Българска академия на наукпте
Институт за български език
Проф Любомир Андрейчин
Речник на оълг ар ските говори
в Южните Родопи, Драмско и Сярско
Редактор Марияна Вмпанова
Кампютърна обработка Борислав Ризов
© Лучия Антонова-Василева, автор
© Георги Митринов, автор
Издание на Институт
за бьлгарски език. БАН. 2011
ISBN 978-954-92480-2-0
Лучия Антонова-Василева
Георги Митринов
Речник
на българските
говори
в Южните
Родопи,
Драмско
и Сярско
Българска академия на наукитс
Институт за български език
Професор 1\ю6 омир Ан др ей чин
София, 2011
Съдържание
Увод .........................................   5
Речник	И
Сокращения на селищни имена	358
Показалец	360
1 Увод
Речникът на българските говори в Ю жните Родопи, Драмско и Сяр-
ско включва лексикален материал, събран от теренни изследвания по
проект ТК-НИ 1606, 2007-2010 г, финансиран от МОМН и озаглавен
„Проучване на езиковите маркериза национална идентичност на малки
и изолирани общности* Необходимости от тез и изследвания се нал ага
от липсата на актуални данни за местните говори, събрани при теренни
проучвания в самите селища Публикуваните досега данни се базират
преди всичко на материали от говори на преселници от посочените ре-
гиони, живеещи днес в Р България (вж Антонова-Василева, Л, Г Мит-
ринов Проект за изследване на българските говори в Южните Родопи,
Драмско и Сярско -Бълг език, 200S, кн 1, 89-94)
С появата на речника се цели да се постави начало на системно изу-
чаване на българските говори в южните краища на българското езиково
землище Тези говори са съхранили ред архаични и самобитни особе-
ности, несрещащи се вече отсам границата, което ще даде възможност
наши и чуждиучени да вкарат в научно обращение нов корпус диалект-
на лексика Това е от изключителна важност сега, с оглед на опитите
в Турция и Гърцня да се сътвори „помашки език *, конто е различен
от българския език (Митринов, Г Фалшификации, свързани с езика на
българите мохамедани -В Со Заблуди и фалшификации за произхода
на българите мохамедани С , 2010 108-116) Същото важи и за упо-
требата на терминология като „бездомни*. „славянофонски*. „славяно-
гласни“, „българомакедонски*' и редица други, употребявани от някои
учени за назоваването на местните диалекти в Драмско и Сярско
Речниковият материал може да бъде използван освен от диалектоло-
зи, и от други специалисти езиковеди (социолингвисти, етнолингвисти,
старобългаристи и др ), как то и от не специалисти, най-общо етнолози,
проучаващи южните краища на българското етнографско землище, тъй
като в него се откриват сведения за материалната и духовната култура
на запазеното до днес местно българоезично население
Теренните проучвания бяха проведени през 2007-2010 г в Ксан-
тийско (ном Ксанти), Гюмюрджинско (ном Родопи), Димотишко (ном
Еврос), а сьщо в Драмско и Сярско1 В речника не е включен материал
1 Речниковнят материал от юлнорсдопските говорив Ксантийско, Гюмюрджинскои
Софлийско(дн Димотишко) е събирани обработен от дац д-р Георги Митринов, атопи
от сената в Сярско и Драмско - от доц д-р Лучия Антонова
от всички обходени селища по изготвения селищен списьк Част от тях
вЮжните Родопи, Драмско и Сярско днес не сыцествуват, като населе-
нието им се е преселило, главно по икономически причини, в полските
и приполските райони на Западна Тракия и на Егейска Македония, и
по политически и религиозни причини в съседна Турция, що се касае
до южнородопското бьлгароезично мюсюлманско население, а в Бълга-
рия - за българоезичното християнско население от Драмско и Сярско В
други села етническата картина днес е променена и порадивлиянието на
ред екстралингвистични фактори, местно бьлгароезично население не
се е съхранило Мюсюлманското население в Южните Родопи е замени-
ло родния си български език с турски, а християнското в Драмско, Сяр-
ско, Ксантийско, Димотишко - с грьцки В християнските села българо-
езичното местно население е главно от старото поколение По-различна
е картината в мюсюлманските села, където българоезични са представи-
тели на младото, среднего и старото поколение Тъй като децата изуча-
ват в училище турски и гръцки език, по-малко представители на младото
поколение у потребив ат родния си български език Говорите на грета тру-
па села не бяха добре проучени поради отдалечеността им от градските
центрове и липсата на добри пътни връзки Това важи особен© за из-
точните райони на Ксантийско, за южните склонове на Гюмюрджински
Карлък в Гюмюрджинско и за планинския район на Димотишко
От Драмско и Сярско диалектен материал бе сьбран само в отделки,
населени с християнско население села, където и днес живеят потомци
на българи патриаршисти, останали в гръцка територия след прогонва-
нето на ме стайте българи екз архи сти Не малка част от сел ата сазаселе-
ни в по-ново време с голям процент гръцки малоазийски бежанци, дори
изцяло, поради което няма носители на местния български говор
Изброяват се названията на селищата, отговорите на конто е включен
материал в речника Тъй като теренните проучвания започнаха в района
на Ксантийско, където старите селищни имена (СИ) са с широка упо-
треба, а и са включени в различии административни документи още от
времето на османского владичество, както и в отделки изеледвания (Па-
триарх Кирил Българомохамедански села в Южни Родопи С, 1960),
са изписани старите СИ, а към тях за сведение са добавени и днешните
актуални гръцки названия, утвърдени от гръцките власти в по-ново вре-
ме Ойконимите са изброени за улеснение по азбучен ред, а не по адми-
нистративна принадлежност (като част от общини например)
Езиковият материал от теренните проучвания, който е описан и ана-
лизиран при изпълнението на проекта, е от следните селища
6
1 Ксантийско с Алмаль (грц Меливия), с Братанково (грц Гор-
гона), с Вълканово (грц Емонио), с Гьокче бунар (грц Глафки),
с Демерджик (грц Димарио), с Долап хан със старо име мах
Смнтця (грц Сминти), с Жуванце, тур Косналар (грц Котани),
с Исьорен (грц Орео), с Кетенлик (грц Кентавр о с), с Козлуджа
(грц Котили), мах Конина (грц Коти нон), мах Кьра, тур Кър
махале (грц Кирра), с Лъджа (грц Терме), с Люлка (грц Еора),
с Менково (грц Меду с а), с Мустафчево (грц Мики), с Отма-
нери (грц Еранос), с Пашевик (грц Пахни), мах Портокова на
с Отманери или Староно село (грц Порта), мах Ряка, тур Чай
махале на с Исьорен (грц Ревма), с Садновица (грц Кикнос),
с Саръ яр или Сареля (грц Кидарис), с Синиково (грц Сатре),
с Угурли (грц Калотихон), с Шехин (грц Ехинос), с Широка
поляна (грц Сироко), махали в планински район Караолан мах
Боклуджа (грц Рими), мах Хан махале (грц Аскира), Ихтяр ма-
хала (грц Антиро), мах Кьостра(грц Приони)
2 Гюмюрджинско с Баладжа (грц Мелитена), с Гердима (грц
Кардамос), с Кезерен (грц Кими), с Кованлък (грц Ковалон),
с Къзлар (грц Рагада), с Манастир (грц Монастирион), с Мех-
рикос (грц Кехрос), с Мусаджик илиМусову (грц Миртиски), с
Сар анджин а (грц Сар аки ни), с Сливовица, тур Сал анджак (грц
Хамило), с Теке дере (грц Кристали), с Хаджи Верен (грц Ано
Вирсини), с. Хеоилево (грц Хлой), с. Челеби (грц Смигада), с
Чука (грц Цука), с Юрпек (грц Харадра), мах Чапкъна на с Юр-
пек (грц Харадра)
3	Софлийско (днес Димотишко) с Аланджикъой (грц Алико), с
Бобалар (грц Гонико), с Голям Дервент (грц Мега Дерио), с Кю-
селер (грц Кисос), с Месимлер (грц Месимери), с Рушенлар
или Русица (грц Руса), с Таш махале (грц Петролофос), с Чи-
лингир махале (грц Сидирохори)
4	Сярско с Фращене (грц Орини), с Метох (грц Метохи), с Мер-
татево (грц Ксиротопо), с Горно Броди (грц АноВронду)
5	Драмско с Волак (грц Волакас), с Плевня (грц Петруса)
Тепърва се обработва диалектен материал отговорите на непроуче-
ни досега села в Ксантийско, Гюмюрджинско, Димотишко, записани
през третата година на теренните проучвания След приключване на
работата по съставяне на речника, списъкът на селищата ще бьде актуа-
л из иран
7
Включеният материал не съдържа само диференциална диалектна
лексика - лексикални, терминологии ни диалектизми в тесния смисъл
на това понятие С цел да представи по-пълно своеобразие™ на диа-
лектите, конто все още са трудно достъпни за изследвания, речникьт
включва диалектизми от различии езикови равнища, представляващи
важни типологични особености и имащи съществено значение за ди-
алектното членение на българския език Това са фонетични диалекти-
зми (лексеми, конто съвпадат с книжовните и общобългарските, но се
отличават от тях по своя фонетичен гласеж), акцентни диалектизми
(лексеми, конто се отличават по своите акцентни особености), грама-
тични диалектизми (лексеми, конто се отличават по морфологични и
граматични особености), словообразувателни диалектизми (лексеми,
конто се отличават по своите словообразувателни особености), семан-
тични диалектизми (лексеми, конто се отличават по своите семантич-
ни особености) В илюстративния материал е обърнато внимание и на
особености на словореда и синтаксиса Този начин на конструиране
съответства на темата на проекта „Езикови маркери за национална
идентичност" Така в речника се открояват онези случаи, в конто ди-
алектният материал се отличава от този на разговорния български и
от книжовната норма, например само по фонетични, акцентни, сло-
вообазувателни и други особености Както вески диалектен речник, и
този е ориентиран главно към отразяването на диференциалното, те
различното от книжовното в диалекта Но в него е отделено специално
място на онези явления, конто в регион съвпадат с общобългарските и
с книжовните, защото в други диалектни райони те представляват ва-
жен елемент от диалектното членение (напр на рефлексите на старо-
българската ятова гласна и носовките, формите на третоличните мес-
тоимения и др ) Заггова в речника намират място много местоимении
форми, наречия, съюзи, предлози и др , чиято употреба има своя спе-
цифика и своето значение за българското диалектно членение, кагго
се д ава възможност да се проследи дали в този регион те представля-
ват диференциални или общобългарски особености Представеният
диалектен материал показва, че през изеледваните диалектни райони
минават същите диалектни изоглоси, конто преминават през съвре-
менната българска езикова територия Тук се открива продължението
на типично™ за българското езиково землище диалектно членение на
юг, на различии езикови равнища Показват се особеностите на юж-
нородопските български говори, за конто все още липсват достатъчно
диалектоложки изследвания Относно говорите в Драмско и Сярско, е
8
важно да се види съвременното им състояние, тъй като досегашните
изседвания са изключително по материал, събиран от бежанци, пре-
селили се в България по време на балканските войни (1912-1913 г),
през 20-те и 40-те години на XX в (Иванов, II Н Български пресел-
нически говори Говорите от Драмско и Сярско С, 1977, Антонова-
Василева, Л Говорът на с Волак, Драмско Проблеми на българския
език в Македония МНИ, С. 1993 и др )
Тъйкато речниковият материал е отговорите на различии селища, за
да бъде той сортиран и групиран, за всяка словоформа е въведен нейни-
ят изходен основен фонетичен вариант, установен чрез диахронен фо-
нетичен, морфологичен и семантичен анализ на съответната записана
словоформа Освенче спомагаза сортирането и групирането на слово-
формите, основният фонетичен вариант представляв а своеобразен мар-
кер за тяхната принадлежност към общобългарския речников фонд
Съпоставката с основния фонетичен вариант спомага да се открои и
степента на общего, наред със степента на различного между разглеж-
даните диалекта, както и между тях и общобългарския речников фонд
Обработок по този начин, материалът, включен и изеледван в проекта,
ще може лесно да бъде използван като градиво на общобългарския ди-
алектен речник. Това е един от основните елемента на приложение на
резултатите от неговото из пъл некие
След вьведения основен фонетичен вариант, в речника се изписва
транскрибираният вариант, така, както той е записан при теренното
проучване След него следва граматичната характеристика на вклю-
чената дума, а по-отдолу е изписано значението и В повечето случаи
речниковата статия включва и илюстративен материал, в който думата
е дадена в контекст С това се цели да се покажат някои по-характер-
ни о соосности на нейната употребата Най-отдолу е отбелязано името
на селището, в което лексемата е записана Включени са и устойчиви
словосъчетания, ако има регистрирани такива Това позволява да бъде
извършено сортаране по лексико-семантачна трупа и да бъдат правени
сьпоставки и анализи на лексемите вътре в групата
Отделки лексеми като бу 6анку тагтко’, врнт ’всички', гъръм ’дъб’,
нучумен ’ечемик’, копеле ’момче’, ’син’, лёскавнца ’светкавица’, пурёс
’студен северен вятьр’ и др са включени с множество примери в кон-
текст, по говорите на някои села, главно в Ксантийско и Гюмюрджин-
ско По този начин някои речникови статии са с доста голям обем на
илюстративния материал, но това дава възможност по пълно да се пред-
ставку потреб ата на речниковата единица
9
Представеният речник не включва изцяло съорания диалектен ма-
териал, тъй като тригодишннят период на работа е твърде кратък за да
изчерпи изцяло и събираческата, и анализаторската, и проучвателската
дейност Както бе отбелязано по-горе, материалът оттеренните проуч-
вания през третата година тепърва предстои да бъде обработен, което
несъмнено ще допълни представите ни за местните български говори
Речникът ще бъде допълнен с нов лексикален материал, което ще даде
възможност на използващите го учени да актуализират своите изслед-
вания Това ще позволи например да бъде направена цялостна класи-
фикация наговорите в Южните Родопи, каквато до момента липсва, а
също да се актуализира класификацията на говорите в Драмско и Сяр-
ско Ще продължи публикуването на материали в специализирани на-
учни издания и в издания с науч но-по пул.ярен характер, посветени на
изследваните български говори и на техните характерни особености
За съжаление, поради обема и спецификата на електронния архив, при
подготовката на този вариант за печат не с а отстранени някои техниче-
ски грешки, въпреки усилията на авторите, подпомогнати от редактора
икомпютърния специалист Надяваме се това да стане в бъдещо, разшн-
рено издание или допълнение към речника
10
2 Речник
а а сз. За означаване на добавяне, та, и. А чс слушсйтс, вика (Шех, Кс) •
а че — И сета.
а а част. За потвърждсние, да. .4 бе, тува бё, ёйтукана. (Кез, Гюм).
аби ^бим. Господин. Тё Аби са нема намёриш дра (Срж, Гюм).
Лбралото Абр Азусу ср. Название на мсстност в землището на с.
Луджата, Ксантийско. Вървй пМн ду айтува, на твА, на А бр Ат усу. (Лъд,
Кс).
ав аф м. Лов. Те жёт на Аф кд дет ёйтуа нагдрё. (Ббл, Дим).
авджилък авджидък, авжидък, авжи1ък м. Лов. Да тй йё дёсну, да тй йё
бзйзну, да тй йё вырёшну и дА еа дус'ёта у г авжидЪк. (Грп, Гюм) Им'Аши
фвжйи, йдд'ейа на авжиГьк. (Плев. Драм) (Бал. Гюм).
авджия авжйи, авджйетём. Ловджия. Им'Аши авжйи. йдд'ейа на авжи1Ък.
(Плев, Драм) Шё дойёт атщжйетё. (Рус, Дим).
авлак долгам. Вада за налояване. (Плев, Драм).
агне йАтн'р, йАтн'^та, йАгн'етъта ср. Агне. Куш'ёр'? ймъм'р зъ
йАгн'ртътъ. (Фращ, Сяр) С'Ак пич'ёйАгн'рта, йАр'ртф. (Вол, Драм) Даупич'ё
а дно йАгн'^ тАм. (ГБр, Сяр) И йАгн'р стъ му уткАръми. (Плев, Драм) Къ
тури на йАгн'егъта. (Фращ, Мет, Сяр).
агнетинка йАгнитйнкътъ, йАгн'етйнк'и ж. Агънце. Кд'Амби - нъ
йАгнитйнкътъ нтгъ ту вържмш. (Фращ, Сяр) (Фращ, Мет, Сяр).
агнешки йАгн'ешку ирил. Агнешки. ЙАгн'ешку м'ёсу. (Фращ, Мет, Сяр).
агнешко йАгн'еш'ту ср. Агнешко месо. Кой закдлид йАгн'еш'ту. (Вол,
Драм).
агъл атАд, аг Ад', агАдё м. Кошара. Тё сат атАдё куАт са избегали нё
устАнаа. (Ббл, Дим) Йс-ё-ё инёйё агАдё са мдйи, айнам каршй. (Къз, Гюм)
ЙёдйнагАл' ййма (ГД, Дим) МдйёнагАд ййма. (Мес, Дим).
агънце йаганцата ср. Агънце. И падё, йАрётата са йётус, но-надбду ут
йАганцата ёйгус. (Мес, Дим).
ада адА ж. Остров. То кА за ут аднА адА, ут Сйрусан дё йё. (ХВ. Гюм).
адам адАм м. Човек. Адам акьддъ, йАка будгАрка (Хсб, Гюм) • адАм
акъллЪ — Умен, оправен човек.
адаш адАшм. Съименник. Кйми, Кйми брё адАш. (Кез, Гюм).
адет йъд'ёт, адёт', ^дёт', адёту, адёт'^, ^д'ёг\\ адётё м. Обичай. И
г'А с$ кдАн'^ там и му ейпувф вдд^ на ръкЬг'р, на трй път^ д^ сь мйр,
такъф с ^д'ёт'^; И къту си пудад'ё йунАкъ ръкйт'^, тдй знАа тбйа ^дёт’;
ад'ёт\\ (Фращ, С яр) Так ъф 'ёт' ту йма - адйн' ч 'ур ёк' си кд Ава ъф турбъ та,
ккзм'Анин ч'ур'ёк. (Вол, Драм) .Ми ддйдс ди пр Азии к. да кАжими, ад? ту
бёши да съ събйрами на hyp А (Плев, Драм) Го адёт' бйлу, ма го туг Ас бйду
зён'дйк' бе. (Гер, Гюм) А с 'А тук м1дгу, м1дгу тёптьк Ькз'ёг. (Плев, Драм)
Такъф б'еши дд'ёт'р. (Мерт, Сяр) Ам адётё си йма. (Меж, Гюм).
11
адие Адийё, адйё ср. 1. Вид документ, позволително, разрешително.
И дёвлёт> йштё мндгу пари за Адийё. (Рус, Дим) 2. Надпис на книга,
посвещение. Изй адйё да мА спумйна. (Меж, Гюм).
аз аз мест. Аз. Аз гу сам нс мерил. (Кст, Кс).
азам азъм, азам нареч. 1. Щом; когато. Азам кугАну ми пёйё, нагадйлу
анид; Нёма са шёва. ёзам шё му пёйё; АзАм ейпиши гурй гу. (Мус, Кс) Азйм
пак ат пд-адгдрчку пАкда. утд'ёда фпрётё. (Ш11. Кс) 2. После, впоследствие.
СА ше вървйтё сей, азъм ше нАйдетё бакшёш. (Кез, Гюм).
азам азам сз. Пък. Азам мёнё неф стйга. (Кез, Гюм).
азанлък азанлък прил. Глупав, прост. Нйс сте азанлък. (ХВ, Гюм).
ай ай м. Месец. Бир бучук икй ай агА йма. (Члб, Гюм) Бйр ай, ад'йн ай.
(Мус, Кс).
айленджа айлён'джс ж. Коситба на трева. Йс, айлён’джс. (Срж, Гюм).
айлък айлък, йёйлъкат м. Месечно възнаграждение - заплата, пенсия.
И мндгу на сёт'нё шё тй излёзё йёйлЪкат. (ЧМ. Дим) КАк завКг агА зймаг
айлЪк? (Лъд, Кс).
айлякчия айлёкчй, айлёкчййё, айлёкчййётё м. Безделник, лентяй. ДА йё
бе айлекчййс, дт* йё л'ёка па нАм. (ХВ, Гюм) Айлёкчй агА си, плАтат му.
(Къз, Гюм) Дёту йё айлёкчййетс. (Хеб, Гюм) Айлёкчй са. (Рус, Дим).
айръ айръ прил. Различен. ЙА, го мндгу думитё айръ бе. (Гер, Гюм).
акел акёлё. акёлётм. Южен вятър, южняк. Гам, пд-близу йс акёлё, ту реку
лддус. (ЧМ. Дим) А, акёлёт йё. (Чка, Гюм).
ако Аку, йёку, ко, ку сз. 1. Ако. Тй ку ймаш пангдлё, гАштё н ’Амаш вътрё;
С с нёку ку дуАдатё. шё ги кажем. Ама с'ё ни мдм А са сёт', б 61 ну сам. (Бал,
Гюм) Ко 1Й са жйви врйтёну, да тй ги вйдёт, неё да глёдат; То нёма, амА
куга вйдитё, глсдайтс. (Срж, Гюм) Кд ни штётё на Кдзлуджё нее да ддитё;
Биш тйкли ко йма бё. (Коз, Кс) Гй ку с ни йштиш да варвйш на хубавён пот'.
(Паш, Кс) Мджё пък Йе да йда. ку имам Кфсмёт'. (Л ич, Кс) Йёку йштетё,
Айде да гу уткАрамё. (ХВ. Гюм) Ку му рёчёш йёгуптин, грдзну йё. (Мус, Кс)
2. Макар че. Рангдт б'ёш\‘ мндгу ййтър, Аку б'ёшё пул вин ч'ув'ек. (Фращ,
Сяр).
ако ку част. 1. Ако. Айсу йё жёлку месту, амА ку йшт'еш, рАбути. (Рус,
Дим).
акраба акрабА. акрабй ж. Роднина. Акрабй йма йётус: Мдйту акрабА йё
сёайгуа, айсу магазйна даржй. (Рус, Дим) Ут Йёбйлёву йймат, са хас1м,
акрабА. (Мхр, Гюм) А, акраба ймаш на Ск*дчб/(Члб, Гюм).
акушерка кушАркъ, куш'Аркътъ ж. Акушерка. И тугАнъ Идд'^т м1Адит'е
нивАси нъ бабиний^ д'ён', д'ёгу бАбъгъ йр би1А, куш'Аркътъ; Събйръм'ё^съ
кумшййт'р, рудъ дуйудж'дъ и бАбъгъ, д'ёту ним'Айми нййр кушАркъ - баби,
Ас' бабит'е ги рАж'дъйм'е дицАгъ. (11лев, Драм).
актам айшём, ашём, айшёмм. Вечер. Утайшём йма ёй тус; Друз и йённй
пак замнАа ёдйн айшём айтус, ёйнАм на Бьлгарё, наддлу. (Чка, Гюм) Сё аз
бкпгаретё демёк, ас българетё мош, амА ашём... (Гер, Гюм).
12
акшамла афшамла нарсч. Вечерта. И афшАмла шё с ддйёт. (Кгз, Гюм).
акъл акъл м. Ум. Йё нё йштам аккл. (Рус, Дим).
акъллъ акаль прил. Умен. НАшту пд-аказъ. (ХВ. Гюм).
ала ала ж. Леля. Йё имел Ала на Уртак'уйу, Ала имёх там. (Ббл, Дим).
ала ала, йёл' сз. Ала, но. Ала тугАва варвёла аднд жёнска; Скёмдё, Ала
сас кл'уч. (Мус, Кс) Зе ни ту ре, йёл' ни платйа рё. (Меж, Гюм).
аладжа йазац'к ж. Аладжа, дрсха от пъстър намучен плат. Ih.phy
църв'ёнта риза друга йма йалац'ъ, със киндйсани рабути... вьрху Налац'ъга
- забун'. (Фращ, Сяр).
аламан аламАнат м. Германец, немец. Къркзёддйё аламАнат, чё исфйри
уруминат. (’ГМ. Дим) • ддйё аламАнат — Установи се германско, немско
управление.
аламански аламАнску, аламАнцку прил. Германски, немски. Айей йё
атамАнцку, аламАнцку. (Меж. Гюм) Аламан ску гробе ей тука (ГМ. Дим).
аламанско аламАнску мер. Немски език. Мдйёмда знАйё йи аламАнскум.
(Мхр, Гюм).
Аламовци Аламофцеср. Название на с. Аламовци, Златоградско. МЛ йс
уд Аламдфце жен А та. (Лъд, Кс).
аланкол азАнк аз м. Кучи син - обидно. Тд бё адйн алАнкол, д'ул'умнн,
зёрин бс. (ХВ. Гюм).
алафранга алафрАнта прил. Европейски. Г'с чункнм от' са азафрАнга.
наса м-на гак . (Члб, Гюм).
алащисвам се алаштйсаа са, алнаштйсватё са несв. 1. Насищам се. Т'ё
са алаштйсаа на кумунизлйк'. (Члб, Гюм) 2. Свиквам, привиквам, нагаждам
се. Алнаштйсватё са кулАй игам; Кулай са анаштйсватё. (ГД, Дим).
алащисвам алаштйсвамё несв. Свиквам, привиквам. Н'ё сё ни
азаштйсвамё. (Гер. I юм).
алевелик Ал^вёлйк' м. Мюсюлманско сектанство, шиитство, алиапство.
Уд Алёвёлйк' ймаш ли абёр ? (Кюс, Дим).
алевит атёвйтё м. Алианин, мюсюлманив шиит. Айсёс са алёвйтё врнт'
гукази. (ЧМ, Дим) Алёвйзё са (ТМ, Дим).
алевия алсвййё. алёвййё. Аливёт, азёвййстё м. Алианин, мюсюлманин
шиит. Прит' алевййе са и ту с, нАшту сёлу; Аливёт нё удрйват сАрни, йёлилй,
мёлилй. (Рус, Дим) Г'с са с'унййстё пцдват азёвййстё. азёвййстё пък
с'унййетё пцёват. (Мес, Дим) А.зёвййё са алёвй. Алёвййё. (Ббл, Дим)
А.зёвййё, алёвййё. Ййма бё. (Члб, Гюм) КА к да нё.ма алёвййё? (ГД, Дим)
А.зёвййстё кой са? (Кюс. Дим).
алет азёт' м. Инструмент. ДА го мАхнё сас азёт', нёшту. (Шех, Кс).
али йёл, йёл сз. 1. Или. Тд шё кАчи, чёмур да кАчи, йёл ни знЛ/к.;?(Паш,
Кс) 2. За въвеждане на подчинено изречение - който, дето. Ала айнва йё йёл
ту мндту знАйё; Крйвуну йё ёйнвА, йёл на сёнкана сёдй. (Паш, К с).
али Ал', Али, аз', аз' , йёли част. Нима, дали. Ал', аз* на Скёчё с'А
пггё варвйтё?; Ал', аз' сё вАшу, бдлгарску? (Меж, Гюм) Ал' шдшё айеёй
13
бйва?; Йели стс пумАци, та турци?; Ал' йдетё? (ХВ, Пом) Ал' не лава ла
флёнётс вййё?; Ал'дАскал си тй, йорётмёнин? (Срж, Гюм) Ал' си нс дудалу
пёхливанлъкла правит аф нАшну? (ХВ, Гюм) Али прудАватё нёкна, дъл' нс
хддитё? (Чка, Гюм) С'ААл' ви дАваа рАбута вами там? (Мсс, Дим) Ал' вё нах
гуа зафАтихте? (Чпк, Гюм) Ал* мёр йса на пумАкбё?(Кюс, Дим) Ал*айнам
стс слёл*? (Кез, Гюм) Ал' нс плАтат? (Къз, Гюм) Ал' тй си? (Гер, Гюм),
алия Ат'нуту прил. Каким, на по-галямата сестра. Ни ладе ми, Ама
Ал'нуту мдмчё. (Къз, Гюм).
Алмалъ Ал.малЪ ср. Название на с. Алмалъ, Ксантийско. Асан уд
Алмалъ. (Лъд, К с).
алтън алтън'$ту м. Алтън; златна монета. Нив'Астиг'р нар 'Аж'дайа тука,
д'ёту Ьми дАва глав'снйка алгЪн'<;гу, нар'Аж'да ги тука на ч'алмъта. (Вол,
Драм).
ама ама ам. ама Йема, ма сз. Но, обаче. Ма в'ё фАтихтё насАм, ё шё
фАтитё нагдре, на ёйнА стр А на, нагдрё. (А К, Дим) Ама си йма, йма мндгу
ейнакйва; Ама н'ё бёхме старин'е. (Лъд, Кс) Брат ймам, брАт, бе ддилу, йсма
йё сам нё, нс ддилу. (Ьбл, Дим) Нёма а фАтиш адддл'нснск. ам адгдрненек
пот*. (Мус, Кс) Ама с'А заштд гу ймат ёйгъй? (Мхр, Гюм).
амелет амёлет' прил. Болен. Амёлет' сам ст А налу. (Ьбл, Дим) • амёлет'
етАнувам — Разболявам се.
американ амсрикАнат м. Американец, жител на САЩ. АмерикАнат нАл'
вйдиш аф Ирак как на етдри? (Члб, Гюм).
американджия американ 'джййё м. Поддръжник на американците в Ирак.
Аннётё са ййракви. аннётё са американ'джййё. (Члб, Гюм).
ами л.мез. Ами. Йё, вйка, ни познАвам, ам бАрам да йда. (Шех, Кс).
ами ам, ми част. Ами. Ам утмён' йё пд-стАру. (Бал, Гюм) Ам вё йматс
там. (Лъд, Кс) Ми убаву сёлу. (Мус, К с) Ам збйратбё. (Мхр, Гюм).
амиджов амйджуву прил. Който е на бащиния брат, чичов. Амйджуву
кдпёлё, амйджуву. (Мус, Кс).
амин амин' межд. Отговор при изказано благопожелание. Амйн'. И вё
вйка гё амйн' ? (Ш11, Кс).
амуджа амйчжё, амужё м. 1. Ьащин брат, чичо. Амужё, вйка. (Ьбл, Дим)
2. Название на ио-голям брат на съпруг от страна на съпругата, девер. Шё
чу вика амйджё. (Мус, Кс).
андарт андАртё, андАртетё м. Четник, участник в партизанските
формирования по време на гражданската война в Гърция. Йёйтус, йёитус
имёше андАртё. (Гер. I юм) Андарчетс гАту йё правёа (ЧМ. Дим) АндАргстс
два брАта. (Хеб, Гюм).
анджак Ан 'джёк нарсч. Именно, тъкмо. На айнйй чётАл йё Ан 'джёк д'орт
кил'умётрл (АК, Дим).
антерия интирййа ж. Горна мъжка дрежа, жакет. Аднд вр'Ам'е ндс'ейа
такйва др'ёйи нАш'енцки - к1ашнйк, интирййа, ни ги знАиш' пчйа рабути.
(Плев, Драм).
14
апартмен апартмёнё м. Апартамент. Какой апартмёнё ймат стбрёни,
згудёни. (Ерit, Гюм).
апотики апот'йк, апотйк м. 1. Помещение, за дърва; дърварник. А.
дарвёта. тс пак апотйк, пб-млбгу апотйк гу вйкат. (Мус, К с) 2. Помещение,
страда за съхраняване сено; плевня. Пб-млбгу апот'йк гу вйкат. (Мус, Кс).
апотики апутикй ср. Помещение, страда за съхраняване сено; плевня. Т'ё
си гу завбтапутикй. Плевне, /менне. (Мус, Кс).
араба арабб, арабъ, арабА, раб А, арабА та, арабъгъ, арабйж. Кола. И гьй
кой ш'ъ гу tend'd, тувАри нъ мъгАр'сту, кой на мул'с. кой си йма араба. на
арабъгъ. (Вол, Драм) Трактёрё, ййматгм нудна. пуйёдйн. пудвА, арабй тай;
Убава арабъ &?/(ЧМ, Дим) Остави бегави арабАта и йАла си и зёми арабАта
й си вбри, вели. (Срж, Гюм) Афайсб наг' йма на аннйчку месту, амА замйна
араба та, замйна. (Кюс, Дим) С А ан на рабА з'Ахмё д'емёк'; Ду арабАна, ду
араба га ссдй (Члб, Гюм) ПарАтик йё п1тёт брё. нс мбите утй със айс'ёс
арабА. (АК, Дим) От'да не изварвйтё бё, йма тё арабъ бё. (Чпк, Гюм) Арабъ
ййма, ма лей и тс йсдё. (Чка, Гюм) КутрА арабб ймате бе? (Мус, Кс).
арада арадА нарсч. По средата. Д'ёт вйдихтё арадА ай и Аму зи. д'ёт са
градй йейсА. (ХВ, Гюм).
арап БАрапи, hapAn'c м. Участим в хутор с хи игри на Йордановден,
арап. Дбйешё ли таквйр д'ён'с. кажи ги гул'А ми, ИурдАнувд'ен', ИвАнд'сн'.
Бабин д'ен', събйрашё съ цА1уту c'dly на Бурб. СтАваБа карнавАл'с,
БарАпи, става хми Б Арап и. нАчи Барапи ну пл'Авн'енцки д'ё БарАпи тугАнък
кърнъвАл'с. (Плев, Драм) Ублйцът са ъс ж'ё иски дрйпи. шрАаг БарАп'с,
Ббд'ът пу с'ёлуту и прАат дж'умбйш'. (Вол, Драм).
арапин арАпетём. Арабин. Ха, арАпетё. (Къз, Гюм).
арапка арАпка, рАпка, рАпки, рАпкисё ж. Царевица. На гёа рашнйци,
рашнйци йё арАпка мёлём. Мёлём. Вудёнйци, рашнйци ги зувёмё. (Гер.
Гюм) Пу йётус стАнват т'ес рАбуги бё. Пчёнца стАнва, раш стАнва, рАпка
станва. (Ббл, Дим) Нчйнца. раш, рАпка. йучумён и другу ййма йённб, увёс гу
н'ё зувём. (ЧМ. Дим) Бу акйсё садётрАпкитё; Айнй са арАпка тр'Ава дА йё
миейр. (Меж, Гюм) ЙА, арАпка да, арАпка да с'Ава. сАрёвица бё. (Члб, Гюм)
РАпки садй, другу нёку. (Ери, Гюм) РАпка. рАпка. Ха. (Хсб, Гюм) АрАпка,
пчёнца. (ХВ. Гюм).
арапков рАпкуу прил. Царевичен. Анн А ййма. брАшна прАйи рАпкуу.
(Хсб, Гюм).
аращърма араштьрмА ж. Създаване на другост като идентитет на
малцинство. Ё-е, араштьрмА. 'Гурску гу зувАт араштьрмА. Ад булгАрску
да мбжи да... на пумАцку. (Мхр, Гюм).
аргатин аргАтс м. Наемен работам. Пу Германййё, пу Атйна рАбутёт
на г'ун'дёлйк', аргАтё. (Лъд, Кс) Турци аргАтс. (Чпк, Гюм).
аре Аре част. Хайде. Аре вйш пак па намерАса дА са нё исёй. (Кез, Гюм).
арета арёта, харёта, арётата ж. Географска карта. ЙАла насАм с'А, аднА
харёта да вйдиш. (АК, Дим) Е, тб гу на арётата ейтаквбну пйсва. (Члб, Гюм)
15
Зём' си арётата, тд са на рабата. (Срж,Гюм) 1 1ё.ма ту на арётата. (Чиж, Гюм).
аретлиж арётлйк, Арат'лик, арёт'лйци м. Приятсл. Пдкутро йма арётлйк
тд, ма йма. (Бал, Гюм) Има мндгу арёт'лйци на йни. (ХВ, Гюм) Айс С
ара г 'лик кдй йё ? (Мес, Дим).
ар жад am Аркадаш, аркадАш, аркадАшён, аркадАшё. аркадАшитё м.
Другар, приятсл. Йа бАк аркадаш, ЙА сум; Имам с'а йёйнам аркадАшё.
(ХВ. Гюм) Тут Ава бёшё фукаралък бё аркадаш. Фукаралък бё. (Бал, Гюм)
АркадАш бё, к на да прАвиш? (Мхр, Гюм) Ади, Ади. Аркадаш, Ади. (Члб,
Гюм) Ей ту аркадашён самй. (Чиж, Гюм) Феё смё аркадАшё бс. (Срж, Гюм)
Ама сакъ аркадАшё. ('ГМ, Дим) КАжи аркадАшитё. (Хсб, Гюм).
аржадашин аркадАшин, аркадАшинан м. Другар, приятсл. Аркадашинан
куей; Ам аркадашинан кАжи нагдрё йзлёзигё. (Хеб, Гюм) Исё сас асёй
аркадАшин кАк стё душлйли нё ? (Члб, Гюм) (Эхо, йс ймам аркадАшин и там
бё. (Рус. Дим) Ал' ти йё тд аркадАшин? (Къз, Гюм) Имаш ли аркадАшин?
(ЧМ, Дим).
армаган армагАнё м. Подаръж. Мндгу армагАнё дунйсат. (Хсб, Гюм).
армасам ърмасъм*? св. Сгодя. Нит'ёл'къ ут синцйр* д'ёту дАвът агА
ърмАсъм'р, й ушники дАвът. (Фращ, Сяр).
армасан армАсану прич. Сгоден. Ни съм гуд'ёну; мА1ка д'евдйк'д, нйту
ж'ён'^ту, армАсану съм зъ гйнка пуш'ка. (ГЬр, Сяр).
армасуване ърмАсуван'? ср. Сгодяване. ЪрмАсуван'с - зът'ёрувън'^.
(Фращ, Сяр).
Ариаутлуж Арнаутлук м. Название на държавата Албания. На
Арнаутлука мйжёвенё. (Кез, Гюм).
арпа ар нА ж. Овес. ЙулАф, йулаф, А арпА йучумёнёт пак. Пак увёсёт
йулАф бйрёс. (ЧМ. Дим) Нчанца, арпа. раш. (Меж, Гюм).
асвалис асвАл'йе ср. Здравна осигуровжа. Има ли асвАл'йе? Имам
асфАл'йе, ймам кинйга; Каквд асфАл'йе ймаш? (Мус, Кс).
асвалто А сф ат ту, асфАлтуту ср. Асвалтов тгьт. Айнам на едлат дА нё
фАти, дА лё зёмётё асфАлтуту, ёсйй пат1. (ГД, Дим) Чё штё ндйё сётнё ф
асфАлтуту. (ЧМ, Дим) Ха, ёйнам ййма Асфалту. (АК, Дим).
аежер аск'ёр, аск'ёр', аскёр м. 1. Войниж. ЙА, на перванёнё сгуйат аск'ёр.
(Ббл, Дим) 2. Войска. Айнам ййма мндгу аскёр, запйpar турцинё насАм.
(Чиж, Гюм) 3. Военна служба, Оги синънутишал на аск'ёр'. (Лъд, Кс).
аежерия аскер'А, асксрййё, хаскср'ё), хасксрййё, аскере та ж. 1. Казарма.
ЕйтАм йма бекчййё, хаскер'о има. (Коз, Кс) АмА хасксрййё ги фаг илу. (Члб,
Гюм) ПАлну йе. асксрййё йма. (Чиж, Гюм) Асксрёга, аск'ёр. (Мхр, Гюм) 2.
Воспев пост. Аскер 'А клАдаа. да нАудбрани. (Къз, Гюм).
аежерлъж аскертък. аскёрлйк' м. Войнихлъж, военна служба. Ерат имех,
тд бё прАвил аскерлък аф Булгарийё. Тд бё прАвилу. (Ббл. Дим) ЗатувА смё
н'ё прАвили аскёрлйк*. (Хеб, Гюм) • прАнём аскерлйк* — Отбивам военна
служба. • прАвём аскерлък — Отбивам военна служба.
16
аскерски аск'ёрскуприл. Военен. Аск'ёрску бёшс. вуйнйцитёкумАндваха.
(Хеб, Пом) • аск'ёрску бёшё — Беше по време на военно управление.
аслъ Аслъ нареч. Точно, тъкмо. На висдцс йй.ма сйнАмузи бучйки, йма
на Хсбйл'ву са бучйётс Аслъ. (Ьбл, Дим).
асфалтирам асал'гйрат несв. Асфалтирам. СтАрит'? кардълйм'е
искрЪгиЬъ.д и нанрАиМ^ги сйч'ку асал'тйрауди и ас' плАки. (Вол, Драм).
ахи ап ахнАпё м. Приятел. Ам дунйсатмй гу брс, уд ддстйё, ахпАпё. (Мес,
Дим).
ахрян ахрёнм. Название на българнн мохамеданин. Ахрён, кдта вйкатс
вййё ахрёнан? И нё вйкамё ахрсне, (Мхр, Гюм).
ахрянин арйАнстсм. Название на българнн мохамеданин. А-а-а, рйпналу
си арйАне тё да вйдиш. (Кюс, Дим).
ахрянище айрёнишга ср. Название на българнн мохамеданин, грубо. 7?
са врйт' пумАци. айрёништа. айрёништа. айрсн'чишта. (Чпк, Гюм).
ахрянски ахр'Ански прил. Помашки, български мохамедански. На
ахр'Ански д'вс. (Мус, Кс).
ахрянско айрснску ср. Помашки сзик. Нема айрснску, урумску йс врйт'
пйсану. (HiII, Кс).
ахрянчище айрсн'чишта ср. Название на българнн мохамеданин, грубо.
7? са врйт' пумАци. айрсништа, айрсништа, айрсн'чишта. (Чпк, Гюм).
ачик ачйк нареч. Явно. Мджс пак ачйк да атвори. (Кез, Гюм).
а чти сам ачтйсат, ачтйсали са св. 1. Отварям, откривам - за училища.
С'аА са укулё ачтйсали, месслс да рёчём. (Члб, Гюм) 2. Отварям, откривам
- за граничен пункт. Тс затузй йштёт да ачтйсат айтус; АйтАм пдрга йштат
да ачтйсат. (Хеб, Гюм).
а чти сан ачтйсан, ач тйсану прил. Отворен, открит за преминаване. Там
пдтёт тслё с ачтйсан, йё блйзё. (Кез, Гюм) Нс йс ачтйсану. (Хеб, Гюм).
ашлама аш'л'ъмъ, а шла мА ж. Присалено клонче върху друго растение.
Аш'л'ъмъ. (Фращ. Мет, Сяр) (Плев. Драм).
ба ба част. Бе. Нарй съ ттЪл'ни, ба. (Фращ. Мег, Сяр).
баба 1 бАба, бабата, бАбъгъ ж. 1. Възрастна жена. Стара баба, хА. (Мус,
Кс) 2. Название на съпругата от страна на възрастен мъж. ТА баба та у ст А на
на да пумбгне. (Меж, Гюм) 3. Възрастна жена, която nOMaia при раждане.
Събйръм'с^съ кумшййт'р, ру;тъ дуйудж'дъ и бйбътъ, д'ёту ним'йЬ.мм нййк;
кушАркъ - баби. Ас' бабиг'^ ги рйж'дъйм'? дицаАгь; Нь грй д'ён'$ тугй
стъ ддй^ бАбъгъ; И тут Ань йдд'рт м1Адит'^ ни вас и нъ бАбинийр д'ён', д'ёту
бАбъгъ би la, куш'Аркъгъ. (Плев, Драл») • стАра бАба— Прабаба.
баба 2 бАбъ, бАба, бАбъп, ж. Вид колбас. ТАм бАбъгъ, д'Адугу -
напъл 'ним V н 'Ашту ку дй йма др'^булйи. ама тъкуб д'ёту ут кървит'(устАн
М'ёсу тъка ни прАим къту тук как нрАит'?. (Плев, Драм) БАбъ - ширдкуту
чир'Аву иггу^йё кът съкул'. Н'сс' т и нъгАч'ъхм'^ дурй урйе. (Фращ, Сяр) И
напрАат инду^д'е^сгумАйа д'Аду и бАба. (Вол, Драм).
17
бабалък 6у6ал1А м. Родоначалник. Нашту пуд Мсхрйкусйсудблу, нйшту
бубалък crapy. (Чка, Гюм).
бабин бабин, бйбиний? прил. Бабин, на баба. А Кърст'с тйчим три
д*ён'^ - двй д'ён'р и ^дйн д'ён' Бабин д'ён' ту рукъ.ми, тр'ётий? д'ён'. И
тугйнъ йбд'рт м1адит\‘ нив'йсти нъ бйбинийр д'ён', д'ёту бйбътъ й$ би 1а.
куш'йркъгъ. (Плев, Драм) Ам кък^сЪ гл'ёду, бабин. (Вол, Драм) • Бабин
д'ён'. — Празник на бабите-акушерки.
бабица бабици ж. Старица. Стйри бабици ёйтъй глёдану. (Ерп, Гюм).
бабулка бабул'ка, бабул'ки ж. 1. Буболечка. Ку.мпйрёви бабул'ки. (Кюс,
Дим) 2. Название на насекомого калинка. Бабул'ка. Нёгн бабул'ки завём.
(Ббл, Дим) • кумпйрсва бабул'ка — Колорадски брьмбар.
бавя ба в и. бйвст, бави несв. Преча. Ника бани ми. вика, прйви ми зарар.
(Мус, Кс) Нами нёма да бани. (Меж, Гюм) Хйч мй нс бйви. (Мхр, Гюм)
Бйвст, бйвст. (Кюс. Дим).
багрен бйгрйену прил. Боядисан, оцветен. Нйш пак зел'ёну кбнпу,
бйгрйену кошту. (ШП. Кс).
багря бйгримс, бйгр'ат, бйгрийм'ё несв. 1. Боядисвам. А чй да забани
геч, йбчи да багримё. (Члб, Гюм) БйгриЬ.м'ё^гу еъс буй£. (Плев, Драм) 2.
Оцвстявам. С'а з'ёЬа д$ /и бйгр'ат пърсг'ст'с, н'ёк'рт'?. (Вол, Драм) • йбчи
бйгрсм. — Замазвам очи, правя нещо за пред хората.
баджа баджс ж. Огнище. Кад'ёну кадй. йма и баджс. (Мхр. Гюм).
баджанак ба жена к м. Сьпруг на сестрата на съпругата. Бажснак, йсла
да в йдим с. (Хеб, Гюм).
бази бази нареч. Понякога. Бази са пък ни рачи са жёни за тех; Йима
йедно бс, чува, йма бази са удмйхка, убди на..„ пухдд'ва. (ЧМ. Дим) Бази
нёма, ту реку йма. (Рус, Дим).
баир байр, байр', баир. баййр, бъйр', байра, байрс, байрст, баййрст,
байр'а, байр'р, байретс, байресё, баййрснё, баййр' м. 1. Плаяинска
височина. На бълкйнъ Иддийми н^ дърва на байр'; Трйст? кун'ё им'йши
на байр'а, два ч'йсъ ут с'ёлуту д'сл'ёчи аф бълкан'^л; Нъф бйир\‘ пъсййа
кун'ёт'е. (Плев, Драм) Агй замнёте чймуветс, сдйн байр дудё. (Кюс, Дим)
2. Гористо планинско място. Айд\‘ ж'ёну ййс' ш'ъ tmi,M на нйвага, и на
байр'у' да кклвъм дървй; И йраньга уд байр\' и тр'у'вът# у^д'ё чйр\. (Вол,
Драм) 3. Гора. Айей страна айтус ййма гасти байрс ййма; Баййр, кинату
нййдат. (ГД, Дим) Ейсй са фпр'ёгамс на баййрст, на айн и. нарёжемё и ййди.
(ЧМ, Дим) С'а ви штстс вйди отейм йстус баййрснс нах айеё. (Кез, Гюм)
Го байр н'ёма бс. Итусштс; А. на байран. (Члб, Гюм) Гс рйбутст с'а мнену
гудйни ну байресё. (Ерп, Гюм) Йй, аф байрсгудгбрс, ф байрст. (Мхр, Гюм)
Аф байретё, вйкаш, гранйца. (ТМ, Дим) Бйтйка сё аф байрст л сжёг. (Кы,
Гюм) Го байрс ваф айес сгрйна. (Меж, Гюм) Кбй даудбрйнс байрё?(Кюс.
Дим) Мьрва йймамс баййр'. (Чка, Гюм) У'с'ёкаха байра бс. (Мес. Дим) Г1»с
бъйр'. (Фращ, Сяр).
18
баирски баирски м. Горски стражар. Кол'у имёшё аднд, балкАнски,
байрски. горски. горски. (Мен, Кс).
баирсги байрцку прил. Планински. БАр'? тй си на гъкуо с'ёлу, на
байрцку. (Вол, Драм).
байряк байрёк м. Знамс. Н1е ддйдё байрёк, чернён байрёк. (Кез, Гюм).
бакал ба к Ал ан с м. Бакалин, магазинср. Ишти уд бакАланё. (Хсб. Гюм).
баклана бък!ъвъ ж. Баклана. Сурудздру нъ нбъ гудйнъ, тугАнъ, нъ
Наейл'уф д'ён', първййъ д'ён' прайм бАницъ тут Ань, бък1ъвк; ТАм ги
испйцъйми бъклъвйт'р. (Плев. Драм).
бакладжик бак1ацйк м. Бакла. С'сейм'р бак1ацйк, думать, пип'ёркъ,
тйкви. (Фращ, Сяр).
бакшиш бакшйш. бакшйш. бакшйш', бахшёшёт, бъкшйши м. 1. Вид
възнаграждение. Штъ збйръбъкшйши с'ётн'? -пърй. (Фращ, Сяр) 2. Дребен
подарък, с който даряват участници в народен празник - напр. Кръетовден.
И ноль гу зймъшн..., дАвайа^ми н'Акуй бакшйш и ги пускаа тугА на нъквбту
тййъ Ьбръ д$ йбж'дът, д$ Ьбд'ътда ми дАвът бакшйш; Хбд'^тпу ккш'тит'р
да ми давы бакшйш'. (11лсв, Драм) 3. Безвъзмездни помощи по европейски
фондове. Иёл'лй йёврд закбнёт трева да дадё бакшйш. (Рус, Дим) 4.
Парично задължение. НАмн дарджёвата га спади бахшёшёт, те пак удзАт'
дуда г айтбй. (Гер. Гюм).
бакър бакър' м. 1. Метал мед. Аф к'упч'ст? нбеийм'с йАдиу, н'ё въф
бакър' да съ ч'ал'дйсва; ТугАа бакър' върт'Айм'?, бАбин. (Вол, Драм) 2.
Меден съд. (Мерт, Сяр) • бакър' върт'а. — Калайдисвам медсн сад.
бакърка бакърка ж. Малък меден съд. Ку йма т'ёл'с уку а рудйла ш'а а
църкаш' въф бакърка. (Вол, Драм).
бала 6А1$ ж. Топка за игра, приготвена от конски косми. БА1$ ут
мул'егьгъ ут кбн'ув'ёту им ридАйъ (Фращ, Сяр).
баладжанеп баладженци м. Название на жител на с. Баладжа,
Гюмюрджинско. Нёма, баладженци са врйт'чёка на гува. (Бал, Гюм).
баладжанин бАладжёнин м. Название на жител на с. Баладжа,
Гюмюрджинско. БАладжёнин съм. (Бал, Гюм).
балкан балкАнссё, бал кА и, балкАнат м. Планина. Ейтус нёкна са нё
правили, аф балкАнссё. (ЧМ. Дим) Го дти йёйсё шс ейчку ф балкАнат, ейтус.
(Кез, Гюм) Е, балкАн сёлу бё, балкАн сёлу. (Къз, Гюм) АндАртё низ балкАнат
шАм имс. (Хсб, Гюм) • балкАн сёлу — Планинско село.
балкански балкАнски м. Горски стражар. Кбл'у имёшё аднб, балкАнски,
байрски. горски, гдрски. (Мен, Кс).
бално бАлну ср. Мъка, тегоба. Бейеймат, рёчи, му йё бАзну, шё му йё
бАлну. (Лад, Кс) • бАлну ми йё — Мъчно ми с, страдам.
балтийка баГтййкъ ж. Сатьр за кълцане на месо. Н'ёк пАк м'ссдту
удбйрайм 'с и гу смй1ам ама смлАну ни^йё йубау. I lo-hyfray й<; със ба 11ййк ъ
дъ си гу нъч'укъш(ГБр, Сяр).
19
балтия ба!тййа, балтййа, бъ!тйата ж. Голяма брадва. И бъГтйата дъ йда
дъ з'ёма и да йдъм на байр\- да къ1вам дьрва. (Ват, Драм) (Фращ, Мег,
Сяр) (Плев, Драм).
балък бальк м. Стръкове пшеница, с конто се връзва сноп при жътва.
Н'ё гу кАзвамё балък. Утнёгу шё см стдрим балък. (Ьбл, Дим).
баля бал'ди ж. Бала слама или сено. Йуз б Ат'ли. (Рус, Дим).
бамбак бубайк. бубайк'. бубАк'. бубайк'с м. Памук. Е бубАйк' им'Аш'с
ктд'ё АлистрАтик наддлу днл'ёку, тАм с'ейAha бубайк'; И бубАйк' ага
куп'^Ьм'с да изпр'сд'ем. (Вол, Драм) Ам бубайк'^ и нёк тъкА гу с'Аийм'^
- на. р'ёдув'р; Бубайк с'аиЬми. (Плев, Драм) Рйзъ ут бубАйк' - бубьк'ёрну;
ГАшт'рут бубайк'нъткануут нАс. (Фращ, Сяр) (Фращ, Мет, Сяр).
бамбакерен бубък'ёрну прил. Памучен. Рйзъ ут бубайк' - бубьк'срну;
Нуст'ёл'увйм'р сдна гА1въ - г кА ну, бубък'ёрнъ, ш'Ар'$нъ - б'Алу, сй'у,
цьрв'ёну; Тдту ку б'еши бубък'ёрну. насшт'ъ ти куп'ъ купрйн'рну. (Фращ.
Сяр).
бамбашка бамбашка нареч. Различно. БАмбашка дди. (Мус, Кс).
бамя бам'а. бАмн'а ж. Бамя. Фъсул' и бамни свър'авъйми биз зийгйн'.
(Фращ, Сяр) (Мет, Мерт, Сяр).
баница баница. бАници ж. Баница. //й^ бАници ги зв'Айм'^. ЙА така са
тудчи. баб и, на туч'йлкага. (Вол, Драм) И напрАйвам'? бАница със сусАм'
пАк и със сирудп'. (Мерт, Сяр).
банка бАнга ж. Банка. Уд бАнгага ги зймаш. (Меж, Гюм).
банкам се банкат са несв. Къпя се. БАнкат са тАмузи дёмёк за шефа.
(Члб. Гюм).
Баня Бане ж. Местно название на с. Лъджа, Ксант. ИстрЬсмли йё са ваф.
на чейра, на ейтува, на Бане; ДА йе за БАнсса, дА йё за Булгарийс. (Мен, Кс).
баням бан'ат несв. Къпя. И адйн йзвор удда там извар'а, мтбгу убда;
Извур' извАр'а и бан'атса там. (Вол, Драм).
барабар бараб'ёр, барабАр, барабАр' нареч. Заедно. ИскАрувът^ти ъс'
саръка барабар'; ИзмькнувА^ги ъс' кур'сн'ё барабАр'. (Вол, Драм) Избетват
ас Муарёма б а [М бар; Т'ё са бйли бараб'ёр, йА. (ХВ, Гюм) На буннАш штё
нбйстё барабар. (Чпк, Гюм).
бараж баражёт м. Язовир. .4 чи дё йё барАжёт, каршй, ёйсАй наддлу.
(Мхр, Гюм).
Барако Бараку м. Название на високите планински части, северно над с.
Кезерен, Гюм. На БарАку, на БарАку. (Кез, Гюм).
барам бАрат несв. Тормозя, притеснявам някого. Са нёма. нёма а бАрат.
(ГД, Дим).
баргул баргул' м. Вид ястие от натрошена царевица и фасул. Баргул' гу
зувём. баргул. (Хеб, Гюм).
бардак бардак м. Съд за вода, чата. Дднёситё йёдйн бардАк. (Ьбл, Дим).
бар даче бърдАч'р ср. Малка стомна за вода. Там са клАн'^ нив'Астага
със еднд мАлку бърдач'^ и налйват напълн'уватудда ут чиш'м'Ага. (Фращ,
20
Сяр).
бардоква бардоква ж. Маруля. Нач. (Плев, Драм).
барем бйрам. баре нареч. Поне. Сё баре ейчку ййма. (ЧМ. Дим) Г'ёбарё
рйбутёт. (Мхр. Гюм) Ам бйрам да йда. (Шех, Кс).
баруга баруги ж. Локва. Баруги. И нйё ги завём баруги. (Ббл, Дим).
басамак бйсамакм. Стъпало на стълба. (Плев. Драм).
басхия бъекййа ж. Дървсно садило. (Плев, Драм).
бастисам бастйсат св. Нападна. Ама тё штё на бастйсат, тё штё
зён'гинёсат. (Мес, Дим).
бате бат'е, бйт'у, бат' м. Батко, по-голям брат или близък. Викам му
бат'у. Ни вйкам агу. бат'у; Бйт'с шё му вйкам. (Мус, Кс) Айсва ту йё зед бат'
Исён. (Мен, Кс).
батисам батйсаа св. Разваля. Батйсаагу. (Къз, Гюм).
батъ батъ прил. Лош, развален. А-a, чок батъ. (Кез. Гюм).
батьрдисам багардйса св. Опропастя, погубя, разори. То бит'тйн'
д*ун'йта батардйса айсё американ бё. (Члб, Гюм).
батърисам багърйеа, батарйеа св. Опропастя, погубя, разори. Вами nett
кумун и злйк' батарйеа. (Члб, Гюм) Нами шё багърйеа. (ХВ. Гюм).
батьов бат'уф прил. Баттов. Где и'с ей к бат'уф ли~Й£. (Мерт, Сяр).
бахча бахч 'ё ж. Градина. Од и да сам на бахч'ё, пбйём си на въгрё. (Мхр,
Гюм).
баш бйш' нареч. Главно, значително. Т'ут'ун'^ казъ ди б'ё, нйй-баш'.
(Плев, Драм) • най-бйш' — Пай-вече, главно.
баш баш прил. Главен, най-важен. Стадугу^му зырадйли. най-бйш
ув'ён' му фагиди. (Фращ, Мет, Сяр) • най-бйш — Най-главсн, во дач.
башак башёк м. Царевичен кочан. Имёшё и миейрйё, башёк пусёди.
(Къз, Гюм).
башеш башёшё м. Отхрито помещение пред гыцата. Асай вас йёдбту
сдйза ф башёшё. (Гер. Гюм).
башка башка, бъш'ка нареч. Отделно. И нив'йстътъ и йунйка съ
зътбрёнибъш'кй нъе в'ёч'^р; Ступ'авъ^съ мъстъ бъш'кй, бъш'кй кубккд'ёту,
бъш'кй р'ебрагъ. (Фращ, Сяр) Другугу й^дрбту бъш'ка, др'ебнбгу бъш'ка.
1ош'уту бъш'ка. (Плев, Драм) ЕсвА сёдо ей тус Мёнково, башка т'урт'у дафи.
(Мус, Кс).
башладисам башладйсах, башладйсалу си св. 1. Започна да правя
нещо. Има напрёш aia башдадйсах сигй, бин' икй йуз йёврб. (Меж, Гюм)
2. Навърша определены години. Гудйнигё кблку тй са? Гй си гулёму
башладйсалу бе! (Мхр, Гюм).
башладисвам башдёдйсува, башлёдйсават несв. Зал о ч вам да правя
нещо. Зам ут Сдйвув'ца. пб-утсам ут Сдйвув'ца башдёдйсува айсу път'
нагбрё, агй варвйш айнам. (АК. Дим) Сё баншёдйеават йёвйш-йёвйш. (Кез,
Гюм).
21
башлецам башлёца нссв. Извършвам полов акт - за мъж. Каптйрё
башлёца. (Хсб, Гюм).
баню б Ашугу м. Дядо. Деду ти, чулёк, дёду ти, с тйруту, ба шуту; БАшё.
деду. (Гер. Гюм).
бая байё, байё. байё. байА нареч. Доста. Ис ймах гув'ёда. не йАце кдзи,
та глёдах байё. (Срж, Гюм) Варх кАштитё байё замйна. НасАм замйна исАй.
(ГМ. Дим) Тб йё гулёму сёлу, байё гулёму сёлу. (ГД. Дим) Ами стуй байА
вр'йм'с. Кьд'ё ч'ае'. (Плев, Драм) Нагбрё байе варвйш, варвйш. (АК, Дим)
Байё!; Ама байё пл*уиггё. (Хсб, Гюм) Байё дёлёчё, байё. (Чпк, Гюм) Ал' са
пйлу байё? (Ббл, Дим) Байё са нёубайи. (Меж. Гюм).
баялдисам се баалдйса са св. Рухна, разваля се - за обществен строй. Ама
сёт'нё, ага са баалдйса кумунизлйкёт, стАнаха ври г' краднйци. (ГД, Дим).
бей бей, бий м. Пчела майка, царица. Бйй гу зувАт; Бей. бёй йё, бёйёт.
(Ббл. Дим).
Бейсим Бейсймаг м. Мъжко лично име. Бейсймаг, рёчи. му йё бАлну.
(Лъд, Кс).
беледия белёдийс, бел'ёдийсна ж. Община, общинско управление. И
нАштё сёла са аднб, аднА белёдийс. (Лъд, Кс) И гула бё, бсл'ёд'ёна кадё
бйла? (Мен, Кс).
белене б'Ал'ен'с ср. Белене. Б'Ал'ен'с миейр'а ш'ч*у см'с б'Алили. (Мерг,
Сяр).
беленка б'Ал'ен'ки ж. Място на реката или вира, където се пере.
Б'Ал'ен'ки прАйхм'с на врйе'. (Плев, Драм).
белина бёлинё ж. Белило, средство за разкрасяванс на лицето. Т'ё ли
вйдиш, мАжит ги. мАжёг ги с бёлинё. Бёлинё. (Мхр, Гюм).
белки б'ёл'ки, бёки, бёл'ки, бёл'ким нареч. 1. Нима. Вйка бёки г' ей
утсука, вйка, грёхбт? (Мус, Кс) АфАврён бёки йи аннбга дбктур. (Кез, Гюм)
Тй си бёл'ки д'ун'мё? (Рус, Дим) Бёки нё дудатё вё? (ХВ. Гюм) 2. Дано.
РАзхуди гн'ёскь - утр'с будин, б'ёл'ки гь йьр'ёсъ. (Фращ, Сяр) Дбйё сё сафё
дАу прАвёт бёки. (Кез, Гюм) 3. Като че ли. НАшсё бёл'ким нё бёл'лй кйкту
да дАва изёт'. (Лъд, Кс) 4. Може би. Бёки бти йма удут бё. (Мус, Кс).
белли бел'л'й, бёл'лй нареч. Явно, очевидно. НАшсё бёл'ким нё бел'л'й
кАктуда дАва изёт'. (Лъд, Кс) То бёл'лй бё. Бёл'лй, бёл'лй. (Хеб, Гюм).
беля 1 б'ёлёт, б'Ал'с ha нссв. 1. Избелвам, правя бяло. ТАм дд'еЬа
мумйч'ета д'ёгу б'Ал'eha плАтну - "на врйе". (11лсв, Драм) 2. Намазвам лице
с белило. Б'ёлёт, сва.гёт, б'ёлёт. (Мхр, Гюм).
беля 2 б'ёлим'с нссв. Обелвам царевични кочани от шумата.
Събйрам'е^са мумч'^та, мумйч'ета, б'ёлим\- (миейр'ету); мумч'^тага,
нив 'Асти - б'елим'с миейр'; Б'Ал 'ен 'е миейр'ф ш'ч'у см'с б'Алили; Hite кубаци
им кАзувам'е. ш'ч'у б'Ал'еЬм'с(Мерг, Сяр).
бендисам бён'д1к'а, бён'дйсахмё св. Харесам. И бсн'дйсахмё тука, на
каршй м'Асту. (ЧМ, Дим) И тд гу бён'дйса. (Ббл. Дим).
22
бенди свам се бсйёндйсва са нссв. Харесвам се, нравя се няжому. За
гуканак са нё бсйёндйсва на врйт'. (Мхр, Гюм).
бера б'ср'ёш', б'срът, бир'аба, см'^ б'ср'ёли нссв. 1. Бера, См'р б'ср'ёли
дАж'с куноп. (Фращ, Мст, Сяр) 2. Събирам. Ут'йват да б'срът дървА в
планиньта. (Фращ, Сяр) 3. Събирам на едно място, трупам. ТАм дд'сйа
мумйч'ет# д'ёту б'Ал'еба плАтну - "на в рис'1. бир'аба ги нъкудту, платнАть и
гач ги прустйраа на удъта. (Плев. Драм) 4. Събирам, подреждам нишжи
при сноване. Ага да б'рр'ёш' пудли ш'а гу притькуджд'^ш', дЪска ш'а
възпрАвиш'. (Вол, Драм).
бербат бербат прил. и като нареч. Мръсно, неудобно за живеене. Таи
вйкат, чё те ётус йё бёрбАт. Чунки тё са бербат. (Меж, Гюм).
бережет б'ср'ек'ёт, бсрёкёт*, бирик'ёг' м. 1. Плодородие. Нрйт'са рАда.
РАда са бё, бсрёкёт' верейн. (Гер, Гюм) ТАва гуди и ъ мндгу б'ср'ек'ёт'.
(Фращ, Мел , Сяр) (Плев. Драм) 2. Благополучие. Сета са тутава, бсрёкёт'
дАваа, пузапАзиа. (Лъд, К с) 3. Псчалба. ЙА ла пом на будйн д'ук'Ан, бсрскёт'
дукАрвам (Къз, Гюм) 4. Благоприятно, способстващо обстоятелство. [Кой
с строил кыцата?] ДицАта бсрёкёт', дицАта. (Бал. Гюм) • дукАрвам бсрскёт'
— Нося печалба. • бсрскёт' вёрейн — Слава богу.
бережетлия б'ср'ск'ётлй^ прил. Плодороден. Б'ср'ск'ётлйй^ гудйнь.
(Фращ, Мел, Сяр).
бет б'ст, бёт'нареч. Трудно, недобре. Ай тус са бёт' рАда. нАштё;А, нАми
ёйтус са б'сгрАда. (Гер, Гюм).
бептжар бсшкАри м. Участниж в жарнавални игри след прибиране на
режолтата от полото. БсшкАри. (Кет, Кс).
бива бйва несв. 1. Получала се, случва се. Гл'Адамё канА бйва. канА
с тайна. (Члб, Гюм) 2. Може, възможно е. Се ёйтус йма грет' йёйтус, блйзни
сёлА, с тёа бйва (Гер, Гюм) То бйва и и тука сау гклАнёш, бйва. (Мес, Дим).
бивам бйва, бйват, бивали смё несв. 1. Съм, появявам се. Йё за йёдйн
дсн' с.чё бйвали н'ё. (Меж, Гюм) 2. Ставам, пригоден съм. Бйва^си^йа
мАйкъ^ти за гъквА рАбу га. (ГБр, Сяр) Ама шё са бйват ёйтус. Шё бйва. (Гер.
Гюм) • бйва^ме — Способен съм.
биволар бивулАр м. Пастир, жойто пасе биволи. 1\ фАтих йё и тува си
нАшёт бивулАр. (Хеб, Гюм).
бипорджа б'држё, бйг'урджё, биг'уржс, биг'уржёта ж. Фасул. Мисйр'
йё йАлу, кумийр' йё йАлу, биг'уржё йё йАлу. (К юс, Дим) Гул 'Аму фасул йе?
Ббба фасулйе, бйг'урджё. (ТМ, Дим) Б'држё йма; То ч чАкат, биг'уржё сАдёч.
(Хеб, Гюм) Йа, бйва аф б'држё, аф базгур. (Члб, Гюм) На биг'уржета йма.
(Ьбл, Дим).
бионе бййёнс ср. Убиване. A-а, нёма бййёнс. УнАн, тд на бййё. АгА гу
з'Амё, мафазА гу пр А в и. (Къз, Гюм).
бийот биЛогм. Водовъртеж. (Плев, Драм).
биж би км. Биж. И.мёлу йё йёнА ку.чшййё с бйк. (Хеб. Гюм).
23
биле бйл'с ср. Бурен. И ту пАстр'ът ъс ръкйт\\ уётги йма бйл'с фн'ётр'е.
(Ват, Драм).
биляр би1Ар'ету м. Бил кар. МАйу, вйкьй би1Ар'ету, би!Ар'ету, л'ёкър'ету.
(ГБр, Сяр).
бина би нА, бини, бини ж. Страда. Кдпку сам рАбугил ф йкудумёс, знАйсш,
аф бинй. (ХВ. Гюм) Чулскат пак рАбути, бинй прАви ёйтус. (Рус, Дим) Йё
икодомёс, бинй прАвем, кдштъ. (Мус, Кс) ЕйсАс бина каквА йё итува бё?
(Кез, Гюм).
бир бйр, бир чис л. 1. Един. С'А са бир бирдё чу кат. Тй с'а нё смё с тёбё
с'А бир бирдс дА са чукамё. (Члб, Гюм) Бйр вакьт' бьлтарин ги йс нагАдал
(Лъд, Кс) 2. Единствен. Тд и инсАна, инсАнаг нё бир бё йсу. (Гер. Гюм) •
бир бирдс — Един с друг, взаимно. • бйр вакьт* — Едно време, някога.
бираз бйрас, бирсе нареч. 1. Малко. ЙулАф. йулАф. А арпА йучумёнёт
пак. I!акувёсё г йулАф бирсе. (Ч М. Ди м) Йс. ма сётнё вика вё стс бйрас й на
нАми пд-блйзе, бс йсу! (Мхр, Гюм) Бйрёс тс и ат гулсму са даржёт, амА йма.
йма. (Гер, Гюм) Се трсва вАшну да дАваг бирсе. (Кез, Гюм) Тд йс бйрас
стАрку ште. (Мес, Дим) Бйрас кА ту нА.ми йс. (Меж, Гюм) 2. Кратко, за късо
време. Чем йс ше да сам бйрас ейтАм. (Шех, Кс).
биринджи бирин'джй прил. Първи, най-добър. Айир, бирин'джй
туристе. (Кюс. Дим).
биринджи бирин'джй биринджй числ. Първи. Ут таму штс в идите
бирин'джй с'ёлу, /улему с'ёлу. (Хеб, Гюм) А, биринджй кат, икинджй кат.
(Мус, Кс).
биркач биркА чмест. Пяколко. Имауйко,уйкотибиркАч йма на касабъта.
на Т'уркййс пак; Тд са врйт* на касабъта. а биркАч. (Бал, Гюм) Нёма са
итус, имеше биркАч ханё карАкачене. (Рус, Дим) Е, биркАчуфчерийма. (Чка,
Гюм).
бисиклетче бисиклёг'чёгаср. Малы мотоциклет. Штё кладёт ёйтуканёк
таквдно, мАл'ки би си клё г'чёта, мутдрчста да кладёт. тд штс //д да гьрнс.
(Ерн, Гюм).
биска бйска ж. Млечна гърда. КлАвь д'ег'ёту нъ бйскит'^. (Фршц, Сяр).
битин биг'г'йн', бит 'гйн' нареч. Много. Бит'/йн' м'ус'ул'мАнс ги мАхаг
тййс; НАми са бит'йн арабите исАй ну пАтсс, гсджё бит'т'йн*. (Члб, Гюм).
битисам битйса св. Свърша. Штё и нАм см и сётнс бнтйса наддл. (Гер,
Гюм).
бите бйш'с, бй нт'с ту, бйш'етъ, бйш'етагд ср. Прасе. Зъ Кд1сд$
кдл'сба бйш'етъ; Ступ'Авьхм'с^ут бйш'рту ут кур'ёмъ мАс. И бйш'^тту гА
ту зъкдет'уи/лм'т;, нъеул'Автлм'ё^ту зь цАлъ зйхп,; У'триньгъ б'ёш'р Кд1ьдъ,
зъкдл'увъбъ бйш'рту - ттръе'ёту мАлку; Д'А дугу и тд^й^' въф н'ё гр'р бйш'рту;
Збйрът кудкъл\' ут бйш'сту. (Фращ, Сяр) 13ьф еднъ йзба ни клАдъ/та.
Иск Арал и бйш'етата у„тАм, нАс н'^ клАдъЬ?. (Фращ, Мет, Сяр).
бия 2 бййс нес в. Намирисвам, издавам мирис. Ха, агА му бййс куй йена!
(Мхр, Гюм).
24
бия бййё нссв. Уб ивам. A-а. нёма бййё нс. Унйн, тд на бййё. (Къз. Гюм).
благ блйга, блйгу, б1Аги прил. 1. Сладък, захарен. ИГ а кладёт' листдту
на т'?пс'ът$, ш'а гу н$л'?ёш' ш'ьрлан' и шик'др' ш'$ наръсиш' д$ ст Ан'?
бтАга. (Вол, Драм) Тд йё блАгу. БлАгу, ст Атку. (Члб. Гюм) 2, Вкусен.
Кървъвйць дъ свърйш - ум дъ ти зАйд'?. Пд-б1аги. (ГБр, Сяр).
благо б1агуср. Сироп, сладко. С'ётн'? кътд„ги искАръми дъ истйнът дъ
ги пул'аи.м ъсб!Ату. (Плев, Драм).
Благовец Б1Агув'?ц м. Благовещение. Рйба ни дАват. рйба сА.му на
Б1Агув'?ц. (Мерт, Сяр).
благун благун' м. Вид дъб. Ййма, благунё ййма, ц'ер мёшё йма. Ц'ер
мёшё и благун'. (Ббл, Дим).
благушка б1атушка ж. Ябълка петровка. Ыагушкагаузр'А1а. (Мег, Мерг,
Сяр).
блескавица л'ёскав'йщ. лёскавица ж. Светкавица. Лёскавица, лёскансту
лёскАвица. (ЧМ, Дим) (Плев, Драм).
близс блйэё, бзйэе, блйзё, 6л ис нареч. Блиэо. Тд ё блйзё ду
I \м'урдж'йна и Ксанти; Тд блйзё; Тд йё блйзё ду Чёнину тва. (Шех, Лъд, К с)
Пак т'ё йё блйзё Дёдёагач. Ай тус йё тдплу, пд-бтйзё Дёдёагач. (Хеб, Гюм)
Блйс да айтуф; Налёат са с пулма уд айтус, блйзё. (Кез, Гюм) И труйцъгъ
утйвът дъ п1увът, блйзс.й?. (Фращ, Сяр) Бс rd блйзё ёйтус, йа бё ёйтус. йа
бё. (Гер. Гюм) Б'ёрну тй йё пд-бшзё на Дёдёач. (ГД, Дим) Имё, бтйзё бёа
итАм гургувигё. (Ббл, Дим) Нах нам йё nd-блйзё за тукана. (Мхр, Гюм) НАм
йё блйэё Скёчё. Блйзе йё. (ШП. Кс) Тё са блйзё сёл Аса, нАблизё. (Чка, Гюм)
А тд йё туу по-бтйзё с'а. (Чпк. Гюм) Айтус блйзе йё. (Рус, Дим) Йа. йа.
блйзё. (ХВ. Гюм) Блйэё йё брё. (АК, Дим) Блйзё ё чдк. (Срж, Гюм) Блйэё
Йе. (Кюс, Дим).
близен блйзнит'? м. Близък по родственм връзки, роднина. Дават
ч'ърв'ёни на блйзнит'?. (Вол, Драм).
близен блйзни прил. Близък, съседен. Сеёйтусйма трет'йёйгус, блйзни
сёлй, с тса бйва. (Гер, Гюм).
близко блйску нареч. Близо. Б.зйску йё. (Хеб, Гюм).
близнак близнйкъ м. Близнак. ДвА брйгъ два бзизнйкъ. (ГБр, Сяр).
близнакиня близникйниж. Двоен плод. (Фращ, Мет, Сяр).
близно б.7яз//у ср. Близък по родствени връзки, роднина. Да тй йё лёсну,
да тй йё блйзну, да тй йё вътрёшну и да са дус'ёга ут авжнтък. (Ерп, Гюм).
близня близнйнесв. Раждам близнаци. (Фращ, Мет, Сяр).
близнявам бэизн'ава нссв. Раждам близнаци. (Фращ, Мст, Сяр).
блюцнувам бт'уцнувъг нссв. Цопвам, цъмбурвам, хвърлям се във во дата.
Бл'уцнувът съ гдли дъгу нййът кърста. (Фращ, Сяр).
бляска л'Аскъ, бт'йска нссв. 1. Блести. Пр'ёв'ёс' и утгдр'? кутълак с
кйгки дъл'йекк (Фращ, Сяр) 2. Святка. (Плев, Драм).
бляскане.7ссл.шсгуср. Святкане при гръмотевица. Лёскавица. лёскансту
лёскавица. (ЧМ, Дим).
25
боб бон. бдба м. Боб, едър фасул. Бди, бди нс зувёмё. ал на ййма йАдра,
ее аква гул'Ама. Неи зувАт бои. (Кюс, Дим) 1\л'Аму фасулйе? Бдба фасулйе,
бйг'урдже. (ТМ, Дим) • бдба фасулйе — Фасул с сдри зърна.
боба бу ба м. Обръщсние към баща, тате. И вйка кадё си, вйка. буба ?
(Лъд, Кс).
бобайка срв. бобайко бубАйка ж. Татко. Йа. ней мдйта бубайка. (Кез,
Гюм).
бобайко байку, байку, бубайку, бАйку ту, бу байкуту, бубайку вё. бАйцигё,
байкуту м. Татко. Нённёт байку ейтук каршй. зат ёдна кулйба нёгу йс
заклАха; ЙёбулгАратитусскён'дждвалйс мой д'Аду, бубАйкуф бубАйку. (Ерп,
Гюм) Мдй бубайку е айсвА; Да нАйдё бубайку ги айт^ф кАмснёт; Мёт'вёт
бубайку мид'ур шё да йё. (Лъд, Мен, Кс) БАйку йётмйш йёдй йсшиндА,
с'ёташ лй са, пучйна; Бубайку умрс алтмкш беш. (Кюс, Дим) Бубайку
казвашё. бубайку рахмётлй; Байкутуму ё пакустар'Ал. (Ьбл. Дим) Ейсакван
ма дукара бАйку йётус; БАйцигё как зувАт? (Рус, Дим) Та бубайку му йс
каршй, на Т'уркййа, аф Бурса. (ЧМ, Дим) Знам, вйка, пумАцкум уд майка та,
уд бубайкугу. (Мхр, Гюм) Айир, бАйку. Байку, бАйку, тд гу ййма. (Кез.
Гюм) Ха, на мдйёг байку ейнагАва салудёли. (Хеб, Гюм) А%; мдйёт бубайку
андАртетё примазаа. (Гер, Гюм) БубАйку му вйка.м, бубАйку, бубАйку. (Мус,
Кс) Старите бубайкувё м' били стдрили. (Чка, Гюм) И бАйку ту А му дАли
кап'ёла. (Хеб, Гюм) То умрс. АсАн йё байкуту. (Бал, Гюм) Начи мумчё и
бубАйку са. (ГД, Дим) Майката. бАйкуту. (Меж, Гюм).
бобайков бубАйкуф, бубАйкава, бАйкувуту прил. Татков. Йё бултАрат
итус скён'дждвал йё мой д'Аду. бубАйкуф бубайку. (Ерп, Гюм) И'ёма Алй
М'нм'ун. Има Алй, ама бАйкувуту нй йё АсАн. (Бал, Гюм) БубАйкава сёстра
- лёлё. (Мус, Кс).
бобайчс бубайч'егь ср. Топче, мънисто за украса. И тузй пр'Апур штъ
гу ндеи еднд д'ёв\‘рч'1‘ - нъ з'ёт'ъ брат му. Нь пр'Апуръ листА и бубайч'етъ,
еднъ йабъл'къ зъбдвът йь йАбъл'к^тъ нь върх# - пр'^лигАту н'ашту. (Фращ,
Сяр).
бобов бдбува прил. Който е от боб. Инй бдбува фасулйё зовёме. (Чка,
Гюм) • бдбува фасулйё— Фасул с сдри зърна.
боботкам се бубдткаше санесв. Падам стрясък надолу. Варвёшё вудАна,
удгдрё варвёшё ф пътёт, тА са бубдгкашё ф ил'чййёна. (Мен, Кс).
боведнъж булнъч' нареч. Веднъж, някога. КА1ци - насукиш кьгу... тува
грйш и гъкА hy зъвйвъхъ нъ нугй'$, диб'ёли, дъ ни съ ръздйрътхйч'буднъч'.
(Фращ, Сяр) • хйч' буднЪч'— Ни koi а.
бог буджи\\. Бог. Hi буджи. вА буджи! (Плев, Драм).
бод будт'м. Остьр връх на остсна. На уст'ёна н^ върйа йма ^днъ ш'Айкь
- будт', кугу будт' за удлув'ёт'е да буд'ё да върв'ът. (Вол, Драм).
боедин будйн, буднд, буди А, бу ни А, бу дну, буднй, буйедн'А, буннй мест.
1. Никой. Найден будйн йунАк дъ съ ужёниш' тук; И будну другу с'ёлу
ъку идиш'; РАзхуди гн'ёскъ - угр\‘ будйн б'ёл'ки гъ Ьър'ёсъ; Буднъ друтъ
26
приййт'ел 'к~ь б'ёлки знАйс нъзикАна пдв'сйки н 'Ашту; Буднъ лимунАдъ дъ ти
дАм дъ пийёш'; З'ёвът гу пАк буднъ къштъ. (Фращ, Сяр) Ш да пдм на будин
д^к'Ан, бсрёкёт' дукАрвам; Хёлё вйди буднд качек, да бёга. примАзва гу.
(Къз. Гюм) Баку са удрййё буднд гаквд, тугАс дудё, йймаш ли к и гАп', нёмаш
ли, тугАс пйсува. (ГД, Дим) Дъ н'е утрувйм in,к будну йАгн'р; Сё будни ci,
устАнъли; Гуутр'Апд буднд дЪрво. (Мерг, Сяр) Саму рА бу та кАзвашё, саму
рабуга прикАзвашё и бул нА пёснё. (Ери, Гюм) Ис гАудАрёт бунна кукдшка.
ёйей мёлёшникат му. (Гер, Гюм) Ама будндрёчё, дпггёдА му са пувцдилёку.
(Лъд, Кс) ТамАн ага умрё буднд... кдй гу зарйва? (Хсб, Гюм) БуннА кавё а
смё испили. (Ббл, Дим) Кйми си дАват буннй. (Меж, Гюм) 2. Някагьв. Къту
прёшиш' дв'А удла нъ удлув'ёту клАвъйСми буйсдн'А. вйкъйъ^ми йумудт'.
(Плев, Драм) НьпрАих^ги будни кнйги дъ ддйд'рш'; З'ёвът гу пАк будн!>
къштъ (ГБр, Сяр) НАмисли буднй стАри рАбути. (Фращ, Мет, Сяр).
боеднъж буднъч', буднъш, буднъш', буннАш нареч. Всднъж, някога.
Бдн1, п'ёснъ, кудй знАй? ут„кдк йа съм ч'у1а - бабъ буднъш', май к к (1Ър,
Сяр) Къ ви гу дукАрът буднъч'дъ гу вйдит'р. (Фращ, Мет, Сяр) БуннАш шгё
пдйстё барабАр. (Чпк, Гюм) То жёнё гА йё буднъш! (Хсб. Гюм) Исла пак
буднъш. (Чка, Гюм).
бой бой м. Ръст. ДуиедлкуфсА йма. кдлкуту гвдйёт бой. (Лъд. Кс).
бол ба? нареч. Много. Не ймамё айнАм бал. (Гер, Гюм).
болен бдлно, бдлну прил. Болен. A-а, йс сам бдлно. Бдлно, сАнки гу
булй. (Рус, Дим) А ми лАваг гйсмёне. дт'сам бдлну. (Мус, Кс) Ма сА башу,
тА нё мужй да йдё. (Гер, Гюм) АгА си бдлну, канА бйва парата? (Члб, Гюм).
боленс балёнёср. Болка. САрцёту, сАрцёту, сАрцё, феё си балёнё йймам.
(ГД, Дим).
болеет бу лё с нА ж. Болеет. ДА са пувдд'ва за бу лё сна; БулёснА дА га
устАви. (Лъд, Кс).
болино булйну ср. Желязна вила. (Плев, Драм).
болка бдл'ка, баТки ж. Болеет. ПАсгр'ът^гу куё лйстр йма гнйлу, гъкхсд
зъръз'ёну, дд йма бдл'ка; Б'А1 п'Асак са кАзва тдй. Измйсн тдй с нардчнр за
бдл'ки, за бани, за бдл'ки. (Вол, Драм).
болнея бул'н'ё несв. Болсдувам. Н’ёда бул'н'ё, с1рч\-раст'ё. (ГБр,Сяр).
болница бдл'ница, бдл'ницана ж. Болница. За нах бдл'нипана; ЗА нах
бдл'ница. (Мус, Кс).
болно бдлну прил. Болен. С'с нёку ку дуалатё, шё ги кАжём, Ама с'ё ни
мдм А са сет', бдлну сам. (Бал, Гюм).
болундисвам се булундйсала са нссв. Увеличивай се по население. АгА
садин'дса булундйсала. (Мес, Дим).
боля бол'дт, булёт нссв. Боля. Кърстувё га та булёт, за г а кив а рАбути.
(Лъд, Кс) Оги го бат'&т забёнё. (Шех, Кс).
бомба бумби. бумби ж. Бомба. УтвАдё тука йё нал'Ану, врйт' йё бумби
наТАну. (ГД, Дим) Имёх бумби ЙА, фишёци. (Къз, Гюм).
бонела бун'ё1а ж. Вклица. Дъ късниш ъс бун'ё1а. (Фращ, Сяр).
27
борбонка бурбйнки ж. Плод на хвойната. (Мерт, Сяр).
бор и ха бурйкътъж. Берика, борове дър во. Бурйкъгъ ни йё къл'въг йАц'е,
уйти н'ё нрАи йубаф ж'Ар'. (Вол, Драм).
борина буйрна. бурнЪта ж. Къс борово дърво, който се използва за
осветление. Имаш'е напр'ёш' - ёй на стари гудйни, рнй кугу мънАл'е,
клйвъЬф бйриа и св'ёт'^Ьа; Ce'Ar'cha. сл'АБа фр'ёт, пАк евъши съ $днйту
пърч'ё борин ъ га клАвъЬа другу, луку ту да си л'ёгнат. (Вол, Драм) ЙА си
ймам буйрна. ЗАгтъли бурнъга, нйсн^сй„йъ и тдй б'Агъ уд уйгън'ъ въл'кЪ.
(ГБр, Сяр) (Мерт, Сяр).
боря бйрёт несв. Преборвам в схватка по борба. К'ет мйжё да бйрет.
(Рус, Дим).
бос ган бу стан' м. Диня. Уйти ним 'Ah 'f ф с 'ёлуту уйда да с \*йём' бустАн'.
(Вол, Драм).
ботуш бцтуш'р м. Ботуш. На нугйт'р убйвайм'ё йа батуш'^; Ш'ъ ти
дун 'ее 'ё ба тушту и ч 'уран \\ (Вол, Драм).
боя буйъ. буйё ж. Боя. БАгриh м'ё^, гу със буйТузлййа буйъ им'Аш'^;
Двайс'ч'ёгри ч'Асъ гъка стуйАш\' нъ н'ёйъ нъ нъеуйдъбуЙ^тъ. (Плев, Драм)
Ниликй ч'^твъртак багрим'? ?hnAra^Ci,6yTri,. (Вол, Драм).
брав браф. бръвъ, брани, брАвйё, бравамтсм м. Глава дребен рогат
добитък. Урйс' със др'ёбъ нъ бръвъ, ъс кур'ёмъ нъ бръвъ, ъс циг'ёр'?;
ИулЧтъ нъ НавЬтъ зъд'Анътъ. ут брАф куйж'?. (Фращ, Сяр) Сёт'нё врит'
басп,pi, прАвихмё бравАмгем ут мешёте, месслък прАвихмё, да ги рАнимё.
(Къз, Гюм) Нрйт* ас йимАнийс, йё гув'Ада, йс брАвйё, уйфнс, куйзи штс.
(Мее, Дим) Бф нАштр с'ёлр йма с'ёк ч'ул'Акну стй брАви. (Вол, Драм) Ш а/
зъкуйл'ъш ^дйн брАф гтьегърмК (ГБр, Сяр).
брада брала*. Брада. Ъеб'Ала брАд$. (Фращ, Сяр).
брадва брАдва ж. Брадва. Как. брАдва, брАдва. (Рус, Дим).
бразда брАзна, брАзни ж. Бразда. И на ж'ётвата пуйста и на брАзни
пуйста- (Фращ, Мет, Сяр) (Плев, Драм).
брава брАна ж. Брана, съоръжение за обработване на почва. БрАна
нйкахме, брАна. (Ерп, Гюм).
браня се брАниш са несв. Браня се, пазя се. Б'Агай, б'Агай, алй шс са
бранит? (Члб, Гюм).
браня брАни не св. Пазя, опазвам. У'рман'джийс? ДА гу брАни бс, дА гу
брани бе. (Кюс, Дим).
брат браг, брАта, брАтъ, брАту, брАтс, б[хёг'ата м. Брат. БрАт'Ат^ни
умр'Aha. ей с'А ЙА 6'Ah мАл'ш'ка. тйа ми y.Mp'Aha двА брАт'а. (Вол, Драм)
То йди, ю брАга мй йё пАк фаф Г'уркййё; Три брАта бехме. (ЧМ. Дим) Браг
ймам. брАт, бс йдилу, йёмайё сам нё, не йдилу. (Ббл, Дим) Н'ё сгАнахмё три
брАта; Нёйса. братймаш. сёстра? (Чка Гюм) А нъ тйбрАгн'А.мадамъустАи
НАдна. (Плев, Др41ч<) Алёвййи и с'унйтё са брАтс. (Мес, Дим) Дв'ё кърнйни
уд^двА брАтъ. (ГБр, Сяр) Трй с'ёсри и двА брАт#. (Мерт, Сяр) Мййна мАЙка
йма брат. (Мус, Кс) АндАртетёдва брАта. (Хеб, Гюм).
28
братов братуву прил. Конто е на брата. Йс йймам братуву мб.мчс на
Бурса. (Ьбл, Дим) • брАтуву мбмчс — Племенник.
братово брАтувуср. Братовчед. БрАтуву, брАтуву, хА, хА. (Мус, Кс).
братовчед брату ч'ёт, брътуч'ёт, братуч'ёди. братч'ёди м. Братовчед.
Ш z^m имам братч'ёди. бра тч'ё тки. Съмн'^мъркни - акъ1а ми тАм; Пък
Сдън брътуч'ёт кАзъ!у^й^. (Плев, Драм) И ЙА братуч'ёт имам, кыу^н'ёк.
къгу^м'сн\‘ съ аднъкви; Тбй йт; мубй брътуч 'ёт. (ГЬр, Сяр) А миут убдаа. йа
руднйни. братуч'ёди. (Вол, Драм).
братовчедка брътуч'ётку, братч'ётки ж. Братовчедка. У^тАм ут'уват у
нАй-блйскът$ руднйна; Илй у д'ёд'ц Ьи, илй у брътуч'ётка. (Фращ, Сяр) ЙА
там имам братч'ёди. братч'ётки. Съмн\'-мъркни - акъ1а ми тАм. (Плев,
Драм).
брашно брАш'ну, брашну, брашн б, бръшнбту, брантнбту ср. Брашно.
Ум'сл'увъхм'? ръш', п чини чину браш'тту. бъркъну браш'ну - м1бгу с!Атък
д'Атт б'ёши, убг' ймъши и ръш', ймъши и п чини/п», ймъши и миейр'. (Фращ,
Сяр) Ами йа т#кА съ тубчи уд брашнб, брашнбту ш'а ту зъм'Асмш' с у бд$.
(Вол, Драм) Вёчър^см? фатили брашнбту, кваей (Плев, Драм) Фр'ёт
бръшнбту ми дай. (Фращ, Мет, Сяр) БрАшну, брАшиу. (Хеб, Гюм)» бъркъну
браш'ну — Смессно брашно.
бре брс межд За израз ва изненада, учудване. Брс. вйкам. кна вйка ису?
(Мхр. Гюм).
бре брс, брс, ра, рс част. Обръщсние към мъж, момче. Вйкам: мйджу
брс; Тб вйка штб брс?; Чё да йдимс брс, ам чскай да вйдимс. (Шех, Кс) Тб
йс кат тёбс. кат мёнс брс; ДА стуйй йейтука брс; Други брс уд наштс. (ХВ.
Гюм) Думат рс, думат; Да вйд'мс итузи рс; Дали ссй нАшсу сёлу брс? (Кез,
Гюм) И йе сам Мемёт' ра; Зс ни ту рс, йсл' ни ттлатйа рс. (Меж, Гюм) Нс
дудат брс; На рс, нема, то итус шё йс кулйта. (Срж, Гюм) Н'ё ра, на йштс да
йс ттумйк; Назнй дй ту рс? (Мхр, Гюм) Тб йи тб ттумак, а.мА нёму ни бди брс.
(Гер, Гюм) Кържёдъ, тб йс дедёче брс. (Ббл, Дим) Врйт' ймат гувсда брс.
(ЧМ, Дим) Тб аднб смс, брс. (Мус, Кс) Ат' са мнбгу рс? (Хеб. Гюм) Бтйзс
йс брё. (А К, Ди м).
брей брей част. Обръщсние към събеседник. А. вйка. брей, исА кбеа йс
ше йс фбр.тем. (Мус, Кс).
бреме бр'см'ста ср. Товар за носене па гръб. Га йма дв'с бр'см'ста и
Ас - дв'с бр'ём'ега; З'ёвът мумч'ётътъ, цднбту мумч'ё к'? дбйд'^ к'$ з'ём'с
мбйт'^ бр'см'ега. (Мерт, Сяр).
брич брич'м. Бръснач. (Фращ. Мет, Сяр).
брича брйч'ът несв. Бръсна. /х/z събутъ збйрът^съ дъ брйч'ът з'ёт'ъ.
(Фращ, Сяр).
брод брудйм. Брод, път. Ьм кубй ми йъут„брудй мъгд'ёдъ? -Ут^брудй
мъ значиут зим'ътъ, ут брбди, ут ni»T'^. (ГЬр, Сяр).
брожданин брубж'дънин м. Човек от с. Броди. Ама тбй стт й^
брубж'дънин, знаа, нар'^дй. (ГЬр. Сяр).
29
бруля брул 'а нс св. Бруля, събарям плодове от дърво с прът или с камъни.
Брулим слйви. (Фращ, Мег, Сяр).
бруся бруснесв. Бруля, събарям плодове от дърво с прът или с камъни.
(Плев, Драм).
бряг брёгйс м. Край на равнинен терен преди стръмсн склон. Тд йё ли
итусагй пдйёш. са нёгвитё кдшти са йе на брё1~ьс. (Мес, Дим).
бряст бр'асм Бряст. Раст. (Мерт, Сяр).
буба буби ж. Копринена буба. (Фращ, Мет, Сяр).
бупон бут'ун нареч. Днес, тоя ден. Зимам нёлй бут'ун г*ун'дёлйк. (Мус,
Кс).
будадисам будадйсамё св. Направя някому лошо, навредя. Дд гу
будадйсамё, д'смёк да рёчё йёу д'смёк urrd д'смёк айтакдну йштё насам-
натАк? (Члб, Гюм).
будала будалА, будалй м. Глупак. Салл аднд, адна бу дал а устава. (Рус,
Дим) СиА сме нё будалй. (ХВ. Гюм).
Будаловото Будалдвуту ср. Название на местност в землището на с.
Луджа, Ксант. Есва с Будалдвуту гу вйкат; Будалдвуту сева мсстд цёлу.
(Лъд, Кс).
будалявко будалефку ср. Човек с леки психически отклонения. КАкту
будалёфку. (Лъд, К с).
будаляво будаТАву ср. Ненормален, човек с психически отклонения.
КАкту будал'Аву, ма! (Лъд, Кс).
буз буз м. Ледена висулка. (Рус, Дим).
буза буза, бузит'д ж. Буза. Пу сакудту, буза та, тАа а буза, тАа са сакуд -
бърн'ет'е; На удбраза бузит'?. (Вол, Драм).
бук бук, бука, бучйё, бучи йену, бучйё гё м. Вид широколистно дърво,
бук. На виедцё ййма ёйнамузи бучйки. йма на ХёбйТву са бучйё гё аслъ;
Аф бучийсну, перванёнё. Аф бучёту. (Ббл, Дим) Р-е-е на виедкииё мёсга
ййма бук, пд-удгдрё и каршй. (ГД, Дим) Бука ййма бё, бучё, асёй врит' бучё
нагдрё. (Чнк, Гюм) Бук ййма нагдрё, нах висдкусу ййма бук. ( ГМ, Дим) То
ёйнам пак бучйё. (Чка, Гюм).
бука бука ж. Вид широколистно дърво, бук. (Мерг, Сяр).
була була ж. Назование на по-гол яма сестра, кака. Була АсАну вица.
(Мус, Кс).
булгар булгара г, булгАрёт м. Българин. Йё ддих бё, рАбатих, ага бё туф
булгара г. (Бал, Гюм) Пд.мнём, тд бё кърк бнрдё бё булгарёт. (ЧМ. Дим) Тд
йё нё кат булгарёт. (ХВ. Гюм).
булгарлък булгар 11»к м. Българско управление. Напрёшнийёт
булгарлък, тугае. (Хсб, Гюм).
булгур балгур, балгур', булгур'м. 1. Булгур; ipyxana пшеница. Балгур'уг
п чинйцъ ум 'ёл 'ув ъх.м V,' ньпрайув кхм 'f плък Ч, съсурйс', със бългур'. (Фра щ,
Сяр) Зъ булгур' къ тур'а урдм'^л'^ту. (Фращ, Мет, Сяр) 2. Булгур, ястие от
нагрошено жито. Ами булгур'д'ё -йа ш'асварйш'ч '^нйца, ш'а гуисушйш'и
30
тп'агу см'дт'^ит' на Блудм'срата, на кйм\'н (Вол. Драм) Йа, бйва аф б'држё,
аф балтур- (Члб, Гюм) A-а, балгур, балгура. (Кюс, Дим).
булга булка ж. 1. Название на невеста, младоженка. И булка га жива.
(ХВ. Гюм) 2. Обръщение към невеста, младоженка. Тутафйела булка. (Мус.
Кс).
булки бу!ки мн. Мсхурчета във вода от дъждовни капки. (Плев. Драм).
булчинки бу! чинки мн. Малки мехурчста във вода от дъждовни капки.
(Плев, Драм).
булкам се булка са нссв. Надам при борба, повалам се. Тд са бдри, ам
са ни булка. (Хсб, Гюм).
бурда бура нареч. Тука. Тинам кви йма места натдрё, бура. (Гер. Гюм).
буребур'^ср- Буре. (Плев, Драм).
бурумище бурумипггё ср. Висок рид, голямо възвишение. Аннд смё
дсмёк. йма ёйсвак буруминттё. (Гер, Гюм).
бурун бурум, бурун, буруман, буру мат, бурунат, бурунёт м. Рид,
височина, възвишение. Айтус на бурунат да видиш ква ййма къш та; Тд йё
Нгзи йёвлийё зат айнд бурум утвЪдё лежй се. (Ббл, Дим) Тд йё натдрё ут
каеабй та, ёйсЪй, на йёдйн бурун; Лёй гу ут айсус бу рума т и булгйрскуну.
(Мхр, Гюм) Уд айнам ти видё, от буруман; Ейна.м, на буруман ага излёзёш.
(Кез, Гюм) Ййма сётнё нд-удгдрёут тука, на бурунёт. (ГД, Дим) Ваз буруман
натдрё штё варвйтё. (ТМ, Дим) Вйдиш ли айтус каршй ней бурун? (Члб.
Гюм) Ха-а, уд айсдй бурум картттй. (АК, Дим) Утайсус бурум удгдрё. (Кюс,
Дим).
бутбут’^м. Бут, бедро. Бут'? диб'ёли. (Фращ, Сяр).
бухаре буйар'ё, буаре, буйар'ёту ср. 1. Измазано уширение над огнище
в кыцата. Буарё, бухаре вйкат бё. (Мус, Кс) (Плев, Драм) 2. Комин на
огнището. ТАм ду буйар'ёту, при ужака къд'ё с къд'сшЧ». (Вол, Драм).
бучика бучйки ж. Вид широколистно дърво, бук. На виедцё ййма
ёйнймузи бучйки, ама на Хёбйл'ву са бучйётё ас.тъ. (Ббл, Дим).
бучкам буч кам, буч к ало несв. 1. Бода. И тд йе зёл сас вйлана да бучка.
(Лъд, Кс) 2. Набучвам. Ф рёкана, та бучкало жеби. жеби. (Лъд, Кс).
бъбрек бубр'ек, бубр'сни т'с м. Бъбрек. Има рема тизмй, рематйзми ф
нутйт'с, друк йма други рйбути пу бубр'сцит'с и угйват за л'екдван'с. (Вол,
Драм) (Фращ, Сяр).
бъда б Адем ё, балат, бЪдёл сам несв. 1. Съм, същсствувам, има мс. Тд
пАк пу Булга рйе тё си балат бё. (ЧМ, Дим) Йённаш шё бАдемё. (Кез, Гюм)
2. Съм, намирам се някъде. Глёдам йё там, д'ёту сам бъдёл, хайвйнстё са
мърва. мърва. (Ерн, Гюм).
бъде бЪдё, бйдс, бйдёнесв. Бива, възможно е. Ивелйёйёзйнат да убйрнат
мссёлё, д'ёт са ттёйёт, амй на бадё нам. на бйва. (Члб, Гюм) Ем тд ттё бЪдё
бё. Ki,к да бъдё ису?; Врит* вйкат нё 6i,лё айсузй. (Мхр, Гюм) Майка му му
вйкала, а бё, дут пумйк напас бйдё ли, му айкала (Ерн. Гюм) Аф Сдфё бйдё
31
л' да нёма джёмййё?; Айир, не бадё! (Къз, Гюм) /С бъдё бё, аф сёлуту нс
бЪдё. (ГД, Дим) Баде. (Кез, Гюм).
бъзлян базлёнм. Бъз. Хг1, йи базлён йма. (Члб, Гюм).
бъкел бЪкъл'р, бокала, баклй м. Бъкел. Удда ндс'^Ьм'? аф баклй, аф
бъка/. Ш'а закАчиш' бЪкъла на дубитъка, ш'а ндсиш' удда; НАпъЬти ми
бък^лу удд$; НъпрАв'фш'р бЪкли з? удда. (Вол, Драм) БЬкъл'р на ра.мдгу
си съ идеи. Бъкъ1а ут п'ётукй ддлу н'ё йт;. (Фращ, Мет, Сяр).
бъкле бъкл\*тъ ср. Бъкле. БЪкл\'п, ут др'ев'А, нъ хдргумм. нъ синцйр'.
(Фращ, Сяр).
бълтарин бал гарин, булгАрёт, булгА ринат, булгАринон, булгАрёт,
балгарё. българетё, булгАртем. Българнн. Заштд наттрёш булгАрат таптёшё
аз булддзёр Турцийе булгАрёт? (Рус, Дим) БулгАртс са бтйзё; Бир вакът'
болгарин ги йё нагАлал. (Лъд, Кс) АгАту бил бултАринатайт'ука, та нагудйл
айтвАнака. (Мен, Лъд, Кс) Сё аз българетё демёк, ас бклгарстё мош, ама
ашём. (Гер, Гюм) То йёсъй дАдё булгАрёт ней, нс манастйр нахпрёш. (Чка,
Гюм) КугАту ГсрмАнё пуминё), ддйё булгАринон. (Шсх, Кс) Брит'йштё дА ти
прави б Ал тар ё. (Хеб, Гюм).
България БулгАрёж. България. Уд БулгАрё дудат многу мо.мчёта. (ХВ,
Гюм).
бъл!ърски български прил. Бъгпарски; и като сыц. - българи. Ште ф
аднА арАба бс йёу вашеё бЪлгарски б'Агаа. (Члб. Гюм).
българчинка българчйнки ж. Българче. Т'ёва българчйнки. цйганчйнки
ут навъгълАп'ета на с'ёнкъта. (Фращ, Мет, Сяр).
бърбун бАрбунём. Пчела търтей. БАрбунё, бАрбунё. (Ьбл, Дим).
бърже бдрзё, б!ржё, бАржс нареч. Бърэо. И вйка сёрбёс стё сита и по-
бор зё. (Мус, Кс) Баш ат А ги бържё прудадёмё. (Чка, Гюм) Искала ту барже
да стАнё. (Лъд, Кс).
бързам б^.рзём, борза не св. Бързам. Йа бързём за уфчАрству пак сёт'нё.
(Бал, Гюм) То бдрза. (Срж, Гюм).
бързо бАрзу нареч. Бърэо. Ама бАрзу санё. (Гер, Гюм).
бъркалха бьркА1къ ж. Приспособление за разбъркване. Бс бъркА1къ
д^рв'^на. (Фращ, Сяр).
бъркам се биркам са несв. Бъркам се, преча. Иё' съйка са таковамё,
биркам. (Лъд, Кс).
бъркам бърка несв. Обърква, създааам пречки. Ай тус, ай тус нё б)>рка
нАми. (Мхр, Гюм).
бърканица бърканйца ж. Напитка от бито мляко. ИмамХ' н'ёграс
саръкъ - ч'укитт', ч'укъш', искАрва си мАслуту, прибйрътп'^сиуу н1с тъкуд
бърканйц#, аку ш'ёгъш' свари урд^. (Плев, Драм).
бърна бърн'с r'f. бьрниг’с ж. Устна. 11у сакудту, бу за та, таа а буза, таа са
Сакуд - бъри'ёг'ё>' На устАта у треш' бърнит\\ а фн'ётр'с изйк'к (Вол, Драм).
бърчина барчйна, бърчйна, б^рчйна, барчйана, барчйнана, барчйнаса,
барчйната, барчйнана, барчйна та, барчйни, барчйни ж. I Гланин ска
32
височина, хълм, бърдо. Енндну фата ё-е-с-й на ёнас барчйнинс; Нанайрён
завём айнам барчйнана; Ей иназй барчйнана (Кез, Гюм) ///г излёзё аднд
к'уттрййё удгдрё на барчйнана. На бар чинна ше излёзё аднд к'уттрййё. (Мус,
Кс) На барчйната йунан сигй йс замйналу, стЪргалу, сий ту йс стйргалу.
(Чпк, Гюм) И пурйас, приз барчйнаса; На барчйана ёйтус йма. (Чка, Гюм)
Айнёс барчйни вйд'ваш ли айнйм каршй? (АК. Дим) Уд барчйнана наддлу,
на Шепчи. ( ГМ, Дим) Кдпёлёту рабу ги на барчйнана. (Гер, Гюм) Тамйн,
барчйна йёбёйёу. (Ббл, Дим) Ха, барчйната е там. (Къз, Гюм) Барчйна йе
Кустадйн. (Лъа, Кс) (Плев, Драм).
бъхти се бъЬт'ё„съ несв. Пригьмнява пред буря; става буреносно - за
време. (Плев, Драм).
бъхтя се бах та м съ, бъйг'Ът съ, бйхталн са са несв. 1. Бия се с някого.
Оги съ бъйт'айа; Зъ дъ ни съ бъйт'ът. (Вол, Драм) 2. Бия се, сражавам се.
Нутаф ей са бйхталн. марабдвалн; Гё са бахтйт, ё-е-сй млдгу гудйн' напрёш.
(Лъд, Кс).
бъхтя бахтёш, бахтё. бахтйт, бахтйт, бйхталу йё, бъхтали, бахталу несв.
Бия някого. .Али пумйцинё бё, йли са нё бах гели; То затуй на ей бахтйли;
О-о, гййётбахтёт, гайёгбахтёг!(Мхр, Гюм) Ама пйк ма на бахтйт. А штд нё
бахтйтдрутёс ик'уматё?(Рус, Дим) А. бйхталу ги йс, ймётата нй йё мёнйлу.
(Кюс, Дим) Бахталу, бахталу, тд йи иней н бйхталу. (Члб, Гюм) Чука ги, бахтё,
здрла имйнйету зйма. (Къз, Гюм) Каквд шё бахтёш ? (ХВ. Гюм).
бюзюк б'уз'ук м. Бръмбар. Уд Булгйрийё б'уз'уцн ту изёдаа. Биз'ук,
биз'ук. (ЧМ, Дим).
бюлге б\л'г'ёса ж. Район. Айсае врит’ б'ул'г'ёса. то врйт' б'ул'г'ёса
пйсува. (ГД, Дим).
бягам б'йгъ, бегут, б'йгаа, б'ёгъй, ба гай, бетам несв. 1. Бягам, напускам с
бягство. Нйштё йене б'йгаа уд айт'ува (Лъд, Кс) Скдру б'ёгъй. (Фращ. Мез,
Сяр) (Мерт, Сяр) 2. Тръгвам бърэо за някъде. Угри мудмчиту„ми б'йгъ
уйнйк. (Фращ, Сяр) Йё бегам, рйбута. (Хеб, Гюм) 3. Напускам населено
място, нреселвам се. Дйгут са, бегут инсйнатс наддл. (Кез, Гюм) • б'йгъм
уйнйк — Огивам в казармата.
бяган б'сганъ прич. Избягал, населил се. Има стара пусл1двицъ: Б'еганЬ
майкъ ни нлйчи, устйнъ мййкъ нлйчи. (Плев, Драм).
б ял б'ё!а. бёла, б'е1ъта, б'йти прил. Бял. Дйми са са замръзнаш б'ёли
pi,ки за кърк'ёли; Сам да ги вйд'а б'ёлуту лйц'е далй си тй ё б'ёлу цьрв'ёну;
Сйч'ки са са пр'ем'енйли, кудй сас б'ёлд, сас царв'ёну; Нёда са пр'^минтйа
с б'ё!а рйза нип'срана; Бр'ё ш'ту е б'ёла г'сурка. (Фращ, Мет, Сяр) b'elira
въ!на кътд ста а пусн'рш - за двайс'ч'ётри ч'йсъ - айд'с ейн'а. (Плев, Драм)
Имаме си айтука алий невёсти, чётрна, бёла. (Шсх, Кс) Мъж'^ми ас б'йди
др'ёхи; Б'йли ка1цун'^‘. (Фращ, Сяр).
в срв. във у, ф предл. Положение вътре в границите на даден обект. А
дХ'чйнкит'еги клйли феднъ кудш'ница и ги угкарали д$л'ёку ъфпланинъта.
(Фращ, Мез, Сяр) Наж'ёгаЬ днлйв'а у п'ёчката. (Фращ, Сяр).
33
на вА между м. Оле-ле, ле-ле!	буджи. вА буджи! И тъкуд нн~ б'Ah вйд 'cla
и тъкуд дъ вйд'ъ, (Плев, Драм).
вагон вагдн'р м. Приспособление за сушене на тютюн. Нйзът„гу и гу
клАвът нъ саръци, тйс ймаа кАзвъм'ё^т и вагдн'р нййс и сЫтнът, тъквй^са
кугу ч'ардАци, нър'Аж'дъм'А^ги и сас нАйлун, тъквд б'Алу пукрйени. (Вол,
Драм).
вадене вАд'сн'с, вАд'сн'рср. 1. Изваждане за разсаждане на разсад. КАга
угр ин а тузи crAwa, кАта утрин дурдё да нагул'см'Айа фйтуту, да стАн\ зъ
вАд'сн'с. (Вол, Драл») 2. Поливане с вода по вада. ИъпрАйвум'р нъ пулёту
брАзди за вАд'сн'$. (Вол, Драм).
вада вАд'см, вАдим'р, вАд'ъг, вАдёт нссв. Поливам. Ту гАва утрин гъ ш'ъ
йдим рАнуту, ш'ъ гу вАд'см; Саму пип'ёрки ним'Айм'т; удда да вАдим\\ ни
с\'йАЬм'( пип'ёрки, пип'ёрки кундвайм'^ут 11рус'Ач'^н. (Вол, Драм) Пукръй
чиш'м'ёту дъ ймъш'сдъеъ вАд'ъг пн нйвит'с; ВАд'ътгу пул'ё ту. (Фращ, Сяр)
СёсмёсгА са врйт' пАрцкат, вАдёг са. (Меж. Гюм) ВАдётги, вдда ййма (Ббл,
Дим).
ваз вас м. Грамотен човек, който можс да чете. Тд йё вАс йен кдпелё,
фаф Мёдйнё йё пёйёлу. (Къз, Гюм).
вало н'ёлуср. Було. Нукрйвайа^йа със в'ёлу. (Вол, Драм).
валта naira ж. Място, където реката е прарадено от наноси; брод.
(Плев. Драм).
валчест вАл'чссги прил. Овален, кръгъл. МАл'ки кАцинки ут др'св'А
шту^съ, вАл'чссги. (Фращ, Сяр).
валян срв. ален въл'Ани прил. Ярко червен, ален. БулгАрцки мудми
хубъви пу гудли б'Али съй и пу въл'Ани пр'ргАч'р. (Фращ, Сяр).
вам вам, вам мест. 1. Форма за дат. пад. на лич. мест, за 2 л. мн. ч.
вие - на вас. ВАрна тё вАм мнду д'слёчё; Ал' си гу ви зё пак вАм?; Кадёту
ти ттдйёш, йё михтАрёт йё вАм, патрднет йё тА вАм. (Хеб, Гюм) Га вАм йс
йёврд булгАрски пари, да вйдиш тугАс ти. (Рус, Дим) Тййа съ уг вАм; нъ вАм
там йс пд-студ'ёну. (Фращ, Сяр) Н'ё кач кср'ё да смё, га вам да прАвим бё?
(Мсхр, Кс) Л'Аку и вам; Ййма вам; Дсмёк си нам. (ХВ, Гюм) 2. Обща форма
за косвен пад. на лич. мест, за 2 л. мн. ч. вие - вас. ДА ни прАвимс мухабёг'
сас вам; Та крйвё вАм бс булгАрссс, Йёнс, йене глёдаа крйвё вам. (Лъд, К с)
Вам ут цйган страх. (Хсб, Гюм).
вам вам нареч. Там, оттатьк. Вам агА пддиш, шё са вАртниш насАм,
айнёй натдрё, дёну вйдиш пат'. (ТМ, Дим).
вами срв. вам вАми мест. 1. Форма за дат. пад. на лич. мест, за 2 л. мн.
ч. вие - на вас. Тё са разнёсаа тука-гам. амА штё и натдрё зарё ф аннд врёмс
и вамп, й па айтАм йё имслу. (Гер, Гюм) Тут Ас кугА с тс вАми Бултарййёга
йёврд, гут Алт штё вйдиш кАк штё жйвитё ёй тука (Рус, Дим) Лма вАми ней,
канА ти кАзвам. (Члб, Гюм) 2. Обща форма за косвен пад. на лич. мест,
за 2 л. мн. ч. вие - вас. ДА на нё стдрёт къкту вами кЪксу са стдрили на
булгАрскуну; У вАми с'А йма Али уд вАптёну? (Мхр, Гюм) Айтус, лёту дудаа
34
уд вами уф чар да пасё, дн б'сш йёврд зймаа. (ГД Дим) И за нами с хубаву,
и за вйми шё да йс хубаву. (Лъд, Кс) Тд йё уд вйми; Ида и вйми да пуучёва.
(Хеб, Гюм) Сё за вами тдштё ей измени(Ерп, Гюм).
вапор вал др. вапур м. Параход. Мдм чёту рйбути на вапур й си вади
беттт-дн парй. (Къх Гюм) //у г'кин кдеам ваттдр гу сурнё. (Ерп, Гюм).
варад варйт'м. Воденичен улей. Мё тат ту фаф. фаф вддана, фаф варйдйс.
(Шех, Кс).
вардя вйрди несв. Пазя. Вйрди и гй д!> ни б'йгъ ну път'ув'ёту. (Мерт,
Сяр).
варкам вйркаш', вйркът, вйркьй несв. Бързам. Ш'ъ ужёнат, ш'ь вйркът,
ш'ъ гууткйрат на вършйГту. (Вол, Драм) Вйркъйт'^ сига. (Фращ. Мет, Сяр)
Ага вйркаш*. (Фращ, Сяр).
вас вйзи мест. Обща форма за косвен над. на лич. мест, за 2 л. мн. ч.
вие - вас. Ой ви вйзи трйета души (Фращ. Мет, Сяр).
васария васарййс прил. Лот. Нёма гаквйс васарййс рйбута. (Къз, Гюм).
ваш вйшу, вйшёт, вйш'т'т;, ванне мест. Ваш. Нйй нйш'т'р ймам'?
накъ1цану гъкй. Нйй нйш'т'с нимудж'^. Вйш'т'с тук гу нам'ётнувйт, йй иимда
да гу нйм'етна, (Плев, Драм) Тй са, ма вйштё удгдрё врйчика йётуа, искйрат
пашиттдртитё. (Бал, Гюм) Вйшёт, вйшёт царвул' са йч нё рйдува. (ХВ. Гюм)
Ал' йс вашу бё? (Кез, Гюм).
ваше вйшна, вйшну; вашту. вйшу ну; вйшёну ср. 1. Вашата държава. То
врйг' турски думёт по вйшну; С'с грёва вашну да да ваг бйрёс. (Кез, Гюм)
Вйшу ну ту йё стдрлу, вйшуну; У вами с'а йма йли уд вйшёну? (Мхр, Гюм)
Ди.мукратййё, на вйшёну ди.мукратййё. (Меж. Гюм) 2. Вашият край. Има л'
на вйшна ас тал i,к ейнакйва? (Мус, К с) Пазнй ли гу рё? Ад вйшту лй йс?
(Мхр, Гюм) Пу вйшну йма? (Кез, Гюм).
вдигам се вдйга са, дйгут са, вдйгнаха са, дйгнаа са несв. 1. Изправям се.
Трёа са вдйга снёй; Да са вдйга, нёлй?; Тд са вдйга (Хеб, Гюм) 2. Из сел вам
се от населено място. Тд са вдйгнаха нах у вана уддлу тйда.ха. (Члб, Гюм) Тс
са дйгнаа, учйдаа на касабйта. (Гер, Гюм) Дйгут са, бёгут инсйнатс наддл.
(Кез, Гюм).
вдигам вдйга г несв. Издигам, строя сгради. Ама тё йштат мчдту парй,
да вдйгат кйштё аф Сум*урджйнё, ф касабйта. (Хеб, Гюм).
вдигнат вдйгнати прич. Забогатял, замогнал се човек. Таквйс нёма, йма
пак вдйгна ги ййма, йёайг),й. (Ерп, Гюм).
вдяна вд'йниш', вд'йним св. Вкарам нишка при тъкане, вдяна. Ш'ъ ту
уснув*ёш', ш'ъ з'ё.ммш' пр'ёлу, ш'ъ ту снув'ёш' и ш'ъ вд'йниш' аф нйттгг\',
ф^тр\‘б\‘н'^. (Вол, Драм) Уатдвътъ да йа снув'ёми, да йа навийёми. да йа
вд'йним, тутйнък тъч'ёми. (Плев. Драм).
веда в'ёдини ж. Митнческо женско същество, веда. На в'ёйки сид'Ът ду
трй в'ёдини. (Фращ, Мет, Сяр).
веднъж аднъш, аднйш, анндш, аннъш. аннйш, ваднйш, еднъч', еднъш',
йёднъш, йённйш, ф;)днъч', аднъч' нареч. 1. Веднъж. Адньнт духйдаа, та
35
убйдаха; Аднъш духудаа, та убйдаха; Иштам с йна кива л'удийё йё аннъш.
(Лъд, Кс) КугА пак извАд'ът, ф„нАс еднЪч' на /удинага, студёну ё и такт/
аднъч' прАв'ьтрож'ба. (Вол, Драм) Н’ёду, Н'ёду; мърй ж';лнъ Н'ёду, еднъш'
ддйдуй в ваш'с с'ёлу. (ГЬр. Сяр) £днъч' стъ клъд'ём буй; и аднъ н ид'Ала
бАтриш аф н'ёйа. (Плев, Драм) ЙённАш шё бАдемё; Нс йеу, ю аднАш Айё
да йёдё. (Кез, Гюм) Ан но копёл'чё бултАрску ан наш гёжё ддйдё ай тус.
(К юс, Д им) С'ётни; д 'ён' и ';в ър 'ёну, цдн 1ч' н 'ёв ър 'сну. (Фр ащ, С я р) За адйн
аднъш штё nd дат на аджилЬк. (Рус, Дим) Е, йАс бёх ад наш уди валу гАмзикан.
(Къз, Гюм) НАиш. аннАш айнАм гАйёт бё рёкалу. (ХВ, Гюм) ЙённАш то.
дружит - йа (Чка, Гюм) Йе йёднъш, дваш, триш. (Ерп, Гюм) Аннош да
тукана и лё. (Срж, Гюм) 2. Едновременно. Та дойдуйъ мъри два гъ фаднъч'.
двА тъ фуднъч'. ф адн! в'ёч'ър'. (ГЬр, Сяр) И тё йё ваднАш тё. (Лъд, Кс).
все в 'сйАлу нссв. Вали обидно - за сняг. Сн 'Акв ';йАлу - изл'Авам, фл'Авъм
гл'ёдам - закъсн'АЬа, н’ёма ти. (Вол. Драл»).
вежда в'Аш'ки, в'ёш'ки. в'Аш'кит'е ж. Вежда. З'ёЬа дъ бАгр'ат и
в 'Аш'кит';, кл'ёпки тис тука върйу учит';; На учйт'; - кл'ёпки и в 'Аш'ки. (Вол,
Драм) (Фращ, Сяр).
веза в'сз'ё несв. Веза, бродирам. С'ёсри си н'ёмаш' кудй да ти в'сз'ё.
(Фращ, Мет, Сяр).
вейка в'Айка ж. Тънък прът за подниране на растения. (Плев. Драм).
велик виликй прил. Велик. Ноч'нува ту/А: ср'Ада - кАзвът йъ прАзна
ср'Ада, ч'ствъртак - виликй ч'сгв'ъртак, виликй н'ё гак; видики ч'ствъртак
бАгрим'; ;hnAra. (Вол, Драм) • виликй ч'ствьргак — Четвъртък преди
Всликдсн. • виликй п'ётак — Петък преди Всликдсн.
веля вёлём, велйш, вёлйш, в'елй, вили, вёлй, в'ел'Ах м';, в';л'АЬми. вёлём,
в'ёл'фт, вёлём, вёлйш, вёлём, вёлй, ведет нссв. 1. Говоря. Вслст пу ту реку;
Нёма кой а тй вёлй сас пумАци. (Рус, Дим) Вёлём б'Атайте бе, б'Атайте,
нёмам парй. (Чпк, Гюм) 2. Казнам. Алёй вёлйш ут 1-ъ-ъ, кАк iy вёлйш?;
Ьл' тй бё Мехмёт вёлйш?; ЙА ми сётнё и тут Ас вёлём, Мёмет'. (Члб. Гюм)
Тй си м. вёлём, мдга ти стбрём Очи сё; Йа вёлй, тузй Лори знАиш заштд бё
изб’Агалу? (ХВ, Гюм) НарАпки йа гл'ёлат и са ч'удрм ч'уд'ат на Маруш'а
в'ёл'ат... Маруш'а им в'ёли. (Фращ, Мег, Сяр) Дудётут УртАк пазАр, вёлй,
какнА дАват айтус; РазбрА ли сА, вёлй? (Рус, Дим) Остави арабАта и йАла
си и зёми арабАта й си вдри. вёлй. (Срж, Гюм) Ййма. вёлй. мойте турцё а
збйраш аф Скйр А са чукат. (Хеб, Гюм) Пък йё си минАх, вёлём. дай два
купАйа. (Мес, Дим) СА, вёлй, той знАйё мАнё какнА вйкат. (ГД, Дим) Фьф
АламАнийё, вёлй, да рёчём. й фаф. (Мхр. Гюм) Нйшту съм. вилй, тр'ёшкъ
ни стдрил. (Фращ, Сяр) Кържёли йё, вёлй, турцё ейчкуту. (Ьбл, Дим) Йёла.
нёмдйсанавАрта, вёлй. (Къз, Гюм) Тйутдёси.утдёси, велйш? (Меж, Гюм)
Чём Али си качек, вёлём. (Кюс, Дим) Ут ёдйна. вёлй, зак/нА. (Хеб, Гюм) Гъй
и тъй, в'елй. (1'Ьр, Сяр) ИвёлйсаАтёдос. (Гер, Гюм) 3. Назовавам, наричам.
Късъ гунъ. йъ в'рл'Айми, гькйвъ нос';Ьъ и ж'ён'т';; УмАцув^хъ^съ църну ну
учит';, нъд'Авъхъ жёнцкидр'ёхи зъ^тузй хал'ахут^ им вил'Аахъ. (Фращ, Сяр)
36
Кък гу вслйш ти? (Мхр. Гюм) 4. Показвам с жест, правя определен жест.
Ут съйпгъгъ сграш, нъ ей тук ъ съ прувйръхм'р... ръкйт'р гъка ги в'ел'Ахм\\
(Фращ, Сяр).
венчавам се в'снч'йвъм съ нссв. Женя се, встъпвам в брак по църковен
обред. Нив'Астъть съ ублйч'ъ йубау и з1$тбту гу нър'рд'Авъ п>й нъ дв'ё,
ф^сранй; Пъру $га съ в'^нч'авъ тб^й? утпр'ёт. (ГБр, Сяр).
венчая се венч'айсш' съ, в'^нч'ё съ, в'^нч'алъ си съ св. Оженя се, встъня
в брак по църковен обред. Ш'ъ ги дун'рс'ёбатуш'^гуи ч'урап'р, ш'ъ тидад'ё
свёкървЪга и r'ah ш'ъ рбуйсш' и със т'Ай ш'ъ съ венч'айндп'; Ас глав'^-нйка
ни? куга съ врнч'йем'р туга съ събйраЬм'р. (Вол, Драм) Ут^кък шт'ё съ
в'енч'ё, у^там сётн\' нивйсту и рукът. (Фращ. Сяр) Кътб^си съ в'енч'алъ
с'а пъру нъ кумъгъ дъ уткйръми. (Плев, Драм).
венчая в'енч'ййъ св. Оженя, бракосъчетая. Адън висок, и дйт'ету^ му
кърст'еа и н'ёк кърст'еа, тъ с'ётн'^ пак със нив'йстътъ^ги в'енч'айъ. (Плев.
Драм).
вергия всргййс ж. Данък. Сётнс и вергййс. (Ерп, Гюм).
всреджек вер^джск м. Даване, отпускные на средства. И вер^джск бёйсу
шс да дадё. (Срж, Гюм).
верно в'ёрну нареч. Напълно искрено, от цялата си душа. Стуйан им са
в'ёрнумбли. (Фращ, Мег, Сяр).
веселюване в'ес'ёл'уван'^ ср. Веселие. Съш'ч'уту пак сас п'ссн'с.
в 'сс'ёл 'уван 'с. (М ерт, С яр).
веселюга вис'ул'уга, вссл'уги, вис'ул'уги ж. Ледена висулка. Ха,
вис'ул'уги. Вис'ул'уги гу зувёмё нё. Лйет, вис'ул'уги. (Ббл, Дим) Вссл'уги.
лёту уд вудйта става. Тамйн, бус, л'ёт йс. (ЧМ. Дим) Вис'ул'уга с. (Чка, Гюм).
вече в'ёйк'и, вёйк'^, вёйки. вёйкснареч. Вече. Пбсл'е в'ёйк'и ду В'рлнд'ен'
тъкй пбетими; Тува прйв'ат в'ёйк'с. (Мерт, Сяр) И вёйкс нс прйдст. С'а
нс п радёт; Вёйкс са нс вйдё. (Кюс, Дим) Вёйкс сётнё нс вървй й ей тус, на
Кутани. (Мхр, Гюм) Батйсаа гу. Чё нс рйбутст гу вёйкс. (Къз. Гюм) Вёйки
ни прййи, ама вёйки си нёамс. (Меж, I юм) И гр 'ётата вёйк'р къ си йма децё.
(Фращ, Мет, Сяр) Сё не мбжёт вёйкс да егбрёт. (Чка, Гюм) Тё гу вёйкс
лё...ейнам. (ХВ. Гюм) Нёма л*удйс вёйкс. (Срж. Гюм).
вечер в'еч'ертъ, в'рч'^ргъ, вичиргъгъ, вич'^ртъ ж. 2. Каго нареч. -
вечерно време. И на в 'с ч 'ср тъ збйра м 'ё^на в 'ст 'ср ь; Jlnhyr' - чукъ м 'ё^гу ч iy
фап,м\‘ с^квас, с'а сгъ гу пупАрим'? в'сч'срН», ирис нъш'Н>. (11лев. Драм)
Ъф п'сгъкв'сч'ер ш'тъ съ прим'ен'ътмубмит'^; Ц'умбйш'ду вичиртътъ; Ут
кръвуд'ёр'с пак вичиртътъ пак цА1уту хбру. (Фращ, Сяр) П'ётък в'сч'сртЬ
йубд'ъг, ф нцд'Ал'ъ cyrpnnri, йдвът. (ГБр, Сяр) Вич'срп, мумч'^гъп,
кул'едуват. (Мерт, Сяр).
вечер вёчер, вёчъръ, вечер, вёчерам. 1. Вечер. Айнйм сам адйн'чск вёчер
прилежех. (ХВ, Гюм) На ХАск'ой два вёчера бешё, три. (Меж, Гюм) Два
вёчёраусганах там. (Мхр, Гюм) 2. Като нареч. - вечерно време. ВёчърЪ^см^
фй гили брашнбту, квась. (Плев, Драм).
37
вечеру вёчёру нареч. Вечерно време. Оти легат вечеру. (Шех. К с).
вечеря в'ёч'ер'а ж. Храна, която се поднася на вечеря. CVrw'p вичиртъ
л'у куга ни т'ёкн'р йсд'ём в'ёч'ер'а. (Фращ, Сяр).
вея в'Ай, вёмё несв. Вея, отвявам зърно при вършитба. /г)йа д'ёту
пл'А.мна задубйци - в'Ай см; Н'Аим, в'Аим -удти г'ас д'ёту 6'cha пувънка - тАм
ним'Аши в'Ат'ср'. Им'Аш'^ дувАри гул'ё.ми - н'Ама в'Ат'рр'. ПАк ту в'Аим'с и
чйсгу зЪрну. (Плев. Драм) Гу чукахмё... да вёмё. (Ббл, Дим).
веячха в'ейАч'ка ж. Машина за отвяване, веялка. Пък с'А си им'Ай
машина- машина в'<;йАч'ка. (Плев. Драм).
вжегам вжёга св. Иэбягам. То вжёга. (Хеб, Гюм).
взема з'д.ма. зёмёш. земеш, зАметс, зёмётё, зАмат, зё. з'ёйа. зйа, з'длу
сам, золи стё, зёли са, з'ё.ми, зкм, зём', з'ёмт'е, зАмиге, збми. з'Алу, зАлу,
з'дми. зАмиш, зёмёш, зё, зёмёсв. 1. Взема. З'ё.ми мъгАр'тупу и тръгва, уг'йва
със г'Ай; И йАс съ спуснай зимай^ту писмудту; Шт'Ахми дъ з'ёим урАлуту
и гуёдътъ и дъ йд\\м дъ ур'ём; Дай дъ ги ддкъра мАлку л'Ап дъ късниш'.
Зъм„гу, късни. Зъм, зкм, ёш мАлку л'Ап. (Фращ, Сяр) Йё игу чикмА зАлу,
бё йёу; А ма гудйнитё штё в' пддаг А да гу зАмиге; Зе ни гу рё; Ни са м ги
з'длу ут туска; Нър на Булгарййё и з'дми си. (Меж, Гюм) Ут л'ул"кит'е м'е
Bite з'ёмт'е; Си ги з'ё.ми. вйй кь ги нзд'ёт'%; Им гу з'ёйа; Си гу пузнАлъ, си
гу з'ёлъ. (Фращ, Мег, Сяр) Ше з'дмиш. вйка, пёпел и шё з'дмиш, вйка и ад
гуарйнину. (Мус, Кс) Пика вй стё, вика зол, ёта кинА, вйка. ёга. (Кез, Гюм)
Зём' си арётата тд са на рАбага. (Срж, Гюм) И зёмё н'ёкаф коч. (Льд. К с)
Кдлку ше земеш? (ЕД, Гюм) З'ё.ми ми кдн\‘. (Вол, Драм) ДА йё нё зАмат.
(Члб, Гюм) Зд.ми кол Аса. Illlex, Кс) 2. Купя. Кутрй двА л'ёва, кутрй адйн
лёф. кутрй п'ейс'е стулинки, давайм'е гъкА. събрйА м'с и ч'ёгриуофци з'ёйа.
(Плев, Драм) Кавё шё зАмиш ут айтуска (Меж, Гюм) 3. Започна да върша
нещо. Йи тд з'Алу дА са йушён'дйсва йи тд. И тд з'Алу дА са йушён'дйсва.
(Ббл, Дим) Зё кАвуринатдАсанлАчё, вйка кнабйва айтёсрАбути? (Мес, Дим)
Йёврдпа, ма Йёврдна зё дА нё дАва. (Кез, Гюм) Ма зйа се да нё садет, дрок
стАн. (Гер, Гюм) Ами с'А гу сА зёли цёлу. (ХВ. Гюм) 4. Поема в определена
посока. Тука нёма да зёмёш на МАндра; АйнАм на едлат дА нё фА ги, дА лё
зёмётё асфАлтуту, ёсйй пат'. (ГД, Дим) Аг тука йё лётвё, ат тука ша зёмёш
тдо пат' дА у фАтёт. (Чпк, Гюм) Се штё зёмётё тука уддл Мёлёдёр. (Къз,
Гюм) 5. Извървя, измина определено разстояние. Ут айгус то прАву, вёштё
ту зАметё, хАйё. (ТМ. Дим).
вземам зй.ма.м, зима, з'ёмь.ми, зйматё, зй.мат, зймашё, бил зАт, зймай.
зйам, зйма несв. 1. Вземам. И пдпъ гу зймъши...мъ <;днъ 1ъжйца з'ё.ми.
другуту стъ гу ейп'ёш' гАм; Аку н'Амъ бърканйцд з'ёмъми. пийёми тАм.
(Плев, Драм) АмА тулём ей, пуд ёйтА.м мндгу рАбути зймашё; То зймашё
т'елёфдн нах гАм; Он йёврд, тд ги гу аз д'дрт зйма. (ХВ, Гюм) То нАми
нёйка нё прави. а мА крйвё кустопёш, зйма. чу кат мндгу и нсАн. (Гер, Гюм) 2.
Получавам. Д'ве хи.тёди йёвру зйма на месёчйната. (Рус, Дим) Зйматё парй,
рАбутёт си. (Кез, Гюм) Зймам кърк бёш евро. (Мус, Кс) 3. Купувам. Пилёт
38
зйам йагйддам. (Меж, Гюм) 4. Поемам в определена посоха. Ха, ха зймай
нагдрё. (I'M, Дим) И а г тйм пйтё зймат. (Хеб, I юм) 5. Завзсмам територия.
Е бйл зал ду Селёнйк. (Лъд, Кс) • зймдм пйтё — Поемам в определена
посоха, по определен път. • зимам т'слёфдн — Наб ирам тслефонен номер.
вземвам срв. вземам з'ёвъш' несв. Получавам. Ду пусл'^дниъ in,г'
тдлкувъ пърй ди штъ з'ёвъш'. (Фращ, Сяр).
ви в'с, ва мест. Крапа форма за косвен пад. на лич. мест, за 2 л. мн.
ч. вне - ви. Турин, бр'е млйди с'ердйри. йа пу иъг'а си върв'^т\\.. Найдут
к'ё в'с напади аг, главйт'е аъ ви изр'ёж'ут. (Фращ. Мет, Сяр) Катку ва плйта
девлётёнайлък наш? (Мхр, Гюм).
видевам срв. виждам вйдевах нссв. Виждам, срещам няхого. Фатма
вйдёвах йе. (Шсх, Кс).
види се виде, видё йё, виде йё, виде йё, видет йё несв. Вижда се. Чё
натйк, виш. то йё видё Слйвувца уд айнуй, йёнамукана (АК. Дим) Уд айнам
ги видё, от буруман; От' ейна видё, бак. (Кез, Гюм) Ага варвйгё, гу йё видёт
кършидйн айейй. (Кюс, Дим) Там айейй дёту ей, дёту йё видё йс каве. (Меж,
I юм) Нидё йё ат туй: Видё йё джумайдна (ШIL Кс) Тд гу йе видё, ей пътён
натйк. (ТМ, Дим) Тд ги не видё брё. (Мсхр, Гюм) Тд гу йё нё виде. (Мхр,
Гюм).
в идю вам се срв. виждам се вйд'ва.мс са. вйд'увъ.мё съ несв. Срещам се с
няхого. Чоату шё са вйд'ва.мё; Да са збйрат, й скат да са вид 'ват. (Шех, Лъд,
Кс) Мудж' ду умра, н'ёк съ вйд'увъм\‘. (Мерг, Сяр).
видювам срв. виждам вйд'ваш, вйж*увъш', вйд'ува, вй д'уват, вйд'увът
нссв. Виждам. На плуднйна Христдс въекрён'с ут'ёвамс нъ ч'ёрквъту...
с'йк вйд'ува руднйнъта; Ий вйж'увЪш'^гу на ср'едЪта дуйОда слЪнц'сту и
ш'ъ с'ёдн'сш' ду рд'ёш'. (Вол, Драм) И карькдни'урйт'р там къд'ё р'скать
итрййат... и къго вйд'увът мул'ету... фейч'ки пукрйй н'ёк. (ГЬр, Сяр)
Вйд'уват т'е кина ми си казат, исолкуси стдрил'. (Ерп, Гюм) Айнёс барчйни
вйд'ваш ли айнам каршй? (АК. Дим) К'е йа вйд'уву. (Мерг, Сяр).
видя се вйдим съ, вйдимё са св. Срещна се с няхого. Нйй двъмйнъ см'с
устанъли - бра т^ ми и йа съмй сърйч'<уп, и с'й тдй тйм - йа тук. И н'амъ съ
вйдим в'ёки. (Плев, Драм) Ади дй са вйдимё. (Члб, Гюм).
видя вйдём, вйдиш, вийиш, вйд'мё, вйднтё нссв. 1. Виждам. Вйдиш ли
кървйнцкъ кйткъ - дв'ё-грй ид йубъви тъквй тр\‘ндафил'ч'ёгь. нъпрйв'ейа и
К1рвйн\' Kyndai.hi, in, гуд*снйцит\‘. (ГЬр, Сяр) Хич аскёр ни вйдём да йма'
Йа сёдё.м, нал' вййиш? (Меж, Гюм) Кдлку йё айнй.м, д'ён гу вйд'мё. (Кез,
I юм) I 'ату вйдём клашнйкат ми йёу. (Хеб. I юм) Кутрй вйднтё натйк? (Кюс.
Дим) Де вйдиш гу? (Срж, Гюм) 2. Виждам, възприемам. Кйк гу вйдиш ти?
(ЧМ, Дим) 3. Разбирам. Ха. вйдишли? (Рус, Дим).
видя вид'ъ, вйдиш, виш. вйд'мё. вйдимё, вйдёт, вйдёх, вйдехмё, вйдехтё,
вйди, Biviel, шгетё вйди св. 1. Видя. А цйр'а in,к къту вйде! з'ёл н'ев'ёстата;
И къту върв'ёл вйд'слуд'снйч'къту нуд'ёдуту. (Фращ, Мет, Сяр) Йа вйдёх.
Йа вйдёх му и Нйрнапз, вйдёх му и Софийёта А. вйдимё какнй йма! (Мхр,
39
Гюм) СУ ви штгтг вйди отсАм йёйтус баййрснё нах ай сё; Вйдсхмё на
ттрАвёт... (Кел Гюм) Д'ёт вйдехтё арадА айнАмузи, д'ёт са градй йейсА (ХВ.
Гюм) И тъкуд ни^б'АН вйд'с1а и тъкуд дъ вйд'ъ. (Плев, Драм) ПумАци аку
вйдёт здрат. тут А с ттумАци йё. (Рус, Дим) Вйди, вйди. (Срж, Гюм) 2. Разбера.
Га вАм йс йёврд булгАрски парй, да вйдиш тугАс ги. (Рус, Дим) Да вйд'мё
дт' са дума. (Гер, Гюм) Шё да вйш, вйка. (Мус, Кс) • вйдём здрат — Усстя.
изпитам трудности.
вие в'ё, в'е, вйй. вййё, вис, въё, вё, вс, ви. вин, вы мест. Вие. А, аг
Паш мак. тъ стё вы?; Как ту вйка те мессцАс вё?; Вё как ту вйкатё?; Вё как ту
вйкатё?; В'ё как ту вйкатс?; Вё стё убаве; Да видите вёаднд помАцка свадба;
I как ту вйкатс вё. питирйтра?; Как ту вйкатё въё, сёдйл'ница. (Мус, Кс)
Вйё тй на знАитё; Уд д'ё стё в'ё?; Д'ё минах гё, бе йеу?; Шё гу и Ай стё вё; Ут
кадё йдитё вййё?; Вййё хубаву думитё бкл rape кусу. (ХВ, Гюм) От дё йдитё
вё?; Вййс ат там стс?; Вйка вй стё, вика, зол ёга к ин А. вйка, ёта. (Кел Гюм)
Мадс и' как зувётё вйё Ам вё йматё там тдпла вдда; Ве кАк гу вйка тё? (Лъд,
Мус, Кс) Вйй тук дъ умр'ё - тр'Аа д? з#кдл'#т курбАн*. (Плев, Драм) Ут кадё
стё вййё?; Вййё турску йматё ди? (Меж, Гюм) За как нА ат там на айтус
ддйехтё вййё? (Хеб, Гюм) Ве дади стё пумАци. дкти българи? (Ббл, Дим)
ВскАк йёйей ддитё, разддатё?(АК, Дим) Даржёвата дА йё сдАтагев'ё. (Лъд,
Кс) Ал' нё дАва да флёнёте вййё? (Срж, Гюм) И вё, и вё да живёте тдлкус.
(ЧМ. Дим) Али вий стс дА ма н'ёма. (Мхр, Гюм) Вё ймате ли ей ги тАм?
(Шех, Кс) Вё ймат'е даржёва. (Лъд, Кс) Вс как ги вйкатё? (Гер, Гюм) Вё ут
да? (ГД, Дим).
вййнат вййнат прил. Извит - за път. Йима ацй вййнат Л *улката нах uty.
(ШП, Кс).
вика се вйка са несв. Казна се. На йейцёну кАк са вйка? (Мус, Кс).
вйкам вйкам. вйком, вйка. вйка, въка, вйкаме, вйкамё, вйкатё, вйкат,
вйкот, вйкат несв. 1. Казвам. ЗатвА ти вйкам, ЙА шё та учём, ма и'Ама
ёйтакд йймё. (Бал, Гюм) И те етёй вйкат, йё; ВАшну йё азър. вйком, тва.
(Срж, Гюм) Ада чувал сам, на вйкот агутгтё, вйкот усгА. (Мус, Кс) Чё въка,
как, въка, ште гу йёдётё въ? (Хеб, Гюм) Лё вйкот чё гупрАвёт, вйкот дде сё.
(Кез, Гюм) Кутро гу вйка ? А, кугрд? (Ббл, Дим) Йё нё вйкам за тёбё. (Чка,
Гюм) 2. Назовавам. Инё, нё гу вйкамё, Ама кйм ги нёки бАшу вйкат; Ве кАк
ги вйкатё?; Аф Саранжйната ту вйка пак висулка. (Гер, Гюм) Ждрда вйкамё
кад'ёну йё дёбёла; В'ё кАк гу вйка тё?; F кАк ту вйкатё вё, нигирйтра? (Мус,
Кс) Парламент н'ё ту вйкаме, ай т'уванака мсжил'йс гу вйкаме. (Лъд, К с)
СУ вёлй, той знАйё мАнё каки A Bit кат. (I Д. Дим) ЙА, ут едда как ту вйкатё ?
(Меж, Гюм) 3. Сметам, възнамерявам. К'ёг вйкатё да йдитё, и напрАву.
(Кез, Гюм) 4. Плача. Пък йма млдгу д'енА расплАкувът^са. Зймат д$ вйк$т
д'енАта; Ш' йд'е. вйка! д'Ат'сту. ш'Дтд'с ш'ъ ту нъбизАе. (Вол. Драм) МАйка
му поч'ва да вйка ут мъка. (Фращ, Сяр).
виквам вйквали са нссв. Казвам. Айс'ё мй са вйквали. (ХВ. Гюм).
вила вй!а, вили ж. Вила. Туой ту тупа, тучта, туна, гутта^гу и тутАтгь с'ётн'е
40
пак кугй ту уту па, двама душ'^ ас' вй1а, ви1ата пъ гу тръсим'? пАк. (Плев,
Драм) Има гаквй вили ас дърн'ега, вили едва ч'атАла, нити са казнат тй$ и
гу тръе'ът. (Вол, Драм).
вклач ви1А ч' м. Дървена вила с 2 рога за отвяване на жито. (11лев, Драм).
вимс йм\-ср. Виме. Нъ крАвътъ, нъуфцЪтъ йм'^ту. (Фращ, Сяр).
вино вйну. виндту ср. Вино. Вйну праут, раки а прай ат и прудават
ракййата и виндту; Малку вйну клйвъ.м'<; .... и тъй удр'йзува^с нудж'с,
искутл'ува майкъта и тупй нъ виндту и кърснуна. (Вол, Драм) (Фращ, Мег,
Сяр) • трушййу вйну— Вино с грозде, замазано в делва.
високо виедку нареч. Високо. Виедку еёдй, тугае гу испрйн'Амё итуа.
(Кез, Гюм).
висоце ниедцё нареч. Високо. На виедцё ййма ёйнамузи бучйки, ама на
Хёбйл'ву са бучйётё аслъ. (Ббл, Дим) Тейрё, тейрё, как гу зувё гё вс, лёту
фърка виедцё? (Лъд, К с) Има едйн да итаквде стана, пд-виедцё стуй брс.
(Гер, Гюм) Д'ётт йё вас ниедце айнам. (Меж, Гюм) • вас ниедце — На високо
място. • пд-виедцё стуй — Из ди гнал ее с в ел уж сб на га иерархия. • на ниедце
— На високо място.
висулка нисулка ж. Ледена висулка. А ф Саран жй нага гу вйка пак нисулка.
Йа, нисулка, йа. (Гер, Гюм).
вйшна вйш'ниж. Вйшна. (Фращ, Мет, Сяр).
вия се вййё са нссв. Извивам се. Къдё йё са вййё. (ХВ, Гюм).
власт влАстм. Власт. Изб'Агъй'^нъ ч‘узду м'Асгу, нАйд^йм^ ч'уст влАст.
(Мерт, Сяр).
влачарка влъч 'Аркътъ ж. Ръчен уред за влачснс на вълна, дарак. Въ1нъгъ
нъ влъч'Аркътъ йъ нъпрАйунъг ту!уп', ръзвлАч'увът й<;. (Фращ, Сяр).
влезна флёнитё, флёнсте св. Присъединя се към някаква организация.
.Ал' нё дава да флёнёте вййё? (Срж, Гюм) Ага флёнитё на Йёврдпата. (Хсб,
Гюм).
влизам флезнш несв. Влизам. Куга ше тй да флёзиш фаф айлък, да
старёиш и дА ти плАта хикимё ген? (Мус, Кс) • флйзам фаф айтък —
За почвам да получавам пенсия.
влявам фл'Авъм, фл'ёвът несв. Влизам. Има и еднд ж'ёл'езу
шйлн 'рсту^ йс на върха и тд фл'Ава нъфз 'ем 'ъ га и ур 'ё; Л'у йдд 'а г .му мйч та,
мд.мч'ста майд над'ават, майд грдпал' и .зсж'ът. фзават ъф ктурёту, пл'уват
ъф мур'ёту; Да фл'йва фн'ёгр'е К1,д'сш'1>; ПрАайм'р с'^д'йн'кн, ам мудмч\‘та
h'q дйвайм'^ д$ фз'ават при нйс; Сн'ак в\-йалу - изл'йвам, фл'йвъм гл'ёдам
- закъсн'айа н'ё.ма. (Вол, Драм) Фл'ёвътфнётр'?. (Фращ. Мет, Сяр).
вляза ф-тёзёш, фл'йзи, флёзётё св. 1. Вляза. Събйръ^съ уддъ, там
пуш'тът кърстъ и стъ фл'ази н'акуй, стъ гу фати. (Плев, Драм) Кугйту бё
пд-напрёшну, Н-а-а да фзёзёш - ейсвй. (Ерп. Гюм) 2. Присъединя се към
някаква организация. Сй нё штё да флёзётё наф Аврдпа. (Члб, Гюм).
вмазнявам се фмъзн'авъ съ нссв. Омазнявам се. Ама пд-бръж'^
ги снър'йаъйа т'ёс, пд-тул'ймит\\ ч'^ зъ фмъзнавът'^ пд-тул'йму, пдв'ек'^
41
мъзнинъутйвъ, фмъзн'йвъ съ (ГЬр. Сяр).
вмазняване фмъзнавът'р ср. Омазняване. Ама пд-бръж'? ги свър'йакйа
т'ёс, пд-гул'ймит'$, ч'р зъ фмъзнавътй пд-гул'йму, пдв'ек'р мъзнинъ утйвъ.
(ГЬр, Сяр).
внук мну км. Внук. Туй ми	мнук, мнука; Дв'ё снъхи ймъм. ч'етсрнйст\‘
мнукъ ймъм. (Фращ, Сяр).
внука мнук а ж. Внучка. Туй ми йр мнук, мнука. (Фращ. Сяр).
внучс унучс ср. Внучс. Унучс гу вйкам. (Мус, Кс).
вода вдда. вудй, удда, удйта, удътъ, удйта, вдди ж. Вода. И съ фърд'айа
двйма грйма душ'е във вудъта и гу фйш'таа Нтатнйп» и тйм ги прустйраа
на удъта; Там нй1 д'ён' пир'йБа, къп'сй^съ на удъта; На вр'й1а удда. Дъ
врй въфудйгк Там удi,та врй, д'ёту с м!дгу удда; Събйръ^съуддъ; Кърсга
гу фърд'ат въф вудй, фърл'дт гу въф фафуз'а... сднд кддку - п'ёт м'етрй и
пълнуудй и пдпа гу фърл'аши. (Плев. Драм) З'ёла Н'ёда дв'ёт'с егдмни, та
утй'дс на удъта; Дърву н'ёма край удБта. (Фращ, Мег, Сяр) Къту евърши
в'ёйк'р със л^тург^и/ата, туга фърл'ат крьста въфудкпу (Мерг, Сяр) А.ма
хубава с, хубава вдда дахддс, тсмйсвдда чок. А гайстйс тсмйс. (Къз, Гюм)
И адйн йзвор удда гам извйр'а, млдгуудда; Нйпъ1ни ми бъкала удда. (Вол,
Драм) Пъудътъ съ умйвъ; Л'ууддъ м1дгу ймъш'р, зърнй н'ёмъ. (Фращ, Сяр)
Айсййс вдда флйза на Г'ум'уджйнс; Мс га г гу фаф вддана. (Шех, Лъд. К с) Да
йма вдда. удгдрс да пйда вдда. (Мен, Кс) И знааш' кугй ни съ крьеги удда?
(ГЬр, Сяр) Вдди йма чунким, вдди йма, вдди. (Гер, Гюм) Н'ё йс прйх, вдда
йс. (Мус, Кс) Вдда агй йма. тамйн. (Члб, Гюм) Каква вдда извйди? (Хеб,
Гюм) Вдда, вбила вдда. (Лъд. Кс) Вуда. (Рус, Дим).
водсница вуд'енца, вудснйца, вудснйца, удёнца. вуд'ёнцага, худ'енйцъгъ.
худинйцътъ ж. Водсница. Afwcdp'f гу бир'йхм'р, урдн*увъ\м'с гу,
м'ёл'^хм'^ту нъ худ'енйцъгъ; Ут худинйцътъ пъспйл' - шту съ м'дли нъ
кйм\‘н\‘, нъфърд'ъ гу пу крайув'дту - пъспйд'. (Фращ, Сяр) Тус и мелу ан нй
вудснйца и джсмййсга, аннд гу на пдмни кугйшни са. (Гер, Гюм) Удднца
имдшё, върт'й са уденцата; Вуд'днцага са затвори. (Ьбл, Дим) Бйлгарки
дудели аф нйшна вуд'енца за мдлёне. (Хеб. Гюм) Ай туз ййма аф рёкана
аннй вудснйца. (Члб, Гюм).
воденичка уд'снйч'кыъ ж. Во дени чка. И гдй з'ёл кудш'нич'къгъ й йъ
уткаръл на уд'снйч'кыъ. (Фращ, Мет. Сяр).
Водици Вудйци. Удйци мн. Народно название на християнския
празник Богоявление, Йордановден. Карукднж'ури съ върв'йли пу
с'ё1уту...дуЬуддъ1и съ дън'ъ въф Брудди. твй в'ёчър', кугй ни ci а кръсти1ъ
уддъ ИзнйапТ кутй ни ci кръегиудда ? 1/р'ёди Вудйци. (I Ър, Сяр) За Удйци
шЙ ти кйжй; На Удйци ги казуй ка1маниги к'едукар^г свиш 'ч'йудш'ч'и пд-
напр 'ёшгьга д 'ён', св*етй Кръст гу кйзавът нйва д *ён'. (Мерт, Сяр).
Водокръсте удукърстй ср. Народно название на християнския празник
Богоявление, Йордановден. Нъ Иван'^ц'ён' ш'ъ сган'см'с. ш'ъ йдимй
удукърст'с; Трй д'ён'с прйат ж'умбйш' - удукърст'р, Иван'д'ен' и Бабин'
42
д'сн'. (Вал, Драм).
война вуйнъ ж. 1. Война. A c’chw'f къту са върна! тдй уд вуйнъ в'ёйк'с
утйш'ъл пу гурът#. (Фращ, Мет, Сяр) 2. Войска. Фъф тувА грАтйма1у вуйнъ,
цАрскъ вуйнъ; Къ муум'ёс 'а такъфл 'ёп, ц 'ёлъта вуйнъ къ му Hahpan 'ъ; Ч'ёкъ!
първата да муум'ёси гакъфл'ёгг, да му нъйрАни вуйнъга. (Фращ, Мсг.Сяр).
войник вуйнйк м. Войник. Адндту бс вуйнйк. адндту бёшс аск'ёр. (Хсб,
Гюм) Аф БатгАрис бс тй вуйнйк. нёли? (Ббл, Дим).
вол eai, д1а, уд1а, вдлувс, вудлув'р, вулдвс, удлув'е, длув'ёгу м. Вол.
НизнАаймс на два д1а пл'Аа ла дъд'ём; АгА за вършйдба - ку трй къкуд йма
- уд1ув'? йма, кудн'с йма; ПАк с'Амки. T'Ah ги пАр'сйм'р на удлув'ёту; със
длуви; Със длув'сту. (Плев, Драм) Урът ъс удтув'с и ъс кдн'с с'слАта д'ё ни
Ьдди тракт'ёр'е; Килиндрд у г' кйм'$н', кАм'сн'с впр'ёгнати на длув'сту, ас'
дърн'с, ас' йумудт'; И двАт? удлу й м$т ж'сглй. (Bai, Драм) &Ару гувёдс аф
йсзййс са нс науч с. Ха стАру вдл бс. (Мес, Дим) Чс ддйсхмёда пасём ейтус
йидА урём сас вулдвс. (Чка, Гюм) И ж'ён'см'и^ги извършАам'с със удлув'с
тАмъка. (Мерт, Сяр) Върш'Айм'р ъс двА уд1а и сдйн т'ёш'ък кАмин'. (Фращ,
Сяр) Ушк'им гудрдус' гъ тъй сиумирът вуйлув'р.ЦЪр, Сяр) Вдлувс икйнсн.
(Къз, Гюм).
воленица вдленица ж. Билка мащерка. Сва вдленица, хас вдлёница (Члб.
Гюм).
воловар улувАри м. Воловар. Тййс б'Аа чифчйй пък нйй мАлкит'с дицАтъ
бёйм'еулувАри. (Плев, Драм).
волски вдлуската, длску прил. Волски. Ас, сас вдлуската арабА. (Кюс,
Дим) (Фращ, Мст, Сяр) • вдлуската арабА — Волска кола.
волта вдлта ж. Разходка, пътешествие. ХАйдё ас мАнс да пддсмс на
вдлта. (Кюс, Дим).
впра фнреш. фпрётс, фпрс св. Стигна до определено място при пътуване.
А ё-с-с-й тАм нк фпрётс, йма чётАла. ИтАм, итАм удтдрс ше фпрётс; /Ш-
да, ут д'ё да фпрётс ййма ацй вййнат Л'улката нах цъу. (ШП. К с) ТАмка га
фпрёш, фаф Харадра, ф сёлуту шс слсзёш. (Чпк, Гюм) Ддйс до Бёлграт,
етАмна фпрс. (Шех, Кс).
впрегна впр'Агним'? несв. Впрегна. Ш'ъ нас$дйм'р на вършйГгу и ш'а
впр'Агним'с удлув'ёту; ^м ш'а впр'сгн'^м'^ удлув'ёту, бАби. (Вол, Драм).
впрегна пр'сгниш св. Впрегна. Нумудтъ ймыпи другу дЪрву; къту
гу пр'сгниш удлъ въф ср'сд^та ймъши пАк нъпрАйсну тъкА къту дв'а
издЪлгн'ену, клАвъймиафн'ёгуурАлуту, ама ймъши прйуйдъ т'ёглиурАлуту;
Оупки ймъши уралуту и къту гу фпр'сгниш - айд'с. (Плев. Драм).
впрегнувам фпр'ёгнувъми, фпр'ёгнувъхм'с несв. Впрягам. ДвА удла
фнр'ёгнуъъхм'с и върш'Айм'с. (Фращ, Сяр) И йъ фггр'ёгнувъми нъ д1ув'ёту.
(Плев, Драм).
впрягам вггр'Агам'с не св. Впрягам. На какуд да гу впр'Аг ам'с, бАби,
завдд'увАЬм'с^гу 34 каггйерата. 1Ьгм'А аф нАш'ту с'ёлу д^ вггр'Агам'с. (Вол,
Драм).
43
врат врътъ м. Врат. Нъ връгъ г'^'рдАн клАвъйм'р. (Фращ, Сяр).
врата вратАта ж. Врата. Мал'чй и вратАта му са утворсин. (Ерп, Гюм).
вратинка врАтин'ки ж. Малка врата. Убтури Ил'ёну мубм'р врАтин'ки.
(Фращ, Сяр).
врак врАх м. Купчина ожъпати зърнснм култури за вършеене. ДвА-три
съхАт*( $дйн врАх дур дъ гу свърш 'ёш'. (Фращ, Сяр).
вревя вр'ёви, вр'си. вр'ёвим'р, вр'ссш'р нссв. Говоря, приказвам. Турин
си турски вр'ёв'сЬи...бр'ё ш'ту за м'ён'с вр'ёвйг'р... нйсси за т'ён ни вр'ёвим,
нйй си за нас вр'ёвим'с. (Фращ, Мст, Сяр) Нък с IГётърубвица н'А^си вр 'си;
Ир'си. вр'си мъри, вр'си!; С'ё си Bp'Acha. (Мерг, Сяр) ТАтку л'у си вр'ёсш'р
зъРусййъ. (Фращ. Сяр) Пр'ёт Р'ёбл'^ стуй и вр'ёви. (ГБр, Сяр).
вред врит', фр'ёт. вр'ст, врйг', врит, ври г', ври г' , нърт', фр'ст, фр'ёт
, фрйт, фрут, врйтсм, врйтсну мест. 1. Всички. Мъж'ёту ни 6'cha
вр'ёт уйнйци; Заш'тЪ тъй ур'Aha вр'ст'; Ан А тр'ёп'сска им'Айм'$ аднъ нёд'а
висудкудаЬчйнка, Тъй с'^д'Айм'^, фр'сг нйску са нар'ёдайм'?; Оги са фр'ёг
Христ'Ан'с; ТугА? нъ^фр'ёг ну уднъ слбж'увъх; Св 'Ат V ha, рд'А1та фр'ёт, пАк
евърши съ аднбту пърч'ё ббринъта клАвъЬа другу, дукугу да си л'ёгнат;
Н'ёкът'ёту фр'сг ду дънуту; ЗАкарай^ги фр'ёт, фр'ёт ги зАкарай ас' т'ёб'с на
нив ага да йд'см. (Вол, Драм) Скутув'с - фрут ут ръкйт'^ни; Фрут^ли г'срып'
дъ ги каиш' с'А; Ут ръкит'^ кйтки нъкйчувкхм'^ ги фр'ёт; Шгъ ги изл'уби
л'уд'ёту фр'сг; хору дъ игрАат фр'сг съе гАйди; Пупйвъхми вйну фр'сг;
Збйръг фрст л'уд'ёгу; СурвАкът фрйт мбмит'р и мбчитъгъ. (Фращ. Сяр)
Ирит' парйтс канАту с искАрану, врит' ф Туркййс ги нбсса; Ирит' млАдитс
са айтува; Каквб пёснс, врит', врит' гбрнснски пёснс; Ьинйтс врит' запали.
(Лъд. Шех. Мен. Кс) И кату напрАиЬа в'ёйк'с фр'ёг къпт' ги г\\ тугАва фърлййа
ч'бп; ФАгийм'с фр'ёт ду си рАбутим'с на нАшти имудти. (Фращ, Мст, Сяр)
Те ги били врит' запАлили сйсёс къшгссс, Ама сёт'нс съ вЪрнали; НАшгс
млАди врит' са избегали на ув1,га. (Чка, Гюм) Йа, врйг' са уд Мсхрйкус
дбйдсни ебнадан туа; Се ваз гуди нисс децАта, млАдитс врит' турску думст.
(ЧМ, Дим) Иййс врйтсм дАвашс. врйтём ку мшуйс; Ирйт' са пумАци; Ирит',
врйг' ги зймат. (Меж, Гюм) То ней за врйг' лёва; Ко тй са жйви врйтсну,
да тй ги вйтст, неё да глёдат. (Срж, Гюм) Ииш', кътдейми вйкн'р фрйт
съ убърнувът; Тъ дицАгъ съ усм'Авъйа фр'ёг. (ГБр, Сяр) НАми бй врйг' да
йсдАт сбпа; НъртпрАйст; Hpirr' меня ймстата. (Хсб. Гюм) Айтуа врйг'са гё
пйсани; Тёса врйг' на касабйта. а биркач. (Бал, Гюм) Ирит'алсвййс са итус,
н Агату сёлу; Нърт' са гурцс айтус. (Рус, Дим) Тб са врйг', врйг' куче та та
лАйст, ктёфгът, хАм-хум. (Ерп, Гюм) Йе, врит; Лс лёту флйзатс, са зАтсн'
врйг'нумАци. (ГД. Дим) ХарАдра, Пстрблуфу, йа, г'ё са врит' айнАмнагбрс.
(Мес, Дим) Йа, млАдитё изб'Агау надблу врит'. (Члб, Гюм) ЙАрстата врйг'
збёрАа, изедаа ги. (Къз, Гюм) ДА брс, то врйтсм трсва тавА. (Гер. Гюм)
Азъм гпе нАйдстс бакшёш вр>ит'. (Кез, Гюм) Ирит' АрАдра емс сйтус, (Чпк,
Гюм) Нё смс билй врит' аднб. (Лъд, Кс) Тута раббтим фр'ёт. (Мерт, Сяр)
АспумАцитс bjhtt'. (ХВ. Гюм) 2. Всеки. ТАм са ч'Асни ейч'кит'с нйви. фр'ёт
44
си йма пу <;днд парч'ё. (Вол, Драм) 3. Всичко, всичкото. Туга б'А фрёт уд
ръкйт'е, н'ёмаш'с н'ёш'ч 'у гутдву да купит': пр'ёд'ен'е, пч'ёт'ен'е, ткАен'е,
шйеи'е. (Мерт, Сяр) Сёт'нё врйт' бастьръ прАвихмё бравАмтёмутмешётё,
мссёлЪкпрАвихмё, да ги ранимё. (Къз, I юм) БулгАрёт ас, аскупАнийё стдри.
ас куп А ни йё врйт'. (Ьбл, Дим) Врйт' са рАда. рАда са бс, бсрскёт' вёрсйн.
(Гер, Гюм) Ду турскёи удут' врйт' йё пумАци. (ХВ. Гюм) И врйт' прикАзва
хубаву. (Ерп, Гюм) Фр'ёт бръшндту ми дАй. (Фращ, Мет, Сяр) И врйт' йс
Асфалту. (Мхр, Гюм) 4. Всичкият, целнят. И феё штё за врйт' айсАй стрАна
ште глёдатё. (АК, Дим) Йа. врйт' сёлуту плАташё Айги. (Меж, Гюм) Айс'ё
йс врйт' черан пАт' бс. (ХВ, Гюм) Ам т'ё врйт' инсАна нёма. (Гер, Гюм)
Уч*укалу лузатъ фр'ёт. (Фращ, Мет, Сяр) Врйт' коедта. (Мус, Кс).
вред врйт' нареч. Все, постоянно. Ври/'налево. Врйт' ссАй роко, врйт',
врйт*, врйт'. (Мус, Кс).
вредчек врйт'чёка. врйчика. врйт'чикат, врйчикат мест. 1. Всички. Врйт'
са баладжёнци, врйчика са тува; Нёма, баладжёнци са врйт'чека на тува;
Н'Ама накда, тува са врйт'чикат; На касабъта баладжёнци са, йма врйчикат
си. (Бал, Гюм) 2. Всичко. Врйчика. (Меж, Гюм).
вредчина ври чина мест. Всички. И наши, и ваши причина. (Кез, Гюм).
време 1 вр'Ам'с, вр'Ам'р, врёмс ср. Време, хронологичен период. Ами
стуй бай А вр 'ам К ъту iy истъ ч 'ём с'А ку~ йё п!А тну, гугА гу к1Аам 'с прдл 'с гну
вр'А.м'р нъ г'убр'р, гу к1аам'с мА1ку нъ 1ъйна, дку^йё 6'AJy. (ILicb, Драм)
Нъш'ну вр'Ам'р; Два-три м'Ас'еца гдтв\‘бм\' свАдба аднд вр'Ам'р; Тд а
млудгу вр'ём'р, ш'ёс' ни д'Али са т'ёва. (Мерт, Сяр) Мётнаха гу зймну време
и ни муже да сгАнё. (Лъд. Кс) Ейтус за мАлку време навдршва. (Мус. Кс).
време 2 вр'Ам'$, вр'ём\\ вр'см'ёту, вр'см'ету; врсмссу ср. Време,
атмосферни условия. ЙА с'А л'Атну вр'Ам'р гул'ама рАбутд стАва тАм; З'ёми
ли в'ёйч'е да зазимй, вр'см'ёту дъ убърн\‘. (Вол, Драм) ЙнзгА си йс. йизгА
си йё хубаву врёмёсу, Ама нё знАм из БалгАрийё. (Ббл, Дим) Аку е бубаву
вр'ём'ету; ТвА си й?утвр'Ам'рту. (Мерт, Сяр) (Фращ. Мет, Сяр).
вретен вр'ёт'ен'? м. Мярка за повърхнина равна на дскар. ДвА вр'йт'ен'р.
(Мерг, Сяр).
вретено вер г'ёну, вры'ёну; вр'ст'ёнугу, вр'^т'ёнгуср. Вретено. НъкгАзъ
ч'урАпё тъкА гу мАЬам'д. МАБам'^гу кугА зъ ч*урАп\л. НАк на вр'^т'ёнту.
Ми пАк и тдй вр'(;т'ёну. И дв'Ат'/; вр\'т'ёна; На врът'ёну; на йуркъ. (Плев,
Драм) сигу стдр'увАЬм\‘ и пр'ед'АЬм'?, йА тъкА на вр'ет'ёнуту: На бурка
й нА вр'(ут'ёнту гу навйвабм'^. (Вол, Драм) Къд'ё пр 'ёдъ искаръ мъ к'ёркътъ
- тузй верт'ёну, пр'ёшн'^л', цйнкъ. (Фращ, Сяр).
вретище вр'Аиш'га ср. Чувал. Нас'Авам'ё^гу] съсуч'ум'ён*... Тдйсъ идеи
дф вр'Аиш'тд Аф) вр'Аиш'тд ги пкл'ним и си ндсим. (Плев, Драм).
ври врй, ври нссв. 1. Клокочи, ври. ТАм удъта врй д'ёту е м1дгу уддъ.
(Плев, Драм) 2. Ферментира - за вино. (Плев, Драм).
врис врйе', Bptfc м. 1. Извор. Извйръши тАм млдгу уддд - врйе' гу
вйкъбми, къйнАк, йзвирка, ама на н'ёгу врйе'. Там д д'ch а мумйчёга д'ёту
45
б'Ал'ейа плАтну - "на врйе'1. (Плев, Драм) 2. Вир. (Плев. Драм).
връзми връзми мн. Приспособление за товарене на тревен фураж.
(Фращ, Мет, Сяр).
врътка върт'ки ж. Вятърен слектрически генератор. Че ей на м каршйшгё
фа гите ёйнай натдре, на инёс перванё, ййма айнам върт'ки. (Чпк, Гюм).
в рыкам вАрткамё несв. Бъртам качамак при приготвянето му. Нё ту
варгкамё инай. (Хсб, Гюм).
врътна се въртнёш са, варгниш са, врАтнёш са, вьргнигё са св. 1.
Завъртя се, обърна се. Вам агА пддиш, шё са вАртниш насАм, айнёй натдрё,
дёну вйдиш пат'. (ТМ, Дим) Пак шё са въртнёш пАк на дёсну и праавё
штё пдйёш аф Кёхрос. (Чпк, Гюм) 2. Завъртя се, направя завой. Чи та са
въртнитё, ф айнд бёл кёдйк штё пддитё, лёй. (Мхр, Гюм) Чё шёса врАтнёш
ёсай, нах ёйтус. (ТМ, Дим).
врътна вартна св. Завъртя, поклатя - за глава. Чё м' вартна глав Ата.
(Ббл, Дим).
връх върйъ, върхам. 1. Връх. Има и едндж'ёл'сзу шилн'^сту^йсна върха
и тд флАва въф з'емЧта и ур'ё; И йма и ащйн' уст'ён' за удлув'ёт'с ас' адн1,
ш'Айка на върйа. (Вол, Драм) 2. Край. Штъ му искарът ку^йё зъ ис'кАрвън'р
- друдп, ч 'ср 'ава, аднд-другу... саму гЪзнуту ч 'ср 'аву зъ къръвйцътъ, ад^н'ёк
штъ гу пуснъг iri.py дъ изл'Аз'с върйъ, т'ёнкугу, а диб'ё!уту устава нАй-нъ
с'ётнинъ, нъ дуп'сту. (ГБр. Сяр).
връцга вьрцкъгъж. Ръчта за въртене. РудАн'ъ б'ёш'с ъднд ку1д, в сгрид'ё
ъднъ туйАгъ - върцкъгъ. (Фращ, Сяр).
връшник връшник м. Похлупак на глинен съд за печене на огнище.
З'ёл'ник, празАрник - фрй г п'ёч'ув'с пут връшници. (ILicb, Драм).
връщам се враш'т# су, врашта са, враш'гът съ несв. Връщам се. Ни^съ
врАш'гът бдрътъ дъ йдът дъ сдЪт у,т'АЬ; И чифчййътъ ур'ё на ръкътъ с
уст'ёна и ас урАлуту у тина на адъна крАй и пак са врАш'та. (ILicb, Драм)
Нёма са врашта. (ХВ, Гюм).
връщам врАштам, врашгаш несв. 1. Давам обратно. Ни врашташ ги.
(Меж, Гюм) 2. Карам някого да се върне обратно. И нё ги фАгахмё, га cit ги
врАштахмс. (Лъд, Кс).
вряд вр'А1а прил. Врял. HydnapiLrn гам на крАвнт'^ на уд!ув'ёту. На
вр'а1а удда. (11лсв, Драм).
вески с'Аки, с'ёк, сек, сёк, сёк, секи, сёку, сёко, сёку мест. Вески. И
така празндват с'ёк прАзник; На Нилйд'сн' тут Ава тулАмийа ч'^твъртак,
ш'ъ пдч'н'с 1ул'амъга нид'Ал'а, ут пунд'Ал'ник с'Ак в'ёч'ср' и напр'ёш' йма
ч'ёрква; На пладнйна Христдсвъехрён'^у'увам^ нъ ч'ёрквъта... с'Ак вйд'увф
руднинъг^; И с'Ак $дйн' с'её си тАм, ф^сул' се с'её; С'Ак удин къкуд е клАл.
(Вол, Драм) Сёку си фАт' на къшгана; Айтам глёдаме лу къштитё; Сёк мджё
да ддйдё, хА. (Лъд, Кс) А нъ крАйув'ёт'с з'ёг'ув'ёг'^ с'Аки при н'ёгувътъ^сн
ж'^нъ. (1Ър, Сяр) Сёки път' на бдл'ницана; Секо сёло ённд нё думи. (Мус,
Кс) Ти и тус йё сёку итаквде ВАм да беврит', сёку. (Хеб, Гюм) То сёк мёрк'ёс.
46
(Мхр, Гюм) Сек така живё. (Кез, Гюм) С'йки влйк. (Мерт, Сяр) • с'ак адйн'
— Вески.
всичкакно срв. всичко с йч как на мест. Всичко. Бйва, бйва. пчинйца, раш.
ейчкакна бйва. (Члб. Гюм).
всички ейчкенё. ейчкитё, ейч'кийа мест. 1. Всички. Варху сас тйкли,
улспёни ейчките ут удвънка сас чимёнту; На Турциё утйдаха, ейчките
избегав. (Ббл, Дим) Д'ук'ёнётс на ейчкенё кд да клавиш. (Срж, Гюм) 2. Цял,
всичкият. У^тймъкъ з'ёва ги нудна със ейч'кийа нардт. (Мерт, Сяр).
всичко ейчку, ейчкана, ейчкуту мест. 1. Всичко. Сйчку купешё. каурый,
ракййё; Дуй in, дуйш кдзитё, паейш, ранит, ейчку правит. (Рус, Дим) Цёлу,
ейчку. И мйжам сичку; Уд Дунава ейчку айтва. (Мус. Мен, Кс) Сйчку; ейчку
брё, канйгу пусёйеш. (Гер, Гюм) Сйчку йма. тдплу кафе'... (Мус, Кс) Ссбйрс
ейчку ййма. (ЧМ, Дим) Иа уставах ейчку. (ГД. Дим) Аднд ейчкана. (ШП.
Кс) 2. Всички. Сйчку уртдва турску; Сйчку ту шё лудат бё. (Рус, Дим).
вереде уср 'ед 'ё, фсгр'ёд'е нареч. Положение в средата, веред. Дв'ёмдми
утпр'ёш* и дв'ё у хат' пуйът и фстр'ёд'е нив'йстътъ; Рудйн'ъ б'ёш'е ъднд
ку1д, въ стрид'ё ъднъ туйагъ; Адйн гул'ам чинак нъ стрид'ё. (Фращ, Сяр)
МайкъДтми уср'ед'ё, мудмит'р у„тйм, у^там дъшт'^рйт'?, а нъ крййув'ёт'р
з'ёт'ув'ёт'у. (ГБр. Сяр) • яъ стрид'ё — В средата, веред.
всъхва.м се фсъхва са нссв. Запичам се аг глад. Тва. тва, гърбуа ага виш.
ни тй са стЬрджё търбуа, та. та т' са фсъхва газйт и тарбуа. (Бал, Гюм).
всякакво с'йкакву, сёкаквумест. Всичко. Аллйхдйва с'акакву. С'акакву
дава Гдепут'. (Ббл, Дим) Йа, секаквудемек. (Гер, Гюм) С'акакву стйва. (Хсб,
Гюм).
всякакно срв. всвсякакъв сёкна, сёкна та мест. 1. Всичко. Йеи-блйзё
Т'уркййё за секна. а, за сёкна. (Мхр, Гюм) Уг сёкната са рада. (Гер, Гюм).
всякакно срв. всякакъв с'акакна. секакна, сёкана. сёкна. фс'йкна мест. 1.
Всичко. Имаусгийма и кбшта прйвёт и сёкна прйвёт. (Гер, Гюм) С'йкакна и
с'акашна ука йё бй. (ЧМ. Дим) О-о-о, фс'йкна, фс'йкна. (Мес, Дим) Сёкана.
сёкана. (Мхр, Гюм) 2. Всякакъв. Секакна качёмйкйё имёлу. (Хсб, Гюм).
всякакно срв. всяко с'йкакна, с'йкна, секакна, с'акнаш, сёкакната мест.
1. Всичко. Тугйс са пак премёнй бё. тугае си с'акакна; И сёкакната бё йёу.
(Ббл, Дим) Кумпйр станва бё, с'йкна станва. ( ГМ, Дим) Сёкакна прйвешё,
сёкакна. (ЧМ, Дим) 3. Всякакво, каквото и да е. Aiа му загубйш крййёт,
с 'акна да йё, пара тику си йё. (I 'Д, Дим) С'йкна га биздён' нё бйва. (ХВ, I юм).
всякакъв сёкуф, сёкаква, с'йкави, с'акакви, с'йкви. с'акъкви. сёаквъ, сёкви
мест. 1. Всякакъв. Тудй ih уткарва ф^дтна грдзйна, тйм иый1у с'акъкви
дърв'ё, с'акви дърв'ё. (Вол, Драм) Тука йма с'йкви бё, с'йкакви мил'л'ёте;
Има с'акакви. (ХВ, Гюм) И сёкуф йёмйш рйда; Нашту сёлу сёкви писана
йма. (Гер, Гюм) С'йкакви дра са. да ддёт ну дин'ёса. (Ббл, Дим) Ха. йма
сёаквъ инейн. (ГБ, Кс) 2. Всичко. Тд сё сёкаква стйнва бё. (Хеб, Гюм).
всякашно срв. всякашен с'йкашна прил. На вески. С'йкакна и с'йкашна
укй йё бй. (ЧМ, Дим).
47
всякой с'Акуй мест. Вески. И ш'ъ раздъд'ё на с'Акуй мАйката; Ш'ъ ддат
ьф Гьрциа, ш'ъ съ изб Ан'ат - Ай ди б'Агат - с'Ак д'ён', с'Ак д'ён'. (Вол, Драм).
всяконо срв. всяко сскэяа мест. Всичко. АйнАм ше нАйстё сёкана. (Хеб,
Гюм).
всякотри сёкутри мест. Вески. Сёкутри прим, прим тёбё да дана. на вас.
(Срж, Гюм).
всякъдс с'Акъд'р. сёкадё нареч. Всякъдс. Аф пун'д'Ал'ник м1дгу нърдт
им'Аши, ут с'Акъд'р. (Плев, Драм) ЙунАнан секаде. (Мус, Кс).
втори фтдр числ. Втори. НаНрАн'увАм'р са фтбр път'. (Мерт, Сяр).
вторник фгудрника м. Вторник. Ньф фгудрника ут'увам'? на цьрквата;
Куту с пустув'ёту пундё1ник и тдрник ниш 'ч'у н ад 'ём V- (Мерт, Сяр).
вуйко уйка,уйко,уйку.уйкА м. Вуйчо. НъуйкА„тидъпуснит'раднд бутч'^.1
Нъ уйкА^ти дъ пуснит'е аднд гул Аму ч'^р'Аву; Адин' пръе нъ уйкА^ти штъ
пуснит'^. (ГЬр, Сяр) Имауйко. уйко ти биркАч йма на касабъта. на Гуркййё
пак; Уйку му йё на Капйн'ву. (Бал, Гюм) Нйнё и тёйзё вйкамё йи уйку, уйку
ни. (Чка, Гюм) Та Исён си пАк йма уйка антам. (Шех, Кс) A-а, шё му вйкам
уйку. (Мус, Кс).
вуйчина учи нА ж. Вуйна. НъуйкА„ти дъ пуснит'? аднд бутч\‘! НъуйкА~. ти
дъ пуеннгуднд гулАму ч\р 'Аву и рднЪ кървьвйцъ дъ свьрйучинА^ ти. (1 Ър,
Сяр).
вула у ла ж. Печат. Ду Др Ама тАтку ти итйд'р за ула, бутнали му кдн'р на
Мад'ёма, там пут мусгъ бис' кдн' си ддйд\\ Иск Арал уда на кдн\‘ кдж'ата
дун'ёс'?. (Вол, Драм).
вулия ул'а ж. Дълбока кожена качулка. Дтёту пъщГАкъ и еднъ тдрбъ
п'ёп'ел въф ръкАгъ и улЧ.тъ нъ Навить зъд'Анътъ, ут брАф кудж\\ (Фращ,
Сяр).
вчера фчёра нареч. Вчера. Фчёра? (Хеб, Гюм).
вчеша фч'ёш'а св. Срсша. С'ёлцки да са фч'ёш'а; НАа къквд Ьубаву съ
фч'ёсъла. (Фращ. Мет, Сяр).
вчиквам се фчйкавам са. фчйкава са несв. 1. Обиждам се. УстА йё. дти
ку му рачёш атуптин и фчйкава са. (Мус, Кс) 2. Инатя сс. Тд ко си мдма са
фчйкава. (Хеб, Гюм).
вчукан фч'укъну нрич. Накълцан. Ньч'укып ту др'ёбнич'ку, дъ^сй^й^
къту фч 'укъну, къту смл'Ану. (ГЬр, Сяр).
вчукувам фчукува несв. Унищожавам - за народ. КугАту са н'ё збёрАни.
тй нё мджёш, тёбё фчукува та. (Грн, Гюм).
във аф. ъф. аф предл. 1. Положение вътрс в граничите на даден обскт.
АднА бё, аф чувАл, аф чувАл; На Ку нс тан дин, аф ейтАмванака, на стАру врёмс.
(Мен, Лъд, Кс) Уддл аф рёкаса аднА арабА ги устАвн. (Меж, Гюм) Сйч'ки
rp'Awb дъ ддйътафкъш'ти. (11лев, Драм) КлАвътту ъфм'Айув'с. (Вол, Драм)
2. Положение във времсто. Ьф п 'ёгък в'ёч'ер ш'ть съ прим 'ен 'ъг мудмит'р.
(Фращ. Сяр) 3. Дейност в определена сфера. РАбутет и т'ё аф т'ёшка рАбута
бс. (Гер, Гюм).
48
въглар въглйр Vм- Въглищар. (Фращ, Мст, Сяр).
въглен въгл'е м. Въглен. рднй кйл'сна кандйл'ка, клйва мйлку ж'йр' и
в1гл'(, ж'йр' удлугън'ъ, ут судбътъ; Еурйкъгь ни йё къл'вЪт йац\\ удти н'ё
прйи йубффж'йр', ни прйи вЪгл'с. (Вол, Драм).
въже в1,ж'с ср. Въже. Дай диб'ёлуту въж'е; ДдкърЪй^ми йеднд въж'е;
Ддкъръй въж'^ту, мЪ.й, дти ми трёбувъ; Н'ёмъм въжй. (Фращ, Мст, Сяр).
въжинка въжйнкъж. Въжснцс. Мйлкъ въжйнкъ. (Фращ, Мст, Сяр).
въз вас, ваз, вас, виз, въс, ваз прсдл. 1. Положение в непосредствена
блиэост, при. Тё нйкакна нё прйви ваз нёгу; СУ въз нёйё са перк'ё йамунйм.
(Меж, Гюм) Адната имёше... мдйё туа ваз мёнё. (Бал, Гюм) Йи агй ййма.
тамйн вас тййё. (Мхр. Гюм) Яьз нам мил'л'ётёт. (Члб, Гюм) 2. Момент или
период от време, през. СУ ваз гудйнисё, М’ймёт ни фата бс. (Члб, Гюм) 3.
Указване на действие в граничите на определено място, по. Тд въс касабйтё
пд-ййнак уртдват те. (Хсб. Гюм) 4. Указване на посока нагоре, нататък. Ваз
буруман нагоре штё варвйтё; Асфалту зафйга лё вас чукйрён. (ТМ, Дим) То
иейй, вас ейнуран на инам пак. (Кез, Гюм) Ей, въс харёман натдрё. (Чка,
Гюм) 5. Положение в близост, пограй. Ти с'ё, с'ё дблизё йма и вас р'йкаса;
Ейтёй са пускат въз айеёй башёшё. (Гер, I юм) Д'ё сё шёла мда, амй вас туй.
(Срж, Гюм) 6. Указване момент или период от време, през. Сё ваз гудйнисс
дёцйта, млйдитё врит* турску думе г. (ЧМ, Дим) 7. Указване положение
отгоре, на. Гу мегам въз матдран. гууткйрах дуйудутён айтус. (Кюс, Дим) 8.
Указване на движение в определена посока, гьм. Айтус, айтус й въз ника де.
(X В. 1 юм) 9. Указване на място, където се извършва действието, на. 11арйтё
кдйту йма ваз д'ун'ёса, той йс. (ХВ, Гюм) • ваз д'ун'ёса — На този свят.
възбърдо възбърду ср. Стръмнина, нагорнище. (Плев, Драм).
възбъркам се вазбъркаха са, вазбьркалу са св. Разбъркам се, смеся се.
Сё, сё са вазбъркаха, зёа да ей бъркат, слёзаа наддл, дй са бЪркат турцстё.
(Ерн, Гюм) Фйтилу са штё а вйкам и вазбъркалу са. (Мхр, Гюм).
възбъркам вазбъркат св. Разбъркам, смеся. Агй см флезйт там ндвитё
ужёнёти и ври г' са збёръг, че вазбърка т гйштенё, чё ги сётнё. виш гйби. кой
koi ату фйти сётнё. (Мхр, Гюм).
въэбъркан вазб^ркана, възбъркану прил. Разбъркан, смесен. Аф
Еулгйрийё с'ё аф булгйрскуту възбъркану. (Мхр, Гюм) Тё са. тё и Туркййё
вазбъркана многу. (Ерн, Гюм).
въэбърквам възб^ркват несв. Разбърквам. Гу кйзваа стйрите, дти
възбърквагаф т'екста, гам, аф тёкёта бё. (Мхр, Гюм).
възварявам вазварёва нссв. Сварявам. Ал' ти вазварёва? (Меж, Гюм) •
вазварёва ми — Пол уча вам стомашни кисслини.
възвия вазвййетё св. Завия, направя завой. Ейнёс къшти каршй агй
пдйстё, штё вазвййе тё нат дрё. (ТМ. Дим).
възвратки нудзвра тки мн. Обичай - първо посещение на младоженката у
май к ага след сватбата. Агй са уж'ёним'^ съ тъкудту, тугй на вудзвратки ш'а
49
йд^'м'д на в'ёч\-ра адън д'ён' ш'а пус'ддйм, ййд'д nA* ш'а ей йд'рл'с. (Вол.
Драм).
въздигна въздигна св. Издигна, построй. Сёлску бе ей гама. бкпгарцку
да са ваздйгнали. (Лъд, Кс).
възкръена възкрёснс св. Възкръена. Да в а Ими ну рнб $Ьцё за Христбс
възкрёснс. (Вол. Драм).
възмсница вкзм'рнмца ж. Част от мссото на прассто; осмянка. (Мерт.
Сяр).
възнак вЪзнък, възнак нареч. По гръб, нагоре с лицето. Къд'ё нййът
адйн ч'ул'ак, нъп'ёрувъйъ^му нугйт'р, възнак нъпрййвъЬъ гу и гу ч'укъхъ ну
нугйт'с. (Фращ. Сяр) Дъ гу к1адът нъ кубл'^т'^ [прассто] гькй възнък. (1Ър,
Сяр).
възправя възправиш' св. Изправя, поставя, за да държи изправено. Ага
да б'ср'ёш' публи ш'а гу притъкубжд'рш', доЪека ш'а възправиш'. (Вол.
Драм).
възработя вазрабут'иа св. Изработя. Ййма вазрабут'иа и вазрабут'иа
алгъ мессчйни и н'ёма. (Члб, Гюм).
възстрана въетърнъж. Стръмнина, нагорнитце. Нъ Кавала йе въетърнъ-
нйсгърнъ. (Фращ, Сяр) • въегърнъ-нйсгърнъ — Пагорс-надолу.
вътгаторка възтигйрка ж. Прът за подниране на наклонен идет и товар
на добитьк. (Плев. Драм).
вълк въ1к, въ1ци, вълкувс, валкувс м. Вълк. Ш'га гъ фаги н'акуй въ!к.
Йа си ймам бубрна. Зйнъли бурнътд, нбси^сй^йъ и гбй б'агъ уд убгън'ъ
въл'къ. (ГБр, Сяр) Вь1ци тр'ёп'са н'акий ггЪт'; Знааба къд'ё им са път'ст'^
на въ1цит'ё...; И приз нъш'Н, дубйдъшн въ!къ. (Плев, Драм) Вадкувс стуйсг,
чскйлстс са други. (Мес, Дим) ВЪлкувс ну и тука ййма. (ЧМ, Дим).
вълна вь1на, въ1нътъ, въ1нъга ж. 1. Вълна. Въ1нътъ нъ влъч'аркътъ
йъ нъпрайувъг rylyn'; Нм' вълнЪта, баба, д'ёту тъч'Ьйм'^. (Фращ, Сяр, Вол
Драм) Заври ма!ку убд$ - к!айу н'ёйъ. к1ай въ1нът$. (Плев, Драм) 2. Козина,
косм и. Мбжиш'с дд ймъм'д и въ!на с'ёкъд'д; Затва йма въ1на тука н'йкъд'д
мъж'ё ну гр'^дйг'д, загвй устала и ну гърбк (Вол, Драм).
вълнен вкч'н'сну, вкт'н'^ну нрил. Вълнен. Нъ мбмч'дту - шъйак угонам
синъткан, вкл'н'рну. (Фращ, Сяр) Аку ймъш'зъвъл'н*<;ну - въл'н'^ну тъч'ём.
(Плев, Драм).
вълненик вал'енйк м. Кърпа, с която се покрива хляба, за да втаса.
(Плев, Драм).
вълнест вкл'н'дсти прил. Космат. Инйч'д mil бй1, цАли^бйли вкл'н'ссти.
(Вол, Драм).
вънка вънкь , ванка нареч. Вън, навън. И други пйк си н'йкви мирудййки
знам си йа кътб излйвъм ну в1нкъ ш'си наб'ерь. (ГБр, Сяр) Ут туа на ванка
ни бдем. Йстуа. (Бал, Гюм) • ну вънкъ— Навън.
вънкашен вънкъш'нит'дпрмд. Външен, чужд. В мн. ч. - зли духове, конто
идват в дома отвън. С'й кътб съ рудй гр 'авъ мйлку тим 'ан вънкъ дъ клъд 'ём.
50
Гим'Анч V дъ ймъ, нимудй вънкьш 'нит'с дъ ддйдът. (Плев. Драм).
вървя си върв'а си, варйш си, върет си, вдри си, вьрв'ст'с си нссв. 1.
Вървя си. Турни, бр'е млАди с'ср дар и. йА пу пъг'а см върв'ст'с. (Фращ, Мет,
Сяр) 2. Отивам си. На д'ё шё ей варйш?; Остави арабАта и йАла си и зёми
арабата й см вдри, вёлй. (Срж, Гюм) Дуйдд'ува цдйн' път' и казна: "Ш'та си
върв'а, к^л'ёку" - на срикА^ми. (ГБр, Сяр) Ше рёкът итуа дА с' върёг. (Хеб,
Гюм).
вървя вървё, върём. варймт, върй, варвй, варйтё, върв'ът, вьрв'аш'е,
вдри, вАрви, вари, вар, вдри, вдритё, вАртё нссв. 1. Вървя. Вдри, вйка, тд
ш ги ту утсуче и тебе. вйка. (Мус, Кс) Варйш и за р ива гу и Айё; Та вари ги
нАйди. (Меж, Гюм) Че ут Шепчи к'ой нах кадёту йштеш вари. (ЧМ, Дим)
ОгеАм, нагдр шё варйге на Рёрдима, (Срж, Гюм) Чок пара чуку варвй киши
у нАм (АК, Дим) Йе му вйкам: вдри на Дарйдсрё. (Шех, Кс) Ха, вари йи
питай уд д'ё. (Мхр, Гюм) ХАйдё, хАйдё, вАри. (ХВ, Гюм) ВАр да гу убйдаш.
(Рус, Дим) Вари. хАйс върй. ('I'M. Дим) ВАртё вйштё сна. (Хеб, Гюм) На
нёго вдритё. (Кез, Гюм) 2. Отивам. Вьрём му кАзвам на патрднан; Запри мм
на д'ук'Анё и сётнё вАрви. (ХВ. Гюм) Сйч'ку ж'йву - върв'ът на ч'ёрквата за
зрАв'с. (Плев, Драм) 3. Тръгвам, отивам си. Глёй сё, йс вървё. (Рус, Дим) 4.
Тека, минавам - за вода. Удду имАйм'е млдгу ама пу д'ер'ётут# върв'Аш'е,
кудзит'е пуйАйа. (Вол, Драм) 5. Осъществявам се, напредвам. Как върй,
ййкам. (Члб, Гюм) • вари ги нАйди — Върви ги търси, ако си нямаш работа.
• чок парА варвй — Мною пари ее харчат.
вържа вЪрвеш', върз'ёш', върз'айми, въря'ей св. Вържа. Дъ съ исциди
шт'е гу свийёш', шт'е гу върксш' ъф цедй1къ; З'ё.ми га ма върк'ей в сдйн
ч'увАл; Сйр'ен'ету - пр'ёд дъ гу върниш т'рл'ем'ё съ кАзвъ. (Фращ, Сяр)
Ш'а а върз'ёш', ш'$ $ найрАниш'; Ш'а върз'еш' л'ул'ката, ку ймаш' д'Ат'е, за
кулйбата. (Вол, Драм) Сгъ гу изурАйми. стъ гу с'Аийми сусАм'с и дъекътъ
сп, върз'Айми. (Плев, Драм).
върза вАрза ж. Връв на домашно изтькана торба. Варза, вАрза. (Мес,
Дим).
вързал вър$Ал' м. Въэел. ВързАл’е прайм с'А. (Фращ, Сяр).
вързобъл върздпъл' м. Мрежа за товарене на тревен фураж. (Плев,
Драм).
вързувам срв. връзвам вързува. вързунъм'е. вдрзуват, вързувът нссв. 1.
Връзвам. КлАвът/у ьфм'Айув'е й гивързувъткугу гулум'с; Вьрзуваг гакйва
ендп'е. (Вол, Драм) З'ёми га м$ върк'сй в сдйн ч'увАл. Т'А напрАв'а твА.
вързува гу. (Фращ, Сяр) ВьрзувЪйм'с„гу съскънАпч'е- Вързувъм'сду. (Плев,
Драм) 2. Връзвам, аресту вам. Ейтус й ад нАшгё д А та фатёт, вдрзуват й на
вашнё. (Кез, Гюм).
върна вАрнстё Свърна, обърна просока при движение. Вйи ште да
вАрнетё назАт'. (Хеб, Гюм).
върна се вдрна са. вдрнитё са св. Върна се. Нък ЙА ше са вдрна тамнатйк.
(ХВ. Гюм) Шё си са вдрнитё на сАй. (Кез, Гюм) Сё са вдрнитё нахсАм. (Кет,
51
Кс).
върнувам се върнува г нссв. Връщам се. А пък мумйч'етата са вГрнуват
си пйк на църкв^г^. (Мерт, Сяр).
въртал вартал' м. Дълъг прът с парцал нахрая за почистване на пещта.
Ф п'енггъ съ стигЪ с въртйл'а. (Мерт, Сяр).
въртя сс варгйш са несв. Живея свободно, избягвам гонения. А-а-а, с
тйрцё ни мдйё а са варгйш, ни мдйё Л са варгйш. (ХВ. Гюм).
въртя въртйш', вартёхме несв. 1. Меля зърно на хромел. Пчёнца та
вартёхме нййё. (Кюс, Дим) 2. Извивам глас - при пеене. Вйй^ м1дту хубъви
rlac'f ймът'р. Знаиш' ли дъ въртйш'? (Фращ, Сяр).
върхам срв. вършея върйъ. върхал сам, вархали смё нссв. Вършея.
Карам'ё^т и на вършйГту, там д'ёту съ върйъ, д'ёту съ върйът. (Bai, Драм)
Йс сам ас магйрё върхал на харман йёйтус. (Чка, Гюм) Д'емёк кдлку смс
вархали. амй бе. (Члб, Гюм).
върху варху нареч. Отгоре. Дивен'йма варху, вар негу ас крёмёлё. (Чка,
Гюм) Тйкли тута са таквй, варху. (Ббл, Дим).
върху вар, варх прсдл. 1. Над. Варх кйштитё йма друк нът', завйва са
иейй; Чё вар Дёмррджмка... (ТМ, Дим) Чё вар айнйм натдрё си Хёбйлёву йё
пйк. (АК. Дим) 2. Върху. Удтдрс вар нёйё йймамрабута. (Хсб, Гюм) 3. При.
Варх нёта права кинйтинё, за нега; Ма ей гу зё варх нега. (Мен, Кс).
вършея върш'йиш', вьрш'ё, вьршё, варшёмё, върш'ём'р, варшёмё.,
варшёгё, варшёхмё, върш'аЬм\‘, варшёхмё, варшйхмё нссв. Вършея. Сй
йма такда, патдза, как са казна д'ёту вьрш'ё; Ам кугууж'рн'рм'р тугйс' ш'ъ
върш'ём; Кута върш'йй'^ фч'снйца ктавьИм'^ дикйн'р, шмйтаЬм'^ с1амата
др'ёбна. (Вол, Драм) Тамйм и н'ё айтей варшёхмё. Йа. И н'ё айтёй
варшёхмё; Ам айтус тд на извдрвёт, н'ё си пйк айтёй варшёмё. (Гер, Гюм)
Имам\‘ върши!А, тъкй, урман*?. Върш'ём'? ту със дубйтъка. (Плев, Драм)
С'а ас как во са варшёгё вё ?; Ас каки а с 'а йё варшё тё ? (Хсб, I юм) Варшёмё,
варшёмё сас муле ту, с кднйёту. (Къз, Гюм) Два удлу фпр'ёт нувъхм'? и
вьрш'Айм'?. (Фращ, Сяр) Варшйхмё бё, варшахме сас айвани штё. (Члб,
Гюм) Ас т'йх, ас т'ёз варшёхмё н'ё. (Ббл, Дим) Вьршё. (Кюс, Дим) (Мерт,
Сяр).
върши вйрши несв. Сгрува. То итус нё вйрши. (ГД, Дим).
вършило вършй1у, вьршй!ту, върши 1а, вьрши1ага ср. Място за вършеене.
Ут гърлин'ету в'ёйк'е къту стйньг - б'ср'ём'су и (миейр'ету), у ткарвам'ё^ти
на върши1ата; Аднй му мйч'^т съ напрайват кату мьж'ё... мумч'^гьта тййа
пък са напрв'ййа буни нив'асти... уд върши 1а на вьрши1а и върт'ат са
клйн'ат. См'ййув'е, Ьурй и са забрййуваг, С'йка нид'ёл'а, с^бута в'ёч'ср hypa
на вършн1ата. (Мерт, Сяр) Кар^м'ё^ги на вършй!ту, там д'ёту съ върйъ,
д'ёту съ върЬът; Ш'ъ ужёнат, ш'ъ варкьт, ш'ъ ту уткарат на вършйГту; Ш'ъ
насадим'? на вьршй1ту и ш'а впр'йгним'^ удлув'ёту. (Вол, Драм) Имам\‘
върши1а, тъка, арман'(;. Върш'ём'р гу със дубйтъкй. Там нъ вършйГту цй1
д'ён'убикул'за. (Плев, Драм) С1амътъ вьрш'аНм'р нъ вършй!у. (Фращ, Сяр).
52
вършитба вършйдба, вършйдбит'е ж. Вършитба. АгА за вършйдба -
кутрй къкуд йма - уд!ув'е йма, кудн'е йма. (Плев, Драм) За вършйдбит'е
д$ т'ёгл'ет с'енйтд ну чйр'ету. (Вол, Драм).
въссница вАсёнициж. Гъссница. ДА на зам й наг джамлъйё бё, дарАбутёт
тва, вАсёници. вАсёници. (Члб, Пом).
вътрс вАтрё, вдтрё, вътрё, вАтрё, вдтрё, н'ётр'е , н'ётр'е, фн'ётр'с нареч.
1. Вътрс. КлАвът гу фн'ёр'с ъф куз'ёлф; Тъ ч’р клАвъми napi фн'ёгр'е; Да
фл'Ава фн'ётр'е KKi'^in'i; На устАта утнренГ бърнит'е, а фн'ётр'е изйк'ъ.
(Вол, Драм) Фъсул'ъ ъс ^'днъ пин'ёркъ н'ётр'е гтърлйвъ; ИгрАът там ъф
н'ётр'е къш'тъгъ. (Фращ, Сяр) Гл'ёдъ еднъ кудш'ница и н'ётр'е плАч'ътдв'ё
д'ечйнки; И фл'ёзли н'ётр'е. (Фращ, Мст, Сяр) Сё на вътрс сам йёл едда; А.
на вагрс бё; Нбтрё брё, вотрс брё. (Меж, Гюм) Ад* йёф Аскува вАтрё стАнва
иод назар?; Нё уд вАтрё Кържёлъ? (Хеб, Гюм) Флйзат вАтрё н м'Атат; Ут
там напрАву гу фкАрали вАтрс. (Льд, Кс) Чёуд вАтрё сл'ёзахмё нах Нлёвнё.
(Мхр, Гюм) Бё нах вдтрё к на искАрат. (Срж, Гюм) 2. Вътре вкыци, у дома.
Сёдй ва грс, йёбй жената сётнё. (Рус, Дим) 3. Навътрс, в чужда територия.
То и тук нё страх, А.ма вдтрс нё на мдм да ддимё. (Кез, I юм) • ъф н'ё гр'е —
Вътре във. • на вагрс — Вьв вътрешността. • на вътрс — Из къщата.
вътрешен вътре шни. вАтрёшни, вАтрё шн иге м. Близък родника. Ал' штс
на Ск'ёче да пот'тсн бу ашем исА, на вА трёшнитё, н'сл'? (Члб, Гюм) Айтус
въгрёшни кадё йматё? (Кюс, Дим) На Скёчё йма вАтрёшни. (Хсб, Гюм)
Нътрёшни смс. (Бал, Гюм).
вътрешен фн'ётр'еш'нЬт# прил. Вътрешен. Ср'ёш'нъйъ^съ мъри на
вартАта, на вартАта, мъри. фн'ётр'сш'нъта. (ITip, Сяр).
вътрешен вътрёшну ср. Близък родкина. Да тй йё лё сну, да тй йё
бтйзну, да тй йё вътрёшну и дА са дус'ёта у т авжилък. (Ери, Гюм) Кой тй йё
вътрёшну? (Чпк, Гюм).
въшка вАшкн, вАшкитё ж. 1. Въшка. Нък ваф Сърбийё, вйка, вАшкитё,
вйка, пак кугА варвё.ха, варвёха. (Ббл, Дим) 2. Насекомо врсдитсл по
пчелите. Натки бё, вАшки бё. твА на нчёлата. (Ббл, Дим).
вярвам в'Арва несв. В яр вам. Ама д'ет крад'ё, д'ёт на в'Арва, тд йё
йёгуптин. (Члб, Гюм).
вятър в'Ат'ер. вётер. вёгёр. в'ст'сръ, ветёрАт м. Вягьр. И на в'еч'ёртъ
збйрам'ё^на в'ст'сръ; Им'Аш'с дувАри гул'ёми - н'Ама в'Ат'ср'; Ндв'ск'ёту на
в'ст'сръ. (Плев, Драм) Има гакйва ни Инн гири, дьрвени и сука г сЧАмата и
нАж'д^ жйтуту, амъ дъ дус в'Аг'ср'. (Вол, Драм) АгА нёма вётер, елйат, агА
нёма вётер. (Хсб. Гюм) Д-ха, пурйёс, студёнёт ветер пурйёс. (ЧМ, Дим)
Нагдрё ветёрАт гуупрАвё. (Чка, Гюм).
габър гАб'ер, гАб'ер', гАбёр м. Габър, вид горско широколистно дърво.
Имам'е ... гАб'ер (Вол. Драм) Ха, гАбёр ййма. (Ббл. Дим) (Мерт. Сяр).
гаванка гавАнка ж. Малък нздълбан от дърво съд, подобен на паница.
ГъвАнкит'е - н'Ава дърв'ени. (Мерт, Сяр).
1аджал гажёл' м. Название на турчин. Нё си гажёл', пумАк? (Чка, Гюм).
53
газ лас, гЛзатм. Тенен петролен продукт, газ. //ьл айтула ййма гаквдс,
лас, пегрдл'. (ГД, Дим) БёадАш, гАзат ей лё кАч, газййё. (Кез, Гюм).
газинка гАзин кътд ж. Малка газена лампа. С'ёки си пуст'ёл'^л
ругузйнката й си зъпАли! шзинкъга там. (Фращ, Мет, Сяр).
газия газййё ж. Течен пстролен продукт, газ. Газййё. (Кез, Гюм).
гаэо гАзу ср. Тенен пстролен продукт, газ. Л амба със гАзу дъ гурй.
(Фращ, Сяр).
гайда гАйда, гАйдигё ж. Гайда. Нйй им'Ахм'с аднд фунуграф на функа та,
с'ёди гАм и дайа'рё. кйми, гайда; Стдриш' н'Аквъ свАдбъ - нъе дайар'ё. нузй
кйми, ньз гАйдъ свйри. (Плев, Драм) ГАйдитё думу-думу-думу. (Рус, Дим).
гайет /айсгнареч. Твърде много. Тд са гАйстдуда тва; d-о, гАйёт бахтёт.
гАйёт бахтёт; Нанне хддёт гАйёт за мумйнки. (Мхр, Гюм) Иа сам аф кАурё
гАйёт живАлу. Йё ли знАм гайет лётву бс. (ХВ. Гюм) Йё ги нё запдмних
кугАшни са били, ам гайет сгАру. (Гер, I юм) Ама с тирпАн сам гАйёт мндгу
куейлу. (Кюс, Дим) A-а. ёйсё гАйё г ни знАйё г пумацки. (Меж, Гюм) То гАйёт
парАтикирабути прАвёше. (ЧМ, Дим) А гАйёт йе тсмйс. (Къз, Гюм).
гайлс гьйл'ё, гайл'ёср. Грижа. И.мъм гул'Аму гайл'ё; Ни б'ёри гайл'ё
хйч. (Фращ, Сяр) Нут гьйл'ё съм мндгу. (Фращ, Мет, Сяр) • пут гьйл'ё съм
— Загрижен съм.
гайлелия гайл'елййъпрнл. Угрижен. Гайл'слййъ съм. (Фращ, Мет.Сяр).
гайлясам гьйлАсъ св. Загрижа се, разтревожа се. ЙунАкъ с'А ш'ъ съ
гьйлАсъ, ш'ъ съ зъгьжи. (Фращ, Сяр).
галиба гАл'ба. гАлиба нареч. Изглежда, вероятно. Сётнё са гАл'ба
нагудйли ййуд вами дА гихалате.(Мсс, Дим) То д'узён'ймаитускана, гал'ба
пуитА.м. (Мхр, Гюм) Йа, карА йол, гАлиба на кара с трак тёр. (Чпк, Гюм) Ама
гАл'ба кАту жАналу раш. (Лъд, Кс) Ама с'А устарёх гАлиба. (Кюс, Дим) Ни
трева гАлиба (ТМ, Дим) УстАви гйл'ба. (ХВ. Гюм).
галинка галйнки м. Любовница. А нйй йарйпи ги рукахми и галйнки пак,
г$лйнки таквй. д^ каим йас мъш -убтйцъм ж'ёнцк'и др'ёйи. (Плев, Драм).
1ЖЛЯ гйл'ам, галсм, галем, гАли, /йлег, гАлсшс, гАлиш несв. Обичам.
То йа чок гАл'ам йёсакйн' инсАн; ГАлсм бс, тагАзнс гАлсм; С'аА пумАци
гАли aiA рсчё, т'ё д'емёк. (Члб, Гюм) Ама пумАцитс и йсгупгетё пд-гАлешс
айнъ свйнё. (Кюс, Дим) Да гАлиш Фагма имАмска; ХА и йс ги гАлём. (Шех,
Лъд, Кс) Вами Али нё гАлёт турцетёудгдрё? (Чка, Гюм) 1'и с'а пейгамбёрёт
гАлиш, нёли? (Мес, Дим) Йс газём ёйсакаф муабёт' бё. (Ьбл, Дим) НегАлёт
ва? (Рус, Дим).
i-амба гамби ж. Желязна халка, част от конската сбруя. И закач'ъм'с
на тй? зингйл\‘ йамуг'с, р'ём'сн\‘ сиуд'ёлнупАк ъс' гамби. к'ерк'ёл'е. (Вол,
Драм).
i-аравана гърванъ, 1~ъръвАнъ ж. 1. Малък дървен съд за сол с похлупак.
(Плев, Драм) 2. Дървен съд за биене на мляко. Нь ^нд курйту тъкуд диб'ё!у,
гул'Аму - гъръвАнъ. ч'укайм'ё^си mi'акуту, пййсм'е^си. ймам\ н'ётр'р ас
саръкъ- ч'укъш', ч'укъш'. (Плев, Драм).
54
гащи гАштё, гАш'тит'р мн. 1. Долно белых Тй ку ймаш пантдлё, гАшгё
н'Амаш вътрё. (Бал, Гюм) 2. Панталони. На ТудурАйк' му гур'Кг гАш'тит'р.
(ГБр, Сяр).
гебе /гбёприл. Временна. Ии айва надулу са сс, гёбё. (Хсб. Гюм).
гсвендия гивиндййо ж. Жена с лско поведение. Анг'слйну, мъри
гивиндййо, кътб„ги„си зал*уби1#, ш'тд„ни_ги~си спур'адй1а. (1Ър, Сяр).
гевшек гивишёкнареч. Спокойно, бавно. //ъл йёйссйё йёл'лй километра
йё пб-гивишёк. (Хеб, Гюм).
гедже гёжё нареч. Всчерта. Аннб кбпёл'чё булгАрску аннАш гёжё дбйдё
айтус. (Кюс, Дим).
гедик ксдйк, ксдйк', ксдйк м. Проход. ЕйнА.м, д'ёну йма, виш, фаф харъеа.
гам кёдйк'. (Мхр, Гюм) На йёдйн ксдйк' йма там, с'утёт дАвамё. (Чка, Гюм)
Ейнйй ксдйк ййма асфАлт. (ТМ, Дим).
Гедикът Ксдйкёт м. Название на височина до с. Сареле, Ксант.
Ейтуканака на Ксдйкёт гу зувёмё, на Кузарййё та. Тб йё блйзё ду Чёпину
твА. Ксдйкёт, на Чу кА ран гу зовём, на ЧукАран, блйзуду Чёпину. (Лъд, Кс).
Геленджик гёлён 'джик м. Название на животного нсвестулка.
Гёлен'джик. МАл'чи. (Рус, Дим) Гёлён'джик ли бс? (Мес, Дим).
гелсщиса се гелёштйса са нссв. Прекрати се. То штё са гелёштйса сит А,
штё са гелёштйса. (Меж, Гюм).
гем г'ём м. Част от юздата на коня, желязо, което се слага в устата.
Капйстрата бнз^г'ём нимбж'с. Г'ём на устата ж'ёл'сзо клАвът. (Вол, Драм).
гемиджилък гсмиджилйк' м. Работа на кораб. Гсмиджилйк' съм правил.
(ХВ. Гюм).
гемия гемййёж. Кораб, морски плавателей съд. Ас ге.мййё бехдушлб на
ВАрна. (ХВ. Гюм).
геранче гёрАн'чё ср. Кладснче. Нёку тёрАн'чё йма. (Кюс. Дим).
гергъовски г'ер'г'бфеки прил. Който е евързан с Гергъовден. (Плев,
Драм) • г'ер'г'бфеки м'Ас'?ц — Название на мсссц май.
герещисам се гсрёштйсатё са св. Замогна се, подобря материалното си
положение. Вё штёса герёштйсатё, амАгудйнитёштё в' пбдатА да гу зАмите.
(Меж, Гюм).
1гриз г'ерйш м. Отходен канал. Хъ, уд йёйтус нй йё г'ерйшёт. (Мхр,
Гюм).
герман герм А на м. Германец. Тб на тузй, т срмАна, налёту Н.рнсшё, нсмё
назАтда прАвн хич. (Ббл, Дим).
геч г'ёч' нареч. Късно. Оги кЫкуту по -г'ёч', пАж'да м'с с dry по-ёфтино.
(Вол, Драм).
гсчендисвам гичин'дйсвам, гсчин'дйсва. гсчин'дйсватё, т ёчин'дйсуватё
несв. Прспитавам се с работа; изкарвам си прсхраната. КЪк туй ас
тузичку парй а гсчин'дйсватё бё? (Мхр, Гюм) КанА да прАйинт, ат А грёва
да тичин'дйсвамё? (ШП. Кс) Пу гдрё кьк гёчин'дткуватё? (Бал, Гюм) ТАЙ
йё, тсчин'дйсва па тАм. (ЧМ, Дим).
55
гечит г'ечйт', гёчйт', гсчйтсн м. Брод. Ейсс са штс изварвйтс, гсчйтсн
штс заминёте тука. (ТМ, Дим) К\прййата нёма прегаге, уддлу йма гёчйт'.
(Чпк, Гюм) (Плев, Драм).
ги / и. йи, хи мест. Кратка форма за вин. над. на лич. мест, за 3 л. мн. ч.
те - ги. Рану рёйсан уткАра хи на Скёча. на касабъна. ОтттлАден и пАк зёмё,
докара си йи. (Дем, Кс) Та каквй стАри рАбуги йма. ума забрАвили ги см'р
в'ёч'р; ЗъбрАи!ъ„ги cL.m. (1 Ър. Сяр) ТъкА^ти~сЪ~изН>гъли (Плев, Драм) Штё
йи вйдитё. (ХВ. Гюм).
гиздав гйздуви прил. Красив, украсен. А б'Ah а картина б'ё, м1дгу б'Аа
подави. (1Ър, Сяр).
гипора тйпора ж. Разлика. Има аннб тй пора. Как ни каш ти итус...
рАзлика. (Мус, Кс).
гира г'ирА мн. Рафтовс, полици за сушене на тютюн. Еднъгъ сгАйъ
нъпрАйснъ тъквй г'ирА, лиглд, г'ирА, тъ чи фн'ётр'е мъ къту фунййе дъ зймъ
в'Ат'ер'. (Плев, Драм).
глава глава, Нувъту, глувъгъж. 1. Глава, част от тялото. ДАй ми суттун'а
мА1ку да си йз.миа главЪгъ; А.м на главъта им'Айм'е ч'Ал'ми. (Вол, Драм)
ГА га булй главдта; Да рабути сас гбла глАва. (Мус, Кс) 2. Начало, челно
място. Mlory съ фА гът нъ Нъвъ тъ нъ hypdry, нтуйё л'у адйн, кубй т'ёръ той
съфАгь нъ г1авъга зъ НъвАтник. (Фращ, Сяр).
главатник НъвАтник м. Човек, който води хорото. М10гу съ фА гът нъ
Нъвъгъ нъ hypdry, ни^йё л'у адйн, кубй т'ёръ той съ фАгъ нъ Навета зъ
НъвАтник. (Фращ, Сяр).
главеж глАв'еш', глАв'еш* м. Годсж. Аднъ нид'Ал'а глАв'еш' нрАв'ът.
(Вол, Драм) Аф нид'Ал'т, зАрън глАв'еш'. (Плев, Драм).
главеник глувенйк, глав'енйку, глувенйку м. Годеник. ИгрАйат, п'^й^т,
пйти п'сйът... и тугА дуЫУда глав'снйка; Нив'Астит'р нар'Аж'даЬа тука, д'ёту
Кми дАва глав'енйка алгън\'гу, нар'Аж'да ги тука на ч'алмъта; Дума н'е^стт
прудум'^Ъм'^ нтк; със гл^в'(;нйка; Бфтуш'р нй кунбваш'т; главенйк^. (Вол,
Драм) Пъру съ зът'ёр'увъм'^, с'ётн'ё съ гГъвттм, гул'амъ Нъвйдбъ - з'с'т'ъ -
главенйк. (Фращ, Сяр).
главеница г1ав\‘нйцъ ж. Годеница. 1П>ру съ зът'ёр'увъм'?, с'ётн'^ ст,
г!ъвйм, тул'Амъ Нъвйдбъ - з'ёт'ъ - главенйк, зът'ёрънъ мбмъ - т 1ав'рнйцъ.
(Фращ, Сяр).
главитба Нъвйдбъ ж. Потвърждснис на год ежа преди сватбата. Пъру ст,
зът'ёр'увъм'^, с'ётн'р съ Нъвйм, тул'Амъ Нъвйдбъ. (Фращ, Сяр) • тул'Амъ
Нъвйдбъ — Год еж.
главя се Нъвйм ст, несв. Сгодявам се. Пъру ст, зът'ёр'увъм'^, с'ётн'? ст,
Нъвйм, гул'Амъ Нъвйдбъ. (Фращ, Сяр).
глад НАг', глатм. Глад. КАзълй^съ тук въф БулгАрийъ чи см'т; умр'Ати
зъ НАт'. (Плев, Драм) ИглАтбс тука, л'ап немё. (ЧМ, Дим) • у мр'Ал зъ НАт'
— Много гладей.
56
гладей тлАд'ни. глАн'ни, гл ан ни прил. Гладей. Айшём ддйёт глан'ни
ейтус. (Чка, Гюм) Лбе нерпу дА стё глАн'ни? (Кюс, Дим) Iданни са, глАнни
са. (Бал, Гюм) Бу ней тлАд'ни исА. (ХВ, Гюм) И глАд'ни. (Ббл, Дим).
глас глАс'& тлАс'е м. Глас. Ай да им вз'ём'см йАснит'? глАс'е, ай да им
вз'ём'ем тб.рнит'е убчи. (Фращ, Меч, Сяр) ХубъвмглАсймът. (Фращ, Сяр).
глсвам срв. гл сдам где вал сам нссв. Грижасс за някого или нещо. Монса
йе сам йс гл с? вал. (Шех, К с).
гледа сс гл'ёда са нссв Вижда сс, забелязва сс. С кадрун'р набрани да ни
тй^са гл'ёда кракъ. (Фращ, Мст, Сяр).
гледам гл'бдам, гл'бдам, гледам, гл'ддаш, гл'ъдаш', гл'Ада, гл'Адате,
гл'Адат, гл'рдът. тле дат. глёдашё, гл'Адал сам, Алс, алс, глей, л'ей, лей. лё,
лей. лё, лей, але; ёлё, але, алёй нссв. 1. Гледам. Гл'бдай. вйка. айсё пари
са бълй, вйка, за пёпёл; Алё там ф пбт ше за в ниш; Глёй, вйка, сигА; Йё сё
гл'бдам ейтус надблу. (Мус, Кс) А бё йёс вйдёх. йёнйштёту ти да гл'Ада'
ТрАктур ймам, нбмёран лёй; АйнАм ййма, лё грАницана натдрё ййма бук.
(ГД, Дим) Ама, алё ейтува йма; ёлё ит'ува ит'ува; ёлс ай сё ше да вй'дмё;
Лёй ейсвАму бАбана ут Дерйдерё. (Лъд, Кс) Чи гА са въртнитё. ф айиб бёл
кёдйк штё пбдитё, лёй; Лёй гу ут айсус буру мат и булгарскуну. (Мхр, Гюм)
Ку сет ёйтус. ли д'ёс садёт, але бё; Але мбйёт бубАйку андартетё примАзаа.
(Гер, I юм) И йма чйн'ч'рта. чйн'ч'рта такие, туз А ш'ъ гл'ъдаш'ут к\еб ш'ъ
зъпрАв'ъш'. (Вол. Драм) А/с ад ёйей за д'ён айнёй ту лё вйкот чё гу прАвёт;
Л'ей дё йё айтус. (Кез, Гюм) Алё, гам йма и другу на грй; Алё нашеу кад'ё
с'ёлуту. (Меж, Гюм) Лёй пЪтес, на, на, на, на и елйза на Нёа САнда. (АК,
Дим) Нё, ётус са придёлё, лё лё пот сёлусу отд Аз. (Дем, Кс) Але знаиш ли
штб смё алёвй нё? (Рус, Дим) Лей гЪрмийё дёну йма гулёми. (Чка, Гюм)
И св а л'е ДимАнуву, ле? (Коз, Кс) Хан' имейте айтува, лс. (Мен, К с) Ха, лё,
знаишли тй? (Сар, Кс) Лё гроздёсу, лёй гу. (Ббл, Дим) Е сё лёй тракг'ёр.
(Члб, Гюм) ТАм йё, алёй дё. (ТМ, Дим) Лёй ги исёзё.(Хеб, Гюм) 2. Виждам,
забелязвам. Ут'йват въф гурАта гл'^дът едйн убгън. гл'рът баба м'ёра тАм.
(Фращ, Сяр) 3. Отглсждам домашни животни или сслскостопански култури.
Ё-ё-ё лёту гл'Ада г бё, ам н'ё йймамё дрёбни хайванё бё. (Къз, Гюм) С'а не
глёда.м; ЙА сам гл'Адал табй ду йус глАви. (ХВ. Гюм) Аф Скёчё т'ут'ун'
тле дат ли ваштё? (Мес. Дим) И да гл'ддаш мАла. мала да йма. (Срж. Гюм)
4. Грижа сс за някого или нещо. Нами ал' глёдашё Булгарийё? (Кюс, Дим)
СтАри бабин и ёйтьй глёдашё. (Грп, Гюм) Каки А тй ш ма гл'Адатё? (Хеб,
Гюм) 5. Стремя се да извърша нещо. Йё си йё гл'бдам; Гл'бдам да дАм, да
нАранё. (Шех, Кс).
глендисувам глиндйсувът нссв. Веселя се. Збйрът си пър'ёйъ,
спърж'увъг си тъ йедът и глиндйсувът. (Фращ, Сяр).
гнездо гнёздо, гнёзду ср. Гнездо. Тб си пран 1нёзду. (Ббл, Дим) Йе
гнездо. (Мус, К с).
го гу, ту мест. 1. Кратка форма за вин. пад. на лич. мест, за 3 л. сд.
57
ч. м. р. той - го. Тайъ нАш'гъ р'екй, Бруцкъта утам минАвъ... йма аднд
мудйч'р, гъмАн д'Авул'ёт\' гу са прАвили; Удг'б'сттт? гдй гькъф. ут ч'ётътъ
ут кумйтнт'$. Пък т'ёшув'ён'рт'р мрАз'$йъ~гу и гуубййъ; И„гу~съ убйли и ту
нъм'ёрийъубит. (ГЬр, Сяр) 2. Кратка форма за вин. над. на лич. мест, за
3 л. сд. ч. ср. р. то - го. У грин стъ стАним, стъ уте'А и м браптндту, стъ
студили м удд#, стъ к1#д'ем' судл' и стъ гум'Аатм. (Мсртат Сяр. Кс).
говедар тувсдара м. Пастир на говеда. Йима два тувсдара тука. (ГД,
Дим).
говедарлък гувёдарлЪк м. Говедовъдство. ПрАвилу бс тувсдарлък
сйтука на гак. (Кюс, Дим).
говедо гув'дда, гув'Ада, гув'ёда, тувёдс, гувсда. гуёдъгь, гув'Ада та ср. 1.
Едър рогат добитые. И гув'Ада га наттАдахмс, сйнурс имё; И врйт' ймаг
тувсда пак. (ЧМ, Дим) Шт'Ахми дъ з'сим урАлуту и гуёдътъ и дъ йд\'м дъ
ур'ём. (Фращ, Сяр) Трасс т. амА на ей с Ас страна йма мндгу гув'Ада. (Къз.
Гюм) Тувёдс пру лава г. килймё прудАва г. (Хеб, Гюм) Гув'дда ймадфци йма.
кдзийма. (Ш11. Кс) Нййс имсхтс ли тувсда,у дфце?(Чка. Гюм) Ни тигъ. ймам
гув'Ада. (Меж, Гюм) А. тле дам тув'дда. (Срж, Гюм) Гув'Ада ймамс бс. (Чпк,
Гюм) Те ймат гувсда. (Ерп, Гюм) 2. Невъзприемчив човск. Стару тувёдс аф
йсзййс са нс научс. Ха, стару вдл бс. (Мес, Дим).
говея гувёмс, гувсимс несв. Постя. Гувсимс, каара нам Ас правимс. (Къз,
Гюм) ТугАфагА гувёмс н'?(Лъд, Кс).
годеж гуд'епт'ъ, гудёш'рм. Годеж. Гудд'еш'прАв'ъгтуд'енйкъ гу н'ёма и
С га в а гуд'еш'ъ; Удг' тдй ймъш'р тъкА письму и туд'ёш'с; Тъй съ ставили на
стару вр 'ём 'с гуд 'ёшнт'р. (IЪр, Сяр) СвАдба стдрийм'$ и тудёш V стдрийм *р.
(Вол, Драм).
годен туд'ён прич. Сгоден. КАжи йунАч'р гуд'ёну^лй^си, ж'ён'сту^лй^си;
Тдй б'ётпе туд'ён. (ГЬр, Сяр).
годсник туд'енйкъ м. Годсник. Гудд'еш' прАв'ът гуд'енйкъ гу н'ёма.
(ГБр, Сяр).
годеница гуд'ёницъгъ ж. Годеница. И му пудърй! п'ендбтиру нъ
гуд'ёнинътъ птгъ гу дад'ётп тъкА зъ сттудм'ен. Н'ёмъ мъ дъ^ту^ръейттувът'^.
(ГБр, Сяр).
година гадйна, гудйна, годйни, гуди нисс ж. 1. Година. Ссксён, йёнттс
адна гудйна. (Ббл, Дим) 2. В мн. ч. - период от време равен на 12 месеца
при указване на възраст. НАчи гй кд.тку гадйни ат?; Кърк дакус юдйни ат
тй? (Мус, Кс) И гудйнисс кдлку тй са? (Мхр, Гюм).
годя се гудй съ нссв. Сгодявам се. Дта дудйд'т; пак н'Акуй дъ съ тудй.
(ГБр, Сяр).
гол rydlлъ, гдлу прил. Който е чист, без добавки. Зъ Вилйд'сн' и зъ
Кд1ъдъ гудЬтъ пчинйцъ м'ёсувъхм'с д'Ап. (Фращ. Сяр) На тдлу м'ёсу д'ёту
ту вар'АИа клАвайа кукар'. (Вол, Драм) • гудЬтъ пчинйцъ — Чиста пшеница.
големил гул'рмй! м. Название на месец я нуар и. (Плев. Драм).
58
Голям Дервент 1\лём?т Д'срв'ён' м. Название на с. Голям Дервент,
Софл. Хеди на Гузгём?г Д'срв'ён' надблу. (Мхр, Гюм).
голям /ул'ам, голёмёс, гулймий^ гул'ама, гул'ём#, гулсма, гулёму,
гул'йми, гулйми, гулёми, гул'й.мит'? прил. 1. Голям по размери. И ги гурЧт
на убгън'?, гул'йм убгън'; Губрна р'Ака тймка ймам'? адйн млубгу /ул'ам
йавур. Ду ййвура йма $днЬ гул'ам^ тйклу; На йанвари му казвам 'р гул 'ёмийа
м'ёс'?ц, на фсвруари - мй!кийа м'ёс'?ц. (Мерт, Сяр) Еднъ /ул'йма лисица
изл'?знАла; Нбсл'р гу напрАих.м'? сл'ст двй-трй м'ёс'сшг гул'амъ ръкййъ.
Нъ гул'амъгь ръкййъ духбд'увът двййст'? душ'?, трййст'? дуги'? къл'ёсъни.
(Фращ, Сяр) 1\л'йм нъзар' става; И стана гулА.му с'ёлу От' са гул'Ами
начи т'ё енбгг'?; Гул'Ами нгг б'ёйа /радйнит'?. (Вол, Драм) Ама нб-бръж'?
г и евър'йаъйа т'ёс, пд-гул'Амиг'?, ч*?зъ фмъзнавът'? пб-гул'йму. (1Ър,Сяр)
И н'? кгадъйа утгубр'? ъф еднъ гул'ёма къзйрм#. (Фращ, Мст, Сяр) Йё. ней
голёмёс пбт шё фйритё. (Кез, Гюм) Айтува брал гул'йм имёшё. (Мен, Кс) 2.
Значителен по количество, обилен. Н'сй? д'ён'? гулёми д1,ж'дув'? ймъш'?.
(Фращ, Мет, Сяр) 3. Дълъг - за коса. Искаръни съ нъ кйдруи грйт'? с гул 'ами
кубси. (Фращ, Сяр) 4. Възрастен. Мбйна жена Аку пб-гулёма. (Мус, Кс) Уд
мёнё гулёму тб йё. (Хсб, Гюм) Тб сам йё гул'йм бё. (Шех, Кс) Йё, гб йё
гулёму. (ХВ. Гюм) 5. Важен по значение. На Вгглйд'сн' тугава гулймийа
ч'ргвъргак. ш'ъ пбч'н'? /ул'й.мъта нид'ал'а, уг нунд'Ал'ник с'йк в'ёч'?р' и
наггр'ёш' йма ч'ёрква. (Вол, Драм) Дбйсшёлн таквй? д'ён'?. кАжи ги гул'йми,
ЙурдАнувд'сн*, Иванд'сн', Бабин д'сн', събйрашё съ цй1уту с'ё!у на hyp6.
(Плев, Драм) 6. Важен, влиятелен - за човек. Гул'Ами хбра да ймат сгрАх
ат тех. (Лъд. Кс) 7. Значителен, важен. Бйрёс тё и ат гулёму са даржёт. ама
йма, йма. (1'ср, Гюм) • гул'Амийа ч'ствъргак — Четвъртък прели Великдсн,
Велики четвъртък. • гул'ймъ ръкййъ — Госту ване при г одежа. • гул'ёмийа
м'ёс'?ц— Название на мсссц януари. • гул'йми дён'? — Нразнични дни. • ат
гулёму са дёгржё. — Държа се надменно.
гора гурЪт# ж. Гора. 3zn/iu’k7 ну гурЪгу н$ лубф; И си фрькнь1а
вууръта; М'?жду дв'ё /бри з'сл'ёни; Има1у ид/гу вр'ём'с сдйн чубйнин
Стуййи. Тбй егг пас'ёл стйдуту ну /уръта, г/у плйншп, га. (Фращ, Мст,
Сяр) Дбй?Ьм'? тука, нанрйийм'? д'скарйнийа чи прикунубвам'е имубт'; Грй
Ьил'йди нйзи сугпйца устанайа на гурьга, трй йил'ади нйзи. (Плев, Драм) •
устйнаИа на /уръта — Остана.ха на вятьра, нейзползванн.
горе гбрё нареч. 1. Горе, отгорс. А. гнус гбрё бс. (Кез, Гюм) 2. Място,
разположено на север. Ну /брё кък гёчин'дйсуватё? (Бал, Гюм).
горем гбрну прил. Горен, разположен на по-високо надморско равнище.
Йй уд гбрнуну егг сёлу. (Гер, Гюм).
горненски гбрнёнскгг прил. Който с от гор ните, север ните села в
Смолянско. Каквй пёс/гё бс, врит', ври г' гбрнёнскгг пёснё. (Шех. Кс).
горница гбрнина ж. Вид зимна круша. Мндгу гудрннцз съм йа1 Нас' ут
мй1ък. (Мет, Мерт, Сяр).
Господ /'денут, Гдспут', гдепуд'а, гудспуд'а, /удспут'а м. Господ. На
59
къра н 'Ама пулйв$н'ё. Н'Ама - ку д стан 'суд гудспуд 'а, ут aJAha. (11лсв, Драм)
САмъ съмйч'ка ас' гудспу т'. САмъ съмйч'ка ас'гудспут'а. (ГБр, Сяр) ТугАва
нъ rd си уд'у тА^съ рудй, напрАам'с $дйн ч'ур'ёк. (Вол, Драм) И тд Гдспут'
дАва пд-млдгу. (Шех, Кс) Гдспут са с'ёга хубау. (ХВ, Гюм) САкакву дАва
Гдспут'. (Ббл, Дим).
гост гдстийё, tydcr'f м. Гост. И ти кАра пАк п'^ЬърАт? въф къл'т'Атъта
нъ гудст'р; У^тАм са връш'гат, ут'ёват у майка йи на гудст'р; У май къту
нъ гуд ст'с клАн'ъ съ гАм. (Фращ, Сяр) Сндш'ти ми душё! ч'узду йунАч'с,
дума, на гудст\\ (ГБр, Сяр) На гдстийс са душлй. (Хсб, Гюм) • на гудет'?
— Госту ване. • на гдстийс — Госгуване.
гостя густйш, тустймё нссв. Гощавам, черня. Акунмъ н'Аш'ту ут другу
м'Асту, мдж' дЪ ей гй густйш т'Ай. (Плев, Драм) тустймё та (Мхр. Гюм).
гощавам густ'Авъми нссв. Гощавам, черня. А д'ёт си съ у тук - ни^гй
густ'Авъми. (Плев. Драм).
грабнувам граб ну в ът нссв. Грабвам. И ейчки вър'ъг и грАбнувът„си и
?дкт ут пйтъ тъ. (ГБр, Сяр).
град градън м. Град. Ни дАвашс фъф градън н'йту дукумён'ти. (Лъд,
Кс).
граден грАдна прил. Градски. КАк ту где даме грАдна нулйцийё. (Лъд,
Кс).
градинка градинка ж. Малка градина в двора. (Фращ. Мст, Сяр).
градушка градутпка ж. Градушка. Нёма, нёма градушка. (ГД Дим).
градя грАдё, градй, гардйме, градйм, град'ът, градёт, градёха, тралили
са нссв. 1. Съграждам, строя. Ни дАвашс фъф градън н'йту дукумён'ти
да мджиме да гардйме. н'йту да кундваме. (Лъд, Кс) Тййё град'ът каквд
игу бё. (Мхр, Гюм) 2. Създавам, сътворявам. И лё градй таквде, ёленё.
(Мхр. Гюм) 3. Строя, прокарвам път. ТАму на-а, на Дйкё уддлу, Дйкё йи
ИвАйлуфграт, гам градёха път'. (Ерн, Гюм) Аяна шдшё, вс д'ё стё фапай.
тА йё булгАрёт йё градйл. (ХВ, Гюм) Ылгарйетс са градй.ти айсА шдшё.
(ТМ, Дим) 4. Правя - за хляб. Н'ё си самй градйм. (Мее. Дим) 5. Отварям
- за граничен пункт. ГАрцитё н'Али градёт тАмка? ГрАница штё градётнах
айнАмука на Мусалдву, амА нё знАм. (ТМ, Дим).
граница гранйца, грАницана ж. Разделителна линия между територииге
на две държави. Аф байретё. втткаш. гранйца. (ТМ. Дим) ГрАницана тё на
айтус. (Кез, Гюм).
гребен гр'ёб'сн', гр'сб'енё, гр'^б'^н'ё м. Гребен, част на тькачния стан.
Ш'ъ ту уснув'ёш*, ш'ъ з'ёмиш' пр'ёлу, ш'ъ ту снув'ёш' и ш'ъ вд'Аниш' аф
нйтит'р, ф^гр\‘б\“н'(\ (Ваз, Драм) И с'ётн'ргу дйгъм'е на нйги. на гр'ёб'сн'
и настань тач'ём'с; Ас гр'еб'ен'Ъ. (Плев, Драм) Ьф нАбърдилуту йс гр'сб'ен^.
(Фращ, Сяр).
грев грефм. Стачка. Греф йма, йа йа, Греф йма. (Меж, Гюм).
гред грет' м. Межда, височина, разделяща имоти, райони, държави. С'е
ёйтус йма грет' йёйтус, блйзни сёлА, с тёа бйва. (Гер, Гюм).
60
греда гр'Ада. грёда, грХ'дГга ж. Греда. Н'Акъф Иубъф пубтун' ш^рбк,
вЪрзува т на гр\*дъта въж'ёту. (ГБр, Сяр) Грёда, /рёда, грёда. (Мус, Кс)
(Плев, Драм).
грейдер грейдер м. Багер, вид машина за изкопни работа. Ам дбйдё
грейдер да вдйга. (Кез, Гюм).
гриж грйш', грнш м. Груб вълнен плат; сукно. Ут грйш' ил'ёк; кА1ци -
насукъни къту тува - грйш. (Фращ, Сяр) Утгрижув'с. (Фращ, Мег, Сяр).
гриза тризи нссв. Гриза. Гризи, л'уб'р, грйзи га са нАгризи. (ГБр, Сяр).
гроб троп м. Гробница. Грон ййма ай ту с, ймамё текё. (Рус, Дим).
гробе грббё, грбб'сту ср. Гробище. СУ тук нАшийа гр Ат ни даагда иди
пбпа на грбб'сту; С'ётн*( нъ трйт'р д'ён'? пАк^си прикъд'Аа.ми, нъ д'ёв'ст
д'ён'? пак си прикъд'Аами и в'ёки ни йбдими нъ грбб'рту, нъ чи гйрийс'ёту
пАк; Стъ гу уткАрът нъ грббъ. (Плев. Драм) Ама ф т'Ах ну ту грббё гу ё нё
клАлу. (ГД, Дим) АламАнску грббе сйтука. (ГМ, Дим).
грозд грубо'м. Грозд. (Плев, Драм).
гроздак груздАк м. Грозд. (Мет, Мерт, Сяр).
грозде грбздийс, гроздёсуср. Грозде. А-а-а. свА уд гроздийё. (Къз, Гюм)
Лё гроздёсу, лёй ту. (Ббл, Дим) Грбздйс, грбздийс. (Хеб, Гюм).
грозен грбзну, грбзни прил. 1. Нехубав, лош. Грбзну йё, нё йё хубавйё.
(Мус, Кс) 2. Страшен. По-грбзни са ут тёх. А, пб-грбзни. (Хеб, Гюм).
грозно грбзну, гроз нс ср. Злина. ГрбзнуАкуирАвиш, грбзну штё нАйдёш.
(Рус, Дим) Турцетё гАту грбзнё стбри! (Кюс, Дим).
гропъл грбпал' прил. Гол. Л'у йбд'ат мумйч'ста, мбмч'рта, майб
над'а ва г, майб грбпал'и лржЧт, флАват ъфмурёту, пл'уват ьфмур 'ёту. (Вол,
Драм).
трупа гуруп, ту рун м. Трупа. ХАйир бё, н'ё гуруп бё. (Меж, Гюм) Нё, с
гуруп. (Кез, Гюм).
гръб гарбъг, гарбАг м. Гръб. ИиднА жёна уру мска зад'ёнала са трёва на
гарбАт. (Къз, Гюм) На гарбъг йер сёнё. (Мхр, Гюм).
["рък гарк, г^рци гё, гкрцёмсём м. Грък. Гану са биди душлйли на, нах
гАрцитё; АгА са сётнс гЬрците зазёли айсАва зёмё; Сас гз,рци тё дА са згАдамё.
(Лъд, Кс) ЕсвА йс дА дену гър нс моём йе дАдену. (Шех, Кс).
гръм гАрам, гЬрмийё, гърмйе. гАрмё, гърмийёту, гАрмийёту, гармнгс
м. 1. Дъб. Гримйна йейсай, вика, нё мбйё m прифати. вйка. /-Ърмийёту.
Дёбйёли гърмйе. (Ббл, Дим) И жёлат, д'ёг пу гАрмийёту прАви, пу
гармйцитё. (Члб, Гюм) Ам гАрам йс бё тб, амА гАрамат at йс гАрам. (ЧМ.
Дим) Часту йё. чАсту йё, гьрмё, гАрмё. гАрме. (ГД. Дим) Ии тАм ййма. Ама
тАм са гърмйе. (Чка, Гюм) Мбйе гармйтё нагбрё са нАши. (Гер, Гюм) И
гАрмё йма, и бучё йма. (Чпк, Гюм) ГАрам и бук ййма. ( ГМ. Дим) 2. Дърво.
Лёй rip мий с дёнуйма гуле ми. (Чка. Гюм) ГАрмё ййма. (Къз. Гюм).
гръет ripe' ж. Количество от две шепи. Ад/й ripe' брАшну. (Фращ,
Сяр).
61
гръцки гърцки. гдрцка. /Арцку прил. Гръцки. Имёше етукана дарджёвата
аскер, гърцки аскер; На гкрцки н'ё гу вйкамё. (Лъд, Мус, Кс) УкрАди аднд
мдма гдрцка, ут Гдрцийё. (Шех, Кс) Айтус феё йёднд гАрцку. (ХВ, Гюм).
грях грек, грёхдн м. Грях. 7'i стдри адйн грех. П'ёма трёх; и шё ги
снд'дйсам, вйка, грёхдн. (Мус, Кс) ЗатвАрёт укула. За грех кг йё. (Мхр, Гюм)
• за грехът йё — За съжалсние с.
[уариии гуарйни ср. Препарат за пране, белина. И шё з'дмиш, вйка, и ад
гуарйнину, гуарйни. Гуарйнину йё д'ё нёрёш дрйпи; Аку ейпиш на дрйпитё,
изгАрё. Н'ё йё пр Ах, вдда йё. Вдда Ала гурй. (Мус, К с).
гулка гу1ка ж. Алабаш. (Плев, Драм).
гулял гуд'Айей ъ нссв. Гуляя, празнувам с ядене и пиене. Пу Иван'д'сн'
събйръМ»~съ йдръгъ ну кз,ш'т'е, събйръйъ„съ руднйни, гул'Ай ей ъ, йрд'айъ,
пийАйъ. (Плев, Драм).
гуна тунъ ж. Жакет без ръкави. Късъ гунъ, йъ в'^л'Айми, тъкйвъ ндс'^йъ
и ж'ён'т'?. (Фращ, Сяр).
гурна турну ж. 1. Корито на чешма. Дъ йдъ на гурна ду напдйу дубйгъка.
(Мст, Мерт, Сяр) 2. Дървсно корито за пране. (Плев, Драм).
гъз гъз, газът м. Гъз, задник. Тва, тва, търбуа а/А виш, ни тй са сгърджё
търбуа, та, га т* са фсъхва газът и тарбуа. (Бал, Гюм) Тд си ни знАйё газът
тАби. (ХВ. Гюм) Два гкза, гъзЪ. (Фращ, Сяр) • Ни знайё си газът — Не си
вижда слабостигс, лошитс страни. • фсъхва са газът — Запича сс дебело
черво от глад.
гъзовам се газдват са нссв. Мразя се с някого, враждувам с него. Исё са
сА разцёлйли, ама пАк са газдват. (Мес, Дим).
гьна се гкн'е съ несв. Втасва - за тесто. Йрднд пуйрднд л'Ап, к1Анам'ё„гу
на тт'енакуди. м'Асим'ё^гу, разз'ёвумё„гу и гу к1Аум'$ на тъкудту там ду съ
гЪн'с мА1ку. (Плев, Драм).
гьрда гр'рдйг'е ж. Гърда. За г нА йма в 1,1на тука н'А къд'е мъж'ё ну
гр^дйт'?. (Вол, Драм).
гърлене гърдин'^ту ср. Окопаване на растение. Ут гкрлин'^ту в'ёйк'р
къту стАнът - бХр'ём'^ги. (Мерз , Сяр).
гърля Н,рзим'с нссв. Окопавам растения. А миейр'ету ги с'ёим\' кз,м
апрй1 м'ёс'^ц, скулйсум'е ги, пдел'с 'и гЬрлим'?. (Мерг, Сяр).
гърмичка гьрмйчка ж. Дъбче. ЕйсвА йё гърмйчка бс. (Хсб, Гюм).
гърмяно гармёну ср. Гръмотевица. I It,к гармёнету гармёну. (ЧМ, Дим).
гърне гърн'с, гкрн^т^ ср. Глинен съд, гърне. Пак гу пупАрвъми и
утринъгь съ нъдунъ гъкА нъ (/нё гърн\\ (Плев. Драм) Сак удин къкуд е
кдАд ъф т'ёнц'уркту и tapгърн^тр. (Вол, Драм).
гьръ гъръ межд. Звукоподражатслно за отпъждане на добитък. Ей, ей,
гъръ. (Члб, Гюм).
гьст i~i,c, гАсти прил. Гьст, плътея. АйсА стрАна айгус ййма гасти байрё
ййма. (ГД, Дим) Гьс бъйр'. (Фращ, Сяр).
62
гьча гьчЛм’р нссв. Пълня, тъпча. Гъчйм'р с^аднА шйнкъ кървъвйци.
(Фращ, Сяр).
гъо г'о нареч. Уж, изглежда. Кдлкуту г'о ймаш. (Члб, Гюм).
гюбрс г'убрё. гибрста ж. Оборска тор. ХА, уд гибрста стават итус, ут
липйзмата. (Члб, Гюм) Ас тракт'ёрс, ас тракт'ёр кАрамс г'убрё. (Къз. Гюм).
гюбрс г'убр'^ср. Оборска тор. Къту iy истъч'ём с'а ку,йё п!Атну, туга гу
kIAqm'c прдл'^тну вр'Ам'^ нъ г*убр'& гу к!Аам'с мА1ку нъ 1ъйнА, аку„йё б'illy.
(Плев, Драм).
пове г'увс ж. Зет. ЗФиалу йё ёдйн г'увс, тугАф ку знАйё, многу знайс.
(Бал, Гюм) Хазрёт' Алй му йё да мАт, г'увс, г'увс. (Мес, Дим) СвА йё. вйка,
фсрдён'увата г'увс. (Шех. Кс).
повеч гив'ёч'м. Вид ястие, гювеч. Ут*увът и г'А нар'едилъ гив'ёч'. (ГБр,
Сяр).
подже г*ужё ж. Вид ястие от сварени счукани царевични зърна и фасуя.
Гуже, г'ужё, г'уже. (Хсб, Гюм).
поздя г'уздёж. Посевни зърнени култури. Садет и рАш и гаквнни г'уздё.
(Меж, Гюм).
гюм г'умув'? м. Дълбок метален съд с тясно гърло, гюм. Мд 'Аку ндс'рха
ъф г'умув'р. (Фращ, Сяр).
гюмрюк / 'умр'ук м. Мито. Аф Скёчё г'умр'ук йма. (Кюс. Дим).
Гюмюр джина Г'ум'уджйнё. Гум'уджунё ж. Название на гр.
Гюмюр джина, ди. Комотини, Гърция. КАч тун', к ёлку дёнё стАна
надбл, уткАк стс в Г'ум'уджунё? (Срж, Гюм) На Г'ум'уджйнё хёди; АйсАйё
вода флйза на Г'ум'уджйнё. (Лъд, Кс).
понделеячия г'ун'дёлёкчййё м. Наемен работник. ДА, гА см
г'ун'дёлёкчййё гА сн. гу плАтат. (Къз, Гюм).
понделик г'ун'дёлйк', г'ундёлйк', г'ун'дёлйкат, г'ун'дёликён, г'ун'дёлйка.
гин'л'ука м. 1. Наемен труд. Аф сёлАса, дёту смё, г'ун'дёлйк' нё бдимё
твАрдёда трАсимё. (Меж, Гюм) И т'ёбу тин' сс рАбутёт, хддёт на г'ун'дёлйк'
хддёт. (ЧМ. Дим) Врйт' са на гин'л'ука (Мус, Кс) Г'ун'дёлйк' да йма.
(Хсб, Гюм) 2. Възнаграждение за наемен труд. Г'ун'дёлйкён; Айтус йё
г 'ун 'дёлйка т мАрва: Оди да зйма г'ун 'дёлйк'аф над 'ёнёт. (Хсб. I юм) Нёма те
рАбута ёйтАм, кблку ти дадё г'ун'дёлйк' дёмёк'. (Г'ер, Гюм) Кбй ше т'
дадё г'ун'делйка?; То нёма г'ун'дёлйк'. (ХВ. Гюм) Ну Атйна рАбутёт на
г'ун'дёлйк', аргАтё. (Лъд, Кс) Зимам бут 'ун г'ун'дёлйк'. (Мус, Кс).
понлюк гин'л'уци м. Наемен труд; заплащане за наемен труд. Гин'л'уци
йма. Ама скъну. ейчкуту скАпу. (АК, Дим).
порник г'урнйк м. Съд без дръжка за носене на вола на полето. Гурнйк
- к'упц^ бис дръшка 34 на нул'ёту нбс'сн'^. (Фращ, Сяр).
пос г'усёт м. Гърди. Айтус йё забулё. ха. г'усёт. (Кюс. Дим).
гяур срв. гяурин кАурё, кАурстё, кАури м. Гяур, неверник. Ну мАлкучку ни
пйшё игам и нёс кАури, а ?; А /и прАвёт кАурё. (Хсб, Гюм) А, виш, те кАурстё
са тъй. Hilar на. (ХВ, Гюм).
63
гяурин к Аур ин, кАвуринас, каури пан, кАвурсгу м. Гяур, неверних. НАшёт
кАурин знАиш какьф кАурин Ле?(ХВ, Гюм) На мук, хА бё, на кАуринанбёрАт.
(Мес, Дим) Има два дувАрауткАвуринас. (Чка, Гюм) Неверних, християнин.
НАк-ъ дёту турцатёу кавурсту, урумста. (ЧМ. Дим).
гяурха г'еурка ж. Гяурха, неверничха. Гр'ё пт'ту с б'ёла г'еурка. (Фращ,
Мег, Сяр).
гяурсхи кАурски. кАвурску прил. Нсвсрнически, християнсхи. Нёма
кАвурску сёлу. (ГД, Дим) Невернишхи, християнсхи. Алт.муш кАштн
кАурски. (Рус, Дим).
гяурсхо кАвурскуту ср. Християнско вероизповедание. И итус на на
рАчёт и кАвурскуту. (Ерп, Гюм).
да а, да част. 1. За потвърждение и подхана, нсха. Шё йё млдгу дубрё,
дА йё за ВАнёса, да йё за БулгАрийё. (Лъд, Кс) ДА са друтитё, нс нсёй къшти.
(Бал, Гюм) Вйкамё сА: ДА смё пумАци! (Мхр. Гюм) ДА стуйй йёйтука брё.
(ХВ. Гюм) ДА ндитё уд уддл. (АК, Дим) ДА ддйёт айтува. (Мус, Кс) 2. За
подхана, хайде. МАнё нёмдйдАва акъл, дА в'дАва пари. (Рус, Дим) 3. За цел,
намерение. А ти Нёба и живАнёту, Ама нёма кък. (Бал, Гюм).
давам дАва, дАваа дАлу сам, дАлу несв. 1. Правя няхой да получи
нещо, давам. МАнё нёмдй д Ава акЪл, дА в' д Ава пари; Сал г д Ава фитйл'
да бахтё Турцийё мисл'умАнетё. (Рус, Дим) Млдгу изёт' дАлу на мил'лёттё.
(Члб, Гюм) То млдгу бдй бё дАлу. (Гер. Гюм) 2. Давам разрешение,
позволявам. Тут Ава бсрёкёт' дАваа, пузапАзиа. (Льд. Кс) • дАвам изёт' —
Притеснявам, тормозя няхого. • дАвам бой — Бия някого. • дАвам фитил'
— Подкокоросвам някою. • дАвам ак~Ъл — Поучавам, съвствам някого.
дайре дайа'рё, дайар'ё ср. Дайре. Със гАйди, дайар'ё, шрАайми йурА;
Нйй им'Ахм'р аднд фунугрАф на функат#, с'ёди тАм и дуйа'рё, кйми, гАйд$;
Стдриш' н'Аквъ свАдбъ - нъе дайар'ё, нузй кйми. нъз гАйдъ свйрн; Ас'
кйми н'е, ас' дъйар'ё га йудд'сйм'ё„си. (Плев, Драм) ЗакАрват йа ас' г Айда,
със д^йар'ё; ЦА1 д'ён' мудмит'^, мудмч'^гъг^ игрАай^ $с'гАйд$, ас' дъйар'ё.
(Вол, Драм).
далеко д'сл'ёку, д'^л'ёку, дсл'ёку, дэл'ёку, дёл'ёку, дёлёк, дёлёку нареч.
Далече. 11у нйви т\‘ сп 'Айм ф кулйби, д\‘л 'ёкуд 'ёгу ни б'ёйа нйви г\‘ им 'Ай
кулйби. (Вол, Драм) Кадё йё дёлёку? Ич нё йё дёлёку; Йён-дёл'ёку. (Мхр,
Гюм) Айир бё, дёлёк йё, нё дёлёчё бё, айтус. (Срж, Гюм) И ги уткАрали
да.т'ёку ъф плАнинъга. (Фращ, Мет, Сяр) Нё йё мндгу дёлёку, нё. (Чпк, Гюм)
Нё ё дёлёку, Айир бё. (ХВ. Гюм) Дсл'ёку йё пАк. (Ш11. Кс) Тд йё дёлёку. (Хеб,
Гюм).
далече д'сл'ёчс. д'слёчё, дслёчё, дёлёчё нареч. Далече. МёгаксАдёс йё
пд-дёлёчё. 1 Id-дёлёчё йё. МстаксАдёс, мндгу далёчё; Д'ел 'ёче йё, д 'ел 'ёче йё.
(Мхр. Гюм) Тд йё дёлёчё; ВАрна тё вАм мнду делёче. (Хеб. Гюм) Айир бё,
дёлёк йё, нё дёлёчё бё, айтус. (Срж, Гюм) И вйш стам к'е йма аннд кдтпта
д'слёчё. (ШП. Кс) Кържёлъ, тдйё дёлёчё брё. (Ббл, Дим) Удайтусйё дёлёчё.
(АК, Дим).
64
далечхо далёчку. дёлёчку нареч. Далече. Ам на айтус далёчкудуда исёлу
стАналу неё. (Гер, Гюм) Да мина, да грёа са дёлёчку нйвисё. (Меж, Гюм).
дали Али, ал', ддл, дъл', дкти, дАли, дал', дели част. 1. За предположение,
дали. Сое маало имё да рёчём, ддл са астаналн йётмйш хане. (Гер. Гюм)
КакнА сёгнс гамака, йёрАбутгё тамдёлй? (ЧМ, Дим) Али прудАватё нскна,
дкл' не хддитс?(Чка. Гюм) Не дАли стё пумАци. дЪли бклгари? (Ббл, Дим)
Ам чи дАли йс било инАй? (Мхр, Гюм) Дъли стё дубрё. (Мен, Кс) 2. За
предположение, нима. Ал' ше курдйсат'е н'ёкну, ха гамън, ПумагистАн?;
Али Смдлён, Али къксу наши пумАци са ?; Али вйй сте дА, ма н'ё.ма; У' вами
с'А йма Али уд вАшёну? (Мхр, Гюм) Ал' вйкаш тй за Кустадйн ?; Ал' гу сё не
разбра ? (Лъд, Кс) Ал' йё вашу бе?; ДАли ёсй нАшеу сёлу брс ? (Кез, I юм) Йи
и rye ал' имеше нанрёш сйгус тракг'ёр? (Рус, Дим) Дал' урумски нс знайсш
ич? (Срж, Гюм) Ал'да ддрежё?(Хеб, Гюм).
дали далй част, и като сз. За предположение, или. Мдмитё удгдрё са
ужёнёти, далй нё са? (Члб, Гюм).
дам лал'ём св. Дам. Дъ умр'ё ч'ул'Ак ста ддд'ё.м гъкуд л'Ап, ку1Ачитъ,
нитки. (Плев, Драм).
дамат дамАтм. Зет. Хазрёт' Алй му йё дамАт, г'увё, г'увё. (Мес, Дим).
дамла дамлд ж. Мозъчен удар. Ф главднаудАрё, дамлд. (Мус, Кс).
данък данък м. Данък. Ийкакъф данък ни^нй зъпйръ; Тдй гуж 'арин ъ
д'ёту си йг; купил ту т'йн'е то си плАш'тъ дАнъц'ёту. (Плев, Драм).
дар дАрум м. Дар за сватба. Гулем съм дАрум стъкмй1ъ ейчкит'р дъ ги
йздър'ъ. (ГБр, Сяр).
дарах дърАци. дърАцит'^ м. Дарах. Нь1нъгъ нъ влъч'Аркътъ йъ
нъпрАйувът rylyn*. ръзвлАч'увът тгь д'ук'Ан, дърАци г и кАзувъхм'с н'сс'.
(Фращ, Сяр) НА нугйт'р клАди дърАцит'р, дАрачйсай; Направ'аш'с ДърАди.
(Ваз, Драм).
дарачисам дАрачйсай несв. Дарачисам. Нй нугйт'р кг Ади дърацит'?,
дАрачйсай; Ни.м'Аш'? такъф да рак с'А къту тус' кАк дърачйса. (Вол, Драм).
дармон дър'мудн' м. Решето с едри дупки. МАйка^мй ми ндс'рш'?
ут д'ёв'^т р'скй въф дър'мудн' вудА, ни застАва вудАта въф тда дър'мудн'.
(Фращ, Сяр).
даровам	дърдът несв. Дару вам. И тугАнъ гъс нид'Ал'ъ н'Амъ
да дардвам'г;, друг ага нид'Ал'ъ съ дардвам'с; Аф п'ётък йдд'ст и тугАнъ стъ
дардаг ну ктап'тиг'с; А г и,к с'А куд кАа гп,с' кумшйкъ - нъ КрАснуу пьк гам
дърдъткъту свАлбъ. Стъумр'ё - дърдът. (Плев, Драм).
даря дърйсв. Дам дар, подаря. £днА мудма йма п'сд'сс'ёш'ейс'ё чйфтъ
ц*урАн'е, ейч'ки да ги дърй, сад'ё на мъж'ё ш'ъ устАн'^ адйн ч'йфг. (Плев,
Драм).
дарявам дар 'авъймнссв. Дарявам. Фсйч'кидар'Авъй.м'р.(I Licb, Драм).
дасхал дАскал, дАскал' м. Учител. И бултАретё дАскал, и йунАнегё
дАскал; Адйн дАскал', учйл'ник имс. (ХВ. Гюм) Ал' дАскал си тй,
йорётмёнин? (Срж, Гюм).
65
даул даул м. Тъпан. Чуле ка т пак удрйва даул. (Рус, Дим).
два два двй тъ ч исл. 1. Два. Грйста кун 'ё им 'шпи на байр 'а, двй ч 'йсъ
ут с'ёлуту д'ел'ёчи аф бълкан'р. (Плев, Драм) Нъ друшки т'ёДш грубш, два
jpy6ui%\ чйр'ёк. (ГБр, Сяр) И адйн. два трй дёис. (Лъд, Кс) 2. Двама. Та
дбйдуйъ мири дватъф^дднЪч', двйтъ ф^аднъч'. фадгп, в'ёч'ър'; Брйт'йпа„ни
умр'ййа, сйс'ййа б'йй мйл'ш'к#, тйуми умр'ййу двй брйт'а (Вол, Драм, 1Ър,
Сяр) Утйвът и дватъ - и жената и мъж'$. (Фращ. Сяр) Къ дбйдим и двйтъ.
(Фращ, Мст, Сяр).
двадесет двййес'ёту мн. Иомен на двадесетня ден от смъртта на
покойника. Трйт'р д'ён'? пйк„си прикьд'йами, нъ д'ёв'рт д'ён'с пак си
прикъд'йами и в'ёки ни Ьбдими нъ грбб'рту, нъ читйрийс'ёту пак., и нъ
двййсс'ёту^пйк. (Плев, Драм).
дваж дваш нареч. Два пъти. Чунки нё аннйш, нё дваш, нё триш. (ХВ,
Гюм) Дваш, йа от' ймам бфцё. (Меж, Гюм) Йс йёднъш, дваш. триш. (Ерн.
Гюм).
дваж-триж двйш-триш нареч. Няколко пъти. Тб са двйш-триш куей, йма
ией го на. (Члб. Гюм).
двама два кл, числ. Двама. Едйн д'ён' на д'ук'йнъ там въф Б рубли двймъ
ублубжили съ; Нйчи тййъ съ нъ двйм^гъ. (ГБр, Сяр).
двамина двамйна. двъ.мйнъ, двамйнаса числ. Двама. Нйй двъмйнъ см'с
устйнъли - брйт„ми и йй съмй сърйч'стъ. (Плев, Драм) Ал'стс идвамйнаса ?
Ха и двамината. (ХВ, Гюм) Двамйна дбйдаа. (Мес, Дим).
две д'ве, дв'й, дв'ё, дв'с, д'ве, дв'ё, д'вёсс, дв'йт'р числ. Две. И дв'йт'?
вр'^т'ёна; Нйй тйм пу дв'й листй, пу трй ли era. Дв'а дъеки к1йам'с тъкй и гу
вързувам'^ за инъта наугубр'р, инъта надб!у; И мубйт\* дв'йт\* мубмч 'сгъ си
стуйът тъкй. (Плев, Драм) Д'ве хнледи; Д'ве, тб и н'ё вйкаме д'вё. Бир, икй
- турцку. (Лъд, Мус, Кс) Къл'ёсувътдв'с мубми със ййбъл'ки по къш'тмт'р.
(Фращ, Сяр) Ну дв'ё мумйч'ста; Т'й йма дв'с бр'см'ета. (Мерт, Сяр) Ситй
пу йеднб-д'ве, д'ёту т'е нёа бса. (Бал, Гюм) Айтус за д'ве гудйни йсгймна на
утй. (Мхр. Гюм) Д'ве мбми. И мойте сад'вё. (Меж, Гюм) М'сжду дв'ё тори
з'ел'ёни. (Фращ, Мег, Сяр) Д'ве мбмчёта и аннй мбма. (ХВ, Гюм) Ейгйм са
збйрат д'вёсс. (Шех, Кс).
двеста дв 'йста, двйстъ числ. Двести. М1бгу нърбт им'йш'е. Ут дв'йсга
души натбр'с им'йш'е. (Плев, Драм) Дв'йстъ грйма. (Мерт, Сяр).
двор дбри. дбрув\\ дбрув'ёту м. Двор. Фр'ёт къштит'е дбрув'? ймаха,
убти ймаха дубйци, крйви ймаха; Ст^нъ дбту гу им'йхми нъ дбръ и тукъ
ткйим хйдиштЪ гь. (Фращ. Сяр) Ньлни съ дбрув'ёту елй в и; Идч'сзи Н'ёдр
вънка на дбри. (Фращ, Мет, Сяр).
дебел дебёл прил. Обемист - за предмет. Кад'ёну йё дёбёла дёбёлу
дбрву. (Мус. Кс).
девер д'ёв'рр' м. Девер. Брйт нъ з'ёт'ъ - д'ёв\р'; Мйлъ йкгьлъ ут нйй-
мйлък д'ёв'<;р'; Нйкуй ни^йр милбвъл... ниту зЪл'ви. нйту д'ёв'р*$. (Фращ.
Сяр) Йй на д'ёв'рр' 1''брг'^ ашъ^му. (Вол, Драм).
66
деверче д'св'до4’? ср. Деверче. И тузи пр'Апур штъ ту идеи еднд
д'св'^рч'^ - нъ з'ет'ъ брАг му. (Фращ, Сяр).
девет д'ёв'^г числ. Дсвет. Трйт'р д'ён'р пАк^си прикъд'Адми, нъ д'св'ст
д'ён'с пак си прикъд'Аа.ми и в'ёки ни Ьддими нъ грдб\ггу, нъ читйрийс'ёту
ттАк. (Плев. Драм) • д'ёв'ет д'ён'с — Иомен за починал на деветия ден,
девет ин и.
деветнайсс д'свстнАйси числ. Деветнайсет. Д'евётнАйси-дндукус. (Мус.
Кс).
девлет девдёт', дивдётс, девдёте м. Държавно управление. Дсвлёт' нс
ттрави нами йардъм за нйкакна. (Рус, Дим) Къштана пд-стАру му йс айтвА,
дивдётс. (Бал, Гюм) ДА ту натада девдёте. (ХВ. Гюм) Айнаквдзснс девдёт'.
(Кез, Гюм).
дезна дёзна нареч. Кой знае, незнайно отгьде, защо и хах. Кирас
с тбрил и, чс с пустуйсли дёзна. биркАч сснё. (Чка. Гюм) ТА са фАт'ди ни
нАм каквд, дёзна. (Шех, К с).
деха дёка числ. Десет. Е-е-е дёка кил'омётра. (ТМ, Дим).
делва д'ёдва ж. Голям глинсн съд. (Фращ. Мет, Сяр).
делен д'ед'ён прил. Разделен, направен на части. Шх ас Гортона са
д'ел'ённ. (ШП. Кс).
деля дсдй, дсдй нссв. Отделим, разделям. Дсдй кАуринас ейей нумактък.
(Мес, Дим) И тд нами дсдй (Срж. Гюм).
демек д 'емёк дсмёк, дсмск, дсмёк дсмёк' нареч. Знача, сиреч. Нёма. ат А
м сА прикъцва, чё та сётнс фдёзётс пАк афасвАлта утвАдс дсмёк. (ЧМ. Дим)
Йа, сскакву дсмск; Анндсмс дсмёк Ама сйсвАк буру.миштс. (Гер. Гюм) Неку
ддпту дсмёк', лдшу йс напрАвиду. (Ббл, Дим) Дсмёк ат А с бйд наш, кдАдсн с
бйд. (Мен, Кс) Д'емёк да йймам (Мхр, Гюм) Д'е.мёьси вам (ХВ. Гюм).
дсмохрация димукратййс, дему крАсс ж. Демохрация. Дему крАсс, какнА
да правиттт? У' нас йе демукрАс. (Мхр, Гюм) На ваше ну димукратййс. (Меж,
Гюм) Има диму кратййс. (Кез, Гюм).
ден д 'ён' ж. Ден. Kai мани ти к 'с дукАра г свиш 'ч 'й удш 'ч 'и пд-напр 'ёднъта
д'ён'; И другдт? д'ён'а ут'увам'^ на църквата; А друга га д'ёнкъту ст»мн'с
пАк. (Мерт, Сяр).
ден д'ён', д'сн', дЪн', ден', денё, дин'(\ д'ёнё, д'ён'а, д'ён'^, дёнс м.
Ден. lh>B дттн'(\ кдйту йа закАрват ут мАйка й на ч'ёрква та; Кът^к ага
в'ёк\‘ ут млдгу д'ён\‘ с'ётн'р стАвъш'^ къту йаурт; Грй д'ён\‘ тутАа гач им;
Млудгу изт д^дн 'ётн см угдвА д'ён 'f; Ih бЪлгдрцки на нАш'с ат ту кАзв^м'р
Ристдсуф д'ён'. (Фращ. Мерт, Сяр) Йёссн кутА евършим ейч'курАп та, тут А
йддим пу двА д'ён'а; Пуйубъвйт'^ д'ён'^ игрАйейми, куб са прАим; Нь трйт'р
д'ён'е; ДиЬусътъ т'А нъ грй д'ён'? ни стАа, лнжй. (Плев, Драм) Ч'Акатдва-
трй д'ён'сда узр'сё; У'блйцът са ъс ж'ёнски дрйпи, итрАат hapAn'e, йдд'ът пу
с'ёлуту и праат дж'умбйш' трй д'ён'ду бАбин'^д'ен'. (Вол, Драм) Свйрил
грй д'ён\‘ и грй нъш'ти; Н'ёйс д'ён'т; гулёмн дъж'дув\ ймъш'р; ти н$тйснъ
в'ёйк'^ и гьс; Тй си гдАдна т'ёс д'ён'$. (Фращ, Мег, Сяр) ТуА а дън', кАзвъ. на
67
мудмит'с; Дуйуддъли съ дън'ъ въф Брудди; Един д'ен' на д'ук'анъ там въф
Брудди двамъ ублуджили съ. (ГБр, Сяр) Млдгу гул'ам н'сш'ч'у става ш'ч'дту
цалуту с'ёлу ндс'ат ттьрнар'р и гака Сурвакув д'ён' гака ту завърш'увйм'<у
(Мерт, Сяр) Ир ми евро на денс, дт' сам лежел йё: Зимам кърк бёш еврд на
дснё. (Мус, Кс) Нъ Нъейл'уф д'ен' въф пйтъгъ к1Авъ.м'рпъръ. (Фращ, Сяр) И
адйн, два, три дёнс, загубй саурталЪка. (Лъд, Кс) Нёй-убаитё дёнс за.мнйха.
(Меж, Гюм) Йс ед лен' сам загувсл. ( Шех, Кс) (Плев, Драм) • бабинДт'ен'
— Празник на бабигс - акушерки. • Ристдсуф д'ён' — Празник Рождество
Христово. • Нъейл'уф д'ен' — Васильовдсн. • бруйёнй д'ён'е— Първитс дни
на месец сстпември, нрез конто гадаят какво ще бъде времето преззимата.
• Сурвакув д 'ён' — Денят. в който се сурвака, 11ова година. • ЬубъвтттХ'д'ён'^
— IIразним ни дни. • на лён' планнйна — Точно по обяд. • сЗ лен' — Днес.
дениз дёйнйс, денйзе м. Море. Йс, на лей Hite, ама на кутрй дёйнйс штё
пддетё?(ГД, Дим) Ас каквд ймс на денйзе? (Хсб, Гюм).
депо д 'ёпу, дйпуср. Резервоар завода. Айтус луддс ан нд д'ёпу, уд вдда
д'ёпу, чимёнту. (АК. Дим) Айнам удгдрё йс аф дйпу. (Ббл, Дим).
Дервент Дйрвснг м. Съкратено название на с. Голям Дервент, Софл.
11равс фъф ДйрвснгАефалту вървй. (Мхр, Гюм).
дсрин дерйн' нареч. Надолу. От Ивййлувграт ут кадё айна касаба дерйн'
фагат. (Рус, Дим).
дерман дср.манатм. Лех, лекарство. Дёр.манатсё си ду гам дукаралу бе.
(Ббл, Дим).
дерме-четме дёрмё-чёт'мё ср. Сбирщина, събрани от всякъде - за
преселници. И т'ё са дсрмё-чст'мё и саауткадё са збёрани. (Мес, Дим).
дермен дервёнё м. Воденица. Игу дер вене и мс. То мндгу вудёнйци име.
(Гер, Гюм).
десен д'ёсна. дёсна. десна, дёсиата прил. Десен. Наддлцё, на дёсна
страна; Йа, йа, дссната. (Кез, Гюм) На сафалтутту, на дёсна страна (Мус,
Кс) Удвързули д'ёсна ръка. (Фращ, Мет, Сяр).
десет ддсег'числ. Десет. Аку ййма сто кита пчёнца. ус Гавелу дёсёт' кила.
(Ерп, Гюм) Нрёди дёсст' гудйни. (Кет, Кс).
дете д'йт'^, д'ат\\ д'ётё, дётё, д'ёци, д'ец'ё, дечйни, дина, дёч'уна.
диц'ёт'а, дицДга. дсчйната ср. Дете. Уку йма и л'йт'а ш'ъ ту тувйри ут
epanira и д'ат'сту; Ш'^ттд'с вйка! д'Ат'^ту, ш'^йд'с ш'ъ ту нъбизйе: Мйл'ки
д'сна аф н'едй1ки, баби, тгък атй ттд-гул'ймки д'снй йа гъквй санд^чки, газ'сни
санд^ци ги зв'ahа; И ш'а тувйриш' утстранъта сандЪч'туту, ш'а клал'ёш'
д'аг'сту:Hie' ймай млдгу д'снй: Зймат да вйкаг д'снйта. (Во.т, Драм) Мй1ку
д'Ат'р кът съ рудй нъ трит'? д'ён\‘ гу нъеул'йами; Нйй тук ту нъеул'йапт
цату д'йт'^ту...: Първий^ д'ён' кугй съ раж'дъ дит'ёту; Дв'а д'снй йма;
Ас д'снйтъ - д'^ца; Събйръм'ё^съ кумшййт'^, рудъ дуйудж'дъ и бабъгъ,
д'ёту ним'аЬми нйт\ кушйркъ - бйби, ас' бабит'т; ти рйж'дъйм'^ дицап,;
Нъсул'аайми д'агнту. (Плев. Драм) Сурвакув д'ён'диц'сг'с сурвакат; Дават
г'евр'ёци на диц'ста; Куту йдат да сурвакат диц'ст'^. (Мерт, Сяр) И тута
68
цйр'а пузна! д'ё тйа са н'ёгуви д'сц’ё; Удти му удгл'ёдали д'сц'ёт'с. (Фращ,
Мет, Сяр) [Кой с строил кыцата?] Ди цата берёкёт', лица га; Колку ймаш
дица? (Бал, Гюм) Ама убсрйли ги дёчйната; Ти дсчйни ас тёх играх ас zdx.
(Гер, Гюм) Ама имсут Аврён момчёта с'ё кат тёбё гам и д'ёци. (Члб, Гюм)
Крйтилу са, йс гу кйту лёте. (ЧМ. Дим) Колко дёч'уна ймаш? (Меж, Гюм)
То ййма йи д'ёгё. (Хсб, Гюм).
дечинка д'счйнки ж. Детснце, Дъ йскъ цйр'а да м\' з'ём'^, къ му рдд'а
дв'ё дачники; З'ёли дв'ё куч'сга, к1али ги при н'ёйа, а д'^чйнки г'е ги клали
ф сднъ кудш'ница; Бйбу, вйш' каквй д'рчйнки найдсй. (Фращ, Мст, Сяр).
джаба джйба нареч. Евтино. А млекдту джйба зймат. (Рус, Дим).
джам джем м. Прозорец. Джем. Джем йё бс, джем йё. (Мхр, Гюм).
джамия цжамъйёта ж. Джамия. Тва джсмййёта бё. (Кез, Гюм).
джамлъйс джамлъйё мн. Насекоми, вредители по овошги. Дй на
замйнат джамтййё бё, да рйбутёт тва, вйсёници. (Члб, Гюм).
джападисва се джанадйсва са несв. Разваля се - за работа. Дй са ни
джанадйсва рйбутата. (Члб, Гюм).
джандар джендйр? м Полицай. Ейтус нёма джёндйр^. (Мхр. Гюм).
джандарма джёндармй ж. Полицай. Стйнват штё урманджййё,
джёндармй. (Чка, Гюм).
джаскам джескь нссв. Тормозя, измъчвам. A-а джсскь, ни мдйё са
варгйш. (ХВ, Гюм).
джебел джёбёл' прил. Планински. Мёстйта мджё мй са джёбёл', кйк гу
вйкат? (Ерн, Гюм).
джепане джапанёгё, дженанётё ср. Бойни припаси. Едно кдпелё велй
йма ли, дженанётё канй, канй сгори? (Къз, Гюм) Как пурдйва Амёрика
т'уфёцинё, джапанёгё? (Рус, Дим).
джерян жейёрен, джерйен м. Електричество. Пйсва за исёзи дирёци, за
исёзи джерйён. ноф джерйён кйра г исёзи дирёци. (ТМ, Дим) Жсрёйён зима г
бё. Жсрёйён. (Ман, Гюм).
джст джегм. Мобилен телефон. Ёйсаквдс, джст тслёфдн. джст. (Мхр,
Гюм).
джигер циг'ёр', циг'ёр'? м. Дроб. Мъпрййувъйм'р риг'ёрит'р ъс
прйе; Урйс' със др'ёбъ нъ бръвъ, ъс кур'ёмъ нъ бръвъ, ъс циг'ёр'^;
Иыъч'увъмХ'^ги прйе и м'ёсу, н'ё л'у прйе, циг'ёр'р, друбъ. (Фращ, Сяр)
• църнийъ циг'ёр'— Черен дроб. • б'йлийъ циг'ёр'— Бял дроб.
джингьрак цингърйци м. Звънец за едър добиты. Мулитъ и мулитктъ
ймъхъ тугй цингърйци; крувуд 'ёр V - яь Късгувд 'ён' в 'счиргъ; Нърйдът един
ч'ул'йк ас чингърйци йс тук, вързуш»г му, штъ нйправ'ъг диб'ёлу със с!ймъ,
тъ ч'$ штъ /у зъвийът ъф адйн пънц'йк; п'ёт'цингърйкъ гул'йми кдлку еднй
ч'дтръ; Кг'ймбъ - нъ дубйтъкъ, нъ уфц'ёту, нъ мул\'гътъ^съ цингърйци.
(Фращ, Сяр).
джингърлък цингърлъци м. Ухрашешение на облеюлото на
69
младоженката. 11укрйвайаД1а със в'ёлу и такА а пакачувьйа йа цингърлъци
ш'ъстАци. (Вол, Драм).
джинс джинс м. Род. И н'ё сдйн джинс, кАк гу вйкатё, сдйн джйнс с.мё;
Искана джинс си йма. (Ерп. Гюм).
джоджен г'узум м. Джоджсн. (Фращ, Мег, Сяр).
джугал джугал' м. Граничен бял камък, пирамида. Шё да излёзёш на
джугале; ЕйнАй нагдре джугал'; Йё, каменей, н'ё го завём джугал (Кез,
Гюм).
джума джумА ж. 1. Петьк, молитвен ден у мюсюлманите. Нёска йс
джумА пазАр' ййма. (Чпк, Гюм) 2. Поклонение в джамия. Ибйлёву йма
днёска джума йма. (Чпк, Гюм).
джумая джумъйё, джу .майё, жумайё ж. Джамия. Уд жумайс йи збёрйлу,
на жумайёна йи збёрАлу. (Хеб, Гюм) Те варв'Ат исА на джумАйё. (Чпк, Гюм)
Нё с'а гам джумАйё йматс? (Ббл, Дим) Тё йё джумъйё инАс. (Мхр, Гюм).
джумбиш дж'умбйш', ж'умбйш', жимбйш'. ц'у.мбйш' м. Веселие.
Ублйцът са ъс ж'ёнски дрйпи, игрАат hapAn'c, йдд*ът пу с'ёлуту и прАат
дж'умбйш' трй д'ён'с; ду бабин'^д'сн'. (Вол, Драм) Търч'Айъ с турбътъ ф
ръккгъ ипу т'Ах прАскъхъ, нъпрАйвъйъ гисъд'ё п'ёп'сл'зъ ц'умбйт'. (Фращ,
Сяр) НАкъд'ё на жимбйш' нйй( б'Айм'с; първит'с, (ГБр, Сяр) Ж'умбйш' как
н'Амъ дъ прайм. (Плев, Драм).
джуринка ж'урин'ка, ж'урин'ки ж. Малко звънче, което се окачва на
дребно животно или на кон. (Плев, Драм).
диван дивАн' м. Диван. МА1кад'евудйкъ диван' му с туй, кудн\‘ мудържй.
(ГБр, Сяр) • дивАн му стуя— Стоя изправен пред някого в знак на почит.
дик дик прил. Стръмен. Йё, нйвитё, нйвитё са хубави, Ама-а дик.
МёстАта садик. (Къз, Гюм).
диканя дикан'р, дикАни ж. Приспособление с остри кремъци, което се
влачи през сноповете при вършитба. КАрам'ё^ги на вършМту, гам д'ёту
съ върйъ,... и ймат аднд, йм$т дикАни; кугА върш'АН'р фч'<;нйца клАвъйм'р
дикАн'с;, шмйлаЬм'с; НАмага др'ёбна. (Вол, Драм) Ас'диканК1АаЬм\' адън
кам'сн'. (11лев, Драм).
дикран днкрАн'м. Вила с два или три рога. (Фращ, Мет, Сяр) • дЪрв'ен'
дикран' — Дървсна вила.
дил диТм. Език, реч. На забрАвёт айс'ёс мАйчин дил*. (Хеб, Гюм) Дйл'
нё знАйё. (Чпк, Гюм) • мАйчин дил' — Роден език.
дилав д'илАф', дилАв'ъ, дилАв'а, дилАф'ъ м. 1. Маша. Ди1Ав'ъ гъй дъ
фАгьш' удгн'ув'с - нузй съ кАзвъш'с дилав'ъ; Наж'ёгай дилАв'а у п'ёчкат^.
(Фращ, Сяр) 2. Желяэо за рабъркване на жарта. (Фращ, Мег, Сяр) (Плев,
Драм).
дин дин', дйнёт м. Вероизповедание. Дйнёт, ймёгата ви измёнёва. (ТМ,
Дим) Ти каквън дин' даржът тёс? (Мес, Дим).
динсизин дин'ейзинм. Неверник, безбожник. Ха, дин'ейзин. (Члб, Гюм).
70
дип дйп нареч. Много, доста. Дйп р'Атку в'ёки ну с'ёлуту ткайът; Тъквй
п'ёсни дни стАрит'? жён и знАахъ. (Фращ, Сяр).
диплома дйплума ж. Документ за завършено образование. ЙА ми фарлйх
тузи дйплумата, на г'Ах. (ХВ. Гюм).
дипля дйпл'еНм'? нссв. Подреждам и сортирам тютюнсви листа. Тут'ун
дйпл'?йм'?. Тузи нъ ч'ётриръки гу дйпл'ейм'?. (Плев, Драм).
дирек дирёк, дирёци м. Дървсн стълб. Е-с-е-йнам, пуд синее дирёци
штё нАйетё, ште вйдитё един път' солА, на исъ стрАна. (ГД, Дим) Пйсва
за исёзи дирёци. за исёзи джерйён, ноф джерйён карат исёзи дирёци. ( ГМ.
Дим) Айнам аг А пбйетё, там уддбл ййма на дирёк мАкина, мАкина ййма.
(Мес, Дим) Зад ай нёс дирёци каршй ййма йи другу йёднб Съчён'лй. (Чка.
Гюм).
диря дйриш, дйри нссв. Търся, издирвам. Когб дйриш с'а, н'ё когб с
Рабата? (Срж, Гюм) Дйри мушку. (Кюс, Дим).
диско дйску ср. Табла за събиране на парична помош в черква. На
ч'ёрква кбйту йдн нълй искАрвът нъквб, искАрвът дйску. (Плев, Драм).
днес гн'ёс' нареч. Днес. Ур'ё и искАрува гн'ёс' еднъ срёмъ, дв'ё ср'ё.ми.
ёл и нус Ал. (Плев, Драм).
днеска тн'ёскъ, ден'ёс'ка, н'ёска. нёска нареч. Днеска. РАзхуди тн'ёскъ -
утр'? будйн б'ёл'ки гь йър'ёсъ; Н'ёмъм м!бгу рАбути тн'ёскъ зъ тузйкънъ.
(Фращ, Сяр) Едйн д'ёкар' гулам наурАва ден'ёс'ка. (Вол, Драм) Н'ёска
вйд'ваш ли файдАза адйнден'? (Хсб, Гюм) Мбжё пак ачйк. да атвбри н'ёска.
(Кез, Гюм) Нё йё блйзё, амА мАл'лё са бди. (Чпк, Гюм) Нёска какнА йё?(Рус,
Дим).
до да нредл. За означаване на близост, до. Ишгимё да дбйд'мё да
вйди.мё да айгамба. (Лъд, Кс) Да дё? (Кез, Гюм).
доба дбба ж. Врсмето късно през нощта. Uy сдиА дбба. (Фращ, Мет,
Сяр).
добитьк дубйгъка. дубйци. дубйтъкА, дубйт^кат м. Домашни животни,
добитък. КутА купим'? н'Акаф дубйтак, гъзи парЪ (от коле дна га пита) ш'ъ
а нар'?дйм'? да а дад'ём на ступАна, д'ёту ш'а з'ём'ем'? ут н'ёк дубйтыг,
Pahar' ш'А жив*ё?м кугу дубйтъка; Ш'а закачиш' бъкгега на дубйтъка, ш'а
нбеиш' уёгд$. (Вол, Драм) Имам'? върши1А, тъкА, $рмАн'?. Вьрш'ём'? гу
със дубйгъка; Гайа д'ёту пл'а.мна за дубйци. На дубйциг'?. (Плев, Драм)
Фр'ёткъштит'едбрув'? ймаха,убгиймаха дубйци, крАви ймаха. (Фращ, Сяр)
Дубйгакат ранимё нё йу н'джё ги ранимё, бйр йа йём куггбвамё. (Къз, Гюм).
добре дабрё нареч. Добре. КанА йё дабрё? (Кез, Гюм) Дабрё дашлй.
(Ксг, Кс) • Дабрё дашлй — Поздрав, добре дошли.
добър дббър, дббру прил. 1. Добър. И тут А б'ёш'е на дббър д'ён', на
дббър д'ён' на Е'елй^д'ён'. (ГБр. Сяр) 2. Добър, гостоприемен. Нё дб, нё
дёгбру сёлу. (Къз, Гюм) • дббър д'ён' — Празничен лен.
догодина дутудйна нареч. Следващата година. Дугудйна шгё ту стбри
пак лйсту. (ЧМ, Дим).
71
дода ддда ж. Кака. Ддда Йел'ёна. (Мерг, Сяр).
додин дддинътъ прил. Какин. Дддинътъ майкъ умр'а пд-с'ётни. (Мерг,
Сяр).
дожъна дужёна св. Ожъна нива докрай. //. малку дужёна. (ГД. Дим).
дозер ддзёрат м. Булд озер. Те нравёт сас ддзёрат пат, сётнё ту су не
със-ъ, ас вйжё. (ГД, Дим).
дойда ддйда, дом, ддйд'^, ддйе. ддйё, дддът, ддйёт, ддйдах, ддйдуй,
ддйёх, ддйдё, ддйе. ддйд'еЬм'е, ддйёхмё. ддйехтё, дддухъ, ддйдаа. ддйдахо,
ддйдуйа, душлдл си, ддйдёни сме, дашлйди стё, душйли стс, ддйдёни са.
душлйти са, ддйехтё, ддйё св. Дойда. Куат ддйё йё ф Балгйрийё; Йё ш тё
ддйё; За какнй ат там на айтус ддйехтё вййё?; И йё ддйёх пу Кйсъм уд
Бйлгарё; Сабахтйн ли стё душйли?; Ама тй с' душлдл...; Прис Йсмётлй
дй си нё душлдл?; Да айтус кйк стё дашлйли? (Хсб, Гюм) Ддйдахо бётп
киши, он киши, муабёт' прйихме; Рукни т и да ддйёт. Да ддйёт айтува; И
шё ддйёт; Ха, шё ту за в ива ш. вйка, да тй ни ддйе на очйте. (Мус, Кс)
Събйрът съ т'ййнийъ рудт, итрййат, тъ чиутринътъ съ дддът да йа з'ёмът;
Д'ёт^съ^си наши Ьдръ сть си ддат аф къш'ти. (Плев, Драм) Н'ёду, Н'ёду,
мърй ж'^лнъ Н'ёду, еднъш'ддйдуй в вйш'с с'ёлу; Штъ сиддйда йй - рукъм.
(ГБр, Сяр) Ама н'и ддйдах; Гйну са бйли душлйли на, нах гйрцитё; Тугйф
ддйдаа ду айт'уванакан. (Лъд, Кс) Керманна ддйд'т;; Ам„йа тъй ддйдуйм'?,
бйба, Г'ермйнийа къту тъкуджд\* кът настътти. (Вол, Драм) Уставихмс нёгу,
йёйтус ддйёхмё; Йа, врйт' са уд Мёхрйкус ддйдёни еднадан ту а. (ЧМ. Дим)
Кугйт йё, ше ддйё на нам; Ф йнглийё, ф А мёрика гузй ддйдё. (XВ. Гюм) Ддйе
булгйринон, ддйё до Бёлграт; Чс ддйё нах тёбё. (Шех, Кс) Пуканий м'у'_са
на тр'ёна и ддйд'ейм'е въф Йамбул. (Фриц, Мег, Сяр) Дддухъ дв'ё жён и;
Ддйд'р нъ тт'ехъръ^ми брйт^му. (Фращ, Сяр) Ддйдуйа^си; И т'йс гьркйна
бй1а тука душ'1ъ. (Мерг, Сяр) Ат Булгйрйё са, ат Булгаре душлйли ей. (ШП.
Кс) Ний. нйй смё ддйдёни и нйй. (Ббл, Дим) И вё ут дё на ддйехтё? (Мхр.
Гюм) И афшймла ше с ддйёт. (Кез, Гюм, Гюм) Ко ддйёт, кйрат са. (Кез,
Гюм) Сёт'нё н'ё ддйёхмё. (Мее, Дим) Ше ддйёт авджйстё. (Рус, Дим) Да
ндм й да ддм. (Меж, Гюм).
докарам ддкъра, ддкарам, дукйрат, дукйрали са, дукйрали бехмё св. 1.
Донеса. Дай дъ ти ддкъра мйлку л 'ан дъ късниш'; Дъ ти ддкъръс'йдъ ид'ёш'.
(Фращ. Сяр) Да ти ддкарам ?днд бумбднч'т; бй. (Плев, Драм) К^1мйнити к'с
дукйрат свиш'ч'й. (Мерг, Сяр) 2. Доставя. Дукйрали са, ут рёкаса извйдиа
вдда. (Ббл, Дим) 3. Наглася, довела до определено положение. Нёйи бехмё
дукйрали утус кдшё ёйтус. (Ббл, Дим).
докарвам дакйравам, дукйрва несв. 1. Довеждам. И хдди дакарава аднд
тёлё. (Мус, Кс) 2. Донасям печалба. Да стдриш нёква рйбута, тй да тй
дукйрва. (Ерп, Гюм).
докарувам срв. докарвам дукйрува, дукйруват, дукйрувъши несв. 1.
Донасям. И н'акуй си утйвъш'ё въф с'ёлу и ни дукйрувъши л'йп. (Плев,
72
Драм) 2. Довеждам. За в uh гу със к'ёп'ута, привдрзай гу и си дуйддат,
дукАрувАт^си ту. (Вол, Драм) И ту г А ч'ув'Акъ слизъ^си, дукАрува^си кдн'ъ.
(ГЬр, Сяр).
докога дут А нареч. 1. Докога. То дутА ли шё стАнё? (Срж, Гюм) 2.
Докато. Д?) са иссушйш дугА са удмурйш; JtyrA да излйат навАн. (Лъ.ч, К с)
Сё дуга станс. (Хеб, Гюм).
докоганосрв. докогато дут Ану нареч. Догато. ДугАнуйё стдрил, нёмужё
а сА тава. (Хеб, Гюм).
доксан даксАн числ. Деветдесет. Мджё на даксАн. (Хеб. Гюм).
доктор дактдр, так тур, тактдрстё м. Доктор. Утййё на тактур, ха гакгър,
нва свине, ха гакгър, ха тактур. (Ьал, Гюм) Йё ту йёцё пийёх. амА душлдлу
йёсАкут тактдрстё. (Ьбл, Дим) Да пддиш на дактдр. (Мус, Кс).
докторче гоктурчё ср. Докторче. Чёаннд токтурчё вйка. (Ьбл, Дим).
докуз дакус числ. Девет. Кърк дакус годйни си тй?; Йс сё сл'л'й дакус.
(Мус, Кс) ЗмитАда - дакус. Дакус кил'омёгра. (Кез, Гюм) Дакус сснё. (Хеб,
Гюм).
докурджум дутурж'ум, другу ж'й ни м. Куп от скопи. ТАм нъ вършй1ту цА1
д'ён'убикул'Аа. I1рАим\\,гу на куп, на другуж'йни. (Плев, Драм) Нъ с'Анкъ
пут дутурж'ум. (Мерт, Сяр).
докъде дудё нареч. За определяве на посока, докъдето. Ду Скёчё натАм
дудё йё, врйт' йё пумАци. (ХВ. Гюм).
долап дулАп'м. Шкаф, вграден в стена. О тури дул Ап'а, зАтури дул Ап'а.
(Фращ, Мет, Сяр).
долапга ду1Апки ж. Шгафчс, вградсно в стена. На пр Ав'$ш'с сандъци,
напрАв'аш\' паратйл\', ду1Апки. гр'ёп'ес'ки паратйл'с, п'ёнцур'? д'ёт'гм зв1,
сАс'. (Вол, Драм).
долей д&гГнинё прил. Долей, разположен по-ниско. ЁйтусхайвАнё садё
гледат, надбл пак т'ут'унё, пу ддл'нинё сёлА. (ТМ, Дим) • ддл'нинё сёлА —
IIопеки села, разположени в равнинага.
долу ддлу нареч. 1. Долу. Ддлу сё дА смё, ддлу, дблу. (Кез, Гюм) 2. В
по-малка степей или количество; по-малко. Гъкт,1а ут н'ёг укй ддлу н'ё й^.
(Фращ, Мег, Сяр).
дома думА нареч. У дома, вгыци. Сндш'ти ми душё! ч'узду йунАч\думА
на гудстХ'. (ГЬр, Сяр).
домата думАтъ ж. Домата. Сёсйм'^ бак1ацйк, думАтъ, ттип'ёркъ, тйкви.
(Фращ, Сяр).
домуз думу зат м. Свиня. Ду кту зат, к'сс зурнА сарЪ - саръ, пАк ште рувй.
(Рус, Дим).
доневам срв. донасям дун'ёва, дун'ёвът нссв. Донасям. Тйй^ дун'ёвът
аднд шишё...; Д пък кутА ск1Авътприк'Ътъ дунёвътут му мч'ёту съндЪк дъ hn
приб\'рътбътАтщ\ (1Ър, Сяр) Н'ёт'ер дуй. Н'ёду, сн'ёкдун'ёва. (Фращ, Mei,
Сяр).
73
донеса дднсса дунис'ё св. Донеся. Шик'ёр' тъквй буци гАтку к'Аши да
дунис'ё. (Мерг, Сяр) Йё ше т' дднсса. (Хеб, Гюм).
донисам срв. донасям данйса, дунйса, дунйсу, дунйса.мс, дунйсат,
дунйса бу несв. Донасям. Глув'^нйка ги дунйса пупуц'р, ч*урАп'$; Кйтки
пувйвъбм'р със злАту и ш'а пусним'( нй? гам на т'Аб, тй$ ни дунйсаба
стафйди. (Вол, Драм) Тс дунйсатайтусбензин, бейсу; ДунйсамсАгидАвамс
кумшййсга. (Меж, Гюм) Дуда есу сёлу, дунйса; Ха, д'ёна данйса, мдйта
данйса. (Гер, Гюм) Ам дунйсат мй гу брё, уд ддстйс, ахпАпё. (Мес, Дим)
Мндгу рАбути дунйсат нАштс жени. (Хсб. Гюм).
донисвам срв. донасям дунйсва несв. Донасям. Зълвата кАга ни д'Ал'у
ги дунйсва стафйди. (Вол. Драм).
дор де дудё, дур, дурд'ё, дурдё нареч. За опрсделяне на отрязък от време,
дожато. Дурд'ё ду стАн'у гул'Аму..лдд'ът в'ёйк'у ду кърш'ат'; Кату утри ну
тузи crAwa, кАта у грин дурдё ду нутул'с.м'Айу фйтуту. (Вол, Драм) ДвА-три
съхАт'? адйн врах дур дъ iy евърш'ёш'; Свърш'Авъб'с. збйръбм'р жйтугу,
Дур дъ стАни мАнджътъ дъ късним мА1ку. (Фращ, Сяр) Аку^йу фАти! л 'Аба,
аку „н'ё й^, пул'ёка пак да дурд'ё ду фаги пйру, да стАн'^ бубау л'Аба. (Плев,
Драм) Дудё слезтс аф рёкаса. (Чпк, Гюм).
дори дур, дур дурй нареч. 1. За опрсделяне на отрязък от време, докато.
Пак I и закАрат игам, дурй лежет, там Ан; Пак ги закАрат игам, дурй лежет
тамАн. (Хсб. Гюм) С'а дур /и навйкнат. rd шс башёрдйса да у твдриш йеднд
магазйн. (Ерп, Гюм) Ф Г'ум'ужйнё сгуйАх сётнё дурй, мёнс дурйса испрАви.
(Къз, Гюм) 2. За определяне на условие, ако. То дур iy нс рАниш, нс бйва.
(Къз. Гюм) 3. За опрсделяне на граница на движение по посока, до. Подана
йё за су рвала дур ду другана маалА. (Лъд, Кс) • дурду— Чак до.
досетя се дус'ёти са, дус'ётих са, дусётих са, дусёт' са св. Досетя се. С'а
с'ёти л* сА?; С'а дусёти д' са ? (ХВ. Гюм) Дус'ётих са, да, дА, дус'ётих. (Мхр.
Гюм) Азъм йёса дус'ётих. (Кез, Гюм) ЙАса тъй дусётих. (Кюс, Дим) ТамАн,
дусётих са. (Кюс, Дим) Дусёт' ли с А? (Мес. Дим).
доссщам се дус'ётам са, дус'ёта са несв. Досещам се. Да тй йс лёсну, да
тй йс близ ну, да тй йс вЪтрёшну и дА са дус'ёта ут авжилък. (Ерп, Гюм) Та
сА дус'ётам бё, тйква. (ГД, Дим).
дост дост, ддстйс м. Приятел. А м дунйса г мй ту брс, уд ддеше, ахнАпс.
(Мес, Дим) .Ама с'ё пак на мдйсш си фАти съкъ дост. (Ч ка, 1 юм).
достлук дуслукм. Разбирателство. Да нёма сйсигА дуслук. (Лъд, К с).
дотогава дугугА нареч. Дотогава. ДутутА нив'Астъта ни у/йва цАла
нид'сл'ау мАйкъта. (Фращ, Сяр).
дохадам срв. дохождам дуб Ада, дахАат, духАдалу йс нссв. Идвам. Пу
п'ёбъра дубад# п'ебърАта; С'ётн\' нъкрАй^ дубАд'у з'ёт'ъ, йунАкь. (Фращ,
Сяр) И дуб Ада гдр'е и тдй с'ёднува; С'А дубАдът и ут БулгАрийа. (Вол, Драм)
И тд йс духАдалу ну айт'увану. (Лъд, Кс) А-а-а, айтуй дахАат ссрбёс. (IllII.
Кс).
дохаждам срв. дохождам дубАж'дъг, дубаж'дът несв. Идвам. Братуч'ёт'
74
кубй дбйд'е из мааНгаа сйч 'к'и дуййж'дътда нъ вйд'ът. Ама нйй нимбж'ем
да йд'ем. (I (лев, Драм) Искйрвът сйчки бахали, дуййж'дъгут Сар, у„Дрйма.
(Вол, Драм).
дохода срв. дохожда дуда несв. Получава се. Ам иа айтус далёчку дуда
и сёлу станалу неё. (Гер, Гюм) Ма нё ут гам, нёут тйм дуда парйта (Срж,
Гюм) Д'смёк' и србву мнбгу йёрдЪм дуда. (Члб, Гюм) Дёдёач тай дуда,
Д'йдуву дарву. (Ббл, Дим) Дёмёк дуда ёсблкува еврй. (Хсб, Гюм) Тб са
гййётдуда тва. (Мхр, Гюм) Абс тем дуда ётъй. (ХВ. Гюм) • йёрдъм дуда —
Пре калено с.
доходам си срв. дохождам си дуда си несв. Идвам си. Ййзън ссдй, на
айтус си дуда (Гер, Гюм).
доходам срв. дохождам дудам, дуда дуде, дахбдё, дубле, духуда.
дахйдам, дубдамс, дубдсмс, дубддм'с, духудамё, дудатё, дабдати, дуйдатё,
дудат. дудёт, дубдат, дубдё г. дуудат, дуйдёт, духуда г, духубдат, дуйбдъш'с,
дуда!, духуда!, духйдаа, дудалу си, дудалу йё. дудели са, бёше духалал несв.
1. Идвам. Аф к'есетлЬкат са дудели били ут тузи; Ваштё дудст дй са ббрёт
ёйтус; Айтус йс булга par напрёш йс дудалу. бн д'орт, бн д'орт йс дудалу;
Дудат пак агуптё. (Хеб, Гюм) Ут кй дабдати и заминйватё?; А, н'ё дубдамс
бё, н 'ё дубдамё; Знйиш заштб, дй нё дубдемё; Ей нам мнбгу дуда г на д *ёнё.
(Мхр, Гюм) Айтус, лёту дудаа уд вами уфчйр да пасё, бн б 'еш йёврб зимаа;
Тука дудат да пеййт, ха папйзи; Дудёт, дудёт. (ГД, Дим) Ут там аднъш
духадаа, та убйдаха; Адйн кбнсулус бёше духадал айтува; Ут тйм адньш
духудаа, га убйдаха. (Лъд, Кс) Духубдат ъс глав'рнйка; Зувйй гу със к'ёп'ета,
привбрзай гу и си дуйбдат, дукарувйт^си гу. (Вол, Драм) Амй хубава с, хубава
вбда дахбдё, тёмйс вбда чок; Д'ет дудлат ваштё, рйбутёг тука. (Кьз, Гюм)
И дубдам'^ ваф къш'ч'е сьш'чугу ту раздйам'е; Куб й ту ни мубж'с дйжи ни
дуйубда. (Мер г, Сяр) Дудалу си айтус?; Бёки нё дудатё вё?; Айсёс инейн,
дёну дуда, пйк ше уживйва. (ХВ, Гюм) Аднъ пйк Търлйш'енкъ дуйбдъш'р
къд'ё нйс, Дуйубдъли съ дън'ъ въф Брубди. (ГБр, Сяр) С'е иску ку дуйдатё,
шё ти кажём. ама с'ё ни мбм й са сёт', бблну сам. (Бал, Гюм) Сйчкуту шё
дудат бё; А, нёма, нёма Дуйдёт, прусёт де ййма, дудёт. (Рус, Дим) Чем
кбйту йштё, духуда бё йсу; А-а, й у г Т'уркййё дудат, дудат. (Кюс, Дим)
Одём и дудам; Н'е дудам йё; Пбмнё йё. дудаа тука на сёнурас. (Меж, Гюм)
Чё дуудат сёт'нё турнете, чё запйл'ват ёйсус сёлу турцетё. (Чка, Гюм) Гази
шбшё уд Бултйрийё дубдё, да бди гймна, на Дёдёач. (Ббл, Дим) Дудату си.
пбмнём йа; Дубдёг бё, уд нйштё бдёт. (ТМ, Дим) Дудат айнйму; Катрй,
то дуда ейтус бё. (Кез, Гюм) Айгук кирпижййё духуда г; Духудамё бе. (Чпк,
Гюм) Чё духуда г сётнё. кунтрбл пранёт. (Ерн, Гюм) Дудат бё, дуда г, дуда г.
(Мес, Дим) Не дахйда ми на акълас. (Мус, Кс) И гб дудатна айт'ува (Мен,
Кс) Дуда есу сёлу, дунйса. (Гер, Гюм) Нё дудат брё. (Срж, Гюм) 2. Появявам
сс. Йеметлё знйешли, агй заминёш натйк, дуда Хамётлй. (Члб, Гюм) Айтус
дубдё аннб д'ёпу; уд вбда д'ёпу, чимёнту. (А К, Дим) А га за.мнётё чймуветё,
ёдтш байр дудё. (Кюс, Дим) Ейсй кймен' хбф йе бё. ут дё дуда ? (Кез, Гюм)
75
• дахЛда мй на акктас — Идва ми на ум, ссщам сс.
доходовам срв. дохождам дуда ват сам нссв. Ид вам. Айир. йс сам нч нс
дудавад на-а, сс на БудгАристан. (Срж, Гюм).
доходювам срв. дохождам дуйдд'ува, духдд'увъ нссв. Идвам. Духдд'увъ
нъ мдмчиту тАткуту. САм духдд'увъ ъс аднъ мъндйдъ ъс ъмйнт': стафйди,
рвйт* н ръкййъ ъднд шиш' к; Нъ гуд'Амътъ ръкййъ духдд*увът двАйст'е
душ'е. грй й ст'е душ'е къд'ёсъни. (Фращ, Сяр) Д^Лдд'ува адйн' път' и казва;
ТАм б'ёттптубич'Айъ - мудмч'етътъ нйкък ни дуйудд'увъйа у мудмит\\ (1Ър,
Сяр).
дохождам дуйдж'дъ нссв. Идвам. Стъ утТьвйм ^днъ мудмъ. Т'А нн
дуйдж'дъу мъж'ё, т'а си ну т'АЬ; Събйръм'е„съ кумшййт'е, рудъ дуйудж'дъ.
(Плев, Драм).
доя думш, дуйм'с, дуйАт нссв. Изцеждам мляко от внме на добиты.
Крава си им'Айм'е. дуйм'с^си крАвата, пййем'с^си мд'Аку, квАсим'^си
мл'Аку ту. (Плев, Драм) Дуйш, дуйш кдзитё, паейш, рАнипт, ейчку прАвиш.
(Рус, Дим) Ам ут д'ё гудуйат? (Хеб, Гюм).
драго драгу ср. Радост. Издйзамсуд драгу , дти ей на упйна. ( Лъд. Кс).
драговам драгдвам несв. Обгрижвам, грижа сс за няхого. Бктгарската
държсва мндгу пд-драгдва хдрата (Лъд, Кс).
драсхам драска нссв. Чеша. Ай туе саг драска пугката (Рус, Дим) •
драска ст/ пугката — Стой без работа, бсздсйства.
драч драч'м. Пл ст от гръни. Къштиг'с бёйа ас дрАч'и. (Плев, Драм).
дреб др 'ёбъ м. Вътрешности на животни, хоито се използват за храня.
Урне' със др'ёбъ нъ бръвк ъс кур 'ёмъ нъ бръвь, ъс циг'ёр *р. (Фращ, Сяр).
дребен дрёбна, др'ебндту прил. Който с малы, незначителен по размер.
Друтуту йедрдту бъш'кА, др'ебндту бъш'кА. (Плев, Драм) Дрёбна гармйчка,
ама пйшкадё йма. (Хеб, Гюм).
дребно др'ебндту ср. Вътрешности на животни, хоито се използват за
храна. На 1дду м'ёсу д'ёту гу вар'ah кдавай^ кукар', пък д'ёту др'ебндту
н'ёк ту направ'айа съсурне'. (Вол, Драм).
дреболии др'ебуднимн. Вътрешности на животни, хоито сс използват за
храня. ТАм бАбъгъ, д'Адуту - напкт'ним'е н'Ашту куон йма др'ебудйи. ама
тъкуд д'ёту ут кървит'е устАн'е. М'ёсу тъка нн прАим къту тук как прАит'р.
(Плев. Драм).
дрипа дрнпи. дрйпит'е, дрйпитё ж. Дрсха. Чё Ама фаф БудгАрутс агА
угнамс, вйка, папуце ни дАдаха, вйка, прсмснй, дрйпи ни, вйка, дАдс. (Ббл,
Дим) Гуд'Акот сандъци д'ёту закАч'ат дрйпит'е: Нъ ИвАн'д'ён' убдйцът^са
мътпк'йт'е^ас ж'ёнцкн дрйпи. (Вол, Драм) Гуарйнину йс д'ё псрёпт дрйпи;
Аку ейпиш на дрйпитс, изгАрс. (Мус, Кс) Ама сйсдй път' дрйпи, трёбен'
нскактта. (Чпк, Гюм).
дроб друдп, друбъ м. Дроб. Дъ ту к1адЬт нъ кудд'ет'е йтрасею] тъка
възнък...штъ кту искАрът ку^йё зъ нс'Арвън'е - друдп. ч'ер'авА. ^днд-друту.
(ГБр, Сяр) Кървъвйци д'ёту нъпрАим тъкудту - друбъ и мА1ку крумйт' иди
1Ь
съсггрАс'. (Плев. Драм) Ньгъч'увъм'^^ги прАс и м'ёсу, н'ё л'у нрАс, циг'ёр'р,
друбъ. (Фращ, Сяр).
друг друга прил. Друг, различен. Трева да йма друга. (Мус, Кс).
другом другуч' нареч. Едно време, по-рано, някога. Другуч' с'сд'ай'^
нйску , рд'Айм'? на нйски гр'ёп'ес'ки. (Вол, Драм).
другочашен другу ч'Аш'ни прил. Едновремешен, от други времена. Tqkbh
аднй п'ёсни прйа/тм\.' другуч'Аш'ни, м1бгу стари. (ГБр, Сяр).
дружит срв. другшп дружиш нареч. 1. Следващият път. ЙённАш го,
дружиш - йа. (Чка. Гюм) 2. После. АгА дружиш са вйдимё, да смё нб-убави
пузнАти. (Лъд, Кс).
дружка друшкит'е ж. Близка приятелка. И кътб штъ л'убиш ръкъ штъ
тидъд'ё н'аквъ пърйч'къ. Нив'астъп, си гу ч'ува нъ н'ёйъ, а ггък нъ мубит'ё,
друшкит'сJinу^т'АИ^си. (ГБр, Сяр).
друм друмм. Път. Ас на сгйртё друма. (Кез, Гюм).
Друм Друм м Название на местност в эемлигцето на с. Луджата, Ксант.
И уд айтамба ага са спусниш на Друм. (Лъд, Кс).
дрян др'Ану в'^ м. Дрян. (Мерг. Сяр).
дрянка др'анки, др'анки ж. Дрянка. Хуш'Аф ут круши, ут др'анки, ут
слйви..„ н'акви смокви. (Вол, Драм) Айтус каршй гАйёт ййма многу др'анки.
ама ги нёма. (ЧМ. Дим) (Мерт, Сяр).
дувар дувАр. дувАр', дувАра, дувАри, дувАрё, дувАрстё м. Стена. Уоти г'Ас
д'ёгу 6'eha пув1нка - там ним'Аши в'Ат'^р'. Им'Аш'? дувАри гул'ёми - н'Ама
в'Аг'ер'; Да наснув'ём, да навийём на дувАр'f. (Плев, Драм) НъпрАйвъш'р
ъдйн дувАр', тъй гтъл\‘н м'Айув(Фращ, Сяр) Има два дувАра ут кАвуринас.
(Чка, Гюм) Ас кА.мснё дувАрстё. (Ббл, Дим) ДувАрс градймё. (Кюс, Дим)
(Фращ, Мет, Сяр).
дудак дудАци м. У стна. Кви диб 'ёли дудаци ймъ; Кви т 'ёнки дудАни ймъ.
(Фращ, Мет, Сяр).
дума се дума са, думи са нссв. Говори се. Да вйд'мё бт' са дума. (Гер,
Гюм) Тб са сА думи лё табй. (Члб, Гюм).
дума дума ж. Нещо изречено, казано. Дай ёнгтё адна дума. (ХВ. Гюм).
думам думам, думём, думиш, думимё, думитё, дума г, думёт, думашс,
дума1у несв. 1. Говоря. Кърджалъ то врйт' турски думст по вАшну;
11омашки думсг, Ала дума г гурску. (Кез, Гюм) Йа. то многу думи тс айръ
бс; Йене думе г бс; Йа, думем. (Гер, Гюм) Мусаджиьдуме г ну маггку; Ут гАм
нагдрё думсг пумАцку. (Срж, Гюм) Сс ваз гудйшк'ё дёцАта, млАдитс вргтг'
гурску думёт. (ЧМ, Дим) Нс думимё уру.мцку. Не хуббё думимёурумцку.
(11111. Кс) Нс далй пумацку думнтё гам бё, алй а гурску? (Чпк, Гюм) ТугА
ейч'куту жмвбтну дум#1у, приказв1у. (Вол, Драм) СигА ал', думите л' вё
пумАнку; думитё?(Хсб, Гюм) Е, мбжедадумёг. Т'ёнёмбагдадумёт. (Меж.
Гюм) Тй нё думиш йч бё. йч нё думиш, вйкам. (Мес, Дим) Думёт, хА-а, нё
думёт. Турцку думёт. (Члб, Гюм) Нийё хубаву думггтё бктгарскусу. (ХВ.
Гюм) Турскум думёт и ггумАнкум. (ГД, Дим) Сёко сёло ённб нё думи. (Мус,
77
Кс) Думст, думст, думст. (АК, Дим) Ги равнд думашс. (Шех, Кс) Думат ре,
дума г. (Син, Кс) 2, Назовавам, нарича.м. Анейка ги думст. (Гер, Гюм).
думай думай м. Дим. Оги думай йма демёк. (Мус, Кс).
Дуня Дунс, Дунс'та ж. Старо название на с. Черничево, Крумовградсго.
Тугйеддна аф Чсрнйчсву, Дунс, на Дунс га. (ХВ. Гюм) Ут Дунет ймауфчйр.
(Ббл, Дим).
дур дур част. Стой. Дур сигй, да зёма аннй клёчка. да зёма. й ти казвам.
(АК, Дим).
дут дут* м. Черница. Ии дут1 ййма, йи дрсх ййма; Дуг хубаву стйнва.
(Члб, Гюм) Дуг'. (Рус, Дим).
духна дуй нал св. Духна. Зимй1дв 'ё тудики кй1 и дуй нал йс и днита тудпка.
(Вол, Драм).
дуя срв. духам дуй, дуе несв. Духам. Има шкива нийнитйри, дървени и
сука г с1амага и пйж'да жйтуту, амьдъ дуе в'йт'ср'. (Вол, Драм) Н'ёт'ср дун.
Н'ёдр, сн'ёкдун'ёва. (Фращ, Мет, Сяр).
дъб дъп, дъп м. Дьб. Имам'с дЪбуви дървй. у~дьп; Бурйкътъ ни йё
къл'вът ййц'с, удти н'ё прйи йубаф ж'йр'. ни прйи вГгл'с, н'е държй удган',
иък дъб1 държй. (Вол, Драм) (Мер г, Сяр).
дъжд дкж'дув'с м. Дьжд. Н'ёйр д'ён'с гулёми дъж'дув'с ймъш'с; Дъ
н'ёмъ дъж'дув'с. (Фращ, Мет, Сяр).
дълбок гл'нбдк, длиббка, длибдку прил. Дълбоя. Трй ч'йса длибдку
ду удсгрув'ёту; И пуслёдъкй^с мудмч'сту, нйй у$йт' гу нам'йрийм'е, млдгу
длибдку б'ё. (Вол, Драм) Оги и гл'ибдка а ду иедлкуф. (Лъд, Кс) Лъжйцр ут
купа длибдка. (Фращ, Сяр).
дълбоко длибдку нареч. Дълбоко. Ам вё ймате там тдпла вдда, йла
длибдку. (Лъд, Кс).
дълъг дл'ёгъ, дл'йгу, дл'ёгу, длегу, дл'ёгн прил. Дълъг. Чйркувуту
а палсш'ник - еднд ж'ёл'зо ъс пйтп'ка, дл'ёгу, и ти тур'ат нъ тъбйн'с, нъ
дърв'сту. (Вол, Драм) Урйнио. Урйнио. Длсту, амй мушку йс. (Кюс, Дим)
Крйпу йс псу, дл'йгу, дл'йгу. (ЧМ. Дим) Удтирйзи ндс'сйм'е дл'ёги. (Плев,
Драм) Те и тус йматсасдл'ёти. (Мхр, Гюм) Нйпггъ йе дл'ёгъ м1дгу. (Фращ,
Сяр).
дървен дйрвен прил. Дървен. И аз дарвен' уралй; Ас урйлу смс урали
дйрвену. (Хсб, Гюм).
дърво ддрву, дъру, дърву, дарву, дарвй, др'св'а, дравё, дт.рв'й, дарв'ё,
дЪрвийесу, дарвйта, дърв'ёну ср. Дърво. Дьряу йс. (Мхр, Гюм) Дърво. Инд
ниейк, дарв'ё с, тд ё ййс кугу инд удструфч'р... йма дърв'ёта млдгу с'снки;
Тудй ги уттатрва ф^алнй традйна, тйм имй!у с'йкъкви дърв'ё. (Вол, Драм)
Цй1уту пдл 'с ут тук ду къра нъта тък йрднд д^ру имам 'с на с'ё!уту; И с 'ётн'с
к1йам'с круендту, к1йам'с пйк аднд дъру, к'ут'ук. (Плев. Драм) Стуй Н'ёда
та са ч'уди; бр'ё каквй е тйва с'ёнка... дърву н'ёма край удi,та; Лйсници
ут дърв'й. (Фращ, Мст, Сяр) БЪкл'стъ ут др'св'й, нъ хдртуми, нъ еннцйр';
Мйл'кн кйцинкиут др'ев'й шгу^съ, вйл'чести. (Фращ, Сяр) Дтрву; Ама нс
78
стАнва да рву убау да растё. гул ему дАрву; УтдАрву йс у радугу. (Хеб. Гюм)
Сева дравёуд Русину; Ама ессва дравёсу йёк', йёки дравё. (Шех, Кс) Шейма
дърву с'ётнс; ё-с. дЬрву?; Тйё са зАтдървийесу. (Мхр, Гюм) Ку са вартйш -
аф дърв'ёну!; Талйка тувАри наши дарва. (ХВ, Гюм) Т'ё ги ус'ёкаа. урёзаа.
дарвАга ни з'Аа. (Мес, Дим) Кад'ёну йс дёбёла. дёбёлу ддрву. (Мус, Кс) • аф
дърв'ёну — Бой с дърво. • ше йма дърву — .
държа се даржст са несв. Огнасям се с някого. Бирсе тё и ат /улему
са даржёт, амА йма. йма. (Гер, Гюм) • ат /улему са даржёт — Отнасям се
надменно към някого.
държа даржй, даржй даржьт, даржат, държ'фт, даржсла йе несв. 1.
Държа, не пускам нещо. А-а-а. ше тА даржат аф раките. (Хеб, Гюм) 2. Пазя
продължително време, съхранявам. Тузй нагъч'Авът м'ёсу и държ'^т ги.
(11дев. Драм) 3. Разпореждам се, управлявам обскт. Мдйту жёна с йсйсус
жёна даржй магазйнстс. сёстра йё; Мдйту акрабА йс сс айтуа, айсу магазйна
даржй. (Рус, Дим) 4. Притежавам земя, територия. ТвА напрёш Туркййе
гу йе дуржсла. (Лъд, К с) 5. Вървя, движа се в една посока. Тд уд айтус
хёмён-хёмён ду Кдз дсрё даржй бс. (Члб, Гюм) 6. Изповядвам - за религия
Ти каквън дин' даржьт гее ? (Мес, Дим) • даржАт та аф ракйтё — Грижат се
добре за тебе.
държава даржсва/а, даржсвага ж. Държава. Даржсвага, даржсвага.
(Къз, Гюм) Даржсвага нирАчи. (Лъд, Кс).
държавски даржсфски прил. Държавен. ФА наха на кадё миш, на
даржёфеки рАбути. (Гер, Гюм).
държало държ'Алу ср. Дръжка. Жьн'см'с със ci, р//...тъка им'Аш'с зъби.
р'Аж'аш'с и д1,рв\-ну тъкуд държ'Алу им'Ан/'с и ж'^н'^м'?. (Вол, Драм).
дърне дърн'рср Парче отсечено дърво. Мудж'с дъ клъд'ёш'?нд дърн'с,
$нд пд-диб'ё1у дърн 'с; КлАват гу на грй дърн'ста; Фасул' ч'укаг, ч 'укат гу ас'
д1,рн'С, кдй е зимАл $днд дърн'с, кдй ас' килиндрд; КлАъйм'ёуу ъф судбатъ;
Аку йма н 'АкудЪрн V пу ддра кдй си сАди; Ид V ли тАм дъ си йма гъквй грй
дърн'сга, нап'ё ги кАзвьм'с... за л'ул'кага ш'ъ клъд'ёш'цап'ё. (Вол, Драм).
Дъръдере Дърдерё ср. Турского название на Златоград. У'т Дърдерё?
(Бал, Гюм).
дъека д!»скъ, дьскъ гъ, дкекиж. Дьска. Стъ сгъпни ч'ув'Акъ на дъекътъ;
Дв'а дъеки к1Аам'с тъкА и гу вързувам'с за н/ттит'ё инъза наугудр'с. инъта
нддд!у. (Плев, Драм) Д^скь зъ с'Адан'с на стат,. (Фращ, Сяр).
дъечинка даЬчйнка ж. Дъсчица. А нА тр'ён'сска им'Айм'с алнъ пёд'а
висудку дай чйнка, тъй с *(Д 'Айм \\ (Вол, Драм).
дъщеринка дъшт'ерйнкит'? ж. Дъщеричка. Н'ёкь^ми^еъ ж'йви и зрАви
дъшт'ерйнкит'с. (1Ър, Сяр).
дъщеря дъш'т'ср'Ъга. дъшт'срйт'с ж. Дъщеря. Мдж'с лз дъд'ё нъ
дъш'т'ср^та^си... пу ддйн' ч'ур'ёк' нъ с'Акъ д^ш'т'ср'а дъ дА.м, ймам
ш'ёе' дъш'т'сри; Имам йАс' п'ёт' д^ш'т'сри; ^днътъ^ми дЪш'т'ср'ъ йма
ч'ётри мудми. (Вол, Драм)	у^ср'ед'ё, мудмит'р у„тАм, у^тйм
79
3Min\piri\\ а нъ крййув'ёт'р з'ёт'ув'ёт'с. (ГБр, Сяр).
дювен д'увён', дивён', дуён', д'увёнё м. Приспособление с остри
кремъци, което се влачи през сноповете при вършитба; диканя. Ййма, ги
зувса дЪски д'увён'. Ас д'увёнё. (Ббл, Дим) Ас д'увён', ас д'увён'; Д'уйён',
д'уйён'. (Хеб, Гюм) Дивён' йма варху, вар нёгу ас крё.мёлё. (Чка, Гюм) Ас
гулём^т д'увён'. (ХВ, Гюм) Ха, дуён' ймаш ли? (Кюс, Дим) Д'увён', д'увён'.
(Къз, Гюм).
дюз д'ус прил. Равен. Нёмашё такдва д'ус м'йсту, дй си стдрём каппа.
(Къз, Гюм) Там уд!дрё йё д'ус нйшёт йёйлЪк. (Меж, Гюм).
дюздисан д 'уздйсана прич. Създаден, възникнал. Г'с ддл н аса маалй ут
тука д'уздйсана. (Гер, Гюм).
дюзен 1 д'узён', д'узёнс м. 1. Инструмент. А/а му нёма сдйн д'узён', кък
дй гу вйкам йа ййма гу? (Мхр, Гюм) Булгйрё ёйнйс шдшё гулема ас кик ни
д'узёнс прйви. (Ббл, Дим) Рабути. д'узёнс зймат. (Хсб. Гюм) 2. Порядък,
уредба. Кйк йё стйналу исуд'узён'. (Мхр, Гюм).
дюзен 2 д'узён м. Местност. Ам кна да прйвиш бё, адйш. аф балкйнски
д'узён? (Кюс, Дим).
дюкян д'укён, д'ук'йнёт, д'ук^нён, дук'йна. д'укён'с, д'укён и, д'ук'йнё,
д*ук'ёнеге м. Магазин. Магазйнан, а, д'укёнён; Кавё ййма, д'укён'с йма
айнам. (Хсб, Гюм) Едндту д'укён утвдрилу, едндтунам каквд стдрилу. (ЧМ.
Дим) Д'ук'ёнётс на ейчкенё кд да клйваш. (Срж, Гюм) Има кавё йма там.
д*укёни. (АК, Дим) Запри ми на д'ук'йнё. (ХВ, Гюм) Загвдрмха д'ук'йнёт.
(Ббл, Дим) Йё сам дук'йна мой. (Рус, Дим).
дюкянчс д*ук'анчё ср. Малък магазин. Ама ёйна.ма каршй ймамё
д'ук'йнчё, кдлкуту нё си гу изевамё. (Чка, Гюм).
дюля дун'$ж. Дуоля. (Фращ, Mei , Сяр) (Плев, Драм).
дюня д'ун'ёт'^, д'ун'н'ёта. д'унёта, дин'дса. дин'ёса ж. Свят. С'йкаквм
дра са, да ддёт ну дин'ёса; Тййё, рёкалу, мумйчка квд йё. рёкалу, прйви на
д'унёта? (Ббл, Дим) И с'й, кйк ш'ъ гй разпу1джи ъф св'^тй да ж'ув'ёйът, ъф
д'ун'ёт'р. (Вол, Драм) Д'ун'н'ёта йё парйгё койту йма ваз д'ун'ёса, той йё.
(ХВ. Гюм) Агй са дин'дса булундйсала. (Мес, Дим).
дюр д'ур, д'урвенё м. Сват. Дйватмй ги д'урвенё бё. (Мее, Дим) Д'ур йс
сам пойся. (Чпк, Гюм).
дюшек д'уш'ёк'м. Дюшек. Д'уш'ёк' - купдвамсм. (Фращ, Mei, Сяр).
дявол д'йвул\‘ м. Дявол. Тйм й<; ш»лну д'йвул'^; Има аднд мудйч\‘,
тъ.мйн д'йвул'ёт'? гу са правили. (1Ър, Сяр).
дяволски д'авулскм прил. Дяволскм. Гук с'й йма д'авулскм ранги мндгу.
(Плев, Драм).
дядо 1 д'йду, деду, д'йдуту, дёдвё м. 1. Баща на някой от родителите,
дядо. Деду ти, чулёк. деду ти. сгаруту, бйшуту; Бйшё. дёду, Мйнё ми д'йду
ги кйзвашёбё. (Гер, Гюм) Тис'й мойд'йду аку ёстдрилн 'йкна, ти квй кабаат'
ймаш? (Ерп, Гюм) Д'йдуту ни знйм как йё на айнвй; Кдй тё тёбёдёду? (Бал,
Гюм) Д'йду, д'йду йё прйвилу аф турцстё мурабё. (Мее, Дим) А тйа бйба и
80
твА д'Аду да изб'Агът. (Фращ. Сяр) Ат нАштё дёдвё такА н'кАзваа. (ХВ. Гюм)
Стар дёду му вйкам. (Мус, К с) 2. Възрастен мъж, старец. ЙА сам д'Аду бё.
(Кюс, Дим) 3. Баща на съпругата по отношение на съпруга, тъст. Деду. Пд-
сгАру, пак деду; На мдйна жёна бубАйку - деду. И тд му вйка деду. (Мус, Кс)
Айсд лш йё деду. (ТМ, Дим) • стар дёду — II рад я до.
дядо 1 д'ёду ср. Възрастен мъж, старец. Има1уединд'ёду, Икъту върв'ёл
вйд'слуд'снйч'къга на д'ёдуту. (Фращ, Мет. Сяр).
дядо 2 д'Аду, д'Аду ту ср. Вид колбас от напълнено свинско черво. ТАм
бАбътъ, д 'Адуту - напЪл 'ним'с н 'Ашту кудй йма др Х'булйи, ама тъкуд д'ёту ут
кървнт'р устАн 'р. М'ёсу тъка ни прАим къту тук как прАит'р. (11лев, Драм) И
напрАат инд у^д'^стумАйа д'Аду; Д'Адуту и тд^йс въф н'ётр'с бйш'^ту. (Вол,
Драм).
оба йёба, йёби, йёбй нссв. Извършвам полов акт. Седи вАтрё, йёбй
жёната сётнё. (Рус, Дим) А му йёба мАйката кАурска! (ХВ, Гюм) Йёби м'
пуска га майна. (Вал, Гюм) • а му йёба мАйката — Ругателен израз.
ебан йёбАн, сбАна прил. 1. Лош, развален, повреден. Тё сбАна шдшё.
(Хсб, Гюм) 2. Лош, нсскопосан. Има йёдйн пут'кин йёбАн, сад вйка, дА му
йёба мАй катаем. (Бал, Гюм).
ебна йёбна св. Извършвам полов акт. Йё му штё, вйка, йёбна мАйката,
вйка. (Мус, Кс) • йёбна му штё мАйката — Ще му дам да сс разбсрс, ще го
накажа.
с вел заман с ки йёвёд'замАнски прил. Стар, едноврсмешен. Нё сим и нёду
фчёра ас таквй уралА урАли, йёвёд'замАнски. Ама сё ги у стАвиа. (ЧМ, Дим).
евлия йёвдийе м. Мюсюлмански светец, пророк. Тд йё тъзи йёвдийё зат
айнд бурум утвъдё лежй се. (Ббл, Дим).
Европа Аврдпа ж. Европейски съюз. Сё смё ф Аврдпа. (Кез, Гюм) Ф
Аврдпа йё. (Рус. Дим).
европейски аврдпска прил. Европейски. Аврдпска шё са бдри; Аврдпска
Ал' са бдри? (Хсб, Гюм).
евтинит ифтимйту прил. Евтин. Тд йё иф гимнту бе йёу, качёмАкат. (Хсб.
Гюм).
епопец агупцитём. 1. Циганин. Агупцитё ла стйскаг; Та рёка: агупцитё
да стйскат. (Хеб, Гюм).
епопка агупка, агулки ж. Циганка. Агупка д' бё, шпанка д' бё?; То йма
агулки. (Хсб, Гюм).
епопски йёгупска прил. Циганеки. Йёгупска рАбута М'Амёт, йА, йё гул ска
рАбута. (Члб, Гюм) • йёгупска рАбута — Циганека работа, скандал но
поведение.
споптин агуптии, $гуптин$, агупгё, йёгуптё, агуптстё, йеiyirre тс,
йёгушгетё м. 1. Цш'анин. Ам вйш каквд йма йёбАни йёгуптё!; Агупгё пак
йма. Дудат пакагупгё; Ал' нё стёагупгё, чи, цйганё?(Хсб, Гюм) А/упти бё,
булгАрски; Оги ку му рачёш агуптин и фчйкава са. ку му рёчёш йёгуптин.
(Рус, Дим, Мус, Кс) А ут йёгуптетё са плАчёт и т'ё; Агуптстё дстави жёнам.
81
(Къз, Гюм) Ама сагАлба исёсутнАштё йёгуптё, утСум'уджунё. (Члб, Гюм)
Гйгус за фсёку тё са йегуптете. (ЧМ. Дим) Тут Ава прудАва и агул тина.
(Вол, Драм) А, ад са йёгуптё? (Чка, Гюм) ЧёнгАлё, йёгуптё. (Меж, Гюм) 2.
Майстор ковач от цигански произход. На вйкот агуптё, вйкот уста; Атуп тин
бс, нс решётарё. (Мус, Кс, Рус, Дим) Циганин. Ама пумАцитё и йётуптетё
пд-гАлешё айнъ свйнё. (Кюс. Дим) А-а-а йёгуптё. мАанё йсгуптс. (Чпк, Гюм)
/? ги йёгуптетё плётАт. (Къз, Гюм) Дудат и йёгуптё-ё. (ХВ, Гюм) • йёбАни
йегуптё — Обидна квалификация на цигани.
егюпчище йёгупчиштёср. Циганище, грубо название на циганин. Йённд.
йённд йёгупчиштё. (Хеб, Гюм).
един 1 ад'йн. адйн, йёдйн. ёдйн, адЬна. аднд, адна, ан на. йённА, ^днъ,
С нА, инь та, ённага, аднд, аннд, иннд, йёднд, йённд. йеднд, индту, алндк
числ. Един. И чифчййътъ ур'ё на ръкътъ с уст'ёна и ас урАлу ту утйва на
адъна край и пАк са врАш'га; Стъ ту нъс'Аиш* йёли пу!вйн ср 'ёмъ, йёли еднъ
л'АЬъ; Гам ймаши аднд с'ёлу Бабъл'ёц, уд нАш'ту с'ёлу адйн ч'Ас и пулвйна
б'ёши; рднъч' стъ клъд Vм буй£ и аднь нид'Ал? бАгришаф н'ёйа; £нАръкййъ,
енд 1укум', рнй каф'ё: Да фтаса бубау, тугАнъ стъ з'ёмим на кръга йеднд
пу йеднд л'ап, йеднд пу йеднд л'Ап, к1Авам'ё^гу на п'ёнакуди, м'Асим'ё^гу,
разз'ёва.мё„гу. (Плев, Драм) И ннЪ шиш'ё вину клйвът ъф турбъта; КлАкът
пуш'ёс'- грй ут инъ та ср а на и трй у^друта та: ЗимА1дв'ё гудпки кА1 и дуйнал
йе иднъта тудпка; Ш'та куп'а, казвъ. уднъ кутййа 1акум'. (Вол, Драм, ГБр,
Сяр) Алий бйра, мАлката бйра, еикйс йёврд; А, аднд, аднд: Ал' ймаш адндк
брат?; Сё ги давай пу йённд Апчё; Ан нА пак си йма; Аннд, аннд ту мдмчё му
йё фаф ХулАнда. (Хеб, Гюм) 1а ад'йн мёссц спйрам; Ад'йн маейл; От'аднд
прАвило?; ДА ви свАрё пу ёдйн кафе?; Да вйднтё аднд помАцка евАдба; Бйр
ай, ад'йн ай; Адн А неделе. (Мус, Кс) И нАштё сёлА са аднА, аднА белёдийё;
И адйн, два, грй дёнё; Имё адйн брат Ахмет' - умрс; Адйн мёсёц и дн г'ун
ендёх айтАм. (Лъд, Кс) Бс тус глёдат тнт'ун' бё, кйл'уто йё индту кйл'у икй
бучук ёврд; На ённАта кдза ссксён йёврд. (Срж. Гюм) Аднд килдм'ёсу сёкйз
йёврд, он йёврд: На мджё зймаш за аднА укА млёку йен кйлусу. (Рус, Дим)
Адйн пАт* туАф гу тд, му тд ну йёгува; СигА пу йёднд-д'ве, д'ёту т'е нёа.
(Бал, Гюм) Аднд урумин и а.тнд турчин - д'ве; На аннА месёчйна дАва икй
йуз йёвр>д. (Меж, Гюм) Трактёрё, йймат ги пу двА, пу йёдйн, пу двА, арабй
тай. (ЧМ. Дим) Ам Аспу аднд прАвёт тё, пу аднд, пуд'вё. (Мес, Дим) КанАт
йма. на Йённд месту йёрАбутата. (Гер, Гюм) На ёйн'уй сёлу ймам аднА мдма
дАдёна. (Къз, Гюм) Ас иннд т'умбел'ёчлё тАй са путфърнё. (Ерп, Гюм) Д'ве
мдмчёта и аннА мдма; Адйн чёс. (ХВ. Гюм) Етус йённА-д'вс, уддлу ййма
ённА. (ТМ, Дим) Ниш ёйнАм йённА пёрванйца ййма. (АК, Дим) И са събйрат
въфеднъкъш'ч'ъ. (Мерт, Сяр) Сёксён, йёштёаднАгудйна. (Ббл, Дим) Имам
аднА крАва. (ГД, Дим) Го йёдйн пдтёт. (Кез. Гюм) • йеднд пу й^днд — Едно
след друго. • адйн пАт' — Всдньж. • аднд еврд не дАвам — Ншцо нс давам.
един 2 аднд, аднъ, ат нА, аднд, аннА, еднА, йеднъ, ад'йн, адйн. адйн', едйн,
82
анндга, анндк, ёдн'А, алии. йсннй, н'А, аднд, аннд, йсннд числ. и като мест.
1. Един, някагьв. Имаш'е тту нАшти м'естА гакйа нАчи куту пърнАр', кутк'и-
матк'и пърнАр', тдй йма ёдн'А гакйа куту кугк'и-мАтк'и и тдй [свинсто] съ
браниy^r'ah; Д пък с'а куд каа ньс' ку.мшйкъ - нъ КрАснуу пък там дърдът
къту свадбк Нйй н'Амъбм'р тъкуд н'Аш'ту. Н'А кърпич'ки дАвъЬ'р. (Плев,
Драм) Ала тугАва вар в ед а аднд жёнска; Зйма аднд шишд пресну; Йсннй
жёни с грёвалу ексимолдзи; Има аднд скёмлё, вйка; Ад'йн папАзин и тус; Има
аннд гйпора. (Мус, Кс) Аф Аврён беки йи анндга ддктур; К'йми йма аннд
чек'до. Е-е ей гу знАм ф аднд; Има анна 1 ^ёрдима. 1’ёрдима, дён вй ддйате,
анА. (Кез, Гюм) / 1чйнца, раш, ранка, йучумён и другу ййма йсннд, увёс гу н 'ё
зувём; Тс аднъ там кулйба. адн!> ту а кулйба. (ЧМ. Дим) И.ма1у едйн д 'ёду; И
I и у гкАрали дал 'ёку ъф пл Анин 1, та ду едн i, рёка; Едн ъ йуда м1дгу ту hap 'ёса 1а.
(Фращ. Мез, Сяр) Мусаджик. анна йма сётнс; Ат там пап р Аву йма анндк
пдт' на МакАзенё. (Срж, Гюм) Ййма йсннд с'ёлу итуа удзат'; Йсннд, йсннд
йёгупчииттё. (Хсб, Гюм) КрАли аднд мдма гдрцка; Имаме си ай тука алий
невссги. (Шех, Кс) Адйн кднсулус бёше духАлал айтува; Анна мдма. (Лъд,
Кс) То каза ут ад на ад А, ут Сйрусан дё йс. (ХВ. Гюм) Байрст атА замнёте,
дуде адйн сърт. (Кюс, Дим) Hi,к йрднъ бабъ ймъш'р пак при нАс. (ГБр,
Сяр) Имеше аннАучи тёлка пак Нднка. (Мен, Кс) Тд йс на друту йсннд Адй.
(Бал, Гюм) АднА арабА гиустАви. (Меж, Гюм) Адйн'ден' ше са. (Рус, Дим)
2. Нито един, никой. Тус имслу аннА вудснйца и джс.мййста, аннд гу на
пдмни кугАшни са (Гер, Гюм).
един 3 аднА, аднъта. ан н Ат а, еднъта, адйн, адйнсн, едйн ст, аннй. рдн'А,
аннйтё, аннётс, аднд, аннд, йсннд, еннд, адн'ёту. адндту, енндну; йснндту
числ. и като сыц. 1. Един човек. ДАват ч'ърв'ёни fhnA на блйзнит'с,
на руднйнит'ё^си (г'дн'А други и пдчнуват в'ёк'с да игрА^т hdpy. (Вол,
Драм) Сётнс инАй итакЗ» аннд йскалу и н'ёга си йсу; Има ейтука йсннд
ут Капйн'ву, йсннд Мйн'чу. (Бал, Гюм) Еннд вйка. н'ёма вйка, да пАлём
пит Ари; Иагадйлу аннд, кАк гу нтткатс въе, ссдйт'ница. (Мус, Кс) Аннй са
тсспйх у ставит и; Ама аднА са уздри, речс; Имсвалу йе айт'уванакън адйн.
(Лъд, Кс) Аннд ййма адтдрс; Ейпус ше дддс спид исАй. (Кез, Гюм) Аннй
бсхА душлйли на мдйсё кдзи. (Мес, Дим) Сайт аднд, аднА будалА устАна.
(Рус, Дим) Аннд имс, Иусён имс. (Члб, Гюм) Едйнст, едйнёт бёшё. (Меж,
Гюм) Аннд Амёт' зувАт. (Гер, Гюм) 2. Един обект. Адйнсн за тукана, Ама
адЬр бс йсу. (Срж, Гюм) Нё фаф аннд, нё фаф другу. (Лъд, Кс) 3. Един от
два обекта при съпоставяне. Чёпину уд аднъта стрАна, н'ё емс уд друг ага
стрАна; АднА, адна бс. тё уд нАштс, аднА бё, аф чувАл. (Лъд, Мен, К с) И
ту вързувам'^ за нйтит'ё инъга наугудр'р, инъга надд1у; Енъгъ ныудр\‘,
енътъ нъддл'^. (Плев, Драм) АннАта набйвашё нах увАна сас кдпёлетана.
Ад нА та имешс... мдйс туа ваз мёнё. (Бал, Гюм) Енндну фАта ё-с-с-й на ёнас
барчйнине. Едндну фага, дт' на Амег'лй. (Кез, Гюм) Ут тука натАк йснндту
айсъй вервалу, йенндту н'ё вервалу; (Мхр, Гюм) Адн'ёту йё аф Т'уркййс, аф
83
Измир, а ни dry йё иф Америка. (ХВ. Гюм) Адндту бс вуйнйк. адндту бёше
аск'ёр. Андйрт. (Хеб, Гюм) Аннётё са ййнакви, аннётё са американджййё.
(Члб, Гюм) Ама на рйбугётас аннйтё. (Гер, Гюм) 4. За означаване на всеки
един от двама души. Хдрата са аннй другиупйнамс. (Мен, Кс) • ^дн'й други
— Един с друг, взаимно. • хдрата са аннй други упйнамс — Привличамс се
взаимно.
един 4 аднд, аннд, аднд, ённд, аднд. аннд числ. и като прил. 1. Еднагьв,
един и същ. Кькуд к!ад'ём с'ё аднд сгъ тъч'ём. (Плев, Драм) И наши и ваши,
врит' аннд. (Кез, Гюм) Секо сёло ённд нёдуми. (Мус, Кс) 2. Едно и също,
едно цяло. И нйштё седа са аднд; И нйштё сёлй са аднд, аднй белёдийс, аднд
йс кмёт. (Лъд Кс) Нё смс бмлй ври г' аднд; Аднд смс бйли. йс; Итува имёшё
аднд дрёшиитгё. (Лъд. Мен, Кс) Аннд смс дсмёк, йма ёйсвйк бурумиштё.
(Гер, Гюм) Аднд ейчкана; Аннд йё. (ШП, Кс) То аднд смё, брс. (Мус, Кс) •
ври г' аннд — Веники са еднакви. • с'д аднд — Еднакво, едно и също.
единдисам идин'дйсатё св. Спечеля. Не нйкана на мужйхтён да
идин'дйсатё. (Члб, Гюм).
Едирне Адйрнёср. Название на гр. Одрин. Нидйдаха ейнйм на Адйрнё.
(Кез, Гюм).
еднакъв аннйква, #днъкви прил. Еднагьв. Ал' йс врйт' аннйква
йс крйвана. йл' са раздёлёт крйвисё? (Хсб, Гюм) И йа братуч'ёт ймам,
къту^н'ёк, къту^м'сн'с сь аднькви. (ГБр. Сяр).
едничък адйн'чек. аннйчку, йеннйчко числ. 1. Едничък. Афайсднаг' йма
на аннйчку мёсту, амй замйна арабйта, замйна. (Кюс, Дим) Ййма йеннйчко
пдтсисдй. (Кез, Гюм) 2. Едиствсн. АфБулгйрийё.айнйм сам адйн'чеквёчер
прилежёх. (ХВ. Гюм).
едрене едр'сн'ё ср. Мараня. (Плев, Драм).
едър йддру, йёдру, йрдрдту прил. 1. Едър. Ду гуту й^дрдту был'кй,
др'ебндту бъш'кй; Тугйнъ купййм'с, стйнува йёдру. (Плев, Драм) 2.
Обемист, голям. Шё г' са оцйсги, вйка, коедна, шё т' станс, вйка, йддру.
(Мус, Кс).
еж йёшувё м. Таралеж. Йёшувё ййма. (ЧМ, Дим).
езиет изёт, изёт', изет' м. Трудност. Нвй дй т' ни дйва изёт'; Ни бйратна,
нс дйват ни изёт*; Нимрй си дева изёт'. (Дем, Кс) Нё бел'л’й кйкту да дйва
изёт', йма йнак дйва изёт'; Инак ни дйва изёт'. (Лъд, Кс) Изёт'. Йёце изет'
йена т'ит'унес, йене. (ШП. Кс) Шйнди, изётдйвали пйк, кугу напрёш? (Къз,
Гюм) Ама йё дти ги самй пасём. изёт' йа. (Мес, Дим) За еднд кйло имс пела
годйна изёт'. (ГБ. Кс) Тё са пдкпдна изёт'. (ХВ. Гюм) То затй видйва изёт'.
(Паш, Кс) • девам си изет' — Създавам трудности, тормозя. • дйвам изёт'
— Създавам трудности, тормозя.
език изйк', изйк'ъм. Език. Наустйтаушрёш'б1рнит'с. а фн'ётр'с изйк'ъ.
(Вол, Драм) Ъфустйтъ й? изйк'ъ. (Фращ, Сяр).
ейхога йёгй нареч. Когато, щом. Йёгй пупйтатё, т'ё штё ви и т'ё кййёт.
(Мхр, Гюм).
84
ейнозй ейнозй мест. Ейоня; употребява се и за ср. р. - онова. Видё, бак
кАто пакрйхмё ейнозй настранкдм. (Кез, Гюм).
ейонака анейка, ейнмд, ейнейка, енейка, инъйка, инейка нареч. Онака, по
инакъв начин. Занва гу вйкамё инёйка; МезарлЪчкинё ейнвАнма са стурани
ейнакд. (Лъд, Кс) II ък айтува нёма инейка. (Сар, Кс) Енёйка на дуксАн йё
(Хеб, Гюм) Напрёш бё ейнейка. (Мен, Кс) Анёйка ги думёт. (Гер, Гюм).
ейонаквози инакде, инаквде, айнаквдзенс мест. Онакова. НАла ми. вйка.
инаквде; Муабёт' прАихмс исакдс, инакде. (Мус, Кс) Айнаквдзенс дёвлёт'.
(Кез, Гюм) • исакдс инакде — Такова и онакова, това-онова.
ейонагъв йёнакъф, йнако, айнакд, айнакдва, айнаквд, ейнакд, ейнакдва,
ейнакдф. инакд. инакдва, инакдф, инакАву, ейнакд, айнакйва. ейнакйва,
инакйва. инакййи мест . Онакъв. ТА уд ейтАмба ей йс тё инакдва удАвила;
Айнакйва. айнакйва рАбути сгАнват; ТутАва вйкашё ейнакдва. ейт'ува аскёр
йма; И тдй ейнакдва. кмет'; Иштам ейнакйва л'удийё. (Лъд. К с) Има
свйнийе, йма инакййи; И тузи нёамё и тузи. Инак йва рАбути йамё и тузи. Ама
мАлко, слАбу. (Въл, Кс) Имал'па вАшнаасталък ейнакйва ?; Фафвдда ейнакд
сипи йё; Завйтава йё ейнакд, с тел'. (Мус, Кс) Айнаквд рАбути; Йё бдлна,
йё инакдф. стара; И йнако йшшё, лА са лспй пула. (ГБ, Кс) Ейт'угАва на
удугёс айнакдва; Йё са ни сетам, майка, ейнакдф. (Сар, Кс) Чи инакдва; За
айнакйва рАбути. за дйн', за йймё; за такйва. (Паш, Кс) Ййма такьйи йймё;
ййма. ййма. амА айнакд ймё н'Ама. (Бал. Гюм) Сиг А се нёкву за клАнёне, за
инакАву. (Сдн, Кс) Йессам йорё гмёнин на йёнакъф у кул. (Мхр, Гюм) Ии аф
Еврдтта смс, Ама вим ейнакд. (Кез, Гюм) АмА си йма мндгу ейнакйва. (Лъд,
Кс) Нё шё тАрним за инакд. (Хеб. Гюм).
ейонакъвана срв. ейонагъв ейнакйванакан мест. Онакъв. Ат А ту ййма
ейнакйванакануд нАши. (Лъд, Кс).
ейонакъвзи ейнакдзи, ейнаквде мест. Онакъв. Ейнакдзи йё. (Ббл, Дим).
ейонам ёйнам, айнАм, ейнАм, ей нам, инАм, йейнам, йинАм, йёйнАм,
сйнАм нареч. Ейтам, там. ЙА гу йёу трактёриштё инАм удгдрё. (Кюс, Дим)
Имам с'А йёйнАм аркалАшё. (ХВ. Гюм) МАлак Дёрвён йё инАм. (ГД, Дим)
Ейтам. Сё ад айнАм шё са убдрни тё нахдзАд' анАй са; То исАй, вас ей ну ран
на инАм пак; Ни дАдаха ейнам на Адйрнё. на Арнаут.тука мйжёвенё; Ейнам
на буруман агА излёзёш, шё г' видймё сас сёлуту; Ам нё инАм; Уд айнАм т и
видё, от буруман; Йё, йё. дёну айнАм; Сёт'нё ф айнАм шё ту знАиш; Ал 'айнАм
стё след'?; Лё^ейнАм да-а шё мин Ат и афшёмла шё с ддйёт; ИнАм гдрё йма
асфАлту. (Кез, Гюм) АйнАм йё, нё, нё тука; Зёха ейнАм, дрАга йё зёлу; УдзАт'
усгАнва сйнАм; Бёш дн кишй ги у ткАрату ёйнАм утвАдё; То йма айнАм; А м на
айнАм да айтус км стё дашлйли?; То кАту нАми с'едс инАм; Седели ейнАм
на пён'джерсна; Тд са пАк айнАмусёрАзу, чс йс м'ётналу аф падйнана; Дйту
ддётайнАм наддл; Ейтус БубатАр ёйнАм с'ёлу йма. (Хеб, Гюм) Айттам ййма.
лё грАнипана нагдрё ййма бук; Нё. на нагдрё, на Шапчй, айнАм пАдналу
градушка: АйнАмййма йёдйн път'; Е-е-е-йн&м. пуд ёйнёс дирёци штё нАйетё,
ште вйднтё ёдйн път' солА, на исъ стрАна; АйнАм на сдзатдА нё фАти. дА лё
85
зёмётё асфйлтуту, ёсйй пат'. (ГД. Дим) Турски нёма айнам с У; Лё гу и нам:
Йё. чё ад айнйм на гаку; Чсуд йсйнам сетне на гак ги йе асфалту; Айнам штё
искйратё кършй; Ейнйм мнбгу дудат на д'ёнё; Ей нам, д'ёну йма, ниш, фаф
харъса кёдйк'; Ут Кържёлъ, ёйнймуканак, дудат айнам натдрё у фчёрё. (Мхр.
Гюм) Айнйм атй пдйетё, тамудддл ййма на дирёк мйкина, мйкина ййма; Ха.
айнам, ай нйй шё са завййетё; Харйдра. Петрблуфу, йа, т'ё са врит' айнам
натдрё: Айнам штё пдйегё, айнйм (Мес. Дим) Сйму сйпёш сёмёгу айнам;
Мдйту кдпелё на айнам йё, мдмчёту; На удрйвашё айнйм и зимашё; Алё
а ггдйёш айнйм йма пот'; На айнам нимдйтё бди; Нйшёт айлък йё айнам.
(Меж, Гюм) И тй шё дй ф айсъзи река наддл да излёэёш на айнёзи кйшти,
айнйм каршй; Хй. нах ёйнйм нагйк штё варвйтё; Пдпигайтё айнам, аф
кафёнёну. (ТМ, Дим) ЗамутСлйвув'на, пд-угейм ут Слйвув'па башлёдйсува
айсу път' натдрё, ата варвйш айнам; Ха, ёйнйм ййма йсфалту; Уд йёйтуз ду
Йинам. (АК. Дим) Ёйнйм, Мссёмлёр ййма муедфчёга. На Мссёмлёр йма
муедфчёта; Нёбё, Хйлё, ёйнйм; Хйлё айнйм улгдрё; Одётда рйбутёт ёйнйм.
(Ббл, Дим) Тй ту завдт нёга айнйм адгдрё; То бёшё айнйм; Ейнйм кви йма
мёстй натдрё, бура; Не ймамё айнйм бол. (Гер, Гюм) Айнйм, при чинйрён
удгдрё им'йлу кил'сё; То ёйнйм пак бучйё; Дёну дирёцинё привйлёг, ёйнйм.
(Чка, Гюм) Айнйм ййма мнбгу аскёр, занйрат турцинё наейм. (Чпк, Гюм)
Ейнйм бё; Нйиш, аннйш айнйм гййёт бё рёкалу. (ХВ. Гюм) Йс-ё-ё инёйё
агйлё са мдйи. айнйм каршй. (Къз, Гюм) Ис лё йё му стдрих йёйнйм йённд
йёгй члё. (Кюс. Дим) Изнйчё сланц 'ёту, уд айнйм изнйчё. (Ч М, Ди м) 1'й дирёк
вйдиш ли айнйм дирёкё? (Члб, Гюм) Ама айнйм. (Ери, Гюм) • па айнам —
В ония краища. • на инйм — Матам, в оная посока. • на айнйм — Патам.
• лё„сйнйм — Точно гам. • айнйм наддл — Пататьк, в оная посока. • нах
ёйнйм— Патам.
ейонамзихана йёнймзикан нареч. Ейтам. Лсжст аф байрёт, йёнймзикан.
(Къз, Гюм).
ейонамна йёнймна нареч. Ейтам. Да ддйёт йёнймна, йёнйм, за йёръм
сайт'; Да ддйёт йёнймна. йёнйм за йёръм сайт*. (Кез, Гюм).
ейонамо айнйму, ейнйму, инёму, ёйнама, ёйнйму нареч. Ейтам. Ама
ёйнйма каршй ймамёд'ук'йнчё, кдлкуту нё сигу изёвамё. (Чка, Гюм) Ейнйму
р'йка ййма ейтука; Ейнйму р'йка ййма ейтука. (Къз, Гюм) Уд айнйму, уд
асфйлтан ёйнйй наддл. (Чпк, Гюм) Керасё йё инйм. Бишггклй - инёму. (АК.
Дим) Харйдра йё айндй сёлу. айнйму. (ТМ. Дим) Дудатайнйму. (Кез. Гюм).
ейонамози айни\музи, ёйнймузи нареч. Ейтам. Ёйнймузи йё; Е1а виеднё
ййма ёйнймузи бучйки, йма на Хёбйл'ву са бучйётё йслъ. (Ббл, Дим) Д'ёт
вйдехтё а рал а айнймузи; Йё да рйбугн, кйуринан шё сёдй айнймузи. (ХВ.
Гюм) Ситй ти заштб пупйта Алёнан айнймузи? (Члб, Гюм) Ййла бёутрё
айнймузи бё. (Кюс. Дим) Кадё йё Руса айнймузи? (ЧМ, Дим).
ейонамозикана ёйнймзикан нареч. Ейтам. И йёдйн кавйк ми дйдё ут
рёкана ёйнймзикан. (Къз, Гюм).
86
ейонамока айнА.мука. айнА.мукана. ёйнА.муканак нареч. Ейтам. >zr
КЪржёлъ, ёйнА.муканак. дуда г айнам нагдрё уфчёрё. (Мхр, Гюм) ХарАдра.
айнд сёлу айнАмукана йё. (I'M, Дим) Ейтам. Граница штё i раде г нах
айнА.мука. на Мусалдву, а.мА нё знАм. (ГМ. Дим).
ейонамокана йёнАмукана нареч. Ейтам. Чё натАк, ниш. тд йё виде
Слйвувцауд айнуй, йёнАмукана. (АК, Дим).
ейонэи ин А с, иназй, ейнАс, Айнес, айнёс, инёзи, инёс, инее, ёйн'ёс, ёйнёс
мест. 1. Ейоня. Ну мАлкучку ни нише игам инёс каури, а ? (Хеб, Гюм) Ейоня.
Инёс сё. инёс сё, иное устАнаха йАлньс. Инёс сёлА устАнаха; Два фуру на
ййма. два. Инёс фу руна дукАрва г нам; Как йи вйка тё на инёс касабй ? (Сдн,
Кс) Е-е-е-йнам, пуд ёйнёс дирёци штё нАйегё. штё вйдитё ёдйн път' солА. на
иск стрАн а; Айнес пёрки, дёту са варт'кт. (ГД, Дим) Зад ёйн'ёс первён'ё йё
асфАлтуту; Тё йё джумъйё инАс. Ин Ас йё джумъйё. (Мхр, Гюм) За инАс да
сгАнё йёврд, туг А с шё запдмнёш мдйтё уратй. (Рус, Дим) Зал айнёс дирёци
каршй ййма йи другу йёднд Съчён'лй. (Чка, Гюм) Инее пък напрёш, инёс
балкАн-ъ, мАкмадъ, д'ёт йма. (Срж. Гюм) БулгАрё ёйнАс шдшё гулё.ма ас
каквй д'узён ё прАви. (Ббл, Дим) Ама на инёзи. турскинё. намдт ни над'вй.
(Кюс, Дим) Ей иназй барчйнана (Кез, Гюм) А, уд айнёс! (Мес, Дим).
ейонзина срв. ейонзи индзёна мест. Ейоня. Беа наудили рАбутАна за
индзёна. (Чай, Иср).
ейонова айнАва, инАва. инвА мест. Ейоня. И сё инАва ёха нагйнё пктёс да
станё; АлА айнАва. *А. (Дем, Кс) Кдлку дёцА имАлу ну инвА? (Мхр, Гюм).
ейоновавкано срв. ейоня енвАфкану мест. Онова. А ваф вАшну дал' нёма
снвАфкану, аг А ссдйш дА т' плАштат? (Чай, Иср).
ейонованака срв. ейоня ейнвАнака, ейнвАнакан мест . Ейоня. Иуд Угурлй
ейнвАнакан, дёну вйкамё ейнвА; Мезарлкчкинё ейнвАнака са стурани ейнакд.
(Лъд, Кс).
ейоногава ейнагАва, ейнутАа нареч. Тогава. ХА, на мдйёт байку ейнагАва
садудёли. (Хеб, Гюм) ЕйнугАа. (ХВ, Гюм).
ейоногаванака ейнутАванакан нареч. Тогава. Напрёш йё бйлу йеце
стйснату ей ну г Ава накан. (Лъд, Кс).
ейоногаз айнугАснареч. Тогава. АйнугАс йма ксстёрмё. (Хеб. Гюм).
ейонози айнус, ейнузи, ёйнус мест. Ейоня; упогребява се и за ср. р. -
онова. Тё са чАк на айнус, на айнд са чАк желёзАиа. (Хсб. Гюм) За йирмй
г 'ун гу удбАйи ейнус. (Чка. Гюм) Ейнузй йё. (Кез, Гюм).
ейонолкова индлку нареч. Толкова. Тд йё индлку. (Коз, К с).
ейонъй Айни, Айнёй. айнй, айнАй. айнёй. айнёй. анАй, ейнйй. енйй, снАй.
енёй, инй. инйй. инАй. инёй, инё, инёй. йёйнъй. йёйнАй. ёйнАй. ёнйй нареч.
Онака, по инагьв начин. Айни, Айни; Трса са вдйга енёй; Т'ё йи са накАза.ги
инАй да сгАнё; Нё гу вАрткамё инАй; ЕнАй йё; Тд гу и н'ё ёнйй завёмё; То
енйй нё сгАнана бё. (Хеб, Гюм) ЙёйнАй, йёйнАй, йёйнАй, йёйнАй нагдрё; Сё
ад айнам шё са убдрнитё нахдзАд' ан Ай сА; Алё ад ёйей за д'ён айнёй гу лё
вйкот. (Кез, Гюм) Кдкинопд, айсу зувАт айнй; Ай сё нагдрё. айнАм каршй аг А
87
пдйёш, завъй са на съртан йёйнъй. (АК. Дим) Да. да. инай викамё, кумпйрё;
Жёнцку аку йс кучка, ника, тд са штёни. Енйй викаме. (Ери, Гюм) Вам ага
пддиш, шё са вар гниш насам, айнёй нагдрё, дену вйдиш пат'; Иёйнай йё.
(ТМ, Дим) Айни. Айни, мйджу; Сёт'нё ат а ус тан ё мърва ейтну, айнибё. кЪкту
ти знаёш. (Чка, Гюм) Иендту иеёй йскаду, йендту инёй йскаду; Ам ч и дали
йё билд инай?; Айнёй! (Мхр. Гюм) Инс, нё гу вйкамё, йма кйм ги нёки башу
вйкат; И гу инйй вйкамё иду. (Гер, Гюм) Ейсй са фпр'ёгамё на баййрёт, на
айн и. нарёжёмё и айди. (ЧМ. Дим) Сётнё инай итакъ аннд й скалу и н'ёга си
йсу. (Бал, Гюм) Уд айнаму, уд асфйптан ёйнай над Од. (Чпк, Гюм) Врйт' са
ейнйй; Инёй ей гу вйкамё. (Мус, Кс) И турскуну айни. айни йс завёмё. (ШП,
Кс) Нё смё вйдёди. айни. а браву; (Рус. Дим) Енйй га ше прйвём рабута.
(Меж, Гюм) Анйй йё, дёдй на инёй. (Члб, Гюм) Три, д'ве, инйй. (Дем, Кс) Е
ма инй где да. (Въл, Кс) Айнай на учёха (Лъд, Кс).
ейонъйка айнёйка, снййка. енёйка, инйкана нареч. Онака, по инакъв
начин. Шё ей са вдрнитё на сйй, айнёйка. (Кез, Гюм) Сс нё трёва дй йё
енёйка бё. (Срж, Гюм) Нё йё инйкана, кд да прайиш? (Къз, Гюм) Ниш сё бё,
енёйка, енёйка. (Ери, Гюм) Енййка. (Меж, Гюм).
ейоня айнйй. айнд, айндй, айндйё, андй, ейнйй, ендй, инд, йёндй, ёйнйй,
ёйнд, ёндй. айна, айнава. айнайё, ан'два, анай, ейнд, ейндва, инъ, нава,
ёйндва. айни. айни, айнйй, айнд, айнуй, айнва, анва, ейнва, енвд, инй, инвд,
йёнва, ёйн 'уй. ёйну. ёйнуй. ёнвд. айнёй. ейнёй, ейнё, инй, инёйё. инёва мест.
1. Ейоня. Че сётнё штё и злёзё те рёката на йёндй кёдйк бёд; Тд и йёнва
бдлну; Чи га са въртнитё, ф айнд бел кёдйк штё пддитё, лей; Агд йштетё,
айнва дсфалту йё дёлёчё; За ёнвд. ёнвд; Ат айсъ страна й ат инъ стрдна.
(Мхр, Гюм) Кадё шё варвйш? - ма пйга ёйнд; Тд йё седёлу дн беш сене
на енвд; Фаф айнва сёлу му йё кдштана; A-а, айнва йё крйвуну; Крйвуну йё
ёйнвд; Айнва йё пд-прдва рабута. (Паш, Кс) Йи анва надулу са сё; Ейнвд
йё дёмёк; Айнвд нё мёса; Пддат пу айнёй касабй. гудем' касабй; На айнд
са на к желёздна; Ракана му трёпёри. Трёсё му айнва. (Хеб, Гюм) Ха.
айнва; Ексимолдзиси iy зу вот инва; Вдда, ада гурй инва; Ейнё, дёну праве т са
пупажййё; Xi, айнна; Има ли тё да прйвётейнва ?; Иейнвд гурйд'смёк. (Мус,
Кс) Айнёй, айнёй, излйза айнам лётвё, лётвё, зам йёндй чукар йс Мёрйкус;
Ейнйй кедйк ййма асфАлт; Ду ёйнуй, ду Мёхрйкус йма дв&йсм килумётра.
(ТМ. Дим) Айнва ей гам йё майката; Ендй чулёк е бйл; И загубйл са ендй
чулек; Айндй път' хубавё за нам; Тй.му са ейна банё. (Лъд, Кс) Ага йи чу
ейнава пёснё, тё йё пёеха; Та н' дАвашё да йё пёйёт нйва песнё; Айндйё
кётйпнё запйли нёва къш ти. (Мен, К с) Андй шарйп; За т айнйй бурун, вйдиш
ли ?; Алё айнва квд йё, алё; Айнйй вйдиш ли ту? Айнйй хубау мёрйеа. (Члб,
Гюм) Иа айнйй чётйл йё ан'джёкд'орг кил'умётра; Ата заминётё ёйнйй, лё
зат ёйнйй чубук бё й шё пддетё на. (АК. Дим) Айнйва дёпоно кадё йё?; Ха.
айнава дёпо игам; А. андй барчйнка патйска; Айнайё страна йё стдрана.
(Въл, Кс) Има мндгу арёт'лйци нд айни; Айна шдшё, ве д'ё стё фатнли; И
88
ёйнд ут тйм прупАдиа. (ХВ. Гюм) Д'Адуту ни знАм как йё на айнвА: Ама
инд чулёк итуй йё: Ис гу ни помнс инй чулёк. (Бал, Гюм) Айнва звАт да са
прикАжттш; ЕйнвА йште да кАже кабул'; ЕйнвА йе кАурин, ейнвА. (Иср, К с)
Йеной чслек видом; Иё-ё-с инёйё агАлё са мдйи. айнам каршй. (Къз, Гюм)
Такое, лаутё звет ейнва; Ей ней калайджййё канА йё и тус? (Кез, Гюм) И шё
зима ейнвА; ЕнвА, ёнва са уплАши; ИтАм са нё ёнва. (Чай, Иср) Тука файнй
йё кавёта бё; Тд са на айна страна. (Меж, Гюм) Ага пддиш на инй месту,
ОСтАнава и не. (Срж, Гюм) Афшёмлахи фпрёхме вафайнва. ф Шумна. (Сдн,
Кс) А, нёма, йма гдрцё фан'Ава rapid. (Коз. Кс) Нё мдатдА йё стдрётёйнАва
шдшё. (Ббл. Дим) ХА, сйнвА йё; ЕйнвА йё. (ГБ. Кс) И загубит са ендй чулёк.
(Лъд, Кс) Тд и йё ймам инвА. (ШП. Кс) КинА вйка ейнвА? (Сар, Кс) ЕйнвА
йё. (Дем, Кс) 2. Ейоня; употребява се и за ср. р. - онова. ТА са зймали
дАжба утсйнвА, ут Дёрндерё; ЕйнвА мёсту, ейнвА нАиш ли? (Лъд, Мен, Кс)
Айнй гвА бё, тд пак за кумпйрё; Айнй са арАпка тр'Ава да йё. (Меж, Гюм) Чё
натАк. виш. тд йё виде Слйвувца уд айну й. йёнАмукана. (АК. Дим) На ёйн'уй
сёлу ймам ад нА мдма дАдёна. (Къз, Гюм) Харйдра, айнд сёлу айнАмукана
йё. (ТМ, Дим) Айи гу каршй ёйну сёлу. (Ббл, Дим) КАк му кАзава инёва?
(Шех, Кс) • нА Айнй — На онова място.
ейсаквози срв. ейтаквози айсаквдс мест. Ейтакова. С А сам айсаквдс.
(Хсб, Гюм).
ейсакин срв. ейтакъв йёсакйн' мест. Ейтагъв. То ЙА чок гАл'ам йёсакйн'
инсАн, М'амёт'. (Члб, Гюм).
ейсакъв срв. ейтагъв айсаквАн, асакАва, исаквА, айсАку, айсаквд, ейсакд,
айсакви. и сак в и, ейсаквАн. и сак два ну-мест. Ейтагъв. Айсаквд тм научйш; На
айсАку ламарйнат ай тузи, айтус. (Хсб, Гюм) Такъв. Жет айсаквАн прАви;
ЕйсаквАн ма дукАра б Айку йётус; Имам исаквА рАбута. (Рус, Дим) Йё ймам
две исаквй; Нёмаш ейсакд, мейл ст да рАбутиш? (Меж, Гюм) НумАцку й.ма пу
нАми нсакдва ну. (Мус, Кс) Имёттте жёна, асакава бёшё. (Бал. Гюм) Айсакви.
дёту йё ётуй. (Хсб, Гюм) • на айсАку— На ейтова.
сйсакъвзи срв. ейтажъвзи исаквАс. айсаквдс. айтаквде. ейсаквдс. исакдс.
ёйсаквдс, айсаквйс, исаквйс, йёсаквйс мест. Такъв. И вйд'ва рАпка да йма.
йи зАрнуту ейсаквдс; Чёмб'ёр а, айтаквде; Айсаквдс ги учй; Ас булгАрска
карта. бейёу. не исаквАс. (Хсб. Гюм) АгА ти прАви ш нахтАр, нахтАрё исаквйс;
Муабёт' прАихмё исакдс-инакдс и кАзава на хдрата. (Мус, Кс) А-а-а тука,
д'етутттах на Вёл ин трат. нАйсх айсаквйс чёмуви. тулёми чёмишта. (ГД, Дим)
Ейсаквдс би нА де йма ай тува? (Кез, Гюм) Ейсаквдс. ёйсаквдс, ёйсаквдс.
(Мхр, Гюм) Напрёш ндссхмё йссаквйс. (Ббл, Дим) Ейсёс прАвёт ейсаквдс.
(Кюс, Дим) • исакдс-инакдс — .
ейсамен айсамнаса прил. Отсамен, който е от тази страна. Лёут сёлуну
агА излёзёш. насАм, наддт фА гаш, нах твъннана рёка, нё нах айсАмнаса. (ТМ,
Дим).
ейсамока срв. ейтамока айсА мука нареч. Ейтам. Тё са гАмука устанали.
89
пък пашне айсАмука. (ЧМ, Дим).
сйссга ёйсё, айс'ё, айсигА, айсё, ас'ё, асигй, ейс'А, ейсА, ейсё. ейсигА,
сйсёга, сисе, не'А, исА, неё, неё, исё, йейса, йизгА, йёйсё, ёйсигА нареч. Сега.
То ейсё й.ма напрёш да а; Тё са неё пак МацёристАн; Ад неё кул'Ануту ма
були; ЕйсА ше дойё; Ейс 'а ка чак, ка чАк, ала е пашипор; ЕйсА пак бйр йёврд,
бир утус йё стАналу; Ейсё сам йел ут едда бё. (Меж, Гюм) АйсигА йё бин'
беш йуз ёврд; Елё айсё шё да вйд'мё; За тей айсё ддйммс; Да нёма ёйсига
дуслук; Штё гу фАтё ейсё, шё му йзмакнам шййега. (Лъд, Кс) Д'ёт са градй
йейсА; АмА ейсё з'ёма ут ёйтус натАм. Ейсё кдлку устАва. д-о-о!; Ейсё; ЕйсА
ас каквд ддйёхтё ейтуа? (ХВ, Гюм) Ейсё адАш, ейсё' адАш К'йми йма чёк'
дат'; Ас'ё; Ду неё сарАбати йёштё; Ейсе шё гуфАтиай тук а вАшту бёки. (Кез.
Гюм) Н'е неё смё фукарй, нее; Облитё елйви напрёш ги збйраа, ги сушёа,
пуп Ару ва ги, ма неё ги не збйрат. (Ерп, Гюм) Айс'ё, д'ёсу йдат ее, и т'ё са
факАрк'ераей; Ас'ё ёй, у-у-ха, у-у-ха; ЕйсигА, d-о-о, напрёш. (Мхр. Гюм) Ам
на айтус далёчку дуда и сёлу стАналу неё; Чука г ги, с игрАйёт асигА, чукат
ги. (Гер, Гюм) ЙизгА си йё, йизгА си йс хубаву врёмёсу, Ама нё знАм из
БапАрийё. (Ббл, Дим) Пък йёйсё йё йёл'лй киломётра; ЕйсёгА му кАзва исё.
(Хсб, Гюм) Исё пак айтъй. Исё?; Со дем' на сдр са дашлй исА. (Срж, Гюм)
Ейсё. вйка, йс тёбё, вйка, тиотсуках. твотгрёх. (Мус, Кс) Исё са са разделили.
Ама пАкса газдват. (Мее, Дим) Се кАзва ёлё беш кёрё телёвйзуратейсё. (Рус,
Дим) Пък ейсё. ейсё ей тука. ейсАва вдда е. (Мен, Кс) Ама не'А са икй тарък
устАнали. (Члб, Гюм) Те варв'Ат исА на джумАйё. (Чпк, Гюм) Исё вдргё
прАвё. (Ш! I, Кс) • ад исё — Отсега. • ду исё — Досега.
сйссгази не Ас. исёзи. ёйсёс нареч. Сега. ИсАс йдат, ич дёту ни устАнва
нам. (ХВ. Гюм) На к'ё иди г'с вё исёзи? (Брг, Кс) Ейсёс нё пукрйваг. (Кюс,
Дим).
сйссганака ейс'Анакън нареч. Сега. Има ейс'Анакън чётри гудйни. (Лъд.
Кс).
ейсова срв. ейтова айсвА, есвА. исвА, ейсвАму мест. 1. Ейтоя. И вйкамё
айсвА йё устА; ЕсвА сёло ейтус Мёнково, башка, т'урл'у лАфи; Ше стдриш
сва, вйка, есвА; Е исвА сё кдлку е исвА дебёлу, ИсвА йё МустАфчёву, стАру ту
сёл'у. (Мус, Кс) Мдй бубАйку е айсвА; АйсвА ту зймалё ей уд ай гама. (Лъд,
Мен, Кс) 2. Ейтова - упогребява се и за ср. р. Ниш кугрд йё исвА. От к'ё
исвА ?; Йё тй шта кАза. вика кутрд йё исвА. (Мус, Кс) Ейтова - упогребява се
за м. и ср.р. Лёй и ейсвАму бАбанаутДерйдерё. (Лъд, Кс).
ейсованака срв. ейтованака ейсвАнакън, исвАнака мест. 1. Ейтоя.
ЕсвАнакън йав.тёт' на ёвлйчка. текс, гекё. (Лъд, Кс) 2. Ейтоя; упогребява
се и за ср. р. - това. ИсвАнака, кин Асу ст Анва. (Лъд, Кс).
ейсоз срв. ейтоз айс'ёс мест. Ейтоя. ПарАтик йё пътёт брё, нё мдитёутй
със айс'ёс арабА. (АК, Дим) Айс'ёс инсАн дёну дуда, пАк ше уживАва. (ХВ.
Гюм).
ейсози срв. ейтози айей. айсус, ейедзё, ней, айсъзн. айсъс, айсАзи, айсас,
айсазй, ейсАс, исъ, йёйсус, айей, айсу, айсузй, ейсу, изй, ней, ису, йёйей,
9()
ёйсус. ёсй, айс'ёзи, айс'ёс, айей, айсё, айсёзи, айсёс, ай сева. айсёс, ис'ёзи,
ие'ёс, ней, исёзё, исёс, исизй, йиеёс, ёйс'ёс, ёйсё, ёйоёй, ёйсёс, есу, айсАс
мест. Ейтоя. А -а, ёйсё гАйёт ни знАйёт пумАцки; Айей, ейсй парс байё на г Ай;
И исёс на знАйёт да думёт; Айсёс думёт; Айсё сел А на, айей, айей, ай ей; Айей
врйт' пумАцки думёт; Айсе врйт', врйт'са турци айтус; Ией ей са саму мёнё;
Изй адйё да мА спумйна; Там ддём. у г та м ги дунйсам айс'ёс; Т'ё и йиеёс
са пумАци. (Меж. Гюм) С'А ие'ёсдёцА итузишд гу нё знАйёт пумАцки?; Иди
лё аф Иск'ёчё, ис'ёзи, д'ёсу са прАвиди и Айдё, ни знАм; Айсёзи, йс дёсу ти
вйкам, ййрми д'орт к'ой; Никит нё 61>дё айсузй; Айсу нд са разбёрА; Кък да
бъдё ису?; Айс'ёзи рука т, зёли еадА рукат; Ивйкамё какнА рабутёт айс'ёзи.
(Мхр. Гюм) Ай с Аз и крАва йё дн беш индж'ё, ййкалу; За ейсАс пар А кдлку
мджиш да рАбутиш?; АйсАс йё пд-убаву на йёйтус; Уд айс'ёс сёлА бё; Ниш
стАртё какнА йё, кАту исизй; Лёй ги исёзё. Айсд нёй йё злё апАсён; Лёй ги
исёзё; Етус пак ейедзё бАйку туму дАли; Айс 'ёс чурёшё вёл' дунёсахтё? (Хеб.
Гюм) Дсмёк айей Аврдпа, Аврдпа бирлид'ёк'; А ма йё ййнакву йёйей. Айей
тд са на йёдё; Айей Селёнйк. бе йсу; Ама вА ми ней, канА ти кАзвам, вами ней
кумунизлйк' ба тарйеа; Тё са с 'А пак айей ЙирАк, д 'ст зувА т. (Чл б. I юм) Врйт'
са ие'ёс пумАкухорийАнё; Сё да сА варвй, утйдаа йиеёс; Е-е-е-йнам, пудёйнёс
дирёци штё нАйетё, штё вйднтё ёдйн път' сод А, на исъ страна; Айс Ас врйт'
б'ул'г'ёса, то врйт' б'ул'г'ёса пйсува. (ГД. Дим) Чё дуудат сёт'нё гурцетё,
чё запАл'ва т ёйсус сёлу гурцетё; Тё ти били врйт' запАлили ёйсёс кЪштссё,
Ама сёт'нё съ вЪрнали; Айсъс къшга хубава. айсЬс къшга парАгика; ХА, на
Чука, ёйсёс са ут Чука. (Чка, Гюм) ЕйсАс би нА каквА йё игува бё?; На ней
пот'ше слёзиш; ТвакутА са клАвани айсёс?; Иейса рАбати йёштё; НАшеа. ма
пАк ейсАс к'упрййё чйкагра йё?; ДАли ёсй нАшеу сёлу брё?; Йа, ней мдйга
бубАйка. (Кез, Гюм) Мдйту жёна с йёйсус жёна даржй магазйнетё, сёстра
йё; Есу; ейсус йё йёръм ел 'лй алтмуш лептА; Бин до кус сл'лидё стдриха ейсу
сёлу. (Рус, Дим) И н'ё си гй мрАфки зувём ёйс'ёс; Айсёс са алёвйтё врйт'
тукази; Ут айсАс стрАна са. (ЧМ, Дим) И тй шё дА ф айсъзи рёка наддл да
излёзёш на айнёзи кАшги. айнАм каршй. (ТМ, Дим) Г'у айсАс бсл^д'ё. айсАс
йёкА; А-а-а, го ней гул'Ам палАвражийе. (ХВ. Гюм) Збйрат, амА то ёйтус,
го ёйеёй нйви, тё нё прАвёт с'Ану. (Кьз, Гюм) Айсёва трййси дёнё мндгу йё
хубавуда изгувёиш. (Шех, Кс) Шё ми дАва исёспарй, ирмй еврд; Айсазй кдеа.
(Мус, Кс) Айс'ёс баййрё, тё бё.хА напрёш пд-ййнакви. (Мее, Дим) Мёртйски,
исёс са врйт'пумАци. (ЛК, Дим) Ут айсус бурумудгдрё. (Кюс, Дим).
ейсозика срв. ейтозика исузика мест. Ейтоя. Исузика ут Ман'дйса ку йё.
ут Ман'дйса иймат на МАлкуД'ервён. (ГД. Дим).
ейсой срв. ейтоя айс'ё меси Ейтоя. Айс'ё йё врйт* чёран пАт' бё. (ХВ.
Гюм).
сйсолкова срв. ейтолкова иедлку, иедлкуф, йёсдлку, ёсдлкува нареч.
Толкова. Вйд'ува г т'е кин А мй си кАзал, иедлку си стдрил'. (Ерп, Гюм) Опт
и тл'ибдка а ду иедлкуф. (Лъд, Кс) Та йесазку йёврд да клАва. (Меж. Гюм)
Дёмёк дуда ёсдлкува еврА. (Хеб, Гюм) Тд йёда иедлку стдрён. (Кез, Гюм)
91
• да исдлку — Дотолкова.
сйсоя срв. ейтоя айсд, айсдй, айсу, айсо, сйсй, ейсд, есдй, исдй, ису, ёйсд,
ёсйй, айсу, айсъ, айса, айсава. айсййё, айсе, аса, ей сана, есйй, ней, иейва.
исай, нее, ёйей, ёйей. йен, ису, айей, айсу, айсвй, айтва. сйсй, сйсва, есу,
сева, ней. и ед, ису, неё, исвй, сйсй, ёйсуй, ейсвй, ёйсвйк, сева, айей, айсд,
айсе, айсей, ейсе. есёва, нс'ёс, неё. исдй, неё, исёва, ейей мест. 1. Ейтоя.
Как пазнйва ней!; Вйдс айса кдшга; Айсва та Кйми брё; То айей ги адйн
е; На ис'ёс стрйна; На иейй страна да фйт'тё, на и тус тттё излёзстё, на ней
пот'; Ёйей пак кагра йё?; Котрй т' казва и ед ттомйци?; Ше миндва да нс
нее места; На зйт'и Кумотинй исвй адаш; Ут исс страна, Мёмёт', ду ней
са рйбути; Аре вйш пак па намерйеа дй са нё исдй; Ейсва. барчйнисё, сйсва
тй г' йдите, шё ддйдё байрек, чернён байрёк; Ейей, дё ней? Ейей да, тй да
с' качёк; да фйтёт ас матдра; Ирит' дёсната, еейй дёсна та и Змитйда; Ейей,
д'ёт, д'ёт tunтиш мёстдсу; Алё ад ёйей за д'ён айнёй ту лё вйкот; Ейей пак.
чека мйлку. (Кез, Гюм) Ейтёй са пуска г въз айеёй башёшё; Дуда есу сёлу,
дунйса; Ейсвй сё мушку фидйн'чё, купёту, купёту аф касабдта; Тй йи косии,
пак айсё пак нё.му; Аннд смё демёк; йма ёйсвйк бурумиштё; Ен-стйруту ёсйй;
Айтвй нйшёт мёмлёкёт' ёйтйм рйбути мё нёйё; Амй на ёйтус, на ёйей страна,
удгдрё ёйей. (Гер, Гюм) Мдне йё, ам айсд ажййё ми ту йё дйл; Ейсвй йё
Йибйлёву; Ле ейсд бакшйш тё найда г; Айсд нёй йё злё апйсён. Айсд; Ейсвй
йё гърмйчка бё; Айей са врйт' астарёли; .Айсд учйл'ник гу зйпритё; На ней
стрйна са звё КЪржёлъ; Кутрд бё, исвй ит'ува?; На айсд чулёкла ейпё. (Хсб,
Гюм) Шё едднеш, вйка, на айей скёмлё, вйка; Врит' еейй рдко, врит', врит';
С айсё пари, вика её ше хрйнём кдшга, вика Айсё пари са бълй. вйка. за
ттёттёл: Нё иейва кипрййё; Агй йма л'ёк'д. есдй, бунд; Шё зёмиш ёйсвй, вйка,
да ту ам'ёсиш. (Мус, Кс) Штё зёмёту на айсъ страна; Айей стрйна айтус
ййма гйсти байрё ййма; Айнй м на едлат дй нё фа ги, дй лё зёмётё асфйлтуту,
ёсйй пат'; Айсу йё ддилу на Кирийакй; Имёше и ед лен' тука да пурдйват
българё, цйганё. (ГД, Дим) Ейтука ейейва вдда ут ейейва йел'чййё да йма
вдда; Ейсё ейейва вдда уд ейейва йел'чййё да йма вдда; Исдй миейр сидй
итува бё; Айсё, д'ёсу набйа ф ддлнаса маалй. (Мен, Кс) Тё са исс бдл'ни;
Айсдй сс; Кйк йё стйналу ису д 'узён'; Кькту вйка ёйсу й си, тугйзи йма страх;
Ат айсъ стрйна й ат инь стрйна. (Мхр, Гюм) Айсвй йё пътёт на Дёдёагач;
.А, неё сёлу штё; Айсд йё нё убаф път', айсд йё лдш път'; На айей стрйна шё
ттййё тё д'укёнё г. (XВ. I юм) Кдкинопд, айсу зувй тайнй; Зйм ут Слйвув'ца, ттд-
утейм ут Слйвув'тта башлёдйсува айсу път' натдрё, агй варвйш айнйм. (АК,
Дим) С'е айсу месёчйна он йёдй; Айсу йё. вйкат, айсу йё; Мой туакрабй йё сс
айтуа, айсумагазйна даржй. (Рус, Дим) Айтус, вйкат, айей едлуутдё живёйё,
бе йёу?; Айсё са врйт' тту мйци айсё; То байрё ваф айсё стрйна. (Меж, Гюм)
Айсу сёту бё турцку сёлу; Ейсё са ут Мёхрйкус, Ейсд, ёйсд пуши; Айсу йё
уд Мёхрйкус. (Ббл, Дим) Атй са сётнё търттите зазёли айсава зёмё; Та йё лё
иейва бйнё са путтрименй ейтвй. (Лъд, Кс) Ейтам елйза ейейва рёка; Ама
ессва драве су йёк'; Да ймаш сорцё на есдй свёт. (Шех, Кс) Бе ёсвй дё ли
92
йё?; Тд ги каа аса арабй; Икй бучу к ёврд дйва ёсйй прим, прим. (Срж, Гюм)
Есвй йё далеггу гЪрцёмсём йё дадену; Мёне сева ку ми стйнс. (Лъд, Мен,
Кс) На иейй джёмййё йё Браганкуву. Братанкуу. (Брт, Кс) Прит* айсё сёлй
сауд Мёхрйкус бё. (ЧМ, Дим) Айеййё вдда флйза на Г'ум'уджйнё. (Лъд. К с)
Айсу йё с'а дёмёк хае булгйр. (Кюс, Дим) Да са другитё, не исёй къшти.
(Бад, Гюм) 2. Ейтоя; употребява ее и за ср. р. - това. То уткдлёшну ней;
Йё гй удйрёт буннй кукдшка, ёйей мёлёшникат му. (Гер, Гюм) То йёсьй
дйдё булгйрёт ней, не манастйр нахпрёш. (Чка, Гюм) То ней за врйт' лёва;
Ха, праве ней. (Срж, Гюм) Ней, дёну вйдиш кулйби, Керасё йё. (ТМ, Дим)
Мёгат гу фаф вддана, исёва дарвё. (Шех, Кс) К'ут'уклй, ису К'ут'уклй зват.
(АК, Дим) Крйггу йё ису, дл'йгу. дл'йгу. (ЧМ. Дим) Тд ми дйдё ней месту.
(Къз, Гюм) То ису гулёму. (ГД, Дим).
сйсоя срв. ейтоя. айс'у мест. 1. Ейтоя. Нела дй ти дйм айс'у мёсцё, да
си егдри кйшгата. (К ъз, Гюм).
ейсува срв. ейтува айсува нареч. Тука. Айсува йе. (Кез, Гюм).
ейсузн срв. ейтузи айсус, ией, ису, ёйсу нареч. Тука. Ейсуагй варвй; Лёй
гу ут айсус бурумат и булгйрскуну; На исуг штё варвй; Хубаву йё. ису араба
варвй; К'ерасё йё ей ису. (Мхр, Гюм) Айтус, у г айсус с'ётнё ели за на Ургйни.
(Меж, Кс) Кържёлъ на ией, на ней страна (Хеб, Гюм) • на ису — Насам. •
на ией — Пасам.
ей суй срв. ейтуй ёйсу Иг нареч. Тука. Га слёзигё ёйсуй, ф рёката, ёйсд
ггрийетел' шё в и кйжё. (ТМ, Дим).
ейсука срв. ейтука айс'ука нареч. Тука. Айс'ука Невёгг пузнйваш ли?
(Хсб, Гюм).
ейсъде айсалё нареч. Наоколо. Ий ги айсадё кдеём айтус. (Члб, Гюм).
сйсъз срв. ейтъй айейс нареч. Ейтака. Адйнудгдрё, айейс бёгат. (Рус,
Дим).
ейсъй срв. ейтъй айс'ё, айей, айсу, айсъй. айейй. айсё, айеёй, айсё, айеёй.
аейй, асёй, ейей, ейейй, ейейй, ейсе, ейеей. сей, есёй, есёй, етёй, ией, иейй,
исдй исьй, исай, исёй. исёй йёйей йёйейй, йёсъй. йёсйй. йёеёй, ёйей, ёйейй
ёйсъй, ёйейй, ёйеёй, ёсъй, ёсйй. ёеёй нареч. Ейтака. Айтус, че нагдрё ёйсьй
излйза нй-а-а Тупчйцку; А чи дё йё барйжёт, каргггй, ёйейй наддлу; Н'ё нй
исьй йштсмё да ей ггрумёнй, нй инёй; Ут тука на гйк йённдту айсьй вёрвалу;
Йендту исёй й скалу; Йёсъй сё. нъй. Йёсъй сё, йёсъй сё; Ейсё айтус ага
кладёмё айсъй хадърё. (Мхр. Гюм) Натйк, натйк ййма йёштё гсьшги, ейеёй
натйк; Чё шё са врйпгёш ёсйй, нах ёйгус; Наейм йё чёгйлаг йёсЪй; Нарх
каш тите бййё замйна. Наейм замйна иейй: Штё уд ёйтусггттё излёэёгё ёйеёй.
ёдггй падйнка йма; Нарх кйшгитё йма друк път', завйва са иейй. (ТМ, Дим)
Еегг е рйбутаса; Ейейй ше слёзё наддл; То иейй. вас еггну ран на инйм пак;
Ейейй брё!; Йй ма йённйчко пдтё исдй; Сёт'нё айнй м шёгу знйггш ейейй ё-е-
е, сексёнбёггг кара; Ёйей йё; Ейтус шёдддё ённд иейй; Качёкда минёш асёй.
(Кез, Гюм) Ейей са фпр'ётамё на баййрёт, на айни. нарёжемё и ай ди; Штё
93
излёзётё ёйтук чек, уд гор ё, uric са заварнё ёсёй, на сй страна; Нй, айсъй ште.
срёдиу, ургй (ЧМ, Дим) Ха, ха, айсу йё; Тримйна йёйсйй, вика, нё мдйё ги
прифйти, вша, гърмийёту. ; Лёбат пул'убива исЪй. Пул'уби ту; Анссн ни
пёййшебклгарскётпуручук (Ббл, Дим) Ага йдё исёй на, на...; А са исёй, а са
исёй, лёръм, лер км; Те е твй иейй; Айей гй са научйш; Насёт' са ас ай пу бёш
край река; Там айейй лёту ей. (Меж, Гюм) Ве как йёйей длите, разддатё?;
Айсе нагдре, айнйм каршй агй пдйёш, зйвъй са на съртан йёйньй; Айсъй дди.
йма на д'ё игам йштёш да пдйёш ги? ( АК. Дим) Аейй вас йёлдту ели за ф
башёшё; А, айсё шё варвйш; Ама на ейтус, на сйса стрйна. удтдрё ейсй; Пак
есей рёчё пй-а-а-к. (Гер, Гюм) Арда ту иейй надвйрта, нсл'?; Йа. айей, айей
йс; Кажи му, натдрё исай пат* излйза; Че вйка етараса, стйрана йёеёй. (Хеб.
Гюм) Уд айнйму, уд ёйскй ште фйтитё; Иейй върви ваф йёсдй път'; Тё зё
ддётесёй, замйнатут Бултарййё наейм. (Чпк, Гюм) Oi 'да рабдтимё, да, да
живёмё йёсйй?; Айеёй ште са върнетё, ейа тарафа, и прйвё на Шёпчй неге.
(ГД, Дим) Ал' шдше айеёй бйва?; Айеей видё; Е, чё тд нйшёт пат' йё ейсе бё;
Айс'ё мй са вйквали. (ХВ, Гюм) А браво, устанава на Сум'урджйна нагдрё
йма да пдт'тё, д'ёно ней йма градйна. (Срж, Гюм) От' стой, дти файдй?; То
йёсъйладе булгйрёт ней, не маиастйр нахпрёш. (Чка, Гюм) Се мойт курём
иейй, иейй, иейй и какнй? (Бал, Гюм) Агй варвйтё, гу йё видёт кършидйн
айейй. (Кюс, Дим) Айеёй а ей нё збйрамё н'ё, сёти д' ей? (ХВ. Гюм) Малку
сам дд'вал аейй. на муаб'ёт'. (Члб, Гюм) Съй штё ей варвйтё, ёсъй. (Мее,
Дим).
ейсъйка срв. ейтьйха ейеёйка, исейка, ёеёйка нареч. Ейтака. Ейеёйка агй
мйиишут айтус и 1рйницана на айтус. (Кез, I юм) Тутй бехмё изд'ёлн исейка.
(Мхр, Гюм) Червёну йё ёеёйка. (Хеб, Гюм).
ейтака ёйтйка нареч. Таха. Ейтйка сё аф байрётлежёт. (Къз, Гюм).
ейтакъв ей таквд, ёйтакд, айтакйа, ай такт/ва, ейтакйва, айтакдну,
ёйтаквдну, итёкйнё мест. Тахъв. Итёкйнё, йй бе, йа; Сй дй са пйннё тймузи
мёсёлё дёмёк' айтакдну. (Члб, Гюм) Ёйтаквдну ййма. са вар т'ът итаквдну,
гу знйм; Айтакйа пктё нййдн. (Мхр, Гюм) За тва ти вйкам, йй шё га у чём,
ма и'йма ёйтакд йймё. (Бал, Гюм) Айтакйва л'ул'ё; Има на курйн', ейтакйва
рйбута. (Лк1, Кс) За нвй турмдзиш пак сйгаквд. (Рус, Дим).
ейлакъвзи ейтаквйс, ейгаквде, итаквде, и таквйзни мест. Тахъв. Има едйн
да итаквде сгйна, пд-виедцё стуй брё. (Гер. I юм) Нёмау нйми ейтаквйс бина
рё. (Кез, Гюм) Абё дти се ййма игаквйзни? (Мхр, Гюм) Тй итус йё сёку
итаквде. (Хеб, Гюм) Ййце за пътё, ейтаквде. (ХВ, Гюм).
ейтам айтйм, ейтам, игам, йётйм, ёйтйм. ётйм нареч. Ейтам. Анлйргё
низ балкйна г и тйм имё; Айтйм пдр та йшгаг ла ачтйса т, да ддйдат дй са кйпё г
на Дёдёагач; Айтйм шё да дйтнемё нё; Пйк ги закйрат итйм; Ну мйлкучку ни
нйше итйм инёс кйури. а? (Хеб. Гюм) Айтйм на фё на вйшанё; То итйм по
китйпете саквд врйт' аннд; От' ёйтйм елйза пак на мёсту, на Кдздра йма; Ама
нё сй давйр сётй итйм; А ёйтука итйм йма чётйл. (Кез, Гюм) Та шрйёхме
итйм; Врйт' са извъртахмё итйм; Дёну йма тимирс аскёрйё, айтйм сёдёшё;
94
Агй пуминёш айтува на кълка та и айтйм. (Мен, Кс) / а одна на Емин 'д ейтйм;
Тд бёшё нё ай тйм; И ла варвймё ай гам; Та Исён си пак йма умка ай гам;
Иди, рёкох. айтйм (Шех, К с) Йа сам на йстйм. гёчй афгь бёх фаф Туркййс;
Ейтйм са мд-други; Там йли ддитё. да ей укъпуватё пу игйм? (Мхр, Гюм)
Айтйм, дёну tut каме, уд Нйнё; То накрайён, дёну йма тимирй аскёрйё; Ха,
имёше айгйм мадён', мадён*. (Лъд, Мен, К с) Итйм пёйё тилифдна; Има
игйм бё; Кгржётъ нйшту нёма игйм; Ййма ут йётам. (Меж, Гюм) Ника га
йдигп айтйм; Адйн мёсёц и он г'ун сидёх айгйм; Ама убаву айгйм. (Лъд, Кс)
Нё ше вйдитё минёрёна и ййде айтйм Бартйнково йё зйм. (ШП. Кс) УкарЪ
са бё, укаръ штё, игам; Кйми йе ётйм, кдгу нас. (Срж, Гюм) О-о-о, то игйм
е т'йхна; Уд ёйтйм бё. (ХВ, Гюм) О-хо, йё ймам аркадашин игам бё. (Рус,
Дим) Имё. блйэё бёа игйм туртувитё. (Ббл, Дим) Алнаштйсватё са купай
игйм. (ГД, Дим) Мндгу ййма пу игйм пумйци. (ЧМ, Дим) Имам аркадйше
ейтйм. (Коз, Кс) Игйм, на касабйга. (Хсб. Гюм) Илаташли тй игам? (Мус,
Кс) Има махлй игам. (Брт, Кс) • пу игйм — По онези места. • пу игйм — На
онова място.
ейтаманака айтйманака нареч. Ейтам. Идвнё кйгу ддйдё Слйфчу
айтйманака. (Лъд Кс).
ейтамва айтймба. айтймва, ейтймва. игймба нареч. Ейтам. Имё руд'нйна
айтймба: Иштимё да ддйд'мё да вйди мёда айтймба; Уд айтймба рйпкаг на
айтймба; Алтмъш гудйни пу игймба; Имё руд'нйна айтймба; Иштимё да
ддйд'мё да вйдимё да айтймба. (Лъд, Кс) И уд айтймба агй са спуснеш на
друм; Ама са ейтамба приз гудйни те; Ейтймба имёше и йетйци да ле жё г.
(Лъд, Мен, Кс) Удгдрчку ейтймва йма чётйла. (ШП, Кс) Д'ёну тек'ёна,
айтймва. (Мен, Кс) Айтймба штё гу вйдитё. (Кет, Кс) И маге познйти
игймба? (Мус, Кс).
ейтамванака ейтймбанаку. ейтймванака нареч. Ейтам. Глёдамс
си Аламдфци ейтймбанаку; Е имёвалу мйтница на Кунстандйн, аф
ейтймванака. на ст ару време. (Лъд, Кс).
ейтамкана йёйтймкана нареч. Ейтам. Ййма кафёнё йёйтймкана. (ТМ,
Дим)
ейтамна йёгймна нареч. Ейтам. Айтус за д'ве гудйни йёгймна на утй.
(ХВ, Гюм).
ейтамо айтйма нареч. Ейтам. Айсвй ту зймалё ёй уд айтйма. (Мен, К с)
Има мндгу друг и селй айтйма. (Лъд Кс) Носс ги селём айтйма. (Мус, Кс).
ейтамози ейтймузинареч. Ейтам. Ейтймузи е. (Ббл, Дим).
ейтамона айгймунё, стймна нареч. Ейтам. Ддйё до Бёлграт, етймна
фпрс. (Шех, Кс) Айгймунё млдгу парй трсваг. (Хеб, Гюм).
ейтамонака айтймнака, ейтйманака. ёйгймнаку нареч. Ейтам. IIьк тё са
ёвггла ейтйманака; Айтймнака сётнё. (Лъд, К с) Ййма ёйгймнаку с'ё кккту
нйми. (Мхр, Гюм).
ейтована срв. ейтоя ейтвана мест. Ейтова. Тд бешё майдр айтукана пу
ейтвйна. (Лъд, Кс).
95
ейтованака срв. ейтоя айтвАнака мест. Ейтоя. АгА ту бил булгАринат
айт'ука, та нагудйл айтвАнака. (Меи, Лъд. Кс).
ейтогава айтутАва нареч. Тогава. Вё бёхтё куманйзё айтутАва; АйтутАва
ник а а. (Лъд, Кс).
ейтогази срв. ейтогава итуп)с, ёй тугае нареч. Тогава. ЙА мисётнё итугАс
вёлём. Мёмет'. (Члб, Гюм) Збёраа са ёйтугас. (Ббл. Дим).
ейтози айс'ёс, ейей, изй, ией, изй, йётузй, ёйттузй, айт'ёс, исё, и тёс, изй
мест. 1. Ейтоя. Се ёйтуканак бло йтимёл'у тамАн наблйзу турне, ф айт'ёс
сёлА; Айт'ёсрабути штё гйсвАле; Айт'ёс рАбути хузур развАлёт, хузур. (Мхр.
Гюм) Нагдрё са и тёс набйли; На забрАвёт айс'ёс мАйчин дил'. (Хеб, Гюм)
.4. то изй сёлу матку у стана; На йётузй ё време бйлу. (Гер. Гюм) Изй ут
Т'уркййё йдё ейту с; Изй пот'. (Кет, К с) Изй, изй он еврд и тй н'ёмаш асфалйе.
(Мус, Кс) Итуйшеутвдрстхас, на изйпат'. (Въл, Кс) Йё, ией голёмёс пдт шё
фйритё. (Кез, Гюм) Айсё айту врйт' са пумАци исё. (Меж, Гюм) Изй са пийё
ага а с гулёну. (Ш11. Кс) Ей туз й йе парА тику. (ХВ. I юм) 2. Ейтоя; употребява
се и за ср. р. - това Изй Кичилй. Турц', турц'. Мърджалй и изй Кичёлй;
ДиАфора е изй. (Брт, Кс) Ут изй сёло; Ут Айзи сёлу сам; Ут изй сёло, ут
Айзи сёлу сам. (ГД, Дим) Сё изй сёл'о бу замАтт йётмйш танё дёцА имёше.
(Срж, Гюм) Не итус, па изй нАшеу, айтус. (Меж, I юм) Ейей кАмен' кдф йе
бё? (Кез, Гюм) Изй Кдзлуджё. (Коз, Кс) Тоя. Ама айт'ёс, айт'ёс, т'ё бАрё
рАбутёт. (Мхр, Гюм).
ейтолкова етдлку, етдлкуа нареч. Толкова. Етдлку гу знАиш, затвА. (Кет,
Кс) Етдлкуа йё. (Хеб, Гюм).
ейтолкоз итдлкус нареч. Толкова Се тугАс вйка итус йма итдлкус турцё,
айтдлку мисл'умАиё. (Ерп, Гюм).
ейтоя айтй, ейтд, ейтдйё, итй, итдй, ейтА, етАва, исА, айту, айтуй, айгвА,
ейту, ейтвА, йёйтвА. ёйтуй, айт'ёйё, ай тсва. ейтё, итёва, итёви. и тем, ёйтё
мест. Ейтоя. Гй на къднава ейтд д'узён'; Ейту гу врйт' чувалу, ту казваа
стАрите; ЕйнАм йё, итй йё, зат дървийёсу път'; Присёйтё сёлА; Н'ё смём н'ё
уд айт'ёйё. (Мхр. Гюм) Ама мндгу нАми итёви скАпи танин излйзат; Итёва
кАурё; ЕйтА шдшё бул гАрёт прАвил; Мёмёт, ёй туй знайё; Вйдиш ли, ткала,
етАва днбешинджййё. (Хсб, Гюм) Кьшгана пд-стАру му йё айгвА, дивлётё;
Шё гу збёрём йёйтвА, а мА ё-е-с нах утрё на тАк. (Бал, Гюм) СлАга ейтвА у
нёга; Вйка, брей, исА кдеа йс ше йё фдрлём. (Мус, Кс) АйсвА ту зймалё ей
уд айтАма, уд Дунава, сйчку айгвА. (Мен, Кс) Нёма, ейтё адАш йе тугАс ти
клАдах. (Кез, Гюм) Ейтдйё път'; Айтй нА г' бё. (ХВ, Гюм) Айту, айтус сёлу
ндву йё. (Рус, Дим) Изёт' йё итдй т'ит'унё. (ШП. Кс) И йё сам уд айтёва.
(Шех, Кс) Айтуй йё гАрцку. (Ббл, Дим) Садй итёи. (Меж, Гюм).
ейтува срв. ейтука айтуа, айт'ува, айтуа, айтува, ейтува, ейтуф, етуа, етуф,
ит'ува, ит'уф. итуа, итува. йёту, йётуа, йётува, ёйт'ува, ёйт'уф нареч. Тука
И и ёйг'увалё?; Опт л'е ёйт'уф бёшё кАменёт; Нё ни плАтамё айт'ува; И тё
тутАванаканайт'ува, тд айт'ува еттделу; НагудйлАлисъва бАнеит'уф; Има, алё
96
сйтува йма; Н'ё ит'ува нами нёма да вйдиш нй фаф вуйнйк начёл'ник, нй фаф
пулйцийё, нй фаф аннд нй фаф) другу; Нървй тгътёнду айтува; Н'ё смё рАдани
айт'ува; Адйн консулус бёше дух Ад ал айтува; ВАштё йене б'Ага а уд айт'ува;
Има сйтува кА ту мёзАрчёта; Вйка, айт'ува, вйка, йс сам, вйка. (Лъд, Кс) То
н'ё низ айтува Кйми брё; Ей туф бзйзё; ТутАс гу испрАв'амё итуа; ЕйсАсби нА
к аква йс и тува бё?; Удайтуа сайг б'сш кил'омётра. (Кез. Гюм) Место ту и тува.
ПазнАватели гу итува?; Етуф затрадйш офцона, ейтАм затрадйш козбна, ё-с-
с мулено; ДА ддйёт айтува. (Мус, Кс) Ейтува, ут Дёрйдерё устАёт ёйт'ува
бёш-алтв сёлА; И за нам ейт'ува; Ейтува аскёр йма; А чи имёше сйтува
угвъдё. (Шех, Лъд, Мен, Кс) Имёше мил'л'ёт' итува; Итува са извЬртахмё;
И тс дудат на айт'ува; Ейт'ува йс билА бёл'ёдсса, дёсу ут'ёлён. (Мен, Кс) И
напрёш агА слезах йётува б'ё и сетам куйё йё итува йёбан'жйцки; Адйн пат'
туАфту тд, му тддуйётува. (Кал, Гюм) ЕтуазнАишли каквд йс, наДедёагАч?;
Ше рёкът итуа дА с' върёт; Кутрд бё, исвА ит'ува?; Има йстуа ажййё. (Хсб,
Гюм) А йма с'А айтува; Ейтува рАбутёт наддлу, Тд зс гу и стури бин'н'ёсё
айтува. (Лъд, Мен, Кс) А итува к'ё йма утёл'?; Те йёл'бёт' на нами, нам
нё дАваа хич айтува. (Мхр, Гюм) Мдйту а краба йё сё айтуа, айсу магазйна
даржй. (Рус, Дим) Иегръемли йс сА ваф, на чёйра, на ейтува. (Мен, Лъд,
Кс) Йсту, на Аврёнскаса пдрта дарвА рёжёа. (Члб. Гюм) Йетува бе, йёйтуа.
(Меж, Гюм) • на айт'ува — . • на ейтува — Насам.
ейтувана айт'увану, айтувана, ей тувана нареч. Туга. Оти пу птйpa r нАш тё
хдра ейтувана; Мл dry дА на дёлёт ейтувана; И rd йс духАдалу пу айт'увану;
Оги пуптйрат нАштё хдра ейтувана. (Лъд, Кс) Айтувана рАбутехме. (ХВ.
Гюм) • пу айт'увану — Наоколо.
ейтуванака айт'уванака, айт'уванакън, ейт'уванака, ейт'уванакан,
ейтуванакън, ейтуванака нареч. Туга. ТА м са нагудйли лё айт'уванака;
Имевалу йе айт'уванакън адйн; Ама йштимс ейт'уванака да стАнс; И
сиАнакън ейт'уванакън йма текс; И rd дахАда ейтуванака; Сё нёго са вйдёли
ейт'уванакан. (Лъд, Кс) Н'ё гу вйкаме айт'уванака межил'йс ту вйкаме; И
хАйдё айт'уванака. ку йма как. (Лъд, Мен, Кс).
ейтуванакапа айт'уванакан нареч. Тука. ТугАф дойдаа ду айт^ванакан.
(Лъд, Кс).
ейлузен ай гузен'тё прил. Тукашен. А са нё збйрат айтузен'тё пумАци и
тамшнитг. (Мхр. Гюм).
ейтузи срв. ейтука и тус, ёйтус, Айгузс, Айтус, айтузи. айтус, ей тузе, ейтус,
ейтус, cry с, и тузи, и ту с, йитузи, йитус, йёйтуз, йёйтузё, йёйтус, йстузё, йстус,
ёйтузи, ейтус, йейтус нареч. Тука. Йем агА душ^лу, нАшсс пу айтус ти
мАчилу; За какнА ат тАм на ай тус дойех тс вййё?; Авёд замандА йегус имёше
таквде; То по-скАпу итус; Пулма нёма йётус; Там ййма йёйтус нёма; Айтус
йё г'ун'дёлй кат мАрва; Етус пак ейедзё б Ай кутуму дАл и н'ё мукап'ёла; Тё и
ёйтус бёа; НАштё, нАштё, уд йёйтузё йё; Айтус им'ёшё андАргё; Ад дё стё
вё душлй на ёйтус?; Итузи имеше сё пу итус мАрва; На айсАку ламарйнат
айтузи, айтус; Те затузй йштёт да ачтйсат айтус наддл. (Хсб, Гюм) НАшну
97
йётус йёдйн прутрА.м; Ййма йитус са са управе; Айту ту за тук нс утвАрёт се
на Мак Аза, ёйтузи на Рум'уржйна; Ал' ййма й итузи с'А удгдрё бе?; Итузи
кдлкуту йма, он икй, дн бон; Айтус нёма; Аф I ърцийё ёйтус; Айтузи йма; Тс
ПАшёвик са тъй. Ду йсгузё: И ут ' КърджАали, ут 1/ампдруву: й си фрйпнахмё
итус; Ейтус нёма джёндАрё; Xь. уд йёйтус нй йё г'ейнтён; Ейтус са мёзАре те;
К'ёсу йё уддл, ейтус ййма; И нё итузи, ам на К'срасс. (Мхр, Гюм) Шё
сдднеш. вйка, на айей скёмлё, вйка, айтус, вйка; Н'ёамё айтуз, бё; Айтус
мджё; Ейтус, ейтус за мАлку време навдршва, ше с танё чйсту хубуу; Есва
сёло ейтус Мёнков о, банка т'урл'у лАфтт; Кйк вйкаш пт итус?; Адйн папАзин
итус...; Да еддне папАзинан; Сйттёш итус аднд капка йи дтт изгари; Да ддйдиш
итус, тгтус. (Мус, Кс) Ла ай тус фа т на йёдйн стар чулёк; Г'с и тус са изуч'; Сснё
и йёйтус бё йёйгёй; Илё айтус, дунйса; Иа, ддёт йётус тту сЪл'битё; Айтус са
бёт' рйда, нАштё; Ама на ёйтус, на ёйей сгрАна, удгдрё ёйей; Уд айтус са
врйт'; Се ёйтус йма трет' йёйтус, блйзни сёлА с тёа бйва. (Гер, Гюм) Г'ё лё
граница га дё йё, ай тус; Да вйд 'мё и тузи рё; Катрй, го дуда ей тус бё; С'й тит
итгетё ни ди о гейм йёйтус баййренё нах айсё; Нё на ёйтус, ёйтус. Кашукава-
а-а-к, Крумуфграт; Йётус дё йё нвй?; Аврсн ейтус адёлу. (Кез, Гюм) А-а,
то тгтус ни мдйсшё, магАрёта варвёа; Н'ё смё ёйтус пд-скйтани; Нё смё тту
йёйтус; Айтус за д'ве гудйни йёгймна на утй; Итус йма бол; Айтус, айтус й
въз нйкаде. Айтус съм сид Алу. (ХВ. Гюм) Ама стАна убаву ейтузё, сёнка
стана: А нё ейтуз билд; Ейтус уддл са збйрат; Хане да стАнё ейтус поте;
Имашё ли рйбага айтус? (Шех, Кс) Кдмнги де булгАрсгё мАзали, мАзали
ейтус турнете, нА ште пумАци; Утайшем йма ёйтус, Айтус йймамё кърк ханё
бёхмё стдрили. (Чка, Гюм) Айтус са; Ейтус - Хаджй Вёрён; Не, йёйтус
тту крайёсу; Йё тгтус бёш йу з ёврд штё; Ейтус лежи; Ут ёйтус; Тд ут айтус
с'а. (Меж, Гюм) Врит' алёвййё са тттус, нАшту сёлу; ЕйсаквАн ма лук Ара
байку йётус; Йи итусал' имешс напрёш ёйтус тракт'ёр? (Рус, Дим) Айтузё
к нА ту ййма и нёту си изрАбутилу, йизурАва ту, искупала; Айтус ей би тип' сё
булгАрёт ддйдё тука. (ЧМ, Дим) Ёйтус кдштн йма. ёйтус йма кдшти; Ибё, й
бё, айтуслёту варвй; ЙА рё, нёма, то итус шё йё кулага. (Срж, Гюм) Йёйтуз
имё ут Аврён, рАбутёха на учАсник; Айтузи нёма турни айтус са ттумАци.
(Члб, Гюм) Ха, ёйтус да вйдимё каквд нс; Тд йё ёйтус, ваф сёлусу, Айтус
йма турцё. (Ббл. Дим) Ейтус са жив Ат и турцё; От'нё стуймё итузи?; Фйриа
айтус натАк. (Мес, Дим) Айтус вътрёшни кадё йматё?; САмнаса, тгтус йё.
(Кюс, Дим) Айс А стрАна айтус ййма; Го итус нё вАрши. (ГД Дим) Чё шё са
врАтнёш ёсАй. нах ёйтус. ( ГМ, Дим) Кна итузи?; Уд йёйтуз ду йинАм. (АК,
Дим) Г'ё са итус мндгу изтурёли. (Ерп, Гюм) Изй ут Т'уркййё йдё ейтус.
(Кет, Кс) Шгё пйетё уд айтузи с'а. (Чпк, Гюм) На ёйтус (ЕД, Гюм) • на
айтус — Насам. • на ёйтус — . • Айтус наддл — Тук надолу. • пу айтус —
Пасам. • тту йёйтус— Гук наоколо. • на ёйтус — Насам. • пу тгтус — Пасам.
• айтус натАк — В гая посока.
ейтузи йётузй мест. Ейтоя. За йётузй гу зувАт Хйлё. (Ббл, Дим) • за
98
йётузй — За то в а.
ейтузи йсй тус нареч. Тук. Че са утишлй уд йёйтус. гА ут геслйм ёрй.
(Мхр, Гюм).
ейтузижа айтуска, айтузйк, сйтуска. итуска, йсйтуска, ёйтуска нареч. Тужа.
Итуска гу йё..., итуска; Емён'-емён' нё ёйтуска с У булгарёт седёлу, Н'ё
ей. йёйтуска такдва мдмчё; Айтузйк; Айтуска нёма А са дди. (Хеб, Гюм)
Ёйтуска, д'ет ламарйнитё, мдйта йё къшлА там. (Гер, Гюм) Айир бё.
искАрали ги са итуска. (Мхр, Гюм) Ут айтуска, ейеёйка агй мйниш. (Кез,
Гюм) Кавё шё зАмиш ут айтуска. (Меж, Гюм) Ейтуска мджё да найдете.
(ХВ. Гюм).
ейтузижана айтускана. итускана нареч. Тужа. То д'узён' йма итускана
гАл'ба пу итАм; Кйми лёй на, на айтускана. (Мхр, Гюм) С'А ут айтускана ту
правёт. Тд ут айтускана ту прАвёт. (Меж, Гюм) • на айтускана — Натужа,
насам.
ейтузинажа ейтузнёку нареч. Тужа. Е-е. сётнё ду штё ейтузнёку ут с'скс'ён
насАм. сёкс'ён йёдй. (Хеб, Гюм).
ейтузжа айтуска нареч. Тужа. С'а ййма Слйвув'ца айтуска уддл. (Мхр.
Гюм) • айтускауддл — Отдолу, в ниското.
ейтузу срв. ейтужа айтус нареч. Тужа. Айтус са прАви, ле д'узёнё. (ХВ.
Гюм).
ейтуй ай туй. а туй. ейтуй, етуй ит'у; и туй нареч. Тужа. Кдлкуну гудй ни
варвй нагдрё, гудйн' етуй извада сит А. (Меж, Гюм) Вйкамё збйрамё а туй
асАпёс; А. итуй нёма плАтанё ич. (Мус, Кс) Наддл йма ённй кАшти, други -
и туй пд-уддлу. (ТМ, Дим) Н'Аку кайрск мёсту, и итуй му йё кайрё кат. (ЧМ.
Дим) Куат йё алгъ ай рАбутёх ёйтуй, алгъ ай. (Члб, Гюм) То ит'у йма цйсту
булгАр. (Кюс, Дим) Ама инд чулск итуй йё. (Бал, Гюм) Ам кАк сё итуй?
(Мхр, Гюм) Итуй нёма. (Кез, Гюм) Ай туй. (Срж, Гюм).
ейтужа ай ту а, ёйтука, айт'у, айт'ука, айтуа, ай тук, ай тука, атуа, ейг'уф,
ей ту, сигу а. ей тува. сйтука, ит'у, ит'ува, иту, итуа. итук, и тука, йсй тука, йи туй,
йёйтука. йёту, йётуа, ёйтуа, ёйтук, ёйтука, ётуа, ётуй, ётука нареч. Тужа.
Ййма дштё кдлку къшти са нёйни итуа; Итуа пдмнё агА са уд'ёлёха, пдмнё,
пдмнё; Има ёйтука йённд ут Капин'ну, йённд Мйн'чу; Сва сё йё ад нёйё а туа,
ну къшти те; Ут туа на вАнка ни ддём Йётуа; Ваз мёнё, ваз мёнё итука; Тй
са, ма вАштё удтдрё врйчика йётуа, искАрат пашипдртитё; Ама дт' йё тд. тд
и тва масраф, пу итука парй; Тд и тд тдлкуа с'е, д'ё сам иск Арал й сам клАлу
врйт'чикатайтуа. (Бал, Гюм) Дудашё йсце итука, йене; Агуптё пак йма, итуа
дудат; Ётуй вйкат; Айтука л 'е дуйй?; А са утдри ёйтука; Т'ё на итуа йсу; Йёту
уд градАт йма ли нйтанё?; Ййма йённд с'ёлу итуа удзА т'; То йитуй йштё за
йирмй йёврд; Кдлку итук йма цйганё; Йс имёх секс'ён куйун, кёчй итука.
(Хеб. I юм) Нё итук. нё и тузи; Лё ётука. лё ёйтус; К'им кал 'ё шукарёт. тд шё
твьси йёйтука; Не нАм кдлку излёзёш йётуа; ХА-а, айтук гу развАлёт; Ейтука
утвАлё бё; Да пудумимё айтуа муабёт', ха; То убаф пътёт, ма ит'у с Алт йё
нис тАм кършй; Ем айт'у пък пд-парАт'ку. (Мхр, Гюм) Айтука нё рАбутёха,
99
назат, нёма; ДА стуйййёйтука бре: Ёйтуа мндгук бё, ЙА; Го сёй кт Алу стуа бс:
То ййма айтука натАку; ЕйсА ас каквд ддйехтё ейтуа ?; Ам даржй на ётуа й
нё дйва ти рАбута. (ХВ. Гюм) Айтука прАвёха панаййр; ТугАс куга е те вАми
Булгарййёта йёврд, тугАзи штё вйдиш кАкшгё жйвитё ёй тука: Кадё? Итука ?
(Рус, Дим) А, ёйтука итАм йма чётАл; То и ту к нё страх, Ама вдтрё нё на мдм;
Ейсё шё гу фА ги айтука вАшту. (Кез, Гюм) Штё излёзётё ёйтук чёк, удгдрё,
штё са завАрнё ёеёй. на сА страна; СтАнваг итука. (ЧМ. Дим) Ай тус Чёлабъ,
ей ту - Мусаджйк; Айтука нё излйза парА; Двё-три йма ёйтука натдрё. (Меж,
Гюм) Чётри гудйни сидё ейтука; Ймамё си айтука аднй невести. чётрна,
бела. (Шех. Кс) Напрёш, ат А бе нё на хаскёрат айгт'ука; АгАту бил булгАринат
айт'ука. (Лъд, Мен, Кс) МАхнетё са нАх кавёта, пдетуйтё айтука, йспийтё
пёк на, мАхнитё са. (Чпк, Гюм) Отилё ёйт'уф каквд нёма; Рёкал' ейт'уф един
крАйшё ми даддгс. (Лъд, Мен, Кс) Итудервёнё имё. То мндгу вудёнйци имё;
Ракййё йёту нёмамё. (Гер, Гюм) Та сйтува йё; Елё ит'ува, ит 'ува. исдй миейр
сиди итува. (Мен, Кс) Правилу бё ту вёдарт ък ёйтука натАк. (Кюс, Дим) Те
ж'ётна Афхддёт ёйтуа натдрё. (Ббл, Дим) Айтук са, айтук са афайт'ёс. (Ерн,
Гюм) Кдштитё стдри ейтуат кАмён'. (Срж, Гюм) Уд айнёс, уд айтук натдрё.
(АК, Дим) Еес кулАй итуапазардвам? (Illi I. Кс) Йё, вйка, сам йейтука. (Лъд,
Кс) • ёйтука утвАдё — Там оттатък. • ёйтука натдрё — Тука нагоре. • ёйтуа
натдрё — Тука нагоре. • ёйтука на гак— Нататък, в близким район. • айтука
натАку — 1(агагък, в тая посока.
ейтукана айтукана, айтунё, стука на. итука на. ёйтука на нареч. Тука. А.уд
ёйтукана, ут ёйтукана; А, уд ёйтукана, ут ёйтукана; Йё имёх итукана. (Члб,
Гюм) А бё, тува бё, ёйтукана: Айтунё А са фАтиш, стрАшну. (Кез, Гюм) Уд
айтукана сте пд-далёчё бё. уд ейтукана. (Мхр, Гюм) Напрёш имёше етукана
дарджёвата аскёр. (Лъц, Кс) Нрёдй итукана дудахмё на КушукавАк. (Хеб,
Гюм).
ейтуканажа ай ту канака, ей ту канака, йёгуканак, ёйтуканак нареч. Тука. Тд
бешё майдр айтуканака пу ейтвАна; ТА гу зувёмё ейтуканака, на Ксдйкёт ту
зувёмё. (Лъд. К с) ЙА штё, н'ё йё прАву йёгуканак; Сё ёйтуканак бло йимёл'у.
(Мхр, Гюм).
ейтьй айтъй, айгАй, айтёй. a rial. ейгёй, егёй, иг'ёй, итАй, и гей, и той,
йейгёй, йёгъй. йётАй, ёйнйй, ёйтйй, ёйтАй, ёйгёй, ёгъй нареч. Ейтажа. И
и г'ёй, та си то стёрилу кулйба. И го си стдрилу там кулйба; Сёнё и йёйтус
бё йей тёй; ТамАм и н 'ё айтёй варшёхмё. Йа. И н 'ё айтёй варшёхмё; Ал ёй гАй
пдеава?; Тд з ту лё ейтёй запдмнилу йённА вудёнйца, мёлёшник, кАк лй ту
вйкатё?; Ёйтёй са пускат въз айеёй башёшё; ЁйтАй на фАбрики ддиа; Йа.
йа, ейсё и той стАна бё. (Гер, Гюм) А, нё смё си ёскиден' ай п.й, ас айвАнё
си, ас рАбутата ат. (Кюс, Дим) Ай д'ёт йё рАвну мёстдту, шё ту закАчва сё
ёйтйй. (Меж, Гюм) И тё егёй вйкат, йё; Неё пак айтГй. (Срж, Гюм) XJ. auI,
вёрвай ми, итАй йё. (Члб, Гюм) Айгъй её, кузнё; Ха атъй. (Мхр, Гюм) Абё
тём дуда ётъй. (ХВ. Гюм) Ал' йё нё итёй? (ХВ, Гюм) Пд-атъй седёт. (Кез,
Гюм) Ал' йёгъй йё? (Хеб, Гюм) То йётАй бё. (Ббл, Дим) АйгАй, виш. (Чпк,
100
Гюм) Ёйнйй! (ЧМ. Дим) • ла агъй — Точно така.
ейтъйка е гайка нареч. Ейтака. Тд шё стайка сасйпалу и тд бете йеце
хубаву. (Лъд. Кс).
скин йскйн*, скйн'а, йёкйнстм. 1. Посев, реколта. Р'йж'айм'е ж'ътва и
скйн'а фч'енйцдга. ръш'тй. (Вол, Драм) Пддзимдш'на йскйн'. (Плев. Драк»)
2. Фураж от житии растения за добитък. Лйстйё кладёт, чё йи йёкйнёт
кладёт. (Кюс. Дим).
ексимолозис ексммолдзис м. Изповедник. Ексимолдзиси гу зувд г инвй.
(Мус, Кс).
ела йёла, нала, йё1а, йал, йёла, ййлатё, йё1ат'е нов. Дойди. Оста ни
арабата и ййла си и зёми арабйга й о/ вдри. вёлй. (Срж, Гюм) Тугйф йёла
булка; Йёла да пййнигс пу ёднд кафе. (Мус, Кс) Йё1ат'е, мърй, у нйс ... та
д$ нспуйёт'е. (ГБр, Сяр) Ййл сённитё иа с'ёнкана, на с'ёнка. (Гер, Гюм) Аку
йштёш. йёла тука да вйдиш. (Рус. Дим) Йёла, нё.мдй са навар та. вёлй. (Къз,
Гюм) Ййлатё тука, ййлатё тука. (Хсб. Гюм) Йё1а, сънч'у, йё1а. (Вол, Драм)
Ййла ту вйд'ей йсу. (Меж, Гюм).
слбет йёл'бёт' нареч. Нссъмнено, разбира се. Те йёл'бёт' на нами, нам
нёдйваа хич айтува. Ал'бёт мдйё да знййё ингилйскум... (Мхр, Гюм).
елек ил'ёк к». Елек. Утгрйш' ил'ёк зъ мъж'ф; църв'ёни йел'ёци. (Фращ,
Сяр).
елендисам слён'дйсатё св. Замогна се, забогатея. Ё чё вё штё и вё да
йёвйш-йёвйш да слён'дйсатё. (Хсб, Гюм).
елкаясъ йёл 'кайёсъ м. Ръчна мел вица, хромел. А-а-а йёл'кайёсЪ,
йёл'кайёсЪ тузвйт. (Члб, Гюм).
елчия ил'чййё ж. Главна река, в конто се влива приток. Уд ейейва
йсл'чййё да йма вдда, удгдрё да пдда; Варвешё вудана... га са бубдткашё
ф нл'чййёна. (Мен, К с).
Емине Емин'д ж. Емине. Та йё га ддих на Емин'д ейтам. Та гй утйдах на
Емин'о. (Шех, Кс).
емиш йёмйш, ъмйш' м. Плод. Духдд'увъ нъ мд.мчиту татку ту. Сам
духдд'увъ ъс аднъ мъндйлъ ъс ъмйш': сгафйди, рвй г' и ръкййъ ъднд шишЧ».
(Фращ, Сяр) Исёкуф йёмйш рйда. (Гер, Гюм).
ен йан, йен, йён част. За об разу ване на превъзходна степей - най. Са нйми
ей йё пак йан-бтйзё; Нйми ей йё уд 1'ьркат йсн-блйзё Т'уркййё. (Мхр. Гюм)
На перванёна,дё са вартй там. йён, йён-ддлнана. (АК. Дик») Иен'-удгдрё бс.
(Гер, Гюм).
еничар снйч'ар%' к». Участник в кукерска игра - разбойник. Нъ
Ивйнд'ен' прйим тъй кърнъвйл'^. Двййст\*-трййст'? душ\л дъ ймъ снйч'ар\‘
със църв'ёни кйпи. (Фращ, Сяр).
енище йён йштё ту ср. Мъж на л едя, калско. .4 бё йёс вйдёх йёнйштёту ти
да гл'йда. (ГД, Дим).
есен йёс'ен', йёс'ен' ж. Есен. Та чи йёс'ен' едйн' д'ён' пйк тйм ту
изб'йл'уавъм'е. (Плев, Драк») Йёс'сн'ур'йхм'р. (Фращ, Сяр).
101
есир йёсър, йёсйре м. Пленник. ТурдувАци са йём билй, йёсйре. (ХВ.
Гюм) Че ги йё зёлу сърпаг йёс1,р. (Ббл, Дим).
ескиде ескид'ё нареч. Преди, в миналото. То ескид'ё сам ддил ф
Т'уркййё. (Срж, Гюм).
сския 1 искйи м. Местей жител, кореняк. Нёма у руме, иски и фее. (Кьз,
Гюм).
ескня 2 Исайи ж. Орнамент от украшение на главата на невястата. Haphy
злАтуту йма искйи напрАв'рни уд>Адната сранА на пл'ёш'кит'р, пак злАту
намугАну накрАйа. (Фращ, Сяр).
ето-кина era кинА мест. Еди какво. Ийка вй стё, вйка, зол ёта кина, вйка,
ёта. (Кез, Гюм).
ечемен ич'ум'ён', ичумён, ичумён', йучумён, уч'ум'ён', уч'умён',
йучумёнас, йучсмёнас м. Ечемик. И дйвъЬъ^ми жггту, уч'ум'ён', миейр';
Уч*умён' с'йиЬмн; Нас'Авам'ё^/у съсуч'ум'ён'. (Плев. Драм) Пчйнца, раш.
рАпка, йучумён и другу ййма йеннд, унёс гу н 'ё зувём. (Ч М. Ди м) Йучумёнас
- утус лсптА, млёкдту - кърк лептА. (Рус, Дим) Миейр' с'ейувъхм'р, ръш',
пчинйцъ, ич'ум'ён'. (Фращ, Сяр) Йучсмёнас кдлкуйс у вАми? (ГД. Дим) И
рАш, и ичумён'. (ХВ, Гюм) Пчённа, ичумён. (Ббл, Дим) (Фращ, Мет, Сяр).
ечемичен лчумйч^яу прил. Ечемичен. (Плев, Драм).
ешкетчия ешкет'чййё м. Разбойник, крадец. Има ешкет'чййё дёмёк'.
(Меж, Гюм).
жаба ж'Аба, жёби ж. Жаба. Ду рекАть вйд'^л ёнъ ж'Аба. (Мет, Мерг, Сяр)
Та бучкало жёби, жеби. (Лъд, Кс).
жал ба ж'ёлбъ ж. Мъка. Брагами туг А шт'е дъ умр'ё ут ж'ёлбъ ут стрАх.
£днъ сълбъ пйднъ ут др'евдту и /и утр'ёпъ, Млдгу ж'ёлбъ станъ, (Фращ,
Сяр).
жален ж'£лнъ прил. Жален, тъжен, нещастсн. Н'ёду, Н'ёду, мърй ж'ёлнъ
Н'ёду. (1Ър, Сяр).
жалея ж'ъл'Аиш', ж$л'Айст'е несв. Жаля. Булгар 'с ту ту г А казуваг: "Кдй
шт'й, кдй жал'ййстё за Булгйриа, да са вдйгн'^м да дд'ем аф Булгариа".
(Вол, Драм) Къкуд ж'ъл'аиш"? (Плев, Драм).
жално ж'ё1ну нареч. Жално. Мйл'к'ина мййкт, ж'ё!ну мй1ну плачи. (ГБр,
Сяр).
жалък жёлку прил. Жалък, нещастен. Айсу йё жёлку мёсту, амА ку
йшт'сш, рАбути. (Рус, Дим).
жаля ж'Ал'ъм, ж'алйш' несв. Жаля. Иарйт'^ н'ема да ги ж'^лйш'(Мерт,
Сяр) Ж'Ал'ъм д'енАтъ. (Плев, Драм).
жандарм жёндармй м. Полицай. Имёше сгрижёри, джёндармй, га вйка
стрижёринем. (Шех, Кс).
жар ж'ергъ ж. Жар. lld-пишйн' ас аднд сгъргА1у ж'ёл'езнуусг^ргвъм\-
ейчку, ж'ертъ. (Плев, Драм).
жар ж'Ар' м. Жар. КлАва малку ж'Ар' и в^гл'е, ж'Ар' уд^дгън'^, ут
судбътъ; Бурйкъгь ни йёкъл'вът йагг'е,удги н'ё прАи йубафж'Ар', н'е държй
102
удгун'; Иш'а раст'ёглиш' ж'ара на сйч'. (Вол, Драм).
жегьл ж'ег!»л м. Жегьл. Имат йумдт', ймат ж'стлй, и два та у дл а ймат
ж'сглй, тука 11М0 $ДЙн' ж'сгКт. (Вол, Драм).
жежа ж'еж'ё несв. Пека, напичам. Нър'йж'дъм'й.д и и сас найгтун, тъквд
б'Алу пукрйсни и слънц'егу^ги ж'еж'ё гам и съйнат. (Вол, Драм).
желва ж'ълва, жел'ви ж. Костснурка. То Ййма мндгу жсл'ви. йёшувс.
(ЧМ, Дим) Ж'ълва сьс съмйр'. (Фращ, Мст, Сяр).
желязо ж'ёл'езу, ж'ёл'зо, желёзйна ср. Желязо. Чйркувуту а пйлеш'ник -
сднд ж'ёл 'зо ъс пйш'ка, дл'ёгу, и ги гур 'атнь гъбйн'с. ньдъв 'сту. (Вол, Драм)
£нд ж'ёл'езу к!аам'с там, рнъ т'ёл'. (Плев, Драм) На айнд са чак железйна.
(Хеб, Гюм).
жена жена, ж'ён'сйтс. ж\чг1,та, жёна, жёнана, жёната, ж'ён'т'с. жён и те,
жёнигс, ж'ёнит'е, жёнаж. 1. Жена. Нък ж'ёнит'ейайът гъкде'ж'ёнцку, йййът
и стйпът нъпр'сш'т'ъта скй!ъта нугйт'с; Къд'ё ш'ъ ги сукн'с мъгйрс'ту, ш'ъ
ги сукн'с, ш'ъ падн'е ж'сн^га; И ц'йл д'ён'ур'ё ж'снъта; Зима!дв'ё тудпки ка!
и дуйн$л йс иднъг^ тудпка, стань! с ж'снъту, дуй на! с и другого, с ган ь!а йс
мъж'с. (Вол. Драм) Ал' за жёнигс и г'ё шс да зймат?; Жён и бс. (Хсб. Гюм)
Айтус зймат жёнигс брс у туз йёврд. (Мес, Дим) Айтус жёна нс рабути. (Рус,
Дим) 2. Съпруга. Амъ с'й и ж'ён'т'с съ млдгу лдши. Пъкймъ адн'а мъж'с
пдв'ск'с йскът и жинъгъ нимудж' дъ гърпй; Мдйгь ж'ёна инд на нйвата
рудй. (Плев, Драм) И нъ Панйца ж'снъта и т'а б'ё с^нас; А нъ крайув'ёт'с
з'ёт'ув'ёт'с с'Аки при н'ётувътъ^си ж'снъ. (ГБр, Сяр) Има мдйу каййн'чс,
жёна зеут Вёл ин грат. (ГД, Дим) Аку турмдзиш пак жёната, и ива стйга. (Рус,
Дим) На мдйту деду ж'ён'сйтс и байкуту. (Хсб, Гюм) Мойна жёна аку ттд-
тулсма. (Мус, Кс) Имсшс жёна, асакана бёше. (Бал, Гюм) На Исёна жёната.
(Шех, Кс).
женен ж'ёнигь, ж'ён'сту прич. Женен. Кажи йунйч'с туд'ёну^лй^си,
ж'ён'сту^лй^си; Нъ с^ттттуту м'асту, къд'ёту йс ж'ён'стъ. (ГБр, Сяр) Ти
ж'ёнит1 ли си ? (11лсв, Драм).
женина женйца ж. Съпруга. Жснйца ймаш ли? (Члб, Гюм).
женска жёнскана ж. Жена. И жёнскана каквону йштс, му стдри
папйзинан. (Мус, Кс).
женско ж'ёнцку нареч. По женски. Нък ж'ёнит'е йайът гъкде' ж'ёнцку,
йайъти стйпът нъттр'сш'т'ъта скй!ъта нутйт'с. (Вол, Драм).
женско ж'ёнску ср. Жена. Ад Бултарийс бс, аннд жёнску. (Хсб, Гюм).
женя се жён и са нссв. Сключвам брак, женя се. Бйзи са пък ни рйчи са
жёни за тех. (ЧМ, Дим).
жерла ждрда, жерла ж. Ритловица, дълго тънко отсечено дърво, без
клони. Ждрда вйкамё кудёну йс дебёла, д'сбёлу ддрву. (Мус, Кс) Жсрда
вйкамс. (Мхр, Гюм) Жсрда вйкамё. (Грн. Гюм).
жет жет, ж 'ёт мест. Който. Те ж'ёт на аф хддст ей ту а нагдрё. (Ббл, Дим)
Жетайсакван прави. (Рус, Дим).
103
жив жиф. ж'йву, жйвъ прил. Жив. Сйч'ку ж'йву - върв'ът на ч'ёрквата за
зрав'е (Плев. Драм) И ЙА сам жйф; Живи са и здрАви. (ХВ. Гюм) Жйвъ и
здрАвъ. (Кет, Кс) • сйч'ку ж'йву — Всички.
живам жйвеш. живёш. жив'ё, живё, жйвитё, живёте, живат. живАлусам.
живАли са, живёш, живёте, живёмё, жив'ё, живат несв. 1. Живея. ТутАс кутА е
тс вАми Булгарййёта йеврд, тутАзи штё видит как штё жйвитё ёйтука; Врйт'
са живат, пумАци йс. (Рус. Дим) ЙА сам фкАурё гАйётживАлу мндгу ас нАштё
йунАнйё. (ХВ. Гюм) От' да рабдтимё, да, да живёмё йёсАй? (ГД, Дим) И вё,
и вё да живёте тдлкус. (ЧМ, Дим) АгА пушит, живёш пд-млдгу. (Мус, Кс)
Тйтус са живали турцё. (Мес, Дим) Кдпёлету там живё с'а. (Гер, Гюм) Каде
живёш сс?; ЖивАт. (Меж, Гюм) Ну кадё живёте вс? (Чпк, Гюм) Сел- такА
живё. (ЕД, Гюм) А. живёш си! (Кюс, Дим) Ама жив'ё. (Хеб, Гюм) 2. Вирея
- за растение. То букАт на мразлйву м'Асту жив'ё. (Ббл, Дим).
живеене живАнётуср. Сыцествуване, живот. А ти йёба и живАнёту, Ама
нёма кък. (Бал, Гюм).
живея ж'ув'Аиш*, ж'ув'Арм', ж'ув'ёйейъ нссв. Живея. И с'А, кАк ш'ъ тй
разпу!джи ъф св'стА да ж'ув'ёйът, ъф д'ун'ёт'?; Кугу дубйтъка нАчи пд-л'ёсну
ш *А ж'ув 'Асм'; Да утйд '? къд 'ё ж 'ув 'ёй ът л 'уд '?. (Вол, Дра м) ТАм ж 'у в 'ёйейъ
(Фращ, Мет, Сяр) Дъ ж'ув'Аиш'. (Мерт, Сяр).
живина ж'увинйт •'? ж. Животно, живо същество. Ут'увъйми въф йъхъръ
при ж'увинйт'р; Кдш'ув'? тАм къд'ёт к!Авъхъ с!амътъ дъ йедът ж'увинйт'?
ёс!ъ съ кАзвъш'?. (Фращ, Сяр).
живот живдт' м. Живот. Убаф прикАрах тука живдт'. (ХВ. Гюм).
жила 1 жйлаж. Вена. Диб'ёли жйли нъ ръкйт'р. (Фращ, Сяр).
жила 2 жйла ж. Произход. Жйла та, жйлата граси ти. уд д 'ё йё душлдлу.
(Мхр. Гюм).
жито жйту. ж й ту ну, жи туту. житАта ср. 1. Пшеница. Уд жйтуну си йё. ха.
нагАви. (Ббл, Дим) 2. Общо название на зърпените култури. И такА с 'ейёйм'е
и житАт? аф с'спт'ёври. Шъ ж'ёйм'с ми сир'а, фасул' убйръм'? и пдчнувъм'?
дас'сйём'епч'снйцд. (Вол, Драм) Ндд'?тпу къш'тит'?да мидАвы бакшйш'.
ИдАвъйъ^ ми жйту, уч'ум'ён', миейр'; Тёръймижйтупу ?нА купич'ка. (Плев,
Драм) Свърш'АвъЬ'ё, збйръйм'? жйтуту. (Фращ, Сяр).
жичка жйчкъ, жйч'къта ж. Нишка. КЪт^съ врътни т'а съ етуй цйнкътъ.
НтусъискАрувъ жт1ч'къта. (Плев, Драм) Утжйчкъ пр'ёдъ. (Фращ, Сяр).
жълт ж'ё1та, жалту прил. Жълт. На ryndla ж'ё!та п'еп'еру тка. (1Ър, Сяр)
Ха, на нвА жАлту йАце. (ХВ, Гюм).
жълто жаттуту ср. Златно покритие на зъбитс. КинА шё м' правит
ждлту ту ? (Кез, Гюм).
жълъд жёлат, ж'ёлъдйт'е м. Жълъд. Кутк'и-мАтк'и - убл'Ач'ени куту
ж'ёлъдйт'е. (Плев. Драм) Как жёлат прАви. (Члб. Гюм) Ут жёлат. (Рус.
Дим).
жъна жАнам, ж'ън'рм'?, ж'ён'?м'?. жн'ёйм'с. жАналу сам. жёналу йё несв.
Жъна. Ж'ън'?м'? със сърн...тъка им'Аш'? зъби. р'Аж'аш'? и дърв'?ну тъкуд
104
държ'йлу и.ч'шп'( и ж'$н\'м'с Ж1 си'е л сас ракйт'е, ас сърллув'е, клйвът на
пърст'сту ллаламйрка ла лл ж'ён'ет. (Вол, Драм) И ирис тувй вр'см'р на л'елдту
в'ёйк’р на /Гётрув^д'ён' ллдчнув'ам'е д$ ги ж'ён'рм'р. (Мерт, Сяр) Три гудйни
удбшлу рйбут'ейм'е тйм, удбш'ту жн'ёйм'с. (Фращ, Мег, Сяр) Пчёнца, йма
тд йё лука нё жёллалу. (ГД, Дим) Жйналу сам, уралу сам, ллйлу сам. (Хеб,
Гюм) Йа ймам и кумбйна да жйнам, йа. (Меж, Гюм) Гал'ба кйту жйналу
раш. (Лъд. Кс).
жътва ж'Ътва, ж'ёлва ж. Жътва. И на ж'ётвата ллрйим'р ллудста, и на
брйзни ллудста. (Мерт, Сяр) Р'йж'аЬм'^ ж'ътва и екйн'а фч\-ницата, ръш'тй.
(Ват, Драм).
жътвар жътвйр'м. Название на месец юни. (Фращ. Сяр).
за за, зам, зъ, за прсдл. 1. За означаване на предназначение, за. За
какнйат тйм на айтус ддйехте вине? (Хсб, Гюм) Вйкаме, вйкаме "задушётё".
(Ббл. Дим) 2. За означаване на причина, заради. 7’ь ч'$ с та на ha шпидни, пу
л ьрцит\‘ гудр'л; лллйллл'ейа тук-тйм - за т'й/л и нйй г'ёглим. Нйй стрйдам'е тук
зъ т'йй. (Плев, Драм) Ама наказънж'увдт' тъкй, з$ т'йй т'ёглим. (Вол, Драм)
3. За означаване на замяна, вместо. На къра кулрЪ сми з'ёами <;нд кисм'ё
гул'йму, б!>ркам\* тйм иллийём зъуддъмл'йку. (Плев, Драм) 4. Заозначавапе
на място, зад. Айнсй, айней. излйза айнйм лётвё, лётвё, за м йёндй чу кар йё
Мёрйкус. Айлус, за йёйнёй чукйр йё. (ТМ, Дим) • за дуллётё — За помсн на
умрслитс. • за какнй — За как во.
забела зйбёла ж. Запръжка на гоэба. Вйкамё забёла, кавурдйсва са
маелдту. (ГД, Дим).
забора забёрёш св. Събсра, натрупам. Тй и шё кувёт'да забёрёш? (Кюс.
Дим).
забирам забйрам нссв. Сьбирам, трупам. За бйрал у, забйралу, забирала,
забирала и агй ли лладнёлу; Забрйлу са за аднд кдшга лларй. (Мус, Кс).
забит забйтетё м. Офицер, полицейски начал ник. Са те, вёлй, забйлетё
исфбрлёа. (Гер, Гюм).
забитлик забит'лйк' м. Работа като полицай. Мдйту д'йду йё ллрййилу
забнт'лйк'аф йнкара. (Къз, Гюм).
забовам срв. забождам зъбдвъл нссв. Забождам. И тузй пр'йпур ллгтъ гу
идеи еднд д'св'^рч'^ - нъ з'ёт'л, брйт лму. Нъ ллр'йллуръ листй и бубййч'етъ,
еднъ ййбъ.л’къ зъбдвът йъ ййбъ.ч'къгъ нъ върха - пр '^.лилату н'йшлу. (Фращ.
Сяр).
заболнея з^булн'й1а елл св. Започна да боледувам, разболея се. Кйжи.
Н'ёду, кйжи, ч'ёду, уткугй си забулн'й1а, забулн'а]а загрудн'й!а. (ГБр. Сяр).
заборавям забурёвам, зъбурйлл'ъм, забурйвёт, забурйвил сам несв.
Забравям. Забурёвам бё, твдйту ймё бё, Мёмёт'. (Мхр, Гюм) На забурйвёт
бё т'ё мййчилл дил'. (Хсб, Гюм) Забурйвил сам песнё. (Мен. К с) Йй лу
зъбурйв'ъм. (Плев, Драм).
заборя зйбарё, забарйх, забурйх, зъбурйх св. Забравя. Зъбурйх дъ ли ллл
кйжъ н'ёс; Зъбурйхулиллътъ. (Фращ, Сяр) Одих бё, йма забурйх. (Кез, Гюм)
105
Азърда забарё. (Меж, Гюм) Забарйх гу. (Мус, К с).
забравя забрайих, забарйвиха, забрйвилу сам сн. Забравя. На знам уд д'ё
беше айтус, забрйвилу гу сам. (ХВ, Гюм) Те и т'ё забарйвиха йё. (Срж, Гюм)
Йе йи с гу забрайих. (Хсб. Гюм).
забралам забрайём нссв. Забравям, А-а-а нйкак. никак ни забрййём.
(Бал, Гюм).
забраден забрад'ёна прил. Забраден. Ина мумйнка сас ш'амййка
забрад'ёна. (Фращ, Мет, Сяр).
забраювам се забрайуват ст нссв. Унасям се, захласвам се. Уд върши1а
на върши1й и вьрт'ат са клйн'ат. См'ййув'е, Ьурй и са забрайуват. (Мерт,
Сяр).
забун забун', зъбун м. Къса горна дреха без ръкави, елек. Buphy
цьрв'ёнга рйза друга има Ьщлац'ъ... със киндйсани рйбути... върху hалар'ьта
- забун'; Зъбун'- клъшнйк; Гкайсхъ нъ сгйн зъбун. рйзъ, пбйас, скул. (Фращ.
Сяр).
забутува се забутува^са нссв. Става облачно, буреносно - за време.
(Плев. Драм).
заваря зъвйри св. Заваря, стигна. Ут Димйгруф д'ён' кугй зъвйри ду
Кб1ъдъ с'ё тут'йн дйпл'chм. (Плев, Драм).
завеян зъв'йн прил. Ненормален, отнесен. Нък т'й б'ёш'с мй1ку зъв'анъ
и ни б'ё зъв'йн ь; Ниш 'тъ^гу, кал'ёкр, Ван'у, ниш'гъуу тба зъв'йн; Уд л/ h 'ём
зъв'йнъ, й'ём йубау си знйа. (I Ър, Сяр).
завзема зазёли са св. Завладев. Агй са сётне гърците зазёли айсава зёмё.
(Лъд, Кс).
завивам се завйва са нссв. Извивам се, правя завой. Варх кйшпггё йма
друк път', завйва са иейй. (ТМ, Дим).
завитавам завйгава св. Завивам, покривим - за коса, Завйло коебта.
завйтава йё ейнакё, с тел'. (Мус, Кс).
завия се завййетё са, зйвъй са св. Направя завой, завия. Айсе натдрё,
айнйм каршй агй пбйсш, зйвъй са на сърган йейнъй. (АК. Дим) Ха. айнйм.
айнйй шё са завййетё. (Мес, Дим).
завия зъвийЬт св. Завия. Нърйдът едйн ч'ул'йк ас чиш~ъраци йе тук.
вързувът му, штъ нйправ'ът диб'ёлу със с!ймъ, тъ ч'с штъ гу зъвийът ъф
адйн пънц'йк. (Фращ, Сяр).
заводя завёл и. ту а св. Вэсма някого с мен при пътуване. Слушёй адйш,
йл тё а тб завбдилу? (Кюс, Дим).
завра заври св. За1'рея течност до завиране, завра. Заври мй1ку убда -
к1йй у н'ёйь, к1йй въйб.та. (Плев, Драм).
заврсвя зъвр'ёийм'с св. Заприказвам, забърборя. ЗълъгъЬм'с„съ,
зъцт'ёийм'с и ту изгурйх. (Фращ. Сяр).
завчераптник зафчёрашник нареч. Завчера, миналият ден. Лете, летё.
зафчёрашниклетё. (ГД, Дим).
106
завържа заварзат св. Сложа белезници пятому, арестувам го. Шё гу
заварзАт. (Кез, Гюм).
завърна се завАрнё са св. Обърна се в друга посока, завия. Штё излёзё тё
ейту к чёк, удгдрё, иггё са заварне ёсёй, на са стрАна. (ЧМ. Дим).
завъртам се заварка са несв. Извъртам се, правя завой - за път. Табёла
нёма. ама са завАрта итАм. (Кез, Гюм).
завършвам завърш'ува несв. Завършвам. И тъкА завърш'ува свАдбага
ч'Ак друг ага нид'ёл'а. (Фращ. Сяр).
завършувам завьрш'увам'с нссв. Завършвам. И такА СурвАкув д'ён* така
гу завърш'увАм'?. (Мерт, Сяр).
заговея затувёл сам св. Започна религиозен пост. Йё со дсн' сам загувёл,
бай рем ска гувёлка. (Шех, К с).
заградя заградёт св. Конфискувам - за превозно средство. Да фАтст ас
матёра искана шё м зё мат, шс гу заградет. (Кез, Гюм).
загубя се срв. загубва се загАбёса несв. Загубва се, изчезва. Айтус нйка на
са нё загАбё. (Члб, Гюм).
загубим срв. загубвам загабёт нссв. Изгубвам, забравям - за майчин език.
ПумАцкуну тё са зёли да загАбёт. (ЧМ, Дим).
заден чАднага прил. Заден. На глдвАт# съ клАва кутулАк със дв'ё кърпи
- ^днъ б'Ала у г хАдна та страна на нив'Аста та йс, ут пл'ёш'кит'с; У^Адната
сранА у гкрАй глцвАга йма дв'ё кукуч'ки. (Фращ. Сяр).
задне зАтнё нареч. Зад, до определено място. Ут Чёрничёву зАтнё. (ХВ.
Гюм).
задоходам задудали са. задудёлу не св. Започвам да идвам. Гё катку
гуд й ни са задудали! (Кюс, Дим) Тоуткдлё задудёлу. (Мес, Дим).
задяна се зад'ён ала са св. Поставя товар на гърба си, прикрепен с въже.
ЙиднА жёна урумска зад'ё нала са грёва на тар б а т. (Къз, Гюм).
задянат зъд'Анъгъ прич. Поставен отгоре, нахлузен. Длёгу ттънц'Акъ и
еднъ тдрбъп'ён 'сл вьфрькатъ пул 'ъгъ нъг1авьгь зъд'анътъ, утбрафкубж'р.
(Фращ, Сяр).
заек зайёк, зАйци, зАйёнитё м. Заек. Им'Аши авжйи, hdn'cha на авжи!ък,
нъ зайци, н'Аш'ту свйн'ёта, дйви, дйу свин'?. (Плев, Драм) Зайёнитё са врёт
лёту. (ЧМ, Дим) ЗАйёк, свйнйё йма. (Рус, Дим).
заживея зъж'ув'ё. заж'ув'йл св. Заживея. Уж'ёнийа^са и у^тугй зъж'ув'ё
ш'тастйву гува мумч'ё със къем'ёт'; Заж'ув'йл въф гъс кз.ш'та. (Фращ, Сяр).
зазимен зазимён прил. Готов за зимата. Кйсъм агй дойё, за зазимён.
(Хсб, Гюм).
зазими зазикш св. Настапе зима. Тъ ч'р агй почни в'ёйч'с дъ съ евърчи
т'ут'ун V, з'ёми ли в'ёйч'е д^ з^зимй. (Вол, Драм).
зазор я ва се заздрв^са нссв. Зазорява се. (ILicb. Драм).
заида зййд\‘св. Отида, замйна. Кървъвйш, дъ евърйш - укт дъ ти зййд'р.
Пд б!аги. (ГБр, Сяр) • ум дъ ти зййд'?— Да се впечатлит силно от нещо.
107
зайдем зДОд'^м м- Залез. (Плев, Драм) • зЛЛд'^м с1ънц\' — Времето.
когаго слънцето залязва, но залез.
заире зайир'ъг^ ср. Зърнени храни, фураж. Мул'$т$ им'&йм'$, т'ёл'га
им'Айм'р, г'ah каруйм'? на удвънка с'ёлуту на пл'йвн'ага д'ёту клАвъйм'р
зайир')>та, с1амата. (Вол, Драм).
зайчар зайчёр м. Вид куче, обучено в лов на зайци, Купййчё зайчёр кадё
мджё А са нАйдё, хубаву? (Ерп. Гюм).
Захарам закъръ, за кар ай св. Заведа. Т'ёръш' дъ ть закъръ йа; Зъкарал
д'^т'ёту в плунинКга и гу устАай! в планипъта и си нзб'йгъл. (Фращ, Сяр)
Закарайд и фр'ёт. фр'ётги зАкарайас'т'ёб'с нанйватадайд'^м. (Вол, Драм).
закарвам закарв ат нссв. Завеждам. Ньвдин'ё. кдйту йа закарватутмййка
ина ч'ёрквата. (Фращ, Сяр).
закарувам зукарува нссв. Завеждам. Иги закарува. (Плев, Драм).
закача зАкачсм, за к Ат'и св. 1. Закача, окача някакъв предмет. Ку зАкачём
туй, чАнтага, нёшту зАкачём на гърбАт, л'ап н'Ама. (Бал, Гюм) 2. Закача,
захвана нещо за друго. Йс сим штё гу пдвдигнам, да гу зАкачём айей. (Меж,
Гюм) 3. Закача, прикрспя нещо да виси, £м къкд, закАт'и hn кфл'ёкудти
уш'никйт'р наушйт'р; Ал тън'^ту и закАчи^ййду тука на ракъ га. (Вол, Драм).
закачам закАчет несв. Тормозя, притеснявам някого. И т'ё да на закАчёт,
А!(Члб, Гюм).
закачи се зъкАчи съев. Започне. Хурдту с'А зъкАчи съ. (Фращ. Сяр).
заключим заклуча, закл'учемё несв. Заключвам. Ала сас кл'уч да гу
заклуча. (Мус, Кс) УтвАремё, закл'учемё. (Къз, Гюм).
заключувам закл'учува нссв. Заключвам. И жён Ан а гу пак и закл'учува.
(Мус, Кс).
закол ювам зъкдл'увът, здкудл'увдт, зъкдл'увъхм'р нссв. Закол вам.
ЙАлувъ. стАрадК, ч'Акът^ги дъ нъдибнлЧ и ги зъкдл'увът; И бйш'^ту га
гу зъкбл'увъхм'^, нъсул'Лвъхм'е^гу зъ ц^лъ зймъ; У'гринъп, б'ён1\‘ кейъдъ,
зъкдл'увъйъ бйш'^ту - пръе'ёту малку. (Фращ, Сяр) Напр'ёш' Кб1ъда
закублУват л*у кууймат и'аку свйн'е; Йа гъквб майъ д'ёту уелйтат, д'ёту
закбл'уват маш'ки ййр 'етйнки, у^ r'ah нскаруват. (Вол, Драм).
заколя закбл'ат сп. Закол я. Нйй тук дъ умр'ё - гр'йа да закол'ат курбан'.
(Плев, Драм).
закол ям закдл'^йм'^ нссв. Заколя. Ам какб вар'аЬм\' свАт'а - кбзи
закбл\‘Ьм\\ (Вол, Драм).
закон закбнетм. Държавна разпоредба. Йёл'лй йёврд закднёт трева да
дадё бакшйш. (Рус, Дим).
закопая зъкупаим св. Закопая. Стъ гу зъкун&им. (Плев, Драм).
закурколен зъкуркул 'ёнъ прил. Къдрав. Кдсъзъкуркул'ёнъ. (Фращ, Сяр).
закуска зъкускъ, закуска ж. Сутришно ядене. Прдпзма куга с - ага закуска
да сварйш' пу утрина. (Вол, Драм) Утрйнъ йадъм зъкускъ. (Фращ, Сяр).
залуга зйлугъ ж. Залък. ПървЪтъ зАлу/ъ и фтдръгъ н'ё^йе ^днд. (Плев,
Драм).
108
залъгам се зъдьгъЬм'$„съ нссв. Залисвам се, разсейвам се.
Зълкгь/ш'с^ст», зъвр'ёиЬм'р и гу изгурйх. (Фращ, Сяр).
залъм залъм прил. Лош, който тормози. Тд йё билд булгАрат залъм.
залкм. (Кюс, Дим).
зам зам нареч. Точно, тъкмо. ГУт тува ли си?] ЗАм у т туу, ут г др ну су
сёлу. (ХВ, Гюм) Йй ду, зАм йё ду тука асфАлт. (Чпк. Гюм).
зам зам зам сз. 1. За въвеждане на подчинено допълнително изречение,
че. На нйзбарпё ше варвйтё, зАм шё вйш минёрдна уддл. (11111, Кс) Кйми.
зАм та Кйми брё. (Кез, Гюм) 2. За въвеждане на подчинено обстоятелствино
изречение за цел, за да. Ам зАмдА нё хддимё, загук гу нё прАви. (Мхр, Гюм).
замамвам замАмва нссв. Залъгвам някого. Айтус замАмва сёлу су. (Меж,
Гюм).
заман зам Ан м. Отрязък от време, епоха. Ча нАми дъли йё ги изградйли,
булгАрстё, на мндгу стар замАн, свёл' зам Ан. (ТМ, Дим) Сёизй сёл'обу -заман
йётмйш ганёдёнА имёше. (Срж, Гюм) • бу замАн— По това време.
замеся зъм'Асиш*св. Замсся. Гул'Ами нъш'кви дъ м'Асиш' дв'ё т'^ник'ё,
трй т'сник'ё брАш'ну, л'Ап дъ зъм'Асиш'. (Вол, Драм).
замйна си замнАха си св. Отида си от тоя свят, умра. Т'ё си стАри те
замнАха. (Мес, Дим).
замйна замйниш, замнёт заминё, замнё, зъмйн'т;, заминётё, замн'ётё.
замн'ётён, замнёте, за.мнёш, замнАа замна замнАхмё, замйнахте, замнАа.
замнАха заминАл си. замнАл' си, зАминати са замнАлу, замйналу йе св.
1. Премипа през. Ут тАму ште вйдите бирин'джй с'ёлу, гулёму с'ёлу. И
н'ё ту штё замн'ётё; Прис Мусажик си заминал; Ут сдйна, велй, замнА; Уд
едйне, велй, зам нА и друге. (Хеб, Гюм) Ейсе сА штё изварвйтё, гёчйтён
штё заминётё тука. (ТМ, Дим) К'унрййёта штё замнёте йи прАвё АрийёнА.
(ГД. Дим) КАк са нагудй с'А наддл, агА замйнахте. (Ерн, Гюм) Ага прёгнетё
рёкана. каршй аг А замнё. (Мхр, Гюм) Штё са завйетё, есАй штё замнёте.
(Мес, Дим) Там агА замнёте Амилд, йё асфАлт. (Кюс, Дим) Айндй сърт,
БубагАр аг А за.мнёш. (Кюс, Дим) Тй си замнАт' прйе Кузлук'ой. (Чка.
Гюм) 2. Премина, мина покрай. АгА ггддетё кёта ййма плётиштА ййма
наддл, аг А замнётё, нёма фАтатё зА нах тука. (Чпк, Гюм) На Куматйни га
пдт'тё, чё шё сёт'нё на ддл'нён г'умрук да земн'ётён си. (Члб, Гюм) Други
йённй пак замнАа ёдйн айшём айтус, ёйнАм на Българё, наддлу. (Чка. Гюм)
Натдрё замйниш ённй кАштё кат кулйби исъй, чешмё йма. (ЧМ, Дим) Иё
сАм ут кадёну замнАлу. (ХВ, Гюм) Лё зад' нёйё штё за.мнёш. (АК, Дим)
3. Отмина, премина след. ЗъмйнХ' ли ИвАн д'ен' утйвът нъ пКт'ув'ёту
кАгъ д'ён', кудй мдж\‘ утйвът дъ рАбут'ът. (Фращ, Сяр) Айтус утвАдё аг А
пуминётё, штё заминётё аннд д'ёпу, айтусутвАдё, чи.мёнту дёпу. (АК, Дим)
Кдлку са замйнали афтукрАтури гу нё вйкамё. (Лъд, Кс) (Чпк, Гюм) 4.
Отмина, премина даден период. Нёй-убаитё дёнё замнАха. (Меж, Гюм) То
замнА. (ТМ. Дим) 5. Тръгна, замйна. Ут Нёа САнда наддлу штё за.мнёш.
наддлу. (ГД, Дим) ИА и айтус замнАа, амА тоусгАнахме. (Гер, Гюм) Сётнё
109
на Софе замнАхмё. (Мхр, Гюм) 6. Пристигла. А кйк ейту за.мна, (Кез, Гюм)
8. Промина, престана. Ай. та барабАр сасейчку шё му заминё. (Мен, Кс).
заминавам заминАва, замйн'вали са несв. 1. Премивавам. ЗаминАва
ейтус, ама нс зима ти. сайт' еамйчку прАви. (Мес, Дим) 2. Съществувам.
Гакйва л'удийёрёт'ки са замйн'вали. (Лъд, Кс).
заминам срв. заминавам замйна, замйнат, замйна нссв. Преминавам.
То хубаву, замйна бс йсу; Нарх кАштитё бййс замйна Насам замйна иейй.
(ТМ. Ди м) Ас кирёч гу пуубАгрих тва, да на замйнат джамл ьйё бё, да рАбутё г.
(Члб, Гюм) Аф айсо пат' йма на аннйчку месту, ама замйна арабата, замйна.
(Кюс, Дим) Т'ё зё ддётесёй, замйнат ут Булгарййё наейм. (Чпк, Гюм) НА-а
нАйдёни. Нарите на-а кабул нё замйнат. (Къз, Гюм) И прие тука замйнат.
(Лъд, Кс) • замйнам на кабул — Споразумявам се.
заминовам срв. заминавам замндваш несв. Преминавам. И вас тАма
ёдйн пат'асфАлти замндваш. (Чпк, Гюм).
заминувам срв. заминавам зъмйнува несв. Преминавам, отминавам. И
зъмйнув# тувА. (Фращ, Сяр).
замириша се зам'ерйш'^ съ св. Придобия мирис. И с'ётн'$
изм'ёс'увъйм'ё^гу, к1аЬм\*„му мирудйй и кътб пустуй адйн' д'ён' дъ съ
зам'ерйш'р, тут А напъл'н'увъйм'р. (ГБр, Сяр).
замълчавам се замъл'ч'Авъйа съ нссв. Омълчавам се, спирам да се
оплахвам, да недоволствам. Исъ замъл'ч'АвьЬа д'епАта нъ Сурвйска. (Вол,
Драм).
замътявам зъмът'Авът несв. Разбърхвам нещо в течност, за да се
разтвори. И тугАнъ шт'с му к1адът мА1ку ейришт'^ в мАлку уд дъ, зъмът'Авът
ту ёй гъйдъ съ ступй и ту гур'увът въф млАкуту. (Фращ, Сяр).
занаят занАт м. Занаят. Тй и тййёга, ат А йймат занАт. (Члб, Гюм).
заник заник м. Запад. Нс, нё на зАник. (Мес, Дим).
заничам занйчё несв. Залязвам - за слънцс. И ей занйчё. (ЧМ, Дим).
заобихолявам зъубихул'Л^нссв. Обикалям. Тузйд'ётугуйн;фатилкърст?
цА1 д'ён'зъубикул'Аа с'ёлуту дъ мудйам'р н'Аш'ту. (Плев, Драм).
заонва срв. затова занвА нареч. Затона. Занва турмдзиш пак ейтаквд.
(Рус, Дим) ЗанвА ту вйкамё инёйка. (Лъд, Кс).
запалвам запал 'ват несв. Запалвам. Чё дуудат сёт'нё турцетё, чё
зап Ал'ват ёйсус сёлу турцетё. (Чка, Гюм).
запаля зйттъли св. Запаля. Зйггъли бурнТта, ндси~сй.йъ и той б'Атт» уд
удгън'ъ въл'кЬ. (ГБр, Сяр).
запирам се запйрат са несв. Спирам се, задържам се. Айтус нё запйрат
са. (Хсб, Гюм).
запирам запйрат, зъпйръ, запйрат, запйрала нссв. 1. Спирам на място,
задържам. АйнАм ййма мндгу аскёр. запйрат турцинё наейм. (Чпк. Гюм)
ТА да нА запйрат ёйсъй? (Мес, Дим) ТА йё запйрала а слушё. (Ббл, Дим)
2. Задържам част от нещо, удържам. Нйкакъф дАнък ни^нй зъпйръ. (Плев,
Драм).
НО
записвам запйсаваа нссв. Записвам. Тё ги запйсаваа, глёдаа. (Хеб. Гюм).
записувам запйсува нссв. Записвам. Нимёй ги запйсува. (Хеб, Гюм).
запорна зйщзрна ж. Желязно устройство за залостване на вратата; резе.
Тури зйпорнъта. (Мерт, Сяр).
запра се запрётё са, запр'й са, запр£ са св. 1. Спра се, застала на място.
Тука запр'й са. (ГД, Дим) Тй са заирё. (Кет, Кс) 2. Спра сс, отседна нягьде.
Агй са заирётё там, на туй сёлу, пйтайтё кадё йма учёл' да лёжйтё. (IД. Дим).
запра запр'ё, запрёте, заире, зйнри, зйпритё св. 1. Спра, застана на място.
К'ераджйи минйвъйа уд другнт'$ с'е!й й аку съ с1учн да мнн'ё у^тйм ирис
йуруёту, ш'га забрани чи кара кун'ё. Там ш*т'$ са запр'ё, ш'т'р з'йпн'р тйм.
(ГБр. Сяр) Зйнри ми над 'ук'йнё\(ХВ, Гюм) Знам, ёт' заире игам. (Хеб, Гюм)
2. Спра нещо, което се движи. Айнйм ште запрётё арабйга. (Къз, Гюм) 3.
Задържа. Ё-е там ма заире пулицййёта; Айсёучйл 'ник гу заприте и вами да
пуучёва. (Хеб, Гюм).
запретна се зйпр'етнй^са св. Запретна се, засуча ръгъви при започване
на работа. Заир 'етш'г су, зйсушй_ с а ду ум 'ёсиш' ду угё твиш(Фращ. Мет,
Сяр).
запуптка зйпуш'ка, зйпушка ж. Запушалка. (Фращ, Мет, Сяр) (Плев,
Драм).
запушчичка запушч'йч'къ ж. Малка заиушалка - за шишенце за ракия,
църцара. (Фращ, Мет, Сяр).
заран зйрън ж. Сутрин. Аф нид'йл'ъ зйрън глйв'ёш'. (11лсв, Драм).
зарар зарйр м. Вреда, загуба. Нави ми, вйка, прав и ми зарйр, пйда ми,
вйка. (Мус, К с) Зарар правет, вйка, на джёмййё та. (Къз, Гюм) То мърва
агй пййнёш, нёма зарар. (Кюс, Дим) Правётси зарар, нс пучйтат йич. (Рус,
Дим) • прйвём зарйр — Вредя някому.
зарзала s'cps'cn'l, з'ср'з'ст'ъж. Кайсия. Б'ёр'ем'^з'рр'з'елй. (Мерт,Сяр)
Збйрат $'ер$'елй. (Фращ, Мег, Сяр).
зарзалинка з'рр'з'елйнкъ ж. Малка кайсийха. Дай нъ д'йт'рту
з\р'з'елйнкъ. (Мерт, Сяр).
заривам зарйва несв. 1. Покривам семена с пръет при сеитба. Самй at
зарйва. (Меж, Гюм) 2. Погребвам. Агй умрё будно, кёй гу зарйва? (Хеб,
Гюм).
заследя заслёдитё св. Тръгна след някого, последвам го. Зйс.чёдзпс гу.
Тё штё в' кйже. (ТМ, Дим).
заставам застйва несв. Оставам на едно място, застоявам се. Ни з^стйва
вудй га въф тёа дър'муён'. (Фращ, Сяр).
засурна засурнё, засурнала йе св. 1. Завлека, повлеки. Вёдана йё
засурнала дур ду другана маалй, (Лъд, Мен, К с) 2. Започна да черпя, да
извличам гок. Га пйтитёудгёрё балгйретё, йё засурнё жерёйён. (Хеб. Гюм).
засупта се зйсушй^са св. Засуша се, захвапа се усилено за работа.
Зйпр'етн/^са, зйсушй^са ду ум'ёсиш'ду угётвиш'. (Фращ, Мет, Сяр).
затворювам зътёр'увънесв. Затварям. Зътёр'увъ пёргъгъ. (Фращ,Сяр).
111
затворя зйтурё, зйтурё м, затвдрилас, зй тури св. Затворя. Мдта тистдрём
дчи ее, ама йё ше тй ги зйтурё. (ХВ, Гюм) Зйгури къш'тата, Нйй кл'уч'р на
пудртут#. (Вол, Драм) Йёштё йё не гудйната затворила. (Кюс, Дим) Иди
зйгури вратйтъ. (Фращ, Сяр) И зйтурём гу. (Бал, Гюм) • шё ти зйтурё дчитс
— Ще ти дам да разберет. • зйтвурё гудйната — Навърта една година.
затеи зйтен', зйтён, зйтён' нареч. 1. Затона. Тё зйтен' кйм ги прёвйрё;
Затён' ни исфйриа. зйтён, то затд избёга. (Срж, Гюм) На утвъдё Булгаре,
зйтён нёма ддитё натдрё. (АК, Дим) Ама нё нёдумитё затён булгйрску. (ХВ.
Гюм) 2. Всыцност. Лё дёту флйзатё, са зйтён' врит' пумйци. (ГД. Дим) Тд
бё пйк зймат зйтён', йку на рйбутёт. (Ерн, Гюм) Сдпа йштат зйтен', одна.
(Чнк, Гюм).
затерам се зът'еркхм'^съ св. Сгодя се. Зът'сркхм'^съ нузй д'ён' и
с'ётн'р хддихм'р дв'е-трй гудйни. (Фращ, Сяр).
затеран зът'ёрънъ прич. Поискан, уговорен за годеник. Пъру съ
зът'ёр'увъм'р, с'ётн'$ съ Нъвйм, нъ гул'ймъ Нъвйдбъ - з'ёт'ъ - главенйк,
зът'ёрънъ мд.мь - Нув'рнйцъ. (Фращ, Сяр).
затерувам се зат'ерувъм'^съ нссв. Уговарям се за годеж.
Зат'ёрувъм'&,съ. Бъф нид'ёл'ъ съ зат'ёрувът. Пъру съ зът'ёр'увъм'р,
с'ётн'с съ Нъвйм. (Фращ, Сяр).
затеруване зът'ёрувън'р ср. Уговаряне за годеж. Ърмйсуван'р -
зът'ёрувън'^. (Фращ. Сяр).
затка зйгка ж. Запушалка от царевичен кочан. Зйгка у г кукунйрка ут
мнейр'. (Фращ, Мет, Сяр).
затки затки нареч. Затова. Мърва са гайёт, на знайёт са, затки нё кйзват
са. (Мхр, Гюм).
затова зат, загд, затвй, затува нареч. Затова. Затвй ти вйкам, йа шё та
учём, ма и'йма ёйтакд йймё; Затвй пумйци на Карймуса сид'ёшё. (Бал, Гюм)
Йй, т'е затвй сёрбёс; Зйтён' ни исфйриа, зйтён, то загд избёга. (Срж, Гюм)
Кёсйт', кёсйт', затд; И сёту стйналу неё загд ддлната маалй. (Гер, Гюм)
Мдмчётага са затд; Затува смё н'ё правили аскёрлйк'. (Хсб, Гюм) Загскйпу
мйл'лё, икй ёврд стйна и тд. (АК, Дим) Загд, затузтт вйкамё нй смё турни.
(Рус, Дим) Йём' фйги, затд са нййдё бё. (ГД, Дим) Етолку гу знйиш, затвй.
(Кет, Кс) Азъм загд клйдени бё. (Кез, Гюм).
затованака загвйнака нареч. Затова. Та затвйнака нё смс за млдгу. (Лъд.
Кс).
затози затйзи, затузй нареч. Затова. Те затузй йштёт да ачтйсат ййтус
наддл. (Хеб, Гюм) Тййё затйзи зймат бё. (Члб. Гюм).
затруднен за грудн'й 1а си св. Забременея. Кйжи, Н'ёду, кйжи. ч'ёлу, уткутй
си забулн'й!#, з$булн'й1$ загруднй1а. (ГБр, Сяр).
затуй зйти, затн затуй нареч. Затова. Йй-а-а, зйти вйкам; Затй ййкам с'й.
(Члб, Гюм) Нйш тё си за тй самй мё ртёклу. (Къз, Гюм) То за туй на ей бахтйли.
(Мхр. Гюм) Затуй та пупйтах. (Чка, Гюм).
112
затух затук нареч. Затова. Айту затук гу нё утвАрёт сё на МакАза; Aw зам
да нё хддимё, затук гу нё прАви. (Мхр, Гюм).
затъмнява се за т'емн'Ав&,с# нссв. Притъмнява - за време. (Плев, Драм).
затягам зът'Агъм'ё несв. Затягам. И с'ётн'? к!Аам'?круендту, к!Аам'? пАк
аднд дъру, к'ут'укр зът'Агъм'ё^гу тъкА и гу н ънйвам'?. (Плев, Драм).
заугрс зАутр V нареч. Слсдващия дсн; вдругидсн. АгА стану выпи фтАсъ!
- йеднд б'ёри, другу ту пА стъ уб'Арнм нА зАутр'?, nA зАутр'?. (11лсв, Драм).
захватам срв. захватам зафАта несв. Започвам. Асфа.тту зафата лс вас
чукАрён. (ТМ, Дим).
захвата срв. захвана зафАтихтесв. Започна да правя нещо. Ал'венах туа
зафА тих тс ? (Чпк, I юм).
захире захрёж. Фураж за добиты. Да мджёш грёвадА си нагАдаш, захре
дА си нагАдаш. (Ерп, Гюм).
заходник зАодник' м. Нужник в двора. (Плев, Драм).
зато анид нареч. Зато. Аннд, аштд на збёрАа т'ёаф т'Анат? (Мес, Дим)
Аштд пак да идете насАм? (Мхр, Гюм).
защото ш'ч'дту мест. Защото. Млдгу гул'Ам н'ёш'ч'у етАва ш'ч'дту
цАлуту с'ёлу ндс'ат пърнАр'?. (Мерг, Сяр).
здрав здрАву, здрАвъ при;1. Здрав. Пък дА си здрАву. (Члб, Гюм) Жйвъ и
здрАвъ. (Кет, Кс).
здравец зрАв'?ц м. Здравец. (Фращ, Мст, Сяр).
здравина здравии А ж. Здраве. ХАйдё, ас здравинА. (Къз, Гюм) • ас
здравинА— Със здраве (поздрав при сбогуване).
зевам срв. вземам з'ёвъ, з'ёва.мё, з'ёвът не св. Вземам. Ръзм ён'Авъ^ги.
ут нузй крАй си з'ёвъ; Ут там пумйнъ кулАть и гу з'ёвъ; З'ёвът гу мл'Акуту,
там гу ръздйлът; З'ёвът гу пАк буднъ кйштъ; МудмчитЪтъ з'ёвъхъ ну ?днй
турбинки. (Фращ, Сяр) З'ёвам'ё^гн въф къш'ч'?; З'ёвът мумч'ётъгъ, адндту
мумч'ё к'? ддйд'? к'? з'ём'с мдйт'с бр'ём'ета; У^тАмъкъ з'ёва ги със нудна.
(Мерт, Сяр) ПАрит'? им з'ёвът; За един' м'Ас'ец ги з'ёва. (Мерг, Сяр).
зелен зелёна прил. Зелен. АйнА зелёна нива виш. айнам каршй йё. (АК,
Дим)
земя з^.мё, з'ем'Ьта, з'см'?та, зимЧтъж. 1. Почва, пръет. Има и еднд
ж'ёл'езу шйлн'?сту^йе на върха и тд флАва въф з'ем'ьта и ур'ё. (Вол, Драм)
2. Земна повърхност. УтДзрудймъ знАчи ут зим'ътъ. ут брдди. ут път'?.
(ГБр, Сяр) 3. Светьт, в който живсем. Гдсггуг' агА напрАви! з'?м'?га. (Вол,
Драм) 4. Страна, обдаст. АгА са сётнс гърците зазёли айсава зёмс. (Лъд,
Кс).
зенгин зен'гйн прил. Богат, заможен. То тАй йс. амА зен'гйн сёлу. (Къз,
Пом).
зеш-инин зенгйнин, зсн'гйнс м. Бщаташ, заможен човек. А д'ёт се
зенгйнин, а: зенгйнин, д'ёт се фу кара, сх: фукарА, бё йсу! (Ббл, Дим) Иё,
ма зен'гйнё такви. (ГД, Дим).
113
зенгинясам эснгин'йсд зён'тинссат св. Забогатея. Ама тё ште на
бастйсаг, тё пне зен'тинссат. (Мсс, Дим) Чунки штё мачку, мърва штё
зснгин'йса с'а. (Ерп, Гюм).
зер зер нареч. Несъмнено, наистина. Ам пйк гуАддйх дйва. зёр ту Аддйх
дйва. (ЧМ. Дим).
зерделия 1 зердёдй ж. Дърво и плод праскова. Прйекува, ха зердёдй.
зердёдй и шёфтачй йи зувём. (Члб. Гюм).
зерделия 2 зердёдйи ж. Вид слива, джанка. Сдйна, сдйна зердёдйи. (Хеб,
Гюм).
зере зёрё сз. Понеже, защото. Пумак, зёрё месаш ти пумйцку та, ага
гувдриш бкягарски. (Чпк, Гюм).
зет з'ёт', з'ат', з'ёт'$, эетён, з'ёт'ув'ёт'р, зётйёту м. Зет. Мййкк,1тми
у^срёд'ё, мудмит'р у, там, у^тйм дъшт'ррйт'с, а нъ крййув'ёт'р з'ёт'ув'ёт^;
И ф Събутъ нй1 д'ён' съ тйм [у май ката на HCBCcraraJ ъмъ утйвъ пйк з'ёт\‘.
(ГБр, Сяр) У з'ёт'? на скадъга дудлу ч'йка пёйъра; С'ётн'? нъкрййа дуййдд
з'ёт'ъ, йунйкъ; И гузй пр'йпур штъ ту идеи с дно д'ев'ррч'? - нъ з'ёт'ъ брйт
му. (Фращ, Сяр) Ат йну утишйд да, зётён дй му... (Лъд, Кс) Тининъ з'ёт' пйк
бй1 тймкънк (Фращ, Мет, Сяр) Иа имам з'ат*, ймам з'ат'. (Ббл, Дим) Моми,
майка. зётйёту. (Ерп, Гюм).
зехирледисам з'схирдёдйса св. Отровя. З'схирдёдйса д'ун'йта врйт'.
(Члб, Гюм).
зехтин з'ейтйн', зийтйн'м. Зехтин. Calara със з'ейтйн'; Фъсуд' и бамии
евър'авъйми биз зинтйн'. (Фращ, Сяр).
зиме зим'с нареч. Зимно време, през зимата. Уд пт б'ёа с'ё пувънка със
кутт'ёт'е - зйм'е, д'ат'с. (Плев, Драм).
зимница зимнйцъ ж. Диня. СЪрц'р и н^ зттмнйцъгъ. Удт' ни йёд'р
зимнйцъ тй. (Фращ, Сяр).
зимнючка шхит'учкт, ж. Вид тревисто растение. Зимн'учкъ - н'ёмъ цв'ат,
д'у гъйттуштъ къту му.чйви ёй тъквй дървйн 'ки. Мтйку нуш'тъ кътуустър'йи.
(Фращ, Сяр).
зимовище зимудвитн^'ёту ср. Складирани дърва за зимата. Айд V ж:'ёну
ййс' шЧ> штъм на нйвага, и на байр'{' да ккчвъм дървй за зимудвиш'т'ёту.
(Вол, Драм).
зимъека зимдекъ нареч. Зимио време, през зимата. Зимдскъ штъ нййдъ
рйбутъ. (Фращ, Сяр).
зингил зингйч'м. Част от сбруята за впрягане на коня. Има /цмут',
бамуг'^йма двй зитттйд'^... и закйч'ъм'е на ттн;зинтйд'^Ьа.му т'с. (Вол, Драм).
зиярет зейёрёт м. Посещение на дадено място. Там дойдё, зейёрёг
стдри. (Кюс, Дим).
злато з1йтуср. Злато. Нив'йсгътъсъу&чйч'ъ йубау из1атдтугу нър\‘д'йвъ
гъй нъ дв'ё, ф^сранй; Иъру ат а съ в'тунч'йвъ гд^йк; утпр'ёт; Утпр'ёт з1йтуту,
саму з1йту. (1Ър, Сяр).
114
Змигада ЗмнгАда ж. Гръцко име на с. Челеби, Гюм. ЗмигАда и тд
пумАцку йе. (Срж, Гюм).
змийов змййуф при.1. Змийски. (Фращ, Сяр) • змййуф л'Ак — Название
на вид растение, билка.
змия змййъ ж. Змия. Пила Н'ёда ендш'най удда, тъ испйла л У га змййъ
(ГБр, Сяр) ^днъ змййъ му с кдзАл#. (Вол, Драм).
знам знам, зном, нам. знош, знАмё нссв. Знам. Ййма ад удгдрё Самокдф
маал'еей, знош?; Зном. ТамАн, тамАн. (ШП, Кс) Едндту д'укен утвдрилу,
едндту нам каквд стдрнлу. (ЧМ, Дим) Н'с гъй в'Арваме и гъй знАмё и гъй
йштемё. (Мхр, Гюм) На знам йё. (Мус, Кс) • нам каквд — Нс знам какво.
значи нАчи като част. За въвеждане на въпрос. НАчи тй кдлку годин и си ?
(Мус, Кс).
зная знайсм, знаиш, знАйёш, нАиш нссв. 1. Зная. Сёт'нё ф айнам шё гу
знаиш ейейй. (Кез, Гюм) Викам, на знайсм с'ё как на смс. (ГД, Дим) А штд
пак, йё нё знайсм. (Мхр, Гюм) Не знАйсм бАлгарски йс. (Кет, Кс) Ишш
заштд? (ХВ. Гюм) 2. Познавам някого. ЗнАйсм гу, знАйём ту; На Шейн'
знАйём йАу Мемёт'. (ШН, Кет, К с) Нс знАйём мндгу, Ама избегав си самй.
(Рус, Дим) ЙА йи знайсм бс. (ХВ, Гюм) Ал' гу знайёш? (Хсб, Гюм).
зной зндйм. Пот. Да рАбутит'с и да рд'ёт'е#с'мъка ас'зндй(Вол, Драм).
зова се завёш са, звё са нссв. Наричам се, назовавам се. На иса стр А на
са звё Кържёлъ. (Хсб. Гюм) Ги кък са завёш? (Чка. Гюм).
зова завёш, заве, завём. завёмс, зув'ём'е, зувём, зувёмё, звёгё, зувётё,
завдт, завът, звдт, зват, зват, звёт, зувьт, зуват, зувдт, звёха, зувеа, звАли са
несв. Наричам, назовавам. Крдш'ни ги зув 'ём'с нййе; Ш'ъдравАн' гу зв 'ём'с
нйе; и узА г' на плит кит'? лава сажба, саж'ба ги зв'АЬа, саж'ба йа закАчувъйа
на плйткит'? ейнц'рруфйм'р нй?; 1Гьлн$ йа зв'АЬм'?; Нй? бАници ги зв'Айм'?.
(Bai, Драм) Пдтан' гу завдт; Т'ё си ту завдт апут'икй; ё-е-е, плате зовёмё, ё-
е-е, ексимолдгис; И тд ту завё дёду. (Мус, К с) Нчйнца. раш, рАпка. йучумён
и другу ййма йённд, увёс гу н'ё зувём; Има йёднд сёлу, Мёхрйкус гу зувёа.
(ЧМ, Дим) ТА гу завдт нёта айнам адгдрё; Аннд Амёт' зувАт; Ану КАрламу
гу зувАт; Тус си тй рашнйци зувдт. (Гер, Гюм) И аф другу сёлу, чй гу кАк
СтАй зват; Такдс, лаутё звёт ейнвА; Нанайрён завём айнам барчйнана. (Кез,
Гюм) Мадён' как зувётё вё?; КАкну гу са звАли Абдйл; КАк гу зувётё вё аз
д'ве хйлёди? (Лъд, Кс) Ё-е-е айтус, Скдпийё, Скдпийё д'ет зувАт, д'имёк а
Македднийа. (Чдб, Гюм) Л'упчу, Л'упчу ty зувАт; ПатАта зувём. йа, пумАцку
гу зуват. (Рус, Дим) кАкту та звдтстАру, нё на бдлгарску ймё; КАк /у зувётё
(Паш, Кс) Вс какгу звёгё?; Итуй, насамуд Йёзиджё. кАк гу звАт? (Въл, Кс)
КАк зав1»т агА зймат айлък?; Джурбйнка йё зувёхме н'ё. (Лъд, Мен, Кс) Ни
знАм кАк гу звёха. Бахрй ли ту звеа, кАк ту звёа ? (Чай, Иср) КАкту завёш?; Пу
бйр, икй, беш, ачг~ь йе звдт ймену. (Срж. Гюм) Бишёклй ту зувАт пумАцку;
КАкту зувётё, нёзнАм. (Мхр, Гюм) Ййма да т и зувАт куй и. Ама нййе ги завёмё
ба руги. (Ббл, Дим) Ылгарска шдшё, ейсдс 61лгарска шдша йё зувёмё. (I М.
Дим) ИмёшеаннАучйтёлка пакНднка, Нднка йё зувёа. (Мен, Кс) Нъглавъга
115
йъ зувът къпулъ - кАпъ със парй. (Фращ, Сяр) Бс тёи канА заве?; Как ги
зувётё вё бё? (ХВ. Гюм) Кд км но пд, а йсу зувАт айнй. (АК, Дим) Тд гу и н'ё
енйй завёмё. (Хеб, Гюм) Кузлук'ой зваг АрйёнА. (ГД, Дим) КакнА та звАт
бе? (Чпк, Гюм) Тёбёкана зувАт? (Къз, Гюм).
зонар зунАр'м. Пояс. 1/оёс' - зунАр'. (Фращ, Сяр).
зоненица зунёницаж. Ягода. Има и зунёници йма йи; Лё ттул'ёнаса итува
йё манаху зунёници. (Сар. Кс).
зоница зунйци ж. Ягода. Нёма да сад'А г зунйци пу сёлАса, А ма ййма.
(Ббл, Дим).
зор зор м. Трудност, мъчение. A-а, нё рачи. То здр т'ит'унё йАце. ЙАце
зор. (11111, Кс) Уд здр бёга. (Срж, Гюм).
зорлап здрла, здр.таннареч. Насила. Ут тукана вёштё... ймёту са здрлан
майё... (Чпк, Гюм) Ти здрла йштёпт дА ма стдриш пумАк. (Мес, Дим) Тд йи
бйрас здрла нёма. (Рус, Дим) Ха. ха, тд йё здрла. (ХВ, Гюм).
зорпо здрно нареч. Трудно. Здрно йё бё. (Дем, Кс).
зору-эору эору-зору нареч. Принудително, зорлен. Нахддё.мс са йи н'ё
на рАбута и зору-зору ива. (Ш11, Кс).
зугия зугие ж. Лечение с бани. Ей стари Ьдд'ат тАм и прАв*ът зугне, йма
ре.матизмй. зарйва са ас пёс^к, дотука су зарйва и търпй. (Вол, Драм).
зъб зъп. эон, зббё, забёнё, забёгё м. Зьб. Ь м как. йА си клАдах йи з!,бё йи;
Устарёх майка. тА йи забёгё са растакдваха йи. (Сар, Кс) От ту ни клАда.м
тут Ас сё тё два здба тугАс; А рёчём за два здба. (Кез, Гюм) И тд клАва здбё;
Оги го бол'дт забёнё. (Шех, Кс) Тё са и мёнё здбё, забёсё клАдёни. (Паш, К с)
Ьф усгагъ йма зъби. (Фращ, Сяр).
зъбче зАпчёта ср. Зъбче. Има зАпчёта. (Кюс, Дим).
зълва зъ1въ, зълватд ж. Зълва. Нъ з'ст'ъ сёсра - зЫвъ; зЫвъгъ; Нйкуй
нцд\ .милдвъл - нйту зъл'ви, нйту д'ёв'ер'?. (Фращ, Сяр) Зълвата к Ага
н ид'Ал'а ти дунйсва сгафйди. (Вол, Драм).
зърничка кърнич'къ ж. Зрънце. Аднд кърнич'къ пАднъ, мърй. (Фращ,
Мст, Сяр).
зърно зърну, зАрну, зАрнуту ср. Зърно. ПЪк На.мъта - мАш'там'е йа
с1а.м1,та устАнува саму зърну. ПАк гу вАим'р и чйсгу зърну. (Плев, Драм)
А са збйра зАрнуту на адна сгрАна, слАмата на другугу. (Ббл, Дим) Ич нёма
айтус с'А зАрну. (Хсб, Гюм).
зян зийАн'рм. Щета. Имъши млдту bi.Ihh аф нАтп'т'с м'естА млдгу. Млдгу
прав 'eha зийАн'р. (11лев, Драм).
зянлък зён’лйк' м. Захуба. То адёт' бйлу. матдтутАсбйлузён'лйк'бё.
(Гер, Гюм).
зяпна з'Апн'с св. Поглсдна прехласнато, учудено. К'^рдцжйи минАвъЬа
уд другит'р c'ela й аку съ с1учи да мин'ё у^ там ирис hypydry, ш'та забрАви
чи кара кун'ё. ТАм ш'т'$ са запр'ё, пт'т'^ з'Апн'р тАм. (ГБр, Сяр).
и Ыт, Ьн. им мест. 1. Кратка форма за дат. над. на лич. мест, за 3
л. ед. ч. ж. р. тя - й. СтуйАн'с, з'ё.ми ми устАн'$, скрйй ми гу... и тдй
116
им з'ёл устйн'^и с'ё със н'ёту^си гу ндс'с.т, устАн'р^йм; И СтуйАн им з'с1.
им гу изгурйл устАн\*; Ай да им вз'ём'см йАсниг'е глАс'с, Ай да им вз'ём'см
църнит'с удчи. (Фращ, Мет, Сяр) И тдй hit дАва в'ёч'р там пудАрак пари,
т'А мул*уби ръкАга. (Фращ, Сяр) Тй Аратдн, тй йи си кАзъ!; Бдгъ„ми. ни йй
съм казъ!! (ГБр, Сяр) 2. Кратка форма на прит. мест, за 3 л. ед. ч. ж. р.
неин - й. КутрА йм 'ртутим ни гу знАм; Ина мумйнк? сас ш 'амййка забрал 'ёна,
ама кудсминка тд~ им са пудАва. МАйкъ„ йй^Йъ пупйтува; 11а кри1цА„йи ж 'ё!ну
мй!ну пйш'с. (1Ър, Сяр).
ибрик ибрйк, ибрйк' м. Съд за вода. (Фращ. Мст, Сяр) (Плев. Драм).
И ванов ден ИвАнд'сн' м. Ивановден. Нъ Иванд'сн' прайм гъй
кърнъвАл V,' Ир 'ёг Иванд'сн'утйвъхъ ут кйшгъ нъ къштъ с гАйдътъ; Зъмйн'р
ли И Batt д'ен' у тйв ъ г н ъ нъ т 'ув *ёгу кА ть д *ён' кудй мдж утйв ъ г дъ рАбут 'ъ г.
(Фращ, Сяр).
иглич йглич м. Название на цветете иглика. И йглич йма йи. (Сар. Кс).
играя си игрАйётси несв. Играя си. Чука г ги, с игрАйёт асигА, чукат / и.
(Гер, Гюм).
играя игрАйат, игрАт, нгрАли са нссв. Играя. Нъф сГбугъ събйрът съ у
мудм'т'ё д'ёту й? нив'Асгътъ. Събйрът съ т'Айнийъ рудт, играйаг. (Плев,
Драм) Прит', врйт' са айтус пули тика играли. (tpn, Гюм) Ти дсчйни ас тёх
игрАт ас тёх. (Гер, Гюм) • йграм пулитйка — Про веждам политика.
ида 1 йдёш, йдё, йдсмс, йдстё, йдитс, йдитё, йдат, ййдат, йдстё, Идите
несв. 1. Идвам. У'г кадё йдстс вё?; Шгё излёзётё на другана, ёйсъй йдё уд
Дернён' нагдрё. (ТМ, Дим) Уткё йдитс вс? Ут кутрд сёлу йдитё? (С дн, Кс)
Айтус чАмвссё, дё йс МикрАки, йдеш. (АК, Дим) Ал' йдстё?; Ут кадё йдитс
вййс?(ХП, Гюм) Нйкатнс йдсмс на млдгу. (Чка, Гюм) Айс'ё, д'ёсу ййдатсё.
(Мхр, Гюм) Мндгу йдатут тука. (Хеб, Гюм) Идё айтус, дунйса. (Гер, Гюм)
Ут дё идите вс сё? (Чпк, Гюм) От дс идите вс? (Кез. Гюм) 2. Отивам. Тс
излйзат на джёмййё бё йдат, штё ви кАжёт. (Чпк, Гюм).
ида 2 йдам, йдъ йдъм, йд'рм, йдимё, ййсмё, иди, идейтёсв. Отида. Айд
ут пазар 'f - tian купи; Ни^съ врАш'тът кдрътъ дъ йдътдъ ^дГту^ т'Ай. (11лсв,
Драм) Идсйтё напрёт. Аф йёднъ та ръка кйрката, аф йёднътак ръка лун А та га.
(Ббл, Дим) МАйкъ къту к'Аш'р да йд'рм зъ бй!ки б'ср'ёши срАмник. (Мерг,
Сяр) АгА ддйдахмё на МадАн, ни дАват ми да йдам на КуритА. (Паш, Кс)
Мджё да ййсмё и ф АламАнийе, мджё да йсмё и ф Атйна. (ГБ, Кс) Ама
айтАм навдтрё нё нё мдш д' йдимё. (Кез, Гюм) Айд\' ж'ёну йАс' ш'ъ йдъм
на нивата. (Вол, Драм) Йё ш йдамудгдрё, тагана шё дмрсм (Бал, Гюм) Йа
штъ си йдъ. (1Ър, Сяр).
иде in Vнесв. Вали - за дъжд. И/z’f дйш'(Фращ, Сяр).
из из предл. За означава на движение вътре - в, по. ЙизгА си йе, йизгА at
йё хубаву врёмёсу, ама нё знам из БалгАрийё. (Ббл. Дим).
иэбаням избАн'ат св. Изкъпя. Ш'ъ дд$т t-ф 1ърпиа, ш'ъ съ избАн'ат -
Айди б'Аг^т - с'Ак д'ён', с'Акд'ён'. (Вол, Драм).
117
избелювам изб'йл'удвъм'р нссв. Иэбелвам. Та чи йёс'сн' рдйн' д'ён' пАк
тАм гу изб'Ал'уавъхт'?, стАнуа б'А1у, йубау. (Плев, Драм).
избирам иэбйраг нссв. Отделам. Жигдту пАдни^ли, тугай избйрат
с1Ахтата и събйрат на куна. (Вол, Драм).
иэборя се избудр'ът св. Взема участие в надпревара. ДушЧАД^ църйцъгъ
цАрскъ нъ с'ё!у и фАтили ж'ён'т'с д$ съ избудр'ът ейч'кттт'с зъ уддъ. (Плев,
Драм).
иэбръщам се избранна са нссв. Променям се, преиначавам се. А.
избранна са. Избранна са, йс. (Мхр, Гюм).
иэбрыцам избранна г нссв. Обрыцам, сменам. Ддйтдаа, вёлй, да
избрАштат. вёлй туристе. (ХВ, Гюм).
иэбърна се избърнаа са, йизбАрнаа са св. Промена се. ПАк си ддйдаа
туй, пАк са, йизбАрнаа са пак на с г Ару ту. (ЧМ, Дим) Сй пък млдгуту л'уд'с
са избърнаа. (Меж, Гюм).
иэбягам си изб'Агът си св. Тръгна си, отида си. Ньф cMjyra в'ёч'ср'
тр'Абува дъ стАнът да ат изб'Агът, дъ съ скрййът и да изб'Агът ирис нын'гъ.
Б'Агът у„тйм и ат утйвът; ЗъкАрал д'^т'ёту в планинЪта и гу устАай! в
планиттъта и ат изб'Агъл. (Фращ, Сяр).
иэбягам изб'Ага, избёгаа, изб'Атал у бс св. Иэбягам. Йа вёлй, тузй Лдри
знай ш заштд бс изб'Агалу? (ХВ, Гюм) Од Дирвён' избёгаа д’вс мдми аф
БулгАрийё. (Хсб. Гюм) Изб'Ага. изб'Ага си тука наддл и Айдё. (Члб, Гюм).
из вадам срв. изваждам извАдаш, извада, извАдагс нссв. 1. Добивам,
произвеждам. ФАги чирАк беш йус танё йекмёкизвАда самйчку. (Рус, Дим)
Дёту извАдашут тех. на тех ше гу дадёш. (Къз, Гюм) Тд нё мдйс да извАда.
(Меж, Гюм) 2. Придобивам, вземам. Б, у г кал ё извАдатё ве ихтахте тс?( Къз,
Гюм).
извада йзвадёхт св. Спечеля, припечеля. Ам ЙА канА штё йзвадёхт? (Мсс.
Дим).
изваждам извАж'да т не св. Добивам, гтроизвеждам. Г Ah ги убърнъйъ зъ
Кблъда дъ рАж'дът, дти за пд рАну да извАж'дат хт'ёсу; Друк прудАва $ЬцА,
с'Акъд'е къкд извАж'дат; Нину прАат, ракйа прАйдт и уц'ёт' извАж'дат. (Вол,
Драм).
изваря.м извАр'а нссв. Извирам. И адйн йзвир удда там извАр'а, млдгу
уддд; Извур' извАр'а и бАн'дтсд гАм. (Вол, Драм).
из вс ван с изв'ёвътт\‘ ср. Извеждане на невастата при сватбен обичаи.
Изв'ёвън'^ нив'Асгътъ нъ чишм'^тъ нъудктъ. (Фращ, Сяр).
извеждам нзв'сами несв. Извсждам. АгА изв'съхвт нив'Асгътъ дв'ё мохти
утпр'ёш' и дв'ёysAr' пуйЪт и ф стр'ёд'е нив'Асгътъ. (Фращ, Сяр).
извирка йзвирка ж. Извор. Извйръши тАм хтлдту удда - врйе' гу вйкъйхти.
къйнАк, йзвирка. а ма на н'ёту врйе'. ТАм дд'ейа хту хтйч'сга д'ёту б'Ал'сha
плАттту - "на врйе". (Плев, Драм).
изврати изврАти св. Преобърна, съборя - за товар. ТувАрийм'? на пит'ёла
118
пру су dry... пу $нд вр'ём'д изврати. (Фращ, Сяр).
извън и звон нареч. Вън, отвън. Изндн сёл Ала ими голёму табёлу, пйшё
да и казава тага. (1Ъ, Кс).
извървя изварвитссв. Премина, извървя. Ейсе са ште изварвйтё, гёчйтён
штё заминётё тука. ( ГМ, Дим) От' да не изварвйтё бё, йматёараб!» бё. (Чпк,
Гюм).
извървям извдрвёт нссв. Прсминавам. Ам айтус тд на извдрвёт, н'ё си
пАк айтёй варшёмё. (Гер, Гюм).
извъртам се извъртам са несв. Обръщам се в обратна посока. Итува са
извъртахмё; Врйт' са извъртахмё итам. (Мен, Кс).
извъртам извАртам. извЪргамё, извъргат несв. 1. Обикалям. СурвАкув
д'ён' диц'ёг'т; сурвАкаг ц'Алугу с'ёлу ту извъргат; Със трй песни извкргам'е
църквага; Внч'ррт!» мумч'фтътъ кул'сдуват, извъргат с'ёлуту сй'чкит'р
мумч'^та (Мерт, Сяр) 2. Променям, преиначааам. Мбйтё ту изварта к а на
зиаё; Ама нимдйтё ту ювАрта; Какво ту изварта тё?(Сар, Кс) Токутрд кАкту
йште сигА ту извАрта (Иср, Кс).
извършавам извьршАам'с нссв. Завършвам вършитба, извършавам. И
ж'ён'тум'и^тн извършАам'е съсуолув'е тАмъка. (Мерт, Сяр).
извярвам извёравамсв. Повярвам. Йи тд извёравал. (Мус, Кс).
изгабям се срв. И31убвам се изтАбёт са св. Из1убвам се, изчезвам. Т'ес
и нс Ан са кугА изтАбёт. (Ерн, Гюм).
изгаснувам изгАснува нссв. Изгасвам. Угън'ё си гурй, нй, ти изгАснува
ййч'. (Вол, Драм).
изгася изгаейш св. Унищожа напълно. НёгудА гу изгаейш, да ту съфър
стдриш, дА гу изгаейш. (Ери, Гюм).
изгладнял изглддн'ё ти прич. Изгладнял. Млудгу изглддн'ёти см'с утдвА
д'ён'$. (Мерт, Сяр).
изговея изгувеиш св. Изпълня религиозен пост. Айсёва трй йен дёнё
многу йё хубаву да изгувеиш. (Шех, Кс).
изгоня изгони а св. Изгоня. Изгдниа ту. (Гер, Гюм).
изгоря се и згу р'Ал а съ св. Нараня се при изгаряне, изгоря се. Т'А
наттрАила тъкА, съ изгур'Ала и умр'Ала. (Фращ, Сяр).
изгоря изгари, изгурехмё, изгур'Аа, изгурелн са, йзгури св. ]. Изгоря.
Сйттёш итус аднд капка йи Отт изгари. (Мус, К с) З'ёми^ми йзгури^ми ту
ус тан (Фращ, Ме г, Сяр) 2. Унищожа напълно. Гё са и тус мндгу изтурёли.
(Ерн, Гюм) Изгурёхмё ёйтука (ГД, Дим) 3. Остана излъган. Не хтс да тй
платйайтус тузй днкадък, д'имёк' чул'ацитедсмёк'изтур'Аа бе. (Члб, 1 юм).
изградя наградили св. Построй, прокарам. Ча нАми дкчи йе ти
изградйли, булгаретё, на мндгу стар зам Ан, свёл' зам Ан. (ТМ, Дим).
изгубя се изтубйа са св. Изчезна, прсссля се. Т'ё стАртё устАнаа Т'ё са
изгубйа млАдите. (Гер, Гюм).
изгубя изгубй. нзгубёт св. Загубя. Е, знАйе бё, Ама тё штё изгубёт
пумАцкуту. (ЧМ, Дим) БАлгарскуту ймё шё изгубй. (Хеб, Гюм).
119
издавя издйв'ътсв. Убия. Дъ си устав 'ъ кл'уч'ув'стуудвън врътйтъ. Штъ
вл'Авът буднй, кйа, штъ тъ издйв'ът. (Фращ, Сяр).
издаря йздър'ъ св. Даря подред всички с дарове. Гудём съм дйрум
стъкмй1ъ сйчкит'% дъ ги йздър'ъ. (ГЬр, Сяр).
издигам се издйтаа са несв. Изсслвам се, напускам мястото, където
живея. Т? са сё издйтаа. (Ьбл, Дим).
издигнат здйгнат прил. Висок, повишен. Зёнт йн' смё, б г' йё г'ун'дслйкос
здйгнат и йма кайё да рйбагимё. (ГБ, Кс).
издиплям изайпл'айм'с нссв. Подрсждам и разделам, сортирам - за
тютюн. Издйпл'айм'ё,,гу м1бгу. На чётри-п'ё г' т'урлйи ту к1йваЬм'р. (Плев,
Драм).
издлъгнен издългн'сну прил. Издължен, продълговат. Хумубтъ ймъши
другу дърву, къту гу пр'ёгниш ублъ въф ср'сдъта ймъши пйк нъпрййсну
тъкй къту дв'а издългн'сну, клйвъйми аф н'ёгу урйлу ту, ама ймъши прйуй
дъ т'ёгли урйлуту. (Плев, Драм).
издойда изддйдуйа св. Върна се. Мъж'ёту ни б’chа вр'ёт уйнйци
иддбйдуйа^си, ййд'& гъкубж'даЬа. (Вол, Драм).
изженя се изжёниа са св. Изпоженя се. Д'ве мбми имёх, т'ё са изжёниа.
(Мес, Дим).
изидам срв. изяждам изйдат нссв. Изяждам. То ёйсё пу листёту изйдат.
(ЧМ. Дим).
изкарам искйрамё, искйрагё, искйръ, искйрати са, йскарай св. 1.
Изкарам, извадя. Къд'ё пр'ёдъ искйръ мъ к'ёркътъ; И йй штъ йскъръ
сРьнйнъ. л'йп еднб куматчи; Искйръни съ нъ кадру и три т'у с гул'а.ми кубси.
(Фращ, Сяр) На кйдру гй са искйралн. айир бс, искйрали ги сй итуска. (Мхр,
Гюм) Ти ми $ знйаш' въф с#ндък$, йскаратГй, бйби. (Вол, Драм) 2. Изкарам
пари, препечеля. Да искарамс парй. Да ида на Аламйнийё, да искарамс
парй. (ГБ, Кс) Гун'дёлйкёт шё му нё искйрамё, пак тб шё сёдй. (ХВ. Гюм)
3. Стигна до определено място. Айнам штё искйрагё кършй. (Мхр, Гюм) •
искйръм нъ кадру— Изкарам на снимка, фото!рафирам. • искарам на кйдру
— Изкарам на снимка, фотографирам.
из кар вам искйравам, искйрват, искйрвао нссв. 1. Изкарвам, изваждам.
Сётнё дбштаа германците, та cit ги искйрвао. (Шех, Кс) Аг еббана, к'ёна
искарава пёпёд, шс з'бмиш. (Мус, Кс) 3. Изкарвам пари, препечелвам. Л 'ап
си искйрваг. (Хеб, Гюм) • л'йп си искарвим — Изкарвам си прсхранага.
изкарувам искарувът, искйруват несв. 1. Изкарвам, изваждам. Йй гъквб
мат'И д'ёту у ат й таг, д'ёту закбл'уват маш'ки йар'сгйнки. у„т'йЬ искаруват.
(Вол, Драм) 2, Из веждам. С'а искйрувът нив'асп,гъ. (Фращ, Сяр).
изкланювам се исклйн*увъ съ несв. Кланам се подред пред иконите в
черквата. У'тйвът нъ църквъгъ тъ тйм съ исктйн'увъ нив'йсгътъ. (Фращ,
Сяр).
изкопавам искупйва нссв. Прекопавам. Йизурйва ту, искуттйва. укусёва
гу, трсва сётнё да бди. (ЧМ, Дим).
120
изкопчено искдпчёну ср. Изкълчено място на тяло. Какоф ддктур,
искдпчёну, скбршёну. (Шех, Кс).
изкутвам искут'вам несв. Оттлеждам, възпитавам рожба. Вйка нс гу сам
искутил; Ис гу с Ам искутил да слуша. (Вьл, Кс).
изкутлювам искутл'ува несв. Издълбавам. И тъй удр'Азува^с нудж'р,
искутл'ува мАйкъгр. (Вол, Драм).
изкутя иску! или смс, иску ги са си. Оп'лсдам рожба. ДицА гй смё
искугили. (Бал, Гюм) То д'стена са искути. (ГБ. Кс).
изкъпя се йскапе са нссв. Изгьпя се. ХД дА са искАис и ус гАвё назАран.
бу лё с нА дА таустАви. (Лъд, Кс).
излазим срв. излизам нзлАзём нссв. Огивам на гур бет. ИзлАзсм, даб дем
си. излАзсм, дабдём си. (ГБ, К с).
излезна си (плени си съ. Изляза си. Ама мбишеа качАк, йпени си. (Меж,
Гюм).
излезна изл'ёзна св. Изляза, появя се. На пит'ёла изл'ёзна рана на / ърбъ;
Изл'ёзна н$ гърбъ на пит'ёла ?дйн' ydp'ch; Ьднъ гул'Ама лисица изд'с зн Ал а-
(Фращ, Сяр).
излизам излйзат нссв. Ставам, получавам се. Ама мндгу нами итёви
скАии гании излйзат. (Хсб, Гюм).
излъжа излАтали са св. Излъжа. Т'ё та са излАтали бё. (Мхр. Гюм).
излюбя изл'уби св. Разцелувам. Штъ ги изл'уби л'уд'ёту фр'ёт. (Фращ.
Сяр).
излявам срв. излизам изл'Авъм. изл'Авам, излёвам. излёваш, изл'Авъ,
изз'Авът, излёва. изл'Авъйъ нссв. 1. Излизам. Сн'Ак в'сйАлу - изл'Авам,
фл'Авъм гл'ёдам - закъсн'Айа н'ё.ма; Ш'ъ съ пр'ем'сн'Тт и изл'Авът
тту^ръехбткъ; И ш'ъ изл'Авът на убегрув'ёту Изл'Ааш'р_ли ч'ърква hop у
фАтьЬм'^. (Вол, Драм) И други пАк си н'Акви мирудййки знАм си ЙА кътб
изл'Авъм пу вънкъ ш'си нАб'еръ; ТАм изл'Авъйъ дъ пуйът. (1Ър, Сяр) 2.
Излизам, появявам се. Къту тр'^ндъфйл'увътъ кйткъ. Ьднй б'Али изл'Авът.
други ейни, други църв'ёни. (Фращ, Сяр) Те излёват на барчйнаса и сфйне
фйрёт, хА. (Вьл, Кс) 3. Излизам, стигам. Сёгнё ипёваш на К^рджёлъ. (Ерп,
Гюм) 4. Излизам, изваждам се. Скалйф - йАтката ни излёва. (Фращ, Мег,
Сяр) 5. Получавам се. Изл'Авъ пб-йёфтину. (Фращ, Сяр).
изляза йзл'сгъ, излАйш', изл'Аз'ё, изстёзим, излёэётё, йзл'сзи. йзл'^зггт'с,
изтёлен. 1. Изляза. ЙАс г'ёрьм дъйзл'сгъ мА1ку; ЙА штъйзл'ег ъ мАлку Штъ
изл'Агьт нъ сгр'ед'ё нъшти; Штъ гвл'сзи нив'Асгътъ с гт'^хьръгь. (Фращ,
Сяр) Изл'сзйт'с, кзаи вгв; да са мъчит'с куту йбръгъ; Идт'Аз'с^ли ч'ёрква
пАк ш'ъ п'бч'нът тугА. (Вол, Драм) Аф пундАл'ннк утринъ сп, излАйш', аф
събутъ в'ёч'ър съ прибирьми. (Плев, Драм) Изл'^зи. Н'ёдо. вънка н$ дбри;
Л'у ш'ту crAaala вънка итт'ёга. (Фращ, Мег, Сяр)	штъ гу пуснът
пъру дъ изл'Аз'^ върЬъ. (ГБр, Сяр) 2. Изляза, появя се. Врйг' ше излёзим
на д'унена. (Иср. Кс) 3. Поникна - за растение. Тб миндзухАрё да, тб штс
бй изл^л. (Сар, Кс) 4. Статна до определено място. Нагбрё, нагдрё, штё
121
из1ёзётё айнАм каршй, дёну ти кАзвам. (АК. Дим) Штё излёзётё на другана,
ёйс'ьй йдё уд Дернён' нагоре. (ТМ, Дим) 5. Премина. Че сётнё штё излёзётё
река та на йёндй кёдйк бёл'. (Мхр. Гюм).
изляна срв. изляза иззёнахтё св. Изляза, появя сс. Дёна излёнахтё нах
туй. (АК, Дим).
измавя сс измАвиа са св. Промсня сс. НумАцнтё са измАвиа. (Хсб. Гюм).
измавя измАвилу йё св. Ихгъжа. Йй йё йизмАвилу гу. (Хсб, Гюм).
измавям из.мАвё нссв. Излъгвам. Тд та измАвё. (Кюс, Дим).
из меня вам измс нёва нссв. Про меням. Дйнёт, ймётата ви изменена. (ТМ.
Дим).
измсря изм'Ариш' св. Измеря. (Мерт, Сяр).
измесувам изм'ёс'увъйм'ё нссв. Измесвам. И е'ётн изм'ёс'увъйм'ё^гу,
к1Айм'^му мирудйй. (ГБр, Сяр).
измста изм'ёга св. Измета. ДАй м'етИга да изм'ёга ддра. (Фращ, Мст,
Сяр) СтАвъй, йАс кг, изм'ёга. (Мерт, Сяр).
изметчийха измигчййка ж. Прислужница. (Плев, Драм).
Измигада Измигада ж. Название на с. Смигада, Гюм. НрАвё ф ИзмигАда
ше йдитё. (Кез, Гюм).
измитам измйтам'ё нссв. Измитам. Пд-пишйн' ус уднд сгьргА1у
ж'ёл'езну устъргвъм'^ ейчку, ж'сргй, та с'ётн'^ ^днъ пар на! к а измйтам'ё гу
йубау. (Плев, Драм).
измия йзмиа св. Измия. ДАй ми сапун'а мА1ку да си йзмиа главки». (Вол,
Драм).
измолвам сс измдл'ваш са нссв. Моля сс в молитвен храм. ХА. са
измдл'ваш. (Лъд. К с).
измръзнувам измързнуват, измАрзнува г нссв. Измръзвам. ЦА1 нЪш'
гурй и удъйАта сй„с тдпла ни измързнува т д'с;нА та. (Вол, Драм) Оги ку ни
унускаш. измАрзнуват. (Ерн, Гюм).
измъкна йзмакнамсъ. Откъсна, измъкна. Ейсё шё му йзмакнам шййёта.
(Лъд, Кс).
измъкнувам измъкнувА не св. Измъквам. ИзмъкнувАу и ъс' кур'^н'ё
барабАр'. (Вол, Драм).
изнаварльк изнаварлък нареч. Изцяло, всякъдс наоколо, околовръег.
Бабина чука вър Дёмёрджик цё-ё-лу изнаварлък гу самубигрАл. (Въл, Кс).
изнасям изнАс'ъ несв. Изнасям. Колку угклАд\* - стд драхми. Уку ги
изнАс'ъ ш'ъ гу дъд'ёш'. (Вол, Драм) • изнАс'ъ ми — Изгодно ми с.
изнсма t/знёмо св. Извадя. ДА т' го йзнёмо. окул дйпломасД». (Коз, К с).
изних йзник м. Изгрев на слънпе. На йзник слАнцё да ййма. (Мес, Дим)
• йзник слАнцё — И31 рев на слънце; изток.
изнича изнйчё нссв. Изтрява - за слънце. На нёго воритё, на д'ён изнйчё
сланцёну. (Кез, Гюм) Изнйчё сланц'ёту, удайнАм изнйчё. (ЧМ. Дим).
изора изурАйми, изурАхмё, изурАтса св. Иэора. Тё са дёл'ёчку нйвисё, а
трёва са изурАт. (Меж, Гюм) СТъ гу изурАйми. стъ гу с'АиймисусАм'е. (Плев,
122
Драм) Аяна.м изурйхмс псе аннд месту. (Члб, Гюм).
изоравам йизурйва несв. Изоравам. Йизурйва ту, искупйва, укусёна ту,
грсва сетне да дди. (ЧМ, Дим).
изпарвам исттйр'увам'ё несв. Изпирам с врала вода. Уфц'йт'с кътд ти
стриж'ёш' - испйр 'у нам 'ё н мн i тъ. (I L ie а Дра м).
изпся нсп'ейё, исполу си, йеней св. 1. Прочета. Ха брйву, хубавс си
испёлу. (Ббл, Дим) 2. Изрека молитва - за мюсюлманив. Испей ёхймат
йспёй, гй си мисл'умйн. (Мес, Дим) 3. Опея покойник. Ми с'а умр'й! нф
къш'ти - стъ ту уткйрът нъ ч'ёрквьга ейч'ки рудт*, стъ ту нсп'ейё пудпъ.
(Плев, Драм).
изпивам испйвах нссв. Изпушвам - за цигари. Йс ту Йёнс калёх, д-о-о
Йон'лё на един пакёт* и сливах. (Ббл, Дим).
изпицам срв. изпичам нспйцъй.мм нссв. Изпичам. Тукйнъ ним'йНмм
съквй п'ёч'ки, ами събйръм'ё^съ мааНга, упйл'увъ.м\' аднь фурнъ, там ти
испйцъЬми бък.п,вйт\\ (Плев, Драм).
изпия испйимё св. Изпия. На кавена да испйимё пу анна канё. (Хеб,
Гюм).
изплакнувам исп1йкнунам'ё нссв. Изплаквам. Имам 'с $нд кър' - удда йма
там, Ьддим'с, истййкнувам'ё^ту; Тйм то нсплйкнувът. (Плев, Драм).
изилющя исплушт'йлу св. Произвела изстрел с огнестрелно оръжие. Чй
йи испл'ушт'йлу, йма байс пл'уштс. (Хеб, Гюм).
изпоя испуйёт V св. Изпся. Йё1ат'(, мърй, у нйс, та да испуйёт'?. (ГБр,
Сяр).
изпразнува сс испрйзнува^са нссв. Намалява - за мсссчина. (Плев,
Драм).
изпрсварям испр'евйр'ah несв. Изпреварвам. Испр'евйр'аЬ, м1дгу скдру
върв'?Ь. (Мерг, Сяр).
изпрсда изпр'ёд'ем св. Изпрсда. И бубййк' агй куп'сЬм'? да изпр'ёдём
д$ стдрим'с рйзи и н'ёк на Иурка. (Вол, Драм).
изнродавам испрудйвал сам нссв. Разнродавам. Йс ги сй.м испрудйвал
бс. (Мес, Дим).
изпродам испрудйдаа св. Разпродам. Брсвёту испурдадаа шей,
испрудйдаа, на гув'ада саубйрнаа. (Къз, Гюм).
изпукам испукаме св. Умра. Ше испукаме рс, ше измрёмс. (1Ъ. Кс).
изпуктя сс испуктсли са св. Разпукам сс, разцепя сс. На мдйст, исттукгё.ти
са. (Чка, Гюм).
изпукувам иатукува нссв. Пуквам. Тудй иатукува тутйтгък СпамукаТ
Кукуж\‘ли ги рукайм'с. (Плев, Драм).
изпускам испускат несв. Освобождавам от работа. Агй сгйнст хгтдгу, че
испускат ги бс. (Хеб, Гюм).
изпъдам сс тк'тп./та са не св. Раждам се - за рсколта. Тд сс накйрва, иепъ/та
са (Ерп, Гюм).
123
изпъдам срв. изпъждам испддёш, испйдамё нссв. 1. Правя, създавам.
Чункигу йа и тй испйдамё. (Ерп, Гюм) 2. Отглеждам - за посеви. Е, испддёш
е'ё пченйца, рджйс. (Гер, Гюм).
изпъдя йспадс, испъдиа. иепддиа св. 1. Направя, създам. И н'ё
айтёй варшёхмё, йма сётнс иепддиа макйнм, наквй машйни. (Гер, Гюм)
2. Публикувам - за книга. Куране муамёдййё истткдиа гу с'й йнгилисчё,
франсъсчё. (Ббл, Дим) 3. Открия някого. Ни йштиш ди, вйка, бу .парит да
йспадё? Испади гу, вйкам, бё; Дй гу испйди, дёмёка ту нййдё. (Хеб, Гюм).
изпъдявам срв. изпъждам иснъд'йвъ нссв. Изпъждам, изгонвам. Нйкуси
$днъ ттървъ зйлугъ - с1йткъ. фтдръть - другъ, ь.м другъгъ - ёш'т'р пд лдттть -
испъд'йвъ гу. (Плев. Драм).
изработя изрйбатёт, изрйбугилу си св. 1. Свърша някаква работа. Айтузё
кнйту ййма и нёгу си изрйбугилу, йизурйва ту, искупйва. (ЧМ, Дим) 2.
Отмъстя някому. Й тд см йма штейна йео. Тё шё ти изрйбатёт. (ГБ, Кс).
израсна издрйетнъх, изрйетахтен св. Порасна. Ййс тйм издрйетнъх ду
сидимнййст'р тудйни. (Фращ, Сяр) Аф такдну вс изрйетах тен. (Члб, Гюм).
изрипкам изрйпка несв. Появявам ее, изскачам. Пак изрйпка бйрбунёт.
(Члб, Гюм).
изрипна изрйинасв. Изскоча. Хй-а-а-й, изрйпна. (ГБ, Кс).
изеипя йемттё св. Изеипя. И ту йсипё. (Меж, Гюм).
изсъхнувам исъхнувъхм'с нссв. Изеушавам. Кукумйркит'с с'ётн'с
исЬхнувъхм'р ги тъ ч'$ пич'йхм'( плък'ёти със т'йй. (Фращ, Сяр).
изтека ист'ёка св. Изтека. То млдгу кйрф шё ист'ёка бё. (Хсб, Гюм).
изткая срв. изтъка исткййа св. Изтъка. Ййс' тъкуд плйтнукъ му исткййа.
цёлъта вуйнъ къ му дбз'ска; Ч'ёкъл другъта да му иеткйй тъкуд плйтну.
(Фращ, Мст, Сяр).
изтрия йстри, йстрий св. 1. Стрия, направя на дребни късчста. Пдссй^си
двъ-три кудре'н'р, с'ётн'р йа йстрий. к!йй йа ф„#дйн' буркйн', зймъй си пу
мй!ку, куд1ку ти трйбувъ. (ГБр, Сяр) 2. Унищожа. Кугйту са мндгу, ти с'й ти
йстри. Кйк ту вйка г, трей. (Ерп, Гюм).
изтурен tK'iyp'cHH прич. Разеипан, развален. Алий исгур'сни ттр'е1й
ймъм ты и р'ёдъ. (Фращ, Сяр).
изтуря истур'а св. Изеипя. Къ йа истур'а. (Фращ, Мст, Сяр).
изтъка ист"ь ч 'ём, исткййм с в. Изтъка. Къ ту ту иегьч 'ём с 'й ку^ йё п1й гну,
тугй гу к1йам'$ прдз Vтну вр 'ймнь / *убр 'р, гу к1йаммй1ку нъ 1ъйнй, аку^йё
б'й!у. (Плев, Драм) З'ёЬ д'ёе'^т ки1й в1ъна, исткййм^ ги. (Вол, Драм).
изтърсвам истрЪсвам нссв. Изеипвам, стоварвам. Та ейтува йё бёа
истрйеили Джурбйика; ИстрЪсмли йё ей ваф на чёйра; И тё дудат на айт'ува.
тй йё истръеват ф чувйл. (Мен, Кс).
изтърсювам тк'тръс'увам нссв. Изтърсвам. (Фращ, Мст. Сяр).
изуча се изуч' са, изучйа са св. Завърша образование. Те са изучйа фъ
Агйна. ва Атйна. (1Ъ, Кс) Т'е итус са изуч*. (Гер, Гюм).
124
иэфиря исфйрёт. исфйри св. Изгоня. Сс лу ссд'йт, дуга / и исфйрёт; Друг а
йё з'ёлу, айна йё исфйри. (Хеб, Гюм) Урумин йё, амй исфйри ту. (ХВ. Гюм).
изходя и сод имё, иехддих св. Обходя, обиколя. Нёма ин кер дй ги
иеддимё. (Мхр. Гюм) Йа чок иехддих Булгарййё. (Къз, Гюм).
изхфърлям исфорлёа не св. Изгонвам. Са тё, вёлй, за бй тете исфорлёа.
(Гер, Гюм).
изцъркам истгъркаш' св. Издоя. Ш'а исцЪркаш' мл'йкуту; Исцъркът^лй
у_ гъс майъ, фани ту тузй сйр\ш\\ (Вол, Драм).
изчукам и сну кал у св. Пребия, убия. Дйли с т й назйт' и вритсн ги исчукату.
(Члб, Гюм).
изявам срв. изяждам из'йвъ, изёва, изёвам, изёвамё, из'йвът несв. 1.
Изяждам. И приз нъттт'гъ дуййдъши въ!къ и из'авъ^ми н'йкву мътйр'е, н'йкву
кдн'ё. (Плев, Драм) Ама ёйнйма каршй ймамё д'ук'йнчё, колкуту нё си ту
изёвамё. (Чка. Гюм) Ам караконц'урйт'^ ш'тъ ту раеттукъцът...из'авът ту.
(ГБр, Сяр) Нё. аф лис те го, листдто му изёва. (ЧМ. Дим) 2. Унищожавам.
Сё й чутка изёва инсйнас. (ШП, Кс) • изёвам инсйнас — Причинявам гол яма
зло.
изяда сс срв. изяжда сс йзёда еа нссв. Изхабява сс. Алла са неё изёдаха.
Изёдаха са, удбавиха са сё. (Паш. Кс).
изям йзъш' св. Изям. Изъш' си мл'акуту, йъуртъ. (Фращ, Сяр).
икинджи икинджи числ. Втори. А. биринджй кат, икинджй кат. (Мус,
Кс).
икиндия икиндййё ж. Следобсд. привечер. А, стйна, икиндййё стйна.
(Мхр. Гюм).
икодомес йкудумёс, икодомёс м. 1. Строится. Йё икодомёс, бинй
прав ем, кошгъ. (Мус, Кс) 2. Строитсяство. Кдлку сам рйбутил ф йкудумёс,
знайёш? (ХВ. 1 юм).
иконикос иконикос м. Болеет ипсулт. Икд ни кос фйгих. (Вт»л, Кс).
икономия икунумййё ж. Икономика. Ас икунумййёта нам мйчка. Ас
икунумййёта таудбавё. (ХВ. Гюм).
илач ил'йч, ил'ёч, илёч, илйчё, илёченё м. 1. Лекарство. Ил'ёч, тд
йи ейпимё ил'ёч и зимъса и ттййим. (Сар, Кс) Ил'йч зймамё ут ирзан'ётё.
(Члб, Гюм) Да бё, йё ймам илйчё. (Меж, Гюм) 2. Препарат срсщу вредни
насекоми. Ййма илеч, агй ги натгьрекаш. нё усгйнва нйкакна. (Ббл, Дим) Аз
нлёче; Дй гу футкатц дй му ейпаваттт илёченё. (ГБ, Кс).
или ачй, йёли, ъл'сз. Или. Нё ту йё да бтсто ъл' пумйк, дъл' турчин, дъли
читттсттё. агуптин. (Мхр. Гюм) Стъ ту тгьс'йиш'йёли тту1вйн ср'ёмъ. йёлиедн^
л'ййн (Плев, Драм) Не датй пуманку думитё там бё, алй а гурску? (Чпк,
Гюм).
им Ним. ймй, Ими. им, мн, ни мест. 1. Кратка форма за дат. над.
на лич. мест, за 3 л. мн. ч. те - им. Тъ днцйть съ усм'йвъйа фр'ёт.
Кажтт^йа бйбу пйк! И йй^йхот^йа кйзувъм; Кътб ш'й пдч'нъ тъкй д$ йми
ръепрйв'ъм; Тй.м къкуд йми съм нам'ёри1а кусури; Йй штъ йми кйж'ъ как.
125
(ГЬр, Сяр) И така HH^hsai изнАс'а да тй дадАт грбзд'?; Пул'вйнатА^ги дАват
нъ ч'ёч'ёрквътА, пул'вйната„Нми дАва ч'ёрквата^т'АЬ; Зймаг пари, попа Ими
дава, дАва йим парй. (Вол, Драм) ДАв^йим грй йАбал'ки; Аку ни нърйдъхъ
тАм ни^хйм т 'ёкнувъш V нъ нАшт'с майки, га тку в 'р, и 'ёмъха тгьрй^ли. (Фращ,
Сяр) Хбд \‘т пу къш'тит\* да ми дАвът бакшйш'. И дАвъйъ^ми жйту. (Плев,
Драм) ХД айнава дётю игам. урАкан мй е итАм. (Въл, Кс) Викам ми: н'ё
кач кср'ё да смё. (Мхр, Гюм) Шё ми го атвор и ПАСОК. (ГБ, Кс) 2. Кратка
форма на прит. мест, за 3 л. мн. ч. техни - им. Нив'Астътъ с'А излйзъ ут
тАткувътъ им къш'тъ. (Фращ, Сяр) Е. акклат ни такъф. (Члб, Гюм).
има им'Аши, им'ёшё, имё, имё, имеше, именно, имёлу йё. йимёл'у йё несв.
Същсствува. АмА и.мё пумАшник на КарАмуса Имеше жёна, асакава бёшё:
ЙАцё стАри имс; Алй М'им'ун йс и мелу. Н'ёма Алй М'им'ун. Има Алй, ама
бАйкувуту нй йс АсАн. (Бал, Гюм) Им'Аши авжйи, йбд'ейа на авжи!ък; Аф
пуи'д'Ал'ник м1бту нърбт им'Аши; £м кутА и м'А слънц'(? ша са ур'снгм раш'.
(Плев. Вол, Драм) Имеше иеб ден' тука да пурдАват бЪлгарё, цйганс. (ГД,
Дим) Сс ейтуканак йимёл'у гамАн набтйзу турне. (Мхр, Гюм) Хан имеше
ейтАм, хан; Хан' имеше ай тува. (Мен, Кс) Тб ут тука многу имё, Ама тб ти
уббриа. (Гер, Гюм) Име адйн бра т Ахмёт'. (Лъд, Кс) Айтус им'ёшё андАртё.
(Хеб, Гюм) Йа йа, имёлу йё!(ХВ. Гюм) Ха игамимёше. (Сдн, Кс) То имё.
ма... (Срж, Гюм) Имёше. (Шех, К с).
имам си имёше. имелу си нссв. Имам си, притежавам. То ум Аку си
имёше; То сиутйдё. Имёлу си там мйжу. (ХВ, Гюм).
имам имам, имамат м. Мюсюлманско духовно лице. Надбл бдимё, сё
нАшту имАм умрё. (Гер, Гюм) А-а-а имАматма чАка мёне. (ХВ, Гюм).
имам имёй, имёх, им'Айм'с, им'Аш'р, имё, имё, имёше. имёпю, имёхмё,
имёлу йе, имёли са имел' несв. Имам, притежавам. Мул'ста им'Айм'с,
т'ёл'та им'Айм'с, т'Ай кАрайм'с на удвЪнка с'ёлуту на пл'Авн'ата д'ёту
k.tAbiJim'^; Им'Айм'^ традйни. (Вол, Драм) Напрёт имёше етукана
дарджёва га аскёр; Имё руд'нйна ай тАмба ; Имел' йе ейнвё; И.мё- руд'нйна
айтАмба. (Лъд, Кс) Имёхм^ итува фи.тАкё, га гуфАтаа То имёхмё кутАту йс
имёлу, ттък айсё н'ёма. (Сар, Кс) Йёгуптё имёхмё н'ё итуй йёднд и тб набй;
Йё имёй, Ама йи изтурс мАкинага. (ГБ, Кс) Нс, вйш, аф Агйна имёх. (ХВ,
Гюм) Татку ми им'Аш'( кбзи. (Фращ, Сяр) И нАшеё са имёли кбзи. (Хеб,
Гюм) Емин'б имёшё кбттёле. (Шех, К с).
имамлък йимамл^к м. Дсйност на имам. ТА.му йихтамльк прАви. (Къз,
Гюм).
имане иман V. иманийе. иманйс. имАнйё, йиманийё. йимёне, имАнйсту ср.
1. Стока, имущество. ИмАнйе ку йймаш, пйл'имёдАва. бакшйшё дАва Зймаг
исАй имАнйё, д'емёк меселё. (Члб, Гюм) Врйт' ас йи.мАнийё, йе тув'Ада,
йё бравйё, убфцё, кубзи штё. (Мес, Дим) Чука ги, бахтё, збрла имАнйсту
зйма. (Къз, Гюм) ИмАнийету зймат мнбгу. (Хеб, Гюм) (Плев, Драм) 2.
Притежание, собственост. О. ййма, каквб йимёне. (Члб, Гюм).
име йм’р, ймё, йймё, йумё, ймёту, йймёну, йумену, Йумсту, ймста,
126
йумёта, ймстата, й ймстата ср. Име. На йм'р го кръстийа д'ёт'ёту Ранг'дт,
пул вй и ат а къд'ё б'ёш'с. (Фращ, Сяр) Йерпёкйс туркчё, та ХарАдра урумджё,
там д'вс йумёта. (Чпк, Гюм) Аку си зё мим . вика, йймёта та, мдмчёту, н'ёма
рАбута. (ГД, Дим) КАкну му йс йумеиу; Пък на други сёлА ймс гу вйкаг.
(Мус, Кс) Сё ту здмс нёгву си йумё; ДА си з'дмитё йумё тага. (Паш, Кс)
БългАрску ймс ймаш ли бе?; Врит' мёнй ймстата. (Хсб, Гюм) А/й Мим'ун,
ни пдмнё таквдз йймё. (Бал. Гюм) Иматё болгарски ймёта вам? (ХВ. Гюм)
Тд му йумёту м'усл'умАн. (Члб, Гюм) ДА си сменит йумеиу. (Иср, Кс) A'.ix
тё йймёну тёбё?(Въл, Кс) КАк ти йс йумёту? (Син. Кс) ИмётукАк г1??(ШП,
Кс).
имот имдт'м. Имот. (Плев. Драм).
имяваерв. има имёвалуе, имёвалу йс. имсванесв. Съществува. Имёвалу
йе айт'уванакън адйн; На стАру време е имёвалу мйтница. (Лъд. Кс) .4 си
здрАву, парА имсва. (Члб. Гюм).
иная йнак. йнък, ййнак нареч. 1. И наг, по друг начин. Шаййн йе йнак.
БратАнкуву йс йнак. Горн? ГлАвна - йнак, Т'ул'уцка ацъй ййнак. (Брт, Кс)
IIАк си йё, Ама сё йё nd-йнак; Нъкс'А йс ййнак, ййнак. (Ерп, Гюм) Нйй тЪй
ни^гу прид'ём, нйй йнък ту прид'ём. (Плев, Драм) Тд въе касабйтё пд-ййнак
уртдваттё. (Хсб, Гюм) Чдк бё пАннат, масс йнак стАна бс.(Чпк, Гюм) Йётус
нагдрё йс пд-ййнак (ГД, Дим) ВАшну си йнак бё. (Мхр. Гюм) 2. Иначе, при
други обстоятелства. Ййнак сёт'нс мд.ми, как нА да бъдё? (ГД. Дим) А ми
йпък нййс ИуддиНм'с нъ къръ. (Плев, Драм).
инакво йнакву нареч. Иная, по друг начин. Вё ту йнакву вйкатё, нё ту
йнак вйкаме. (Брт. К с).
инакъв йнакBit, йнакву, йнъкви, ййнакви мест. Друг, рахтичен. Нъ
куч'егьтъ прАайм'с мАл'ки л'Апчигь, йнъкви мАлилинки ни прАайм'с;
Куч'ешки л'Ап ут трйци. (Фращ. Сяр) Айс'ёс баййрё, гё бёхА напрёш пд-
й йнакв и. (Мее, Дим) Ас пумАцкусу сА ни мёса. йнакву йс. (Чай, Иср) Айт'ёс
квй са с'А бё? Ййнакви! (Мхр, Гюм) За инаквА рАбата нефёлйти са. (ГБ. К с)
Йё, дА бс вё пд-йнакву. (Паш. К с) Ййнакви са с'ёзн. (Члб. Гюм).
инат инАт' м. Инат. ПрАви инАт'на папАзинан. (Мус, Кс) • прАвсм инАт'
— Ин ат я се.
ингефалико йнгёфаликдер. Мозъчей удар. Ингёфаликд, ф главднаудАрё,
дамлд. (Мус, К с).
Ингилиз Ингилйзён м. Название на държава Англия. Адйн мёсёц и дн
г'ун сидёх айтам ф Ингилйзён, (Лъд, Кс).
ингилизко ишнлйскум ср. Английски език. Ал'бёт мдйём да знАйс
интилйскум (Мхр, Гюм).
инкяр инкср м. Огричане, отказване от нещо. Нёма инксрдА ги и ед диме.
(Мхр. Гюм).
ин сан иттсАн, инсАнас, инсАна. инсАнё, ннсАнатё, инсАна м. Хора. Ам т'ё
врит'инсАна нёма; То нАминейка нё прАви, амА крйвс ку егбпёш, зйма, чукат
мндгу инсАн; НАшту сёлу секви инсАна йма. (Гер, Гюм) Аф чётритё маалй
127
си сёдй, инсанё йма; Там нёма инсйна да седст, калабй чок. (Срж, Гюм)
Напрёш йё правилу йё и х'ук'умётёс, йма сё нсрйчёт инсйнасуд йук'умётёс.
(Чка, Гюм) Амй д'ёт са хубави инсйн, тёмёз инсйн. (Члб, Гюм) Дйгут са,
бегут инейнатё надбл. (Кез, Гюм) Йуруклёр йма млбгу инсйн. (Рус, Дим) За
пб-млбгуту инсйн. (Лъд, К с).
иракви ййракви мн. Поддръжници на независим Ирак. Аннётё са
ййракви, аннётс са американджййё. (Члб, Гюм).
Исен Исёнам. Хюсеин. На И сё на жёна та. (Шех, Кс).
иска йскъ нссв. Трябва. Искъ дъ кладь дъл'ёчнит'р учнлй гъ гъй дъ
вйд'увъм. (Фращ, Сяр).
Искеченска Луджа Искёчёнска Луджё ж. Название на с. Лъджа, Ксант.
На Искёчёнскана Луджё бдимё. (Мхр, Гюм).
ифтира ифгрй ж. Лъжа. Ифтрй йё итуй. (Мес, Дим).
ишарет ишёрёт'м. Знак. Би ишёрёт'дй ва нйудрййё.(Х\С Гюм) • ишёрёт
да тй на удрййё — Да не те сполети зло.
ипгчия ишчййетё м. Работник. Тй са били ййлнъе ишчййстё са булгйрё.
(ХВ. Гюм).
ища йшта, йштам, йштём, йшшам, йштиш, йштёш, йттттё, йпттиме,
йштстё, йштити, йштитё, йштат, йшги нссв. 1. Искам, желая. Сига йштс
ми сарцё: йштиме да дбйд 'ме да вйдиме; Да вйд 'мё мйлку уд булга река са
бйнё, ку йштиш. (Лъд, Мен, Кс) Иштимеда дбйд'меда вйдиме:Дй са укйпиш
кб. тку ту йштиш; Мнбгу йё гакбва иштёхмё.(Лы\. К с) Сёгйут туй nt йштиш
на нбзёк нот' да варвйш; А с' варвйтё, ку н' йштё да бди. (Срж, Гюм) Тб йё
нё збрла, йла ку йшшё, йла трёва; Кбйту йштё, г'б ги са нё дйвали. (Паш,
Кс) Йпггеш друто место; Иштё рйбута; Да купбвате как Bit гу йштитё сёрбёс.
(Дем, К с) Йё нё йштам акъ.т; Аку йштёш, йку йпггёш, с'ё сс прис тйм - йёби.
(Рус, Дим) Йёку йштстё, ййдё да гу уткйрамё; Тб нё йштё гъй да йё. (ХВ.
Гюм) Ki,к ту йштёш; Агй йштстё, айнвй йсфалту йёдёлечё. (Мхр, Гюм) Hi,к
ку йштит ё да йди тё натбрё, нй прёз Л'улко. (Брт, К с) Ишти уд бакйланё;
Ама тё йштат млбгу парй. (Хсб, Гюм) Ти йку йштёш, йй штё пъйём сита
на Санёс. (Чпк, Гюм) ЧёутШёпчй к'ой нах кадёту йштёш вари. (ЧМ, Дим)
Ам йё йшта исакбу, йма йеднб гул'ёму. (ШП, Кс) Каквбну йштё, му сгори
папйзинан. (Мус, Кс) Канйт йштёш, ости, рош, пшёнйца. (Гер, Гюм) Ку
йштёш, да пбдемё а вйдимё. (Ерп, Гюм) Ейнвй йштс да кйже кабул'. (Иср,
Кс) Сё ку йштити, мбйё м дйва. (Чай, Иср) На д'ё йштитё да варвйтё?(Кез,
Гюм) Нах дё йштёш да варвйш? (Кюс, Дим) Кадё йштёш да пбйёш? (АК,
Дим) Иштём бё, Мёмёт*. (Мес, Дим) Йй на йштам бё. (Члб. Гюм) Тё йштат
пари. (1Ъ, Кс) 2. Търся. Макйната утишлй да йштё пйтёт рйлка и нйрка
йма ли. (Къз, Гюм) Ейей, д'ёт, д'ётйштиш мёстбсу. (Кез, Пом) Её сё какнй
йштстё пу итус? (Мес, Дим) С'а вййё йштстё рйбута ? (Чка, Гюм) • йштс ми
сарцё — Имам голямо желание за нещо.
ище иштё част. За потвърждение - да. Та тблкус иштё. (Чка, Гюм).
128
йемек йёмёк, йёмёк' м. Ядене. Нйштё йёмёк, йёмёкауруштйсаа йи хййдё.
(Бал, Гюм) Убаву ваф йёмёк*бйва. Айей убаву чок. (Члб, Гюм).
йерли йерлй прил. Който е местей, от тоя край. Тд йс йёрлй Дёрвёнт,
искидё тус сёлу. (Рус, Дим) Гй си йё йерлй бё. слйваса. (Ерп, Гюм).
йерлик йерлйни м. Местей човек. То нёма ёйтус йёрлй ни. (Кюс, Дим).
йогурт йауртм. Квасено мляко. Кътък в'ёк'с угмлдгуд'ён'е с'ёгн'с
стйвъш'/; къту йаурт; Изъш' си млйкуту, йьуртъ. (Фращ, Сяр).
йок йокчаст. Не. Йок. (Хеб, Гюм).
йол йол м. Път. Тд йё кара йол, йма нёма ни хен'дёк* ни. (Чпк, Гюм) •
кара йол — Черен път.
йоретмен йурётмён', йурстмёнё м. Учител. И тд клйва сё йурстмёнё; Йй
сам утстйрит'е йорс /мёнё. (Меж, Гюм) Йнгилизй йурётмён' бёшё тузй. (ХВ,
Гюм).
йоретменин срв. йоретмен йорётмёнин. йурётмёнин м. Учител. Az'
лйскал си гй, йорётмёнин? (Срж, Гюм) Лл' тй си йурётмёнин? (Хеб, Гюм)
Йессам йорётмёнин. (Мхр, Гюм).
йорстмснка йурётмён'ки ж. Уч иголка. А за йурётмён'ки, бЪлгарску.
(Члб, Гюм).
йоретменлик йурртмсн'лйк' м. Учителстване. Йё сам айтус правду
йурётмён'лйк'. (Меж, Гюм).
йунан йунйнетё м. Грък. И булгйрстё дйскал. и йунйнетё ласкал. (ХВ,
Гюм).
кабак кабйк м. Тиква. Кабйк. (Кюс, Дим).
кабарджик кабарджйк м. Отекла, подпухнала част на тяло. Нугйтё му ду
тук кабарджйк стйнали ут варвёнйс. (Кюс, Дим).
кабахат кабайт', кабайтёт м. Вина. Тутйс кдйту ййма кабайт', йё штё
платйш, йё штё на мйкина да пддёш; Нёмаш кабайт' бё. (ГД, Дим) Мджё,
мджё турнитё да гу са стдрили кабайтёт. (Мес, Дим) Тае рйбута мджё
кабайт' да сй навиёш. (Ерп, Гюм) Кабайт', кабайт' агй стдриш, тутйс. (Хеб,
Гюм) Те правег кабайт'. (Чай, Иср) • нйвийа си кабайт' — Провинявам се. •
правё кабайт' — Провинявам се.
кабоджик кабужйк м. Място за минаване през плетя на заграден имот.
(Плев, Драм).
кабул кабул м. Съгласие. Врйт' са кабул прйвёт, врйт' са кабулёт на
турска/а страна. (Ерп, Гюм) • кабул прйвём — Съгласявам се.
кабуля се кабуле/ са несв. Съгласявам се, приобщавам сс. Врйт' са кабул
прйвёт, врйт' са кабулс'тна турскага стрйна. (Ерп. Гюм).
кавак кавйк, кавйкат м. Топола. И йёдйн кавйк ми дйдё ут рёкана
ёйнймзикан. (Къз, Гюм) И тутйс кавйкат да йёдёш! (Кюс, Дим) • кавйкат
да йёдёш — Да ядеш бой.
кавардисвам кавурдйсва са несв. Запържвам - за гоэба. Вйкамё забёла,
кавурдйсва са маелдту. (ГД, Дим).
129
кавардисване кавурдйсван 'сту ср. Препичане, изсушаване. Тд аф тузй
йё, аф нёгу йё... чёлъман, аф) глёланету, аф кавурдйсван'сту. (Ерп, Гюм).
кавул каул м. Съгласие, споразумение. Елин д'сн' на д'ук'Анъ гам въф
Брудди двамъ ублуджнли съ - каул фА г'. (ГБр, Сяр) • каул фА т'—Обзалаганс,
облог.
кавърма кавурмА, каурма ж. Вид ястис от пържено мссо, кавърма. Там ги
кдлёт, чёвермё прАвёт, кавурмА прАвёт. (Къз, 1'юм) Сйчку купешё, каурма.
ракййс. (Рус, Дим).
жад кат м. Дим. (Мерт, Сяр).
кадаф кадАфё м. Чаша. Сйпитё и вййё аф кадАфё. (Хеб, Гюм).
кадеж къд'ршЧ м. Пушек. Там ду буйар'ёту. при ужака къд'ё е
къл'<;ш'ъ...да фл'Ава фн'ётр'е къд'сшЧ,. (Вол, Драм).
кадилка къдй1къ, къдйБътъ ж. Прикадяване на гыцата с тамян за
Коледа. Зъ Кд1еда напрайайа къдй1къ; трй къдйл'ки б'са къдйл 'кит(Фращ,
Сяр) Прикадяване на къщата. Пу КдГъда прАим къдй1кътъ. (Вол, Драм).
кадро кадру, кадру ср. Снимка, фотография. ИскАръни съ нъ кАдру и
трйт'р с гул'Ами кудси. (Фращ, Сяр) На кадру гй са искАрали. (Мхр, Гюм)
КАдру ? (Ч М, Ди м).
кадя кадй, къдй, кадёх нссв. 1. Димя. Кад'ёну кадй, йма и баджё. (Мхр.
Гюм) 2. Пуша цизари. Йс гу йёцё кадсх. О-о-о йон'дё па едйн пакет'
испйвах. (Ббл, Дим) 3. Прехадявам с тамян. Зйма кандйл'ката. рднА кАл'ена
кандйл'ка, кд Ава мАлку ж'Ар' и въгл'р, ж'Ар'уд^ргън'ъ, ут судбътъ, и мАлку
тим'Ан фн 'dip '(др мирйеа и такА къд 'А д'ёту $д 'ём V тррп 'ёзъга, д 'ёту рд'ём'р
къдй. (Вол, Драм).
кажа кажё. кАжём, кАзъм, кАйё, кАйёт, кАиш, кАйёт, кАжисв. 1. Кажа. Шё
ти кАжём; Йё шс сс дА са чуде агА свАршё, тА чё шё ти кАжём; Се иску ку
дуАдатё. шё ти кАжём, Ама с'ё ни мдм А са сет', бдлну сам. (Бал. Гюм) Нс.
чёкай, йё ш тй гу кАжё; Мда ги кАжём добрё, ёно киломётру. (Вьл, Кс) Ама
к Аиш ли да гу стдрёт, шё ту стдрёт. (Лъд. Кс) Йёга пупйтатё, т'ё штё вин т'ё
кАйёт. (Мхр, Гюм) Ам кАк етАва, баби, какдда ти кАзъм. (Вол, Драм) Нёма гу
усгАвитё, дА ти кАжём йА. (Паш, Кс) КАжи, бабу гул/, кАжи бАбу нузй. (Плев,
Драм) Чё устАнаа, А ти кАжём. (Меж, Гюм) Нё бё. йё ше ги кАжё. (Сдн, Кс)
КАк да ти кАжём? (Члб, Гюм) 2. Покажа. Штё ви кАйёт кутрй пат' а пдйегё
на Кёхрос. (ТМ, Дим) Чё му кАжём пъгё наддл. (Мхр, Гюм) .Ама шё ви гу
кАжём. (Коз, Кс) 3. Поръчам. ДА ви кАйё пу аднА кавё, Ама с'А нёма. (Ббл,
Дим).
кажувам срв. казнам каж'у ват нссв. Казвам. И на м'ён'<; каж'уват. (Мерт,
Сяр).
казан казАнёс, казАнё, къзАн'( м. Голям котел. Им'Айм'р къзАн'^ -
пуднарйд и да ^д^т ЬайвАнит'р; ТъкА стъ на прайм курбАн' п'ёт' къзАн’е
мАнри. (Плев, Драм) Уд ёйтус йма казАнё - мёзАнё, удайё-мудайё штё. (Мхр,
Гюм) Ланй ддйдё, казАнёс, вёлй. штё си земам. (Мес, Дим).
130
казанч казан ч м. Печалба. То нсм$ тугае казан ч, нсмс друга рабуза.
(Мес, Дим).
казанъш казаньш м. Печалба. С'а йма казаньш, фабрики йма. (Члб,
Гюм).
казвам се казнам са нссв. Казвам се, наричам се. Бърчйна са казана
такАва. (Дем, К с).
казвам кАам, казанам, к Аз нам кАзава. казна, казвамс, казава г, к аза пай
несв. 1. Казвам. Пёл' ги каам; И казана на хдрата. (Бал, Гюм, Шех, Кс)
Н'ё си и н'ё пАжетнна кАзвамё. (ЧМ, Дим) 2. Показвам. Има табёла, казава
таган'с кутрй, кугрд сёло на кайё йё. (ГБ, Кс) Дур сигА, да зёма ан на клёчка,
да зёма. А ги казвам. (АК. Дим) Казавай. (ТМ, Дим) 3. Инфор мирам,
съобшавам. Сё казна ёлё беги кёрё тслёвйзураг ейсё. (Рус, Дим) 4. Наричам,
назовавам някого. КАк му кАзава инёва? (Шех, Мус, Кс) Мёмйн'гу кАзават.
(Хсб, Гюм).
казне кАзийсгу ср. Газ за горене. Н'ёму кАзийету даусгАнё. (Члб, Гюм).
казма казмАта ж. Кирка, инструмент за копано. Ас казмАта, ника, нё
срёнггашглат. (Ббл, Дим).
казувам срв. казвам кАзувъм, кАзунат несв. Казвам. БулгАр'^ту тут А
кАзуват: "Кдй шт'А, кой жал'Айет'с за БултАриа, да са нашн'см ду дд'см
аф БултАриа". (Вол, Драм) ИА адйн' нъг' кАзувъм (1Ър, Сяр).
каинче кайн'чё ср. Шурей. Има мдйу кайн'чё, жёна зё ут-ъ Вёлинтрат.
(ГД, Дим).
каиш кайш'р м. Каиш, колан. (Фращ, Мет, Сяр).
кайнак къйнАкм. Извор. Извирьши гАм мл dr y уд да - врйе' ту вйкъйми,
къйнАк, й заирка, ама на н'ёту врйе'. ТАм dn'eha мумйчёга д'ёту б'Ал'е ha
платну - "на врйе". (Плев, Драм).
кайнарджа к ай нар ж'ё ср. Малък извор. (Плев, Драм).
кайряк кайрёк прил. Песъчлив. Н'Аку кайрёк мёсту, и итуй му йё
кайрёкат. (ЧМ, Дим) • кайрек месту — Местност със суха, пссъчлива или
камениста почва.
как как мест Какво. Какё Пулманди? (Дем, Кс).
как кАк. кт,к нареч. Как. Как да нё, пАк шё да ддйдим. Шё дойда, как /та
нё!; Имсшё итуф, как да нё; БрАли смё, нйзали смё, ъм кАк. (Сар, Кс) Ам
кАк. Тй ку ймаш. вйкат, ше да варвйш. (Паш, Кс) А ти йёба и живАнёту, Ама
нёма кьк. (Бал, Гюм) Ама знАиш кьк ту са стёрли? (Мхр, Гюм) Духддах. ам
кАк да нё. (Въл, Кс) Мдитё, кАкда нё. (ШП, Кс) А кьк ту вйкат? (Лъд, Кс) •
Ама нёма кьк— Ияма начин, изход от ситуация га. • кАкда нё — Разбира сс.
• ам кАк — Разбира сс. • ьм кАк — Разбира сс.
каквън срв. какъв каквьн мест. Какъв. Тикаквьн дин' даржът тёс? (Мес,
Дим).
как на какнА, какнА, канА, кна мест. 1. Какво. Тё не знайёг динй какнА йё,
месслё канА стАнва; КанА ше йё да рёчём ?; ПАк за другу, тд нй за канА нё
вАрши; Иа, айтузбйлу т 'Ашку, билёнАмкана билд. (Члб, Гюм) ТокнА дакАйё,
131
чй му лаже на!; Брс, вйкам, кна вйка ису? Нё знАимё н'ё кно стАва чёрпёч;
Кна за тука дума турцку?; КакнА штё сАм, да рёчём? (Мхр, Гюм) КакнА ла
правет?; Дудё т ут УртАк пазАр, вёлй, какнА дАват айтус; КнА штё пр Авиш
тачана?; Да ддйдё тд. да вйдим какнА прАвимё. (Рус, Дим) Сс шумкАрё канА
са правили!; КанА рАбути тё нё пу итАм бе?; F e e, канА да прАиттт; Как, как,
какнА учйтё са вё итАм? (Сдн, Кс) Тдлку гувёда пак. Ама канА да е; Тё сас
ё какнА пдйетё на Скёчё?; Кна йматё да прудАватё. нёку да нёматё? (ЧМ.
Дим) Ни зиАё канА да лАфи. Мдйтё гу извАрта канА знАё, канА ни знАё; КакнА
смс йАли? (Сар, Кс) КанА да прАйиш?; Та даддат итуй ат Булгарййё ндсёт
и пр Ада ват нА канА. (LUII. Кс) КанА /и йма?; Еднд копеле вёлй йма ли,
джепанётё канА. канА стдри? (Къз, Гюм) Бё нах вдтрё кна искАрат; КанА
м прАйиш?; Другу кнА да йдё? (Срж, Гюм) Бе тёи канА завё?; Осгави вАштё
канА вйкат; Тва какнА йс?(ХВ, Гюм) КанА кдлку?; Не канА правите с1 А?; Кна
нёма дА ни прАвиш? (Меж, Гюм) За какнА?; Ййма йённд сёлу итуа удзАт',
бйрас какнА йё?(Хеб, Гюм) Напрёшнуту имё канА ти йё?; Емй кнА а прАвём.
устарех. (Мее, Дим) Кна итузи?; Йа знАм мёстАса бё, кнА ви кАзвам? (АК,
Дим) Ама кнА шё прАвиш?; КнА да рАбатиш? (ГБ, Кс) Сва канА йё?; КакнА
итй сенётё? (Кез, Гюм) НАште л'уд'е канА да прАвет? (Лъд, Кс) Тй сё какнА
тръеиш, бё йёу? (Чка, Гюм) КакнА прАвиш, вйкат; КакнА? (Лъд, Мен, Кс)
Хдп-хатт, фйри канА йё. (Ерп, Гюм) КанА стАна, што сгАна (Бад, Гюм) КакнА
прАвиш тй бё?(Кюс, Дим) БишканА прАвём (Кюс, Дим) Кна йштёш? (ГД,
Дим) 2. Колко. КанА йё кърклептА? (Рус, Дим) • за какнА — За какво, зато.
• нА канА — Не знам какво. • нам канА — Не знам какво. • тва какнА йё — На
какво прилича това. • нй за канА — За нищо.
какна какнА, канА, кна нареч. Как. Зе кАвуринат дА са плАчё, вйка кна
бйва айтёс рАбути? (Мес, Дим) Сё канА та кАзват? КАк та кАзват? КанА ти
йё йймёту? (ТМ, Дим) С'А, вёлй, той знАйё мАнё какнА вйкат. (ГД. Дим) А-а,
канА ту зувёа, бё йёу? (Ббл, Дим) КакнА та звАт бё? (Чпк, Гюм) Тёбё канА
зувАт? (Къз, Гюм) • кна бйва — Как можс. • канА та зувАт — Как се казваш.
• канА та кАзват — Как се казваш.
какиато какнАну, какнАта, каки Ату, канАту, канАт, канА то, канАту, кнАта,
к нА ту мест. Каквото. Кд му г кнАту с'е фатёт и трёпёт; Сйчку, ейчку брё,
канАту пусёйеш; КанАт йма, на йённд мёсту йё рАбу та та. (Гер, Гюм) Айтузё
кнАту ййма и нёгу си изрАбутилу, йизурйва ту. искупАва. (ЧМ. Дим) КанАт
пусадйш айтус, бйва, а мА млАдитё са наддл; КанАт ййма. (Члб, Гюм) Оги
ддйди и канату ймаш аф кдштана и гу збёрё. (Сдн, Кс) ЁйнА лё кАжи лё
какнату йма зор. нёйётлё. (Кюс, Дим) Еее-х. тд йё х'ук'умёт', как нА нурёчё.
(Паш, Кс) За канАту, за гул'Амибинйбёл'ки. (Меж, Гюм) Е-е-е, канАтупрАви.
штё прАвёт. (Къз, Гюм) Тд и тд билд кнАта идА. (Срж, Гюм) КанАто йма, дА
донесё. (Дем, Кс) Йс какнАта ги река. (Ббл. Дим) КакнАта йма. (ХВ. Гюм).
какнато канАту нареч. Както. Ами канАту, устар'Ахмё, дА ти прикАрамё.
(Паш, Кс).
какно срв. какна кно мест. Какво. Е, сётнё кнд штё бьдат те? (Кюс,
132
Дим).
както киксу, кЪкту, кАкну, кАкса, кАксу, кйкга, кАкту, канунареч. 1. Както.
От' сйсвА. айсвА, кану йё утуз йуч, вйка; Айсой кАкну варвй. (Паш, Кс) На
нскви хтёстА какну варвй вАтрё, излАзё пд-дёбёлу. (Вьл, К с) Нётртё сс вйё,
кАксу казах йё, шс йдигё ф Пашавйк. (ГБ, Кс) КАкну ту са звАли Абдйл;
Какну йё Будалдуту. (Лъд, Кс) Оги йхтаа му сё фйрин. какну ту вйка ти. (Чай,
Иср) С'Атахтс са, амА сё кАкну слушёмс. (Дем, Кс) Какса вйдитё нАшёсо,
пддитё итАхт. (Коз, Кс) Ти к Ак та вйкаттт нёкви си замАнанё. (Срж, Гюм) Туа
нёма какну, бе йсу. (Меж, Гюм) КАкту йё, кАкту вйка, (Хсб, Гюм) Какну му йё
йтумену. (Мус, Кс) Кькту йштёш. (Мхр, Гюм) 2. Като. Али Схтдлён Али къксу
нАши пумАци са ?; Кькту хдру йё; И кдлку кил 'умётра. кйкту Шёхйн; Ийхта
ёйтАхтнакус'ё кькту нами. (Мхр, Гюм) КАк гу будалефку. КАкту бу дат'Аву,
ма к Ату. (Лъд, Кс).
какъв какАф. какоф. коф. кьф. ква. каквд, кво, ко, какй, какАви. каквй, кви
мест. 1. Какъв. Айт'ёс квй са с'А бё?; КакАви ттазАрё ййма, га прАвёт!(Мхр,
Гюм) Акт каквй дё йма. бё йсу, каквйдё ййма. каквйдё ййма. (Къз, Гюм)
Айтус на буру на г да вйдиш ква ййма къшта (Ббл, Дим) Какоф ддктур,
искдпчёну, скбршёну. (Шех, К с) ЕйнАхт кви йма мёстА нагдрё, бура. (Гер,
Гюм) ЕйнвА нАиш ли кьф бс хАн ейтАм? (Мен, Кс) Ейей кАхтсн' кдф йс бё?
(Кез, Гюм) Какй йхташ силикй са (Меж, Гюм) КакАф си тй? (Хсб, Гюм)
2. Какъв; в ср. р. за питане - какво, що. Кво дА ни пдхтнём?; Ама квд га
дума г тебе? (Мхр, Гюм) ЕсвА нАм ни дави са бАлну нй за каквд. (Паш, К с)
Д'ук'ёнётс на ейчкенё кд да клАваш. (Срж, Гюм) Ко йштитё бс, кьдё йё ут
увасъ? (Хсб, Гюм) Евёт. кво знАиш ти! (Сдн, Кс) Ко прАитё вййё? (Чай,
Иср) Квд шё прАви? (Рус, Дим) • какъвдё— Какъвто и да е. • квд га духтаг
— Как се казваш. • нй за каквд — За нищо.
какъвто какдфну, кдту, каквдну, каквдту, каквйт, каквдну мест. 1.
Какъвто. Тумуфйл', арабд, каквдну; Ни рАчи да си йдё на какдфну йё бйл.
(Паш, Кс) Е, каквйт са вАштё мёста на Чёрнйчву. (Меж, Гюм) Каквдну йштё,
хту сгори папАзинан. (Мус, Кс) Каквдну са мдлиш на АллАа. (Иср, Кс) И
каквдту сАкаш - знам. (ХВ. Гюм) Каквдту ат, тд шё ей. (Мес, Дим) Ама
дАвашс кдту и мд. (ГД, Дим) 2. Както, като. Кйхти йе ётАм, кдту нас. (Срж,
Гюм).
кал ка!ъ м. Кал. Vsar' йхта купрАл’ь, за даустъртвахт'е ка!ъ. (Вол, Драм).
калабалък ка.'шбальк м. Навалица, множество. Надёйёт са, чёкаг тёбё,
ут гёбё, ат А са калабалък. (Ерп, Гюм).
калайджия калайджййём. Калайджия. Ейнёй калайджййё каттА йё итус?
(Кез, Гюм).
каламка ка1а\тки ж. Цсв, на която се навива прежда. Ка1ахтки нъвйъм -
клАьм ти нъ сувА1къгъ. (Фращ, Сяр).
каламуд кътьхтут' м. Част на совал ката на тъкачен стан, кал ем, ос. Ми
фърл'Ачкь йхтъми. хтасурк'и йхтъхти. Ихта н'Аку дъру, тъкА ттрудуттч'увъхтм и
хтьсуркь съ кАзвь. Ут ка1ахтуд'а. Едйн кытъмут' йхтъ диб'ё!у. Утвъргъ ут
133
н'ёту, т'а мъсуркъ, кълъмут'. ТАм нъ фърл'Ач'къта. (Плев. Драм).
калауз ка1аус' м. Стрелка на часовник. (Фращ, Мет, Сяр).
калдаръм лардкть.м^м. Калдаръм. СтАрит'р кардълъм'^ искрътийъу и
напрАий^ги ейч'ку аса.з'тйрат^ги и ас' плакАки. (Вол, Драм).
кале кал'дна, калетах. Крепост. Кал'дна уд во ipc йс прудАва са; Кал'дна
са уд вотрё прудАва. (Паш, Кс) Чй са прибърнала калуга бёз, за гсмёлстс
натбрс. (Ббл, Дим).
калеко калёка, калёко, к^л'ёку, кал'ёка, къл'ёкътъ м. Мъж на леля.
Дуйбд'ува адйн' път' и казна: "Ш'т$ си върв'а, кал'ёку" - на срикА^ми; А
твА„й? на л'Ал'а Дан'а мъж'ё^йи, къл'ёкътъ Рёрги кузнъцййъть. (ГБр, Сяр)
За кал 'ёка~ ти гъй; £м къкб, закАчи йи кал'ёку^тиуш'никйт'^ на ушйт'р. (Вол,
Драм) ХАйде. вйка, калёка да йдимс на ЗлатутрАт. (Шех, К с) Калёко му с.
(ГБ, Кс).
калем калём м. Молив. Дай мот кал'ём. (Мус, Кс).
кален кАл'сна, кАл'^ни прил. Глинен. Зима кандйл'ката, $днА кАл'сна
к$ндйл'к$; Нък панйцит'ё_ни б'ёйа кАл'^ни и кАл'^ни стбутуй им'ейм'р. (Вол,
Драм).
каленик куле ник м. Глинен съд за тсчности като стомна. УтзАт' дръшкъ,
утпр'ёт ч'уч'ур, устЪтъ си йе уд'ёлну. (Фращ. Мст, Сяр).
каленица каленица ж. Стомна. (Фращ. Мст, Сяр).
калесам къл'ёсъли съ св. Поканя. Д'ёту съ къл'ёсъли ейчкндъ ги дурба.
(Плев, Драм).
калесан къл'ёсъни прич. Поканен. Нъ гул'Амътъ ръкййъ духбд'увът
двайст'р душ'ь трййст'р душ'а къл'ёсъни. (Фращ. Сяр).
калесник кал'сснйк м. Лице, което канй гостите за сватба. С ч'бтра
кал'сснйк напр'ёт вървй субуЫунгк. (Фращ, Мст, Сяр).
калссувам къл'ёсувът нссв. Калесвам. Къл'ёсувът дв'с мубми със
йАбъл'ки по кзлп'тнт'^; Ут^къш'тъ нъ къш'п» къл'ёсувът. (Фращ, Сяр).
калимана ка1мАна, къГмАнът^, ка1мАнити ж. Кума. Пу ^дйн' ч'ур'ёк'
утнйсътна кНмАнъта; И тугАс'ш'ъ с'ёдн'с;, ш'ъ с'ёднътъскумйцъга. кумйца
а рукам'^ nite, нък къз'мАнъта д'ёту нъ f в'^н'ч'Алъ; АгА б'ёйми млАдн
нив'Асти да замин'ём пр'рс ка1мАна га, клаш'ника да си нбеим'с, дур нйни
прустй, дур ни йд'(ум да йми ж'ън'^м'^ на ка!мАната, тут А да ни прус тй
ка!тА га та да свАл'ъм'<; клаш'ника. (Вол, Драм) На Удйци ти кАзай ка!мАни ти
к'с дукАрат евнш'ч'й убш'ч'и пб напр'ёдгпла д'ён', св'етй Kpi,cr гу кАзавьт
нАва д'ён'; Ни давам'? тбл'ку кубл'ку ка/маната дАва на кумйцага; И дбат
кал'мАн'т'ё. (Мерт, Сяр) Га рукайА^ми тъкА мубмиг'<; "с'ёл'нкъ ка1мАна".
(ГБр, Сяр) • с'ёл'цкъ к$1мАна — Жена, коя го много знас и съди всички.
калиманин кълм'Анин прил. Който с от кумата, калманата. Адйн'
ч'ур'ёк' си ктава ъф турбкта. кълм'Анин ч'ур'ёк. (Вол, Драм).
калина калйнах. Нар. (Плев, Драм).
калинка кълйнки ж. Нар. (Мст, Мерт, Сяр).
134
калистирка калистирка ж. Мотика за прекопавапе па посеви. (Плев.
Драм).
калитата кал'тйгь, къГгагага, ка'л'г'йгата, ка1тйтата м. Кум. Ara б'ёЪми
млад и ни в'йети да замин'ём пр'сс ка!мйна та, клаш'нйка да си нбеим'с, дур
нйни прустй, дур ни йд'см да И ми ж'ън	на ка1ккта га, тугй да ни прустй
к al т а та та да свйл'ъм'с клаш'нйка. (Вол. Драм) Стбриш' н'йквъ свйдбъ - нъе
дайар'ё, нузй кйми, нъз гййдъ свйри дурд'ё дъ йдиш' на нъкуб - кЫтйтата
да йдиш'да з'ё.миш'; Къ1тагата пб-пишйн тугйнъкстъ йдиш' нив'йстътъ да
з'ёмиш'. (Плев. Драл») Вич'^ртк ка'л'т'йтага май а ту пр'ёв'сса; Бъф п'ётак
в'ёч'ср' утйват на утврйтти у кал'тйта. (Фращ, Сяр) Нашийъ кал'тйгь с
цигьрдту нсп 'ёр 'ей. (ГБр, Сяр).
калии кй1ци мн. Калии; платнени парчета, конто сс увиват около краката
и глезените като чорали. Кй1ци - насукъни къту... тува грйш и тъка йу
зъвйвъхъ нъ нугй'с, диб'ёли, дъ ни съ ръздйрът хйч'буднъч'. (Фращ, Сяр).
кал цув и калцуни мн. Чорапи. На нив'астата най-напр'ёт кундурит'с и
калцуни ш'йр'сни; Kali о, и'с и папуци; Б'йли ка!цун'с. (Фращ, Сяр).
калъпаджия калупажййс м. Работник - тухлар. Другу пак ййма
калупаджййё, жбеа. (ГБ, Кс).
калъпя калап'ът, кь1ъп'ййм'с нссв. Правя на калъп при обработката на
тютюн. Тъ ч V ага пбчни в'ёйч'с дъ съ счвърст'и т'ут'ун'с - ум'ёкн'с, ум'ёкн'с
ййд'с свйл'ъм'с у^тъван'с й гу ктутап'Ът, свйт'ът и ту кълыт'ът. (Вол, Драм)
Тут'йн къ1ъп'ййм'с. (Плев. Драм).
каматен каматна, кйматнату прил. Красив, хубав. Каматна джсмййс.
(Иср, Кс) Кйматнату сёлу. (Мус, Кс).
камеи кйм'сн', кйм'сн', кймсн', кймсн', кйменст, кйм'сн'с, камеийс.
камснс м. 1. Камък. Килиндрб ут' кйм'сн', кйм'сн'с впр'ёгнати на блув'ёту,
ас' дърн 'с, ас' Ьумубт'; Нъ куга върш'йЬм 'с ръш' клйвъИм 'с ръш' ктйвъйм'с
кйм'сн', килиндрд, ас н'ёк върш'АЬм'с ас' у бла; Ами булгур' д'е - йй ш'а
сварттш' ч'снйц^ ш'а ту исушйш' и ш'а ту см'ёл'сш' на Ьлубм'срата, на
кйм'сн'с- (Вол, Драм) Да нййдс бубййку ти айт'уф кйменст, бти л'е ейт'уф
бёшё кйменст. (Лъд, Кс) Кбштитё стдри ейгу ат кймсн'. Аг кйменийс
кбштитс. (Срж. Гюм) Ейсй кймсн'кбфйсбс?; Йе, кймсн', кймсн'. (Кгз, Гюм)
Д'смёк ас рахите дй са вартй кйменст. (Члб, Гюм) Ас кйменс дувйре те. (Ббл,
Дим) Дувар'ут кйм'сн'с. (Фращ. Мет, Сяр) (Мерт, Сяр) 2. Камепна плоча.
Да зймстс'а файйнс, дёту йма плакйкйс, кйменйе дёту лепет, и други рйбути.
(Ерп, Гюм) • вършйл'ен кйм'сн' — Каменей урсд за вьршеене, кнлиндро.
Камсница Кймсниду ж. Название на с. Голямо Каменяне,
Крумовградско. Агй дбйсм йс на Кймёницу. Кймёницу калё/7г ?(Хеб. Гюм).
каменче кйм'сн'ч'с ср. Малко камъче като мънисто. Ш'срв'ёту - кърпа
със мй!ку кйм'сн'ч'с вързана. (ГБр, Сяр).
каменьов срв. каменей, кймен'ува прил. Каменей. Реката, к'упрййста и
тйшк'упр'у, кймсн'ува к*упрййё, кемерлй. (Мхр, Гюм).
135
хамила ка.мйта ж. Камила. Hanpaahsai камйлц на ИвАн'д'сн'. (Плев.
Драм).
канал лъяЛп V м- Канал. Ръетур'ъм'р кънАгг'?. Ас' кънАп' гу вързувъм'?.
(Плев. Драм).
канджа алнжл ж Остра куга за алаченс на трупи. (Плев, Драм).
кандилка кандйл'ка ж. Канднлница. И тугА$ старуту, нАгТгулА.мийа на
къш'гага зима кандйл'ката, рднА кал'сна кандйл'ка. (Вол, Драм).
кандило кандйл'т'е ср. Кандило. Ш'ч'р пАл'ът кандйл'т'е. (Мерт, Сяр).
кандисам къндйсу св. Съглася се. Ам алл къндйсу кАзува т'а -
удгуд'ёт'^.мъ. (ГБр, Сяр).
кандърдисвам кандърдисвам нссв. Увещавам, склонявам някого. Айнйй
на нАм кандърдйсват. (Дем, Кс).
каня се кани.мё са несв. Възнамерявам да направя нещо. Тд са лс канимс,
са лё кАни.мс, ма кугА штс пдйсмс? (АК, Дим).
капа кАпъ ж. Шапка. Hi, глав!,та йъ зувът къпулъ - кАпъ със парй;
ДвАйст'с-трййст'р душ'р дъ ймъ енйч'ар'^ със църв'ени к а ни. (Фращ, Сяр)
Кани ндс'рцг .мъж'^т'?, (Фращ. Мст, Сяр).
капак канак, капаци м. 1. Капак. Удти фурнъта си йма и канак. (Плев,
Драм) 2. Вид тикла, плочест камък, при строеж на къща. И т'А с тйкли, йма
капаци, капаци. (Ббл, Дим).
капама капамй ж. Горна връхна дрека като елек от женската носия. Тд
бс ейтугава забран'дну капамйтё; Йс за капамА. (Сар, Кс).
капела кап'ёла ж. Шапка. Аскап'ёла нс рАчи, йштат чёмб'ёр. (Хеб, Гюм).
Капиново Капйн'ву ср. Название на с. Горно или Долно Капиново,
Момчилградско. Има ей тука йсннд ут Капйн'ву, йсннд Мин'чу. (Бал, Гюм).
капистра к$ггйстр$т$ ж. Част от юздата на коня, която се слага на
главата, оглавник. Има уд'ёлнр капйсгра. капйсграга биз^г'ё.м нимдж'с.
Рём наустАта ж'ёл'езо клАвът; На мул'ету удглавник и капйсгра клАвай.м'р;
На какуд д$ гу впр'Агд.м'с, баби. завдд’уваЬм'^гу за капйерат#. (Вол, Драм).
канула къпулъ ж. Шапка от облеклото на невястага. Нъ главЪта йъ зувъг
къпулъ - кАгп> съспарй. (Фращ, Сяр).
каразина срв. карез каразинё ж. Вражда, омраза. Ху рю ваг за каразинё.
Каразинё куртдваг. (Рус, Дим).
каракачан каракачсн м. Каракачапин. У едггн каракачсн прАвили
чубагсгък. (Чка, Гюм).
караконджул карукднж'ури, куръкднц'урйт'^ м. Вампир, таласъм. Тъ
върв'аТси н'акуг! випар' и кара! с кун'ё м'сЬув'ё и удгдрХ' съ кАч'въ тдй
нъ панъгуднъ съ муш'нува м'еж'ду дгиггъ м'АЬъ, ч'е ш'га мин'ё прис'
каръкднц'урйт'^; Карукднж'ури съ вьрв'али пу с'ё!уту; Карукдггж'ури съ
върв'Алм пу с'ё!уту, дуйуддългг съ дън'ъ въф Брудди, тва в'ёчър', куг А ни
ci а кръстиИ, уддъ. (ГБр, Сяр).
характер каракт'ёр м. Вид графична система, азбука. Аскаквй каракт'ёрс
гу пйсува?; Йас булгАрску, йасурумски каракт'ёр. (Мхр, Гюм).
136
карам 1 кара, кара, кйрахтё нссв. 1. Водя. И ги кйра пак п'сйърйта въф
къл'т'йтъта нъ гудст\\ (Фращ, Сяр) 2. Преживявам, сыцествувам. Нё ат
кумунихтйкатубаву кйрахтё. (Меж, Гюм) 3. Навлязал съм и продължавам
да бъда в определена възраст. Сексёнбёш кйра. (Кез, Гюм).
карам 2 карат, карала, каралу несв. Карам се някому. И йё мййката
хйлала, карала йё мййката. (Ббл, Дим) О. йимймат ги кйралу. (Къз, Гюм)
Карат гу. (Рус, Дим).
карам се кйраш са несв. Карам се някому. Мджё дй w кйраш му са и
ейчку. (Ерн, Гюм).
караманлия караманлййё прил Масивна - за арада. Тутйсбсшё правилу
караманлййё кйшти. (Рус, Дим).
карашък карашйкм. Смеси да. Тё са карашйк, ддлната маалй са пумаци.
наддл, нагдрё са турцё, наейм. (АК, Дим) На Йёбйлёву йё карашйк. (Рус,
Дим).
карашарма караш гармб ж. Смесване. Чскай. Н'ёма караштармд. (Мус,
Кс).
каращисан караштйсани прич. Смессн, примесен. Ис, йс, караштйсани.
(Ббл, Дим).
карекла кар'ёкла ж. Ннско дървено столчс. (Плев, Драм).
каркино каркйну ср. Название на болестга рак. Карфё, карфё, каркйну
как ту зуват? (Рус, Дим).
каркинос къркйнус м. Название на болестга рак. Н'ёгвуту мдмчё умр'й
сс йёшиндй, къркйнус, къркйнус. (Мес, Дим).
карнавал кърнъвйл'с, кърнъвйл'е м. Куксрски игри на Йордановден.
Ддйешё ли гаквйт; л'ён\\ кажи ги гул'й.ми, Йурдйнувд'сн', Ивйнд'сн', Нйбин
д'ен', събйрашё съ цй1уту с'ё1у на hypd. Става ha карнавйл'е, стйвахми
hapann. нйчи hapann пу пл'йвн'енцки, д'ё, йарйпи тутйнък кърнъвйл'с. (Плев,
Драм) Нъ Ивйнд'сн' прайм гъй кърнъвйл\\ (Фращ, Сяр).
каровам кардва. кардват несв. Тормозя. Карова лй ва за туреки дй са
кунуштйсватё? (Къз, Гюм) Нами да кардват, ги бса клйли. (Кюс, Дим).
карпуза карпузаса ж. Диня. Ти карпузаса йй пт не лавам дй га рйнём.
(Чка, Гюм).
карфе карфс ср. Название на болестта рак. Карфё, карфё, каркйну кйк ту
зувйт? (Рус, Дим).
каршй каршй, кършй, каршй нареч. 1. Отсрсща. Ма ит'уейлт йс нис гам
кършй, кършй; Тй сс нах каршй, наддл са; А чи дё йс баражст, каршй. (Мхр,
Гюм) И тй шс дй ф айсъзи река наддл да излёзёш на айнёзи кашти, айнам
каршй. (IM, Дим) Айсе ттатдрс, айнйм каршй ага пдйсш, зйвъй са на сърта/т
йейнъй. (АК, Дим) Е-с-с на виедкинё мёстй ййма бук, пд-удгдрё и каршй.
(ГД. Дим) Зал айнёс дирёци каршй ййма йи другу йеднд Сьчён'лй. (Чка,
Гюм) Каршй агй йёлё прёгнёш, штё вйдищ, тскё пйсува. (Кюс, Дим) Йё-ё-ё
инёйё агйлё са мдйи, айнйм каршй. (Къз, Гюм) Нёма, нёма, дй йё каршй
сёлуну. (Иср, Кс) Нстрдлуфу с ейтус каршй. (Мес, Дим) Не кйк ут кършй
137
ддйёхтс? (Хеб, Гюм) Айи гу кирши ёйну сёлу. (Ббл, Дим) 2. Отсреща, в
съседна държава. Та бубайку му йё каршй, на Т'урм'тйа. аф Бурса. (ЧМ.
Дим) • ут кършй — Ог оттатък. • нах каршй — На отсрешната страна.
каршй каршй прил. Отсрещен. И бён'дйсахмё тука, на каршй .м'асту.
(ЧМ, Дим).
каръш каръш' м. Педя. И тузй л'Ап дъ ни вйд'рт ку.мшйит'ё дъ^н^съ
Ьъ1Асъ. Дку^сЬ hblacb ни стАнупъ йубъу, аку съ ттугудй $д1ш каръш' стАа.
(Плев, Драм).
касаба касабд. касабА. касабдна. касабъта. касабй касабйтс ж. Град.
АгА йдё ут тупа нах касабдна, на гул'Аму м'Асту да купи. (Паш, Кс) От
ИвАйлувтрат ут кадё айн А касабА дерйн' фа таг. (Рус, Дим) Аф Атйна,
гул 'Амана касабА, кА к ту йё Сдфйё. (ХВ. Гюм) / 1ддат пу айнёй касабй. гудём'
касабй. (Хеб, Гюм) Тёса врйт' на касабъта, а биркАч. (Бал, Гюм) МлАдитё
са врйт' пу касабйтё. (ЧМ, Дим) Те аткасабдна... научйли (Мус, Кс).
касабалийка касабалййка ж. Жена от града, гражданка. (Плев, Драм).
гасим каеймё м. Имот. Сё нАштё каей.мё са нАши, та флйзамё. (Гер,
Гюм).
касъм кАсъм, к А са м м. Времето около Димитровден; есен. Тд сё агА
устАнё ду, ду КАсам, Ама фаф катрй ай бёшё? (Члб, Гюм) КАсъм. кАсъм. Пу
нАс гу вйкат КАсъм (Хеб, Гюм) Ут КАсъм натАк. (Ббл, Дим).
кат кагъ м. Слой, пласт. Тъ чи си упл'ёвъхм'$ ут п'ёт' кагъ. гул'Ами
ш'ърдки плйтки стАвъхъ (Фращ, Сяр) Нь ч'ётри кагъ. (Плев. Драм).
ката кА та, кагъ, кА ту мест. Вески - за последователност. Су грину ти
пАстр'ът рАну нь р Ани на и кА га у три на тузи crAwa, кА та у трин дурдё да
нагул'ем'Айа фйтуту. (Вол, Драм) КА га д'ён' кпд прАиш', кАта д'ён'т; в грань.
(Мерг, Сяр) КАгъ гудйнь си прайм. (Плев, Драк») КАта ден'. (ТМ, Дим).
като кдта, къну, кАну, кАто, кат нареч. Като. Ни пдвнё да йма срёшка
къну на Ку стад йн; Н'ёма да рёчёттт к A/ту фъф Дёрйдерё йе забран'ёну йё за
капамй. (Сар. Кс) На куедна ат А ймаш кдта пёттёл. (Мус, Кс) Две йуро го
купихо, кАто нас. (Коз, Кс) Тд йё нё катбулгАрёт. (ХВ. Гюм).
катога к Ату та, кадгА нареч. Като че ли, сякагп. Туа ве байрён ве слушёте
катута Терёзулён. (Срж, Гюм) КадгА мастйш. (Шех, Кс).
катък кътъкм. Кагьк, сгъстено квасено мляко. Къгъкша в'ёк'рутхтлдгу
д'ё н'е с'ётн'е стАвып'с къту йаурт; Кътьк съ нър'ёдъ - адндту .мт'Аку шгь ту
свьрйш. штъ ту клъд'ёш' ф к'упчиту и тптъ му клъд'ёш' мА1ку едл'; С'ётни^
д'ён' н'рвър'ёну, дднъч' н'ёвър'ену. (Фраш, Сяр) Туриш' гу ф мёйь стАва
къгкк. (Мерт, Сяр).
Катълев Мёт'у Ка тъл'вё.му м. Катълев - фамилно име. Баба ми йё Мёт'у
Каткт'вёму сёстра. (Лъд, Кс).
кафе кав'А, кавё. кавё, кавёна. къф'ё, кавёта. кавйсётк. 1. Кафе. Стъддйът
- ^нъ къф'ё, fud 1окум', рнд вйно - стъ ти нуч'ёрттим и гнА^й^. (Плев, Драм)
Гърцка кавё; Тд шё ви нанрАви кавё бё. сённи. (Дем. Кс) ДА ви кАйё пу адна
кавё, Ама с'А нёма. (Ббл, Дим) И пйиш кавё; ХА, кавё. кавё, каве бё. (Шех,
138
Мен, Кс) Нёма, нёма кав'й; А то нёма кав'й. (Сар, Кс) Гр'й ваш с ти каве
да извйдим, ама... (Гер, Гюм) Каквй кавё ги пййёш сё? (Чка, Гюм) Кавё
да варйш, н'ёма. (Срж, Гюм) Кдлку са кавйсё бё? (Хсб, Гюм) 2. Кафене.
Махнете са нах кавёта, пдетуйтё айтука. йспийтё нёкна, мйхнитё са. (Чпк,
Гюм) Ама дй бехмё душлй на кавёна, да испйимё пу аннй кавё. (Хеб, Гюм)
Има кавё йма там, д'укён и. (АК. Дим) Дёту йё виде йс каве. (Меж, Гюм).
кафеджия къф'сжй^м. Кафеджия. Гой ймыщ' кт,ф'сн'ё. Кьф'сжйр. И нйй
йубъви къф'ёгъ прйв'ршр тдй. (ГБр, Сяр).
кафицаерв. кафе кавйцаж. Кафенце. Ал'шс пиите кавйца,дй ви сварймё
(к (Сар, Кс).
калле кахпе межд. Междуметие за одобрение - браво. Кйхпс йё бс йёу*
(Ббл, Дим).
кахърен кахър'сн прил. Угрижен. Кахърна. (Фращ, Мет, Сяр).
кахъря кахарётнссв. Създавам грижи. Г'с т'ёкахарёт. Нёса прйви. (Члб.
Гюм).
каца кйца, кйцьтъ, кйци ж. Каца. Нъпрйв'аш'р кйци за б^ркун'?. (Вол,
Драм) Наклйвъм рйсула ф кйцьтъ. (Мерт, Сяр) (Плев, Драм).
каци кйци мн. Клякане. Мъжёту агй игрйат кйци фьрл'ът. Hi ймъх адйн
брйт' нъ кръвуд'ёр'р с'ё кйци фърл'ъш'?. (Фращ, Сяр) • кйци фърл'ъм —
Клякам при транс на хоро.
кацинка кйцинки ж. Малка каца. Мйл'ки кйцинки ут др'св'й шту^съ.
вйл'чссти. (Фращ, Сяр).
кача адчясв. Пренаса нагоре. Тд шё кйчи, чёмур да кйчи. (Паш, Кс).
канавам се къч'йвъла съм съ нссв. Качвам се. Йй съ са къч'йвъла у„тйм.
з'ёЬ д'ёс'ет ки!й въ1на. (Вол, Драм).
качак ла Hi) а; качёк м. Беглец през държавна граница. Хёлё вйди буднд
качёк, да бета, примйзва гу. (Къз, Гюм) Нёстрйх, йма мдиш ей качйк. (Меж,
Гюм) Чём йли си качёк, вёлём. (Кюс, Дим).
качак качек нареч. Незаконно преминаванс на граница. Аку мйнёш бсс
пашпдрг, качёк да мйнёш; Качёк да мйнёш асёй. (Кез, Гюм).
качам се срв. качвам се кйчом со, кач са несв. Качвам се, изкачвам се.
Хд, нё, йё со кйчом нагдрё. (Коз, Кс) Повишавам си цената. Ь<- адйш, гйзат
ей лё кйч, тазййё. (Кез, Гюм).
качамак качёмйк м. Ястие от царевично брапшо. Качёмйк, качёмйк.
(Хсб, Гюм).
качувам се срв. качвам се кач^ва са нссв. Качвам се, изкачвам се.
Кйч'ува^са удш'т'<; пд-натдр\‘ на тр'&тйга. (Фращ, Сяр).
квас к Bile, к Bad, м. Квас. Jlnhyr' - чукъм'ё^ту и ту фйтъм'с с^квйе, и
утринътъ съ нъдумъ тъкй нъ {'нд търн'<г\ и тута стъ фй тим KBaci и стъ м 'йсим
л'йбъ. (Плев, Драм) Нёчър^см<; фйтили брашндту, квась. (Вол. Драм).
квася квйсим'ё' несв. Квася. Крйва си им'ййм'^, дуйм'с^си крйвага,
пййрм'^си мл'йку, квйсим'ё^си мл'акуту. (Плев, Драм).
139
кедйк кёдйкан м. Проход. Ддйдахтё айнАмутвъдё, дёну йё кёдйкан. (АК,
Дим).
кезап г'^зАтТм. Киселина, вещество, което се употрсбява при боядисване
на вълна. / \зАп' ни к!Авайа. Нйй ни к1Авайм 'с г'^зАл'. (1 Licb, Драм).
кемане кймин'сср. Струнен музикален инструмент, кемане. Дс'кймин'с,
ус' дъйар'ё ту йудд'^йм'ё^сн. (Плев, Драм).
кена срв. какна км нА, кёнА мест. 1. Какво. Чс дй бё, ни тй нёма кина
другу да прАвит. (Въл, Кс) Кина прАвит, вйка? (Лъд, Кс) Кина н' дАваха?
(Сар. Кс) Кенада правит. (ШП. Кс) КинА рс?(Ксз, Гюм) 2. Колко. Тд йё,
кинА стдка нахтАм йма. (Дем, Кс).
кенато срв. каквото кинАсу, кинАгу, кснАту мест. Каквото. Сёрбёс,
сёрбёс тё йи ттуснигё, кинАту йтгёт. (Въл, Кс) ИсвАнака, кинАсу стАнва.
(Лъд, Кс) Баййр, кинАгу нАйдат. (ГД Дим) Ас кёнАту йнттё дди. (Мхр, Гюм).
кентро к'ёнтру ср. Център. К'ёнтру. (Мхр. Гюм).
кепе к'ён'ста ср. Ямурлук. Занйй ту със к'ён'ста, привдрзай ту и си
дуйддут, дукАрувАт^си гу. (Вол, Драм).
кер ван с ки кървАнцкъ прил. Който принадлежи на керванджиите,
гурбетчиите, пътуващите по работа. Нйдит ди кървАнцкъ кйгкъ - дв'ё-
грй nd йубъви тъквй тр'рндАфил'ч'ётъ, нъпрАв'<;йа и кървАн'р купдвъйъ нъ
гуд'снйци т\\ (ГЬр, Сяр) • кървАнцкъ кйгкъ — Букстчс от изкуствени цвегя,
което донасят пътуващите търговци на люб им и тс им.
кердосам кмрддсып св. Ополэотворя. "Прик'ф тм ск1Авъ м, мй!у, пр и к';
ги ск1Авъм...", мър дъ ъ кмрддсът със ттърви лйб'$, със мътку д'ёт*?. (1Ър,
Сяр).
кересте ксрёстс ж. Дървен строителен материал, греда. Талйка тувАри
нАшидарвА, ксрсстс. (ХВ. Гюм).
керкел к'ерк'ёл';, к'ерк'ёл';, кърк'ёли, кърк'ёлит'^ м. Метал на халка.
И закач'ъм'с на тй; зингйл'; йамут'с, р'ёхт';н'; си уд'ёлну пАк ъс' гАмби.
к';рк'ёл';, ж'ёл'^зну к';рк'ёл';; Шьъ върж'ё л'ул'кату на двАгу к'ерк'ёл';.
I Вол, Драм) Нд напр 'ёт н'ёмайа кл'уч'ув'f ваф къш'тит'; амй едтгъ пръчинкъ
на кърк'ёлит'е на пудргътъ. (1Ър, Сяр) Сл'ёзи ддлу, удтвури^ми. Дйми
са са замръзнали б'ёли ръки за кърк'ёли. (Фращ, Мст, Сяр) Дйлми са хат
замързвули б'ёли ръки за к'ерк'ёл'т;. (Плев, Драм).
кесат кссАт' м. Недоимък, липса. КссАт', кссАт', затд. (Гер, Гюм).
кесат кссАт', кссАт' нареч. Недостатъчно. Айтус йс кссАт' бс, вудАса;
КссАт'с, хА. НАм с кссАт' вудАта. (Ббл, Дим).
кесатлък к'ссатлЪк м. Недоимък, беднотия. Аф к'ссатл^кат са дудели.
(Хеб, Гюм).
кесек кисёк' нареч. Напряко. Етуй йё пд-кисёк' ду там. (Въл, Кс).
косим кёсим нареч. Нанряко, насреща. Кёсим да ни варвй чулёк. (Паш.
Кс).
кестен куст'ён м. Кестен. Б'ёр'ёхм'; куст'ён*^. (Мерт, Сяр).
кестерме ксстёрмёж. Пряк път. АйнутАс йма ксстёрмё. (Хеб, Гюм).
140
кестерме ксстсрмё, ксстсрмс нареч. Напряко. Мндгу йё ксстсрмё. (Чпк,
Гюм) Ду сйнАм ксстсрмс. (Чка, Гюм).
кетипин кётйпин м. Писар, секретар. Айндйё кётйпнё запАли нова
къшти. (Мен, Кс).
кечи кечи ж. Коза. Ис имёх сёкс'ён куйун, кёчй итука. (Хеб, Гюм).
ксщисам к'ештйсам св. Забравя, изоставя нещо. То итуй имёхмё, чё га
ту к'ештйсахмё. (ШИ. К с).
ки к и част. За подчертаване, подсилване на казано. Пула йА на знам ки.
(Мхр. Гюм).
килиндро кйлиндру, килиндрд ср. Уред за вършитба с формата на валяк.
КАрам'ё^ги на вършй1ту... и мат дик Атт и, други ймат килиндрд; и въртЧт
кнлиндрдту; пъ кугА върш'Айм'р pi.ui' кдАвъйм'р ръш' клАвъйм'р кАм'рн',
килиндрд, ас н'ёк върш'Ahм'р ас'удла; Фасул' ч'ук^т, ч'ук$т гу ас' дърн'с,
кдй с зим Ал аднд дърн'с, кдй ас' килиндрд (Вол, Драм) 1*ыпгъ. ичум'ён -
адкн кАм \‘н' гул 'Ам, кАм'сн' йма дв 'Аста- трйега ки1 а, кйлиндру гу вйкаИм'е.
(Плев, Драм).
кнлисс кил'сё ср. Черква. Ха. затузй кнл'сё ййма. (Рус, Дим).
килися кил'се, кил'ссса, килисста ж. Черква. О ди с А си вънка са жени йй
ку замйна пак, сй гу прАвёт аф килисста. (Мхр, Гюм) АйнАм. при чинАрсн
удгдрё нм*Алу кил'сс. (Чка. I юм) / а ддйдаха на кил'ссса, глёат, пйтат... (ГД,
Дим) Едйн гарк стдрил кнл'се. (Иср. Кс).
кило 1 килд, кйл У то, килу ту, к ил А ср. Килограм. Ес тус тлела г тит'ун'
бё, кйл'уто йс индту кйл'у икй бучук сврд. (Срж, Гюм) Аку ййма сто кила
нченца. устАвёлу дёсёт' килА. (Ерп, Гюм) Аднд килд м'ёсу секта йеврд. он
йеврд. (Рус, Дим) Кйлу, кйлуту? (ГД, Дим).
кило 2 кйло, килд ср. Километър. От' айтуй на сёкйс кйло йма Змис;
Айтуй йма стурёна за сёласа. (ГБ, Кс) Беш дн йс, беш дн килд. (Хеб, Гюм).
ким к'им, кйм част. Частица за изказване на предположение - пък. Инё,
нё ту вйкамё, Ама кйм ти иски бАшу вйкат. (Гер, Гюм) К'им кад'ё шукАрст.
тд ше грЬси йейтука. (Мхр. Гюм) Т'ё зАтсн' кйм ги прсвАрс. (Срж, Гюм) •
к'им кад'ё — Кой знае къде.
ким-ким ким-ким част. Частица за изказване на предположение - било,
ту. Ким уфчАрс стАнуват, кйм на таквднё замйнат, таквднё замйнаг наддл.
(Чпк, Гюм).
кими срв. кемане кйми ср. Струнен музикален инструмент, кемане.
Нйй им'Ах м'е фднд фунугрАф н^ функфтд, с'ёди тАм и д^йа'рё, кйми, гййд$;
Стдриш' н'Аквъ свАдбъ - нъе дайар'ё, нузй кйми, нъз гАйдъ свйри. (Плев,
Драм).
кими кйми част. Частица за изказване на предположение - било, ту.
Кйми си дАват буннй (Меж. Гюм).
кими-ким кйми-ким част. Частица за изказване на предположение - било,
ту. Ам кймиутйдаа нагдрё, избегаа на БудтАре, кйм на дё бйга. (Гер, Гюм).
кимион ким'дн м. Кимион. НъбйръйК,миким'дн. (ГБр, Сяр).
141
кипа лт’/на нссв. Късам. (Фращ. Мст, Сяр).
киндисан киндйсани прил. Бродиран. Ньрйу църв'ёнта рйза друга йма
Нал$и'ъ... със киндйсани рабути. (Фращ, Сяр).
кираджия к'сруджйи м. Прсвозвач на стоки срегцу заплащане.
К'рраджйи минавъйа уд jpynrr'f с\'1й й аку съ с!учи да мин'ё у^там прис
hypydry, ш'та забрани чи кара кун'ё. (ГБр, Сяр).
кираладисам кираладйсаш св. Замогна се. Буннд д'ук'ан'че найди да
кираладйсаш. (Ерп, Гюм).
киреч кирсч м. Вар. Чим йа гу пу, ас кирёч гу пуубйгрих. (Члб, Гюм).
кирия кире ж. Наем. Ха, нё плйтамё кирёна. (Дем, Кс).
кирка кйрката ж. Кирка. Аф йёднЪта ръка кирка га аф йёдиъгак ръка
лупйгага. (Ббл, Дим).
кирпи кирпй ср. Таралеж. Иёш нё вйкамё. Кирни вйкаме. Йёш нс
уртдвамё. (Рус, Дим).
кирпиджия кирпижййё м. Циганин просяк. Тё са тай вйкат йёгуптин.
Кирпижййё ей йё; Кирпижййё са, ...хд. (ГБ, Кс) Айтук кирпижййс духудат.
(Чпк. Гюм).
киселица кйс'елйпи ж. Кисела дива ябълка. (Мет, Мерт, Сяр).
китап китап, китйп', кигалете м. 1. Книга. То игам по китаисте саквд
ври г' аннд. (Кез, Гюм) На Иск'ёчё ййма. са стдрли и китап. (Мхр, Гюм) 2.
Документ. Е аку са у др ййс буднд таквд, тугае дудё\ йймаш ли кигйп'. нёмаш
ди, туше пйсува. (ГД, Дим).
китка кйт'ки, кйтки ж. Цвете. /Л пдтунйцит'р кйтки нар'ёд'ни ъф
т'сн'скйй; Сръкйт\‘ нъпрайувъйъут з1йгу кйтки; 11р'ёв'ёс'иутгдр'д ку гълак
с кйтки дъ л'Аскъ. (Фращ, Сяр) А, сё каквй кйт'ки. майка, ам как. (Сар, Кс) •
ут з1агу кйтки — Украшения на облеки ото на нсвястата.
китмян китм'ани прил. Накичен. На гдавата кут^лака, на куталйка йма
дв'ё кйтки китм'йни. (Фращ, Сяр).
кишав кйшаф прил. Дъждовсн. Кйш'^ва гудйна. (Плев. Драм) • кишйву
дърву— Нсизсъхнало дърво, коего нс гори.
клава се клаа са, клаваг са несв. 1. Слага се, поставя се. Нё клаваг са.
(Бал, Гюм) 2. Определи се - за възнаграждение. Тугйс са прййи на пёнсиа/ё
са клаа. (М с ж, Гюм).
кланам клйва.м, клаваш. клйва, клавьт, клйва. кзават, клавот, клйвът.
клйваха. клйвала йё, кланам несв. 1. Слагам, поставим. Клйвьг на пърсг'сту
п^л^марката и ж'ён'ет; Н'ёп'ел су кат, з$ д^ ни фйти бдл'к#, върху пърстй, тъ
w'f с'ёт'е фитдту клалеът; Сйчки ш'ъ с'ёднат и нйзът, нйзът^гу и гу клйвът
иъсарьци; Кдлкудуши_см'е тудлкуудр'ёйи кзавъм'енъ ч'ур'ёка; Мудж'едъ
клъд 'ёш'енддърн 'е, е»д пд-диб'ё1удърн 'р, клаъйм 'ё^гу ъф судбдгъ; Kia в a ha
урйе'. (Вол, Драм) И id клйва зобё; Шё гу дувёдёш на нёку ф, дёна клйва зезбё;
Тд бйзу клйлу. (Шех, Мен, Кс) Иё нё клавам; Йё ш тй йё клйвамудгдрё; Да
мдш да клйваш кйрта. (Хсб, Гюм) И клйвам брус; Нзйзс.м вдзрё да кзавам
брус, нё рачи. (ГБ, Кс) Дудат, айтус улуци, улуци за., клйватулупи. (Рус,
142
Дим) Сену кёна клАваш; И клАва тёлсну да упйна. (Мус, К с) Има бс, Ама нё
с ги клАвам, mid ту пёчё. (Illi I. Кс) Гу клАа нё гу н'ёмйра на табёлана. (Чай,
Иср) Клава с1А.м$ на буднА удфца. (Фращ, Мег, Сяр) КлАваха ги тс, ада с
лажа (Паш, Кс) КлАвът ъднд пърч'ё м'ёсу. (Фращ, Сяр) Кана клАваш тй пак
тузй? (Срж, Гюм) Тё си йё клАвала. (Сар, Кс) Нам нс клана г. (Кез, Гюм)
Нс клАват йё. (Кюс, Дим) И гу клАва. (Дем, Кс) КлАвот кас. (Люл, Кс) 2.
Слагам, ипашм на показ - за стока. Д'ук'ёнётс на ейчкенё кд да клАваш.
(Срж, Гюм) 3. Назначавам на работа. Ама нс клавамс жднъеъ на иней
рАбати; То исс клАват и нашу. (ГБ, Кс) Не ма д'ё да йй клАватйурётмёнётё.
(Ббл, Дим) И тд клАва сс йурс г.мёнс, то. (Меж, Гюм) • клАвам брус — Паля
д вига те л на кола.
клаван клАвани ирич. Слагай, поставян. ТвакугА са ктАвани айсёс? (Кез,
Гюм).
клада кладёт, кладет, клАд\.', кладё, кЬд'ё.м. к1ад'ё.м', клАй.м, кладёмс.
к1ад'ёт'с, клАдаг, клъдЪт, клАдса, клАдах, клАдс, клАдаа. клАлу сам. клАлу с,
клАли бса, к1Ай. клАлу, к1Али, клАдах св. 1. Сложа, поставя. ЗАври мА1ку уддд
- к1Ай у н'ёйгь, к1Ай въйгЪта; Стъ ейпим рнд курйту, стъ Иад'ё.м судл', стъ
к1ад'ём н'Аку... ср'ёбърнъ н'Аквъ пърЪ, н'ёшту тъквй рАпти к1Аами; Утрин
стъ стАни.м, стъ утс'Аим брмпндту, стъ студили.м удд$, стъ к1#д'ёлл* суб л'
и стъ гу м*Аси.м....м тугАнъ пиштЬ сгъ уладим, тугАнъ стъ ту к1ад'ём'<; на
пиштъ; Ем кыд стъ к1ъд'ёш' рднЬ паръ - нъ кудк съ угудй; Стъ ей ним <;нд
курйту, стъ к!ад'ё.м судл', стъ к1ад'ё.м н'Аку ср'ёбърнъ н'Аквъ m,pi,. (Плев,
Драм) И гакА клАйм на турбъта мАлку л'Ан; НАпъ1ни ми бъкдла убда и
н'Аква мА тара ку йма кт Ай; Тъ ч'с тугАа спйрат в'ёч'с да кърш'ът, ш'ъ ту
кладет ъф крдш'нигс; Тйа за да ни плАш'тат за Ьут'ёл' чадър'с, клАл'с са си
чадър'с; Мудж'рдъ клъд'ёш' <;нд дърн'с, ?нд пд-диб'ё1у дърн'с, клАъЬм'ё^гу
ъф судбагъ; ЗАтури къш'тата. к1Ай кл'уч'р на пудр та та. (Вол, Драм) Ш'та
з'ё'мет'? вйй$ ш'срв'ёту, да ш'та гу к1^д'ёт'ё на ТудурАйк'; Идеей „с и двъ-
гри кудрс'н'^, с'ётн'^ йа йстрий. к1Ат' й$ ф^дйн' буркАн \ зй.мъй си пу мА1ку,
куб1ку ти трАбувъ; Дъ гук!^д^т яъ кудл\*т\' тъкА възтпж. (ГБр, Сяр) ДукАра
му други, клАд'^ му; З'ёли дв'ё ку'ч'ета, к1Али ти при н'ёйа, а д'счйнкит'е ги
клйти ф еднъ ку дш'ницд; У^гАм ни у гкАрайа въф едпй къзАрми, въф сдн1
изба ни клАдъйа; К1Адит*с м'сна л'ул'ката. (Фращ, Мет, Сяр) Тд и тд тдлкуа
с 'с. д 'ё сам иск Арал й сам клАлу врйт'чикат айтуа; ТугАа ктАдаа ми сакулс на
бдкат. (Бал, Гюм) Нъру ш'гъ к.гп,д1,г нъ с'Аки ^дкн пу ^дън чинАк; С'ётн'д
mr'f к1Адъ мАнцътъ. (Фращ, Сяр) Нет' стутйни ги клАдах йс итувана; Ис
за мёнс, айсвА ги клАдах чсйнёсс. (Паш, Кс) Кадё утйдё канй га та, кадё йс
клАдс?; 4 ги клАдаг турскуту ймс. (Хсб, Гюм) Кладёт жёлезуну фаф дгнен,
гурй ни и тд стАнва. вдда ту прАви. (Въл, Кс) Ейсё айтус ат А кладёмс айсъй
хадърс. (Мхр. Гюм) Лма ф т'Ахиуту трдбе ту с нё клАлу. (ГД, Дим) Йс тугАс
ги клАдах, чё ни мджешё. (Кез, Гюм) Ъм кАк, йс си клАдах йи зъбс йи. (Сар,
Кс) Аскер'А клАдаа, да нА удбрани. (Къз, Гюм) Кадё шё кладё Асфалту бё?
(Члб, Гюм) То еёй клАлу ётуа бе. (ХВ. Гюм) 2. Назнача на работа. Нами да
143
кардват, ги бса клАли. (Кюс, Дим) 3. Добавя. Айдё, млдгу да кладёт две
киломётри. (Дем, Кс) 4. Подлежа на мъчсния. Тд уд напрёт дёту фА тёа, тй
йи клАдёа на изет'. (ХВ, Гюм) • к1Ад$ кл'уч'р — Заключи.
гладам 1 кладам св. Сложа, поставя. Шё да клАда.м айлЬк; Ше клАдам
на уфцёнё йсм. (Мус, Кс, Къз, Гюм) • клАдам айлЪк — Направя вноска за
получаванс на пенсия.
кладам 2 клАдё.м, клАдат нссв. 1. Слагам, поставам. Ха клАдат на пдлак.
(Мус, Кс) 2. Внасям пари в банкова сметка. Ел'л'й еврд клАдё.м. (Мус, Кс).
кладей клАдёни прил. 1. Сложен, поставен. КлАдёни ми са. (Сар. Кс).
кладей клАдён, кладени, клАни прич. 1. Сложен, поставен. Там удгдрё,
дёну йма клали нервен'ё. (Мхр, Гюм) Тд са и .мёнё здбё, забёсё клАдёни.
(Паш, Кс) Азъм затд клАдени бё. (Кез, Гюм) 2. Назначен на работа, Дсмёк
агА е бил наш, клАдён йё бйл. (Мен, Кс).
кланам се клаАнё са, клАнемё са, клАнёт са нссв. Извършвам молитвен
ритуал - за мюсюлмапип. Хддийна джёмййёна, чеклАнёсА-а-а. (Мхр, Гюм)
Ал' нёма да са клАнёт гАй на джумАна ? (Меж. Гюм) ХД шё са клАнс.мс. (ХВ,
Гюм).
клаппгик к1ашнйк, клашнйк, клаш'нйка м. 1. Елек с дълги ръкави в мъжка
носия. Нёмйзснё нё мд.м му фАтё.м клашнйканё брё; ГАту вйдём клашнйкат
ми йсу. (Хеб, Гюм) 2. Женска връхна дреха като сукман. AiА б'ёйми млАди
нив'Асти да замин'ём пр'рс какмАнага, клаш'нйка да си ндси.м'<;, дур нйни
прустй, дур ни йд'см да Ими ж'ън\‘.м\' на ка!мАната, тугА да ни прустй
ка1тАгата да свАл*ъм'$ клаш'нйка. (Вол, Драм) Аднд вр'Ам'с ндс'ейа такйва
др'ёйи нАш'енцки - к!ашник, интирййа, ни ги знАиш' типа рАбути (Плев,
Драм).
клеп клен м. Клюка. Клён йё, клён йё. Гудём клен. (Рус, Дим).
клепка кл'ёпка, кл'ёнкътъ, кл'ёпки ж. 1. Клепач. З'ёйа дъ бАгр'ат и
в'Аш'кит'р, кл'ёпкит^ rife тука върйу учит'е, кл'ёпки; На учйт'^ - кл'ёпки.
(Вол, Драм) 2. Мигла. Дл'ёги кл'ёпки. (Фращ, Сяр) Дл'ёги клёпки. (Фращ,
Мет, Сяр).
клетва кл'ётвъж. Клетва. И йа бра туч'ёт й ма м, къту„н'ёк, къту^м'ен'р съ
аднЪкви, кАзувъ: Мьрй, да ни съ из1уджиш' у гр\‘ да пусниш' л'Ал'ъ - мАйкъ
д$ пусна да сурвАка мумч'ёттъ. Кл'ётвъ смъ дАли - уд бАбит\ ниш'т'ём'^.
(ГБр, Сяр).
клефта клёфгЪг са несв. Хайя - за куче. Тд са врйт', врит' кучётаталАйёг,
клёфтът, хАм-ху.м. (Ерп, Гюм).
клечка клёчка ж. Клечка, съчка. Дур сигА, да зёма аннА клёчка, да зёма.
А ти кАзвам. (АК, Дим).
клин клин м. Парче баница. Клйнув'$. (Фращ, Сяр).
клуп купим. Дръжка на метален съд. ДвА кулпа. (Фращ. Мет, Сяр).
клямба кл'Амбъ, кл'Амби ж. Звънец на добитьк. кл'Амбъ - нъ дубйтъкъ,
нъуфц'ёту, нъ .мул\'гъгъ^съ цингърАци; Кл'Амби - нъ йАгнитйнкътъ штъ гу
вържиш. (Фращ, Сяр).
144
кмет кмет 'м. Кмет, управник па селище. Аднд йё кмёт*; Напрёш бсх йё,
кхтётёт бсх йё; Мид'урёе йё и кмёгёт йё христианин. (Лъд, Кс).
книга канйга, кннйга, кинйги ж. 1. Книга. Кадё утйдё канйгата? (Хсб,
Гюм) 2. Документ. Дйдаа ми аннд кннйга; Да ми даддт кннйга бут'ун.
(Паш, Кс) Нарх нега прйви кинйгинё, за нёга. (Мен, Кс) Имам асфйлйе. ймам
кннйга. (Мус, Кс) Да тй дадё кннйга. (Срж, Гюм) 3. Хартия. Сётнё iy/йа
сидё, дйа ми кинйги. (Бал, I юм).
кова ковам, кувйт несв. Обработвам железа - за ковач. Д'ё т, те, д'ёт кувйт;
И тй кувёш. и йй кд вам. (Члб. Гюм).
коване кувйнйе ср. Коване. То йёгуптин ат кувйнйе на стйнва. (Члб,
Гюм).
кованлък куванлък м Крыло отвърстие на желязно сечиво за поставяне
на дървена дръжка. (Плев, Драм).
кога aia, куга, ага, ага, га, кугй, кугй , агй, ага нареч. 1. Кога. Тва
кутй са клавани айсёс? (Кез, Гюм) 2. Когато. Вйка гй йдиш айтйм; Агй
излйзат на, кйк завът агй зймат айлък?; Агй устарёйат, зйматайлък; Агй са
сётнс гърците зазёли айейва зёмё; Тугйф агй ту вёмё; Абанджййё агй ддйдё
ут друг аде, агй лежйш - плйташ; Кйрстувё гй та бу лёт. (Лъд, Кс) Га вйм йс
йёврд булгйрски парй да вйдиш тугйс ти; 1}тйс кугй с те вами Булгарййёта
йёврд, тугйзи штё вйдиш кйк штё жйвитё ёйтука. (Рус, Дим) Aiй нёмаш.
нёма да варвйш, чи как; Оги миндвашё духа, агй пддёт, духддат дёмёк; Йё
гёбё га шё плйтё; Гй да пддё вйшёну нёкаф. (Паш, Кс) Айнам агй пдйсгё,
там удддл ййма на дирёк мйкина, мйкина ййма; Тд йё дй итус агй пдйёш,
са нёгвитё кдшти са йё на брёгйс. (Мес, Дим) Га слёзитё ёйсуй. ф рёката.
ёйсд прийётел' шё ви кйжё; Нам aia пддиш, шё са вйртниш наейм, айнёй
нагдрё, дёну вйдиш па Г. (ТМ, Дим) Ат й стан'? - чйк тутйва, га стйн'с ч'йк
тутйва; Кък ч'акът тук зъ л'йп агй дойд'с; Кутй прайм свйдба ни дардвам'с.
(Плев, Драм) Агй сёдйш на аннд xtecro, /рёва ги исакй; То йма тука, агй пош
насрёшту; Алй агй почнё ут гйм нагдрё и лё Мдчурё. (Дем, Кс) Агй са запрёте
там, на туй сёлу, пйтайтё кадё йма утёл' да лёжй тё; Га ддйдаха на кил'сёса,
глёат, пйтат. (ГД, Дим) Агй кудл'^йм*? свйн'^гкга кървъвйцъ дъ прйим'р;
Агй пуйййм 'р; агй тйтку„ ти ймъ1 със Буж 'йн д 'ук'йн \\ (I Бр, Сяр) Чё йма фаф
Булгйругё агй утйамё, вйка, папуцё нидйдаха, вйка, прёмёнй, дрйпи ни. вйка,
дйдё. (Ббл, Дим) Агй прёгнетё река на. каршй агй замнё; Чигй са въртнитё, ф
айнд бёл кёдйк штё пддитё, лёй. (Мхр, Гюм) Агй пу'шиш. живёт пд-млдгу;
Гй та булй главдта; Агй йдиш адгдрё, нёма а фйтнш адддл'ненск. (Мус, Кс)
Сё гй ут туй ти йштиш на ндзёк пот' да варвйш; И агй пддиш на инй месту,
остйнава и нё. (Срж, Гюм) Ага пдйетё гйму, уд маалйта да излёзёте уддлу,
нё штё фйпггё нах дёсну, наддлу. (Чпк, Гюм) Тъ ч'$ а1й пдчни в'ёйч'с дъ съ
ечвърг'и т'ут'ун'с, з'ё.мили в'ёйч'с да зазихш. (Вол, Драм) Ам агй сам билй
мдма; Мдма, мдма га билй; Оти агй са йе да йй развйдам. (Сар, Кс) Нёма,
агй м ей прикъцва, чё та сётё флёзётё пйк аф асвйтга утвйдё дёмёк. (ЧМ.
Дим) Чс ага душлй, агй душлдлу д'ёт ги мазали; Агй са те и пукйзаха, тугйа.
145
(Хсб. Гюм) Айсё натдрё, айнйм каршй агй зздйсш. зйвъз'з са на съртан йсйнъй.
(АК, Дим) Ам зд зй йё; Та йе га ддззх на Емин'д; И агй са убивдрнитё. (Шех,
Кс) Ейнйм. на буруман агй и злёзёш; Ейссйка агй мйнишутайтус. (Кез, Гюм)
Агй хддззлзз. да амй; Ага ти кйзвам бёл'ёдё уд изет' офис. (Мен, Кс) Ai а бс
туф бул за par, йёдах туф лабут'; От' йёдах лабут'. (Бал, Гюм) Муж ън агй йи
чс ейнйва пусне. зд н' дйвашё да йс ззййёт. (Мен, К с) И зй нё, и гй н' йштитё
дй йи чукате, вйр приз дерена. (Чай, Иср) А агй са укъпззш и флеш възрё;
Агй пу минёш айтува. (Лъд. Мен, Кс) Агй йдитё айтймудгдрё. Е, удгдрё аза
йд'тё, йма. (Въл, Кс) Агй стйнё три гудйни. икй йуч сене агй стйне. (Меж.
Гюм) Там агй замнётё Амнлд, йс асфалт. (Кюс, Дим) Ага б'ё зъ ур'ён'р,
зъ купйЙ^н'р. (Фращ, Сяр) Агй са ужёнёт; Лё у жён и са. (Чка, Гюм) Аза ни
знаиш' мъл'чзз. (Фращ, Мег, Сяр) Агй утвдрёт п&т'. (ГБ, Кс) Агй умр'ё!.
(Мерт, Сяр) Когато. Мдма. зй с пйсала кдзинё. (Лъд, Кс).
когато агйну. агату, гйну, гйту, куйна. куйну, куйт, куй ту, куй тук. кутан,
кутйззу, азйту, ёгйту нареч. Когато. Азату бёше на дрйхми; Гйну еа уздрилу,
гйну ей са бйхтази; Гйну са бззлзз душлйли; Агйну утишал да, эётён дй му
йштё. (Лъд, Кс) Азйту изл'ёзи чи н'ама в'ёч'с за кръш'ен'е; Ч'у'жука и
кървавйпага стуй пд-м'ёку агйзу йма свйнпку. (Вол, Драм) Да вйка кугазз
са клйнё, да кйззш намаза; Айсвй, айсвй гйту ти излёзё айше йукаръ, кдлку?
(Паш, К с) Гйту вйдём клашнззкат ми йёу, Куй ту бсхй фарлйлн; Туйе куйт
фартй; А. куйтук йма бё. (Хсб, Гюм) Азйту ййма ейззакйванакан уд нйши;
Азйзу бил булзйрззззаз айтука. (Лъд, Мен, Кс) То куйна йё; Гйззу езз варв'дт
на т'ит'унеас чулскан. (ГБ, Кс) Куйтддйё йс ф Балгйрийё, тузйа шё платйш
ти. (Хсб, Гюм) Тс сат агйлё куйт са избегали нё устйнаа. (Ббл, Дим) Игйм
езз сёну куйну слёззгё, йма пот'. (Щ11. Кс) Куйт да мджемё зз са раскутзйвашё
йи. (ХВ. Гюм) Туристе гйту грдзнё стдрзз! (Кюс, Дим) Андйрзезё гйту йё
ззрйвёа. (ЧМ. Дим) Аз йту йё стйналу нва. (Меж. Гюм) Азам кузйну мзз пёйё.
(Мус, Кс) Егйту гл'ёдам йё. (Лъд, Кс).
когашен кутйшнзз прил. Когашсн, от кос време. Тус имёлуаннй вуденззна
зз джё.мййёта, аннд гу на помни кузйзннзз са. (Гер, Гюм).
коджа куджй нареч. Доста. Крйтзз са, другу ндву нёма зз куджй варз'з мбрва
инейнат. (Гер, Гюм).
кожух кджух м. Кожух. Идс'рим'с кджув^. (Фращ, Мет, Сяр).
коза коза, коздна. кдзи. кудзи. кузй. кдзззнё, кдзисё. кдзтё ж. Коза. Кудззз
ззасьт; Сёетрини мдмчёза куззз ймаг, ут хил'йда ззаздрё кдззз ймаг. (ГД,
Дим) На врйт' кйзззтигс имёпзён дфззё, кдззз, на врйт' кйзнзнтс. (Хеб, Гюм)
Имаукулу трййс'т'е ййл'^ци кудззз с'ёлуту^ни. (Вол. Драм) Ейтам зазрадйш
коздна, ё-е-е мулено. (Мус, Кс) Аннй бёхй душлйли на мдйсё кдззз. (Мес,
Дим) Уфнё сам пйзу, кдззз сам пйъу. (ЧМ, Дим) Йа йймам бёш йус кдззз
йймам. (Рус. Дим) На ёнззйта кдза сёксён йеврд. (Срж, Гюм) Нёма ни дфцё,
нёма нзз кдзи. (Сар, Кс) Мдма гй ё ззйсаза кдзззнё. (Лъд, Кс) Не мдже ла
устйвём кдзи. (ШП. Кс) Йа ддсм зз йй с кдзисё. (АК. Дим) Кузй ймам, кечй,
кдззз. (Къз, Гюм) Тйм му ей кдзтё. (Гер, Гюм) Кдлку кдззз еа? (Бал, Гюм)
146
Кдзи йма. (Чка, Гюм).
козсшки кдз'ешку прил. Кози. Кдз'ешку м'есу. (Фращ, Мег, Сяр).
кой кдй. кудй. куёй, кой, кд/а, кдк, когд, кдму, ком мест. 1. Кой. Еднъ
п'ёснъ, кудй знййс ут„кдк йа съм ч'у1а; Мумч'ёту н'ййд'р нъ рйбугъ, нъ ймъ
укул^т'йй н'йквъ бубна мудма. Тййр му пйсвът: Ч'ёлу ш'ть съ угудй дди
куёй^си. Дъ тъ угудйм н'ёйр. (П>р. Сяр) Рййм' кдй ш'ъ найд'с пурьгъ;
Парить нъ кдк ш'ъ съ пйдн'с - гой с рйдус'сн'. (Вол, Драм) Йс йштам да
в/Щём кдй са ие'ёс чул'йци. (Мес, Дим) Когд дйриш с'а, н'ё когд с рйбата?
(Срж, Гюм) Кдму са присън', вика. мёнё(Лъд, Кс) Кдму сй /' пукйзал? (Кез,
Гюм) Кдта трйсиш? (Ббл, Дим) Ам кдм бе?(Мсж, Гюм) 2. Конто. Мудмит'р
купдваймл'ёш'ники, кудйни сй й^ набра]. (IЪр, Сяр) • ёдикдй„си — 11якой
си.
който кд/ату, кдмуну, кдму г мест. Който. Чё ги сётнё, виш тйби. кой
кд/ату фаги сётнё. (Мхр, Гюм) Кдмут кнату с'с фатёт и трё//ст. (Гер. Гюм)
Кдмунудадът. (Лъд, Кс).
кокал кдкъ1, кудкал, кудкъл'ёту, кудкъл'ёту м. 1. Кост. Тугйнъ стъ /и
искйръми кудкъл'ёту, стъ ги измйийми, нъ ч'ёрквъ дъ принъш'тдвът, тъ
чи тугйнъ пйк йддим ф нид'йл'ътъ, зъкупйвъймй^ги; Пък кудкал'ёту си ги
насул'йва'мс. (Плев. Драм) С'туп'йвъ^съ мъстъ бъш'кй, бъш'кй кудкъл'ёту,
бъш'кй р'ебрйть; Збйрът кудкъл\*ут бйш'сту. (Фращ, Сяр) 2. Костилка. И
на м 'еедту кудкал и на т 'сва [плодовете] пйк кудкал '(. (Мерт, Сяр) • гйрбнийъ
кдк/J — Гръбначен стълб.
кокар кукар* м. Кромид лук. Фасул' с'(йййм'(, кукар' с'?йййм'$, лук
с'^йаЬм'^, и'стати; На гдлу м'ёсу д'ёту /у вар'айа клавайа кукар'. (Вол,
Драм).
кокарджа кукар у ё ж. Пор. Сансйрс ййма, кукарцё ййма. (Рус, Дим).
коконарка кукунарка ж. Царевичсн кочан без зърна. Затка ут кукунарка
ут миейр'. (Фращ, Мет, Сяр).
кокошка кдшка, кукдшка, кукдшкитё ж. Кокошка. Кукдшки тс
/ёрдимдфеки прирйпкатаф Булгаре страна. (Мхр, Гюм) Кукдшкитё каквйгу
прйвёт ва///ки, таквйс са и тис. (Ббл, Дим) Йс гйудйрёт бунна кукдшка, ейсй
мёлёшникат му. (Гер, Гюм) Кдлкуту за кдшкитё арапка, хубау, хубау. (Члб,
Гюм).
кокошчинка кукдшчинк'иж. Кокотница. Мйлинкъ кукдшчинкъ. (Фращ,
Мет, Сяр).
кол кд!а, кудл'^т'^ м. Кол. Дъ /у к1ад1т нъ кудл'^т'^ [прасстсЗ тъка
вКзнък. (ГБр, Сяр) Ч'ётри кд!а к1йвъми. на с'йнкъ с'^дим. (Плев, Драм).
кола кулй ж. Кола. Зйда вйшисё, вйшисё кулй да елйзаг, йда зйматуддл,
нах Пуртулйгус. (Вьл, Кс).
колай кулай м. Лесника. И тй, ас кулйй да в' са варвй. (ТМ, Дим) На
кулйй да варвйте. (Хеб, Гюм) • на кулай да варвй— Да е лесно, успешно. •
ас кулай да ти сй варвй — Да с лесно, успешно.
147
колай кулйй нареч. Лесно. Се таквдзну и пд-кулйй; Алнаштйсватё са
кулАй игам. (ГД, Дим) Уд удвой ни мджё са взёмё кал'дна, кулАй да пАд'нё.
(Паш, Кс).
колайлък кулайлЪка м. Леснипа. Е-с, йма кулайлъка. йма. (Меж, Гюм).
колак кдлак мест. Колкав, колко голям. Сё знаиш ли кдлак йё? (Ерп,
Пом).
кол анд йенам куландйсвам нссв. Пазаря. Нёква духудёт ё за бёш йёврд
йи кулаидйсват. (Чай, Иср).
колаче ку1Ачитъ ср. Колаче. Дъ умр'ё ч'ул'ак ста дцд'ём тъкуд л'ап,
ку1ачигъ, пйтки. (Плев, Драм).
Коледа Кд1ъдъ. Кдлъд^та ж. 1. Коледа. Пр'ёди Вудйци - Кдлъдъга
са дуйудд'увъл и кара конджули, СурувАкд'сн', ИвАн'д'ен', ама ш'тдм мин'ё
Вудйци - спйрълй^съ. (ГБр, Сяр) Коледа. Нъ с'акъ къш'тъ дицАгъ йудд\-Ьъ
пу Кд1ъдъ. (Плев, Драм).
коледа кулёди ж. Ледена висулха. Нйй гу кулёди завём, кулёди. Кулёди
йсу. (Гер, Гюм).
коледувам кул 'сдува т нес в. Кол сдувам. Вич'сргъ мумч'ё тътъ кул'сдуват,
извъртат с'ёлуту сй'чкит'$ мумч'^та. (Мерт, Сяр).
колиба калйба, кулйба, кулйби ж. 1. Сграда в имот извън сел ото, за сено,
земеделски сечива и др. И ит'ёй, та си тд стдрилу кулйба. И тд си стдрилу
тамкулйба. (Гер. Гюм) Нагдрё замйниш ённйкАштд каткулйбиисъй, чешмё
йма. (ЧМ. Дим) Плёвнёта, калйба га айей рё. (Кез, Гюм) 2. Къща. Гё алнъ
там кулйба, аднъ ту а кулйба. (ЧМ, Дим) Ией, дёну вйдиш кулйби, Кера сё
йё. (ТМ, Дим).
коливо кдл'уу ср. Коливо, варено жито за помен. Купдвът пчинйцъ зъ
кдл'ур- пудАвъм'рДГь. (Фращ, Сяр).
колко кдлка, кдлку, колк мест. 1. Колко. Гй на кдлк гудйн* at бс? (ХВ.
Гюм) Тва вйш кдлку йё айнам. (Кез, Гюм) Кдлку ймаш лица? (Бал, Гюм)
Кдлку ймат? (ТМ. Дим) Кдлка са? (Мус, Кс) Кдлку са? (Хеб, Гюм) 2.
Колкого. Кдлку йё пд-убафку, по пдвечё йпттё. (Меж, Гюм).
колкого кдлкуну, кдлку гу мест. Колкого. Вйка кдлкуну йё, забйёнё са
ваф устава, ёйндлкува грёва да вйка. (Паш, К с) Дёсу йё л'с кдлкуну л'с
излёзеш. (Коз, Кс) Кдлкуну за кдштинё да искарвамё. (ШП, Кс) Кдлку ту
йёзйка знайёг, по-убаву. (Мхр, Гюм) Кдлкуну парй давам на денен. (Мус,
Кс) Кдлкуну гудйин варнй нагдрё. (Меж, Гюм).
коло кулд ср. Колело. Ширтд - бързу нъ кулд, мъж\ и ж'ёни зй^дну.
(Фращ, Сяр).
колтук калтуци м. Вид кошара за овце. 4 ма тёйни тс, дёту йма г калтуци.
тё са мудёли. (Ерп, Гюм).
колум кулум'м. Кръгла вдлъбнатина. Напрйв'ът ънд куту кулум', ^‘нд
дкулч'йсту и гйм гу клавът(йцёту фн'ётр'е. (Вол, Драм).
колякам кул'йкам 'с нссв. Търкалям килиндро при вършане. Кул'йкам'с,
кул'йкам'^ - пйднува сйчку. (Плев, Драм).
148
коляно кул'йну, кул'ёну, кул'йиуту, куле нуту ср. Коляно. Йеднуту кулёну,
двё кул'снй - кул'енАтъ; Кулёнуту мъ булй. (Фращ, Мет, Сяр) Ад неё
кул'Ануту ма булй. (Меж, Гюм) Кул'снй ббл'ни ймам. (Фращ, Сяр).
коляч кул'йч'ъм. Коляч, касапин. Кул'йч'ъ си знйадсък. (ГБр, Сяр).
команда кумйндъ ж. Споразумснис, уговорка. НъпрАйувът кумйндъ зъ
кугй штъ съ ж'ён*ът. (Фращ, Сяр).
комат кумйт 'м. Комат. Одр'ржи^си кумйт'л'Ап. (Мерт, Сяр).
коматче кумйтчи ср. Малхо парче хляб. И йй штъ йскъръ сГьнйнъ, л'йтт
едно кумйтчи (Фращ, Сяр).
комбина кумбйна ж. Комбайн. Ас кумбйна, нё ас кдеа. (Къз, Гюм) Йа
ймам и кумбйна. (Меж, Пом).
комбостра кумбу дегра ж. Компот. Пудстим'е гугй нъ Ивйн* д'ён* -
н'сййтка ту к А зват - сАму фасул', ку.мбудстра, йуш'йф; Самуре фа сдул',
маелйни комбудстра, тъквй рйбути. (Вол, Драм).
комита кдмиги, кумйтит'$ м. 1. Член на бунтовническа чета, Н'ёгу
гу убййа. Удт' б'епк; тдй гъкъф, ут ч'ётьтъ ут кумйтит'р. (1Ър, Сяр) 2.
Разбойник. Кдмиги де булгйретс мйзали, мАзали ейтус турне тё. нйште
пумйци. (Чка, Гюм).
комитин кумйтин' м. Бунтовник. Йй ш'гъ умръ кумйтин' (ГБр, Сяр).
комкам се кдмкам са нссв. Причестявам се. Айтува са жёнёт и кд м кат.
(Иср. Кс).
комкувам се кудмкувам'е, куомкувъш'? съ нссв. Причестявам сс. На
В'слйд'ен' туга в'ёйк'сут'увам'с са кудмкувам'е. (Мерт, Сяр) Ф нид'ал'а съ
куомкувъш'р. (Фращ, Мет, Сяр).
компир кумпйр, кумпйр', кумпйрст, кумпйрс, кумпйрстё м. Картоф.
И аф земств кумпйрст тдлку йштс, удгдре на байре. (Хсб, Гюм) Кумпйрс
и звала г и тус, ваф Мусдву, Аджурён. (Къз, Гюм) Йе. купачйлка, сам кумпйрс
прашйлу. (Мхр, Гюм) Не кумпйрстейзнййемё, знййемс. (Чка, Гюм) Кумпйр
станва бс, с'йкна стйнва. (ТМ, Дим) Да, да, инйй вйкамё, кумпйрс. (Ерп,
Гюм) Мндгу кумпйрс саде г там. (Ббл, Дим) То садйкумпйрстё. (Меж, Гюм)
Кумпйрс, кумпйрс. (Рус, Дим) Кумпйр', кумпйр'. (Члб, Гюм) Кумпйр гу
звёмё. (ШП. Кс) Кумпйр и пагйру. (ГБ, Кс) Кумпйр йс йслу. (Кюс, Дим)
Кумпйр. (Мес, Дим).
компирев кумпйрёви прил. Картофен. Кумпйрёви бабул'ки. (Кюс,
Дим) • кумпйрсва бабул'ка — Насскомо колорадски брьмбар, вредигсл по
картофитс.
кому ни злы комунизлйкст, кумунизлйк', кумуниелйк, кумунизтйкат.
кумуниийкс, кумунизлйкёт, кумуниелйка г м. Комунистическа пласт. Гд йи
тАм назйт. амй афкумунизлйкатзаучйтиштаса, даучйткйкту, даучът. (Ерп,
Гюм) Ама оёт'нс, агй са баалдйса кумунизлйкст, станаха врит' краднйци.
(ГД, Дим) С'й аф кумунизлйкат по-хубаву далй, йли ее ссгй по-убзву ? (ЧМ.
Дим) Фйтихтс ей ас йеднд, ас куму ни злй к', расплАка ви гкпанс. (Кюс, Дим)
Агй гу призйма кумунизлйкст, та тугйс с ей чукали бс. (Гер, Гюм) Ейтйм са
149
намесашё мндгукумуниси'к, та ё, дё бс. (Сдн, Кс) Развалй са. бдлгари, д 'ёна
комунизлйкёт. (Члб, Гюм) Вё ат кумун излйкат убаву кйрахтё. (Меж, Гюм) Бс
йсу, кумунизлйкё кой мдже?(ХВ, Гюм) Кумун иелйкат йё гай. (Меж, Гюм)
Ха, кумунизлйкат. (Ббл, Дим) Аф кумуиизлйкёт? (ТМ, Дим).
жомунист кумунйзе г, кума низе м. 1. Комунист. Вё бёхтё куман йзё
айтутава. (Лъд, Кс) 2. Комунистичесжа власт. Ё, ама и кумунйзёт парйтику.
(Хеб, Гюм).
жомуниетжо кумун йскуту ср. Комунистичесжото управление. Кугйту
кумунйскугу набйха. друтата гудйна ддйдё. (Лъд, Кс).
жомшия кумшййё ж. Съеед. Имёлу йё йена кумшййё с бйк. (Хеб, Гюм).
жомшия кумшййе. кумшуйс, кумшйстё, кумшйинё м. Съеед. Ималу йё.
ма с'ё бйлу ли йс, не бйлу ли йё при пйшёс кумшййё с д'ве йймета. (Бал,
Гюм) Йеднд и другу на кумшйинё; Врйтём кумшуйё дйвашё. (Меж, Гюм) То
кумшййе; Чё му вйкат кумшйстё. (Хеб, Гюм).
жоп кдн', кд н'е, кудн'е, кдн'е, кун'ё, кудн'ету м. Кон. Мй1ка д'евудйкъ
диван му етуй, кудн'р му държй; И тута ч'ув'акъ елйзъ^си. дукарув^си
кдн'ъ; Тъ върв'АЁси н'Акуй винар' гам къд'е нас - Кърчуу, Крушуу и кара!
с кун'ё м'ейув'ё, два м'Айъ; К'ерцджйи минавъйа уд други т'$ c'ela й аку
съ с1учи да мин'ё у^ там ирис Ьурудту, ш'ту забрйви чи кара кун'ём пък
кудн'ет'е минавъг у~дд1у. (1Ър, Сяр) Урът ъс удлув'с и ъс кдн'е с'елата
д'ё ни йдди тракт'ёр'с; Ур'ём'е ги ъф с'е^дту с кдн'а, с^урала; И у^сранъта
д'а г'c ry ту вар'а на мъгар'ету и на кдн'е и на мул'ету; З'ёми ми кдн'е; При
гув'ёдага, при магар'ету и при кдн'е. (Вод Драм) С'ётни ймайми адн'а
аргилйи съ кйзвът - nac'aha кун'ё на бълкйн'е; Въф баир'е пъс'ййа кун'ёт'с;
Ага за вършйдба - ку грй къкуд йма - уд1ув'е йма, кудн'е йма; Удти б'ёа
с'ё пувънка със кун'ёт'с. (Плев, Драм) Има ли м'ёсту з^ нйзи, з^ нази и з^
кудн'ету. (Фращ, Мег, Сяр) Ас кдн'. ас мулёурё.ха. (Къз, Гюм).
жондури кундурит'е мн. Обувжи. На нив'йстата най-напр'ёт кундурит'е и
кулцуни ш'ар'ени. (Фращ, Сяр).
контрол кунтрдл м. Контролиране на работа. Чё духуда г сётнс. кунтрдл
правёт. (Ерп, Гюм).
жонущисвам се кунуштйсвамё са, кунуштйсватё са, кунуштйсвах са несв.
Общувам. Да испйимёпуанна кавё и а са кунуштйсвамё, ама чакат ма. (Хеб,
Гюм) Кардва ли ва за турски да са кунуштйсватё? (Къз, Гюм) Одсх с т'ах,
кунуштйсвах са. (Ббл, Дим).
жопа куна ж. Копа сено. (Мерт, Сяр).
жопам кдпамнссв. Ожопавам растения, l-цс йи кдпамас на трава та. (Гер.
Гюм).
жопан кудпана, кудпъни м. 1. Дебела дървена тояга. Бс туййги,
кудпъни двъ-труйцъ ч'ул'йкъ ч'укът; Адйн' кръвуд'ёр' и триминъ други
ндс'ът кудпън'е ф ръкйт'р. (Фращ, Сяр) 2. Бухалжа за пране на режата.
Ч'укам'е гу там с кудпан^ и гу уб'ал'увъм'е. (Плев, Драм).
150
копане купанийё. купанйё ср. Копане. Булгарёт ас, ас купанййс сгори, ас
купйнийё врит'. (Ббл, Дим) Ас купанйё. (Хеб, Гюм).
копанка куманка ж. Дървен съд като купа. (Мерг, Сяр).
копаня купан'а ж. Широк и плитък дървен съд. (Мерт, Сяр).
копачмлка купачйлка ж. Малък копач с тънка, удължена желязна част, за
окопаване на поссви. Йс, купачйлка, с$м кумпйрё прашйлу. (Мхр, Гюм),
копая купса, купйлу сам нссв. Копая. Урйлу сам. купйлу сам. (ЧМ. Дим)
Та купёа шдшёта. (Ббл, Дим).
копел кд пел' м. Момче. Уйкуф кдпёл'. (Меж, Гюм) • уйкуф кдпёл' —
Братовчед.
копеле кдлслс, кд пел с. кдпёлё. кдпёлс ту. кдпёлетана, кдпел'е ср. 1.
Момче. Тд йс вас ией кдпеле, фаф Медине йё псйслу; Еднд кдпелё вёлй
йма ли, джепанётё канй, кана стдри? (Къз, Гюм) Банд кдпёлё ейтйм; 36 мм
катйса... кдпёл'таса. (Шех. Кс) Кдпёлсту там живё с'а. (Гер. Гюм) Тохубаво
кдпёл'с. (ГБ. К с) 2. Син, мъжка рожба. Има нйши, брйтуву кдпелё, то сёдй
фаф Искёчё. (Вьл, Кс) Ан на та набйвашё нах у вана сас кдпёлетана. (Бал,
Гюм) .4, та кйкту, и мдйту кдпелё йё Мёхмёт*. (Чка. Гюм) Мдйту кдпелё на
айнам йё, мдмчёту. (Меж, Гюм) Тд к'ойлййё. мдйё брйтуву кдпёлс. (Коз, К с)
Сигй йма кдпёлста. (Лъд, Кс) • брйтуву кдпёлс — Братов син, племенник. •
братуву кдпелё — Братов син, племенник.
копелче кдпёл'че ср. Момче. Аннд кдпёл'чс бултйрску аннйш гёжё лдйдё
айтус. (Кюс, Дим).
копой купййа м. Ловно куче. Пък йё см минах, вёлём дай два купййа.
(Мес, Дим).
копойче купййчё ср. Ловно куче. Купййчё зайчёр кадё мджё а са нййдё,
хубаву? (Ерп, Гюм).
копраля купрйл'ъ ж. Копраля. Vsar' йма купрйл'ъ, за да уегьргвам'е
ка!ъ; Пак тука си йма аднд жёл'рсц'с такдва куту угрйпка - купрйл'а. (Вол,
Драм).
копч копч м. Закопчалка. Има адйн копч, натйснё ту изакл'учи ту. (Мус,
Кс).
кора кдра ж. Кора за баница. Ъм кйк! Йи тдчилм сме йи кдри йи. сйчку
сме нрйвили. (Сар, Кс).
корем курём м. Корем. С'е мойт курём иейй, иейй, иейй и какнй? (Бал,
Гюм).
корен кдрнён, кур'ен'ё, кудре'н'^ м. 1. Корен. Пдссй^си двъ-три
кудрс'н\\ с'ёthйа йстрий. к!ат' йа ф^адйн' буркйн', зттмъй си пу мй!ку,
куд!ку ти трйбувъ. (ГБр, Сяр) ИзмЬкнувй^ги ъс' кур'сн'ё барабйр'. (Вол,
Драм) 2. Произход. Кдрнён, сдйён. Бубййкувён ти кдрён' ут дё йё? (Иср,
Кс).
коренда корёндй м. Произход. Ама корёндй; Корёндй йё ут тйм (Чай,
Иср).
151
корито куритуту. курит А ср. 1. Корито за водопой на добиты. Нёма
вдда, ймамё биркАч куритА. (Чка. Гюм) 2. Корито на чешма. Нь чишмьга
б'ё, нь чишмътд б’ё. Нь с$мАтъ ч'ёш'мъ. Куритуту, мъ тдй фъфус съ
кАзвъш'с. (Плев, Драм) 3. Дървено корито, за втасванс на тесто. Стъ
утс'Аим брашндту, стъ студплим удда, стъ к!ад'ём' судл' и стъ гу м'Асим
и стъ гу ч'акъм'с ДЦ фтасд аф нъш'квйт'р, аф курйтуту. (11лсв, Драм).
корназ курнАзи прил. Горделив, дързък. Д'емёк' айтйм йс ней курнАзи,
йунанас. (Члб, Гюм).
корту лисам се куртулйсам са св. Отърва се, спася се. Атншал фаф
мухарабёна, да са куртулйса. (Лъд, Кс).
кортулисам куртулйса св. Отърва, спася. Да, амА нАс на куртулйса
Т'уркййё. (Чай, Иср).
коса! кдеа. кдсъ, кус ъга*. 1. Коса на главата. Аканала му куедта, айсазй
кдеа. (Мус, К с) Кдсъ зъкуркул'ёнъ. (Фращ, Сяр) 2. Окосмение на тялото. И
такА за гузй съ р фАтн! мъж'ё гъкА кусЪта [на грсд'йт'р]. (Вол, Драм).
коса 2 А'дсд, кдеи ж. Сърп за жътва. Ас паламАрки йй ас кдеи. (Ббл, Дим)
Ас кумбйна. нё ас кдеа. (Къз, Гюм).
косер кус'ёр' м. Нож за рязане на тръни. (Изев, Драм).
косинка кусинкн ж. Косичка на главата. Г'А рудй1а мудмч'ептнка и
мумйнка със злАтни куейнки. (Фращ, Мег, Сяр).
коситба куейдбъ. куейдба ж. Коситба. (Фращ, Мст. Сяр) (Плев, Драм).
косме кудсм'е ср. Косъм; в мн. - коси на главата. И цАр'а кату вйд'е1: А,
з1атну кудсм'е. (Фращ, Мет, Сяр).
косминка кудсминкъ ж. Косъмчс; в мн. - коси на главата. Кудскминкит'с
им св'ёт'сли къту слънци. (Фращ, Мег, Сяр).
Костадин Ку с гад йн м. Название на връх Костадин над Златоград, на
границата с Гърция. Бар чина йс Кустадйн; На Кустандйн, сйтАм кад'ёту с
бйвалу. (Лъд, Кс).
косъм кдсъм. кудсм'етум. Косъм. Кдсъм ут кусать. (Фращ, Сяр) Косъм;
в мн. - коси на главата. Дъ йскъ цАр'а да м'р з'ём'р, къ му рдд’адв'ёдичйнки
- мудмч'ептнка и мумйнка със злАтни кудсм'е та. (Фращ, Мет, Сяр).
кося атзссч куей, кусймс, кусст нссв. Кося. Хйч не мой йн са завйрам ас
т'ирпАнат йи кдссм. (Члб, Гюм) Сс ту такде йи кусст, сё гу збйрат трена та
бс. (ГД, Дим) Ну трйш, пу чётриш ги кусст. (Гер. Гюм) Кусймс, адйн път'
кусймс. (ХВ. Гюм) АркадАшинан куей. (Хсб, Гюм) Гриш кусймс. (Меж,
Гюм).
коталак куталака м. Украшение на главата на невестата като шапка. На
гланАга съ клАва куталАк със дв'ё кт,рпи; На главата куталАка, на куталАка
й.кта дв'ё кйтки; Кут^лАк? с^ клАв$ и тАм ysAr' кърпага и зАднунту злАту;
Нр'ёв'сс' и утгдр кутълАк с кйтки дъ л 'Аскъ. (Фращ, Сяр).
котара кдтара ж. Оградено място в двора на къща. (Плев, Драм).
коте A'dreep. Котка. И кдтс стт ймамё. (Ббл, Дим).
152
котка кудтка. кудтка та ж. Котка. Аку айна да пусна ш 'Ар 'ната кудтка
ти шга разб'ср'ёш'; Баш'тА^ми съ качй на кудтка га. йАс на пит'ёла. (Фращ,
Сяр).
котри катрй, ко грй, кутър, кутрй, кутрйва. кутръ. кутрА, катрд, кутрд,
кутрй, катрдк мест. Кой. Дъ^ни^нЬ клъд'ёш'нъ тиливйзуръ. Кутър д'ен'
дъ слуш'ъм'р; АгА за вършйдбу - кутрй къкуд йм$ - ydlya'p йма, кудн'с
йма; Кутрй два л'ёва. кутрй адйн лёф, кутрй п'сйс'е стутйнки, даваИмV
тъкА, събрйАм’? и ч'ётри удфци з'ёйа; Кудй тртйн стъ му дъд'ё, кудй л'Ап,
кудй пърй, кудй н'Ашту, кутрй къкуд; Кърпи, ч'урАп'с, рнзи, кутрй къкуд
заслуж'Ава. Аф Кд1ъда кыу ддйд'т? кутър д'ён' - fдин д'ён' нъпр'Аш', рдйн
д'ён' нъпр'Аш', тугАнъ ту кдлим'р прас'ёту; С'ётн'с йудди ут ккш'тъ нъ
к)>ш'тъ, сйч'ки ту пудър'Аъм'е пу н'Аш'ту, кутрй куд убйч'ъ; На къра кугр1,
сми з'ёамнс нокйсм'ё гул'Аму, бъркам'с тАм ипийём зцъуддъ мл'Аку. (Плев,
Драм) Кутрд шё му дадё? Тд йс айндй. кутрд кадёну сА йс фАтилу - ай там;
Ги какнА йма да ми кАиш те кутрй са и как са; Ти сигА ут кутрд си сёлу?
(Паш, Кс) Анг'слйну, мъри гивиндййр, кътд^ги^си з^л'убн1а, ш'тд~ни„ги~си
спур'адй1а: кутрй куга да ти ддйдът, кутрй куга кутрА в'ёч'ър'. (ГБр, Сяр)
Има бё, катрй йе бё?; Котрй т' казва неё ттомАци?; Ис знайтем чи тд катрй;
Не знАм кутрд йс рс. (Ксз. Гюм) Ут кё, ут кутрд сёлу йдитё ?; Вё ут кутра стс
СтрАна? А. вё стс ут тука! (Сдн, Кс) Ут катрА, ут катрй шеййр си тй сиА?;
Катрд. катрд йснвА ? (Члб, Гюм) Кутрй?; КутрА арабд йматр бс?; Виш кутрд
йс исвА. (Мус, Кс) Ут кутрд сёлу стс site?; Ни пдмнё ут кутрд сёлу. (Чай,
Иср) Ут кутрд с'ёлу? Кутрй йа нАЙд'р - рАдувъ^съ. (Фращ, Сяр) Кутрй йс?;
Йи кутрд йс убаву. кутрд йс скАпу. (ГД, Дим) Ут кутрй грат стё вё?; Кутрд
бё, исвА ит'ува? (Хеб, Гюм) КАзава тагАн'с кутрй. ку грд сёло на кайёйё. (ГБ,
Кс) Штё ви кАйёткутрй пат'а пдйсгё на Кёхрос. (ТМ. Дим) ХАйир, уткутрд
йё сёлу стё?; Кутрй пат'? (ХВ. Гюм) То нёма кутрд да рабути; ДА йё кутрд
шё. (Сар, Кс) Утку трд сёлу?; Кутрд ту вйка? А, кутрд? (Ббл, Дим) То кутрд
кАкту йштс си г А ту извАрта. (Иср, Кс) На сёдй на МакАзас, катрдк на имаме.
(Срж, Гюм) Ут кутрд сёлу си тй ф Булгарййа? (Къз, Гюм) Ф Шейн кутрд
ймаш бё? Кутрд бё? (Кет, Кс) Ут кутрд с'ёлу съ ни^зттАм. (Мерт, Сяр)
ТамАн, ут кутрд, ут кутрд? (Меж, Гюм) Ут кутрд сёлу?; Кутрйва? (Мес,
Дим) Кутрй видитё натАк? (Кюс, Дим) Кутрд, кутрд? (Лъд, Мен, Кс) Кутрд
кучё ё? (Ерн, Гюм) Катрй бё йёу? (Бал, Гюм) Кутрд с? (Дем, Кс).
котрито кугрйну, катрАгъ, кугрдну мест. Който. Кутрдну йтптё, вйка. ей
гу зд.мё нёгву си йумё. (11аш, Кс) Тс ги прибёрё кугрйну мджё да. (Ерп, 1 юм)
КатрАгъ сfгена. (ШП. Кс).
кочан куч'Ан' м. Цвекло. Куч'Ан\\ (Фращ, Мет , Сяр) • б!Ак куч'Ан —
Захарно цвекло.
кошкдшем. Пчелен кошер. Нё йибскмё дукАралиу тускдшё ёйтус. (Ббл,
Дим).
кошара куш'Ар\', кушёра, куш'ёр'^ ж. Кошара. НапрАв'сна куш'Ар\'
ттукрйена със с!Ама и тАм л'^ж'ътудфн'ет'т;. (Вол, Драм) Куш'ёр'р ймъм'(
153
зъ ййтн'<;тътъ. (Фращ. Сяр) Йимам кушсра. (ГД. Дим).
Кошукавак Кушукавак м. Турского имс на гр. Крумовград. А, аф
Кушукавак. (Срж, Гюм).
кошуля кушул'ъ ж. Риза. И'ёзънъ кушул'ъ. (Фращ, Мет, Сяр).
крана крйва, крйвана, крйви ж. Крана. Ал' йс врйт' аннйква йс крйвана?;
.4 и три, три крйви имсх; И крйвитс прудйдах. и уфцётс прудйдах. (Хсб,
Гюм) А. магйрсту гу даржйм й сас вдлувс, й сас крави. (Чка, Гюм) Имам
алий крйва. (ГД, Дим) Йймам крйви. (Мес, Дим).
града краддт, крадйт не св. Крада. Краддт баш на вратйна, вйдиш ги и
краддт, хд. (ГБ, Кс) Крадйт ги, айтус нс крадйт. (Рус, Дим) Крадйт и крали
итй.м. (ХВ, Гюм).
крадено крад'ён'с ср. Крадено. Ш'ту с бй1у hapuy кдн'с за крад'ён'с.
(Фращ, Мет, Сяр).
крадник краднйци м. Крадец. Ама сёт'нс. агй са баалдйса кумунизлйкст,
стйнаха врит' краднйци. (ГД, Дим).
край край, крййст, крййув'ёт'^, крййув'ёту м. 1. Край, най-отдалечено
от центъра място. Ут худинйцъгь пъснйл' - шту съ м'ёли нъ кйм\'н\,
и ъфърл 'ъ гу пу крййув 'dry - пъспйл'. 11у крййув 'с ту съ фърл *Ъ, пр ЪШЙ, Ch тъ
съкйзувъ пъснйл*. (Фращ, Сяр) Мййкъ^Кмиу„ср'сд'ё. мудмит'^у^тйм, у~ гам
дъшт'ррйт'р, а нъ крййув'ёт\‘ з'ёт'ув'ёт'с. (ГБр, Сяр) 2. Краище, облает. Има
и ф Туркййс, й фаф Искёча. пу край cry. (Паш, Кс) 3. Край, завършек. Агй му
загубйш крййст, с'йкна дй йс. парйтику си йс. (ГД, Дим) • зйгубс му крййст
— Изпусна нещата от контрол. • пу крййсту — По разни места.
крак кракъ м. Крак. Скаун'с набрйни да ни тй^са гл'ёда кракъ. (Фращ,
Мет, Сяр).
краста крйета ж. Краста, болеет по кожата. Ййма за крйета. (Мхр, Гюм).
кратам се крйгам са. крйта са. крйгам са. крйтат са, крйтилу са нссв.
Свърптам се, изчерпвам се. Асфалту ййма, ма крйта са; Штс варвй тс на
йсфалтуну, дёту са крйта йсфалтусу. (ТМ, Дим) Крйти са, другу ндву нёма и
куджй варй мбрва и ней на т. (Гер, Гюм) Тд са нс крйта. Хй, й са крйта, крйта.
(Хсб, Гюм) Крйтилу са, йс ту кйтудётс. (ЧМ, Дим) Тё са на крйтат, бе йёу.
(Меж, Гюм) Есазй ей нс крйта. (ГБ, Кс).
кратане крйтан'е ср. Свьршване. Крйтан'е н'ёма. (ШП, Кс).
кратунха кър ту нкъ, къртунки ж. 1. Малка тиква. И нъ тйквътъ кйзвъ.м\‘
- къртунки. (Фращ, Сяр) 2. Череп. Нъ главътъ кдкъла - къртункъ. (Фращ,
Сяр).
кратя се крйтн са. кратна са, крйтиха са св. Свърша се, изчерпя се. Д'вс
кнл'умётра йё, дй са крйти. (Мхр, Гюм) Илйчс йам, йм са крйтиха. (Меж,
Гюм) Крйтиа са. (Гер, Гюм).
крачка крйч'ки ж. Крачка. Трй крйч'ки нъ нъ съй инъ нъейм. (Фращ,
Сяр).
креде крёдс ср. Кредит. Атй зёмеш крёдс, йма ас ум да ту пу куладттсаш
сётнс. (Ерп, Гюм).
154
гремел срв. кремеп крёмёл', крёмслё м. Кремы. Дивен'йма варху, вар
нёгу ас крёмёлё. (Чка, Гюм) И ас крёмёлё, на. (Члб, Гюм).
кремен крёмёнйё, крёмснё м. Кремы. Чё ут удблу ас крёмёнйё, ас
камёнйё. Ас т'Ах, ас т'ёз варшёхмё н'ё. (Ббл, Дим) Йс. крёмёнё, крёмёнё.
(Ku, Гюм).
крсмснчс кр'ём'сн'ч'$т$ ср. Кремъче. Ам йй дикАн'а дърв'сна и
накувАврт тъквй кр'ём'<;н'ч'^та да р'Аж\‘ гъкудту с1Амата. (Вол, Драм).
крепы крёпка прил. Здрав, твърд. Те йёхубава тАзи. крёпка. (Чка. Гюм).
крив кривит'? прил. Който има грехове, грешен. Д'ёту правит'? б'Агът,
нък д'ёту кринйт'? - тйй? тъкубж'д'?т. (Плев, Драм).
крйве крйве, крйве нареч. Накриво, криво. Та крйве вам 6с булгаре се,
йене, йене глёдаа крйве вахт; Ванг та гърнкн аскёр са глёдаа крйве. (Лъд, К с)
ТонАми нсйка нёпрАви, амА крйвё ку стбпёш, зй.ма, чука т многу инсАн. (Гер,
Гюм) Гл'бдат ми крйве, амА изётс ми нё дават. (ГБ. Кс) • крйве стонем —
Посгълвам неправилно. • гл'бдам крйвё — Гледам с подозрение, с лоши
намерения. • гледам крйве — Гледам с подозрение, с лоши намерения. •
гледам крйвё — Гледам с подозрение, с лоши намерения.
кромид крумйт, крумйт', крумйд'?, курмйд'?, крумйт' м. Кромид лук.
Нйй ейч'ку мйй?м'?, р'Аж'йм'? крумйт'; КЪрвъвйци д'ёту нъпрАим тъкубту
- друбъ и мА1ку крумйт' или със нрАс'; Нйй ейч'ку мйй?м'?, р'Аж'йм'?
крумйт'. (Плев, Драм) Ду къш'гата на градйна н'аку думага си клавъм'?,
н'Аку крАсгавйна, сини паг1ьж'Ан\‘ и крумйт' клАвъм'е и лук. (Вол, Драм)
Мйтку нъкус'въл - курмйд'? сй^й? сурубф. (ГБр, Сяр) Нъ крумйд'? п'ерАтъ.
(Фращ, Сяр) (Фращ. Мст, Сяр).
кросно крбену, крубену. круенбту ср. Кросно. Нр'ёдну крбену и зАдну
крбену на стань; Ут'ач'къ - д'ёту свйвъш нъвйвъш круенбту в дункътъ и гу
свйвъш ёй гъй дъ й? ръен'ёнъту. (Фращ. Сяр) И с'ётн'? к!Аам'? круенбту;
к1Аам'? пАк аднб дЬру, к'ут'ук. (Плев, Драм) Ш'ъ гу на вйё ш' туг А на крубену
и ш'с тъч'ёш'. (Вол, Драм).
крошна крбш'ни ж. Панер, кошница. СтАни ли гул'Аму фйтуту ... и
пбчнувът да мъкнът, да мъкнът, да мъкнът и гу клАват ъф крбш'ни; Ш'ъ
гу кладет ъф крбш'нгпе. (Вол, Драм).
круша крушё ж. Круша. By сене крушё нёма игу; тб ги удрй, каки А нё
стана (ЧМ. Дим) Крушё, звёмё йё крушё. Нёкава джггне си йма. (Ерп. Гюм)
Крушёду крушёта пАда. (Мхр, Гюм).
кръв кбрф, карф, карфнА кървит*V ж. Кръв. Там бАбътъ, д'Адуту -
нагтКт 'ним'т; н 'Ашту кубй йма др'{'булйи. ама тъкуб д'ёту ут кървит'<; уст Ан \\
М'ёсу тъка ни прАим къту тук как прАит'^. (Плев, Драм) То млбгу кАрф шё
ист'ёка бё. (Хсб, Гюм) Ад магАрё кбрф са пйлъ. (ГБ, Кс) КарфнА са убАркува.
(Мхр. Гюм).
кръвнина кърнйни ж. Кърваво престъпление, убийство. Ирдйн друк съ
убубдуйа, та стАньба дв'ё кърнйни, дв'ё кърнйни уд^двА брАгъ. ( ГБр, Сяр).
кръводер крувуд'ёр'^м. Кукер. Крувуд'ёр'? - нъ Кърстудд'ён' в'ечиргъ;
155
Нърйдът един ч*ул'Ак ас чингърАци йе тук, вьрзувъг му, штъ направ'ът
диб'ёлу със с!Амъ, тъ ч'( штъ гу зънийп.г ъф адйн пънц'ак; Длёгу пънц'Акъ
и еднъ тдрбъ п'ёп'сл въф ръкАтъ и ул'ътъ нъ т1$вътъ зъд'йнъгъ; Адин'
кръвуд'ёр' и тримйнъ друз и ндс'ът кудпън'( ф ръкйт'р; Ут кръвуд'ёр'( пак
вичиртъп, пак цА1уту кдру; Йа ймъх адйн брат' нъ кръвуд'ёр'( с'ё к а пи
фТрл'ъш'р. (Фращ, Сяр).
кръг крък, крък, кръта м. Дървсн кръг за разточване на тесто. Да фгаса
йубау, ту тан ъ стъ з'ёмим на кр i/a йрднд пу й(днд д'Ап, й(днд пу йрднд
л'Ап. к1йвам'ё^гу на п'ёнакуди. м'Асим'ё^ту, разз'ёвамё^гу. (Плев. Драм)
М'сс'схм'р плъкййъ йъ нъпрАйувъхм'(, ръсукувъхм'( тъка нъдЬски нъ крък
със туйАгъ. (Фращ. Сяр) На крътуве сакйва гул'Ами. (Сар. Кс).
кръгче кр ih ч '(та ср Малък кръг за разточване на тесто. Kpih ч'( та д 'ёту
тудч'ат шпата. (Вол, Драм).
кръп Kpiny, крАпу прил. Къс. Йедй килумётру йс пд-крапу ваз сйтАм.
(Чай, Иср) Ас гаквдзну и Kpiny ду ай тус. (Мхр, Гюм) То крАпуту крапу йс.
(ЧМ, Дим) Нё йс крАпу бс. (Кюс, Дим).
кръет кТрста, кърстъ, к^рстувс м. 1. Кръст. Събйръ^съ уддъ, гам
пуш'тъткърсгъ истъ фл'Ази н'Акуй, стъ гуфАти. (Плев, Драм) И тугА бдд'ът
пу с'ёйуту, л'уб'ат кьрега и збйрат парй. (Вол, Драм) Ндпъ ту фърл'ъ кърсгъ.
(Фращ, Сяр) 2. Част от човешкото тало, кръст. Kipciyec гй та будет, за
такйва рабути. (Лъд, Кс).
Кръсте Ki,pcr'( м. Название на празника Йордановден, Кръстовден.
Трй д*ён'( Ко1ъдъ тАчим. адън д'ён' Нба гудйнъ тАчим, а Кърст'( тАчим
трй д'ён'с Нъ Кърст'( нйш'ту б'ё. Адън ч'ул'Ак съ сукнувЪ - rywA^a- Други
HU^ci сукът. (Плев, Драм).
кръетнувам кърснува несв. Прекръствам, правя кръетен знак. И тъй
удр'Азува^с нубж'(, искутл'ува мАйкъта и тупй нъ виндту и кърснува. (Вол,
Драм).
кръетов кърсг'(фприл. Кръстов. Убикул'Аа нъд'ён' Кърст'( нъ първйй(
д'ён'. (Плев, Драм) • нъ д'ён' Кърст'( — Па Кръстовден.
кръетопът кръстопът'м. Кръстопът. (Плев, Драм).
кръетя крести съ, Ki.pcrcr, ккрст'еа св. 1. Извърша свето кръщение.
Адън виедк, и дАт'ету^му кърст'еа и н'ёк кърст'еа, тъ с'ётн'( пак със
нив'Астътк^ти в'^нч'айъ. (11лев, Драм) ГАм да гй кърстст, да /и. ймстата
им мёнЧ,т. (Ерп, Гюм) 2. Кръетя, осветя вода. Карукднж'ури съ върв'Али
пус'ё1уту, дуЬуддъли съ дън 'ъ въф Брудди, твА в 'ёчър', кугА ни ci а кръепбъ
уддк И знааш'кутА ни ci Kpicru удда. Пр'ёди Вудйци. (ГБр, Сяр).
кръщавам кръш'т'Авъ, кърш'тавъ несв. Извъртпвам свето кръщение.
Чётри душ'е кърш'тАвъ тук; И м1дгу дицА с'А кръш'т'Авъ пдп'ч'(ту. (Плев,
Драм).
кряч кр'Ач' м. Название на птица гарван. (Фращ, Me г, Сяр).
кубак кубАк, кубАци м. Царсвичен кочан със зърна. Б'Ал'ен'е мисмр'а
ш'ч'у см'( б'Алили! Hite кубАци им кАзувам'е, ш'ч'у б'Ал'ейм'(. (Мерт, Сяр)
156
(Фращ, Сяр).
кувст кув'ё'т, кувёт, кувёт' м. Сила. Кугйту са парчёладйсат, да стйнат
парчё-парчё, да са разнёсът, и кувёт нё у стан ва сйлё. (Ери, Гюм) Та и шё
кувёт' да забёрёш?; Тоййма кувёт', тй гу немой глёла. (Кюс, Дим) Аку ймат
кув'ё'т длув'ёт'? наурйват адйн д'ёкар'. (Вал, Драм).
куветли кувёт'лй прил. Силен. Де йётузи ййма бйраз не кувёт'лй баййр.
(Члб, Гюм) • кувёт'лй баййр — Залесена с сдри и здрави дървста гора.
Кузарията Кузарййёта ж. Название на височина до с. Сареле, Ксант.
Ейтуканака на Ксдйкёт ту зувёмё, на Кузарййёта. То йё блйзё ду Чёпину
твй. (Лъд, Кс).
кузнаджия кузнъцййътъ м. Ковач. А гвй^й? на л'йл'ф Дйн'а мъж'?Д1и.
кгл'ёкъп, Пёрти кузнъцййъгъ. (ГЬр, Сяр).
кузня кузн'ъ, кузнё ж. Ковачница. На л'ал'а Дан'а мъж'^йи, къл'ёкътъ
Пёрги кузнърййътъ нълй^йр ймъ! кузн'ъ, ръбутй1ницъ, рйбут'ёш'? сйч'ку
б'ё, ж'ел'езърййъ. (ГЬр, Сяр) Айтъй сё, кузнё, кък гу вёлйш ги? (Мхр, Гюм)
На кузнёна. На кузнё йё другу. (!*Б. Кс) Кузнё, йё, чувал сам. (Мус, Кс).
куия куййё, куй и ж. 1. Яма за събиранс на вода. Ийма да ги зувйт куй и.
йма нййе... ги завёмё ба руги. (Ьбл, Дим) 2. Миризма. Ха агй му бййё
куййёна' (Мхр, Гюм).
кука кука ж. Кука. Macly - гой кътд стъ гу бъркъш' тъкй стъ фйтиш' - на
кука си излйзу тдй. (Плев, Драм) • на кука си излйза — Сгъстява сс.
кукужел кукуж'?ли м. Плод на памук. Тудй испукува гутанък [памука].
Кукуж'рли ги рукайм'?. (Плев, Драм).
кукул 1 кукул' м. Дърво при огъня, на което се закача котлсто. (Плев,
Драм).
кукул 2 кукул' м. Плод на черница. Кукул' зувйт. (Рус, Дим).
кукумар кукумйрё м. Вид ядлива гъба, печурка. Нё ги кукумйрё кйзвамё.
(Ьбл, Дим).
кукумарка кукумйркъ ж. Кочан от царсвица без зърна. Кукумйркит'?
с'ётн'? н&хнувъхм'? ги тъ ч'р пич'йхм'? плък'ёти със т'йм? (Фращ. Сяр).
кукурка кукур 'ка ж. Кука. (11 ле в, Дра м).
кукучка кукуч'ки ж. Цвете от метал, което се използва за украса на
облеклото на невястага. УД>Адната срана уткрай главйга йма дв'ё кукуч'ки
- пйк на виг и кйзки ут м'етйл - кукуч'ки. (Фращ, Сяр).
кума кумъп, ж. Кума. Къгд^си съ в'^нч'йлъ с'а пъру нъ кумЬтъ дъ
уткаръми. (Плев, Драм).
кумица кум й на. кумйцага ж. Бул ката, младоженката по отношение на
кумата, която я е венчала. И тугае' шЬ, с'ёдн'с, ш'ъ с'ёднът ъс кумйгпла,
кумйца $ рукам'? нйе. ггък къл'мйнътф д'ёту нъ ? в'?н'ч'йлъ; кумйцатд йдди
у ка.з'мйнъта. (Вол, Драм) Ни дйвам'? тдл'ку кудл'ку ка1маната дйва на
кумйцата. (Мерт, Сяр).
кумсал кумсй!а м. Песъчливо място. Тйм на п'?съкъ, на кумсй1$. (1Ър,
Сяр).
157
купен купёту прич. Купен, закупен. ЁйсвА сс мушку фидАн'чё, купёту,
купёту аф касабдта. (Гер, Гюм).
купите купи штё, купиш'т'ёту, купиш'т'ету ср. Сметище. Бук1укь
йзм'етй^гу, зАкарАй^гу, фърлн^гу нъ купиш'т'ёту. (Фращ, Мст, Сяр)
Исфърлй! ги на купиш'т'ету. (Фращ, Сяр) На купиштену. (Сар. Кс).
купонам купдвам. кундва. купдвам^, кундват, купдвът, купдваш\\
купдвайм'^, купдвъйа. купдвайа нссв. Купувам. Тйй^ да йма сАму купдвъйа
уд м'ён'; Мудмиг'? купдвайм'р л'ёш'ники кудй ни ей й$ на брА1. (11>р, Сяр)
Батуш%' нй куидвашХ' глдвенйка; Д'ёту ймат луз'ё ут луз'ёт'р купдвамр„си.
(Ват, Драм) I /д-ч'урбъди'ййрту табак'ёри купдвайа; И барута гу кундват.
(Фращ. Мст, Сяр) Да флйзатс, да купдватё каквдту йштите ссрбёс. (Дем,
Кс) И днёска нс кундват т'ут'ун', (Кох Кс) Н'йту да купдваме. (Лъд, Кс)
Купдвът нчинйцъ. (Фращ, Сяр) Кундва ги. (Хеб, Гюм).
купи купешё. купи св. Куля. Сйчку купешё, каурмА. ракййё. (Рус, Дим)
Айл'рут пазАр'? ' ^ди купи. (Плев, Драм).
кур кур м. Пенис. И снема му пантдлинё, искАрва му куран; ТА му ейпва
на куран. (Мус, К с).
курак курАк м. Суша. То бу сснё курАк нема; Оги фАти курАкёт фазлд.
(ГБ, Кс).
курба курба, гурби ж. Вид голима жаба. ЕйсвА е пакалё курба. (Иср, Кс)
ЙА-а и гурби. (Чпк, Гюм).
курбан курбАн' м. 1. Обредна гощавка със заклано животно. Вйй тук дъ
умр'ё - тр'Аа д$ закдл'ат курбАн'; ТъкА стъ напрАим курбАн' п'ёт' кьзАн'р
мАнци. (Плев, Драм) 2. Животно, определено за обредна гощавка. Шс
зАкулё курбАн'. (Лъд, Кс).
курдисам курдйсат'е, курдйсат св. Направя, сътворя, създадам. .4чи
йштат айрь-айръ дёвлёт' да курдйсат. (Мес, Дим) Направя, сътворя,
създам. Ал' ше курдйсат'е н'ёкну, ха тамън, ПумагнстАн? (Мхр, Гюм).
курдисвам курдйсва са. курдйсват са нссв. 1. Създавам, откривам. У куле
дА са курдйсват бё. (Члб, I юм) 2. Организирам, про веждам събитие. ГАмузи
панаййр са курдйсва. бё ису. (Члб. Гюм).
куркмач куркмАч' м. Млечен продукт - гьсто под слад ено овче мляко.
КуркмАч'^ - сАму ут удфци и ут ейви и ч'^рв'ёни кдзи стАвъ нъ йёс'ен.
Изду йАвъ съ, клАвъ съ афбакъркътд заврй съклАва мАлку едлч'^, ага пдчни
дъеъ тдчиутлъжйцага - /дтоу^й^(Мерт, Сяр. Bai, Драм).
кусур кусури м. Недостатък. ТАм къкуд йми съм нам'ёри!а кусури; Ш'тъ
му нАйдъм кусур 'ъ. (1Ър, Сяр).
кутам кутамнесв. Шетам. (Плев, Драм).
кугане кутАн'с ср. Шетня. (Плев, Драм).
кутсл куг'сл, кут'^л м. Дървен съд за счукване на зърнени храни.
[ул'ёми^ куг'сл, дълбдки^ куг'сл. (Мег, Мерг, Сяр) (11лев, Драм).
кутелче кут'рлч V ср. Малък зъд за счукване на чесън. Кут'рлч'е зъ лук.
(Фращ, Мет, Сяр).
158
кути я кутуйё ж. Кутия. Аднд ёврд фаф кутуйёна; Мета ги фаф кутййёна.
(Мус, Кс).
кутти-матки кутк'и-мйтк'и мн. Плодове на планинско растение -
храстовиден дъб. Имаш'е пу наш ти м'есга так и а начи кугу пърнар', кутк'и-
мйтк'и пърнйр', тдй йма ёдн'й такйа хуту кутк'и-мйтк'и и тдй [свинсто! съ
Ирана у^т'ah. Кутк'и-мйтк'и - убл'йч'ни кугу ж'ёлъди. (Плев, Драм).
кутле кут'лё нареч. Малко. Кут'лё, кут'лё. (Члб, Гюм).
кугре кутр'с ср. Кутре - малък пръет. Нъ ръкъгъ кугр'сту. (Фращ, Мег,
Сяр).
куц куцу прил. Куц, хром. Кутту йма, вйка. (Меж, Гюм).
куцак куцйкм. Устройство от две пре дни и две задай дъеки, между конто
се кръстосва въже на Самара. На съмйр'с ймъ кунани. (Фращ, Мет, Сяр).
куцаларник куцълйрник м. Дървено гребло за събиране на сено. (Плев,
Драм).
куче куче, кучё та ср. 1. Куче. Авджйцкъ кучё та и авджййё. (ГБ, Кс) 2.
Обидно название на човек. Айей кучё, вйкам, вами нёма да платй, вйкам.
(Члб, Гюм) • авджйцку кучё — Ловджийско куче.
кученце кученцата ср. Кученце. Ейтуй мучки кученцата агйно са радй.
(ГБ, Кс).
кучешки куч'ешки прил. Кучешки. Нъ куч'стъгь прйаИм'с мйл'ки
л'йпчитъ. йнъкви мйлилинки ни ттрйаИ.м'с - куч'ешки л'йп ут трйци. (Фращ.
Сяр) • куч'ешкил'йп — Хляб за храна на кучста.
кучка кучка ж. Женско куче. Жёнцку аку йё кучка, вйка, тд са штёни.
Енйй вйкаме. (Ерп, Гюм) Йё нё.мам кучка (Мес, Дим).
кушаджик кушёжйк м. Небесна дъга след дъжд, Тйзи т'йга, айей йё пйк
кушёжйк ту зуват пу турску. (Ббл, Дим).
гьде \ д'ё, д'ё, д'е, д'е, дё, де, ден, к'ё, к'е, кё, кадй, кадё, кадё, ке, ки, къд'й,
къд'ё, кадё нареч. 1. Къде. Д'е ш'ъ пдмн'а йй; У^д'ё д'уг'йнЧ,, т'ут'унекийа
д'ук'йн'; Кдй йс клйл у~д'е„т'ёл'сту; Нъ с'ёгн'с извйж'д^т ги у^д'с^саръка
и ги ч'укат; И напрйат инд у^д'с^егумйЬа д'йду. (Вол, Драм) К'ё йма ад
уддл бензйн, к'ё йма клйвот кас; Питайте Ширдку к'ё йё и тд шё му кйжё,
шё му разбёрё. (Люл, Кс) На дё йштитё да варвйтё?; К'ё с душ Кт?; К'ё
с'?; От дё йдитё вё?; Кадй? (Кез, Гюм) Ам ут д'ё стё вё пумйци?; Д'ё
пд-убау..., на Варна йл' на Бургйс? (Хеб, Гюм) Ут кадё Булгаристйн?; А
и тува к'ё йма увёл'?; Хй, ут д'ё стё? (Мхр, Гюм) Аг д'ё стё вё? Ут д'ё стё?;
Кадё живёш аф Бултйрё?; Дё е? (Меж, Гюм) Ха, Чётйк йё. де^н дкт' са тё;
Ам каде утйдаха? (Дем, Кс) Ут кё йдитё вё?; Ут кё, ут кутрд сёлу йдитё?
(Сдн, Кс) Е-е-е-й кадёну, кадё, кадё нанагдрё, ё-е-е-й. (Ббл, Дим) На знйм
уд д'ё бешё айтус; Уд д'ё стё в'ё? (ХВ. Гюм) Ам те тд ё-е-е ду д'ё фйта, ду
кйшти. (ЧМ. Дим) Кё йшгишда варвйш?; Утд'ё? (ШП. Кс) Ут кй даддати и
заминаватё? (Мхр, Гюм) И сева ут кё ми ту кажи. (Иср, Кс) Сё дё е тд?;
На дё пдде? (Шех. Кс) Къд'й съ ушлй ни^знам (Мерт, Сяр) Кад'ё сам
н'ё ддило. (Кет, Кс) Ут дё йдитё, ут дё? (Чпк, Гюм) Дё штё гу изтаейш?
159
(ГД. Дим) Бе ёсвА дё ли йё? (Срж. Гюм) Ни нАйё уд дё йё. (Сар, Кс) ТАм
йё, алёй дё. (ТМ. Дим) Or к'ё исвА? (Мус, Кс) 2. Като сз. за въвеждане
на подчинено изречение - гъдето. Ц'Алътъ нид'Ал'? ни в Асгата слубудднъ.
със йунАкъ, йудд'ът пу гудсти къд'ё^ги пукАн'ат; Да угйд'^ къд'ё ж'у'в'ёйът
л'уд\‘; Къд'ё пр'ёдъ искАръ мъ к'ёркътъ. (Фращ, Сяр) Айтус чАмвесё, дё йё
МикрАки, йдёш; На перванёна, дё са вартй гам. йён. йен-ддйлнана. (АК.
Дим) Тд и rd тёшку а с'е, д'ё сам искАрал й сам клАлу врйт'чика г айтуа. (Бад,
Гюм) А. нёма, нёма. ДуАдёт, прусётдеййма, дудёт. (Рус, Дим) Гуарйнину йё
д'ёпёрёшдрйпи. (Мус, Кс) 3. Като сз. за въвеждане на подчинено изречение
- конто. Айна шдшё, вёд'ёстёфАтнли. (ХВ, Гюм) Тва, к'ёштё мудадё. (Хеб,
Гюм) 4. Като сз. за въвеждане на подчинено изречение - че. И тутА цАр'а
пузнА!, д'ё тйа са н'ёгуви д'ец'ё. (Фращ, Mei, Сяр) • у„д'ё — Огкъм, от. •
у„д'? — Откъм, от. • на дё — Накъде. • де„н — Огкъдс да знам. • ут кё —
Огкъдс.
къде 2 къд'ё, къд'р предо. 1. За означаване на положение в
непосредствена близост - при. Тъ върв'АГси н'Акуй в ин Ар' тАм къд'р нАс
- Кърчуу, Крушуу и кара! с кун'ё м'ёйув'ё, двА м'Айъ; И каръкднц'урйт'^ там
къд'ё р'скатъ игрАйат; Аднъ пАк Търлйш'енкъ дуйддъш'? къд'ё нА с. (ГБр,
Сяр) 2. За означаване на време или място - към. Дд1р ъф Прус'Ач'<;н' ...
тйе б'ерът къд'ё сен гёмкриа м'ес'рц; Г бубАйк' нм'Аш'? къд'ё АлистрАтик
наддлу днл'ёку; Вйш'. кътдДтми вйкн'^ фрйт съ убърнувът къд'ё н'ёйъ: СА
утйвъткъд'ёцЪрквътъ. (Вол, Драм, ГБр, Фращ, Сяр) Амистуй байА вр'ам\‘.
Къд'ё ч'Ас'; Нйй тугАнъ стъ зёмим пърй къд'ё Вилйд'ён'. (Плев, Драм).
където 1 д'ёно, д'ёну, д'ёс, д'ёса. д'ёсу, д'ёт, д'сн. д'ст. д'ит, дёна дёно,
дёну, дёсу, дёту, дётук, дет, к'ён, к'ёна, к'ёсу, к'ёту, к'ен, к'ее, к'е г, кёна,
кёну, кёта, кётю, кёту, кад'ёну, кад'ёт, кадёну, ке'с, къйёту, кадёну нареч.
и като сз. 1. За въвеждане на подчинено изречение - където. Сену к'ёна
клАваш; Ш зёмёш, вйка, пёпёл ат едбана, к'ёна искАрава пёпёл; Шё зёмёш,
вйка, хлдрйё, д 'ёса ейпваме на аг А йма л *ёк 'д; Кад 'ёну да снйса йёйцену ?;
Аку ейпёш. к'ёту ейпёш изгарй. (Мус, Кс) Йё, йё, дёнуайнАм са; Ам вё к'ёна
йдигё, й на Челёбй шё са мАхнитё; Кдлку йё айнАм, д'ён гу вйд'мё; Там аннА
плёвнё уддл, д'ёт са флйза; К'ёг вйкатё да йдигё, и напрАву. (Кез, Гюм)
А-а, там удгдрё, дёну йма клАни первён'ё; Че сёгнё штё излёзётё река та на
йёндй кёдйк. бел, к 'ёсу йё уддл, ёйтус; Кад 'ёну кадй, йма и баджс; Йс, йи
ат тАм дърнйё, къйёту. (Мхр, Гюм) Ут Кдзлуджа кёну излйэа; Шс мйнёш на
Кдзлуджё, дёсу път* върй; Фаф КавАла, дёна Канала; Иле вървй и флйза на
дёно отвдриа сиА пътё. (Дем, Кс) Тдуд напрёш дёту фА гса, тА йи кладса на
друту мёсту; Йё сам ут кадёну замнАлу; На д'ёс трёа А са ндсёт; НёливА/К'
кад'ёт са бдрёт. (ХВ. Гюм) ГТтгуска, д'егламарйнигё, мдйта йё къшлА там;
АйнАм. д'ёну йёусрёшту; Кусст ёйтус. ли д'ёс садст, алс бё. (Гер. Гюм) Пд-
убаву фА тигё уд уддл, к'ёна йма кас ейпаваг, тус уддлу, Игам, к'ёна бензйн
ейпва. (Люл, Кс) Ала до к'ён йе на БартАнкува; МАфко ше върёт' нах к'ёна;
160
А тд к'сн ййе бензинйзико. (Ш11, Кс) То йма габёла айтйм йё, на дёна; Кётто
убит рйвамё, вйка, биринджй вйшго сёло, вйка. (Въл, Кс) Ага пддетё кета
ййма плётиштй ййма наддл, агй замнётё, нёма фагатс зй нах тука. (Чпк,
Гю м) А брйво, устйнава на 1 '*ум 'урджйна натдре йма да nd т'тё, д'ёно ней йма
градйна. (Срж, Пом) Нам агй пддиш. шё са вйртниш наейм, айнёй натдрё,
дёнувйдишпат'. (ТМ, Дим) Дёна излёнахтё нах туй; Ддйдахтё айнйм утвЪдё,
дёну йёкёдйкан. (АК. Дим) Етйм, кёнурйбутё йё; Кёна тё ни седумёт, кйкнё
гу думимё. (Чай, Иср) Да рйчём дй н' дунёсът д'ёт йё итука, пак утйа. (Бал,
Гюм) Думузат, к'ес зурна саръ - саръ, пак ште рувй. (Рус, Дим) То кадёну
са фйтил чулёк; То кадёну йма. хдди. (Паш, Кс) Е-е-е-й кадёну, кадё, кадё
нанагдрё, ё-с-с-й. (Ббл, Дим) Дётпуд зсмсса мадён', дупкитё рйбутёт. (Лъд,
Кс) Айтус, кёту ддйди и уд уддл гу дукйраа. (Сдн, Кс) Иуткёну ми угвдри
чигйнкана и сева. (Иср, Кс) К'ёту мндхтё анндк пдтё, йма ейейй. (ГБ, Кс)
Дур ду рскана, дуд'ёну искал. (Мен, Кс) Е, лёту йскаш, хд, хййдё. (Меж, Гюм)
2. За въвеждане на подчинено изречение - хойто. Йй сам вйдёл уфчёресё,
к'ес духадат, ни знййёт Куран Аллйх да испейёт. (Чай, Иср) Д'йт са рёемй.
зима бйн беш йуз ёврд; Има ут Щумла д'ёт са инсйн. (Меж, Гюм) Ейнё.
дёну правег; Айсё, д'ёсу набйа фддлнаса маалй. (Мен, Кс) Дётук сётнё ддйё
дн дорт, нё йё мёнйл. (Хсб, Гюм) Нё, йа хддих и други, к'ет бёхме. (Сдн,
Кс) Ждрда вйкамё кадёну йё дёбёл а. (Мус, К с) Айс'ё, д'ёсу ййдат сё. (Мхр,
Гюм) • до к'ён — Докъдсто, до определено място. • дуд'ёну— Докъдсто, до
определено място. • на дёно — Накъдсто. • на дёна — Накъдсто. • ут кёну
— Откъдсто.
където 2 дёну, дёсу прсдл. 3. За опрсдслянс на положение в близост,
при, до. Ейт'ува йё билй бёл'ёдеса, дёсуутёлён, дёсу худайёсё. (Мен, Кс)
За определяне на положение в близост - при, до. Стйритё кулйби са дёну
Курчёлар. (Лъд, Кс).
къкля къкли несв. Бълбухам - за вода при извиране. Излйза вудКта
йёйсъй уд земств, кккли. къкли. Какйлка натдрё. (Ббл. Дим).
къкълкам какйлка несв. Бълбухам - за вода при извиране. Излйза вудКга
йёйсЪй уд земств, къкли. кккли. Какйлка натдрё. (Ббл, Дим).
хълва къл'в'ё, кЪлвъм нссв. 1. Режа, хълцам. Напрйами пл'^к'ёта на
г'ёп'ц'ъ тъ ч V клйвъмипаръфн'ётрV и тйкуту къл'в'ё, къл'в'ёас'нож'ъ. (Вол,
Драм) 2. Сеха. Айд 'р ж'ёну ййс' ш'ъ ттдъм на нйвата. и на байр V да кютвъм
дървй; Бурйкъгъ ни йё къл'вКг йац'с,удти н'ё прйи йубаф ж'йр'. (Вол, Драм).
хълка къ1ка, кктката ж. Завой на път. Агй пуминёш айтува на кълката.
(Мен, Кс) (Плев. Драм).
къпина к та 1й на, капйна, капйни ж. Къпипа. Капин и. канй ни. Вкрви игуф
прис барчйнит'е, да вйдиш крайни. (Сар, Кс) И капйни йма; То бнтйн'
налйва капйни. (Члб, Гюм) (Фращ. Мел, Сяр).
къпя се къпем са, кйпимё са несв. Къпя се. Пдслё шё дудатё на Бёло
мётрё да са кйпимё. (Хсб, Гюм) Иагй нё са кьпёхмё ф падйнана. (Мен, Кс).
гьр к ър' къра м Обрабогваеми полски плоти. На къра н 'йма пулйван'ё;
161
ЦА1уту пдл'еут тук ду кьра нътАгьк йеднд дъру ймдм'с на с'ё!уту; На кьра
кутръ см и з'ёами $нд кйсм'сгул'аму, бъркам'с гам и пийём зцъуддъ мл'Аку;
НАк Ьдд'ейми утринътъ д? ур'ём нак пу къръ; Имам'с ^нд кър' - удд$ йма
гам, йддим'с, исп1Акнувам'ё^гу. (Плев, Драм).
гървавица кървъвйцъ, кървъвйци ж. Кървавица. Гул'амъ къръвйцъ inn,
йс; Нърву прас' нъдруб'Авъм'с, прас' сдйн' пара1ък, два параГька спур'ёт
куд1ку йс кървъвйцътъ; АгА кудл'сйм'с свйн'стЪта кървъвйцъ дъ прайм'с.
(ГЬр, Сяр) Кървъвйци д'ёту нъпрАим тъкуд ту - друбЪ и мА1ку кру.мйт' или
със прАс'. (Плев, Драм).
гьрдисам кърдйсам св. Унищожа, погубя някого. Ш йдимё atrA да ту
кърдйсамё гу, д'смёк да ту будадйсамё. (Члб, I юм).
кърлеж карлёш м. Вид вредител по пиелите. Ду сУ смё нё чували на пчела
карлёш да ййма. (Ьбл, Дим).
кърма кармъ ж. Храна за добиты, ярма. Ам уофцит'с кък^сК пасът nt
уфч'Ар'сту, кармъ Ими дАваг. (Вол, Драм).
къртица къртйцу ж. Къртица. КъртйцирувЧт. (Фращ, Мег, Сяр).
гьрша кършим'ё, кърш'ат' нссв. Чупя, бера с пречупванс. Дурд'ё да
станё гул*Аму...хдд'ът в'ёйк'е да кърш'ат'; И той пузнА„гу лйстуту д'ёту са
кърши тдй узр'Ава, пуж'сл'т'Ав^; Тъ ч'с тугА# ашрат в'ёч'с да кърш'ът; Ш'ъ
кърши чи дурд'ёслънц'студаудрйе. (Вол, Драм) Кършим'ёгу, ама нййс на
ръки на ръки гу кършийм'с, н 'ё кът туккък гу кърш'ат - айд'ё - ейчку. (11лсв.
Драм).
гьршене кръш'ен'е ср. Чупене, бране с пречупване. Агйту изл'ёзи чи
н'йма в'ёч'с за кръш'ен'е. (Вол, Драм).
късам копам несв. Бера, отгьсвам. Лука айванс ййма, т'ут'ун* кдца.
(ШИ, Кс).
къскандисам кд,скандйсыи св. Завидя. Т'А рудй1а мудмч'етйнка
и мумйнка със злАтни куейнки, ама къту вид'ёлс с'ёстрит'ё гака им
къск^ндйсъли. (Фращ, Мет, Сяр).
гьсмег къем'ёт' м. Късмег. Лига ас пйл'сга - укъеки и ймъ аднъ парь -
къем'ёт'. (Фращ, Сяр).
гьсна косна, косииш, креним, къснимс, кАснат св. 1. Хапна. ХАйир, тй
й и косии; Косни nt, кбени ги. (Гер, Гюм) Да сед ним да къснимё айтйм, да
пййнимё. (Лъд, Кс) З'ё)ми аднд мён'тйнка да кбениш. (Паш, К с) За дёцАта
йА, да кАснат. (Къх Гюм) 2. Хапна малко, вкуся. Дур дъ стАни мАнджътъ
дъ късним мА1ку; ДАЙ дъ ти ддкър^ мАлку д'Ап дъ късниш'; Зъм^гу, късни.
(Фращ, Сяр).
кыпин къшин', къшйн' нареч. През зимата. Чё къшин' си хддехмё, айтус
йАзън, къшин' мрАзи, пд-мрАзиут Чукинё. (Чка, Гюм) Къшин' йё хубаву. За
къшин' бйва. (Къз, Гюм) То лёте къшйн'. (Члб, Гюм).
кыпла кашлд, кыплА ж. Кошара за овце. Нак ёйтус йё мдйта кашлд;
Ейтуска. д'ет ламарйнитё, мдйта йё къшлА там. (Гер, Гюм).
162
гьща кдшта. къш’ч'ъ, кАшта, кдшта, къш'ч'ътъ. къшгана, кЪштаса.
кдшта та, кдшти, кдштъ, къш'ти, къшги. къштё, капни, кАштё, къш'т'р,
кдшти, кдштъ, кдштитё ж. 1. Кыца. Кдштитё стдри ейту ат кА.мён'.
Ат кАменийё кдштитё; Ейтус кдшти йма. ейтус йма кдшти; Мдйта кдшта
отддлу. (Срж, Гюм) И са събйра т в тф £дн1> къш 'ч 'ъ; И дуд дам'<; ваф
съш'чуту ту раздАам'е; ДукАрвам*? въф къш'ч'?. (Мерт, Сяр) Н'Амъм'р
р'сстурАнти. н'а.мъм'с тъквй. пу ккш'ти; Аф п'ёгък йдд'^т и тугАнъ стъ
дардат пу къш'гиг'^. (Плев, Драм) Бинй прАвем. кдштъ, цёлу, сйчку. Кдшта
гу вйкат; Ага угрАда кдштана и му са запАлила кдштата. (Мус, Кс) У„тАм
ут'увату нАй-блйскъга руднйиа - на трй къш'ти тр'Абува даутйдат. (Фращ,
Сяр) Да стдрет и кАштё фаф Гимижунё; Аф Гим'уж'унё кАшта йма стдрлу.
(Хсб, Гюм) Бйвук прАйёт супрун кдштъ. Ей супрун кдштъ. ас-ъ ксрёмйдъ.
(ГБ, Кс) ХА, кЪшти нарёдёни; За пАли иена къшги. зё да рАбати. (Мен, Кс)
Йс биде на УсмАна къштаса бс; АйтАйё къшга п раз на. (Дем, Кс) Кашга. йма
каш та; Наддл-нагдрё у тус кАштё йма. (Ббл, Ди Nt) Има усгй йма и кдшта
пранет и секна прАвёт. (Гер, Гюм) АднА кАшта ймашё; Чёгри пёт кАшти
стари. (Рус, Дим) Ам те тд ё-с-е ду д'ё фАта, ду кашги. (ЧМ. Дим) Йа
прудАлъй, кАзвъ, ккш'ч'ътъ йАс'. (Мерг, Сяр) Ха, къштё; Къштё, уфчёре.
(Чка, Гюм) Сёку си фАт' на къшгана. (Лъд, Кс) Бйр йуч йус кдшти йма. (Паш,
Кс) То йма кдшта игАм бс. (Меж. Гюм) 2. Домакинство. Събйръм'с^съ
п 'ёт'-ш'ёс' къш *т'$ - й? 'дём. пупййвъм'е. (11лен, Драм) Има кдшти; Кдш га та,
вйка, мдмчё йё.(Кст, Кс) Сё ше хрАнём кдшта, вйка. (Мус, Кс) • въфкъш'ч'р
— У дома. • супрун кдштъ — Леки постройки като вили.
къошелня к'ушъ1ййъ прил. Ъглест, четвъртит. И шт'$ ту нъеич'ёш' дъ
ста ни к'ушъ1ййъ, пр'^д'ъгАту нъе'ёчинуту. (Фращ. Сяр).
помлюк к'умл'ук м. Малы дървен съд за чухане на сол, чесън и др.
(Плев. Драм).
кюмюр ким'ур м. Вылища. Ас мангАл, нёмамё ким'ур. (Хеб, Гюм)
Хубаф ким'ур йма. (Вьл, Кс).
поп к'уп, к'уп'ув'е м. Съд за носсне на храна. Манц'а аку тъкуд, аф
к'уп'ув'^. (Вол, Драм) НАптл'н'ъм'ё^си пу адйн к'уп. (Плев, Драм).
кюприя к'упрййа, к'упрййё, кипрййё, кёпрййё, к'упрййёта ж. Мост.
Има аднА к'уттрййё гул'Ама; Има кёпрййё ёсъй; Алмалъ йё наддл тугАс от
к'упр'ййёна (Дем, Кс) Иё исАва кипрййё; Ше излёзё аднд к'упрййё. (Мус,
Кс) НАшса, ма пАк сйсАс к'упрййё чйкатра йё? (Кез, Гюм) К'упрййета штё
замнёте йи прАвё АрийёнА. (ГД, Дим) Нах дёсну, нах река та йма к'упрййа.
(Чпк, Гюм) На к'упрййёта инАм да йма табёла. (Къз, Гюм) ДАвамс ёйсёс
парй за к'упрййе. (Ерп, Гюм) Има к'уттрййё. (ТМ, Дим).
кюп гук к уптукъ м. Съд за носене на храна. САму в'ёч'рр пуш'тъми пу
адйн ч*ул'Ак аф с'ёлу дъ з'ё.ми к^птукь зъ йАде ни. (Плев. Драм).
кюпче к'уп чигу, к'уттч'^га ср. Малы съд за носсне на храна, И тут А ш'а
гу путквАсим 'ё в ъф к 'уп ч \ га; Аф к 'уп ч та ндсийм \ йАдиу, н 'ё въф бакър 'да
163
съ ч'дл'дйсва. (Вол. Драм) Адндту мл'йку штъ гу свърйш, штъ гу клъд'ёш'
ф к'упчиту. (Фращ, Сяр).
поския к'ускййъгь ж. Дебела тояга. Има си аднд ж'ёл'ссц'с, ш'ъ гу
извйди уд р 'см'сн V, ш'ъ гу свърж'с и пйк ш'ъ гу сложи тука к'ускййъгь д'ёту
ур'ё. (Вол, Драм).
кюсме кием X' ср. Съд за носсне на храня. На къра кутръ см и з'ё^ми $нд
кием'? гул'йму, бЪркам'с тйм и пийём зъ уддъ мл'йку. (Плев, Драм).
кюспе к'ус нету ср. Остатъци от изстискани маслодайни семена. Сусйм'с
гу м'едим'с с у дна м'ел'ницъ. К'усп'ету уд'йлну, удлиуту уд'йлну. (Плев,
Драм).
кютух к'ут'ук м. Дебело отсечено дърво. И с'ётн'е к1йам\' круендту,
к1йам\‘ пйк аднд д1>ру, к'ут'ук, зът'йгъм'ё^гу тъкй и гу нъвйвам'е. (Плев.
Драм) Адйн к'ут'ук клйвът, $нд к'ут'ук гъй на уж'йка. (Вол, Драм).
лад ляг'м. Растителна мазнина. Сймр„с фаслул', маелйни крмбудстра,
тъквй рйбути и вар'ът ас' лаг' й а дива та пдену. (Вол, Драм).
лакът 1акът', лЬкът'р м. Лагьт. На лккът'р съ удйрих; Йедйнъ лъкы',
лЪкът'ёту. (Фращ, Мст, Сяр) Два 1акът'с. (Фращ, Сяр).
ламарина ламарйни те ж. Тънък метален лист. Ейтуска, д'ет ламарйнитё,
мдйта йё къшлй там. (Гер, Гюм).
ламбинка лймбинка ж. Лампичка. Има лймбинки, хд. (ГБ, Кс).
лани 1анй, лйни. ланй лани нареч. Миналата година. Далй at тй ё б'ёлу
ц if)в 'дну, кьк штусс б'ёш 'с лани пд-лйни, пански гудйни; Лани и гайа гудй на;
Тййр б'ёа 1анй. (Фращ, Мет, Сяр) Ланй ддйде, казйнёс, велй, ште си зёмам;
Ланй. ха. (Мес, Дим) Тани н'ёмъхм'е хубъу л'йту, м!дгу туфйни ймаш'е.
(Фращ. Сяр) Толанй прйвихмё срёшка tty Кустадйн. (Сар, Кс) На Булгарййё
хддихмё нййё ланй. (Сдн, Кс) Тй 1анй нй^ мй каза нйш'ч'у. (Мерт , Сяр) Йё
бёх, ланй бёх на вашёта. (Лъд. Кс) Ланйхддих на Варна. (Мхр, Гюм).
ланита 1анта, лънтъж. Буза. Ьднйтъ лънтъ; Мьрй. къквй щ.рв'ёнилънти.
(Фращ. Мет, Сяр) Мумйнкътъ ймъ църв'ёни 1анти. (Фращ, Сяр).
лански лйнски, 1анскйт'р прил. Миналогодишен. Далй at тй ё б'ёлу
църв'ёну кЬк шту се б'ёш'с лйни nd-лйни, лйнски гудйни. (Фращ, Мег, Сяр).
лапавица Мйпавйца ж. Дъжд, примесен със сняг. (Плев, Драм).
ластар 1астйр'м. Зелена крехка лоэова иръчка. (Фращ, Мет, Сяр).
ластик ластик, ластъци, лёстйци м. Маркуч. Аф ластик, аф ластик.
Ласгйк ши шерпа вудата (Меж, Гюм) Уд балкана сам ду карал ф ластЪци.
(ЧМ, Дим) Аф лёстйци. (Чка, Гюм).
лаф лаф. лйфан.лафас, лафа м. 1. Говор. Рйзлика йма вафлафан. н'ёваф
йёзййёна' Ала на лафдн; Ййма н'ёкаф лаф. (Мус, Кс) Пу лаф;} дй ва фйтё.
(Хсб, Гюм) 2. Разговор. С'ёй та, куйштатлаф да прйвёт. (Меж, Гюм) Дй са
лу прикйрва нёкаклафас. (Паш, Кс) • нрйвёмлаф— Водя разговор.
лафене лйфене ср. Говорене. Т'йнусу лйфене. ни мд са разбирёш. (Чай,
Иср).
164
лафя лафём. лАфи нссв. Говоря. Ни знАё канА ла лафи; От и ни знАё штд
да лАфи. (Сар, Кс) ЕсвА село ейтус Мёнково, башкА т'урл'у лАфи. (Мус, Кс)
Лафём си сдшто, Ама сё битйн' йёвлё. (Коз, Кс) Тд нёлафи ёйтуй. (ГБ, Кс).
лаха сс лАха са, лАа са св. Случи сс. Ку са лАха да с' ги дадё нах вАтрё,
прёмАзвашё ти врйт'; Ама тд ку са лАа на свА да бАлё, нё стАва. (Члб, Гюм).
лахана lahana ж. Зслс. (Мег, Мерт, Сяр).
лахва сс лАхвалу са нссв. Случва сс. А, нс имёше. нё ми са йё лАхвалу, нё
сам длил. (Въл, К с).
лая лАйё нссв. Лая. И му лАйё газйнката. (Мхр, Гюм) • лАйё му газйнката
— Вижда сс задника на жена, която е с къса пола.
лед лет м. Ледена висулка. Лет, лёт гу зувём. (Ббл, Дим).
лежа л'ёж'а, лёжём, лёжйш, лажй, лёжй, лёжйтё, л'сж'ъг, лежёт, лёжа г,
лежёл сам, лежёл си, лёжелу йё нссв. 1. Лежа. Друуту сёнкё лажй, чок
парА зима (Кез, Гюм) 2. Преспивам. Ат А са запрёте тАм, на туй сёлу,
пйтайтё кадё йма утёл'да лёжйтё; Та фнёгулёжаг. (ГД. Дим) Абанджййё агА
ддйдё у т друг алё, ат А лёжйш - пл А таш. (Лъд, Кс) Ейгйка сё аф байрё т лежё г.
(Къз, Гюм) На КушукавАк сам лежёл (ХВ. Гюм) Йи лёжёлу мёжбур. (Хеб,
Гюм) 3. Прсбивавам. НапрАв'ена куш'Ар'р пукрйена съсс!Ама и там л'еж'ът
удфц'ст'с. (Вол, Драм) Да лёжём дн бир ф хастанёна (Мус, Кс) Л'етдту тук
си л'ёж'а. (Фращ, Мст, Сяр) Лежёл ли сй пу тАм? (Чка, Гюм) Ёйтус лёжй.
(Меж, Гюм).
лех л'Ак. лёка м. Лекарство. ТръгнаЬада тёратл'Ак да йма г д'ецА; Н'ёмъ
л'Ак. (Фращ, Сяр) Ийёддтту за лёка. (ГБ, Кс).
леке л'ёк'дж. Петно. Ат А йма л 'ёк'д. есдй буйд. (Мус, Кс).
леко л'Аку, лёку нареч. Лско, лесно. Л'Аку, Айде; Л'Аку и вАм. (ХВ. Гюм)
И вййё леку. (Кез, Гюм).
леко л'дку, лёку ср. 1. Лсснина. Леку н'ёма (Меж, Гюм) 2. Лек живот.
Ни и штат уд л'дку ла стАнат. (Меж, Гюм).
лекованс срв. лекуванс л'с кд ван'с ср. Лечение. Има рематизмй.
рсмагйзми ф нутйт'с. Друк йма други рАбути пу бубр\'цит'с и угйват за
л'екдван'?, (Вол, Драм).
деля л'Ал'а, л'ёл'ъ, лёлё, л'А.т'о ж. 1. Леля, сестра на бащата или на
маиката. БубАйкава сёсгра - лёлё. (Мус, Кс) ЙА т'А л'Ал'а да кАж'ё. (Вол,
Драм) 2. Леля, сестра на свекъра или на свекървата. Л'ёл'ъ - с'ёсра нъ
п'ехърДт. (Фращ, Сяр) 3. Обръщсние към сестра или зълва. Нък й^днЬ
бАбъ... тУ ймъпт'р с'есръ... ч 'ё ш'ъ съ спр 'ёнъ пдртътъ, ч'ркАзува: "ЗАйарйн^
мър'!" НАс' утАтък ш'ъ ч'уи и кАзува"уй, уй, л'Ал'тз!"; ЛАл'ъ^ти ат а си б'ёжйвъ
...с'есрА^му нъ мъж'ё^ми; Нив'Астътъ рукъ на зКтвата л'ёл'у; И йА братуч'ёт
й.мам. къту^н'ёк, къту^м'ен'^ съ уднъкви...: "Мърй, да ни съ из1уджиш'утр'р
да пусниш'л'Ал'ъ" - мАйкъ да пусна да сурвАка. (ГБр, Сяр. Вол, Драм).
лен 1 д'ен м. Тревисто растение с влакнодайно стьбло, лен. Ш'га
м'ён'рм'с д'ён'. И тй знАаш'д'ёт съ м'ён'с л'енъ. (ГБр, Сяр).
165
лен 2 л'ён' м. Мързел. Ниш'т'йЬъ дъ си нър'сд'ът тйй<;. Ьм ъку ништът
йй ш^си нйр'ед'ъ пйк нъ нйс. Л'ён'ги б'ё. Мърз'рлйви. (ГБр, Сяр).
ленджеперлик лен'джёнёрлйк' м. Земеделска работа. Сй.му
лен'джёнёрлйк'. (Дем, Кс) Лен'джёнёрлйк'? (Меж, Гюм).
лепка лёнка ж. Пърхот. Аахренски - лё пка. (Мен, Кс).
лепра дёпра ж. 1. Болеет по листата на дърветата. Ас мешё, дёпра.
(Срж, I юм) 2. Пърхот. Е-ё-ё нё. нё. дёпра. дёпра. как са на куебна. ага ймаш
кота пёпёл (Мус, Кс).
лепя денет несв. Прикрепвам със залепващо вещество. Да замёт с'а
файйнс, дёту йма плакйкйё, кйменйе лёту денег, и други рйбути. (Ерп, Гюм).
лесен дёсна прил. Десен. Дукуй сте нй на десна сгрйна йма еднй к'упрййе
ейей, ейейй пумйнъ. (Дем, Кс) • дёсна страна — Дясна страна.
леска се л'ъска^съ несв. Святка се - за свсткавица. (Плев, Драм).
леска л'йш'ка ж. Дърво леска. (Мерг, Сяр).
лесно л'йсну, л'ёсну нареч. Лесно, леко. Тугае шё йё л'ёсну, л'ёсну. (ХВ.
Гюм) Кйкда е нё д'йсну? (Иср, Кс).
леснотия л'есну ти ж. Лесника, улеснсние. Бубж'^ каквй л'есну гйи йма.
бубж'$-$1 (Плев, Драм).
летав дётёф. д'ет'вен прил. Леко наклонен, полегат. По-нагбрё пбехме
амй л'ёт'вен пот'. (Ш11, Кс) Дй бё, то дётёф пбтё. (Кез, I юм).
летве д'ётвё, лётвё нареч. По лек наклон. Айнёй. айнёй. издйза айнам
лётвё, дётвё, зам йёнбй чукйр йё Мёрйкус. (ТМ, Дим) Ат тука йё дётвё. ат
тука ша зёмёш гбо пат' да у фйтст. (Чпк, Гюм) Хй, ут тйм д'ётвё върйш и на
Утмйнйёрй. (ШП. Кс) • д'ётвё върйш — Движиш се по лек наклон.
летво дётву нареч. Подробно, в детайли. Йё г и знйм гййётдётву бё. (ХВ,
Гюм).
лете л'йт'с нареч. Лете. Убти б'ёа с'ё пувънка със кун'ёт'е - зйм'с, л'ат'е.
(Плев, Драм).
летен л'йтну, лету прил. Летсн. Йй с'й л'йтну вр'йм'р гул'й.ма рйбуга
сгйва тйм. (Вол, Драм) Дуй да г си бс, лётну време дуйда г. (Дем, Кс) • лё гну
време — През лятото.
лети летй, л итй, лётй. лете, летелу йё несв. Вали. Къту л'?тй и съ
раскйрува вр'йм'ртуи сгйва зунина; Лигигръдушкъ. (Плев, Вол, Драм) Летё,
лете. зафчёрашниклегё; Тб йё летёлу бу сенё. (ГД, Дим) Йёл на сёнкана сёдй
и нё лётй му на главона. (Паш, Кс) Акб на дитй, ёйтус лёжйт. (Къз, Гюм)
Летё уш мндгу. (Гер, Гюм) Снек летё. (Ббл, Дим) • л'етй кату пр'^с ръкйф
— Вали каю из ведро.
летне лётна, лётналу йё св. Завали. Лётна, мй нё утйват са, бти а мбкру.
(ГД, Дим) Ама гй йё лётналу йё. (Къз, Гюм) Лётна. (Рус, Дим).
лсха л 'ahи ж. Леха. Стъ гу ньс'йиш' йёли ну1вйн ср 'ё.мъ, йёли еднъ л 'ah i,,
йёли дв'ё л'аЬи; На л'ййи с'аиЬми, на л'ёййт'е ф"апуд'ак. (Плев, Драм).
лехуса лиЬусътъ ж. Родилка. Лийусъгъ т'й нъ трй д'ён'е ни стйа, лижй.
(Плев, Драм).
166
лепшик л'йш'ници, л'ёш'ники м. Летник. Мудмит'? кундвайм'?
л'ёш'ники кудй ни си й? набрй!. (ГБр, Сяр) (Mcpi, Сяр).
ли ли част. Въпросителна частица, ли. Съ кйра^ли кът ддайъ. (Фращ,
Мст, Сяр).
ливада л'увйда ж. Ливада. (Плев, Драм).
лигавсц лйгавёц м. Билка лапад. И нё гу лйгавёц зувёмё; Айнам шё да
ййма прёт дирёкён, rd йё лйгавёц. (Члб. Гюм).
лизгар лизгйр' м. Права лопата. (Плев, Драм).
липсам лйпса1а св. Изчезна. Н'сднъш' са йа зул*ул'ёли и лйпса!а Н'ёда
утл'ул'ката. (Фращ, Мст, Сяр).
лисица лесйца. лисйц'?, лссйци ж. Лисица. Въ1ци тр'ёп'са н'акий път',
лисйц'?. (Плев, Драм) Йё, лесина, снаквй рйбути йма. (Въл, Кс) Удрйвали
смё лёсйци. (Рус, Дим).
листница лйсница, лйшница, лйсници ж. Струпан на дърво листен фураж
за зимата. Лйсници, го удгдрё прйвимё, агй бехмё ваф Рагйда. (Къз, Гюм)
Пддам гу айнам гу лйшница. (Кюс, Дим) Правили сме лйшница. (Члб,
Гюм) Лйсници ут дърв'й. (Фращ, Мст, Сяр) Лйсница, лйсница. (Срж, Гюм)
Лйсници. (Рус, Дим).
листо лйстр, листдто, листдту , лйстйё, листй, листёту ср. 1. Ли сто
на растение. Пйстр'ът^гу куё лйсто йма гнйлу, гъкмд зъръз'ёну, да йма
бдл'ка. (Вол, Драм) Нё, аф листдто, листдто му изёва: То ёйсё пу листёту
изйдат. (ЧМ, Дим) 2. В ми. - листен фураж за добитък. Чё пйк лйшница,
лйстйё. (Кюс, Дим) 3. Кора за баница. Тудчимлистй м1дгу, нсуш'йвъм'ё^ги
кудри г'?, гь ч'? нъстй1ъм'ё^ги, к1йа'м? удр'ейи, сусйм*. (Плев, Драм) Ш'а
клад'ёш'листдту на т'спс'ъта, ш'а гу нал'сёш' ш'ърлйн'. (Вол, Драм).
литургия л'утург'ййага ж. Литургия. Къту евърши в'ёйк'? със
л'утург'ййата, туга фърл'ат креста. (Мерт, Сяр).
лобут лабут' м. Бой, пердах. Аг й бё туф булгйрат, йёдах гуф лабут'; От'
йёдах лабут'. (Бал, Гюм) • Йём лабут'. — Бия г мс.
лодос лддус м. Тоиъл южен вягьр. Гам, пд-блйзу йс акёлё, турску лддус.
(ЧМ, Дим).
лозе луз'ё ср. Лозе. Грдзд'е йма, луз'ё млдгу йма; Д'ёту ймаг луз'ё ут
луз'ёт'р купдва.м^см. (Вол, Драм) (Фращ, Мст, Сяр).
лозница лузнйца ж. Лоза. Имат ама мйлку; н'йкуйа лузнйца гйм. (Вол,
Драм).
локум кукум' ср. Локум. Стъ ддйът - ?гб> къф'ё, ?нд 1ркум', ?нд вйнр -
стъ ги пуч 'ёрпим и твй^й?. (11лсв. Драм).
лонга 1дгпа ж. Място, къдсто регата е преградена от наноси; плитчипа.
(Плев, Драм).
лопата 1упйта. луггйгата ж. 1. Метална лопата за копаене. Аф йёднкга
ръка кйркага, аф йёднктакръка лунйтата. (Ббл, Дим) 2. Лопата за събиране
на жито при вършитба. И на в'?ч'ёрН> збйрам'ё^на в'ег'еръ. Със 1упйта.
(Плев, Драм) (Мерг, Сяр) 3. Дървена лопата, с която се поставя хляба в
167
пещта. Ас 1упйта, дърв'<;на lyiiara м'йтъм'р л'йба афп'с'штъ. (ILicb. Драм)
(Фращ, Мст, Сяр).
лост луос' м. Садило за садене на лозе. (ILicb, Драм).
луг /ук. лук, лук, лук м. 1. Общото названо на лучено растение. (Плев,
Драм) 2. Чесън. Ду к},ш'га га на градина н'аку думата си клйвъм'р, н'йку
крйетрвйца, сини п#т1ъж'йн'( и крумйт' клйвъм'р и лук, лукъ с тува д'ёту
мирйеа. (Вол, Драм) (Фращ, Сяр) (Мерг, Сяр) (Фращ, Мст, Сяр) • ч'^ендф
лук— Чесън. • ч'ррв'ён' лук — Чернен кромидлук.
лупкам лупка несв. Издавам звук - за вид скакалец. Лунка. Чскёргё ту
зувйт. (Рус, Дим).
лъджа лъжесё ж. Минерален извор, който се използва за бани. Тйм са
лЬжесё штё, (Мхр, Гюм).
лъжа се лйжимё са нссв. Надлъгвам се с някого. Нёма са лйжимё. Шд дй
са лйжим ? (Мес, Ди м).
лъжа лажб ж. Лъжа. Клйваха ги те, йла елажб. (Паш, Кс).
лъжа лйжиш, лйжё, лбжё, лъж'сл# си нссв. Лъжа. Ки р 'ёка, свйт'р, мндгу
си лъж'сла. (Мерг. Сяр) Ги сёкак мдйё ма лйжиш. (Чай, Иср) Агу ти лйже.
(Хеб, Гюм) Лбжё бё. (Меж, Гюм).
лъжица Гьжйцд, лъжйцд ж. Лъжица. £лнъ 1ъжйца з'ёми. другуту стъ ту
ейп'ёш' тйм. (Плев, Драм) С лъжйца ут купа длибдка. (Фращ, Сяр).
лъжко Иш'ку, лЪш'ку ср. Название на месец април. На йанвйри му
кйзвам'р гул'ёийа м'ёс'рц, на февруйри - мй!кийа м'ёс'^ц. на апрй! - 1ъш'ку.
(Мерт, Сяр) (ILicb, Драм).
лю лё част. Хайде. Лё ейпи, на айсд чулск да ейпё. (Хеб, Гюм).
лю 1у, л'ё, лё, л'и, л'у, л'у, ла, .те, ли, ду, ль, лё, лё част, и като нареч. 1.
Само. Ур 'ахм’р сп'ехърй^ми, ййс л'у съпйкъм и нимдъ дъ евърш 'ъ; Мбжиш'
ил'у тъйдъ ддйд'<дп'; Л'ууддъ м1дгу ймъш'т;, зърна н'ёмъ; Нътъч'увъм'^ги
прас и м'ёсу, н'ёл'у прйе, риг'ёр'?, друбъ; Ну цй!у с'ё!у л'у си върв'ът; Mldry
съ фйтът нъ Нъвътъ нъ hypdry, ни^йё л'у $ДЙн, кудй т'ёръ тдй съ фйтъ нъ
Навьта зъ т 1ъвйтник; Л'у със штд нййдъхъ динагъ игрйахъ. (Фращ, Сяр) Л'у
кдйту зйма ч'у бани плйш'та; И търгдв'рц# л'у кйзва и гл'ёла държ'йвнуту,
катку ъ угклйлъ държ'йвата; Напр'ёш' Кд1ъда закудл'уват л'у ку^йма г н'йку
свйн'е. (Вол, Драм) Ил'е вървй и флйза на дёно отвдриа сна п1тс; Нё, ётус
са придёлё, лё лё пот сёлусу отддл; Тё сё лё думат на друтата годйна, л'у то
мёрёт. (Дем, Кс) Затdry йё кйчилъ йётюй чёмураи; Дй салё прикарва нёкак
лйфас; Чй лу тд зйма скопу ну, млдгуну парй; Йё са м лу бйл айнугйва дстё.
(11аш, Кс) Ла айтус фйтиа йёдйн стар чу.тёк; Тд з ту лё ёйтёй запдмнилу йённа
вудёнйца, мёлётпник, кйк лй ту вйкатё?; Тука- гам л'и едтта. (Гер, Гюм) Ле
куухтрё чилёк, вйка; Лё вйка, хййде, вйка, калёка на Златугрйг. (Шех, Кс) Лё
ат Шёйи йма, ад А.тма.тк йма; Л'е напрйвё ше варвйш, л'е напрйвё. (ГЬ. К с)
Айтуслё вйкот чй гораейчат;Лёвйког чйго рйботёт. (Коз, Кс) Л'у къквддъ
йёедндут'уван'редйн тувйрсъкйзвъ. (Фращ, Мст, Сяр) Св'сгьт, кудйумйн'е
у^ гаму 1у атйръйа да сауш'ът. (ГБр, Сяр) Глсдамелу къштите са стурани; И
168
и ёйт'ува ле? (Лъд. Кс) Тд ма л'у глсда; ХА. лё през бал кА н ан нагдрё. (Чай,
Иср) Сейка утрё лё гу фаги; Ейтус йе н'ё лё мдйе. (Мус, Кс) Л'ё друктё. Л'ё
сё шё да мда, амй вас туй. (Срж, Гюм) Ама, вйка, думё ли булгйрскум и
пумАцкум. (Мхр, Гюм) Нёма, л'у у т гам на Сдфийё. (Сдн, Кс) ЕйнАм ту ли
пускаг. (Меж, Гюм) Нёлу тд. (Кст, Кс) 2. Тъкмо, точно. Ейна, ут сёлуну агй
лё мйнёш, чётйлётйё наддлустАнава; Асфалгу зафАта лё вас чукАрён. (ТМ,
Дим) ТА м са нагудйлн лё ай т*уванака; Ош л'е ёйт'уф бёшё кАменёт. (Лъд,
Кс) Тд йё ли итусагй пдйёш, са нёгвитё кдшти са йё на брёгъс. (Мес, Дим)
Кътд дуйуддуйА^му гудст';\ л'у шт Ah нАправ'а н'Аш'ту. (ГБр, Сяр) Лё дёту
флйзатё, са зйтён' врит' пумАци. (ГД, Дим) Л'у ш'ту стана 1а вънка изл'ёла.
(Фращ, Мст, Сяр) А, тоинёй лё вйкамё. арйёне. (Koi Кс) АгА саужёнёт. Лё
ужёни са. (Чка, Гюм) Лё зад' нёйё штё замнёт. (АК, Дим) АлтЪ гулёми, л'е
тамйн. (Срж, Гюм) Лё чё глей. (Въл, Кс) •л'е тамйн — Точно. • л'у със штд
— С каквото и да с. • л'у ш'ту — Щом като. • л'у къквд дъ йё — Каквото и
да е.
любе лйб'; ср. Любим. Нрик'ф ти ск1авъм, мй1у, прик'ф ти ск1Авъм, мьр,
дъ ъ кирддсъш със първу лйб'р. със мъшкуд'ёт';'. (ГБр, Сяр).
любовам л'убдвайа несв. Обичам. Нйш'т'р му дм и тугА п'сшйн'
л'убдвайа, тъ ч'$ тугАш'а сауглав'ът. (Вол, Драм).
любовник л'убдвникА м. Любим, възлюбен. Игрййат, п'сйът, пйти
п'сйът... и тугА дуЬдда глав'снйка, л'убдвникА; С'А знАам'; съ нм; чи съ
ш'£тъм'$ със л'убудвникА. ама лума„си ни^прудум'^йм'?. (Вол, Драм).
любя л'уб'$, л'уби. л'уб'ът, л'уб'ът несв. Целувам. И нив'Асгътъ шт; съ
клАн'ъ и шт'; л'уби ръка; И тдй hn дАва в'ёчтйм пудАрак парй. т'А мул 'уби
ръкАта. (Фращ, Сяр) СъбрА мййкъ йи друшкиг'ё^Ьи да л'уб'ът ръка. Икътд
штъл'убиш ръкъ штъ ги дъд'ё н'Аквъ пърйч'къ (ГБр. Сяр) И тугА йдд'ът пу
с'ё1рту. л'уб'аткърста и збират парй. (Вол, Драм)Л'уб'а ръка. (ILicb, Драм).
люде л'уд'е, л'уди, л'удийё, л'удйё, л'удё, л'удийёту, л'уд'ёту мн. Хора.
Нък йма стари л'уд'е пудст'ат^си; Към ш'ёс мйрт# з? Вилйд'ен' пдч'нувъм'с
дъ пдсгим'с, ама с'А ни пдет'ъг л'уд'ёту йАц'с, Кдл'у; Н'ёмали да ндс*ът
ййч' л'уд'ёту др'ёйи. (Вол, Драм) Штъ ги изл'уби л'уд'ёту фр'ёт; Да угйд'р
къд'ё ж'ув'ёйът л'уд'е; АгА зъмин'ё Нъейл'уф д'ён' збйрът съ л'уд'е - ридът
път'ув'ёту. (Фращ, Сяр) Такйва л'удийё рет'ки са...; НАште л'уд'е канА да
правст? (Лъд, Кс) Л'удийёту. вйка. дти йё жёната бакалкм да нахудамё.
(Мес, Дим) Скудру г'ёва л'уд'еу„тука да ги искйрат'е навънка. (Фращ, Мег,
Сяр) Тё са врйт', врит' л'удйё инсАна. (tpn, Гюм) Има. хА. То йма хилсди
л'удё йма. (Дем, Кс) Нёма л'удйё вёйкё.(Срж, Гюм) Л'уди. л'уди. (Рус, Дим)
(Мерт, Сяр).
люлка л'улк#, л'ул'ки ж. 1. Легло, приспособено за люлеене на псленачс.
(Фращ. Мет, Сяр) 2. Платнсна носилка, конто се използва за пренасяне на
мал к о дете. Има тъч'ёна л'улка йма и ш'ъ си к!ад'ё д'Ат'ету; ТА л'ул'ката^
с^трй нудги, дърн'с с трй нудги. цап'ё ги кАзвът тййъ. (Вол, Драм).
люлям се л'ул'ъм'р съ несв. Люлея се. Л'ул'ки прАайм'? дъ съл'ул'ъм'^.
169
(Фращ. Сяр).
лют л'ута прил. Отровен. Пила Н'ёда сндш'на йудда, тъ испйла л'ута
змййъ. (ГБр, Сяр).
ля лё, лё част. Его, его на. Ала агй пдчнё ут тйм натдрё и лё Мдчурё,
Чёпинци. (Дем, Кс) Лё, ниш. ёдйн пакёт жигйри, икй бучук ёврд. (АК, Дим)
Ам йё лё и туф. Лё итуф ней наша кйшта пак. (Сар. Кс) Т’е ле граница™
лё йё. ле айтус. (Кез, Гюм) Слёнитё айтус лс. (ГД. Дим) Ле гу инам. (Мхр.
Гюм).
ляв лёф. лёва прил. Ляв. Рудазём, Лёва сдйка, Магйлица, Смдлён. (Дем,
Кс) Има по г од лёва стрйна. (Мус, Кс) • Лёва сдйка — Название на с. Лява
усойка, Рудох
лято л'етдгу, л'етдту, л'ётуну, лётата ср. Ля го. И ирис тувй вр'ём'е на
л'етдту в'ёйк'с н$ IГётрув^д'ён' пдчнув'ам'е ла ги ж'ён'см'?. (Мерг, Сяр) Ха,
л'ётуну йё въс Кйсъм. (Хсб. Гюм) Л'етдту тук си л'ёж'а. (Фращ, Мст, Сяр)
И вдрвё лёта га. (1Ъ, Кс).
магазинджия магазжййёта м. Магазинер. Йс сам нё магазжййёта бе.
(Рус, Дим).
мага ре магйрё, магйрё та ср. Maia ре. А нё смё ас магйрёта и йёйтус
ас магйрёта у ради. (Чка, Гюм) Магйрёта, свйнёта. (Срж, Гюм) Магйрёта
варвёа. (ХВ. Гюм) Матарё ал' нёма? (Рус. Дим).
магданоз майдандс, майдашдс' м. Магданоз. (Фращ. Мст, Сяр) (Плев.
Драм).
материя маг'ерййа ж. Гостилница. Има и густйлниц# маг'ерййа, й?д1>т
с'акъкви рдивй. (Вол. Драм).
мадан мад'ён', мадён' м. Рудник. Маден кйк зувётё вйё д'ёт пуд земёса
маден', дулките рйбутёт? (Лъд, Кс) Од и да зйма г'ун'дёлйк' аф мад'ёнёт.
(Хсб, Гюм) Имелу фуру н ейтйм, мадён', мадён'. (Мен, Кс).
мадем мйдём нареч. Изглсжда, разбира се. [Да нематтт вотрешни?]
Мадём йймам. (Кез, Гюм).
мажа се мйжёт са нссв. Избивам се, унищожавам се с някого. Ёйси нй,
мажетса, чукатса, бу сат'тё кой? (ЧМ, Дим).
мажа мйж'а, мйжам, мйжёт, мйжёа, мазали са, мазали нссв. 1. Намазвам,
украсявам с козметика. Тё ли вйдиш, мйжёт ги, мйжёт ги с бёлинё. (Мхр,
Гюм) 2. Измазвам с мазилка. И мйжам ейчку, ( Мус. Кс) (Плев, Драм) 3.
Избивам, унищожавам. Кдмиги де булгйретё мйзали, мйзали ейтус турцетё,
нйште пумйци. (Чка, Гюм) Тд уд напрёш дёту фатёа, тй йи кладёа на..., тй
йи мйжёа. (ХВ. Гюм) Атй с* душлдлуд'ётги мйзали. (Хсб, Гюм) Мйзали са.
(Ерп, Гюм).
мазан мйзан прил. Тормозсн, измъчван. Мйзан, примйзан инсйн айтус.
(Иср, Кс).
маэол маз&тё м. Мазол. Да йма мазо.тё. (Меж, Гюм).
майка мййка, майка, мййката. мййу ж. 1. Майка. О мййу, пъ удт' ни нЪ
пути'тътда йд'ем да вйдим тйм къкуд става пйк. (11лсв, Драм) Чуйёутмййка
170
му, бубййка му, ама тд си р 'ука тьй. (Мхр, 1 юм) Ут тйм йё мдйе стара мййка.
(Кет, Кс) Йи байку йймаш, йи майка? (Ббл, Дим) Мдми, майка, зётйёту.
(Ери, Гюм) Мдйна майка йма браг. (Мус, Кс) Мдйта майка кйзвашё. (Чка,
Гюм) Майкага му с душ тй. (Меж, Гюм) 2. Извор. Айнва ейтам йс майкага.
излйза вудана, та ут там варвй на бйнинё. (Лъд. К с) (ILicb, Драм) • стйра
майка — Баба, майка на родится.
майстор мйстур, мйстурё м. Майстор. А, йма. йма бё, йма си мйстурё
и тува. ама рйбатёт наддлу, ф касабйна. (Дем, Кс) И мйстурет'с ут тйм ту
стдрио; Ала сё нё сам мйстур. (Шех, Мус) Ам мастурс бё. (Кюс, Дим).
маячин мййчина прил. Маячин. Тр'йва за мййчина душа. (Мерт, Сяр) •
за майчина душа — За иомен на майкага.
Маказа Макйзенё м. Название на граничен проход в Източните Родопи,
на границата с Гърция. А г тйм напрйву йма анндк пдт' на Макйзенё. (Срж,
Гюм).
махина мйкина, махина, макйнаеа. макйната ж. 1. Машина. Айнйм
агй пдйетё, там удддл ййма на дирёк мйкина, мйкина ййма. (Мес, Дим)
Макйната утишлй да йштё пйтёт рйлка и нарка йма ли. (Къз, Гюм) Йс
имех и тукана бйл'лё макйнаеа. (Члб, Гюм) И шё зёмё макйната. (ГБ, Кс)
2. Автомобил. Тутйс кдй ту ййма кабайт', йс штё ттлатйш. йс ште на мйкина
да пддёш. (ГД. Дим) Йа зёх с'й мйкина. (Кюс, Дим) • бйл'лё макйнаеа —
Балираща машина. • на мйкина да нддам — Да мс арсстуват.
максур максур'а м. Опаковка тютюн за про дамба от производится на
търговец. Ш'а з'ёмат адйн-два максур'а. (Вол, Драм).
махсус мдксус, мйксус, масус нареч. 1. Специално. Уд'ёл ну „с и и нссака
е пйстр\‘н. мйен и такй мйксус с напрйв'ен за бйн'а. (Вол, Драм) Аскёрёг
платй мйксус, й, та пйшё за пумйцинё. (Мхр, Гюм) 2. Нарочно. Ха, душлй
бса мйксус да сёдЧт, йма иэбётаа. (ГД, Дим) Тё ту мдксус тур'дт. (ГБ, Кс)
Мйсус сам длил. (Хеб, Гюм).
мал мйлат, мйла, мйли м. Добитьк. Сётнё ут малат кралйт, тйбё
прудйват сётнё бултйретё. (Рус, Дим) И дра, и мйли, и сёкуф йёмйш рйда.
(Гер, Гюм) И да г'ддаш мйла. мйла да йма. (Срж, Гюм).
маламотя матамдтёт несв. Говоря неясно, ломотя. Т'ё и итус ймаг, итус
думёт, маламдтёт. (Мхр, Гюм).
малечко срв. малко м'ёчку; мйличку нареч. Малко. Тд йё м'ёчку нйми
бё, ёйтус, уртй арманй. (Меж, Гюм) С мйличку парй да рйбути. (Дем, Кс).
малешко срв. малко мушка, мйшку нареч. Малко. Хййир бё, чйсту
мйшку писан йма бё; То мйшку йё.(Гер, I юм) Да с тй мушка с'ётамё. (Меж,
Гюм).
малепгък срв. малък мйшёк, мйл'еш'к^, мйшко, мушку, мй.т'чку, мйшку;
мишки, мйш'ки, мйшкисё npiL’i. 1. Мъничък. Ам т'й б'ёш'т; мйл'ш'ка тутйва,
мйл *еш'ка; Йй п.квд май i, д 'ё ту уелй та т, д 'ёту закдл 'ува т мйш 'ки ййр 'етйнки.
у^т'йй искйруват. (Вол, Драм) Гйсвй сё мушку фидйн'чё, куттёту, кунёту аф
171
касабдта. (Гер. 1 юм) Какшё ёмАлку? Тва нё мАшку; какшс са мАшку ? (Дем,
Кс) УрАнио, УрАнио. Длёгу, амА мушку йё. (Кюс, Дим) Нема са мАхкатё на
мйшкисё. (Кез, Гюм) Уд мишку, тдуд мишки са. (ЧМ, Дим) Зглсваса мушку
г'д йё. (Паш, Кс) A-а. тд пак мушку си. (Коз, К с) О.х, тй си машёк бё! (Меж,
Гюм) МАл'чку села йё. (I1III, Кс) 2. Малы на възраст. Аднд мут'ку тёлё,
мйшко тёлё. (Мус, Кс) Дйри мушку. (Кюс. Дим) То мушку. (Хсб. Гюм).
малилинко малилйнку нареч. Мъничко. Нд-малилйнку, пърй н'ёмъхъ
иАшт'с мАки, тАткув'?. (Фращ, Сяр).
малилйнък мАлилинки прил. Мъничы. Нъ куч'ртЪть прА^йм'р мАл'ки
л'Апчитъ, йнъкви мАлилинки ни праайм'?; Куч'ешки л'Ап ут трйци. (Фращ,
Сяр).
малина малйни ж. Малина. Глёдъм тАмъкъ мндгу малйни. (Фращ, Мег,
Сяр).
малко малку, мАфко, мАфку нареч. Малко. МАфко шс върёт' нах к'ёна
йдат. (IIIII. Кс) Нёма, мАфку парй дАват. (Дем, Кс) Йа-а, мАлку, мърва.
(Рус, Дим).
малкочко мАл кучку нареч. Мъничко. Ну мАлкучку ни пйше и та м инёс
каури, а? (Хеб, Гюм).
малле срв. малко мАл'ле, мАл'лё нареч. Малко. Гул'Аму; ам кАк. Д'вс
хил'Ади и пул'вйна йма и пАк и мАл'ле дй ти рукам, пул'вйна хил'Ада йма.
(Паш, Кс) Нё гАлёт, Ама замАнла вАштё пумАци. тъй чуемё. са мАл'лё. (Чка,
Гюм) Има ё-е-ей мАл'лё, бёшё дн беш сёнё бёшё напрёш. (Мхр, Гюм) Зат
скАпу мАл'лё, икй ёврд стана и тд. (АК, Дим) Нё йё блйзё, амА мАл'лёса дди.
(Чпк. Гюм).
малце срв. малко мАлцё нареч. Малко. Ештё мАлцё, ёштё. (Люл, Кс).
малчил ма!чй1 м. Название на м. февруари. Ма1чй! - мАл'кийа м'ёс'ец'
гузув'ём'р. (Плев, Драм).
малы ма1къта, мАфку прил. Малы. Има адндмумйч'с нАй-ма1къга - т'а
йддн със н'ёк. (ГЬр, Сяр) МАфку мёсту. (Ерп, Гюм).
манал мънАл' м. Свстилник. Имаш'с напр'ёш' - ёй на стАри гудйни, $нй
кугу мънАл'с, клАвъйа бдрна и св'ёт'ейа; Анд мънАл' ж'ёл'рэр ас^трй идти,
тдт'ску виедку; И св'ёт'ейа тйе стАриг'с гудйн'е ъс' будрна на мънал'ст'с-
(Вол, Драм).
манаха мьнаху. манаха. мАнаху нареч. 1. Папълно, изцяло. Тд дти мАнаха
набйха л'удётенаддлу. (Сар, Кс)2. Съвсем. Отблйзё мАнаху, та бчйзё йёце;
Как вйкатё бе, мАнаху стАрцё йёца зафАтат. (Вьл, Кс) А л'у мънаху духудат.
(Сар, Кс).
мангал маш Ал м. Желязпа съдина за въглища, с конто се отоплява гьща.
Мангал, мангАл, нёмау нАм. (Хсб, Гюм).
манган мАшъл' м. Уред за обработка на памук. И с'ётн'с ^днд мАнгъл'.
нййс мангл'^ им'Айт'р тАм - мънтанйсайм'ё ту. (Плев, Драм).
манганисам мънганйсайм'ё несв. Обработвам памук със специален
уред - манган. И с'ётн'р рднд мАнгъл*, нйй<; мАнтл'( им'Айт'р тАм -
172
мъшанйеайм'ё гу. К/авъм'е тъкА пу мАлку, въртйм, пум Алку, пумАлку -
с'Ам'сту излйза. (Плев, Драм).
мандалка мАнд#1ка ж. Приспособление за затваряне на врата. (Плев,
Драм).
манджа манджътъ, мАнци ж. Манджа. Тъкй стъ напрАим курбйн' п'ёт'
къзйн'с мАнци. (Плев, Драм) Дур дъ стАни мАнджътъ дъ ккеннм мА1ку.
(Фращ, Сяр).
мани мАни мест. Няхой. Ей мА ни би такъм УлАнда бйёт. (Меж, Гюм).
маниха мънйк\ ж. Дантелен маншет на ръкава. Нъ ръкйт'с к1АаЬм'^
мънйк'р пл'ёт'сни. (Фращ, Сяр).
марабовам се мараббвам са несв. Сражавам се, вою вам. Нугаф сА са
бАхтали, мараббвали. (Лъд, Кс).
марангоз марангбем. Майстор дърводелец. А, марангбе. (Ерп, Гюм).
марсах марсакм. Мархуч. МарсАци, маркуч изсмс. (Мер, Паш. Кс).
марта марта ж Название на месеп март, (Плев, Драм).
мартсница мар г'спица ж. Название на първия ден на м. март. (Плев,
Драм).
марулха мару!киж. Марулха. (Фращ, Мет, Сяр).
масал мае Ал, маеАлё, мъсАл'$ м. Разхаз за забавна случка, шега.
Бруцкйт'^ мьейл'? ги н'ёма на другу м'Асту. (ГЬр, Сяр) Ад'йн масАл. Н'ё
гу вйкаме масал. (Мус, Кс) Мнбгу масАлё знайиш ти. (Кюс, Aust).
масло мАс!у, масла, мАслу, маслбту ср. Масло. MAdy - тбй кътб стъ гу
бъркып' тъкА стъ фАтиш' - на кука си излйз$ тбй. (Плев, Драм) Сйрин'р и
маслу искАрувьхъ ут мл 'Акуту. (Фращ, Сяр) Вйкаме зАбсла, кавурдйсва са
маслбту. (ГД, Дим) За мА ела. (Хеб, Гюм).
масраф масраф м. Разноски, плащане. Ама бт' йё тб, тб и твА маерАф.
пу итука парй. (Бал, Гюм).
масурка мъсуркъ ж. Част на совалката на стана, масур. Ми фърл 'Ачкъ
ймъми, масурк'и ймъми. Има н'Аку дъру, тъкА прудупч'увъми и мъсуркъ съ
кАзвъ. Ут ка1амуд'а. Едйн кълъмут* ймъ диб'ё1у. Утвъргъ ут н'ёту, т'А йр
мъсуркъ, кълъмут'. (Плев, Драм).
матара матара ж. Манерка. НАнъ1ни ми бокала убда и н'Аква мА тара ку
йма клАй. (Вол, Драм).
материал матриййли м. Материал. Чи йма ли матрийАли? (Мхр. Гюм).
матруна матрун'^ж. Вид едра круша. (Фращ. Мст, Сяр).
мафа мафъ ж. Дървен сандък за товарене на багаж на добиты. (Фращ,
Мст. Сяр).
мафаза мафазАж. Затваряне и мъчение в затвор. A-а, нёма бййене. УнАн,
тб на бййё. АгА гу з'А.мё, мафаза гу прАви. (Къз, Гюм).
махала маалб, маалА, махлб, Maha.Ti,Ta, маа.1й. махлЪ ж. Махала, част
от селище. Има п'ёш'тув’ё^см пАл'ат, събйрат са ейчкит'е, майал1,та са
събз/ра. (Вол, Драм) Вбдана йё засурнала дур ду другана маалА. (Лъд, К с)
Аф чётрите маалй си сёдй, инсАнё йма. (Срж, Гюм) Та нт'стъ си прАвъй#
173
тйм пу маЬа.тъга. (ГЬр. Сяр) Аф цела маалй чёгри-пст' с'урйи. (ЧМ. Дим)
Млдгу махлЬ йё, пдрснату йё. (Син, Кс) Хо, ат туй йма аднд махлд. (11111,
Кс) А, й-ха, маалд йё. (Сдн, Кс).
махалица маалйцаж. Махаличка. Микрдс, тд йё К'ёхрос. маалйца. (АК,
Дим).
махалка майл'ки ж. Царсвичсн кочан със зърна. Майл'ки смё йёли и
жё.та т. (Ч лб. Гюм).
махам мйЬам'е несв. Преда на мотовилка. Пък гй зъ ч'урйп'р гъкй гу
майам V. Мйбам 'ё~гу кутй зъ ч 'урйп\\ Кутй за гьч 'ён'с - пр ёд'йбм 'р, пък кутй
за цурйп'$ - майайамё^у. (Плев, Драм).
махкам се махкатё са. мйхкай са нссв. 1. Махам се. Бс. вйкам. мйхкай
саут тука. (Хеб, Гюм) 2. Отрав ям се в друга посока, отбивам се. Нема са
махкатё на мйшкисё. (Кез, Гюм).
махна се мйхнитё са св. Отбия се. Махисте са нах кавёта, пдетуйтё
айтука, йспийтё нёкна, мйхнитё са. (Чпк, Гюм) Ам вё к'ёна йдитё, й на
Челёбй шё са мйхнитё. (Кез, Гюм).
махнат мйнат прич. Дошъл, отбил сс. Гй си манат с'ё. На нйшту сёлу си
манат. (Хеб, Гюм).
мачкам мачка несв. Тормозя, притеснявам малцинство. Ас икунумййёга
таудбйвё, мачка та. (ХВ. Гюм).
мащам срв. махам мйш'там'с не св. Махам. 1 Гьк с1амьт$ - мйш'там'с йа
с1амъта устйнува саму зърну. (Плев, Драм).
мащеха мъш'ч'еъ ж. Мащеха. Мъш'ч'еъ - н'ё„им„йр йс'мййка. (Мерт,
Сяр).
мая мътп>. майъ ж. 1. Мая за подсирване на мляко. Ам ейр'ен'ёту ш'а
ту нсцъркаш' мл'йкуту ш'ъ йма муйъ; Йа тъквд майъ д'ёту уелйтрт, д'ёту
закдл'уватмйш'ки йар 'етйнки,у„т'йй искйруват. (Вол. Драм) 2. Първо мляко
след раждапе; коластра. Мл'йчнъгъ крйвъ първу ймъ мъйЬ. (Мерт, Сяр).
ме мъ мест. Кратка форма за вин. над. на лич. мест, за 1 л. ед. ч. аз -
ме. Кажи, бйбу тузй. кажи бйбу нузй. С'ё мъ пйгъши. (Плев, Драм).
мевлйт мевлйт', мёвлйт, мёвлйт' м. Помен, мюсюлмански религиозен
обред. Сигй пак на мёвлйта кдйту вйди да бёта. (Хеб, I юм) Афузё там пёййа
мевлйт'на туй сёлу. (Къз, Гюм) На мёвлйт'утйдаа. (Гер, Гюм).
мегдан мёйдйн' м. Възможност. Аку йймаш мёйдйн'; Аку йймё мёйдйн'
д'смёк'. (Мхр, Гюм).
мед мстм. Пчелен мед. Нурдйвашё мет. (Рус, Дим).
меджбур мсджбур прил. Неотговорен, неангажиран с конкретна задача.
Йй сам меджбур. (ХВ, Гюм).
меджлис мсжил'йс м. Общински съвст. Парламент н'ё гу вйкаме
айт'уванака мсжил'йс ту вйкаме. (Лъд. Кс).
медресе медрёсё ср. Мюсюлманско училище. Йёйгусудайс йё имёлу,
медрёсё. (Гер, Гюм).
174
межовам меж'двам нссв. Помарам, участвам в колективен труд в помоги
на някого. (Плев, Драм).
мезар мезАр', мёзареген. Гроб. Шё м' натудйтё мезАр'. (Лъд, Кс) Ёйтус
са мёзАретё. (Мхр, Гюм).
мезарлъчка мезарл Ъчкинё ж. Гробчс. МезарлЪчкинё ейнвАнака са
стурани ейнакд. (Лъд, Кс).
мезарче мёзАрчё ср. Гробчс. Има ейтува кату мёзАр чёта. (Лъд, Кс).
мейлет мейлётм. Желание, нагласа. Нёмаш ей сак д, мейле тда рАбутиш?
(Меж, Гюм).
мек м'ёку прил. Мек. Тъ ч'е aia пдчни в'ёйч'с дъ съ счвърст'н т'ут'ун'р,
з 'ёми ли в 'ёйч'с да зазимй, вр 'ем'ёту дъ убърн 'р, в 'ёйч'с м'ёку, кйк зъ кАзва у
Димитр'уф д'ён' с'ётн'е. (Вол, Драм) Тд млдгу м'ёку. (Лъд. Кс).
мелене мёлёне ср. Мелене. Дудёли аф нАшна вуд'ёнца за мёлёне. (Хеб,
Гюм).
мслептник мёлёшник м. 1. Мелница. Тд з гу лё ёйгёй запдмннлу йённА
вудёнйца, мёлёшник, кАк лй гу вйкатё? (Гер, Гюм) 2. Мелничка в стомах на
птица. Тай, тай, тд гу и н'ё ей гей вйкаме, мёлёшникат. (Гер, Гюм).
мелеппгица мёлёшницё ж. Мелница. Тёут тука стдрили мндгу вудёнйци,
мёлёшницё. (Гер, Гюм).
мелница м'ёл'ницъ, мёл'ницата ж. Мелница. Сусам'е гу м'ёлим'е с аднА
м'ёл'ницъ. (Плев, Драм) И мёл'ницата занечёт^на. (ТМ. Дим).
меля м'елй, м'ёлим'е, мёлём, м'Ал'ат, м'сл'ъг, м'ёл'ехм'?, мёлехме, млёа
несв. Меля. ДА гу мёлёхме нёгу и йёдёхмё нёгу; Ан нА вудёнйца за къшин'
нАл' йё .млёа, пък йёзън ддёх.мё на Кдздерё. (Члб, Гюм) На тёа рашнйци.
рашнйци йё арАпка мёлём. Мёлём. Вудёнйци. рашнйци ги зувёмё. (Гер,
Гюм) Мисйр'е гу бир'Ахм'е, урдн*увъхм'е гу, м'ёл'ехм'е^гу нъ худ'енйцътъ.
(Фращ. Сяр) Сусамгу м'ёлим'е с аднА м'ёл'ницъ. (Плев, Драм) Ки си
игрАй^Ьа ца1 д'ён' да м'Ал'ат. (Мерт, Сяр) Тйй$ си нър'ед'Авът, нцду
м'сл'Ът. (ГБр, Сяр) Въфрдм'ел' съ м'елй и шик'ёр'. (Фращ, Мст, Сяр).
мемлекет мемлёкёт' м. Роден край, страна. АйгвА нАшёт мемлёкёт'
ёйтАмрАбутимё нёйё. (Гер, Гюм).
мендебур мен'дебурё м. Лъжец, измамник. /V си с мсн'дсбурё, ёпт'ён
гу, фазлА гу прАвёт. (Члб, Гюм).
мендебурин срв. мендебур мин'дёбурин м. Лъжец. измамник. АмА йен
мин'дёбурин йунАништёсу разй не дуда. (Члб, Гюм).
мендиз мен'дйзёт м. Инженер. Терманййё пак мёри. мен'дйзёт. (ХВ,
Гюм).
мене м'ён'е, мдне, мднё, мАне, мАнё, мёне. мёнё, мен' мест. 1. Пълна
форма за вин. пад. на лич. мест, за 1 л. ед. ч. аз - мене. За мАне си йен' йё
инАспо-хубаву итАм. (Мхр. I юм) ХАйдё ас мАнё да пддсмё на вдлта. (Кюс,
Дим) Тё ма рукаа мАнё; И мднё страх. (Меж, Гюм) Стъ устър'Аиш' къту
м'ён'е. (Плев. Драм) Врит', врит' пузнАват мАнё. (Рус, Дим) ЙА дъ ти кАж'ъ
зъ м'ён'е. (Фращ, Сяр) Мднё сё ше уткАратё. (Коз, Кс) Уд мАнё пд знАйё.
175
(Гер, Гюм) 2. Пълна форма за дат. пад. па лич. мест, за 1 л. ед. ч. аз -
на мене. СУ, вёлй, гой знайёмйнё какнй вйкат. (ГД Дим) Мйнё нёмдй дйва
акъл, дй в' дала парй. (Рус, Дим) А ми дйва г тйе мёне, дт' сам бдлну. (Мус,
Кс) Мён' бе жёната бдлна. Еминё. (Шех, Кс) Ией ей са саму мёнё. (Меж,
Гюм) Моне йё. (Хсб, Гюм).
меняна м 'ёници ж. Приспособление за обработка на лен. Ш’ та на пран ш'
дв'ё м'ёници. (IЪр, Сяр).
мснковски мён куска прил. Който е от с. Менково, Ксантийско. Ейтус
уддл са збйрат Мёнкускана река и Шейнскаса са збйрат. (Шех, Лъд. Кс) •
Мёнку ска река — Название на реката, коя го теме през с. Менково, Ксант.
ментинка мён'тинка ж. Ментов бонбон. З'дмиаднд мён 'тинка да кбениш.
(Паш, Кс).
меня се мёнймё са несв. Сменям се с някого. А. мёнймё са, йма тоутйдё.
(Чка, Гюм).
мепя менй, мёнй, менёт, мён'Тг, мёнйл йё, мснйлу йё несв. 1. Смепям,
променям. Тйм да гй кърстёт, да гй, ймётата им мён'ът. (Ерп, Гюм) А.
бйхтаду ги йё, ймёгата нй йё мёнйлу. (Кюс. Дим) Нё ми гу йё мёнйл; То мёнй
ймётата. (Хеб, Гюм) Да бахтё, хй, ймёта да мёнй. (Члб, Гюм) 2. Сменям,
разменам. Че гй йи менёт агуптесё. шпанетё бс. (Хсб, Гюм).
меркес мёрк'ёс м. Управление, управа. То сёк мёрк'ёс т'урл'у. (Мхр.
Гюм).
.мерник м'йрник м. Мерник - част на пушката. (Мерт, Сяр).
мерудия ми руд'ё, мирудйиж. Мерудия, растителпа подправка за ястия.
С'ёкаку клйвът фн'ётр'с мируд'ё. (Вол. Драл») Мирудйи си рйзни ймъй йй.
(ГБр, Сяр).
меря мёрёт нссв. Меря, измервам. Д'у го мёрёт. (Дем, Кс).
месал м'рейл', ми cal м. 1. Кърпа, която сс постила за хранено. (Плев,
Драм, Мег, Сяр) 2. Кърпа, с която се покрива изпечепият хляб. Нъпрйайм'^
широк миейл'ас нуш'квъш бурабйр'. (Плев, Драм, Мст, Сяр).
меселя мес^лё ж. Пр и газка. За т'иг'ун' д'ёт йам мес\'лё. дават пйрим.
(Меж, Гюм) Тйй са думишё ф алий, ра, дёмёк мес^лё. (Члб, Гюм).
месец м'с*с\‘ц, мёс^ц, м'сс'соЪ, мёсёцйн, м'йс'еца, м'ёс'еца м. Месец.
Двй-трй м'йс'еца гдтв'$йм'р свйдбф $днд вр'йм'р; За едйн' м'йс'ец ги з'ёва;
д'ёв'ет м'йс\‘цъ. (Мерт, Сяр) Нскава мёс^ц. Кйк гу вйкатс месяце с вё?;
За адйн мёсёц спйрам; Алгъ йус еврд на месёцйн. (Мус, Кс) Ч'енйцага йа
с'ёйувйм'е д$ кйжим'с къмуктудмри м'ёс'^ц нйй-късну. (Мерт, Сяр) С'й тук
нъ два itLth зймът пърй нъ м'сс'снъ и пйк н'амът пърй. (11лсв, Драл») Ндсд\'
гу напрйихм'^ сл'стдвй-трй м'ёс'ецд гуд'ймъ ръкййъ. (Фращ, Сяр).
мссечина месёчйна, месёчйна га, месёчйни ж. Месец, сбор от дни при
календарно броснс. Биркйч месёчйни ййма, душлд бё вйшу йёднд рейс
гулёму; То йёштё азнй месёчйна с'ётнё ш ей рас техн й. (ГД, Дим) С'ё,
с'ё, днёска кдлку йё месёчйнага?; Д'ве хи.те ди йёвру зйма на месёчйна та.
176
(Рус, Дим) На анна мессчйна дйва икй йуз невро. (Меж, Гюм) Йа, хА. шее
месёчйни, алгъ ан. (Члб, Гюм).
месечинка месёчйнка ж. Луна, месечина - гальовно. Месёчйнка. (Сар,
Кс).
месо м'ёсу, м'ёсу, мёсу, м'редту ср. Месо. Фъсул' свър'Авъхм'^ $дн1,
хАрку.мь. м'ёсу ^днъ хАркумъ. (Фращ, Сяр) М'ёсу тъка ннпрайм къту тук как
праит'с. (Плев, Драм) Аднд килд м'ёсу сёкйз йёврд. он йёврд. (Рус, Дим)
Фр'ёт м'редту ми гу ддкърай. (Фращ, Мег, Сяр) За мёсу прудАват. (ГД,
Дим) За м'есу бё. (Ш11. Кс) М’ёсу мджё. ( Меж. Гюм).
местенце мёсц? ср. Малко място. Йёла дй ти дам айс'у мест;, дА си
стдриш кАштата. (Къз, Гюм).
меся м'Асиш', м'ёсиш', м'Асим несв. Меся. Утрйн стъ стАним, стъ
утс'Аим брашндту, стъ студплим удда, стъ к1$д'ём' судл' и стъ гу м'Асим.
Д'ёту м'Асим л'Аба зймну вр'Ам'^; И ту г А стъ фАтим квасъ и стъ м'Асим
л'Абъ. (Плев, Драм) Тул'Ами нъш'кни дъ м'Асиш' дв'ё г'еник'ё, трй г'еник'ё
брАш'ну, л'Ап дъ зъм'Асиш'. (Вол, Драм) Дъ м'ёсиш' л'Ап, п'етнАаст'р л'Абъ.
(Фращ, Сяр).
метла м'ётла ж. Метла. Дай м'етН>та да изм'ёта ддра. (Фращ, Мет,Сяр).
метка мётнам, мётнёш св. Хвърля семена, посея. Да ддём йё цАрёвица
да мётнам; Айей убаву чок айей, А гу мётнёш Мсмёт'; НАр 'вица бйрас шё м
мётнам. арАпка. (Члб, Гюм).
.мехкемет мехкёмёг' м. Административна сграда. Мехкёмёг' йма гам.
(Кез, Гюм).
мсхна мёхне нссв. Приличам. То мёхне чурёшё. На чурёшё мёхне. (Хеб,
Гюм).
мехрикосче мёрйкусчёта ср. Жител на с. Мехрикос, Гюм. Други, други
са мърва мёрйкусчёта. (Ббл, Дим).
мехтеп мех тёп м. Училище. Д'ве гудйни ддих на балгАрцку мех тёп. (Шех,
Кс).
мехур мъхуръ м. Плацента. Ур'ахм'с с п'схърА^ми, нас л'у съ пйкъм и
нимдъ дъ свЪрш'ъ и тАм ми съ пукнъ мъхуръ, мдмч'ету ыА ндс'рх. (Фращ,
Сяр).
меше мешё ср. Дъб. Ас меше, лёпра. (Срж, Гюм).
ми ми мест. 1. Кратка на форма на лич. мест, за 3 л. мн. ч. дат. над.
те - им. Вйд'уват г'е кинА мй си казал, иедлку си егдрил'. (Ерп, Гюм) ЙА ми
фарлйх тузй, дйплумата. (ХВ. Гюм) Лён агА пуйштат, л Ава ми. (Ббл, Дим)
ДА ми пёйё. хА. (Мус, Кс) 2. Кратка на форма на прит. мест, за 3 л. мн. ч.
дат. над. техен - им. Имй са запАлила кёшггаш. (Мус. Кс).
ми мйчаст. Недей. Еш'пулйнкъ, мй глёдъй; Мй тъ ъ стрАх. (Фращ, Сяр)
Мйут'увъй. ейнку. (Мерт. Сяр).
миджо мйджу, мйжу, мйжё, мйжёвещ' м. Чичо. Ни дАдаха ейнАм на
Аднрнё, на Арнаутлука мйжевенр. (Кез, Гюм) Вйкам: мйджу брё ела. (Шех,
177
Кс) Имёлуси гАм мйжу. (ХВ, Гюм) Айни, айни, мйджу. (Чка, Гюм) А. мижё.
(Гер, Гюм),
миджов мйжуф, мйжуви прил. Чичов, който е на по-голям брат. Мйжуви
мдмчёта йймам там. (Мес, Дим) Мйжуву мдмчё с. (Чай. Иср) • мйжуву
мдмчё — Племенник.
миджово срв. амиджово мйжуву ср. Братовчсд, дете на бащин брат.
Айнй йё сЛ мйжуву, дёсу пърён'му.мчё излёзё. (ЧМ, Дим).
мидюр мид'ур м. Управител на малко селище. Мид'урёс йё и кмётёг йё
хрисгийёнин. (Лъд Кс).
милет милёт', мил'лётётм. Народ. Бдлну йё за хубу милёт'. (Рус, Дим)
Айир, Айир, мил'лётет. (ХВ. Гюм).
миловам мил двъ нссв. Обичам, желая. Хдд'^т пу къш'пттда ми дАвът
бакшйш'. Пърй ми да в I, ha, кдй къкждту милдвъ. (Плев, Драм).
мина мйниш, ми н'ё, мйним'е. минь г, мин Ат св. 1. Мина, премина. И ш'ъ
мин ъ т пр не думА, пр 'с с къш' ти г V ш 'а си з 'ёма т йадиу. (Вол, Дра м) ЛейнАм
да шё мин Аг, Ейсёйка aia мйниш ут айтус. (Кез, Гюм) 2. Мина, отмина.
Пр'ёди Вудйци - КдлъдЪта са дуйудд'увъли караконджули, СурувАкд'сн',
ИвАн'д'ен', ама ш'тдм мин'ё Вудйци - спйрълй^съ. (Пэр, Сяр) 3. Прсведа,
прекарам. Прис ВАрдар да йа мйним'е. (Фращ, Мст, Сяр).
минавам минАвъ несв. Минавам, преминавам. ТАйъ нАш'гъ р'скА,
Бруцкъга утАм минАвъ. (ГБр. Сяр).
минаре минёрёт ж. Минарс. Шс минётё минёрёша. (Ш11. Кс).
минат срв. минал миндта прич. Преминал, отминал. То миндта рабата.
(Мус, Кс).
миндила мьндйлъ ж. Кърпа. Духдд'увъ нт, мдмчиту тАткуту. Сам
духдд'увъ ъс аднъ мьндйлъ ъс ъмйшстафйди, рвйт' и ръкййъ ъднд шиш'ъ;
ИунАкувыъ къш'гъ нъпрайвът пр'Апур -ёй туд1кувъ мъндй!а - шъмййъ нъ
туйАгъ. (Фращ, Сяр).
минзухар миндзувАрё м. Минзухар. И миндзувАрё йи. Тд миндзувАрё, тд
штс бё изл^л. (Сар, Кс).
миновам срв. минавам миндвам несв. Минавам, преминавам. Нёма а
миндваш; А Ас съм миндвал. (Дем, Кс).
Минчо Мйн'чум. Побълтарена форма от лично име Емин. Има ёйтука
йёнидут Капйн'ву, йённд Мин'чу. (Бал. Гюм).
мирисам срв. мириша чирйеа, мёрйеа несв. Мириша, издавам миризма.
Ду Сын'тага на градйна н'Аку дум А га си клАвъм'р, н'Аку краста вица, ей ни
пат1ъж'ан\‘ и крумйг' клАвъм'? и лук, лук!, с тувА д'ёту ми риса (Вол. Драм)
Вар дткацай, да вйдиш тд на каквд мёрйеа. (Члб, Гюм) Л./' мёрйеа на пумАк
бе?(Кюс, Дим).
мисир миейр, миейр', миейр'а, миейрйё, хшсйр'сту м. Царевица. И така
с'сйёЬм\‘ и жтггАга аф с'спт'ёври. Шь ж'ёйм'с мисттр'а, фасул' убйръм'? и
пдчнувъм 'р да с 'сйём'с пч'(;нйца; Миейр' с 'сём 'спруд 'Ат към апрйл'м 'сс'еп'.
(Вол, Драм) Миейр'призръкйт'рдъгу купАим, дъту с'ёйувъм'$, дъ гурдним;
178
Фъсул'а, мисйр'# с'ёйвът. (Фращ, Сяр) А мисйр'ету ги с'ёим'с към апрй!
м'ёс'егг; Мумч'^гат#, ни н'йети - б'ёлим'е мисйр'. (Мерт, Сяр) Д нък татку ту
събйрь с'см'рнй, ут сйч'кит'р с'^м'^нй: фасул', грйй, жйту, мисйр'. (П>р,
Сяр) ИдйвъЬъ^ми жйту, уч'ум'ён', мисйр'. (Плев, Драм) Имёшё и мисйрйё,
башёк пусёли. (Къз, Гюм) Исой мисйр сиди игу на. (Мен, К с) Хй, вйш и
мисйр. (Кюс, Дим).
мисирсн мисйр'сну прил. Царевичен. Сйнувайм'^ мй1ку мисйр'сну
брйшну, мй!ку йармй - йрдЪт. (Плев, Драм) • мисйр'сну брйшну —
Царевично брашно.
миг мйсн прим. Мит. Флйват ъф мурёту, пл'уват ъф мур'ёту ама йма
пйсруудда. чйстаудда. уд'ёлну^си и пёсакй с пйстр'дн, мйсн. (Вол, Драм).
миялник миййл'ник м. Мивка. (Фращ, Мег, Сяр).
млад млйди. млйдъ м. 2. В мн. - младежи. Нйштё млйди врит' са
избегал и на увъга. (Чка, Гюм) В мн. - младежи. Тё йс нйштё млйдъ нё
рйчёт г 'и г 'ун'. (111 11, Кс).
млад млйдъ прил. 1. Млад. Нё, нё, те со млйдъ. (Коз, Кс) Млад. Дстётс
.млйдъ нах вон рйбатёт; Вы стё млйдъ. (Коз, Кс).
млад еж младештъ ж. Млади хора. Тука младсштЪ с'а наддл рйботёт.
(Дем, Кс).
младеж младёжёт м. Млади хора. Те ни уетйнаха, млйднтё и аби ха.
Младёжёт набйха. (Въл, Кс).
младичък млйтку прил. Младичък. Е, nd-млйтку, ё-ё-ё. (Меж, Гюм).
младо млйдуну ср. Млади хора. Тё са ни бдрёт за тёбё. Тё са бдрёт за
млйдуну. (Сдн. Кс).
млечен мл'йчнъ прил. Млечен. Мл'йчнътъ грань гтърву ймъ мъйъ.
(Мерт, Сяр).
млечка мл'ё чка ж. Билка, с чийто сок тровят рйба при риболов. И за
мл'ёчка. Тд гу и н'ё ёнйй завёмё. (Хсб, Гюм).
мляко мл'йку, мл'ёку, млеку, мл'йкуту, млекдту ср. Мляко. Ш'а
исцъркаш' мл'йкуту; Ш'а разбъркаш' мл'скд, ш'а разбъркаш' сйр'рг'$ и
ш'а нал'йваш' пул'ёк. (Вол, Драм) Крйва си им'йЬм'р, дуйм'е^си крйвата,
пйЙ1'м'ё„си мл'йку, квйсим'с^си мл'йкуту. (Плев, Драм) Чдкда йёдётё хлёп,
млёку, лёй да зёмстё. (Къз, Гюм) Мл'йку и ейр'ен'^ ни са ад'ё. (Мерт, Сяр)
Си ту надрубй нвй мл'ёту. (Фращ, Мст, Сяр) А млекдту джйба зймат. (Рус,
Дим) Да йма за млёку. (Меж, Гюм) Мт'йкудуйм. (Фращ, Сяр).
много м!дгу, млдту, мндгу нареч. Много. Ймъши млдгу въ1ни аф нйш'т'с
м'ссгй млдгу; Н'йкви д'ёту ймаг нд-м1дгу стйи ймат йл'абна сгййа. нък нйй
н'ёмаНм'р гъкйва. (Плев, Драм) Пд-млдгу апот'йк гу вйкат; Плйтаа млдгу;
Има млдгу махалй, млдгу селй. (Мус, Кс) Флйзат пу ай тус уфчёрр млдгу
флйзат. (Мес, Дим) Сётнё тука натйк ййма млдгу п'ёрки. (1Д, Дим) Ал®
йштат и пд-млдгу да стдрёт. (Хсб, Гюм) То йёръ ййма и остйвсни млдгу.
(Кез, Гюм) От' ма, вйка, млдгурукут. (Шех, Кс) Иуруклёр йма млдгу инсйн.
179
(Рус. Дим) Тд йё распърснату мндгу. (ЧМ. Дим) Млдгу махлъ йё пдрснату.
(Син, Кс) Млдгу на н'инйвиди. (Лъд, Кс) Млдгу йё. (Наш, Кс).
многози срв. много млдзиш нареч. Многократно. Дуйлё млдзиш. (Коз,
Кс).
множко срв. много млдчко нареч. Множко. Нё, то бёше байа млдчку.
(Въл, Кс).
мнози срв. мнозинв w/дзи. мндзи мест. Много хора. Нд-млдзи... ут
ей туф. сслата, утйдаа нах касабъта. (Дем, Кс) А. йма мндзи йма. (Въл, Кс).
мнозина млаайна млузйна мест. Много хора. Итуй аф нашеу сёлу са
млачйна, ждеа град'дт гула (ГБ, Кс) Сами си, млузйна дуудаа, млузйна.
(Чка. Гюм).
мога мда, мдгам, мдгъ.м, мджём, мдйём, мот, мом, моиш, мош. мдйжё,
мдйё, мджемё, мош, монте, муже, муж II несв. Мога. Ч'ёкъ! първата д$ му
ум'ёси гакьф д'ён. да му нъйрйни вуйнъта, ни мужГъ дъ ум'ёси; И'е^мдгъм,
ж'ёно, да гл'ёдъм. (Фращ, Мет, Сяр) Ал'бёт мдйём да знййё ингилйскум,
мдйём да знййё йи аламйнскум; A-а, на мдйжё дй му нййё крййён; Мдгам,
мдгам. (Мхр, Гюм) Ама айтйм на вдтрё нё не мдш д' ийдимё; Ама вдтрё
нё на мдм ла дди.мё; На мдш дй гу вйш д'ё йё. (Кез, Гюм) Пу бензинйзику
гас ни мдш на; Турску мдг да пёйё йи арйпску мдг да пёйё.м. (Меж, Гюм)
С'е нёку ку дуйдатё, шё /и кажем, йма с'ё ни мдм й са сёт', бдлну сам. (Бал.
Гюм) Гй ни мдиш пузнйва; Йё на мджём; Да мдш да клаваш карта; Йё не
мдм. (Хеб, Гюм) За нвй мётнаха гу зймну врёме й ни муже да стйнё хубаву.
(Лъд, Кс) Сё аз българетё дсмёк, ас българетё мош, амй ашём. (Гер, Гюм)
Куйт да мджемё и сй раскунйвашё йи. (ХВ, Гюм) А, мда ги кйжё он ёврд.
(Мус, Кс) Приз Алмалъ на мдите. (Въл, Кс) А. на мдйё!{Чпк, Гюм).
модистра мудйстръ ж. Модна гъща, шивашко ателие. Н'йкуйъ мудйстръ
дъ шййъ, дъ сигърдсвъм. (Фращ, Сяр).
мой мой, мдйу, мой г, мот, мдйна, мдйса мест. Мой. Мдйна жёна, йку
нд-гулёма; Дйй мот кал'ём. (Мус, Кс) С'е мойт курём иейй, исай. исай и
какна? (Бал, Гюм) Мдйса йё сам йё глёвал. (Шех, Кс) Мой бубайку е айсвй.
(Лъд, Кс) Мдйу с. (Меж, Гюм).
молив мулйвъ м. Молив. Мулйвъ пйднъ. (Фращ, Сяр).
мома мдма, мдма, мома, мудмъ, мудма, мумй, мдмата, мдми, мудми,
мумй ж. 1. Мома. Мърйка ^гъ стйн'^, кйзува, мудмъ - на!; Събйрът съ
мудми нъ с'^д'йнък; Тймб'ёшиубич'ййъ - мудмч'егъгнйкъкнидуйудд'увъйа
у мудми г V; Сй ш'та Ьуддим'^, кйзкг, нйй(, а ма уд баба ни взгг.ма'м^; Сй.му
мумъта; И си м 'ён'рти си пуйът мудмит'т;. (I Ър. Сяр) Къл 'ёсувътдв'ё мудми
със ййбъл'ки тюкъш'тит'^;Дъ съ ч'увъш'дъ йдиш' мдмъ; Чётри мумйудд'ъг
мумйтд тйм, нив'йсгътъ; Мумйт '? утн'йкъд'( съ з'^мйли п'ёп'сл, ут н'ёш'т
тр'йбува да с п'^п'^лтЬ. (Фращ, Сяр) фднй мудма йма н'сд'тдз'ё ш'ейс'ё
чйфтъ н'урйп'е; Нъф събуп, събйрът съ у мудм'т'ё д'ёту й^ нив'йсгътъ.
(Плев, Драм) Ийс'ймай ш'ёс' мудми и адндмудмч'^; ^дн^гь^.ми дъш'г'ср'ъ
йма ч'ётри мудми. (Вол, Драм) Укрйли аднд мдма гдрцка; Ай гам хддёа, та
180
и рйпкаа мдмитё. (Шех, Мен, Кс) Ам ал) сам билй мдма; Мдма, мдма гй
бёх. (Cap, Кс) Ангус йма млдгу наши мдми. мдмчёта бскёр. (Мхр, Гюм)
Йа, стара мдма иедзём. фее к се ттрёимава. (Чпк, Гюм) Брё ш'ту с мдма
йубава. (Фращ, Мег, Сяр) Йё мумй штс. (ГБ, Кс) 2. Дете от женски пол,
дыцеря. Нйк мдма. Кйк ну му йё йймёну; Ат туй и момйна и мдекуну. (Мус,
Кс) Мдми йма, мдмчёта. Д'вс мдмчёта йма и д'вс мдми. (Ббл, Дим) Мдмчё
там бё и мумй ймам бё; Д'вс мдми. (Меж, I юм) На ёйн'уй сёлу ймам алий
мдма дйлёна. (Къз, Гюм) Мдмчёту, мдмата да, ла тё тёглёт. (Рус, Дим)
Д'вс мдми имсх, т'ё са изжёниа. (Мее, Дим) Д'вс мдмчёта и анна мдма. (ХВ.
Гюм) Мдми, мййка, зётйёту. (Ерп, Гюм) Мдми, мдми. (Члб, Гюм).
моминка 1 мумйнка, мумйнка. му.м инки ж. Дете от женски пол, дыцеря
- гальовно. Дъ йскъ нар'а да м'$ з'ём'р, къ му рдд'а дв'ё дичинки -
мудмч'етйнка и му.мйнкр със злйтни кудсм'ста. (Мет, Фращ, Сяр) Нйште
хддёт гййёт за му кошки йштат. (Мхр, Гюм) Мдйё ми Йё за грех мумйнкаса
ми. (Сар, Кс).
моминка 2 мумйнкъ ж. Зеница на окото. Мумйнкъ - църнуту нъ укдту.
(Фращ, Сяр).
момиче мдмичста ср. Момиче. Нс стйна са ужёнили врит* мдмичста.
(Мхр. Гюм).
момичка мумйчка, мумйчка ж. Мома - гальовно. Тййё, рёкалу, мумйчка
квд йё, рёкалу, прйви на д'унёта ? (Ббл. Дим) £днй мумйчка да йма двййс'е
- гр ййс'с рйзи. (Плев, Драм).
момче мдмче, мудмч'р, мдмчёту, мудмч'^ту, мдмчёта, мдмчстата,
мудмч'етътъ ср. 1. Дете от мъжки пол, син. На Аскуву йма ужёнёту
с'ё стр ину мдмчё; Мдмчстата си играйёт. Мдмчстата са затд; Мдйё, мдйё
мдмчё йс; Там рабути мдйту мдмчё. (Хсб, Гюм) Мдми йма, мдмчёта. Д'вс
мдмчёта йма и л 'вс мдми. (Ббл, Дим) Ййс' ймай ш 'ёс'мудми и аднд мудмч'?.
(Вол, Драм) Д'вс мдмчёта имсх, и т'ё са ужёниа. (Мес, Дим) Мдмчёту,
мдмата ла, да тс тёглёт. (Рус, Дим) Мдмчё тйм бё и мумй ймам бё. (Меж,
Гюм) Д'вс мдмчёта и аннй мдма. (ХВ, Гюм) Мдйту мдмчё йё хджё. (Чка,
Гюм) Д'вс мдмчёта йймам. (Къз, Гюм) Нвй йс нётву мдмчё. (Чпк, Гюм)
Мдмчёта ал' нёма ? (Члб, I юм) 2. Неженен млад мъж. Тйм б'ёши убич'ййъ -
мудмч '?тъ тъ нйкък ни дуйудл 'ув ъйа у мудми г 'f • Сёгн '? шъ дд ъ г мумч 'ёттъ;
Мййкъ ла пусна да сурвйка мумч'ёттъ. (ГБр. Сяр) Т\й мдмчё с'а знййсш ли
д'ё йс? (ХВ, Гюм) А, йсннд мдмчё йма айтус. (Кез, Гюм) Ниш чё млйду
мдмчё йс. (Хеб, Гюм) 3. Младоженец. С'ёгнийа д'ён'у мудмчёту игрййът.
(Плев, Драм) • с'ёстрину мдмчё — Племенник.
момчетинка мудмч 'стйнка ж. Момче - гальовно. Дъ йскъ цйр'а да
л/'f з'ём'р, къ му рдд'а дв'ё дичйнки - мудмч'стйнка и мумйнка със злйтни
кудсм'ста. (Фращ, Мст, Сяр).
Момчиловград Мумчйлуфграт м. Название на гр. Момчилград. Тйм
лу-у-у Мумчйлуфграт. (ТМ, Дим).
мост мусгъ м. Мост. Ду Дрйма тйтку ти итйд \ за ула, бутнали му кдн'(
181
на Мад'ёма. там путмусгъ; Сбутали^са, йй муст)» <; бй1 висдк. (Вол. Драм).
мостче мудбч\‘ ср. Мостче. Тййъ нйпт'тъ р'екй, Ьруцкъ га у там минйвъ,
йма алнд мудйч'р, тъмйн д'йвул'ёт'? ту са правши. (ГБр, Сяр).
мотовилка мутувй1ка ж. Мотовилка. Стъ гу намутйй^м нъ мутувй1ка.
(Плев, Драм).
мотор матдран, матдрё, мутурё м. 1. Мотоциклет. Гу метам въз
матдран, гу уткйрах ду йудутён айтус. (Кюс, Дим) Ше фаг'тё, ше ттдт'гё
ейтуспри матдрё, адгдрё. (Кез, Гюм) 2. Селскостопанска машина; трактор.
Мутурё ймате ли дй урётё? (Къз, Гюм).
мотораки мутурйки ср. Малка моторна лодка. Зймат мутурйки, йма
мулдр\\ йаЬнуват ч'ётри-п'ёт мумч'ёта, йайнуват и мубми и йдд'ът ду
удструв'ёту, ду Тйсу уде тру в'? йма. (Вол, Драм).
мохабет муабёт', мухабёт'м. Разговор. Дй са збёрёмё, ла стдрмё муабёт'.
(Ерп, Гюм) Дй ни прйвиме мухабёт' сас вйм. (Лъд, Кс) Да пуду ми мё айтуа
муабёт'. (Мхр, Гюм) Убаф муабёт' напрйвихмё. (Ббл, Дим).
мочурлук муч'урЧук м. Блатисто място. (Плев, Драм).
мошна мдш'ниж. Шушулка на бобено растение. Фасул' си с'её, клйва
Ьарйг"?, намуш'кува Ьарйг"с и са кйч'ва фасул'а пу Ьарйг"ет'? и берът
мдш'ни, и берът дукугйту стйнът в'ёйк'р мудшнит'с; cyhn и спйръ. (Вол,
Драм).
мравка мрйфка, мрйфки ж. Мравка. И н'ё си гй мрйфки зувём сйс'ёс.
(ЧМ, Дим) (Фращ, Мег, Сяр).
мравуняк мръун'ъкм. Мравуняк. (Фращ, Мет, Сяр).
мраз мрас м. Мраз, студ. Гй какна снек, фйта мрас. (ЧМ. Дим).
мрази мрйзи нссв. Студено с. Чё къшин' си хдлехмё. айтус ййзън,
къшин' мрйзи, пд-мрйзиут Чукинё. (Чка, Гюм) Нисдку йё, мрйзи. Мрйзи.
Иа барчйнаса мрйзи йёце. (Мус, Кс) О-хд-о-о, нёйа, мрйзи. о-хд! (ЧМ. Дим)
Ейтуй йёце мрйзи. (ГБ, Кс).
мразлив мразлйву, мразлйви прил. Студен, скован от мраз. Йсцё
мразлйву м'йсту, кйзват, Шйпка; Балтйрийё йма внедки мёстй. мразлйви
мёстй, снёгавймёстй. (Ббл, Дим).
мръднат срв. мръднал мдрднат прич. Преместен на друго място,
преселен. Мдрдната сёю. (Мус. Кс).
мръкнато мръкнуту ср. Сумрак; вечерен здрач; мръкнало. (Плев,
Драм).
мръеен мърсну прил. Блажен, месен. ^ м Кд1ъдъта пудст'<;Ьм\\ ни
^д'йбмХ' мърсну. (Вол, Драм).
му ч му мест . Кратка форма за дат. пад. на лич. мест, за 3 л. ед. ч. той
- му. Атй пуйййм'е йй му съм кйзува!а. (ГБр, Сяр) Игйм м^ё фурунё, фаф
Дулйпат. (Сдн. Кс) Атй му вйдё. (Чай, Иср).
муэов муздва прил. Опърничав като муле. Айгвй йё тд пд на каквдту йё,
томуздва глйва. (Син, Ксанг) • муздва глйва — Дебела глава, инатлив човек.
182
музуник АА-зуяйл- м. Частта от резе на врата, конто предотвратява
изтеглянето му - запорка. (Фращ, Мст, Сяр).
муле мул'$, муле, мул ено, мул'^тд, мул нтъ ср. Муле. Мулта им'айм'а,
т'ёл'та им'аЬм'^, т'ай кАруйм^ на удвънка с'ёлуту на пл'авн'ата д'ёту
клавъйм'р зайир'ъта, с1Амата. (Вол, Драм) А! Мулмул\\ мул'?. Имул'? ту
съ разрйпкува и вървй си нъпр'ёш'. (ГБр, Сяр) Мулитъ и мулитътъ ймъхъ
гугй цингьрАци. (Фращ, Сяр) Заградйш коздна, ё-с-с мул ено. (Мус, Кс) Йс
и йс ас му лё урёх удтдрё. (Къз, Гюм).
мурабе му ребе, мухарабенаж. Война. Т'уркййё и урумесё стдриа муребс.
(Мсс, Дим) Нак тб йё ат и шАл фаф мухарабёна. (Лъд. Кс).
мурабелик мурабёлици м. Воснен конфликт. Га йё мурабёлйци, неубаву
бё, хАс. (Ббл, Дим).
мурафст мурафёги м. Умение, майсторство. Къквй съ гъквй мурафё ти
мъ ? (11лсв, Драм).
Мусалово Мусалдву ср. Название на с. Мусаджик, Гюм. Граница пне
градётнах айнАмука, на Мусалдву, ама нё знам. (ТМ, Дим).
мусандра мусандра ж. Дървен шкаф, вградсн в стсната. (Плев, Драм).
Мусово Мусдву ср. Название на с. Мусаджик, Гюм. Н'ё смё уд Мусдву.
(Мсс, Дим).
мусовчс мусбфчёга ср. Житсл на с. Мусово (Мусаджик), Гюм. Гйнам,
Месёмлёр ййма мусбфчёга. На Месёмлёр йма мусбфчёга. (Ббл, Дим).
мугек срв. малък мучка, мут'ку, мугку, муг'ки прил. Малък. Ут
Дёрйдерё устАёт ейт'ува бёш-алтЪ сёла муг'ки сёлА. (Лъд, Кс) Излёиш
итАм, йма мугку еднб. (Коз, Кс) Аднб гёлё, аднб мут'ку тёлё. (Мус, Кс)
Там йма удтдрё мучка маала. (Чай, Иср) Мндгу йё мут'ку булгАрат. (Мхр.
Гюм) Какшё йё мут'ку бё?(Дем, Кс).
мухтар михтАр. михтАрётм. Кмет. Кадёту ти пдйёш. йё михгАрётйёвам.
(Хеб, Гюм) ДА, ам ф сёлусу сам йё михтАр. (Паш, Кс).
муцка муцкаж. Устна. Д'?б'ёли муцки. (Фращ, Сяр).
мушнувам муш'нувавъ! нссв. Мушвам. Тдй пък у^дд1у муш'нувавъ!.
кък_сй~й? ч'ув'Акъ тгъ панагуднъ. (ГБр, Сяр).
мущурак муш'турак м. Нужник, направен на чардака на кыцата. (Плев,
Драм).
мъж мъж'ё, мъж'ф, мажАн. мажётё м. 1. Лице от мъжки пол, мъж. ЗимА1
дв'ё гудттки ка1 и дуй н ат й<; ид rd, га гудпка, станъ1 с ж'^нкга, дуй и al f и
друг ага, стйнъ1а йр мъж*$; Ну мъж'ёту върв'ът дъ ги ч'укът. (Вол, Драм,
Фращ, Сяр) Мажётё рабутёт наддл врйт'. (Сар. Кс) 2. Съпруг. Сй чъж'(
къгд^съ уж'ёниш' тр'авъ ма!ку дъ му дукарвъш' и нъ н'ёк; Пък ймъ адн'а
мъж'( пдв'рк'р йскът и жинътъ нимудж'дъ гъ/тттй; £днА мудма йма п'^д'^с'ё
ш'сйс'ё чйфтъ ц'урйп'е, ейч'ки да ги дърй. сад'ё на мъж'ё ш'ъустйн'т; адйн
ч'ттфт. (Плев, Драм) Нив'йсгътъ съ р'рдй ас мъж'$ нъ цЪрквътъ; Къту
зътдр'увъ д'ук'Ан'^ туга изл'йвъ мъж'ъ. (Фращ, Сяр) Тугй имёше мажан ага
183
ни чу сйнАва пёснё. (Мен, Кс) Ал/ штъ ги дъд'ё нъ мьж'^си. (ГБр. Сяр).
мъждрявка миждр'Афка, мъдж'ер'Афка, мъждр'ёфки ж. Вид дърво, по-
дребен ясен. Им^м'с гАб'ер, ч'ерндк. мъдж'ер'Афка, будр. (Вол, Драл»)
(Мерт, Сяр) (Фращ. Мет. Сяр).
мъжки мдеки, мъш'кйт'с прил. Мъжки. УстАв'ът ги пак със мъш'кйт'е
ги набъркувАг и съ пригдн'увцт. (Вол, Драм) Нё мдеки. (Мус, Кс).
мъжко мъеку, мдекуну, мдскисё ср. Лице от мъжки пол, мъж. Мдеку.
Как зовёте не мдскисё? (ГБ, Кс) И жени и мъеки рАбутёт наддл (Сар, Кс)
Аг туй и момАна и мдекуну. (Мус, Кс).
мъкна мъкнът несв. Изскубвам - за растение. СтАни ли гул'Аму фйтуту
и ндчнувът да мъкнъг, да мъкнът, да мъкнът и ту клАват ъф крдш'ни. (Вол,
Драм).
мълча мал'чй, мдл'чи, мА1чи, мАл'чи нссв. Мълча. Мал'чй и вратата му
са утвдрсни. (Ерп. Гюм) Мал'чй, мамо. (Мерт, Сяр) Мдл'чи емгА. (Мус, Кс)
МАл'чи бе. (Лъд, Кс).
мънене м'ён'ет'е ср. Обработка на лен, мънене. Л'енъ йма тъкуд кът
дЬ.а'ну; спиц'абту^си за м'ён'ет'е. (ГБр. Сяр).
мъничък мйчёк, мучск, мучка, мъшичка. мйчко, мучку, мъйчкуту прил. 1.
Мъничък. Гулём Д'срв'ён', тута йдё и Гулем, и Мйчёк. (Мхр, Гюм) Дрёмна
ййма ан нА мъшичка, биг'урджА. (Кюс, Дим) ЕйсвА йс йёр мучск. (Иср, Кс) 2.
Малък на възраст. Ейтуй мйчки кучен на та агАно са радй и ад мАйкон о мйчко
куче гу фАнсме. (ГБ, Кс) ИА сам бил мучку; Йс бёх мучку, мучку. (Иср, Кс)
Мдйту най-мъйч куту дди на АламАнийс. (Меж, Гюм) АднА мучка мдма га
ё пАсала кдзинё. (Лъд. Кс) То исвА мучку хдди. Мучку. (Паш. Кс) Ата бйла
мучка. (Сар, Кс).
мъня м'ён'е несв. Обработвам лен, мъня. Ш'тд м'ён'ем'е л'ён'. И тй
знАаш' д'ёт съ м'ён'е л'енъ; И си м'ён'ет и си ттуйът мудми т'е. (ГБр, Сяр).
мърва мдрва. мърва, мЪрва, мъръ, мъра, мАрва, мдрва нареч. Малко.
КрА пт са. другу ндву нёма и куца варй мдрва инсанат; А тд пд-мдрва йма
и уддл слёйёти и ут долнаса маалд. (Гер. Гюм) То мърва ат А иййнсш, нёма
зарАр; На Атйна сам длил бё, мАрва пустуйёх; Има лё йёштс мАрва. (Кюс,
Дим) Мърва ймат с'ут'; Ама мърва са; Сёт'нс ат А устАнё мЪрва. ей тну; Айни
бс, къкту пт знАёш. (Чка, Гюм) Е мАрва дАва ттарй, велё, какнА дАва; МАрва
са. йуз йёл'лй кдзи са бс. (Мес, Дим) Ддкъръй ми мъръ удйнкъ; ДимАна
турски ни знАн ама тту мъра разбйра. (Фращ, Мст, Сяр) Глёдам йё гам, д'ёту
сам бъдёл, хайвАнетё са мърва. мърва. (Ерн, Гюм) МАрва йс, чдк бё мАрва;
ЙунАнску ййма мърва и бултАрскуну. (Мхр. Гюм) Йс, ат а йс мдрва ттдт' да
нёма, ттдт'тё, нёма. (Срж, Гюм) А, мАрва фАта, мАрва. на суйу; мндгу суйу.
(Къз, Гюм) МАрва е; Итузи имеше с^ тту итус мАрва. (Хсб, Гюм) МАрва,
мАрва. мАрфка. (ТМ, Дим) Йа-а, мАлку. мърва. (Рус, Дим) Те бса мАрва а.мА.
(Ббл, Дим) МАрва йе брё. (Чпк, Гюм) Йе, мърва. (Кюс, Дим) (Плев, Драм).
мървичка срв. мърва мървичка нареч. Мъничко. Чупру пу мървичка шё
ттййнуваш. (Ббл, Дим).
184
мървка срв. мърва мърфка. мйрфка нареч. Мъничко. Тугй дт' са гййёт
мърфка, нс кйзваг са. (Мхр, Гюм) Нам ик'умётё мърфка пари лава. (Меж,
Гюм) Мърфка разбйр&мё вйштё йёзй. (Хсб, Гюм) Мйрва, мйрва. мйрфка.
( ГМ, Дим).
мътрак мътрйк м. Малю, дребно яйце, £днд мътрйк тъкй малку
нъпрййъм'ё^у ш'йр'рну. (Плев, Драм).
мъча сс мйчёт са несв. Мъча сс, старая сс. С'а бу сене са мйчётда правел
пйтё. (Меж, Гюм).
мъча мдчимё, мъчмё, мйчилу йё, мЪчили са, мачи нссв. 1. Опитвам,
проб вам. Да стйнё йку йма кйкдй гу мъчмё и н'ё, и вё. (Лъд, Кс) Прис йёт'ё
сёлй, штс вйдиш кйк йё са мъчилн, (Мхр. Гюм) 2. Старая сс. Мачи, мйчи
на га к да ддиш. (Хсб, Гюм) Ам мдчимё. бё. (Мус, Кс) 3. Измъчвам, тормозя.
Йем ага душлдлу, нашеё пу айтусги мйчилу. (Хеб, Гюм).
мюсефирин мусёфйрин м. Гостенин. Оги ймаа мусёфйрин. (Чай. Иср).
мюфтия муфгййё м. Мюсюлмански духовник. Угйдахмё на м'уфгййё.
(Хсб, Гюм).
мющерия м'уштёрййё м. Купувач, клиент. М'уштёрййё мнбгу. (Ерн,
Гюм).
мязам си мёса са, м'йсатё са, мёсат са нссв. Приличам си с някого. Ни
мдйё а са разбёрё, ас пумйцкусу ей ни мёса, йнакву йё. (Чай, Иср) Самй са
м'йсатё. (Чпк. Гюм) Т'ё са мёсат са. (Ерп. Гюм).
мязам месам, мёсаш, м'йса, мёса, м'йсът, масътнссв. Приличам. Удг'
ни ей ги прувълйш'; Дъ ти ги прувътй, й ни шт'ё ти м'йсът; Мйсът нъ м'ён'р.
(Фращ. Сяр) Пумйк, зёрё мёсаш типумйцку га, агй гувдриш бктгарски. (Чпк,
Гюм) Ич нёкоа нёма, мёса на турску. (Въл, Кс) Айнвй не мёса. (Хсб, Гюм)
М'йса бё. (Кюс, Дим).
място м'ёсту, мёсту, место, место, месту, мёстдту, мёстй, мёстйса.
мёстйта, мёстана ср. 1. Място, пространство. Агй сёдйш на аннд место,
трёва ти исакй, йштеш друг о место. (Дем, К с) Има ли м'ёсту 3Q нйзи?
(Фращ, Мст, Сяр) Йё сам. вйка на мёсту. (Лъд, Кс) Е, кдлку мёсту й£?(ХВ,
Гюм) 2. Обработваема селскостопанска площ. Нах айнйм нагдрё, ла вйд'тё
мёстйта; А ма мёстй ймашли, сак ад бе? (Меж, Гюм) Иле фаф мёстана, бйрё
т'ит'унё си. (ГБ, Кс) 3. Местност. Йа знам мёстйса бё, кий ви кйзвам? (АК.
Дим) Еудалдвуту есвй место цслу. (Лъд. Кс) Мёстдту итува. (Мус, Кс).
мятам метам, мета, м'йгаг нссв. 1. Мятам, хвърлям. Флйзат вйтрё
и м'йтат. (Лъд, Кс) 2. Слагам с подхвърляне, поставям. И мета ги фйф
кутййёна; Хёр г'ун мёга ги. (Мус, Кс) 3. Качвам някого на превозно
средство, Гу метам вш матдран, тууткйрах ду йулутён айтус. (Кюс, Дим).
мях м'йй, м'йЬув'е, м'ййув'^ м. Мях. Тъ върв'йТсм н'йкуй винйр' там
къл V нйс - КЪр чу у, Крушуу и кйра! с кун 'ё м 'ейув 'ё, двй м 'ah ъ, у^тйм и у^, гам
пу адйн м'йй. (ГБр, Сяр) Сйр'ен'ёту клйвъйм'^ ъф м'йй; нъпрййвъш'^ ъдйн
дувйр', гъй пкл'рт м'ййув'^. (Фращ, Сяр) Туриш' ту ф м'ейъ стйва кът!»к.
(Мерг, Сяр) Клйвът гу ъф м'ййув'е. (Вол, Драм).
185
па на нах преди. 1. За означаване па място, във. Ош тут йё студёну
бййё, гу с свалйли ейтус сёлусу, ттд нах нйсачку; Ей на касабдна ту кйрамс
бё; Агй бё нах Булгаре кумунизлйк'. (Меж, Гюм) Да йдиме на Златугрйт;
Мёнкускана река и Шсйнскаса са збйрат на Куру чай. (Шех, К с) Йи ут гам
штё утййёш на Мёр тёк, йи ут тйм штё утййёш на Мёхрйкус. (Чпк, Гюм)
Има уйко, уйко ти биркйч йма на касабъта, на Туркййё нак. (Бал. Гюм)
Турцё имёшё и избётаа на Т'уркййе и сслйта устйнаа дразни. (Хеб, Гюм)
Та ше да пддитё на Шёйн; Одих на Рудозём, ддих на Мадйн. (Кет, К с)
Айсййё вдда флйза на Гум'уджйнё; На Гум'уджйнё хдди. (Лъд, Кс) Прис
кадёту фл'йзахт'с на сёл'усу; Одитё на Искёчё. (Мус, Кс) Не'ё што йштсмё
да пддсмё нах Т'уркййё? (Мсс, Дим) Йё дуддах, нах Бългйрс флйзах чссту.
(Ерп, Гюм) Йе самхддил на. на Нашмаклъ, ха. (Дем, Кс) Иёхддих на Сдфийё
бё. (Сдн. Кс) 2. За означаване на положение в непосредствена близост, при.
Чс ддйс нах тёбё; Гану са бйли душлйлн на, нах гйрцитё. (Шех, Лъд, К с)
Учйгёлка бёптё, йс сам на нёйё дднл. (Мен, Кс) Йё, вйка, ддйдах, вйка. на
тёбё. (Мус, Кс) Кугйт йё, шё ддйё на нй.м (ХВ, Гюм) На вас ддйдё. (Кез,
Гюм) 3. За означаване на посока на движение, към. Набйват нах 1 ермйнийё;
Рану рёйсан у ткйра хи на Скёча, на касабъна; И ле вървй и флйза на дёно
отвдриа сна тгьтё на Булгарййё. (Дем, К с) Утййё на тактур, ха гакгър, нва
свине, ха гакгър, ха тактур; Аннйта набйвашс нахувйна сас кдпёлстана. (Бал.
Гюм) Нё. нах ёйнй път'. натйк штё варвйтё; Нёма да йдиш на там. шё фансш
на другинё кйштё, фгдрнс пат*. (ТМ, Дим) Сётнёут там наддл нах Гулёмёт
Д'ервён' са шё фйтитё; Ё, ут тука на Плёвнё, нйх-ъ, нйх-ъ и натйк. (Мхр,
Гюм) Има айейй пак. на Кдзлуджё варвй; Йё пд-бтйзё зй на Лъджёна; Хй.
на напрйву, нах падйна. (В ъл, К с) Лёй ттътёс, на, на, на, на и елйза на Нёа
Санда; Ама нёмдй елйза нах Камбёрлёр. (А К, Дим) Чс тн уд ёйтус накарват
натйк, изб'йгват нах, нахтам. (Чка, Гюм) Излйза вудйна. тй ут там варвй
на бйнине. (Лъд, Кс) За нах Шайн йма аскёр'а фил аки ёйтйм. (1Ъ, Кс) Кд
ни штётё на Кдзлуджё исё да ддитё. (Коз, К с) Отсйм, нагдр шё варйтё на
Гёрдима. (Срж, I юм) За нах бдл'ница' Зй нах вдн? (Мус, Кс) Ут тйм сётнё
нах увйна елйза (ЧМ. Дим) Айсвй йё ттЬтёт тта Дёдёагач. (ХВ. Гюм) Нах
къдё шё утйватё? (Къз, Гюм) Зй нах Синйкуву. (Кет, К с) А, нах СкёчёЦХеб,
Гюм) 4. За означаване на предстоящ период от време, към. Шё гу збёрсм
йейтвй. ама ё-с-с нах утрё натйк. (Бал, Гюм) • зй нах — В посока гъм.
на на част. Ето, това е. Лёй пътёс, на, нй, на, нй и елйза на Нёа Сйнда.
Д
(АК. Дим) Ейсй нй. мйжёт са. чукат са бу сат'тё кой? (ЧМ. Дим) Айир бё.
варвй си нй ттуд земёта (Въл, Кс) Нй, чи сётнё ни штёмё са. (Меж, Гюм).
набарам набйрам св. Намеря. Ф ттадйана йё, вё шё ту набйратё. (Иср,
Кс).
набера нйб'еръ, наб'ср'ёт'^ св. 1. Набера. И други пйк си н'йкви
мирудййкн знйм си йй кътд излйвъм пу вънкъ ш'си нйб'еръ. (ГБр, Сяр) 2.
Събсра. Наб'<;р'ёт\.\,ми дървй. чи аку пръдна ш'та мръкни. (Фращ, Сяр).
186
набивам набйвам, набйва. набй ваше нссв. 1. Поемам в някахва посока.
Аннйта набй ваш с нах увйна сас кбпёлетана. (Бал, Гюм) 2. Тръгвам си,
огивам си. Дй йс ду бн икй сай тучй н набйва; 11ёснё песхмё, та и булгйрска та
стрйна да набйва. (Коз, Лъд) 3. Изселвам сс. Набй ват. нах Гермйнийё.
Атйна, Гермйнийё. (Дем, Кс) То набйва, набйва. (ХВ, Гюм).
набизая срв. набозая нъбизйс св. Нахърмя. Ш’^йд'с вика! д'йт'сту,
ш'^йд'с ш'ъ гу нъбизйс. (Вол, Драм).
набия набй, набйа, набйо, набйха, набйди са, набййё св. 1. Поема в
някахва посока. Нагоре са итёснабйди. (Хсб, Гюм) 2. Замйна, тръгна си. Тс
сигй вашийё аскер набйа, нйштс набйа; Айес, д'ёсу набйа ф дблнаса маалй.
Пёснс песхмё, та и булгйрската стрйна да набйва. (Лъд, Мен, Кс) Оги дойди
и канату ймаш аф кбштана и гу зберё и набййс шум. шумкйрёту. (Сдн, Кс)
Гермйнийё загубй и тё набйа (Шех, Кс) 3. Изчсзна, загубя се. И стйнуве
им'йше и рудан'с, йи ейчку, йма тва набй. (Сар, Кс) 4. Изссля сс. Ама тйс
набйха инейна, то нёма; Bi»pr' йе пб-убавё, йма нйшго сёло набй. (Въл, Кс)
Млади нёма. млйдинс набйха, стйркитё устава г. (Срж, Гюм) Нйштё млйдъ
санабйлн. (ШП, Кс) И тслс сс набйа. (Сар, Кс) Тс врйт'набйа (Иср, Кс).
наближа наближйш св. Приближа. Нс дйватда наближйш. (ХВ. Гюм).
наближавам на&тйжём нссв. Приближавам. И та стрйхда наблйжё. (Въл.
Кс).
наблизе срв. наблизо нйблизё нареч. Наблизо. Тё са блйзё сслйса,
нйблизё. (Чка, Гюм) Там т'ё са нйблизё. (Ббл, Дим) Йй, йс нйблизё. (Кюс,
Дим).
наблизо наблйзу нареч. Наблизо. Сс ёйтуканак йимёл'у тамйн наблйзу
турне. Вйкат блб йимёл'у. (Мхр, Гюм).
наброя набруйх св. Натрупам - за години. Гудйнитё набруйх, мййка.
(Сар, Кс) • Нйбруйс тудйнитё. — Осгарся, стана възрастен.
набърдило набърднлуту ср. Част от стана, набърдило. /эф нйбърдилуту
Й$ гр'еб'ен?. (Фращ, Сяр).
набърже срв. набърэо набйржс нареч. Набърэо. Разгледахмё
пандрамана ейтам набйржё. (Сдн, Кс).
набъркувам набъркувйт несв. Разбърквам, смесвам. Устйв'ъгги пйк-със
мъш'кйт'с ги набъркувйт и съ пригбн'уват. (Вол, Драм).
павадя навйди са, нъвйд'ст св. Полея. Стани ли тул'йму фйтуту ш'ъ ту
нъвйд'ёт. (Вол, Драм) Трёва сё. кйг са навйди идвйш. (Меж, Гюм).
навивам нъвйвам'с не св. Навивам. И с'ётн'с к1йам'с круенбту, к1йам'с
пйк аднб дъру, к'ут'ук, зът'йгъм'ё^гу тъкй и гу нъвйвам'с. (Плев, Драм).
навикна навйкна г св. Привикна, приуча някого. Са дур ги навйкнаг, тб
шё башёрдйса да у гвбриш йёднб магазйн. (Ерп, Гюм).
навия си навиёш си св. Навлека си, причння си. Тае рйбута мбже кабайт'
да ей навиёпт. (Ерп, Гюм) • си кабайт'— Навлека си вина.
навия навиёш'. навийём, навийёми св. Навия. Да наснув'ём. да навийём
на дувйр'с; Къкуб навийётп', тъкуб стъ тъч'ёш'; Уенбвътъ да йа енув'ёми, да
187
йа навийё.ми, да йа вд'йним, ту/анък тьч'ёми. (Плев, Драм) Ш'ъ /у навиёш'
тугА на крудсну. (Вол, Драм).
навратя се наврАти са св. Преобърна се наопаки. Кадета А са наврАти
исай. (Ббл, Дим).
навратя наврАтётсв. Надвия, победи. Ам ни мужйха нАс да на наврАтёт.
(Чай. Иср).
наврсмс нъвр'Амнареч. Наврсме. Нъвр'А.м'^ да си тръгн'ёш'. (Вол,
Драм).
навсякъде нас'Акадс, насёкуде, нахсёкайе нареч. Навсякъде. НатАтак йё
нас'Акадс ин'джё. (ХВ. Гюм) Има пдтё, варвй нахсекайе. (ГБ, Кс) Одет
насекадс. (Дем, К с).
навън нахвон, нахвон нареч. Навън. Детётс млАдъ нахвбн рАбатёт. (Коз,
Кс) ЗА нахвдн са. (Мус, Кс).
навървям навърв'ат нссв. Подкарвам. Други ймат кнлиндрд и ги
навЪрв'ат и вьрг'ъг, килиндрдту вьрт'ьг. (Вол, Драм).
навъртам се навАрта са нссв. Мотая се. Йела, нёмдй са навАрта, вёлй.
(Къз, Гюм).
навърпгвам навдршвам несв. Достигам определено количество години.
Ейтус за мАлку врёмс навдршва, шс стАнё чйсту хубуу. (Мус, Кс).
навътре навдтрё, нахвдтрё, нахвАтрё нареч. Навътре. КусалАха дА с' ги
дадё нахвАтрё, прёмАзвашё ги врйг'. (Члб, Гюм) Ама айтА.м навдтрё нё нс
мдш д' йди.мё. (Кез, Гюм) Бс нахвдтрё кна и ска par. (Срж, Гюм).
нагави нагАви мн. Житии стръкове, с конто се връзва снопа при жътва.
Уд жйтуну ей йё, ха, нагАви. (Ббл. Дим).
нагадам се срв. нагаждам се на/Адам са несв. Отправим се в определена
посока. Вё шё варвй те прАвё, лу нёма са нагАдатё на там. illll I. К с).
нагадам срв. нагаждам нагадам, нагАдаш, на/Ада на/Адат несв. 1.
Приготвям, нагласям. Да мджё/// трёпа дА си нагАда///, захрёдА си на/Ада///.
(Ерп, Гюм) И на/ Ада на кутййё и мета ги фаф кутййёна. (Мус, Кс) .4 ти нагАда
и гёбё тЪпанёт. (Кюс, Дим) 2. Правя, създавам. Бйр вакьт' бАлгарин ти йё
нагАдал; 7 с м са нагудйли лё айт'уванака; АгА губит булгАринат айтука, та
нагудйл айтвАнака. (Лъд Мен, Кс) НагАда кату за бёл'ёд'ё; Ел'с ит'ува за
бёл'ёд*с да гу на/удёт. (Мен, Кс) Id йё нё кат булгАрёт дА /у нагАда дёвлётё.
(ХВ. Гюм) Сё неё внкаха бслёдийё шё гё нагАда голёмо. (ГБ, Кс) Айтус /и
нагАдаг, айтус ги нагАдат. (Мхр, Гюм) 3. Поправям, нагласям. ДувАдашё
рАд'ву да на/Ада, гслевиз'дни да на/Ада. (Чай, Иср) 4. Карам, принуждавам
някого за нещо. 1'ё ги нагАдат. (Мхр. Гюм).
нагаждам нагАж'даг несв. Нагласям, подреждам. 3^/кд./'увАт\,свйн'егу,
н^/Аж'д^т, нрАаткървьвйци. (Вол, Драм).
наглася нъНасйкь й/t; св. Наглася, уредя. И т'А ту/А й<; нъг1#сй1ъ д'ёту
д'^л'ёку им'АЬм'руддъ фАтилй^йъ^съ. (Плев, Драм).
нагода нАгуда ж. Подредба, ред. А вйдё ли каквА йё исАс нАгуда. (Чай,
Иср).
188
нагоден н агу ден прич. Приготвен, нагласен. Нёф бАнё за нвА нагудёну.
(Лъд, Кс).
нагодя се нагудй са св. Приготвя се за някаква работа. Тд са тамАн'
нагудй да йдё. (Ери, Гюм).
нагодя нагодйш, нагудймё, нагудй тё, нагудет, нагудй, нагудйха,
нагудйли са. нАгоди, нагадйлу, наудйли, нагудйх св. 1. Приготвя, направя.
И туг Ава н'и сйпимё гугАва шёкёр, га нагудймё ил'ёч сийма за т'ёх нагуд'ён;
Тс м са нагудйли лё айт'уванака; АгАту бил булгАринат айтука, та нагудйл
айтвАнака. (Сар, Лъд, Мен. Кс) Вйка ти вдри нАгоди, йскари, купи: Да
нагодйш кдшта. (ГБ, Кс) Ама сё нагудйха и къштё и джа.мййё йена хубава.
(Сар. Кс) Нагадйлу аннд. как гу вйкатё въс. ссдйл'ница. (Мус. Кс) То сйсд.
д'ен нагудйха гу по гену. (Паш, Кс) Йейтука шё м' натудйгё мезАр'. (Лъд,
Кс) Ейтука дА гу нагудёт. (Иср, Кс) 2. Подготвя. Еса наудйли рАбутАна за
инсзйна. (Чай, Иср) ТагАсуткАрах гу, нагудйх гу. (Меж, Гюм) Събйраа парй
и пдпа нагудй. (Плев, Драм) 3. Нагарам, принудя някого за нещо. Сётнё са
гАл'ба нагудйли йй уд вАми да ги хАлатё. (Мес, Дим).
наголсмся нагул'см'Айа св. Стана голям. КАта утрина тузи стана, кА га
утрин дурдё да нагул'см'Айа фйтуту. (Вод, Драм).
нагоре нагдр, нагдре. нагдр'с нареч. 1. Нагоре. ОтсАм, нагдр шё варйгё
на Рёрдима. (Срж, Гюм) Йуз икй нагдрё, нагдрё пак. (Кез, Гюм) Нд-нагдрё
йма други три. (Меж, Гюм) 2. В северна посока. Ам кими утйдаа нагдрё.
избётаа на БулгАрё, кйм на дё бйга. (Гер, Гюм) Нагдре са, нагдрё са и тёс
набйли. (Хеб, Гюм) Тй уд дё ддйдё нагдрё? (Мхр, Гюм) 3. Над някакво
количество, повече. М1дгу нърёгг им 'Аш 'с. Ут дв 'Аста души нагдр 'с им 'Аш 'с,
йАдаа. (Плев, Драм).
нагоречко нагдрчку нареч. Нагоре. Ше са вёгрнетё мАлку нагдрчку,
нагдрчку ейтАмва. (ШП, К с) Нагдрчку. (Кет, Кс).
нагреба нАгр'еби, нагр'ёбъ! св. Нагреба. Нагр'ёбъ! н'Акуй п^т', чи:
"Ни^сЪм НАд^н"* - рук#. (ГБр, Сяр) НАгр'сби и нйй. (Вол, Драм).
nai-риза нАгризи св. Започна да гриза, захапя. Грйзи, л'уб\\ грйзи та са
нАгризи. (ГБр, Сяр).
нагъча нъгъчйш св. Натъпча. Фунйй£тъ к!Авъйм'с ёй тъкА и тугАнъ
ч'ср'Авуту нъгъчйш^гу, нагъч'АвъЬ'м'с ч'ср'Авуту. (ГБр, Сяр).
нагъчавам наг-ъч'Авътнссв. Напълвам, натъпквам. Тузйнагьч'Авы м'ёсу
идърж'стги. (Плев, Драм).
нагъчам нъгАч'ъхм'с несв. Напълвам, натъпквам. Н'ёс' ги нъгАч'ъхм'с
дурйурйс. (Фращ, Сяр).
нагъчувам нъп,ч *у вьм'с несв. Напълвам, натъпквам. Ны-ъч'увьм'с.,гм
прАс и м 'ёсу, н'ё л'у пр Ас, циг'ёр 'с, друбъ (Фращ. Сяр).
надарявам надар'ёва нссв. Дарявам. Къту евърши в'ёйк'с със
л 'у тург 'ййата, тугА фърл 'а т кр ьста въф удЪ та. Кудй ш 'ч 'с гу нам 'ери на н 'ёг а
са надар'ёва. (Мерт, Сяр).
189
падвивам над'виват нссв. Надделявам в схватка при борба. Турски
над'вйваг, булгАрски йма над'вйваг. (ХВ, Гюм) Турнеге врит' над'вйваг.
(Кюс, Дим).
надвия над 'ви св. Надделея в схватка при борба. Шё т' над'вй тебе, дА са
пубдритё. (Хеб, Гюм).
надвъртам надвАрга нссв. Обикалям, заобикалям. Арда гу и с Ай
надвАрта, нсл'? (Хсб, Гюм).
надвъртя се иадвартйтё са св. Завъртя се, направя завой. Сётнё гам штё
са надвартйгё, чи прА-авё. (Мхр. Гюм).
надея се надёйёт са нссв. Надявам се. Надёйёт са, чёкат гёбё, ут гёбё,
агА са калабалък. (Ерп, Гюм).
надоле срв. надолу нвддл'р нареч. Надолу. Енъгъ нъгудр'р, енЪтъ
нъддл'р. (Плев, Драм).
надолу наддл, налёту, надЫу нареч. 1. Надолу. Тука надд.гу са рАждат,
пу Мустакову надёлу; На Иекёчё хддёг, тука налёг, на гудём и мехтёпё са
уч Ат; Низ у вана наддл. (Въл, Кс) Дв'АдЪски НАам'с; тъкА и ту вързувам'f за
нйтит'ё инъга наугудр'^. инЪта надд1у. (Плев. Драм) АгА нддетё кёга ййма
плётиштА ййма налёг, ага замнёте, нёма фАтатс зА нах тука. (Чпк, Гюм) То
ат Шёйн наддл, низ река; Те слсзаа наддл, на рАвну, на увдна. (Кет, Кс) То
атйдаха тука наддл млАдитё. Тука наддлу, тука наддлу (Сар, Кс) Ех, рёкалу.
туа наддлу то млдгу карфшё ист'ёка бё. (Хсб. Гюм) Наддл йма ённй кАшти.
други - игуй пд-уддлу. (ТМ, Дим) Исёнаддл штё слёзёш, ё-е-е фре кана уддл.
(АК, Дим) Зймат си сёлусуза тех иварвй си наддл. (Сдн, Кс) Изб'Ага, изб'Ага
си тука наддл и Айдё. (Члб, Гюм) Наддл пак исАй. ейсАй ше слёзё наддл.
(Кез, Гюм) Тй сё нах каршй, наддл са. (Мхр, Гюм) Ай, на стАнцийёна наддл.
(Л юл, Кс) Он годйни наддл-нагдрё. (Дем, К с) 2. Надолу, в полските райони.
Младитё са врйт' налёг, ври г' рАбутёт; Те рАбутёт пу налёг млАдитё. (Сар.
Кс) КАч тун', кёгку дёнё стАна наддл, уткАк сте в Г'ум'уджунё? (Срж, Гюм)
Тука младештъ с'А наддл рАботёт, на ГермАнийё. Агй на. (Дем, Кс) Дйгут
са, бегутинсАнатё наддл. (Кез, Гюм) Ну сёлАса налёг, пу Скёчё. (Чка. Гюм)
Наддл йё убйдал. (ГД, Дим) • тука налёг — В посока от планината към
пол сто. • туа наддлу — В посока от планината към попето. • тука наддлу —
В посока от планината към попето. • наддл-нагдрё — Около, горе-долу.
надолу-нагоре наддл-нагдрё нареч. Около, горе-долу. Надёг-нагдрё
угу с кАштё йма. (Ббл, Дим).
надолце надёгцё нареч. Надолу. Наддл цё, на дёсна стрАна. (Кез, Гюм).
надрънкувам надр^нкувА нссв. Обработвам памук, разчепквам. С'ётн'г;
стивъстАр' йма, пАк дрънка ?дЪн', дуЬдж'дъ нцдрЪнкунА ни бубАйк'р и нйй
си пр'рд'Айм'р. (Плев, Драм).
надувам се нъдумъ. надулу са нссв. 1. Втасвам, надигам се - за тесто.
Лийут' - чукъ.м'ё^ гу и гу фАтъм cwквАс, с 'А стъ гу пунАрим в 'еч'ер ri,, ирис
ньш'гь стАнувъм'с, пАк гу путгАрвъми и утринътъ съ нъдууеь тъкА нъ ^нд
rIpH'f. (Плев, Драм) 2. Забременявам - за жена. ЙианвА надулу са сё. (Хеб,
190
Гюм).
надупя надули св. Извърша полов акт с жена. ХА, да йё надули ю. (Мес,
Дим).
над я вам нуд'Ават, нъд'Авъхъ нссв. Обличам. УмАцувъхъ^съ църну пу
учйг\\ нъд'Авъхъ жёнцки др'ехи зъ^тузй ху:г'ухут\‘ им вил'Аухъ. (Фращ,
Сяр) Л'у Ьдд'ат мумйч'сту. мдмч'сту муйд нуд'Ават; Тука нуд'Авъйа у. (Вол,
Драм).
надяна нуд'Анутсв. Облеки. ЙА^Си^у^дЬрж'у, угАумру да мн^у нуд'Ану т.
(Ват, Драм).
надясно надёсне. нахдёсну нареч. Надясно. Нахдёсну, нах рската йма
к'упрййа. (Чпк, Гюм) Шс фАт'г'е нагдрё. надёсне. (Мус, Кс).
наедно наеннд нареч. Заедно. Наеннд са врйт*. Ирит' са нааннд. (Въл,
Кс).
наейонам найнАм. нахайнам нареч. Натам. Издёзитё нахайнАм нагоре.
да вйд'гё мёсгА та (Меж, Гюм) Тёса врйт' наайнАм търнати. (Ерн, Гюм).
наейсам срв. насам нахайсё нареч. Насам. С'А ви ште те вйди отсАм
баййрснё нахайсе. (Кез, Гюм).
наейсъй срв. наейтъй найёсбй нареч. Натака. И рушнйци имёше,
саквйнё, ги вартёхме, налй бё. найёсбй. (Гер, Гюм).
наейтам наайгАм нареч. Натам. На айтАм мдйё да зёми гё, на он д'орт.
наДудАгга. (Сдн, Кс).
наейтува срв. натука нахайт'ува нареч. Насам. Ни йштам да си ддйда м
нахайт'ува. (Лъд, Кс).
наейтузи срв. натука найгус, нахёйтуснареч. Насам. ЙАзън седи, найгус
си дуда; Ам ной туе дадёчку дуда и сёлу стАнаду неё. (Гер, Гюм) То йимё и
рАдио имё йи фА гахмё найгус. (Ерп, Гюм) Чё шё са врАтнёш ёсАй, нахёйтус.
(ТМ, Дим) Ддйдаа найтус. (Срж, Гюм) Найгус, насам. (ГД, Дим).
наейтука нахайтува нареч. Насам. ДухАдади са нАх айгува тё са
убихАдачи. (Сар, К с).
наейтъй наёйгАй нареч. Натака. Чё на ёйгАй са свйва пъгёт. (ТМ, Дим).
наетладисам се нсйётладйсаш са св. Реша се да направя нещо. Шё са
нсйётладйсаш. (Кюс, Дим).
нажежа наж'ёгуй св. Нажежа, наюрещя до чернено. Наж'ёгуй дидАв'а у
п'ёчкута. (Фращ. Сяр).
наживея се нъж'ув'Ай съ св. Наживея се. Тука съ нъж'ув'Ah. (Мерг,Сяр).
нажижам се срв. нажежавам се нажйжу^су несв. Нагорещявам се.
ДнлАф'1 су нажйжа. (Плев, Драм).
назад надзът, надзАт, назАт', нахдзАд' нареч. Назад. Айир, надзЪт,
надзът. АзАм надзАт са вьрнемё; С'ё ад айнАм ше сА убдрнигё нахдзАд'.
(Кез, I юм) То ворнагу са надзАт; АмА аг А утйдё назАт, гу са примАзали нёга.
(Гер, Гюм) Йё-ё-ё, бёш йуз мётра йё назАт', макрийё. (Срж, Гюм) НазАт'
дштё. Тука йё назАт'. (Мхр, Гюм) Си А стё са убАрнетё назАт'. (ТМ. Дим) •
утйдах назАт — Вьрнах сс.
191
наздраве наалрйвё межд. Поздрав • при раздала. Ай наздрйвё! (Кез.
Гюм).
нази срв. нас нйзи мест. Пълна форма за вин. пад. на лич. мест, за 1 л.
мн. ч. ние - нас. Хайд'с Н’ёду тй със нази; Има ди м'ёсту за нйзи? (Фращ.
Мет, Сяр).
назоря сс наздрёт са св. Оэоря се, измъча сс. Оги шёда сй наздрёт врйт'.
(Ери, Гюм).
най йсй, нйй. ней. ний. ней част. За образуване на превъзходна степей -
най. Нйй-първъ гуд'уницътъ нзл’йвъ и св'укърЪ знйа чи ъ т'й, туснувК.йи
з1йтни пърй. (ГБр, Сяр) Т'д ф Дёрйдерё йё нйй-хубаву; Нйй-хубаву, нйй-
гйздаву. (Сар. Кс) Нёй-убаитё дёнё замнйха (Меж. Гюм) Айсд нёй йё злё
апйсён. (Хеб, Гюм) Нйй-голёмото йё Шёйн. (ГБ, Кс) Йён-дёл’ёку. (Мхр,
Гюм).
найда се нййдахме са св. Срещна се с няхого. Нййдахме са. (Къз, Гюм).
найда нййда, нййдъ, нййда, нййдиш. нййиш. нййёш, нййд'у, нййдё, нййё,
нййдимё, нйигё, нййдетё, нййдитё, нййетё, найдитё, нййдат, нййдёт, нййёт,
нййд'уЬ, нййдей. нййёх, нййдё, нййд'уйм'у, нййдаха, нашдл си, нашли св.
Намеря. Баййр, кинйту нййдат; А-а-а тука, д'етутйах на Вёлинтрат, нййёх
айсаквйс чемуви..., гулёми чёмишта; Е-е-с-йнам, пуд ёйнёс дирёци штё
нййетё, штё вйднтё ёдйн ггът' саза, на nd стрйна. (ГД, Дим) Зимдскъ
штъ нййдъ рйбутъ; Бп'уцнувът съ гдли дъ гу нййът кърста, кудй гу нййд'у -
плйштъ^съ. (Фращ, Сяр) Изб'йгъй'у нъ ч'узду м'йсту, нййд'уЬм'у ч*усг влйсг;
Нъ ч'ушм'ртъ йъ нййд'уЬ пйднатъ. (Мерт, Сяр) Тй с гу нашдл ней; Дё й ма
нййдиш. а рёчё.м за двй здба ?; Азъм ше нййдетё бакшёш врйт'. (Кез, I юм) И
другё гу нййдё; Айнйм шё найетё сёкана; .4 г у вйдё тел 'фёша, й гу нййдё. (Хеб,
Гюм) К.гава парч'ёту и рййм' кдй ш'ъ нййд'у ггарътъ; Ш'ъ мъ нййдит'у въф
Драма. (Вол, Драм) Душлй мёгмчётаса, йма ги нё нашлй; Вс кадё штё нййетё
парй? (Чка, Гюм) Ейтйм шё йё нййёш; Да нййдё бубййку ги айт'уф кйменёт.
(Шех, Лъд, Кс) Айтйм нййдаа пд-гулём живдт'. Нд-гулём живдт нййдаха.
(Въл, Кс) Ни мдйё та нййдё; Кадё шё нййиш?; Йё шё гу нййда бё. (Меж,
Гюм) Нёма. rd штё, шё нййдимё уд други брё. (Гер, Гюм) Дёмёк мёйдйн нё
муджё да нййёш джёна (Кюс, Дим) Дёмёк да нййдё, йма хубаву да нййдё.
(Члб, Гюм) Hi Гермйнийё, Атйна, кадёто нййдёг. (Дем, Кс) На айей стрйна
шё нййетё д'укёнёт. (ХВ. Гюм) Бйбо, вйш' каквй д'счинки нййдеК (Фращ.
Мет, Сяр) А-а, на мдйжё дй му нййё крййён. (Мхр, Гюм) Шё нййдитё врйт'
инйм сёлйна. (Ш11, Кс) Штё нййетё магазйнатё, каве. (ТМ, Дим) Кадё штё
нййёш сгйру сё? (Рус, Дим) Кадё шё нййёт по-убаву? (ГБ. Кс) Ёйгйм шё
нййдитё хлёп. (Сдн, Кс) Вё шё ги нйигё. (Иср, Кс) • дй му нййём крййён —
Да разбера истината.
найден нййдёни прич. Намерен. Нй-а нййдёни. (Къз, Гюм).
пакажа накйзаги св. Определя, регпа нещо. Дй т' сй накйзали; Т'е йи сй
накйзали инйй да стйнё. (Хеб, Гюм).
наказан накйзън прич. Наказан. Ама накйзьн ж'увдт' тъкй. (Вол, Драл»)
192
• накАзън ж'увбт' — Живот с много мъки, наказание за 1реховстс.
нагарам накАра св. Изкарам, проведа. Убаф муабёт' накАра. НакАрахмё
гу. (Ббл, Дим).
накарвам згъкАрвъ, накАрват нссв. 1. Карам, принуждавам. Тъ тва с'а
мъ нъкАрвъ Л'ёнч'рту. (ГБр, Сяр) 2. Изгонвам, на тир вам. Чё nt уд ёйтус
накАрва г на зАк, изб 'Аз ва т нах зАм. (Ч ка, I юм).
накарувам нъкАрувъйа нссв. Карам, принуждавам. Адззъч' мъ
нздАрувъйа дъ рАпт'ъ. (ГБр, Сяр).
д
накачвам се накАчвам са нссв. Изкачвам ее, вървя нагорс. Ейтус каё са
накАчва натАм. (Чай, Иср).
накиндисан накззндйсанзз прил. Иэбродиран. %-нй църв'ёни дблу
ш'Ар'ензз и други зубр'з; ззАк накззндйсанзз б'Али кърпч'^та и са к Азу ват
ззз'ъндАлзз. (Фращ, Сяр).
накичувам нъкйчувъхм'р нссв. Пакичвам. Ут ръкйт'р кйтки
нъкйчувЪхм'р ззз фр'ёз; Нькйч'увъхь фр'сг. (Фращ, Сяр).
наклавам накдАат нссв. Наслагвам, нареждам. Кугу ч'уж'уцзз прАат и
такА ги наклАату и на сарЪцзз. (Вол, Драм).
накопая нА куна св. Изкопая. Аза йд'мё, мбжёдА си нАкупа йё. (Въл, Кс).
накордя се накбрди са св. Подредя ее на ред. ЙавАш нс сА накбрди;
Накбрдилу са, накдрдилу. (Хсб, Гюм).
накотри к а трй мест. Някой. НАкатрй зз вар'бт зам д'вёнё. (11111. Кс).
накусювам нъкус'увъл нссв. Вкусвам, опитвам. Мзгтку нъкус'увъл -
курмйд V* сй^йр сурубф. (1Ър, Сяр).
накуся нАкуезз св. Вкуся, он игам. НАкуезз ?днъ първъ зАлугъ - с1Аткъ
(Плев, Драм).
накутри нбку тро мест. Някой. Нбку тро йма арётлйк тб, ма. (Бал, Гюм).
нагьде над'ё, над'ё , надё, нак'ё, нахдё, нахк'ё нареч. Накъде. ЙА н'ё
надё бёгахме, Ама нАмидарджёва за дбйдё прибёрА, ззагриджй са (Гер, I юм)
Нёма нахк'ё дА зу тур и из; Нахк'е идите, нахк'ё? (Меж, Гюм, Брт, К с) Айсъй
бди. Ама над'ё зззАм йззтгёшда пбйёш ти? (АК, Дим) Нак'ёбдзггс вё? Нахк'ё
идите, нахк'ё? (Ьрг, Кс) Нахдё йззззеззз да варвйш? (Кюс, Дим) Над'ё зззё езз
варйнз? (Срж, Гюм) Над'ё да бёгази? (Чай, Иср) На д'ёугзздё? (Хеб, Гюм)
Над 'ё ззбззтгё ? (Кез, I юм).
нажъдето над'ёт, налёту нареч. Нагьдето. Тб на тузй, гермАна, налёту
търнсшё, нсмё назАз да ззрАвзз хич. (Ббл, Дим) То бу сснё над'ёт варвйш.
искАрал' тва. (ХВ. Гюм).
накълцан накъ1цану прич. Парязан на дребно. Нйй нАш'т'с ймам'с
ззакъйзану тъкА. Нйй ззАзн'т'с ззимубж'с. ВАззз'т'с тук гу нам'ёзнувА г, ЙА нимба
да гу нАм'сзна. (Плев, Драм).
нахъм накАм предл. За означаване на посока на движение, към. Иле
накАм гёбё, нзз знАёш зу какАф йё зз та стрАх да набзйжё. (Въл, Кс).
193
налепям нат'ёпё нссв. Направям, сътворявам. Айс'ёс с'а рАбути, вишнА,
рйбути ги нал'ёпё. (Ерп, Гюм).
налесно нат'ёсну, натёсну нареч. Надясно. Д'ё пот сёлусу отддл и фага
нал 'ёсну; Ут Кдзлуджа, налёсну кёну излйза, нёма две килумётра Налёсно
ше фАти и на Вкчканово тогАва Наддл ат A варвйтё, налёсну и на ВалкАнуву.
Налёсну, пдмнитё, налёсну. (Дем, Кс).
нался нал'сёш', бека налёли св. 1. Залея, полея. Ш’а клад'ёш'листдту
на т'спс'Ъга, ш'а гу нал'рёш' ш'ърлАн'. (Вол, Драм) 2. Напълня, нзпълня.
Айир, айир, сас рёйс бека налёли. (Кез, Гюм).
нали нёл'и, Али, н'Али, н'ёл'и, нъл'и. нёл', нел'й, нёл'й, нёл', нёл'и част.
Пали. Нел' с памак йёу, нел' думиш памАцки?; Тд и урумин дА си. нёл'
думиш сё тюмАцкъ? (ГБ, Кс) Ат А ту гл'ёдам йё РАч 'и тАманака, н'ёл'и знАиш.
(Лъд, Кс) Зимам нсл'й буг'ун г'ун'дёлйк' кърк бёш евро. (Мус, Кс) ПумАцки
гиучйти, нсл'й?; Даскалдс си. нёл'и? (Чай. Иср) Аф БалгАриё бё тй вуйнйк.
нёл'и? (Ббл, Дим) Натудйл Али сьва бАне иг'уф. (Лъд, Кс) Ф муз'ёй н'Али
си фл'Азл#? (Мерт, Сяр) Ут с'ёмёту, н'ёл'и? (Хеб, Гюм) ПетнАдсстё, нЪл'и?
(Дем, Кс) Нёл' ти кАам. (Бал, Гюм) Ам нёт' тай? (Рус, Дим) • нёл' тай —
Нали така.
наливам се налйват са нссв. Нахълтвам, настанявам се. КрадАт чдкбё,
ф кАштё еа налйват кат здрла д'смёк. (Члб. Гюм).
наливам налйваш. налйва, налйват, налйвахмё нссв. 1. Наливам
точности. Уд айтус гу налйвахмё. (Меж, Гюм) 2. Напълвам, поставим във
вътрешността на нещо. Афшкёмбётё, кавурмата тамналйват. (Къз, Гюм) 3.
Развъждам, намножавам. Изёт'лй бё. то бит'йн' налйва капйни. (Члб, Гюм)
4. Разнасям, снабдивам. Вйдиш гу, налива, на цёла Гьрцийё дАва, разнйса.
(Ерп, Гюм) 5. Записвам с диктофон. Тй му налйваш. Каквд му прАвиш? А.
сайт', йма налива. (Срж, Гюм).
паложа наложи св. Покрия на Пластове. Баш'тА^ми зимА и йа налджи
удр'ейудва ш'ума. (Фращ, Сяр).
налче на1ч'А ср. Подкова за кон. (Плев. Драм).
налявам се срв. наливам се налёат са несв. Напълвам се. Нал ear са с
пулма уд айтус, блйзё. (Кез, Гюм).
налявам срв. наливам нал'Аваш'нссв. Наливам. Ш'а разбъркаш' мл'^кд,
ш'а разбъркаш' ейр'^н'? и ш 'а нал 'Аваш' пул 'ёк. (Вол, Драм).
наляво налёво нареч. Наляво. Ам са пйда налёво. Налево, налёво, дёсу
йёл'с. (Коз, Кс) Ала и от тус фчйза, от тус налево, натАтък. (Дем, Кс).
налян натёну, нате ни прич. Напълнен, изпълнен. С'А ейтус, кадёту
пддёш, натену йё желёзА, налёну йё, надену йё. (Ерп, Гюм) Тйгу бё стАналу
ври г' кАурё натёну. (ГД. Дим) Е-ё-ё-йлё катерн натёну т'ут'унё. (Къз, Гюм)
Налёни са, натени са фсёкадс. (Ббл, Дим).
наляг налёту прил. Напълнен, изпълнен. То налёту бё, го налёту. (Меж,
Гюм).
194
нам нАм. нам мест. 1. Пълна форма за дат. пад. на лич. мест, за 1
л. мн. ч. нис - на нас. Айнйй нам вйкат ай тузи; То и нам се със спросе
скипу ни дйва. (Дем, Кс) Д'е вйкам рАбутаса нам йё, нах нАм йс пд-бтйзё
за тукана. (Мхр, Гюм) НАм йс ттул'вйна агЬлас; Чи бсрекет* версии', ейсвА
йё нАм. (Паш, Кс) ХА, хА, от* сёфтё нам ейтус беш дн сёнё дАваха. (Кез,
Гюм) Е нАхт и джёндАре дукАраа... и ни мужёха да нА. (Чай. Иср) Врйт* со
нАм дйпломснё турцки. (Коз, Кс) Инёс фу руна дукАрват нам. (Сдн, Кс) НАм
ат тукана ё. (Срж, Гюм) 2. Пълна форма за вин. пад. на лич. мест, за
1 л. мн. ч. ние - нас. Нъ мдмч'^ту - шъйАк угонам си нъткАн, въл'н'^ну;
Ей тук штъ ддйд*$ хурдту утпр'ёш'^нАм; Нъ нам ни съ струвъ. (Фращ, Сяр)
Айндй ттът' хубавё. за нАм йс йсце хубавё; И за нАм ейг'ува. (Лъд, Кс) И ф
Нлдвдиф думате с нАм; И тува ди думате ас нАм? (Чай, Иср) Пд-.млдгу ут
нАм си излйат, тё ту йштёт, за парй. (Въл, Кс) КутАт йё, шё ддйё на нАхт;
От' йё л'ёка па нАм. (ХВ, Гюм) Кържёд' зйматуд нам; Ат кадёйма па нАм?
(Хеб, Гюм) За нАм да ййма искАрвамё ком пира. (Ill II. Кс) За нАм йё итука
бтйзу. (Дем, Кс) • тта нАм— При нас. • нах нАм— При нас.
намаз на.мАсм. Мюсюлманска молитва. Гувёнмё. кАара намАс прАвимё.
(Къз, Гюм).
намерен намёрёна прил. Ограничен по количество. Нёма и тука р Абу га
нёма Нёма рАбутата с намёрёна. (Ерп, Гюм).
намеря нъм'Ари св. Намеря. Ам тд пу б ал к ан а какыдту нъм'Ари. (Плев.
Драм).
паметна нАм'етна св. Наметна. ВАш'т'р тук гу нам'ётнувАт, на нимда ла
ту нАм'стна. (Плев, Драм).
наметнувам нам'ётнувАт нес в. Намятам. ВАш'т'е тук ту нам'ётнувАт, йА
нимда да ту нАм'етна. Нйй ни^гу нъм'Атъми. (Плев, Драм).
нами срв. нам н'ёми, нАми, нами, нёми, нёми мест. 1. Пълна форма
за дат. пад. на лич. мест, за 1 л. мн. ч. ние - на нас. Ама мндгу
нАми и тёви скАли танин излйзат; Тугае йе мснил нами; Е-е-с, нами нё дАдё
Т'уркийё. (Хеб, Гюм) Чём тд неми дёлй бё; Т'А-а нёми сабйра х'ук'умётёг и
нёми йёрдъм бйрас стдри. (Члб, Гюм) Мдчур дууда нами надёсу филАкёну.
Мдчур ни дууда пахт ней, ваф дёрйчкана (Въл, Кс) Тд йё м'ёчку нАми бё.
ёйтус, уртА арманй; НАми нёма да бАви. (Меж, Гюм) НАми ту пък сёт'нё
ик'умё тёт дАдё йётус нАштём сс. (ЧМ, Дим) Кйми нё вёрват нАми йтерййё
йё. Тдйё нАм йурййё.(Срж, Гюм) Дёвлёт' нс прав и нАми йардъм за нйкакна.
(Рус, Дим) НАми са, нАм садАскал'. (ХВ. Гюм) НАми нё дАват изётё.(1Ъ, Кс)
НарА дАвашн'ёми бе. (Мхр. Гюм) 2. Пълна форма за вин. пад. на лич. мест,
за 1 л. мн. ч. ние - нас. Ама дА йё й за нАми, за хдра та; Дар жёва та нАмикАгу
БудгАрё дА ту рёкам; Нё ит*ува нАми нёма да вйдиш. (Лъд, Кс) ЙА н'ё на дё
бёгахме, Ама нами дарджёва та ддйдё прибёрА патриджй са. (Гер, Гюм) Н'ё
за нами сй то рАботём; ПумАцку йма пу нами иеакдвану. (Мус, К с) Нёамё
итузи вАтрё нйе. фаф нами карашйк нёма (Въл, Кс) НАми на удбрАнё ёйтъйт.
къкту пул и тика... (Мхр, Гюм) Нёма у нАми ейтаквАс бинА рё. (Кез, Гюм) Тд
195
ла за нйми кблкуту йё. I Ш11. Кс) ЗнАиш ат нами ко исёй? (ГБ, Кс) Тё вйкат
Ату нАми. (Хеб, Гюм).
намисля нАмисли св. Намисля. На ми ели будни стари рабути. (Фращ,
Мел, Сяр).
намотал намутАй^мсв. Намотая. Стъту намутАй^м нъмутувй1ка. (Плев,
Драм).
намушкувам нумуш'кува нссв. Намушквам, набивам. Фасул' си с'её.
клАва hapAr"?, намуш'кува hapAr"? и са кАч'ва фасул'а пу hapAC'cr'?. (Вол,
Драм).
намясам се срв. намесвам се намссаше са несв. Намесвам се. ЕйтАм са
намссашс многу кумуниелйк. (Сдн. Кс).
нанагоре нанагбрё нареч. Кагоре. Е-с-е-й кадёну, кадё, кадё нанагбрё,
ё-е-е-й. (Ббл, Дим).
нанадолу нанадбл нареч. Надолу. Брё, устАнахмё нанадбл да хбдим.
(Кез, Гюм).
наново нанбву нареч. Отново. ПАк съ клАн'у инанбву ипуенпува. (Фращ,
Сяр).
наоравам наурАва несв. Изоравам. Едйн д'ёкар'гулам наурАва ден'ёс'ка.
(Вол, Драм).
наолторе наугубр'^ нареч. Опоре. Дв'а дЪски к!Аам'с тъкА и гу
вързувам'^ за нитит'ё инъга наугуор'с. инъга надб1у; Енътъ нъгубр'^, енъгъ
нъдбл'?. (Плев, Драм).
наперувам ныГёрувъйъ несв. Удрям. Къд'ё нАйът адйн ч'ул'Ак,
нъп'ёрувъйъ^му нугйт'%, възнак нъпрАйвъйъ гу и гу ч'укъхъ пу нугйт'р.
(Фращ, Сяр).
напйнам се срв. напъвам се напйнам са нссв. Напъвам се, напрягам се.
Е, нёма са напйнам. (ГД, Дим).
написвам напйсава несв. Написвам. Тё знАйёт чи тапйегё нй са
напйсават. (Хсб, Гюм).
наплавък нАп1авъкм. Нанос от дървета и камъни в рекага. (Плев, Драм).
наплодя се наплбдёт са, наплбдиа са св. Намножа се, навъдя се. Кблку,
виш. цйганс са наплбдиа. (Хсб, Гюм) Гё штё са наплбдёт, да знАйсш. (Ерп,
Гюм) Йё, ма сА наплбдиа (Чка, Гюм).
наплодявам се наплёл'вам са несв. Размножавам се, плодя се. Исё йё
разжён'ваг тугАвана и наплбд'ват са тАм. (Паш, Кс).
напомнювам си срв. напомням си нъпубмн'увъм нссв. Спомням си.
Убн'ъ д'ён' си нъпубмн'увъм (Мерт, Сяр).
напосле срв. после напбелё нареч. После, след това. И напбелё дбйдё и
БългАрийё. (Иср, Кс).
напослед срв. после напбелёт нареч. После, след това. БългАрийё
н ап бел ёт дбйдё. (Ббл, Дим).
направе срв. направо напрАвё нареч. Направо. Л'е напрАвё ше варвйш,
л'е напрАвё. (ГБ, Кс) Тб йё тйй път' напрАвё. (Мхр, Гюм) И напрАвё исъй
196
сёт'нё. (ЧМ. Дим).
направя нйправ'а св. Направя. Кътд дуй уд дуй й^, му гудст'р, л'у шт'йй
нйправ'д н'йш'ту. (1Ър, Сяр).
направям се напрайваг съ, напри'aha са нссв. Преправям се. Аднй
мумйч'ет ct» напрайваг кату мъж'ё; мисйр* свйр'ейм'е със удр'ейи гу
напрййвам'с, със сусйм 'с; Мумч'ртътр тййа нък са напрв'ййу буи и нив'йети.
(Мерт, Сяр).
направям нъпрйв'ът, н и i рай наг несв. Правя, приготвям. Иеднъ гул'йма
iiina нъпрййваг пугйч*ъ; Въф нид'сл'у сутришъ нъпрйв'ът рйбник съсурйе*
и рйба; Нъпрайвъш'с ъдйн дувйр', гъй пъл'^н м'ййув'р. (Фращ, Сяр).
напраювам срв. направям нъпрййувъйъ несв. Правя, приготвям. С
ръкйт'г нъпрййувъйъ ут з1йту кйтки; М'ёс*схм\‘ плъкййъ йъ нъпрййувъхм\\
ръсукувъхм'$ тъкй нъ дъеки нъ крък. (Фращ, Сяр).
напред нъпр'йт, нъпр'ёт' нареч. За определяне на положение, отпред. А
друк пд-нъпр'ёт' тёб'р упрйв'ъ гу. (ГБр, Сяр) Нъпр'йт„й$. (Мерг, Сяр).
напреда нъпр'ёдух св. Напреда. Нъпр'ёдух д'ёсит ки1й. (Фращ, Сяр).
напрсдсн наир'ёдни т'е прил. Предишен, предхождащ. И ут'вуам'с
мумйч'егъта пд-напр'ёднит'с д'ён'е да дукйрувам'е пърнйр*; На Удйци ти
к аз ай ка/машин к'е дукйрат свиш'ч'й удш'ч'и пд-напр'ёдныа д'ён*, св'стй
Кръст гу кйзавът нйва д'ён*. (Мерт, Сяр).
напреж срв. напред нйпреш, нйпреш, напр'ёш' , напрёш, нахпрёш.
нъпр'йш', нъпр'ёш', напр'ёш* нареч. 1. За определяне на посока на
движение, напред. Ама напрёш варвй с'й, шё тйрнё напрёш те, шс ддйде
замйн. (Ерп, Гюм) И му л'с ту съ разрйпкува и вървй си нъпр'ёш'. (ГБр.
Сяр) 2. За определяне на положение във времето, преди. Напр'ёш' Кд/ъда
з$кудл *ув$т л 'у ку, йма т н 'йку свйн 'с; Ут пунд 'йл 'ник с 'йк в'ёч '$р' и наир 'ёш'
йма ч'ёрква; Имаш'с напр'ёш' - ёй на стйри гудйни, <;нй кугу мънйл'с; Ни
йудд*ът гъй напр'ёш' чи тугй да йми стдр'ът свйдба. (Вол, Драм) Аф Кд1ъда
къту дбйд ’$.• ку тър д'ён' - рдйн д'ён' нъпр'йш', рдйн д 'ён* нъпр 'йш', тугйнъ iy
кдлим'ф прас'ёту; Нъпр'йш' ймъймч'ёш 'ми, ч 'йкъйм V сР *ёт. (11лев, Драм)
Напрёш стйргс песха; Нё си напрёш данйсахмс ат Искёча родбпеки песне;
Хайвйнс напрёш имёше. (Дем, Кс) 1вй напрёш Туркййе гу йс даржела;
Напрёш беше, напрёш бех йс кмёгст; Напрёш нё. (Лъд, Мен, Кс) Инес нък
напрёш. инее балкйн-ъ, мйкмадъ, д'ёт...; Ат та нйпреш йс бел Силсхк'ой.
(Срж, Гюм) Обчигс елйви напрёш ги збйраа, ги сушён, пупйрува ги, ма исс
ги не збйрат. (Ерп, Гюм) Нйпреш?; И напрёш агй слезах йетува б'ё и сетам
куйё йс итува йсбан 'жйцки. (Бач. I ‘юм) Напрёш йс прйвилу йё; То йёсьй дйдё
булгйрёт ней, не Маиастйр нахпрёш. (Чка, Гюм) Тб итус кдлку бё прйвилу
зулумуд напрёш, йма ййут напрё-е-еш. (Члб, Гюм) Заштд напрёш булгйрат
таптёшё аз булддзёр Турцийс булгйрёт? (Рус, Дим) Тува напрёш на бёш
йуз йёврд сам бйл; Йа напрёш сам длит. (Меж, Гюм) Он беш сёнё бёшё
напрёш, дн беш сснё; О-о, напрёш ймашё. (Мхр, Гюм) Нё ё къг напрёш. С'й
напрёш пд бёшё гастй nd бё уч ус. (Меж, Кс) Айс'ёс баййрс, тё бсхй напрёш
197
пб-ййнакви. (Мсс, Дим) Шйнди, изёт дйва ди пйк, кугу напрёш ? (Къз, Гюм)
fc'-e-r. ад напрёш бё гайё, бир вакът. (ГБ, К с) Трёваше свй пб-иапрёш дй
гу йма. (Мен, Кс) Съньрът напрёш тугае Арда. (Ббл, Дим) Адтмъш сёкйс
сене напрёш. (11аш, Кс) Нййе хбдихми напрёт. (Иср, Кс) Туа напрёт какво
бё! (ХВ, Гюм) Атус сенс напрёш. (Кез, Гюм) Ей уд напрёш. (Лъд, Кс) А.
напрёш! (ТМ, Дим) 3. За определено на положение, отпрсд. И йбд'ът на
нйвага ублув'ёт'е напр'ёш' и ж'снъга з'ёла уст'ён'^ и вървй. (Вол, Драм) •
уд напрёш — Отпреди. • ад напрёш — . • уд напрёш — Преди време.
напрешен напрёшннйёт, напрёшнст, напрёшна га, напрёшну; напрёшну ту
прил. Предишен. Напрёшннйёт булгарлък. тугае; Нък напрёшнёт булгйрнн
врйт' ймётага мёнйл. (Хеб, Гюм) Кугйту бё пб-напрёшну; й-а-а да фдёзёш
- сйсвй. (tpn. Гюм) Напрёшну iy имё канй ги йё? (Мес, Дим) Напрёшнага
гудйна. (Коз, Кс).
напрещята нъпр'^ш'т'ъга нареч. Напряко. Нък ж'ёнит'е йййът тъкбе'
ж'ёнцку, йййъти стйпъг нъпр'сш'т'ъга скйГъта нугит'?. (Вол, Драм).
напръекам напърскаш св. Напръскам. Ййма йдёч. aiй ги напърскаш, нё
устйнва ийкакна. (Ббл, Дим).
напусна напуснаа св. Изоставя. Тб ду скбру гу рйбутёхме, йма ейсё ту
напуснаа. (Въл. Кс).
напъден нъпъднни прич. Изгонен, изпъден. Ръздйлът^съ млйдит'ь йма
ж'ёни миб/у нъпъдйни пу път'ув'ёту. (Фращ. Сяр).
напълнюва се срв. напълва се напбл'н'уваг са несв. Навършва се,
изпълва се - за години. На гудйнисе напбл'н'уват ми ей. (Мус, Кс).
напълнювам напЪлн'увам нссв. Напълвам. Тйм са кдйн'а нив'йсгата със
еднб мйлку бърдй ч и налива г напКтн 'ува губдаут чиш 'м 'й та. (Фращ, С яр).
напълня нйпал'нё, нйпъ1нй, нйпъ1ни св. Напълня. И у~гам с'ётн'?
нйпъ1нй^си гу куб!ку й$ раИйт'. (ГБр, Сяр) Нйпъ1ни ми бъкада убда. (Вол,
Драм) Напйл'ниа гу. (Мус, Кс).
напъпювам н^пкп'увът нссв. Напълвам - за растение. (Фращ, Мет,
Сяр).
напърво напбрва, напйрву нареч. Откачало. Напбрва д'да бделё? Хй,
напбрва. (Мус, Кс) Кутйну напйрву йе бйд. (Иср, Кс).
напържювам срв. напържвам напърж'ува! нссв. Изпържвам. Със тува
н'ёш'ч'у напърж'уват са^наййват, са^напйват. (Мерт, Сяр).
нарасна нарйлу Деев. Порасна. Гудёму йё брё, нарйду йё; А, аф rypne iv
йё нарйлу. (Кюс, Дим) Нарйду д'ё, нарйлу д'ё?(Хеб, Гюм).
наредя нйр 'ед 'ъ св. Подредя, направя. Ьм ъку ннплът йй ш^си ийр'ед'ъ
пйк нъ нас; Дйй дъ си ггър'едйм къръвйцъ; Тбй ймъ грй ж'ёни - рукъм - н'ёкъ
си ньр'ед'Ът. (I*Бр, Сяр).
наредявам срв. нареждам нър'ед'йвъ.м, наред'йвъ нссв. 1. Подреждам.
Нив'йсгътъ съ убтйч'ъ hy&ty и з1атбту тъ шр'^д'йвъ тъй нъ дв'ё, ф^сранй;
Мййкъ му сйч'ку нър'ед'йвъ; Тййр си нър'ед'авъг; Нарсд'йва'.мё^гу гъкй.
198
(Плев, Драм, 1Ър. Сяр) 2. Нареждам, правя. Пък йас нърёд'Авъм бАницъ.
(ГБр, Сяр).
нарежа нар'Аж'?, нарежем?св. Нарежа. Ейей са фпр'ёгамс на баййрст,
на айни. нарёжёмс и а иди. (ЧМ, Дим) К'Аш'? дъ нар'Аж'? утрАсулъ, к'Аш'?
дъ тури пип'ёр'. (Мерт, Сяр).
нареждам нър'аж'дъм'а несв. Нареждам. И съйнът, гъквй„с? куту
ч'ардаци. нър'Аж'дъм'А^ги и сас иАйлун, тъквд б'Алу пукрйени; Адйн'
сандЪк нар'Аждът калъ'п?ту; Нив'Асгит '? нар'Аж'дайа тука, д'ёту Ими дАва
глав'?нйка алтън'?ту, нар'аж'да ги тука на ч'алмъта. (Вол, Драм).
наридам срв. нареждам нърйдъхъ несв. Нареждам. Аку ни нърйдъхъ
там ни^хйм т'ёкнувъш'? нъ нАшт'? майки. тАткув'?, н'ёмъха пърй^ли;
Ньрйдът едйн ч'ул'Ак ас чингьрАци йс тук. (Фращ. Сяр).
нарка нарка ж. Взривно устройство, мина. Макйната угишлА да йштс
пАтстралка и нарка йма ли. (Къз, 1»ом).
нарочно нарбчнр нареч. Специално. Ь'А1 п'Асак са кАзва тдй. Из.мйен
тдй с нардчнр зу бдл'ки. (Вол, Драм).
нарядам срв. нареждам нър 'едът нссв. Правя, оформям, подреждам.
Нър'сдът с'ё гни ?днд Ьдру. (Фращ, Сяр).
нарязувам нър'Азувъм'? не св. Нарязвам. Пър'Азувъм'?~ги,
ръзбЪркувм'?~ги и с'ётн'? ф кур'смъ и при дун'?ту убърнивы къръвйцъгъ.
(ГБр. Сяр).
нас и Ас мест. Пълна форма за вин. над. на лич. мест, за 1 л. мн. ч. ние
- нас. Ут„нАс ст'? пд-бугАти, кАа; ГАшт'? у т бу байк' нъгкАну у т нас. (Плев,
Драм. Фращ. Сяр).
насам нахсАм нареч. Насам. Сё са вдрни тё нахсАм. (Кез, Кс).
насам-нататък насам-натАк нареч. Насам-натам, в рахтични пососи.
Мил'л'ётёт зймат, пййёт насАм-натАк. да бАдс пискдтё, да бАдс гёрардА;
Бакшйшё дАвашё насАм-натйк. (Члб, Гюм) На т'Ашка рАбута, цимёнту,
кАшти гаквйнё да, да ндсём цимёнту, да вАрвс насам-натАк. (ГД, Дим).
насека нъеич'ёш' св. Нарежа. И шт'? гу нъеич'ёш' дъ стАни к'ушъ1ййъ.
(Фращ, Сяр).
насетнина нъе'ётнинъ нареч. Накрая. Ад^н'ёк штъ ту пуснът пъру дъ
изл'Аз'?върНъ. т'ёнкуту, а диб'ё1угу устАва нАй-нъ с'ётнинъ, нъ дуп'?ту. (ГБр,
Сяр) • най-нъе'ётнинъ — Пай-накрая.
насечен нъе'ёчинуту прич. Нарязан. И шт'? ту нъеич'ёш' дъ сгани
к'ушъ1ййъ. пр'?л'ыАту нъе'ёчинуту. (Фращ, Сяр).
насея ньс'анш* св. Насея, посея. Тдй къту ту нъе'аиш' и ъс урАлутд^съ
зарйва. (Плев, Драм).
наснова наснув'ём св. Наглася основа на стан, наснова. наснув'ём,
да навийём на дувАр'?. (I !лсв. Драм).
насолявам нъсул'Аами. насул'Ава'м?, нъсул'авъхм'с несв. 1. Осолявам
за продължително съхранение. И бйш'?ту гА гу зъкдл'увъхм'?,
нъсул'Авъхм'с^гу зъ цАлъ зймъ; Нъсул'Авьй'сду. (Фращ, Сяр) Пък
199
кудкал'ёту си ги насул 'Ава 'м;, б'с1ъга с1анйна йъ насул 'Ава 4ff. (1 Licb, Драм)
2. Насолявам - при обичай за повиване на новородено с цел запазване
на здравето му. МА1ку д'Ат'; кът съ рудй нъ трйт'; д'ён'; гу нъсул'Аами,
ас' судл'. Вйй тук гу нъсул'Ааги цАлу д'Ат'; ту, rydly судл'. Нйй - н'ё. Стъ
ейнйм ;нд курйту, стъ к1ад'ём судл', стъ к1ад'ём н'аку ср'ёбърнъ н'Аквъ
пъръ, н'ёшту тъквй рАпти к1Аами. нъсул'Аум'е^гу и събйръм'ё„съ п'ёт'-ш'ёс'
къш'т'; - й;'дём пупййвъм';; Нъсул'АаЬми д'Атнту. (Плев, Драм).
насосвам насдсува са нссв. Добавим, увеличавам по обем. Ont в анд
варвй, насдсува са и варвй. (1Ъ, Кс).
насред насрадё, наср'ёду нареч. и като прсдл. В средата, насред.
Наср'ёду с'ё1у. (Фращ. Мст, Сяр) НАсрадё с. (Шех. Кс).
насрещу наср'дшту, насрёшту нареч. Отсреща. То йма тука, агА пош
насрешту, Чиплёте аднд сёлу. (Дем, Кс) Атуйё джебёлёсе, ждеу итуй
наср'дшту. (ГБ. Кс) Ей наср'дшту йё. (ШП. Кс).
настилам нъстй1ъм'ё нссв. Настилам, покривам с Пластове. Тудчим
листа м1дгу, исуш'Авъм'ё^ги кудри г';, тъ ч'; нъстй1ъм'ё~ги, к1аа'м; удр'ейи.
сусАм'. (11лсв, Драм).
насторя настдриа св. Направя в голямо количество, изпонаправя.
Утйдаа на касабъта, настдриа къшги айтАм. (Дем, Кс).
настрана нА страна нареч. Настрани. НАстрана с. (Меж. Гюм).
настранком настранкдм нареч. С гранично, настрани. Видё, бак кАто
пакрйх.мё ейнозй настранкдм. (Кез, Гюм).
пастъпувам нъетъпувъм не св. Настьпвам. Фърл'ъм ъй въф уст А тъ нъ
стань, ;днъгъ ндгъ нъетъпувъм. (Фращ, Сяр).
настържа настАрджимё св. Настържа. Йи петёту да настАрджимё и да
ту прАвиме и ейчку. (Сар, Кс).
насъбирам назбйрай нссв. Събирам много, насъбирам. Назбйрай. (Хсб.
Гюм).
насъде нацддё нареч. Насам. Ад Искёчс нацддё ттул'вйна чёс мАнайи
лдтё. (ШП, Кс).
насъй срв. натъй наейй. наейй, насёй, нахцъу, наций, нацъй, нъеъй нареч.
Насам. Ййма ацй вийна г Л'улката нахцъу. Нахцку пак Дул'Ап хан, по-натдрё
сёлу; Ад Искёчс нацъй. Хо, хо, хо, пул'вин чёс га йё нацъй. (ШП, Кс) Вйкат
йи бёш йу с мётра нацйй ни мдйё да прАвиш кдшто. (ГБ, К с) ТАм йё наейй
бугАрско, наейй - гурцко. (Дем, Кс) Варвела аднд жёнска а г туй наст.й. (Мус,
Кс) Мйтку пд-нъеъй с'ёдни. (Фращ, Сяр) Насёй и натам. (Кез, Гюм).
натако срв. нататьк нагАку, натАтаку нареч. Натам. Ейтам нататаку, ф
падйана. (Иср, Кс) Тд са лахва имёние натАку. (Хсб, Гюм) Утй натАку. (Коз,
Кс) • ёйтАм натАтаку— Там, в оная посока.
нагам натАч, нахтам, нахтамнареч. Натам. ДуёсА йёустАнату ёйсуд'ётё
тука да пустуйй, дА са утвдрётукул'етё, и штё си пдйё нахтам. (ЧМ, Дим)
Мндгу йма са дйгнаа ат тува нахгАм; Тд йё, кинА стдка нахтАм йма. (Дем,
Кс) ХАйдё, нахтам, натдрё, Пётрдлуфус. (ТМ, Дим) Д'ён йё нах там йёдйн
200
пот, нахтАм. (Паш, Кс) Н'ё натАм н'ё смё ддили, (Кез, Гюм) Утйдс нахтАм
тузи Лори. (ХВ. Гюм) Нёма Асфалгу нахтАм. (Чай, Иср) .4 нах гам, «4 нах гам.
(Сдн, Кс).
натаманя се нагаманй са св. Уредя се, наглася се. Нагаманй са ла
рАбути. (Хеб, Гюм).
натамо срв. натам натАму, нахтАму нареч. На там. Вйка каквд сгАна нах
гаму?; Вйка каквд стАна нахтАму? (Мус, Кс) НатАму йштитё вы? (Брг, Кс).
нататък натАк, нагАк, натАтака нареч. Натам. Тёшгё пдат натАк; Ейтука
натАк йи у руме ййма, йи цйганё ййма; Саран'джйна йс тука натАк; Ддйс
сусиалйс партййё. Сётнё ут там на так са наредй. (Хеб, Гюм) Ут тАм натАк -
Ку.матинй; НапрАву на Слйвувица ддиш. уд айнАм натАк йё А с вал ту. (АК,
Дим) ИА сам мндгу ддил там натАк, ут Сарбййё натАк, ЙутуслАвийёдАн.
(Къз, Гюм) Иитук, пд-натАкдАват, дёту йймаа таквй, ни дАват. (ЧМ. Дим) То
прАвсхмё ат nd-натАк, ам сё ат млдгу рАбат 'а. (ШIL Кс) Шё ту збёрёмйёйтвА,
амА ё-е-е нах утре натАк. (Бал, Гюм) Амано-, nd-нагАк ййма уд айтус, ут нёга
ййма. (ГД, Дим) НагАк, натАкййма йёштё къшти, ейссйнатАк. (ТМ, Дим) Ут
нёгу натАк нрА-а-а-вс тага к пАтё дди. (Члб, Гюм) Чс уд йсй нАм сётнё натАк
тй йё Асфалту. (Мхр, Гюм) Тд с тойймалу, натАтака мл dry йма. (Меж, Гюм)
Ут тАмна, ут Кържёли натАк. (Чка, Гюм) НатАк шё дА фАт'тё. (Кез, Гюм)
Кутрй вйднтё нагАк? (Кюс, Дим) • сйтука натАк— В гая посока, нататък. •
ут тйм натАк— После, след това. • там натАк — В оная посока.
натисна натйснъ св. Налета, притаена - за грижа, затруднение. Ги
натйснъ в'ёйк'р и тъс. (Мерт, Сяр).
натиснат натиснати прич. Подтиснат, подложен на натиск, тормоз.
Врй г' са лё б кдёли на тйсна ги. (Ерп, Гюм).
натлак нАНакм. Наноси от пръет в регата. (Плев, Драм).
наточа нАтучйсв. Наточа, палея течност. НАтучй^мируйну вйну. (Фращ,
Мет, Сяр).
натува срв. натука натува нареч. Насам. Нёма, баладжёнци са врйт'чёка
натува. (Бал. Гюм).
натузи срв. натука натус, нахтус нареч. Насам. ,4ла зА нахтус да
убигрАиш - далёче; Ха. Чёнинци нахтус пак. (Дем, Кс) Йсдёмё, пийёмё. Нё -
нахтус, тс - нах итАм. (Въл, Кс) Натусбёшё икйлёнтА. (Рус, Дим).
патуй срв. натука нах туй нареч. Насам. Дёна излёнахтё нах туй. (АК,
Дим) Бсгат са пАк нахтуй. (ГБ. Кс).
натуканака натуканак нареч. Насам, в тая посока. Нттуканах нййё
вйкамё н'ёма (Мхр, Гюм).
натькан нъгкАн прич. Изтъкан. Нъ мдмч'рту - шъйАкут„нАм си нъткАн,
вкч'н'^ну. (Фращ. Сяр).
наумявам наумсвата йё нссв. Напомним, подсещам. Гс му йс вйкала,
му йё наумёвала. (Хеб, Гюм).
науча се нАуча са св. Науча се. Е, ут стАртё са научйхмё матку. (Дем,
Кс).
201
науча научйш св. Обуча. А научйш. Айсаквд /и научйш. (Хсб, Гюм).
научам се научё са, нау чётен несв. Научавам се. Стйру гувёлё аф йёзййс
ей нс научё. (Мсс, Дим) Сё са научёт. (Чка, Гюм).
научен науч'ёни прич. Приучен, свиянал. Удти б'ёйми науч'ёни гъкй.
(Фращ, Мст, Сяр).
нахалам срв. нахождам наййдъм'е, найдат нссв. Намирам.
дъ клъд'ёш' $нд дърн'е, {‘нд ттд-диб'ё1у дЪрн'е. клйъйм'ё^гу ъф судбагъ и
утрингъ наййдъм\' ж'йр'. (Вол, Драм) Ле ейсд бакшиш те найдат. (Хсб,
Гюм).
нахвален нафйт'ени прич. Хван ат, ул о вен. Игрйайм'р ш\'рв'ё нафйт'ени.
(ГБр. Сяр).
находам се срв. нахождам се нахддам са, нахддём са нссв. Намирам се.
Каквд да прйвёт? На рйбута а ей нахддат; Нахддёме са йи нё на рйбуга и
зору-зору нва. (ШП. Кс) • нахддём са на рйбуга — Рабел я непълноценно. •
нахддам са на рйбуга — Работя непълноценно.
находам срв. нахождам нахддёме, наддёт нссв. 1. Намирам. Наддёт
рйбута там, ейнй.м. (Ббл, Дим) 2. Прецснявам, определим. На еннйрйбути
гу нахддёме пд-прйву пу вйшёну. (Пат, Кс).
находювам срв. нахождам нъхдд'увът нссв. Намирам. Нъхдд'увът
м 'йсту зъ вършй!у. (Фращ, Сяр).
находям се срв. нахождам се нъхдд'ът съ несв. Намирам се. Ни съ
нъхдд'ът тъквй стйри в'ёйки рйбути. (Фращ, Сяр).
нахранен нърън'ёти прич. Нахраяен. Ьмъ ттйк съ нърьн'ёти фрёт(Фращ,
Мст, Сяр).
нахраня нйранё св. Нахраня. Гл Ъдам да дйм, да нйранё. (Шех, Кс).
нахсамен нахеймното прил. Отсамен. Нд-нахсймното сёл'о е
Дсвисйл'ово. (Кез, Гюм).
нахтар нахгйр м. Ключ. Агй тй прйвиш нахгйр. нахтйрё исаквйс. (Мус,
Кс).
нахуда се срв. нахожда се никуда са нссв. Намира се, отярива се. Наху да
си (Лъд, Кс).
нахудам срв. нахождам нахудамс, наудат нссв. Намирам. Л'удийёту,
вйка, дги йё жёната бакалъм да нахудамё. (Мес, Дим) Трёва ййма бу сенс.
Тс наудат. (ГД, Дим) И тё нс наудатпарй. (Ерп, Гюм).
нахудува се срв. нахожда се нахудава са нссв. Намира се, отярива се. Ха,
пйк са нахудава. (Члб, Гюм).
нахут lahyr', Нут'. лийут', лаутё м. Нахут. Лийут' - чукъ.м'ё^ту и ту
фйтьм'с с„квйс (Плев, Драм) Layr' ут гр$д!> си купдвайм'$ (Мерг, Сяр)
Такдс, даутё звётейнвй. (Кез, Гюм) (Плев, Драм).
нахутен лийуд^ни прил. Който с от нахут. Ну Видйд'ен' прйейми
диЬуд\‘нил'йбув'р(Плев, Драм) • лийуд'^нл'йб— Хляб от нахут.
нацяло нацйлу нареч. Изцяло, наведнъж. Тдй им кйзува, тр'ёбува да
н'ё^йа р'ёжи, нацйлу да а из'сд'ё. (Фращ, Сяр).
202
началник начёл'ник м. Началник. Другуту йё пд-гул'йм пулйс. Ха,
начёл'ник. (ГД, Дим).
начукам нъч'укъш св. Надроби, нагьлцам. Н'ёк пйк м'есдтуудбйраНм'?
и гу смй1ам'^, ама смлйну ни^йё йубау. Пд-йубау йр със ба1тййкъ дъ си гу
нъч'укъш. (ГБр, Сяр).
начюпювам нач'уп'уваг нссв. Начупвам. Рудгув'ё дй гъкй^с# гъй /и
нач'уп'ува г й ййбъ!ки съш'ч'уту. (Мерт, Сяр).
наш нйшийа, нйшёс, нйшёт, нйшну, нйшео, нйшеу, нйш'т'^, наш ине.
нйшнё, нйшее, нйшти. нйште мест. 1. Пълна форма на ирит. мест, за 1 л. мн.
ч. - наш. Нйй нйш'т'р ймамё накъ1цану тъкй. Нйй нйш'т'? нимудж'?. Вйш'т'р
тук гу нау'ётнувйт, йй нимда Д$ гу нйм'етна; Д'ёт~съ~си наши йдръ стъ си
ддатаф къш'ги; С'й тук нйшийа трй г ни дйа г да йди пдпа на грдб'рту. (Плев,
Драм) Айтус са бёт' рйда, нйштё; Нйшее кдпёлега бу тарафтй са ембкнаха
дён а рйбута. (Гер, Гюм) Имачу йё, ма с'ё бйлу ли йё, не бйлу ли йс при
нйшёскумшййёсд'ве йймёга. (Бал, Гюм) Сас идти йё д'дрг сайг' уд нйшёс,
д'дрт сайт*уд нйшеа маалй. (Лъд, Кс) Фйтийм'с фр'ёт др си рйбугим'с на
нйшти имудти. (Фращ, Мег, Сяр) Ад нйшео на дйва ни; Дали ёсй нйшеу сёлу
брё? (Кез, Гюм) Йё, на нйшёс, д'ёсу штё варвйтё път'. (Мхр, Гюм) Нйшёс
тус йё ни мдш са разбирёш. (Чай, Иср) Нйшёт пйт' йс ейсё. (ХВ, Гюм) 2.1.
Като сын; opian на местната власт. Нйшёт прйви дй г' н'ёма, дй г'дйва б'е.
(ХВ. Гюм) 2.2. Като същ; родното място, местожив ее него. Ал' си нё дудалу
псхливанлък да правит аф нйшну? (ХВ. Гюм) Не итус, па изй нйшеу, айтус.
(Меж, Гюм) 2.3. Като сыц; близки, сънародници, земляци. Те са тймука
устйнали, нък нйшнё айеймука (ЧМ, Дим) Ам тё нйшинё прудйват кал 'она.
(Паш, Кс) • аф нйшну — В нашия край. • па нйшеу — По нашия край.
нашенски нйш'ёнцки прил. Нашенски, местен. Аднд вр'йм'р ндс'ейа
такйва др'ёйи нйш'енцки. (Плев, Драм).
наявам се срв. паяждам се наййват са несв. Наяждам се, нахранвам се.
Със тувй н'ёш'ч'у напърж'ува г са^найав^т, оу,напйв$т. (Мерт, Сяр).
не н'й, н'ё, н'а н'й, нй, нйй, на не, ни, нё част. За изразяване на
отрицание, не. Нък с\тй н'й^съм утйш'ъ!; Ти н'й^си тйтку; Н’а^йубави
рйбути; Н'й„см'ъ ймъли фъегъци; Н'ё^смё; Н'й^смё гу вйд'сли ййч'; Дъ
н'й гу си устйил? Н'й гу и устйил; Нй^съм бй1. Той н'йДта тур'ену въф
трудп; Н'й^смё кйзвълинл\.-.(Мерт, Сяр) Има ли м'йсту да сп'ъ? йма кйкн'ё;
Мудж'с\,ли да пришли'тувам тук? Муджи, кйк н'ё. (Фращ, Сяр) Угън'^ си
гурй, нйути из/йснува ййч'; Оги нъ^.м'ён' съ ни пйднё?(Вол, Драм) На знйм
йё; Йё са нё разбйрам, вйка. Ижёнйна са нё разбйра (Мус, Кс) Ама ни то йё
д'икён на тд, йма го налй н'а атвйрё гин'д'ус. (Брг, Кс) Н'ёма Алй М'им'ун,
й.ма А.1Й амй бййкувуту нй йё Асйн. (Бал, Гюм) А ма на инёзи, турскинё, на
мдт ни над'вй. (Кюс. Дим) Hite нйшеу - нйй; Приз Алмагъ на мдите. (Въл,
Кс) Нё върши хич; А. нй как ту звъг. (Дем, Кс) Ни рйчеше, ни дйваше фъф
градън. (Лъд, Кс) Нйска арабй на дди. (Кез, Гюм) Тй на знййёш. (Хсб, Гюм)
Нё, нё имслу. (Кет, Кс) • на мдм — Не мота. • кйкн'ё — Разбира се, да.
203
невяста нев'йста, невеста, инвеста, н'ев'йстъта, н'св'ёстата, нив'йсгътъ,
нив *йста га, невести, нив 'йети, нивёсти, нив 'йети т'р ж. 1. Младоженка, булка.
На ни в'астата нйй-напр'ёт кун дур иг'р и калцуни ш'йр'рни; ц'ал а та рабута
йе гъс на нив'йсгата; Чёгри мумй удд'ът мумйта там, нив'йсгътъ; Ут^кЪк
шт'е съ в'енч'ё, у„тйм сётн'р нивасту и рукът; Агй изв'ёъмм нив'йсгътъ
дв'ё мдми утпр'ёш' и дв'ё уъйт' пуъйът и ф стр'ёд'е нив'йсгътъ; Нъпрйих
гу с'й зъ нив'йсти. (Фращ. Сяр) Нив'йстит'с нар'йж'дайа тука, д'ёту Ьми
дйва глав'снйка алтън *сту, нар'йж'да ги тука на ч 'алмъга; Агй б'ёЬм'р млйди
нив 'йс г и. (В од. Др ам) Въф събу тъ събйр ътсъу мудм 'т 'ё д 'ёту йс нив 'йс тъ тъ;
Къ1тйтага пд-пишйн тугйнъкстъ йдиш'нив'йсгътъ да з'ёмиш'. (Плев, Драм)
Удт'тдй имъш'с тъкй ийсъну и гуд'еш'с. исвйдбътъ, ис'ётн'сръзв'ёс'ван'сту
н'ев'йстъта. (ГЬр, Сяр) 2. Млада омъжена жена. Фтдру hdpy игрйайа фс'ё
нив'йсти трътнугуш'ки; Удти д$ кл^д'ём'с на пйтит'с, нив'йсц)? (ГЬр, Сяр,
Вол, Драм) И тугйнъ йдд'ст м1йдит'с нив'йсти нъ бйбинийс д'ён'. (Плев,
Драм) Нйштё хддёт гййё г за му кошки йштаг, нивссти. (Мхр, Гюм) Имаме
сиайтука аднй невести. (Шех, Кс) Туз гу сушйт нйштё невести. (Къз, Гюм) 3.
Съпруга. А цйр'а ттък з'ёл н'св'ёстата; Нивёста къ ти стана; Стуййн'е, стйга
свйри, нив'ёста къ ти стйна. (Фращ, Мез , Сяр) Знйиш ли кдлку нивёсти зё?;
Нев'йста дй му нййдё, пумакйна. (Кюс. Дим) Ха, ха, айтува са йё. Уд айтува
зат нивёста. (Сар. Кс) 4. Персонаж в кукерски игри - младеж, облечен казо
булка. Мумч 'ё тъта тййа нък са нпрв'аййа бу ни нив'йсти. (Мерз, Сяр).
него н'ёгу, н'ёга, н'ёк, нёга, нёкмест. Пълна форма за вин. пад. на лич.
мест, за 3 л. ед. ч. м. р. той - него. Ам бамбукъ и нёк тъкй гу с'йиЬм'с -
на, р'ёдув'с; Тдй ништ'ё у тдт'ёк парй; С'й мъж'ё кътд^съ уж'ённш' тр'йвъ
мй!ку дъ му дукйрвъш' и нъ н'ёк; И дй т'е ту „му кърст'еа и н'ёк кърст'еа.
(Плев, Драм) Къту евърши в'ёйк'с със л'утург'ййат#, тугй фърл'$т кръсту
въфудъта. Кудй ш 'ч'с ту нам'ёри на н 'ёга са надар 'ёва. (Мерт, Сяр) С'ётн'с
нъкрййа дуййда з'ёг'ъ, йунйкъ. На н'ёк йма ч'ёгри мумй. (Фращ, Сяр) Нййс
зйадну м1дту пуйййм'с със н'ёк; Фсйч'ки пукрйй н'ёк. (ГЬр, Сяр) И тдй им
з'ёлустйн'с и с'ё със н'ёту^си гу ндс'сл. (Фращ, Мст, Сяр) Йй шё са чудем,
нёга шё ту трйеём. (Ьал, Гюм) Варх нёга прйви кинйгинё, за нёга (Мен, Кс)
Гй са раклйлинёта Будачдугу. (Лъд, Кс) 1ййа йскайа н'ёкдаут'ёпът. (Мерг,
Сяр) Ха, Чиплст', за нёт. (Дем, Кс) Слйга ейтвй у нёга. (Мус, Кс) • н'ёгу^си
— Себе си. • нъ н'ёк — За дат. пад. - на него.
негов н'ётвён. н'ёгувъть, н'ёгувит'с, нёт висё мест. 1. Негов. Н'ёгнёнбрат
и Барбужй си самй ддкгур. (Кез, Гюм) Зё да рйбутёт айтува нёгвисё бинй.
(Мен, Кс) 2. Свой. А нъкрййув'ёт'сз'ёт'ув'ёт'с с'йкипри н'ётувъть^си ж'снК
(ГЬр, Сяр) И гакй фйтиНм'с да си рйбугим'е с'ёки н'ёгувит'симудти, (Фращ,
Мет, Сяр).
неделя нсдслё, нсдёлс, нид'йл'ъ, нид'йл'а, нид'йла, нидёл'а, нид'йлн,
нид'ёлити ж. 1. Последният ден от седмицата, неделя. Аф нцд'слити -
сид'йЬми^си; Въф нид'сл'? сутринтк нъпрйв'ът рйбник със урйе' и рйба;
Въф нид'сл'ъ съ зат'ёрувът. (Плев, Драм, Фращ, Сяр) А с'ётн'с сутринтъ
204
ф„ нид'Ал'ъ тугА сй^ут'йвъм'^. (ГБр. Сяр) (Мерт, Сяр) (Фращ, Мст, Сяр)
2. Седмица. Да пустуй тАм аднЪ-дв'ё нид'Али; Нйй нъ нид'Ал'ъгъ, tn, дв'а
нид’Али кършт'Аайми д'атигу; Сднъч' стъ клъд'ём буйё и $днъ нид'Ал'?
бАгриш аф н'ёйа; И тугАнъ тйс нид'Ал'ъ н'Амъ да дарбвам'с. (Плев, Драм)
Тд а млубгу вр'ём'$, ш'ёс' нид'Али са т'ёва; С'Ака нид'ёл'а, ci,бута в'ёч'ер
hypA на върши!Ат$. (Мерг, Сяр) АднА недёлё рабати и набйс си. (Дем, Кс)
Недёлё, аднА недёлё. (Мус, Кс).
пеин н'ёйин', нёйни, н'ёйинийр, н'ёйнит'р мест. Неин. Къкъф б'ё йубъф
н'ёйиний? мьш; АгА съ уж'ён'рт нив'Асгътъ... събйрът^съдрушкнт'р кублку
да съ, тййр съ ублйчът с_н'ёйини др'ёйи ф нид'Ал'а. (ГБр, Сяр) Пбел'р пък
на н'ёйа ут'уват, з'ёват н'ёйнит'с бр'ём'ста. (Мерт, Сяр) И кал'.мАнъта hit
клава адйн н'ёйнн' ч'ур'ёк. (Вол, Драм) Тййё къшги са нёйни. (Бал, Гюм).
нейде н'Айд'с, нёйде, нсйде нареч. Иякъдс. Вёл'ки йштитё да идите да
рАбутитё нейде? (ШП, Кс) АкрабА, тамАн, руднйна нейде бё. (Къз, Гюм)
Мумч'ёту н'Айд’$ нъ рАбуть. (ГБр, Сяр).
нейсе нёйса, нёйсё част. За изразяване на съгласис - както и да е. Нейса
дбйдё йёдйнурумин със бёш къзАн, сасдёпА. (Кюс, Дим) Нёйса, брат ймаш,
сёстра? (Чка, Гюм) Ама си, к Аж и. нёйсё. (Гер, Гюм).
некина нёкнаср. Нищо. НадАва нёкна, виш. (Кез, Гюм).
некосен нё кусе ну прил. Неокосен - за тревна шющ. Да нёкусёну и вари.
(Меж, Гюм).
немой срв. мога мой, намб, намбй, нимбй, ннмубз', нимубй, нёмб,
нёмбй. мойте, ни.мбйтё несв. 1. Недей. Мл'акуту штё гу издуйш’, штё гу
путейриш. мА1ку штъ ъ х!Адну, нимубй дъ ъ м!бгу тбп!у. (Фращ. Сяр) МАнё
нёмбй дАва акъл, дА в'лава парй; Намбй да ходиш на аджилЪк. (Рус, Дим)
Мбйтё гу извАрта кана знАё; Ама нимбй тё гу извАрта. (Сар, Кс) Намбй ги
запйсува; Нимбй ги запйсува. (Хеб. Гюм) Нимбй сидАва изёт'; Мбйтё бърза
бё. (Дем, Кс) ПарА нёмбй нёма, пък да си здрАву. (Члб, Гюм) Мой думи;
Нимбйтё дА ви с беле. (Паш, Кс) Ама нёмбй елйза нах Камбёрлёр. (АК.
Дим) Йёла, нёмбй са навАрта. вёлй. (Къз, Гюм) Вйка, намб ходи на дактбр.
(Мус, Кс) Нимубй пигА за празници. (Вол, Драм) На айнАм нимбйтё бди.
(Меж, Гюм) Ракййё мбй да пийёш. (Чка, Гюм) Сйчку нёмб пinа. (ГД Дим)
2. Недей, не трябва. Н'ёк пАк м'еебту удбйрайм'р и гу смй!ам'^, а ма смлАну
ни^йё йубау. Нб-йубау й<; със баГп/йкь дъ си гу нъч'укъш. Ирис мъшйнъ
дъ нимубй дъ мин'ё. (ГБр, Сяр) Тим'Анч'с дъ ймъ, нимубй въшл.ш'ниг 'е дъ
дбйдът. (Плев, Драм) Такъф ед'ёт'^. Ннмубз' д? утйд'$ у майката. (Фращ,
Сяр) Остай, нимубйдъш' в'ёйк'^. (Мерт, Сяр).
нему нёму мес г. Пълпа форма за дат. над. на лич. мост, за 3 л. ед. ч. м.
р. той - на него. Тб йи тб пумак, а мА нёму ни бди брё; Тй йи косни, пак айсё
пак нёму. (Гер. Гюм).
ненавидя срв. ненавиждам н'инАвиди несв. Ненавиждам. Млбгу на
н'ин Ави ди. (Лъд, Кс).
неилатен неплАтана прич. Неплащан. НеплАтана ait да. (Дем, Кс).
205
непран яип'<£рана прил. Непран, напълно нов. Нёда са пр'?минй1а с б'с1а
риза нитт'ерАна. (Фращ. Мел, Сяр).
нетекмн нётскин' м. Ненормален човек. КАкгу будал'Аву; ма, кату нё гу
вйкаме нётскин'. (Лъд. Кс).
нефелит нефёлйта, нефёлйтъ прил. Лога, проклст. Or' са нефёлйтъ
инсйн, инаквА рабата, нефёлйти са; Тс са нефёлйта тайна весе. А са нефёлйта
шайнавлёнссё. Нефёлйтъ. (ГБ. Кс).
нехубав нёхубави прил. Недобър. Ййма, ййма йи йейтус ййма чок
нёхубави йинсАн. (Члб, Гюм).
нещо н'Аш'ту, н'Ашту, н'Ашч'у, н'йш'ту, н'йшту, н'ёш'ч'у ср. Нещо. И
ут'вуам'с мумйч'етЪта ттд-напр'ёдниг'с д'ён'с да дукАрувам'с пърнАр' са
кАзува ива н'ёш'ч'у; Със гува н'ёш'ч'у натй.рж'уват са^найАваг, са„напйват.
(Мерт, Сяр) Буднъ другъ прийАг'ел'къ б'ёлки знАйе нъзикАна пдв'ейки
н'Ашту; Зъбдвът йъ йАбъл'кьгъ нъ върха - прилит А ту н'Ашту. (Фращ.
Сяр) Им'Аши авжйи, бод'ейа на авжмГък, нъ зАйци, н'Аш'ту свйн'ёта, диви,
дйу свйн'а Пудър'Аъм'е ну н'Аш'ту. (Плев, Драм) КАжи ми с'А н'йш'ту
инт'ер'ёсну; Н'ашту штъ купи зъ йАд'рт'^. (ГБр, Сяр) ГУдйнъ и н'Ашч'у.
(Мерт, Сяр).
ноя н'ёйъ, н'ёйа. н'ёй^, нёй$, ней мест. 1. Пълна форма за внн. пад. на
лич. мест, за 3 л. ед. ч. ж. р. тя - нея. Мумч'ёту н'айд'р нъ рАбугъ, иъ
й.мъ укул^т'Ай н'Аквъ йубаа мудма. Тййр му пйевът: Ч'ёду ш'тъ съ угудй
ёди куёй^си. Дъ тъ угудй м н'ёй^; Ь нъ гуд'снйцътъ злАгни тгьрй нъ н'ёйъ„си.
(ГБр, Сяр) На н'ёйа клАвъйм'е гул'Ама йлупАлка на вратъ^йи; Ут'йват при
нёйа, т'А /и прустр'ёшна мндгу йубау. (Фращ, Сяр) Двайс'^ч'ётри ч'Асъ тъкА
сгуйАш'т; нъ н'ёйъ, нъ нъе уддъ буйфть. (Плев, Драм) Пдсл'р нък на н'ёйа
уг'уват, з'ёватн'ёйнит'е бр'см'ег^. (Мерт, Сяр) 2, Пълна форма за дат. пад.
на лич. мест, за 3 л. ед. ч. ж. р. тя - на нея. И те си сА ней. Тййс къшти са
нёйни. (Бал, Гюм).
неядка н'^йАтк^ ж. Пост. Пудстим'е тутА нъ ИвАн' д'ён' - н'сйАткд гу
кАзват. (Вол, Драм).
нива нйва, нйва та. нйви. нйнит'ё ж. Нива. Збйрат, амА то ёйтус, тоёйеёй
нйви, тё нс прАвст с'Ану. Те натдрё прАви с'Ану. (Къз, Гюм) Нйй ним'Айми
удда д$ пулйвам'^ нйвит'ё. (Плев, Драм) Ут армАнат ейтука, ут нйвата йё
з'аха. (Члб, Гюм) Айн А зелёна нйва виш. айнйм каршй йс. (АК. Дим) Фа. ш
йёце вАшнс нйви, пуфАли Йёнс. (Ббл, Дим) Ай нёс каршй нйви вйдиш ли?
(Мес, Дим) Там кдлку нйви ййма. (Рус, Дим).
ние н'ё, н'е, нйй, нййе, нйё, ны, нё. нёйс, не. ний. ны мест. Ние. ТамАм
и н'ё ант ей варшехме. Йа. И н'ё айтей варшехме; Ине, нё ту вйкамё, Ама
кйм ти иски б Ашу вйкат; Не ймаме айнАм бол; АйгвА нАшёт мёмлёкёт'
ёйтАм рАбугимё нёйё. (Гер, Гюм) Нё сме билй врит' аднд; СигА сёрбёс шё
ддйди.мё н'ё; СигА сёрбёс шё ддйдимё н'ё; Нё ни плАтамё айт'ува вудАса, нё
ни плАтамё; ДА гу мъчмё и н'ё и вё. (Лъд, К с) Нё сас труп, труп бехме там;
На Булгарййё хддихмё нййё ланй, уд Гим'уджйна; Не итува ат нзбётахмеут
206
тус (Сдн, Кс) Йё ти кАзвам, нъйё смс, ны смё итуй йёце у бау йсу; Нис дА
смё здрАвъ, жйвъ и здрАвъ. (ГБ, К с) Ама н'ё бёхме стАрин'е; Джурбйнка йё
зувсхме н'ё; На гърцки н'ё гу вйкамё. (Лъд. Мен, Мус) И нё вйкамё ахрене;
Вйкам ми: н'ё кач кср'ё да смс, та вам да правим бс? (Мхр, Гюм) Нё дти
смс жйлм многу; Нйй смс ейтус рАдани; Се нё сме на мАлку на (Дем, К с)
И нйй, и нйй смс нё правили аскерлйк; Ний. нйй смс ддйдёни и нйй. (Ббл,
Дим) Нйй тъй ниуу прид'ём, нйй йнък гу прид'ём. Тъка при нас. (Плев,
Драм) ПлАтамё на даржёваса нё; И нё смс дубрё. (I lain, Кс) ДА. ма ны, сем
нс ут тузй с'ёлу. (Срж, Гюм) Н'ё гу вйкамё питирйгра. (Мус, Кс) Нё смс,
вйка, руд'нйна (Шех, Кс) Н’ё нагАм нё смё ддили. (Кез, Гюм) Турцё, нйё
смс турцетё. (Коз, Кс) Сёт'нс н'ё ддйё.хмё. (Мее, Дим) Н’ё смё пу йёйтус.
(ХВ. Гюм) Ейтува нё бдл'ни. (Коз, Кс).
ниет ниёт'м. Намерение. Нёма нй ат туй нй ниёт’. (Къз, Гюм).
нижа нйзътнссв. Нижа. Сйчки ш 'ъ с'ёднат и нйзът, нйзът^гу и гу клАвът
нъ саръци. (Вол, Драм).
низ низ, нис предл. 1. За означаване на посока на движение - през. Уддл,
нис сёл'усу, два кил'умёгра. (Мус, Кс) Ма ит'у сАлгйс нис гам кършй. (Мхр.
Гюм) Нё, нё, нис тус Асълтъ. (Коз, Кс) Йс нис ёйтус аф сёлАса. (Меж,
Гюм) То нё низ айтува брё. (Кез, Гюм) Низ у вАна наддл са. (Въл, Кс) 2.
За означаване на посока на движение - покрай. Тд ат Шёйн наддл, низ рёка.
низ рёка. й ше йдигё. (Кет, К с) И низ рёката станва. (Меж, Гюм) Нё низ
рёкаса наддл. (ТМ, Дим) 3. За означаване на движение по повърхност - по.
Инам гдрё йма асфАлту, низ асфАлтуту аф сёлу. (Кез, Гюм) 4. За означаване
на разпространенис - по, из. АндАртё низ балкАна г и гАм имё: Има. йма низ
байретё. (Хеб, Гюм) НиссёлАна са врйт'. (Мхр, Гюм).
низа нйзи ж. Низа от тютюн. Ддй^йм'р гука, нупрАийм'р д'екарАцийа
чи прикупудвам'т; имудт'; 1'рй йил'Ади нйзи сушйца у ст Анайа на гурТта. трй
йнл'Ади нйзи. Тъ чи с'ётн\‘ става нйза. (Плев, Драм).
низбъдрцс нйзбарцё нареч. Надолу. На нйзбарцё ше варвйтё, зАм шё
вйш минёрдна уддл. (Ш11, Кс) • на нйзбарцё — В посока надолу.
низбърдо нйзбърдо нареч. Надолу. ДАдах му йё итуй и тд абигрАва
и тузикана, на нйзбърдд. (ГБ, Кс) • на нйзбърдо — В посока надолу.
низбърдце нйзбарцё нареч. Надолу. Нт нйзбарцё йма пат'. (Чай, Иср) •
на нйзбарцё — В посока надолу.
никак нйкакнареч. Никак. А-а-а никак, нйкак ни забрАйём. (Бал, Гюм).
никакво нйкакву ср. Нищо. Нёма ни табёла, нёма нйкакву. (Къз, Гюм)
Нёам нйкакву. (Меж. Гюм).
никакна нйкакна ср. Нищо. Тё нйкакна нё прАви ваз нёту; Нйкана. Рёчи
дундА нйкакна. (Меж, Гюм) ИуфцётёпрудАдахи нёмам нйкакна; Аснйкакна.
(Хсб, Гюм) Дёвлёт' нё прАви нАми йардъ.м за нйкакна. (Рус, Дим) ЙА нёмам
нйкакна. (Мес, Дим) Нйкакна бё. (ГБ. Кс).
никакъв нйкакъф мест. Никакъв. Нйкакъф дАнък ни ни зъпйръ. (Плев,
Драм).
207
пикала ни к ан а, никни, никанАср. Нищо. Айтус ннкана са нё загАбё; Другу
нёма ни канА йич. (Члб, Гюм) Уд алтмкш гу сА зафАтили, нйкна ни мджё
сганё. (Въл, Кс) Скопу инй нам ннкана бс. (Кез, Гюм) Хич, хйч, нйкна нёма
(Чка, Гюм) Ннкана ни идеи бё. (Меж, Гюм) Иёмамё ннкана. (Мсс, Дим).
никина нйкина нйкна ср. Нищо. Нёма нйкна. ни коза, ни крАва. Нёма.
нйкна нёма. (Хеб, Гюм) Ни знАитё ни стАру турцкн, ни знайте нйкина. (Паш.
Кс).
нйкна нйкна св. Навела се. Нйкна лил ла ми налйва, с'ёнка йа е
з?'ёнч'?лу. (Фращ, Мст, Сяр).
никои нйкной. нйкуга мест. Никой. То нёма там нйкуга Хич, хич, нйкна
нёма. (Чка, Гюм) Ама нёма итузй нйкуга. (Въл, Кс) Ут наши? нёма нйкуга.
(Мхр, Гюм) Немеше нйкной. (Рус, Дим).
никотри нйкутри, нйкутро. нйкутри мест. Никой. Нйкутро. Айтам ни
мджи. Ама ее га ймам друйи; Айир. Айир. нйкутри. (Въи, Кс) На Шейн йа да
йдам, тд ми ни дава нйкутро ни м'Аету, ни кошта. (Паш, Кс) И пд-млАт'те
нйкутри ни рАбатёт. (ШП, Кс).
никъдс нйкадё нареч. Никъдс. Нйкадё нёма. (ХВ. Гюм).
никах никсх м. Откуп, давал от младоженепа на родителитс на невестата
в мюсюлманска сватба. Аднд помАцка свАдба. Никёх. (Мус. Кс).
ниня нйнё ж. Леля. Нйнё и гёйзё вйкамё йиуйку. уйку йи. (Чка, Гюм).
писак нисАк м. Сенчесто място. Инд нисАк. дарв'ё с, тд ё ЬАс кугу инд
удструфч'?, йма дърв'ёга млдгу с'ёлки. (Вол, Драм).
нити нйти. нйтит'е мн. Част на тъкачния стан, нищелки. И с'ёгн'р гу
дйгьм'е на нити. на гр'ёб'?н' и на стань тач'ём'?: Дв'а дЪски к1Аам'? тъка и
ту вързувам'? за нйтит'ё инь га наугудр'?, инъга надд!у. (Плев, Драм) Ш'ъ
ту уснув 'ёш', ш'ъ з 'ё.миш' пр 'ёлу, ш 'ъ гу с ну в 'ёш' и ш'ъ вд 'Аниш' аф нй тит
ф~гр'?б'?н'?. (Вол, Драм).
пито нйту част. Нито. Нйтудн гудйни ни рАчеше. (Лъд, Кс).
нихнитир лийнйгир', н'схн'стт'гр', ниЬнитйри м. Вила за отвяванс на
слама. Куту гу увърш'Асм'? ш'а гу съб'?р'ём на куп ш'а гу удв'ейём'? тъкй
в'ст'еръ аф н'?хн'?тйр'; Има га кив а ниНнитйри. дЪрвени и сукат сЧАмата и
пАж'да жйтуту. (Вол, Драм) (Фращ, Мет, Сяр).
нихце нйхцё нареч. На ниско място. Нйхцё, д'емёк' на Хебйл'у стрАна
итус. (Члб, Гюм).
нихьо них'дгу ср. Тепсия. ПудмАзувъхм'? них'дгу. (Фращ, Сяр).
нищо нйш'ч'у, нйш'ч'а ср. Нищо. И пдч'нуват кдйту мджи пдет'фт
ду ср'еда сутр ин та нйш'ч'а ни елдж'уват въф усгйта; Куту с пустув'ёту
пунде1ник и гдрник нйш'ч'у н'^ ад'ём'е; Ш'ёс нид'Али нйш'ч'ъ н'е ад'ём'?.
(Мерт, Сяр) Тй 1анй нй^мй кАза нйш'ч'у. (Мерт, Сяр).
нов иду прил. Нов. И ту инйй вйкамё нду; ТвА йё иду. (Гер, Гюм).
нога нугътъ, нут Ата, идти, нугйт*$, нугйтё, нугйнё, нугйсё, ну гит'?,
нутйт'?, нугйтё ж. 1. Название на целия долей крайних, крак. Има
рема гизмй, зарйва са ас пссак, догука са зарйва и търпй, рематйзхаг
208
ф нугйтё; На нугйтё убдвайм'ё йа бутуш'$. (Вол, Драм) Дйми са са
замръзнали б'ёли p i, к и за кърк'ёли, б'ёли идти за прАгув'с; НугЪтъ м'е були.
(Фращ, Мст, Сяр) Сас ндги йс д'дрт саАт' уд нАшёс... д'дрт саАт' уд нАшса
маалА. (Лъд, Кс) Ма нутйсё ма булёа; Нугата д'ёт йё пАннала, БалдърАн гу
зувАт. (Ббл, Дим) КулЧ»т~мъ нугйтё; Със нугйтё пул'ёк, пул'ёк стъ йдём.
(Фращ. Сяр) Кдлкуту тй йё йургАнат, тдлкуа штсуттускаш яу/йтё. (Ерп, Гюм)
Снугйтё л' ддсхтё йсу?; Ал' ас нугйтё сте душлй? (Хсб. Гюм) Айсва у тйча
фаф нугйнёут ссдёнс исдй, ут ссденс. (Паш, Кс) Нугйтё муду туккабарджйк
стйнали ут варвёнйс. (Кюс, Дим) Сёднуват и си прут'Агът нугйтё. (1*Бр,
Сяр) Ама с идти йё, ас идти йс дл'лу. (Мсс, Дим) Д) му пумАга да стуйй
на нугйтё. (Чка. Гюм) Ут туф му йс нугата. (Бал, Гюм) Тй ас идти ддйдё?
(Кез, Гюм) А. Ас нугйтё. (Чпк, Гюм) 2. Долна изладена част, подставка на
предмет, крак. Анд мънАл'ж'ёлёзр ас„ трй идти, тдл ё'ку виедку. (Вол, Драм)
• със нугйтё — 11сша. • ас нугйтё — 11сша. • с нугйтё — 11сша. • ас идти —
Пета. • у г туф му йё нутАта — Ог тук съм родом. • стдйём си на нугйтё —
Замогвам сс. • тдлкуа штс упускаш нугйтё — Щс сс разпростираш спорсд
чергата си. • ас нугйтё — Псша. • сас идти — Пета.
нож нджув'с м. Нож. (Фращ, Мст, Сяр).
ноздра ндздри ж. Ноздра. Нъ нусъ ймъ ндздри. (Фращ, Сяр).
нокът н'ёкът', нйкът', н'ёкёт'с м. Нокът. С’а з'ёйа да ги багр'ат
пърст'ст'с. н'ёкётё, н'ёкът'ёту фр'ёт ду дЪнуту. (Вол, Драм) Нйкътё си
удАрих; Фрёг нйкът'ёту си удАрих. (Фращ, Мег, Сяр) У'дрих си н'ёкът'р.
(Фращ, Сяр).
номер н*умёр м. Номер. ДАЙ ми н'умёрат. тс лё фён а га бс. Ниши
н*умёрата, н'умёрата. (Хсб, Гюм).
нос нусъ м. Нос. Нулй мъ нусъ; Нъ нусъ ймъ ндздри. (Фращ, Сяр).
носило нуси1А ср. Носилка, с коего сс погребват мъртъвците. (Мерг,
Сяр).
нося идеи, ндс'рх, ндсёа, ндстё несв. 1. Нося, пренасям. ЗАпъли бурнътд,
ндси^сй^йъ и тдй б 'атъ уд удгън'ъ въл'къ; Кутйит'сди ндс'ът. (ГЬр, Фращ.
Сяр) Ирит' ф Туркййс ги ндсёа. (Лъд, Кс) Мндгу селё.мс ндстё. (ХВ. Гюм) 2.
Износвам плод, при бременност. Ур 'ахм'р с п'сх ъра„ми, йас л'у съ пйкъм и
нимдъ дъ евърш'ъ и тАм ми съ пукнъ мъхуръ, мдмч'сту ъгА ндс'^х. (Фращ,
Сяр) • сслём ндс'ам — Предавам поздрави.
нощ нъш', нып'тъ, н1,ш'ги ж. Нощ. Нъф ci»6yra в'ёч'^р' гр'Абува дъ
стАнът да си изб'Агът, дъ съ скрййът и да изб'Агът ирис нъш'тъ. Штъ
изл 'асы нъ стр 'сд'ё нъшти; Тдй ч'Ака да са с^мни. да мини нъш'тА: Играйът
нА1ъ нъш'. (Фращ, Сяр) И приз нъш'г), дуйАдъши въ1къ; ДукарувъЬа л'Ап
към д'ёвит-д'ёемт ч'асЬ приз тгып'тъ; Лийут' - чукъм'^гу и ту фАтъм'р
с^квас, с'А стъ гу путтАрим'с в'сч'срг^, ттрис нып'тъ. (Плев. Драм) Ддйн
к'ут'ук клавъг, ^нд к'ут'ук тъй на у ж'Ака и цА1 нъш' гурй; Су трингА а Кд1ъдА,
ш'ъ ч'Анкат камбАн'т'с, рАнуту, към ч'асЬ трй пр'рз нъш'тА. (Вол, Драл»)
Н'ёва нъттт' ш'ъ ту пудгудтв 'ам 'е двАЙси и ч 'ётри атйАг 'а. (Мер г, Сяр) Свйрил
209
три д'ён'р и трй нЪш'ти. (Фращ. Мст. Сяр) • нъ стр'ед'ё нъштн — Посрсд
нощ.
нощви нъш'кви, нашквйнё, нъш'квйт'р мн. Нощви. Стъ утс'йим
брашндту, стъ студплим удда. стъ к1#д 'ём' судт * и стъ ту м 'йсим и стъ ту
ч 'йкъм 'с да фтйса аф н ъттт 'квй г '$ аф кури туту. (1I лс в, Дра м) I 'ул 'ами и ъш 'к ни
дъ м'йсиш' дв'ё т'рннк'ё, трй т'сник'ё брйш'ну, л'йп дъ зъм'йенш'. (Вол,
Драм) Аф тташквйнё гу клаамс. (Мее, Дим).
нощвинка нъш'квйн'ки ж. Нощвичка. Нъш'квйн'ки мйш'ки да зъм'йемш'
квас. (Вол, Драм).
някакво нёква, нскву, нёку, нёкву ср. Нещо. Се иску ку дуйдате, шё
ти кйжём, йма с'ё ни мдм а са ест', бдлну сам. (Бал, Гюм) Трена дй му
дадёш айса кава шёлка, н'йку й теспйх, н'йкву. (Паш, Кс) То итуй треба да
рйбатишсимсхи, та да стдриш нсква. (ГБ, Кс) Кна ймате да прудават ё, иску
да ндмдтг?(ЧМ, Дим) Сигй сс нскву за клйнёне, за инакаву. (Сдн, Кс) Неку
лдшу дёмёк', лдшу йё налрйвилу. (Ббл, Дим) Има сигй иску малку ту зима.
(Лъд, Кс) Нёку прудйватс ли, велй. (Хсб, Гюм).
някакна срв. някакво н'ёкакна ср. Нещо. Нёма н'ёкакна йич гдрма. (Чпк,
Гюм).
някакъв н'йкаф. н'йкаф. н'ёкаф. нёкава, нскаф. нёкуф. н'йквъ. иска, нёкава.
нсква, н'йку, н'йкви, некий, некий, нскава мест. Някагьв. Стдриш' н'йквъ
свйдбъ - нъе даЬар'ё, нузй кйми, нъз гййдъ свйри дурд'ё дъ идиш'на нъкуд
- къ1тйтата да йдиттт' да з'ёмиттт'; Ндчнъйми дъ ги зъбрйв'ъми, мъ н'й к шт
рйбути ти пдмним д'ё. (Плев, Драм) Кутй купим'$ н'йкаф дубйтак; Ду
къш'тата на градйна н'йку ду мата сиклйвъм'с, н'йку крйетавйца. (Вол, Драм)
Нёма нскава рйзлика; На сарай се сё бир-икй, нёкава мёеёц; А, ййма, ййма
н'йкаф лаф. (Мус, Кс) Тй ше гу дувёдёш на некуф, дёна клйва эобё. (Шех,
Кс) Нскаф на еннй рйбути ги нахддёме. (11аш, Кс) Нёка арабд, да-а нагодйш
кдшга. (ГБ, Кс) Некий мумчёта са дунёли игйм. (Хеб, Гюм) Излйземе на
нёква скалй. (Дем, Кс) Нёкава джйнс си йма. (Ерп. Гюм) Изёмё н'ёкафкоч.
(Лъд, Кс) Таб'ёла йма нёка. (Ш11, Кс) Има некий. (ГД, Дим) • нёкава мёеёц
— Някой и друг месец, ня кол ко мссеца. • н'йкафлаф— Някоя и друга дума.
някина срв. някакво н'йкна, нёкана, нёкна ср. Нещо. Ти с'а мой д'йду аку
ё стдрил н'йкна, ти ква кабайт' ймаш?; Тзггус нййди да стдриш нёкна. мндгу
йё. (Ерп, Гюм) И матдра нёкана шс м земат, шс ту заградёт. (Кез, Гюм)
Ейтус нёкна са нё прйвили, аф балкйнссё. (ЧМ. Дим) А.ти прудйватс нёкна,
дЪл' нё хддигё? (Чка, Гюм) Сётнё вйдё н'йкна ?; Н'йкна а кйжиш? (ХВ. Гюм)
Йок, хай пр бё, штё испййёш нёкна. (Мхр. Гюм) Штё кйзва некна. (Хсб. Гюм)
МЬрва некна. (Кюс, Дим) • нёкна ттё — Какво ли нс.
някно срв. някакво н'ёкну ср. Нещо. Ал' ше курдйсат'е н'екну? (Мхр,
Гюм).
някой н'йкий, н'йкуй. нёку, нёкуа, н'йку, нёки мест. 1. Някой. Натр'ёбъ!
н'йкуй тткт', чи: "Ни^съм Нйд'^н'" - рука. (ГБр, Сяр) Инё, нё ту вйкамё. йма
кйм пт неки башу вйкат. (Гер, Гюм) Амй тд и нёку нашё си кулийчка йма стт
210
рабута. (Меж, Гюм) Н'аку кайрёк месту, и итуй лл йё кайрекат. (ЧМ. Дим)
Въ1ци гр'ёп'еа н'Акий път', лиейц'е. (ILicb, Драм) Амй си иски турцкм думет.
(ГБ, Кс) 2, Някагъв. Има некуа разлика. (Мус, Кс) • н'акуй път'— Един път,
веднъж. • н'акий път' — Понякога.
няма н'ёма, н'ёмъ, нёма, нёма, ним'й, нимё, нёмёше. нёмёшё, н'емй,
немеду нссв. 1, Няма. Ним'А аф нйш'ту с'ёлу каруци; Ам ннм'а д$ им'а
дудктур'%, такви ф'ёд'ш'^р'^. (Вол, Драм) Нёма, нёма там; Нёма д' да идите
на Кдзлужа, вй кап i е ти? (Дем, Кс) Нёма башка, нёма ай ваната, нёма; А,
нёма, йма горцё. (Коз. К с) Тд сё йч немеду писана; Тд ду с'а гу йч нёмёшё.
(ХВ. Гюм) А, н'ёма да йма; Нёма нёква рйзлика. (Мус, Кс) На пул'анаса
дувйдат, йма нимё. (Сар. Кс) Зар нуту ейеаквде, йч гу нёма. (Хеб. Гюм) Тай
гетчйм и нимё прёс а раза. (Меж, Гюм) Нёма да мджиш, нёма да мджиш.
(Паш, Кс) Затд кавё нёмёше итам. (Срж, Гюм) Дъ н'ёмъ дЪж'дув'р. (Фращ,
Мст. Сяр) 2. В мин. св. време - за образуване на отриц. форма на бъд.
време в миналото. Нарйт'р н'ема да ги ж'алйш'. (Мерт, Сяр) • йч гу н'ёма
— В лошо състоянис е, за нищо нс става.
нямам н'ёам, нёмам, немаш, ним'айминссв. Нямам. Нйй ним'аЬмиудда
да пул ивам'? нйви т'ё. На кьра н'ймаудда. (Плев, Драм) Не, текиёфёснёмам.
(Въл, Кс) Н'ёа.мё айтуз, бё. (Мус, К с) Да нёмаш араба? (Сдн, Кс).
о-ле-ле дл'л'слё межд. За изразяване на учудване, о-ле-ле. И дрёнки.
Ол'л'слё, тд пак дрёнки. (Сар. Кс).
обагрен абагрену, убатр'^ни прил. Боядисан, оцветен. (Каквй кдшта?]
Абагрену, ё-е-е-й наср'дшту. (ШП, Кс) Ч'ррв'ёни убАгр'^ни й(йцй (Плев,
Драм).
обагрювам срв. обагрям убйгр'увъм'^ несв. Боядисвам. Зъ Вилйд'ен'
убйгр'увъм'р (,‘hna ф ч'ствъртък. (Плев, Драм).
обадя се у ба ди съев. Отговоря. Ам'удт' кйзва мудж'р друк да съ убади.
(ГБр, Сяр).
обарям се убар'ат съ нссв. Развал ям сс - за яйце. Виликй ч'ствърт^к
багрим ^Ьцйта„с„буйт> и тй^ трс$т ду Христдс въскрёсне, ни„сЗ>
убйр'ат, ни съ убар'ът. Читирййс'? д'ён'с ни съ ръзвал'ъ ъхц'ёту; Уб'али
ънд ъхц'ё - тъка си б'ёш'с, ии^с1 убйр'ът. (Вол, Драм).
обгадя се убгйдих са св. Досетя се, догадя се. Йа са тъйубгйдих. (Кюс,
Дим).
обед удб'ет', уб'ётм. 1. Хранене гъм средата на дсня. З'ёмь си майкътъ
нъ уб'ёт. У „нас съ уб'ёдувъ.1и. (ГБр, Сяр) 2. Времето, когато се обядва,
пладне. С'ётн'^ шъ ддът мумч'ёгтъ пр'едй удб'ет', ш'тдм пусн'? църква.
(ГБр, Сяр).
обсля уб'али, уб'али св. Обеля. Д^ с;) уб'ези /ю-навр'ёми и д^ съйн'с
(Мерг, Сяр) Уб'али ънд ъхц'ё. (Bai. Драм).
обера убёрали св. Обера изцяло реколта. Д убёрйли гн дёчйната. (Гер,
Гюм).
211
обзаложа се ублуджили съ св. Обзаложа се. Едйн д'ён' на д'ук'йнъ гам
въф Брудди двймъ ублуджили съ - каул фйт'. (I Ьр, Сяр).
обивърна се убмворнитё са св. Завърна се. И агй са убнвбрнитё. (Шех,
Кс).
обигравам убигрйвам, абиграва, убигрйвамё, убигрйватё, абиграват несв.
1. Обикалям. Кётго убигрйвамё. вйка бирин'джй. вйшто сёл о. вйка; И
убигрёва там. (Вьл, Кс) 11а мёстйта абигра ва т исуй. (ГБ, Кс) Убигрйвамё
там йёдйн дсн*. (Меж, Гюм) Н'ёма да убигрйватё мндгу. (ШП. Кс) Тд ваф
ваш ту абигрйва. (Хсб, Гюм) 2. Лъжа, размотавам. Сас пул'вйна акъл писан
и ва м дй ва убигрйват; Нам ю убитрава. убигрйва д'унё. (Паш, Вьл, Кс).
обиграя убигрйиш, убитрайёш. абигрё св. 1. Обиколя. Тй да убигрййёш
нагдрё, тд йё убаву. А-а-а, убиграк. (Дем, Въл, Кс) Да абигрё. (1Ъ, Кс) 2.
Заобиколя. Ала за нах тус да убигрйиш - далёчё. (Дем, Кс).
обидам убйдаш, убйдамё. абйдатё, убйдаа, убйдал св. Посети. Нё штё
му найсмё нев'аста, амй грёва нёга напрёш да ддйнмё да убйдамё, игам
кадё живё. (Кюс, Дим) Шс ддйдимё н'ё да убйдамё нйшта руднйна; Аднъш
духудаа, таубйдаха. (Лъд. Кс) Ддйдаа гиубйдаа, амй нё мужй а ей пугудйм.
(Мес, Дим) Да абйдатё? Дй бё, дй бё. (ГЬ, Кс) Rip да гуубйдаш. (Рус, Дим)
11аддл йё убйдал. (I ‘ Д. Ди м).
обидвам се убйд'вам са нссв. Разменам гостуване с някого. Цел ну сёлу
са пйк убйд'ват. (Паш. Кс).
обикарвам убикараа несв. Развеждам, разхождам някого. Убикйраа
ма цёла Булгйрийё, цела Булгйрийё; Д'ёт ма прикйра. тутйф мумчёту му
убикарвашё цёлуну. (Паш. Кс).
обиколявам се убикул'йват съ несв. Наобикалям, струпвам се около
нещо. И каръкднц'урйт'д тйм къд'ё р'скйтъ игрййат и кътд вйд'увът
мул'сту... фейч'ки пукрай н'ёк съ убикул'йват. (ГЬр. Сяр).
обиколявам убикул'йа не св. Обикалям. Убикул'йа нъ д'ён' Кърстнт,
пьрвйй^ д'ён'; Тйм нъ вършй1ту цй! д'ён' убикул'йа. Ас' дикйн'р оа стйн'р
ейтна. Дурд'ё сгйн'р - и хй нъ кдк съ кудн'^т'ё - убикул'йа. Убикул'йам'^ ту
тузй с!йма дъ стан'(у. (Плев, Драм).
обихадам убийдам нссв. Навестявам, посещавам. Дуйдат, убийдаг
айтука. (Дем, Кс).
облека дбч'ска. убл'ёкъЬ св. Облека. И т'й му измъкнъН устй'н^,
убл'ёкъ!# си ту; Цёлъта вуйтп, къ му дбл'ека; Ч'ёкъл другъта да *0' иегкай
тъкуд плйтну, тъ цёлъта вуйнь дъ му ублич'ё. (Фраш, Мст, Сяр).
облечен убл'йкън, убл'йч'сни прил. Обвит, покрит. Кутк'и-мйтк'и -
убл'йч'сникутуж'ёлъдйт'с. (Плев, Драм) Шл'упка -кътуубл'йкън. (Фращ,
Мст, Сяр).
облизс дбтизё нареч. Наблиэо, наоколо. Ти с'ё. с'ё дблизё йма и вас
р'йкаса. (Гер, Гюм).
обликам се убчйцът^са нссв. Обликам се. Нъ Иван'д'ён' ублйцът^са
мъшк'йт'е^ас ж'ёпцки дрйпи. (Вол, Драм).
212
обликам убзйцъм нссв. Обликам А нййhap Ап и гирукахми и галйнки пак.
галйнки таквй, да кАим йАс мъш -ублйцъм ж'днцк'и др'дйи. (Плев, Драм).
оборя убдриа св. Съборя, развала. Тд ут тука мндгу нмд, ама тд ги
убдриа (Гер, Гюм).
образ удбраза м. Лице. Да си йз.мийа удбраза. (Вол, Драм).
обрсксн обр'еч 'дни прич. Обречен, дал обет за нещо. НАм^йа рбр'еч 'дни
ли~са, къкуд^са, и така празндват с'ек прАзник. (Вол, Драм).
обръщам убрАшка несв. Обръщам в обратна посока. УбрАшка макйната
пйк на тай ждна. (Къз, Гюм).
обхождам убихАдали са несв. Наобикалым, обхождам. А пак са
убихадали, духАдали са нах айтува, тс са убихАдали. (Сар, Кс).
объркам се убдрка тс са, убАркахтс са св. Направа грешка, сгреша. Не йс
мндгу килумдтра, Ама ше са убдрка тс. (Л юл, К с) УбАркахтс са ? (ГД, Дим).
объркам убАркамс св. Разбъркам нещо. Игу убАркамс. (Хсб, Гюм).
обърквам се убАркува са нссв. Смесвам се. КарфнА са убАркува. (Мхр,
Гюм).
обърна се убърнаЬа съ, убАрнаа са св. 1. Обърна се. Къкуд нъпрАви
тй^ма? Тйй^ и другит'? съ убърнайа. (ГБр, Сяр) 2. Преориентирам се,
пренасоча се към друга дейност. Брсвдту испурдАлаа шей, испрудАдаа на
гув'Ада са убАрнаа. (Къз. Гюм).
обърна убАрнсмс, убърнаа св. Промена. Вами убърнаа булгАрстс. Вд стс
турне. (Кюс, Дим) Ут там на гурцки туубАрнсмс. (Иср, Кс).
обърне убърн'с св. Промени се - за време. З'дми ли в'дйч'с да зазимй,
вр'см'дту дъ убърн'с- (Вол, Драм).
обърнивам срв. обръщам убърнивт,т нссв. Обръщам. С'дтн\‘ ф кур'смъ
и приз дутт'сту убърнивът къръвйцът. (ГБр, Сяр).
обърнувам сс срв. обръщам се убърнувът съ нссв. Обръщам се. Вйш',
кътдДтми вйкн\‘ фрйт съубърнувът. (ГБр, Сяр).
обядувам уб'ддувъм'? несв. Об яд вам. У„нАс съ уб'ддувъли; Дъ
уб'ддувЬм'х ейч'ки. (ГБр, Сяр).
ова увА, увАна, увАга, увъта, увАна, увАса ж. Поле. НАштс млАди врит' са
избегали наувъта; Гд са угишлй на увкга инсАнат. (Чка, Гюм) Утйстусда,
велй, пуглдиш, д-о-о-о, врит' у вА. (Ббл, Дим) Анн Ата набй ваше нах увАна
сас кдпелегана. (Бал, Гюм) ЙА нс хддсм да рАбутсм пу увАна. (Кюс, Дим)
Ут гам сдтне нах увАна елйза. (ЧМ. Дим) Каквд шс прАвитс на увАта ? (Къз,
Гюм) ПуувАса наддл. (Мхр, Гюм).
овес у в дем. Овес. Пчйнца, раш, рАпка, йу чумдн и другу ййма йеннд, увде
ту н'д зувдм. (ЧМ, Дим).
овца дфца, удфца, офцдна, дфце, удфци, уфцд, уфц'Ат'^, уфц'дту ж. Овца.
Уфц'Ат'р кътд ги стриж'дш' - испАр'увам'д; Кутрй двА л'два, ку трй адйн
лдф. кутрй п'ейс'е стутйнки. дАвайм\‘ тъкА. ст^рАйм'с и ч'дгриудфци з'дйа.
(Плев, Драм) На врйт' кАштигс имдшен дфце, кдзи, на врйт'кАштитс. (Хсб,
Гюм) Куту уфц'дту тп'А пас'дм'; Ам удфцит*( кьк^съ. (Вол, Драм) Т'Ахнигс
213
дфцё айтус фсё йеднд гйрцку бйлу. (ХВ. Гюм) Етуф заградйш офцдна;
Айвйнё имёх, дфцё. (Мус, Кс) Тдй пак йма уфчар, йма дфцё пу итуй. (Ббл,
Дим) Уфцё сам пйлу, кдзи сам пйлу. (ЧМ. Дим) Нёма нидфцё, нёма ни кдзи.
(Сар, Кс) Клйва с1ама на буднй удфца. (Фращ, Мст, Сяр) Офца ли, кдза ли
закдлиш. (Иср, Кс) Ш от' ймам дфцё, дйвамё. (Меж, Гюм) Айнй са дфцё
нйштё. (Кюс, Дим).
овчар уфчар, уфчёр, уфчёрё, уфчёрс,уфчёрё, уфч 'ар \ту м. Овчар. Айтус,
лёту лудаа уд вйми уфчар да пасё, дн б'сш йёврд зймаа. (ГД, Дим) Ам
удфцит'с кьк^съ, пасът ти уфч'ар'^ту. (Вол, Драм) Флйзат пу айтус уфчёрё
млдгу флйзат. (Мсс, Дим) И тд утишлд уфчёр, там имйлу дфцё. (Хеб, Гюм)
Дудатайнам нагдрё уфчёрё. (Мхр. Гюм) Има мндгууфчёрё уд на ште. (Чай.
Иср) Ут Дунёта ймауфчар. (Ббл, Дим) Тд йё нёуфчёр. (Чпк, Гюм) Ki,штё,
уфчёрё. (Чка, Гюм).
овчарство уфчарству ср. Овчарство. Йа бързём за уфчарству пак сёт'нё.
(Бал, Гюм).
овчешхи дфч'ешку прил. Овчи. (Фращ, Мст, Сяр).
овършея увърш 'аем с в. Овършея. Куту гу увърш 'аем ш 'а гу съб \р 'ём
на куп ш'а гуудв'ейём'?. (Вол, Драм).
оглавник удела вник м. Оглавних. На мул V ту удглавник и капйстра
клйвайм'^, (Вол, Драм).
оглавя сеутлавЧ,т са св. Сгодясе. Нйш'т'р мудми туга п'сшйн'л'убдвайа,
тъ ч V туей ш'а сауглав'Ъг, Ш'ь ги углавЧт тъ ч V с'ётн'?. (Вол, Драм).
оглавя уг1ъвйм св. Сгодя. Стъ yiГьвйм рднъ мудмъ. (Плев, Драм).
оглавявам утТъв'йвъм'ё нссв. Сгодявам. Хддим тйм ут1ъв'йвъм'ё„йъ.
(Плев, Драм).
оглявам се срв. оглеждам се оглёватё са нссв. Оглеждам се. На йч нёмдй
са оглёватё. (Кез. Гюм).
огнище угнйшт'р, угнйшт'ату ср. Огнище. Къш'тиг'ё фр'ёг ъс пдтуни;
Угнйшт'р дъ ймъ - джйки. (Фращ, Сяр) На утун'ё на угнйшт'ату ш'$ $
ис'п'^ч'ёш'(йол, Драм).
ограда дграда, удгради ж. Зеленчухова градина близо до селото. Блйзу
пукръй с'ёлуту лу вършй1уту съ кйзвът удгради. И с'йк адйи' с'её си тйм
фусул'; Кдй ейди - наудграл#, наудградъта. (Вол, Драм) (Фращ, Мст, Сяр).
оградам срв. ограждам утрйдам нссв. Съграждам, построявам. Агй
утрй/та кёшггана и мй са залйлила кошта га. (Мус, Кс).
оградя дградё, угр^дййм'^, угардйха св. Съградя, построя. Тугае'
сл'Й1найм\' аф Гстрн'^ пус'сд'ййм\', гь ч'^ ут Горн\' тука усгйнъйа.
уградйЬм'? кт,ш'гит\‘. (Вол, Драм) Ника айт'ува шё ми уградйтё мезйрёт.
(Лъд, Кс) Угардйха ндва джумй, гулёма. (Брт, Кс).
ошибка угрйпка ж. Инструмент за остьргванс на калта от ралото. Нйк
тука си йма аднд жёл'рсц'ё гакдва кугуугрйпка - купрйл'а. (Вол, Драм).
огън удгън*ъ, р/ън’1>, удгън' м. Огьн. К1йва мйлку ж'йр' и в^гл'с, ж'йр'
уд^(угън'ъ, ут судбътъ; Бурйкътъ ни йё къл'в^т ййц'с, удги н'ё прйи йубаф
214
ж'йр'. ни прйи въгл'с, н'е държй убган'; Угън'ё см гурй; Ш'а а ис'п'еч'ёш' на
утун'е. (Вол, Драм) Пбся'е нък на н'ёйаут'уват, з'ёват н'ёйнит'е бр'ём'ста и
ги гур'кт наубгън'е, гул'Ам убгън'. (Мерг, Сяр) Йй си ймам бубрна. Зйпълн
бурнкта, нбсм^сй^йъ и тбй б'йтъ уд убгън'ъ въл'къ. (1Ър, Сяр) • държй
убган' — Гори трайно и отделя обидна топлина.
одаичка уда й чка ж. Стаичка. Айсае удайчка итус нёмё йёштё вратй.
(Кюс, Дим).
одая йудайъ, удй, удайй, удайё, йудай^га, удъййта, удаййтъ, удайе ж.
Стал. Адйн к'ут'ук клйвът, ^нд к'ут'ук гъй на уж'йка и нд! нъш' гурй и
удъйата сй„с тбпла. (Вол, Драм) Тб там йма мисафйр' удй; Уд ейтус йма
казйнё-мёзйнё, удайё мудайё. (Мхр. Гюм) Худай^та си ти гбр'ер ф гбрнийе
?тйш' р йудайёта. (Илей, Драм) £дйн уфиц'ёр живёсши и нйс въф удаййтъ.
(ГБр, Сяр) Йёйтус удайе йс имслу, мсдрёсё. (Гер, Гюм) Нъф другъ йудайъ
сп'ййъ. (Мерт, Сяр) £днъ тул'ймъ будайъ. (Фращ, Сяр) Има джёмййска
удайй. (Хсб, Гюм) • мисафйр' удй — Гостна стая. • джёмййска удайй —
Стая за прснощуванс на гости в джамияга.
одсвс уд'йв'е. уд'ё в'е нареч. Одсвс, преди малко. Уд'йв'е в'слйй на
мумйч'ету. (Мерт, Сяр) Утуд'ёв'е шту^сй йй!ъ. (Фращ, Сяр).
оджак уж 'йк, уж 'йкъ, уж 'йка, джйки. уж 'йци м. 1. Задано огнище в гъщата.
Стйри къш'ги и м ah а с^уж'йци. Клйвы пу £нб диб'ёлу дЪрн 'с на уж'йка (Вол,
Драм) Къш'ги т'ё фр'ёт ъс пбтуни и угнйшт'р дъ ймъ - джйки. (Фращ. Сяр)
2. Комин. (Плев, Драм) 3. Леха за отглежданс на разсади на растения. Ут
уж'йкъ къту дубйд'е стъ гу з'ём'е дъ рич'ём гуг'йн'р; Т'ут'ун'е гу с'йваЬми на
уж'йци. (Плев, Драм) Т'у'тун'р с'сёт' фитбтупишйн' нъуж'йци. (Вол, Драм).
оженен уж'ёнът, ужён'ёту, ужёнё ту, ужён'ети, ужёнёти прич. Оженен. Тб
йё ужён'ёту, бё йсу; Има ужёнёту сёстрину мбмчё йма. И тб с будгйрка
ужёнёту. (Хсб, Гюм) Агй си флезйт там нбвитё ужёнёти и врйт' са збёрЪт.
(Мхр, Гюм) Пък брйт^ми и тбй тъкй, уж'ёшл б'ёш'р кмъ м1йг. (1Ър, Сяр)
Мбммтс удгбрё са ужёнёги. далй нё са? (Члб, Гюм) Мумйч'стъ ймъм
ужён'сти. (11лсв, Драм) • нбвиужёнёти — Младожснци.
оженет уж'ёнёту прич. Оженен. н'ё пребруйёвалу, дй йё' н'ёуж'ёнёту.
(Мхр, Гюм).
оженювам се уж'ён'уват с? несв. Оженва.м се. Нйш'т'р мубми тута
п'сшйн' д'уббвайа. тъ ч'^ тугй ш'а са угдав'^т, йубд'ат пу аднъ гудйна уку
трйа пу дв'ё' йубд'ат й тутанъ са уж'ён'уват. (Вол, Драм).
оженювам уж'ёнувъйм'ё нссв. Оженвам. Уж'ёнувъйм'ё^ги нъ върнпйту.
(Фращ. Сяр).
оженя се убж'сн'ъ съ, ужёнёт са, ажбни са, ужёнилу са св. Оженя се. Уб,
бйбу, кйа - ерйй^мъ йн; дъ съ убж'сн'ъ. (Плев, Драм) Тб са ажбни. ала от
Шайн си йе. (1Ъ. Кс) Агй са ужёнёт. Лёужёни са. (Чка, Гюм) Дбйдё айт'ува
йма са ажбни. (Син, Кс) Тб са i6 са ужёнилу. (Хсб, Гюм).
оживавам ужнвйва нссв. Преживявам добре. Айс'ёс инсйн, дёну дуда,
пйк шсужнвйва. (ХВ, Гюм).
215
ожъна ужёнат св. Ожъна. Ш'ъ ужёнат, ш'ъ вАркът, ш'ъ тууткаpar на
вършй/ту; Ам куту уж\‘н\‘м\‘ тугАс' ш'ъ върш'ём. (Вол, Драм).
ока укъ, укА, укйж. Марка за тегло, ока. На мджё зймаш за аднАукА млеку
йен кйлусу. (Рус. Дим) Стд укй бйш'р. (Фращ, Сяр) Йеднъ укъ. (Фращ, Мет,
Сяр).
окадсн укъд'ёну прич. Опушен. Ут едбътъ йс укъд'ёну. (Фращ, Сяр).
окадявам укъд'Авъхми нссв. Прикадявам в христиански религиозен
обичай. При удлув'ёту укъд'Авъхми. (Фращ, Сяр).
окапя акАпата св. Окапя, изпадам. Акапала му коедта, ней коса йё шс йё
фдрлсм. (Мус, Кс).
окладисвам укладйсва нссв. Проб вам, опитвам. А пък йс, кдгату дёту
йма укладйсваут тазй фрапс. (Ерп, Гюм).
око Олу ср. Око. Мумйнкъ - цЪрнуту нъукдту. (Фращ, Сяр).
около кдли нареч. Около, наоколо. Кдли, кдли скдминч'ётътъ и
сид'А/1м\\ (Фращ, Сяр).
околчест дку!ч'Асту прил. Кръгъл. Едйн л'Ап дку1ч'асту. (Вол, Драм).
окосявам укусёва укуссват нссв. Окосявам. ЙизурАва ту, искупАва,
укусёва гу, трева сётнё да... (ЧМ, Дим) Пд край рёка, беш сефёр гиукуссват.
(Меж, Гюм).
окрай украй нареч. Покрай, около. Айсёзи, йё дёсу ти вйкам, ййрми
д'орт к'ой са укрАй Гупчйк'ой. (Мхр. Гюм) Врйт' са пумАци укрАй худутёт.
(Кюс, Дим).
октар уфтАр' м. Мярка за количество за храни. Ч'ёгри т'ен'екйи - едйн'
уфтАр'; П'ёт' уф тар'с. (Фращ, Мст, Сяр).
окул укул, укулетё м. Училище. Ййма укул, три-чётри дсцА да са
устАнали. ЗатвАрст укула. (Мхр, Гюм) Пу укулетё да пейёт гурску? (ЧМ.
Дим).
окулище укулиштёгу ср. Училище. ДёцАга штё стАнаг турцё. Каквдту
пёй^тпуукулиштёгу, таквдн' штё стАнаг тё. (ЧМ, Дим) Ата укулиштёгу тдпа
йёд'ё. (Члб, Гюм).
окумуш укумуш прил. Оперен, знаещ. Йс сам вёлс, хдджа, укумуш
чулск. (Къз, Гюм).
окугам укутам св Ошетам. Ш'ёта да укутам. (11лев, Драм).
окутисвам укут'тйсваг нссв. Обучавам в училище. Ут Т'уркййё хдджи
ййма тАмузи, мёсёл'аукут'тйсваг, м'есёхАтдАваг. (Члб, Гюм).
окъпувам се укЪпуватё са нссв. Окъпвам се. Там Али ддитё, да сА
укъпуватё пу игАм? (Мхр. Гюм).
огьпя се укАпиш са св. Окъпя се. ТАксину за бАнёна йе трй еврд, да сА
укАпиш кдлкуту йшгиш. (Лъд, Кс).
окърша уккрш'ат' св. Счупя, обсра с пречупване. Дурд'ё да сгАн'с
гул'Аму...ход'ъгв'ёйк'с да кърш'ат', даукърш'ат'. (Вол, Драм).
олепен улёпёни прил. Измазан с варов разтвор. Вархусас пткли. улёпёни
ейчките ут удвънка сас чимёнту. (Ббл, Дим).
216
олук улуци м. Водосточна тръба. Ду дат, айтус улуци, улуци за... клават
улуци. (Рус, Дим).
олум ол част. За обръщсние - сине. С'ё ти кйжс ат. (ХВ. Гюм).
омацан умацъну прил. Изцапан, мръссн. Млдгу йс умйцъну. (Фращ.
Сяр).
омацувам сс умацувъхъ съ нссв. Оцапвам, омазвам. Умацувкхъ^съ
църну пу учйт'р, нъд'авъхъ жёнцки др'схи зъ^туй хал'ахупХ' им вил'^ахъ.
(Фращ, Сяр).
омбрела умр'д1а ж. Чадър. (Мерт, Сяр).
омекне ум'екн'с св. Омекне, стане по-тошю - за време. Тъ ч'$ ага пдчни
в'ёйч'с дъ съ счвърст'и т'ут'ун'т?, з'ёми ли в'ейч'с да зазимй. вр'см'ёту дъ
убЪрн'р, в'ёйч'с м'ёку, как зъ к аз в а у ДимйтрУф д'ён' с'ётн'с - ум'ёкн'с,
ум'ёкн'с. (Вол, Драм).
омекнувам срв. омеквам ум'ёкнува нссв. Омеквам. 11а вр'а1а удда. Дъ
ври въф удЪтъ - ум'ёкнува, чи нъ краагъ, нъуд!ув*ёту. (Плев, Драм).
омслювам ум'ёл'увъхм'д нссв. Смилам.	Бал гур' ут пчинйцъ
ум'ёл'увъхм'р. (Фращ, Сяр).
омеся ум'ёс'а, амссиш, ум'ёсиш' св. 1. Омсся. Къ му ум'ёс'а гакъф
л'ёп, ц'ётъта вуйнъ къ му найрйн'ъ; Запр'е гнй^са. зйсушй^са да ум'ёсиш' да
угдтвиш'. (Фращ. Мег, Сяр) 2. Смеся. Шс земиш сйсва, вйка. да гу амссиш.
вика, сас пспслан. (Мус, Кс).
омия амйешев. Измия. Ата сгйниш, вйка, шс фатиш да rd амисш. вйка.
(Мус, Кс).
омотая сс ума гаитс са св. Омотая сс, объркам сс. Айтус шс са у.матйитс.
(Люл, Кс).
омъкна умълн^ы св. Оплевя. И с'ётн'с гу умккн'ум т'ут'ун'?. (Плев,
Драм).
омърсювам сс у.мърсувъхм'с съ несв. Омърсявам сс, започвам да ям
блажно. Ду Кд1ъдъ пдет'рхм'с, съ умърсувъхм'с нъ КдГьлъ. (Фращ, Сяр).
он он числ. Десст. Он гудйни ни рйчсшс. (Лъд. Кс).
онакъв накда, накдва, нъквд, нъкуд, и а кай и. наквй, нъквдту мест. Онакъв.
И пдпъ гу зймъши. лйвайа^ми н'йкуй бакшиш и ги пуска а гУгй нъквдту
тййъ йдръ да Ьдж'дът, да Ьджд'ът да ми давът бакшиш; Стдриш' н'йквъ
свадбъ - нъе да hap 'ё, нузй кйми. нъз гййдъ свири дурд 'ё дъ йдиш' на нъкуд;
Къ1гйгага да Йдиш' да з'ёмиш' (Плев, Драм) И н'ё айтей варшехмё, йма
сётнё неполна макйни, наквй машйни. (Гер, Гюм) На ч'ёрква кдйту йди
нълй искйрвът нъквд. искарвът дйску. (Плев. Драм) Н'ама накда, тува са
врйт'чикат. (Бал, Гюм) Тадувёдаа Нурййс, накдва. (Сар, Кс) Накайирйбути.
(ШИ, Кс).
онамози назй нареч. Ейтам. Е-е назй, а, йма астйвену. (ГБ. Кс).
онзи нузй, нъе, нас', назй, нузи, ндзек, ттдзиму, нузй мест. 1. Оня.
Зъгёръхм'£„съ нузй д'ён' и с'ётн'а хддихм'р дв'с-трй гудйни; И нив'астътъ
и йунака съ зътдр'^ни бъш'ка нъе в'ёч\р; Зъбурйх дъ ти ги кйжъ н'ёс; ут
217
нузй л'Ап дъ йед 'ём; Ут сйр'н '<;ту с'ётн нузй шту съ прицсд'Авъ ставь урдъ;
ПрипъшълА ндсийъ мдмчитътъ нузй д'ён'; Н'ёс' ги ны^ч'мм\‘ дурй урне.
(Фращ, Сяр) КАжи. бАбу, тузи, кАжи, бабу, нузй; Двайс'ч'ёгри ч'Асъ тъка
стуйАш\‘ нъ н'ёйъ нъ нъеуддъ буй^гь; Имам'^ н'ётр'р ас саръкъ - ч'укъш',
ч'укъш', искАрва си мАслу ту, прибйръш'^сиуу нЪе тъкуд бърканйца. (Плев.
Драм) Пък й^'днъ бАбъ - т'А ймъш'р с'есръ, ч'ё ш'ъсъ спр'ё нъ пдртъгъ, ч'$
казува; "ЗАйарйно мър'.,н. НАс'утагък ш'ъ ч'уи и кАзува (ГБр. Сяр) Йё му
штс, вйка нёб на мАй ката, вйка, ндзиму папАзину, вйка. (Мус, Кс) Сё г Аут
туй ти йштиш на ндзёк пот'да варвйш. (Срж, Гюм) ЙитАм йс нема а стйгнс
нузй. (Ill II. Кс) Рабу тем назй рАбута. (Кез, Гюм) А, уд нузй йё. (Въл, Кс) 2.
Оня, употребява се и за ср. р. - онова. Е, то нузй устАнва и да пл Агаме вода.
(Дем, Кс).
онзика срв. онзи нсзикъ мест. Оня. Нсзикъ^тАм цингьрАци. (Фращ,
Сяр).
оязикана срв. онзи. н'Азикънъ мест. Оня. НанрАйа г н'Азикънъ рАбути;
Буднъ другь прийАт'сл'къ б'ёлки знАйс нъзикАна пдв'ейки н'Ашту. (Фращ,
Сяр).
онова ива мест. Оня. НвА йс бе. (Мхр, Гюм).
онованака срв. оня нвАнака мест. Оня. Шс йс йене хубаву нвАнака. (Лъд,
Кс).
оногава срв. тогава нутАф нареч. Тогава. НугАф сА са бАхтали,
марабдвали. (Лъд. Кс).
оной срв. оня ной мест. Оня. Йс ту сам нё вйдёл ной чулёк. (Шех, Кс).
онолкова срв. толкова ндлкува нареч. Толкова. Ндлкува с'Атамс са.
(Дем, Кс).
онъй н'ей, ней, нъй нареч. Онака, по инакъв начин. Та вйкам, та ту н'ёй
пйтам. (Сар. Кс) Йесъй сс, нъй. (Мхр. Гюм) Ал' нёй тё? (Кез. Гюм).
онъйка нёйка нареч. Онака, по инакъв начин. То нами нёйка нс прАви.
а.мА криво ку стопсш, зйма, чукат мндгу инсАн. (Гер, Гюм) Бёше кАменёт
нейка сас лупка. (Лъд. Кс).
оня удн'ъ, н'ёва, неф, навА. нвА. нва, неф. н'Ава, н'ёйц', нёйс. нова, нокмест.
Оня. ГъвАнкит'е - н'Ава дЪрв'сни; н'Ава чаши; Ей нАва гр'ёва - срамник;
Иди рукни ей нАвъ жёнъ; Удн'ъ д'ён'си нъпудмн'увъм; Па а къквд йубаву съ
фч'ёсъла; УнАйъ Кйнъ пАлнътъ; НАвътъ лап'ста на с'ёнкъта (Мерт, Сяр)
Н'ёва гтъш' ш'ъ гу пудгудгв'ам'едвАйси и ч'ётри cahA r'a; На Удйци ти казай
ка1мАнгтги к'е дукАрат свиш'ч'й удш'ч'и пд-напр'ёднъта д'ён', св'етй Кръст
гу кАзавът нАва д'ён*. (Мерт, Сяр) За нвА мётнаха ту зймну време; НвА йс
нс пуснё; Аку нёма нва нёма дА са снссё йсйце. (Лъд, Шех, Мус, Кс) Нёйс
кАшти са нёйни; Утййё на тактур, ха такгър, нва свйнс, ха такгър, ха тактур.
(Бал, Гюм) Айндйс кегипне зап Али нсва къшги; Нава са вйкаги; АмА навА
са вйкаг, джехёлисс. (Мен, Кс) Н'ёй? д'ён'^ гулёми дъж'дув\' ймып\‘; Си гу
надрубй нвА мт 'ёку. (Фращ, Мет. Сяр) Ама Аку ймашхак, хак нскъде на нвА;
Еврдпа не дума нва. (Срж, Гюм) Нак фгдре т път'утйдахме на нвА тикАзвам,
218
на рскана. (Сдн. Кс) Нёф бйнё за нвй нагудёну; Нвй са над'вйди. (Лъд. К с)
Ут другана стрйна как зват нава? (Къл, Кс) Вйкат нва йё йёл'лй беш, беш.
(Паш, Кс) И ей вйкат н'ё йё нвй съй. (Мхр, Гюм) Нвй дй т* ни дйва изёт'.
(Дем, Кс) Шс фйт'тё на нбк пбтё. (Ш11. Кс) Хй, на нва жйлту ййце. (ХВ. Гюм)
Нёма брё, тб нва нёма. (1Ъ. Кс) А зам мёнё неф стйга. (Кез, Гюм) Нва гу
вйкат худут'. (Сар. Кс) Йётус дё йё нвй? (Кез, Гюм) Ште с нвй ? (Иср, Кс).
опалювам упйл'увъм'р несв. Запалвам, разпалвам. Тукйнъ ним'йбми
съквй п'ёч'ки. ами събйрьм'ё„съ маа1ъга, упйл'увъм'( #днъ фурнъ, тйм ги
испйцъЪми бъклъвйт'р. (Плев. Драм).
опала упйлим св. Запаля, разпаля. Тугйнъ пишть стъ упйлим, тугйнъ стъ
гу к1дд'ём'с на пишть. (Плев, Драм).
опашка пйш'кит'^, пйш'ка, пйшкь, пйшкътъ, пйш'киж. 1. Опашка, задка
удължена част на талого на животно. (Фращ, Мст, Сяр) 2. Дръжка, на която
се крепи плод или листо. Тут'ун дйпл'ебм'с ... пйш'кит'с дъ съ инб дудрузу.
(Плев, Драм) Нйшкъ нъкрушъ; Крушувъ пйшкь. (Фращ, Сяр) (Фращ, Мег,
Сяр) 3. Издължен край на инструмент, вещ. Чйркувуту $ пйлсш'ник - сднб
ж'ёл'зо ъе пйш'ка, дл'ёгу, и /и тур'атнъ тьбйн'с, нъ дЪрв'сту. (Вол, Драм) 4.
Край на редица от хора. Адйн съ фйга нъ пйшкътъ нъ йурбту (Фращ, Сяр).
опека у н'ё къл и св. Опека. Нйй-бйшув'ён' му фйтили и ув'ёна уп'ёкъли.
(Фращ, Мег, Сяр).
о пет лавам се апётлйвам са нссв. Обърквам се. Н'ёма са апётлйваш. (ГБ.
Кс).
опетлая се упётлйли са св. Объркам се. Упётлйли съ са, убъркали са.
(Мхр, Гюм).
опивам упйва несв. Опивам, напивам. Шёрйпат упйва тёбё. (Хсб, Гюм).
опинам се срв. опъвам се упйнамс са, упйнат са несв. 1. Привличам
се взаимно с някого. Хбрата са аннй други упйнамс. (Мен, Кс) 2.
Съвокуплявам се с някого. Знйм, саупйнат. (Мхр, Гюм).
опинам срв. опъвам упйнам, упйна, упйнат нссв. 1. Опъвам. Сётнё гу
упйна сас вйжё. (ГД, Дим) 2. Източвам, черпя течност. Ха, упйнат, га нема
сё вбда ейсё итуй. (ГБ, Кс) 3. Бозая от цицха - за сукалче. Иклйва тёлёнудй
гуупйна, апйна. (Мус, Кс) 4. Привличам, влека. Излйзамё уд другу, бти ей
на упйна дй са сёдним. (Лъд, К с).
описте упист'ёту ср. Широк ремък под опашката на коня. И клйй узйт'
йамут'а пр'ёс'упист'ёту. (Вол, Драм).
опия се упййёш са св. Напия се с алкохол. Ага са упййёш, жёната си
прудйваш. (Чка, Гюм).
оплевам срв. оплитам упл'ёвъхм'?несв. Оплитам. Тъ чи си упл'ёвъхм'р
ут п'ёт' кйтъ, гул'йми ш'ърбки плйтки стйвъхъ. (Фращ, Сяр).
опленя упл'снйли св. Пленя. Стуййн ту са упл'снйли трйега души
йарамйс. (Фращ, Мст, Сяр).
оплета упл'рт'ёш'св. Оплета. И ц'урйпд$упл'ст'ёш'. (Плев, Драм).
219
оправя се у праи тс са св. Справа се с трудности. Йа бар зам. ку саупрйитё.
(ТМ, Дим).
оправя опрййс, упрййи св. 1. Оправя, ремонтирам. Дй бс, да упрййи
вратйта. (ХВ. Гюм) 2. Свърша няхагва работа. Але ат тус йёштс йма штд
да опрайс. (Срж, Гюм).
опразня упрйзниа св. Изпразня. Упрйзниа гу. (ЧМ, Дим).
ощташл упрашйх св. Окопая селскостопапска култура. Ййу сёгйупрашйх
сдйнпът*. (Меж, Гюм).
опусна упуснатсв. Изпусна дивен по време на лов. Итузй йма млдгу а гу
срёштатс агй уттус на т айтус. (Въл, Кс).
опъна упснсмс св. Всмукна, дръпна дим от цигара. Шсупснсмс йа (Ббл,
Дим).
опънджак пънцёк м. Ямурлух. Пънрёпи ндс'^Ь# чубйн'сту. (Фращ, Мст,
Сяр).
опържа упържи св. Опържа. Дус'сгй к'ё ши да съ упържи. (Фращ, Мст ,
Сяр).
ора урём, урдт, ура г, урсх, ур 'йЬм 'f, урйла сам, урйлу сам, урйлу сам нссв.
Ора. Ами йй, ур 'ййм'$Д1й съсудлув'ёгу: Заш'тд гъйур 'aha вр 'ёт', акуур 'йш'с
мъж'ъ, у нйс съ см'сййИъ, ?мкйк см'сурйли! (Вол, Драм) СУ ас какна урат?;
Жйналу сам, урйлу сам, пйлу сйм. (Хеб, Гюм) Чс ддйехме да пасём ёйтус
йи дй урём сас вуловс. (Чка. Гюм) Айтус ййма, ейчкитё сас тракт'ёрё урйт.
(Ббл, Дим) Йс и йё ас мулё урёх удтдрё. (Къз, Гюм) Със магйрёга сам урйла.
(Члб, Гюм) Урйлу сам, ку пйлу сам. (ЧМ. Дим) С трактёрурдт. (Коз, Кс).
оралица уралица ж. Ралица, част от рало. С'а уралй цата са тракт'ёрстс.
(Хеб, Гюм).
орало урйлу, урйлуту, уралй ср. Рало. Хумудтъ ймъши другу дърву,
къту ту пр'ётниш удлъ въф ср'сд^га ймъши пйк нъпрййсну тъкй къту дв'а
издКпн'сну, клйвъНмиаф н'ёту урйлуту, ама ймъши прйуй дъ т'ёгли урйлуту.
(Плев, Драм) Ур'ём\ ти ъф с'тДдту с кдн'?, с урйлу, с^дървсни уралй;
Куту йд'см на к рай а извйж'дам'с урйлуту; Ктйй урйлуту и ур'ё; £м ш'а
впр'^гн'см'судлув'ёгу, бйбн, урйлу йма. (Вол, Драм) Нё сим и нёду фчёра ас
гак в й уралй у рал и. йсвёл'замйнски. йма а* т и устйвиа. (ЧМ, Дим) Шт'йхми
дъ з'сим урйлуту и гуёдътъ и дъ йд'см дъ ур'ём. (Фращ, Сяр) Урйлу ас
айвйнс. Сас магйрсга, сас уралй. (Члб, Гюм) Асурйлу смс урйли дйрвену.
(Хеб, Гюм).
оране ур'ён'с ср. Оране. Агй б'ё зъ ур'ён'с, зъ купййсн'с. (Фращ, Сяр).
Органи Артйни ср. Название на с. Органи, Гюм. А. ад Аргйни. на
Аджурён. (Срж, Гюм).
оредчея срв. оредея урсчеа св. Ставам ряды, намалея. Сйрни ййма, йма
тёуречса, фйтат ги, нс дйват йип. (ЧМ. Дим).
орежа урёзаа св. Изпонарежа, изсека. Тё ги ус'ёкаа, урёзаа, да рва та ни
з'йа. (Мсс, Дим).
орех орах м. Орех. И пйк айтува драх гул'йм имёшё. (Мен, Кс).
220
©решите дрёшиштё ср. Голямо орехово дърво. Итува и.мсшё аднд
дрёптипггё. (Мен, К с).
ориз урйе' м. Ориз. //ьлр^йувъхм'с тстък'ъ със урне', със бългур', със
тйквъ, със ттрАс'. (Фращ, Сяр).
орманджия урман'джййё, урманджийё, урман'джййёта м. Горски
стражар. АсАн урман'джййё та, пулицАй, йс душлдлу ас пашёпдрт. (Рус,
Дим) Урман'джййё? ДА ту брАни бс, да гу брАни бс. (Кюс, Дим) С тан ват
штёурманджййё, джёндармй. (Чка, Гюм) (ШП, Кс).
оронювам урдн'увъхм'$ нссв. Оронвам. Миейр'р гу бир'Ахм'р,
урдн'увъхм'р гу, м'ёл'^хм'^гу нъ худ'енйцътъ. (Фращ, Сяр).
орта ургА нареч. Огерегца. Пд-уддл имс мсёлёшник. пд-уртА уддл. (Гер.
Гюм) • ургАуддл — Отсреща надолу.
орта-бурда дрда-бдрда нареч. Насам-натам. И йс разделив дрда-бдрда.
(Ббл, Дим).
ортак уртАк, уртАци м. Съдружник. Се пак аф УртАк пазАр агА флёзё
Булгарййё, ф УртАк пазАр. (Меж, Гюм) Със Пёрги Чинчййаф б'Айъ там
уртАци нъ т'ут'ун'%. (1 Ър, Сяр) На уртАк пазАр. йунАнат на уртАк пазАр. (Чка,
Гюм) Флйза фаф УртАкпазАр. (Рус, Дим) (11лсв, Драм) • уртАк пазАр— Общ
пазар на Европейский съюз. • уртАк пазАр — Общ пазар на европейских
сьюз.
орталък урталък м. Множество хора. И адйн, два, трй дёнё, загубй са
уртал^а. (Лъд, Кс) • загубй саурталька — Развали сс при ягелетвою.
орущисам уруштйсаа св. Оправям, натъкмявам. НАштё йёмёк, йёмёка
уруштйсаа йихАйдё. (Бал. Гюм).
орущисвам се ураштйсва са, уруштйсват са несв. Занимавам се,
захватам се с нещо. Ич са не урапгтйсва тд да ймс да разменй. (ХВ. Гюм)
Ти итузи ср тин' са нсуруштйсват. (Въл, Кс).
орущисване уруштйсванё ср. Справяне с пякакъв проблем. А,
уруштйсванё йштё, бс йсу. (Члб, Гюм).
оседя уосдёх св. Заседя се, остана дълго на едно място. М'Амст', хАйс сё.
йеуссдёх. (Члб, Гюм).
осека ус'ёкаха св. Изсека. Ус'ёкаха байра бё. (Мес, Дим).
осем доем числ. Осем. Секйс, пет', шее, оёдём, доем киломдтра; Три,
чстртт. её дем, доем, девег'. (Дем, Кс).
осера са усерА.ту са св. Изходя се по голяма нужда. Тд са пАк айнАм
уссрАлу, че йс м'ётналу аф падйнана. (Хсб, Гюм).
оскруша оскрушс ж. Вид круша, скоруша. Оскрушё йма. йма. (Ерп,
Гюм).
оскъпна ускАпна св. Поскъпна, оскъпея. Шё ускапна ейчкуту. (Ерп,
Гюм).
ослицам услтттат несв. Умирам - за животно. Йтт гъквд майъ д'ёту
уелйт^т, д'ёту закдл'уватмАш'ки йАр'етйнкн, yjr'Ah искАрув^т. (Вол, Драм).
221
основа уснув'ёш', уснув'ёш' св. I{аснова основа на стан. Ш'ъ гу
уснув'ёш', ш'ъ з'ёмиш' пр'ёлу...; На куб1ув\‘ ш'ъ гу уснув'ёш'; Ш'ъ гу
уснув'ёш', ш'ъ з'ёмиш' пр'ёлу, ш'ъ гу снув'ёш' и ш'ъ вд'йниш' аф нйтит'р,
ф^,1р\'б'<;н'ё. (Вод Драм).
оставам астйва, устас г, устайё г, астйнали са неся. 1. Останам, Сосмаалд
имё да рёчём, дбл са a era нал и йё тмйш хане. (Гер. Гюм) Ут Дёрйдерё устйёт
ейт'ува бёш-алгЪ сёлй. (Лъд, Кс) Байе избёгаа, ама си устайё г. (ШП, Кс) 2.
Оказвам сс. Насам астйва, га вървйш. (Дем, Кс).
оставя се убегай съ св. Престана. Тй си съ убегай; Дъ н'а гу си устйил?
Н'а гу и устйил. (Мерт, Сяр).
оставя бставс. бегай, убегъвй. бставитё. убстайт'с св. 1. Оставя.
Убегайт'е м'е ду Н'елйкд'сн'. ду Н'елйкд'сн' ду кубмката. (Фращ, Me i, Сяр)
Убегъвй^йъ, нъ гьс с грань штъ^йё. (Фращ, Сяр) Нйм нй си бставитё на
крййёт. (Мхр. Гюм) 2. Откажа сс от някого, нещо. А. вйшёт царвул' бегай.
(ХВ. Гюм)3. Прскратя. Нёмай гибставс тва аджнлък. (Рус, Дим) • бставитё
на накрййёт — Оставстс ни на мира.
оставим астйвём нссв. Оставим. Оти ё ни астйвс. (ШЦ Кс).
остана устйл св. Остана. Мъж'ё тука му у стйл къту му нарукал губе пут';
И си му устйнъ! тука. (Вол, Драм).
останувам срв. оставам аегйнавам, астйнува, оетйнава, уетйнава.
устйнва, усгйнуват нссв. 1. Оставам. А брйво. уетйнава на Су.м'урджйна
нагбрё йма да пбт'тё, д'ёно ней йма градина. (Срж, Гюм) Йи ттумйцкусу
вйшу астйнува си пб-наейм. (Мхр, Гюм) Е, тб нузй устйнва. й да плйтамё
вбда. (Дем, Кс) Исйс йдат ич. дёту ни устйнва нам. (ХВ, Гюм) За църквага
т'ёа парй усгйнуват. (Мерт, Сяр) То асгйнава ат. (ГБ, Кс) 2. Оказвам се.
Ейна, ут сёлуну агй лс минёш, чётйлёт йё надбл уетйнава (ТМ, Дим) На дё
устйнва Булгйрийё? Нё мбмдй са збёрам, велй сий. (Кюс, Дим) Агй пбдиш
на инй мёсту, оетйнава и не. (Срж, Гюм) Та тб удбл йебй. удбл устйнва.
(Паш, Кс) Удзйт'устйнва ейнйм. (Хсб, Гюм) • нузй устйнва — Само това
ли лева.
остарея устър'йнш', устар'йх, астарсла св. Остарея. Сётнё агй устар'йх,
га стйнах, з'ё да дйва йук'умётё. (Меж, Гюм) Стъ устър'йиш' къту м'ён'(.
(Плев, Драм) Асгарёла му женйна (Мус, Кс).
о стар ям срв. остарея устър'ъм св. Остарея. Агй пб-устър'ъм дъ хат
пустёл'увът тук пбет'ел'ки. (Фращ, Сяр).
остен уст'ён', уст'ёна м. Остен. И йма и адйн' уст'ён' ублув'ёт'с
ас' адн1 ш'ййка на върйа; И ш'ъ з'ём'сш' уст'ёна ш'а буд'ёш' ублув'ёту да
върв'ьт. (Вол, Драм) И чнфчййътъ ур'ё на ръкъп, суст'ёна. (Плев, Драм)
(Фращ, Мст, Сяр).
острило устрйлу ср. Острие на жслязно сечиво. (Плев, Драм).
остров убегрув'е м. Остров. Зйхтат хтутурйки, йма хтут^'е, йййттуват
ч'ётри-п'ёт мумч'ёт^, йййнуват и мубми и Ьбд'ът ду убструв'ёту, ду Тйсу
убегрув'е йма. (Вол, Драм).
222
остъргвам устъргвъм'^ нссв. Остъргвам. Пдпишйн' ас аднд стьргА1у
ж'ёл'езну ycri.piвъм'р сйчку, ж'сртЪ. (Плев, Драм).
от ад, ат, уд преди. 1. За означаване на отправка точка на движение, от.
Йс ште отй йс ат тува: Слет тьй наддл ат табёлана. (Кох Кс) Аднд жёнска
варвёла ат туй наскй. (Мус, Кс) Тдат Шейн наддл', низ река. (Кет, Кс) 2. За
означаване на положение спрямо обскт, от. Тд /у йё нё виде атайтува; Тем
пак си йс далёчё а т тус; Има с мечйт', аддёлёно ад джёмййёна. (Дем, К с)
Гам ймаш и аднд с'ёлу Бабъл'ёц, уд наш 'ту с'ёлу адйн ч 'ас и пул вин а б'ёши.
(Плев, Драм) Села ат гам наддлу. (Лъд, Кс) И сёлу ат там. (ХВ. Гюм) 3. За
означаване на произход, от. Тй ат кадё си? Ат Злату грат? (Кез, Гюм) К'ё
йма ад уддл бензйн. (Люд, К с) А. ат 11ашмаклъ стс вы? (Мус, Кс).
отбавен удбАвёну прич. Развален, занемарен - за сграда. Напрёш ку
ддйехте, та шёшё ва бешё срам наближйтё, тъйканакан удбАвёну. (Лъд, Кс).
отбавя адбАвёт. удбАйи, атбАви.ха св. Разваля, повредя, унищожа. Ама
нё пумАци тс каквд го атбАвиха. (Меж, Гюм) За йирмй г*ун гу удбАйи ейнус.
(Чка, Гюм) Ты шё ги адбАвёт. (ГБ, Кс) • дтбавём ю — Загазя, изпадна в
тежко положение.
отбавим се удбАвиха са несв. Развалим се, повреждам се. Изёдаха са,
удбавиха са сс. (Наш. Кс).
отбирам удбйраНм\‘ нссв. Подбирам. Н'ёк пак м'ссдгу удбйрайм'^ и
ту смй1ам 'ft ама с мл 'ану ни^ йё Ьубау. 1 Id-hy6ay йс със бфГтййкъ дъ си гу
нъч'укьш. (ГБр, Сяр).
отбранювам срв. отбраням удбрАн^валу несв. Опазвам. Аз./ях ма
удбрАн*увалу. (Къз, Гюм).
отбраня се удбрАни са св. Запазя се, спася сс. Фаги са, нё мужа а са
удбрАни мдмчёту. (Мсс, Дим).
отбраня удбрани, удбраниа св. 1. Опазя. Аскер'А клАдаа, да нА удбрани.
(Къз, Гюм) 2. Запазя, спася. Удбраниа гу, велй, и ха кумунизлйк', дё
кумунизлйк'. (Гер, Гюм).
отбраням удбрАнс нссв. Опазвам. Кдй да удбранс байрс? (Кюс, Дим)
Пазя, браня. НАми на удбрАнё ейтьй, къкту пули гйка. (Мхр, Гюм).
отварям агварсг нссв. Правя възможно преминаване. То данд го не
атварёт. (1Ъ, К с).
отвевам срв. отвеждам утв'ёвьЬа нссв. Отвеждам. Тдй ймыщ' къф'ен'ё.
агАту н'Акуй дъ дудйд'? ч'ув'ёк у^другъ държ'Авъ, у^лрук грАт, гам гу
утв'ёвъЬа. (ГБр, Сяр).
отвела удв'сд'ё св. Завела, отвела. Найпървргр hn б'ёш'<; ф църква да
м ъ удв'$д 'ё. (I Ър, С яр).
отвея удв'айе. удв'сйём'р св. Отвея, отдели плява от зърно. Куту гу
увърш'Аем\' ш'а гу съб'ср'ём на куп ш'а гу удв'ейём\‘. (Вол, Драм) Ч'ув'ск
ч 'Ака да йма в 'атёр', тугАн ъ да гу удв 'Айс. (11 ле в, Дра м).
отворювам се утдр^въ съ нссв. Отварям се, разтварям се. Зъ
пдднушкй'^ съ вързъни скрипъ1патъ. Скрипъ1нАтъ ймъ зъ дъ съ утдр'увъ
223
дъ съ ткАй^. (Фращ. Сяр).
отворя се у тори са св. Отворя се. Те утвдри м са рАбуга, гам сё нашлд.
(ЧМ, Дим) • утвдри м са рйбуга — Продетой ми работа.
отворя утдри. удтвури св. 1. Отворя. Сл'ёзи ддлу, уд твури„ми. (Фращ,
Мет, Сяр) 2. Направя възможно преминаване. За пкгёт Ал шё утдри? (ХВ.
Гюм).
отвратки уддврътки, угвратки мн. Сватбен обичай. Посещение на
невестата у майка й след сватбата. Въф п'ётък в'ёч'рр туга йдд'ът in,
уддврътки; Ага съ уж'ён'рт нив'Асгътъ, събйрът^съ друшкит'? кудлку да съ.
тййр съ убтйчът с^н'ёйини др'ёЬи ф ннд'Ал'а, утйвът въф ч'ёрквъ и удди ги
аднъ. Нубъу ъмъ нивАстътъ си Zff фкъшти. г'А ни йудди. У мАйкъ и там си
щ*. (ГБр, Сяр) Въф п'ётак в'ёч\р' угйват на утвраткиу *ал'га га (Фращ, Сяр).
отвъде срв. отвъд угвАдё, атвддё, атвАдё, утвъдё, угвАдё, угвбдё нареч.
Отвъд. Айтус угвАдё агА пуминётё. штё заминётё аннд д'ёпу. айтус утвАдё.
чимёнту дёну Ддйдахтё айнАм утвъдё, дёну йё кёдйкан. (АК, Дим)
Г’ум'урджйна ут утвАдё йё КЪржёлъ; Тд йё тъзи йёвлийс зат айнд бурум
утвъдё лежи сё. (Ббл, Дим) Йуруклёр йё на утвъдё, инАм; На тдй кёдйк'
йё Асфадту, Асфадту тА-ам ду утвадё. (Мхр, Гюм) Иа ёйсдй сьртагА пдйёш
и гА да привалйш угвАдё, йёдйн асфалт пат' наддл хдди. (Кюс, Дим) Йи
зАм утвадё нам сйнА страна, йи гАм ййма; Ilo-утвъдё другу ййма. Куржёлъ.
(Чка, Гюм) Нёма, ат А м сА прикъцва. чё та сётнс флёзётё пАк аф асвА.т га
угвАдё дёмёк. (ЧМ. Дим) У г утвъдё вАшгё йёце б'Агаа уд айт'ува; За нам йё
йене хубавё. (Лъд, Кс) Аг атвАдё йё гвдйту ймё; ДА йи прАснатаф падйнага
угвАдё. (Хсб. I юм) То ййма иутвадё. ама утсАм. дёту йма п'ёрки, тд йё Шйлу.
(ГД, Дим) Бёш дн кишй i и у ткАрату ёйнАм угвАдё. (Хеб, Гюм) Имёшё, хан'
имёшё айтуваутвъдё. (Мен, Кс) БЪлгаритё кАратугвАдё. (Ерп, Гюм) Ама са
ут, у т угвбдё. (Меж, Гюм) Агвддё, атвддё йма. (ГБ, Кс) Уд угвАдё нагдрё.
(Чай. Иср) • на утвадё — Патам.
отвъден твъннана твАднанапрнл. Отсрещен. Нёма, нах гвАднана р'Ака,
че напрАву; Лё ут сёлуну ат А излёзёш, насам. наддл фАташ. нах твъннана
река, нё нах айсАмнаса. (ТМ. Дим).
отвън адвдн. удвой нареч. Отвън. Уд удвбн ни мджё са взёмё кач'бна.
(Паш, Кс) НАшнё адвдн чекат на. (Кез, Гюм).
отвънка срв. отвън удвънка, удвАнка нареч. Отвън. Мул'ста им'АЬм'<;.
г'ёл'га им'АЬм\‘, r'Ah кАрайм'е на удвънка с'ёлуту. (Вол, Драм) Удвънка
църквага игрАйат. (Мерт, Сяр) Свалйа маудвАнка. (Хеб, Гюм).
отвързувам се удвЪрзува са нссв. Отвързвам сс. Тдй са удвързува,
в ързува м 'еч 'ёга та. (Фра щ, С яр).
отвърху удварху нареч. На пръв поглед, повърхностно погледнато. Тё са
удварху врит'убави. (Кюс. Дим).
отвътре удвАтрё нареч. Отвътре. АйнёсутудвАтрё са чёлаштйсват, н'ё
тус, афбайрётса чблаштйсват. (Къз. Гюм).
опоре адтдрё, удгдрё нареч. 1. Опоре. А-а, там удгдрё, дёну йма клАни
224
первёи'ё. (Мхр. Гюм) Aja идиш адгдрё, нёма а фйтиш натйк. (Мус, Кс) Йё
ш тй йё клАвам удгдрё. (Хеб, Гюм) Адгдрё, адгдрё еа //ал те. (Меж, Гюм)
Аннд ййма адгдре. (Кез, Гюм) Айнйм адгдрё бё. (Гер, Гюм) 2. Отгоре, в
планината. Йс ш йдам удгдрё, тагйва шс дмрем. (Бал, 1 юм) Йс и йс ас му лё
урёх удгдрё. (Къз, Гюм) 3. От север. Тй са, ма нйштёудгдрё врйчика йётуа,
искАрат пашипдртитё. (Бал, Гюм) ВАми Али нё гАлёт туристе удгдрё? (Чка,
Гюм) Тузй вйе стё адгдрё. (ХВ, Гюм).
отгоре утгур прсдл. Върху. И йа клАл тйм кудй мйн'р да^пл'уй
утгур„н'ёйъ. (Фращ. Мст, Сяр).
отгорен адгдрненек прил. Горен, конто е опоре. Нёма а фйтиш
адддл'нснек. ам адгдрненек пот'. (Мус, Кс).
отгоречко срв. отгоре ад!дрчку, уд1 др чку нареч. Малко по-отгоре. АзАм
пак ат пд-адгдрчку пак; Пд-удгдрчку пак йма на/др, на ./Гулка варвй; Нд-
удгдрчку йма чётАла. Удгдрчку ейтймва йма чётАла. (ШП. Кс).
отдавна адйвна нареч. Отдавпа. Адйвна йё бйлу нва. (Шех, Кс).
отделен дадсл^ноприл. Отделен. Имасмсчйт', аддслёно ад джёмййёна.
(Ден Кс).
отделно уд'йлну нареч. Отделно. Д'ё ш'ётъм\\ д'ё с*$дйм'$ н'еам'р нйй
уд 'йлну. IId-уд 'йлну д 'ёту к1йваЬми буркАн'f. (11л св. Драм).
отделявам се удд'ел'ёва са нссв. Отделам се. Нък rd са удд'сл'ёва, га
Тел 'к 'йву кйк гу звдт? (11111. Кс).
отделам се аддёлс са несв. Отделам се. Сузй пдт' са нё аддёлё на
Пум'урджйнс стрйната. (Срж, Гюм).
отделен адддл'нснек прил. Отдолсн, който сс намира отдолу. Нёма а
фйтишадддл'нснек, амадгдрненек нот'. (Мус, Кс).
отдолу аддл, аддлу, адддл, оддл, отддл, уддл, уддл', уддлу, удддл нареч.
1. Отдолу. Тй у тука аддлу; Аннд ййма тука алддлу; Гам аннй плёвнё уддл;
Аврен ей тус аддлу. (Кез, Гюм) Нд -оддл друге н път' нёма да фанеш; Нё ётус
са придёлё, лс лё пот сёлусу отддл. (Дем, Кс) Сётнё птгё пуварвйтё наддл,
штё путфАтитё, йма уддл, наддл са удддл'а на л'Аву. (Чпк. Гюм) Ад уддл
да вървй нах Куйнч. Аддл ирис касабдно; Бё адддл йё Ширдка. (ШП, К с)
Айнйм агА пдйегё, там удддл ййма на дирёк мйкина, мАкина ййма. (Мес,
Дим) A rd пд-мбрва йма и уддл слёйёти и ут ддлнаса маалд. (Гер, Гюм) На
Он д 'ор г уддлу йс фуру на; И уд уддл гу дукйраа. (Сдн, Кс) Да, тйм уддл, д 'ёну
йе, д'ён на Булгарййё дди. (Сар, Кс) И ше изл'езётёаддл йма д'ве сгАвруси.
(ГБ, Кс) Уддл афрекаса аднаарабй гиустйви. (Меж, Гюм) И сётнё варв'йт
науддлу да йадйт. (Иср, Кс) Удуддлайнймагйпдйетё.(Мхр. Гюм) Ис.уддл,
уддл, ул уддл. (Паш, Кс) Ай тус уддл' ййма сёл'у. (ГД, Дим) К 'ё йма ад уддл
бензйн. (Люл, Кс) Ейтусуддл са збйрат. (Шех, Кс) Дй йдитеудуддл. (АК.
Дим) 2. От юг. И да зёматуддл, нах НуртулА1ус; Излёзахте уд уддл, уддз
са те, уд Искёчё; Уд Атйнауддл ддйдё ёдйн доктдр. (Въл, Кс) • науддлу —
Надолу.
225
отепам ут'Апът, ут'ёпът св. Пребия, убия. Гййа й скайа н'ёк да ут'ёпът;
ИГъ нъ ут'Апът. (Мер г, Сяр).
отзад удзАт', ysAr', у$Ат', удзат' нареч. Отзад. И пуслёдъкА^е мудмч'сту,
нАй-ysAr' ту нам'арийммлдгу ддибдку б'ё. (Вол, Драм) Дв 'ё мдмиутпр 'ёш'
и дв'ё ysAT' пуъй)»г н ф стр'ёд'е нив'Астътъ. (Фращ, Сяр) Нами дарджёвага
га спади бахшёшёт, тё пак удзАт' дудят айтой. (Гер. Гюм) Аннд Аку спйрат,
удзат' другу ште ддйдё. (Ерп, Гюм) УдзАт'устАнва сйнАм (Хеб, Гюм).
отзад узаг предп. Зад. КугА са убьрна1а, стАра йудА узат^н'ёйа. (Фращ,
Мст, Сяр).
о 1-зова се узув'ё съ св. Огзова се, отговоря. Ш'га вйкниш, т'А ш'тя съ
узув'ё аку йс тАм: "уй,уй!" (ГБр. Сяр).
оти dr', dm, от', ydm мест. Зато. Удти вйкаш, майку; Удт', сйнку, Удт'
на мАйка?; Оги нъ^м'ён' съ ни пАдн'с. (Фращ, Сяр, Вол, Драм) Or' да нс
изварвйтё бё, ймагс арабъ бё. (Чпк, Гюм) Удт ни им кАза унайа п'Асн'а.
(Мерг, Сяр) Варвй бе йАу, дт'да нс варвй? (ТМ, Дим) Да вйд'ме дт' са дума.
(Гер, Гюм) Or' стёй, дти файдА? (Чка, Гюм) Ам дт' дА нс дудят? (ХВ. Гюм)
Or' да нёма? (Мхр, Гюм) Оги брс ?(Къз, Гюм) (Паш. Кс).
оти dr', дти, от', удт', удти мест, и като сз. 1. Защото. Г Ah гиубърнъйъ
зъ Кдлъая Дъ рАж'дът, dm за пд рАну дя извАж'дят м'ёсу; Оги там са
ч'Асни; Оти са фр'ёт Христ'Ан'с; Удти, кАзвъ, утс'Акъд'с сд'ёт'с, пък у„тувА
дървд нн^сд'ёт'с; Уд'т ни дАваЬм'с; Удти мАйка^мй ми прАв'сш'с пу д'ёв 'ст
бАници; ДвА съ dm зъ nd диб'ёлу дъ съ прид'ё; Удти б'ёйми науч'ёни гькА.
(Вол, Драм, Фращ, Сяр) УстА йё, дти ку мурачёш агуптин и фчйкава са; От
ни рАчёт; Ирмй сврд на дснё, дт' сам лежёл; Or' аднд прАвило? (Мус, К с)
Шё му йё бАлну, от' н 'ёма дА та искАрат; Оти лёгат вёчёру; Or' сёгнё ддйдаа
гермАнците; Чим дт'? (Лъд, Шех, Мен, Кс) Оги аз А са йс да ЙА развйдам, та
дувёдаа Нурййё, накдва; Or' бё ёйнугава утвдрёну. (Сар, Кс) ДАжи и бАбага
и д'ёдугу ги з'ё! гам, удти му удгл'ёдали д'сц'ёт'е. (Фращ, Мег, Сяр) Удт
зъ cyhdry и зил'ёнуту гурй; Удт рйзи ндс'сйм'с дл'ёги. (Плев, Драм) Ам'
удг', казна, мудж'с друк да съ убАди. (ГБр, Сяр) Лёта, мА нё угйват са,
дти а мдкру. (ГД, Дим) Ама йе дти ги сами пасем, изёт' йа. (Мес, Дим)
Оти ку ни улус каш, измАрзнува г. (Ерп, Гюм) Нё дти смс жйли мндгу. (Дем,
Кс) Знам, дти мндгу ддих. (ХВ, Гюм) Ама dm глсда стАру. (Кюс, Дим)
От' йёдах лабут'. (Бал, Гюм) От' йс дбст. (Срж, Гюм) 2. За въвеждане на
подчинено изречение, че. Йа знам д г' смсм, вйка. пумаци; Гу казваа стари те
дти възбъркват аф т'екёга там (Мхр, Гюм) Сётнё ми кАзаха дти са пумАци.
(Ерп, Гюм).
отивам ут'йвъ, ут'рва, утйвъ, у т'увам'с, ут'йват'с, утйат, утйвъ г,
ут'увайм'с, утй несв. 1. Отивам. Къп'ё ут 'йват'с? У'т'йвам'с ДЯ тёрям'с
л'Ак; Свърш'увя у„тАм свАдбятя. ут'увя въф мумч'ёту. (Фращ, Сяр) Въф
фтудрника уг'увям'с ня тгъркватя; На В'елйд'ен' тут А в'ёйк'с у т'уктм'с са
кудмкувям'с. (Мерт, Сяр) Тъ ч'с с'ётн'с ут'увя ддту ня йяслктя; Ут'увът и
т'А няр'сдилъ гив'ёч'. (Вол, Драм, ГБр, Сяр) Ейтам утйат рёйсавё ад вашеё;
226
To утй на Амст'лй. (Кез, Гюм) С'а къту и цйГь нид'йл'ъ, тйм аф п'ёгък
утйвът. (Плев, Драм) На кафенёта утйат. (Хсб, Гюм) 2. Ходя. Ут'увайм'^
на гудст'р, ду Лдз'енграт см'р уг'увъли. (Мерг, Сяр) 3. Подхождам. Л/ь
таа мирудййкътъ въф ейчку Ьдди. трГбътъ въф ейчку ут'йвъ. (ГБр, Сяр) 4.
Изразходвам сс. Ама пд-бръж'? ги евър'йавъИа т'ёс, пд-гул'амит'^, ч\‘ зъ
фмъзнавът \ пд-гул'йму, пдв'ек'р мъзнинъ утйвъ. (ГБр. Сяр).
отида отй. утййёш, атйдат, утйах, атййё, утй. утйдё, утййё, ушлй са.
ушлйли са. атишйл, утиш'М, у тиш'$1, ynila св. 1. Отида. Утйах на Парна; Той
утйде инейна т на с вине та та; Айтус за д'вс гудйни йстймна на утй. (X В. I "юм)
Сдйн уфиц'ёр живее ши и нйс в ъф удайй ть, утиш'^1 ръетръеи! си бъгйш?.
(ГБр. Сяр) Йи ут гйм штс утййёш на Мёр тёк, йи ут гам штё утййеш на
Мёхрйкус. (Чпк, Гюм) Утййё на гак гур, ха такгър. нва свйнё, ха такН.р. ха
тактур. (Бал, I юм) Те са на джумайс ушлйли; Те са ушлй ейсё на джумайс на.
(Чай. Иср) Утдсък утиш'ъ! той; Къд'й съ ушлй ни^знйм. (Мерт, Сяр) Пак то
йё атишйл фаф мухарабёна. (Лъд, Кс) На другу м'асту ни„сй уш1й. (Плев,
Драм) Йё штё отй йс ат туна. (Коз, К с) Чё атйдат да чу кат. (Хсб, Гюм) Чё
си пак утй пак. (Меж, Гюм) 2. Изчсзна, изгубя сс. А. атййё, атййё ее и тд.
прикдца са. (Срж, Гюм) • утйде на свйнётата — Огиде на вягъра.
откак уткйк, аткйк нареч. Откакто. Кйч гун', кдлку дёнё стана наддл,
уткйк сiv в Т'у м'уджу нс ? (Срж, Гюм) Нс нйм аткйк й па б'йрас. (Гер. Гюм).
откарам уткаръш', уткйръми, уткйрът, уткара. уткйръл, утка рал св. 1.
Откарам. Стъ гу уткйрът нъ ч'ёрквъта; Стъ ту уткйрът нъ грдбъ (Плев,
Драм) 2. Заведа. И Стуййн йс з'ёл, уткарал йе у т'ёЬ. (Фращ, Мет, Сяр)
3. Заноса. И зъ Пилйд'сн' гр'аа такъф л'ап дъ прайм, дъ уткйръми п'ёт'
нити уткйрвъЬми нъ кумъгъ; И тугйнъ йдд'рт м!йдит'$ нив'йети нт, бабин и йс
д'ён', д'ёту бабъгъ й$ би1й, куш'йркътъ, уткйрвъм'ёДш н'акну, аку йё иьрыу
д'йт'р стъ и уткйръш' инъ рйзъ. пък ъку н'ё - стъ и уткаръш' н'аквъ кърпъ.
н'йш'ту другу стъ и уткаръш' аку съ фтдри лица. (Плев, Драм) И тдй з'ёл
кудш'нич'къгъ й йъ уткйръл на уд'снйч'къгъ; И си ги з'ё1, и си ги уткарът
въф царскиа nala i; А д'рчйнкит'с ги клйли ф еднъ кудш'нищ и ги уткйралн
дат'ёку ъф шутила. (Фращ, Мез, Сяр) 4. Прокарам, отправя в определена
посока. И ад айтус гу ст'йгна, на Дёдёагач гу уткара. (ХВ. Гюм).
откарвам угкйрва, угкйрвъми несв. 1. Завеждам. Тудй гиуткарва ф^адна
градина, тйм имй1у с'акъкви дърв'ё. (Вол, Драм) 2. Заласим. И ^нд шиш'ё
вйну у ткйрв ъмн н ь кум ъ тъ. (11 j ie в, Дра м).
отклада утклйд'? св. Опрсделя, поставя като норма. Кдлку утклйд'? -
стд дрйхми; И търгдв'епд л'у кйзва и гл'ёда държ'йвнуту. кдлку ъ утктать
държ 'йва та. (Вол, Драм).
откланям се утклйнёш са несв. Извършвам молитва - за мюсюлманин.
Го бйва и итука са утклйнёш. бйва. (Мес, Дим).
откланям сс утклйнёш са, утклйнёх са св. Извърша молитва - за
мюсюлманин. Йй са утклйнёх. йа ддйдах там (Къз, Гюм) Штё пддёш, штё
саутклйнёш. (Кюс, Дим).
227
оттоле аткблс, угкблс нареч. Отдавна. Вё стёуткблс са прикъцали. (Чка.
Гюм) Тоуткблё задудёлу. (Мес, Дим) Аткблё бдих. (Кез, Гюм).
отколешен уткблсшну прил. Едновремешен, от старо време. То
уткблёшну ней. (Гер, Гюм).
открой уткрйй нареч. В посока към, покрой. У^яйдната сранй уткрйй
главйта йма дв'ё кукучки - пйк навйти кътки ут м'стйл - кукуч'ки. (Фращ,
Сяр).
отгьде агк'ё, уткад'ё, угкъд'й, уткъд'ё нареч. Откъде. Каур ин и уткал'ё
то нва бруй? (ХВ. Гюм) Агк'ё civ вййс? Агк'ё стс? (ШП, Кс) Тйуткъд'ё си
рбдум. (Плев, Драм) Угкъд'й н'ёма? (Мерг, Сяр).
отгьсам уткбцам, бгканай св. Огкъсна. Тс ти уткбцаа. (Гер. Гюм) Вар
бткацай. (Члб, Гюм).
откъсувам у/кьцувьтнссв. Огкъсвам. И гййъугкьцувъгу„там, мъж'^ и
ж'снъга. (Вол, Драм).
отмахкам се срв. отмахвам се удмйхка са несв. Изчезвам, напускам.
Йима йёднб бс, чува, ама бйзи са удмйхка, у бди натйк, пухбд'ва. (ЧМ, Дим).
отмахкам срв. отмахвам удмйхка са нссв. Махам, отстранявам. Травйга
саудмйхка. (Меж, Гюм).
отместя се у дм'йети съ св. Отместя се. Убда й? упр'ёш' уку съ удм'йсти
убда, c.iaha, тугйа пйк да вьрн'с убда. ( Вол, Драм).
отнапред уднапрёш. утнъпр'ёт нареч. От преди. И т'й гу йар'ёсув^а.
мубж' дъ си ryji йскъ1а утнъпр'ёт. (ГБр, Сяр) Тб уднапрёш дёту фатёа, га
йи кладёа на нвй. (ХВ, Гюм).
отневам срв. отнасям угнёвът несв. Отнасям. И йй штъ йскьръ с1ънйнъ,
л'йп еднб кумйтчи, фъсул' угнёвът. (Фращ, Сяр).
отнеса бднсса, утнис'ё с в. 1. Отнеса. С'ё т'е да гу утнис'ё да спи. (Вол,
Драм) 2. Провозя. Шё га бднсса с матбран. (Кез, Гюм).
отнисам срв. отнасям утнйсътнссв. Отнасям. Ну адйн' ч'ур'ёк'утнйсъг
на къГмйнъга. (Вол, Драм).
оторучка бдуруч'ка ж. Връщане на труд на някого, който ми е помогал.
(Плев, Драм).
отпарам утпйрёт несв. Вдигам шум. У тпйрёт, ббрсг са, игрйт. (Кюс,
Дим).
отпладне атплйдсн'. отплйдсн нареч. След обяд. Огплйдсн и пйк зёмс.
докйра си йи. (Дем, Кс) Сё жемййена варйш агплйд'ен'. (Бр1, Кс).
отпреж срв. отпред упр'ёш', утпр'ёш', утпрёш нареч. Отпред. Агй
изв'евъми нив'йсгътъ дв'ё мбми утпр'ёш' и дв'ё увйт' пуй^т и ф стр'ёд'с
нив'йстыъ. (Фращ, Сяр) Убда йсупр'ёш'уку съудм'йетиубда, c.iaha, гугйа
пйкда върн'субла- (Вол, Драм) Айг'ёс са зйутпрёш. (Ерп, Гюм) • зйутпрёш
— За в бъдеще.
отпреж срв. отпред утпр'ёш' прсдл. Пред. Ей тук штъ дбйд'с хурбту
угпр'ёш'^нйм (ГБр, Сяр).
228
отпускам упускаш нссв. Отпускам. Кётлкуту тй йс йуртанат, тблкуа ште
упускаш нугйтё. (Ерп, Гюм).
отпявам ути 'авът нссв. Припявам, пея песен като се редувам с някого.
Тййс 1гък изл'ёвът нъ пдтунъ и ни у пт'Авъ т. (ГБр, Сяр).
отрсжа бдрсжисв. Отрсжа. Одрёжи, бдрёжи. (Хеб, Гюм).
отровювам се срв. отравям сс утрбв'уна са нссв. Отравям се. Аф
к'упч'сга нбемйм'с йадиу; н'ё въф бакър' да съ ч'уд'дйсва, да са угрбв'ува
ч 'уд У к. (Вол, Драм).
отровя 1 утрувйм св. Отровя. Дъ н'с утрувйм пък бу дну йАгн'с. (Мерт,
Сяр).
отровя 2 удрубвил св. Изровя, изкопая. И at удрубвид н'ёв'ёсгъта.
(Фращ, Мет, Сяр).
отсам а тейй нареч. Отсам. Атсйй вървитё. (Дем, Кс).
отсега утес нареч. От сега нататък. Нё смё, нам у гсс утес кдадът. (Кез.
Гюм).
отсека утс'Акълд св. Определя категорично. Дай^гу ъс таа ценъ, кдлку
държ'аата гу угс'акъла. (Вол, Драм).
отсея у тс'А им, утс'сйём'с св. Отсея, пресся. У трин сп, стАним, стъ
уте'йим брашнбту, стъ сгубит им убд$, стъ к1$д'ём' суётл' и стъ ту м'Асим.
(Плев, Драм) Ш'ъ гуудв'сйём'с, ш'ъ туутс'сйём'с, ш'ъ ту уткАрам'с^СЙ думА.
аф йамбАр'а. (Вол, Драм).
стсрешв усрёшту нареч. Отсреща. Айнам, д'ёну йс усрешту. (Гер, Гюм).
отсукавам срв. отсуквам отсукавам не св. Опрошавам, махам - за грях.
Чи как то. вйка, тб отсукава, вйка, грёхбн, вйка? (Мус, Кс).
отсурна у гсурнаха св. Отмсстя, отдръпна. Нашну, нАшсу ту ут сур наха
назат'. (Ерп, Гюм).
отсуча сс угсуквам са св. Опростя се, отпадна - за грях. Вйка бёки г' са
угсука, вйка, трехбг? Утсука са, вйка. (Мус, Кс).
отсуча атсу чи. утсучс св. Премахна, опростя - за грях. Тб ш ти гуутсучс
и тёбс, вйка; Шё та закончи, вйка. и ш тй атсучи грехб. (Мус, Кс).
отсъдешсн атцъдёну прил. Отсамен, който е от тази страна. Шс слёзиш
угцъй, па атцъдёну барчйнку. (Illi I. Кс).
отсъй ацй, ацъй, угцъй нареч. Отсам. Шс слёзитс ацъй, виш игам к 'с йма
мучкуту грббйс; Ат туй шс слезишугцъй; Ййма ацй вййнат Д'улкага нах цёу.
(LLI11. Кс) Гбрн? ГлАвна йнак, Гул'уцка ацъй - ййнак. (Брг, Кс).
оттува срв. оттука аттува, аттуф нареч. Оттук. Чё гй ко нёма да хбд'тс
на Дёмсрджик, лс а ттуф нататак Пашавйк на техно гцдйрсинис. (Кот, Кс) А.
и аттува си йё. (Дем, Кс).
оттуй аттуй нареч. Затова. Аттуй нё дават жбнк (ГБ, Кс).
отгяжка ут'ач'къ ж. Част от зт>качсн стан, разтегачка. Ут'ач'къ - д'ёту
свйвъш нъвйвъш круенбту в дупкътъ и ту свйвъш ёй п,й дъ йс ръеп'ёнъту.
(Фращ, Сяр).
отуз атус числ. Сто. Атус сснс напрёш. (Кез, Гюм).
229
отупам утупа св. Отупам, очукам - при вършане на ръж и ечемик. Туой
гу тупа, тупа, тупа, тупа^гу и тугйнъ с'ётн 'р пак куга гу утупа двйма душ'? ас'
вй1а, вй1ага ттъ гу тръсим'р пак. (Плев, Драм).
отфиря утфйри св. Изгоня. Д'смёк фирн, Г'уркййё да утфйри. (Члб,
Гюм).
отхлупям утхлупё несв. Отхлупвам, отварям капах на съд. Оги да ни
утхлупё, путхлупёт. (Лъд. Кс).
отчекна утч'ёкнъх, уч'ёкнъй, утч'ёкнъли ст'? св. 1. Отчупя. Пърчйнкъ
ст\ утч'ёкнъли и ст'с клади тйм. (Фращ, Сяр) 2. Откъсна с пречупване.
Уч'ёкнъй си адйн груде'. (Фращ, Меч, Сяр) 3. Отрежа. Утч'ёкнъх си йъ
кдсътъ. (Фращ. Сяр).
отчекнувам утч'ёкнувът несв. Отчупвам. Ут мйслинкъ съ1бъ ндсихъ
първит'$ мудмчитъ, гул'амит'р утпр'ёш' върв'йхъ и тйй? гъй ндс'схъ,
утч'ёкнувът и ндс'ът въф ръкйт'р. (Фращ, Сяр).
отъквождам срв. отаховам утъкудж'д'еш' несв. Извършвам някакво
действие. Брашндту ш'$ ту зъм'йсиш' с удла, ш'ъ гу утъкудж'д'еш'; Сн'йк
в\'йалу - изл'йвам, фл'йвъм гл'ёдам - закъсн'ййа н'ёма. тъ v’f сл'авам да ги
тъкудждам. (Вол, Драм).
очеша се учёшё са св. Среша се. Умййё са, учёшё са, усвубудй са. (Мес,
Дим).
очистя се д цисте сасв. Изчистя се. Шс г' са оцйсти, вйка, коедна. (Мус,
Кс).
очукамуч'уха.тусв Очукам - за градушка. У'ч'укалу лузйтъ фр'ёт. (Фращ,
Мст, Сяр).
ошав йуш'йфм. Ошав. Пудстим'е тута ттъ Иван' д'ён' - н'еййтка тукйзват,
саму фасуя', кумбудстра, Иуш'йф ут круши, ут др'ан к и. ут елйви, н'йкви
емдкви. (Вол, Драм).
още дттттё, ёттттё, йёттгтё нареч. Още. Авджилйкат та бёхте прикрили
вашей, а нё йёштё си фйрехмё; Айтус натдрё йёштё йма Чёпинци. (Въл. К с)
Айсйс удайчка итус нёмё йёштё вратй; Има лё йёштё марва. (Кюс, Дим)
Как са сёлага, пуццйгнаа л' ей, дъл' йёштё факирлйк"? (Ерп, Гюм) Га дттттё
три гудйни агй рабугё и шё зёма ейнвй. (Чай, Иср) Нс ппём йёштё зём' да
нёдуми; Ештё н'ё ту са. (Мхр, Гюм) Иатак, натйк ййма йёштё къшти, ейеёй
натйк. (’ГМ, Дим) Ама ат тус йёштё йма штё да опрййё. (Срж, Гюм) Ештё
Ьратанкова, ёттттс мйлцё, ёттттё. (Люл, Кс) Еште йма; Ией са рйбати йёштё.
(Кез, Гюм) Йёттгтё ут туй по-парйтику нёма. (Чка, Гюм) Другуту йёштё по-
дёбёла главд. (Наш, Кс) Сёксён. йёштё адна тудйна. (Ббл, Дим) Дай ёштё
алий дума. (Кет, Кс).
ощеня сс уштёнила са св. Родя - за кучка. Сё бё му са уштёнила кучката.
(Мес. Дим).
ощото срв. защото дтп тут нареч. Защото. И дтптут йё студёну бййё, ту с
свалйли ёйтус сёлусу. (Меж, Гюм).
230
оярвам се уйёрват са нссв. Раждам - за коза. Зара ни са уйерват кьшйн.
Каквд да пайймаг? (Къз, Пом).
падина падина, падйана падйнана. пади нага ж. Дол, дере. А, прис
падйана, нё йё си йсфал'ту; Ф падйана, ф падйана. (Иср, Кс) Беш он кишй
гиуткйралу ёйнймутвйдё, фаф аннй падина. (Хсб, Гюм) Чека да излёзё тё ат
падйната (Ш11. Кс) Нё са къпёхмё ф падйнана. (Мен, Кс).
падйнка падйнка ж. Дол, дере. Шiv уд ёйтус штё излёзётё ёйеёй, ёдна
падйнка йма. (ТМ, Дим).
падна панниш св. Падна. Ут но тёс айтува да панниш. (Паш, Кс).
над наг пйннат, пйднагъ прич. 1. Паднал. Нъ ч’ушм’^тъ йъ нййд'рй
пйднагъ; Унайъ Кйнъ пйднъгь. (Мерт, Сяр) 2. Западная икономически. Чок
бё пйннат, ма се йнак стйна бё. (Чпк, Гюм).
паднувам срв. падам пйднувд не св. Падам. Кул'йкам'?, кул'йкам'? -
пйднува сйчку. (Плев, Драм).
паждам срв. падам пйж’да, пйж’да несв. 1. Падам. И нйй ф с’ёлуту
с'сйём’с на с'спт'ёмври, дти пйж’да млдгр сн'ак. (Вол, Драм) 2. Понижавам
се - за цена. Оти кд1куту пд-г'ёч', паж’да м'седту пд-ёфгинр. (Вол. Драм).
пажетина пйжётина, пйжётини ж. Паяжина. Н’ё си и н'ё пйжетина
казвамё. (ЧМ, Дим) Пйжётини пу гйрмснё. (Члб, Гюм).
пазар ттъзйр’. пазйр’р м. Пазар. Ьф Кату Н'рврукдп сгйва пъзар'^ф
ср'йда. гул’йм ттъзйр’ сгйва. (Вол, Драм) С'й тука ййд\' ут пдзйр’ё- (Плев,
Драм).
пазарджия пазарджйе м. Човек, който умее да се пазари. Тй? са млдгу
Ьйтри и са пазарджй?, труш’Ът тйс. (Вол, Драм).
пайдушка пайдушкътъ ж. Вид бавно хоро. Пайдушкътъ - бйвну hdpy, и
ут мъж'? иутж’ёни зйадну игрйдт. (Фращ, Сяр).
пакет пакётём. Пакет. ПЬлну пакётё, вика йймам. (Мхр. Гюм).
палавраджия палйвражийё м. Лъжец. А-а-а то ией гул'йм палйвражийё.
Палйвражийё бёх. (ХВ. Гюм).
паламарка паламарка, паламйркага паламйрки ж. Паламарка.
Ж’ън’см’? със сърп... им'ййм'? дърв'?на паламйрка; Ж’ён'ет сас ракйг’е,
ас сърпув’е, ас паламйркага. (Bai, Драм) Ас паламйрки йй ас кдеи. (Ббл,
Дим).
пале пйлё ср. Младо куче, кутре. Нйлё. (Иср. Кс).
палешник пйл'^ш’ник, пйлсш'ник м. Палешник. Чйркувуту а пйлсш’ник
- еднд ж’ёл'зо ъс пйш’ка, дд'ёгу, и ти тур'ат нъ гнбйн'$, нъ д^рв'^ту;
Пйл'^ш'ник им’йш'р, бйбн, другу прьт'ёц', гулйму урйлуту, узйт' ръчйч'ка
йма да съ държйш’ тй; И съ исчйст’ува ж’ёл’^зуту, тузй пйл’рш'ник. (Вол,
Драм).
паля пАлсм несв. Паля. Н'ёма вйка, да пйлём цигйри ич, вйка. (Мус. Кс)
• пйлём цигйри — Пуша цигари.
пампор пампор\' м. Влак. (Фращ. Мст, Сяр).
231
панагон лаяь/уднъ м. Товар върху самара па добитък. Тъ върв'АСси
н'Акуй винАр' ... и кара! с кун'ё м'ейув'ё... и удгдр'с съ кАч'нъ тдй нъ
панъгуднъ съ муш'нува м'еж'ду двАгъ м'Айъ,.; Тдй пъку^дд!у муш'нувавъ!.
кък^сй^йс ч'ув'Акъ нъ па/шгуднъ. (ГБр, Сяр).
панаир панаййр, панайрёт, панагйр'^м. 1. Пан аир. Ага ймаИа панагйр\‘
на Търлйс' ...йа б'Ай мА1ка. (ГБр, Сяр) 2. Събор. Айтус ййма панаййр
правимё на панаййрё нагдре. (Мес, Дим) БулгАртё стдриха панайрёт. (ТМ,
Дим).
панталони пантдлн, пантдлё мн. Панталони. Тй ку ймаш пантдлё, гАшгё
н'Амашвътрс.(Бал, Гюм) СёйеалафрАнга, остАнахмёбеспантдлё. (Дем, Кс)
И снема му пантдтинё. (Мус, Кс).
папаз пап Ас, пуп Азан, папАзи, пуп Азе м. Поп, свещеник. Майка му му
викала: "А бё, лут пумАк напас бАлё ли?" - му вйкала. (Ерп, Гюм) Ем вё стс
стАналиристийёни, на папАс хдднтё. (Кюс. Дим) АгА йсушлдлу пуп Азан да
йё ацй га.. (Ббл, Дим) Тука дуда г да пейАт, ха, папАзи. (ГД, Дим) Ййма йи
пупАзё уд БулгАрёт. (Хеб, Гюм).
папазин срв, папаз пап Азин, пап Азину м. Поп, свещеник. Йс му штё.
вйка, йёбна майка та, вйка, ндзиму папАзину. (Мус, К с).
папудяк (рапуд'ак м. Вид фасул с дребни, облн и черни зърна. Напуд'ак
с'аиЬми, н'Акву къту фъсул'; (рапуд'ак н'ёгу с'аиЬми нъ л'айн: На л'АЬи
с'аиЬми. на л'сЬйт'е папуд'ак. (Плев. Драм).
папули папуцё, папуцё, папуц'с, папуци мн. 1. Обувки. Чс Ама фаф
БулгАрутё ага утйамс, вйка, папуцё ни дАдаха, вйка, прёмёнй, дрйпи ни.
вика, дАдё. (Ббл, Дим) Глав'снйка ги дунйса папуц'с, ч'урАп'с. (Вол, Драм)
А, путшйлёни папунё. (Кюс, Дим) 2. Терлици. Нъ нив'Астътъ - ка!цун'с и
папуци. (Фращ, Сяр) • путшйлёни папуцё — Обувки със заострени върховс.
пара нърй, парй , парь га. парй ж. 1. Пари. Билй^съ нъ 1\*рмАнийь
и парй ймът. (Плев, Драм) Нарйта шё стдри т'ё. (Мхр, Пом) 2. Монета.
НапрАами пл'ск'ётц на т'ёп'ц'ъ тъ ч'с клАвъ.ми паръ фн'ётр'с; КлАва парч'ёта
и рййм' кдй ш'ъ найд'с парътъ; КутА купим'с н'Акаф дубйтак тъзи паръ (от
коледна та ни та! ш'ъ а нар 'сдйм 'с да а дал 'ём на сгупАна, д 'ё ту ш'а з 'ём 'см'с
ут н'ёк дубйп.к, (Вол, Драм) Стъ ейпим сад курйту, стъ к!ад'ём судт', стъ
к1ад'ём н'Аку... ср'ёбърнъ н'Аквъ пъръ...; Ем кътд стъ к!ъд'ёш' сдай парй -
нъ ку дк съугудй. (Плев, Драм) Нъ Бъатл'уфд'ен'въфпйтьтъ к!Авъм'с пърй.
(Фращ, Сяр).
парамон пъръмдн', парамдн' м. Прякор. Тй рука нимджи, аку ни му
искАръш' пъръмдн'. (ГБр, Сяр) (Плев, Драм).
парастат парастАт'м. Горен праг на врата. Дйми саса замрйзнали б'ёли
рйки за кърк'ёли, б'ёли идти за прАгув'е, самур калпАк за парастАт'. (Фращ,
Мст. Сяр).
паратик пара тик, парАтёк, парАт'ка, парАтика, парАт'ки, парАтики пр ill
1. Лош, некачествен. ПарАтик йё пйтёт брё, нё мдитё утй със айс'ёс арабА.
(АК, Дим) Айсйс кйшта хубава, айсйс кйшта парАтика. (Чка, Гюм) Далёче
232
йё йёце парйтик пдт'ст. (ПШ. Кс) На Измигада йё парйтик. (Ксх Гюм) То йс
тйм парагик бё. (Мхр, Гюм) / 1а рати к бё. (ХВ, Гюм) Пара гёкйё. (Меж, Гюм)
3. Лош, недобър. То гйнёт парйтики рйбути прйвёше. (ЧМ, Дим) Убава.
парйт'ка, нва с. (Мус, К с) Вё стъ парйт'ки. (ГБ, К с) • парй тика рабута —
Элина.
паратико парйт'ку, парйтику, ттарйтку, парйтёку нареч. 1. Лошо, зле. Тё
нйшту, пд-ттарй гёку бёшё. (ЧМ. Дим) Ем айт'у нък пд-ттарйт'ку. (Мхр, Гюм)
Вё на гак пара тику айтус. (Хеб, Гюм) А, пара тику йё натдрё. (Къз, Гюм) Нас,
пас, парйт'ку йс. (Чай. Иср) Ей тузй йё парй тику. (ХВ, Гюм) Парйт'ку, нали?
(Кез, Гюм) Иёце парйт'ку. (Мус, Кс) Ййцё парйтику. (Ббл, Дим) Парйтику
йё. (Мес. Дим) Парйтику бё. (Члб, Гюм) 2. Лошо, недобро. Нарйтку шт каш,
да тй с стрйх ага пусрёшниш чулёк. (Въл, Кс) Чёкай, чёкай. тто-парйт'ку шё
стйнва. (Рус, Дим) Нё йё парйтёку бс, нёма парйтёку. (Чпк, Гюм) Е, ама и
кумунйзёт парйтику. (Хсб, Гюм).
паратир паратйд'р м. Прозорец. Напрйв'аш'р сандъци, напрйв'аш'р
п^ратйд'^, ду1йпкн, тр'ёп'ес'ки; Сйзи ги зв'ём нйс аратйд'<;. (Вол, Драм).
паратцс срв. паратико парйтцё нареч. Лошо, зле. Убавё сам, ама йма и
парйтцё ййце. (Въл, Кс).
парся пър'ёйъж. Компания. Збйрът си пър'ёйъ, спърж'увът си тъ йедъг
и глиндйсувът. (Фращ, Сяр).
парлив пърливъ прил. Лютив. Фъсул' ъс <?днЪ пип 'ёркъ н'ётр '$.• пърливъ.
(Фращ, Сяр).
партия партий? ж. Партия. Ут сёкс'ён иаейм са размёнй пйртийёта.
Ддйё суп и ал'йс партййё. (Хсб, Гюм) • размёнй са партййёта — Промени
сс политическою управление.
парцалка ттарцй1ка ж. Парцалче. Пд-пишйн' ас аднд стъргй1у ж'ёл 'езну
устъртвъм'^ ейчку. ж'сргЪ, та с'ётн'? <;днъ парцй1ка измйтам'ё ту Ьубау.
Парцй1ка на сарьк. (Плев, Драм).
парчак пър'ч'йк' м. Парче. Ш'ъ суки'? н'йш'ту мй1ку сакд къкд йма начи
кугу пър'ч'йк'. (Вол, Драм).
парчеладисам се парчёладйсат са св. Раздробя се, разделя се на части.
Ку гагу са парчёладйсат, да стйна г парчё-парчё, да са разнёс^т, и кувёт нё
устйнва ейлё. (Ерп, Пом).
парчеладисвам парчёладйсват нссв. Раздробявам, разделам. Дй на
дслёт, дй на парчёладйсват. (Мхр, Гюм).
парчинка пърчйнкъ, парчйнкага ж. Парченце, Нърчйнкъст'^утч'ёкнъли
и ст\' клйли тйм. (Фращ, Сяр) (Фращ, Мст, Сяр).
паря пйр\‘йм'? несв. Попарвам. Сймки ги кйзвайм\\ пйк с'ймки. Т'йй
ги пйр\'йм'? на удлув'ёту. (Плев, Драм).
паса нас!, ж. Норма, предел за цена. Тй агй ш'ъ ми дсд'ёш' съш'тага
ндрма, сЪш'тата naci> знйчи, парйти и (Вол, Драм).
паса пйсём. паейш, пасём наест, ттйлу сам, пйлу сам, пйвалу йё, пй.ти са
несв. 1. Паса, храня се с трева - за животно. И тё пасёт такй брё. (Кез, Гюм)
233
2. Водя добиты на паша. Чё ддйсхмс да пасём ейтус йи да урём сас вулдвс.
(Чка, Гюм) Дуйш, дуйш кдзитё, ттасйш, рйниш, сйчку правит. (Рус, Дим)
Ама йс дти ги сами пйсём, изёт' йа. (Мсс, Дим) Уфцё сам пйлу, кдзи сам
пйлу. (ЧМ. Дим) Пйли лй са, ни знйм. (Кез, Гюм) Навалу йс. (Чпк, Гюм)
Пйлу сам (Хеб, Гюм).
паспал ттъсттйл'м. Полспнал брашнсн прах във воденица. Ут худинйцътъ
пъснйл' - шту съ м'ёли нъ кйм\‘н'<;, нъфърл'ъ ту пу крййув'ёту - пъспйл'. Пу
крййув'ёту съ фърл'ъ, ттръштссъ, тъ съ кйзувъ пъспйл'. (Фращ. Сяр).
паспорт наш апдрт. наш ин др. пашпдрт, пашёттдрт, пашипдрти тё м.
Паспорт. Тй са, ма на штё удгдрё врйчика йё туа, искйрат патипдр титё. (Бал,
Гюм) Асан урман'джййё та, пули пай. йс душлдлу ас пашепдрт. (Рус, Дим)
Качйк, качйк, ала със пашипдр. (Меж, Гюм) Уд Гърцийё взё пашапдрг. (ХВ.
Гюм) Има ли пашпдрт? (Кез, Гюм).
пастрен пйстр'^н прич. Чистен. Флйват ъф мурёту, пл'уват ъф мур'ёту
ама йма ттйеру удда, чйста удда, уд'ёл ну „с и и пёсакй с пйстр'рн, мйсн. (Вол,
Драм).
пастря пйстр'ът нссв. Чистя. Пйстр'ът„гу куё лйсто йма гниду, Tbxwd
зъръз'ёну, да йма бдл'ка; Сйч'ки мудми тйм ш'ъ съ нар'сд'ът, кдлку души
йма ш'ъ съ нард'ът на ж'йцит'с и пйстр'ът. (Вол, Драм).
пастър ттйеру прил. Чист. Флйват ъф мурёту, пл'уват ъф мур'ётуама йма
пйеруудда. чиста удда. (Вол, Драм).
пастьрма ттъетърмьж. Пастьрма. Ш^сизъкудя'ъш^дйнбрйфпъегърмъ.
(ГБр, Сяр).
патаро нагару ср. Картоф. Хд, и ку мпйр, и патару, за нйми си. (ГБ, Кс).
патата па тага ж. Картоф. Патйтазувём, йа, пумйнку гу зувй г. (Рус, Дим),
патати п'стйти, петйти мн. Картофи. Фасул' и петйти млдгу искйрува
наш 'ту с 'ёлу; Фасул' с Х'йййм \\ кукйр' с\'йаЬм V. лук с \'ййЬм \\ п 'с гй ти. (Вол,
Драм).
патато пата ту, пстйту, пстсту, пётйту ср. Картоф. Кинй ти казвам. йи
урйе йи. йи пстйту да настърджимё и дй ту прйвимс и сйчку; Ха. ам сйчку.
кинй ти кйзва м? Ии урйе йи, йи пстсту да настйрджимё и дй гу прйвимс.
(Сар, Кс) И нё ту и патйту зувёмс. И кумпйр' ту завёмё, и патёту ту завёмс.
(ГБ, Кс) Хубаву стйнва пётйтуну, хубаву. (Дем, Кс).
патеря се пат'ёра съ нссв. Клатя се. Пасам натйм съ пат'ёра. (Фращ.
Мет, Сяр).
патета ттатёта мн. Картофи. И патёта гу пйк завёмс. Нйй-мндгу си пйк
патёта. (ГБ. Кс).
патладжая пътлиж'ён', пъглиж'йни, пат1ъж'йн\‘ м. Патладжан. Ду
къш'го та на традйна н'йку думйта си клйвъм'т;, н'йку крйетавйцо, ей ни
пат1ъж'йн'^. (Вол. Драм) (Фращ, Сяр) (Мерт, Сяр) • ейн паНъж'йн' — .
патоза ттатдза ж. Вършачка. С'й йма такда, патдза, как са казна д'ёту
върш'ё. (Вол, Драм).
234
патрон патрдн, па грднё т м. Началник, управится. Върём му кАзвам на
натрднан. (ХВ. Гюм) Натрднёт йё та вАм. (Хеб, Гюм).
патя патимё, пАтигё, пА тот нссв. Страдам. Га патитё удтдрё балгАретё,
йё засурнё жерёйён. (Хеб, Гюм) Ку бёшё нё Т'уркийё, итускаа штёшё а
пАтимё. (Чай, Иср) САму пАтёт, йа-а-а. (Меж, Гюм).
пацавура пацавура ж. Парная. Ку кд и -ут пацавура к1Авъхмё НАву, ръки.
идти. (Фращ, Сяр).
пачавура пачйвура ж. Парцал за миене на съдове. (Плев, Драм).
иеЙ1В.мбер пейгамбёрёт м. Пророк, светец. Ти с'А пейгамбёрёт гАлиш,
нёли? (Мес, Дим).
пейна се пёйна са св. Счупя се, строша се. Жёман са пёйна. (Кет. Кс).
пейна пёйна св. Запея, попея. Нёшту шё ти пёйнё. (Мус, Кс).
пека п'ёкъм нссв. Пека. Дъ п'ёкъм бАници. (ГЬр, Сяр).
пейджер п'ёнцур'? м. Проэорец. Нуправ'уиГ? сандъци. напрАв'аш'^
паратйл'р, ду!Апки, гр'ёп'ес'ки парутйл'р, п'ёнцур'? д'ёт' im звъ сАс'. (Вол,
Драм).
пенджеря пён'джерёна ж. Прозорсц. Седели ейнам на пён'джерёна.
(Хеб, Гюм).
пендолиро п \ндб1иру ср. Златна монета, равностойна на 5 турски лири.
И му пудърн! п'енддлиру. (ГЬр, Сяр).
пенсия пёнцёж. Пенсия. .4, йа излёзах на пёнцё гай. (ГД, Дим).
пепел п'ёп'$л ж. Пепел. Мумйт'ру гн'Акъд'$ съ з'емАли п 'ёп'$л, ут п'ёш'т
тр'Абуву ду е п'?п'(лтъ. (Фращ, Сяр).
пепел пёпёл м. Пепел. И мй са запали'ла коштана. изгурёла, стАнала
пёпёл; ДА гу амёсиш, вйка, сас пепёлдн, вйка; Ше зёмёш, вйка, пёпёл аг
едбана. (Мус, Кс).
пералък пара1ък м. Листо, перо на праз. Нърву прас' нълруб'авьм'у,
прус' ?дйн' napali.K, два параИка. (ГЬр, Сяр).
перваница пёрванйца ж. Вятърен генератор за електричсска снсргия.
Ниш ёйнам йённА пёрванйца ййма. (АК, Дим).
первапя пер ван ё, первён'ё, перванйнё. перванёнё ж. Вятърен генератор
за електрическа енергия. Че ейнам каршй штё фАтитс ёйнАй нагдрё, на
внёс перванё, ййма айнам върт'ки. (Чпк, Гюм) Аф бучи йену, перванёнё. Аф
бу чёту; ЙА. на перванёнё етуй Ат аск'ёр. (Ьбл, Дим) Рабути сднА гудйна на
перванйнё. (Хеб, Гюм) Д'ёну йма клАни первён'ё. (Мхр, Гюм).
перка п 'ёрки ж. Вятърен генератор за електрическа енергия. Сётнё тука
натАк ййма млдгу п'ёрки. (ГД, Дим).
перкам пёркам несв. Удрям сс, бия се, блъекам се - за вода. Та пёркашё
вдда ф ил'чййёна. (Мен, Кс).
перо п'срАтъ ср. Листо на лук. Нъ крумйд'^ п'ерАгь. (Фращ, Сяр).
перце пёрци ср. Перце - част на совалката на стана, рнд ж'ёл'езу к1Аам'е
тАм. снь т'ёл', тАм kIAqm'c $днд пёрци и тъч'ём'^. (Плев, Драм).
235
перчем пирич'Ан м. Перчем, кичур коса. Кр/кр пирич'Ан, пириш'Ан.
(Фращ, Сяр).
песня срв. песен п'Асн'а, п'ёс'н'ъ, п'ёснъ, песне, весна, песне ж. Песен.
Ама гайа п'ёс'н'ъ м1дгу Ьубава; Гъй, свАт'а, тдйуд вАшгу с'ё!у пък п'еснъта
ни^му знАаш'; П'еснъта б'ёши тъкА; £днъ п'ёснъ; ЙА йи кАзувъй п'$снйт'$;
ГАа п'ёсн'ъ зъ ЙАн'с С^ндАнцки. (ГБр, Сяр) Песне песхме. тА и булгАр ската
стрАна да набйва; Песне йма. (Шех, Льд, Кс) СЛму рАбуга кАзвашё, сАму
рАбута прикАзвашё и буднА пёснё. (Ерп, Гюм) Нё си напрёш данйсахме ат
Искёча роддпеки песне. (Дем, К с) Удти ни им каза унАйа п'Асн'#; п'Асни.
(Мерг, Сяр) ЗабурАвил сам песне. (Мен, Кс) ЗнАм и друга п'ёснъ. (Фращ,
Мст, Сяр) Пва йе нё пёснё. (Шех, Кс).
пестрофа пёструфаж. Пъстърва. Тё ше ддйё г, тугАа да йёдёги пёс тру фа.
Дау вАс нёма пёструфа? (Чай, Иср).
песъклив п'есъклйвъ прил. Песъчлив. (Плев, Драм).
пет пёт, пег', пет', пёт' числ. Пет. Секи с, пет', шее, сёдём, дссм
киломётра. (Дем, Кс) Аф цёла маалА чётри, пет' с'урйи. (ЧМ, Дим) Три.
чётри и Сарёлё - пёт'. (Лъд. Кс) Чётри, пёт кАшти стари. (Рус, Дим) Пет'
кил'омётра йё. (Мус, Кс) Пёт' крАви йймам. (Мес, Дим) Тё са пет'. (ХВ,
Гюм) Пет' дёнё. (Мхр, Гюм).
пета п'ёта ж. Пега. (Фращ, Сяр).
летала пёт1а ж. Подхова. (Плев. Драм).
петелха пи г'ёл'ка та ж. Ухрашение на дрехата на невястата хато синджир.
Пит'ёт'катд а нънадудлу увйена га, зъкАч'^на; Пит'ёл'кь ут с ин и йр' д'ёту
дАвътагА ърмАсъм'<;, йушники дАвът. (Фращ. Сяр).
петнайсет пегнАдесгё чнел. Петнайсет. Йё сам ел'л'й йеди. ПегнАдесгё,
нъли? (Дем, Кс).
петровка п 'струдфка ж. Сорт ранна ябълка. (11лсв. Драм).
петрол пегрдл', пётрдлат м. Нафта. Пък айтука ййма гаквде, кас,
пегрдл'. (ГД, Дим) Пётрдлатн'ёму даустАнё. (Члб, Гюм).
петстотин нет' стутйни числ. Петстотнн. И пет' йузл'ука. Хёз, йу с - стд,
пет'стутйни. (Паш, Кс).
петък п 'ётък м. Петък. Ш 'а сп'ъ г в ыр и 'ётък в 'ёч '<;р' и в ъф скбута в 'ё ч \р'
йудд'^т на гудст'ру т'АЬ.у к^л'т'Атъга; Ъфп'ётъкв'ёч'ер ш'тъ съ прим'ен'ът
мудмит'с. (Фращ, Сяр) Аф п'ётък йдд'^т и тут Ань стъ дардат пу къш'тит'р.
(Плев, Драм) Ньф п'ётък в'ёч'ер туз А бдд'ът нъ уддвръгки. (1Ър, Сяр).
пехливан пёливАн', пеливАнё, пёливАнё м. Борец, участник в спортни
борби. ПёливАнё кад'ётса бдрёт. (ХВ. Гюм) ПеливАнёучи тдйё.(Хсб, Гюм)
АЙС11 йё пёливАн'. (Кюс, Дим).
псхливанин срв. пехливан пёливАнин м. Борец, участник в спортни
борби. ПёливАнин си? (Хсб, Гюм).
пехливанлък пёхливанлък м. Борба. Ал' си нё дудалу пёхливанлЪк да
прАвиш аф нАшну ? (ЕД. Гюм).
236
пехър а ёхъръ, пёЬъра м. Свехър. Уз'dr V на скалъга дудту ч'Ака пёйъра;
Ну п'ёйъра дуй Ада н'еhi,para; Ддйд'? нъ п'ехъръ^ми брат, му, Ур'ахм'т; с
п'ехърА^ми. (Фращ, Сяр).
пехъра п'сйърага ж. Свехър ва. Пу п'ёйъра дуйАда п'сйърата; И ги кАра
n'cht.para въф къл'т'Агъга tn, гудет'?; IIIтъ изл'ёзи нив'Асгътъ с п'?хър1»тъ;
П*?хърАтъ ъс бърдАкъ ъс вину дъ пуслужи гам бАбит'?. (Фращ, Сяр).
истин п'ушйн', пишйн, пишйн' нареч. Първо, най-напрсд. Ни^бйл
кърст'сн. IId-пишйн' hy uhpcr'eha тугАнъ гу в'енч'АВь; Ki.lгагата пд-пишйн
тугАнък стъ йдиш' нив'Асгътъ да з'ёмиш'; Пд-пишйн' ас $днд стьргА1у
ж'ёл'езну устъргвъм'? сйчку, ж'ертъ. (Плев, Драм) И тАкуту къл'в'ё, къл'в'ё
ас' ндж'ъ пърч'ёгь и дАвъ пишин на мАйкътъ; Т'у^гун'? с'сёт' фитдгу пишйн'
нъуж'Аци; НАш'т*? мудми тугА п'сшйн'л'убдвайа, тъ ч'? тут А ш'а са угла в'I,г.
(Вол, Драм).
пет н'ёш', п'ёш'гъ, пиштъ, п'ёш'тув'с м. и ж. Пещ. П'?ч'ём л'ап
ъф п'ёш'г!»; Мумй г'? утн'Акъд'? ci, з'смАли п'ёп'?л. у г н'ёш' гр'Абува да е
п'?п'?зтъ. (Фращ, Сяр) Кдй н'ёш' йма, йма п'ёш'тув'ё„си пАл'^т, събйрат
са ейчкит'?, майалЬга са събйра. (Вол, Драм) ТугАнъ пиштъ стъ уладим.
тугАнъ сп» гу к!ад'ём'с на пиштъ. (Плев, Драм).
пещених п'?шнйк, пишнйк м. Голям хръгъл селсхи хляб. Пу п'етнааст'?
пишнйкъ ттрАайм'р, мндгу пишнйци. (Фращ, Сяр) (Мерг, Сяр).
пещених п'?шт'?нйк м. и ж. Голям хръгъл селсхи хляб. Зъ Вилйд'сн'
на ч*ур'ёциг'с клАвът на ср'сдъп, пу ?нд ?йц'ё, кугд„е п'сшт'снйк ч'ур'ёк гу
кАзвъм'?. (Вол, Драм).
пещера н'ёш'тура м. и ж. Пещера. Има н'ёш'туриаф планиньта. (Фращ,
Мег, Сяр).
пея пёйсм, пёйсм, пейёш, нёйс, пуйё, пёйё. пёс, пейс, пей?, п'ёйми, пёйсм,
пайётё, п'^й^т, пёйёт, псйАт, пейё г. пуйът, пейст, пейаше, пслу йс. пели стс.
пейёлу йё несв. 1. Пея. At А изв'съми нив'Асгътъ дв'ё мдми утпр'ёш' и дв'ё
ysAr' пуйъти ф стр'ёд'с нив'Асгътъ; И вййр кд!ку хубъу пуйёт\' шупйнкит'(;
Гдръ ш'гьйдим и Мирку въгъ къш'гьдъ пуйём. (Фращ, Сяр) ПсйАйа ж'ёни и
гъкпбж'даНа убусги; ИгрАйат, п'^йкт, нити п'рйът и туга дуйдда глав'^нйка.
(Вол, Драм) Ут'увам'е на hypdry; играйм'с, п'ёйми; Пак с1»ш'ч'уту шрАйм'с,
п'ёйм V. (Мер 1, Сяр) Айнакйва песни лс да псйАт; КАк да нипдвнеда пёйст ф
Дёрйдсрё. (Сар, Кс) АзАм кутАну ми нёйс. (Мус, Кс) 2. Чета. Иднаса стрАна
с на турцки А гу пёйсм; Пес гу, ИАцс псйАх йё. (Иср, Кс) И кАк гу пейёш
мссслс йё да рёчём aiA йс на булгАрску йё? (Члб, Гюм) То нёма на йёзййё
китАп. Къдё штё пёйё, дё штё пёйё? (Мхр, Гюм) Йё пёйсм курАнат, арАпче
пёйсм гу. (Кюс, Дим) Тй йс ни мдйсш сё да пайётс вййе?(111! I. Кс) Турцки
шс м' пёйёт. (Чай, Иср) Псйст гурску. (Рус, Дим) 3. Уча. Афучйл'ник нё йё
пёлу Нашгё гурску пёйст; Йа ти ти лавам да пёйёш. (Меж, Гюм) Вис стё йч
нс пёли с'А гурску фъф-ъ БулгАрс. (Мхр, Гюм) Имам ёдйн турун, сё тоутйдё
наддл да лей^ДЧка. Гюм) Айеёйни пёйАшё бъ.тгарскёгпуручук. (Ббл, Дим)
IЗуукулс гс да пейё г гурску? (ЧМ, Дим) 4. Пея, провеждам черковна служба.
237
Гука дудит да псййт, ха. папйзи. (ГД. Дим) С'й ш'гъ върв'ът дъ пуйё пдпъ.
(Фращ. Сяр) Да ми пейе, хУ. (Мус, Кс) 5. Цитирам наизуст части от Корана
- за мюсюлмански свещеник. Тд йё вас ней кдпслё, фаф Медине йё пёйелу.
(Къз, Гюм) 6. Звъня - за телефон. Итйм пёйё тилифдна, ни мдйё та нййдё.
(Меж, Гюм) • нити п'сйът — Пр и ня вам над обредни хлябове при сватбен
обичай.
пийна нййнам св. Отпия. Дднёси, штё пййнам. (Къз, Гюм).
пийнувам срв. пийвам пййнуваш несв. Пия по малко. Чупру пу мървичка
шё пййнуваш. (Ббл, Дим).
пикам се пйкъм съ несв. Пикая, изпикавам се. Ур'ахм'р с п'ехърй^ми,
йас л'у съ пйкъм и ни.мдъ дъ евърш'ъ. (Фращ. Сяр).
пикая се пик'ё са несв. Пикая. Кдй штё му са пик'ё аф гурупа! (Меж,
Гюм) • штё му ей пик'ё — За изразяванс на негативно отношение към нещо.
пиле пйл'<;, пйл'<;таср. 1. Малко птиче. (Фращ, Мст, Сяр) 2. Малко
топче от тесто, което се прави върху обредната коледпа пита. Пита ас
пйл'рт# -укъеки. (Фращ, Сяр).
пилима пйл'имё ж. Премия. Иманйс ку йймаш, пйл'имё дйва, бакшйшё
дйва наейм-натйк. (Члб, Гюм).
пинакоти п'ёнакуди мн. Дървени приспособления за приготовление на
хляб. Да фтйса йубау, тугйнъ стъз'ёмим на кръга йрднд пу йрдидл'йп, йрднд
пу й$днд л'йп, к1йвам'ё^ту на п'ёнакуди, м'йсим'ё^гу, разз'ёвамё^ту. (Плев.
Драм).
пинтилък пин'тилйк* м. Сгьперпичество. А-а-а, т'ё са ут тёбё по-
пин'тилйк'прйвёт. (Къз, Гюм).
пиперка пип'ёркъ, пип'ёрка, пип'ёрки ж. Чушка. Сйму пип'ёрки
ним'йЬм'с удд? д$ вйдим'?, ни с'?йййм'? пип'ёрки, пип'ёрки купдвайм'?
ут Ирус'йч'рн. (Вол, Драм) С'ёсйм'? бак1ацйк, думать, пип'ёркъ. тйкви;
Фъсул'ъ ъс пип'ёркъ н'ётр'? /търлйвъ. (Фращ, Сяр) (Мег, Мерт, Сяр)
• ттърлйвъ пип'ёркъ — Люта чушка.
пипон пипдн' м. Пъпеш. Пипдн'? й? уздр'йл. (Фращ, Сяр).
пирим пйрим м. Заем, помощи по обществени програми за подпомагане
на стопанството. Ф Аврдпа дти флёзё, дйва пйрим нард дйва. (Меж, Гюм).
пиро пйру ср. Огън. Аку^й? фйти! л'йба, аку^н'ёй?, пул'ёка пйк да дурд'ё
да фйти пйру, да стйн *<.• йубау л 'йба. Да фй ти, да фй ги ч 'ърв 'ёну, да съ
ис'п'сч'ё. (Плев, Драм) • да фйти пйру — Да се нагорещи.
пиростия пиристъ, пируст'йт? ж. Приспособление от метал за
закрепване на съдове над огнището, триножник. И пируст'ё им'йЪм'^ на
пирует'йта ш'а клад'ёш'. (Вол, Драм) Нъ угнйшт'^ту клйвъм'р пирист^.
(Фращ, Сяр).
писало пиейл'у ср. Бръчка па лицето. Писал У й.ма. (Мус, Кс).
писило писйлуср. Приспособление, което се използва при изпълнението
на модели за тъкане. Ш'ъ б'ср'ёш' туй ас'пиейлу, пиенлугу звът сузй. (Вол,
Драм).
238
писмо лЛсмаср. Писменост. Знййсм йй чётри пйсма с'й. (Иср, Кс).
пистол пистдлъ м. Пистолет. Нь н'йкуй уфиц'ёр' ръсйггъСму^съ
пистдлъ. (ГБр, Сяр).
писувам срв. пиша пйсавам, пйсувъш'. пйсава. пйсавам, пйсва. пйсува,
пйсвамё несв. Пиша. Е аку са удрййё буднд таквд, тугйс лудё, йймаш ди
китйп', нёмаш ли, тугйс пйсува; Айсас врит' б'ул'г'ёса, то врйт' б'ул'г'ёса
пйсува. (ГД, Дим) С а каквд штё пйсава с'й т'йи пума и км дил'; Нс неё
велимё на турцку гу пйсвамё; Нйпггу ни пйсава. (Мхр, Гюм) Пйсава, пйсава
Емдниос табёла. Има Емднно пйсава и налёсну натдре и Вълкйнуву. (Дем,
Кс) Лис тйм, вас тйм натдре пйсава табёлана. Ширдко пйсва. (Люл, Кс) Аку
т'ёрып* дъ пйсувъш* н'йш'ту - пйсувъй^си тй. (Фращ, Сяр) Има пйсава. йма
йма как са вд грё сёпана. (ГБ, Кс) Има табёли, пйсува Сйпёс, Куматйни. (ТМ,
Дим) Грдздйё пйсва, ма н'ё грдздйё. (Хеб, Гюм) На Змйнта пйсава игймба
еднд. (Коз. Кс) Гймкана пйсва енвй. (Чай, Иср) Ал ейтйй пйсава? (Гер,
Гюм) Пйк то пйсва. (11111. Кс).
пита пйгъ, пйту, нигыъ. пйти ж. 1. Тсстено изделие, пита. Агй си ддаг
ймъ пйгъ нъпрйвилй^съ; А пък кътд игрйат аднд н'ёйину мудмч'р брйтч'^
или брътучёт нъ^глъвЪтъ идеи пйтътъ въф т'епеййъ нър'$д'ёнъ и ейчки
вьр'ът и грйбнувът^си и ^дът ут пйтътъ и съ кйзувъшс грйб'^нъ пйгъ. Ут
мудмътъ, ут нив'йстъгъ, н'ёйинЪгъ мййкъ ръздйвъ. (ГБр, Сяр) На Васйл'уф'
д 'ён' прйваЬ.м'р пйти гуд ч ’^ни, ас ш'ърлйн '. клйвъм'р на nitтага. (Вол, Драм)
Нъ Вьсйл'уф д'ен* въф пйтътъ к1йвъм\‘ пърЪ. (Фращ, Сяр) Нйга си йа
кйзувам'?. (Мерт, Сяр) 2. Буна сирене. ^дн1 нйга ейр'н'р. (Фращ, Мет, Сяр)
• трйб\'иъ пйть — Пита, която сс приготвя за сватбення обичай.
питам пьгаш несв. Питам. Чунки шс пъташ. Има мин'л'ёт', айсе йма.
(ГБ, Кс).
питиритра питирйтраж. Пърхот. Урумцки с питирйтра. (Мус, Кс).
нитка пйтки ж. Питка, тсстено изделие. Напрййвам'с\си н'йкави пр'ёсни
пйтки. (Мерт, Сяр) • пр'йсна пйтка — Хляб без квас.
питя /ш/сгнесв. Мачкам, тормозя някого. Фукарё) сскадс ту пйтст. (ГБ.
Кс).
пиша пиши несв. Пиша. Пйши iy йй нвй йс. (Мхр, Гюм).
пишалник пишёл'ник м. Писар, 1рамотен човек. Пишсл'ника ти йё
христийснин. (Лъд, Кс).
пишкал пйшкалё м. Трън, бодил. Нйшкале, пйшкалё йма мндгу. (Хсб,
Гюм).
пишкалат пишкалйтприл. Трънлив. Пишкалйт пурнйр йс. (Къз, Гюм).
пишкам пйшка! несв. Подтиквам към конфликта, създавам напрежение
в международного положение. Се лё пйшка т гулёмитё и к умёте. (ГД, Дим).
пия пййсм, пийёш, пиё, пийё, пийёти. пийёт, пий^т нссв. 1. Пия. Вйй
тук гр'йа да ^д'ёти, гр'йа да пийёти; Крйва си им'ййм'^, дуйм'с^сн крйвата,
пййрм'£„си мл'йку, квйсим'с^си мл'йкуту; Аку н'ймъ бърканйца з'ёмъми,
пийёми тйм; Тйм пнйём зъуддъ мл'йку; Аку ш'ётъш' свари урла, аку ш'ётъш'
239
пйй^йА; Пий£т бйра тузй-нузй - нйй ни прайм гъкв рабути; Йрдъг, пийрт и
съ збдрува т. (I lie в. Драм) У г сйр 'н 'рту с 'ётн V нузй шту съ прицел 'йвъ стАв ъ
урдъ. 11ийрт„гу-йубъвъ~йр; Буднъ ли.мунйдъ дъ ти дам дъ нййёш Кдй тачи
йм'рн' д'ён*, кдй ймъ нъ Въейл'ув д'ён' дъ пийът тАм служ'ът си. (Фращ.
Сяр) Кдй какуд рд'ё, пиё; И с'ёнуна тугА на трёпезъта рдЬт, пийът; Пирт,
рдът йма ч'рв'ррм'ё. (Вол, Драм) 2. Пуша - за цигара. Слушёй аку нййёш
т'ут'ун', пйиш, йма слушей йма ракййё дй не пйиш. (Чка. Гюм) То нййё тва;
Йе на пййём зигАра. (Ббл, Дим) Абе айнёс сас жёни гу нййёт. (Мес, Дим).
пладнйна пладнйна, плъднйнъ, пладнйна ж. 1. Обедно ядене. Да стдрёт
мухабёт', адна пладнйна. (Вьл, Кс) 2. Обяд, пладне. И на плрднйна ш'ъ
ч'йнка къмбйнъга към сьййт'р рдинйаст'р. (Вол, Драм) Ут плъднйнъ с'ётн'р
ё!а л'у кутй т'ёръш*. (Фращ, Сяр) На дён' пладнйна; На дён' планнйна йё.
(Мен, Кс) • ут плъднйнъ с'ётн'р — След обяд. • на дён' пладнйна — Точно
на обяд.
плака плйки ж. Плоча. У,еран1,та йма нйчи гр'етуйри. д'ёту са ъс плйки.
(Вол, Драм).
плакакя плакйкйе ж. Пл очка. Да зймёт с'а файйнс, дёту йма плакйкйё.
кАмеийе дёту лепет, и други рАбути. (Ерп, Гюм).
плакста срв. плакя пл 'рк 'ёга, пли к 'ётъ, пл *рк 'ёти ж. Баница. За Сурвйска
ш'ъ съкдум'р, в'рч'рртЪ напрйами пл'рк'ёта; Сйр'рн'р н'е клАвъм'р, рйцй ат А
клйвъйм'р на тъкдва пл'рк'ёти ги зув'Айм'р. (Вол, Драм) П'р'чём плик'ётъ
ут кудри нт> ейч'; Кукумйркит'р с'ётн'р исъхнувъхм'р ги тъ ч'р пнч'йхм'р
плък'ёти със т'АЬ. (Фращ, Сяр).
плакя тыак'ъ ж. Баница. М'ёс'ехм'р плъкййъ йъ нъпрАйувъхм'р, плък'ъ;
НъпрАйувъхм'р плък'ъ съсурйс', съсбългур'. (Фращ, Сяр).
нламеница плАмёница ж. Градинска ягода. Ъй, плАмёници. (Сар, Кс).
плансничка плйнинйч'ка ж. Горска ягода. Т'А йр дйва плйнинйч'ка г'Ава.
(Мет, Мерт, Сяр).
планина плАнинЪту, планинъта ж. Планина. И ги уткйр^ли дсл'ёку
ъф тыйнинъга; Има1у идну вр'ём'с едйн ч'убйнин Стуййн. Тдй си пас'ёл
стйдуту пу гуръта, пу плйнинъга. (Фращ, Мст , Сяр) Уг'йватда б'срътдърва
в планинЬта; Зъкйрал д'рт'ёту в планигп,та и гу устйай! в плининъга и си
изб'йгъл. (Фращ, Сяр).
платам срв. плащам плйтам, штйгаш, плйта, плйтамё, тыйтатё, платат,
платашё, плАтал сам несв. Плащам. Нё ни плйтамё айт'ува вудАса, нё ни
плАтамс; Абаиджййё агй ддйдё уд друтадё, ага лежйш - платаш. (Лъд К с)
Нтйташ ли си тй пазнййки д'ёну парАбатиш? Плйташли ти итАм?; Нтйтаа
млдгу. (Мус, Кс) ПлАштамё, плАштамё. ПлАтамё, ама слаба, на гудйната.
(Дем, Кс) Имаме апорта, плйтамё на даржсваса нё. (Паш, К с) .4 штд да
пла татё ?; 11йк ту плА га т бё. (Xсб. I юм) Йа, врйт' сёлугу плйташё Ай пт. (Меж,
Гюм) Е, йёх, плата, кдлку плАта ? (ГД Дим) У'тус йёврдмйсамплАтал. (Мес,
Дим) ПлАта, тайга йё. (Члб. Гюм) Ал' нё плАтат? (Къз, Гюм) Платат ти. А?
(Ббл, Дим).
240
платан плАтани прич. Откуп ен от военна служба чрез плащане. Нйй смё
плагани и нйй. (Ббл, Дим).
платане срв. плащане плАтанё ср. Плащане. А. итуй нёма плАтанё ич.
(Мус, Кс).
платня платийёж. Цснтър на селище, площад. Нагдрё исай наг' излйза,
праву дди на платййёта. (Хеб, Пом) Етус йё плати йё та. ей тука да слези мё.
(Коз, Кс).
платнище пЬгнйпгг'с ср. Парче, гьс платно. Ш'ъ сукн'с н'Аш'ту ма1ку,
аку йма пГугнйшт'р, и ш'ъ сукн'с за с'Анка. (Вол, Драм).
платно п1Атну, плАтну, плутнд ту, платнА ср. 1. Платно, гькан. Аку
ймъш' зъ п1Атну - п!Атну тъч'ём. Къту гу истъч'ём с'А ку^йё п1Агну, тут А гу
к1Аам'е прдл'стну вр'ам'с нъ г'убр'с, гу к1Аам'с мА1ку нъ 1ъйна, аку^йё б'А1у;
ТАм дд'ейа мумйч'era д'ёту б'Ал'еЬф плАтну - "на врйе". Бир'АЬ# ги нъкудту,
платнАгъи гам ги прус гйраа наудъта. (Плев. Драм) Йас' тъкудплАтнукъ му
исткайа, цёлъта вуйнъ кьму найрАн'а. (Фращ, Мет, Сяр) Ут еднъ гъ стрАнъ
си гу клАцмн плцтндту. (Фращ, Сяр) 2. Платнена торба, чувал. ЦАли платнА
брАшну зймамс. (Коз, Кс).
платя плагй ш, плати св. Платя, възнаградя. ДА, тд шё на плати бё, тд шё
нА платй; Не. нехтё да гй платй айтус тузй днмадък. (Члб. Гюм) Нлатйшгу.
(Меж, Гюм).
плача се плАчё са, плАчё т са нссв. Оплаквам се. ЗёкАвур инат дА са плАчё,
вйка кна бйва айтёсрАбути? (Мес, Дим) А ут йёгуптетё са плАчёг и т'ё. (Кьз,
Гюм).
плевня пл'Амн'а, пл'ёмн'а. плёвне. пл'Ави'ага, плёвнёта ж. Плсвня.
Мул'сга им'Айм'с, г'ёл'та им'Ahм'с, r'Ah кАрайм'с на удвънка с'ёлу ту на
пл'Авн'ага д'ёту клАвъйм'р заЬир'Ът#, с1Амат$. (Вол, Драм) Нз'смн'а,
пл'ёмнит'с за с1амъта дъ к1авът. (Фращ, Сяр) Г'ё си гу завдт апутикй.
Плёвн$, плёвнр. (Мус, Кс) На А см Ан Кечйкаф плёвнёта айей рё. (Кез, Гюм)
(Плев, Драм).
плет плст м. Телена ограда на държавна 1раница. Плст имеше, заградёну
бёшё. СёгАну нёма плет. Тё гу стуриха плетдт. (Паш, Кс).
плета пл'ёта, пл'ст'ём', пл'ст^т нссв. Плета. Събйрът съ мудми ш,
с'сд'Анък. Дъ пр'едът, дъ пл'стът. (1Ър, Сяр) Йё плёт'Ах, мАйка, сйА ни
мдга да пл'ёта. (Сар, Кс) ЦурАп'сда ся пл'ст'ём'. (Плев, Драм).
плетите плёгишгА ср. Ограда от преплетени пръти. Aiа пддетё кёга
ййма плётиштА ййма наддл, агА замнётё, нёма фАгатё зА нах тука. (Чпк,
Гюм).
плетник пл'етнйк м. Плст от пръти и коловс. (Плев, Драм).
плешка пл'ёш'киг'с ж. Плешка. £днЪ б'Ал у ут зАдн^тд с тру нА на
нив'Астага йе, у г пл'ёш'кит'с. (Фращ, Сяр).
плитка плйткъ ж. Плитка на коса. Плйткъ ут чуздъ кдсг> - н'ё; Тъ чи си
упл'ёвъхм'с ут п'ёт' кАтъ. гул'Ами ш'ърдки плйгки стАвъхъ. (Фращ, Сяр).
241
плувам пл'уъат нссв. Плувам. Л'у Ьдд'ат мумйч'ста. мдмч'стф. майд
над'йват, майд грдпал' и лсж'ът, флйват ъф мурёту, пл'уват ъф мур'ёгу; Ш'а
фл'йзъткой знйе д? п!ув$. (Вол, Драм).
плуг пулугат м. Плуг. Шгс гу изур'ёш ас пулугат. (Меж. Гюм).
плюскак ил'ускйк*м. Вид дъб. Пл'ускйк' ййма. (Ббл, Дим).
плюща пл'уштйш. пл'уштймс, пл'уштё нссв. 1. Стрелам с огнестрелно
оръжие. Or' ни дйдаа т'уфёци да пл'уштймс на Т'уркййс? (Мее, Дим) Ама
байе пл'уштё. (Хсб, Гюм) 2. Извършвам полов акт - за мъж. Аку пл'уштйш
йеце. (Хеб. Гюм).
плава пл'йва, пл'йа ж. Плава. Гайа д'ёту пл'й? за дубйци; Ни знйаймс на
двй dla пл 'йа д$ дъд 'ем. (I Licb. Драм) (Мерт, Сяр) • да дам на два dla пл 'йа
— Да прецен я, да реша иравилно нещо.
по па, пу прсдл. 1. За означаване на положение, из, по. Има л' па вйшна
асталЪк ейнакйва? (Мус, Кс) 2. За означаване на последователност при
движение, след. Ну м'ён йд'$, Н'ёдо, дружйната. (Фращ, Мст, Сяр) Ну
п'ёЬьра дуйада п'еЬьрйпу (Фращ, Сяр).
по //очаст. За образуванс на сравнитслна степей, по. Гоnd-напрёшбёшё
друк д'узён'. (Сдн, Кс) • nd-напрёш — По-пр ед и.
побарам побйра св. Закача, насиля жена. Нё сам чувал аф Скёче да
побйра жёна. (ГБ. Кс).
поберка пдб'еркъ ж. Повторно обиране на останал плод. (Фращ. Мст,
Сяр).
повдигна се пувдйгнаа са св. Замопта се, забогатея. Как са сёлйта,
пувдйгнаа л' са. дъл' йёштё факиртйк'? (tpn. Гюм).
повдигна пдвдигнам св. Повдигна. Йё сим ште гу пдвдигнам. (Меж,
Гюм).
повечс пов'ек'ёту нареч. и като същ. Повсчс, по-голямата част.
Ндв'ек'ёту на в'ет'ерЪ. (Плев, Драм).
повивам пувйвъЬм'р нссв. Увивам. Кйтки пувйвъЬм'р със злйту и ш'$
пусним'р нйр тйм на г'uh, тй<; ни дунйсайа стафйди. (Вол, Драм).
повиди се пувйди са св. Случи се, сбъдне се. Ош те да му са пувйди леку.
(Лъд, Кс).
повлечилка пувличйлка ж. Дървена брана. (Плев, Драм).
поводюва се пувод'ва са нссв. Вижда се, иализа наяве. За хайр, зс да са
пувбд'ва за булёснй. (Л ъд, К с).
повънка пувънка нареч. Навън. У^дти т'йс д'ёту 6'cha пувънк^ - там
ним'йши в'ат'ср': Удти б'ёа с'ё пувънка със куи'ёт'е. (Плев, Драм).
повърна се пувърнъ ст» св. Върна се. Паксъ пувърнь ч'узду йунйч^. (I Ър,
Сяр).
повътре пувйгрс нареч. Вкъщи, у дома. Гё са пувйтрс. (Рус. Дим).
погадам се срв. погаждам се пог&цаш са несв. Досещам се. Ногйдаш лй
с'ей? Ногйдашлй с' ей? (Кез, Гюм).
242
погаждам се пугйж'дъйм'^ съ нссв. Разбирам се при общуваяе. Нйй? съ
м1дгу пугйж'дьйм^ със свйт'ъгъ Л'ёнкъ; М1дгу съ пугйж'дъЬъ. (ГЬр, Сяр).
погана пугйч'ъ ж. Погана. И еднъ гул'йма ттйтц нытрййвцт пугйч'ъ.
(Фращ, Сяр).
погспвам са пуг'ёпва са нссв. Задвижвам се - за машина. Айсвй са
пуг'ёпва, травй та са удмйхка. (Меж, Гюм).
погледна пуглёиш, пдлён', пдлс св. Погледна. Ут йётус да, веди,
пуглёиш, d-о-о-о, врйт'увй. (Ббл, Дим) Айсё айтус, айтус, друйи са, пдлён'.
(Меж, Гюм) А пдлс. (Хеб, Кс).
погоди се пугудй съ нссв. Случи се. И тузи л'йп дъ ни вйд'рт кумшйит'ё
дъ^н^съ йъ1йсъ. Аку^съ hblacb ни стану въ йубъу, аку съ пугудй <;дън каръш'
стйа. (Плев, Драм).
погодя се путудйм са св. Стигна до съгласие с някого. Ддйдаа ги убндаа,
ама нс мужа а сй путудйм. (Мсс, Дим).
погодя пу/удили са св. Наглася, направя нещо добре. И т'ё са, пугудйлм
му са, лсбатму пугудён, тёзи му пугудёни. (Ерп, Гюм).
погостя пдгустём св. Нагостя, почерпя. Аф тва вйкам мой а та ногу стём.
пдхранём. (Мхр, Гюм) Дй та пдгустём бс. (Чка, Гюм).
погреба пугрёбаа св. Погреба. Ама тд ту нс пугрёбаа. (ГД, Дим).
погрижа са пагриджй са св. Погрижа се. Йа н'е на де бегахме, йма нами
дарджсвага ддйдё приберй. пагриджй са. (Гер. Гюм).
подавам пудйвъм\‘ нссв. Раздавай храна по време на ритуал. Купдвът
пчинйцъ зъ кдл'ур - пудйвъм'$„йъ; Пудйвът йабъл'ки ж'ёниг'р уткъш'тит'?.
(Фращ, Сяр).
подам пуддайг'е св. Подам. Пуддайтё„ми м'ёд'ен кавй1. (Фращ, Мег,
Сяр).
подарък пддарак м. Подарък. И Ими дйва и идйн пддарак ч'ёрквата.
(Вол, Драм).
подарявам пудър'йъм'е нссв. Дарявам. С'ётн'с йудди ут ккш'тъ нъ
къш'тъ. ейч'ки ту пудър'йъм'е пу н'йш'ту, кутрй куб убйч'ъ. (Плев, Драм).
подваря пудварйш'св. Сваря. Ш'а йа пудварйш' ъф друга т'ён'ц'ура; Ш'а
кладёт' въф дру гага т'ён'ц'ура да са пудварй. (Вол, Драм).
подвидя се пуд'вйдимё са св. Видя се, срещна с някого. Айтус, д'ё са
пуд 'вйдимё. (Мх р, Гюм).
подготвювам срв. подготвям пудгдтв'увам'с несв. Приготвям. Нй
пудгдтв'увам'с саралйи. (Мерг, Сяр).
подема пддсма, пудйёмс св. 1. Поема, тръгна в определена посока. Ут
сёлу су нагдрё да пудёмтггё и шё вйд 'тё айтуз ёйсё каршй шё ви ддйдё еднд
сёл'цё. (Въл, К с) 2. Започна, подхвана. Чё са утвдри той другу магазин, друк
д*укён, чё нё мджё да пудйёмс кйту нёгу. (Ерп, Гюм).
поджир пуцйр' м. Вид сланина. Пуцйр' - утпр'ёш' къту с1ънй/п,гъ, дъ
ймъ мйлку дъ атържим дъ йед'ём', б'йлу, Нйтку, ид'ё съ, искйрвът мъегй.
(Фращ, Сяр).
243
подзима пддзимаж. Есен. (ILicb, Драм).
подзиме пуддзим'? нареч. През есента. А чинйцъта йёс'сну с'АиЬм'^ -
пуддзим'$. (ILicb, Драм).
подзимъшен пддзимдш'ну прил. Есенен. (Плев, Драм) • пддзимдш'на
йскйн'— Есенен посев.
подигравам прдигрАваш' нссв. Подигравам. Заш'тд ш'те ни
прдигрАваш' ти нАс. (Фращ, Сяр).
подквася путквасим'ё св. Подквася. И тугА ш'а гу путквАсим'ё въф
к'упчёт#. (Вол, Драм).
подмазвам пудмАзувъхм'$ нссв. Мажа, намазвам. ПудмАзувъхм'р
них'дту. (Фращ, Сяр).
подметало пудмитАлу ср. Парцал, закрепен на дървен прът, за
почистване на пещта. (11лев, Драм).
подмитам пудмйгайм? несв. Измитам, почиствам. Пудмйтфймс и
тугАнък к1Авъйм'$ л'Аба. (Плев, Драм).
поднема пуднёмс, паднелу св. 1. Взема отвътре, извадя. Забирала,
забирала и агА ги паднелу d-о-о, ймам млдгу парй. (Мус, Кс) 2. Подхвапа,
започна. Тд лу ст Ара му мАмка пуднёмс и тука-там д'и едпа. (Гер, Гюм).
подннца пдд'ница ж. Приспособление за печене на хляб, коего се
покрива с жар. Мндгу печехме ф пдд'ница. (Члб. Гюм).
подножки пдднушк'и, пудднуш'к'и мн. Част на тъкачния стан като
педали. Дв'а дЬски к1Аам'с тъкА и гу вързувам'^ за нйгиг'ё штъ та наугудр'$,
инъга надд!у и тъч'ём - пудднуш'к'и ги казувъм'р. (ILicb, Драм) / Тдднушк'и
на станъ. Зъ пдднушкй'$ съ вързъни скрипъ1цатъ. (Фращ, Сяр).
подпирам путл Арам несв. Подпомагам някого.	Справй и сА дти
путпйрат наш тс хдра. (Лъд, Кс).
подпирачка пуддпирАчка ж. Прът за подпиране на простора. (Плев,
Драм).
подплащам путплАштам нссв. Заплащам. Нёма дй йс путплАштатё.
(Дем, Кс).
подсиря путейриш св. Подсиря. Мл'Акуту штё гу издуйш', штс гу
путейриш, мА1ку штъ ъ х1Адну, нимудй дъ ъ м!дгу rdnly. (Фращ, Сяр).
подтискам патйскам несв. Пригискам. А, анАй барчйнка натиска. (Вьл,
Кс).
подумам пудумимё несв. Поговоря, поприказвам. Да пудумимс айтуа
муабёт', ха. (Мхр, Гюм).
подхвана путфАтитё, потфАнатсв. 1. Поема, тръгна в определена посока.
Сётнё штё пуварвйтё наддл, штё путфАтитё, йма уддл, наддл са уддёл'а на
л'Аву. ( Чпк, Гюм) 2. Започна някаква работа. Сё нот тускогАто гопотфАнаг.
(Дем, Кс).
подшилен путшйлёни прил. Островръх. А. путшйлённ папупё. (Кюс,
Дим).
244
поейтам пуайгам нареч. Там, па онова място. Има наше роднина
пуайтАм. (Шех, Кс).
поейтузи срв. поейтук пуйётузи нареч. Насам, в този район. Пуйётузи.
(Рус, Дим).
поейтук пуитуйнареч. Насам, в този район. Тдй пак йма уфчАр. йма дфнё
пум туй. (Ббл, Дим).
поема ттдёмите св. Тръгна в определена посока. Гам пут к'упрййёта
ттдёмите натдрё й ут тйм натдрё прАвё ттгтё излёзетё на асфАл туту. (Чпк,
Гюм).
пожълтявам пуж'ел'т'Ава несв. Пожълтявам. И тдй пузнА^гу лйстуту
д'ёту са кършй тдй узр'Ава. пуж'ел'т'Ава. (Вол, Драм).
позамина пузамнаа св. Премина, отмина. Т'ё са пу замнАа (Ерп, Гюм).
позапазя пузапАзиа св. Запазя, опазя. Тут Ава берёкёг' дАваа, пузапАзиа.
(Лъд, Кс).
познавам пазнАвам, пазнАва несв. 1. Позпавам, зная. Паз на вате ли ту
итува? (Мус, Кс) ПазнАвам гу. (Кез, Гюм) 2. Разпознавам. КакпазнАва ней!
(Кез, Гюм).
позная пдзна, пазна св. 1. Позная. Д'ё са крййиш? Тд та пдзна Ама тд
са прАвёт. (Мхр, Гюм) 2. Разпозная. ПазнА лй ту рё? (Мхр, Гюм) • пдзна га
— Личи си, разбира сс какъв си.
поида си пдйём си. пддё си нссв. Отивам си. Одида сам на бахч'ё, пдйём
си на вътрё. (Мхр, Гюм) Ал' си пддё уд айтус? (Хеб, Гюм).
поида си ттдйё си, пддетё ат, пдт'тё ат св. Отида си. Ду ёсА йё устАналу
ёйсу дётё тука, да пустуйй, дА са утвдрёт у куле тё. и штё ат ттдйё нах там.
(ЧМ, Дим) И ттгтё си пддетё на Шёттчй, та тАрнё. (ГД, Дим) Уд айнАм шё ат
пдт'тё. (Хсб, Гюм).
поида пддам. пддё, пддём, пуда, пом, пддёш, пдд'с, пдде, пдди. пддё,
пдимё. пдйсгё, пдт'тё, ттдт'тён, пдттггё, пддат, пддёт, пддала йё, ттддитё нссв.
1. Отивам. Ваф Гимижунё. ф Селёнйк пддат, пу айнёи касабй; Йё пддам
на Скйрли; Ха, пддё; Пак тука на пАтё йё пддала бё. (Хсб, Гюм) В'ё с'а ал
наддлу пд г'тён. дал натдрё пдг 'тён ?; Али уддих тё на Ск 'ё чё, дкт'с'А nd г 'тё ?
(Члб, Гюм) ЙА ла пдм на будйн д'ук'Ан, берёкёг' дукАрвам. (Къз, Гюм)
Млйдит'е наддлу, т'е пддёт на рАбута. (Сар, Кс) Тё сас ё какнА пдйсгё на
(ЧМ. Дим) Пддёт А са къпёт фъф Мёдуса бё. (Мхр, Гюм) Па кадё
утйваш сё. кадё пддёш? (Кюс, Дим) На Дёмёрджик дт' пдйсгё? (ГБ, Кс)
Пддём йс; Па дё ттдштё? (Кез, Гюм) Тука на Суфлй пддитё. (ГД, Дим) Йё
пула на джёмййё. (ХВ, Гюм) Пдимё на ёсу каршй. (Чпк, Гюм) Па дё пдде?
(Шех, Кс) 2. Достигам определена възраст. Йё сам на йегмйш икй пдди.
(Гер, Гюм) 3. Тръгвам. Аде, йам рАбага. Пддё. (Кез, Гюм) 4. Преминавам,
отминавам - за време. Вё штё са тсрёштисатё, амй гудйнитё в' пддат А да ту
зАмите. (Меж, Гюм) 5. Навършвам определени години. ХД на доксАн пдд'е.
(Сар, Кс).
поида пдйём, ПОМ, пддеш, пддиш, пддёш, пдйёш, ттдш, пош, ттдйё,
245
пддсмё, пдй cue, пддетё. пддитё, пдйетё, пойнте, пдт'тё, ндат, по дат, пддёт,
пддитё св. 1. Отида. Ал' штё пдйём йА ас булгАрат, Ал* штё пдйём йА
ас уруминат?; Чи /У са въртнигё, ф айнд бёл кёдйк штё пддитё, лей; Уд
уддл айнам ага пдйетё; Айнам агй пдйигё, къшти йма. (Мхр. Гюм) А браво,
устАнава на Г'ум'урджйна нагдрё йма да пдт'тё, д'ён о ней йма градйна; Йё,
ага йё мдрва ндт' да нёма. пдт'тё, нёма. (Срж, Гюм) ТА ше да пддитё на
Шёйн; Гука ут тАм пддих на МадАн, та пддимё; Ама ас пддих на Нлдвдёф;
Кадё штё пддитё. (Кет, Кс) То йма тука, агА нош насрешту, Чиплёте аднд
сёлу; АйтуфагАпддеши сйсвАйёнасАм, пддиш. (Дем, Кс) АйнАмагА пдйетё,
там удддл ййма на дирёк мАкина, мАкина ййма; АйнАм штё пдйетё, айнАм.
(Мес, Дим) Штё йскаш да пдйёш на кавё йскаш да пдйёш; Айтус агА нош
ф 3 ми г Ада; Да пдм й да ддм. (Меж, Гюм) АгА пдйетё гАму, уд маалъга да
излёзёте уддлу, нёштё фАтитё нах дёсну, наддлу. (Чпк, Гюм) На ёйсдй сърт
ага пдйёш и гА да привалйшутвАдё, йёдйн асфалт пат' наддл хдди. (Кюс,
Дим) Да пддиш на дактдр; F ср'дшнала друга пак пдд'е; Ше пддё, вйка, на
дактдр. (Мус, К с) Тд са лё к Ан имё, с А ле к Ан и.мё, ма кугА штё пдйемё ?; КАдё
да пдйёш? (АК. Дим) СУ шё пдм; Д'ёт шё пдйё д'ёту мдмчёту да гу кладй
сас матдран. (Члб, Гюм) Оги миндвашё дума, ат А пддёт, духддат дёмёк.
(Паш, Кс) Тё штё пдат натАк; Шё пдт'гё на Куржёли. (Хеб, Гюм) ЕйтАм
нагдрё шё пддёш. на д'ёсна стрАна (Кез, Гюм) За адйн адггып штё пддат
на аджилък. (Рус. Дим) КАкса вйднтё нАшёсо. пддитё итАм. (Коз, Кс) ТАм
штё, ёйтук удтдрё да пддетё. (ТМ, Дим) СУ шгё пдм А /и вАрзвам айнАм.
(ХВ. Гюм) Глёдайтё га бё ла на и ше пддитё. (Иср, Кс) Чё штё пдйё сётнё ф
асфАлтуту. (ЧМ, Дим) Ку йштёш, да пддсмё а вйдимё. (Ерп, Гюм) Шс пддеш
нал'ёво. (ГБ, Кс) На дё шё пддетё? (ТД, Дим) 2. Присъединя се. Нёйё што
йштемё да пддемё нах Т'уркййё? (Мсс, Дим).
поиде срв. поида пдйё св. Изразходва сс. Айир бё. кдлку штё пдйё?
(Меж, Гюм).
поиден срв. поида пдйёни прич. Като мин. дсят. прич. - отишъл. Т'ё са
уд айтус пдйёни. (Мхр, Гюм).
поища срв. поискам пайштнмё несв. Поискам. ТА шё му пайштимё за
ёндк вёчёра бин йёврд. (ГБ. Кс).
покажа пдкъжъм св. Покажа. Дъ ти пдкъжъм - пърст'рн' дАвът. (Фращ,
Сяр).
покача сс пукАчиЬм'р^са св. Кача сс. НукАчийм'^са на гр'ёна и
ддйд'рйм'р въф ЙАмбул. (Фращ, Мст, Сяр).
поколайдисам пукуладйсаш св. Улссня, облекча работа. АгА зёмёш
крёдё, Ама ас ум да гу пукуладйсаш сётнё. (Ерп, Пом).
покрит пукрйенф, пукрйени прич. Покрит. НанрАв'сна куш'Ар'р ггукрггена
със с!Ама и тАм л'ржЧт уёгфц'рт'р; И сГЬнът, гъквгс.са кугу ч'ардАци.
нър 'Аж'дъм'й^ги и сас нАйчугг, тъквд б'Алу пукрйени. (Вол, Драм).
пола ndlara, пудли ж. Пола. ИА тук^ ш'ъ ти пдкъж'а ймам рйз$, ггудчи;
ЙА бАби какигг пудли ймам. (Вол, Драм) ИгрАайм'р такА и съ кАзува: 1урй
246
ти. бАбо, ndlara. (ГБр, Сяр).
полани пдлани нареч. По-миналата година. Пдлани на Щумла и удгдрё
на Тунава хддихмё. (Сдн, Кс).
поле пдл'с ср. Поле. ЦА1уту пдл'с ут тук ду къра нътАтък й^днд дъру
ймам'? на с'ё!уту. (11лев, Драм).
полска пул'ёк. пул'екнареч. 1. Бавно, без бързанс. Със нугйт'? пул'ёк.
пул'ёк стъ йд'?м. (Фращ, Сяр) 2. Бавно и внимателно. Ш'а разбЪркаш'
мл'?кд ш'а разбъркаш' сйр'?н'? и ш'а нал'Аваш' пул'ёк. (Bai, Драм).
полента срв. полекичка пул'ёнкъ нареч. Полекичка, бавно. Пул'ёнкъ,
пул'ёнкъ дъ збдрвъм'?. (Фращ, Сяр).
полети пулстё св. Вали кратко, известно време. Сё биркач г'ун пулстё.
(ЧМ, Дим).
полечка срв. полекичха пулечка нареч. Внимателно, бавно. Е, пулечка.
(ГД Дим).
полея пул'А им св. Полея, залея. С'ётн'? кътд^ги искАръми дъ истйнът
дъги пул'Аим ъсб!Агу. (Плев, Драм).
полидам сс срв. поледявам сс пулйда са нссв. Заледявам се. Тд са
пулцдатвАшта бе. Тд са пулйда. (Хеб, Гюм).
полинта срв. полскичта пулйнкъ налеч. Полекичка, внимателно. Ёш'
пулйнкъ, мй глёдъй. (Фращ, Сяр).
полис пулйс м. Полицая. Ама мдмчёту йёдндту йё пулйс. Другу ту йё
пд-гул'Ам пулйс. (ГД, Дим).
полица пулйцр ж. Полица, рафт. (Фращ, Мет, Сяр).
половин срв. половина половйн нареч. Половина. За патовйн саАт', чес.
(Кез, Гюм).
половина пул'вйна ж. Половина. Иёръм - пул'вйна, ха, пул'вйна. (Мхр,
Гюм).
полог пдлак м. Яйце, коего се слага в гнездо, за да спася кокотка та.
ХА, клАдат на пдлак, пдлак. Аку нёма нва. нёма дА са снёсё йёйце; Пдлагат.
(Мус, Кс).
полунощ тулунъш' ж. Полунощ. (Плев, Драм).
полюбивам срв. полюбвам пул'убива несв. Целувам. Лёба г пул'убйва
исьй. (Ббл, Дим).
полюбя пул'уби св. Целуна. Пул'убигу. (Ббл, Дим).
поляна пул'Анаса ж. Поляна. На пул'анаса дувАла т, Ама нимё; 11ькайтува
да излезёш, айтува на пул'анаса. (Сар, Кс).
Поляната Пул 'Аната ж. Название на местност в землището на с. Сареле,
Кс. Айт'ува удгдрё на, н'ё Пул'Аната ту зувёмё. На Пул'Аната, на грАницата;
АйнвА ту Пул'аната гу зувёмё на Сарёлё. (Лъд, Кс).
помак памАк, пумАк, памАци м. Помах. Диф пумАк бё. дйф бё!; Йё
сам и йё пумАк. (Мхр, Гюм) ПамАк, памАк вйдёвал ли ей? (Срж,
Гюм) ПамАци, памАци са врйт' бё. (Кез, Гюм) • диф пумАк — Пскултурен,
необразован помак.
247
помакипя пумакйна ж. Помакиня. Нсн'аera да му нййдё. пумакйна.
(Кюс, Дим).
помакохориянин пумйкухорийанё м. Жител на помашко село. Врит’ са
ис'ёс пумйкухорийане. (ГД. Дим).
помадки срв. помашки памйцки, пумйцки. помйцкд пумйцка, пумйцку,
пумйцки прил. 1. Помашки. Пумйцки дил' нёма; Аку си бйлгарин. йма
пумйцка езнЯс.(Иср, Кс) Да вйдитё аднд помацка свадба. (Мус. Кс) Змигйда
и тд пумйцку йе. (Срж, Гюм) 2. Помашки. Като същ. - название на местния
български говор. Айрёнски ? Пумйцки ти учит, нел'?; Нък нйшес дёцё ни
знайс йеднд пумйцки. (Чай, Иср) Пумацки тё нс знййёт. (ГД, Дим) То знайс-
памйцки. (Кез. Гюм).
помацко срв. помашко пумйцку; пумйцкум, пумйцкуту прил. Помашки.
Като същ. - название на местния български говор. Бишёклй гу зувйт
пумйцку; Знам. вйка, пумйцкум уд мййката, уд бубййкуту. (Мхр, Гюм) Пумак.
зёрс месаш ти пумйцку та, агй гувдриш болгарски. (Чпк, Гюм) £, знайс бё.
ама тёш тс изгубёт пумйцкуту; (ЧМ, Дим) На гага зувём, йа. пумацку гу зуват.
(Рус, Дим) Пумацку йма пу нами исакдвану. (Мус. Кс) Турскум думёт и
пумйцкум. (ГД, Дим).
помачин срв. помак пумйчин м. Помак. Да вйкашйё- сам пумйчин. (Мхр.
Гюм).
помачище пумачишта м. Помак. Там стё пумйчишта бё. (Мхр. Гюм).
помет пудм'ет-' м. Парная за почистване. (Мет, Mepi. Сяр).
помета пудм'рга ж. Парцал, закрепен на дъвен прът, за почистване на
пещта. (Плев, Драм).
помина пдмина, пумнё. пуминётё. пуминд, пуминйлу йё. паминдли стё
св. 1. Премина. Айтусутвйдё атй пуминётё, штё заминётё аннд д'ёпу; айтус
утвйдё. чимёнту дёну. (АК. Дим) Туй Ширдку сте гу паминдли. Паминдхтс
Ширдку. (11111. Кс) Твй йё шдшана варху Гёчё бу нар есйй ше пумнё. (Паш,
Кс) Кугйту Гер.мйнё пумино, ддйё булгйринон. (Шех, Кс) Агй пуминёш
айтува. на кклката. (Мен, Кс) 2. Премина - за болеет, болка. Нё съм чу л
ла му йё пуминйлу. (Кюс, Дим).
поминам срв. поминавам помйнам, пумйнам, пумйнъ несв.
Преминавам. Фёрё; Фёрё; ей дёну пумннате зй нах вйшна стрйна. (Въл, К с)
Има ёднй к'упрййё сйсй, ейейй пумйнъ. (Дем. Кс) А-а-а дёто влйковетс
помйнат, тймба. (Кет, Кс) Ут„тйм пумйнъ кулйтъ и гузъвъ (Фращ, Сяр).
поминовам срв. поминавам пуминдва несв. Преминавам. Тйм на
Бар тйнкава. наЛ'улкага пуминдва. (ШП. К с).
помня пдвнём, пдмнём несв. Помня. Ха ха ДЙ ни пдвнём. забурйвила
сдм; Йё ни пдвнём; 11двнё.м, а, пдвнём. как да ни пдвнем; Кйк да ни пдвнё ?
(Сар, Кс) И вйка пдвнём; Пдвнё- кйту ддйдё Слйфчу. (Лъд, Кс) Пдмнём,
тд бё кърк бирдё бё булгйрёт. (ЧМ. Дим) Пдмнём. пдмнём бё. (Ббл, Дим)
Пдмнём гу. (ХВ. Гюм).
248
помощник пумАшиик м. Помощник. Ама имё пумАшник на КарАмуса.
(Бал, Гюм).
понеделник пун'д'Ал'ник, пунд'Ал'ник, пунд'сл'ник, пун'д'ёЧника,
пунггд'ёлника м. Понеделник. Ваф пунид'ёлника в'ёч'с прав'агубратну;
Ваф пун ид'Алник сутр ин г А убрАтну съ прАви; Изв'ёвън'р нив'Астътъ я
пунд'сл'ник в'ёч'ср нъ чишм'фтъ. (Фращ. Сяр) На Внлйд'сн' туг Ава
гул Амий а ч'ствъргак, ш'ъ пбч'н'с гул'Амъта нид'Ал'а, ут пунд'Ал'ник с'Ак
в'ёч'рр* и напр'ёш' йма ч'ёрква. (Вол, Драм) Пун'д'ёЬшка къкубту у ст Ан'с
сйч'ку са фърл'у; Куту с пу стув'ёту пунде1ник и тбрник ниш 'ч 'у н 'с ад 'ём *р.
(Мерг, Сяр) Аф ггун'д'Ал'ник м!бгу нърбт им'Аши; Аф пундАл'ник утринъ
сът излАйш'. (Плев. Драм) С'А въф пунд'ед'ник сутрингъ кьтб стАнът,
нив'Астътъ съубтйч'ъ. (ГБр, Сяр).
пообагря пуубагрих св. Понамажа с боя или вар. Чим йА ту пу, ас кирёч
гу пуубАгрих тва. (Коз. Кс).
поомекна гтуум'Акнат св. Поомекна. А ги вАрзвамайнАм, агА пуум'Акнат
ут ашём гай. (Меж, Гюм).
поп пуоп м. Основна отвесна греда на покрива. (Плев, Драм).
попаджия пупажийё м. Поп, свещеник. Нйнё, дёну правёт, са пупажийё.
(Мен, Кс).
попадинка пупъдйнкь ж. Попадийка. £нъ мтАдъ пупъдйнкъ ймъ - т'А
дуйбж'дъ. (Плев, Драм).
попарвам пупАрува, пупАрвъми несв. Попарвам, заливам с вряла вода.
ЛиЬут' - чукъм'ё„ гу и гу фАтъм с~ квАс, с 'А стъ гу пупАрим 'с в V ч 'ср тъ, ирис
нын'гь стАну въм'с, пАк гу пупАрвъми и у гринътъ съ нъдупъ тькА нъ енб
гърн'с. (Плев, Драм) Облитё слив и напрёш ги збйраа, ги сушёа, пупАрува
ти, ма неё ги нс збйрат. (Ерп, Гюм).
попаря пупАрим'с, ггубпарйсв. Попаря, зался с вряла вода. Пубпарй^гн
там на крАвит'р науЫув'ёту; Лнйуг' - чукъм'ё^гу и гу фАтъм'р с,квАс, с'А стъ
гу пуггАрим'с в'сч'ертъ, прис нъш'тъ. (Плев. Драм).
нонаска пубпаска ж. Паша, пасане на добитьк. (Мерт, Сяр).
попнйвам пуггйвъхми, пуггййвъм'с несв. Пийвам, пня по малко. Стъ
к1ад'ём и'Аку, ср'ёбърггъ н'Ахвъ пърЬ, събйръм'ё^съ п'ёт'-ш'ёс' къш'т'р -
йс'дём, пуггййвъм'с. (Плев, Драм) Пуггйвъхми вйну фр'ёт. (Фращ, Сяр).
попитам паггЪтатё, пбпътайтё св. Попитам. Ат ПАшёвггк вбртё
пбггътайтё; Иаф Шайн тагАй шё наги, татё и шё рёчётё нах Д'ёмёрджик. (ГБ.
Кс).
попитувам срв. попитвам пупйтува нссв. Питам, запитвам.
МАйкъДгй^йъ пупйтува. (ГБр, Сяр).
попоявам срв. попявам пуггуйАвъЬм'с несв. Попявам. Със бАбъ Л'ёнкь
бъйА си пупуййвъИм'р. (ГБр. Сяр).
п о пр елка пупр'ёл'ки ж. Седянка. Hite ги вйкайм'с пупр'ёл'ки, т'ёва
си б'Aha въф къш'чи, на пупр'ёл'ки съб/грайм'с му.хогч'стът^ да пр'сд'ём'с.
(Мерг, Сяр).
249
поприлепя пуприлёпйха св. Поизмажа сграда с варов разтвор. Ама сига
нёку мАлку гу... та ту пуприлёпйха. (Лъд, К с).
попявам понёвам нссв. Попявам. Тд и и tie попсваме игува; Ам нё си и
нйе попсваме балнъш. (Дем, Кс).
поработя парАбагиш, пар Аба ти св. Поработя. ПтАташ ли си ги па знайки
дёну парабатиш? (Мус, Кс) Айтус да парАбати. (IЪ, Кс).
поразпусна сс пураспусна са св. Стана по-свободен, демократизирам сс
- за обществен живот. Ейс'а, бепт-дн сёнё йма, са пураспусна. (Ерп, Гюм).
порта порта, пудргъгъ. пудртатаж. 1. Пътна врата на двора, порта. Пд
напр'ётн'ёмайа кл'уч'ув'р ваф къш'тит'р амй еднъ пръчинкъ на кърк'ёлит'р
на пудргъгъ. (ГБр, Сяр) ЗА тур и къш'та га. к1Ай кл'уч'<; на пуд рта га. (Вол,
Драм) 2. Граничен котролно-пропусквателен пункт. ЕйсвА аврёнска пдрга
гу зувём айтус. (Члб, Гюм) • аврёнска пдрта — Название на мястото на
граничен пропускватслсн пункт по пътя за с. Аврсн, К румов граде ко.
порукам пар'укаш. пору каш св. Повикам, призова. Айтус йё да пар'укаш
йённдк чилска. (ГБ, Кс) А ат А го порукаш. (Дем, Кс).
поручик пуручук м. Офицерски чин в българската армия. Айеёй ни
пёЯАшё б1лгарскёт пуручук. (Ббл, Дим).
поръчка пор а чка ж. Нещо поръчано. Ал' ти йскаа пдрачка? (Кюс, Дим).
поряз пурйАс, пурйёс м. Студен северен вягьр. А-ха, пурйёс, студёнёт
встёр пурйёс. (ЧМ. Дим) И пурйАс, приз барчйнаса (Чка. Гюм).
посадам срв. посаждам пусАдемё несв. Посаждам. За нАми пусАдемё.
(Ббл, Дим).
посся пус'ёш. пусёйсш. пус'сйът, пус'Ахтс, идеей св. Посся. Пдссй^си
двъ-гри кудре'н\‘, с'ётн'р йа йстрий, к1Ат* йа ф^цдйн' буркАн', зймъй си пу
мА1ку, куд1ку ти трАбувъ. (I Бр, С яр) Штё нус 'ёш лё исё рАш штё пус 'ёш айн Ас
нйва. (Кюс, Дим) Сйчку. сйчку брё, канАту пусёйсш. (Гер, Гюм) Т'ут'унё Ал'
ту пус'Ахтс удгдрё? (Меж, Гюм) Ш'ъ пдч'нъг фитдту ш'ъ пус'сйът. (Вол,
Драм).
посипувам пуейлува несв. Посипвам, поливам с малко течност. ПАк съ
клАн'а и нандву и пуейпува. (Фращ, Сяр).
после пдел V нареч. После, след това. Пдсл'р гу напраихм'? сл'ст двА-трй
м'ёс'еца тул'Амъ ръкййъ. (Фращ, Сяр).
послед пделёт нареч. После, след това. С'А шс ддйдё пделёт и другу шс
ддйде. (Дем, Кс) Пделёт тАм табёли ййма. (ЧМ, Дим).
послед пделёт предл. След. Е-е-е-й пделёт вас. Ха, тё пделёт вас бёшё
нам cap А га. (Чай. Иср).
последен пусл'фдниъ прил. Последен. Ду пусл'ёдниъ ттът' тдлку въ пърй
ли штъ з'ёвъш'. (Фращ, Сяр).
последък пуслёдъкА м. Поел одно дете, изтърсак. И пуслёдъка^с
мудмч'^ту, нАйуиАт'ту нам'Арийм'тр, млдгудлибдку б'ё. (Вол, Драм).
послужа пуслу'жи св. Почерпя. П'рхърАтъ ъсбърдАкъ ъсвйну дъ пуслужи
там бАбит'^; Кдй тАчи йм'^н' д'ён', кдй ймъ нъ Иъсйт'ув д'ён* дъ пийът там
250
служ'ът си. (Фращ. Сяр).
посрещам пуср'йтп'тъм'ё, прустр'ёш'тът несв. Посрсщам, приемам
гости. Пъ йм'рн' д'ён' цй!у с'ё!у съ ти ддът на гудсти. Пуср'йш'тъм'с^си
тъкй. (Плев, Драм) Тйм [у къл'т'йтътф] йсдЪт, прустр'ёш'тът ги, йма
гръп'ёза. (Фращ, Сяр).
пост пус, пус' м. Пост. И Кд1ъд$ пдстим'с^си на! пус; Куту с пустуй'ёту
пундС1ник и тдрник нйш'ч'у н'е ад'ём'с. (Плев, Драм. Mepi. Сяр) (Фращ.
Мел, Сяр) • В'еликй пус', — Велик де нс к и пости.
поста пудста ж. Ожъната ивица в нивата, поста. Карай пудста к’с
искйрам'?; И на ж'ётвата пудста и на брйзни пудста. (Фращ, Мет, Сяр).
постава срв. поста пудстава ж. Поста; ожъната ивица в нивата. (Плев,
Драм).
постегна пуст 'йт наа св. Пооправя, ремонтирам. С'й бирсе гу дйп, тй гу
пуст'йгнаа. (ХВ, Гюм).
постелка пдет'ел'ки ж. Постелка, завивка. Агй пд-усгър'ъм дъ ми
пустёл'увът тук пдет'ел'ки. (Фращ, Сяр).
постслювам срв. постнлам пустёл'увът нссв. Постилам. Агй пд-
устър'ъм дъ ми пустёл'увът тук пдет'ел'ки. (Фращ, Сяр).
посте л я пуст'ёл'сл св. Постели. Секи си пуст'ёл'сл ругузйнкату й си
зъпйли! гйзинкъта там. (Фращ, Мет, Сяр).
посторя пустдри св. Понаправя, поевърша. Хасйн малку гу пумйгат, гу
пустдри. (Лъд, Кс).
постоя пустуй й св. Поостана, прекарам известно време някъде. Ду с ей
йс устйналу ей су лёте тука, да пустуйй, дй са утвдрст укулетс. и штё си пдйс
нах тйм. (ЧМ, Дим).
постя пдстнм'с, пдетим'с несв. Постя. Към ш'ёс март# за Вилйд'сн'
пдч'нувъм'с дъ пдстнм'с. ама с'й ни пдет'ът л'уд'ёту ййц'с, Кдт'у; Кудлку
л'ён'с пудст'ът, сймо^с фасул', маелйни комбудстра, тъквй рйбути. (Вол,
Драм) И Кд!ъда пдстим'с^си па! пус. (Плев, Драм).
потакожда.м срв. потаковам пугакдж'д'сш' нссв. Извършвам някакво
действие. Ам ейр'рн'ёту ш'а гу исцъркуш' мл'йкуту ш'ъ йма май!., ш'ъ гу
нута кд ж'д '$ш * на ц^дйлуту. (Вол, Драм).
потирче потйрчс ср. Чашка. Дай йенно потйрчс!(Кюс, Дим).
погон пдтан, пудтун', пдтунан, пдтуни м. 1. Чардак. Н'йкъф йубъф
пудтун' ш^рдк, вЪрзуват на гр\‘д)»та въж'ёту, Тйй$ пък изл'ёвът нъ пдтнъ
и ни утп'йвът. (ГБр, Сяр) Къш'тит'с фр'ёт ъс пдтуни. (Фращ, Сяр) 2. Обор
в къща. Хъ, хъ, ам пдтунан, пдтун. (Сар, Кс) 3. Заградено отделение в
обор, за теле. Пдтан, пдтан вйкаме. Пдтан ту зувдт; Пйк гу зутюг пдтан, алй
прсградёну Кйкгу втткате въйс? (Мус, Кс).
потоница пдтунйцит'с ж. Чардак. Пу пдтунйциг'с кйтки нар'ёд'ни ъф
т'ен'екйй. (Фращ, Сяр).
потресня путр'^сшт^ж. Земетресение. (Плев. Драм).
251
потури путурё мн. Вид домоткани гащи, част от старо мъжко облекло.
Ас шёлвйрё, аспутурё, аскёнйту йттггё дди. (Мхр, Гюм).
поучавам пуучёва пуучёвай несв. Обучавам, уча някого. Айсд учйл'ник
гу зйпритё и вами да пуучсва: И да и вами да пуучёва (Хеб, Гюм) Пуучёвай
ги. (Чай, Иср).
похлупка пдЬлупкъгь ж. Похлупак. Нъ т'ён'р'уръгь пдйлутткътъ. (Мст,
Мерт, Сяр).
походвам пухдд'ва несв. Ходя до някъде от време на време. Йима йеднд
бё, чува, ама бйзи саудмйхка, удди на, пухдд'ва. (ЧМ, Дим).
почакам пдчека св. Почакам. Ага шс варвйш тйм, азёмё га пдчёка. (Бал,
Гюм).
почерпаерв. почерпка пдчерпа ж. Почерпка. Чс вйкам йёкакнй вйка ису,
пдчерпа йли другу некна?; Йеднд вашу тъй вйкашё, пдчерпа. (Мхр, Гюм).
почитам пучйтат несв. Почитам, уважавам. Прйвет си зарйр, нё пучйтат
йич. (Рус, Дим).
почнувам срв. почвам пдч'нувъм'с, пдчнувъм'?, ттдч'нуватнссн Почвам.
И такй с'сйёйм'с и житйта аф с'спт'ёври. Шь ж'ёйм'е миейр'а, фасул'
убйръм'е и пдчнувъм'с да с'ейём'е пч'енйца; Към тп'ёс мйрта за Внлйд'сн'
пдч'нувъм'е дъ пдетим'е, ама ни пдет'ът л'уд'ёту ййп'е, Кдл'у; Дйват
ч'ърв'ёни ^‘h па на блйзнит'р, на руднйнит'ё^си ^дн'й други и пдчнува г в'ёк'с
д$ нгрйат hdpy. (Вол. Драм) И пдч'нуват кдйти мджи пдет'ут ду ср'ёд#
И ирис тувй вр'ём'с на л'егдту в'ёйк'е на П'ётрув^д'ён' пдчнув'амё да ги
ж'ён'см V. (Мерт, Сяр).
поя срв. пся пуйё.м, пуйййа нссв. Пся. Кйзувъй, кйзувъй, ш'тъ пуйём
зйадну; Туд1ку йубаву пуййй кутй 6'ah м!йда; Кутй убикйл'ъЬм'с, тугй прйййа
на hdpy; Таквйаднйп'ёснипуййЬм'р другу ч'йш'ни. (ГБр, Сяр) Удд$ имйЬм'с
млдту ама пу д'ср'ёта га върв'йш'с, кудзит'с пуйййа. (Вол, Драм).
пояс пдйас, пдйёс м. 1. Домашне тъкан плат за опасване около кръета,
пояс. Ут скуата нагдр'с йма пдйас; Ткййехъ нъ стйн - зъбун, рйзъ, пдйас,
скуг, Ноес' - зунйр'. (Фращ, Сяр) 2. Небесна дъга след дъжд. А, пдйёс.
(Ббл, Дим).
прав правит 'с пpin. Прав, безгрешен. Д'ёту правйт'с б'йгъг, пък д'ёту
кривит'f - тййс тъкудж'д'ст. (Плев, Драм).
праве срв. право прйве, прйвё нареч. 1. Право, точно па определено
място. Пак шё са въргнёттт пак на дёсну и прйавё штё пдйёш аф Кёхрос.
(Чпк, Гюм) Айеёй штё са върнетё, ейа тарафй, и прйвё на Шёпчй истё. (ГД,
Дим) Прйвё ф Измигйда шс йдитё. (Кез, Гюм) Прйавё на Ами.тд ттак. (Кюс,
Дим) 2. Направо. Гам пут к'упрййёга пдёмитё ттатдрё йут тйм нагдрё прйвё
штё излёхтё на асфй.чгуту. (Чпк, Гюм) Шгё фйтитё ёйсай и прй-а-вё штё
варвйтё. (Мсс, Дим) Сётнё гйм шгё са надвартйтё, чи прйавё. (Мхр, Гюм)
Вё шё варвйте праве? (11111. Кс) Стё варвйш прйвё. (ТМ, Дим) Итйм прйвё
бё. (Хеб, Гюм) Прйвё флйё. (Иср, Кс) 3. Точно. Пйк ти ага йштнш да варвйш
прйвё ф потён, брани си. (Паш, Кс) Прйвё т'ёх да учём. (Меж, Гюм) 4. Вярно,
252
наистина. Праве йё, йён'-млйдитё нё думёт. (Мхр, Гюм) Има й да кйзват
праве. (Гер, Гюм) Ха, прйвё ней. (Срж, Гюм) • казнам прйвё — Говоря,
проповядвам истината.
правя се прйи съ нссв. Правя се. Тъ ми съ пран, чи и гй aia устър'енш
тъквй штъ., ей. (ГБр, Сяр) • ми съ прйи — .
правилен прйвилну прил. Правилен, верен. Йёдйн' йё, вйкат, н'ё йс
прйвилну. (Мхр. Гюм).
правя се прйвет са несв. Преправям се, преструвам се. Тд та пдзна, йма
тд са прйвё т, т'ё йи пурдйват. (Мхр, Гюм).
правя прйвем. прйвём, прйем, прйиш, прйи, прййи, прйимё, прйвитё,
прйвсха. прйвлу сам нссв. 1. Създавам, изработвам нещо. Прайме йёу,
прййёт. (Хеб, Гюм) Ат тд гу нс прййи. (Срж, Гюм) И ейренйё прйвёха.
(ЧМ, Дим) Бинй прйвем. (Мус, Кс) 2. Извършвам, изггьлнявам някаква
дейност. Бёш кишй. дн кишй, муабёт' прйнхмё. (Мус, Кс) Йс сам айтус
прйвлу йурётмён'лйк'. (Меж, Гюм) Каквй рйбута прйвитё? (Кьз, Гюм) Сё
какнй да прййи? (Хсб, Гюм) 3. Заниманам се с нещо, намирам се в някакво
състоянис. Пйштс л'уд'е канй да прйвет. (Лъд. Кс) Кво прйи тд бё? Канй
прйи? (Срж, Гюм) Емй кнй а прйвём, устарёх. (Мсс, Дим) Е-ее, канй да
прйиш? (Сдн, Кс) • муабёт' прйем — Разговарям.
праг прйгув'е м. Долей праг на врага. Дйми са са замръзнали б'ёли ръки
за кърк'ёли, б'ёли идти за прйгув'е, самур калпйк за параегйт'. (Фращ, Mei ,
Сяр).
праз прйе', прас м. Праз. Кървъвйци д'ёту нъпрйим тъкудту - друбъ и
мй!ку крумйт' или със прйе'. (Плев. Драм) (Мег, Мерт. Сяр).
празновам празндват несв. Празнувам. И гака празндват с'ёк прйзник;
Ш'ъ 1ежй и ш'ъ празндва. (Вол, Драм).
пране иёр'сн'ё ср. Пране. Хйркума за п'ерёи'ё. (Фращ. Мет, Сяр).
прасе прас'ётуср. Пресс. Закдл'вам'ё^си прас'ёту, тугйнъ йрд'ём. (Плев,
Драм).
праска прйека ж. Праскова. Айей йс шёфталй д'ёт гу зувйт. Ха, прйека,
прйека. (Мус, Кс).
праскам прйекъхъ нссв. Праскам, удрям силно. Търч'йЬъ с турбЪть ф
ръкътъ и пу т'йх прйекъхъ. (Фращ, Сяр).
праскова прйеква, прйекуа ж. Праскова. (Фращ. Мст, Сяр) (Плев,
Драм).
прасна прйе нат св. Изхвърля, запратя, залокитя. Иштётдй йи прйенат
аф падйнага утвйдё. (Хсб, Гюм).
прахан прйан м. Прахап. Йе, аспрйан'. (ЧМ, Дим).
праханка парф'унка ж. Гъба праханка. (Мерг, Сяр).
прахлив прайлйф прил. Прашсн. (Плев. Драм).
праша прашет, прашйлу сам несв. Окопавам растения. И мйкинё пёрй г,
дёту за пйрс, за пйрс. Дёну прашёт за пйрс, с'йташ лй са? (Ерп, Гюм) Йё.
купачйлка, сам кумпйрё прашйлу. (Мхр, Гюм).
253
прашилник прашйл'никан м. Приспособление на трактор за окопаване
на картофи и др. Иёл'виш туйиште н'й ей прашйл'никанхазър. (Меж, I юм).
прашка прйш'ку, пр'йш'ти ж. 1. Връзка на торба. Ц'едй1к$ с дв'ё
пр'йш'ти. (Мерт, Сяр) 2. Напречно въже от двсте страни на самара, на
което стъпва ездачът. Съ.ммр й ма на ср 'ед ъ та сна кугу праш 'ка, кйзвъм 'ё„и
скала. стЪпнувъш' на н'ёйъ (Вол. Драм).
пребарвам пр и бйрвали са нссв. Тормозя, издевателствам над някого.
Ними са нрнбарвали фазлЪ булгйретё. (Мес, Дим).
пребия прёбййё св. Убия. Чё кдга штё прёбййё? (ХВ, Гюм).
Преваля привалйш, привалите, привалите св. Премина от другата страна
на височина, хълм. Ваз ейсд бурум, дёну на ёйнй страна а привалите, чё йма
асфйлту, шгс вййетё; Ше привалйте на инёй чу кйра нс. (ТМ, Дим) На ёйсдй
сърт агй пдйёш и гй да привалйш утвйдё, йёдйн асфалт пат' наддл хдди.
(Кюс, Дим).
превалям приналёг несв. Преминавам от другата страна на височина,
хълм. Дёну дирёцинё привйлёт, ёйнйм. (Чка, Гюм).
преварям приварёт нссв. Изпрсварвам. Нйшее приварёт вйшеё, дуудат
ду айтус. (Вл>л, Кс).
провес пр'ёв'рс'м. Кърпа, която закрива лицето на невястата. На глава га
съ клйва куталйк със дв'ё ккрпи: ^днъ б'йла ут хйдната страна, другата
утпр'ёт' на уш'йт'р - пр'ёв'ес' съ казва със ц'ррв'ён плат; Въйу пр'ёв'^са
злйту намутйну; Вич'^ртъ ка'лт'йгага мййа ту пр'ёв'^са; Нр'ёв'ёс' и у тгдр'р
кутълйк. (Фращ, Сяр).
превземам призйма нссв. Превзсмам, завладявам. Ат а ту призйма
кумунизлйкст, та тугйсс ей чукали бё. (Гер, Гюм).
превивам привйвамё не св. Скопявам мъжки добитък. О-о-о, привйвамё.
(Чка, Гюм).
превоз прёвусм. Превоз. Ку йймат прёвус, та биркйч сёнё. (Чпк, Гюм).
превържа пр и в др з ah св. Превържа. Завйй гу със к'ёп'^г^, привдрз^й ту
и си дуйдддт, дукйрувйт^си ту. (Вол, Драм).
прегледвам срв. преглеждам пригл'йдавит не св. Преглеждам. Та ги феё
нригл'адават. (ЧМ, Дим).
прегна прёгнёш, прёгнетё, прёйнегё св. Просека, премина. Акта наддлу
на рёкана ага слёзетё, каршй да прёйнегё, хубафйё ттътё. (ТМ, Дим) Каршй
атййёлёпрётнёш, штёвйдитц, гекёпйсува. (Кюс, Дим) Агй прётнетёрёкана.
(Мхр, Гюм).
преграден претрад'ёну прил. Преграден. Нретрад'ёну ё: А.тё
прёгрдд'ёну. (Мус, Кс).
преград ник прёградник м. Заградено място в обор, за теле. Има
ттрётрадник. претрад'ёну. (Мус, Кс).
преда пр'ёдъ, пр'рдЪт, прадет, пр'ъд'йЬ, пр'^д'ййм'^ несв. Преда. Къд'ё
пр'ёдъ искйръ мъ к'ёркъгъ; Ставъхмиут трйт'р съхйт'е дъ в1ачим'р, гъттриз
д'ен'ё дъ прид'ём; Дъ прид'ёш', дъ снув'ёш'. дъ вдйвъш' - птйа съ рйбути
254
мъчни. (Фращ, Сяр) С'ё/H'f стивъстйр' йма, пйк дрънка $дън', дуйдж'дъ
надрЪнкувй пи бубййк'т; и нйй си пр'ед'йЬм'^; Нйй тъй ни^гу прид'ём, нйй
йнък гу прид'ём; Ий тук куЫку пр'ёд?. (Плев, Драм) Събйрът съ мудми нъ
с'^д'йнък. Дъ пр'рдЬт, дъ пл'<;тът; Пък йа пр'ъд'йй с^л'ён'сна Ьуркъ. (IЪр,
Сяр) /ил си гу стдр'увйНм'^ и пр'рд'ййм'?, йа гъкй на вр'рт'ёнуту. (Вол,
Драм) Ивёйкё нс прйдёт. С'а нс прадёт. (Кюс, Дим).
предела придёлй св. Раздела. Тдй / и придёлй д'евлётёт, йеръм наддл.
(Къз, Гюм).
пределам се придёлё са нссв. Разделам се. Нё, ётус са придёлё, лё, лё
пот сёлусу отддл и фага на лёсну. (Дем, К с).
преди пр'ёди предл. Преди. Има аднд муёЬч'т;, гъман д'авул'ёт'^ iy са
прйвили пр'ёди Ьил'йди гудйни; Пр'ёди Вудйци - Кдлъдъга са дуЬудд'увъли
[караконджули]. (ГБр, Сяр).
презсрсде приссрёдё нареч. Точно през средата. И пйк приссрёдё
Братйнкуву. (11111. Кс).
прекадавам прикъд'йуми нссв. Прекадявам с таман. С'ётн'р нъ трит'?
д'ён'с накоси прикъд'йами, нъ д'ёв\'т д'ён'с пак си прикъд'йами и в'ёки ни
йддими нъ грдб'рту, нъ читйрийс'ёту пак. (Плев, Драм).
прекарам прикарам, прикйрамё, прикйрали стё св. 1. Преведа некого
през накъде. Умрё сийну д'ётма прикйра. (Паш, Кс) 2. Преживея период от
време или събитие. Амй канйту устар'ахмё, дй ги прикйрамё. (Паш, К с) Вё
стё прикйрали й стё, вс вйдехтё. (Кюс, Дим).
прекарвам прикаравамё. прикйрватё, прикйрва са несв. 1. Права нещо
да мине. Дй са лё прикйрва нёкак лафас. (Паш. Кс) 2. Прсживявам.
Прикйраваме дёнё. Кд да прййим? Пиркйраамё дёнё. (IllII. Кс) Как ту
прикйрватё?(Кез, Гюм) • прикйрвам лйфас — Поддържам разговор.
прекача пр'скйчи св. Премстна проз, закача. Ш'ъ си з'дм'р пйк турбТгъ,
тп'ъ йъ пр'екйчи нърймуту. (Вол, Драм).
прекръетювам сс срв. прекръетвам сс прикьрет'ува съ, прикърст'увйм'с
съ, прикърст'увТт съ нссв. Правя кръеген знак, прекръетвам сс. И с'й съ
прикТрст'увът ад^н'ёк'; Айд'ё прикърст'увам'е^съ и сд'ём'. (Вол, Драм) И
съ ттрикърст'ува. (1Ър, Сяр).
прекуповам срв. прекупувам прикупудвам V несв. Прскупувам.
Ддйрдм'р тука. напрйиЬм'^ д'скларйцийа, чи прикуттудвам'с нмудт'. (Плев,
Драм).
прекъсам сс срв. прекъсна се прикдца са, прикъцали са стё св. 1.
Откъсна сс от традиция, обичай. Вё стё уткдлё са прикъца-ти. (Чка, Гюм) 2.
Прекъсна сс, изчезна - за традиция, обичай. А. атййё, атййё сё и тд, прикдца
са (Срж, Гюм).
прекъсам срв. прекъсна прикдцаха, прикъцааа. ттрикйца св. 1. Прекрати
някаква работа, дейност. Само прикт.цаа ситй ут там. устйвиха бётп йус
мётра. (Дем, К с) Тоатйдаха. Тй го прикдцаха, угйдаха. (1Ъ. Кс) 2. Прекъсна
- за традиция. Хй-а, пр икала гу, йа-а (Члб, Гюм).
255
прегъсвам се прикъцва са нссв. Прегъсвам се. Нёма, агА м са прикъцва.
чё та сётнё фдёзётё /к)л аф асвАлта утвАдё дёмёк. (ЧМ, Дим).
прегъсвам прикбцва нссв. Разгъсвам, правя нещо на гьсове. И rd ту
прикоцва. (Шех, Кс).
прележа придсжёхсв. Прсспя. АйнАмсам адйн'чёквечер придежёх. (ХВ.
Гюм).
прело пр'ёлу, пр'е!А ср. Прежда. Ш'ъ гу уснув'ёш', ш'ъ з'ёмиш'пр'ёлу,
ш'ъ гу снув'ёш' и ш'ъ вд'аниш' аф нйтит'с, ф^гр'сб'сн'с. (Вол, Драм) Аднй
истур 'сни пр 'с 1а ймъм тъ ги р 'ёдъ. (Фращ. Сяр).
премажа примАжиш, примаже, примАзаа св. Убия, унищожа. Алё мдйёт
бубАйку андАртстё примАзаа. (Гер, Гюм) По-убавс чилёк да примажиш.
(Иср, Кс) Ал. т'ё ги и т'Ах примАзаа. (Хеб, Гюм) АлдАх пак да гу примАжё.
(Рус, Дим).
премазан примАзан прил. Измъчен, изтормозен. МАзан, примазан ин сан
айтус. (Иср, Кс).
премазвам примАзва, прёмАзвашё нссв. Убивам, унищожавам. Ку са
даха дА с ги дадё на вАтрё, прёмАзвашё ги врйт'. ЙА. примазвашс ги врйт'.
(Члб, Гюм) Хёлё вйди буднд качек, да бега, примАзва гу. (Къз, Гюм).
пременен прим'сн'ёгъ прич. Пременен, преоблечен. Със с'ёд'цки др'ёхи
йс прим'сн'ётъ, (Фращ, Сяр).
пременя се 1 пр'рм'рн'-кт съ. прим'сн'Ът съ, пр'см'снйли са са св.
Пременя се, преоблека се. Сйч'ки са са пр'см'снйли, кудй сас б'ёло, сас
царв'ёну; Нёда са пр'сминй!? с б'ё1а рйза нип'срАна. (Фращ, Мст, Сяр) Ьф
п'сгъкв'ёч'ср ш'гь съ прим'сн'ътмудмит'р. (Фращ. Сяр) Ш'ъ съпр 'см'сн'ът
и изл'Авът пу^ръехдткъ. (Вол, Драм).
пременя се 2 прсмёнй са св. Изменя се, променя се. TyiAc са пак прсмёнй
бё, тугАс си с'Акакна. (Ббл, Дим).
пременя прсмёнй св. Пременя, преоблека. Чё Ама фаф БудгАрутё агА
утйамё, вйка. папуцё ни дАдаха, вйка, прсмёнй, дрйпи ни, вйка, дадё. (Ббл,
Дим).
пременям се срв. пременявам се прим'Ан'ат съ несв. Пременявам се,
преобличам се. Ш'ъ ч'ан кат камбан'т'с, рану ту, към ч'асЬ грй пр'сз нъш'тА
и ейчки съ прим'Ан'ат и ут'уват на ч'ёрква. (Вол, Драм).
премина пр имины, примйнал си св. 1. Премина, подмина дадено място.
Прими над си, Ам на мош д А гу вйш д'ё йе. (Кез, Гюм) 2. Задмина някого. Ьс
туй Аги, кудпъни двъ-труйцъ ч'уд'акъ ч'укът, дъ ги гдн'ът, дъ ги примйнът.
(Фращ. Сяр).
пренося приндси св. Препеса. Сйч'ку му нъкупиНм'с у„гук - т'ёнцури,
т'епцйи. ш'ерв'ёту еднъ тъкс'ё нимудйсши дыу приндси. (Плев. Драм).
пренощовам срв. прснощувам принъш'тдвът нссв. Пренощувам. 'ГугАнъ
сп, ги искАръми кудкъл'ёту, стъ ги измйиИми, нъ ч'ёрквъ дъ принъш'тдвът,
тъ чи туганъ пак йддим ф нид'Ал'ъгь. зъкупАвъймй^1и. (Плев. Драм).
256
пренощувам принъш'тув$м нссв. Пренощувам. Мудж'е^лн да
принъш'тувам тук? (Фращ, Сяр).
преобърна се прибЪрнала са св. Преобърна се, обърна се наопаки. Чй
са нрибЪриала кадета без. за тёмёлётё натдре. (Ббл. Дим).
препашало припъш'йлу ср. Препаска, връзка върху пояса. Върху пдйаса
йма припъш'йлу; За пдйъсъ припъш'йлу; Приттъшълй ндсиНъ мдмчигътъ
нузй д'ён'. (Фращ, Сяр).
преправювам срв. преправям припрййувът несв. Поправям. Атй
зъммн'ё Въсйл'уф д’ён' збйръг съ л'уд'е - ридьт път'ув'ёту. Къд'ё съ
ръетур'ени път'ув'ёту тъ ги припрййувът. (Фращ, Сяр).
прерипкам прирйпкатё. нрирйпкатнссв. Прескачам, пресичам граница.
Ве Кутан арасъннй прирйпкатё; Кукдшки те г'ёрдимдфеки нрирйпка т аф
Булгйрё стрйна. (Мхр, Гюм).
пресен пр'ёсну прил. Пресен. Ни ей ли вйд'ел пр'ёсну ейр'сн'е? (Фращ.
Мст, Сяр).
прсстанвам срв. прсставам пристанва несв. Проставам, прекратявам. Е,
дй. нёмдйтё и вё пристйнва бё. (Мсс, Дим).
пресушавам прёсушйва несв. Изсъхвам. Нёма, то йнзгур'йва бё, тд
прёсушйва бё. (Члб. Гюм).
прехалвам прихйлвам несв. Преподреждам, поправям. СвЛ гу
прихйлвамё. Бёшё ксрёмйди. (Лъд. К с).
прехвалвам прифйл'вам нссв. Хваля прокалено. И гвй кусгйнё, нёма да
ту прифйл'ваме каквд и штд. (Лъд, Кс).
прсхвърля се прифарнйме са, прёфърли са св. Премина проз височина.
Айтува да излёзёш на барчйнаса й да ей прифарнйме, й фаф Дёрйдерё; Пък
айтува да излезёш, айтува на пул'йнаса и прёфарли са и вър' на Аламдфцё.
(Сар. Кс).
прецедя прицадйш' св. Прецедя. Ш'а йа пудварйш' ъф друга т'ён'ц'ура,
ш'$ йа прицадйш'мл'Акуту. (Вол, Драм).
прешлен пр'ёш'л'сн', пр'ёшн'ел* м. Част на вретеното, колелце,
прешлен. Къд'ё пр'ёдъ искАръ мъ к'ёркъгъ - тузи верт'ёну, пр'ёшн'рл',
цйнкъ. (Фращ, Сяр) (IL1CB, Драм).
при пра, при прсдл. За означаване на положение в близост, при. Ай гйди
Ибр'Ам, и тй йч на дудаш пра нами, брё йёу. (Члб, Гюм) Тъкй йе при нас.
(Плев, Драм).
прибера се прибёрй са св. Върна се, прибера се. Ама мндгу на сале, на
трй гудйни и прибёрй са. (Гер, Гюм).
прибера прибёрй св. Подслоня, обградя с грижи някого. Йй н'ё на дё
бёгахме, йма нйми дарджёвата ддйдё прибёрй, пагриджй са (Гер, Гюм).
привой прйвуй, прйуй м. Част на ралото, ремък, който евързва ярема с
воището. Хумудгъ ймъши дру/у дЪрву, къту гу пр 'ёгнишудлъ въф ср 'ел^та
ймъши пйкнъпрййену тъкй кьтудв 'а тгздълтн 'сну. клйвъйми аф н'ёгуурАлугу,
ама ймъши прйуй дъ т'ёгли урйлуту. (Плев, Драм) Ч'ётри дупки йма
257
йумбт'ъ, тъ чи йма адйн р'ём'сн'... р'ём'рн'^ кйзвам'ё^ту нй<; куту Katun' и
йма прйвуй. (Вол, Драм).
пр и го ню вам се срв. пригонвам се пригбн'уват съ нссв. Разгонвам се -
за животни. Устйв'ат ги пак със мъш'кйт'с ги набъркуваг и съ пригбн'уват
нйчи за ййр'^та. (Вол, Драм).
придслсн придёлёни прил. Разделен. А-а-а, имеше придёлёни. (Наш.
Кс).
прикажи се прйкажиш са св. Покажи се, представя се. Дй са прикйжиш;
Ай нва звйтда ей прикйжиш. Дй са вйди чи какйф сам (Иср, Кс).
приказвам пиркйзва. прикйзва нссв. 1. Говоря. А. пиркйзва български.
(ГД. Дим) 2. Обяснявам, разказвам. Ама с'ё ф тслёвиз'бна гу приказав кйк
йё билблу. (Мсс, Дим).
приказовам срв. приказвам ттриказават нссв. Обсъждам нещо. Тё го лё
ттриказават. (Кох Кс).
приказувам срв. приказвам прикйзувът, прикйзувЪли съ нссв.
Разговарям. Ъм пбмн'ъ ли кугй съ играли и куб съ прикйзувъли ? (I Ър, Сяр)
И тугйвъ штъ прикйзувътнъ тр'ёп'езЪтъ. (Фращ, Сяр).
прикачвам прикйчвам нссв. Закачвам, завързвам някого, нещо на въже.
Нрикйчваа ги на форту.ми. (Иср, Кс).
прикрия пр и крили бёхтесв. Закрия - за ловен сезон. Авджилйкаггй бёхтс
прикрили вйшён. (Въл, Кс).
прикя прмк'(, прик’ёту ж. Чейз, зсстра. И първу йи прик'ъгъ ск1авъп
При к'ё ги ск1йвъм, мй1у, прик'ё ти ск!йвъм. (ГБр, Сяр) СандЪци д'ёту к1йвът
при к'ёту мубмит'^. (Вол, Драм).
прилегат пр'рл'ъгйту, пр'рлигйту прил. Хубав. И шт\‘ ту нъеич'ёш'
дъ стйни к'ушь1ййъ, пр'рл'ъгйту нъе'ёчинуту; И тузй пр'йттур штъ ту носи
еднб д'ёв'ррч'р - нъ з'ёт'ъ брйт му. Нъ пр'йпуръ листа и бубййч'егь, еднъ
ййбъл'къ, зъббвът нъ ййбъл'кътъ н ъ върха - пр'рлигйту н'йшту. (Фращ. Сяр).
прилягам прил'йгъ нссв. Приличам. Ни знйм шт'ё^ли ми прил'йгъ.
(Фращ, Сяр).
прим прим м. Помощи, изплащани от европейски фондове за
селскостопанска дейност. Икй бу чук ёврб дйва ёсйй прим прим; Прим,
прим, прим ша зёмс да дйва. (Срж, Гюм).
приметен прйм'етна прил. В ж. р. - в и со кос па, за година. (Плев, Драм).
припомнювам срв. припомням припбмн'увъш'несн. Припомням. Тй к'$
йа приттбмн'увытт'. (Фращ, Мст, Сяр).
припръенувам припърснувйм'е нссв. Разпръсвам. Сусйм'^ гу с'йими пу
ейтну ас' мй1ку пърс*, ейтну, приттЬрснувйм'е^гу. (Плев, Драм).
пристана пристйнемё св. Съглася сс. G1 нйё вйкамё: "Дй с, ште
пристансмё". (Мхр, Гюм).
присъня се ттртк'ън' са св. Присъня се. Тутйва са пристатилу, ттрисънилу
са йс. Кб му са прискн'? (Лъд, Кс).
258
притахвождам срв. притаковам прнтъкудж'д'рш' нссв. Притаковам,
извършвам определено действие. Ш'ъ вд'йниш' аф нйптг'р, ф^гр'^б'рт'ё и
ш'ъ притъкудж'д'рш'; Ага д$ б'ср'ёш' пудли ш'а гу ттритъкуджд'^ш', дЪска
ш'а възпрйвиш'. (Вол. Драм).
прихвата се срв. прихвана се прттфйти съ св. Разгоря се - за огън. СТъ
гл'ёьм'с дъ^ни^съ прифйтн hyd^y пиш'тк, пул'ёкич'къ и гшй. (Плев. Драм).
прихвата срв. прихвана прифйпт св. Обхвана, обгьрна. Гр ими на йтёйеййт.
ника, не мдйё ги прифаги, ника, гЪрмийёту. (Ьбл, Дим).
причакувам прич'акуват нссв. Посрещам - за празник. Пу нй ши йа край
Пустув'ёгата т'ёш'ку кату Ндвъ гудйнъ ги прич'йкуваг. (Мерт, Сяр).
причуя се срв. прочуя се причуду са йё св. Прочуя се. Да н'ё, ма причуду
са йё, стйнаду йё йймё. (Ерп. Гюм).
проблем прублёма ж. Трудност, пречка в общуване между хора. Нёма
прубтёма (Мхр. Гюм).
проваля прувълйш' св. Продуттча. Уд г' ни сй ги прувълйш' [уши те]? Дъ
ти ги прувъдй, а ни шт'ё пт м'йсът. (Фращ, Сяр).
провсрявам прувёрёват несв. Провсрявам. А, нёма ва прувёрёват бс.
(Мхр, Гюм).
провидюва се срв. провижда се прувйд'ва са нссв. Прозира се,
предсказва се бъдещето. Ха, са измдл'ваш, са прувйд'ва йёце. ( Лъд Кс).
провревя прувр'ёи св. Проговоря. Т'а прувр'ёи. (Фращ. Мст, Сяр).
прогима прдтима, прдимаж. 1. Сутрешна закуска. Прдтима кутй с - ага
закуска ла сварйш' пу у трина. (Вол, Драм) 2. Следобедпа закуска. Прдима
й^д'ём нъ грй съййт'ъ. (Фращ. Сяр).
програм пругрйм м. Учебна програма. Нашну йётуе йёдйн прут рам.
(Мхр. Гюм).
продавам прала ваш, прадйва, пурдава, прадаватё, пурдава тё, прадйва г,
пурдйват несв. Продавам. Йе, йуч йёврд, д'орт йёврд, ко гд п рала ваш;
То кад'ё шё прадйва ёйтус? (Срж, Гюм) И эд ма т тъ пак-ъ друтъ нашъ да
прадават. Те го прадават пд-скдпо. (ГБ, К с) Тёлёта пурдават; Как пурдава
Амёрика т'уфёцинё, джапанётё? (Рус, Дим) Имеше исд леи' тука да пурдават
бклгарё, цйганё.(\'Д Дим) Какна стё дунёл'да пурдавагё?(Хеб. Гюм) Кана
прадаватё? (Меж, Гюм).
продам прудйдах, пурдй св. Продам. И кравитё прудйдах, и уфцётё
прудйдах; И крйвитё прудйах. (Хеб, Гюм) Мджи дй пт пурда? (Ерп, Гюм).
продумам прудуммV нссв. Продумвам. Дума н'^сй прудум'$Ьм'$
нт'тс съсгдав'снйку г, С'а знйам\' съ нтк; чи съ ш'стъм'т; съсл'убудвника. ама
дума^си нтс пру дум '$йм (Вол, Драм).
продумам прддумах св. Продумам. Агй м прудумах пумйцки, тугйс са
разбрй. (Чай, Иср).
продумвам прудумё несв. Говоря. Турскум йч нё прудумё. (Мхр, Гюм).
прожект прджс ср. Проект. Т'ё ги дйватас прджс, аспрджс. (Ерп. Гюм).
променям примён'й несв. Променям. Имётата ттримсн'й, (Къз, Гюм).
259
пропъдя прупадиа св. Пропъдя. И ёйндут тйм прупадиа. (Иср, Кс).
проскефал пруск'ёфа! м. Възглавница. Нъпрйилъ кинднсъни
пруск'ёфдли. (Вол, Драм).
просо прдсу, ттрусд ср. Просо. Дал V ни един ту вар нрусд. Тувйрийм'?
на пит'ёла прусудту... пу енд вр'ём'? изврйги. (Фращ, Сяр) Ха, прдсу, прдсу
тй йё ларь. (Мхр, Гюм).
просорна просдрни ж. Просорник, печат за обредни хлябовс. Едйн
л'йп дку1ч'йсгу... йма тъквй просдрни, аднд дЪрв'снр куту п'рч'йт'с, кугу
сурагйду. (Вол, Драм).
просрещна срв. посрещна прусгр'ётна св. Посрещна. Ут'йватпри нёйа,
г'й ги прустр'ёшна мндгу йубау. (Фращ, Сяр).
простор прудстир' м. Място за простирано на дрехитс. (Плев, Драм).
прося прдсёт нссв. Прося. Чи ддйдат аф сёлу су да прдеет пу сёлусу.
(Меж, Гюм).
пръв пурва числ. Първи. Пурва да йдиш на пурва та. (Кез, Гюм).
пръднувам срв. пръдвам пръднува нссв. Пръдвам. Пръднува и са
стЬмн'уъа. (Фращ, Сяр).
пръехам пйрцкатса несв. Пръскам с вода, напоявам. Сес мёстй са врйт '
пйрцкат, валетса. (Меж, Гюм).
пръенат пдрснату, пдрснату прич. Пръенат, разнръенат. МлдгумахлЪ
йма, пдрснату йё, пдрснату йё. (Син, Кс) Ндрснату йё. За пдрснату йё
пдрснату. (ШП, Кс).
пръст 1 пърс, пръе. пърс, пърст'?т'?, пърст'?тум. Пръст, част от тялото.
Жён'ет сас ракйт'е, ас сърпув'с. ас п^ламйрката клйвъг на тЛрст'ету; Сй
з'ёйа ла ги бйгр'аг пърст'ет'е, н'ёк*?т'е. Цйли iri.pcr'e з'ёмат дъ бйгр'аг.
(Вол, Драм) Ч'ё^пп^ни пушти $дкн' пръе кървъвйцъ със фъсул', кудж'рф
фъсул'. (ГБр, Сяр) Дй са кйжё на пърста дй са кйжё. (Лъд, Кс) ПЬрст'? на
ракйт'?. (Фращ, Мет, Сяр) • ад!,н'пръе — Малко количество, колкого пръст.
• гул'ёмийъ пръе — Палец. • ср'ёнийъ пръе— Бсзимсн пръст.
пръст 2 пърс', парс, парена, парстй, пърсгЬ, ттърстй ж. Пръст, почва.
Сусам'? гу с'йими пу ейтну ас'ма1ку пЪрс', сигну, припт,рснувйм'е^ту;
СЯув'ёту т'ёгл'ъг и тдй съ сурн и, сурни^са и са зарйва пърсгЬ кътд^йе
изурани къту гу сурни тдй стАв$ рамнич'ку. (Плев, Драм) И макинё пёрат,
лёту запаре, за парс. Дёну прашет за пйрс. с'аташ лй са? (tpn, Гюм) П'ёп'сл
сукат, за лз ни фйти бдл'ка, върху пърстй. (Вол, Драм) Е, каквд шё са сёги
ут парснй? И парс да дуннсат. (Иср, Kc).4w тд йё ут парста. (Меж, Гюм)
А-а, ут парс. (Хсб. Гюм).
пръетен пърсг'?н'м. Пръстсн. Дйвът тёл'у в'?, дъ ги пдкъжъм- пърсг'?н'
дйвът. (Фращ, Сяр) • дйвъм пърст'?н' — Подорявам пръетен при годеж.
пръетче npitcy'? ср. Пръетче. (Фращ, Мег, Сяр) • мйлинку пр^сч'? —
Кутрс.
прътец прът'ёц' м. Част на рал ото, която служи за евързване на хомота
с воището. 11ал'?пт'ник им'аш'?, баби, другу прът'ёц', гуламу уралуту, узат'
260
ръчйч 'ка йма да съ държйш' гй. (Вод Драм).
пръч парч м. Козел за разплод, пръч. ПАрчуветё са искратиа вёйкс;
Парч, парч ймамёгул'Ам. (Мес, Дим).
прягам прсга. прегате нссв. Пресичам, преминавам. К*упрййата нёма
прёгате, уддлу йма гёчйт'; То рАвну йёйтус, а прсга бс на л'Ава та стрАна.
(Чпк, Гюм).
иряпор пр'Апур м. Знамс, което сс носи по време на свагбата.
ИунАкувътъ къш'ть нъпрАйвът пр'Апур -ёй туд!кувъ мъндй1а - шъмййъ нъ
туйАгъ. И тузй пр'Апур штъ гу идеи еднд д'ёв'^рч'^ - нъ з'ст'ъ брАт му.
(Фращ, Сяр).
прясно пресну ср. Прясно мляко. Да й ймамё за прссну; Нё гу вйкаме
пресну. (Меж, Гюм) Зйма аднд шишд прссну. (Мус, Кс).
пеонам срв. пеунам пцдва, пцдват несв. Пеунам. Т'ё са с'унййетс пцдват
алёвййетё, алёвййетё пък с'унййетс пцдват; А-а. нё.мдй гу йч пцдва. немой
гу йч Ала. (Мес, Дим).
пуканида пукънйдиж. Пуканка. НрАим'р пукънйди. (Фращ, Сяр).
пуктя пуктёт нссв. Пращя, издавам пухащ звук. Дсрёцитс пуктёт. (Чка,
Гюм).
пул пул м. Марка, книжен знак за социална и здравна осигуровка. Да
пйши пулавс. да пддиш на дактдр...; Имам кннйга, ймам асфАл'йе. Пулавё
лёпймё; Шс пддс, вша. на дактдр. (Мус, Кс).
пулма пул има. пулма ж. 1. Автобус. Налёат са с пулма уд айтус, блйзё.
(Кез, Гюм) Пулма нёма йетус. (Хсб, Гюм) 2. Лекотоварна кола, бус. Има
бус, бус, пулима. пулима. Нё гу звёмё пулима. (ГБ, Кс).
пускам пускаа несв. Изпращам някого някъде. И пдпъ /у зймъши.
давайа^ми н 'Акуй бакшиш и ги пуск## тугА на ньквдту тййъ йдръ д$ йдж'дът,
да йдд 'ътда ми дАвът бакшйш. (I Бр. Сяр).
пусна пусним\\ пуснъйа, пуснайа, нус ни т'е св. 1. Пусна, престана да
държа. Нуснит'с^мн д'ёсна рък$. (Фращ, Мст, Сяр) 2. Изпратя, доставя
нещо. Нъ уйкА^ти дъ пуснит'р аднд бугч'т;! Нъ уйкАдти дъ пуснит'с; аднд
гул Аму ч\'р'Аву; ЛАл^ти агА си б'ё жйвъ ейч'ку пуштайа, ама т'А умр'А и
тййр ни пуснайа в'ёк'р кыу т'А ага си б'ё жйвъ. (ГБр, Сяр) Кйтки пувйвъйм'р
със злАту и ш'а пуеннм'с нй$ тАм на т'Ай. тй$ ни дунйсайа стафйди. (Вол,
Драм) 3. Изпратя, накарам някого да отиде някъде. ТвА д'ёт'^ къд'ё ту
пуснъйа. (Фращ. Мег, Сяр).
пуснувам срв. пускам пуснува, пуснувъ несв. 1. Пускам, преставам
да държа нещо. И еднъ ysAr' пуснувъ кърпа; Мйт'у му пуснува ш'<;рв'ёту.
(ГБр, Сяр) 2. Изпращам, доставям нещо. НАй-първь гуд'^ницътъ изл'Авъ
и св'^къръ знАф чи ъ т'А, туснувъ^йи з1Атни пърй; Пуснува тАм кул'Ач'ъ си
знАа^кък. (ГБр. Сяр).
Пустовс Пустув'ё га га мн. Заговезни. Пу нАшийа крАй Нусгу'в'ёгага
т'ёш'ку кату Ндвъ гудйнъ ги прич'Акува. (Мерг, Сяр).
261
пусул срв. пусула нусу л м. Документ. А-а-а. убигрАх. Йе ймам пусул.
(Паш, Кс).
пусулка пусул'ки ж. Ледена висулка, Пусул'ки бё, пусул'ки. пусул'ки бс.
(Члб, Гюм).
пусурски пусурцки прил. Мръссн. ДАй ми сапун'а мА1ку да си йзмиа
ръкйт'с, ми са млдгу пусурцки. (Вол, Драм).
путка путкага ж. Женски полов орган, вулва. Айтус саг драска
пугката. (Рус, Дим) Йёби м' пугката мАйна. (Бал, Гюм) • путка мАйна —
Пренебрежитслно обръщсние към човск.
путкин пут'кин прил. Лош, неприятен. Има йёдйн пут'кин йёбАн, сад
вйка, дА му йёба мАй ката м. (Бал, Гюм).
пуша путём, пушит нссв. Пуша цитара. Требала йё дА си путём, вйка.
(Мус, Кс) Ал' нё пушит? (ХВ. Гюм).
пушалка пушёл'ки ж. Запушалка, тала. Пушел'ки, пушел'ки. (Хеб. Гюм).
пушка пушка ж. Запушалка, тапа. Ддйдё путкага. (Хеб, Гюм).
пущам срв. пускам пуш'гъми. пуш'тът, пушт$Ь$ несв. 1. Изпращам,
доставим нещо. ЛАл'ъути ага си б'ё жйвъ сйч'ку nymraha. (ГБр, Сяр) 2.
Изпращам някого някъде. Саму в'ёч'рр пуш'гъми пу адйн ч'ул'Ак аф с'ёлу
дъ з'ёми к'уптукъ зъ йАд(;ни. (Плев. Драм) 3. Позволявам никому да отиде
някъде. О мАйу, пъ удт' ни нъ пуш'тът да йд'ем да вйдим там къкуд ст Ава
пАк. (Плев. Драм).
пчела пчела, пчёли ж. Пчела. Дус'А смё нё чували на пчёла карлёш да
ййма; Пчёли, пчёли йма мндгу бё. (Ббл, Дим) Пчёли, йа. (I'M. Дим).
пшеница пч'^нйца. пчйнца, пчАнца, пчёнца, пченйца. пчинйцъ, пчёнца,
пшёнйца, чинйца, пчёнца та, ч'енйцата, чинйцъта ж. Пшеница. И такА
с'ейёЬм'р и житАтр уф с'спт'ёври. Шъ ж'ёйм'е миейр'у, фасул' убйръм'р и
пдчнувъм'т; да с'ейём'е пч'снйца; Р'Аж'уйм'^ ж'ътва и екйн'а фч'снйцута,
ръш'тА; КугА върш'АЬ'р фч'енйца клАвъйм'р дикАн\‘, шмйлайм'р с1Амата
др'ёбна; Ами булгур' д'ё - на ш'а сварйш' ч'^нйцу, ш'а гу исушйш' и ш'у
гу см'ёл\‘ш' на Ктудм'^рага, на кйм'сн(Вол, Драм) Миейр' с'ёйувъхм
ръш', пчинйцъ, ич'ум'ён'; Удт' ймъши и ръш', ймъши й чинйцъ, ймъши
и миейр'; Купдвът пчинйцъ зъ кдл'уУ - пудАвъм'^йъ; Балгур' у г пчинйцъ
ум'ёл'увъхм'р. (Фращ, Сяр) Чинйцуси йа кАзувъм'^; Ч'енйцата йа с'ёйувАм'е
да кажим'<; къмуктудмрим'ес'^ц. (Мерт, Сяр) Пчйнца, раш, рАпка, йучумён
и другу ййма йённд, увёс гу н'ё зувём. (ЧМ, Дим) КанАт йшгёш, сети, рош,
пшёнйца; Е иепддёш с'ё пченйца, рджйе. (Гер, Гюм) Аку ййма сю килА
пчёнца, устАвёлу дёсёт' килА. (Ерп, Гюм) А чинйцъта йёс'ену с'АиЬм'^ -
пуддзим\\ (Плев, Драм) Пчёнцага вартёхме нййё; ПчАнца бё. (Кюс, Дим)
Пчёнца, Ама тд йё тука нё жёналу. (ГД, Дим) Ирит' пчёнца; Пчёнца, ичумён.
(Ббл. Дим) ПчАнца. арпА, раш. (Меж. Гюм) АрАпка. пчёнца. (ХВ. Гюм).
пълен пкл'^н, пкпнъ, пЪл'ни, пКши прил. Пълен. Жйту, миейр' -
ha-мбА'р^т'с п1л'нн; СтАйътъ пКтнъ тут'йн', (Плев, Драм) НъпрАйвъш'^
ъдйн дувАр', тъй пъл'^н м'Айув'р. (Фращ, Сяр) Пълни съ ддрув'ёту елйви;
262
Пари съ пЪл'нн, бй. (Фращ, Мст, Сяр).
пълнсничы срв. пълничък пул'нинйчка прил. Напълнен догоре
I1ул 'нини чка. (X В. Гюм).
пълничък пЪл'ничку прил. Препълнен. Млдгу булгар'е дуЬйдът,
пЪл'ничку. (Вол, Драм).
пълно пдлну, пЪлну, пйлну нареч. В голямо количество, много, Там йе
пълну д'йвул'е; Пълну бёш'е въ1ци. (ГБр, Сяр, Плев, Драм) Нйлну, ма с
какнй, ма с какна са? (Хеб, Гюм) Пълну пакё тс, ника, йймам. (Мхр, Гюм)
Пйлну йс. аскерййё йма. (Чпк. Гюм) Пдлну йе бс. (Мус, Кс).
пълно-мало пдяну-мйлу, пълну-мйлу, пдлна-мйла нареч. Горе-долу.
Мегам пдлну-мйлу т'ит'унё и излйземё на Аламйнийс. (ГБ. Кс) Дй гуз'ёмат
полна-мйла, хо, хо, хо, хо. (Ill II, Кс) Хубаву; дъл' шё бй пЪлну-мйлу? (Ббл,
Дим).
пънчуга панч'уга ж. Пън за сечене на дърва, дръвник. (Плев, Драм).
първем пар нём нареч. Първо, отначало. Пйрвём га ддйдё, збёрй ги. (ТМ,
Дим).
първи първййе числ. Първи. Убикул'йа нъ д'ён' КЪрст'е нъ първййе
д'ён'; Сурудздру нъ ндъ гудйнъ, тугйнъ, нъ Насйл'уф д'ён', първййъ д'ён';
Първътъ зйлугъ и фтдрътъ н'ё^йе аднд; ПървЪт# удл$; Пък първдту д'йт'е
гр'йа нъ куш'йркътъ - бйбътъ рйзъ. (Плев, Драм).
първица нарви дана ж. Най-близко разположен обект. Ут парвйцана
наддлу? (АК, Дим).
първо пурва. пйрвё нареч. Първо, пай-напред. Пйрвё туйс йс бех; Тебе
кадё т'сй пйрве. пак мёнё. (Хсб, I юм) 11урва да йдиш на пурвата. (Кез, 1 юм).
пърен пърси' нареч. Одеве. Айнй йс сй мйжуву, дёсу пЪрён' мумчё
излёзс. (ЧМ, Дим).
пържа пърц'еш'е несв. Пържа. Пу д'ёв'ст тигйни йайцй ми пЪрц'еш'е.
(Фращ, Сяр).
пърнар пурнйр. пърнйр' м. Вид дробен храстовиден дъб. И ут'вуам'е
мумйч'стъта пд-напр'ёднитё д'ён'с да дукйрувам'е пърнйр' са кйзува нва
н 'сш'ч 'у; Млдгу гул 'йм и 'em'ч 'у стйва ш 'ч 'dry ц 'йлуту с'ёлу ндс 'ат пърнйр 'с.
(Мерг, Сяр) Имаш'епу нйшти м'естй таки а нйчи кугу пърнйр', ку гк'и-магк'и
пърнйр'. тдй йма ёдн'й такйа кугу кутк'и-мйтк'и и тдй [свинсте! съ Ьрйни
у_т'йЪ. (Плев, Драм) Ейс'ук йё пурнйр. сйс'ук йс. Пишкалйг пурнйр. (Къз,
Гюм).
път 1 пдт', пат', пот', път', пот, пот', пдтст, път\\ пътсс, пйтсн, патст,
поте ну, поте с, пйтс, патиштй, пЪт'ст'с, път'ув'ёту; път'ув'ету м. Път. Пътсс
ла стане, ла стйнё бържс пъгёс, та да мджё да рйбути; Ала йс пЪтсн йс
мйлку; Тд сс йма ут сскаде път'; Па дёно отвдриа сий пътё на Булгарййё.
(Дем, Кс) Е-с-е-йнам, пуд ёйнёс дирёци штё нййстё. шгс вйдитё ёдйн път'
солй, на исЪ стрйна; Айнйм на едлат дй нё фаги, да лё зёмётё асфйлтуту;
ёсйй пат'. (ГД, Дим) Алё. там ф пот'шс завйнш; Нёма а фйтишадддл'нснек;
ам адгдрненек пот'; Кдшга ту вйкат, пдт; Има пот од лёва стрйна; Алё там ф
263
нотшс запиши. (Мус, Кс) Ръздйлът^съ .млйднт'р, йма ж'ёни мндгу нъпъдйни
пу път'ув'ёту; Aia зъмии'ё Нъейл'уф д'ён* збйрътсъл'уд'р- ридътпът'ув'ёту;
Тръ/ват пр път'р. (Фращ, Сяр) На ией пот' шс слёзиш; На ней пот' еа лдш
пот'; Пдтётйё парйтёк; Ама ёйтусудгдрё мини, два пйтё. (Кез, Гюм) Н'ёма.
г'с н'ёма да пуснаг пдтёс. Н'ёма пдт ейтука; Н'ёма пот' ёйтука. (ГБ, Кс)
Хййир пот', тд н а праве, йма. кйк да нёма кесёк пот'; Изй пдт'. (Кет, Кс)
Е чё тд нйшёт пат' йё ейсё бё; Айс'ё йё врит' чёран пйт' бё. (ХВ, Гюм) Ат
там направу йма анндк пдт' на Макйзенё; От туе нёма пот*. (Срж, Гюм)
То ейсё. дён нагудйха гу потсну; Айс итй нагудйха гу пот йену. (Наш, Кс)
Туу пйтёт йё, на д'вё места йма шёдравйн да мйнёш арабйта. (Къз, Гюм)
Иётуа пу пдтёс. йётуа; За патиштйусузё. за канату. (Меж, Гюм) Вървйпъген
ду айгува; Айндй пт,г' хубавё за нйм. (Лъд, Кс) Иrye шё слёзитё, га праву
пйтён ай там шё вйдитё. (Сдн, Кс) Тугйа пйк да върн'р удда, да гу фкйра ъф
път'р. (Вол, Драм) Знйайд къд'ё им са п^т'ет'р на въ1цит'ё. (Плев, Драм)
Ййце парагик пдгсг. Ше астйн'тё по пдт'. (11111. Кс) Вйрди и тй дъ нй б'йгъ
пу път'ув'ёту. (Мерт, Сяр) Хане да стйнё ейтус потё. (Шех, Кс) Хубаф пат'
да йматё. (Мхр, Гюм) • фкйра.м ъф пЪт'р — Накарам да върви правилно. •
чёран пйт' — Вгорокласен, неасфалтиран път. • хубаф пат' — Пожелание
"добър път, лек път". • дсгйна по пдт' — Не ус не я да сс придвижа. • Да
дтвдрё пйтёт — Да проправя път. • кесёк нот'— Пряк път.
път 2 път'. път'р, път'р, пат' м. За означаване на еднократност или
повторение, път. Нак зё да ей излйза мндгу пйтё; Кдлку пйтё йё- съйка
са такдвамё, бъркамё. (Лъд, Кс) Двй„път*$ пдвъч'р съм събрй!ъ уткдлку
ъ права!ъ свйдбъгь. (ГБр, Сяр) Ддйд'р брйт^ми. два път'р ддйд'р. (Плев,
Драм, Мерт, Сяр) Сёки път' на бдл'ницана. (Мус, Кс) • еднй пЬт*ув'р —
Пон я ко та.
пътска пътйта ж. Тесен път извън сслищсто. (Плев. Драм).
пылка пйшка ж. Семка, костилка. Ха, пйшка. (Кюс, Дим).
пясък п'йсак, п'ссйк. п'рсъкъ м. Пясък. Б'й1 п'йсак са кйзва тдй. Б'елййа
п'йсак, измйен тдй е нардчнр за бдл'ки; Има рсматизмй, зарйва са ас пссак,
дотука са зарйва И търпй, ремдтйзми ф нугйт'р; Ш'ъ излйзът нъ п'рсъзЛ.
(Вол, Драм) Там пд н'рсъкъ, на кумсй!а. (ГБр, Сяр) Тде п'ссйк бат'уф ли„йр.
(Мерг, Сяр) • б'й! п'йсак— Пясък, конто се кзползва при лечение.
работа рйбата, рйбута. рйбуту, рабдга, рйбути ж. 1. Трудова дейпост.
Иштё рйбута; Иштё рабага да рйбути. (Дем, Кс) Зём' си арётата, тд са на
рйбата. (Срж, Гюм) Рйбата йе с'й нё мджём да прййём. (Члб, Гюм) Аде,
йам рйбата. (Кез, Гюм) 2. Поминък, препитание. Нд нёма г'ун'дёлйкетё.
пд нёма рйбата ай гам. (Дем, Кс) Шейкара дн са, дн беш сёнё са намйра
рйбуту. (Въл, Кс) Н'ёма брё, н'ёма, н'ёма рйбата, н'ёма (ГБ, Кс) Имаше
ли рйбата айтус? (Шех, Кс) Имам исаквй рйбута. (Рус, Дим) 3. Работно
място. Агй хдди с а бала й на рабдтана ла рйбути, сас гдла глйва. (Мус, Кс)
4. Нещо, коего е създадено, дело. То миндта рйбата; Рйбата. (Мус, Кс)
5. Начин по конто е евършено нещо. Сабйх бнлё цйста рйбата. (Коз, Кс)
264
6. Обикновено в мн., неща, вещи. Дукйра ут Гуркййё рйбуги, зс да пёчё
т'есмдм и. (Хеб, Гюм) Уд ёйтйммндгу рйбуги зймашё. (ХВ. Гюм) • прййём
рабата— Работя. • циста раба га — Нещо добре свършено. • миндта рйбага
— Нещо бсзвъзвратно отминало.
работка рабдт'ки ж. Обикновсно в мн., дребни неща, вещи. Ас таквйна.
ас мйл'ки рабдт'ки. (Ерп, Гюм).
работя рйботсм, рйбутём, рйптиш, рйбати, рабути, рйбутёт, ранги,
рйптим, рабдтаме, рйбуги тё, рйбуттё, рйбатёт, рйбутёт, рйп тё т, рабатёт,
рйбатих. рйбатём нссв. 1. Трудя се. И т'ё бу тин' сё рйбутёт, хддёт на
г'ун'дёлйк' хддёт; Какна сётнё тймака, йё рйбуттё там дёлй? (ЧМ. Дим)
Внё шё рйбутитё, пък нйш тё кйурё шё сёдёт; Виш йй ддсшё аф А тина да
рйбутём. (ХВ. Гюм) Има мйстурё и тува. ама рйбатёт наддлу, фаф касабйна.
(Дем, Кс) Запали нова къшти. зс да рйбати айсвй айтува. (Мен, Кс) Нйе
устарёхмс дстёте млйдъ нахвбн рйбатёт. (Коз, Кс) Йё ддих бё. рйбатих, агй
бё туф булгйрат. (Бал, Гюм) Загд м нё рабати; Ссдёт итузи рйптёт. (ГБ,
Кс) Йй на рйбутём, йа сёдём; Рйбутём. (Меж, Гюм) И си рабутёт, л'йп
си искйрват. (Хеб. Гюм) Врйт' на друга рйбута рабатёт. (ШН, Кс) Заштд
рабдтамё, амй за парй. (Лъд, Кс) Нёма, ни рйптим нйшту сё. (Сар, Кс) Има
игймба нйширйбатёт. (Люл, Кс) Айтус жёна нёрйбути. (Рус, Дим) Гр'йва да
рйбутём. (ГД. Дим) Те рйбутёт. (Чка, Гюм) Квд рйпти? (Шех, Кс) 2. Правя,
създавам нещо. Нйшту ту феё рйбати. Нйшту феё шё ту рйбути. (Кез, Гюм)
Ти рйптиш. Какна ранга рйптиш фаф вйшну? (Чай, Иср) Н'ё за нйми сй го
рйботём. (Мус, Кс).
работ рйбуш' м. Малко дръвце, върху което сс водят сметки или се
отбелязват дати. (11лсв, Драм).
равен рйвни, рймна прил. Равен, без издатини и наклон. Ни си ли длил
ф рймнуту пдл'е, гъкд^си мй„е т'ёнката снйга, т'ёнка та рймна. (Фращ. Мст,
Сяр) Д'ус, рйвни са, йй. йй. (Меж, Гюм).
равничък рймнич'ку прил. Равничък, гладък. И къту ту сур и и тдй стана
рймнич'ку. (Плев, Драм).
равнявам ръмн'йамм несв. Извършвам обред по подреждане на гроба
на покойника. Нь три гудйни ги ръмн'йами. Тугйнъ стъ ги искйръми
кудкъл'ёту, стъ ги измйиИми, нъ ч'ёрквъ дъ принъш'тдвъг, тъ чи тугйнъ пйк
Ьддим ф нид'йл'ътъ, зъкупйвъЬ.мй,дм. (Плев, Драм).
радам се срв. раждам се рйда са, рйдатса нссв. Пониквам, вирся. Айтус
са бёт' рада, нйштё; Врйт' са рйда. Рйда са бё, бсрёкёт' вёремн; И ёйтуз
гудём снёк фйта, йма ште тдплу, рйдаг са. (Гер, Гюм) Йи рйда са йёце, хй.
ййбал'ки, ейчку, ейчку, черёши йи. (Сар, Кс).
радувам сс рйдувам са нссв. Радвам се. Вйшст, вйшёт царвул' са йч нё
рйдува. (ХВ, Гюм).
раждан радан прич. Раждан. Н'ё смё рада ни айт'у ва. (Лъд, Кс) Нйй сме
ейтусрйдани. (Дем, Кс).
раэбера сс збёрам са, рйзбёра са, разбирёш са, разбрй сй, разбрй са,
265
разбора са, разве рахмс сё св. 1. Разбора, схваяа. На дё устйнва Булгйрийс?
Нс мдм дй са збёрам, нёлй сна (Кюс, Дим) Нйшёс тус йё, ни мош са
разбирёш. (Чай, Иср) Разбра ли ей? Хй-а-а. (Паш, Кс) Разбрй ли ей, вели?
(Рус, Дим) Айсу nd са разбёрй. (Мхр. Гюм) Разбра ли ей? (ГБ, Кс) 2.
Споразумся сс. Ййла нй сё разберйхме кадё гу свй; Т'йнусу на лйфене, ни
мд са разбирёш ас т'йх. (Бал, Гюм, Иср, Кс).
разбора разбирём, разборах, разбора св. Разбера, схвана. Каквд шс
разбирём? (Иср, Кс) Разбёрйх ту. (Мхр, Гюм) Разбора ли? (ХВ. Гюм).
раэбирам се разбйрам са, разбйраш са, разбираме са, разбира т са нссв.
Разбирам, схващам. Йё са нё разбйрам, вйка, кйк да едднам; Сддни тй,
вйка; Да сддис папазинан. (Мус, Кс) С'й гаме са, амй сс какну слушёмс на
бкчгарсконо, не мджемс й са разбйрамё. (Дем, К с) Йа знам бс. Мёмёт, йй
са разбйрам; Не знйм да сй разбйраш тй. (Члб, Гюм) Тс са нй разбйрат бс,
детали ги тех бс. (Паш, Кс).
раэбирам разбйратё несв. Разбирам, схватам. Бдлгарску разбйратё?
(Хсб, Гюм).
раэболся сс разбул'йх са св. Заболся от някахва болеет. Н'й.ма кьк,
разбул'йх са (Бал, Гюм).
раэбъркувам срв. разбърквам ръзбъркувам'р нссв. Разбърхвам.
Нър'йзувъм'^гн, ръзбъркувам'^тм и с'ётн'; ф кур'емъ и при дуп'^ту
убкрннвът кървъвйцъть. (ГБр, Сяр).
развалим развйлёт не св. Прсиначавам нещо. Ха-а айтук гу развйлё г. Ем
нйштё, нйште тйм гу развйлёт. (Мхр, Гюм).
развссване ръзв'ёс'ван'^ту ср. Обичай при сватба - сваляно на булото
на младоженката. Удт' тдй ймъпт'р тъкй пйсъну и гуд'сш';, и свйдбътъ, и
с'ётн'с ръзв'ёс'ван'^ту н'св'йстът#. (ГБр, Сяр).
развива сс развйвъ^съ нссв. Разлиства се и разцъфтява напролет - за
растение. (ILicb, Драм).
развйдам срв. развеждам развйдам нссв. Развеждам, разхождам. Оти
агй са йёда йа развйдам. (Сар, Кс).
развлачувам срв. раз вл ач вам ръзвлйч'увътнесв. Обработвам, разтеглям
с влачене. Вь1нкгъ нъ влъч'йркътъ йъ нъпрййувът rylyn', ръзвлАч'увът йн;.
(Фращ, Сяр).
разгалюва се разгйл'в^са нссв. Прояснява се - за време. (ILicb. Драм),
раздавам ръздйаЬм'с нссв. Раздавам. Кьрпнч'кн ръздйаЬм'с гй умр'ё.
(Плев, Драм).
раздилям се срв. разделам сс ръздйлът^съ нссв. Разделам се.
Рьздйлът^съ млйдит';, йма ж'ёни мндгу ш.пъдйни пу шл'ув'ёгу. (Фращ,
Сяр).
раздилям срв. разделам ръздйлъг нссв. Разделим. З'ёвът гу .мл'йкуту;
там гу ръздйлът. (Фращ, Сяр).
раздирам се ръзцйръг съ нссв. Късам се, съдирам се. Ка1ци - насукъни
къту тувй, грйш, и тъкй hy зъвйвъхъ нъ нутй';, диб'ёли, ль ни съ ръздйрът
2ЬЬ
хйч' буднъч'. (Фращ. Сяр).
разженвам разжён'ват несв. Омъжвам. Исе йё разжён'ват тугйвана.
(Паш, Кс).
раззевам разз'ёвамё нссв. Разделам тесто на отделки хлябове. Да фтйсц
йуба^, тугйнъ стъ з'ёмнм на кръга йрднд ну й?днд л 'йп, й^днд пу й$днд л'йп,
к1йвам'ёуу н$ п'ёнакуди, м'йсим'ё^гу, разз'ёвамё ду. (Плев, Драм).
разкарам рйекъра св. Развела, разходя. Ш'ъ нъ рйекъра с'йкъд'с. ъф
Драма ддйдит'ёли ъф градк. (Вол, Драм).
разкъртювам срв. разгьртвам ръекърг'увъ нссв. Разгьртвам, разравям.
Пйл'еш'ник съ казна д'ёту ръекърг'увъ з'ем'ъта. (Вол, Драм).
разгьсам ръекъцъ св. Разгьсам, раздроби. Събиръм'с^съ кумшййт'р,
рудъ дуйудж'дъ и бйбътъ, д'ёгу ним'ййми нйй$ кушйркъ - бйби, и т'й стъ ги
ръсггЬцъ Спититс] ейч'ки стъ з'ёмим да й^д'ём. (Плев, Драм).
разлистнева срв. разлиства ръзлйснсва нссв. Разлиства се - за растения.
Дърву ту ръзпйенева. (Фращ, Мег, Сяр).
разменя се размёнй са св. Променя се, измени се. Шё са размёнй
рйбутйта. (Мус, Кс) • разменй са рйбутйта — Промени сс ситуацията,
положен исто.
разменя размёнй св. Променя, изменя. Ич са нс ураш гнева тд да имё да
разменй. (ХВ, Гюм).
разменявам срв. разменям ръз.м'сн'йвъ нссв. Разменям, сменим.
Ръзмён'йвъд и, ут нузй край си з'ёвъ. (Фращ, Сяр).
разменям се размёнёт са нссв. Разменям се, сменим се. Чё рёкалу: йё
глеа са. размёнёт са, хй. (Хеб, Гюм).
разнеся се разнёсЪт са, разнёсаа са съ. Разселя се. разпръена се. Тё са
разнёсаа тука-гам, амй штё и нагдре заре ф аннд врёмё и вами, й па айтйм
йс имёлу. (Гер, Гюм) Кутйту са парчёладйсат, да стйнат парчё-парчё. да сй
разнёсът, и кувёт нё устйнва ейлё. (Ерп, Гюм).
разнесен разнёсёну прил. Разпръснат, разпилян. Разнёсёну, нё йё на
йеннд збёрйну. ( ГМ, Дим) Тд йс разнёсёну брё. (ХВ, Гюм).
разнисам срв. раз нас ям разнйса несв. Разнасям, снабдявам със стока.
Нйдиш гу, налйва, на цела П.рцийё дйва, разнйса. (Ерп, Гюм).
разпитам рйепигай св. Разпитам. Агй пддёггг, рйепигай ги. (Мхр, Гюм).
разплакувам се срв. разплаквам се расплйкувът^са несв. Разплаквам се.
Пък йма млдгу д'ецй, расплйкувът^са. (Вол, Драм).
разплача расплйкаха св. Разплача. А йс, уд айтус йирасплйкаха мййката.
(Гер, Гюм) • расплйкаха мййкага — Унищожи.ха, причинила голсми щети.
разпокъсам распуккцът св. Разкъсам на много гьсове. Дм
кар^кднц'урйт\' ш'тъгу распукъцът. (ГЬр, Сяр).
разпръснатраспЬрснатуприч. Разпръснат, разпилян. Тдйёраспърснату
мндгу. (Ч М, Ди м).
разпънат ръеп'ёнъгу прич. Разпънат. Ут'йч'къ - д'ёту свйвъш нъвйвъш
круендту вдуггк'ьтъ и гу свйвъш ёй тьй дъ й^ ръеп'ёнъгу. (Фращ, Сяр).
267
разпъппува срв. разтгьпва распЪпнувъ нссв. Напъпва - за растение.
(Фращ, Мст, Сяр).
разработвам разрАбут'ва, разрАпт'ва нссв. 1. Приучвам на работа,
обучавам. ЗУ да разрапт'ва мдми. (Хсб, Гюм) 2. Принуждавам някого да
работи. То тАм лъже га, штс рАбутиш за н'дгу. ДА та разрАбут'ва тд. (Мхр,
Гюм) • разрапт'ва мдми — Вьрти любое с жени.
разр инку вам сс срв. разрипквам сс разрйпкува съ нссв. Заночвам да
скачам. И мул'^ту съ разрйпкува и вървй си нъпр'дш*. (ГБр, Сяр).
разсека ръеич'дш' св. Разрежа. Шт'$ гу ръеич'дш' и шт'^ ту нъеулйш'.
(Фращ, Сяр).
разеипувам срв. разеипвам ръейпувът'^ нссв. Развалим на дребно -
за пари. Нъ гуд'дницътъ штъ гу дал'дш тъкА зъ спудм'сн. Н'дмъ мъ
дъ^гу^ръейпувът'?. (ГБр, Сяр).
разеипя се ръейттъ! съев. Разваля сс. Нъ н'Акуй уфиц'др' ръсйпъСму^съ
пистдлъ (ГБр, Сяр).
разеол рАсу! м. Киссло зеле. Мъри, къквд пр Авиш'? - НаклАвъм рАсул#;
К'Аш'с дъ нар'Аж'^ ут рАсулъ, к'Аш'^ дъ тури нип'др', шързАн', църв'дн'
питт'др'. (Мерт, Мет, Сяр).
разстипам сс срв. разстъпвам сс растйпам са нссв. Разхождам сс. А брс.
рас гйнак са, да Одем. (ГБ, Кс).
разеукувам ръеукувъхмнесв. Разточвам. М'дс'схм'^ плъкййъ йъ
иъпрАйувъхм\‘, ръеукувъхм'^ гъкА нъ дЪеки нъ крък. (Фращ, Сяр).
разтаковам сс растакдвам са несв. Разваляй се, разнебитвам се. Устарсх
майка, та йи забдтс са растакдваха йи. (Сар, Кс).
разтерам раст'драла 6'dh св. Започна упорито да търся. Ну сандъка да
6'dh рфст'дрдл?. (Фращ, Мст, Сяр).
разтехни се растсхнй са св. Подобри се, нормализира сс - за обществен
живот. То йдшге ад нА мсссчйна, с'дтне ш сА растсхнй. (ГД, Дим) То in са
растсхнй. (Чай, Иср).
разтръссн растръсна прил. Пръхкава, рохкава - за почва. (Плев, Драм).
разтурен ръстур'сни прил. Развален. АгА зъмин'д Въейл'уф д'сн'
збйрът съ л'уд'? - ридЪт път'ув'ёту. Къд'с съ ръстур'сни път'ув'дту тъ ги
припрАйувът. (Фращ, Сяр).
разтурям ръетур'ъм'^ нссв. Разбърквам при размотаване. Ръстур'ъм'(;
кънАп'^. (Плев, Драм).
разтърсювам срв. разтърсвам растръс'увът нссв. Разтръеквам. З'два
килиндрдту иубикал'ът и iy растръс'увът, йма таквй вйзи ас дърн'с'та. вйди
сдвА ч 'атАла. (Вол, Драм).
разтьрея ръетръеи! св. Разтьрея, започна упорито да търся. £дйн
ухриц'ср живссши у нАс въф удайАгь. утиш'^1 ръетрЪеи! си бъгАнк;. (ГБр,
Сяр).
разходя рАзхуди св. Разходя се. РАзхуди гн'дскъ - утрбудйн б'дл'ки тъ
йър'дсъ. (Фращ, Сяр).
268
разхождам разддатё нссв. Разхождам се. Вс как йёйсй длитё, разд лате?
(АК, Дим).
ракия ракййё ж. Ракия. Ракййё йёту нёмамё. (Гер, Гюм).
ракла рАкла ж. Санды за сыраненис на дрехи. (Плев, Драм).
ралка рАлка ж. Бомба. Макина та утишлА ли йштё пАтёт рАлка и нарка
йма ли. (Къз, Гюм).
рамазан рамазАн м. Девстият месец от мюсюлмапската година, през
който мюсюлманите постят. Тд бёше рамазАн; АгА гувёмё н'ё, рамазАн гу
вйкамё. (Лъд, Кс).
рамо рАму, рамдту, ръмА ср. Рамо. И дв'ёт'е ръмА м'е бул'ът; РъмАтъ;
Рьмдту м'е булй: Лёвудту рАму м'е булй. (Фращ. Мст. Сяр) Дър'Авъхм'ё^гм
кърпи нь ръмдту^тук; Дв'ё рамА. (Фращ, Сяр) А, на рамдту. (Къз, Гюм).
ранина рАнина ж. Времето призори. СутринугипАстр'ътранунъ ранина.
(Вол, Драм) • рану нъ ранина — При разсъмванс.
рахат райАт' прил. Спокоен, безгрижен. Иу„тАм с'ёгн'е нАпъ1нй,си гу
куд!ку йе райАт'. (1Ър, Сяр).
рахметли рахмётлй м. Блажен покойник. Бубайку кАзвашё, бубайку
рахмётлй. (Ббл, Дим).
рача се рАчимё са несв. Искам се, обичам се с някого. Айсё стАнахмё йё
и тй са нё рАчимё. (ГБ, Кс).
рача рАчём. рАчи. рАчёт, рАчеше нссв. Искам. Напрёш йё правилу йё и
х'ук'умётёс, Ама сё нё рАчёт инсйнасул йук'умётёс. (Чка, Гюм) ПрАви инат'
на папАзинан, ни рАч' да едлне; Оти ни рАчёт. (Мус, Кс) Ни рАчеше, ни
лаваше фъф градън; Не рачи ла дли. (Шех, Лъд, Кс) Да рачёмдА н'дунёсът
д'ёт йё итука, пак утйа. (Бал, Гюм) Казн са пък ни рАчи са жён и за тех. (ЧМ.
Дим) Иитус нА на рАчёт и кАвурскуту. (Ерп, Гюм) Ам ни рАчи. сакан'тййё
му йс. (Сар, Кс) Ама штё ней кАури н нё рачи. (Мее, Дим) Други ни рАчёт
ла гакдват. (Лъд, Кс) Гдрцё нё рАчёт, нё рАчёт. (ГБ, Кс) Нёма, пупАзёт нё
рАчи. (ГД, Дим) Те булгАр нё рАчёт. (Кюс, Дим) НёрАчи. (Хсб, Гюм).
ребро р'ёбру ср. Ребро. Ступ'Авъ^съ мъегъ бъш'кА, бъш'кА кудкъл'ёту,
бъш'кА р'ебрАтъ. (Фращ, Сяр).
ред р'ёлув'е м. Ред, разположение в едва линия. Ам бубайк'е и нёк тъкй
ту с'Аийм'е -на, р'ёлув'е. (Плев, Драм).
реджеб рслжёпувё м. Част от корана, цитат. Илругитё рслжёпувё. (Меж,
Гюм).
редовно рилдмну нареч. Редовно. Сл'ёт тувА пък йдру пак, й урата
рилдмну си. (Мерг, Сяр).
редя р'ёлъ, ридЬт, рид'Айъ несв. 1. Редя, подреждам. 4дмй истур'ени
np'elA ймъм тъ ги р'ёлъ. (Фращ, Сяр) 2. Подреждам, стъкмявам. Ба1а
ут мул'етъз'ъ ут кдн'ув'ёту им рил'Айъ: Нййе ПУ елнъ плйткъ си рил'Айм'е.
(Фращ, Сяр) 3. Нагласям в първоначален вид, поправям. АгА зъмин'ё
Въсйл'уф л 'ён' збйрът съ л 'уд 'е - ридът път'ув'ёту. (Фращ, Сяр).
269
режа рёжёт, р'Аж'аш'<;, р'Аж'йм'с, рёзаа нссв. 1. Режа. 2A?bHV-MV със
сърп, тъкА им'Аш\' зъби, р'Аж'аш'р; Ам ЙА дикАн'а дЬрв'ена и накувАват
гъквй кр'ём'сн'ч'фт? да р'Аж'$ тъкудту с/амата. (Вол, Драм) Нйй сйч'ку
мйй^м'с. р'Аж'йм'с крумйт'. (Плев. Драм) 2. Оперирам пациент - за лежар.
И напрёш ма рсзаа туа. (Бал, Гюм) 3. Отделам, разграничавам рязжо.
Икимётёт, кАуретё ги рёжёт. (Хеб, Гюм).
рейс рейс, рёйсавс м. Автобус. Катку мсеёчйни ййма, душлд бс вашу
йеднд рейс гул ему. (ГД. Дим) ЕйтАм утйат рёйсавс, ад вАшсё. (Кез, Гюм).
режа р'Ака. р'Акъ, р'ака. р'ска. река, река, рёка. рскана, рёкаса, река та,
р'ёки ж. Режа. И ги утка рал и дал'ёку ъф плАнинъта ду еднъ рёка... йма1у
едйн д'ёду къту утйш'ъ! тйм да удбйва рёкътъ; Рйба ймъши ф нАшти р'ёки.
(Фращ, Мег, Сяр) У„тАмъкъ з'ёва ги нудна със ейч'кийа нардт ут'увам'е на
Гудрна р'Ака. (Мерг, Сяр) Мёнкуската река; ЕйтАм елйза ейсава рёка; Дур
ду рскана. (Лъд, Шех. Мен. Кс) Исё наддл шге слёзёш, ё-с-с ф рскана уддл.
(АК.Дим) ТАйъ наш'тъ р'екА, БруцкъгаутАмминАвъ. (ГЬр, Сяр) Тдат Шейн
наддл, низ рёка, низ река. (Кет, Кс) ДукАрали са, ут рёкаса извАдна вдда.
(Ббл. Дим) Т'ё ci на реката. Наш м'ёста ли сА? (Мхр. Гюм) ЕйнАму р'ака
ййма ейтука. (Къз, Гюм) Нйй н'Амъм'^ удти р'Акъ. (Плев, Драм) Мёнкуската
рёка. (Лъд, Кс) Уддлаф рёкаса (Иср, Кс).
режа рёкам, рёчём. рёчёш, рскът, реках. рёках, р \ж~кл, рёкалу йё. раклйли
са. речи съ. 1. Река, жажа. Оги ку му рачёш агул тин и фчйкава са, ку му рёчёш
йёгуптин. (Мус, Кс) КА к да рёчём йе?; И йё рёкълу, агА са размёнйш ти.
(Хеб, Гюм) И мАл'лё дА тирёкам нул'вйна кил'Ада йма. (Паш, Кс) Раэбйраш
са каквд т' йштам дА ти рёчём? (Члб, Гюм) Бсйсймат, рёчи. му йё бАлну.
(Лъд, К с) Йё рёках, ни зн А м рёках. (Бал, Гюм) Зам рёках пдчёкайте му. (Син,
Кс) Тута гудспут' р'^кКт. (Вол, Драм) КА А ти рёчём? (Кез, Гюм) 2. Нарежа,
назова някого. ГА са раклйли нёта Будалдуту. (Лъд, Кс) 3. Намисля, наканя
се да направя нещо. Ше рёкЬтитуа лА с' върёт. (Хеб, Гюм) 4. Предположи.
Йс сам, кдлку штё рёчёш? (Хеб, Гюм).
ремен р'ём'ен', р'ём'рн' м. Ремък, каиш. Ч'ётри дуттки йма Бумдт'ъ, гъ
чи йма адйн р'ём'ен'... р'ём'ен'f кАзвам'ё^ту нйр прйвуй; И закАч'ъм'е на
тйр зингйл'р Ьамут'с, р'ём'сн\‘ си уд'ёлну нАк; Има ат аднд ж'ё-т'ссц'е, ш'ъ
ту извАдиуд р'см'ён'ё. (Вол, Драм) ДАй ми р'ём'ен'ъ. (Фращ, Мст, Сяр).
ресим р'ёсим м. Учебен предмет рисуваяе Ха, р'ёсим, р'ёемм гузувёмё
нййё. (Мхр, Гюм).
ресми рёемй м. Учител по рисуване. Рёсмй зувдт кАту тёбё. Тй си с'А
рёемй. (Меж, Гюм).
ретпетар ренте тАрс, рёшетАре, рашётАрете м. 1. Циганин, жойто се
препитава от правене на решета и плстене на жошници. А, рашётАре.
рашётАре имаме мндгу. Тё рашёгарстё, рашётарете ддёт пу ейтус. (Члб,
Гюм) Агупти бё, булгАрски. Агунтин бе, нё решёт Аре. (Рус, Дим) 2. Циганин
просяк. И решётАре йма; РешётАрё бё. Имате ли вё решётАре? (Мхр, Гюм)
Има, йма. Тё рёшетаре. (1Ъ, Кс).
270
риба риба. рйбата ж. Риба. Рйбата кйк йс викагс вё? (Хсб, Гюм) Нарйба.
тамйм бс. (Мхр, Гюм).
рибица рйбицъгь ж. Рибица, крехко месо надлъж покрай гръбнака.
У пудр V с1ънйнъгъ, ут^н 'стр 'f рйбицъгь. (Фращ, Сяр).
рибник рйбник м. Вид ястис с риба. Ръф нид'ёл'а су грип п, ньнрйв'ъг
рйбник съсурйс' и риба. (Фращ, Сяр).
риган рйгьн' м. Риган, вид подправка за гозба. Рйгьн' ймъш'? адйн; Мь
таа мирудййкътъ въф сйчку Идди. гръбъп, и рйгън'р. (ГБр, Сяр).
риза рйзъ, рйз$, рйзи ж. Риза. Др'^ййт'^ 6'cha ш'йр'сни ин'г'срйи
ш'удпцки, тъквй н'ёма с'рганьк. Иа тука ш'ъ ти пдкъж'а ймцм риза, пудли; И
бу байк' агй куп 'сйм 'р да изпр 'сд'см да стдрим 'f рйзи и н 'ёк на hyp к а. (Вол,
Драм) Губр'<; нив'йсгага йма църв'ёна рйза; Гкййехъ нъ стйн  зъбун, рйзъ,
пдйас, скут; Нузй т'ёръ рйзъ, т'ёръ сайь. (Фращ, Сяр) Удти рйзи ндс'^йм'с
дл'ёги. Рйзи си шйим; Пък първдту д'ат'с гр'йа нъ куш'аркьгь - бйбъгъ
рйзъ. (Плев, Драм) И Н'ёда са пр'сминй1а с б'ёла рйза нип'грАна. (Фращ,
Мет, Сяр).
рипкам рйпкат, ринка а а нссв. 1. Скачам. Дёту рйпкат скйкалс гу зувём
нййс. (Ббл, Дим) 2. Играя игра със скачанс. Ай гам хддса, га и рйпкаа
мдмитё, га игрйехмё и тйм. (Мен, Кс) 3. Преминавам, прескачам от одно
място надруго. Уд айгймба рйпкат на айгймба (Лъд, Кс).
ряттна фрйпнахмё, рйпналу си. рйпналу йс св. 1. Отскоча, отида до
някъде. А-а-а, рйпналу си арйансгс да вйдиш. (Кюс, Дим) 2. Дойда си,
върна се. Сётнс на Сдфс замнахме й ут Кърджаали, ут Пампдруву, й си
фрйпнахме итус. (Мхр, Гюм) 3. Скоча, повиша се - за цена. Ха, рйпналу йё.
(Рус, Дим).
рирък рйрък м. Попово прасе. (Фращ, Мег, Сяр).
рия рййм' нссв. Разравям, търся с ровснс нещо. Клйва парч 'ёга и рййм'
кой ш'ь нййдпарьгъ. (Вол, Драм).
ровя рувй нссв. Ровя, разравям. Дум fair, к'сс зурнй саръ - capi,, пйк штё
рувй. (Рус, Дим).
рог рубгув'е, рубгув'? м. Рожков, роговиден слад пикав плод на
средиземноморско растение. Кудйту н'ёма руднйни ейму yop'chu ирубгув'с
дйва аднд кудзи рудк ш'ч'у^с, аднд раст'ёние. Рудгув'ё ёй гька^са гъй ги
нач'уп'уват й ййбъ1ки съш'ч'уту. (Мерт, Сяр) Мудмчигьгъ з'ёвъхъ пу рднй
гурбйнки, дАвъхъ им ййбш'ки. удр'схи. рудгув'р. (Фращ, Сяр).
Рогозина рутузйна ж. Рогозка, постелка. (Фращ, Мст, Сяр).
рогозинка ру!узйнката ж. Рогозка, постелка. С'ёки си пуст'ёл'^л
ругудшкага й см зъпАли! шзинкъга там. (Фращ, Мст, Сяр).
род рудт', рудъ м. Род, родники. Сьбйръм'с^съ кумшййг'^, рудъ
дуйудж'дъ; Дъ умр'ё ч'ул'йк; Ми с'й умр'й! въф къш'ти - стъ гу уткйрът нъ
ч'ёрквыа сйч'ки рудт'. (Плев, Драм).
родан рудйн' м. Чекрък за предене и сукане. И сгйнувс им 'йше и рудйн'с.
йи сйчку, йма тва набй. (Сар, Кс) Рудйн'ъ б'ёш'с ъднд ку!д, в стрид'ё ъднь
271
туйАгъ. (Фращ, Сяр).
роднина руд'нйна, руднина ж. Сродник, родственик. АхраЗД тамАн,
руднйна нёйдё бё. (Къз, Гюм) Нё смё, вйка, руд'нйна. (Шех, Кс) Тд йё нашё
руднина. (ГД, Дим).
родом рддумнареч. По родно място; роден. Тй уткъд'ё си рддум. (Плев.
Драм).
родопски руддпскисё прил. Родопски, който с евързая с планината
Родопи. Душлд йёат руддпскисё сёлА. (Рус, Дим).
родя рдд 'а с в. Родя. Дъ йскъ пар 'а д$ м з 'ём 'р, къ му рдд 'а дв 'ё ди чйнки.
(Фращ, Мст, Сяр).
рожба рдж'ба ж. Повородено; ново поколение на животни. КугА пАк
извАд'ът, ф^нАссднъч'на гудйната... студёнуё и г а кА аднъч' прАв'ът рдж'ба.
(Bai, Драм).
ронка руднка ж. Отронено зърно грозде. ДАй бАр'$ еднъ руднка. (Плев.
Драм).
роня рдним не св. Роня. Мисйр' приз ръкйт'р дъ ту купАим, дъ гу
с'ёйувъм'^, дъ гу рдним. (Фращ, Сяр).
ропка руднка ж. Яма. (Фращ, Мет, Сяр) (Плев, Драм).
рукам р'ука, рука, рукамё, рукъм'е, рукат, рукут, рукът, рукашё, рукайа
несв. 1. Казвам, думам. Тй, рука, нимджи, аку ни лд искАръш' пъръмдн';
Нагр'ёбъ! н'Акуй път', чи: "Нц_съм НАд'^н'" - рука; Тдй ймъ трй ж'ёни.
рукъ.м, - н'ёкъ си нър'ед'Ът. ИА штъ йми кАж'ъ кА к. (1Ър, Сяр) 2, Говоря.
Чуйё ут мАйка му, ут бубайку му, Ама тд си р'ука гъй. (Мхр, Гюм) Имё
аннд мумчё, Ама нё рукашё. (Ббл, Дим) 3. Наричам, назовавам. Нис гу
рукъм'с Ана Н'сврукдп; Тръбъгъ ч'урбицъ йа рукъй'м?; Та рукайА„ми тъкй
мудмит'р "с'ёл'цкъ ка1мАна". (Вол, Драм, ГБр, Сяр) Ут^къкшт'ё съ в'^нч'ё,
у„тАм сётн\' нивАсту и рукът. (Фращ, Сяр) Нё ймамё ейтакдва, как да гу
рукамё, шикейёт'. (Лъд, Кс) 4. Викам, приэовавам. От' ма, вйка млдгу
рукут Дурмушуфци. да йдимё. (Шех, Кс) Рукат та ДА рука тамАн бё. (ГД.
Дим) Рукат га удвАнка. (Хсб. Гюм) Тд штё р'ука. (Чка, Гюм) Рукат. (Паш,
Кс) 5. Изисквам. Тё и ат Т'уркййёрукат, рукат бё. (Хеб, Гюм).
рукане рукан'с ср. Викане на висок глас, крещене. (Фращ, Мег, Сяр).
рукна р'укнёш, рукнат, рукни св. 1. Викна в и сою, кресна. Тд штё рукнат.
(Мхр. Гюм) 2, Повикам, призова. Идирукни сйнАвъ жёнъ. (Фращ. Мст, Сяр)
Р'укнёш iy - парй. (ГБ, Кс) Рукни хидА ддйёт. (Мус, Кс).
Русия Русийуж. Название на държавата Русия. Сева дравё са уд Русийу.
Сёва дравё уд Русийу. (Шех, К с).
ръвит рвйг'м. Препечена леблсбия. Духдд'увъ нъ мдмчиту тАткуту. Сам
духдд'увъ ъс ^днь мъндйдъ ъс ъмйш': стрфйди, рви г' и ръкййъ ъднд шиш'й.
(Фращ, Сяр).
ръж раш, рош, ръш', рдш, рашнА, ръш'тА, ръштъж. Ръж. Pi,штъ, ичум'ён
- ад^н кАм'сн 'гул 'ам, кАм 'сн'йма дв 'Аст^-трйст^ ки! А, кйлиндру гу вйкайм'с.
(Плев, Драм) Ну йётус стАнват т'сс рАбути бё. Пченца стАнва, раш стАнва,
272
рйпка станва. (Ббл, Дим) Пчйнца, раш, рйпка, йучумён и другу ййма йсннд,
увёс гу н'ё зувём. (ЧМ, Дим) Р'йж'айм'с ж'ъгва и екйн'а фч'енйцага, ръш'тй.
(Вол, Драм) Шгс пус'ёш лс исс раш штё пус'ёш айнйс нйва. (Кюс, Дим)
Ссйст рош малку, рош, йма рош. йма рош. (ШП. Кс) Гйл'ба кйту жйналу
раш; Чука йс рашнй. (Лъд, Кс) Канй г йпггёш, сети, рош, пшеница. (Гер,
Гюм) Пчйнца арпй, раш. (Меж, Гюм) Пченца, раш. (ГД, Дим) (Фращ, Мст,
Сяр).
ръж раш, рджйе м. Ръж. Е ис пддёш с'е пченйца, рджйе. (1'ср, Гюм)
Садст и рйш и гаквйни г^здё. (Меж, Гюм) И раш, и нчумён*, пченца. (ХВ.
Гюм) Йи рйш. (Къз, Гюм).
ръка ръка, ръка, роко, ракйна ръкътъ, ръки, ракйтё, ръкйт'с, ракит'е ж.
1. Горен крайник на тжлото, ръка. С ръкйт'с нъпрййувъйъ у г з1а гу кйтки;
Мисйр' приз ръкйт'с дъ гу купаим. дъ гу с'ёйувъм'с, дъ ту рдним; Скутув'с
- фрут ут ръкйт^ни. (Фращ. Сяр) Ж'ён'ст сас ракйт'с, ас сърпув'е. ас
палфмйрката; Дай ми сапун 'а мй1куда си йзмиа ръкйг'с. (Вол, Драм) Дйми са
са замръзнали б'ёли ръки з$ кърк'ёли; М'ён'е м'е булй ръкътъ. (Фращ, Мст,
Сяр) Зй.мъй с ръкСгь и бутъй; Събрй мййкъ hn друки т'ё^йи дал*уб'ътръка.
(ГБр, Сяр) Най-ёфтини ръки йс, кйк гу кйзвамё нё, с мйличку парй да рйбути.
(Дем, К с) Аф йеднъта ръка кйрката, аф йеднъгак ръка лупатата. (Ббл, Дим)
Тузй нъ ч'ётри ръки гу дйпл'сйм'с. Нъ ч'ётри кйтъ. (Плев, Драм) Аку га
будет ракйтё, плёштитё га будет. (Лъд, К с) Врит' еейй роко, врит', врит',
врит'. (Мус, Кс) Ракйна му грёпёри. (Хеб, Гюм) 2. Количеството, което
се събира в една ръка, шепа. И на т'ёп пд-пМн# ръка л'ёш'ники; Пу аднд
вр'ё.м 'с мййкит'ё^ги сурвакайа - пу аднй ръкъ л 'ёш'ники ш 'тъ йми дад 'ё, ш 'та
си йдат; £днъ ръкъ брйшну. (ГБр, Фращ, Сяр) • приз ръкйт'с; ут ръкйт'с —
На ръка, ръчно наиравено. • ёфтина ръка — Евтина работна ръка.
ръкойка ръкудйка ж. Снопче от житни класове, ръкойка. Збйрайм'с
ръкудйки. (Мерт, Сяр).
ръчичка ръчйч'ка ж. Част на ралото, дръжка. Пйл 'сш'ник им'йш'е, баби.
другу прът'ёц', гулй.му урйлуту, узйт' ръчйч'ка йма да съ държйш' тй. (Вол,
Драм).
ръшница рашнйци ж. Ръчна каменна мелница, хромел. И рашнйци
имеше, саквйнс, ги вартехме, нали бс, на йёсой. (Гер, Гюм).
рязан резану прич. Опериран. Йй сам беш ксрё резану, беш кёрё. Йа
затвй беш ксрё самрёзану. (Бал, Гюм).
рязане р'аж'сн'сср. Рязане. (Мерт, Сяр).
ряпа р'йпаж. Ряпа. (Мерт, Сяр).
с срв. със з прсдл. Със. Думст з нами. йа. (Срж, Гюм).
сабахлен сабйлайн, сабйлён, сабйхлахи, сабахтйн, сабай1ангъ нареч.
Су грин. Сабйлайн. вйка, агй стан и ш, вйка. шс фйтиш натйку; Ага хдди
сабйлай на рабдгана да рйбути. (Мус, Кс) С ч'дтра кал'сснйк напр'ёт вървй
сабай1антъ. (Фращ, Мст, Сяр) Тйрнахмё ут Скёчё йедйн ден' сабйхлахи.
(Сдн, Кс) На сабйлен; Сабахтйнли стс душйли? (Хеб, Гюм).
273
сабър сйбър м. Търпение, смирение. Сйбър, та сйбър, сйбър, сйбър и
стйвамё мид'д. (Мус, Кс).
сагмал съмЛлъ м. Част от стадо овце, конто се догг. Ййлувйнътъ
ръзп 'йл'ътут съмйлъ, д 'ёту ту цйркам*р. (Мер г, Сяр).
салака салака ж. Милостиня. Ипгтёгсалака. (Хеб, Гюм).
садан садани прич. Саден, посаден. За тех са садани. (Гер, Гюм).
саде саде, съд'ё, сад'ё нареч. Само, £днй мудма йма п'сд'f с'ё ш'сйс'ё
чйфгъ ц'урйп'е, ейч'ки да ги дърй. сад'ё на мъж'ё ш'ъ устйн'$ адйн ч'йфт.
(Плев, Драм) Търч'ййъ с турбъгъ ф ръкътъ и пу т'йх прйекъхъ, нънрййвъйъ
ги съд'ё п'ёп'ел' зъ ц*умбйш'. (Фращ, Сяр) Ёйтус хайвйнё садё глёдат, наддл
пак т'ут'унё, пу ддл'нинё сёлй. (ТМ, Дим) Ут кйуринас ич, садё и със, ймъ
йуртййёса. (Чка, Гюм) Тд йё нё садё аф Бългйрийё, аф Гьрпё. (Ерп. Гюм)
Садё глёда бё. (Кюс, Дим).
садя ейдём, салим, садймё. садйтё, сад'йт, садёт, садёхмс, ейди нссв.
Садя. Кусёт ёйтус, ли д'ёс садст, алс бё; Ма зйа сё да нё садёт, дрок стйн.
(Гер, Гюм) Те урйт с'а, сад'йт; Нёма да сад'йт зунйци пу сёлйса, йма ййма.
(Ббл. Дим) Садёт и рйш и таквйни г'узде; Айир, нё садймё ту. (Меж. Гюм)
Идди там, ейди т'ут'ун', гувёда глёдай. (Чка, Гюм) Садйм, садим; Садйм,
йла нёма с'а. (Дем, Кс) Таквй рйбути садёхмс. (ЧМ. Дим) Биг'урже ейдём.
(Хсб, Гюм) От' нё садйтё?(Мес, Дим).
сажба ейж'ба ж. Украшение за коса та на булката. И узйт' на нлйткит'с
дйва ейж'ба, саж'ба ги зв'ййа, ейж'ба йа закйчувъйа на плйткит'р сйнц'<;
рукайм'? нй?. (Вол, Драм).
сайбия сайбййк;, сайбййсна м. 1. Стопанин. (Мерг, Сяр) 2. Господ. То
сайбййёна гл'бда. Тд и сайбййёна вйка ку ймаш да йдиш. (Паш, Кс).
сайвант сайвйн'м. Покрито място за животни в двора. (Плев, Драм).
сакам ейкаш нссв. Искам. Каквд сакаш ти с'й? (ХВ. Гюм).
саковам срв. таковам съкдум'с несв. Извършвам нещо, таковам. За
Сурвйска ш'ъ съкдум'р, в'сч'сртъ напрйами пл'рк'ёт?. (Вол, Драм).
сакованако срв. такъв сакднако мест. Такова. На вйшёна йма сакднако,
дёно на Костадйн ейтйм дохдда г, та йёдйт. (Въл, Кс).
сакул съкул', сакул', сакулё м. 1. Торба. На адйн сакул' йа к1йаНм'с.
(Плев. Драм) 2. Кесия, плик. Бйбъ - ширдкуту чир'йву шту^йё кът съкул'.
Н'ёс'ти нъгйч'ъхм'сдурйурйе. (Фращ. Сяр) Тугйа клйдаами сакулёна бдкат
вдда течё. (Бал, Гюм).
сакулче с^кулч'( ср. Кесийка за тютюн. Т'ут'ун 'f клйвъЬм'f фсакулч '^та.
(Фращ, Мст, Сяр).
сакъ сакъ, съкй прил. Истипски. Ама с'ё пак на мдйёттт си фйти стал,
дост. (Чка, Гюм) Ама сакъ аркалйшё. (ТМ, Дим).
сакъв срв. такъв сакдва. саквд сактт, сакйва, сакйи, съквй. саквун',
сакудту, саквйнё мест. Такъв. Ну сакудту, бузата, тйа а буза, тйа са сакуд -
бърн 'ст'с; Ш'ъ суки 'с н 'йш 'ту мй!ку озкд къкд йма нйчи куту пър 'ч 'йк'. (Вол,
Драм) Тд сё лу сакдва сёлусу. Тд сё лу сакдва, йма сё нагудйха и къштё
274
и джамййё; На кр^туве саки в а тул'йми. (Сар, К с) На худутё нёма сакйи; И
рашнйци имёше, саквйнё, ги вартехме. наш бё, на йёсбй. (Гер, Гюм) Ф
саквун' дупка влёземё вдтрё, аз мйекъ (ГБ, Кс) То итйм по китйпетё саквд
врйт' аннд. (Кез, Гюм) Тукйнъ ним'йЬми съквй п'ёч'ки. (Плев, Драм) Ама
мёстй ймашли, саквд 6с:?(Мсж, Гюм) Къг бёха сакй факйрё. (Хеб, Гюм) И
тд йё саквд. (Мхр, Гюм).
сакъвзи срв, тахъв саквдс мест. Тахъв. Ха, чимёнта, саквдс. (Кез, Гюм).
салт срв. сал салт, сат, саг'нареч. Само. Ай тус са г дрйека тту тката"
Салт дйва фитил' да бахтё Турцийс мисл'умйнел?; Саму са збйраме, ейт са
збйраме да йдиме да нйй ниме, дй йи вйдиме. (Рус, Дим) Куму низ. шкет йё
тд сат' за аднд йёденё и за йёднд пййенё. (Члб, Гюм) Ма ит'у ейлг йё ние
тйм кършй. (Мхр, Гюм) Тд нё ейт за нйми. (Гер, Гюм).
салу ейлу ср. Поздрав при сбогуване. Айдё, ейлу аркадйш. (ХВ. Гюм)
Адн, ейлу, ейлу. (Члб, Гюм).
сам самй, сймъ прил. Сам. .4 м чё самй си табй. нё здрла; Нак самй аку
си вйка йё сам пумйк. йа турчин. (Мхр, Гюм) Сймъ съмйч'кд ас' тудспут'.
Сймъ съмйч'ка ас* гудспут'у. (ГБр, С’яр) Н'ёгвсн брат и Барбу жй си самй
ддктур бё. (Кез, Гюм) Ама йё дти ги самй пйсём, изёт' йа (Мес, Дим) Самй
си зарйва. Самй си, самй. (Меж, Гюм) Йй сё самй нйкина нё прййём. (Члб,
Гюм) И йё самй. самй рйбуги. (ГБ, Кс) • сймъ съмйч'ка — Сам самичка. •
самй си — Самичък.
самар съмйр', самйр'. самйр'а м. 1. Седло на ездитно животно, самар.
Ш'ъ ййЬн 'еш' на дубйтъка на самйр 'а; Самйр' му клйвъЬм'с дърв'(и' и ш'а
йййн'рш*на самйр V.(Вол, Драм) (Фращ. Мст, Сяр) 2. Коруба на хостснурха.
Жкзва със съмйр'. (Фращ. Мег, Сяр).
самен вж. отсамен сймнаса прил. Който е от тази страна, отсамен.
Сймнаса. итусйё. (Кюс, Дим).
сами самй нареч. Тъхмо, точно. Нййё агй пдйетё, самй йё на дёйнйзёг.
(ГД, Дим).
само зам нареч. Само. Фат}) вдда ейнакд ейпи йё и зам да гу мётнёш.
(Мус, Кс).
самовила са му в Й1 а ж. Вихрушха. (Плев, Драм).
сандал сьндйл'с, сандал'? м. Наниз от изеушени потюнсви листа.
Ш'ъ гу искаръм'е ут сарЪка. кунц'ъ ш'ъ ту скъл'в'ёми, ш'ъ ту скъл'в'ёми.
и нъпрйами^гу съндал'е, съндйл и гу зъкйч'ъм'е пу тъвйн'?. (Вол, Драм)
Т'ут'ун'? с'ётн'? съ прйи на съндйл'?. (Фращ, Мез, Сяр).
сандъж сандйцн, сандкци м. Сандъх. Мйл'ки д'? па аф ц*едтт1ки. бйби,
птА агй пд-гул'амки д'спй йа гъквй сандЪчки, гйз'сни сандЪци ги зв'йЬа; Нъф
сандЪкв гуугкйръйм'с. (Вол, Драм) Клйваш ти афсандйци. (Ббл, Дим).
сандъчс сандъч'стуср. Сандъчс. Иш'а тувйриш'утстранъта сандъч'сту,
ш'а клцд'ётп'д'йт'сту. (Вол, Драм).
сандъчка сандъчки ж. Сандъче. Мйл'ки д'спй аф ц'едй1ки. бйби, ттък агй
пд-гул'ймкид'спй йй гъквйсандъчки, гйз'сни сандъцити зв'йИа. (Вол, Драм).
275
сантим сан’л ил/. сйнки нареч. Сиреч, зпачи. А-а, йс сам бдлно. Бдлно.
санки гу були. (Рус, Дим) Сйн'ким М'ймёт' рйбути те са гай чужук'. (Члб,
Гюм).
сансар сансйрё м. Белка. Сансйрс ййма. кукарджё ййма. (Рус, Дим).
сара саръ, сарй ж. 1. Поредица, ред. Пделёт нас беше нам с ара та. (Чай,
Иср) 2. Навалица от хора, върволица. На тй така йма тул'йма саръ. (Меж,
Гюм).
Саранджина Саран'жйната ср. Название на с, Саранджина, Гюм. Аф
Саран'жйната гу вйка пак висулка. Йа. висулка йа. (Гер, Гюм),
сарандисам съръндйсъ св. Посетя родилка на четиридесетия ден. Нъ
читйрийс'ёту стъ йди дъ съ съръндйсъ нив'йстъгъ. (ILicb. Драм).
сарандисувам съръндйсуваа несв. Посещавам родилка на четиридесетия
ден. И нъ читйр'рйе'ёту Ьдд'ейм'с - съръндйсува# нин'йсг^. (Плев, Драм).
сардина сардйна ж. Вид морска риба. Сардйна, сардйна йс. (Хсб, Гюм).
Сар ел я Сарёле ж. Название на с. Саръ яр, Ксант. Ф Сарёле, тё са зймали
дйжба. (Лъд, Кс).
саръ саръ прил. Жълт. На Мйнастир йс Сар!» къс, йёднд месту; Н'ё
ймаме итус Саръ къс месту са зувё. Едйн чукйр. (Мхр, Гюм) • Саръ къс —
Местно имс на стръмно и високо място в землището на с. Манастир, Гюм.
сарък сърък. сарък, саръка, саръци м. 1. Дълъг прът, който се
употребява за сушене на колбаси. Куту ч'уж'уци праат и такй ги наклйат^ги
на саръци и пёк съйнат нъ сьръцит'с; Ш'ъ гу искйръм'е ут саръка. (Вол,
Драм) (Плев, Драм) 2. Прът, на който се привързват низите с тюттоневи
листа. Сарък -за т'ут’ун'?; Сйчки ш’ъ с'ёднат и нйзът, нйзът^гу и ту ктавът
нъ саръци; Кдлку саръка йма(Фращ. Мег, Сяр) 3. Дълъг прът, на който
се привързва парная за почистване на пещта. Пд-пишйн' ас аднд сгьргй1у
ж'ёл'езну устъргвъм'? сйчку, ж'сртЬ, та с'ётн'? ?днъ парна]к а измйтам'ё ту
бубау. ПарцйБа на сарък вързана; Стъ гу изм'ет'ё, ас тккудту, ас саръка.
(Плев, Драм) 4. Прът, който се употребява за подпора на растенията в
градината. Искйрув!»т„т и ъс' саръка ба радар'. (Вол. Драм).
сахан саййн' м. Плитък широк метален съд като паница. (Мерг, Сяр).
сахат сайг*, сахйт', съййт'?, cahar', съхйт'? м. 1. Час. Два три съхйт'?
адйн врах дур дъ ту евърш'ёш'; Стйвъхми ут трйт'? съхй г'? дъ в1йчим'?, тъ
приз д'сн'? дъ прид'ём. (Фращ. Сяр) И на плащнйна ш'ъ ч'йнка къмбйнъта
към съЬйг'? ?динйаст'с. (Вол, Драм) За половйн сайт', чес; За йеръм сайг'.
(Кез, Гюм) 2. Часовник. А. сайт', йма налйва. (Срж, Гюм) То нёма сахйт'.
(Рус, Дим) (Фращ. Мст, Сяр).
сач ейч', сач' м. Глинен съд като плоча за печене на огнището. И ш'а
рдст'ёглиш' ж'арй, имй тъкуд на ейч' ти п'еч'ййм'^. (Вол, Драм) ГГс'чём
плик'ётъ у г кудри нъ ейч'. (Фращ, Сяр) Пич'ём'р йъ вънкъ нъ ейч'. (Плев,
Драм) (Фращ, Мет, Сяр).
сачак сачёк м. Навес до къща за прибиране на сено и дърва. Сс н'ёма
плёвнё, сё ги прйвет сачёк. (Мус, Кс).
276
Сачак Сачёкёт, Сачска м. Название на местност над с. Руса, Димот.,
къдсто се провежда ежегоден религиозен алевитски събор с курбани и
сьстезания по борба. На съньра удгдрё, на Сачска удгдрё. (Мхр, Гюм) На
Сачёкёт си ддил? (ХВ. Гюм).
сая сАйъ, сАйа, саиж. Дълга женска дреха, която се слага под елека зимно
време. ИIГёда с$ пр 'рминй!? с б'ёла риза ни и \-рАна. сйн '$ сАйа никърп'ёна.
(Фращ. Мег, Сяр) Нузй т'ёрърйзъ, т'ёръ сайъ. Тук съ пу ш'уту, н'ёмъ съй$.
(Фращ, Сяр).
сая сот нссв. Бозая. Ждсо тё йёце сот ай в ан с. (ГБ, Кс).
сборувам эбдруват несв. Разговарям. Йсдът, пий^т и съ збдруват (Плев,
Драм).
с ва росам свардсам св. Набия. Шё гу свардсамё ли?; Айнва чурбажййё
гу йё свардсал. (Хсб, Гюм).
сваря свАри. сварймё св. Сваря. Сварцду, дъ ни мудйш дъ съ наад'ёш.
(ГБр, Сяр) Аку ш'ётъш' свАри урда. (Плев, Драм) Да сварймё и кав'ё? (Срж,
Гюм).
сварям срв. сварявам свар 'ch и 'с нес в. Сварявам. Мисйр' свар'eh м'е със
ydp'ehn гу напрАйвам'^, със сусАм'е. (Мерг, Сяр).
сват сватуви м. Сват. Гудём съм дарум стъкмй!ъ, ейчкит'р дъ ги йздър'ъ
и сватуви и с ваг и ни. (ГБр, Сяр).
сватба с в Ад б а ж. Сватба, женитба. Свадба шё да йма бу чёс. свАдба.
(Мус, Кс).
сватица свАтици ж. Сватя. Гудём съм дАрум стъкмй1ъ, сйчкит'$ дъ ги
йздър'ъ и сватуви и сватици. (ГБр, Сяр).
сватичка свАтич'ка ж. Сватя - гальовно название. Как Bit свАтич'ка си
ймам! (ГБр, Сяр).
сватя свАт'а ж. Сватя. ГА ми расправ'а: "Гъй свАт'а..."; Нйй? съ м!дгу
пугАж'дъйм'р със свАт'ътъ Л'ёнкъ (ГБр, Сяр).
свехър св'екъръ, св'екъръ м. Свскър. Къкудту съ дъд'ё св'екъръ. Куд
йма, тъкудс съ дъд'ё. (Плев. Драм) Тдй си ги дАвъ у r'Ah св'екъръ. (IЪр,
Сяр).
свекърва св'ёкървъ, свёкървГга ж. Свекърва. Бутуш'рту и ч'урАп'^, ш'ъ
ти д$д'ё свёкървъга и r'Ah ш'ъ рбуйеш' и със r'Ah ш'ъ съ венч'Айрш'. (Вол,
Драм) Св'ёкървъДш нъ Кйпръ кАзвъ. (ГБр, Сяр).
светя св'Ат'сйа несв. Светя. Ch'Ar'cha. рд'АЬа фр'ёт, пак евъши съ адндту
пьрч'ё бдринътд клАвъйа другу, дукуту да а/ д'ёгнат. (Вол, Драм).
свещ свиш'ч'й м. Свещ. Ка1.манити к'с дукАрат свиш'ч'й; И другата
д'ён'а ут 'увам'<; на църквага със свиш'ч'йт'ё- (Мерг, Сяр).
свеща свёштъ ж. Свещ. ЗъпАл'ува свёштъ. (Фращ, Сяр).
свивам се свйва са нссв. Извивам се, правя завой. Чё на ёйтАй са свйва
пътёт; Нарх к^штинё са свйва пЪтёт насАм. (ТМ, Дим).
свине св'йн'р, свйн'с, свйнс, свйнё, сшш'^гкт^, свтшёта, свйнёгата ср. 1.
IIрасе. АгА кудл'^Нм'^ свин'^гъта кървъвйцъ дъ прАим'^; Ш^си зъкудд'ъш
277
прсс'ёту, ш„си зъкудл'ъш един брАф пъстърмъ. (ГЬр, Сяр) Им'Аши двжйи,
hdw'cha на авжиН.к, нъ зАйци. н'Аш'ту свйн'ета. диви, дйу свйн'е; Млдгу
свйн'ета удр'Айа. (ILicb, Драм) Кдй си храни св'йн'р, кдй си храни r’dr'f»*
Закдл'увАт^свйн'сту; Кдй клАл свйн'е. (Вол. Драм) КупАйчё за зАйчё, Ама нё
за свине. (Ерп, Гюм) ЗАйци йма, свйнийе йма. (Въл, Кс) МагАрёта, свйнёта.
(Срж, Гюм) 2. Обидно название за христианин, свиня. Утййё на тактур,
ха гакгър, ива евннё. ха гакгър, ха тактур. (Бал, Гюм) Ама пумАцитё и
йёгутттегё пд-гАлешёайнъ свйнё. (Кюс, Дим) Ха, свйнё, свйнё, кАкту вйкаш
Мёмёт'. (Члб, Гюм) Гой утйдё ин с Ан а г на свйнс та та. (ХВ. Гюм) • дйу свйн'е
— Диво ирасс.
свинско свйнцку ср. Свинско месо. Ч'у'жука и кървавйцата етуй пд-
м'ёку, агАгу йма свйнцку. (Вол, Драм).
свиня свйнйёж. Дива свиня. ЗАйёк, свинйё. (Рус, Дим).
свия се свйстё са св. Извия се, направя завой. Нёма А са свисте дёту стё
излили на Асфалтуну. (ТМ, Дим).
свия свийёш' св. Завия, увия. Дъ съ исцидй шт'е гу свийёш', штё ту
вЪрьеш' ъф цсдй1къ (Фращ, Сяр).
евършавам евърш'Аам'е несв. Овършавам. Със удлув'с със кАм'ен' ти
евърш'Аам'е. (Мерт, Сяр).
евършея евърш'ёш' св. Овършея. ДвА-три съхАт'е адйн врАх дур дъ ту
евърш'ёш'. (Фращ, Сяр).
евършувам срв. евършвам евдршова, евърш'ува несв. 1. Свършвам,
преставам. Свърш 'ува у„ тАм свАдбата, ут'ува въф мумч'ёту; Ни евърш'увъ
гъсуддъ. (Фращ, Сяр) 2. Преставам да работя поради поврсда. То, вика,
евдрши гракгёрёт. Ни евдршова. (ГБ, Кс).
стадам се згАдам са, зге дам са несв. 1. Оправям се, справям се. Тё са
згАдат, тс знАйёт сёкакаф дил'. (Чай, Иср) 2. Разбирам се, погаждам ее с
някого. Сас търцитё дА са згёдаме. (Лъд, Кс).
стадам згАдам. згАдат нссв. 1. Правя годно, поправям. Да гй крадет
къштегё по-убави, въгрё дА ги згАдат. (Ерп, Гюм) Те са /и згАдат с'А ттътё.
(ХВ. Гюм) 2. Правя нещо, нагласям. Нё чёйнё, шё т и згАда, как. (Шех, Кс).
сгоден згудёни прич. Нагоден, добре направен. Каквй анаргмёнё йма г
стдрёни, згудёни. (Ерп, Гюм).
сега зга, с'А. с'А. с'ё. с'а, сё. са. сс, ссй, сиА. сит А. сё, сёгА, сё, ссга нареч.
Сега. Йё сё гл'ддам ейтус наддлу; На тарлйсе сё бир-икй нёкава мёсёц; Сё ri,
стдри адйн трёх; Сё н'ёма пл'Авнё, сё ги прАвёт сачёк; Сайсё парй, вйка, сА
шс хрАнём кошта, вйка: Ала сё нё сам мАстур сё; Йё сё ел'л 'й дакус; Спйрам
ту, шё са спйра сё. (Мус, Кс) Сва сё йё ад пёйё атуа, пу кътттгитё; СигА пу
йёднд-д'вс, д'ёту т'с нёа са; Гй сёут Капйн'вул'ей?; Сс нёку кудуАдатё, шё
ти кАжё.м ама с'ё ни мдм А са ост', бдлну сам; Сс мош курём исай, исАй.
исАй и какнА? (Бал, Гюм) И флйза на /тётю отвдриа сиА ттътё на Булгарийё;
Салим, ат а нёма с'а; Сс нё сме на, матку насАм; Чёкай сё мАлку; Сё и от
тус когАто го потфАнат; Ги лё вйкат сё. Тё сё лё думат на другата годйна.
278
(Дем, Кс) Се гА ут туй ти йштиш на ндзёк нот' да варвйш; 1с Аби са нема
намёриш дра; Л'с сё ше да мда, ама вас туй; Айир, йё сам йч нс дудавал
на-а. сё на БулгАристан. (Срж, Гюм) С'ё, с'ё, днеска кдлку йс месёчйната?;
Се алтмъш дрАхми йеръ; Нема са итус, имеше биркач хане карАкачёне; Сс
казва ёлё беш ксрё телёвйзураг ейсё. (Рус, Дим) Ти с'ё, с'ё дблизё йма и вас
р'акаса; Ма са бдлну, та нс мужи да йдё; С'е ёйтус йма грет' Йёйтус, блйзни
сёлА, с тса бйва. (Гер, Гюм) Ха, ха, с'а схазър сйчку; Асёй, сей, скдру; Тд сё
лу сакдва сёлусу; Тдсёлу сакйва, Ама сс нагудйха и къштё. (Сар, Кс) Тд смё
и н'ё с'ё на рАбута; Сд ггьт' шё стАнё с'а Асфалту; С'А не гл'Алам; Ама то с'А
башка тирл'у стАна. (ХВ. Гюм) Тй сё нах каршй, наддл са; С'А нёма бё. С А
нёма ич; С'ёда пдд'еш там; К'ерасё йё са ису. (Мхр, Гюм) Лафём си ебшто.
Ама сё битйн' йёвлё; Мднё сё ше уч к Ара тё, Кдзлуджё шё вйдитё. (Кох, К с)
С'А ше вървйтё сей; Има, йма. а ма нё са давАр сёгА и там; С'ё смё фАврдпа.
(Кез, Гюм) Сё г а пак и Т'уркййё байс ги стйскь; За лека. Сё за ква лёка.
ни нАм. (1Ъ, Кс) Сиг А се нёкву за клАнёне, за инакАву; Шс йдигё сё итАм са
прудАва. (Сдн.Кс) С'А въф пунд'сл'ник сутрингь кътд станът, нив'Астътъсъ
ублйч'ъ. (1Ър, Сяр) А, йма с'А айтува; Сёди айтува ф Мёнкуву сё бе; Айтува
сё бё. (Лъд, Мен, Шех, Кс) Изедаха са, удбАвиха са се; СиА тй ни мдйёше
да ддйдиш айтус. (Паш, Кс) СнгА малку йма; СигА тё са трй сёстри; Ал'
ту се не разбрА? (Лъд. Кс) С'а утйвът къд'ё църквъгъ; с'А ш'гъ върв'ът дъ
пуйё пдттъ. (Фращ, Сяр) Слушёй сё ти. Ти сёкак мдйё ма лАжиш сё ти мёнё.
(Чай, Иср) Йс ни знАм с'ё; Ут туф нагдре се йзет'дфеку. (Мен, Кс) ТигАну
сё сам пд-убавё; Сё сам хубавё сам. (Въл, К с) ЙАла насам с'А, аднА харёга
да вйдиш. (АК, Дим) СУ Ал' ви дАваа рабу та вАми там? (Мес, Дим) Сё дё е
тд?; IкзупрАвиха са згА. (Шех, Кс) ЗА нах Синйкуву се са вдрнитё. (Кет, Кс)
Кадё сё натАтак?; С'А е кулАй. (Иср, Кс) Айнй са арАпка тр'Ава да йс. (Меж,
Гюм) Тй сё какнА тръенш, бё йсу? (Чка, Гюм) А-а-а, тута стё дднли? Сё?
(ЧМ, Дим) И мудми съ сукат с'А. (Вол, Драм) Тй си мАнат с'ё. (Хеб, Гюм)
ДуСрёйё сё? (ТМ, Дим).
cei'aea срв. сега сигава нареч. Сега. КАк ште снгАва да ни штё? (Меж,
Гюм).
сегази срв. сега сАзи нареч. Сега. Има сАзи, ма йёкъндА. (Мес, Дим).
cei-aHa срв. сет сёгАну, сену нареч. Сега. ИтАм аг сёну куАну с.тёитё,
йма пдт*. (ШП, Кс) СёгАну нёма плет. (Паш. Кс).
сеганака срв. сега с'сгАнък, сиАнакън. еигАнакън. сёганака нареч. Сега.
Др	6'cha ш 'Ар 'ени ин 'т'ерйи ш*удпцкн, тъквй н 'ёма с'(гАнък. ЙА тука
ш'ъ ти пдкъж'а ймам рйза, гтудли. (Вол, Драм) Мндгу варймё еигАнакън; И
сиАнакън ейт'уванакън йма текё. (Лъд, Кс) СабАлён тиугкАра и сёг Анака ей
ги дукАра. (Въл, Кс).
cei-рьосан сегр'дсану прил. Гледжосан - за глинен съд. (Фращ, Мег,
Сяр).
седелница сёдйл'ница ж. Стол. Как гу вйкатё въё, сёдйл'ница, скёмлё,
скёмлё. (Мус, Кс).
279
седем сддс.м числ. Седем. йма шее, сёдсм гудйни; Сскйс, пет', шее. сёдём
киломётра. Сёдём, сёдём, сёдём (Дем, Кс).
сед на с'дднам, с'дднам, еддна, едднам, с'днни, сёл ни, сен ни св. Седна.
И йё. вйка, да с'дднам; Йё са нс разбйрам, вйка. кйк да едднам. И жёнана са
нё разбира; Ше еддниш, вйка, на скёмлёна; Шс едднеш. вйка, на айей скё.млё.
(Мус, Кс) Чи да бё, йёла с'днни итува; Трсва да с'дднам за муабёт'. (Наш,
Кс) Сё и ни бе. (Дем. Кс) Сёди и. (Сар, Кс).
седнувам срв. садам с'ёднува, с'ёднуват несв. Садам. И дуййда гдр'е и
тдй с'ёднува; Утйвату кдл'мйнътд и там с'ёднуват. (Вол. Драм).
седа сёдём, сёдё, сёд'дт, ссдй, сёдй те, сед'дт, седёт, сид'^т, сёд'дт,
сид'ёшё. сид'йлу съм, с'ё г', сё ди, сёитё, ссдслу, сёдём нссв. 1. Стон, не
сменам мастото си. С'е'дЪт на м'йсту; Ш'та си вЪрв'а, кал'ёку. - Кък ш'т'ё
си, мър' Тйш'у, йдиш'? Mldrytif 1дш'у врём'ету, с'ётЧ (ГБр. Сяр) Нупазйрён
прйф йс седёл. (Шех, Кс) Сёди айтува ф Мёнкуву бё. (Мен, Кс) Сёитё да
вйдитё свадба. (Мус, Кс) Сёди тука, сёди. (ГБ, Кс) Сёди там. сёди. (ШП.
Кс) Сёди бё, сёди. (Дем, Кс) 2. Живее, обитавам. Тд йё се делу се нс дн беш
сене на енвй; Жёнйна му сёдй и сйн йма. ф кбштана сёдй, итам; И сёд'дт
айсе итува. хд. (1lain, К с) Йё ейтус ни сёдём, ф Г'ум'урджй на сёдё; Там нёма
инсана да ссдет, калабй чок (Срж, Гюм) Ейтус си сёдё; Има и гдрцки бё, йм
нё сёдсг айтука. (Коз, Кс) Нё ёйтуска с'й булгйрёт, бктгаресё ссдслу. (Хсб,
Гюм) То сёдй фаф Искёчё; И тд седел на айтус. (Въл, Кс) Затвй пумйци
на Кара му са сид'ёшё. (Бал, Гюм) Ййзън сёдй, на айтус си дуда. (Гер, Гюм)
Ай тус съм сид'йлу. (ХВ, Гюм) Фдёс сед'дт. (Шех, Кс) Де сёдйтё? (Кез, Гюм)
3. Прсбивавам. Сй къту и цй1ъ нид'йл'ъ, тйм аф п'ётък утйвът у мййкъ^и
ас мдмчиту, двймтъ еид'£т. (Плев, Драм) Сидё тугйф, чётри гудйни синё
ейтука фаф нйшёто. (Шех, Кс) 4. Бездействам, седа без работа. Есё сёдё лё
и ттлйпгта м'са. Ни рабутё. (Чай. Иср) Йё знййём. йма нёштд ат сёд'дт. (ГБ.
Кс) Йа сёдём, нал'вййиш? (Меж, Гюм) 5. Изглеждам, имам вид. По-атёмйс
ссдет. (Кез, Гюм) • прйф сёдём — Грижа се усърдно за някого, об сл уж вам
го.
седянка с'туд'йнкъ, с'^д'йн'ки ж. Седанка. Прйайм'$ с'рд'ан'ки. ам
мудмч'ста н'е дйвайм'с да фл'йват при нйс. (Вол, Драм) Събйрът съ мудми
нъ с'^д'йнкъ. Дъ пр'едът, дъ пл'^тът. (ГБр, Сяр).
сека еёчё нссв. Отнемам привилегии, права. Сёчё ти ейчкуну. Шё ти
з'дме т'уфёкана. (1Ъ, Кс).
селар с'слар'стту м. Селянин. Нрудйвътс'слйр'спу ейр'дн'с. (Вол, Драм).
селарски с'елйрцки прил. Селеки. Къш'тит'ё^са с'елйрцки. йма тратрур'с
д'ёту гув'ёдата. (Вол, Драм).
Селеник Сслёнйк м. Название на гр. Солун. Тд с бйл зал ду Сслёнйк.
(Лъд, Кс).
село сёл'о, сёл'у, сёлу, с'ё!уту, с'ёлуту, сёл'уту, сёлусу ср. Село. Ца1уту
пдл'е ут тук ду къра нътйтък йдднд дъру ймам'с на с'ё1уту; Нъ други с'с1й
н'ймъ, саму тук, ейму тузтт нйш'ту с'ё!у. (Плев, Драм) Ф сёлу, ф сёлу;
280
По-нахсйм сёл'о с Дсвисйл'ово. (Кез, Гюм) Извъргат с'ётуту сй'чкит'р
мумч'^та. (Мерт, Сяр) ИсвА йё МустАфчёву, сгаруту сёл'у. (Мус, Кс) 7?
ште ви канеткадё йё сёл'уту. (ТМ, Дим) Айтус уддл' ййма сёл'у. (ГД, Дим)
Чи ддйдатаф сёлусу. (Меж, Гюм) А, неё сёлу шгё. (ХВ. Гюм).
селски с'ёлцки нареч. По селски, според обичая в селото. С'ёлцки да са
фч'ёш'а. (Фращ, Мет, Сяр).
сслце сёл'цё, сёл'па ср. Селце. Тё са мйл'ки ссл'цА. (ЧМ, Дим) Аф куйё
сёл'цё бё? (Чпк, Гюм).
селям сслём, сслёма, сслёме м. Поздрав. Мндгу сслсме казвайтё.
Сслсме кАзвайтё. (ХВ, Гюм) И идеи бе селима. (Срж, Гюм) Идее ти сслём.
(Мус, Кс).
семе с'Ам'?, сёмё, с'ёмёту, с'рм'рнА ср. Семе, зърно. А пък ваткуту
събйръ с'рм'рнА, ут ейч'кит'р с'рм'^на: фасул', /pah, жйту, миейр',
напъл'н'увъ й<; ръкъгь й фърл'ъ въф съндъкъ падът. Хубау мъ пърр штъ
фърлй пърй. (ГЬр,Сяр) К1Авъм'е гъкА пу мАлку [па мук], въртйм, пу мАлку, пу
малку - с'Ам'ету излйзу. Удти йнач'с с'Ам'р йма. (Плев, Драм) СЛму ейпёш
сёмёту айнАм. (Меж, Гюм) Ут с'ёмёту, н'ёли? (Хеб, Гюм).
семга с'Амки ж. Семка. С'Амки ги кАзваИм'?. ПАк с'Амки. T'Ah ги
пАр'рйм'е на удлув'ёгу. (Плев. Драм).
сенелик сснёлйксс м. Възраст. Е, сйсё ёйтус кач сёнё ейсй дуда, дА ти
рёчём, сснёлйксс. (Члб. Гюм).
сенег сенётё м. Документ. Как нА и гй сенё тё? (Кез, Гюм).
сено с'Ану, сёну, сенуну, сенуну; сё на ср. Сено. Збйрат, амА то ёйтус, то
ёйеёй нйви, тё нё прАвёт с'Ану. Те нагдрё прАви с'Ану. (Къз. I юм) ЙА ги сАм
фАтал, сё нА йймам, мй са збйрали, А ги вАрзва прёсата. (Мес, Дим) БАл'лё,
хА бйл'лё сенуну. БрАву. (Члб, Гюм) Сену к'ёна клаваш. За сенуну. (Мус,
Кс) Йа. сёну, сёну. (Меж, Гюм).
сербез сёрбёс нареч. 1. Смело, без страх. Сит А сёрбёс шё ддйдимё
н'ё да убйдамё. (Лъд, Кс) Да айтуф сёрбёс. (Кез, Гюм) 2. Свободно, без
oi-раничения. ЙА, т'е затвА сёрбёс. (Срж, Гюм).
сербез сёрбёс прил. Безстратпен. Кумунизлйкст са развалй, мил'лёгёт
сёрбёсустАна. (Члб, Гюм).
сербехтьк сербёзлйк'Ат м. Смелост, дързост. Тд си йё пАк хубаву
ссрбёзлйк'Ат. (Члб, Гюм).
сергия с'ср1Йй^ ж. Дървено устройство за залостване на вратата; резе.
Турили с'ергйй^гъ? (Мерт, Сяр).
сестра с'ёсръ. с'е ср К сёсра. сёсгра ж. Сестра. Едиъта с'ёсръ казъ1а;
С'ёсгриг'ё такА им къскфндйсъли; С'ёстри си н'ёмаш' кудй да ти в'сз'ё.
(Фращ, Мст, Сяр) БАба ми йё Мёт'у Каткл'вёму сёсгра; СигА тё са грй
сёсгри. (Лъд. Кс) На мдйна мАйка сёсгра; БубАйкава сёсгра. (Мус. Кс) Т'А
ймъш'р с'есръ; Идв'ёт'? с'есрй. (ГЬр,Сяр) Нёйса, братймаш, сёсгра? (Чка,
Гюм) Сёстра йё. АнадЬнму? (Рус, Дим) Нъ нив'Астътъ сёсра. (Фращ, Сяр).
281
сетам се срв. сетам се с'ёгам са, сетам са, с'йташса, с'ёташ са, сёгашса,
с 'ё та са, сё га г са, сё га г са нес в. 1. Сещам сс. СУ гаш .чи са р 'семи ?; Другу ну
са с'ёташ. Тй са с'ёташ. (Меж, Гюм) байку йётмйш исдй йёшиндй, с'ёташ
дй са, пучйна. (Кюс, Дим) Д'дрт' йусевро, ссгаш са? (Паш, Кс) Сё таг са и
са разбйрами. (Иср, Кс) Таман де, йё са сетам. (Мес, Дим) С'ёташ дй са?
(ХВ. Гюм) 2. Схватам, разбирам. Да, с'ётам са. Таман, сетам са. Йа бе йау,
й бс йау; Сета м са, тамйн, таман. (Меж, I юм) Йс itLk са ни с'ётам пак итвй.
Йе са н'и с'ётам. (Сар, Кс) Нё с'е та са утдйн' бё. (Къз, Гюм) Т'ёса на сётаг
гурску. (Хеб, Гюм) Гдспут са с'ёта хубау. (ХВ, Гюм) На сетам са йс каквд.
(Кез, Гюм) Йй са ни с'ётам (Мес, Дим).
сетей с'ётнийа, с'ётни?, с'ётнътъ прил. Следващ. Адндту мл'йку штъ
гу евърйш, штъ гу клъд'ёш' ф к'упчигу, а с'ётни? д'ён' н'?вър'ёну, аднъч'
н'ёвър'ену. (Фращ, Сяр) Кутй праймсвйдбани д$рдв$м'?. Сётнътъ нид'йл'ъ
стъ дардвам'?; С'ётнийа д'ён'у мудмч'рту шрайът. (Плев. Драм).
сетне с'ётн'р, сёт'нё, сётнс, сётнё нареч. После. И ги пас'ё и дуйът
мчикдту, с'ётн'р йар'ртйту прудйвът; З'ёми ди в'ёйч'с да з$зимй, вр'см'ёту
дъ убърн'р, в'ёйч'с м'ёку, как зъ кйзва у^Димйтр'уф д'ён' с'ёгн'р; Ай туча
утйм с'ётн'р куддку гудйни йма. (Вол, Драм) С'ётн'р нъкрайа дуййда з'ётЧ,,
йунйкъ; Зът'еръхм'д^съ нузй д'ён'ис'ётн'р хддихм'р дв'ё-трй гудйни; С'стн'р
пйк нъ свйдбътъ дъ тн кйжъ; С'ётн'р вичиртЗ» л'у кугй ни т'ёкн'р йед'ём
в'ёч'ср'а. (Фращ. Сяр) Ild-пишйн' ас аднд стърга1у ж'ёл'езну уст^ргвъм'р
сйчку, ж'ергъ, та с'ётн'р рднЪ парцМка измйтам'ё гу йубау; Лийусъть т'й
нъ трй д'ён V ни стйа, лнжй... у^тйм с'ётн'р ставь си. (Плев, Драм) Сётнё
ут мйлат крадйт, тйбё прудаваг сётнс булгарстё; Сёдй ватрё, йёбй жёната
сётнё. (Рус, Дим) Сёт'нё врит' басгъръ прйвихмё бравймтём ут мешёгё,
мссёлЪк прйвихмё, дй ги рйни.мс. (Къз, Гюм) Сётнё штё пуварвйтё наддл,
штё путфйтитё, йма уддл, наддл са уддёл'а на л'йву. (Чпк, Гюм) От гу ни
клйдам тугйс сётнё два здба тугйс?; Сёт'нё ф айнйм шё гу знйиш ейейй.
(Кез, Гюм) С'ётн'р забран 1а^йа^съм Иу„ там с'ётн'р нйпъ1нй.см гу куд1ку йр
раййт'. (ГБр, Сяр) Сётнё гугйа ендё, дйа ми кинйги; Йа бЪрзём за уфчйрству
пак сёт'нё. (Бал, Гюм) И н'ё айтёй варшёхмё, йма сётнё непбдиа макйни,
наквй машйни. (Гер, Гюм) Чё штё ймаш, дй си ймаш, буднд хамйл'чё дй сн
сётнё зёмёш. (Ерп, Гюм) Ai й са сётнс гърцнте зазёли айейва зёмё. (Лъд, К с)
Какнй сётнё гймака, йё рйбутте там дёлй? (ЧМ. Дим) Сётнс ёдндну кдпелё
саужёни зй ут тйм. (Вьл, Кс) Сётнё айнйм, на гдй кёдйк йё йефдчту. (Мхр,
Гюм) Сётнё кдлку ййма ут Т'уркййё хдджи. (Члб, Гюм) И сётнс варв'йт на
уддлуда йадйт. (Иср, Кс) Трёада пдйстё сётнёутШепчи. (ГД, Дим) Сётнё
саадй фата на Йсбйл'ву. (Кюс, Дим) Мусаджик. аннй йма сётнё. (Срж, Гюм)
Сёт'нё н'ё ддйёхмё. (Мес, Дим) Сётнё вйдё н'йкна? (ХВ. Гюм) Сётнс пак
начдрс. (ТМ, Дим) • к, ейм с'ётн V — От този момен г нататък. • у^Димйтр 'уф
д'ён' с'ётн'? — След Димитровден.
сетя се сетиа сасв. Сетя се. Сётиа са тутйва, бсрёкёт'. (Лъд, Кс).
сетя оётст св. Подсети някого. Тё шё та сетет, тё шё та сётет. (Чпк,
282
Гюм).
сеювам срв. сея с'&Туяъм'е. с'ёйувам'е, с'ёйувъхм'р несв. Засявам.
Миейр' с'ёйувъхм'е, ръш', пчинйцъ, ич'ум'ён'; Миейр' приз ръкйт'р дъ ту
купйим, дъ гу с'ёйувъм*^, фъсул'а, миейр'а с'ейвът. (Фращ, Сяр) Ч'инйцага
йа с'ёйувъм'е въфуктудмрим'ес*$ц; Ч'снйца та йа с'ёйувйм'с да кйжим'с към
уктудмри м'сс\‘Н- (Мерт, Сяр).
сея с'йим, с'ёим'с, с'сйём'с, с'ёсйм'^, с'айъг, с'йийми, с'ёйувъхм'с.
с'рйййм'р несв. 1. Сея. И така с'сйёйм'р и житйга аф с'спт'ёври. Шъ
ж'ёйм 'с миейр '#, фасул 'убйръм V и пд чнув ъм д$ с 'сйём 'е пч 'снйца; Миейр'
с'сём'с п рул'ат към апрйл' м'сс'сц'; С'сйём'с фасул'; Аф нйш'ту с'ёлу н'$
с'цйайм'ц; Къд'с Алистрйтик наддту дил'ёку, гам с'цйййц бубайк'; Ту'тун'р
с'сё г' фигдту пи шин'. (Во.л, Драм) Стъ гу изурайми, стъ гу с'йийми сусам'с
и дъекйтъ стъ върз'йй.ми; Удти с'йим сусйм'$, с'йим'с си бубййк'а, саим'с си
л'йбъ. (Плев, Драм) Миейр' с'ёйу въхм'^, ръш*, пчинйцъ, ич'ум'ён*. (Фращ.
Сяр) А мисйр'сту ги с'ёим'е към апрй! м'ёс'^ц. (Мерг, Сяр) Туга ги с'айъг.
(Мерт, Сяр) 2. Засаждам. Сёсйм'р бак!ацйк. думать, пип'ёркъ, гйкви.
(Фращ, Сяр) С\‘йайм'с градйни. (Вол, Драм).
си си мест. Кратка форма на възвратно лично мест. дат. пад. - си. Си
ги з'ёми, вйй къ ги изд'ёт'с. (Фращ, Мст, Сяр).
сигорта сш дрта ж. Застраховка. Сас си т дрта лрйхми, ей отус ссне
напрёш. (Паш, Кс).
сигур ейгур нареч. Сигурно, изглежда. Тдна Амсг'лй ейгур. (Кез, Гюм).
сидеросвам сигърдсвъм несв. Гладя. Н'йкуйъ мудйстръ дъ шййъ, дъ
сигърдсвъм. (Фращ, Сяр).
силдисам сил'дйсам св. Опростя - за грях. Имам грех, вйка, да гу
сил'дйсам; Ише ти сил'дйсам, ника, грёхдн. (Мус, Кс).
силдисвам сил'дйсва са несв. Опрощавам - за грях. Да вйдиш как са
сил'дйсва. (Мус, Кс).
силен силан прил. Силен. Ш'ъ кърши чи дурд'ё слънц'сту д$ удрйе н'ёк.
п'ёк даудрйе ейчан. (Вол, Драм).
силях сил'аф' м. Широк кожен пояс с прегради за оръжие, силях. Сйл'аф'
- ут мишйн'^; Сил'йен; Кдж*сни с ил'ах и. (Фращ, Мег, Сяр).
симид симйд'а м. Питка от бяло брашно, симид. Майу пък татку ми з'ё
двй симйд'а. (Вол, Драм).
син ami,, ейнве м. Син, мъжка рожба. Йй на д'ёв'ср* T'dpi V синему,
братуч'ёди. (Вол, Драм) Имел* йс ейнвё. (Лъд, К с).
син син'ътъ, ейну прил. Син - за цвят. Ам дти йс ейну, кйкту ейну йс.
(Лъд, Кс) Сйму син'ътъ бйгрийм'? тьй. (Плев, Драм).
синджир синцйр' м. 1. Верига за окачване на съд в огнището. Тъкл'ргъ
утдр'св'й, нъхдртуми, нъ синцйр*. (Фращ, Сяр) 2. Метален накит, синджир.
Пит'ёл'къ ут синцйр' д'ёту дйвъг ага ърмйсъм'^, й ушники дйвът. (Фращ,
Сяр).
283
синия си н'ё ж. Софра. Ьм л'А на ейтакйва син'ё. на крЬгуве сакйва
гул'Ами. (Сар, Кс).
синор сйноран, сйнуран, сйнурас, съньра, сънърът, сйнурём. 1. Граница
на имот. И гу в 'влага напАдахмс, сйнурс име. (ЧМ, Дим) 2. Държавна
граница. На сйнуран; На сън ьра удгдре, на Сачска удгдрё; К'ёзсрен ё на
сйнуран бё. (Мхр, Гюм) Виш сйнуран айтйм; Ваф вАшна страна сйноран го
дслй. Сйноран го делй. (Въл, К с) Усгавиха бёш йус мётра до трАднинала,
сйнуран. (Дем, Кс) То исАй, вас сйнуран на ннАм пак. (Кез, Гюм) Ндмнё
йс, дудаа тука на сйнурас. (Меж, Гюм) Сънърът напрёш тугае Арда. (Ббл,
Дим).
синци ейнц'с. синцё мн. Мъниста. И узА т' на плйткит'с дАва саж'ба,
саж'ба ги зв'Айа, сАж'ба йа закАчувъйа на плйткит'с ейнц'с рукайм'с нир.
(Вол, Драм) Нагудр ДУ нагьрдйт'с йма синцё; Има наддлу еднъ стрёбърна
пара със трй синци. (Фращ, Сяр).
сипувам срв. сипвам ейпува. ейпават, ейпувайм'с несв. 1. Наливам
течност. К'ёна йма кас ейпават, туе уддлу. (Л юл, К с) 2. Изеипвам нещо
зърнссто. Сйпувайм'с ма!кумисйр'сну брашну, ма1куйарма - й^д!>т. (Плев,
Драм) 3. Поливам някому да се мие. И т'А са клАл'а тАм и му ейпува вдда
на ръкйт'с. НА трй ттЪт'с Д$ съ мйс, такъф с сл'ёт'с. (Фращ, Сяр).
синя ейттите св. Налея течност в съд. Сйпитё инййс аф кадАфс. (Хеб,
Гюм).
сирен сирён'м. Събор, панаир. Ха, сирён'. (ГД, Дим).
сирене ейр'сн'с, сиренйё, сйрснс, ейрин'с, сирен', сйр'сн'стаср. Сирене.
Сйрин'с и мАслу искАрувъхъ ут мл'Акуту; Сйр'сн'ёту клАвъйм'с ъф м'Ай; АгА
йс бис cdl йс пр 'йену сир 'сн 'с; С'ётн'с ту фАгъ сул'гъ и стАв ъ суд 'ёну сир \‘н 'с,
курАву. (Фращ, Сяр) И дАва г им на с#р$лйи, ейр'сн'ст#. (Мерт, Сяр) И
сйрелйс правсха. (ЧМ, Дим) Сйрсн' правсм. (Чка,Гюм) ХА, ас ейренё. (Хсб,
Гюм) • пр'Асну ейр'сн'с — Нсосолено сирене. • сул'ёну ейр'сн'с — Осолено
сирене.
сирище ейришт'с ср. Част от стомаха на сукалче, с която сирят мляко.
Мл'Акуту штё ту издуйш', мА1ку штъ ъ х!Адну, нимудй дъ ъ м!дгу тдтйу и
тугАнъ шт'с му к1адЪт мА1ку ейришт'с в мАлку уддъ. (Фращ, Сяр).
сирто ширтд ср. Вид бързо хоро. Ширтд - бьрзу нъ кулд, мъж'с и ж'ёни
зАадну. (Фращ, Сяр).
систем систём м. Политически система на управление; обществен строй.
КугА избёлё са развалйлу вашёт систём, бс пАдналу. (Мхр, Гюм).
ситно ейтну нареч. Нагъсто. СусАм'с гу с'Аими пу ейтну ас'мА1ку пърс',
ейтну, ттрип^ратувАм'еуу. (ILicb, Драм).
скакал скакАл, скАкалё м. Скакалец. Дёту рйпка г скАкалё ту зувём нййе.
(Ббл, Дим) СкакАл пумАцку зувАт. (Р)С, Дим).
скала 1 ска1а, скАла, скал1,таж. 1. Стълба. Уз'ёт'с на скалi,талудлу ч'Ака
пёйъра. (Фращ. Сяр) (ILicb. Драм) 2. Въже за стьпало на самар. СъмАр'с
284
йма ну срёдъга enA кугу прАш'ка, казвъм'ё^и скАла - сгъпнувып' на н'ёйъ.
(Ват, Драм).
скала! ску1ътуж. Скала. Икуз1А1 еднъ дупка ду ска1ъту(Фращ, Мст,Сяр).
скалив скалиф прил. Костел и в - за орех. Скалйф - йАгкага ни излёва.
(Фращ, Мет, Сяр).
скалисам сл^лйса.м'^ нссв. Окопавам поссви като оформям бразди. А
мисйр'сту ги с'ёим'е към апрй! м'ёс'еп. скалйеам'е ги. пдел'е гн гърлим'е.
(Мерг, Сяр).
скаун скъун'м. Чорап. Скаун'е набрани да ни гй^са гл'ёда кракъ. (Фращ,
Мст, Сяр).
скемле скёмлё, скёмлс, скёмлёна ж. Стол. Има аднд скёмлё, вйка. шс
С Одни hi. вйка, на екёмлёна; Ше еддниш, вйка, на айей скёмлё, вйка; Как гу
вйкатё въе сёдйл'ница, скёмлё, скёмлё? (Мус, Кс) Ис, нс, тд шс эёме, йма
сксмлс, шс сё дне. (Дем. К с) Йёла стува йма скёмлс. (Иср. Кс).
скенджа скён'джё ж. Тормоз, мъчение. Млдгу изёт'дАлу. Скён'джё дАлу
чок. (Члб, Гюм).
скснджовам скён'дждвал нссв. Тормозя, измъчвам. Йс бул тара т итус
скен'дждвал йё мой д'Аду, бубАйкуф бубайку. (Ерп, Гюм).
Скеча Скёчё м. Название на гр. Ксанти. Тё сас ё каки А пдйетё на Скёчё ?
(ЧМ, Дим).
скитан скйтани прил. Който е скитал, об икал ял по света. Йа. н'ё смё
ёйтус пд-скй га ни. (ХВ. Гюм).
склавам ск1Авъм. склАвът нссв. Подреждам на куп. И първу йи прик'ътъ
ск1авьг: "Ирик'ё ти ск1Авъм. мй!у, нрик'е ти ск1авъм..."; А пък куга ск1Авът
прик'ъгъ дунёвът ут мумч'ёту съндйк дъ йи приб'ерй г бъгАше- (ГБр, Сяр)
Из.мъкнувА^ги ъс' кур'ен'ё ба руб Ар' и ги склАвът нъ купу. (Вол, Драм).
сколокит скулукйт' м. Вид болеет. Тдй йма скулукйт', кАзва. У„д'ё гу
знам къквд гу звът скупукйт'е пу гЪрцки. Тъ кАзъйа скулукйт', кАзва, тдй
ш'ъ гу израст'ё, казна. Иу^тАм с'ётн'е в'ёйк'е кур'ём ни гд у зубул'Ал. (Вол,
Драм).
сколуфи 1(ъ1уфи мн. Разделена на две кичури отстрани на главата.
Нив'Астътъ съ убтйч'ъ йубау и з1утдту гу нър'ед'Авъ гъй иъ дв'ё, ф^еранй;
11ъру угу съ в 'енч 'Ав ъ тд„ йе у nip 'ё т. Тъ ч 'е с 'ётн 'е ф пунд 'ел 'ник н ъпрАат^ гу
нъ дв 'ё. нъ цъ1уфи гу рукъйм'е нййе. (I Ьр, Сяр).
скоменче скудм'енч 'стъ ср. Столче. Нъ нйскъ гр'ёп'езъ, нъ
скудм'енч'етъ с'Адъйм'е; Кдли, кдли скдминч'ётътъ и еид'Айм'е. (Фращ,
Сяр).
скораф скурафм. Бръснач. (Плев. Драм).
скоропите срв. скоропитка скурдпит'е ср. Малка пита без квас, която се
приготвя за отпразнуване на равсдането на първо дете. А кугА съ рудй пъру -
нъгдч'увъм'ен'А скурдниг'е, пить прАим. Събйръм'екумшйит'ё, м'ёт тупим
зъзрАв'е, йед'ём. (Плев, Драм).
285
скоропитка скурдпки ж. Малка пита без квас, която се приготвя за
отпразнуване на раждането на първо детс. Скурдпки съ кАзвъМ,. Аку
ш'ётъш' нъ тиган', ку ш'ётъш' нъ т'ётщ'с п'ёчи ги. аку н'ё ймъми сАч', аку
ш'ётъш' нъ сАч' ги к1Ай. Нървий^ д'ён' кутА съ рАж'дъ дит'ёту. Тугйнъ ту
прайм тузй. (Плев, Драм).
скрипалци скрипъ1цатъ мн. Част на тькачен стан. Зъ пдднушкй'^ съ
вързъни скрипъ1цАгъ. Скриттъ1цАтъ ймъ зъ дъ съ утдр'увъ дъ съ ткай^;
Туййгь клАъм, тайъ туйАгъ т\ зъ скрипъ1цАтъ (Фращ, Сяр).
скут скут, скут м. 1. II ре дна пола на сукман. Нив'астата утпр'ёт йма
скутсъсдвй вйда кърпи и съ кйзуват ш'ъндАли; Ут скуата нагдр'р йма пдйас;
Скутув'с - фрутутръкйт'^ни. (Фращ, Сяр) 2. Престилка. ТкАйсхъ нъ стан -
зъбун, рйзъ, пойас, скут. (Фращ, Сяр).
скълва скъд'в'ёми св. Срсжа. Ш'ъ ту искАръм'еутсаръка, кунц'ъ ш'ъ ту
скъд'в'ёми, ш'ъ ту скъд'в'ёми. (Вол, Драм).
скъп скан, скопу, скъпу, скатту, скани прил. Скъп, който струва много.
Скъпу за вами, о-хд-о. Мндгу скъпу йс. (Мхр, Гюм) Тс сас ким'ур караа, йма
тд бс скап. (Въл, К с) Скатту излйза, йаца скатту. (ГД, Дим) Не скдтту да пдм и
даддм (Меж, Гюм) Скдтту инй нам нйкана бс. (Кез, Гюм) Скъпу йс, как да
кАжё. (Дем, Кс) СкАтти тапйи излйзат. (Хсб, Гюм).
скъпия скапйдж. Скъпотия. Ни зафтАсвамё другу некуда стдримс, дти
йс скапйд. (ГБ, Кс).
скъпко скдпку нареч. Скьпичко, с много пари. Чё са тд пд-скдпку плАта.
(Паш, Кс).
скършсно скиршёну ср. Нещо счупсно. Какдф ддктур, искдпчсну,
скдршёну. (Шех, Кс).
скършува се срв. скършва се скърш'ува^са несв. Променя се към
затоплянс - за време. (Плев. Драм).
скъсам скАца, скАттахмё, скъцалу съм св. Скъсам. Ет дёртсън уч ус,
димёк' йунанат ту скала; Сс, бу сснё, скАцахмс ту и нё йентён. (Меж, Гюм)
Йс ги съм скъцалу. (Сар, Кс) • скАцам ту — Срсщна голсми затруднения,
закъсам.
слабини с1абинй мн. Място около егьвката, където краката се евързват
стялото. (Фращ, Сяр).
славски слафску прил. Който се отнася до славяните. ЙунДиску ййма
мърва и булгарскуну, слафску. СлАфску, нё бултДреку. (Мхр, Гюм).
слагам елйгате несв. Уважавам. Даржсвата да йё слагатс в'ё. (Лъд, Кс).
сладък с1йтък, с1йткь, елйтку прил. Вкусен. Ум'щ/'увъхлГр ръш'.
пчинйчину брйш'ну, бъркъну брйпт 'ну - м1дгу с1йтъкл'ап б'ёттти. Уд г' ймъши
иръш', ймъшийпч'инйцъ, ймъшиимисйр'. (Фращ, Сяр) Накусиеднъ първъ
зйлугъ - с1йткъ. (Плев, Драм) То елйтку бс, тд йс нё тдрку . (Ббл, Дим).
слама claма, с1амътъ, елймата ж. Слама. Убикул'аам'р ту тузй с1ама дъ
стан'т;. Нък с1амьга - маш'там'с йа с1^мъг^ устАнува сАму зърну. (Плев,
Драм) Кдш'ув'^ тАм къд'ёт к!Авъхъ с1амътъ дъ йедът ж'увинттт'^, ёс1ъ съ
286
кйзвъш'^. (Фращ, Сяр) А са збйра зйрнуту на адна стрйна слймата на
друтуту. (Ббл, Дим).
оламеник с1йм'?ниъ*м. Дюшек от елама. (Плев, Драм).
сланина с!анйна ж. Славина. Ньк куд кал'ёту си ги иасул'йва'мс. б'Нъга
clan й на йъ насул'йва'ме. (Плев, Драм).
слала се с1ахъ съ, слайа сънссв. Случвасе. Нъ Нъейл'уф д'сн' въф пйгъгъ
к!йвъм\‘ пъръ. Нъ кудй съ с1йхъ пърЪтъ, гой й$ най-рйдуст\ш. (Фращ, Сяр)
Удда й? упр'ёш' уку съ у дм'йети удда, сдай а съ, гугйа пйк да върн'с удла.
(Ват, Драм).
следя следите несв. Следвам, вървя в определена посока. 7е шс въ
Нашсвйк кйжет кутрд поте да следите вы. да йдигё. (ГБ, К с).
слезет срв. слязъл слёйёти прич. Слязъл, преселил се от планината в
пояски район. А тд пд-мдрва йма и уддл слёйёти и ут ддлнаса маатд. (Гер,
Гюм).
слезпа срв. сляза слепите, сл 'ёзнал св. Слезна. Слёните айтус лё. (ГД,
Дим) Тдй сл'ёзн^л. (Фращ, Сяр).
слива елйва, елйви ж. Слива, Ут йсбаг'ки, ут елйви, ут секана. (Ббл,
Дим) Слйва. елйва, зерлёлйи. (Хсб, Гюм) ИД йа, елйва. елйви. (Члб, Гюм)
Ну нйм сдра елйви. (ЧМ, Дим).
Сливовица Сдйвув'ца. Слйвувица ж. Название на с. Сливовица (ipu.
Харадра), Гюм. С'а ййма Сдйвув'ца айтуска уддл. (Мхр. Гюм) Йс сам ут
там, Слйвувица (Ббл, Дим).
слизам слизам, елйза несв. Движа се в посока от високо към ниско. Ама
немдй елйза нах Камбсрлёр. (АК, Дим) Там. там елйза. (Кез, Гюм).
сложувам срв. слагам елдж'уват, елдж'увййм'е, стдж'увкхм'ё несв.
Поставим, слагам. И пдч'нувдт кдй ту мджи идет'аг ду ср'ёда сутр ин га
нйш'ч'а ни елдж'уват въф устъта. (Мерг. Сяр) Слдж\вайм'с нас'йкъд'р
пу аднъ napi»; Тугйа нъ^ фр'ёт пу аднъ елдж'увЪх. (Вол, Драм)
Слдж'увъхм'с\гр'ёнёзйтъ. (Фращ, Сяр).
слънце сланц'ёту, сланцёну ср. Слънце. Изнйчс сланц'ёту, уд айнам
изнйчс. (ЧМ, Дим) На д'ён изнйчс сланцёну. (Кез, Гюм).
слънчоглед с1ънч'угл'ёт м. Слънчоглед. С1ънч'угл'ёт - за кйгка,
ш'ърлйн'ъ гу прйв'ейм'р ут сусйм'. (Фращ, Mei, Сяр).
слюбници сл'убници мн. Сватовници. (Фращ, Мет, Сяр).
слявам срв. слизам сл'йвам'с нссв. Движа се в посока от високо към
ниско. Сл'йвамддлу. (Вол, Драм).
слягна срв. сляза сл'йгнайм'с св. Придвижа се в посока от високо към
ниско. Тугйс' сл'йгнайм'с аф Гррн'р пус'ед'ййм'с, тъ ч'с ут Гррн'ф тука
устйнъй#, уградййм'с къш'тит'с. (Вол, Драм).
сляза слёзам. слёзиш, слёзимё, слезах, с.тсзахм^, слсзаа, слёл стё. слёлн
са сл'ёзи св. 1. Придвижа се в посока от високо към ниско. На ией пог'
шс слёзиш; А.i' айнам стё след? (Кез, Гюм) Хййдс, йс штс тука да слёзам.
(Чпк, Гюм) У'т тёхната шдшё са слёли. (Хеб, Гюм) Сл'ёзиддлу,удтвури^ми.
287
(Фращ. Мет. Сяр) 2. Напусна превозно средство. Ейтука да слёзимё уд
арабдса. (Кох Кс) 3. Преселя се от планината в полсто. И напрёш агй слёзах
йётува б'ё и сетам куйё йс итува йсбан'жйцки. (Бал, Гюм) Нйштё слсзаа
туканах. (Мхр. Гюм) 4. Придвижа сс в посока от север на юг при пътуване.
Ут тйм на Сдфийё йи ут там наддл слёзахме; Ут Плёвнё гу заминйхмё ф
Сдфс йи слёзахме ирис сас странй, фаф Серее. (Сдн, Кс).
смажа срв. смогна смйжа св. Уснся да евърша нещо, смогла. Нё гу нёма
Смйжимё сгуриме. (Паш, Кс).
смазан смйзан прил. Пребит, прсмазан от бой. Аку стдрст айтузи, д'ёсу
вйка hi nt д*узён', и ш йма смйзан инейн. (Мхр, Гюм).
смет см'ст'ж. Смет, боклук. (Плев. Драм).
смея се см'йи съ, см'ёе са, см'сйййъ съ несв. Смея се. ГУл'йм майтйп
стйва и са см'ёе: Тйе съ см'ёйът. (Фращ, Сяр) Аку ур'йш'е мьж'ъ, у нас съ
см'ейайъ. (Вол, Драм) (Мерт, Сяр).
смилам смй1ам'е, шмйлайм'е несв. Смилам. Куга вьрш'ай'с фч'снйца
клйвъйм'е дикйн'е, шмйлуйм'е &йм$т$ др'ёбна. (Вол, Драм) И'ёк пйк
м'еедту удбйрайм'е и гу смй1ам'е, ама смл'йну ни_йё йубау. (ГБр. Сяр).
смицам срв. смывам смйпзм не св. Набирам дребни плодове с пгумата,
като охлузвам клончето. Слйвит'ё^ги смйцъм'е. (Плев, Драм).
смок емдци м. Вид змия, смок. Нёма. тейс са емдци бре. (Чпк, Гюм).
смоква смокв и. смудкви, ему кв й ж. Смокиня. На Кд1ъда клйам'е
смудкви. смудкви на ч'ур'ёка: Хуш'йф ут круши, утдр'анки, ут елйви, н'й к tut
с.мд кв и. Клйвъми за пд-блйгу смудкви. (Вол, Драм) Тд йи пу йстус ййма
емдкви бе. (Ббл. Дим) Смуквй млудгу ги й.мам'е. (Mepi, Сяр).
смръчка смръч'ка ж. Вид гьба с форма на шишарка. (Мерг, Сяр).
смъкна се емдкнаха са св. Преселя се от планината в полето. Нйшее
кдпёлста бу гарафгй са емдкнаха дён а рйбута. (Гер. Гюм).
смыла емдкнимё св. Ограбя. Айтуй ку ддйде тд да йштс да седй, нё шё
гу, нё шс гу емдкнимё. (ГБ, Кс).
cuaia снйга ж. Човешко тало, снага. Сйм да ти вйд'а т'ёнката снйга.
(Фращ, Мет, Сяр).
снаха снъйи, снЪхиж. Снаха. Дв'ё снъхи йм ьм, ч'етсрнйст'е мнукъ ймъм.
(Фращ, Сяр) Сйъйи си н'ёмаш' кудй д$ nt ткйи. (Фращ, Мез, Сяр).
снежила срв. сляг снёжйна ж. Изобилен снят. Снёжйна фйташс еёе-е ду
ейтуа са. (Члб, Гюм).
снемам сне мам не св. Свалям, събличам - за дреха. И снёма му
пантдитинс. (Мус. Кс).
снисам срв. снасям снйса несв. Сласям яйце. Кад'ёнуда снйса йейнену?
(Мус, Кс).
снова снув'ёш', снув'ёми нссв. Нареждам основа за стан, снова. Ш'ъ гу
уснув'ёш', ш'ъ з'ёмиш' пр'ёлу, ш'ъ гу снув'ёш' и ш'ъ вд'йниш' аф нйгиг'е,
ф^/р'сб'сн'ё; Ам кйк стйва. бйбн, какд д^ ти кйзъм, на куд!а, н^ куд!ув'е
снув'йЬм'е. (Вол, Драм) Усндвътъ д$ йа снув'ёми. д$ йа навийёмн, да йа
288
вд'аним. тутанък тъч'ёмн. Ми тъкй ста снув'ём. К1авам'^ куёл и ту снув'ём'е.
(Плев, Драм) Дъ прид'ёш', дъ сттув'ёш', дъ ад'Авъш' - тййа съ рйбуги мЪчни.
(Фращ, Сяр).
сноп стю и', снуоп, с иди'с м. 1. Голяма връзка от ожънати стъбла заодно
с класа, сноп. Нагёза върш'ё и карам'е и снёп'ету. ВЪрзувАт такйва снёп'е.
(Вол, Драм) (Мерг, Сяр) 2. Увит тревсн фураж, приготвсн за товарснс на
добиты. (Плев. Драм).
снощен снёш'на прил. Снощсн. Нида Н'ёда снёш'на йуёла, гъ испйла
л'ута змййъ. (ГБр. Сяр).
сняг сн'ак, снек, снек м. Сняг. Ама с'а, бешён сен$.леи нй..., ду (йтуснё
снек ште фйти. (Члб, Гюм) Дй. ку не.мё ййчда итус фА га къшин' гул'Ам сн'ак.
(Чка, Гюм) Ама фат'лу и ёйтуз гудем снёкфАта. (Гер, Гюм) / а как на снек.
фАга мрас. (ЧМ, Дим) Снёк лете. (Ббл, Дим) • фйти снек — Навали сняг и
образува грайна снежна покривка. • лети снек — Вали снят.
снятое снёгави прил. Заснежен, по който вали сняг. ЬалгАрийё йма
висёки места, мразлйви места, снёгави места. (Ббл, Дим).
соба сёбъ, сёбана, суёбътъ ж. Печка. Клйва мАлку ж'Ар' и вЪгл'с,
ж'Ар'уд~уп.н'Ъ, ут суёбътъ; Муёж'е дь клъд'ёш' ?нё дърн'е, $нё нё-диб'ё1у
дърн'е, клАъйм'ё^гу ъф суёбать. (Вол, Драм) Къш'тит'ё фр'ёт ъс ттётуни;
Угнйшт'р дъ ймъ джАки; Сдървй сёбъ; Ут сёбътъ й<; укъд'ёну. (Фращ, Сяр)
Шс зёмёш. вйка. пёпёл ат сёбана. (Мус. Кс).
сова срв. това савА, сва, сувй мест. Това. Йи уд сва. уд рёкаса, ут Скёча,
врйт' тарчст на дрёнки нах айтува. (Сар, Кс) Сва канА йё?; На савй. на
парйтик пбтё. (Кез, Гюм) Свй паккумпйрётё зарйва. картдфитё. (Меж, Гюм)
СвА бърчйнисё са бйр вакът', стАри. (Пат, Кс) СувА, нАшёс ким'ур, дес
имаме. (Въл, Кс) Свй йё ут мёйё мёмчё бс. (Хеб, Гюм) Сва арабй варв'йт.
(Кюс, Дим) Вйкаш на свй нее. (ШП, К с).
сова срв. тоя сьва. сёва мест. Тоя. Нагудйл Али съва бйне ит'уф. (Лъд,
Кс) Сёва дравё- са уд Руснйу. (Шех, Кс).
совалка сувА1кътъ ж. Приспособление за тькане, совалка. Ка1Амки
нъвйъм - клАъмгн нт, сувА1кътъ. (Фращ, Сяр).
сози срв. този сузй, сас, сое, сазй, сузй, с'ёзи, сёс, ссзи, сес мест. 1.
Тоя. Ш'ъ б'ер'ёш' туй ас' пи ейлу, пиейлу гу звът сузй; НапрАв'аш'р сандъци,
направ 'аш\‘ паратйл'с, ду1апки. тр 'ёп 'сс'ки паратйл'f. п 'ёнцур 'р д'ёт'ги звът
сАс'. (Вол, Драм) Ут Плёвнё гу заминйхмё ф Сдфё йи слёзахмё прис сАс
странй, фаф Сёрёс. (Сдн, Кс) Йёйтус тту крййёсу, сесмёстА са врйт' пАрцкат,
вйдёт са. (Меж, Гюм) Сое маалёт имс да рёчём, дёл са астАнали йётмйш
ханё. (Гер, Гюм) Сузтт пот' са нё адд'ёлё на Гум'урджйнё стрАната. (Срж,
Гюм) Айир, Айир, те с'ёзи. ййнакви са с'ёзи. (Члб, Гюм) Нё йё за сйсарабй.
Ала вари. варй. (Чай, Иср) Сёлт ймат кунёта. излйзаг навён. (ГБ, Кс) Остан
сёс каури бё. (ХВ. Гюм) 2. Тоя - употребява се за м. и ср. р. Как завеа брё?
Фаф сазй мё-е, ни мёйё ми излёзё. (ГБ, Кс).
289
сой сёйёт, сой м. Множество хора с общ произход, род. Ут кадё вй йё
сёйёт 6с? (Кюс, Дим) Ййма сой йётус. (Рус, Дим).
сойден сёден', сёйден' нареч. Днес. Канй гу ей ёмён' два дёнё да сёйден';
Сёден' на сор са дашдй иса. (Срж. Гюм).
сод сул'тъж. Сол. С'ётн'е гуфйгъ сул'гъ и ставь сул'ёну ейр'ен'е, курйву;
Штъ гу клъд'ёш' ф к'упчиту и штъ му клъд'ёш' ма1ку сёл'. (Фращ. Сяр).
сол одлатприл. Ляв. Айнймна сёлат ла нс фа тн, дй лёзёмётё асфАлтуту.
ёсйй пат'. (ГД, Дим) • на сёл ат — Вляво, на лявага страна.
сола солй нареч. Наляво. Е-с-с-йнам, нуд ёйнёс дирёци штё нййстё, штё
вйдитё едйн път' солй, на исъ стрйна (ГД, Дим).
солник су!нйк м. Малы дървен съд, в който се слага солта, солница.
(Плев, Драм).
сопа сёла ж. 1. Тояга. Сёла дйва л' вами? (Хеб, Гюм) 2. Бой с тояга.
Сёла йштат затеи', сёла (Чпк, Гюм) И тука-там л'и сёла. (Гер, Гюм) •
лавам сона — Бия някого.
сопаджия сёладжи м. Който бис, бияч. То млёгу бёй бс дйлу. То чёк
сёпаджи. (Гер, Гюм).
сор сёр м. Куп. Сё ден' на сёр са дашлй ией. (Срж, Гюм) • на сёр — В
голямо количество, на куп.
соса.м сёсаха св. Изнемощея до смърт. То сётнё какнй стана сёсаха.
умрёха врит'. (Хсб, Гюм).
сосвам сёсува несв. Стигам, достатъчен съм. А. сёсува тёлку, сёсва,
сёсва. (ЧМ, Дим).
соя срв. гоя со. саа. са еёй, сва. се, ссе, еёй мест. 1. Тоя. Свй йё. вйка,
Фердён'увата г'уве; Свй гу прихйлвамё; Треваше свй лё-напрёш дй ту йма.
(Шех, Лъд. Мен, Кс) Тё са сей йерёта бё; Сёй лутка изёва инсйнас; Тс са сё
мучки ййрётана. (11111. Кс) Штё излёзётё ёйтук чек, удгёрё. штё са завйрнё
ёеёй. на ей стрйна. (ЧМ, Дим) Ей тё пак вйш гу ст'йгат сё наг'; Сё път' шё
стане с'а йсфалту. (ХВ, Гюм) Ййла нй сё разбёрйхмё кадёгу свй. (Бал, Гюм)
Сёе бърчйни сйчку шс са фчука. (Иср, Кс) Вё штё търнетё на ейа стрйна.
(ГД, Дим) Шё стёриш сва. вйка, еевй. (Мус, Кс) Сна са хубавё са вили. (Чай,
Иср) 2. Тоя - употребява се за м. и ср. р. Сва сё йё ад нёйс а туа, пу къшги тё.
(Бал, Гюм).
сояден срв. днес сддсн'нареч. Днес. Йё сёден'самзагувёл. (Шех. Кс).
спадя спади св. Опростя - за дълг, вина. Нйми дарджёвата та спадй
бахшёшет, тё пак удзйт' дудат айтой. (Гер, Гюм).
спастря спйстр'ът св. Почистя. Къту ш'ъ ги спйстр'ът тййъ ужйци ш'ъ
сукнът мйлку п'ёп'сл. (Вол, Драм).
спирам спйро нссв. Прсставам да сс движа, спнрам. Та спйро ейтйм.
(Коз, Кс).
спирто шпйргу ср. Кибрит. (Плев, Драм).
сплина атлйнъ ж. Далак. Ьф н'ётр'е ймъ сплинъ. (Фращ, Сяр).
290
спомена спу.минёшсв. Спомена, помена. Шё ма спуминёш мёнс; АйтАм.
никл, шё ма спуминёш. (Лъд, Кс).
споминам са срв. споменавам се сломи на са несв. Споменавам се,
поменавам се. И спомйна са сё нва. (Ерн. Гюм).
споминам срв. споменавам спумйнат, спумйна несв. Споменавам,
поменавам. Изй адйё да мА сну мина. (Меж, Гюм) Да, да спумйнаш мёнс.
(Къз, Гюм) Да сну мина Аллах. (Паш, Кс).
според спур'ёт прсдл. За означаване на съгласуваност, съобразяване,
според. Нърву прас' нъдруб'Авъм'ё, прас' £дйн' пара1ък, два параГька
спур'ёт куд1ку й$ кървъвйттътъ. (ГБр, Сяр) Ну п'ёт' пу д'ёс'ст килутр&ма
стйва индту спур'ёт свйн'туту. (Вол, Драм).
споредя спур'адй!а си св. Подредя, определя реда. Анг'слйну, мъри
гивиндййо, кътд„ги„си з^л*уби1^, ш'тд^ни^ги^см спур'адй1а. (ГБр, Сяр).
спортджия спуржййёнё м. Спортист. Спор, спуржййунё. (Кюс, Дим).
спра ат рей, спрей те св. 1. Престала да се движа, спра. Ника спрей те,
спйрай, спирай. (Лъд, Кс) 2. Спра някого да нс се движи. Шс га спрей. (ГБ,
Кс).
справн сс справй са несв. Изглежда. Нё саму ни йштат на, справй и са
дти путпйрат наште хдра. (Лъд, Кс) • справй ми са — Струве ми се.
спържувам срв. спържвам сттЪрж'увът несв. Изнържвам. Збйрът си
пър'ёйъ, спЪрж'увът си, гь йедъти глиндйсувът. (Фращ, Сяр).
спя cnir нссв. Спя. Л'ёгнайа да сттЬт; Сйчки, бабо, сп'Тг, саму Ранг'дт
нд_спй. (Фращ, Сяр).
срам 1 стрАм м. Срам. Нй тъ ъ стрАм. (Фращ, Сяр).
срам 2 срв. срамник срам!, м. Название на билка с Цветове в бяло и
черно, срамниче. (Мст, Мерт, Сяр).
срамник срАмник м. Название на билка с Цветове в бяло и черно,
срамниче. МАйкъ къту к'Аш'у да йд'ум зъ бй1ки. б'ер'ёши срАмник. (Мерг,
Сяр).
срана с ран и ж. Оиакован като бала изеушен тютюн. Тъ ч'у с'ётн'ё
евърш'ът^ли кълъп'ён'етр и ш'ъ пдч'нът дъ ту нъпрАат сърани, кугу д'ёнк',
срАни ту прАв'ъг; ТугАва уднъ срАнъ изл'Ава ркдл грййсг'с кидитрАма, ш'ъ
искАрът сранйт'с калъп пу калъп... нъ сранйт'е. (Вол, Драм).
среда ср'Ада ж. Среда, сърцевипа на хляб. (ILicb, Драм).
среден сарёднага, срёдну прил. Който е в средата, срсден. На ддлнага
махал A, cape дна та махалА и гдрната махала. (Лъд, Кс) НА, айсъй ште,
срёдну, уртА. (ЧМ, Дим).
срешка срв. среща срёшка ж. Среща. А. на Кустадйн, дёну прАвехмё
срёшка. То ланй прАвих мс срешка пу Кустадйн. (Сар, Кс).
срсщам сс ср'Аш'гаНм'^ съ нссв. Срсщам се. Ни съ ср'Аш'таЬм'^ дума
н 'ё^ ей прудум 'ёйм V- (Вол, Дра м).
срещна стрёшна, ср'дшнала ё св. Срещна. Та ё ср'дшнала друга пак
пдд'е. (Мус, Кс) Стрёшна ги едйн стар д'Аду. (Фращ, Сяр).
291
срещу срёшту, срдшту нареч. 1. Насреща, фронтално. 1Ьт удрйват са
исдй срдшту. (Наш, Кс) 2. Отсреща. НапрАву, аф срёшту. (Хсб, Гюм) • аф
срёшту — На отсрсщната страна.
сряда ср'Ада, ср'еда ж. Сряда. Ндч'нува тут А: ср'Ада - кАзвът йъ
прАзна ср'Ада, ч'егвъртак - видики ч'егвъртак, видики п'ётак. (Вол, Драм) И
ндч'нуваг кдйту мджи пдет'ут ду ср'еда сутр и ига нйш'ч'у ни елдж'уватвъф
уегЬта. (Мерт, Сяр) • празна ср'Ада — Срядата преди Всликден, в която нс
сс работа.
став стаф м. Куп наредени дърва за зимата. (Плев. Драм).
ставрос ставруси м. Кръетовище. И ше изд 'езётсаддл йма д 'не стАвруси.
(ГБ, Кс).
стан стАн, стан, станЬ м. Домашен тъкачен стан. На адън стАи стъ
тъч'ём. И с'ётн'р гу дйгъм'с на нити, на гр'ёб'рн' и на стать т^ч'ём'е;
Тъч'ё'м£,йа уендвътъ нъ станЬ. (ILicb. Драм) ТкАйехъ нъ стан: Ста Hi, ддлу
гу и м'Ах ми нъддръи тукъ ткАим хАлишгътъ. (Фращ, Сяр) ИстАну ве им'Ашё
и рудан'е, йи ейчку, Ама тва набй. (Сар, Кс).
станс сгАнъ св. Завърши определен период от време. Нълй стАнъ
трисудс'ем гуд й ни см'е тукънъ. (Плев, Драм).
станува срв. става станава. стАнва нссв. 1. Случва се, получава се. 1Ьт
стАнава. ГлАдну бё. (ГБ, Кс) Нё стАнава, н'е. (Срж, Гюм) 2. Образува се,
възниква. Га летй, тугае станва тАзи т'Ага. (Ббл, Дим).
станувам срв. ставам стАнава. сгАнва, стАнува, стАнвамё, стАнватнссв.
1. Вирея, израствам, давам плод. Ну йётус стАнват т'ес рАбути бё. Пченца
стАнва. раш стАнва, ранка станва. (Ббл, Дим) СтАнва табй. станва бс йсу;
И низ реката ст А нва. (Меж, Гюм) О-о-о, ст А нва; Ин'джё ку йс, станава.
(ХВ. Гюм) Станва, стАнва. (Ш1Ц Кс) Кдлку стАнват? (Лъд, Кс) СтАнват
итука. (ЧМ. Дим) 2. Придобивам ново качество, свойство. ТугАнъ купайм'с.
стАнува йёдру; АгА стАн\‘ - чАк тут Ава, гА стАн'^ ч'Ак тугАва; Тъ чи с'ётн\‘
става низа; Заври мА1ку удда, к1Ай у н'ёйъ, к1ай въ!нЬта - стАнува ч'ърв'ёнъ.
(Плев, Драм) Че кай. чскай, но-парАт'ку шс ст Анва. (Рус. Дим) 3. Будя се от
сън, ставам. Сабаалай стАнвамё, хдд'мс на Русс, аф Русс, на тулёмана река.
(Сдн, Кс).
станция сганцийё ж. Бензиностанция. Ха, на стАнцийёна наддл, к'ёна
гассйпва. к'ёна бензин ейпават. (Люл, Кс).
стар сгарёг, стАрин'ем. Възрастсн човек. Ама н'ё бехме стАрин'е. (Лъд,
Кс) СтАрёт бйка пуска. (Хеб, Гюм).
стар стАрёс. ст Ару, стАрото прил. 1. Който сыцествува отдавна, стар.
Тва стАрото сёлу, стАрото сёлу йё, алё; Възупарён, въз дегра пдтё на стурано
сёло; Има и другу сёл'о, ё-с-е-й нагдрё, стАрото сёл'о, Тёмёлос, Тёмёлос.
(Син, Кс) 2. Възрастсн, стар. Тд мё мёнс стАрес бубАйку. (Въл, Кс) Амут
мён'йё пд-стАру. (Бал, Гюм) Ап'йн йё бйл стАру. (Хсб, Гюм) • стар бубАйку
— Баша на родителя, дядо. • сгАрото сёл'о — Название на централната
махала на с. Синиково, Ксант.
292
стара стАрасаж. Възрастна жена. Чс вйка стараса, сгарана йссёй. (Хеб.
Гюм).
старец стАрсцитс м. Възрастен мъж, старец. На джумАна да стуйАт
стАрсцитс стАри. (Меж, Гюм).
старея ста рент несв. Прекарвам си старините. Куга шс гй да флезиш
фаф айлък. да старсиш? (Мус, Кс).
старичья стАркитс м. Възрастен човея. Млади нёма, млАдннё набйха.
стАркитс устава г. (Срж, Гюм).
старичья стАрки прил. Възрастен, старичья. Йа, ама са старки, ни ддст
бс, биркач анё. (Гер, Гюм).
старобитен старубйтни прил. Старинен, древен. Тъ гъквй п'ссни
старубйтни м1дгу пдмн'рй. (ГЬр, Сяр).
старовремсяи старувр'Амцку прил. Старинен, едновремешен. НАш'ту
старувр'Амцку с'ёлу„й& йма„сиуж'Аци. (Вол, Драм).
стая ст Айа ж. Стая. Н'Акви д'ёгу ймаг пдм1дту стАи ймат Ьл'абна стАйа,
пък нйй н'ёмайм'р гъкава. (Плев, Драм) • Ьл'абна стАйа — Помещение, в
коего сс приготвя хляб.
стегна ст'Агна св. Поправя, подновя. И ад айтус ту ст'Агна. на Дсдёагач
гууткАра. (ХВ, Гюм).
стена ст'Ана ж. Скала. (Плев. Драм).
стивастар стивъстАр' м. Уред за обработка - дрънкане на памуя. С'етн'р
стивъстАр' йма, пак дрънка (дЪн*, дуЬдж'дъ н$др1нкувА ни бубайк'^ и нйй
си пр '$д 'АЬм V. (11лев, Дра м).
стигматия стит.матййаж. Болница. Ййма стигматййа туска. (Меж, Гюм).
стигнувам срв. стигам стйгнува несв. Настигам. Стйгнува ту Мйт'у,
удри гу с'ётн'с със ш'ррв'ёту. (ГЬр, Сяр).
стилям срв. стъпвам епптът нссъ. Стъпвам. Пък ж'ёнит'с йАЬът тъкде'
ж'ёнцку, йАЬъти стйттът н ытр'сш'т'кта скА1ъта. (Вол, Драм).
стиснат стйснату прил. Силно ограничен - за обществен живот. Напрёш
йс бйлу йёце стйснату сй нут А ванака и. (Лъд, Кс).
стожер нггёжер м. Кол в средата на хармана, на яойто се връзва добитъя
при вършитба, стожер. И штёжер ф срадАна, ЙА. (Члб, Гюм).
стояа стдкь ж. Добитъя. (Плев, Драм).
стомалния студманлик' м. Умивалния, мивка. (ILicb, Драм).
стопан стуттАна м. Стопанин. Кут А куп им'с н'Акаф дуби гак, тъзи паръ (от
коледна та пи та] ш'ъ а нар 'рдйм V д^ а ДАЛ на стуттАна, д'ёту ш 'а з 'ём '^м'(
ут н'ёк дубйтък. (Вол, Драм).
стопя се ступй съ св. Разтворя се. И тут Ан ъ шт'$ му к!адът мА1ку
сиришт\' в мА.иу уддъ, зъмът'авът ту ёй тьй дъ съ ступй и ту тур'увът въф
кш'Акуту. (Фращ, Сяр).
стопявам се стутт'Авь се несв. Стопявам се. Ступ'авъ^ст> мъст1» бъш'кА,
бъш'кА кудкъл'ёту, бъш'кА р'сбрАгь. (Фращ, Сяр).
293
сторен сгорая, старен прич. Стореи, направеп. Айнййё страна йё
стдрана. Тс стдрана. (Въл, Кс) Тд йё ла исдлку сгдрён. (Кез, Гюм).
сторювам стдр'увът, сгдр'увйЬм*? нссв. 1. Правя, изработвам. Гит) си
гу стдр'увайм'^ и ттр'^д'йЬм'^, (Вал. Драм) 2. Правя, приготвям. С'^тя^
стдр'увът свйдбътъ - тутава дуйдж'дъ и мъж'ё. (Плев, Драм).
сторя сгдр'ъ, стдрём, стдриш. стдриш', студриш', сгдри. стдр'ът,
стдрёт, сгдри. сгдриа, стдриха. стдрил' са, стдрили бёхме. стдри, стдрилу
св. 1. Направя, изработя. Ни йудд'ът гъй напр'ёш' чи гугй да Ими стдр'ът
свйдба; И бубййк' а/Л куп'сйм'^ да изттр'сд'см, да стдрим'е рйзи и н'ёк на
hypKH. (Вол, Драм) И иг'ёй, та си тд стдрилу кулйба. И тд си стдрилу гам
кулйба. (Гер. Гюм) Нё.машё гакдва д'ус м'йсту, дй си стдрсм кашта. (Къз,
Гюм) Парота шё сгдри т'ё; Д'ё сгдрирйбутнсё там. (Мхр. Гюм) Айсва гу тд
зёту и стдри бин 'н'ёсё айтува. (Мен, Кс) Тё шё ту стдрёт, ам кдйшё сй фйти ?
(Хсб, Гюм) Нё мдат дй йё стдрёт ёйнйва шдшё. (Ббл, Дим) Булгйренё пак
ед път' ту сгдриа. (ХВ, Гюм) А. йма амёрикйнат гу гйй стдри. (Члб, Гюм)
Стдри бё. (Срж, Гюм) 2. Направя, приготвя. Стдриш' н'йквъ свйдбъ - нъе
дабар'ё, нузй кйми, нТз гййдъ свйри; Тугйнъ аку мдиш' дъ студриш' н'йш'ту
дъ зъкудлиш'дъ й^дкт. (Плев, Драм) Ш'ётъш'? дъ йъ сгдр'ъ ййсрйну м1дгу
мйнрътъ; Дъ сгдр'ъ аднд каф'ё. (Фращ, Сяр) А. стдрил' гу са дй нё стйнва
шёрйп. (Хсб, Гюм) 3. Направя, създам. Едндту д'укён утвдрилу, едндту нам
каквд стдрилу. (ЧМ. Дим) Ай тус йнмамё кърк ханё бехме стдрили. (Чка,
Гюм) Бин докус ел'лидё стдриха ейсу сёлу. (Рус, Дим) Бултйртё стдриха
панайрёт. (ТМ, Дим) 4. Направя, преобразя. Нёту дй гу изгаейш, да гу
сЪфър стдриш. дй гу изгаейш. (Ерп, Гюм) Мдга ти стдрём дчи сё. йма йё
ше тй ги зйтурё. (ХВ. Гюм) • стдрём ги дчи — Подмажа ти се, угодя ти. •
ше стдрё паръта — Ще натру нам, спечеля пари. • дй гу съфър стдрё — Да
унищожа някого. да го направя нуда.
стоя стуймё, стуйът, стуййт, стуййшнесв. 1. Оставам в непроменено
състояние. И мудйт'е дв'йт'е мудмч'?тъ си стуйът тъкй, нежён'ети. (Плев,
Драм) 2. Престоявам. Два йс'ч'ётри ч'йсъ тъкй стуййш'? нъ н'ёйъ нъ нъе
уддъбуй?тъ; На йший двайс 'ч 'е три ч 'йсъ стъ стуй. (I (лев. Драм) 3. Нам ирам
се, присъствам. Йй, на перванёнс стуййт аск'ёр. (Ббл, Дим) 4. Прсбивавам,
живея. От'нё стуймё итузи? (Мес, Дим).
стражар стрижёр м. Стражар, полицаи. Имёше стрижёри, джёндармй.
(Шех, Кс).
страна сранъ, стрйна, сгранй, сранъта, стрйната ж. 1. Място отгьм
някой край, страна. Аку йма и д'йт'с ш'ъ ту тувйри ут сранъта. (Вол. Драм)
2. Посока, направление. На НванЪ epani», Наанъ сран^ ст» казвъш'е адн!»
м'ёснус, Наанъ сранъ. Енд ширдку м'йсгу и цй1уту с'ёлу съ събйръш'е тугйа
тйм. (Плев, Драм) Наддлцё, на дёсна стрйна; Ейтам натдрё шё пддёш, на
д'ёсна стрйна. (Кез, Гюм) Ма в'ё фйтихгё пасам. Е шё фйтитё натдрё, на
ёйнй стрйна, натдрё. (АК, Дим) Сузй пдт' са нё аддёлё на 1'ум'урджйнё
294
стрАната. (Срж, Гюм) Ама на ейтус, на ёйсА стрйна, удгдре ёйей. (Гер,
Гюм) Н'е, нах КарАдение. нах Черну мурё стрАна. (Мхр, Гюм) 3. Държава,
територия. Ама са завАрта итАм на булгаре ка стрАна. (Кез, Гюм) АмА rd бс
ут Макидднийё страна. (ХВ. Гюм) Ис сам ут Булгйрийё стран А. (Мхр. Гюм)
Не уг кутрй сте стрАна? (Сдн, К с) 4. Трупа хора от определена държава,
тсритория. Пёсн^ пеёхм?, тА и булгйрската стрАна да набйва. (Лъд, Кс) •
Ваанъ сранЪ — Название на мссгност в землището на с. Плевня, Драм.
страх crpAh. страх м. Страх. И къту см пудад'ё йунАкъ ръкйт'р, тдй знйа
тдйа $д'ёт' и ни наги пут crpAh см гм ну дав а; Дърн^сй^ги и си гм пудАва.
(Фращ, Сяр) Тд / и йс стрАх задругу. (ХВ. Гюм) • пут crpAh — Страхливо.
страша страши нссв. Заплашвам, застрашавам някого. Ама весе клАдат,
страши сё; Д'ё са фАтат, с г раш й сё. (Хеб, Гюм).
страшка стрАш'куж. Пропаст. (Плев, Драм).
страшно стрАшну нареч. По страшен начин. ДА бё, то нёма стрАшну бё.
(Кез, Гюм).
стрема ср'ёма, срёмъ ж. Мярка за повърхнина. НАчи ср'ёма -
дв'ё^хмл'Ади мётра, аднА ср'ёма - дв'ё^хмл'Ади. (Вол, Драм) Ур 'ё и искАрува
гн'ёс' еднъ срёмъ, дв'ё ер'ёми ёли нус'Ал. (Плев, Драм).
стр иго ерика м. Чичо. Дуйдд'ува адйн' път' и кАзв$: "Ш'ту аг върв'а,
кал'ёку" - на срика^ми. (ГБр, Сяр).
стурен cry рани прич. Развален, съборен, срутен. Га йд'ме айтАм,
глёдаме лу къшгитё са стурани, мезарлЬчкмнё ейнвАнака са стуранм ейнакд.
(Лъд, Кс).
стуря стурём, стурамё св. Разваля, съборя, срутя. Стурёха гу; Иё ту
нёма смАжимё стурммё. Сайбййёна знАйё, гнёту стурё. Тё гу стуриха плетдг.
(Иср, Наш, Кс) Г'д шё стурамё нё нёбйёсу. (Наш, Кс).
стъкмя стъкмй св. Наклада, стъкна огън. В'ёйкм да з'ём'с удгън да
стъкмй. (Фращ, Мет, Сяр).
стълба съ1бъ ж. Клон на дърво. Ут маслинкь съ1бъ ндсихъ първи т'?
мудмчитъ, гул'Амит\‘ угпр'ёш' върв'Ахъ и гйй? тъй ндс'ехъ, утч'ёкнувът и
ндс'ът въф ръкйт'р. (Фращ, Сяр).
стъмнюва сс срв. стъмва се сгТмн'ува са несв. Стъмва се. Иръдгува и
с^ сгъ.мн'ува. (Фращ, Сяр).
стъпало сгъшглу ср. Стъпало на крак. (Фращ, Сяр).
стъпна срв. стьпя сгъпни сн. Стъпя. Стъ стегни ч'ув'Акъ на дъеккгъ.
(Плев, Драм).
стъпнувам срв. стъпвам сгъпнувъш' нссв. Стъпвам. СъмАр'г; йма на
ср'едьга енА кугу прАш'ка, кАзвъм'ё^и скАла... стЪпнувъш' на н'ёйъ (Вол,
Драм).
стъптавам стаггтАва.м нссв. Стъпквам, смачквам. Айсййка стангАваш агА
миндт приз айтАм и анндну и другу ну исдй йё. (Наш, Кс).
стъргало стъргА1у ср. Лопатка за остъргване на пещта. Ису-пишйн' ас
аднд стъргAly ж'ёл'езнуустъргвъм'р сйчку, ж'ертъ. (Плев, Драм).
295
стържа стърджс са, стАржст, егкргалу йе нссв. 1. Стържа. Тва, тва,
търбуа агА виш, ни гй са стЪрджё търбуа, та, та т' са фсъхва газът и гарбуа.
(Бал, Гюм) 2. Бръсна някого. Нёгу здрла дА ту стАржст. (Ерп, Гюм) 3.
Заравнявам повърхност с машина. Чс тутАва йс стАргалу гарлАна. (Чпк,
Гюм) • стЪрдже са търбуа — Боли стомах от глад.
стърнишка егкрнишка ж. Стърнищс. (Плев. Драм).
стьрнище стърнйш'ч'р ср. Стърнищс. (Мер г, Сяр).
стягам ст'Ата т несв. Оттравям, ремонтирам. Ей тд пак вйш ту ст'Агат сд
пат'. (ХВ. Гюм).
суджук ч'уж'уци м. Суджук. Куту ч'уж'уци ттрАат и такА ги наклАат^ги
на саръци; Ч'у'жука и кьрвавйцата етуй пд-м'ёкуат Ату йма свйнцку. (Вол,
Драм).
судривам се судрйвали са нссв. Съвпадам. припогривам се. Нак напрёш,
наттрёш са ее судрйвали са сА айеййка. (11аш, Кс).
сукам се сукът съ, сукат са несв. Хвърлям се. СвАл'ът др'ёйит'? и съ
сукфт фн'ётр'р; Сукат^са фн'ётр'с и тута йдд’ъгпу с'ё 1 угу; И мудми съ сукат
с'А. (Вол, Драм) АдЪн ч'ул'Ак съ сукнувъ - тумА^ал други ни^съ сукът. Тук
ддйдуйм'с - нъ ърйцъсъ сукъйъ. (Плев, Драм).
сукам сукат, сукат нссв. Хвърлям. П'ёп'сл сукат за да ни фАти бдл'ка,
върху пърегъ; Сукъм'с кърета .... йма'е тул'Ам ш'ъдравАн'... пдпа ту сука
фн'стр'с; Има гакива нийнитйри. дЪрвени и сукат с!Амата и паж'да жйггуту.
(Вол, Драм).
сукар сукАр'е м. Връв, връзка на цървулите. Нъ нугйт'р - църул'р със
сукАр'р. (Фращ, Сяр).
сукна сукнът св. Хвърля. Къту ш'ъ ги спАстр'ът тййъ ужАци, ш'ъ сукнът
мАлку п'ёп'сл; Къд'ё ш'ъ ги сукн'с мътйре'ту, ш'ъ ти суки'с, ш'ъ пАдн'р
ж'снъга; Ш'ъ сукн'с н'Аш'ту мА1ку ... аку йма тйатийттгт'с и ш'ъ сукн'с за
с'Анка; ТАа гудйна д'ёс'рт' мдм и ст» сукнайа фн'ётр'?. (Вол, Драм).
сукнувам се срв. суквам сс сукнувъ съ нссв. Хвърлям се. Адън ч'ул'Ак
съ сукнувъ - rywA^ал Други ни„сЪ сукът. (Плев, Драм).
сулина сулйни ж. Тръба. Ассулйни йс искАраа фаф сдлусу. (Ббл, Дим).
суна су нс нссв. Плъзгам, влача нещо. Те прйвет сас ддзера г пат, едпте
ту сунс със-ъ, ас вАжс. (ГД, Дим).
сундурмя сундурм'с ж. Вид прясно подсладепо сирене. (Фращ. Сяр).
суния с'у нййетс м. Мюсюлманин сунит, къзълбаш. Т'д са с'унййе те
пцдват алсвййетс, алсвййете пък с'унййете пцдват. (Мсс, Дим).
сурагида сурат йла ж. Печат за обредни хлябове. Едйн д'Ап дку1ч'Асту...
йма гъквй прредни, аднддърв 'ено кугу и 'еч 'А т'е, куту сурат йда. (Вол, Драм).
сурвакам сурвАкът, сурвАкат, сурвАкДъ? нссв. 1. Сур вагам, казнам
новогодишна благословия, удряйки със сурвачка. СурвАкът фр нт мдми т'с
и мдмчтггътъ. (Фращ, Сяр) СурвАкув д'ён' диц'ст'? сурвАкат. (Мерт, Сяр) 2.
Давам дар на сурвакари. Пу #днд вр'ём\ майкнт'ёу и сурвакайа - пу $дна
296
ръкъ л'ёш'ннки ш'тъ h\o! дад'ё, ш'та си йдат; "Мърй, да ни съ из1уджиш'
утр'рда пусниш' л'Ал'ъ" - мАйкъда пусна да сурвака мумч'ётгъ. (ГЬр, Сяр).
Сурвиска Сур nit ск а ж. Време жогато се сурвака, Сур ваги. За Сур Bit ска
ш'ъ съкдумV. в'(;ч\'ргй напрАами пл'ск'ёта(Ьол, Драм).
сурна се сурн и „са несв. Плъзгам сс. О1ув'ёту т'ёгл'ът и тдй съ сурни,
сурнн wc# и су зарйва пърсгк кътд„йс изурАн; И къту гу сурни тдй етАва
рАмнич'ку. (Плев. Драм).
сурна сурне несв. Влача. Нут'кин кдсам вапдр гу сурне. (Ерп, Гюм) Аз
вАжё гу сурне. (ГД, Дим).
суров срдву прил. Суров. Д'смек' и срдву, мндгу йёрдъм дуда. (Члб,
Гюм).
Суроважден СурувАкд'сн' м. Време жогато се сурвака, Сурваки.
СурвАкд 'ен' на чи на Насйт 'уфдён* тугА гу вйкъйм'р пу ст Аруму СурувАкд 'ен'.
(ГЬр, Сяр).
сурогуч сурутуч' м. Изкуствена житжа за ужраса. Нъ глава та к1Аайм\‘
суругуч'. (Фращ, Сяр).
Суроздру Сурудздру ср. Сурва. Пък нъ Сурудздру пак Нудд'са пак
дицАтъ; Сурудздру нт, ндъ гудйнъ, гутАнъ, нъ Насйл'уф д'ён', първййт, д'ён*.
(Плев. Драм).
суроздя срв. суроздрисам суруздйм'с несв. Сурвакам. Тъ чи с'Акъ
къш'тъ йдд'сйми па дъ суруздйм'р: Чистйту Ндъ гудйнъ! Сурвъ, сурвъ
гудйнъ! - гъкА рукъйми. (Плев, Драм).
сусам сусАм'е, сусамм. Сусам. Миейр' свАр'ейм'е със удр'ейи
ту напрАйвам'с, със сусам'с; И напрАйвам'с баница със сусам', със
сусАм'ету. (Мерг, Сяр) СусАм'? ту с'Аими пу ейтну ас' мА1ку пърс', ейтну,
припърснувАм'е„гу; У'дти с'Аим сусАм(Плев, Драм).
сутрин сутр ин гЬ ж. и жато нареч. Сутрин. А с'етн'^ сутр ин тъ ф„нид'Ал'ъ
тут А сй„ут'йвкм'?. (ГЬр, Сяр).
сух сух, суйдту прил. Сух. Удтм зъ суйдту и зил'ёнуту гурй. (11лев, Драл»)
Айир бё, сух башск, да йсдё бс. (Къз. I юм) • сух башск— Изсушен царсвичен
кочан без зърна.
сушина сушина ж. Пожрито място, заслон в къшата. (ILicb, Драм).
сушица сушйца ж. Сушен тютюн. Ддй^йм'^ тука, напрАийм'с
д'скларАцийа чи при куп уд вам'с имудт'. Трй йил'Ади нйзи сушйца устАнайа
на туръта, трй йил'Ади нйзи. (Плев. Драм).
суще суште ср. Смет. И вйка пу странйсё, вйка, нимдйтё фАрнс суштё.
(Лъд, Кс).
счевръсти се евърт'и съев. Стане устойчив, гъвжав, траен. Тъ ч'^ агА
пдчнив'ёйч'сдъеъ евърт'и т'ут'ун'^, з'ёмилив'ёйч'сд$зазимй. уДимйгр'уф
д'ён' с'ётн'с. (Вол, Драм).
събера збёрём, збир'ём\\ збёрА, събрАйм'^, эбёрзлубё, збёрАлу, збёрАли
св. 1. Събера. Кутрй двА л'ёва. кутрй ^дйн лёф, кутрй п'сйс'е стутйнки,
дАвайм'^ тъкА, събрайм'^ и ч'ётри удфци з'ёйа. (ILicb, Драм) Шё гу збёрём
297
йёйтва, амй ё-е-е нах угре натйк (Бал. Гюм) Уд жумайё йи збёрйлу, на
жумайёна йи збёрйлу. (Хеб, Гюм) И кугу Hci.hu'e тугй ш'ъйу збир'ём'е. (Вол,
Драм) Нарвём та ддйдё, зберй ги. (ТМ, Дим) Булгаре! бё гу зберйлу. (Члб.
Гюм) 2. Обера, ограбя. Эбёрйли йёдёнету, збёрйли ейчкуту, квоту ймаш ти.
(Ери, Гюм) • шё гу збёрём йёйгва — Ше си припомня нещо.
събирам сс събйрам съ, збйраме са, збйрамё са, збйрат са, збйрът съ
несв. 1. Събирам сс, общувам с някого. Хй, га хй, т'е збйрат са бё. (Меж,
Гюм) Т'ё са врйт' там збйрат штё. (Члб, Гюм) Айеёй a еа нё збйрамё н'ё.
(ХВ. Гюм) Ймамё н'ё дй са збйрамё. (Лъд, Кс) 1. Събирам сс, срещам сс
с някого. СЙму са збйраме, ей г са збйраме да йдиме да пййниме, дй йи
вйдиме. (Рус, Дим) Агй зъмин'ё ВъейлУф д'ён' збйрът съ л*уд'£ - ридът
път'ув'ёту. (Фращ, Сяр) 2. Събирам сс, свивам сс към средата. К1йам\-
пйк аднд ч'умбйр'? съ кйзвъ, ни мудй да съ събйра у^тйм и у^ там и тъч'ём.
(Плев. Драм) 3. Събирам сс в едно, обединявам се. Ейтйм са збйрат д'вёсё.
(Шех, Кс).
събирам збйрам, збйраш, збйръ, збйрат, збйрат, събйра#, збйрал сам,
субйр^ла нссв. 1. Събирам. Събйраа парй и пдпа па/удй; Кутрй двй
л'ёва, кутрй адйн лёф, кутрй п'ейс'е стутйнки, дйвайм'с тъкй, събрййм'р и
ч'ётри удфци з'ёЬа; Тъ ти кй$м събрййм'с парйт'? и тдй ги събрй. (Плев,
Драм) С'ётн'с еднъ англич'йнка субйрала л'уд'е за с'ёлу да прйи; Субрййа
двййси и п'ёт тр^кййци и двййси и п'ёт' мъкидднци. (Фращ, Мст, Сяр) Штъ
збйръ бъкшйши с'ётн\' - пърй; Свърш'йвьйм'ё, збйръЬм'р жйтуту; Збйръ!
зъ църквътъ. (Фращ, Сяр) И тугй йдд'ът пу с'ёйуту, л'уб'ат кърст$ и збйрат
парй. (Вол, Драм) Амзбйратбё; Збйралсам. на шдшёна (Мхр, Гюм) Мдйтё
турце а збйраш аф Скйр. (Хеб, Гюм) Дарвй збйрат. (Иср, Кс) 2. Събирам,
бера плодове. Облитё елйви напрёш ги збйраа, ги сушёа, пупйрува ги, ма
исс ги не збйрат. (Ерп. Гюм) 3. Събирам, изчислявам - за сбор от сума.
Вйкамё збйрамёатуй аса пёс. (Мус, Кс).
събота сьбутъ, събут# ж. Събота. Въф сьбутъ събйрът съ у мудм'т'ё
д'ёту й? нив'йстътъ; Аф пундйз'ник утринъ сът изл'ййш', аф сьбу тъ в'ёч'ър
съ прибиръми. (Плев, Драм) Въф събуга в'ёч'ър' тр'йбува дъ стйнът да си
изб'йгът. (Фращ, Сяр).
събран зберйти прич. Събран, натрупан. Тамйн зберйти гвйна. (Меж,
Гюм).
събуден събуд'ену прил. Буден, схватлив. Мумч'ёту билд рйелу при
м'ёч'ка, амъ билд събуд'ену. (Фращ, Сяр).
съгледам згл'ддат св. Съобразя, пресметна. То парй. Тд па матку
згл'ддат. Зглёда дй го прадатё скопу. (1Ъ, К с).
съглява сс зглёва са несв. Изглсжда. Зглева са хшйду. (Кюс, Дим).
съд ейдуветё м. Съдина. I/учернёвагутвудйта ейдувегё. (Ббл, Дим).
съдилка съдй1къж. Съд, съдилищс. Им'йш'р съдй1кь - ст.дихь ги гймдъ
дйвътпърй. (Фращ, Сяр).
298
съдя сади нссв. Отсъждам, определям какво да сс права. Сай би йена,
там, дёту сйди на врйт'. (Иср, Кс).
съжак съжакат м. Горещина, жега. Ут сьжйкат свйина и исъхнаа. (ЧМ.
Дим).
съй срв. тьй сей, сей, сий, съй нареч. 1. Така. Сйй то звдт, извдн сёлоно,
дт' сум извдн сёласа. (ГБ, Кс) И сй вйкат н'ё йс нвй съй. (Мхр, Гюм) То еёй
клйлу ётуа бё. (ХВ. Гюм) 2. Така, в тая посока. Съй ште ей варвйте, ёсъй.
(Мсс, Дим) С'й ше вървйтё сей. (Син, Кс) Така. Ха. еёй йё, еёй йс. (Хеб,
Гюм).
сьйка срв. тьй сьйка. сейка нареч. Така. Йё сьйка са такдвамё, бъркам.
(Лъд, Кс) Сейкаутре лс гу фйти. (Мус, Кс).
съгънтия сакан'тййё, сакънтййё ж. Притеснение. Ама и нйе многу
сакънтййё вйдёх.ме. (Гер, Гюм) Ам ни рачи, сакан'тййё- му йе. (Ббл, Дим) •
сакан'тййё мй йс — Притеснен съм.
съм съ, сам, е, симе, еймё. сим, симё, симе, см'ё, смё, смём. стъ, са, сайт,
со, су, б'е, б'ёши, бёшо, бушён, бехме нссв. I. 1. Съм - като спом. гл. за
образуванс на сложни глаголни форми. Длслтк ни^сЪ Ьдди1. Д'ё съм ни
Ндднл йй б'ё! С'йкъд'ё^съм йддид; Ам кък^съ тл'ёда, бйбин?; Ам удфци т'е
KbK^ci? (Вол, Драм) Сйчку сим прйвили; Нё сим нё вйдёли. (Сар, Сдн. Кс)
Айсё парй са бълй, вйка, за пёпёл. (Мус, Кс) Рйпка сймс йёли. (Хеб, Гюм) I.
2. Съм - като спом. гл. в съставно сказуемо. Хубуу, мъ м'ёне мъ б'^ерйм.
(ГБр, Сяр) Н'ё сим туй удтдрё маалй. (Брт, Кс) Нё симё айнугйс радани.
(Сдн, Кс) II. 1. Съществувам, има ме. Тукъф е ед'ёг'е. Нимудз' да утйд'е у
майката. (Фращ, Сяр) Сйму нййн; к'йш'е да си см'ё. (Мерт, Сяр) Удайтуасай
беш килом ётра. (Кез, Гюм) Такъфб'ёши ад'ёт'еЛМерт, Сяр) С'а симё. (Иср,
Кс) II. 2. Имам някакво качество. Та бёшо пуручик ли, кд бешо?; Ама есёва
драве су йёк'. (Шех, Кс) Врйт' со нйм дйпломенё турцки; Йс сам алтмъш
йёчламь. (Коз, Кс) Ама н'ё бёхме стйрин'е; Да смё пд-убави пузнйти. (Лъд,
Кс) Н'ё смём турци; Ама нё симё айгузи азанлък. (Мхр, Гюм) Ддктур д'ёт
бршён, Барбужййё та. (Кез, Гюм) Вё стъ парйт'ки. (ГБ, Кс).
съмне съмн'е св. Стане светло, настане ден. Йй тйм ймам братч'ёди.
братч'ётки. Съмн'с-мъркни - акь1а ми гам. (Плев, Драм) • съмн'с мъркни
— Ден о нощно, постоянно.
съмнуване срв. съмване съмнувън'е ср. Съмване. Стйни ми, Рйд'е,
малинку ч'ёду, п'стлйт'с п'ёйът на с1»мнувън'е. (Фращ, Mei, Сяр).
сърб срв. сърбин сърнат м. Сърбин. Чс ги йе з^лу сърнат йёсър. (Ббл,
Дим).
сърна сдрна, ейрна, с1>рни, ейрнитк. Сърна. Аливёт нё удрйва г ейрни,
йслилй-мслилй. Сйрни нё удрйвамё нё. (Рус, Дим) Сйрни ййма. йма тё
уречёа, фйтат /м. нё дйват йип. (ЧМ, Дим) Ну нйшеу мндгу излйзат сйрни.
(Въл, К с) Сърни н'ймъш'е да тр'ёпът. (Плев, Драм) Сйрна, мёчка. (Иср, К с)
От ' йё сдрна. (ГБ, Кс).
299
сърп сърпъ м. Сърп. Ъс рькага и съргтъ; Ж'ён'ет сас ракйт'е. ас сЬрпув'е,
ас паламйрката. (Вол, Драм).
сърт сърт, съртан м. Рид, хребет. Байрёт агй замнёте, дуде адйн сърц
Айной сърт, Бу бала р агй замнё ш с. (Кюс, Дим) Айсё нагоре. айнам каршй
агй пбйёш, зйвъй са на сЪртан йёйнъй. (АК, Дим) Штё фйтигё адйн сърт
тука наддл, на Амилд. (Кюс, Дим).
съртчс сър тчёср. Рид, хребет. / 1ак каршй. заг айнбй съртчё ште замнёте,
зат айнбй бурум натйк, натйк. наддл. (А К, Дим).
сърце сърц\\ с1рч'с, ейрцё, сорцс, сарцёту ср. 1. Сърце. Ха, ейрцё; Аку
йе н'ё хубаву сарцёту, какнй штё прйвиш аджнлкк? (Ббл, Рус, Дим) Твбйту
сорцс другу нёма. Да ймаш сбрцё на ссдй свет. llllcx, Кс) Сйрцёту. сйрцёту.
ейрцё. феё си балёнё йймам. (ГД, Дим) А. каквд ти йе сарцёту. (Мес, Дим)
Сърц'ёту нъ бйш'рту. (Фращ, Сяр) Ха, ейрцё, ейрцё. (Кюс, Дим) Сарцёту
бдлну. (Чка, Гюм) 2. Корем. Н'ёда бул'н'ё, сърч'р раст'ё. (ГБр, Сяр) 3.
Сърцсвина на плод. &>рц'$ и на зимнйцъгъ. (Фращ, Сяр).
със аз, ас, ъс, #с, прсдл. Със. Урът ъсудлув'е и ъс кбн'с с'$лйт$ д'ё
ни йбди гракт'ёр 'с; Ж’ён 'ст сас ракйт'е. ас сЬрпув 'с; Зйкарай^ги фр 'ёт, фр 'ёт
ги зйкарай ас' т'ёб'е на нйватада йд'ем. (Вол, Драм) Сам духдд'увъ ъс аднЪ
мъндйлъ ъс ъмйш'; Нъпрййувъхм'^ плък'ъ съсурйс', със бы гур', със тйквъ,
със прйе'. (Фращ, Сяр) Сё аз бкпарстё демёк, ас 6ъл1 аретё мош, амй ашём.
(Гер, Гюм) Саму ас арабй. Ас нйши арабй. (Хсб, Гюм) Сймъ съмйч'ка ас'
губепут'. (1Ър, Сяр) Ас 1упйта, дърв\чга 1упйга. (Плен, Драм) Ас кумбйна,
нё ас кдеа. (Къз, Гюм) Ас нёгу са пузнйамё. (ХВ. Гюм).
съсипя сс съсйпаа са, сасйналу са св. Разруша сс, срутя сс - за сгради. 7о
шё е гайка сасйналу са и тб бёшё йёце хубаву. (Л ич, Кс) Другитё са сасйпаа.
(Дем, Кс).
същ съш'чуту прил. Тъкмо том, същия. И дуддам'г; ваф къш'ч'г;
съш'чуту гу раздйам'е; Гъй ги на ч 'ун 'ува г й ййбъ!ки съш'ч*уту, /1йк съш'ч 'уту
шрййм'е. (Мерт, Сяр).
сюйдисам с'уйдйсат св. Изнудя, обера някого. Зёхмё л'ап, йма те агй
йймагбачуч, зё да бдёт, дй та с'уйдйсат. (Чпк, Гюм).
сюлдисвам се с'ул'дгк'ва са несв. Изчезвам. Нёма трёх. Сул'дйага са.
(Мус, Кс).
сюрия с'урйи, с'урййё м. Стадо. С'й на цёлту сёлу йма три с'урййё. (Хсб,
Гюм) Аф це/ia маалй чётри-пет' с'урйи. (ЧМ, Дим).
сют с'утёс, с'утёт, с'ут' м. Мляко. На йёдйн ксдйк' йма гам, с'утёт
дйвамё. (Чка, Гюм) УтндёутРумйнйё с'ут'да зггма. (Мес, Дим) По-йёфтину
вйка т с 'утёс. (I ’Д, Дим).
сявам срв. сся с'йвът несв. Сся. Т'ут'ун'^ гу с'йвайми на уж'йци. Къто
тук кьк гу с'йвът. На мййус' хбдим' с'ййемс. (11лев. Драм).
сянка с'йнкъ, с'ёнка, сёнкё, с'ёнка ж. Сянка, сснчесто място. Нйкна лил
д^ ми налйва. с'ёнка йа сз^с'ёнч'слу. (Фращ. Мст, Сяр) Ч'ётри кб1а к1йвъми.
300
на с'йнкъ с'$дим. (ILicb, Драм) Ййл сённитё на с'ёнкана, на с'ёнка. (Гер,
Гюм) Друуту сёнкё лажй, чок пара зима. (Кез, Гюм).
егг сети прич. Посят, засят. Канат йштёш, сети, рош, пшеница. (Гер,
Гюм).
сятам се срв. сещам се с'йтаме са несв. Сетам се. Ндлкува с'йтаме са;
С'йтаме са, амй се какну слушёмс. (Дем, Кс).
сятба срв. сситба с'йд'ба ж. Сеитба. СУ зъ с'йд'ба н'ё ш'ту ш'ъ пйтъш'
ли къкуд с'ёими. (Плев, Драм).
та га, тъ сз. 1. За означаване на добавяне - та, и. 1 Тёп'ел сукат, за да ни
фаги бдл'ка, върху пърстй, тъ ч'$ с'ётн'е фитдту клйыът; Тъ ч'р с'ётн'$уг'ува
ддлу на йаслъта. (Вол, Драм) Саму дъ знйъш дъ ръбдтиш - тъ ч'<; ж'йудт';
Тъ чи с'ёгн\‘ гу пуснъли. (ГЬр, Сяр) 1. За означаване на добавяне, та, и. Йё
ше сё дй са чудё агй свйршё, тй чё шс ти кйжём. (Ьал, Гюм) 2. За означаване
на противопоставяне - или. Йёли стё пумаци, га турци? (ХВ. Гюм) • тъ ч'с
— И тогава. • тй чё — И тогава.
табан гъбан'р, тъбйним. 1. Основа, част на рало. Чаркуву ту а пйлеш'ник
- еднд ж'ёл'зо ъс пйш'ка, дл'ёгу, и ги гур'ат нъ тъбйн'с, нъ дърв'сту. (Вол,
Драм) 2. Дебала дъека, рафт. Им'йш'р тЪбани въл'ни прудйваНа. Тъка
йй, удгдр'р с a hop а та, удгдр'с с$ гьбани. уддлу уд д$ мъкнрг кудлит\ д# ги
клйвът гам да cihuaг въл'ниг’$*. (Вол, Драм).
таби табй нареч. Естествено, разбира се. Каквй стёубавс, табй. (Хсб.
Пом).
таван тъвйн'р м. Таван. Ш'ъ гу искйръм'е ут саръка, кунц'ъ ш'ъ
ту скъл'в'ёми, ш'ъ гу скъл'в'ёми. и нъпрйами^гу съндйл'с, съндйл и ту
зъкач'ьм'е пу тъвйн'?. (Вол, Драм).
татар прйр' м. Проходилка за малко дете. (Плев, Драм).
тагарчик гаражйк' м. Торба за брашно, жито и др. (Плев, Драм).
тай фа тъйфъ, тайфьга ж. Семейство. Има п'ёш'тув'ё^си пйл'ат, събйраг
с? $дйн ч'ур'ёк. двй - спур'ёт туйфът#. (Вол, Драм) Мудйтъ гъйфъ б'ёши
нйй-чурбъцйскътъ (Фращ, Сяр).
такавит такавйг'Занаят. Н'ё смё стар такавйт'. (Меж, Гюм).
таквождам се срв. таковам се гъкудж'дъг съ несв. Извършвам някакво
действие, оправям се. Извур' нзвйр'а и бйн'ат са там. гъкудж'дъг съ. (Вол,
Драм).
таквождам срв. таковам гькудждV, пжудж'д'^т несв. Извършвам
някакво действие, таковам. Клйй урйлуту и ур'ё, (дйна край ш'ъ му
гъкуджд'^ пйк, ш'ъ кладет на кдн'р; Свал би г 'р нй^ тъка нй тъкудж'дъЬм^;
Глйв'епт прйв'ът, пйк игрййът, тъкудж'дът; Дм^йй тъй ддйдуЬм'р, бйба,
Г^рмАниИф къту тъкуджд'^, кът наегьпи; Мъж'ёту ни б'ёЬа вр'ёт уйнйци
излдйдуйа^си. ййд\‘, гъкудж'дайа. (Вол, Драм) Д'ёту правйт\' б'йгът, пък
д'ёту кривйт'р - тййр пжудж'д'^г; Прйййа ж'ёни и гък^ж'дайа упусти;
Худд\'Ьм'<; на ч'ърква, тькуджд'^Ьм'?. (Плев, Вол, Драл»).
301
таквози срв. тахъв гакдс, таквдз, таквдс, тъкдс', тькудс, таквдс мест. 1.
Тахъв. Ньк ж'ёнит'е йАЬът тъкдс1 ж'ёнцку, йАЬът и стйпът нъпр'еш'т'ъта
скА1ъга. (Вал. Драм) Куд йма. тькудс съ дъд'ё. Тй ймъш' тъкуд, други йма
тъкуд. (Плев, Драм) Алй Мим'ун, ни пдмне таквдз ййме. (Вал, Гюм) МАне
ми таквдс нё прАви, бе йсу. (Мхр, Гюм) Ам тд йё таквдс сёлу. (Кез, Гюм)
Йётус имёше таквдс. (Хеб, Гюм) И тд бё таквдс. (ХВ. Гюм) 2. Нещо, хосто
се посочва най-общо, такова. Сё ту гакдс йи кусет, сё гу збйрат трёвага бё;
I It,к айтука ййма таквдс, кас, петрдл*. (ГД, Дим) Ейсй пак. чека малку, гакдс,
лаутё звёт сйсвА. (Кез, Гюм) За такйва. за ефурййё таквдс. (Наш, Кс).
тахвозино срв. тахъв таквдзну мест. Нещо, което се посочва най-общо,
такова. Ас таквдзну и кр!пу ду айтус. (Мхр, Гюм) Сё таквдзну и пд-кулАй,
край. (ГД, Дим).
такова срв. тахъв такда, гакдуту, таквд мест. 2. Нещо, хосто се посочва
най-общо, такова. Еакусаудрййё буднд таквд. тугае дудё. йймаш ли китап',
нёмашли. тут Ас пйсува. (ГД, Дим) Нещо, което се посочва най-общо, такова.
ТугАс имёше такда. (Хеб, Гюм) Айт'ува да таквд. (Лъд, Кс) Азър такдуту,
а? (Срж, Гюм).
тако ван о срв. тахъв гакдану, такдна, гакдну, таквдно, гаквдну, таквднё,
такднё, гаквдн' мест. 1. Такова. Чунки бу сат'те амёрнкан каквдту йска.
гаквдну си прави; Каквдту пёйёг пуукулнштёту, таквдн1 шгё стАнат тё. (ЧМ,
Дим) 2. Нещо, което се посочва най-общо, такова, Штё кладёш ёйтуканёк
таквдно, мАл'ки бисиклёт'чёга. мутдрчёга да кладёш. тд штё nd да търнё.
(Ерп, Гюм) Йуч гёл'мёсин аф такдну ве йё тмштйсахте; То такдна йёрдйсва.
(Члб, Гюм) Ажурён'чёта са тАмузи. такднё. (Ббл, Дим) Йа. йа. тд бёшё
гакдану. (Гер, Гюм) ДарвА да рёжемё таквднё. (ГД Дим).
такса тАксину ср. Такса. ТАксину за бАнёна йе грй еврд. (Лъд, Кс).
таксират гакатрйт', т^ксирАт'ув'с м. Мъка, страдание. И м!дгу
таксирАт'ув'? см'? вид'Ал и б'ё. (ГБр, Сяр) (Плев, Драм).
тахъв гъквА, гакд, таквд, такй, такьви. такъйи. таквй, г и кива. гъквй.
таквйн'мест. Тахъв. Таквйн'са; Иитук, пд-натАк дАват, дёту йймаа таквй. ни
дАват; Таквй рАбути садёхмё. (ЧМ, Дим) Айнй таквд е; И идёт рАбу гм таквй;
Има си тикйва гул'Ами. бин лйгра, икй лйтра. (Меж, Гюм) Ййма гакьйи
йймё, ййма. ййма. ама айнакд ймё н'Ама. (Бал, Гюм) Н'Амъм'?р'есгурАнти,
н'Амъм'с гъквй, пу къш'ти. (Плев. Драм) Устар'Алу и тд гакд; Тйкли тут А са
таквй. варху. (Ббл, Дим) Бйва^си^йа мАйкъ^ти за гъквА рАбута. (1Ър, Сяр)
И тё пасёт такй брё; Нашту таквд. (Кез, Гюм) Йё, ма зен'гйнё таквй. (ГД,
Дим) Айир. гакъви нема. (Дем, Кс) Чё тё таквй йштат. (Мхр, Гюм) И йё
таквд. (Коз, Кс).
такъвзиерв. тахъв такази, таквас, гаквттз', таквйзи, таквйзнё мест. Тахъв.
Утишлй, избегали са, пак т'ё са таквйзи; Те таквттз' йштат за нёга. (Мхр,
Гюм) Нёма таквАс васарййё рабута. (Кьз, Гюм) За такАзи рАбута. (Члб,
Гюм) Нёма таквйзнё. (ТМ, Дим).
такъвна срв. тахъв таквйна, таквйни, таквйнё, гаквдну мест. Тахъв.
302
Садёт и раш и таквйнм г'уздё; И нйштё сй са таквйнё ёйтус удгдрё; Сй
таквдну, ф Аврдпа дти флёзё. (Меж, Гюм) На т'йшка рабута, цимёнту, кашти
таквйнё да, да ндсём цимёнту, да варвё наейм-натйк. (ГД, Дим) Ас таквйна.
ас мйт'ки рабдт'ки. (Ерп, Гюм).
такъм такъм м. Цигарс. (Плев, Драм).
такърдак гъкърдйк м. Звънсц от бакър за кочовс. (Плев, Драм).
талва га1въж. Покривка. Пуст'ёл'увйм'^ еднй гй1въ - гкану, бубък'ёрнъ,
ш'Ар'рнъ - б'йлу, сй'у, църв'ёну. (Фращ, Сяр).
талига талика, талйкитё ж. Кола. Знайёш ди, фатнди бехмр талйка
тувйрили; Тадйка тувйрили нйши дарвй. (ХВ, Гюм) На кйрат талйкитё,
гуд'ймитё, на дунйсат. (Меж, Гюм).
там гам нареч. Там. Иа сам мндгу ддил там натйк, ут Сарбййё натйк,
Иугуелйвийёдйн. (Кьз, Гюм) Зйпри ми на д'ук'йнё, пък йй шё са вдрна гам
натйк. (ХВ. Гюм) Ха бё, нё стуйът мт йдитё. Б'йгат там наддлу. (Ббл, Дим)
Дёту йё нё, и тд са пугфьрнё гам-тука. (Ерп, Гюм) Тамудгдрё йёд'ус нйшёт
йёйлък. (Меж, Гюм) Там удгдрё йма, ёйтус йма (Срж, Гюм) • б'йгам гам
наддлу — Прсселвам сс от планината в равнините части. • там натйк —
Нататьк. • тамудгдрё— Отсреща на високото. • там-тука — Насам-натам.
таман тамън, тамйм, тамйн, тамйн', тъман нареч. Тъкмо, точно. Тййъ
наш 'тъ р 'скй Бруцкъта у тйм минйвъ, йма аднд мудй ч 'f, тъман д 'йвул'ёт'$ ту
са прйвили пр 'ёди Бил 'йди гудйни. (IБр, Сяр) Тамйм и н'ё айтёй варшёхмё.
Йа И н'ё айтёй варшёхмё; Таман' штё. (Гер, Гюм) Да, да, тамйн, ут кё?;
И гама ййма. Тамйн' йё, ййма (Сдн, Кс) Те фчёра таман' й ги гтусна наддл
йй (ГД, Дим) Тамйн, вика' Тамйн' бё, добрё дошлй. (Мус. Кс) Йи агй ййма,
таман вас тййё. (Мхр, Гюм) Тамйн де, йё са сетам. (Мес, Дим) Тамйн штё,
ду там (ХВ, Гюм) Йс тамйн, тамйн. (Сар, Кс) Тамйн сме нйбор. (Дем, Кс)
Тамън шгс. (Бал, Гюм).
тамба срв. тамва тймба нареч. Там. Дёю влйковеге помйнат тймба;
Тука ут тймба пддих на Мадйн; Дйжё от тамба натдрё, до Мадйн. (Кет, Кс)
Тймба йма арн'й мдми. (Сар, Кс).
тамва тймва нареч. Там. Гул'ймуту кйк гу кйзватё тймва. (ХВ, Гюм).
тамзихана гймзикьньк, тймзикан нареч. Там. Е, ййс бёх аднйш утйвалу
тймзикан. (Кьз, Гюм) Вързвам'ё гу тймзикънък и тъкй. (ILicb, Драм).
тамха тймка, гамкаа нареч. Там. Тймка гафгтрёш, фафХарадра феёлуту
шё слёзёш. (Чпк, Гюм) Тймкаа са; .4 му нё му вддё гамкаа. (Чай. Иср)
Гйрцитё н'йли градёт тймка ? (ТМ, Дим) Има, йма пот*, тймка йё. (ШИ. Кс)
Варит'с тймка. (Чай, Иср).
тамкана гймкаиа нареч. Там. Агй му вйдё ф тумуфйлёи мёнё тймкана.
(Чай. Иср).
тамна тймна нареч. Там. КакстсвёудБулгарййё,ут тймнадушлй? (Чай,
Иср) У'т тймна, ут Кържёли натйк. (Чка, Гюм) Ейтуй нё хддёт тймна. (Кюс,
Дим) Замнйхмё ут гймна. (Мхр. Гюм) Тймна вйдём аднй. (Члб, Гюм).
303
тамо rdA/a. тАму нареч. Там. И вас гама един пат' а с фал т и замндваш;
АгА пдйетё тАму, уд маалъ т да излёзёте уддлу, нё штё фАтитё нах десну,
наддлу. (Чпк, Гюм) Таму на-а, на Дйкё уддлу, Дйкё йи ИвАйлуфграт, гам
градёха път'. (Ерп, Гюм) Аднд утййё тАму брс, аф Аску на; Таму ййма
гаму пумАци; Таму? (Хсб, Гюм) / 1ак джумайдна йё гаму. (IllII. Кс) ТАму
йимамлък up а ни. (Къз, Гюм) Тама ддиа. (Меж, Гюм).
тамози тАмузи парсч. Там. Тамузи Аврёнската пдрта знАйёш ли? (Члб,
Гюм) Ажурен'чета са тАмузи, такднё. (Ббл, Дим).
тамозика тАмузик нареч. Там. Ут тАмузик йё. (Ббл, Дим).
тамока тАмъка, гамака, гАмука, тАмъкъ нареч. Там. И ж'ён'рм'и^гн
извършАам'е със удлув'е тАмъка; И друга та д'ён'а ут'увам'е на църквата
със свиш'ч'йт'е, у„тАмъкъ з'ёва ги със нудна; Гудрна р'Ака тАмка ймам'е
адйн млудгу гул'йм йАвур. (Мерт, Сяр) Тё са тАмука устанали. пък нАшнё
айсАмука; КакнА сётнё гамака, йёрАбуттё там дёлй? (ЧМ. Дим) Га ймъ ли
други брАт'ъ тАмъкъ? (Мерт, Сяр) Глёдъм тАмъкъ мндгу малйни. (Фращ,
Мет, Сяр).
тамона тамана нареч. Там. КнА штё правши гАмана? (Рус, Дим).
тамонака тАманака нареч. Там. Гл'ёдам йё Рачи тАманака. (Лъд, Кс).
тамошен тАмусна, тАмшнитё прил. Тамошен. А са нё збйра т айтузен'тё
пумАци и тамшнитё, дй нё стдрёт дёвлёт'. (Мхр, Гюм) Да ви кАжа одна
прйкаекчз тАмусн#. (Фращ, Сяр).
тамян тим'Анм. Тамян. КлАва мАчку ж'Ар' и въгл'с, ж'ар'уд^ргън'1,. ут
судбъгъ, и мАчку тим'Ан фн'ётр'? да мирйеа и така къд'А. (Вол, Драм) С'А
кътд съ рудй тр'Авъ мАлку тим'Ан вънкъ дъ клъд'ём. (Плев, Драм).
тане тенёср. Бройха. Бёш-он гене мдми. (Хеб, Гюм).
танеде танедё нареч. Видно. Веудки танедё адАш. (Кез, Гюм).
тапия тапйетё ж. Документ. Тё знАйёт. чи тапйстё нй са напйсава. (Хсб,
Гюм).
тарафа тарафа ж. Страна, посока. Айеёй штё са върнетё, сАа тарафА. и
прАвё на Шёпчй истё. (ГД, Дим).
тарахон гъръйудн' м. Продукт, който се получава след обработката на
сусам, тахан. СусАм\' гу м'ёлим'е с аднА м'ёл'ницъ К'усп'ету уд'Алну,
удлиутууд'Алну. С'ётн'(устАнува кудййскъдъ з'ёми мАлку търъйудн'. Нузй
гъръЬудн'къту м'ёт. НАгтъл'н'ъм'ё^си пу ащш к'уп. тъ с'ётн'^ ейпи мА1ку
гдп!ъуддъ. ейпи мАлку зАйър', ръзбъквъм'е, къту мёт йад'ём. (Плев, Драм).
тараш гарАш' м. Повторно обиране на плодове. (Плев, Драм).
тарла тарло, тарлйсс, гарлйтё ж. Нива. Пу тар.чйгё съм хддила, сёкъд'е.
ф Дёрйдерё, ъм кАк? (Сар, Кс) На тарлйсс сё бир-икй, искана мёсёц. (Мус,
Кс) А, нёма. йма гдрцё фан'Ава тарлд. (Коз, Кс).
татко тАткув\\ гАтка м. Татко. Аку ни нърйдъхъ тАм ни^йм т'ёкнувъш'^
нъ нйшт'р мАйки, тАткув'^, н'ёмма пърй„ли. (Фращ, Сяр) Т'А при
тАтк^сй^.й с (Вол, Драм).
304
тача тАчим нссв. Тача, почитам. Трйд'ён'? тугАа тАчим; Кой тАчи йм'рн'
д'ён*, кдй ймъ нъ Въсйл'ув д'ён* дъ пийьт там служ'ът си. (Фращ, Сяр) Грй
д'ён'р Кд1ъдъ тАчим, $дън д'ён' Нда гудйнъ тАчим, а Кърст'? тАчим грй
(Плев, Драм).
твой твдйё, твот, тдй тта, тдйену мест. Твой. Ис тёбё, вйка, ти отсуках
твот трёх. (Мус, Кс) Твдйё л'ёгс ст/, нё у бау. (ХВ, Гюм) Тдйёнудети кАк шс
тАрни? (Чай, Иср) Тдйна душа и мдйна. (Иср, Кс).
твърде твдрдё, твАрдё нареч. Доста, извънредно много. Гун'дёлйк' нё
дднмё твАрдё да трАсимё. (Меж, Гюм) Ива ё твдрдё стару, сё нёма плевнё.
(Мус, Кс) Нёма твАрдё мндгу пумАци. (Къз, Гюм).
те т'е, та, тс, ти, ты, те мест. 1. Те. Тй сё нах каршй, наддл са; Ги ту са лё
докАрали вАшинё гАл'ба. (Мхр, Гюм, Дем, Кс) Тё ту са докАрали ей там; Тё
лё вйкат сс\ (Дем, Кс) Ты шё ги адбАвёт, Ама кнА шё прАвиш? (ГБ. К с) Т'ё
ту са й скали и дАли гу са. (Лъд, Кс) Тй са и тй кат нАм брё!(Хеб, Гюм) И тё
са пумАци. (Кох Кс) 2. Кратка форма за вин. пад. на лич. мест, за 2 л. ед.
ч. ти - те. От' н'ёма дА та искАрат. (Лъд, Кс) ГА та булй главдта. (Мус, Кс).
тебе тйбё, тёбс, тёбё мест. 1. Пълна форма за вин. пад. на лич. мест, за
2 л. ед. ч. ти - тебе. ЙА ги ут тёбё пд знАм бё. (ХВ. Гюм) 2. Пълна форма за
дат. пад. на лич. мест, за 2 л. ед. ч. ти - на тебе. Йё тёбё, вйка, ти отсуках
твот трёх; Тд ш ти ту утсуче и тёбс, вйка. (Мус, К с) Сётнё ут мАлат кралАт.
тйбё прудАват сётнё бултАрстё. (Рус, Дим) Сёкутри прим, прим тёбё да дАва.
на вас. (Срж, Гюм) Кдй тё тёбё дёду? (Бал, Гюм).
тегля тёглёт, тёглёа, тёглём несв. Страдам. Мдмчёту, мдмата да, да тё
тёглёт. (Рус, Дим) Къркбёшсснё тёглём. (Въл, Кс) Млдгу глат тёглёа. (Ерн,
Гюм).
тежко т'ёш'ку нареч. С много подготовка, много тьржествено. Пу
нАшийа край Пустув'ётата т'ёш'ку кату Ндвъ тудйнъ ти прич'Акуват. (Мерт,
Сяр).
тежък т'ёш'ък. т'ёшък. т'ёшка, т'ёшка, т'Ашку прил. 1. Тежък.
Върш'Айм'р ъс двА ydla и сдйн т'ёш'ък кАмин'. (Фращ, Сяр) 2. Труден,
непосилен. Не, саму т'ёшка рАбуга сам рАбугил. (ХВ, Гюм) Г'ошка рАбута;
Т'Ашку с. (Меж, Гюм) 3. Който е много тържествен. А с'А тук м!дгу, м!дгу
г 'ёптък h ъд 'ёт. (11 ле в, Дра м).
тейзе тёйзё ж. Леля. Ёйтус тёйзё, умр'А сё. А, тёйзё. Нёинёг бАйку ейтук
каршй, затёднА кулйба ттёту йё заклАха. (Ерп, Гюм) Нйнё и тёйзё вйкамё йи
уйку, уйку йи. (Чка, Гюм).
теке т'скё, теки, тек*сна ж. Молитвен дом, обикновено с гроб на
мюсюлмански светец. Оги възбЪркват аф т'екёта, тАм аф т'екёта бе, ат
т'екёта бс. (Мхр. Гюм) Каршй агА йё лё прётнёш, штё вйдищ, текё пйсува.
(Кюс, Дим) Има хан, д'ёну тск'ёна, айгАмва. (Мен, Кс) Грон ййма айтус,
ймамё текё. (Рус, Дим).
теке текё ср. Молитвен дом, обикновено с гроб на мюсюлмански светец.
То йёйтус текссу. Р^шёнлар минАа йёйтус. (Мхр, Гюм).
305
техне ми г'ёлтт^- ми св. Сети се, дойде ми па ум. Пимудж' да ми т'ёкн'р;
Е м друга да ми т'ёкн'с, м!д/у прйкаски знйай. (ГБр, Сяр) С'ётн'р вичиртЪ
л'у куга ни т'ёкн'с, йсд'ём в'ёч'ср'а. (Фращ, Сяр).
технефес тскнёфёсм. Болеет задух. Нс. тскнёфёснёмам. (Въл, Кс).
техиува ми срв. тсхва ми т'ёкнувъш'с хим несв. Сещам се, идва ми на
ум. Аку ни нърйдъхъ там ни^хйм т'ёкнувъш'с нъ нйшт'р майки. тйткув'р,
н'ёмьха пърй. (Фращ, Сяр).
тел г’^л'ж. Тел. рнд ж'ёл'сзу к!й#м'с там, рнъ т'ёл'. (ILicb, Драм).
тел тел', тёл'ув'с м. 1. Жица на елехтропровод. Нйдёхтсл' тёл'? (Хсб,
Гюм) 2. Приспособление за прихвашане на коса, фиба. Тёл'авё; Завило
коедта. завйтава йё ейнакд с тел'. (Мус, К с) 3. Ухрашение на женсха
сватбената носия. Дйвът тёл'ув'с. (Фращ, Сяр).
теле т'ёл'с, тёлё, тёлё та ср. Теле. Кой си храни св'йн'с, кдй си храни
т'ёл'с; Кой йс клйл уд'с^ т'ёл'с ту; Мул'стр им'ййм'р, т'ёл'та им'ййм'с, т'йй
кйрайм'с на удвънка с'ёлу ту на пл'йвн'ата д'ёту клйвъЬм'с; Ку йма т'ёл'с,
уку а рудйла, ш'а а найрйниш'. (Вол, Драм) Ихдди дакйрава аднд тёлё, аднд
мут'ку тёлё; Та му ейпава на тёлёну. (Мус, Кс) Тёлёта пурдйват. (Рус, Дим).
телевизион телёвиз'дн, тслсвиз'дна м. Телевизионна програма. Ама с'ё
ф тслсвиз'дна гу прикйзва кйк йё билдлу. (Мес, Дим) Тд йё вйдёлу фъф
телёвиз'дн. (ГД. Дим).
телевизор т'слёвиз'драт м. Телевизор. Сётнё на т'с.тсвиз'драт ги
гл'йдамё, бё йёу. (Члб, Гюм).
телеме т'сл'см'ё ср. Прясно, неосолено сирене. Сйр'рн'сту - пр'ёд дъ гу
върхиш т'сл'см'ё съ казнь. (Фращ, Сяр).
телефон тил'ефдн' м. Телефонен апарат. Ти нёмаш тил'ефдн'. (Мхр,
Гюм).
телещо срв. тслешхо т'ёл'сш'то ср. Телсшхо месо. Бъркът гу ъс
т'ёл'рш'тр, у^т'ёл'с. (Вол, Драм).
темсл тёмёлётс м- Основа на сграда. Чй са прибърнала кал ста бёз. за
темёлё тс натдрё. (Ббл, Дим).
теменуга т'смён'уги ж. Цвете теменуга. И т'смён'уги, т'смён'уги да
вйдиш ти, йма. йма, как да н'ёма. (Сар, Кс).
те.миз атёмйснареч. Добре, удобно. По-по-атёмйс седёт. (Кез, Гюм).
темиз тс.мж'прил. 1. Чист. Амй хубава с, хубава вдда дахддё, тёмйевдда
чок. (Къз, Гюм) 2. Правилен, безгрешен. Тёмйс рйбута. (Къз, Гюм).
тенджера т'ён'ц'ура, т'ёнцурр, т'ёнс'урьта, т'ёнр'ури, т'ёнрури ж.
Тенджера. Сйч'ку му нъкупийм'с у^ гук - т'ёнцури. т'ёпцйи, ш'ерв'ёту еднй
гъкс'ё нимудйсши дъ гу приндси. (Плев, Драм) С'йк адйн къкуд с клйл ъф
т 'ёнр 'ур ъта и ъф гърнстр; Ш'а й^ пудварйш' ьфдрузд т'сн 'р *ура. (Вол, Драм)
£днй г'ёнцура мйнца. (Фращ, Сяр) (Фращ, Мег. Сяр).
тенехия т'снихййътъ, т'рник'ё ж. Тенехиен съд. Гул'йми нъш'кви дъ
м'йсиш' дв'ё т'рник'ё, трй т'рник'ё брйш'ну, л'йпдъ зъм'йсиш'. (Вол, Драм)
Ш'ъ гу к!ы'ёш' въф т'сникййьгъ ейр'сн'рту. (Фращ, Сяр).
306
тепеджих т'еп'ежйк'м. Прихлад на пушха. |Мсрт, Сяр).
тепсия т'ёп'ц'ъ, т'спцйй?, т'епции ж. Тепсия. В'еч'ертъ напрАами
пл'рк'ётф на т'ёп'ц'ъ; Ш'а клъд'ёш' листдту на т'^псЧт^, ш'а гу н$л'?ёш'
ш'ърлАн'. (Вол. Драм) Сйч'ку му нъкупнйм'р у „тук - т'ёнцури, т'ёпцйи,
ш'ерв'ётурднъ гъкс'ё нимудйеши дъ гуприндси. (Плев, Драм) (Фращ, Мег.
Сяр).
тсра т'ёръ несв. Трябва. Т'ёръ дъ чуиш еднъ гАйдъ. (Фращ, Сяр).
терам се т'ёръх съ несв. Обичам се с няхого и имам уговорен годеж с
него. Йа съ три гудйни т'ёръх с аднд мудмч'д. (Фращ. Сяр).
терам т'ёръм, т'ёръш', т'ёра, т'ёръхъ несв. 1. Търся. Гёра т'а къкуд
см'р рАбутйли надд1у; Тёръйми житу пу ^нА кулич'ка. (Плев. Драм) Ниш'гъ
тЪрч'ъмда т'ёръм гъргдв'еца. (Вол, Драм) 2. Исхам. 'Т'ёръш'дъ смдиб'ёлъ?
Ни„шт'ёш'; Т'ёръш' дъ тъ зАкъръ ЙА?; Йас т'ёръм дъ йзл'сгъ мА1ку; Mldiy
съ фатът нъ гГьвъгь нъ hypdry, ни„йё л'у $дйн, кудй т'ёръ, тдй съ фагъ
нъ Навъта зъ НъвАтник; Ут плъднйнъ с'ётн'р ё1а л'у куга т'ёръш'; Ти кт,к
т'ёръш'?; Фрут^ли т'ёръш' дъ ги кАиш' с'а; ГА т'ёра ЛА кАж'е; Т'ёръш'„лидъ
изл'ёзиш нъвън мАлку?; Аку т'ёръш' дъ ийсувъш' н'аш'ту - пйсувъй„си тй;
Нузй т'ёръ рйзъ, т'ёръ сАйъ. (Фращ, Мерт, Сяр) 3. Изисхвам. Ни т'ёръхъ
прик'ё нашт'с туга. (Фращ, Сяр).
Терезулен Тсрсзулсн м. Название на с. Тихомир, Крумов1радсхо. Туане
байрсн вс слушётс кАтуга Тсрсзулсн. (Срж. Гюм).
тертип тертипат м. Подредба. Да вйдиш кАк ми сА, тертйпат как ми йс.
(Ерп, Гюм).
тесл им тсслймм. Прсдаване в плен. Аф Сслснйк бах, тАмстАнах теслйм.
(Къз, Гюм) • стАна теслйм — Предам се.
теспих тсспйх м. Броеница. Аннй са тсспйх устАвили. (Лъд, Кс).
техсн т'Айнийъ, т'Ануту. тснуту мест. Тсхен. Въф събугь събйрът съ у
мудм'т'ё д'ёту й( нив'Асгътъ. Събйрът съ т'Айнийъ рудт, игрАйат. (Плев,
Драм) Тд гу знАйс, тснуту вър тснуту; Тд гу знАйс. Тснуту вър тснуту. (Мхр,
Гюм) Да йёба т'Ануту тука. (ЧМ, Дим).
тешовенин т'ёшув'ён'^т'^ м. Жител на с. Тепюво, Гоцеделчевсхо.
Удтб'сш^ тдй гъкъф, ут ч'ётътъ ут кумйтит'р. Пък т'ёшув'ён'<;т\'
мрАз '^йъ„ гу и гу убййъ. (ГБр, Сяр).
ти т', тъ, ты мест. 1. Ти. Сс ri стёр и ад'йн грех; И шс ти смл'дйсам,
вйка, грехдн. (Мус, Кс) Ты пйташ сини го звёмс нййс Чишснё асАр. (Вьл,
Кс) Тъут кадё с бе? (Кез, Гюм) 2. Кратха форма на прит. мест, за 2 л. ед.
ч. твой - ти. Шс т' са оцйсти. вйка, косо на. шё т' стАне, вйка йддру. (Мус.
Кс).
тиган гигАн'м. Тиган. (Фращ, Мст, Сяр).
тиере тсйрс, техерб ж. Самолет. Тейрё, тсйрс. кАк гу зувётс вс, дёту
фърка виедцё? (Лъд, К с) Айсе йе ваднбш сас техерб. (Паш, Кс).
тиква тйква ж. Тихва. ЙА са дус'ётам бс, тйква. (ГД. Дим).
307
посла тйкга, тйкли ж. Каменна плоча. Гудрна р'ака гймка ймам'с адйн
млудгу гул'йм ййвур. Ду ййвура йма аднъ гул'йма гйкла и на тиклЪга слйгът
сйч'кит'с рйбуги. (Мерт, Сяр) Ниш тйкли ко йма бё. То йма стари тйкли. Тё
сй нёмалё стари тйкли. (Коз, Кс) Иа. с тйкли. (Ббл, Дим).
тилфил тил'фйл' м. Люцерна. Йун'джй гу зува т нёгу, гил'фйл', йун'джё.
(Члб, Гюм).
тинака тйнъкъ мест. Ти. Тйнъкъ пдмниш. (Мерт, Сяр).
тинсдисам тснёдйса несв. Забел язвам, виждам, съзирам. Тдси тинёдйса
(Кез, Гюм).
тириан тирттйн, т'ирпйнат м. Коса за косене. Хйч нё мой йи са зав йрам
ас т'ирпйнат йи кдеём. (Члб. Гюм) Ама с тирттйн сам гайёт мндгу куейлу.
(Кюс, Дим).
тисторям тистдри нссв. Оправям, ремонтирам. То вйшну пд тистдри.
(Меж, Гюм).
псаенеерв. тыане гкйсн'сср. Тькане, Тугй б'й фр'ётуд рькйт'с, н'ёмаш\‘
н'ёш'ч'у гутдву д$ купиш': пр'ёд'сн'с. пл'ёт'сн'р, ткйсн'р, шйсн'с. (Мерт,
Сяр).
тхая срв. тъка ткййъ, ткан несв. Тъжа. Ткййсхъ нъ стйн; Ш'ъ ти пдкъж'ъ
къд'ё ткайъ; Стань ддлу гу им'ах .ми нъ ддръ и тукъ ткйим хйлиштЪтъ; Зъ
пдднушкй\' съ вързъни скриттъ1цйтъ. Скрип ъ1цй гъ ймъ зъ дъ съ утдр 'увъ дъ
съ ткййр; Дйп р'йтку в'ёки ну с'ёлуту ткййъ. (Фращ, Сяр) Снъйи си н'ёмаш'
кудй да ги ткан. (Фращ, Мет, Сяр).
то то, го мест. 1. То. Там пд-удгдрё йма друго аднд, то ё-с-с-й вър тё йс
Миглё. (Брг, Кс) 2. То - употребява сс за м. и ср. р. Тд ш ти гуутсучс и тёбс;
Нс йёда му давам. rd шё мидава; И rd му вйкадёлу. И го ту занёдёду. (Мус,
Кс) И ит'ёй, тй ат тд стдрилу кулйба. И тд си стдрилу там кулйба; Тд йи тд
пумйк, амй нёму ни дли брё. (Гер, Гюм) Брат имёх, тд бё правил асксрлък
аф Бултйрийё. Тд бё прйвилу. (Ббл, Дим) Тд бстттё майдр айтукана; И тд йс
зёл сас вйлана да бучка. (Лъд, Кс) Да ддйдё тд, да вйдим какнй прйвимё.
(Рус, Дим) Тд жйву ли си йё; Тд бёшё нё айтйм (Шех, Лъд, Кс) Амй тд бё
ут Макидднийё стрйна. (ХВ, Гюм) Тд ми дйдё ней мёсту. (Къз, Гюм) И тд
клйва здбё. (Шех, Кс) То чдк йма парй. (Срж, Гюм) Тдуд другадё. (Сар, Кс)
Тд ё, тд ё. (Дем, Кс) Това. А г тд смё дзенгйнё, ат тд йма ейчко. (ГБ, Кс).
то то част. За подсилвапе на казаното - всъщност. Ам айтус тд на
извдрвёг, н'ё си пйкайттёй варшёмё. (Гер, Гюм).
това срв. тоя тдва, тйва, тавй, тва, то, т'ёвъ, т'ёва, т'йва, туймузи мест.
1. Тоя. Скудру т'ёва л'уд'с у^тука да ги искйрат'с навънка; Стуй Н'ёда та
са ч'уди; Бр'ё какнй с тйва с'ёнка?; Т'ёвъ съ чузди л'уд'с; Гёва бктгарчйнки.
цйт анчйнки; Ш'ч'у к'с йа тйва; Тй й^ дйв$ плйнинйч'ка т'йва; Ийш'т'с т'св$
елйви; Тйва гудйнъ мндгу б'ср'ск'ёт'; Т'ёва hdpy. (Фращ, Мег, Сяр) Тд а
млудту вр'ём\\ ш'ёс' нид'йли са т'ёва; И пак ут'унат със т'ёва рйбуги; Нйс
ти вйкабм'с пупр'ёл'ки, т'ёва ат б'йба въф кьш'чи. (Мерт, Сяр) И на м'ссдту
кудкал и на т'йва [плодовстс! пйк кудкал'?. (Мерт, Сяр) И туйс бехм^ шёкёр
308
туймузи месту тувАрих.мё. (ХВ. Гюм) ТАва йё, Турцийё йё станала бутАту.
(Чай, Иср) Тд за тдва, сети ли са? (ГБ, Кс) 2. Това - употребева се за м. и
ср. р. Йа шё гу трАсём гва; Ама дт' йё тд, id и твА масраф. пу итука парй.
(Бал, Гюм) 7вЛ йё сёло, твА йё сас БултАрийё кумшййё. (Дем, Кс) Нёма а ти
дставё гва аджилък. (Рус, Дим) Да брё, то врйтём трёва тавА. (Гер, Гюм)
То пийё гва. (Ббл, Дим) 3. Това. Тд ут тд гу ни рабутёт. (Въл, Кс) А г тд гу
нё нрАйи. (Срж, Гюм) • ут тд — Заради това.
тованака срв. това гвАнка мест. Това. ТвАнка са. (Кез, Гюм).
товар тувАрм. Товар. Л'у къквд дъ йё едндут'уван\' сдйн тувАр съ казнь.
(Фращ, Мет, Сяр).
товаре тувар'а. тувари несв. Товаре. И у^сранъта д'Ат'сгу тувАр'а на
мъгАр'сту и на кдн'р и на мул'рту. (Вол, Драм) Йё. штё тувАрм. (ХВ. Гюм).
тогава тагА, тагАва, тагАй, тагаф, туаа, туАв, туАва, туАф, туз а, тугАа, тут Ай,
тутАф, тугАа нареч. Тогава. Зёмалу йё ёдйнт 'увс, г*увё. тугАфку знАйё. мндгу
знАйё; Сётнё тугАа сидё, дАа ми кинйги; ТугАа клАдаа ми сакулё на бдкат;
Адйн пАт' туАф ту тд, му гд ду йётува; Йс ш йдам удгдрё, тагава шё дмрсм.
(Бал, Гюм) Шйт'тё ф Шайн и Аф Шайн тагАй шё папГта тё; Гугаф каквд тдшё
рАбати?; Хд. варвйш тагАна Шаййн, на Д'ёмёрлжик, на к'ёто йй йштиш. (ГБ,
Кс) На Ваанъ сранъ. Ваанъ сранъ съ кАзвъш'е аднъ м'ёснус?, Ваанъ сранъ.
Енд ширдку м'Асту и uAlyry с'ёлу съ събйръш'е тугАа там. (Плев, Драм) И
пак зёмё, докара си йи тугАф пак, саАг беш. път'; ДухАдах тагАф итуй, и ду
Рудазём. (Дем. Кс) ТугА дт'са тайёт мърфка, нё кАзва г са; Гулем Д'ерв'ён',
тугА йдё и Гулем, и Мйчёк. (Мхр, Гюм) Ама айсе каквд йе Дерйдере? И
тугАф бе хубаву, пак айсё йс ёште nd-хубаву; (Сар, Кс) 'Тугаф агА гувёмё;
ТугАф ддйдаа ду айт'уванакан; Сидё тугаф чётри гудйни. (Шех, Лъд, Кс)
То nd-прёдй беше на Ажурён тугАа; 1\гАа шё платйш ти; ЙА бёх туАва там.
(Хеб, Гюм) ТутАф йёла булка; Грева да йма друга тагАф. (Мус, Кс) ТуАф
имёше едйн, рАбутёше rd фаф лупки те. (Паш, Кс) Сётнё ми клАват, тугАй
наддл йма. (Кез, Гюм) Тъ нййр тугА си гу Ььр'ёсувъйм'д. (ГБр, Сяр) Ту Ас са
върнетё на Шёпчй ryaa. (ГД. Дим) И да нёма туй. тага гу йсипё. (Меж, Гюм)
Тйкли тугА са таквй, варху. (Ббл, Дим) ТугА имеше мажАн ат А йи чу. (Мен,
Кс) А-а-а, тут А стё длили? Сё? (ЧМ, Дим) .4 -а, ут туАв натАк. (ХВ. Гюм)
ТугАа уд уддл. (Л юл, К с).
тогавана срв. тогава тагАн'е. тигАну, тугАвана, тугАнъ, туганък нареч.
Тогава. И тугАнъ тт,с нид'Ал*ъ н'Амъда дардвам'с; Да фтАса hyday, тугАнъ
стъ з 'ёмим на кръга й^днд пу йрднд л'Ап, йрднд пу йн^днд л'Ап, к1Авам 'ёду на
п'ёнакуди. м'Асим'ё^ту, разз'ёвамёду; ТугАнъ купайм'с; НА тугАнъ прайм V
ма!ку тръп'ёскъ. (ILicb, Драм) Има табёла, кАзава татАн'е кутрй. кутрд сёло
на кайё йё. (ГБ. Кс) Титану сё сам пд-убавё сам; Върт' йе пд-убавё. (Вьл,
Кс) ТугАнъ в'ёйк'р евърш'увът рАбутит\\ (Фращ. Сяр) Исё йё разжён'ват
тут Авана. (Паш, Кс).
тогаванаха срв. тогава тугАванака, тугАванакан, тугАнък нареч. Тогава.
Т'ё ги з^кАруват^сн мудми, утйват в'енч'Ават са на църквата и тутАнък;
309
Става ha карнавал'е, hapAnu, стАвахми hap А ни. начи ha рани пу пл'авн'снцки
д'ё Парами тугАн т,к кърнъвАл'е. (Вол, ILicb, Драм) И тд тугАванакан айт'ува,
тд айт'ува сидёлу, И те са тугАванака пак, тану са уздрилу; ТугАванака да са
флйза айтува. (Лъд, К с) Ам га йё варймё. Варймё и тугАванака н'и сйпимс
тутйва шёкёр. (Сар, Кс) / 1удмйтайме и тугАнък к!Авъйм'е л'Аба. (Плев,
Драм).
тогази срв. тогава тугАс, гагАс, туАс, тугАзи, тугае нареч. Тогава. 1\гАс
кугА е тс вАми Вулгарййёта йеврд, тутази пгтё вйдиш как штё жйвитё ёйгука;
ПумАци Аку вйдёт здрат, тугАс пумАци йё. (Рус, Дим) Ама йа тугАс. куАт
фарлй мад'ён', йё бех тАм; КабаАт' ага стдриш, тугае; Ама тут Ас немё, нё
збйраа; ПАрве туас йё бех. (Хсб, Гюм) ТуАс са върнстё на Шёпчй туАа; Е. аку
са удрййё буднд та квд, гут Ас дудё, ййма пт ли китАп', нёмаш ли, тугАс пйсува.
(ГД, Дим) ТугАс шё йё л'ёсну, л'ёсну; ТугАс ддна аф Чёрнйчеву; Дунё; Ту Ас
то утй; И ту Ас бехмё шёкёр рАбута. (ХВ. Гюм) Зъм мндгу са устАнали билй
тугАзи. йирмй бепгтё; Кькту вйка ёйсуй си, тугАзи йма страх. (Мхр, Гюм)
Ха, ут Кдзлуджа наддлу и туАс дувАда к'упр'уйёна; АлмалЬ йё наддл тугае.
(Дем, Кс) ТагАс уткАрах ту, нагудйх ту; Айей гА са научйш, тугАс са прАйи.
(Меж, Гюм) Ага устАнё д'ёмёк' икй ай, тугАс са курдйсва панаййр там. (Члб,
Гюм) Ку гагу имёшё парй фав вашну нимёшё, А чи тугАс. (Чай, Иср) Виедку
сёдй, тут Ас гу иепрАв'амё и ту а. (Кез, Гюм) Ха тугАс мджё ш да ддйдёш нах
Канада. (Ерп, Гюм) ТуАс варсме й научйлиште. (Иср. Кс) Сънърътнапрёш
тугАс Арда. (Ббл, Дим) И тугАс кавАкат да йёдёш! (Кюс, Дим) Одихмё тугАс
на Плёвнс. (Сдн, Кс) Ко ё тд тут Ас. (Срж, Гюм).
тогазинаха срв. тогава тугазнёку, тугйзнёкунс нареч. Тогава. Т'ё са
тугАзнёку н'ё билй айсёс пумАци, турцё и агуптё. (Мхр, Гюм) ТугАзнёкунё
правёа аскёрлйк (Ббл, Дим) ТутАзнёку бёшё паратику. (Хсб, Гюм).
този гос, тузй. гъз и, гъс. тАзи, тузи. тазй. тузй, тус, т'Ас, т'сз. т'ес, т'ёс,
тес мест. 1. Тоя. Заж'ув'ал въф гъс къш'та; И ц'Алата рАбута йе тьс на
нив 'Астату; Удсгъвй^йъ, нъ гъс етрАнъ штъ^йё; Тузй л'Апч'е штъ изд'ёш';
Умацувъхъ^съ църну пу учйт'е, нъд'авъхъ жёнцки др'ехи зъ^тузй хул'уху т'е
им вил'Аахъ. (Фращ, Сяр) Пу йётус стАнват т'ес рАбуги бё. Пчёнца стАнва,
раш станва. рапка сгАнва; За тёс парй хдди лй са йёу хаскёр брё?; Га
лётй. тугАс сгАнва тази т'ата; Тд йё гъзи Йёвлийё зат айнд бурум утвъдё
лежи се. (Ббл, Дим) 11д-уд'Алну д'ёту кЗАвай.мм буркАн'р, тъквй рАбуги. ни
с'едйм тАм, с г'Асрапти кЗАвъбми нъш'квит'р; Убикул'Аам'т; ту тузй с1ама дъ
стАн'?. (Плев, Драм) Ни съ ръзвАл'ъ ъхц'ёту уку ту убАгриш ъф тузй д'ён',
ъф ч'ствъртак; И съ исчйст'уву ж'ёл'езу'гу. тузй пАл'сш'ник; ФАни гу тузй
ейр 'ен 'е. (Вол, Драм) Тдс п 'есАк 6А т'уфли^ йе?; Тьс кт, им кАж'а; Тй сигладна
т'ёс д'ён'е; И т'Ас гъркина бй1а туку душЧъ. (Мерт, Сяр) Аф т'ёз гудйни.
йА-а-а, ф т'ёз гудйни; Нс хте да гй платй айтус тузй днмадък. (Члб, Гюм)
Трумбуслйфки им кАзвам'е на т'ёс ч'ърнит'е елйви ш'ч'у им кАат. (Мерг,
Сяр) Тузй, д'етживёсшё тука; Айтус тАзи йё малка. (Хсб, Гюм) Тдй йе мудй
брътуч'ёт, гъс му йе нив'Асгъгу. (ГБр, Сяр) На вёлй, тузйЛдри знАишзаштд
310
бс изб'агалу? (ХВ, Гюм) И тугйнъ гьснид'йл'ъ н'ймъ да дардвам'^. (Плев.
Драм) ЗЙ да печё т'есмд.ми. (Ков. Гюм) 2. Тоя - употребява се за м. и ср. р.
И тузи пйк; Ни~ йс Ьубъу тузи ръзднл 'ёнуту; Кажи, бабу тузй, кажи бабу нузй;
И тузй л'йп дъ ни вйд'рг кумшйит'ё дъ,н„с1> Ьъ1йсъ; Пийрт бйра тузй-нузй -
нйй ни прйим гъквй рйбуги. (Плев, Драм) Тд йс йерзй Дёрвён г, искидё тус
сёлу; С'а тузй да, на мджимс да стдри ме. (Рус, Дим) Тд на тузй, гермйна,
налёту гърнешс. нсмс паза г да прави хич. (Ббл. Дим) Ий ми фарлйх тузй.
дйплумага, на т'йх. (ХВ. Гюм) Аф Кържёлъ си. .мй ти как вёлйш тузи? (Члб,
Гюм) Дсмёк тазй йшшемё да купимс. (ГБ. Кс) Ис iy пузнйвам тузй. (Ерп,
Гюм) • тузй-нузй — Това-онова.
тозика срв. този тузйк мест. Тоя. Тузйк пазйр йс. (Хеб, Гюм).
тозикана срв. този тузйкьнЪ, т'сзикънг, мест. Тоя - употребява се за м.
и ср. р. Гезик'ънъ рйбуги нъуг'ёп пумАгьт лйути?; Тйзикънъ дума; Н'ёмъм
м!дгу рйбути гн'ёскъ зъ тузйкънь. (Фращ, Сяр) Тъ тузйкънъ. (ILicb, Драм).
той тдй, тдй. той мест. 1. Той. Напрйи бйбата м'ёца д'ёвег б ан и пи и му
дйд V- Из 'йд 'f ги тдй и пйк л 'ёгна; Ви ч \р гъ к$ 'л т'й гдта мййа гу пр 'ёв'рс?. Гй
са клйн'р и тдй Ии гу извйж'да. (Фращ, Сяр) И тдй пузнй„гу лйстуту, д'ёту са
кърши, тдй узр'йва, пуж'ел'т'йва и н'ёгу кърш'ат' с'йка утрина. (Вол, Драм)
Тдй ништ'ё ут^н'ёк парй; И тдй фйти! дъ м'йси л'йп, дукаръ1уй<; л'йп тукъ.
(Плев, Драм) И тдйз'ёлкудш'нич'кътъй йъуткйрълнауд'снйч'кыъ. (Фращ,
Мст, Сяр) Пък брагами и тдй тъка, уж'ёнът б'ёш'с ъмъ м1йт. (ГБр, Сяр) 2.
Той - употребява се за м. и ср. р. Мйс1у - тдй кътд стъ гу бъркъш' тъка стъ
фйтиш' - на кука си излйза тдй. (Плев, Драм).
толекав тдл'у'ку прил. Толкав, толкова голям. Анд мънал' ж'ёл'сзо
а<у грй идти, гдл'еку виедку. (Вол, Драм).
толкова лЗлл'у, тдлкуа, тдлкува нареч. Толкова. Не. тд и тд тдлкува. Тд
и тд тдлкуа с'е, д'ё сам искйрал й сам клйлу врйт'чикат айтуа. (Бал, Гюм)
Тдлку гувсда пак. йма канй да прйвиш?; А, сдсува тдлку, едена, сдсва. (ЧМ.
Дим) Три гудйни. тдлкува йс; Кумпйрст тдлку йштс удтдре на байрс. (Хеб,
Гюм) Зймах тдлкуа. (Меж, Гюм).
толкози срв. толкова тдлкус нареч. Толкова. И вё, и вё да живёте тдлкус.
(ЧМ, Дим) Тдлкус бс, знййсм. (Мхр. Гюм) Та тдлкусиштё. (Чка, Гюм).
толуп ту]уп' м. Къделя въл на. Въ1нътъ нъ влъч'йркътъ йъ ньпрййувът
rylyn'. (Фращ. Сяр).
топарлак топарлйк м. Вид почва на буци. Тд йс индлку, еднд топарлйк.
(Коз, Кс).
топка гудпки ж. Сарма. И фасул' и н'йкви тудпки напрйами ут' з'дт'ка
ас^урйс'. (Вол, Драм).
топнувам срв. топвам гдпнуыът несв. Топвам. Сйпуыъми чинйи м'ёт-
тй стъ си тдпниш', друтатъ, другагъ - и тййу‘ съ си тдпну път. (ILicb. Драм).
топуз тупус' м. Желяэна топка на ръчен кантар. (ILicb, Драм) • кантйр'
тупус'— Катар с желязна топка.
311
топчинка тудттчинки ж. Малка сармичка. Н'Акви тудпки напраами ут'
з'ёл'ка ас^урйс', тудттчинки. (Вол, Драм).
тора тдръ нареч. Довечера. Тдръ ш'гъ йдим и Мйркувътъ къш'тъ дъ
пуйём. I Фра щ.С яр).
торба торба. тдрбъ, турбъга ж. Торба. И инъ шиш'ё нм ну кланы ъф
турбъту и йа нарАм'ува ж'тдтАга; И гакА клАйм на турбъга мАлку л'Ап. (Вол,
Драм) Еднъ горбь п'ёп'сл въфръкАтъ. (Фращ, Сяр) Тдрба бё. (Мес. Дим).
торб ин га турбинки ж. Торбичка. Мудмчитъгъ з'ёвъхъ пу рднй турбинки.
(Фращ, Сяр).
тормозя турмдзиш нссв. Притеснявам, гнет. Аку турмдзиш пак жёната,
и нва стйга. (Рус, Дим).
точа тудчиш' неси. Разтягам тесто на тънък пласт, точа. Браш нд ту ш'а
ту зъм'Асиш' судд#, ш'ъ туутъкудж'д'еш'и ас гучйлката ш'ъ тудчиш'. (Вол,
Драм).
точене тудч'^н'? ср. Разтягане тесто на тыгьк пласт. Нъправ'аш'р
тучйл'ки з$ тудч'рн'р. (Вол, Драм).
точилка тучй1къ, гучйлката, тучйл'ки ж. Точилка. НытрАв'аш'^тучйл'ки
за тудч'рн'р; Брашндту ш'а ту зъм'Асиш' судда, ш'ъ ту утъкудж'д'еш' и ас
тучйлкуту ш'ъ тудчиш'. (Вол, Драм) М'сс'схм'? плъкййъ йъ нъпрАйувъхм'?,
ръсукувъхм'т; тъкй нъ дЬски нъ крък със туйАгъ - тучй1къ, (Фращ, Сяр).
тоя тий. той, тд, гва, той, туй, т'ей. тйе, тййс, тййа, тййё, тййр, гйа, тёа,
тси, гёйе месг. 1. Тоя. Тд йё тйй път' налрАнё; Кък туй ас тузичку парй
а гсчин'дйсватё бс?; Т'ёй са и тё, т'ёй са и т'ё тдра къдё; На тдй ксдйк' йс
Асфалту, Асфалту тА-а-м ду у твАдё. (Мхр, Гюм) Йс, рашнйци йи зувёмё тса:
На тса рашнйци, рашнйци йё арАпка мёлём. Мелем. Будснйци. рашнйци
ги зувёмё, (Гер, Гюм) Ку зАкачём туй, чАнтата, нстпту зАкачём на гьрбАт,
л'атт н'ама; Тййс къшти са ттёйни. (Вал. Гюм) Ат А са запрёте тАм, на туй
сёлу, нй тайте кадё йма утёт' да лсжйтс. (ГД, Дим) Бе ген канА завё?; Туй
мдмчс с'а знАйсш ли д'ё йё? (ХВ, Гюм) Др'ёйи н'ёмали д$ ндс'ъг Ьдрътъ
на тд вр'ём'с. (Вол, Драм) Тва вйш кдлку йё айнАм, д'ён ту вйд'мё. (Кез,
Гюм) Афузё там пёйАа мевлйт' на туй сёту. (Къз, Гюм) Ат А са тёи пукАзаха.
(Хеб, Гюм) уй прАви, туй, туй. (ЧМ, Дим) А туй питам йё. (Ерп, Гюм) 2.
Тоя - употребява се за м. и ср. р. Ми пАк и тдй вр'^т'ёну. (Плев, Драм)
3. Тоя - обикновено в мн. ч. и със значение на лич. мест. - те. Тйт\ и
друтиг\‘ съубърнаЬа; И тйй^ ст, см'ёйът; ЙА тттгъ йми кАж'ь как. Ниш'т'АБъ
дъ си нър'сд*ът тйт\\ (ГЬр, Сяр) "Наб'рр'ётхтм дървА, чи уку пръдна ш'га
мръктти!" - Тйа му нъбрАйа. (Фращ, Сяр) И тййё вйкат, ут там шё флйзат
ду ирмй киломётра. (Дем, Кс) Тййа тк'кайа н'ёк да ут'ёттът; Тйй? б'ёа 1анй.
(Мерт, Сяр) И тййс са стари; Тйе са бё уд БултАрё. (Хсб, Пом) .4 ми дАват
ттте мёне, дт'сам бдлну. (Мус, Кс) БултАрат на тёйе ё душманин. (ХВ, Гюм)
Тййё град'ът каквд иту бё. (Мхр, Гюм) Д.ма тйе набйха инсАна. (Въл, Кс)
Ттте рАбутёт. (Гер, Гюм).
тояга туйАгъ, туйёга ж. Toaia. ЙунАкувьтъ къш'тъ нъпрАйнът ттр'Апур
312
- ёй туд1кувъ мьндй!а - шъмййъ нъ туййгъ; М'ес'схм'р плъкййъ йъ
нъпрййувъхм'с, ръсукувъхм'с тъкй tn, дъски нъ крък със туййгъ - тучй1къ;
Ьс туййгн, кудпъни двъ-труйцъ ч'ул'йкъ ч'укът. (Фращ, Сяр) Заштд йёдё
туйега? (Хсб, Гюм) • йсм туйёга — Бият мс.
траказ тракйза ж. Приспособление за заключение на пътната врата,
заключалка. Ifydpr^ra йма тракйзу и тур'ат, клйвът тракйза и на тракйзу
кл'уч'С- (Вол, Драм).
трактерище трак тёр и штё ср. Голям трактор. Hi ту йсу трак тёр иште
инам удгдрё. (Кюс, Дим).
трактор трйктур, гракт'ёр, трактёрас, тракт'ёрё, трактёри, трактёрё м.
Трактор. Ха, трактёрё, йймат ги пу двй, пу йёдйн, пу два, арабй тай. (ЧМ.
Дим) Хёр бир анедЬ си гракт'ёр йймат, йаа-а. (Члб, Гюм) Ас тракт'ёрё,
ас гракт'ёр кйраме г'убрё. (Къз, Гюм) Йи итус ал' имёше напрёш ёйтус
гракт'ёр? (Рус, Дим) Айтус ййма, ейчките сас тракт'ёрё урйт. (Ббл, Дим)
С'а у рал йца та са тракт'ёрстё. (Хсб, Гюм) /1ог'хубафйма за трактёрас. (Мус,
Кс) Трактур ймам, ндмёран лёй. (ГД, Дим) Ама сё ймамё трактёрё. (Кюс,
Дим) Тука йма трактёрн. (Меж, Гюм).
трапеза тръп'ёза, тарп'ёзата ж. 1. Маса за хранене. Иа КЫъда
събйрам'с^са ейчки н$ тарп'ёзата; Кумйцат# йдди у к^л'.мйнътр и
с'ёнува тугй на трёпезъта; И тугйвъ штъ прикйзувът нъ тр'ёп'ез1ть;
Слдж'увъхм'^тр'ёп'сзйтъ. (Вол, Драм) 2. Храна на маса за празнично
угощение. Там [у къл' г'атъта] йедът, пру стр'ёш' гътги, йма гръп'ёза, (Фращ,
Сяр).
трапезка тр'ёп'рска, гръп'ёскъ ж. 1. Масичка за хранене. Иапрйв'аш'с
сандЪци. напрйв'аш'рпарагйл'с, ду1йпки. гр'ёп'сс'ки; Тр'ётТес'ки д'ёту^дът,
пйк нйски тр 'ён 'се 'ки; Анй гр 'ён *еска им 'йЬм 'с аднъ пёд 'if в и судку ддЬ чйнка,
тъй с'сд'йНм'с. (Вол, Драм, Фращ, Сяр) 2. Храна на маса за празнично
угощение, /й гутйнъ прйим'с мй1ку гръп'ёскъ. (Плев, Драм).
трапсн трапнд прил. Стръмен. Ал' йё трапнд вйшту месту?; Трспну,
н'ёма ич. (Хсб. Гюм).
трапив трёпиву прил. Стръмен. То йё трёп иву мёсту нис там бё.
Трёп иву, многу трёпиву. (Ббл, Дим).
трахана грйхана ж. Вид вариво от смляна на хромел царевица и фасул.
Трахана прйвсх.мс; И ейпава и искйрава тутйва трйханана (Дем. Кс).
трая трест несв. Трая, запазвам се нсразвален. Виликй ч'ствъртак
бйгрим'с сЬцйт$~с„буйъ и тй( с^1й тре£т ду Христбс въскрёсне. (Вол,
Драм).
трева гр'ёва, трёва, трёва, тр'евьга, травйта, грёвата, трёвй ж. 1. Трева.
Трёва ййма бу с сне. 7 с наудат; Сс ту такое йи кусст, сё ту збйрат грёвата бё.
(ГД. Дим) Да мбжёш трёва дй си нагйдаш, захре дй си нагйдаш. (Ерп, Гюм)
Йиднй жёна урумска зад'ёнала са трёва на тарбёт. (Къз, Гюм) И йранъга
уд бтйр'с и гр'евъта у^д'ё чйр'р. (Вол, Драм) Ице йи копам ас на травйта.
313
(Гер, Гюм) Алй грёвй? (Члб. Гюм) (Фращ, Мст, Сяр) 2. Тревисто растение,
билка, ЕЛнЛва тр'ёва - срамник. (Мерг, Сяр).
трен гр'сна м. Влах. ПукАчийм'^са на тр'ёна и ддйд'^Ьм'е въф ЙАмбул.
(Фращ, Мет, Сяр).
трепя тр'ёпъг несв. Убивам. СЪрни н'Амъш'е да тр'ёпът. Нъ1ци тр'ёп'еа
н'Акий път'. (Плев, Драм).
троса тресё нссв. Треперя от въэбуда. Тресё му айнва. (Хеб, Гюм).
треска тр'ёскъж. Костилка на плод. Т'ёва едини гр'ёскъ ймът (Фращ,
Мст, Сяр).
трети грёга числ. Трети. КанАл трйа, грета прд грама. (Дем, Кс).
три трйт'р, три числ. Три. Трйт'р д'ён'р пАкдси прикъд'Аа.ми, нъ д'ёв'ст
д'ён\* пак си прикъд'Аами и в'ёки ни йддими нъ грдб'рту, нъ чигйрийс'ёту
пак. (ILicb, Драм) СтАвъхми ут трйт'р съхАт'? дъ в1Ачим%\ тъ приз д'ен'ё
дъ прид'ём. (Фращ, Сяр) Три. д'ве, инйй: Три, чётри. сёдём, дсём, дёвёт'.
(Дем, Кс) Ййма укул, три-чётри децА да сА усгАнали. (Мхр, Гюм) И адйн,
два, грй дёнё. (Лъд, Кс) • трйт'р д'ён'е — Иомен за починал на третия ден.
• три-чётри — Молък брой, ня колко.
триж грйш, грйш нареч. Трипъти. ПудвАш.пу грйш лё гну време излйза.
(Въл, Кс) Чунки нё аннАш, нё дваш, нё грйш. (ХВ, Гюм) Пу грйш, пучётриш
ги кусёт. (Гер, Гюм) Йёку йёштё - грйш куеймё. (Меж, Гюм) Йе йёднъш,
дваш, грйш. (Ерп, Гюм).
тримина тримйна, тримйнъ, гримйнана числ. Трима. Тримйна йёйсАй,
вйка, нё мойё ги прифаги, вйка, гърмийёту. Дёбйёли гърмйе. (Ббл, Дим)
Адйн' кръвуд'ёр' и тримйнъ други ндс*ът кудттън'? ф ръкйг'р. (Фращ, Сяр)
То йма, имёшё три кд пел ета, и гримйнана А са учёт. (Въл, Кс).
троица труйцъ, труйцътъ числ. Трима, И труйцътъ утйвът дъ тйувът; Ъс
гуйАги, кудпъни двъ-труйцъ ч'ул'Акъ ч'укът. (Фращ, Сяр) • двъ-труйцъ —
Двама трима.
тронка трднкъ нареч. Съвсем малко. Трднкъ ейришт'р шт$ ту к1ад'ёш'
нър'Аткъ каш'а дъ съ исцидй. (Фращ, Сяр).
тропало труп Aly ср. Чукче за тропане на входната врата. (I (лев, Драм).
тропатушка гръпатуш'ки ж. Жена, която пъргаво играе хоро. Фтору hdpy
HtpAaha фс'ё ни в'Асти гръпатуш'ки. (I Tip, Сяр).
тропосувам тр'рпдеувъш' нссв. Тропосвам. Тр'спдсувъш' ъс б'Алу.
(Фращ, Сяр).
тропот трудным. Шум от силно затваряне на врата, (Плев, Драм).
троха ipdhii ж. Троха. УтсуфрАга збйрам'<; rpdhu. (Фращ, Мст, Сяр).
троша труш'ътнесв. Определим категорично цената при пазарлък. От
млдгу труш'ът тй? туртдв'рци. Пи дАвдт. Ш'$ з'ём^т адйн- двА максур'^,
другуту ти кАзва н'ё^ми тр'Ава; Пк; са млдгу ййтри и са пазарджтк;. труш'ът
тйе. (Вол, Драм).
трудов ту рту виге м. Войник в трудови войски. Имё, бтйзё бса игам
тур тувитё. (Ббл, Ди м).
314
трудовак гурду ваш/м. Войник в трудови войски. ТурдувАци са йёмбилй,
йёсйрё. (ХВ, Гюм).
трудолюбив трудулбйви прил. Трудолюбив. Т'ё са мндгу грудул'бйви.
(Мхр, Гюм).
тръба гръбъ ж. Чубрица. Ч’урбищ, - тр^бъ, гръбъгъ ч'урбицъ йа
рукъй'м^; Мъ та а мирудййкы ъ въф сйчку Идди. гръбъгъ. (1Ър, Сяр).
тръгна гарна, тдрниш, гърнё, тарнё, тАрни.м, тЬрнетё, тАрнегё, гърнешё.
rap нах ме, тдрнал си. гърнаду си, тар над и сто, търнали са, гърнё ш св. 1.
Запомни да вървя, тръгна. Ама итус шё тарнё ней; Нё шё тАрним за и на кд;
И Ад Бул та рё да гари стё и ксстёрмё. (Хеб, Гюм) И штё си пддетё на Шепчи,
га тарнё: Вё штё гърнстё на сАа страна. (ГД. Дим) Ад Искёчс натдрё рёчёш
ди да тдрниш, врйт' са итузикана памАци. (ГБ, Кс) Тд на тузй, гермАна,
налёту гърнешё, немё назАт да прАви хич. (Ббл, Дим) Ви гА стё тАрнади.
ти дбиграйтё. (Въл, Кс) Тё са врйт' на айнАм тЪрнали. (Ери, Гюм) Айтус
гАрнахме сабАхлай йёдё. (Сдн. Кс) Тй с тдрнал на Саранджйна. (Срж, Гюм)
Кадё си гърнаду? (Кюс, Дим) 2. Започна някахва дейност, начинание.
Да търнёш, да търнёш ас, ас .мАл'ки рАбути штё търнёш. (Ерп, Гюм)
Тдйёну дёти кАк ше тАрни ф укулан? БулгАрски? (Чай, Иср) 3. Започна
да се развивам успешно, потръгна. Штё кладёт ёйтуканёк таквдна, мАл'ки
бисиклёт'чёта, мутдрчёта да кладёш, тд штё ттд да гърнё. (Ери, Гюм).
тръгнувам срв. тръгвам тЬрнува, тАрнуамё, трътнувам'т; нссв. 1.
Тръгвам. Трйтнувам'^ с баш'тА„ми да йа гърсим\‘. (Фращ, Сяр) Вё шё
тАрнуамё наддл. (Хеб, Гюм) 2. Започвам, имам началото си някъде. Айса
шдшё чАк уд Българййё гйрнува. (ТМ, Дим).
трънка трънка ж. Вид дива слива, която расте на храст. Б'ер'ём'е
трънк'й. (Мерт, Сяр) (Фращ, Мет, Сяр).
трънкосливка грънкуелйфкъ, грумбуелйфки ж. Вид дива слива, която
расте на храст. Трумбуслйфкм им кАзвам'е на т'ёс ч Ч.рнит'е елйви тп'ч *у им
кАат. (Мерт, Сяр) (Фращ. Мст, Сяр).
трънлив гърлйву прил. Бодлив. Търлйвудърву. (Плев, Драм).
тръея тръе'а, тръеим'ту, гръе'ът нссв. 1. Тръскам, разтърсвам. Туой ту
тупа, тупа, тупа, туттдду и тугАнъ с'ётн'р пАк кутА ту у гул а двама дупт'т; ас'
вй!а, вй1атА ттъ гу трЪсим'е пак. (Плев, Драм) Има таквй вйди ас дЪрн'ета,
вйди с двА ч'атала, вйди са казват тщ? и ту тр^с'ът. (Вол, Драм) 2. Бера
плодове чрез разтърсване, друсане. Слйвит\‘ ти гръаптт. (Фращ, Мег,Сяр).
трябва трёба, трёва, трёбала йс, грёвалу е нссв. Налага се, необходимо
е. И треба фаф вдда да йё; Иённй жёни е грёвалу да сА; Требала йё дА
си ттутттём. вйка. (Мус, Кс) Трёва айтакйва л'удё лёту ттте да флйзаме, /та
пумАгаме; Трёва да йма друга. (Лъд, Мус, Кс) Трёва ти исакА, йштеш друге
мёсто. (Дем, Кс) Трёвашс сва пд-напрёш дА ту йма. (Мен, Кс) С'е трёва
вАшнуда дАват бйрес. (Кез, Гюм) ДА бре, то вртггём трёва тавА. (Гер, Гюм)
Трёва са пАк върнетё насАм. (ГД, Дим).
315
трябува срв. трябва тр'Абува нссв. Налага се, необходимо е. Л/умйт\*
угн 'Акъдсъ з 'емйли п 'ёп '<;л, у т п 'ёш'г гр Убуви да е п'еп'ел гъ. (Фршц, Сяр).
трявяа тр'Афк'иж. Тревичка. Мирудйи си рАзни й.мъй ЙА, $м тр'Афк'и; И
други пАк си н'Акви мирудййки. (ГЬр. Сяр).
тува срв. тужа туа, туа, тува, туу, гуф нареч. Тука. АднАга имеше мдйё
туа ваз мёнё; Агй бё туф булгАрат, йсдах туфлабут'; Ут туа на вАнка ни ддём;
Н'Ама накда, тува са врйт'чикат; КЬшги тува нагак бет такйва къшти нёма.
(Вал, Гюм) Тува аку йштишда с'е свалйш тё, пак да т'е икимёт' свАлё - а-хА;
Душ 1л, та тува рабутешё; Ам у г тува аскёр айтАм прАвё.ха. (Сар. Кс) Тува
напрёш на бёш йуз йёврд сам бйл; Млдгу туа йштат та търчулёта; Туа нёма
кАкну, бе йсу; КАжи ут туа инсАн. (Меж. Гюм) Туа ве байрён вс слушёте
кАтуга Тсрёзулён; Азър тд аг туа азър йё работа. (Срж, Гюм) Ат А йлё ут
тува нах касабдна; Чи тд, тд бёшё загралёну гуф. (Паш, Кс) Туф са билй
тутАва; Ут туф нагдре с'А йзст'офску. (Лъд, Мен, Кс) Ут тува тутАва с пАк
есвА, М'ёнкуву са звё. (Лъд, Кс) Те аднь гам кулйба, аднь гуа кулйба. (ЧМ.
Дим) Зам ут туу, ут тдрнуту сёлу. (ХВ, Гюм) Ут тува сй йё. Ут тува йё. (Дем,
Кс) Йс штё отй йе аг тува. (Коз, Кс) И йё тгТгёт ат туа. (Чпк. Гюм) Туф
сёлуту дуда. (Кез, Гюм) Тува да ддйдё. (ТМ, Дим) • тува натАк — .
тувана срв. тукана тувана нареч. Тука. [Ут тува лй си ?] Ут тувана сам бе
йАу. (ГЪ, Кс).
туджар т'уджАрё м. Търговец. НАшсс д'смёк меселё, д'ёт йймат
т'уджАрё. (Члб, Гюм).
туджарин туж'Аринъ м. Търговец. Тдй туж'Аринъ д'ёгу си й? купил
т'ут'ун'с, тд си плАш'тъ дАнъц'ёту. (ILicb, Драм).
туджарлък г'уджёрлък м. Търговия. Хддёт на хаджилък за г'уджёрлък.
(Рус, Дим).
тузи срв. тука тузи, тузё, туз, тузй, тус нареч. Тука. Йё сам от тузе; Бе тус
глёда г гиг 'ун' бс, кйт 'у то йё инд ту кйл *у икй бучу к ёврд; У'т тузи; Ог тус нёма
пот'; КанА клАваш тй пак тузй? (Срж, Гюм) Врйт'гу сам йАзиубшрАвал тус
Има ут тузи, дёсу глсдамё, йма дштё бир сайт пат да излёзёмё вАрху, вАрху
Сйвину. (Въл, Кс) Ала и от тус флйза, от тус налёво, натАтък; ДА йё от тус,
амА си йё блйзё; У'т тус, тус тус, нАш си йё. (Дем, Кс) Алён г'ёпё йё тузи бё;
ИмазАра т'ах тус чётри лупАти мётналу, йАма нАм пак н'ёма. (Члб, Гюм) Вас
тус дафАтиш нёйёмндгу килумётра (Люл. Кс) Гуз ту сушАт нАштё невести.
(Къз, Гюм) НАшту сёлу тус шё ддйдё. (Кех Гюм) Уг тус за афшём фпрёхме.
(Сдн, Кс) Нё, нё, нис тус Асълтъ. (Кох Кс) Тузй вйе стё адгдрё. (ХВ. Гюм)
Ут тузи ду айтус. (Иср. Кс) Ат тус. (ГБ, Кс).
тузика срв. тука туека нареч. Тука. Ййма стигматййа туска; Ни сам ги
з'длуут туска. (Меж, Гюм).
тузикана срв. тука тускана нареч. Тука. Зёх гу ут тускана и сётнё ут
тускана. (Меж, Гюм).
тузичко тузичку нареч. Толкова малко. Кък туй ас тузичку парй а
гечин'дйсватё бё? (Мхр, Гюм).
316
тузлия тузлййа прил. Син. Тъ чи зймум'р гъкА тузлййа буй1. Тузлййа
буйъ им'йш'р. (ILicb, Драм).
туй срв. тука туй, туй нареч. Тука. Прее туй шё варвйш. Прее туй шё
варвйтё й шё йдигё при маалдна. (ШП. Кс) Варвёла аднд жён ска ат туй
насъй; Ат туй и м амй на и мдекуну. (Мус, Кс) //ла ей ддйдаа туй. пак еа.
йизбАрнаа еа пак на стйругу. (ЧМ, Дим) Пи с туй кё йё вдёд й шё ей излёзё
низ друг она страна. (ГБ, Кс) Йел' виш туй и штё; Ама шс варвйш ат туй на
Пашавйк. (Меж, Гюм, ГБ, Кс) Туй-там, тука-там. (Въл, Кс) • туй-там —
Насам-натам, на разни страни.
тука тука нареч. Тука. Тё еа разнёеаа тука-там. амй штё и нагдрё заре
ф аннд врсмё и вами, й па ай тйм йё имёлу. (Гер. Гюм) То ййма и другу
тука уддл; Сё штё зёмётё тука уддл М^лёдёр. (ГД, Дим, Къз, Гюм) Сётнё
тука натйк ййма млдгу п 'ёрки; Тд и тука пара гику сё. (IД, Дим) Штё фйтитё
адйн сърт тука наддл, на Амилд. (Кюс, Дим) Убаф при карах тука живёт'.
(ХВ. Гюм) Тука арапеку пйшё бё. (Меж, Гюм) • тука-там — Насам-натам. на
разни страни. • тука наддг, — Надолу, в тая посока. • тука натйк — Нататък,
в тая посока. • тука уддт — В тая посока. надолу.
тукази тукази нареч. Тука. Айсёе са алёвйтё врит' тукази. (ЧМ, Дим) Йи
тукази йёби му мййката. (Рус, Дим).
тукана тукана, туканё, гукънъ нареч. Тука. Пълй станъ грис^удс'см
гудйни см'с гукънъ. (Плев, Драм) Ддйдаа ут Мйлку Дёрвён', ддйдаа тукана.
(ГД, Дим) Ут тукана вё штё. ймёту са здрла и мййё. (Чпк, Гюм) Пах нам йё
пд-бтйэё за тукана. (Мхр, Гюм) Намат тукана исфйриха. (Срж, Гюм) С'й си
живёйё туканё. (ТМ, Дим).
ту канака тукана к, гуканёк нареч. Тука. За тука на к нгтс сё смё; Ха, за
туканак, за туканак ту н'ё ни штёмё; Пйштё слезаа туканак; Туканак ти вйкам.
(Мхр. Гюм) Айвйнё йма гуканёк. (Чпк. Гюм).
тулум тулум'е м. Мях от одрана животинска кожа. Клйвътгу ъф м'ййув'е
й ги вързувът куту тулум'р. (Вол, Драм).
Туна /уна ж. Название на р. Дунав. Йа ддих. ддих на Туна. (Мхр, Гюм).
тупч тун'ч' м. Сплав от мед, калай и месинг - пиринч. (Плев, Драм).
тупам тупа нссв. Отупвам снопи при вършане на ръж и ечемик. Туой гу
тупа, тупа, тупа, тупа^гу и тугйнъ с'ётн'? пйк кутй ту у тун а двйма душ'? ас'
вй1а, вй1атй пъ гу тръеим'т; пйк (Плев. Драм).
турен тур 'сну прич. Поставен, сложен. Тдй н'й„йа тур'ену въф грудп.
(Мерт, Сяр).
турист турйзё м. Турист. Турйзё ут Фйлипу са врйг' бктгарё. (ГД, Дим).
Туркия Т'уркййё ж. Турция. То сскид'ё сам длил ф Т'уркййё. (Срж, Гюм)
Муал'ём йё ф Т'уркййё. (ХВ, Гюм).
турски турцки прил. Турски. Хд, турцки дйскалё. (Коз. К с).
турско гурску, турцку ср. Турски език. Сйчку ур тдва гурску. Псйёт
гурску. Велёт пу гурску. (Рус, Дим) Ам тд йё гаквде сёлу, йла думат гурску.
(Кез, Гюм) Турскуна българё нёма. (Хеб, Гюм) Вир, икй- турцку. (Мус, Кс).
317
туруи гурун, гурун', турунём. Внук. Имам един гурун. сс тоутйдёнаддл
да пёй$. (Чка, Гюм) Мдйту гурун' си ддйдё. (Къз, Гюм) Йа ймам турунд.
(ХВ. Гюм).
турча се тур чёт са нссв. Потурчвам се. Как са, кйк сй са тур чет т'ё. (Мхр.
Гюм).
турю вам срв. турям тур'увы нссв. Слагам, поставим. И тугйнъ шт'^ му
к1ддкг ма!ку сйришт'^ в мйлку уддъ. зъмът'авъг гу ёй гъй дъ съ ступй и ту
тур'увътвъф мл'йкуту. (Фршц, Сяр).
туря туриш, тури св. Сложа, постав я. К'аш'с дъ нар'йж'^ ут расул ъ,
к'йш'р дъ тури пип'ёр'. (Мерг, Сяр) Къ тури на ййтн'егъта. (Фращ, Мст,
Сяр) Шс туриш на арабйна. (Сдн, Кс).
турям турёй нссв. Слагам, поставям. Турёй лён и ейрен'. (Чка. Гюм).
туфан туфйним. Буря. Гани н'ёмъхм'е хубъул'ату, м1дгу ту фан и ймаш'е.
(Фращ, Сяр).
гъй т'ёй, гйй, г1»й, гай. гъй, тдй нареч. Така. Нйй гъй ни „ту прид'ём,
нйй йнък гу прид'ём; Саму син'ьтъ багриЬм'р гъй. (ILicb. Драм) Тд нё йштс
гЪйда йс; Тай йё; Гай са; Насам тий. (ХВ, Гюм) Гай, тай, тд ту и н'ё ейгёй
вйкаме. мёлёшникат. (Гер, Гюм) Тай вйка, йс уд Дунёта сам, вйка, йё. (Ббл,
Дим) Т'ёй фаф друтуну; ф пд-другуну. (ГБ, Кс) Ам той йё бс. (Паш. Кс) Йа.
тай йс. (Члб, Гюм) А тай! (Мхр, Гюм).
тъйка тайка нареч. Така И нё ту завём, вйка, тайка, тййка, будалЪта.
(Лъд, Кс).
тъйканака гъйканакан нареч. Така Шёшё ва беш? срам наближйтё,
тъйка накан удбавену. (Лъд, К с).
тъка гъч'ём'р, гьч'ййм'? несв. Тъка Тъч'ё'м^йа уендвътъ нъ стань;
Уендвътъ д? йа снув'ёми, да йа навийёми, д$ йа ад'а ним. туганък тъч'ёми;
Ис'ётн'с тудйтъм'с на нйти. на гр'ёб'^н'и на стань тач'ём'р; Къкуд к!цд'ём
с'ё аднд стъ гъч'ём; Къкуд навийёш', тъкуд стъ тъч'ёш'. (Плев, Драм) Д'ёту
гу тъч'ййм'$. (Вол, Драм).
тъкан гъч'ёна, ткйну прил. Тъкан. Пуст'ёл'увбм'с една тй1въ - ткйну,
бубък'ёрнъ, ш'йр'^нъ -б'аду; ей'у, църв'ёну. (Фращ, Сяр) Има гъч'ёна л *ул ка
йма и ш'ъ си к!ад'ё д'ат'сту. (Вол, Драм).
тькане ткани, гъч'ён'с ср. Тъкане. Куга за гъч'ён'с пр'рд'айм'е, пък
кугй за цурап'с - майаЬамёуу. (Плев, Драм) Ткани - ч'акьй дъ ти пдкъж'ъ.
нытрйих ту с'я зт> нив'йсти. (Фращ, Сяр).
тъкна тдкнемё св. Бутна, тласна. Дз го тдкнемс, рёках. (ГБ, Кс).
тънък т'ёнка, т'ёнкъ, т'ёнкага, т'ёнку. т'ёнки прил. Тънък. В'ёйк'р
накрйа пд-т 'ёнку. Ад^н'ёк штъ ту пуснъг ттьр^дъ изл'йз'^ вкрйь. т 'ёнку ту, а
диб'ё!уту устава най-нъе'ёгнинъ, нь дутт'рту. (ГБр, Сяр) Кви т'ёнки дудаци
ймь; Сйм да ти вид'а т'ёнкага снат а. (Фращ. Мст, Сяр) А -а-а. нё йё т'ёнка
рйбута т'ё, тай йё. (ХВ. Гюм) Ньтдч'увьм т'ёнкъ кдра. (Фращ, Сяр) • т'ёнка
рабута — Лссна, лека работа. • т'ёнка сната — Стройно тяло.
318
тъпча таптёшё нссв. Мачкам, премазвам. Заштд напрёш булгАрат
таптёшё аз булддэёр Гурни йс булгАрёт? (Рус, Дим).
търбух търбуа м. Корем, стомах. Тва, тва. търбуа агА виш. ни тй са
стърджё гьрбуа, та, га т' са фсъхва газъг и гарбуа. (Бал, Гюм).
търмък дармукм. Гребло. Ий ас магдрана, сдармукат шё пддё ли. (Члб,
Гюм).
търся трАсём, трЬсиш. трЪси, траси, трАсимё, трАсмтё, трАсёт нссв.
Търся. Шё гу трАсём, шё ту трАсём. Йа шё ту трАсём тва. (Бал, Гюм)
ТрАсёт, ама на ёйсАс страна йма мндгу гув'ада. (Къз, Гюм) 1Гёма на трьси;
На пумАцку, да йштё да трАси. (Мхр, Гюм) Пун'дёлйк' нё ддимё твАрдё да
трАсимё. (Меж, Гюм) Тй сс какна трЪсиш. бё йёу? (Чка, Гюм) Ал' рАбута
трАситё?(Чай, Иср) Нс кдта трАситё?(ГД, Дим).
търча ra/jwcr, гьрч'ьг, търч'Айъ нссв. 1. Тичам. Търч'Айъ с турбътъ
ф ръкъгь и пу т'Ах прАскъхъ. (Фращ, Сяр) 2. Стремя се настойчиво да
отида някъде, да евъргпа нещо. Сйчкм, кдйгуддат турйет'? гАм търч'ьт;
Ниш'гъ търч'ъм Д$ г'ёръм гъртдв'сца. (Вол, Драм) Врйт' тарчёт на дрёнки
нах айтува. (Сар, Кс).
тюмбелек т'ум'бил'ёк', т*умбелёка м. Звънец от бакър за едър рогат
добитък. Ха, ха изй чсн т'умбслёка. (ШП, Кс) (Плев, Драм).
тюмбелече т'умбсл'ёчлё ср. Звънче, хлопка. Ас иннд т'умбсл'ёчлё тАй са
путфърнё. (Ерп, Гюм).
тюрлия т'урлййё, урли, г'урлйи ж. 1. Вид, сорт. Издйттл'аЬм'ё\ду м1дгу.
На чётри-п'ёт' г'урлйи ту к1Ав$йм'с. (Плев, Драм) Нагудр'р ду на гърдйт'р
йма синцёутп 'ёт-ш'ёсурли. (Фращ, Сяр) 11д-разлйчиу тд йё, друга т'урлййё.
(Мус, Кс) Йус т'урлйи са, дА. (Мхр, Гюм) 2. Голяма група от различии хора.
Ама неё т'урлйи-т'урлйи агуптё дудат. (Члб, Гюм).
тюрлю т Урл'у нареч. Различно. ЕсвА сёло ейтус Мёнково, башка т'урл'у
лАфи. (Мус, Кс).
тютюн т'ут'ун', тут'ун, т'ут'унсте м. Тютюн. Тут'ун дйпл'ейм'^; Ут
Димтттруфд'ён' кугА зъвАри ду Кд1ъдъ с'ё тут'йн дй шт 'ch м 'с: ЦА1ь гудйнъ
туг'ун'р. (Плев, Драм) Т'ут'ун' тк'кАрува нАш'ту с'ёлу с'А. (Вол, Драм)
Т'ут'унсте еднд йуро. (Кох Кс).
тюфек г'уфёци, т'уфёцинё м. Пушка. От ' ни дАдаа т'уфёци да пл'уштймё
на Т'уркййё? (Мсс, Дим) Как пурдАва Амёрика т'уфёцинё, джаттанётё? (Рус,
Дим).
тя т'А, га мест. Тя. ^дндмудмч'ейма т'Ааднъга дъш'т'ср'ь; ЙА т'А л'Ал'а
да кАж'ё. (Вол, Драм) Тр1бъгь ч'урбицъ йа рукъй'м^. Т'А стт йа пус'Авъйм'р
фкъшти. (ГБр, Сяр) Т'А рудй1а мудмч'стйнка и мумйнкасъсзлАтникуейнки.
(Фращ, Мст, Сяр) ^hL млАдъ ттупъдйнкь ймъ - т'А дуйдж'дъ. (Плев. Драл»)
ТА науткАра. (Шех, К с).
тяга т'Ата ж. Небесна дъга след дъжд. ТАзи т'Ага, айей йё пАк кушёжйк
гу зувАтпу турску. (Ббл, Дим).
319
тям г'йм, тйем, тём мест. 1. Пълна форма за дат. пал. на лич. мест, за
3 л. мн. ч. те - на тях. Ха. ай гам сам брала тйем т'ут'ун'. (Сар, Кс) Тем пйк
си йё далёчё ат тус. (Дем, Кс) Абё тем дуда ёгъй. (ХВ, Гюм) Дёт са душлй,
тем. (Хсб, Гюм) 2. Пълна форма за вин. над. на лич. мест, за 3 л. мн. ч.
те - тях. КукумАркит'^ с'ётн'р исЪхнувъхм'? ги тъ ч'$ ттич 'Ахм\* плък'ёти със
т'Ам. (Фращ, Сяр).
тях r'Ah, т'аа, т'ёй, тех, теа мест . Пълна форма за вин. над. на лич. мест,
за 3 л. мн. ч. тс - тях. T'Ah гиубърнъН ь зъ Кдлъд$ дърАж'дът, дти за пд рану
да извАж'дат м'ёсу; Пул'вйн$тА>Д'И дйваг нъ ч'ёч'ёрквътА, пул'вйнатй^Ьми
дйва ч'ёрквага^т'йй; Ий гъквд майъ д'ёту уелйтат, д'ёту закдл'уват мАш'ки
йАр'етйнки, y^r'ah искйруват; Т'ёл'т? им'АЬм'д т'АЬ кАр^йм'р на удвънка
с'ё дугу; Ш'ъ ги дун'рс'ё батуш'^ту и ч'урйп'р, ш'ъ ти дад'ё свёкървъга и г'Ah
ш'ъ рбуйеш' и със r'ah ш'ъ съ венч'ййсш'. (Вол, Драм) Стъ угГьвйм ?дн!»
мудмъ Т'А ни дуйдж'дъ у мъж'ё, г'А си и у r'ah; С'ймки ги кйзвайм'^л Пйк
с 'Амки. T'Ah ги пАр \‘йм '$ на уд дув 'ёту; Ни~ съ врАш'тъ г к др ъ тъ дъ йд ът д ъ
(дкт y^r'ah. (Плев, Драм) З'ёми мъгйр'^тр и тръгва, ут'йва със T'Ah; Ш'$
сп'ът въф п'ётък в'ёч'ср'и въф сЪбуга в'ёч'^р' на гудстиу T'Ah, у кал'т'й гьта;
ТугА ен утйват въф r'ah. (Фращ, Сяр) И гу прАв'ът ейр'ен'е за^фкъш'ги,
з^т'йй^си; Нив'Асгътъ си ту ч'ува нъ н'ёйъ, q пък нъ мудмит'е у^т'йй^си.
(Вол, Драм, ГБр, Сяр) И пйк ут'уват със т'ёва рабути да /и з'ёваг мумч'^гыа
и уткйру ват ги тймка в'ёйк'с r'Ah. (Мерт. Сяр) Ти дечйни ас тех игрйтас тёх;
С'е ёйтус йма грет' йейтус, блйзни сёлА, с теа бйва. (1'ср, Гюм) Тйй^ си ги
зймът нъ т*йй, тбй си ги давъ нъ r'Ah. (ГБр, Сяр) И Стуййн йе з'ёл, уткйръл
йеу т'ёЬ. (Фращ. Мст, Сяр) Ут т'Аа нй йё стрйх. (Члб, Гюм) • т'йй^си — На
себе си.
у у част. Ей. У ту на сафйл'туну. (Мус, Кс).
увивам сс увйвът съ несв. Увивам сс. Ивърт'ът, килиндрдту, върг'ъти
куту съувйвът гййе, ги р'йж^. (Вол, Драм).
увиснат увйендгд прич. Увиснал. Пит'ёл'к^г^ $ нънддудлу увйснут#,
зъкач'сна (Фращ, Сяр).
уврялче увр'Ал'чега ср. Вид груба тькап за обвиване, опаковжа. Тъ ч'^
с'ётн'^ евърш'ът^ли кълъп'ён'етр и ш'ъ пдч'нътдъ гу нъпрйаг сърйни. куту
д'ёнк', ерйни ту прйв'ът и йма съ тъквй увр'Ал'чета, ч'улув'е. (Вол, Драм).
увъртам се увърта са нссв. Извивам се, криволича - за път. Увърга са.
(АК, Дим).
увъртявам увърт'йвъшнссв. Обикалям. Увърт'йвъш ейч'ку тукъ. (Фращ,
Сяр).
угарица утарйпа ж. Раэорана нива. (Плев, Драм) • пр'Асна угарйцд —
Наскоро раэорана за засяванс нива.
угодя сс 1 утудй съ св. Сгодя сс. Мумч'ёту н'ййд\‘ нъ рйбутъ, пъ ймъ
укул^т'йй н'Аквъ hy6aa мудми. Тйй$ му пйевъг: "Ч'ёду ттт'тъ съ утудй ёди
куёй^си. Дъ тъугудйм н'ёй^ ?" - "Ам ^ку къндйса, казува. т'^-удтуд 'ёт'^хгь."
(ГБр, Сяр).
320
угодя се 2 угудй съев. Случа се, падна се. Ем кътд стъ Нъд'ёш' ^дн)»
пар)» - нъ кудк съ угудй. (Плев, Драм).
уготвя угдтвиш' св. Сготвя. Зйпрёгнй^с#, зйсушй„с$ да ум'ёсиш' дд
угдтвиш*. (Фращ. Мст. Сяр).
угрем yip 'fмм. Изгрев. (Плев, Драм) • yip '$м сН»нц	Времсто когато
слънцето изгрява.
ударено удрйту ср. Наранено, болно място. Одем за бдл'ница ли. за
удр/пу ли. (Мус, Кс).
ударя удрйе, удрййё, удйрёт, удрй удрйли са св. 1. У даря. Ш'ъ кършй
чи дурд'ё слънц'рту да удрйе п'ёк, п'ёк да удрйе ейлан. (Вол, Драм) Фаф
главйса ма удрй аф инаса страна. (Въл. Кс) Ма са нё у др йл' оште. (Паш.
Кс) 2. Заколя животно. Иё гй ударе г буннй кукдшка, ёйей мёлёшникат му.
(Гер, Гюм) 3. Засегна някого - за закон. Мдже и канунанда йе удрййё. (Дем,
Кс) • да удрйе н'ёк — Станс горещо. • фаф главйса ма удрй — Получих
мозъчен удар.
удривам сс удрйватса нссв. Сблъсквам се с някого. Ниудрйват са исдй.
(Паш, Кс).
удривам удрйва. удрйвамё, удрйва г нссв. 1. Удрям. Чулёка т пак удрйва
даул. Тй-па, тй-па, удрйва. (Рус, Дим) 2. Убивам при лов, застрелвам.
Аливётнёудрйвагейрни, йслилй-мслилй Сйрни нёудрйваменё. (Рус, Дим)
Тёти нсудрйват. (ЧМ. Дим) 3. Възприемам, определям. Нё, нё сёлу, сёлу
гу удрйвамё. Сёлу, сёлу сй йё. (Сдн, Кс) • удрйвам даул — Бия барабан за
подканване на м юс юл маните към молитва но време на религиозна пости.
удрия сс срв. ударя сс удрйиш са, удрййё са св. 1. Ударя сс. И налй
удрйиш са (Мус, Кс) 2. Ударя се, катастрофирам. Е аку са удрййё буднд
таквд, тугйс дудё пулйс, йймашликитйп', нё.машли, тугйс пйсува (ГД, Дим).
удрям сс удрйватса нссв. Съсдинявам сс, съвпадам с нещо. Ниудрйват
са исдй, срёнтгу. (Паш, Кс).
удрям удрй. удр'йй? нссв. 1. Удрям. Стйгнува гу Мйт'у, удрй гу с'ётн'е
със ш\рв'ёту. (ГБр, Сяр) 2. Убивам при лов, застрелвам. Мгдгу свйн'ега
удр 'ййа, (Плев, Драм).
удюш уд'уш прил. Забутан, затънтен. Нд-уд'уш сёлу ут кърдйн агй гу
зйма. (Члб, Гюм).
ужким ушким част. За означаване привидността на нещо. Чё тд йма
ушким. (Кез, Гюм).
узрея узр'сё, уздр'йл св. Узрея. Ч'йкат двй-трй д'ён'е д# узр'её. (Вол,
Драм) Нипдн'с й? уздр'йл. (Фращ, Сяр).
уй уй-уй междум. За отврыцане на повикванс - око, ой. Нък й^днъ бйбъ,
т'й ймъш'р с'есръ, ч'ёш'ъ съ спр'ёнъ пдртъгъ, ч V кйзув#: "Зййарйну мьр'!"
Нйс'утйгьк ш'ъ ч*уи и кйзува: "уй-уй, л'йл'р!". (ГБр, Сяр).
уйдисам удйсат св. Наглася, направя нещо подходящо. Тё штё удйсат
да ейтёсрабдти. (Ерп, Гюм).
укаръуларь нареч. Наоколо Укаръ са бе, укаръ штё, игйм. (Срж, Гюм).
321
укъска укъсктт ж. Късче хляб, хапка. И един чинАк вину със укъеки
л'Апчитъ и тим'Ан; Нйта ас пйл'ста -укъеки. (Фращ, Сяр).
ум ум. умът м. Ум, разсъдък. То ум Аку си имеше, хубаву. (ХВ. Гюм)
Ама умът, ас умътрабутёт. (Ерп, Гюм) • ас умът рАбутём — Прсмислям
нещата, р азе ъж давам.
умарадисам умарадйсали са св. Изкопая дупки. Ама май са умарадисали
бе. (Мхр. Гюм).
умен умну прил. Умен. И тд и умну бё, дёмёк, ха, умну бё. (Гер, Гюм).
умина умйн'с св. Мина покрай, в непосредствсна блиэост. Св'стът, кудй
умйн'с угаму 1у спйръйа д$ слуш'ът. (ГБр, Сяр).
умра дмрсм, умра, умр'ё, умр'ё, умрёлу йё св. Умра. Дъ умр'ё ч'ул'Ак;
Ми с'а умр'А! нф къш'ти - стъ гу уткАрът нъ ч'ёрквъта ейч'ки руб г'. (Плев,
Драм) Йё ш йдам удтдрё, та/Ава шё дмрсм. Таг Ава шс дмра сйтАм удтдрё.
(Бал, Гюм) Йа^си^а^държ'а. ага умра да мтт^а над'Анат. (Вол, Драм) Б'Ah ф
ЙАмбул агА умр'ё. (Мерг, Сяр) Йирмй сёкиздё йё умрёлу. (Наш, Кс).
умрян срв. умрял умрян, у.мр'анъ прич. Умрял, мъртъв. Т'А йс ж'снъгъ
му умр'анъ; Умр'Анмт'с ф 1£трит рат ги ндс'ат. (Мерт, Сяр).
уравнявам урамн'Ава съ несв. Заравнявам. И къту ту сур ни тдй стАва
рАмнич'ку, съурамн'Ава и с$ зарйра. (Плев, Драм).
урда урдъ. урда ж. Из вара. Имам'с н'ётр'с ас саръкъ - ч'укъш', ч'укъш',
искАрва си мАслуту, прибйръш'^си^гу нъе тъкуд бърканйца. Аку ш'ётъш'
свари урда. (Плев, Драм) ИскАрувкхъ ут цвйкыъ урдъ; Утсйр'н'сгу с'ётн'с
нузй шту съ прицсд'Авъ, стАвъурдъ, утцвйкъ. (Фращ, Сяр).
урощисвам сс ураштисва са несв. Разправям сс, занимавам сс. Кдй штё
саураштйсва йё с минёре? (Чка. Гюм).
урум у рум м. Грък. Урум бё, урум бё, дин'ей з бё йеу. (Члб, Гюм) Урум,
урум, урум. Урум йё. (Меж, Гюм).
урумджа урумджё нареч. По гръцки, на гръцки език. Урумджё йё
Вирсйни. (Хеб. Гюм).
урумин урумин м. Грък. Нейса ддйдё йёдйн у рум ин със бёш къзАн, сас
дёцА. (Кюс, Дим) У г цйт анстё аднд ст Атта урумин. (ГД, Дим) То урумин, нё
разбйра. (ТМ, Дим).
урумски йёрумски, урумски, урумцки м. Гръцки език. Урумцки ё
питирйтра. Нё ту вйкамё питирйтра. (Мус, Кс) Дал' урумски нё знайёш
ич? (Срж, Гюм) Турсмт, йёрумски. тюмАски. (Кех Гюм).
урумски урумску прил. Гръцки. Вё тд йи урухтску ат ймё йма, ама йё ту
нё знАм. (ЧМ, Дим).
усетя ус'ётитё св. Усстя, хвана някого. чс мс мами. Йи анвА Ал' штё мён',
вйка, ус'ётитё? (Хеб, Гюм).
усинищс успйш'т'сср. Свлачищс. (Плев, Драм).
услекна уст'ёктт'с св. Умра, обикновено за животни. Мдж'с да усл'ёкн'с
з^1 глАт' ама ни гу рАбутн. Ш'ъ 1сжй и ш'ъ прузндва. (Вол, Драм) • усл'ёкна
за глАт' — Умра от глад.
322
усмявам се усм'Авъйа са нссв. Разсмивам се. Тъ дицАтъ съ усм'Авъйа
фр'ёт. (ГЬр, Сяр).
усойка уаоил? ж. Сенчесто място. (Плев, Драм).
уста 1 уста. уста, устъта. устАтъ ж. 1. Уста. И тюч'нуват кой ту мджи
пдет'аг ду ср'еда сутрин та нй ш'ч'у ни елдж'уват въф устъта. (Мерг, Сяр)
2. Малы атвор, отвърстие на мях. (Плев, Драм) 3. Отвор за пълнене на
стомна; устие. У тзАт' дръшкъ, утнр'ёт ч'уч'ур, уегьгъ си йсуд'ёлну. (Фращ,
Мез, Сяр) 4. Част на тъкачен стан. Фърл'ъм тъй въф устАтъ нъ стань,
Сднътъ нд1ъ нъетъпувъм. (Фращ, Сяр).
уста 2 уст А, устй м. Майстор. УстА си йё, уста йё; На вйкот агуптё, вйкот
уста. Уста си йё. (Мус, Кс) Усти им'Аше бё. Устй йма бё. (Гер. Гюм) Усга
бё. (Кюс, Дим).
усталък усталък м. Майсторлък. АгА ймат занАт, усталък, дА са с'ёташ.
(Члб, Гюм).
устоявам се усгуйсва са несв. Спирам, ттреставам да работа. Нё-е-е, не
црйка маки ната, устуйёва са. (Къз, Гюм).
Устурия Устурийс ж. Австрия. Устурийё хич нёма худут. (Меж, Гюм).
утрепя утр'Апа св. Убия с удар. Гу утр'Ана буднд дърво. (Мерт, Сяр).
утреш утр'еш' м. Част на ралото. Нрйвуй е, и урадугу йма а на дупка,
тъй са кАзва утр'еш', утр'еш'? клАвъм'с на нрйвуй на дупка та и ур'ём. (Вол,
Драм).
утрин утрин, утрйтгъ, утринъгъ, у грингъ ж. и като нареч. Сутрин. Иъф
събутъ събйрът съ у мудм'т'ё д'ёту йу нив'Асгътъ. Събйрът съ т'Айнинъ
рудт, игрАйат, тъ чи утринъгъ съдддът да йаз'ёмъг, НАкЬодёймиутринъгъ
да ур'ём пАк пу къръ; С'А тук утрин-в'ёч'ср*, у грин-в'ёч'ср' - йдд'рт тАм;
Утрин стъ стАним, стъ утс'Аим брашндту, стъ студплнм удда, стъ к!$д'ём'
судл' и стъ ту м 'Асим; А ф пундйл 'ник утрин ъ стъ излАйш'. аф събутъ в'ёч 'ър
съ прибиръми; Прис нып'тъ стАнувъм'с, пАк ту пупАрвъ.ми и утринъгъ съ
нъдухеь. (Плев. Драм) Тут Аву утринтЪ ш'ъ йдим рАнуту; ш'ъ гу вАд'см;
пужёл'т'Ава и н'ёгу кЪрш'ат* с'Ака утрин а; Прог има кугА е - ат А закуска да
сварит' пу у гр и на. (Вол, Драм) ИгрАът ф нид'ёл'ъ угрйнъ пАк; Утринъгъ
б'ёш? кб!ъдъ, зъкёлУвъйъ бйш'^ту - пръе'ёту мАлку. (Фращ, Сяр) • утрин-
в'ёч 'ср' — Постоянно.
ухо уху ср. Ухо. Нъ глав^тъ ймъ дл'ёги уши. (Фращ, Сяр).
уча у чём. учйш, учй, учймё, учйтё, учёт, уч!,т, учАг, учёт несв. 1. Уча,
изучавам. У'чът, кАк да ни учът. Г нАшсё учът урумску, учът турску и и
пумАцку ни учът. (НИ I, Кс) А. турски си учАт; И ше курАн' да учАт. (Чай, Иср)
Учёт,учдт; Д'енучётфкАсабата. (Меж, Гюм) А, неучйге гурску!(Хеб, Гюм)
2, Обучавам някого. Ама учйш дёцА; На Скёчё са дукАрали аднй, псливАнё
да у чАт. (Хсб, Гюм) Ги. гй шё учйш. мА дем си тй хбджё; Шё учйш. (Чай.
Иср) ДА йё ду ён икй сайтучй и набйва. (Коз, Кс) Ни учёт ва курАн, дин'.
(Паш, Кс) Йс на турску учймё. (Сдн, Кс) ДёцАта учйш, а? (Срж, Гюм) 3.
Проучвам нещо. ЗагвА ти вйкам, йА шё таучём, ма н'Ама ёйтакд йймё. (Бал,
323
Гюм).
участник учАсник м. Участък от гора за дърводобив. Дарвй рёжса,
учАсник. (Члб, Гюм).
учено уч сну ср. Учен, образован човек. Учёту сй йс учёну. (Мус, Кс).
училище учили штё, учйлиштаса ср. Училище. Тд йи тАм назАт, амА аф
кумунизлйкаг за учйлиштаса, да учАт кАкту, да учъг. (Ерп, Гюм) ТуАа съм
дди.т научйлишё йа. (Кот, Кс).
училник учил 'ник, у чйл'ник,ат м. 1. Учител. Адйн дАскал', учйл'ник имё.
(ХВ. Гюм) Айде, учйл'ник с. (Хсб, Гюм) Учйл'ник сам йа. (Меж, Гюм) 2.
Ученик. Айсу йё учйл'ник айтус, гулёмуту. (Рус, Дим) 3. Училище. Аф
учйл'ник нё йс пёлу; Учнл'никат там сидй и учъг си. зймат са. (Меж, Гюм).
училница учйл'ница, учйл'ницана ж. Училище. X), уд уч йл'ни на на дена
кара, дукАрват си. (Дем, Кс) Учйл'ница йма бс. (Хсб, Гюм).
ушники ушники, уш'никйт'р мн. Обици. И Ими закАч'ът на ушйг'с
уш 'никйг£м къкд. закАчи йи кал'ёку„ ти уш 'никйг V наушй г\\ (Вол, Драм)
1Im'ёл'къутсинцйр', д'ётуйъ дАвът$гА ърмАсъм'р, й ушники давът. (Фращ,
Сяр) (Фращ, Мст, Сяр).
фабрикатор фа ври кагор м. Фабрикант. С'а ф Ьулгарййс вё фар и кагор
стАналу. (Чай, Иср).
фазла фадтъ, фазлА, фазлъ, фазлА нареч. Излишно, прекомерно. ВАми
са прибАрвали фазлъ булгАретё. (Мсс, Дим) Нёма ёйтус. нёма фазлА. (Срж,
Гюм) Студ'ёну, вАшгу фазлъ. (Гер, Гюм) Е-е-е-й, фазла. фазлА. (Кез, Гюм).
файда файдА ж. Полза. От' стой, дти файдА? (Чка, Гюм) Н'е ймамё
файд А. (Рус, Дим).
факаркераси факАрк'ерасй прил. Измамен, излъган. Айс'ё, д'ёсу ййдат
её, и т'ё са факАрк'ерасй. (Мхр, Гюм).
факир факйрё м. Бедняк. Кътбёха сакй факйрё. (Хсб, Гюм).
факир.тьк факирлйк' м. Бедяотия. КАк са сёл А та, пувдйгнаа л' сА, дъл'
йёштё факирлйк'? (Ерп, Гюм).
фармасонка фармаеднкиж. Жена - неверница, неправославна. Маруш'а
им в'ёли: йарАпки, йарАпки. тп.рни фармаеднки. (Фращ, Мет, Сяр).
фасит фаейт' прил. Излишен, ненужен. Тд йс фаейт' рАбута сичку. То
фаейт'. (Паш, Кс).
фасул фъсул', фасул' м. Фасул, боб. Фасул' и пстАти млдгу искАрува
иАш'ту с'ёлу; И га кА с'ейёйм'с и жига га аф с'епт'ёври. Ill ъ ж'ёйм'е мисйр'а,
фасул' убйръм'с и пдчнувъм'е да с'ейём'е пч'енйца; Пудстим'е тут А нъ ИвАн'
д'ён' - н 'ей Атка ту к Азват - сАму фасул'. кумбудстра, йуш'Аф: Саморе фаслул',
маелйни комбудсгра, тъквй рАбути. (Вол, Драм) Фъсул' свър'Авъхм'р
еднЪ хАркумь. м'ёсу ^’днь хАркумъ; Фъсулмисйрс'ейвъг, Фъсул' и
бА.мни свър'Авъйми биз зийтин'. (Фращ, Сяр) Ч'ё^шъ^ни пушти адън' пръе
кървъвйцъ със фъсул', кудж'еф фъсул'. (ГБр, Сяр) Един' д'ён' фасул' със
з'ёл'е, друкд'ён'урйе' със з'ёл'е. (Фращ, Мст, Сяр) • куож'еф фъсул' — Вид
фасул с лебеди люспи.
324
фасул фасулйе ср. Фасул, боб. Гул'А му фасулйе? Ед ба фасулйе.
бйг'урджё. (ТМ. Дим) • бдба фасулйе — Вид фасул с сдри зърна.
фелдшер ф'ёл'ш'ср'р м. Фелдшер. Ам ним'А да им'А дудктур'$, таквй
ф 'ёл 'ш \‘р '$. (Вол. Драм).
фес ф'ёсёг м. Вид шапка у българосзичен мюсюлманин, наподобяваща
такс. Лёйгуису сас ф'ёсёг дди. (Мхр, Гюм).
фидан фидАн'чё ср. Овошка. ЕйсвА сё мушку фидАн'чё. купёту, купёту
аф касабдта. (Гер, Гюм).
филия фнл'Ъж. Филия. НАмъжи^си еднъ фил'ъ; Аднд вр'Ам'с фил'ъ. с'А
ф'ёгъ. (Фращ, Сяр).
фиря фйри, фйритё, фйрёт, фйрехмё, фйриа нссв. 1. Гоня, прогонвам.
Ддйдат и тува й ги фйрёт; Каквд дА га фйри, каквд дА та дА въ? (ГЬ, Кс) Ам
т'ё грАница, ймат прАву да фйрёт. (Ббл, Дим) МАйкана шё фйритё. (Мус,
Кс) 2. Преследвам дивен. А нё йёштё си фйрехмё; Ама зймно време, агА
фйрёт. (Въл, Кс) Хдп-хап, фйри канА йё. (Ерп, Гюм) Фйриа айтус натАк.
(Мсс, Дим) Шума, шума фйри. (Рус, Дим) 3. Следвам посока при движение.
Йё, нейголёмёс пот шё фйритё. (Кез, 1 юм) • фйри шума — 11рсслсдва нещо
нал разно.
фито фитдту ср. Разсад на растение. Г'у'гун'р с'еёт' фитдту пишйн';
П'ёп'сл сукат, за да ни фАги бдл'ка, върху пърстА, тъ ч'с с'ётн'с фитдту
клАнът. (Вол, Драм).
фишек фишеци м. Патрон за огнестрелно оръжие. Имёх бумби йА,
фишёци. (Къз, Гюм).
флансла фан'ёли ж. Флансла. З'ёй д'ёс'ст ки1А в1ъна. ЙА фан'ёлн ги
напрАиЬм'р. (Вол, Драм).
фонограф фунутрАф м. Грамофон. Нйй им'Ахм'р дднд фунугрАф на
функата, с'ёди тАм и да ha'рё, кйми. гАйда. (Плев. Драм).
фортома фдртума, хдргуми ж. Дебело въже. НрикАчваа ги на фдртуми.
дА си сменйш йумену. (Иср, Кс) Бъкл 'стъ ут др'св'А. нъ хдргуми. нъ синцйр'
(Фращ, Сяр).
франсъско срв. французко франскску ср. Френски език. Мдйё йён да
знайё франсЪску. (Мхр, Гюм).
франца фрАнцъ ж. Пернем на мъжка коса. (Фращ, Сяр).
фручка фручкиж. Бръчка на кожата. Фручки йма. (ХВ, Гюм).
фтасал фгАсъ! прич. Узрял. АгА станувъши фтАсъ! - йеднд б'ёри, другуту
нА стъ уб'ёрим нА зАугр'с, нА зАутр'с. (Плев, Драм).
фтасам фтАса. фтАса св. 1. Надигна се, бухна - за тесто. Сгъ утс'Анм
брашндту, сгъ студплим удда, сгъ к!ад'ём' судл' и сгъ гу м'Асим и сгъ ту
ч'Акъм'е д$ фтАсц аф нъш'квйт'р, $ф курйтуту. (Плев, Драм) 2. Узрся - за
ПЛОД. Кдйта фтАса. шс йёдё. (Гер, Гюм).
фтесвам фтёсвагё, фтёсвайтё несв. Тръгвам, заминавам. Нё шё да
фтёсватё; Фтёсвайтё, фтёсвайтё. (Мхр, Гюм).
325
фукара фука ръ, фукарй. фукаръна. фукарйта, фукарй, фукарйнёж. Бедняк.
А д'ёт сё зенгйнин. сё зёнгйнин, д'ёт сё фукарй, сё фукара, бё йёу! (Ббл,
Дим) Фукарйта на мджё дй гу стдри; Ни штё да йё фукара бё. (Хеб, Гюм)
То фукаръна слёт фукаръна. Нёма да плйштатё. (Дем, Кс) Тд на саму са
фукарйнёда дйватпар),. (1Ъ, Кс) Айир, нё йё за фукара. (ХВ, Гюм) Нй смё
фукарй. (Рус, Дим) Фукаръ бё. (Меж, Гюм).
фукара фукарй фукарё) м. Бедняк. Фукарё) сёкадё гу пйтёт; Т'ё ф Мёкё
фукарй ни штдт брё. (ГБ. Кс) Н'е исё смё фукарй. нее. (Ери, Гюм).
фукара фукарй прил. Беден, неплодороден. Ма нйштё са и тука фукарй
мёстй. (Ерп, Гюм) • фукара мёсту — Обрабогваема площ с неплодородна
почва.
фукарлък фукаралък, фука р.п,к, фукаралъка м. Беднотия. Булгйрийё
йё фукаралък, нё вйдехмё; Агй ддйда, велй, фукаралъка си. вёлй, нййда аф
к'ушёта, вёлй. (Ббл. Дим) Тутйва бёшё фукаралък бё йркадаш. Фукаралък
бё. (Бал, Гюм) Икам н'ёма фукарлЪк. (Хеб, Гюм).
фунийка функа ж. Малка книжна фунийка. (ILicb, Драм).
фуния йунййр ж. Книжна фуния за пакстиране. (Плев, Драм).
фурна фурнъта ж. Голяма зидана пещ. Удти фурнъга си йма и канак.
(Плев, Драм).
фурун срв. фурна фурун м. Голяма зидана пещ. И мёду и фурун ей тйм.
(Мен, Кс).
фустан Ьустйн'р, устйн'? м. Рокля от груб домашен плат. Стуййн'с, з'ё.ми
миустйн'р, скрййми гу. (Фращ, Мег, Сяр).
футкам футкаш нссв. Пръскам поссви с препарат. Ей туй йма илёче. йма
йштёдй гу-у футкаш йеу. (ГБ, Кс).
ха а, о, хд, хй, ха, хо, хд част. 1. За означаване на положителен отговор, да.
Дёмёрджик йе, хд. ; Хй, Чёпинци нах тус пак; Хо, хубавё; О бё, д бё. (Дем,
Кс) Хй, прес чёман, йма нёма наейм ла фйгатё; Ха, ёйнйм ййма йсфалту.
(АК, Дим) Хд, нё, йё- со кйчом нагдрё; Хо. итуф сам; Хд, турцки дйскалс.
( Коз, К с) У тййё на тактур, ха такгър. нва свине, ха такгър. ха тактур. (Бал,
Гюм) О бё; Хо, хйс е кулйби; Нё чуйём, хо, хо; Ха, прйвё ней. (Срж, Гюм)
Хаджелийё. Хаджелийё и бубййку йё Райф Шерёмёг'уф, ха. (Сар, К с) Хй, хй,
хй,думйн йма д'смёк, хй; Стйра бйба, хй. (Мус, Кс) Ай бё, нё стуйътмлйдитс.
Б'йтат там наддлу. (Ббл, Дим) Ха. кЪштё; Хй. на Чука, ёйсёс саут Чука. (Чка,
Гюм) Хй, на станцийёна наддл, к'ёна гас ейпва. (Люл, Кс) Памук, хй бё, на
кйуринан бёрйт. (Мес, Дим) Хй. удёлё са на Кдзлуджё. (Въл, Кс) Хй, имёше
айтйм мадён'. (Мен. Кс) Сёк мджё да ддйдё, хй. (Лъд, Кс) Хй. на нвйжйлту
ййце. (ХВ, Гюм) Хд, хд, хд, нйй Лё. (Меж, Гюм) А бё, й бё, й бё. (Шех, К с) Хй,
йи тйм ййма. (Мхр, Гюм) Хй, на дн д'орт. (Сдн, Кс) Хй, йус - стд. (Паш, Кс)
Ха. ха. (Кез, Гюм) 2. За отбелязване на непоследователност и разнообразие,
ха. На хй-а тука, на хй-а тука, на чубанлЪк. Ха тука, й там. (Бал, Гюм).
хабер абёр м. Познание, понятие. У7д йлёвёлйк' ймаш ли абёр? (Кюс,
Дим).
326
хаджиин срв. хаджия хажйин м. Човек, който с ходил на поклонение в
светите места. Ага та вйди хажйин. (Иср, Кс).
хаджилък ажи.тък м. Поклонение пред светите места за мюсюлманите -
Мека, Медина. Уд ваши хддёт ли на ажилЪк? (Чка. I юм).
хаджия алжййё, ажййём. Човек, който е ходил на поклонение в светите
места. То ддилу ажййё. (Хеб, Гюм) Нс алжййё, нё. (Меж, Гюм).
хазър азър. хазър прнл. Готов, приготвея. Азър, тд ат туа азър йё работа.
(Срж, Гюм) Ха, ха, с'А е хазър ейчку. (Сар, Кс).
хаир Айир. хАир, хайир част. Означава отрицателен отговор, не. Хайир
бе йеу, ни врАшташ ги; Хайир бё, йс сим штё гу пдвдигнам. (Меж, Гюм)
Айир бё. дёлёк йё. нё дёлёчё бё, айтус. (Срж, Гюм) ХАир бё. чйсту мАшку
и нс Ан йма. (Гер, Гюм) Айир, нё хАлат, нё хАлаг бё. (Чпк, Гюм) Хаир бё;
Айир, такъви нема (Дем, Кс) Щуматтт лу тту мАцку?] - Айир. (ХВ, Гюм)
Айир, днёска нё хддёт. (Лъд, Кс) ХАир. нёма тува кАурё. (Мен, Шех. Кс)
Хайир. чулёк, чулёк. (Мус, Кс) Айир бё. ейтува. (Сар, Кс) Айир йёу! (Кез,
Гюм) Айир бё. (Мхр, Гюм).
хаирсъз хаирсЪс м. Негодник, лош човек. И тд, тд ут адйн ен-хаирсЪс
кАурин, ен-аирсЪс. (Члб, Гюм).
хайван срв. хай ван ин айвАнё. хайвАнё, байвАнит'?, айвАнстё, хайвАнетё
м. Домашно животно, добиче. Напрёш имё мндго хайвАнё, кара а млдго;
НрадАдаа айвАнстё; ХайвАнё напрёшимёше. (Дем. Кс) Глёдам йё там, д'ёту
сам бъдёл, хайвАнетё са мърва. мърва (Ерп, Гюм) А. нё смё си ёскиден'
айтъй, ас айвАнё си, ас рАбугата си. (Кюс, Дим) Е-ё-ё дёту гл'Адат бё, ам
н 'ё йймамс дрёбни хайвАнё бё. (Къз. 1 юм) Им 'АЪм'р къзАн '$ - пудпарй^ги да
$д1»т ЬайвАниг\*. (ILicb, Драм) Ти дёту йймаш хайвАнё, имё ли чок? (Чка,
Гюм) Тд гу айвАнстё йёдАгс Акту. (Хеб, Гюм) Имамё ат нАши айвАнё. (Меж,
Гюм) АйвАнё имёх. дфцё. (Мус, Кс) АйвАнё ймамё. (Чпк, Гюм) ХайвАнё йма.
(ТМ, Дим).
хайванат айванАт', айванАта м. Добитък. За ай ван Ат', дт' ймам айванАт',
дАват пйрим. (Меж. Гюм) Нёма айванАта, нёма. (Коз, Кс).
хайде Айде, хАйде, хАтё част. 1. За подкана към действие, с форми за
ед. и мн. ч. - хайде, хайдете. ХАйё, хАтё, хАтё (ТМ, Дим) 2. За израз на
възражение, несъгласие. Айде бе, нёма стрАшно, как. (Кез, Гюм) 3. За израз
на учудване, нима. ХАйде 6с/ (Шех. К с).
хак хак м. Имот, наследство. Акта Аку ймаш хак, хак нёкъдс на ттвА. (Срж,
Гюм).
халам Ала, хАла, Адат, хАлат, хАлала несв. 1. Работя усърдно. ВАшинё
хАлат. Чи тё сёки ден' ни хАлат. (Въл, Кс) 2. Посягам на нещо, крала.
Джёмййёта нёмдй тё хАла. (Къз, Гюм) То хАлат лдшу. (ГБ, Кс) 3. Тормозя,
притсснявам някого. НАмё шт о йштёт урумесё дА на хАлат туг Ас?; А-а.
нёмдй гу йч пцдва, нёмдй ту йч Ала. (Мес, Дим) Т'ё тта Азат, т'ё тта Алат
ич; Айир, нё хАлат, нё хАлат бё. (Чпк, Гюм) Тд на хАла, хАла бё Ама йас ф
Рум*уджйна стуйАх. (Къз, Гюм) И йё мАйката хАлала, к Арала йё мАйката.
327
(Ббл, Дим) Тдй нс ала, ни пулйцийёта ни Ата. (ГД, Дим).
халасам се Ьъ1йсъ съ св. Разваля се. И тузй л'йпдъ ни вйд'^т кумшйит'ё
дъ„н„съ Ьъ1асъ. Аку„съ Ьъ1йсъ ни стйнувъ йубъу. (Плев. Драм).
халахут лалАхут^* м. Участник в куксрскитс игри, преоблечен в женски
дрехи. Хал'ахут V * умйцувъхъ^съ църну пу учйг\\ нъд'йвъхъ жёнцки др'ёхи
зъ^тузй хфт'^ут'рим вил'йахъ. (Фращ. Сяр).
халище ййлиш'т'^, хйлиштктъ ср. Завивка, халище. Станг, ддлу гу
им'йхми нъ ддръ и тукъ ткйим хйлишгктъ. (Фращ, Сяр) (Плев, Драм).
хамалче хамйл'чё ср. Наемен работник, слуга. Чё штё ймаш, да си ймаш,
буднд хамйл'чё дй си сётнё зёмёш. (Ерп, Гюм).
хамбар йамбйр'а м. Хамбар. ШЧ> гу удв'ейём'р, ш'ъ гуутс'сйё.м'д. ш'ъ гу
уткарам'^сй думй, аф йамбйр'ф. (Вол, Драм).
хан хан' м. Страноприемница, хан. И мёшё, хан' имёше айтува; Хан
имёше ейтйм, хан. (Мен, Кс).
хане ханё, хане ж. Семейство. Йстузи йма ирмибёш хане; Други тё врит'
са утйдаха айтука наддл ханё. (Въл, Кс) Сое маалб име да рёчём, ддл
са астйнали йётмйш хане. (Гер, Гюм) Нёма са итус, имёше биркйч ханё
карйкачёне. (Рус, Дим) Айтус йймамё кърк хане бёхм^ стдрили. (Чка, Гюм)
Е. йётмйш ханё йма. (Ббл, Дим).
хане хане част. Дано. Хане да стйнё ейтус пдтё, да ёба майка му. (Шех,
Кс).
ханзър ханзъретё м. Лош човек. Иштёт млдгу парй ханзъретё. (Мес,
Дим).
хапе хане несв. Сърби. На куедна агй ймаш кдта пёпёл, агй ти излёзе, та
та хйпе и пйда. (Мус, Кс).
хапче йттчё ср. Таблетка, ханче. Се ги дйвай пу йённд йпчё и дйвай. (Хеб,
Гюм).
харага йарйт'ё ж. Прът за подпорка на растение. Фасул' си с'её, клйва
йарйг'с, намуш'кува Ьарйг'с и с? кйч'ва фасул'# пу Ьарйг'ст'с. (Вол, Драм).
хараламска хърълймцкътъ ж. Вид бързо хоро. Хъръламцкътъ - пд-
бърж'? игрйат. (Фращ, Сяр).
харамия йарамйем. Харамия, разбойник. Стуййн гу са у пл 'снйли трй ста
души hapa-мйе. (Фращ, Мет, Сяр).
харем арёмат, харёман м. Двор на къща. Ей. въс харёман натдрё. (Чка,
Гюм) На арёмат. (Къз, Гюм).
харен hap ну, йрно, арн'й прил. Добър, хубав. Там, вйка, йма арн'й мдми;
Тймба йма арий мдми. арнй мдми за гйлен'ё, за гйлен'с, за зйман'е. (Сар,
Кс) ИГту ебй!у ййрну кдн'с за крад'ён'е. (Фращ, Мег, Сяр) Хубао, йрно, йрно
мёсто. (Въл, К с).
харссувам срв. харссвам йар'ёсувам, hар'ёсува нссв. Харесвам. Иа^знйм
чи н'ё^йс й^‘1, ама ни тй Ьар'ёсува; И т'й ту hafj'dcyBala, мудж' дъ си ту^й
йскъ1а у тнъпр'ёт и става гуд'еш'ъ. (ГБр, Сяр) С'ёкн си йар'ёсува изйк'ъ.
(Фращ, Мет, Сяр).
328
харкома йАркума, хАркумъ, h Ар кум и ж. Голям меден котел. Фъсул'
свър'Авъхм'? ртнъ хАркумъ, м'ёсу ?днъ хАркумъ; Ч'ёшмъ - к!Аъхъ хАркуми
там жинйт'с и пир'Ахъ. (Фращ, Сяр) Тдплимудда аф h Аркуми (Плев, Драл»)
Харлума за п'ер'сн'ё. (Фращ. Мст, Сяр).
харман харман. армАнат, армАн'т; м. Място за вършитба, харман.
Имам'? вършн1А, тъкА, #рмАн\. Върш'ём'р гу със дубйтъка. (Плев, Драл»)
Йё сам ас матАрё вЪрхал на хармАн йёйтус. (Чка. Гюм) Ут армАнат ейтука.
уг нйвата йё з'Аха (Члб, Гюм).
харча Ар чёт несв. Изразходвам, употребявам. Ам ни рАбутёт ту ссгА. ни
Арчёт гу кАкту напрёш. (В ьл, К с).
хас ас. хас нареч. Наистина. Ам Ас тту аднд правет тё. пу аднд, пу д'вё.
(Мес, Дим) ГА йс мурабёлйци, не у ба ву бё. хАс. (Ббл, Дим) Итуй ше у твдрст
хАс, на изй пат'. (Въл, К с) Хо, хАс е кулйби. (Срж, Гюм) Хас г'ун'делйк'.
(Сар. Кс) Ла хАс. (Кез. Гюм).
хас хас прил. Истински. Айсу йё с'А дёмёк хас булгАр. (Кюс, Дим).
хасталък асталЪк, асталАк. хастатЪкм. Болеет. Има л'па вАшна асталък
ейнакйва ? (Мус, Кс) АсталАк ймам йс, асталАк. (Ббл, Дим) ХастагЪк с и тд.
(Меж, Гюм).
хастаня астане, хасгансна, хасганста ж. Болница. Да пддиш на дактдр.
на хастанёна; I Трймернуда лёт ниш ф хасгансна, фбдл'ницана. (Мус, Кс) Лё
итус йё фАти йё, как нА йс фАти. на астане йс. (Кюс. Дил») Мен' й с чилёкан
бдлён, гд йс ф хастанёна. (Сар, Кс) Та лежАх беш-алтъ аф хасганста. (Въл,
Кс).
хасъм хасъм м. Братовчсд. Ут Йёбйлёву йймат, са хасъм, акрабА. (Мхр.
Гюм) Ййма хасъм на Аскува бре. (Хеб, Гюм).
хафуз фафус'м. Корито на чешма. Кърст# ту фърт'#т въф вудА, фърл'ат
ту въф фафуз '#, еднд кдлку - тт 'ёт м 'етрА и пкгтнуудА и ттдпа ту фърл '#ши. Нъ
самАтъ ч'ёш'мъ. Кури туту, мъ тдй фъфуссъ кАзвъш'е. (ILicb, Драм).
хаят ЬайАт'м. Навес за дърва и др. в къщата. (ILicb, Драм).
хвата срв. хваща фАта нссв. 1. Заночва, настъпва - за сезон, време и под.
ГА кАк на снёк, фАта мрас. (ЧМ. Дим) 2. Навалява - за снят и др. [Фага ли
снек?] ФА га. фАта, Ама снёк фурнё тту мндгу. (Гер, I юм) СУ ваз тудйттисё ни
фАта сн'ак. Напрёш чок фАташё. (Члб, Гюм) ДА, ку немс ййч да итус фАта
къшин' тул'Ам сн'ак. (Чка, Гюм) А. мАрва фАта, мАрва. на суйу, мндгу суйу.
(Къз, Гюм).
хватам се срв. хващам се фАшга са, фАтъ съ несв. 1. Хващам се,
присъединявам сс към нещо. М1дгу съ фАгът нъ Нъвъгъ нъ hypdry, ни~йё
л'у адйн. кудй т'ёръ тдй съ фАтъ нъ г1авъта зъ НъвАтник. (Фращ, Сяр)
2. Приливам, изглеждам като някого. Хубаф чул'ёк. Не му са фАшга за
агуптин. (ГБ. Кс).
хватам срв. хващам фАташ, фАта, фАтъ, фАтъм'р, фАтагё, фАтат, фАгахмс,
фАтъЬм'^, фАтаа, фАш'т#а, фАтат сам, фАтахмё нссв. 1. Хващам, улавям. И
съ фърл'aha двАма трйма душ'е във вудъта и ту фАш'таа. (Плев, Драм) И
329
нё ги фАтахмё, та сй ги врАштахме; Вика фАтам жёби. (Лъд Кс) 2. Хватам,
залавям. Ам т'а гу фа таа бё на худутёс, <) гу кар а ха нагдрё. ГА гу фа таа да
гу карат at нагдрё. Ам гу фа таа бай с. (Сар, Кс) 3. Започвам да върша нещо.
Изл'Ааш'^ли ч'ърква hdpy фатъйм'р. (Вод Драм) 4. Поемам, потеглям в
дадена посока. Нёма да фАташ на Кдзлуджё. Нд-оддл другён път' нёма да
фАнеш; Нё, ётус са придёлё, ж лё пот сёлусу отддл и фата на лёсну. (Дем,
Кс) Енндну фата ё-е-е-й на ёнас барчйнитте. Едндну фАта, дт' на Амет'лй.
(Кез, Гюм) Or Ивайлувграт ут кадё айнА касаба дерни' фа га г. (Рус, Дим)
ХА. прсс чёман, Ама нёма насам да фАтатё. (АК, Дим) Нёма а фАташ на
дёсну. (ТМ, Дим) 5. Наемам някого за работа. ЙА ги сАм фАтал, сёнА
йймам. ми са збйрали. А ги вАрзва нрёсата. (Мсс, Дим) 6. Подквасвам
тесто. Jluhyr' - чукъм'ё^гу и гу фАгъм'^ с^квАс. (ILicb, Драм) 7. Попадам
под въздействието на някакво вещество, явление. С'ётн'с гу фАгъ сул'тъ и
ставь суд'ёну сир \‘н\'. курАву. (Фращ. Сяр) Ал ут вапдр тдк сам фАтал. I ХВ,
Гюм) 8. Приемам, улавям радиовълни - за радиоприемник и др. То йймё и
рАдио имс йи фАтахмё на итус. (Ерп, Гюм) 9. Обхващам - за територия. Ам
тё тд ё-е-е ду д'ё фАта, ду кАшти. (ЧМ, Дим) • гуфАтъ сул'тъ — Осолява сс.
хватя се срв. хвана се фАтиш са фАти са фАтихтё сА, фатил са, фатлу са
св. 1. Заема се, захвана се с нещо. ФАтихтё с А ас йёдно, ас кумунизлйк',
расплАка ви тъпанё. (Кюс. Дим) 2. Установи се 1райно, заселя се. То кадёну
са фАтнл чулёк: Кадёну са фАт'. му йё хубаву. (Паш. Кс) ТАм са йё фАтлу.
(Чай. Иср) 3. Оставя се да ме подведат, измамят. Д'ёт са фаги д'имёк', д'ёт
са фАтиут йунАнас. (Члб, Гюм) 4. Попадна в определена ситуация. Айтунё
А са фАтиш, страшну. (Кез, Гюм).
хватя срв. хвана фАтё, фАтём, фАнёш, фАти, фатиш, фАнё, фАти, фатёт,
фат', фАт'т'е, фАт'тё, фАтите, фАтитё, фАтёт, фАтёа, фАтих, фАти, фАтихтё,
фАтнли смр. фАтили стё, фАт'ли са. фАтай, фАтитё, фАти1. фАтнли св. 1.
Хвана, уловя. Ат А флезАт там ндвитё ужёнёти и врйт'са збёрът, че вазбЪркат
гАштенё, чё ти сётнё, кой кдгату фАти сётнё. (Мхр, Гюм) ФАтай гу: Нё ё
мужАлу да фанё. А, нё мужАлу да фАнё. (Хеб, Гюм) СтАдугу^му зъградйли,
нАй-бАш ув'ён' му фАгили. (Фращ, Мез, Сяр) ТА са фАт'ли ни нАм каквд.
(Шех, К с) Сёйка утрё лё гу фаги. (Мус, Кс) Шгё гу фАтитё рё. (Кез, Гюм)
2. Хвана, заловя. Тд уд напрёш дёту фА тёа, тА йи клАдёа на мапус; Йё
ти фАтих йё. (ХВ, Гюм) Кдму г кнАту с'е фАтёт и грёпёт. (Гер, Гюм) И
тё дуддат тугАф, тА ги фАтёт. (Паш, Кс) ИГ та тъ фАти н'Акуй въ!к. (ГЬр,
Сяр) ВеднАга шё ту фАтём. (Шех, Кс) 3. Поема, потегля в дадена посока.
Вас тАм нагдрё фАтитё, излйза нагдрё: Ид-убаву фАтитё уд уддл: Вас тус да
фАптти, нё йё мндгу килумё тра. (Л юл, Кс) Нёма да йдиш натА.м, шё фанёш
на другинё кА штё, ф гдрнё пат'; Уд ёйнй сёлу насАм, натА.м штё фАт'тё. (ТМ.
Дим) Нёма а фАтиш адддл'ненек, ам адтдрттеттск ттётт'; Ей гам ше фАтиш на
десна стрАна. (Мус, Кс) Шё миттётё на йн бучёк нагдрё, нагдрё джёмййёна
и нагдрё егт фА т'т'е. (Ьрт, Кс) Ма в'ё фАтихтё насам. Е, шё фА титё нагдрё,
на ёйнА стрАна. нагдрё. (АК, Дим) АйнАм на едлат дА нё фАти, дА лё зёмётё
330
асфйлтуту, ёсйй пат'. (ГД, Дим) Сётнё ут там наддлнах Гулёмё г Д'срвён' ей
шё фйтитё.(Мир, Гюм) Сёку си фйт' на къшгана, нёйё, йёд'ё, нёйё. (Лъд, Кс)
Штё фйтитё адйн сърт тука наддл, на Амилд (Кюс, Дим) ZZZzv фйтитё ёйейй
и прй-а-вё штё варвйтё. (Мее, Дим) Айнй шдшё. вс д'ё стё фйтили. (Ббл,
Дим) На Г'ум'уджйнё си фйтитё бс. (Меж, Гюм) Шс фйт'тё, шс пдт'тё ейтус.
(Кез, Гюм) Уддлнастрйнашёфйтитё.(Мер, Кс) Шефйт'тё на ндкпдтё.(ШП,
Кс) Ишс фйтите наддл. (ГЬ, Кс) Наддлу штё фйтитё. (Чпк, Гюм) 4, Започна
да върша нещо. И тдй фйти! дъ м'йси л'йп; Душ'1й„й£ църйцътъ цйрскъ нъ
с'ё1у и фйтили ж'ен'т'^ ду съ избудр'ът ейч'кит'^зъуддъ (Плев, Драм) Фйги1
да свйри; И така фйгийм'е да си рйбутим'е с'ёки н'ёгувит'е имудти. (Фращ,
Мет, Сяр) Дурёгуи фйти, та раздйва гузахаййр. (Лъд. Кс) Атй сганиш. вика,
шс фйтиш да rd амйсш. (Мус, Кс) 5. Наема някого за работа. Фйти чирйк
бёш йус танё йскмёк и звала самйчку. (Рус, Дим) 6. Запаля, разпаля огън.
Тё фйти, фйти. Фйти гудганёт. (Ббл. Дим) 7. Подквася тесто. Нсчъръ^сме
фй тили брашндгу, квасъ. Аку„йс фйти! л'йба, и утринътъ съ нъдуяъ тъкй нъ
рнд търн'е и тугй стъ фйтим квасъ и стъ м'йси мл'йбъ; Тузй д'ётугу йс фйтил
кърсга. (Плев. Драм) 8. Прихвана болеет, разболся се. Н'ёп'сл сука г за да
нифйтибдл'ка, върху пърегк. (Вол, Драм) Ле итусйёфйтийё, какнайёфйти,
на асганё йё. (Кюс, Дим) Икдникос фйтих. (Въл, Кс) 9. Схвана, разбера. Пу
лафй да ва фйгё. (Хсб, Гюм).
хвойна йдйна ж. Хвойна. (Мерт, Сяр).
хвъркам фърка несв. Хвърча. Кйк ту зувётё вё, лёту фърка ниедцё?(Лъд,
Кс).
хвърля сс фарнйлу са св. Яхна, метка сс на гьрба на сздитно животно.
Иейй са фарнйлу на кднён й ма инй глёда. (Въл, К с).
хвърля фдрзём, фърнём, фурнё, фарлйх, фарлйли бс.хй, фърни св. 1.
Хвърля. Чёкай ла питам чулёка и фърни. (Меж, I юм) 2. Изхвърля, освободи
се от нещо. Куйту бсхй фарлйли, йй бёх туй на там. (Хеб, Гюм) Ией кдеа йё
шс йё фдрлём. (Мус, Кс) И шё у фърнём, вёлй. (ХВ. Гюм) 3. Откажа се
демонстративно от нещо. Йй ми фартйх тузй, дйплува та. на т'йх. (ХВ. Гюм)
4. В 3 л. вали - за снят. Ама снёк фурнё, фурнё пу мндгу. (Гер, Гюм).
хвърлям фърz 'ъ, фарнё, фърл 'ат несв. 1. Хвърлям. /Д пък тйткуту събйръ
с'см'рнй, ут ейч'кит'с с'рм^нй: фасул', грйй. житу, мисйр', напъл'н'увъ Й£
ръкътъ й фърл'ъ въф съндъкь пйдът. Хубау мъ пъру штъ фъртй пърй.
Тъ мдйъ тйтку фърли т;днъ лйръ. (ГБр, Сяр) Ki.pcra гу фърл'ат въф вудй,
фърл'дт гу въф фафуз'а, еднд кдлку - п'ёт м'етрй и пълну улй и пдпа ту
фърл'аши. (Плев. Драм) 2. Изхвърлям, освобождавам се от нещо. И вйка
пу с грани сё, вгтка. нимдйтё фйрнё су штё. (Лъд, Кс).
хвърлячка фърл'йчкъ ж. Част на тъкачен стан, совалка. Ми фърт'йчкъ
ймъми, масурк'и ймъми. йма н'йку дъру, тъкй прудупч'увъми и мъсуркъ съ
кйзвъ. Ут ка!амуд'а. Тдйн кълъмут' ймъ диб'ё1у. Утвъргъ ут н'ёту, т'й йк,‘
мъсуркъ, кълъмут'. Тйм нъ фърт'йч'къта. (Плев, Драм).
Хебилево Абйл'уву, Ебйл'ву, Йёбйл^ву ср. Название на с. Хебилево,
331
Гюм. АгА пддстё на Ебйл'ву; Ам вё стё блйзё бё, на Ибйл'уву. (Мхр, Гюм)
Има уд Мехрйкус, йма уд Абйл'уву. (Мес, Дим) На Йёбйлёву йё карашйк.
(Рус, Дим).
хеле ёлё, йёлё, хёлё нареч. 1. Даже, дори. Сё кАзва ёлё беш кёрё
телёвйзурат ейсё. (Рус, Дим) 2. Особено, пай-вече. Йётё уд дёду, дёту нас уд
жумайё йи збёрАлу. (Хеб, Гюм) Хёлё ага на дАдё булгара г гам. (Ббл, Дим)
Елё йма. (Мхр. Гюм).
хем йём, йем, йём сз. И, и при това. И двА д'укёна йма. йём са с кавё.
(ХВ. Гюм) Йем, йем агА душлдлу, вйделу. (Хеб, Гюм) Йём да дуйй, йём да
пасё. (Чпк, Гюм).
хем ём част. За усилване при потвърждение. Ем штё! Вйдё ли? (Мхр,
Гюм).
хендек хен'дёк' м. Изкоп, яма. Тд йё карА йод Ама нёма ни хен'дёк' ни.
(Чпк, Гюм).
хер хер мест. Вески. Хёр Сун рАбута исА йма. (ГД Дим).
хертеле a pi илйиср. Стадо копе. С'ётни ймайми адн'А аргилйи съ кАзвът -
пас'Айа кун'ё нубълкАн'?. Трйсга кун'ё им'Аши нд байр'а, два ч'Асъутс'ёлуту
д'ел'ёчи аф бълкАн'$. (Плев, Драм).
хесал асАпёс. есАпёт м. Сметка. Вйкамё збйрамё атуй асАпёс. (Мус, Кс)
Leaner вйка, бе. (Мхр, Гюм) • збйрамасАнёс — Правя равносмсгка.
хиляда йил'Ади, хилёди числ. Хиляда; в мн. ч. - извънредно много.
Има аднд мудйч'р, тъмАн д'Авул'ёт'с гу са прАвнли пр'ёди йил'Ади гудйни;
Пр'ёди Вудйци - Катъдъга са дуйудд'увъли [караконджули]. (ГБр, Сяр) То
йма хилёдил'удё йма (Дем, К с).
хич ййч', ич, хич нареч. Никак. Угън'р си гурй, нй^ти изгАснува ййч';
Н'ёма.ти да ндс'ът ййч' л'уд'ёту др'ёйи. (Вол, Драм) Тд на тузй, гсрмАна,
налёту гърнешё, немс назАт да прАви хич. (Ббл, Дим) Нёма у длите на
Сндирахдрн ич. (ГД, Дим) Гё на Ала г, т'ё на Алат ич. (Чпк, Гюм) Ич нёма
инсАна ат, йч нёма. (Гер, Гюм) Дал' у рум ск и нё знАйёш ич? (Срж, Гюм)
Н'А^см'с ту вйд'ели ййч'. (Мерг, Сяр) А, итуй нёма плАтанё ич. (Мус, Кс)
Нёма ич табёли пак. (Мхр. I юм) Ич ни бё бён'лй. (ХВ. I юм) Н'ёма ич гдрци.
(ГБ, Кс) Ич нё ма пйтат. (Меж, Гюм) Йё, хич. (Кез, Гюм).
хлебен йл'Абна прил. Хлебен. (Плев, Драм) • йл'Абна къш'та —
Помещение в къща за мессне на хляб.
хлебче л 'Ап ч'с ср. Малка хлебна питка. Тузй л 'Ап ч 'р штъ изд 'ёш'; И едйн
чинАк вину съсукъекил'Апчитъ и тим'Ан. (Фращ, Сяр).
хлопалка йтупАлка ж. Хлопка, голям звънец за едър рогат добитък. На
н'ёйа клАвъйм'е тул'Ама йлуттАлка на врагъ^йи. (Фращ, Сяр).
хлорие хлдрйё ср. Препарат за почистване, белина. Шё зёмёш, вйка,
хлдрйё, д'ёса ейпваме на, агА ймал'ёк'д. (Мус, Кс).
хлупка йлупка ж. Похлупак на съд, канак. (Плев, Драм).
хляб л 'Ап, л'ён, л'ап, лсп, хл'Ап, хлёп, лсбат м. Хляб. Да фтАса йубау,
332
тугйнъ стъ з'ёмим на кръга й^днё пу й^днё л'йп. й^днё пу >\'днд л'йп.
к1йвам'ё~гу на п'ёнакуди. м'йсим'ё^гу, разз’ёвамё^гу. Д'ёту м'асим л'йба
зймну вр'йм'$; И тузй л'йп дъ ни вйд'рт кумшйит'ё дъ^н^съ Ыасъ. (Плев,
Драм) За лен йма: Глйнии, л'ап нёма; Нё си лёбат, нё си лёбат самй прйвим.
(Хеб, Гюм) Ейтам, дёту вйках хлёп да эёмитё; Има и хлёп; Итйм са прудйва
хлеба (Сдн, Кс) Зёх.мё л'ап, ама тс агй йймат бачуч, зё да ёдёт, дй та
с'уйдйсват. (Чпк, Гюм) Ку зАкачём туй, чйнтата, нёшту зАкачём на търбйт,
л'ап н'йма. (Бал, Гюм) Дъ м'есиш' л'йп, п'стнйаст'^ л'йбъ; Ут нузй л'йп дъ
йсд'ём. (Фращ, Сяр) Къ муум'ёс'а такьф л'ёп, пё.тьта вуйнъ къ му найрйн'ъ.
(Фращ, Мет, Сяр) И такй клййм на турбъта мйлку л'йп. (Вол, Драм) Едйн
хл'ап ейсй. вйка, бирутус. (Меж, Гюм) Иглйтбе тука, л'ап нсмс. (ЧМ. Дим)
Дсп ага пуйштат, дйва ми. (Ббл, Дим).
ходжа хёджёта ж. Мюсюлманско духовно лице. Млйда йсм хёджёта,
млйда (Къз, Гюм).
ходжа хёджё, хёжё м. 1. Учител. Тй см с'й ходже, учйш пёливйнё. (Кюс,
Дим) МАдемси тй хёджё. (Чай. Иср) 2. Мюсюлманско духовно лице. Мёйту
мёмчё йё хёжё. (Чка, Гюм).
ходжалък хожёлък м. Учителство. Не, мёмчё ту зйма ут хёжёлък пара
ашём. (Чка, Гюм).
ходювам срв. ходя хёд'вам. ё д'вал сам. ёд'вал сам, хёдивалу сам несв.
1. Посещавам. Тёд'ё са хёд'вали кйурстё брс? (ХВ, Гюм) Йй сам хёдивалу,
хёдивалу. (ЧМ. Дим) Ич сам нё ёд'вал. (Къз, Гюм) 2. Зает съм с някакво
занимание, извършвам някаква дейност. МАлку сам ёд'вал аейй, на муаб'ёт'.
(Члб. Гюм).
ходя си йдегсинесв. Отивам си. Дёйдат, та рабутёт и ёдёт си. (Лъд,
Кс).
ходя ёдё, ёдём, ёдиш, йёли, ёди. от', хёди. ёд'см. ёдимё, ёдё.м, уёдим,
хёд'мё, хёдиме, уёдитё, йёд'?т, ёдёт, ёйёт, ёдих, ёдешё, ёдёа, ёдих, ёдил
сам, ёдила сам. ёдилу йё, ёдили смё, ёдили стё, ёд 'ли са, ёдили са, ёд 'тё
несв. 1. Движа се без определена посока, вървя. Н'ёма н'ёко, н'ёма
проблёма р'е. То му не хёдиме йёце ф крййёне. (ГБ, Кс) Аф п'ётък йёд'рти
тугйнъ сгъ дарёат пу dui'mr'f. (Плев, Драм) А, йма тука арйпё ёдёт. Одёт
насёкаде. (Дем, Кс) Йа, ёдёт йётус пу скл'битё. (Гер, Гюм) 2. Зан ы вам се,
отивам някъде. Тё са ёд'ли нах Кёзлуджё. Вё стё ёд'ли на ёйгам?; Тё ёдёт
од Атйна, ёдёт; Хёд'ли смё по Атйна надёлу. (Дем, Кс) Булгйр'^ту тутй
кйзуват: "Кой шт'й, кой жал'ййет'е за Булгйриа, да са вдйгн'^м д$ ёд'рм аф
Булгйриа". (Вол. Драм) У-у-у, айсё хёд'мё наДерйдсрё; На Скёча ёдётврйт'
на пазйр. ъм кйк; На сёкадё ёдёт. (Сар, Кс) Наттрйву на Слйвувица ёдиш, уд
айнам натйк йё йсвазту; Нёма надёл да ёдиш. (АК, Дим) А с' варвйтё, ку
н' йштё да ёди; То ескнд'ё сам ёдил ф Т'уркййё. (Срж, Гюм) У'т тйм пак
хёд'мё на Плёвне; Одих йё на Булгарййё хёдихмё нййё. (Сдн, Кс) Н'ё натйм
нё смё ёдили; Ама вё трё нё на мём да ёдимё. (Кез, Гюм) Ей мйни би такъм
Улйнда ёйёт, Алсмйн'а ёйёт. (Меж, Гюм) Оди айтйма ейнйва жёнска; Однтё
333
на Искёчс. (Мус, Кс) Йа, йма са стйрки. ни ддёт бс, биркач анё. (Гер, Гюм)
Нёма у бдите на Сидирахбри ич. (ГД, Дим) Други уд нйштё мнбгу бдёа. (Лъд,
Кс) 2. Запътвам се, отивам някъде. Одем и дудам (Меж, Гюм) Айдё да
бдё. (ХВ, Гюм) 3. Посещавам. Мйлку бдих, д'ве гудйни бдих на бштгйрцку
мехтёп. (Шех, Кс) И Аламбфце. Другадс сам нё длила. (Сар, Кс) Д'ёту са
бдиди на Скйр а знайёт. (Хсб, Гюм) Йс сам на нёйё бдит, на банена. (Мен,
Кс) Одид сам, минйвад самут там. (ХВ. Гюм) А-а-а, туга стё бдиди? Сс'?
(ЧМ, Дим) Афукул нёйё ддилу. (Меж, Гюм) 4. Отивам в определена посока;
употребява се със значение на несв и св. вид, срв. ида. Да бдём йё. цйрёвица
да мётлам. (Члб, Гюм) Нс. бд'тё на Вълкйнуву. (Дем, Кс) 5. Огивам да
върша някахва работа. Йё бдих бё. рйбатих. агй бё туф булгйрат. (Бал, Гюм)
Одила сам на бахч'ё, пдйём си на н1,трё.(Мхр, Гюм) Ниш йа ддешёаф Атй на
да рабу тем. (ХВ, Гюм) Младу нё бди да пасё йич. (Мее, Дим) Убдим, га
рйбутимс. (Сар, Кс) 6. Отвеждам в определена посока. Еднбну фйта, дт' на
Амсг'лй айнйм (Кез, Гюм) Ейсу пат' хдди на Харйдра. (Чпк, Гюм) Д'ён на
Булгарййё бди. (Сар, Кс) 7. Подхождам. Мъ тйа мирудййкъгь въфейчку
Идди, гръбъгъ, грЪбъгъ въф ейчку ут'йвъ, с'йкъквъ мйнцъ. (ГБр, Сяр) Тб йи
тб пумйк, амй нёму ни бди брё. (Гер, Гюм) • нёму бди — . •нс хбдём му ф
крййёнс— Нс спазвам правилата, нс държа строга сметка.
хождам срв. ходя Ьбж'дътнесв. Движа се без определена посока, вървя.
И пбпъ гу зймъши, дйваЬа^ми н'йкуй бакшйш и ги нускаа тугй на нъквбту
тййъ Ьбръ да Ьбж'дът, да Ьбд'ът да ми дйвът бакшйш. (Плев, Драм).
Холанда Улйнда ж. Название на Холандия. На Улйнда, на Улйнда, сдйба
рйбута. (Меж, Гюм).
хомот Ьумубт' м. Хомот. Килиндрб ут' кйм'сн', кйм'ен'е впр'ёгнати на
бтув'ёту; ас' дърн'с, ас' Ьумубт'; И мт Ьумудт'? дв'ё дуттки; Ут ъднъта ерйна
адндту жигъл -дв'ё жиглй. (Вол, Драм) Къту прёт ниш'дв'йубда нъублув'ёту
клйвъЬКми буйедн'й, нйкъЫ>~ ми Ьумубт'. (Плев, Драм).
хоп он межд. Ето, на. Сйпёш итус алий капка йи бн изгарй. (Мус, Кс).
хора Ьбръ, бра мн. Хора. И пбпъ гу зймъши. дйваЬа^ ми н'йкуй бакшйш
и ги нускаа тугй на нъквбту тййъ Ьбръ да Ьбж'дът, да Ьбд'ът да ми дйвът
бакшйш. (Плев, Драм) Сйкакви бра са, да бдёт пу дин'ёса. (Ббл, Дим) И
бра, и мали, и секуф йёмйш рйда. (Гер, Гюм) Тё аби са нёма намёриш бра.
(Срж, Гюм).
хоралище срв. хорище урйлиш'та ср. Място, където се събира и играе
хоро, хорище. И ура.тиш 'та ймаЬм'р на с'ёд'ем м'еста стйвъш'$ Ьбру на
празни к. (I Ър, Сяр).
хората ура та, уратй ж. Говорене, приказка. За инйс ла стйнё йёврд, тугйс
шё запдмнёш мдйтё ура тй; На пазйр нё излйза пумйцку уратй. (Рус, Дим)
Уратй, уратй. ха. (Мхр, Гюм).
хоратия срв. хората уратййё ж. Говорене, приказка. Чейн'ё ййма адйшёт,
за ура тййё. (К юс. Дим).
хорище Ьорйш'т'^ ср. Място, където се събира и играе хоро.
334
Събирьйъ^съ зъ hopy нъ Ьорйш'т’рту. (Плев, Драм).
хоро hopy, хдру, хурдту, hypA ср. Хоро. На с'ёл'ем м'сстА стАвъш'? hdpy
на празник. К'?р$джйи минАвъйа уд други г’f с'с la й аку съ с!учи да мин'ё
у, там ггрис hypydry, ш'та забрали чи кара кун'ё. (ГЬр, Сяр) ДАват ч’ърв'ёни
^Ьца на близи и г’е, на руднйниг'ё^си ^дн'А други и ггдчнуват в'ёк'с да игрАат
hdpy; Играет hyp А. (Вод Драм) Ей тук штъ ддйд'с хурдту угпр'ёш'^нАм;
Пайдушхътъ - бавну hdpy, и ут мъж\‘ иут ж'ёни зАадну игрАат. (Фращ, Сяр)
К ък ту хдру йё. (Мхр. Гюм).
хортувам уртдва, уртдват, хуртдват несв. Говоря, приказвам. Сйчку
уртдва турску; Хуртдват за каразинё. Каразинёхуртдват. (Рус, Дим) Уртдва
лй .мы мАлку ?; А. штё уртдва-а! (Къз, Гюм) Тд въе касабггтё пд-ййнак уртдват
тё. (Хсб, Гюм) • каразинё хуртдвам — Пастройвам общественото мнение,
насаждам вражди и омраза.
хотел ут'сл', утёл' м. Хотел. Има утёл' наддлу; Аф утёл’, аф утёл'. (Мхр.
Гюм) Ем гдйи на Шепчи ййма утёл’. (ГД, Дим) Е,утёл', нёма утёл'бё. (Срж,
Гюм) Афут'сл', ут'сл’. (Меж, Гюм).
хотелче утёл’чё ср. Малък хотел. Йё утйдах за йёврд на утёл'чё. (Хсб,
Гюм).
храна йранъта ж. Храна. И йранъга уд байр'с и тр'?вът# у^д'ё чйр'(.
(Вол, Драм).
храня се рани са нссв. Поемам храна, ям. Шё са рАни. (Хсб, Гюм).
храня рАнём, хрАнём, ранит, ранимё нссв. 1. Храня. Дуйш, дуйш кдзитё,
паейш, рАниш, сйчку прАвиш. (Рус, Дим) ЙА ги ката ден' рАнём (Чка, Гюм)
2. Поддържам, грижа сс за някого, изхранвам. СА шс хрАнём кошта, вша.
(Мус, Кс) 3. Отглеждам домашни животни. Дубйгакаг рАнимё нё йун'джё
ги ранимё, бйр йа йём купдвамё. (Къз, Гюм).
христианин ристийёни м. Христианин. Ем вё стё стАнали ристийёни, на
пап Ас хдди тё. (Кюс, Д и м).
хромел рд.м'сл', рдмёл’, удрм’$л’$ту, хрдмалё м. Ръчна каменка
мелница, хромел. ХЛ, на рашнйца, рдмёл', рдмёл'. (Кюс, Дим) Зъ булгур'
къ тур'а урдм'^л'^ту. (Фращ, Мст, Сяр) Аннй вйкат "хрдмалё ги зувёмё".
(Гер, Гюм) Нъф рдм'ел' съ м'елй и шик'ёр'. (Мерг, Сяр).
хромела срв. хромел йлдм’^ра, йлудм'^ратаж. Ръчна каменна мелница,
хромел. А ми булгур' д'ё - йа ш'а сварйш' ч'снйца. ш'а гу исушйш' и ш'а гу
см'ёл\‘ш'на йлудм'^рага, на кАм'рг'р. (Вол, Драм) (Плеа Драм).
хтя срв. ща хтёмё, хгё несв. Искам, желая. Нс хтёмё гу, нс бъдё, не бКгё.
(Мхр. Гюм) Т'уркййё н'е хтс. (Хсб. Гюм) Иехтс а платй. (Меж, Гюм).
хубав убаф. убава, хуба, убава та, убаву, хубаву, хубао, хубуу,убави, хубавъ,
йубъвйт'е, йубафприл. 1. Хубав, красив. Пу йубъвйт'р д'ён'$ игрАйсйми, куд
са прАим; Ми Ьубъвйт'р д'ён'с ймам'ё^си ч'^рква, йддим'ё^си нъ ч'^рквата.
(Плев, Драм) Има хуба джумА. (Брт, Кс) 2. С добри качества, добър. Ейтус
за мАлку врёме навдршва. ше сгАнё чйсту хубуу; Ми убаву сёлу; Убава,
парАг'ка. (Мус, Кс) Ама убаву айтам; АгА дружиш са вйдимё, да смё пд-
335
убави пузнати. (Лъд, Кс) Аку йс н'ё хубаву сарцСту, какна ште правиш
аджилЪк? (Рус, Дим) Хубао, арно, арно место; НАшео сёло хубау. (Въл,
Кс) Mldry йубаф пдп ймам'?. Ml Аду ънд, Ьубаф. (Плев, Драм) Нс са хубавъ,
рё, нё са хубавъ. (ГБ. Кс) Убава арабъ бе/(ЧМ. Дим) Го убаф пГтёт. (Мхр.
Гюм) Убаф с пёггён. (Гер, Гюм) 3. Правилен. Ей адаш, на убавата стрАна да
сй. (Кез, Гюм) • Ьубъвйт'^д'ён'с — Празнични дни.
хубаве срв. хубаво убавс, убавё, уббс; хубаве, хубавйс. хубаве, хубайё.
хуббё нареч. Добре. Йё у бАлгарску хубайё знам, а мА йс забрАйих бе; Нс
убавс ли стс?; Хубаве с*, хубаве; Да, бй шё уббё. (Хеб. Гюм) Грбзну йс, нё
йс хубавйс; Ше намАжиш гланд та, вйка, хуббё й ше гу завйваш. (Мус, Кс) И
шс ги знАитс пб-хубавё; Айндй път'хубаве, за нАм йё йёце хубавё. (Лъд. Кс)
Убавё, асё насАм вАритё, на рйбана; Хубайё сам. (Чай, Иср) Шукир, убавё.
Жйву и здрАву, убавё; Хубаве стё? (Паш, Кс) Тигану сё сам пб-убавё сам;
Сё сам хубавё сам. (Въл, Кс) Уббё, уббё стё стбрили бе. Уббё стс стбрили.
(Сдн, Кс) Хубавё, чок хубавё; А, убавё, убавё. (Къз, Гюм) Убавё бё, убавё,
убавё; У'бавё симё. (ХВ, Гюм) То хубавё дАдё на ик*умётёт. (ЧМ. Дим) Ама
пАк йё убавё; У'бавё сам. (Меж, Гюм) Ho-убавс чилёк да примажиш. (Иср.
Кс) Убё, убё. А, убавё, убавё. (Дем, К с) Блйзё йё йи убавё, убавё. (Ill II, К с)
Хубавё стё дойдёли бё. (Ббл. Дим) У'бавё адАш, убавё. (Кез, Гюм) • хубавё
стё дбйдёли — Добре сте дошли.
хубаво убаву, убау, хубаву, хубау нареч. Добре. Айде, Айде, убаву да стё;
Гб шё хубаву да стАнё. (ХВ. Гюм) Д'ё пб-убау?; На Варна трёа дА е пб-убу.
(Хеб, Гюм) Д'ёт да дуАдатё, вйкат, убау. (Дем, Кс) Дабрё ей, убаву, убаву.
(III 11. Кс) Хубаву, хубаву. Нраву. (Ббл. Дим) ДА бё, хубау; хубау. (Паш, Кс)
Убау, убау; убаву. (Меж, Гюм) Ни вйдём хубаву. (Сар, Кс) Убаву брё. (Чка,
Гюм).
хубаво убаву, хубаву; хубау ср. Хубаво, добро. Ас убаву дА си пдт'тё;
Айдё, ас хубау да варвйтё, ас хубау дА с' йдите. (Хеб, Гюм) Айдё, Айдё, сас
хубаву да убигрАватё. (Меж, Гюм) • асубаву дА си пдт'тё — С добро да си
идете. • сас хубаву да убигрАватё — С добро да вървите. • ас хубау дА с'
йдите — С ;юбро да си вървите.
хубост убусти ж. Хубост. НсйАйа ж'ёни и гъкмдж'даЬа убусти. (Вол,
Драм).
худуг удут, удут', йудутён, удутён, худутас. худутс, худутён м. Граница.
АгА дбйдах итус, на худутас ваш, булгарцки; И гА дбйдах на бул/Арцкё худуг.
(Паш, Кс) АгА флёэё Булгарййё ф УртАк пазАр, удут кал А, в ди га са удут.
(Меж, Гюм) На худутен, на худутён, на худутён. НвА ту вйкатхудуг*. (Сар.
Кс) Гу метам въз матбран, гу у ткАрах ду йудутён айтус. (Кюс, Дим) Ду
турскён удут' врйт' йё пумАци. (ХВ. Гюм) Бёки бти йма удут бё. (Мус, Кс)
На худутё нёма сакАи. (Гер, Гюм) Врут'удутён. (Иср, Кс).
хузур хузур м. Спокойствие. Айт'ёс рабути хузур развАлёт, хузур. (Мхр,
Гюм).
хурка йуркъ, йурка, хурки ж. Хурка. Н нйр пр'ед'Айм'е на йурка; И
336
бубАйк' ага куп\'Ьм*$ да изпр'сд'см да стдрим'? рйзи и н'ёк на йурка. (Вол.
Драм) //ьл Л) np'u'l'Ah с^л'ён'сна Иуркъ. (ГБр, Сяр) На врът'ёну, на Иуркъ.
(Плев, Драм) Нъхурки прод'Айм*?.(Фращ, Сяр) • л'ён'сна Ьуркъ — Хурка за
преденс на лен.
хюгюмет ик'умёгёг, х*ук*умётёс, хикимётён, икумАтё, ик'умётё,
хикимётён м. 1. Държава. Напрёш йё прАвилу йе и х'ук'умётёс, Ама
сё Н{‘ рАчёт инсАнасуд йук'умётёс. (Чка. Гюм) Да старёиш и дА ти пл А га
хикимётён. (Мус, Кс) А штд нё бахгАт другое ик'умАтё? (Рус, Дим) Се лё
пйшкат гулёмитё ик'умётё. (ГД, Дим) 2. Управление, власт. Нами гу гтък
сёт'нё ик'умётё т дАдё йётус нАштём сё. (ЧМ, Дим) Ал' нс дАва хикнмёгён?
(Чпк, Гюм).
цап цап'ё м. Парчета от дърво, конто служат за закреп ване на платнена
люлка за пренасяне на дете. Ид'ели там дъеи йма гъквй трй дърн'ста, цап'ё
ги кАзвъм'е; За л'ул'ката ш'ъ клъд'ёш* цап'ё; Т'А л'ул'ката^ с, трй нудги.
дърн'е с трй нудги, цап'ё ги кАзвът тййъ. (Вол, Драм).
царевица царёвица ж. Царевица. ЦАрёвицаса мдйё йёуддлу йё пак. (ХВ.
Гюм).
цвика цвйкътъ ж. Цвик. МАслу искАрувъхъ, ут цвйкътъ - урдъ; Ут
ейр'н'сту с'ётн'с нузй шту съ прицсд'Авъ стАвъ урдъ, Ут цвйкъ, пий^т^гу,
йубъвъ„й^. (Фращ, Сяр).
цедилка 1 ц'сдй1ка, цсдй1къ ж. Приспособление от плат за прецеждане.
Дъ съ иецмдй шг'с гу свийёш', пгт'с гу върисш' ъф цсдй1кь. (Фращ, Сяр)
(Фращ, Мет, Сяр).
цедилка 2 ц'сдй1ка. ц'сдйЬсиж. Приспособление от плат за пренасяне на
малко дете на гьрба. Мал'ки д'сца аф ц'сдй!ки, бАби. пък агА пд-гул'Амки
д'спА йА тъквй сандЪчки, гАз'^ни сандЪци ги зв'Айа. (Вол, Драм) Ц’сдй1ка с
дв'с' пр'Аш'ти. (Фращ, Мст, Сяр).
цедило щ'дйлугу ср. Приспособление от плат за прецеждане. Ам
ейр'^н'ёгу ш'а гу исцъркаш' мл'Акуту ш'ъ йма майъ, ш'ъ гу пугакдж'д\'ш'
на щ'дйлуту. (Вол, Дра м).
цер ц'ср-мёшё м. Вид дъб, цер. Ййма, благунё ййма, ц'ер-мёшё йма.
Ц'ср-мёшё и благун*. (Ббл, Дим).
циганин цйганё, цйганстё м. Циганин. Йёту уд градАт йма ли цйганё?;
ВАши шнанё дудатмндгу. (Хсб. Гюм) Утцйганстёаднд стАна урумин. (ГД,
Дим).
циганчинка срв. циганче цйг$нчйнки ж. Циганче. Т'ёва българчйнки.
цйганчйнкиут нАвътълАп'ста на с'ёнгсъга. (Фращ, Мст, Сяр).
цигара дзш Ара, зигАра, жигАри ж. Цигара. Лё, виш, ёдйн пакёт жигАри.
икй бучук ёврд. (АК, Дим) Уд дзигАра ми не арёсва. (Мес, Дим) Йёна пййём
зигАра. (Ббл. Дим).
цигаро цигърдту ср. Цигаре. НАшийъ кал'тАгь с цшърдту нсп'ёр'сн.
(ГБр, Сяр).
337
пименто срв. цимент цимёнту, чи.мёнта, чимёнту ср. Цимент. На т'Ашка
рабута, цимёнту, капни таквй нё. да ндсём цимёнту, да вАрвё насАм-натйк.
(ГД. Дим) Варху сас тйкли, улёпёни сйчкнгс ут удвънка сас чимёнту. (Ббл,
Дим) Ха. чимёнта. саквдс; Нё Асфалту, нё чимёнту нё йс нёма. (Кез, Гюм)
Айтус дуддё аннд д'ёпу, уд вдда д'ёпу, чимёнту. (АК, Дим) То йеннд чувАла
чимёнта - йёдй йёврд. (ГБ, Кс).
пиментов чимёнту прил. Цимснтов. Айтус утвАдё агй пуминётё, штё
заминётё аннд д'ёпу, айтусутвАдё, чимёнту дётту. (АК, Дим).
цинка цйнкъ. цйнкаж. Връх на вретено с вдлъбнатина, през която минава
ни шкала. Цинка и дъ етуй вр'^т'ёнгу. Кът^съ врътни т'а съ етуй цйнкьтъ.
НтусъискАрувъ жйч'кьта. (Плев. Драл») Къд'ё пр'ёдъ искйръ мъ к'ёркьтъ -
тузй верт'ёну, пр'ёшн'рл', цйнкъ. (Фращ, Сяр).
цинцивка цинцйфки ж. Вид диво тревисто растение. (Фращ, Мет, Сяр).
црикам црйка несв. Пискам, писухам. Нё-с-с, нс црйка макйната,
устуйева са. (Къз, Гюм).
цървул царвул', църул'ё, ч'арул'е м. 1. Цървул. Нъ нугйт'р - църул\\
(Фращ. Сяр) Нъ нугйте - църул'р. (Фращ, Мст, Сяр) Ч'арул'р ндсийм'^. (Вол.
Драм) 2. Прост, нскултурен човек. А. вАшёт царвул' дотай. Н'ё ту царвул'
зувёмё. Царвул'. (ХВ. Гюм).
църкам църкаш', цЬрка.м'? несв. Доя. Иалувйнътъ ръзд'Ал'ътут съмАл ъ,
д'ёту ту църкам'?. (Мерт, Сяр) Ку йма т'ёл'? уку а рудйта ш'а а църкаш'.
(Вол, Драм).
църква ч'ёрква, църквътъ, църква та, ч'ёрквыа ж. 1. Църква. Ми
йубъвйт'с д'ён'с ймам'ё^си ч'?рква. йдднм'ё^си нъ ч'ёрквата; На пладнйна
Христдс въекрён'е ут'ёвамс нъ ч'ёрквъта. (ILicb. Вол, Драм) Удвънка
църква га играй# т; Със грй песни извъргам'с църква га. (Мерт, Сяр) С'й
утйвът къд'ё църквътъ. (Фращ, Сяр) 2. Църковна служба. С'Ак в'ёч'ср' и
напр'ёш' йма ч'ёрква. (Вол, Драм).
църцара царцйра ж. Дървено приспособление, което сс поставя на шише
за пиене на ракия. За ракйа им'Айм'? царцари. (Фращ, Мст, Сяр).
църцарка срв. църцара цър парка ж. Дървено приспособление, което се
поставя на шише за пиене на ракия. (Плев. Драм).
пял цА1, цел, цёла, цАлу, цслу, ц'Алуту, ц$лту прил. Цял. Вий тук ту
нъеул'йати цАлу д'ат'уту ЦА1уту пдл'е ут тук ду кьра нътйтък й?днд дъру
ймам'? на с'ё1уту; ТАм нь вършй1ту ца1 д'ён' убикул'Аа; С'А къту и ца1ъ
нид'йт'ъ, тйм аф п'ётък утйвът; Цй1ъ нид'Ал'ъ нъ къръ, цйл д'ён'; Дугута
нив'йегьта ни утйва нала нид'сл'а у мййкъта; И гййдъ свйр'ът цйлъ в'ёч'ср'
игрАйът; Ньсул'Автлм'еуу зъ цАлъ зймъ. (Плев, Драм, Фращ Сяр) Длин
к'ут'ук клйвът, ?нд к'ут'ук тъй на уж'Ака и цй! нъш' гурй; И ц'Ал д'ён' ур'ё
ж'снъта; Цй1 д'ён' мудмит\\ мудмч\‘гъга nipaaha ас' гййда, ас' дъйар'ё;
ИнАч'р цА1 бй1, цАлм„бйли в1л'н'$сти; ЦАли тп>рст'е з'ёмат дъ бАгр'ат. (Вол,
Драм) Ц'Алуту с'ёлу ту извъртат; Млдгу тул'Ам н'сш'ч'у стАва ш'ч'дту цАлуту
с'ёлу ндс'ат пърнАр'?; Дв'ёт'р из'Аж'дат ц^л'т'^ йАбал'ки. (Мерг, Сяр) Имс
338
цела годйна изёт', цела година; Цела година да рйбати. (ГБ, Кс) СУ на целту
сёлу йма три с'урййё. (Хеб, Гюм) О, цел Йунйн; Йунйнан сёкадё. (Мус, Кс)
Будалдвуту сева местд цёлу. (Лъд, Кс).
цяр ц'ёрув'с м. Лекарство. Ни^дйвъл на л'ёкар' да им дйва ц'ерув'с.
(Мерт, Сяр).
чабуджак чйбужёкнареч. Бързо, всднага. Сасарабй чабужёкштё пдйёш.
(Чпк, Гюм).
чадър чадър'с м. Палатка. Тйа за да ни плйш'тат за Ьут'ёл' чадър'с,
клйл'с са си чудър'с. (Вол, Драм).
чаир чйр'с, чийр', чёйрйё, чйр'рту м. Ливада, пасище. И брань га уд
байр'с и тр'^вьта у^д'ё чйр'$; За вършйдбит'р да т'ёгл'рт с'снйта пу чйр'рту.
(Вол, Драм) Имъш'е чийр'. Тйм дд'сба на чийр'а и тйм цй1 д'ён' пир'й/та,
къп'ебъ^съ на удкта. (Плев, Драм) Айсва бё врйт' айтува чёйрйё, хй, къшги;
На чёйра, на бйнё. (Мен, Кс).
чакал чёкйл? м. Чакал. Вйлкувё стуйёг, чёкйл^тё са други. Чёкйл? ёйтус
нё стуйёт. (Мес, Дим) Чёкйлр нёма, пък вълкувё йма гййёт. (ЧМ. Дим).
чакам чёкай. ч'ёкь! нссв. Чакам. Ч'ёкъ!първата да му ум'ёси такъфл'ён,
да му нъйрйни вуйнъга, ... ни мужН, дъ ум'ёси. (Фращ, Мет, Сяр) Чёкай
малку бё. (Мус, Кс) Чёкай. чёкни. (Сдн. Кс).
чакмак ч'скмак м. Oitihbo. (Фращ, Мст, Сяр).
чакна срв. чакам чёкни св. Почакам. Чёкай, чёкни. (Сдн, Кс).
чагу чуку, чёку нареч. 1. Издало, наиълно. Тйм са чёку гурци, ёйтуй
са чёку пумйци. (ШП, Кс) Д'емёрджйк, тйм са чёку пумаци. (Хеб. Гюм) 2.
Твърде много. Чок парй чуку варвй кишй у нйм. (АК, Дим) Турску знййёт
чёку. (Меж, Гюм).
чакъл жигълм. Чакъл. Бел пат', жмгЪл. (ЧМ, Дим).
чал срв. чалия чалм. Храсталак. То чал. то нёма парам (Члб, Гюм).
чалащисвам се чалаштйсва са, чёлаштйсват са несв. Работа, трудя се.
Айнёсутудвйгрё са чёлаштйсват, н'ё тус, аф байрст са чёлаштйсват. (Къз,
Гюм) Бъз нйм мил'л'ётётса чалаштйсва. (Члб, Гюм).
чалгия чёлгййё ж. Музика с ориенталски ритми. Йёденйё, прудйванйё,
чёлгййё на ййма. (Рус, Дим).
чалдисва се ч'ал'дйсва съ несв. Разваля се след престояване в бакърен
съд - за храна. Аф к'упч 'ста ндсийм'с ййдиу, н'ёвъф бакьр'да съ ч'ал'дйсва.
да са утро в'у в a. (Bai, Драм).
чалия чёлиё мн. Храст. Агй сётнё тё ту чёлиё пус'йа гу. (Члб, Гюм).
чалма ч'й.Тми ж. Шапка на булката. Ам на главъга им'йЬм'с ч'йл'ми,
злйту тука и нив'йстиг'с нар'йж'даНа тука, д'ёту Ими дйва глав'енйка
^лт^н'сту, нар'йж'д^ ги тук# на ч'^лмът^. (Вол, Драм).
чалъм чёлъм м. Начин, способ. Има си чёлъ.м. Чёлъм ат йма. (Ерп,
Гюм).
чам ч'ам, чёман, чймувстё м. 1. Борово дърво. Агй замнёте чймувстё.
ёдйн байр дудё. (Кюс, Дим) (Мерг, Сяр) 2. Борова гора. Хй, прес чёман,
339
ало нёма насам да фАгатё. (АК, Дим).
чамбаз ч'умбАс м. 1. Космести образувания на царевицата, перчем.
(Фращ, Сяр) 2. Вид народен танц, в който играчите играят по двойки.
Ч'умбАс - двъмйззъ пу двъмйнъ изрАйът. Пу свАтбит'^ с'ё гъй изрАаха.
(Фращ, Сяр).
чамище чёмншза м. Голямо борово дърво. А-а-а тука, д'ет утйах на
Вёлишрат, нАйёх айсаквйс чёмуви..., зулёми чём йшта. (ГД. Дим).
чамур чему ран м. Спойващ разтвор при град еж. На кдштана чёмуран гу
кАчи бн кат на рАму ну. (Наш, Кс).
чан ч'ан' м. Звьнец от пиринч, чан. (Плев, Драм).
чанак ч'сззАк. чинах м. Паница, блюдо. Пъру ш'тъ зелъдът нъ с'Аки слън
пу ?д1»н чинах; Мий чинАци; Адйн зул'Ам чинАк нъ стрнд'ё; И един чинах
вйну съсукъеки л'Алчитъ и тиман. (Фращ, Сяр).
чаначе ч\‘нач'ета ср. Чашка. (Фращ. Мег. Сяр).
чангал чёнзйлё мн. Циганин. Тб и итус вйкаа пумйци, турци, чёнгАлё
вйкат. (Меж, Гюм).
чанкам ч'Анкат несв. Звънтя - за камбана. СутринтА на Кб1ъда. ш'ъ
ч'Анкат камбАн'т'е, рануту, към ч'а&> трй пр'ез нъзп'та. (Вол, Драм).
чапле чёзтз'е ср. Щъркел. (Фращ, Мст, Сяр).
чапрашик чёззрашйк прил. Променлив. АгА йё чёпрашйк времё зу, лдшу,
лдшу, тугАс семи си бдет аф агАлат. (Къз, Гюм).
чарк чАрку вузу м. Част. Чарку tty ту а ззАлеш'ник - еднд ж'ёл'зо ъс пАш'ка.
дл'ёзу, и ги зур'ат нъ тъбАн'с, нъдърв'рту. (Вол, Драм).
час чес. чес, чеса м. Час. СвАдба шс да йма бу чёс, свадба. (Мус, Кс) За
трй чёса; За трй чёса е игам (Паш, Кс) За половйн сайт', чес. (Кез, Гюм) •
бу чёс — В тоя час, сега.
чатал ч'Атал. чёзАл, чётАла, чётАлёт, ч'атАла м. 1. Окастрено дърво с
две голи разклонения, между конто се струпват клони с листа за листен
фураж. ЧётАз йма бе. (Рус, Дим) 2. Раздвоение на вила, Има таквй вйли
ас дЬрн'сза, вйли сдвА ч'атАла, вйли са кАзваг тй^ и гу тръе'ът. (Вол. Драм)
3. Два плода на череша, вишна със евързани дръжки. (Фращ, Мст, Сяр)
4. Разклонение на път, крьстовище. Ына, уг сёлунуаз А лё миззёнз, чётАлёт
йё наддлустанава. (ТМ, Дим) На айнйй чётАл йё ан'джёк д'орткнл'умётра.
(АК, Дим) Има чётАла йма; То ййма мндгу чётАла. I ШП. Кс).
че че, чи. чё сз. За въвеждане на подчинени изречения, чс. Чи гА са
вьртнитё, ф ай ид бёл кёдйк штё пддитё, лей; Ам чи дАли йё б изд инАй?
(Мхр. Гюм) Нёма. ага м са ирикъцва. чё та сётнё флёзётё пАк аф асвАлта
утвАдё дёмёк. (ЧМ, Дим) Тъ чисиупл'ёвъхм'^утп'ёт'кАтъ, гул'Ами ш'ърдки
плйтки стАвъх ь, (Фращ, Сяр) ЕйтАм са, за чё пак ас Горгбна са д'ел'ёни.
(11111. Кс) Узйдаа иаддл, чи пАк то душзд фчёра. (Бал. Гюм) А чи имёше.
ейтува утвъдё имёше. (Мен, Кс) Тё бёа мззбзу, а чё устАнаа изй. (Меж,
Гюм) А чи rd йё най-гулсму. (Паш, Кс) • тъ чи — За означаване на
нослсдователност, пък, и. • та чё — За означаване на послсдователност.
340
пък, и. • А чё — За означаване на послсдоватслност, пък, и. • Ам чи — За
изразяванс на съмнение, ами. • А чи — За означаване на последователносг,
пък, и. • чё /а — За означаване на послсдоватслност, пък, и.
че че. чи. чё част. 1. За усилване или подчертаване при израз на съгласие,
ами добре. Рёках: чёла йдимё брё, ам чёкай ла вйдимё. (Шех, Кс) Чё дА штё.
(Члб, Гюм) 2. За усилване или подчертаване, ами. Че тдко нёма ла хдд'тё на
Дёмёрджик, дти ирис тус да варвйтё?; Чи тд сё Кдзлуджё додда йа пделёт.
(Коз, Кс) 3. За израз на недоумение или въпрос. Чи как го, вйка, тд отсукава ?
(Мус, Кс).
чеверме чёвермёср. Печено на шиш месо. ТАм ги кдлёт, чёвермё правёт,
кавурмА прАвёт. (Къз, Гюм).
чевреда ш'ср'ф'ёди ж. Везана по краищата гьрпа. И ш'а клъд'ёш1 г и пАк
узАт' нъттрАайм'$ тъквй ш'ср'ф'ёди със с'ед'ёф'с. (Вол, Драм).
чейрек чйр'ёк м. Четвърт; монета със стойност четвърт пара. Нъ
друшкиг'ё^Ьи грудш, два грудш'с, чйр'ёк. ТугАа ч'ур'ёкъ б'ёш'с л'ёф. (ГЬр,
Сяр).
чекерге чскёргё ср. Цикада, насскомо жътвар. Лунка. Чскёргё ту зувАт.
(Рус, Дим).
чем чем, чим. чём чем част. 1. За усилване или подчертаване при израз
на съгласме, ами добре. Чем кдйту йштё, духу ла бё йсу. (Кюс. Дим) Чём дА.
ййма технике. (Мхр. Гюм) Чим дА не исдйё. |Въл, Кс) 2. За посочване, его.
Чим дА йё; Чим дА сёднат; Чим йё ти кАзвам; Чём гит'ун*, брАли сме, низали
смеайтам тит'ун'. (Сар, Кс) Чи м и тука й ма; Чйм ат Нашовйк, на Гичё бунАр,
на Искёче ше слёзите. (Коз, Кс) Чем йё ше да сАм бйрас ейтам. (Шех, К с)
3. За израз на недоумение, несъгласие - ами. Чим скдпу йё, айсёгАна тр'Ава
два мил'дна да ймаш. (Паш, Кс) Чим йё, вйка, ни ттознАвам Чим дт'? (Шех,
Мен, Кс) Чём дт' нё пупйгахтё ф Ис'дрён? (Сдн, Кс).
чембер ч'умб'ёр', чёмб'ёр, чёмбёр, чумб'ёр'с м. Женска забрадка.
Ч'умб'ёр' - със синц'ё зъ т'ёс нъ глъвътъ шту съ; Чумб'ёр'с ндс'сйм'с пу
Навйт'с. (Фращ, Сяр) Ас кап'ёла нё рАчи, и штат чёмб'ёр. (Хсб, Гюм) Сас
шёлвАрё й сас чёмбёр. (Мхр, Гюм).
ченгелче чин'г 'ёл'ч'с ср. Два плода на череша, вйшна със евързани
дръжки. (Плев, Драм).
ченгене ченгёнё. чингенё ср. Циганин. Дъли чингенё. агул тин. (Мхр,
Гюм) Ченгёнё йма. (Хсб, Гюм).
чене чёйнёсё ж. Челюст. АйсвА ги клАдах чёйнёсё забёсу. Тё ма булёха,
та чёйнё, чёйиё. (Паш. Кс).
чене ч'ейн'ёср. Челюст. Нъусгъга - ч'ейн'с. (Фращ, Сяр).
чепарашка ч'йпдрАш'кд ж. Прът за подпиране на товара. (Мст, Мерт,
Сяр).
Чепино Чёпину ср. Название на с. Чепинци, Рудоэем. Тд йё блйзё лу
Чёпину тва. На Чу каран, блйз, лу Чёпину. Чёпину удаднАга стрАна. н'ё смё
уд другата стрАна. (Мен, Лъд, Кс).
341
червей чернен, ч'ерв'ёна. царв'ёну, червёну, ч'ърв'ёни. църв'ёна прил.
Червей. I удр нив'Аста га йма църв'ёна риза; 11р'ёв\‘с' съ казва със ц'^рв'ён
плат; Пуст'ёл'увЬм'р сдн А тА1въ - г кану, бубък'ёрнъ, ш'Ар'рнъ - б'Алу, сй'у,
църв'ёну; ДвАйст'^-трййст'^ душ'е дъ ймъ снйч'ар'е със църв'ёни канн;
Църв'ёни йел'ёци. (Фращ, Сяр) ДАват ч'ърв'ёни ейцА на блйзниг'е; ЧАкът
ty кугу ч'ерв'ёнуту ейц'ё. (Вол, Драм) САм ду ти вйд'а б'ёлуту лйц'е д#лй
си тй ё б'ёлу църв'ёну. (Фращ, Мст, Сяр) Шс ддйдё байрёк, червён байрёк.
(Кез, Гюм) Червёну йё ёеёйка. (Хеб, Гюм) (Плев, Драм) • ч'ерв'ёна пръе —
Глина, от която сс правят тухли.
червено ч'ърв'ёну ср. Червен цвет. Сйч'ки са са пр'см'снйли, кудй сас
б'ёло, сас царв'ёну; Дурд'ё :ia фаги пйру, да стАн'е Ьубау л'аба. Да фАти, да
фАти ч'ърв'ёну, да съ ис'п'еч'ё. (Мст, Сяр. Плев, Драм).
черво ч'ер'Аву, ч'ср'свА, ч'ср'свАтъ ср. Черво. Дъ iy к1$дкт нъ кудл'рт'с
[прассто] тъка вЪзнък. штъ му искарът ку^йёзъ ис'Акрвън'е - друдп, ч'ср'авА.
дднд-друту, с А.му гЪзнугу ч'ер'Авузъ къръвйцътъ; Нагъч'Авъб 'м'е ч'ер'Авуту,
ч'уд'ёсни йубави ч'ер'евА. (1Ър, Фращ, Сяр) Ьф н'ётр'е ймъ ч'ср'свА;
ИзвАд'уват ч'ср'свАтъ. (Фращ, Сяр) • гЪзнуту ч'ер'Аву — Дебело черво. •
широки ч'ср'свА — Дебел и черва. • т'ёнки ч'ср'свА — Тънки черва.
черен черан, църну, църнит'с, ч'Ърнит'е прил. 1. Черен. Трумбуслйфки
им кАзвам'с на т'сс ч'ърнит'с елйви ш'ч'у им кАат. (Мерт, Сяр) Ай да им
вз'ём'см църнит'с удчи. (Фращ. Мст. Сяр) Мумйнкъ - църнуту нъ укдту.
(Фращ. Сяр) 2. Неасфалтиран - за път. Айс'ё йё ври г' черан пАт' бё. (ХВ.
Гюм).
череша чир'Аш'а, чурёшё, чуреша. ч'ур'Аши ж. Чсреша. Друк пруд Ава
^•huA, с'Акъд'е къкд извАж'дат, друк ч'ур'Аши, друк йАбъл'кн; Ч'ур'Аши
им'Айм'е. (Вол, Драм) То мехне чурёшё. На чурёшё мёхне. (Хеб, Гюм)
Нйш'ни и чир'Аши. (Мерт, Сяр) И чурёша. (Члб, Гюм).
Черничево Чёрнйчву ср. Название на с. Чсрничево, Крумовгр. На
Чёрнй чву ддил ли си ? (М с ж, Гюм).
чернок ч'ерндк м. Черен бор. Имам'<; гАб*<;р, ч'ерндк, мъдж'^р'Афка,
будр. (Вол, Драм).
чест чАсгу прил. Гъст. ЧАсту йё, чАсту йё, Н,рмё. гАрмё, гАрмё. (ГД,
Дим).
честиш срв. често чёсгиш нареч. Често. То чёстиш дууда Мсхмёт' на
НалкАнуву. (Въл, К с).
често чссту, чосту нареч. Често. Иё дуддах, нах БългАрё флйзах чёсту.
(Ерп, Гюм) Чосту ше са вйд'вамё. (Шех, Кс).
четвъртък ч'ствъргък м. Четвъртъж. Зъ Ннлид'ен'убАгр'увъм'^ ^ЬцА ф
ч'^твъртък. (Плев, Драм).
четири чётёр, чётри, чётритё. чётри числ. Четири. Три, чётри и Сарёлё -
пет', и Мёнкуу- шёс. (Лъд, Кс) Аф чётритёмаалй си сёдй, инсАнё йма. (Срж,
Гюм) Три, чётри, сёдём, дсём, дёвёт'. (Дем, Кс) Аф цёла маалА чётри-пет'
сУрйи. (ЧМ. Дим) ИА сам хдднл ф чётри хикимётё. (Наш, К с) Сидё тутАф.
342
чётри гудйни. (Шех. К с) Чётёр дёнё седёхме гам. (Меж. Гюм) Чётри пет
кйпгги стари. (Рус, Дим) А, чётри са. (Кез, Гюм).
четиридесет читйрийс'ёту ср. Четиридесетия ден от смъртта на
покойник, когато сс отслужва панихида. Трйт'р д'ён'с пйк^си прикъд'йами.
нъ д'ёв'ег д'ён\‘ пйк си прикъд'йами и в'ёки ни йддими нъ грдб'ету, нъ
читйрийс'ёту пйк. и нъ двййсс'ёту^ттйк; Нь читйрийс'ёту къту стъ ддйът,
ейч'ки гр 'Ju b дъ ддйът аф къш'ги. (Плев, Драм).
четия чстййс, читййа, чстййёна ж. 1. Покрив на сграда. Четййёна, а
тамйн. (ГБ. Кс) Хй, чстййс. (Мус, Кс) 2. Конструкция от греди на покрива.
(Плев, Драм).
четриш чётриш нареч. Четворно, чстири пъти. Пу трйш, пу чётриш ти
кусст. (Гер, Гюм).
чешма ч'ёш'мъ, чешме, ч'ушм'ртъ, чиш'м'йт#, чишм'(тъ ж. Чешма.
Ут'уват на чиш'м'йта... кйзува са изв'ёд'ан'т; тувй. Там са клйн'а нив'йстата
СЪС еднд мйлку бърдйч V и налйва г наттълн'уват убда ут читтт 'м У та; Ч'ёшмъ
- к1йъхъ хйркуми там жинйт'с и пир'ахъ; Пукръй чиш'м'ётудъ ймъш'р дъ
съ вйд*ът пу НЙВИI V; Изв'свън'^ нив'йсгъгъ нъ чишм'^гъ ттъ удъть. (Фращ,
Сяр) Нъ читттмъта б'ё, нъ чишмъта б'ё. Нь самйгъ ч'ёш'мъ. Курйтуту, мъ
той фьфус съ кйзвъш'е. Ино тул'йму курйту ймъм'р ут чиш'м'ътъ. (Плев,
Драм) Натдрё замйниш ённй кйшгё кат кулйби исЪй, чешмейма. (ЧМ. Дим)
Нъ ч'ушм'ёть йъ нййд'^й пйднатъ. (Мерт, Сяр).
чибук чубук м. Дървен стълб от електропровод. Ата заминётё ейнйй. лё
зат ейнйй чубук бс й тнё пддетё на Ерттёк. (А К, Дим).
чивия чивййъ ж. Желсзсн клин за разцепванс на дърва. (Плев, Драм).
чий чййёмсст. Кой. На чййё йсфалту да излезётё? (Мхр, Гюм).
чийкотри чйкатра мест. Чий, на кого. Нйшса ма пйк ейсйс к'упрййс
чйкатра йё? (Кез, Гюм).
чинар чинйрён м. Дърво яблан, платан. Айнйм, при чинйрсн удгдре
им'Алу кил'се. (Чка. Гюм).
чингов чйнгуу прил. Метален - за съд. Той у^тук ш'ёгъ ейч'ку, чйнгуу
ш'ёгъ дъ з'ёмъ... чйнгуви н'ймът ййч' тйм нъдд1у. (Плев, Драм).
чинче чйн'ч\‘та ср. Модел, образец при тъкане. Атй да б'ср'ёш' пудди
ш'а гу ттритъкуджд'^ш', диска ш'а възттрйвиш'. и йма чйн'ч'^га, чйн'ч'^та
таквие. тугй ш'ъ гл'ддаш'ут лтиЗ ш'ъ зъпрйв'ъш'. (Вол, Драм).
чир чир м. Цирей. (Mepi, Сяр).
чирак чирйкм. Наемен работник. Фйти чирйкбёшйустанёйекмёкизвйда
самйчку. (Рус. Дим).
чиреп чйр'етт м. Счупен съд. (Плев, Драм).
чирига срв. челик чирйга, чирйктк. 1. Жслязо. От чирйга адйш, чирик,
чирика. (Кез. I юм) 2. Вид метал, използван в зъботехника га. Мойи. мдйи.
т'ё ат чирйговитс, от чирйга адйш. (Кез, Гюм).
чиригов срв. челиков чирйгови прил. Метални - за зъбни протези. Мдйи.
мойи. т'ё ат чирйговитс, от чирйга адйш. (Кез, Гюм).
343
чист циста, цисту ирил. 1. Чист, незамърсен. Циста вода. Циста вода,
джйба вода. (Дем, Кс) Цйсти са, да стане циста бйнс. (Лъд, Кс) Сабах, билё,
циста рабата. (Коз, Кс) 2. Чист, без примеси. Виш циста, цйста, тикер
йма. (Хсб, Гюм) То ит'у йма цйсту булгар. (Кюс, Дим) • цйста рабата —
Пай-под ходят о за някаква дейност.
чистя цйсти са нссв. Чистя. Цйсти са, да станс цйста бане, друга бйнё.
(Лъд, Кс).
читак чигйк м. Название на турчин в Ксантийско от страна на
българоезичното население. Турцки дума. Читйк и бйлу. Читйци ти нё
звёмё. (Чай, Иср).
чифлик чифлйци м. Селскостопански имот с постройки. С'а инёс ймат
чифдйци си. (Ерп, Гюм).
чифт ч'йфт м. Чифт. £днй мудма йма п'рд'ес'ё-ш'ейс'ё чйфтъ ц'урйп'с,
ейч'ки да ги дърй. сад 'ё на мъж'ё ш *ь устйн'^ цдйн ч'йфт. (Плев. Драм).
чифчилък ч'ифчилЪк м. Земеделие. Ч'ифчилък ръбдтейм'е нйй. (Плев,
Драм).
чифчия чифчййъгъ м. Зсмеделсц. И чифчййъгъур'ё на ръкътъ суст'ёна;
Къту б'ёЬми ч'уфчйи, пу къръ си сп'ййми. И чифчйит'е Ьёщ'еЬа пйк там при
r'ah ас длув'ёту д$ ги пуйм. (Плев, Драм).
чича чйч'ъ ж. Леля, жена на брага на бащата. Чйч'ъ - с'ёсра нъ татку.
(Фращ, Сяр).
чичо чйч'уср. Чичо, брат на бащата. Чйч'у- брйтнъ тйтку. (Фращ.Сяр).
чобан чубйн'е м. Овчар. (Фращ, Мег, Сяр).
чобанинерв. чобан ч'убйнинм. Овчар. Има1у и дну вр'ём'с едйн ч'убйнин
Стуййн. Тдй си пас'ёл сгйдуту пу гуръта, пу плйнинъта. (Фращ, Мег, Сяр)
Л'у кдйту зйма ч'убаниплйш 'та хйл 'ади дрИамй гЬрцкина м'ёс 'цзъч'убйнин.
(Ваз, Драм).
чобанлък чубанлЪкм. Овчарство. На хй-а тука, на хй-а тука, на чубанлък.
(Бал, Гюм) У едйн каракачсн правили чубанлък. (Чка. Гюм).
човек ч'ув'йк. ч'ув'ёк, ч'ул'йк, чилёк. чул'йк, чул'ек, чулёк, чилекан,
чуде кат, чулёкон, чул'йци, чул'ёци, чул'йцитс м. 1. Човек. Ъф нйш тху с'ёлр
йма с'ёк ч'ул'йк пу стд брйви; Гдспут' агй напрйви!з'см'£та...кйк ш'ъ на прйи
с'й ч'ул'йк#; Адйн' ч'ул'йк кйа у^тувй дъ ни ?д'ём'. (Вол, Драм) Ранг'дт б'ёш'?
мндгу ййтьр. аку б'ё ш'<; пул вин ч'ув'ёк; Ни стйвъш' ч'ул'йк^ти. (Фращ, Сяр)
Ендй чулёк е бйл а, как гу вйкаг?; И загубйл са ендй чулёк. (Лъд, Кс) Как
да ти кйжём, дёмёк' изгур'йа чул'йцитё. (Члб, Гюм) Йё йштам да вйдём кдй
са ис'ёс чул'йци. (Мес, Дим) Стар чул'ёк йё, стар чул'ек йё. (Сар, Кс) Аф
Кумутйни пузнйвам чул'йци. (Ерп, Гюм) Йё тусам нё вйдёл ндй чулёк. (Шех,
Лъд, Кс) Чул 'йка г нё мджё да прйви. (Хсб, Гюм) То чулёк, то знййё, вёлй.
(I ср, I юм) То кадёну са фатил чулек. (11аш, Кс) Ей твй ч *у в 'йк йр сл 'йн. (I Ър,
Сяр) То пумйк, наш чул'йк бё. (Чпк, Гюм) Лё куу.мрё чилек, вйка. (Шех, Кс)
Ама инд чулёк итуй йё. (Бал, Гюм) Ейу.мрё чулёкиужувё. (Чаи. Иср) Хййир.
чулек, чулёк. (Мус, Кс) Тд йё хубаф чул'ёк; (ГБ, Кс) Дъ умр'ё ч'ул'йк; (Плев,
344
Драм) 2. Съпруг. Мён' йё чидскан бдлён, та йё ф хасганёна. та ни ран ге
нйшту сё; Чилёкан айсё си мй йе уд айтува. (Сар, К с) Г Ану си варв'дт на
т'иг'унеас чу декан, ейндй йма рабута чу лё кон. (ГБ, К с) Чул ска г пак рабути,
бинй прави ёйтус. (Рус, Дим) Н'ё смё гичирмё чул'ёци, ймамё дёцА. (Мхр.
('юм).
човка чдфкъж. Човка. (Фращ, Мет, Сяр).
чок чок нареч. Много. Чок бс пАннат, ма сс йнак стана бс. (Чпк, Гюм)
Чдк сам длил йс ут Урёегийёда. (Рус, Дим) То чдк йма парй; Блйзё ё чдк.
(Срж, Гюм) На рА тику. чок пара тику. (Мсс, Дим) Чок, чдк гу фАди. (Ббл,
Дим) Чок парА зйма. (Кез, Гюм).
чорап цурАп'т; м. Чорап. Ц'урАп'р да ат пл'ет'ём'; £днА мудма
йма п'сд'сс'ё ш'ейс'ё чйфть ц'урАп'е; Кърпи. ч'урАп'ё, рйзи, кутрй къкуд
з^служ'Ава. (Плев. Драм).
чорбаджийски чурбъцйскъгъ прил. Богаташки. Мудйтъ тъйфъ б'ёши
нАй-чурбъцйскъгъ, (Фращ, Сяр).
чорбаджия чурбажййё, ч'урбъдж'ййрту м. 1. Богаташ, заможен човек.
Hd-ч'урбъдж'йй^ту табак'ёри куидвайа. (Фращ, Мег, Сяр) АйнвА чурбажййё
гуйё свардсад. (Хеб, Гюм) 2. Собственик, началник. Кдй сте сА чурбажййё?
(Кюс, Дим).
чорла ч'др!аж. Водопад. (Плев, Драм).
чотра ч'дтра. ч'дтръ, ч'дтра ж. Бъклица. С ч'дтра кфл'сснйк напр'ёт
вървй сабаЫангъ. (Фращ, Мст, Сяр) !Гёт' цингьрАкъ гул'Ами кдлку еднА
ч'дтръ. (Фращ, Сяр) (Плев, Драм).
чубрика срв. чубрица ч'убрикаж. Чубрица. (Фращ. Мст, Сяр).
чубрица ч'урбитп, ж. Чубрица. Ч'урбнцъ - гръбъ, гръбъгъ ч'урбнцъ йа
рукъй'мр. (ГБр, Сяр).
чувам 1 чуйём, чунм, чуйсмё, чуйимё нссв. Чувам, долавям със слуха
си. От аднд д'ук'Анче гу чу им. Не смё забалёли, тА го чу имё. (Дем, Кс) Чё
дкадър бё, дкадър н'ё чуйемё, вйдимё, брё Мёмёт'. (Члб, Гюм) Старитё ти
чуйймёда казваг. (Ббл, Дим) Нё чуйём, хо, хо. (Срж, Гюм).
чувам 2 ч'ува, чува, чувамё, чуват несв. 1. Пазя, съхранявам. И кътд штъ
л'убиш ръкъ штъ тидъп'ё н'Аквъ пърйч'къ. Нив'Астътъ ат ту ч'ува нъ н'ёйъ,
а пък нъ мубмит'ёу^т'Ай^см. (ГБр, Сяр) .4, чувамё гу сё. (Члб, Гюм) 2. Пазя,
охранявам. Другу ну, штд ну йё чуват ай там. На градницана чуват, на цела
грАдницана чуват йё, ейнурйекё ги вйкамё нййё. (Въл, К с) Йима йёднд бё,
чува, Ама бАзи са удмАхка, уд ди на друтадё, пухдд'ва (ЧМ, Дим) Та и нё
сидймё айсё. дА ти чувамё. (Паш. Кс) Тд нё чува нйкана. (ГБ, Кс) 3. Пазя,
браня, защита вам. ТА ти чуват и тех; [Сайбййё та та чува!] - А-а, чува! Кдй ту
са с'ёта, убаву та чува (ХВ, Гюм).
чувам сс ч^выи' съ нссв. Пазя сс, запазвам се. Дъ съ ч'увъш' дъ йдиш'
мдмъ. (Фращ, Сяр).
чудя се чудем са нссв. Чудя се, мисля, разсъждавам. ЙА шё са чу дем,
нёга шё ту трАсём; Йё ше сё дА са чудё ат А свАршё, тА чё шё ти кАжём. (Бал,
345
Гюм).
чужд ч'усг, чуздъ, ч*узду прил. Чужд. Изб'Агъй'р нъ ч'узду м'Асту,
нАйд'$Ьм'$ ч'уст влАст; Нъ кумшйсту твА йё ч'ус кут'$л, н'ё^йс наш; Т'ёвъ
съ чузди л'уд'с. (Мерт. Мет, Сяр) Сндш'ти ми душё! ч'узду йунАч'?. (ГБр.
Сяр) Ут чуздъ кдсъ. (Фращ, Сяр).
чуйвам срв. чувам ч'уйвът съ нссв. Чувам. И п'еснйт'р дъ съ ч'уйвът
цА1утус'ё1у. (ГБр, Сяр).
Чука Чука ж. Название на с. Чука, Гюм. Чука йс на ейтус. Каршй йс
Чука; ХА. на Чука, сйсёс са ут Чука. (Мхр, Гюм, Чка. Гюм).
чукало чукА1у ср. Приспособление за чукане в кутел, хаван и др. (Плев,
Драм).
чукам се чукат са, чукаа са, чукади са нссв. Бия се с някого, избивам се
при война. АгА гупризйма кумунизлйкст, та тугАс с' са чу кали бе. (Гер, Гюм)
Ьйси на, мажет са. чукат са, бу сат'тс кой? (ЧМ, Дим) Андартс и аскёрс са
чукаа; А са чукат. (Хеб, Гюм) С'А са бир бирдё чукат. (Члб, Гюм).
чукам чука, ч'укам'р, чукьм'с, ч'укът, чукат, ч'укайм'ё, чукахме, чукам,
ч'укат нссв. 1. Нанасям удари, бия. Ну мъж'ёгу върв'Ът дъ ги ч'укът;
Къд'ё иАйът адйн ч'ул'Ак, нъп'ёрувъйъ^му нугйт'$, възнак нълрАйвъбъ гу и
гу ч'укъхъ пу нугйт'$. (Фращ, Сяр) Как шгс ма чукат? (Хсб, Гюм) То йёштё
чука. (Кюс, Дим) 2. Чуня, гроша нещо. Чукат ги, с игрАйёт асигА. чукат ги.
(Гер, Гюм) 3. Счуквам в съд зърна, за да ги раздроби. Jluhyr' - чукъм'ё^гу
и гу фагъм\“ с^квАс. (ILicb, Драм) 4. Удрям снопи с твърд предмет при
вършитба, за да изпада зърното. Чука, на раш жАнат, чука йс рашнА. (Лъд,
Кс) И гу чукахме, тА да вс.мс да пАднё. (Ббл, Дим) 5. Очуквам бобени
растения, за да се отделят зърната. Нъ с'ётн'? извАж'дат ги у~д 'с саръка и ги
ч'укат ъс' дърн 'ста, фасул' ч 'укаг. (Вол, Драм) 6. Удрям платно на реката,
за да се избели. Ч'укам'с гу тАм с кудпана и гу уб'Ал*увъм'$. (Плев. Драм)
7. Бия мляко. Нърнд курйту тъкуд диб'ё!у, 1ул'Аму - гъръвАнъ, ч'у кайм'с^си
мл'Акуту, пйй^м'с^си. Имам'с н'ётр'с ус сарькь - ч'укъш', ч'укъш', искАрва
си мАслуту. (Плев, Драм) 8. Пребивам, убивам. То нАми нёйка нс прАви,
а мА крйвё ку стбпёш, зима, чукат мндгу инсАн. (Гер, Гюм) Чука ги, бахтё,
здрла иманйсгу зйма. (Къз, Гюм).
чукар чукар м. Каменисто място. Айнёй, ай ней, излйза айнйм лётвё,
лётвё, зам йеной чукАр йс Мёрйкус. (ТМ, Дим) Еайн чукАр. (Мхр, Гюм).
Чукаран Чук Аран м. Название на било до с. Сареля, Ксантийско, на
границата с България. Кидйкёт, на ЧукАран гу зовём, на ЧукАран, бшзу ду
Чёпину. (Лъд, К с).
чукарица чукарйца ж. Каменисто място. На исАй чукарйца удгдрё, сй
айнАм виш пътён. (А К. Дим).
чумбарс ч'умбАрХ' ср. Част на стана - приспособление, коего държй
основата разпъната. К!Аам'$ пАк аднд ч'умбАр'^ с?» кАзвъ, нимудй ла съ
събйра ус гам иу^тАм и тъч 'ём (Плев, Драм).
чунки чункинареч. Нима, като че ли. ЧункийА гАбсх тАмуд ЙунанисгАн,
346
та стдрих рАбута. (ХВ, Гюм) Блйзё, чунки сё итуй нёма. (1Ъ. Кс) То чунки
йма фАврика. (Гер, Гюм).
чунки чунки сз. Като съюз, понеже, защото. Чунки нё аннАш. нё дваш,
нё триш. (ХВ. Гюм).
чупров срв. джибров чупру прил. Джиброва, гроздова - за ракия. Чупру
ракййё бе йсу! (Ббл, Дим).
чуня ч'уп'а нссв. Отчупвам. Ч'уп'ал'Ап. (Фращ, Мст, Сяр).
чурек ч'ур'ёк, ч'ур'ёци, ч'ур'ёцитм. Голям кръгъл празничен хляб. Зъ
Вилйд 'ен' на ч'ур 'ёцитклАвъг на ср ёдьгъ пу ^нд <;Ьц 'ё, кутд^е п\'шт\.'нйк
ч'ур'ёк гу кАзвъм'р; ТутАва нъ гдспуд'а гА^съ рудй, напрАам'? адйн ч'ур'ёа;
На Кд1ъда клАам\.‘ смудкви, смудкви на ч'ур'ёка; В'^ч'^ргА на Иван'д'ён'
прайм'с ч'ур'ёци ас'удр'^йи. Кдйн л'Ап дку1ч'Асту. Кдлку души„см'<? гублку
убр'ёйи клАвъм'с нъ ч'ур'ёка. (Вол, Драм).
чурхол ч'уркулм. Щурец. Ч'уркул' п'Ай^ нъ прбл'^т, нъ мАй. (Фращ.
Мст, Сяр).
чут чут' межд. Звухоподражателно за отпъждане на кокошки. Чут', чут'
рё. (Члб, Гюм).
чучурха ч^ч'уркиж. Ледена висулка. (Плев, Драм).
чуям срв. чувам чуйё, чуимё, ч'уйсм нссв. Чувам. Алё исё чуимё мсс$лё.
(Члб, Гюм) Ихажййётй на чуйё. (Мхр, Гюм) Уй,уй - ч'уйем. (ГБр, Сяр).
главам се шёва са нссв. Мърдам, движа се. И закл'учи гу, нёма са шёва.
(Мус, Кс).
шавам шевахте нссв. Огивам до някъде, разхождам се. Ни шевахте
нагдрё. (Паш. Кс).
шадраван шёправа и м. Реэервоар за питейна вода. Ту у пАгёт йё, на д'вё
мёстА йма шёдравАн да мйнёш арабАта. (Къз, Гюм).
шайка ш'Айка ж. Пирон. И йма и адйн'уст'ён' за ублув'ёт'е ас' аднъ
ш'Айка на върЬа. (Вол, Драм).
шакиджи шакиджй м. Шегаджия. 1\л'Ам шакиджй си брё. (Кюс, Дим).
шалвари шёлвАрё мн. Шалвари. Сас шёлвАрё йсас чёмбёр. (Мхр. Гюм).
шамийка ш'амййка ж. Тънка женска забрадка. Ина мумйнка сас
ш'амййка забрад'ёна. (Фращ. Мег, Сяр).
шамия пгъхогйъгъ ж. Тънка женска забрадка. Г'ердАн' върху ш'ъмйнътъ.
(Фращ, Сяр).
шандал ш'ъндАли м. Вид гьрпа - част от украсата на женска сватбена
носия. Нив'Аст^га утпр'ёт йм$ скут със двА вйд$ кърпи и съ кАзуват
ш'ъндАли; £нй църв'ёни ддлу ш'Ар'ени и други гудр'ё пАк накиндтгеани б'Али
кърпч'^та и са кАзуватш'ъндАли. (Фращ, Сяр).
Шапка ШАпкаж. Название на връх в Югоизточнитс Родопи, в близост до
с. Голям Дервент, Димот. Ама д 'ёсу са раздёлё ттьтёт на Александрдпули и
Куму тинй йё гАм йё ШАпка. (ГД, Дим).
шарап шарАп, ширАп, шёрапм. Вино. АндйшарАп. То нё шарАп джАнам,
то нё ней. (Члб, Гюм) Ал' йе нё ширАп? (Ббл, Дим) То шёрАп. (Хеб, Гюм).
347
шарлатан ш'ърлйн', игьрлйн'м. Орехово или сусамово масло. К'йш'сдъ
нар'йж'с ут расу.тъ, к'йш'сдъ тури пип'ёр*, шърлйн'; аънч'угл'ёт - за кйгка
ш'ърлйн'ъ гу прйв'сйм'с ут сусйм'. (Фращ, Мст, Сяр) На Вусйл'уф' д'ён'
ттрйвай.м'с нити тудч'сни, ас ш'ързйн*; Ш'а ктад'ёш' листдту на т'спс'Ъта.
ш'а гу нал'сёш' ш'ърлйн'. (Вол, Драм) Сусйм'с ту м'ёлим'с с адна м'&л'нмцъ.
Дъ си ^д'ём шърлйн'. (Плев, Драм).
шахиновлянин шайвлён, шёйнавлснесе м. Название на жител на с.
Шахин, К сайт. Ат Шейн сё, ат Шейн её, шайвлён сй йе; Те са нефёлйтъ
шёйнавлёнесе. нефёдйтъ са. Нс са хубавъ, рё, нё са хубавъ, (ГБ. Кс).
шаяк шъййкгм. Домашно гысак вълнен плат, шаяк. Нъ мдмч'рту - шъййк
уг^нйм си t тыкан, въл'н'с ну. (Фращ, Сяр).
шега ш'егЪ ж. Шега. Та ui'erL си прйв'ъйа там ну маЬалъга. (ГБр. Сяр).
шейтан шейтйнм. Дявол. Шейтйн на хаджилък. (Рус, Дим).
шекер шик'ёр', шёкёр м. 1. Захар. Ш'а клад'ёш'листдту на т'спс'ъта, ш'а
ту нал'сёш' ш'ърлйн' и шик'ёр' ш'а нарЪсиш' да стйн'с блйга. (Вол, Драм)
И ту ас бехмё шёкёр туймузи мёсту тувйрихмё. (ХВ. Гюм) 2. Захарна болеет,
диабет. Устарёхмё бё. Шёкёр йма бё. (Ббл, Дим).
шерве ш'ерв'ё, ш'ерв'ёту ср. 1. Вид кърпа, която се използва при
хранене. Сйч'ку му нъкупийм'с у„тук - т'ёнцури, т'ёпцйи, ш'ерв'ёту, еднъ
гъкс'ё нимудйсши дъ гу приндси. (Плев, Драм) 2. Название на игра, в която
се използва кърпа. Игрйайм'с ш'ерв'ё нафйт'сни нър'ёт' д'ё и еднъ ysar'
пуснувъ кърпа, ш 'срв 'ёгу - кърпа със мй1ку кам 'р/ 'ч'с вързана и акуус'ётиш',
ш 'тъ ат ги з 'ё.миш' и с 'ётн 'с ги удр 'аш' ейч 'ки т'с. ИгрйаЪ.м 'с така и съ кйзува:
Гурй ти, бйбо, ndlara! (ГБр. Сяр).
шест шее числ. Шест. И Сарёлё - нёт' и Мёнку у - шёс и Джувйнцё - йёдй
и Бйнёта - сёкйс. (Лъд, Кс) Има шес-сёдем тудйни. (Дем, Кс).
шестах ш'ъстаци м. Украшешенис в облеклото на булката,
Нукрйвайа^йа със в'еду и гака а накйчувъйа йа цингърл^ци шастали.
(Ват, Драм).
шета ш'ётъш'с не св. Трябва. Ш'ёгьш'с дъ йъ стдр'ъ ййс рану м1дгу
манцъгъ. (Фращ, Сяр).
шетам 1 ш'ёгъмДомакинствам. Д'ё ш'ётьм'с, Д 'ё с'сдйм 'с н 'сам 'с нйй
уд'йдну; Ми йй^брат^ми кътд ддйд'с - тдй у „тук ш'ётъ сйч'ку, чйнгуу ш'ётъ
дъз'ё.мъ. (ILicb, Драм).
шетам 2 ш'ёгъш' несв. Искам. Сп, ту намутайсм нъ мугувй1ка, аку
ш'ёгъш' д$ ту батриш', ш'ёгъш' д$ т$ч'ёш'; Ку ш'ёгъш' кьф'ау, ймъ ат и
буйё; Аку ш'ёгъш' свйри урда. аку ш'ёгъш' пйй^йй; Аку ш'ёгъш' нъ угън'^,
нъ гиган'с, аку ш'ёгъш' със ддтту дт, ги пич'ёш'. (Пиев, Драм) Другу къкуд
ш'ёгъш' д$ ти кйж'ф?; За къкд ш'ёгъш'с'й дъ ти кйам? (Вол, Драм).
шетам сс ш'сгъм'с съ несв. Обичам се, искам се с някого. С'й знйам'с
съ нйс 411 сь тп'сгъм'с съсnydyOHTTHKii, ама дуъта^ат ни^прудум'сЬм'с. (Вол,
Драм).
348
шефтали шеф гати ср. Дърво праскова. Айей йс шефталй, д'ёт гузувйт.
(Члб, Гюм).
Шехинска река Шейн ска река ж. Название на реката, п роти чаща през с.
Шехин, Ксант. Ей тус уддл са збйрат Мёнкускана река и Шсйнскаса са збйрат
на Куру чай. (Шех, Кс).
шехир шёййр м. Населено място, град. Тй ат катрй си шёййр? (Члб.
Гюм).
шикяет шикейёт' м. Оплакване, жалба. Нё ймаме ей та к два, как да ту
рукаме, шикейёт'уд дуржсвата. (Лъд, Кс).
шил нест шйлн'рсту прил. Ослър. Има и еднд ж'ёл'езу шйлн'рсту^йе на
върха и id фл'йва въф з'ем'Ъта и ур'ё. (Вол. Драм).
Шило Шйлу, Шйлуно ср. Название на връх в Югоизточните Родопи.
източно от с. Мехрикос, Гюм. То ййма и утвйде, йма угейм, дёту йма п 'ёрки,
тд йс Шйлу. (ГД. Дим) На Шйлуно? Легу инйм. (Мхр. Гюм).
птиник птинйк м. Дървен съд, шиник. Ймъши птинйк, шинйци. Стъ гу
з 'ёмиш на р ъкъ ту, стъ ту нал Ъл'ниш' жй ту и уч 'ум 'ён' и ту нас 'авъш'. (11л св.
Драм).
шинка шйнкъ ж. Дълга метална пръчка. Гъчйм'р стадий шйнкъ
кървъвйци. (Фращ, Сяр).
шипка шйпкаж. Шипка. (Фращ, Мег. Сяр).
Широко Широку ср. Название на с. Широка поляна, Ксант.,
употребявано от местните жители. Наминдх те Ширдку. (11111, Кс).
шит шит' межд. Звукоподражателно за отпъждане на кокошки. Шит ',
шит'. (Члб. Гюм).
шише шишб ж. Шише. Зйма аднд шишд пресну. (Мус, Кс).
шише шиш'ъер. Шише. Духдд'увъ нь мдмчиту тйткуту. Сйм духдд'увъ
ъс аднъ мъндйлъ ъс ъмйш': стафйди, рвйт' и ръкййъ ъднд шиш'ъ. (Фращ,
Сяр).
шия шййъ ж. Вид наниз със златой монета. Върху синц'ёту йма еднъ
шййъ - т'й съ малки алтъни ги кйзувъм'^; Ндс'ейм'с шййъ - г'срдйн ут ат гъни
на синуйр. (Фращ, Сяр).
шия шйим нссв. Шия. Рйзи си шйим. (Плев, Драм).
шкембе шкембёте ср. Търбух на животно. Аф шкембёте, кавурмйта там
натйват. (Къз, Гюм).
шлюпка шл'упка, шл'упкиж. 1. Кожеста люспа на бобено растение. Нъ
бак1аттйк вънкьш'нуту - шл'упки. (Фращ, Сяр) 2. Обелка от картофи. Агй
б'йлим'с п'ртйтит'р пйж'дат шл'упкит 'р. (Фращ, Мет. Сяр) 3. Зелена обвивка
на орех. Шл'упка нъудр'^ха- къту й<;убл'йкън. (Фращ, Мег, Сяр).
шопинка шупйнкит'с ж. Жена от Софийско. И вйй? кд!ку хубъу пуйёт'р
шупйнкит'р. (Фращ, Сяр).
шопски ш'удпцки, шудпцки прил. Който е евързан с етнографския район
Шоплук. Др \Ьйт'<; 6'cha ш'йр 'уни ин 'т'урйи ш'удттцки. тъквй н 'ёма с'утанък;
349
За ттъз?р ба би. имйш V йубави бисмй шудпцки, ш'йр 'сни, с'йкъкви им
(Ват, Драм).
шоша срв. шосе шдшё, шёшё, шдшана, шдшё на, шдшё га ж. Шосе.
Шдшё на пакрабдтехмё. вйка. там, вйкашёбубййкурахмётлй. (Ббл, Дим) Ал'
шдшё айеёй бйва ?; Айна шдшё, вё д'ё сте фйгили. (X В. Гюм) Твй йё шдшана
варху Гёчё бунар есйй ше пумнё. (Паш, Кс) Ейтус сс crop нуту шёшс, тйм шс
ддйетё. (Кел Гюм) Ут тёхнага шдшё са слёли. (Хсб, Гюм) Тёсна е шдшё та.
(ТМ, Дим).
шухадар шукадър нареч. Толкова. Але исузй шукадър рйбути. (Въл, Кс).
шухаря шукйрёт несв. Скитам, обикалям. К'им кад'ё шукйрёт, тд шё
тръеи, йёйтука. (Мхр, Гюм).
шума ш'ума, шума ж. Листа на широколистни дървета, шума. Шума,
шума фйри. (Рус, Дим) (Фращ, Мет, Сяр) • шума фйри — Нищо не лови -
за ловно куче. • фасул'ева ш'ум? — Листа и стъбла на бобено растение.
шумкар шумкйрё, шумкйрёту м. Партизанив. Шумкйрин гу са рйбутили.
Сё шумкйрё кана са правили!; И канй ту ймаш аф кдштана и гу збёрё и набййё
шум, шумкйрёту. (Сдн, Кс).
шумник шумник м. Извънбрачно дете. Шу мни к бё, шумник. (Члб, Гюм).
шут ш'уту прил. Гол. Нузй т'ёръ рйзъ, т'ёръ сййъ Тук съ пу ш'уту, н'ёмъ
съй£. (Фращ, Сяр) • пу ш'уту — На голо.
шушолха ш'уш'длка ж. Шишарка. (Мерт, Сяр).
шушулка шишул'ки ж. Сушен плод. Шишул'ки, шишул'ки млдгу йма
тука. (Хеб, Гюм).
шуще шуштё ср. Смет, боклух. И не сте набйли шуштёту. (Чаи, Иср)
• набйвам си шуштёту — Върша нещо небрежно, без да се съобразявам с
определени правила.
ща ш'гъ, к'ёш', шт'ёш', шт'й, шт'ё, шт'йЬ, шёшё, шт'йЬм'с, ш'тъ нссв.
1. Искам; употребява се обихновено за образуване на отриц. форма - не
ща, не искам. Ни~ш'гъ~гу; к?л'ёк<у, Вйн'у. Ни пёть^гу тд? зъв'йн; Кл'ётвъ
с.мъ дали -уд бйбит'с ни^ш'т'ём'с; Ии^ш'т'йЬъдъ си нър'сдЧт тййр. Ьм ъку
нн^шткт йй ш~си нйр'ед'ъ пйк нъ нйс. (ГБр, Сяр) Булгйр'сту тугй кйзуват:
"Кдй шт'й, кдй жал'ййст'е за Ьулгариа, да са вдйгн 'см да дд'см аф Ьулгйриа".
(Вол, Драм) Т'ёръш' дъ си днб'ёлъ? Ни^шт'ёш'. (Фращ, Сяр) Тдй ни шт'ё
ут^н'ёк пари. (Плев, Драм) Нимудйкъту ни~к'ёш'. (Мерт, Сяр) 2. Като сном,
глагол за образуване на бъд. време в миналото. Кътд дуйуддуНй^му гудсг'с.
л'у шт'йй нйправ'? н'йш'ту. (ГБр, Сяр) Напрёш ку ддйехте, та шёшё ва бёше
срам наближйтё. (Лъд. Кс) Шг'ййм'с дъ евърйм фьсул'биззийтйн'. (Фращ,
Сяр) 3. Употребява се за образуване на отриц. форма за бъд. време - няма
да. Ни^ш'гЬ търч'ъм д? т'ёръм гъртдв'сца. (Вол, Драм).
ще 1 к'ё, к'е, к'ё, к'с, ки. къ, къ , стъ, съ, ш'й, ш'т'е, ш'гъ, ш'ч'с, шт'ё ,
шта, ште, шё част. За образуване на бъд. време на глаголите, ще. Кътд
ш'тъ пйдн'с; Ам каракднц'урйт'с ш'гъ ту распукъцът; Т'й ш'та съузув'ё; Ьм
нйс, бйбр, ш'ъ^л' нъ адът? Аку ни с1уш'йт'с мййкъ^ти. ш'та та адът; Ч'ё
350
ш'ъ съ спр'ё нъ пдртътъ; Кътд ш'а пдч 'нъ тъка да Ими ръспрАв'ъм; Ш’та тъ
фат н'Акуй въ!к; Пу аднА рък), л'ёш'ники ш'ть йим дад'ё, ш'та си йдат; Са
ш'та Ьуддим'р, казва, нййр; - Ш'та си върв'ф, кдл'ёку. - Кък ш'т'ё си, мър'
ТАш'у, йдиш? - Пи ш'ть, ниш'гй, ш'а си йда. ш'а си ида в'ёйк'р. (ГБр, Сяр)
Си ги з'ёми, вйй къ ги изд'ёт'р; Къ стАни; Т1>с къ им кАж'а; Къ ддйдим и
двАтъ; С'ётн'р къ гу изм'ёстиш аку нъ н'ёмъ нАс; Къ ви гу дукАрът буднъч'
дъ гу вйдит'р; Пи^к'ё муджи нйш'ту дъ прави; Ни^к'ё мудж'р да ги гл'ёда;
Къ му ум'ёс'а такъф д'ён, ц'ёлъта вуйнъ къ му найрАн'ь; Къ му рдд'а дв'ё
дичинки; СтуйАн'с, ти къ свйриш' със къвАла, йас къ играна; Утри в'ёч'рр'
пак къ тръгнът. (Фращ, Мет, Сяр) Със нугйт'р пул'ёк, пул'ёк стъ йд'р.м; Удт'
ни сй ги прувълйш'? Дъ ти ги пр у въл й, а ни шт'ё ти м'Асът; Йас ш'т'с утйда
със r'Ah; Каквд ш'т'с прАим'р; Паб'ср'ёт'р^ми дървА, чи аку прЪдна ш'та
мръкни; Пи знам да ль ж'а, как ш'т'р знАм да лъж'а; Ранътъ къквд ш'т'р йа
правим; И тутАвъ штъ приказувът нъ гр'ёп'сзътъ; Иш'та сдът. (Фращ, Сяр)
Утрйн сгъ стАним. сгъ утс'Аим брашнбту, стъ студплим удда, сгъ к!ад'ём'
судл' и сгъ гу м'Асим; Къкудк1$д'ём с'ёаднд сгъ тъч 'ём; Нь им'рн'д'ён' цА1у
с'ё1у съ ти ддът на гудсти. (Плев. Драм) З'ёвът мумч'ётътъ, адндту мумч'ё
к'р ддйл'р к'р з'ём'р мдйт'р бр'см'ста; Пдсл'р пък на н'ёйа ут'уват, з'ёват
н'ёйнит'р бр'см'ста; Кудй ш'ч'р гу нам'ери. на н'ёгу с а налар'сва. (Мерт,
Сяр) Ки си игрАйрйа иА1д 'ён'да м 'Ал 'ат; Пък тдй гака само к'е да йа рзг^рни
штъта; Динкува ейн тдй к'Ада йр минйстър. (Мерт, Сяр) Кутууфц'ёту ш'а
пас'ём'; Куту дуби тъка начи пд-л'ёсну ш'а ж'ув'Асм'. (Вол, Драм) Шс му йё
бал ну; Шгё гуфАтё, ейсе, шё му йзмакнам шййста. (Лъд, Кс) Вйка йс ти штА
кАза, вйка, кутрд Йё исвА. (Мус, Кс) А-ха, к'с, туй да сёднс, той. (Сар, Кс).
ще 2 пггс, штё част. За изразяване на потвържденне. Пва йс штё!; Уд
ейтус йма казАнё-мсзйнё,удайе-мудайёште. (Мхр, Гюм) Таман штё, ду там;
А неё сёлу штё. (ХВ, Гюм) У'каръ са бс, укаръ штё. игам. (Срж, Гюм) ПА.
айсъй ште, срёдну, урта. (ЧМ. Дим) • нва йе шгё — Тысмо, точно така е.
щене ш'т'ён'стКт# ср. Новородено кученце. Руд'Ава там въф кул/1бъга
ш'т'ён'сгъта - мйлин'ки ку ч'етйн'ки. (Вол, Драм).
щеня се пгтёни са несв. Раждам потомство - за кучка. Жёнпку аку йё
кучка, вйка, rd ai штёни. Енйй вйкаме. (Ерп, Гюм).
щерка к'ёркъ ж. Дъщеря, щерка. Имам рдйн ейн и дв'с к'ёрки. (Фращ,
Сяр).
що ш'ту, ш'ч'у, ш'ч'у, што, пггу мест. 1. Въпросително мест, за питано
относно неизвестни предмета, неща и явления, какво. Ш'ч'у к'е йа тАва ?;
Гй ш'ту прАиш' тука мумйнк'е?; Бр'с ш'ту да йзл'еза. ш'ту да м'е вйдиш'?
(Фращ, Мег, Сяр) Ачипйп г'уренё знАиш штд йе? (Иср, Кс) КанА стАна,
што стАна? (Бал, Гюм) Тд вйка: штд брё? (Шех, Кс) Што прАвстё бё?
(Ббл, Дим) Што прАите? (ХВ, Гюм) Ат штд? (Хеб, Гюм) 2. Като сз.
за въвеждане на подчинено изречение. Трумбуслйфки им кАзвам'е на т'сс
ч'ърнит'р елйви ш'ч'у им кА$т; И н^ тиклКтф слАгът ейч'кит'е рАбути на
пудпа там ш'ч'у му тр'абувът; Нйе кубАци им кАзувам'е, ш'ч'у б'Ал'ейм'с.
351
(Мерт, Сяр) Ут ейр'н Х'ту с'ётн V нузй шту съ прицел 'Авъ сгавъ урдъ; БАбъ -
ширбкуту чир'Аву шту„йё кът съкул*; Ут уд'ёв\‘ шгу^сй йА1ъ. (Фращ, Сяр)
Дбкъръй ми бръшнбту, шту ми гу з'ё фч'ёра. (Фращ, Мст, Сяр) Оги ни знАё
штбда лАфи. (Сар, Кс) 3. Въпросително мест, във възклицание за израз на
учудванс - какво, що. ТунА б'Ап.н\‘ ш'ту^сА^а ч'у!у, ш'ту^сА^а вид'А1у. (1Ър,
Сяр).
що што нареч. Защо. Тб ми нс дАдё, Ама штб да крад'ё?; НАиш ли штб
набйва? (ХВ. Гюм) Нёйё што йштсмё да пбдемё нах Т'уркййё? (Мес, Дим)
Але знаиш ли штб смё алёвй нё? (Рус, Дим) Or', т'ё штбдА нс бдёт? (Мхр,
Гюм).
щото штбну мест. Като сз. за въвеждане на подчинено изречение. И
з'бми си ш тбну йштё. (Меж, Гюм).
юда йуду ж. Зла самодива, юда. И ч'ули гу йудит'е и млбгу гу hap 'ёс$ли.
Еднъ йуда м1бгу гу йар'ёса1а; Бй1а млубгу йубава йудата. (Фращ. Мст, Сяр).
юлаф йулаф м. Овес. ЙулАф, йулАф, А арпА йучумёнёт пак. Пак увёоёт
йулАф бйрсс. (Ч М, Д и м).
юмрук йумрукм. Юмрук. (Фращ, Мст, Сяр).
юнак йунак м. Жених, младоженец. С'ётн'? нъкрАйа дуйАда з'ёгЧ,,
йунАкъ; И кыу аг ггуддд'ё йунАкъ ръкйт'?, тбй знАа тбйа ?д'ёт'; Ц’Алътъ
н ид'Ал'а нив'Асгата слубубднц със йунАкъ, йубд'ы пу губстгг къд'ё^ти
пукАн'аг; И нив'Астъгъ и йунАка съ зътбр'?нгг бъш'кА нъе в'ёч'?р; НАЙ^си
будин йунак дъ съ ужёниш' тук; ЙунАкъ с'А ш'ъ съ г-ъйлАсъ, ш'ъ съ зътъжи;
Имъли си йунАк, мбмч'? тъе мубмъ. (Фращ, Сяр).
юнаков йунАкувъгъ прил. Който принадлежи или с евързан със
семейството на младоженеца. ЙунАкувъгъ къш'гъ нъпрайвът пр'Апур - ёй
туб!кувъ мъндй1а - шъмййъ нъ туйАгъ. (Фращ, Сяр).
Юная ЙунАн м. Название на държавата Гърция. О. цёл ЙунАн. (Мус,
Кс).
юнанище йунАништссу ср. Грък. Пък айсбзгг с'А, йунАништссу бу динй
фикирй, да вггкат д'имёки. (Члб. Гюм).
юнджа йун'джА, йун'дже, ин'джс ж. Люцерна. Дубйгакат рАнимё нё
йун'дже гггрАнимё, бйр йа йём купбвамё. (Къз, Гюм) Ин'джс ку йс, сгАнава.
Ин'джё, ха, ин'джё сгАнава. (ХВ, Гюм) А, йун'джА, йун'джА гу зуват нёгу.
(Члб, Гюм).
юне йунёта ср. Теле. Йунёта, бфпё, кбзи йскйн'. (Къх Гюм).
юрия йурййё ж. Селека мера за паша на добигьк. Кйми нё вер ваг нАми
йсрййс йё. Тб йё нАм йурййё. (Срж, Гюм).
юрнек йурн'ёк м. Образец, модел. Дг> зг>фАниш ъднбту у т другу ту -
йурн'ёк гу кАзувъхм'?. (Мерт, Сяр).
юртек йуртёци м. Вид сухоэсмна жаба, която смучс мляко от вимстата
на кравите. Йма, йма йуртёци. (Чпк, Гюм).
юртия йуртййёса ж. Покрив. Ут кАуринас ич. садё исъс, Амъ йуртййёса.
(Чка, Гюм),
352
юфка йуфкъ ж. Сушени тестенн кори, юфка ЗёсдумЛ. з^дицйт^сй
йуфкъ прйв'ът. (Вол, Драм).
юшендисвам се йушён'дйсва са несв. Притеснявам се, страдам. Йи тд
з'алу дй са йушён'дйсва йи тд. И тд з'алу да са йушён'дйсва. Устар'аду и тд.
(Ббл, Дим).
я 1 срв. аз йё, йа, йё, йс мест. Аз. Егйту гл'ёдам йс; Напрёш бех йс.
кмётёт бех йс. (Лъд, К с) Йс сЪйка са такдвамё, бъркам; Йс сам н'ё чувал.
(Лъд, Мус, Кс) Йс гу ни пдмнё инн чулёк; Йа шё гу грйеём тва. (Бал, Гюм)
Йс тёбё гй шё плйтё, тй какнй йма дй ми кйиш. (Паш, К с) Йс штё отй йё
ат туна; Хд, нё, йй со кйчом. (Коз, Кс) Нё смё, вйка, руд'нйна, йё сас тёбё.
(Шех, Кс) Ама йё дти ги сами пйсё.м, изёт' йа (Мес. Дим) О-хо. йё ймам
аркадашин итйм бё. (Рус, Дим) Йё му штё, вйка, йёбна мййката. (Мус, Кс)
Йс и йё ас мулё урёх удгдрё. (Къз, Гюм) Йё од ден' сам загувёл. (Шех, Лъд,
Кс) Йё знам, майка, йё сам. (Сар. К с) Нс знййсм бйлгарски йс. (Кет. Кс) Нё.
йа хддих и други. (Сдн, Кс) Йс сам на нёйс длил. (Мен, Кс) И йс т' ги давам
бё. (Меж, Гюм) Йё на пййём зигйра (Ббл, Дим) Йй сам нй К'ераеё. (Мхр,
Гюм) Йё сам от туэё. (Срж. Гюм) Дёмёк йё съм. (Гер, Гюм).
я 2 йа, йа мест. Кратка форма за вин. над. на лич. мест, за 3 л. ед. ч. ж. р.
тя - я. Тъч'ё'м^йа уендвътъ нъ стань; И т'а тугй й$ ны1асй1ъ д'ёту д'^л'ёку
им'Айм'р уддъ фатилй^йъ^съ; Усндвъгъ да йа снув'ёми, да йа навийёми, да
йа вд'йними. тугйнък гъч'ё.ми; Аку ш'ёгъш' свари у рда. аку ш 'ёгьш' пйй^йй.
(Плев, Драм) Едн1 п'ёснъ... кудй знйй^ ут^кдк йа съм ч'у1а - бйбъ буднъш',
мййкъ; С'ётн'р за6рйи1а~йа~съм_ (ГБр, Сяр) А пар'а пък з'ёл н'св'ёстага и
йа клйл тйм. (Фращ, Мст. Сяр).
я срв. аз йй, йа мест. Аз. Йй^си^а^държ'а, агйумра да ми„а над'йнаг, Йа
дъ ти кйж'ъ зъ м'ён'р; мдж' и йй дъ ти рйеправ'ъ; Йй му съм кйзув$1$. (Вол,
Драм. Фращ. ГБр. Сяр) Йй съмудйл тдлку пу бълкйн'^;Йй тук куд1ку пр'ёда.
(Плев, Драм).
я йа. йё сх Или. Йс сам пумйк, йа тур чин, бу.и йр. уру.мин; Йё с пёш, йё
с нугитё. (Мхр. Гюм).
я йй, йа. йё, йё част. За означаване на потвърждение, да. Йё, ма ей
наплддиа. Н'ё стйнахме три брйта. (Чка, Гюм) Бе тд блйзё ёйтус, йй бё.
(Гер, Гюм) Йй, т'е затвй сёрбёс. (Срж, Гюм) Йс, йё, дёну айнйм. (Кез, Гюм)
Аднд смс бйли, йс. (Лъд, Кс).
яба ййба ж. Дървсна вила с 6, 8 или 10 рога. (Фращ, Мег, Сяр).
ябанджийски йёбан'жйцки прил. Който е от чуждо място, чуждоземен.
И напрёш агй слёзах йётува б'ё и сё там куйё йё итува йёбан'жйцки. (Бал.
Гюм).
ябанджмйско йабанджйцку м. Чужд език. То ййма, ййма урумцку, ййма
и йабанджйцку, англйцку пйсану. (ШП. Кс).
ябанджилък йёбанджилък м. Пребиваване в чужда страна. Нйрви, амй
йёбанджи.тьк. к#дё штё варвйш?. (Кюс, Дим).
353
ябанджия абанджййё м. Чужденец, чуждоземец. Абанджййё агй ддйдё
ут другадё, агйлежйш - плйташ. (Лъд, К с).
ябълка йй балка, ййбъл'къ, ййбал'ки, йёбал'ки ж. Ябълка. Нвй йё пйк
ййбазка гу зувёмё, ййбалка; Ййма бё. ййма ййбал'ки. слйви. (Члб. Гюм) Едн1
ййбъл'къ зъбдвъг йъ ййбъл'кЪтъ нъ върха - нр'рлигйту н'йшту. (Фращ, Сяр)
Ут йёбал'ки, ут слйви, ут сёкана. (Ббл, Дим).
яваш-яваш йёвйш-йёвйш нареч. 1. Бавно. Йёвйш-йёвйш варвй. (Срж,
Гюм) 2. Полега-лека, постепенно. Нё штё и вё да йёваш-йёваш да
слёндйсатё. (Хсб, Гюм).
ягода ййгуд?ж. Ягода. (Фращ, Мст, Сяр).
я диво срв. ядене йсд'ву, ййдиу. йадивйта ср. Ядене. Сймр„с фа спуд',
маелйни комбудсгра. тъквй рйбути и вар'ъг ас' лйт* йадивйта пдену; Имат
с 'ёкъкви рдива; И ш'ъ минь г прис думй, пр 'рс къш'тит'р ш 'а си з 'ёматййдиу;
Аф к'упч'рта ндсийм'р ййдиу. (Вол. Драм) Тдйё ййнакву; д'ёт гу прййимё на
йёд'ву. (Члб, Гюм).
ядка ййткатуж. Ядка. Скалйф - ййткрту ни нзлёв#. (Фращ, Мег, Сяр).
ядосвам йёддсва нссв. Ядосвам. Сётёх са йи йёддсва ма. (Хсб, Гюм).
яз срв. аз ййс, йас', йас, йас', йёс мест. Аз. Ййс' тъкуд плйтну къ му
исткййу, цёлъта вуйнъ къ му найран'#; Стуййн'с. ти къ свйриш' със къвйла,
ййскъ игрййа. (Фращ, Мег. Сяр) Ййсш'т'еугйда със г'ah; Баш'тй^ми съ качй
на кудтката. йас на пит'ёлр; И йас съ спуснай зимйй^гу писмудту. (Фращ.
Сяр) Айд'р ж'ёну йас' ш'1 йдъм на нйвата; Йас' ймай млдгу д'ецй. (Вол,
Драм) С'ёт'нр^ги кйзувъмйас' така. (ГБр. Сяр) Н'е знам, йёс не хддём. (Мус,
Кс) Йа^фързий ййсудъта. (Мерт, Сяр).
язия изййё, йёзййё. йёзййёна, йёзййёга ж. Пис.меност, графична система.
Стару гувёдё аф йёзййё сй нё научё. Ха, стйру вдл бё; Кадё му йё йёзййёта ?
I Мсс, Дим) Дй. тд па памйцкъ изййё, ше папъгаш памйка й шё ти кйжё. (ГБ.
Кс) Кадё му йе йёзййёга, кадё му йё нс гурййё i а пумйцку ту му? (Мхр, Гюм)
Ваф лйфан, н'ё ваф йёзййёна. (Мус, К с) Т'уркчё йёзййё бе. (Коз, К с).
язън ййзун, ййзън нареч. През лятото. Чё къшин' си хддехмё, айтус
ййзън, къшин' мрйзи. nd-мрйзи ут Чукинё. (Чка, Гюм) На Вйрна ланй. ййзун
бёхме; Ам ййзън, нах йёл'ун. (Мхр, Гюм) Ййзън сёдй, на айгусси дуда. (Гер,
Гюм).
яйлък йёйлък м. Селско пасбище. Тйм удгдрё йё д'ус нйшёт йёйгък,
айлЪк. (Меж, Гюм).
яйце йайц'ё, рхц'ё, йёйцену, ъцдту ср. Яйце. Нъ с'йкъ дъшт'ср'ъ
пу ^дйн' ч'ур'ёк' дйва мййката ас' ьнд рхц'ё; Виликй ч'ртвъртак бйгрим'р
рЬцйга^с,буйъ; И гйррйцй грерг ду X рис где въскрёсне; Читирййс'р д'ён'р
ни ci> ръзвйл'ъ ъхц'ёту. (Вол, Драм) Къкуд н'ймъ йайц'ё? Нъ л'йбъ къкуд
стъ к1ад'ё ъНцй?; Зъ Вилйд'ен'убйгр'увъм'р рйцй. (Плев, Драм) Кад'ёну да
снйса йёйцену? На йейцену кйк са вйка? (Мус, Кс) Нъ кумшйкътъ ъцдту,
кйзвът, пд-гул'йму йр. (Фращ, Сяр).
як ййка, ййку, йек'прил. 1. Силен, як. Ийку месту, вддну, вддну йё. (Ерп,
354
Гюм) Ийкупудлё им'Ахм'р. (Фращ. Сяр) Ийку, йАку; мАшслла. (Хеб. Гюм)
2. Здрав. Ами сеева драпе су йёк', йёки дравё, (Шех, Кс) 3. Умен. Адйм
акъллк, йАка булгАрка. (Хеб, Гюм) • ЙАку нублё — Плодородно поле. •
ЙАку месту — Плодородно място.
яка йёкА, икАж. 1. Страна, район. Айсйс йёкА ё-е-ей ду Скёчё натАм дудё
йс врйт’ пумаци. (ХВ. Гюм) 2. Малък хълм, склон. (Плев. Драм).
ялан йёлАн'м. Лъжа. Йедйн' йё, вйкат, н'ё йё нрАвилну; (Мхр. Гюм).
яланджия йёлан 'джййё, йёланджййё м. Лъжец, измамник. Йёланджййё,
йёланджййё са. (ГБ. Кс) Айтуз ййма йёлан'джййё. (Рус. Дим).
яландисвам се йёландйсвамё са несв. Залъгвам се. Сун'дёлйк' нё йдимё
твйрдё да трАсимё и пу айтус са се йёландйсвамё. (Меж. Гюм).
яло йёлбту ср. Стряха, по крив. Аейй вас йёлбту елйза ф башёшё. (Гер.
Гюм).
яловина йАлувйнътъ ж. Част от стадото, която не се дои. ЙАлувйнътъ
р ъзд 'Ал' ъ г у г с ъмАл ъ, д 'ёту гу ц ъркам (М ер г, С яр).
яловица йАлувйца ж. Неплодородна почва. (11л св. Драм).
ям йёдё, рд'ё, уд'ём'с, сдЪт, адът, ^д^т, йёлу йё, йАли сме несв. 1.
Ям. Им'айм'^ къзАн'р - пудпарй„ги да рдЪт Ьайванит'?; Сйпувайм'? мА1ку
миейр'ену брАшну; мА1ку йармй - Йрдкт; Вйй тук тр'йа да рд'ёти, тр'йа да
пийёти; Ни рд'ём'; Закбл'вам'ё^си прас'ёту, тугйнъ й^д'ём; Ут дв'Асга души
нагбр'с им'Аш'е, ййдаа; Ни^съ враш'гыкбръть дъ йдът дъ <;дът y^r'Ah;
ЙрдЪт, нййёг и съ зббруваг. (Плев, Драм) Куту с пустув'ёту нундё1ник
и гбрник нйш'ч'у н'е $д'ём'е; Ш'ёс н ид'Али нйш'ч'ъ н'е ал'ём'е; Мл'Аку и
ейр'ен'е ни са ад'ё. (Мерг, Сяр) Кой каку6 рд'ё, пиё; С'ёнуват тугА на
трёнезъта, ^дЪт, пийът; У'т ейч'кит'е ги^^д'ёт'с, амъу^тува н'ёма дъ сд'ёт'с.
(Вол, Драм) Ъм нАс, бабу, ш'ъд'нъ адЪт? Аку ни с1уш'йт'е мАйкъ^ ти. ш'та
та адът; Йа^знАм чи н'ё^й^ т\‘1, ама ни тй йар'ёсува. (ГБр, Сяр) И ш'та сд^г,
Еш' пулйнкъ, мй гл ёдъй; Зъм^гу, късни. Зъм, зъм, ёш малку л'йп; Йёш' с'Ал.
(Фращ. Сяр) Какво сме йАли. Сйчку сме йАти. мАйка; Ам ейчку; ут ейчку
сме йАли. (Сар, Кс) А. йёлу йё туйёга. (Хеб, Гюм) 2. Изразходвам гориво -
за автомобил. Ьёнзйн йёдё арабАта. (Чка, Гюм) • йём туйёга — Бия г ме, ям
бой.
Ямужуву	ср. Название на местност в землището на с. Хаджи
Верен, Гюм. Цйрёвицаса мбйё йёудблу йё пАк, ду Йёмужуву. (ХВ. Гюм).
яо йёу част. При обръщсние, за израз на близост, бе. Айир йёу! (Кез,
Гюм).
япанджак пънц'Ак м. Ямурлук. Крувуд'ёр'( нъ Къстувд'ён' в'рчирт!»
нърйдът едйн ч'ул'Ак ас чингьрАци йе тук, вързу’вът му; штъ нАправ'ът
диб'ёлу със с!Амъ, тъ ч'р штъ гу зъвийьг ъф $дйн пънц'Ак, пънц'Акъ - дл'ёгу.
(Фращ, Сяр).
ярдисвам йёрдйсва несв. Възприемам. Чун'ки на акЪлат то йёрдйсва.
(Члб, Гюм).
355
ярдъм йардъм. йёрдъм м. Помощ, сьдействие, подкрепа. Сёт'нё
йук'уметёт йёрдъм нё хтё вам ййч да сгори; Зттйиттт ди йа на нйми кдлку
йардъм дуда? Нё.ми л'с чётри йёрдкма дудат йёсйй. (Члб, Гюм) Дёвлёт'
нё прйви нами йардъм за нйкакна (Рус, Дим) • стбрё йёрдъм — Помогла
някому. • прйвё йардъм — Подпомагам някого.
яре ййр'с. йар'ста, ййр'^тйга, ййрётага ср. Ярс. Устйв'ът ги пйк със
мъш'кйт'с ги набЪркувйт и съ ттригдн'уват нйчи за ййр'с та; Нйш'ту с'ёлу
йма й ар'с га; С'йк пич'ё ййр'с; И ги ттас'ё и дуйът мл икоту, с'ёгн'с ййр'стага
прудйвът. (Вол, Драм) И пйлс, ййрётага са йётус, по-наддлу ут ййганцата
ёйтус. (Мсс, Дим) Ййрётага врит'збёрйа, изёдаа ги. (Къз, Гюм).
яретинка ййр'стйнк'и. ййр'стйнки ж. Яренце. Йй гъквд майъ д'ёту
уелйтат, д'ёту закдл'уваг маш'ки ййр'стйнки. у_т'йН искаруват. (Вол, Драм)
(Фращ, Мст, Сяр).
ярешки ййр'ешку прил. Ярешки. (Фращ, Мст, Сяр) • ййр'ешку м'ёсу —
Ярешко месо.
ярма йармй, йёрмй ж. Ярма. Сйттувайм'с мй!ку миейр'ену брашну, мй1ку
йармй - й<;дът. (Плев, Драм) Йёрмй, йёрмй йёдё. (Кюс, Дим).
яръ йёръ нареч. Изцяло, пълно. Йёръ пумйци бё. Йёръ пумйци йё
сгйналу. (Хсб, Гюм).
яръм срв. яръ йёркм числ. Половин. Да дойё г йёнймна, йёнйм за йёръм
сайт'. (Кез, Гюм) Айсу йёръм килд. (Рус, Дим).
ясак йёейк, йёейк м. Забрана, запрещение. Йё гу йёцё пийёх, амй душлдлу
йёейк ут такгдретё. (Ббл, Дим) Нйми нёма йёейк. (Кюс. Дим).
ясак йеейк нареч. Нелегално. Те духудёт йеейк, скрйту духудёт. (Чай,
Иср).
ясак йёейк прил. Забранен. Нйшео йёейкдаже Йёврдпа. (Кез, Гюм).
я ела ёс!ъ, йаслъта ж. Ясла. Тъ ч'с с'ётн'с ут'ёва долу на йаетъта, гам
къдй д'ёту са а рудй! гдетту т 'при гув'ёддта, при магйр'сту и при кдн'с. (Вол,
Драм) Кдш'ув'с тйм къд'ё т к1йвъхъ с1амътъ дъ йедът ж*увинйт'с, ёс1ъ съ
кйзвъш'с- (Фращ, Сяр).
ятак йётйка, йётйци м. 1. Легло. Имеше и йётйпи да лежет ейтам. (Мен,
Кс) 2. Място за преспиване. И ат тйм на ацъй, и тд на йётйка, и йё на йётйка.
(ШП, Кс).
ятачле йётйчл^ ср. Легълце. Йёлё йё му стдрих йёйнйм йённд йётачл^.
(Кюс, Дим).
ятищисам йе тиш тисах св. Разбера, възприема нещо. Тд йё- йётиштйсах
врит'. Н'ёйёшлЪкатйстиштйсахмё; Ййма сё дёцй йётиштттсат. (Члб. Гюм).
ятмщисвам се йётишгисаваг са несв. Раэбирам, възприемам нещо.
Мйл'китё, тё дундйн сдрё са йётиштйсават. (ЧМ, Дим).
ятищисвам йётишгйсва г нссв. Разбирам, възприемам нещо. Затй ййкам
с'а д'ет' йётиштйсватмлйди, ж/М(Члб, Гюм).
ятьрдисам йётърйеати са св. Накарам някого да легне. Йётърйсати са
йс. (Кюс, Дим).
356
яхам йайъ, ййатнссв. 1. Яздя. Иййа и тУ нъ кудн^ й нйй йайъ, (ГБр, Сяр)
2. Потискам, гнетя. А, ниш. тё кйурегё са гъй. Ййат на (ХВ. Гюм).
яхнувам срв. яхам йййнува, ййЬнуват нссв. 1. Яхвам. Нйк си ййхнува
мъгйр'сту. (Вол. Драм) 2. Качвам се на превозно средство. Зйматму турйки.
йма му юр'с, ййЬнуват ч'ётри-п'ёт мумч'ёта, ййЬнуват и мудми и Ьдд'ът ду
удструв'ёту, ду Тйсу удструв'р йма. (Вол, Драм).
яхър фафур'а. axlpa. tpatpyp' м. Обор. Къш'тит'ё^са с'^тарцки. йма
(рауур'с д'ёту гув'ёдага - расрур'; Уддле на ЬаЫ.ра, сйчкит'? тйм б'йЬа. (Вол,
Драм) Дубйци. крав и ймаха ъф ах ъра. (Плев, Драм) (Плев, Драм).
яце ййц'р, ййца, ййце, ййцё, йёце, йена, йёце, йене, ёце нареч. Мною.
Бурйкъть ни йё къл'вът ййц'с, уйти н'ё прйи Ьубаф ж'йр'; Към ш'ёс мйрта
за Видйд'ен' пдч'нувъм^ дъ пдстнм'с, ама с'й ни пдег'ът л *уд'ё ту ййц'с,
Кдл'у. (Вод Драм) Нйштё йёце б'йгаа уд айт'ува; Тй м* са прувйд'ва йёце;
Нёма пак йёца алтмЬш тудйни; Йене, йёце глёдаа крйвё вам. (Лъд, К с) Сё
натудйха и кЪштё и джамййё йёца хубава; Айсвй вйрешё айсакд йёце; И рйда
са йене. (Сар, К с) Фйли йёцё вйшнё нйви, ттуфйли йёцё; Йё ту йёцё пийсх,
амй душ.id.ту йёейкут тактдретё. (Ббл, Дим) Йё ймах гув'ёда, не ййце кдзи,
та глёдах байё. (Срж, Гюм) Йёце парйт'ку; На барчйнаса мрйзи йёце. (Мус,
Кс) Йене искйрват; Дудашё йёце итука, йёце. (Хсб, Гюм) Убавё сам, йма
йма и парйтцё ййце. (Въл, Кс) То ййце за 1тътё, ейтаквде. (ХВ. Гюм) Скйпу
излйза, ййца скйпу. (ГД, Дим) Знайё. йёце сам ддил. (Меж, Гюм) Йё пййём
йёце бйра. (ШП, Кс) Ййцё стйри имс. (Бал, Гюм) Ййце пеййх йё. (Иср, Кс)
Иёттё думёт бё. (Гер, Гюм) Тце парйтико. (ГБ, Кс) Штё хубё. (Чка, Гюм).
яция ацййё ж. Вечерно хранене, вечеря. Хон нёма ацййё. Недйватацййё.
(ГБ, Кс).
357
3 Съкращения на селищни имена
АК. Дим — Аланджи кьой. Димотишко — грц. Алнко
Алм. Кс — Алмалъ. Ксантийско — грц. Меливия
Бал. Гюм — Баладжа. Гюмюрджинско — грц. Мелнтена
Ббл. Дим — Бобалар, Димотишко — грц. Гоннко
Бкл.Кс —мах. Боклуджа от планннски район Караолан. Ксантийско —грц. Рими
Брт. Кс — Братанково, Ксантийско — грц, Горгона
Вол, Драм — Ванак, Драмско — грц. Волакас
Въл, Кс — Вьлканово, Ксантийско — грц. Емонио
ГБ. Кс — Гьокче бунар. Ксантийско — грц. Главки
ГБр. Сяр — Горно Броди, Сярско — !рц. Ано Вронду
ГД Дим — Гатям Дервент, Димотишко — грц. Мега Дерио
Гер, Гюм — Гердима, Гюмюрджинско — грц. Кардамос
Дем. Кс — Демерджик, Ксантийско — грц. Днмарио
Дмр, Дим — Демнрен. Димотишко — грц. Сндиро
ЕД Гюм — Ешек дере, Гюмюрджинско — грц. Есохн
Жув. Кс — Жуванце, Ксантийско — грц, Котанн
Изм. Кс — мах. Измис на с, Мустафчево. Ксантийско — грц. Сминтн
Иср, Кс — Исьорен, Ксантийско — грц. Орео
Кез. Гюм — Кезерен. Гюмюрджинско — грц. Кими
Кет. Кс — Кетенлнк. Ксантийско — грц. Кентаврос
КВ, Гюм — Коз Виран. Гюмюрджинско — грц. Като Вирсини
Ков, Гюм — Кованлък, Гюмюрджинско — грц. К о вал он
Коз. Кс — Козлуджа, Ксантийско — грц. Котили
Коч. Кс — мах. Кочина на с. Мустафчево. Ксантийско — грц. Когино
Къз, Гюм — Къзлар. Гюмюрджинско — грц. Pai ада
Кьр. Кс — мах. Кьра на с. Мустафчево, Ксантийско — грц. Кира
КЮ. Дим — Кара Юрен, Димотишко — грц. Уранна
Кик, Дим — Кюселер, Димотишко — 1рц. Кисос
Лъд. Кс — Лъджа. Ксантийско — грц. — грц. Терме
Люд. Кс — Люлка. Ксантийско — грц. Еора
Ман, Гюм — Манастнр. Гюмюрджинско — грц. Монастнрнон
Мен. Кс — Менково. Ксантийско — грц. Медуса
Мерт, Сяр — Мертатево, Сярско — грц, Кснротопос
Мес. Дим — Мсснмлер, Димотишко — грц. Месимерн
Мет. Сяр — Метох. Сярско — грц. Метохи
Меж. Гюм — Мусаджик, Гюмюрджинско — грц. Мнртиски
Мус. Кс — Мустафчево. Ксантийско — грц. Мики
Мхр, Гюм — Мехрнкос, Гюмюрджинско — грц. Кехрос
Ог.м, Кс — Отманери, Ксантийско — грц, Еранос
Паш. Кс — Пашевнк. Ксантийско — грц. Пахни
Плев. Драм — Плевня, Драмско — грц. Пегруса
Прт. Кс — мах. Партокова (Поргокова) на с. Отманери. Ксантийско — грц.
Порта
Рус, Дим — Руса (Рушенлар), Димотишко — грц. Руса
358
Сар, Кс — Сареля или Саръ яр. Ксантийско — грц. Сагрон
Сдн. Кс — Садновица. Ксантийско — грц. Кикнос
Син. Кс — Снниково, Ксантийско — грц. Сатре
Слв, Гюм — Сливовица. Гюмюрджннско — грц. Хамило
Срж, Гюм — Саранджина, Гюмюрджннско — грц. Саракинн
ТД Гюм — Теке дере. Гюмюрджннско — грц. Крнстали
ТМ, Дим — Таш махале, Димотишко — грц Пегралофос
Угр, Кс — Угурлн, Ксантийско — грц. Калогихо
Фращ. Сяр — Фра щене, Сярско — грц. Орини
ХВ, Гюм — Хаджи Верен. Гюмюрджннско — грц. Лно Вирсннн
Хеб, Гюм — Хебнлево. Гюмюрджинско — грц. Хлой
ХМ. Кс — мах. Хан махалеот планински район Караолан, Ксантийско — Лскира
Чай, Иср — мах. Чай на с. Исьорен, Ксантийско — грц. Ревма
Члб, Гюм — Челебн (Чалъба). Гюмюрджннско — грц. Смита да
Чка. Гюм — мах. Чука на с. Мехрнкос, Гюмюрджннско — грц. Цука
ЧМ. Дим — Чнлиигнр махале. Димотишко — грц. Сидирохорн
Чпк, Гюм — мах. Чапкъна на с. Юрпек — грц Харадра. Гюмюрджннско
Шех. Кс — Ше.хин, Ксантийско — грц. Ехинос
ШП. Кс — Широка поляна, Ксантийско — грц. Сироко
Юрп, Гюм — Юрпек. Гюмюрджннско — грц. Харадра
359
4 Показалeu 1
а ха. да	айнАЙ ейонъй
абйгреку обагрен	atitAM ейоня
абанджййё 4бендж и и	айнакйва ейопакъв
абёр хябер	айнакд ейопакъв
абмгрАм обигравам	айнакдм ейопакъв
абкгрАмт о бигр ава м	айнаквд ейонакъв
абигрё би граи	айнаквд зеяё ейонаквозн
абйдатё обидам	айнАмеЙонам
Абйл'уву Хебилево	айнАму ей она мо
ага юга	айнАмузж ейонамози
агАюга	айиАмуха е Йон амока
агАиу юга то	айнАмукака с Йон амока
aiiry йога то	айнАва ейонова. ейоня
агутгка слойка	айнёй ейонъй
агулка е попка	айнёйка ейонъйка
аг^птетб слов гы н	Айнес ей он 1 и
агуптё етюптин	айнёс ейонзи
аз$птжн епоптнн	айндй ейоня
агупцжтб слопец	айнёй ейонъй
ад or	Айнёйейонъй
адАвяа >тцавна	айнй ейоня. ейонъй
адбАвёт отбанн	Айни ейоня. ейонъй
адгдрё о поре	айнййейоня
адгдрнсяск отгорен	айнд ейоня
адгдрчжу отгоречко срв. опоре	айндйейоня
аддёлё са отделим се	айндйё ейоня
аддёлёяо отделен	айнутАс ейоногаз
адддл отделу	айнуй ейоня
адддл'некек «гт делен	айи^с ейонозн
»1жийё хаджия	айнвй ейоня
адйн един I. един 2, един 3	айсА ейсоя срв ейтоя
адйнёнедин 3	айсалё ейсъде
адйн' един 2	айсалй ейоэзи ерк ейтозн
клин‘чек едничък	айсати йеозн срв. ейтозн
Адйрнё Едирне	айеёй ейсъй срв. ейгъй
аднА един 1. един 2. един 3	айеёйё ейспя срв. ейтоя
ктпАгп веднъж	айсАку ейсакъв срв. ейтакъв
алии еди н 2	айсаквАн сйсахъа срв. ейтакъв
адндедин 1, един 2. един 3. един 4	айсапаейсагъв срв. ейтакъв
адндс един 1	айсаквйс ейсакъазн срв. ейтакъвзи
адндтуедин 3	айсаквд ейсакъв срв ейтакъв
адн'ёту един 3	айсаквдс ейсакъвзи срв. ейтакъвзи. ейсаквози
адзг! ед ин 2	ср к ейгаквози
алггАта един 3	айсАмнаса ейсамен
аднкш веднъж	айсАзиукж сйсамока срв. ейзамока
аднд е дн н 2	айсАс ейсозн срв. ейтозн
аддл отдолу	айсАва ейсоя срв. ейтоя
адддгу отделу	айоёейсоя срв. ейтоя. ейсъй срв ейгъй. ейсозн
ад'йн един 1, един 2	ср к ейтозн
ад ад и огвън	айсёзи ейсозн срв. ей гози
ажййё хаджия	айеёй ейсъй срв ейгъй
аждеАж хаджнлък	айсёс ейсозн срв. ейтозн
аждни са ожени се	айсд ейсоя срв. ейтоя. ей ее га. ейсъй срв ейгъй
и със	айеёй ейсоя срв ейтоя. ейсъй срв ейгъй
азър ха зър	айодс ейсозн срв. ейтозн
Айде хайде	ай едва ейсози срв. ейтозн
Айир хаир	айей ейсоя срв. ейтоя. ейсъй срв. ейгъй. ейсози
айнА ейоня	ср а ейтозн
1 Пока залец на фон стичните варианта с различна начална буква от тази на заглавната дума.
360
айсмгА сАса-а
айснс ейсы срв. ейтъй
айсо ейсоя срв. ейтоя
айсд ейсоя срв. ейтоя
айсой ейсоя срв. ейтоя
aMcf ей со я срв. ейтоя. ейсъй срв. ейтъй сйсокн
срв. ейго»
аЛсутй ейсоки срв. ейго»
айсус ейсу» срв. ейтутн. ейсоти срв. ейто»
айсува ейсува срв. ейтува
айс'ё ейсой срв. ейтоя, ей се га. ейсъй срв. ейтъй
айс'ёэи ей со» срв. ейго»
айс'ёс сйсок срв. ейток, ейго». ейсот срв.
ейго»
айс'у ейсоя срв. ейтоя.
айс'ута ей сука срв ейгука
айсА ейсоя срв. ейтоя
айекка ейсо» срв. ейго»
айсАй ейсъй срв. ейтъй
айсАс ейсош срв. ейго»
аЙсаА ейсоя срв. ейтоя, ей со на срв. ейтова
ай: ай ейтъй
айтажйа ейтакъв
айтагйва ейтакъв
айтвкдиу ей такъв
айтахидсейсакъвти срв. ейтакъв»
ай; 1м ей там
айтАма ей та мо
ай: Аманата ейтаманака
айгймба ейтамва
аЙтАмиаха ейта монета
айтАмупё ейтамона
айтамва ейтамва
айтёй ейтъй
айтёва ейтоя
айтй ейтоя
айту ей гоя
айтуа ейтува срв. ейтута. ей тука
айгугйва ейтогава
айтуэсн'тё ейту юн
Айтуэё ейту» срв. ейгука
айту» ейту» срв. ейгука
айтутйк ейту тика
ай:уй е йт оя. ей п Й
айтук ейгука
айтука ейгука
айтупна ейгука иа
аЙтУканака ейтуканака
айгуий ей ту кана
Айтус ейту ти ср к ейгука
айтус ейтуту срв. ейгука. ейту» срв. ейгука
аЙтуска ейту тика, ейту тка
ай’усхака ейту ткана
айтува ейтува срв. ейгука
айтуваиа ейтува на
айт'ёйё ейтоя
айт'ёс ейго», ейго»
айту ейгука
айту» ей тука
айтува ейтува срв. ейтука
айт'увавака ейтува тика
айтумаакам ейту ван якана
аЙ1*увавагън ейтуватека
айгувану .й ту вана
айтАй ей тъй
айгвА ейсоя срв. ейтоя. ейгоя
айтвАнака ей го натека срв. ей гоя
аЙванАта сайтетет
айвавАт* кай на на т
айвАнстё кайван срв. кайван ин
айвАяё кайван ерк кайванин
ак Анапа окаты
Ала калам
Алвт калам
Але тле дам
алё г ле лам
алёй г дедам
алё; ёлё тле дам
алй или
Али дали. пали
ал' дали
амёсип: омося
амветг <>м ия
анАЙ ейоня. ейонъй
амёйка ей отека
аинА един I. един 2
аннАква еднакъв
аянАта един 3
аинА» веднъж
авнётё един 3
алий ед ин 3
авнйтё един 3
аянячку едннчък
анид един I, един 2, един 3. един 4
а вод га дин 2
анндк един 2
аяидш веднъж
аитткти неднъж
андй ейоня
ав'Ава ейоня
аивА ейоня
авётлАвам са онетлавам со
Апчё капче
АргАив Органи
арёмат карем
армАнаткарман
Арно карен
арн'А карен
Арчёт карча
вс със. кас
всАейсоя срв. ейтоя
всАй ейсъй срв ейтъй
асакАва ейсакъв срв ейтакъв
асАпёс кесап
асёй ейсъй срв. ейтъй
вситй ей се га
асталАк касталък
асталАк касгалък
встАмали са остовам
астАяааам остануяам срв. осгашм
эстаиё кд сган я
•стАжум "станунам срж остаткам
встврёла ос тар ея
встАва оста вам
астАвём о ста ням
•с'ё ейсега
ат от
атбАвихз отбавь
361
атёмйс гемш
атйдат оти да
атй1в оти да
ататпйл оти да
атхйк •тгкак
аткдвё отколе
агк'ё откъде
атплйдев' ото ла дне
атсйй отсам
атсучв отсуча
аттуй оттуй
атгуф оттува срв. оттука
атт^жа оттува срв. оттука
arfa ейтука
«туй ей туй
ат^сотук
атцъдёну от съ дешен
arklейтъй
атвйдё отнъде срв отвъд
атвйрётогаармм
атвддё отваде срв. отвъд
аф във
ацй отсъй
ацййё я пня
ац4Я отсъй
апгга <ащо
Аврдпа Европа
аврдпска европейски
»гй кога
»тйту когато
«г» кога
дгуптив» епоптин
»дндедин 4
аднХгвж еднакъв
»д|г1ч' веднъж
ад’ём'р ям
ад'ёт'? аде г
ддЬц сдн п I
<ДЪТ ям
длтки'^ту алтън
арабъгъараба
»ргалйа хертеле
»рмйл'; карман
дрмйздну ар масаи
ас със
асал'тйраг ас фа лт ирам
ас' със
аф във
axlpa «ър
»шл»ый а шлама
ат'лЧм! а шлам.',
авжйи авалия
»вжнН< а В ДЖ ШТЪ К
бёше духйджд доходам срв. дохождам
бёха налёли «лея
бёдме съм
бёшо съм
б?шён съм
бил эйя вкемам
б’ёппг съм
б'? съм
га кота, кога
гйну когато
гйту когато
гл'ибдк дълбок
гн'ёсхъ дне ска
гн'ёс’ днес
гдсттуд'а Господ
гуде.луд’» Господ
гуделу?а Господ
г^рби курба
глсзйп' кс «и
г*утум дж од жги
дармук гърмък
дй къде 1
дскъде 1
ден къде 1
дёнакъдето I
дёно където I
дёну където I. където 2
дёсу където I. където 2
дет където I
лёту където I
дётух където 1
джйки оджак
дитйра цигара
дйгнжа са вдитам се
дйгут са в л ягам се
д’е къде 1
д’ё къде 1
д'ен където I
д’ёио където 1
д'ёну където I
д'ёс където I
д'ёса където I
д'ёсу надето I
д'ет където I
д'ёт където I
д'а каде 1
д'ит където I
циг’ёр' .жшер
циг’ёр'? дж иг ер
шииърйии джин прак
цнитьр.-Лцн джингърлък
и'умбйпГ хжумбиш
кёдидт» Аден
в’сра'елЧ карала
ккрнич'къ гърничка
е съм
Ебйл'ву Хебилево
еднкч' веднъж
едн1ш‘ веднъж
ед!т ям
ёлё хеде
ём хем
есйпёт хесап
ёсёъ ж ла
ёштё още
ёгйту когато
един един I
&ЙНЙ1 ей о > гъй
ёйвакд е йонакъв
ёйнймеЙонам
ёйпйыа ей опа мо
ёйнймзмкав е Йо нам о шкала
ёйнйму ейошмо
ёйнймум ейонамош
ёйнймухаиаж сйонамока
362
ёЛнАс ейонти
ёйнАм e Йон я
ёйнёс ейонти
{Ml ейоня. ейтъй
ёйндейоня
61nj ейоня
ёйнуй ейоня
ёйиУс е Йон оти
ёйн’ёс ейонти
ёйн’уй ейоня
{Лей ейсоя срв. ейтоя
ёЛсАА ейсъй срв ейгъй
ёйсахвбс сйсакъвти срв. ей тахъв ти
{йсй ейооти срв. ейтотн
ёйсё Я е Леоти срв. ейтотн
ёйсёс <. йсегатж ейсоти срв ейтотн
ёйсАя ейсъй срв. ейгъй
ёЛс* ейсоя срв. ейтоя. ейсъй срв. ейгъй
ёЛсжгА ейсета
ёЛсйй ейсъй срв. ейгъй
ёЛсд ейсоя срв. ейтоя
ёйсу efley тн срв. ейту ти
ёйсуй ейсоя срв, ей то к ейсуй срв. ейтуй
ёЛс$<с ейсоти срв. ейтотн
ёйс'ёс ейиоты срв. ейтотн
ёЛс^Я ейсъй срв. ейтъй
ёЛсаА ейсоя срв. ейтоя
ёЛсаАх ейсоя срв. ейтоя
{Aril ейгъй
ёйтыд ейтакъв
ёйтаквдну ейтакъв
ёй:Ам ейтам
ёйтймнаку i йтамонака
ёйтАмуэм ей та моти
ёйгё ейтоя
ёйтёА ейтъй
ёй:йй ей:ъй
ёйтйп ейтака
ёй:уа ейтука
ёйтугас ейтогати срв. ейтогава
ёйтузй ейтотн
ёйтуза ейгути срв. сйтука
ёйтуЯ ейтоя
ёй:ук ейтука
ёйтука е Йгука
ёй:укана е Йтукана
ёйтухжнаж ей ту кан ака
ёйт$*с ейгути срв. ейтука
ёйтуска ей ту тика
ёйт^ф ейтува срв ей тута
ёйт*^па ейгува срв. ейтука
{«йй ейонъй
ё янАта е дин I
ёкндеднн 1 един 4
ёидй ейоня
ёнвА ейоня
ёсАЙ ейсъй срв ейгъй
ёеёй ейсъй срв. ейгъй
ёеёйка ейсъйка срв. ейтъйка
ёсА ейсоти срв ейтотн
ёсАЙ ейсоя срв. ейтоя
ёсдлкува . йсолкова срв. ейтолкова
ёсъй ейсъй срв. ейгъй
ёоА ейсоя срв. ейтоя
ётём ейтам
ётуа ейтука
ёт^й ейтука
ёт$та ейтука
ётъй ейтъй
ёце Я1К-
СД’ё ям
$ди'А един 3
?дтй> един I
СД'ёт’ лдет
Сд’ёт’с лдет
Слът ям
СиА един 1
Схд'ё ейце
жейёрёя ;жерян
жжгАри дмггра
жагкв чакъл
жимбйш’ джумбиш
жумайё джу мая
ж'умбйш* джумбиш
Ж'^рни’п ДЖУ ринка
ж'урии’ки джуринка
эс срв. със
зАлу в тема
там само
зАмат вмъс>
зАметё в тема
зАмите в тема
зАмаш в тема
збёрам са ра тбери се
збёрём събера
збёрА събара
збёрАли събера
эбёрАлу събера
збёрАлу бё събера
збёрАти събран
збйрая сам събирам
збйрам събирам
збйраме са събирам ее
збйрамё са събирам се
эбйрат събирам
збйрат са събирам се
збйратп събирам
збйрат .ъбирлм
збйръ събирам
збйрът съ събирам се
збтгр'ёы'р събера
збдрувдт сбору вам
зга сега
згАдам с гадам
згАдам са спадам се
згАдат стадам
згёдам са спадам се
зг.тёаа са сътлява се
згл'ддат съ г дедам
згудёни с годен
здйгнат итдИгнат
зАли са в те ми
зёмё в те чи
зёмётё втема
зёмё ш в тема
зём' в тема
зА «тема
зАмол в тема
363
эёмдш взема
таа мема
зйам вкмам
зигйра цигара
зйма пк мам
зймай вкмам
зймам вкмам
зймат вкмам
таматй вкмам
зймаше вкмам
эдли ст< вкзе
з'йлу вкма
з'ёми вкма
э’ёмт'е вкма
з'ёмъми BKMiM
з'Ызф в кма
э'ёвъит' вкмвам ера ик«>м
з'длу сам вкъе
з'дыа вкма
з'дми вкма
ткм вкма
эбми вкма
джн'дйсатд един дисам
иэёт «тает
эёт' езиет
Зпёт1 с зжгт
изй ейтози. ейсози срв. ейтози
нзйМ и зия
итак' език
ихйк'ъ е зик
кА яка
мк’умйтё мох ымет
к'умдтй мохзомет
ик'умдтёт хюк взмет
нл'ёв елек
жлЧййё единя
йм'$ виме
иназй свои зи
и Ай ейонъй
ннвкАву ейонакъв
ияахййи ейонакъв
ниакйва ейонакъв
явко ейонакъв
инажд ейонакзл
и ж аг 6с ейоваквозн
инаждф йонакъв
инажд «а ейонакъв
инаквде с Йон ак вози
иийм ей ока м
и Ас ей онзи
иийм ейонова
и идти ейоизи
кдйейонъй
мидМ ейоня
tee Йон зи
нёсЙОНЪЙ
инёй ейонъй
нёйка ей она»
няёму ейокамо
пёс ей онзи
ииёва ейоня
пй ейоня, ейонъй
нйй ейонъй
инйкана ейо|гъйка
кпд един 1
ияд е йон я
ндэ&яа ейоизи на срв. ейоизи
индлку ейо нал нова
кпд ту един I
итггирййд иг г ери я
ин'джё кязджа
mri> ейоня
niJtxa ейонака
кн!>т> един I
инай ейонова. ейоня
ней ейсоя срв. ейтоя. ейтоя. сйсета
ей! ейсоя срв. ейтоя. ейсъй срв. ейгъй
исакдс ейсакъвзи срв. ейтакыззи
псакдваиу ейсахъа срв ейтакъв
исаквА ейсакъв срв ейтакъв
нсаквАс ейсакъвзи срв. ейтакъвзн
исакай ейсакъв срв. ей гакъв
нсаквйс ейсакъвзи срв. ейтакъвзн
исАс ейсегази
исАм ейсоя срв. ейтоя
исе ейсоя срв. ейтоя. ей ее га
сйэй сйсози срв. ей този
исдй ейсоя срв ейтоя. ейсъй срв. ейтъй
исдс ейсози срв. ейтози
нсд ейсега
неё ейсоя срв. ейтоя, ейтози. ейсега
исёзв ейсегази
кд! ейсъй срв. ейтъй
неёйка ейсъйха срв. ейгъйка
ясёва ейсоя срв. ейтоя
вся ей со я срв. ейтоя. ейтози. ейсузи срв. ейтузи.
ейсъй срв. ейгъй. ейсози срв. ейто зи
нежэй ейсози срв. ейтози
иейй ейсъй срв. ейгъй
ист еския I. ос к ия 2
сд ейсоя срв. ейтоя
исдй ейсоя срв, ейтоя. ейсъй срв. ейгъй
нсоттку сйсолзюва срв. ейтолкова
едлкуф ейсолкова срв. ей то лки на
ecj ейсоя срв. ейтоя, ейсузи срв. ейтузи. ейсози
срв. ейтози
исутика ейсозика срв ейтозиха
нс‘й ейсега
ис*ёзи ейсози срв. ейтози
RC*te ейсоя срв. ейтоя. ейсози срв. ейтози
исЪ ейоо зи срв. ейтози
яс11 ейсъй срв. ейтъй
исвА ейсоя срв. ейтоя, ей сова срв ейтова
исвАнака ейсона наха срв ейтожнака
ил<1 ейтъй
илаквйзии ейтагъвзи
итаквде е Итакъвзн
тАм ей гам
итймба ейтамва
mte ейтози
итёи ейтоя
нтёйейтъй
нтёкйвё ейтакъв
итёва ейтоя
итёвией т оя
итй ейтоя
илдЙ ей тоя
итдлкус ейтолвоз
364
wrj ейтука
итуа ейтука срв. ейтука. ейтука
игугйс ей тит аки срв. ей тогава
гт$» ейгу ки срв. ейтука
гтАйейтуй
итуа ейтука
итука ейтука
итукана ейтукана
итус ей тузи срв. ейтука
игуск* ейпзи га
итуспша е йгуш «я па
итуиа ейтува срв. ейтука
иг'ёй ейгъй
ит'У ей ту Я ейтука
ит'уф е йгува срв. ей тука
ит’уваейтува срв. ейтука ейтука
итбй ейтъй
нфтжмйту ев г икм г
ИЧ ХИЧ
ичумён счемен
ичумён* счемен
ич'умйчену ечемичен
нч'уы'ёи’ счемен
йа я срв. ах о. я I срв. ак
ЙА я срв. ах я я 2
Мат якам
йАбалка ябълка
ййбал'ки Лълка
йабанджацху ябанджийско
ЙШ яба
ййбъл'гъ ябълка
Мгаицата агънце
Мгнитйнгьтъ и пк тинка
ЙАгн'етАнк’ж inter инк а
ААгн'етХга агне
Мгн'екттгу а тешки
ЙАгн'еш'ту агнешко
йАгн'ста агне
tint's агне
ЙАтуде ягода
ЙАдиу я диво срв. ядене
ЙАтун шън
Мтъя ягън
йАка як
Мку як
Мл ела
•Ала ела
ЙАлатё ела
Мл к смс ям
йАлувАтп.тъ ял овина
ЙАлувАцф яловица
Йан ен
Мр;:ъм ярдъм
Mpfгата >фс
ААр'е ирс
Мр'етинки яретинка
йАр'етйтпт'и яретинка
ЙАр'еплу ярешкн
ЙАр'стАга яре
Мр'сга яре
йас мк срв. at
ййс х< срв. at
ййс* як ср а ак
йас* як срв. ак
Мтждта ядка
МЬнум яхнумм срв. якам
Шхнумг яхнсвам срв. яхам
МЬъ яхам
йАиа яде
tine я не
йАг»г яцс
Мц'С я не
м я 2
МдиаАт> я диво срв. ядене
й^рмй ярке
й*слъг< ясна
МЬц'ё яйце
Мбасба
йеби еба
ййбнж сбив
йег^чттете егюгттин
Мифу едър
йсйнамеЙонам
йейсА ей се га
йейт^й сйгъй
•ейтука ейтука
йскив' скин
MU ела
М1<тЧ х-та
Микв хеле
Мли или
Мл'каМс! елкансъ
йсм хем
Мм м:м
Миен
Мажгъф ейонакъв
йссАк ясак
Мс'фа1 еоен
Mc's"' есен
Мне яцс
Могтй още
МшуМ еж
я. я I срв. ак
М я. я 1 срв. а к
Йбал*ки ябълка
Мбйи Лан
Мбанджилък ябандж иль к
Мбан'хйкщ ябанджийски
Мбмебе
Йбби;ку Хебилево
МгА с йкога
Мг^пска е попеки
Мгуптетб епоптин
Мгуптб епоптин
Мг^пчиштв ег юл ч ище
Млёям
Мдйиедин I
Мднбсдин 1
Мд1гкш веднъж
Млдсм ядосвам
Мд’ву я диво срв. ядене
МкйМ я кия
МзйМна я кия
МхйМта и шя
Мйлкж мйлък
МА.тккгг лйлък
МйнАЙ ейонъй
Мйнйм ейомам
365
АЙАиМ ейонъй
АйАсАА сЯлВ срв. ейтъй
Аййок ейсега
ЙЙЙСЙ ейсъй срв. ейгъй. ей со ти срв. ейтоти
Аййсус ейсоти срв. ейтоти
АййтАмкава ейтамкана
йййтуз ейгути срв. ейтува
АЙАтузё ейгути срв. ейтука
йййтука сйтука
МАтус ейтутм. ейгути срв. ейтужа
Аййтус ейтутм срв. ейтука
Аййтусгв ейгути ка
Й6 йптА е йт оя
йёйцену яйце
АёкА яка
Айкйяйт СКИ11
Airy ако
АЙг1 як
Айл .ин
Айл адн
Аёла ела
Айл&нджжАй ял ал Дж ия
АйлаядАсаамй са ял ал дне вам се
АйлАн* я ла н
Айлая'жжААЙ яланджия
Айла а ли
Айлдту яло
йЬу Ням
Айл' ала
Айл'бйт' елбет
Айм WM
Айма ама
Айвали емиш
Йймужуау Ямужуву
АЙи ел. най
йснамликжн ейонам тикала
ААнАмна ей от м на
АйнАмушм ейо на макана
Айнй1птА:у елище
АйннА един I
ЙённАш веднъж
АйипА един 2
Айтгнйчто едиичък
Айниб един I. един 2. един 3
Айиидту един 3
Айной ейоня
йённА ейоня
йёрдйсва ярд истом
Айрд1м ярдъм
Айр мА ярма
йёрумски урумски
АйрУ яръ
Айръм яръм срв. яръ
Aic яд срв. ат
АйсАА ейсъй срв. ейтъй
йёейх ясак
йёсахйи1 сйсакин срв. ейтакъв
йёсаквйс ейсакъвтн срв. ейтакъвти
Айейй ейсъй срв. ейгъй
ййсярд есир
йёсЪдху ейиолкова срв. ейтоя шва
йёсй! ейсъй срв. ейгъй
Айсър есир
йётА1 ейгъй
АётАха я так
Айтйм ейтам
йётймна ей гам на
йётАца итак
Айтйчл^ ятачле
АйтиштАсах ятмщисам
ййтжпггйсават са ятя щитам ее
АЙтпггйсмт ятищисвам
Айту ейту на ср к ейтужа. ейтужа
Айтуа ейтува срв. ейтука. ейтужа
ййтуэй ейгути срв. ейтужа
Айтуэй ей то ти. ейгути
йй туканах ейту та на к а
Айтус ейгути срв ейтука
Айтува ейтува срв. сйтука
АйгърАс&ли си ятърдисам
Айткй ейтъй
ййу яо
Айпа яце
Айце яце
Аёой яле
АйиАш-ййвАш яваш-яваш
Айвёл'замАнскн свел шмански
ЙЙалиА^ ев ли я
Асдндеднн 1
АсдтН. един 2
Асдрдту едър
йи ги
Аяджт ида I
АнзбАрнаа са итбт^ш се
йизгА ей ее га
АнзурАм ию равам
АимамлЗл ммамлък
йямАнийй и мане
Аймй име
йимйл'у Ай има
АммЬте и мане
Аймйигу имс
Аймйтага и ме
Айнах ина к
Айвагм инакъв
йняАм ейонам
Айрахви ирак в и
Айсйс ейсоти срв. ейтоти
Аитузи ейту ти ср а ейтука
АигуА ейтука
Айтус ейту тм срв. ейтука
Аддру е дър
•Уд» юла
Аудутйя ку дут
АулАф юлаф
АУмагу ммс
Йумё яме
йумб!> яме
йумбту име
йумрук юмрук
АунАх юнак
АунАкувътъ юнаков
ЙунАи Юна и
АунАлиштссу юна нище
Аунйта юне
Ауп'джА юнджа
Аун'джй юнджа
АурйАЙ юры Я
366
йурв'Аж гор пек
АуртАпя юртек
йуртАййса «фши
йуфгк юфка
йучАмАввс счемен
йучумАн счемен
ЙучуыАнас счемен
йушАи'дАсаа са юшенджвам ее
яс гаг
квгрй какотры
АуретА гяур срв, гяур ин
АурА гяур срв. гяур ин
Аура гяур срв. гяурин
кАуряв гяурин
кАурявял гяурин
Аурсаа гяуре к и
Авурету i яу ри н
кАаурнаас гяурин
Ааурсау гяуре к и
Авурскуту гяурсхо
едйх гедик
Келл кА т Гедик кт
кедйк’ гедик
кАдйкгедик
кя ще I
о яко
для около
ку а во
ушАргь акушер га
уш'Аргьгь акушерка
гв ще 1
к*еще I
Чще I
к'Аргя щерка
к'Аи* ша
’А ще I
х\ ще 1
ла$<тв нахут
layr* накут
l$h$rr’ нахут
лев гледам
лА гледам
лА гледам
лёбат хляб
лй гледам
лАА гледам
лАп кляб
лАсжаяету блясгане
лАсаАакда блескави да
лиЬнАтяр' никнигир
лаЬуд'ени накутан
aahjrr* нахут
л’Ап кляб
л'ап кляб
л'Апч'с клебче
л'Асгь блеска
л'ей гледам
л’Ап кляб
л'дежав'йц* блеска вида
ма ама
МАт’у Кагкл'вАму Ка гале в
мн им, ами
мнут внук
мггУхд внука
мой немой срв. мога
мойтА немой срв. мога
пазя она мош. онш
нАиш гная
вакАйя о нэп. в
нигде онахъа
накдва онакъв
паквй он ах кв
ням там
вАс' онш
нАчи зиачи
нявА оня
нАва ей оня
вей <<>п»й
вАЙА оня
песка днсска
нАэмгк он опа срв. о>пы
нАйка >н ей га
нАф оня
нАва оня
кв им
вбэАяонш
ндзжму онш
ВОЙ оной срв оня
НО К ОНЯ
ндлкувд оно лкова срв. тол вова
нугАфоногава срв тогава
иуэА онш
иъй онъй
нъгуб онакъв
нъгвд онаклл
нъхвдту он.пен
и'А един 2
н'АзягУть онш га на срв. онш.
и'Ая* 1,1Ы
к'ей онъй
н'АЙ$ оня
н'Асжа дне с «а
в'АтрЧ вьтре
н'Атр'ф вътрс
Н'ЙВф ОЯЙ
rri»c онш
нпА оня
нва оня, онова
нвАжжха онова на га срв. оня
о и
ддсшА кодя
6лА кодя
длАякодя
ОдАм кодя
длАткодя
6дАт ся кодя си
бдя кодя
ддяля сум кодя
бдялм са кодя
ддяля свяА кодя
ддяля стА ходя
ддалу Кадя
ддял едм ходя
ддямА ходя
ддях ходя
ддяш кодя
дд'рм ходя
дд’ли са ходя
367
ддЧё и>дя
6д*вал сам ходкжам срв. ходя
дд'вад сам ходкжам срв. ходя
дйёт ходя
6Ц вол
баску волеки
д.тув'ёту вол
дмрем умра
он хоп
бра хора
от' ходя
дбр'еч'Ьо обречен
фгъа'1>огы1
пАппгъ опашка
пйлжъгъ опашка
пАш'кф опашка
пАш'кн отклика
пАш'кит'^ лишка
пр'ёгжжгп wipe гifci
иънцёк о пън джа к
ггы<д*Ах «панджак
ребре
рабА араба
рАнём храня
рйиимё храня
рАнжптхраня
рАнж са храня се
рАпка арапка
рАпкж арапка
рАпхиоё арапка
рАпкуу арапков
рвбре
рмстиАёни христианин
рдмёл' хромел
рды'ел' хромел
сет всех и
сёжу вески
сёхутрж всяк отри
сёахжъ всякакъв
сёк вески
сёк вески
сёкалё всякъде
сёкаква всякакно срв всякакъв. всякакно срв.
всяко
сёкакната всякакно срв. всяко
сёкаква всякакъв
сёкакву всякакво
сёкана всякакно срв. всякакъв. вся ко но срв.
всяко
сёки все км
сёкна всякакно срв. всякакъв. всякакно срв.
в св с яка къ в
сёкнага всякакно срв. всвсякакъв
сёко вески
сёку вески
сёкуф всякакъв
сёкви всякакъв
ейчкакиа всичкакно срв. всичко
ейчкана всичко
ейчкенё всички
ейчхжгё всички
сйчку всичко
ейчкуту ВСИЧКО
сйч'кжАд всички
см'ф б'ер'ёли бера
стъ ще I
сыне 1
с'Ахахна всякакно срв. всякакъв. всякакно срв.
всяко
с'Акакви всякакъв
с'Ахакау всякакво
с'Акал: на всягашно срв. вся каше н
с’йхани всякакъв
с'Ажа веек и
с’Ахаа всыкдхио срв. всяко
c’iXBlTl ВС Я КВ Ксрв всяко
с’Ахуй всякой
с'Агъд'ф всякъде
с'Агькви всякакъв
с’Ахаи всякакъв
с’ёк все км
тактдретё доктор
тактур доктор
токтУрчё док горче
твАдпана отвъден
тг^инапв • ггвъден
у в срв. във
убАгр'^л обагрен
убАгр*уаъм'ф сбагркжам срв. обягрям
убади съ о бал я се
убАркамё бъркам
убАркалтй са обхркам се
убаркува са обърккгм се
убАрнаа са обърна се
уФАрвАме обърна
у6Ар'»т съ обарям се
убау хубаво
хубав
убава хубав
убавата хубав
убавс ххбавс срв. ххбаво
убавё хубавс срв. хубаво
убава хуба®
Убаву хубав. хубаво
$ббв хубаве срв хубаво
убгАдкх са об гад я се
уббрали лбера
убаАдам обнхадам
убягрАмш обиграя
убжграйёхп «битрая
убжгрАвам обигравам
убжгрАаамё обигравам
убжгрАватё < > бигр ава м
убйдаа обидам
убйдал обидам
убйдамё обидах<
убйдал обидам
убйд'вам са обидвам се
убжкАраа обихарвам
убжжул'Ад обиколявам
убжкул'Аа^т съ обиколявам се
убкхАдалн са обхождам
убнвбрпжтё са обивърна се
ублйцъм обличам
ублйиът.са >6личам се
ублуджили съ обилажа се
убл‘Ахън облечен
убл'Ач'ена облечен
368
убл'дгъ!* облека
уборяв оборя
уборкжтё са обърхам се
убрАшка обрыцам
убусти хубост
уб'Алж обеля
уб'ёдуякм'р обядувам
уб'ётобед
уб'али о бел я
убкрнаж обхрна
убкрнфЕ, съ обърна сс
убърнигът обърнивам срв обрыцам
убкрнуиът съ обтфнувам се срв. обрыцам се
убкрн'с об ирис
угврдйхд огради
угл<иЧ.т с* оглавя ее
уНъвАли оглавя
ут+ъа'Авъм'ё оглавякам
угншпт'»ту огнище
угнйлтг'^ огнище
угрАдам оградам срв. ограждай
утрйднЬм'р огр ад я
угрйлхф огрибха
УД от
удДодая
удлини» одаячха
удайА одая
удайё одая
удаМгъ одая
удбАйи огбавя
улбАвАяу отбанен
удбАмха са отбавим се
удбйраЬм’с отбирам
удбрАнА отбраням
удбрАяи огбраня
удбрАиии огбраня
удбрАни са огбраня се
удбрАи*умлу отбраню вам срв. отбраням
ушбрб отгоре
удгдрчку отгоречхо срв. отгоре
уддбл отзолу
удд'ел'Ав* са отдели вам се
удАжгш воден ила
удэАт* от ид
Удйци Во диц и
удмйхха са отмахкам се срв. огмахвам се.
отмахкам ср к опиахвам
улм'Астж съ отместя се
удлапрёш от на пр ед
уддл отделу
у ддлу от дол у
уддл' отделу
удруовжл отровя 2
удугкрст'с Водокръсте
уд$гт худут
удутён худут
удУт' худут
удъМтА одая
уд'Алку отделно
уд'Ав'; одеве
уд'енАч'хътъ воден ичка
уд'ёв’р одеве
удъта вода
удктъ вода
удвАнка о гв ъ их а срв. огвън
удварху отвърху
удиАтрё огвьгре
удв'Айе отвея
уав’ейАм'; отвея
удв'рд'А отвела
удаЧиц о тв г. ire а срв. отвън
удвкртум с« отвър тувам се
удадн отвън
увйт' от ид
уийт1 or ид
ужёщг .lAWKi
ужАайги оженен
ужАв^ту оженен
ужАиёт са оженя се
ужднилу са оженя се
ужАн'бту оженен
ужди'рти оженен
ужжвАва ожИванам
уж'Ах оджак
уж* Аку о джах
уж'Акъ оджак
уж'Ади оджак
уж'Анёту оженет
уж'ЬгуиъЬм'А оженкаам
уж' ёиът оженен
уж'Ан'уват	о же ню вам ее
ух$т отид
уэуи'д съ отюва се
уйёрват са ояр вам се
Уйжа ву Яко
уйкА иуйко
уйко вуйко
уйку вуйко
укйоха
укАггжтп са охъля се
ухй ока
укладйсва кладневам
укрАй о к рай
ук}л оку л
уж^летв окул
уж^лиштбту окулище
укумутп окумуш
укусила окосявам
укус^аат окосявам
укутдм оку там
укут'тАсват оху ты сва м
укъд'Авъхми окадявам
угъд'дяу окаден
yrt ока
угкпуаатб са окъпувах< се
уккрш*«т* окърша
УлАндв Хопанда
вула
улбпёни о пелен
улуци олух
улувАри воловар
|ж'А лия
уматАитб оа омотая се
умАцувЪхъ съ о со цуъам се
умАцъну ома пан
умр'ё14 омбрела
ум'ёхнум омекtry вам срв. омеквам
ум'Акн'е омекне
369
ум'ёл'уиъхм'ф омсдювам
ум'ёсжш* омеся
ум’йсЧ омеся
увЛкя'см омъхна
уьгкрсуикхм'с съ омърсювам се
унучё внуче
уббРТО обра»
убб'ет1 обед
уоглфвиит оглавиих
у 61 рдд я ограда
убгъж1 or ън
убгъж*ъ огън
уОдд вода
уЬдим ходя
уодитё ходя
уЬдврътхи отврати»
убж'сн'ъ съ оженя се
уб!» вол
уп.тув'с вол
убн'ъ оня
убрм'^л’ргу хромел
удстяйт'е оставя
убстдА съ оставя се
удструв'е остров
убстъжй оставя
уотж оти
удт* отв
убтвури отворя
уЬфлЗ овца
удфця овца
упйлим опеля
упйл'увйм'^ опалювам
упёясмс опыта
упйтлйдж са опетлая се
упййёш са ош» я се
улика опинам срв. опъвах»
упйнам опинам срв. опъвам
упивжме са опинам се срв. опъвам се
упйваг опинам срв. опъвах»
упйнат са опинам се срв. опъвам се
упист'ёту о пи сте
упйвж опивам
упл'ёэъхм’^ о плевам срв оплитам
упл'снйли опленя
упл'рт'ёж? оплета
упрйзнжж опра »ня
упрйитв са оправ я се
упрАйж оправя
упржшйх i'Праша
упр'ёжг1 отпреж срв отпред
упусхаш отпускам
упуснжт опусна
уп'ёжълж < > пека
уггкржж опържа
уралй орало
урйлж сам ора
уралйцд орал ила
урйлиш'тд хоралище срв хорище
урйлу орало
урйлуту орало
урйлу сам ора
урйлу с»м ора
урйтора
уратй хората
уратй Хорога
уратййё хоратня срв хората
урадтгйсаа са орущисвам се
урёмж орежа
урби <»
урсч£а редчея срв. оредея
ypixopa
урйс' - ри»
урлж тктрлия
урманджййё орманджия
урмал'джйМ орманджия
урман1 джжМта орманджия
урди'уиъхм'с оронювам
урдтора
уртй орта
уртйж орган
уртал^л орталък
уртйцж opiax
уртЬва хортувах»
уртджат хорту ва м
уруштйсаа орущмсам
уруппйсжанё орущие ване
урупггйсжаг са орущисвам ее
ур'АЪм'с ора
ур'ди'с ораяе
уселбхоседя
усбрйлу са осера са
усжйпма оскъпна
уелйтат ослицам
уснув'toi' основа
уеяув'^гп1 основа
усрёсггу отсреща
уср'сд'ё вереде
устйгт оставим
уставбт оставам
устйл «к тагна
уетйнава останушм срв. оставам
устйяув<т останувам срв оставам
устйн'е фустан
устйнва останувам щв. оставам
устар'Ах остарея
устрйлу острило
устър’йипт' остарея
Устър'ъм ос гарям срв. остарея
уст'Ьц остен
уст'ён' остен
устйргвъм'ф ое пфгвам
ус'ёгаха осека
угтур отгоре
утёл' хотел
утёл’чС хотел че
утй огивам, о г ила
угйат отивам
у:йал о г ид а
утйдв отида
утй*0 отида
утйМш отида
утиш'Ы отида
утнш'ф! отида
угйнъ отивам
утйвът огивам
угкжд'ё о гкъде
уткйх огках
утжйрж отхарам
370
утхАрфл откарам
уткАръл откарам
утхАръми о парам
уткАрът откарам
уткАрып’ откарам
уткАрвд откарвам
уттАрвъхги откарвам
утклАд’с о nt ла да
утклАяАх са откланям се
утклАнАш са откланям ее
уттйлА отколе
уткблАшну откол ешен
утгрАЙ открай
утгьд'А ОТКЪДе
утхъд'ё откъде
утгкцужьт откъсувам
уткбцам откъсах»
утиёкът отневах» срв. отнасям
уптсът отнжам срв. отнасях»
утжнс'ё о теса
утяъгтр'ёт отпал ре ц
уторя отворя
утдр'увъ съ отворювам се
утпАрАт отарам
утпрАш отпреж срв. от пред
утпр'Аш' отпреж срв отпред
утп'Авът отпявам
утрда'ум с< отровювам се срв. отравим се
угревым отровя I
упх отсега
утс$та*м са отсуча ее
ут сур каля от су рна
утсучс отсуча
утс'йяы отсея
утс'Акъл* отсека
утс'сйЬм'с от се я
ут+щ> лгунам
угфирв отфиря
утхдупб OTUI уп ям
ynrki отсъй
утч'ёкнувът отчекнувах»
утч'ёкгтъли ст*? отчекна
утч'ёкнъх отчетна
утъауфж'д'еш' отъквождам срв. отаковам
ут'Аггът отелам
ут’йч'къ оттяжка
ут'еик’ котел
ут'ёпът отелам
ут’Ь»тЧ отявам
ут'Авъ огивах»
ут'Ув^м’с отивам
ут'^вдНм'с огивам
ут'ум отивам
утяАдА отвъде срв. отвъд
утвдри са отворя се
утврАти 'Пъряткн
утк'АвъЪф отвевам срв. отвеждам
ут>1дА отвъде срв отвъд
утвбдА отвъде срв. о гвъд
уфтАр' октар
уФие овиа
уфц'*тЧ овца
уфи'Ьу овца
уфчАр овчар
уфчАрству 'Вчарс гво
уфчАрё овчар
уфчАр овчар
уфчёре овчар
уфчбрА овчар
уфч'Ар'рту овчар
унёклА са очешв ос
учккА вуйчина
уч'ёпгьЬ отчетна
уч'укф-ту оч укам
уч'умАм' ечемеп
уч'ум'Ав' ечемем
уш1А отида
ушлйли са отида
ушжА са отида
упггёнжла са о щен я сс
у нА 'На
увАлаова
увйса ова
увАта ова
увАс овес
укърш'Асм'с ояършея
ув4>та ова
ф в срв. във
фАиА хватя срв. хва№
фАядтп хватя срв. квана
фарлАли бехА хвърля
фарлАх tBipi.ui
фАрнА игъргым
фарнкиу са хвърл ы сс
фАта хвата срв. хваща. хватам срв. хващам
фАтаа хватам срв. хващам
фАтай хватя срв. хвана
ФА тал сам хватам срв. хващам
фАтат хватам срв. хващам
фАтатА хватам срв. хващам
фАтахмё хватам срв. хващам
фАташ хватам срв. хващам
фАтё хвате срв. хвана
фАтАа хватя срв. хватю
фАтАм хватя срв. хвана
фАтАт хватя срв. хвана
фАти хватя срв. хвана
фАтя! хватя срв. хвана
фАтжля хвате срв. хвана
фАтвли смс хвате срв. хвана
фАтжсш стА хва гя срв. хвана
фАтжл са хватя се срв хвана се
фАтите хватя срв. хвана
фАтятй хвате срв хвана
фАткх хватя срв. хвана
фАтжхтв хватя срв. хвана
фАтихтА сА хватя се срв. хвана се
фАтжш хватя срв. хвана
фАтии са хватя се срв хвана се
фАтя са хватя се срв. хвана се
фАтлу са хвате ое срв. хвана се
фАтъ хватах» срв. хващах»
фАтъмЧ хватам срв. хващам
фАтъЬм'q хватам срв. хващам
фАтъ съ хна гам се срв. хващам ее
фат* хватя срв. хвана
фАт’лк са хк>тя срв. хвана
фАт'тб хватя срв. хвана
371
фАтЧ’е хвагя срв. хвана
фЛптта се хватам се ср к г кипам сс
ф&ш'тзд хватам срв. хващам
ф4Дн1ч' веднъж
папудяк
OWP' яхър
ФэФ^РЧ яхър
ф«фус’ «фух
фвёнётс влехна
флёнжт^ влета
фи&эётС влян
флёйхв иля к»
флёхиш или там
фл'Ата в ля я
фл'&въм в ля вам
фл'ёвъг в ля вам
фмъхядвът’с вмахняваж
фмъ_ш'А>ь съ вмахнявам се
фи'ётр'е иътре
фа'ётр'ехп’и^т» м. треше н
фбрлём ХВХрЛЯ
фпрётб вира
фпрёш впра
фпрй впра
фор'ёгжувъма ьпрегнувам
фпрЧгнувъхмЧ внрегнувам
фрйнпахмё рипна
фрг: вред
фр$т вред
фр'ёт вред
фстр'ёд'е вереде
фс'Агна всякакно срв. всякакъв
фскхва са всъхвам се
фгтбр втор и
фтуормих» .4 Юр НИ К
ФЬ«в хвърля
фчёра вчера
фчйкамм са в чих вам се
фчтгигм са вчихвам се
фчутува внукутм
фчЧш'ф в чеша
фч’угъму в чу кап
фърл'&чгь хвърлячга
фКрга хвъркам
ф!рл*<т хвърлям
фкрлН,
хвхрлям
фкрнвы хвърля
фкрни ХВЪраХЯ
hipana рал
харета арега
хасхерйМ аскерия
хасжер'6 ас кер ия
Налад’ъ а ла дж а
h^pAn'c гр ап
ХВ ги
hi и
hi и
haw им
hlin^Btais ла па вица
hni им
Има им
хдртумя фортома
hyoaft-l одая
Ьуда*фт> ддая
худинйтгьтт. поленика
худ’мйцъгъ воден ица
hyrnrt; .фгу ния
hycrii’f Фу стаи
Ьуш'йф ошав
Ьъд'^т адет
гцрв'Ьчу нервен
цйста чист
цйсти са чистя
цйсту ЧИС г
цурАлЧ чорап
църе'Ыа нервен
1г11уфи с колу фи
ц^рнвт'е черен
nipny черен
чкмёжта цименто срв. цимент
чкмФату циме>гто срж к имен г, пиментов
чинящ тисни!»
чинйнътд пшеница
цхрвул
ч'ёргвъг, цхрква
ч‘см*1ЦТ> пшеница
ч1уж*^ци v уд жук
ч'фркм ДЧ”®а
шйш£ ша
тй ше 1
шкргд сир го
шмклдЪмЧ смиям
шпЯрту спирто
пгга ще I
urre ще 2, ще 1
пггйжАр стажер
штёии са щен я се
nrreri вйди видя
иггв ще 2
што що
штдиу щото
шту що
пггЧ ща
nrr’ih ща
nrr'ihM^ Ща
nrr’fc ша. ще I
nrr'Cm' ща
tn'i ще I
ш'ср'ф'ёда ч ев ре та
ш*ту що
гп*ть ще I
tnVe ще I
ш*т|4я'сН»т9 щене
ш*т4 ща
ш*чЧ ще I
ш‘ч'дту ящото
га‘ч'у що
tiVJr що
ЪЛ* ИЛИ
ъмйш' емиш
ърмАсумлЧ армасуваж
ърыЬсъмЧ армасам
ъс със
ъф във
ъцбту nUue
372