Българска транскрипция на немски имена - Парашкевов Б.

Автор: Парашкевов Б.

Теги: речник немски български

ISBN: 978-619-152-639-0

Год: 2015

Похожие

Българска транскрипция на немски имена

Българско-немски речник

Текст

Борис Парашкевов
БЪЛГАРСКА
ТРАНСКРИПЦИЯ
k НА НЕМСКИ
Ih. ИМЕНА
Ч- 1
BULGARISCHE
TRANSKRIPTION
DEUTSCHER
NAMEN
г изток
ЗАПАД-J

Борис Парашкевов
БЪЛГАРСКА ТРАНСКРИПЦИЯ
НА НЕМСКИ ИМЕНА
■ I.: is . sh : — ■
BULGARISCHE TRANSKRIPTION
DEUTSCHER NAMEN
София, 2015

Съюзът на преводачите в България
препоръчва ползването на това издание
на своите членове
Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да
бъде размножавана или предавана по какъвто и да било начин
без изричното съгласие на „Изток-Запад“.
© Борис Парашкевов, автор, 2015
© Издателство „Изток-Запад“, 2015
ISBN 978-619-152-639-0

Борис Парашкевов
БЪЛГАРСКА
ТРАНСКРИПЦИЯ
НА НЕМСКИ
ИМЕНА
Boris Parashkevov
BULGARISCHE
TRANSKRIPTION
DEUTSCHER
NAMEN

На вниманието на всеки, който, без много
ДА МУ мисли, ще рече: т ’ва не ме „ касае "...

Съдържание
ТРАНСКРИПЦИЯ
И ТРАНСЛИТЕРАЦИЯ 7
СЪКРАЩЕНИЯ И ЗНАЦИ 12
СПЕЦИФИКА
НА НЕМСКИТЕ СОБСТВЕНИ ИМЕНА 13
ЕНДОНИМИ,
ЕКЗОНИМИ, КОНГРУЕНДИ, КАЛКИ 33
ПРИНЦИПНИ ПРАВИЛА
ЗА ТРАНСКРИБИРАНЕ НА НЕМСКИ
СОБСТВЕНИ ИМЕНАНАБЪЛГЛРСКИ 37
1. За немския език 37
2. Транскрипция на немските гласни 38
3. Транскрипция на немските двугласни 47
4. Транскрипция
на немските съгласни 50
5. Транскрипция на съставните имена 66
ТРАНСКРИБИРАНИ НЕМСКИ ИМЕНА 69
РЕТРАНСКРИБИРАНИ НЕМСКИ ИМЕНА 201
ПО-ВАЖНИ ИЗПОЛЗВАНИ
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ 325

ТРАНСКРИПЦИЯ
И ТРАНСЛИТЕРАЦИЯ
В обучението по чужд език битуват две априорно приемани
положения. Според едното от тях на така наречените интер-
национилизми по принцинне се отделяеляцигепновнимание,
тъй като те бездруго били общоразбираеми и не създавали труд¬
ности при четене и разговаряне. Привидно такива изглеждат на¬
пример квадрат, република, спорт, за които обаче изучаващи¬
ят немски език едва т течение на времето узнава „в движение“
някои немаловажни подробности за правилната им употреба.
Става дума за това, че в немски Quadrat е съществително име
от среден, а не от мъжки род, че ударението в Republik пада на
последната сричка, а начало словните съгласни в Sport се произ¬
насят [шп]. Оказва се следователно, че въпреки своята прозрач¬
на (общо взето!) семантика интернационализмите е редно да се
усвояват като всяка чужда дума не само заради формалните си
особености, но и заради вероятността да липсват в адекватен
вид в чуждия език или да са семантично различни. Такъв е слу¬
чаят с немския латинизъм Quartal ‘тримесечие’, който въпреки
безспорната етимологична тъждественосг не е равнозначен на
бълг. квартал с немско съответствие Wohnviertel.
Второто априорно схващане е свързано с неписаното пра¬
вило, че собствените имена не се превеждат, което като че ли
оправдава изключването им от обучението. Това означава, че
на опитни н неопитни преводачи е предоставено да решават на
своя глава как да изпишат едно чуждо име на български. При
това положение едва ли е случайно например, че през 2002 г. на
книжния пазар се появи книгата „Манихеите“ с буквално въз¬
произведено име на автора: Алберт Щеффен. Преводачът на¬
вярно ще защити своя начин на пронедиране с довода, че така е
изписано на немски - Albert Steffen. Да, то и на руски се предава
по аналогичен начин: Алъберт Штеффен. В унисон с руската
правописна традиция Гримм и Келлерманн също възпроизвеж¬
g
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
дат много точно графиката на немските фамилни имена Gl imm
и Kellermann, които обаче ние написваме Грим и Келерман.
Разликата в двата ортографични типа се дължи на нееднак¬
вите правописни практики, утвърдили се в двата езика. В руски
до голяма степен е обичайно тля нслитЕРНра //д г о, тоест въз¬
можно най-точното побуквено предаване на чуждото, в случая
на немското собствено име. При кирилизирането на чужди име¬
на ние пък ги /' ра нс кри бира ме, което ще рече, че предаваме
тяхното произношение с наши букви, и то в съгласие с нашите
артикулационни способности и правописни правила. В случаи
като Grimm, Kellermann. Steffen ние се съобразяваме с обстоя¬
телството, че - в противовес примерно на домашни случаи като
есенна или пролетта - съдържащите се в Grimm и т.н. двойни
съгласни <mm>. <11>, <nn>, <ff> не се произнасят, а сигнали¬
зират краткост на предхождащата ги гласна. Изписване Щеф-
фен или Кел-лер-манн би било подкана да артикулираме двойно
/ф/ и двойно /л< а с краесловните графемни съчетания <нн> в
-манн и <мм> в Гримм дори не бихме знаели как да постъпим.
От друга страна, никакви проблеми, разбира се, не създава по-
буквеного кирилизиране, тоест транслитерирането на немалко
немски собствени имена като Berlin, Frankfurt, Werner с Берлин.
Франкфурт, Вернер. Транслитерация в духа на морфологичния
правопис за сметка на фонетичния се допуска традиционно на¬
пример във връзка с изгласното обеззвучавапе на експлозивите
/б/, /д/, /г/, съществуващо както в българския, така и в немския
език (вж. 4.1.1.1.). По тази причина пишем Ботевград (а не
„Ботевграт“) и транлитерираме съответно нем. Bergen Berg
бълг. Берген - Берг (а не „Берк“).
Иначе казано, установяваме, че по същество транслитерира¬
нето е частен случай в рамките на транскрибирането». Задачата
на транскрибирането е да поставя прегради пред механичното
преписване на буквени съчетания, когато те в нашия език или
нямат (същата) стойност като в чуждия език (Щеффен, Гримм).
или подвеждат към неправомерно артикулиране. Такова меж¬
ду другото е положението с A-ä-хен или А-а-хен, Мет-ц-гер.
Хент-ш вм. Ахен. Мецгер, Хенч за нем. Aachen, Metzger, Hentsch
(срв. също опорочено изписваното име на американския актьор
Ashton Kiitcher като Аштън Кътчер вместо Ащън Къчер. а по¬
някога и на рейтинговата агенция Фич с некоректното Фитч
Българска транскрипция на немски имена
9
за англ. Fitch, дадено й през 1913 г. от нейния основател Джон
Ноулс Фич).
На пръв поглед тези правила изглеждат съвсем елементар¬
ни и логични, те обаче не се преподават нито на учениците,
нито на студентите. Затова преводачът често предпочита да не
„изневерява“ на чуждата графика, колкото и несъвместима да
е тя с гледищата на нашата ортографична система. Накратко,
това си е криво разбрана „вярност по отношение на оригина¬
ла“. Наличието на подходящи букви или буквосъчетания още
не означава, че можем да ги използваме, макар и с цената да се
нарушат утвърдени в българския език норми. Доводи за възпро¬
извеждането на нем. Jörg с Йьорг могат и да се намерят, но те
ще бъдат несъстоятелни точно както е неприемливо изписване¬
то Пеъо вместо Пейо.
Транскрипционни вариации са мислими и допустими, ко-
гато чуждото име събужда непристойни асоциации. В унисон с
местния диалект и с немското книжовно произношение името
на швейцарския град Chur се транскрибира Кур, но с оглед на
швейцарската езикова практика и евентуално на вторични съ¬
ображения графиката му може да бъде Хур. Няма обаче никак¬
ва причина името на швейцарската писателка Spyri (авторка на
детските романи „Хайди“ и „Хайди и Клара“) вместо с корект¬
ния си глас еж Шпири да се популяризира изопачено като Cnupu.
От по-ново време най-общи указания за българската тран¬
скрипция (и транслитерация) на чужди собствени имена могат
да се намерят в академичните издания Граматика на съвре¬
менния Български книжовен език. Т 1. Фонетика (стр. 273¬
282), Нов правописен речник на Българския език (стр. 64-74) и
неговото обновено издание Официален правописен речник на
Българския език (30-35). Публикации по този въпрос датират,
разбира се, от доста по-рано като например тази на Евгений К.
Тодоров „Предаване на чуждите имена в български език“ (сп.
„Училищен преглед“, 1946/5-6, стр. 314-329). Като първи по-
сериозен опит за системно регламентиране на транскрипцията
за 31 съвременни и класически езика следва да се назове със¬
тавеният от Любомир Андрейчин и Михаил Въгленов сборник
Изговор и транскрипция на чужди имена в Българския език.
В него под заглавие „Немски имена“ (стр. 217-229) е предста¬
вен изготвеният от Кирил Костов справочник, който съдържа
10
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
грижливо описание на немските гласни, двугласни и съгласни
с правила за правомерното им предаване на български и с 201
илюстративни примера.
С изработването на аналогични списъци за отделните ези¬
ци, издавани под формата на брошури, по-късно се зае Съветът
за правопис и транскрипция на географските имена към Главно
управление по геодезия, картография и кадастър, а впослед¬
ствие към Министерството на териториалното развитие и стро¬
ителството. Последните Правила за транскрипция и правопис
на немските географски имена бяха включени като Глава шеста
(членове 39-48) в Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. за транскри¬
пция и правопис на чужди географски имена на български език.
За съжаление тяхното публикуване в ДВ (бр. 72 от 1995 г.) ~ ма¬
кар с вече остарели положения и правописни грешки - едва ли е
допринесло за популяризирането и съблюдаването им в публич¬
ното пространство, което е валидно и за останалите брошури и
свитъци в същия дух, създавани все с добро намерение.
След претърпялата четири издания капитална книга на
Андрей Данчев „Българска транскрипция на английски име¬
на. Теория и практика“ (първо издание София, 1979, последно
в издателство „Изток-Запад“ през 2010 г.) и на изготвения от
Иван Кънчев справочник „Българска транскрипция на испан¬
ски имена“ (София, 2000, с предстоящо преработено издание в
издателство „Изток-Запад“ през 2015 г.) настоящата публикация
е първи опит за по-снстдмао и по-обстойно третиране и регла¬
ментиране на правописа и транскрипцията на голям брой нем¬
ски собствени имена. Една част от тях вече са намерили дос¬
тъп в нашия език, други, които тепърва биха могли да се появят
в преводни и рекламни текстове, целят да дадат представа за
разнообразната графика в немското оаопаттично богатство. В
първия рездел на лексикона са обхванати немски имена на се¬
лища, реки и водни басейни наред с лични и фамилни имена,
както и различни граждански, фирмени, спортни и технически
наименования. Представени са техният правопис, правоговор и
акцентуване с цел да се осветлят известни колебания и несъ¬
образности в досегашната им употреба. Същевременно пред¬
хождащото корпуса теоретично изложение дава възможност
при добра воля появата на нови проблематични случаи да бъдат
разрешавани достоверно чрез прилагане на оперативна тран¬
Българска транскрипция на немски имена
11
скрипция от страна на преводачи и на журналисти от средствата
за масово осведомяване. В крайна сметка обаче успехът на едно
такова начинание зависи не просто от институционалното му
признаване, а изцяло от това дали потребителят има желание да
поддържа своя писмен и устен идиолект на книжовно равнище,
или прекомерната самоувереност му внушава пренебрежение
спрямо всеки съвет и всяко предписание.
Във втория раздел на лексикона същият корпус от собстве¬
ни имена е представен в обратен вид. Там посочените в първия
раздел транскрипционни решения са превърнати в изходна база
за възстановяване на немската именна графика. Тъй като посо¬
бието няма енциклопедичен характер, а имената от своя страна
не притежават универсални, еднозначни облици, при тази про¬
цедура, известна като ретранскрибиране, част от имената
с варираща немска графика (тип Майер - нем. Meier/ Meyer/
Maier/ Mayer) правят неизбежна допълнителната индивидуали¬
зираща справка в оригиналния текст или документ, респ. в нем-
скоезични източници. Този е пътят например да се уверим, че на
немски фамилното име на германския философ, математик, фи¬
зик, историк, дипломат и политик Готфрид Вилхелм ЛайБниц се
пише Leibniz, а не по алтернативната възможност Leibnitz.

СЪКРАЩЕНИЯ И ЗНАЦИ
адапт. - адаптирано
сщ. - същото
ангп. - английски
трад. - традиционно
бав. - баварски
укр. - украински
библ. - библейско
унг. - унгарски
бълг. - български
фонет. - фонетично
букв. - буквално
френ. - френски
вж. - виж
хърв. - хърватски
вм. - вместо
цьрк. - църковно
дат. - датски
чеш. - чешки
ест. - естонски
швейц. - швейцарски немски
исп. - испански
vs. - versus (в противовес на...)
истор. - историзъм
итал. - италиански
-> - преоформено на...
луж. - лужишки
< - възникнало, заето от...
митол. -с митология
> - застъпено, заето като...
напр. - например
< > - огражда графема
нем. - немски
/ / - огражда фонема
нидерл. - нидерландски
[ ] - огражда фонетичен запис
остар.- остаряло
() - огражда вацuатнваа буква в името,
пол. - полски
професия, език
респ. -дсcпeIти^вао
/ - отделя варианти, историзми, оти-
рум. - румънски
менни нарицателни имена
рус. - руски
" - огражда значение на дума или име
словаш. - словашки
- огражда нежелателна транскри¬
словен. - словенски
пция, имена на периодика или фут¬
сръб. - сръбски
болни отбори

СПЕЦИФИКА
НА НЕМСКИТЕ СОБСТВЕНИ ИМЕНА
Най-старите писмени паметници на немски език или по-ско¬
ро на немски племенни езици датират от средата на VIII
век. Втях вече се проявяватиновациоани ииибeноcтн,кoитo
свидетелстват за настъпващо обособяване на по-южните гово¬
ри, легнали впоследствие в основата на книжовния васоконем-
ски език, по отношение на старисаксицнкия, старофризийския и
англосаксонския или, с една дума, спрямо останалите предста¬
вители на западнигермацскаоа подгрупа в рамките на герман¬
ското езиково семейство. Унаследени звукови особености нами¬
рат и до днес израз в такива системни киннонаноца противопос¬
тавяния при прасродни думи (когнати) като англ. three ‘три’ и
нем. drei сщ., англ. thin ‘тънък’ и нем. dünn сщ., англ. drink ‘пия’
и нем. trinken сщ., англ. dove ‘гълъб’ и нем. Taube сщ., англ. tin
‘калай’ и нем. Zinn сщ., англ. tooth ‘зъб’ и нем. Zahn сщ., англ.
town ‘град’ и нем. Zaun ‘ограда’, англ. ten ‘десет’ и нем. zehn
сщ., англ-Т^е ‘пет’ и нем^л/'сщ., англ. soft ‘мек’ и нем. sanft
‘нежен’, англ. goose ‘гъска’ и нем. Gans сщ.
Смесица от аналогични лацгобардско-старибаварска и се¬
верни нтарисаксински езикови форми битуват доста изненад¬
ващо в най-старата цомскоезична героична творба „Песен за
Хилдебранд“. Създадена вероятно през първата половина на VIII
век, тя била открита в препис от IX век, извършен в манастира
край град Фулда. Освен с езиковия си разнобой песента се харак¬
теризира с използване на типичната за германската поезия алите-
рация. Тя се състои в това, че в първия и втория полунтaх на дъл¬
гите стихове се съдържат думи с цачалосливно съзвучие. В тази
творба са включени и лични имена, които са показателни както
с оглед на словоибразуоатолцаоа си структура, така и на прила¬
гания алиоерациинен похват. Става дума за това, че ХилдеБранд,
главният герой в песента, о син на ХериБранд и от своя страна -
баща на ХадуБранд. Иначе казано, по същество имената им али-
оорарао, както добре проличава от следните стихове:

14
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
Hiltibrant enti Hadubrant untar heriun tuem (Хилдебранд и
Хадубранд между две войски)
Hiltibrant gimahalta, Heribrantes sunu (Хилдебранд, син на
Херибранд, рече)...
Литературният похват лични имена да се изграждат въз ос¬
нова на алитерационното римуване се наблюдава и в среднове¬
ковния епос „Песен за нибелунгите“. Протагонистът в първата
му част Зигфрид е син на Зигмунд и Зиглинда. Тримата братя
на неговата съпруга Кримхилда се казват Гунтер, Гернот и
Гизелхер, а доколкото в първата съставка на името Кримхилда е
застъпена старинната германска дума grima ‘шлем’, то - гене¬
тично погледнато - също се съгласува с начало словната съглас¬
на в Гунтер и т.н.
Аксиоматична в ономастиката е постановката, че всяко соб¬
ствено име се основава на някакво нарицателно. Що се отнася
до словобразувателната структура на старинните лични имена в
немски, трябва изрично да се подчертае, че в голямата си част те
са двусъставни. Има, естествено, и едносъставни като Ернст и
Карл, тълкувани съответно в смисъл на ‘сериозност, упоритост,
решителност’ и ‘(свободен) мъж’ (срв. нем. ernst ‘сериозен’,
Kerl ‘мъж, мъжага’). Възможно е по замисъл двусъставните да
са били детерминагивни композиции. При тях първата съставка
навярно е имала за задача да определя семантично втората, как¬
то се приема например за Валтер, застъпник на нем. Walt(h)er
‘властващ във войската, предводител на войската’ (бази: waltan
‘владея’ + heri ‘войска’). В някои от приведените по-горе имена
проличава общност в първата или във втората съставка: ствис-
нем. braut ‘огън; меч, оръжие (причиняващо пареща болка)’,
респ. sigu ‘победа’. Но доколкото -brant се намира в съчетание
с hilta ‘бой, битка’ и hadu ‘битка, схватка’, респ. с heri ‘войска’,
при тях би било доста пресилено да се говори за детерминатив-
ност и за детерминираност. При все това някои помагала като
Reclams Namenbuch (виж библиограф ската справка в края) се
стараят да внесат и в тях смисъл, а именно ‘в боя меч’ по от¬
ношение на Хадубранд и на Хилдебранд, ‘чрез победа закрила’
при Зигфрид и при Зигмунд, ‘за победата щит’ при Зиглинда.
По-скоро за своеволно, отколкото за смислено съчетаване сви¬
Българска транскрипция на немски имена
15
детелстват обаче имена като Хедвиг = нем. Hedwig/ Hadwig
(бази: hadu ‘битка’ + wig ‘бой’ с евентуално тълкуване ‘в битка и
бой’?) или Гернот, застъпник на нем. Gernot (бази: ger ‘копие’ +
nöt ‘опасност, беда’, сиреч ‘копие при опасност’?), но срещащо
се и с обратно подреждане на съставките: Ноткер, застъпник на
нем. Notger/Notker (‘в опасност копие’?).
Редно е да се отбележи, че немалко старинни немски
имена са намерили достъп в романските езици и английски,
а оттам по книжовен път са добили известност и в българ¬
ски. Така например у нас немското име Walt(h)er е известно
с адекватен гласеж Валтер, но също така със своя френски
и английски облик Готие и Уолтър', тъждествени по произ¬
ход с нем. Wilhelm, тоест с Вилхелм, са англ. Уилям, френ.
Гийом, итал. Гулиелмо, исп. Гилермо. Сходни поредици обра¬
зуват Лудвиг - Луис, Луи, Луиджи\ Рихард - Ричард, Ригиар,
Рикардо. Латинизираното име на фламандския графски род
Balduin, прочуло се у нас покрай пленяването на завоевателя
Балдуин Фландърски, води началото си от остарялото в немски
Baldwin (букв. ‘храбър приятел’) с рефлекси Болдуин в англий¬
ски и Бодуен във френски. Бълг. Владимир, рус. Володимир,
пол. Wlodzimierz, показващи метатеза, респ. пълногласи е (в
руски), очевидно имат за източник предходник на немското
име Waldemar ‘чрез властване прославен’ (с вероятна полу-
калка в български Владислав). Фамилното име Schuchard (с
изходно значение ‘обущар’) било адаптирано на френски с об¬
лик Suchard. Негов носител между другото бил швейцарски¬
ят производител на шоколади Philippe Suchard (1797-1884).
У нас то - подобно на Страсбург (вж. по-долу 4.2.3.2.) - се
наложи с немско-френско хибридно произношение Сушард
вместо коректното Сюшар.
С християнизирането на Франкската империя в края на V
век при пдцовингткня крал Клодвиг (496) стацодвцдйски и гръц¬
ки лични имена започнали да проникват в немски с посредни¬
чеството на латинския: Adam и Eva, Jakob и Abraham, Maria и
Joseph, Jesus и Bethlehem, Hiob и Elisabeth, Daniel и Gabriel,
Ruth, Gregor и Pius чиито български съответствия в звуково от¬
ношение издават византийско посредничество: Адам, Ева, Яков/
Наков, Авра(а)м, Мария, Йосиф, И(и)сус, Витлеем, Йов/ Нов,
Елисавета, Даниил, Гавриил, Рут, Григор, Пий.

16
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
По време на Хуманизма (XV-XVI век) се появява мода носи¬
тели на немски фамилни имена да ги латинизират или гърцизи-
рат, някои от които са оставили следи и в съвременния немски
ацтривоцимакон. Примери за някогашно превеждане на имена,
свързани главно с определен поминък, са например латиниза-
цията Bauer букв. ‘селянин, земеделец’ —> Agricola сщ., Färber
‘бояджия на тъкани (= бълг. ВапцаровУ —* Tinctorius, Fischer
‘рибар (= бълг. РиБаров) —> Piscator сщ., Hirt ‘пастир’ —> Pastor
сщ., Kaufmann ‘търговец (= бълг. Търговски)' —> Mercator сщ.,
Schmi(e)d/ Schmidt/ Schmitt ‘ковач (= бълг. Ковачев)'’ — Faber/
Fabricius сщ., Schneider,/ Schröder ‘шивач (= бълг. Шивачев)
—> Sartorius сщ., Weber ‘тъкач (= бълг. Тъкачев) —* Textor сщ.
и гърназацияоа Schwartzerdt ‘Черноземни’ —> Melanchthon сщ.
Документирани са дори гръцки и латински новообразувания въз
основа на немски фамилни имена като Neanderза Neumann ‘нов
човек, пришълец’, Olearius за Ölmann ‘маслар, производител
или търговец на дървено масло’, Xylander за Holzmann ‘дървар’.
Латинизирано изгласпо разширение показват например Kurz
‘къс’ —> Curtius, Vogel ‘птица’ —> Vogelius. До днес са запазени
патр^^^ични образувания като Friederici, Henrici, отразяващи
Friedrich и Heinrich с прибавени латински окончания за родите-
лен падеж.
В духа на пиегизма (XVII-XVIII век) съставката -walt в
Gottwald (вж. по-долу) отчасти била заменена с hold ‘мил, бла¬
госклонен’, тоест Готхолд, а самото име сближено с полученото
също в резултат на преосмисляне ГотлиБ (с българско съответ¬
ствие Богомил). Впоследствие освен Готфрид (‘чрез Бог закри¬
ла’) и Готиалк (‘Божи служител’) възникнали ГотлоБ, Готхарт,
Готхилф - все новообразувания, издържани в същия дух.
Специфична група образуват предпочитаните от немски¬
те (ашкеназките) евреи фамилни имена, каквито са Freimann,
Friedmann. Zuckermann, Rosenbaum, Ros(en)berg, Rosenkranz,
Rosent(h)Al и особено онези c детерминат -stein (букв. ‘камък’),
почиващи на местни или нарицателни имена. Такива са Einstein,
Eisenstein, Bernstein, Goldstein,, Rubinstein, Weinstein, Wagenstein.
Освен в Einstein старинното значение на Stein ‘скала; твърдина,
замък’ лежи в основата на оопонамате Falkenstein, Lahnstein,
Neuschwanstein, Pfalzgrafenstein, Ramstein, Traunstein и много

Българска транскрипция на немски имена
17
Еднозначни детерминати за селищни имена, дали понякога
началото на фамилни, са
-berg ‘планина’ (Babelsberg, Bamberg, Freiberg,, Heidelberg.
Nürnberg),
-bürg ‘убежище, замък’ (Freiburg. Hamburg, Homburg,
Merseburg, Regensburg);
-hausen ‘поселище, къщи’ (Aschenhausen, Gelnhausen,
Grimmelshausen, Münchhausen, Sachsenhausen, Sankt
Goarshausen);
-heim ‘дом, къща’ (Hildesheim, Kohlheim, Mannheim, Pforzheim)).
Други добре разпознаваеми детерминати са
-аи ‘поляна, ливада’ или субститут на славянската наставка
-ava/ -ova (Dessau, Hohenau, Ilmenau, Wetterau);
-bruck/-brück/-biüicken ‘мост’ (Innsbruck, Delbrück, Osnabrück,
Saarbrücken, Zweibrücken);
-dor/NsnC (Borsdorf, Düsseldorf, Eichendorf, Gleisdorf);
-feld(t) ‘поле’ (Bitterfeld,, Bielfeld(t), Krefeld, Mansfeld,
Schönefeld);
-hafenf -haven ‘пристанище’ (Ludwigshafen,, Bremerhaven,
Wilhelmshaven);
-hof(f)/-hofen/-hoven ‘(селскостопански) двор, чифлик, имение’
(Cecilienhof', Oberhof Tempelhof, Schockenhoff, Sonthofen.
Beethoven);
-kirch(en) ‘църква’ (Altenkirch, Eriskirch, Bergkirchen,
Engelskirchen);
-t(h)al/ -dal ‘долина’ (Emmental, Hofmannsthal, Rosent(h)al,
Stendal);
-wald(en) ‘гора’ (Buchenwald, Odenwald, Schwarzwald,
Nidwalden, Obwalden);
-werth/ -wörth/ -werden ‘речен остров’ (Nonnenwerth,
Donauwörth, Finkenwerder).
Три регионални варианта от юг на север показва -Ьгипп/
-Ьгопп/-Ьогп ‘извор, кладенец, чешма’ в Schönbrunn, Heilbronn,
Kühlungsborn, Paderborn. Значително по-пъстра картина пред¬
ставят детерминатите -statt, -stadt/ -städt/ -stedt/ -statt/ -stett/
-stetten, застъпващи различни падежни форми на среднове¬
18
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
ковното съществително име stat ‘място, селище, град’: Rastatt,
Darmstadt, Ingolstadt, Markranstädt, Ballenstedt, Helmstedt,
Eichstätt, Althengstett, Dornstetten, Karlstetten. Разнообразни по
мотивация (произход, професия, качества) са имената на -тапи
‘мъж, човек’: Baumann, Biedermann, Biermann, Brinkmann,
Brugmann, Friedmann, Heinemann, Neumann/ Naumann,
Silbermann. По цялата адпскодзична територия, но с доста голя¬
ма концентрирано^ около Щутгарт (Швабия) се среща патро-
нимичният суфикс -ingen, който при образувани от лично име
селищни имена означава принадлежност, напр. Sigmaringen ‘ро-
дата или потомците на Зигмар’ (срв. също старинните династич-
ни означения Merowinger, Karolinger - Меровинги, Каролинги).
Други селищни имена от този тип са Böblingen, Büdingen,
Dillingern, Eppingen, Meiningen,, Memmingen, Reutlingen,
Tuttlingen., Waiblingen, Züttlingen (според Вилхелм Шмит по¬
следното е възникнало чрез аглутинация на предлога zu ‘при’ в
съчетанието ze Uttlingen).
Славянски изглас (освен споменатия по-горе -aii) издават
многобройните местни и лични имена на -itz и -ow. Apitz, Beelitz,
Chemnitz:, Drewitz, Prignitz, pecn. Lützow, Pankow, Randow,
Teltow/, Treptow,, Warnow. От славянския субстрат са унаследени
редица имена в източната част на немското езиково землище,
напр. Bautzen (прозводно от старо лужишко лично име Budych
или Budis), Berlin ‘блатисто, мочурливо място’ (сродно с бълг
бара), Chemnitz ‘Каменец’, Coswig ‘Косово’, Cottbus (от лично
име Chotebud, тоест поселище на Chotebud), Delitzsch (застъп¬
ник на старолужишкото *delc ‘хълм’), Dresden ‘горяни’ (луж.
Drjezdzany - жителско име към старолужишкото drezg ‘гора
или блато’), Graz ‘Градец’ (на словенски Gradec), Krauschwitz
(на горнолужишки Kruswica), Leipzig ‘Липово’ (остар. Липиск -
град на липите), Potsdam (може би към по(д) + стъпа, тоест ‘при
трошилката’ чрез подмяна на изгласа с герман^ма dam ‘насип,
дига’), Rostock ‘Разток’ (мястото, където река Варнов се разтича,
преди да се влее в Балтийско море), Schwerin ‘Зверино’, Zittau
‘Житово’ (производно от жито, срв. лужишкото му име Zitawa),
Zschortau ‘Черньово или Чортово’ и много, много други.
Някогашни имена на реки (хидроними), превърнати в мест¬
ни или селищни имена (топоними), имат за детерминат -ach/
-а. В него се крие едно от индоевропейските означения за вода
Българска транскрипция на немски имена
19
или река (тъждествено с което е лат. aqua ‘вода’), залегнало в
селищното име Aachen (< лат. Aquae Granni ‘край целебните из¬
вори на келтското божество Грани’). Такива имена са например
Aschach ‘ясенова река’, Biberach ‘боброва река’, Eisenach ‘же¬
лязна (собств. съдържаща железен окис) вода или река’, Salzach
‘солена вода или река’, Schwarza ‘черна вода или река’, Steinach
‘камениста река’ за разлика от келтското по произход, но с не¬
ясна семантика селищно име Bacharach. Семантично прозрач¬
ни хидронимни съставки са -bach ‘поток’, -furt ‘брод’ и -see
‘езеро; море’, например Ansbach, Feuerbach, Erfurt, Frankfurt,
Schweinfurt, Stassfurt, Bodensee, Chiemsee, Müggelsee,, Ostsee,
Wannsee. По-голямата част от хидронимите обаче, включително
такива, които са от келтско или славянско потекло, не са марки¬
рани с детерминати, срв. Aare, Donau, Drau, Elbe, Inn, Isar, Lahn,
Lech, Mosel, Neckar, Rhein, Theiß.
Принципът на езиковата икономия намира своеобразна про¬
ява в случаите, когато при трикомпонентни имена средният член
бива елиминиран. Последица от тази процедура е това, че се по¬
лучава композиция с неадекватна семантика, напр. Heidelberg
‘елдова планина или хълм’ от по-старо Heidelbeerberg ‘планина
или хълм на черните боровинки’, Salzburg ‘солен замък’ от по-
старо Salzachburg ‘замък край солената река’. В хода на звуко¬
вите промени, съпътстващи езиковия развой, някои имена из¬
менят до неузнаваемост облика си най-вече на регионална поч¬
ва, напр. Backes вм. Backhaus ‘фурна’, Bungert вм. Baumgarten
‘овощна градина’, Haubrich(s) с изходна база Hubert (тълкувано
в смисъл на ‘блестящ с разума си’), Pangratz! Pongratz, прео-
формено от гръцко-латинското Pankratius (букв. ‘всевладетел’),
което пък впоследствие поради асоцииране с Baum ‘овощно
дърво’ развива гласеж Baumgratz.
В отделни случаи формалното преиначаване на собствени¬
те имена води до тяхното преосмисляне, наблюдавано в току-
що споменатото Baumgratz. Когато са придобили легитимна
употреба и съдържат познати композиционни съставки, такива
имена могат да подведат дори носители на езика към погрешно
тълкуване на звуковия комплекс. Относно произхода на името
Berlin най-приемлива си остава хипотезата, че това е хидроним,
намиращ опора в западно славянското означение *berl-l*birl-
‘мочурище’. От гледище на говорения някога в този регион
2С
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
дилнинемски диалект името Berlin допуска интерпретиране по
народна еоимологая като нарицателно Bärlin ‘мече’, равнознач¬
но на Bärlein - книжовното умалително от Bär ‘мечка’. Трайна
последица от това (преосмисляне е наличието на мече в герба
на Берлин.
Първа съставка в Bierbaum не е нарицателното Bier ‘бира’,
а някогашната именителна форма bir на латинската заемка Birne
‘круша’ (< лат. рйт/w ‘плод круша’), така че смисълът на компо¬
зицията о ‘крушево дърво’, а не ‘бирено дърво’, както изглеж¬
да на пръв поглед. При това положение Bierbaum и аналогично
структурираното, но непроменено Birnbaum са адекватни ети¬
мологични дублети, В личното име Gottwald като първа състав¬
ка се различава нем. Gott ‘Бог’, но от етимологично гледище
втората се оказва не Wald ‘гора’, а основата на глагола walten
‘властвам’ (прасроден с българския владея), както в коментира¬
ното по-горе лично име Waldemar. Втората съставка в името на
разположеното в планината Айфел градче Monschau о опряна
своеволно на Schau ‘изложение; показ’, след като през 1918 г.
селището с императорски указ било преименувано така от по-
старото Montjoie - френско наименование на някогашна кре¬
пост, съставено от mont ‘възвишение, планина’ и joie ‘радост’.
От съвременна гледна точка в името на град Braunschweig
се различават съставките braun ‘кафяв’ и основата на глагола
schweigen ‘мълча’. Всъщност това о книжовна адаптация на
северцицемскооо наименование Brunswigk (XVI век), съставе¬
но от формата Bruns букв. ‘на Бруно’ и wik ‘(оградено) селище;
залив’. Следователно става дума буквално за поселището на
Бруно, назовано по някогашния род Бруцина. Поставена в ро-
диоелец падеж, неговата първа съставка Bruns- застъпва от ети¬
мологично гледище цедафтоцгuзаран облик на прилагателното
braun ‘кафяв’ (първоначално Ьгйп), но в преносната му употре¬
ба в смисъл на мечка, тоест антрипоцим, означаващ човек, смел
като мечка.
Детерминантът в швейцарското селищно име Winterthur се
покрива с нем. Winter ‘зима, зимен’, но с оглед на възникнало¬
то през Ш век на това място латинско поселище Vitudurum и
тук явно о налице преосмисляне на цялото, придобило съвре¬
менно звучене Винтертур. Вероятно къснолатицскu топоним
★vinitorium ‘лозарско селище’ о изходна база за втората състав¬
Българска транскрипция на немски имена
21
ка на Къонигсвинтер - град на Рейн, чиего съвременно немско
име Königswinter допуска формално тълкуване ‘кралска зима’.
В композицията Rothaargebirge всеки владеещ немски разли¬
чава съставките rot ‘червен’, Haar ‘коса’ и Gebirge ‘планина!
Етимолозите обаче уверяват, че средният компонент е бил прео-
формен и преосмислен от старинното долнонемско нарицателно
hare ‘горист склон; възвишение; планинско пасище’ (залегнало
също в местното и собствено име Hardt). В първата съставка
пък виждат отчасти rot ‘червен’ (по цвета на почвата, доколкото
някога в планината добивали желязна руда), отчасти основата
на глагола roden ‘изкоренявам, обезлесявам’, така че „червено¬
косата планина“ Рдтхаргебирге при всички случаи е продукт
на вторична мотивация, тоест на народна етимология. Доста
забавно по форма е името на швейцарския окръг Küssnacht (то¬
ест Кюснахт), в което привидно се съдържат основата на гла-
гора küssen ‘целувам’ и съществителното Nacht ‘нощ’, докато в
действителност то е п^о^ислен застъпник на по-старинното
Kussenach/ Cussach с вероятно значение ‘мръсния поток!
От извършения обзор проличава ясно, че сред изконните
немски селищни и местни означения преобладават сложните
имена. Редом с тях съществуват немалко съставни имена, които
са три вида:
1) разделно изписвани съчетания например с Bad ‘баня’ и
St./ Sankt ‘свети’: Bad Godesberg, Bad Honeff, Bad Lausick:, Bad
Schandau, St. Gallen, St. Goar, Sankt Moritz,
2) две означения, свързани в едно цяло (напр. Baden-
Württemberg, Nordrhein-Westfalen, Sachsen-Anhalt, Schleswig-
Holstein, Bernkastel-Kues, Steglitz-Zehlendorfy,
3) предложни съчетания като Aicha vorm Wald, Bad Homburg
vor der Höhe, Frankfurt am Main, Heidenheim an der Brenz, Isny
im Allgäu, Nußdorfob der Traisen, Stein zum Altenstein.
При транскрибиране на български (вж. 5.1.) те запазват из¬
ходната си структура: Бад Годесберг, Бад Шандау, Занкт Гален,
Занкт Гдар, Саксония-Анхалт, Шлезвиг-Холщайн, Бад Хдмбург
фор дер Хьде, Франкфурт ам Майн, Исни гсм Алгой, Нусдорф
об дер Трайзен, Щайн цум Алтенщайн. В последните връзката
между двете съставки се осъществява с помощта на предлог и
определителен член в самостоятелен или слят вид: an der ‘на’,
vor der ‘пред! ob der ‘над’, респ. ат ‘на’, im ‘във’, vorm ‘пред’.

22
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
При двойните лични и фамилни имена най-обичайни са
полуслетите: Hans-Dietrich, Rolf-Dieter, Hans-Jürgen, Hanns-
Ferdinand, Frank-Walter, Karl-Heinz, Karl-Joachim. Успоредно
c тях се употребяват разделно и слято изписваните Franz
Josef, Franz Xaver, Karl Hans, pecn. Karlfranz, Hannsferdinand,
Hansjürgen, Hansjoachim, Hansjörg, транскрибирани на българ¬
ски по аналогичен начин: Ханс-Дйтрих, Ролф-Дйтер, Ханс-
Юрген, Франк-Валтер, Франц Йозеф, Карлфранц, Хансюрген,
Хансфердинанд (относно изписването Хансйоахим и Хансйдрг
вж. 4.3.3.2. по-долу).
В разговорната практика немските и гръцко-латинските лич¬
ни имена, които застъпват селищни и местни означения и могат
сами да се превръщат в топоними, много често развиват кратки
гальовни форми. Застъпвайки или началословието, или крае¬
словието на изходното име, те отразяват два типа деформации.
При първия става дума най-общо за началословни фрагмента-
ции като Franz от Franziskus, Fred от Fred(e)rich/ Frederik, Inge
от Ingeborg, Max от Maximilian, Ott от Otto, Thom от Thomas,
Timm от Timotheus или телескопични като Arndот Arnold., Bernd/
Bernt от Bernhard, Gerd/ Gert от Gerhard. Изгласът им обикнове¬
но бива модифициран с -е или разширяван чрез добавяне на -i/-y
или -о: Fredi/ Fredo ог Fred(e)rich/ Frederik, Grete от Margareta,
Gabi от Gabriele, Konni от Konrad, Rudi от Rudolf Steffi от
Stefanie/ Stephanie, Ursi/ Uschi от Ursula, WUli/ Willy от Wilhelm,
pecn. Arno от Arnold, Benno от Benedikt, Ingo от Ingmar, Thilo/
Tiio/ Tillo от Dietrich/ Dietmar. Още по-фрапантни деформации
показват Fritz от Friedrich, Götz от Gottfried, Heinz от Heinrich,
Kunz от Konrad, Sepp от Joseph, Utz от Ulrich.
Вторият тип съдържа краесловни фрагментации със или
без разширение, напр. Achim от Joachim, Gitta от Brigitta,
Gusti от Auguste, Hans/ Hansi/ Hanno от Johannes, Hilde от
Kriemhilde, Lotte от Charlotte, Seff от Josefa/ Josefine, T(h)ilde
от Klothilde/ Mathilde, Trude от Gertrude. Заедно c възприетите
от италиански Rita (от Margherita) и Tonio (от Antonio) те по¬
казват присъщото на детския език пренебрегване на звуковете
преди ударената сричка в имената и думите, което е добре из¬
вестно и от нашия език, срв. Гана/Ганка от Драгана(ка), Данка
от Йорданка, Тинка от Кръстинка, Лина от Ангелина, Ганьо/
Ганчо от Драган(чо),Даньо/Данчо от Йордан(чо), Ваньо/Ванчо
Българска транскрипция на немски имона
?3
от Иван(чо), Копчо от Прокоачо, Личко от Величко, Тинчо от
Констаантин(чо).
Реални умалителни и гальовни форми се образуват със су¬
фиксите, използвани при нарицателните имона. В северните
немски говори, наричани също дол^гамс^, това са -tje/ -je (вж.
4.33.2. по-долу) и B-ke(^)) Ar^tjce, Deeje, Jantfe, Engdke, Frauke,
Gereke, Göde(c)ke, Jelpke, Oetke/ Oetken, Popke. В южнонемски-
то говори вместо суфикса -lein, използван и в книжовната реч,
се предпочитат неговите варианти -el/-l, както и швабският -1е,
швейцарският -И- и баварско-австрийският -erl. С тях са обра¬
зувани например умалителните Bärbel към Barbara, Hänsel към
Johannes, Gretel към Margareta, Oetel/ Oettl към Otto, Ursel/
Ursle/ Ursli към Ursula, Stefferl към Stephan/ Stephanie:. В пре¬
води такива имена се третират аналогично на суфиксално но-
маркираните и графиката им се предава адекватно. При книжов¬
ния суфикс -chen обаче превеждащият, който о напълно наясно
с неговата функция, отчасти со изправя прод дилемата дали
да запази немския прототип, или да го побългари с -чо, напр.
Peterchen —> Петърчо. Практиката и тук показва запазване на
оригинала, срв. умалителните към Margareta и Charlotte, въз¬
произведени по следния начин: Gretchen —► Гретхен в Гьотовия
„Фауст“ и Lottchen —> Лотхен в романа „Двойната Лотхон“ на
Ерих Кестнер. Аналогична интерпретация е редно да се прие¬
ме за женското име Kätchen (—> Кетхен) в пиесата на Хайцрах
фон Клайст и базираната на нея романтична опера на Карл
Мартин Райнталер Das Käthchen von Heilbronn, тоест „Котхен от
Хайлброн“. Същото е валидно за персонификацията Lämmchen
в ,Новече, ами сега?“ на Ханс Фалада - Лемхен (букв. ‘агън¬
це’), за героите Paulinchen и Wilhelmchen в романа Paulinchen
war allein zu Haus на Габриеле Воман и das dicke Wilhelmchen в
един от нейните разкази - Паулинхен Беше сама вкъщи (срв. и
на руски „Паулинхен бьша дома одна“) и деБелият Вилхечмхен
(а не Павлинка, респ. Вилхелмчо, нито „Анчето от Тарау“ вмес¬
то „Енхон от Тарау“ в народната песничка Ännchen von Tharaü).
Всо пак има случаи, когато образността просто налага превод на
имото, например в романа на Ерих Костнер Pünktchen und Anton.
Там сполучливо е подходено с персонификацията Pünktchen,
предадена с Точица (а не с буквалното, но безлично Пюнктх^Е^н).
„Антон и Тичина“.

24
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
По отношение на сем^нтината може да се обобщи, че в
немски значението на старинните двусъставни лични имена,
както и на еднос^авните имена на реки и селища изцяло е
избледняло поради отмиране на съставящите ги нарицателни.
Относителната прозрачност на втория компонент в местните,
речните и селищните имена все пак ги прави значително по-раз-
бираеми. В огромно количество лични и фамилни имена както
в немски, така и в български се отразяват талони^, означения
за качества на индивида, наименования на животни и птици,
на растения и дървета, на метали, минерали и на други нари¬
цателни. От културологично гледище не би било безинтересно
да се посочат аналогично образувани двойки фамилни имена в
немски и български, почиващи например на злонимна (зоологи¬
ческа или оцаuтологнчаа) база и някога давани като прозвища
или пожелателни имена по качеството на животното, а в немски
- дори по къщите, носили първоначално имената на животни.
Относно формалните различия при имената в двата езика
могат да се изтъкнат две по-съществени особености. От една
страна, при немските лични и фамилни имена се толерира доста
свободното графическо оформление (Bäsecke/ Baesecke, Klaus/
Claus, Boettcher/ Böttcher, Leibniz/ Leibnitz, Meier/ Maier/ Meyer/
Mayer, Walter/ Walther), което в български е изключително ряд¬
ко и отчасти се дължи на свръхстарателност или редукция,
например Евтимов, Сефтеров, Демирджиев, Пъдарев покрай
Ефтимов, Севтеров, Демерджиев, Падарев. Алтернативни
фонетично-акцентни противопоставяния като Брягов, Цвятко
спрямо Брегов, Цветко или Тодоров спрямо Тодоров свиде¬
телстват за регионални предпочитания. От друга страна, основ¬
на структурна разлика в практиката на двата езика се проявява
в това, че с изключение на някои небългарски фамилни антро-
поаими (Бероерян, Канон, Паси, Татарлъ) българските фамил¬
ни имена винаги са суфиксално маркирани, тоест завършват на
-ов/-ев/-ин (респ. на -ова/ -ева/-ина в женски род) отчасти в ком¬
бинация със -ски. Това ги разнообразява в словообразувателно
отношение, въпреки че понякога и тълкуването на базата е не-
еднозначно (срв. Колчев от Прокони или от копче, Кочев/ Кочов
от Коста или от коч). Освен това обилието главно от турски
и гръцки основи обогатява допълнително пъстрата картина. За
разлика от българския аатцоnонимнкоа домашните немски лич¬
Българска транскрипция на немски имена
25
ни и фамилни имена се покриват изцяло със съответното изход¬
но нарицателно име, като варират дотолкова, доколкото регио¬
нално обагрени умалителни и гальовни облици са били превър¬
нати във фамилни имена (Johannes// Jan/Hans/ Hansl/ Hänsel).
Ето как изглежда успоредяването на известен брой имена
на представители на животинския свят, включително на техните
систематични означения и наименования на части на тялото им:
Vögele - Птичков/ Фтичев
Flügel - Крилов
Schwanz - Опашкое
Hom - Рогов/Роглев
Adler - Орлов/ Орловски/ Карталов
Falk(e) - Соколов/ Доганов/Чакъров/
Шахънов
Habicht - Ястребов/ Пилищаров/Гера-
ков/ Атмаджов
Eule/ Uhle - Кукумявков/ Кукумеев/
Байкушев
Uhu - Бухалов
Elster - Свраков
Ra(a)be - Гарванов/ Гаргов
Specht - Кълвачев/ Ачкаканов
Storch - Щърков,/ Щъркелов
Spatz/ Sperling - Врабчев
Taube/ Holub - Гълъбов
Lerche - Чучулигов
Meise - Синигеров
Nachtigall- Славеев/Славейков/Бюл-
бюлев/ Бюлбюлян
Wachtel - Пъдпъдъков
Kranich - Жеравски/Кокоров
Kuckuck - Куков/ Кукувейков
Pfau - Паунов/ Пауновски
Drossel/ Trosscl - Дроздев
Hahn/ Gockel - Петелов/ Петлев/
Петелски/ Петлешков/ Хорозов
Herne - Кокошков/ Тауков
Huhn - Пилее/ Пилевски/ Пиличев
Kücken ~ Пиленцов
Gans/ Gaus - Гъскин
Ganser - Гъсашки
Ente - Паткаджиев/ Юрдеков/ Шатков
Löw(e) - Лъвов/ Левски/Леонов/ Лево-
нов/ Асланов
Ваг-Мччков
Fuchs - Лисицов/ Лисичков
Wolffff) Ulf- Вълков/ Буков/ Куртев
Wölfie/ Wölfii - Вълчев
Hase/ Haase - Зайков/ Заяков/ Тауша-
нов/ Шошоев
Keiler-Глиганов
Igel - Таралежов/ Таралежков
Reh - Сърнее/ Сърновв Кошутов/
Rehbock - Сръндачки/ Сръндашки/
Караджов
Geiß,/ Ziege - Козев/ Козов/ Козовски
Bock - Козлов/ Козловски/ Цапов
Hammel - Овнев/ Кочев
Eber - Шопаров
Ross/ Gaul - Конев
Hengst - Жребев/ Айгъров/Хайгъров
Ochse - Волов
Kalb - Телев/ Даначев
Stier - Биков
Katz - Писиков/ Кедев
Maus - Митков
Ratz - Съселов/ Плахоков
Dachs - Борсуков/ Язовски
Biber - Бобров/ Бебревски
Otter - Видров
Fisch - Рибов
Karpf/ Karpfen - Шаранов
Wels - Сомов/ Сомлев

26
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
Schnecke - Плужео
Frosch - ЖаБоо/ КурБакоо
Schlange - Змеев/ Змейски/ -раков
Natter/ Nather - Смоков
Wurm - Червеев/ Курдов
Ameis - Мравков/ БараБински
Käfer - БръмБаров/ Бонгалов
Grill/ Grille (щурец) - ЧрролЕЕз/ Цу-
цулов
Fliege - Мухов/ Муховски/ Мухин
Mücke-Комаров
Spinnen -Панков
Други немски фамилни имена, които отчасти застъпват
даваните някога на децата вожелателци или защитни имена и
притежават адекватни соруктурцо-семацоачци съответствия в
български, могат да се групират в зависимост от отразяващите
се в тях наименования на:
- дървета, растения, цветя, плодове:
Baum -Дървов
Ahorn - Яворов/ Кленов
Esche- Ясенов
Espe - ТрепЕтликро/ Осинин
P^j^pp^l — Тополов/ Каваков
Eiche -ДъБов
Kiefer - Боров
Weide - ВърБанов/ Ракитов/ Ракитин
Dorn(busch)/ Dörner ~ Трънов/ Трънков
Kirsch(baum) Kerschbaum ~ Черешев/
Кирязов
Birnbaum/ Bierbaum - Крушов/Крушев
WeichselbAum - Вишнев
Mandel(bAum) - Бадемов/ Мигдалов
Nuss(baum) - Орехов/ Джевизов
Pflaume(nbAum) - Сливов/ Сливков
Wemrebe/ Weinstock - Лозанов/ Лозев/
Асмов
Wermuth - Пелинов
Pilz - ГъБов/ Гъбео/ ГъБъов
Champignon - Печурков
Lins(e) - Легцаров/ Лещарскд
Eogg(e) - РъжевОРъжовв Чавдаров
Hafer/ Haffer - Овесов
Klee -Детелиноо
Hanf-Конопов
Rübe - Ряпов/ Рапонков
Kohl - Зелкоо/ ЗелчЕв/ Варзанов
Kürbis - ТиквевО Тдкванов/ КаБаков
Eichel (жълъд) - ПелдШЕв/ Пелитов
Lorber/Lorbeer -Дафинов
Rose - Розов/ Гюлев/ Гюлов
Rosenbaum - Гюлфиданов/ Гюладжиев
Flieder - Люляков
Lilie-Лилиев
Iris - Перуников/ Перуникин
- мотали, минерали, природни дадености:
Stein - Каменов/ Кааъков/ Петров/
Ташлиев
Bernstein - КехлиБарео/Янтарскд
Feuerstein - Крмъков/ Крменов
D Amant t -Дааанндеев/Елаазов
Mannrr- Марааров

Българска транскрипция на немски имена
27
Salz - Соларов/ Слаников/ Тузларов
Zucker - Шекеров/ Шилеров
Harz/ Hartz - Смолов
Kohle - Въгленов/ Ангаров/Ангарски
Gold- Златев/ Золотов/ Алтън(к)ов
Silber - Сребров/ Аргиров/Гюмюшев
Eisen - Желязов/Демирев/ Сидеров
Stahl (стомана) - Чиликов
Вот/ Quell(e) - Изворов/ Шипотов
Wiese - Ливадийски/ Чаиров
Ufer - Брегов//Брягов
Berg/ Berger - Планински/ Балкански/
Балканджиевв Даалиев/Джебелов
Felde/Б Heider- Полянов/ Увалиев
Wald - Горов/ Горанов/ Кориев/ Корий-
ков/ Падурев
Schnee - Снегов/ Снягов
Sturm - Бурев/ Буров
Wind(t) - Ветров/ Вятров
Stern - Звездев
- части на тялото, физически и умствени качества и недоста¬
тъци:
Haupt/ Kopf/ Kopp - Главев/ Главов/
Башев/ Кефалов
Großkopf- Главоков/ Коджабашев/
Коджакефалов
Weißkopf/ Weißhaupt - Белоглавов
Schwarzkopf/ Schwarzhaupt - Караба-
шев/ Черноглавов
Kraus(haar) - Къдрев/ Каварджиков
Bart(h) - Брадев/Барбов/ Сакалиев
- Белобрадов
Lippe - Бърнев
Wange - Бузанов
Zahn - Зъбов/ Зъбльов/Дииаиев
Finger (пръст) - Пармаков
Knoch/ Knoche - Кокалов
Jung(mann) - Младенов
Alt (mann) - Старцев Старчев
Grosse/ Große - Великов/ Едрее/ Бала-
банов/ Коджов
Großmann - Големанов/ Големинов/
Коджаманов
Klein (mann) - Малчев/ Павлов/ Кючуков
Weiß - Белее/ Беязов
Rot/ Roth - Червенков/ Червенаков/
Багрянов/ Кармузов
Grün - Зеленов
Schwarz(mann)/ Mohr - Вран-
чев/ Мавров
Lang/ Lange - Дългов/ Дългъчев/ Узунов
Dick(e) - Шишков, Дебелянов
Kahl// Kahler - Плешоев/ Таслаков
Blind - Слепов/ Сляпов/ Кьорчев
Schilcher/ Schiller (кривоглед) - Ведев/
Каназирски/ Ангьозов/ Янгьозов
Taube/ Dove - Глухов/ Глухчев/ Глушков/
Кашукеев
Stark - Силов// Силянов
Schwach - Слабов/ Слабаков
Gut(h) - Добрев/ Добринов
Glück - Ща/^^тли^сж^в Късметов/ Къс-
метлийски
Tapfer - Храбров
Kühn - Смялов/ Аджаров/ Сербезов
Schrrek- Страхов
Schnell - Бързаков/ Бързашки/ Чабу-
клийски
Streng - Строгов/ Сертев
List -Kumpae
Schön - Хубанов/ Гюзелев
Sauer - Киселов/ Киселинов
Süss - Сладков
Fremd(er) - Странели, Ябанджиев
Grimm (навъсен) - Гюлмезов
Stolz (горделив) - Фгудулов/ Бурназов

28
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
Klug// Kluge - УшшковвАкъл(л)иев/
Кафалиев
Dummer - Гламчов/ Ампов/Ахмаков/
Калънов
Schwätzer - Бърборков/ Бърборовв Бър-
борски/ Шемелеков
Schweiger ~ Мълчанов
Stammler - Пелтеков/ Пепеджиев
Angstmann - Страхов/ Страшников
Spieler - Играчев
Springer “ Скоков/ Скоклев
Flieher - Бежанов
Hinkefuß - Куцаров/ Аксаков/ Топалов
Barfuss/ Barfuß - Босаков/ Босагики
- роднинство, произход, титулуване, обществено положение
и въображаеми същества:
Vater - Татев/ Татков/ Тетев/
Бабаев/ Патеров
Bruder - Братков Братанов/ Братоев
Oheim - Вуйчев
Pathe/ Götte - Кръстников
Zwilling - Близнако*;/ Близнашки
Erbe(n) - Наследников/ Миразчийски
Neuer/ Neumann/ Naumann - Новаков/
Пришелски
Dorfen/ Dörfern - Селски
Neuern^i^irf- Новоселски
Ende - Краев/Крайски/ Крайнев
Grünwald - Зеленогорски
Fremd(er) - Людсканов/ Люцканов/
Ябанджиев
Freund (приятел) -Яранов/ Аркадашев
Deutsch - НемскиНемцов/ Аламанов
Jude - Еврейски/ Чгиф^е^е^е^в Чифутски
Fürst - КнязовКняжев/ Князевич
Silberling - Сребърников
Kaiser - Кайзеров/ Кесарев/ Кесарски
König - Царев/ Царски/ Крачев/ Кра-
лъов
Schul(t)z(e) - Кметов/ Кметски/ Кне-
зовски
Herr - Господинов/ Киряков/ Челебиев
Reich(mann) - Богатее/ Богатов/ Зен-
гинов
Hauptmann - Капитанов
GseW Gesell - Калфин
Landwehr - Опълченов/ Опълченски
Gottlieb - Боголюбов/ Теофилов
Engel - Ангелов
Engelke - Ангелков/ Ангелаков
Teufel/ Deubel -ДД/золо// Дяволски/
Шейтанов/ Чортов
Zwerg - Джуджев/Джуджов/ Джу-
джовски
- различни предмети, пособия, помещения и означения, упо¬
требени метонимично, често като намек за определени чер¬
ти в характера:
Beil/ Beihl - Секиров/ Балтов/
Балтаков/ Наджаков/ Кесеров
Nagel/ Nägele - Пиронков/ Ексеров/
Чивиев/ Чивийски
Нааск(е) - Ченгелов
Zange - Керпеденов
Zirkel - Пергелов
Kreu(t)z/ Kreu(t)zer - Кръстев/ Став-
рев
Pfam(e) - Тиганов/ Тиганев

Българска транскрипция на немски имена
29
Toppf Гърнев/ ГърнЕоски
Gluth - Жаров
Funk/ Funke - Искров
Lapp(e) - Парцалев/ Париалрв
Stiefel - Ботушев
Knolhfe)/ Knott - Възелов
Puppe - Куклев/ Куклов
Speicher - АмБарев/ ХамБарски
Feiertag - Празников/Байрамоо
Freitag - Петканов
Samstag/ Sonnabend - СъБотинов
Sonntag - Неделев/Киряков
От българско гледище доста други случаи, регистрирани
в немски, изглеждат най-малкото странни, срв. Aufderheide ‘на
поляната’, Bleibtreu ‘остани верен’, Böse ‘зъл, лош, сърдит’,
Bräutigam ‘годеник’, Thurauf ‘отвори вратата/ отворена вра¬
та’, Kühlwein ‘охладено вино’, Sauerbier ‘кисела бира’, Herbst
‘есен’, Sommer ‘лято’, Winter ‘зима’, Frost ‘мраз’, Früh ‘рано’,
Mittag ‘пладне’, Undeutsch ‘ненемски’, Unbekannt ‘непознат’,
Ungeraten ‘невъзпитан’, Willkomm ‘добре дошъл’, Wintermantel
‘балтон’.
В културно-исторически план най-обемиста всъщност со
оказва групата фамилни имена, която отразява професията,
упражнявана някога от родоначалника на семейството. Това о
безспорно свидетелство за това, че поминъкът е бил най-чест
мотив при избора на фамилни имона. В немски те по форма са
главно отглаголни и от^енни производни на -errder/-ner, по-
рядко персонифицирани домашни или заети нарицателни име¬
на. Немалко от тях имат в български семантично адекватни съ¬
ответствия, образувани с отбелязаните по-горе аноровоцамични
наставки -оо/-ев/-ски от деятелни имена за професии и занаяти,
немалко от които заети от турски. В края на тези уводни думи
о уместно да се направи съпоставка и на този вид съдържател¬
но кореспондиращи си имена. И тук вариантите и синонимните
означения в немски се дължат на регионални различия, тоест
те обикновено функционират като хетероними - различни оз¬
начения за один и същ деногат в различни езикови подсистеми.
В български някои домашни означения се конкурират с адапти¬
рани или калкирани турски, гръцки, в отделни случаи също с
арменски и румънски оними.

30
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
Agricola - Земеделски/ Чифчиев
Angler - Въдичаров/ Холтаджиев
Arzt - Лекарски ВрачевХекимов/Хе-
кимян
Bauer (селянин) - Кювлиев, Царанов
Baumgärtner - Овощаров
Becker// Bäcker - Пекаревв Хлебаров/
Фурнаджиев
Beil/ Beihl - Брадваров/ Балтаджиев
Bergmann - Рударов/ Рударски
Biener/ Bienemann/Z/idlrr - Пчеларов/
Кованджиев
Biermann - Бираджийски
Blech/ Blecher/ Spengler - Тенекеджиев
Böttcher/ Böttgerj/ Küf(n)er/ Küp(p)e- -
Бъчваров// Кацаров/Фучеджиев
Brill - Очиларов
Brunner - Кладенчаров/ Бунарджиев/
Геранджиев/ Чешмеджиев
Buchbender/ Buchbinder - Подвързачов
Dräger - Носачев/Хамалев
Dreher/ Drechsler - Стругаров
Drescher - Харманджиев
Eisle-/ Eisner - Железаров/Демирджиев
Essige- - Оцетаров/ Оцедаров/Серке-
джиев
Fahne-/ Fähn(d)rich - Байрактаров
Fährmann - Салджиев
Falkner - Соколаров
Färber - Вапцаров
Fassbender- Fassbindr//Küf(n)rr - Бъч¬
варов/ Кацаров/ Фучеджиев
Fiedle-/ Feddele- - Гъдуларов
Fische-/ Piscato- - Рибаров/ Балъкчиев
Fleischer/ Metzger - Месаров/ Mecap-
ски/Касабов/ Kacanoe
Flicke- - Кърпачев
Förster (лесничей) - Орманджиев
Fuchs - Лисичарски/ Тилкеджиев
Fuhrmann - Каруцаров/ Арабаджиев/
Талигаров/ Талигаджиев
Gable-/ Gäbler,/ Gebier - Виларов
Garner - Преждаров
Gartner/ Gä-tner - Градинаров/Бахче-
ванов/ Бахчарски
Gastgeb - Гостилничаров
Geiger - Цигуларов
Geiser/ Geiss/ljer - Козаров/ Козарев/
Кичеджиев/ Капралов
Gerber - Кожаров/ Табаков/ Аргазов
Glaser/ Gläser - Стъкларов/ Джам-
джиев/Сърчаджиев
Glöckner - Звънаров
Goldschmidt - Златаров/Златарски/
Куюмджиев
Gürtler - Каишев/ Коланджиев
Hengstie- - Коняров
Henke- - Палачев/Джелатов
Hi-t - Пастиров/ Чобанов
Holzer/ Holzhauer/ Xylander - Дърваров
Holzschuher - Налъмов
Honig - Медаров/ Балджиев
Hufeisen/Hufschmidl - Петаларов/ Пе-
таларев/ Налбантов
Huth/ Hute-/ Hutmache- - Шапкарев/
Шапкаров
Jäger/ Weidmann - Ловджиев/Авджиев
Kalkb-enner - Варджиев/ Киречев
Kamm/ Kammacher - Гребенаров/ Та-
ракчиев
Käsemann/ Käse- - Сиренаров/ Брън-
залов
Kastner- Kästner - Сандъкчиев/Санду-
кяров
Kaufmann - Търговски/ Базиргянов/
ТДжаров
Kerzenmache- - Свещаров
Kessel// Kessler// Kettle- ~ Котларов/
Казанджиев
Kettne- - Веригаров/ Синджирджиев
Kleidermann/ Clayderman -Дрххаров/
Дрехарски

Българска транскрипция на немски имена
31
Knoblauch/ Knobloch - Скор-
дев
Koch (готвач) - Ахчиев/Ахчийски/
Магеров
Kohler/ Köhler - Въгларов/ Въглища-
ров/Кюмюрджиев
Korbmacher/ Korber/ Körber/ Krebber/
Vietor-Кошничаров
Kramer/ Krämer - Бакалов/Бакал-
дхиев
Krauter/ Kräuter - Зарзаватчиев
Krebs/ Krebser - Ракаров
Krempier - Даракчиев
Kretschmer/ Krüger/ Schen(c)k/
Weinschenk - Кръчмаров/ Механ-
/жиев
Krieger - Войнов/ Войников/ Аскеров
Kupferschmied - Медникаров/ Бакър-
джиев
Kürschner/ Pelzer - Кожухаров/
Кюркчиев
Küster/ Messner/Sigrist - Клисаров/
Кандиларов
Kutsche/ Kutscher - Файтонджиев
Kuttler - Карантиев
Lederer/ Ledermann - Кожаров
Mahler/ Maler - Бояджиев/ Молеров/
Зографов
Maurer - Зидаров
Mehl - ■
Meister - Майсторов
Messerschm idty/Messerschmitt/
Messerer - Ножаров/ Бичаков/ Бучак-
ч-иез
Milch/ Milcher - Млекаров
Müller - Мелничаровв Воденичаров/
Дерменджиев// Мораров
Nessel - Коприваров/ Коприварски
Obs(t)er - Овощаров
Ochsenknecht/ Ochsner/ Ochsner - Во-
Oe(h)lmann/ Oehlschlaeger - Масларов
Pfaff/Priester - Попов/ Папазов!/ Па-
пазян
Pfeffel - Попчев/ Папасчиков
Pfeffer - Пеперджиев Биберов
Pflüger/ Flieger - Орачев
Pulver - Барутчиев/ Барутчийски
Putzer - Мазачев/ Саваджиев
Ouarch/ Quarck - Изворов
Rüber,/ Rahner - Цвеклов/ Панджаров
Räub^e^/ Reuber - Разбойников/ Черке-
лов/Кеседжиев
Richter (съдия) - Кадиев/ Кадийски
Ringer// Ringger - Пехливанов
Rössler/Rößler/Rossmann - Коняров
Sämann - Сеячев/ Екимджиев
Sattler - Седларое/ Сарачев
Schäfer - Овчаров/ Чобанов/ Коенджиев
Safffiran - Шарланджиев
Schlange - Змияров
Schaufler -Лопатаров/ Кюрекчиев
Schiefer - Тикларов
Schleifer - Точиларов
Schlosser - Ключаров/ Кофарджиев/
Катинчаров/ Камарагиев
Schmelzer (леяр) -Дюшеджиев
Schmidt/ Schmi(e)d/ Schmid - Ковачев/
Кузнецов/ Демирджиев
Schneider,/ Schröder,/ Schrader/ Nather/
Sartorius - Шивачев/Шиваров/ Терзиев
SchniiteeZ Sens/Hauer - Косачев
Schnitz(l)er - Резбаров/ Марангозов
Schnur/ Schnürer - Канапчиев
Schöps - Овнаров
Schreiber - Писарев/ Писарски/ Яза-
джиев
Schu(h)macher/ Schuchard/ Schubert/
Schuman(n) - Обущаров/ Цанкаров
Schulmeister/Le(h)rmarr -Даскалов
SchüsslerZ Napp - Паничаров
Schuster - Кундураджиев

32
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
Schweindl - Свинаров/ Домузчиев
Seider/ Seidemann - КопаинaроввСод^a-
ров/ Казасов
Seiler - Въжаров
Senn/ Senner - Мандраджиео
Sieber(t) - Ситарски/ Решетаров
Spengler - ТенЕкеджиев
Spindler - Вретенаров
Spinner - Предачев
Steinhauer - Кааенаров/ Ташчиев
Stiefel - Ботушаров/ Чизмароо
S^ul^ce-r Süllce- ПачеджиЕв/Пачеджий-
ски
Taschner/ Täschner - Чантарстд
Чантаджиео
Taubee! Täub(l)er/ Dube/Kutter - Гълъ-
Бароо
Tischler/ Schreiner - Столароо
Topf(n)er/ Döpf())er/ A uler! Eul(n)er/
Hafner Potter/Pötter - Грънчаров
Troger/ Tröger - Коритаров/ Kanauapoe
Trommler Bunge,/ Bänger - БараБаноо
Tücher/ Tuchmacher - Платнаров/
Пънзов
Uhrmacher - Часовникаров/ Сахатчиео
Wachter/ Wächter - Пазачев/ Гавазов^
Пазоантов
Wägern.)) - Кантарджиев
Wagner/ We'merftyStellmacher/Esser/
Rademacher - Коларов/ Каруцароо
Walker - Тепсашчаровв Валяоичарскд
Weber - ТъкачЕв
Wechsler - Сарафов
Weenmani)) Wii)tt^)^i^i^r
Reber/Hauer - Лазаров/ Винаров/
Гроздаров/Шарапчиев/ Багджийски
Wirth - Ханджиев
Wurtef- Саламджиев
Ziegel/Zieg(e)ler - Туяаровв
Тз^у^зл^ад^жд^^(^/1^К^ензе^аИ^еза^‘:Рв/ Кере-
аддчиео
Zimmer(mann)/ Zimmerer - Дърводел-
ски/Дограраджиев/ Дюлгеров
Zöllner/ Mautner (митничар) - Гюм-
ЖРИео
Zuckermann - ШекеадждеовШекер-
джийски
Zwiebel - Лукаров/Лукарски/ Суоан-
джиев
Рекапитулацията показва, чо при семантичното успоредя-
ване на около 550 немски фамилни имена с български са уста¬
новени около 760 техни адекватни съответствия в нашия език.
Общият брой включва различни варианти, а разликата в полза
на българските имена о обяснима с наличието не само на слово-
ибразувателни варианти, но и на многобройните ориентализми,
кореспондиращи с български калки или самостоятелни образу¬
вания особено в сферата на професионалните означения.
Накрая, на фона на всичките тези репрезентативни парале¬
ли, може да се отбележи донякъде изненадващото отсъствието
на немски съответствия за някои повече или по-малко обичай¬
ни за българската ацоривицимна практика фамилни имена като
ГърБов/ ГръБчев/ КааБуров, ДюстаБанов, Мустаков, Оадзaаовв
Пиринчиев, Сираков, Сиромахов.

ЕНДОНИМИ,
ЕКЗОНИМИ, КОНГРУЕНДИ, КАЛКИ
Bетаолиагвистиката и ономастиката терминът ендоними
(букв. вътрешни, домашни имена) е означение за собстве-
нитеите нае наи - нече топонимиие, иъзд съедиини илиючение
езиковата система на една етническа или национална общност и
използвани в рамките на обитаваната от нея територия. Такива
например са всички имена, използвани в непскоезиковото зе¬
млище. Именно те са основен предмет на транскрибиране в
този лексикон. Собствените имена, които се употребяват в една
езикова общност, но се отнасят за чужди обекти, се наричат ек-
зоними, тоест външни, чужди имена. Гласежът им по принцип
се различава повече или по-малко от този на еадонимитз в съ¬
ответното общество, Такива за българите са например Гюргево
(рум. Giurgiu, произнасяно [джурджу]), Одрин (тур. Edirne),
Солун (гръц. 0eooXiOvü<T|, латинизирано Thessaloniki), Белград
(сръб. Београд).
Немско езичната зндоаимаа система ние приобщаваме към
нашите познания чрез транскрибиране. В най-широк смисъл
всички немски еадоаимu за нас са екзоними. Иначе казано,
това са кирилизирано изписаните имена, които са характерни
за нзпскоезнчаите общества. В по-тесен смисъл зкзоаипитз
са частично или напълно азидзкватао предавани азбългацски
имена. В няколко случая ние сме възприели немски екзоними,
чийто глисзж се отклонява от онзи на първоизточника: нем./
нидерл. Eindhoven > бълг. Айн^ховен вм. Ейндховен, нем./
нидерл. Leiden > Лайден вм. Лейден\ дат. Kobenhavn > нем.
Kopenhagen > бълг. Кдпенхаген вм. Къдбмхаун:, швед. Göteborg
> нем. Göteborg > бълг. Гьотеборг вм. Йотебдр', порт. Lisboa >
нем. Lissabon > бълг. Лисабон вм. Лишбда, итал. Genova > нем.
Genua > бълг. Генуа вм. Дженова, чеш. Plzeh > нем. Pilsen >
бълг. Пйлзен вм. Пълзен.

34
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
Отклонения от този род поради чуждо, главно руско по¬
средничество при проникването им в български, показват екзо-
нимите Германия, Австрия, Швейцария, Виена, Рейн съответно
за нем. Deutschland, Österreich, Schweiz, Wien, Rhein. При тях
обаче може да се говори най-много за транскрибиране или тран¬
слитериране не на нем. Deutschland и т.н., а на рус. Германия.,
Австрия., Швейцария, Рейн, респ. на сръб. остар. Bujeua или
рум. Plena. Следователно при тези имена контекстуално се про¬
явява друг вид кирилизиране, състоящо се в подмяната на нем¬
ския прототип с вече утвърдено в българската практика съответ¬
ствие. Доколкото чрез посочената подмяна се цели да бъдат съ¬
гласувани ономастични дадености в двата езика, двойки имена
като например Германия и Deutschland могат да се окачествят
като конгруенди (по лат. congruendum ‘това, което трябва да се
съгласува’).
Сред немски настоящи или предишни ендоними това се
случва преди всичко при регионални означения като Bayern,
Preußen,, Rheinlandl, Sachsen, Schlesien, Thüringen c българ¬
ски конгруенди Бавария, Прусия, Ренания, Саксония., Силезия,
Тюрингия. Изключително важно е въпросното конгруиране да
се осъществява при многобройните немски селищни означения
на територията на Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния
и други на изток и запад. Няма нищо изненадващо или нело¬
гично имената Lemberg, Lüttich, Pressburg, Plattensee да под¬
веждат преводача към транскрибиране. В действителност техни
конгруенди в българския ономастичен лексикон са съответно
Л/о/, Лиеж, Братислава и Балатон. На преден план те изли¬
зат в ретранскрипционната част на това представяне редом с
Бидгогич, Болцано, Варшава, Вроцлав, Вълтава, Грузия, Загреб,
Калининград, Клайпеда, Краков, Любляна., Мерано, Милано,
Тиса и др. Съвременната политическа коректност изисква из¬
ползването на валидното в съответното общество или държа¬
ва име, което обаче не е валидно за исторически обусловени
традиционни отклонения (срв. приведените случаи Гюргево,
Одрин, Солун,, Белград).
Освен в топономастиката подлежащи на конгруиране ек-
зоними се срещат сред библейските и гръцко-латинските ми¬
тологични имена, напр. Bethlehem vs. Витлеем, Hiob vs. Иов,
Jesus vs. Иисус, респ. Artemis vs. Артемида, Venus vs. Венера,
Българска транскрипция на немски имена
35
Zeus vs. Зеос, Ödipus vs. Едип.. Що се отнася до личните и фа¬
милните имена, те поначало се транскрибират. Конгруенди все
пак со оказват имената на френски и английски крало, наричани
и изписвани на немски Ludwig и Georg (тоест Лудвиг и Георг)
вместо Louis и George, възпроизвеждани на български с Луи и
Джордж. Впрочем през XX век и в България дълго време се
е пишело и изговаряло Георг V и Георг Вашингтон, днес воче
съобразени с английското произношение: Джордж V, Джордж
Вашингтон.
В малка група конгруенди о редно да се обособят калкира-
ните екзоними, които са дословен превод на някой чуждоези¬
чен ендоним, вместо той да бъде транскрибиран по обичайния
начин. Такъв о случаят с испанското име на архипелага Tierra
del Fuego, разположен в крайния Юг на Аржентина. На немски
той семантично о възпроизведен с Feuerland, а на български - с
Огнена земя. Подобна двойка образуват нем. Montenegro и бълг.
Черна гора. В Montenegro се отразява романското име на сръб.
Црна Гора, докато неговата българска адаптация се отличава
с калкиране на първата съставка и запазване на втората, чий-
то смисъл впрочем о планина, а не гора. Значение ‘черна гора’
има немската композиция Schwarzwald, но в български тя се о
установила в транскрибиран, а не в калкиран вид. Двояко въз¬
приемане се наблюдава при немския ороним (име на планина)
Erzgebirge с чешко съответствие Krusne hory: както ЕацгеБдаге,
така и Рудни планини (срв. и рус. Рудшяе гори). Английското
име на американския остров Newfoundland (букв. ‘цовогкри-
та земя’) ние използваме в транскрибиран вид Нюфаундленд,
докато на немски то о калкирано адекватно с Neufundland.
Политическата коректност наложи почиващите на калкиране
конгруенди Elfenbeinküste и Бряг на слоновата кост да бъдат
заменяни с официалното фрецскоезичцо име на тази африкан¬
ска държава Cöte dTvoire в немски и Кот д 'Ивоар в българската
му транскрипция.
Независимо от заглавието на лексикона „Българска тран¬
скрипция на номски имена“, в неговия корпуса са включени
както неголям брой калкирани немски собствени имена, така
и екзоними, показващи по-съществени формални отклонения.
Това о наложително, тъй като и собствените имена не са застра¬
ховани от клопките на „лъжливите приятели на преводача“.
36
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
Показателен в това отношение е случаят с българския екзоним
Арктика, който семантично кореспондира с немския Arktis, а
не със структурно тъждествения A-ktik - на практика немско
съответствие на българския Северен ледовит океан. Същото
се отнася за означенията на региона около Южния полюс: бъл¬
гарско съответствие на немското наименование на най-южния
континент Antarktika е Антарктида, докатъ българското име на
земите и водите около Южния полюс Антарктика кореспонди¬
ра с немското Antarktis...

ПРИНЦИПНИ ПРАВИЛА
ЗА ТРАНСКРИБИРАНЕ НА НЕМСКИ
СОБСТВЕНИ ИМЕНА НА БЪЛГАРСКИ
1. За немския език
В наши дни носители на немския език като майчин са око¬
ло сто милиона души на света, жзвизщи най-вече в Германия,
Австрия, Швейцария, Лихтенщайн, Люксембург и отчасти в
Белгия, където един от официалните езици е немският Тези
страни са източник на собствени имена, които са намирали и
продължават да намират достъп в български. Изходната им фор¬
ма нерядко е архаична, но те при всички случаи биват предава¬
ни на български с оглед на официалния им гласеж в немския
книжовен език. За да се дефинират правилата, по които протича
фонетично-графичната асимилация на имената, в настоящия ле¬
ксикон се процедира по следната схема в три стъпки:
(1) дадена немска фонема /х/,
(2) отбелязвана буквено с една или повече грифеми <у...>,
(3) бива транспонирана на български графемно със <z...> в
съответствие с постулитите на нашата правописна система.
В резултатите от прилагането на тази схема е заложено из¬
ползването на присъщите на българите артикулационни спо¬
собности, които дават възможност за относително адекватно
възпроизвеждане на чужди, икцентно маркирани звукови ком¬
плекси. Срещани колебания в досегашната практика, изразява¬
щи се обикновено в конкурентни начини на кирилизиране, се
дължат на непоследователно съблюдаване или на нарушаване
ни отдавна установени правила, респ. на отклоняване от тях от¬
части поради опотцздттвиaо възприемане на името, отчасти по¬
ради неуместно робувине ни неговата чужда графика. Понякога
отклоненията си придобили легитимност и в анализа глисежът
38
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
и/или графиката на съответното име, привеждано след препо¬
ръчителното, се окачествяват като традиционни. Доколкото при
други се допускат системни несъобразности, след посочения
коректен облик се препраща към параграфа в тази теоретична
част, където се аргументира препоръчваният адаптационен об¬
лик.
По-долу в съгласие с посочения начин на процедиране нем¬
ският фонемен инвентар и неговото графично изразяване се
коментират и илюстрират с примери, извлечени от корпуса на
настоящото пособие. Представянето и интерпретирането му е
извършено в следната последователност: немски гласни, нем¬
ски двугласни и немски съгласни.
2, Транскрипция на немските гласни
С изключение на редуцираната неударена гласна /а/ (вж.
2.8.), важна особеност на немските гласни, по която немската
вокална система се различава коренно от българската, е нали¬
чието на опозиция между кратки и дълги гласни, тоест /а/ vs.
/а:/, /е/ vs. /е:/, /о/ vs. /о:/, /о/ vs. /о:/, /и/ vs. /и:/, /й/ vs. /й:/. Тъй
като в нашия език категорията вокален квантитет е непозната,
при транскрибиране въпросната особеност губи релевантност
и бива игнорирана. По тази причина различните начини за мар¬
киране на опозицията дължина - краткост в немския език ще
бъдат обединени в едно с оглед на единното им транскрибиране,
а не с оглед на противопоставянето им в немски. За по-добра
прегледност специфичните за немския език фонеми /о/ и /й/ ще
бъдат представени с тези използвани и в практиката букви, а не
с фонетичните символи /се/ и /у/.
2.1. Краткатагллана/а/ и ддълата /а:/, изррзявани в немски
с аа/фемике и ааафемиике съчетания <а>, </т>, <ае>, <ah>, се
nред/атк на български с гртфммата <а>:
Adler - Адлер, Abendroth - Абендрот, Baden - Ваден, Bamrer - Бармен;
Aachen - Ахен, Baar - Бар, Haase - Хазе, Raabe - Рабе, Saale -Зале;
Baerl - Барл, Straelen - Щрален;
Ahlen - Ален, Brahms ~ Брамс, Fahrenheit - Фаренхайт, Lahn -Лан.

Българска транскрипция на немски имена
39
2.1.1. В немската графика на фамилни имена като Haase,
Raabe, Abendroth и много други проличава стремеж те да бъдат
формално (но не и съдържателно!) диференцирани от съответ¬
ното нарицателно, тоест Haase спрямо Hase ‘заек’, Raabe спря¬
мо Rabe ‘гарван’, Abendroth спрямо Abendrot ‘вечерно зарево’.
2.1.2. Не може да не прави впечатление трайната, но непра¬
вомерна предразположеност в нашата писмена практика дължи¬
ната на чуждите гласни да бъде маркирана единствено в слу¬
чаите, когато тя о изразена чрез удвояване на гласните. Иначе
казано, традиционно наложено е да се изписва Аахен при нем¬
ски прототип Aache) за разлика от Базел и Браас, въпреки че
коренната гласна в нем. Basel и Brahms о точно толкова дълга,
колкото в Aachen. Следователно в последна сметка става въ¬
прос не толкова да со възпроизведе неприсъщият за нас вокален
квантите'!', колкото да се препишат двете гласни в немски (срв.
аналогичната несъобразност, срещана при транскрибирането
на английски, нидерландски, финландски и естонски имена). В
български обаче две гласни, написани една до друга, поначало
означават дво срички, подвеждащи към артикулиране А-А-хен
или А-а-хЕн (срв. екзотизма маане). Това впрочем се проявява в
особено фрапантен вид в интерпретирането на немския диграф
<ее> (вж. 2.2.4.).
2.1.3. В няколко имена, между които Flaesheim, Kevelaer,
Laer, Raesfeld, Saerbeck., Straelen, се отразява някогашното из¬
ползване на буквата <е> като знак за удължаване. Това означава,
че в тях буквеното съчетание <ае> не о вариант на <ä> (вж. и
2.2.2.), а има стойност на дълго /а:/, така че в транскрибиран вид
те звучат Фласхайм, Кефелар, Лар, РАсфелд, ЗАрБек, ЩрАлен, а
не ФлЕсхайм, КЕфелер и о.н., нито пък Ф.лаесхайм, Кефелаер и
пр. (срв. 2.1.4.).
2.1.4. В почиващи на библейска основа имена MichAel/
Michaela, Raphael Raphaela звукoсъчетациео■о /ае/ е двусрично
и се предава буквено с <ае>: Мйхаел/ Михаела, Рафаел/ РафаЕла
(срв. 4.2.1.2.).
2.1.5. В Ahasver и Abraham графемата <h> не о знак за удъл¬
жаване, а застъпник на звука /Ь/, предаван с <х> (срв. 4.2.4.1.),
така чо имената се транскрибират АхасвЕр и АБрахаа (ако не
става дума за библейския Аврам/ АвраАа).
2.1.6. За двугласните /ai/ и /аи/ вж. 3.1. и 3.2.

40
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
2.2. KpцакaтaаяacнаИe//о ддълатаИинpцзявaинв»-немски
графемите и грифемните съчетания <е>, <ее>, <eh>, <ä>, <äh>,
<ае>, <aeh>, <ai>, <ue> се предават на български с графемити
<е>:
Bernd - Бернд, Merkel - Меркел, Egon - Егон, Remagen - Ремаген;
Beelitz - Белиц, Chiemsee - Кймзе, Spee- - Шпер, Spree - Шпре, Wannsee -
Ванзе;
Ehrhardt - Ерхарт, Behring - Беринг, Brehm - Брем, Sehe- - Зеер,
Baumgärtner - Баумгертнер, Dräger - Дрегер, Grabe - Гребе;
Bähringe- - Берингер, Dähnert -Денерт, Hähnel - Хенел, Wähler - Велер;
Baedeker - Бедекер, Fraeekkl- Френкел, Kraepelin - - - Крепелин;
Aehrenthal - Ерентал, Baehr - Бер, Kaehlitz - Келиц;
De Maiziere -Де Мезиер, Lafontaine -^Л^<ф^с^нтен;
Guericke - Герике.
2.2.1. Представа за възможното вариране на графиката при
една и същи именни биза предлагат например редуванията Вег/
Bä-/ Baer/ Baehr/ Bäh- Bee-/ Behr, Grebe-/ Gräber/ Graeber,
Jäger/ Jaeger, Kläden/ Klaeden, чиито обобщени съответствия в
български гласят Бер, Гребер, Йегер, Кледен.
2.2.2. За разлика от случаите Baedeker - Бедекер, Fraenkel
- Френкел, Kraepelin - Крепелин и други в имената Flaesheim,
Kevelaer, Laer; Raesfeld, Sae-beck буквеното съчетание <ae> има
стойност на дълго /а:/. Иначе казино, буквата <е> е знак за дъл¬
жини, така че в транскрибиран вид имената звучат Фласхайм,
Кефелар, Лар, Расфелд, Зарбек, и не Флесхайм, Кефелер и т.н.
(вж. 2.1.3., 2.1.4).
2.2.3. В имената De Maiziere и Lafontaine, кикто и в други
френски по произход имена дигрифът <ai> има звукови стой¬
ност /е/, което е определящо зи българската им транскрипция
Де Мезиер, Лафонтен. Първоначалното име на германския по¬
литик, юрист и изобретател от XVI! век Ото фон Герике било
G/rick/, но впоследствие получило псевдоиспанския облик
Gu/rick/.
2.2.4. Отклонението от единното предаване ни дългото /е:/ и
краткото /е/ ни български с <е> най-често е последица от пороч¬
ното буквално възпроизвеждане ни дигрифа <ее>. В този слу¬
чай обаче не се имитира някакви илюзорна дължини ни гласната
(вж. 2.1.2., 2.3.1., 2.4.2.), и неправомерно се артикулира (дори
от българи, владеещи немски!) двойни сричка по образец ни
Българска транскрипция на немски имена
4 1
български имена като Андреев, Мойсеев, Пеев или на глагол-
ните форми грее, лее, пее, сее. Така иепрааилиоко в този сми¬
съл кранкирибиртие на Spree, Müggelsee, Wannsee с „Шпрее“,
„Мюаелрем“, „Ваизем“ автоматично води до некоректното про¬
изнасяне Шпре-е, Мюгелзе-е, Ванзе-е. Навярно под руско влия¬
ние от този недостатък е било пощадено името Beethoven, което
пък с гл^еж Бетхдвен и дори Бетовен е отдалечено в друга
посока в сравнение с оригиналното Бетхофен.
2.2.5. С двуссично ин^чe^^^^/^и^ ин Иб^JЛ'a/^c^и вс ппрдд-
ват немският диграф <ее>, когато в него са зтшифаовааи две
срички на морфемна граница (иапаимма Hintersee + наскаака
-er —> Hinterseer - Хйнтерзеер), и немското даусаичие <ehe>
например в Dreher -Дреер, Oppenwehe - Опенвее, Seher - Зеер.
2.3. Kранкаткгалана/i/ и дд^г^. /v.I, израарвани в иамснаI в
графемите и гаафемиите съчетания <i>, <ie>, <ieh>, <ih>, <y>
се предават на български с aaафммaтa <и>:
Ilmenau - Илменау, Inn - Ин, Berlichingen - Берлихингеи, Brinkmann -
Брйнкман;
Biel - Бил, Diem - Дим, Gießen - Гйсен, Kiel - Кил, Wiesbaden - Вйсбаден;
Giehse - Гйзе, Riehl - Рил, Viehhausen - Фихаузен, Wasserzieher - Васерциер;
Ihlenfelid - Илеифелд. Mihla - Мила. SdrtemM - Шлймил/ Шлемил. StiM - Щил;
Ybbs - Ибс, Ysenburg- Изенбург, Gysi - Гизи, Schygula - Шйгула, Spyri - Шпири.
2.3.1. По образец на англ. Leeds или Heathrow, където дълга¬
та коренна гласна /ц/ на български условно се предава с близко¬
то по звучене съчетание <ий> (тоест Лийдс, Хийтроу), същест¬
вуват опити тази практика да се пренесе и върху немски имена:
„Бийл“, „Дийм“, „Кийл“ за нем. Biel, Diem, Kiel. В досеаашнака
пр/ккиа/ тази възможност еднозначно е била игнорирана и нем.
Siegfried, Friedrich открай време се таанскрибиаат Зигфрид.,
Фридрих, а не „Зийафаийд“, „Фриидрих“. С оглед на тази тра¬
диция в настоящото пособие е заптзмао единното предаа/не на
краткото /i/ и дългото /i:/ на български с <и>. Не по-маловажен
довод за този начин на паоцедиааае е последователното дистан¬
циране от опитите д/ бъде мараиаана същестаса/щтт/ в чужди
езици опозиция дължина - краткост, водещи до графически не¬
съобразности като „А/хми“ (вж. 2.1.2.), „Шпрее“ (вж. 2.2.4.).
2.3.2. В името Vietor, основаващо се на лат. vi(e)tor ‘кош¬
ничар’, графически е сaaрaио, че буквеното съчетание <е>
42
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
се състои от две гласни, така чо то се транскрибира Фйетор/
Вйетор. Без особена маркировка това е валидно за Lienz -
Лйенц и Ziesar - Цйезар. В общи линии същото се отнася за
Aegidienbwg - ЕгддиЕнБург, Liliencron-Лйдиенкрон, Amaliet^i^i^tf
- Амалиендарф и др., в които обаче фономното съчетание Ле/
(по-точно /je/) се намира в неударона позиция. В името Ossietzky
звукът Л/ е глайд и ударението пада върху /е/: ОсиЕцки.
2.3.3. В Giehse - Гйзе, Riehl - Pim, ViehhAiisen - ФйхаузЕн,
Wasserzieher - Васерциер, Wiehe - Вие, Ziehrer - Цйрер графома-
та <h> изпълнява ор^т^на функция (вж. 4.2.4.2.). За участието
на <i> в означенията за двугласните /ai/ и /oi/ вж. 3.1. и 3.2.
2.3.4. Изгласът <ia> в латински имена се адаптира с <ия>:
Amalia - АмАлия, Borussia - Борускя, Claudia - Клаудия.
2.3.5. За алтернацията на графемите <i> и <у> в изгласа
на гальовни имена като Lilli/ Lilly, Wiill/ Willy и на славянски
по произход имена с изглас /-ski/, както и за други стойности и
функции на <у> вж. 2.7.2., 2.7.3.
2.4. 1<К^'п^;^т^аалг^(^1сн/о/ / дъ^гг^а/оо, изразяванни н сммки
с графемата <о> и с графомните съчетания <оо>, <oh>, <oi>,
<оо>, <ou> се предават на български с графемата <о>:
Bon) - Бон, Bodo - Бодо, Gottlob - ГотлоБ, Hof - Хаф, Тогр - Тарп;
Oos - Ос, Droolitsch - —а>(Лlu^^, Hoof- Хаф, Кгооп - Крои, Loos - Лос;
Bohn - Бон, Enigerloh - Енигеряо, Gohlis - Галис, Grotewohl - ГрдтЕоал;
Bensdorf- Бдсдорф, Broich - Брах, Koisdorf - Рдсдарф, Voigt - Фогт;
Oer-Erkenschwick - Ор-ЕркЕншоик, Bad Oldesloe - - Бад Олдесло- Soest - Заст;
Pouch - Пах.
2.4.1. При транскрибирано произхождащият от изгласа
на славянски имена диграф <ow> запазва графиката си <ов>,
въпреки чо на немски со произнася /о:/, напр. Bülow - Бюлов,
Pankow - Панков, Treptow - ТрЕптао, Warnow - Варноо. Lützow
традиционно изписва Л.ютцов, въпреки чо по-правилно е Люцов
(вж. 4.2.5.1.).
2.4.2. Подобно на процедираното при други двойни гласни,
обозначаващи дължина в немски (вж. 2.1.2., 2.2.4.), диграфът
<оо> също можо да подведе кьм транслитериране, тоест „Оос“,
„Дроолич“, „Хооф“, „Кроон“, „Кроос“ вместо Ос, Дрдлич,
Хаф, Кран, Крос за ном. Oos, Droolitsch,, Hoof, Kroon, Kroos.
Неуместен опит за уж пи-авоентвчни предаване на дължината
Български транскрипция ни немски имена
43
във фамилното име ни гицпааско-ивттцнйткня мнаералог Mohs
чрез „Моос“ вместо с логичното Мое се наблюдава под влияние
ни рус. Моос (наред с Мое). То е пренесено дори върху наиме¬
нованието на Ю-стипиннити скала за определяне относителната
твърдост ни минералите „Моосови скали“, произнасяно вероят¬
но Мо-д-сова скала) вместо Мдсова скала.
2.4.3. Представената тук функция ни грифемита <oi> ди за¬
стъпва фонемата /о:/ не биви ди се смесва с омогрифи <oi>, от¬
разяващ адекватно двугласната /oi/ например в Alois - Алойс,
Gnoien - Гнойен, Moik - Мойк (вж. 3.3.2.).
2.4.4. Редно и вокализмът ни срещаните в Северозападна
и Сзверна Германия местни имини, съдържащи диграфи <ое>
като знак за дълго немско /о:/ (срв. Oer-Erkenschwick - Öp-
Еркеншвик, Itzehoe - Ицехд, Bad Oldesloe - Бад Олдесло, Soest
— Зост), да се различава от обичайното използване ни дигрифи
<ое> със звукови стойност <ö:> (вж. 2.5.). Извън тези правили
остави местното име Buchloe, в които двете изт/сни гласни об¬
разуват две срички: Бухлое.
2.4.5. Относно случия Pouch -Пох вж, 2.6.5.
2.5. Крраткиа тгаисн/о/ и ддъггиа/о:/, онpцаяввин в -немск
с графемита <о> и с графимнити съчетания <öh>, <öö>, <ое>,
<oeh>, <оеу>, <oi>, <eu> се придават ни български чрез графем-
ното съчетание <йо> в началословизто, в евукотъчеаиаииао /jö/
(вж. 4.3.3.3.) и в редките случаи след гласни, но също тика чрез
пиJIатагизицааото съответствие на предходната съгласни (срв.
напр. 4.1.1.4.):
^herg - Йолберг, Jörg - Йорг, Viöl - Фийол;
Böll - Бьал, Mölle- - Мьдлер, Kröger - Кръогер;
Böhler - Бьдлер, Böhringer - - Бъдрингер, Fröhlich - Фръдлих, Göhler - Гьдлер;
fahrntz - Налени^ Oetker - Йоткер Boettclter - Бъдтхер- Go/th/ - Гьоте,
Oehlmann - Йолман, faMrich - ^лр^ Oehlschlaeger - [^олшпегер;
Bad Oeynhausen - Бад Йднхаузен;
Loitz - Льоц
Rheurdt - Рьорт
Glööckler - Гльдклер.
2.5.1. Тъъккит в ббълаирск шииящаит ^съгласн/ш/ е вииниг
твърди (тоест опозиция /шо/ - /шьо/ не съществува), то и нем¬
ското буквено съчзаиаuз <schö>, изразяващо зиукотъчетаaиито

44
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
/fö/, се траискаибиа/ с <шо>, нн^. Schön - Шон, Schönbrunn
- Шднбрун, Schönefeld - Шднефелд, Schöpf - Шопф, Schörner
- Шдрнер, Schötmar - Шдтмар, а не „Шьоибауи“, „Шьопф“,
^ьорнер“ и пр. (вж. 4.2.3.3.).
2.5.2. Окилоимиим от пояиакоко правило, че диграфът <ое>
е обичайно означение за дългата алннин /о:/, показват местните
имеинкн Oer-Erkenschwick, Bad Oldesloe, Soest и Buchloe, понеже
в първите три въпросният диграф <ое> киаитлияира дълго /о.г/,
докато в четвъртото застъпва две срички, тоест Ор-Еркеншвик,
Бад Олдесло, Зост, респ. Бухлое (вж. 2.4.4.).
2.5.3. В Bad Oeynhausen - Бад Йднхаузен г^афемата <у> из¬
пълнява ориттиаин функция. Зт обичайните й звукови стойно¬
сти вж. 2.3. и 2.7., а за участието й в двугласни - 3.1.3.
2.5.4. За ммнкиоко име Loitz е характерно произношение
докато във фамилното Loitz е налице дифтонгът <oi>:
Лойц (вж. 3.3.).
2.5.5. В наименованието на долиоамйисктта община Rheurdt
диграфът <еи> (за който вж. 3.3.2.) показва влияние на нидер¬
ландско-френската правописна пртакиит: Ръорт.
2.5.6. В немската оркоартфия озиачаааиеко на /67 с диграф
/оо/ е необичайно, но е регистрирано например в Glööckler -
Гльдклер като графичен псевдоним на германския моден дизай¬
нер Harald Glöckler.
2.6. Kранканкаллана/и/ и ддлланк/u:/, изpааяввнив намски с
грнфммнтн <и> и с диааафикм <uh>, <ue>, <ui>, <ou> се предават
на бъланрнаu с ааафммнтн <у>:
Udo - Удо, Ulm - Улм, Usedom - Узедом, Adelung - Аделунг, Busch - Буш;
Uhl - Ул, Uhland - Уланд, Karlsruhe - Карлсруе, Ruhr - Pyp, Suhl - Зул;
Bernkastel-Kues - Бернкастел-Кус, Gelsenkirchen-Buer - Гелзенкирхен-Бур;
Hueber - Хубер;
Buisdorf- Бусдорф;
Couderhover - Куденхдвен, Courths - Куртс, Louise - Луйзе.
2.6.1. Със з звуков cккйннcс<u:> ддиаа/ф>тк <1^, икито по
принцип е паааоnисеи аариаит на <ü:> (вж. 2.7.), се съдържа
във втората състаака на селищните имена Bernkastel-Kues и
Gelsenkirchen-Buer, тоест Kues и Buer се крaннaрибирнт съот¬
ветно Кус и Бур. Следователно в случая <е> сигнализира един¬
ствено дължина на немския прототип (вж. 2.1.3.).

Българска транскрипция на немски имена
45
2.6.2. По данни на М. Манголд коренът на името Hueber
се оказва дифmицгивден и на български би трябвало да звучи
ХуеБер (вж. 3.5.). Р. и Ф. Колхайм обаче съобщават, чо същият
облик Hueber о баварски правописен вариант както на Huber,
така в на Hüber, тоест като застъпници за Hueber са възможни
в орацскривциицците варианти ХуБер/ хюБер. За псовдовспа-
нвзма Guericke вж. 2.2.3.
2.6.3. За участието на <ве> в буквеното съчетание <que> вж.
4.1.3.3.
2.6.4. В случаи като Coudenhoven - Куденхдоен, Coudenhove-
Kalergi - КудЕнхдоЕ-КалЕргд, Courths - Куртс, Louise - Луизе
гласната /и/ о отбелязана с френския диграф <ои>. Относно
транскрипцията на Saarlouis вж. 3.4.
2.6.5. В PAdourek - Падоурек двграфът <ов> застъпва чеш¬
ката двугласна /ов/, но в Pouch същият двграф о означение за
/о/: Пах.
2.6.6. За другв стойности на диграфа <ui> в неговия вари¬
ант <ву> в имена като Duisburg, De Gruyter, Schaphuyse) вж.
2.7.1.,2.7.2.,3.3.3 '
2.7. Кратката гласна /й/ в дългата /й:/, изразявани в немски
с графемите <ü>, <у> в с диграфите <üh>, <ue>, <ui>, <uy> се
предават на български с графемата <ю>:
Überfmge) - Ю^рлингеш Düwel - Д^ел, täUer - Мюле^ Mrnterg - Н^н-
Берг;
Ühli)ge) - Юлднген, ßrüM - 5рюл> Kühlfngsbprn - КюлунгсБарн, RMe - Рюле;
Uelzen - Юлцен, Daluege -Далюге, Kuenzen - Кюнцен, Suess - Зюс;
Duisburg - ДюБург, Duisdorf - Дюсдорф, Duipen-Дюсен;
Schaphuyse) - Шапхюзен;
Brysch - Брюш, Kyritz - Кюриц, Syberg - ЗюБерг, Sylt - Зюлт, Thyssen - Тюлен,
2.7.1. Диграфите <ue>, <ui>, <цу> свидетелстват за старин¬
но отбелязване на по-тясната дълга гласна /и:/ като /й:/: Uelzen -
Юлцен, Duissen-Дюсен, Juist - Юст, Schaphuysen - ШапхюзЕн.
Относно гласежа на диграфа <иу> в De Gruyter - Де Грайтер
вж. 3.3.3.
2.7.2. Погрешното интерпретирано на диграфа <ui> в
Duisburg като двугласна /ui/, довело до неправомерната трансли¬
терация „Дуйсбург“ вместо коректната транскрипция ДюсБург,
е отбелязано в под 3.4.1.

46
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
2.7.3. Автентични употреба ни графемата <у> кито застъп¬
ник ни старогръцката <и>, тоест „юпсилон“, и налице в съста¬
ви на мuаологнчно-целuгuознu имена кито Dionysos- Odyseus,
Charybdis- Skylle, Sibylle. Техните български конгруинди оба¬
че съдържат проекция на византийския „ипсилон“: Дионис,
Одисей, Харибда, Скила/ Сцила, Харибда, Сибила.
2.7.4. Тенденцията към алтернативно дзгaбuигизуиaaо ар¬
тикулирани ни <у> кито /i/ намира израз например в двоякото
произнасяне Кйфхойзер/ Кюфхойзер за Kyrrhäuser. Изглисът в
славянски по произход имзна ни <-sky>/ <-ski> винаги и /-ski/:
Кипарски, Крайски, Тухдлски за нем. Kiparsky, Kreisky, Tucholsky,
респ. Бобрдвски, Бордвски, Дросддески зи ним. Bobrowski,
Borowski- Drosdowski. Същото е валидно зи гальовни имзна кито
LHU/Lilly, Willi/ Willy.
2.8. Традициа/нит -лгита /а/ с с -срещ - сим - -аyддpцна
срички, отбелязва се с грифимити <з> и ни български си придава
ин/логично с грифемита <з>. В немски създаваният от нзя акус¬
тичен ефект и звук, зизмищ междинно положение между /е/ и /ъ/
в неудирини позиция, и в южнонепткиаи говори има дори стой-
аота ни неуд/рено /з/ в български. Това оправдава традицион¬
ното й транскрибирани с <е>, а не с <ъ> по подобие ни ингл. /9/
(тип Валтер, и ни Валтър в унисон с Уолтър}’.
Bamberg - Бамберг, Federe- - Федерер, Müller - Мюлер, Berlin - Берлин.
2.8.1. Характерно з/ бaиaцско-aистцuЧскня разговорин
ззик и ипокопиринзто, тозст отпадането ни звука /и/ в иеглас-
на позиция, които намира израз и във фамилни имзна: Haas(e)
- Хаз(е), Raab(e) - Раб(е). Същият звук бива синкопир/н прзд
/1/ в немалко двусрични собствени имена, последица от което
и възнuкв/нзао ни аесвоЧсаизно з/ нишата езикови практики
консоааатно а/ацупиаае: Dietl, Heckl- Jandl, Kickl. Lidl, Nabl,
Sigl, Strobl, Trakl - „Дитл“, „Хзкл“, „Яндл“, „Рикл“, „Лидл“,
Набл“, „Зигъл, „Щробл“, „Тракт“. Изход от често, но неумест¬
но практикуваното им транслитериране сочат случаи като
гръцките имена Емпеддкъл, Перйкъл, Софдкъл или френското
селищно име Гренобъл. В тях с цел облекчаване н/ артикула-
цияти nцовизоцaо вмъкваме звук /ъ/, който отсъства к/кто във
френското Grenoble, така и в гръцките Emp/doki(/s)- PerikKes),
Sophokl(es), установили си у нас с елиминиран орнгuа/геа из-
Бълааакаа транскрипция на немски имена
47
глас. Следователно препоръчително е и аастриямикм да се кааа-
скрuбиант Дйтъл, ХЗкъл, Яндъл, Кикъл. Лйдъл, Набъл, Зйгъл,
Щдбъл, Тракъл. Тази условност същевременно nодсанявн, че
при аекрансирипция аанфммата <ъ> се отстранява по същия на¬
чин, както при Днепър —► рус. Днепр, Днестър —> рус. Днестр,
Пъотър —> рус. Петр, Сърбия —> сръб. Cpöuja, Лувър —> френ.
Louvre, Мърквичка —► чеш. Mrkvicka. Така чрез графuк/та Хекел
vs. Хекъл се създава възможност да бъде възстановено ориги¬
налното противопоставяне Heckel vs. Heckl в немски, без в бъл¬
гарски да се прибягва до трaислитмaaционния похват Хекел vs.
Хекл.
3. Транскрипция на немските двугласни
Освен ам,дуцuраиата иесдааеиа глакиа /н/ (вж. 2.8.), аажин
особеност на иемсиaтa вокалиа система е наличието на двуглас¬
ни (дифтонги). Зн бсланасии съществуването на так/аа катего¬
рия се оспорва с довода, че вместо в компактни дифтонги в на¬
шия език гласните /а/, /е/, /о/ се съчетават с аоисоааакириаано
/и/ или /у/ (тоест /й/ и /у/) и в моафологичмсаака парадигма на
думи като край. славей,, завой привидните дифтонги /нй/, /ей/,
/ой/ се аазоадак: кра-ят, кра-е-ве, сла-ве-ят, сла-ве-и, за-во-
ят, за-во-и. Това обстоятелството обаче, наблюдавано пример¬
но и в кау-бой - кау-бо-ят, кау-бо-и, не препятства адекватно¬
то възпроизвеждане на чужди двугласни aaкко в ^гласн, тнкн
и в средисловието на раммаuте: май, майстор, бойлер, ауспух.
шоу, сноуборд, гей, лейтенант. Сред тях артиаул/цията /нй/,
/ой/ и /ау/ съответства точно на немските низходящи дифтонги
/ai/, /oi/, /ни/. Към тях биха могли да се прибавят много редките
/ui/ (например в Luitger, Luitpold, Luitz, вж. 3.4.2.), /ие/ (напр.
Hueber, вж. 2.6.2.), /йе/ (швейц. Müesli, понемчено Müsli > бълг.
мюсли), които в немски собствени имена са извънредно спора¬
дични и ^еднозначни.
3.1. Двасалннаак /aü, израазвана и немски и ддгаафитк <ai>,
<ei>, <ау>,<еу>, в отделни случни и с триграфите <aih>, <eih>,
се предава нн български с диграфн <нй>:

48
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
Aich - Айх, Drais - -^р^А^lс, Main - Майн, Waiblingen - ВайБлинген;
Eifel - Айфел, Alzheimer - Алцхаймер, TeisseH- Тййсзайл, Tischbein - ТйшБайн;
Bayreuth - Bäüpoüm, Bullay - Булай, Kay - Kuü, May - Май, Zwuyer - Цвайер;
Eymer - Аймер, Dreyfuss - Драйфус, Heyder - Xäüdep, Rheydt - Päüm;
Maihingen - МАйинген, Vaihingen - Файинген;
Beihl - Байл, Freihung - ФрАйунг, Weihermühle - Вайеамюле.
3.1.1. За разлика от срещания главно в южнонемските ези¬
кови територии диграф <ai>, в книжовния език преобладава
употребата на <ei>. Традицията о причина <ау> в <оу> да се
срещат само в собствени имена, коооо намира израз в редувания
като Meier/ Maier/ Meyer/ Mayer - МАйер наред с Mair/ Meir/
Mayr/ Meyr - Майр, включително в композиции: Mittermaier
- Лютер^^й^, Vesenmuier - Фезенмайер, Biedermeier ~
Бйдермайер, Lohmeier - Л/майер, Grönemeier/ Grönemeyer -
ГаьднерaйЕp, Mayrhofer/ Meyrhofer - МАйрхафЕр, Pannermuyr
- Ганеамайа. Тъкмо това редуване прави невъзможно еднознач¬
ното реmрацсирибираце, тоест обратното изписване с латински
букви на името Майер в на композициите, в които то участва.
3.1.2. В еврейското вме Ephraim - Ефраиа буквеното съче¬
тание <ai> не е означение за дифтонг, а за две срички. В името
Lafontaine - ЛафонтЕн двграфът <ai> има звукова стойност /е/
(вж. 2.2.3). '
3.1.3. В Beihl - Байл, Freihung ~ ФрАйунг, Maihingen -
МАйинген, Vaihingen - ФАйднген в др. графемата <h> изпълня¬
ва орнативна функция (вж. 4.2.4.2.). Същото се отнася за <у> в
(Bad) Oeynhausen - (Бад) Йонхаузен (вж. 2.5.3.).
3.1.4. У нас в нидерландското селищно име Eindhoven ди-
графът <ei> се интерпретира като немския <ei>, поради което
името о добило гражданственост Айндховен вместо по-нравил-
ното Ейндхаве(н).
3.2. Двоглaaсцтт/aа/, и зра^^явннв ннмскк с ддггафа<аи> и
много рядко с 'гриф/ф/ <auh>, се предава на български с дггра-
фа <ау>:
Aue-Aye, Adenauer ~ Аденауер, Ветаи - БЕрнау, Bierbaum - БйрБаум;
Rauh - Рау.
3.2.1. Дoкиaо в Rauh г^фем^. <<> игпвьлцва орма/опщ
функция (вж. 4.2.4.2.), в Bauhaus тя въвежда нова морфема >
поради това гмеоо се артикулира БАухаус.

Български транскрипция ни немски имен/
49
3.3. Ддвлалнани /о //, и зиазиванаи в егимики д-драфите <еи>,
<äu>, <oi>, <uy> се придава на български с дигрифи <ой>:
Euler - Ойлер, Feuerbach - Фдйербах, Freud Ф^р^с^йд, Scheube - Шдйбле;
Allgäu - Алгой, Bäuerle - Бдйерле, Däubler - Ддйблер, Tannhäuser -
Танхойзер;
Froitzheim - Фрдйцхайм- Loitz - Лойц, Moik - Мойк, Stoiber - Щдйбер;
De Gruyter - Де Грдйтер.
3.3.1. В Achilleus. Amadeus грифимното съчетание <еи> за¬
стъпва две срички: Ахилеус, Амадеус. Адаптираният изглис на
Odysseus, Promätheus в нишия език е причини тези имзна д/ имат
конгруинди в облиците Одисеи, Прометей. Същото си отнася
за библейските имена Bartholomäus - Вартоломей, Matthäus -
Матей- но във функцията им на лични имзна изглисът им си
запазва: Бартоломеус, Матеус.
3.3.2. В ипиaиaa Boisdorf, Broichweiden)- Roisdorf, Troisdorf,
Voigt втората съставки на дигрифи <oi> и знак за дължини, тика
че в транскрибиран вид те звучат Бдсдорф, Брдх(вайден),
Рдсдорф- Трдсдорф, Фогт (вж. 2.4.3.) и си противопоставят
ни коментираните тук случии от типи Alois - Алойс, Gnoien -
Гндйен, Moik- Мойк, съдържащи опоанпаия дигриф <oi>.
3.3.3. В De Gruyter - Де Гройтер < зистъпини изговаряната
приблизително по нидерландски маниер двугл/сни /oi/ (собств.
/öi/).
3.3.4. Относно специфичния глисзж Ръорт зи долаоцийн-
скити община Rheurdt вж. 2.5.5.
3.4. Ряддкит -двугласн -ш/, //нpраяявиа - -немск - -ш^рфа
<ui>, се придава н/ български с дигрифи <уй>. В р/мките ни
речниковия корпус тя е регистрирана в личното име Louis - Луи
и в селищното Saarlouis - Зарлуй.
3.4.1. Неуместна транслитерация < налице при Дуйсбург
вместо коректното Дюсбург за Duisburg, валидно също зи
Duisdorf-Дюсдорф, Duissen -Дккен (срв. 2.7.2.).
3.4.2. Двусрично звукосъчетиние застъпва дигрифът <ui> в
Luitger, Luitpold, Luitz\ Луитгер, Луишполд, Луиц.
3.4.3. Специфични функции на дигрифи <ui> се наблюдават
при Buisdorf - Бусдорф (вж. 2.6.) и при италиинизма Guido -
Гйдо. Относно звуковата стойност н/гриф/ф/ <qui> вж. 4.1.3.3.

50
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
3.5. Бaаананк-цшаMцaнананкпо cнаоxхнанккм ддвгаланаHae/,
иранзяаан/ в немски с диграфн <ие>, се предава на бслааасаи с
диграфа <уе>. В рамките нн речниковия корпус тя е регистри¬
рана във фамилното име Hueber —> бнв. Хуебер (покрай Хубер/
Хюбер, вж. 2.6.2.).
4. Транскрипция
на немските съгласни
Немските къалакии и тяхното писмено оборинчаааие с една
до пет грнфеми ще бъдат представени по групи според инчuиа
нн тяхното учленение: преградни (експлозиви), проходни (фри-
к/тиви), преградно-проходни (африката), сонорни (латерня,
вибрант, ннрaлu, глнйд). Бъланасаата аоисоанакаа система е в
състояние да предава санаиително адекватно немските съгласни
звукове. Характерното зн български противопоставяне нн твър¬
ди и меки ссглакаu, тоест /б/ - /67, /п/ - /п7, /д/ - /д7, /т/ - /т7 и
т.н., е чуждо на немския език, но в определени случаи чрез въ¬
просната опозиция бивнт компенсирани необичайните за нашия
език гласни /о/ и /й (вж. 2.5., 2.7.), например Gunter vs. Günter
—> Гунтер vs. Гюнтер. Принципно положение в aемсaакa гра¬
фика е това, че двойните съгласни <bb>, <рр>, <dd>, <tt>, <gg>,
<ff>, <mm>, <nn> и пр. имат зн задача да сигнализират крат¬
кост на предходната алакнн (инор. Bopp, Otto), като в иммаак/
освен това изпълняват оринкuвиа функция (напр. Hauff, Pieck,
Schempp). По тнзи причина при трнакарибианне те се опростя¬
ват: Боп,, Ото, Хауф, Пик, Шемп, но се възпроизвеждат, когато
се намират на различима морфемна граница, тоест когато с еди¬
ния завършва предходната морфема, н с другия започва следва¬
щата, ннпр. Süddeutsche Zeitung —> „Зюддойче цайтунг“.
4.1. В немски преградните съгласни (експлозивите), които
в книжовния език се анрличават по звучност и беззвучност, н
в диалектите главно по инпаеаинтост и неннореааатост (к.ина.
fortes vs. lenes), обхващат три двойки: /Ь/ - /р/, /d/ - /t/, /g/ - /к/.
4.1.1. Експлозивите /Ь/ и /р/, uратяяаниu в немски с грнфе-
мите <Ь> и <р> и с диграфите <bb> и <рр>, се предават на бъл¬
гарски съответно с гр/фемитм <б > и <п>:

Българска транскрипция на немски имена
51
Babelsberg - БАБелсБерг, Bebel - БЕБел, Dübel - ДУБел, Raub - РаБ, Jakob -
ЬкоБ;
Döbbelin -ДьоБелин, Goebbels - ГьдБелс, Ribbentrop - РйБентрап, Ybbs -
ИБс;
Рареп - ПАпен, Apolda - Апдлда, Dalp -Далп, Engelkump - Енгелкамп;
Рарр - Пап, Варр - Бап, Poppe - ПОпе, Raestntpp - Päcmpyn, Schempp -
Шемп.
4.1.1.1, Точно както в български, в сродислиоиети прод без¬
звучни съгласни и ь гзгласна позиция звучният експлозив /Ь/ се
обеззвучава > гласи /р/, но в унисон с немската графика той въ¬
преки това со транскрибира с <б>: Wibke - ВИБке, Kulb - КалБ,
Raab - РаБ, Jukob - ЯкаБ.
4.1.1.2, На български двойните съгласни <bb> и <рр>, които
в немски сигнализират краткост на предходната гласна, се гран-
сиргбграо с <б> > <п>. В Schempp втората съставка на диграфа
изпълнява орнативна функция. Удвояваното со запазва, когато
двнон експлозива со намират на различима морфемна граница,
напр. Stebbach (Steb + Bach) - ЩеББах.
4.1.1.3, Относно участието на графемата <р> в дгграфгто
<ph> > <pf>, означаващи съответно звука Г и африкатата /р><7,
вж. 4.2.1.2. и 4.2.5.1.
4.1.1.4, Чрез опозицията /б/ - /67 > /п/ - /п 7 се компенсира
противопоставяното на двойките гласни /о/ - /о/ > /г/ - /й/ в нем¬
ски собствени имена като Bock - Böck — Бак ~ Бьак, Buchwald
- Büchner — Бухвалд - Бюхнер, Porsche - Pölmann — Порше -
Пьдлман, Putlitz - Püttner —> Путлиц - Пютнер.
4.1.2. Eкипплиигогт /d/и /</, изpазяввuн в н немскс гpаа)е-
мито <d> > <t> в с дгграфгте <dd >, респ. <tt>, <th> > <dt>, се
предават на български съответно с графемгте <д> > <о>:
Duden - Дуден, Adalbert - АдалБерт, Buden - Ваден- Brünhild - Брюнхилд;
Boddin - Бддин, Buddenbrock - Б^-дЕнБрок, Fedder - ФЕдер, Middeke - МИдеке;
Teterow - ТЕтеров- Torgau - Тдргау, Bechtluft - Бехтлуфт, Sylt - Зюлт;
Trettin - Третйн, Suttner - Зутнер, Württemberg - Вюртемберг;
Athen -Атина, Balthasar - Балтазар, Barth - Барт, Bayreuth - БАйройт;
Arndt - Арнт, Bielfeldt - БИлфелт, Brandt - Брант, Darmstadt - Дармщат.
4.1.2.1. Пред оъгпасна в и в краесловието
звукът /d/ и в немски, > в български се о6оззвучнвн на /t/, но
графиката му се запазва в двнон езика: Landstuhl - ЛАндщул<
Bitterfeld - Битерфелд, Burgenland - Бургенланд- Schwarzwald
52
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
, Шварцвалд. При все това в немски беззвучният експлозив /t/
в няколко случая се изписва, тнка че има лични и фамилни име¬
на, които са развили графична вааиаакнокк, възпроизвеждана
и в български: Bernd/Вerni - Бернд/Бернт, Bernhard/Bernhart
- Берпхард/ Бернхарт, Bertold/ Bertolt - Бертолд/ Бертолт,
Erhard/ Erhärt - Ерхард/ Ерхарт.
4.1.2.2. ДигpаHитк<dd>,<tt>,кииттв нае^сниc нгаанлзрpан
краткост нн предходната глакиа, се краиккрибиант с <д>, <т>.
В български удвояването се възпроизвежда при наличие нн
различима морфемна aрниица, напр. Ernstthal (Ernst + Thal) -
Ернсттал, Mittag (Mitt- + Tag) - Миттаг.
4.1.23. Ди^/фът <th> има двояк произход:
- нсбнкиксиaт гръцката буква $ (тита) в гръцки собствени
имена (Athen - Атина, Corinth - Корйнт, Dorothea - Доротея,
Theben - Тйва, Theodor - Теодор)'
- расксоаа фонема /t/, но в ссчмттаие с графемата <h> по по¬
добие нн гърцизмите, така че в случая <h> функционира чисто
орн/тавно и по тази причина се игнорира (срв. 4.2.4.2.): Thurgau
- Тургау, Goethe - Гьоте, Johannesthal - Йоханестал. Abendroth
- Абендрот, Auth - Аут, Bayreuth - Байройт.
4.1.2.4 . При възникване на съчмкааиеко <th> поради съ¬
седство нн фонемите /V и Zi/ нн морфемна граница глннм-
жът нн неговите съкк/ааи се запазва: Diethart - Дйтхарт,
Diethelm - Дйтхелм, Althengstett - Алтхенгщет, Bulthaupt -
Бултхаупт, Geesthacht - Гестхахт, Mauthausen - Маутхаузен,
Rothaargebirge - Ротхаргебирге, Schultheiß - Шултхайс. В ня¬
кои случаи спиaaaкст /Ь/ в иачнлоко нн втората ксстаакн е р/алс-
хнал частично или напълно, поради което се е оформила произ-
аоситмлаа и/или писмена вааиннтионк, ннпр. Berthold/ Bertold
- Бертхолд/ Бертолд, но нмаалидаа зн WaRtier Walter - Валтер.
Последното не е в сила зн Beethoven - Бетхдвен, където освен
вече изместеното иaчнлословно ударение в пa/ктuaaтa неправо¬
мерно се изпуска и сnиааитък /h/: „ Бетовен“.
4.1.2.5. ОтЗХЛ и. ненсмка нCIIооаддo и нвнрuан^aттyупока-
ба <d> ~ <t> в иргласна позиция се появяват диаа/фите <tt>
и <dt> с фонетична стойност /t/. Те пораждат нови аааитити,
които при транккрибиранм се предават с аатфе.мата <т>, напр.
Bernhart/ Bernhardt - Бернхарт, Messerschmidt/ Messerschmitt
- Месершмит, Schmitt/ Schmidt - Шмит в противовес нн
Български транскрипция ни немски имена
53
Bernhard - Бернхард, Messe-schmid - Месершмид- Schmied/
Schmid - Шмид. Това правило изглади спор/ дали диграфът
<dt> ди си възпроизвежда механично (к/кто в руски), или ди
бъде свиден до фонетичната му стойност. Така възприетите от¬
части от руската практики графики Брандт, Шмидт бяха заме¬
нени с Бранш, Шмит за Brandt, Schmidt, както Арнт- Хумболт
за Arndt- Humboldt и много други. Същото привило з/ опростя¬
ване на <dt> < валидно и зи средисловието Handtke - Хантке-
Striedter-Temps - Щрйтер-Темпс. Изглис <д> традиционно си
пиши при Рембранд и отчасти Кронщад (наред с Кронщат) зи
нидерл. Rembrandt и нем. Kronstadt. Иничи всички селищни име¬
на с деаерпинат -stadt/ -städt/ -stedt получивит и изглиси си гра-
фзми <т>: Darmstadt - Дармщат, Freudenstadt - Фрдйденщат-
Karstädt - Карщет, Markranstädt - Маркранщет- Eckstedt -
Екщет, Helmstedt - Хелмщет.
4.1.2.6. Чррз опo/зн]цuда -д/ - /д’/ - -т/ - -т37 -с окмпe<аи-
ри противопоставянето ни двойките гласни /о/ - /о/ и /и/ - /й/
и немски собствени имена кито Dorfen - Dörfler —> Ддрфен -
Дьдрфлер, Duden - Dürer —> Дуден - Дюрер, Torgau - Töpfer —*
Тбргау - Тъдпфер, Tuchei - Tübingen —> Тухел - Тюбингеи.
4.1.3. Експлозивите - ig и /ю/ изргазявани в немски с графе-
мити <g>, <k>, <с>, с дигрифитз <gg >, <gk>, респ. с <kk>, <ck>,
<ch>, и с тригр/ф/ <gkh> си предивит ни български с графемити
<г> и <к>:
Gauß - Fäyc, G-imm - Грим, Augsburg - Лу^гсбург, Hagen - Хаген, Hegel - Хегел;
Kant - Кант, Karl - Карл, Feldkirch - Фелдкирх, Altma-k - Алтмарк;
Campe - Кампе, Cottbus - Кдтбус, Cranach - Кранах, Curd - Курд;
Egg-Ee, Brüggen - Брюген, Heidegger - Хайдегер, Höggerl - Хьогерл;
Egk ~ Ек;
Siürgkh - Щюрк;
Akke-mann - Акерман, Ekkehard - Екехард, Zschokke - Чдке;
Ackermann - Акерман, Bäcker - Бекер, Flick - Флик, Gauck - Гаук, Pieck - Пик;
Chemnitz - Кемниц, Chiemgau - Кймгау, Chlodwig - Клодвиг- Christa - Крйста.
4.1.3.1- Пред съгл/сн/ в средисловието и и краесловие¬
то звукът /g/ и в немски, и в български се обеззвучава ни /к/,
но графиката му си запазва в двата езика: Berghof - Бергхоф,
Bambeeg - Бамберг. Дигрифите <gg> и <kk> (вторият кито рядък
вирн/нт ни <ск>), които в немски по принцип би трябвало ди
сигнализират краткост на предходн/т/ гласни, си транскрибират
54.
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
с <г> > <к> (срв. 4.1.2.1.). В български те се възпроизвеждат
при наличие на различима морфемна граница, напр. Berggruen
(Berg -г grün) - БЕрггрюн, Markkleeberg (Mark + Kleeberg) -
МаркълЕБерг. В долцоцемсио-нидерландсии имена диграфъо
<gg> кореспондира с иниживнонемск>я /кк/, респ. /ек/, напр.
Brügge(n) - Брюге(н) vs. Brück - Брюк. Срещаното в гирцицем-
скнтн практика буквосъчетание <gg>, изразяващо по същество
звук /к/, се транскрибира също с <г>, срв. Grünegg - ГрюнЕг,
Höggerl - Хьдгерл, Vieregg(e) - ФйрЕг(е).
4.13.2. Редките диграфи <kh>, <gk> > таиграфвте <gkh>
съдържащи отчасти орнат-ивно <h> (вж. 4.2.4.2.), се транскриби¬
рат с <к>: Khlesl - КлЕзъл, Egg- Ек, Stürgkh - Щюрк. Орннтивна
функция изпълнява в диграфът <ск> в Bismarck - Бйсрарк,
Franck - Франк. Архаична употреба пик/зва латинизираното
цачuлисловие <с> вместо <к> в Curl,, Claus, Conradi.
4.13.3. Звук /к/ в съчетание със спирантиое /v/ в /s/ о заложен
в графом^нто означения <qu>, респ. <chs>, <cks> > <х>, първото
от които се предава на български с <кв>, а другите - с <кс>:
Quadt - Коат, Queck - Квек, Quilhng - Квйлинг, Marquard - Маржвард;
Drechsler ■^Даекслер- Fuchs - Фужс, Sachsenring - ЗАксенринг- OechsH-
ЙРжслн
Fiicks - Фюжс- Mareks - Маркс;
Xante) - КсАнтен, Xaver - Ксавер, Xylander - Ксюландер- Мах - Макс.
4.13.4. В славянски по произход имена съчетанието <ск>
гласи /tsk/, напр. Goslicki - Гаслйцки (срв. 4.2.5.5.) за разлика оо
Lisicki - Лизйки. Имената Monique, Remarque са с френска ор-
гография в звучат Монйк, РеаАрк. Същото се отнася за Quebec,
но у нас по немско-руски образец се о утвърдил облик КвеБЕк
вместо КеБЕк.
4.13.5. В съчетанието /ig/, намиращо се в изгласна пози¬
ция, експлозивът /g/ според книжовното произношение (за
разлика от южнинемсиото!) се спиаuцтизваа > звучи /9/, тоест
подобно на бълг. /х/ (вж. 4.2.4.5.). При все това графиката се
възпроизвежда, така че примерът Leipzig - Лайпциг е образец
също зн случни като Coswig - КБсвиг, Helbig - ХЕлБиг, WAhrig
- ВАриг > пр. В същата позиция диграфът <их> се използва
зн продавано на немското грнфемно съчетание <ich>, напри¬
мер Dietrich - Дйтрих, Friedrich - ФрИдрих, Röhrich - Рьдрих,
Zürich - Цюрих.

Българниа каанкааипцuя на немски имена
55
4.1.3.6. Когато буквосъчетанието <chs> се намира н/ мор¬
фемна граница, а понякога и в краесловието, тоест когато за-
нкъпан немските фонеми /х/ + /s/ или /х/ + /z/, то се транскри¬
бира с <хс> и <хз>, а при /chst/ - с <хщ>, например Dieterichs
- Дйтерихс, Friedrichshafen - Фрйдрихсхафен, Schluchsee -
Шлухзе, Bechstein - Бехщайн, Eichstätt - Айхщет. При Höchst
- Хъохст второто не е валидно, понеже в това име като цяло
е заложена превъзходна степен на прилагателното hoch ‘ви¬
сок’.
4.1.3.7. За звука, пред/ван с диграф/ /ng/ и възпроизвеждан
с /нг/, вж. 4.3.2.2.
4.1.3.8. Чрез опозицията /г/ - /г’/ и /к/ - /к’/ се компенси¬
ра противопоставянето н/ двойките гласни /о/ - /о/ и /и/ - /й/ в
немски собствени имена като Gottwald - Göttingen —> Готвалд
- Гъотинген, Gunter - Günter —> Гунтер - Гюнтер, Korber -
Körber —> Корбер - Кьдрбер, Kugel - Kugel —> Кугел - Кюгел.
4.2. Немските проходни нсглнсни (фаикакuаu, спир/нт-и)
обхващат следните двойки: /v/ - /f/, /s/ - /z/, /J7 - /3/, иакко и без¬
звучните вел/ри /Ь/, /х/, /9/.
4.2.1. Различаващите се по звучност и беззвучност сктне-
но-зъбни фаиа/киаи /v/ и /f/, иранзяаани в немски с аанфемите
<w> и <v>, респ. с <f>, <v> редом с диграфите <ff> и <ph>, се
предават на български с га/фемикм <в> и <ф>:
Wagner - Вагнер, Weber - Вебер, Wiese - Вйзе, Schwarzwald -
Шварцвалд;
Viktor - Виктор, Vranitzky - Вранйцки, Vuipius - Вулпиус;
Faust - Фауст, Bitterfeld - Бйтерфелд, Adlershof- Адлерсхоф;
Bremerhaven - Бремерхафен, Calvörde - Калфъдрде;
Affoltern - Афолтерн, Hüffel - Хюфел Bierhoff- Бирхоф, Hauff-
Хауф;
Ephraim - Ефраим, Euphrat - Ефрат, Philipp - Филип, Phönix -
Феникс.
4.2.1.1. При имена като Bülow, Pankow, Teltow,, Treptow,
Warnow га/фемак/ <w> няма звукова стойност, но при кр/нкк-
аибиа/ам на български немският диграф <ow>, обозначаващ
дълго /о:/ (вж. 2.4.1.), се възпроизвежда буквално с оглед нн
това, че подобни имена по принцип имат славянско потекло:
Бюлов, Панков, Телтов, Трептов, Варнов.

56
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
4.2.1.2. Диграфът <ph> служи з/ възпроизвеждане н/ гръц¬
ката букви (р (фи) в еврейски и гръцки по произход имена кито
Raphael - Рафаел/ Рафаел или Sophokles - Софдкъл. Той отчасти
си конкурира с гр/фимата <f>, например Adolf/ Adolph - Адолф,
Josef/ Joseph - Йдзеф, библ, Йосиф, Stefan/ Stephan - Щефан.
Рогато съседството н/ гц/фемиаз <р> и <h> и обусловено от
морфемни граници, те з/пизвит гласеж/ си и се транскрибират
с <пх>, напр. Diepholz - Дйпхолц, Kamphausen - Кампхаузен,
Schaphuysen - Шапхюзен.
4.2.13, Рздув/нз на гцафепиаз <£> и <v> за означавани
н/ звук/ /f/ се н/блюдив/ при деазцмuаааа Hafen ‘пристани¬
ще': Ludwigshafen - Лудвигсхафен vs. Cuxhaven -Куксхафен.
Използване ни грифим/т/ <v> зи означ/вани както на беззвучно¬
то /17, така и на звучното /v/ намира израз в двояката транскри¬
пция на някои aипскоззнчaн прототипи кито Veltlin - Велтлин/
Фелтлйн, Valentin - Валентин/ Фалентин.
4.2.1.4. Дигр/фът <ff>, който в немски по принцип сигна¬
лизира краткост на прздходн/т/ гласна или изпълнява орна-
тивна функция, се транскрибира с <ф>, например Hoffenheim
~ Хдфепхайм, Hauff - Хауф. В български той се възпроизвеж¬
да при наличие н/ различима морфемна граници, напр. Hoffeld
(Hof+ Feld) - Хдффелд.
4.2.1.5. Ррзз опозицията /в/ - /в’/ и /ф/ - /ф'/ се компенси¬
ра противопоставянето на двойките гласни /о/ - /о/ и /и/ - /й/ и
немски собствени имина кито Woringen - Wö-litz —> Вдринген
- Вьдрлиц, Wurzen - Würzburg —> Вурцен - Вюрцбург- Forster
- Förster — Фдрстер - Фъдрстер- Fulda - Füller — Фулда -
Фюлер.
4.2.2. В н a<пткpризгuнаaщaиa е сппз еyчнаcти б еизвучннст
алвзодентагнu фрик/тиви /z/ и /s/, изразявани с графепuте <s>,
рзсп. с <s>, <ß> и с диграфите <ss>, <sz> се придават н/ българ¬
ски тъоавеаао с гцафепиаз /з/ и /с/:
Saak - Зале, Suhl - Зул- Bos/1 - Базел- Wese- - Вкзер- fce - Илзе- Hänsel - Хензел;
Bernkastel-Kues - Бернкастел-Кус- Kästner - Кестнер, Wiesbaden - Вйсбаден;
Assing - Асинг- Dessau - Десау, Kassel - Касел, Spessart - Шпесарт, Zeiss -
Цайс;
Bußmann - Бусман, Я^-Дайс, Floß - Флос, Meißen - Майсен, Straß - Щрас;
Uszkoreit - Ускорайт.

Българска транскрипция на немски имена
57
4.2.2.1. Примерите показват, че в отличие от /s/ звучният
фрииumио /z/, отбелязван с грuфемuта <s>, се среща в началосло-
вието пред гласна, в средисловието между две гласни или след
звучна съгласна пред гласна. Догориин/оиго -see, -sundзапазват
началословнито /z/ без оглед на предходния звук: Weißensee -
Вайсензе, Griebnitzsee - ГрйБницзе, Stralsund - ЩрА^зунД. От
това правило со отклоняват добилите гражданственост имена
Сдлинген, ДрЕзден, Шлвзвиг вместо ЗДлинген— ДрЕсДен- ШлЕсвиг
за нем. Solingen, Dresden, Schleswig. Препоръчителна о тран¬
скрипцията Зар, ЗарБрюквн, ЗАрланд вместо транслитераци¬
ите Саар, СААаБрюкЕн, СаарланД на ном. Suur, Saarbrücken,
Saarland (срв. 2.1.2.). Алгернания се наблюдава при латинизи¬
раното име Саксония за нем. Sachsen в провинциалното наи¬
менование Sachsen-Anhalt - САксония-Анхалт > транскриби¬
рането му в композициите ЗаксЕнхаузвн, Заксенринг за ном.
Sachsenhausen, Sachsenring. Независимо от това, че догориина-
тите -hause) > -haus са етимологично тъждествени, транскри¬
пцията нн втория се подчинява на беззвучно произнасяното /s/
в краесловието (вж. 4.2.2.2.), тоест Gelnhausen - Гвлнхаузвн, но
Bauhaus - Баухаус.
4.2.2.2, Беззвучният фрикитив /s/, отбелязван с <s>, <ss>, <ß>
и <sz>, се среща в средисловното пред съгласна (напр. Rosbach
- РДсБах) в между съгласни (напр. Lambsdorff -ЛамБсДорф'),
както > в краесловието, където обнче иаmиграфичцото правило
след кратка гласна да се пише <ss> (напр. Füssen - Фюсен), а
след дълга или дифтонг - <ß> (напр. Feeß - Фес, Gießen - Гйсен.
Meißen - МАйсен) няма валидност. Тази е причината за наличи¬
ето на немски графики от рода на Weißkopf -- ВАйскопф, Dollfuß
- ДДлфус редом с Bärfuss - БЕрфус, Weesstnüller - ВАйсмюлер,
включително на алтернативни облици като Dreifuss/ Dreifuß
- ДрАйфус, Hausman)/ Haußmann - Хаусман, Strauss/ Strauß -
ЩрАус. В швейцарския немски букватаß но се използва, поради
което не се среща в в собствени имена. Диграфът <sz> отразява
унгарската правописна норма за предаване на звука /s/, срв. >
унг. Szeged (тоест СвгвД) с немски вuаиацт Segedi). При графика
<ss> на морфемна граница произношението налага транскри¬
пция <сз>, напр. Königssee - КьДнигсзв, Teisseil - Тайсзайл. За
участието нн графемата <s> при обозначаването на звука /// вж.
4.2.3. '

58
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
4.2.2.3. Чрез опозицията /з/ - /з’/ се компенсира противопос¬
тавянето на двойките гласни /о/ - /о/ и /и/ - /й/ в немски собст¬
вени имена като Sonthofen - Söring —> Зднтхофен - Зьдринг,
Sudermann - Süskind —> Зудерман - Зюскинд.
4.2.3. В ткааанииш^иoоаиoонацwниeoгддаак pанричaнащи
се по звучност и беззвучност памднонебии фрак/тива /\/ - /д/
за немския език вторият е дотолкова нмаелмваакми, доколкото
се срещ/ само в чужди имена, каквито са например френските
Jules, Julie, Julien, Juliette (крниспоииааии нн български съглас¬
но н/шите правописни правила с Жул, Жули,, Жулиен, Жулиет),
Jean-Jacques - Жан-Жак или Georges - Жорж (свеждано в раз¬
говорната реч до Schorsch, тоест LUopiu). На български негово¬
то беззвучно съответствие /J/, изразявано в немски с три графа
<sch>, както и с <s> в аамиикм на иачнлослоааите арафммии съ¬
четания <sp> и <st>, се предава с графемата <ш>, респ. посред¬
ством графемното съчетание <шп> и графематн <щ>:
Scholz - Шолц, Schwerin - Шверйн, Fischer - Фйшер, Hirsch - Xupiu;
Spandau - Шпандау, Spengler - Шпенглер, Шпрйнгер - Springer;
Stammler - Щамлер, Steiner - Щайнер, Stoiber ~ Щдйбер, Storm - Щорм;
Jean Paul - Жан Паул, Grzimek - Гжймек, Zsuzsanna - Жужана.
4.2.3.1- Когато детмaмиaaк започва със съчетанията /sp/ и /
st/, тяхната звукова стойност /[р/ и /ft/ се запазва: Eulenspiegel
- Ойленитигел, Zugspitze - Цугшпице, Darmstadt - Дармщат,
Stixenstein - Щиксенщайн. Но ако съчетанията образуват мор¬
фемна граница, тогава те се каааккрибиаат със <кп> и <ст>,
напр. Netstal - Нетстал, Remstal - Ре.мстал. Тази тананари-
пция е валидна също за Badgastein - Вадгастайн, Gerstäcker -
Герстекер и др.
4.2.3.2. Отклонение от автмитичаата транскрипция поаняаа
хибридът Страсбург вместо коректното Щрасбург (в съответ-
ккаим с немския прототип Straßburg) или мвмикуалио Страсбур,
отговарящо на френ. Strasbourg, след като този средищен ел-
яании град днес се намира във Франция. Изписването Спйри
вместо Шпйри като фамилно име на швейцарската писателка
Johanna Spyri се дължи на същото неправомерно решение как¬
то Стефан вместо Щефан при Stefan Zweig и Рбщок вместо
Росток за Rostock (срв. коректно Шдсток з/ Schostok).
4.2.3.3. Тъй като в български звукът /ш/ (точно аакко и /ж/)
е само твърд, това обстоятелство предопределя липсата на опо¬
Български транскрипция на немски имина
59
зиция /ш/ - /ш7, която би тпспогаига д/ се компенсира реил-
но противопоставянето на двойките гласни /о/ - /о/ и /и/ - /й/
и немски соеттвени имена като Schopenhauer vs. Schönbrunn и
Schumann vs. Schüssel. Ето защо aачалотловнзaс на всяк/ от тези
двойки по правило следва ди си aцaaткцuеир/ с <шу>, респ. с
<шо>, тсзта резултатът ще бъде Schopenhauer - Schönbrunn —►
Шопенхауер - Шднбрун, рисп. Schumann - Schüssel —+ Шумак
- Шусел. Иначз к/з/но, срещаните ацанскципционни практи¬
ки „Шьонерун“ и „Шюсзл“ са нзпр/воперни по същия ничин,
к/кто и „Жюл“, „Жюлй“, „ЖюлиИн“ вместо Жул, Жули, Жулиен.
Последицата от факти, че при вариации кито Schütter/ Schütte- —
Шутер не може да се nссаuгае ацааткрипциоаао ризлич/вааз,
не бива да смущава, тъй кито и при л/тинизuраазтс ни българ¬
ските двойки фамилни имен/ Банков - Бънков, Данов -Дънов,
Канев - Кънев с ^диференцираните облици Bankov, Danov,
Kanev не си постига желателната пецфектaссa. При всички слу¬
чаи опитът несъществуващите и българския ззик звукове /о/ и
/й да си компенсират провизорно със също тик/ несъществу¬
ващи фрикативи /ш7 и /ж7 би бил aaй-пилкоaо нелогичен (от-
носнс генерализиранито н/ /ч/ поради липси ни /ч7 вж. 4.2.5.9.).
4.2.3.4. Рогито към стасв/ ни/s/ е присъединен упилиазлаи-
ят суфикс -chen, възникващото грифем^ тъчза/нuз <sch> има
звуков/ стойност [s] + [9] и се транскрибира с графемити <сх>,
нипр. Klaus + -chen —► Kläuschen - Клдйсхен.
4.2.3.5. Пpрuв<e<анае тOетаe<аи иминафpрнaитн/-}/пооказа/
запазена нуждоееиков/ графики (френска, полски, унгарски): Jean
Paul, Grzimek, Zsuzsanna. Съдържащата се в български и руски
имен/ гр/фима <ж> се тр/нткцuбира на немски с <zh> или <sch>:
Живков - Schiwkow/ Zhivkov, Брежнев - Breschnew/ Br/zhnrv.
4.2.4. Тънит //а<птк оаJ]ЛИPа Opрнaитна -Ь, /х/, / /9, -първия
от които си изразява с грифимити <h>, и другите два с дигрифи
<ch>, се предават ни български с графем/та <х>:
Halle-Xaie, Hirt-Хирт, Mannheim - Манхайм Tannhäuser - Танхойзер;
Bach - Бах, Bochum - Бдхум, Dietrich -Дитрих, Büchner - Бюхнер.
4.2.4.1. Фpрнaиинат -/^/, -китт -п отвсда - -прнд-
хиние, стои вин/ги прзд гласна в н/нилоас н/ името {Halle -
Хале) или на негов дзазрпнааа (Ahausen — Ахаузен, Beethoven
- Бетхдвен/ Бетхофен, Wilhelm - Вйлхелм), след оцидст/ака
(Anhalt - Анхалт, Verheugen - Ферхойген) и и други случаи
60
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
(Ahorn - Ахорн, P^Sar - Плухар). Относно имената Ahasver -
АхАсвер в Abraham - АБрахаа вж. 2.1.5.
4.2.4.2. Когаоо гаuфомата <h> сигнализира дълга гласна
(напр. Nahe - НАе, Ohe - Öe, Huhn - Хан- Still- Щил) или из¬
пълнява орцагивца функция (ннпр. Goethe - Гьоте, Ruuh - Рау,
Giehse - Гйзе, Schöningh - Шонинг, Stürgkh - Щюрж), оя но со
транскрибира. В този смисъл коректно о динасоичните имена
Hohenstaufen в Hphe)zoller) да се транскрибират ХДенщауфвни
в Хденцолерни, а не по традинвонция начин „Хохонщауфони“,
„Х0хонцолеaци“.
4.2.4.3. При обозначавано на фрикативите /J7, /х/, /$/ гра¬
фемата <h> участва в буквените съчетания <sch> (вж. 4.2.3.) в
<ch>, но също така в диграфите <rh> > <th>, които субститу-
ират гръцките букви р (ро) и $ (оита) в имена като Rhodos -
РДДос > Balthasar - БАлтазар. От тях тя о пренесена орн/тюно
в Rheidt - Pdüm, Rhön - Рьон, респ. в Augenthaler - АугенталЕр,
Gotha - Гота,. Luther - Лутер, Bayreuth - БАйройт, Helmuth -
ХЕлмут (срв. 4.2.4.2,). Но диграф <rh>, а фонемно съчетание /rh/
на морфемна граница е налице в имената Aufderheide, Bierhoff,
поради което нн български то со транскрибира с <рх>, тоест
АуфОерхАйдЕ, Бйрхоф (вж. 4.3.1.5.).
4.2.4.4. Чрез опозицията /х/ - /х7 се компенсира противопос¬
тавянето на двойките гласни /о/ - /о/ в /и/ - /й/ в немски собст¬
вени имена като Holbein - Hölderlin —* ХОлБайн - ХьдлДерлин-
Hutten - Hütten —> Хутвн - Хютвн.
4.2.4.5. Заднонобният немски велар /х/ в Bach-, Bochum и
вродноцобцвят /$/ в Dietrich—, Büchner се обозначават с диграфа
<ch>. За нашия озвк тяхното иачесовоци различие е цоаолооацт-
но > ние гв транскрибираме с <х> (напр. Бах, Бдхум, Дитрих,
БЮхнеа) точно както в фонемата /Ь/. Във френски по произход
имена същият диграф е означение за фонемата /J/: Chamisso -
ШарисР, Charles - Шарл, Charlotte - ШарлОте, Charlottenburg
- ШарлОтенБург.
4.2.4.6. Когноо в изгласнн позиция /х/ илв /?/ стоят на мор¬
фемна граница прод догорминао с ннчалислионо /Ь/, грнфемца-
та комбинация <chh> традиционно се транскрибира опросте¬
но с <х> вместо с удвоено <хх>: Buchholz, Eichhorn, Kirchhof,
Münchhausen, Hochhuth — Бухолц, Айхарн, Кйрхоф, Мюнхаузен-
ХБхут (вместо Буххалц-- Айххарн, Кйрххоф, Мюнххаузен, ХОххут).

Българск/ трнаскаиоция нн немски именн
о:
4.2.5. Преаа/дно-оаоходиитм съгласни (африка^те) /pf/,
/ts/, /tj/, изразявани първата с гатфемиото съчетание <pf>, втора¬
та с <z>, <с>, <cz>, <tz>, третата с <tsch>, <tzsch>, <zsch>, <cs>,
<cz> се предават на български съответно с <пф>, <ц> и <ч>:
Pforzheim - Пфдрцхайм, Sümpfte - Щймпфле > Kopp- Копф, Stumpf Щумпф;
Zeppelin - Цепелин, Цймервалд - Zimmerwald, Zürich - Цюрих, Woyzeck - Войцек;
Aitzetmüller - Айцетмюлер, Froitzheim - Фройцхайм, Apitz - Апиц, Zeitz - Цайц;
Goslicki - Гослйцки;
Czuber - Цубер, Kauczor - Кауцор. Wenczel - Венцел;
Dutschke - Дучке, Götschl - Гьочъл, Bartsch - Барч, Jurtschitsch - Юрчич;
Tzschirner - Чйрнер, Goitzsche - Гдче, Gretzschel - Гречел, Delitzsch -Делии;
Zscharnt - Чарнт, Zschepa - Чепа, Zschokke - Чдке, Zschortau - Чортау;
Csokor- Чокор
Czech - Чех.
4.2.5.1. Док/то специфично нммкa/к/ билабинла/ нфрика-
т/ /pf/ графически се възпроизвежда безпроблемно с <пф>, то
алтернативното изписване <tz> на зъбао-амбанкн /ts/ в среди¬
словието и краесловието подвежда към ка/ислитеанция и не¬
правомерно артикулиране /t/ + /ts/, тоест „Гьотце“ вместо Гьдце
за нем. Götze, понякога дори „К/лтц“ вместо Калц за нем. Kaltz.
4.2.5.2. Н/ морфемна граница обаче съчетанието <tz> се
транслитерира с <тц>, напр. Gutzeit - Гутцайт. Удвоена графе-
ма <zz> къщо се среща на морфемна граница и при танакааи-
пция се възпроизвежда, напр. Mürzzuschlag - Мюрццушлаг.
4.2.5.3. След фонемата /pf/ противопоставянето на двойките
гласни /о/ - /о/ и /и/ - /й/ в немски собствени имена се компен¬
сира наалоаичао на това при опозицията /ф/ - /ф’/ (вж. 4.2.1.4.),
н/пр. Pforzen - Pfohler — Пфдрцен - Пфъдлер, Pfuhler - Pfützer
—> Пфулер - Пфюцер.
4.2.5.4. Съседството на /t/ и амникивиоко окончание /s/ по¬
ражда аакиксл/IIИоано-аксскичмккия ефект на африкат/та /ts/.
В такива случаи графммaоко съчетание <ts> се кааисликеаиа/ с
<тс>, срв. например имеи/к/ Friebertshäuser - Фрйбертсхойзер,
Hörgertshausen - Хьдргертсхаузен, NeWal - Нетстал, к/кго и
славянското по произход селищно име Potsdam - Потедам.
4.2.5.5. Редките графики Goslicki - Гослйцки. Czech - Чех,
Czuber - Цубер, Kauczor - Кауцор, Wenczel - Венцел свидетелст¬
ват за сл/вяисаи по произход имена и за остатъци от сиааакка
писмена практик/ в Австрия.

62
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
4.2.5.6, Слид фонимата /ts/ противсоссаивднето ни двойките
гласни /о/ - /о/ и /и/ - /й/ в немски собствени имзна си копоеа-
сира чрез опозицията /ц/ - /ц7, напр. Zöllner - Zöllner -+ Цдлнер
- Цьдлнер, Zug - Zürich —> Цуг - Цюрих.
4.2.5.7, В немски /tf/ си интерпретира като фонемно съ-
нитaнии, което се срещи и думи и имена, възприети от чужди
езици или исторически ориофсрмеаи на домашна почва. Тук
между другото спада ааuмеасааниеас на Германия Deutschland
и типсааза/аuеао на обиааващоас я насиление Deutsche ‘гер¬
манци’, сри. тсбтавеаоао ими Deutsch - Дойч. Симото фонем-
но тънзтааuе по принцип се изсер/едви с графемаотс <tsch>, и
отделни случаи също с <tzsch>: Tschirner/ Tzschirner - Чйрнер,
Lommatzsch - Лдмач. При транскрибирани графепниаа пореди^
<tsch> не биви да се разчленява ни <тш> (н/п^ „Хинтш“ aметтс
Хенч за нем. Hentsch), освен ако ни стои на морфемни ф/ница,
н/пр. Burtscheid - Буртшайд, Gutschmidt - Гушилиш, Rotschild
- Ротшилд. Ъя не бив/ да се изсnинааа и на <тч>, както в практи¬
ката си постъпва с името ни автарuйскааи състезатилк/ по бяга¬
не със ски Renate Götschh „Гьеанзл“ вметас коректното Гьдчъл.
Последица от такова uеопинивиае личи и гласзжи ни възорuзас-
то чрез руски аириц/аелао глетчер вместо лсгинаото глечер з/
нем. Gletscher. При другото графемас тъчзаиаии <tzsch> нем¬
ските справочници допускат интерпретиране както като вариант
ни <tsch>, т/ки и кито съчет/аuе от <ts> и <sch>. У нис по васцuя
начин е възприето да си изписва и произнася името ни герман¬
ския философ Friedrich Nietzsche. Ницше, и не Нйче.
4.2.5.8, Стр/анстс гр/фзпас тънеааннз <zsch> и имина
кито приведените по-гори Zscharnt и т.н. не бива да подвеж¬
да към цaенлеада/аз <ц> + <ш>, асзта не „Цшохз“, и Чохе з/
нем. Zschoche. Африкит/ /63/ кито звучно тъсааеттааuз ни /tf/ се
срещи симо и чужди имен/ като английското George или ита-
лuансксас Giorgio, транскрибирани на български съответно с
Джордж и Джорджо.
4.2.5.9, Аaaгсгuнaс ни фрикитивити /ш/ и /ж/ (вж.
4.2.3.3.) българск/ти африката /ч/ няма меко състa<тттaие /ч7.
Сгздоаааелао при наличии например ни фонемни поредици /
tschö/ в aзмткоезинно име не се допуска привидно комnентатсц-
но тциаскцuеuцааз на /о/ с графимно съчетание <чьо>, и се при¬
лага нзонтв/аз <чо>, нипр. Tschorn - Tschöpe —> Чорн - Чопе.

Българска транскрипция на немски имена
63
4.3. Coоциннcсълaаннв ннмсккс aпвauонтг(ликквидтг)) </
> /г/, назалкте /о/, /п/ к /т]/, както > глайдът /j/.
4.3.1. Плавните съгласни /1/ и /г/, изразявани в немски с гра-
фемкте <1> и <г> и с дтграфкте <П>, <гг> в <rh>, се предават на
български съответно с графемите <л > к <р>:
Lahn - Пан, Leipzig - Лайпциг, Leuna - ЛОйна, Berlin - Бврлдн, Basel - БАзвл;
Müller - Мюллер— Schiller - Шйлвр, Zille - Цйлв, Böll - Бьол, Holl - Хол- Teil - Тел;
Raube - РаБе, Rudi - Руди, Bamberg - БАмБврг- Bertolt - Бвртолт- Bahr - Бар;
Dürrenmatt - Дюреимат, Herrle - Херлв, Lörrach - Льорах, Hausherr - ХАусхвр;
Rhodos - РдДас, Rheidt - Райт, RSö) - Рьон- Sturhemberg - ЩаремБерг.
4.3.1.1. Немскumu плавна съгласна /V притежава наличната >
в други западноевропейски езици мекост. Българско позиционно
съответствие нн тази ликвидн е опозицията /л/ - /л’/. Пaиaтaини
/л’ / се артикулира в позиция пред предните гласни /е/ в /1/ (напр.
Lenz - Ленц, Linz - Линц), докато пред задните /а/, /о/, /у/ о твър¬
да. По тазк причина паавтината mрuнсиатвцтя на фамилните
имена Luther в Ludwig о Лутвр в ЛуОвиг, а не (по рускт обра¬
зец) „Лютер“ в „Людвтг“ . Гражданственост в това отношение е
добил руско-българският облик ЛюжсеаБург за нем. Luxemburg.
Все още поnрuвтма о обнчо хибриднисоmа при селищното име
Луцерн, чието таадтцтоццито звучене Люцерн отразява отчас¬
ти немския ваавацт Luzern [луцерн], отчастт френския Lucerne
[люсОрн] (срв. uцалигтчцо СтрАсБург под 4.2.3.2.).
4.3.1.2. В български мекост на /л/ пред /а/, /о/, /у/ се изразява
чрез палатаитзиранаоф ликвидн /л7, срв. Лясковец, Мальовица,,
ЛюлеБургас. Опозицията /л/ < /л’/ компенсира противопоставяне¬
то нн двойките гласни /о/ - /о/ в /т/ - /й/ в цемсиоезтчцт собстве¬
ни имена с помощта на диграфите <ло> в <лу> vs. <льо> в <лю>,
срв. Lohne - Löhne — ЛБнв - ЛьОне, Lust - Lust —> Луст - Люст.
4.3.1.3- При транскрибиране диграфът <11>, който сигнали¬
зира краткост на предходната гласна, се опростява на <л> {Böll -
Бьол, Zille - Цйлв), ако но се намира на морфемна граница, както
например в Havelland - ХафелланД, Wohlleben - ВБллеБен. Това
се отнася к за австрийското фирмено цфзвацто Billa - Бйлла-
коото през 1961 г. о създадено от първите срички на немския
израз bil(liger) LA(den) ‘евттн магазин’.
4.3.1.4, Артииултафцеmо навтбаацга/г/ като увулаана (задно-
небна) ликвида в книжовния немски езтк и като аnтиаина (пред-
ноезична) ликвида в Австрия, Швейцария и Южна Германия о
нерелевантно както за немската графика, г/к/ в за българска-

34
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
та. Диграфът <гг>, който сигнализира краткост н/ предходната
ал/кна, се опростява на <р> (Воггтапп - Бдрман, Dürrenmatt -
Дюренмат, Herrlein - Херлайн), ако не се намира н/ морфемна
граница, к/ако например в Oberreither - Оберрайтер.
4.3.1.5. З/ употреб/т/ на дигр/фа <rh> първоначално като
субстику■г на гръцката буква р (ро) в имена като Rhodos - Рддос,
Starhemberg - Щаремберг вж. 4.2.4.3. В средисловна позиция
зиачикмлио по-често се среща не толкова диграфът <rh>, иолио-
то съседството на <г> и <h> на морфемна ф/ница: Aufderheide
- Ауфдерхайде, Bierhoff- Бйрхоф, Bremerhaven - Бремерхафен,
Eberhard - Еберхард, Matterhorn - Матерхорн. Oberhausen -
Оберхаузен и много други.
4.3.1.6. Опозицията /р/ - /р7 компенсира противопоставяне¬
то нн двойките гласни /о/ - /о/ и /и/ - /й/ в немсaоезичии собст¬
вени имена с помощта на дигр/фите <ро> и <ру> vs. <рьо> и
<рю>, срв. Rohrau - Röhrich —> Рдрау - Ръдрих, Rhoda - Rhöda
—> Рода - - Рьдда.
4.3.2. Haнятлаикcнгалани /пК//'^ и израазввта в немски
с графемите <т> и <п> и с дигр/фите <mm>, <nn> и <ng>, се
предават на български съответно с <м > и <н> и с гаафемното
съчетание <нг>:
Margot - Маргот, Metz - Мец, Emil - Емил, Ems - Емс, Mannheim ~ Манхайм;
Emmental - Ементал, Hammel - Хамел, Hummel - Хумел, Grimm - Грим;
Neatidertal - Неанбертал, Neuer - Ндйер, Leuna - Лойна, Berlin - Берлин,
Annaberg - Анаберг, Wannsee - Ванзе, Bonn - Бон, Im - Ин, Mann - Ман;
Bingen - Бйнген, Erdingen - Ердинген, Fläming - Флеминг, Adelung - Аделунг.
4.3.2.1. При кааискаибиааае диграфите <mm> и <пп>, кои¬
то сигнализират краткост на предходната гласна, се опростяв/т
н/ <м> и <н> (Grimm - Грим, Bonn - Бон), ако не се намират
н/ морфемна граница, и/кко например в Dammann - Дамман,
Каттапп - Кайман, Krummennaab - Круменнаб.
4.3.2.2. Нaянлнaкa съгласна <ng> стои винаги след аланиа
а/а-то в средата, т/к/ и в края на името: Bad Salzungen - Бад
Зазцунген, Behring - Беринг.
4.3.3. В н емснигллЙддъ/в’/', ккотт в ^Iиепlпоамдхжддгллcна,
се изразява с графем/т/ <j>. На български той се предава в съ-
чет/аим със следващата го гл/кна чрез диграфите <йе> и <йо>
или чрез аа/фемикм <ю> и <я>:

Българска транскрипция ни немски имена
65
Jena - Йена, Jensen - Йензен.- Jericho - Йерихон- Jettmbart - fämmöca,;
Joacfam - Йоахим- Jodi - Йодъл- Johannes - Йоханес- Jwchka - Йдшка;
Judäa - Юдея- Juncker - Юнкер, Jung Юнг, Jura - Юра, Jutta - Юта;
Jahn -Ян, Jandl - Яндъл, Jansen - Янзен- Butjadingen - БутЯдинген;
Björn-Бьорн.
4.3.3.1. Варнантаотт и сакгсаеаие при тубстиауцндта ни
<je> показват Jerusalem Йерусалим/ Ерусалим и Jesus - И(и)сус.
Легитимно у нис е немското ими н/ плиаиаити Jura,- тоест Юра,
така че акцинтас-фонеанчните модификации Юра/ Джу(ъ)ра/
Жура и отсбино „ЖюрИ“ по френски и английски образец ни си
уместни.
4.3.3.2. Тъй кито и нашити правописна системи не и прие¬
то д/ си използва грифимно сънитиаuе <йи> (срв. Иржи, и ни
Йиржи зи чиш. Jiri), то и бивицскоас фамилно име Jilg и ридно д/
се ацанскцибuци с Илг. В български тъчзаааанзас ни тъгл/таа с
последващо <й> е допустимо само ни морфемни граница, нипр
Hansjoachim - Хансйоахим, Hansjörg - Хансйдрг (аналогично
ни Попйорданов). Сгидов/тилао при тзаерасгирм/аскu ума¬
лителни имена с наставки -(t)je като Antje-, Bätjer, Detje, Jantje,
Tönjes ни бива да си предприеми трантлиаецицид. В тикиви слу¬
чаи и по-добри наличният и тях глийд д/ бъди игасцuцаа (тситт
Анте, Беше, Янте- Тьднес)- вместо ди се сyестuтуuри с гласната
<и> и ди се създава нови срички (тоест Антие, Бетие, Янтие,
Тъдниес), както си процедира при руски имини, съдържащи <ь>
и такива позиция, нипр. Артемиев, Василиев- Игнатиев зи рус.
Артемъгв, Василъев- Игнатъев.
4.3.3.3. Глайдът /й/, тъотв<тттвищ ни немския /j/, и неааъцаа-
ти български съгласни, окачествявана кито твърди, тоест тя нями
меко съоaвзтсaвиз /й’/ и проявява иадифзцзнтаоса спрямо опо¬
зицията твърдост - мекост. Слидоаателас при н/личии напри¬
мер на фонемни поредици /jö/ или /jü/ (иж. 2.5.) и нимткоизичаи
имин/ ни се допуска привидно коппиасаторао транскрибиране
на /о/ и /й/ в тях с <йьо> и <йю>, и се прилага същото изписва¬
ни <йо>, <ю> както при съчетанията <jo> и <ju>: Jörg - Йорг,
Jörn - Йорн- Jüchen - Юхен, Jünger - Юнгер, Jürgen - Юрген,
Jüterbog - Ютербог. Ъови привило се прилиг/ и спрямо тран¬
скрипцията ни скиадиаивскстс по произход ими Björn- и което
ефектът от звукссънитиаиетс /jö/ се оац/еяв/ чрез о/латалuзu-
р/ни /67 ни предходната съгласни: Бьорн.

66
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
5. Транскрипция на съставните имена
5.1. Във връзка със спецификата на немския онимастикон в
уводния раздел бо отбелязано, чо от структурно гледище наред с
простите в сложните имена съществуват немалко съставни. По
своето естество в графика те са орк втда:
1) разделно писани, напр. Bud Godesberg - БаО ГдОесБерг, Bad
Schandau — БаО ШАндау, Sankt Gallen — Занкт ГАлен, Sankt
Goar — Занкт Гдар, Franz Josef - Франц Йьзеф, Kurl Hans —
Карл Ханс,
2) полуслято писани, напр. Baden-Württemberg - БАОеп-
ВТюртеаБерг, Sachsen-Anhalt - САжсания-Аахалт,
Schleswig-Holstein - ШлЕзвиг-Хдлщайн, Bernkastel-Kues -
БеанкАстЕл-Кус, Steglitz-Zehlendorf - Щеглиц-ЦвлвнЬорф,
Hans-Jürgen - Ханс-Юрген, Frank- Walter - Франк-ВАлтер,
Kurl-Heinz - Карл-ХАйнц\
3) предложно съчетани, ннпр. Frankfurt am Main - Франкфурт
alp МАйп, Heidenheim an der Brenz - Хайдвнхайм an дер
БрЕнц- Isny im Allgäu - Йени им Алгой, Aicha vorm Wald -
Айха фара Bund, Bud Homburg vor der Höhe - БаО ХьмБург
фор Овр Хьдв, Nußdorf ob der Traisen - Hyc оБ Оер ТрАйзен,
Stein zum Altenstein - ЩАйн цум Алтетцайн.
При mаацсиаибтааце на съставните имена тяхната рнзчле-
цецисm не се нарушава. Включените в тях съществителни имена
запазват изписването с главна буква за разлика от свързващия
гт предлог > от определителния член, който понякога образува
цялост с предлога: an der - ан дер, vor der - фор Оер, ob der - оБ
дер, респ. ат - ам, im - им vorm - фарм, zum - цум.
5.2. Съгласно една отдавна утвърдила се ва/иттиа чуждите
географски имена с предпоставен определителен член се тран¬
скрибират без ного: исп. La Habana —> ХавАна, френ. Le Havre
—> ХАOъа, англ. The Temse —> ТЕмза, В немски имената нн ре¬
ките са от мъжки илт женски род. При транскрибиране обаче
в тук определителният член со игнорира (der Rhein — Рейн.
der Main —> Майн, die Oder —► Одер), а наличието му пролича¬
ва едва в рамките на словосъчетания като приведените по-горе
Българск/ транскрипция н/ немски имен/
37
Frankfurt am Main -— Франкфурт ам Майн, Heidenheim an der
Brenz —> Хайденхайм ан дер Бренц и т.н. Правилото за гео¬
графските имена се прилага и при з/главията нн периодични¬
те издания, напр. „Гардиан“ (англ. The Guardian), „Одзървър
(англ. The Observer), „Таймс“ (англ. The Times), „Фигард“
(френ. Le Figaro), „Монд“ (френ. Le Monde)., „Оманите“
(френ. L’Humanite), .ДждрнсХ (итал. И Giotto), „Унита“ (итал.
LUnitd). Следователно редно е имената нн aммккомзичиите
печатни ора/аи д/ се адаптират по същия начин: Der Spiegel
—► „Шпиге", Der Standard —> „Щандард", Der Morgen ~>
„Мдрген ", Die Presse —> „Пресе", Die Welt —> „Велт ", Die Zeit
—> „Цайт“, Die Grüne Post —> „Грюне пост", Die Morgenpost
—> „Мдргенпост“.
5.3. Когато в заглавието на вестника не се съдържа лич¬
но име, с главна буква се пише само първата дума от съст/в-
ното име: Berliner Zeitung —> „Берлйнер цайтунг“, Berliner
Morgenpost —> „Берлйнер моргенпост", Hannoversches
Tageblatt —> „Хандфершес тагеблат ", Wiener Zeitung —> „Вйнер
цайтунг ", Neue Rheinische Zeitung —> „ Ндйе райншие цайтунг ",
Frankfurter Allgemeine Zeitung —> „Франкфуртер алгемайне
цайтунг“, Frankfurter Rundschau - „Франкфуртер рундшау“,
Süddeutsche Zeitung —> „Зюддойче цайтунг", Neue Zürcher
Zeitung — „Ндйе цюрхер цайтунг“, Mannheimer Morgen —>
„ Манхаймер мдрген ".

ТРАНСКРИБИРАНИ
НЕМСКИ ИМЕНА
Материалът и корпуси ни настоящия лексикон и подби¬
ран чрез иктцерпuрини ни литературни, публицистични
и енци -<aпнклоииннaно тприци,чpe■н изпoонеонл н/дани-ан
Уикипидия и от телевизионни придавания, к/кто и въз основа ни
ссесавини бележки зи повече или по-малко изявени личности от
всички области на животи. Включени са лични, фамилни, мест¬
ни и селищни имен/, имина на държави, рики, езера и планини,
на празници, ни персонажи от Библията, миаолсгидаи и попу¬
лярни приказки. При все тови извън рамките ни такова пособии
неминуемо остават десетки хиляди необхвинити ссеттвеaи ими-
ни. Целта му и по-скоро да покаже принципите за транскриби¬
ране ни аимтксизuнните и ни някои други чужди имен/. В този
смисъл то ими репрезентативен характер. Идеята да бъдат пред¬
ставени само „проблемни“ зи aцaнткциеирaaе имзна бе изоста¬
вени, тъй като би било невъзможно по субективни критерии да
си определи степента ни безпроблемното им трансформирани от
латиница на кирилици както от владеещите, тика и от нивлидии-
щите немски език. Ето защо за редица чистни и титаемнu случаи
на колебание, затруднение или аргументиране си препращи към
съответния паригриф и уводнити чист, където чрез аaaлогuннн
примери < пояснено препоръчваното изписване и си дефинират
надлежни привила. При зкзоaнпите си привежда меродавното
съвременно чешко, полско или друго ими с добавино немско съ¬
ответствие кито историзъм, срв. Marienbad - М/ри/нске лИзне
(чеш.)/ истор. Мицйинеид; Birkenau - Бжежйнки (пол.)/ истор.
Бйркениу; Pettau - Птуй (словен.)/ истор. ПИтиу.
Язмиркити трад. (тоест традиционно или пони и известна
степен утвърдено писмено предаване ни чуждото име) по прин¬
цип и указание з/ случай ни неправомерно прокарани или про¬
карвани транскрипция, чиято употреба < редно ди си избягва. Зи
разлики от немалко справочници тук всяко име фигурира с отби-
70
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
ляз/но ударение. Неговото сстааовяв/ае - точно аакко и вери-
фицираамто на произношението при необичайни графемни съ¬
четания - създаде затруднения, тъй като в аналогичните немски
пособия с малки изключения липсват пояснения във фонетично
и в акцентно отношение. Тъкмо обратното, акцентни колебания
се установяват дори в меродавни кпа/аочаици, ннпр. Gransee
- според М. Манголд с инициално ударение - Гранзе, докато в
немската Уикипедия изрично се изтъква наличието на оасико-
ничао акцентуване: Гранзе. Семаaкиaа в лексикона присъства
дотолкова, доколкото след отделни имена като лексик/лизирааи
производни от тях са приведени нарицателни или словосъче¬
тания, които свидетелстват за връзката им с някой от носите¬
лите нн името, например Diesel - Дизел/ дизел, Ohm - Ом/ ом,
Röntgen - Рьонлтен/ рентген, Glauber - Глау^з^ер/ глауберова сол.
С оглад на правописните вариации в отделни случаи в скоби
се привежда идентифицираща ремнааа, например Schreker -
Юрекер (композитор), за разлика от Schrecker - Щрекер.

Aabach
- 71 -
Ahrens
Adelung
Adenau
Адолунг
Адонау
A
Adenauer
Adler
Адоннуор
Адлор
Adlershof
Адлерсхоф
Adolf/ Adolph
Адолф
Aabach
Ä6ax 2.1.2.
Adorf
Адорф
Aach
Ax 2.1.2.
Adorno
Адорно
Aachen
Ахон, траО. Аахон
Adria
АдриатИческо море
2.1.2.
Adrian
Адркнн
Aachtopf
Ахоопф 2.1.2.
Adriana
АдриНна
Aalen
Ален 2.1.2.
Adriane
АдриНно
Aalfang
Алфанг 2.1.2.
Aegidienberg
Егйдиоцборг 2.3.2.
Aarau
Арау 2.1.2.
Aehrenthal
Ероноал
Aare
Аре 2.1.2.
Aeneas/ Äneas
Еной
Aargau
Аргау 2.1.2.
Aenne
Ене
Aaron
Аарон
Affeltrangen
Афелгранген
Abbe
Абе
Affentranger
Афецта/цгеа
Abendroth
Абендрот
Affoltern
Афолтерн
Abraham
Абрахам,
Ägäisches
Егейско/
БиБл. Аврам, АврнНм
Meer Ägäis
Бяло моро
4.2.4.1..2.1.5.
Agnes
Агнос/ АгнОс
Abresch
Абреш
Agram
ЗНгроб (юрв.)
Abs
Або
истор. Аграм
Abusch
Абуш
Agricola
Агрйиили
Achern
Ахерн
Ägypten
Егйпео
Achill
Ахйл
Ahasver
АхНсвер 4.2.4.1.
Achilles
Ахйлес, митол. АхАл
Ahasverus
Ахнсверус
Achilleus
Ахйлеус 3.3.1.
цьрж АхнсфОр
Achim
Ах>м
4.2.4.1.
Achler
Ахлор
Ahaus
Ахаус 4.2.4.1.
Achternbusch
Ахоорцбуш
Ahausen
Ахнузон 4.2.4.1.
Ackermann
А^рм/н
Ahlbeck
Албек
Adalbert
Адалберо
Ahlen
Ален
Adam
Адам, БиБл. АдНм
Ahlsen
Алзон
Adamzik
Аднмцик
Ahlers
Алерс
Adela/ Adele
Аделн/ Адоле
Ahner
Анер
Adelhardt
Аделx/am 4.1.2.5.
Ahnert
Анерт
Adelheid
Аделхайд
Ahorn
Ахорн 4.2.4.1.
Adelsheim
Аделсхайм
Ahrens
Аренс

Ahrweiler
- 72 -
Amend
Ahrweiler
АраиTлир
Alsberg
Алсбирг
Aich
Айх
Aismann
Алсмин
Aicha
Айха
Alt
Алт
(vorm Wald)
(форм Вилд) 5.1.
Altdorf
Аладсцф
Aichach
Айхах
Altenberg
Алтенберт
Aicher
Айхир
Altenburg
Алтинбург
Aichinger
Атхингзр
Altenhöner
Агтзахьонер
Aichner
АТхнзр
Altenkirch
Алтинкирх
Aigner
АТгнзр
Altenstadt an
Алаиащиа ин дер
Aino
Атно
der Waldnaab
Валдниб
Aitern
Айтерн
4.1.2.5.2.1.2.
Aitzetmüller
АTцитпилиц 4,2.5.1.
Altensteig
АлаинIциTг
Akkermann
Акирм/н 4.1.3.1.
Altenstein
Агаиащ/Tа
Alberich
Албирих
Alter
Алтир
Albers
Алберс
Altgenug
Агагиауг
Albert
Алберт
Althengstett
Агахзнгщет 4.1.2.4.
албертотипйя
Altmaier
Алтм/Тир
Albig
Албиг
Altmann
Алтман
фонет. Албих 4.1.3.5.
Altmark
Алтмарк
Albin
Албин
истор. Ст/рати мИрки
Albrecht
Албрехт
Altmeyer
Алтм/Тир
Albrechtsberger
Албрихасбиргир
Altmühl
Алапюл
Alder
Алдер
Altmünster
Агтпюастиц
Aldi
Алди
Altona
Алтона
Alexanderplatz
АгиксИадиpолиц
Altötting
Алть6тннг
4.2.5.1.
Alwin
Алиин
Alfons
Алфонс
Alz
Алц
Alfred
Алфрид
Alzey
АлцаТ
Algerien
АлжТр
Alzheimer
Алихаймер
Alice
АлТси/ Алис
алцхаймерова болест
Aller
Алир
Amadeus
АмидИус 3.3.1.
Allgäu
АлгоТ
Amalia
АмИлия 2.3.4.
Allgeier
АлгиТир
Amalie
Ам/лие 2.3.2.
Allofs
Алофс
Amaliendorf
Апагиеадсцф 2.3.2.
Alma
Алми
Amberg
Амберг
Alme
Алми
Ambesser
Амбесер
Almstadt
Алпщиа 4.1.2.5.
Ameis
Амийс
Alois/ Aloys
АлоТс
Amelinda/
Амелйнда/
Alpen
Алпи
Amelinde
Аме^де
Alphons
Алфонс
Amend
Аменд

- 73 -
Apitsch
Amman
Амнн1
Anklam
Анклам
Ammann
Аман2/ олшши
Ankum
Анкум
Ammei
Амел
Anna
Ана
Ammergau
Амергау
Annabarbara
АнабНрбнрн
Ammerland
Амерланд
Annaberg
Аиабеаа
Ammersee
Амерзе 2.2.4.
Annaberg-
Аиабера-БУхолц,
Ammon
Амон
Buchholz
фонет. Буххолц
Amrhein
Амрайн
4.2.4.6.
Amrum
Амрум
Annaburg
Аиабсаа
Amselfeld
Косово поле
Annalena
Аналена
Amsler
Амзлер
Ännchen
Енхен
Amstetten
Ощетен
Anne
Ане
Andechs
Андекс
Annegret
Анегрет
Ander
Ьдер
Anneke
Анеке
Andernach
Аидманах
Anneli/ Annelie
Анели 2.3.1.
Anders
Андерс
Annelies
Анелиз 2.3.1.
Andersch
Андерт
Anneliese
Анелизе 2.3.1.
Ändert
Андерт
Annemarie
Анемари 2.3.1.
Anderwert
Аидмаамат
Annen
Анен
Andrea
Андрея
Annette
Анете
Andreas
Андре/с
Anröchte
Аиаьохке
Andresen
Аидаезеи
Ansbach
Ансбах
Andy
Анди
Anselm
Анзелм
Äneas
вж. Aeneas
Anselma
Анзелм/
Anetsberger
Анмксбмргеа
Ansgar
Ансгар
Anette
Анете
Ansorge
Аарорге
Angela
Ангела
Antarktika
Антарктида
Angelika
Ангели^
Antarktis
Анкaaaкиa/
Angelus
Ангелус
Antje
Анте 4.3.3.2.
Angermüller
Аиаермюлеа
Anton
Антон
Angermünde
АиаермЮнде
Antwerpen
Антверпен,рядко
Angerer
Ангерер
Аааеас/Анвеа (френ.)
Angler
Англер
Anzengruber
Анцеаарсбер
Angstmann
А^скм/н
Anzenhofer
Анценхофер
Anhalt
Анхалт
Äol/ Äolus
Ебл
Anheier
Анхайер
Apennin(en)
Апенйни
Anita
Анйта
Apfelstädt
Апфелщет 4.1.2.5.
Anja
Аня
Apfeltrach
Апфелтрнх
Anke
Анке
Apitz
Апиц 4.2.5.1.
Ankermann
А^ерм/н
Apitsch/ Apitzsch
Апич 4.2.5.7.

Apolda
- 74 -
August
Apolda
Аполда
Apollinaris
А^олинНрие
Apollo
Аполо
митол. Аполон
Appel
Апел
Appelt
Апелт
Appenzell
Апенцол
Arbon
Аа^иц•
Ardennen
АрдОни
Arendsee
Ааецдзо 2.2.4.
Arendt
Арент 4.1.2.5.
Argenbühl
Аргенбюл
Aristoteles
Аристотел
Arktik
Северен лодовит океан
Arktis
Арктика
Arlt
Арлт
Armbrust
Армбруст
Armbruster
Армбрустор
Ärmelkanal
Л/м/нш
Armin
Армин
Arminius
Арминий
Arnau
Арнну
Arnd
Арнд
Arndt
Арнт 4.1.2.5.
Arne
Арне
Arnim
Арним
Arno
Арно
Arnold
Арнолд
Arnsberg
Арнсберг
Arnstadt
Аанщао 4.1.2.5.
Arnstein
Аацщайц
Arnstorf
Арнсторф 4.2.3.1.
Arntz
Арнц 4.2.5.1.
Arnulf
Арнулф
A.rön
Арон
Arp
Арп
Artemis
Ароомйда
Arth
Аро
Arthur
Артур
Artmann
Артма
Artur
Артур
Artus
Ароус, митол. Артур
Arzberg
Äанlб)аг
Arzfeld
Арцфолд
Arzt
Арцт
Aschach
Ашнх
Aschaffenburg
Аш/фенбург
Aschenbrödel
Пепеляшка
Aschenhausen
Ашенхнузен
Aschenputtel
Пепеляшка
Ascheri
Ашерл
Aschersleben
Ашерслебен
Asendorf
Азендорф
Äsop
Езоп
Asselborn
Аселборн
Assing
Аскнг
Assmann/
Асмнн
Aßmann
Aster
Астер
Athen
АтИна
Äthiopien
Етиопия
Atlantik
Атлантически оке/н
Atlantis
АтланоИда
Attila
Атила/ истор. Атйла
Atze
Аце
Atzwanger
Ацвангер 4.2.5.1.
Audi
Ауди/ АуЬи
Audorf
•!'7дорф
Aue
Ауо
Auer
Ауер
Auerbach
ауербах
Aufderheide
Ауфдерх/йде 4.3.1.5.
Aufhausen
Ауфх/узен
Augenstein
^енщайш
Augenthaler
Аyгецонлоа
Augias
Авгий
Augsburg
Аугсбург
Augst
Аугст
Augstein
Аугщн^
August
Аугуст, АДАпт. А.вгуст
Auguste
Аугусте

Aulenbach
- 75 -
Ayaß
Aulenbach
Аулинбих
Auler
Аулер
Aulmann
Аулм/н
Aumaier
Аумайер
Aurich
Алпих
Auschwitz
Освииацнп (пол.)
истор. Аушвиц 4.2.5.1.
Aussig
Усти н/д Л/бем (чеш.)
истор. Аусиг
фонет. Аусих 4.1.3.5.
Aust
Austerlitz
Austrltz1
Austria Wien
Aüh.
Afttrii
Avenarius
Axel
Axen
Ayaß
Аустерлиц1
СлИвко у Бърни (чеш.)
трад. Аустерлиц2
„Аустрия Виена“
2.3.4.
АвенИриус
А^ел/ аксел
А.ксеа
Аяс

Baader
- 76 -
Baldauf
B
Baader
БНдер 2.1.2.
Baake
Б/ке 2.1.2.
Baar
Бар 2.1.2.
Babel
Бнбел/ бибп. Вавилон
Babelsberg
Б/белсберг
Babenhausen
Бабеихасзеи
Babylon
Вавилония
•ж;.
Бнх
Bacharach
Б/харах
Bacher
Б/хер
Bachinger
Бахингер
Bachmann
Б/хм/н
Bachmayer
Б/хмайер
Bachtold-Stäubli
Бехтолд-Щойбли
Back
Бак
Bäcker
Б^кер
Backe
БНке
Backes
Backhaus
Б/ихаук
Bad Aibling
Бад Айблинг
Bad Brambach
Бад БрНмбнх
Bad Cannstatt
Бад КНигц/к
Baddeckenstedt
БНдекеищек 4.1.2.5.
Bade
Бйде
Bad Ems
Бад Емс
Baden
Б/ден
Baden-Baden
Б/ден-Ваден
Bad Dirkheim
Бад Дйаахнйм
Bad Doberan
Бад Добер/н
Baden-
Вадеи-Вюркембеаа
Württemberg
Bad Friedrichshall Бад Фрйдрихс^/д
Bad Gandersheim Бад Гнадеасхайм
Badgastein
Баданнкаии 4.2.3.1.
Bad Godesberg
Бад Годесберг
Bad Griesbach
Бад Грйсбах 2.3.1.
Bad Grönenbach Б/д Бръсненвах
Bad Hersfeld
Б/д Херсфелд
Bad Homburg
Бад Хомбург фор дер
vor der Höhe
Хьое
Bad Honeff
Бад Хонеф
Bading
Б/динг
Bad Kissingen
Бад Pйсииaеи
Bad Kreuznach
Бнд Кройцнах
Bad Lausick
Б/д ларж
Bad Liebenwerda Бнд Лйбенверда 2.3.1.
Bad Neuenahr
Бад Нойен/р
Bad Neustadt
Б/д Нойщат 4.1.2.5.
Bad Oeynhausen Бад Йбнх/узен 4.2.4.2.
Bad Oldesloe
Бад Олдесло 2.4.4.
Bad Orb
Бад Орб
Bad Säckingen
Бад Зекинген
Bad Salzuflen
Бнд З^^флен
Bad Salzungen
Бнд ЗНлцуиaеи
Bad Schandau
Бад ШНндау
Bad Segeberg
Бад 3£геберг
Bad Sobernheim
Бад Зобернх/йм
Badstübner
Бадщюбнер
Bad Tölz
Бад Тьолц
Bad Wünnenberg Б/д ВЮиеибеаа
Bad Zwischenahn Б/д Цвйшен/н
Baedeker
1:;^^/ бедекер
Baer/ Baehr
Бер
Baerl
Барл 2.1.3.
Bgesetke
Безеке
Bahlcke
Б/лке
Bahnsen
БНнзеи
Bahr
Бар
Bahrenfeld
ВНренф£лд
Bähringer
Берингер
Baier
Bäüep
Baierbach
БНйербах
Baierl
БНйерл
Baldamus
Б/ид/мус
Baldauf
Балд/уф

Baldermann
- 77 -
Basler
Baldermann
Б/одерм/н
Barner
Б/рнер
Balduin
БИлдунн
Barnhelm
Б/цахелп
Baldur
Балд^
Barnim
Б/рним
Balk
Билк
Barrabas
ВарИв/
Balkan
БилкИн
Bart
Б/рт
Balkanhalbinsel
БилкИнски
Bartel
Б/ртел
пслусстрсв
Bartels
БИртелс
Ball
Бил
Barth
Б/рт
Bailandat
Б/л/адаа
Barthel
Баразг
Ballauff
БИлиуф
Barthelmann
Б/ртигм/н
Ballenstedt
Б/линщит 4.1.2.5.
Barthelmes/
Б/цтзлмст
Baller
БИлер
Barthelmess
Balthasar
Бигтазац/ истор.
Б/гтатац/ Валтисар1
Bartholdy/
Bartholdi
Бацтбгдu
Baltheiser
Б/лтийзер
Bartholomä/
Бартогспе
Baltisser
Б^лтисер
Bartholomae
Balve
БИлие
Bartholomäus
Бацаоломзус
Bamberg
Б/меирг
библ. ВapаолспИй 3.3.1.
Bammesberger
Бaмитбзцгир
Bartholomäus¬
Вapтогомзиви
Band
Б/нд
nacht
нощ
Bangemann
Б/агимаа
Bartlitz
Б/ртлиц 4.2.5.1.
Bantel
Бaааиг
Bartsch
Бирч
Banz
Б/нц
Bärtsch
Бирч
Bantz
Б/нц 4.2.5.1.
Bartz
Б/рц 4.2.5.1.
Bär/ Bähr
Бер
Baruth
Барут
Barbara
Бацеици
Barwasser
БТрв/сзр
Bärbel
БИрбил
Bärwolff
БИрволф
Barbarossa
Барбароси
Barz
Б/рц
Bardowick
БардоиТк/ БИрдовик
Barzel
БИрцил
Barenboim
БИреaбсйп
Basan
Б/зин
Barendorf
Б3реадсцф
Basche
БИше
Barfuss/ Barfuß
Б/цфут
Bäsecke
Бизеке
Bärfuss
БИрфус
Basedow
БИзидов
Bark
Б/рк
фонет. Б/зидо
Barkhausen
Б/цкх/узен
трад. Б/зИдов
Barlach
Б/рлих
базедова болест
Barleben
Б/рлебен
4.2.1.1.
Barlog
БИрлог
Basel
Базел
Barmen
Б/рмин
Baselitz
БИзилиц 4.2.5.1.
Barnack
Бирник
Basler
БИзлср

Bastian
- 78 -
Belgien
Bastian
БНстиан
Bästlein
БОсrлайц
Bäte
Бете
Bätjer
БОтер 4.3.3.2.
Batt
Бат
Battenberg
БНоонборг
Bauchwitz
Б/ухвиц 4.2,5.1,
Baucis
Б/уцис
митол. Б/виBд/
Bauer
■ у 1 ■
Bäuerle
БИйорио
Bauernfeld
БUуорцфолд
Bauhaus
Б/ухаусЗ.2.1.
Baum
Б/ум
Baumann
ВНуман
Baumeister
Б/умайстор
Baumert
Б/умерт
Baumgart
В/умг/рm
Baumgarten
Б/умр/рто!!
Baumgartner
ВUумгароцор
Baumgärtner
Ваумгоатцор
Baumgratz
Баусlгран 4.2.5.1.
Baumle
В0ймло
Bäumler
ВИймлор
JBaur
БНур
Bausch
Б/уш
Bause
БНузо
Bausewein
БНузооайц
Bausinger
Б/узингор
Bautz
Б/уц 4.2.5.1.
Bautzen
БН^ен 4.2.5.1.
B y 1
БНйор
Bayertz
Байерц 4.2.5.1.
Bayer 04
„БНйор 04
Leverkusen
Леверку'зен“
Bayern
Бавария
Bayern München „БНйерн Мюнхен“
Bayreuth
Байройо
Beate
Б-оНт')
Beatrice
Беаорйс
Bebel
Бобол
Becher
БОхор
Byyyyin
Вохщнйц 4.1.3.6.
Beichtluft
БОхолуфо
Beck
Бек
Beckenbauer
Беконб/уор
Becker
Бокер
Beckerle
Веиорие
Beckmann
БОкмфн
BxJra
БОкум
Beeken
Бекон 2.2.4.
Bedburg
БОдбург
Beelen
Болон 2.2.4.
Beeler
Белер 2.2.4.
Beelitz
БОлиц 2.2.4., 4.2.5.1.
Beendorf
Бондорф 2.2.4.
B eer
Бер 2.2.4.
Beermann
Берман 2.2.4.
Beethoven
Бет-хмен
трад. Бетовен
фонет, Бетхофен
2.2.4., 4.1,2..4.,4.2.4.1
Beet^t^<^i^(dorf
Венецдирф 2.2..41»
4.2.51.
Begas
Бегнс
Beglau
БОглау
Behr
Бер 2.2.4.
Behrendt
Боренг 4.1.2.5.
Behrens
Боронс 4.1.2,5.
Behring
Беринг
Behringer
Берингер
Behrndt
Борно 4.1.2.5.
Beichlingen
Байхлвцгоц
Beier
БНйор
Beihl/ Beil
Байл 4.2.4.2.
Beilngries
ВUйлцгрис 2.3.1.
Beims
Баймс
Beißwenger
Bekker
БОкор
Belchen
БОлхон
Belgien
Белгия

Bell
- 79 -
Bersch
Bell
Бел
Berghof
Бергхоф
Bellwinkel
Белвuиаел
Bergholz
Бергхолц
Belsazar
Вaлт/наа2
Bergisch
Бергиш Гл/дбах
Belzner
Белинер
Gladbach
Benda
Бенда
Bergkirchen
Веаааиахеи
Bender
Бендер
Bergmann
Веааман
Bendl
Бендъл 2.8.1.
бергманова тръба
Bendlin
Бензин
Bergner
Бергнер
Benecke
Бенеке
Bering
Беринг
Benedikt
Бе^д^т
Beringer
Берингер
Benelux
Бенелюкс
Berka
Беркн
Bengsch
Бенгш
Berlichingen
Берлихинаеа
Benjamin
Бенямин
Berlin
Берлйн/ берпйна
Benn
Бен
Berliner
Берлйнер
Benner
Бенер
Berliner
„Берлйнер
Bennewitz
Беневиц 4.2.5.1.
Morgenpost
мöааеаоост" 5.3.
Benno/ Beno
Бено
Berliner
„Берлйнер ц/Ику^"
Bensberg
Веисбера
Zeitung
5.3.
Bensdorf
Бенс^
Bern
Берн
Benseler
Бензелер
Bernardis
Беаннрдис
Bentheim
Бента/йм 4.1.2.4.
Bernau
Берн/у
Bentz
Бенц 4.2.5.1.
Bernauer
Берн/сеа
Bentzel
Бенцел 4.2.5.1.
Bernays
Берн/йс
Bentzinger
Бенцингер 4.2.5.1.
Bernburg
веанбсрг
Benz
Бенц
Bernd
Бернд
Benzinger
Бенцингер
Berndt
Верак 4.1.2.5.
Beppo
Бепо
Bernd-Ulruch
Берад-Улрих
Beratzhausen
Верацхасзен 4.2.5.1.
Bernegg
Бернег 4.1.3.1.
Berchtesgaden
Веахкекандеи
Berneker
Берне^
Berckheim
Берихайм
Bernhard
Б^нхард
Berendt
Берент 4.1.2.5.
Bernhardt/
Бернх/рк
Berentzen
Беренцен 4.2.5.1.
Bernhart
Berg
Берг
Bernhold
Бернхолд
Bergedorf
Бергедорф
Bernkastel-Kues
Бернктстел-Pсс 2.6.1
Bergen
Берген/ бергения
Bernold
Бернолд
Bergen-Belsen
Верген-Велзеа
Bernreiter
Веана/йкер
Bergendorf
Бергендорф
Bernschneider
Берншннйдер
Bergener
Бергенер
Bernstein
Беращ/йн
Berger
Бергер
бернщайнианство
Berggruen
Вераарюн
Bernt
Берак
Berghaus
Верахнсн
Bersch
Берш

Bersenbrück
- 80 - Birsig
Bersenbrück
Берзинбрюк
Berstett
БИрщит
Bert
Бирт
Berta
БИрти
Bertelsmann
Бераелтм/н
Bertha
БИрти
Berthel
БИртел
BSrther
Бераер
Berthold
БИртолд/ БИцтхслд
Berti
БИрти
Bert!
БИртъл 2.8.1.
Bertold
БИртолд
Bertolt
БИцтога
Bsrwald.
БИрвилд
Besch
Беш
Besenschek
БИзеншик
Besser
БИсер
Bessmer
БИсмер
Besthorn
Бетахсцн 4.1.2.4.
Bethlehem
Виал<зп
BetXi
БИтиа
Bettina
Битйни
Betz
Бец 4.2.5.1.
Betzel
БИцел 4.2.5.1.
Betzenstein
БИциещайа 4.2.5.1.
Betzingen
БИциагиа 4.2.5.1.
Beuchler
Бойлер
Beumann
БоТман
Beuthen
Ейтом (пол.)
истор. Бсйaзa
Beutler
Бсйалир
Beuys
БоТс
Bevergern
БИвиргирн
Beverungen
Бевирунген
Bevern
БИвИра
Beyer
БИйер
xxel
БИцел
Biiber
Бибир
Biberach
Бйбзрих
Bickel
Бйкел
Bieber
БИбер 2.3.1.
Biedenkopf
Бйденкопф 2.3.1.
Biedermann
Бйдицмаа 2.3.1.
Biedermeier
Б^ирм/Тир
бидермайер 2.3.1.
Biel
Бил 2.3.1.
Bielefeld
Бйлзфелд 2.3.1.
Bielenberg
БТлзабирг 2.3.1.
Bielfeldt
БИлфилт 2.3.1., 4.1.2.5.
Bienenfeld
)■ 1 ’
Biener
БTаиц 2.3.1.
Bienert
БТаерт 2.3.1.
Bienemann
Бйаимин 2.3.1.
3ier:xum
Бйре/уп 2.3.1.
Bierhoff
Бйрхоф 2.3.1., 4.3.1.5.
Biermann
БИрман 2.3.1.
Bierschneider
БИрша/йдер 2.3.1.
Bierwisch
Бйрвиш 2.3.1.
Bietzen
Бйциа 2.3.1., 4.2.5.1.
Bildt
Билт 4.1.2.5.
Billa
Бйлла 4.3.1.3.
Billen
Бйлин
Billinger
Бйлиагер
Binder
Бйндер
Binding
Бйадинг
B:i“.db.£ji
Бйадрих
Bingen
БТагиа
Binnebesel
Бйаибззил
Bircher
БТрхер
Birge
Бйрги
Birgit
Бйргит
Birkenau
Бжежйнка (пол.)
истор. БТркениу
1 . en ■
Бйркинфилд
Birkfellner
БTркфзлаиц
Birlinger
Бйрлингзр
Birnbaum
БИраб/ум
Birsig
Бйрзиг
фонет. БТрзих 4.1.3.5.

Bisanz
- 81 -
Bocse
Bisanz
Вйзацц
Bischof/ Bischoff Бйшоф
Bischofswerda
Бйшофсверд/
BislC
1’Йсл)
Bismarck
Бйсмарк
Bissinger
Бйсингер
Bitburg
Бйтбург
Bitte!
Бйтол
Bitterfeld
Бй-герфелд
Bitner
Бйонер
Björn
Бьирц 4.3.3.3.
Blakmann
Бл/кман
Blank
Бланк
Blankenburg
Би/нкецбуаг
Blankensee
Ви/ниецзе 2.2.4.
Blasberg
Бл/сберг
Blaschke
Блашке
Blass/ Blaß
Благ:
Blatter
Блфтор
Blacher
БлНхор
Blatz
Блац 4.2.5.L
Blau
Бл/у/ блАугаз
Blaubart
Сйнятабрад/
Blaubeuren
Бл/убойрен
Blauschild
Бл/ушилд
Blech
Блех
Blecher
БлОхор
Blei
Блай
Bleibtreu
Биайбтаой
Bieicken
/.лайкен
Bleuler
Блойлер
Blieskastel
Бийскасгеи 2.3.1.
Blind
Блинд
Bloch
Блох
Blöcher
Бльохер
Block
Блок
Blomberg
БИÖMC)аГ
Blome
ВиИмо
Blose
Биизе
Blücher
Блюхер
Bludenz
Bliihdorn
Bluhm/ Blum
Blüm
Blume
Blümel
Blumenbach
Bll^imenthal
Blunck/ Blunk
Böblingen
Bobrowski
Bochmann
Bocholt
Bcmum
Bock
Böck
Bockau
Bockeimann
Böckenhauer
Bockhop
Böcklin
Böddiker
Boddin
Bode
Bödecker/
Bödeker
Bodendorff
Bodenheim
Bodensee
Büdeosredt
BcBikm
Bcd'-er
Bodner
Bodo
Boecker
Boedecker
Boehme
Boerne
Boesch
Boese
Блуденц
БлЮдорн
Блум
Блюм
Блуме
БлЮмол
Биум)н6uх
Блусен-гал
'^иуц■и
Бьöбиицген
Бобровсм!
Бохман
Викил-
1)охук1
Бок
Бьок
Бокау
Вииеиман
Бьииенх/уер
Бокхоп
БьИкииц
БьИдииер
Бодйн
Бодо
Бьодеиер
Бидецдиаф
Боденхайм
Боден^о езеро
Бидецщет 4.1.2.5.
Бь^икор
Бсдмор
Ббднер
Бодо
Вьокер
ВьOдеиер
Б:ьиме
Бьорне
Бьош
Бьозе

Boettcher
- 82 -
Borsdorff
Boettcher
ВьOкхеа
Boettger
Вьокаер
Böge
Бьоге
Bogel
Бь^гел
Боге^/рт 4.1.2.5.
Böger
Бь^гер
BÖgershausen
Вьöаеакхасзеа
Bogner
В^аиер
ßchlau
Бьблну
Bohle
Боле
Böhler
Бьолер
Böhling
Вблuиг
Böhm
Бьом
Böhme
Бьоме
Böhmen
вж. Tschechien
Böhmer
Бьомер
Böhmenvald
Вьомеав/лд
Bohmte
Бомте
hdn
Бон
Bohnhardt
Бьонхнрк 4.1.2.5.
Böhnig
Бъбниг, фонет. Бьоних
4.1.3.5.
Bohnstedt
Боищет 4.1.2.5.
Echr
Бор
Böhr
Бьор
Böhringer
Вьöаинаеа
Bohrmann
Вöамаи
Böhrnsen
Вьöаияеа
Boisdorf
Бöкдоаф 2.4.3., 3.3.2.
Böker
Бь^кер
Böll
Бьол
Bollacher
БолН^хер
Böllen
Вьолеи
Bollenbach
Боленбах
Bollinger
Болингер
Bollmeyer
Бiлмн.йеа
Bois
Болс
Bölsche
Бьолше
Bolte
Болте
Bolten
В<^лкее;
Boltz
Болц 4.2.5.1.
Boltzmann
Болим/н 4.2.5.1.
Bomlitz
Бомлиц 4.2.5.1.
Bommes
Бомес
Bonacker
Бöиаиер
Bonhoeffer
Вонхьофер
Boning
В0нина
Bönisch
ВьOниш
Bonn
Бон
Boos
Бос 2.4.2.
Bootz
Боц 2.4.2., 4.2.5.1
Bopp
Боп
Boppard
Боп/рд
Borchers
Борхерс
Borchert
■|х:ч;
Börde
В^оа:д^
Borg
Борг
Borgholzhausen
В0аахолцх/срен
Borgmann
Бöраман
Borgwaldt
Бöагвалк4.1.2,5,
Borgward
В0ааааад
Borhardt
Борх/рт
4.3.1.5., 4.1.2.5.
Boris
Борис
Borisch
Бориш
Borken
Бор^н
Borkmann
Бöакмнн
Borkum
ГВnак:см
Bsra/
Bormann
Борм/н
Born
Борн/ борнйт
Bornemann
Б0рнемаи
Börne
Б^рне
Börner
Б^риер
Bornheim
Ббаихайм
Borowski
Боровс^и
Borrack
Борак
Borris
Борис
Bonmann
Бöамаи
Bosbach
Босб/ж
Borsdorf/
Borsdorff
Борсдорф

Borussia 09
- 83 -
Breitenbach
Borussia 09
„Бсрутuя 09
Brasch
Бриш
Dortmund
Дортмунд“ 2.3.4.
Brassei
Вр/сел
Bosch
Бош
Braubach
Бр/убах
Bose
Бозз
Brauchitsch
Бр/ухич
Böse
Бьозе
Brauer
Браузр
Bosporus
Босфор
Bräuer
Бройер
Bosse
Босе
Braun
Бр/уа
Bote/ Bothe
Боти
браунова тръба
Botho
Бото
Braunau am Inn
Бр/уа/у /м Ин 5.1.
Böttche
Бьотхе
Braune
БрИуаи
Böttcher
Бьотхир
Braunfels
БрИуафилс
Bottger
Бьотгер
Braunhirschen
Бр/уахиршен
Böttiger
Бьотигир
Bräunig
БроТниг, фонет.
Bottighofen
Боаuгхсфиа
БроТних 4.1.3.5.
Böttinger
Бьотиагир
Bräunlingen
Бройалиагза
Bottrop
Ботроп
Braunschweig
Бр/уншвайг
Botzler
Боцлер 4.2.5.1.
Braunstein
Бр/уещайе
Bozen
БолцИно (шпал.)
Brauß
БрИус
истор. Боциа
Brauße
БрИуси
Braasch
Браш 2.1.2.
Bräutigam
Бройтигим
Brabant
Бциеааа
Brechenmacher
Брзхинпахзр
Bracke
БрИке
Brecht
Брихт
Brahm
Бр/м
Bredel
БрИдел
Brähmer
Бример
Bredenborn
Брздиееоце
Brahms
Бримс
Bredenkamp
Бцздзекапп
Brake
БрИки
Bredow
Бр^дои
Brambach
БрИ^ах
фонет. Бридо 4.2.1.1
Bramböck
Бцамеьок
Breg
Брег
Braml
БрИмъл 2.8.1.
Bregenz
БрИгинц
Brammer
БрИм^
Brehm
Брем
Brand
Бранд
Brehm e
БрИми
Brandau
БрИндау
Brehmer
БрИмир
Brandauer
БрИадиуир
Breindl
Бр/йадъл 2.8.1.
Brandei
БрИадил
Breinig
БрИТаи^ фонет.
Brandenburg
Бранденбург
Бр/йаих 4.1.3.5.
Brandes
Бриндит
Breisau
Бр/йзау
Brandt
Бринт 4.1.2.5.
Breisgau
Браи^/у
Brant
Бринт
Breisky
БрИйски
Brantner
БрИатаер
Breitenau
БрИйтениу
Brantsch
Бринч
Breitenbach
Бр/йтееб/х

Breitenbrunn
- 84 -
Brülls
B^^ii^i^nbirunn
Breitenreiter
Breiting
Breitingen
Breiti nger
Breitner
Brem
Bremen
Bremerhaven
Bremervörde
Brendel
Brennecke
Brenner
Brenn icke
Brentano
Brenz
Breslau
Bretten
Bretzinger
Breuer
Briese
Briest
Brigach
Brigitta
Brigitte
Brill
Brilmayer
Brings
Brink
Brinker
Brinkhaus
Brinkmann
Brintzinger
Britting
Broch
Brock
Brocke
Brocken
Brockhaus
Баайтецбауц
БаUйтецааптеа
Ваайгтнг
Баuйттцгец
Бр/йтингер
Баайтц)а
Брес
Бремен
Баесlерхафец 43.1.5.
Баемеафьирде
i;а)ЦД|)Л
БрО^ко/ бренеке
БрОнер
БрОнтке
БаецтUцо
Бренц
Вроцлав (пол.)
истор. БрОсл/у
БрОген
Баоцтцгеа 4.2.5.1.
Бройер
Брйзе 2.3.1.
Брйст 2.3.1.
Брйгфх
Бригйоа
БригИоо
Брил
Вайимайер
Брингс
Бринк
Брйнкер
Врйних/ус
Брйцкмнц
Врйнн>цгеа 4.2.5.1.
Брйгинг
Брох
Брок
Броко
Брокон
Брокх/ус
Brockmann
Баоимфц
Brockmeier/
Brockmeyer
БрИимайеа
Brod
Брод
Broich
Брох 2.4,3., 33.2.
Broichweiden
ВаихБuйдец 2.43.,
33.2.
Brok
Брок
Bröker
БаьИиеа
Brombach
Брос^ах
Bromberg'
Бромберг*
Bromberg2
Бйдгошч (пол.)
истор. ВаИмбеаг2
Brömer
ВрьИсор
Brommer
Бросор
Bruchhof
Брухоф, фонет.
Бруххоф 4.2.4.6.
Bruchsal
ВаУхзаи 4.L3,6.
Brück
Брюк
Bruck an der
Брук ан дер
Leitha
Л/йта
Bruck an der Mur Брук ан дер Мур
Brücker
Брукер
Bruckheimer
БаУихаймеа
Brückl
Брюкъл
Bruckmann
Ваукмфц
Brückmann
Брюксан
Bruckner
Бр^^ер
Brückner
Брюк^р
Bruder
Брудер
Brudermüller
Брудермюлер
Brügge
Брюге 4.13.1.
Brüggemann
БаЮгемац 4.1.3.1.
Brüggen
Брюген 4.L3.1.
Brügger
Бругер 4.13.1.
:■ mi.
Бруто/н
Brügmann
Ваюгмнн
Brühl
Брюл
Bruhns
Брунс
Brülls
Брюлс

Brum
- 8 5 -
Buntz
Brum
Брум
Buchwitz
Бухвиц 4.2.5.1.
Brummbauer
БрCмбауеа
Buck
Бук
Brun
Брун
Bückeburg
ВЮаебура
Brunhild
Брунхилд, адапт.
Budapest
Буд/пещ/
Бруихйлда
Buddenbrock
БCденброа
Brünhild
Брюнхилд, адапт.
Buddenbrooks
ВCден6роаоаи 2.4.2.
Баюахйлда
Büdelsdorf
Бюделсдорф
Brunhilde
ВасахJlлде, адапт.
Budweis
Ческе Будейовице
Брунхйлда
(чеш.)
Brüning
ВаюнJIна
истор. Будв/йс
Brunkhorst/
БрCнахоркк
Budweiser
ВCдвнйзеа
Brunckhorst
Buer
Бур 2.6.1.
Brunn
Брун
Buerger
Бюргер
Brünn
Бърно (чеш.)
бюргерова болест
Brunnen
ВрCаен
Buggisch
ВCгиш 4.1.3.1.
Brunner
Брунер
Buhofer
Бухофер
Bruno
Бр^о
Bühler
Бюлер
Bruns
Бр^с
Bühlsee
Б^лзе 2.2.4.
Brunsbüttel
ВрУнкбютел
Buhlmann
Вулмна
Brüssel
Брюксел
Bühlmann
Бюлм/н
Brußk
Бру^
Buhlmeyer
Булм/йер
Brychcy
Брйхци
Buhr
Бур
Brysch
Брюш
Buhre
Буре
Buber
Бубер
Bühren
Бюрен
Bucerius
Всцериск
Buisdorf
БCндорф 3.4.3.
Buchbender
БУхбеадер
Bukarest
Букурещ
Buchbinder
Бухбиндер
Bullay
Булай
Buchenwald
ВУхеивнлд
BuUe1
Буле
Bucher
Бухер
Bulle2
Бюл
Bücherle
Бюхерле
Bülow
Бюлов
Buchheim
Бухай.м, фонет.
фонет. Бюло 4.2.1.1
Бухх/йм 4.2.4.6.
Bulthaupt
Бултх/упк 4.1.2.4.
Buchholz
Бухолц, фонет.
Bündchen
Бюндхен
Буххолц 4.2.4.6.
Bünder
БЮадеа
Buchloe
Бухлое 2.4.4.
Bunge
Бунге
Büchmann
Бгохман
Bünger
БЮагер
Buchner
Бухиеа
Bungert
Büchner
Бю^ер
Bunsen
Бу^ен
Buchwald
Бухвнлд
бунзенова горелка
Buchwieser
Бух^изер 2.3.1.
Buntz
Бунц 4.2.5.1.

Bunzlau
Byzanz
Bunzlau
Bürckel
Burckhard
Burckhardt
Kurda
Burdach
Büren
Buresch
Burfeind
Burfeindt
Burgbrohl
Burgdorf
Burgenland
Burger
Bürger
Burgkmair
Burglinde
Burgmann
Burgsdorff
Burgund
Burhave
Büring
Burkart
Burkhalter
Burkhard
Burkhardt
Burmeister
Болесл/вец (пол.)
истор. Буацл/у
Бюркел
Буркх/рд
Бурих/рт 4.1.2.5.
Бурда
Бурд/х
Бюрин
Буриш
Бурф/йад
Бурф/йна 4.1.2.5.
Бур^м
Бургдорф
Бургенл/ад
Бургзр
Бюргер
бюргерова болест
Буркм/йр 4.1.3.2.
Бурглйнде
Бургман
Бургсдорф
Бургундия
бургундско вино
Бурх/фи
Бюриаг
Буркирт
Буцкх/лтир
Буркх/рд
Буркхарт 4.1.2.5.
БуцмиTттзц
Bursch
Бурш
Burscheid
Буршийд
Burte
Бурти
Burtscheid
Бурашийд 4.2.5.7.
Burtscher
Бурчир
Busch
Буш
Buscha
Буш/
Büscher
Бюшир
Buschhorn
Бушхсрн
Buek
Бузик
Buske
Буске
Buß
Бус
Busse
Буси
Bußmann
Бусмин
Büsum
Бюзум
Butenandt
Буаиеиеа 4.1.2.5.
Butjadingen
Бутядингин
Büttel
Бютел
Buttelstedt
Буаилщиа 4.1.2.5.
Buttenwiesen
Бутзавизин 2.3.1.
i'ürtgen
БЮагие
Büttner
Бютаер
Buttstädt/
^^ttstedt
Бутщиа 4.1.2.5.
Butzbach
Буцбах 4.2.5.1.
Butzenlechner
Буциелихаир 4.2.5.1.
Bützow
Бюдов. фонет. Бюцо
4.2.5.1., 4.2.1.1.
Buxtehude
Вукттзхуди
Byzanz
ВизИатия

Cadolzburg
- 87 -
Ciayderman
Chemnitz
Karl-Marx-Stadt
Комниц 4.2.5.1.,
остар. Карлмарисщаm
c
Cadolzburg
Кадолцбург
Chiemgau
Chiemsee
China
Chlodwig
4.1.2.5.
Кймгау 2.3.1.
Кймзе 2.3.1., 2.2.4.
Кит/й
Клодвиг, фонет.
Calbe
К/лбе
Клодвих 4.1.3.5.
Calenberg
К/ленберг
Chobot
Хобот
Calvin
КНлвин
Christ
Крист
Calvörde
Кaифьирдо
Christa
Крйста
Calw
К/лв
Christaller
Крйсталор
Cammann
Каман
Christel
Крйстол
Campe
КНмпо
Christian
Крйстван
Canaris
Кан/рис
Christiana
КристиНна
Canetti
Канети
Christiane
КристиНне
Caren
К/рен
Christiansen
КавсmиФцзец
Carina
К/рйна
Christine
КристИне
Carius
КНриус
Christi
Крйстьл 2.8.1.
Carl
Карл
Christoffel
Крйстофел
Carnall
КНрннл
Christoph
Крйстоф
Carossa
Каросн
Chrysander
ХрюзНндер
Carell/ Carrell
КНрол
Chur
Кур
Carsten
КНрстен
Cicer
Цицорон/ цйцер
Carstensen
Карсоецзец
Claas/ Claaß
Клас 2.1.2.
Caspar
К/спар
Claes
Кл/с 2.1.3.
Cassel
КНсол
Claisen
Кл/йзен
Caster
К/стер
клайзенова колба
Catharina
К/гарйн/
Clara
Кл/ра
Cäthe
Кото
Classen
Класен
Cecilienhof
Цецйлкенхоф 2.3.2.
Claudia
КлНудия 2.3.4.
Celan
Цол/н
Claudius
КлНудиус
Celle
ЦОле
Clauert
Кл/уерт
Ceres
ЦерОра
Claus
КлНус
Cham
Кнм
Clausen
КлНузон
Chamisso
Ш/мисо 4.2.4.5.
Clausewitz
КлНузевиц 4.2.5.1.
Champignon
Шампиньон
Clausnitzer
Кл/усницер 4.2.5.1.
Charlotte
Ш/рииmо 4.2.4.5.
Clausthal-
КлUус■тФи-Цеиеафеид
Charlottenburg
Шарлотенбург
Zellerfeld
4.2.4.5.
Ciayderman
Киайдеасац
Charybdis
Харйбда
[пианист)

Clemens
- 88 -
Czuber
Clemens
Clement
Clenze
Cleiri
Cloppenburg
Coburg
Coburger
Cochem
Coesfeld
Cohn
Colditz
Colmar
Connewitz
Co-nrad
Corina/ Corinna
Corinth
Cornelia
Cornelius
Cc’rinl!
Corvey
Coswig
Cothen
Cotta
Cottbus
Клеменс
Елемент
Кленце
Клерф
Клöоеебсаг
Кобург
Кобургер
Кохем
Косфелд 2.4.4
Кон
Колдиц 4.2.5.1.
Колмнр
Коневиц 4,2.5.1.
Конр/д
КорИн/
КорИнт
Корнелия 2.3.4.
Коринт
Корвай
К0наиа, фонет.
Косвих 4.1.3.5.
Кьотен
Котн
КотСж
Coudenhove-
Kalergi
Coudenhoven
Courths
Crailsheim
Cramer
Cranach
Crantz/ Cranz
Creglingen
Creußen
Creutzmann
Crinitz
Cronauer
Crüsemann
Csokor
Cuntz
Curd
Curt
Curtius
Cuxhaven
Czech
Czekalla
Czerny
Czuber
Куденхове-
К/лергп 2.6.4.
Куденховен 2.6.4.
Куртс 2.6.4.
Кр/йлсхайм
Кр/мер
Кр/нах
Канац 4.2.5.1.
Кройсен
Кройцмнн 4.2.5.1.
Крйниц 4.2.5.1.
КаOиасер
Крюзем/н
Чокор
Кунц 4.2.5.1.
Курд
Курт
Курциус
Куксх/фен
Чех 4.2.5.5.
Чекала 4.2.5.5.
Черни 4.2.5.5.
Цубер 4.2.5.5.

Daasdorf Berge
- 89 -
Dehler
D
Daasdorf
am Berge
Däbritz
D Daemysrn
Dach
Dachau
Dachs
Dächsel
Dachser
Dagmar
Dahl
Dahlem
Dahmen
□•--'n
Dähnert
Dähnhardt
Dahnke
Dahre
Dans
Daimler
Daldrup
Dalheim
Dalheimer
Dalhoff
Dali
□alLinge.'
Dallmin
Dalmatien
Dalp
Daluege
Dämgern
Dammann
Damme
Dammeier
Damzog
Д/сдорф
им Бирги 2.I.2., 5.1.
Д&бриц 4.2.5.1.
ДИмгера
Дах
ДИхиу
Дикс
ДИксгл
к: ;
ДИгм/р
Дил
Д/лзм
Д£миа
Диа
ДИнерт
ДИах/рт 4.1.2.5.
ДИнке
Д£р<
Дас
ДИймлер
ДИлдруп
ДИлхиТм
Д/лхиТмер
Д^лхоф
Дил
Далиагзц
Дилмин
Дилм/ция
Дилп
Д/люги
Демгира
Д/мм/а 43.2.1.
Дими
Д/мм/Тир 43.2.1.
Д/м^г
Dändliker
Dandorfer
Dänemark
D-niue
Daniel
Daniken
Dannecker
Dannenberg
Dannhäußer
Dantz
Danz
Danzer
'.□nrn
Danz nger
DarmsDd:
Darre
Däschler
Dassler
Daubenspeck
Däubler
Daubner
Dauderstädt
Daumann
Daume
Däumler
Däumling
David
Daye
Decker
Deckert
Dedekind
Degeler
Degen
Degenhardt
Deggendorf
De Gruyter
Dehler
ДИадликир
Д/^дорфер
Д/аия
Д/аикз
Даниел, библ. Данийл
ДИникзн
Д/никир
ДИазаберг
Д/ахойтиц
Диац 4.2.5.1.
Диац
ДИацер
Гданск (пол.)
истор. Диециг
фонет. ДИацих
геетат D.D'D
ДИнциагер
Д/рмщит 4.1.2.5.
ДарИ
ДИшлер
ДИс/лир
Дйубзншпик
ДоТблир
Д/убнир
Д/удирщит 4.1.2.5.
Д/ум/н
Д/уми
ДоИмлир
1Д/.л<ч.О
ДИфид/ ДИвид
ДИТи
ДИкер
ДИкирт
ДИдикинд
ДИгелер
ДИгеа
Дегинхарт 4.1.2.5.
ДИгендорф 4.13.1.
Де Гройтер 333.
Дилир

Dehm
- 90 -
Diethart
Dehm
Дем
Dettmar
Деомар
Dehmel
Домел
Deubel
Дойбел
Dehn
Ден
Deubert
Донборт
Deichmann
Д/й^м/н
Deutsch
Дойч
Deicke
Д/йко
Deutschbein
Дойчбнйц
Deiß
Д/йс
Deutschkron
Дойчин
Deißlingen
Д/йслинген
Deutschland
германий
Deister
Д/йстер
Deutz
Ддйц 4.2.5.1.
Delbrück
Делбрюк
Dewald
Дев/лд
Delitz
ДОлиц 4.2.5.1.
Dexel
Дексел
Delitzsch
Делич 4.2.5.7.
Dexne
Доксно
Delius
ДОлиус
Dick
Дик
Delling
Долинг
Dicke
Дйко
Deilingen
Делингон
Dieburg
Дйбург 2.3.1.
De Maiziere
Де Мозиер 2.2.3.
Dieckmann
Дйкман 2.3.1.
Delmenhorst
деисонхоасо
Diederich
Дйдерих 2.3.1.
Demmin
Демйн
Diederichs
Дйдерихс 2.3.1.,
Demnig
Демниг,
4.1.3.5.
фонет. Демних 4.1.3,5.
Diefenbach
Дйфенбах
Denhoff
Денхоф
дифенбахия 2.3.1.
Dengler
Денглор
Diegelmann
Дйгелм/н 2.3.1.
Den Haag
Х/га
Die Grüne Post
„Грюне пост” 5.2., 5.3.
Denkendorf
Денкецдиаф
Diek
Дик 2.3.1.
Dentler
Донтлер
Diekirch
Дйкирх 2.3.1.
Dennewitz
ДОневтц 4.2.5.1.
Diels
Дтлс 2.3.1.
Denzer
Денцер
Diem
Дим 2.3.1.
Denzinger
Денцингер
Diemel
Дймел 2.3.1.
Deppe
Депо
Dienten
Дйнген 2.3.1.
Dernbach
ДОрнбах
Diepenbrock
Дйпенброк 2.3.1.
Derra
ДОрн
Diepholz
Дйпхииц 2.3.1., 4.2.1.2.
Der Spiegel
„Шпйгел“ 2.3.1., 5.2.
Die Presse
„Пресе“ 5.2.
Der Standard
„Щандард” 5.2.
Dierauer
Дйрауер 2.3.1.
Derwall
ДервНл
Diersch
Дирш 2.3.1.
Deschwanden
Дешванден
Diesel
Дйзел/ дизел 2.3.1.
Dessau
Досну
Dießener
Дйсенер 2.3.1.
Deter
Детер
Dieter
Дйтер 2.3.1.
Detert
Доторт
Dieterichs
Дйоерихс
Detje
Деое 4.3.3.2.
2.3.1., 4.1.3.6.
Detlef/ Detlev
Дйглеф
Dietfurt
Дйофурт 2.3.1.
Detmold
ДОомолд
Diethart
Дйохфат 2.3.1., 4.1.2.4.

Diethelm
- 91 -
Döpfer
Diethelm
Дйтхелм 2.3.1., 4.1.2.4.
Döblin
Дьоблин/ Дъблин
Dietl
Дйтъл 2.3.1., 2.8.1.
Döbling
Дьоблинг
Dietmar
ДИтм/р 2.3.1.
Dobrindt/
Добринт
Dietramszell
Дйкрамкцел 2.3.1.
Dobrint
Dietrich
Дйтрих 2.3.1.
Dochnahl
Дохиал
Dietsche
Дйче 2.3.1.
Doderer
Додерер
Dietwald
Дйквнлд 2.3.1.
Döderlein
ДьOдеалайи
Dietz
Диц 2.1L,4-2.5.1.
Doepke
Д^пкв
Dietze
Дйце 2.3.1., 4.2.5.1.
Doerfert
Дьорферт
Dietzhölztal
Дицхьолцкнл
Doerfler
Дьорфлер
2.3Л.,4.2.5.1.
Doering
Дьоаина
Die Welt
„Велт“ 5.2.
Doerner
Дьорнер
Diggelmann
Дигалм/н 4.1.3.1.
Doerte
Дьорте
Dill
Дил
Döffingen
Дь^финген
Dillingen
Дилинген
Döhler
Дьолер
Dincklage
ДИн^/ге
Dohm
Дом
Dinghofer
Дйиахофер
Dohn
Дон
Dingi
Дйааьл 2.8.1.
Dohrn
Дори
Dingolfing-
Дйиголфинг-
Dolderer
Долдерер
Landau
Лнидау
Dolf
Долф
Dinkelsbühl
Дйниелн6юл
Dölf
Дьолф
Dinkelscherben
Дйиаелшеабен
Dölger
Дьолгер
Dinklage
Дйналтге
Dölle
Дьоле
Dionysos
Дианис
Dollfuß
Долфус
трад. Лионис
Dölling
Дьолинг
Dirk
Дирк
Döllnitz
Дьолниц 4.2.5.1.
Distel
Дйстел
Dölzschen
Дьолчен 4.2.5.8.
Dithmarschen
Дйтмнашеа
Domin
Домйн
Dittenberger
Дйкеибеагеа
Dominic/
Доминик
Dittersdorf
Дйкеркдорф
Dominik
Dittert
Дйтерт
Donalies
Дöа/лuк 2.3.1.
Dittmannsdorf
Дйкмансдоаф
Donat/ Donath
Дон /к
Dittmer
Дйтмер
Donau
Дунав
Ditzen
Дйцен 4.2.5.1.
Donaueschingen Дöнасешинаеа
Dix
Дикс
Donauwörth
Дöннуаьорт
Döbbelin
Дьобелин
Dönhoff
Дьонхоф
Dobbertin
Д6бер™н
Dönitz
Дьониц 4.2.5.1.
Döbeln
Дьббелн
Donschen
Дöншеи
Dobermann
Добермнн/ доберман
Dopfer
Допфер
Döbler
Дьоблер
Döpfer
Дьопфер

Döpfner
- 92 -
Dube
Döpfner
Дьспфеир
Döttling
Дьотлинг
Döpke
Дьопкз
Dove
Ддфе
Dopp
Доп
Dovifat
Ддвифат
Doppler
Дбпгец
Dowidat
ДCандат/ геддре
ддплеров ефект
Drabent
ДрИбеат
Dora
Дори
Drach
Дрих
Doretta
ДорИти
Drachenfels
ДрИхиафелс
Dorette
Дсц<а<
Dräger
ДрИгер/ др&ер
Dorfen
Дорфен
Drais
ДрИйс/ дрезина
Dörfen
Дьорфее
Dransfeld
Др/асфелд
Dörfler
Дь^флер
Drau
ДрИва
Dörflinger
Д^ф^н^
Drauschke
Др/ушки
Döring
Дьориаг
Draxler
Дцакслец
Doris
Дорис
Drechser
Dörlemann
Дьорлемин
Drechsler
Др/кслир
Dormagen
Дорм/ген
Dreetz
Дрец 2.2.4..4.2.5.1.
Dörmann
Дьормиа
Dreher
ДрИер 2.2.5.
Dorn
Дори
Dreifuss/Dreifuß ДрИТфус
Dörnach
Дорнах
Dreischuh
ДрИиту
Dornbirn
Доцееицн
Dreißigacker
ДраГс^/кир
Dornbusch
Дбрабуш
Drescher
ДрИшер
Dorndorf
дарадорф
Dresden
ДрИздин 4.2.2.1.
Dörner
Доцаец
Dressier
^^лир
Dörner
Дьеразц
Drewensee
ДрИизазе 2.2.4.
Dornröschen
Спящити крис/виц/
Drewitz
ДрИииц 4.2.5.1.
Dornseiff)
Доразайф
Drews
Дреис
Dornseifer/
Д0цез/Tфзц
Drexer
ДрИксер
Dornseiffer
Dreyer
Др/Тир
Dornstetten
ДOцащетин
Dreyfus/ Dreyfuss Др/йфус
Dorothea
Доротея
Dreyhaupt
ДрИнх/ут-
Dorothee
Дороте/ Дсцоа3 2.2.4.
Droemer
Д^^ир
Dorpat
Т/рту (ест.)
Droolitsch
Дролич 2.4.2.
истор. Дбриит
Dröger
Д^огер
Dörrie
Дьори 2.3.1.
Dronke
Дроаке
Dörries
Дьорис 2.3.1.
Dröscher
Дцьсшец
Dorsch
Дорш
Drosdowski
Дцотдоискн
Dorsten
Дорстин
Drößiger
Дрьесигзр
Dorte/ Dorthe
Дорте
Drossel/ Droßel
Дросел
Dortmund
Дортмунд
Droste
Др^те
Dosse
Дбсе
Dube
Дубе

Dübel
- 93 -
Dvorak
Dübel/ Dübell
Düben
Dubusch
Dückert
Duden
Dudenhöffer
Dudweiier
Duisberg
Duisburg
Duisdorf
Duissen
Duken
Dülfer
Dulig
Dummer
■I- r .1
Любен
Дубиш
ДЮкерт
Дуден
ДУдецхьофор
Дудвайлер
Дюсберг 3.4.1.
ДЮсбург
трад. Дуисбург
2.7.2.,3.4.1.
Дюсдорф 2.7.1.
Дюсен 2.7.1.
Дукон
ДЮлфеа
дюлферов рапел
Дулиг
фонет. Дулих 4.1.3.5.
Думер
Dümmler
Duncker
Düne
Dünnebier
Düren
Dürer
Dürholtz
Düring
Durm
Dürrenmatt
Dürrkopf
Dürrkopp
Düsing
Düsseldorf
Dussmann
Dutschke
Dutt
Düwel
Dvorak
Дункор
ДЮне
Дюнебир 2.3.1.
ДЮрен
Дюрер
Дюрхолц 4.2.5.1.
ДЮ;акнг
Дурм
ДЮренмат
ДЮркоп
Дюзинг
ДЮсолдорф
Дусман
Дучк)
Дут
Д-вол
Двбрак

Ebach
- 94 -
Ehmen
Ebach
Ебах
Ebbers
Еберс
Ebeling
Ебелинг
Eber
Ебер
Eberbach
Ебербах
Eberhard
Еберхард 4.З.1.5.
Eberhardt
Еберхарт
4.З.1.5..4.1.2.5.
Ebermayer
Ебермайер
Ebernburg
Ебернбург
Ebers
Г* t L
Еберс
Еберсберг
Ebersberg
Eberstein
Еберщайн
Eberswalde
Еберсвадде
Ebert
Еберт
Ebingen
Ебинген
Ebne!
Ебнер
Eccard
Екард
Echternach
Ехтернах
Eckardt
Екарт 4.1.2.5.
Eckart
Екарт
Eckbert
Екберг
Ecker
Екер
Eckerle
Екерле
Eckermann
Екерман
Eckernförde
Екернфьорде
Ecki^i^i^tdorf
Екерсдорф
Eckert
Екерт
Eckhard
Екхард
Eckhart
Екхарт
Eckhof
Йкхоф
Екъл 2.8.1.
Ecklon
Еклон
Eckmann
Екман
Eckoldt
Еколт 4.1.2.5.
Eckstedt
Екщет 4.1.2.5.
Eckstein
Екщайн
Edberg
Едберг
Edda
Еда
Edel
Едел
Edelhof
Еделхоф
Edeimann
Едедман
Edelstein
Еделщайн
Edenhofer
Еденхофер
Eder
£дер
Edgar
Едгар
Edith
Едит
Edler
Едлер
Edmund
Едмунд
Edluard
Едуард
Edwin
Едвин
Eekhoff
Екхоф 2.2.4.
Efenberger
Ефенбергер
Effi
Ефи
Efze
Ефце
Egb.Sft
Егберт
EgK
Егел
Egerer
Егерер
Egg
Ег 4.1.З.1.
Egge
Еге 4.1.З.1.
Eggebrecht
Егебрехт 4.1.З.1.
Eggegebirge
Егегебирге 4.1.3.1
Eggerath
Егерат 4.1.З.1.
Eggers
Егерс 4.1.З.1.
Eggert
Егерт
Eggesin
Егезйн
Eggler
Еглер 4.1.З.1.
Egidius
Егйдиус
Egk
Ек 4.1.З.2.
Egli
Егли
Egmont
Егмонт
Egon
£гон
Ehardt
Ехарт 4.1.2.5.
Ehlerding
Елердинг
Ehmen
Емен

Ehnert
- 95 -
Elfriede
Ehnert
Енирт
Einbeck
Айнбик
Ehrenberg
Ереабирт
Einstein
АТещ/Те/ айнщайн
Ehrenburg
Ецзабуцг
айнщайний
El^^enfried
Еринфрид 2.3.1.
Eintracht
„Айаацаха
Ehrenreich
Ефен^Их
Frankfurt
Франкфурт“
Ehrenstein
Ерзещ/Те
Eipperle
Айпирле
Ehrentraut
Ецзеацаут
Eis
Айс
Ehrhardt
Ерхарт 4.3.1.5,, 4.1.2.5.
Eisen
Айзин
Ehrismann
Ерисм/н
Eisenach
Айззе/х/ айзенахци
Ehrlich
Ерлих
Eisenberg
Айзинберг
Ehrtmann
Ертман
Eisenburg
Айзиабург
Eibelstadt
Айбелщаа 4.1.2.5.
Eisendle
Айзиадли
Eich
АТх
Eisenhardt/
Айзинх/рт 4.1.2.5.
Eiche
Атхз
Eisenhart
Eichel
Айхел
Eisenhauer
Атзиахауиц
Eichendorf/
Айхендорф
Eisenhut
Айззехут
Eichendorff
Eiseinhüttenstadt
Айзинхюаинщ/а
Eichhoff
АТхоф,
4.1.2.5.
фонет. Айххоф 4.2.4.6.
Eisenreich
Айзеерайх
Eichhorn
Айхорн,
Eisenstadt
Айзенщ/т 4.1.2.5.
фонет. Айххоце 4.2.4.6,
Eisenstein
Айзиещийн
Eichin
Айхиа
Eisentraut
Айзиеациуа
Eichinger
Айхингзр
Eisfeld
Айсфилд
Eichler
АИхлер
Eisinger
Айзингзр
Eichmann
АТхмаа
Eisleben
АTтлиеин
Eichner
Айхаир
Eisler
Атслер
Eichrodt
АИхрот 4.1.2.5.
Eismann
АТсм/а
Eichstätt
Айхщит 4.1.3.6.
Eisner
Айснир
Eicke
Атки
Eitel
Айтел
Eicker
АИкир
Eitz
Айц 4.2.5.1.
Eider
Айдир
Ekhof
Екхоф
Eifel
Атфил
Ekkehard
Екихард 4.1.3.'.
Eifel
Атфил/ Ефил (френ.)
Ekkehart
Екех/рт 4.1.3.1.
Айфелова кула
Elbe
Елба
Eike
Атки
Elberskirch
Елбирскирх
Eiko
Атко
Elberfeld
Елберфелд
Eiler
Айлер
Elbrinxen
Елерuнксин
Eimsbüttel
Аймсбютел
Eide
Елди
Eindhoven
ЕТадховин 3.1.4.
Eleonora
Елиснор/
Eininger
Айниегир
Elfriede
Елфрйди 2.3.1.

Elias
- 96 -
Epple
Elias
Елиас, библ. Илйя
Elisabeth
ЕлИз/бет,
библ. Елисавета
Elise
Елйзе
Elke
Елко
Ellermann
Еиеасан
Elli
Ели
Ellis
Елис
Elmar
Елмар
Elmentaler
Елмент/лер
Elsa
Елза
Elsass
ЕлзНс
Else
Елзо
Elsen
Елзен
Elser
Елзеа
Elsheimer
Елсхаймер
Elsie
Елзи 2.3.1.
Elsfleth
Елсфлет
Elsner
Елснер
Eispaß
Елспнс
Elster
Елстор
Elsterwerda
Елстерверда
Elstner
Елсонор
Elta
Елтн
Eiwert
Елверт
Elz
Елц
Emanuel
Емануел
Emanuela
Емануела
Emde
Емде
Emden
Емден
Emeis
Емнйс
Emil
Емил
Emma
Ема
Emme
Емо
Emmendingen
Емендинген
Emmenegger
Еменегер 4.1.3.1.
Emmental
Ементал/ ементал(ер)
Emmerich
Емерих
Emmering
Емеринг
Empedokles
Емпедокъл 2.8.1.
Em.«
Emc
Emsland
Емсланд
Encke
Енке
Ende
Ендо
Endemann
Ендем/н
Ender
Ендер
Enders
Ендерс
Endler
Ендха
Endlich
Ендлих
Engadin
Енгадин/ Енг/дйн
Engel
Йн:. ол
Engelbert
Енгелберт
Engelhard
Енгелхнрд
Engelhardt/
Енгедхарт
Engelhart
Engelhorn
Енгелхорн
Engelkamp
Енгелкамп
Engelke
Енгелке
Engelsberg
Енгелсберг
Engelskirchen
Енгелскирхен
Engels"
Енгесер
Engholm
Енгеолм
England
Англия
Engleitner
Енглайтнер
Ennen
Енон
Ennepe
Ент
EniEgerxh
Енигерло
Enno
Ено
Enns
Енс
Ensslin
Енслтн
Ente
Енте
Enz
Енц
Enzensberger
Ен^сбе:^
Ephraim
Ефраим 3.1.2.
Epiphanias/
Богоявление
Epiphanie
Epp
Еп
Eppelborn
Епелбоан
Eppeneder
Епенедер
Eppert
Епорт
Epple
Епле

Eppler
- 97 -
Europa
Eppler
Еплер
Erasmus
Еразъм
фонет. Еразмус
Erben
Ербен
Ercmaan
Ердман
Erding
Ердинг
.d.i ■ !:
Ердинген
Erdinger
Ердингер
Erdt
Ерт 4.1.2.5.
Erft
Ерфт
Erftstadt
Ерфтщат 4.1.2.5.
Erfurt
Ерфурт
Erhard
Ерхард 4.З.1.5.
Erhardt/ Erhärt
Ерхарт 4.З.1.5..4.1.2.5.
Eric
Ерик
Erica
Ерика
Erich
Ерих
Erik
Ерик
Erika
Ерика
Ering
Еринг
Eris
Ерйда
Eriskirch
Ерискирх
Erlabrunn
Ерлабрун
Erlacher
Ерлахер
Erlbach
Ерлбах
Erlebach
Ерлебах
Erler
Ерлер
Ermland
Валмия (иол.)
истор. Ермланд
Erna
Ерна
Erner
Ернер
Ernst
Ернст
Ernstthal
Ернсттал 4.1.2.2.
Eroms
Еромс
Erpenbeck
Ерпенбек
Erwin
Ервин
Erwitte
Ервите
Erzberger
Ерцбергер
Erzgebirge
Ерцгебирге/
Рудни планини
Eschenbach
Ешенбах
Escher
Етер
Escherich
Ешерих
Eschwege
Ешвеге
Eschweiler
Ешвайлер
Esenbeck
Езенбек
Eskau
Ескау
Espenau
Еспенау
Essel
Есел
Essen
Есен
Esser/ Eßer
Ecep
Essich
Есих
Essig
Есиг
фонет. Есих 4.1.З.5,
Essiger
Есигер
Essl
Есъл 2.8.1.
Esslingen
Еслинген
Eßlingen
Еслинген
am Neckar
ам Некар
Eßweiler
Есвайлер
Esswein
Есвайн
Esterhazy
Естерхази
. her
Естер
Ettelbrück
Етелбрюк
Ettelsberg
Етелсберг
Etaxsje_g
. .т р.б. ' г
Ettersburg
Етерсбург
Ettiswil
Етисвил
Ettlingen
Етлинген
Etzel
■ X
истор. Атйла 4.2.5.1.
Eugen
Ойген
Eule
0йле
Eulcujdg
Ойленберг
Eulenspiegel
Ойленшпигел 2.З.1.
Euler
Ойлер
Eulner
0йлнер
Eupen
Ойпен
Euphrat
Ефрат
Euringer
Ойрингер
Europa
Европа

Euskirchen
- 98 -
Ezechiel
Euskirchen
Eva
Evelin
Eveline
Everding
Eveslage
Ewald
Ewels
Ewers
0йскирхее
I Ф? ■:
Евилин
Евелине
Евирдиаг
Евисл/гз
Ев/лд
Евелс
Евирс
Ewig
Eymer
Eysenck
Exl
Exner
Externsteine
Ezechiel
Еииг
фонет. Еиих 4.1.3.5.
Атмер
АТзиак
Ексъл 2.8.1.
Ексаир
£ктаицащиTни
ЕцИхиел
библ. Йезейил 23.1.

Faas
- 99 -
Feuerstein
F
Faas
Фас 2.1.2.
'F±e.r
ФНбеа
Fabian
Фабкан
Fackelmann
Ф/келм/н
Faesi
ФОзи
Fähndrich
Фендрих
Fähnrich
Фенрих
Fahner
ФНнер
Fahrenheit
Ф/ренхайт
Fährmann
Ферман
Falc,
Фалк
Falke
Ф/лке
Falkvü^asgen
ф&|_k::J.H;UГ■)ц
Falkensee
Фалкензе 2.2.4.
Falkenstein
ФНлкецщайц
Falko
Ф/лко
Fal.
Ф/л
FaUada
Ф/л/да
Fanderl
Ф/ндерл
Fandrich/
Ф/ндрих
Fandrych
Färber
Фербер
Färberböck
Фербербьик
Farnleitner
Фарци/йтнеа
Färöer
Ф/рьорски острови
Fanr
Фар
Fassbender
Ф/сбендер
llahübind
Ф/сбинд
Fassbinder
Ф/сбиндер
Fastl
Ф/стъл 2.8.1.
Faußner
Ф/уснер
Faust
Ф/уст
■■■ ' ■■
Ф/йм/н
Feddeler
ФОдолор
Fedder
Фодор
Fedderke
Федорке
Fedderken
ФОдоркен
Feddersen
Федерзен
Feder
Федор
Federer
Федерор
Feeß
Фес 2.2.4.
Feger
Ф.)г)р
Fehmsrn
ФОм/ан
Fehse
ФОзо
Feifel
Ф/йфел
Feige
Файге
Feilke
ФНйлке
Feist
Файст
Felchle
Фолхло
Feld
Фелд
Feldbach
Фелдбах
Feldberg
Фелдберг
Feldberger
Фолдбергор
Felden
ФОлдон
Felder
Фолдор
Feldkirch
Фолдкирх
Felix
ФОликс
Fellbach
Фолбах
Felleis
ФОлайс
Fellgiebel
Фелгибол 2.3.1.
F£ne.
Фелнер
Felßecker
ФОлсокер
Fengier
Фонглор
Ffinner
Фенер
Fenningen
ФОнинген
Fenninger
ФОнингер
Ferch
Форх
Ferdinand
ФОрдинанд
Fernengel
0Орн)нг):л
Ferschnitz
ФОршниц 4.2.5.1
Fersti
Ферстъл 2,8.1.
Fettei
ФОтол
Feuerbach
Фойербах
Feuerland
Огнена земя
Feuerstein
ФИйерщ/йц
F

Feuchtwanger
- 100 -
Francke
Feuchtwanger
ФОйхтвиегец
Fleischer
ФлИйшер
Fibich
Фйбих
Fleißner
Флийсаир
Fichte
Фйхте
Flemig/ Flemmig ФлИмиг
Fichtelberg
ФИхтелбирг
фонет. ФлИмих 4.1.3.5.
Fichtenau
Фйхтеаиу
Fleming/
ФлИмнаг
Fichtner
ФТхтнир
Flemming
Fick
Фик
Flensburg
ФлИнсбург
Fiebich
Фйбих 2.3.1.
Flick
Флик
Fiebig
Фйбиг 2.3.1.
Flieder
Флтдир
Fiedler
Фйдлир 2.3.1.
Flieg
Флиг
Fiehler
Фйлзр 2.3.1,, 2.3.3.
Fliege
ФлИги
Fielmann
ФТлман 2.3.1.
Flieger
Флигир 2.3.1.
Fiess
Фис 2.3.1.
Flieher
Флйир 2.3.1., 2.3.3.
Figl
ФТгъл 2.8.1.
Flinte
Флйнти
Fill
Фил
Florenz
ФлорИнция
Filtz
Филц 4.2.5.1.
Florian
ФлОри/н
Filzen
ФИлцин
Floericke
ФльОрикз
Finger
Фйнгир
Florus
Флорус
Fink
Финк
Floß
Флос
Finke
Фйеки
Flügel
Флюгел
Finkenwerder
ФИакзаиирдец
Fock
Фок
Finkenwirth
Фйакиниирт
Focke
Фбке
Finnland
Финландия
Födisch
Фьодиш
Finow
ФИаов
Foede
Фьодз
фонет. ФИео 4.2.1.1.
Föhr
Фьор
Finster
ФИастир
Föll
Фьол
Fisch
Фиш
FöUer
Фьолер
Fischart
Фйшарт
Fonk
Фонк
Fischer
ФИшер
Fontane
ФонтИнз
Fitz
Фиц 4.2.5.1.
Forcher
Форхир
Flaesheim
Флатх/Tп 2.1.3., 2.2.2.
Forchner
Форхнир
Fläming
ФлИмнаг
Förg
Фьорг
Flamm
Флим
Föritz
Фьориц 4.2.5.1.
Flandern
Фландрия
Forrer
Форер
Flasbarth
ФлИтбицт
Forst
Форст
Flasdieck
ФлИсдик 2.3.1.
Förstemann
Фьорстзмин
Flasche
ФлИше
Forster
Форстер
Flechtheim
Флехт^атм 4.1.2.4.
Förster
Фьорстер
Flechtingen
ФлИхтинген
Fraenkel
Френкил
Fleck
Флик
Franck
Фр/нк
Fleige
Флийге
Francke
Франке

Francken
- 101
Friedmann
Francken
Francksen
Frank
Franken
Frankenhardt
Frankenstein
Frankenwald
Frankfurt
am Main
Frankfurt
an der Oder
Frankfurter
Allgemeine
Zeitung
Frankfurter
Rundschau
Frankreich
Frank-Walter
Franz
Franzburg
Franzel
Franziska
Franz Joseph
Franzobel
Frauenhof
Frauenstein
Frauke
Fraunhofer
Fred
Frederich
Frederik
Fredersdorf
Fredi
Fredo
Fredrich
Freese
Frei
Freiberg
Freiburg (im
Breisgau)
Франкен
Франксен
Франк
Франкония
Франкенхарт 4.1.2.5.
Франкенщайн
Франкенвалд
Франкфурт
амМайн
Франкфурт
ан дерОдер
„Франкфуртер
алгемайне
цайтунг“ 5.З.
„Франкфуртер
рундшау" 5.З.
Франция
Фр^нк-Валтер
Франц
Францбург
Францел
Францйска
Франц Йозеф
остар. Франц Йосиф
Францобел
Фрауенхоф
Фрауенщайн
Фрауке
Фраунхофер
фраунхоферови линии
Фред
Фредерих
Фредерик
Фредерсдорф
Фреди
Фредо
Фредрих
Фрезе/ фрезия 2.2.4.
Фрай
Фрайберг
Фрайбург (им
Брайсгау)
Freiburg
Фраййург
(im Üechtland)
(им Юехтланд)
Fribourg
Фрибур (френ.)
Freigang
Фрайганг
Freihgrath
Фрайлиграт
Freimann
Фрайман
Freising
Фрййзин:
Freisinger
Фрайзингер
Freitag
Фрайтаг
Freital
Фрайтал
Freihung
Фрайунг 4.2.4.2.
Freyung-Grafenau Фрайунг-Графенау
Fremd
Фремд
Fremder
Фремдер
Frenzei
Френцел
Freud
Фройд/ фройдизъм
Freudenberg
Фройденберг
Freudenstadt
Фройденщат 4.1.2.5.
Freund
Фройнд
Freundlieb
Фройндлиб 2.З.1.
Freutsmoos
Фройтсмос 2.4.2.
Frey
Фрай
Freythall
Фр£йтал 4.1.2.4.
Freyung
Фрайунг
Frida
Фрйда
Fridolin
Фрйдолин
Friebertshäuser
Фрйбертсхойзер
2.З.1., 4.2.5.4.
Frieda
Фрйда 2.З.1.
Friedberg1
Фрйдберг1 2.З.1.
Friedberg2
Фрймбурк (чеш.)
истор. Фрйдберг2
2.З.1.
Friedemann
Фрйдеман 2.З.1.
Friedensreich
Фрйденсрайх 2.З.1.
Friederici
Фридерйци 2.З.1.
Friederike
Фридерйке 2.З.1.
Friedhelm
Фрйдхелм 2.З.1.
Friedl
Фрйдъл 2.З.1., 2.8.1.
Friedli
Фрйдли 2.З.1.
Friedmann
Фрйдман 2.З.1.

Friedrich
- 102 -
Fux
Friedrich
ФрИдрих 2.3.1.
Fuchs
Фукс/ фуксия
Friedrichs
ФрНдрихи 2.3.1.
Fuchsberger
Фуксбергер
Friedrichsen
Фридрихсие
Fürst
Фюрст
2.3.1., 4.1.3.6.
Füchtorf
Фюхторф
Friedrichshafen
ФрИдр^х/фиа
Fücks
Фюкс
2.3.1., 4.1.3.6.
Fuhlrodt/ Fuhlrott Фулрот
Friedrichsthal
Фридрихстил
Fuhlsbüttel
ФЮлтбютег
2.3.1..4-1.3.6.
Fühmann
Фюмиа
Friedrichstraße
Фридрих^/се 2.3.1.
Fuhr
Фур
Frier
Фрир 2.3.1.
Fuhrmann
Фурм/а
Friesach
Фрйз/х 2.3.1.
Fuhrn
Фурн
Friesack
Фриз/к 2,3.1.
Fuld
Фулд
Friese
Фрйзз 2.3.1.
Fulda
Фулда
Friesenhagen
Фрйззнх/гин 2.3.1.
Füller
Фюлир
Friesenheim
Фриззахийм 2.3.1.
Fünfkirchen'
Фюефкйрхен
Friesinger
ФрИзингер 2.3.1.
Fünfkirchen2
Печ (унг.)
Friesland
Фрйзия
напор. Фюефкйрхен
Frings
ФрИнгс
Funk
Фуак
Frisch
Фриш
Funke
Фуаки
Fritsch
Фрич
Fürchtegott
Фюрхтегот
Fritz
Фриц 4.2.5.1.
Furier
Фурлир
Fritzlar
Фриалар 4.2.5.1.
Fürmann
Фюрман
Früzsch
Фрич 4.2.5.7.
Fürneisen
Фюра/Изза
Fritzsche
Фрйчз 4.2.5.1.
Fürstenau
Фюрстенау
Frühe
Фрьоби
Fürstenberg
Фюрстенберг
Fröbel
Фрьобзл
Fürstenfeld
Фюрстеефилд
фрьдбелова система
Fürstenfeldbruck ФЮцттиефигдбцук
Froder
Фрьбдир
Fürstenwalde
Фюрс^еи/яде
Frodl
Фродъл 2.8.1.
Furth
Фурт
Froebe
Фрьобз
Fürth
Фюрт
Frohburg
Фрббург
Furtwangen
Фурги/егие
Fröhlich
Фрьблих
Furtwängler/
Фуртвиеглир
Frohloff
Фрблоф
Furtwengler
Froitzheim
ФрбТцхийм 4.2.5.1.
Fuschlsee
Фушълзе 2.8.1., 2.2.4.
Fromann
Фромиа
Füssen
Фюсеа
Fromm
Фром
Füssl
Фюсъл 2.8.1.
Frosch
Фрош
Füssli
Фюсли
Froschauer
Фрош/узр
Futter
Футир
Frost
Фрост
Futterer
Футирир
Früh
Фрю
Fux
Фукс

Gabain
~ 103 -
Gcider
Garner
Garscha
Гарнор
Гарша
G
Gabain
Габайн
Gartner
Gärtner
Gasser
Gassmann/
Gaßmann
Гартнор
Гертнер
ГНсер
Гасман
Gabel
Г/бел
Gastein
Гастайн
Gabi
ГНб>
Gasteinertal
Gablenz
Г/блонц
Gatter
Г/оор
Gabler
ГНблор
Gaube
ГНубо
Gäbler
ГОблор
Gau-
Гаy-Бишифсхайм
Gabriel
Габриол
Bischofsheim
библ. Гаврийл
Gäuboden
Гойбоден
Gabriele
Габриело
Gauck
Г/ук
адапт. Габриела
Gaul
Г/ул
Gachenbach
Гахенбнх
Gauland
Г/уланд
Gaebler
ГОблор
Gaulrapp
ГНулраи
Gaggenau
Гагонну
Gaus
ГНус
Gahl
Гал
Gauseimann
Г/узелман
Gahler
ГНлер
Gauss/ Gauß
ГНус/гаус
Gähn
Ган, трад. Гаан
Gautzsch
Г/уч 4.2.5.7.
гаанйт 2.1.2.
Gauweiler
ГауБ/йлор
Galander
Г/ландер
Gebhard
Гебх/рд
Galen
Г/лен
Gebhardt
Гебхарт 4.1.25.
Galitz
Г/лиц 4.2.5.1.
Gdingen
Гдйня (пол.)
Gall
Гал/ голова верига
истор. Гдингон
Gallistl
Галтстъл 2.8.1.
Gebauer
ГОбауер
Gamillscheg
Гамилшог
Gebhart
Гебхарт
Gandert
Г/ндорт
Gebier
ГОблор
Ganghofer
Гангхофор
Gedore
Гедоро
Gans
Ганс
Geest
Гест 2.2.4.
Ganser
Г/нзор
Geeste
ГОсое 2.2.4.
Ganser
Гензер
Geesthacht
Гестхахо 2.2.4., 4.1.2.4.
Gantz/ Ganz
Ганц 4.2.5.1.
Gehlen
Гелон
Garbsen
Г/рбсен
Gehler
Гелор
Garleff
Г/рлеф
Gehrcke
Герке
Garmisch-
Гармиш-
Gehrckens
Геркенс
Partenkirchen
Партенкврхец
Geidel
ГНйдол
Garternicht
Гартернихт
Geider
Г/йдер

Geier
- 104 -
Gersthofen
Geier
Гайер
Gepp
Геп
Geiger
Гайгер
Geppert
Гелерт
гайгеров брояч
Gera
Гера
Geilenkirchen
Гайленкирхен
Gerald
Гералд
Geils
Гайлс
Gerber
Гербер/ гербер(а),
Geipel
Гайпел
герберова греда или
Geis
Гайс
става
Geisenberger
Гайзенбергер
Gerd
Герд
Geiser
Гайзер
Gerda
Герда
Geising
Гайзинг
Gerdesmeyer
Гердесмайер
Geisingen
Гайзинген
Gereke
Гереке
Geis/Geiss/Geiß
Гайс
Gereon
Гереон
Geisler
Гайслер
Gerhard
Герхард 4.З.1.5.
Geisser/ Geißer
Гайсер
Gerhardt/
Герхарт
Geissler/ Geißler
Гайслер
Gerhart
4.З.1.5., 4.1.2.5.
Geissner
Гайснер
Gerhartsreiter
Герхартсрайтер
Geithain
Гайтхайн 4.1.2.4.
4.З.1.5.
Gellert
Гелерт
Gerhartz
Герхарц 4.2.5.1.
Gelihorn
Гелхорн
Gering
Геринг
Gelnhausen
Гелнхаузен
Gerisch
Гериш
Gels
Гелс
Gerke
Герке
Gelsenberger
Гелзенбергер
Gerl
Герл
Gelsenkirchen
Шзенкирхен/
Gerlind
Герлинд
Гелзенкйрхен
Gerling
Герлинг
Gelsenkirchen-
Гелзенкирхен-Бур/
Germersheim
Гермерсхайм
Buer
Гше1нфрхен-Бур 2.6.1.
Gernegroß
Гернегрос
Gemmingen
Геминген
Gernentz
Герненц 4.2.5.1.
Gemoll
Гемол
Gernot
Гернот
Genenger
Гененгер
Gernsbach
Гернсбах
Genf
Женева
Gero
Геро
Genscher
Пншер
Gerit/ Gerrit
Герит
Gensler
Гнслер
Gersau
Герзау
Gensfleisch
Генсфлайш
Gersbach
Гребах
Gentner
Гентнер
Gerstäcker
Герстекер 4.2.З.1.
Genua
Генуа
Gerstbach
Герстбах 4.2.З.1.
Georg
Георг
Gerstel
Герстел 4.2.З.1.
George
Гее5рге/ Джордж/
Gerstenberg
Герстенберг 4.2.З.1.
Жорж
Gerstenmaier
Герстенмайер 4.2.З.1.
Georges
Георгес
Gersthofen
Герстхофен
Georgien
Грузия
4.2.З.1., 41.2.4.

Gerstl
- 105 -
Gloxin
Gerstl
ГИрстъл 4.2.3.1, 2.8.1.
Gindler
Гйадлер
Gert
Герт
Gingst
Гингст
Gerta
Г&рти
Ginter
Гтатер
Gertl
ГИртъл 2.8.1.
Gimitz
ГИраиц 4.2.5.1.
Gertrud
ГИртруд
Gisdol
Гтсдол
Gertrude
Гертруди
Gisela
Гтзел/
Gerty
ГИрти
Giselbert
ГTзелбицг
Gerz
Герц
Giselher
Гизелхир
Geseke
Гззеке
Giseltraud
ГИзелтрауд
Gesell
ГезИл
Gitta
Гйти
Gesemann
Гизимин
Gladbeck
ГлАдбек
Geslau
ГИсл/у
Glagau
Глагиу
Gessner/ Geßner Гесаиц
Glaise
Глайзе
Gestrich
Гестрих
Glan
Глаа
Getsch
Геч
Glarner
Гларазр
Geyer
ГИтер
Glarus
Гларус
Giebelstadt
ГИбе^ат
Glas
Глас
2.3.1., 4.1.2.5.
Glaser
Глазер
Giegold
ГИголд 2.3.1.
Gläser
Глезер
Giehse
Гйзе
Glass
Глас
2.3.1, 2.3.3.,4.2.4.2.
Glatz
Гдац 4.2.5.1.
Giencke
Гинке 2.3.1.
Glauber
Глаубзр
Giengen
Гтагеа
глауберова сол
an der Brenz
/а дер БрИнц 2.3.1.
Glauser
Gierens
Гйренс 2.3.1.
Gleditsch
Гледич/гледйчия
Giermann
ГИрман
Gleichen
Глайхза
Gierow
ГТров, фонет. Гйро
Gleisdorf
Глайсдорф
2.3.1, 4.2.1.1.
Gleissle
Глайсле
Giers
Гирс 2.3.1.
Gleiwitz
ГливИцз (пол.)
Giersch
Гирш 2.3.1.
истор. Гда/Твиц 4.2.5.1.
Giesberts
ГИсбертс 2.3.1.
Glienicke
Глианке 2.3.1.
Gießen
ГИсен 2.3.1.
Glinz
Глиац
Gießenbach
Гйсенбих 2.3.1.
Glitz
Глиц 4.2.5.1.
Gifhorn
Гйфхорн
Glöckler
Гльоклер
Gilbert
ГИлОирт
Glöckner
Гльокаир
Gilcher
Гйлхер
Gloge
Глоги
Gilgenast
БИлта/ст
Glonn
Глоа
Gillessen
Билкен
Glööckler
Гльоклзр 2.5.6.
Gilsenbach
ГИлзинбах
Glowe
Глоиз
Gimpel
ГИмпел
Gloxin
глоксйния

Gluck
- 106 -
Gothein
Gluck
Глук
Goldau
Голдау
Glück
Глюк
Goldbeck
Голдбек
Glückstadt
Глююцат 4.1.2.5.
Goldberg
Голдборг
Glum
Глум
Goldfuß
Голдфус
Gluth
Глут
Goldschmidt
Гблдшмкт 4.1.2.5.
Gmelin
Гмелин
Goldstein
Н^щ/йн
Gmünd
Гмюнд
Golgatha
Голгота
Gmunden
Гмуидои
Goliat/ Goliath
ГолиНт
Gnädinger
Гнедингер
Göller
Гьолор
Gnettner
Гнетнор
Göllner
ГИлцер
Gnoien
Гнойен
Golo
Голо
Goar
Гонр/ Го/р
Gölsdorf
Гьолсдорф
Göbel
Гьобел
Goltz
Голц 4.2.5.1.
Göbl
Гьобъл 2.8.1.
Golüke
Голюке
Gocke
Гоке
Gomaringen
Гомарингон
Gockel/ Gockell
Гокел
Good
Год 2.4.2.
Göckenjan
Гьöкeняц
Göpfert
Гьдпферт
Göckeritz
Гьотериц 4.2.5.1.
Göppingen
Гьоиинген
Göde/ Gödde
Гьбде
Gorbach
Гдрбах
Godden
Гбдон
Gorch
Горх
Gödecke/ Gödeke Гъодеке
Görgl
Гьбргьл 2.8.1.
Gödel
Гьбдел
Göring
Гьбринг
Godglück
ГИдгиюк
Görke
Гьбрке
Goebel
Гьобел
Görsch
Гьорш
Goebbels
Гьйболс
Gorsleben
Горслебен
Goebl
Гьббъл 2.8.1.
Görlach
Гьорлнх
Goedejohann
Гъбяейохан
Görlitz
Гьорлиц 4.2.5.1.
Goedeke
Гьбдеко
Görner
Гьорнор
Goedeschal
Гьодешал
Görtschitz
Гьорчиц 4.2.5.1.
Goepfert
Гьдпферт
Görtz
Гьорц 4.2.5.1.
Goertz
Гьбрц 4.2.5.1.
Gorys
Горис
Goethe
Гьото/ гьотйт
Gosau
Гозау
Göhler
Гьолор
Göschen
Гьошен
Gohlis
Гйлис
Goslar
Гдслар
Gohr
Гор
Goslicki
Гослицки 4.2.S.5.
Göhr
Гьор
Goßner
Гдснер
Göhring
Гьориш*
Gösweiner
Гьйсвайнер
Goitzsche
Гбче 2.4.3., 33.2.,
Goth
Гот (певец)
4.2.5.7.
Gotha
Гдтн
Gold
Голд
Gothein
Г0тхфйн 4.1.2.4.

Götsch
- 107 -
Grete
Götsch
Гьоч
Graf/ Graff
Граф
Götschl
Гьбчъл 2.8.1.
Grahmann
Граман
Götte
Гьоте
Grahn
Гран
Gotter
Готер
Gramme
Граме
Göttert
Гьотерт
Grammeindorf
Г^;^?^(^]^,дорф
Gottfried
Готфрид 2.З.1.
Gransee
Гранзе 2.2.4.
Gotthard
Готхард 4.1.2.4.
Granz/ Grantz
Гранд 4.2.5.1.
Gotthart
Готхарт 4.1.2.4.
Grasegger
Грасегер 4.1.З.1.
Gotthelf
Готхелф 4.1.2.4.
Grasemann
Граземан
Gotthilf
Готхилф 4.1.2.4.
Grassel
Гресел
Gotthold
Готхолд 4.1.2.4.
Grässlin
ГреСЛин
Göttingen
Гьотинген
Gratz
Грец 4.2.5.1.
Gottlieb
Готлиб 2.З.1.
Gratzl
Грацъл 4.2.5.1.,2.8.1.
Gottlob
Готлоб
Grau
Грау
Gottorf
Готорф
Graubünden
Граубюнден
Gottorp
Готорп
Graul
Граул
Göttsch
Гьоч
Grauwiller
Граувилер
Gottschall
Гбт шал 4.2.5.7.
Graz
Грац
Gottschalk
Гбтшалк 4.2.5.7.
Grebe
Гребе
Gottsched
Готшед 4.2.5.7.
Greber
Гребер
Gottschee
Кочеве (словен.)
Greff
Греф
истор. Гоче 2.2.4.
Grefrath
Грефрат
Gottschlich
Готшлих 4.2.5.7.
Gregor
Грегор
Gottwald
Готвалд
Gregor-Dellin
Грегор -Делии
Götz
Гьоц 4.2.5.1.
Gregorius
Грегориус
Götze
Гьоце 4.2.5.1.
Gregorovius
Грегор бвиус
Göweil
Гьовайл
Greif
Грайф
Graafen
Графен 2.1.2.
Greifenberg
Грайф енберг
Grabbe
Грабе
Greifenegger
Грайфенегер 4.1.З.1.
Grabe
Гребе
Greifensee
Грайфензе 2.2.4.
Graber
Грабер
Greifenstein
Грайф енщайн
Grabert
Г^<^<берт
Greifswald
Грайфсвалд
Gräber
Гребер
Greim
Грайм
Gräbert
Греберт
Greiner
Грайнер
Gradener
Греденер
Greinert
Грайнерт
Graeber
Гребер
Greiz
Грайц
Graebert
Греберт
Gresser
Гресер
Graedener
Греденер
Gressmann/
Гресман
Graepler
Греплер
Greßmann
Graetz
Грец 4.2.5.1.
Gretchen
Гретхен
Gräfendorf
Грефендорф
Grete
Грете

Gretel
- 108 -
Gnmdmann
Gretel
Греел
Greten
Гретеа
Gretzschel
Гречзл 4.2.5.7.
Greulich
Грбйлих
Grevenbroich
Грр^венброх 2.43., 33.2.
Grevenmacher
ГpeвeнпИхец
Grevenstein
тсжащ/та
Grevesmühlen
Пцев<тпЮгз:•:■
Greyerz
Грайерц/ Грюйер
Greysinger
(френ.) грюйер
Грайзиагзр
Griebl
Грйбъл 2.8.1.
Griebnitzsee
Грибницзе 23.1.,
Griechenland
4.2.5.1., 2.2.4.
Гърция
Griese
Гризе 23.1.
Grill
Грил
Grille
Грйле
Grillenburg
Гриленбург
Grilpsrz
Грйлп/рц
Grillparzer
ГpiйIпарциц
Grimm
Грим
Grimma
Грйми
Grimme
ГрТме
Grimmelshausen Гримелсх/узеа
Grimmen
Гримеа
Grinzing
Гринциаг
Gritzmann
Г^^^^/а 4.2.5.1.
Gröbenzell
Грьббеацел
Gröbmaier
Гръ^м/тир
Groh
Гро
Gröhe
Грьое
Gröger
Грьогер
Gröhler
ЕрБолер
Grohn
Гроа
Groll
Грол
Grönemeier/
Гтлжт/изр
Grönemeyer
Grönland
Гренландия
G-_opius.
Гропиус-
Grosch
Грош
Grosche
Гроше
Groscurth
Gross
Грос
Großaitingen
Гросайтиагза
Großbreitenbach ГросбрИйтеабих
Großbritannien
ВеликобритИаия
Grosse/ Große
/'роси
Großenehrich
Гросеазрих
Großglockner
Гросглокеер
Großkopf
Гроскопф
Großkreutz.
ГроскроТц 4.2.5.1.
Grossmann/
Großmann
Грбсмиа
Großpostwitz
Гростюствиц 4.2.5.1.
Grote
Гроте
Grotewohl
Грбтеиол
Groth
Грот
Grothe
Грбтз
Grothum
Грбтум
Groothusen
Грбгхузеа
2.4.2., 4.1.2.4.
Grötzschel
Грьбчел 4.2.5.7.
Grotz
Гроц 4.2.5.1.
Grotzke
Гроцкз 3.2.5.1.
Grube
Груби
Gruber
Груб.?
Grubmüller
Гpy6пюлец
Gruhl
Грул
Gruhle
Грулз
Gruhn
Grulich
Грулих
Grün
Грюа
Grünanger
Градна/гер
Grünau
Грюаиу
Grünbeck
Грюнбзк
Gründel
Грюадзл
Gründer
фю/дер
Grundig
Грундиг
фонет. Грундих 4.13.5.
Grünberg
Грюабзрг
Grundmann
Лунама/::

Grimeberg
- 109 -
Gysi
Grüneberg
Грюнеберг
Günzburg
ГЮццбург
Grimegg
Грюнег 4.1.З.1.
Gurgl
Гургьл 2.8.1.
Grüner
Грюнер
Gurk
ГуРк
Grüningen
Трюнингон
Gurke
Гурко
Grunwald
Гр^угвалд
Gurktal
Гуркт/л
Grünwald
Грюнвнлд
Gurlitt
Гурлит
Grünwaldt
Грюнвало 4.1.2.5.
Güme
Гюрно
Grüttner
ГрЮтнер
Gürsching
ГЮршинг
Grützke
ГрИцке З.2.5.1.
Gürtler
Гюртлер
Gryphius
Грзюфиус
Guse
Гузе
трад. Грйфиус
Gusenbauer
Гузонб/уер
Grzimek
Гжймек 4.2.3.5.
Güssing
Гюсинг
Grzybek
Гжйбек 4.2.3.5.
Gust
Густ
Gschwend
Гшвенд
Gustav
Густав
Gsell
Гзол
Gusti
Густи
Guben
Губен
Gustl
Густьл 2.8.1.
Gübser
Губзер
Güstrow
^остров
Gudden
Гуден
фонет. Гюстро 4.2.1.1.
Guderian
Руд^и/н
Gut
Гут
Gudermann
Гудермнн
Gutbrod
Гутброд
Gudrun
Гудрун
Gutenberg
Гутенберг
Guericke
Герике 2.2.3.
Guxhagen
Гуксх/ген
Guggenheim
Гугенх/йм 4.1.З.1.
Gutendorf
Гутендорф
Guggenmos
Гу^онмос 4.1.З.1.
Gütersloh
Гютерсло
Guhl
Гул
Guth
Гут
Guido
Гйдо 3.4.3.
Gutow
Гутов
Gummersbach
Гумерсбах
фонет. Гуоо 4.2.1.1.
Gummich
Гумих
Gutsch
Гуч
Gumpinger
Г^^миингер
Gutschmidt
Гутшмит
Gundel
Гундол
4.2.5.7.. 4.1.2.5.
Gundolf
Гундолф
Gutsche
Гучо
Gungl
Гунгъл 2.8.1.
Gutschmied
Гутшмид
Gunkel
Гункел
4.2.5.7.. 2.3.1.
Gunningen
Гунинген
Guttenbach
Гутонб/х
Gunter
Гунтор
Güttenbach
Гютенб/х
Günter
ГЮнтор
Guttenberg
Гутонборг
Gundermann
Гунторм/н
Guttenberger
Гутенборгор
Guntersblum
Гунтерсблум
Guttentag
Гутентаг
Gunther
Гуноер
Gutzeit
Гутцайт 4.2.5.2.
Günther
ГЮнтер
Gutzwar
Гуцв/р 4.2.5.1.
Guntram
Гунтрам
Gysi
Гйзи

I a I
- 110 -
Hambacher
.Haack
Haacke
Haag
Haard
Haardt
Haaren
Haarmann
Haas
Haase
Habeck
Habecker
Habel
Habermann
Habermas/
Habermaß
Habicht
Habl
Habsburg
Hachenburg
Hachfeld
Hack
Hacker
Häcker
Hackl
Hackländer
Häckmsck
Hacda
Hadubrand
Hadumod
Hadwig
Haeckel
Haenel
Häfele
Hafer/ Hafer
Хак 2.1.2.
Хаке 2.1.2.
Хаг 2.1.2.
Хард 2.1,2.
Харт 2.1.2., 4.1.2.5.
Харен 2.1.2.
Харман 2.1.2.
Хас 2.1.2,
Хазе 2,1,2.
Хабек
Хабекер
Хабел
Хаберман
Хабермас
Хабихт
Хабъл 2.8.1.
Хабсбурги
Хахенбург
Хахфелд
Хак
Хакер
Хекер
Хакъл 2.8.1.
Хаклендер
Хакмак
Хада
Хадубранд
Хадумод
Хадвиг, фонет.
Хадвих
4.1.З.5.
Хекел
Хенел
Хефеле
Хафер
Haffner/ Hafnei
r Хафнер
Häfner/ Häggner Хефнер
Haft
Хафт
Hagedorn
Хагедорн
Hagemann
Хагеман
Hagen
Хаген
Hagenau
Хагенау
Hagenow
Хагенов
фонет. Хагено 4.2.1.1.
Hager
Хагер
Hagestedt
Хагещет 4.1.2.5.
Hahn
Хан/ хйний
Hähnel
Хенел
Haid
Хайд
Haida
Хайда
Haider
Хайдер
Haidn
Хайдън, трад. Хайдн
Haimbuchner
Хаймбухнер
H’cn
Хайн
Hainfeld
Хайнфелд
Hainichen
Хайнихен
Haisch
Хайш
Haiatsch
Халач
Halbe
Халбе
Halberstadt
Халберщат 4.1.2.5.
Haldensleben
Халденслебен
Halem
Халем
Halle
Хале
Haller
Халер
Hallermann
Халерман
H g.CICi.
Халгартен
Hallig
Халиг, фонет. Халих
4.1.З.5.
Hallstadt
Халщат 41.2.5.
Hallstatt
Халщат
халщатска култура
Halpert
Халперт
Halske
Халске
Haltern
Халтерн
Halver
Халфер
Hambacher
Хамбахер

Hambrecht
- 111 -
Hartleb
Hambrecht
Hamcüchen
Hamburg
Hamecher
Hamel
Hamm
Hamme
Hammel
Hammer
Hammon
HXmip
Hampel
Hanau
Handel
Händel
Handewitt
Handtke
Hane
Hänel
Hanf/ Hanf
Hanfstaengl
Hanke
Hankel
Hanna
Hannah
Hannappel
Hannegret
Hannelore
Hannes
Hanni
Hannjo
Hanno
Hannover
Hannoversches
Tageblatt
Hanns
Hannsferdinand
Hanomag
Hans
Хамбрехт
Хамбюхен
Хамбург/ хамбургер
Хамехер
Хамел
Хам
Хаме
Хамел
Хамер
Хймон
Хамп
Хампел
Ханау
Хандел
Хендел
Хандевит
Хантке 4.1.2.5.
Х&не
Х^нел
Ханф
Ханфщенгъл 2.8.1.
Ханке
Ханкел
Хана
Хана
Ханапел
Ханегрет
Ханелоре
Ханес
Хани
Ханьо
Хано
Ханофер
трад, Ханозер
„Ханофершес
тагеблат" 5.З.
Ханс
Хансфердинанд
Ханомаг
Х«д:
Hans-Adam
Hänsch
Hans-Dietrich
Hanse
Hänsel
Hansen
Hansgerd/
Hans-Gerd
Hans-Hubert
Hansi
Hansjoachim
Hansjörg
Hans-Ulrich
Hantke
Ha-Ke.
Harald
Harburg
Hardel
Harden
Hardenberg
Harder
Harding
Hardt "
Hardtke
Hargin
Hark
Harloff
Harms
Harold
Harper
Haras
Harrauer
Harry
Haisca
Harsum
Harten
Harth
Hartl
Härtling
Hartleb
Ханс-Адам
Хенш
Ханс-Дйтрих 2.З.1.
ХХдДи
Хензел
Ханзен
Хансгерд/
Ханс-Герд
Ханс-Хуберт
Ханзи
ХансйоАхим 4.З.З.2.
Хансйорг 4.З.З.2.
Ханс-Улрих
Хантке
Хапел
Харалд
Харбург
Хардел
Харден
Харденберг
Хардер
Хардинг
Харт 4.1.2.5..
Хартке 4.1.2.5.
Харгин
Харк
Харлоф
Хармс
Харолд
Харпер
Харас
Харауер
Хари
Харш
Харзум
Хартен
Харт
Харгьл 2.8.1.
Хертлинг
Хартлеб

Hartleben
- 112 -
Heege
Hartleben
Х/ртлебен
Haunsberg
ХНунсберг
Hartmann
Хартм/н
Haunsfeld
ХНунсфелд
Hartmut/
ХНртмут
Haunsheim
Х/унсхайм
Hartmuth
Haupt
Х/улт
Hartnagel
Х/ртн/гел
Hauptmann
Х/уитман
Hartwieg
Х/ртвиг 2.3.1.
Haus
Х/ус
Hartwig
Х/ртвиг
Hausbauer
ХНусб/уер
Hartz
Хнрц 4.2.5.1.
Hauschild
Х/ушилд
Harxheim
Х/рксх/йм
Hauser
ХНузер
Harz
Харц
Häuser
Хойзер
Harzgerode
Х/рцгероде
Häusl
Хойзъл 2.8.1.
Harztor
Х/рдтор
Häusermann
Хойзерман
Hase
ХНзо
Hausherr
Xäycxep
Hasenberg
Х/зенберг
Haushofer
Х/усхофор
Hasenstab
Х/зенщ/б
Häusler
Хбйслер
Hashagen
Х/схаген
Hausmann
ХНусман
Haslinger
ХНслингер
Hausmeister
ХНусм/йсоор
Hass/ Haß
Хас
Hausrath
Х/усрно
Haßberge
Х/сборге
Hauss/ Hauß
ХНус
Hasse
Xäce
Haußleiter
ХНусл/йтер
Hassel
Х/сел
Haußmann
ХНусм/н
Hasselfelde
ХНселфелде
Havel
Х/фел
Hasselfeldt
Х/селфелт 4.1.2,5.
Havelland
Хффеллацд 431.1.3.
Hassemer
ХНсемор
Havemann
Хафеман
Hassenpflug
Х/сенифлуг
Haverbeeke
Хйвербеке 2.2.4.
Haßfurt
Х/сфурт
Haydn
ХНйдън, трад. Хнйдн
Hassmann
ХНсман
(композитор)
Hastreiter
Хаста/йгор
Haye
Хайе
Hatheyer
Х/ох/йер 4.1.2.4.
Haym
Хнйм
Hatje
ХНте 4.3312.
Hebel/ Hebbel
ХОбел
Hanert
Х/терт
Hecht
ХОхт
Hatz
Х/ц 4.2.5.1.
Heckel
Хокол
Hatzfeldt
Х/цфело
Hecken
Хокен
4.2.5.1., 4.1.2.5.
Hecking
Хеккнг
Hauck
Х/ук
Heckl
Хекъл 2.8.1.
Hauer
ХНуер
Heckler
Хеклер
Haufe
Х/уфе
Heckmann
Хекман
Hauff
Х/уф
Hedwig
ХОдвиг
Haufeld
ХНуфолд
фонет. Хедвих 4.13.5.
Haune
Х/уно
Heege
Х£ге 2.2.4.

Heel
- 113 -
Heidt
Heel
Хел 2.2.4.
Heere
Xepe 2.2.4.
Heerwagen
Хериагиа 2.2.4.
Heesters
ХИстирс 2.2.4.
Hefele
Х&феле
Heffter
Хефтец
Hegau
ХИгиу
Hegel
ХИгил/ хегелианство
Hegenscheidt
Хегеешийт 4.1.2.5.
Ileger
ХИгерл
Hehn
Хи/
Heide
ХИтде
Heidecke
ХИТдзке
Heidecker
ХиT£<KИЦ
Heidegger
ХИйдегер 4.1.3.1.
Heidekreis
ХаИде^иТс
Heidelbach
Х/йделбих
Heidelberg
Хайделберг
Heidemann
Хййдемиа
Heidemarie
Хайдем/ри 2.3.1.
Heiden
ХИИдза
Heidenheim
Х/ТдинхаИм
Heidenreich
Хайде/р/йх
Heider
ХИйдир
Heiderich
ХИйдирих
Heidi
Хитдз
Heidrich
Хийдрих
Heidrun
ХИТдру/
Hjcigelin
Х/Игилиа
Heigenbrücken
ХИйгиабрюкеа
Heigenhauser
ХИTгеах.ауз<ц
Heigenmooser
ХИйге/мозер 2.4.2.
Heik
ХиИк
Heike
ХИИки
Heiko
ХИТко
Heil
ХиТл
Heilbronn
ХИтлброа
Heilgendorff
Х/Илгендорф
Heiligenbeil
М/моаово (рус.)
истор. ХаТлигиабитл
Heiligenhafen
ХИИлигеахифзн
Heiligenstadt
ХаТлигенщ/т 4.1.2.5.
Heilmann
Х^мин
Heim
Хийм
Heimel
ХИймел
Heimrich
ХИймрих
Heimsoeth
ХИТмзьот
Hein
Хий/
Heincke
ХИтаке
Heine
ХИйнз
Heinecke
ХИй/зке
Heineken
ХИтаекза
Heinemann
ХАйнемиа
Heiner
Хий/зр
Heimchen
ХИИнихеа
Hanke
ХИйаки
Heinkel
Хииакил
Heini
ХИйнъл 2.8.1.
Heine
Хййао
Heinrich
Х/йарих
Heinsberg
Х/й/сберг
Heinse
Х/йнзз
Heintzenberg
ХИTациабецг 4.2.5.1.
Heinz
ХаИ/ц
Heinze
х/Т/ци
Heinz-Gerhard
ХИT/ц-Гецхицд
Heinzl
ХИИ/ц-ьл 2.8.1.
Heinzle
ХИйацле
Heinzmann
Хтгнцмин
HeiLich
ХИйрих
Heise
ХИТзе
Heisei
ХИТзил
Heiseier
ХИйзелер
Heisenberg
Х/йзееберг
Heiß
Хиис
Heißez: ■
Х/ттирец
Heißmann
Х/йсма/
Hekel
ХИкзл
Helbig
ХИлбиг
фонет. ХИлбих 4.1.3.5,
Held
Хелд
Heidt
Хелт 4.1.2.5.

Helena
- 114 -
Heringsdorf
Helena
Хелена, митол. Елена
Henning
Хенинг
Helene
Хелене
Henrici
Хенрици
Helga
Хелга
Henriette
Хенриете 2.З.2.
Helge
Хелге
Henschel
Хеншел
Helgoland
Хелголанд
Henseler
Хензелер
Hell
Хел
Henssen/ Henßen Хенсен
Hellberg
Хелберг
Henssler/ Henßler Хенслер
Hellenkemper
Хеленкемпер
Hentsch
Хенч
Heller
Хелер
Hentschel
Хенчел
Hellgardt
Хелгарт 4.1.2.5.
Henze
Хенце
Hellmesberger
Хелмесбергер
Henzelmann
Хенцелман
Hellmut
Хелмут
Henzen
Хенцен
Hellwig
Хелвиг
Hephaistos
Хефест
фонет. Хелвих 4.1.З.5.
Heppe
Хепе
Helm
Хелм
Herakles
Херекъл/ Херкулес
Helmholtz
Хелмхолц 4.2.5.1.
2.8.1.
Helmstadt
Хелмщат 4.1.2.
Herb art
Хербарт
Helmstedt
Хелмщет 4.1.2.5.
Herbeck
Хербек
Helmut/ Helmuth Хелмут
Herberg
Херберг
Helsinki
Хелзинки
Herberger
Х&рбергер
Helwig
Хелвиг
Herbert
Херберт
фонет. Хелвих 4.1.З.5.
Herbig
Хербиг
Hemau
Хемау
фонет. Хербих 4.1.З.5.
Hemmingen
Хеминген
Herborn
Херборн
Hendel
Хендел
Herboth
Хербот
Hendele
Хенделе
Herbst
Хербст
Hendrick
Хендрик
Herburger
Хербургер
Hendricks
Хендрикс
Herden
Херден
Hengst
Хенгст
Herder
Хердер
Hengstier
Хенгстлер
Herdner
Херднер
Hengstschläger
Хенгстшлегер 4.2.5,7.
Herford
Херфорд
Henkel
Хенкел
Herfort/ Herforth Херфорт
Henker
Хенкер
Herfried
Херфрид 2.З.1.
Henne
Хене
Herfurth
Херфурт
Henneberg
Хенеберг
Hergemöller
Хергемьолер
Hennef
Хенеф
Heribert
Хериберт
Henner
Хенер
Heribrand
Херибранд
Hennes
Хенес
Hering
Херинг
Hennig
Хениг
Heringer
Херингер
фонет. Хених 4.1.З.5.
Heringsdorf
Херингсдорф

Herling
- 115 -
Hildebrand
Herling
Херлинг
Hetkämper
Хоткемиор
Hermanfrid
Херм/нфрид
Hettner
Хетнор
Hermann
Херм/н
Hetzel
Хецол 4.2.5.1.
Hermanns
Херманс
Hetzer
Хоцер 4.2.5.1.
Hermannstadt
Сйбиу (рум.), истор.
Heubel
Хийбои
Херманщ/т 4.1.2.5.
Heuberg
Хойберг
Hermaringen
Хермаринген
Heuberger
Хбйбергер
Hermenau
ХОрмон/у
Heuer
Хййор
Herminafried
Херминафрид 2.3.1.
Heurich
Хойрих
Hermsdorf
Хермсдорф
Heuss/ Heuß
Хойс
Herne
Херне
Heussen
Хо^сен
Herodes
Йрод
Heusser
Х^кер
Herr
Хер
Heußinger
ХоАсингор
Herrenberg
Херенберг
Heussler
ХИйсиор
Herrensohr
Херензор
Heuwer
Хайвер
Herrhausen
Херхаузен 4.3.1.5.
Heyde
Х/йде
Herrle
Хорле
Heydel
Х/йдел
Herrlein
Хорл/йн
Heyder
Х/йдер
Herrnhut
ХОрнхут
Heydrich
Х/йдрих
Herrstein
Херщ/йн
Heyer
Х/йор
Hersbruck
Херсбрук
Heyes
Х/йос
Hersch
Херш
Heym
Х/йм
Herschel
Хершел
Heynckes
Х/йнкос
Herta
Херта
Heyse
Х/йзе
Hertel
ХОртел
Hickel
ХИ кел
Hertha
ХОроа
Hiddensee
Хйдензе 2.2.4.
Herthasee
Херт/зе 2.2.4.
Hidding
Хйдинг
Hertle
ХОроло
Hiedler
Хйдлер 2.3.1.
Hertwig
Хертвиг
Hiensch
Хинш 2.3.1.
фонет. ХОртвих 4.1.3.5.
Hierländer
ХИрлондер 2.3.1.
Hertz
Херц/ херц 4.2.5.1.
Hieronymus
Хлор^нЕ^с
Herwarth
Херв/рт
църк. Неронйм
Herzog
Херцог
Hiersemann
Х^^ом/н 2.3.1.
Herzogenhorn
Херцогонхорн
Hiesberger
Хйсбергер 2.3.1.
Herz-Sommer
Херц-Зомер
Hietzing
Хицинг 2.3.1., 4.2.5.1.
Herzsprung
Херцширунг
Hilbich
ХИлбих
Hess/ Heß
Хос
Hilbig
ХИлбиг
Hesse
ХОсе
фонет. Хйлбих 4.1.3.5.
Heßelmann
Хесеисфц
Hild
Хилд
Hessen
ХОсен
Hildebrand
Х^лдебранд

Hildegard
- 116 -
Hoffert
Hildegard
Хилдегирд
Hitler
ХНтлир/ хитлерист
Hilden
ХИлден
Hitzlsperger
Хйцълшпецгец
Hildesheim
ХилдесхаТм
4.2.5.1.,2.8.1.
Hildesheimer
ХИлдесхиИмир
Hobel
Хобил
Hildmann
ХТлдм/н
Hober
Хобир
Hilgermann
ХТлгирм/а
Hober
Хьобир
Hillenbrand
ХИле/бра/д
Hoberg
ХОберг
Hiller
Хйлер
Hobert
Хобирт
Hillers
Хилерс
Höbinger
Хьобиагир
Hilmar
Хилмар
Höch
Хьох
Hilpert
ХТлпирт
Hochegger
Хохигир 4.1.3.1.
Hilscher
Хйлшер
Höcherberg
Хьохирбирг
Hihi/Hilty
Хилтн/ хйлти
Höcherl
Хьохерл
Himmler
ХИмлер
Hochgruber
Хохгрубир
Hindemith
ХТндимит
Hochheim
Хох/Тм
Hindenburg
Хй/денбург
фонет. Хбххийм 4.2.4.6.
Hingst
Хй/гст
Hochhuth
Хохут
Hinkefuß
Хй/кефус
фонет. Хоххут 4.2.4.6.
Hinkel
Хиакзл
Hochmuth
Хбхмут
Hinnerk
ХТ/ерк
^ck^st
Хьохст 41.3.6.
Hinrichs
Хй/рихс 4.1.3.6.
Höchtl
Хьохтъл 2.8.1.
Hintersee
ХИатерзи 2.2.4.
Hocke
Хьбке
Hinterseer
Хинтерзиир 2.2.5.
Hockenheim
Хокинх/Тм
Hinwil
ХТнвнл
Hockenheimring Хокинхиймриаг
Hinz
Хинц
Hödel
Хьодел
Hiob
ХТоб, библ. Иов/ Йов
Hoecker
Хоекер
Hipp
Хип
Hoehn
Хьон
Hippokrates
Хипокр/т
Hoeneß
Хьонес
Hirche
ХТрхе
Hoepner
Хьбп/зр
Hirsch
Хирш
Hoemes
Х^раис
Hirscher
ХИршер
Hoetmar
Хотмир 2.4.4.
Hirschberg
ХИцшбирг
Hoevermann
Хьофицмиа
Hirschbiegel
Хйршбигел 2.3.1.
Hof
Хоф
Hirschhausen
Хирих/узин
Hofauer
Хофиуир
Hirscher
ХТршер
Hofer
Хофер
Hirschfeld
Хтршфелд
Höfer
Хьофир
Hirschmann
Хтршпиа
Hoffeld
Хоффелд 4.2.1.4.
HHirse
Хтрзе
Hoffenheim
ХофиахаТм
Hirt
Хирт
Höffer
Хьофир
Hirzel
ХТрцел
Hoffert
Хофирт

Hoffmann
- 117 -
Honeck
Hofmann
Хофман
Hofkirchen an
Хофкирхен ан
der Trattnach
дер Тратнах
Höfl-Riesch
Хьбфъл-Рйш
2.8.1» 2.З.1.
Hofmann
Хофман
Hofmannsthal
Хофманстал
Hofmannswaldau Хофмансвалдау
Hofreiter
Хофрайтер
Höggerl
Хьогерл 4.1.З.1.
Högl
Хьогьл 2.8.1.
Hogrebe
Хогребе
Hogrefe
Хбгрефе
Hohenau (an der Хоенау (ан дер Раб)
Raab)
4.2.4.2» 2.1.2.
Hohenems
Хбенемс 4.2.4.2.
Hohenheim
Хоенхайм, трад.
Хбхенхайм 4.2.4.2.
Hohenlohe
Хоенлое 4.2.4.2.
Hohensee
Хдензе 4.2.4.2., 2.2.4.
Hohenstaufen
Хоенщауфени, трад.
Хбхенщауфени
4.2.4.2.
Hohenstein -
Хоенщайн-Ернсттал
Ernstthal
4.2.4.2.
Hohenzollern
Хбенцолерни, трад.
Хохенцолерни 4.2.4.2.
Hohlbein
Хблбайн
Hohler
Холер
Hohmann
Хоман
Hohmeyer
Хомайер
Höhn
Хьон
Höhne
ХьЛне
Hohneck
Хонек
Hohner
Хбнер
Höhner
Хьжер
Hohoff
Хбхоф
Holbein
Холбайн
Hölderlin
Хьолдерлин
Holger
Холгер
Holl Хол
Holland Холандия/ холендер
Holly-Ponienzietz Холи-Понинциц
2.З.1..4.2.5.1.
Holste
Холсте
Holstein
Холщайн
Holter
Холтер
Hölter
Хьолтер
Holthausen
Холтхаузен 4.1.2.4.
Holthof
Холтхоф 4.1.2.4.
Holtkötter
Холткьотер
Holtwick
Холтвик
Holtz
Холц 4.2.51.
Holtze
Хблце 4.2.5.1.
Holtzhausen
Холцхаузен 4.2.5.1.
Holub
Хблуб
Holz
Холц
Holzbauer
Холцбауер
Holzdorf
Холцдорф
Hose
ХЬлце
Hölzel
Хьолцел
Holzer
Холцер
Hölzer
Хьолцер
Holzhauer
Холцхауер
Holzhausen
Холцхаузен
Holzheim
Холцхайм
Holzhey
Хблцхай
Holzing-Berstett Холдинг-Берщет
Holzinger
Холцингер
Holzkirchen
Холцкирхен
Holzmann
Холцман
Holzmeister
Холцмайстер
Holzschuher
Хблцшуер
Holzwarth
Холцварт
Homann
Хоман
Homburg
Хомбург
Homer
Омир
Hommel
Хомел
Hommelhoff
Хомелхоф
Honeck
Хонек

Honecker
- 118 -
Hummel
Honecker
Хонекер
Honegger
Хонегор 4.1.3.1.
Honert
Хонерт
Hönes
Хвонос
Honig
Хониг
фонет. Хоних 4.1.3.5.
Honigmann
Хонигм/н
Hönne
Хьоне
Hönnetal
Хвонот/л
Hon nicke
Хонтке
Hönscheid
Хвицш/йд
Hoof
Хоф 2.4.2.
Hooge
Хоге 2.4.2.
Hooksiel
Хокзил 2.4.2., 2.3.1.
Hoops
Хоис 2.4.2.
Hopfner
Хоафнор
Hopfner
ХвИпфцер
Hopp
Хои
Hoppe
Хйло
Hoppmann
Х0;..МфЦ
Höppner
Хвоинер
Horath
Хор/т
[iora
ХорНций
Hörbiger
Хворбигер
Horch
Хорх
Horgen
Хоргок
Hörgertshausen
Хворгертсх/узен
4.2.5.4.
Hörmann
ХвOрсац
Horn
Хорн
Hornbach
ХорнЬ/х
Hörnitz
Хворниц 4.2.5.1.
Hor nsfein
Хоанщайн
Horsche
Хоршо
Horst
Хорст
Hörstel
Хворстел
Horstmann
Хорстман
H nunth
Хорвнт
Hösbach
Хйсбнх
Hösbach
Хьосбнх
Hoschützky
Хошуцки
4.2.3.3.,4.2.5.L
Hösler
Хвиси)р
Höslinger
Хьозлингер
Hösterey
Хьосгерай
Hottelstedt
Хотолщет 4.1.2.5.
Höttges
Хвоогес
Hottinger
Хогингор
Hottman
Хогман
Hotzenplotz
ХИцецприц 4.2.5.1.
Hoven
Хофен
Höwedes
Хвоведес
Höxter
Хьокстер
Hoyerswerda
Хойеасвердф
Huber
Хубор
Hüber
Хюбер
Hubert
Хуберт
Hübert
Хюберт
Hubertus
Хубертус
Hübner
Хюбнор
Huch
Хух
Huchthausen
Хухох/узен 4.1.2.4.
Hüchtker
Хюхткер
Hückelhoven
Хюкелхифен
Hueber
Хуебер/ Хубор/
Хюбер 2.6.2.
Huebner
Хюбнер
Hufeisen
Х^/йзен
Hüffel
Кюфсл
Hüffer
Хюфер
Hufschmidt
Хуфшмит 4.1.2.5.
Hug
Хуг
Hugo
Хуго
Huhn
Хун
Hüller
Хюлор
Hülshoff
Хюлсхоф
Hultzsch
Хулч 4.2.5.7.
Humberg
Хумберг
Humblot
Хумблот
Humboldt
Хумболт
хумболтианец 4.1.2.5.
Hummel
Хумол

Hummels
- 119 -
Hutzer
Hummels
Hümmling
Humperdinck
Hund
1 Hundertwasser
Hundt
Hünemeier
Hünenberg
Hunkemöller
Hunsrück
Hunsteger-
Petermann
Hunziker
■Hunne
Hüppe
Huppertz
Hürth
Hüsch
Хумелс
Хюмлинг
Хумпердинк
Хунд
Хундертвасер
Хунт 4.1.2.5.
Хюнемайер
Хюненберг
Хункемьолер
Хунсрюк
Хунстегер-
Петерман
Хунцикер
Хупе
Хюпе
Хуперц 4.2.5.1.
Хюрт
Хюш
Husemann
Husmann
Husserl
Hüssy
Husum
Huth
Hüter
Hutmacher
Hüfte
Hutten
Hütten
Hüttenbach
Hüttenberg
Hüttenberger
Hutterer
Huttier
Hüttier
Hutzer
Хуземан
Хусман
Хусерл
Хюси
Хузум
Хут
Хутер
Хутмахер
Хюте
Хутен
Хютен
Хютенбах
Хютенберг
Хютенбергер
Хутерер
Хутлер
Хитлер
Хуцер 4.2.5.1.

Iberg
- 120 -
Isepp
Iberg
Iburg
Ickler
Ida
Idar
Idarbach
Idar-Oberstein
Idstein
I*PaPi
Iffand
Igis
Igla
Ignaz
Ihle
Ihlenfeld
Ihssen
Ijob
Ilfeld
Illis
Ilk
Ilka
111
Iller
Illertissen
Illgner
Illing
Illingen
Ibn
Ilmenau
Ilsa/ Ilse
Ilsede
Hz
Imhoff
Imholz
Immanuel
Иберг
ург
Иклер
Ида
ИдПр
Идарбах
Идар-Оберщайн
Ид.щайн
Идуна
Ифланд
. ■' и
Игла
Игнац/ Игнац
Иле
Иленфелд
Исен
Иов/ Иов
Илг
Илк
Илка
Ил
Илер
Илертисен
Илгнер
Илинг
Илинген
Илм
Илменау
Илза/ Илзе
Илзеде
Илц
Имхоф
Immel
Immelmann
Immendingen
Imst
Ina
Inden
Ines
Inge
Ingeborg
Ingenbohl
Ingfried
Ingmar
Ingo
Ingolf
Ingolstadt
Ingomar
Ingrid
Inka
Inken
Inn
Innbach
Innerhofer
Innsbruck
Interlaken
Irene
Iris
Irland
Irma
Irmgard
Irmscher
Irmtraud
Irsee
Irsigler
Isar
Ischinger
Isegrim
Isepp
Имхолц
Имануел
библ. Емануил
Имел
Имелман/ имелман
Имендинген
Имст
РРР
Инден
Инес
Кнге
Ингеборг
Ингенбол
Ингфрид 2.3.1.
<|- ■ р
Йн-го:
И^орф
Инголщат 4Д.2.5.
Ингомар
Ингрид
Инка
Лнкен
Ин
Инбах
Инерхофер 4.3.L5.
Инсбрук
Интерлакен
Ирене
Ирис, митол. Ирйда
Ирландия
Ирма
Ирмгард
Ирмшер
Ирмтрауд
Ирзе 2.2.4.
Ирзи-лер
Изар
Ишингер
Кумчо Вълчо
Изеп

Island
- 121 -
Itzehoe
Island
Ismaning
Isny im Allgäu
Isolde
Исландия
Йсманинг
Исни им Алгой 5.1.
Изйлде, адапт. Изолда
Isseroda
Itschert
Itten
Itzehoe
Исерода
Ичерт
Итен
Ицех0 4.2.5.1., 2.4.4.

Jade
- 122 -
Jettenbach
Jade
dd-g-er
Jaeggi
Jaenicke
Jägerstätter
Jaggi
Jaggi
Jagst
Uhn
Jahna
Jakob
Jakobi
Jakobus
Jakubowski
Jan
Jana
Jancker
Jandl
Jänicke
Jankuhn
Jann
Jännert
Jänschwalde
Jansen
Janssen/ Janßen
Jantje
Jantzen
Japan
Jarck
Jarmen
Janen
Jasch
Jaschke
Яд);
ЙОгер
Йоги 4.1.3.1.
ЙОнике
ЛйгОр
Йегерщегор
Яги 4.1.3.1.
Йоги 4.1.3.1.
Ягст
Ян
Ян/
Якоб
Якдби
Якобус
библ. Яков/ И/ков
Якубовски
Ян
Ян/.
Янкер
Яндъл 2.8.1.
ЙОнике
Янкун:
Ян '
ЙОнерт
Йентв/лде
Янзен
Янсен
Янто 4.3.3.2.
Янцен 4.2.5.1.
Яиония
Ярк
Ярмон
Яр)н:
Яш
Яшке
Jaschke
Йешке
Jasper
Ясиер
Jaspers
Яси)рс
Jatznick
Яцник 4.2.5.1.
Jauch
Яух
Jauer
Яуор
Jauernig
Я^орни^ фонет.
Яуерних 4.1.3.5.
Jaumann
Яуман
Jauß
Яус
Jean Paul
Жан П/ул 4.2.3.5.
Jeddicke
Йедико
Jedinghagen
ЙОдин^/ген
Jeetze
ЙОце 2.2.4., 4.2.5.1.
Jeetzel
ЙОцел 2.2.4., 4.2.5.1.
Jeggle
ЙОгло 4.1.3.1.
Jehle
Йело
Je^^nekj/ JeLliinek
ЙОлиц)к:
Jelpke
Йолике
Jena
Йена/ йенско стъкло
Jeneke
ЙОноке
Jeinni7 Jenny
ЙОни
Jenke
Й)нм
Jens
Йенс
Jensen
ЙОнзен
Jentzsch
Йенч 4.2.5.7.
Jeremias
Йереми/с
библ. Иеремйя
Jericho
Йерихон
Jerichow
ЙОрихов
ренети. Йерихо 4.2.1.1.
Jerusalem
Йерусалим/ Ерусалйм
Jesaja
ЙезНя
библ. Исйия/ ИсНя
Jesc^aunig
^ш/уни^ фонет.
Й.шн^их 4.13.5.
Jesse
Йосо
Jessen
ЙОсон
Jesus
Иисус/ Исус
Jettenbach
Йетенбах

Jilg
- 123 -
Jüttner
Илг 4.З.З.2.
Jilge
Илге 433.2.
Joachim
Йоахим
JoachimstaV
Йоахимстал 4.23.1.
Joachimsthal
Job
Йоб, библ. йов/ Йов
Jochen
Йохен
Jochum
Йбхум
Jockenhövel
Йокенхьофел
Jodi
Йодъл 2.8.1.
Joha
Йоха
Johann
Йохан/ Йохан
Johanna
Йохана
Johannes
Йоханес, библ. Йоан
Johannesthal
Йоханестал
Jo:hannist'al
Йоханкгтал
Johanssen
ЙохОнссен
Johanntokrax
Йохантокракс
Johne
Йоне
Johr
Йор
Jolanthe
Йоланте
Jonas
адапт. Йоланта
Йонас
Jordan
йордон
Jordanien
Йордания
Jörg
Йорг 4.З.З.З.
Jörges
Йоргес 4.З.З.З.
Jörn
Йорн 4.З.З.З.
Joschka
Йошка
Josef/ Joseph
Йбзеф, библ, Йосиф
Josefa
йозефинйзвм
Йозефа
Josefine
Йозефйне
Jost
адапт. Йозефйна
Йост
Jüchen
Юхен 4.З.З.З.
Jud
Юд
Judäa
Юдея
Jude
Юде
Judenau
Юденау
Judith
Юдит
Juhnke
Юнке
Juist
Юст 2.7.1.
Jules
Жул
Julia
Юлия 2.3.4.
JuUan
Юлиан
Juliane
rCpodop
адапт. Юлиана
Jülich
Юлих 4333.
Julie
Жули
Julien
Жулиен
Juliette
Жулиет
Julius
Юлиус
Julke
Юлке
Juncker
Юнкер
Jung
Юнг
Jünger
Юнгер 4.33.3.
Junghans
Юнгханс
1 g.'.'l'.
Юнгхуъ
Jungk
Юнк 4.1.З.2.
Jungmann
Юнгман
Junkermann
Юнкерман
Juno
Юр-оШ.
Jupp
Юп
Jura
Юра/ юрска система
4.З.З.1.
Justl
Юстъл 2..8.1.
Jürg
Юрг 4.33.3.
Jürgf".
Юрген 4.33.3.
Jürgens
Юргенс 4333.
Jurgovsky
Jürgs
Юргс 43.3.3.
Jurtschitsch
Юрчич
Jüterbog
Ютербог 43.33.
Jütland
Ютландия
4.З.З.З.
Jutta
Юта
Jüttner
Ютнер 4.333.

Kaack
- 124 -
Kappelner
Kaack
Kaars
Kaarst
Kaas
Kabel
Kabelsketal
Käbschütztal
Käckell
Kadelbach
Kaehlitz
Kaehlbrandt
Kaemmerer
Kaempfert
Kafka
Kahl
Kahlenberg
Kahla
Kahn
Kai
Kaibling
Kail
Kaip
Kaiser
Kaiserslautern
Kalb
Kalbeck
Kalbfell
Kalder
Kalenberg
Kalisch
Kalkbrenner
Kall
Kalmbach
Klmer
Kaltenbach
Как 2.1.2.
Käpc 2,1.2.
Карст 2.1.2.
Kac 2.1.2.
Кабел
Кабелскгтал
Кебшуцтал 4.2.3.3.,
4.2.5.1.
Кекел
Каделбах
Келиц 4.2.5.1.
Келбрант 4.1.2.5.
Кемерер
Кемпферт
Кафка
Кал
Каленберг
Кала
Кан
Кай
Кайблинг
Кайл
Кайп
Кайзер/ кайзер
Кайзерслаутерн
Калб
Калбек
Калбфел
Калдер
Каленберг
Кадиш
Калкбренер
Кал
Калмбах
Калмер
Калтенбах
Kaltenberg
Kaltenbronn
Kaltenbrunn
Kaltenbrunner
Kaltschmid
Katz
Kalveram
Kalverkämper
Kalvin
Kamel
Kamen
Kamenz
Kamhuber
Kaminsky
Kamm
Kammann
Kammacher
Kamp
Kampe
Kämper
Kamphoevener
Kampmann
Kampwirth
I ,i" e l.
Kl'/' i
Kanitz
Kannegießer
Kanngießer
Kant
Kapfelsperger
Kapfenberg
Kapferer
Kapl
Kaplan
Kapp
Kappel
Kappeln
Kappelner
Калтенберг
Калтенброн
Калтенбрун
Калтенбрунер
Калтшмид 4.2.5.7.
Калц 4.2.5.1.
Калверам
Калверкемпер
Калвин/калвиншзъм
Камел/ камелия
Камен
Каменц
Камхубер
Камйнски
Кам
Камман 4.З.2.1.
Каммахер 4.З.2.1.
Камп
Ккмпе
К&мпер
Кампхаузен 4.2.1.2.
Кампхьовенер 4.2.1.2.
Кампман
Кампвирт
Канделс
Кандлер
Каниц 4.2.5.1.
Канегисер 2.3.1.
Кангисер 2.3.1.
Кант/ кантианство
Капфелспергер
Капфенберг
Капферер
Капъл 2.8.1.
Каплан
капланова турбина
Кап
Капел
Калели
Капелнер

Käppeli
- 125 -
Kay
Käppeli
КИиоли
Kappler
Käirnep
Karajan
Карали
Karasek
К/разок
Karawanken
Кар/вание (словен.)
Кфpаванкец
Kärcher
КОрхор
Karde
Käpfle
Karen
К/рен
Karge
Karg-Gasterstädt
К/рг-Г/соерщео
4.1.2.5.
Karin
К/рин
Karius
КНриус
Karl
Карл
Karlheinz
К/рлхайнц 5.1.
Karl-Heinz
Кйрл-Хайнц 5.1.
Karlmann
К/рлм/н
Karl-Marx-Stadt
вж. Chemnitz
Karlsbad
Карлови вНри (чеш.)
истор. Карлсбад
Karlsruhe
К/рлсру^)
Karlstetten
Карищеmен
Karlweis
Карлв/йс
Kärnten
Карйнтия
Karolinger
К/ролйн™
Karp
■Кри
Karpaten,
остар.
Karpathen
R/pn/Tu
Karpf
Кариф
Karrenbauer
К/ренб/уор
Karst
Карст/ карст,
карстови форми
Karstadt
КНрщат 4.1.2.5.
Karstädt
КНрщет 4.1.2.5.
Karsten
Карстон
Karthago
Kaschau
Кошице (словаш.)
истор. К/шау
Kaschke
К/шко
Kaschnitz
Käsemann
Käser
Kaapar
Kassel
Kastelruth
Kaster
Kastner
Kästner
Käte
Kater
Katharina
Käthchen
Käthe
Katherina
Katherine
Kathi/Kati
Kathrin
Kathstede
Katja
Katschberg
Kattowitz
Katrin
Katz
ПП;пПГйП
Katzenmayer
Katzmann
Kauczor
Kauder
Kauerauf
Kdmaih
Kauffman
Kaufland
Kaukasus
Kaulbach
Kaunzer
Kauth
Kay
К/шниц 4.2.5.1.
КОзем/н
КОзер
läcna-p
КНсел
К/столрото (итал.)
истор. К/стелрут
К/стор
КНстнер
Кестнер
Kete “
К/тер
Кз;тз!рйн::.
Кетхен
К)то
К/терйна
Катерйне
К/ти
Катрйн
Катстеде
К/тя
г
Катовйце (поп.)
истор. Катовиц 4.2.5.1.
К/трйн
Кац 4.2.5.1.
К/ценбергер 4.2.5.1.
Кфцецмфйер 4.2.5.1.
К/цман 4.2.5.1.
К/уцор 4.2.5.5.
К/удер
К/уер/уф
К/уфм/н
КНуфлннд
I
Каулбзх
К/унцер
К/ут
Кай

Kegele
- 126 -
Kiesow
Kegele
Kehl
Kehlmann
Kehrn
Keiblinger
Keil
Keilberg
KeÜberth
Keiler
Kemdorf
Keiser
Keitel
Kelheim
Keller
Kellermann
Kelz
Kemferl
Kem nah
Kemnath
Kemp
Kempen
Kempfle
Kempner
Kempten
Kendermann
Kepler
Kepp
Keppler
Kerber
Kercher
Kerkovius
Kerl
Kern
Kerner
Kerpen
Kerr
Kerschbaum
Kersthold
Кегеле
.Кел
Келман
Кем
Кайблингер
Кайл
Клйновец (чеш.)
истор. Кайлберг
Кайлберт
Кайлер
Кайндорф
Кайзер
Кайтел
Келхайм
Келер
Кедерман
Келц
Кемферт
Кемна
Кймнат
Кемп
Кемпен
Кемпфле
Кемпнер
Кемптен
Кендерман
Кеплер
кеплерови закони
Кеп
Кеплер
Кербер
Керхер
Керковиус
Керл
Керн
Кернер
Керпен
Кер
Кершбаум
Керстхолд 4.1.2.4.
Kersting
Keschtges
Kessel
Kesselring
Kessler/ Keßler
Kesswil
Kethorn
Kettler
Kettmann
Kettner
Keul
Keun
Keursten
Kevelaer
Keyl
Keym
Khlefl
Kickl
Kickuth
Kieckers
Kiefer
Kieferbach
Kiefersfelden
Kiefner
Kiel
Kiem
Kienberg
Kienberger
Kienholz
Kienle
Kienzl
Kienzle
Kiermeier
Kiesel
Kieser
Kiesewetter
Kiesinger
Kiesow
Керстинг
Кещгес
КИсел
Кеселринг
Кеслер
Кесвил
Кетхорн 4.1.2.4,
Кетлер
Кетман
Кетнер
Койл
Койн
Койрстен
Кевелар 2.1.З., 2.2.2.
Кайлл
Кайм
Клезъл 4.1.З.2..2.8.1.
Кйкъл 2.8.1.
Кйкут
Кйкерс 2.З.1.
Кйфер 2.З.1.
Кйфербах 2.З.1.
Кйферсфелден 2.З.1.
Кйфнер 2.З.1.
Кил 2.З.1.
Ким 2.З.1.
Кйнберг 2.З.1.
Кйнбергер 2.З.1.
Кйнхолц 2.З.1.
Кйнле 2.З.1.
Кйнцъл 2.З.1..2.8.1.
Кйнцле 2.З.1.
Кйрмайер 2.З.1.
Кйзел 2.З.1.
Кйзер/ кизерйт 2.З.1.
Кйзеветер 2,З.1.
Кйзингер/ Кйсин-
джър (англ.) 2.З.1.
Кйзов, фонет. Кйзо
2.З.1..4.2.1.1,

Kiess
- 127 -
Kleemann
Kiess
Кис 2.3.1.
Kirschmer
Кйршмер
Kießling/
Кйслинг 2.3.1.
Kirschweiler
Кйршвайлер
Kiessling
Kirsten
Кйрстен
Kifmann
Кйфман
Kisch
Киш
Kilius
Кйлиус
Kissel
Кисел
Killinger
Кйлингер
Kissling
Кйслинг
Kimmerling
Кймерлинг
Kister
Кйстер
Kimmig
Кймиг, фонет. Кймих
Kisters
Кйстерс
4.1.3.5.
Kittel
Кйтел
Kimpfel
Кймпфел
Kittl
Кйтъл 2.8.1.
Kind
Кинд
Kitz
Киц 4.2.5.1.
Kindermann
Кйндерман
Kitzbühel
Кйцбюл
Kindervater
Кйндерфатер
трад. Кйцбюел 4.2,5.1.
Kindler
Кйндлер
Kitzingen
Кйцинген 4.2.5.1.
Kindt
Кинт 4.1.2.5.
Kitzler
Кйцлер 4.2.5.1.
Kinkel
Кйнкел
Klaas
Клас 2.1.2.
Kinzig
Кйнциг
Kläden
Кледен
фонет. Кйнцих 4.1.3.5.
Klaeden
Кледен
Kiparsky
Кипарски
Klafffier
Клафнер
Kipp
Кип
Klagenfurt
Клагенфурт
Kippenheim
Кйпенхайм
Klamroth
Кламрот
Kipping
Кйпинг
Klante
Кланте
Kirchbach
Кйрхбах
Klappenbach
Клапенбах
Kirchberg
Кйрхберг об дер
Klaproth
Клапрот
ob der Donau
Донау
Klatt
Клат
Kirchen
Кйрхен
Klaue
Клауе
Kirchendemen¬
Кйрхендеменройт
Kläui
Клойи
reuth
Klaukien
Клаукин 2.3.1.
Kirchheim
Кйрхайм, фонет.
Klaus
Клаус
Кйрххайм 4.2.4.6.
Klausch
Клауш
Kirchhein
Кйрхайн, фонет.
Häuschen
Клойсхен 4.2.3.4.
Кйрххайн 4.2.4.6.
Klausenbach
Клаузенбах
Kirchhoff
Кйрхоф, фонет.
Klausenburg1
Клаузенбург
Кйрххоф 4.2.4.6.
Klausenburg2
Клуж-Напока (рум)
Kirchner
Кйрхнер
истор. Клаузенбург
Kirkel
Кйркел
Klawitter
Клавитер
Kirn
Кирн
Klebe
Кл&бе
Kirsch
Кирш
Kleditzsch
Кледич 4.2.5.7.
Kirschbaum
Кйршбаум
Klee
Кле 2.2.4.
Kirsche
Кйрше
Kleemann
Клеман 2.2.4.

Kleiber
- 128 -
■ io
K
Kleiber
Kleidermann
Klein
Kleinenkuhnen
Kleiner
Kleinert
Kleinmann
Kleinpeter
Kleinschmidt
Kleinstuck
Kleist
Klemme
Klemperer
Klepper
Klepsch
Kiesel
Klesl
Klett
Kleve
Klick
Klimmt
Klimpel
Klimt
Klindworth
Kling
Klingele
Klingelpütz
Klingenthal
Klinger
Klinsmann
Kliss
Klöckner
Klohr
Kloidt
Klooss
Klopp
Klopstock
Klose
Klostermann
Klothilde
Клайбер
Клайдерман
ллали
Клайненкунен
КлОйнер
КлОйнерт
Клайнман
Клайнпетер
Клайншмит 4.1.2.5.
Клайнщюк
КлОйст
Клеме
Клемперер
Клепер
Клепш
Клезел
Клезъл 2.8.1.
Клет
Клеве
Клик
Климт
Клймпел
Климт
Клйндворт
Клинг
Клйнгеле
Клйнгелпюц 4.2.5.1.
Клйнгентал
Клйнгер
Клинсман
Клис
Кльокнер
Клор
Клойт 4.1.2.5.
Клос 2.4.2.
Клоп
Клопщок
Клозе
Клостерман
Клотйлде
адапт. Клотйлда
Klotz
Клоц 4.2.5.1.
Klötze
Кльоце 4.2.5.1.
Klotzsch
Клоч 4.2.5.7.
Kluckhohn
Клукхон
'Klug-
Клуг
Kluge
Клуге
Klum
Клум
Klunzinger
Клунцингер
Klüpfel
КлЮпфел
Klupsch
Клупш
Klütsch
КлЮч
Klütz
Клюц 4.25.1.
Knab
Кнаб
Knabe
КнОбе
Knapp
Кнап
fcappik
Кнапик
Knauf
Кнауф
Knaup
КнОуп
Knaur
К.4ур
Knecht
Кнехт
Knef
Кнгф
Kneipp
Кнайп
кнайп-тердпия
Kneißl
Кн^йсъл 2.8.1.
Knepler
Кн^плер
Knetzgau
Кнецгау 4.2.5.1.
Kniebe
Кнйбе 2.З.1.
Knieling
Кнйлинг 2.З.1.
Knierim
Кнйрим 2.З.1.
Knigge
Кнйге 4.1.З.1.
Knitsch
Хнк
Knittel
Кнйтел
■ li l ...
Хнйтлингеи
Knoblauch
Кноблаух
Knobloch
Кноблох
Knoch
Кнох
Knoche
Кнохе
Knöchel
Кньохел
Knonau
Кнонау
Knoop
Кноп 2.4.2.

Knop
- 129 -
Königgrätz
Knop
Кцип
Kohl
Кол
Knoppik
Кноиик
Kohlbach
Колбах
Knor/ Knorr
Кнор
Kohle
Кбло
Knötel
Еньотел
Kohler
Кдлор
Knoth(e)
Кнот^)
Köhler
Кьолер
Knott
Кнот
Kohlhaas
Кдлхас 2.1.2.
Knötzinger
Кцьицвцгеp 4.2.5.1.
Kohlhase
Кдлхнзе
Knüllwald
КцЮлваид
Kohlheim
Колх/йм
Knörr
К^ор
Kohlmannslehner КOлмацсленеp
Knurr
Кнюр
Kohlroß
Кблрос
Knuth
Кнуо
Kohlschreiber
КИлшpнйбоp
Kobell
Кобел
Kohmann
Ком/н
Kobelt
КИ6елт
Köhnlein
КьИниайц
Köberl
Квоберл
Kohr
Кьор
Köberle
Кьбберле
Kokisch
Кокиш
Koblenz
Кббленц
Kokoschka
Кокошк/
Kobler
Коблер
Kolb
Колб
Köbler
Кьоблор
Kolbecher
Колбехер
Koblischke
Коблишке
Kolbow
Колбов
Kobold
Кбболд/ кобйлт
фонет. Колбо 4.2.1.1.
Kobs
Кобс
Kolig
Кблкг
Koch
Кох
фонет. Колих 4.1.3.5.
Köchel
КьИхои
Koller
Кйлор
Kocher
Кохер
Köller
Кьолер
Köchling
КьИхлицг
Köllerer
Кьдлерер
Kochskämper
Кокскемиер
Rollwitz
Кйлвиц 4.2.5.1.
Kock
Кок
Köln
Кьолн
Köck
Кьок
Kolping
Колиинг
Kock am Brink
Кок ам Бринк
Kölsch
Кьолш
Kockeimann
Коколмнц
Kolter
Колтер
Kockisch
Кокиш
Komm
Ком
Köckritz
Кьокриц 4.2.5.1,
Kompatscher
Коми/чер
Koder
Кодор
Konerding
Конорд^тг
Koehler
Кьолор
Konietzka
КонОцка 4.2.5.1.
Koeler
Кьолор
König
Кьониг
Koenig
Кьониг, фонет.
фонет. Кьоних 4.1.3.5.
Кьоних 4.1.3.5.
Königgrätz
Хр/доц Кр/лове
Koeppen
Кьоиен
(чеш.)
Koessler
Кьослер
истор. КвИнuггpец
Kodier
Кбфлер
4.1.3,1„4.2.5.1.

Königs
- 130 -
Krantz
Königs
Кьонигс
Königsberg1
Кьонигсберг
Königsberg2
Калйнинград (рус.)
(Preußen)
истор. Кьонигсберг
Königsbronn
Кьонигсброн
Königsdorf
Кьонигсдорф
Königssee
Кьонигсзе
4.2.2.2., 2.2.4.
Königsstuhl
Кьонигсщул
Königswinter
Кьонигсвинтер
Königs
Кьонигс
Wusterhausen
Вустерхаузен 4.3.1.5.
Konni
Кони
Konrad
Конрад
Konstanz
Констанц
Konwitschny
Конвйчни
Koof
Коф 2.4.2.
Koopmann
Копман 2.4.2.
Kopeke
Кьопке
Köpenick
Кьопеник
Kopf
Копф
Кьопф
Kopisch
Копиш
Kopitz
Копиц 4.2.5.1.
Kopp
Кое
Koppe
Кьопе
Kopen'hagfn
Копенхаген
Köppl
Кьопъл 2.8.1.
Körbel
Кьорбел
Korber
Корбер
Körber
Кьорбер
Kordfelder
Кбрдфелдер
Korff
Корф
Koterr
Корхер 4.3.1.5.
Köring
Кьоринг
Korinna
Корйна
Kornblum
Корнблум
Kornelius
Корнелиус
Kornelia
Корнелия
Körner
Кьорнер
Korngold
Корнголд
Korsch
Korschenbroich
Корт
Ксрш
Коршенброх
2.4.3., 3.3.2.
Kohrt
Korte
Корте
Korthals
Кортхалс 4.1.2.4.
Kortmann
Кортман
Kosxmicde’
Кошмидер 2.3.1.
Köster
Кьбстер
Köstner
Кьостнер
Kothen
Кьотен
Kötschach-
Maiuthen
Кьочах-Маутен
Köttelwesch
Кьотелвеш
Kotte;
Котке
Kottmann
Котман
Kotzebue
Коцебуе 4.2.5.1.
Kowalke
Ковалке
Kraatz
Крац 2.1.2., 4.2.5.1
Kracht
Крахт
Kraepelin
Крепелин
Kraft
Крафт
Krafft
Крафт
Krafft-Ebing
Крафт-£бинг
Krähe
Крае
Kohl
Крал
Kraichgau
Крайхгау
Krain*
Крайн
■ i '
Крайна (словен)
истор. Крайн
Krakau
Краков
Kralik
Кралик
Kramer
Крамер
Krämer
.•Oil
Kramm
Крам
Krammer
Крамер
Kramp
Крамп
Kranich
Краних
Krantz
Кранц/ кранцйт
4.2.5.1.

Kranz
- 131 -
Kronach
Kranz
Кранц
Kretschmer
КрОчмор
Kranzmayer
Кранимайер
Kretzer
КрОцор 4.2.5.1.
Krasser
Kpäcep
Kretzschmar
Крочмнр 4.2.5.7.
Kratz
Кр/ц 4.2.5.1.
Kreutz
Кройц 4.2.5.1.
Kraupe
Kpäyne
Kreutzberg
Кройцберг 4.2.5.1.
Kraus
Kpayc
Kreutzer
Кройцер 4.2.5.1.
Krausse
Kpäyce
Kreutzmann
КpOйцмац 4.2.5.1.
Krauschwitz
Кр/ушвиц 4.2.5.1.
Kreuz
Кройц
Krause
КрНузо
Kreuzau
Крбйцау
Kraushaar
Kpäycxap 2.1.2.
Kreuzberg
Кройцберг
Krauß
Kpayc
Kreuzer
Кройцер
Krauter
КрНутер
Kreuzlingen
КpИйциuнгон
Kräuter
Крбйтер
Kreuzmann
Кр^щм/н
Krauth
КрНут
Kreuzwertheim
Кpийцвоpтхайс
Krauthausen
Кpауmхuузен 4.1.2.4.
4.1.2.4.
Krautmacher
Краутм/хер
Kreye
Кр/йе
Krautschädl
Кр/утшедъл
Kreysing
Кр/йзинг
4.2.5.7., 2.8.1.
Kriechmayr
Крйхм/йр
Krautscheid
КрНутшфйд 4.2.5.7.
Krieger
Крйгер 2.3.1.
Krawinkel
Ка/винкел
Kriehuber
Крйхубер 2.3.1.
Krebber
КрОбер
Kriemhild
Кpймхиид. аДапт.
Krebs
Кребс
Кримхйлда 2.3.1.
Krebser
КрОбзер
Kriemhilde
Кримхйлдо, аДапт.
Kreh
Кро
Кpuсхйидн 2.3.1.
Kreisky'
Кр/йскк
Kriener
Крйнер 2.3.1.
Kreisler
Крайслер
Krischer
Крйшер
Kreissl
КрНйсъл 2.8.1.
Krischke
Крйшко
Krefeld
КрОфелд
Kroatien
Хърв/тия
Kreinsen
Кр/йнзен
Kröber
Крьобор
Kremer
Кремор
Krockow
Кроков
Krempier
Кpемпиеp
фонет. Кроко 4.2.1.1
Krems
Кремс
Kroetz
Крьоц 4.2.5.1.
Krenek
Кронек
Krog
Крог
Krenn
Крен
Kröger
Крьогор
Krenz
Кренц
Krogmann
Крогмнн
Krenzler
Кренцлер
Kroll
Крол
Kress/ Kreß
Крее
Krombach
Кромбах
Kreta
КрИт
Krombacher
Кромбахор
Kretschman/
КрОяман
Kromer
Кромор
Kretschmann
Kronach
Кронах

Kronacher
- 132 -
Künz
K
Kronacher
Kronasser
Kroneck
Kröne“
Kronlechner
Kronstadt
Kronstadt2
Kronstein
Kronsteiner
Kronthaler
Kroon
Kroos
Kröpelin
Krösche
Krostitz
Krösus
Krotz
Kroymsn'ni
Krückau
Krug
Krügel
Krüger
Krumbach
Krumm
Krummacher
Krummennaab
Krummhörn
Krumpholz
Krupp
Kruppert
Krusche
Kruse
Krutzsche
Krzyzanowski
Kubendorff
Kubitschek
Kuch
KpÖHäxep
Крбнасер
Кронек
Крьбнер
Кронлехнер
Кронщат, трад.
Кронщад 4.1.2.5.
Брашов (рум.), истор.
Кронщат 4.1.2.5.
Кронщайн
Кровщайнср
Кронталер
Крон 2.4.2.
Крос 2.4.2.
Крьопелин
Крьоше
Кростиц 4.2.5.1.
Крез
Кроц 4.2.5.1.
Кройман
Крюкау
Кр^
КрЮгел
Крюгер
Крумбах
Крум
Круммахер 4.З.2.1.
Круменнаб
4.З.2.1., 2.1.2.
Крумхьорн
Крумпхолц 4.2.1.2.
Круп/ круп
Круперт
Круше
Крузе
Круче 4.2.5.7.
Кшижановски
Кубендорф
Кубичек
Кух
Küchelbecker
Kuchenbuch
Kück
Kuckuck
Kücken
Kückl
Kuenzer
Kuerzl
Kues
Küfer
Küfner
Kufstein
Kugel
g
Kugler
Kühberger
Kuhlau
Kuhlmann
Kühlungsborn
Künlwein.
Kuhn
Kühn
Kusnau
Kühnemund
Kühren
Kükenthal
Kulenkamp
K'lfnksmpff
Kulmbach
Kümmel
Kunckel
Kundt
Kunert
Küng
Kunigunda
Kunigunde
Kunkel
Kuno
Künstler
Kunz
Künz
Кюхелбекер
Кухенбух
Кюк
Кукук
КЮкен
Кюкъл 2.8.1.
Кюнцер
Кюрцъл 2.8.1.
Кус 2.6.1.
Кюфер
Кюфнер
Куфщайн
Кугел
Кюгел
Куглер
Кюбергер
Кулау
Кулман
Кюлунгсборн
Кюлвайн
Кун
Кюн.:
Кунау
Кюнемувд
Кюрен
Кюкентал
Куленкамп
Куленкамлф
Кулмбах
Кюмел
Кункел
Кунт 4.1.2.5.
Куверт
Кюнг
Кунигунда
Кунигувде
Кункел
Кг::.о
Кюнстлер
Кунц
Кюнц

Kunze
- 133 -
Kyritz
Kunze
Künzelsau
Künzer
Kupsch-Losereit
Köper
Kupferschmied
Küpper
Kümberger
Körner
Kürrenberg
Kürschner
Kurt
Kürten
Kurz
Kurzenberger
Kuss
Кунце
Кюнцелсау
Кюнцер
Купш-Лозерайт
Кюпер
Купфершмид 2.3.1.
Кюпер
Хюряберйер
Кюрнер
Кюренберг
Кюршнер
Курт
Кюртен
Курц
Курценбергер
Кус
Kosser
Kycep
Küssnacht
Кюснахт
Küster
Кустер
Küster
Кюстер
Kutsch
Куч
Kutsche
Куче
Kutscher
Кучер
Kutschers
Кучера
Kutter
Кутер
Kuttler
Кутлер
Kuttner
Кутнер
Kyffhäuser
Кйфхойзер/
Кюфхойзер 2.7.4.
Kyllburg
Кйлбург
K y i
Кирил
Kyritz
Кюриц 4.2.5.1.

Laaber
- 134 -
Lauban
L
Laaber
Лабер 2.1.2.
Laager
Лагер 2.1.2.
Laakmann
Лакман 2.1.2.
Labe
Лебе
Lachmann
Лахман
Lachner
Лахнер
Lackner
Лакнер
Lacmann
Лакман
Ladwig
Ладвиг
фонет. Ладвих 4.13.5.
Laer
Лар пл.гзз.
late;
Лафер
Lafontaine
Лафонтен 2.Z3., 3.1.2.
Lagerfeld
Лагерфелд
Lahm
Лам
Lahn
Лан
Lahnstein
Ланщайн
Lahr
Лар
Laibach
Любляна (словен.)
истор. Лайбах
Lais
Лайс
Liimhir
Ламберт/ лймберт
Lambrecht
Ламбрехт
Lambsdorff'
Ламбсдорф
Larner
Ламер
Lämmchen
Лемхен
Lammers
Ламерс
Lammert
Ламерт
Lampen
Лемпен
Lamprecht
Лампрехт
Landau
Ландау/ ландб
Lä“/''VJ-’
Ландек
Landertinger
Ландертингер
Landgrebe
Ландгребе
Landl
Ландъл 2,8.1.
Landmann
Ландман
LWqiuai t
Ландкварт
Landsberg
Ландсберг
Landshut
Ландсхут
Landsteiner
Ландщайнер
Landstuhl
Ландщул
Landwehr
Ландвер
Landwehrhagen
Ландверхаген
Lang
Ланг
Langbein
Лангбайн
Langacker
Лангакер
Lange
Ланге
Langen
Ланген
Langenbruch
Лангенбрух
Langennaundorf Лангеннаундорф
4.3.2.I.
Langenscheidt
Лангеншайт 4.1.2.5.
Langhanke
Лангханке
Langhoff
Лангхоф
Langmaack
Лангмак 2.1.2.
Langohr
Лангор
Lankwitz
Ланквиц 4.2.5.1.
Lanner
Ланер
Lannert
Ланерт
Lanz
Ланц
Lapp/ Lappe
Лап/ Лапе
Laqua
ча: 1
Lara
Лара
Lärz
Лерц
Laschet
Лашет
Laschka
Лашка
Laser
Лазер
Lasker
Ласкер
Lasnig
Ласниг
фонет. Ласних 4.13.5.
Lassalle
Ласйл/ ласалианство
L.'tt’Ck
Латек
Lattmann
Лагман
Lau
Лау
Lauban
Лаубан

Laue
- 13 5. -
Leopold
Laue
Lauenburger
Lauer
Läufer
Läufer/ Lauffer
I
Laura
Laurent
Laurentius
Lausch
Lause
Lausitz
Lausund
Laut
Lautenbach
Lauterbach
Lauterborn
Laux
Lea.
Leberecht
Lebert
Lebrecht
Lech
Lechner
Ledermann
Lehmann
LehndorfF
Lehner
Lehnhardt
Lehnig
Lehrmann
Lehrndorfer
Leiber
Leiberg
Leibi nger
Leibnitz/ Leibniz
Leibnütz
Leichlingen
Л/уе
ЛНуенбургер
Л/уор
Лбйфер
ЛНуфер
Л/уингер
ЛНура
Лор/н
Л/уронциус
аДапт. Лнвреноий
Лауш
Л/узе
Лужица
Л/узунд
Л/ут
ЛНутенбах
Л/уоербах
Лауmеpбоpц
ЛНукс
Леа
ЛОберехт
ЛОберт
Лебрехт
Лех
Лохнор
ЛОдерм/н
ЛОман
ЛОндорф
Ленер
ЛОнхарт 4.1.2.5.
ЛОниг
фонет. Лоних 4.L3.5.
Лерм/н
Леандорфер
Л/йбер
Л/йберг
Л/йбингер
Л/йбниц 4.2.5.1.
Л/йбнюц 4.2.5.1.
ЛНйхлинген
Leiden
Лейден (ниДерл.)
Leine
траД. Л/йден
лайДенска стъкленица
ЛНйно
Leipzig
Лфйициг, остар.
Leis
Лйиискф, фонет.
ЛUйnцих 4.1.3.5.
Л/йс
„eisnig
Лайсни’
:5Lmer.ite
фонет. Л/Йсткх 4.1.3.5.
Лйтимеpжице (чеш.)
Leitz
истор. Л/йтмориц
4.2.51.
Лайц/ лайка 4.2.5.1.
Lemberg1
ЛОмберг1
Lemberg2
Лвов/Лвй^ (рус. -укр.)
Lemm
истор. Лемберг1
Лом
Lemmnitz
Лемнтц 4.2.5.1.
Lempertz
Л&мг^<^]рц 4.2.5.1.
Lena
Лона
Lenau
Ленау
Lenbach
ЛОнбнх
Lengemann
ЛОнгеман
Lengler
ЛОнглер
Lenhardt/ Lenhart ЛОнх/рт 4.1.2.5.
Leni
Лени
Lenge
Luus
Lennartz
ЛОннрц 4.2.51.
Lenningen
Ленингон
Lenßen
Ленсен
Lenz
Зенц
Lee
Лео, църк. Лъв
Leonberg
Леонберг
Leonhard
Леонхард
Leonhardt/
Л^онх/рт 4.1.2.5.
Leonhart
Leonora
Леоно:/
Leonore
Леонйре
Leopold
ЛОоиолд

Lerche
- 136 -
Limmer
Lerche
Лерхе
Lerchner
Ьерхвер
Lermann
Лерееан
Leschber
Лешбер
Leskien
Лескйн 2.З.1.
Lessenich
Л^сених
Lesser
Лесер
Lessing
Л&синг
Lesum
Лезум
Lettland
Латвия
Leuckart
остар. Летония
Лойкарт
Leuna
Лойна
Leuscl^ner
Лойшнер
Leutheusser
Лбйтхойзер 4.1.2.4.
Leverkusen
Леверкузен
Lewandowski/
Левандовски
Lewandowsky
Lewe
Л£ве
Lewitz
Лйвиц 4.2.5.1.
Lewiitzrand
Л^вицранд 4.2.5.1.
Lexa
Лекса
Lexer
Лексер
Leven
Лййен
Libanon
Ливан
Libyen
Либия
Lichardus
Лйхардус
Licht
Лихт
Lichtenberg
Лйхтенберг
Lichtenfels
Лйхтенфелс
Lichtenhagen
Лйхтенхаген
Lichtenstein
Лихтенщайн
Lichter
Лйхтер
Lichterfelde
Лйхтерфелде
Lichtinghagen
Лйхтингхаген
Lichtsteiner
Лйхтщайнер
Lichtwer
Лйхтвер
Lidl
Лйдъл 2.8.1.
Lieb
Либ 2.З.1.
Liebe
Либе 2.З.1.
Liebel
Лйбел 2.З.1.
Lieberknecht
Лйберкнехт 2.З.1.
Liebermann
Лйберман 2.З.1.
Liebers
Лйберс 2.З.1.
Liebhaber
Лйбхабер 2.З.1.
Liebherr
Лйбхер
Liebich
Лйбих 2.З.1.
Liebig
Лйбиг, фонет. Лйбих
2.З.1.,4.1.З.5.
Liebknecht
Лйбкнехт 2.З.1.
Liebmann
Лйбман 2.З.1.
Lieb old
Лйболд 2.З.1.
Liechtenstein
Лйхтенщайн 2.З.1.
Liefers
Лйферс 2.З.1.
Lief! and
вж. Livland
Liefmann
Лйфман 2.З.1.
Liegnitz
Легнйца (пол.)
истор. Лйгниц
2.З.1., 4.2.5.1.
Lielischkies
Лйлишкис 2.З.1.
Lienz
Лйенц 2.З.2.
Liepmann
Лйпман 2.З.1.
Liesching
Лйшинг 2.З.1.
Lies
Лис 2.З.1.
Liese
Лйзе 2.З.1.
Lieselotte
Лизелбте 2.З.1.
Liesendahl
Лйзендал 2.З.1.
Lietzau
Лйцау 2.З.1., 4.2.5.1.
Lietzow
Лйцов, фонет. Лйцо
2.З.1..4.2.5.1..4.21.1.
biPZen
Лйцен 2.З.1.
Lilie
Лйлие 2.З.2.
LiUfncron
Лйлиенкрон 2.З.2.
Lilienthal
Лйлиентал 2.З.2.
Liili blШ/bШy
Лйли
Lilo
Лйло
Limbach
Лймбах
Limburg
Лймбург
(an der Lahn)
(ан дер Лан)
Limmer
I. .и.

Linda
- 137 -
Lokotsch
Linda
Лйнда
Lindau
Лйндау
Lindberg
Лйндберг
Linde
Лйай
Lindenau
Лйнденау
Lindenberg
Лйнденберг
Lindlar
Лйндлар
Lindner
Лйнднер
Lingemann
Лйнгеман
Linhof
Лйнхоф
Link
Линк
Linnemann
Лйнеман
Linnich
Лйних
Lins
Линс
Linse
Лйнзе
Linssen/ Linßen
Лйнсен
Linthe
Лйнте
Lintner
Лйнтнер
Linz
Линц
Lion
ЛиЬн
Lipinski
Липйнски
Lippe
Лйпе
Lippert
Лйперт
Lippetal
Лйпетал
Lippstadt
Лйпщат 4.12.5.
Lips
Липс
Lisa
Лиза
Lisicki
Лизйки 4.13.4.
List
Лист
Litauen
Лйт-вк
Litfaß
Лйтфас
Littbarski
Литбарски
Litten
Лйтен
Litterscheid
Лйтершайд
Littmann
Лйтман
Liudolf
Лйудолф
Liudolfing
Лйудолф
LLdoo.iger
Лйудолфинги
Livland/ Liefland
Ливония
Liwke
Лйвке
Lobbes
Лобес
Löbel
Льобел
Lober
Лобер
Löber
Льобер
Löbl
Льобъл 2.8.1.
Löbschütz
Льобшуц
4.2.3.3.. 4.2.5.1.
Loch
Лох
Löcherbach
Льохербах
Lochner
Лбхнер
Löck
Льок
Löcknitz
Льоиниц 4.2.5.1.
Loddenkemper
Лоденкемпер
Lodz
Лодз
Loebenstein
Льобенщайн
Loeck
Ль0к
Loeffke
Льофке
Loening
Льонинг
Loehr
Льор
Loewe
Льове
Lofer
Лсйер
Löffler
Льофлер
Lohengrin
Лоенгрин
Lohenstein
Лоенщайн
Lohmann
Ломен:
Lohmar
Лен ар
Lohmeier/
Lohmeyer
Ломайер
Lohne
Лоне
Löhne
Льоне
Löhneysen
Льонайзен
Lohr
Лор
Löhr
Льор
Lahrmanj
Лорман
Loidl
Лойдъл 2.8.1.
Loisach
Лойзах
Loitz1
Льбц (селище)
2.5.4.. 42.5.1.
Loitz2
Лойц (фамилия)
42.5.1.
Lokotsch
Лбкоч

Lommatzsch
- 138 -
Luise
Lommatzsch
Ломая 4.2.5.7.
Lommel
Ломел
Loos
Лос 2.4.2.
Lorber
Лорбер
Lorbeer
Лйрбор 2.2.4.
Lorch
Лорх
Lorelei
LиаJлUй
Lorenz/ Lorentz
Лоренц 4.2.5.1.
Lorenzen
Лоренцен
Lorenzkirch
Лйренцкирх
hörig
Лориг 4.1.3.5.
Loringhoven
LИpингхифец
Lörrach
Льор/х
Lorsch
Лорш
Lortzing
Лорцинг 4.2.5.1.
Lörzweiler
ЛвИpцвФЙи)p
Loschelder
Л'о..-1елдор
Löschinger
Льошингер
Losch midt
Лошмит
лДшмитово число
4.1.2.5.
Lotar/ Lothar
Лйтар
Lothmanns
Лотманс
Lothringen
Лот/рйнгия
Lötschberg
Лочберг
LcJtsch&nial
Лочент/л
Lotta
Лота
Lotte
Лйте
Lottchen
Лотхон
Lötzsch
Льоч 4.2.5.7.
Louis
Лук 3.4.
Louise
Луизе 2.6.4.
Löw
Пьов
Löwe
Дьове
Löwen
ЛьИвен
Löwenstein
ЛвOвенщФЙц
Loxstedt
Лйксщет 4.1.2.5.
Lubbe
Лубе (ниДерл.)
траД. Любе
LübLe
Любе
Lübbecke
Любеке
Lübben
Любен
Lübbenau
Любенау
Lübbers
Люберс
Lübeck
Любех
Lübeck-
Любек-
Travemünde
Тpавесюцде
Lubitsch
Лубич
Lubitz
Лубиц 4.2.5.1.
Lublin
Лублкн
траД. Люблин
Lubrich
Лубрих
Lübtheen
Любтен 2.2.4.
Lucas
Лукас, библ. Лук/
Lüchow
Люхов
фонет. Люхо 4.2.1.1.
Luchterhand
Лухтерханд 4.3.1.5.
Lucifer
Луцифер
Lück
Люк
Lucke
Луке
Luckenwalde
Лукенв/лде
Luckmann
Лукман
Lüddecke
Людоке
LudendeIF/
Ludendorff
Лудендорф
Ludewigt
Лудевигт
Ludger
Лудгер
Ludolf
Лудолф
луДолфово число
Ludwig
Лудвиг, фонет. Лудвих
4.3.1.1., 4.1.3.5.
Ludwigsburg
Лудвигсбург 4.3.1.1.
Ludwigshafen
Лудвигсх/фен 4.3,1.1.
Ludwigslust
Лудвигслуст 4.3.1.1.
Lufen
Луфен
Lufthansa
Луфтхфнзф 4.1.2.4.
Lugau
Лугау
Lügde
Люгдо
Lüger
Люгер
Luger
Лутор
Lugner
Лугнер
Lühr
Люр
Luise
Луизе, аДапт. Луиза

Lunger
- 139 -
Lu-zfer
Liiitger
Luitpold
Luitz
Lukas
Lumpy
lü f
Lülfing
Lüneburg
Lünen
Lungwitzbach
Lüpertz
Luppe
Lürbke
Löschen
Lüscher
Lüsebrink
Lust
Lüst
Lustiger
Lütgens
Luther
Луитгер
Луитполд
Луиц 4.2.5.1.
Лукас, библ. Лука
Лумп
Люлф
Люлфинг
Люнебург
Люнен
Лунгвицбах 4.2.5.1.
Люперц 4.2.5.1.
Лупе
Люрбке
Люшен
Люшер
Люзебринк
Луст
Люст
Лустигер
Лутгенс
Лутер
лутеранство 4.З.1.1.
Lutherstadt
Лутерщат
Wittenberg
Вйтенберг 4.1.2.5.
Lüthi
Люти
Lйiji•■n.
Лютен 4.З.З.2.
Lütjenburg
Лютенбург 4.З.З.2.
Lütke
Лютке
Lütkenhorst
Лказр-ст
Lüttich
Лиеж
Luttmann
Лутман
Lüttwitz
Лютвиц 4.2.5.1.
Lutz
Луц/луц 4.2.5.1.
Lutze
Луце 4.2.5.1.
Lutzeier
Луцайер 4.2.5.1.
Lützner
Люцнер 4.2.5.1.
Lützow
Люцов
трад. Лютцов
фонет. Люцо
4.2.5.1.. 2.4.1.
Luxemburg
Люксембург 4.З.1.1.
Luzern
Луцерн
трад. Люцерн 4.З.1.1
Luzifer
Луцифер

MaSGk
- 140 -
Mareks
Maik
Maike
Майк
Майке
M
Main
Mainz
Mair
Майн
Майнц
Майр
Maischberger
Майшбергер
Maack
Мак 2.1.2.
Maissen
Майсен
Maad
Мад 2.1.2.
Majdanek
Майданек
Maar
Map 2.1.2.
Makart
Макарт
Maas
Mac, mpad. Maae
Maler
Малер
рядко Мьоз 2.1.2.
Maletzke
Малецке 4.2.5.1.
Maassen/ Maaßen Масен
Mallinckrodt
Малинкрот 4.1.2.5.
Maastricht
Мастрйхт, трад.
Mallmann
Малман
Маастрихт 2.1.2.
Mälzel
Мелцел
Maaz
Мац 2.1.2.
Mälzer
Мелцер
Mach
Мах/ махйзъм
Mandel
Мандел
Mack
Мак
Mandelbaum
Манделбаум
Mackensen
Макензен
Mandelstamm
МАнделщам
Macklot
МАклот
Manfred
Манфред
Mäder
Медер
Mangold
Манголд
Madlberger
Мадълбергер 2.8.1.
Mann
Ман
Maecenas
Меценат/ меценат
Mannack
МАнак
Maelzer
Мелцер
Mannesmann
Манесман
Magath
Магат
манесманова тръба
Magdalena
Магдалена
Mannheim
Манхайм
Magdeburg
Магдебург
Mannlicher
Манлихер
Magenreuter
Магенройтер
мйнлихер(к)а
Magerstedt
Магерщет 4.1.2.5.
Mansfeld
Мансфелд
Magnus
МАгнус
Manstein
Манщайн
магнусов ефект
Mäntele
Ментеле
Mahlberg
Малберг
Manteuffel
Мантойфел
Mahler
Малер
Manuel
Мануел
Mahlo
Мало
Manuela
Мануела
Mähren
Моравия
Manz
Манц
Mahringer
Марингер
Manzenreiter
Манценрайтер
Maien
Майен
Marburg
Марбург
Maibach
МАйбах
Marburg
Марибор (словен.)
Maienfeld
МАйенфелд
an der Drau
истор. МАрбург на
Maier
Майер
Драва
Maihingen
Майинген 4.2.4.2.
Mareks
Маркс

Marckscheffel
- 141 -
Mattersburg
Marckscheffel
Маркшефел
Marl
Мнрл
Marco
Марко
Marlene
МарлОно
Marcus
М/ркус
Marlies
М/рлис 2.3.1.
Marcuse
Маркузо
Marmor
М/рмор
Margaret
М/ргарет
Maron
М/рон/ М/рон
Margareta
МаргнрОта
Marosch вж.
Mieresch
Margarete
М/рг/рете
Marpurg
МНрпург
Marggraf
Марггр/ф 4.1.3.1.
Marquard
МНркв/рд
Margit
МНргит
Marr
Map
Margot
М/ргот
Marsch
Марш
Margraf
МНргр/ф
Marschner
MäpuiHep
Margrit
МНргрит
Marseille
МарсИлия
Maria/ Marie
Мария/ МарИ
Marta
МНроа
2.3.4., 2.3.1.
Martell
М/атоло (шпал.)
Marianne
М/риНне
Мартел
аДапт. М/ри/н/
Martens
Мартенс/ мартензйт
Maria Theresia
Мария Терезия 2.3.4.
Martha
М/рта
Marienbad
Мари/нске лаше (чош.)
Martin
Мартин
истор. М/рйонбнд
Martina
МартИна
2.3.2.
Martinskapelle
М/атинск/пеле
Marienheide
Мариенхайде 2.3.2.
Marx
Маркс/ марксизъм
Marina
Марйнн
Marz
Марц
Marinus
М/рйнус
Marzell
МНрцол
Mario
М/рко
Märzen
Мйрцен
Marion
М/рион
Maschmeyer
М/шмайер
Marius
М/ркус
Maschwanden
М/шванден
Markgröningen
МupкгpьИнuнгоц
Maske
МНско
Markkleeberg
Маркклеборг
Masoch
М/зох/ мазохизъм
4.1.3.1., 2.2.4.
Mass
Мас
Märkl
МОркъл 2.8.1.
Maßen
М/сон
Marklohe
М/аклое
Massing
М/синг
Marko
Марко
Matschiner
Мняйнор
Markranstädt
Маркранщет 4.1.2.5.
Mater
МНтор
Marktgraitz
Марктгрнйц 4.2.5.1.
Matern
МатОрн
Marktheidenfeld
МUpктхuйдонфелд
Mathilde
Матйлдо
4.1.2.4.
Matt
Мат
Markus
М/ркус, библ. М/рко
Mattausch
МНонуш
Markward
М/рквард
Matter
М/тор
Markwardt/
Маркварт
Matterhorn
Матеpхиpц 4.3.1.5.
Markwart
Mattersburg
М/терсбург

Mattes
- 142 -
Meitner
Mattes
Mattheson
Matth ahn
Matthäus
Mattheier
Matthes
Matthias/ Mattias
Matthöfer
Mattstedt
Matti g
Mätzig
Matzke
Matzner
Mauch
Mauerbe^d
Maulbronn
Maur
Maurer
Mauritsch
Maus
Mauser
Mauthausen
Mautner
Mauz
Max
Maximilian
May
Maybach
Mayen
Mayer
Mayr
Mayrhofer
Maywald
Mazedonien
Mechthild
Mechthilde
Meckel
Mecklenburg
Матес
МОтезон
МОтхалм 4.1.2.4.
Матеус
библ. Матей З.З.1.
МОтойер
Матес
Матйас
МОтхьофер
МОтщет 4.1.2.5.
МИтиг
фонет. Метих 4.1.З.5.
МИциг 4.2.5.1.
МОцке 4.2.5.1.
МОцнер 4.2.5.1.
МОух
Мауербергер
МОулброн
МОур
МОурер
Мйурич
МОус
Маузер/ маузер
Моутхаузен 4.1.2.4.
МОутнер
Мауц
Макс
МаЕсимйгиан
Май
Мойбах/ майбах
МОйен
Мойер
Майр
МОйрхофер 4.З.1.5.
МОйвалд
Македония
Мехтилд
Мехтйлде
Мекел
Мекленбург
Mecklenburg -
Мекленбург-
Vorpommern
Предно ПомерОния
Meder
Медер
Medoch
Мед ох
Medow
Медов
Meerane
фонет. Медо 4.2.1.1.
Меране 2.2.4.
Meerbaum
Мербоум 2.2.4.
Meerbusch
Мербуш 2.2.4.
Meersburg
Мерсбург 2.2.4.
Mchcrr.-j
Медорн
Mehl
Мел
Mehring
Меринг
Meid
Мойд
Meienberg
Мойенберг
Meier/ Mejer
МОйер
Meierhofer
МОйерхофер 4.З.1.5.
Meike
Майке
Meilen
МОйлен
Meinecke/
МОйнеке
Meineke
Meinerzhagen
МОйнерцхоген
Meinhof
Мойнхоф
Meiningen
Мойнинген
Meininger
Майнингер
Men-
Майр
Meise
МОйзе
Meisen berg
Мойзенберг
Meisenburg
Мойзенбург
Meisenheim
Мойзенхайм
Meisner
Майснер
Meißen
МОйсен
Meißenheim
майсенски порцелан
Мойсенхойм
Meissner/ Meißner Майснер
Meister
МОйстер
Meister Lampe
Зою Баю
Meister Petz
Боба Меца
Meistring
Майстринг 4.2.З.1.
Meitner
МОйтнер

Melanie
- 143 -
Melanie
Мелани/ Мелани
2.3.1,
Medieit
Мелхерт
Melchior
Мелх^юр
Melde
Мелде
MeldeEg
Мелдег 4.1.З.1.
Melenk
Меленк
Melk
Мелк
Meltzer
Мелцер 4.2.5.1.
Melzer
Мелцер
Memel
Неман (рус.)
истор. Мемел (река)
Memel/
Клайпеда (лит.)
Memelburg
истор. Мемел
Memmel
Мемел
Memmingen
Меминген
Mende
Менде
Menden
Менден
Mendel
Мендел/ менделйзъм
Mendelsohn
Менделзон
Mendelssohn
Менделсон
фонет. Менделсзон
Mendig
Мендиг
фонет, Мендих 4.13.5.
Mendl
Мендъл 2.8.1.
Mendt
Мент 4.1.2.5.
Menge
Менге
Mengele
Менгеле
Mengs
Менге
Menke
Менке
Menne
Мене
Menrad
Менрад
Mensching
Меншинг
Mensing
Мензинг
Mentzel/ Menzel
Менцел
Meppen
Мепен
Meran
Мерано (итал.)
истор. Меран
Merbold
Мерболд
Mercator
Меркатор
Mercedes
Мерцедес/ мерцедес
Mercedes-Benz
Мерцедес-Бенц
Mergenthaler
Мергенталер
Merian
Мериан
Merkel
Меркел
Merkler
Merle
Мерле
Merowinger
Меровннс”
Merten
Мертен
Mertesacker
Мертезакер
Mertensacker
Мертензакер
Mertz
Мерц 4.2.5.1.
Mertzel
Мерцел 4.2.5.1.
Mertzlufft
Мерцлуфт 4.2.5.1.
Me.seeuLE
Мерзебург
Meri,
Мерц
Mrzbar.h
Мерцбах
Merzig
Мерциг
фонет. Мерцих 4.1.З.5.
Meschede
Мешеде
Messmer
Месмер/ месмер
Messerschmid
Мжджмид
Messerschmidt/
Месершмит/
Messerschmitt
месершмит 4.1.2.5.
Messner
Йиж
Messmer
Месмер
Messow
Месал
фонет. Месо 4.2.1.1.
Методий
Method(ius)
Met'iusal'e".
Матусал
матусалова възраст
Mett
Мет
Metten
Метен
Mettenleiter
Метенлайтер
Mettnau
Метнау
Metter
Метер
Metternich
Метерних
Mettersdorf
Метер сдорф
am Saßbach
ам Заебах
Mettingen
Метинген
Mettke
Метке

Mettler
- 144 -
Mitzka
Mettler
Меолер
Mettmann
МОтман
Metz
Мец 4.2.5.1.
Metzger
МОцгер 4.2.5.1.
Metzlingen
МОцлингон 4.2.5.1.
Metzler
МОцлер 4.2.5.1.
Metzner
Меинор 4.2.5.1.
Meusel
Мййзел
Meurer
Мойрер
Meyen
М/йен
Meyer
М/йер
Meyerbeer
М/йербор 2.2.4.
Meyerhofer
МНйерхофор 4.3.1.5.
Meyerswalden
Майеpсваидец
Meyr
Мнйр
Meyrhofer
МНйрхофер 4.3.1.5.
Meysel
М/йзел
Mezgolits
Мецголитс
Mailand
Милано
Michael
Мйхаел/ МихаОл,
библ. Мих/ил 2.1.4.
Michaela
Михаела 2.1.4.
Michaelke
МихаОлке 21.4.
Michel
Мйхел
Michelle
МишОл
Michels
Мйхелс
Michl
Мйхъл 2.8.1.
Michler
Мйхлор
Middeke
Мйдеке
Mieder
Мйдер 2.3.1.
Miegel
Мйгел 2.3.1.
Mielke
Мйлке 2.3.1.
Mieresch/
Marosch
Муреш
Mies
Мис 2.3.1.
Miesbach
Мйс6фх 2.3.1.
Mihla
Мйла
Mike
Майк
Milberg
Мхст
Milbradt
Мйлбрат 4.1.2.5.
Milch
Милх
Milcher
Мйлхор
Milde
Мйлдо
Milke
Мйлко
Millöcker
Мйивикоа
Miltenberg
Мйлтенберг
Miltner
Мйлтнер
Minden
Мйнден
Ming
Минг
Mink
Минк
Mjiks
Минке
Minkus
Мйнкус
Minna
Мйнн
Minotaurus
Минотавър
Miosga
Миогг/
Mirbach
Мйрбах
Mises
Мйзес
Mißfelder
Мйсфелдер
Mittag
Мйттаг 4.1.2.2.
Mittasch
Мйташ
Mittelangeln
Мйmелацгелц
Mittelberg
Мйтслберг
Mittelberger
Мйтелбергер
Mitteleuropa
Централна Европа
Mittelfraukeu
Средна Франк^ия
Mittelmark
Мйтелмнрк
истор. Средната маркн
Mittelmeer
СредизОмно море
Mittelstaedt/
Mittelst ädt
Мйтелщет 4.1.2.5.
Mitterauer
Мйтерауер
Mitterfels
Мйтерфелс
Mittergradneggei
: МйmJp■ГPUГн:£Г)а
4.1.3.1.
Mittermaier/
Mittermayer/
Mittermeier
Мйтермайер
Mittersill
Мйтерзил
Mittring
Митринг
Mitwitz
Мйтвиц 4.2.5.1.
Mitzka
Мйцка 4.2.5.1.

Möbius
- 145 -
Moskau
Möbius
Мьобиус
Mönch
Мьонх
Mochau
Möxay
Mönchaltorf
Мьонхалторф
Mock
Mok
Mönchengladbach Мьонхенглодбох
Möckern
Мьокерн
Mongolei
Монголия
Modersohn
Модерзон
Monheim
Монхойм
Modi
Мьодъл 2.8.1.
Monika
Монико
Modrow
Модров
Monique
Монйк 4.1.З.4.
фонет. Модро 4.2.1.1.
Mönkemeyer
Мьонкемайер
Moegg
Мьог
Monn
Мон
Moench
Мьонх
Monschau
Моншау
Moenke
Мьонке
Montabaur
Монтобаур
Moers
Мьорс
Montafon
Монтофон
Mohme
Моме
монтафонка
Möhne
Мьоне
Montag
Монтаг
Mohr
Мор
Montenegro
Черна гора
Mohrdieck
Мбрдик 2.З.1.
Monzingen
Мбнцинген
Mohring
Моринг
Moot
Мор 2.4.2.
Möhiing
Мьоринг
Moormann
Морман 2.4.2.
Mohrs
Море
Moos
Мое 2.4.2.
Mohs
Мое, трад. Моос
Moosbrunn
Мосбрун 2.4.2.
моосова скала 2.4.2.
Moosburg
Мбсбург 2.4.2.
Möhwald
Мьоволд
Moosinning
Мозининг 2.4.2.
Moik
Мойк
Morgenrot/
Моргенрот
Moitzfeld
Моцфелд 2.5.4.,
MoTgenioth
4.2.5.1.
Morgenstern
Моргенщерн
Moldau^
Молдбво
Morgenthal
Моргентал
Moldavien
истор. МолдОвия
Moiawitz
Моравиц 4.2.5.1.
Moldau2
ВълтОва/ вълтавйни
Mörike
Мьорике
Mollath
Молат
Moringer
Морингер
Möller
Мьолер
Moritz
Мориц 4.2.5.1.
Mölln
Мьолн
Moritzburg
Морицбург 4.2.5.1.
Mollweide
Молвайде
Morungen
Мдрунген
Molt
Молт
Mösch
Мьош
Molterer
Молтерер
Moscherosch
Мошерош
Moltke
Молтке
Mose
Мойсей
Molzen
Молцен
Mosel
Мозел
Mombei
Момбер
Moser
Мозер
Mompei
Момпер
Moses
Мойсей
Momsen/
Мдмзен
Mösien
Мизия
Mommsen
Moskau
Москва

Mossburger
- 146 -
MUtzke
Mossburger/
Moßburger
Mosse
Мосбургер
Möce
Mötsch
Меч.
Mottl
Мотъл 2.8.1.
Mötzing
Мьоцинг 4.2.5.1.
Mozart
Моцарт
Mrosek
Мрозек
Muche
Мухе
Muck
Мук
Mark
Мюк
Mucke
Муке
Mücke
Мюке
Muff
Муф
Muffat
Муфат
Mügeln
Мю ж н
Müggelsee
Мюгелзе 4.1.З.1., 2.2.4.
Müglitz
Мюглиц 4.2.5.1.
Muhle
Му е
Mühlacker
Мюлакер
Mühlbacher
Мюлбахер
Mühldorf am Inn
Мюлдорф ам Ин
Mühlenfeld
Мюленфелд
Mühlhausen
Мюлхаузен
Mühling
МЮлжг
Muhr
Мур
Mühsam
Мюзам
Mulde
Мулде
Mülhaupt
МЮлхаупт
Mülhausen
Мюлуз (френ.)
истор. Мюлхаузен
Mülheim
Мюлхайм
an der Ruhr
ан дер Рур
Müllender
Мюлендер
Müllenhoff
Мюленхоф
Müller
Мюлер
Müller-Grählert
Мюлер-Грелерт
Mr.tsc’ür
Мулчер
Mummelsee
Мумелзе 2.2.4.
München
Мюнхен
Münchhausen
Мюнхаузен, фонет.
Мюнххаузен 4.2.4.6.
Mundhenk
Мундхенк
Mundlos
Мундлос
Münkler
Мюнклер
Munske
Мунске
Mürstur
Мюнстер
Münsterberg
Мюнстерберг
Münsterland
Мюнстерланд
Münsterlingen
Мюнстерлинген
Münstermaifeld
Мюнстермайфелд
Münstertal
Мюнстертал
Müntefering
Мюнтеферинг
Münter
Мгюнтер
Müntzer
Мюнцер 4.2.5.1.
Münz
Мюнц
Munzinger
Мунцингер
Mur
Мура, трад. Мур
Muralt
Муралт/ Муралт
Murau
Мурау
Müritz
Мюриц 4.2.5.1.
Murr
Мур
Mürsbach
Мюрсбах
Murtensee
Муртензе 2.2.4.
Mürz
Мюрц,
Mürztal
Мюрцтал
Mürzzuschlag
Мюрццушлаг 4.2.5.2.
Muschg
Мушг
Musil
Музил
Musolff
Музолф
Mussgiller
Мусгилер
Muthspiel
Мутшпил 2.3.1.
Muttach
МСутах
Mutter
Мутер
Mutz
Муц 4.2.5.1.
Mutzke
Муцке 4.2.5.1.

Naab
- 147 -
Nettetal
N
Naab
Hab 2.1.2.
Nabl
НОбъл 2.8.1.
Nachbar
Häxöap
Nachtigall
НОхтигал
Nachtweih
НОхтвай 4.2.4.2.
Nackenheim
НОкенхойм
Nadenau
Ноденау
Nadler
НОдлер
Naefe
Нефе
Nagel
Нагел
Nägele
Негеле
Nagelsbach
Негелсбох
Nager
Натер
Nagold
i..m.i
Nahe
НОи
Naila
НОйла
Nahles
Нс.лес
Nannen
Нонен
Nanstein
е&оойн
Napf
Напф
Napp
Нап
Narr
Нор
Nass/ Naß
Нос
Nassau
НОсау
Nathan
НОтан, библ. Натан
Nathanael
Нотанаел
библ. Натанайл
Nather
Нотер
Nathei
Нетер
Nathusius
Натузиус
Naja
Натя
N-atorp
Натори
Natter
Нотер
Nauck
Ноук
Nauen
Науен
Naujocks
НОуйокс
Naumann
НОуман
Naumburg
НОумбург
Neander
НеОндер
Neandertal
Неондертал
неандерталски човек
Nebe
Небе
Nex
Небес:
Nebeling
Небелинг
Nebelo
Небело
Nebelhorn
Небелхорн
Neckar
НЬстр
Neckargemünd
Некаргемюнд
Neckargerach
Некаргерах
Neckarsulm
Некарзулм
Necker
Некер
N£ck?rma"n
НеЛСТмОЯ
Neddeimeyer
Недермойер
Neefe
Нефе 2.2.4.
Nees
Нес 2.2.4.
Neff
Неф
Neger
Негер
Nehilich
Нерлих
Neifen
i ■?
Neiße
НОйсе, рядко Нйса
Neitzel
НОйцел 4.2.5.1.
Nemesis
Немезйда
Nepomuk
Непомук
Neppel
Непел
Nerius
Нериус
Nerlich
Нерлих
Nero
Нерон
Nespethal
Неспетол
Nessel
Несел
Nestlei
Нестлер
Nestroy
Нестрой
Netstal
Нетстол
4.2.5.4..4.2.З.1.
Nettelbeck
Нетелбек
Nettetal
Нететал

Netz
- 148 -
Niemann
Netz
Netzer
Neubacher
Neubauer
Neuberger
Neuber
Neuwert.
Neubrandenburg
Neubraunschweig
Neuburg an der
Kammei
Neudeck
Neudörfel
Neuenburg
Neuendorff
Neuenkirchen
Neuer
Neue Rheinische
Zeitung
Neue Zürcher
Zeitung
Neufundland
Neugraben
Neuhausen
Neuhausen
auf den Fildern
Neuhof
Neukamm
Neuland
Neuler
Nsümanul
Neumark
Neumarkt
Neumayer
Neumüller
Neumünster
Neuner
ИeüalXIC■a■<•n
Ноц 4.2.5.1.
Ноцер 4.2.5.1.
Нонбахер
Нойбауер
Нойбергер
Нойбер
Нбйберт
НойбаUцдецбуаг
Нийбафуцшвфйг
Нййбург нн дер
К/мол
Нойдек
НИйдьиpе)Л
Нойенбург/
Ньош/тел (френ.)
Нойендорф
Нойенкирхен
Нойер
„Нойе р/йнише
ц/йтунг“ 5.3.
„Нойо цюрхор
ц/йтунг“ 5.3.
НЮфауцдлонд
Нойграбон
Нбйхау.зон
Нййхаузен
нуф дон Филдерн
■II, х I
Нойкам
Нойланд
Н
Ним-н
Ноймарк
истор. Новата мНрка
Ниймнpкт
Ноймайер
Ноймюлор
Ниймюнстеp
Нийцеp
Нийцкиpхец
Neupärtl
Neupert
Neurath
Neureuther
Neuruppin
Neusatz
Neuschwanstein
Neuseeland
Neuss/ Neuß
Neustadt
an der Waldnaab
Neustrelitz
Neutsch
Neuwirth
Neuwöhner
New York
Nick
Nickel
Nickisch
Nicolai
Nicolaus
Nicole
Niklaus
Nikolaus
Nidwalden
Niebrügge
Niederkirchner
Niederkrüchten
Niederlande
Niedermaier
Niederma^n
Niederreiter
Niedersachsen
Niedringhaus
Niegel
Nieheim
Nit’ajtr
Niekisch
Niemann
Ндйпортъл 2.8.1.
Номерт
Нойр/т
Нойройтер
Нойрупйн
Нови Сад (сръб.)
истор. Нбйз/ц 4.2.5.1.
Нойшв/нщайн
Нова Зеландия
Нойе
Нойщфт
ан дер Валдн/б 2.1.2.
НойщрОлкц 4.2.5.1.
Нойч
Нойвиро
Нöйвьинеp
НЮйорк
Ник '
Никел:
Нйкиш
Николай
Ийколнус
Никол
Нйклаус
Нйколаус
Нидвалдец
Нйбрюго 2.3.1., 4.1.3.1.
Ийдоркирхнор 2.3.1.
Нйдеркрюхтен 2.3.1.
Нидерландия 2.3.1.
НИдермайер 2.3.1.
^дерм/н 2.3.1.
Нйдеррайтер
2.3.1..4.3.1.4.
Долна Саксония
Нйдрингхфус 2.3.1.
Нх« 2.3.1..
Нйхайм 2.3.1.
Нйяр 2.3.1.
Нйкиш 2.3.1.
Нйм/н 2.3.1.

Niemegk
- 149 -
Nuthe
Niemegk
Нймек 2.З.1., 4.1.З.2.
Niemeyer
Нймайер 2.3.1.
Niemöller
Нймьолер 2.3.1.
Nieplitz
Нйплиц 2.3.1., 4.2.5.1.
Nierfeld
Нйрфелд 2.3.1.
Nierhaus
Нйрхаус 2.3.1., 4.3.1.5.
Nietzsche
Нйцше 4.2.5.7.
Nigehörn
Нйгехьорн
Nigg
Ниг 41.3.1.
Nikisch
Нйкиш
Niklaus
Нйклаус
Nikolaus
Нйколаус
Nina
Нйна
Ningel
Нйнгел
Nissen
Нйсен
Nisser
Нйсер
Nitsch
Нич
Nittritz
Нйтриц 4.2.5.1.
Nitzschke
Нйчке 4.2.5.7.
Noah-
Höa, библ. Ной
Nobel
Нобел, трад. Нобел
нобелови награди
Nobitz
Нобиц 4.2.5.1.
Nockberge
Нокберге
Noddack
Нодак
Noeldechen
Ньолдехен
Noelle
Ньоле
Noeske
Ньоске
Noethen
Ньотен
Nohra
Нора
NÖldner
Ньолднер
Nölken
Ньблкен
Noll
Нол
Nöllenheidt
Ньоленхайт 4.1.2.5.
Nonnenwerth
Ноненверт
Nooke
Ноке 2.4.2.
Nora.
Нора
Norbert
Norden
Nordenham
Norderney
Norderstedt
Nordhausen
Nördlingen
Nordpol
Nordrhein¬
Westfalen
Nordsee
Norman
Normen
Northeim
Norwegen
Nose
Noske
Nöske
Noss
Notger
Notker
Nothelle
Nothhelfer
Nötsch im Gailtal
Nötzel
Nübling
Nüdlingen
Nürburg
Nürburgring
Nü;nberg
Nürtingen
Nuschke
Nuss/ Nuß
Nussbaum
Nußdorf
Nußdorf
ob der Traisen
Nute
Норберт
Норден
Норденхам
Нордернай
Нордерщет 4.1.2.5.
Нордхаузен
Ньордлинген
Северен пблюс
Северен Рейн-
Вестфалия
Северно море
Норман
Нбрмен
Нортхайм 4.1.2.4.
Норвегия
Нозе .
Носке
Ньоске
Нос
Нотгер
Нбткер
Нотхсле 4.1.2.4.
Нотхелфер
Ньоч им Гайлтал
Ньбцел 4.2.5.1.
Нюблинг
Нюдлингер
Нюрбург
Нюрбургринг
Нюрнберг
Н^юрткн-ен
Нушке
Нуе
Нусбаум
Нусдорф
Нусдорф
об дер Трайзен
Нуте

Oberbauer
- 150 -
Oettinger
o
Oberbauer
Oberfranken
Obergurig
Oberhausen
Oberhäuser
Oberhof
Oberkochen
Oberlin
Obermann
Oberon
Oberreither
Oberstdorf
Oberste
Oberwart
Obing
Obser
Obst
Obster
Obwalden
Ochs
Ochse
Ochsenfurt
Ochseukuechl
Ochsner
Öchsner
ÖdeubüIg'
Ödenbürg!
Odendahl
Odenthal
Odenwald
Oder
Odilia
Оборб/уер
Горна Франция
Обергуриг, фонет.
Обергурих 4.1.3.5.
Оборх/узен 4.3.1.5.
Оберхаузер 4.3.1.5.
Оберхоф 4.3.1.5.
ОЗоркохен
Оберлин
Оборм/н
Оборон
Обоарайтер 4.3.1.4.
Оборстдорф
Оборете
ОбфвЯ,р'
Обинг
Обзор
Обет
Обстер
Обв/лден
Окс
Оксе
Фксенфурт
Оксенкнехт
Окснер
Ййкснер
Йодонбург
Шопрон (унг.)
истор. Йодонбург
Одендал
Одецгuи
Оденв/лд
Одер, ряДко Одра
Одйлия 2.3.4.
Odilie
Одйлио 2.3.2.
Ödipus
Едйп
Odörfer
Одьорфер
Odysseus
ОдисОй 3.3.1.
Oebisfelde
Йöбисфеид)
Oechsli
Йоксли
Oechsner
Ййкснор
Oedheim
Йодх/йм
Oehler
Йолер
Oehlmann
Йöлс/ц
Oelde
Йблдо
Oeliger
Йолигер
Oelmann
Йбис/н
Oehlrich
Йблрих
Oehlschlaeger
Йблшлегер
OelschlägeU
Йöлшиогел
Oelschlegel
Oelschläger
ЙОлшлогер
Oelsnitz
Йолсниц 4.2.5.1.
Oehmig
Йбмиг
Oeming
фонет. Йбмих 4.1.2.5.
ЛЙМИК’
Oer-Erkenschwick
Öp-Еакецшвтк 2.4.4.
Oering,
Йбринг
Oerlinghausen
Йöpиuцгхаузоц
Oertel
Йбател
Oertle
Й0ргле
Oertz
Йорц 4.2.5.1.
Oertze
Йбрце 4.2.5.1.
Oertzen
Йорцен 4.2.5.1.
Oesch
Йош
Oeschge
Йбшге
Oesterle
Йбстерле
Oesterreicher
Йбстера/йхер 4,3.1.4.
Oetel
Йотол
Oetinger
Й0ткнгер
Oeüe:
Йбтке
Oriker.
Йоткен
Oetker
Йдткор
Oettingen
Йотинген
Oettinger
Йотингер

Oettl
- 151 -
Osswald
Oettl
Йогьл 2.8.1.
Olpe
Олпе
Oettle
Йотле
Ölschlegel
Йолшлегел
Oevenum
Йовенум
Ölsen
Иолзен
Oeynhausen
Йбнхоузен 4.2.4.2.
Olten
Олтен
Ofenbach/
Офенбох
Oonagh
Уно
Offenbach
Oos
Ос 2.4.2.
Offenburg
Офенбурт
Oosbach
Осбах 2.4.2.
Ofner
Офнер
Opdenhövel
Опденхьофел
Ohain
Охайн 4.2.4.2.
Opel
Опел/ биел
Ohe
Öe
Ophüls
Офюлс
Ohebach
Оебах
Opitz
Опиц 4.2.5.1.
Oheim
Охойм 4.2.4.1.
Opitz
Йопиц 4.2.5.1.
Ohlei
Олер
Oppach
Опах
Ohlrogge
Олроге 4.1.З.1.
Oppau
Опау
Öhlschlägei
Йолшлегер
Oppenheim
Опенхойм
Ohm
Ом/ ом
Oppenheimei
Опенхоймер
Öhmann
Йбман
Oppenwehe
Опенвее 2.2.5.
Ohnheiser
Онхайзер
Oppermann
Опермон
Ohnsorg
Онзорг
Opiei
Опрай
Öhringen
Йоринген
Oranienburg
Орониенбург 2.З.2.
Ohrnbeig
Орнберг
Orell
Орел
Ohsei
Озер
Oiff
Орф
Oken
Окен
Oila/ Orlah
Орла
Okenfuß
Окенфус
Orlamünde
Орломюнде
Oker
Окер
Orlau
Орлау
Okka
Ока
Orpheus
Орфей
Ölbeig
Йолберг
Oir
Ор
библ. Елеонска плонинО
OrtenauKreis
Ортеноукрайс
Olbricht
Олбрихт
Orthen
Ортен
Oldemeyer
Олдемайер
Ortnei
Ортнер
Oldenburg
Олденбург
Ortseifen
Ортзайфен
Oldenbüttel
Олденбютел
Ortwin
Ортвин
Oldsum
Олдзум
Ösch
Йош
Olef
Олеф
Oschatz
Ошоц 4.2.5.1.
Oliver
Оливер
Oschmann
Ошмон
Ollech
Олех
Oskar
Оскор
Ollenhauer
Оленхоуер
Ösling
Йослинг
Olms
Олмс
Osnabrück
Оснабрюк
Olmütz
Оломоуц (чеш.)
Ossietzky
Осиецки 2.З.2., 4.2.5.1
истор. Олмюц 4.2.5.1.
Osswald/ Oßwald
Осволд

Ostenfelde
- 152 -
Oyle
o
Ostenfelde
Остенфелде
Oster
Остер
Osterburg
Остербург
Osterholz-
Остерхол ц - Шармбек
Scharmbeck
Osterkorn
0стеркорн
O. .
Великден
Osterode
Остероде
Österreich
Австрия
Ostfalen
Остфалия
Osthoff
Остхоф 4.1.2.4.
Ostpreußen
Източна Прусия
Ostsee
Балтийско море
Ostwald
Оствалд
Oswald
Освалд
Otbmar
Отмар
Othmarschen
Отмаршен
Otl
Отъл 2.8.1.
Otmar
0тмар
Ott
От
Otten
Отен
Ottenheimer
Отенхаймер
Otterwisch
Отервиш
Ottilie
Отйлие
адапт. Отйлия 2.3.2.
Ottilienberg
Отйлиенберг 2.3.2.
Ottmann
о т . .
Ottmar
Отмар
Otto
Ото
Ottonen
Отони
Ottweiler
Отвайлер
Ötz
Йоц 4.2.5.1.
Otzberg
Оцберг 4.2.5.1.
Ötzi
Йоци 4.2.5J.
Ötzingen
Йоцинген 4.2.5.1.
Ötztal
Йоцтал 4.2.5.1.
Overath
Оверат
Overesch
Овереш
Owerien
Оверин
Oyle
Ойле

Pabst
- 153 -
Peitgen
p
Pardubitz
Paris1
ПОрдубице (чеш.)
истор. Пардубиц
4.2.5.1.
Париж
Pabst
Побст
Paris2
Partenheim
Partheymüller
Порис
Партенхайм
Партаймюлер
Padeiboin
ПОдерборн
Patze
Pasch
Paschedag
Поце 4.2.5.1.
Паш
Пошедог
Padourek
Paech
ПОдоурек 2.6.5.
Пех
Pagenstecher
Погенщехер
Paschmann
Пашман
Paldauf
ПОлдауф
Pasewalk
Позевалк
Palfy
ПОлфи
Päsler
Песлер
Pallas
ПОлас, митол. ПалОда
Paß
Пас
Palling
П&шнг
Passau
ПОсау
Palm
Палм
Pastewka
ПОстевка
Palmer
ПОлмер
Pathe
ПОте
Paltauf
Палтауф
Patrick/ Patrik
ПОтрик
Palmsonntag
Цветница
Pätzold
Пецолд 4.2.5.1.
Pander
Пондер
Pau
Пау
Pangratz
Понгр^ц 4.2.5.1.
Paul
ПОул
Panke
Панке
Pauli
П&ули
Pankow
Панков
Pauiinchen
Паулйнхен
фонет. Панко 4.2.1.1.
Pauls
ПОулс
Pankratz
Панкроц 4.2.5.1.
Paulus
Паулус/ библ. Попеел
Pankraz
Понкроц
Paus
Поус
църк. Понкратий
Pausch
Пауш
Panneimayr
ПОнермойр
Pause
Поузе
Pannonien
Понония
Pausewang
ПОузевонг
Panzer
ПОнцер
Paustian
Поустнан
Papen
Пален
Pautsch
Паун
Papenburg
ПОпенбург
Pech
Пех
Papenhusen
Папенхузен
Pechstein
Пехщайн 4.1.З.6.
Papke
ПОпке
Peenemünde
Пенемюнде 2.2.4.
Papp
Пап
Peer
Пер 2.2.4.
Pappel
Палел
Peetz
Пец 2.2.4., 4.2.5.1
Pappenheim
ПОпенхайм
Pegnitz
ПИгниц 4.2.5.1.
Paracelsus
Пароцелз
Peifer/ Peiffer
ПОйфер
Paichim
Порхим
Peine
Пойне
Paisch
Порш
Peitgen
Пойтген

Pellenz
- 154 -
Philemon
Pellenz
Пеленц
Petrus
ПОтрус/ библ. ПОоър
Pellkofer
ПОлкофер
Pettau
Птуй (словен.)
Pellworm
ПеивИpс
истор. ПОтау
Pelz
Полц
Petz
Поц 4.2.5.1.
Pelzer
ПОлцер
Petzei
Пецел 4.2.5.1.
Pelzig
ПОлциг
Petzold
Пецолд 4.2.5.1.
фонет. ПОлцих 4.13.5.
Peuerl
Пойерл
Penna
Пена
Peuke
Пойке
Penner
Пенер
Pezel
Пецел
Pennewitz
Пеневиц 4.2.5.1.
PfafF
Пф/ф
Penz
Пенц
Pfaffinger
Пф/фингор
Penzer
Пенцер
Pfalz
Пфалц
Penzhorn
Пенцхорн
Pfalzgrafenstem
Пфuицгpффецщ/йц
Penzel
ПОнцел
Pfann
Пфан
Penzing
ПОнцинг
Pfanne
Пф/не
Penzl
Пенцъл 2.8.1.
PFaлueuschmidl
Пф/цецшсиm 43.2.5.
Perg
Перг
Pfänner
Пф/нер
Perleberg
Перлеберг
Pfannkuche
Пф/нкухе
Perseus
ПерсОй 3.3.1.
Pfau
ПфНу
Perthes
ПОртес
Pfedelbach
ИфОделбах
Perti
ПОртъл 2.8.1.
Pfeffel
ПфОфел
Perutz
ПОруц 4.2.5.1.
Pfeffer
ПфОфер
Perwissau
Рожково (рус.)
Pfeifer/ Pfeiffer
Пф/йфер
истор. Первисау
Pfeilschifter
Пффйлшифгеа
Pestalozzi
Пест/лоци
Pfersdorff
Пфеасдиаф
Perikies
Перйкъл 2.8.1.
Pfingsten
Петдесетаица
Perscheid
ПОршайд
Pfitzer
Пфйцер 4.2.5.1.
Peschei
ПОшел
Pfizer
Пфйцер
Peschka
ПОшка
Pflaume
Пфл/уме
Peter
ПОтер
Pflaumenbaum
Пфиауменбаум
Peterchen
ПОтерлен
Pflüger
Пфлугер
Petermandl
Пеmеамнцдъл 2.8.1.
Pflüger
Пфлюгер
Petermauu
ПОтерм/н
Pföhler
Пфьолер
Petersberg
ПОтерсберг
Pförtner
Пф^т'^:
Petersburg
Петербург/
Pforzen
Пфорцен
Петерсбург
Pforzheim
Пфорцхфйм
Petershagen
Поторсх/ген
Pfuhl
Пфул
Peterwerth
Пеоерверт
Pfuhler
Пфулер
Petra
ПОтра
Pfutzer
Пфюцор 4.2.5.1.
Petrauschke
ПОтр/ушке
Philemon
Фвиембн

Philipp
- 155 -
Podelwitz
Philipp
ФЙЛИП
Pittermann
Пйтерман
Phleps
Флепс
Pitze
Пйце 4.2.5.1.
Phönix
Феникс
Pitztal
Пйцтал 4.2.5.1.
Phönizien
Финйкия
Pius
Пйус, църк. Пий
Pichler
Пйхлер
Plaas
Плас 2.1.2.
Picht
Пихт
Plaidt
Плайт 4.1.2.5.
Picker
Пйкер
Plainacher
Плайнахер
Pieck
Пик 2.3.1.
Planck
Планк
Pientka
Пйнтка 2.3.1.
планкова константа
Piepgras
Пйпграс 2.3.1.
Plasberg
Пласберг
Pierlings
Пйрлингс 2.3.1.
Platen
Платен
Pieroth
Пйрот 2.3.1,
Plato/ Platon
Плато/ Платон
Pietsch
Пич 2.3.1.
Plattensee
Балатон
Pietschmann
Пйчман 2.3.1.
Platzeck
Плацек 4.2.5.1.
Pilat
Пилат
Platzek
Плацек 4.2.5.1.
Pilates
Пилатес
Platzer
Плацер 4.2.5.1.
Pilatus
Пилатус
Platzke
Плацке 4.2.5.1.
истор. Пилат
Plauen
Плауен
Pilawa
Пйлава
Plaumann
Плауман
Pilcher
Пйлхер
Pleil
Плайл
Pilnitz
Пйлниц 4.2.5.1.
Pleiße
Плайсе
Pilsen
Пълзен (чеш.)
Pleitgen
Плайтген
трад. Пйлзен
Plenzdorf
Пленцдорф
Pilsner
Пйлзнер
Plessur
Плесур
Pilz
Пилц
Pleßl
Плесъл 2.8.1.
Pink
Пинк
Pletter
Плетер
Pinneberg
Пйнеберг
PlÖger
Пльбгер
Pinter
Пйнтер
Plön
Пльон
Pintsch
Пйнч
Plötzensee
Пльбцензе
Pinzgau
Пйнцгау/ пйнчер
4.2.5.1., 2.2.4.
Pippin
Пйпин
Plötzin
Пльоцйн 4.2.5.1.
Pippiniden
Пипинйди
Plücker
Плюкер
Pipke
Пйпке
Pluhar
Плухар 4.2.4.1.
Pircher
Пйрхер
Plum
Плум
Pirchner
Пйрхнер
Plümacher
Плюмахер
Pirna
Пйрна
Plümer
Плюмер
Piscator
Пискатор
Pocher
Похер
Pischner
Пйшнер
Pochert
Похерт
Pisendel
Пйзендел
Pöchlarn
Пьохларн
Pittenhart
Пйтенхарт
Podelwitz
Поделвиц 4.2.5.1.

Podolski
- 156 -
Preißner
Podolski
Подолски
Porsche
Порше/ пдрше
Podschlapp
Подшлап
PortenKichner
Портенкирхнер
Poeschel
Пьошел
Portugal
Португалия
Pofalla
Пофола
Porzig
Порциг
Pöggeler
Пьогелер 4.1.З.1.
фонет. Порцих 4.1.З.5.
Poggendorf
Погендорф 4.1.З.1.
Posch
Пош
Pögl
Пьогъл 2.8.1.
Poschardt
Пошорт 4.1.2.5.
Pohl
Пол
Pöschel
Пьошел
Pohle
Поле
Pöschll
Пьошъл 2.8.1.
Pohlenz
Поленц
Posen
Познай (пол.)
Pohimann
Полмон
истор. Позен
Pohlmann
Пьолмон
Poss/ Poß
Пое
PoKoiny
Покорни
Possart
Посорт
Polen
Полша
Potsdam
Потсдам 4.2.5.4
Polentz/ Polenz
Пбленц 4.2.5.1.
Pott
Пот
Pollak
Полок
Potter
Потер
Polling
Полинг
Pötter
Пьотер
Pollinger
Полингер
Pöttering
Пьотеринг
Pölmann
Пьолман
Potthof
Потхоф 4.1.2.4.
PolniK
Полник
Potzlow
Пдцлов, фонет.
Polpitz
Полпиц 4.2,5.1.
Пдцло 4.2.5.1..4.2.1.1.
Polster
Пдлстер
Pötzsch
Пьоч 4.2.5.7.
Polter
Полтер
Pouch
Пох 2.6.5.
Polth
Полт
Präbschütz
Пребшуц 4.2.З.З.,
Polt-Heinzl
Попг-Хайяцъп 2.8.1.
4.2,5.1.
Polzer
Полцер
Piaetoiius
Преториус
Polzl
Пьолцъл 2.8.1.
Prag
Прага
Pongau
Понгау
Präger
Прегер
Pongratz
Понграц 4.2.5.1.
Prägst
Прагст
Pontius Pilatus
Пилот Понтайски
Prahl
Прол
Pönitz
Пьониц 4.2.5.1.
Pramberger
Промбергер
Pöpel
Пьопел
Pranger
Прангер
Pöpelwitz
Поповйце (пол.),
Piantl
ПрОнгъл 2.8.1,
истор. Пьопелвиц
Pratei
ПрОтер
4.2.5.1.
Prebitz
Пребиц 4.2.5.1.
Popke
Попке
Predlitz
Предлиц 4.2.5.1.
Popp
Поп
Preetz
Прец 2.2.4., 4.2.5.1.
Poppe
ПОпе
Preisler
Пройслер
Pöppel
Пьопел
Preiss/ Preiß
ПрОйс
Poppelsdorf
Попелсдорф
Preißner
ПрОйснер

Pressburg
- 157 -
Pythagoras
Pressburg
Братислава (словаш.)
истор. Пресбург
Pretzel
Предел 4.2.5.1.
Preusker
Пройскер
Preuß
Пройс
Preußen
Прусия
Preußler
Пройслер
Prey
Прай
Preyer
Прайер
Preysing-
Прайзинг-Лйхтенег
Lichtenegg
4.1.3.1.
Prieberg
Прйберг 2.3.1.
Priester
Прйстер 2.3.1.
Prignitz
Прйгниц 4.25.1.
Prim
Прим
Pringsheim
Прйнгсхайм
Pristl
Прйстъл 2.8.1.
Pritzel
Прйцел 4.25.1.
Pritzwalk
Прйцвалк 4.25.1.
Probst
Пробст
Proch
Прох
Prochnow
Прохнов
фонет. Прохно 4.2.1.1
Prodinger
Продингер
Prokosch
Пржш
Proksch
Прокш
Pröll
Прьол
Prometheus
Прометей 3.3.1.
Propping
Пропинг
Proske
Проске
Pross
Прос
Protze
Проце 4.2.5. L
Prüm
Прюм
Püchersreuth
Пюхерсройт
Puchner
Пухнер
Puchta
Пухта
Puck
Пук
Pufendorf
Пуфендорф
Puhlmann
Пулман
Puhr
Пур
Pulsnitz
Пулсниц 4.25.1.
Pulver
Пулфер
Puppe
Пупе
Purzer
Пурцер
Puschendorf
Пушендорф
RQz
Путлиц 4.25.1.
Putsch
Пюч
Putschke
1 '.е
Pütter
П1
Püttlingen
Пютлинген
Püttner
ПЮтнер
Putz
Пуц 4.25.1.
Putzer
Пуцер 4.25.1.
Putzer
ПЮцер 4.25.1.
Pützhofen
ПЮцхофен 4.25.1.
Pyrenäen
Пиренеи
Pyrrhos
Пир
Pyrrhussieg
Пирова победа
Pythagoras
Питагор
питагорова теорема

Quadfiieg - 158 - Quirnheim
Quadflieg
Кв/дфлиг 2.3.1
Quadt
Кват 41.2.5.
Quakenbrück
XвSкйцЗp£K
Quanz/ Quantz
Кванц 4.2.5.1.
Quarch
Квнрх
Quarck
Кв/рк
Quast
Кв/ст
Quedlinburg
Кведлтнбург
Quebec
'КворО-к
Queck
фонет. Кебек 4.1.3.4.
Квек
Quell
Квел
Quelle
Квол)
Querhin/
КвОрфурт
Querfurth
Queri
Квери
QüeIr?I
КвОрнер
Quest
Квест
Quiddelbach
Квйдолб/х
Quilling
Квйлинг
Quirmbach
Квйрмбнх
Quirnheim
Квйанхайм

• aal
- 159 -
Ratjcn
R
Raab
Раб/. ucmop. Р/б 2.1.2.
Raabe
Рабе 2.1.2.
Raacke
Р/ке 2.1.2.
Raasch
Р/ш 2.1.2.
Raatz
Р/ц 2.1.2., 4.2.5.1.
Raatzke
Райке 2.1.2., 4.2.5.1.
Rabe
Рабе
Rabitz
Р/биц
рабицова мрежа 4.2.5.1.
Räckelwitz
Рекелвиц 4.2.5.1.
Rackers
Р/керс
Rackwitz
Р/квтц 4.2.5.1.
Radbruch
Р/дбрух
Radeberg
Р/деберг
Radeberger
Р/дебергер
Radebeul
Радебойл
Rädel
Родол
Rademacher
Р/дерм/хор
Radetzky
РадОцки 4.2.5.i.
Radler
Редлер
Radimaier
Р/дълм/йер 2.8.1.
Radiiitz
Р/дниц 4.2.5.1.
Radolfzell
?iдоиQцои
Radtke
Р/тке 4.1.2.5.
Raesfeld
Р/сфелд 2.1.3.. 2.2.2.
Raestrupp
Р/струп 2.1.3., 2.2.2.
Raffl
РФфъл 2.8.1.
Rählmann
Релм/н
Rahn
Р/н
Rahne
РНйе
Rahner
Р/нер
Rahr
Рар
Raible
РНйбле
Raich
Райх
Raiffeisen
Рфйф/йзоц
Raimar
Raimond
РНйм/р
РНймонд
Raimund
Р/ймунд
Rain
Р/йн
Rainald
Рфйцфид
Rainer
РНйнор
Reiners
Р/йнерс
Rainhard
Р/йнх/рд
Rainhild
Р/йнхилд
Ralf
Р/лф
Ramcke
Р/мке
Ramek
Р/мек
Ramelow
Рамелов
фонет. Р/мело 4.2.1.1
Ramsauer
Р/мз/уер
Ramstein
Р/мш/йн
Randen
Р/нден
Randow
Р/ндов
фонет. Р/ндо 4.2.1.1.
Ranke
Р/нке
Rannacher
Ран/хер
Ranner
Р/нер
Raphael
Рафаел/ Рафаел
библ. Р/файл 2.1.4.
Raphaela
Рафаел н 2.1.4.
Rapp
Рап
Rapperswil
Р/порсвил
Rapunzel
Р/пунцел
Rascher
Р/шер
Rasenberger
Р/зенбергер
Raskin
Р/скин
Raspe
Р/спе
Rassau
Р/сну
Rastatt
РНщат/ Растат 4.2.3.1.
Rath
Р/о
Rathenau
Р/тенау
Rathenow
Р/тенов
фонет. Р/тено 4.2.1.1
Rathgeber
Р/тгебер
Ratjen
Ратен 4.3.3.2.

Rattelsdorf
- 160 -
Reinisch
Rattelsdorf
Рателсдорф
Rehau
Peay
Ratz
Рац 4.2.5.1.
Rehbock
Ребок
Ratzeburg
Рацебург 4.2.5.1.
Rehbockshagen
Ребоксхаген
Ratzinger
Рацингер 4.2.5.1.
Rehhagel
Рехагел
Ratzke
Рацке 4.2.5.1.
Rehmke
Ремке/ ремкеанство
Rau
Рау
Reich
Райх
Raubal/ Rauball
Раубал
Reichardt/
Райхарт 4.1.2.5.
Räuber
Ройбер
Reichart
Rauch
Раух
Reichel
Райхел
Rauchenbacher
Раухенбахер
Reichelt
Райхелт
Rauchenberger
Раухенбергер
Reichenau
Райхенау
Rauen
PäyeH
Reichenbach
Райхенбах
Raufelder
Рауфелдер
Reichenkron
Райхенкрон
Rautenberg
Раутенберг
Reichert
Райхерт
Rauh
Рау 3.2.1.
Reichlin
Райхлин
Raum
Раум
Reichmann
Райхман
Rauscher
Раушер
Reich-Ranicki
Райх-Ранйцки 4.2.5.5.
Rauschkolb
Раушколб
Reichstein
Райхщайн 4.1.3.6.
Rauschning
Раушнинг
Redingen
Рединген
Ravensbrück
Равенсбрюк
Reifenstein/
Райфенщайн
Ravensburg
Равенсбург
Reiffenstein
Reber
Ребер
Reik
Райк
Rebhuhn
Ребхун
Reimann
Райман
Recheis
Рехайс
Reimar
Раймар
Reckenbeil
Рекенбайл
Reimer
Раймер
Recklinghausen
Реклингхаузен
Rein
Райн
Redl
Редъл 2.8.1.
Reinald
Райналд
Redler
Редлер/ редлеров
Reinbek
Райнбек
транспортьор
Reincken
Райнкен
Redlich
Редлих
Reindel
Райндел
Redwitz
Редвиц 4.2.5.1.
Reineke
Райнеке
Reemtsma
Ремтсма 2.2.4.
Reineke Fuchs
Лисана/ Кума Лйса
Reese
Резе 2.2.4.
Reiner
Райнер
Regen
Реген
Reinfeld
Райнфелд
Regensburg
Регенсбург
Reinhard
Райнхард
Reger
Регер
Reinhardt/
Райнхарт 4.1.2.5.
Regina
Регина
Reinhart
Regine
Регине
Reinhold
Раинхолд
Regnitz
Регниц 4.2.5.1.
Reinholz
Райнхолц
Reh
Ре
Reinisch
Райниш

Reinken
- 161
Rhöda
Reinken
Ройнкен
Repgow
Репгов
Reinmar
РОйнмар
фонет. Репго 4.2.1.1.
Rernold
Ройнолд
Reppichau
Репихоу
Reinshagen
Ройнсхаген
Reschke
Решке
Reinthaler
РОйнтолер
Rettig
Ретиг
Reinwald
РОйнволд
фонет. Ретих 4.1.З.5.
Reis
Райе
Retzbach
Рецбох 4.2.5.1.
Reist
Райст
Retzer
Рецер 4.2.5.1.
Reisch
РОйш
Reuber
Ройбер
Reiser
Райзер
Reuchiin
Ройхлин
Reisinger
РОйзингер
трад. Райхлин
Reitel
Райтел
Reuß
Ройс
Reitermeier
Рййтермойер
Reuter
Ройтер
Reithmeiei
Райтмойер
Reutersbe-g
Ройтерсберг
Reit im Winkl
Райт им Винкъл 2.8.1.
Reutlingen
Рбйтлинген
Reitsch
Ройч
Reutnei
Ройтнер
Reitschustei
Райтшустер 4,2.5.7.
Reutte
Ройте
Reitz
Ройц 4.2.5.1.
Reutter
Рбйтер
Reiweger
Ройвегер
Reval
ТОлин (ест.)
Reker
Рекер
истор. Ревал
Remagen
Ремоген
Rhade
Раде
Remarque
Реморк 4.1.З.4.
Rhede
Реде
Rembeigei
Рембергер
Rheidt
РОйт 4.1.2.5.
Rembrandt
Рембронд 4.1.2.5.
Rhein
Рейн, фонет. Райн
Remda-Teichel
Ремдо-Тайхел
рений
Remer
Ремер
Rheinbach
РОйнбох
Remich
Ремих
Rheinberg
РОйнберг
Remmeit
Ремерт
Rheinberger
Ройнбергер
Rems
Ремс
Rheindahlen
Ройндолен
Remstal
Ремстол 4.2.З.1.
Rheine
Райне
Remscheid
РИмшойд
Rheinfelden
Ройнфелден
Renate
РенОте
Rheinhessen
РОйнхесен
Renchen
Ренхен
Rheinland
Ройнланд/ РевОния
Rendsburg
Рендсбург
Rheinland-Pfalz
Ройнпояд-Пфапц/
Rendschmidt
Рендшмит 4.1.2.5.
Рен^ния-Пфолц
RenKei
Ренкер
Rheinländer
Рäйяпеядер
Renn
Рен
Rheurdt
Рьорт 2.5.5., 4.1.2.5.
Renneberg
Ренеберг
Rheydt
РОйт 4.1.2.5.
Renner
Ренер
Rhoda
Рбда
Rentsch/ Rentzsch Ренч 4.2.5.7.
Rhoda
Рьодо

'Rhod.os
- <62 -
Rockenfeiler
Rhodos
Родос
Riewa
Рйва 2.3.1.
IRiomberg
Ромберг
Riewald
Рйвфлд 2.3.1.
Rhon
Рон
Riewerts
Рйвертс 2.3.1.
Rhön
Рьон
Riexinger
Рйкскнгер 2.3.1.
Ribbentrop
Рйбентроп
Riffel
Рйфел
Richard
Рихард
Riffelmacher
Рйфелмнхер
Richarda
Рихард/
Riga
РИга
Richardt
Рйх/рт 4.1.2.5.
Rigobert
Рйгоберт
Richartz
Рйх/рц 4.2.5.1.
Rilke
Рйлке
Richtenberg
Рйхтенберг
Rimbach
Рймбах
Richter
Рйхоер
Rimpar
Рймп/р
скала на Рйхтер
Rindt
Ринт 4.1.2.5.
Rick
Рик
Rinecker
Рйнекер
Rickheit
Рйкхнйт
Ring
Ринг
Ridil
Рйдил
Ringelai
Рйнгелай
Riebeck
Рйбек
Riugeluatz
Рйнгелн/ц 4.2.5.1.
Rieck
Рик 2.3.1.
Ringer/ Ringger
Рйнгер
Riecke
Рйко 2.3.1.
Rinser
Рйнзер
Riedel
Рйдел 2.3.1.
Risch
Риш
Rieden
Рйден 2.3.1.
Risse
Рйсе
Rieder
Рйдер 2.3.1.
Rist
Ркст
Riedl
Рйдъл 2.3.1., 2.8,1.
Rita
Рита
Riedner
Рйднер 2.3.1.
Rittberg
Рйтберг
Riefenstahl
Рйфенщ/д 2.3.1.
Rittberger
Рйтбергер
Riegel
Рйгел 2.3.1.
Ritter
Рйтер
Riegler
Рйглер 2.3.1.
Ritterhude
Рйторхуде 4.3.1.5.
Riehl
Рил 2.3.1., 2.3.3.
Rittig
Рйтиг
Riehn
Рин 2.3.3.
фонет. Рйтих 4.1.3.5.
Riekofen
Рйкофен 2.3.1.
Rittler
Рйтлер
Riemann
Рйм/н 2.3.1.
Ritz
Риц 4.2.5.1.
Riemelt
Рймело 2.3.1.
Ritzer
Рйцер 4.2.5.1.
Riemenschneider
Рй^ншнаИдер 2.3.1.
Ritzsch
Рич 4.25.7.
Riemer
Рймер 2.3.1.
Rix
Рикс
Riemschneider
Рймшн/йдеа 2.3.1.
Röber
Рьобер
Rier
Рир 2.3.1.
Robert
Роберт
Ries
Рис 2.3.1.
Roberta
РобОртн
Riesa
РИза 2.3.1.
Roberte
РобОрте
Riesel
Рйзел 2.3.1.
Rochlitz
Рохлиц 4.2.5.1.
Riethmüller
Рйтмюлер 2.3.1.
Rochus
Рбхус
Rietschel
Рйчел 2.3.1.
Rockenfeller
Рокенфелер

Röckl
- 163 -
Rosenberger
Röckl
Рьокъл 2.8.1.
Rolf-Dieter
Ролф-Дйтер
Roda
Рода
Rolland
Роланд
Rodach
Родах
Rölleke
Рьолеке
Roda Roda
Рода Рода
Rollig
Ролиг
Rodeit
РОдайт
фонет. Ролих 4.1.3.5.
Rödel
Рьодел
Rollmann
Ролман
Rodgau
Родгау
Rollwitz
Ролвиц 4.2.5.1.
Rödgen
Рьодген
Rolly
Роли
Rödiger
Рьодигер
Rolshoven
Ролсхофен
Roeber
Рьобер
Rom
Рим
Roediger
Рьодигер
Roman
Роман
Roelofs
Рьолофс
Romanshorn
Романсхорн
Roerich
Рьорих
Rombach
Ромбах
Roesberg
Росберг 2.4.4.
Römer
Рьомер
Roesch
Рьош
Romert
Ромерт
Roetgen/ Roettgen
Рьотген
Romm
Ром
Roger
Рогер/ Роджър/ Роже
Rommel
Ромел
Röger
Рьогер
Rommerskirchen
Ромерскирхен
Rogg
Рог 4.1.3.1
Ronald
Роналд
Rogge
Pore 4.1.3.1.
Ronstedt
Ронщет 4.1.2.5.
Röggla
Рьдгла 4.1.3.1.
Röntgen
Рьонтген/ рентген
Rögl
Рьогьл 2.8.1.
Roos
Рос 2.4.2.
Rohde
Роде
Roppert
Роперт
Röhl
Рьол
Rosa
Роза
Röhm
Рьом
Rosalie
Розалие 2.3.2.
Rohmann
Роман
Rosalinde
Розалйнде
Röhner
Рьонер
Rosamunde
Розамунде
Röhnert
Рьонерт
Rosbach
Росбах
Rohr
Рор
Rosch
Рош
Rohrau
Рорау
Rose
Розе
Röhrich
Рьорих
Rosegger
Розегер 4.1.3.1.
Rohringer
Рорингер
Rösel
Рьозел
Röhrl
Рьорл
Rosemarie
Роземари
Röhrling
Рьорлинг
Rosemeyer
Роземайер
Rohrmoser
Рормозер
Rosenau
Розенау
Röhrscheid
Рьоршайд
Rosenbach
Рбзенбах
Rohrwasser
Рорвасер
Rosenbauer
Розенбауер
Roisdorf
Росдорф 2.5.4.
Rosenbaum
Розенбаум
Roland
Роланд
Rosenberg
Розенберг
Rolf
Ролф
Rosenberger
Розенбергер

Rosenbladt
- 164 -
Rufes
Rosenbladt/
Розенбпаг 4.1.2.5.
Rother
Ротер
Rosenblatt
Rothermel
Ротермел
Rosendahl
Розендол
Rotheul
Ротойл
Rosenfeld
Рбзенфелд
Rothfiiss
Ротфус
Rosenheim
Рдзенхойм
Röthgen
Рьотген
Rosenke
Рдзенке
Rothmann
Ротмон
Rosenkranz
Розенкронц
Rothmund
Ротмунд
Rosenmüller
Рйзенмюлер
Rothpletz
Ротплец 4.2.5.1.
RosennocK
Рдзеннок 4.З.2.1.
Rothschild
Ротшилд
Rosenstiel
Розенщил 2.З.1.
Rothweiler
Ротвойлер
Rosental/
Розентал
Rotkäppchen
Червената шапчица
Rosenthal
Rotkreuz
Роткройц
Rösler
Рьослер
Rötscher
Рьочер
Rosner
Роснер
Rotschild
Ротшилд 4.2.5.7.
Rösrath
Рьосрот
Rotschopf
Ротшопф 4.2.5.7.
Ross/ Roß
Рос
Rott
Рот
Rossbacher
Росбахер
Rottenburg
Ротенбург
Roßegger
Росегер 4.1.З.1.
Röttgen
Рьотген
Rössel
Рьосел
Röttgermann
Рьотгерман
Rössing
Рьосинг
Rottweil
Рбтвайл
Roßlau
Рослау
Rottweiler
Ротвойлер
Roßleben
Рослебен
ротвайлер
Rössler/ Rößler
Рьослер
Rowohlt
Рдволт
Rossmann
Росмон
Roxel
Роксел
Rostock
PÖCTOK
Rübe
Рибе
трад. Рощок 4.2.З.2.
Rüber
РЮбер
Roswitha
Розвйто
Rubinstein
Рубинщайн
Rot
Рот
Ruck
Рук
Rotenberg
Ротенберг
Rücker
Рюкер
Rotenberger
Ротенбергер
Rudelsburg
Руделсбург
Rotenburg
Ротенбург
Rüdersdorf
Рюдерсдорф
Roters
Рдтерс
bei Berlin
бай Берлйн
Roth
Рот
Rudi
Руди
Rothaargebirge
Ротхаргебирге
Rüde
Рюде
4.1.2.4., 2.1.2.
Rüdiger
Рюдигер
Rothemund
Ротемунд
Rudolf/Rudolph Рудолф
Rothenberg
Ротенберг
Rudolstadt
Рудолщат 4.1.2.5.
Rothenbuch
Рдтенбух
Ruedinger
Рюдингер
Rothenbucher
Рогеябюхер
Ruf
Руф
Rothenburg
Рдтенбург
Rufus
Руфус

- 165 -
Ryssel
Rüge
Pyre
Rügen
Рюген
Rüger
РЮгер
Rüggeberg
Рюгеберг 4.1.3.1.
Ruhkopf
Рукопф
Ruhla
Рула
Ruhland
Руланд
Rühle
Рюле
Rühm
Рюм
Rühmann
Рюман
Ruhmöller
Румьолер
Ruhr
Рур
Ruland
Руланд
Rumänien
Румъния
Rummelsburg
Румелсбург
Rummenigge
Румените 4.1.3.1.
Rumohr
Румор
Rußds'sdt
Рундщет 4.1.2.5.
Runge
Рунге
Rüngeling
Рюнгелинг
Rungenhagen
Рунгенхаген
Runkel
Рункел
Ruoff
Руоф
Rupert
Руперт
Rupp
Руп
Ruppelt
Рупелт
Ruppert
Руперт
Ruppertshein
Рупертсхайн 4.2.5.4.
Ruppertshofen Рупертсхофен
4.2.5.4.
Ruppertsweiler Рупертсваилер
4.2.5.4.
Ruppertszell
Рупертсцел 4.2.5.4.
Ruppin
Рупйн
Rupprecht
Рупрехт
Ruprecht
Рупрехт
Rur
Рур
Rusch
Ру.ш
Rüschenbaum
Рюшенбаум
Russ
Рус
Rüssel
Рюсел
Russland
Русия
Rust
Рус?
Rüster
Рюстер
Rüte
Рюте
Rü-r
Рютер
Ruth
Рут
Rüth
РЮт
Rüthen
Рютен
Rüthers
Рютерс
Ruthner
Рутнер
Rütli
РЮтли
Rüttenauer
Рютенауер
Ruttmann
Рутман
Rybak
Рйбак
Ryssel
Рйсел

Saale
- 166 -
Sankt Goar
s
Saale
З/ле 2.1.2.
Saaleck
З/лек 2.1.2.
Saalfeld’
ЗНлфелд 2.1,2,
Saane
Зане 2.1.27 са(а)нска
коза
Saar
Зар. трад. С/ар
4.2.2.1. 2.1.2.
Saarbrücken
З/абрюкон. трад.
Сффабаюкец 4.2.2.1..
2.1.2.
Saarland
Зааиацд, трад.
Сфнаи/цд 4.2.2.1.. 2.1.2.
Saarlouis
З/рлуй
4.2.2.1. 2.1.2..3.4.
Sabine
З/Гйне
Sachenbacher-
Stehle
З/хенО/хор-Щеле
Sacher
ЗНхер. трад. СНхер
сахер
Sacher-Masoch
3äxep-Mäaox/
мазохизъм
Sachs
Закс
Sachse
З/ксо
Sachsen
Саксония
Sad^sen-Anhalt
Саксония-Анх/лт
Sachsenhausen
З/ксонх/узен
Sachsen-Coburg
Саксония-Кобур’
Sachsenring
З/ксенринг
Sächsische
Саксонска
Schweiz
Швейцария
Sackmann
З/кман
Saefkow
Зефков
фонет. Зефко 4.2.1.1.
Saerbeck
З/рбек 2.1.3.. 2.2.2.
SaffOran
ЗФфрфн
ЗОгебрехт
Sager
ЗНгер
Sagner
З/гнер
Sailer
Зайлер
Salber
З/лбер
Salchow
ЗНлхов
фонет. З/лхо 4.2.2.1.
Salmen
З/лон
Salomon
Заломон
библ. Соломон
Salzach
З/лцах
Salzburg
Залцбург
Salzgitter
ЗНлцгктеа
Salzkammergut
З/лцк/мергут
Salzwedel
З/лцведел
Sämann
Зем/н
Sämisch
ЗОмиш
Sammer
З/мер
Samstag
ЗНмстаг
Sand
З/нд
Sandberg
З/ндберг
SauibrrgeI
ЗНндбергер
Sandbichler
Зандбихлер
Sandbothe
З/ндботе
Sander
З/ндор
Sanders
З/ндерс
Sandhausen
Зандхаузон
Sandig
З/ндк’
фонет. З/ндих 4.1.3.5.
Sändig
З/ндиг
фонет. Зендих 4.1.3.5.
Sandmann
З/цдм/н/ също Сънчо
Sandra
Зандан
Sandrock
З/ндрок
Sänger
ЗОнгер
Sankt Augustin
Занкт Аугусткн
Sankt Gallen
;ас?н
трад. Санкт Гален
Sankt Gilgen
Занкт Гйлгон
Sankt Goar
Занкт Го/р

Sankt Goaihausen
- 167 -
Schaufler
Sankt
Занкт Гоорсхаузен
Schachner
ШОхнер
Goarshausen
Schad
Шад
Sankt Ingbert
Зонкт Ингберт
Schade
Шаде
Sankt
Яхимов (чеш.)
Schadow
Шадов
Joadhmsthal
истор. Занкт
фонет. Шадо 4.2.1.1.
Йоахимстол
Schaeffer
Шефер
талер, долар
Schaephuysen
Шапхюзен
Sankt Moiitz
Занкт Мориц
2.1.З.. 4.2.1.2.,2.7.1.
Sankt Petersburg Санкт Петербург
Schaerer
Шерер
Sankt Pölten
Занкт Пьолтен
Schäfer
Шефер
Sann
Зон
Schaffeihubei
Шофелхубер
Sara
ЗОро
Schäffer
Шефер
Sarach
ЗОрах
Schaffhausen
ШОфхаузен
Sarah
Зара
Schäffler
Шефлер
Sarrazin
ЗОроцин
Schaffrath
ШОфрот
Sartorius
Зорториус
Schal dhammei
Шайдхамер
Sascha
Зошо
Schafhäutl
Шафхойтъл 2.8.1.
Sass/ Saß
Зае
Schaidinger
ШОйдингер
Sasse
ЗОсе
Schaffe
ШОмле
Sassenberg
ЗОсенберг
Schalk
Шалк
Sa-simtzSaßnUz Зосниц 4.2.5.1.
Schalke 04
„Шалке 04“
Satrup
Зотруп
Schall
Шал
Satteldorf
ЗОтелдорф
Schaffer
Шолер
Sattler
Затлер
Schanfigg
Шанфиг 4.1.З.1.
Säuberkiüb
Зойберкрюб
Schanze
Шанце
Sauei
Зауер
Schanzenbach
Шанценбох
Sauerbier
Зоуербир
Schappler
ШОплер
Sauerbronn
ЗОуерброн
Scharbeutz
ШОрбойц 4.2.5.1.
Saueiland
Зауерлонд
Schärer
Шерер
Saur
Заур
Scharf
Шарф
Sauser
Зоузер
Schärf
Шерф
Saxen
Заксен
Scharhörn
Шархьорн 4.З.1.5.
Saxenegg
ЗОксенег 4.1.З.1.
Schaikus
ШОркус
Schaaf
Шаф 2.1.2.
Scharnhorst
ШОрнхорст
Schaal
Шал 2.1.2.
Scharping
ШОрпинг
Schaan
Шон 2.1.2.
Schashagen
Шасхаген
Schaarschmidt
Шаршмит
Schaub
ШОуб
2.1.2.,4.1.2.5.
Schäuble
Шойбле
Schaber
ШОбер
Schaukai
ШОукол
Schabowski
Шабовски
Schaufler
ШОуфлер

Schäufler
- 168 -
Schilcher
Schäufler
Schaupp
Schauwecker
Schädlich
Schaefer/
Schaeffer
Schaumburg
Scheck
Scheden
Scheel
Scheele
Scheeßel
Scheffauer
Scheffel
Schefke
Scheibe
Scheibeireiter
Scheidemann
Schneidemüh?
Schneidemühl2
Scheider
Scheidl
Schein
Scheitz
Schelcher
Schelklingen
Schell
Schellenberg
Schellhaas
Schellheimer
Schellhorn
Schelling
Schemann
Schempp
Schenck
Schenda
Schengen
Шойфлер
Uläyn
Шаувекер
Шедлих
Шефер
Шаумбург
Шек
Шеден
Шел 2.2.4.
Шеле,
трад. Шееле/ шелйт
трад. шеелйт 2.2.4.
Шесел 2.2.4.
Пефауер
Шефел
Пефке
|
Шайбелрайтер
Пайдеман
Шнайдемюл1
Пйла (пол.)
истор.. Плйдемюс
Шайдер
Пайдъл 2.8.1.
Шайн
Шайц 41.2.5.1.
Шелхер
П&люгинген
Шел
Пеленберг
Шелхас 2.1.2.
Шелхаймер
Шелхорн
Шелинг
Шемап
Шемп 4.1.1.2.
Шенк
Шенда
Шенген
трад. Шенген
Schenk
: > ,/ik-
Schentke
Schepmann
Schepping
Scherchen
Scherer
Schering
Schermann
Scherschel
Scherzer
Scherzinger
Schettler
Scheubel
Scheuble
Scheuer
Scheumann
Scheunemann
Scheuregger
Scheurer
Scheutz
Schick
Schickedanz
Schickeneder
Schicldgruber
Schied
Schiede
Schiefer
Schiel
Schiele
Schieler
Schiereck
Schierschnitz
Schießl
Schiffer
Schiffher
Schikaneder
Schilcher
Шенк
Шенкер
Шентке
Шепман
Шепинг
Шерхен
Шерер
Шеринг
Шйрман
Шершел
Шерцер
Шерцингер
Шетлер
Пойбел
Пойбле
Шойер
Шоймаи
Пойнеман
Шойрегер 4.1.3.1.
Пойрер
Шойц 4.2.5.1.
Пик
Шйкеданц
Пикенедер
Пйкългрубер 2.8.1.
Пид 2.3.1.
Шйде 2.3.1.
Пйфер 2.3.1.
Шил 2.3.1.
Шйле 2.3.1.
Пйлер 2.3.1.
Пйрак 2.3.1.
Шйрсен 2.3.1.
Пйр.шниц
2.3.1..4.2.5.1.
Шйсъл 2.3.1., 2.8.1.
Пйфер
Шйфнер
Ш шПиканедер
Пйлхер

Schild
- 169 -
Schmeisser
Schild
Schildkraut
Schildt
Schiller
Schilling
Schillingsfürst
Schimanski
Schimmel
Schindler
Schinkel
Schinz
Schippan
Schipp eiges
Schirach
Schirmacher
Schirmer
Schirrmacher
Schirrmeister
Schivelbein
Schkeuditz
Schladming
Schlaf
Schlange
Schlauch
Schlawe
■SchlCe;
Schleenei
Schlegel
Schleicher
Schleiermacher
Sch'ei:’
Schleifer
SchleKei
Sehlem ihl
Schlemme
Schlemmer
Schlesien
Schlesinger
Шилд
Шйлдкраут
Шилт 4.1.2.5.
Шйлер
Шйлинг
Шйпиягсфюрсг
Шимонски
T3ly?|
Шйндлер
Шйнкел
Шинц
Шйпан
Шйпергес
Шйрах
Шйрмахер
Шйрмер
Шйрмахер
Шйрмайстер
Швйдвин (пол.)
истор. Шйфелбойн
Шкойдиц 4.2.5.1.
ШлОдминг
Шлаф
Шланге
ШлОух
Славно (пол.)
истор. ШлОве
Шле 2.2.4.
Шленер 2.2.4.
Шлегел
ШлОйхер
ШлОйермохер
Шлойф
Шлайфер
Шлекер
Шлемил/ Шлемйл
Шлеме
Шлемер
Силезия
Шлезингер
Schleuning
Schleuse
Schleusingen
Schley
Schlick
Schliemann
Schliersee
Schlimme
SchiinK
Schlinkert
Schlitz
SchlobinsKi
Schlöfel
Schlögl
Schlömei
Schlöndorf
Schloo
Schlosser
Schlösser
Schlote
Schluchsee
Schlumberger
Schlünsen
Schmalenbach
Schmalholz
Schmalkalden
Schmaltz
Schmalz
Schmauch
Scmau«
SchmecKenbechei
Schmeissei/
Schmeißei
Schleswig
Schleswig-
Holstein
Шлезвиг
фонет. ШлИзвих
4.2.2.1.4.1.З.5.
Шлезвиг-Холщайн
фонет. Шлезвих-
Холщайн
4.2.2.1..4.1.З.5.,51.
Шлбйнинг
Шлойзе
Шлойзинген
Шлай
Шлик
Шлймон 2.З.1.
Шлйрзе 2.З.1., 2.2.4.
Шлйме
Шлйнк
Шлйнкерт
Шлиц 4.2.5.1.
Шлобйнски
Шльофел
Шльогъл 2.8.1.
Шльомер
Шльондорф
Шло 2.4.2.
Шлосер
Шльосер
Шлоте
Шлухзе 4.1.З.6., 2.2.4.
Шлумбергер
ШпЮязея
Шмоленбах
Шмалхолц
Шмалколден
Шмолц 4.2.5.1.
Шмолц
ШмОух
Шмаус
Шмекенбехер
Шмойсер/ шмайзер

Schmeling
- 170 -
Schöneck
Schmeling
Шмелинг
Schrnelier
ШмОлер
Schmelt
Шмелт
Schmelzer
Шмолцер
Schmerl
Шмерл
Schmickl
.□мИлъ! 2.8.1.
Schmid
Шмид
Schmidt
Шмйдъл 2.8.1.
Schmidt
Шмит 4.1.2.5.
Schmidtke
Шмйтко 41.2.5.
Schmied
Шмид 2.3.1.
Schmiedecke
Шмйдеке 2.3.1.
Schmiedel
Шмйдел 2.3.1.
Schmiedt
Шмит 2.3.1.. 4.1.2.5.
Schminck
Шсluцк
Schmirgal
Шмйргал
Schmitt
Шмит
Schmitz
Шмтц 4.2.5.1.
Schmökel
Шмьокол
Schmorl
Шморл
Schmuck
Шмук
Schmücke
Шмюке
Schmundt
Шмунт 4.1.2.5.
Schnabl
Шнабъл 2.8.1.
Schmalenberg
Шн/лонберг
Schuarreuberger ЩцUpенбеpгеp
Schnebel
ШнОбел
Schnecke
ШнОке
Sc hnee
Шие 2.2.4.
Schneeberger
ШнОбергер 2.2.4.
Schneewittchen
Снежанка
Schneider
Шнайдер/ шнайдер
Schnell
Шнел
Schnelldorfer
ШнОлдорфер
Schneverdingen
Шнефердинген
Schnier
Шнйр 2.3.1.
Sehniger
Шнйтгер
Schnitter
Шнйтер
Schmttke
Шнйтке
Schnitzenbaumer
Шнйцонб/умор
4.2.5.1.
Schnitzler
Schnoor
Schnorr
Schnückel
Schnur
Schnürer
Schöbel
Schober
Schöberl
Schobert
Schobinger
Schoch
Schock
Schockemöhle
Schockenhoff
Sch.der
Schoeck
Schoenflies
Schöffel
Schöggl
Scholl
Schollbrunn
Schölt
Schölte
Scholten
Scholz
Schomburg
Schön
Schonach
Schönau
Schönberg
Schönborn
Schönbrunn
Schönebeck
Schöneberg
Schöneberger
Schöneborn
Schöneck
Шнйцлер 4.2.5.1.
Шнор 2.4.2.
■Шнор
Шнюкел
Шнур
Шнюрер
Шобел 4.2.3.3.
Шобор
Шоберл 4.2.3.3.
Шоберт
ШоОингер
Шох
Шок
Шокемьоло
Шбкенхоф
Шбдер 4.2.3.3.
Шок 4.2.3.3.
Понолис
4.2.3.3.. 2.3.1.
Шофел 4.2.3.3.
Шогьл
4.2.3.3.. 2.8.1..4.1.3.1.
Шол
ШблОрун
Шолт
Шолте
Шблтен
Шолц
Шомбург
Шон 4.2.3.3.
ШОн/х
Шонау 4.2.3.3.
Шднберг 4.2.3.3.
Шонборн 4.2.3.3.
ШОнбрун 4.2.3.3.
Шонебек 4.2.3.3.
ШОноберг 4.2.3.3.
ШОнебергер 4.2.3.3.
Шонеборн 4.2.3.3.
ШОнек 4.2.3.3.

Schönefeld
- 171 -
Schüler
Schönefeld
Шбнефелд 4.2.3.3.
Schreier
Прайер
Schönegg
Понег 4.2.3.3., 4.1.3.1,
Schreiner
Шрайнер
Schönemann
Понеман 4.2.3.3.
Schreker
Шрекер
Schönenborn
Шоненборн 4.2.3.3.
(композитор)
Schönenberg
Поненберг 4.2.3.3.
Schrems
Шремс
Schöner
Пбнер 4.2.3.3.
Schrickel
Шрйкел
Schönewolf
Шоневолф 4.2.3.3.
Schriefers
Шрйферс 23.1.
Schönfeld
Понфелд 4.2.3.3.
Schrobenhausen
Шробенхаузен
Schongauer
Пбнгауер
Schröder
Шрьодер
Schönhammer
Понхамер 4.2.3.3.
Schrödinger
Шрьбдингер
Schöningen
Понинген 4.23.3.
Schröer
Прьоер
Schöningh
Шонинг
Schroers
Прьбрс
4.2.33., 4.2.4.2.
Schröpfer
Прьопфер
Schöntal
Понтал 4.233.
Schroth
Шрот
Schopenhauer
Попенхауер
Schrötter
Шрьотер
Schöpf
Попф 4.23.3.
Schröttner
Шрьотнер
Schoppendorf
Попендорф
Schrowange
Шрованге
Schöps
Шопс 4.23.3.
Schubart
Пубарт
Schorn
Шорн
Schübel
Пубел 4.233.
Schornagel
Шорнагел
Schubert
Пуберт
Schörner
Пбрнер 4.233.
Schuch
Шух
Schorsch
Шорш
Schuchard
Пухард
Schoss/ Schoß
Шос
Schuchardt/
Пухарт
Schossig/
Пбсиг
Schuchart
4.1.2.5.
Schoßig
фонет. Шосих 4.13.5.
Schuchhardt
Шухарт
Schostok
Шосток 4.23.2.
фонет. Шуххарт
Schötmar
Шбтмар 4.23.3.
4.2.4.6.,4.1.2.5.
Schott
Пот
Schuchmann
Шухман
Schottel
Шбтел
Schuck
Шук
Schottelius
Шотелиус
Schücking
Шукинг 4.23.3.
Schottenloher
Шотенлоер
Schudt
Пут 4.1.2.5.
Schottland
Шотландия
Schuh
Шу
Schrader
Шрадер
Schuhbeck
Шубек
Schräg
Шраг
Schuhhard
Пухард
Schräg
Прег
Schuhmacher
Пумахер
Schramm
Шрам
Schukowski
Пуковски
Schrammel
Прамел
Schüle
Шуле 4.2.23.
Schreck
Щрек
Schülke
Шулке 4.23.3.
Schrecker
Шрекер
Schuler
Шулер
Schreiber
Прайбер
Schüler
Шулер 4.2.33.

Schulmeister
- 172 -
Schwechat
Schulmeister
Шулмайстер
Schwab
Шваб
Schulte
Шулте
Schwabach
ШвОбах
Schultheis/
Шултхайс 4.1.2.4.
Schwaben
Швобия
Schultheiß
Schwabing
Швабинг
Schultz
Шулц 4.2.5.1,
Schwäbisch
Швебиш
Schultze
Шулце 4.2.5.1.
Gmünd
Гмюнд
Schulz
Шулц
Schwäbisch Hall
Швебиш Хал
Schulze
Шулце
Schwach
Швох
Schumacher
Шумахер
Schwadorf
ШвОдорф
Schuman
Шумон
Schwaetzer
Швецер 4.2.5.1.
Schumann
Шуман
Schwaiger
Швойгер
Schummer
Шумер
Schwalbe
Швалбе
Schunck
Шунк
Schwaller
Швалер
Schüpfheim
Шупфхайм 4.2.З.З.
Schwalm
Швалм
Schupp
Шуп
Schwalmtal
Швалмтал
Schuppanzigh
Шупанциг
Schwan
Шван
Schuppener
Шупенер
Schwander
ШвОндер
Schurich
Шурих
Schwandorf
ШвОндорф
Schuricht
Шурихт
Schwandt
Швант 4.1.2.5.
Schuricke
Шурике
Schwaner
ШвОнер
Schurig
Шуриг
Schwanke
Шванке
фонет. Шурих 4.1.З.5.
Schwann
Шван
Schürle
Шурле 4.2.З.З.
швйнова клетка
Schürmann
Шурман 4.2.З.З.
Schwantes
Швантес
Schur/ Schuir
Шур
Schwanz
Шванц
Schüirle
Шурле 4.2.З.З.
Schwartau
ШвОртау
Schuschnigg
Шушниг 4.1.З.1.
Schwartz
Шварц 4.2.5.1.
Schüssel
Шусел 4.2.З.З.
Schwartzeidt
ШвОрцерт 4.2.5.1.
Schüssler/
Шуслер 4.2.З.З.
Schwarz
Шварц
Schußler
Schwarza
ШвОрца
Schuster
Шустер
Schwarzbach
ШвОрцбах
Schütt
Шут 4.2.З.З.
Schwarzenbach
ШвОрценбах
Schütte
Шуте 4.2.З.З.
Schwarzenegger
ШвАрценегер 4.1.31.
Schütter
Шутер
Schwarzer
Шварцер
Schütter
Шутер 4.2.З.З.
Schwarzes Meer
Черно море
Schüttorf
Шуторф 4.2.З.З.
Schwarzkopf
Шварцкопф
Sclhütz
Шуц 4.2.З.З., 4.2.5.1.
Schwarzmüller
ШвОрцмюлер
Schützeichel
Шуцойхел
Schwarzwald
Шварцвалд
4.2.13,4.2.5.1.
Sclhwätzer
Швецер 4.2.5.1.
Schwaab
Шваб 2.1.2.
Schwechat
Швехат

Schweden
- 173 -
Seifrit
Schweden
ШвОция
Schwyz
Швиц
Schwedt
Швет 4.1.2.5.
Schwyzer
Швйцор
Schweigier/
Швайгор
Schygulla
Шйгулн
Schweigger
Sebastian
Зеб/сои/н
Schweikle
Швайкле
Sebnitz
ЗОбниц 4.2.5.1.
Schweinberger
Шв/йнОоргор
Sechter
ЗОхоор
Schweindl
Шв/йндъл 2.8.1.
Seck
Зек
Schweinfurt
Швайнфурт
Seebacher
ЗОбнхер 2.2.4.
Schweinitz
Шв/йниц 4.2.5.1.
Seebold
Зеболд 2.2.4.
Schweins
Швайнс
Seebuck
ЗОбук 2.2.4.
Schweinsberg
ШвНйнсборг
Seebühl
ЗОбюл 2.2.4.
Schweinsburg
ШвНйнсбург
Seefeldt
ЗОфелт 2.2.4..2.1.2.
Schwemsteiger
Шв/йнщайгер
Seefried
Зефрид 2.24» 2.3.1.
Schweisig
ШвНйзиг. фонет.
Seeger
Зегор 2.2.4./ зегерка
ШвНйзих 4.1.3.5.
Seehofer
Зехофер 2.2.4.
Schweitzer
ШвНйцер 4.2.5.1.
Seelbach
ЗОлбах 2.2.4.
Schweiz
Швейц/рия
Seelenbinder
Зеиецбвцдеа 2.2.4.
Schweim
Швелм
Seeler
Золер 2.2.4.
Schwenck
Шв£нк
Seeliger
Зелигор 2.2.4.
Schwender
Швбндор
Seelitz
ЗОлиц 2.2.4.. 4.2.5.1.
Schwendt
Швент 4.1.2.5.
Seelmann
ЗОлм/н 2.2.4.
Schwenke
ШвОнке
Seesitsch
ЗОзич 2.2.4.
Schwenkreis
Швенкр/йс
Seffi
Зофи
Schwenningen
Швенинген
Seger
Зогер/ зегеров конус
Schwentke
ШвОноко
Seggerde
ЗОгердо 4.1.3.1.
Schwentner
Швентнор
Seghers
ЗОгорс
Schweppe
ШвОпе
Segmüller
Зегмюлер
Schweppes
Швепес. трад.
Seher
Зоер 2.2.5.
Швепс/ швепе
Sehlde
ЗОлде
Schwerd
Шверд
Seibicke
З/йбике
Schwerin
Шверйн
Seiboldsdorf
З/йболдсдорф
Schwesig
Швезиг. фонет.
Seiht
Зайбт
ШвОзих 4.1.3.5.
Seidel
ЗНйдел
Schwietzer
Швйцер 2.3.1.. 4.2.5.1.
Seidemaun
З/йдем/н
Schwing
Швинг
Seider
ЗНйдер
Schwinger
Швйнгер
Seidl
ЗНйдъл 2.8.1.
Schwitters
Швйтерс
Seifert/ Seifert/
ЗНйферт
Schwob
Швоб
Seyfert/ Seyferth
Schwochow
Швохов. фонет.
Seifried
ЗНйфрид 2.3.1.
Швохо 4.2.1.1.
Seifrit
Зййфрит

Seifritz
~ 1/4 -
Siemens
Seifritz.
Зайфриц 4.2.5.1.
Seiler
Зайлер
Seipel
Зайпел
Seiter
Зайтер
Seither
Зайтер
Seitz
Зайц 4.2.5.1.
Selb
/еГб
Selbach
Зелбах
Selig
Зелиг, фонет, Зелих
4.1,3.5.
Selma
Зелма
Selz
Зелц
Semmel
Земел
Semmelweis
Земелвайс
Semmering
Земеринг, трад.
Семеринг
Seniler/ Semmler
Землер
Sempach
Земпах
Semper
Земпер
Sem rau
Земрау
Sendet
Зендел
Sendenhorst
Зенденхорст
Senkel
Зенкел
Senn
Зен
Senner
Зенер
Sens
Зенс
Senia
Зента
Sepp
Зеп
Seraph
Зераф
Serbien
Сърбия
Serbser
Зербзер
Sethe
Зете
Seubert
Зойберт
Severin
Зеверйн/Зеверин
Seyboldsdorf
Зайболдсдорф
Seyfert/ Seyferth Зайферт
Seyfried
Зайфрид 2.3,1.
Seyß-Inquart
Зайс-Инкварт
’s-Gravenhage
Хага
Sibbel
Зйбел
Slbei
Sibylle
Sichrdl
Sick
Sickingen
Sickinger
Siebach
Sieben
Siebenbürgen
Siebengebirge
Si<^l^<enhaar
Sieber
Siebert
Siebke
Siebold
Siebs
Sieburg
Siefermann
Sieg
Siegburg
Siegel
Siegel mann
Siegen
Siegenthaler
Siegert
Siegesmund
Siegfried
Siegl
Sii^^Hnd
Sieglinde
Siegmund
Sieland
Sielmann
Sielschott
Siemens
Зйбер
Зибйле, митол.
Сибнла
Зйхарт 4.1.2.5.
Зик
Зйкинген
Зйкингер
Зйбах 2.3.1.
Зйбен 2.3.1.
Седмиградско/
Трансилвания
Зйбенгебирге/
Седмогбрие 2.3.1.
Зйбенхар
Зйбер 2,3.1.
Зйберт 2.3.1.
Зйбке 2.3.1.
Зйболд 2.3.1.
Зибс 2.3.1.
Зйбург 2.3.1.
Зйферман 2.3.1,
Зиг 2.3.1.
Зйгбург 2.3.1.
Зйгел 2.3.1.
Зйгелман 2.3.1.
Зйген 2.3.1.
Зйгенталер 2.3.1.
Зйгерт 2.3.1.
Зйгесмунд 2.3.1.
Зйгфрид 2.3.1.
Зйгьл 2.8.1.
Зйглинд 2.3.1.
Зиглйнде/ адапт.
Зиглйнда 2.3.1.
Зйгмувд 2.3.1.
Зйланд 2.3.1.
Зйлман 2.3.1.
Зйлшот 2.3.1.
Зйменс, трад.
Сименс/ сйменс,
сйменсов газ 2.3.1.

Siems
- 175 -
Sophokles
Siems
Siepen
Siepmann
Sievers
Зймс 2.З.1.
Зйпен 2.З.1.
Зйпмон 2.З.1.
Зйверс/ Зйферс 2.З.1
Sievert
Зйверт/ сйверт 2.З.1.
Sigbert
Sigfrid
Зйгфрид
Sigismund
Зйгисмунд
трад. Сигизмуид
Sigl
Зйгьл 2.8.1.
Sigloch
Зйглох
Sigmar
Зйгмар
Sigmaringen
Зйгмаринген
Sigmund
Зйгмунд
Sigrid
Зйгрид
Sigrist
Зйгрист/ Зигрйст
Sigrun
Зйгрун
Sigurd
Зйгурд
• l b:
Зйлбер
Silberling
Зйпберпинг
Silbermann
Зйлбермон
Silbeinagl
Зйпбернагьп 2.8.1.
Silke
Зйлке
Sill
З?л_
Simme
Зйме
Simmel
Зймел
Simmental
Зйментол
сйменталско говедо
Simmer
Зймер
сймеров пръстен,
семе-ринг
Simmering
Зймеринг
Simon
Зймон, бибп. Симбн
Simone
Зим0не
Simrock
Зймрок
Simsa
Зймзо
Sindelfingen
Зйнделфинген
Singen
Зйнген
Singei
Зйнгер
Sinn
Зин
Sinniger
Зйнигер
Sinntal
Зйнтол
Sinowatz
Зйновац 4.2.5.1.
.. s e m
Зйнсхайм
Sitten
Зйтен
Skandinavien
СкОндинавия
Skoizeny
Скорцени
Skylla
Скйла/ Сцйла
Slowakei
Словакия
Slowenien
Словения
Snethlage
Снетлаге
Sode
Зоде
Södei
Зьодер
Sodtke
Зотке 4.1.2.5.
Soest
Зост 2,4.4.
Söhlde
Зъолде
Söhlden
Зьолден
Sohn
Зон
Sokrates
СокрОт
Solbach
Золбах
Sölden-
Зьолден.
Solingen
Золинген, трад.
Со:лин;ен 4.2.21.
Solfe^er
Золфелнер
Solothurn
Золотурп
Soltau
Зблтау
Sommei
Зомер
Sömmerda
Зьомердо
Sommerfeld
Зо-я:ерciепд
Sommeifeldt
Зомерфелт 4.1.2.5.
Sondereggei
Зондерегер 4.1.З.1.
Sonja
Зоня
Sonnabend
Зонабенд
Sonneberg
Зонеберг
Sonnemann
Зонеман
Sonnenschein
Зоненшайн
Sonnewalde
Зоневолде
Sonntag
Зонтог
Sonthofen
Зонткофен 4.1.2.4.
Sophie
Зофй 2.З.1.
' ' :Kls
Софокъл 2.8.1.

Sorge
- 176 -
Stamitz
Sorge
Зорге
Splett
Шплет
Söring
Зьоринг
Spoerl
Шпьорл
Spachmgen
Шп/хинген
Spoerle
Шпьорле
Spahn
Шп/н
Spohn
Шпон
Spahrbier
ШпНрбир 2.3.1.
Spohr
Шпор
Spalt
Шпалт
Sponheimer
Шпонхаймор
Spamer
ШпНмор
Sponheuer
Шпбнхойор
Spandau
Шп/ндау
Spörl
Шпьорл
Spangenberg
Шп/нгонберг
Spörlrn
Шльорлин
Spanien
Испания
Spranger
ШпрАнгер
Spatz
Шпац 4.2.5.1.
Sprecher
ШпрОхор
Specht
Шпехт
Spree
Шпре
Speer
Шпер 2.2.4.
трад. Шпрое 2.2.4.
Speicher
ШпНйхор
Spreenhagen
Шпренхаген 2.2.4.
Speidel
ШпНйдел
Sprengel
Шпренгол
Speier
ШпНйер
Sprick
Шприк
Spengemann
ШпОнгеман
Springborn
Шпрйнгборн
Spengler
Шпенглор
Springer
Шпрйнгер
Spenner
Шпенер
Sprißler
Шпрйслер
Sperber
ШпОрбер
Spritzendorfer
Шпрйцендорфер
Sperger
Шпоргер
4.2.5.1.
Sperlich
ШпОрлих
Sprockhövel
Шпрокхьофол/
Sterling
ШпОрлинг
Шпрокхьофел
Spessart
Шпесарт
Sprunghofer
Шпрунгхофер
Speyer
ШпНйер
Spychiger
Шпюхигер
Sphinx
Сфинкс
Spyri
Шпйри
Spiecker
Шпйкер 2.3.1.
трад. Спйри 4.2.3.2.
Spiel
Шпил 2.3.1.
Staab
Щаб 2.1.2.
Spieler
Шпйлер 2.3.1.
Stade
ЩНдо
Spies/ Spieß
Шпис 2.3.1.
Stadeler
Щ/делер
Spiller
Шпйлер
Stadler
Щ/длер
Spillner
Шпйлнер
Stadthagen
Щ/тхаген 4.1.2.5.
Spindler
Шпйндлер
Stadtmüller
Щатмюлер 4.1.2.5.
Spingier
Шпйнглер
Staeck
Щек
Spinnen
Шпйцец
Staedtler
Щотлер 4.1.2.5.
Spinner
Шпйнер
Staffelstein
Щ/фелщайц
Spittal
Шпит/л
Stahl
Щнл
an der Drau
ан дер Др/у
Staiger
ЩНйгер
Spitzer
Шпйцер 4.2.5.1.
Stakendorf
ЩНкондорф
Spitzweg
Шпйцвог 4.2.5.1.
Stamitz
ЩНмвц 4.2.5.1.

Stamm
- 177 -
Stenzel
Stamm
Щам
Stempfle
Щемпфле
Stammler
Щамлер
Stein
Щайн
Stampfer
Щампфер
Steinach
Щайнах
Stang
Щанг
Steinbach
Щайнбах
Stangl
Щангъл 2.8.1.
Steinbacher
Щайнбахер
Stappenbeck
Щапенбек
Steinbauer
Щайнбауер
Starck
Щарк
Steinbrenner
Щайнбренер
Stargard
Щаргард
Steinbrück
Щайнбрюк
Stargardt
Щаргарт 4.1.25.
Steinburg
Щайнбург
Starhemberg
Щаремберг 4.2.4.3.
Steiner
Щййнер
Stark
Щарк/ щаркефект
Steinfurt
Щайнфурт
Starke
Щйрке
Steingaden
Щайнгаден
Starkebaum
Щаркебаум
Steinhagen
Щййнхаген
Starnberg
Щарнберг
Steinhauer
ЩОйнхауер
Stärz
Щерц
Steinhausen
Щайнхаузен
Stassfurt
Щасфурт
S^^ünhorst
Щайнхорст
Staub
щауб
Steinig
Щайниг, фонет.
Staudhammer
Щаудхамер
ЩОйних 4.1.35.
Staudte
Щауте 4.1.2.5.
Steiniger
Щайнигер
Staufer
Щауфени
Steinigtwolmsdorf ЩОйниггволмсдорф
Stauffenberg
Щауфенберг
Steininger
Щййнингер
Staupitz
Щаупиц 4.25.1.
Steinitz
Щайниц 4.25.1.
Stauß
Щаус
Steinke
Щайнке
Stebbach
Щеббах 4.1.1.2.
Steinkogler
Щайнкоглер
Stechow
Щехов
Steinmeier
Щайнмайер
фонет. Щехо 4.2.1.1.
Steinmetz
Щайнмец 4.25.1.
Steeger
Щегер 2.2.4.
Steitz
Щайц 4.25.1.
Stefan
Щефан, рядко Стефан
Stekel
Щекел
Stefanie
Щефани/ Щефани
Stellmacher
Щелмахер
2.3.1.
Stelzer
Щелцер
Steffen
Щефен
Stelzl
Щелцъл 2.8.1.
Stefferl
Щеферл
Stelzle
Щелцле
Steffi
Щефи
Stemwede
Щемведе
Steger
Щегер
Stempel
Шемпел
Steglich
Щеглих
Stempfle
Щемпфле
Steglitz
Щеглиц 4.25.1.
Stendal
Щендал
Stegmann
Щегман
Stender
Щендер
Stegner
Щегнер
Stenner
Щенер
Steiff
Щайф
Stennes
Щенес
Steiermark
Щйрия
Stenzel
Щенцел

Stephan
- 178 -
Stranitzky
Stephan
Щефан
Stockholm
Стокхолм
Stephanie
Щефани/ Щефанй
StockhoTst
Щокхорст
2.З.1.
StockingeT
Щокингер
Steppberger
Щепбергер
Stöckl
Щьокъл 2.8.1.
Stern
Щерн
Stöckli
Щьокли
Sternefeld
Щернефелд
StoecKr
Щьокер
Sternkopf
Щернкопф
Stodollick
Щодолик
Sterz
Щерц
Stöffler
Щьофлер
Stettin
Шчечин (пол.)
Stöger
Щьогер
истор. Щетйн
Stoiber
Щойбер
Stettner
Щетнер
Stolberg
Щолберг
Steudel
Щойдел
Stoll
Щол
Steueiberg
Щойерберг
Stollen
Щолен
Steueiwaldt
Щойерволт 4.1.2.5.
Stolpen
Щолпен
Stewens
Щевенс
Stoltenberg
Щолтенберг
Stich
Щих
Stoltz
Щолц 4.2.5.1.
Stichel
Щйхел
Stoltze
Щолце 4.2.5.1.
Stickel
Щйкел
Stolz
Щолц
SticKl
Щйкъл 2.8.1.
Stölzl
Щьблцъл 2.8.1.
Stiefel
Щйфел 2.З.1.
Stoppelkamp
Щопелкомп
Stieglitz
Щйглиц 2.З.1., 4.2.5.1.
Storch
Щорх
Stieler
Щйлер 2.З.1.
Storchenau
Щбрхенау
Stier
Щир 2.З.1.
Storfer
Щорфер
Stierlitz
Щйрлиц 2.З.1.,4.2.5.1.
Stork
Щорк
Stifter
Щйфтер
Storll
Щорл
Stihl
Щил
Storm
Щорм
Stimm
Щим
Stormarn
Щормарн
Stimpfle
Щймпфле
Störnstein
Щьорнщайн
Stingl
Щйнгьл 2.8.1.
Stoner
Щорер
Stinnes
Щйнес
Störtebecker/
Щьортебекер
Stitzer
Щйцер 4.2.5.1.
Störtebeker
Stixenstein
Щйксенщайн
Stoß
Щьос
Stöbbe
Щобе
Stötzel
Щьоцел 4.2.5.1.
Stöbe
Щьобе
Stowasser
Щовосер
Stobl
Щобъл 2.8.1.
Strache
ЩрОхе
Stock
Щок
Strachwitz
Щрахвиц 4.2.5.1.
Stocker
Щокер
Strack
Щрак
Stöcker
Щьокер
Straelen
ЩрОлен 2.1.З., 2.2.2.
Stockhausen
Щокхаузен
Stralsund
Щролзунд/ Щралаунд
Stockheim
Щокхайм
Stranitzky
Щранйцки 4.2.5.1.

Stranz
- 179 -
Sulzer
Stranz
Straß
Straßburg
Straßmann
Straubenhardt
Straubing
Straubing-Bogen
Strausberg
Strauss/ Strauß
Strecker
Streeruwitz
Streffiug
Strehle
Streiber
Streich
Streicher
XeifXg
Streitberg
Streitberger
Streiler
Strepp
Strerath
Streng
Stresemauu
Strickrodt
Striedinger
Striedter-Temps
Striegel
Strienz
Strittmatter
Ströbele
Strobl
Strodtbeck.
Strothmann
Strudel
Strumberger
Щр/нц
Щрнс
Страсбург, фонет.
ЩрНсОург/ СорнсОур
(френ.) 4.2.3.2.
ЩрНсман
Щр/убонхаро 4.1.2.5.
Щр/убинг
Щраубинг-Боген
ЩрНусОерг
ЩрНус
Щрекер
Щрерувкц
2.2.4.. 4.2.5.1.
Щр&финг
ЩрОле
ЩрййОер
Щрайх
Ша/йх-ор!
ЩpНйфивцг
ЩрайтОорг
ЩрНйтбергер
ЩрОлер
Хроп
ЩрОрнт
Щренг
Щpеземац
Щрйкрот 4.1.2.5.
Щрйдингер 2.3.1.
Щрйтер-Темпс
2.3.1.. 4.1.2.5.
Щрйгел 2.3.1.
Щринц 2.3.1.
Щрйтматер
ЩрьоОеле
Щробъл 2.8.1.
Щротбек 4.1.2.5.
Щpöтмац
Щрудел
Щрумборгер
Strumpf
Strimgmauu
Strunk
Strunz
Stubenrauch
Stuberger
Stuchlik
Stöcker
Stuff
Stühlingen
Stukenbrok
Stülpnagel
Stumpf
Stürmer
Stütz
Stützer
Struwwelpeter
Stürgkh
Sturm
Siurrrfels
Sturzenegger
Stuttgart
Stutthof
Suchanek
Suchsland
Suess
Süddeutsche
Z i g
Süderende
Sudermann
Südhof
Südpol
Suhl
Suhr
Suhrkamp
Sulamith
Sulingen
Sulzbach
Sulzer
Щрумпф
Ща^гм/н
Щрунк
Щрунц
Щубонрнух
Щуборгер
Щухлик
Щюкер
Щуф
Щюл>цгоц
Щуконброк
Щюлпцагел
Щумпф
Щюрмор
Щюц 4.2.5.1.
Щюцор 4.2.5.1.
Щрувелпооор
Щюрк 4.1.3,2.
Щурм
Щурмфелс
Щурценегор 4.1.3.1.
Щутгарт
Щутово (пол.)
истор. Щутхоф
Зуханек
Зуксланд
Зюс
„Зюддойчо
ц/йоуцг“ 5.3.
ЗЮдеренде
Зудормнн
Зюдхоф
Южон полюс
Зул
1
Зуркамп
Зул/мит
Зулинген
Зулцбах
Зулцер

Sülzer
- 180 -
Sylt
Sülzer
Зюлцер
Süssmuth
ЗЮсмут
Sumann
Зуман
Suttner
Зутнер
Sünching
ЗЮнхинг
Sven
Свен
Suppan
Зупан
Swarowsky
Сварбвски
Suppe
Зупе, трад. Супе
Swinemünde
Швиноуйшче (пол.)
Sursee
Зурзе 2.2.4.
истор. Свйнемюнде
Susanne
Зузане, адапт. Сузана
Syberberg
ЗЮберберг
Suse
Зузе
Sydow
ЗЮдов
Süskind
Зюскинд
фонет. ЗЮдо 4.2.1.1.
Süss/ Süß
Зюс
Syke
Зйке
Süsskind? Süßkind Зюскинд
Sylt
Зюлт

Tacke
- 181 -
Thalhammer
T
Tacke
Täger
Tagger
Таке
Te.-'ep
Tärep 4.1.3.1.
Tandler
Тандлер
Tangerhütte
ТАнгерхюте 4.3.1.5.
Tännesberg
Тенесберг
Tannhausen
Танхаузен
Tannhäuser
Танхойзер
Tapfer
Тапфер
Tappert
Тйперт
Tarp
Тарп
Tasche
Тйше
Taschner
Ташнер
Täschner
ТСшнер
Taube
Таубе
Tauber
ТАубер
Täuber
Тойбер
Taubert
Тауберт
Täubler
Тойблер
Tauentzien
Тауенцин 4.2.5.1.
Taufstein
Тауфщайн
Taunus
Таунус
Tauras
Таурас
Tauris
Таврйда/ Таврия/
Таврика
Tauscher
Таушер
Techow
Техов
фон em. Т ехо 4.2.1.1.
Tegel
Тегел
Tegernsee
Тегернзе 2.2.4.
Teich
1 Тайх
Teichert
Тайхерт
Teichmann
Тайхман
Teisendorf
Тайзендорф
Teissl
Тайсъл 2.8.1.
Telemann
Т&леман
Teil
Тел;
Telmann
Телман
Teltschik
Телчик
Telschow
Телшов
Teltow
фонет. Телшо 4.2.1.1.
Телтов
Tempelhof
фонет. Телто 4.2.1.1.
Темпелхоф
Templin
Темплйн
'Jünger
Тенген
Tennstädt/
Тенщет 4.1.2.5.
Tennstedt
Teobert
Теоберт
Teplitz
Теплице (чеш.)
Ternitz
истор. Теплиц 4.2.5.1.
Терниц 4.2.5.1.
Terodde
'Героде
Tesch
Теш
Teske
Теске
Tessa
Теса
Tessir?
Тесйн
Tessin2
Тичйно (итдл.)
Tessmer
Тесмер
Teterow
..1 р в
Tettenborn
фонет. Тетеро 4.2.1.1.
Тетенборн
Teubler
Тойблер
Teubner
Тойбнер
Teuchern
Тойхерн
Teuchert
Тойхерт
Teufel
Тдйфел
Teuschl
Тбйшъл 2.8.1.
Teutoburger Wald Тевтобургската гора
Texingtal
Тексинггал
Thadden
ТОден
Thal
Тал.
Thale
Тале
Thalhammer
Талха.мер

Thalheim
- 182 -
Tilitzki
Thalheim
Талхайм
Thie-iichtei
Тйррихтер
Thallwitz
Талвиц 4.2.5.1.
2.З.1..4.З.1.4.
Thalmann
Толмон
Thiersee
Тйрзе 2.З.1., 2.2.4.
Thälmann
Телмон
Thies
Тис 2.З.1.
Tharandt
Торант 4.1.2.5.
Thilde
Тйлде
Thaiau
Владимйрово (рус.)
Thill
Тил
истор. Тороу
Thilo
Тйло
Thea
Тея
Thom
Том
Theben
Тйво
Thoma
Тома
Thedwig
Тедвиг
Thomas
Томас
фонет. Тедвих 4.1.З.5.
Thon
Тон
Theilackei
ТОйлакер
ThoibecKe
Торбеке
Theiss
Тайс
Thorn
Торун (пол.)
Theiß
Тиса
истор. Торн
Theisseil
Тайсзайл 4.2.2,2.
Thorsten
Торстен
Theissen
ТОйсен
Thrakien/
Тракия
Themis
Темйда
Thrazien
Then
Тен
Thümmel
ТЮмел
Thenius
Тениус
Thun
Тун
Theo
Тео
Thürauf
ТЮрауф
Theobald
Теобалд
Thurgau
Тургоу
Theodeiich
Теодерих
Thüringen
Тюрйнгия
Theodor
Теодор
Thuinau
Турнау
адаши. Теодор
Thurnei
Турнер
Therese
Терезе
Thurneysen
Турнайзен
Theresia
Терезия 2.З.4.
Thuswaldnei
Тусволднер
Theresienstadt
Терезин (чеш.)
Thyrnau
ТЮрноу
истор.
Thyssen
ТЮсен, трад. Тйсен
Терезиенщот 2.З.1.,
Tieck
Тик 2.З.1.
4.1.2.5.
Tiedemann
Тйдеман 2.З.1.
Thiede
Тйде 2.З.1.
Tiefenbach
Тйфенбах 2.З.1.
Thiel
Тил 2.З.1.
Tiefensee
Тйфензе 2.З.1., 2.2.4.
Thiele
Тйле 2.З.1.
Tielker
Тйлкер 2.З.1.
Thielen
Тйлен 2.З.1.
Tiemann
Тймон 2.З.1.
Thieme
Тйме 2.З.1.
Tiengen
Тйнген 2.З.1.
Thiemen
Тймен 2.З.1.
Tietz
Тиц 2.З.1., 4.2.5.1.
Thiemig
Тймиг, фонет. Тймих
Tietze
Тйце 2.З.1., 4.2.5.1.
2.З.1., 4.1.З.5.
Tigris
Тйгър
Thienemann
Тйнеман 2.З.1.
Til
Тил
Thieifelder
Тйрфелдер 2.З.1.
Tilitzki
Тилйцки 4.2.5.1.

Tilke
- 1 -
Treia
Tilke
Тйлке
Torgau
Töpray
Till
Тил
Torge
Töpre
ТШаск
Тйл/к
Torgelow
Торголов, фонет.
Tüler
Тйлер
Торгело 4.2.1.1.
Tillessen
Тйлесен
Torp
Торп
Tillich
Тйлкх
Torsten
Торстен
Tillmann
Тйлман
Töteberg
Тьооеберг
Tillmanns
Тйлманс
Tot/ Toth
Тот
Tilo/Tillo
Тйло
Totleben
ТОтлебен
Tilly
Тйли
Tötschinger
ТБочингер
Tim/ Timm
Тим
Töfter
Тьотор
TimmeImauu
Тймерман
Tottleben
Тотлебен
Timo
Тймо
Traisen
ТрНйзен
Timotheos/
Тимотеус
Traisenberg
Трайзенберг
Timotheus
истор. ТимотОй 3.3.1.
Trakehnen
Ясная Поляна (рус.),
Tina
Тйн/
истор. Та/кОнен/
Tine
Тйне
тракенски кон
Tirol
ТирОл/ тиролйт
Trakl
Тр/къл 2.8.1.
Tirschenreuth
Тйршенройт
Tramm
ТермОно (итал.)
Tischbein
ТйшОайн
истор. Трамйн
Tischler
Тйшлер
трамйнер
Tischmeyer
ТИшмайер
Trampert
Тр/мперт
Titisee
Тйтизе 2.2.4.
Trapp
Трап
Titisee-Neustadt
Тumuзо-Нöйщuт
Trattnach
Тр^тннх:
2.2.4., 4.1.2.5.
Traub
ТрНуб
Titze
Тйце 4.2.5.1.
Traude
ТрНудо
Többen
Тьобон
Traugott
Тр/угот
Tobler
Тоблер/тоблероне
Traulsen
Траулзен
Todt
Тот 4.1.2.5.
Traun
ТрНун
Toerring/ Törring Тьоркнг
Traunreut
Тр/унройт
Toggenburg
Тогенбург 4.1.3.1.
Traunstein
Тр/унщаин
Tölz
Тьолц
Trautmann
ТрНутм/н
Tombach
Томб/х
Trautwem
Трау^нйн/
Toni
Тони
траутдниум
Tönisvorst
Тьонисфорст
Trave
ТрНве
Tönjes
Тьонес 4.3.3.2.
Travemünde
Тр/вемЮнде
Tönsmann
Тьонсм/н
Traven
Тр/вен
Töpfer
Тьопфер
Traxler
Тракслер
Töpfner
Тьопфнер
Trebbin
ТреОйн
Toeplitz
Тьбплиц 4.2.5.1.
Treia
ТрНя

Treichel
- 184 -
Tyrrhenisches Meer
T
Treichel
Treitschke
Trendelburg
Trendelenburg
Trepte
Treptow
Tresckow
Tretsch
Trettin
Treuchtlingen
Treuse
Triebensee
Triebert
Trier
Triftlfing
Trimm
Tritschler
Trrstan
Trittin
Troger
Tröger
TroijSt^orf
Troistedt
Troll
Tromlitz
Trommler
Tropfen
Troppmann
Trossel
Trossingen
Trost
Trn-stii’s
Trott
Трайхел
Траичке
Тренделбург
Тренделенбург
Трепте
Трептов
фонет. Трепто 4.2.1.1.
Тресков
фонет. Треско 4.2.1.1.
Треч
Третйн
Тройхтлинген
Тройзе
Трйбензе 2.3.1..2.2.4.
Трйберт 2.3.1.
Трир 2.3.1.
Трйфтълфинг 2.8.1.
Трим
Трйчлер
Трйстян
Тритйн
Трогер
Трьогер
Тросдорф 2.5.4.
Трощет 2.5.4., 4.1.2.5.
Трол
Тромлиц 4.2.5.1.
Тромлер
Тропловиц 4.2.5.1.
Тропман
Тросел
Тросинген
Трост
7рости:ус
Трот
Trotta
Trotz
Trowe
Trübner
Trude
Trütsch
'Tsrhsrner
Tschechien
Tschenstochau
Tschirch
Tschirner
Tschögglberg
TschÖp
Tschöpe
Tschorn
Tzschirner
Tübingen
Tuch
Tuchei
Tuchmacher
Tucholsky
Tulln an der
Donau
Tungethal
Turrach
Turin
Türkei
Tutsch
Tuttlingen
Twistringen
Tyll
Tyrolia
Tyrrhenisches
Meer
Трдта
Троц 4.2.5.1.
ТРове
Трюбнер
Труде
Трюч
Чарнер
истор. Böhmen, Чехия,
истор. Бохемия
Ченстохова (поп.)
истор. Ченстохау
Чирх
Чйрнер
Чогьлберг 4.2.5.9.,
4.1.З.1., 2.8.1.
Чоп 4.2.5.9.
Ч0пе 4.2.5.9.
ЧоРн
Чйрнер 4.25.7.
Тюбинген
Тух
Тухел
Тухмахер
Тухолски
Тули ан цер
Дб-нду
Тюнгетал
Турах
Торйно
Турция
Туч
Тутлинген
Твйстринген
Тил
Тиролия 2.3.4.
Тиранско
мор£

Überlingen
- 185 ...
Uibauei
Überlingen
Übleis
Uckermark
Ude
Udo
Udolph
Ueberschär
Uebigau-
Wahrenbrück
Üechtland
UechTiiz.
Uecker
Ueckermünde
Uedem
Uelzen
Uerdingen
Uhde
Uhei
Uhl
Uhl and.
UUe
Uhlen
Uhlenbeck
Uhlenbrock
Ühlingen-
BirKendorf
Uhlisch
Uhiig
Ubrmac'Lei
Uhse
Uhu
Ukraine
Юберлинген
ЮблОйс
Укермарк
Уде
Удо
Удолф
Юбершер
Юбигау-Воренбрюк
Юехтаанд
Юхтриц 4.2.5.1.
Юкер
Юкермюнде
Юдем
Юлцен
Юрдинген
Уде .
Уер, трад. Ухер
Ул
Уланд
Уле
У лен
Уленбек
Уленброк
Юлинген-
Бйркендорф
Улиш
Уриг, фонет. Урих
4.1.З.5.
Урмохер
Узе
Уху
Украйна
Ulbrecht
Улбрехт
Ulbricht
Улбрихт
’Jlenspiegßl
Улеяшпигеп 2.З.1.
UU
Ули
Ulisch
Улиш
Ulla
Уло
Ulli
или
Ullman/ Ulmann
Улмон
Ullner
Улнер
Ullstein
Улщон
Ulm.
Улм
Ulrich
Улрих
Ulrich-Pur
Улрих-Пур
Ulrichs
Улрихс
Ulrike
Улрйке
Umland
Умланд
Ummendorf
Умендор
Unbekänn:
Уябекаяг
Undeutsch
Ундойч
Ungei
ингер
Ungeraten
Унгеротен
Ungiad
Унград
Un’-a
Уна
Unruh
Унру
Unseld
Унзелд
Unsöld
Унзьолд
Unstrut
Унщрут
Unter den Linden Унтер ден Лйнден
UnterdraubuTg
ДрОвоград (словен.)
истор. Унтердраубург
Unte-franKen
Дблна Фронкония
UnterKirnach
Унтеркирнах
Unterschneidheim
Унтершнайдхойм
Unterwalden
Унтервалден
Unverricht
Унферрихт 4.З.1.4.
UnVe-nUnt
Унферцорт
Uphoff
Упхоф 4.2.1.2.
Uplegger
Уплегер 4.1.З.1.
Urach
Урах
Urbach
Урбах
Uruauer
Урбоуер

Urft
- 186 -
Uznach
Uff;
Урфт
Uri
Ури
Urs
Урс
Ursel
Урзел
Ursela
Урзелн
Ursle
Урзло
Ursli
Урзли
Ursula
Урзул/
Uschi
Уши
Usedom
Узедом
Usingen
Узтнген
Ustrr
Uszkoreit
Uta
Ute
Uter/ Uther/
Utter
Utting
Utz
Uwe
Uz
Uznach
У етер
Ускор/йт 4,2.2.2.
Ут/
Уте
Утор
Утинг
Уц 4.2.5.1.
Уве
Уц
Уцн/х
и

Vacha
- 187 -
Vilshofen
Vacha
ФНх/
Vaduz
Вадуц
Vahsen
Ф/зен
Vaihingen
Ф/йинген 4.2.4.2.
Vaihinger
ФUйтцгец 4.2.4.2.
Vaitl
Ф/йтъл 2.8.1.
Valentin
В/лентин/ Ф/лентин
Valepp
Ф/леп
Vanscheidt
Ф/нш/йт 4.1.2.5.
Vasmer
Vater
Ф/тер
Väterchen Frost
Дядо Мраз
Vaterstetten
Фuтеpщеmец
Vattrodt
Ф/трот 4.1.2.5.
Vaupel
Фаупол:
Vechta
ФОхтф
Veddel
Федол
Veesenmayer
Фезенмайор 2.2.4.
Vegesack
Фегезак
Veh
Фе
Veiel
Ф/йол
Veigel
Ффйгеи
Veji/Veith
Файт, църк. Вит
Veitshöchheim
Фuйmсхьох/йм
фонет.
Ф/йтсхьоххайм
4.2.5.4. 4.2.4.6.
Velbert
ФелОерт
Veldeke
ФОлдеке
Velden
Фелден
Veltins
Велтйнс
Vehlin
Веитяйн/ Феигийц
Venedig
Венеция
Venn
Фен
Vennemann
Фенеман
Venus
Венера
Vereinigte Staaten Съединени щНти
Verena
ВерОна
Verhaag
Форхаг 2.1.2..4.3.1.5.
Verheugen
Феpхöйтец 4.3.1.5.
Verhoeven
Ферхьовон 4.3.1.5.
Versmold
Ферсмолд
Vesenmaier
Фезонм/йер
Vettel
ФОтел
Vetter
Фетер
Vettweiß
Фетвайс
Vianden
Фйанден
Vicki
Вйки 4.2.5.1.
Victor
Виктор
Viebig
Фйбиг, фонет. Фйбих
2.3.L.4.1.3.5.
Vielstich
Фйлщих 2.3.1.
Viehhausen
Фйх/узен 2.3.1.,2.3.3.,
4.2.4.2.
Viehweg
Фйвег 2.3.1., 2.3.3.
Vienenburg
ФйненОург 2.3.1.
Vierdanck
Фйрданк 2.3.1.
Viereck
Фйрек 2.3.1.
Vieregg
Фйрег 2.3.1., 4.1.3.1.
Vieregge
Фйреге 2.3.1.,4.1.3J.
Vierenberg
Фйронберг 2.3.1.
Vierhaus
Фйрх/ус 2.3.1., 4.3.1.5.
Vierraden
Фйараден 2.3.1.,
4.3.1.4.
Viersen
Фйрзен 2.3.1.
Vietor
Фйетор/ Втетор 2.3.2.
Vigg
Фиг 4.1.3.1.
Viktor
Виктор
Villach
Фйлах
Villingen
Фйлтнген
Vils
Филе
Vilsbiburg
ФклсОйбург
Vilshofen
Филсхофен

Viöl
- 188 -
Vulpius
Viöl
Фийол
Viola
Виола
Virchow
Вйрхов, фонет.
Вйрхо/Фйрхо 4.2.1.1.
Virnich
Фйрних
ViscMr
Фйшер
Visp
Фисп
Vicznaü
Фйцнау 4.2.5.1.
Vocelka
Воцелка
V. l
Фбгел
Vögele
Фьогеле
Vogeler
Фбгелер
Vogelsang
Фогелзанг
Vogelsberg
Фогелсберг
Vogelweide
Фогелвайде
Vogesen
Вогези
Vogl
Фогъл 2.8.1.
Voglmaier
Фогълмайер 2.8.1.
Vogler
Фоглер
Vogt
Фогт
Vogtland
Фогтланд/ фдмаг
Vogts
Фоггс
Vöhrenbach
Фьоренбах
Vöhringen
Фьоринген
Voigt
Фогт 2.5.4.
Volbert
Фолберт
Volker
ФоГХкр
Volkerts
Фолкертс
Volk!
Фьолкъл 2.8.1.
Völklingen
Фьолклинген
Volkmann
Фолкман
Volkmar
Фолкмар
Völler
Фьолер
VoUmar
Фолмар
Vollmer
Фолмер
Volme
Фолме
Voltaire
Волфр
Völtz
Фьолц4.2.5.1.
Vbos
Фос 2.4.2.
Vorarlberg
Форарлберг
Vorder
Фьортлер
Vorwerk
р ■ ■.
Vossenkuhl
Фосенху:
Vranitzky
Вранйцки 4.2.5,1.
Vulpius
Вулпиус

Waadt
- 189 -
Wandt
Waadt
Waalkes
Wabei
Wabnei
Wabnitz
Wachholz
WchEjeig
Wachsmann
Wachtberg
Wachtel
Wachtei
Wächter
Wachtveitl
WäcKerle
Wackemagel
W 'l !
Wädenswil
Wader
Wadern
Waechter
Wagenknecht
Wagenseil
Wagenstein
Waggerl
Waging am See
Wagner
Wähler
Wahrig
Waiblingen
Waier
Waigel
Walachei
Walb
Bo (френ)
Валкес 2.1.2.
В-ОЬр
Вабнер
ВОбниц 4.2.5.1.
Вахолц, фонет.
ВОххолц 4.2.4.6.
ВОксберг
ВОксман
ВОхтберг
ВОхтел
ВОхтер
Вехтер
В<Октфaйтьп 2.8,1.
Векерле
Вакернагел
Воклер
Беденсвил
Вадер
Вадерн
Вехтер
Вагенкнехт
Вагензайл
Вагенщайн
Вагерл 4.1.З.1.
ВОгинг ам Зе 2.2.4.
ВОгнер
Велер
В&риг
фонет. Варих 4.1.З.5.
Ваиблинген/ гибелйни
Вайер
ВОйгел
Влахия/ Влашко
Валб
Walburg
Валбург
Walburga
Валбурга
Waldalgesheim
Валдалгесхайм
Wald
Валд
'Wdldd
ВОлде
Валдемар
Walden
ВОлден
Waldeisee
Волдерзе 2.2.4.
Waldeyer
ВОлдайер
Waldhausen
Валдхаузен
Waldnaab
Волднаб 2.1.2.
Waldorf/
Валдорф/
Waldorfschule
вйлодорфско училище
ВОлдсхут
Waldstein
Валдщайн
ваядщайния
Waldtraut
ВАлдтраут
Waldvogel
Валдфогел
Wfe
Валкер
Walküre
ВалкЮре/ валкйрия
Walldorf
ВОлдорф
Wallenstein
Валенщайн
Wallis
Валис
Wallmann
ВОлмон
WaUner
Валнер
Wallraf/ Wallraf Валраф
Wallwitz
Валвиц 4.2,5.1.
Walpurga
Валпурга
Walpurgisnacht
...I' 1 ,1 е в ..'И
Walser
Валзер
Waltemode
Валтемоде
Walter
Валтер
Walterscheid
Валтертойд
Waltershausen
Валтерсхаузен
Walther
Валтер/ валтер
Waltraud
Валтрауд
Walz
Валц
Wander
Вандер
Wandsbek
Вандсбек
Wandt
Вант 4.1.2.5.

Wange
- 190 -
Weikcn
Wange
Ванге
Wedler
Ведлер
Wank
Ванк
Weerth
Верт 2.2.4.
Wanka
Вайка
Weeze
Веце 2.2.4.
Wankel
Ванкел
Weferlingen
Веферлинген
ванкелов двигател
Wegeier
Вегелер
Wannsee
Ванзе 2,2.4.
Wegener
Вегенер
Warburg
Варбург
Wegera
Вегера
Waren
Варен
Wegerer
В^)^<ерер
Warendorf
Варендорф
Weggis
Вегмс 4.1.З.1.
Warner
Варнер
Wegner
Вегнер
Warnow
Варнов
Wegscheider
Вегшайдер
фонет. Варно 4.2.1.1.
Wehberg
Веберг
Warschau
Варшава
Wehlan
Велан
Warsitz
Варзиц 4.2.5.1.
Wehler
Велер
Warstein
Варщайн
Wehling
Велинг
Warsteiner
Варщайнер
Wehner
Венер
Wartburg
Вартбург/ вартбург
Wehre
Вере
Wartenberg
Вартенберг
Weibel
Вайбел
Warthe
Варта (пол.)
Weichsel
Вйсла
истор. Варте
Weichselbaum
Вайкселбаум
Wartner
Вартнер
Weick
Вайк
Wäschenbeuren
Бешенбойрен
Weide
Вайде
Wasmaier
Васмайер
Weidemann
Вайдеман
Wassermann
Васерман
Weiden
Вайден
васерманова реакция
Weidenbrück
Вайденбрюк
Wasserzieher
Васерциер
Weidmann
Вайдман
2.3.1., 2.3.3.,4.2.4.2.
Weier
Вайер
Waßner
Васнер
Weierstraß
Вайерщрас
Watzinger
Вацингер 4.2.5.1.
Weifa
Вайфа
Weber
Вебер/ вебер
Weigand
Вайганд
Webern
Вебери
Weigel
Вайгел
Wechsler
Векслер
Weigelt
Вайгелт
Weck
Век
Weigert
Вайгерт
Wecker
Векер
Weigler
Вайглер
Weckmann
Векман
Weiher
Вайер 4.2.4.2.
Wedderkop
Ведеркоп
Weihermühle
Вайермюле 4.2.4.2.
Wedding
Вединг
Weihnachten
Коледа 4.2.4.2.
Wedekind
Ведекинд
Weihnachtsmann
Дядо Коледа
Wedel
Ведел
Weik
Вайк
Wedl
Ведъл 2.8.1,
Weiken
Вайкен

Weikinger
- 191
Wendt
Weikinger
Weil
Weiler
Weill
Weimann
Weimar
Wein
Weinandy
Weinberger
Weiner
Weinert
Wemfelden
Weingarten
Weingartner
Weingartner
Weinheim
Weinlig
Wcic-iuu
Weinrebe
Weinreich
Wernrich
Wemschenk
Weinstein
Weinstock
Weinlritt
Weisband
Weisbrod
Weise
Weisbrodt
Weisf^nborn
Weiser
Weisgerber
Weiskopf
Weismann
Weiss/ Weiß
Weißbarth
Weißbrodt
Weißenbäck
ВUйкинг)p
Вайл
Вайлер
Вайл
Вайм/н
В/йм/р
Вайн
В/йн/ндк
Вайнбергер
В/йнер
Вайнерт
Вäйцфеиден
Вäйнтнpmен
Вайнгартнер
Вайнгертнер
Вайнх/йм
Вайнлиг, фонет.
Вайнлкх 4.13.5.
В/йнм/н
Вайнребе
Ваина/йх
Вайнрвх
Вäйншецк
. . n'/'l
Вайнщок
Вайнтрит
Вайсбанд
В/йсОрод
В/йзе
В/йсброт 4.1.2.5.
Вайзенборн
В/йзер
ВайсгерОер
Вайскопф
В/йсм/н
вайсманйзъм
Зсйс
ВайсОарт
Вайсброт 4.1.2.5.
Вайсенбек
Weißensee
Weißenthurn
Weißwitz
Weißflog
Weissgerber
Weisshaupt/
Weißhaupt
Weißkopf/
Weisskopf
Weissmann/
Weißmann
Weissmüller
Weißrussland
Weisweiler
Weitershaus
Weixler
VWeizsäBker
Welfen
Welk
Welke
Wellbrocx
Wellinger
WeHrmann
Wellscw
Wels
Welsbach
Welsch
Weltsch
Welzer
Welzheim
Wenczel
Wend
Wendeburg
Wendel
Wenders
Wendl
Wendland
Wendt
Вайсензе 2.2.4.
Вайсентурм
Вайсентурн
В/йсориц 4.2.5.1.
В/йсфлог
ВайсгорОер
Вайсх/упт
ВФWк~пе
Вайсман
Вайсмюлер
Бел/рус
Вййсвайлер
Вайтерсхаус
Вайкслер
Вайцзекер
Велфи/ гвелфи
Велко
Велброк
Велингер
В0..ЛC.Фц.
Велзов
фонет. Велзо 4.2.1.1.
Вело
Велсб/х
Велш
Велч
В-о.лцор
Велцхайм
Венцел 4.2.5.5.
Венд
ВендеОург
ВОндол
Вендерс
Вендъл 2.8.1.
Вендланд
Вент 4.1.2.5.

Weniger
- 192 -
Wieden
Weniger
Венигер
Westerburg
В^стербург
Wenke
Венке
Westerwald
Вбстервалд
Wenker
Венкер
Westerwelle
Вестервеле
Wenneker
Венекер
Westfalen
Вестфалия
Wentzel
Венцел 4.2.5.1.
Westhauser
Вестхаузер 4.1.2.4.
Wenzel
Венцел
Westheim
Вестхайм 4.1.2.4.
Wenzke
Венцке
Westheimer
Вестхаймер 4.1.2.4.
Wenzler
Венцлер
Westphal
Вестфал
Wepper
Вепер
Westpreußen
Западна Прусия
Werber
Вербер
Wetekamp
Ветекамп
Werbig
Вербиг
Wettenberg
Ветенберг
фонет. Вербих 4.1.3.5.
Wetter
Ветер
Werden
Верден
Wetterau
Ветерау
Werder
^^рдер
Welttiner
Ветйни
Werder Bremen
Вердер Бремен
Wettler
Ветлер
Werfel
Верфел
Wetz
Вец 4.2.5.1.
Wermelskirchen
Вермелскирхен
Wetzel
Вецел 4.2.5.1.
Wermsdorf
Вермсдорф
Wetzlar
Вецлар 4.2.5.1.
Wermuth
Вермут
Wetzikon
Вецикон 4.2.5.1.
Werner
Вернер
Wewelsburg
Вевелсбург
Wernhard
Вернхард
Weydmann
Вайдман
Wernher
Вернхер
Wey
Вай
Wernicke
Вернике
Weydt
Вайт 4.1.2.5.
Wernigerode
Вернигероде
Weyher
Вайер 4.2.4.2.
Werra
Вера
Weyl
Вайл
Wertheim
Вертхайм4.1.2.4.
Weyse
Вайзе
Werther
Вертер
Wibke
Вйбке
Werwolf
Верволф
Wichard
Вйхард
Wesel
Везел
Wicke
Вйке
Weselsky
Везелски
Wicken
Вйкен
Wesenauer
Везенауер
Wickert
Вйкерт
Wesenberg
Везенберг
Wickmann
Вйкман
Weser
Везер
Widdra
Вйдра
Wesermarsch
Везермарш
Widmer
Вйдмер
Wessel/ Weßel
Весел
Wiechert
Вйхерт 2.3.1.
Wessely
Весели
Wieck
Вик 2.3.1.
Wesseling
Веселинг
Wiedemar
Вйдемар 2.3.1.
Wessendorf
Весендорф
Wiebke
Вйбке 2.3.1.
Westendorf
Вестендорф
Wieck
Вик 2.3.1,
Wester
Вестер
Wieden
Вйден 2.3.1.

Wiederbruch
- 193 -
Winfried
Wiederbruch
Вйдербрух 2.3.1.
Wilfried
Вйлфрид 2.3.1.
Wiederroth
Видеррот
Wilhelm
Вйлхелм
2.3.1.,4.3.1.4.
Wilhelmchen
Вйлхелмхен
Wiederschwinger
Вйдершвингер 2.3.1.
Wilhelmine
Вилхелмйне
Wiedmann
Вйдман 2.3.1.
Wilhelmshaven
Вйлхелмсхафен
Wiegand
Вйганд 2.3.1.
Wilhering
Вйлхеринг
Wiegele
Вйгеле 2.3.1.
Wilke
Вйлке
Wiegen
Вйген 2.3.1.
Wilken
Вйлкен
Wiegmann
Вйгман 2.3.1.
Wilking
ВЙЛКИНГ
Wiegner
Вйгнер 2.3.1.
Will
Вил
Wiegold
Вйгодд 2.3.1.
Wille
Вйле
Wiehe
Вйе 2.3.1., 2.3.3.
Willecke
Вйлеке
Wieland
Вйланд 2.3.1.
Willi
Вили
Wielert
Вйлерт 2.3.1.
Willibald
Вйлибалд
Wielgohs
Вйлгос 2.3.1.
Willich
Вйлих
Wien
Виена
Wülikonsky
Виликонски
Wiener
Вйнер
Willimann
Вйлиман
винервайс 2.3.1.
Willingen
Вйлинген
Wiener Neustadt
Вйнер Нойщат
Willisau
Вйлизау
2.3.1.1,412.5.
Willkomm
Вйлком
Wiener Zeitung
„Вйнер цайтунг“ 5.3.
Willmann
Вйлман
Wienfeld
Вйнфелд 2.3.1.
Willy
Вйли
Wiesbaden
Вйсбаден 2.3.1.
Wilm
Вилм
Wiese
Вйзе 2.3.1.
Wilmersdorf
Вилмерсдорф
Wiesenthal
Вйзентал 2.3.1.
Wilms
Вилмс
Wiesinger
Вйзингер 2.3.1.
Wilna
Вйлнюс
Wiesloch
Вйслох 2.3.1.
Wilthen
Вйлтен
Wiesmann
Вйсман 2.3.1.
Wiltz
Вилц 4.2.5.1.
Wiesmoor
Вйсмор 2.3.1., 2.4.2.
Wimmer
Вймер
Wiesner
Вйснер 2.3.1.
Wimschneider
Вймшнайдер
Wiessee
Вйсзе 2.3.1., 2.2.4.
Winand
Вйнанд
Wietsch
Вич 2.3.1.
Winbeck
Вйнбек
Wigald
Вйгалд
Winckler
Вйнклер
Wigand
Вйганд
Wind
Винд
Wiland
Вйланд
Windeck
Вйндек
Wilde
Вйлде
Windhorst
Вйндхорст
Wildenbruch
Вйлденбрух
Windisch
Вйндиш
Wildermuth
Вйлдермут
Windolf
Вйндолф
Wildhaber
Вйлдхабер
Windt
Винт 4.1.2.5.
Wilding
Вйлдинг
Winfried
Вйнфрид 2.3.1.

Winkel
- 194 -
Wolfram
Winkel
ВИнкел
Wiukelmauu
Вйнкелм/н
Winkl
Вйнкъл 2.8.1.
Winkle
Вйнкле
Winkler
Вйнклер
Winnenden
Вйненден
Winschek
Вйншек
Winter
ВЕ: )р
Winterberg
Вйнтерберг
Winterkorn
Вйнтеpкоpц
Wintermantel
Вйнтеpмантеи
Winterthur
Вйнтертур
Winther
Вйнтер
Wrnzer/Wintzer Вйнцер
Wiplinger
Вйплингер
Wipper
Вйпор
Wipperfürth
Виперфюрт
Wippermann
Пйперм/н
Wippich
Вйпих
Wipplingen
Вйплинген
Wirges
Вйргес
Wirsberg
Вйрсберг
W'rW
Вирт
Wirliuger
Вйртингер
Wischmann
Вйшман
Wischmeyer
Вйшмайер
Wischnewski
ВишнОвски
Wism ar
Вйсмнр
Wissell
Висол
Wissen
Вйсен
Wißmar
Вйсм/р
Wistrich
Вйстркх
Wiswe
Вйсве
With
Вит
Withalm
Вйтхалм 4.1.2.4.
Witschel
Вйчол
Witt
Вит1
Witte
Вйте
Wütelsbach
Вйголс6фх>
Witten
Вйтен
Wittenenberg
Wittenenberge
Wittenenburg
Wittgenstein
Wittkopp
Wittlich
Wittmann
Wittstock
Witz
Witzenhausen
Witzke
Wilzlebeu
Witzmann
Wlascjke
Wodtke
Woelki
Wöhler
Wohlfarth
Wohlleben
Wohmann
Wohrd
Woidke
Woldsen
Woldtstedt
Wolf
Wolfach
Wölfel
Wolfen
Wolfenbüttel
Wolfertschwenden
Wolff
Wolffsohn
Wolfgang
Wolfgangsee
Wolfhagen
Wolfhart
Wolfle
Wolfli
Wolfram
Вйтенберг
ВйmецОеpге
Вйтенбург
Вйтгенщайн
Вйтксп
ВйтлИх
Вйтман
Вйтщок
Виц 4.2.5.1.
Вйцецхаузен 4.2.5.1.
Вйцке 4.2.5.1.
Вйцлебен 4.2.5.1.
^^цман 4.2.5.1.
Влашке
Вотке 4.1.2.5.
Вьолки
Вьолер
Волф/рт
Воллобен 4.3.1.3.
Вом/н
Вьорд
Войдке
Волдзен
Волдщет 4.1.2.5.
Волф
Волфнх
Вьблфел
Вблфен
Волфенбютел
Вöлфеpтшвецдец
4.2.5.7.
Волф
5a;иезоц
В0лфтацг
Вблфгфцтзе 2.2.4.
Вблфхагон
Волфхарт
Вьrиiло
Вьолфли
Волфрам

Wolfrum
~ 195 -
Wyss
Wolfrum
Wolfsburg
Wolfsegg
Wolfshagen
Wolgast
Wölger
Wollenberger
Wollitz
W..mann
Wöllner
Wollweber
Wolter
Wolters
Wöltingerode
%
Wommelshausen
Wondrak
Wonka
Worbs
Woringen
Worjsbffs.
Wörle
Wörlitz
Worms
Wörndl
Wörner
Wörnitz
Worpswede
Wörrstadt
Worth
Wörz
Wossidlo
Wotke
Wowereit
Woyzeck
Wrangel
Wrede
Wucke
Wulf
Волфрум
Волфсбург
Волссег 4.1.3.1.
Волфсхаген
Волгаст
Вьолгер
Воленбергер
Волиц 4.2.5.1.
Волман
Вьолнер
Волвебер
Волтер
Волтерс
Вьолтингероде
Волц
Вомелсхаузен
Нсндрак
Венка
Ворбс
Воринген
Вьорисхьофер
Вьор-?
Вьорлиц 4.2.5.1.
Вормс
Вьбрндъл 2.8.1.
Вьорнер
Вьбрниц 4.2.5.1.
Ворпсведе
Въорщат 4.12.5.
Вьорт
Вьорц
Восидло
Вотке
Воверайт
Войцек
Врангел
Вреде
Еу,?“
Вулф
Wulfen
W ■' I
Wulff "
Wülfing
Wülfrath
Wümme
Würtz/ Würz
Wunderlich
Wjirtt
Wunschik
Wunsiedel
Wupper
Wüpper
Wuppertal
Würcher
Wurm
Würm
Würselen
Wurst
Wurster
Württemberg
Wurz
Wurzbach
Würzburg
Wurzen
Wurzinger
Wussing/ Wußing
Wüst
Wüsten
Wüstenzell
Wusterhausen
Wusterwitz
Wustmann
Wüstner
Wutach
Wutscher
Wutt
•WE.t-k"
Wyk auf Föhr
Wyss
Вулфен/ вулфенйт
Вулфещиг 2.3.1.
Вулф
Вюлфинг

Вюме
Вюрц
Вундерлих
Бунт
трад. Вунд 4.12.5.
Вуншик
Вунзидел 2.3.1.
Вупер
Вюпер
Вупертал
Вюрхер
Вурм
Вюрм
Нюрзе^.ен
Вурст/ вурст
Вурстер
Вюртемберг
Вурц
Вурцбах
Вюрцбург
Вурцен
Вурцингер
Вусинг
Вюст
Вюстен
Вюстенцел
Вустерхаузеи 4.3.15.
Вустервиц 4.25.1.
Вустман
Вюстнер
Вутах
Еучху
Вут
Вутке
Вйк ауф Фьор
Вие

Xanten
- 196 -
Xylander
X
Xanten
Xaver
Xaveria
Xenia
Xylander
Ксантен
Ксавер
Ксаверия 2.3.4.
Ксения 2.3.4.
КсюлЛндер
X

Ybbs
- 197 -
Ysenburg
Y
Ybbs
Ибс
Yburg
Ибург
'Yoanthe
Иоланте
адапт. Иоланта
Yscnburg
Изенбург

- 198 -
Zimmermann
z
Zabel
ЦНОел
Zach:
Цах
Zacher
Ц/хер
Zaefferer
ЦОферер
Zagiha
Ц/гтб/
Zahn
Ц/н
Zander
Цандер
Zange
Ц/нге
Zarncke
Ц/анке
Zarnow
ЦНрнов
фонет. Ц/рно 4.2.1.1.
Zastrow
Ц/стров
фонет. Ц/стро 4.2.1.1.
Zatz:k.ho-ven
ЦUцткхофец 4.2.5.1.
ZavZherg
Ц/фолборг
Zech
Цех
Zeder
Цедер
Zehdenick
Цеденик
Zehlendorf
ЦОлендорф
Zeidler
Ц/йдйер
Zeigler
Ц/йглер
Zeigner
Ц/йг^р
Zeilmger/
Zeillrnger
Ц/йлингер
Zeisherg
Ц/йсберг
Zeisberger
ЦНйсбергер
Zaisersweiher
Цайзерсв/йер 4.2.4.2.
Zeiss' Zeiß
Ц/йс
Zeissl
Цайсъл 2.8.1.
Zeitfelder
Ц/йтфелдер
Zeithain
Ц/йтхайц 4.1.2.4.
Zeitter
ЦНйтер
Zeitz
Цайц 4.2.5.1.
Ze’l
Цол
Zella-Mehlis
Zell am See
Zellberg
Zellbergeben
Zelnheffer
Zelter
Zempin
Zenker
Zeppelin
Zepperitz
Zerbst
Zesen
Zetkin
Zettel
Zettlitz
Zeus
Zick
Ziege
Ziegel
Ziegelhausen
Ziegeler
Ziegen
Ziegler
Ziemauu
Ziemetshausen
Ziehrer
Zierer
Ziesar
Ziesemer
Zietlow1
Zietlow2
Zietsch
Zille
Zillertal
Zimmer
Zimmerer
Zimmermann
Цела-Мелкс
Цел ам Зе 2.2.4.
Целберг
ЦОлбергебен
Целцхефеа
ЦОлтер
Цемпйн
Ценкер
Цепелин, трад.
Цепелин/ цепелин
Цепериц 4.2.5.1.
Цербсо
ЦОзен
Цеткин
Цеоел
Цетлиц 4.2.5.1.
Зевс 3.3.1.
Цик
Цйге 2.3.1.
Цйгел 2.3.1.
Цйгелх/узен 2.3.1.
Цйглор 2.3.1.
Цйген 2.3.1.
Цйглер 2.3.1.
ийман 2.3.1.
Цйсегсхаузец 2.3.1.,
4.2.5.4.
Цйрор 2.3.3.
Цйрер 2.3.1.
Цйезар 2.3.2.
Цйземер 2.3.1.
Цйтлов1, фонет.
Цйтло 2.3.L,4.2.LL
Сидлово (пол)
истор. Цйтлов2
Цич 2.3.1.
Цйле
Цйиеаmаи
Цймер
Цймерер
Цйморм/н

Zimmerwald
- 199 -
Zimmerwald
Цймервалд
Zschopau
Чопау 4.2.5.8.
Zingerle
Цйнгерле
Zschorlau
Чорлау 4.2.5.8.
Zingler
Цйнглер
Zschortau
Чортау 4.2.S.8.
Zinn
Цин
Zsuzsanna
Жужана 4.2.3.5.
Zinnbauer
Цйнбауер
Zucht
Цухт
Zinnemann
Цйнеман
Zucker
Цукер
Zinnowitz
Цйновиц 4.2.5.1.
Zuckerberg
Цукерберг
Zinnwald
Цйнвалд
Zuckerkandl
Цукеркандъл 2.8.1
Zint
Цинт
Zuckermann
Цукерман
Zintzen
Цйнцен 4.2.5.1.
Zuckmayer
Цукмайер
Zirkel
Цйркел
Zuckschwerdt
Цукшверт 4.1.2.5.
Zirngibl
Цйрнгибъл 2.8.1.
Zug
Цуг
Zischler
Цйшлер
Zugersee
Цугерзе 2,2.4.
Ziteimann
Цйтелман
Zugspitze
Цугшпице 4.2.5.1.
Zittau
Цйтау
Zumbach
Цумбах
Zitzeritz
Цйцериц 4.2.5.1.
Zumbusch
Цумбуш
Zobel
Цобел
Zumikon
Цумикон
Zober
Цобер
Zumstein
Цумщайн
Zofingen
Цофинген
Zumwinkel
Цумвинкел
Zögernitz
Цьогерниц 4.2.5.1.
Zupitza
Цупица 4.2.5.1.
Zois
Цойс
Zürich
Цюрих
Zoller
Цолер
Zuse
Цузе
Zöller
Цьолер
Zuzenhausen
Цуценхаузен
Zollikon
Цбликон
Zwatz
Цвац 4.2.5.1.
Zöllner
Цолнер
Zwayer
Цвайер
Zöllner
Цьолнер
Zweibrücken
Цвайбрюкен
Zopf
Цопф
Zweig
Цвайг
Zoppke
Цопке
Zwerg
Цверг
Zoppot
Сопот (пол.)
Zwickau
Цвйкау
истор. Цопот
Zwicker
Цвйкер
Zörbig
Цьорбиг
Zwicky
Цвйки
фонет. Цьорбих 4.I.3.5.
Zwiebel
Цвйбел 2.3.1.
Zorn
Цорн
Zwiesel
Цвйзел 2.3.1.
Zoschke
Цошке
Zwilling
Цвйлинг
Zossen
Цосен
Zwinger
Цвйнгер
Zott
Цот
Zwingli
Цвйнгли
Zschäpe
Чепе 4.2.5.8.
цвинглианство
Zscharnt
Чарнт 4.2.5,8.
Zwischenberger
Цвйшенбергер
Zschepa
Чела 4.2.5.8.
Zwitter
Цвйтер
Zschirnstein
Чйрнщайн 4.2.5.8,
Zwochau
Цвохау
Zschochau
Чохау 4.2.5.8.
Zwönitz
Цвьониц 4.2.5.1.
Zschokke
Чоке 4.2.5.8.
Zypern
Кйпър

РЕТРАНСКРИБИРАНИ
НЕМСКИ ИМЕНА
Втората част на транскрипционния лексикон има за задача да
подпомогне българския потребител в желанието или нуж¬
дата мудавъзсвънотиовигииагшата трафика на дндедоеем ско
име, което му е познато само в кирилизирана форма. Тук той
на въпроса относно търсения прототип най-често ще намира
еднозначен отговор, но с оглед но либерализираното изписване
на собствените имена в немски, зависещо от традицията или
от волята на семейството, не са молко опциите от типа Бер —>
Bär/ Baer/ Baehr/ Bähr/ Beer/ Behr; Рдтенбург — Rotenburg/
Rothenburg/ Rottenburg; Ръотген —> Röttgen/ Roetgen/ Roettgen/
Röthgen; Тил —> TU/ Till/ Thill/ Thyll. Такива ротронскрипциин-
ни вариации свидетелстват за пъстротата на исторически обу¬
словени отклонения от обичайните оруогрофuчнu привило. По
понятни причини наличните поредици не са в състояние да из¬
черпят всички частни случаи, но посочването им предупреж¬
дава зо необходимостта да се извърши според случая допъл¬
нително енциклопедично уточнение или сверко с оригиналния
документ.
На историческите екзоними отново е отделено внимание,
но с преподреждане. Но първо място сего стои транскрибира¬
ният облик на немския екзоним, отделен с наклонена черта от
локалната (ондонимнотд) формо но селищното име (в скоби с
указание зо езика, в който се употребява), о но второ - немски¬
ят прототип. Но съответното място по азбучен ред локалната
формо е обособена като лема, от която чрез ремарката еж. се
препраща към лемата с транскрибираното немско име, напри¬
мер:
Агром/ здтро6 (хърв.) Agram Аушвиц/ Осв^нцим (пол.) Aus^wita
Зогреб вж. Агром ОДвиедцим вж. Аушвиц

202
БОРИС ПАРАШКЕВОВ
Без препратка остават ендонимито, чийто гласож е много
близък до екзонима и допуска обединяването им в одна лом/,
например:
В/рто/ Варта (пол.) Warthe
Караванкен/ Каpнвацко (словен.) Karawarkeen
КНрлсбад/ КНрлови вНри (чеш.) Karlsbad
КНтовиц/ К/товИцо (пол.) Kattowitz
Двупосочният характер нн корпусите предоставя възмож¬
ност да се осъществи обратна връзка при обозначените с индекс
омоними:
транс кри пционен корпус
Moldau1 Молдова
Moldau2 Вълт/ва
With/Witt Вит1
Veit ВиТ църк.
pотаацскаuпцuоцен корпус
Молдова Moldau1
ВълтНвф Moldau2
Вит1 With/ Witt
Вит2 църк. Veit
Положителна стран/ на пособието накрая, но но на послед¬
но място, е тази, чо всеки чужденец можо да со възползва от
двете му части, нко му се наложи да установи или българската
транскрипция на някое немско собствоно име, или да възстано¬
ви неговата оригинална графика.

Аарбн
- 203 -
Айс
А
Аарбн
Aaron
Аахен
вж. Ахен
Абах
Aatach
Абе
Abbe
Абендрот
Abendroth
Абрахам, библ.
Abraham
Аврам, Авраам
Абреш
Atresch
Абе
Abs
Абуш
Atusch
Авгий
Augias
Август
вж. Аугуст
Авенариус
Avenarius
Аврам, Авраам
вж. Абрахам
Австрия
Österreich
Агнес/ Агнес
Agnes
Аграм/ Загреб
Agram
(хърв.)
Агрйкола
Agricola
Адалберт
AAabert
Адам, библ.
Adam
Адам
Адамцик
Adamzik
Адела
Adela
Аделе
Adele
Аделсхайм
Adelsheim
Аделунг
Adelung
Аделхайд
Adelheid
Аделхарт
Adelhardt
Аденау
Adenau
Аденауер
Adenauer
Адлер
Adler
Адлерсхоф
Adlershof
Адолф
Adolf/ Adolph
Адбрно
Adorno
Адорф
Adorf
Адриан
Adrian
Адриана
Adriana
Адриане
Adriane
Адриатическо
Adria
море
Азендорф
Asendorf
Айбелщат
Eibelstadt
Айгнер
Aigner
Айдх,/
Eider
Айзен
Eisen
Айзенах
Eisenach
Айзенберг
Eisenberg
Айзенбург
Eisenburg
Айзендле
Eisendle
дйзенк
EyseT.ck
Айзенрайх
Eisenreich
Айзентраут
Eisentraut
Айзенхарт
Eisenhardt/ Eis<^^har(
Айзенхут
Eisenhut
Айзенхауер
Eisenhauer
Айзенхютенщат Eisenhüttenstadt
Айзенщат
Eisenstadt
Айзенщайн
Eisenstein
Айзингер
Eisinger
Айке
Eicke/ Eike
Айкер
Eicker
Айко
Eiko
Айлер
Eifer
Аймер
Eymer
Аймсбютел
Eimsbüttel
Айнбек
Einbeck
Айндховен
вж. Ййндховен
Айно
Aino
„Айнтрахт
Eintracht Frankfurt
Франкфурт“
Айнщайн
Einstein
Айнингер
Eininger
Айперле
Eipperle
Айс
Eis

А^ебен
- 204 -
Алтхонтщот
Айсло6он
Eisleben
Алгой
Allgäu.
Айслер
Eisler
Алдер
Alder
Айсман
Eismann
Алди
Aldi
Айснер
Eisner
Алекс^ндерплац Alexanderplatz
Айсфелд
Eisfeld
Ален
Aalen/ Ahlen
Айтел
Eitel
Алер
Aller
Айтерж
Aitern
Алерс
Ahlers
Айфел
Eifel/ Eiffel
Алжир
Algerien
Айх
Aich/ Eich
Алзен
Ahlsen
Айха
Aicha
Алйне, адапт.
Aline
(форм Валд)
(vorm Wald)
Алйно
Айхах
Aichach
Алис/ Алйсе
Alice
Айхе
Eiche
Алма
Alma
Айхел
Eichel
Алме
Alme
Айхендорф
Eichendorf/
Алмщат
Almstadt
Eichendorff
Алойс
Alois/ Aloys
Айхер
Aicher
Алофс
Allofs
Айхин
Eichin
Алпи
Alpen
Айхингер
Aichinger/ Eichinger
Алсберг
Alsberg
Айхлер
Eichler
Алсман
Aismann
Айхмон
Eichmann
Алт
Alt
Айхнер
Aichner/ Eichner
Ал-тгенут
Altgenug
Айхорн
Eichhorn
Алтдорф
Altdorf
Айхрот
Eichrodt
Алтоаборг
Altenberg
Айц
Eitz
Алтенбург
Altenburg
Айхщет
Eichstätt
Алтенкирх
Altenkirch
Айцетмюлер
Aitzetmiiller
Алуонхьинор
Altenhöner
Äкерааа
Ackermann/ Akkermann
Алтенщайт
Altensteig
Аксел
Axel
Алтенщайн
Altenstein
Аксен
Axen
Алтенщат
Altenstadt
Албек
Ahlbeck
он дер Волднаб
an der Waldnaab
Алберих
Alberich
Алтер
Alter
Алберс
Albers
Алтмайер
Altmaier/ Altmeyer
Алберт
Albert
Алтман
Altmann
Албиг
Albig
Алтморк, иаапор. Altmark
Албин
Albin
СтОрото морка
Албрехт
Albrecht
Алтмюл
Altmühl
Алброхтобортор Albrechtsberger
АлумЮноуер
Altmümster
Алвин
Alwin
Алтоно
Altona
Алгойер
Allgeier
алтхонгщот
Althengstett

АгтьХи.нг
~ 205 -
Антон
Алгьотвнг
Altötting
Андерт
Ändert
Алфанг
Aalfang
Андерш
Andersch
Алфбнс
Alfons/ Alphorns
Анди
Andy
Алфред
Alfred
АндрОнс
Andreas
Алц
Alz
Андрезон
Andresen
Алц/й
Alzey
Андрея
Andrea
Алихаймер
Alzheimer/ алцхаймер
Анер
Ahner
Ам/дОус
Amadeus
Анерт
Ahnen
Амнйс
Am eis
Анке
Anke
Ам/лко
Amalie
Анкерман
Ankermauu
Амалиендорф
Amaliendorf
Анклам
Anklam
Амолйнда/
Amelinda/
Ана
Anna
Амолйндо
Amel^de
АнабарОарн
Annaharbara
Ам/лия
Amalia
Анаберг
Annaherg
Аман
Amman/ Ammann
Ац/беpг-БУхоли Anuaberg-Buchhorz
АмОорг
Amberg
Аннбург
Annaburg
Амбесер
Ambesser
Аналена
Annalena
Амол
Ammei
Англия
England
Аменд
Amend
Ано
Anne
Амергау
Ammergau
Ане^го
Annegret
Амерзе
Ammersee
Анеко
Anneke
Аморланд
Ammerland
Анели
Anneli/ Annelie
Амзлор
Amsler
Анолиз
Annelies
Амон
Ammon
Анолизе
Anneliese
Ама/йн
Amrhein
Анемн^
Annemarie
Амрум
Amrum
Анен
Annen
Амщетен
Amstetten
Ането
Anette/ Annette
Ангела
Angela
Анотсборгор
Anetsberger
Ангелика
Angelika
Ансб/х
Ansbach
Ангелус
Angelus
Анзелм
Anselm
Ангорер
Angerer
АнзОлма
Anselma
Ацгоpмюлеp
AugermüИer
Анзорге
Ansorge
Ангорм^нде
Angermünde
Анйт/
Anita
Англер
Angler
Анкум
Ankum
Ангстман
Augstmauu
Анстар
Ansgar
Андекс
Andechs
Антарктида
Antarktika
Андер
Ander
Антарктика
Antarktis
Андорворт
Anderweit
Антверпен
Antwerpen
Андернах
Andernach
Анте
Antje
Андерс
Anders
Антон
Anton

Анхайер
- 206 -
Аугусте
Анхайер
Anheier
Арнсберг
Arnsberg
Анхалт
Anhalt
Арнсторф
Arnstorf
Анценгрубер
Anzengruber
Арнт
Arndt
Анценхофер
Anzenhofer
Арнулф
Arnulf
Аня
Anja
Арнц
Arntz
Апел
Appel
Арнщайн
Arnstein
А пеят
Appell
Арнщат
Arnstadt
Апенйни
Apennin (en)
Арон
Aron
Апенцел
Appenzell
Арп
Arp
Алиц
Apitz
Арт
Arth
Апич
Apitsch/ Apitzsch
Артемйда
Artemis
Аполда
Apolda
Артман
Artmann
Аполинарие
Apollinaris
Артур
Artur/ Arthur
Аполо, митол.
Apollo
Артус, митол.
Artus
Аполон
Артур
Апфелщет
Apfelstädt
Арцберг
Arzberg
Алфелтрах
Apfeltrach
Арцт
Arzt
Арау
Aarau
Арцфелд
Arzfeld
Арбон
Arbon
Аселборн
Asselborn
Арвайлер
Ahrweiler
Асинг
Assing
Аргау
Aargau
Асман
Assmann/ Aßmann
Аргенбюл
Argenbühl
Астер
Aster
Ардени
Ardennen
Атила, истор.
Attila
Аре
Aare
Атйла
Арендзе
Arendsee
Атина
Athen
Аренс
Ahrens
Атлантйда
Atlantis
Арент
Arendt
Атлантически
Atlantik
Аристотел
Aristoteles
океан
Арктика
Arktis
Ауди
Audi
Арлт
Arlt
Аудорф
Audorf
Армбруст
Armbrust
Ауе
Aue
Армбрустер
Armbruster
Ауер
Auer
Армии
Armin
Ауербах
Auerbach
Армйний
Arminius
Аугенталер
Augenthaler
Арнау
Arnau
Аугенщайн
Augenstein
Арнд
Arnd
Аугсбург
Augsburg
Арне
Arne
Аугст
Augst
Арним
Arnim
Аугуст,
August
Арно
Arno
аДапт. Август
Арнолд
Arnold
Аугусте
Auguste

Аугщайн
- 2.07
Аугщайн Augstein
Ауленбах Aulenbach
Аулер Auter
Аулман Aulmann
Аумайер Aumaier
Аурих Aurich
Аусиг/ Усти Aussig
над Лабем (чеш.)
Ауст Aust
Аустерлиц1 Austerlitz'
Аустерлиц2/ Austerlitz2
СлОвко
у Бърна (чеш.)
„Аустрия Виена“ Austria Wien
Аут Auth
Аутрит Autrith
Ауфдерхайде Aufderheide
Ауфхаузен Aufhausen
Аушвиц/ Auschwitz
Освиенцим (пол.)
Афелтранген Affeltrangen
Афентрангер Affentranger
Афолтерн Affoltern
Ах Aach
Ахасвер/
Ahasver
Ахасвер
Ahasverus
Ахасверус,
църк. Ахасфер
Äzayc
Ahaus
Ахен, трад.
Aachen
Аахен
Ахерн
Achern
Ахил/ Ахйлес,
Achill/ Achilles
митол. Ахил
Ахйлеус
Achilleus
Ахим
Achim
Ахлер
Achler
Ахо/н
Ahorn
Ахтернбуш
Achternbusch
Ахтопф
Aachtopf
Ацвангер
Atzwanger
Аце
Atze
Ашафенбург
Aschaffenburg
Ашах
Aschach
Ашенхаузен
Aschenhausen
Ашерл
Ascheri
Ашерслебен
Aihhihskten
Аяс
Ayaß

БНба МОца
- 208 -
Б/кхаус
Б
Баба МОц/
Бибел/ Вавилон,
библ.
Б/белсберг
Б/бец/узец
Бавария
Бавкйдн, митол.
БuдАйбитцг
Б/д Бримбих
Б/д Вюцецбеpт
Бuдгастайц
Б/д Гандерсх/йм
Б/д Годесборг
Б/д Грисбнх
Б/д ГрьононОах
Б/д Дйркхайм
Б/дДоОернн
Б/де
Б/докен').
Бад Емс
БНдон
Б/ден-Б/ден
Б/ден-
В^]ртемберг
Б/дер
Бад Зекинген
Бад Заиuуцтец
Бад ЗUииуфиец
Б/д Зегеборг
Бад ЗОбернх/йм
Б/динг
Бад Йонх/узон
Бнд КНн щат
Б/д Кйсинген
Б/д Кройцннх
Meister Petz
Babel
Babelsberg
Babenhausen
Bayern
Baucis
Bad Aibling
Bad Brambach
Bad Wünnenberg
Badgastein
Bad Gandersheim
Bad Godesberg
Bad Griesbach
Bad Gröueuhach
iai Dir i im
Bad Doberan
Bade
Ba£.cecxeusle^:
Bad Ems
Baden
Baden-Baden
Baden-Württemberg
Baader
Bad Säckшgeu
Bad Salzungen
Bad Salzuflen
Bad Segeberg
Bad Sobemheim
Bading
Bad Oeynhausen
Bad Cannstatt
Bad Kissingen
Bad Kreuznach
Бад ЛНузик Bad Lausick
Бад Лйбенверд/ Bad Liebenwerda
Б/д Нойен/р
Bad Neuenahr
Бнд Нойщнт
Bad Neustadt
Бнд Олдесло
Bad Oldesloe
Бнд ОрО
Bad Orb
Б/д Тьолц
Bad Tölz
Бад Файдаихскал Bad FriedrichshaU
Бад Х^рсфелд
Bad Hersfeld
Бад Хомбург
Bad Homburg
фор дер Хьое
vor der Höhe
Бад Хонеф
Bad Honeff
Бнд Цвйшенан
Bad Zwischenahn
Бад Ш/нд/у
Bad Schandau
Б/дщюбнер
Badstühner
Б/зан
Basan
Базедов/
Базедов
Basedow
БНзел
Basel
Б^олиц
Baselitz
Бфзлер
Basler
Байор
Baier/ Bayer/ Beier/
Beyer
Б/йербих
Baierbach
Б/йерл
Baierl
„Б/йер 04
ЛОверкузен“
Bayer Leverkusen
„Б/йерн
Мюнхен“
Bayern München
Б/йерц
Bayertz
Байл
Beihl/ Beil
Байинтpuс
Beilngries
Б/ймс
Beims
БФйройт
Bayreuth
■ .й r'ir
Beißwenger
Байхл>цтоц
Beichlingen
Б/к
Back
БНке
Baake/ Backe
БНкес
Backes
БФкхаус
Backhaus

Бал
- 209 -
Баумгертнср
Бал
Ball
Барл
Baerl
Баландат
BaUandat
Барлах
Barlach
Балатон
Plattensee
Барлебен
Barleben
Балауф
BaUauff
Барлог
Barlog
Балве
Balve
Бармен
Barmen
Балдамус
Baldamus
Барнак
Bamack
Балдауф
Baldauf
Барнер
Barner
Балдерман
Baldermann
Барним
Barnim
Балдуин
Balduin
Барнхелм
Barnhelm
Балдур
Baldur
Барт
Bart/ Barth
Баленщет
Ballenstedt
Бартел
Bartel/ Barthel
Балер
Baller
Бартелман
Barthelmann
Балк
Balk
Бартелмес
Barthelmes/
Балкан
Balkan
Barthelmess
Балкански
Balkanhalbinsel
Бартелс
Bartels
полуостров
Бартлиц
Bartlitz
Балке
Bahlcke
Бартолди
Bartholdy/ Bartholdi
Балтазар/
Balthasar
Бартоломе
Bartholomä/
Балтазар/
Bartholomae
Валтасар1, истор.
Бартоломеус
Bartholomäus
Балтайзер
Baltheiser
Барут
Baruth
Балтийско мор£ Ostsee
Барфус
Barfuss/ Barfuß
Балтисер
Baltisser
Барц
Barz/ Bartz
Бамберг
Bamberg
Барцел
Barzel
Бамесбергер
Bammesberger
Барч
Bartsch
Бангеман
Bangemann
Бастиан
Bastian
Банд
Band
Бат
Batt
Банзен
Bahnsen
Батенберг
Battenberg
Бантел
Bantel
Бауер
Bauer
Банц
Banz/ Bantz
Бауернфелд
Bauernfeld
Бар
Baar/ Bahr
Баузе
Bause
Барбара
Barbara
Баузевайн
Bausewein
Барбароса
Barbarossa
Баузингер
Bausinger
Барвасер
Barwasser
Баум
Baum
Бардовйк/
Bardowick
Баумайстер
Baumeister
Бардовйк
Бауман
Baumann
Баренбойм
Barenboim
Баумгарт
Baumgart
Баренфелд
Bahrenfeld
Баумгартен
Baumgarten
Барк
Bark
Баумгартнер
Baumgartner
Баркхаузен
Barkhausen
Баумгертнер
Baumgärtner

Баумграц
- 210 -
Бергер
Баумграц
Baumgratz
Белен
Beelen
Баумерт
Baumert
Белер
Beeler
Баур
Baur-
Белиц
Beelitz
Баухаус
Bauhaus
Белхен
Belchen
Баухвиц
Bauchwitz
Белцнер
Belzner
Бауц
Bautz
Бен
Benn
Бауцен
Bautzen
Бенгш
Bengsch
Бауцис
Baucis
Бенда
Benda
Бауш
Bausch
Бендер
Bender
Бах
Bach
Бендлин
Bendlin
Бахарах
Bacharach
Бендорф
Beendorf
Бахер
Bacher
Бендъл
Bendl
Бахингер
Bachinger
Беневиц
Bennewitz
Бахмайер
Bachmayer
Бенедйкт
Benedikt
Бахман
Bachmann
Бенеке
Benecke
Бахмайер
Bachmayer
Бенелюкс
Benelux
Баше
Basche
Бенер
Benner
Беате
Beate
Бензелер
Benseler
Беатрйс
Beatrice
Бено
Benno/Beno
Бебел
Bebel
Бенсберг
Bensberg
Б£вергерн
Bevergern
Бенсдорф
Bensdorf
Беверн
Bevern
Бентхайм
Bentheim
Беверунген
Beverungen
Бенц
Bentz/ Benz
Бегас
Begas
Бенцингер
Bentzinger/ Benzinger
Беглау
Beglau
Бенямин
Benjamin
Бедбург
Bedburg
Бепо
Beppo
Бедекер
Baedeker
Бер
Bär/ Baer/ Baehr/
Бйзеке
Bäsecke/ Baesecke
B^lhr/ Beer/ Behr
Безеншек
Besenschek
Берацхаузен
Beratzhausen
Бек
Beck
Бербел
Bärbel
Бекен
Beeken
Бервалд
Berwald
Бекенбауер
Beckenbauer
Берволф
Bärwolff
Бекер
Bäcker/ Becker/ Bekker
Берг
Berg
Б^керле
Beckerie
Берггрюн
Berggruen
Бекман
Beckmann
Бергедорф
Bergedorf
Бекум
Beckum
Бйрген
Bergen
Бел
Bell
Берген-Белзен
Bergen-Belsen
Беларус
Weißrussland
Бергендорф
Bergendorf
Белвинкел
Bellwinkel
Бергенер
Bergener
Белгия
Belgien
Бергер
Berger

Бергиш ГлНдбах
- 211 -
Бош
БОргиш Гладбах
Беpгкupхец
БОргман
Бергнер
БОргхиус
Беагхоиц
Бергхоф
Берендорф
Боренс
Берент
Беpециец
Берзенбрюк
Беринг
Берингер
БОрка
БОркхайм
Берлин
Берлин’
Берлйнер
„Беpийнеp
сДpтецпосm“
„Борлйнер
uайтунт'<
Берлихинген
БОрмнн
Берн
Берн/йс
Бернирдис
Бернау
Берн/уер
Бернбург
Бернд
Бернд-Улрвх
Бернег
Бернекер
Беpцкасmел-Кус
БОрнолд
БернаФйтер
Берн!
Bergisch Gladbach
Bergkirchen
Bergmann
BK^rg:—
Berghaus
Bergholz
Berghof
Barendorf
Behrens
Bereudl/ Behrendt
Berentzen
Bersenbrück
Bering/ Behring
Bähringer/ Behringer/
Beringer
Berka
Berckheim
Berlin
Beding
Berliner
Berliner Morgenpost
Berliner Zeitung
BerlichIugeu
Beemann
Bern
Bemays
Bernardis
Bernau
Bernauer
Зe•ruJUIg
Bernd
Bernd-Ulruch
Bernegg
Berneker
Bernkastel-Kues
Bernold
Be^nreiter
Bernt/ Berndt/ Behrudl
Боанхард
Bernhard
Бернхарт
Bernhardt/ Benihart
Беp2ПCиД
Bemhold
Берншнийдер
Beruschueider
Бсрнщ/лн
Bernstein
Борт
Bert
БОрта
Berta/ Bertha
Бертел
Berthel
Беатеисм/ц
Bertelsmann
Бертер
Berther
БОрти
Berti
Бертолд
Bertold
Бертолт
Bertolt
Бергъл
Berti
БОртхолд
Berthold
Б)афус
Barfuss
Беахтесг/ден
Berchtesgaden
Берч
Bartsch
Берш
Bersch
БОрщет
Berstett
Бесер
bs e
БОсмер
Bessmer
БОсолайн
Bastlern
БОсохорн
Besthorn
Боте
Bäte
Бетен
Betten
БОтор
Bätjer
Бот/ша
Bettina
Бетховен/
Beethoven
Бетовен
БОхер
Becher
БОхолуфо
Bechtluft
Бехтолд-ЩOйбив Bächtold-Stäubli
БОхщайн
Bechstein
Боц
Betz
Бецел
Bezzel/ Betzel
БОцендорф
БоцОнщФйн1
Betzenstein
Бецинген
Betzingen
Бош
Besch

Бжежинка
- 212 -
Блуме
Бжежинка
вж. Бйркенау
Бйршнайдер
Bierschneider
Бйбер
Biber/ Bieter
Бйсингер
Bissinger
Бйберах
Biberach
Бйсле
Bisle
Бйденкопф
Biedenkopf
Бйсмарк
Bismarck
Бйдермайер
Biedermeier
Бйтбург
Bitburg
Бйдерман
Biedermann
Бйтел
Bittel
Бйзанц
Bisanz
Бйтерфелд
Bitterfeld
Бйкел
Bickel
Бйтнер
Bittner
Бйдгошч
вж. Брбмберг
Бйтом
вж. Ббйтен
Бил
Biel
Бйцен
Bietzen
Билт
Bildt
Бйшоф
Bischof/ Bischoff
Бйлен
Billen
Бйшофсверда
Bischofswerda
Бйленберг
Bii^l^t^nBerg
Блай
Blei
Бйлефелд
Bielefeld
Блайбтрой
Bleibtreu
Бйлингер
Billlnger
Блайкен
Bieicken
Бйлла
Billa
Блакман
Blakmann
Бйлфелт
Bielfeldt
Бланк
Blank
Бйнген
Bingen
Бланкенбург
Wankenburg
Бйндер
Binder
Бланкензе
Blankensee
Бйндинг
Binding
Блас
Blass/ Blaß
Бйндрих
Bindrich
Бласберг
Blasberg
Бйнебезел
Binnebesel
Блатер
Blatter
Бйнеман
Bienemann
Блау
Blau
Бйненфелд
Bienenfeld
Блаубойрен
Blaubeuren
Бйнер
Biener
Блаушилд
B^^^^child
Бйнерт
Bienert
Блахер
Blacher
Бйрбаум
Bierbaum
Блац
Blatz
Бйрвиш
Bierwisch
Блех
Blech
Бйрге
Birge
Блехер
Blecher
Бйргит
Birgit
Блинд
Blind
Бйрзиг
Birsig
Блйскастел
Blieskastel
Бйркенау/
Birkenau
Блозе
Blose
Бжежинка (пол.)
Блойлер
Bleuler
Бйркенфелд
Birkenfeld
Блок
Block
Бйркфелнер
Birkfellner
Бломберг
Blomberg
Бйрлингер
Birlinger
Бломе
Blome
Бйрман
Biermann
Блох
Bloch
Бйрнбаум
Birnbaum
Блуденц
Bludenz
Бйрхер
Bircher
Блум
Шиш/ Bluhm
Бйрхоф
Bierhoff
Блуме
Blume

Блуменбах
- 213 -
Бдсбах
Блуменбах
Блументал
Блунк
Бльохер
Блюдорн
Блюм
Блюмел
Блюхер
Бобровски
Бдгенхарт
Бдгнер
Богоявление
Боде
Бодендорф
Боденско езеро
Боденхайм
Бдденщет
Бодйн
БОдмер
Бдднер
Бодо
Бозе
Бойерле
Бойман
Бдймле
Боймлер
Бойс
БОйтен/ Бйтом
(пол.)
бо й • ер
Бойхлер
Бок
Бдкау
Бдкелман
Бдкхоп
Бблахер
Бдле
Бдленбах
Болесдавец
Бдлинг
Бблингер
Blumenbach
Blumenthal
Blunck/ Blunk
Blöcher
Blühdorn
Blüm
Blümel
Bzür.er
Bobrowski
Bogenhardt
Bogner
Epiphanias/ Epiphanie
Bode
Bodendorff
Bodensee
Bodenheim
Badenstedt
Boddin
Bodmer
Bodner
Bodo
■ ■ e
Bäuerle
Beumann
Baumle
Baumler
Beuys
Beuthen
Beutler
Beuchler
Block
Bockau
Bockeimann
Bockhop
Bollacher
Bohle
Bollenbach
вж. Бунцлау
Böhling
Bollinger
Бдлмайер
Бдд.е
Бдлте
Бдлтен
Болц
Бдлцанд
Бдлцман
Бдмес
Бдмте
Бон
Бонакер
Бднинг
Бднхьдфер
Бонор-
Боп
Ббпард
Бор
Бдрак
Борг
Боргвалт
Бдргвард
Боргман
Боргхолцхаузен
Борис
Бориш
Бдркен
Бдркман
Боркум
Бдрман
Борн
Бдрнеман
Бдрнхайм
Бордвски
Борсдорф
„Борусия 09
Дортмунд“
Борхарт
Бдрхерс
Ббрхерт
Бос
Бдсбах
Bollmeyer
Bois
Bolte
Bolten
Boltz
вж. Бдцен
Boltzmann
Bommes
Bohmte
Bohn/ Bonn
Bonacker
Boning
Bonhoeffer
Bohnstedt
Bopp
Boppard
Bohr
Borrack
Borg
Borgwaldt
Borgward
Borgmann
Borgholzhausen
Boris/ Borris
Borisch
Borken
Borkmann
Borkum
Bohrmann/ Borman/
Bormannn/ Borrmann
Born
Bornemann
Bornheim
Borowski
Borsdorf/ Borsdorff
Borussia 09 Dortmund
Borhardt
Borchers
Borchert
Boos
Bosbach

Босдорф
- 214 -
Брентано
Босдорф
Boisdorf
Брандес
Brandes
Босе
Bosse
Брант
Brandt/ Brant
Босфор
Bosporus
Брантнер
Brantner
Боте
Bote/ Bothe
Бранч
Brantsch
Ббтигхофен
Bottighofen
Брасел
Brassei
Бото
Botho
Братислава
еж. П/есбург
Ббтроп
Bottrop
Б/аубах
Braubach
Боц
Bootz
Брауер
Brauer
Боден/Болцано
Bozen
Браун
Braun
(итал.)
Браунау ам Ин
Braunau am Inn
Боцлер
Botzler
Брауне
Braune
Бохемия
еж. Чехия
Б/аунфелс
Braunfels
Бохман
Bochmann
Браунхиршен
Braunhirschen
Бохолт
Bocholt
Брауншвайг
Braunschweig
Бохум
Bochum
Браунщайн
Braunstein
Бош
Bosch
Браус
Brauß
Брайзау
Breisau
Браусе
Brauße
Брайндъл
Breindl
Браухич
Brauchitsch
Брайниг
Breinig
Браш
Braasch/ Brasch
Брайсгау
Breisgau
Брашбв
вж. К/ошцат
Брайски
Breisky
Брехенмахер
Brechenmacher
Брайтенау
Breitenau
Брехт
Brecht
Брайтенбах
Breitentach
Бредел
Bredel
Б/айтенбрун
Breitenbrunn
Б/еденборн
Bredentorn
Б/айтен/айте/
Breitenreiter
Б/еденкамп
Bredenkamp
Брайтинг
Breiting
Брег
Breg
Брайтинген
Breitingen
Брегенц
Bregenz
Б/айтинге/
Breitinger
Бредов
Bredow
Брайтнер
Breitner
Брем
Brehm/ Brem
Браке
Bracke/ Brake
Бреме
Brehme
Брам
Brahm
Бремер
Brehmer
Брамбах
Bramtach
Бремен
Bremen
Брамбьок
Bramtöck
Бремер
Brähmer
Б/амер
Brammer
Бремерфьорде
Bremervörde
Б/амс
Brahms
Бремерхафен
Bremerhaven
Брамъл
Braml
Брендел
Brändel/ Brendel
Бранд
Brand
Б/енеке
Brennecke
Брандау
Brandau
Бренер
Brenner
Брандауер
Brandauer
Б/енике
Brennicke
Бранденбург
Brandenburg
Б/ентано
Brentano

Бренц
- 215 -
Брюлс
Бренц
Brenz
Брутоин
Brugmann
БрОслну/
Breslau
Брудор
Bruder
Вроцлав (пол.)
Бpудсpмюиеа
Brüdermürler
Бротен
Bretten
Брук
Bruck
Баецингер
Bretzinger
ан дер Л/йта
an der Leitha
Бройер
Bräuer/ Breuer
Брук
Bruck
Брйзо
Briese
ин дор Мур
an der Mur
Брйст
Briest
Брукор
Brücker
Брйгнх
Brigach
Брукман
Bruckma^n
Бригйон
Brigitta
Брукнер
Bruckner
Бригйте
Brigitte
Брукхаймер
Bruckheimer
Брил
Brill
Брум
Brum
Брйлм/йер
Brilmayer
Брумбауер
Brummbauer
Брингс
Brings
Брун
Brun/ Brunn
Бринк
Brink
Брунен
Brunnen
Брйнкер
Brinker
Брунор
Brunner
Брйнкм/н
Brinkmann
Брункхорст
Brunckhorst/
Бр1ткхнус
Brinkhaus
Brunkhorst
Баиццицгеp
Bri^tzinger
Бруно
Bruno
Брйтвнг
Brittrng
Брунс
Bruhns/ Bruns
Брй^т
Brychcy
Брунсбютол
Brunsbüttel
Брод
Brod
Бpунхвид/
Brunhild
Бройни’
Bräunig
Брунхйлда
Бpöйцлuцтон
BräuurIugen
БрунхИлдо/
Brunhilde
Бройтигам
Bräutigam
Бpуцхйида
Брок
Brock/ Brok
Бруск
Brußk
Броке
Brocke
Брухоф
Bruchhof
Броксн
Brocken
Брьокер
Bröker
Брокмайер
Brockmeier/
Брьомер
Brömer
Brockmeyer
Брюге
Brügge
Бр^кмин
Brockmann
Бр^гем/н
Brüggemauu
Брбкхаус
Brockhaus
Бр^ген
Brüggen
Бромб/х
Brombach
Бр^гм/н
Brügmann
Бpöмбеpтl
Bromberg1
Брюк
Brück
Бромборг2/
Bromberg2
Бр^км/н
Brückmann
Бйдгошч (пол.)
Брюкнер
Brückner
Бромер
Brommer
Брюксел
Brüssel
Брох
Broch / Broich
Брюкъл
Brückl
Брохвайден
Broichweiden
Брюл
Brühl
Бругер ;
Brügger
Брюлс
Brülls

Брюнинг
- 216 -
Бърно
Брюнинг
Brüning
Брюнхилд/
Брюнхйлда
Brünhild
Брюш
Brysch
Бубер
Buber
Бугиш
Buggisch
Будапеща
Budapest
Буденброк
Buddenbrock
Буденброкови
Buddenbrooks
Будвайс/ Ческе
Budweis
Будейовице (чеш.)
Будвайзер
Budweiser
Бузек
Busek
Бук
Buck
Букстехуде
Buxtehude
Букурещ
Bukarest
Булай
Bullay
Буле
Bulle'
Булмайер
Buhlmeyer
Булман
Buhlmann
Бултхаупт
Bulthaupt
Бунге
Bunge
Бунгерт
Bungert
Бунзен
Bunsen
Бунц
Buntz
Бунцлау/
Bunzlau
Болеславец (пол.)
Б?р
Buer/ Buhr
Бургброл
Burgbrohl
Бургдорф
Burgdorf
Бургенланд
Burgenland
Бургер
Burger
Бурглйнде
Burglinde
Бургман
Burgmann
Бургсдорф
Burgsdorff
Бургундия
Burgund
Бурда
Burda
Бурдах
Burdach
Буре.
Buh ■ e
Буреш
Bu resch
Буркарт
Буркмайр
Буркхалтер
Буркхард
Буркхарт
Бурмайстер
Бурте
Буртшайд
Бурфайнд
Бурфайнт
Бурхафе
Бурчер
Бурш
Буршайд
Бусдорф
Бус
Бусе
Буске
Бусман
Бутелщет
Бутенант
Бутенвизен
Бутщет
Бутядинген
Бухайм
Бухвалд
Бухвизер
Бухвиц
Бухенвалд
Бухер
Бухлое
Бухнер
Бухолц
Бухофер
Буцбах
Буценлехнер
Буцериус
Буш
Буша
Бушхорн
Бърно
Burkart
Burgknair
Burkhalter
Burckhard/ Burkhard
Burckhardt/ Burkhardt
Burmeister
Burte
Burtscheid
Burfeind
Burfeindt
Burhave
Burtscher
Bursch
Burscheid
Buisdorf
Buß
Busse
B„ske
Bußmann
Buttelstedt
Butenandt
Buttenwiesen
Buttstädt/ Büttstedt
Buttadingen
Buchheim
Buchwald
Euchwiessr
Buchwitz
Buchenwald
Rucher
Buchlnr
Buchner
Buchholz
Buhofer
Butzbach
Butzenlechner
Bucerius
Busch
Buscha
Buschhorn
Brünn

Бьоблинген
- 217 -
БЯло море
Бьоблинген
BöBLingen
Бьоге
Böge
Бьогел
Bögel
Бьогер
Böger
Бьогерсхаузен
Bögershausen
Бьодекер
Bödecker/ Bödeker/
Boedecker
Бьодикер
Bödiker/ Böddiker
Бьозе
Böse/ Boese
Бьок
Böck
Бъокенхауе/
BÖckenhauer
Бьокер
Böker/ Boecker
Бьоклин
Böcklin
Бьол
Böll
Бьолау
Böhlau
Бьолен
Böllen
Бьолер
Böhler
Бьолше
Bölsche
Бьом
Böhm
Бьоме
Böhme/ Boehme
Бьбмер
Böhmer
Бьомервалд
Böhmerwald
Бьднаг
Böhnig
Бьониш
Bönisch
Бьонхарт
Böhnhardt
Бьор
Böhi-
Бьбрде
Börde
Бьо/ингер
Böhringer
Бьорн
Björn
Бьо/не
Boerne/ Börne
Бьорнер
Börner
Бьорнзен
Ahmsen
Бьотгер
Boettger/ Böttger
Бьотигер
Böttiger
Бьотингер
Böttinger
Бьотхе
Böttche
Бьогкер
Boettcher/ Böttcher
Бьош
Boesch
Бюделсдорф
Büdelsdorf
Бюзум
Büsum
Бюкебург
Bückeburg
Бюл
Bulle2
Бюлер
Bühler
Бюлзе
Bühlsee
Бюлман
Bühlmann
Бюлов
Bülow
'Бю:нгеП-
Bünger
Бюндер
Bünder
Бюндхен
Bündchen
Бюргер
Buerger/ Bürger
Бюрен
Büren/ Bühren
Бюринг
Büri.n;.
Бюркел
Bürckel
Бютген
Büttgen
Бютел
Büttel
Бютнер
Büttner
Бюхерле
Bücherle
Бюхман
Büchmann
Бюхнер
Büchner
Бюцов
Bützow
Бюшер
Büscher
Бяло море
Ägäisches Meer/ Ägäis

В/бор
- 218 -
Вайсонтурн
В/Оер
Waber
Вагнер
Wabner
ВаОниц
Wabnitz
Вавилон
еж, БФбел
Вавилония
[
В/генз/йл
Wagenseil
В/генкнехт
Wagenknecht
Вагенщнйн
Wagenstein
В/герл
Waggerl
Вагинг ам Зе
Waging am See
Вагнер
Wagner
В/дер
Wader
В/дерн
Wadern
Вадуц
Vaduz
Вай
Wey
ВийОел
Weibel
Вäйблицген
Waiblingen
Вайг/нд
Weigand
Вайгел
Waigel/ Weigel
Вайгеят
Weigelt
Вайгерт
Weigert
Вайглор
Weigler
Вийдо
Weide
В/йдем/н
Weidemanu
Вайдон
Weiden
Вайденбрюк
Weidenbriick
Вайд.мнн
Weidmann/
Weydmann.
ВНйор
Waier/ Weier/ Weiher/
Weyher
В^ер^ле
Weihermühle
Вайорщрас
Weierstraß
Вайзе
Weise/ Weyse
Взизенборн
Weisenborn
Вайзер
Wseser
В/йк
Weick/ Weik
В/йкен
Weiken
Вайкингер
Weikinger
В/йкселбиум
Weichselbaum
Вайкслер
Weixler
Вайл
Weil/ Weiß/ Weyl
ВФйлер
Weiler
Ваймин
Weimann
В/ймар
Weimar
В/йн
Wein
В/йнанди
Weinandy
В/йцбеpтсp
Weinberger
ВUйцгаpmен
Weingarten
Вäйнтаpтцеp
Weingartner
Вайнгертнер
Weingartner
В/йнер
Weiner
В/йнерт
Weinert
Вайнлиг
Weinlig
В/йнм/н
Weinmann
Вайнр/йх
Weinreich
Вайнребе
Weinrebe
В/йнрих
Wemrich
Вайнтрит
Weintritt
Вайнфелден
Weinfelden
В/йнхайм
Weinheim
Вайншенк
Weinschenk
Вайнщ/йн
Weinstein
Вайнщок
Weinstock
Внйс
Weiss/ Weiß
ВФйсб/нд
Weisband
Вайсбарт
Weißbarth
ВНйсброд
Weisbrod
Вайсброт
Weisbrodt/ Weißbrodt
Вайсвийшор
Weisweiler
Вайсгербер
Weisgerber/
Weissgerber
ВНйсенбек
Weißeubäck
ВФйсснзс
Weißensee
ВАйсентурм
Weißenthurm
Вайсеноурн
Weißenthurn

Вайсериц
- 219 -
Варте
Вайсериц
Weißeritz
Вайскопф
Weiskopf/ Weißkopf/
Weisskopf
Вайсман
Weismann/
Weissmann/
Weißmann
Вайсмюлер
Weissmüller
Вайсфлог
Weißflog
Вайсхаупт
Weisshaupt/
Weißhaupt
Вайт
Weydt
Вайт ек;ау:
Weitershaus
Вайфа
Weifa
Вайцзекер
Weizsäcker
Вакернагел
Wackernagel
Ваклер
Wackler
Ваксберг
Wachsberg
Ваксман
Wachsmarr.
Валб
Walb
Валбург
Walburg
Валбурга
Walburga
Валвиц
Wallwitz
Валдайер
Waldeyer
йлд-лгесхайм
Waldalgesheim
Валд
Wald
Валде
Walde
Валдемар
Waldemar
Валден
Walden
Валдерзе
Waldersee
Валднаб
Waldnaab
Валдорф
Waldorf/ Walldorf
Валдсхут
Waldshut
Валдтраут
Waldtraut
Валдфогел
Waldvogel
Валдхаузен
Waldhausen
Валдщайн
Waldstein
Валентин/
Фалентин
Valentin
Валенщайн
Wallenstein
Валзер
Walser
Валис
Wallis
Валкер
Walker
Валкес
Waalkes
Валкюре
Walküre
Валман
Wallmann
Валмия
вж. Ермланд
Валнер
Wallner
Валпурга, трад. Walpurga
Валпургия
Валпургиева
Walpurgisnacht
нощ
Валраф
Wallraf/ Wallraff
Валпургия
вж. Валпурга
Валтасар'
еж. Балтазар
Валтасар2, библ.
Belsazar
Валтемоде
Waltemode
Валтер
Walter/ Walther
Валтерсхаузен
Waltershausen
Валтершайд
Walterscheid
Валтрауд
Waltraud
Валц
Walz
Занге
Wange
Вандер
Wander
Вандсбек
Wandsbek
Ванзе
Wannsee
Ванк
Wank
Банка
Wanka
Ванкел
Wankel
Вант
Wandt
Варава
Barrabas
Варбург
Warburg
Варен
Waren
Варендорф
Warendorf
Варзиц
Warsitz
Вариг
Wahrig
Варнер
Warner
Варнов
Wu«
Вартбург
Wartburg
Варте/ Варта
Warthe
(пол.}

Вартенберг
- 220 -
Венке
Вартенберг
Вартнер
Ж/толожй
Вартоломеева
нощ
Варшава
Варщайн
Варщайнер
Васерман
Васерциер
Васмайер
Васнер
Вахолц
Вахтберг
Вахтел
Вахтер
Вахтфайтъл
Вацингер
В" ■
Веберг
Вебери
Вевелсбург
Вегелер
Вегенер
Вегера
Вегерер
В&гис
Вагнер
Вегшайдер
В£декинд
Ведел
В^денсвил
Ведеркоп
Вединг
Ведлер
Ведьл
Везел
Вез^лски
Взенауер
Везенберг
Wartenberg
Wartner
BffithXomgss
Bartholomäusnacht
Warschau
Warstein
Warsteiner
Wassermann
Wasserzieher
Wasmaier
Waßner
Wachholz
Wachtberg
Wachtel
Wachter
Wachtveitl
Watzinger
Weber
Wehberg
Webern
Wewelsburg
Wegeier
Wegener
Wegera
g'ngXX
Weggis
Wegner
Wegscheider
Wedekind
Wedel
Wädenswil
Wedderkop
Wedding
Wedler
Wedl
Wesel
Weselsky
Wesenauer
Wesenberg
Weser
Везермарш
Wesermarsch
Век
Weck
Векер
Wecker
Векерле
Wäckerle
Векман
w • Hl n
Векслер
Wechsler
Велан
Wehlan
Велброк
gftLBro.gi
Велер
Wähler/ Wähler
.Велзо
Wellsow
Великден
Ostern
Великобритания Großbritannien
Велинг
Wehling
Велингер
Wellinger
Велк
Welk
Велке
Welke
В^лман
Wellmann
Веле
Wels
В&лсбах
WelsBach
„Велт“
Die Welt
Велтинс
Veltins
Велтлйн
Veltlin
Ведфи
Welfen
Велцер
Welzer
Велцхайм
Welzheim
Веля
Wettscx
Вевш
Welsch
Венд
Wend
Вендебург
Wendeburg
В^ндел
Wendel
Веидерс
Wenders
Вендланд
Wendland
Вендъл
Wendl
Венекер
Wenneker
Венер
Wehner
Венера
Venus
Венеция
Venedig
Вбнигер
Weniger
Венке
Wenke

Венкер
- 221 -
Вик ауф Фьор
Венкер
Wenker
Вестхаузер
Westhauser
Вент
Wendt
Ветекамп
Wetekamp
Венцел
Wenczel/ Wentzel/
Wenzel
Ветенберг
Ветер
Wettenberg
Wetter
Венцке
Wenzke
Ветерау
Wetterau
Веицлер
Wenzler
Бегйнй
Wettiner
Вепер
Wepper
Ветлер
Wettler
Вера
Werra
Веферлинген
Weferlingen
Вербер
Werber
Вехтер
Wächter/ Waechter
Вербиг
Werbig
Вец
Wetz
Верволф
Werwolf
Вецел
Wetzel
Вердер
Werder
В£це
Weeze
„Вердер Бремен'
Werder Bremen
Бецйкди
Wetzikon
Вере
Wehre
Вецлар
Wetzlar
Верена
Verena
Вешенбдйрен
Wäschenbeuren
Вермелскирхен
Wermelskirchen
Вйбке
Wibke/ Wiebke
Вермсдорф
Wermsdorf
Вйгалд
Wigald
Вермут
Wermuth
Вйганд
Wiegand/ Wigand
Вернер
Werner
Вйгеле
Wiegele
Вернигербде
Wernigerode
Вйген
Wiegen
Вернике
Wernicke
Вйгман
Wiegmann
Вернхард
Wernhard
Вйгнер
Wiegner
Вернхер
Wernher
Вйголд
Wiegold
Верт
Weerth
Вйдемар
Wiedemar
Вертер
Werther
Вйден
Wieden
Вертхайм
Wertheim
Вйдербрух
Wiederbruch
Верфел
Werfel
Вйдеррот
Wiederroth
Весел
Wessel/ Weßel
Вйдеpшвйнгер
Wiederschwinger
Весели
Wessely
Вйдман
Wiedmann
Веселият
Wesseling
Вйдмер
Widmer
Весендорф
Wessendorf
Видра
Widdra
Вестендорф
Westendorf
Вйе
Wiehe
Б^^^тер
Wester
Виена
Wien
Вестербург
Westerburg
Вйетор
вж. Фйетор
Вестервалд
Westerwald
Византия
Byzanz
В£стервеле
Westerwelle
Вйзе
Wiese
Вестфал
Westphal
Вйзентал
Wiesenthal
Вестфалия
Westfalen
Визингер
Wiesinger
Вестхай.м
Westheim
Вик
Wieck
Вестхаймер
Westheimer
Вйк ауф Фьдр
Wyk auf Föhr

Вйке
- 222 -
Вйрхов
Вйке
Wicke
Вймер
Wimmer
Вйкерт
Wickert
Вймшн/йдер
Wimschneider
ВИк >
Vicki
Вйнанд
Winand
Вйкм/ц
Wickmann
Вйнбек
Winbeck
Виктор
Victor/ Viktor
Винд
Wind
Вил
Will
Вйндек
Windeck
Вйлинд
Wieland/ Wiland
Вйндиш
Windisch
Вйлгос
Wielgohs
Вйндхорст
Windhorst
Вйлдо
Wilde
Виндолф
Windolf
Вйлденбрух
Wildenbruch
Вйнсндсн
Winnenden
Вйлдермут
Wüdermuth
Вйнер
Wiener
Вйлдинг
Wilding
Вйнер НОйщит
Wiener Neustadt
Вйлдхабер
Wildhaber
„Вйнер цНйтунг“
WieusI Zeitung
Вйле
Wille
Вйцeфелд
Wienfeld
Вйлеке
Willecke
Вйнкел
Winkel
Вилоро
Wielert
Вйнкелман
Winkelmann
Вили
Willi/ Willy
Вйнкле
Winkle
Вйлиб/лд
Willibald
Винклер
Winckler/ Winkler
Вйлиз/у
Willisau
Вйнкъл
Winkl
Вuиuкöцскu
Willikonsky
Винт
Windt
Вйлкман
Willimauu
Вйнтер
Winter/ Winther
Вйлинген
Willingen
Вйнтерберг
Winterherg
Вйлих
Willich
Вйнтеркорн
Winterkorn
Вйлке
Wilke
Вйнтерминтед
Wintermantel
Вйлкон
Wilken
Вйнтертур
Winterthur
Вйлкинг
Wilking
Вйнфрид
Winfried
Вйлком
Willkomm
Вйнцер
Wintzer/Winzer
Вилм
Wilm
Вйншек
Winschek
Вйлман
Willmann
Виол/
Viola
Вйлмерсдорф
Wilmersdorf
Вйплвнгер
Wiplinger
Вилмс
Wilms
Вйпер
Wipper
ВИлнюс
Wilna
Вйперм/н
Wippermauu
Вйлтен
Wilthen
Вйпорфюрт
Wipperfürth
Вйлфрид
Wilfried
Вйпих
Wippich
Вйлхолм
Wilhelm
Вйплuцтсц
Wippingen
Вuлхсимйце
Wilhelmine
Вйргес
Wirges
Вйлхелмехафен
Wilhelmshaven
Вйрсберг
Wirsberg
Вйлхелмхен
Wilhelmchen
Вирт
Wirth
Внлхеринг
Wilhering
Виртингер
Wirtinger
Вилц
Wiltz
Вйрхов
Virchow

Вие
- 223 -
Ворбе
Вие
Вйсбадсн
Висве
Влсел
ВВген
Вйсзе
Висла
Вйслох
Вйсман
Вйснер
Вйсмар
Бистрих
Вит1
Вит2, църк.
ВЙтгенщайн
Вйте
Вйтслсбахи
ВЙтсн
ВЙтенбсрг
1 |т ! г
ВЙтенбург
ВЙткдп
Витлеем
ВЙ™«
ВЙтман
Вйтхалм
ВЙтщдк
Вйхард
Вйхерт
Виц
БЙl^eнxаузен
ВЙцке
ВЙцлсбен
^ц.ман
Вич
Вйчсл
Вишмайер
Вйшман
.В,. е и
Владимйрово
Wyss
Wiesbaden
Wiswe
Wissell
Wissen
Wiessee
Weichsel
Wiesloch
Wiesmann
Wiesner
Wismar/ Wißmar
Wistrich 4.2.З.1.
With/ Witt
Veit
Wittgenstein
Witte
Wittelsbach
Witten
Wittenenberg
W:ttenгrbcxge
Wittenenburg
Wittkopp
Bethlehem
Wittlich
Wittmann
Withalm
Wittstock
Wichard
Wiechert
Witz
Witzenhausen
Witzke
Wit/leben
Witzmann
Wietsch
Witschel
Wischmeyer
Wischmann
Wischnewski
еж. Täpay
Влахия/ Влашко
Walachei
Влашкс
Wiaschke
Bo
Waadt
ВО^ерайт
Wowereit
ВогСзи
Vogesen
ВОйдкс
Woidke
Войцск
Woyzeck
ВОлвсбср
Wollweber
Волгаст
Wolgast
Вблдзсн
Woldsen
Бöлдщет
Woldtstedt
Волснбергср
Wollenberger
ВОлиц
Wollitz
Воллсбсн
Wb^jh'"e..
Вблман
Wollmann
Волтср
Voltaire
ВОлтср
Wolter
ВОлтсрс
Wolters
Волф
Wolf/Wolff
1 1"".Т
Wohlfarth
Волфах
Wolfach
ВОлфсн
Wolfen
ВОлфснбютсл
Wolfenbüttel
В^тлфсртшвсндсн Wolfertschwenden
Вблфганг
Wolfgang
ВОлфгангзс
Wolfgangsee
Волфзон
Wolffsohn
Волфрам
Воларул
Wolfrum
В0лфсбург
Wolfsburg
ВОлфсег
Wolfsegg
Волфсхаген
Wolfshagen
ВОлфхагсн
Wolfhagen
ВОлфхарт
Wolfhart
Волц
Wolz
Вбман
Wohmann
БОмслсхаузен
Wommelshausen
Вондрак
Wondrak
ВОнка
Wonka
Ворбс
Worbs

Во/инген
- 224 -
Вюстнер
Воринген
Вормс
Ворпсведе
Восидло
Вотке
Воцелка
Врангел
В/анйцки
Вреде
Вроцлав
Вуке
Вулпиус
Вулф
Вулфен
Вулфещиг
Вунд
Вундерлих
Вунзидел
Вунт,
трад. Вунд
Вуншик
Вупер
Еупгртхл
Вурм
Ву/ст
Ву/стер
Вурц
Вурцбах
Ву/цен
Вурцинге/
Вусинг
Вустервиц
Вустерхаузен
Вустман
Вут
Бутах
Woringen
Worms
Worpswede
Wossidlo
Wodtke/ Wotke
Vocelka
Wrangel
Vranitzky
Wrede
вж. Бреслау
Wucke
Vulpius
Wulf Wulff
Wulfen
Wulfestieg
вж. Вунт
Wunderlich
Wunsiedel
Wundt
Wunschik
Wupper
Wuppertal
Wurm
Wurst
Wurster
Wurz
Wurzbach
Wurzen
Wurzinger
Wussing/ Wußing
Wusterwitz
Wusterhausen
Wustmann
Wutt
Wutach
Вутке
Вучер
Кълтава
Вьолге/
Вьоле/
Вьолки
Вьолне/
Вьолтинге/оде
Веолфел
Вьолфле
Вьолфли
Вьо/д
Вьорле
Вьорлиц
Вьорндъл
Вьо/нер
Вьорниц
Вьо/исхьофе/
Вьорт
Вьорц
Вьорщат
Вюлфинг
Вюлфрат
люме
Вюпер
Вюрзелен
Вюрм
Вю/темберг
Вю/хер
Вю/ц
Вюрцбург
I
Вюстен
Зюстенгел
Вюстнер
Wuttke
Wutscher
Moldau2
Wolger
Wöhler
Woelki
Wöllner
Wöltingerode
Wölfel
Wölfle
Wölfli
Wö'rd
Wörle
Wörlitz
Wörndl
Wörner
Wörnitz
Wörishöffer
Wörth
Wörz
Wörrstadt
Wülfing
Wülfrath
Wümme
Wüpper
Würselen
Würm
Württemberg
Würcher
Würtz/ Würz
Würzturg
Wüst
Wüsten
Wüstenzell
Wüstner

Г/нн
- 225 -
ГезОл
г
Гаан
Габайн
габол
ГНби
Габлонц
Г/Олер
Г/бриол
ГабриОле
Гаврим
Г/ген/у
Г/йгор
ГНйдел
Гайдер
ГНйор
Гайзенбергер
ГФйзор
Гайзинг
Гайзингон
ГАйленкирхон
Гайлс
Гфйпел
Гийс
ГФйсер
Гайслер
Гайснор
^тхайн
Гал
Гиландор
Гален
Галер
Галиистъл
Гилиц
Гамuлшет
вж. Ган
Gabain
Gabel
Gabi
Gablenz
Gabler
Gabriel
Gabriele
Gaxiel
Gaggenau
Geiger
Geidel
Geider
Geier/ Geyer
Geisenberger
Geiser
Ge-sirg
Geisingen
Geilenkirchen
Geils
Geipel
Geis/ Geiss/ Geiß
Geisser/ Geißer
Geisler/ Geissler/
Geißler
Geissner
Geithain
Gahl
Galander
Galen
Gahler
GaUistl
Galitz
Gamillscheg
Ган, трад. Гаан
Gähn
Гинг^офор
Ganghofer
Гандерт
Gandert
Ганзер
Ganser
Гинс
Gans
Ганц
Ganz/ Gantz
Гарбсон
Gijeseni
ГНрлеф
Garleff
Гаррмтш-
Garmisch-
паpmецквpхен
Partenkirchen
Гирнер
Garner
Гйртернихт
GarteruIcht
ГНртнеа
Gartner
Гарша
Garscha
Г/сор
Gasser
Гасман
Gaßmann
Гастайн
Gastein
Gasteinertal
Гатор
Gatter
ГА-уо)
Gaube
ГАу-Бишофсхайм Gau-Bischofshei
Гауу^ги^.лер
Gauweiler
Гаузелман
Gauseimann
ГНук
Gauck
ГНул
Gaul
ГНуланд
Gauraud
ГНулрнп
Gaulrapp
ГНус
Gaus/ Gauss/ Gauß
ГНуч
Gautzsch
Гданск
вж. Д/нциг
Гдинген/
Гдйня (пол.)
Gdingen
ГОбнуер
Gebauer
ГОблор
Gäbler/ Gaehler/
Gebier
ГООх/рд
Gebhard
ГООх/рт
Gebhardt/ Gebhart
Г^;дорО
Gedore
ГОзоке
Geseke
Гозол
Gesell

Геземан
- 226 -
Гйдо
Геземан
Gesemann
Герлинг
Gerling
Гелен
Gehlen
Герлинд
Gerlind
Гелер
Gehler
Германия
Deutschland
Гелерт
Gellert
Гермерсхайм
Germersheim
Гелс
Gels
Гернегрос
Gernegroß
Гелзенбергер
Gelsenterger
Герненц
Gernentz
Гедзенкирхен
Gelsenkirchen
Гернот
Gernot
Гедзенкирхен-
Gelsenkirchen-Buer
Ге/нсбах
Gernsbach
Бур
Геро
Gero
Гелнхаузен
Gelnhausen
Герсбах
Gerstach
Гелхорн
Gellhorn
Герстекер
Gerstäcker
Геминген
Gemmingen
Герстел
Gerstel
Гемол
Gemoll
Герстенберг
GerstenBerg
Гененгер
Genenger
Герстенмайер
Gerstenmaier
Гейзер
Gänser
Герстхофен
Gersthofen
Генслер
Gensler
Герстъл
Gerstl
Генсфлайш
Gensfleisch
Герт
Gert
Гентнер
Gentner
Герта
Gerta
Генуа
Genua
Герти
Gerty
Геншер
Genscher
Гертне/
Gärtner
Гео/г
Georg
Герт/уд
Gertrud
Георге '
George
Герт/уде
Gertrude
Георгес
Georges
Гергьл
Gertl
Геп
Gepp
Ге/хард
Gerhard
Гера
Gera
Герха/т
Gerhardt/ Gerhart
Гералд
Gerald
Герха/тсрайтер
Gerhartsreiter
Гербер
Gerter
Герц
Gerz
Герд
Gerd
Геслау
Geslau
Герда
Gerda
Гесне/
Gessner/ Geßner
Гердесмайер
Gerdesmeyer
Гест
Geest
Ге/еке
Gereke
Гесте
Geeste
Г^реон
Gereon
Гестрих
Gestrich
Герзау
Gersau
Гестхахт
Geesthacht
Герике
Guericke
Геч
Getsch
Геринг
Gering
Гжйбек
Grzybek
Герит
Gerit/ Gerrit
Гжймек
Grzimek
Гериш
Gerisch
Гзед
Gsell
Герке
Gehrcke/ Gerke
Гйбелщат
Gietelstadt
Геркенс
Gehrckens
Гйголд
Giegold
Герл
Gerl
Гйдо
Guido

Гйзо
- 227 -
Голдау
Гйзо
Гйзолн
Гйзолборо
Гйзелтрауд
Гйзелхор
Гйзи
Гйлборт
Гйлгон/со
Гйлосон
ГйлзонОих
Гйлхор
Гймпел
Гингсо
Г^лер
Гйнтор
Гйнгон
нн дор Бронц
Гйнк).
Гйренс
Гйрман
Бирниц
Гйров
Гирс
Гирш
ГйсОертс
Гйсдол
Гйсон
ГйсенОнх
Гйтф
Гйфхсан
Глагиу
Гладбок
Глизор
Глмвйце (пол.)
Глайзо
Глайсдорф
Глайсле
Гл^йхен
Глан
Giehse
Гларнор
Glarner
Gisela
ГлНрус
Glarus
Giselbert
Глис
Glas/ Glass
Giseltraud
Глаубор
Glauber
Giselher
Глаузор
Glauser
Gysi
Виц
Glatz
Gilbert
Гледич
Gleditsch
Gilgenast
Глезор
Gläser
Gillessen
Гливйце
вж. Глайвиц
Gilsenbach
Глйнико
Glienicke
Gilcher
Глинц
Glinz
Gimpel
Глиц
Glitz
Gingst
Глово
Glowe
Giudrer
Глого
Gloge
Ginter
Глоксин
Gloxin
Giengen
Глон
Glonn
an der Brenz
Глух
Gluck
Giencke
Глум
Glum
Gierens
Глут
Gluth
Giermann
Гльоклор
Glöckler/ Glööckler
Girnitz
Гльöкцеp
Glöckner
Gierow
Глюк
Glück
Giers
Глюкщао
Glückstadt
Giersch
Гмелин
Gmelin
Giesberts
Г^м^^^дон
Gmunden
Gisdol
Гмюнд
Gmünd
Gießen
Гнедингор
Gnädinger
Gießenbach
Гнетно^^
Guettuer
Gitta
Гнойон
Gnoien
Gifhorn
Гоар/ Го/р
Goar
Glagau
Год
Good
Glafbeck
Годглюк
Godglück
Glaser
Годон
Godden
Gleiwitz
Гозау
Gosau
ГойОоден
Gäuboden
Glaise
Гоко
Gocke
Gleisdorf
Гокол
Gockel/ Gockell
Gleissle
Голгота
Golgatha
Gleichen
Голд
Gold
Glan
Голдау
Goldau

Голдбек
- 228 ..
Грегор-Делин
Голдбек
Goldbeck
Гблдфус
Goldfuß
Голдшмит
Goldschmidt
Голдщайн
Goldstein
Голиат
Goliat/ Goliath
ГОлис
Gohlis
Гблнср
Göllner
Голо
Golo
Голц
G. ■ ' ■■
Голюкс
Golüke
Гомаринген
Gomaringen
2ор
Gohr
ГОрбах
Gorbach
Гбрис
Gorys
Гбрслсбсн
Gorsleben
Гох
Gorch
Гбслар
Goslar
Гослйцки
Goslicki
Госнср
Goßner
Гот
Goth
Гота
Gotha
Готвалд
Gottwald
Готер
Gotter
Готлиб
Gottlieb
Гбтлоб
Gottlob
Гсторф
Gottorf
ГОторп
Gottorp
ГОтфрид
Gottfried
ГЬтхайн
Gohcin
Готхард
Gotthard
Готхарт
Gotthart
ГОтхелф
Gotthelf
ГОтхилф
Gotthilf
ГОтхолд
Gotthold
Гдтшал
Gottschall
ГОтшалк
Gottschalk
Гдтшед
Gottsched
ГОтилих
Gottschlich
Гбче
Goitzsche
Гочс/
Gottschee
КочСве (словен.)
Грабе
Grabbe
Грабер
Graber
Грабслт:
Grabert
Грассгер
Grasegger
Гразсман
Grasemann
Грайерд/
Грюйср (френ.)
Greyerz
{ГжЪиилср
Greysmger
Гкйм
Greim
Грайнср
Greiner
Грайнерт
Greinert
Greif
Гргийфснбсрг
Greifenberg
Г^р^1^("снсгср
Greifenegger
Грайфензе
Greifensee
Грайфенщайн
Greifenstein
Грайфсвалд
Greifswald
Граман
Grahmann
Гр;амс
Gr amae
Граиендорф
Grammendorf
Гран
Grahn
ГранзС
Gransee
Гранд
Grantz/ Granz
Grau
Граубюндсн
Graubünden
Граувилср
Grauwiller
Граул
Graul
Граф
Graf/ Graff
Графсн
Graafen
Грац
Graz
Грацъл
Gratzl
Гребе
Gräbe/ Grebe
Гребср
Gräber/ Graeber/
Greber
ГрСбех-
Gräbert/ Graebert
ГревенбрОх
Grevenbroich
Ц^^]^|^]нмахер
Grevenaacher
Гревенщайн
Grevenstein
Грегор
Gregor
Грсор-дслин
Gregor-Dellin

Грегориус
- 229 -
Грьонемайер
Грегориус
Gregorius
Грегоровиус
Gregorovius
Греденер
Graedener/ Grädener
Гренландия
Grönland
Греплер
Graepler
Гресел
Grässel
Гресер
Gresser
Греслин
Grässlin
Гресман
Gressamann/
Greßmann
Грете
Grete
Г/етел
Gretel
Гретен
Greten
Гретхен
Gretchen
Греф
Greff
Грефендорф
Gräfendorf
Грефесмюлен
Grevesmühlen
Грефрат
Grefrath
Грец
Grätz/ Graetz
Гречел
Gretzschel
Грйб.ницзе
Griebnitzsee
Грйбъл
Griebl
Грйзе
Griese
Грял
Grill
Грйле
Grille
Грйленбург
GriUenBurg
Грйлпарц
Grillparz
Грилларцер
Grillparzer
Грим
Grimm
ГЙ*
Grimma
Грйме
Grimme
Грймелсхаузен
Grimmelshausen
|||-н
Grimmen
Гринцинг
Grinzing
Грйфиус
еж. Грюфиус
Грицман
Gritzmann
Гро
Groh
Гройлих
Greulich
Грол
Groll
\Гро'н
Grohn
Гропиус
Gropius
Грос
Gross
Гросайтинген
Großaitingen
Гросбрайтенбах Großbreitenbach
Гр<осе
Grosse/ Große
Гросглокнер
Qrwylcoaer
Гросенерих
Großenehrich
Гроскопф
Großkopf
Гроскройц
Großkreutz
Гроскурт
Groscurth
Гросман
Grossmann/
Großmann
Гхосжтв-иц
Großpostwitz
Грот
Groth
Гроте
Grothe/ Grote
Грбтевол
Grotewohl
Гротум
Grothum
Грбтхузен
Groothusen
Гроц.
Grotz
Гроц^ке
Grotzke
Грош
Grosch
Гроше
Grosche
Грубе
Grute
Грубер
Gruter
Грубмюлер
Grubmüller
Грузия
Georgien
Грул
Gruhl
Груле
Gruhle
Грун
Gruhn
Грунвалд
Grunwald
Г^;ундиг
Grundig
Грулих
Grulich
Грундман
Grundmann
Грьббенцел
Gröbenzell
Грьббмайер
Gröbmaier
Грьогер
Gröger
Грьое
Gröhe
Г/ьдлер
Gröhler
Грйнемайе/
Grönemeier/
Grönemeyer

Грьочол
- 230 -
Гвокериц
Грьочел
Grötzschel
Гзнтеpм/н
Günlsrmauu
ГрюйОр
ß.w. Грайорц
Гзнтсpсбиус
Guntersblum
Грюн
Grün
Гунтрам
Guntram
Грюнангор
GIÜuaugsr
Гзpтьи
Gurgl
Грюнну
Grünau
Гурк
Gurk
ГрюнОок
Grünbeck
Гурке
Gurke
Грюнвалд
Grünwald
Гуркт/л
Gurktal
ГрОндол
Gründel
Гурлит
Gurlitt
Грюндор
Gründer
Густ
Gust
Грюнборг
Grünberg
Густав
Gustav
Грюнеберг
Grüneberg
Гусои
Gusti
Гр^но’
Grünegg
Густъл
Gustl
„Грюно пост“
Die Grüne Post
Гут
Gut/ Guth
Грюнор
Grüner
ГутОрод
Gutbrod
Грюнингон
Grüningen
^^тенО/х
Gulleubach
Грюонор
Grünner
Гутенборг
Gutenberg/ Guttenberg
Грюфиус, трад.
Gryphius
Гy■т)цбеpтеp
Guttenberger
Грйфиус
Гутондорф
GüteudoIF
Грюцко
Grützke
Гзтенm/т
Gütlenlag
Губен
Guben
Гутов
Gutow
Губзор
Gübser
Гyтuайm
Gutzeit
Гугонмос
Guggenmos
Гутшмвд
Gutschmied
Гугонхийм
Guggenheim
Гзтшмвт
Gutschmidt
Гудон
Gudden
Gutzwar
Гудери/н
Guderian
Гуч
Gutsch
Гздеpсuн
Güdermauu
Гуче
Gutsche
Гудрун
Gudrun
Гшвенд
Gschwend
Гузо
Guse
Гърция
Griechenland
Гyзенбизеа
Gusenbauer
Гьобол
Göbel/ Goebel
Гуксхаген
Guxhagen
Гъзболс
Goebbels
Гул
Guhl
Гьдбъл
Goebl/ Göbl
Гуморсбих
Gummersbach
Гьовайл
Göweil
Гумих
Gummich
Гьбдо
Göde/ Gödde
Гумпингор
Gumpinger
Гьöдейохац
Goedejo^hann
Гунгъл
Gungl
Гьбдоке
Gödecke/ Gödeke/
Гундол
Gundel
Goedeke
Гундолф
Gundolf
Гьодол
Gödel
Гунинген
Gunningen
Гьодешил
Goedeschal
Гункол
Gunkel
Габкенян
Göckeujau
Гунтор
Gunter/ Gunther
ГьЬкериц
Göckeritz

Гьолср
- 231
Гютерсло
Гьолср
/ГГлсХрф
Гъдпингсн
Гьопферт
ГьОр
Гьоргьл
Гьоринг
Гьоркс
Гьорлах
Гьорлиц
Гьорнср
Гьбрц
Гьорчиц
Гьорш
Гьосвайнер
Гьоте
Göhler/ Göller
Gölsdorf
Göppingen
Göpfert/ Goepfert
Göhr
Görgl
Göring/ Göhring
Görke
Görlach
Görlitz
Görner
Görtz/ Goertz
Görtschitz
Görsch
Gösweiner
Goethe/ Götte
Гьотерт
GcttCrf
Гьотингсн
Göttingen
Гьоц
Götz
Гьоцс
Götze
Гьеч
Götsch/ Göttsch
Гьочьл
Götschl
Гьошсн
Göxchec
Гюнтср
Günter/ Günther
Г1юнцбург
Günzburg
Гюрнс
Gürne
Гюртлер
Gürtler
ГЮршинг
Gürsching
ГЮсинг
Güssing
ГЮстрев
Güstrow
ГЮтснбах
Güttenbach
Г1отерсло
Gütersloh

Давид
- 232 -
Делии
А
Давид
Дагмар
Дайе
Дайке
Даймле/
Дайс
Дайслинген
Дайсге?
Дайхман
Дакс
Д^ксер
Дал
Далдруп
Далем
Далингер
Далмация
Далмйн
Далп
Далхайм
Далхаймер
Далхоф
Далюге
Даме
Дамен
Даммайер
Дамман
Дамцог
Дал
Дандо/фер
НИ !■'
Даненберг
Даниел
Данийл
Данике
Дания
David
Dagmar
Daye
Deicke
Daimler
D'eiß
Deißlingen
Deister
Deichmann
Dachs
Dachser
Dahl/ Dali
Daldrup
Dahlem
Dallinger
Dalmatien
Dallmin
Dalp
Dalheim
Dalheimer
Dalhoff
Daluege
Damme
Dahmen
Dammeier
Dammann
Damzog
1)ояд
Dandorfer
Dannecker
Dannenberg
Daniel
Daniel
Danicke
Dänemark
Данке
Данхойсер
Данц
Данцер
Данциг/
Гданск (иол.)
Дан”инге/
Даре
Дармщат
Дас
Дасдорф
ам Берге
Даслер
Даубеншпек
Даубнер
Дауде/щет
Дауман
Дауме
Дафид
Дах
Дахау
Дворак
Дебриц
Девалд
Дегелер
Деген
Дегендорф
Дегенхарт
Де Г^/ойтер
Дедекинд
Деке/
Декерт
Дексел
Дексне
Делб /юк
Делер
Д.линг
Делинген
Делиус
Делиц
Dahnke
Dannhäußer
Dantz/ Danz
Danzer
Danzig
Danzinger
Darre
Darmstadt
Dahs
Daasdorf
am, Berge
Dassm:'
Dautenspeck
Daubner
Dauderstädt
Daumann
Daume
David
Dach
Dachau
Dvorak
DäBritz
Dewald
Degeler
Degen
Deggendorf
Degenhardt
De Gruyter
Dedekind
Decker
Deckert
Dächsel/ Dexel
Dexne
LMbtücä
Dehler
Delling
Deilingen
Delius
Delitz

Дслич
- 233 -
Дйтфурт
ДСлич
ДСлменхерст
Дем
ДСмгерн
Де МсзиСр
Дсмел
Демйн
ДСмниг
ДСнглер
ДСндликер
ДСневиц
Денерт
ДСникен
Денкендерф
ДСнтлер
ДСнхарт
ДСнхоф
Дснцер
ДСнцингер
Д]'11 с
ДСра
Дере
ДСрнбах
Д&сау
Дете
ДСтер
Детерт
Дстлеф
ДСтмар
ДСтмолд
ДСшванден
Д
Джордж
Дйбург
Дйгслман
Дйдерих
Дйдерихс
Дизсл
Delitzsch
Delmenhorst
Dehm
Daemgern/ Dämgern
De Maiziere
Dehmel
Demmin
Demnig
Dehn
Dengler
Dändliker
Dennewitz
Dähnert
Däniken
Denkendorf
Dentler
Dähnhardt
Denhoff
Denzer
Denzinger
Deppe
Derra
Dähre
Dernbach
Dessau
Detje
Deter
Detert
Detlef/ Detlev
Dettmar
Detmold
Deschwanden
Däschler
George
Dieburg
Diggelmann/
Diegelrnann
Diederich
Diederichs
Diesel

Dick/ Diek
Дйке
Dicke
Дйкирх
Diekirch
Дйкман
Dieckmann
Дикс
Dix
Дил
Dill
Дйлинген
Дилс
Diels
Д

Diem
Дймел
Diemel
Дйнголфинг-
Dingolfing-Landau
Ландау
Дйнгхофер
Dinghofer
Дйнгьл
Dingi
Дйнкслсбюл
Dinkelsbühl
Дйнкелшербен
Dinkelscherben
Дйнклаге
Dincklage/ Dinklage
Дйнтсн
Dienten
Дионйс Dionysos
Дйпенброк
Diepenbrock
„ПрСсе“
Die Presse
Дйпхолц
Diepholz
Дйрауср
Dierauer
Дирк
Dirk
Дирш
Diersch
Дйсснср
Dießener
Дйстсл
Distel
Дйтзалд
D
Дйтснбергер
Dittenberger
Дйтср
Dieter
Дйтерихс
Dieterichs
Дйтерсдорф
Dittersdorf
Дйтср?
Dittert
Дйтмансдорф
Dittmannsdorf
Дйтмар
Di.

Дйтмаршен
Dithmarschen
Дйтмер
Dittmer
Дйтрамсцел
Dietramszell
Дйтрих
Dietrich
Дйтфурт
Dietfurt

Дйохарт
- 234 -
Дрансфолд
Дйтхаро
Дйохолм
Дйтъл
Дйфонбах
Дкц
Дйце
Дйцон
Дйцхъолumuл
Дйчо
Доберман
Добортин
Добрият
Довидио
Довифио
Збдорор
Дойбел
Дойберт
ДойОлор
Дбймлор
Дойц
Дойч
ДойчОийн
ДойчЕрон
Долдорер
Долна
ФранкО^я
Долф
ДОИФзC.
Дом
Домйн
Домини*
Дон
Доналис
Донит
ДtHUЗBbЛpT
Дöн/уош>нгец
Даншон
Доп
Доплер
Ддлфор
Diethart
Diethelm
Dietl
Dieffenbach
Dietz
Dietze
Ditzen
Dietzhölztal
Dietsche
Dobermann
Dohbertin
Dobrindt/ Dobrint
Dowidat
Dovifat
Doderer
DeiM
Deubert
Däubler
Caumler
Deutz
Deutsch
Deutschbeln
Deutг±kJOu
Dolderer
Unterfranken
Dolf
Dollfuß
Dohm
Dornin
Dominic/ Dominik
Dohn
DouiIIss
Donat/ Donath
Donauwörth
Donaueschingen
Donschen
Dopp
Doppler
Dopfer
Дора
Дороон
ДорОоо
Доркс
Дорм/гон
Дори
Дорнах
ДорнОирн
Дорнбуш
Дорндорф
Д 1 'о| '
Дорнзийф
Доанзайфер
Дорнз/йф
Дорнщотен
Доротея
Дорооо/ ДоротО
Дорпат/
Тарту (ест.)
Дорстон
Дорте
Дортмунд
Дорфон
Дорш
Дбсо
Дбфо
Дохнал
Др/бент
Др/ва
Др/вогрид
Др/йер
ДрНйс
ДрНйсвгакор
ДрНйфус
ДpUИхизпг
Драйш.л
ДрНкслер
Дрансфолд
Dora
Doretta
Dorette
Doris
Dormagen
Dohm/ Dorn
Dörnach
Dornbirn
Dornbusch
Dorndorf
Dörner
Dornseif
Dornseifer
Dornseiff
DoIйsdffsI
Dornstetten
Dorothea
Dorothee
Dorpat
Dorsten
Dorte/ Dorthe
Dortmund
Dorfen
Dorsch
Dosse
Dove
Dochnahl
Drahent
Drau
вж. Унтеадраубург
Dreyer
Drais
Dreißigacker
Dreifuss/ Dreifuß/
Dreyfus/ Dreyfuss
Cr8УЛiüp:
Dreischuh
Draxler
Dransfeld

Драушке
- 235 -
Дюрен
Драушке
Драх
Драхенфелс
Древензе
Д/евиц
Д/евс
Дрегер
Дреер
Дрезден
Дрексер
Дрекслер
Др-еслер
Дрец
Дрешер
Дролж
Дрднке
Д/осдовски
Дросел
Д/бсте
Дрьогер
Др..ДР'£р
Д/рДсигер
Д/ьоше/
Дубе
Дубуш
Дудвайле/
Дуден
Дуденхьофе/
Дуисбург
Дукен
Дулиг
Думер
Дунав
Дункер
Дурм
Дусман
Дут
Дучке
Дьобелин
ДьрДрлн
Drauschke
Drach
Drachenfels
Drewensee
Drewitz
Drews
Dräger
Dreher
Dresden
Drechser/ Drexer
Drechsler
Dressier
Dreetz
Drescher
Droolitsch
Dronke
Drosdowski
Drossel/ Droßel
■I ,s.
□reger
Droemer
Drößiger
Dröscher
Dube
DuBvisph
Dudweiler
Dpde-
вж. Дюсбург
Duken
Dulig
Dummer
Donau
Duncker
Durm
Dussmann
Dutt
■ k .
DöBbelin
Döbeln
Дьоблер
Дьобдин/
Дьоблйн
Дьоблинг
Дьодерлайн
Дьолгер
Дьоле
Дьолер
Дьолинг
Дьолниц
Дьолф
Дьолчен
Дьониц
Дьонхоф
Д е
Дьопфе/
Дьопфнер
Дьори
Дьо/инг
Дьо/ис
Дьорлеман
Дьорман
Дьо/нер
Дьорте
Дьорфен
Дьорфе/т
Дьорфлер
Дьорфлингер
Дьотлинг
Дьофинген
Дюбел
Дюбен
ДЙврл
Дюзинг
Дюке/т
Дюлфер
Дюмлер
Дюне
Дюнебир
Дюрен
Dötler
Dötlin
Döbling
Döderlein
Dölger
Dölle
Döhler
Dölling
Döllnitz
Dölf
Dölzschen
Dönitz
Dönhoff
Doepke/ Döpke
Döpfer
Döpfner
Dörrie
Doering/ Döring
Dörries
Dörlemann
Dörmann
Doerner/ Dörner
Doerte
Dörfen
Doerfert
Doerfler/ Dörfler
Dörflinger
Döttling
Döffingen
DüBel/ Dübell
Düben
Düwel
Düsing
□pppett
Dülfer
Dümmler
Düne
Dünnetier
Düren

Дюренмат
- 236 -
Дядо Коледа
Дюреимат
Дюркоп
ДЮркопф
ДЮрер
Дюринг
ДЮрхолц
Дюсберг
Dürrenmatt
Dürrkopp
Dürrkopf
Dürer
Düring
Dürholtz
Duisberg
Дюсбург,
трад. Дуисбург
ДЮсдерф
Дюселдорф
ДЮсен
Дядо Коледа
Duisburg
Duisdorf
Düsseldorf
Duissen
Weihnachtsmann

Ебах
- 237 -
Еклои
Е
Ебах
Ebach
Ебелинг
Ebeling
i .1 ■
Eber
Ебербах
Eberbach
Ебермайер
Ebermayer
Ебернбург
Ebemburg
Еберс
Ebbers/ Ebers
Еберсбсрг
Ebersberg
Ебсрсвалде
Eberswalde
Ебсрт
Ebert
Еберхард
Eberhard
Еберхарт
Eberhardi
Еберщайн
Eberstein
Ебинген
Ebingen
Ебнер
Ebner
Ева
Eva
Евалд
Ewald
Еведин
Evelin
Евелине
Eveline
Евелс
Ewels
Евердинг
Everding
Еверс
Ewers
Евсслагс
Eveslage
Евиг
Ewig
Европа
Europa
Ег
Egg
Егбсрт
Egbert
Егс
Egge
Егебрсхт
Eggebirecht
Егсгсбиргс
Eggegebirge
Егсзйн
Eggesin
ЕгСйско мер]
Ägäisches Meer/ Ägäis
Егел
Egel
Егерат
Eggerath
Егсрер
Egerer
'E're Pc
Йрер;
Egger:
Егидиснберг
Aegidienberg
Егйдиус
Egidius
Египет
Ägypten
Еглер
Eggler
Егли
Egli
Егмонт
Egmont
Еген
Egon
Еда
Edda
Едбсрг
Edberg
Едвин
Edwin
Едгар
Edgar
Едел
Edel
Еделман
Edelmann
Еделхоф
Edelhnff
Еделщайн
Edelsicin
Еденхофер
Edenhofer
Едср
Eder
Едит
Edith
Едлер
Edler
Едмунд
Edmund
Едуард
Eduard
Езенбек
Esenbeck
Езоп
Äsop
Ейндховсн,
Eindhoven
трад. Айндхевен
Ек
Egk
Екард
Ecca.d
Екарт
Eckardt/ Eckart
Екберт
Eckbert
Екср
Ecker
Екерлс
Eckerle
Ексрман
Eckemann
Ексрнфьердс
Eckernförde
Ексрсдерф
Eckersdorf
Екерт
Eckert
Екехард
Ekkehard
Екехарт
Ekkehart
Еклон
Ecdon

Екмнн
- 238 -
Енгосер
Екман
Eckmann
Елснор
Elsner
Еколо
Ec^oldt
Елспис
Eispaß
Екснер
Exner
ЙлСТОр
Elster
Eкcтepцщuйцо
Exteгusteiue
Елстерворд/
Elsterwerda
Ексъл
Exl
Елсонор
Elstner
Екх/рд
Eckhard
Елсфлоо
Elsfleth
Екх/рт
Eckhart
Елсх/ймеа
Elsheimer
Екхоф
Eckhoff/ Eekhoff/
Елтн
Elta
Ekhof
Елфрйдо
Elfriede
Екщ/йн
Eckstein
Елц
Elz
Екщет
Eckstedt
Еми
Emma
Екъл
Eckl
Емайс
Emeis
Елба
Elbe
Емануел
Emanuel
Елборскирх
Elberskirch
Емануела
Emanuela
Елборфолд
Elberfeld
Еминуйл
вж. Им/цуел
Еибpuцкссн
Elbrinxen
Емде
Emde
Елворт
Eiwert
Ймден
Emden
Елдо
Eide
Еме
Emme
Елена митол.
Helena
Емен
Ehmen
Елеонори
Eleonora
Емондингон
Emmendingen
Еисöцск/
вж. ЙöиОеaг
Йменегор
Emmenegger
планта
Емоноил
Emmental
Елердинг
Ehlerding
Еморинг
Emmering
Елсрмнн
Elleгmauu
Еморих
Emmerich
Елза
Elsa
Емил
Emil
Елзнс,
Elsass/ Elsaß
Емпедокъл
Empedokles
трад. ЕлзНс
Емс
Ems
Елзе
Else
Емсланд
Emsland
Елзон
Elsen
Енгадин/
Engadin
Елзер
Elser
Еш/дйн
Елзи
Elsie
Енгол
Engel
Ели
Elli
Ецreибсpо
Engelbert
Елиас
Elias
Енголкамп
Engelkamp
Елизабет
Elisabeth
Енголко
Engelke
Елйзо
Elise
Енголсборг
Engelsberg
Елис
Ellis
Ецтолсквpхоц
Engelskirchen
Елкс/вОта, библ. Elisabeth
Енголхард
Engelhard
Елко
Elke
Енголхаро
Engelhardt/ Emgelhart
Елмир
Elmar
^голхорт
Engelhorn
клонт/лор
Elmeutaler
Енгосор
Engesser

Енглайтнер
- 239 -
Есиг
Енглайтнер
Engleitner
Енгхолм
Engholm
Енде
Ende
Ендеман
Endemann
Ендер
Ende.
Ендерс
Enders
Ендлер
Endler
Ендлих
Endlich
Ене
Aenne
Еней
Aeneas/ Äneas
Ежп
Ennen
Енепе
Ennepe
Енерт
Ehnert
Енигерло
Ennigerloh
Енке
Encke
Ено
Enno
Енс
Enns
Енслин
Ensslin
Енте
Ente
Енхен
Ännchen
Енц
Enz
Енценсбергер
Enzensberger
Еол
Äol/ Äolus
Еп
Epp
Епелборн
Eppelborn
Епенедер
Eppeneder
Еперт
Eppert
Епле
Epple
Еплер
Eppler
Еразмус/ Еразъм Erasmus
Ербен
Erben
Ервин
Erwin
Ервите
Erwitte
Ердинг
Erding
Ердинген
Erdingen
Ердин.г,ер
Erdinger
Ердман
Erdmann
Еренберг
Ehrenberg
Еренбург
Ehrenburg
Еренрайх
Ehrenreich
£рентраут
Й^<^]^<фрид
Еренщайн
Ерйда
Ерик
Йрика
Еринг
Ерискирх
Ерисман
Ерих
Ерлабрун
Ерлахер
Ерлбах
Ерлебах
Ерлер
Ерлих
Ермланд/
Валмия (пол.)
Ерна
Ернер
Ернст
Ернсттал
ЕрОМС
Ерпенбек
Ерт
Ертман
Ерусалим
Ерфт
Ерфтщат
Ерфурт
Ерхард
Ерхарт
Ерцбергер
Ерцгебирге
Есвай
Есвайлер
Есел
Есен
Есер
Есиг
Ehrentraut
Ehrenfried
Ehrenstein
Eris
Erik/ Eric
Erika/ Erica
Ering
Eriskirch
nnmmnnn
Erich
Erlabrunn
Erlacher
Erlbach
Erlebach
Erler
Ehrlich
Ermland
Erna
Emer
Einst
Ernstthal
Eroms
Erpenbeck
Erdt
Ehrtmann
еж. Йерусалим
Erft
Erftstadt
Erfurt
Erhard
Erhardt/ Erhärt
Erzberger
Erzgebirge
Esswein
Eßweiler
Essel
Essen
Esser/ Eßer
Essig

Есигер
- 240 -
Ешерих
Есигср
Essiger'
Есих
Essich
Ескау
Eskau
Еслингсн
Esslingen
^Еслинген
Eßlingen
ам Некар
am Neckar
Еспенау
Espenau
Естср
Esther
Естсрхази
Esterhazy
Ем
Essl
Етелбрюк
Ettelbrück
Етслсбсрг
Ettelsberg
Етерсбсрг
Ettersberg
Етсрсбург
Ettersburg
Етиопия
Äthiopien
Етисвил
Ettiswil
Етлинген
Ettlingen
Ефа
Ефенбергер
Ефи
Ефраим
Ефрат
Ефцс
Ехарт
Ехтсрнах
Ецел
Ецехиел
Ешвайлер
Ешвеге
Ешенбах
Ешер
Ешсрих
Eva
Effenberger
Effi
Ephraim
Euphrat
Efze
Ehardt
Echternach
Etzel
Ezechiel
Eschweiler
Eschwege
Eschenbach
Escher'
Escherich
Е

Жан-Жак
- 241 -
Жули^т
ж
Жан-Жфк
Jean-Jacques
Жан ПНул
Jean Paul
Женева
Genf
Жорж
Georges
Жужан/
Zsuzsanna
1
Jules
Жул>
Julie
ЖулиОн
Julien
Жулиет
Juliette

Забйне
- 242 -
Зара
Забйнс
Sabine
Загср
Sager
Загнер
Sagner
Загреб
вж. Аграм
Зайбике
Seibicke
Зайбелдсдерф
Seiboldsdorf/
Зайс-Инкварт
Seiboldsdorf
Seyß-Inquart
Зайбт
Seibt
Зайдел
Seidel
Зайдеман
Seidemann
Зайдер
Seider
Зайдъл
Seidl
Зайлер
Seüer/ Sailer
Зайпел
Seipel
Зййтер
Seiter/ Seither
Зййферт
Seifert/ Seiftert/
Seyfert/ Seyferth
Зайфрид
Seifried/ Seyfried
Зайфрит
Seifrit
Зайфриц
Seifritz
Зайц
Seitz
Закс
Sachs
Зйкман
Sadcmann
Заксе
Sachse
Заксен
Saxen
Заксенег
Saxenegg
Заксенринг
S;acl^j^i^nring
Заксенхаузен
Sachsenhausen
Залбер
Silber
Зале
Saale
Залек
Saaleck
Залмен
Salmen
Заломен,
Salomon
..о, S
Залфелд
Saalfeld
Залцах
Salzach
Залцбург
Salzburg
Залцведел
Salzwedel
Залцгитер
Salzgitter
Залцкамергут
Salzkammergut
Замер
Sammer
Замстаг
Samstag
Занд
Sand
Зандберг
Sandberg
Зандбергер
Sandberger
Зандбихлер
Sandbichler
Зандбете
Sandbothe
Зандер
Sander
Жж
Sanders
Зандиг
Sandig
Зандман/ Сънче
Sandmann
Зандра
Sandra
Зандрок
Sandrock
Зандхаузен
Sandhausen
3&не
Saane
Занкт Аугустин Sankt Augustin
Занкт Гален,
Sankt Gallen
трад.
Санкт Гален
Занкт Гйлген
Sankt Gilgen
Занкт Гоар
tankt Goar.
Занкт
Sankt Goarshausen
Геарсхаузен
Занкт Иитберт
Sankt Ingbert
Занкт
Sankt Joachimsthal
Йоахимстал/
Яхимов (чеш.)
Занкт МОриц
Sankt Moritz
Занкт Пьолтсн
Sankt Pölten
Зан
Sann
Западна Прусия
Westpreußen
Зар, трад. Саар
Saar
Зара,
Sara/ Sarah
адапт. Сара

Зарах
- 243 -
Зераф
Зарах
Зарацин
Зарбек
Зарбрюкен,
трад.
Саарбрюкен
Зарланд,
трад. Саарланд
Зарлуй
Зарториус
Зае
Засе
Засенберг
Засниц
Зателдорф
Затлер
Затруп
Зауер
Зауербир
. ly 'I о ;
Зауерланд
Заузер
ЗАур
Зафран
Захенбахер-
Щеле
Захер,
трад. Сахер
Захер-Мазох
Заша
Заю Баю
Зебастиан
Зебахер
Зебниц
■ЗЗг.д
Зебук
Зебюл
Зеверйн/
Зеверйн
Зевс
Sarach
Sarrazin
Saerbeck
Saarbrücken
Saarland
Saarlouis
Sartorius
Sass/ Saß
Sasse
Sassenberg
Sassnitz/ Saßnitz
Satteldorf
Sattler
Satrup
Sauer
Sauerbier
Sauerbronn
Sauerland
Sauser
Saur
Saf(f)ran
Sachenbacher-Stehle
Sacher
Sacher-Masoch
Sascha
Meister Lampe
Sebastian
Seebacher
Sebnitz
Seebold
Seebuck
Seebühl
Severin
Zeus
Зегебрехт
Зегер
Зегерде
Зегерс
Зегмюлер
Зеер
Зези~
Зек
Зелб
Зелбах
Зелде
Зйленбиндер
Зелер
Зелиг
З^лигер
Зелиц
Зелма
Зелман
Зелц
Земан
З£мел
Земелвайс
З£меринг,
трад. Семеринг
ЗОмиш
Землер
Земпах
Земпер
Земрау
Зен
Зенгср
Зендел
Зенденхорст
Зендиг
Зенер
Зенкел
Зенс
Зента
Зеп
Зераф
Sägebrecht
Seeg?.",' Seger'
Seggerde
Seghers
Segmüller
Seher
Seesitsch
Seck
Selb
Seelbach/ Selbach
Sehlde
Seelenbinder
Seeler
Selig
Seeliger
Seelitz
Selma
Seelmann
Selz
Sämann
Semmel
Semmelweis
Semmering
Samisch
Semler/ Semmler
Sempach
Semper
Sem rau
Senn
Sänger
Sendel
Sendenhorst
Sandig
Senner
Senk.el.
■ er
Senta
Sepp
Seraph
3

ЗОрбзер
- 244 -
Зйнтал
ЗОрбзер
Serbser
Зйтмзцд
Siegmund/ Sigmund
ЗОто
Sethe
Зйгрид
Sigrid
ЗОфолт
Seefeldt
Зйгрисо/
Sigrist
Зофи
Seffi
Зигрйст
ЗОфков
Saefkow
Зйгрун
Sigrun
Зофрид
Seefried
Зйгурд
Sigurd
ЗОхофор
Seehofer
Зйгфркд
Siegfried/ Sigfrid
ЗОхтор
Sechter
Зйгъл
Sigl/ Sieg!
Зйб/х
Siebach
Зик
Sick
Зйбол
Sibbe
Зйке
Syke
Зйбон
Sieben
Зйкингон
Sickingen
Зйбсцтебиате/
Siebengebirge
Зйкингор
Sickinger
Седмогорво
Зил
SiU
Зйбонхар
Siebenghaar
Зйлбор
Silber
Зйбор
Sieber/ Siber
Зйлборлвнг
Silberling
Зйборо
Si^tbe^t
Зиибсpсuц
SiiLb^rmann
Зибйле,
Sibylle
Зйлбеpцигьи
Silbernagl
митол. Сибйла
Зйлко
Silke
Зйбко
Siebke
Зйлмин
Sie^rma^n
Зйболд
Siebold
Зймо
Simme
ЗиОс
Siebs
Зймол
Simmel
Зйбург
Sieburg
Зймонс,
Siemens
Зйворс/ Зйферс
Sievers
трад. СИмонс
Зйворт
Sievert
Зймонгал
Simmental
Зиг
Sieg
Зймор
Simmer
Зйгберт
Sigbert
Зйморинг
Simmering
Зйгбург
Siegburg
Зймза
Simsa
Зйгол
Siegel
Зймон,
Simon
Зйгоим/ц
Siegelmanu
бибп. Симон
Зш-он
Siegen
Зимоне
Simone
Зйгононлор
Siegenthaler
Зймрок
Simrock
Зйгорт
Зймс
Siems
Зйгисмунд,
Sigi^^iund
Зин
Sinn
трад. Ситизмуцд
Зйнгон
Singen
Зйглинд
Sieg^d
Зйнгор
Singer
Зuглйцде/
Si^g^de
Зйндолф>цтоц
Sindelfingen
Зиглйндн
Зйц>теp
Sinniger
Зйглох
Sigloch
Зйновиц
Smowatz
Зйгмир
Sigmar
Зйнсх/йм
Sinsheim
Зйтмиpинтец
Sigmaringen
Зйнтал
Sinntal

Зйпен
- 245 -
Зюсмут
Зйпен
Siepen
Зузане
Susanne
Зйпман
Siepmann
Зузе
Suse
Зйтен
Sitten
Зуксланд
Suchsland
Зйферман
Siefermann
Зул
Suhl
Зйферс
еж. Зйверс
Зуламит
Sulamith
Зйхарт
Sichrdt
Зулинген
Sulingen
Зоде
Sode
Зулцбах
Sulzbach
Зойберкрюб
Sauberkrüb
Зулцер
Sulzer
Зойберт
Seubert
Зуман
Sumann
Золбах
Solbach
Зупан
Suppan
Зьолден
Sölden
Зупе,
Suppe
Золинген,
Solingen
трад. Супе
трад. Солинген
Зур
Suhr
Золотурн
Solothurn
Зурзе
Sursee
Золтау
Soltau
Зуркамп
Suhrkamp
Золфелнер
Sollfelner
Зутнер
Suttner
Збмер
Sommer
Зуханек
Suchanek
Збмерфелд
Sommerfeld
Зьодер
Söder
Збмерфелт
Sommerfeldt
Зьолде
Söhlde
Зон
Sohn
Зьолден
Söhlden
Зонабенд
Sonnabend
Зьбмерда
Sömmerda
Зондерегер
Sonderegger
Зьоринг
Söring
Зонеберг
Sonneberg
Зюберберг
Syberberg
Зоневалде
Sonnewalde
„Зюддойче
Süddeutsche Zeitung
Збнеман
Sonnemann
цайтунг"
Зоненшайн
Sonnenschein
Зюдеренде
Süderende
Зонтаг
Sonntag
Зюдов
Sydow
Зонтхофен
Sonthofen
Зюдхоф
Südhof
Зоня,
Sonja
Зюлт
Sylt
трад. Соня
Зюлцер
Sülzer
Зорге
Sorge
Зюнхинг
Sünching
Зост
Soest
Зюс
Suess/ Süss/ Süß
Зотке
Sodtke
Зюскинд
Süskind/ Süsskind/
Зофй
Sophie
Süßkind
Зудерман
Sudermann
Зюсмут
Süssmuth

Йаков
- 246 -
Ирзиглер
Илк
Илка
И
И”гсй
вж. ЯкОбус
Иберг
Iberg
Ибс
Ybbs
Ибург
Iburg/ Yburg
Игис
IgiS
Игла
Igla
Игнац/ Игнац
Ignaz
Ида
Ida
Йдар
Idar
Идарбах
Idarbach
Идар-Оберщайн
Idar-Oberstein
Идуна
Iduna
Идщайн
Idstein
Иезекйил
вж. Йсзекйил
Исремйя
вж. Йеремйас
Йзар
Isar
Изенбург
Ys^alburg
Изеп
Isepp
Източна Прусия
Ostpreußen
Иисус/ Исус
Jesus
Иклер
Ickler
Ил
ir.
Илг
Ilg/ JiJg
Илге
Jilge
Илгнер
IUgner
Илс
Ihle
Иленфелд
Ihlenfeld
Илер
Hier
Илертисен
Illertissen
Илза
Ilsa
Илзе
Ilse
Илзеде
Ilsede
Илинг
Illing
Илинген
Illingen
Илия библ.
Elias
Илм
Илменау
Илфелд
Илфис
Илц
Имхелц
Имхоф
Иманусл,
библ. Емануил
Имсл
Имелман
Имендинген
Имст
Ин
Ина
Ипгах
Инге
Ингеберг
Ингенбол
Ингмар
ч
Йнге
Йнгелщат
Йнгемар
Йнгрид
Ингфрид
Инден
Инес
Инерхефер
Йнка
Йнкен
Инсбрук
Интерлакен
Йев
Йона
Йосиф
Ирсне
Йрзе
Ирзиглер
Ilk
Ilka
Ilm
Ilmenau
Ilfeld
Ilfis
Hz
Imholz
Imhoff
Immanuel
Immel
Iaaelaann
Immendingen
Imst
Inn
Ina
Innbach
Inge
Ingeborg
Ingenbohl
Ingmar
Ingo
Ingolf
Ingolstadt
Ingomar
Ingrid
Ingfried
Inden
Ines
Innerhofer
Inka
Inken
Innsbruck
Interlaken
вж. Йеб
вж. Йонас
вж. Йезеф
Irene
Irsee
Irsigler

Ирйдн
- 247 -
Ишингер
Ирйда/ Ирис
Iris
Ирландия
Irland
Ирмн
jrma.
Ирмгард
Irmgard
^мтр^
Irmtraud
Иамшеа
Irmscher
Ирод
Herodes
ИсНия/ Ис/я
вж. Йоз/я
Исен
Ihssen
Исород/
Isseroda
ИслНндия Island
Йсмuц>цт IsmaLniiig
ИсниимАлгой Isny im Allgäu
Испания
Исус
Итен
Ифланд
Ицехо
Ичорт
Ишингор
Spanien
вж. Иисус
Itten
ifand.
Itzehoe
Itschert
Ischinger

Йогер
- 248 -
И0лшлогор
И
ЙОгер
Йетсpщоmоp
Йоги
^™c
Йодико
Йсдuнгхuтец
Йез/я, библ.
Лс/ТЙ/ Ис/я
Йсзекuеи,
библ. Иозокйтл
Йоне
Йеипке
Йеиицек
Й&ни
йецекс
йецвкс
Йонорт
Йонзон
ЙОнк
Й&нко
Йенс
Йонч
Й£цшв/иде
Йеаомиас,
библ. Иеромйя
Йорихов
Йорихбн
Йеронйм
ЙерусалИм/
ЕруснлИм
Йосо
Й^сен
Йетенбих
Йоцо
Jaegee/ Jäger
Jagerstätter
Jaeggi/ Jäggi
Jeggle
Jeddicke
Jedinghagen
Jesaja
Ezechiel
Jehle
Jelpke
Jelinek/ Jellinek
Jena
Jeneke
Jänicke/ Jaenicke
Jännert
Jjissu
Jenni/ Jenny
Jenke
Jens
Jentzsch
Jänschwalde
Jeremias
Jerichow
Jericho
Hieronymus
Jerusalem
Jesse
Jessen
Jettenbach
Jeetze
ЙОцол
Йеш/уни’
Йошко
ЙоНн
Йо/хим
Йо/химстал
Йоб,
библ. Йов/ Иов
Йобисфолде
Йов/ Иов
Й0всцзм
ЙоденОург1
Йоденбург/
Шопрон (унг.)
Йодхийм
Йбдъл
Йозоф, библ:.
Йосиф/ Йосиф
ЙОзофи
Йогофйне/
адапт.
Йо^осй;?/
Й0ксцхьофел
Йокснор
Йокслт.
Йоланте/
адапт. ЙолНнта
Йолде
Йолор
Йолигер
Йолмин
Йолрих
Йолсниц
Йолшлегел
Йолшлегер
Jeetzel
Jeschaunig
Jäschke
вж. Йоханес
Joachimstal/
Joachimsthal
Job/ Ijob/ Hioh
Oebisfelde
вж. Йоб
Oevenum
Ödenhu^gi
Ödenhurg2
Oedheim
Jodi
Josef/ Joseph
Josefa
Josefne
Jockenhövel
Öchsner/ Oechsner
Oechsli
Jolanthe/ Yolmithe
Oelde
Oehler
Oeliger
Oehlmann/ Oelmarn
Oehlrich
Oelsnitz
Oelschlägel/
Oelschlegel/
Ölschlegel
Oelschläger/
Oehlschlaeger/
Oehlschläger

- 249 -
ЛОШкй
Йоман
Öhmann
Йбтел
Oetel
Йомиг
Oehmig
Йотинген
Oettingen
Йоминг
Oeming
Йотингер
Oettinger/ Oetinger
Йонас, библ.
Jonas
Йотке
Oetke
Йона/ Йона
Йогкен
Oetken
Йоне
Johne
Йоткер
Oetker
Йонхаузен
Oeynhausen
Йотле
Oettle
Йор
Johr
Йотъл
Oettl
Йорг
Jörg
Йоха
Joha
Йоргес
Jorges
Йохан/ Йохан
Johann
Йордан
Jordan
Йохана
Johanna
Йордания
Jordanien
Йоханес,
Johannes
Йоринг
Oering
библ. Йоан
Йоринген
Öhringen
Йоханестал
Johannestal
Йорлингхаузен
Oerlinghausen
Йоханистал
Johannisthal
Йорн
Jörn
Йоханссен
Johanssen
Йортел
Oertel
Йохантокракс
Johanntokrax
Йортле
Oertle
Йохен
Jochen
Йорц
Oertz
Йохум
Jochum
Йорце
Oertze
Йоц
Ötz
Ййрцен
Oertzen
Йоци
Ötzi
Йосиф/
вж. Йозеф
Йоцинген
Ötzi
Йосиф
Йоцтал
Ötztal
Йослинг
Ösling
Йош
Oesch
Йост
Jost
Йошге
Oeschge
Йостерле
Oesterle
Йошка
Joschka
Йостеррайхер
Oesterreicher

Кабел
- 250 -
Каплан
Кабел
Кабелскетал
кавказ
Каделбах
Кадолцбург
Кай
Кайблинг
Кайблингер
Кайзер
Кайзерслаутерн
лай."
Кайлбсрг/
Клйновец (чеш.)
Keilberth
Кайлер
Кайм
Кайндорф
Кайп
Кайтел
Как
Кал
Кала
Калб
Калбе
Калбек
Калбфел
Калв
Калверам
Калверкемпер
Калвин
Калдер
Каленбсрг
Калйнинград
Kabel
Kabelsketal
Kaukasus
Kadelbach
Cadolzburg
Kaii' Kay
Kaibling
Keiblinger
Kaiser/ Keiser
Kaiserslautern
Kaiil Keil/Keyl
Keilberg
Кайлберт
Keiler
Keym
Keindorff
Kaip
Keitel
Kaack
Kahl/ Kall
Kahla
b
Calbe
Kalbeck
Kalbfell
Calw-
Ka^ram
Kalverkämper
Kalvin/ Calvin
Kalder
Kalenberg/
Kahlenberg/
Calenberg
вж. Кьбнигсберг2
Калиш
Калкбренер
Калмбах
Калмер
Калтенбах
Калтенберг
Калтенброн
Калтенбрун
Калтенбрунер
Калтшмид
Калц
Калфьбрде
Кам
Каман
Камен
Каменц
Камйнски
Камман
Каммахер
Камп
Кампвирт
Кампе
Кампман
Кзмпхаузсз
Камхубер
Кампхьовенер
Кан
Канарис
Кангисер
Кандслс
Кандлер
Канегисср
Кансти
Каниц
Кант
Кап
Капел
Капелн
Капелнер
Каплан
Kalisch
Kalkbrenner
Kalmbach
Kalmer
Kaltenbach
Kaltenberg
Kaltenbronn
Kaltenbrunn
Kaltenbrunner
Kaltschmid
Kaltz
Calvörde
Kamm/ Cham
Cammann
Kamen
Kamenz
Kaminsky
Kammacher
Kamp
Kampwirth
Kampe/ Campe
Kampmann
Kamphausen
Kamhuber
Kamphoevener
Kahn
Canaris
Kanngießer
Kandels
Kandier
Kannegießer
Canetti
Kanitz
Kant
Kapp
Kappel
Kappeln
Kappelner
Kaplan

Каплер
- 251 -
Кашке
Каплер
Kappler
Карстен
Carsten/ Karsten
Капфелспергер
Kapfelsperger
Карстензен
Carstensen
Капфенберг
Kapfenberg
Картаген
Karthago
Капферер
Kapferer
Карщат
Karstadt
Капъл
Kapl
Карщет
Karstädt
Караванкен/
Karawanken
Кае
Kaas
Караванке
Касел
Kassel/ Cassel
(словен.)
Каспар
Kaspar/ Caspar
Каразек
Karasek
Кастелрут/
Kastelruth
Караян
Karajan
Кастелрото
Карге
Karge
(итал.)
Карг-Гастерщет Karg-Gasterstädt
Кастер
Kaster/ Caster
Карде
Karde
Кастнер
Kastner
Карел
Carell/ Carrell
Катарйна
Catharina/ Katharina
Карен
Caren/ Karen
Катер
Kater
Каренбауер
Karrenbauer
Катерина
Katherina
Карин
Karin
Катерине
Katherine
Карйна
Carina
Кати
Kati/ Kathi
Карйнтия
Kärnten
Катовиц/
Kattowitz
Кйриус
Carius/ Karius
Катовйце (пол.)
Карл
Carl/ Karl
Катрин/ Катрйн Katrin/ Kathrin
КАрлвайс
Karlweis
Катстеде
Kathstede
Карлман
Karlmann
Катя
Katja
Карлмарксщат
вж. Кемниц
Каудер
Kauder
Карлсбад/
Karlsbad
Кауерауф
Kauerauf
Карлови вари
Каулбах
Kaulbach
(чеш.)
Каунцер
Kaunzer
Карлсруе
Karlsruhe
Каут
Kauth
Карлхайнц
Karlheinz
Кауфман
Kaufmann/ Kauffmann
Карл-Хайнц
Karl-Heinz
Кауфланд
Kaufland
Карнал
Carnall
Кауцор
Kauczor
Карлщетен
Karlstetten
Кафка
Kafka
Каролйнги
Karolinger
Кац
Katz
Карбса
Carossa
Каценбергер
Katzenberger
Карп
Karp
Каценмайер
Katzenmayer
Карпати
Karpaten, oemap.
Кацман
Katzmann
Karpathen
Качберг
Katschberg
Карпф
Karpf
Кашау/ Кбшице
Kaschau
Каре
Kaars
(словаш.)
Карст
Kaarst/ Karst
Кашке
Kaschke

К/шниц
- 252 -
Кйзов
К/шниц
Квадфлиг
Кваконбрюк
Кв/нц
Кв/рк
Кварх
Кваст
Кв/т
Квебок
КведиuцОзpт
Квек
)л
КзОло
Квори
КвОрнор
КвОрфуро
Квост
Квйдолбах
Квйлтнг
КвйрмО/х
Квйанхийм
Кобшзuо/л
Ковел/р
Коголо
КОземан
КОзер
КОкел
Кол
КОлбаинт
КОлор
КОлорм/н
Колиц
КОлм/н
Колц
Ком
Коморор
Комна
КОмн/т
Комни^ остар.
К/pимUpксщиm
Kaschnitz
Quadflieg
Quakenbrück
Quantz/ Quanz
Quarck
Quarch
Quast
Quadt
Quebec
Quedlinburg
Queck
Quell
Quelle
Queri
Querner
Querfurt/ QüeIFürlh
Quest
Quiddelbach
Quilling
Quirmhach
Quirnheim
Käbschütztal
Kevelaer
Kegele
Käsemann
Käser
Käckell
Kehl
Kaehlbrandt
Keller
Kellermann
Kashlilz
Kchlm^rn
Kelz
Kehrn
Kaemmerer
Kemnah
Kemnath
Chemnitz
Кемп
Компен
КОмпор
Компнор
Ксмптсц
КОмпфорт
Компфле
КОмферт
КОндерман
КОпели
Коплер
Кер
КОрОер
Керл
Керн
КОрнер
КОрпон
КОрстинг
Кеpстхоид
КОрхер
Керковиус
КОршбнум
КОсвил
Косол
Коселрвнг
КОслер
КОстнор
КОто
КОтлор
КОтм/н
Котнер
Котхон
Котхорн
Кещгес
Кйзовотор
Кйзол
. йзР
Кйзицтеp> трад.
КИсинджър
Кйзов
Kemp
Kempen
Kämper
K рпг-гг
Kempten
Kaempfert
Kaempfle
Kemfert
K^^der^an^
Käppeli
Keppler
Kerber
Kr-
Kern
Kerner
i
Kersting
Kersthold
Kärcher/ Kercher
Kerkovius
Kerschbaum
Kesswil
Kessel
Kesselring
Kessler/ Keßler
Kästner
Käte/ Käthe/ Cäthe
Kettler
Keitmann
Kettner
Käthchen
Kethom
Keschtges
Kiesewetter
Kiesel
Kieser
Kiesinger
Kiesow

Кйксрс
- 253 -
Клайиман
Кйксрс
Kieckers
Кйкут
Kickuth
Кйкъл
Kickl
Кил
Kiel
Кйлбург
Kyllburg
Кйлингср
Killinger
Кйлиус
Kilius
Ким
Kie-m
Кймсрлинг
Kiameriing
Кймгау
Chiemgau
Кймзс
Chiemsee
Кймих
Kimmg
Кймпфсл
Kipfel
Кйнбсрг
Kienberg
Кйнбергер
Kienberger
Кинд
Kind
Кйндерман
Kindermann
Кйндерфатер
Kindervater
Кйндлер
Kindler
Кйнкел
Kinkel
Кйнле
Kienle
Кинт
'Kinrt
лЖп.ОЛ.Г
ГпГ'г'пГ|Г
Кйнциг
Kinzig
Кип
Kipp;
Кипарски
Kiparsky
Кйпенха5м
Kippenheim
Кйпинг
Kipping
Кипър
Zypern
Кирил
Kyrill
Кйрксл
Kirkel
Кйрмайср
Kjermeier
Кирн
Kirn
Кйрстен
Kirsten
Кйрхайм
Kirchheim
Кйрхайн
Kirchhein
Кйрхбах
Kirchbach
лйрхбйрг
Kirchberg
об дер Донау
ob der Donau
Кирхен
Kirchen
| Кирхсндеменройт Kirchendemenreuth
Кйрхнср
Kirchner
Кирхе"
Kirchhoff
Кирш
Kirsch
Кйршбаум
Kirschbaum
Кйршвайлср
Kirschweiler
Ехсше
Kirsche
Кйршмер
Kirschaer
Kiess
Кйссл
Kissel
Кйсинджър
вж. Кйзингср
Кси г ■
Kissling/ Kießling/
Кйстер
Kiessling
Kister
Кйстерс
Kisters
Китай
China
.Кител
Kittel
Кйтьл
Kittl
Кйфер
Kiefer
Кйфербах
Kieferbach
Кйферсфелдсн
Kiefersfelden
КйфмаЕ
Kifmann
. К 1 1 ■
Kiefner
Кйфхойзср/
f ä .s.'
’■ ■ id.'l '|.
Киц
Kitz
Кйцбюл,
Kitzbühel
трад. Кйцбюел
Кйцинген
Kitzingen
Киш
Kisch
Клавитер
Klawitter
Клагенфурт
Klagenfurt
Клайбер
Kleiber
Клайдсрман
Kleidermann/
Клайзсн
Clayderman (пианист)
Claisen
Клайн
Klein
КлОйненкунен
Kleinenkuhnen
Клайнер
Kleiner
Клайнерт
Kleinert
Клайнман
Kleinmann

Клайнпетер
- 254 -
Клунцингер
Клайнпетер
Kleinpeter
Клемент
Clement
Клайншмит
Kleinschmidt
Клемперер
Klemperer
Клайнщюк
Kleinstück
Кленце
Clenze
Клайпеда
вж. Мемел (град}
Клепер
Kl<epper
Клайст
Kleist
Клепш
Klepsch
Кламрот
Klamroth
Клерф
Clerf
Кланте
Klante
Клет
Klett
Клапенбах
Klappenbach
Клик
Klick
Клапрот
Klaproth
Клймпел
Klimpel
Клара
Clara
Климт
Klimmt/ Klimt
Клас
Klaas/ Claas/ Claaß/
Клинг
Kling
Claes
Клйнгеле
Klingele
Класен
Classen
Клйнгелпюц
Klingelpütz
Клат
Klatt
Клйнгентал
Klingenthal
Клауе
Klaue
Клйнгер
Klinger
Клаузенбах
Klausenbach
Клйндворт
Klindworth
Клаузенбург1
KlausenbLirg1
Клйновец
вж. Кайлберг
Клаузенбург-/
Klausenburg-
Клйнсман
Klinsmann
Клуж-Напока
Клис
Kliss
Клодвиг
Chlodwig
Клаукмн
Klaukien
Клозе
Klose
Клауш
Klausch
Клойи
Kläui
Клаудиус
Claudius
Клойсхен
Kläuschen
Клаудия
Claudia
Клойт
Kloidt
Клауерт
Ciauert
Клоп
Klopp
Клаузевиц
Clausewitz
Клопенбург
Cloppenburg
Клаузен
Clausen
Клошцок
Klopstock
Клаус
Claus/ Klaus
Клор
Kohr
Клаусницер
Clausnitzer
Клос
Klooss
Клаустал-
Clausthal-Zellerfeld
Клостерман
Kostermann
Целерфелд
Клотйлде,
Klothilde
Кле
Klee
адапт. Клотйлда
Клебе
Klebe
Клоц
Klotz
Клеве
Kleve
Клоч
Klotzsch
Кледен
Kläden/ Klaeden
Клуг
Klug
Клезел
Kiesel
Клуге
Kluge
Клезъл
Klesl/ Khlesl
Клуж-Напока
вж. Клаузенбург-
Клеман
Kleemann
Клукхон
Kluckhohn
Кле.ме
Kemme
Клум
Klum
Клеменс
Clemens
Клунцингер
Klunzinger

Клупш
- 255 -
Колхайм
Клупш
КльOкцсp
Кльоце
КлЮпфол
Клюц
Ключ
Кн/б
К а О
Кн/йп
Книйсъл
Кн/п
- а
^аул
Кн/ур
Кн/уф
КнОплор
Кноф
Кнохт
Кцоцг/у
Кнйбо
Кнйге
Кцйитнт
Кнйатм
Кцйmси
Кнйглинген
Книч
Кнобл/ух
Кноблох
Кн0циз
Кт';,11.
Кнопик
Кнср
Кнот
Кното
Кнох
Кнохо
Кнут
Кньо Р
Еньотол
Кцьöхол
Кцьои>нтсp
Xiupsch
Klöckner
Klötze
Klüpfel
Klütz
Klütsch
Knab
Knabe
Kneipp
Kneißl
Knapp
Knappik
Knaup
Knaur
Knauf
Knepler
Knef
Knecht
Knetzgau
Kniebe
Knigge
Knieling
K^ierim
Knittel
Knittlingen
Knitsch
Knoblauch
Knobloch
Knonau
Knoop/ Knop
Knoppik
Knor/ Knorr
Knoth/ Knott
Knothe
Knoch
Knoche
Knuth
Knörr
Knötel
Knötzmger
КнЮивиид
Кнюр
Кобол
Коболт
Коблор
Коблишке
Коболд
Кобс
Кобург
Кобургер
Ков/лко
Кодер
Койл
Койн
Койрстен
Кок
Кок ам Бринк
Кöкслс/ц
Кокиш
Кокошка
Кокскомпор
Кол
Коле
Кöим/нслсцеp
Колрос
КолО
КолОнх
Колбехер
Колбов
Колвиц
Колдиц
Коледа
Колер
Колкг
Колмар
Кслпинг
Колтер
Колх/зо
Колхайм
Knüllwald
Knurr
Kobell
Kobelt
Koblenz
Kohler
Koblischke
Kobold
Kobs
Coburg
Ccburger
Kowalke
Koder
Keul
Ksuu
Keursten
Kock
Kock am Brink
Kockelmauu
Kockisch/ Kokisch
Kokoschka
Kochskämper
Kohl
Kohle
Kohlmannslrhuer
Kohlroß
Kolb
Kohlbach
Kolbecher
Kolbow
Kollwitz
Colditz
Weihnachten
Koller/ Kohler
Kolig
Colmar
Kolping
Kolter
Kohlhase
Kohlheim

Келхас
- 256 -
Краус
КОлхас
Kohlhaas
Кота
Cotta
Кел ш райбер
Kohlschreiber
Кдтбус
Cottbus
Ком
Komm
КОтке
Kottke
Кдман
Kohmann
Котман
Kottmann
КОмпачер
Kompatscher
Коф
Koof
Кон
Cohn
Кдфдер
Kodier
Конвйчни
Konwitschny
Кох
Koch
Коневиц
Connewitz
Кбхем
Cochem
Кднердинг
Konerding
КОхер
Kocher
КенСцка
Konietzka
КОцебуе
Kotzebue
Кон и
Konni
КочСве
вж. Гочс
Кенрад
Konrad/ Conrad
КОшице
вж. Кашау
Констанц
Konstanz
Кошмйдер
Kosc^mieder
Коп
Kopp
Кравинкел
Krawinkel
Копенхаген
Koppenhagen
Крае
Krähe
Копиш
Kopisch
Крайс
Kreye
Кбпиц
Kopitz
Крайзинг
Kreysing
Кдпман
Koopmann
Крайлсхайм
Crailsheim
Колф
Kopf
Крайн/ Крайна
Krain
Кдрбер
Korber
(словен.)
Корвай
Corvey
Крайнзен
Kreinsen
Кдрдфелдер
Kordfdder
Крайски
Kreisky
Керйна
Corina/ Corinna/
Крайслер
Kreisler
Korinna
Крайсъл
Kreissl
Керйнт
Corinth/ Corrinth
Крайхтау
Kraichgau
КОрнблум
Kornblum
Краков
Krakau
Корнголд
Komgold
Крал
Krahl
КернСлиус
Cornelius/ Kornelius
Кралик
Kralik
Корнелия
Cornelia/ Kornelia
Крам
Kramm
Корт
Kohrt
Крамср
Kramer/ Krammer/
Кбрте
Korte
Cramer
КОртман
Kortmann
Крамп
Kramp
Кортхалс
Korthals
Кранах
Cranach
Корф
Korff
Краних
Kranich
Корхер
Korherr
Кранц
Crantz/ Cranz/ Krantz/
Керш
Korsch
Kranz
Коршснброх
Korschenbroich
Красер
Krasser
Косвиг
Coswig
Краузе
Krause
Косово пелС
Amselfeld
Краупе
Kraupe
Кдсфелд
Coesfeld
Краус
Kraus/ Krauß

Kpäyce
- 257 -
Кронахер
Kpäyce
Kpäycxap
Краут
Краутер
Краутмахер
Краутхаузен
Краутшайд
Краутшедъл
Краушвиц
Крафт
Крафт-Ебинг
Крахт
Крац
Кре
Кребер
Кребзер
Кребс
Креглинген
Крез
Кр£мер
Кремплер
Кремс
Крен
Кренек
Кренц
Кренцлер
Крепелин
Крее
Крефелд
Крецер
Кречман
Кречмар
Кречмер
Крйгер
КДмхилд,,
ödonm. Кримхйлда
Кримхйлде, Kriemhilde
адапт. Кримхйлда
Крйнер Kriener
Krausse
Kraushaar
Krauth
• ,
Krautmacher
Krauthausen
Krautscheid
Krautschädl
Krauschwitz
Kraft/ Krafft
Krafft-Ebing
Kracht
Kraatz/ Kratz
Kp-p
Krebber
Krebser
Krebs
Creglingen
Krösus
Krämer/ Kremer
Krempier
Krems
Krenn
Krenek
Krenz
Krenzler
Kraepeiin
Kress/ Kreß
Krefeld
Kretzer
Kretschman/
Kretschmann
Kretzschmar
Kretschmer
Krieger
Kriemhild
Крйниц
Крист
Крйста
Крйсталер
Крйстел
Крйстиан
Кристиана
Кристиане
Кристианзен
Кристине
Крйстоф
Крйстофел
Крйстьл
Крит
Крйхмайр
Крйхубер
Крйшер
Крйшке
Крог
Крогман
КрОйман
Кройсен
Кройтер
Кройц
Кройцау
Кройцберг
Кройцвертхайм
Кройцер
Кройцлинген
Кройцман
Кроков
Крол
Кромбах
Кромбахер
Кромер
Крон
Кронасер
Кронах
Крйнахер
Crinitz
Christ
Christa
Christaller
Christel
Christian
Christiana
Christiane
Christiansen
Christine
Cpriatoyh
Christoffel
Christi
Kreta
Kriechmayr
Kriehuber
Krischer
Krischke
Krog
Krogmann
Kroymann
Creußen
Kräuter
Kreutz/ Kreuz
Kreuzau
Kreutzberg/ Kreuzberg
KI'^^zwdiKhdm,
Kreuzer/ Kreutzer
Kreuzungen
Creutzmann/
Kreutzmann
Krockow
Kroll
Krombach
Krombacher
Kromer
Kroon
Kronasser
Kronach
Kronacher

Крбнек
- 258 -
Куч
Кронек
Kroneck
Куглер
Kugler
Кpöциехцсp
Kroulechuer
Куденхово-
Coüdeuhove-Kalergi
Кронт/лер
Kronlhaler
КалОрги
Кабцщuйц
Krousleiu
Куденховен
Coüdruhovrn
КpOцщ/йнеp
KrousleIner
Куксх/фон
Cuxhaven
Кринщат,
Kronstadt1
Кукук
Kuckuck
трад. Крбнгцнд
Кулиу
Kuhlau
Кронщит/
Kroustadt2
Куленкимп
Kulenkamp
Бришов (рум.)
Куиенкимпф
Kuleinkampff
Крос
Kroos
Кулмин
Kuhlmann
Каостиц
Krostitz
Кулмбнх
Kulmbach
Кроц
Krotz
Куми ЛИси
Reineke Fuchs
КРуг
Kiug
Кумчо Вълчо
Isegrim
Крузо
Kruse
Кун
Kuhn
Крум
Krumm
Кун/у
Kuhnau
Кpзсенциб
Krummennaab
Ку^игунда
Kun-gunda
Каумбах
Krumbach
Кyцитзнде
Kunigunde
Кpзсенциб
Krummennaab
Кункол
Kunkel
Крумм/хор
Krummachrr
Куно
Kuno
Кpзспхоии
Krumpholz
Куно
Kundt
Круп
Krupp
Кунц
Kunz/ Cuntz
Крупорт
Kruppert
Купфершмид
Kupferschmied
Круше
Krusche
Купш-Лозор/йт Küpsch-LoseIeil
Кручо
Krutzsche
Кур
Chur
Крьобер
Kröher
Курд
Curd
Крьогоа
Kröger
Курт
Curt/ Kurt
Кръбнер
Krönrr
Куртс
Courths
^Опелит
Kröpelin
Курц
Kurz
Крьоц
Kroetz
Куpцсцбеpтсp
Kurzenberger
Крьбшо
Krösche
Курциус
Curtius
Крюгел
Krügel
Кус
Kues/ Kuss
КpЮтсp
Krüger
Кусер
Kusser
Крюзом/н
0'651X111
Кустер
Küster
Крюк/у
Krückau
Куоер
Kutter
КсНвер
Xaver
Куолер
Kuttler
КсНноон
Xanten
Кутнер
Kuttner
КсюиUндсp
Xylander
Куфщайн
Kufstein
Кубондорф
Kubeudorff
Кух
Kuch
Кубичок
Kubitschek
Кухенбух
Кугол
Kugel
Куч
Kutsch

Кучс
- 259 -
Кюхслбекср
Куче
Кучер
Кучера
Ктижандвски
КьОберл
Кьоблер
Кьок
Кьокриц
КьОлер
Кьолерер
Кьолн:
Кьолш
Кьониг
КьОниггрСц/
Храдец Кралеве
(чеш.)
КьОнигс
КьОнигсберг1
КьОнигсберг2/
Калйнинград
КьОнигсброн
КьОнигсвинтер
КьОнигс
вулеолузек
Кьонигсдорф
Кьонйгсзе
КьОнигсщул
Кьднлайн
Кьопе
Кьбпен
Кьбпеник
КьОпке
КЛЛ'
Кьбпъл
ЧЛОр
Кьбрбер
Кьоринг
Кьбрнер
Kutsche
Kutscher
Kutschera
Krzyzanowski
Köberl
Köbler
Köck
Köckritz
Köhler/ Koeler/
Koehler/ Köller
KöUerer
Köln
Kölsch
König/ Koenig
Königgrätz
Königs
Уörigsbirg:
Königsberg2
(Preußen)
Königsbronn
Königswinter
Königs Wusterhausen
Königsdorf
Königssee
Königsstuhl
Köhnlein
Koppe
Koeppen
Köpenick
Kopeke
Köpf
Köppl
Kohr
Körber
Köring
Körner
КьОслер
Кьостср
Кьбстнер
КьОтелвеш
Кьотен
КьОхел
КьОхлинг
КьОчах-Маутен
Кхбфгеч
Кюк
Кюксн
Кюкентал
Кюкъл
Кюлвайн
Кюлунгсборн
Кюмел
Кюн
Кюнг
Кюнемунд
Кюнстлер
Кюнц
Кюнцелсау
Кжньер
Кюпер
Кюрен
Кюренберг
Кули;.
Кюрнбергер
Кюрнер
Кюрген
КлрчЪЛ
Кюршнер
Кюснахт
К I 1
Кюфер
Кюфкер
Кюфхейзср
Кюхслбекер
Koessler
Köster
Köstner
Köttelwesch
Köthen/ Cothen
Köchel
Köchling
Kötschach-Mauthen
Kühberger
Kügel
Kück
Kücken
Kükenthal
Kückl
Kühlwein
Kühlungsborn
Kümmel
Kühn
Küng
Kühnemund
Künstler
Künz
Künzelsau
Künzer/ Kuenzer
Küper/ Küpper
Kühren
Kürrenberg
Kyritz
Kürnberger
Kürner
Kürten
Kuerzl
Kürschner
K'üssjacbt
Küster
Küfer
Küfner
вж. Кифхейзер
Küchelbecker

Лабер
- 260 -
Латвия
А
Лабер
Laaber
Лаврентий
вж. Лауренциус
Лагер
Laager
Лагерфелд
Lagerfeld
Ладвиг
Laf.wig
Лазер
Laser
Лайбах/
Laibach
Любляна (словен.)
Лайбер
Leiber
Лайберг
Leiberg
Лайбингер
Leibinger
ЛАйбниц
Leibnitz/ Leibniz
Лайбнюц
Leibnütz
Лайден
вж. Лейден
Л&йен
Leyen
Лайне
Leine
Лайпциг,
Leipzig
остар. Лйписка
Лайс
Lais/ Leis
Л^йсниг
Leisnig
Лййтмериц/
Leitmeritz
Лйтомержице
(чеш.)
Лайхлинген
Leichlingen
Лайц
Leitz
Лаква
Laqua
Лакман
Laakmann/ Lacmann
Лакнер
Lackner
Лам
Lahm
Ламанш
Ärmelkanal
Ламберт
Lambert
Ламбрехт
Lambrecht
Ламбсдорф
Lambsdorff
Ламер
Larner
ЛЬмерс
Lammers
Ламерт
Lammert
Ламперсберг
L.m: e s : ■
ЛАмпрехт
Lamprecht
Lahn
Ланг
Lang
Лангакер
Langacker
Лангбайн
Langbein
Ланге
Lange
Ланген
Langen
Лангенбрух
Langenbruch
Лангеннаундорф Langennaundorf
Лангеншайт
Langenscheidt
ЛОнгмак
Langmaack
Лангор
Langohr
Лангханке
Langhanke
Лангхоф
Langhcff
Ландау
Landau
Ландвер
Landwehr
Ландверхаген
Landwehrhagen
Ландгребе
Landgrebe
Ландек
Landeck
Ландертингер
Landertinger
Ландкварт
Landquart
Ландман
Landmann
Ландсберг
Landsberg
Ландсхут
Landshut
Ландщайнер
Landsteiner
Ландщул
Landstuhl
Ландъл
Landl
Панер
Lanner
Ланерт
Lannert
Ланквиц
Lankwitz
Ланц
Lanz
Ланщайн
Lahnstein
Лар
Laer/ Lahr
Лара
Lara
Ласал
Ласкер
Lasker
Ласниг
Lasnig
Латвия,
Lettland
остар. Летония

Л/ток
- 261 -
ЛОонх/рт
Л/ток
Lattek
Лев>иpицд
Lewitzrand
ЛНтм/н
Lattmann
Лотцйи/
вж. Лйтциц
Л/у
Lau
ЛОдорер
Lederer
ЛUзбuн
Lauban
Ледоpм/ц
Ledermann
Л/уо
Laue
ЛОзум
Lesum
ЛНуенбургор
Lauenburger
ЛОйдон,
Leiden
Л/уор
Lauer
трад. ЛНйдоц
Л/узе
Lause
ЛОксн
Lexa
Л/ззиц/
Lausitz
ЛОксер
Lexer
Лужица (лум.)
Лом
Lemm
Л/узунд
Lausirnd
ЛОман
Lehmann
Л/уингор
Lauinger
ЛОмберг1
Lemberg1
Л/укс
Laux
ЛОмборг^/
Lemberg2
Л/ура
Laura
Лвов/Лвйу
Лuуpенuвус/
Laurentius
(рус.-укр.)
адапт.
ЛСмниц
Lrmmnitz
ЛиврОнтий
ЛСмпон
Lampen
Л/ут
Laut
Л)м порц
Lempertz
Л/утонбах
Laüteubach
Ломхоц
Lämmchen
Л/зтсpбuх
Lauterbach
Лена
Lena
Л/утсpбоpц
Lauterborn
Лоц/pи
Lennartz
Л/уфер
Läufer/ Läufer
ЛОн/у
Lenau
Лауш
Lausch
Лонб/х
Lenbach
Л/фер
Lafer
Лоцтомац
Lengemann
ЛнфоноОн
Lafontaine
ЛОнглер
Lengler
П/хмин
Lachmann
Лондорф
Lehndorf
Л/хнор
Lachner
ЛОнор
Lehner
ЛНшео
Laschet
Лони
Leni
ЛНшкн
Laschka
ЛОниг
Lehnig
Лвов/Лвйу
вж. ЛОмберг2
Лонвнтон
Lenningen
ЛОа
Lea
Лонко
Lenke
ЛОбе
Läbe
Лснссн
Lenßen
Лоборехт
Leberecht
ЛОнх/ро
Lehnhardt
Леборт
Lebert
Ленц
Lenz
Лоброхт
Lebrecht
ЛОо, църк. Лъв
Leo
Левандовски
Lewandowski/
Леонберг
Leonberg
Lewandowsky
Леонора
Leonora
ЛОве
Lewe
Леоноре
Leonore
ЛОверкузон
Leverkusen
ЛОонхард
Leonhard
ЛОвиц
Lewitz
ЛОонхарт
Leonhardt/ Leonhart

Леополд
- 262 -
Лисана
Леополд
Leopold
Лйли
Лерман
Lehrmann/ Lermann
Лйлие
Лерндорфер
Lehrndorfer
Лйлиенкрон
Лерхе
Lerche
Лйлиентал
Лерхнер
Lerchner
Лйлишкис
Лерц
Lärz
Лйло
Лесених
Lessenich
Лймбах
Лесер
Lesser
Лймбург
Лесинг
Lessing
(андерЛан)
Лескйн
Leskien
Лймер
Летония
вж. Латвия
Лйнгеман
Лех
Lech
Лйнда
Лехнер
Lechner
Лйндау
Лешбер
Leschber
Лйндберг
Либ
Lieb
Лйнде
Либе
Liebe
Лйнденау
Лйберкнехт
Lieberknecht
Лйнденберг
Лйберман
Liebermann
Лйндлар
Лйберс
Liebers
Лйнднер
Лйбиг
Liebig
Лйнеман
Лйбих
Liebich
Лйнзе
Лйбия
Libyen
Лйних
Лйбкнехт
Liebknecht
Линк
Лйбман
Liebmann
Линс
Лйболд
Liebold
Линеен
Лйбхабер
Liebhaber
Лйнте
Лйбхер
Liebherr
Лйнтнер
Ливан
Libanon
Лйнхоф
Лйвке
Liwke
Линц
Ливония
Livland/ Liefland
Лион
Лйгниц/
Liegnitz
Лйпе
Легнйца (пол.)
Лйперт
Лйдъл
Lidl
Лйпетал
Лиеж
Lüttich
Липйнски
Лйенц
Lienz
Лйписка
Лиза
Lisa
Лйпман
Лйзе
Liese
Липс
Лизелоте
Lieselotte
Лйшцат
Лйзендал
Liesendahl
Лис
Лизйки
Lisicki
Лисана
Lili/ Lilli/ Lilly
Lilie
Liilencron
Lilienthal
Lielischkies
Lilo
Limbach
Limburg
(an der Lahn)
Limmer
Lingemann
Linda
Lindau
Lindberg
Linde
Lindenau
Lindenberg
Lindlar
Lindner
Linnemann
Linse
Linnich
Link
Lins
Linssen/ Linßen
Linthe
Lintner
Lmhof
Linz
Lion
Lippe
Lippert
Lippetal
Lipinski
еж. Лайпциг
Liepmann
Lips
Lippstadt
Lies
Reineke Fuchs

Лист
- 263 -
Лубиц
Лист
List
Литбарски
Littbarski
Литва
Litauen
лйтев
Litten
Лйтершайд
Litterscheid
Лйтман
Littmann
Лйтомсржице
вж. Лайтмериц
Лйтфас
Litfaß
Лйудолф
Liudolf
Лйуделфинг
Ltudolfing
Лйуделфинги
Liudolfinger
Лйферс
Liefers
Лйфман
Liefmann
Лшардус
Lichardus
Лихт
Licht
Лйхтвер
Lichtwer
Лйхтенберг
Lichtenberg
Лйхтенфелс
Lichtenfels
Лйхтенхаген
Lichtenhagen
Лихтенщайн
Liechtenstein/
Lichtenstein
Lichter
Лйхтерфелде
Lichterfelde
Лйхтингхаген
Lichtinghagen
Лйххщайнер
Lichtsteiner
Лйцау
Lietzau
Лйцен
Liezen
Лйцов
Lietzow
Лйшинг
Liesching
Лобер
Lober
ЛОбес
Lobbes
Лоденкемпер
Loddenkemper
Лодз
Lodz
ЛОенгрин
Lohengrin
Лоенщайн
1 s e i 1
Лойдъл
Loidl
Лойзах
Loisach
ЛОйкарт
Leuckart
Лойна
Leuna
Лойтхойзер
Leutheusser
Лдйеер
Läufer
Лойц (фамилия) Loitz7
Лдйшнср
Leusooe;
Лдкоч
Lokotsch
Ле^сщст
Loxstedt
Лдмайер
Lohmeier/ Lohaeyer
Лдман
' лдютпп
Лдмар
Lohmar
Ломач
Lommatzsch
Ломел
Lümmel
Лднс
Lühne
Лер
!C'h|"
ЛорП';
Laurent
Лорбср
Lorber/ Lorbeer
Ле
Lorelei
ЛОрелай
Лбренц
Lorenz/ Lorentz
Лбренцен
Lorenzen
ЛОренцкирх
Lorenzkirch
Лбриг
Lorig
Лорингхофен
Loringhoven
Лорман
Lohrmann
Лорх
Lox.ri
Лорц-инт
Lortzing
Лдрш
Lorsch
Лос
Loos
Лета
Loria
Лотар
Lotar/ Lothar
Лотарйнгия
Lothringen
Лоте
Lotte
Лдтманс
Lothmanns
Лдгхсн;
Lottchen
ЛОфер
Lofer
Лох
Loch
Лдхнср
Lochner
Лбшслдср
Loschelder
Лубс (нидерл.),
Lubbe
трад. Любе7
Лубич
Lubitsch
Лубиц
Lubitz

Лубрих
- 264 -
Люгер
Лубрих
Lubrich
Луг/у
Lugau
Лугер
Lugcr
Лугнор
Lugner
Лудвиг
Ludwig
Лудвигсбург
Ludwigsburg
Лздвuтсизсm
Ludwigslust
Лудвитсхафон
L^?dwigshг^eu
Лудгер
Ludger
Лудовиго
Ludewigt
Лудендорф
Ludcndorf/ Ludendorff
Лудолф
Ludolf
Лужица
вж. Лаззтц
Лук
Louis
Луизе,
Louise/ Luise
адапт. ЛуИза
Луиогер
Luitger
Луиmпоид
Luitpold
Луиц
Luitz
Лукас, библ.
Lucas/ Lukas
333/
Луке
Lucke
Лукоцваиде
Luckenwalde
Лукм/н
^ктат
Лумп
Lumpp
Луцтвuuбuх
Lüngwilzbach
Луп)
Luppe
Луст
Lust
Лустигер
Lustiger
Луленс
Lutgens
Лутер
Луоерщат
Luthcrstadt Wittenberg
Ийтенберг
Лутман
Luttmann
Луфен
Lufen
Лзфгхuцз/
Lufthansa
Луц
Lutz
Луц/йер
Lutzeier
Луце
Lutze
Лзцоpн,
Luzern
трад. Люцерн
Луцифер
Luzifer/ Lucifer
Лъв
еж. ЛОо
Льобел
Löbel
Льöбсцщайц
Loebcnstem
Льобор
Löber
Льöбшзu
Löbschütz
ЛьоОъл
Löbl
Льов
Löw
Льове
Löwe/ Loewe
Льовон
Löwen
Льовенщ/йн
Löwenstein
Льок
Lock/ Loeck
ЛьOкцвц
Löcknitz
Льонайзен
Löhneysen
Льоне
Löhne
Льонинг
Loening
Льор
Löhr/ Loehr
Льорнх
Lörrach
Льорцв/йлер
Lörzweiler
Льофке
Loeffke
Льофлер
Löffler
Льохорбнх
Löcherbach
Льоц (селище)
Loitz2
Льоч
Lötzsch
Льонберг
Lötschberg
Льочентал
Lötscheulal
Льошингер
Löschingrr
Люб)1
Lübbc
Любе2
вж. Лубо
Любек
Lübeck
Любоке
Lübbecke
Любек-
Lübeck-Travemünde
Травомюндо
Любон
Lübben
Любенну
Lübbenau
Люборс
Lübbers
Любляна
еж. ЛНйб/х
Любтен
Lübtheen
Люгдо
Lügde
Люгер
Lüger

Людеке
- 265 -
Люшер
Людеке
Lüddecke
Люзебринк
Lüsebrink
Люк
Lück
Люксембург
Luxemburg
Люлф
Lüf
Люлфинг
Lüfing
Люнебург
Lüneburg
Люнен
Lünen
Люперц
Lüpertz
Лю?
Lühr
Люрбке
Lürbke
Люст
Lüst
Лютвиц
Lüttwitz
Лютен
Лютенбург
Люти
Лютке
Люткенхорст
Лютцов
Люхов
Люцерн
Люцнер
ЛюцоЗ;
трад. Лютцов
Люшен
Люшер
Lütjen
Lütjenburg
Lüthi
Lütke
Lütkenhorst
еж. Люцов
Lüchow
еж. Луцерн
Lützner
Lützow
Lüschen
Lüscher

ЛЗ-ai
- 266 -
Манлихер
Майн
Майнеке
Майнерцхаген
Main
Meinecke/ Meineke
Meinerzhagen
1V1
Майнинген
Meiningen
Майнингер
Meininger
Майнхоф
Meinhof
Maae
вж. Мас2
Майнц
Mainz
Маастрихт
вж. Мастрйхт
Майр
Meir/ Mair/ Mayr/
Магат
Magath
Meyr
Магдалена
Magdalena
Майрхофер
Mayrhofer/ Meyrhofer
Магдебург
Magdeburg
Майсен
Meißen/ Maissen
Маген ройтер
Magenreuter
Майснер
Meisner/ Meissner/
Магерщет
Magerstedt
Meißner
Магнус
Magnus
Майстер
Meister
Мад
Maad
Майстринг
Meistring
Мадълбергер
Madlberger
Майтнер
Meitner
Мазох
Masoch
Майшбергер
Maischberger
Май
May
Мак
Maack/ Mack
Майбах
Maybach/ Maibach
Макарт
Makart
Майвалд
Maywald
Македония
Mazedonien
Майд
Meid
Макензен
Mackensen
Майданек
Majdanek
Маклот
Macklot
Майен
Mayen/ Maien/ Meyen
Макс
Max
Майенберг
Meienberg
Максимйлиан
Maximilian
Майенфелд
Maienfeld
Малберг
Mahlberg
Майер
Mayer/ Meier/ Mejer/
Малер
Mahler/ Maler
Maier/ Meyer
Малецке
Maletzke
Майербер
Meyerbeer
Малинкрот
Mallinckrodt
Майерсвалден
Meyerswalden
Малман
Mallmann
Майерхофер
Meierhofer/
Мало
Mahlo
Meyerhofer
Мамоново
вж. Хайлигенбайл
Майзе
Meise
Ман
Mann
Маизел
Meysel
Манак
Mannack
Майзенберг
Meisenberg
Манголд
Mangold
Майзенбург
Meisenburg
Манголт
Mangoldt
Майзенхайм
Meisenheim
Мандел
Mandel
Майинген
Mähingen
Манделбаум
Mandelbaum
Майк
Maik/ Mike
Манделщам
Mandelstamm
Майке
Meike/ Maike
Манесман
Mannesmann
Майлен
Meilen
Манлихер
Mannlicher

Мансфелд
- 267 -
Маске
Мансфелд
Mansfeld
Мантейфел
Manteuffel
Мануел
Manuel
МануСла
Manuela
Манфред
Manfred
Манхайм
Mannheim
Манц
Manz
Манцеирайгер
Manzenreiter
Манщайн
Manstein
Map
M.aa.r/ .Marp-
Марбург
мaаburr
Марбург на
Marburg an der Drau
Драва/Марибер
Маргарет
Margaret
Маргарета
Margareta
МаргарСтс
Margarete
Маргграф
Marggraf
Маргит
Margit
Маргот
Margot
Марграф
Margraf
Мах-рт
Margrit
Мари
Marie
Мариане,
Marianne
адапт. Мариана
Марианске
вж. Марйенбад
лазне
Марибор
вж. Марбург на Драва
Марйснбад/
Marienbad
Марийнскс лазне
(чсш.)
Мариснхайде
Marienheide
Марина
Marina
Марингер
Mahringer
Марйнус
Marinus
Марио
Mario
Марион
Marion
Мариус
Marius
Марйя
Maria
Марйя ТерСзия
Maria Theresia
Марквард
Markward/ Marquard
Маркварт Markwardt/ Markwart
Маркгрьонинген Markgröningen
Маркклеберг
Марклое
рко
Марко2
Маркранщст
Маркс
Марктграйц
Мäрргхайдснфeлд Marktheidenfeld
Маркузе
Маркус,
библ. Марко
Маркшефел
Марл
Марленс
Марлис
Мармор
Марон/ Марди
|
Марсилия
Марта
Мартел/
МартСло (итал.)
Мартенс
Мартин
Мартина
Мäргйнурапеле
Марц
Марцел
Марцсн
Марш
Маршнер
Мас1 (фамилия)
Мас2 (река)
трад. Маас
рядко Мьоз
Масен
г
Маскс
MrrkkJeebrrg
Mrrldohe
Makko/ Marco
вж. Маруус
Makkaansaädt
Marx/ Mrekks
Marlkrgrrttz
Marcuse
Markus/ Marcus
Maacksrheffel
Marl
Marlene
Marlies
Marmor
Maron
Marpurg
Marseille
Marta/ Martha
Martell
Martens
Martin
Martina
Mrrtinsrapelle
Marz
Marzell
Marzem
Marsch
Marschner
Mass/ Maaß
feas
Maassen/ Maaßen
Massing
Maske

Мистрйхт
- 268. -
Монрад
М/стрйхт
Maastricht
МОкел
Meckel
трад. Ма/стрихт
Меклснбзpт
Mecklenburg
Масон
Maßen
Меклсцбзpг-
Мат
Matt
Предна
Mecklenburg-
М/тайер
Mattheicr
Помер/ния
Vorpommern
М/тиуш
Mattausch
Мел
Mehl
М/тер
Mater
Мел/ни
Melanie
Митерсбург
Mattcrsbürg
Меланк
Маторхорн
Matterhorn
Мслдс
Melde
М/тес
Mattes/ Matthes
МОлдег
Meldegg
Митезон
Mattheson
Меленк
Melenk
МитОус,
Matthäus
Мелк
Melk
библ. Матей
Мелхерт
Mrlchert
Митйис
Mattias/ Matthias
Мелхиор
Melchior
Митйлде
Mathilde
Мслцсл
Mälzel
Митус/л
Methusalem
Мелцер
Mrltzer/ Melzer/
Мйтх/лм
Matthalm
Mälzer/ Maelzer
М/тхьофор
Matthöfcr
Мемел (река)
Memel
М/тщет
Mattstedt
Нем/н (рус.)
М/уербергер
М/узер
Maurrberger
Mauser
Мемел (град)
Ки/йпед/ (лит.)
Mrmrl/ Memelhurg
М/улОрон
Maulbronn
Мемел
Memmel
Mäyp
Maur
(фамилия)
М/урер
Maurer
Мсм>нтсц
Mcmmingcn
М/уркч
Mauritsch
Менге
Menge
МНус
Maus
МОнгеле
Mengrle
М/утнер
Mautner
Менго
Mengs
Мaутхаузсц
Mauthauscn
МОне
Menne
Mäyx
Mauch
МОндо
Mende
М/уц
Mauz
МОндел
Mendel
Мац
Maaz
МОнделзон
Mendelsohn
М/цке
Matzke
МОнделсзон
Mendelssohn
М/цнер
Matzner
трад. Мсцделсоц
М/чйнер
Matschmcr
МОнден
Mendcn
М/шванден
Maschwanden
МОндиг
Mendig
МНшмийор
Maschmeyer
МОндъл
Mcndl
МОдер
Mäder/ Meder
МО^ро
Mehnert
МОдов
Medow
Мензинг
MrusIug
МОдорн
Mehdorn
Монке
Mcnke
МОдох
Mrdoch
Менрад
Menrad

Мент
- 269 -
Мина
,Ме...:гт
Ментеле
Менцел
Меншинг
Мепен
Мера./
Мераио (итал.)
Мера-е
Мербаум
Мерболд
Мербуш
Мергенталер
Мерзебург
Мериан
Меринг
Меркатор
Меркел
Мерклер
Мерле
Меровйнги
Мерсбург
Мертезакер
Мертен
Мертензакер
Мерц
Мерцбах
Мерцедес
трад. Мерцедес
Мерцедес-Бенц
Мерцел
Мерцлуфт
I ■■ :. ш,. д
Месершмит
Месмер
Меснер
Месов
Мг?
Метен
Mendt
Mäntele
Mentzel/ Menzel
Mensching
MeTpeni
Meran
Meerane
Meerbaum
Merbold
Meerbusch
Mergenthaler
Merseburg
Merian
Mehring
Mercator
Merkel
Merkler
Merle
Merowinger
Meersburg
Mertesacker
Merten
Mertensacker
Mertz/ Merz
Merzbach
Mercedes
Mercedes-Benz
Mertzel
Mertzlufft
Messerschmid
Messerschmidt/
Messerschmitt
(самолети)
Messmer
Messner
Messow
Mett
Metten
Метенлайтер
Метер
Меярних
Метерсдорф
ам Заебах
Метиг
Метинген
Метке
Метлер
Ме.:май:
Метнау
Метбдим
Мехтилд
Мехтйлде
Мец
Мецгер
Мецголитс
Меценат
М*циг
Мецлер
Мецнер
Мецлинген
Мешеде
Мйгел
Мйдеке
Мйдер
Мйзес
Мизия
Мйла
Милано
Мйлберг
Мйлбрат
Мйлде
Мйлзе
Мйлтенберг
Мйлтнер
Милх
Мйлхер
Мйльокер
Мина
Mettenleiter
Metter
Metternich
Mettersdorf
am Saßbach
Mittig
Mettingen
Mettke
Mettler
Mettmann
Mettnau
Method(ius)
Mechthild
Mechthilde
Metz
Metzger
Mezgolits
Maecenas
■"..l. i 1
Metzler
Metzner
Metzlingen
Meschede
Milgel
Middeke
Mieder
Mises
Mösien
Mihla
Mailand
Milberg
Milbradt
Milde
Mielke/ Milke
Miltenberg
Miltner
Milch
Milcher
Millöcker
Minna

Минг
Мин ден
Минк
Мйир.с
Мйнкус
Минотавър
Мибсга
Мйрбах
Мис
Мйсбах
Мйсфелдер
Мйташ
Мйтвиц
Мйгслангелн
Мйтелберг
Мйтелбергер
Мйтелмарк,
истор.
Средната марка
Мйтелщет
Мйтерауер
Мйтерграднегер
Мйтерзил
Мйтсрмайер
Мйтерфелс
Мйтринг
Мйттаг
Михаел/
МихаСл,
библ. Михаил
Михаела
МихаСлке
Михаил
Мйхсл
Мйхслс
Мйхлер
Мйхъл
Мкока
Мишел
M?g;
Minden
Mink
Minks
Minkus
Minotaurus
Miosga
Mirbach
Mies
Miesbach
Mißfelder
Mittasch
Mitwitz
Mittelangeln
Mittelberg
Mittelberger
Mittelаrrr
Mittelstaedt/ Mittelstadt
Mitterauer
Mittergradnegger
Mittersill
Mittermaier/
Mitteraeier/
Mitte;ar.7er
Mitterfels
Mittring
Mittag
Michael
Michaela
Michaelke
вж. Михаел
Michel
Michele
Michler
Michl
Mi-zka
Michelle
Модерзен
МОдров
Мдзел
МОзер
Мозининг
Мбйрер
Мбйзел
Мойк
МойсСй
Мок
Молат
Молвайде
Мдлдбва
истор.
Молдавия
Молт
Молтерер
Мелтке
Молцен
Момбер
Момс
Момпер
Момзен
Мен
Монголия
Монтафон
Монхайм
Монйк
Моника
Моншу
МонтаГаур
Ментаг
Мöицйигеи
Мор
Моравиц
Моравия
Мöргеирог
Моргентал
Мöргеищери
Мордик
Modersohn
Modrow
Mosel
Moser
Moosinning
Meurer
Meuesel
Moik
Mose/ Moses
Mock
Moilath
Mollweide
Moldau1/
Moldavien
Molt
Molterer
Moltke
Molzen
Mom;£r
Mohme
Momper
Momsen/ Mommsen
Monn
Mongolei
Montafon
MclЬcim
Monique
Monika
Monschau
Montabaur
Montag
Monzingen
Mohr/ Moor
Morawitz
Mähren
Morgenrot/ Morgeroth
Morgenthal
Morgenstern
Mohrdieck

Моринг
- 271
МЮиб/хеp
Моринг
Mohring
Мурош
Mieresch/ Marosch
Морингер
Moringer
Муроонзе
Murtensce
Мориц
Moritz
Муствлеp
Mussgiller
МöpиuОзpг
Moritzburg
Мутнх
Muttach
Морм/н
Moormann
Мутор
Mutter
Море
Mohrs
Мутшпкл
Muthspiel
Мöpзцгоц
Mo-ungen
Муф
Muff
Мое
Mohs/ Moos
Муфат
Muffal
трад. Моос
Мухе
Muche
Мосбрун
Moosbrunn
Муц
Mutz
Мосбург
Moosburg
Муцке
Mutzke
Мосбургор
Mossburgcr/
Мушг
Muschg
Moßburgrr
Мьобкус
Möbius
Мбсе
Mosse
Мьовилд
Möhwald
Москва
Moskau
Мьог
Moegg
Могъл
Mottl
Мьодъл
Modi
Мохау
Mochau
Мьоз
вж. Mac2
Моцарт
Mozart
Мьокерн
Möckern
Моифоид
Moitzfeld
Мьолор
Möller
Моч
Mötsch
Мьолн
Mölln
Мошерош
Moscherosch
Мьоне
Mohne
Мрозек
Mrosek
Мьбнк)
Moenke
Музил
Musil
МьонкомНйер
Mönkemeyer
Музолф
Musolff
Мьонх
Mönch/ Moench
Мук
Muck
МьОнхалторф
Mönchaltorf
Муке
Mucke
МьонхенгладО/х Mönchengladbach
Мулде
Mulde
Мьбркке
Mörikr
Муле
Muhle
Мьоринг
Mohring
Мулчер
Mültscher
Мьорс
Moers
Мумеизе
Mummrlsre
Мьортингор
Mörlinger
Мзцдлос
Mundlos
Мъ^цин’
Mötzing
Мундхенк
Mundhrnk
Мьош
Mösch
Мунске
Munske
МЮтелзе
Müggelsee
Мзциuцгсp
Munzinger
Мюгелн
Mügeln
Мур
Muhr/ Murr
Мю^^
Müglitz
Мури, трад.
Mur
Мюз/м
Mühsam
Мур (река)
Мюк
Mück
Муралт/
Muralt
Мюке
Mücke
МурНло
Мюлакор
Mühlacker
Муриу
Murau
Мюлб/хер
Mühlbacher

МЮлдорф ам Ин
- /Л ...
МЮрццушлаг
Мюлдорф ам Ин
Мюлендер
Мюленфелд
Мюленхоф
Мюлер
МЮлер-Грелерт
МЮлинг
Мюлуз
МЮлхайм
ан дер Рур
МЮлхаузен'
МЮлхаузен2/
Мюлуз (френ.)
МЮлхаупт
МЮнклер
МЮнстер
Mühldorf am Inn
Müllender
Mühlenfeld
Müllenhoff
Müller
Müll<^ir-Grählert
Mühling
вж. МЮлхаузен2
Mülheim an der Ruhr
Mühlhausen
Mülhausen
Mülhaupt
Münkler
Münster
МЮнстерберг
МЮнстерланд
МЮнстерлинген
МЮнстермайфелд
МЮнстертал
МЮнтер
МЮнтеферинг
МЮнхаузен
МЮнхен
МЮнц
МЮнцер
МЮриц
МЮрсбах
МЮрц
МЮрцтал
МЮрццушлаг
Münsterberg
Münsterland
Münsterlingen
Münstermaifeld
Münstertal
Münter
Müntefering
Münchhausen
München
Münz
Müntzer
Müritz
Mürsbach
Mürz
Mürztal
Mürzzuschlag
M

Ннб
- 273 -
Нецер
Нибъл
Н/гел
Наг)р
ННголд
Ниденау
Н-ндаер
Н/е
Н/йли
Нийсе
рядко Нйс/
Н/йфен
Н/йцел
Никенх/йм
НФлее
Н/нен
Нuцщuиц
Нап
Нипф
Нар
Нас
ННс/у
Нитан,
библ. Н/тНн
Нитйн/ел,
библ. Н/гнннйл
Нигер
Н/торп
Ни^■У31■зC
Н/тя
Н/уен
Н/уйокс
Наук
Назмац
Naab
Nabl
.. ag l
Nager
Nagold
Nadcnau
Nadler
Nahe
Nalla
Neiße
Neifen
Neitzel
Nackenheim
Nahles
Nanncn
Nanslein
Napp
Narr
Nass/ Naß
Nassau
Nathan
Nathanael
Nalhrr/ Natter
Natorp
Nathusius
Naja
Nauen
Naujocks
Nauck
Naumann
Н/умбург
НихОар
НФхтвий
Н/хтвгаи
Не/ндор
Не/ндортал
НООе
НОбел
НеОеиuцт
Небело
НОбелхорн
НОгело
НегелгЗих
НОгер
НОдермайер
Пекар
Некаргемюнд
НекнргОрих
Нек/азулм
НОкер
Некерм/н
НОман
Немезйдн
Непомук
Пепел
Норкус
НОрлих
НОрон
Носел
НОспетнл
Несглер
НОстрой
Н^гелбек
НОтер
Нотетнл
НОтстнл
Неф
Нефе
Ноц
Нецеа
Naumburg
Nachbar
Nachtweih
Nachtigall
Neander
Ncandcrtal
Nebe
Nebel
Nebeling
Nebelo
Nebelhorn
I I l
Nlgelsbach
Negri
Neddcrmeyer
Neckar
Neckargemünd
Neckargerach
Neckarsulm
Necker
Ncckcrmann
вж. МОмел (река)
Nemesis
Nepomuk
Nrppel
Nciius
Nrhilich/ Nerlich
Nero
Nessel
Nespethal
Nesller
Nestroy
Nettelbrck
Näthci
Nettetal
Nelslal
Neff
Nrrfe/ Naefe
Netz
Nelzer

Нйбрюге
- 274 -
НоймЮлер
Нйбрюге
Niebrügge
Ниг
Nigg
Нйгел
Niegel
Нйгсхьерн
Nigehörn
Нйдвалдсн
Nidwalden
Нйдсркирхнср
Niederkrrchnea
Нйдерррюхгеи
Niederkrüchten
Нидерландия
Niederlande
Нидермайср
Niedei-maier
Нйдсрман
Niedermann
Нйдсррайтср
Niederreiter
Нйдринг^аус
Niedringhaus
Ник
Nick
Никсл
Nickel
Нйкиш
Nickisch/ Nie^sch/
Nikisch
Нйклаус
Niklaus
Ни кол
Nicole
Нйколай
Nicolai
Нйколаус
Nikolaus/ Nicolaus
Нимайср
Niemeyer
Нйман
Niemann
Нймск
Niemegk
Нймьолер
Niemöller
Нина
Nina
Нйнгсл
Ningel
Нйплиц
Nieplitz
Нйрфелд
Nierfeld
Нйрхаус
Nierhaus
Нйса
вж. Найсе
Нйссн
Nissen
Нйсер
Nisse:;'
Нйтриц
Nittritz
Нйхайм
Nieheim
Ницше
1 e '1 s |
Нич
Nitsch
Нйчке
Nitzschke
Нйяр
Niejahr
Ноа, библ. Ной
Noah
Ндбел,
iNobed
трад. Ндбсл
НОбиц
Nobitz
Нодак
Noddack
Нова Зеландия
Neuseeland
Новата марка
вж. Ноймарк
Ндзе Nose
Ной
вж. Ноа
Нойбауср
Neubauer
Нойбахер
Neu^cher
Нойбер
Ntuber
Нойбсргср
Neuberger
Нойбсрт
Neubert
Ндйбрäидснбург Neubrandenburg
ПойГра^ива^ Neubraunschweig
Нойбург
Neuburg
ан дер Камел
an der Kammei
Нойвирт
Neuwirth
Нбйвьднср
Neuwöhner
Ндйграбсн
Neugraben
Нойдек
Neudeck
Нойдьорфел
Neudörfel
Нойснбург/
Neuenburg
Ньошател (френ.)
Нойендорф
Neuendorff
Нöйенрйрхси
Neuenkirchen
Нбйср
Neuer
„Нойс райнишс Neue Rheinische
цайтунг“
Zeitung
„Нойс цюрхер
Neue Zürcher
цайтунг“
Zeitung
Нойзац/ Нови
Neusatz
Сад (сръб.)
Нойкам
Neukram
Нойланд
Neuland
Нойлер
Neuler
Ноймайср
Neumayer
Нб^м^и
Neumann
Ндймарк/
Neumark
Новата марка
Нгймаркт
Neumarkt
Ндймюлср
Neumüüer

НоймЮнстер
- 275 -
НЮфаундленд
НоймЮнстер
Neumünster
Hoc
Noss
Нойнер
Neuner
HöcKe
Noske
Нбйнкирхен
Neunkirchen
Нотгер
Notger
Нойперт
Neupert
Ноткер
Notker
Нойпертъл
Neupärtl
Нотхеде
Nothelle
Нойрат
Neurath
Нотхелфер
Nothhelfer
Нойройтер
Neureuther
Нус
Nuss/ Nuß
Нойрупйн
Neuruppin
Нусбаум
Nussbaum
Нойс
Neuss/ Neuß
Нусдорф
Nußdorf
Нойхаузен
Neuhausen
Нусдорф об дер
Nußdorf ob der
Нойхаузен ауф
Neuhausen
Трайзен
Traisen
ден Филдерн
auf den Fildern
Нуте
Nuthe
Нойхоф
Neuhof
Нушке
Nuschke
Нойч
Neutsch
Ньолдехен
Noeldechen
Нойшванщайн
Neuschwanstein
Ньолднер
Nöldner
Нойщат ан дер
Neustadt an der
Ньоле
No eile
Валднаб
Waldnaab
Ньоленхайт
Nöllenheidt 4.1.25.
Нойщрелиц
Neustrelitz
Ньолкен
Nölken
Нокберге
Nockberge
Ньордлинген
Nördlingen
Ноке
Nooke
Ньоске
Noeske/ Nöske
Нол
Noll
Ньотен
Noethen
Ноненверт
Nonnenwerth
Ньоцел
Nötzel
Нора
Nora/ Nohra
Ньоч
Nötsch
Норберт
Norbert
им Гййлтал
im Gailtal
Норвегия
Norwegen
Ньошател
вж. Нойенбург
Норден
Norden
НЮблинг
Nübling
Нордернай
Norderney
НЮдлингер
Nüdlingen
Норденхам
Nordenham
НЮйорк
New York
Нордерщет
Norderstedt
НЮрбург
Nürburg
Нордхаузен
Nordhausen
НЮрбургринг
Nürburgring
Норман
Norman
НЮрнберг
Nürnberg
Нормен
Normen
НЮртинген
Nürtingen
Нортхайм
Northeim
НЮфаундленд
Neufundland

Обвалдон
- 27 6 -
ОиденхЕофел
о
Ойген
Ойле
Eugen
Eule/ Oyle
о
ОйлонОерг
Öйлецшп>тси
Ойлер
Eulenbe-g
Eulenspiegel
Euler
Ойлнер
Eulncr
Обвилден
Obwalden
Опиен
Eupen
Оборб/уер
Obcibauri
Ойрингер
Euringci
Оборв/рт
Ohrrwarl
Ойскирхен
Euskirchen
йбоагуриг
Obergurig
Оки
Okka
Оборкохен
Oberkochen
Окен
Oken
Обсаиuц
Obcilin
Оконфус
Okenfuß
Оберм/н
Obermann
Окер
Okci
Оберон
Oberon
Окс
Ochs
Обеар/йтер
Ohciieilhcr
Оксе
Ochse
Оборстдорф
Ohristdorf
Оксенкнохт
Ochsenknechl
Оберете
Oberste
Оксонфурт
Ochsenfurt
Обеах/узен
Obcihausen
Окснор
Ochsner
Обсахиззеа
Obcihause-
Олбркхт
Olbricht
Оберхоф
Ohrihof
Олдомайор
Oldemeyer
Обзор
Obsei
Олдонбург
Oldenburg
Ооинг
Obing
Олдонбютол
Oldenbüttel
Обот
Obst
Олдзум
Oldsum
Обсоер
Obster
Олоф
Olef
Оверат
Overath
Олецх/зеp
OUen^auei
Оверош
Overesch
Олер
Ohler
Оверин
Owe-ien
Оливер
Olive-
Огнена земя
Feuerland
Олмс
Olms
Оденвилд
Odenwald
Олмюц/
Olmütz
Одендил
Odendahl
Отомоуц (чеш.)
Одентил
Odenthal
Олпо
Olpe
Одор
Oder
Ohlrogge
Олрого
рядко Одра
Олоон
Olten
Одйлке
Odllic
Ом
Ohm
Одйлия
Odilia
Омир
Homer
ОдисОИ
Odysseus
Онзорг
Ohnsorg
Одьорфер
Odöifer
Онх/йзер
Ohnheise-
Ое
Ohe
Оп/у
Oppau
Оебнх
Ohcbach
Оп/х
Oppach
Озер
Ohser
Öпденхьофси
Opdenhövel

Опел
- 277 -
Ошман
Опел
Opel
Опенвее
Oppenwehe
Опенхайм
Oppenheim
Опенхаймер
Oppenheimer
Оперман
Oppermann
Опиц
Opitz
Опрай
Oprei
Ор
Orr
Ораниенбург
Oranienburg
Орел
Orell
Ор-Еркеншвик
Oer-Erkenschwick
Орла
Orla/ Orlah
Озл^мюггд2
Orlamünde
Орлау
Orlau
Орнберг
Ohrnberg
Ортвин
Ortwin
Ортен
Orthen
Ортенаукрайс
Ortenaukreis
Ортзайфен
Ortseifen
Ортнер
Ortner
°рф
Orff
Орфей
Orpheus
ос '
Oos
Осбах
Oosbach
Освалд
Oswald/ Osswald/
Oßwald
Освиенцим
вж. Аушвиц
Осиецки
Ossietzky
Оскар
Oskar
ОснабрЮк
Osnabrück
Остенфелде
Ostenfelde
Остер
Oster
Остербург
Osterburg
Остеркорн
Osterkorn
Остербде
Osterode
Остерхолц-
Osterholz-
Шармбек
Scharmbeck
Остфалия
Ostfalen
Остхоф
Osthoff
Оствалд
Ostwald
От
Ott
Отвайлер
Ottweiler
Отман
Ottmann
Отмар
Otmar/ Othmar/
Отмаршен
Ottmar
Othmarschen
Отен
Ottin.
Отенхаймер
Ottenheimer
Отервиш
Otterwisch
Отйлие/
Ottilie
адапт. Отйлия
Отйлиенберг
Ottilienberg
Öto
Otto
Отони
Ottonen
Отъл
Otl
Офенбах
Ofenbach/ Offenbach
Офенбург
Offenburg
Офнер
Ofner
ОфЮлс
Otis
Охайм
Oheim
Оцберг
Otzberg
Ошац
Oschatz
Ошман
Oschmann

Пабст
- 278 -
Пена
п
п
Пабст
Павел
Пагенщехер
Падерборн
Падоурек
Пазевалк
Пайне
Пайтген
Пай

Палас,
митол. Палада
Палдауф
Палечко
Палинг
Палм
Палмер
Палтауф
Палфи
Пандер
Панграц
Панермайр
Панке
Панков
Панкратий
Панкрац1
Панкрац2,
църк. Панкратий
ПанОния
Панцер
Ши
Па" ]л
Пален
Папенбург
Папенхайм
Паленхузен
Pabst
вж. Паулус
Pagenstecher
Paderborn
Padourek
Pasewalk
Peine
Peitgen
Peifer/ Peiffer
Pallas
Paldauf
Däumling
Palling
Palm
Palmer
Prliauf
Palfy
Pander
Pangratz
Pannermayr
Panke
p
вж. Па^ра^
P^^atz
Pankraz
Pannonien
Panzer
Papp
Pappel
Papen
Papenburg
Pappenheim
Papenhusen
Панке
ПарацСлз
Paracelsus
Пардубиц/
Pardubitz
Пардубице (чеш.)
Париж
Paris'
Парис
Paris2
Паргаймюлер
PartheymUller
Партенхайм
Partenheim
Пархим
Parchim
Парш
Parsch
Пас
ttaß
Пасау

Пастевка
Pastewka
Пате
Pathe
Патрик
Patrick/ Patrik
Пау
Pau
Пауза
Pause
Паузеванг
Pausewang
Паул
Paul
Паули
Pauli
Паулйнхен
Paulinchen
Паулс
Pauls
Паулус,
Paulus
библ. Павел
Паус

Паустнан
Pausten
Пауч
Pautsch
Пауш
Pausch
Паце
Patze
Паш
Pasch
Пашедаг
Paschedag
Пашман
Prsrhaann
ПСгниц
Pegnitz
Пелворм
Pellworm
ПСленц
Pellenz
ПСлкофер
Pellkofer
Пслц
Pelz
Пслцер
Pelzer
ПСлциг
Pelzig
ПСна
Penna

ПенемЮнде
- 279 -
Пйрлингс
ПенемЮнде
Peenemünde
Пех
Paech/ Pech
Пенер
Penner
Пехщайн
Pechstein
Пеневиц
Pennewitz
Пец
Peetz/ Petz
Пенц
Penz
Пецел
Petzei/ Pezel
Пенцел
Penzel
Пецолд
Pätzold/ Petzold
Пенцер
Penzer
Печ
вж. ФЮнфкйрхен2
П.нцинг
Penzing
Пешел
Peschei
Пенцхорн
Penzhorn
Пешка
Peschka
Пенцъл
Penzl
Пйзендел
Pisendel
Пепеляшка
Aschenbrödel/
Пий
вж. Пйус
Aschenputtel
Пик
Pieck
Пер
Peer
Пйкер
Picker
Первисау/
Perwissau
Пйла
еж. ШнайдемЮл2
Рожково (рус.)
Пйлава
Pilawa
Перг
Perg
Пилат
Piiat
Перйкъл
Perikies
Пилатес
Pilates
Перлеберг
Perleberg
Пилат
Pontius Pilatus
ПерСй
Perseus
Понтййски,
Пертес
Perthes
истор.
Пертьл
Pertl
Пилатус,
Pilatus
Перуц
Perutz
истор. Пилат
Першайд
Perscheid
Пйлзен/
Pilsen
Песлер
Päsler
Пълзен (чеш.)
Песталоци
Pestalozzi
Пйлзнер
Pilsner
Петау/
Pettau
Пйлниц
Pilnitz
Птуй (словен.)
Пйлхер
Pilcher
Петдесетница
Pfingsten
Пилц
Pilz
Пйтер
Peter
Пйнеберг
Pinneberg
Петербург
Petersburg
Пинк
Pink
Петерверт
Peterwerth
Пйнтер
Pinter
Петерман
Petermann
Пйнтка
Pientka
Петермандъл
Petermandl
Пйнцгау
Pinzgau
Петерсберг
Petersberg
Пйнч
Pintsch
Петерсбург
Petersburg
Пйпграс
Piepgras
Петерсхаген
Petershagen
Пйпин
Pippin
Петерхен
Peterchen
Пипинйди
Pippiniden
Петра
Petra
Пйпке
Pipke
Петраушке
Petrauschke
Пир
Pyrrhos
Петрус/
Petrus
Пирен£и
Pyrenäen
библ. Петър
Пйрлингс
Pierlings

Пйрна
- 280 -
Порше
Пйрни
Pirna
Пльоийц
ПИрова побОд/
Pyrrhussieg
Плюкор
Пирот
Pirroth
Плюмахер
Пйрхор
Pircher
Плюмор
Пйрхнер
Pirchne-
Погендорф
Пискитор
Piscalor
Поделвтц
Питагор
Pythagoras
Подолски
Пйтенхирт
Pittenhart
Подшлап
Пйтерм/н
Pitterm ann
Позон/
Пйус, църк. Пий
Pius
Познан (пол.)
Пйхлер
Pichler
Пойорл
Пихт
Picht
Пойко
Пйце
Pilze
Покорни
Пйцmаи
Pitztal
Пол
Пич
Pietsch
Полик
Пйчм/н
Pictschmann
Поле
Пйшнер
Pischnri
Поленц
Плайл
Plcil
Плийнахер
Plainachci
Полинг
Пл/йсе
Pleiße
Полингор
Плайт
Plaidt
Полмин
Пл/йоген
Pleitgen
Полник
Планк
Planck
П6лпви
Plasbcrg
Полстор
Плато/ ПлНтон
Plato/ Platon
Поло
Пи/тоц
Platen
Полоор
Пл/зец
Plauen
Полт-Х/йциъл
Плауман
Plau-mann
Полцер
Пи/uок
Platzeck/ Platzek
Полша
Пл/цер
Platzer
Понгиу
Пл/икс
Platzke
Понгриц
Плсццдоаф
Plcnzdorf
Поп
Плесур
Plrssur
Попе
ПлОсъл
Plcßl
Пополсдорф
ПлОтер
Pletter
Попке
Плум
Plum
Поповйие
Плухир
Pluhar
Поpmсцквахцеp
Пльогер
Plöger
Португалия
Пльон
Plön
Порциг
ПиьOцсцзе
Plötzcues
Порше
Plölzin
Plückri
Plümacher
Plümri
Poggendorff
Podelwitz
Podolski
Podschlapp
Posen
Peuerl
Peuke
Pokorny
Pohl
Pollak
Pohle
Pohlenz/ Polenz/
Polentz
Polling
Pollinger
Pohlmann
Polnik
Polpitz
Polster
Polth
Polter
Polt-Heinzl
Polzer
Polen
Pongau
Pong-atz
Popp
.Poppr
fopke
вж. Пьолелвиц
Portrukirchuei
Portugal
Porzig
Porsche

Пое
-
Пфайфер
* ..ос
Посарт
Пот
Потср
Потедам
Потхоф
Пофала
Пох
ПОхер
ПОхерт
ПОцлов
Пош
Пошарт
Прага
Прагст
Прай
Прййср
Прайзинг-
Лйхтенег
Прайс
Прайслер
Прайснер
Прал
Прамбергер
Прангер
Прантъл
Пратер
ПрСОиц
ПрСОшуц
ПрСгер
ПрСдлиц
ПрСсбург/
Братислава
(словаш.)
„Прссе“
Преториус
Прец
ПрСцел
Прйгниц
П.йм
Poss/ Poß
Possart
Pott
Potter
Potsdam
Potthoff
Pofalla
Pouch
Pocher
Pochert
Potzlow
Posch
Poschardt
Prag
Prägst
Prey'
Preyer
Preysing-Lichtenegg
Preiss/ Preiß
Preisler
Preißner
Prahl
Prraberger
Pranger
Prantl
Prater
Prebitz
Präbschütz
Präger
Predlitz
Pressburg
Die Presse
Paretcrius
Preetz
Pretzel
Prignitz
Prim
Прйнгсхайм
Прйстер
Прйстъл
Прйцвалк
Прицел:
ПроОст
ПрОдингер
Пройс
Пройскер
Пройслер
Прекеш
Прокш
ПрометСй
ПрОпинг
Прос
ПрОске
Прох
Прохнев
ПрОце
Прусия
Прьол
П.юм
Птуй
П'ук
Пулман
Пулсниц
Пулфер
Пупс
Пур
Пурцер
Путлиц
ПУфеидорф
Пухнср
Пухта
Пуц
Пуцер
Пучке
Пушендорф
Пфайлшифтер
Пфайфер
Pringsheim
Priester
Pristl
Pritzwalk
Pritzel
Probst
Prodinger
Preuß
Preusker
Preußler
Prokosch
Proksch
Prometheus
Proppiüg
Pross
Proske
Proch
Prochnow
Protze
Preuße:.
Pröll
Prüm
вж. ПСтау
Puck
Puhlmann
Pulsnitz
Pulver
Puppe
Puhr
Purzer
Putlitz
Pufendorf
Puchner
Puchta
Putz
Putzer
Putschke
Puschendorf
Pfeilschifter
Pfeifer/ Pfeiffer

Пфалц
- 282 -
Пюч
П ■ ал ,
Пфалцграфенщайн
Пфане
Пфаненшмит
Пфанер
Пфанкухе
Пфау
Пфаф
Пфафингер
Пфеделбах
Пферсдорф
Пфефел
Пфефер
Пфйцер
Пфлауме
Пфлауменбаум
Пфлугер
Пфлюгер
Пфбрцен
Пфорцхайм
Пфул
Пфулер
Пфьслер
Пфьортнер
ПфЮцер
Пълзен
Пьогелер
Пьогъл
Пьолман
Пьолцъл
Пьониц
Пьопел
Пьопелвиц/
Поповйце (пол.)
Пьотер
Пьотеринг
Пьохларн
Пьошел
Пьошъл
Пьоч
ПЮтер
ПЮтлинген
ПЮтн?р
ПЮхерсройт
ПЮцер
ПЮцхофен
Пюч
Pfalz
Pfalzgrafenstein
Pfann
Pfanne
Pfanninschmidt
Pfänner
Pfannkuche
Pfau
Pfaff
Pfaffinger
Pfedelbach
Pfersdorff
Pfeffel
Pfeffer
Pfitzer/ Pfizer
Pflaume
Pflaumenbaum
Pflüger
Pflüger
Pforzen
Pforzheim
Pfuhl
Pfuhler
Pföhler
Pförtner
Pfutzer
вж. Пйлзен
Pöggeler
Pögl
Pöhlmann/ Pölmann
Pölzl
Pönitz
Pöpel/ Poppel
Pöpelwitz
Pöttir
Pöttering
Pöclrlarn
Poeschel/ Pöschel
Pöschl
Pötzsch
Pütter
Püttlingen
Püttner
Püchersreuth
Pützer
Pützhofen
Pühch.

Раб
- 283 -
Р/йхоцаз
р
Риб/ Риба
(унг., словен.)
Р/б)
Рибиц
Р/вонсбрюк
Рив)цсбуpт
РНдбрух
Р/д)
Ридеберг
Ридобергер
Ридебойл
Ридермахер
Ридецки
Ридълм/йер
Р/дниц
pадолфи)л
Ризенбергер
Р/с/з
РНйбде
Райвогер
Рийзер
РНйзингер
Р/й:к
РНйм/н
Рий м ар
Риймор
Риймонд
Раймунд
Райн
d'/O-addl
Р/йнОих
РийнОек
Р/йнберг
Райц6)pтеp
Райцв/лд
Ria-b
Raabs/ Rabe
Rabitz
Ravcnsbiück
Ravensburg
Radbiuch
Rhide
Radrhrrg
Radehsigcr
Radebeul
Radermachri
Radetzky
Radlmaic-
Radnilz
Radolfzell
Rascnbc-gcr
Rassau
Raible
Reiweger
Reiser
Reisinger
Rrik
Reimann
Raimar/ Rrimai
Reimer
Raimond
itairund.
Rain/ Rein
Rainald/ Reinald
Rheinbach
Reinbek
Rhrmbrig
Rhrinbrrgei
Reinwald
Р/йнд/лен
Rheindahlen
РФйндел
Reindcl
Р/йн)
Rheine
Г/йнер
Rainri/ Reiner
Рийнерс
Ягйж
Р/йниш
Rsinisch
Райнкец
Rcinken/ Reincken
РUйци/цд/
p€ц/ЦTЯ
Rheinland
Р^iйцлuцд-Пфuлц/ Rheinland-Pfalz
РeцUц^1я-Пф/иц
Рийниецдсp
Rheinländer
РНйнм/р
Reinmar
Р/йнолд
Rsinold
Райнсх/гон
Reinshagen
РНйнт/лер
Rriuthaler
Р/йнфелд
Rcinfeld
Райнфсидец
Rheinfelden
Р/йнхирд
Rainhaid/ Reinhard
РНйнхарт
Reinhardt/ Reinhart
Р/йцхсссц
РЬгВпШГП
Р/йнхилд
Rainhild
РФйнхолд
Rrinioid
Райцхоии
Reinholz
Рий)
Reis
Райст
Reist
Р/йт
Rhridt/ Rhsydl
Райтел
Reitel
Р/йтермайер
Reitermriri
Райт им Винкъл
Reit im Winkl
Райтмийер
Reithmriei
Р/йгшусгер
Reitschuslsi
Р/йфайзен
Raiffeisen
Р/йфенщайн
ReiFensteiu/
Reiffcnslein
Райх
Raich/ Rrich
Р/йхарт
Reichart/ Reichaidl
Р/йхел
Rrichei
Райхелт
Reichell
Райхенау
Reichenau

Райхенбах
- 284 -
Рсдел
Райхенбах
Райхснкрон
' ,Р х .■ i
Райхлин 1
Райхли^
Райхман
Райх-Раницки
Райхщайн
Райц
Райш
Раквиц
РОкс
Ракерс
Ралф
Рамек
Рамелов
Рамзауер
Рамкс
;йи:щ^йи
Ран
Ранахер
РPнд'еи
Рандов
Ране
Ранер
fPo.]
Рап
РОперсвил
Рапунцел
Рар
Раскин
Распс
Растат
Раструп
Расфслд
Рог
Рателсдорф
Ратен
Ратенау
Ратенов
Reichenbach
Reichenkron
Reichert
Reichlin
вж. Ройхлин
Reichmann
Reich-Ran idd
Reichstein
Reitz
Reisch
Rackwitz
Roacke
Rackers
Ralf
Ramek
Ramelow
Romsouer
Roacke
Ramstein
Rahn
Ronnrrher
Randen
Randow
Rahne
Rahner/ Ronner
Ranke
Rapp
Ropperswil
Rapunzel
Rajhr
Roskin
Raspe
Rastatt
Roeatrupp
Raesfeld
Rath
Ratteldorf
Ratjen
Rathenau
Rathenow
Ратке
Päy
Раубал
Рауен
Раум
ЙренОеЛ
Рауфелдер
Раух
Раухенбахер
Раухенбергер
Päyuiep
Раушколб
Раушнинг
Рафаел,
библ. Рафайл
Рафасла
Рафъл
Рац
Рацингер
РацеОург
Рацке
Рашср
Ращат
Ре
Рсау
Реое..
РеОок
Рсбдкухагсн
РеОхун
■ ■ XI,'
Талин (еои.)
РСген
Рсгснсбург
РСгер
Регйна
Регинс
РСгниц
РСдвиц
Реде
Редел
Radtke
Rau/ Rauh
Raubal/ Rouboll
Rauen
Raum
Routenberg
Roufelder
Rauch
Rourhenbocher
Rauchenberger
Rauscher
Rauschkolb
Rouschning
Raphael
Raphaela
Raffl
Ratz/ Raotz
Ratzinger
Ratzeburg
Ratzke/ Rootzke
Rascher
Rastatt
Reh
Rehou
Reber
Rehbock
Rehbockshogen
Rebhuhn
Revol
Regen
Regensburg
Reger
Regina
Regine
Regnitz
Redwitz
Rhede
Rädel

Рединген
- 285 -
Рйнгелай
Рединген
Редлер
Редлих
к&дъл
Резе
Рейн
Рекелвиц
..е н i а ■
Рй-кер
Р&клингхаузен
Релман
Ремаген
Ремарк
Рембергер
Рембранд
Ремда-Тайхел
Ремер
Ремерт
Ремих
Ремке
Ремс
Ремстал
Р.мтсмй
Ремшайд
Рен
Ренания
Ренания-Пфалц
Ренате
Рбндсбург
Реддшмит
Ренеберг
'е
Ренкер
Ренхен
Ренч
Репгов
Репихау
Ретиг
:л
Рехайс
Ridingen
Radler/ Redler
Redlich
Redl
Reise
Rhein
Räckelwitz
Reckinbeil
Reker
Recklinghausen
Rählmann
Remagen
Remarque
Remberger
Rembrandt
Remda-Teichel
Remer
Rimmirt
Rimich
Rehmke
Rems
Remstal
Reemtsma
Remscheid
Renn
еж. Райнланд
вж. Райнланд-Пфалц
Renate
Rendsburg
Rendschmidt
Renneberg
Renner
Renker
Renchen
Rentsch/ Rentzsch
Repgow
Reppichau
Rettig
Rehhagel
Recheis
Рецбах
Рецер
Решке
Рйбак
Рйбек
Рйбентроп
Рйва
Рйвалд
Рйвертс
Рйга
Рйгел
Рйглер
Рйгоберт
Рйдел
Рйден
Рйдер
Рйдил
Рйднер
Рйдъл
Риза
Рйзел
Рик
Рйке
Рйкофен
Рикс
Рйксингер
Рйкхайт
Рил
Рйлке
Рим
Рлман
Рймбах
Рймелт
Рйменшнайдер
Рймер
Рймпар
Рймшйайдер
Рин
Ринг
Рйнгелай
Retzbach
Retzer
Reschke
■■ r:
Riebeck
Ribbentrop
Riewa
Riewald
Riewerts
Riga
Riegel
Riegler
Rigobert
Riedll
Rieden
Riidir
Ridil
Riidner
Riedl
Riesa
Riesel
Rick/ Rieck
Riecke
Riekofen
Rix
Riexinger
Rickheit
Riehl
Rilke
Rom
Riemann
Rimbach
Riemelt
Rieminschniider
Riemer
Rimpar
Riemschneider
Riehn
Ring
R n'll ll

Р^^ЦГCИЦUU
- 286 -
Ройтлинген
Рйнгеиции
Рйнгор
Рйнекер
Рйнзер
Ртнт
Рир
Рис
Рйсе
Рйсол
Рист
■то
Рит/
Рйтборг
Рйтбергер
Рйтер
Рйгерхуде
Рйттг
Рйтлер
Рйтшолеа
Рйфе^:
Рйфеисахсp
Рйфенщал
Рихард
Рихирда
Рйхарт
Рйхарц
Рйхтенберг
Рйхтер
■тu
Рйцер
Рич
Рйчел
Риш
Роберт
РоООрти
Роберте
Роволт
Рог
Рог)
Рогор
Ringslnatz
Ringe-/ Ringger
Rinscker
Rinsei
Rindt
Rier
Ries
Risse
Ryssel
Rist
Ritt
Rita
Rittbsrg
Rittberger
Rittrr
Ritterhude
Ritlig
Rittler
Riethmüllci
Riffel
RlffeJmacher
Riefenstahl
Richard
Richar^.a
Richaidl
Richailz
Richtcnbe-g
Richlei
Ritz
Rilzer
Rilzsch
Ristschel
Risch
Robert
Roberta
Robeite
Rowohlt
Rogg
Rogge
Roger
Рода
Рбдайт
Род/ Рода
Родих
Рбдгау
Роде
РОджър
РОдос
Рож)
Ржжково
Рози
Розалие
Роз/лИндс
Розимундо
Розвйти
Розе
РОзегер
Рбземийер
РОземири
РOзенОазеp
Розенб/ум
РозенОнх
РозенОорг
РозенОергер
РОзен/у
РозенОлит
РОзендил
Розонке
Розенкранц
Розонмюиоp
Розоннок
Розент/л
Розонфелд
РОзенщил
РойОер
Ройс
Ройте
Рейтер
Ройтерсберг
Рöйтлицт)ц
Rhoda/' Roda
Rodeil
Roda Roda
Rodach
Rodgau
Rohde
Roger
Rhodos
Roger
вж. ПОрвпсау
Rosa
Rosalie
Rosalinde
Rosamunds
Roswitha
Ross
Roseggei
Rosrmcyrr
Roscmaiic
Rosenbaurr
Rosenbaum
Rosrnbach
Roscnbc-g
RosrubC;gr7
Rosenau
Roscubladt/ Rosenblatt
Rcsr-noaxl
Rosenke
Rosenkranz
Rosenmüllcr
Rosrnnock
Roscntal/ Rosenthal
Rosenfeld
RosrustIel
Räuber/ Reubei
Reuß
Arutte
Reute-/ Reutte-
Rcutcisberg
Rcutlingcn

РОйтнер
- 287 -
Рудолщат
Ройтнер
Reutner
Росток,
Rostock
Ройхлин,
Reuchlin
трад. Рощок
трад. Райхлин
Рот
Rot/ Roth/ Rott
Рбреифелер
Rockenfeiler
Ротплец
Rothpletz
РОксел
Roxel
Ротвайл
Rottweil
РОланд
Roland/ Rolland
Ротвайлер
Rothweiler/ Rottweiler/
Рблвиц
Rollwitz
рдтвайдер
Роли
Rolly
Ротемунд
Rothemund
Рблиг
Rollig
Рöгеиберг
Rotenberg/ Rothenberg
Ролман
Rdlmonn
Ротенбергер
Rotenberger
Рблухофеи
Rolshoven
Ротенбург
Rotenburg/
Ролф
Rolf
Rothenburg/
Ролф-Дйтер
Rolf-Dieter
Rottenburg
Ром
Romm
Ротенбух
Rothenbuch
Роман
Romon/ Rohmonn
Ротенбюхер
Rothenbücher
Рбмаисхори
Romanshorn
Ротер
Rother
Ромбах
Romboch
Ротермел
Rothermel
РОмберг
Rimberg
Ротерс
Roters
Ромсл
Rommel
Роткрейц
Rotkreuz
Ромерскирхен
Rommerskirchen
Ротман
Rothmonn
Ромерт
Romert
РОтмунд
Rothmund
Рен
Rhon
РОтойл
Rotheul
Роналд
Ronald
Рбтфус
Rothfuss
Рбищег
Ronstedt
Ротхаргебирге
Rcthoaagebirge
РОперт
Roppert
Рбтшилд
Rotschild/ Rothschild
Рор
Rohr
Рбтшопф
Rotschopf
Рорау
Rohrou
Рохлиц
Rochlitz
Рорвасер
Rohrwosser
Рдхус
Rochus
РОрингер
Rohringer
Рош
Rosch
РОрмозер
Rchraoser
РОщок
вж. Росток
Рос
Ross/ Roß/ Roos
Рубйищайи
Rubinstein
РОсОах
Rosboch
Руге
Rüge
РОсбахер
Rossbocher
Руделсбург
Rudelsburg
РОсОерг
Roesberg
Рюдерсдорф
Rüdersdorf
РОсдорф
Roisdorf
бай Берлин
bei Berlin
РОсегер
Roßegger
Руди
Rudi
Рбслау
Roßlau
Рудни
вж. Ерцгебирге
Рослебен
Roßleben
планини
Росман
Rossmann
Рудолф
Rudolf/ Rudolph
Роснер
Rosner
Рудолщат
Rudolstodt

Рук
- 288 -
Рюсел
Рук
Ruck
Рукопф
Ruhkopf
Рула
Ruhla
Руланд
Ruhland/ Ruland
Румелсбург
Rummelsburg
Румените
Rummenigge
Румор
Rumohr
Румъния
Rumänien
Румьолер
Ruhmöller
Рундщет
Rundstidt
Рунге
Runge
Рунгенхаген
Rungenhagen
Рункел
Runkel
Руоф
Ruoff
Руп
Rupp
Рупелт
Ruppelt
Руперт
Rupert/ Ruppert
Рупертсхайн
Ruppirtshein
Рупертсхофен
Ruppertshofen
Рупертсвайлер
Ruppertsweiler
Рупертсцел
Ruppertszell
Рупйн
Ruppin
Рупрехт
Ruprecht/ Rupprecht
Ruhr/ Rur
Рус
Russ
Русия
Russland
Руст
Rust
Рут
Ruth
Рутман
Ruttmann
Рутнер
Ruthner
Руф
Ruf
Руфус
Rufus
Руш
Rusch
Ръобер
Röber/ Roeber
Рьогер
Röger
Рьогла
Röggla
Рьогьл
Rög1
Рьода
Rhöda
Рьодген
Rödgen
Рьодгер
Rodger
Рьодел
Rödel
Рьодигер
Rödiger/ Roediger
Rösil
Рдак
Röckl
Рьол
Röhl
Рьолеке
Rölleke
Рьолофс
Roeloffs
Рьом
Röhm
Рьомер
Käme:
Рьон
Rhön
Рьонер
Röhnir
Рьонерт
Röhnert
Рьонтген
Röntgen
Рьорих
Roerich/ Röhrich
Рьорл
Röhrl
Рьорлинг
Röhrling
(•:жг
Rheurdt
Кьоршайд
Röhrschiid
Рьосел
Rössel
Рьосинг
Rössing
Рьдслер
Rösler/ Rössler/ Rößler
Рьосрат
Rösrath
Рьотген
Roetgen/ Roettgen/
Röthgen/ Röttgen
Рьотгерман
Röttgermann
Рьочер
Rötscher
Рьош
Roesch
РЮоС
Rübe
РЮбер
Rüber
РЮгеберг
Rüggebirg
Рюген
Rügen
Рюгер
Rüger
РЮде
Rüde
РЮдигер
Rüdiger
РЮдингер
Ruedinger
РЮкер
Rücker
е
Rühle
РЮм
Rühm
РЮман
Rühmann
РЮнгелинг
Rüngeling
РЮсел
Rüssel

РЮстер
- 289 -
Рюшснбаум
Ргостер
Rüster
Рютер
Rüter
Рют
Rüth
Рютсрс
Rüthers'
РЮтс
Rüte
Рюглй
Rütli
Рютсн
Rüthen
РЮшенбаум
Rüsrhenboüa

Caop
- 290 -
Сърбия
c
■ ■ ■
Саарбрюреи
Саарлаид
Саксония
СаксОния-
Анхалт
Саксония-
кебург
С^сднура
Швейцария
Санкт Гален
Санкт Петербург
Сара
Сахер
Сваровски
Свен
Свйнемюнде/
Швиндуйшче
(пол.)
Северен
ледовйт океан
ССверен полюс
Северен Рейи-
Вестфалия
Северно мор]
ССгедин/
ССгсд (унг.)
Ссдмиградско/
Трансилвания
Седмогорие
СемеУйнг
СнОйла
Сйбну
Сигизмуид
вж. Зар
вж. ЗарбрЮкен
вж. Зарлаид
Sachsen
Sachsen-Anhalt
Sachsen-Coburg
Sächsische Schweiz
вж. Занкт Гален
Sankt Petersburg
вж.Зара
вж. Захср
Swarowsky
Sven
Swirreaünde
Arktik
Nordpol
Nordrhein-Westfalen
Nordsee
Szegedin/ Segedin
Siebenbürgen
вж. Зйбеигсбирге
вж. Земерниг
вж. ЗиОйлс
вж. Хермаищат
вж. Зйгисмуид
СидлОво
СйлСзйя
Сименс
Синята брада
1вйя.
Скйла/ Сцйла
Скорцени
Славко
у Бърна
Славно
Словакия
СлевСиня
Снежанка
Снетлаге
Сократ
СОлинген
Соломон
Соня
Сопот
СофОкъл
Спйри
Спящата
красавица
Средиземно
море
Средната марка
Средна
Франкои.?:
Старата мОрка
Стефан
Стокхолм
Страсбург/
СтрасОур
Суп]
Сфинкс
Сцйла
СъедниСни щати
Съичо
Сърбия
вж. Цй?ЛОв2
Schlesien
вж. Зймеис
Blaubort
Skandinovien
Skylla
Skorzeny
вж. Аустсрлнц3
вж. Шлаве
Slowakei
Slowenien
Schneewittchen
Snethlage
Sokrates
вж. ЗОлйигеи
вж, Заломои
вж. Збня
вж. Цопот
Sophokles
вж. Шпйрн
Dornröschen
Mittelmeer
вж. Мйтслмарк
Mittelfranken
вж. Алтмарк
вж. Щефаи
Stockholm
вж. ЩрасОург
вж. Зупс
Sphinx
вж. Скйла
Vereinigte Starten
Sandmann
Serbien

Таврйда
- 291 -
Теодор
гр
Тиврйди/
Tauris
Т/врия/Т/врики
Т/гер
Tagger
Тиден
Thadden
Т/йзендорф
Teisendorf
Т/йликер
Thsilacksr
Тнйс'
Theiss
Тийс2/ ТИси (унг., Theiß
словаш., рум.,
укр, сръб, бълг.)
Тийсен
beissen
Тийсзайл
Theisseil
ТНйсъл
Teissl
ТнИх
Teich
Тайхерт
Teichert
ТНйхман
Trichrann
Таке
Tacke
Тал
Thal
Т/лвuu
Thallwitz
Тил е
Thale
Талин
вж. РОв/л
т/исан
Thalmann
Тилх/йм
Thalheim
Тилх/мер
Thalhammer
Тацг)pхют)
Tangerhütte
Т/нд^а
Tandler
Т/нх/узен
Tannhausen
ТНнхойзер!
Tannhäuser
Т/перт
Tapperl
Тайфеа
Tapfer
Т/ринт
Tharandt
Т/рау/
Thar-au
Владимйрово
(РК-)
Тарп
Tb
Т/рту
вж. Дорпит
Tiy 6о
Taube
Т/убор
Tauber
ТНуОерт
Taubrrt
Тау)нuвц
Tauentzien
Т/у^с
Taunus
ТНурас
Tauras
Т/уфщийн
Taufstein
Т/ушер
Tauscher
ТФте
Tasche
Т/шнер
Taschner
Твйсmpuнтец
Twistringen
Т)я
Thea
Тевтобургската Teutoburger Wald
гор/
Тегел
Tegel
ТОгер
TägSi
Тегернзе
Tegernsee
ТОдвиг
Thsdwig
ТОкскнггил
Tsxingtal
Тел
Teil
ТОлем/н
Telemann
ТОлм/н
Telmann/ Thälmann
ТОлтов
Teltow
ТОлчик
Teltschik
ТОлшов
Telschow
Темйда
Thsmis
ТОмпелхоф
Terpelhof
Тeмпииц
Trrplin
Тон
Then
Тйнген
Tengen
Т)нос6орг
Tännesberg
ТОниус
Theuiüs
ТОнщет
Tennstädt/ Tennstedt
ТОо
Theo
ТОоОнлд
Theobald
ТОоОерт
Tsobert
Тобдерих
Thcodciich
ТОодор
Theodor
адапт. Теодор

Теолиц
- 292 -
Тойхерт
Теплиц/
Teplitz/ Töplitz
Тйло
Thilo / Tilo/ Tillo
Теплице (чеш.)
Тим
Tim/ Timm
Терезе
Therese
Тйман
Tiemann
Терезиенщат/
Theresienstadt
Тйме
Thieme
Терезин (чеш.)
Тймен
Thiemin
Терезия
Theresia
Тймерман
Timmirmann
Термено
вж. Трамйн
Тймо
Timo
Терниц
Tirnitz
Тимотеус
Timotheos/ Timotheus
Тероде
Terodde
истор. Тимотйй
Теса
Tessa
Тйна
Tina
Тесин1
Tissini
Тйнген
Tiengen
Тесйн2/
Tessin2
Тйне
Tini
Тичйно (итал.)
Тйнеман
Thienemann
Теске
Teske
Тиренско море
Tyrrhenisches Meer
Тесмер
Tessmer
Тйрзе
Thiersee
Тетенборн
Tittenborn
Тирол
Tirol
Тетеров
Teterow
Тиролия
Tyrolia
Техов
Techow
Тйррихтер
Thierrichter
Теш
Tesch
Тйрфелдер
Thierfelder
Тешнер
Teschner
Тйршенройт
Tirschenreuth
Тйва
Theben
Тис
Thies
Тигър
Tigris
Тиса
вж. Тайс2
Тйде
Thiede
Тйсен
вж. ТЮсен
Тйдеман
Tiedemann
Тйтизе
Titisee
Тик
Tieck
Тйтизе-Нойщат Titisee-Neustadt
Тил
Thiel/ M/Til/ Till/
Тйфенбах
Tiefenbach
Tyll
Тйфензе
Tiefensee
Тйлак
Tillack
Тиц
Tietz
Тйлде
Thildi/ Tilde
Тйце
Tietze/ Titze
Тйле
Thiele
Тичйно
вж. Тесйн2
Тйлен
Thielen
Тйшбайн
Tischbein
Тйлер
Tiller
Тйшлер
Tischler
Тйлесен
Tillessen
Тйшмайер
Tischmeyer
Тйли
Tilly
Тогенбург
Toggenburg
Тйлих
Tillich
Тойбер
Täuber/ Teuber
Тилйцки
Tilitzki
Тойблер
Täubler
Тйлке
Tilke
Тбйбнер
Teubner
Тйлкер
Tiilker
Тбйфел
Teufel
Тйлман
Tillmann
Тойхерн
Teuchern
Тйлманс
Tillmanns
Тойхерт
Teuchert

Тдйшъл - 293 -
Труде
Тойшъл
Тдм
Тома
Томас
Томбах
Тон
: юж
Тдрбскс
Тдргау
Тдрге
ТергСЛдЗ
Торино
Тори/
ТОрун (пол.)
Торп
ТОрстеи
Тдрун
То?
ТоглсОси
Траве
Тра<н
Травемюнде
Трайзен
ТрайзенОерг
Трайхел
Трайчке
Тракенен/ Ясная
Поляна (рус.)
Тракия
Тра.кслер'
Тракъл
Трамйи/
ТермСно (шпал.)
Трамперт
Трансилвания
Трап
Тратнах
■'РауО
Трау-от
Трауде
Траулзеи
Teuschl
Thom
Thoma
Thomas
Tomboch
Thon
Toni
Thorbecke
Toigou
Torge
Torgelow
Turin
Thorn
Torp
Torsten/ Thorsten
вж. Тори
Todt/ Tot/ Toth
Трауи
Траунройт
Траунщайи
Траутвайи
Траутман
Трая
Трсбйн
Треиделбург
Трсиделеибург
Т
Totleben/ Tottleben
Trove
Troven
Travemünde
Troisen
Troisenberg
Treichel
Treitschke
Trokehnen
Throkien/ Throzien
Traxler
Trokl
Trom in
Trampert
вж. Седмиградске
Trapp
Trattnoch
Traub
Trougott
Traude
Troulsen
ТрСпте
Трсптов
ТрСсков
Третйи
Треч
Трйбензс
Трйберт
Трнм
Трйр
Трйстан
Трнтйн
Трйфтълфннг
Трйчлер
Трдвс
Трогер
ТрОйзе
Трейхтлйнген
ТРОЛ
ТрОмлер
Трдмлнц
Трдплдвиц
ТрГпман
Трдсдорф
Трдсел
Тросннгеи
Трост
Тросгнус
Трот
Трота
Троц
Трдщет
Трудс
T:oun
Traunreut
Traunstein
Trautwein
Trautmonn
Treio
Trebbin
Trendelburg
Trendelenburg
Trepte
Treptow
Tyesckow
Trettin
Tretsch
Triebensee
Triebert
Trimm
Trier
Tristan
Trittin
Triftlfing
Tritschler
Trowe
Troger
Treuse
Treuchtlingen
Troll
Trommler
Tromlitz
Troplowitz
Troppmonn
Troisdorf
Trossel
Trossingen
Trost
Trostius
Trott
Trotto
Trotz
Troistedt
Trude

Трьогер
- 294 -
Тюсен
т
Трьогер
Трюбнор
Труде
Трюч
Тулн
/н дер Дон/у
Тун
Турих
Тургау
Тзацийзец
Тзpциз
Турнеа
Турция
Тзсвиидцса
Тугиuцгсц
Тух
Тухел
Тухмахор
Тухолски
Туч
Tiögsi
Trübncr
Trude
Tiülsch
Tulln an dei Donau
Thun
T'iiah
Thurgau
Thu-ncysen
Thu-nau
тhurusr
Tüiksi
ThuswaldurI
Tuttlingen
Tuch
Tuchsi
Tuchmacher
Tucholsky
Tutsch
Тьобон
Тьолц
Тинес
Тьонисфорст
Тьонсм/н
Т^плиц
Тьöйфеp
Тьtпфц)p
Тьоринг
Тьотеберг
Тьотер
Ть^чингер
Тюбинген
'Гюмол
Тюцrem/и
Тюрнуф
Тюрйнгия
Тюрниу
Тюсен,
трад. ТИсен
Többen
Tölz
Tönjss
Tönisvorst
Tonsmann
Torplilz
Töpfer
TTne-
Toerrrng/ Töriing
Töleherg
Töttrr
Totschinger
Tübingen
Thümrcl
Tüngethal
Thüiauf
Thüringen
Thyrnau
Thyssen

У
Уве Uwe
Уде Ude/ Uhdi
Удо Udo
Удолф Udolph
Уер, tnpad. Ухер Uhir
Узе
Узедом
Узинген
Укермарк
Украйна
Ул
Ула
Уланд
Улбрехт
Улбрихт
Уле
У лен
Уленбек
Уленброк
Уленшпигел
Ули
Улиш
Улм
Улман
Улнер
Улрйке
Улрих
Улрих-Пур
Улрихс
Улщайн
Умендорф
Умла нд
Уна
Унбекант
Унгер
Унгератен
Унгерер
Uhse
Usedom
Usingen
Uckermark
..Uöiaixi
Uhl
Ulla
Uhland
Ulbrecht
Ulbricht
Uhle
Uhlin
Uhlenbick
Uhlenbrock
Ulenspiegel
Uli/Ulli
Uhlisch/ Ulisch
Ulm
Ullman/ Ullmann
UiXii
Ulrike
Ulrich
Ulrich-Pur
Ulrichs
Ullstein
Ummendorf
Umland
Unna/ Oonagh
Unbekannt
Ungir
Ungeraten
Ungerer
Унград
Ундойч
Унзелд
Унзьолд
Унру
Унтервалден
Унтер ден Лйнден
Унтердраубург/
Дравоград (словен.)
Унтеркирнах
Унтершнайдхайм
Унферрихт
Унферцарт
Унщрут
Уплегер
Упхоф
Урах
Урбауер
Урбах
Урзел
Урзела
Урзле
Урзли
Урзула
Ури
Уриг
Урмахер
Урс
Урфт
Уршпрух
Ускорайт
У етер
Усти над Лабем
Ута
Уте
Утер
Утинг
Ухер
Уху
Уц
Уцнах
Уши
"Jjgrad
Undiutsch
Unsild
Unsöld
Unruh
Unterwalden
Unter den Linden
Untirdrauburg
Unterkirnach
Unterschneidheim
Unverricht
Unvirzahrt
Unstrut
Uplegger
Uphoff
Urach
Urbauir
Urbach
Ursel
Ursela
Ursle
Ursli
Ursula
Uri
Uhrig
Uhrmacher
Urs
Urft
Urspruch
Uszkorelt
Ustir
вж. Аусиг
Uta '
Ute
Uter/ Utter/ Uther/
Utting
вж. Уер
Uhu
Utz/Uz
Uznach
Uschi

ФНОор
- 296 -
ФОликс
Ф/6ор
Faber
Фабк/н
Fabian
Ф/зен
Vahssn
Ф/йг)
FSigS
Файгел
Veigsl
Файел
Veiel
Ф/йитен
Vaihingen
ФНиингор
Vaihingsr
ФН^Улк);
Feilke
Файман
Faymann
Файст
Feist
Файт, църк. Вит Veit/ Veith
Ф/йтсхьохайм
Veitshöchheim
Ф/йтъл
Vaitl
Ф/йфол
Fsifsl
Ф/леп
Valepp
Ф/нш/йт
Vanschsidt
Фи-келман
Facke^mann
Ф/л
Fall
ФНлади
FaUada
Фалк
Falk
Ф/лке
Falks
Фалкенз)
Falksnsss
Фалкенхаген
Falksnhagen
Фалкенщайн
Falkenstem
Ф/лко
Falko
ФНндорл
Fandsrl
ФНндркх
Fandiich/ Fandrych
Ф/нер
Fahnsr
Фар
Fanr
Ф/ронхайо
Fahrenheit
Фаpцлнйгн)p
Farnleitner
Фирьдрскк
Färösr
осТ-рУви
Фнс
ФНсбондор
Ф/сбинд
Ф/сбиндор
Ф/смор
'ФФрУе..
ФНтер
ФНоорщотон
ФНтрот
ФНупел
Ф/уснор
Ф/уст
ФФхн
Ф)
ФСгсзнк
Ф)’ ср
ФОдел
ФСделср
ФОдер
ФСдорср
ФСдоазен
Фсдсрко
ФСдоркон
ФОзе
Фозонмайер
Ф)зи
Ф)лайс
Ф)л6/х
Ф)лберт
Фелгибел
Фелд
■. ■ I.
ФелдОорг
ФОлдборгер
ФСлдскс
Фелден
е де
ФОлдкирх
ФОликс
Faas
F^«;b^nder
Fassbind
Fassbinder
Vasmsr
Fastl
Vatsr
Vaterstetten
Valtrodt
Vaupsl
Faußner
Faust
Vacha
Veh
Vegesack
Fsgsr
Veddel
Frddslei
Feddsr/ Fedcr
Federcr
Feddersen
Fedderke
Fsddsrksn
Fshss
Vesssnmaysr/
'^5111X1.11-
Fassi
Fslleis
Fellbach
Velbert
Fsllgisbel
Feld
Fsldbach
Fsldberg
Fsldbsrgsr
Vsldsks
Feldsn/ Veldsn
Felder
Feldkirch
Felix

ФСлнср
- 297 -
Фйхтснау
ФСлнср
Фслсекср
Фслтлйн
Фелхлс
ФСмарн
Фе"н
ФСнглср
ФСнрнх
ФСидрих
Феиемаи
Фенер
ФСинкс
Феийиген
ФСпиигср
ФСрбер
Фербербьок
Фердинанд
Ф]рман
ФСрнеигсл
ФСрсмолд
Ферстъл
Ферх
Ферхаг
Ферхбйген
ФсрхьОвсн
ФСршинц
Фсс
ФСтел
ФСтер
ФСтвайс
Фсхта
Фйаидсн
Фйбнг
и : и
Фйвсг
Фйг
Фйгьл Figl
Фйдлср Fieber
Фйстер/ ВйСтор Vietor
Фийбл Viöl
Fellner
FelBecker
Veltlin
Felchle
Fehmarn
Venn
Fengier
Fähnrich
Fähndrich
Vennemonn
Fenner
?hcn;x
Fenningen
Fe^.nrng£r
Färber
Färberböck
Ferdinond
Fährmann
Fernengel
Versmold
Ferstl
Fach
Verhaog
Verheugen
Verhoeven
Ferschnitz
Feeß
Fettei/ Vettel
Vetter
Vettweiß
Vechto
Vianden
Fiebig/ Viebig
Fibich/ Fiebich
Viehweg
vigg
Фик
ФйЛ
Фйлах
Фнлемди
Фйлер
Фйлингсп
Филип
Фйлнпс
Фйлмаи
Филе
Фйлсбйбург
Филсхдфси
Филц
Фйлцси
Фйлщнх
Фйигер
Фйиеибург
Фипйкйя
Фйпк
Фйпке
Фйпкепвердер
Фйикспвирт
Фйплаидия
Фйнов
Фйистер
Фйрдаик
Фйрег
Фйрсгс
Фйрек
Фйреиберг
Фйрзси
Фйрннх
Фйррадсн
Фйрхаус
Фнс
Фнсп
Фйхаузеи
Фйхте
Фйхтелберг
Фйхтеиау
Fick
Fill
VUloch
Philemon
Fiehler
Villingen
Philipp
Philipps
Fielmon
Vils
Vilsbiburg
Vilshofen
Filz/Filtz
Fjä
Vielstich
Finger
Vienenburg
Phönizien
Fink
Finke
Finkenwerder
Finkenwirth
Finnland
Finow
Finster
Vierdonck
Vieregg
Vieregge
Viereck
Vierenberg
Viersen
V-iich
Vierroden
Vierhous
Fiess
Visp
Viehhousen
Fichte
Fichtelberg
Fichtenau

Фйхтнер
- 298 -
Фрайзинг
Фйхтнер
Fichtner
Фогелсберг
Vogelsberg
Фиц
Fitz
ФОглер
Vogler
Фйцнау
Vitznau
Фогт
Vogt/ Voigt
Фиш
Fisch
Фоггланд
Vogtland
Фйшарт
Fischart
Фогтс
Vogts
Фйшер
Fischer/ Vischer
Фогьл
Vogl
Флайге
Fleige
Фбгълмайер
Voglmaier
Флайснер
Fleißnir
ФЬйербах
Feuerbach
Флайшер
Fleischer
Фойерщайн
Feuerstein
Флам
Flamm
Фбйхтвангер
Fiuchtwangir
Фландрия
Flandern
Фок
Fock
Фласбарт
Flasbarth
Фоке
Focke
Флйсдик
Flasdieck
Фолберт
Volbert
Фласхайм
Flaesheim
Фолкер
Volker
Флаше
Flasche
Фолкертс
Volkerts
Флек
Fleck
Фолкман
Volkmann
Флемиг
Flemig/ Flemmig
Фолкмар
Volkmar
Флйминг
Fläming/ Fleming/
Фолмар
Vollmar
Flemming
Фолмер
Vollmer
Фленсбург
Flensburg
Фолме
Volme
Флепс
Phleps
Фонк
Fonk
Флехтинген
Flechtingen
Фонтане
Fontane
Флехтхайм
Flechtheim
Форарлберг
Vorarlberg
Флиг
Flieg
Форверк
Vorwerk
Флиге
Fliege
Форер
Forrer
Флйгер
Flieger
Форст
Forst
Флйдер
Flieder
Форстер
Forster
Флйер
Flieher
Форхер
Forcher
Флик
Flick
Форхнер
Forchner
Флйнте
Flinte
Фос
Voos
Флоренция
Florenz
Фосенкул
Vossenkuhl
Флориан
Florian
Фрай
Frei/ Frey
Флорус
Floras
Фрайберг
Freiberg
Флос
Floß
Фрайбург
Freiburg
Фльорике
Floerlcke
(им Брайсгау)
(im Breisgau)
ФлЮгел
Flügel
Фрайбург
Freiburg
Фогел
Vogel
(им Юехтланд)/ (im Üechtland)/
Фогелвайде
Vogelweide
Фрибур (френ.) Fribourg
Фогелер
Vogeler
Фрайганг
Freigang
Фогелзанг
Vogelsang
Фрайзинг
Freising

Фрайзингер
- 299 -
Фриш'
Фрайзингер
Freisinger
Фредерсдорф
Freideirsdo^f
Фрайлиграт
Frelligrath
Фреди
Fredi
Фрайман
Freimann
Фредо
Fredo
Фрайтаг
Freitag
Фредрих
Fredrich
Фрайтал
Freital/ Freythall
Фрезе
Freese
Фрайунг
Freihung/ Freyung
Фремд
Fremd
Фрайунг-
Freyung-Grafenau
Фремдер
Fremder
Графенау
Френкел
Fraenkel
Франк
Franck/ Frank
Френцел
Frenzei
Франк-Валтер
Frank-Walter
Фрйбертсхойзер Frlebertshäuser
Франке
Francke
Фрйда
Frieda/ Frida
Франкен
Francken
Фрйдберг1
Friedberg1
Франкенвалд
Frankenwald
Фрйдберг2/
Friedberg2
Франкенхарт
Frankenhardt
Фрймбурк (чеш.)
Франкенщайн
Frankenstein
Фрйдеман
Friedemann
Франкония
Franken
Фрйденсрайх
Friedensreich
Франксен
Francksen
Фридерйке
Friederike
Франкфурт
Frankfurt am Main
Фридерйци
Friederici
ам Майн
Фрйдли
Frledli
Франкфурт
Frankfurt an der Oder
Фрйдман
Friedmann
ан дер Одер
Фрйдолин
Fridolin
„Франкфуртер
Frankfurter
Фридрих
Friedrich
алгемайне
Allgemeine
Фрйдрихс
Friedrichs
цайтунг“
Zeitung
Фрйдрихсен
Friedrichsen
„Франкфуртер
Frankfurter Rundschau
Фрйдрихстал
Frledrichsthal
рундшау“
Фрйдрихсхафен
Friedrichshafen
Франц
Franz
Фрйдрихщрасе
Friedrichstraße
Францбург
Franzburg
Фрйдхелм
Friedhelm
Францел
Franzel
Фрйдъл
Friedl
Францйска
Franziska
Фрйзах
Friesach
Франция
Frankreich
Фрйзак
Friesack
Франц Йозеф
Franz Joseph
Фризе
Friese
Францобел
Franzobel
Фрйзенхаген
Friesenhagen
Фрауенхоф
Frauenhoff
Фрйзенхайм
Friesenheim
Фрауенщайн
Frauenstiin
Фрйзингер
Friesinger
Фрауке
Frauke
Фрйзия
Friesland
Фраунхофер
Fraunhofer
Фрймбурк
еж. Фрйдберг2
Фред
Fred
Фрйнгс
Frings
Фредерик
Frederlk
Фрир
Frier
Фредерих
Frederich
Фриш
Frisch

Фриц
- 300 -
Фюхторф
Фриц
Fritz
ФрЬлеР
Fritzlar
Фрич
Fritsch/ Fritzsch
ФрйЧ'С
Fritzsche
Фрдбург
Frohburg
Фрддъл
Frodl
Фройд
Freud
Фройденберг
Freudenberg
Фрбйденщат
Freudenstodt
Фрдйнд
Freund
Фройндлйб
Freundheb
Фройтсмдс
Freutsmoos
Фрбйцхайм
Froitzheim
ФрОлоф
Frohloff
Фром
Fromm
Фрбман
Frcmor^^
Фрост
Frost
Фреш
Frosch
Фрошауер
Froschauer
Фрьобс
Fröbe/ Froebe
Фрьдбел
Fröbel
Фрьодер
ФШег
Фрьолнх
Fröhlich
Фрю
Früh
Фукс
Fuchs/ Fux
Ф^сбергер
Fuchsberger
Фулд
Fuld
Фулда
Fulda
Фулрот
Fuhlrodt/ Fuhlrott
Фупк
Funk
Функс
Funke
фур
Fuhr
Фурлср
Furier
Фурма:
Fuhrmann
Фури
Фуртванген
Furtwangen
Фурт
Furth
Фуртвспглер
Furtwängler/
Furtwengler
Футер
Futter
Футерер
Futterer
Фушълзе
Fuschlsee
ФьОгслс
Vögele
ФьОде
Foede
Фьоднш
Födisch
Фьол
Föll Фьолср
Фьдлер
Föller/ Völler
ФьОлклингеи
Völklingen
ФьОлкъл
Völkl
Фьолц
Völtz
Фьор
Föhr
Фьорг
Förg
Фьоренбах
Vöhrenboch
Фьоринген
Vöhringen
Фьдрнц
Föritz
Фьорстсмаи
Förstemonn
Фьорстер
Förster
Фьортлср
Vorder
ФЮкс
Fücks
Фюлер
Füller
ФЮлсбютел
Fühlsbüttel
ФЮмаи
Fühmonn
Фюнфкйрхеи“
Fünfkirchen1
Фюнфкйрхсн2/
Fünfkirchen2
Печ (унг.)
ФЮрман
Fürmonn
ФЮрпайзен
Fürneisen
Фюрст
Fürst
ФЮрстеиау
Fürstenou
ФЮрстеиберг
Fürstenberg
ФЮрстсивалдс
Fürstenwolde
ФЮрстеифслд
Fürstenfeld
ФЮрсгсифслдОрук Fürstenfeldbruck
ФЮрт
Fürth
ФЮрхтегдт
Fürchtegott
ФЮсеи
Füssen
ФЮсли
Füssli
ФЮсъл
Füssl
ФЮхторф
Füchtorf

Хабех
- 301 -
Хаймрих
X
Хайдекрайс
Хайдел
Хайделб ах
Хайделберг
Хайдеман
Heidekreis
Heydel
Heidelbach
Heidelberg
Heidemann
Хабек
Habeck
Хайдемари
Хайден
Heidemarie
Heiden
Хабекер
Хабел
Habecker
Habel
Хайденрайх
Heidenreich
Хаберман
Habermann
Хайденхайм
Heidenheim
г
Хабермас
Habermas/ Habermaß
Хайдер
Haider/ Heider
Хабихт
Habicht
Хайдерих
Heiderich
Хабсбурги
Habsburg
Хайдън’
Haidn
Хабъл
Habl *
Хайдън2
Haydn (композитор)
Хавербеке
Haverbeeke
трад. Хайдн
Хаг
Haag
Хайди
Heidi
Хага
Den Haag/ s-Gravenhage
Хайдрих
Heidrich/ Heydrich
Хагедорн
Hagedorn
Хайдрун
Heidrun
Хагеман
Hagemann
Хайе
Haye
Хаген
Hagen
Хайер
Heyer
Хагенау
Hagenau
Хайес
Heyes
Хагенов
Hagenow
Хайзе
Heise/ Heyse
Хагер
Hager
Хайзел
Heisei
Хагещет
Hagestedt
Хайзелер
Heiseier
Хада
Hadda
Хайзенберг
Heisenberg
Хадвиг
Hadwig
Хайк
Heik
Хадубранд
Hadubrand
Хайке
Heike
Хадумод
Hadumod
Хайко
Heiko
Хазе
Hase/ Haase
Хайл
Heil
Хазенберг
Hasenberg
Хайлброн
Heilbronn
Хазенщаб
Hasenstab
Хайлгендорф
Heilgendorff
Хайгелин
Heigelin
Хайлигенбайл/
Heiligenbeil
Хайгенбрюкен
Heigenbrücken
Мамоново (рус.)
Хайгенмозер
Heigenmooser
Хайлигенхафен
Heiligenhafen
Хайгенхаузер
Heigenhauser
Хайлигенщат
Heiligenstadt
Хайд
Haid
Хайлман
Heilmann
Хайда
Haida
Хайм
Heim/ Heym/ Haym
Хайде
Heide/ Heyde
Хаймбухнер
Haimbuchner
Хайдегер
Heidegger
Хаймел
Heimel
Хайдеке
Heidecke
Хаймзьот
Heimsoeth
Хайдекер
Heidecker
Хаймрих
Heimrich

Хайн
- 302 -
Ханофер
Хайн
Hain/ Hein
Хайне
Heine
ХайнеРЯ
Heinicke
Хайнекен
Heineken
Хайнеман
Heinimann
Хайнер
Heiner
Хайнзе
Heinse
Хайнихен
Hainichen/ Heinichin
ХайнЕЙ
Hiincke/ Heinke
Хайнкел
Heinkil
Хайнкес
Hiynckes
Хайно
Heino
Хайнрих
Heinrich
Хайнсберг
Heinsberg
Хайнфелд
Hainfeld
Хайнц
Heinz
Хайнц-Герхард Heinz-Girhard
Хайнце
Hlinzi
Хййнценберг
Heintzenberg
Хайнцле
Heinzle
Хайнцман
Hiinzmann
Хайнцъл
Heinzl
Хайнъл
Hiini
Хайрих
Heirich
Хайс
Heiß
Хайсерер
Heißerer
Хайсман
Heißmann
Хайш
Haisch
Хак
Haack/ Hack
Хаке
Haacke
Хакер
Hi-ckir
Хаклендер
Hackländir
Хйкмйк
Hackmack
Хакъл
Hackl
Хапан
Haiatsch
Халбе
Halbe
Халберщат
Halberstadt
Халгартен
Hallgarten
Халденслебен
Haldensleben
Хале
Halle
Халем
Halem
Халер
Haller
Халерман
Hallermann
Халиг
Hallig
Халперт
Halpirt
Халске
Halske
Халтерн
Haltern
Халфер
Halver
Халщат
Hallstadt/ Hallstatt
Хам
Hamm
Хамбахер
Hambacher
Хамбрехт
Hambrecht
Хамбург
Hamburg
Х£мбюхег
Hambüchen
Хймй
Hamme
Хамел
Hamil/ Hammel
Хамер
Hammir
Хамехер
Hamecher
Хймон
Hammon
Хамп
Hamp
Хампел
Hampel
Хан
Hahn
Хана
Hanna/ Hannah
Окаел.
Hannappel
Ханау
Hanau
Хандевит
Handewitt
Хандел
Handel
Хане
Hane
Ханегрет
Hannegret
Ханелоре
Hannelore
Ханес
IHoies
Хйнзй
Hanse
Ханзен
Hansen
Хйнзи
Hansi
Хани
Hanni
Ханке
Hanke
Ханкел
Hankel
Хйно
Hanno
Ханомаг
Hanomag
Ханофер
Hannover
трад. Хановер

„Хаиофершес тагеблат'
- 303 -
Хаус
„ХаиОфсршес
Hannoversches
Хартвиг
Hortwig/ Hortwieg
тагсблат“
Togeblott
Хартеи
Harten
Ханс
Hans/ Hanns
Хартке
Hordtke
Ханс-Адам
Hons-Adom
Хартлеб
Hartleb
Хапсгсрд/
Hansgerd/ Hons-Gerd
Хартлебеп
Hortleben
Ханс-Герд
Хартмап
Hartmann
Ханс-Дйтрйх
Hons-Dietrich
Хартмут
Hartmut/ Ha^uth
Хаисйдахим
Honsjcorhra
Хартиагел
Hortnagel
Хаисйдрг
Hansjörg
Хартъл
Hartl
Хаис-Улрих
Hons-Ulrich
Харц
Harz/ Hartz
Хансфердинанд
Honnsferdinond
Харцгероде
Harzgerode
Хзнс-ХуОсрг
Hons-Hubert
Харцтер
Horztor
Хаитке
Hondtke/ Hontke
Харш
Horsch
Ханф
Honf/ Honff
Хас
Haos/ Hoss/ Hoß
Ханфщеигъл
Honfstaengl
Хасбергс
Hoßberge
Ханьо
Honnjo
Хасс
Hasse
Хапсл
Happel
Хассл
Hassel
Харалд
Harold
Хаселмаи
Hasselaonn
Харас
Harros
Хасслфслде
Hasselfelde
Харауер
Horrauer
Хасслфслт
Hosselfeldt
Харбург
Horburg
Хасемср
Hassemer
Харгни
Hargin
Хасеипфлуг
Hossenpflug
Хард
Hoord
Хаслйпгер
Haslinger
Хардсл
Hordel
Хасман
Hossmonn
Хардеи
Horden
Хастрайтср
Hostreiter
Хардепберг
Hardenberg
Хасфурт
Haßfurt
Хардер
Harder
Хасхаген
Hashagen
Хардннг
Hording
Хате
Hotje
Харен
Haaren
Хатерт
Hattert
Харзум
Harsum
Хатхайср
Hatheyer
Хари
Harry
Хауср
Hauer
Харйбда
Chorybdis
Хаузер
Houser
Харк
Hark
Хаук
Hauck
Харксхайм
Harxheim
Хаупе
Houne
Харлоф
Horloff
Хаупсберг
Hounsberg
Харман
Hoormonn
Хаунсфслд
Hounsfeld
Хармс
Horms
Хауисхайм
Hounsheim
Харолд
Horold
Хаупт
Haupt
Харпср
Horper
Хауптмаи
Houptmonn
Харт
Haordt/ Hordt/ Horth
Хаус
Hous/ Houss/ Hauß

Хаусбауер
- 304 -
Хенкел
Хаусбауер
Hausbauer
Хелга
Helga
Хауслайтер
Haußleiter
Хелгарт
Hellgardt
Хаусмайстер
Hausmeister
Хелге
Helge
Хаусман
Hausmann/
Хелголанд
Helgoland
Haußmann
Хелд
Held
Хаусрат
Hausrath
Хелена
Helena
Хаусхер
Hausherr
Хелене
Helene
Хаусхофер
Haushofer
Хеленкемпер
Helleinkemper
Хауф
Hauff
Хелер
Heller
Хауфе
Haufe
Хелзинки
Helsinki
Хауфелд
Haufeld
Хелм
Helm
Хаушилд
Hauschild
Хелмесбергер
Hellmesberger
Хафел
Havel
Хелмут
Helmut/ Helmuth/
Хафелланд
Havelland
Hellmut
Хафеман
Havemann
Хелмхолц
Helmholtz
Хафер
Hafer/ Hafer
Хелмщат
Helmstadt
Хафнер
Hafner/ Haffner
Хелмщет
Helmstedt
Хафт
Haft
Хелт
Heidt
Хахенбург
Hachenburg
Хемау
Hemau
Хахфелд
Hachfeld
Хеминген
Hemmingen
Хац
Hatz
Хен
Hehn
Хацфелт
Hatzfeldt
Хенгст
Hengst
Хебел
Hebel/ Hebbel
Хенгстлер
Hengstier
Хегау
Hegau
Хенгстшлегер
Hengstschläger
Хеге
Heege
Хендел'
Händel (композитор)
Хегел
Hegel
Хендел2
Hendel
Хегеншайт
Hegenscheidt
Хенделе
Hendele
Хегерл
Hegerl
Хендрик
Hendrick
Хедвиг
Hedwig
Хендрикс
Hendricks
Хекел
Haeckel/ Heckel/ Hekel
Хене
Henne
Хекен
Hecken
Хенеберг
Henneberg
Хекер
Häcker
Хенел
Haenel/ Hänel/ Hähnel
Хекинг
Hecking
Хенер
Henner
Хеклер
Heckler
Хенес
Hennes
Хекман
Heckmann
Хенеф
Hennef
Хекъл
Heckl
Хензел
Hänsel
Хел
HeeV Hell
Хензелер
Henseler
Хелберг
Hellberg
Хениг
Hennig
Хелбиг
Helbig
Хенинг
Henning
Хелвиг
Helwig/ Hellwig
Хенкел
Henkel

Хенкер
- 305 -
Хетксмпер
Хенкер
Henker
Херлайн
Herrlein
Хенриете
Henriette
Херле
Hirrle
Хенрици
Henrici
Херлинг
Herling
Хенсен
Henssen/ Henßen
Херман
Hermann
Хенслер
Henssler/ Henßier
Херманс
Hermanns
Хенце
Henze
Херманфрид
Hermanfrld
Хенцелман
Henzelmann
Херманщат/
Hermannstadt
Хенцен
Henzen
Сйбиу (рум.)
Хенч
Hentsch
Херменау
Hermenau
Хенчел
Hentschel
Хермаринген
Hermaringen
Хенш
Hänsch
Херминафрид
Herminafried
Хеншел
Henschel
Хермсдорф
Hermsdorf
Хепе
Heppe
Херне
Herne
Хер
Herr
Хернхут
Herrnhut
Херакъл
Herakles
Херсбрук
Hersbruck
Хербарт
Hirbart
Херта
Herta/ Hirtha
Хербек
Herbeck
Хертазе
Herthasee
Херберг
Herberg
Хертвиг
Hertwig
Хербергер
Herberger
Хертел
Hertel
Херберт
Herbert
Хертле
Hertle
Хербиг
Herbig
Хертлинг
Härtling
Херборн
Herborn
Херфорд
Herford
Хербот
Herboth
Херфорт
Herfort/ Herforth
Хербст
Herbst
Херфрид
Hirfriid
Хербургер
Herburger
Херфурт
Herfurth
Херваген
Heerwagen
Херхаузен
Herrhausen
Херварт
Hirwarth
Херц
Hertz
Хергемьолер
Hergemöllir
Херц-Зомер
Herz- Sommer
Херден
Herden
Херцог
Herzog
Хердер
Herder
Херцогенхорн
Herzogenhorn
Херднер
Herdner
Херцшпрунг
Herzsprung
Хере
Heere
Херш
Hersch
Херенберг
Herrenberg
Хершел
Herschel
Херензор
Herrensohr
Херщайн
Herrstein
Хсриберт
Heribert
Хес
Hess/ Heß
Херибранд
Heribrand
Хесе
Hesse
Херинг
Hering
Хеселман
Heßilmann
Херингер
Heringer
Хесен
Hessen
Херингсдорф
Heringsdorf
Хестерс
Heesters
Херкулес
Herakles/ Herkules
Хеткемпер
Hetkämper

ХСтнср
- 306 -
ХОснцолерий
ХСтнер
Hettner
Хйнтерзсер
Hinterseer
ХСфеле
Häfele/ Hefele
Хннц
Hinz
ХСфсст
Hephaistos
Хинш
Hiensch
ХСфиср
Häfner/ Häffner
Хйео
Hiob
Хефтер
Heffter
Хип
Hipp
ХСхт
Hecht
Хипекрат
Hippokaates
ХСцел
Hetzel
Хйрзс
Hirse
ХСцер
Hetzer
Хйрзсман
Hiersemonn
Хйдеизе
Hiddensee
Хйрлсндер
Hierländer
Хйдинг
Hidding
Хйрт
Hirt
Хйдлер
Hiedler
Хйрхе
Hirche
ХйсрОнюмус
Hieronymus
Хйрцсл
Hirzel
Хйкел
Hickel
Хирш
Hirsch
Хйлбиг
Hilbig
Хйршберг
Hirschberg
Хйлбих
Hilbich
Хйршбигсл
Hirschbiegel
Хйлгсрмаи
Hilgemonn
Хйршер
Hirscher
Хнлд
Hild
Хйршфслд
Hirschfeld
Хйлде
Hilde
Хйршхаузен
Hirschhausen
Хйлдебранд
Hildebrond
Хйсбергер
Hiesberger
Хйлдсгард
Hildegord
Хйтлср
Hitler
Хйлдсн
Hilden
Хйцинг
Hietzing
Хйлдссхайм
Hildesheim
Хйцълшпергер
Hitzlsperger
Хйлдесхаймср
Hildesheimer
ХОбел ‘
Hobel
Хйлдмаи
Hildmann
ХОбер
Hober
Хйлснбранд
Hillenbrand
ХОберг
Hoberg
Хйлер
Hiller
ХОбсрт
Hobert
Хйлерс
Hillers
Хобот
Chobot
Хйлмар
Hilmir
Хдге
Hooge
Хйлперт
Hilpert
Хогребс
Hogrebe
Хйлти
Hilti/ Hilty
Хдгрефе
Hogrefe
Хйлшср
Hilscher
Хдскер
Hoecker
XiiMnep
Himmler
Хбсиау
Hohenau
Хйивил
Hinwil
(аи дер Раб)
(on der Roab)
Хйнгст
Hingst
ХОснемс
Hohenems
Хйндемит
Hindemith
Хоснзе
Hohensee
Хйндеибург
Hindenburg
Хоснлое
Hohenlohe
Хйиерк
Hinnerk
ХОепхайм
Hohenheim
Хйикел
Hinkel
трад. ХОхеихайм
Хйнкефус
Hlnkefuß
ХОснцолерни
Hohenzollern
Хйирихс
Hinrichs
трад.
Хйнтсрзе
Hintersee
Хохснцелернй

Хоенщайн-Йрнсттал
- 307 -
Хорнбах
Хоенщайн-
Hohenstein-
Холцдорф
Holzdorf
Ернсттал
Ernstthal
Хблце
Holtze/ Holze
Хбенщауфени
Hohenstaufen
Холцер
Holzer
трад.
Холцинг-Берщет Holzing-Berstett
Хохенщауфени
Холцингер
Holzinger
Хбйбел
Heubel
Холцмайстер
Holzmeister
Хойберг
Heuberg
Холцман
Holzmann
Хойбергер
Heuberger
Холцхай
Holzhey
Хайвер
Heuwer
Холцхайм
Holzheim
Хойер
Heuer
Холцхауер
Holzhauer
Хойерсверда
Hoyerswerda
Холцхаузен
Holzhausen/
Хойзер
Häuser
Holtzhausen
Хойзерман
Häusermann
Холцкирхен
Holzkirchen
Хбйзъл
Häusl
Холцшуер
Holzschuher
Хойрих
Heurich
Холщайн
Holstein
Хойс
Heuss/ Heuß
Хомайер
Hohmeyer
Хойсен
Heussen
Хоман
Hohmann/ Homann
Хойсер
Heusser
Хбмбург
Homburg
Хойсингер
Heußinger
Хомел
Hommel
Хойслер
Häusler/ Heussler
Хомелхоф
Hommelhoff
Хокенхайм
Hockenheim
Хонегер
Honegger
Хбкенхаймринг Hockenheimring
Хонек
Honeck/ Hohneck
Хокзил
Hooksiel
Хонекер
Honecker
Хол
Hol!
Хонер
Hohner
Холандия
Holland
Хонерт
Honert
Холбайн'
Hohlbein
Хбниг
Honig
Холбайн1
Holbein (художник)
Хонигман
Honigmann
Холгер
Holger
Хонике
Honnicke
Холер
Hohler
Хоп
Норр
Холи-Понинциц Holly-Ponienzietz
Xöne
Hoppe
Холсте
Holste
Хопензак
Hoppensack
Холтвик
Holtwick
Хопман
Hoppmann
Холтер
Holter
Хопс
Hoops
Холткьотер
Holtkötter
Хопфнер
Hopfner
Холтхаузен
Holthausen
Хорат
Horath
Холтхоф
Holthoff
Хораций
Horaz
Холуб
Holub
Хорват
Horvath
Холц
Holtz/ Holz
Хорген
Horgen
Хблцбауер
Holzbauer
Хорн
Hom
Хблцварт
Holzwarth
Хбрнбах
Hornbach

Хорнщайн
- 308 -
Хьогерл
Хорнщайн
Hornstein
Хорст
Horst
Хсрс-ман
Horstmann
Xopx
Horch
Xöpiue
Horsche
Хосбах
Hösbach
Хотелщет
Hottelstedt
Хотингер
Hottinger
Хотмаи
Hottman
Хотмар
Hoetmar
Хоценлроц
Hotzinplotz
Хоф
Hof/Hoof
Хофауер
Hofauer
Хофен
Hoven
Хофенхайм
Hoffenheim
Хофер
Hofer
Хоферг
Hoffert
Хбфкирхен
Hofkirchen
ан дер Тратнах
an dir ditdach
Хофман
Hoffmann/ Hofmann
Хофм£нста(л
Hofmannsthal
Хофмансвалдау Hofmannswaldau
Хофрайтер
Hofreiter
Хоффелд
Hoffeld
Хохайм
Hochheim
Хохегер
Hochegger
Хохенхайм
вж. Хоенхайм
Хохенцолерни
вж. Хоенцолерни
Хохенщауфени
вж. Хоенщауфени
Хохоф
Hohoff
Хохут
Hochhuth
Хоце
Hotze
Хошуцки
Hoschützky
Храдец
вж. Кьониггрец
Кралове
Хрюзандер
Chrysandir
Хубер
Huber/ Hueber
Хуберт
Hubert
Хубертус
Hubertus
Хут
Hug
Хугер
Хуго
Хуебер
Хуземан
Хузум
Хулч
Хумберг
Хумблот
Хумболт
Хумел
Хумелс
Хумпердинк
Хун
Хунд
Хундертвасер
Хункемьолер
Хунсрюк
Хунстегер-
Петерман
Хунт
Хунцикер
Хупе
Хуперц
Хусерл
Хусман
Хут
Хутен
Хутер
Хутерер
Хутлер
Хутмахер
Хуфайзен
Хуфшмит
Хух
Хухтхаузен
Хуцер
Хърватин
Хьобер
Хьобингер
Хьоведес
Хьогерл
Hugger
Hugo.
Huibir
Husimann
Husum
Hultzsch
Humberg
Humblot
Humboldt
Humm-il
Hummels
Humperdinck
Huhn
Hund
Hundertwasser
Hunkemöller
Hunsrück
Hunsteger-Petirmann
Hundt
Hunzike-
Hupe
Huppertz
Husserl
Husmann
Huth
Hutten
Hüter
Hutterer
Huttler
Hutmachir
Hufeisen
Hufschmidt
Huch
Huchthausen
Hutzer
Kroatin
Höher
Höbinger
Höwedes
Höggerl

Хьогъл
- 309 -
Хюш
Хьогъл
Högl
Хьодед
Hödel
Хьозлингер
Höslinger
Хьоке
Hocke
Хьокстер
Höxter
Хьолдерлин
Hölderlin
Хьолтер
Hölter
Хьолцел
Hölzel
Хьолцер
Hölzer
Хьон
Höhn/ Hoehn
Хьоне
Hohne/ Hönne
Хьонер
Höhner
Кьснег'
Hönes
Хьонес2
Hoeneß (треньор)
Хьонетал
Hönnetal
Хьоншайд
Hönscheid
Хьопнер
Hoepner/ Höppner
Хьопфнер
Höpfher
Хьорбигер
Hörbiger
Хьоргертсхаузен
Hörgertshausen
Хьорман
Hörmann
Хьорнег
Hgernes
Хьорниц
Hörnitz
Хьорстел
Hörstel
Хьосбах
Hösbach
Хьослер
Hösler
Хьостерай
Hösterey
Хьбгге?
Höttges
Хьбфер
Höfer/ Höffer
Хьоферман
Hoevermann
Хьофъл-Рйш
Höfl-Riesch
Хьох
Höch
Хьохерберг
Höcherberg
Хьохерл
Höcherl
Хьохст
ö
Хьохтъл
Höchtl
Хюбер
Hüber/ Hueber
Хюберт
Hübert
Хюбнер
Hübner/ Huebner
Хюкелхофен
Hückelhoven
Хюлер
Hüller
ХЮлсхоф
Hülshof
ХЮмлинг
Hümmling
ХЮнемайер
Hünemeier
Хюненберг
Hünenberg
ХХЮпе
Hüppe
Хюрт
Hürth
Хоси
Hüssy
Хюте
Hütte
Хютен
Hütten
Хютенбах
Hüttenbach
Хютенберг
Hüttenberg
Хютенбергер
Hüttenberger
Хютлер
rüttler
Хюфел
Hüffel
Хюфер
Hüffer
Хюхткер
H’rhtker
Хюш
Hüsch

Цабел
- 310 -
Цйгелер
Цвйкер
Zwicker
Цвйлинг
Zwilling
ц
Цвйнгер
Zwinger
Цвйнгли
Цвйтер
Zwingli
Zwitter
Цвйшенбергер
Zwischenberge
Цабел
Zabel
Цвохау
Zwochau
Цагиба
Zagiba
Цвьониц
Zwönitz
Цайглер
Zeigler
Цедер
Zeder
Цайгнер
Zeigner
Цеденик
Zehdenick
Цайдлер
Zeidler
Цезен
Zes en
Цайлингер
Zeilinger/ Zeillinger
Цел
Zell
Цайзерсвайер
Zaisersweiher
Цела-Мелис
Zella-Mehlis
Цайс
Zeiss/ Zeiß
Цел ам Зе
Zell am See
Цайсберг
Zeisberg
Целан
Celan
Цайсбергер
Zeisberger
Целберг
Zellberg
Цайсъл
Zeissl
Целбергебен
Zellbergeben
Цайтер
Zeitter
Целе
Celle
Цайтфелдер
Zeitfelder
Целендорф
Zehlendorf
Цайтхайн
Zeithain
Целнхефер
Zelnhefer
Цайц
Zeitz
Целтер
Zelter
Цан
Zahn
Цемпйн
Zempin
Цанге
Zange
Ценкер
Zenker
Цандер
Zander
Централна
Mitteleuropa
Царнке
Zarncke
Европа
Царнов
Zarnow
Цепелин
Zeppelin
Цастров
Zastrow
трад. Цепелин
Цафелберг
Zavelberg
Цепериц
Zepperitz
Цах
Zach
Цербст
Zerbst
Цахер
Zacher
Церера
Ceres
Цацикхофен
Zatzikhoven
Цеткин
Zetkin
Цвайбрюкен
Zweibrücken
Цетел
Zettel
Цвайг
Zweig
Цетлиц
Zettlitz
Цвайер
Zwayer
Цеферер
Zaefferer
Цвац
Zwatz
Цех
Zech
Цверг
Zwerg
Цецйлиенхоф
Cecilienhof
Цветница
Palmsonntag
Цйге
Ziege
Цвйбел
Zwiebel
Цйгел
Ziegel
Цвйзел
Zwiesel
Цйгеяхаузен
Ziegelhausen
Цвйкау
Zwickau
Цйгелер
Ziegeler

Цйген
- 311 -
Цюрих
Цйген
Ziegen
Цолер
Zoller
Цйглер
Ziegler
Цоликон
Zollikon
Цйезар
Ziesar
Цолнер
Zöllner
Цйземер
Ziesemer
Цбпке
Zoppke
Цик
Zick
Цопф
Zopf
Цйле
Zille
Цопот/
Zoppot
Цйлертал
Zillertal
Сопот (пол.)
Цйман
Ziemann
Цорн
Zorn
Цймер
Zimmer
Цосен
Zossen
Цймервалд
Zimmerwald
Цот
Zott
Цймерер
Zimmerer
Цофинген
Zofingen
Цймерман
Zimmermann
Цошке
Zoschke
Цйметсхаузен
Ziemetshausen
Цубер
Czuber
Цин
Zinn
Цуг
Zug
Цйнбауер
Zinnbauer
Цугерзе
Zugersee
Цйнвалд
Zinnwald
Цугшпице
Zugspitze
Цйнгерле
Zingerle
Цузе
Zuse
Цйнглер
Zingler
Цукер
Zucker
Цйнеман
Zinnemann
Цукерберг
Zuckerberg
Цйновиц
Zinnowitz
Цукеркандъл
Zuckerkandl
Цинт
Zint
Цукерман
Zuckermann
Цйрер
Zierer/ Ziehrer
Цукмайер
Zuckmayer
Цйркел
Zirkel
Цукшверт
Zuckschwerdt
Цйрнгибъл
Zirngibl
Цумбах
Zumbach
Цйтау
Zittau
Цумбуш
Zumbusch
Цйтелман
Ziteimann
Цумикон
Zumikon
Цйцериц
Zitzeritz
Цумщайн
Zumstein
Цицерон
Cicer
Цумвинкед
Zumwinkel
Цйтлов1
Zietlow1
Цупица
Zupitza
Цйтлов2/
Zietlow2
Цухт
Zucht
Сидлово (пол.)
Цуценхаузен
Zuzenhausen
Цич
Zietsch
Цьогерниц
Zögernitz
Цйшлер
Zischler
Цьолер
Zöller
Цобел
Zobel
Цьолнер
Zöllner
Цобер
Zober
Цьорбиг
Zörbig
Цойс
Zois
Цюрих
Zürich
1

Чарнер
- 312 -
Чохау
ч
Чарнер
Чарнт
Чекала
Ченсгхйу/
Ченстохова (нол.)
Чела
Чела,
Червената
шапчица
Черна гора
Черни
Черно море
Ts^h;^jrner
Zscharnt
Czekalla
Tschenstochau
Zschepa
Zschäpe
Rotkäppchen
Montenegro
Czerny
Schwarzes Meer
Чсске
вж. Будвайс
:e.'i
Чех
Cmm
Чехия
Tschechien/ истор.
Чйрнер
Böhmen
Tschirner/ Tzschirner
Чйрнщайн
Zschirnstein
Чирх
Tschirch
Чогълберг
Tschögglberg
Чоке
Zschokke
Чокор
Csokor
Ч0ГЙ/
Zschopau
Чоп
Tschöp
Чопе
Tschöpe
Чорлау
Zschorlau
Чорн
Tschorn
Чортау
Zschortau
Чохау
Zschochau

Шабер
- 313 -
Швалмтат
Шабер
Шабовски
Шахнер
Шад
Шаде
Шйдов
Шайбе
Шайбелрайтер
Шайдеман
Шнайдемюп1
Шнайдемюл2/
Пила (пол.)
Шайдер
Шайдингер
Шайдхамер
Шайдъл
Шайле
Шайн
Шайц
Шал
Шалк
„Шалке 04“
Шалер
Шамис о
Шампиньон
Пан:
Шанфиг
Шанце
Шанценбах
Шаплер
Шапхюзен
Шарбойц
Шаркус
Шарлоте
Schaber
Schabowski
Schachner
Schic
Schade
Schadow
Scheibe
Scheibeireiter
Scheidemann
Schneidemühl1
Schneidemühl2
Scheider
Schaidinger
Si IJi.
Söeidl
Schalle
Schein
Scheitz
Schaal/ Schall
Schalk
Schalke 04
Sc.n atlir
Chamisso
Champignon
Schaan
Schanflgg
Schanze
Schanzenbach
Schapplir
Schaiphuysen
Scharbeutz
Scharkus
Charlotte
Шарлотенбург
Шарнхорст
Шарпинг
Шарф.
Шархьорн
Шаршмит
Шасхаген
Шауб
Шаувекер
Шарка.'.:
Шаумбург
Шауп
Шауфлер
Шаф
Шафелхубер
Шафрат
Шафхаузен
Шафхойтъл
ШвШ
Швабах
Швабинг
Швабия
Швадорф
Шваигер
Швайзиг
Швайкле
Швайнбергер
Швайндъл
Швййниц
Твайнс
Швайнсберг
Швайнсбург
Швайнфурт
Швайнщайгер
Швайцер
Швалбе
Швкер
Швалм
Швелмтал
Cha-1ottenbu-g
Scharnhorst
Scharping
Scharf
Scharhörn
Schaarschmidt
Schashagen
Schaub
Schauwecker
Schaukal
Schaumburg
Schaupp
Schaufler
Schaaf
Schaffelhube-
Schaffrath
S'haffhausi-
Schafhäutl
Schwab/ Schwaab
Schwabach
Schwabing
Schwaben
Schwadorf
Schwaiger/ Schweiger/
Schwelgger
Schweisig
Schweikle
Schweinberger
Шлл11Д|
Schweinitz
Schweins
Schwiinsberg
Schwiinsburg
Schweinfurt
Schweinsteiger
Schweitzer
Schwalbe
Schwaller
Schwalm
Schwalmtal

Шван
Швандер
Швандорф
Шванер
Шванке
Свят
Швантес
Шва н ц
Швартау
Шварц
Шварца
Гвазпвалд
Шварцбах
Шварценбах
Шварценегер
Шварцер
Шварцерт
Шварцкопф
Шварцмюлер
Швах
Швебиш Гмюнд
Швебиш Хал
Швези.
Швейцария
Швелм
Швендер
Швенинген
Швенк
Швенке
Швенкрайс
Швент
Швентке
Швентнер
йвепе:
Швепес, трад.
Швепс
Шверд
Шверйн
Швет
Швехат
Schwan/ Schwann
Schwander
Schwandorf
Schwaner
Schwanke
Schwa- dt
Schwantes
Schwanz
Schwartau
Schwarz/ Schwartz
Schwarza
Schwarzwald
Schwarzbach
Schwarzenbach
Schwarzenegger
Schwarzer
Schwartzerdt
Schwarzkopf
Schwarzmüller
Schwach
Schwäbisch Gmünd
Schwäbisch Hall
Schwesig
Schweiz
Schwelm
Schwender
Schwenningen
Schwenck
Schwenke
Schwenkreis
S^lh^w^ndt
Schwentke
Schwentner
Schweppe
Schweppes
Schwerd
Schwerin
Schwedt
Schwechat
Швецер
Швеция
Ud-двпн
Пвин:
Швйнгер
Швиноуйшче
Швйтерс
Швиц
Швйцер
Швоб
Швохов
Шеден
Шедлих
Шек
Шел
Шеле,
трад. Шееле
Шеленберг
Шелинг
Шелклинген
Шелхаймер
Шелхас
Шелхер
Шелхорн
Шеман
Шемп
Шенген,
трад. Шенген
Шенда
Шенк
Шенкер
Ше1г-т?:е
Шелинг
Шепман
Шерер
Шеринг
Шерман
Шерф
Шерхен
Schwaetzer/ Schwätzer
Schweden
вж. Шйфелбайн
Schwing
Schwinger
вж. Свйнемюнде
Schwitters
Schwyz
Schwyzer/ Schwietzer
Schwob
Schwochow
Scheden
Schädlich
Scheck
Scheel/ Schell
Scheele
Schellenberg
Schelling
Schelklingen
Schellheimer
Schellhaas
Schelcher
Schellhorn
Schemann
Schempp
Schengen
Schrida
Schenck/ Schenk
Schenker
Schentke
Schepping
Schepmann
Schaerer/ Schärer/
Scherer
Schering
Schermann
Schärf
Scherchen

Шерцер
- 315 -
Шпиц
Шерцер
Scherzer
Шйрмайстер
Schirrmeister
Шерцингер
Scherzinger
Шйрмахер
Schirmacher/
Шершел
Scherschel
S^ihi^rmacher
Шесел
Scheeßel
Шйрмер
Schirmer
Шетлер
Schettler
Шйсъл
Schießl
Шефауер
Scheffauer
Шйфелбайн/
Schivelbein
Шефел
Scheffel
Швйдвин (пол.)
Шефер
Schaefer/ Schaeffer/
Шйфер
Schiefeir/ Schiffer
Schäfer/ Schäffer
Шйфнер
Schiffner
Шефке
Schefke
Шкойдиц
Schkeuditz
Шефлер
Schäffler
Шлаве/
Schlawe
Шйгула
Schygulla
Славно (пол.)
Шид
Schied
Шладминг
Schladming
Шйде
Schiede
Шлай
Schley
Шйрак
Schierack
Шлайермахер
Schleiermacher
Шйршниц
Schierschnitz
Шлайф
Schleif
Шик
Schick
Шлайфер
Schleifer
Шиканедер
Schikaneder
Шлайхер
Schleicher
Шйкеданц
Schickedanz
Шланге
Schlange
Шикенедер
Schickeneder
Шлаух
Schlauch
Шйкългрубер
Schicklgruber
Шлаф
Schlaf
Шилд
Schild
Шле
Schlee
Шйлдкраут
Schildkraut
Шлегел
Schlegel
Шил
Schiel
Шлезвиг
Schleswig
Шйле
Schiele
Шлезвиг-
Schleswig-Holstein
Шйлер*
Schiller (писател)
Холщайн
Шйлер2
Schieler
Шлезингер
Schlesinger
Шилинг
Schilling
Шлекер
Schleker
Шйлингсфюрст Schillingsfürst
Шлеме
Schlemme
Шилт
Schildt
Шлемер
Schlemmer
Шйлхер
Schilcher
Шлемил/
Schlemihl
Шимански
Schimanski
Шлемйл
Шймел
Schimmel
Шленер
Schleener
Шйндлер
Schindler
Шлик
Schlick
Шйнкел
Schinkel
Шлйман
Schliemann
Шинц
Schinz
Шлйме
Schlimme
Шйпан
Schippan
Шлйнк
Schiink
Шйпергес
Schipperges
Шлйнкерт
Schlickert
Шйрах
Schirach
Шлйрзе
Schliersee
Шйрек
Schiereck
Шлиц
Schlitz

Шло
- 316 -
Пойц
Шло
Schloo
Шмук
Schmuck
Шлобйнски
Schlobinski
Шмунт
Schmundt
Шлойзе
Schleuse
Шмьскел
Schmökel
Шлойзинген
Schleusingen
ШмЮке
Schmücke
Шлойнинг
Schleuning
Шнабъл
Schnabl
Шлосер
Schlosser
Шнайдер
Schneider
Шлоте
Schlote
Шналенберг
Schnalenberg
Шлумбергер
Schlumberger
Шнаренбергер
Schnarrenberger
Шлухзе
Schluchsee
Шнебел
Schnebel
Шльогьл
Schlögl
Шнебергер
Schneeberger
Шльомер
Schlömer
Шнеке
Schnecke
Шльондорф
Schlöndorff
Шнел
Schnell
Шльосер
Schlösser
Шнелдорфер
Schnelldorfer
Шльофел
Schlöffet
Шнефердинген
Schneverdingen
Шлюнзен
Schlünsen
Шнйр
Schnier
Шмайсер
Schmeisser/ Schmeißer
Шнйтгер
Schnitger
Шмаленбах
Schmalenbach
Шнйтер
Schnitter
Шмалкалден
Schmalkalden
Шнйтке
Schnittke
Шмалхолц
Schmalholz
Шнйценбаумер
Schnitzenbaumer
Шмалц
Schmaltz/ Schmalz
Шнйцлер
Schnitzler
Шмаус
Schmaus
Шнор
Schnorr/ Schnoor
Шмаух
Schmauch
Шнур
Schnur
Шмекенбехер
Schmeckenbecher
Шнюкел
Schnückel
Шмелер
Schmeller
Шнюрер
Schnürer
Шм&линг
Schmeling
Шобел
Schöbel
Шмелт
Schmelt
Шобер
Schober
Шмелцер
Schmelzer
Шоберл
Schöberl
Шмерл
Schmerl
Шоберт
Schobert
Шмид
Schmid/ Schmied
Шббингер
Schobinger
Шмйдеке
Schmiedecke
Шбгьл
SchöggI
Шмйдел
Schmiedel
Шбдер
Schöder
Шмйдъл
Schmidl
Шбйбел
Scheubel
Шмйкъл
Schmickl
Шбйбле
Schäuble/ Scheuble
Шминк
Schminck
Шойер
Scheuer
Шмйргал
Schmirgal
Шойман
Scheumann
Шмит
Schmidt/ Schmiedt/
Шбйнеман
Scheunemann
Schmitt
Шбйрегер
Scheuregger
Шмйтке
Schmidtke
Шбйрер
Scheurer
Шмиц
Schmitz
Шбйфлер
Schaufler
Шморл
Schmort
Шойц
Scheutz

Шок
- 317 -
Шпил
Шок
Шокемьоле
Шокенхоф
Шол
Шолбрун
Шолт
Шолте
Шолтен
Шолц
Шомбург
Шон
Шонах
Шонау
Шонберг
Шонборн
Шонбрун
Шонгауер
Шоне
Шонебек
Шонеберг
Шонебергер
Шонеборн
Шоневолф
Шонег
Шонек
Шбнеман
Шоненберг
Шоненборн
Шонер
Шонефелд
Шонинг
Шд^инген
Шонтал
Шонфелд
Шонфлис
Шонхамер
Шопендорф
Шопенхауер
Шопрон
Шопс
Schock/Schoeck
Schockemöhle
Schockinhoff
Scholl
Schollbrunn
Schölt
Schölte
Scholten
Scholz
Schomburg
Schg;!
Schonach
Schönau
Schönberg
Schönborn
Schönbrunn
Schongauir
Schöne
Schönebeck
Schöneberg
Schönebergir
Schöneborn
Schönewolf
Schöregg
Schöneck
Schonemann
Schönenberg
Sc^hönenborn
Schöner
Schönifeid
Schöningh
Schöningen
Schöntal
Schönfeld
Schoenflies
Schönhammer
Schoppendorf
Schopenhauer
вж. Йодсибург
Schöps
Шопф
.Шорн
Шорнагел
Шорнер
Шорш
Шзс
Шосиг
Шостзк
Лют
Шотел
Шотелиус
Шотенлоер
Шотландия
Шотмар
Шофел
Шох
Шпайдел
Шпайер
Шпайхер
Шиа-, т
Шпамер
Шпан
Шпангенберг
Шпандау
Шпарбир
Шпахинген
Шпац
Шпенгеман
Шпенглер
Шпенер
Шпер
Шпербер
Шпергер
Шперлинг
Шперлих
Шпесарт
Шпехт
„Шпйгел“
Шпйкер
Шпил
Schöpf
Schorn
Schornagel
Schöimer
Schorsch
Schoss/ Schoß
Schossig/ Schoßig
Schostok
Schott
Schottel
Schottelius
Schottenlohe¬
Schottland
Schötmar
Schöffel
Schoch
Speidel
Speyer
Speichir
Spalt
Spamir
Spahn
Spanginberg
Spandau
Spah-bie-
Spachingen
Spai z
Spengemann
Spengler
%emir
Speir
Sperber
ЮЮ-Ю:.-
Sperling
Spirlich
Spessart
Specht
Der Spiegel
Spiickir
Spiil

Шпйлер
- 318 -
Шумер
Шпйлер
Spieler/ Spiller
Шпйлнер
Spiilner
Шпйнглер
Spingier
Шпйндлер
Spindler
Шпйнен
Spinnen
Шпйнер
Spinner
Шпйри
Spyri
трад. Спйри
Шпис
Spies/ Spieß
Шпитал
Spittal an der Drau
ан дер Драу
Шпйцвег
Spitzweg
Шпйцер
Spitzer
Шплет
Splett
Шпон
Spohn
Шпонхаймер
Sponheimer
Шпонхойер
Sponheuer
Шпор
Spohr
Шпьорл
Spoerl/ Spörl
Шпьорле
Spoerle
Шпьорлин
Spörlin
Шпрангер
Spranger
Шпре
Spree
трад. Шпрее
Шпренгел
Sprengel
Тпренхаггн
Spreenhagen
Шпрехер
Sprecher
Шприк
Sprich
Шпрй’-'борн
Springhorn
Шпрйнгер
Springer
Шпрйслер
Sprißler
Шпрйцендорфер
Spritzendorfer
Шпрокхьофел/
Sprockhövel
Шпрбкхьофел
Шпрунгхофер
Sprunghofer
Шгюжигер
Spychiger
Шраг
Schräg
Шрадер
SJhrader
Шрайбер
Schreiber
Шрайер
Schreier
Шрайнер
Schreiner
Шрам
Schramm
Шрамел
Schrammel
Шрег
Schräg
Шрек
Schreck
Шрекер
Schrecker/ Schreker
Шремс
Schrems
Шрйкел
Schrickel
Шрйферс
Schriefers
Шробенхаузен
Schrobenhausen
Шрованге
Schrowange
Шрот
Schroth
Шрьодер
Schröder
Шрьодингер
Schrödinger
Шрьоер
Schröer
Шрьопфер
S^chröpfer
Шрьорс
Schroers
Шрьотер
Schrötter
Шрьотнер
S<^c^j^^ttner
Шу
Schuh
Шубарт
Schubart
Шубек
Schuhbeck
Шубел
Schübel
Шу5ерт
Schubert
Шук
Schuck
Шукинг
Schücking
Шуковски
Schukowski
Шуле
Schule
Шулер
Schuler/ Schüler
Шулке
Schülke
Шулмайстер
Schulmeister
Шулте
Schulte
Шултхайс
S^chultheis/ Schultheiß
Шулц
Schultz/ Schulz
Шулце
Schultze/ Schulze
Шуман
Schumann
Шуман
Schuman
Шумахер1
Schuhmacher
Шумахер2
Schumacher
(автомобилист)
Шумер
Schummer

Шунк
- 319 -
Шчечин
Шунк
Schunck
Шуп
Schupp
Шупанциг
Schuppanzigh
Шупенер
Schuppener
Шупфхайм
Schüpfheim
Ш"ур
Schur/ Schurr
Шуриг
Schurig
Шурике
Schuricke
Шурих
Я±1л«,п
Шурихт
Schuricht
Шурле
Schürte/ Schurrte
Шурман
Schürmann
Шусел
Schüssel
Шуслер
Schüssler/ Schlüßler
Шустер
Schuster
Шут
Schudt/ Schütt
Шуте
Schütte
Шутер
Schütter/ Schütter
Шуторф
Schüttorf
Шух
Schuch
Шухард
Schuchard/ Schuhhard
Шухарт
Schuchart/ Schuchardt/
Schuchhardt
Шухман
Schuchmann
Шуц
Schütz
Шуцайхел
Schützeichel
Шушниг
Schuschnigg
Шчечин
вж. Щгчйн

Щаб
- 320 -
Щемведе
щ
Щаб
Staab
Щ Щаде
Stade
Щаделер
Stadeler
Щадлер
Stadler
Щайгер
Staiger
Щайн
Stein
ЩЩнах
Steinach
Щайнбауер
Steinbauer
Щайнйа.х
Steinbach
Щайнбахер
Steinbacher
Щайнбренер
Steinbrenner
Щайнбрюк
SteinbIÜck
Щайнбург
Steinburg
Щайнгаден
Steingaden
Щайнер
Steiner
Щайниг
Steinig
Щай нигер
Steiniger
Щййнигтволмсдорф
Steinigtwolmsdorf
Щайнингер
Steininger
Щайниц
Steinitz
ЦЩ-ке
Steinke
Щайнкоглер
Steinkogler
Щайнмайер
Steinmeier
Щайнмец
Steinmetz
Щайнфурт
Steinhagen
Щайнхауер
Steinhauer
Щ1йн.\аузен
Steinhausen
Щами-хорст
Steinhorst
Щайф
Steiff
Щзйц
Steitz
Щлкендорф
Stakendorf
Щал
Stahl
Щам.
Щамиц
Щамлер
Щампфер
Щанг
Щангьл
„Щандард“
Щапенбек
Щаргард
']■■■
Щаремберг
йЩрк
Щарке
Щаркебаум
Щарнберг
Щасфурт
Щатмюлер
Щатхаген
Щауб
Щаудхамер
Щаупиц
Щаус
Щауте
Щауфенберг
Щауфени
Щафелщайн
Щеббах
Щевенс
Щегер
Щеглих
Щеглм"
Щегман
Щегоез
Щек
Щекел
Щелмахер
Щелцер
Щелцле
Щелцъл
Щемведе
Stamm
Stamitz
Stammler
Stampfer
Stang
Stangl
Der Standard
Stappenbeck
Stargard
Stargardi.
Starhemberg
Stark/ Starck
Starke
Starkebaum
Starnberg
Stassfurt
Stadtmüller
Stadthagen
Staub
Staudhammer
Staupitz
Stauß
Staudte
Staufenberg
Staufd
Staffelstein
Stebbach
Stewens
Steger/ Steeger
Steglich
Steglitz
Stegmann
Stegner
Staeck
Stekel
Stellmacher
Stelzer
Stelzle
Stelzl
Stemwede

Шемпел
- 321 -
Щрйлен
Шемпел
Stempel
Щемпфле
Stempfle
Щенгел
Stingil
Щендал
S'tindal
Щендер
Stender
Щенер
Stenner
Щенес
Stennes
Щенцел
Stenzel
Щепбергер
Siippbergi.f
Щерн
Stirn
Щернефелд
Stirnefeld
Щернкопф
Sternkopf
Щ Щерц
Stärz/ Sterz
Щетйн/
Stettin
Шчечин (пол.)
Щетлер
^Тя1Ст11-
Щстнер
Stettner
' .1Нйн:,
Stefan/ Stephan
рядко Стефан
Щефани/
Stefanie/ Stephanie
|Щефанй
|Щесен
Steffen
Щ ф ■ д
Stefferl
Щефи
Steffi
Щехов
Stechow
Щйглиц
Stieglitz
Щйкел
Stickel
Щйксенщайн
Stixenstein
Щйкъл
Stlckl
.Щи.л.
Stlhl
Щйлер
Siiii e
Щим
Stimm
Щймпфле
Stimpfli
Щйнгьл
Stlngl
Щйнес
Stinnes
Щир
Stier
Щйрия
Steiermark
Щйрлиц
Stierlitz
Щйфел
Stiefel
Щ 1й' р
Stifte
Щих
Sich
Щйхел
Stichel
Stitzer
Щббе
Stobbi
Щббъл
Stobl
Щовасер
Stowassir
Щодолик
Stodolllck
Щойбер
Stoibir
Щойдел
Steudel
Щойерберг
Steuerberg
Щойервалт
Steuerwaldt
Щок
Stock
Щбкер
Stocker
Щокингер
Stockinger
Щокхайм
Stockhilm
Щокхаузен
Stockhausen
Щокхорст
Stockhorst
Щол
Stoll
Щолберг
Stolberg
f Stete
Stollen
Щолпен
Stolpen
Щолтенберг
Stoltenberg
Щолц
Stoltz/ Stolz
Щолце
Stoltze
Щбпелкамп
Stoppelkamp
Щормарн
Stormarn
Щорер
Storrer
Щорк
Stork
Щорл
Storll
Щарм
Storm
Щорфер
ЗЬ-Го-
Щорх
Storch
Щорхенау
Storchenau
Щрайбер
Streiber
Щрайтберг
St-eitbe-g
Щрайтбергер
Streitbe-ger
Щрайфлинг
Strelfllng
Щрайх
Streich
Щрайхер
Streicher
Щрак
Strack
Щрален
Straelen

Щралзунд
- 322 -
Щюцер
Щралзунд/
Stralsund
Щралзунд
' Щрзнйцки
Strar-it?ky
Щранц
Stranz
Щрас
Straß
Щрасбург,
Straßburg
трад. Страсбург,
Страсбур (френ.)
Щрасман
Straßmann
Щраубенхарт
Straubenhardt
Щраубинг
Straubing
Щраубинг-Боген
Straubing-Bogen
Щраус
Strauss/ Strauß
Щраусберг
Strausberg
Щрахе
Strache
Щрахвиц
Strachwitz
Щреземан
Stresemann
Щрекер
Strecker
Щрет.
Strehle
Щрелер
:St.el_er
Щренг
xreng
Щреп
Strepp
Щрерат
Strerath
Щрерувиц
Streeruwitz
Щрефинг
Streffing
Щрйгел
Striegel
Щрйдингер
Striedinger
Щрйкрот
Strickrodt
Щринц
Strienz
Щрйтер-Темпс
Striedter-Temps
Щрйтматер
Strittmatter
Щробъл
Strobl
Щротбек
Strodtbeck
Щротман
Strothmann
Щрувелпетер
Struwwelpeter
Щрудел
Strudel
Щрумбергер
Strumberger
Щрумпф
Strumpf
'Хру.к
Strunk
Щрунц
Strunz
Щрьобеле
Ströbele
Щрюнгман
Strüngmann
Щубенраух
Stubenrauch
Щубергер
Stuberger
Щукенброк
Stukenbrok
Щумпф
Stumpf
Щурм
Sturm
Щурмфелс
Sturmiel»
Щурценегер
Sturzenegger
Щутгарт
Stuttgart
Щутхоф/
Щутово (лол.)
Stutthof
Щуф
Stuff
Щухлик
Stuchlik
Щьобе
Stöbe
Щьогер
Stöger
Щьокер
Stoecker/ Stöcker
Щьокли
Stöckli
Щьокъл
Stöckl
Щьолцъл
Stölzl
Щьорнщайн
Störnstein
Щьбртебекер
Störtebecker/
Störtebeker
Щьос
Stoß
. ■ (»■ р
Stöffler
Щьоцел
Stötzel
Щюкер
Stucker
Щюлинген
Stühlingen
Щюлпнагел
Stülpnagel
Щюрк
Stürgkh
Щюрмер
Stürmer
Щюц
Stütz
.Хюцйр
Stützer

Юберлинген
- 323 -
Юхтриц
Ю
Юберлинген
Überlingen
Юбершер
Ueberschär

Uebigau-Wahrenbrück
Варенбрюк
Юблайс
Übleis
Юд
Jud
Юде
Jude
Юденау
Judenau
Юдем
Uedem
Юдея
Judäa
Юдит
Judith
Юехтланд
Üechtland
Южен полюс
Südpol
Юкер
Юкермюнде
Ueckermünde
Юлиан
Juhan
Юлиане
Juliane
Юлинген-
Ühltngen-Birkendorf
Бйркендорф
Юлиус
Julius
Юлих
Jülich
Юлия
Julia
Юлке
Julke
Юлцен
Uelzen
Юнг
Jung
Юнгер
Jünger
Юнгман
Jungmann
Юнгханс
Junghans
Юнгхун
Junghuhn
Юнк
Jungk
Юнке
Juhnke
Юнкер
Juncker
Юнкерман
Junkermann
Юнбна
Juno
Юп
Jiipp
Юра
Jura
Юрг
Jürg
Юрген
Jürgen
Юргенс
Jürgens
Юрговски
Jurgovsky
Юргс
Jürgs
Юрдинген
Uerdingen
Юрчич
Jurtschitsch
Юст
Juist
Юстъл
Justl
Юта
Jutta
Ютербог
Jüterbog
Ютланд/
Jütland
Ютландия
Ютнер
Jüttner
Юхен
Jüchen
Юхтриц
Uechtritz

Яги
- 324 -
Яшке
Яги
Я/сК
Яде
Ян.
Яна
».кос
Якоби
ЯкЬбус, библ.
Яков/ Иаков
Якубовски
Ян
Яна
Яндъл
Янзен
Янкер
Jaggi
Jagst
Jade
Jahn/ Jan/ Jann
Jahna
Jakob
Jakobi
Jakobus
:Kku»KwsKi
Jahn/ Jan/ Jann
Jana
Jandl
JaKsen
Jancker
Янкун
Jankuhn
Якнек
Janssen/ Janßen
Янте
Jantje
Янцен
Jantzen
Япония
Japan
Ярен
Jarren
Ярк
Jarck
Ярмен
Jarmen
Ясная ПолЯна вж. Тракенен
Яспер
Jasper
Ясперс
Jaspers
Яуер
Jauer
Яуерниг
Jauernig
Яуман
Jaumann
й1у'Н
Jauß
Яух
Jauch
Яхимов
вж. Занкт Йоахимстал
Яцник
Jatznick
Яш
Jasch
Яшке
Jaschke

ПО-ВАЖНИ ИЗПОЛЗВАНИ
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ
Андрейчин, А., М. Въгленов. Изговор и транскрипция на чужди
имена в българския език. София, 1974.
Граматика на съвременния български книжовен език. Т 1.
Фонетика. Авторски колектив от ИБЕ към БАН. София,
1982.
Илчев, Ст. Речник на личните и фамилни имена у българите.
София, 1969 (преиздаден 2012).
Ковачев, Н. П. Честотно-тълковен речник на личните имена у
българите. София, 1987.
Нецова, М. П. Система на английските фамилни имена в съпос¬
тавка с българските. „Изток-Запад,“ София, 2015.
Нов правописен речник на българския език. Авторски колектив
от ИБЕ към БАН. София, 2002.
Официален правописен речник на българския език. Авторски
колектив от ИБЕ към БАН. София, 2012.
Парашкевов, Б. Отименна лексика в словника на българския
език:. Енциклопедичен речник на производни от собствени
имена. София, 2011.
Правила за транскрипция и правопис на немските географ¬
ски имена.. Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. за транскрипция
и правопис на чужди географски имена на български език.
Държавен вестник, бр. 72 от 1995 г.
Тилков, А., Т. Бояджиев. Българска фонетика.. София, 1977.
Янев, Б. Лингвокултурологични наблюдения върху фамилни¬
те имена на българите и немците. - В: Паисиеви чете¬
ния. Научни трудове на Пловдивския университет, том 47,
кн.1, сб. А, Език - литература - обществени институции.
Пловдив, 2009, 109-124.
Be-ger, D. Duden. Geographische Namen in Deutschland. Herkunft
und Bedeutung dir Namen von Ländern, Städten, Bergin und
Giwässirn. Mannheim, 1993.

Борис Парашкевов
^АВАРСКА ТРАНСКРИПЦИЯ
НА НЕМСКИ ИМЕНА
Българска, първо издание
Коректор
Компютърна обработка
Оформление на корица
.Вера Гьорева
Румяна Джиговска
Деница Трифонова
Формат
Обем
Дадена за печат
Излязла от печат
Предпечат и печат
41 'Р. а.
май 2015
май 2015
Изток-Запад
XI
,^изток
А
ЗАПАД
1407 София, ул. „Христо Ценов" № 9-13
тел.: (02) 946 35 21, тел./факс: (02) 943 79 51
e-maii: iztok.zapadbg@gmail.com
iztok_zapad@abv.bg
www.iztok-zapad.eu

БОРИС ПАРАШКЕВОВ, роден през 1938 г. в Русе,
завършил специалността Немска филология в СУ
където до пенсионирането си е бил професор по
история и историческа граматика на немския език.
Бил е гостуващ професор в Университета Делауер
(САЩ) и лектор по български език в Хелзинкския
университет (1974-1978). Стипендиант на фонда¬
ция „Александър фон Хумболт“ (1981-1982) и
носител наХумболтова награда за приноси в популяризиране на германистиката в
Югоизточна Европа (1994). Разнообразните му научни занимания, намерили израз
в над 180 публикации и в многобройни участия 8 научни форуми у нас и чужбина, са
съсредоточени в областта на диахронната и синхронната германистика и бълга¬
ристика, в частност етимологията, словообразуването, езиковите контакти,
съпоставителното езикознание, проблемите на теорията и практиката на прево¬
да. Награден с почетния знак на СУ „Св. Климент Охридски" със синя лента (2013).
Настоящата публикация е първи опит за по-системно и по-обстойно третиране
и регламентиране на правописа и транскрипцията на голям брой немски собстве¬
ни имена. Една част от тях вече са намерили достъп в нашия език, други, които
тепърва биха могли да се появят в преводни и рекламни текстове, целят да дадат
представа за разнообразната графика в немското ономастично богатство. В
първия раздел на лексикона са обхванати немски имена на селища, реки и водни
басейни наред с лични и фамилни имена, както и различни граждански, фирмени,
спортни и технически наименования. Представени са техният правопис, правого-
вор и акцентуване с цел да се осветлят известни колебания и несъобразности в
досегашната им употреба. Във втория раздел същият набор от собствени имена
е представен в обратен вид, като посочените в първия раздел транскрипционни
решения са превърнати в изходна база за възстановяване при нужда на оригинал¬
ната именна графика. Предхождащото корпуса теоретично изложение дава
възможност при добра воля появяващи се проблематични случаи да бъдат разре¬
шавани достоверно чрез прилагане на оперативна транскрипция от страна на
преводачи и на журналисти. В крайна сметка успехът на едно такова начинание
все пак зависи изцяло от това дали потребителят има желание да поддържа своя
писмен и устен идиолект на книжовно равнище, или прекомерната самоувереност
му внушава пренебрежение спрямо всеки съвет и всяко предписание
18 лв.