sq.
A93k‘ D ° m a s L C w s k ’• Op- cil” *• 1904’ P- 433 —463, tabl. XXII:
160
Ориен! линята на кастела е север—юг с малко отклонение към северозапад—югоизток.
Точно по средзта на всяка страна е расположена по една порта, чийто отвор за мннаване е 3 м
(източната и западната пори) нлн 4,15 м (северната и южната порта). Портите се фланкират
от L-образни кули, конто са отдалечени от отвора за мннаване на 5,50—5,65 м и на 5—6 м, като
разстоянието *.<еждх кулите на портите възлиза на 13,20 м (при западната порта), 14,15 м (при
източната порта). 15,15 м (при северната порта) и 18,20 м (при южната порта).
Крепостта има 24 нздадени навън от крепостните стени кули, като ъгловите кули имат
перпендикулярни на съседннте куртини стени (дълж. 5,50 м), конто се съединяват с полукръг-
лата предка част на кулите. Останалите 20 кули са U-образни, разположенп при портите, както
споменахме по-горе, и между ъгловите кули н кулите на портите. На късите стени има по че-
тири кулн, а на дългите стени — по шест. Отвътре кулите следват външните очертания: право-
ъгълник, конто премннава в малко повече от полукръг. Вътрешната ширина на U-образните
кули варира между 8,50 и 8,80 м. Само кула XIX е по-тясна с вътрешна ширина 4,40 м. Раз-
стоянията между кулите (куртините) варират между 22,90 и 31,35 м (северната страна), 27,10
и 28,60 м (южната страна), 33,55 и 35,45 м (източната стена) и 26,80—28,20 м (западната страна).
Разбира се, има и по-голе.ми разстояния, конто надминават 40 м (43,10 м и 46,30 м).
Укреплтелната система имала и потерни: една на западната стена (между кулите V и
VI) и две на южната стена (между кулите XVIII и XIX и между XXIII и XXIV). Северната
и западната крепостна стена са нямали потерни.
Двата споменати военни лагера имат доста сходни черти по отношение устройството и
формата на крепостните стени, портите и кулите, свидетелство за тяхната едновременност.
Третият кастел, разположен при ed-Dumer,32 има правоъгълен, близък до квадрат план
(обр. 185). Ориентацнята му съвпада със световните посоки север—юг. Дългите му страни са
52 R. Е. В runnow und А. V. Domaschewski. Op. cit.,Ill, p. 187—200, tabl. LIII.
О Ю 20 30 40 50 м
Обр. 184. План на кастела Odruh (no P Брюнов и А. Домашевски)
ii Абритус. 1
161
О 10 20 30 40 50 м
Обр. 185 План на кастела ed-Durr - Р. Б'Ю ;ов и А. Домашевски)
ориентирами изток—запад. По средата на всяка страна има по една порта с едноделен отвор,
шир. 4,10 м (южната и западната порта) и 4,64 м (северната и източната порта). Отвън портите
имат спущаща се врата (катаракта) и се защнщават от две U-образни кули, издадени изцяло
навън от крепостната стена, а отвътре те имат още по две правоъгълни помещения, разполо-
жени от двете страни на пропугиакулума, като помещения га се свързват помежду си в една
редина, както и със самата U-образна кула.
Крепостта има 20 кули, като четири са ъглови и 16 междинни. Ъгловите кули представля-
ват почти кръг отвън и отвътре. Те се отличават от ъгловнте кули на предпишите два кастела,
конто имат почти ветрилообразна форма, обаче страннците им не са продължение на съответ-
ните съседни куртини, а са успоредни на тях. U-образните кули отвътре са правоъгълни и пред-
ната им стена не следва полукръглата вълшна нзвивка на кулага. Това е другата особеност
на укрепптелната система на тук разглеждания кастел, обаче тези различия са по-скоро ва-
рианта на една и съща по форма, устройство и време защитна система.
В североизточпия вътрешен ъгъл на лагера има две зидани вътрешни стълби, конто са
уширение на северната и източната крепостна стена. По тях се е изкачвало на ъгловата кула
и оттам се е вървяло по двете крепости» степи.
Разстоянието между кулите на кастела варира между 27,55 и 47 м. На северната стена
то е 35,10—39 м. Големите разстояиия показват, че тези пунктове били по-малко уязвим» в
сравнение с опези, където куртиннте са по-къси.
Брюнов и Домашевски смята г, че разгледапнте кастелн от провинция Арабия са вероятно
от времето на император Граян (98—117) или не по-къспи от управленнето на Марк Аврелий.33
R. Е. В г й п п о w und А. V. D о го a s с h е w s k i Op. cit., I, p. 432; II, p. 24.
162
Й. Дурм’1 отпася крепостните стени на кастела при Odruh към времето на император Траяи,
една датировка, която несъмнено е много ранна, като се има пред вид, че по това време кулите
са все още разположенп от вътрешната страна на крепостните стени.
Кастели от същия тип са известии и по сирийския лимес. Заслужава да се спрем на някои
от тях, проучени чрез самолетни снимки и чрез обхождане на терена от френския изследвач
.1. Durm Die Baukunst der Elrusker und Romer. Stuttgart, 1905, p. 440, fig. 506.
Обр. 187
я План но кастела Hlrbet nl-H4n: b. План на кастела Mougayr (по А Поадебар
163
Обр. 188. План на кастела Dnie^r el ’Atize (по М. Тихон)
А Поадебар, който през 1925-1932 г. предприел пътувания из пустинята на Сирия^ Наи-
характерен е кастелът при Han al-Manqoura,3e разположен на римския път Дамаск-Налмира
през Qaryateyn и Han al-Abyad. Той има квадратен план с вътрешни размери 85,80X85,80 м
(обр. 186). Ъгловпте кули са ветрилообразни от типа на ъгловите кули на кастела Абритус,
т. е страннците им представляват продължение на пресичащите се под прав ъгъл две съседни
крепостни стени и завършват отпред с полукръгла част. Едпнствената порта била изградена
на западната страна, към която водел т. нар. „Диоклетианов път“, построен по времето на им-
ператор Диоклетиан. Всички останали кули на крепостта — тези отстрани на портата и междин-
ните кули — имат U-образен план. На северната и южната стена има по една U-образна междин-
на кула, а на източната и западната — по две такива кули.
Всички кули имали отстрани отвори за наблюдение и за стрелба, т. нар. амбразури.
А. Поадебар смята, че този тип кастели са вероятно от времето на император Траян или още
по-сигурно от управленнето на Марк Аврелий. Той ги поставя в първата трупа кастели, конто
предшествуват тези от Диоклетианово време.* 37 Следователно той се придържа към датировката,
дадена от Брюнов и Домашевски.
Към типа Han al-Manqoura А. Поадебар причислява и още няколко малки кастела в
Сирия, като например тези при Qasr as-$wab (по пътя Палмира—Хит), Hit, Mougayr и
Hirbet al-Han.
Кастелът при Qasr a§-$\vab38 има трапецовиден план. Ъгловите кули са почти кръг-
ли, а останалите U-образни. Единствената порта е разположена близо до югоизточната
ъглова кула. Тя се фланкира от U-образни кули. А. Поадебар датира кастела в началото
на III в. на н. е. Трапецовиден план има кастелът Odruh в Арабия, както видях-
ме по-горе.
Кастелът при Mougayr38 има квадратен план със страна 50 м. Той е снабденсдве срещупо-
ложни порти — северпа и южна. Защитен е от 14 кулн: четири ъглови с кръгъл план, а останалите
U-образни, конто се издават 2,10 м навън от крепостннте степи. Ге пе са сплно издадени, както
при гореразгледаиите. кастели (обр. 1876). Южната порта има две правоъгълни кули.
Кастелът при Hirbet al-Han,10 по пътя Semsaniye—Singara, пма правоъгълен план (40Х
44 1 ). Ъгловите кули са кръгли, а останалите полукръгли, издадени навън от крепостннте стени
Крепостта има само една порта на източната страна (обр 187а)
,3’1934Р 0 ' d с b а r d- La ,raco 'e desert de Syrie. Les limes de Trajan a la conquete arabe.
ae Ibidem, p. 52, tabl. XXL
37 Ibidem, p. 52,
“ P- 113 s<l- tabl. CVJ1.
in Ibidem, p. 157, tabl. CL, 2
Ibidem, p 156—157, tabl CL I
164
Искаме па споменем още тва кастела със същата фортификапиопна схема: при Dmeyr
el'Atue в Сирия и при Ovdath в Палестина.
Кастелът при Dmeyr el’Xtize нма квадратен план (обр. 188).41 Устройството на четирите
ч.теин е напълно еднакво. По средата на всяка стена има по една порта, защитена от по две U-
образни, издадени навън от крепостната стена кули. От вътрешната страна на крепостната
стена портата има по две правоъгълни помещения, свързани помежду си н с U-образната кула.
Между двете редици от споменатите помещения сеобразува правоъгьлен пропугнакулум. Ъгло-
вите кули <а пълеи кръг. а междинннте — U-образнн. Плапнровката е правилка — правн уличи
с посока изток—запад и север—юг пресичат кастела и се отправят към портите и кулите. По
гакъв начин се образу ват квадратни ннсулн. Кастелът бил изследван от Брюнов, Домашевски
и от А Мюзпл. Въз основа на един строителен надпнс от 162 г. на и. е. изграждането на лагера
се отнася към началото на управление™ на императорнте Марк Аврелий и Луций Вер. Въз-
становяване нма при император Валериан (253—260).42
Лагерът при Ovdath има също квадратен план (обр. 189).43 Той нма само една порта, раз-
патожена на източната степа, пазена от две квадратни, изнесенн навън от стената кули. Ъгло-
вите кули са крыли, а междинннте — U-образпн, по малко скъсени в сравнение с тези на ла-
гера при Dmeyr el'Atize. Докато на северната стена има четири междинни U-образни кули,
разпатожени на еднакви разстояния една от друга, то на срещуположната южна стена има
само две U-образни кули, доста отдалечеии една от друга, но на равни отстояния от ыловите
кули. На западната стена се пзднгат три U-образип кули, а на източната — две. Вътрешността
на лагера е разделена на правоъгълни ннсулн, конто били заети от бараки. Само две от бара-
ките, намиращи се успоредно на южната степа, са разкрнти. Местата на другите бараки само
се предполагат.
А. Негев44 смята, че типът на кастела при Ovdath е повлияй от набатейската фортифика-
ция, т. е. още предн римского владичество над Набатейского царство (70 г. на н. е.). Обаче едва
41 R. Е. В г й n п о хх und A. Domaszewski. Op. cit.. Ill, p. 197.
“ Ibidem.
,a Ibidem, II, p. 24—38, tabl. XLII; M. G i cho n. The plan of a Roman camp depicted upon a lamp from
>amaria — Palestine Exploration Quarteerly. Tel Aviv. 1971, p. 50 sq. и цит. Taxi литература
44 M. G ichon Op cit.. p. 49 sq.

Обр 189 Илаи на кастела Ovdath (ио М Тихон)
165
™ имямр ппел вид развитието на укрепителпата си-
лн можем се проеме том схм.ц»10. к„'роштнинте Арабия " Сирия, където по-
пай-раио към времето „а Марк Аврелии „л„
Ж меломм пре. 1362 е “ Z-Ж КбрХ^
зорен с изображение на квадратен кастел с Д‘ внжда фигурата па вол, обърнат на-
подкововндпп кули. До това схематично >. р.. v д иняТ Кастсл възпроизвежда схемата
—
“ ЛЖпооледъъ се иаивма с — =«
жения.разбнра се.твърдесхематична, па римски к. с е , , пп₽ПМРТ на неговите nD0V4.
Ill— IV в Заслужава тук да спомсием една сличена лампа от Ophel, пред Р У
вания « дтТоре^ърху ппсщнте е схематично изобрази. един квадратен кастел с еднакъв брой
кули на четирите стран... Ъгловите кули са кръгли, а междинните — U-образни по три на
всяка страна.^ Тяхната форма добре се внжда на срсщуположната на фитилника страна. На
две от страните U-образн .те кули са предадени кръгли. Това е схемата на кастела при
Ovdath, както правилно отбелязва М. Тихон. По тин тази лампа се поставя между края на II
и края на IV в. . „ „
От казаното дотук се внжда, че изследвачите па лимеса в Арабия, Сирия и Палестина са
склоним да отнесат разглеждапите по-горе кастели към края на II и евентуално към началото
на III в., обаче фигуралните паметпицп, между конто глинените лампи с изображения на схеми
на кастели от същия тип, те датнрат в края на III и IV в. Всичко това показва, че са необходими
системни археологически разкопки в тези кастели, за да се добият нови, по-сигурни датира-
щи данни.
Ще завършим прегледа на кастелпте и градовете от Предна Азия с градовете Палмира и
Ресафа в Сирия.
По времето на Диоклетиан била укрепена северната част на Палмира,48 която има много
неправнлна форма. Кулите са преднмно квадрат...., издадени навън от стените, но също се сре-
щат едновременни на тях и U-образни кули, като например при източната порта и другаде.
Крепоетната стена минала върху многобройни гробове от по-ранен период. Тук за първи
път се натъкваме на съчетание на квадратни с U-образни кули, докато разгледаните по-горе
кастели в Арабия, Сирия и Палестина са еднотипови — само U-образни кули.
Крепостните стени на град Ресафа,30 наречен по-късно Сергиопол (по името на мъчеиика
св. Сергий), имат най-разнообразни по план кули. Ъгловите кули са кръгли, междинните —
квадратни и петоъгълни. На южната и западната стена има по една U-образна кула (наречена
„полукръгла"). Според Прокопий крепостта в този вид датира от управлението на Юстиниан I.
Кулите били на три етажа и завършвали с покрив. Крепостта има четири порти и четири по-
терни, по една на всяка страна. На вътрешната страна крепостната стена се стеснява, защото
има непрекъсната редина от арки или ниши.
Този пример показва, че U-образните кули в съчетание с други форми на кули продължа-
ват да се срещат и в VI в. Но тази форма на кулите се задържа и през Средновековието (XI-
XI V) в Югоизточна Турция (областта Киликия).51 *
Нека се върнем в Европа и да видим как вървп развитието на крепостното строителство.
Управлението на Марк Аврелий и Комод се характерпзира с укрепенн военни лагери и
градове, чиито кули на портите са квадратни или правоъгълни, слабо издадени навън, а оста-
налата част влиза вътре в площта. Другнте междинни в ъглови кули се намират все още от
вътрешната страна на крепостната стена. Като ..люстрация могат да се посочат няколко ти-
пични примера: Кастра Регина (ди. Регенсбург във ФРГ),6'- Виндобона (дн. Виена),53 * * * Карн н-
пепипля |5кИЧ1я^ТеНп УРГ)’ п ЛПНЯ Тра?НЭ (£Н- Ксангеи Бъв ФРП>65 вспчките построена в
76-80 г- Лагерът Лаурпакум (дн. Лорх в Лв* * сгрия)50 бил изграден в края на упра-
влението на император Комод, в 191 г. (обр. 190,2). н В
М. G i с h о п. Op. cit., р. 50, fin. 11.
Ibidem, р. 52.
Ibidem.
Ibidem, р. 55 sq., Ид. 14.
М. G a w I i к о w sk i. Les defenses de Palmyre. - Syria, LI 1974 p -’33 sno
и' I3™:1,™: 1684 sqq V°" S>rie" ~ Во,Ш’ -’^'rbucheV^Bd. 166. 1966, p 146—
« т’ 7hr.e(e Cnil,c‘™ Caslk‘s. — Anatolian Studies, XV, 1965, p. 113—134
Ibidem'n Yen' wp’ Cll> p‘ 21 S(I4- '< «иг. литература. ' 1,34
ik j m’ p' „ 0 s44- и ЦКТ- литература.
JU dem, p. 252 sq. и цит. литература
8,8em- P’ or58 S‘l- н цит- литература.
Ibidem, p. 2o4 sq. и цит. литература.
44
49
’51; RE JI A,' 1923~ со'1 ; 1684 s
т. Becher t. Op
кв
кв
166
7
Обр. 190. Планово на порти на кастели и градове от
Европа от времето на Марк Аврелий и Септимий Север-
/. Бригецио — северната порта, 2. Лаурнакум — югонзточиа-
та порта, построена преди191г., Регенсбург — северната
порта от 179 г.» 4. И’иреихоф — югоизточната порта, 5. Вай-
сенбург — севериата порта от началото на III в., 6. Пасау —
източната порта от началото на III в.. 7. Трир — Porta Nigra
(по Т. Бехерт)
Обр 191. План на кастета Колън
(по W Е Hash-Williams)
Интересно е да се отбележи, че по същото време успоредно с посочените форми на кули
се срещат и полукръглите издадени навън от крепости! те стени кули на портите. Обаче оста-
налите кули (междинни и ъглови) са все още вътреш ”; ч правоъгълни Дори при някои лагери
се срещат едновременно издадени навън правоъгълни по сули на "ортите Такъв е
слсчаят с Кастра Регина,57 укрепена през пролетта щ "с грез предг.оследната година
на'император Марк Аврелий, починал на 17 маот 1 ? г . дта : чадя. са, която стояла чад
портата, била по-късно използувана като стрс — -. да а гз^очната порта.
Северната порта била защитена от две U-образ!-..i ку . ръгла част излиза
навън от стената, а другата по-голяма правоъгъ-”щ чл . дз€ел тата а стеаата и на-
влиза навътре в лагера (обр. 190, 3). Останалг те -/• ‘ нязт --’тълпи к’щм. отчасти
издадени навън.
Доскоро съществуваха мнения, че т. нар Port , >аверорум дн. Трир
във ФРГ) е от времето на Диоклетиан и дори па-къ • — я Зблче : петлина~а на новите
разкопки беше изказано мнение, че стените заедно г ?о<_ ата . ч шдг.гнати около
180 г., т. е. в края на съвместното управление на - i • . .од. Смятаме. че типо-
логически тук занимаващата ни порта може да бъде о . г та време, защсто по времето на Дио-
клетиан и Константин I кулите на портите са измяло издаденг гавън ст крепостннте стени,
както ше видим по-долу.
Укрепителната система с U-образните кули с изнесена навън само предна закръглена
част се развива през времето на Северите и след тях. За някои от настъпилите промени ни сви-
детелствуват настелите, конто ще разгледаме в следващите редове.
Кастелът Ширенхоф60 в провинция Реция бил построен през управленнето на Комод,
между 184 и 192 г. Неговите порти имат правоъгълни издадени навън от куртината кули. По
и Т. Becher t. Op. cit., p. 269 sq. и иит. литература
68 К. Р а г i a s k a Die neue Veroffentl ichung der Porta Nict.i in Trier — Germania. LI, 1973. p. 177___
178, Anm. 7—13. Тук e дадена пълиа библиографии по датировкам
68 Е. G о s е. Die Porta Nigra in Trier. — Trierer Grabungen und Forschungen. Bd. IV. Berlin, 1969: Die
archaologische Forschung der Porta Nigra, p. 59—70; T В ec her t. Op. cit., p. 272. Anm. 240.
80 T В e c h e r t. Op cit., p 270 sq
167
време на германската експединия на император Каракала в 213 г. била преустроена „порта
декумана", като пред правоъгьлните й кули били пристроени полукръгли части, така че се
образували U-образни кули (обр. 190, 4). Кастелът съществувал до 232 г., когато бил разрущен
от алеманите. Тозн случай нагледно показва как се е стигнало до идеята за построяване на U-
образните кули, отначало слабо изнесени, а по-късно изцяло издадени навън от куртината
Кастелът при Вайсенберг в провинция Реция има правоъгьлен план.®1 Докато едната му
порта нма слабо издадени навън квадратни кули, то срещуположиата на нея порта се фланкира
11 Т. Becher t. Op cit., p. 270.
Обр. 192
о. План ип източната порто на кастела при Лииколп, 6. Графически Реконструк-
ция на същата порта (по !•'. И. Thompson—J. В. Whitwell)
168
Обр. 193. План иа легионния лагер Ебуракум
(по Р. V. Addyman)
от U-образни кули, чиято предна полукръгла част излиза напред, а останалата по-голяма част
остава вътре в кастела (обр. 190, 5). По аналогия на преустроения кастел при Ширенхоф тук
разглежданият кастел се датира в началото на III в. Той бил използуван малко по-дълго вре-
ме — чак до 252—253 г.
Нека обърнем сега поглед към провинция Британия и проследим там развитието на кре-
постното строителство.
Кастелът при СоПеп62 има U-образни кули при портите, чиято предна полукръгла част
се издава навън от куртината. По-рано той се отнасяше към времето на Антонин Пий, но от
направения преглед се вижда, че този тип кули се появява едва през втората част от управле-
нието на Марк Аврелий. Ето защо има тенденция датировката да се нзмести дори към времето
на Северите (обр. 191).
Кастелът Веруламиум63 със същите кули при портите по-рано се датираше във втората
четвърт на II в., но напоследък датировката с пълно основание се измества към третата че-
твърт на II в. (обр. 180 в).
Североизточната порта на лагера при Cirencestert6* е подобна по план и време на изграж-
даие на портите на Веруламиум.
Легионният лагер при Линколн65 станал римска колония при император Домициан.
През втората фаза на колонията (210—230) била построена източната порта с U-обраэни кули,
чиято предна извита част излиза навън от крепостната стена (обр. 192 а, б).
Легионният лагер Ебуракум (дн. Йорк) отразява по-нататъшното развитие на римската
фортификация в провинция Британия. Докато двете дълги и едната къса страна на правоъгъл- * 84
•s V. Е. Nash-Williams. The Roman Frontier in Britain. 2 Edit, by M. G. Jarrett. Cardin’, 1966
p- 74 sqq., fig. 35.
•» S. S. Frere. Britannia. A History of Roman Britain. London, 1969, p. 251 sq.
84 Antiquaries Journal, XII, 1961, p. 65—67, fig. 1.
46 F. H. Thompson and J. B. Whi twel I. The Gates of Roman Lincoln. Society of Antiouaries
of London. Oxford, 1973, p. 201 sqq., fig. 9; JRS, XLVI, 1956, p. 26-
22 Абритус. I
169
Обр. 194. План на кастела при Порчестър
(по Б. Кънлиф)
ника имат вътрешни правоъгълни кули, то другата къса стена (югозападната) има съвсем друго
устройство. Двете й ъглови и шестте междинни кули имат U-образна форма, като само предната
полукръгла част е изнесена навън, а останалата по-голяма правоъгълиа част се вдава навътре
в лагера (обр. 193). Всичките четири порти са снабдени с правоъгълни вътрешни кули, пазейки
чертите иа предишната фортификация. Доскоро се приемаше, че въпросната стена с U-образ-
ните кули е от времето на Констанций Хлор (296—305).66 Обаче напоследък се изказва схва-
щането, че тя била построена по време на пребиваването на император Септимий Север и си-
новете му Каракала и Гета между 208 и 211 г.67 Известно е, че той починал в Ебуракум на 14 фе-
вруари 211 г.
Няма съмнение, че новопредложената датировка а приемлива, като се вземе пред вид
направеният дотук преглед и крепостпте в Британия от края на Ш и IV в., на конто бихмеже-
лали да се сп рем на кратко.
Кастелът при гр. Порчестър68 има почти квадратен план (183 х 187,10 м с площ от 3,43 ха).
Четирите му порти са разположени точно по средата на всяка страна, като двете главки порти —
източната и западната — се вдават навътре и се фланкират от квадратнн кули. Другите две
порти (северната и южната) представляват само един отвор. широк 3 м. Всички кули — ъгло-
вите и междинните — имат U-образна форма, изцяло зиесена навън от куртината (обр. 194).
Общият брой на кулите е 20, разположени поравно на - _ка страна. Сега са разрушени шест
кули (двете ъглови 3 и 13 и междинните кули 7, 9 и 12). Височината на запазените стени въз-
лиза на 6,10 м.
Разкопвачът на лагера Б. Кънлиф нарича U-образните кулн Д)-образн1Г пли „издължени
D-образни кули“. Той разграничава шест строителни периода, като някои периоди имат по ня-
колко фази. Въз основа на намерените монети, археологическите находки и стратиграфските
наблюдения изграждането на тук занимаващата ни укрепи гелна система той датпра през вре-
мето на Караузий, по-точно между 285 и 290 г.68 (първи период). Още не е известно
името на лагера. Прокопий спомеиава девет крепости. Някои смятат, че това е крепостта
Portus Adurni.70
S. S. F г е г е. Britannia. Л History ot Roman Britain. London, 1967, p 344 H v PetrikoviK
t07i' ‘iC!ltr<>n\rin V’C Nortl,AVeslenl Roman Empire from the third to the fifth centuries A. D. - J RS. vol. LX!.
I J I 1| L-.ISI £ , INU. D.
11, p. 204 sqq., fiq 2 -1973-Pirst interim Report. - Antiquaries Journal. LIV.
"J " Cxcay?llol,s Rorchestei Castle. Vol. 1. Roman. London. 1975, p. 13 sqq., fiq. 6.
ibidem, p. 419 sqq., за Kapay.»ni< вж. v S. S. Frere. Brit n 335 son * 1 * * 4
’° Ibidem, p. 430-431; H. P e t r i k о v i t s. Op. cit , List 2. m 11I, (ф. 20
17 Л ddyniii n etc. Excavations in York, 1972
1974-11, p. 204 sqq., fin. 2.
170
Кастечът Порчестър бил нзползуван до V в. включително и служел за убежище на селското
население от околността среди варварските нашествия.
Застужава да спомеием още няколко кастела от Великобритания с U-образни кули, като
Leinandis (дн Lympne,71 * окръг Кент) от времето на Карауэи й, Anderida (дн. Pevensey),77 Sus-
sex, от времето на Констанс (след 335 г.) и др.
От приведеннте няколко, но твърде типична примера се вижда, че укрепителната система
с изцяло издадени навън U-образни кули се появява в Британия по времето на Караузий, т. е.
в началннте годнни от управлеинето на император Диоклетиан (284—305), и продължава през
първата половина на IV в.
Тази система се свързва с напълно аналогичната и съвременна фортификация в днешна
Западна Европа — провинциите Германия, Галия и Испания с техните подразделения. Бихме
желали да илюетрираме това сходство с няколко подбраии характерни примера на укрепени
военнн лагери и градове.
Кастелът C(a)elius Mons, дн. Келмюнц73 (Illertissen във ФРГ)има изнесени навън от куртината
полукръгли кули, а тези на портите са U-образни със замаскирани, скрити входове. Датира се
вероятно в Диоклетианово време (284—305).
Кастелът Boudobriga (дн. Boppard74 * (ФРГ)) на р. Рейн има изцяло издадени навън от кре-
постните стени кули, конто се приемат за U-образни, но в действителност теса по-скоро три-
четвърти части от кръга.76 Въз основа на стратиграфкжите наблюдения и намерените находки
кастелът бил построен по времето на Констанций II, т. е. след 337 г.
Кастелът при Алцай76 във ФРГ има U-образни кули, издадени навън от куртината, но
задната им къса страна навлнза малко навътре в площта на кастела. Датира се по времето на
Валентиниан 1 (364—375), по-точно между 357 и 370 г. В същност тази форма е по-нататъшно
развитие на U-образните кули, изцяло изнесени навън от крепостната стена. Типът Alzey
се среща в Панония също през Валентинианово време (вж. по-долу).
71 В С u n 1 i f f е. Op. cit., p. 420; H. P e 1 r i k о v i t s. Op. cit.. List 2: n. 9; S. F г e r e. Britannia,
p 339.
B. Cunliffe Op. cit., p. 419 sq.: H. Petri kovits. Op. cit.. List 4: n. 10; S. F r e r e. Bri-
tannia. p. 348.
73 H. P e t r i k о v i t s Op. cit., List 1: n. 89, fig. 30 7; H. Schonberger. The Roman Frontier
in German; — J RS, 59, 1969, n. 94.
74 H. P e t r i k о v i t s. Op. cit.. List 4. n. 46, fig. 26,2, 29,5.
76 H. E den. Militarbad und fruhchristl iche Kirche in Boppard am Rhein. — Ausgrabungen in Deutsch-
land (1950—1975), Teil II, p. 82 sqq.; G. Stein. Bauaufnahmen der romischen Befestigung von Bopoard. _
Saalburg Jahrb., 23, 1966, p. 106 sqq.
7* W. Unverzagt. Ein neuer Gesamtplan vom Rornerjrastell Alzev (Rheinhessen). — Germania 38
Heft 3—4, 1960, p. 393 sqq.. BeiJage 1.
Обр. 195. План на кастела при Jublains
(по II -Р. Eydoux)
Сбр. 196 План на град Lucus Augusti
(no LA. Richmond)
171
Засл'жава да ce™pe”’( MaKJ*в «рая^Ш „
™7зло'™ к"Т\'";Xi, 'защитен» с нон» крепости., стеки иоиече от 80 „резит,но неукрепенн
ГПЯ1ППР вследствие на зачестилите варварски нашествия през in в. .
градове вследсгвне ? р * принадлежал към римския град Sumdunum.
Той нма издкпжена петоъгъ.чна форма с U-образни издадени навън кули (6 м). Те били на три
етажа и има ди прозорцииамбразури. Използувана е смесена зидария с редуване на каменни
п”ясн с пояси от So три реда ту хли Това е една от най-добре запазените до наши дни крепости
в Га дня Основнте на стеките лежат върху погребения чрез изгарине от около 200 г. Освен товв
в тя х са вторично употребени каменни блокове от по-стари обществен» сгради. разрушен» по
време на нашествието в 276 г. Построяването на крепостните стени станало след тази дата -
— — Известно е, че Констанций и Максимиан развили доста голяма ,укрепителна
между 285 н 315 г.
денност в Галия.
” R. М. Butler The Roman Walls of Le Mans. — .IRS, XLVHI. 1958, p. 33 39, tabl. VI VII
Обр. 197. План иа град Asturica
Augusti (no I. A. Richmond)
200 м
Обр. 198. План на легионния лагер
при град Леон (по 1. A. Richmond)
172
о
50 м
Обр. 199. План на кастела Улцизиа Кастра
(по Ш Шопронн)
Повечето от крепостннте стенн на кастелите в Галия имат външнн полукръгли кули, да-
тирани в края на III — началото на IV в. Между тях трябва да споменем Нарбона,78 Лугдунум79
(дн. гр. Лион), Дижон,80 Бордо,81 Sens.82 Senlis83 84 и др. Кастелът Jublains81 (Мауеппе) има U-
образни кули (III в.) (обр. 195).
Кастелът Ugium, дн. Saint-Blaise,85 има съчетание от U-образни, полукръгли и право-
ъгълни кули. Датира се в V в.
Провинция Испания не остава назад от общото развитие на римската фортификация през
втората половина на III и IV в. Тук ще разгледаме няколко едновременни крепости с полукръг-
ли изцяло издадени навън от крепостннте стени кули.
Lucus Augusti86 * 88 (дн. Lugo) представлява четирнъгълник със заобленн стени с обща дължина
на крепостннте стени 2130 м (обр. 196). Кулите са полукръгли с различии размери: едните имат
диах етър от 13,4 до 13,90 м, а другите 10,15 м и запазена височина от 11 до 14 м. Днес се виждат
отворите на прозорците на кулите (вис. 1,43—1,53 м и шир. 1,15 м). Крепостта имала четири
порти, фланкирани от полукръгли кули. В крепостннте стенн и кулите са вторично употребени
множество надгробии и оброчни каменни паметшши с надписи. Палеографията на надписите
показва, че крепостната стена била издигната нс по-рано от III в., в граннците между 250 н
325 г.
Asturica Augusta97 (дн. Astorga) има крепостна стена, подобна на гази при гр. Луго (обр.
197). В нея са открити множество каменни надписи (надгробии и др.). Един от надписите е
посветен на Север Александър (222—235), а другнят датира от втората четвърт на III в. (225—
250). Следователно крепостната стена била изградеиа иаи-раио през втората половина на III в.
Castra legionis Septimae Geminae58 (дн. гр. Леон) има правоъгълен план (351,53x553,20 м),
запазена стена на височина до7—9м (обр. 1£8).Тук е лшерувал Legio VII Getnina. Ъглнте са
заоблени. Кулите са полукръгли и въишпп. Диамегърът им е 8,25 м В крепостннте стени са
вградени вторично използувани каменни памеишци с латински надписи — пет жертвеппка и
78 A. Grenier Manuel d’archeologie galloromain . Ill partn . Paris. 1956, p HI, fig 31
’» Ibidem, p 227, fig. 61
80 Ibidem, Manuel d’arcln'ologie gallo romaiia vol V. I, Pari , 1931, p. ЦЖ qq., fig. 113
81 Ibidem, p. 410, Ii 115
81 Ibidem, p. 412, fig IIе)
88 Ibidem, p 414, lip. 119.
84 llenr i-p a u I I у d о u x I a I-raiici antique. Pari , 1962. p 127 sq., fig. 131.
“Henri R о 1 I а и d. I ouill-' de S< nil-Blai <• (Bonchc du Rhone), pouilles et monuments archeolo-
('iques en Prana metropolitan!!' Snppl a ,Gallia“, 111. Paris, 1951. p 156 sqq ; Rl’, IX \ J. co| 1910—1919
(H. Rolland).
88 I. A Richmond. I In lowii-Wall, in I lispania < ih-rioi .1 Rs, XXI, 1931, p. 8(5 .sqq., fig. 12,
•abl. VIII, I, 2, 4; R. Г J .1 о ne The Rinnan military Occupation of North-West Spain. .IRS, LXVR
197G, p. 45 sqq.
’ 1. A. R i c h in о n d. Op. cit., p. 99 -91
*• Ibidem, p 91 sqq.. tabl I.X.l
173
останалите надгробии Нан-късннте надписи датират от III в., съдейки по палеографията на
буквоте нм. Във всеки случай падпнситс не достигат до края на III в. Следователно построява-
нето на въпросната стена трябва да се отпесе към края на III в.
Salduba Caesarea Augusta'"’ (ди. Zaragoza) има иеправилна издължена форма. Обикол-
ката на стената възлиза иа 2900 м. Открити са три полукръгли кули, конто прилнчат на тези
на по-горе опнсаните крепости, с конто е едиовременна.
Colonia Faxentia Julia Augusta Pia Barcino80 (ди. Барцелона) била изградена с използу-
ването на надгробии каменни паметници с надписи, една част от конто са от II в., а другата от
III в. Те били взети направо от некропола на града. Кулите са полукръгли. Разстоянията между
тях са малки.
Нека сега преминем към Средни Европа, към дн. Австрия и Унгария, да видим какъв е
характеры4 на укрегштелиата система.
Ще се спрем на кастела при Цвентендорф81 в Долна Австрия, разкопаван системно през
последннте годинн. Първоначалннят кастел от времето на Флавиите бил землей. Той бил за-
менен с каменей кастел преди 192 г. (втори строителен период), който се отличава с вътрешни
кули — трапецовидни на ъглите и правоъгълни — междинни. През третия строителен период
бил построен камеиният кастел с външните кули — ветрилообразни на ъглите и издължени
U-образни по средата. X. Щиглиц отпася този период към времето на Константин Велики или
Валентнннан I, ио с предпочитаиие на първия. Ъгловите кули на кастела при Цвентендорф се
отличават от тези на Абритус и са сходни с ветрилообразните кули на кастелите в Панония
от Константиново и Валентиниаиово време.
Панония също така предлага няколко воеини лагера с U-образни междинни кули, конто
според стратиграфските проучвания на цялостния открит археологически, нумизматически
и епиграфски материал се датират от уигарските археолози към края на III и IV в. Ще споме-
нем никои от тях, нздигнати по римския Дунавски лимес, следвайки течението на реката.
Лагерът Ропе Navata82 (дн. Вишеград) има неправилна форма, продиктувана от терена.
На ъглите кулите са ветрилообразни с вдлъбнати страници, характерни за провинция Пано-
ния. а междинннте кули са U-образни, наричани от унгарските археолози „подковообразни“,
който термин не е точен. Построяването на описаната крепостна стена се датира през управле-
ние™ на Константин I (325—330). Единсгвената порта на западната стена била преустроена
след 378 г.
Лагерът Ulcisia Castra83 (дн. Сентендре) има трапецевидна форма (205 < 134 м). През
1 строителен период от времето на император Траян крепостната стена имала трапецовидни
ъглови и правоъгълни междинни кули, всичките от вътрешната страна. Тази стена била по-
правена след маркоманските войни. През II строителен период настъпили съществени изме-
нения във фортификацията (обр. 199). На ъглите били построени външнн ветрилообразни кули
89 I. A. Richmon. d. Op. cit.p. 94—95. tabl. XI.
90 Ibidem, p. 95 sq., tabl. XII.
1 H. S t i g 1 i z. Das romische Donauka.-tcll Zwentendorf in Niederosterreich (die Ausgrabungen 1953—
1962). — Der romische Limes in Osterreich Wien, 1975, Heft XXVI, p. 56 sqq.
j2 TIR. L34, p. 120: S. Soproni. A Roman camp and medieval castle in Visegrad.—Arch. Err., LXXXI,
p. 49; Der romische Limes in L'ngarn. Szi-kesfehervar, 1976, p. 65.
83 TIR, L 34, p. 114—115; Der romische Limes in L'ngarn, p. 77.
О Ю 20 30 40 50 м
Обр. 200. План па кастела при лсгиопин» лагер Аквиикум
(но К. II. l\erdi>)
174
Обр 201 План па южнатя порта на кастела при лсгиоипия
лагер Акпникум (по G. Parragi)
с вдлъбнати страниц!!, а но срсдата U-образии също външни кули. Това било извършено през
управлението на Константин I. Източната порта била фланкирана от U-образни кули, а запад-
ната стара порта получила полукръгла (подковообразна) кула от запад. Последимте поправки
се отнасят към управлението на Валентинам I.
Легионният лагер Аквннкум е разположен на северната страна на сегашння мост Ар-
пад.*4 Той бил нзграден през Траяново-Хадрнаново време. Заемал е правоъгълна площ с раз-
мери 460x520 м. Всичкн кули (ъглови, междинни п па портите) са четвъртити и вътрешни.
Източната порта (porta praetoria) има осмоъгълни кули и три прохода между тях.
В нашия случай интерес представлява разширението на лагера в източна посока чак до
Дунав, което според унгарските разкопвачи е стаиало през първата половина на IV в.®5 По време
на спасителю! разкопки са открити части от крепостните стени и кулите на това късно укреп-
ление. Южната стена не е права линия, а змиевидно лъкатушеща стена, като се образуват вдлъб-
нати навътре дъги. Там, където се допират две съседни дъги, е разположена U-образна кула
(обр. 200). Южната порта е локализирана в самия югозападеи ъгъл. Тя се фланкира от U-об-
разни кули (обр. 201). Същата форма кула е открита и при западната стена на укрепленнето.
По времето на Константин I porta decumana на лагера Иитерциза (дн. Дунауиварош),®’
която първоначално имала две четвъртити кули, получила отпред U-образна кула, която я за-
творила. Ъгловите кули са ветрилообразни и външни.
На площад „15 март" в Будапеща (по-точно в Пеща), до моста Елизавет на Дунава. се про-
стора почто квадратният кастел (84x86 м) Контра Аквинкум,®’ за конто се предполага, че бил
построен още през II в., но досегашните разкопки не са оше потвърднлн това схващане. Ча-
стично разкритите части дават представа за местоположепието, форматам устройствотона укре-
пителната система (обр. 202). Ъгловите кули са ветрилообразни с прави страници, както тези
на Абрнтус, издадени изцяло навън от стените. Доскоро се смяташе, че междинните кули са
U-образнн, обаче последимте разкопки установи ха, че предната часг не е дъговидна, а три-
ъгълна, но няма никакво съмнение, че тази форма е вариант иа U-образните кули. Все още не
е намерена портата. Крепостните стени с посочеппте кули се датират в самия край на III в.,
т е. през управлението на император Диоклетиан.
Доста близък паралел на Абритус представлява укрепепият римски град Скампа (дн.
Елбасан) в Албания. Крепостните му степи и кули били разкопани, проучевп и засвети от ав-
стрийските археолози К. Прашнпкер и А. Шобер през 1919 г.’" Според тях крепостта има право-
ъгълна форма с една порта и с U-образии изцяло изпесеин навън кули. Макар че те сравняват
64 TIR, 1,34, р 30; RF, Suppt. XI, р. (>1 131 (Aqiiinciiui); Г. X а g у Budapest lorlenele 1 Budapest,
р 39- 216; Der romische Limes in I'ngarii, p 83 85.
К. II. К t г <1 6. Preliminary report <in the invesligations conducted .it the southern front ol the 2-3rd
cenlury legionary camp and at the sou I hern front of (he -1th cenlury foil in Xquiucuui. — Budapest Regiscgci.
XXIV, I—2, p 75, fig. 15 19; G. P л r r a g i. Report on the excavation of the southern gate tower opened up
in I nyes Adolf Street. Budapest Regiegel, XXIV, I 2, p. Ill 112, fig. 43 44; A. 1 <i c s a d y. Preli-
minary report on Ihe excavation of the -.outhern defensive Works of the Lite Roman fort. — Budapest Re-'ret'ei
XXIV, 1-2. p 149, fig 45 19 ч .
“• Der roiiiisehe I hue-, in lliig.irn, p. 1(13, lutercisa I 11.
" Der romische Linus in Hugarn, p. 123 it nnr. гам jmieparypa; I . Nagy. Drei Jahre Liinesforschiingen
in IJugarn Aetcs du lX«congres internatlon.il d'dludes sur les fionticres Fontaines. Maliiaia, 1972. Buk.irest_
Win- Wien, 1974, p 34.
** К. P r a s e h n i k e r A. Sihober Archiiologi.sche I'oischiingen in Albamen und Montenegro
Wien, 1919. p 50 sqq., fig. 60. K
175
Cj l£J |Д(
0 10 20 30 м
Обр. 202. План на кастела Контра Аквиикум
(но Budapest Regisegei, XXIV, I)
укрепнтелната система с подобни'крепости в Сирия от II и 111 в., те датират стелите на Скампа
в края на III и първата половина на IV в. (обр. 203).
Друг австрийски учен, X. Фетерс," смята, че стелите и кулите на Скампа са съвременни
на тези на гр. Сергиопол (ди. Ресафа) в Сирия, без обаче да посочва точната дата. Но, както
вече споменахме по-горе, въпросните стени и кули на Сергиополис датират от VI в.* 100
Албанският археолог Gj. Karaiskaj101 провел разкопки през 1970—1971 г. и успял да
коригира никои грешки в плана, изработен от К. Прашникер и А. Шобер, и да направи никои
допълвания по отношение размерите и плана на кулите. Според тези изследвания градът Скампа
имал правоъгьлен план с размери 308 x 348 м, обаче по средата иа южната крепостна стена
лямало квадратна кула, а там се намирала южната порта, която била оформена от два силно
издадени навън успореднн каменни зида, конто образували правоъгълен проход. По средата
на северната крепостна стена имало издължена правоъгълна, а не квадратна кула, както смя-
таха К. Прашникер и А. Шобер. Градът имал три порти: източна, западна и южна. Източната
и западната порта имат силно издължеин U-образии нули, като само полукръглата част излиза
навън от куртината, а останалата половина остава ст вътрешната страна. Разстоянието между
кулите на портите е 10 м, а само отворът на портата е широк 4 м. Пропугнакулумът е право-
ъгълен, като с късата си страна е ориентирам по посока на движенмето на хората и колите.
Общият брой на кулите възлиза на 26. От тях днес са запазени само осем (две на южната ц шест
на западната стена). Разстоянието между кулите е 40—45 м. Крепостпите стени са изграденн в
смесена зидария, като се редуват пояси от каменна зидария с пояси от по четири реда тухли.
Отначало Gj. Karaiskaj отнасяше построявапето на първоначалната крепостна стена
между 380 и средата на V в., ио във втората сн публикация той се коригира и предложи пър-
вата половина на IV в. Според иисмените сведения гр. Скампа просъществувал до 519 г.
На десния бряг на р. Дрнн, иа 8 км от гр. Шкодра в Албания, върху един хълм са запа-
зени останките на две крепости, едната горе и друга га ио-долу.102 Горната крепост е по-малка
и има неправилна форма. Едииствената й порта е разночожена на южната стена, фланкирана
06 II. Veters, Zinn Bantypus Mogorjelo. Festsclniit I r Eichler, Wien, 1967, p. 144, fig. 58,1.
100 \V. Karn a p p Die Stiidinnitier von Resata, Svrien. — Bonn. Jahrbiielier, Bd. 166, 1966, u. 146—151;
RE, Il A, 1923, col. 1684 sqq. ’
101 G j. Karaiskaj. La ci I a del k d El basan. — Monunieiited, 1, 1971, p. 61 —77; New Data for the Dating
of the Castle of Elbasan. — Monuiin nted, 3, 1972. p 147—157.
10* G. К a r a i s k a j. Donndes stir 1 architecture de la fortcresse de Shtirdhah (Sarda) et sur les travaux
de conservation qul у ont ete effeetues. — Monunienled, 10, 1975, p. 146 sqq., tabl. I, fig. 5, 7,
176
от I -обрззни kj ui (I н J). На югоизгочпия ъгъл се внжда кула със същата форма. По аналогия
на Скаыпа и намереиите там археологически материали, между конто една бронзова луковична
фибула, крепостта се отпася към първата половина на IV в. Долната крепост е по-голяма.
Крепостната и стена представлява съчетаиие на U-образни, правоъгълни и триъгълни кули
(Bi п В ). Крепосгта отчасти е подражавала формата иа кулите на предишната крепост. Архео-
лозите датират долната крепост към VI-—VIII в. Тук се локализира епископското седалище
Сарда, споменато в ннсмеиите нзворн.
В нашия кратък преглед все повече се приближаваме до съседните на Мизия и Тракия об-
ласти на Римската империя. От голям научен интерес е проучването на римското крепостно
строителство в провинция Дакия, създадепа от император Траян в 106 г. след победата му над
даките, разделена по-късно на три отделив провинции. Тук са открити цялостно или частично
значителен брой крепости от II и III в., конто нагледно показват етапите на развитие на от-
бранителната система. Примерите, конто ще приведем тук, предшествуват системата „Абритус11.
Нан-ранните крепости от римското владичество се отиасят към управленнето на импера-
тор Траян веднага след първата дакийска война в 101 г., а други са изграденн по време на вто-
рата дакийска война и след осповаването на провинция Дакия. Първоначалните лагери са зем-
лено-дървени. Планът им е правоъгълен. Ъглите са заоблени. Кулите (на ъглите, при портите
и междинните) са разположени от вътрещиата страна на крепостната стена (например Капи-
дава в дн. Северна Добруджа — СР Румъния). Същия план и устройство имали и ранните ка-
менни кастели, построени през първата половина иа II в. При някои от тях от вътрешната стра-
на на стената са плътно долепенн каменни пиластри, разположени на определени разстояния
един от друг, между конто се образуват ниши.
След тезн няколко предварителни бележки, конто показват сходството на ранните военни
лагери в Дакия с тези в рпмските провинции в Западна и Средна Европа, ще преминем към ня-
кои укрепени с каменни стени кастели от времето на Северите (Септимий Север и Каракала)
и следващите ги императори през първата половина на III в. до нашествието на готите в 250 г.
в земите на Дакия, Долна Мизия и Тракия. Някои от тези крепости представляват по-нататъшно
развитие на крепостното дело и съдържат ёлементи (например кули), конто се схождат до из-
вестна степей с някои елементи на системата „Абритус11.
Обр. 203. План на град Скампа (по Прашникер и Шобер)
23 Абратус, I
177
Кастелът при Слъвен103 (Slaveni) се намира на югоизток от главния град Ромула или Малва
на провинция Малвенска Дакия. Първоначалният лагер от времето на Траян и Хадриан,-из-
граден от тухли, бил заменен с каменей при Септимий Север в 205 г., както се съди по един
строителен латински надпис, открит при порта претория (североизточната порта). Лагерът през
този период има правоъгълен план (обр. 204). Кулите на четирите порти са U-образни, обаче
само полукръглата предна част много слабо се издава навън от крепостната стена, докато оста-
налата по-голяма част с правоъгълен план остава вътре в лагера. Ъглите са заоблени, защи-
тени от тесни правоъгълни кули, слабо изнесени навън. Това е известен напредък в римското
крепостно строитечство в тази провинция, като се има пред вид, че преди това ъгловите кули
били вътрешни. Досега не са разкопани междинни кули освен тези при портите, но несъмнено
те имат същата форма и устройство както кулите на портите. Лагерът просъществувал до края
на управленнето на император Филип Арабин (244—249), когато бил разрушен от готското
нашествие в 250 г.104
Този кастел е интересен с това, че той ни показва какво е било \стройството на крепост-
ните стени и съоръжения в навечерието на готското нашествие от 250 г., което засегнало Долна
Мизия и Тракия.
Кастелът при с. Бучуми (Buciuini) откачало (навярно времето на Траян—Хадриан) бил
землей, а след това бил изграден от камъни и хоросан. Той в този вид има правоъгълен план
(134X167 м) (обр. 205).10л Порта претория има две правоъгълни кули, конто много малко се
издават навън от крепостната стена, а останалите три порти (порта декумана, порта принци-
палис декстра и порта прииципалис синистра) имат отстрани U-образни кули, чпято закръглена
предна част излиза навън, а останалата по-голяма част се включва в кастела (обр. 206). В
същност, погледнато отвън насреща, тези кулн пзглеждат в действптелност полукръгли. Ъг-
лите на кастела са закръглени и отвътре са разположени трапецовидни кули. Межд тните
103 D. T u d о r. Lim<-s Alulaiuis et Traiisjlulauus. \eles ‘
frontieres romaines. Mainaia 1972. BuKarest Koln Wien, 1974, p.239,fi
Tomis, p. 67 и пит. там литература; G Р о р i 1 i a n
1и| T1R, L 35, р. 67.
106 М. М а с г с а, Е. С h i г i 1 3, N. G u <J c a,
(jud. SSIaj). Sa] dlurile din 1963 — 1968. — Ada musei
Das Rdmerlager von Buciumi. Seine Lage und Rolle ini
des Limes der Dacia Porol issensis. Cluj, 1972, p. 13 sqq.;
schen Doiiaulinie von Trajan bis Aurelian. — ANRU ,'
устройстого па землеии лагери вж. p. 865.
du 1 Xе eongres international d eludes sur les
. ig-2; T1R.L 35 — Romula—Durostorum—
Tlierniele de la Slaveni. — Apulum. IX. 1971, p. 627 sqq.
\ . L и с a c e 1, C. Pop. Castrul roman de la Buciumi
Napoccnsis, VI, 1969, p. 149—155, fig. I; X. Gudea.
Lillies von Nor «west dazien. — Be triige zur Lntersuchung
Der Limes Daciens und die \ erteidigung der obermosi-
H, 6 (Festschrift 1. Vogt). Berlin, 1977. p. 849—887 3a
178
к in ij np.iaobi ьлии или кнагратпи и с< намират от вътрешната страна иа стеките. Следова-
телю напредъкъг във фортификация! j се наблюдава нредимно при изграждането на портите,
докати иоаналиге <ьорьжения па шт irapaia традиция.
В прииципнята (сгридата на щаба иа воепачалпика) били открнтн латински надписи,
между конто един падине, посистен иа император Каракала, който свидетелствува, че описа-
ният лагер от камъпи и с U-образпите кули бил изграден по времето иа Каракала — в началото
на III в. Тук била па гарнизон cohort II Augusta Nerxia Pacensis milliaria Brittonum, наре-
чена при Каракала Antoniniana (вероятно в 213 г.), която остапала до евакуирането на про-
винция Дакия в 271 г. при император Аврелиан. /Миогобройни печати върху тухли и керемиди
носят нейиото име.10*
Към управлението на Каракала принадлежи н каменният лагер при с. Болога в Клужки
окръг, който има правоъгълеи план (213 133 м). Ъгловите кули са трапецовидни и все още въ-
трешни. Кулите на портите са U-образии, като полукръглага предна част излиза навън от кре-
постната степа, а останалата част се вдава навътре в лагера.107
Голям интерес за по-нататъшиото развитие на фортификацията, и то още през времето
на Каракала, представя каменният кастел при с. Къшеи (Ca$ei) до гр. Деж, който заместил
един землей кастел от Траяново-Хадриаиово време. Но след големите разрушения, причинени
от нашествията на карпите и вандалите в 212 г., бил изграден тук занимаващият ни кастел от
камъни и хоросан в 213 г. (обр. 207).
Ъгловите кули са трапецовидни и вътрешип. Портите, разположени по средата на всяка
стена, имат U-образпп кули с полукръгла издалека навън част и останалата по-голя.ма част
навътре в кастела. Обаче съвсем нов елемент се явяват междинннте кули, конто вече не са от-
вътре, а нзлизат отчасти навън от крепостпите стени и имат същата U-образна форма, както
кулите на портите.
По отношение укрепнтелната система на лагера Ебуракум в Англия (гр. Йорк) тази на
кастела при с Къшеи показва по-голям напредък, понеже при първия това развитие е засег-
106 I. I. R u s ь u. Casirul $i garnizoana romana de la Buciumi — SCIV, X, 1959 p 305—317.
10’ N. G u de a. Castrul roman de la Bologa (jud. Cluj) (1968). — Apulum, X, 1972, p. 121—150, fig 1;
Casirul roman de la Bolcga. SSpSlurile arheologice din anul 1969 — Crisia, Oradea 1973, p. 109—137.
Обр 205. План иа кастела при Бу чу мн (no Н. Гудя)
179
0 1 2 3 4 5 м
Обр. 207. План на кастела Къшеи (пэ Т. Бехерт)
Обр. 206 Плаиопе па порта принципалис
декстра и порта претория на кастела при
Бучу ми (no Н. Гудя)
нало само късата югозападна стена, а при Къшеи — цялата крепостна стена. Касае се за по-
късен период от няколко години — между Септимий Север и Каракала.
В построяването на възстановения каменей лагер взела участие cohors I Britannica mil-
liaria Antoniniana в 213 г., както свидетелствува един строителен надпис,108 открит в принци-
пията и посветен на Юлия Домна, майката на император Каракала.
Към същата дата сочи и строителният надпис от 213 г., намерен в град Поролисум108
(между с. Мойград и с. Жак), главния град на Поролисенска Дакия. В него се говори за въз-
становяването на града при Каракала. Досегашните археологически разкопки не са успели да
разкрият цялата укрепителна система с нейните съоръжения, за да се видят планът, размерите
н местоположението на портите и кулите, понеже обикновено укрепителната система на гра-
довете е влияела върху тази на кастелите в областта. Т. Бехерт110 съобщава, че кулите на пор-
тите били закръглени. Няма никакво съмнение, че схемата е била като тази, която току-що
разгледахме при Къшеи и др., в духа на фортификацията по времето на Каракала.
Преди управлението на Каракала тук в същата местност Помет имато друг каменей ла-
гер, изграден при Антонин Пий, но бил разрушен по време на наркоманеките войни.111 Той
наследил един по-малък землей кастел, навярно от Траяново или ХадрианоЕо време.
На един съседеи хълм, наречен Читера, се намира друг каменей лагер, построен при Ан-
тонин Пий, чиято укрепителна система са отличава със слабо издадени навън правоъгълни
кули при портите и с трапецовидни вътрешни кули при ъглите.112
Обикновено лагерите на помощиите войски подражавали плана и устройството на лате-
рите на легиопите. В тази връзка Т. Бехерт113 изказва предположението, че закръглените из-
дадени навън кули на портите на лагерите в Поролисенска Дакия били построени по подража-
ние на крепостните степи па Потаиса (дн. Турда), където бил на лагер след 167 г. до 271 г. VMa-
кедонски легион, дошъл от Трезмис (дн. с. Иглица в Северна Добруджа). Обаче в Потаиса ар-
хеологическите разкопки досега не са показали цялостния характер на крепостните степи,
портите и кулите, за да можем да ги сравняваме с гези на останалите по-малки лагери на по-
мощните войски. Проучваиияга са се ограничили в отделив напречнн разрези на крепостната
стена, при конто е открита едва от вътрешните трапецовидни ъглови кули.111 Действително
цялостиото разкриване на укрепителната система иа Потаиса е много важен обект за разре-
1 0’ Е. Р а п a I t е , с u. Le limes dueique. — Bull, de la se
rejti, 1929. p. 7b.
, ,л M. M а с г e а, 19. P г о t a s e, M. R us u. Santierul
p. 373 sq, V
110 T. В e c h er t. Op. ci I., p. 272, Ainu. 2-12.
111 ibidem, p. 374 и щи-, гам диreparypa.
112 Ibidem.
e(. historique. Acad, roumaine, t.
arlwologic Porolissum MCA.
XV. Bucu-
\ II, 1961,
113 Ibidem, p. 278.
(. II. Crijan. iyaniierul arhcologice Turda. — MCA, VII, 1961, p. -131 sqq., fig. 7.
8.
180
шаването на неясните момеитн в развнтието на римската фортификация през последните де-
сятилетия па II и началото па III в. Но според нас то едва ли би променяло досегашната кар-
тина, придрбита от разкопкнте на другите крепости в Дакия от това време.
При с. Ръкари,116 район Филиашп, окръг Кранова, се намира каменей лагер от първата
половина на II в., най-рано от Хадриан. Той има правоъгълен план. Квадратните кули на
портите се намнрат от вътрешната страна на стената и едва забележимо се издават навън.
Ъгловите кули са също квадратна и вътрешни. Един латински надпнс, посветен на импе-
ратор Каракала, открит в южната порта, свидетелствува, че по това време кастелът бил
възста новен.
Римският каменей лагер при с. Раковица в Олтения се характернзира с квадратни вът-
решни кули на портата и с вътрешни трапецовпдии кули на ъглите. Неправилно кастелът се
отнася >м времето на Септимий Север,116 докато неговнят план, устройство и аналогиите от
Дакия говорят в полза на началото на първата половина иа II в.
Крепостннте стени и кулите на кастела прн с. Жидова много приличат на тези на лагера
при с. Раковица. Портите имат вътрешни квадратни кули, конто само 0,30 м са изнесени на-
пред. Построяването на укрепптелната система и на лагера изследвачите датират по времето
на Септимий Север.117 Според нас и тук трябва да се предложи по-ранна дата, а именно нача-
лото на първата половина на 11 в. Съществуващата досега късна датировка смущава и новите
разкопвачи на кастела.116 Те разграиичават четири строителни периода, като последния от-
насят към времето на Гордпан III (238—244), докато останалите три периода все още не
прецизират.
.Много по-напреднат етап на развитие на римската фортификация показват онези военни
лагери, чинто кули (ъглови, междинни и на портите) са изцяло изнесени навън от куртиннте.
lu D. Tudor. Oltenia romana, р. 244—246, n. 38, fig. 58.
lle Ibidem, p. 240 sqq., n. 37, fig. 57.
117 Ibidem, 1968, 3, p. .293 sqq., n. 29, fig. 78, 2.
116 E_m. Popescu — Eug. Popescu. Raport preliminar asupra sapaturilor efectuate in annii
1962—1967 in castrul roman de Linga Cimpuling-Muscel (.Jidova). — MCA, IX, 1970, p. 251 sqq.
Обр. 208. План на Сукидава и па късноримския кастел (по Д, Тудор)
181
Обр 209. План на кастела Дробета (по Р Флореску)
Крепостта Сукидава1*® на левия бряг
на Дунав, при с. Челей до ГР- Корабия в
Румъния, точно срещу римскня град Ьскус
(с. Гиген, Плевенски окръг) има каменна
крепостна стена, снабдена с издадени навън
от нея правоъгълни кули. Д. Тудор не пре-
цизпра датата иа построяване. него
по времето на Гордиан III(238 244)и Рилип
Араби и (244 -249) крепостта била подсилена
от юг, откъм Думав, с нова каменна крепо-
стна степа, която се характеризира със скъ-
сени U-образнп кули или по-скоро полукръг-
лп (обр. 208). Неправилно Д. Тудор ги на-
рича „кули с форма на подкова , каквито
песъмнено има в римското крепостно строи-
гелство, например при източното разширение
на Еск^с (т. нар. Ескус II), но те се отлича-
ват от тук занимаващите ни U-образни или
полукръгли кули на Сукидава. Междинннте
кули имат същата скъсена U-образна форма.
Ъгловите кули са кръгли и външни. Следова-
телно няма нито помен от старата фортифи-
кация с вътрешните кули. Според Д. Тудор
тези защитив мерки били взети срещу нахлу-
ващпте от север готски племена, предвождани
от Книва в 250 г., конто преминават Дунав
при Нове (източно от Свищов) и се отправят
във вътрешиостта на Долна Мизия и Тракия.
Ако тезн разсъждения са верни, тогава трябва да приемем, че около средата на III в.
вече е била осъществена схемата с издадените навън полукръгли или евентуално скъсени U-
образни кули. Според нас кулите са полукръгли. Но все още нямаме схемата „Абритус4, която
има съчетание на три различии вида кули.
На юг от описаиата крепост и блпзо до левия бряг на Дунав при Сукидава била построена
нова крепост с неправилна форма (обр. 208).120 Въз основа на стратиграфските наблюдения
Д. Т}дор различава три строителю! периода на тази „римско-византийска крепост44. Първия
период той свързва с времето от Галиен до Аврелиан, когато вероятно Аврелиан е построил
крепостта като преден пост срещу варварските нашествия от север, понеже основната войска
била изтеглена в Долна Мизия. Крепостта се разпростряла върх} един римски некропол от
II—III в., който принадлежал към северната крепост. Вторият период се отнася към управле-
нието на Константин Велики. Тукбихме припомнили, че по това време бил построен каменният
мост на Д}нав между Сукидава и Ескус, който бил официално открыт на 5 юли 328 г. в присъст-
вието на самия император. Третият период представлява възстановяването на крепостта при
Юстиниан I след хунските нашествия през първата половина на V в. (410—423 г. и 444—447
г.).121 Прокопий (За строежите, IV, 6) споменава Сукидава между поправеннте от Юстиниан I
крепости.
Въпросната късна крепост се отличава с издадените навън от куртината кули с трапеце-
видна (ъгловите кули) и правоъгълиа форма, част от конто иавлиза вътре в крепостта.
Ромула или Малва (дн. Решка), главнпят град на провинция Малвенска Дакия, има пра-
воъгълен план с размери 300x250 м.1-- Огвътре е защитен с тухлепа крепостна стена, а отвън
с каменна стена, която обхваща площ от 64 ха. Тя бита построена в 248 г. от император Филип
Арабин в навечерието на готското нашествие в 250 г., както се заключава от намерения строи-
телен латински надпис при североизточната порта.123 * Последната, разкопана през 1965 г.,
имала две U-образни издадени навън кули, като малка част от тях остава вътре в лагера.12*
Тази форма вече се приближена до U-образпите изцяло издадени кули, без да съвпаданапълно
Но тук липсват правоъгълппге издадени навън кули, конто нма Абритус Обаче Ромула все
още е частично разкопана. '
D. Tudor. Sucidava VII. — MCA, IX, 1970. p. 295 sq f i>> ]
121 сЬ1Лп’ D‘ T u d 0 r' Ol tenia romana, 19683, p. 432 sqq’, fig. щ;. рэд
la lumiere des deux tresors monetaires de. IVe—V* siLics' a Gdeiu J X lv'Tcro "тог romain 3
122 TIP L 35 p 62 ‘clics a LiLiu. — uacid \lv, 19/0, p. 294—295.
123 CIL, III 8031= ibS, 510,
D. Tu dor. Romula. Bucuresti, 1967; Ora?e, tirguri sate in Dacia rornang. Bucuresti, 196S, p. 345 sqq.
1.82
Н. ии । ч ч\ нм'ии I те апършнм г крепостта Дробота*** при гр Турну Северин
м император Тр. ш построил мост над голямата река. 1нгеръ1 отвро-
к, к , 1 i n их.ил п| I’ obiKKH план сьс (.юбленп ъгли и с кх in (ъглови, междинни
н лЬ Ku.i ip.inia форма, разположенп or вътрспшата страна на каменната кре-
ПОСГНв CKH.I.
I кра на III в 6n.ni нзградепн изцяло издадени навън кули: петри лообра ши при ъг-
ы i .пи к по пиши н подобии на U образин кх ш при порта претория (обр. 209).
i . . и., цис три порти били мтворспн, като отпред била построена по едва голяма право-
>,П. I кхл
Тж.ш схема частично напомни оназп на Абритус. по все <ице липсна преобладай вето на
I ..>1>.сНН1с кх и1 Но 1хк вече се появяв.т съчетаппето на трите ним кули: ветрилообразни.
1 >ъг1 тип п I-образин (само веднъж)
NКРГПИТЕЛН\ CJ-IC.T1 МА В ГОРНА МНЗИЯ, ДОЛНА МНЗИЯ.
ТРАКИЯ II МАЛКА СКИТИЯ (I IV в.)
Г О Р Н \ .4 И И Ч II I О .'1 II А ЧИЛИ я
С чед покоряването на зените па мизигс н трибалпте и създаиането на римската провинция
Мнзия в 15 г. на н. е. главного внимание па завоевателнте било насочено към изграждането на
защитна система (лимес) по десння висок бряг па Дуиав. Въз основа на епиграфски паметнини,
намерен» у нас. е установепо, че пача.юю било положено още през късноавгустово време и
продължпло през 1 нберкею време. Най-напред била у кренена ивицата между устията иа ре-
ките Тимок и Осъм. където главният воепен пункт бил Искус, в конто лагерувал най-напред
1\ Скитски легион, а след него V .Македонски легион (около 10 г. на н. е.).,2С
В един гръцки надпис от Одесос (дн. Варна)127 от управлението на император Тиберий
става дума за възстановяване на част от крепостните степи па града, разположеиа между две
съседни кули, т. е. за една куртина. Несъмнено Одесос бил укрепен още през архаичната или
класпческата епоха. Засега приведеният надпис е наи-ранното доказателство за крепостио строи-
телство през ранния период на провинция Мизия, към която се числяло Черноморского край-
брежение на север от Стара п.танина.
В днешиите границы на HP България римският и ранновизантийскпят лимес по десния
бряг на Дуиав се простирал от устието на р. Тимок до гр. Дуросторум (дн. Силистра).128 Той
минавал през провннцията Мизия, а от 86 г. нататък през Горна Мизия и Долна Мизия. След
реформата на Диоклетиан били създаденн провинциите Крайбрежна Дакия с главен град Ра-
циария (дн. с. Арчар, Видински скръг), Делиа или Втора Мнзия с главен град Марцнанопол
(дн. гр. Девня) и Малка Скития с главен град Томи (дн. гр. Констанца в Северна Добруджа —
СР Румъния). Сега тази ивица е осеяиа със съвремепни градове и села, конто затру дняват си-
стемного издирване, проучване и документиране на защптната система.
Въпреки тези трудности през последпите три десет години бяха предприетн редовни и
спасителни разкопки в Бонония, Кастра Мартис, Рацпария, Августе. Ескхс, Нове, Ятрус, Сек-
сагинта Приста, Трансмариска, с. Нова Черна, Силистреискп окръг, Нигрпнианис-Канди-
диана (дн. с. Малък Преславец) и Дуросторум. Те разкрпха части от крепостните стени с тех-
ните съоръжения от различии исторически периоды и попълннха досегаппште ни познания
върху тях.
В настоящий тру'д ще проследим пакрагко спомепатите крепости според досегашното
състояние на изеледваиията. Никои от тях нямат същата форма, както кхлите на Абритус, но
те показват или по-ранеп етаи на развитие, пли разнообразного па форми през един непродьл-
жителен период.
Проучването иа споменатня лимес има голямо научно значение както за родната ни ис-
тория и археология, така и за международна™ паука. Този проблем е предмет на специални
международпи конгреси, иосветсии па теледва ио го па рпмеките граиицп, в това число и на
дунавските.
16 R. (1иг,- с и. Les phase di- cons unction <ln casliuin Drobel.i (Tnriiu Severin). — Studien zu den
MihtarPH iizen Roni-. Koln Graz 1967. p. Hl sqq.. fiK. 3 1 U °еП
128 В Gurov rplprnphisclie P,i-itr;i|'<- zui Gcscliiilite des inosiselicii Linus in vcrclaudisclier 7eit —
AAAHuri'.' , XV, la-i 1 4, p. B5 sqq и unrnpan.ira там ши-р.п ура
1G Bulp , 1‘. n. 57
128 \ . V < I k о v. tier loiiii-ichc L tun-, in Biilp,irivu w.ilneinl der Spriiaiitike. — Sludii clasice, HI Bucarest
1%1, p. 241 sqq.; T Iva л о v. Arcbaolophclu- Гог sell ш щеп des roniischen mid friilibyzjntiiiischen Doriaull-
m iii Bulqarii-n Roinnn I ronlii r Sludii 1!H>9 Cardiff, 1974, p 235 sqq., Уши. 1
183
Обр 210. План на кастела Бонония
(по Й. Атанасова)
Обр. 211. План на квадрибургия и кастела Кастра
Мартис (по Й. Атанасова)
Кастелът Бонония има почти правоъгълен план, орнентиран с дългите си страни в посока
север—юг, и обхваща площ от около 20 ха (само вътре в стените) (обр. 210). Във връзка с но-
вого строителство през последните години бяха разкрити части от крепостннте стени и шест
кули с кръгла основа и полигонална, навярно осмоъгълна суперструкция. Сега една от тези
кули, принадлежаща към северната крепостна стена, се намира вътре в средновековната бъл-
гарска крепост „Баба Вида", а друга к>ла на същата стена се откри в западна посока от споме-
натата. Строежът е солиден. Кулите имат полегат банкет межд) цокъла и стените вместо обик-
новения хоризонтален банкет при кулите на Абритус с изключение на кулите на портите, където
той е винаги полегат. Средният диаметър на кулите в основата е 20 м, а максималната им ши-
рина е 19 м. Ширината на основите на стената е 4,30 м, а на суперструкцията —- 2,70 м. Хоро-
санът е бял. Запазените надземни части показват използуването на смесената зидария с пояси
от по три реда тухли.
Според Й. Атанасова129 крепостната стена на Бонония в този вид се отнася към втората
половина на III и началото на IV в.
Римският град Диоклетианопол (дн. Хисар) има ъглова кръгла в основата кула, а осмо-
ъгълна в суперструкцията. Изграждането на сега видимата стена се датира по времето на импе-
ратор Диоклетиан (284—305).130
Досега не е открита пито една порта на Бонония.
На изток от източната крепоетиа стена е открита по-късна кръгла кула (№ 7) с диаметър
8 м, чийто начин на градеж се отличава от този на първоначалната крепостна стена (обр. 210).
Няма банкет между основата и суперструкцията. Хоросанът съдържа късчета от червени тухли.
1Я* Й. Атанасова. Круглие и полигональные башни в Dacia Ripensis. — Thracia, III, 1974, с. 337
и сл., обр. 1.
130 С. Б о я д ж и е в Нови данни за Хисарскнте стени. — ИЛИ, XXX, 1967, с. 101 и сл. За описание
на кулата вж. К- М а д ж а р о в. Нови разкопки и проучвания на Хисарската крепост. — ИЛИ, XXX,
1967, с. ИЗ и сл. Според него въпросната стена е построена след готското нашествие в 376—378 г.
в Тракия.
£84
П \т>и«юм пт к я тяэи ку i къх< вторагя пплонннн п.т \ и VI в.,м И честно е, че Юстиниан 1
в>кт»иа#нл Бпнрнни t <,> . трсчжигг, IV, 61
Кастели НгЬН п игл «дн Ri-tngham) в Англия пма порти, фланкирани от полигонални
n\.ni i.oiiiO ч' хатпрат спирс i с ран изморен иннскн надпнс през управленнето на Септимий
Creep, ........ о 2i>5 2ч7 г.13
кжн । на Ви»: i ни а (дн. Виндиш я Швейцария) е ащитеиа здкдени навън от
крепостна:.! » ня пплигонллнн кули, конто пак въ основа на гатински надпис се отнасят
КЪМ ’ г ’ "
Тала наречен )тл Porta Aurea („Златна порта") па Дпоклегпановия дворец в Сплит (Юго-
славия) се защищава от две осмоъгт тип кули.131 * 133 134 * 136
Привеленнте параден! свидетелствуват, че полигона линте кули в римското крепостно
строите. »ство били пзвеегни още през управленнето иа Септимий Север и продължили ia се
строят и по-късно през втората половина па til в В тези границ» трябва та сс поставят кре-
иосгннтс степи на Бонония
Прн гр К\ ia, Видинеки окръг, се лок.тлизпра крепоегта Кастра Мартнс, известна от
писмените и <вори.436 Ог 1965 г. наелм тук бяха пропедени снстемнп археологически разкопкп
пи-, ръководстьото на Й. Атанасова.13в Бяха разкриш един квадрнбургпн и долепен до него
значите пю по-голям кастел (обр. 211).
Квадрнбу ргият е ква гратен с размери 40 10 м (бе» ку Hire) Начетирнтему ъгъла се на-
мира по една кръгла кула. Диес е много добре lanaieiia югоп з точна га кула (височина до 16 м
и външен диаметър 12,5 м). Стените и кулите са изградепп в смесена зидария, като тухленнте
пояси съдържаттри реда ту хлп. Хоросапът пма късчета от червени тухли. Според И. Атанасова
квадрнбургият бил изграден в края иа И! в., т. е през управленнето на Диоклетиан.
По-късио пред южната единствен;» порта па първопачалния квадрпбургий с двукрила
дървена врата била направена друга успоредпа и взнесена напред стена, чннто вход е точно
срещу първия. Той пма спущаща се врага (катаракта), както показват двага странични отвесни
улея в пиластрите. Катарактата изисква вгорп етаж, на който да бъдат поставенн механизмите
за вдигане и спущане на вратата. Следователно двете новообразувани странични помещения
са били също на два етажа. По-късно катарактата била повредена и вместо нея била построена
двукрила дървена врата, чннто осп се въртели в цплнндрпчни железни гривни, поставенн в
краищата на каменнпя праг. През последний период западната половина на входа била зази-
дана и тон бил стеснен.
Новата успоредна стена пма наклонен банкет над цокъла, както вече споменахме при
разглеждане на цокъла на кулите 5 и 6 на северната порта на Абрптус.
До квадрибургия се долепва един кастел с неправилен план, разположен на запад от него.137
Вижда се фугата между двете крепости. Кулите на кастела много приличат на тези на Боно-
ния. Основата им е кръгла, а суперструкцията е полигонална. При открптата кула 4 могат
да се допуснат десет страни. Хоросапът съдържа малки количества червени късчета от тухли.
Днес стените и кулите на кастела са много разрушени. II. Атанасова е склонна да отнесе по-
строяването му преди готското нашествие от 376—378 г., т. е. към средата на IV в. Явно е, че
за образец на кастела е послужила укрепптелната система на Бонония. Би могло да ее допуске
времето на Константин Велики и на сиповете му.
Прокопий (За строежите, IV, 6) споменава Касгра .Мартнс между възегановенпте кре-
пости през управленнето па Юстиниан I. Несъмнено кастелът в квадрнбу ргият били мзпол-
зувани чак до края на VI в., когато авари и славян)! разрушили множество укрепенн градове
и военнн крепости.
Предишните разкопкп в Рацпария са разкрили части от севериата п южната крепостна
стена, дебела 3,60 м, изградепа в смесена зидария с по грп и чегпрп реда тухли в пояс.133 Все
още не са открити порти и кули. Западната порта грябва да сс очаква по посока на пзточното
продължение на калдъръмепия път, който се откри през декември 1953 г в некрополя в мест-
131 Й. Атанасова Ци, съч
135 JRS. XXVI, 1936 tabl XVI; Т. Herbert Op. cit., р 274, li«. 25, 5
133 R. L а и г В с 1 а г t Vindonissn. l.ar.cr und Virus. Rom. Germ. lorsch. 10, 1935, p. 31 sq., t.ibl 10;
T Becher 1. Op. cit., p 286.
131 H. v P <• l г i k о v i t f RS, I XI, 1971, p. 21 I, Nr. 103, (ip. 30, 2; У Boethius .1. B.
\V a r dp e r k i n Op. cit , p. 524 sqq., fi'«. 200; I В < c It <• г t. Op. cit , p. 286.
1Jb TIP, К .34 N'aissus, Dyrrluirhioii, Sciipi, Serdica, ) ln- s.donike Ljubljana, 1976, p. 31—35 (.1. At.i-
na ova)
13,1 J Atanasova беогци v ,i. l.< qii;idribnr;-iuiii l.t lorteie s.. C.isti .i Marti en Dacia Ripensis._
Act: du IXeconpre. int'Tiialional d .'tud< trr l< . Iioiilii-re , louiaiiic, M.iuiai.i, 0 13 sepleiiibrv 1972 Bnkarest _
Koln—Wien, 1974, p 167 '<]<), lif' 1 2
137 Ibidem, fig. I; Й A 1 л п и с о u a IJ.nr съч , c 3IO и сл , обр 2, 4 n 5
136 В Волков. Приноси км! исгорията па рпмските градове и Бъл!ария. 1. Ранпарпи. — ГВПИВТ,
II, I, 1964 —1965, с. 16; V. Voiko v. Rati.nia. Гше rimiibche Stadt in Biilq.irien. — Eirenc, \ Praha, 1906*
p. 155 sqq,; T1R, К 34, p 28 (I Atanasova)
24 Абритус, 1
185
нскгта Плрлсните, мпадно от западната крсшнтпл стгпа.18* Това <• т. нар. Крайдунавскипът.
S, . н J о> Вимип.щпзм < in. Ко. ниш в 1(ло. ...зич) и ььръи покрай десния бряг на Дунав
мл. у п и,, в,. Дунмо и от. ,м се отрави на юг пре Мариианоло.1, Анхиало, Адрианопол и
cmra ю Ви iHii.au (по- ъспо Коп. гангипопот).
(кдейки по ci рои гелии к- материали и строителнатз техника, гореописаните останки от
кр< ... <нн сгони . поре , нас били и .градсни през последната четнърт на III в., т. е. след като
их . а гор V релиз!! в 271 г премеепш XIII легион-близнак о. Дакия в провинция Крайбрежна
Дакия, в нении я главен град Раипария.
Пр< । 1976 1977 1 бяха ражриги части от две допрели една до друга западни крепостни
стени. Докато вьтрецшата <тепа е широка 1,30 ч, то външната стена 3,0.» i (в основите). От-
крнта с го iяма правом ълп; ку.;з, и шило плдадена навън о стената. Крепостните стени се
отнасят cicera към 11 — III в. (първонача шага) и към края па III — начатого на IV в. (втората
крепостна стена).11" Пре 1979 i беше открпта нап-старата ;ападна крепостна стена с вътрешна
праъоъгълпа кула от 1 в. - началото на II в. (ра .копки на Я. Младенова).
Все още л'ипсваг епгурпи археологически и епиграфски паметници за определяне на вре-
мен., koi ато била ищ радона сега видпмата крепостна стена върху местността Калето при Ми-
хайловград, къдего се локалмзира римската Монтана.111 Един латински надписотуправлениетс
на Хадриан от 134 г , открнг в Ишикли във Фригия, спо 1енава, че президият Монтана (Моп-
tanense praesidiuni) бил гарнизон па cohort» I Claudia S'.Dambrum veterana equitata, която из-
вратила свой nunierus в провинция Азия.112 Следователно по това време .Монтана била вече
укрепена. и го с каменни степи, съдейки по аналогии от нашите зетли и от другите римски про-
винции. Засега все още не знаем какво е било устройството на този президиум. Трябва да се
предположи, че формата му е следвала копфш у рацията на терена, като кулите били разполо-
жени от вътрешната страна на крепостпите степи. Едипствено кулите на единствената порта
бнха могли да бъдат малко издадени напред. Тук непрекъснато имало на лагер военни части —
подделения на 1 италийски легион, XI Клавдиев легион, II Августов легион и др. Един надпис
от времето иа Антонин Пин (155 г.) представя списък на числения състав на едно поделение
(xe.xillatio) на XI Клавдиев легион.113 Новооткритите латински надписи в Монтана и в нейната
околност непрекъснато увелпчават броя на военните лица от Монтана.111
Един латински надпис от Монтана от 256 г. съобщава, че било заповядано да се построй
един бург, откъдето да ее наблюдават разбойниците заради защптата на жителите на крепостта
и на гражданите на Монтана (. . . burgum constitui ius<it uncle latrunculos obserxarent propter
tutelam castre(n)sium et ci\iumMontanensium Maximo et Glabrione cos.).115
Латпнската дума burgus означава малък военен лагер (кастел), както свидетелствуват
античните автори116 и археологическите разкопки в римски провинции вън от Мизия и Тракия.
Тя съответствува на гръцката дума тюуое. Обнкновено бургите ичали няколко помещения,
разположени около малък двор под открито небе. Численият състав на поделението бил малък.
От приведения надпис от Монтана се вижда, че бургът е отделно укрепление от Калето. Той
бил разположен на удобно място за наблюдение и отбрана.
Названието latrunculi117 се среща както у античните авторп, така и в епиграфски памет-
ници от различимте римски провинции. Заслужава да приведем известимте надписи от времето
на Комод от 185 г.,118 памерени по дунавскня бряг на провинция Панония между Интерцпза
138 Въпросният път беги, открит npv з. кем. О'.и 19г3г. с рък. .волстиото и Т. Иванове хчастието
на Й. Атанасова. Bzi . Й. У т а п а с о в я. Иов ам-гчик на натробн пг. в тастипа от Рацпария. — ИЛИ.
XXXIII, 1972, с 141 и сл ; Погребения в иекропола па P. iui.i <ин 11. и мезеиге в България I. С. 1969.
• 87 и сл.
о в а и И. А т а н а с о в л Ра кепки в Рацпария.
- XXIII Иациоиалпа конференция в гр Видии 1978
110 Я М л а г е ।
разкопки пре. 1977 г. ....... т г_........... . ... ............,,v.
111 В В л к о в. Приноси къ.ч псторията н римски г, рд юг. г Българня
град). — Сб. Чипровци 1688 1968. София, 112 пел. и пит. i . -гитератт ра; Г \
[ пости в района на Монтан i. Cd. Чииронцп, е. 117 п с,
1,2 JPS. 16, 1926, р. 71 Ann. ёр. 1927, 2. р 371, н г
for’.iiication de la Thrace par Antonin le Pieux < I Mure \ч.ё1
1961, p. '
8.
143 Б. Гер
i« v V c I
Археологически открития и
. с. 80- 81.
II. Монтака (щ. Михайлов-
ке а н д р о в. Антични
Х5; Ki Bnlg., II. 1938. р. 21, G. Mihailov La
- Sludi 1 rbinali. \ S B., anno XXXV, n. 1—2.
on. Ромапизмът, ч. 11, с. 81.
k 0 v Moiivclks inscriptions l.iiiik de Montana Areheolc^i. (Varsoxie), \ II, I, 1955. p.91
Al л a s и о в Ди на пина or C.euepe апачи ' Бълглрн ll\ll, XXIX', 1961, c. 264 и сл ; Г.
И1ИЧ11И iia.Menmini <>i Monгаиа (МпхлАлоиград) Археология. XII, 3, 1970. с. 13 и’сл.;
niiiieio на '(и.in,। и .Xiio.ioh nrn Monrana <MnXaii.ioiirpa:i). — Археология,
i . i s ,i.,s miii|;nlcs roIllailk.s l)u sauctuaire de Diane et Apollon
nipesses Budapest, 1978. p. 473 sqo
IV 10 CJ.telluni jiarxultiiii, quod bur nm vocant
atrociiiiiini. - KI XU, |4‘a, u0|. 9/S 981).
Dk- laU unculi der Bauiiisclirlften der unter Couimodus
.niieparypa no ui.upoi.
101; Я.
' i c » а н i p о u
В Б о ж и ,i о в a.
XV111, 2. 197G. c. 40 и с.,.; V. В о 1 i I о v ,i [ vvolo <l,.:
pres de Montana. — Akb.-ri de . XI int< riiatioiiak'ii Linies\o
116 Cll , 111 suppl и. 12376; Ki Bul„.. Ц, p. -JI.
*u V •tlu
1,7 P 1.1 f I
1 ш ,C (”'r ojmil-ciiriikn der unter Couiiuodib eebauten bur-’t et crae^di' -
ur I. tronlim. Mara.i., 6 I. M |,|,,97'2 4
186
«w Дуяяуимрои' и Ажмикум,вконто се кмм,
с построен»» из оснокп бурги, клкто п с прелилин,
• а места удобнн за тлнш прем» лрд1 е на разбой-
ники • ripaiii burgis а solo txtrucbs item
praesidHtlis per loca opprrtuna ad clandesti
гж latrunc ।’m m tr г.'tus oppositins munivit. .).
А А. фьолхи се спира подробно па термина
latrunculi и а края стнга до извода, че това били
Е.зрвзрсклте пле> еня. конто махлуьали в Римска
тз „мяерня 1 звършмли грабежи и разрушения.
В кечкретиня случай той смята, че става дума
а слрматските нашествия през начал ните години
от \лравленнето на Комод върху земпте покрай
Ду нав.
Други учени мнслят, че под това название
се разбнрат недоволни местам елементн от екс-
плоатацпята на робовладелското общество, конто
се наднгат срещу властта, особено по време па
войните на Рим по граннцнте или във вътреш-
ността на провинциите. Такова обяснение напри-
\ер е дал Карл Пач149 за latrones Dalmatiae atque
Р Обр. 212 П ан на северната и апатнатя
кр< постна стена иа кастела Увгусте при
с Хърлец, Врачански окрг
(по Спас Машов)
Dardaniae. конто върлували през управлението
на Марк Аврелий, бащата на Комод. До същите
изеоди е стнгнал и Д. П. Димитров.loU
Лицата. конто служели в бургнте, се наричали burgarii. Ето обясненнето на названието
х Изидор от Севиля (Or. IX, 4): burgarii a burgis dicti, quia crebra per limites constituta habita-
cula turgos d'cunt.
3a burgarii се споменава в гръцкия надпис от Пнзос,рнмско тържище при дн. с. Димитриево,
Старозагорски окръг, основано в 202 г по времето на Септимий Север. На новите заселници.
конто идвали от разлнчнпте тракийски села, споменати в надписа. се обещават редина приви-
легии, като например освобождаване от натурален данък, ангария и служба в бургнте и
фр урн те.151
Светилището на Диана и Аполон, разположено в северного подножие на Калето, около
изобилния карстов извор, било разрушено и след това възстановено с личнмте средства на Лу-
ций Атиен Юлиан.152 Не знаем кон са причините за разру шавапето. Дали това не са били т.
нар. latrunculi? В областта на Монтана (regio Montanensium) при с. Громшпн,153 Ми.ханлов-
градски окръг, се изднгал храм на Юпитер, конто бил възстановен из основи през съвместното
управление на Марк Аврелии и Луций Вер в 161—163 г , понеже бил разрушен от старост
(retustate). Често пъти под този нзраз или под пзраза „разрушен от времето" се скрива истин-
ската причина на разрушаването, една от конто би могла да бъде нападение на племе или на
т. нар. latrones или latruncoli.
ДР} г латински надпис от .Монтана от 25b г. съобщава. че лагеруващага там cohors III
Collecta построила „порта претория с кулата" (. . portam praetoriam cum turre).154 Тъй като
„Градището" е единствено достъпно от източната страна, то въпросната главна порта трябва
да се търси там. Досега тя не е открита. Може би споменатата кула е североизточната, която
беше разкрита напоследък от Г. Александров.155 Тя била разрушавана и поправяна не-
колко кратно.
Много важен обект за датирането на укрепителната система иа Абритус се явява кастелът
Августе при вливането на р. Огоста в Дуиав, до с. Хърлец, Врачански окръг.150 От 1973 г. на-
119 С. Ра tsc h. — \\ i$s. Mitt, aus Bosnien, vol. VIII, 1902, j> 123 sqq.. .4 . R c t о v t z e f 1. The
social-economic History of the Roman Empire. Oxrord, 1926, p 521. 546
160 Л- П. Димитров. Революционни брожения в Трлкия и Чичия пре» римско преме. _____________ 1П1р Щ
кн. 1, 1946—1947, с. 41 и сл. ’
101 Пак там, с. 44 я сл ; IG Bulg., Ill, 2. п. 1690, col. 61 -62 и ши. там литература ч комешар (с Р0)
16- V. В о z 1 I о v a. Op. cit., р. 173 sqq.; В. Б о ж и л о в а Цит. съч., с. II и сл.. обр 10 Унторката
смята, че възстанозяването па светилището е ставало вероятно по времчо па Юлиан Отстъвннп (361 -363)
Според нас тази дата е много късна По-скоро това е ставало, док.по кх.чтът към Циана и \no-jon бит они? ши
роко тачек, II—111 в.
153 “' ---- -------- '
1М
166
C1L, III Suppl. 12385, IG Bulg., II, р. 21.
CIL, III, 7450; В. Вел ко в. Монтана. . с. 112
Г. Александров. Цмг. съч,, с. 117 и сл.
С. М а 1И о в. Разкопки на антнчиата крепост Августа при с. Хърлец, Врачански окръг — \.>ч,.пю
гически открития и разкопки врез 1977 г. XXIII Напнопалпа конференция в гр Видии С 1978 41
XXIV Национална конференция в гр. Пазарджвк. С., 1979л., с. 101-102. Гук изказпам благо тар пост на\вгт?а
за плана иа кастела, конто о.не не е публикуван. ’ 1 автора
187
Обр. 213. План на град Улпия Ескус (I и II) при с. Гиген, Плевенски окръг
(по С. Бобчев, Т. Иванов и С. Даекалова)
сам без прекъсване се провеждат системни разкопкп, в резултат на конто досега са разкрити
северната крепостна стена с портата по средата и по-голямата част от южната стена с портата,
доста изместена от средата в южната част (обр. 212). Портите имат външна спущаща се врата
и вътрешна двукрила врата. Между двете врати се образува пропугнакулум. До 1978 г. бяха
известии 12 цялостно разчистени кули: ъгловите са кръгли, а междинните, в това число и на
портите, са U-образии. Северната кула на южната порта била построена върху по-стара яма,
в която са намерена керамичнн съдове и две бронзови монети, едната на Септимий Север и Юлия
Домна, сечена в град Пауталия, и другата па Гета, сечена в град Марцианопол. Те показват,
че изграждането на укрепптелната система е станало след това, т. е. най-рано в самото навече-
рие на готското нашествие в 250 г. или след него — през втората половина на III в.
Римският и ранновизантнйският град Улпия Ескус се нампра на 5 км южно от вливането
на р. Искър в Дунав (обр. 213). От Ескус произ.хожда един фрагментпран латински надпис от
времето на император Клавдий, свързан с някакъв строеж. В. Бешевлпев157 смята, че въз ос-
нова на този надпис не може да се заключи, че по това време Ескус бил защитен с каменна кре-
постна стена, както мпсли Е. Рнтсрлпнг,1®8 за лсгионния лагер Повези} м (дн. гр. Нойс във
ФРГ), съдейки по напълно аналогичен латински надпис от същото време.
През 1943 г. А. Фрова разкрил западната порта па първоначалния град с форма на не-
правилен петоъгълпик, обхващащ площ около 18 ха, който пне условно означаваме като Ес-
кус I. Обаче той не е публикувал резултатпте, а само бегло е споменал портата в една статия.1оР
187 В. Беше В л и е в. Епиграфскн приноси. С., 1952, с. -17 и сл., As 75
168 Е- R i t t е г 1 i п R. — Bonn. Jahrbiiclier, CXXV, 1919, p. 183 sq.
,6* Л. Ф p о в a. Pa >копки па игалианскага археологнческа мисия в Ескус- — ИАН, XVII, 1950, с. 37
188
Пре 1973 г. автирът на настоящий труд поднови и зиачнтелно разшнри разкопкнте на
зап шпата порта, като установи нейния план и началото на главна та улика с посока изток—
запал, т. нар. деку'.анус макснмус, заодно със зицания канал за почистите води по средата на
трасет.' му 100 Нортаза се намери в основи, конго имат правоъгълен план, слабо издадеи навън
oi Авеге съседни крспосгнп степи (злняднага и южната). Върху тази плот били разположени
дюзе навчрно прагоъгълпи по план кулн и проходит между тях. Тази особеност, както видяхме
no-горе, когато разглеждахме укрепптелната система иа ноеппиге лагери в Западна Европа,
ни насочва към времего на император Хадриан.
Разюпаннте части от западната и южната степа в иепосредствепа близост до западната
порта са основн и пърпнят род от големи, добре нздялапи каменни блокове с правоъгълно външ-
но лице, плътно долепепи един до друг (opus qnadratuni). Вътрешното лице се състои от по-
мадки блокчета също с правоъгълиа повърхност. Средата е пълпеж от ломепи камъни и бял
хоросан, примесен с късчета от червени тухли Ширината на стената е 2,90 м.
Крепостннте степи на Ескус I са поста разрушени и каменният им материал е ограбен.
Диес се виждат дълбокпте накопи върху те.хпнте грасета. Те са претърпели редина поправки,
конто могат да се установят при нродължителпи разкопкп върху целия периметър. Засега не
знаем какви са били кулите па първата каменка стена и каквп през по-къснпте строителни пе-
риоди. По аналогия би могло да се предположи, че първоначалипте каменни кули били вът-
решни с правоъгълен план.
Останалите три порш не са още открити и проучепи, но техните места могат да се устано-
вят въз основа на градоусгройствепия план п по точно па двеге главки улики (декуманус мак-
симус и кардо максиму с). Източната порта трябва да се търси па нзгочпия край на декуманус
макснмус, пред околоградскпя дълбок ров, заназеп и дпес. Северната и южната порта са зае-
мали двата срещу положим края на открнтпя през лятото иа 1978 г. кардо макси.мус, който
тангира западната страна на форумния комплекс. При бъдещпте разкопкп те трябва да се имат
пред вид.
Разполагаме с повече и по-сигурни данни за плана, устройството и местоположението на
крепостната стена на източното разшнренне на града, което условно означава.ме като Ескус II
(обр. 213). Разкопкнте започнаха нрез 1948 г. и продължиха до 1952 г. След голямо прекъсване
те бяха продължени през 1970—1971 г.161 Включената ллощ вътре в крепостннте стени има почти
правоъгълен план — около 10 ха,или цялата площ на Ескус възлпза на около 28 ха. Несъмнено
навън от крепостннте стени са се простирали занаятчийски квартали, вили и некрополи, конто
не влизат в тези размери. Крепостннте стени са нзградени в смесена зидария, като поясите от
тухли са имали три реда тухли. Хоросанът има късчета от червени тухли. Външното и вътреш-
ното лине на каменната зидария се състои от хоризонта тни редове от добре издялани каменни
блокчета с правоъгълиа повърхност. Пълнежът по средата е направен от ломени камъни и спо-
менатия хоросан. В същност бнхме могли да говорим за opus mixtum \ittatum.lb2
160 Т. И ван о Проучвания върху топографиита и гра (отстрогсгвою на Ескус. — Археология,
1975, кп 1. с. 4.
1,1 Т. Иванов. Ескус в свет шпага на после шите лроу чвапи4. \р дологически открытия в България.
С., 19" с 121 и ст Главен ръководител на раскоп ките е Т Не поп
‘-К В а ч < в а Пит съ г , с. 17
Обр. 214. Ссоернага порта иа Улпия Ескус II (по С. Даек.тлоиа)
189
Ъгломте НУЛИ с» крмли, а межзиинт* и • Pj.koh.ihh еа северната н
ШИКМ посла и нс к > кенн^ти на южната порга. която i<=opt ’"R ки трябва
ал бмс в оста ив северната порта. Ce.wpuaia порта има две различия но план кули заплдилта
«- скъсена U-образна. а нзтмчкзта — подковообразна (обр. 214). Би могло да се допу сие, че пър-
вата <|»рма се дължн на пи-къема поправил на портата Двете куля на източната порта са год-
ковообразнн Северната кула днес попала в САЯН двор < >• Щ бим pкрмта, консервирана
и експон нраиа върху гротоара ив у I Двме Гр yen' 11,1 В един фрагмегниран латински надпис
от Ескзс източната порта се нярлча porta L tennis, т. е. сочеща към кастела о тум на едноимен-
нати река У тус I н р Вит) при с Милвоэнца, Плевепски окръг. в Тя е расположена точно
в а на дгк\манус макс му с, както беше прави .но нанесена от архитект Сава Боочев още
през 1
К ге на крепостните стени на Еск’ . 11 били покритн с дървен коническ i покрив, заст-
ои тегул! м нмбридес, кзквито се намериха в голимо количество вътре в тях. Върху ни-
кои с • ли се чете оечатът на \ Македонски легион с смятение на лагера в Ескус (le^(ionir)
V Miacedonicee) <Л-i Д)). Този тип печати Е. Ритерлинг1 прави.тно отнесе към времето на по-
ыорно о настаняване на \ Маке доилки легион в Еску при Аврелиан в 271 г., преместен от
град Пота) са ( и. Ту рда) в Дакия.
Същнте печати са открити в Сукмдава при дн. с Челей до гр. Корабия (Румъния) на ле-
вая бряг на Д] нав.1К*
<J Про* чалисТс' г м fbpt (*ио 3. H?ii сеноед
Б Г г р о » Р<м ., и. 11. с 95, I. в .
рр \Ц 1 I q. (i< io, / Moff ova Bn4ue->Т tuillc.^ a estami ul
Oescus — La'.onius" I. 19, 1959 , -л ; . .
D T Pr<_u.' “l'iJ —nt la coi ’ tui d la doniina'.ion romaine au nord du Da-
uebeeprfe 1 abandon de la Dacie sou^ Aurellen (III*—V«i.). — Dacorornania I Висите-.'i. 1973, p. 157 sqq., ng. 5
Обр 215 План на град Нойе при Спищоп (по Г Сарпоиски)
190
Bi.j основа на нечагите, монетите в археоло-
гический* находки крепостната стена грябва да
сс датира пре iiocieinara третнпа на 111 в.,
ксило Пу пав огпово става лпмес на Римската
империя и се предприема! епергичии мерки за
иеговою з.идранявапе, както ще видим ио-долу.
Засега Ескус предлага иай-раиипте добре дати-
рани подковообра шп кули у нас.
Ескус пострадал от хуискпге нашествия в
447г.,дори бил превзег (Йордан, Готика, 265).10'
За последен път Ескус се сноменава във
връзка с укрепнтелната дейност на Юстиниан I,
както у знаваме от Прокопии (За сгроежите,
IV, 6).1вь По-късппте авторп не го огбелязват, а
спомепават само крепостта Пала гнолум,169 раз-
положена някъде около усгпето иа р. Искър.
Градът Ескус бил разрушен от аварпте в послед-
ната четвърт на VI в. (585 г.), когато пострадали
редина укрепеии градове, воеинн лагери и селища,
конто били разположени покрав пътнщата, по
конто те се двнжели.
По-късно върху развалините на Ескус въз-
никнало българско селище, коего просъщесгву-
вало от около X до XIV в.
От I960 г. пасам без прекъсвапе се ировеж-
дат съвместни българо-полски разкопки в рим-
ский и ранновизантийския град Нове на Дунав,
разположен на 4 кмизточноот Свищов. В своею
шествековно развитие и съществуване Нове беле-
жи две главки топографски фази: първоначалният
лагер на VIII Августов легион при императорнте
Клавдий (41—54) и Нерон (54—68), навярно за-
щитен със землени съоръжения (стена и вал) и
дървени кули, бил наследен от I италийски
легион от 69 г. до самою начало на VII в.170
Обр. 216 Вътрешна правоъгълна кула на за-
падпатз крепостна стена на Нове I (първи
сгроип и-н триод (по полската експедииия)
Неговата н.ющбпла заета по-късно от
град Нове, наречен от нас условно Нове I. Източного разщирение на града означаваме като
Нове II.
Близо двадесетгодпшните разкопки изясниха редина страна ог укрепнтелната система
през различимте нейни етапи.
Нове I има правоъгълна форма (север -ioi — 485 м п и ггок -запад — 365 м), ориентирана
с дългата страна север -юг с незпачително отклонение от 5—6 към запад (обр. *215). Включе-
ната вътре птощ възлиза на 17,75 ха.171 Ъглите са дъговпдно таоблеип. Нап-ранната засега
каменна крепостна степа (широка 1,5 м) е изградена над осногште от вышлю п вътрешно лице
от добре одялапи каменни блокове с правоъгълно лине п от въгрешеп пълпеж от ломенп камъпи
и бял хоросан. Касае се за opus iniplectuin пли но скоро та opus \ittatum
Характерна черта е разположеиието па междинни ге и ъг юните к у ш от вътрешната страна
на крепостпите степи. Междинннте кули са правоъгълни, огкрнгн засега по една на източната
и западната стена (обр. 216). Само кулите на порши се слабо пздават (около I 3 част) навън
от стениге. Тяхиата форма е неправилен чегпрны ьлннк. Засега са огкрнгн останки от четирите
порти: H3io4iiaia, шиаднагл, северната и юж па i а.172 Според С г. Парппцкп-Пуделко първата
каменна крепости стена на Попе 1 била п.п радена в края па I в. или през първата половина
.Натиски и шири ы бьл .ipciana itciiqiiia 1 , I45S, е. Ч5к
,0“ Гргцки ишори и 6 wirflpcK.i га шчорин, 11 I') 3 t 16,4
,ов На к мм, с 168
1,0 b 1 <• p О II. Polia
скати rqia or долин,'i ia n.i ('<
der 1 rrii-liluii:' dri I ei>in I
и. 2?70
171 S. P ,i i и i I. I 1
1. II и а и it
В и ti е 1 1< О Bi h-.l ipiiiie ,а III арен von Novae
Г Д1И1 non ii.ivierniiK, uinip.iu ,io jktiiii-
1ь и e.'i . 1 1 v a n и v Zui'i Problem
Aviv 1971, p 176 sqq ; K’, Buljv., IV,
Ais historic । Po ii.iii, 1976, p. 179
Acleii ties \l in kina tioii.iivn Limeskon-
pn-'.ve Bnd.ipi ' l, 19/8, |i,
l a Ionin ., XX XVI1, l;i-.<
H’ldi in; i oiKpiiiai.i upei rj// i uno............. порта h.i I Inn 1 нж. ,\1. Чичикова А Лимит
т p о и a M и л ч с и л, В. II л ii ч .• и о и а, В I, о ж и л о в а Р.кцоцки и Ноне ( п,лгарёкп сектор)
Лрхеоло! Ическн uiKpniiiu и р.ккопки Iipv. 1977 i. XX1I1 I lanuoii.oni.i конференция u rp, Buuni. C 1978 c' ’S
Hl'lsq.; 1 . Pi,
I, 1'178, p '11,11
M.
в
191
ла П в.171 Като имаме пред влд разви-
тието на римското крепостно дело и особе-
но на кт лите при портите, според нас
въпросната стена трябва да се отнесе към
времето на Хадриан, когато за първи път
кулите на портите се изнасят леко навън
от стената, докато остана тите кули оста-
вит от вътрешната страна.
Първата крепостна стена на Нове
I нретърпява неколкократни преустрой-
ства. Западната и южната порта от първия
строителен период по-късно били подсиле-
ни отпред и отстрани, като стените им
станали двойно дебели (обр. 217). При
южната порта са открити останки от трети
период, който се изразява в изграждането
отпред на нова полукръгла част, като се
образуват U-образни кули с вътрешно
издължено правоъгълно помещение (обр.
217, II).171 Техните стени са два пъти не-
широки от тези от първия период. Оформя
Обр 217
I. Шан на западната порта на Нове I (първи период)
1 А. План иа западната порта на Нове I (втори период).
II. План на южната порта на Нове I (три периода)
(ио полската експедиция)
се пропугнакулумът на новоизградената
порта.
Едновременно с това преустройство
на южната порта била построена нова
южна крепостна стена, която възседнала
първоначалната стена. Тя е значително
по-широка от нея — 2,90 м. Изпълнена
е в смесена зидария, като тухлените пояси
съдържат три реда тухли. Хоросанът има
примес от кълцани червени тухли. Харак-
терни са новите U-образни кули, изцяло
издадени навън от стената.173 174 * В югоизточ-
ната ъглова кула от този период бил
вграден каменей блок с латински надпис,
в който се споменава XI Клавдиев легион,
чийто постоянен лагер бил град Дуросто-
рум (дн. Силистра). Тук заслужава да се
отбележи палеографията на бу квата L,
чиято долна къса каста е наклонена надолу
вместо .\оризонтална.176Същата форма има
буквата L върху латински паметници на надгробии плочи, употребени вторично в строежа
на крепостннте стени на Абрптус (кули 26 и 27).
Югозападната кула има U-образна форма. Поради голямата денивелация на терена тя
е облицована отвън с добре издялани каменни квадри, плътно допрени един до друг, наредени
в хоризонтални редове и евързани помежду си чрез железни П-образни скоби, поставенн в
специални легла отгоре на два съеедни блока. Въгрешното помещение е трапецевидно.
Полските археолози отнасят построявапето иа стената с U-образните кули заедно с пре-
устройството на южпа порта след готското нашествие в 250 г., като смятат, че възстановяването
не е станало веднага, а след десетина годинн, съдейки по земления пласт, дебел 1 м, който по-
крил разрушения северозападен ъгъл на крепостната стена на Нове I.177
Отначало площта на Нове II била заета от тракпйски некропол от къснобронзовата-
ранножелязиата епоха, а по времего на Нове I — от запаятчийски неукрепен квартал.178 Спо-
173 S. Р а г n i с k i Р u d е I к о. Op cit.. р. 187 sq.
174 Ibidem.
174 Д. П. Димитров, М. Ч и чико в а, L Ди митр ова и В. Н а й д е н о в а. Археоло-
гические раскопки в восточном секторе Нове в 1965 г. — UAH, XXX, 1976. с. 75 и сл.
170 Д. П. Д и м и т р о в, М. Ч н ч и к о в а, Б. С у л т и в и Л. Ди ивтров а. Археологнчгскне
раскопки в восточном секторе Ноне в 1966 г. — ПЛИ, XXX И, 1970, с. 55 и сл.
177 S. Parnicki Р u <1 е 1 к о. Op. cit., р. 188; Г. Sarno w s к i. Op. cit., p. 416 sq.
178 M. Ч и чиьо в a. J крепи н-лизта система и гра ю\стройството па Иове спорет после шите архео-
логически проучвания. — Беконе, 1'175, кн. 2, с. 38; М. Ci ё i к о \ a. La fortification'et 1’urbanisation de
Novae a Ja lumierc des dernieres louiiles archeologiques (1970—1971). — Studien zu den Militarqrenzen Roms. 11.
Koln, lr>77, p. 277 sqq.; Les louiiles de Novae. Moesia inferior, secteur est: compaqncs I960—1968^ — Roman Fron-
tier it.jdir- . 1967. Cardiff, 1974, p. 229 sq.
192
pci T. Сэрновскн в icui квартал се с иамнрало цпиплиото селище, докато в западната част
воснннят лагер ’
През различии исторически период» lloue II бил тащнтен с две каменни крепости» стени,
допренн одна до друга (обр, 215). Първагл крепостна стена с взградена п opus iinplectuni- Тя
е широка 1,60 м (източната стена) и 1,90 м (южната сгона). Кулите са правоъгълни н изцяло
мзиесенн навън от стенага с исключение на кула 6 иа южната сгона.1Я" В кула 1 е открита ко-
лектнвна монетна находка от 140 екземпляра, нан-ранннге от конто са от времето на Констан-
ций II н Констанс, eniioue па Константин Велики, а най-къенпте — от Валснтиииаи I (364—•
375). Това дава основание на М. Чичикова да евърже разрушавапето на стсната с готското на-
шествие в Долна Мнзия н Гракия в 376—378 г., което завьршило с битка га при Адрнанопол
през август 378 г. в със смъртта па император Валенс в една извънградска вила. Изхождайки
от тази про (поставка, тя отнася построяванего на стенага в края па III в., през времето на Дио-
клетиан, когато се заенлва укрепителната денное г по деенпя бряг на Дуиав на провинция
Долна Мнзия. Тази първа стена на Нове II възсяда южната крепостна стена с U-образнпте кули
на Нове I, свндетелство, че е по-къспа от носледната. В този ход на разсъждепия Чичикова е
склонна да датпра стсната с U-образните кули предо 250 г., защото и се внжда иеобичайно да
се построят две различии но етроеж крепости» степи в продолжение само на половин век.
Втората крепостна стена па Нове II мппава отвъп па нървата стена с изключение на юго-
източнпя ъгъл, където тя е отвъгре.181 По своя начин на етроеж и строителни материали тя почти
не се разлнчава от първага стена. Широка е 1,40 и 1,60 м. Тя няма кулн, а били използувани
кулите на първата стена. Единствен© изключение правп само кула 2, която била построена
пред една съществ^ваща предн гова потерна, за да съкрагн голямото разстояние между две
съседнн кули.
Прокопии (За строежнте, 1\ , 11) сномснава Нове между укрепените от Юстиниан I кре-
пости. Последните писмени пзвори за Нове се отнасят до събития, станали в самото начало на
VII в.1®2 Тон бил разрушен от аварнте и навярно от славяпите, както и други градове и военни
лагери по долнод\навскня лимес.
На 14 км нзточно от Нове се намираг развалиннте на римекпя и ранновизантийски кастел
Ятрус, разположен на деенпя бряг на Янтра, на около 1,5 км от нейното вливане в Дуиав, при
с. Кривина, Русенскн окръг. Съвместните българо-германски разкопки от 1958 г. пасам раз-
криха значителни части от укрепителната система и изяснпха никои въпроси относпо нейния
характер.1®3 Кастелът има неправнлна форма, наложена от особеностите на терена. Неговата
крепостна стена много прилнча на стената на Абритус. Тук се срещат трите типа издадени на-
вън от куртината кулн: ветрилообразни,или по-скоро подковообразни, като вариант на Со-
образимте кули (ъгловите), U-образнн и правоъгълни (междинните) (обр. 218). Стелите са де-
171 Т. S а г п о w s k i. Op. cit., р 117.
180 ИАН, XXX. 1967, с. 76 и сл. М. Чичикова. Цит. съч., с. 36 и сл.
181 Пак там; М. Ci 7 i к о v а. Les fouilles de Novae. . ., p. 229 sqq.
182 Гръцки изворн за бьлгарскага история. Т. II. С., 1958, с. 178 (иревод иа Д. Дечев).
183 Т. И в а и о в. (р.хео.тоги чески проучвания на кастела Ятрус. — Археология, ill, 1961, кн. 3, с. 18—
26; пак там, V, 1963, кн. 4, с. 9—18; Т 1 v а и о v. Die I'estungsmatier des Kastells latrus. — Klio. 47, 1966,
p. 23-40.
Обр. 218. План па кастела Ятрус при с. Криница,
Русенскн окръг (по Г.Петров)
8® Абратус, 1
193
Оор. 219. План на източната порта на кастела Ятрус
(по Т Петров)
бели 3,50 м. От суперструкцията е запазено иа разлита височина (до 2 м) Отвън стените и
кулите са имали редове от каменни рустицирани квадри, съединени помежду си чрез железни
скоби. Вътрешното лице се състои от по-малки каменни блокчета с правоъгълно лице. Вътреш-
ността между двете лица е изпълнена от ломени камъни и хоросан с бял цвят. Не се знае дали
е имало пояси от тухли в стените на крепостта. Поне до височина от 1,50 м в разкопаните уча-
стъци не са открити такива пояси. Сега северната крепостна стена заедно с част от площта на
кастела липсва поради подкопаването на терена от разливащите се еоди на Дунав преди по-
строяването иа дигата при с. Кривина. На южната крепостна стена се намира единствената,
но доста голяма правоъгълни кула (№ 4), дълга 30,45 и широка 15,25 м с четири масивни ка-
менни пилона по средата. Тя напълно прилича на двете големи правоъгълни кули 19 и 23 на
южната крепостна стена иа кастела Абритус, само че е с 10 м по-дълга от тях.
Единствената порта,18'1 разположена на източната стена, се вдава навътре в площта на
кастела, така както южната порта на кастела Абритус (обр. 219). Двете L'-образнп кули са
отдалечени от отвора на портата иа 13 м. Портата има същото устройство, както портите на
Абритус: външиа, падаща врата (катаракта) и вътрешна, двукрила врата.
Фортификационната схема на Ятрус има поразителна прилика със северната част на за-
падната крепостна стена на град Тропеум Траяни при с. Адамклиси в Северна Добру джа (Ру-
мъния), издигната през съвместното управление на Лицкний и Константин I (315—317).185
В льоса непосредствено на нивото на прага на югозападната ъглова кула на Ятрус бе
намерена бронзова монета от Диоклетиан (284—3U5). Изграждането на крепостната стена на
Ятрус може да се свърже с укрепптелната дейност по долния Дунав в провинция Долна Мизия
при Диоклетиан.
По-късно непосредствено до южната и западната крепостна стена била пзградена военна
постройка в сектор VII, която използувала крепостннте степи като своп стени.180 В хоросана
на тази сграда се откри една бронзова монета от Констанций 11 (346—354), която служи като
термин за определяне па датировкага на постройката и косвено на укрепптелната система,
която я предшествува.
Прави впечатление солидпият строеж па цялата укреиптелпа система на Ятрус, която
е много сходна иа тази па вюрата крепостна стена с U-образнигс кули на Нове 1, само че тук
не са констатирани пояси ог тухлснн редове, както в Иове. В Нове е лагерувал 1 Италийски
легион, а в Ятрус — никоя помощпа войска-кохортя, подчинена на споменатпя легион. В та-
къв случай възниква въпросът.дали двете степи съо тветно па 11ове 1 и Я гр ус не са от едно и също
време — преди готскою нашествие в 250 г. или след тази дата. Ог една страна, разкопвачнте
181 Т. Ivanov Op. cit., р. 34 мр],, fig. 30 31.
1,1 11 «яви иж. no io.iv провппипя Малка Сын ня, с 215
47, 1%б/р. УоГкп 4?'Г Ь, и°Г V1L ~ КИ0’ 17’ 19661 Р- 57 SQ4- tabL 1; ' К 1 11 " Minufimde. - КНо,
194
на Ятрус твърдят, чс намерепата керамика датира от IV—VI в. и че липсва керамика от
III в.*87 Обаче срещат се римски моиети, макар и пемногобройпн, от II и III в. От друга стран ,
ние посочнхме поразителиата прилика в укрепнтелната схема между Ятрус и Тропеум 1раяи ,
която е засвидетелствувапа засега в края на III в. и през управление™ на Лицинии и ко
стантнн I. ли„иа
Ятрус пострадал от готското нашествие в 376—378 г. и на хупите през първата поло!
на V в. (около 423 и 447 г.).187 188 189 Прокопий (За строежите, IV, 7) съобщава за възстаповяването
на Ятрус по времето на Юстиниан I. Теофнлакт Симоката (История, VII, 1) споменава Ятрус
като „град" (лоЛ*?) за последен път във връзка със събития от началото на VII в. Изглежда,
че Ятрус бил разрушен от аварпте и славяпите в самото начало на VII в. Малко по-късно върху
развалините му възнпкнало българско средновековно селище (VII—XIV в.).
От Сексагинта Приста (дн. Русе), Трапсмариска (дн. Тутракан) и Дуросторум (дн. Си-
листра) пронзхожда по един латински строителен надпис от управление™ на император Дио-
клетиан, по-точно от 296 г., с почти едко и също съдържанпе, излезли от една и съща канне-
лария. В тях се говори за възстановявапето на тези крепости, озиачени с термина „пре-
зидии". Напоследък И. Колендо11"’ се заннма доста подробно с надписа от СексагинтаПриста,
а косвено и с другите два надписа. Той правнлно отбелязва, че в случая се касае по-скоро за
възстановяване, отколкото за новопострояване на крепостпите стени, понеже не може да до-
пуске, че до времето на Диоклетиан тези кастели не са били укрепени. Често пъти, когато се
касае за силно разрушени крепостнп стени и за изграждане на нова стена върху рушевините,
в надписите стоп изразът „построй из основи".
Обаче досега на българската археология не се е удало случай да разкрие крепостните
стени и техните съоръженпя в споменатите три обекта от времето на надписите,191 за да се види
в какво се е изразила строителпата дейност на Диоклетиан, каква е характеристиката на укре-
пителната система. А това е много важно, защото става дума за много точно датирани кре-
пости. Тогава ще може да се сравнят укрепителните системи на тези градове с тези на други
градове и крепости у нас и в други римски провинции. Разкритите части от крепостните стени
на Тутракан192 и Силистра193 не съдържат характерни черти, конто да дадат пълна представа
за крепостните стеии и съоръжения.
Разкопките при с. Малък Преславец, Силистренски окръг, през 1948191 и 1957 г.190 уста-
новиха, че Долното градище и Горното градище представляват един и същ кастел, който от-
качало се е наричат Нигринианис, а от Диоклетиан нататък бил преиыенуван в Кандидиана.
Открити са части от крепостните стени и две U-образни кули, както и една кръгла кула. Раз-
стоянието между U-образните кули е 35 м. Авторите датират стелите в широките рамки III—
VI в. Едно голямо монетно съкровище, съдържащо екземпляри от Гордиан III до Аврелиан
включително (от 238—275 г.), сочи някакво нападение над кастела по времето на Аврелиан.
Изглежда, че след това нападение били възстановени крепостните стени. Може би U-образните
кули трябва да се отнесат към това заздравяване — времето на Диоклетиан или Константин I.
Разкопаните части от крепостната стена са изграденн от големи каменни блокове, свър-
зани с бял хоросан, редуващи се на някои места със смесена зидария, която съдържа пояси
от по пет реда тухли.
Основаният от Траян град Никополис ад Иструм, на 3 км южно от с. Никюп, Великотър-
новски окръг, отначало до управлението на Комод включително принадлежал към провинция
Тракия, а отСецтимпй Север до края на своетосъшествуване (края на VI в.) —към провинция
187 В. В б t t g е г. Die Gefasskeramik aus dem Kastell Jatrus Dissertation zur ErUngung des akademischen
Grades Doktor der \\ issenschaften. Berlin, 1978, p. 6 (Manuskript).
188 T. Иванов. Старохристиянските базилики в Ятрхс (IV—VI в.). — Археология. XVIII, 1976
кн. 3, с. 14 и сл.
189 V. Dimova. Mittelalterliche Keramik. — I<Jio, 47, 1966. p. 257—279; H. Krummrev Siaui-
sche Topferniarken. - Klio, 17. 1966. p. 281-289; E. К 1 u w e. M inzfunde. — Klio. 17 1966, p. 397 sqq.;
J. Herr ma n.n. Einige Gesichtspunkte und Ergebnisse der Ausgrabungen in der friihg schichtlich-bulgarischeri
Siedlung von Krixina, Bcz. Rus.-.e (VR Bulgaricn). —Ausgrabungen und Funde. Bd. 19, 1974, Heit I, p 49 sqq
190 J. К о 1 e n d o. L'ne inscription inconnue de Sexaginta Prista et la fortification du Bas-Danube sous
la Tetrarchie. — Eirene, V, Praha. 1966, p. 139 154 и uur. там литература.
1 1 През 19/6 г. при сгроителпи рабоги иокрап дунавскня бряг били открити значителни части от север-
ната кпепостиа стена на Сексагинта Приста. Веднага били предпрнеги сиасите.тни разкопки под ръководството
на Д. Станчсв от Окръжиия исторически мутей в Русе. О.це <• трудно да се определи .цгата на новооткоитата
стена и иа североизточнага квадратна кула.
1И Р. Змеев. Кастелът Трапсмариска. — Археология, 1939, кн. 4, с. 45 и сл.
193 С. Ангелова. Крепостната степа па Дуросгорум-Дръетър-Силистра. — Археология, 1973 кн. 3
г. Н4 м с.гт. г * • »
К. М и я те и. Предна рнтелии проучвания па Кздъкьойското градище. — ИЛИ, .XVIII
и сл.; С. Г с о р г и е в а. Разкопки иа обекг S в Горного градище" при с. Кадъкюй. Пак там,'
С С т а и ч с в. Разкоги и иа обект N в Кадью опекою градище. Пак там, с. 285 и сл.
В Волков. Принос към аптичпата география на Мизия (Nigrinianis-Candidiana). —
19о9, ки. 1—2, с. 21 и сл., обр. 11. '
1952. с. 243
с. 259 и сл.;
Археология,
195
Обр. 220 Самолетпа снимка на Никополис ад Иструм (1913 г.)
Долна Мизия.180 * * * * * * Неговият градоустройствен план бил положен още докато тон бил в Тракия,
организиран по подобие на гръцките малоазийски градове.187
За първи път върху бронзови монети, сечени в Никополис ад Иструм по времето на Сеп-
тимий Север,188 се среща изображение на градска порта, фланкирана от две кули, разположени
1И Б. Герои смята, че премииаванего е сыпало меж ту 187 г. (Комод) и 193—197 г. (Септимий Север). Вж.
В. Gero v Marcianopolis ini Liclite der historisehen Angabon nnd der archiiolos’ischen, epiitraphischen und
numisma tischen Materialien und I orschunu'en — St. balkanica 10. Sofia, 1975, p. 58; според Г. Михайлов през
първите няколко години на Септимий Север 193 197 г. Вж. G Mihailov Septimius Severus in Moesia
Inferior und Thrace. — AAPh, st. hist.pliiloloi*. Serdicae, MCML.X11I, p. 113 sq.
,8’ С. H. Б о б ч e u. Nicopolis ad Istiuin. Снимки и опити за реставрация. — ПАИ, V, 1928—1929,
с. 56 и сл., табл. V; Т. И в а и о в. ГрадусстроГстгого проз римската и късиоантичната еноха в Бъ.тгарня. —
Археология, IX, 1967, кн. 4, с. 19 и сл.; 1 радският плошад на Никополис ад Иструм според нопите проучва-
вия. — Архсслстия, 197/, кн. 2, с. 14 и сл., сир. 2; Еърху нгкоя аспекта па архитектурата наагоратана Ни-
кополе: ад Иструм . — Археология, XXI, кн, 2, с. 1 12.
1М Н- М у iu м о в. Аигичните монеги на Батканския полуосгроа и мопегаге на бьтгатекяг» чаре. С.,
IQ19 Mi Q -1А * * •
196
в,i. . ut портит* Rt.puy j|-in монети на tp.-i'a ее bh«<t.i богннятз, «акрилница на
। , n< h i - in ' e.•'. । < । I -. । . । h i 11и < h<* ( । ia 1 «. i л mural i I 1 Върл монети от
1 Illi - 'll) адн । rpi’i пр» Гинна гр-iicfa порта със гасводен
ЦрОЯОД i. ri.|- ...... I <1....б«*р||, И 1ЩИ1’ Л ' КрЪГ 1И KJ 1И. и ДЙДеНИ навън от пор-
гат* ..........чин»шн । конически покрив
)<> !••.. .м. • и । -1 । « ни - i d и.। 11 икополис ад Иструм. напршсна на 23 септември 1 Но г ,
, ........ и/>рс TpiKer.n i ил четирите кр< .. тни < тени и »«. гата на полукръгли кули,
и..... III, ’0) •’* До . И! е р I И.опана НИТО една кула, за да се
, , . ш ii чп । <[.•,' |, ра’мери и строй тво
1 мьл nukоксние, то । । и ., грябна ,и приемем, че полукръглите кули били нзградени заедно
, х нит. >гни нои рлю оше в крля на 11 в г. е ио вр iero на Марк Аврелий и Комод
in н । епгпмин < вер, । ।‘НКн но принт дени те монеги на Никополис ад Иструм С. Боя-
рке в* . \ я га, че рпмските rpa tone в ш Северна Билгария били укрепени по времето на Марк
\врс и.» с " i наич .. ।iii.cio иа hocio6ohine в 170 г., п.н каю по тона време били издигнати сте-
ните на Фи iiiiioin^i, Сердим и ip.. . i. лейки по открнгнге сгроителни надписи. Това мнение е
ip . цшодибно, но в:.«пики.. ввприс!л, k.ikbii са били кулите и портите на градовете Никопо-
лю ад Петр и, Марцнанопо. i и ip по това време Не знаем дали под видимите днес очерта-
ния на кули е нимало други по ранни кули, какъвто е случаят с пай-старата каменна крепостна
стена на града при Хнсар, на конго ще се спрем по-долу. Този въпрос може окончателно да
бъде решен с те i провеж иането на системпи разкопкп в Никополис ад Иструм, Марцианопол
и тру гаде въпрекн големнте разрушения на крепостннте стени.
През 19'8 н 1978 г. беше разкопана северната порта на града. Тя е изградена от добре
издялани каменни квадри, плътно долепепи един до друг в opus quadratum. Външната врата
е двукрила, а вътрешната — катаракта. Южната порта трябва да се търси на срещуположния
южен кран на главпата улица кардо макснмус, а източната (сега видима по повърхността) и
западната на двата края на другата главна улица — декуманус макснмус. Прави впечатление,
че в непосредствена близост до тях пяма купи, а те са отдалечени от тях. Несъмнено с течение
на времето портите са претърпели редина изменения Съдейки по терена, трябва да се допуске,
че те днес са доста разрушени, запазени предимно в основи. Крепостннте стени на Никополис
ад Истру м трябвало да отблъекват напора иа готското нашествие през 250 г. Те били заздравени
за последен път през управленнето иа Юстиниан I, както ни уведомява Прокопий (За строе-
жите, IV, II).203 Градът загинал под ударите на аварите в края иа VI в. (585 г.).
Западно от Шумен, в местността Хисарлък, се намира т. нар. Шуменска крепост. Прове-
дените системни разкопкп през последните годинн разкриха останки от тракийско селище от
I хил. пр. н. е., римско-ранновнзаптийско и средновековно българско (до XIV в.). Бяха наме-
рени части от крепостннте степи от различимте исторически периодп. В случая нас ни интере-
сува крепостната стена от римско време, която заграждала крепостта от юг и запад, откъдето
е била достъпна. От изток и север няма крепостна стена. Дължината на римската крепостна
стена е 210 м.204 Осповата е изградена от ломеии камъни и земя, а суперструкцията в opus im-
plectum. Външното лице е направено от каменни блокове с правоъгълно лице (0,55x0,70 м
и др.), вътрешною липе от такива или по малки блокчета. Средата между тях е пълнеж от ло-
мени камъни и бял хоросан. Дебелината па стената е 1,90—1.95 м. Стената била снабдена с
три външни кули, първите две от конго били правоъгълни, а гретата U-образна (обр. 221).
Втората кула изпълпявала функция га на порта с правоъгълен план, нздадеиа 4 м навън от
куртината и вдаваща се също гака навътре в крепостта. Тя имала две врати: външна — ката-
ракта, и вътрешна — двукрила, въртяща се. Кула III е U-образпа, конструктивно евързана
с крепостната стена. Характерною за тази куда е това, че 3,60 м нзлизат навън от куртината.
а 2,30 м навътре в крепостта. Следователно кулата не с напълно нанесена навън, както при Абри-
тус. Външната дължина па кулага е 9,50 м,'а ширината 7,80 м. Челото па кулата е дебело 1,90 м,
докато останалите стени са по-тесни (рссп. 1 м и 1,40 м). В. Антонова отнася построяването на
римската крепостна стена към II в., а иейпото разрушаване към средата на III в. от готите.
100 Н. Мушмив, Античпнте мошзи . . ., № 1496, ибл. IX. 11
100 Плк там; С. Сто ф а и он Л1 Т а ч с в а 11< вегоряята на Нове през трети век от н е _________ПОМВТ
III, 19(11, с. 48. № 35
4 ,1 (ямолегпата снимка е пуб |Икуп.1п«1 та първи път у Д. П. Димитров. Увод в зрхеологнята
С.. 1958, с. 135, обр 15, ио б|ч иикакъв коми-птар За тъл купания га на самолегиата снимка вж. Т. Иванов
Градсл сгропегиото. . ., с. 19 и сл-, обр. 5. - '
Л4 С. Б о я л ж и е в. Нови проучвания върху портите на римский град Хнсар с 190- В G е г п v
Marciaiiopolis . р. 58 sq
•*'4 Гръики изгори за българскаи история, II, с. 177.
SM В. Антонова. UJyo.ei ска uj сисст. С., IG75. с. 13 и сл., сГр. 8 к 13 н сбишя глав на кгепосття-
111укс»с1,вта uptnccT п(сз j i.niueia нюха (11- IV в.). — Армией», 1978, кн. 4, с. 14 и сл., обр. 1 и 4. ’
197
Обр 221. Римската крепло при Шумен (ио В. Антонова)
Обр. 222. План на часг от западната крепостна стена заедно с портата
на кастела при с. Войвода, Шуменскн окръг (по С- Дамянов)
Според нея стената била възстановена при Константин Велики. Второ разрушаване тя датира
в средата на IV в.
Правоъгълната кула-порта много прилича на тази на южната крепостна стена на източ-
ното разширение на Нове (Нове II), чието построяване М. Чичикова отнася към края на III в.205
Напоследък В. Бешевлиев изказа мнение, че Шуменската крепост е тъждествена с крепостта
Даусдава.206
В днешния Шуменскн окръг се намират и други крепости с издадени навън от куртината
полукръгли или евентуално U-образни кули, обаче те не са разкопани, а за тяхната прибли-
зителна форма съдим по окомерните скнци на К. Шкорпил, конто гн е обхождал в началото на
XX в., без да проведе разкопки. Такъв е например случаят с римската крепост при с. Черенча,
Шуменскн окръг, разположена на 3,5 км северозападно от селото, на височпната ,.Фисека“.
Формата й е неправилен петоъгълник. Размерите са 150х 180 м. Кулите имат полукръгла фор-
ма. Не се дава датировка на римската крепост.207
Над с. Стана, Шуменскн окръг, е разположена римска крепост с неправилна форма (около
40 дка). На едната дълга страна се виждат една кръгла ъглова кула и три полукръгли междинни
кули, а на късата северозападна степа портата е фланкирана от две полукръгли или евентуално
U-образни кули.208 Цв. Дремсизова и В. Антонова21’9 датпрат крепостта в IV—V в. Смятаме,
че V в. е късна дата. Изглежда, че изграждането на крепостта е станало едновременно с това
на Абритус.
В местността Хисарлъка на 1 км югоизточно от с. Войвода, Шуменскн окръг, се простира
голяма крепост от късиоримско и раиповизантпйско време.210 Теренът е естествено защитен от
селската река и от едно дере. Западната страна била лесно достъпна. Разкопките от 1968 г.
насам са съсредоточени предимпо върху западната крепостна с гена и върху ивицата от вътреш-
206 М. Чичикова. Укрепигелшии система и градоустройството на Нове, с. 36; Д- П. Дими-
тров, М. Чичикова, А Ди митр о и а и В. И а и л е и о в а. Археологические раскопки в во-
сточном секторе Нове в 19G5 г. ИЛИ, XXX, 1967, с. 85 и сл., рис. 11—13.
20 В. Бешеилие и. За античного име на Шуменската крепост. — МП1\, 19, 1974. с. 3—4.
207 К. Шкорпил- — ИРАНК» X, 1905, с. 1-11, табл. XCVI. Ц. Дремснзов а—В., А и т о н о в а.
Каталог на археслогичссиите оамстншш в Шуменскн окръг. С., 1975, с- 17 и 64, табл. 1, сСр. 87.
2М К. Ill к о р п и л. Вит. стч., с. 385, табл. XXIV, 1 и 2
20* Ц. Д Р е м с и з о в а и В. А и т о и о и а Цит. съч., с. T9, № 299, обр. 81.
К. Ill к о р п и л. — ИРАНК, X, 1905, с. 57, табл. XIII, 2; Ц. Дреме и зов а—В. Антоне-
в а Разкопки па градището при с. Войнода, Шумснско. — Археология, 1967, кн. 3, с. 30—43.
198
ната н страна.211 Тя има две ъглови ветрилообразни и пет скъсени U-образни междинни кули
(обр. 222). Суперструкцията па кулите се състои от цокъл, изграден от един или два реда ка-
менни квадрн, и редовна зидария от по-малки блокчета с правоъгълни лица, използувани за
облицовка. Няма обичайиия бапкет между цокъла и стената. Хоросанът съдържа късчета от
червени тухли. Самата стена е направеиа от малки каменни блокчета с правоъгълно лице (външ-
ната и вътрешната облицовка) и вътрешен пълнеж от ломени камъни и хоросан. Редуват се
пояси от каменна зидарня с пояси от но четири реда тухли, т. пар. смесеиа зидария. До 1976 г.
са открнтн около 3800 тухли с печати с имею па производителя: Dules (позитивен печат — най-
многобройни), Dionisis (негативен печат), Mercuris, Anicetus, Asteris, Tatianus и тухли с вдлъб-
нат кръст. Някои от тези печати се срещат предимпо в дн. Шуменски и Разградски окръг.
Те свидетелств) ват, че откритнте в Плиска такива печати са препесеии от крепостта при с. Вой-
вода и не произхождат от рнмско селище под Плиска. Ширината на западната стена е
3.20—3,30 м.
Западната порта има необнчайпо местоположение. Тя отстой само на 7,25 м от ъгловата
северозападна кула 1. Това нзместване трябва да се обясни с топографските особености. То
напомня това на източната порта на Абритус. Фланкиращите кули имат различен план. Устрой-
ството на портата е обнкновеио. Тя има само въшииа двукрила врата. Ширината на отвора е
3,45 м. Главната улица, която започва от портата в се отгравя към вътрешността, е постлана
с каменни плочи с неправплпа форма, върху конто личат издълбаните коловози от колите и
колесниците. На двете нлдлъжии вътрешни степи на портата (пропугнакулум) има по две полу-
цилпндрични ниши (вис. по 1.70 м).
Изследвачиге датират крепостната стена в края на III — началото на IV в. Най-ранните
засега монети, намерени при разкопкнте, датират от времето на Лициний и Константин I.
На известно разстоянне навън от първата стена след средата на V в. била изградена втора
крепостна стена (протейхизма),212 която следва конфигурацията иа първоначалната стена (обр.
222). В едно караулно помещение била намерена колективна находка от бронзови монети от
императорите Теодосий II (408—450), Марциан (450—457) и Лъв (457—477), конто свидетел-
ствхват за нападение през 70-те години на V в.
Изказано е мнение, че крепостта при с. Войвода е идентична с Динея, за която Про-
копий (За строежнте, IV, 11) съобщава, че била възстановена през управление™ на
Юстиниан I.
2 1 А. Лилчсв и С. Д а м я н о в. Археологически разкопки на ьъсноантичната крепост при с. Вой-
вода, Шуменски окръг. — ПАИ, XXXIII, 1972, с. 263 277; С. Д а м я н о в. Проучвания на Kv.ia .Vs 3 от
късноантичния град пои с. Войво1а. — ИНМШ. VI, 1973, с. 189—203.
212 А. М и л ч е в и С. Д а м я н о в. Цит. съч., с. 272 и сл., обр. 9; Д. О в ч а р о в. Протейхизмата
в системата на ранновизантчйските укрепления по нашнте земи, с. 14, обр. 3.
ССр. 223. 0| оп.ог.1 монета пп Мариилкопсл
от император 1 ордпап 111 (гипсов;) отливка)
I9Q
Обр. 224. План иа ранновизантийската кре-
пост „Крумово кале" при гр Търговиш-
(по Д. Овчаров)
Град Марцианопо л213 при дн. гр. Девня от времето на Септимий Север (193—197)
принадлежал към провинция Долна Мизия, а дотогава към провинция Тракия. Върху монети,
сечени в града, от управлението на Септимий Север се явяват първите изображения на крепост-
ните стени с портите и кулите. Върху една монета на Юлия Домна, съпругата на Септимий Се-
вер, се вижда глава на градската богиня-закрилница, увенчана с крепостна корона (corona
muralis).214 Твърде интересна е една монета от времето на император Гордиан III (238—244),
върху опаката страна на която е изобразена шестоъгълна крепост, гледана от птичи поглед
(обр. 223).216 Тя е защитена с кръгли, издадени напред от крепостните стени кути с конически
покриви. На преден план е дадена градска порта, фланкирана от две кули от описания тип.
Зад портата на заден план се простира градският площад (форумът), заобиколен от общест-
вени постройки, свързани с градското управление, и от един четирикотонен храм отпред. В
случая се представя римски форум, конто на едната къса страна има храм на главного градско
божество, какъвто например е случаят с храма на форума на град Ескус. «
Атинският историк Дексип, съвременник на готскою нашествие от 238 г. през неколко-
месечното управление на император Максим и Батбин, в съчинението си Скитика" описва об-
садата на Марцнанопол от готите.21’ На няколко места той пише за крепостните стени, за тех-
ните зъбери и порти, конто отстояли на силния напор на нападателите, конто трябвало без-
успешно да се оттеглят.
Б. Пик217 предполага, че тържествената арка в Марцнанопол, изобразена върху моне-
тите, била издигната по повод победата на император Гордиаи III над варварите. Той допутца,
че крепостните стени били възстановени при императора, когато управител на провинция
Долна Мизия бил Менофил. Върху монетите от това време на лицевата страна се виждат гла-
вите на Гордиан III и Серапис, а на обратната — градската порта.218
При археологическите разкопки на Марцнанопол М. Мирчев и Г. Тончева218 са разкрили
част от римската крепостна стена, широка 2,40 м, изградена от две лица, като външиото се е
218 Ь. Герои. Романизмы . , ч. II, с. 315; В. Gerov. Marcianopolis р. 58.
2,4 Н М у ш м о в. Цит. съч., № 415.
2,4 Т. Герасимов. Изглед па Марцнанопол върху монети. — ПАИ, XXVIII, 1965, с. 254 и сл.,
обР' *1* 2; Изображения иа аптичии градове в Тракия иа монети Нумизматика, IV, 1972, кн. 1. с. 33 и сл.
214 Гръцки извори за българскага история. I. С., 195-1, с. 3 и сл.
212 В. Pick. Op. cit., р. 195.
2,8 Ibidem, р. 195.
М- Мирчев и Г. Тоичева. Исторически бележки за Марцнанопол. — ИПр, ХП, 1956, ки. 6
200
състоя.ю от IU OIH гладки каменни блокове с правоъгълно лице, свързани помежду л1 чрез
П обратим железин скоби, а вътрешносг на с гепата пълнеж от ломенн камъни и хоросан,
принесен с късчега Oi червени тухли
Обаче досега не е разкопана ннго една порта, лито една куда из римско време, за да ви-
дим техння план, размер» п устройство, за да можем да ги сравним с тези на други съвре енни
градове \ нас и тру гаде Грябва да се допуске. че Марцнанопол бил укрепен с каменна тена
по съшото време, по което Никополис ад Иструм, а именно през управлеиието на Марк Авре-
лий и Комо I или нлй-късно на Сеятимнй Север.
През пролетта на 248 г. готи, карпи, тайфали, вандали, асгинги и певки нахлули в Долна
Мизия и обсадили гр. Марцнанопол, но не успели да го превземат благодарение па енергичната
защита, организнрана от Максим, тракнец по произхоц.280
Несъмнено през своего неколковековно същесгвуване Марцнанопол бил многократно
нападав и разрушаван и след това последвали възсгаиовнтелнп работи. Задача на бъдещите
гам редоьни и спаснтелии разкопки е да се открнят н проучат осганките от укрепнтелната
система.
Новиге археологически разкопки и изоле'(ванн я в средновековната крепост Червен от
времето на Втората българска държава показаха, че нейиага крепостна сгена лежи върху ос-
танките на ранновизансписка крепостна стена от VI в., нзградепа отвън от големи каменни
блокове, наредени в хорнзонтални редове, напълно аналогична па крепостпите стени от същото
време на хълма Царевой и на Момина креност във Велико Търново, на Месемврия (дн. Не-
себър) и др. Още К. Шкорппл беше забелязал, че западната добре запазена средновековна кула
(сега пострадала от земетресенпето през 1977 г.) лежи върху друга по-стара от нея кула. Въ-
лросната стара кула има U-образен план и принадлежи към ранновизантийската крепост-
на стена.221
,.Крумовото кале'1 при Търговтце беше напоследък системно разкопано и проучено от
Д. Овчаров.228 Единствената (северната) порта се фланкира от U-образни плътни кули (бастио-
ни), от конто едната сключва остър ъгъл с крепостната стена поради особеностите на терена
(обр. 224). Строителната техника е opus implectum. Построяването на крепостните стени с
кулите авторът отнася към втората половина на V в. Най-късните намерени монети са от вре-
мето на Юстин и София (565—578). След продължителен хиагос през времето на Втората бъл-
гарска държава била изградена нова крепостна стена, която няма нищо общо с ранновизан-
тийската стена.
Съв.местна българо-по юка археологически експедиция през последннте години предприе
разкопки на късноантичната и ранносредновековна крепост при с. Одърци, Толбухински окръг,
в м. Калето на юг от селото и на 15 км северозападно от Балчик. Беше разкрита част от север-
ната крепостна стена заедно с три кули. Кула 1 нма шестоъгълен план, кула 2 — правоъгьлен
и кула 3 — вариант на U-образна кула.223 За нашите проучвания интерес представлява кула 3
В. Gero V. Marcianopolis. ., [>. 60 sq.
К. Ш к о р п и л Оппе па старипите по долината на р Русенски Лом. С . 1914, с. 31, С. Г е о р-
гие,®2а- Сре шовековният град Червец. Проблеми и проучвания. ИАН. XXXIII 1972, с 311, обр. 1.
Д. Овчаров. Дв • рапиовизантийски крепости в Северомзточпа България. — Археология. 1971,
кн. 4,с. 18 и сл., обр. 5.
— С. М и х а й л о в, Л. Дои чев а-П е i к о в а и Д. Топ га поп Разкопки на градището при
с. Одърии, Толбухински окръг (1971 -1973). — Археология, 1975, кн. 4, с. 62 и ел., обр. 2 и 3.
Българският екип иод ръководството на проф. Ст. Михайлов работи в пзгочння сектор. а полският екип
под ръководството на проф. В. Хейзел — в западиия сектор. Ку.чл 1 е открпта в западиия сектор.
Обр. 225. План на част от северната крепостна стена на „Калето**
при с. Одърци, Толбухински окръг (но С. Михайлов)
26 Абритус, 1
201
(обо 225) Нейната най-голяма вътрешна ширина е при осповата й, т. е. при куртината, докато
пои Абп1 тус двете на тлъжип стени са успоредпи н вътрешната ширина е еднаква навсякъде.
На жЯп “иа кулата ими потерна. Построяпачето на първоначалната крепостна стена
се отнася от^зслсдваипте към 1V-V в Според пас може би към IV о. По-късно била изтрадена
втора крепостна степа, която плътно прплепва до куртината между кулите 2и “°^ка^”тР^е
страна на кула 2. Изглежда, че тя се отпася към раиновизантииския период (VI в.)- Наи-къс-
ннте монети датпрат от времето на Юстин и София (569-570), свидетелство, че след тази дата
крепостта е била нападпата и разрушена.
г Р А К И Я
Рпмският историк Тацит (около 50—120 г.), описвайки събитията в Тракия презуправле-
инею на Реметалк II, съответно на Тиберий в Рим, споменава в Анали, II, 67 тракииски кре-
пости, разположенп в планпнекп района върху мъчно достъпни места, както и римски крепости
(praesidia гошапа)221 във васалното па Рим тракийско царство на малолетните синове на тракий-
скня нар Котис V, убит от неговпя чнчо Рескупорис (баща на Реметалк II) в 13 г. на н. е.
Една от първите грижи на римляните в провинция Тракия, основана в 45 г. на н. е.,
била да построят военни пъгпща (viae miiitares), таберни и претории, конто да служат за отся-
дане и пренощуване на длъжиостнп военни и админпстративни лица. Засега най-ранните строи-
телни надписи за построяваието на пътпща и сгради покрай тях датират от управлението на
Нерон (61 г.), открити в областите на Сердика и Филипопол.22,3 Товает. нар. диагоналей път
от Сннгндунум—Сердика—Филипопол—Августа Траяна—Адрианопол—Византион, конто на-
следил по-стар тракииски път. Тон бил евързан със странични пътища.
Флавий Иосиф (Bell. lud. II. 368) съобщава, че когато започнала войната на император
Нерон с юдеите в 66 г., в провинция Тракия имало гарнизон за 2000 войнини. Изглежда, че
се касае за две кохорти милиарии.22® Не се знае къде е споменатият лагер.
Много по-обилни са сведенията за укрепителната дейност в провинцията при Антонин
Пий* * 227 благодарение на четири строителни латински надписа, в конто се посочва построява-
нето на президип, бурги и фрури или само на някои от тях, предназначени за защитата на про-
винция Тракия и издигнати в определени области (regiones) в градските територии на Серди-
ка228 (regio Dyptensium — надпис от с. Български извор, Софийски окръг), Марцнанопол229
(regio Gelegetiorum — надпис от с. Невша, Провадийско), Августа Траяна230 (regio. . . името е
повредено — надпис от с. Шипка, Старозагорски окръг), вспчките от 152 г., и на Деултум231
(не се споменава областта — надпне от с. Пънчево, бившего с. Каракютук, Бургаски окръг).
Посочените в надписите новопостроени укрепления отговаряли на конкретните нужди за
всяка облает на изброените градове. Обаче най-изобилни даннн съдържа надписът от с. Българ-
ски извор, който същевременно показва и пропорционалното съотношение между трите типа
укрепления: президиум, бург и фрура. Били изградени 125 укрепления, от конто четири пре-
зидии, 12 бурги и 109 фрури. Следователно на един президий се падали по четири бурги и 27
фрури. В такъв случай фрурите били отделни наблюдатели!! кули, конто отговарят на латин-
ския израз turres. Следват бургнте, конто били малки укрепления (кастели), както вече спо-
менахме по-горе, когато разглеждахме укреплението Монтана, и най-големите крепости били
президиите. Например президий била Монтана. Значителен е броят на крепостите или селищата
в Римската империя, конто носят името Президий. За такова селище Президий в нашите земи
споменава Птолемей232 (География, III, 11, 7). Ние вече посочихме по-горе, че през времето на
Диоклетиан като президии били означенн големите укрепления Сексагинта Приста, Транс-
мариска и Дуросторум.
С 1949гГ’сК275 Я Р ° В’ Д- Ае чев 11 аР- Извори за старата история и география на Тракия и Македония.
пр., рпАо%™е”-‘ш1"1 ill.' У! Й П|9п."с‘'иТиРс°.’' «пожени» о Траки» и Мизия
227 G. Mihail о v. La fortification de Li Thrace. . p 5 sqq
fication. Л C ’ 1ПИ, |’г,фсК" -Рииоси. С., 1952. с.‘ ЗЗи сл.. № 55; G. М i h a i 1 о v La forti-
табл. Г2!’ CL М iTa и'о?ХИ^'hCT1' °’’ 'к‘рП°'Ю[“ ~ ,ШЛД. Х11- l^l. с. 15 и сл., № 14.
Антонин Пий в Тракия”- Дрх/ологпя’ 1IL Лб'Гс" is'ii'c^" укреп1,телната децност Н3
G. MjyaiVovaOp. cH.^r^s'q. Па‘МСТ,1',Ш1 "3 Българ,,Я- -’ЙХп’- IV- 19'26—1927, с. Ю7 и сл., обр. 51;
С 19482, сАзбз” а * ° с' д- Д е ч е в и др. Извори за старата история и география на Тракия и Македония.
202
Заслужава да споменем, че в с Шипка едновременно с падписа за укрепленията бил
намерен и недгробен паметник с латински и гръцки надпис на конника Целз Марий от
cohors II Bracsrairustanorum,243 засвидегелствуваиа в Тракия в една военна диплома оттам
от времето на Траян—113—114 г-*’4 и в Долна Ми ия в една военна диплома от с.
Брестовене, Разградскн окръг, от времето на Антонин Пий — 146—154 г.” или от
157 или 158 г.83“
Към четирите падписа от HP България трябва да се прибави и гръцкият надпис от град-
ската територня на Бпзпя (дн. Виза в Европейска Турция) от времето на Антонин Пий, в който
се съобщава за изграждането на nveyoi.837
Съществува диску сия откосно предназначеннето на презпдннте, бургите и фрурите, конто
император Антонин Пин построил „за защита на Тракия**. Според Г. Михайлов2 те образували
защитна линия по Хемус (дн. Стара планпна), която започвала от Монтана, вървяла на изток
чак до нос Емнне на Черно море и оттам се е отправила към Странджа планина. Тя била евър-
зана с градовете Ескус, Никополис ад Истру и Марцианопол.
Джованн Форни239 смята, че нс се касае за непрекъсната защитна линия, а за скромни по
размери и числен състав укрепления, конто изпълнявали функцните на полиция — да пазят
провпнцията от външнн грабители, бандити и други нападатели. Но те не били в състояние да
отблъекват големи атаки. Такава ограничена роля той прппнева и на укрепленията по Панон-
скня лимес, нзградени през управленнето на император Комод в 1<-5 г., на бурга при Монтана
от 256 г., на укрепленията в Испания240 и другаде.
Големият брон укрепления и с различен размер и числен състав, построен,! по границата
на Тракия, показва, че се касае за определена защитна с стеча, като отделните крепост" били
разположени на лесно уязвпми места, важни кръстопътгща, планинекя проходи и стратеги-
чески пунктове, конто имали за цел „защитата на провпнцията", както изрично се посочва в
надписите. Отнася се за защита срещу всеки нападател. Такава с;.стела с ла необходима и
поряди факта, че през управленнето на Антонин Пий северната граница на Рш ската империя
не е била река Дунав, а тя била изнесена на около 350 км северно от нея в Дакня (дн. СР Ру-
мъния).241 Понеже Тракия била вътрешна провинция, в иея не са лагеру вати римски легиони,
а само помощни войски (конница и пехота) в определент взжни пунктове, както ще ви-
дим по-долу.
През 1911 г. при изкопни работа за Градския театьр в Стара г _ зила открита част от
южната крепостна стена на римския град Августа Т ая ia и една дратна кула, изцяло из-
несена навън от стената и отделена от нея чре_ та, сы лете. ~ бела изградена допълни-
телно.842 Западната страна на цое ла на кузата сила построен: от вторично упогребеяя архи-
тектурни части (фризове, постамента и др.), на бр 27, кои о ^а эглрк; тр гръцки
надписа. Един от тях е посветен на нмпе( —211) или на Каракала
(211—217), по всяка вероятност нздигнат пърюнзчдляо и: гр., о__д ।агора).243 Според
Г. Михайлов244 сполипте показват, че кулата била вт • ./ се. , след готското иг—есгвие над
града в 250 г. Д. Николов,2-1 пзеледвач на \вг -д Т" • . hi ге три десетт етия,
смята, че се касае за кула, прннадлежаша към пъргонзчзлната крепостна стена от вре сто на
Марк Аврелий и Луций Вер, която б" м ai о .. Зада гр' кулата за
пъргоначална, трябва да гренебрегне' i статщ ,ят на Д. Ьо в. .то лзпо зува н
Г. И. Кацаров, че е пмало фуга между кулата и стената Н псолсв пе оояснява породи каквк
причини и кога стената и кулата били разрушен) , чес«е . ю тяхното възсталовяване
преди готското нашествие през 250 г. Навярно той • мз i ей . нашествмето на костобс.ките
в Тракия през 170 г., конто причинили доста р ’рушения Това би означивала, че току-що
=” X. Буюклиев Я Л. Г е г о г. Цит. . -лис № 2’ IG Bulf . HI. п. 1741 bis.
534 В. G»rov. Zwei ueugefundene Militardiplcrr. Nordbulgarlea.— Kl*o. 37, 1959. p 205, r.cte S.
* “14. Всчедиков Рммскэ bochhj pt.-.-iv, Of с. Брестовене, Kv6; itcno — ПВА.1. IX, 1953. c 61
и сл.
* *• A. Rudnoli. Zur Distol i den Doi - Lime rS ». Bei-
ir . d, 3. in;,rr-.i(; n Li -К и R n-Basel 1 >57 P~- 1959
* ” К В i I t e 1 und AM Seho! der. - AA. LVl. 1941. P 378 sq.
' * G. Al i h ' ’ v. I. f<' u и. . i s '
**• G. F о r n i Considerations sur ГиССираИм inilitaire en Thrace ни се fronws siedes de
notre <re. — Thracia, II, 1974, г n
210 Ibideip, p. 128; L'occupaxione militate rorriana delta Spagna nerd*occid«ntale: analogize parallel! Lec;o
VII Gemina. Leer, 1970, 22 >
ш V. Velkov. Der rflmische Limes in Bulgarien wahrend der S untike. — S:C1, III, 1£51, p. 241 soq.
-x- Г. Ii h и и nun.' 1 in ,.j Бъ.и. . ; । — II 14,19.2— 1Ь1 и с,- -Г г ~
Ллнггт r.ii-it и кула:.'
243 Пак тгы, c. 1£9, i : л.ис Л Д; IG Eulp , III, и 1C \ n>:e д*а падписа гж г.ак r. “3 н 1574-
244 G. Mihailo i. Ls fcrbiiijiicn. . ., p. II.
246 Д. H и к с л в .'и ус Траяго — Berta (II-\1 г ) — Ар>>.олсп1я, Ц165, кн. 3. с. 11 и ел

О 5 лл
Об; 226 П ан । • Joi.iiut. порта
Xervcra Tj ляиа при С .i, a Загс, а
(първя и втора стен..) (по Д, Никилив)
изградените крепостни стени на Августа Траяна били
сринати дори до основи, шсм като цокълът на кулата
бил отноео изграден. Ние смятаме, че се касае за ново-
изградена кула след 250 г. по аналогия на по-стари кули.
През 1955 г. Д. Николов откри друга квадратна
кула, издадена навън от южната стена (6,30 м), отстояща
на 50 м от гореспомепатата.24’ Той смята, че това е раз-
стояннето между две кули. Ъгловите кули са кръгли,
също изнесени навън.
Крепостната стена е изградена от хорнзонтални
редове от правоъгълни каменни блокчета, конто образу-
ват външното и вътрешното лице, а пълнежът между тях
представлява ломени камъни и хоросан, примесен с къс-
чета от червени тухли. Фугите на лицата са добре измазани
с фина хоросанова розова мазилка, наситена с тухлен нер-
вен прах. Това е т. нар. opus vittatum. Дебелината на
стената е 2,60 м. От вътрешната й страна са изграденн
едновременно с нея каменни пиластрн с квадратна основа
(1,60x1,60 м), органически свързани с нея, конто отстоят на 8 м един от друг. Навярно те
завършвалн горе с дъговидни сводове, конто посели платформата от вътрешната страна на
крепостната стена, по която се движели защитниците на града.
Сидите вътрешнн пиластрн са известии при редица римски кастели и градове, като на-
пример при Августа Претория (дн. Аоста), основана от Август в 25 г. пр. н. е.,247 в провин-
ция Дакия от първата половина на II в. на н. е.248 и другаде. В България освен в Августа Трая-
на те са открпти във вътрешния кастел при с. Нова Черна, Силистренски окръг, датиран в
края на III — началото на IV7 в?49
Засега са открпти южната и западната порта. Останалите две порти могат да се търсят
на срещуположните им страни. Известии са двете главни улици: кардо максимус и декуманус
максимус.
Южната порта на първоначалната крепостна стена е изградена от правилно оформени
каменни блокове, т. нар. opus quadraturn.250 Тя се издава едва с 1 м навън от посоката на кре-
постната стена. Снабдена е с двукрила дървена врата, поставена в южния й край. Ширината
на отвора на вратата е 2,70 м.
Западната порта има две часивни кули (бастиони) с квадратен план, издадени 1,20 м пред
куртината (обр. 226 и 227).251 Тя има три врати: външна — катаракта, средна — двукрила,
и вътрешна — отново катаракта. Портата е разположена в югозападния ъгъл на града. Глав-
ната улица с посока запад—изток (декуманус максимус), която е продвижение на пътя Синги-
ду нум—Сердика—Филипопол—Августа Траяна—Адрианопол—Византией (Константинопол),
прави извивка източно от портата и поема права посока запад—изток. Тя разделя града на две
неравни части. Едната третина се простира на юг от спо.менатата улица. Теоретически тя е
тангирала южната страна на градския площад (агората), още нелокализиран, но неговото ме-
стоположение може лесно да се установи, и е продължавал към източната порта, още нераз-
копана. Другите две третини били на север от улицата. В средната третина, където се пресичали
двете главни улици, трябва да се търси комплексът на градския площад.
Върху автономна бронзова монета на Августа Траяна от съвместното управление на
Марк Аврелий и Луций Вер, по-точно от 169 г., е изобразена градска порта (обр. 227).252
Смята се, че по това време била построена първата крепостна стена.253 Към втория строи-
телен период (преди 250 г.) Д. Николов251 отнася зазиждането на разстоянията между вътреш-
ните пиластри. * * * * * * * * * 242 * 244
246 Д. Николов. Цит. съч., с. 14.
247 A. Boethius and J. В. Ward-Perkin s. Op. cit., p. 302 sq.. fig. 116.
С. M. VI a des c u et Gh. Poenaru В о r d e a. Les fortifications romaines sur le limes Alu-
tanus dans la zone du massif de Cozia. — Acte du IXе congres international d eludes sur les fronticres romaines,
p. 247 sqq., fig. 1—3, 6—8.
чев и С. А н г e л о в а. Археологически разкопки и проучвания в М. Калето при с. Нова
Черна, Силистренски окры . през 1967-1969 г. - I СУ ФИФ, т. 63, ки. III история, 1970, с. 13 и сл., прило-
жение 2. Автор ите пеправилно наричат пиластрите „контрафорси".
Д- II И К о л о в. Цит. съч., с. 13 и сл., обр. 1 и 5.
Античен комплекс в Стара Загора. — XVIII Национална археологически конфе-
кувам тук фотоснимка Ют порт а 1а °“ ЪлзгоадРя иа авт°Ра за разрешением му да публи-
242 Н. М у in мои. Античните монет на Балканский полуостров. . № 2977 w80 и 9988- Б Пик.
Монетни изображения от римската епоха в България, табл. I, 10. ’ ’
Д. Ни Л лПо ж ИАвгуста Тр^я^а-Вер^ГсЛБ.3 ТраЯ”а’ ~ XI“X1I> 1931-1932’ с- 59 и сл':
244 Д. Николов. Цит. съч., с. 15, обр. 2.
204
На средне разстоянпе от 4 до 8 м навън от първоначалпата крепостна стена била изгра-
дена много по-късно втора крепостна стена, т. нар. протей хпзм а.266 Тя е широка 2,50 м.
Ненн не порти били разположенп точно срещу предпишите. Така например южната порта на
лротейхизмата има също така слабо нзнесенн навън кулн, конто дори са само една трета част
от издадеността на кулите на първоначалпата порта. Явно е, че в случая портата не представ-
лява отражение на тогавашната фортификация, а по-скоро е била напълво съобразена с вече
сыцеству ващата вътрешна порта. Тя пма катаракта (обр. 226). Между двете врати на портите
се образ) ва пропугнакулум, на i конто се е издирала според нас трпетажна кула. Построя-
ването на лротейхизмата се датпра от нзследвачиге в пачалото на VI в.
Едновременно с пздпгапето на лротейхизмата била надзпдана разрушепата първоначал-
на (вътрешна) крепостна степа, като била нзползувана смесена зидария с пояси от по пет реда
тухли к хоросан, конто съдържа едрп късчсга червеип тухли.25’1
Ав» \ ста Траяна пмала съдбата на останалите градове в Тракия. Тя била разрушена в
края на \ 1 — началото на \ II в. от аварнте и славянпте.
При с. Госгилпца, I абровски окръг, се иамират останки те па гържпщето Дпскоду ратере,
което откачало влпзало в градската територия па Августа Траяна и се е числило към провнн-
то'Л; icun”’ 3 °Т BPeveTO на император Аврелиан — сигу рпо към Долна Мизия. Разкопкнте през
" с .6 г., ръководенп от Б. С.ултов,25, разкрпха цялостиата укрепителна система и част
от неговпя център посветптелни гръцки надписи, монети и бптовп материал!!. Стената е пз-
градена в opus implectuin с бял хоросан. Формата иа гържпщето е пеправплна (обр. 229). Един-
ствената южна порта се пздава слабо навън, по-малко,откол кото при портите на Августа Траяна
от същото време. Ъгловите кулн са кръгли, а междинните са правоъгълни пли четвъртити, из-
цяло изнесени навън от стената. Най-рапнпят надпис датпра от времето на император .Марк
вредин ( /5 181), откогато се смята, че е крепостната стена. Икономически разцвет тържи-
£5в ""ч ”,К ° Л ° в‘ Ц*]т’ съч-. с 14, обр. 5, Д. Овчаров. Протей.хизмата. .. с. 14 и сл.. обр. 5.
•257 е ’ с -1 0 ” 11"т- съч- с- 13-
- Шултов Археологически нроучвания в Диско ту ратс-е от 1958 1961 г - НОИМВТ, III,
I9tb, . _о и сл : Б Ге ров Романизмът . част 11. с. 119 и сл.
Обр. 227. Западната порта на Августа Траяна (Т. Иванов)
205
Обр. 228. Бронзова монета на Августа Траяна с изо-
бражение иа градска порта от времето на император
Луций Вер (169 г.) (Р. Станева)
щето бележи при Северите, прекъснат в 250 г. от нашествието на готите. При Аврелиан стената
била възстановена с кулите и портата. При повторното изграждане на портата били вторично
прехпотребени архитектурни части и подставки с посветителни гръцки надписи, между който
в чест на Марция Отацилия Севера, съпруга на Филип I баща (244 249). Най-късните монети
са от времето на Анастасий (491—518). В продължение на няколко века била ползу вана една
и съща отбранителна система с някои по-късни поправки.
В м. Градището при Габрово се издига една късноантична-ранновизантийска крепост.
Тя е построена в opus mixtum, като редовете съдържат по четири реда тухли и хоросан, смесей
с късчета от червени тухли. Разкрити са една правоъгълна и друга U-образна кула през 1978 г.
от Кина Койчева,258 която отнася построяването на крепостната стена към първата половина
на IV в.
Днешният град Пловдив има няколкохилядолетна история. Животът възникнал най-
напред върху Трихълмието (Небеттепе, Джамбазтепе и Таксимтепе) и по-точно върху Небет-
тепе. Според последннте археологически разкопки и проучвания там са констатирани останки
от неолита, халколита, бронза, желязната и римската епоха.259 Небеттепе бил отрано защитен
с каменни крепостни стени. Според Ат. Пейков най-старата стена е от бронзовата епоха.260
Д. Цончев261 смяташе, че стената била изпълнена в „циклопски стил". Л. Ботушарова
отпася крепостната стена от големи квадри по северните склонове на Небеттепе към
елинистическата епоха.262 Върху старого или ново трасе била построена стена през късно-
римската епоха.263
Обаче за проблематиката па пашите изследвания по-голям интерес представлява укрепи-
телната система на римския град Филииопол, конто се простирал долу в равнината, на юг от
Трихълмието. Един строителен надпис на латински и гръцки език от самостоятелното управле-
ние на Марк Аврелий (172 г.),261 открит в града, свидетелству ва, че през тази година била из-
дигната каменна крепостна стена. Това е само две години след нашествието на костобоките
в Долна Мизия и Тракия.260
~ asjsss s <>m^r
201 Д. Ц о н ч e в.
202 Л. Б о т у m a
ГНАМП, V, 1963, c. 77
2,13 Пак там, с. 83
2M IG Bulg., Ill,
'68 B. G его v.
AAAlBintj., ....
за успшг.
Припое към сгарата история иа Пловдив. С., 1938, с. 37 и сл.
исл Я’ Кри'|Ю0тиата стена на Филииопол по северните сктонове на Небеттепе. —
и сл.
гм' 9- ‘ 1 0 v. La fortification. . ., р. 14 Sll
.. XVI, fasc. 1 ДТза J™ »-31,re„d der Alki„resi«Vuug des Marcus Aurelius. -
206
Нл < > Бо"джчег‘‘° и .'I. Бепушарова’*’ се удаде да идентифицират Маркаврелиевата стена
с останките от крепостна стена на ул. „Внтоша11 и друиде. На песта стената егьпва върху ска-
Л1 сп:я тер» н Н i емната част е широка 2,10 м. Ти е изградена от външно и вътрешно лице и
по средата и» пъднеж, състоищ се от ломенп камъни и хоросан, киито съ.гъри-.а малко количе-
ство късчета от чергюни тухли. Външното лице е пзправено от големи добре обрабогени ка-
мс. hi блокове с ру стг.цнрана обработка по краищата, наредени в хори_онтални редове, чийто
брой (от два до четири) аависи от деиивелацпяга на терена. Блоковетс са плътно долепени един
до ipy г и освен юва отгоре са евързани чрез железни П-образни скоби, поставенн в издълбани
легла, зависни с разтопеио олово (обр. 230). Вътрешното лице има по-малки каменни блокчета.
Според Ст. Бояджиев21! върху квадровата зидария (opus quadratum) следвала чисто тухлена
зидария. Несъмнено стената пострадала от готското нашествие върху Филипопол през 250 г.
Още по времето на Клавдий Готски тя била възстановена.200 Според двамата цитирани автори
по-късните поправки на Маркаврелневата стена били изпълнени в смесена зидария, като поя-
сите съдържалн няколко реда тухли. Хоросанът е доста наситен с късчета от червени тухли
(обр. 230). Маркаврелневата стена в Пловдив преди нейното идентифициране се означаваше
в литературата условно като „външна стена11, а стената около Трихълмието като „въ-
трешна стена11.
*»" Г Б о я д и е в. П'чшос към историята на крепостната стена на Сердика. — Археология, 1959-
•и. 3—4, с. 39 и сл.; Съсг-о чнне на пгоучванияга върхх архит< кт* рата на Тракия н Дакия по врс-ме на рим-
ского вл г ячество. — ИСТИГ А, ХХУ , 1972, с. 178.
1 ,7 Л. Б о т у ш а р о в а. Нови данни за крепостта на Фнлипопол. —Археология, 1959, ки. 1—2, с. 55
и ; Разкопкнте във Фнлипопол и проблемше, евързани с 1Ях. — Археология, 1965, кн. 3, с. 5 и сл.
Вж. бел 266.
6 Б Г е р о _. Един нов документ за готскнте нашествия при Галиен и за историята на Пловдив —
ГМПО за 1965, с 23 и сл
Я Н Т Р А
Обр. 229. План на тържището Дисьодуратере при
с. Гостилица, Габровски окръг (по Б. Султов)
207
Обо. 230. Крепостната стена на град Филииопол от времето на император Марк Аврелий (172 г.)
на ул. Витоша (Т. Иванов)
Напоследък във връзка с нового строителство в града се попадна на неизвестни части
от южната крепостна стена: по ул. „Кап. Райчо" и ул. „1 рапезица" (обр. 231)“° и на бул. „Г.
Димитров1' (на площада пред хотел Тримонциум).271 На ул^„Кап. Райчо" е разкрита квадратна
кула със страна 6,30 м, изцяло издадена навън от стената.272 Тя се допира с фуга до последната,
свидетелство, че е по-късно пристроена, може бп след готското нашествие в 250 г. Но тя показ-
ва, че е следвала плана на останалите, още неразкопани кули. На б\л. „Г. Димитров" е раз-
копана правоъгълна кула с размери 3,60 (издадената навън част) \ 8 м. Предполага се, че
това е една от кулите на южната порта на Маркаврелпевата стена. Освен това беше разчистена и
запа ена част от северозападната крепостна 273 стена в непосредствена блнзост до римския ста-
дион, която по своята ширина, начин на строеж н строителни материали не се отличава от фраг-
ментите от южната стена и споменатнте кули, белег за принадлежността към Маркаврелпевата
стена от 172 г. Несъмнено въпросната стена е вретърпяла някои разрешения, конто били след
това възстановени. Навън от южната Маркаврелиева крепостна стена се простирали неукре-
пени жилшцни квартали па римския Фплипопол.274
Независимо от Маркаврелпевата степа в мипалото при нзкопнп работа в центъра на
Пловдив били откривапи останки от друга по-къспа стена, която изследвачите отнасяха към
ранновизантийската епоха. Часта от нея бяха открпти под сегашного кино „Балкан".275
През последннте годипи при нзкопнп работа за новия Археологически музей, разположен
под южните склонове па Трихълмието и завидно от новия тунел, който минава под Трихълмието,
0 К К о .1 <• в. И и раж пик- иа Външпагп крепостна стена във Филииопол по времето на Марк Авре-
лий. ГНАМП, \ II, 1Я71, с. 99 и сл., обр 1—9 и цит. там литера гура.
С li г. D j a id b о v cl М Mate о v. ГЭоппёсч nouvelles sur la inuraille exteriore de Philippopole.—
Ptilpudf-va, II. Sofia, 1978, p, 245 sqq., fiy. 18. 11 h
272 Pa-колки на Л Ботушарива
27’ Pa 1копки на JI. Goiymapona.
274 Г К e с я к о и а. За градоустроРстиого па Филииопол през римската епоха. — Археология. 1977
1К И . С а о 1 И CJl ₽
.. Ц о и ч е в. Новоогкрнга рнмска баня и Пловдив. — ГНАМП, 1937- 1939 е 1и ел • L В о t U-
MCMLXHL р ?09.М,Г 1°РОДар1,1е d,> 1;1 vlllL tk PliHippoplis Й 1’epoque romaine— AH, St.’arch Serdicae,
208
се открн значителиа дължина от същата крепостна стена, изградена от множество вторично
употребени архнтектурни части, която стеснява първоначалната застроена площ вътре в Марк-
аврелневата стена.17* Не са известии ненните порти и кули.
При с. Михилци, П.товднвски окръг, се намирала станция на пътя Филипопол—Ескус,
построена още при император Нерон в 61 г. Един новооткрит латински надпис от същото
място, датиращ от времето на Марк Аврелии (175—176),277 споменава за възстановяване
на оборите, конто били разрушени поради старост. С право Д. Николов и Б. Геров278
свързват разрушеннята с нападение™ на костобокнте в 170 г. Въз основа на епиграфски,
нумнзматически и археологически материали от България и съседните земи Б. Геров по-
дробно разглежда въпроса за пътищата, по конто костобоките се движели из Долна Мизия
и Тракия.
Сондажните проучвания непосредствено на запад от южната порта (т. нар. Камилите) на
Диоклетианопол (дн. Хисар) установнха, че под сега изднгащата се над терена крепостна стена
има друга още по-стара, първа по време на построяване, от която са открити две квадратни
изцяло изнесени навън от крепостната стена кули, запазени само в основи (обр. 232). Хороса-
нът е бял, със слаб принес от късчета червени тухли.278 Несъмнено между двете кули се е на-
мирала първоначалната южна порта. Според Ст. Бояджиев първоначалната крепостна стена
била построена през управлението на Марк Аврелий или малко по-късно, т. е. към края на II — * 178
г‘® Л. Боту шаров; Хрхеологнчески разкопки въп Филипопол през 1976 г Год. на музеите в
Юж. България.
Д. Николов. Нови даппи за пъгя Филипопол—Ескус — Изсл. в чест иа акад. Д. Дечев. С.,
1958, с. 285 и сл.
2"в В. Gero v. Die Krisis. , р. 334
178 С Бояджиев. Нови Дании за Хисарските оени. — ИЛИ, XXX. 1967. с. 101 и сл.; Нови проуч-
вания върху портите на римския град прн Хисар — ИСТИГА, XXIV, 1972, с. 165 и сл.; Състояние на проучва-
ннята върху архитектурата на Тракия и Дакия по време иа римского владичествз, с 184.
Обр. 231 Крепостната стена иа град Филипопол от времето на Марк Аврелий
на ул. Капитан Райчо (К. Колев)
27 Абритус, I
209
Обр. 232. Илии на южната порта (Камилите) на град Диоклетианопол
(дн. Хнсзр). Кулата от края на II в. е означена черно (по С. Бояджиев)
Обр 233. План на западната порта на кастела Германия при град Сапарева баня-
/ — първата крепостна стена от края на Н в., А — no-късен строеж, В — стесняваье на 'пор
таТа II — втор ат а крепостна стена от времето на Юстиниан Великн I в.) (по Т. Иванов)
- ’
началото на III в. К. Маджаров280 я отнася едва към управленнето на Диоклетиан, когато се-
лището било преименувано в Диоклетианопол.
Втората крепостна стена, която сега се вижда, се характеризира със смесената зидария,
като поясите съдържат по три или четири реда тухли и хоросанът е насптен с късчета от чер-
вени тухли. Всички кули излизат навън от стената. Ъгловите кули 21 и 31 имат кръгла основа
и полигоналнасуперструкция, както кулите на Бонония и Кастра Мартис. Останалите кули са
правоъгълни (обр. 233).
Съществуват различия между С. Бояджиев и К. Маджаров относно датировката и на тази
стена. Първият я отнася към Диоклетиан (284—305), а вторият — след готското нашествие в
376—378 г. Ние смятаме, че С. Бояджиев има повече основания по отношение на датировката
на първоначалната и втората стена.
Пред северната стена от втория период била построена протейхизма.281
Спасителните разкопки в Сердика (дн. София), предпрпети във връзка с грандиозното ново
строителство в централната и периферната й част, дадоха възможност да се установи точната
топография на античния град, градоустройството и укрепптелната система. Засега са открити
два строителни латински падписа, едипият от северната, а другпят от западната градска порта.
Тяхното съдържание е почти едно и също и датират от едпо и също време — съвместното управ-
ление на Марк Аврелий и сила му Комод — между 176 и 180 г. Тогава управител па провинция
Тракия бил Азелий Емилиан. След смъртта па Комод (31 декември 192 г.) по решение на рим-
ския сенат били нарочно изчукапи (damnatio memoriae) пмената на императора и на провин-
циалния управител.282 ‘
2,0 К. Маджаров. Нови разкопки н проучвания пл Хисарската крг'.пхт. — НЛП. XX X. 1967. е. 113
и сл.; Археологически проучвания па аптичиин град при Х'псар през tioc.ivдинго дпадесег годппи. - Архео-
логия, 1965, кп. 3, с. 21 и сл., обр. I.
2,1 Д. О и ч а р о в. Протсйхизмата и системата па рапповпзапгийскнге укрепления по пашите .теми. —
Археология, 1373, кн. 4, с. 17.
г*г 1G Bulg., IV, п. 1902; G. Mihailov. La fortification. . ., р. 16 sq.; М. С г а и ч е в а. Паднисъс
за изграждашто па крепостната стена па гр. Сердика. — Векове, 1972, кп. 1, с. 51 54; Игори падине за кре-
постпага стена иа Сердика. Археология, 1975, кп. 3, с. 30—36; G. М i h a i I о v. Cite ttonvelle inscription
de I'cnceinte de Serdica. — Epigrapliica, vol. XXXVIII, 1976, p. 21—21.
210
Освен двата надписа бяха разкрпти части от Л^аркаврелиепата стена, коя го по своя на-
чин на етроеж н строителни материал)) не се различава от тази на Филипопол от 172 г.283 284 Ней-
ната надземна ширина е 2,10 м, толкова, колкого е и на Маркаврелиевата стена в Пловдив.
Тя има покъл от два реда големи каменни блокове с правоъгълна повърхпост, конто образуват
външното лице Вътрешпото лице е изградепо изцяло от тухли, като па място били запазеии
десет реда. Досега не са открити кулн п порти па първоначалната сердикийска стена. Трябва
да се допуске, че кулите били квадратни (междинните) и кръгли (ъгловите), изнесени навън от
стеките.
Върху трасето иа първата стена била нзградена втора по-масивна стена в смесена зи-
дарня, като пояснте съдържат но четири реда тухли. Кулите са кръгли, като повече от по-
ловината излиза навън ог стената, а останалата част влиза в дебелината на стената и
малко във вътрешността на града. Тази стена се отнася към IV в.281 — времето иа Констан-
тин Велики.
Непосредствено отпред па втората сгена била построена трета изцяло от тухли, чиито
кули били петоъгълнп.285 Тя датира от времето па Юстиниан I (527—565), както ни показват
и сведенията на Прокопий (За сгроежнте, IV, !).28Я
Сердика била защитена също така и с взнесена папред крепостна стена (протейхизма),
засвпдетелству вана засега пред източната порта и покрай западната стена. Тя се отнася най-
вероятно към времето на Юстиниан I.287
Относно издигапето на първоначалната крепостна стена на град Пауталия, разположена
долу в равнината, северно от Хисарлъка на Кюстендил, са изказани различии мнения. Л. Ру-
жичка288 * въз основа на изображения върху бронзовн монети, сечени в Пауталия, смяташе, че
градът бил укрепен едва при Каракала (211—217).
По аналогия на първоначалните степи на Филипопол и Сердика Б. Геров286 и Г. Михай-
лов290 * смятат, че Пауталия била защитена със стена при Марк Аврелий.
Напоследък при спасители») и редовни разкопки в Кюстендил Л. Слокоска281 успя да по-
падне и да проучи първоначалната крепостна стена на Пауталия долу в равнината, недалеч
от р. Банщица, която пазела града от север. Тя разкри части от източната, северната, запад-
ната и южната стена, както и източната и северната порта. Ъгловите кули са кръгли. Междин-
ните кули имат правоъгълен план. Кулите на източната порта представляват отвън полу-
кръг, а отвътре кръг. Вснчкп кули са изнесени навън от крепостните стени. Начинът на етроеж
и строителните материали на долната част на кулите и стените напълно приличат на тези на
Филипопол и Сердика от времето на Марк Аврелий. Външното лице на стените има до три реда
каменни блокове с правоъгълно рустицирано лице. Вътрешното лице се състои от по-малки
каменни блокчета. Хоросанът съдържа малко количество късчета от червени тухли. Над гра-
нитните блокове следва смесена зидария от три и четири реда тухли в пояс. Според Л. Слокоска
смесаната зидария е едновременна на квадровата зидария. Тя също е на мнение, че въпрос-
ните стени на Пауталия са от управлението на Марк Аврелий. Когато разглеждахме укрепи-
телните системи на градовете и настелите в Западна и Средна Европа, ние отбелязахме, че при
Марк Аврелий се строят освен квадратни или правоъгълни още и полукръгли отвън, а U-об-
разни отвътре кули. Несъмнено въпросната стена е претърпяла много поправки през различ-
ните периоди от историята на Пауталия, в това число и при Юстиниан I (вж. Прокопий,
За строежите, IV, 1).
В градската територия на Пауталия влизал кастелът Германия при гр. Сапарева баня,
Кюстендилски окръг. Точното локализиране и определяне на топографията, размерите и устрой-
ството стана в резултат на разкопките през 1959—1962 г.292 * Кастелът нма правоъгълен план с
размери 140 м (север—юг) X 180 м (изток—запад) и обхваща площ от 2,4 ха, включена вътре
в крепостните стени. Досега са разкрити източната, западната и южната порта, както и фраг-
мента от крепостните стени. Северната порта, която се е намирала срещу южната порта, сега
е покрита от парка на почивната станция на българските профсъюзи
С- Б о я д ж и с в. Сердика и псГшиге крепостни стени. - Каидпдатска днеертация. С., 1955, с. 13
и сл., 49 и сл.; Принос към история га иа крепостната стена на Сердика, с. 39 и сл.; Състояние на проучванията...,
с 177 и сл.
284 М. С 1 а и ч е в а. За мпналого и бъдещето па София. С., 1976, с. 7; Д. О в ч а р о в. Протейхиз-
мага. . ., е. 16 За плана па кулиге вж. Т. И и а нои н С. Боб ч е н. Сердика, т. 1. С-, 1964, табл. I п II,
288 М Стаи че в а. За мипалого и бъдщцето па София, е. 7; Д. О в ч а р о а. Прогейхазмата
с. 16.
28в Гръцки извори за българската история. 11 С., 1958, с. 157.
487 Д. Овчар о в. Ирогсйхитм.ты. . ., с. 16.
288 L. Ruzi cka. L>ie Miinzen von Pautalia. — ПАИ, Vll, 1932—1933, с. 128 и сл.
288 Б. Г е р о в. Проучвання иа западиотракийските эеми през рнмско време. — ГСУ ФФ, 54, 1959—1960,
кн. 3, с. 280.
280 G. Mihailov. La fortification. . ., р 17 sq.
4,11 Изка )1>аме й благодарное? за нолученнте сведения.
484 Ръководител па разкопките е явторът на настоящий груд.
211
Портите са разположени точно) по^Ре^а ^з^^шГот средата и поставени там, където
верната и южната) би трябвало портите дД Нашия кастел и.ма изключение.
свършва претентурата и минава виа принципалис. куртината (обр. 233).263 Стените
Кулите на портите са квадратни и к13^я implectum като за външното и вътрешното
рнзонтални редове плътно един до друг и свързани пол ДУ Ртр на кулите (без челната
би поставени в легла и запоени с разтопено олово. Страницнте на кулите(оез челната
страна) имат тесни амбразури, по една на страна, конто се намират на около 0,50 над
ПОДОВПо° своя0 начин на строеж и строителнн материали кулите на Германия много приличат
на крепостните стени на Филииопол, Сердика, Пауталия и др.
От епиграфските паметници, открити в кастела Германия или около него, се_вижда, че
през управлението на Септимий Север (198—199)294 * и Север Александър (222 235) тук е ла-
герувала cohors II Lucensium, която преди това била в провинция Долна Мизия, в това число
и в кастела Абритус.296 Изглежда, че споменатата ко хорта била настанена във вече укрепения
кастел по времето на Марк Аврелий или евентуално тя е участвувала в строежа на крепостните
стени при Септимий Север.297 Ст. Бояджиев298 ги датира най-общо във II в., без да уточнява
периода.
Укрепнтелната система претърпяла редица разрушения, последвани от поправки. В
един по-късен период западната порта била стеснена (обр. 233). По времето на Юстиниан I
западната порта била напълно затворена и непосредствено пред нея и първоначалната стена
била изградена втора стена (обр. 233), която няма свои кули, а били използувани кулите на
първата стена.299 За строителната дейност по това време свидетелствува Прокопий (За строе-
жите, IV, I).300
Германия била разрушена в края на VI в. от славянските нашествия на Балканский по-
луостров.
В надписа от Скаптопара (дн. квартал на Благоевград) от времето на Гордиан III (238 г.)
се споменава, че тракийското село се намирало между два военни лагера. Б. Геров301 смята, че
единият лагер бил кастелът Германия, а другият вероятно при с. Долно Церово, разположен
на 8 км южно от Благоевград, върху левия скалист бряг на р. Струма.
Разкопките там разкриха голяма част от крепостните стени и от вътрешността на крепост-
та. Разграничават се три главни строителнн периода.302 * * * Към първия период принадлежи кре-
постната стена, широка 1,70 м, изградена в смесена зидария с пояси от по два реда т\хли и с
хоросан, слабо примесен с късчета от червени тухли. Кулите са квадратни и правоъгълни, из-
цяло издадени навън. Датира се към края на II — началото на III в. Трябва да се допуске, че
стената била разрушена от готските нашествия в 250 г. и при Клавдий II Готски. Вторият строи-
телен период се свързва с изграждането на нова стена върху трасето на първата стена. Тя е
направена също в смесена зидария, само че поясите съдържат три реда тухли и хоросанът е
бял. Датира се в края на III или началото на IV в. Едно съкровище от монети от Констанс
(337—350) до Грациан включително (367—383), открито до източния ъгъл на правоъгълната
кула от първия период, показва, че кастелът бил засегнат от готското нападение през 376_
378 г. Тук животът продължил до края на VI в., съдеики по откритите археологически
материали.
Под днешния Сандански, Благоевградски окръг, имало укрепен град от римската епоха
с още неустановено име.зм Крепостната стена е запазена в няколко участъка. Ширината й
/v v7 Т< Ив.анов- За }'ЯДОИ преус тройства на укрепнтелната система през ранновнзангннскзга епоха
(V— VI в.). — Археология, 19/3, кн. 4, с. 25 и сл., обр. 1.
1Г„П 2М Г “-„Проучвания върху западпотракийскпте земи през римско вр-
1960, кп. 3, с. 303—304 и цит. литература.
Т. Иванов. Кьм вънроса за лагер ува нею на cohors II Luc
1964, кн. 1, с. 20—23.
2»0 -
297
290
299
300
301
302
Археология,
301 р1акг1ам> с- ь- 1е ров. Проучвания. . ., ч. I, с. 308 и сл
Ь. Ге р о в. Проучвания. . ., ч. 1, с. 192 и сл. и циг. там литература .
ГОУ ФФ, 54, 1959—
ensiuin и град Германия. Хрхеология,
Б. Геров Романизмы. . . ч. 1, с. 41, ч. 11. е. 57 н цнг. литература.
По-рано ние ошасяхме построяваиего на първата стена към времето па Диоклетиан края на 111 в
С. Ьо я дж и ев. Съсюяпне па проучванияга върху архнгекгурага. с 18“
(.Иванов. За никои преуаройсгва, . ., с. 25 н’ ел.
Гръцки извори за българскага история. Ц. С., 1958 с. 157
Б. Г е р о в. Проучвания. . ., ч. 1, с. 303.
гия,С1963,Якп° 3,ас'%С-27 * ” ” ° * Разкопки ,,а кР^остта при с. Долно Церово. Благоевградско—
212
Обр. 234 План на крепостта Констанция при град Марица,
Хасковски окръг (IV н ) (по Д Аладжоп)
е 1,92 м (западната стена). Изградена е в opus iinplectum ог речни камъни и бял хоросан.305
Досега не са открити нито портите, нито кулите, за да се установи датата на построяване. Според
нас неправнлное мненнето на Д. Дечев,300 който отнася крепостната стена към времето на Филип
II Македонски и Алекеандър Велики, докато тя несъмнено принадлежи към римската епоха.
При гр. Марица, Хасковски окръг, има крепост, която изследвачите идентифицират с
Констанция.306 307 Тя се намира в м. Хисаря и обхваща плот от 10 ха (обр. 234). Разкритите до-
сега кули имат полукръгла и U-образна форма и се издават навън от крепостната стена.308
Укрепптелната система се датира от Д. Аладжов в първата половина на IV в. През ранното
Средновековие (IX—XI в.) въгрс в антнчнага крепост възникнало българско селище.309
Нека преминем към градовете по Западиото Черноморце, конто влизали в граничите на
провинция Тракия.
Град Анхиало (дн. Поморие) играл важна иолнтическа и икоиомическа роля през рим-
ската епоха и дорн засенчил съседната Месамбрия. Върху бронзови монети, сечени в града по
времето на Септимий Север, Каракала и Максимин Тракиеца, се срещат изображения на град-
ски порти, фланкирани от кули.310 Би могло да се допуске, че Анхиало бил укрепен по същото
време, когато са били укрепени останалите градове в провинция Тракия, като Фнлипопол,
Сердика и др. Досега не са открити и проучени крепостннте стени с портите и кулите от времето
на монетните изображения.
В един гръцки надпис от Аполония (дн. Созопол) се споменава „новоосноваване на града'*.
Според Г. .Михайлов311 става дума за времето на римския пълководец Марк Лукул и гетския
вожд Буребиста (72—71 г. пр. н. е.), а според Б. Геров312 — за възстановяване след нашествие-
то на костобоките в 170 г. Сега над земята се издигат каменни крепости» стени от римската и
раниовизантнйската епоха. Кулите са правоъгълни и издадени навън.313
В гр. Агатопол (дн. Ахтопол)314 са запазени крепостннте степи, конто са нзградени в сме-
сена зидария с пояси от по четири реда тухли и с хоросан, наситен с късчета от червени тухли.
По строителиата техника стените трябва да се отнесат към III—IV в. Тук също не са провеж-
дани системнн разкопки иа стените и иейните съоръжения.
МАЛКА С К И Т И Я
До административиата реформа на Диоклетиан провинция Долна Мизия се е простирала
до делтата на Дунав. След това североизточпша й част била обособена в отделна римска провин-
ция, наречена ААалка Скития с главен град Томи, ди. Констанца. Прнблизителиата граница
306 Т. И в а и о Г), Д С т о я и о л а С е р а ф и м о в a n Н II и к о л о в Ра топки п Санлански
през 1960 г — ИДИ, XXXI, 1969, с 201 и сл
106 Пак там.
307 И. Белков Старша Констанция 11ПД, All X1V, 121 124; V. G j и s е I с v. For-
,chunpen /иг Gc.cliichtc Tlirakirii. im Mittelallei. By/aiiliiiiibnlpai ic.i, 111, 1969, p. 157.
',ljb Д Аладжов. Марана. М.тнриали ia археи,чогическл карта на Хаековскня окръг. Кн. 4. 1961
с. 28; Матерна ша кулгурл на Ююипочпа Бълг.трпя црез IX — \1 в. —С.танянкте и срсднземномопскняг спят
(VI XI в.). С, 1973, с 138, обр 3. 1
300 Д. Ала 1жов Mai ер вал пата кулзура иа lOt он иочна БI,.парня. . ., с. 138.
В Р 1 с Ii. Die atilikeii Mtinzvn Nor<lpricc) nlaiiik, 1, I, 1899 (вж. Днхначо)
3,1 1G Bulg., la, 11 400
lf В Ger о v. Die Krisii , p 329
1,3 Hi оучггшвя на M. Ла аров (всиублпкувапп).
1,4 1G Culp , F, р 401 м]. Археологически паб.* юдспия иа Тссфил Иванов
213
Обр. 235. План на кастела Залдапа при
с. Абрит. Толбухински окръг (по Е. Калинка)
Обр. 236. План на град Тропеум Траяни при
с. Адамклиси, окръг Констанца
между двете провинции минавала по линията Геранея (ди. с. Кранево в HP България) и ка-
стела Алтинум (дн. с. Олтина в СР Румъния). Тази облает била гъсто осеяна с укрепени военни
лагери на легиони и помощни войски и градове, разположенп покрай брега на Дунав, Черно
море и във вътрешността. Никои от тях възникнали в близост или върху по-стари селища на
местного гетско население от тракииски произход. Първоначалните лагери били землено-
дървени и датирали от Траяново време (първите години на II в.). Те били заменени с каменни
лагери още в къснотраяново време и по-късно. Малка Скития предлага много близки аналогии
на укрепителната система на Абритус, конто ще разгледаме в настоящите редове. Публикувани
са множество изеледвания на румънски археолози и историки, а през 1974 г. излезе моногра-
фията на Халина Гайевска (Варшава), посветена па топографията на римските крепости в
Северна Добруджа.315
До 1954 г. при с. Абрит, Толбухински окръг (бившето с. Аптаат), се локализираше ка-
стелът Абритус. Но след като ние установихме, че Абрпттс е идентичен с Хпсарлъка при Раз-
град, Р. Вулпе816 и В. Бешевлиев317 поставиха на опразиеното място град Залдапа, конто до-
тогава не беше топографски установен. Залдапа лежи па римския път Марцнанопол—Тропеум
Траяни—Новиодунум. В началото на XX в. К. Шкорпил311’ провел първите археологически
разкопки, като успял да установи топографията и местоположенпето на издадените навън
кули с С-образеи и по-рядко с правоъгълен план. Вътрешпото пространство на U-образните
кули е правоъгълио и не следва полукръглата извпвка (обр. 235). Подобии са П-обрззните ку-
ли на кастела при ed Dumer в Сирия и югозападната ъглова кула на Нове 1 (втората кре-
постна стена).
Залдапа бил епископски цеитър.През 1906 г. К. Шкорпил открнл старохрпстиянска трико-
рабиа базилика с петстенна апсида на средний кораб, разположена близо до югозападната порта.
, 7,Н' .Ga.,UWska- т,,1'°«ГяРМг (les fortifications rouiaiiu-s en Dobroudia. Wroclaw-Warszawa—Kra-
kow—Gdansk. 1974.
Bucun.stL'l%8U.,pP НбГ SCIV’ 1955, 4' P’ 939; R- । В a r n e a. Din istoria Dobrogci. Vol. II.
Balk/niq^.W.Vofia'AnG^, p.‘Bu,Kari‘’,1S (kr ^«'a*Hike und in. Miltelalter. - Linguistique
31e К. Шкорпил.- ИРЛИК, X. 1905, c. 493 и сл табч C\ l С- V и К TH , „ » n,
мс-тииии от Одесос-Вариа - Год. па Вариепската мъжка гимназия. Варна.’ 1898 с ’ 4’ Е К а I i nka 7
Denknialcr in Bulparien. Wien, I90G, |i 350, fig. 151. . i. c. i\ a i t n К a AntiKe
1907 7 7’H7nK°T "и Л 111’‘|Я,И 1ОД1’ше|,0Тчст Варненскою археологи чес ко дружество та 1»06 г Вч>иа
ки° 3, с. 17. Иванов. Старохристияискте базилики в Ятрус (IV—VI и ). - Археология, 1976.
214
ia itoc.u- jph nr пнсмсиите uзвори споменават Залдапа във връ жа със събитията от 596 г.,
хсмато виллнтписката войска е трябиало да отбива ставяиските нашествия.320
Грады Тропеум Траяни ее намирал непосредствено на юг от величественна трофей, из-
дигнат от император Траян по случай победата му над дакнте в 106 г., при дн. с. Адамклиси.
Той обхваща площ от 9 ха, включена вътре в крепостннте степи. Стените следват иеправилните
очертания на терена (обр. 236).321 Засега са открити три портн: източната, западната и южната.
Кулиге, конго са едноврс-менни на портите, са предимпо U-образни. Северозападната ъглова
кула е получила кръгла форма порадп извивката па стена га па това място. Само една кула е
правоъгълиа. Тя се намира северно от западната порта. Тя е доста просторна и много прилича
на правоъгълнше кули 19 и 23 иа Абритус и на кула 4 на Ятрус Когато разглеждахме укрепи-
телнлта система па кастела Ятрус, обърпахме внимание на поразителното сходство между ие-
говам южна стена с кулите и севериата половина па западната стена на Тропеум Траяни.
Тово показва, че били изпол «уваин готови укрепнтелни схеми в определен исторически период,
конто били прнспособяванн към копкретннге местии условия.
Така описаната укрепителиа система трябва да се евърже със строителния латински над-
пис от съвместното управление на Лпцнний и Константин между 315 и 317 г., който стоял над
източната порта на града, изградена по това време.322
Разкопкнте в Тропеум Траяни имат дълга история. Те започват още през 1891 г. под ръ-
ководството на Гр. Точилеску и с известии прекъевапия под друго ръководство продължават
до 1943 г. Едва от 1968 г. без прекъеване един колектив под научного ръководство на Йон Барня
продължава разкопкнте, като установява важна стратиграфия и датировка на отделните строи-
телям периоди.323 Един от важните сектори е южната част на западната крепостна стена,
изградена при Лнциннй и Константин I, проучвана от Г. Папук.324 Той успява да разкрие три
неизвестни предн това U-образни кули, разположени така: една — между7 кулите 20 и 21, вто-
ра — между кулите 22 и 23 и трета — източно от южната порта. Авторът смята, че се касае за
започната и недовършена крепостна стена от времето на Диоклетиан, върху която по-късно
била изградена стената от времето на Лицииий и Константин I.
Друг много важен сектор е този около източната порта и в североизточния ъгъл на града
от управленнето на Лициний и Константин I. Въз основа на самолетни снимки и на разкопки
се установява, че там се простира правоъгълиа площ (250x150 м), заградена с каменна кре-
постна стена, построена в началото на II в. след победата на Траян над даките. Засега това е
най-старата крепостна стена. Към нея принадлежи една вътрешна правоъгълиа кула, открита
непосредствено на запад от по-късната източна порта.325 326 Все още не са открити други вътрешни
кули и портите на крепостта.
От епиграфските паметници узнаваме, че Тропеум Траяни бил нападнат от костобоките
в 170 г.32в Археологи чес ките резултати показват разрушаване чрез опожаряване. Естествено
е след това да бъде възстановена крепостната стена с портите и кулите, както и сградите вътре
в крепостта (времето на Северите). Според Ем. Попеску Тропеум Траяни бил издигнат в ранг
на муниципий при император Марк Аврелий.327 Може би с този акт трябва да се обясни по-
късното увеличение на площта на грата до 9 ха. Следователно румънските колеги отнасят из-
граждането на първите U-образни кули в Тропеум Траяни едва в края на III в. Градът про-
съществувал до края на VI в. (585 г.), когато загиват и други градове и крепости в Малка Ски-
тия под напора на аварите и славяните.
За нашествието на костобоките свидетелствуват и други надписи, конто свидетелствуват
за укрепяването на Томи328 и Калатис323 в 172 г. Към този строителен период трябва да се от-
несат издадените навън правоъгълни кули на Калатис, за чието датиране има колебание в ру-
мънската археологическа и исторически литература. Подобии са кулитена Фнлипопол, Авгу-
ста Траяна, Пауталия и други градове в Тракия.
320 Грънки извори за българската история. II. С., с. 333.
321 V. Parvan. Cetatea Tropaeum. — Bui. com mon. 1st., 4, 1911, 1 —12, p. 163—191; R. V u 1 p e—
I В a r n e a. Op. cit., p 384—386; H. Gajewska Op. cit., p. 121, 134 sqq.
322 G. T о c i 1 e з c u Fouille et nottvellcs rccherchcs archeologiques en Roumanie. Bucure$ti. I960, p. 89
'•q., fig. 54. С. P a tsch Beitrage, HI, I, p. 7 sqq
алА. Barnea, I. Barnea, I. Bogdan Ci t Sni cm, M. Margineanu-Carstoiu,
G h. Papuc. Tropacum Tralani. I. Cetatea. Bucure$ti, 1979, p. 13 sqq.
221 G h. Po p u c. Nouvellc donnccs snr I’cdificatioii di ia cite Tropaeum Traiani. —Pontica, VI, 1973,
p. 117 — 128; I. Bar n < a. Cetalca Trop.u uin Traiani in lurnina Lillimelor sSpaturi arheologice. — Pontica X*
7197, p. 270.
326 Ръководител на ироучиипияга Йо.ша Buiдан-Кътъничу. Вж Tropaeum Traiani, I. p. 93 sq
fig. 25.
320 E m. Pope >cu Epigraphische Beitrflge zur Gescluchte der Stadt Tropaeum Traiani. — St. clasice
VI, 1964, p. 192 sqq.
327 Ibidem, p. 192 sq
313 1. S t о i a ii. Tcmitana. Bucure^ti, 1962, p. 48; R. V u 1 p e—I. В a r n e a. Op. cit., 11, p. 165.
32,1 R. V li 1 p c—1. Barnes. Op cit., p. 165.
215
Кастелът Капидава при едиоименпото село на десния бряг на Дунав бил основан от им-
ператор Траян. Първоначалната форма на кастела била квадратна или правоъгълна. Гр. Фло-
реску, дългогодишният разкопвач на Капидава, разграничава няколко строителнн периода.330
През първия период—отТраян до готското нашествие в 248г. —кастелът бил защитен със стена,
снабдена с вътрешни кули. Части от тях били открпти под по-късните стени. През втория пе-
риод — от средата на III до средата на IV в. — била построена нова стена върху трасето на пър-
вата стена. Тя имала L’-образни издадени навън кули (№ 3 и 4) (обр. 237). В. Първан331 през
1912 г. отбелязва, че северозападпата и югоизточната порта били фланкираниот такива кули.
През третия период — от средата на IV до края иа V в. — били добавени ъгловите ветрило-
образни кули 2 и 6, както и правоъгълните кули 1, 4 и 7. За определяне на началото на този
период са използувани епиграфски и нумизматически данни. Така например в хоросана на
правоъгълната кула 1 била намерена бронзова монета от император Констанций II (237—361).
Освен това при изграждането на същата кула били вторично употребени каменни паметници с
латински надписи от времето на Д1аксимин Тракиеца (235—238) и Константин I (306—337).
Четвъртият период се характеризира със стесняване на площта на кастела. Смята се, че Капи-
дава била възстаиовена при Анастасий (191—518). Прокопий не споменава Капидава между
поправениге от Юстиниан I крепости. Последният период се поставя от управлението на Ана-
стасий до края на VI в., когачо Капидава заедио с други крепости но десния бряг на долння
Дунав била разрушена от аварскше и славяискпте нашествия.
По-късно върху развалините па Капидава било построено средновековно селище.533
Кастелът Улметум033 се намнра при с. Горни Пантслимоп в Северна Добруджа (СР Р}-
мъния), иа важния кръстопът между Черно море и Д)нав и между Марцнанопол—Тропеум
Траяни и Ногиодуиум иа Дунав. Според В. Първан тон има формата на трапец със страни
160'. 140 м, ио отобщия план се вижда, че в ленетвптсл пост има иеправплпа петоъгълна форма
(обр. 23«). Укрепнтелната система ил Улметум е много сходна иа тази на Абритус както по от-
ношение на стронтедиата техника и строителните Maiepna.nn, така и па формата па трите упо-
требени типа кули Има и никои отличим, конго са гпнпчип за времего, когаго била построена
крепостната < гена на Улметум. Ъгловите кули па Улметум са кръглн н се огличават от ветрп-
•* G Г I о г ' и, R. Г 1 и । । е и, р. 1) I л с о п 11 C.apiil.Tv.i 1 Bncniesti, 1958, р. 7 sqq.; Н-
G a j * w к я. Op сП., [> 8'1 <| . 109, 149 sq.
11 V. Puiva и. Drioperiri non.i in Scythia minor Anal Avail. romfine, sor II, t XXXV, 1912 —
1913 _ Mcrn ic| pt., p. 4/4, 11ц. 2.
G 1 1 О l 1 U, R. I 1 0 1 i . c u, p D I d с O It u. Op cit., p 135 sqq.
• V I’irvn n ( । I ili-a I In cluin I. Anahk Acad roiinhie, s<»r. 11, t. XXXIV, 1911 — 19)2, p. 497 sqq.;
Citnkj 1 Irrttuni 11, I, XXXVJ, 1913—1914, p 245 j.qq.; Cetateii I liintiiHi 111 t. XXXV11, 1914 —1915. p. *65
oq 11 G a j < w к a. Op cit.; p 120 sq
16
'добре «н ни ьг 1опн куш на A6pni\< Ку нн с т|юрмл на буквата U при Улметум са по-скъсени
> съшнге кун> на \6pniv 1 1инснк?иата го.тямя правоъгълна кула с д вата зидани пилона в
А лиетум оггомрч на к\ нтг Г) и 23 в Абриту. Пилонитс па < помопатята кула в Улметум са
и и рак ни в месена шдария, каго се срещат пояси от по четири реда тухли 334 Пнлоните на
споменлпне кути в Абригуе сыцо гака имат смесена зидария с пояси от по гри и четири реда
тухли. )п«грсОени едш «временно. Няма съмпепие, чс укрепителната система на Улметум и
Абрит , с са от едно и също време. Освен това в крепос i нит< степи на Улметум са вторично упо-
требеши множагво надгробии паметници с латински надписи, оброчни и други паметници,
най-чесго с шгнн«.ки и много по-рядко с гръцки надписи, поставени обикновено над банкета
на обновите, свмдсчелство а къснорнмския пронзход иа стените на Улметум.
Кастелът имел три порти, раз положе пн съответно па северозападиата, югозападната и
южната стена.m В критичны а нею времена ст? наложи ю с гесияваисто на портите и превръ-
щанего им в по чалкн порти или потерни. При гона преустройство северозападиата порта,
която откачало нмала спущаща се врата (катаракта), била преустроена в двукрила, въртяща
се врата. Обаче в последняя езап па пасивпа защита били окончателно зазидани северозапад-
ната порта и южната малка порта. Останала да обслужва креиш г га само стесиеиата югозапад-
на порта (широка 2,50 м). Па въпроса за времето на станалите стеспявапия и зазиждания ще
се спрем в края на трута, когато разг.теждаме апалогичните явления в Абритус.
В. Първаи правплно отнася кастела Улметум към същото време, към което са и другите
аналогичны кастели в днешна Северна Добруджа. Но той смята, че вграждането на надгробните
и оброчните паметници в крепостните степи па Улметум е станало по време на последното въз-
становяваие на крепостта през управлението на Юстиниан I.33® Ние смятаме, че то е станало
по времето на изграждането на крепостните степи в гореописапата схема. В. Първаи е устано-
вил три опожарени пласта, конто той евързва с последователните нападения и разрушения на
хуните, аварите и славяните.
По-късно върху развалините на ранновизантийската крепост възникнало ранносредно-
вековно селище.337
При с. Иглица, окръг Тулча, на десния бряг на Дунав, са разположени две крепости, от-
стоящи една от друга на 600 м. Те се означават с името Трезмис.
''* С, t., a Lli.ietum II, р. 275, fig. 29.
“ L'ln • ‘urn I p 522 sg., fig. 20, tabl. XI, 2; I Imetuin II, 258, fig 15.
** I Imetum J, p. 602.
04 1 'Im ’ 1 p 570, t. bl. XXIII.
Обр 2зЯ. План на кастела Улметум (no В. Първаи)
U Абрвтуъ, I
217
О 25 50 м
’ । t
Обр 239. План на |егионния лагер Трезмис
(източна!а крепост)
Източната крепост338 представлява военнпят лагер на V Л1акедонски легион след премест-
ването му от Ескус след втората дакийска война в 106 до 167 г. и на II Херкулесов легион по
времето на Константин I. Тя е ко-добре изследвана в археологическо отношение, отколкою
западната крепост. Има трапецевидна форма с размери 145"" 120 м (обр. 239). Всички кули са
издадени навън от куртиннте и са от известните три типа: ветрилообразни (североизточната и
южната ъглова кула), U-образни и правоъгълни (междинните). Преобладават U-образните кули.
Те фланкират и единствената порта, намираща се на западната страна. Само една правоъгълиа
кула се намира по средата на северната стена. Разположението и редуването на кулите на се-
вёрната стена (две ъглови, две U-образни и една правоъгълиа кула по средата) напълно отго-
варя на това на източната крепостна стена на Каппдава. В крепостннте стени били вторично
употребенн надгробии плочи с разнообразна релефна у краса и с надписи, жертвеиици и различии
архитектурни части от II и III в.
Според румънските археологи и историци източният лагер при Трезмис бил укрепен с
гореописаната система след тетрархпята, а именно при Константин Велики, Констанций II
и Констанс (337—340). За заздравяваието на долнодунавския лимес по това време свидетел-
ствува един латински надпис, открит в Трезмис.339
Западната крепост340 има трапецевидна форма с размери 100х 150 м. Проучванията уста-
новпха, че там било цивилного селище Трезмис, коего при .Марк Аврелий било издпгнато в
ранг на муниципий. Различават се четири фази на развитие: I фаза — от Авгхсг до Траян, ко-
гато съществува местно селище - они гум, II фаза — от Траян ;о Марк Аврелий, III фаза —
III в., Koiaro V Македонски легион бил в Потаиса и от 271 г. в Ескус, и IV фаза — IV—VII в.
Кастелът Дниогеция е разположен вьрху малък остров в един от ръкавите на Дунав в
м. Бисерикуца (Черквицата) при с. Гарван, окръг Мачии Той има неправилна форма(обр. 240).341
col .91; A I -S > t I a n Ri-chi i
*’“ Al S. t e t a Ii. Op. cit.,
041 II G a j । v. La Op. cit.,
arhcolok'lc Garvnit — AK A, Vlll, 1962, j> 675 692;
4 G; <i §tHnn, M (' о in a $1 Г. <1 о ni a.
”• А. Betz. Tro. ат КГ, 4111,1939, col. 591 596; R. 4 u 1 р е 1. В .1 г п е a. Din istoria Do-
brofiei. II, 1968, p 373 el pa ain; \ 1 S. tj I e I a n. 1 ine unis, coibidera|ii lopufirafice. — Bull, monutn. isto-
ri , 1971, ni 4, p 13 2, hi' 1 19; Recbeiches de pliolo-t ntei prclatiuii archeoloqique siu le limes de la Seylhie
iriineiir i In pit etc du I\e cniiqii ; international d’etndes snr les frontieres romaines
MainaU 6 H pt mine 197“ Kfiln nnd Wien. 1971, n 9/ suq , t.ibl. 16 17; 11 G a j e w s k a. Op cit.. p 96
9 , lip 35 1 D о г n | i и. В о I I и 1л iloi iid milit.ir d le imiii \ Maeed.mie.i la Duiiafea de ios (Das Mi-
lil <rkrritoriilin der Ir'po V M.ieeduiile.i an der iiiHeicn Duii.iu ini 2. ,Ih. u. Z — SC1V t 23 1 l«~;> p Щ -6“.
,w .1 W i IJ nun thrift .ni lioesmb. jOi рщ 4У1, 2 Hell, 1913^ p 2tl) \ Bet” Op cit".
de pliolo-inlerpretation ircheologique. p 99
I 100. Л. В e t z. Op cit , col. 594.
$ I e I a u, I. 11 a г и e a ^i В. M i I r c a. $antierul
В a г и e a. Dinogetia. Buciiiejli, 1969s, p 5 sqq.. iig
Dinopeltn 1 Bueurejti, 1967, p. 9 sqq.
218
Вллзансто е ставлло едннсгвено през портата на югоизточната стена. На срещуполож-
ната стена нма потерна. 3лстъпени са U-образни, подковообразна (вариант на U-образните)
н ветрилообразни кули. Употребена е смесена зидария с пояси от по четири и пет реда тухли.
Хоросанът е смесен с късчета от червени тухли.
Крепостните стени били издигнати в самня край на III в. или началото на 1\ в Тук са
открпти тухли с печати на I Юпитеров скитски легион, който бил сформиран при Диоклетиан
и чийто главен лагер бил в Новнодунум.342 Намерени са пещи за изпичане на тухли, в конто
са откритн монети от Диоклетиан н Максимиан Херкулий (286—305).
Днногеция била възстановена при Юстиниан I Тогава била преустроепа портата. Била
изградена правоъгълна кула-порта, която заместила портата с двете U-образни кули (обр. 240).
Върху развалините на Днногеция възникнало средновековио селище.343
Кастелът Новнодунум при гр. Исакча на Дунав съществувал още през II—III в. (I фаза).
Тук бил гарнизонът на I Юпитеров скитски легион и седалището на гчавния комендант на дол-
G. $ t е { а л. SC1X \ 111, 1—4, 1957, р 339—346; Dacia VII—VIII, 1937—1940, р. 401—425, f г. 12.
I—6; La le.io I lovia et la detente de la frontrere danubienne ап IVе s de n ' Nouv lie etude d’i toir_ Bu-
carest. 1955, p. 181 —18~
s,s G. $ tela n, 1. В a r n i a, M. С о m $ a $i E. Co m $a. Op cit
Обр. 240. План на кастела Днногеция (по Г. Щефан)
Обр 241. План на северната крепостна степа п.ч легцокнпя
литер Новнодунум (ни П Парня)
219
о 100 200 м
I I id
Обр. 242. План на град Либида или Ибида (по А. Щефан)
нодунавската флотилия в Малка Скития. Засега е разкрита част от северната крепостна стена
покрай Дунав, съоръжена с издадени навън U-образни (шест) и една правоъгълна кула (обр.
241).344 В хоросана на емплектона на стената била намерена бронзова монета от гпаксенции
(308—309), която показва, че стената била издигната в началото на IV в. (II фаза). Стените били
неколкократно разрушавани и поправяни. За последен път те били възстановени при Юстиниан
I (III фаза), както споменава Прокопий (За строежите, IV, 7). Аварските и славянските напа-
дения сложили край и на тази крепост.
При Слава Русъ се издигат развалините на един от най-просторните градове от римско-
византийската епоха в Малка Скития. Според Прокопий (За строежите, IV, 7) името на града
гласило I b i d а. Напоследък има мнение, че това е неправилна форма от името L i b i d а
или L i b i d i п а.345 Включената вътре в крепостните стени площ има неправилна форма.316
Северната стена разполага с две ъглови подковообразни, една правоъгълна и четири U-образни
кули. Северната порта се фланкира от U-образни кули. Тя е разположена близо до североиз-
точния ъгъл (обр. 242). По западната стена са разкрити две правоъгълни и една U-образна
кула, обаче южната й част не е още разкопана. По източната стена не са изследвани кули.
Югоизточната ъглова кула навярио била подковообразна. По южната стена също не са изслед-
вани кулите. Може да се предположи обаче, че тяхната форма е била U-образна и евентуално
правоъгълна.
Към югозападната крепостна стена е допрян друг малък кастел с крепостни кули, кон-
то напълно приличат на тези на голямата крепост-град: U-образни, подковообразни и пра-
воъгълпи. г
MCA IV* 1957 Гр* *162—ШЬ^МСЛ Cv t8 с SaPaluril<? de salvare de la Noviodunuin. --
&Sr™S ' sSulSnd Kain-Fr?zUid9C7 7 Щ? Roms.1 Vorklge d^TiX^atio^
™ A. Ar i с e * c u. BMl, XI 1971, 3,’ tabl.’58-Jo(=Be>hefte der Bonner Jahrbiicher. Bd. 19)-
Din htorja' Dobrogel,1 П?р°Р426.1'’ P' '°5’ labL 2}~22 11 цит- там литература; R. V u 1 р е $i I. В a r n e a.
220
Г( крещх г с мною сходна по формата на кулите иа Тропеум Траяии от КонстаН-
тпноР време Малкою укрепление е по-късно, павярио от времето на Юстиниан I
Грат Гоми играл важна роля в псюрнята иа провинция Малка Скития, чнйто главен
грат бил той. < ынателио ще се ограничим само върху иеговам укреишелиа система. Днес
разкригата, консервпр.ша и експоппрапа крепостна стена се характернэира с нравоъгълни
кхлн, Издадени навън от куртината Известии са северната и северозападната порта, фланки-
рани ат привоз.гълни кули.847
От гр. Томи ироизхожда един латински строителен надпис от времето на император
Днок.itтлап, в коню сс спомеиава за построяиането на нова порта, наречена porta praesida-
ria.34* В. Канараке еьобщава, че по време па разкопкнте на крепостните степи на Томи, прове-
дени през 50-те годинн на нашня век, в емплектона на три участъка от стеиите били наме-
рени бронзови монети от нмператорпте Клавдий Готски и Аврелиан, конто му дават основа-
ние да приеме, че стенпте били изграденн по времето па Диоклетиан или Константин 1.34й Ние
счятаме, че правоъгълннте кули са тппнчин за управление го па Диоклетиан.
Томи бил неколкократно разрушаваи и възставовяван, макар че писменнте извори не съоб-
щават инщо за това. Прокопий (За строежите, кн. IV, 11) по отбелязва Томи между възстано-
вените от Юстиниан I градове.
При нзкопнп работп за нов строеж през 1912 г. па бул. „Република" била намерена U-об-
разна кула,850 която се намнра непосредствено иа север от огкритата през 1958 г. северна порта
на античная град.851 Тук върху един голям каменел блок от външната облицовка на челната
полукръгла част е издълбан строителен гръцки надпис, от който узнаваме, че „колегията на
месарите възстановила 24 стъпки“ (т. е. повече от 7 м).347 348 * * * 352 В. Първан предполага, че това е ста-
нало през управлението на Анастасий или на Юстиниан I. Той отбелязва, че до надписа била
открита бронзова монета от Юстиниан I, сечена между 547—548 г.35°
През юли 1958 г. под ръководството на Александра Александреску от Букурещ бяха под-
новени разкопкнте на спомепатата U-образна кула и беше установено, че тя била изградена
върху останките на по-стара правоъгълна издадена навън кула,354 която е съвременна на оста-
налнте кули с тазн форма по северната и западната крепостна стена.
Томи е град с многовековна история. Той бил укрепен още в предримско, римско и ранно-
византийско време. При разкопки се прецизират отделимте строителнн периоди.
От направения преглед върху укрепените военни лагери и градове в провинция Малка
Скития (дн. Северна Добруджа) се вижда, че там се намират напълио еднакви по форма, начин
на строеж, строителнн материали, поправки и използуване вторично на надгробии паметници
с надписи, на скулптурни произведения, архитектурни части, както в крепостните стени на
Абритус. Землените укрепления се заместват от каменни. Капидава и други кастели през II в.
имали вътрешни правоъгълни кули. Досега никъде не е документирано изграждане на схемата
„Абритус1* през управлението на Марк Аврелий и Комод. Редица епиграфски, нумизматични
и археологически доказателства отнасят изграждането на тук занимаващите ни крепостна
стени с U-образни, правоъгълни и ветрилообразни кули едва към последната третина на III в.
и тяхното изграждане се евързва с голямо разрушение около средата на III в., предизвикано
от готите, херулите, бастарните и други варварски племена, конто нахлули в Долна Мизия,
в това число в днешната територия на HP България. Крепостните стени на Томи, Калатис и др.
били възстановени още по-рано, след нашествието на костобоките в 170 г.
Въз основа иа посочените паралели укрепнтелната система на Абритус трябва да се от-
несе към същия исторически период — края на III в.
ДАТИРОВКА НА УКРЕПНТЕЛНАТА СИСТЕМА НА КАСТЕЛА
АБРИТУС. ПО-КЪСНИ ПОПРАВКИ И ПРЕУСТРОЙСТВА
Направеният кратък преглед иа римското крспостно строителство в Европа, Северна
Африка, Мала Азия и Предна Азия през I—IV в., от една страна, и в днешните земи на HP Бъл-
гария (Горна Мизия, Долпа Мизия и Тракия) и в Северна Добруджа на СР Румъния (Малка
Скития), от друга страна, позволява да се проследят осиовиите тенденции и влияния в разви-
347 R. V u 1 р е $i I. В а г и е a. Din istorifl Dobrogei. Il, p. 376 и цит. гам литература.
343 C1L, Ш 14450; I- S t о i a n. Toniitana. Bucuresti, 1962, p. 50, 127—128.
348 V. Canarache. Tomis. Bucnrejti, 1961, p. 16—17.
aw у Parvan Zidul ceta|ii Tomi. — Analele Acad.rom.lne, ser. 11, t. XXXV11, 191-1—1915, p. 419 sqq.,
fig. 4, tabl’ I; 1. S t о i a n. Op. cit., p. 54; R. Vul pe ?i 1. В a r n e a. Op. cit., II, p. 423—424.
зы руководится ца разкопките e авторът ня настоящий труд.
342 V. P 3 r v a n. Op. cit.
343 Ibidem.
844 Резултатите не са публикуваин.
221
отг’эччснре иа общественен и кояоии ческото разыгпм и
ТХ«« «<* —1 •* °6и“’'-така яжст-
,.4iihi J г I НН' - ра със запазване на тради-
УЧ».»»» ».AW™1***" ,\S , е «крХни и.» ПМ«гон«-.
Г" Хм ОТ к ртината. а другата вда-
с г"-ътгг 1 ч/Г rot се наблюдав^ н ,^>стно връщане назад. Наи-ранните римски воен-
н лагери*?. - но- (ървенн Кулите са квадратни или правоъгълни и са разположенп от
:»-i ”а, W Докато в Запади Европа те-и лагери през втората половина
иа! в ее имев тв.зе капании. тов никои провинции като Британия, Дакия и др те продъл-
жават дре Траяново и дори началото на Хадриановото управление. „лл<г„^ ла
При \ дг ан се проявява тендеицията само предната част на кулите на портите да се
кзнесе слабо н^пред от стената, като останалите кули оставит от вътрешната страна.
У правлен- ето на Марк Аврелий с Луций Вер, сам или заедно със сина си Комод, бележи
по-с мела крачка напред. В Европа кулите на портите се издават само с една трета част навън,
а останалите две трети остават вътре в стената и лагера. Останалите кули са само вътрешни.
Наред с квадратните или правоъгълните кули се срещат и полукръглите отвы , а U-o азн
отвътре кули. При Северите започват да се издават с една трета част и останалите кули. 1акова
е развитието на фортификацията и в провинция Дакия в нейните три разделе я. 1а око.
средата на 111 в., т. е. в навечерието на готското нашествие в 250 г., се строят полукръгли из-
цяло издадени кули не само при портите, но и междинни. Обаче все още не е достигната схе-
мата ..Абритус".
Т. Бехерт®*’ смята, че управлението на Северите е краен предел на развитието на рим-
ского крепостно строителство в Европа. Според него след тях нищо ново не било създадено.
Обаче времето след Северите има също така своите характерни черти. Наистина формите на
кулите са известии още от по-рано, но сега кулите са по-силно издадени навън, съчетават се
различии тивове кули, какъвто е случаят при Абритус и крепостите в Малка Скития. Изменят
се строителните техники и стронтелните материали.
Темповете на развитие на римската фортификация в /Чала Азия, Предка Азия и Северна
Африка значително са по-ускорени и изпреварват тези в Европа. Още при Марк Аврелий (161 —
180) там се срещат полукръгли или U-образни изцяло изнесени кули не само при портите, но
по цялото протежение на крепостната стена. Т. Бехерт®66 е на мнение, че фортификацията на
Северна Африка влияе върху тази на Европа. Това е гака. Но ние смятаме, че в общото раз-
витие азиатските провинции Сирия и Арабия имат водещо и решптелно значение.357 Трябва
да се съжалява, че тамошните кастели с U-образни кули все още нямат сигурна и прецизна да-
тировка, която да се получи в резултат на нови системни комплексни проучвания (епиграф-
ски, археологически, нумизматични и писмени данни). Засега тамошните лагери от типа на
схемата „Абритус" се отнасят от изследвачите към края на II — началото на III в., т. е. към
управлението на Марк Аврелий — Комод — Септимий Север.
Все още не е цялостно разкопана и изследвана крепостната стена с портите и кулите на
нито един град в провинция Тракия у нас: Филипопол, Августа Траяна, Дпоклетианопол, Сер-
дика и др., а само отделки части, въз основа на конто трябва да съдим за характера на укре-
пителната система. Кулите на портите на Августа Траяна и Дискодуратере са правоъгълни и
много слабо изнесени навън от крепостната стена, а на Пауталия (източната порта) са полу-
кръгли отвън и кръгли отвътре. Не са открити портите на Филипопол и Сердика. Напоследък
се предполага, че е намерена една от кулите на южната порта на Филипопол, която има право-
ъгьлен план. За плана на кулите съдим по откритите ку7ли в Августа Траяна, Дискол.урятере,
Диоклетианопол, Пауталия и Филипопол. Те са предимно квадратни или правоъгълни, изцяло
изнесени навън от стената, а ъгловите — кръгли. Интересно е да се отбележи несъответствието
в степента на изнасяне навън между кулите на портите и останалите кули на Августа Траяна
и Дискодуратере. При тях портите много слабо се издават навън, докато междинните и ъгто-
вите кули са няколко пъти по-издадени от тях. Този факт е обратен на естественото развитие
на римската фортификация в Западна и Средня Европа, където най-напред се издават кулите
на портите, а мно ) по-късно останалите кули. Този въпрос заслужава по-нататък специално
проучване въз основа на нови открнтня в тези крепости. сиецнално
В е ште па провинция Тракия на север от Стара планина при крепостните стени на Ни-
кополис ад Иструм се иаблюдават полукръгли или U-образни изнесени навън междинни кути
и кръгли ъглови, съдеики по самолетната снимка от 1943 г. Други кули не се забеТязват което
показва, че в продолжение на петвековното си съществуване градът имал един и съши купи
конто били поправяни след разрушения от нападения. Тук нямаме комбинация™ оттри??раз-
“ ?bi£m.Cph. 26(!- °” Р' 204: Л- - RE- Suppl. 9. 1962. col. 636.
47 Т. Бехерт не се зацимава с провинциите в Азия.
222
лични типа кулн, както при Абритус. Крепостннте стени на Никополис ад Иструм имат важно
значение за правилпото датнране на стените с U-образннте кули у нас. Засега въз основа на
наблюденпята вър.ху терена, нумнзматическите данни и историческите съображения укрепя-
ването на Никополис ад Иструм трябва да отнесем към времето на Марк Аврелий — Комод или
евентуално Септимий Север. Бъдещпте системнн разкопки на укрепптелната система навярно
въпреки големите разрушения ще покажат доколко тези предположения са верни. Във всеки
случай укрепптелната схема на Никополис ад Иструм се отличава от тази на градовете в про-
винция Тракия на юг от Стара планпиа, като Фнлипопол, Сердика, Августа Траяна, Диско-
дуратере, Диоклетианопол, Пауталня и др., и се сблпжава до тази на градовете и кастелите в
Долна Мизия, към която той преминава при Комод—Септимий Север.
Единственият засега пример на крепост с U-образни кули в Тракия на юг от Стара пла-
нина представлява крепостта Констанция при гр. Марина, Хасковски окръг, датирана от из-
следвачите в първата половина на IV в.
Тъй като кастелът Абритус през цялото свое пяколковековно съществуване е принадле-
жал към провинция Долна .Мизия, по-къспо Втора Мизия, то за установяване на датата на не-
говата укрепителна система голям интерес представляват няколко обекта от тази провинция,
в дн. Северна България. На първо място трябва да се постави кастелът Августе при с. Хърлец,
Врачански окръг, където построявапето на крепостната стена с U-образиите кули е станало най-
рано след времето на Септимий Север. Интересни данпн предлага Нове. Там е открита първо-
началната каменна стена със слабо издадените навън четвъртити кулн на портите и вътреш-
ните правоъгълни междинни кулн, конто датират отбрапптелната система във времето на Ха-
дрпан. По-късно станало преустройство на кулите на южната порта и нревръщапето им в U-
образни кули, както и изграждането иа нова крепостна стена с U-образни кули върху трасето
на първата стена. Стената е изпълнена в смесена зидария с пояси от по три реда тухли. От-
носно датировката на тази стена има две различии схващания: а) преди готското нашествие
в 250 г. и б) след 250 г. Ако приемем първото мнение, трябва да допуснем, че Нове бил раз-
рушен от костобоките в 170 г. и след известно време бил защитен с нова стена. Това би могло
да бъде времето на Марк Аврелий — Комод или евентуално на Септимий Север. В такъв случай
може да се направи успоредица със стените на Никополис ад Иструм със същия тип кули.
Второто мнение може да се свърже с разрушенията, причинена от готите в 250 г. Нямаме све-
дения за превземане на Нове, но несъмнено той е пострадал. Правилното разрешаване на този
въпрос има важно ключово значение за определи не не само на въпросната стена на Нове I,
но и на Абритус.
Кастелът Ятрус и кастелът при с. Войвода (Шуменски окръг) показват голямо сходство
с укрепителната система на Абритус. Въз основа на стратнграфските наблюдения и открнтите
археологически и нумизматични материалп изследвачите ги датират към началото на IV в.
Прави впечатление, че при стените с U-образнпте кули били вторично използувани мно-
жество архитектурни части, надгробии, оброчни и офнцпални надписи на латински пли гръцкп
език, свидетелство за напрегнатите години, конто преживявалн крепостите, за да се прпбегне
до споменатите надписи.
Заслужава да се обърне внимание на обстоятелсгвото, че укрепптелната схема на Абрп-
тус не се среща в провинция Дакия до нейното напущапе от римляните в 271 г., а едва в про-
винция Малка Скития в края на III — началото па IV в.
Нека се върнем отново на Абритус и видим какви датиращи данни нн предлагат вторично
вградените архитектурни части и надгробии ламетппци в самнте основа и отчасти в стените на
кулите и куртиннте, свидетелство за първопачалиото построявапе па стената, а не за по-късно
възстановяване.
Но преди да ги разгледаме, пека припомним двата лагнпскн падписа от разградския Хи-
сарлък, датиращи от времето па Антонин Пий. В единая се говори за строеж, наиравеп от квар-
тир уващата в Абритус немощна войска (навярно кохорта) между 140 и 142 г. или между 146
и 148 г. Вторият надпис е този, който съдържа имею иа Абрптус (139—161). Няма ппкакво
съмнение, че при Антонин Пий кастелът Абритус бил вече защитен с каменна крепостна стена,
обаче досега не са открити останки от нея. Изглежда, че тя с заграждала само част от по-къс-
ната площ, включена в чертите иа крепостната стена със сложпага система от трите типа кулн.
Ние не знаем къде се е простирал първопачалпият лагер. Съдейкп по аналогии от Западна к
Средна Европа, Северна Добруджа, както и от пашите земи (Рацпарня, Нове и др.), трябва да
допуснем, че най-старата степа на Абритус с имала вътрепнп) ираноъгълпи междинни кули и
трапецовидни ъглови кулн. Може да се предположи, че само кулите па портите били малко
изнесени навън. Каю я сравним със сигурио установенага укрепителна система, която днес
се издига над земята, установяваме, че пяма никакая прилика между тях. Несъмнено вторага
крепостца стена е по-късяа.
Значителен е броят на вторично вградените паметници с латински и гръцкп надписи,
предимно надгробии, в горната част на основата на укрепителната система па Абритус с I1
223
Заставят внимание два латински надгробии надписа, конто съдър-
образиите и др)гите кул -3^> вместо хоризонтална.368 Единият надпис се откри
жат бл квлта L с наклонена надо у > ° Имего Valeria. Вторият паметник е издигнат
в ъгловата югозападна кулаа 26. Д Всичките носят личного име Ulpius, свидетелство
в намет на един баща и бра £ п чппавеннте проучвания върху палеографията на бук-
- МЗР» Авре-йРИФКоМоД и ?ро-
офиц,^ Рим или в
‘надпис XX.Vwpa о^Комод (iSTr.).3™^ Ефес в Мал| Ази3^(^у в0^Ц*я)
е от управлението па Марк Аврелий.301 Надпис ог Палмира в Сирия е от 183 г., дру т гр. Та-
ране в Испания е от края па 11 — началото на III в.363
В надписи от Румъния същата буква е засвндетелствувана още през първата половина на
111 в. и по-късно. Така например един надпис, употребен вторично в крепостната стена на Ка-
пидава, е датиран след готского нашествие в 248 г.304 От с. Гърличу 3 произхожда надпис, по-
светен на Филип сив—Цезар и наОтацилня Севера, иегова майка и съпруга на Филип Арабин-
баща (244—24е!).
От България също така са известии надписи със същата палеография, един нацпис от
Разград (Абритус) от края иа II или началото на III в.,300 един надпис от югоизточната ъглова
кула на втората стена с U-образните кули на Нове I,307 един надпис от кастела Ятрус 08 от края
на II или началото на III в., един надпис от Одесос31’” от втората половина на II в. (според нас
най-рано края на II в.), един надпис от Дуросторум370 от времето на Север Александър (226 г.).
У нас са открпти множество надписи, конто датират от III—VI в. и дори по-късно. 71
Останалите надгробии памегннци с латински и по-рядко с гръцки надписи, някои с изоб-
ражение на „погребалио угощение" и с бюстове на покойнициге, датират от II в., по-скоро от
втората му половина. В надписите се срещат имена като Т. Aelius, Aurelius, Aurelia и др.,
конто сочат императорска романизация при Хадриан и Марк Аврелий.
Времената били толкова критични и нуждата от здрава крепостна стена била толкова го-
ляма, че строителнте прибягнали не само до паметниците от некролола и светилищата, но дори
до скулптурните ателиета, откъдето взели лредварително прнготвенн надгробии паметниии, но
без надписи, конто се правели, когато клиентът поръчвал паметника.
Надгробните и посветителните надписи стояли известно време съответно в некропола и
светилищата и след това били вторично използувани като строителен материал в крепостните
стени и кули. Не знаем колко е продължило това време. Следователно най-ранната възможна
дата за построяването на укрепнтелната система на Абритус би могла да бъде самият край на
Н или началото на III в., т. е. управлението на Марк Аврелий — Комод или Септимий Север.
Ако тази дата отговаря на нсторическата достоверност, то Абритус е имал крепостна стена преди
готското нашествие в Долна Мизия и битката в неговата околност през началото на лятото
на 251 г.
Ст. Бояджиев872 смята, че не е възможно Абритус да е бил незащитен с крепостна стена
преди сражението в 251 г., и затова изказва мнение, че днес издигащата се крепостна стена е
първата и едииствена стена, построена по времето на Марк Аврелий или малко след него, т. е.
в края на II и началото на III в. Към тези отображения той добавя и снабдяването с крепостна
стена на Филилонол, Августа Траяна, Диоклетианопол и др. по същото време. Обаче предпо-
ложенията от исторически аспект трябва да бъдат подкрепени от конкретни прецизно датнрани
факти от археологически, нумизматични и епиграфски характер. Ние вече отбелязахме, че
Абритус имал първа каменна стена още през първата половина на II в., която засега не знаем
.1 Ol.lXL.Beiblatt. 1968—1971, р. 50. п. 19. fii
Р 1)iaeo«u- Capidava, р. 116 sq.’
— SCIV, 2, 1958, p 312 sqq.
11<|дгрО1>ццre плочп от рнмско креме в Северна България. С., 1942 е 26 А'» 18
ИЛИ, XXX. 1967, г. 89 и ел
U- п J U Т" Г - Klio, 47. 1966, р. 361, tabl. 1, I.
1G Bulg., P, n. 218 C1L III 14458
E. Kali Antike Deiikni.ilcr ш Bulgarian. Wien, 1906, u. 126.
368 Те me бъдаг публикувапи в т. II u.i \6pnryc.
. I “W En 9,S,r >S.' ,tlOAdo.11 of dated Latin Inscription from Rome and the Neigh-
bourhood, A. D. 100-199. Vol. II. Los Angelos. 1964, n. ‘237, p. 131 — 136, tabl 110 = CIL VI 3<>333 s
300 Ibidem, n. 242, tabl. 114. ’ ’
361 D. Knibbe. Nene Insehriflen ans Ephe
:,of Syria, XLIX, 1972, p. 495.
M fold y. Die roinisclie.ii limchrifteu von Taracco. Berlin, 1975, n 62 639 933 etc
r I,’1lorf"scu- RFlorescu ji P Diacouu. Capidava. p. 116 so’
(J. Ь I О Г . , c LI - . ........
jOft Д II. Д я м и грин.
Обр. 17.
J67 — -----
зла
ю
370
«71 II* I ..... .....“•'* ill U uitrui ivu. Vfc lull, 1»UU. 11. Ilin
398 , 403 , 4112Ul‘i:1428; ((Ж" * Л i fv ‘ мг’Л ^T0,’ 82 ^‘‘Р^иая). 110. 384. 393.
lin, 1964, n.n. 1, 10, 21, 30, 42 etc. g R und sPatlateinische Inschnften aus Bulgarien. Ber-
f. Ь о я д Ж И <• в. Съсгоииие па и «еледваш.ята върху архитектура™ в Тракия и Дакия. . ., с. 180, 188.
224
докога била използувапа, кога била поправима и кога била изоставена, за да се изгради по-
късната укрепителна система, предмет на настоящий труд.
Проучванията в кастела Августе при с. Хърлец показват, че построявапето на въпрос-
ната система е станало едва след Северите, вероятно преди 250 г. или след тази дата. Така стой
въпросът и с втората крепостна стена на Нове I. Обаче най-близките паралели на укрепител-
ната система на Абритус от Долна Мизия (Ятрус, крепостта при с. Войвода, Шуменски окръг,
н др.) и Малка Скнтпя (Тропеум Траяни, Капидава, Трезмис, Улметум, 'Диногеция и др.) се
датират в самия край на III и началото на IV в. въз основа на редица археологически, епи-
графски и нумизматични фактн.373
Следователно при сегашното състояние на изследванията системата „Абритус" може да
се поставн най-рано в навечерието на готското нашествие в 250 г. и с още по-голяма сигурност
след него, когато несъмнено били взети енергични мерки за солидно укрепване и за използу-
ване на тогавашната отбранителна система от три типа кули (втората половина на III в.). В
полза на последнего се явяват многобройните надгробии паметници с надписи, използувани
вторично при изграждането на крепостннте степи на Абритус.
Имайкн пред вид нялостното развитие на крепостного строителство в огромната Римска
империя през I—IV в., трябва да приемем, че появата на системата „Абритус" е резултат на
неколковековно развитие, както показват съчетанието на трите типа кули (ветрилообразните,
правоъгълнпте и U-образните, с преобладание па последните), стронтелните техники, строи-
телните материалп и вторично използуваните архитектурни части, надгробии и оброчни па-
метници (с надписи и без надписи). Обаче U-образните кули се срещат най-напред при крепо-
стите в Мала Азия и Предна Азия в края на II и началото на III в. По същото време този тип
кули се разпространява и в Северна Африка. Западна и Средна Европа закъсняват с използу-
ването на въпросните кули. Що се отнася до земите на Балканский полуостров и по-специално
на Горна Мизия, Долна Мизия и Тракия (дн. НР България) и на Малка Скития (дн. Северна
Добруджа в Румъния), те са търпели влияние направо от Мала Азия и Предна Азия. В някои
отношения, конто посочихме при разглеждането на конкретните градове и кастели, фортифи-
кацията в Долна /Мизия и Тракия изпреварва тази в Западна и Средна Европа.
Отбранителната система „Абритус" се задържа през IV в. и дори по-късно, както видяхме
от привлечените примеря от различните части на Римската и по-късно на Византийската им-
перия. Тя се е оказала твърде ефикасна в сравнение с предхождащите я системи, конто съ-
държали предимно правоъгълни, изнесени навън от куртината кули. Проблемът за системата
„Абритус" се нуждае от допълнителни археологически разкопки, за да се попълнят съществу-
ващите днес лакуни в проучванията. Затова той ще бъде актуален дълго време както в българ-
ската, така и в чуждестранната археология.
* * ♦
През своего близо шествековно съществуване Абритус бил опора на римската и византий-
ската власт в днешния Разградски окръг, заемащ важно стратегическо местоположение. Той
бил многократно нападай, разрушаваи и възстановяван, както показват резултатите от разкоп-
ките от 1953—1976 г. Най-много са пострадали портите и кулите. На някои места се виждат
първоначалният строеж и по-късните поправки, различаващи се по строителння материал и
строителната техника.
При едно много голямо нападение западната порта до такава стелен била разрушена, че
страничните пиластри за движение на спущащата се врата (катаракта) оцелели едва до 1 м
над тогавашното равнище на прага на портата. При възстановяването на портата се отказали
от катарактата и преминали към двукрила въртяща се дървена врата, като пиластрите били
надзидани с малки каменни блокчета вместо първоначалните големи каменни квадри. Крилата
се въртели около отвесни дървени оси, прикрепени в специални дупки в двата края на каменния
праг. Трудно е да се датира това разрушаване. Ако наисгина стената била изградена преди
250 г., това разрушаване би могло да се евърже с готското нашествие в 251 г., но а ко стената да-
тира след това събитие, то тогава трябва да го отнесем към второго готско нападение в 376—378 г.,
което завършило с битката при Адрианопол и със смъртта на император Валенс през 378 г.
Западната порта бележи и друг строителен период. Външната врата била повредена и
била заменена с друга също така двукрила дървена врата, както се установява от новите дупки
за нейното прикрепване върху каменния праг.
Голямото забележително съкровище от 835 златни монети от V в., последните от самия
край на века, е доказателство за опасността, която застрашавала по това време Абритус.
От писмените извори знаем за остготски нападения в Долна Мизия или Втора Мизия, дн. Се-
вероизточна България.
” Затова нис датирахме системата на Абритус по гова време. Вж. Т. Иванов. Укрепителната
система на Абритус. — Археология. 1966, кн. 4, с 31.
П Абритус, 1
225
- а„ , Абплт\с представляй змиждаието на трите
Последната мирка на паенвна‘ е Рте 5В куртииите и особено в странипите на
порти: северната, южната н иатечната. и на П°™-Р късаРстена на правоъгълната кула 19,
кулите Била <апа«на само полерна \ на млата т помещение, разположено межд,
понеже през нея се е в.ьмале в новоиостроено правоъгъл но помете . н
ЮЖН*Х1ожееб^тезиСмеркн трш5ва сведения на Прокопий (За строе-
жите. 1IV' 6)XXLX-пннан 1 възстаиовил Абритус. В същност- това е
мено „ведение за живота и историята на Абрнгуе До ^аэнждане птклпкптпте а бъта
времена, когато по-ефикасно било та се эатвори една порта или потер ,
отбраняьани от шепа войниин.
При някои други гр лове и кастели най-напред стсснявали някоя от портите, превръщаики
я в потерна, а по-късно зазиждали повечето от портите, като оставали само една, нео ходима
за поддържане на живота вътре
Върху то та проблем потребно се спряхме в едно изеледване ‘ и тук няма да повтаряме,
а само ще се задоволим да споменем някои типични примери: кастела, по-късно града 1 ер-
манйя при гр. Сапарева баня, Кюстеидилски окръг,3,5 Пауталия,376 * * * Сердика, Филипопол
Диоклетианопол,37* Кастра Мартис при гр. Кула, Видински окръг,380 * * Садовското кале,
Талиате (дн. Велики Грлдац в Югославия),882 Нове 1 (западната порта),383 с. Долна Кабда,
Търговищки окръг,3'84 Търговище (Крумово кале)/85 с. Червем, Русенскн окръг,3 6 Улметум.
Диногеция и др. (последимте две крепости в Северна Добруджа в СР Румъния).
Абритус бил разрушен в края на VI в. от нашествията на аварите и славяните, когато
прекратили своето съществуване множество укрепени градове и кастели в Крайбрежна Дакия,
Втора .Чизия, Тракия и др., чнито територии днес влизат в HP България.
След известно прекъеване върху развалините на Абритус възникнало ранносредновековно
българско селище с неизвестно наименование (VIII—X в.). Засега то се локализира предимно
върху източната най-висока част на разградския Хисартък То влизало в граничите на Пър-
вата българска държава.
Близо двадесетгодишните разкопки в Абритус дадоха възможност да се разкрие почти
цялата укрепителна система на един римски кастел и ранновизантийски град в Долна Мизия
(Втора Мизия), да се установи нейната специфика и да се направят редица съпоставки с други
крепости в днешна България, в съседните и в по-отдалечените обтасти, конто през I—IV в.
влизали в граничите на Римската империя. В това отношение това е първият археологически
обект в нашата страна. Той ще послужи като еталон при проучването на другите сходни и едно-
временни кастели и градове както у нас, така и в източната част на Балканский пол\остров,
в Мала Азия и Предка Азия. Но с настоящий труд не се нзчерпват вспчките възможности за
изеледване на системата, която ние условно наричаме „Абритус*. Необходими са още нови раз-
копки в различии сектори и на по-голяма дълбочина, за да се открият онези крепостни стени
и съоръжения, конто предшествуват изграждането на тук занимаващата ни система. Страти-
графските сондажи ще пренизират етапите на развитие на Абритус като военна крепост и като
цивилен град, седалище на епископ през ранновизантийската епоха. Пхблпкуването на оста-
налия разнообразен .материал от разкопките (архитектура, надписи, монета, битови предмета
и др.) ще допълнят представата за Абритус, за конто преди разкопките в 1953 г. знаехме много
малко. Съвсем неизвестни са фактите за съществуването на тракнйско селище от предримската
епоха, както и на българско средновековно селище.
Т. Иван ос. За някои
(V—VI в.). — Археология, 1973,
374 Пак там, с 25 и сл
преустронства на . пип си кма пр> ранновизантийската епоха
кн. 4. с. 24 и сл.
370 Пак там, с. 27.
37‘ Сведения на М. Станчева, на която
3711 Л. Ботушарова. Крепостната
ГНАМП, V, 1963, с. 83 (потерна А).
з7‘ К. Л1 а д ж а р о в. Нови разкопки
с. 122 и сл.
изказваме благо гарност.
ст иа на Фили: тол по сеиернит склонове па Небсттепе.
и проучвания и Хисдрс.. ,,а креиос. ПАИ, XXX 1967,
260 Т. Иванов. Цит. съч., с. 28
tabl Тб V 'Velkow’ ElIle Gotenfestung bci Sadowetz (Nordbul лгпег л — Germania. 19, 1935. p 152. fig. 2, E,
c. 125 и ^рило^ния^гман’н! ^4° “ ” “ ГраЯаЦ СТЗре Ку ,Туре >’ Београд. 1969.
XXX ’ ^197>|lJt^ Ш' ° ' Р aJi Г1?,с.р V- Ре> recberches archeologiquts polonaise^ a X’ovae еч 1970
33‘ Л о’вРч I n о в4- Xl V’ f,g- 4; ?rcIleolo«ia (War.szawa), XXII, 1971. р. 199
кн. 4, с 18 и сл , обр П. Ра"*““'<™йски крепости от Севером., .очнз България.
'* Пак там, с. 25 и сл.
ш VEepea7vaa;n‘'1c'fMt',a та за К0И1° « благодарим.
86 G h S 1 е f nC r 1 1те1ит р- 522, 526, fiS- 20- ‘abl XI. 2; I Imetum 11
curejti, 1969, fig. 6. ‘ ' d r 11 e a f'B. Mitrea. Op. cit., p. 691; 1. Barn
Latomus,
200.
Хрхеология. 1971,
р. 258, fig. 15.
। е a Dinogetia. Вц-
226
Приложение I:
/ — Аксонометрнчен възстановен нзглед на северната порта;
3 — Възстановен нзглед на северната порта (поглед от север)
227
Приложение П
— Възстановен нзглед на северната порта с камеввата сплба (поглед »
2. — Възстановен нзглед н южната порта (поглед от юг
228
ППЛЛ-Г ID0 0 D DDM 0 D Q 0« шлллгшлплгшпплпг^ DODD 0 0 0 0 TTlTVLT_nn-nJnJ^^^^'~in_nrL’TI 10 0 Q 001 0 0 0 1ЛЛЛГ
V l 1 t _Q_ 1 i 1
2
Приложение III
Възстаповен нзглед на южната порта с намеината стълба (поглед от север);
Възстановен нзглед на южната порта с аудите 20 и 21 (поглед от юг)
229.
СЪКРАЩЕНИЯ
I. КИРИЛИЦА
гмп
ГНАМП
гнм
ГСУ ИФ
ГСУ ИФФ
ГО ФИФ
ГСУ ФФ
ГСУ ФЗФ
НАД
ПАИ
ИВ АД
ИИД
ИНМШ
ИОНМВТ
ИПр
ИРАИК
ИСТИГА
мпк
РП
СпБАН
АА
AAAHung.
AAPh St. arch.
AB
Kalinka ADB
AEM
ANRW
BSA
C1L
IG Bulg.
ILS
JOI
JRS
MEFRA
MCA
RGK
RE
RbK
SbAW
SCIV
TIR
Годишник иа музеите в Пловдив
Годишник на Народния археологически музей Пловдив
Годишник па Народния музей — София
Годишник на Софийский университет. Исторически факултет
Годишник на Софийский университет. Историко-филологически факултет
Годишник на Софийский университет, Философско-исторически факултет
Годишник на Софинския университет. Филологически факулгет
Годишник на СофиГския университет, Факултет за западни филологии
И зестия иа Българското археологическо дружество — София
Известия на Българския археологически институт (Археологически институт)
Известия на Варненското археологическо дружество
Известия на Българското историческо дружество
Известия на Народния музей — Шумен
Известия на Окръжния исторически музей — В. Търново
Исторически преглед
Известия Русского археологического института в Константинополе
Известия на Секцията по теория и история на градоустройството и архитектурата при БАН
Музеи и паметници на културата
Разкопки и проучвания
Списание на Българската академия на пауките
II. ЛАТИНИЦА
Archaologischer Anzeiger
Acta archaeologica Academiae scientiarum Hungaricae
Acta antiqua Philippopolitana, Studia archaeologica
Archaologisches Beiblatt
E. Kalinka. Antike Denkmaler in Bulgarien. Wien, 1906
Archaologisch-epigraphische Mitteilungen
Aufstieg und Niedergang der romischen Welt. Festschrift zu Ehre von Prof Vogt
British School of Athenes
Corpus inscriptionurn latinarum
G. Mihailov. Inscriptions graecae in Bulgaria repertae
Inscriptiones latinae selectae
Jahreshefte des Osterreichischen archaologischvti Institutes — Wien
The Journal of Roman Studies
Melange d’ecole franqaise a Rome — Aiitiquite
Materiale $i cercetari arheologice
Romisch-germanische Kommission
Paulv Wissowa Real — Encyclopedic der klassi.schen Altertumswissenschaft
Reallexikon zur byzantinischen Kunst
Sitzungsberichte der Wiener Akadernie
Studii $i cercetari de istorie veche
Tabula Imperii Romani
О ОГРАФСКИ ПОКАЗАЛЕЦ (TOPOGRAPHICAL INDEX)
гр. град (town)
к. — кастел (castle or castra)
пров. — провинция (province)
с. — село (village)
гърж — тържище (emporium)
А б р е т е и е гр.. 19
А б р и т вж Залдапа
Абритус (Abritus), passim
Августа Претория (Augusta Praetoria) к.,
дн. Аоста. 153, 154. 204, 241
Августа Тавринорум (Augusta Taurino-
rum) гр., дн. Турин, 154
Августа Траяна (Augusta Traiana) гр., дн
Стара Загора, 20, 57, 143. 144, 202, 203, 204, 205,
215, 222, 224. 236. 245
Августе (Augustae) к., дн. с. Хърлец, Врачан-
ски окръг, 20, 187. 223. 225, 236, 243
Агатопол (Agatliopolis), гр., дн. Ахтопол, 213
Адамклиси вж. Тропеу.м Траяни
Ad confluentesK., дн. Кобленц, 150
Адриаиопол (Hadrianopolis) гр., дн. Одрин,
151, 186, 193, 202, 204. 225, 244, 248
Азия (Asia) пров., 153, 186, 241
А к в и л е я (Aquileia) гр., дн. Аквилея, 19, 236
Аквиикум (Aquincum)rp., дн. Обуда, 174, 175, 187
Алтину м (Altinum) к., дн. Олтина, 214
А л ц а й к., 171
А п d е г i d а к., ди. Pevensey, 171
А в ,1 е р к а х гр., 150
Амида гр., дн. Диарбекир, 159, 242
Антонинова стена в Британия, 155
А н х и а л о (Anchialus) гр., ди. Поморие, 13, 151,
152, 186, 213, 239, 244
А и х и а л о стратегия, 13
Аоста вж. Августа Претория
А п о л о и в я (Apollonia) гр , ди. Созопол 10, 11,
12, 213
А р а б и я (Arabia) пров , 158, 160, 162, 166, 242
А р ел а т е (Arelate) гр., дн. Arles, 154
А р ч а р вж. Рациария
Асос гр., 159
А с т и к а стратегия, 13
Astorga вж Asturica Augusta,
A s t и г 1 с a Augusta, к., ди Astorga. 173.
243
А и г i о 1 гр., 151
4 х т о п о л вж. Агагонол
Б а р ц е л о и а вж Colonia t Aventia I iiliri Augusta
Pla Barcino
b e л г p а д вж Снигидупхм
Г» и .1 и я (Bizye) гр., ди. Виза, 10 II, 12, 13, 17,
203, 234. 235
Благоевград нж. Сканiопара
Болота к., 179
Б о ц о и и я (Bononia) к., ди. Винни. 150. 184,
185, 210, 243
Boppard вж. Boudobrlga
Бордо гр., 173
Бригецио (Brigetio) к., дн. DszOny, 155, 167
Британия (Britannia) пров.. 154, 155, 169,
170, 241, 242
Будапеща вж. Контра Аквиикум
Boudobriga к., ди. Бопард, 171
Бургас гр., 11, 12, 13
Б у ч у м и к., 178
Български извор к., 202
В
В
В
В
В
в
в
в
в
в
в
в
в
в
в
в
в
а й с е н б у р г к., 167, 168
а р н а вж. Одесус
ел и ки Градтц вж. Талиате
елико Т ъ р ново гр., 201, 236
еруламиум (Verulamium) гр., дн. Свети Ал-
банс, 169
ерея вж. Августа Траяна
и д и и вж. Бонония
иена вж. Виндобона
и з а вж. Бизия
изантион (Bvzantion) гр., дн. Цариград, 186,
202, 204, 244
и м и и а ц и у м (Viminatium) гр., дн. Костолац,
186, 244
индобона (Vindobona) гр., дн. Виена, 166
индониса (Vindonissa) гр., дн Виндиш, 185
и н д и ш вж. В индониса
и ш е г р а д вж. Pone Navata
ой вод a (Dinea) к., 27, 143, 144, 146, 149, 151,
198, 223, 237, 240, 244
олубилис (Volubillis) гр., 157. 241
Г а б р о в о к., 206
Галия (Gallia) пров., 154, 171. 172, 173, 243
Г а р в а н вж. Днногеция
Г е р а в е я (Geranea) к., дн. с. Кранево, Толбу-
хински окръг, 214
Германия (Germania) пров . 154, 171
Германия (Germania) к., дн. Сапарева баня.
18, 212, 225. 247
Г н г е н вж. Ескус
Горни Пакте л и мои вж. Улметум
Гостил и ца вж. Дискодуратере
Гърличу с.. 224
Г ъ р м е в вж. Нпкополис ад Нестум
Г ъ р ц н я (Graecla) пров.. 144
Д а к и я (Dacia) пров.. 22, 24. 25, 152. 177, 178, 180,
181. 190 203. 204, 209, 222, 236, 237, 243, 244
Д а к и я К р а й б р е ж и a (Dacia Ripensis) пров.,
183, 184. 186, 225
Да у еда на (Dausdava) гр.. 15, 22, 25, 236
Д е н н я вж. Марцнанопол
Диарбекир вж. Амида
Д п ж о и гр., 173
Димитриево вж. Пизос
Диму м (Dimuui) к., ди. Белене, 17
Дине я (Dineia) к., ди. с. Войвода, Шуменски
окръг, 199, 240
Днногеция (Dinogetia) к., дн. с. Гарван, 218,
219. 225, 226, 246
23Ь
Диоклетианопол (Diocletianopolis) гр., дн.
Хисар, 30, 143, 144, 146, 147, 150, 151,209,245
Дискод уратере (Discoduraterae) търж., ди.
с. Гостилица, Габровскн окръг, 205, ~22, 225
D шеуг е 1 ’A t i z е k., 165, 242
Дойч Алтенбург вж. Карнунтум
Долна К а б да к., 226
Д о л н о Ц е р о в о к., 226
Дробота (Drobeta) к., дн.Турну Северин, 182, 243
е о — D и шёг к.. 161, 242
Д уросторум (Durostorum) гр., дн. Снлнстра,
16, 21. 25, 183, 192. 195, 202, 224, 236, 244
Е б) р а к v м (Eburacum) гр., дн. Йорк, 169, 170,
179, 242, 243
Е д е с а гр., 159
Е л б а с а н вж. Скампа
Е м о н а (Егиопа) гр., дн. Любляна, 154, 241
Ескус (Oescus) гр., дн. с. Гиген, Плевенски окръг,
20, 21, 140, 150, 182, 209, 237, 243, 244, 246
Ефес (Ephesus) гр., 224, 247
Ж и д о в а к., 181
Зал да па (Zaldapa) гр., дн. с. Абрит, Толбухин-
ски окръг, 15, 25, 214, 236, 237, 245
Zaragoza вж. Salduba Caesarea Augusta
I a t г u s к., дн. с. Крнвина, Русенски окръг, 25.
66, 140, 145, 149, 150, 193, 215, 223, 224,244
И б и д a (Ibida) гр., дн. Слава Русъ, 220, 247
Иглица вж. Трезмис
Измир вж. Смирна
И з н и к вж. Никея
Интерциза (Intercisa) к., ди. Дунауиварош,
175, 186
И с а к ч а вж. Новиодунум
Испания (Hispania) пров., 171, 203, 243
И с т р и я (Histria) гр., дн. с. Истрос, 17
Йорк вж. Ебуракум
J u b 1 a i п s гр., 243
Кабиле (Cabyle) дн. с. Кабиле, 244
Кайро гр., 158, 235
Калатис (Callatis) гр., дн. Мангалия, 151, 215,
221
С а п a b а е Aeliae при Абритус, 16, 17
С а n a b а е Aeliae при Дуросторум, 17
С а п a b а е Dimenses при Димум, 17
Каидидиана (Candidiana) кр., дн. Малък Прес-
лавец, 195
Капидава (Capidava) к., дн. с. Капндава, 17,
144, 149, 177, 216, 224, 225, 245,246,247
Карнунтум (Carnuntum) гр., дн. Дойч Алтен-
бург, 166
Castra legionisSeptimae Geminae
к., дн. Леон, 173, 243
К астр а Мартис (Castra Martis) к., дн. гр
Кула, 143, 150, 151, 185, 210, 225, 243
Кастра Регина (Castra Regina) к., дн. Ре-
генсбург, 166, 167, 242
К е л м ю и ц вж. Caelius
Кесарев (Caesarea) гр., 21
Клуж вж. Напока
Colonia Ulpia Oescensium вж. Ескус
Констаитинопол вж. Византией
Констанца вж. Томи
К °91чТ Le11 И Я <Constantia) к., дн. гр. Марина,
Контра Аквинкум (Contra Aquincum) к.,
прн Будапеща, 175
К р и в и н а вж. latrus
Ксантен вж. Улпия Траяиа
Qasr а § — § w а b к., 164, 242
Кула вж. Кастра Маргис
Кюстендил вж. Пауталня
К ъ ш е и (Cdjei) к., 179, 243
Ламбезис (Lambaesis) к., 157, 241
Л а у D и а к у м (Lauriacum) к., дн. Лорх; 166. 167
71 I’ese»" 242 „ ...
Leman di s ди. L у m р n е k., 171
Леон вж. Castra legionis Septimae Geminae
L i b i d а вж. Ibida
Libi d i n а вж. Ibida
Л и и к о л н к., 169
Лион вж. Лугдунум
Locus Phorothembronu
Lucus A u g u s t i к., дн. Lugo,
Лугдунум гр., дн. Лион, 1/3,
Lugo вж. Lucus Augusti
Любляна вж. Емона
с., 20
173, 243
243
Мавретания Тангитанска Mauretania
Tangitana) пров., 157, 241
М а д а р а с., 15
Македония (Macedonia) пров., 202, 230
М а л в a (Malva) гр., дн. Решка, 178, 182, 243
Малка Скития (Scythia minor) пров., 143,
153, 213, 214, 215,220,222,225 237, 241,245,247
Малък Преславец вж. Каидидиана и Нигри-
нианис
Мангалия вж. Калатис
L е Mans к., 172, 243
М а р и ц а вж. Констанция
Марцианопол (Martianopolis) гр., ДН. гр.
Девня, 14, 27, 151, 186, 188, 200, 201, 202, 214,
216, 231, 233
М е с а м б р и я (Messambria) гр., дн. Несебър, 144,
201, 213
Месемврия вж. Месамбрия
Месопотамия (Messopotamia) пров., 158, 159
Мизия (Горна, Долна) пров., 17, 19, 20, 21, 22,
25, 143, 151, 152, 153, 177, 182, 186, 187, 196,
203, 205, 206, 209, 213, 221, 223, 225, 228, 236,
237, 239, 241, 243
Михайловград вж. Монтана
М и х и л ц и станция, 209
М о й г р а д вж. Поролисум
Монтана (Montana) к., дн. Михайловград 186,
202, 203
Mougayr к., 164
Напока (Napoca) гр., дн. Клуж, 151
Н а р б о н а гр., 173, 243
Н е в ш а к., 202
Н е д а н с., 16
N е m a u s и s гр., дн. Ntmes, 154
Несебър вж. Месамбрня
Нигринианис (Nigrinianis) к., дн. с. Малък Прес-
лавец, 195
Никея (Nicaea) гр., дн. Изник, 158, 242
Никопол на р. Дунав, гр., 23, 25
Никополисадйструм (Nicopolis ad Istrum)
гр., дн. с. Никюп. 14, 16, 20, 27, 151. 195, 196,
201, 222, 223, 236, 239, 245
Никополис ад Нест ум (Nicopolis ad Nes-
tum) гр., дн. с. Гърмен, 13.
Никюп вж. Никополис ад Иструм
NI mes вж. Nemausus
Нова Ч е р н а к., 204
Нове (Novae) гр., дн. нзточно от Свищов, 20, 23,
25, 144, 149. 150. 182, 191, 223, 224, 225. 226.
236, 244
Н о в е з н у м (Novaesium) гр., дн. Нойс, 154
Новиодунум (Noviodunum) к., дн. Исакча,
214, 216, 246, 247
Нойс вж. Новезиум
Н о р и к у м (Noricum) пров., 154
°А *1 (°deSsus) гр., дн. Варна, 15, 16, 149.
О д р и н вж. Адрианопол
232
'dr uh к 160. 242
О Л ъ р «I и к. 161, 201
О л т и и а “ж Аии'| •!
Ovdath к I* 242
Pagnik i> г < п । к 1 ЕЯ
П«я > ' Н" и (Palati• .inml К.. 182
П i .1 е С т и и л (Р I. t ,tin . пром 166
П 1 г » и р . (I 1 nyr I гр. I 224, 247
Пинании (Г'nnoiii .<> проа 171. 174
П к . 1о
П j у > .1 Л н ч (Р utali и гр . дн К*>с:<Н.1И.1 188
202 211, 12 21b 222, -3, 225. 245
Парник 1р., 144
Р • • < < 11 е у, вж. Anderida
П из ос (Р1аж) зьрж., дн с Тимигриево, 18"
П i и с к я с.. 15. 149, 239
П I о в д и в вж. Филипопол
П о м о р и । вж Анхиало
Pont N .1 v a t а к., дн Вишегрлд 174
Пороище с., 27. 107, 2?>5
Поролису м (Poroliss.uml гр., ш. Моиград
Жак. 180
Рог t us Adurni k . дн Порчестър (?). 170,
236
Порчестър к.. 170. 236
Потаиса (Potaissa) гр., дн. Ту рда, 180. 190,244,246
Преслав гр. 18
Президий к, 202
Пънчево с. 202
Р а з г р а д passim
българско средновековно селище. 5. 8, 9, 26
тракийско селище. 5, 10, 14
Хисарлъкът или Хисарлъшкото кале, passim
Хисарлъшка селишна могила. 7, 26
Раков в ца к., 181
Рациария (Ratiaria) гр., дн. с. Арчар, 183, 186
Регенсбург вж. Кастра Регина
R e»i о Dyptensium, обл. 202
Re i о Gelegetiorum обл. 202
R е g i о. , 202
Ресафа вж. Сергиопол
Resingham вж. Habitancum
Решка вж. Малва и Ромула
Рения (Raetia) пров., 154, 167
Рим (Roma) гр., 10, 11, 12, 151, 224, 247
Ромула (Romula) гр., ди. Решка, 178, 182, 243
Русе вж. Сексагинта Приста
Р ю з и к а стратегия, 13, 14
Р ъ к а р и к., 181
С а д о в е ц к., 225
Saint-Blaise вж. Ugium
Salduba Caesarea Augusta гр., ди.
Zaragoza, 174
Самария гр., 166, 242
Сандански гр., 212
Са п а ре ва баня вж. Германия
Сарда гр., 177
Свети Албанс вж. Веруламиум
Сексагинта Приста (Sexaglnta Prista) к.,
дн. Русе, 20, 22, 23, 27, 195, 202, 236, 237, 244. 245
Селетика стратегия, 13, 229
Semsani уе гр., 164
S е п 1 i s гр., 173. 243
Sens гр., 173, 243
Сгитеидре вж. Улцизия Касгра
С' ргиопол (Scrgiopolis) дн Ресафа, 166, 242
Сердика (Scrdica) гр., ди. София, 57, 143, 146,
151, 202, 204, 210, 212, 213, 222, 225, 245
S i n g а г а гр., 164
Сиигидунум (Singidunum) ip., Дн. Белград,
202 , 204
Сирия (Syria) пров., 158, 159, 166, 176, 242
С и р м и у м (Sirmium) гр., дп. Сремска Митровица,
20
С к а м П a (Scampa) гр., дп. Елбасап, 175, 176
Сааптопара (Scaptopar*) » ли Fi.nroearpaj
212
Слана Р у е ъ |>ж Иби д .
Сл пен 17в
< мирна iSmyr............ ди И.-ир i
( « фн я иж Терлик
(пли 18Г.
Стана к 198
( । г । ' Т ра„на
( । Р । I - г И И .s.ls Ап Я И I.1O, Рю «ИК И • ' « РИ к..
S u I п г . п и г.1 11 172
< > к и т а « .1 (Sucidava) к . ди с. Мелей. 1Л2. 190,
243
S u . k 171
S i и и у «* Бриг«нн<>
Т .« л и .1 1 ( I'aliatji । к., । В« лики Грлдав Z26
Тамусидл (ThainuMdaj гр. и к 157, 241
Т а р .г к о (1. r.icC") гр , 224, 247
I и б и с к л (Tibi-ca) гр . 15
Гомн (Toinisj гр., тн Кинсгаиц. 151, 213, 21 .
221. 247
Т р а к и я (Thracta) пров., 10. 13, 14, 22. 24, 25,
143, 144, 151, 152, 153, 177, 182, 186, 187. 202.
203, 205, 206, 209, 210, 215, 236, 237,241.243.245
Т р а и с м а р и с к a (Transmarii.ca) к., дн Тутра-
кан. 21, 25, 195, 202, 244
Т резине (Troesmis) к., дн. Иглиц.., 180, Z17. 245
Трир вж. Августа Траверорум
Троп, ум Траяни (Tropaeum Traiani) гр .
дн. с. Адамклиси, 214,215,216.221,244,245,247
Т у р д а вж. Потаиса
Турну Северии вж. Дробета
Т утра к ан вж. Трансмариска
Търговище к. 201, 226
Ugium к., дн. Saint-Blaise, 173, 243
Ulcisia Castrak., дн. Сентендре, 174
Улметум (Ulmetum) к., с. Горни Пантелимон,
54, 144, 145, 149, 216, 217. 225. 226, 246
Улпия Траяна (Ulpia Traiana) гр., ди. Ксан-
тен, 166
У т v м (Utum) к., дн. с. Мнлковица, 190
Филипопол (Philippopolis) гр., дн. Пловдив.
12, 20. 21, 144, 146, 202. 206. 209, 211, 212, 213
215. 222, 224, 225, 236, 245
Forum I u 1 i i к., дн. Frejus, 154
For uni Sempronii сел. при Хбритяс. 19.
22, 236 237
Foroterebroni um сел. 19, 22, 237
Фригия (Phrygia) обл., 186
X ад p ня нова стена в Британия, 155
II Я и al — Manqoiir а к., 164, 212
И i г b е t а 1 - Н а п к.. 164, 242
Хисар вж. Диоклетианопол
II a b i t а п с и in к., in. Resinghan
Hit к., 164
X ъ р л е и вж Августе
Ц в е и г е н Д о р ф К.. 151, 174
С (а) с I i и s m о n s к., 171
Circncestersk., 169
ЧелеИ пж. Сукидаиа
Черв с и к., 201, 226
Ч е р е и ч а к., 198
Ч i с т ь р с к., 155
Ш
111
ш
ш
II л к а с., 202, 203
и р е и х о ф к., 167. 169
к о д р а гр.. 176
у м с и к., 16, 25, 27, 28. 151. 198, 235, 236
Я трус вж. lalrus
*0 Абритус. I
XBRITUS
Л ROMAN CASTLE AND EARLY BYZANTINE TOWN
IN MOESIA INFERIOR
l TOPOGRAPHY \ND FORTIFICATION SYSTEM OF ABRITUS
TeоftI Ivanov
(Summary)
VolunieOneof the prestnl monography on Abritus deals with the studies on the topography
and fortification system of the Roman castle and early Byzantine town (civ it cis) Abritus situated
in the Hisarlik, a locality one kilometer east of the present-day town of Razgrad, in northeast
Bulgaria, i. e. in the Roman province of Moesia Inferior, founded in the year 15 A. D. It includes
the results of the emergency excavations in the course of 1953-1954, following construction work
on the site, and regular excavations taking place, with some interruptions, between 1955-1976
jointly by the Archaeological Institute and Museum of the Bulgarian Academy of Sciences in Sofia,
and the District Historical Museum in Razgrad, under the scientific guidance of the author.
Volume Two will include the problems of the urbanisation and the architecture, Latin and
Greek inscriptions, artifacts and objects of applied arts, coins and the culture of the population
during the Roman and early Byzantine period (lst-6th centuries A. D.).
The principal achievements of nearly twenty years of research at Abritus can be summarized
in three points. The first discovery was the location of a Thracian settlement, unknown till then,
dating from Hellenistic times at the Hisarlik site. The second discovery was the unearthing and
particularly the location of the Roman castle and the early Byzantine town of Abritus in the
Hisarlik near Razgrad, a town sought up to 1953 at various sites in northeast Bulgaria. The third
discovery was an early medieval Bulgarian settlement, unknown till then, dating from the 8th-
10th century, built on the east ruins of Abritus. Thus was established what is referred to as a “to-
pographic continuity” due to the favourable physical and geographic conditions, and the strategic
position of the Hisarlik, the easy' access to the site which had attracted the attention of settlers
over the centuries, in the course of various social and economic orders.
The archaeological excavations and studies at the Hisarlik before April 1953 have a brief
history.
Anani Javasov undertook in 1887 the first excavation about 60 m east of the supposed site
of the west gate (Fig. 1, E), unearthing by chance the west part of the tripartite narthex, the nave
and the two aisles of an early Christian basilica of Hellenistic type, dating from the 6th century
(Fig. 1, K), which he erroneously reported as a shrine of \pollo, as he discovered a slab with a
Latin inscription, dedicated to the God, used as building material. In 1953 the author of this book
unearthed the semicircular apse of the same basilica and a white marble reliquarium (the lid was
missing) with a concave cross, painted in red, on its long side.
A. Javasov conducted excavations on the elevated east part of the Hisarlik where in 1893
he discovered a church with a cupola (Fig. 1, M) from the 5th century, built on the ruins of older
Roman structure . Stone slabs with L atin inscriptions were used with other building material for
the construction of the church. Somewhat north of Ihi.s church lie also found a fragment of a found-
ation done with a Latin inscription mentioning that a cohort (the name is missing) commanded
by an officer fbii-s name is also missing) built a certain structure, no doubt for military purposes,
when lulius Era .us was governor of Moesia Inferior (1 10 1 12 or 1 16-148). For the present, it is
the earliest comparatively well dated epigraphic monument from the Hisarlik, which has provided
evidence of (he presence of auxiliaria.
'I he .dine yeai Javasov carried out trial digs at the site, supposed to be the south gateway
(1 ig. 1, C), but lie failed to discovci it; it was located later (1961), in a recess of the fort. He did,
however find the clay pipes of the waler supply system, which came from the south and went
towards the centre of the foil, passing under the gate. In 1961 the author of the present study
234
,und the -ame water conduit under the >outh gate (Figs 122 and 12.») and established that it
jme from the present-Jay village of PoroiSte, situated approximately 5 or 6 km south of the Hi-
sarlik, this being one of the conduits supplying the c site with drinking water.
In 1926 when work on the Razgrad-Sumen road was started the corner northwest tower of
• hecastle was located, parti) unearthed and its plan drawn by A JavaSov (Fig. 11). who published
his studies on the Hisarlik in 1930.
K. Skorpil also studied the fortification system of Hisarlik, but neither he, nor JavaSov
undertook an) excavations of any walls and towers of the fort with the exception of tow'er No. 1.
The) were satisfied with the observations of the terrain as at that time the line of the walls, the
shape of the towers and the distances between them were clearly visible. Both Javasov and K.
Skorpil knew the location of the three gates: the north (D), the south (C) and the w'est (E) — as
well as the 24 "rounded” towers (Fig. 1). According to them, the enclosed area amounted to some
24 hectares
These w ere the results of the archaeological studies of the Roman castle on Hisarlik near Raz-
grad before systematic excavations began in 1953.
Chapter One
A PRE-ROMAN THRACIAN SETTLEMENT IN THE HISARLIK NEAR RAZGRAD
Trial trenches (to a depth of 4 m) below the lex el of the Roman floor in the large peristyle
building (room No. 13 with a semi-circular apse) in the east part of Hisarlik, carried out in 1954,
indicated that a Thracian settlement had existed on the site in the 4th century В. C. Fragments
of Thracian clay vessels and a copper coin of Philipp II of Macedon were also found. There are
no other traces of that settlement.
The left part of a white marble slab with a Greek inscription (Fig. 2), representing the face
jf a rectangular altar, was found in the course of excavation work (1953) in the eastern part of the
earlj Christian basilica (Fig. 1, K) dating from the 6th century (mentioned above). The slab has
been used as a flagstone in the basilica. The inscription sheds new light on the history of the king-
dom of the Odrysae semi-independent from the Romans, whose capital was Bizye (pre-
sent-day Biza in European Turkey), under the rule of Rhoemetalces II, the son of Rhaescuporis,
assassinated in the year 19 A. D. His reign coincides partly with that of the Roman emperor Ti-
berius (14-37 A. D.). The inscription consists of two parts: the first contains information on the
erection of the altar and in particular the genealogy of Rhoemetalces II, referred to as a дггаотф,
while his grandfathers on his father’s and mother’s side were referred to as paodei»- (kings), how-
ever, his father’s title was too. Later the title “dynast” was effaced and replaced by
the higher title /Заайые which Rome granted to Rhoemetalces II. Tacitus (Annales, II, 64 et
seq.) speaks of the anti-Roman policy of Rhaescuporis who strove to maintain an independent
Thracian kingdom. Cn the contrary, his son, Rhoemetalces II “was against his father’s plans”.
The author of this study believes that Rhoemetalces II won the confidence of Tiberius after he had
provided armed assistance to the Romans on two occasions, once in 21 A. D. in the war with the
coillaletes, a Thracian tribe, and a second time in 26 A. D., when the Thracians inhabiting the
mountains revolted at the Roman attempt to conscript Thracian youths in the Roman army. The
change in title came as late as 26 A. D. Nothing else is known about the fate of the Thracian ruler
after 26 A.D.
The second part of the inscription gives us the name of the donor of the altar — Apollonius,
son of Eptaikentos, Strategos of the Anchialo, Seletika, and Rhysika strategies. In a Greek in-
scription with an analogous text from the same period, found in the town Burgas (it came out
after the publication of the altar) the word i. e. “native of Bizye” appears after the name
Apollonius, son of Eptaikentos.The same word should be expected in the missing right-hand part
of the Razgrad inscription. The name of the deity the altar was dedicated to is not mentioned;
however, as the donor, Apollonius, is named after Apollo and considering the Burgas inscription
we have good grounds to suppose that the deity' was Apollo.
At the time when the altar was erected the Thracian settlement at Hisarlik was the centre
of the strategy of Rhysica, mentioned for the first time in the Razgrad inscription and once more
in the inscription from Burgas. It is well known that later Hadrian replaced the Thracian strateg-
ies organized in the Hellenistic manner with the territories belonging to the towns.
235
Chapter Two
THE I OEM ION OF ABRITUS
limestone altar with a Latin dedication to Hercules, erected to the health of the Emperor
Antoninus Pius and the Cae ar \ erus (the future Emperor M^s Aurelius) on behalfE°l qiveS)’
rans, Roman citizens and settlers of the canabae near the castle Abritus VE1 ET C( VES)
R(OMANl) ET CONS1STFNTFS ABR1TO ADC(ANABAS). MbL](IAS) (Fig. 3) was found during
excavations in the west part of Hisarlik in the beginning of 1951. On the basis of thisinscriptionda ted
between 139-161 A. D., on historical sources and geographical maps of Atoesia, Dacia and Thracia
from the 16th to the 19th century, the author of this study established that Hisarlik near Razgrad
is the site of the Roman castle and of the early Byzantine town Abritus,which was previously sought
around the \illage of Pliska, Sumen District (the first Bulgarian capital from the 7th to the 9th
centuries) and later near the xillage of Aptaat, present-day village of Abrit, Tolbunin district,
in northeast Bulgaria), not far from the Bulgarian-Romanian frontier. Formerly Hisarlik was
considered to be the site of the town of Dausdaxa (Jarodaua) mentioned only once in historical
sources (Claudius Ptolomaios, “Geographia", 111, 10, 6), and located between the Danube and the
Balkan Range. Following the author’s location of Abritus near Razgrad, V. Besevliev attempted
the identification of Dausdava with the Roman fort near the town of Sumen, southeast of Abritus.
Hoxvexer. on geographical maps of the Roman proxinces Moesia, Dacia and Thracia from the 16th
century onward, Dausdava has always been shown only north of Abritus.
On fragments of an erily Chiistirn epitaph in Latin, found at Hisarlik, there are the abbrevi-
ations CIV. ABR. which were interpreted by В Gerov and G. Mihailov, as CIV(I1 A-) ABR(ITA-
NORUAt) (Fig. 4) after the author of the present w'ork had identified Abritus.
The letter A is carefully cut out in several places on the plinth of the round part of the north
L-shaped towers, in the northern gate and one on the curtain В of the eastern wrall (Figs. 18,
25, 37, 40 and 55). The author believes they stand for the initial letter of the name of Abritus.
The letter A at the front of tower No. 4 is cut out in two adjacent stone blocks (Fig. 25) which
shows that it was made on the spot and was not a mason’s mark referring to the quarry which pro-
\ided the material for the erection of the w’alls of Abritus.
The name of Abritus also appeared on a Greek inscription of unknown location, today in
the Museum at Veliki Preslav (the second Bulgarian capital from 9th-l 1 th century) (Fig. 5). Un-
doubtedly it originated from the territory' of the Roman castle Abritus.
Vai. Longinus, optio of the 11th Claudian Legion, born in Moesia Inferior, in the castle
of Abritus (. . . natus in Moesia infer(iore) castell(o) Abritanor(um)) is referred to in a late 3rd
century Latin epitaph from Aquileia (CIL, V. 942). The legion was stationed at Durostorum (pre-
sent-day town of Silistra in Bulgaria) on the Danube.
Latin and Greek historical sources on Abritus from antiquity and the 'fiddle Ages fall in
two groups, according to (heir contents. The first group deals with the bloody battle at Abritus
between the Romans and the Goths in the early summer of 251 A. D. when the Emperor Trajan
Decius 249-251) himself and his son Herennius lost their lives in a morass during the night. Tre-
bonius Gallus, w'ho was the gorernor of Moesia Inferior and succeeded him, concluded a peace treaty
with the victorious Goths undertaking to pay them an annual tribute. Two historical sources
explicitly point out that the armies met at Forum Sempronii in Abritus. On the eve of the battle
Trajan Decius made sacrificial offerings, praying for victorx o\er the Goths. The locality was
later known as 'Ara Dedi'.
B. Gerov has studied the advance of the Golhs in Moesia Inferior and Thracia in 250-251
t D" ,aRer they crossed the Danube between the castle Angustae (near the present-day village
° Harlez, Vraca district) and the castle Sexaginta Prista (the present day town of Ruse) on their
way from Dacia (at present in Romania) judging from the numerous hoards of coins minted during
the reign of Irajan Decius, buried in the years of the Gothic inxasion.
h Gothic forces were led by their leader Kniva who crossed the Danube at Novae (4 km
еам ot the town of Svistov), part of his army laying siege to Novae itself (the headquarters of the
1 t Italian Legion from 69 A. D. to the early 7th century when the town was destroyed by the
' Ano *icr RrouP set south along the river latrus (present-day river Jantra) towards
dch mk re t) ^rU<il th(“ vlllaRe o( Nil'jup, VelikoTarnovo district) but was repelled by the
Za ora) arri^r/6 \i 1 J1.'1 tr?sse(l the Balkan Range towards Augusta Trajana (present-day Stara
POPO Лиг 2?ф T?' ;,!ld takin^ lIle Ron,ans ЬУ surPrise- They reached Philip-
e£ ted w il? 1‘hr y|Cf WhF-re PrisCUS’ the K°vernor of "he Prince of Macedonia.
uskd with the defence of Philippopohs, gathered the inhabitants in the stadium (recent ar-
WX“ un,kr 'No"n,b" 19,h’ in ЙоЖ) and read a
n tiered to Ь«Ж town ’ U* defender, to hold the town until he in person
236
\cserthik tht 1 r th ti ok Philipp >p<ili in 25*) \ D and together with a great number
o( pfis.iDrt. and a large loot t north t their settlement and militar . -amp-, tht starting point
p| their raid' in the I hr л мп land- south of tht Danube Trajan Decius intended to deal the Goths
a j, isive blow b >r« they hid его ed the Danubi Ik mutered an arm from Oescu, (pre ent-
цЛ> village Gigen, Pleven district) and Novae, fighting a pitched battle (in the early summer
ot 251 \ D ) in the vicinity of Abritus (Moesia Inferior), the province whose governor he had been
(2J4 A. D.) before becoming Emperor (249 Л. D.). The Roman army were routed at the battle of
AbritU'.
The econd group of historical sources deals with the administrative position of Abritus,
which belonged to the province Moe-ia Inferior, later Moesia Secunda with its principal town
Marcianopoli (present-day town of Devnja, Varna district). Abritus was also the >eat of a bishop
during the 5th and 6th century, when it had achieved the status of a civitas The remains of early
Christian churches confirm this information.
The name Abritus found in epigraphs and historical sources shows a variety of forms: Abritus,
\bri ttu 1 Spaoc, 'Apoirroi, ”. tfievrioi, ’ЕРоаатб?, etc
Abritus has been drawn on some geographic maps from the 16th to the 19th centuries, which
how the Roman provinces Moesia, Thracia and Dacia. On the map of Abraham Ortelius, dated
1595 (Fig- 6) we read "Abritum, quod Foroterebronium" (instead of Forum Sempronii) situated to
the east of the river known as the Escamus, the last river in present-day northeast Bulgaria, flowing
in the Danube. No doubt, according to its position this is, in fact, the present-day Beli Lorn river,
a tributary to the Rusenski Lorn river. However, the name Escamus, i. e. Esc(us) am(nis) cor-
responds to the name Oescus, the present-day Iskar river, near the town of Oescus.
Map No. 9 of the “Atlas” of Joly Joseph-Romain dated 1801 (Fig. 8) shows Abritus situated
on the eastern tributary of the last eastern river flowing in north-eastern Bulgaria which empties
into the Danube. Evidently this is the river Beli Loin. However, the mouth of the above river
is erroneously drawn between Novae and the town of Nikopol instead of being drawn east of Ruse.
Apparently, Joly Joseph-Romain made use of Abraham Ortelius’ map. The names of the ancient
authors, whose data were used by the cited mapmakers, and who knew the exact location of Abritus
have not come down to us.
After the author of this book established beyond doubt that the Hisarlik near Razgrad was
the site of the castle of Abritus,the question of the name of the town near the village of Abrit, Tol-
buhin district, where Abritus w'as sought previously, arose anew. R. Vulpe and V. Besevliev sug-
gested Zaldapa, one of the towns in the province of Scythia Minor (4th-6th centuries) which had
not been located yet with certainty
Chapter Three
TOPOGRAPHY AND THE FORTIFICATION SYSTEM OF ABRITUS
Abritus w'as well situated in the plain. In selecting the site for their fort, the Romans followed
the old experience of Thracians, the conquered inhabitants, who as we have seen already had a
settlement on that place.Thecastle was built on the road linking Odessus (Varna) — Marcianopolis
with Sexaginta Prista (Ruse) through the castle near the present-day village of Vojvoda, Sumen
district. On its northern and eastern side Abritus was naturally defended by the river Beli Loin
(Fig. 9). A deep ditch, later filled in, surrounded it from the remaining two sides. The western half
of the southern ditch is visible at present and before the 1953 excavations of the southern part of
the western ditch could also be seen (Fig. 142).
In Roman and early Byzantine time across the river Beli Lorn to the east of the Hisarlik,
which dominates the plain, there existed a settlement, on whose site copper coins minted during
the period from the 1st to the 6th century, earthernware, stone walls of buildings had been found
in the past. The local inhabitants of Razgrad call the locality “Hisarlisko seliste”. i. e. “the Hi-
sarlik settlement”. No systematic archaeological excavations have been conducted here so far.
About 300 or 400 rn south of Hisarlik were discovered remnants of a settlement dating from
Roman times, as could be ascertained by pottery and coins found there and by walls whose stones
were bound together with mud.
The necropolis, consisting of Thracian burial mounts (tumuli) and numerous graves in the
ground, is situated north, west and south of the walls of Abritus.
237
J nf deities of the Greco-Roman-eastern pantheon
к find e. Non - statuette.-, and of thc Hisarlik in 1921 in the course of
, . । from the 2nd anil ord u History Museum in Razgrad). .
•л к in th< uinepnl (today m Distr et 111 У ^^„ent with building materials have been
ound^md quarries for Je are lacking. The marble monuments found
wall, about 1100 m, leaving small parts of the n jugular shape measuring approxim-
Й,a°nd dimensions of the 35 towers,of the four
.nail. .lies and the 9 postern gate., e^a' a‘ed ^°( ' Jes of the fortification system were estab-
“Si. X the tot time in Bulgaria a Roman fortification system aimost
nli't;hUSo?lS\rai1Hs »5 m bng?huill in an almost straight line. An ihtuse angle (104°54')
,s lorn1,' EdSttenithern wan and the eastern wall due to the~|^'ПТТ^1^
.. Э1 follows the uneven rocky ground, hence the several bends in its ЗЬЬ.Уи m lengin. ine souinern
wll ЙЗМ n> long, forming an obtuse angle (lOS'W) with the eastern wallI, and «muting.of hve
sectors The southern and western walls meet almost at right angles (92 42 ), the w^[ern wal1
being a straight line 339 m long. The western wall is perpendicular to the northern wall forming
аП he fortification system of Abritus combines three types of towers: projecting ^n-hke corner
lowers, L-shaped and rectangular or square towers between them. The side walls of the fan-like
towers are a continuation of the two walls, which cross at an angle of 90 degrees or at an obtuse
angle. The only exception is the southeastern corner tower, No. 16, due to the uneven rocky ground.
The L'-shaped towers, whose longitudinal side walls are perpendicular to the fortress walls are
the most numerous. A semi-cricular arc starts at 5.5 m from the curtains which jut ou 10 m and
have almost the same width. Here are the dimensions of the rectangular towers Nos. 19 and 23,
on the southern wall: length — 18.90 m, resp. 19 m and width — 10.25 m, resp. 10.45 m. It is in-
teresting to note that the offsets of the superstructure are rounded although their footings meet
at right angles. On the inner side, each tower has two massive pylons with a rectangular base
(2.10 1.50 m), built of opus mixtum — successive layers of cover stone blocks with rectangular
faces alternate with three or four row's of brick work, the mortar containing a small quantity of
small bits of bricks or tiles. At a height of 2.10 m above the floor level the towers have a limestone
cornice, inclined inward, similar to the cornice of the propugnaculum of the northern gate. The
pylons supported the floors of the second and third floors of the rectangular tower.
The rectangular towers on the eastern wall do not project much beyond the curtain as there
is little space in front of the wall: they stand out from 3.5 to 7.30 m, and even tower No. 14 is in
a recess of the wall.
The floors of the tow'ers were covered with gravel (made of broken limestone and sand). No
ontrivances for shutting the gates of the towers were discovered.
The northern wall had two fan-shaped corner towers and eight L-shaped towers, including
the two towers at the northern gate. The distances between the towers, the so-called curtains, vary
between 27.80 and 28.33 m. The eastern wall had two fan-shaped corner towers, one U-shaped
tower and four rectangular towers, the distances between them being considerably greater than
those of the remaining three walls, as the terrain is steep and rocky and hence represents a naturally'
defended position. These distances range between 21.50 m and 79.75 m. The distances between
the towers on the southern wall vary between 19 and 21.10 m, the curtains on both sides of the gate
being 26.75, resp. 27.40 m long. The curtain at the southeastern corner is the longest —45.60 m.
Distances between the towers of the western wall vary between 29 70 and 30.15 m The curtains
of the northern half are shorter — from 24.40 to 25.40 in.
The foundations of the walls and the towers are made of broken limestone mixed with mortar
facehlwUh Ж t ,5/F-ni om W leVeL Jhe top part of lhe foundati°ns finish on the front
!d£f wittHatfn orin6 аП W °ne offset on the inner face. Tombstones ornamented in
het, with Latin or Greek inscriptions or without any inscription, taken straight from the necro-
polis or Iron some sculptor’s workshop around th< fort, architectural ornaments from destroyed
b whidiTvel tin Z f* th fir°‘U lhC ?nd CentUfy A- D’ have been us*d t0 build the
and 11,e ol'fhE'ciXm"^ X'•? VXnjT of ,he fT?
ued о that they ««Id bear the wei^bAl (he > f»“"«»bons were stahl-
horizontal rowsol linieslone b?o"kskvHhSab|1o4all^2'2l’,|111 У"1е’ aie.builtof °PUS implectum, i.e.
with emplckton - bits of broken stone S re.ctanSular.fa.ccs — tlle spaces between them filled
nils oi bioken stone and mortar, containing a small quantity of fragments of
238
icd or yellou brick* or tile Fruni the l.'.tli to tin 19th century Abritus M'rvcd a quarry for hewn
atone reed) for building purpose* in the town i>( Razgrad and nearby villages Thu '.vails existed
.it the time of the excavations up to a height of in above tin off-ot ol the foundations
Unlike the walls, the tower* have .1 plinth made of limedonc . .hlai , about 60 cm thick and
of different lengths, arranged in oin- row, and in two and three row. where the ground i-. doping
(lower \u !<). the blvrck-. being placed close to one another, ->tn teller* alternating with bondstones,
(tin -• called ‘Bi...k.-L niter' 1 tem) and held tc ether b' means oi П h ip< d iron clamp unbed-
ded in them und -oktered with molten lead. The clapm are missing at present, but the hole (for
example in tower No Id) are visible (ITg 60)
A narrow horizontal ofl-et (0.08-0. KJ m) separate', the plinth from the superstructure of the
towers (Fig 16, 20) At the gate.-, (for example at the northern gate) the offset is inclined (Fig 45).
The manner of building of the superstructure of the lower was identical with that of the
curtains Nowhere did we find opus mixtuin running along the entin length of the towers and
curtain* A few row; of brickwork are to be found in several placi (Fig. 6b). The pylons inside
the rectangular tower* (Nos 19 and 23) were built with opir mixtuin containing three or four
rows of bricks in each bounding (Figs. 107, 13-1).
The excavations, established that the towers of Abritus had wooden roofs covered with tegulae
jnd imbrices In all towers charred remains of beams from the roof structure were found and a
great number of fragments of the yellow tegulae (Fig. 110) some of which bore the seal with the
unker letters FISC, so far unknown from Abritus. Therefore the front semi-circular part of the U-
shaped tower must have had a roof shaped like half a cone, while the remaining rectangular part —
.1 gable roof. The rectangular and square tower had a hip roof. The fan-shaped corner tower had
cone-shaped roof. The same has been established in numerous instances of towers contemporary
to those of Abritus in .Moesia Superior, Moesia Inferior and Thracia. The existence of cone-shaped
roof is evidenced in coins from Nicopolis ad Istrum, Marcianopolis (Fig. 223), Anchialo (present-
dav town of Pomorie, Burgas district) and elsewhere dating from the reign of Gordian III (238-
244 A. D.). No doubt flat roofs were also erected on towers as images of towers depicted on coins
from these towns and elsewhere in Thracia show The climate of our country being continental,
roofs were necessary during the cold winter months (Appendices I, II, III).
Under the roof the towers ended with stone battlements. The height of the towers was prob-
ably about 15-16 m, judging from the corner towers of the quadriburgium at Castra Martis (present-
day town of Kula, Vidin district), northwest Bulgaria, which has survived almost intact.
The towers of Abritus had three storeys, connected by means of wooden stairs. The towers
also opened laterally to the wall walks, at a height of approximately 10 m. They had embrasures
for defense and to provide light for the rooms. A stone with such an embrasure found in the past
east of the castle apparently belonged to some of the towers in the eastern wall.
Sings of destruction and repair work are evident in the towers the top part of which is missing
today. The level of the floor of some towers was raised in later times, e. g. tower No. 19 (Fig. 109).
Decisive measures for passive defence were undertaken during the last period of the exist-
ence of Abritus (6th century) with the walling up of the postern gates (Figs. 104, 130, 133) with the
exception of postern gate No. V (Fig. 105) which led to a newly-built rectangular room between
the southern wall and the second external wall from tower No. 19 to tower No. 20 (Fig. 111).
The layout of the gates is of special interest. The distance between the flanking gateway,
located immediately next to the external gate at the northern (Fig. 30) and western gate (Fig. 150)
is 6.18 m. At the eastern gate the towers are situated 19 m from one another, one of them being the
corner northeast tower No. 10, and the other one No. 11. The distance between the tower of the
southern gates and the external gateway is 27.40 m and 26.75 m, respectively (Fig. 112).
The northern gate (Fig. 10) is situated exactly in the middle of the northern wall, where be-
sides its tower (No. 5 and 6) on each side, we find other four towers, including the two corner
towers. The southern gate is also situated in the middle of the southern wall, however, it is not
in line with the northern gate, but was shifted 20 m eastward from the axis. The southern gate
is in a recess of the wall and this is due not so much to topographical but to strategic considerat-
ions The eastern gate of the fort of latrus, has a similar position. The eastern gate has an unusual
location — at the very northeastern corner, because of the terrain, this being the only even ground
on this side, allowing the approach of a cart or a chariot while a steep and rocky slope begins from
there in a southern direction. The western gate has been shifted 24.60 m to the south from the
middle of the western wall gateway.
All the gates are identical: the outer gateway (cataract) (Figs. 31, 32, 115, 153, 154), a
two-wing inner gateway (Figs. 49, 118, 161, 162) and the rectangular propugnaculum between
them (Figs. 30,62, 113, 150). The outer gateway of the north gate is 4.16 m wide, of the southern
gate 4.30, the western gate 4.50 m. We do not have the width of the eastern gate, however, it
should be approximately the same. The outer gate was flanked by pilasters, made of well-shaped
Octangular limestone ashlars. Their bases measure: 0.92 m at the northern gate (east-west)
239
Р в<) П1 (noilh-^utli), the southern gate О 97 (wst-we.-d) О 89 m (north-south) and the we tern
.h- О ‘h „ еЛ vv t) 0 89 in (north south). The vertical groove where he wooden gate moved
i: 0 1 > m w ide .nd 0 10 in deep and is not situated in the middle of the pilaster but at 0.60 m from
the outer silk The inner pilasters of the two vang wooden gateway at the northern gate also have
a rectangular hoi I ontal limestone, slab with a round hole in it, where the gate post stood
Die outei and innei faces of the gale walls are made of well hewn limestone ashlars (opus
quadratum) arranged in horizontal layers, close to one another and connected by means of iron
clamps, embedded in the toil surface sof two adjoinind blocks, the next layer of ashlars over them
cox. ring the iron clamps. The clamps themselves are fixed with molten lead (rigs. 36, 39).
\ semicircular niche existed in the middle of the longitudinal wall of the propugnaculum
at a height of 1.70 m above the floor — remains of the niche in the eastern wall were unearthed
at a height of 0.30 in above the stone cornice, running along the entire length of the eastern wall
(Fig 36). It appears that such a niche existed in the opposite wall too, however, no remains of the
niche were established These niches had a decorative function to receive the statue of the emperor
or deity, patron of the castle. Such niche; are found at the southern gate of the town of Dioclet-
ianopol'is (present-day town of Hisar, Plovdiv district, South Bulgaria) on both sides of the outer
gatewavs and two niches on each side of the piopugnaculum of the western gate of the castle near
the village of Vojvoda, Sumen district.
The letter A is carefully chiselled out at a height of 0.12 m under the niche of the eastern
wall of the propugnaculum of the northern gate of Abritus (Fig. 37) and the same letter must have
existed under the opposite niche. Paleographically the letter A is the same as the A on the front
part of the U-shaped towers Nos. 2, 4 and 5 of the northern wall as well as the A on the walls
of the chamber immediately south of the two-wing gateway of the northern gate (Fig. 40).
The gatehouse had two floors, the devices for lifting and lowering of the cataract were placed
on the second floor. Both gateways had an arch more than 4 m high. Presumably a fighting plat-
form was erected above the gatehouse with a stone parapet and battlements. The height of the plat-
form probablv reached 10 in, the parapet and the battlements rising another 2 m above that
height.No architectural detailsfrom the outer gateway decoration have been found(AppendicesI,II,III).
The northern, southern and western gates have a long stone staircase each. At the northern
and southern gates the staircases are attached to the curtain and at the western gate the staircase
reaches the eastern wall of the southern side of the gatehouse running in east-wrest direction.
The northern staircase is 9.84 m long and its width varies between 1.60 m and 1.67 m
(Figs. 30, 42). The first four stone steps from the eastern end which led to the wall w'alk can still
be seen. The dimensions of the steps vary in height and width, however, the staircase w'idth is
approximately one Roman pedes (0.29 m). If this height is considered to be an average, the length
of the staircase probably was 9.90 m or approximately 10 m long An arched niche used for storing
missiles (Fig. 43) appears in the staircase. The staircase was made of a considerable number of stone
steps and blocks used previously, some of them with ornaments in relief (Fig. 44). The base of the
staircase was set in a cultural level which indicates that it was built later than the wall.
The southern staircase is 12.66 m long and 2.10 m wide (Figs. 119, 121), the first steps start-
ing from the western end, straight from the gate, and consists of three flights: the first measuring
6.62 m, the second — 3.34 m and the third — 2.70 m. The last part represents a landing leading
to the w'all walk of the curtain E. Thus the total length of the steps amounts to 9.96 m. Ivvo stone
steps were discovered in the soil near the beginning of the staircase; presumably, the} were taken
out with the intention of using them elsewhere. The steps are 0.32 in high and 0.55 m wide
(Fig. 120), but the front smooth part which was stepped on was 0.32 m wide, the remaining rough
part being covered by the next step, hence the total height of the staircase was 9.92 m or appro-
ximately 10 m up to the landing. There followed the stone parapet and battlements about 2 m.
Under the southern staircase there was an arched niche 3.34 m long and 2.10 in deep having the
same function as that under the northern staircase.
The staircase at the western gate had the following dimensions: 6 m length and 1.86 m
width (at its southwestern end) and 4.70 m (at its northwestern end) (Figs. 163, 164). The two stone
steps at the east end of the stairs were 0.30 in wide and 0.30 in high, the stairs were separated from
the masonry of the western gate by a gap.
No stone staircase was found at the eastern gate.
Under the walls of the castle there are drains with a rectangular cross-section, located at
the original ground level for carrying away the rain water and the melting snow (Figs. 27-29).
This system had nothing to do with the sewage system of the castle.
1 he walls of Abritus were destroyed several times by the enemies and again restored. After
the lirst considerable damaging of the walls the cataract at the western gate was replaced with
a two-wing gateway and the lateral pilasters with vertical grooves were built over, with crushed
stone instead of large ashlars (Fig. 165). Holes were drilled at the end of the stone threshold where
gate-posts were fixed. 1 he second gateway also underwent repairs, but remained a two-wing
gateway (Fig. 167).
240
In the rectangular tower No. 19 the walls were restored with stones and mortar, mixed with
hit- of red bricks at the time when the eastern postern gate IV was w'alled up. Adobe- construction
found inside the tower probably used in the restoration work of the tower. Similar adobes
construction was discoxered in the Late Roman castle near Vojxoda xillage, Sumen district —
western wall, tower No. 3 (see below).
The last defensive measure was the walling up of the three gates (leaving only the western
one to its last day) and the postern gates of the towers and the curtains. The outer and inner
opening of the northern gate were willed up (Figs.47-49) while at the southern gate (Fig. 114),
only the outer opening was w’alled up. It seems that the outer opening of the eastern gate was wal-
led up too.
The walling up of gates or turning them into postern gates is a familiar phenomenon wnth
a number of fortresses in Moesia Superior, Moesia Inferior, Thracia and Scythia Minor and we do
not have to cite examples outside the territories of present-day Bulgaria. The latest period falls
in the reign of Justinian I w'hen energetic measures wrere taken for the strengthening of the fortresses
destroyed previously and possibly on the eve of the invasions of the Avars and the Slavs at the
end of the 6th century A. D. (585 A. D.).
Chapter Four
DEVELOPMENT OF THE ROMAN FORTIFICATION SYSTEM
1 FORTIFICATION SYSTEM IN EUROPE, NORTH AFRICA,
ASIA MINOR AND THE NEAR EAST (lst-4th CENTURY A. D.)
The fortification system of Abritus has its specific character which marks a stage in the de-
\elopment of the Roman fortification systems over a vast area. The author has draw-n on a number
of archaeological finds, comparatively well dated by inscriptions and coins, and stratigraphic
observations from fortresses from various parts of the Roman Empire.
The frotification traditions of the late Roman Republic continued in Western Europe during
the reign of the Augustian-Claudian dynasty.The forts had round, polygonal and square towers
projecting outside from the wralls or projecting halfway out of the wall, both outw'ard and inw’ard
as e. g. in Aosta, Emona and elsewhere (Fig. 174). The defences of the fortified camps of the 1st
century A. D. consisted chiefly of earthen embankments and wooden palisades. The first walled
castra appeared as late as the 2nd half of the 1st century A. D.; but the original type of fortificat-
ion remained in use in Britain up to the early years of the reign of the Emperor Trajan. During
the reign of Trajan and partly of Hadrian all towers of the fortified camps (corner towers and the
towers between them), were situated on the inner side of the wall. Only the front part of the rec-
tangular or square towers of the gates projected in Hadrian’s time.
Considerable progress was achieved during the reign of Marcus Aurelius, and his co-ruler
Lucius Verus (161-169 A. D.), his own rule (169-176) or that of his joint rule with his successor
Commodus (176-180 A. D.). The fortified camps and cities in Northern Africa are convincing
examples of this.
The castle of Thamusida (Fig. 177) in Mauretania langitana was built and fortified under
the joint rule of Marcus Aurelius and Lucius Verus from 1G6 to 169 A. D. and still retains the old
fortification traditions: the towers are still on the inner side of the wall, only the front half of
the rectangular towers of the gate are projecting.
In North Africa together with the rectangular towers projecting halfway out of the wall
there are some forts with semicircular or U-shaped towers, projecting out of the walls.
For instance, the town of Volubilis (Fig. 178) in the terrilory of present-day Morocco, fortified
during the joint reign of Marcus Aurelius and Lucius Verus between 168-169 A. D. have semi-
circular towers outside the wall.
The town of Thamusida (Fig. 179), situated not far from the fortified camp was protected
by a wall whose semicircular towers were built on the outer side. The archaeologists that have
'dudied the fortification system date it to the beginning of the 3rd century.
The Lambaesis camp was fortified for the first time under Hadrian in 128 A. D., with inner
rectangular towers at the corners, the gates and the middle of the walls, llowvxer, under the joint
reign of Marcus Aurelius and Commodus (between 170 and 178-180 A. D.) a new gate was built in
front of the Porta practoria, flanked by projecting U-shaped towers (Fig. 180a).
81 Абриту , I
241
,, , 1 «pre built in North Africa at a later period
Forties,. . with elongated outer ° fortrcs5, known aho as the Egyptian Baby i ,n
t ird-Gth century) A in point ь the оd < ‘ fortified by projecting L’-shaped tower»
t , the euth of the present-day city /Fig
" thc liw of Emperor Arc d'Ub in JJo . • aboun(1 with fortresSe.s with a fortification
ЧГЛьЦЛ Xn ...enUon «ипе dtheonost ^p.ca I ca«s. -
I^coTn^Yower/ineetiSg t°he Ju^ta’in‘wall at right angles and ending in a semi-circular
Ihc fort ed-Dumer (Fig. 185) has a rectangular plan, close to a square, its an is aeienaect
by 20 projecting towers, the corner towers being almost round and the remaining to e?JL-shaped
there is perfect symmetry in the disposition oi the towers along each wall. The interio of the U-
shaped towers is in fact a rectangular chamber, while in the above-mentioned fortresses the interior
follows the outer curve of the wall. .... . , . .. ,
R. Briinnow and A. Domaszewski date all these torts in Arabia not later than the reign oi
Marcus Aurelius (161-180 A. D.). . . . .
Me should like to cite some examples from Syria, studied by A. Poidebard with aerial pho-
tographs and measurements on the terrain, namely the forts of Han al-Manqoura (Fig. 186), Qasr
a$-$wab, Hirbet al-Han and Mougayr (Fig. 187a, b). A. Poidebard assigns these forts to the old
type which preceded the forts from the time of Diocletian, i. e. from the end of the 2nd and the
beginning of the 3rd century.
Me will conclude our survey of the Roman forts with a lew examples from Palaestine. The
fort at Dmeyr el 'Atize (Fig. 188) studied by R. Briinnow and A. Domaszewski has a square plan.
The walls are identical — each has a gate, flanked by two U-shaped towers. The corner towers
are almost round and those between them U-shaped. An inscription found at the site gives the year
162 A. D. as date of building — this is the beginning of the joint rule of Marcus Aurelius and Lu-
cius Verus. The fort was restored under Emperor Valerianus (253-260 A. D.).
The fortified camp at Ovdath has a square plan (Fig. 189) with only one gate on the eastern
wall flanked by two protecting square towers. The corner towers are almost round, those between
them — U-shaped.
-M. Gichon recently published clay lamps from Samaria (Israel) on which U-shaped towers
similar to those at the Ovdath camp are depicted schematically judging by their shapes. The lamps
have been dated to the end of the 3rd and the beginning of the 4th century.
Under Diocletian the northern walls of Palmyra (Syria) were built with forward-projecting
square tow'ers and U-shaped towers.
The walls of the town of Resafa (Syria), later renamed Sergiopolis, have towers of various
shapes — the corner towers are round, those between them are pentagonal or U-shaped. Thev are
dated to the reign of Justinian I.
The town of Nicaea (present-day Iznik in Turkey) was destroyed by the Goths in 258 A. D
Its walls were restored between 258 and 269 A. D. according to two building inscriptions found
at the south and west gates. They ha\e solid forward-projecting U-shaped towers.
The town of Amida (present-day Diarbekir in Turkey) on the Tigris, was founded in 230 A. D.
Its first wall with U-shaped towers dated from the reign of Constantius II Caesar (324-327 A. D.).
It is evident from this survey, that the provinces Arabia, Syria and Asia have played a pri-
mary role in the introduction of U-shaped towers in the wall system of the castle of Abritus. Ne-
vertheless, the sites referred to require a more precise dating, based on stratigraphic studies.
The Abritus type of fortification system developed at a slower pace in Western and Central
Europe during the years of Roman rule and a North African influence was felt, as has been noted
by T. Bechert (Fig. 190).
I he first fortified settlements and camps with L-shaped towers at the gates, only the round
Par Pr°jcct’ng out of the walls, such as in Regensburg and elsewhere, appeared during the reign
о arcus Aurelim and Coinmodus (179 A. D.). At Eburac.um (present-day York) in Britannia
di‘1rinWS°U| torn wall with U-shaped towers was built during thc reign of Septimius Severus
h. i Ah‘S Stay *n Br'!ann«a between 208 and 211 A. D. Here again only the semicircular parts of
•md invr’V”* Pr°Jec,tinti fo, wai(d- И1е tow'ers of the remaining three walls are projecting backward
anu nave a ioctangular shape (Fig. 193). r
onward 1'1k Рог 1|I,1U iAbr,llH 1УР? 've,C bl,ilt in Britannia only from the 80-ies of the 3rd century
!ng7l ig. 191 . All the cornm к Ю5С ^ine not }et been established,is worth mention-
projectini» foi w-irrl I ii« 1 . vvcrs and all the towers between them are U shaped and entireh
U dtct.ng to, ward. I he two main gates (the East and West one) are inturned and flanked by square
242
,iiii- b'lliin и .mi -Km was dated to the n of th< urper аг.шчи-. > .' ‘ J и * D '
, . mib'i11 . L 1 D h ti.Hi
\h -i v tfk l< । in . in Galli. md Hi pania havin semicircular forw ird-projccting tower-,
.j.ae ".-ni the end of th« ir.l and the beginning oi th. 1th century tie .Чап -. Xarbonc, L ugdunum.
Sens. Seniis, Jubliins, EJgiimi, etc.); Lucus Augusti (Lugo), Asturic» Augusta (A torgi), Lustra
g septim и Gt-niiiidi (Leon), etc. (Fig 195-19S)
\tiriKi ius fortresses with entirely projecting I haperl towers found in Austria, Hungary,
\lb.ini... .md elsewhere were built at the same time — the end of the 3rd century and in parti-
cular during the 4th century (Figs. 199-203).
The development of the fortification svstem in the province oi Dacia (in present-day Ro-
mania) follow that of the remaining Roman provinces in Western and Central Europe.
Ihe fort of Casei (Fig. 207) near the town of Dej, fortified with a wall under Caracalla (213),
is evident from a building inscription from his rei n, is interesting with its inturned trapezoidal
corner towers. All other towers are U shaped, and only their rounded front parts project forward,
the back parts of the towers projecting in the enclosed area. This fort indicates a step further in
the development of the Fburacuni fortification system in Britain.
The Sucidava fortress (Fig. 208) at the village of Celej, near the town of Corabia on the left
L.ank of the Danube in Romania was strengthened on the south side with a new wall and equipped
with semicircular outward projecting towers under Gordian HI (238-244 A. D.) and Philipp the
Arab (244-249 A. D.). Such was the fortification system of the castle on the eve of the invasion
of the Goths in Dacia, Moesia Inferior and Thracia in 250 A. D.
The principal town of Dacia Malvensis — Romula or Malva (present-day Re§ca) — was
fortified under the Emperor Philipp the Arab in 248 A. D. with a wall, as is evident from a build-
ing inscription found at the northeast gate, excavated in 1965. The wall had U-shaped towers,
most of which were projecting forward but a few were projecting in the enclosed area.
The Roman fort Drobeta at the town of Turnu Severin (Fig. 209), on the left bank of the Da-
nube, was fortified as early as the reign of Trajan. Its towers were projecting inward. Several tow-
ers, entirely projecting out of the wall were built at the end of the 3rd century: fan-shaped at the
corners, rectangular and shortened U-shaped towers between them. The towers at porta praetoria
are U-shaped. Nevertheless, this is not yet entirely the fortification system of Abritus.
•2 THE FORTIF1C VTIO.X SYSTEM IX MOESl \ 3i PERIOR. MOES1X
INFERIOR, THRACIA VXD SCYTHIA MINOR (lsi-’th CENTLRY X D-)
After the subjugation of the Moesians and Triballis inhabiting the northwestern part of pre-
sent-day Bulgaria, then part of the province of Mcesia (founded in 15 A. D.), the Romans started
building up the limes on the right bank of the Danube as early as the reign of Augustus and Tibe-
rius. The 1st century forts in Moesia Superior and Moesia Inferior (now part of the territory of Bul-
garia) have not been studied satisfactorily, while we ar better informed about the later period —
from the 2nd to the 4th century
The castle of Bononia (present-day town of Vidin) on the Danube has a rectangular plan
(Fig. 210). All towers were projecting out of the walls and had polygonal (octogonal or decagonal)
superstructures built on round foundations. Scholars date the fortification system to the beginning
of the 3rd or the 2nd half of the 3rd century latest. In the author’s opinion, appearing as early as
the Hellenistic age, polygonal towers were frequently built in the Roman Empire during the reign
of the Severi and particularly later up to Diocletian’s time (284-305 A D.).
The castle of Castra .Martis (present-day town oi Kula) some :'O km southwest from Bononia
has an identical fortification system It adjoins an earlier quadi ibuigiuni, with four almost round
corner towers (Fig. 211).
The castle Augustae situated where the River Ogosta flows inlo the Danube near the village
of Harlec, Vraca district, was fortified with a wall strengthened by round corner towers and El-
shaped towers between them (Fig. 212). 1 he entire north wall with ihe northern gate has been ex-
cavated as well as the western wall with the gate. Studies of the western gate in 1978 show that
the fortress wall was built after Septimius Severus.
Colonia Ulpia Oescerisiuin, near the Gigen village, Pleven district, 5 km south of the mouth
of the river Oescus which flows into the Danube was forlilied with a stone wall apparentlv as far
back as the 1st or the beginning of the 2nd century A. 1) II was the camp of Hie 5th Macedonian
legion in the 1st century A. D. (Fig. 213). Ils lowers have not been discovered yet, so we know
у i icr their shape nor their location and size. However, we should expect a svstem analogous to
that of other fortified towns and forts, contemporary to Oescus and presume that the lowers were
rectangular and projecting inward. Excavations al the western gate in 1971 showed that the gate,
hence the rectangular lowers, were projecting by some 1 to 1.5 in. From the passage wav which is
1 '-ontinuation of the Roman toad along the Danube the main street, the decamanus maxirnus.
243
begins from \ inunatium (present-da Ko tolac in Jugoslavia) and run- through Aarcjanopoli •
\n hialo, Cabyle, Adrianopolis to Byzaiition (Constantinople). The fir 'J0/16 . ° us,
destroyed and restored several times, as is evident from the large number of slabs with inscriptions
used .is bi’.ildin., material, enclosed an aiea of about lb hectares (Oescus *)•
The ea tern extension, known as Oescus II, encloses a rectangular area of about 10 hectare*
Hence thi entire area of Oescus I and Oescus II within the walls amounted to about 28 hectare
The corner tower of the wall of OescuslI ai ealmost round, while the projecting towers between them
were shaped in the form of a horseshoe (Fig. 213). The north gate is flanked on eastern *ide by a
horseshoi -shaped tower, and by a short U-shaped tow'er on the western side (Fig. 214). Maybe the
latter tower ha been rebuilt at a later date. In accordance with the archaeological, epigraphic and
numismatic evidence and with the historical sources concerning the Roman limes along the lower
Danube, we should attribute the wall of Oe^cu* II to the last third of the 3rd century, i. e. after
Emperor Aurelianus evacuated the 5th /Macedonian legion from Potaissa (present-day Turda in
Romania) in Dacia in 271 A. D. and garrisoned them once again at Oescus.
Novae, situated on the right bank of the Danube, 4 km east of the town oi Svistov was ori-
ginally the camp of the 8th Augustian legion, and from the year 69 A.D. up to the early 7th century
A. D. of the 1st Italic legion. Novae (I) had a rectangular plan enclosing an area of 18 hectare*
surrounded with a wall protected by inner towers. The corner towers were trapezoidal while the
rest were rectangular. The only towers that projected slightly out of the wall wrere the square
gate towers (at the western and southern gates) (Figs.215-217). This fortification system can be
dated to the end of the 1st century A. D. or to the early 2nd century A. D.
During the second stage of building of Novae I was constructed the outer wall on the trace
of the first southern wall. It w'as twice as wide as the original wall, and had bands made up of four
layers of bricks (opus mixtum) and with outward projecting U-shaped towers. The original square
towers flanking the southern gate were rebuilt into U-shaped towers (Fig. 217, II). Two view's have
been expressed on the dating of the second building stage of the fortification of Novae 1: the one
opinion attributes it to the period preceding the Gothic invasion of 250 A. D. and according to
the other opinion — after that date.
The new' 10 hectare east extension with an irregular form, referred to as Novae II, w*as en-
closed by a wall with forward projecting rectangular towers (Fig. 215). This wall is dated to the
end of the 3rd century when energetic measures were taken for strengthening the Danubian limes
in the provinces of Moesia Inferior and Dacia ripensis. A hoard of 141 late Roman bronze coins,
the latest of them dating from the reign of Valentinian (364-375 A. D.), is sufficient ground to be-
lieve that the wall w'as destroyed during the Gothic invasion of 376-378 A. D. A second wall was
built at Novae II later, directly in front of the old wall. It had no towers with the exception of
tower No. 2, erected on the site of an older postern gate. The towers of the first wall continued to
be used for defence purposes. This shows that the first wall was strengthened simultaneously with
the building of the second wall. Novae was destroyed in the early 7th century by the raids of the
Avars and Slavs.
The castle of latrus was situated on the river of the same name (present-day Jantra), 14 km
east of Novae and 1.5 km south of the mouth of latrus which flows into the Danube near the vil-
lage of Krivina, Ruse district (Fig. 218). So far the only gate that has been unearthed is the east
gate, projecting inward like the southern gate of Abritus (Fig. 219). The corner towers are fan-
shaped, or horseshoe-shaped, while the towers between them are U-shaped. Only one tower (No. 4)
is rectangular. The fort has an irregular plan due to the terrain. The fortification system of latrus
resembles that of Tropeum Trajani, near the village of Adamclisi in Northern Dobrudza (see below).
The walls of latrus are dated to the early 4th century. Pottery prior to that time has not yet been
found. latrus is mentioned in historical sources up to the early 7th century. Later it had the
fate of the remaining fortresses and fortified towns along the right bank of the lower reaches of
the Danube.
Three building inscriptions in Latin from the reign oi Emperor Diocletian (296 A. D.) found
at Sexaginta Prista (present-day town of Ruse), Transniarisca (present-day Tutrakan) and Du-
rostorum (present-day Silistra), all of them on the right bank of the Danube, in Bulgaria, indicate
that all these castles were fortified at the same period. No doubt, the inscriptions refer to the
restoration of older walls. So far, however, they' have not been excavated and we do not know what
their fortification system was like.
The fortress at the village of Vojvoda, Sumen district (probably Dineia', mentioned in Pro-
copius (De aedificiis,! V)) had fan-shaped corner towers and U-shaped towers between them, judging
from the western wall which has been unearthed almost entirely. The western gate is situated at
the most northernwestern end, between corner tower No. 1 and the next tower No. 2, as was the
case with the eastern gate of Abritus (Fig. 222). The plinth of the towers is made of one or two rows
of limestone ashlars due to variation in level of the terrain, while the superstructure above consisted
of opus mixtum — successive rows of ashlars separated by four rows of red bricks, bearing seals —
244
the names ot th<-private producer B\ 1976 the number of seals had reached 3800 end included such
name* as Hides. Diohtsls, Mwvuris, Xnu. tu*, Asleris, Tutianus bs veil as seals in the form of л
on ave .ms*
Arch иologhts whe have studied the fortress date the con fraction of the all to the bvgin-
nin< oi the 4th centurv \ D The earl it t coins found here о far during excavation ar< from the
reign of 1 icinius and ( onstantine I. There is evidence of de truction of the wall and obsequent
rep ir- Adobes were found in tower No 3 which, like the adobes in tower No. 19 of Abritus,
had turned into red brick-, due to a strong fire. All these finds date from the last tage of repair-
of the fortification system. In the second half of the 5th century, i. e. after the inv.. ion of the
Huns in 447 A. D., a second wall, the so-called proteichisma, was built at a certain distance
from th( first wall, following the direction of the curtinae and the towers.
We -hall continue our review with the fortified town and castles in the. Roman province
i Thrarla (founded in 45 A D.).
I pigraphs found in Bulgaria provide evidence of the endeavours of Antonins Pius to fortify
Thrace in 152 and 155 A D , expressed in the construction of a number of fort -: prai-sidia, burgi
cf phrura at strategic locations along the frontier of the province. However, so far no such fort-
resses have been discovered and we know nothing about their situation, shape, size and plan
The rule of Marcus Aurelius (with Lucius Verus, alone, and with his со-ruler Commodus —
61-166 A. D.) coincided with numerous attacks of the Marcomani, Quadi and other northern tribes
which threatened the Roman Limes and made it nect -.ary to restore the destroyed fortresses and
to raisi walls around the towns in the interior previously not fortified. In the province of Thracia
many such case- could be cited: Augusta Trajana (present-day Stara Zagora) was fortified under
Marcus Aurelius and Lucius Verus in 169 A. D. (Figs. 226-228); Philippopolis (present-day Plovdiv)
under Marcus Aurelius in 172 A. D. (Figs. 230-231), Serdica (pre ent-day Sofia) under Marcus
Aurelius and Commodus, between 176 and 180 A. D., Pautalia (present-day Kjustendil), Diocle-
tianopolis (present-day Hisar) (Fig. 232), etc. The towers of the walls of Philippopolis, Augusta
Trajana and Pautalia. built under Marcus Aurelius, are rectangular and projecting forward. The
towers of the eastern gate of Pautalia are semicircular but round inside. We still do not know the
hape of the towers of Serdica.
Founded by Emperor Trajan in 102 A. D., the town of Nicopolis ad Istrum, originally be-
longed to the province of Thracia up to 193 A. D., the beginning of the reign of Septimius Se-
eru« So far no towers have been unearthed. However, aerial photographs show that they were
semicircular or possibly U-shaped (Fig. 220). It might be possible that Nicopolis ad Istrum was
fortified almost at the same time with the other Roman towns in Thracia, which we have mentioned
above (the time of Septimius Severus).
The fortress of Constantia, near the town of Mariza, Haskovo district (in southeastern Bul-
garia) has semicircular or U-shaped towers, attributed to the 1st half of the 4th century (Fig. 234).
♦ * *
The province of Scythia Minor, founded by Emperor Diocletian which included the north-
eastern parts of Moesia Inferior offers close parallels to the fortification system of Abritus. With
the exception of fortress of Abrit, Tolbuhin district (Bulgaria) all examples cited below came from
the region of Northern Dobrudza (present-day Romania).
The fort at the village of Abrit belonged originally to the province of .Moesia Inferior, but
toward the end of the 3rd century it was included in the province of Scythia Minor. Up to 1954
th village of Abrit was supposed to have been the site of Abritus. Once Abritus was located at
the Hisarlik, near Razgrad, some archaeologists tried to place there the town of Zaldapa, which
had not been reliably identified (Fig. 235). The fortress had an irregular plan due to the level va-
riation of the terrain. T he walls had U shaped and rectangular tovvers and one gate on each side.
An early basilica was found within the wall. The fortress existed up to the 6th century.
The study of Tropeum Trajani, at Adarnclisi, Constanta district, is of great interest to schol-
ar. dealing with the problem of Abritus. Tropeum Irajani has an irregular plan, the enclosed area
пки uring about 9 hectares. Recent excavations show that the first wall dating from the beginning
of the 2nd century A. D. was made of stone and had inner rectangular tovvers.
A later wall, dated to Diocletian’s reign, which had U shaped towers, was never completed.
A third wall, with forward-projecting U shaped ami rectangular towers which shows to this day
abovr the ground, was built at the time of the со-rulers Licinnis and Constantine I (315-217 A. D.)
(I ig. 236) By the d isposition oi its tower , as is evident from a building inscription, the western
*all re,•rubles the -.outhein wall oi the castle of latrus.
I he । istle Capidava near the village of the same name on the right bank of the Danube was
founded by Linperor Trajan. It was surrounded by a stone wall, and had originally a square or
‘ re< (angular plan. I he wall which date from the beginning of the 2nd century have inward-
245
•, 1'?;* Hi;1"' / f n1 t.
Jr>1'пГ... '4;:«,...л t«*иь.,.,
. ..<1. ..I„n «ti.l «>nt)n .isl.m 1 jt( were dchnd«d b. I nap а юч» $ ine согсмг
fern and southeast-.n ( jt< . nd-4 r i пар и юл., IIh ,, ,-t)..r
. ’"ml о) ind th n J in ul tu 'Vo 1,4 and 7) were added during th.
Ш «миюНоЛЗЙ .n’n. <1.. ................. o! ..«• 411. „ en.l or U>e• 5th c.ntarvHF.^25,
SI .1 with L.riin inscriptions from tin time ol 'kruminu Thr.i* 2Jo-2J8 A. L>.)anfl .onHantinel
‘ \ D ) ... и' d - buildi", materials burin, the fourth construction period (from the
p wn oi Finpcrtx Anastli.i .ins tv th. end of the Gth century) the fort occupied a smal er area in
,nP n with th- mdu period . Uapidava appears to have been restored under the rule0‘.
Vn -th i - (-tri 518 \ D ) but does not appear in the list of fortresses restored by Emperor Ju-
stinian I । ’ -.565 A. D.) mentioned in Procopius (De aedificiis). After a certain hiatus an early
mt-dicaval settlement with dug out dwellings and a large number of eatrhenware vessels of the so-
called Slavonic tvpt was established un the ruins of Capidava
The is!le I'lmetuin (the pr< ent-day Gorni Pantelimon village) had the shape of an irregular
pentagon (Fig g >.). Its fortification system is very similar to that of Abritus both in respect oi
the building technique and the three types of towers: round (the corner tower), L-shaped and
rectangular (ti e towers between them). Cnly the corner towers differ in shape from those of Abritus
The large rectangular tower* with tw-o pylons, mad. in opus mixtum resembles the rectangular
towers Nos 19 and 23 of Abritus. A considerable number of tombstones, votive tablets and other
slabs with inscriptions have been us< d as building material for the construction of the wralls and
towers. The fort had three gates one of which w ituated in a corner like the eastern gate of A Ti-
tus. For security reasons gates were transformed into postern gates and later the openings of the
northwestern and the southern gates were walled up as during the last stage of construction of
Wllil I lie north
third ccr
Abritus in the 6th century.
\ Pfrvan considers the fortification system of Ulmetum contemporary with the rest of the
Roman castles. However, he believes that the slabs with inscriptions found in the walls and towers
were used as building material as late as the reign of Justinian I. The author of the present work
is of the opinion that the construction of the wall took place towards the end of the 3rd century
and the beginning of the 4th at the latest. An early medieval settlement was established on the
ruins of Ulmetum, destroyed by' the Avar and Slav- invasions at the end of the 6th century.
Two forts, known as Troesmis, 600 m away from one another, were situated on the right bank
of the Danube at Igliza, Afacin district. The eastern fort with a treapezoidal plan (Fig. 239) was
the camp of the 5th Macedonian legion after its transfer from Oescus following the Second Dacian
war of Trajan (106 A. D.). Its wall was defended by' three types of towers: fan-shaped at the corn-
ers, L -shaped or rectangular between them (Fig. 239). The only gate was flanked by U-shaped tow-
ers. Tombstones and votive tablets with Latin inscriptions and pieces of decorative stonework
from public buildings, all of them dating from the 2nd and 3rd century, have been used as con-
struction material. Archaeologists who have studied the fortification system believe that it was
built after the tetrarchy: namely: during the reign of Constantine the Great, and his sons Constan-
tius II and Constans (337-340 A.D ). A Latin building inscription provides evidence of the strength-
ening of the frontier (limes) in the lower reaches of the Danube.
The western fortress also had a trapezoidal plan and w as occupied by the civ ilian inhabitant*
of the settlement of Troesmis, which, after the transfer of the Fifth Macedonian legion to Potais*a
(pre nt-day Turda in Romania) was raised to the status of a municipium under Marcus Aurelius
The town existed until the early 7th centur
The castle Dinogetia was situated on a small island in one of the arms of the lower reaches
of the Danube at the village of Garvan, Al cin district. It had an irregular plan and w as fortified
by a stone wall w-ith U-shaped and horseshoe-shaped towers (a variant of U-shaped and fan-
shaped tovvers)(Fig. 240). Opus mixtum with layers of five rows of bricks was used, the mortar con-
taining bits of red bricks. The fortification sy m v as built at the very end of the 3rd or in the
early 4th century and restored under Justinian I. During the last construction period its south-
west po tern gate was walled up and the . aTern gate vvas reconstructed. Later a medieval
settlement was established on the ruins of Dinogetia.
The castle of Noviodunum on the Danube (near Isakca) was also fortified with a stone wall,
but so far only the north wall ha. been excavated, revealing six U-shaped towers and a rectangular
tower (Fig. 241). The 1st Jupiter legion, formed by the Emperor Diocletian (284-305 A. D.), was
garri oned here. Some of its units were quartered in Dinogetia judging by the bricks with the seal
of the legion found there.
A bronze coin minted under Emperor Maxcntius (308-309 A. D.) was found in the mortar
of the empk-kton of the north wall, which was built in the early' 4th century' (the second construct-
ion period). Destroyed and restored several time , the walls were restored for the last time by Justin-
ian (the third construction period). The fortress vvas captured and destroyed at the end of the
Gth century by Avars and Slavs.
246
Near Slava RusA we see the ruins of one of the largest Roman-Byzantine towns in Scythia
Minor According to Procop hi* (De aedificiis, IV, 7) its name was Ibida (Fig. 242). However, re-
cently some archaeologists expressed the view that it was in fact Libido or Libidina. Its north wall
was defended bv two corner hor.seshoe-shaped towers, one rectangular and four L’ shaped towers
between them 1 he north gate was flanked by L -shaped tovvers situated close to the northeast corner
Two rectangular and one U-shaped tower have been unearthed along the western wall. A smaller
fort with similar towers was attached to the first.
The large town dates from the reign of Constantine the Great, the smaller one from the reign
of Justinian I.
The town of Tomis (present-day Constanta) has existed for many centuries. The walls, mostly
dtstroved but still standing above the ground, had forward-projecting rectangular towers. Roman
bronze coins from the reign of the Emperors Claudius Gotticus and Aurelianus have been found in
the emplekton of the walls. A building inscription dating from the reign of Emperor Diocletian
speaks of a so-called Porta praaidaria, which give« scholars ground to attribute the construction
of the town wall to the reign of Diocletian.
The walls of Tomis were destroyed and restored several times. One such instance is evident
in the L-shaped tower built immediately7 north of the northern gate, over the ruins of a newly-
unearthed projecting rectangular tower. The late Greek inscription, cut out on one of the ashlars
of the face of the tower informs us that “the college of the butchers restored 24 steps”, i. e. over
7 m. V. Pan an believes that this construction work took place in the reign of Anasthasius or Justin-
ian I. It is noteworthy to point out that there is no reference in Procopius “De aedificiis” to Tomis
among the fortified towns restored by Justinian.
The review7 of castles and fortified towns in Scythia Minor established close parallels to the
fortification system of Abritus,which is dated according to the inscriptions,coins and archaeologic-
al finds to the end of the 3rd and the beginning of the 4th century. It has been established also
that the “Abritus type” was preceded by walls with inward projecting rectangular tower dating
from the 2nd century (Capidava, Tropeum Trajani, Noviodunum, etc.). During the 3rd and 4th
centuries a large number of tombstones and votive tablets with Latin inscriptions, and architectural
stone decorations from the ruins of public buildings were used in the walls and towers in Scythia
Minor which indicates their later date.
* * *
We would like to turn back to the fortification system of Abritus and to epigraphic evidence
found there.
We already referred to the stationing of an unknown cohort during the reign of Emperor
Antonius Pius between 140 and 142 A. D. or 146 and 148 A D. in Abritus No doubt, its camp
was fortified, but we know7 nothing about its w'alls Taking into consideration the development
of the Roman system of fortification, we can safely say7 that the original wall had nothing in com-
mon with those revealed in the course of excavation work during the period of 1953-1976, subject
of this study.
During the 2nd century the Cohors II Lucensiurn was stationed at Abritus and later, under
the reign of Septimius Severus (189-199 A. D.) it was in thecistle Germania (present-day town of
Sapareva Banja, Kjustendil district), the birth-place of Justinian’s general Belisarius. The tovvers
of this castle were rectangular and projecting forward (Fig. 233).
Over the footing the tovvers contain tombstones with Greek and Latin inscriptions. In some
of them the drawing of the letter L is very characteristic: the short stroke is slanting downwards.
This paleography appears for the first time in official inscriptions from Rome, Ephesus, Palmyra,
Taracco (Spain), Bulgaria, Romania and elsewhere under Marcus Aurelius and Commodus and
continues through the 3rd century and even up to the 6th century. No doubt, these tombstones were
originally in the necropolis of Abritus and were taken from there in times of crisis to be used as
building material. The need for hewn stone blocks was apparently so great that the builders even
made use of half-finished tombstones with no inscriptions. Therefore, the wall of Abritus could
have been erected during the reign of Marcus Aurelius and Commodus or Septimius Severus at the
earliest, i. e. before the Gothic invasion of 250-251 A. D. ending with the bloody battle in the early
summer of 251 A. D. at Abritus and the death of the Emperor Trajanus Decius (249-251 A. D.).
For the present, this is one possibility to date the fortification of Abritus. It is supported by the
analogous systems of fortification in Asia Minor, the Near East and North Africa. Nevertheless
numerous towns and castles in Western and Central Europe and in particular in North Dubrudza
point to the late 3rd and 4th centuries, this being the second possible date of the same fortification
system.
The brief survey of the fortifications in the Roman Empire: Asia Alinor, the Near East,
7°rth Africa and Europe, on the one hand, and Bulgaria,on the other, indicate the principal trends
247
r ,-r- tv. rl in the • ariou provinces. In the Near East
.mJ raf<. „I development nf^^‘r dia'nin'ttcsl and < - ntral Europe In our opinion the Near East
anil North Mrk-a И w .о f >4'* thdn 1П "d"
d ( mn North \ cka to a cer m < jn (he deveioprnent of Roman
„ to B.vh. rt th* ro4n о г. of towers were known as far back
for ti f i. Hit (I, . n .thing new Л‘|Ч.|Г< aon\hin ftions Of towers of different shapes in the same forti-
.. H u.ihni u. ... 11.4—, 1 **X b n a -X in the development of fortification con-
He .tn и 'S-uin, m the i .iM uf Abiitu , I*- enormous Roman Empire can
lru n 1 prTJn'"
°f ti,e '?we? a.nd “ь 6a^xeci“ d?,z?6
(|lr.•, ,pj r3phiv-, numismatic and archaeological materials, the stratigraphy and the use of hi
torhal sources'. Neither In uld we underestimate the local building tradition.„ nfStifirh Ш
its impact nd strength, ss well as the readiness to make use of an existing plan of fortifications
nd .idaptim it to th. terrain, thus occasionally leading to changes in the original plan. The same
pLn i> evident in thc layout of towns and military camps. . .
No doubt Abritus survived the major invasion of the Goths in *-51 A. D. and their invasion
of 376-37* A. D. which ended with the battle of Adrianopolis (present-day Edirne in Turkey) in
378 A. D , as well as later Gothic raids and inroads of other tribes towards the end of the 5th century.
A hoard of 835 Bv antine gold coins from the 5th century — found in May 1973, in the course
of excavations of'the east wall at a depth of about 0.30-0.40 m from the present ground level,
confirm the evidence of written sources of invasions of east Goths in the present-day northeast
territories of Bulgaria towards the end of the 5th century.
A period of restoration of destroyed walls and towers set in during the reign of Justinian
the Great: nevertheless, the three gates were walled up at the same period, the postern gate in the
curtain and the gate in the towers leaving only the west gate. The latest coins and archaeologic-
al finds under the black laver of burnt soil, from the last stage of life in Abritus date from
the end of the 6th century, when the town u'as destroyed by the Avars and the Slavs (585 A. D.).
The full studv of the remaining archaeological and epigraphic materials as w ell as the numer-
ous public buildings and the dwellings will cast new light on the histon and the culture of the
Roman castle and the earlv Byzantine town of Abritus.
After a certain hiatus, the life on the Hisarlik was resumed with a settlement of the new inha-
bitants — the Slavs and the Bulgarians — which existed from the 8th to the 10th century.
LIST OF FIGI RES
Fie 1
Fig. 2
Fig- 3.
Л i'!?n <f ti e HE*.rJik at R azgrad (after K. Skorj it)
\ Greek in-iTipfcn from the Hisarlik (1954) (National
Л Latin inscription (139-161) with the nam° of Abritus
Г. r ?
\rc aeological Museum in Sofia)
trom Hisarlil (Dis rict History Museum
Fig 4,
Fir 6
Fu -
J
Fig 9
I . 1
1 . 11
ПЕ 1$.
Fig. 13.
1 1-
1 1
Fig 16
} ,T ’ ‘ ,L|!' ! an early Chri tian tombstone from HOarli' (Di tri t Hi .tor
Greet imenption from the Museum at VJi i Pr lav
Ma of Dacia and Mo ia bv Abrahemus Ortelliir (1595i
Мл f Daci • and Mo i_ by Petru- Ka₽rius (163u)
Ma; cl Dacia Moc ,ia and Thrace by Joh Joseph-Romain (1801)
Tc i.i’r.y Ec r p of thc er tie Xbritus (1776)
Pl ' tl castle Abritus (1976)
Plan of northwest corner tower No. I (1928) (after A Jevsiov)
r.an of northwi-1 tower Ko. 1 after the excavation (1965)
*‘JM 1 after the conservation (North view)
Curtain ' r-nd to-.v. т Mo. 2 (\\’< t view7)
Pi r * o. 2
1' r No. 2
Mu cum in
Razgrad'
1'C
f ...
f
I
I >2
Fig
I .
F
I
1
li:
f i..
J I,
E
Fig
F.
Fi i
18
19
20
21
09
i-з
4
20
27.
2b
29.
30
31.
43
, . .If ЗДы’! to’» «• >
pl. n cl t. . Г No. 3
1 r 3 I i ‘ vii j
' И if th' plinth face of tower No
1? ft,r the cons rv.ition
li -.., oi ... tr ;;п 4
J. 1 :,lf r th. conservation
‘« 'm \ on th, plinth f of tQWer Nc
or-[t.undalion
- Ironi tin- I «-..I i
Kb00'" рИл t,r of в/оикт pXvh)y oMh 4atv u'1-' Of th' ‘,Orih -atv
'^th ' E ith towers No 5 md n m norlh ^teuav
5 and 6 Jft, the conservation «lew from the North)
248
* Г 11 ..........•mi.iiiiui (Мс'л lioill III. 1.>111111
P ‘ • >. ;ин N i.Hhun (.| Ih. mrth al. all.! th. v,.illin(- in ..1 lb x,..,!.
. /• ib ' 11 1,1 V1'1 I'fnpmnaiulum " ith a meh. , in th. cuufm .4 . .. inallnib 1961
!, ’1 hT ' llu at u..ll of tin p.opiiLO ..niiini under the nl<li.
’ 11 I ' ' " 14111141 of tin llorlll ..о (in... froui tin F.i.l)
1 У ' • " 11 *'> 1 '* i'i»rн.п... ilium during . .. iiv.iliun in 1961
fin hl ' ,l' ‘ 1 ’ ' \ on tin .-t Wall oi ill.' 11111., I ill.. ... ;,| th, north .11,
II. *' w " ’ll ' flu UHI lift'. ol Ih inn III I .1
al th.' ninth gnlc (from the Fast)
Fut Slum ifi.i .-. at ihi north *...lv (from the Smith)
11. Il I’ll! .1 tin st I1IA.IS,
tЙ l N........iter the i oiis. и <ilion (vii-M from I In North)
' . 111 lowii after Hi i o;i-..r\.ition (view from Ihe Fast)
I J Pl И1 <•! th. north ...it. alter the wallim ш of the inner and miler .atr ia)
t 4S W alL .1 ip inner and outei atvwai (Irom the North)
l i. 4'f \\ .iil.il up iiiii.r galew.ii ol tin north gate (lioiii the South)
I Tain in Ilk ргорп пленниц of the inner u.illiiu up of 11k north alt (irom (he North)
| I \ I ’W of tin Refill uSite. 1 o\\i Ni> ~ in Ironl
I ig >2 East nail of tower No.
In 53 riie entrance of toner No md v.uli Bi .inline walls
I (g ‘I. West '.ill of ion г No 9
1 it Hi- Ivltet \ fir .inn on the nest wall of toner No. 9
) is ’« Inner fare of curtain il and the north nail of the east Cate
I is 57 Inner side of tile transverse drain in curtain II
fu. .s Stem missile . found near tower No 10
fig. 59 Plinth face of norlhe.isl corner toiler No. 10
I i. 60 Semicircular part of toiiir No 10 with hole for imu clasp
I i. til В ick cistern near loner i\i 10
lie 62 Plan of vast cati without toners No. 10 and il
lit 63 North long nail ol the east gate (lien from the West)
Fig C4 South lonr. wall of east cate (view from the West)
fig i ”. Slana slab of inner double door of gateway
Fig 6i. Earli Bi^antini mud nail, cutting through east gate
! . 67 Outer angle between east gate (right) and tower (left)
I'u t s Drawing of part of the curtain Л of tiie east wall
f it, 69. Tuner No 11 after the conservation (view from the West)
l it 70 Earli Byzantine building south of (he east gate
Fit 71. Detail of earli Byzantine nail
FL 72. Transierse drain in curtain В of the east nail
It. 73 PI in of toner No. 12
Fig 74. T uer No. 12 after the conseriation (view from the W'est)
Fig 7 5 Plan of tower No. 13
Fig 76. Postern gate 1 after the conservation (view from the East)
Fig. 77. Plan of tower No. 14
Г1. 78. Inner nail of tower No. 14
Fig 79. Tower No. 14 after the constrvation (view from the W'est)
Fig 80. Curtain E of the east wall
ii; 81 Postirn gate II (view frem the West)
Fig 82 Threshold of pcstirn gate 11
Fig 83. Pcstern g.'te 11 aftir conservation (vkn from the West)
Fi. 84 Plan of tower No. 15
1 I. •' Plan of tower No. 15 during the excavations
Fig 8L East wail of tower No. 15
I n 87 Tower No. 15 after the conservation (view from the East)
Fig 88. Tower No. 15 after the conservation (view from the East)
Fig 89. Plan of southeast corner tower No. 16
Fig. *.K>. Toner No. 16 after the conseriation (view front the South)
1 ig 91 Tower No. 16 after the conservation (view from the North)
1 i. 92 Stone steps in tower No. 16
l i. 93. Postern gate 111 at tower No. 17 alter tin conservation (new irom the' South)
1 11 94. Postern gate 111 after the conseriation (view from the North)
l ie 95 Postern gate 111 and tower No. 17
Fig 96 Tower No. 17 (view from the South)
Fig 97 foundations of tower No 17
Fig. 98. Plan of tower No. 19
Fig 99. Fast wall of tower No. 19 with postern gate 1\ (walled in)
IT. 100 Architectural fragment, walled in postern gate IV
1 о 101 Tower No. 19 after the conservation (view from the Southwest)
1 <i 102. Entrance of tower No 19 (East side)
Fig 103 Entrance of tower No 19 (West side)
Fi 104. Walled up postern gate IV (East side)
1 । 105. W'est postern gale V of tower No. 19
Ftp 106. Later level of the threshold of postern gate V
1 ig 107. The two pylons inside tower No. 19
l i. 108. Bricks from the west pylon of towci No 19
1 i 109 Later pavement of flagstones in tower No. 19
Fig 110. Tegular and imbrice from tower No. 19
I s HI. Rectangular chamber to the West of postern gate \
u Абритус, I
249
Fl*
rig
rig
I
Fw
Ги
I
г
r
Fie
F
1
IIS
ЦЯ
I 14
115
t'.b
117
118
II 1
120
121
122
123
will чЬ «' Мо' 11,1 21
I*' ill i I 01 til if' (III t JlUl I I 1 p Tl'Kl)
s .:'). . ; г It Mlm UP (VOr Iron. Ik south)
I „ t pi),, u-r of ihr outer tew ly of Ihe outh । ।
s . hlh- I. И*П1 I » llh .iHllh cat.1
I tlu uuthv.i>L corner 01 HU oiuh L»le .
of the mc.'m^aculnm Of the outh (v.ew Iron, ttv rforth)
,. j । hi . hed (o the .oilth gal- (left)
fro .1 th. talrcioe
, |SI (Iroin thi North)
;;," ".7,"t. ,к"1: a..L'................................................... <-»"°-«. »ы
Eo
у I- 111
I 121. Fewer No 21
F 12. I а-'t wail of towei No 22
lie 126 Plan oi the rectangular tower No. 23
li e. 1< ii ion th wall of towoi No 23
1 12> southw. t rounded corm of tower No. 23
F 12 1 I itranci of tower No 23 (\ iew from the North)
I 130. I t posktn gate VI of tower No 23 after walling up vt
F 131- Architectural fragment with ornaments. Used as a top in front of postern cate V
F 132 W t wall of tow.г N’o. 23 with postern gate VI
F 133 Walled и> e.isl postern gate VI (from the West)
Г . 134 Fa t pylon in tower No. 23
Г i. 135. Foundation of the west pylon in tower No 23
f i 136. Detail of the front part of tower No. 24
F 137 \ ilw of the south wall towers Nos. 25, 24 and 23 (view from the West)
Fi. 138 Plan of the southwest coiner tower No. 26
Fi 139 Part of the front of tower No. 26
Fig 140. Pilon in ihe middle of tower No. 26
Fi1 141. Entrance of tower No. 26
Fi 142 West part of Ihe south ditch (view from the West)
Fi 143. Part of the foundation of tewer No. 27 with ton bs tom used as building material
Fi. 144. Tombstones built in the foundation of tower No. 27
Fig 145 Tombstones built in the foundation of tower No. 27
Fi. 146. Tombstone in the foundation of tower No. 27
F 147 Tombstone in the foundation of tower No. 27
Fi 148 Tombstones in tower No. 27 (north part)
Fi 149. Detail of tombstone with Greek inscription in the foundation of tower No 27
Ft 150 Plan of the west gate with the entrances of towers Nos. 30 and 31
Fi 151. View of the west gate during emergency excavations in 1957
FL 152. Outer gateway of the west gate (vieyv from the South)
Fig 153. North outer pilaster of the west gate
Fi.’ 154 Detail of the north outer pilaster
Fi. 155. Stone ashlars from the superstructure of the west gate (south side)
Fig 156. Foundation of the south wall of the propugnaculum of the cvest gate
Fig 157. Sone threshold of the inner gateway at the west gate
Fi 1-58. North ruts in threshold of the inner gateway
Fi 159. South ruts in threshold of inner gateway
Fig 160 Brick arch under the middle of the stone threshold of the inner gateyvay
Fig 161. Plan and cross-section of the inner gateway of the yvesl gate
Fi 162. Flagstones of the double door (inner gateyvay)
Fi. 163 Stone staircase at the west gate (view from the East)
Fig 164. Stone wall (view from the South)
Fig 165. South outer pilaster of the west gate after its destruction
Fi 166 Part of the last stone threshold of the outer gateway
Fi 167 Outer angle between the west gate and south toyver No. 30
Fi 168 Entrance ol the south tower No 30 of the yvest gate
Fi 169. Entrance of north tower No 31 of the west ;ah
F 170 Tower No. 34 and curtain II of the west wall
171
172.
173
174
Гц
I i
Fi.
Fu.
1 ।
Ti
I i
1 i
I i
I i
I ie
1 i"
Fi
1 i
fig
I i
f и;
175
176
177
178
179
180
181
182.
183.
184.
185
186.
187
Detail of the plinth face of toyver No. 34
Vi yv of tower Nos. 34, 35 and I after conservation
Curtain 1 of the west wall
Plans of gate from the period of Augustus and Claudius in Europe:
/. Torum luhi-FrcJus (Ea I gate), 2. Novac—nun (pic cut d<r Ncn i, I'RG) — northeast gate: J. \relate (oresent-dav
Arlee (after Г. Becherl)
Plan of ca Ira Brigelio in Hungary after 170 A D. (atlei I. Barkoc.i)
Plan о the ca lie at Chesters (Great Britain) from the period of Hadrian (alter A Birley)
PI 111 of the castle ThiiHiisidi (161-16*) A. D.) (atlei Tliamusida 1)
Plan of the town oi Volubili (after M. Fair. nnil)
Plan of the town ol Thaiiiu-id.i (aftet rii.iinusid.i I)
Plan of lain ba is (aftei T. В-ch it)
Plan of (lie old pari of Cairo (aflvr S Гоу)
Plan of the castle al Pagnik oieni (after R P. Ilaipnl
Plan of III • ensile el Leg ;uu (aft i R Briillu >w an.I A D ) n.i</.-wski)
P an of Ihe castl< Odru.l ( ift r R. Hriiuu »,v and A Dun, -w ki)
Pano lln ea.le el Du mi (aft ч R Brmin.HV mil A. Doiuas/ewski)
1 lull ol Ihe ca-.tle H in al M hi pioura (alter A. Pud-bud)
a) Plan ol Hie castle Hirbet al ll.ln (alter A Paid-bard); b) Plan of the castle Mougayr (after A. Poi
250
> , •'* I > 1 li ' l< Pun-н <*l \ |,i 11. M lii.....I
1 Hi । M '
1 i I н л i in I in vi и» < inn of M.ir of III iihI Сошли III And
4 • , 1 । о 1' ' ' 1 11 I 1 li и., I.I li ,i ।' , . 1 auri i uni .< 4Ih I 1 I 191 ‘ Г) R
1 I) 'ill lllli.l I ll \\ .1 llllur north I r
Г> i oi i rly In nluri \ I) Iri. Porta \ i (...'I. I
cbcrlt
19 Г1.Н1 । Hon (alt. i \\ 1 II i-U iIIi ini )
, ., 1 ' .i 11 Ih II I I и oli i; b Ri hi tri и-1 ion o[ i hi < ih' (after I 11 Thon i ji ч I В
Ml !».l'l
I г i P‘ I 'ilb II) .11 ll III (|in -i til d.ii X oi 1 ) (allei I’ \ \ildviiiali)
i. |04 ri.ui о (hi i о I Puclii'-ti'i (after B. Ciinliffc)
| । 1" 1 II.' , l|( it .liibl.i'n (after ll )’ Fydoiiv)
1 1 I и- | m о \n esti (afti-r I \ Richmond)
III \ । n. \u nsti (after I \ Richmond)
PI al t own of I eon (.if li г 1 V Richmond)
; 149 PI ol tin I . I i< islra (.iftci S Sopioui)
Г .in <»f lhe tic at th ..i-lr- Xqititn tint (ift-r h II K'-rdo)
I . .'.ll. Plan i f th -oiith t<‘ f llu c । tell -it th < .stra Xqniocuin (after G Parra ч)
. I I in i tin tie i ultra \quiiiciiili (after Biulapi t Ri isi i-i. XXIV, I)
r . 203. Plan 'I th town oi Seamp.i (pt- elit-d.i) Flb.r.an) (after Gj Karaiskaj)
I 204. Pip. и f the ' tie Slavetii (after I) Tudor)
I 'C 21'5 P’. ’ th' .i-tle in ir Biiciumi (after X. Gudca)
Fig ri t.. Pl. i . । i ; < rt iriiu.ii alls dextra and | orta practoria of the castle at Bucinmi (after *< Gudea)
pi 20 Plan cl the cattle I asci (after T. Bechert)
fie 2(\s. PI n of Sucidav.i and lhe later castell (aflei I). Tudor)
I j 209. PI in of Drobeta (after R. I lorescu)
210 P' n of the ca: tk Bononia (nresent-day \ idin) (after J. Ataua-ova)
| it 211. Plans of a quadribtirgiuin and of thc castle Castra Martis (present-day town of Kula) (after J Atanasova)
I -. 212 Plan of tin north and west wall of thc castle Augnstae at llarlec, V часа district (after S. Masov)
213. PI n of the colony I Ipia Oescns (I and 11) at Gigen, Pleven district (after S. Bobcev, T. Ivanov and S.
Da»kalova)
I 21 I. Plan of the north gate of Oescus 11 (after S. Daskalova)
Fi. 215 Plan of N'ovae (1 and II) al Svislov (after T. Sarnowski)
F< 216. Plan of inner rectangular tower of Novac I south of the west gate (after the Polish expedition)
f 217 1. Plan of the west gate of Novae I (first period), I A. Plan of thc west gate of Novae I (second period).
111. Plan of the south gate at Novae I (first, second and third period)
2'itf. Plan of the castle latrus at the village of Krivina, Ruse district (after T. Petrov)
I ig 219. Plan of the east gate of the castle latrus (after T. Petrov)
. 220 Xerial photograph of the town Nicopolis ad Istrum (1943)
F 22l Plan of the Roman castle at the town Sumen (after V. Antonova)
Fit 222. The ц-i -t wall of the castle at the village of Vojvoda, Sumeii district (after S. Damjanov)
Fig. 223 Bronze coin from Marcianopolis with the image of the walls from the reign of Gordian Ill (plaster cast)
Fi 224 Early Byzantine fortress ‘Krumovo kale’ at the town Targoviste (after D. Ovcarov)
г 225. Plan of the part of the north wall of the castle at the village of Odarci, Tolbuhin district (after S Mi-
hailov)
Г '. 226. Plan of the south gate of the town Augusta Traiana (present-day Slara Zagora) (after D. Nikolov)
Г'.' 227 The v -st gate of Augusta Traiana (after T. Ivanov)
F 22s. Bronze coin from Xugusta Traiana (1C9 A. D.) (after R. Staneva)
1 22 I. Plan of the emporium Discoduralerae at lhe village of Gostilica, Gabrovo district (after B. Sultov)
230. The wall of the town Philippopolis (present-day Plovdiv) from the time of Marcus Aurelius (172 A. D.),
“Vito-.a street” (after T. Ivanov)
I . 231 The wall of the tew'n Philippopolis from the lime of Marcus Aurelius,’Cap! Raico’Street (after K- Kolev)
Fig 232. Plan of the couth gate (‘Kamilite’) of the tiwn Diocletianopolis (present-day Hisar) (after S. Bojadziev)
I i| 233 Plan of the wc t g; to cf the castle Ccrn ania at the town Sapareva banjarl — first period, 11 — last pe-
ricd from the VI century, Л and В — later structures (after T. Ivanov)
234. Plan cf the fcrlrcs, Cciislantia at the tiwu Marica, Haskovo district (alter D. Aladzov)
I r 2j i Plan of the castle Zaldapa (] rc .ent-day village of Abril, Tolbuhin district,in Bulgaria (after E. Kalinka,
1906)
I' 230 Plan of the town Tropaeum Trahuii al the villag Adamelisi, l'onstan(a district
I'. 2tZ. Plan of the castle Capidava (after G. I loi\ u)
F i 23л Plan of the castle l lnu-tuni (after V. Patvan)
1 1 Z3'.i Plan of thc- ca tie Tro< mi.. (East fortre )
I s 240 plan of thc ca tic- Dinogetia (after G tylefan)
' 241 Part of the north wall of the ca tie Noviodniiuni (after I. Barnea)
42 Plan of the town 1 ibidi or Ibida ,il the village of Slava Rusii (after \. tylefan)
4>fnid)x I I. Restored axouonietrn view ol tin uoith gaii
2. R<- tored view of tin- north gale (iioi lh view)
I'cndix 2 [ Ri-tored view of lhe uoilli gate- with llu- shine staircase (south view)
2. Ri-slorcd view ol the south gale (south view)
I'pcndix 4 I. Rcslori'd view of thc south gate willl lhe stone staircase (north view)
2. Restored view of the south gate with the towers No. 20 and 21 (south view)
1?lal 1 I North gate (north view)
p, North gat<- (<ast view)
1 I. Soulh gate (south view)
2 L.outh gate (norlh view)
Plate III 1. lower No. 23 (general view)
2. l he south wall of the tower No. 23
Plate IV I- Tower No. 23 with the two pylons
2. l he inner of the tower No. 23
251
СЪД ЬРЖЛНП I

Пре "«говор 5
Увод 7
Първа главу
ТРАКИЙСКО СЕЛИЩЕ ОТ ПРЕДРИМСКАТА ЕПОХ А В ХИСАРЛЪКА ПРИ РАЗГРАД р
Втора глава
ЛОКАЛИЗИРАНЕ НА АБРИТУС 15
Епиграфски паметпицп с името на Абритус 15
Писмени извори за Абритус 19
Географски карти с името на Абритус (XVI—XIX в.) 22
Трета глава
ТОПОГРАФИЯ И А КРЕПИТЕЛНА СИСТЕМА НА АБРИТУС 26
Топография 26
Укрепителна система .... 28
Археологически проучвания до 1953 г. 28
Археологически проучвания от 1953 до 1976 г. 29
Северна крепостна стеиа 31
Източна крепостна стена 64
Южна крепостна стена 83
Западна крепостна стена 122
Характеристика на укрепнтелната система. 143
Четвърта глава
РАЗВИТИЕ НА РИМСКАТА УКРЕПИТЕЛНА СИСТЕМА ... 153
Укрепителна система в Европа, Северна Африка, Мала Азия и Предка Азия (I—IV в.) 153
Укрепителна система в Горна Мизия, Долна Мизня, Тракия н Малка Скития (I—IV в.) 183
Горна Мизия и Долна Мнзия 183
Тракия ... 202
Малка Скития 213
Датировка на укрепнтелната система на Абритус 221
Приложения . 227
Съкращеиия 230
Топографски показалец 231
Резюме на английски език 234
Списък на образите, приложеиията и таблицнте на английски език 248
252
Р г । a е е 5
I о t г о <1 11 11 о 7
Chapter Oik
\ PRE-ROMAN THRACIAN SETTLEMENT IN THE HISARLIK NEAR RAZGRAD 10
Chap-er Two
THE LOCATION OF ABRITUS 15
Epigraphical Monuments Bearing the Name of Abritus 15
Ancient Historical Sources on Abritus ... 19
Geographical Maps Showing the Name of Abritus (XVI—XIX century) 22
Chapter Three
TOPOGRAPHY AND THE FORTIFICATION SYSTEM OF ABRITUS 26
Topography 26
Fortification System 28
Archaeological Studies up to 1953 29
Archaeological Studies from 1953 to 1976 28
North Wall 31
East Wall 64
South Wall 83
West Wall 122
Characterization of the Fortification System of Abritus 143
Charter Fou-
DEVELOPMENT OF THE ROMAN FORTIFICATION SYSTEM . 153
The Fortification System in Europe, North Africa, Asia Minor and the Near East (1st—4th century
AD.) ... 153
The Fortification System in Moesia Superior, Moesia Inferior 183
Thracia and Scythia Minor (1st—4th century) 183
Mcesia Superior and Moesia Inferior 202
Thracia 213
Scythia Minor 213
Dating the Fortification System of Abritus. Later Repairs and Changes in the Original Plan 221
Appendices 227
"bbreviations 230
topographical Index 231
Nummary in English 234
Lht of Figures, Appendices and Plates in English 248
253
\Б PUT М 1
Теофи.1 Иванов
Рс.ыктоо М. Чакърова
Ху долник В. Павлов
\> i редактор Д. Д о н к о в
Тередактор Н. Николова
Коректор А Христова
Издате л^ки индекс 6958
Дадена за набор на 20. XI. 1979 г
Подписана ia печат на 20. III. 1980 г
Формат 60 84 8 Тираж 1200
Печатии коли 32,13 Издателскн колн 29,98
Цена 7,85 лв
УИК 32,34
9531478511
Ко. 28 ------------
0636-8-80
Печатница на И дателството на БАН
1111 София, ул \кад. Георги Бончев”
Поръчка Хг 57