Автор: Крумова-Цветкова Л. Чоролеева М. Холиолчев Х.
Теги: български език речник
ISBN: 954-8793-43-1
Год: 2003
Текст
EMAC
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
А-Я
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
РЕЧНИК
НА СЪКРАЩЕНИЯТА
В БЪЛГАРСКИЯ
ЕЗИК
Автори:
Лилия Крумова-Цветкова
Мария Чоролеева
Христо Холиолчев
ИК ЕМАС
София, 2003
Българска академия на науките -
Институт за български език
Лилия Крумова-Цветкова
Мария Георгиева Чоролеева
Христо Стефанов Холиолчев
РЕЧНИК НА СЪКРАЩЕНИЯТА
В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
© ИК „Емас“, 2003
Всички права запазени
ISBN 954-8793-43-1
5
ПРЕДГОВОР
Създаването на езикови съкращения (абревиатури) има извънредно
широко разпространение в много езици и е един от продуктивните начи¬
ни за попълване на речниковия състав. Затрудненията, свързани с упо¬
требата и с разшифроването им, т. е. с разкриването на тяхното значение,
пораждат необходимостта от систематизираното им представяне в спе¬
циални „тълковни“ речници, съставени по определени лексикографски
правила. Първият по-значителен опит за задоволяване на тези нужди за
българския език е изработеният от Б. Дамянов „Кратък речник на най-
употребяваните съкращения в българския език“ (София, 1965),
съдържащ 2281 съкратени единици. В началото на 80-те години, след
теоретично изследване на въпросите на абревиацията, бе изработен и
издаден „Речник на съкращенията в българския език“ (София, 1983) от
Л. Крумова и М. Чоролеева, включващ над 10,000 съкращения. В него
различните видове съкращения са представени със своите разгърнати
съответствия, особености, форми и нормативни изисквания за употреба.
Образуването на съкращения е закономерно явление в съвременни¬
те книжовни езици, което подлежи на регулиране и подчиня ване на нор¬
мите на тези езици. Оттук и двойната задача на Речника на съкращенията
- а) да ги представя лексикографски, е разкриване на тяхното съдържа¬
ние и б) да бъде помагало за нормативната употреба на абревиатурите с
оглед на техния правопис и правоговор.
Сегашният „Речник на съкращенията в българския език“, който се
съставя на основата на издадения от ] 983 г., представя систематизирано
различните типове съкращения и включва общо 15 300 съкратени
единици, от които няколко хиляди нови абревиатури, възникнали през
последните 20 години, при съвременните икономически, обществено-
политически и културни условия. Всред тях са и съкращения, които са
свързани с международния обмен в стопанската, политическата, военна¬
та и културната област. На предно място в това отношение трябва да се
посочат терминологични иновации и попълнения, свързани с перспекти¬
вите за наше участие в големи европейски и световни международни
обединения като Европейския съюз и НАТО. Авторите на новия речник
6
имат при това ясното съзнание, че пълно, т. е. изчерпателно отразяване
на съкращенията (някои от които иматоказионален. временен характер)
е практически невъзможно. Освен това стремежът на авторите е бил да
се съберат, но и подберат преди всичко абревиатури, представляващи
по-широк обществен интерес, така че Речникът да бъде справочник и
помагало на широките среди от нашата общественост. Оттук следва, че
тясноспецпал ни съкращения на термини от различни социално и профе¬
сионално ограничени сектори на обществения живот остават вън от об¬
хвата на този речник и би следвало да намерят място в отделни тематич¬
но специализирани абревиатурни речници. Остарели понастоящем съкра¬
щения, които са били активни по-рано и са били включени в Речника от
1983 г., присъстват и в новия речник, като по този начин той задоволява
нуждите за разшифроване и на тези съкращения при четене на по-стара
литература.
Материалът за предлагания речник е ексцерпиран от най-разнооб¬
разни източници, всред които, естествено, българските периодични из¬
дания, електронните медии, телефонни указатели, браншови списъци
(регистри), научна и научно-популярна литература, художествена лите¬
ратура, енциклопедии, речници, справочници, реклами, плакати, търгов¬
ски съобщения и обяви и т.н.
Въпросите за същността на абревиацията като начин на словообра¬
зуване, за характерните свойства и особености на съкращенията, за при¬
способяването и преминаването на част от тях към системата на лекси¬
калните единици, за подчиняването на тяхната употреба на книжовната
норма и т.н. са разработени от Л. Крумова и М. Чоролеева в моногра-
фичното изследване „Съкращаването и съкращенията в българския език“
(София, 1982), което остава актуално и към днешна дата. Анализите и
изводите от това изследване са в основата на теоретичния увод и опреде¬
лят принципите на изработване на предлагания нов Речник на съкраще¬
нията в българския език.
Работата по изработването на Речника е разпределена между тримата
автори както следва: Основната част от новите съкращения са събрани от
ст.н.с. Хр. Холиолчев; статиите от А до Л са окончателно обработени и
редактирани от ст.н.с. д-р Мария Чоролеева; статиите от М до Я са оконча¬
7
телно обработени и редактирани от ст. н. с. д-р Лилия Крумова-Цветкова.
Изказваме благодарност на Генералния щаб на Българската армия и
на Военната академия „Г.С. Раковски“ за оказаното ни съдействие за съби¬
рането на новите военни съкращения, свързани с присъединяването ни
към НАТО.
Всички критични бележки, предложения и препоръки, отправени
във връзка с Речника на съкращенията, ще бъдат приети с благодарност.
От авторите
8
УВОД
Образуването на различни по вид съкращения, обикновено нари¬
чано абревиация (съкращаване), е присъщо на всички съвремен¬
ни езици. В това явление може би най-силно се проявява общността в
тяхното развитие, изразяваща се в наличието на голям междунаро¬
ден фонд съкращения и в еднаквост на начините и моделите за създа¬
ване на съкращенията. Все пак във всеки език абревиацията се ха¬
рактеризира и със свои специфични особености, което налага да се
изследва явлението както в отделните езици, така и съпоставително.
Образуването на съкращения не е еднакво характерно за цялата
система на националния език, в която се включват: книжовен език,
разговорен език, диалекти. Абревиацията е присъща на книжовните
езици. Създавани в системата на книжовния език, съкращенията по¬
стоянно проникват и се утвърждават и в разговорния език, а по-на-
татък частично преминават и в говора на лица, носители на един или
друг диалект. Принадлежността на абревиацията към явленията,
характерни за книжовните езици, отсъствието на диалектни навици
по отношение на съкращенията улеснява създаването и особено спаз¬
ването на нормите за тяхното образуване и употреба.
Обикновено се изтъква, че създаването и използването на съкра¬
щения е характерно за съвременното езиково състояние. Всъщност
това явление съществува още в древните езици, например в старо¬
гръцки и латински, а първите съкращения, използвани в българския
език, откриваме в старобългарските паметници. Като особено акти¬
вен процес на образуване на думи-съкращения обаче абревиацията
се налага през 50-те, 60-те години на XX в. Причините са различни:
външно влияние, вследствие засилване на международните контак¬
ти. вътрешноезикова тенденция към икономия на езиковите сред¬
ства при изразяване на все по-богата информация, извънезикови об¬
стоятелства-създаване на голям брой партии, организации, предпри¬
ятия, фирми и под., които обикновено са с многословни названия. Вся¬
ка по-радикална промяна в общественополитическия живот води до
активизиране на абревиацията, поради възникване на необходимост
9
от назовавано на нови формирования. Усилено образуване и използ¬
ване на съкращения е характерно за промените, настъпили след т.нар.
социалистическа революция през 1944г., присъщо е и за най-новото
време на демократични промени.
Съкращенията се образуват от части от думи или словосъчета¬
ния по определен модел. Те се разделят на различни видове според
начина на образуване и употреба. Общоприето е деленето на съкра¬
щенията на два основни типа - графически и лексикални-
в зависимост от това, дали се използват само в писмена или в писмена
и говорима реч.
1. Графическите съкращения са присъщи на писмената реч,
напр. с. - страница, м - метър, мин. - министър. Те не са думи, а
условни знаци, които заместват пълните наименования в писмото. Не
се разглеждат като съкращения условни означения на понятия, които
напълно се различават от техните названия, напр.: А - название на
сорт царевица.
2. Лексикалните съкращения са езикови единици - съкратени
съответствия на сложни названия, използвани както в писмена, така
и в устна реч. За разлика от графическите съкращения те имат само¬
стоятелни граматични и лексикални признаци, свое произношение и
често - граматически форми. Като единици на езика те се използват
и за образуване на нови думи. В зависимост от начина на създаване
лексикалните съкращения се разделят най-общо на следните видове:
а) О т с е ч е н и дум и: със съкратена крайна част - спец от
специалист, рок - рокендрол, стерео - стереоскопичен; с отсечена
начална част - кола от кока-кола.
б) И н и ци а л н и съкращения: буквени - образувани от
първите букви на сложното название, напр. БДЖ ~ Български държав¬
ни железници, МВФ - Международен валутен фонд; звуков и -
образувани от първите букви на пълното название, като при четене
се произнасят съответните звукове, т. е. те се изговарят както всички
обикновени думи, напр.: БАН -Българска академия на науките (про¬
изнася се [бан]); звуков о-б у к ве н и - образувани от първите букви
на съставките на съответното пълно название, но произношението
10
им е съчетание от названията на буквите и звуковете на някои от
буквите, напр.: НСБОП - Национална служба за борба с организира¬
ната престъпност (произнася се [нё-се-боп]).
в) Г рупови съкращения: части чносъкратен и-
образувани от началната част на един или повече компоненти и цял
компонент (цяла дума) от разгърнатото словосъчетание, напр.: мед¬
сестра от медицинска сестра, евросътрудничество от европейско
сътрудничество; сложносъкратен и - образувани от началните
части на отделните съставки на сложното название, напр.: Спорт-
пром от Спортна промишленост, Елка от електронен калкулатор; т е-
л е с к о п и ч н и думи- образувани от началната част на първия
компонент и крайната част на втория компонент на разгърнатото
словосъчетание, напр.: лишим - моторизиран хотел, бионика - биоло¬
гия и електроника.
г) Смесени съкращения - създадени чрез едновременно
използване на части от думи и инициалите на други, напр.: самбо -
самозащита без оръжие, НИИЧЕРМЕТ - Научноизследователски
институт по черна металургия.
КАК ПРАВИЛНО ДА СЕ
ИЗПОЛЗВАТ СЪКРАЩЕНИЯТА
Може би няма друго явление в областта на езика, което да е
предизвикало толкова различни и противоречиви мнения. От една
страна, горещите привърженици на „новите“ и „модерни“ лексикални
единици „обогатяват“ непрекъснато езика с причудливи и ненужни
съкращения, от друга страна, крайните отрицатели на това явление
виждат в съкращенията само изкуствени и неясни образувания, кои¬
то грозят езика. Всъщност съществуват немалко аргументи както
за, така и против употребата на съкращения.
В днешното време на интензивно развитие на науката и техника¬
та, на космическите изследвания и кибернетиката, образуването и
използването на съкращения е закономерно езиково явление. Защо-
то бурните темпове на техническо развитие, огромното количество
информация изискват и максимален езиков синтез, особено в област-
та на терминологията, т.е. постигане на възможно най-стегнато и
икономично езиково общуване. Едва ли някой може да си представи
днес отстраняването на съкращения като БНБ, БТЛ, ДСК. Голям
брой съкращения са влезли трайно в общонародния речников фонд и
не се възприемат като изкуствено образувани и неподходящи езико¬
ви единици. Някои от тях, проникнали в езика ни от международната
лексика, като радар, лазер, телекс, самбо, найлон, мотел, бионика,
кортизон, изобщо не се осъзнават като съкращения. Несъмнено в
тези случаи абревиацията е допринесла за обогатяването на езика.
Безспорен факт е обаче, че има известни основания в много слу¬
чаи да се проявява негативно отношение към абревиацията. Често
при създаването и употребата на съкращения цари стихийност и без-
принципност. Съвсем не в духа на българския език се създават много
дълги и неблагозвучни съкращения като МЦПМИВ - Междунаро¬
ден център за проучване на малцинствата и интеркултурните взаимо¬
действия; НСРАОСЗД - Национална система за регистрация, анализ
и оценка на силни земни движения.
Прекомерното натрупване на съгласни в състава на такива съкра¬
щения затруднява оформянето им като цялостен звуков комплекс, прави
неудобно произнасянето им, поради което те си остават само графични
знаци. Нерядко отрицателното отношение към абревиацията се по¬
ражда от неяснотата, която внасят някои съкращения. Прекомерната
употреба на неутвърдени и неизвестни съкращения действително пра¬
ви речта неясна и затруднява възприемането на информацията.
Борбата за чистота на езика и висока езикова култура по отноше¬
ние на използването на съкращения се свежда, първо, до установява¬
не на степента, в която трябва да се използват съкращенията, тъй
като изцяло употребата им не може да се отрече и предотврати; вто¬
ро, до подчиняване образуването на съкращения на нормите на кни¬
жовния език, като се избягват стихийността и неправилността, и, тре¬
то, до правилна употреба на съкращенията, която не създава неясно¬
та и неразбиране.
Употребата на съкращения трябва да става при необходимост,
без излишни увлечения, само когато е нужен стегнат израз, за да се
I 2
избегнат ненужни повторения и излишно удължаване и претрупване
на фразата. Когато се употребяват в текст, неясните, нестанали об¬
щоизвестни съкращения трябва да се разшифроват-при първото им
използване е необходимо да се даде в скоби разгърнатото им съот¬
ветствие. Така употребата им няма да буди недоумение и объркване,
няма да затруднява възприемането на текста.
Особено важно е образуването и употребата на съкращения да се
извършва съобразно с нормите на книжовния български език. Това
означава да се установи правилен правопис и изговор на съкращени¬
ята и да се даде предпочитание на структурни типове, сходни по фор¬
ма и значение с обикновените думи.
При съкращенията и техните производни форми трябва да се спаз¬
ват следните правописни правила:
1. Груповите съкращения, които стоят много близо до думите от
естествения език, да се пишат с малки букви, а с първа главна буква
да се изписват собствените имена, напр.: автоборса, метеослужба,
Мобил тел, Спортпром.
2. При инициалните съкращения, с оглед на техните особености -
изкуствен начин на създаване, липса на цялостна оформеност и съще¬
временно тенденция в разговорния стил към превръщането им в нор¬
мални думи, да се установят два вида правопис:
а) В официален или номенклатурен текст инициалните съкраще¬
ния да се използват като неизменяеми думи, т. е. без производни гра¬
матични форми, като се пишат с главни букви.
б) В стилове, в които намира място разговорната реч (в художе¬
ствен, публицистичен, научнопопулярен), освен изписването с главни
букви да се допуска оформяне на инициални съкращения, станали
нарицателни имена, като нормални думи - с малки букви, напр.: вуз,
фиат, симка, вец, тец.
3. За граматичните форми на иницалните съкращения също така
се приемат два вида изписване;
а) Когато инициалните съкращения са изписани с главни букви,
след дефис се прибавят показателите за множествено число и члену¬
ване. напр.; ГУП-а, MBP-то, ПТУРС-а, ПТУРС-ове.
13
б) Когато съкращенията са оформени като нормални думи, тези
показатели се изписват слято, напр.: вецът, веца, всцове; вуз, вузът,
вуза, вузове.
При нормативния изговор на абревиатурите ръководни трябва да
бъдат следните принципи:
1. Произнасянето на съкращенията трябва да отговаря на право-
говорните норми в езика като цяло. Така например не се допуска
изговарянето на съкращения с редукция на гласните, докато съглас¬
ните от състава им при съответни условия се променят по звучност,
не се изговарят двойни съгласни и т. н.
2. Нормата да се изгражда в съответствие със съществуващата
традиция. Така например, когато някои съкращения са утвърдени,
възможно е да се приеме вече установеният им изговор, въпреки че
може да не съответства и дори да влиза в противоречие с норматив¬
ния изговор, с някои фонетични изисквания. Така в българския език
при изговора на инициалните съкращения компонентът К би трябва¬
ло да се произнася подобно на всички останали съгласни букви [ке],
както е при СБКМ [сё-бе-ке-мё] . В голяма част от съкращенията
обаче се е наложило и утвърдило произношение [ка], напр.: БЧК [бё-
че-Kà], ДСК [де-се-Kà], ВиК [вё-и-кй], поради което създаваните нови
съкращения в съответствие с традицията запазват това произноше¬
ние на съставния елемент, напр. НПК [нё-пе-ка]. В този случай едва
ли е уместно да се въведе нов изговор, който да влиза в противоречие
с установеното.
При използването на съкращения трябва да се предпочитат преди
всичко груповите съкращения и отсечените думи, тъй като те обик¬
новено са ясни по значение и стоят най-близо до обикновените лекси¬
кални единици. Инициалните съкращения трябва да се използват с
подбор, като се ограничава, доколкото е възможно, употребата на
тези от тях, които са дълги, неблагозвучни или труднопроизносими.
Отразяването на използваните в българския език съкращения в
Речника без специален подбор не означава, че се приема и препоръч¬
ва употребата на всички тези съкращения. Включването им е про¬
диктувано от необходимостта да се дадат разшифровките на среща-
14
щите се в текстове съкращения. Представянето на правописа и пра-
воговора на съкращенията ще допринесе за преодоляване на съще¬
ствуващата стихийност, непоследователност и неизясненост при упот¬
ребата на съкращенията и следователно ще съдейства за повишава¬
не на езиковата култура. Основното обаче, което трябва да се има
предвид, е, че съкращенията трябва да се използват умерено, само
при необходимост и при условие, че не правят речта неясна.
СЪСТАВ НА РЕЧНИКА
В Рс1гника са включени както лексикални, така и графически съкра¬
щения. Това е продиктувано, от една страна, от целта на Речника да
бъде помагало за разкриване значението, правописа, правоговора на
съкращенията и, от друга страна, от по-широкото разбиране на абре-
виацията като начин на образуване на различни типове съкращения.
Графическите съкращения са включени, доколкото е възможно
пълно, тъй като при тях особено често се срещат затруднения при
правописа. В Речника са отразени всички типове модели за образува¬
не на съкращения, без да е обхванато цялото богатство на съкратени
единици, съществуващи в езика. Представени са общоупотребявани¬
те съкращения и най-използваните съкращения в отделните области
на науката, производството и т. н. Включени са и някои от компонен¬
тите на сложносъкратени единици - първи или втори съставни части,
които обикновено имат по-голяма производителност.
От етимологична гледна точка съкращенията са нееднородна гру¬
па. Подобно на останалите лексикални единици от речниковия състав
на българския език те са домашни, заемки и калки.
Несъмнено най-голям интерес предизвикват възникналите на
българска почва съкратени единици. Това са преди всичко съкраще¬
ния, свързани с производството, техниката, образованието, админис¬
трацията (напр.: ЗММ, НОИ, УНСС, ВИАС, ДСК, СТУДА и т. н ).
Именно тези единици са най-активно употребявани в устната реч,
поради което имат в голямата си част установено произношение, а
тяхното пълнокръвно съществуване е довело при много от тях до
оформянето на граматически значения за род, число, членуване, до
I 5
промени в семантиката. Издирването на тези съкращения е извърше¬
но с преодоляване на немалко трудности, като са използвани най-
разнообразни писмени източници, както и информация, получена по
устен път. Този тип съкращения и техните особености са отразени в
Речника на съкращенията с възможната пълнота.
Друга голяма група, също представена твърде богато, е тази на
съкращенията, заети от други езици - английски, руски, френски и др.
Трябва да се посочи, че характерна особеност за системата на съкра¬
щенията във всички европейски езици е наличието на многочислена
група интернационални съкращения. Тъй като абревиацията е явле¬
ние, свързано преди всичко с научно-техническия и културния про¬
грес и обмен, с активния международен политически и икономически
живот, ясно е защо съкращенията представят една значителна част
от международната лексика. Ето защо включването на този тип аб¬
ревиатури в Речника бе наложително.
Немалко място в Речника заемат съкращенията-калки (напр.: ЕС,
ФРГ, ХДС, ХСС и др.), които представляват буквален превод на
български език на съответното чуждо съкращение. Това е всъщност
един вид създаване на нови съкратени единици на българска почва,
тъй като се превежда разгърнатата единица, а от нея след това се
образува съответно съкращение. Ето защо съкращенията от този
тип притежават особеностите на съкратените единици от първата
група.
Представени са съкращенията на измерителните единици, и то
съобразно с утвърдения от Държавната агенция по стандартизация и
метрология стандарт за единиците за физически величини, използва¬
ни в Република България. Той съдържа основните, допълнителните и
по-важните производни единици от Международната система изме¬
рителни единици (СИ), представките за образуване кратни на измери¬
телните единици, както и постоянно и временно допусканите единици,
непринадлежащи към СИ.
В Речника са отразени съкращенията, които са използвани в пери¬
ода от втората половина на XX в. и началото на XXI в. Съкращенията,
чиито реалии вече не съществуват или са получили нови названия, не
16
са отпаднали от състава на Речника, тъй като както вече беше посоче¬
но, една от целите му е да бъде справочник за значението на съкраще¬
нията при четене на литература (вестници, списания, публицистика,
справочници и др.) от посочения по-горе период. Обикновено не се от¬
белязва кои съкращения вече не се употребяват, както и с какви назва¬
ния, съкращения те са заменени, тъй като това би било задача на
енциклопедичен справочник, т. е. всяко съкращение се представя само
за себе си, без да се свързва със заместилите го във времето съкраще¬
ния. Особена група са съкращенията-историзми, назоваващи понятия
с историческо за нас значение - политически партии, революционни
организации и др. Те се отбелязват с бележка исшор. (историческо).
В Речника са представени в значителна пълнота съкращенията
от областта на военното дело.По посочената по-горе причина не са
отпаднали военните съкращения .използвани до деветдесетте години
на XX в. Специално внимание бе отделено на събирането и включва¬
нето в новия Речник на съкратените единици, свързани с реформата
в Българската армия. Отразени са основни съкращения, използвани
във военните структури на НАТО, което се налага от процеса на
присъединяване на България към Северноатлантическия съюз.
В Речника не се включват оказиокални съкращения, създадени
само за конкретен случай, напр. в учебници, научни трудове и др.,
използвани за пестене на място и за избягване на многобройни повто¬
рения, които не излизат извън границите на тази единична, индивиду¬
ална авторска употреба.
Не са включени и нетранслитерирани чужди съкращения, които
все пак се срещат по страниците особено на периодичната литерату¬
ра, тъй като целта е да се покажат приетите в българския език чужди
съкращения, а не механично пренесени с чужда графика съкратени
единици (като SEATO, SMS и др.).
Съкращенията, включени в Речника, могат да се обединят в след¬
ните тематични класове:
1. Наименования на държави, области, окръзи, селища.
2. Наименования на партии, организации - политически, синди¬
кални, младежки, различни движения, съюзи, обединения ит. н.
17
3. Наименования на различни органи на управлението, комитети,
съвети, дирекции, отдели и т. н.
4. Наименования на научноизследователски институти, учебни за¬
ведения, библиотеки, театри, музеи и др.
5. Наименования на промишлени и търговски предприятия, фир¬
ми, дружества, селскостопански обединения и др.
6. Означения на машини и механизми, прибори и др.
7. Съкратени означения на различни химически съединения, гео¬
ложки проби и др.
8. Означения на измерителни единици.
9. Съкратени названия из областта на военното дело и военната
наука.
10. Термини из областта на медицинската наука.
11. Термини из областта на електротехниката, електрониката,
автоматиката, радиотехниката и телевизионната техника, съобщи¬
телната техника.
12. Съкращения из областта на икономическите науки.
13. Наименования на вестници, списания и други периодични изда¬
ния.
14. Библиографски и библиотечни съкращения.
15. Общоупотребявани графически съкращения.
СТРУКТУРА НА РЕЧНИКА
Съкращенията в Речника са подредени по азбучен ред. Това под¬
реждане улеснява читателя при откриването на съкращението, кое¬
то го интересува. При съкращенията-омоними най-напред се поста¬
вят лексикалните, а след това графическите съкращения, като под¬
реждането им става въз основа на азбучния ред на компонентите от
разгърнатото съответствие.
В Речника е отразено едно често срещано явление в абревиацията
- вариантността. Включени са варианти от различно естество - с
различие в мястото на съставките (СБЖ и СЖБ), с различна степен
на съкращаване (НИИЧМ и НИИЧЕРМЕТ), с различно графично
оформяне (МДС им. à. с.). Не се привеждат тези варианти на съкра¬
18
щенията, които противоречат на нормите на съвременния български
език, противоречат на приетите норми за правопис на съкращенията.
Напр. от вариантитесел-<7?юн. и сел. стоп, ср-век. пер. век. се включ¬
ват само първите.
Варианти, които се приемат за нормативни, се включват по след¬
ния начин:
1. Варианти с различно графично оформяне се дават в една за-
главка, като на първо място е поставена препоръчваната форма, напр.:
Т. и т.... - Творителен падеж.
МДС им.д.с.Магнитодвижеща сила.
Цпипетуга и ЦНИПЕТУГА... - Център за научни изследвания...
2. Варианти с различие в мястото на компонентите и с различна
степен на съкращаване се дават в отделни статии, като при всеки
след знак (;) се посочват и останалите. Ако някой от тях е предпочи¬
тан, се поставя бележка вж. и съответният вариант, напр.:
ДФС... - Дружество за физкултура if спорт.
ДСФ... - Дружество за физкултура и спорт; вж. ДФС.
При неравностойни варианти, от които обикновено единият е ини-
циално, а другият групово или смесено съкращение, при по-малко
предпочитаната форма се дава дефиниция, която да представи фор¬
малната мотивировка на съкращението и след точка и запетая се
дава препратка, напр.:
НИИЦВЕТМЕТ - Научноизследователски институт по цветна
металургия; НИИЦМ.
НИИЦМ - Научноизследователски институт по цветна мета¬
лургия; вж. НИИЦВЕТМЕТ.
Обикновено се дава предпочитание на групови и смесени съкра¬
щения.
При варианти на съкращения от чужди езици се приема в повече-
то случаи като основен един, а другите се препращат към него, напр.:
ЮНИСЕФ... - Извънреден фонд за детски помощи...; вж. УНИЦЕФ.
УНИЦЕФ... - Извънреден фонд за детски помощи...; ЮНИСЕФ.
Равностойните варианти се разработват самостоятелно в отделни
статии, като след точка и запетая се посочва съответният вариант, напр. :
19
г. - година; год.
год. - година; г.
Не се дава предпочитание на едната форма при вариантите, кои¬
то са резултат от действието на две противоречиви тенденции - стре¬
меж към по-кратко съкращение и старание да бъде запазена систем¬
ността, като бъдат представени всички структурни елементи на про¬
извеждащата основа, напр.: ЦНИКА и ЦНИИКА, НИОМС и НИИ-
ОМС.
Подобен е начинът на представяне в Речника и на абревиатурите-
синоними. Равностойните синоними се разработват в отделни заглав-
ки, като към всяка след разшифровката след знак (;) се дава съответ¬
ният синоним, напр.:
ОМПЕ... - Световна организация на учителите; ВОТП.
ВОТП... - Световна организация на учителите; ОМПЕ.
Когато синонимията се явява между българско и чуждо съкра¬
щение или и двете съкращения се представят като равностойни фор¬
ми , или предимство се дава на по-разпространеното, което може да е
както международното, така и българското, напр.:
ФИД- фр. FID...Международна федерация за документация;
МФД.
МФД - Международна федерация за документация; ФИД.
МОТ - Международна организация на труда; ИЛО.
ило - англ. ILO... Международна организация на труда; вж. МОТ.
Не се свързват и не се отбелязват връзките на съкращения -
названия на едно понятие, от които едното е остаряло, а другото го е
заместило и се употребява в момента, напр. СУ и СДУ (остаряло). В
отделни статии се дават и тези абревиатури, които назовават едно
понятие, но се възприемат като отделни думи поради различния на¬
чин на изписване - РМС и Реме (при второто съкращение принципът
на записване е фонетичен).
Когато се приема дадена форма на съкращение за нормативна, се
взема предвид и степента на лексикализация, на установеност на тази
форма. Така че в някои случаи се допускат и известни изключения и
компромиси с установените принципи, ако формата на съкращението
20
е вече общоприета със съответното изписване и трудно би могло да
се наложи друга форма, при условие - разбира се - че тя все пак е
приемлива от гледище на нормативността.
СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА СТАТИЯ
Съкращенията като заглавии се изписват с главни или малки бук¬
ви в зависимост от следните принципи:
1. Съкращенията - собствени имена, се пишат с първа главна
буква, а нарицателните - е малка.
2. Инициалните съкращения се пишат с главни букви така, че
всяка главна буква е знак за самостоятелна дума, съвпадаща с нейна¬
та първа буква.
3. Груповите съкращения-собствени имена се пишат с първа главна
и останалите с малки букви, груповите съкращения-нарицателни имена
- с малки букви.
4. Компромиси се допускат при смесените съкращения - пишат се
или с главни и малки букви, или изцяло с главни букви, или се приемат
и двата варианта.
5. С малки букви и точка след всяка част се пишат графическите
съкращения. Изключения правят съкращенията на измерителните
единици (съкращенията от метрическата система ). Те се пишат в
определени случаи с малки, а в други - с главни букви, но винаги без
точки.
След съкращението в скоби се дава изговорът му. Това по прин¬
цип се отнася само за лексикалните съкращения. Графическите съкра¬
щения нямат произношение, тъй като се употребяват само в писмена
реч. При съкращения с графика на нормални думи, т. е. групови и
лексикализирани инициални звукови съкращения ( ман, симка, вуз),
отсечени думи (спец, магнет, тролей, стерео), не се посочва произно¬
шение, тъй като те се изговарят както обикновените думи. При тези
от тях, които имат повече от една сричка, се отбелязва ударението.
При съкращенията, които се пишат с главни букви (инициални и сме¬
сени), по отношение на произношението се отделят следните случаи:
1. Посочва се изговор при тези от тях, при които той е вече утвърден.
21
Това са съкращения, които редовно се използват в речта (поне на
даден кръг от специалисти). 2. Не се дава изговор при единично упот¬
ребени съкращения, особено чужди. 3. Не са снабдени с указания за
изговора и дългите, неудобни за произнасяне съкращения, чието из¬
ползване не препоръчваме. По отношение на изговора няма пълна
последователност и системност, тъй като сме се стремили да отразим
съществуващата, установилата се вече практика. Сведенията са по¬
лучени предимно чрез консултации със специалисти в съответните
области.
Там, където съществуват различни начини на произношение, те
се посочват, като на първо място се поставя по-приемливият вариант,
напр. ОГМ [о-ге-мё] и [ô-ге-ем].
Тъй като не отразяваме навсякъде произношението на инициал¬
ните буквени съкращения (при тези, които се използват по-рядко), ще
посочим какъв изговор се приема за буквите на съгласните. Това ще
даде възможност за правилен изговор при необходимост и на този вид
съкращения. В Речника се приема изговор на буквите на съгласните
с гласна е след буквата -б [бе], в (вс], г [ге], à [де]. Само при буквите
на сонорните съгласни (л, м, н, р), а също така и на с и ф като елемен¬
ти на абревиатурите се допуска и друг изговор - с гласна е пред буква¬
та - [ел, ем, ен, ер, ес, еф], и то в отделни случаи: 1. В названията на
машини, уреди, части, които са заети от чужди езици и вече са възпри¬
ети в този вид от специалистите в отделните области - КЛМ [кй-ел-
ём],/7ТС[пё-те-ёс]. 2. При избягване на неуместни асоциации, а също
и на неблагозвучие, напр. ДТЛ [дё-те-ёл] вм. [дё-те-лё], АТЛ [à-те-
ёл] вм. [à-те-лё]. За буквата на съгласната к се е наложил изговор в
практиката [ка].
Посочва се и ударението на абревиатурите. Правилното опреде¬
ляне на мястото му създава значителни трудности. Това особено се
отнася за инициалните буквени съкращения и смесените съкраще¬
ния. При „двусричните“ инициални буквени съкращения преобладава
двойното акцентуване, напр. СУ [cè-yf, ДК [дё-ка]. При нарастване на
състава на съкращението ударенията се запазват върху първата и
последната сричка - СДС [сё-де-сё], ЕЦНПК [ё-це-не-пе-Kà]. При лек-
22
сикализирането на двусричните инициални съкращения често се дос¬
тига до изговор с едно ударение, напр. ЦК [х\екг],ДОСО [досо]. Обик¬
новено обаче при тези случаи се срещат акцентни варианти - с две или
с едно ударение. Тази вариантност също се отбелязва. Когато съкра¬
щенията се изговарят с едно ударение като една дума, при отбелязва¬
нето на изговора не се разчленяват на срички, а се изписват като цяла
дума.
При груповите съкращения се посочва двойно и тройно акценти¬
ране, без обаче да се различават основно и второстепенни ударения.
Към редица съкращения, придобили белези на обикновени думи,
се дават и граматични бележки. При инициалните и смесените съкра¬
щения бележка за род се поставя в следните случаи:
а) Когато родът на съкращението се различава от рода на основ¬
ната дума в разгърнатото съответствие, т. е. когато съкращението е
придобило самостоятелно значение за род, определяно от звуковата
му форма, напр. ВУЗ ‘Висще учебно заведение’, произнасяно [вуз], е
дума от мъжки род, тъй като окончава на съгласен звук, макар че
основната дума от разгт>ркатото название е от среден род.
б) Когато дадено съкращение е придобило граматични форми за
множествено число и членувани форми, което показва, че то се упот¬
ребява като обикновена дума, също така се отбелязва и родовото му
значение, например:
ЕИЦ [ейц],л/. (разг. член, -ът, -а,л/н. -ове) - Електронноизчисли¬
телен център.
в) В случаите, при които някои съкращения се употребяват с две
значения за род - родовото значение, присъщо на основната дума от
пълното название и придобитото ново, самостоятелно значение за
род, - това се отбелязва, напр.:
ВЕЦ . м. илс - Водноелектрическа централа.
АЕЦ... м. и ж. - Атомна електрическа централа.
При груповите съкращения редовно се поставят бележки за род.
Употребата на някои абревиатури само в множествено число се
отбелязва с бележкатамн., а когато абревиатурата с неизменяема по
форма и се използва еднакво често както за единствено, така и за
2 3
множествено число, се поставят бележките ед. и мн.
Посочени са и всички граматични форми, които образуват лекси-
кализираните съкращения - за множествено число и членувани фор¬
ми. По този начин се отразява и превръщането на част от тях от
графически знаци в пълноценни лексикални единици. Тъй като тези
форми са присъщи на разговорния пласт на лексиката, те са придру¬
жени с бележка разг, (разговорно). Бележката разг, се дава пред оз¬
начението за рода и съответните граматически форми, когато се от¬
нася общо до употребата на съкращението в този род, и то в посоче¬
ните членувани форми или форми за множествено число. В някои
случаи обаче разговорни са само формите за число и членуваните
форми, така че бележка разг, се дава непосредствено пред тях. Сле¬
дователно нормативните граматически форми се дават пред бележ¬
ката за род, а разговорните - в скоби след нея.
При съкращенията, за които е необходимо уточняване към коя
област на науката, производството и т. н. принадлежат, се поставят
бележки катохплг, физ., езикозн., воен. идр.
Посочва се произходът на чуждите съкращения. След бележката
от кой език са заети се дава и формата на съкращението със съответ¬
ната чужда графика при условие, че е от английски, френски, немски,
италиански, славянските езици и др., както и пълната му разшифров-
ка на съответния език. Съкращения, образувани на българска почва,
но означаващи чужди организации, партии и др., се включват само с
българската форма, без да се посочва чуждото съответствие.
Следва разшифровката на съкращението, която се дава след тире.
В Речника се използват няколко типа ра япифровка, което е обусло¬
вено от различния характер на формално-семантичната връзка меж¬
ду съкратена и пълна единица:
I. При съкращения, които включват формални елементи от всич¬
ки съставки на разгърнатото словосъчетание и са семантично иден¬
тични с него, се извършва разгръщане на съкратената единица. Раз-
шифровката разкрива напълно формалната и семантичната мотиви¬
ровка на абревиатурата, напр. ДНСК... - Дирекция за национален
строителен контрол, УКВ... - Ултракъси вълни, СЕМ - Съвет за
2 4
елекроннитс медии и др.
2. Когато разшифровката представя формалната мотивировка,
но в недостатъчна степен изяснява семантичната, т. е. значението на
съкращението не става достатъчно ясно, е необходима и допълни¬
телна дефиниция. Тази дефиниция се поставя в скоби след пряката
разшифровка, напр. РСВ... - Ресторанти, спални вагони (стопанско
предприятие).
Допълнителни сведения, също в скоби, се дават и в редица други
случаи, когато е необходимо пояснение, свързано с употребата на
дадената абревиатура. Това могат да бъдат данни за времето или
мястото на използването и, ако е название на политическа организа¬
ция - за нейния характер и т. н., напр.:
НЕП... -.. .Нова икономическа политика (СССР, 1921-1936).
НРП... - Народнорепубликанска партия (Турция).
Пояснения се дават и при измерителните единици, но не и при
техните производни, напр.:
р... - рентген (единица за измерване на облъчването с гама-лъчи);
мр... - милирентген.
3. При съкращения, които са в по-свободна формална и семантич¬
на връзка със съответната си основа, се използва описателна дефи¬
ниция, която описва значението на съкращението и съдържа елемен¬
тите, които са го изградили. Този вид разшифровка се прилага обик¬
новено при групови или смесени съкращения - собствени названия,
създадени по модел, т.е. направо от готови съкратени части, без да
имат съответно разгърнато название. Така се тълкуват например:
Металпроект... - Комплексен институт за проучване и проекти¬
ране в областта на архитектурата и строителството с леки метални и
стоманени конструкции.
Този тип дефиниции се използва и при съкращения, които само
асоциативно са свързани с разгърнатата единица, напр. Мараславйп
- Зъболекарски препарат, носещ името на своята откривателка д-р
Мара Славова.
4. Съкращенията, които са претърпели семантичен развой, вслед¬
ствие на което са се отдалечили по значение от своето изходно сло¬
25
восъчетание или са придобили допълнителни значения, са представе¬
ни в цялостната им семантична структура. Посочени са както преки¬
те, така и преносните значения, възникнали по пътя на метонимично¬
го пренасяне. Такива са случаите, когато по името на завода се назо¬
вават предметите, произведени от него; по името на някаква институ¬
ция се назовава сградата, в която се помещава ръководството й и т. н.
Напр.:
СБЖ... 1. Съюз на българските журналисти.
2. Сградата, в която се помещава ръководството на Съюза на
българските журналисти.
Понякога по пътя на метонимията се стига до омонимия. Това се
наблюдава в случаите, когато пренесеното название се лексикализи-
ра напълно, започва да се употребява като обикновено нарицателно
име, напр.;
ФИАТ... -Италиански автомобилен концерн в гр.Торино,
фиат... - Автомобил, произведен в италианския автомобилен кон¬
церн „ФИАТ“ в гр. Торино.
5. В редки случаи, обикновено при номенклатурни названия, кога¬
то формалната и семантичната мотивировка се различават, те се
дават отделно. Посочва се формалната мотивировка, а след това с
описателна дефиниция се разкрива значението на абревиатурата,
напр.:
хймпро... (Химическа промишленост) - Прахообразен препарат
за пране на всякакви материи.
ейнпро... (Синтетична промишленост) - Прахообразен препарат
за пране на всякакви материи.
Формалната мотивировка е представена при всички съкращения
(и домашни, и чужди) чрез посочване на елементите от разгърнатото
название, влизащи в съкратената единица, с получерен шрифт, напр.:
НСС - Национална следствена служба.
Газстрой... - Предприятие за строителство на газопровод.
ФИЖ..,ф/?. FIG (Fédération internationale de gymnastique) - Между¬
народна федерация по гимнастика.
В разшифровките на съкращенията се допуска използването само
26
на общоизвестни съкращения като напр.: САЩ, ООН, ЮНЕСКО,
НАТО.
В Речника е отразена и една характерна за абревиацията особе¬
ност - създаване на устойчиви елементи, с помощта на които се обра¬
зуват цели гнезда съкратени единици. Такива модели с определен
устойчив елемент се наблюдават преди всичко при груповите съкра¬
щения, но не са редки и при инициалните.
Международна продуктивност имат елементи като авто-, авио-,
радио-, фото-, хидро-, електро-, био-, зоо- и др., които са отсечени
коренни части от чужди, интернационални думи. Откъснали се посте¬
пенно от съответните пълни думи, те са станали в някаква степен
самостоятелни елементи на езика, стоят на границата на морфемите
и думите и сполучливо са наречени в езиковедската литература лек¬
сико-морфеми.
Морфологични елементи, получени в резултат на абревиация и
придобили активни словообразувателни свойства, са възникнали и на
българска почва. Продуктивността на международните и български¬
те лексико-морфеми се представя със специална дефиниция по след¬
ния начин:
авто... - Автомобилен (като първа съставна част на сложносък¬
ратени думи, напр.: автобаза, автогара и др.). Тъй като тези лексико-
морфеми се използват за образуване както на сложносъкратени, така
и на частичносъкратени думи, за краткост при дефинирането им в
Речника се използва предимно терминът сложносъкратени думи.
По-малко продуктивните съкратени части, които се срещат най-
много в два-три случая, се дават само с разшифровка и примери,
напр. степ... -Стенен (напр.: стснлист, стенвестник). По същия начин
се представят и специализираните елементи за образуване на иници¬
ални съкращения, напр. НИПКИ... - Научноизследователски и про¬
ектно-конструкторски институт (напр.: НИПКИРЕ, НИПКИМИ и
др)
В Речника се посочват и редица ограничения при употребата на
съкращенията, особено ограничената съчстаемост на графическите
съкращения - в скоби след разшифровката.
27
След разшифровката на съкращенията, означаващи машини, уре¬
ди, оръжия и други, в скоби се дават примерите. По този начин се
показва цялото им означение със съответните цифри. След заглавка-
та, представяща машини, уреди, механизми, се дава знак (-), посоч¬
ващ, че в цялото означение се включва и някакъв цифров знак-компо¬
нент, а след разшифровката в скоби се дават отделните цифрови вари¬
анти.
Примери за употребата на съкращенията, минимално необходим
илюстративен материал се привежда след знак А. Така се илюстрират
ограниченията и специфичната съчетаемост при някои абревиатури.
В края на речниковата статия, на нов ред без абзац след тире се
дават производните думи, образувани от даденото съкращение, напр.:
НАТО..
- Произв.: HàTOBeu, нйтовски.
Производните думи, образувани от съкращения, са малко на брой.
Тяхното представяне обаче е особено важно, тъй като по този начин се
разкрива още един момент от приспособяването на съкращенията към
езиковата система - придобиване на присъщата за нормалните думи
способност да служат като основа за образуване на нови думи. Затова
в Речника се отразяват всички образувани от съкращения думи -съще¬
ствителни имена от мъжки, женски и среден род, прилагателни имена,
умалителни имена.
ИЗПОЛЗВАНИ БЕЛЕЖКИ
авиац. - авиация.
автом. - автоматика.
агрон. - агрономия.
англ, -английски език.
астрон. - астрономия.
библ. -библиотечно дело, библио¬
графия.
бнол. - биология.
биохим. - биохимия.
воен, - военно дело.
геогр. - география.
геол. - геология.
геохим. - геохимия.
грам. - граматика.
гръц. - гръцки език.
ед. - единствено число.
езикозн. -езикознание.
електр. - електротехника.
електрон, - електроника.
есп. - есперанто.
28
ж. - женски род.
изч. техн, - изчислителна техни¬
ка.
икон, - икономически науки.
индонез. - индонезийски езици.
информат. - информатика.
иен. - испански език.
истор. - история, историческо.
шпал, - италиански език.
канц. - канцеларско.
киберн. - кибернетика.
кхмер. - кхмерски език.
лат. - латински език.
леке, - лексикография.
At. - мъжки род.
мат. - математика.
мед. - медицина.
метал. - металознание и мета¬
лургия.
мин. - минно дело.
мн. - множествено число.
муз. - музика.
напр. - например.
нареч. - наречие.
нем. - немски език.
остар. - остаряла дума, остаря¬
ло значение.
пол. - полски език.
порт, - португалски език.
прил. - прилагателно име.
произв. - производни.
радиотехн. -разиотехника.
разг. - разговорна форма или
дума, разговорно значение.
рус. - руски език.
елов. - словашки език.
спец. - специална дума, специал¬
но значение.
спорт, - спортен термин.
ср. - среден род.
срб. - сръбски език.
строит, - строителство.
съобщ. техн. - съобщителна тех¬
ника.
телевиз. - телевизионна техни¬
ка.
техн. - техника.
трансп. - транспорт.
тур. - турски.
търг, - търговия.
укр. - украински език.
умал. - умалителна дума.
унг. - унгарски език.
фарм. - фармация.
физ. - физика.
физикохим. - физикохимия.
финл. - финландски език.
фр. - френски език.
хим. - химия.
хол. - холандски език.
част. - частица.
чет. - чешки език.
член. - членувано.
швед. - шведски език.
юрид. - юридически науки.
япон. - японски език.
29
AAMP
A
A (-)—В марката на автол (напр.:
А-6, А-10, А-15)
А (-) метал. - Автоматна (при
означаване на марка стомана,
напр.: А12... А20...).
А (-) - В марката на автомоби¬
лен бензин (напр.: А-83, А-93,
А-96. Д Бензин А-78.
А (-) електр. - Алуминиеви про¬
водници (напр.: А-16, А-25, А-
35, А-70, А-95).
А (-) метал. - Алуминий (в мар¬
ката на цветни сплави (напр.:
АЛ2, ЦАМ10-5).
А (-) метал. - В марката на ан-
тифрикционни чугуни (напр.:
АСЧ-1 АВЧ-1, АК.Ч-1).
А - Марка арктическо дизелово
гориво.
воен. - Армия
физ. - ампер (единица за голе¬
мина на електрическия ток),
(след цифра).
физ. - ангстрьом (единица за
дължина в морската навига¬
ция), (след цифра).
физ. - анод.
- „Антени“ (вестник).
а - ар (единица за повърхнина),
(след цифра).
АА - Австрийски авиолинии.
АА, англ. АА ( American Airlines)
> > > > >
- Американски въздушни ли¬
нии.
АА, тур. АА (Anadolu Ajansi) -
Анадолска информационна
агенция (Турция).
АА воен. - Армейска авиация.
АА воен. - Армейска артилерия.
АА - Арменски авиолинии.
АА, англ. АА (Athens News
Agency) - Атинска информа¬
ционна агенция; вж. АНА.
А А - Астрономическа асоциа¬
ция.
ААВЦ - Армейски аудиовизуа¬
лен център (Министерство на
отбраната).
ААГ воен. - Армейска артиле¬
рийска група.
ААГ електр. - Кабел с алумини¬
ева жила, с поясна изолация в
алуминиева обвивка, без юте¬
на обвивка - гол.
ААД воен. - Автоматичен ана¬
лизатор на данни.
ААД - Асоциация на англогово-
рещите за демокрация.
ААД - Асоциация на Атланти¬
ческия договор.
ААДаисан. -Дифузионен абсорб¬
ционен агрегат.
ААЛ , англ. AAL (American Air¬
lines) -Американска авиацион¬
на компания.
ААМР - Американска агенция
ААО
30
АБИ
за международно развитие.
ААО - Американска астрономи¬
ческа общност.
ААОД воен. - Автоматична апа¬
ратура за обработка на данни.
А АП - Агенция за авторско пра¬
во.
ААРР воен. - Армейска артиле¬
рийска ремонтна работилница.
ААСБ - Асоциация на автомо¬
билните състезатели в Бълга¬
рия.
ААССР, истор., рус. ААССР
(Абхазская Автономная Со¬
ветская Социалистическая
Республика) - Абхазка авто¬
номна съветска социалисти¬
ческа република.
А АУ - Англо-американско учи¬
лище (Посолство на САЩ).
ААЮ, англ. AAU (Athletic
amateurs Union) - Любителски
лекоатлетически съюз (САЩ).
АБ физ. - Абсорбционна база.
АБ воен. - Авиационна база.
АБ воен. - Авиационна бомба.
АБ електрон. - Автоматична
блокировка.
АБ - Агенция за бежанците.
АБ - Адвокатско бюро.
АБ - Александровска болница
(София).
АБ - Архитектура и благоуст¬
ройство (отдел).
АБ - Архитектурно бюро. А АБ
„Архида “.
АБ (-) [à-6è] -Бояджийскиагре¬
гат (напр.: АБ-25).
АБ електр. - Кабел салуминие¬
ва обвивка, бронирана с две
стоманени ленти, с външна
ютена обвивка.
АБА - Ансамбъл на Българска¬
та армия.
АБА - Асоциация на български¬
те аптекари.
АБАКО [абако] - Алианс на на¬
рода Баконго (Конго).
АБАНб/гбл. - Архив при Българ¬
ската академия на науките.
абатр воен. - Артилерийска ба¬
тарея.
АББ А - Асоциация на българи¬
те, боледуващи от астма. А
АББА „Дишам свободно“.
АБГ - Агенция за борба с гра¬
душките.
АБГелектр. - Кабел валумини-
ева обвивка, бронирана с две
стоманени ленти, без външна
ютена обвивка - гол.
АБГ [à-бе-ге] - Асоциация на
българските граждани.
АБЕ [à-6e-è] - Асоциация на
българските еколози.
АБЗ [à-бе-зе] - Асоциация на
българските застрахователи.
АБИ - Африка и Близкият из-
АБИА
31
австр.
ток (дирекция при Министер¬
ството на външните работи).
АБИА [а-би-à] - Асоциация на
балканските информационни
агенции.
АБК воен. - Авиационно бойно
командване.
АБК [à-6e-Kà], м. и (разг.) ср.
(член, то) - Административно-
битов комбинат.
АБК [à-бе-ка] - Асоциация на
българските книгоиздатели.
АБК [à-бс-ка] - Асоциация на
българските контраразузнава-
<П1.
АБО [à-бе-о] и [або] - Асоциа¬
ция на бизнесоценителите.
АБП [а-бе-nè] - Асоциация на
балканските (търговски)пала¬
ти; АБТП.
АБПМП - Асоциация на българ¬
ските предприятия за между¬
народни превози.
АБР воен. - Авиационна балис¬
тична ракета.
абр воен. - Артилерийска брига¬
да.
АБР [а-бе-èp] - Асоциация на
българите в Румъния.
АБРО [абро] - Асоциация на
българските радио и телеви¬
зионни оператори.
АБС [à-6e-cè] - Асоциация за
балканско сътрудничество.
АБСК [à-6e-ce-Kà] - Асоциация
на балканските стопански ка¬
мари.
АБСФ - Асоциация на българ¬
ските студенти във Франция.
АБСЧ - Асоциация на българ¬
ските студенти в чужбина.
АБТП [à-бе-те-пё] - Асоциация
на балканските търговски па¬
лати; АБП.
АБЧ [à-бе-чё] - Агенция за
българите в чужбина.
ав. воен. - Авиация.
АВБ [à-ве-бё] - Асоциация на
власите в България.
АВВС воен. - Американски во¬
енновъздушни сили.
авг. - август.
авио... - Авиационен (като
първа съставна част на частич-
носъкратсни думи, напр.: ави¬
обаза, авиокомпания, авиоиз-
ложение).
АВИС воен. - Аудиовизуална
информационна система.
АВК - Асоциация по водоснаб¬
дяване и канализация.
АВМС воен. - Американски во¬
енноморски сили.
АВМУ -Асоциация на възпита¬
ниците на морско училище.
АвСП воен. - Авиационна спо¬
магателна поддръжка.
австр. - австрийски.
австрал.
3 2
автрб
австрал. - австралийски.
авт. - автоматично.
авт. - автор
автб воен. - Автомобилен бата¬
льон.
АВТБр воен. - Автомобилна
бригада.
авто... - Автоматически (като
първа съставна част на слож¬
носъкратени думи, напр.: авто
поилка).
авто... - Автомобилен (като
първа съставна част на слож¬
носъкратени думи, напр.: авто
база, автоборса, автовлак, ав
тозавод, автокран, автопарк,
авторемонт, автокъща, авто¬
магистрала, автосалон, авто¬
сервиз, автостанция, авточас¬
ти). А Автомагистрала „ Тра¬
кия “.
автобиогр. - автобиографичен.
Авто ВАЗ м., рус. Авто ВАЗ -
Обединение (на Волжкияавто-
мобилен завод „Автонормал“)
за производство на леки коли.
Автоекспорт м., рус. Автоэкс¬
порт - Външнотърговско обе¬
динение за износ (експорт) на
автомобилна техника.
Автоимпекс м. — Външнотър¬
говско предприятие за внос
(импорт) и износ (експорт) на
автомобилна техника.
автомат. - автоматичен.
авто-мото прил. - Автомобилно-
мотоциклетен (напр.: авто-
мото клуб, авто-мото дело. сп.
„Авто-мото свят“).
Автопром м. - Автомобилна
промишленост (стопанско обе¬
динение, което произвежда ав¬
томобили, мотоциклети, резер¬
вни части и др.).
Авторемонт ср. и м. - Предпри¬
ятие за автомобилен ремонт.
- Произв.: ёвторемонтен.
автореф. - автореферат.
Автостопапство ср. - Автомобил¬
но стопанство (транспортно
предприятие); АС. ЬАвтосто-
панство „Автобусни превози“.
Автотек ж. и м. - Автомобилна
транспортна експедиционна
кантора.
Автотранспорт м. - Автомоби¬
лен транспорт(обединение за
товарни и пътнически транс¬
портни услуги).
- Произв.: автотранспбртен,
автотранспортник.
Автотранспрсд м. и ср. - Авто¬
мобилно транспортно пред¬
приятие за товарни превози.
автп воен. - Автомобилен полк,
автр воен. - Автомобилна рота,
автрб воен. - Автотранспортен
батальон.
АВФК
33
Агра
АВФК [à-ee^e-Kà] - Агенция за
вътрешнофинансов контрол.
АВЧ [à-ве-чё] метал. - Анти-
фрикционен високояк чугун,
(напр.: АВЧ - I).
АГ воен. - Авиационна група.
АГ воен. - Адютант-генерал.
АГ [à-rè], техн. - В Марката на
аерозолен генератор (напр.:
АГ-Л6).
АГ [ à-rè], прил.. мед. - Акуше-
ро-гинекологически. А АГ от¬
деление. А АГклиника. А АГ
комплекс.
АГ [à-rè], нем. AG
(Aktiengesellschaft) - Акционер¬
но дружество. А Сименс А Г.
АГ [à-rè], прил., строит. - Ан-
хидритно-глиноземен (в Мар¬
ката на цимент). £\АГцимент.
АГ воен. - Армейски генерал.
АГ воен. - Артилерийска група.
АГ електр. - Кабел с изолация
от импрегнирана хартия в алу¬
миниева обвивка, гол.
АГБ [à-re-6è] - Акушеро-гинс-
кологична болница. А АГБ
„Майчин дом". АГБ „Св. Со¬
фия".
АГЗ [à-ге-зё] - Агенция за граж¬
данска защита.
агйт... остар. - Агитационен
(като първа съставна част на
сложносъкратенидуми, напр.:
агитбригада, агитгрупа, агит¬
материал, агитпункт, агиттаб-
ло).
агйт... остар. - Агитационно
(като първа съставна част на
съкратени сложни прилагател¬
ни, напр.: агитпросветен, агит-
масов).
агйткултбригйда ж., остар. -
Агитационна културна бригада.
агйтпроп, член, -ът, -а,л<н. -и,м.,
остар. - Завеждащ агитаци¬
онно-пропагандната работа.
- Произв.: агитпропчик, агит-
пропски.
агйтпроп... остар. - Агитацион¬
но-пропаганден (напр.: агит-
пропотдел).
АГК [à-re-Kà] - Акушеро-гине-
кологичен комплекс.
АГК [ à-re-Kà] - Архитектурно-
градоустройствена комисия.
АГН [à-re-Hè] - В марката на
галванизационеи апарат
(напр.: АГН-2).
АГО [à -re-ô] - Акушеро-гинеко-
логично отделение.
Агпол ж., пол. AGPOL (Agencja
Reklamy Handlu Zagranicznego-
Polska) - Агенция за
външнотърговска реклама на
Полша.
агр. - агрономически; агрон.
Агра ж. - Изложба на селскосто-
Агрихём
34
Агрополихим
папска (аграрна) техника в
Лайпциг. Д Агра-76.
Агрихём - Международен конг¬
рес „Химия в селското стопан¬
ство“ в Прага. Д Агрнхем-75.
агро... - Агрономически, агра¬
рен, земеделски (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: агробизнес,
агрокредит, агрокомплекс, аг¬
рополитика, агрохимия, агро¬
фирма, агрофорум).
Агробйзнесбанк - Аграрна (зе¬
меделска) търговска (бизнес)
банка.
агробио... - Агробиологически
(напр.: агробиостанция).
Агробйохим - Аграрна и био¬
логична химия (завод за био¬
химични продукти - изкустве¬
ни торове). Д „Агробиохим“
АД-Стара Загора.
Агроекспо - Международен па¬
наир за земеделски машини,
тютюни и др. (аграрна екс¬
позиция). Д Агроекспо-Скопие
26-30. 09. 2000.
Агрокомёрс ж. и м. - Външно¬
търговска организация за из¬
нос на продукцията на стопан¬
ските организации от Нацио¬
налния аграрно-промишлен
съюз и внос на необходимите
за производството стоки.
Агрокомплект ж. и м. - Инже¬
нерингова стопанска организа¬
ция за аграрнопромишлено
развитие Д И СО „Агрокомп-
лект“.
Агрокоопж. -Трудово-произво¬
дителна кооперация към хими¬
ческия завод „Лакпром“ (Со¬
фия).
Агролеспроёкт м. - Институт за
проучване и проектиране в об¬
ластта на горското и селското
стопанство.
Агромйш м. и ср., остар. -
Българско-унгарско-съветско
дружество за селскостопански
(аграрни) машини.
Агромашйна ж. и ср. - Държав¬
но стопанско обединение, кое¬
то произвежда селскостопан¬
ски (аграрни) машини, съоръ¬
жения, резервни части и др.
Агромашйнаимпёкс ж. и м. -
Външнотърговска организа¬
ция за внос (импорт) и износ
(експорт) на селскостопански
(аграрни) машини и резервни
части.
агромстсо... - Агрометеороло¬
гически (напр.: агрометео-
служба, агрометеостанция).
агрон. - агрономически; агр.
Агропйлихим м. - Завод за из¬
Агропроскт
3 5
Адёлф
куствени торове. А Агрополи-
хим-Девня.
Агропроскт м. - Органицазия за
проучване и проектиране на
обекти за селското стопанство.
Агропромпроект м. и ср. - Аг¬
рарно и промишлено проек¬
тиране (институт за проучване
и проектиране на обекти за
селското стопанство и храни¬
телната промишленост).
агротехн. - агротехнически.
Агротрейд - Дружество за внос
и износ на препарати за расти¬
телна защита.
агрохйм... - Агрохимически
(напр.: агрохимлаборатория).
АГС (-) [à-re-cè] техн. - Авто¬
матичен газосигнализатор
(напр.: АГС-1).
АГС (-) [à-re-cè] - Групова авто¬
поилка за свине (напр.: АГС-
24).
АГУ - Автомобилна газова уред¬
ба.
АГФИ [агфй] , фр. AGFI
(Assamblea générale des
fedératons internationales) - Ге¬
нерална асамблея на междуна¬
родните федерации.
АГЦ [à-ге-це]. строит. -Анхид-
ритно-глиноземен цимент; АГ
цимент.
АД ед. ими, техн. - Авиационен
двигател.
АД воен. - Авиационна дивизия.
АД, нем. АД (Aden Airways) -
Авиационни линии на Федерал¬
на република Германия.
АД - Адвокатско дружество.
АД [а-дё],с/?. - Акционернодру¬
жество.
АД изч. техн. - Асоциативен дес¬
криптор.
АДА - Архитектурно-дизайнер¬
ска агенция.
АДБ - Асоциация на данъко¬
платците в България.
АДБЗ - Асоциация „Древна бал¬
канска земя“ (Институт по тра-
кология при БАН).
АДВ [ à-де-ве] - Агенция за
държавни вземания (Мини¬
стерски съвет).
адв. - адвокатски. А адв. бюро.
АДВФК [а-де-ве-фе-Kà] - Аген¬
ция за държавен вътрешен
финансов контрол.
АДГ (-) [а-де-rè] - Автоматизи¬
ран дизел-генератор (напр.:
АДГ12-С,).
АДД воен. - Авиация за далечно
действие.
АДД воен. - Артилерия за далеч¬
но действие.
Адёлф ж., фр. Adelf (Assosiation
des écrivains à la langue fançaise)
- Асоциация на писателите, ко-
Аджерпрсс
36
АДЧХ
ито творят на френски език.
Аджерпрёс ж., рум. Agerpres
(Agentsia Românà de Presâ) -
Румънска агенция по печата.
АДЗ [à-де-зё] - Аглодоменен
завод (Кремиковци).
АДИ [ади] - Агенция „Диплома¬
тически имоти в страната“;
АДИС.
АДИС [адйс] - Агенция „Дипло¬
матически имоти в страната“;
АДИ.
АДК [ à-де-ка], м. и (разг.) ср.
{член, -у q), воен. - Артилерий¬
ски дегазационсн комплект.
АДМ [ à-де-ём], воен. - Автоде-
газационна машина.
АДМ [à-де-ём], електрон. -
Адаптивна делта-модулация.
АДМ - Асоциация на дизайнери¬
те и моделиерите.
адм. - административен.
адм. - адмирал (със собствено
име).
АДМР - Академично дружество
за международно развитие.
ади воен. - Артилерийски диви¬
зион.
АДН [à-де-ён] , нем. ADN
(Aügemeiner Deutscher Nach-
richtendienst) - Телеграфна
агенция на Германската демок¬
ратична република.
АДНР - Алжирска демократич¬
на и народна република.
АДО - Асоциация на демокра¬
тичните общини.
АДП [ à-де-пё], воен. - Автоно¬
мен дегазационен прибор.
АДП [à-дс-пё], воен. - Артиле¬
рийска дивизия за пробив.
АДПЕС (адпёс] - Автоматизи¬
рана подвижна дизелова
електростанция (напр.: АД-
ПЕС-20-1).
АДГ1КИ - Арматурен двужилен
проводник с каучукова изола¬
ция.
АДС [à-де-сё] - Асоциация на
демократичните синдикати.
АДУ [à-де-у] и [аду] - Автома¬
ти 11 но лиспе черско устройство.
АДУ [à-де-у] и [аду] - Апарат за
дистанционно управление.
АДФ [ à-де-ёф], хим. ~ Адено¬
зиндифосфат.
АДФ [à-де-фс] - Албански де¬
мократически фронт.
АДФК [ à-де-фе-ка) - Агенция за
държавен финансов контрол.
АДХ мед. - Ал кохо лдехп дроге-
на за.
АДЧиФ и АДЧ и Ф телевнз. -
Автоматична донастройка на
честотата и фазата на редова¬
та развивка (на телевизор).
АДЧХ телевнз. - Автоматична
донастройка на честотата на
АЕ
37
Аерофлот
хетсродина (на телевизор).
АЕ воен. - Авиационна ескадра.
АЕ [à-è], ед. и мн. ~ Автоматич¬
ни сднополюсни прекъсвачи
(напр.: АЕ-1031).
АЕ [à-è], мед. - Антигенна еди¬
ница.
АЕ [à-è], мед. - Антитоксична
единица.
а. е. - астрономическа единица
(единица за разстояние главно
в нашата слънчева система).
АЕА , англ. АЕА (Association of
European Airlines) - Арсоциа-
ция на европейските авиоли¬
нии.
АЕА [аса],фр. АЕА (Association
Européenne d’athlétique) -Евро¬
пейска асоциация по лека ат¬
летика.
АЕГ [à-e-rè], м. и ж., нем. AEG
(Allgemeine Elektrizitàts-
Gesellshaft) - Обединена елек-
трокомпания в Германия.
АЕГ - А нглийска езикова гим¬
назия.
АЕГР [асгр] - Асоциация на ев¬
ропейските гранични региони.
а. е. д. - астрономическа единица
за дължина (след цифра).
АЕИ - Асоциация на енергийни¬
те инженери.
аеиб воен. - Авиационна ескад¬
рила от изтребители-бомбар¬
дировачи.
АЕК [аёк] - Архитектурно-ет¬
нографски комплекс. А АЕК
„Етъра“.
АЕК [аёк], м. и ж., англ. AEC
(Atomic Energy Commission) -
Комисия по атомна енергия.
АЕКЛ хим. - Антикорозионен
епоксиднокатранен лак.
АЕКПЛ хим.- Антикорозионен
епоксиднокатранен пеков лак
(напр.: АЕКПЛ-2).
АЕЛ - Агенция за екскурзионно
летуване.
АЕМ[ аем] - Апарат за електро-
химично маркиране на цилинд¬
рични детайли.
а. е. м. физ. - атомна единица за
маса (само в атомната физи¬
ка), (след цифра).
АЕП [аеп] - Асоциация за енер¬
гийна политика.
аср воен. - Автомобилна еваку¬
ационна рота.
АЕР [aèp] - Агенция за енергий¬
но регулиране.
аеро... съкр. фр. aèro, рус. аэро
(от гр. аер „въздух“) - Възду¬
шен (като първа съставна част
на сложносъкратени думи,
напр.: аеробаза, аерогара,
аеротакси).
Аерофлот м. - Гражданската
авиация на Съветския съюз.
асрофото...
38
АИА
асрофото... - Асрофотограф-
ски(напр.: аерофотоснимка).
АЕС воен. ~ Авиационна ескад¬
рила за свръзка.
АЕУ - Автоматично електрон¬
но устройство за управление
на различни видове горелки.
АЕУ - Асоциация на европейс¬
ките университети.
АЕЦ [аёц], ж. и м. (разг. член.
-ът, -а) - Автономна елект¬
роцентрала (към летищата).
АЕЦ [аёц], ж. и м. (разг. член. -
ът, -а) - Атомна електрическа
централа. ДАЕЦ „Козлодуй".
АЕЧП - Асоциация за евроин¬
теграция и човешки права.
A3 [à-зё] - Автомобилен завод.
A3 [à-зё] - Агенция по заетост¬
та.
A3 [à-зё] - Акумулаторен завод.
A3 електр. - Акумулиращо зве¬
но.
A3 [à-зё] - Апаратен завод.
A3 [à-зё] - Арматурен завод,
азб. - азбучен.
АЗБР - Азиатска банка за раз¬
витие.
АЗД [а-зе-дё] - Агенция за зак¬
рила на детето.
азерб. - азербайджански.
АЗИСИК - Агенция за закрила
на интелектуалната собстве¬
ност и икономически консулта¬
ции.
АЗН - Агенция за застрахова¬
телен надзор.
азо... хим. - Азотен (напр.: азог-
рупа, азосъединения).
АЗПАК [азпак], англ. ASPAC
(Asian and Pacific Council) -
Азиатско-Тихоокеански
съвет.
АЗС [à-зе-сё] - Американска
здравна служба.
АзССР [аз-ес-ес-èp], истор., рус.
АЗССР (Азербайджанская
Советская Социалистическая
Республика) - Азербайджанс¬
ка съветска социалистическа
република; вж. АССР.
АЗУ [азу] и [à-3e-ÿ], изч. техн. ~
Асоциативно запомнящо уст¬
ройство.
АИ - Академично издателство.
ДАИПроф. Марин Дринов ".
АИ - Археологически институт
(БАН).
АИ (-) - В марката на автомоби¬
лен бензин с октаново число по
изследователския метод 93, 98
и др. (напр.: АИ-93, АИ-98).
АИА, фр. AIA (Association
internationale des Arts) - Меж¬
дународна академия за изку¬
ствата (Париж); МАИ.
АИА, фр. AIA (Association
internationale des allergistes) -
АИАП
39
АИИ
Международна асоциация на
алерголозите; ИАА.
АИАП [аийп]— Агенция ааико-
номическианализи и прогнози.
АИАП, фр. AIAP (Association
internationale des arts plastiques)
- Международна асоциация на
пластичните изкуства.
АИБА [аиба], фр. AIBA
(Association internationale de
boxe amateur) - Международна
асоциация по бокс за аматьо¬
ри.
АИВ [айв), фр. AIV (Association
internationale de volcanologie) -
Международна асоциация по
вулканология; И АВ.
АИГМ, фр. AIGM (Association
internationale des grands
magazins) - Международна асо¬
циация на универсалните мага¬
зини.
АИД [айд] ,англ. AID (Agency for
International Development) -
Агенция за международно раз¬
витие.
АИД - Американско индианско
движение.
АИД мед. - Апарат за изкустве¬
но дишане.
АИДЕ, фр. AIDE (Association
internationale de distribution
d’eau) - Международна асоци¬
ация за водоснабдяване.
АИДП, фр. AIDP (Association
internationale de droit pénal) -
Международна асоциация за
наказателно право.
АИЕБ, фр. AIEB (Association
internationale des études
byzantines) - Международна
асоциация по византология;
МАВ.
АИЕЗЕЕ, фр. AIESEE
(Association internationale
d’études du Sud-Est Européen)
Международна асоциация за
изучаване на Ютоизточна Ев¬
ропа; МАИЮЕ.
АИЕСЕК, фр. AIESEC
(Association Internationale des
étudiants en Sciences Econo¬
miques et Commerciales) - Меж¬
дународна асоциация на сту¬
денти-икономисти .
АИЕСЕП, фр. AIESEP
(Association internationale des
écoles supérieures ou instituts
d’éducation physique et sportive)
- Международна асоциация на
висшите учебни заведения по
физическо възпитание.
АИЕСТ, фр. AIEST (Association
internationale d’experts
scientifiques du tourisme) - Меж¬
дународна асоциация на науч¬
ните експерти по туризма.
АИИ - Агенция заинвестицион-
дик
40
АИППИ
на информация (дружество с
ограничена отговорност).
ДИК мед. ■■■ Апарат за изкустве¬
но кръвообръ щение.
АИК [айк] - Асоциация на инду¬
стриалния капитал.
АИККФ, фр. AICCF (Association
internationale du congrès de
chemins de fer) —Международ¬
на асоциация на железничар¬
ските конгреси.
АИЛ [айл], фр. AIL (Association
internationale de lymnologie
théorique et appliquée) - Между¬
народна асоциация по теоре¬
тична и приложна лимнология.
АИЛА [аила], фр. AILA
(Association internationale de
linguistique appliquée) — Между¬
народна асоциация по прилож¬
на лингвистика.
АИМ [айм],електрон. - Ампли¬
тудно-импулсна модулация.
АИМ [айм] - Аналогова изчис¬
лителна машина.
АИМ - Археологически инсти¬
тут с музей (БАН); вж. ИАМ.
АИМ, англ. AIM (American
Indian Movement) - Движение
за защита на правата на инди¬
анците; вж. АИД
АИМ [айм],пор/и. AIM (Agêncio
de informaçâo de Moçambique) -
Информационна агенция на
Мозамбик.
АИМ [айм], фр. AIM (Association
internationale de météorologie) -
Международна метеорологич¬
на асоциация: ВМО, ИАМ,
ОММ. СМО.
АИММ, фр. AIMM (Association
internationale des musées
médicaux) - Международна
асоциация на медицинските
музеи.
аипжб воен. - Армейски инже¬
нерен батальон.
АИНК - Англо-иранска нефте¬
на компания.
АИОП, фр. АЮР (Association
internationale d océanographie
physique) - Международна асо¬
циация по физическа океано¬
графия.
А ИОТ - Асоциация на износи¬
телите на облекло и текстил в
България.
АИП [айп], фр. AIP (Association
internationale de psychotechnique)
- Международна асоциация по
психотехника.
АИПКН,<6/?. AIPCN (Association
internationale permanente des
Congrès de navigation) - Меж¬
дународна асоциация на конг¬
ресите по мореплаване.
АИППИ [айпи], фр. AIPPI
(Association internationale pour la
АИПР
41
ЛИСУ
protection de la propriété
industrielle) - Международна
асоциация за закрила на индус¬
триалната собственост.
АИПР-Агенция за икономичес¬
ко програмиране и развитие.
АИПС [айпс], фр. ATPS
(Association internationale de la
presse sportive) - Международ¬
на асоциация на спортната пре¬
са.
АИПТАП воен. - Армейски из¬
требително-противотанков ар¬
тилерийски полк.
АИПХ, фр. А1РН (Association
internationale des producteurs de
l’horticulture) - Международна
организация на производители¬
те-градинари.
АИР [аир] - Агенция за иконо¬
мическо развитие.
АИР воен. - Армейско инстру¬
ментално разузнаване.
АИР [аир], воен. - Артилерий¬
ско инструментално разузна¬
ване.
АИРХ, фр. AIRH (Association
internationale de recherches
hydrauliques) —Международна
асоциация за хидравлични про¬
учвания.
АИС [айс], информ. - Автома¬
тизирана информационна сис¬
тема.
АИС [ айс], фр. AIS (Association
internationale de la soie) - Меж¬
дународна асоциация за копри¬
ната.
АИС[айс], фр. AIS (Association
internationale de sociologie) -
Международна асоциация по
социология.
АИСВРК - Автоматизирана из¬
мерителна система за външен
радиоактивен контрол.
АИСЕ, фр. AISE (Association
internationale des sciences
économiques) - Международна
икономическа асоциация;
ИЕА.
АИСП, фр. AISP (Académie
internationale des sciences
politiques) - Международна
академия за политически на¬
уки.
АИСС, фр. AISS (Association
internationale de la securité sociale)
- Международна асоциация за
социална безопасност.
АИСС, фр. AISS (Association
internationale de lascience du sol)
- Международна асоциация за
по'гвознание.
АИСУ [аису], електрон. — Авто¬
матизирана информационна
система за управление.
АИСУ [аису] - Електронен циф¬
ров апарат за изследване на
АИТ
42
AK
свръхнатоварването и умора¬
та.
АИТ [айт], фр. AIT (Association
internationale touristique) - Меж¬
дународна туристическа асоци¬
ация.
АИТ А [аитй], фр. A IT А
(Association internationale des
transports aériens) —Междуна¬
родна асоциация за въздушен
транспорт; ИАТА.
АИУС - Автоматизирана инфор-
мационно-управляваща систе¬
ма.
АИФ [айф], и тал. AIF (Agenzia
internazionale Fides) - Инфор¬
мационна агенция на Ватика¬
на.
АИФ [айф], фр. AIF (Agence
internationale de francophonie) -
Междуправителствена аген¬
ция по франкофония.
АИФС, фр. AIFS (Association
internationale des fabricants de
superphosphate) - Международ¬
на асоциация на производите¬
лите на суперфосфат.
АИХ, фр. AIH (Association
internationale des hydrologues) -
Международна асоциация за
научна хидрология.
АИХС, фр. AIHS (Académie
internationale d’histoire des
sciences) - Международна ака¬
демия по история на науките.
АИЦ [айц], ai. (разг., член, -ът,
-а, мн. -ове) - Автоматизиран
информационен център.
АИЦ - Американски информа¬
ционен център.
АИЮ, фр. АШ (Association
internationale des universités) -
Международна асоциация на
университетите.
АИЮЕ - Австрийски институт
за Източна и Югоизточна Ев¬
ропа.
Ай-Би-Ем, англ. IBM
(International Business-Machines
Corporation) - 1. Американска
компания за производство на
електронноизчислителни ма¬
шини; ИБМ.
2. Електронноизчислителна
машина, произведена от тази
компания (напр.: Ай-Би-Ем-
650); ИБМ.
АК воен. - Авиационен корпус.
АК - Авиационна компания,
авиокомпания. А А К „Бал¬
кан
АК воен. - Авиационно крило.
АК (-) [à-кй] - Автол с киселин¬
но-контактно пречистване (в
марката на автомобилно мас¬
ло, напр.: АК-6).
АК - Автомобилен клуб.
АК (-) [à-Kà] - Автомобилен
AK
43
АКп
кран (напр.: АК-75).
АК - Адвокатска кантора.
АК - Адвокатска колегия.
AK - Адвокатска къща.
АК - Адвокатски кабинет.
АК - Административен контрол.
АК - Алпийски клуб. Д АК „ Же-
лезник" (Стара Загора).
АК - Американски колеж; АКС.
АК - Анкетна комисия.
АК - Арбитражна комисия.
АК - Атлантически клуб. А АК
- Бургас.
АК (-) [à-ка] - В марката на ав¬
томобилно масло с киселинно
пречистване (напр.: АК-10).
АК воен. - Армейски корпус
(САЩ).
АК [à-Kà] - В наименованието на
филтър, конструиран от Анд¬
реев и Кузенцов.
АКА, англ. АСА (Agency for the
Control of Armament) - Агенция
за контрол на въоръженията;
АКВ.
акад. - академик (със собствено
име).
акад. - академичен.
АКБ - Атлантически клуб в
България.
АКБС [à-ка-бе-се] - Админист¬
ративен комунално-битов сек¬
тор.
АКВ ( - ) [à-ка-вё], техн. - Ав¬
томат за контрол на вакуума
(напр.: АКВ-1М).
АКВ [à-ка-ве] - Агенция за кон¬
трол на въоръженията (Евро¬
пейски съюз); АКА.
АКВР [а-ка-ве-ре] - Агенция за
контрол на въоръженията и по
разоръжаването.
АКЕЛ [акёл], гръц. АКЕЛ
(‘АиорОаткоо Коцца
‘EpyaÇopevou Ааоо) - Про¬
гресивна партия на трудовия
народ на Кипър.
АКЗБ [а-ка-зе-бе] - Асоциация
на контраразузнавачите от за¬
паса в България.
АКИ - Американски културен
институт.
АКИ, фр. ACI (Alliance
coopérative internationale) -
Международен кооперативен
съюз; ИКА; МКС.
АКМО - Автономна Косовско-
Метохийска област (Югосла¬
вия).
АКО мн., биохим. - Андрогено-
кортикоиди.
АКП [à-Ka-nè], воен. - Артиле¬
рийски корпус за пробив.
АКп (-) - В марката на автомо¬
АКС
44
Алгол
билно масло с киселинно пре¬
чистване и със специална при¬
бавка, която подобрява каче¬
ството му (напр.: АКп-6, АКп-
10).
АКС - Американски колеж-Со-
фия; АК.
АКС воен. - Армейска комуни¬
кационна система.
АКСЕС [аксёс], англ. ACCESS
(Association for Contacts and
Cooperation-East European Self-
Support) - Правозащитна орга¬
низация.
АКССР, напор., рус. АКССР
(Автономная Карельская Со¬
ветская Социалистическая
Республика) - Автономна Ка-
рслска съветска социалисти¬
ческа република.
АКТА, англ. ACTA (American
Continental Travel Abroad) -
Американски пътувания в
чужбина (туристически кон¬
церн в СА1Ц).
АКТИД [актйд], ж. и м. - Авто¬
матизация по конструктивна¬
та, технологична и изследова¬
телска дейност (секция).
АКТХ [à -ка-те-xé], биохим. ~
Адренокортикотропен хормон.
АКФМ [à-ка-фе-ме], AKFM
(Antoconry Kongresin ny
Fahaleovantenan i Madagasikara)
- Конгрес за независимост на
Мадагаскар.
акц. - акционерен.
АКЧ (-) метал. - Антифрикцио-
нен ковък чугун (напр.: АКЧ-
1, АКЧ-2).
АЛ [à-ёл] - Агенция по лекар¬
ствата.
ал. - алинея (с цифра). А ал. 2.
АЛ воен. — Армейско летище.
А ЛАИ [алай], фр. ALAI
(Association littéraire et artistique
internationale) - Международна
асоциация за литература и из¬
куство; ИЛ А А.
АЛБ библ. ~ Албания,
алб. - албански.
АЛБ [à-ел-бё] - Асоциация на
лицензиранитс брокери.
алг. -алгебрически.
Алгек м., рус. АЛГЭК (Алгори¬
тмический язык для экономи¬
ческих задач) - Алгоритмичен
език за икономическа инфор¬
мация.
Алгсм ль, рус. АЛГЭМ (Алго¬
ритмы экономические и мате¬
матические) - Алгоритмичен
език за икономически и мате¬
матически задачи.
алго... - Алгоритмичен (напр.:
алгоезик).
Алгол .и., англ. Algol (Algorithmic
Language) - Алгоритмичен
Алд
4 5
А/м
език, предназначен за обработ¬
ка на математически и науч¬
но-технически задачи.
Алд биохим. - Фруктозо-1, 6-
дифосфаталдолаза.
АЛЖ библ. - Алжир,
алж. - алжирски.
АЛК [à-en-Kà] - Авиационна ле¬
карска комисия.
Алкоа ж., англ. ALCOA
(Aluminium Company of
America) - Американска ком¬
пания за производство на алу¬
миниеви изделия.
алмагсл м., фирм. - Препарат от
хидроокисите на алуминия и
магнезия във вид на течен гсл.
Алпи ж., метал. - Лята магнит¬
на сплав по системата желязо-
пикел-алуминий.
Алиико ж., метал. - Лята маг¬
нитна сплав по системата же-
лязо-пикел-алуминий-кобалт.
АЛНС - Антифашистка лига за
народна свобода (Бирма).
АЛП [à -ле-nè] - Австралийска
лейбъристка партия.
АЛС [à-ле-сё], техн. - Автома¬
тична локомотивна сигнализа¬
ция.
Алтайсслмаш м., рус. Алтай-
сельмаш (Алтайский завод
сельскохозяйственных машин)
- Алтайски завод за селско¬
стопански машини.
Алтрйн м., англ. ALTRAN
(Algebraik Translator) - Алго¬
ритмичен език.
АЛУ изч. техн. — Аритметично и
логическо устройство.
АМ [à-ём], рус. АМ (Алек¬
сандър Микулин) -1. В марка¬
та на авиационен двигател,
конструиран от А. Микулин
(напр.: АМ-34).
2. Авиационен двигател, кон¬
струиран от А. Микулин.
АМ (-) [à-ём] - Агрегатна ма¬
шина (напр.: АМ-127).
Ам биохим. - Амилаза.
АМ [à-ём], електрон. - Ампли¬
тудна модулация.
АМ [à-ём], прил., електрон. -
Амплитудномодулиран. Д АМ
сигнал. АМ система.
АМ [à-ем], електрон. - Анодна
модулация.
АМ - „Армейска младеж“ (спи¬
сание).
АМ - Асансьорни монтажи (ак¬
ционерно дружество).
АМ - Асоциация на месопрера-
ботвателите; вж. АМП.
АМ [à-ём], пнгл. AM (Air-Cooled
Motor) - Двигател с въздушно
охлаждане.
А/м физ. - Ампер на метър (еди¬
ница за интензитет на магнит-
АМА
46
AMPC
но поле), (след цифра).
АМА - Агенция „Морска адми¬
нистрация“.
АМА [ама] - Асоциация на мал¬
ката авиация.
Лма-трйк - Международен фес¬
тивал на анимационния и трик-
филм (напр.: Ама-трик 75).
АМБ [à-ем-бё] - Асоциация на
месопреработвателите в
България.
АМГОТ [амгот], англ. AMGOT
(Allied Military Government of
Occupied Territory), ocniap. -
Съюзно военно правителство
в окупирани територии.
АМЕКС [амёкс], исп. AMEX
(Agencia Mexicana de Noticias)
- Мексиканска информацион¬
на агенция.
амер. - американски.
АМЕС [амёс], електрон. - Ав¬
томатизация и модернизация
на енергийната система.
АМЕЦ - Африканска методист¬
ка епископална църква (САЩ).
АМИ прил. - Антимилитаристи-
чен. Д АМИ -дейност. АМИ-
групи.
АМИЕВ [амиёв], фр. AMIEV
(Association médicale interna¬
tionale pour l’étude des conditions
de vie et de la Santé) - Междуна¬
родна медицинска асоциация за
проучване на условията на жи¬
вот.
АМК [à-eM-Kà] - Автомобилно-
мотоциклетен клуб.
АМК [а-ем-Kà] - Корабна мач-
това антена (напр.: АМК-2).
АММ, фр. AMM (Association
medicale mondiale) - Световна
медицинска асоциация; вж.
СМА.
АМН [й-ем-ён],рус. АМН (Ака¬
демия медицинских паук) -
Медицинска академия (Русия).
АМНИИ [амний] - Авиомеди-
цински научноизследователски
институт.
АМНТЦ- Автоматична меж¬
дународна телефонна центра¬
ла.
АМО [амо] - Машина за магнит¬
но-абразивна обработка.
АМОД - Англо-малайзийски от¬
бранителен договор.
АМН хим. - Аминопласт.
АМП - Асоциация на месопре¬
работвателите; AM.
АмПК - Американска патентна
класификация.
АМР [à -ме-pè] - Агенция за
международно развитие
(САЩ).
АМРС - Агенция за междуна¬
родно развитие и сътрудниче¬
ство.
АМС
47
АНВ
АМС [à-Me-cè], воен. - Авиоме-
теорологична служба.
АМС [а-ме-cè], eà. и мн. - Авто¬
матична междупланетна стан¬
ция.
АМС - Агенция за младежта и
спорта.
АМСБ [à-ме-се-бё] - Асоциация
на малкия и средния бизнес.
АМСП [à-ме-се-пё] - Агенция за
малки и средни предприятия.
АМТИ [Амти] - Академия за
музикално и танцово изкуство
(Пловдив).
Амторг, ж. и м., рус. Амторг
(Советско-американская тор¬
говая корпорация) - Съветско-
американска търговска корпо¬
рация.
АМТЦ [А-ме-те-цё] - Автома¬
тична междуселищна теле¬
фонна централа.
АМУ [А-ме-ÿ] - Асансьорно-
монтажно управление.
АМФ [à-ем-ёф], хим. - Адено¬
зинмонофосфат.
АМФ [А-ем-ёф], хим. - Адено-
зинмонофосфорна киселина.
АМХ [А-ме-xè] - Ателие на мла¬
дия художник.
АМЧ [à-ме-чё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то), воен. -Артилерий-
нска материална част.
АМЮ - Асоциация на младите
юристи.
АН [à-ён] и [ан], рус. АН (Ака¬
демия наук) - Академия на
науките (Русия).
АН хим. - Акрил нитрил.
Ан (-) [ан], рус. Ан (Антонов) -
1. В марката на самолети, кон¬
струирани от О. К. Антонов
(напр.: Ан-2, Ан-10, Ан-24).
2. (разг.) член, -ът, -а, мн. -ове.
Самолет, конструиран от О. К.
Антонов.
-Произв. (разг.)Анче.
АНА [Ана],англ. ANA (Australian
National Airways) - Австралий¬
ски въздушни линии.
АНА [àHa] - Албанска нацио¬
нална армия.
АНА [Ана], англ. ANA (Athens
News Agency) - Гръцка осве¬
домителна агенция.
АНАП [анАп], исн. ANAP
(Association Nacional de
Agricultorcs Pequenos) - Наци¬
онална асоциация на дребните
земеделски стопани (Куба).
АНАПО [анАпо], ANAPO
(Alianza Nacional Popular) -
Национален народен съюз
(Колумбия).
анат. - анатомически.
АНБ - Австрийска национална
банка.
АНВ [à-не-вё] - Агрегат за не¬
прекъсната вулканизация (на
анг. 48
АНО
анон. 49
АОА
каучук).
анг. физ. - ангстрьом (единица
за дължина), (след цифра); А.
англ. - английски.
АНГОП [ангоп], ANGOP
(Agenda Angola-Press) - Ин¬
формационна агенция на Ан¬
гола.
АНД [й-не-де],х. иср. -Алжир¬
ско националнодвижение(по¬
литическа партия).
АНДР [ а-не-де-pè] - Алжирска
народнодемократична репуб¬
лика.
АНЕБ [анёб], ж. и м. - Атомна
паучноекспериментална база
(БАН).
АНЗАМ [анзам], англ. ANZAM
(Australia New Zealand and
Malaysia), ж. и At. - Военнопо¬
литическа групировка на Ав¬
стралия, Нова Зеландия и Ма¬
лайзия.
АНЗХ (а-не-зе-xè] - Агенция за
надзор върху застраховането
и хазарта.
АНЗЮС [анзюс], англ. ANZUS
(Australia. New Zealand and the
United States) - Военнополити¬
чески блок на Австралия, Нова
Зеландия и САЩ.
АНИ [à-ен-и] и [ани] - Агенция
за насърчаване на износа.
АНИ - Агенция за недвижими |
имоти.
АНИ [ани], порт. ANI (Agéncia
Nacionale de Infonnaçôes) -Те¬
леграфна агенция на Португа¬
лия.
АНИМ [анйм], фр. ANIM
(Agence nationale dinformation
Malienne) - Малайска информа¬
ционна агенция.
АНИСА - Автономен научен
институт за стратегически ана¬
лизи.
АНК [à-ен-ка] - Африкански
национален конгрес (Южноаф¬
риканска република).
АНКАП [ а н к à п ] , ANCAP
(Administracion Nacional de
Combustiles, Alcohol y Portland
Uruguay), M. - Национално
предприятие в Уругвай, което
има монопол на спирта, гори¬
вата, цимента и др. материа¬
ли.
АНМТ - Асоциация на незави¬
симите млади таланти.
АНН. ANN (Arcadia National
Newsroom) - Частен национа¬
лен новинарски център.
АНО [ано] - Армия за национал¬
но освобождение (албански
въоръжени сили в Косово,
Македония, Сърбия).
АНО - Армия за национално
освобождение (Алжир).
анон, - анонимен.
АНОП [аноп], порт. ANOP
(Agenda Noticiosa Oficial
Portugucsa) - Национална ин¬
формационна агенция на Пор¬
тугалия.
анот. - анотация.
АНП [а -не-nè] - Австрийска на¬
родна партия.
АНП [а-не-пе], хол. ANP
(Algcmecn Neder-Iandisch
Persburcau) - Информационна
агенция на Холандия.
АНПКТР - Ансамбъл за народ¬
ни песни при Комитета за те¬
левизия и радио.
АНРК радиотехн. - Автоматич¬
на настройка на резонанените
кръгове на радиостанциите.
АНС [à-не-сё], англ. ANS
(Agency for National Security) -
Агенция за национална сигур¬
ност (САЩ).
АНС [à-не-се] - Арабски нацио¬
нален съюз.
АНС [а-не-се] - Африкански на¬
ционален съвет (Южна Роде¬
зия).
АНСА [анса], urn. ANSA
(Agcnzia Nazionale Stampa
Associata) - Италианска ин¬
формационна агенция.
АН СССР, рус. АН СССР (Ака¬
демия наук Союза советских
социал истическихреспублик) —
Академия на науките на СССР.
АНТ [а-не-тё] - Агенция за
насърчаване на търговията.
АНТ |ант], рус. АНТ (Андрей
Николаевич Туполев) - 1. В
марката на самолет, констру¬
иран от А. Н. Туполев (напр.:
АНТ-25)
2. Самолет, конструиран от А.
Н Туполев.
антаркт.- антарктически.
Антикор м. - Антикорозионен
препарат.
антифаш. - антифашистки,
антрон. - антропологически.
АНУ - Австралийски национа¬
лен университет (Канбера).
АНЧ [à-ен-че], радиотехн. -
Автоматична настройка на
честотата.
АО воен. - Аварийно осветле¬
ние.
АО- Автономна облает.
АО - Агенция за охрана.
АО електрон. - Апарат за отде¬
ляне на каналите.
АО воен. - Артилерийско отде¬
ление.
АО - Астрономическа обсерва¬
тория.
АО - Атомно оръжие.
АОА - Агенция по оценяване и
акредитация.
АОАБр
50
АП
АОАБр воен. - Армейска оръ¬
дейна артилерийска бригада.
АОБ - Асоциация на охлювари-
те в България.
АОД - Автоматична обработка
на данни.
АОДР- Асоциация на общини¬
те от Дунавския регион.
АОК [аок], ж. и м. - Армия за
освобождение на Косово.
АОМ библ. - Архив отдел „Му¬
зеи“.
АОН [аон], рус. АОН (Акаде¬
мия общественных паук) -
Академия за обществени на¬
уки.
АОНСУ [аонсу], остар. - Ака¬
демия за обществени науки и
социално управление.
АОП - Армия за освобождение
на Палестина.
АОП - Обединение на австрийс¬
ките профсъюзи.
АОПБМ - Армия за освобож¬
дение на Прешово, Буяновац
и Медведжа; АОПМБ.
АОПМБ - Армия за освобож¬
дение на Прещово, Медведжа
и Буяновац; АОПБМ.
АОС воен. - Авионосно опера¬
тивно съединение.
АОФ - Арабски освободителен
фронт.
АП воен. - Авиационен полк.
АП - Авиационна прахоразпръ-
сквачка.
АП [à-nè] - Автоматизация на
производството (отдел, група
и т. н.).
АП воен. - Автоматичен пелен¬
гатор.
АП - Автомобилно предприятие.
АП(-)[ à-nè],техн. - Автопазач
(напр.: АП-а I ).
АП - Автопарк.
АП (-) [à-nè], техн. - Автопи¬
лот (напр.: АП-42).
АП [à-nè] - Агенция за привати¬
зация.
АП - Агенция за приходите (Ми¬
нистерски съвет).
АП [à-nè], англ. АР (American
Press) - Агенция Американ
Прес (САЩ).
АП [à-nè], остар. - Агитация и
пропаганда (отдел). А Завеж¬
дащ АП.
АП (-) [à-nè],//iexH. - Азбестово
платно (напр.: АП-1 ).
АП - Апелативна прокуратура.
АП техн. - Арматура за пара.
АП -Антиреволюционна партия
(Нидерландия).
АП - Апелативна прокуратура,
ап воен. - Артилерийски полк.
АП [à-nè], англ. АР (Associated
Press) - Асогпиейтед прсс (Ин¬
формационна агенция на
АП
5 I
АПМА
САЩ).
АП (-) Ià-nè], техн. - Преносим
абрихт (напр.: АП-26).
АП (-) [à-nè], техн. - Пресовъ-
чен автомат (напр.: АП-63).
АП (-) [à-nè], техн. - Пружинен
акумулатор (напр.: АП-16,
АП-Т6 —хидравличен).
АПА [à-ne-à], нем. АРА (Austria
Presse-Agentur) - Австрийска
агенция по печата.
АПВ [à-пе-вё], електр. - Авто¬
матично повторно включване
(при релейни защити). А Едно¬
фазно АПВ. Уредби за трифаз¬
но еднократно А ПВ.
АПВ[ а-пс-вё],лш., радиотехн. -
Акустични повърхностни
вълни.
АПВО [й-пе-ве-Ь],воен. - Армия
за противовъздушна отбрана.
АПГ [ à-ne-rè], техн. - Автома¬
тичен правотоков генератор
(напр.: АПГ 160/12).
АПГ [à-ne-rè], техн. - Автома¬
тична пожарогасителна глава.
АПД [à-пе-де], съобщ. техн. -
Апаратура за предаване на
данни.
АПЕК [апек],ж. иле, англ. APEC
(АИ-Purpose Electronic Com¬
puter) —Електронноизчисли¬
телна машина.
АПЕК [anèx],/7H?^. АРЕС (Asian-
Pacific Economic Colaboration) -
Азиатско-тихоокеански форум
за икономическо сътрудниче¬
ство.
АПЕУ [à -пе-ÿ) - Асоциация на
преподавателите от европей¬
ските университети.
А ПИ [à-пе-й], фр. API
(Association phonétique inter¬
nationale) - Международна фо¬
нетична асоциация.
АПК [à-ne-Kà] - Агенция за под¬
бор на кадри.
АПК [à-ne-Kà], ср. (разг., член.
-то, мн. -та) - Аграрно-про¬
мишлен комплекс.
АПК [à-ne-xà], ед. и мн., стро¬
ит. - Армирани почвени кон¬
струкции.
АПК - Африканска профсъюз¬
на конфедерация.
АПК (-) [à-ne-Kà] -Предавател¬
на пръчковидна корабна анте¬
на (напр.: АПК-П).
АПК (-) [à-ne-Kà] - Приемател¬
на пръчковидна корабна анте¬
на (напр.: АПК-1).
АПКИ електр. - Арматурен
проводник с каучукова изола¬
ция.
АПКИ електр. - Меден провод¬
ник с каучукова изолация с
алуминиево жило.
АПМА - Аг енция на производи-
АПМВ
5 2
АПС
телите на метален амбалаж.
АПМВ електр. - Автоматичен
магнитен взривобезопасен
прекъсвач.
АПМПП - Асоциация на пред¬
приятията за международни
превози и пътища.
АПН [à-ne-èH],pyc. АПН (Аген¬
тство печати новости) -
Съветска информационна
агенция.
АПН, рус. АПН (Академия пе¬
дагогических наук) - Акаде¬
мия на педагогическите науки.
АПНИ - Агенция за посредни¬
чество с недвижими имоти. Д
АПНИ „ИКАР“ (Бояна).
АПНС - Африканска партия за
независимост на Сенегал.
АПО - Автомат за почистване
на обувки.
АПО [à-ne-ô], octnap. - Агита¬
ционно-пропаганден отдел.
АПОП - Асоциация на произво¬
дителите на оранжерийна про¬
дукция; АПОПБ.
АПОПБ - Асоциация на произ¬
водителите на оранжерийна
продукция в България;
АПОП.
АПП (-) [à-ne-nè],mex«. - Агло¬
мерационен промивателен
прахоуловител (напр.: АПП-
2).
АПП [à-ne-nè], англ. АРР
(Associated Press of Pakistan) -
Телеграфна агенция на Паки¬
стан.
АППД - Изпълнителна агенция
„Поддържане и проучване на
река Дунав“ (Русе).
АППО ttctnop., рус. АППО (Ан¬
тифашистская подмольная
патриотическая организация)
- Антифашистка нелегална
патриотична организация на
съветските военнопленници в
немските лагери ( 1942-1945).
АППТ - Агенция за планинар-
ство, пътешествия и туризъм.
аир. - април.
АПРБ - Асоциация на прокуро¬
рите в Република България.
АПРЛС - Асоциация за подпо¬
магане наресоциализацията на
лишените от свобода.
АПС [à-ne-èc], воен. - Авиацио¬
нен полк за свръзка.
АПС [à-ne-cè] - Австрийска
партия на свободата.
АПС - Апелативна прокурату¬
ра-София.
АПС [à-ne-èc], воен., рус. АПС
(Автоматический пистолет
Стечкина) - За означаване на
автоматичен пистолет, създа¬
ден от Стечкин.
АПС [à-ne-èc], фр. APS (Algérie
АПСД
5 3
APE
Press Service) - Информацион¬
на агенция на Алжир.
АПСД [à-пе-се-дё] - Алуминиев
проводник, изолиран, с два
слоя стъкловлакно.
АПТ [à-п е-тё] - Албанска
партия на труда.
АПТ - Ансамбъл за песни и
танци.
апт. - аптечен. Д апт. филиал.
АПУ [any] - Автоматизация на
производството и управление¬
то (фонд).
АПУ (-) [any], техн. - Автома¬
тично прелезно устройство
(напр.: АПУ-73).
АПУ [any], съобщ. техн. - Уст¬
ройство за автоматично повик¬
ване.
АПФ [à-пе-фё] и [à-пе-ёф] -
Асоциация на приватизацион¬
ните фондове.
АПФГ [à-пе-фе-гё] - „А“ профе¬
сионална футболна група.
АПФЕ - Асоциация на препода¬
вателите по френски език.
АПХК - Алуминиев проводник
с хартиена изолация, кръгъл.
АПХИП - Алуминиев провод¬
ник с хартиена изолация, пра¬
воъгълен.
АПХСИ - Асоциация на произ¬
водителите на хляб и сладкар¬
ски изделия.
АПЦК [й-пе-це-кй] - Асоциация
на притежателите на ценни
книжа.
АР [à-èp], техн. - Автоматичен
регулатор на реактивна мощ¬
ност (напр.: АР-1).
АР (-) [à-èp] - Автомобилен ра¬
диоприемник (напр.: АР-12).
АР [à-èp], изч. техн. - Адресен
регистър.
АРА [àpa] - Асоциация на рек¬
ламните агенции (България).
араб. - арабски.
Арймко ж., англ. ARAMCO
(Arabi an-American Oil
Company) - Арабско-амери¬
канска нефтена компания.
АРБ [à-pe-6è], воен. - Авиаци¬
онна ремонтна база.
“А“РВГ [à-ре-ве-гё] - За озна¬
чаване на(първа)републикан¬
ска волейболна група, включ¬
ваща най-силните отбори.
АРГ [à-ep-rè], воен. - Артиле¬
рийска разузнавателна група.
АРД [à -ер-дё], воен. - Атомен
реактивен двигател.
АРДЦП - Асоциация на родите¬
ли на деца с церебрална пара¬
лиза.
APE [à-ep -ё], воен. - Авиацион¬
на радиоескадрила.
APE - Арабска република Еги¬
пет.
АРЕНА
54
Арткооп
АРЕНА [арёна],ж., йен. ARENA
(Aliança RenovadoraNacional) -
Национален съюз за обновле¬
ние (Бразилия).
АРЖ библ. - Аржентина,
аржепт. - аржентински.
АРЗ [à-pe-зё], рус. АРЗ (Авто¬
мат регул ирования загрузки)-
Автомат за регулиране на на¬
товарването.
АРЗ [à-pe-зё], м. и (разг.) ср.
{член, -то)-Авторемонтен за¬
вод. А АРЗ „Люлин 2002"
оод.
АРЗ - Асоциация на разузнава¬
чите от запаса.
АРИРИ - Агенция за регионал¬
но и икономическо развитие и
инвестиции.
АРК [à-ер-ка], воен. - Авиацио¬
нен радиокомпас.
АРК [арёк], воен. - Автомати¬
чен радиокомплекс.
аркт. - арктически.
АРЛС воен. - Автоматична ра-
д иолока ционна ста нция.
АРМ воен. - Автоматизирано
работно място (при стрелба).
арм. - армейски,
арм. - арменски.
арм. ген. - армейски генерал (със
собствено име).
Армнмекс м. и ж. - Държавна
оръжейна фирма.
арм. под. воен. - армейско под¬
чинение.
АРН електрон. - Автоматично
регулиране на напрежението
на синхронните машини.
APO [à-pe-ô] - Азиатска регио¬
нална организация; МКСП.
АРО [аро] - Асоциация на ро¬
допските общини.
Арома ж. ~ Предприятие за про¬
изводство на парфюмерия и
козметика.
АРПЛ воен. - Атомна ракетна
подводна лодка.
АРР - Автомобилна ремонтна
работилница.
АРР - Агенция за регионално
развитие.
APC lape], воен. - Авиационен
ракетен снаряд.
АРС (-) [арс] , воен. - Автомо¬
билна разл ивна станция (напр.:
АРС-12Д).
АРС - Асоциация на ромските
сдружения.
Ар-Си-Ей, англ. RCA (Radio
Corporation of America) - Аме¬
риканска радиокорпорация
(САЩ).
арт. - Артилерия, артилерийски,
арт. - артист.
арт. - артикул.
Арткобп м. и ж. - Сдружение
(кооперация) на дейците на
АРУ
5 5
АСА
изкустиото.
АРУ [à-pe-ÿ], електрон. - Авто¬
матично регулиране на управ¬
лението.
АРФ [à-ер-сф] - Азиатски реги¬
онален форум.
“А“РФГ [а-ре-фе-rè] - За озна¬
чаване на (първа) републикан¬
ска футболна група, включва¬
ща най-силните футболни от¬
бори.
арх. - археологически; археол.
арх. - архив.
арх. - архипелаг; архип.
арх. - архитект (със собствено
име).
„А“ РХГ [à-pe-xe-rè] - За озна¬
чаване на (първа) републикан¬
ска хандбална група.
археол. - археологически; арх.
архип. - архипелаг; арх.
архнт. - архитектурен.
АРЧ [à-ер-че],радиотехн. - Ав¬
томатично регулиране на чес¬
тотата (при радиоприемник).
АРЧ[а-ер-че], радиотехн. - Ав¬
томатично регулиране на чув¬
ствителността.
АС - Абонатна станция.
АС воен. -Авиосили.
АС [à-cè] - Автозареждач на се¬
ялки.
АС (-) [à-èc] 7 Автол със селек¬
тивно очистване (в марката на
автомобилно масло, напр.: АС-
9,5).
АС [ а-сс],електр. - Автоматич¬
на синхронизация.
АС ед. и мн., воен. - Автоматич¬
на система.
АС - Автомобилно стопанство;
вж. Автостопанство.
АС - Агенция за сигурност. Д
АС „Скорпио“.
АС - Анимационна студия.
АС - Асансьорни сервизи (акци¬
онерно дружество).
АС (-) [à-cè] - В марката на ав¬
томобилно масло, пречиствано
с разтворители - селективно
пречистване (напр.: АС-9,5).
АС електрон., рус. АС (Адрес
связи) - Адрес за връзка.
АС - Акредитационен съвет.
АС - Апелативен съд. Д Плов¬
дивско АС.
АС - Арбитражен съд.
АС воен. - Атлантически съвет
(НАТО).
АС - Африкански съюз
АС - Самостоятелен дихателен
апарат.
АС (-) [à-èc], ед. и мн., електр. -
Стоманено-алуминиеви про¬
водници (напр.: АС-35, АС-50,
АС-70, АС-95).
ас. - асистент.
АСА [àca], англ. ASA (American
АСА
5 6
АСИО
Standards Association) - Амери¬
канска асоциация по стандар¬
тизация.
АСА [аса],лнгл. ASA (Association
of South-East Asia) - Асоциация
на страните от Югоизточна
Азия.
АСА [аса] - Асоциация „Соци¬
ална алтернатива“.
АС АЛ биохнм. - Аргининсукци-
натлиаза.
АСБ воен. - Автосанитарен ба¬
тальон.
асб физ. ~ апостилб (единица за
яркост), (след цифра).
А СВ [а-сс-ве] - Агенция за съби¬
ране на вземанията.
АСВ [ а-се-вё] - Административ¬
но-стопански въпроси. А По¬
мощник-директор по А СВ.
АСВ воен. - Американски су¬
хопътни войски.
АСВ - Ансамбъл на строителни
войски.
АСГ строит. - Армиран със
стъклено влакно гипс.
А СД [à-ce-дё] - Административ¬
но-стопанска дейност (дирек¬
ция).
АСД - Анализ на стопанската
дейност.
АСДО - Алармени системи за
дома и офиса.
АСДП [а-сс-де-nè] - Австрийс¬
ка социалдемократическа
партия.
АСДС [а-се-де-cè] - Автомати-
зирина система на държавна¬
та статистика; АСИС.
АСДУ [à-се-де-у], съобщ. техн.
- Автоматизирана система за
диспечерско управление.
АСЕАН [асеан], ж. и м.. англ.
ASEAN (Association of South-
East Asian Nations) - Асоциа¬
ция на страните от Югоизточ¬
на Азия (Индонезия, Малай¬
зия, Сингапур, Тайланд, Виет¬
нам, Филипините и Бруней).
АСЕИ [асей] - Автоматизирана
система за епидемиологична
информация.
асек физ. - Амперсекунда (еди¬
ница за измерване на количе¬
ството електрическа енергия),
(след цифра).
АСЕТ [асёт], електр. - Агрега-
тирана система за елктроиз-
мервателна техника.
АСИ [аей] - Автоматизирана
система за информация.
АСИ остар. - Амстердамски
синдикален интернационал.
АСиА, рус. АСиА (Академия
строительства и архитектуры)
- Академия за строителство и
архитектура.
АСИО [аейо] - Автоматизирана
АСИС
57
АСО(п)
система за информационно
обслужване.
АСИС [асйс] - Автоматизирана
статистическа информационна
система; АСДС.
АСИТ [асйт] - Агрегатна систе¬
ма от изчислителна техника.
АСИТЕЖ [аситеж], фр. ASITEJ
(Association internationale des
théâtres des enfants et des jeunes)
-Международна асоциация на
театрите за деца и юноши.
АСИУ [асиу] - Автоматизирана
система за информация на уп¬
равлението.
АСК [а-се-ка] - Агенция заслсд-
приватизационен контрол.
АСК [à-ce-Kà] - Армейски
спортен клуб; СКА. А АСК
Ботев “ - Пловдив.
АСКБ [à-ce-ка-бё] - Асоциация
hi счетоводните къщи в
България.
АСЛИБ [аслйб], англ. ASLIB
(Association of Special Libraries
and Information Bureaux) - Асо¬
циация на специалните библио¬
теки и информационни бюра.
АСЛП - Алианс за социално-ли¬
берален прогрес; АСП.
АСЛП [а-се-ле-nè] - Алтерна¬
тивна социаллиберална пар¬
тия.
ACM (à-се-ме], електрон. - Ав¬
томатична сметачна машина.
ACM [à-ce-Mè] - Агенция за
стандартизация и метрология.
ACM (-) [à-ce-Mè], мед. - Апа¬
рат за елктростимулация на
мускули (напр.: АСМ-2).
АСМ, англ. ACM (Association for
Computer Mechinery)- Асоциа¬
ция за компютърни съоръже¬
ния.
АСМБ - Асоциация на студен¬
тите медици в България.
АСМК [ а-ес-мс-ка], техн. — Аг-
регатирана система от меха¬
нични конструкции.
АСН [à-ce-Hè] - Академия на
селскостопанските науки.
АСНЦБ библ. - Академия на
селскостопанските науки -
Централна бибилиотека.
АСН ЦНТИД библ. - Академия
на селскостопанските науки -
Център за научно-техническа
информация и документация.
АСО [асо] - Аварийноспасител-
на организация (Български
морски флот).
АСО воен. - Авиация за специ¬
ални операции.
АСО [асо] - Алтернативносоци¬
алистическо обединение.
АСО [асо] - Архитектурно-стро¬
ителен отдел.
АСО(н) - Алтернативно социа-
АСОД
58
АССР
листическо обединение (неза¬
висими); АСОН.
АСОД воен. - Аналогова систе¬
ма за обработка на данни.
АСОН - Алтернативно социали¬
стическо обединение -незави¬
сими; АСО(н).
АСП [à-ce-nè] - Австралийска
социалистическа пратия.
АСП [à-ce-nè] - Австрийска со¬
циалистическа партия.
АСП [à-ce-nè] - Агенция София-
Прес.
АСП [à -ce-nè] - Алианс за соци¬
ал нолиберален прогрес; АСЛП.
АСП [à-ce-nè] - Алтернативна
социалистическа партия.
АСП [à-ce-nè] - Арабска социа¬
листическа партия.
АСП воен. - Артилерийско-
стрелкова подготовка.
АСП [ à-ce-nè] - Асоциация на
свободните предприемачи.
АСПК - Агенция за следприва-
тизационен контрол.
АСПР [aenèp] - Автоматизира¬
на система за планови разче¬
ти.
АСПРТ [асперт] - Автоматизи¬
рана система за планови раз¬
чети в транспорта.
АСПС строит. - Армирана със
стъклено влакно полиестерна
смола.
АСР [ à-ce-pè], .мн., воен. - Ава¬
рийно-спасителни работи.
АСР (-) [ à-cc-èp] - Автоматичен
револверенCTpyi (напр.: АСР-
200).
АСР (-) [à-ce-èp], ед. и мн. - Ав¬
томатичен сигнализатор на
радиоактивност (напр.: АСР-1,
АСР-3).
АСРР остар. - Академия на Со¬
циалистическа република
Румъния.
АСС [ à-ce-cè], ед. и мн., воен. -
Авиационен самолетен снаряд.
АСС [ à-ce-cè], воен. - Автома¬
тизирана система за стрелба.
АСС [à-ce-cè] - Авторемонтна
сервизна станция.
АСС [à-ce-cè] - Арабски социа¬
листически съюз.
АССБВ - Административно-сто-
пански и социално-битови
въпроси.
АССР [à-ec-ec-èp]. истор., рус.
АССР (Автономная Советская
Социалистическая Республи¬
ка ) - Автономна съветска со¬
циалистическа република.
АССР [ à-ec-ec-èp], истор., рус.
АССР (Азербайджанская Со¬
ветская Социалистическая
Республика) - Азербайджанс¬
ка съветска социалистическа
АССР
59
АСЧ
република; АзССР.
АССР [à-ec-ec-èp], нснюр., рус.
АССР (Армейская Советская
Социалистическая Республи¬
ка) - Арменска съветска соци¬
алистическа република.
АСТИ [астй] - Автоматизирана
система за търсене на инфор¬
мация.
АСТП [а-се-те-nè] - Арбитра¬
жен съд при Търговската па¬
лата (София).
астр. - астрономически.
АСТРА (-) [ёстра] - Автомати¬
зирана система за оперативно
управление на автомобилния
транспорт (напр.: АСТРА-71 ).
астро... - Астрономически
(напр.: астрофизика).
АСУ [асу], воен. - Автоматизи¬
рана система за управление.
АСУ [асу],х. и (разг.)с/л {член. -
то) - Административно сто¬
панско управление.
АСУ (-) [асу],М и .мн., електр. -
Стоманено-алуминиеви усиле¬
ни проводници (напр.: АСУ-
300, АСУ-400).
АСУВ [асув] - Автоматизирана
система за управление на вой¬
ските.
АСУИ [асуй] - Автоматизирана
система за управление и ин¬
формация.
АСУН [асун] - Автоматизирана
система за управление на на¬
уката.
АСУП [асуп] - Автоматизирана
система за управление на про¬
изводството.
АСУПИ [асупи] - Автоматизи¬
рана система за управление на
профилактичните имунизации.
АСУС [асус] - Автоматизирана
система за управление на стро¬
ителството.
АСУТО (-) [асуто] - Автомати¬
зирана система за управление
на търговските обекти (напр.:
АСУТО-77/ОЗ10).
АСУТП - Автоматизирана сис¬
тема за управление на техно¬
логическите процеси.
АСУТПП - Автоматизирана си¬
стема за управление за техни¬
ческа подготовка на производ¬
ството.
АСФС [à -се-фе-cè] - Админист¬
ративно-стопанска и финансо¬
ва служба.
АСЧ [à-се-че] - Административ¬
но-стопанска част. Л Завеж¬
дат, АСЧ.
АСЧ [à-ce-чё], метал. - Анти-
фрикционен сив чугун.
АСЧ (-) [à-се-че] - Стълбищен
часовников автомат (напр.:
АСЧ-66).
АСШВСМ
60
ATK
АСШВСМ - Армейска спортна
школа на военнослужещата
младеж.
АТ воен. - Авиационен техник.
АТ (-) [А-тё], електр. - Автома¬
ти чентриполюсен токоограни-
чаващ прекъсвач (напр.: АТ-
00).
АТ (-) [à тё] - Автоматичен
тъкачен стан (напр.: АТ-120-
7).
АТ [à-те], воен., рус. АТ (Артил¬
лерийский тягач) -Артилерий¬
ски влекач.
АТ - В емблемата на кожарска
фабрика „Ахмед Татаров“
(Севлиево).
ат. - атомен.
ат физ. - техническа атмосфера
(единица за измерване на на¬
лягане), (след цифра).
АТА [ ата] - Албанска теле¬
графна агенция.
АТА хим. - Аминотриазол.
ата [ата] физ. - Абсолютна тех¬
ническа атмосфера (единица за
измерване на налягане), (след
цифра).
АТА [Ата] - Асоциация на тури¬
стическите агенции.
АТБ [А-те-бё], воен. - Автотран¬
спортен батальон.
АТБ [à-те-бё] - Асоциация на
търговските банки.
АТББ - Аграрнатърговска (биз¬
нес) банка.
АТБТ (-) [à-те-бе-тё] - Апарат
за точене на банцингови трио¬
ни (напр.: АТБТ-50).
АТгЦ [ А-те-ге-цё] - Автоматич¬
на телеграфна централа.
АТД [А-те-де], воен. - Авиаци¬
онна техническа дивизия.
АТД[ à-те-де] - Административ¬
но-териториално деление (уп¬
равление в Министерство на
вътрешните работи).
АТДО - Азиатско-тихоокеанска
договорна организация.
АТЕЦ [атёц],л/. (разг., член, -ът,
-а, мн. -ове) и ж. - Атомно-
топлоелектрическа централа.
АТИ [Ати] - Автоматична теле¬
фонна информация.
АТИС [атйс] - Азиатско-тихоо¬
кеанско икономическо сътруд¬
ничество.
АТЗ [А-те-зё], мн. - Австрийски
тютюнопроизводителю! заво¬
ди.
АТЗ [à-те-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Азотноторов за¬
вод.
ати [Ати], рус. ати (техническая
атмосфера избыточная), физ.
- Техническа атмосфера за
свръхналягане; вж. атс.
АТК [А-те-кА] - Американска
ATK
61
ATT
търговска камара.
ATK воен. - Артилерийско тило¬
во командване.
АТЛ [à -те-ёл] - Автоматична
технологичналиния.
АТЛ [à -те-ёл], воен., рус. АТЛ
(Артиллерийский тягач лег¬
кий) - Лек артилерийски вле¬
кач.
атлант. - атлантически.
АТЛАС [атлАс], м. и ж. - Авто¬
матична технологична линия за
производство на армировъчни
скелети.
АТЛ Е - Асоциация на търговци¬
те на лекарства на едро.
ATM [à-те-мё] - Асоциация на
търговците на метали.
атмфпз. - атмосфера физическа
(единица за измерване на на¬
лягане), (след цифра) А 6 атм.
АТМС воен. - Автоматична те¬
лефонна мрежа за свръзка.
Атоменёргоавтоматика - Спо¬
магателно поделение на АЕЦ
„Козлодуй“.
Атоменсргоекспорт м., рус.
Атомэнергоэкспорт -
Външнотърговско обединение
за атомна енергия.
Атоменергоремонт м. - Спома¬
гателно поделение на АЕЦ
„Козлодуй“.
Атоменёргостройпрогрес м. -
Спомагателно поделение на
АЕЦ „Козлодуй“.
АТПР (-) [à-те пе-ёр], рус. АТПР
(Автоматический ткацкий
пневморапирный станок) -
Автоматичен тъкачен пневмо-
рапирен стан (напр.: АТПР-
120).
АТР [à-те-рё], воен. - Автотран¬
спортна рота.
АТР [ à-те-рс] - Агенция за
търговия и развитие.
АТРЗ [à-те-рс зё] - Автотрак-
тороремонтен завод.
АТС [à -те-сё] - Автоматизира¬
на информационнотърсеща
система.
АТС [ à-те-сё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то, мн. -та) - Автома¬
тична телефонна станция.
АТС [à-тс-сё], воен. - Артиле¬
рийска топографска служба.
АТС (-) [à-те-сё], рус. АТС (Ар¬
тиллерийский тягач средний)-
Среден артилерийски влекач
(напр.: АТС-59).
АТС [à-те-ёс], фр. ATS (Agence
télégraphique Suisse) - Теле¬
графна агенция на Швейцария,
атс фнз. - техническа атмосфе¬
ра засвръхналягане (след циф¬
ра).
ATT [à -те-тё] - Асоциация за
туристическа телематика.
ат. т.
62
АУДМ
ат. т. физ. - Атомно тегло.
АТФ [ à-те-фе], хим. - Адено-
зинтрифосфат.
АТФ [ а-те-фё], хим. - Адено-
зинтрифосфорна киселина.
АТФ-аза хим. - Адснозинтри-
фосфатаза.
АТЦ [à-те-цё], ж. и (разг.) ср.
{член, -то, мн. -та) - Автома¬
тична телефонна централа.
АТЧ [à-те-чё], воен. - Авиаци¬
онна техническа част.
АУ - Аграрен университет
(Пловдив).
АУ - Американски университет
(Благоевград); АУБ.
АУ електрон. - Апаратура за
уплътняване.
АУ изч. техн. - Аритметично
устройство.
АУ воен. - Артилерийско учили¬
ще (САЩ).
АУ (-) [ау] - Универсален абрихт
(дървообработваща машина)
(напр.: АУ-630, АУ-400).
АУА, нем. AUA (Austrian
Airlines) - Австрийски въздуш¬
ни линии.
АУБ-Американски университет
в България (Благоевград); АУ.
АУГ воен. - Авиационна ударна
група.
АУДМ воен. - Автоматично уп¬
равление на дигиталната мре¬
жа.
АУЕ - Асоциация за универсал¬
на енергия.
АУЗ - Асоциация „Училище и
здраве“.
АУО воен. - Автоматичноуправ-
ленис на огъня.
АУР воен. - Авиационна управ¬
ляема ракета.
АУРС [ауре], ед. и мн., воен. -
Авиационен управляем реак¬
тивен снаряд.
АУС воен. - Авионосно ударно
съединение (НАТО).
АУС [аус], ж. нм. - Асоциация
за университетски спорт. А
А УС „ А кадемик “.
ауто... (auto) - Авто (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр. аутотехни-
ка). А Аутотехника ООД.
АФ воен. - Авиофлотилия.
АФ воен. — Адмирал на флота.
АФ биохим. - Алкална фосфа¬
таза.
АФ - Асоциация на фризьорите
в България; АФБ.
АФ - Асоциация „Феномени“.
АФ радиотехн. - Феритна анте¬
на.
АФА воен. - Аерофотографска
апаратура.
АФА [афа] - Американска фил¬
мова академия.
АФА
63
АХПБ
АФА [ёфа] - Английска футбол¬
на асоциация.
АФБ - Асоциация на фризьори¬
те в България; АФ.
АФВ [à-фе -вё], електр. - Авто¬
матичен фидерен взривобезо¬
пасен прекъсвач.
афг. - афганистански.
АФД [à-фе-дё] - Акробатическо
физкултурно дружество.
АФД [à-фс-де] - Армейскофиз¬
културно дружество.
АФИ.рус АФИ (Астрофизичес¬
кий институт) - Астрофизи¬
чески институт.
АФИС [афйс] - Автоматизира¬
на фактографска информаци¬
онна система.
АФНИ [афни] - Асоциация на
фирмите за недвижими имоти.
АФНОР [афнбр], Ж. И At., фр.
AFNOR (Association française de
normalisation) -Френска асоци¬
ация по стандартизация.
АФНОРТ [афнбрт], м., англ.
AFNORTH (Allied Forces
Northern Europe) - Обединени
военновъздушни сили на Се¬
верноатлантическия съюз в
Северна Европа.
АФП [а-фе-пё],ф/?. AFP (Agence
France-Presse) - Агенция
Франс-прес (Информационна
агенция във Франция).
АФП [а-фе-пё] - Асоциация на
филмовите продуценти.
АФР - Агенция за финансово
разузнаване.
афр. - африкански.
Aфpàзиc ж. - Организация за
икономическо сътрудничество
между страните от Африка и
Азия.
АФС [à-фе-сё], воен. - Аерофо-
тоснимка.
АФС [а-фе-се],елел7п/х - Антен¬
но-фидерна система.
АФТ [à-фе-те] - Американска
федерация на труда.
АФТ-КПП [а-фе-тё-ка-пе-пё] -
Американска федерация на
труда и Конгрес на производ¬
ствените профсъюзи.
АХ [à-xè] - Хидравличен агре¬
гат.
АХВПИ - Асоциация на храни¬
телно-вкусовата и питейна ин¬
дустрия.
АХД [ à-xe-дё] - Херметизиран
фреонов агрегат за домашни
хладилници.
АХП [à-xe-nè] - Агенция за ху¬
манитарна помощ (ООН).
АХП - Асоциация на хлебопро-
изводителите в България;
АХПБ.
АХПБ - Асоциация нахлебопро-
изводителите в България;
АХПС
64
АЧХ
АХП.
АХПС - Асоциация на хлебопро-
изводителите и сладкарите в
България.
АЦ (-) [à-цё] - Автомобилна ци¬
стерна (напр.: АЦ-252, АЦ-
263, АЦ-4).
АЦ - Американски център.
АЦ - Американска църква.
АЦ [à-цё] - Атомна централа.
АЦ хим. - Ацетилцелулоза.
АЦО [ацо] - Автоматичен ци-
тологичен оцветител.
АЦПУ [ à-це-пе-у], електрон. -
Автоматично централно печа¬
тащо устройство.
АЦПУ [ à-це-пе-у], електрон. -
Азбучно-цифрово печатащо
устройство.
A4 - Агенция за чистота.
ач физ. - амперчас (единица за
измерване на количеството
електрическа енергия), (след
цифра).
АЧИ [ à-че-и] - Агенция за чуж¬
дестранни инвестиции.
АЧИ [ачи] - Асоциация на чуж¬
дестранните инвеститори.
АЧП [à-че-пс] - Агенция за
чуждестранна помощ.
АЧПФ [à че-пе-фе] и [à-че-пе-
еф] - Асоциация на частните
пенсионни фондове.
АЧХ [à-че-хе], ж. и ср., елект¬
рон. - Амплитудночестотна
характеристика.
АШ (-) [à-mè] - Изваждащ апа¬
рат с двоен шнек (напр.: АШ-
2).
АШ (-) [à-mè],рус. АШ (А. Шве¬
цов) - В марката на самолет-
изтребител, конструиран от А.
Швецов (напр.: АШ-82).
АШВСМ [à-uie-Be-ce-Mè] - Ар¬
мейска школа зависокоспорт¬
но майсторство.
АШП [ à-ine-nè] - Партия Афро-
Ширази (Танзания).
АШУ - Ателие за шивашки ус¬
луги.
АЩ воен. - Артилерийски щаб.
АЮПИ [аюпи] - Асоциация на
юристите и правната инициа¬
тива.
АЯР - Агенция за ядрено регу¬
лиране.
Б
Б (-) [бе], метил. - Бабит (в мар¬
ката на бабити - оловнокалае-
ни сплави, напр.: Б89, Б6, БК2).
Б (-) [бе] - Багер (напр.: Б-400-
А).
Б (-) [бе], метал. - Бакелитова
свръзка (в марката на абразив¬
ни (шлифовъчни) инструменти
Б
65
БА
при означаване на вида на
свръзката).
Б (-) [бе] - В марката на авиаци¬
онен бензин (напр.: Б-80, Б-91 /
115, Б-95/130, Б-100/130).
Б [бе], метил. - Берилий (в мар¬
ката на цветни сплави).
Б (-) [бе], метал. - Бесемерова
(при означаване на марка сто¬
мана, напр.: БСтЗ, БСт5).
Б (-) [бе] - Блескообразовател
(напр.: Б-72-11).
Б (-) [бе] - В марката на амери¬
кански бомбардировач (напр.;
Б-52).
Б (-) [бе] - Бормашина (напр.: Б-
10, Б-13).
Б (-) [бе] -Борщанги (напр.: мо¬
дели Бр Б,, БР Б4).
Б (-) - Бургас (в регистрационни¬
те номера на моторните пре¬
возни средства от Бургас и Бур¬
гаски окръг). А Б 14-11.
Б електр. - бутон.
Б (-) [бе], рус. (И. Братухин) - В
марката на вертолет, констру¬
иран от И. Братухин (напр.: Б-
11).
Б (-) [бе], воен. - Голямокалиб-
рен патрон с бронебоен кур¬
шум (напр.: Б-30).
Б (-) [бе] - Култиватор „Бъде¬
ще“ (напр.: Б-3, 20).
Б (-) [бе] - Стационарна кинопро¬
жекционна машина „Балкан“
(напр.: Б-1).
Б (-) [бе] -Стъклотекстолит със
свързващо вещество бакели-
това смола (напр.: Бр Бр.
Б (-) [бе] - Трактор „Беларус“
(напр.: Б-112).
б - барн (в атомната физика -
единица за измерване ефектив¬
ните сечения на ядрените ре¬
акции), (след цифра).
б физ. - бел (акустична величина
- единица за измерване на раз¬
ликата между силата на две
звукови мощности), (след циф¬
ра).
б. - бележка; бел.
б. - бивш.
БА - Банка „ Аустрия“.
БА мн. - Белгийски авиолинии.
Д БА „Сабека".
БА - Б изнес агенция. Д БА
„ Франк".
БА (-) [6è-à| - Бл езавтомат
(напр.: БА-60).
БА воен. - Бомбардировъчна
авиация.
БА - Британски авиолинии.
БА (-) [6è-à], воен. - Бронеавто-
мобил (напр.: БА-10, БА-3,
БА-6).
БА.п/л*. -Бутилацетатен разтво¬
рител.
БА - Българска армия.
БА
66
БАК
БА - Българска асоциация. Д
БА „Спорт за всички“.
б. а. - без автор.
б. а. - бележка на автора.
Б А А - Бъл гарска аерокосмичес-
ка агенция; вж. БАКА.
БААС [баас] - Партия на араб¬
ското социалистическо въз¬
раждане; ПАСВ.
БАБ воен. - Бомбардировъчна
авиационна база.
Б А БЕ Л, англ. BABEL
(Brodcasting Across the Barriers
of European Language) —Про¬
грама за многоезични телеви¬
зионни програми (Еевропейски
съюз).
БАБК - Българо-Американски
бизнес колеж.
БАВ - Бизнес агенция Варна.
БАВ [бав], воен., рус. БАВ
(Большой плавающий автомо¬
биль) - Голям плаващ автомо¬
бил.
БАД воен. - Бомбардировъчна
авиационна дивизия.
БАД [бад] - Българско астро-
навтско дружество.
БАДП - Буквопечатаща апара¬
тура с повишена достоверност,
бае воен. - Бомбардировъчна
авиационна ескадрила.
БАЕЗ [баез] - Българска аген¬
ция за експортно застрахова¬
не.
БАЕП [баеп] - Българска асо¬
циация за енергийна политика.
БАЕСТ [баёст] - Бургаска асо¬
циация за екологичен и селски
туризъм.
БАЗ [баз], рус. БАЗ (Белорус¬
ский авотмобильный завод) -
1. Белоруски автомобилен за¬
вод.
2. В марката на автомобили,
произведени в този завод
(напр.: БАЗ-525).
БАЗС истор. - Български ака¬
демичен земеделски съюз.
БАИ [бай]— Балканска акаде¬
мия поинформациология (Ста¬
ра Загора).
БАИ<7сан<?/2. - Български архео¬
логически институт.
БАИИ - Българска асоциация за
информационна индустрия.
БАЙТ [байт] - Българска асо¬
циация за информационни тех¬
нологии.
Б АИФ [байф] -Българо-амери-
кански инвестиционен фонд.
БАК - Българска археографска
комисия.
БАК - Българска аудиторска
компания.
БАК - Български алпийски клуб.
БАК - Бързоходен артилерийс¬
ки катер.
БАКА
67
Балкаптрансимпекс
БАКА [6è-a-Kà] и [бака] -
Българска аерокосмическа
агенция.
БАКБ - Българо-американска
кредитна банка.
БАКВ - Българска асоциация по
качеството на водите.
Бакелйткооп ж. и м. - Трудово¬
производителна кооперация за
производство и преработка на
пластмаси (за бакелитни изде¬
лия).
БАККО [бако] - Българска асо¬
циация на кооперативните
кредитни организации.
БАКО - Българо-американска
комисия за образователен об¬
мен.
бактер. - бактериологичен.
БАЛ - Болница за активно лече¬
ние (Пазарджик).
БАЛИ - Балканска академия за
литература и изкуство.
Бали м. - Препарат за почиства¬
не на балатум и линолеум.
БАЛИП - Българска асоциация
на лицензираните инвестици¬
онни посредници.
балк. - балкански.
Балкан... - Балкански (като
първа съставна част на слож-
носъкратени думи, названия,
напр.: Балкантурист, Балкан-
тоник, Балканекспо, Балкан-
фарма).
Балканбанк ж. - Балканска
банка.
Балкапбйс м. - Балкански ба¬
сейн (държавно минно пред¬
приятие).
Балканекспо —Панаир (екс¬
позиция) на стоки главно от
балкански страни. А Блака-
некспо 2000.
Балканкар м. - Държавно сто¬
панско обединение за производ¬
ство на електрокари, мотока¬
ри, бензинови двигатели, елек¬
тротелфери и др.
Балкйнкаримпекс м. -
Външнотърговска организа¬
ция за внос (импорт) на авто¬
мобили и за износ (експорт) на
електрокари, мотокари, елек¬
тротелфери и др.
Балканстрон м. - Строително-
монтажно научно-производ¬
ствено обединение.
Балканстройпроект м. - Комп¬
лексен научно-изследовател¬
ски и проектантски институт
по леки метални конструкции.
Балкантон м. - Предприятие за
производство на грамофонни
ПЛО1П1.
Балкантрапс м.— Държавно
транспортно предприятие.
Балкйнтрансимпекс м. - Сто-
Балкантурист
68
БАПКО
панскотранспортно предприя¬
тие за внос (импорт) и износ
(експорт).
Балкантурист м. - Туристичес¬
ки комплекс за външнотъргов¬
ска дейност, свързана е меж¬
дународния туризъм.
Балдонфарма ж. - Фармацев¬
тично предприятие. А „Бал-
канфарма“ АД - Разград.
Балканфила ж. - Филателна
изложба в България. А Бал¬
канфила - V.
Балкапхим м. - Трудово-произ-
водителна кооперация за изде¬
лия от битовата химия и авто-
козметика.
БАЛКО[балко] - Българска асо¬
циация на лицензираните ка¬
белни оператори.
БАЛТ - Болница за активно ле¬
чение на туберкулоза.
БАМ [бам],рус. БАМ (Байкало-
Амурская магистрална) - Вай¬
кало-Амурска магистрала.
— Произв.: бамовец, бамовци,
бамовски.
БАМК - Българо-австралийска
манганова компания.
БАМП - Българска агенция за
масова приватизация.
БАМП - Българска асоциация за
медицинско право.
БАМП - Българска асоциация на
музикалните продуценти.
БАМС - Български антифашист¬
ки младежки съюз.
БАН [бан], ,ч. и ж. - Българска
академия на науките.
Eainàp м., англ. BANZARE
(British - Australian-New
Zealand Antarctic Research
Expedition) - Название на
съвместна британска, австра¬
лийска и новозеландска антар¬
ктическа научна експедиция
(„Бряг Банзар" - на картите на
Антарктида).
БАНИ - Българска академия на
науките и изкуствата (1940-
1947).
банк. - банков.
ôanKOMàT .и. - Банков автомат
(компютризирано устройство
за извършване на различни
банкови операции, като се из¬
ползва дебитна карта).
БАО - Българо-Американско
общество.
БАП радиотехн. - Блок за авто¬
матично превключване.
БАП [бап], воен. - Бомбарди-
ровъчен авиационен полк.
БАП [бап] - Българска асоциа¬
ция за партньорство.
БАПКО, англ. ВАРСО (Bahrain
Petroleum Company) - Петрол¬
на компания на Бахрейнските
БАПП
69
б ат.
острови.
БАПП - Българска асоциация по
приложна психология.
БАР - Българска асоциация по
реторика.
БАР АС [барас] - Българска асо¬
циация на рекламните агенции
и специалисти.
БАРУ [бару], електр, - Бързо-
действаща автоматична регу¬
лировка на усилването.
бас. - басейн.
...бас - басейн (като втора
съставна част за образуване на
сложносъкратени думи, напр.:
Донбас, Марбас).
БАС воен. - Безпилотни авио-
средства.
БАС - Белгийски авиолинии Са-
бсна.
БАС - Българска асоциация по
стерилитет.
БАС - Български антифашист¬
ки съюз.
БАС електр. - Суха анодна ба¬
терия с чашковидна конструк¬
ция.
БАСВ - Българска асоциация
„Спорт за всички".
БАС-Г електр. - Суха анодна
батерия с галетна конструк¬
ция.
БАСЕТ [басет] - Българскаасо¬
циация заселски и екологичен
туризъм.
Баскетклуб м. - Баскетболен
клуб.
БАСПСЗ - Българска асоциация
за семейно планиране и сексу¬
ално здраве.
БАСРЗ - Българска асоциация
по стерилитет и репродуктив¬
но здраве.
БАССР нстор., рус. БАССР
(Башкирская Автономная Со¬
ветская Социалистическая
Республика) - Башкирска ав¬
тономна съветска социалисти¬
ческа република.
Б АССР истор., рус. БАССР (Бу¬
рятская Автономная Советс¬
кая Социалистическая Респуб¬
лика) - Бурятска автономна
съветска социалистическа ре¬
публика.
БАСФ мн., нем. BASF (Badischc
Anilin und Soda-Fabrik) - Ба-
денски содови и анилинови
предприятия.
БАТ [бат], мн. -ове, м., воен. -
Булдозерно-автомобил но уст¬
ройство.
БАТ - Българска асоциация за
театър.
БАТ, англ. ВАТ (British American
Tobaco) - Компания за тютю¬
неви изделия.
бат. воен. - Батальон.
...бат
70
ББК
...бат, воен. - батальон (напр.:
медсанбат).
бат. воен. ~ батарея; батр.
БАТА [бата] - Българска асо¬
циация на туристическите
агенции.
БАТА [бата] - Българска асо¬
циация на търговските аген¬
ции.
батком. член, -ът, -а, мн. -и, м.,
воен. - Батареей командир.
БATK - Български автомобилен
турингклуб.
бато воен. - Батальон за аерод-
румно-техническо осигурява¬
не.
батр [батр], воен. - батарея.
батр. б/о воен. - Батарея безот¬
катни оръдия.
батр ЗР [батр-зе-pè], воен. -
Батарея за звуково разузнава¬
не.
батр ПТУРС [батр птурс]. воен.
- Батарея за противотанкови
управляеми реактивни снаря¬
ди.
батр РТР воен. - Батарея за
радиотехническо разузнаване.
батр РУ воен. - Батарея за ра¬
зузнаване и управление.
батр САУ [батр cày], воен. -
Батарея самоходно-артиле¬
рийски установки.
БАТСМ - Българска асоциация
на търговците на строителни
материали.
Б АУЗ [бауз] - Българска асоци¬
ация „Училище и здраве“.
БАУКО - Българска асоциация
на управленските консултант¬
ски организации.
БАФ - Британска атлетическа
федерация.
БАФ - Българска асоциация на
фармацевтите.
БАФ [баф] - Български авиаци¬
онен форум.
ББ (-) [бе бе] - Болк банциг
(напр.: ББ-121).
ББА [6è-6e-à] - Балканска биз¬
нес-асоциация.
Б БАН библ. - Библиотека при
Българската академия на на¬
уките.
БББ [6è-6e-6è] - Български биз¬
нес-блок.
ББИ [6è-6e-й] - Банк България
Инвест (акционерно друже¬
ство).
ББИ [бе-бе-й] - Български биб-
лиографски институт.
ББИЕП - Български библио-
графскн институт „Елин Пе¬
лин11.
ББК [бе-бе-ка] - Банка българ¬
ски кредит.
ББК - Библиотечно-библио-
графска класификация.
ББК
71
БВПК
ББК [бё-бе-ка] - Българска
браншова камара. А ББК Фе¬
никс Ресурс.
ББКМ - Българска браншова
камара по машиностроене.
ББЛРП - Българска база за ле¬
чение, рехабилитация и профи¬
лактика.
ББМ, воен.— Бронирана бойна
машина
ББО воен. - Броненосец за бре¬
гова охрана.
ББС - Библиотеки на Британ¬
ския съвет.
ББС Гбй-би-сй],пнгл. BBC (British
Broadcasting Corporation) - Бри¬
танска радиопредавателна кор¬
порация; Би-Би-Си.
ББХБ, нем. ВВНВ (Bulgarisch-
Bayerische Handelsbank) -
Българско-баварска търгов¬
ска банка.
ББЦ - Българска Божия
Църква.
БВ [бё-вё] - База за внедряване.
БВ -Българскивойн. А КлубБВ.
БВА [бс-ве-à] - Българска воен¬
на авиация.
БВАПУ [бё-ве-а-пу] - База за
внедряване по автоматизация
на производството и управле¬
нието.
БВБ [бё-ве-бё] - Българска
външнотърговска банка.
БВВМИ библ. -Библиотека при
Висшия ветеринарно-медицин¬
ски институт.
БВВС [бё-ве-ве-сё] - Български
военновъздушни сили.
БВГ (-) [бё-ве-гё] - Бутилка за
втечнен газ (напр.: БВГ-27).
БВГУ [бё-ве-ге-ÿ] - База за вне¬
дряване на горивни уреди.
БВИНС библ. - Библиотека при
Висшия институт за народно
стопанство - Варна.
БВК електрон. - Блок за въвеж¬
дане и кодиране.
БВКП [бё-ве-ка-пё], ж. и (разг.)
ср. (член, -то) - База за внедря¬
ване на каолиново производ¬
ство.
БВЛ [бё-ве-лё] - Български
въздушни линии.
БВМ [бё -ве-мё] - База за вне¬
дряване на модернизация.
БВМ - „Българска военна
мисъл“ (списание).
БВМИ библ. - Библиотека при
Висшия медицински институт
- Пловдив.
БВП воен. - Боен въздушен пат¬
рул.
БВП [бё-ве-nèj, икон. - Брутен
вътрешен продукт.
БВПК [бё -ве-пе-Kà] - Българ¬
ски военно промишлен комп¬
лекс.
БВС
72
БГВТ
БВС [бё-ве-сё],жн., - Български
въздушни съобщения.
БВС - Български въоръжени
сили.
БВТБ [бё-ве-те-бё] - Българска
външнотърговска банка.
БВТИ библ. - Библиотека при
Висшите технически институ¬
ти - София.
БГ-Бизнес група.
БГ електр. - Блокинггенератор.
БГ воен. - Бойна глава.
БГ воен. - Бойна готовност.
БГ - Ботаническа градина
(БАН).
БГ воен. - Бригаден генерал.
б. г. - без годишнина (в библио¬
графии).
БГА [бё-ге-à], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Българска граж¬
данска авиация (стопанско обе¬
динение за въздушен транс¬
порт). Д БГЛ „Балкан".
БГА [бё-ге-à J, мн. - Британско-
Гвиански въздушни линии.
БГБ - Балнеолечебница - Горна
Баня.
БГВА [бё -ге-ве-à] - Българска
гражданска въздухоплавател¬
на администрация.
БГВС - Български гражданско-
военен съюз.
БГВТ [бё -ге-ве-те] - Български
граждански въздушен транс¬
порт.
БГГФ [бё-ге-ге-фё] - Биолого-
геолого-географскн факултет.
БГД [бё-гс-дё] - Българско гео¬
графско дружество.
БГО [бё-ге-ô] - Дирекция
„Българско гражданство и оси¬
новяване“.
БГОЦ - Българско-германски
образователен център.
БГПП - Българско горско про¬
мишлено предприятие (в
АССР Коми).
БГПП - Българско гражданско
процесуално право.
БГСО [бё-ге-се-о], ср. (разг. член.
-то), остар. - Бъди готов за
санитарна отбрана (комплекс
от норми).
БГТО [бё-ге-те-ô], ср. (разг. член,
-то), остар. - Бъди готов за
труд и отбрана (физкултурен
комплекс за юноши).
БГФ - Българско-германски фо¬
рум.
БГХК - Български гастрохирур¬
гически клуб.
БД (-) [бё-дё] - Делителен бан¬
циг (напр.: БД-11IM).
БД (-) [бё-дё] - Дискова брана
(напр.; БД-4,1).
б. д. - без дата.
БД воен. - Бойна Документация.
БД eà, и мн., воен. - Бойни дей-
БД
7 3
БДС
ствия.
БД воен. - Бойно донесение.
БДБ - Български демократичен
блок.
БДБК - Българо-датски бизнес
колеж.
БДВ (-) [бё-дс-вё] - Делителей
банциг с верижно подаване
(напр.: БДВ-110).
БДВ воен. - Бойно дежурство във
въздуха.
БДВГ [бё-де-ве-гё], ед. и мн. -
Бутални двигатели с вътреш¬
но горене.
БДГ воен. - Батальонна десант¬
на група.
БДГЕ - Българско дружество по
гастроснтерология.
БДД - Бразилско демократиче¬
ско движение.
БДД [бё-де-дё] - Българскодип¬
ломатическо дружество.
БДЖ [бё-де-жё], мн. и (разг.) ср.
{член, -то) - Български
държавни железници.
БДЗЖ - Българско дружество за
защита на животните.
БДЗП - Бъл гарско дружество за
защита на природата.
БДЗП-Бъл гарско дружество за
защита на птиците.
БДИ [бё-де-й] - Български
джендър изследвания (фонда¬
ция).
БДК [бё-де-ка] - Българска дис-
трибуционна компания. А БДК
ЛД.
БДК [бё-де-ка] - Българска
държавна консерватория.
БДМ [бё-де-ём] - Българска де¬
мократична младеж.
БДН (-) [бё-де-ён] - Дискова па-
весна брана (напр.: БДН-1,2).
БДОБР - Българско дружество
за опазване на биологичното
разнообразие. А БДОБР
„Sempcrviva".
БДП [бё-де-пё], воен. -Батальо-
нен домакински пункт.
БДП (бё-де-пё] - Българско дру¬
жество по психотроника.
БДПЕСЩ - Българска демокра¬
тическа партия за европейски
и световни щати.
БДРД воен. - Бойни действия на
разузнавателния дивизион.
БДС [бё-де-сё] - Брутна добаве¬
на стойност.
БДС— Бхаратия джан сангх
(Съюз на индийския народ).
БДС [бё-де-сё] - Български де¬
мократически съюз. А БДС
(радикали).
БДС [бё-де-сё] - Български до¬
кументи за самоличност.
БДС [бё-де-сё] - Български
държавен стандарт.
БДС (-) [бё-де-ёс],рус. БДС (Бо-
БДСР
74
БЕР
рона дисковая садовая) - Дис¬
кова овощарска брана (напр.:
БДС-3,5).
БДСР - Български демократичен
съюз (радикали).
БДТ (-) [бё-де-тё] - Тежка дис¬
кова брана (напр.: БДТ-1,9).
БДТМ - Български държавен
тютюнев монопол.
БДФ [бё-де-фё] и [бё-де-ёф] -
Български демократичен фо¬
рум.
БДЦ [бе -де-цё] - Балкански дис¬
печерски център.
БЕ - Българска енциклопедия
(БАН).
БЕ - „Български език“ (списание
на Института за български
език при БАН).
БЕА, англ. BEA (British European
Airways) - Английска компа¬
ния за въздушни съобщения.
БЕАРФ [беарф] - Български
евроатлантически разузнава¬
телен форум.
БЕВ [бев],л(Н., хим. - Безазотни
екстрактни вещества.
безл. грим .— безличен,
безпл. - безплатен.
БЕК - Българска скологичсска
кооперация.
БЕК - Българска есперантска
кооперация.
БЕКП [бё-е-ка-пё] - Българска
единна комунистическа пар¬
тия.
БЕЛ [бел] - Българска свроле-
вица.
БЕЛ остар. - Българска еспе¬
рантска лига.
бел. - бележка; б. А бел. моя.
бел. авт. - бележка на автора,
бел. ред. - бележка на редакци¬
ята; б. р.
БелАЗ [белаз], м., рус. БелАЗ
(Белорусский авотмобильный
завод) - 1. Белоруски автомо¬
билен завод.
2. В марката на автомобили,
произведени в този завод
(напр.: БелАЗ-540, БелАЗ-
548А).
белаз, член, -ът, -а, мн. -и, м. -
Автомобил, произведен в Бе¬
лоруския автомобилен завод.
белг. - белгийски.
белорус. - белоруски.
БЕМ [бем] , воен. - Бригада ес-
кадрениминоносци.
бепгал. - бенгалски.
Бепелюкс м.. фр. Benelux
(Belgique, Nederland, Luxem¬
burg) -Икономически съюз на
Белгия, Нидерландия и Люк¬
сембург.
бепзо... - бензинов (напр.: разг,
бензоколонка, бензостанция).
БЕР[бср],л1. -Биологическиек-
БЕРМ
75
БЗПБ
вивалент на рентгена.
БЕРМ [берм],лг., воен. - Брони¬
рана евакуационно-ремонтна
машина.
БЕС - Биологична експеримен¬
тална станция (БАН). А БЕС
„Калимок".
БЕС - Български есперантски
съюз.
БЕСДП [бё-е-се-де-пё] - Българ¬
ска единна социалдемократи¬
ческа партия.
БЕСМ [бесм], електрон., рус.
БЭСМ (Быстродействующая
электронная счетная машина)
- Бързодействаща електрон-
носметачна машина.
БЖГ - Блок на Жорж Ганчев.
БЖС - Български женски съюз.
БЗ - „Балканско знаме“ (вест¬
ник).
БЗ (-) [бё-зё] - Бензинозареждач
(напр.: БЗ-35).
БЗ воен. - Биологична защита.
БЗ воен. - Бойна заповед.
БЗ воен. — Бойна зона.
БЗ - Буферна зона (ООН).
БЗ (-) [бё-зё] - Зъбна брана.
БЗБ [бё-зе-бё] - Българска зе¬
меделска банка.
БЗД [бё-зе-дё],елел7пр. - Бобина
за запалване на динамомагни-
ти.
БЗДС - Български здравен де¬
мократичен синдикат.
БЗК [бё-зс-ка] - Банка за земе¬
делски кредит.
БЗК [бё-зе-ка]. електрон. - Блок
за запомняне на команди.
БЗК [бё-зе-ка] - Българска за¬
наятчийска камара.
БЗК [бё-зе-кё] - Българска зе¬
меделска камара.
БЗК [бё-зе-ка] - Българска
здравна компания.
БЗКБ [бё-зе-ка-бё] - Българска
земеделска и кооперативна
банка.
БЗМС [бё-зе-ме-сё], истор. -
Български земеделски мла¬
дежки съюз (1921 —1947).
БЗН (-) (бе -зс-ён] - Н авссна
зъбна брана (напр.: БЗН-4).
БЗНС [бё-зе-не-сё], м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Български зе¬
меделски народен съюз. А
БЗНС „Пладне".
— Произв.'. (разг.) безенесар,
безенесарски.
БЗНСЕ [бё-зе-не-се-ё] - Българ¬
ски земеделски народен съюз
-единен.
БЗОК- Българска здравно-оси¬
гурителна компания. А БЗОК
„ Закрила " АД.
БЗП [бё-зс-пё] - Българска за¬
наятчийска палата.
БЗПБ [бё-зе-пе-бё] - Българска
БЗР
76
БИГИ
земеделска и промишлена
банка.
БЗР [бе -зе-pè], воен. - Батарея
за звуково разузнаване.
БЗС [бе-зе-cè] - Български зе¬
меделски съюз. Д БЗС „Ал.
Стамболийски 1899".
БЗТ (-) [бе-зе-тё] - Стабилна
зъбна брана тежък тип (напр.:
БЗТ-2,0).
БЗТБ [бё-зе-те-бё] - Българска
земеделска и търговска банка.
БЗТР (-) [бё-зе-те-рё] - Тежка
зъбна брана с регулируем на¬
клон на зъбите (напр.: БЗТР-
1,70).
БЗТС (-) [бё-зе-те-сё],лш., воен.
- Бронебойнозапалителни тра¬
сиращи снаряди.
БЗУ [бё-зе-у], електрон. - Бу¬
ферно запаметяващо устрой¬
ство.
БИ - Бизнес инкубатор.
БИ-Бл изкият Изток.
БИ - Български имоти (акцио¬
нерно дружество).
БИА [биа] - Български истори¬
чески архив (Национална биб¬
лиотека „Св. Св. Кирил и Ме¬
тодий“).
БИА [биа] - Организация на ин¬
женерите и архитектите (1937).
БИ АД [биад] - Българско инже-
нсрно-архитектно дружество.
БИАД [биад] -1. Българско ин¬
женерно-архитектурно друже¬
ство (1893-1937).
2. Разг. Сградата, където се е
помещавало това дружество.
БИБ [биб] - Българска инвести¬
ционна банка.
БИБ [биб] - Българска ипоте-
карна банка.
БИБ [биб] - Българска истори¬
ческа бибилиотека.
БИБА |бйба], англ. BIBA
(Bulgarian International Business
Assotiation) - Българска меж¬
дународна стопанска асоциа¬
ция; БМСА.
Би-Би-Си, англ. BBC (British
Broadcasting Corporation) -
1. Британска радиопредавател¬
на корпорация; ББС.
2. Радиостанцията на тази кор¬
порация.
библ. - библиография.
библ. - библиографски; биб-
лиоф.
библ. - библиотека (само пред
собствено име на издание).
библ. - библиотечно дело,
библиогр. - библиографски:
библ.
БИГД - Балканска инициатива за
граждански диалог.
БИГИ [бйги] - Българо-итали¬
анска групировка за инвести-
БИД
77
биофиз.
ции. &.БИГИ ООД.
БИД - Българско историческо
дружество.
БИЕ, фр. BIE (Bureau international
deducation) - Международно
бюро за образование; ИБЕ.
Б И Ж - Български имоти - жи-
вотозастраховане; БИЖЗ.
БИЖЗ - Български имоти -
животозастраховане; БИЖ.
БИИА [бй-и-à] - Български из¬
следователски институт в Ав¬
стрия (Виена).
БИК [бик]-Българскаинвести¬
ционна компания(акционерно
дружество).
БИК, фр. BIC (Bureau international
de containers) - Международно
бюро за контейнери; ИКБ.
БИЛД [билд], фр. BILD (Bureau
international de liaison et de
documentation) - Международ¬
но бюро за връзка и докумен¬
тация.
Бйлкокооп ж. - Билкова коо¬
перация (стопанско предприя¬
тие към Централния коопера¬
тивен съюз за изкупуване, об¬
работка и продажба на билки,
диворастящи плодове и др).
БИМАС [бймас] - Предприятие
за битом и масак (акционерно
дружество).
БИМИ [бйми] - Балкански ин¬
ститут по математика и ин¬
форматика.
БИМИС [бймис] - Българска
интегрирана митническа систе¬
ма.
БИН [бин] - Банков индсксацио-
нен номер.
бйо... - Биологически, биологи¬
чен (като първа съставна част
на частичносъкратени думи.
напр.:биофизика, биохимия,
биомеханика, биосинтез, био-
война, биоинформатика, био¬
кибернетика, биотерапия, био-
тероризъм).
Бйоветср. им. -Държавнопред¬
приятие за производство на
биологични ветеринарни пре¬
парати. А ЕАД „ Биовет “ (Пе¬
щера).
биогр. - биографичен.
биогр. - биография.
БИОЗ [биоз] - Български имоти
- общо застраховане.
биол. - биология.
биол. - биологичен; биологичес¬
ки.
БИОМЕД [бйомёд ], BIOMED -
Програма за изследване и раз¬
витие в областите биомедици¬
на и здравеопазване (Европей¬
ски съюз).
биофиз. - биофизика,
бнофиз. - биофизически.
Биохим
78
Бйтхим
Биохим ж. - Название на банка
(по биохимия). Л Банка „Био¬
хим ".
биохим. - биохимия,
биохим. -- биохимически.
БИП [бип] - Балкански инфор¬
мационен пул.
БИП [бип],рус. БИП (Бездефект¬
ное изготовление продукции) -
Система за бездефектно изгот¬
вяне на продукция.
БИПМ, фр. BIPM (Bureau
international de poids et mesures)
- Международно бюро за мер¬
ки и теглилки; МБМТ.
БИРД, фр. BIRD (В anque
internationale pour la recon¬
struction et le développement) -
Международна банка за рекон¬
струкция и развитие; МБРР.
бйрфест м. - Фестивал на бира¬
та.
БИС, англ. BIS (Bank for In¬
ternational Settlement) - Банка за
международни плащания;
БМП.
БИС [бис] - Британски институт
за стандартизация.
БИС [бис] .електрон. -Бройим-
пулсна система.
БИС [бис] - Български институт
по стандартизация.
БИС - Бърза информационна
система (Европейски съюз).
БИСА [биса] - Българска инду¬
стриално-стопанска асоциация.
БИСЕРА [бисера] - Банкова ин¬
тегрирана система за елек¬
тронни разплащания.
БИСФА [бйсфа], ж., фр. BISFA
(Bureau international pour la
standartisation des fibres
artificielles) - Международно
бюро за стандартизация на из¬
куствените влакна.
БИТ - Български информацион¬
ни технологии (акционерно
дружество).
БИТ, фр. BIT (Bureau international
du travail) - Международно
бюро за работа.
БИТ, нем. BIT (Вйго fur
internationale Forschungs und
Technologiekooperation) - Бюро
за международно сътрудниче¬
ство в научните изследвания и
технологиите (Европейски
съюз).
БИТП - Българо-испанска
търговска палата.
БИТСП - Бал кански институт по
труда и социалната политика.
БИТУ [биту] - Бюро за инфор¬
мация и търговски услуги.
БИТУР [битур] - Бюро за ин¬
формация, търговски услуги и
реклама.
Бйтхим ж. - Битова химия (из-
БИФ
79
БКБРС
ложба) Д Битхим -81.
БИФ [биф] - Балкански инвес¬
тиционен фонд.
БИФ-Ба лкански инвестиционен
форум.
БИФ [биф] - Български инвес¬
тиционен фонд.
БИЦ [биц] - Бизнес иновационен
център.
БИЦ - Бригаден информационен
център.
БИЦ „СИМЕ“ - Бизнес инова¬
ционен център „СИМЕ“ (от
CIME - Central Institute on
Mcchenical Engineering) - Ин¬
ститут за научноизследовател¬
ска работа в областта на ма¬
шиностроенето. Д БИЦ
„СИМЕ" АД.
БИЦ - Български йога център
(София).
БК [6è-Kà],e.7CR7np. - Балистичен
кабел.
БК - Баскетболен клуб. Д БК
„ Славия".
БТ воен. -Батальонен командир.
БТ воен. - Батареей командир.
БК [6è-Kà], мн., биол. - Бацили
Кох (туберкулозен бацил, от¬
крит от Кох).
БК - Бизнес клуб. Д БК
„ Възраждане".
БК - Битов комбинат.
БК [6è-Kà], електрон. - Блок за
комутация.
бк [бё-ка], воен. - Боен комп¬
лект.
БК [бе-ка], м. (разг., член, -то),
воен. - Боен курс.
БК - Брокерска къща.
БК [бе-Kà], изч. техн. - Брояч на
командите.
БК (-) [бе-ка] - Българска кино¬
прожекционна машина (напр.:
БК-3, БК-ЗА „Родина“).
БК (-) [6è-Kà], техн. - Клапанен
блок (напр.: БК-2, БК-3).
БК [6è-Kà] - Колонна пробивна
(бор)машина (напр.: БК-32).
БК [бе-Kà] - Комбинирана бра¬
на.
БК (-) [бё-ка], рус. БК (Башен¬
ный кран) - За означаване на
тип кулокран (напр.: БК-215,
БК-300).
Бк - Бекерсл (единица за актив¬
ност на радоактивен източник),
(след цифра).
б-ка - банка.
б-ка - бибилиотека.
БКАИ - Балкан Консулт Архи¬
текти и Инженери (Акционер¬
но дружество).
БКБК - Българо-корейска биз¬
нес камара.
БКБРС - Български комитет за
балканско разбирателство и
сътрудничество.
БКВРД
80
БКР
БКВРД [бё-ка-ве-ер-дё], ед. и
мн., техн. - Безкомпресорсн
въздушно-реактивен двига¬
тел.
БКГ-Българска консултантска
група.
БКД [бё-ка-дё] - Браншова ка¬
мара по дърводобив.
БКД [бе-ка-де] - Българска кон¬
цертна дирекция.
БКД истор. - Българско кни¬
жовно дружество (1868—•
1911).
БКДМП - Браншова камара по
дървообработваща и мебелна
промишленост.
БКЕ [бё-ка-ё] - Банка Кредит
Експрес (акционерно друже¬
ство).
БКИ - Балкан Консулт Инжене¬
ринг (дружество с ограничена
отговорност).
БКИ [бе-ка-й] - Българска ко¬
жухарска индустрия(еднолич¬
но акционерно дружество).
БКИ [бе -ка-й] - Български кул¬
турен институт.
БКИЦ - Български културно-
информационен център.
БКК [бё-ка-ка] - Балканска кон¬
султа нека компания.
БКК [бё-ка-ка] - Банкова консо-
лидационна компания.
БКК [бс-ка-ка] - Българска ко¬
муникационна компания.
БКМД - Балкански колеж по
мода и дизайн.
БКМС [бё-ка-ме-сё], истор. -
Български комунистически
младежки съюз (1919-1938).
БКМФ [бе-ка-ме-фе] - Балкан¬
ска комунистическа младежка
федерация (1922-1928).
БКО - Български камерен ор¬
кестър.
БКОВР воен. - Бригада кораби
за охрана на воден район.
БКП - Батальонен команден
пункт.
БКП - Белгийска комунистичес¬
ка партия.
БКП хим. - Бром-крезолов пур¬
пурен (индикатор).
БКП [бё-ка-пё] - 1. Българска
комунистическа партия.
2. История на Българската ко¬
мунистическа партия(научна и
учебна дисциплина).
3. (разг.)с/?. (член. -то,мн. -та)
Учебник по тази научна дисцип¬
лина.
БКП-б [бё-ка-пе-бё] - Българ¬
ска комунистическа партия -
болшевики.
БКП (т. с.), истор. - Българска
комунистческа партия (тесни
социалисти), (1919-1938).
БКР [бё-ка-рё] и [бё-ка-ёр] -
БКРМ
81
БЛПК
Български корабен регистър.
Д БКР ЕАД.
БКРМ - Бронирана командно-
разузнавателна машина.
БКС - Баскетболен клуб „Сла¬
вия1*.
БКТ - Батарейна компютърна
система.
БКС [бё-ка-сё] - Битово кому¬
нално стопанство. Д БКС
„ Строител БКС.. Средец".
БКС [бё-ка-сё] - Благоустрой¬
ство и комунално стопанство.
Д БКС ..Изгрев" ЕООД; БКС
„Лозенец" ЕООД.
БКС хим. - Бром-крезолов син
(индикатор).
БКС [бё-ка-сё] - Български ко¬
лоездачен съюз.
БКС -Български кърлингсъюз.
БКТ - Британски конгрес на
трейдюнионите.
БКТИ [бё-ка-те-й] - Българска
корпорация за телекомуника¬
ции и информатика. Д БКТИ
Булфон.
БКТЛ [бё-ка-те-ёл] - Браншова
камара на търговците на ле¬
карства.
БКТУ - Бюро за комплексни ту¬
ристически услуги.
БКФ [бё-ка-фё]. истор. - Бал¬
канска комунистическа феде¬
рация (1920-1928).
БКФ [бё-ка-фё] -Българскаки-
неложка федерация.
БКФ - Български конституцио¬
нен форум.
Бл - Благоевград (в регистраци¬
онните номера на моторните
превозни средства от Благоев¬
град и Благоевградски окръг).
Д Бл 18-34.
бл. геогр. - блато.
бл. електрон. - блок. Д бл. сис¬
тема.
бл. - жилищен блок (с номера на
блока). Д бл. 15.
БЛА воен. -Безпилотенлетате¬
лен апарат.
БЛВК [бё-ле-ве-ка] - Българска
лазаро-винарска камара.
БЛЕ биохим. - Единици по Беси -
Лоури.
БЛП - Барбадоска лейбъристка
партия.
БЛП - Български ловни полета
(дружество с ограничена отго¬
ворност).
БЛП (-) електрон., рус. БЛП (Бу¬
мажная лента-перфокарта) -
Книжна лента-перфокарта
(напр.: БЛП-1).
БЛП [бё-ел-пё], мн. (разг. мн. -
та, член, -та) - Постоянни бо-
ровъглеродни лакирани пре¬
цизни резистори.
БЛПК, рус. БЛПК (Братский
БЛР
82
БМК
лесопромышленный комп¬
лекс) - Братски лесопромиш-
лен комплекс.
БЛР воен. - Болница за лекора-
нени.
БЛРС [бё-ле-ре-сё], м. и (разг.)
ср. (член, -то)-Българскилов¬
но-рибарски съюз.
БЛС [бё-ле-сё] - Български ле¬
карски съюз.
БЛССЗ - Болница за лечение на
сърдечносъдови заболявания.
БЛТО [бё-ле-те-ô], воен. - Бата¬
льон за летищно-техническо
осигуряване.
БЛХ -Българскалига похипер-
тония.
БМ (-) [бё-ём], воен., рус. (Бата¬
льонный миномет) - Батальо-
нен миномет (напр.: БМ-82,
БМ-13, БМ-31).
БМ - В емблемата на Държавно
стопанско обединение „Битово
машиностроене“.
БМ транса. - Блокмеханизъм.
БМ - Бойна машина.
БМ - „Българска мисъл“ (списа¬
ние).
б. м. - без място.
б. м. - бележка моя.
БМАН остер. — Отделение
„Биологически, медицински и
аграрни науки“ (БАН).
БМАССР истор., рус. БМАССР
(Бурят-Монгольская Автоном¬
ная Советская Социалистичес¬
кая Республика) - Бурят-Мон-
голска съветска социалисти¬
ческа република,
БМБ - Борба с масовите безре¬
дици (специално поделение на
Министерство на вътрешните
работи).
БМВ [бё-ем-вё], нем. BMW
(Bayerische Motorcn-werke) -
1. Баварски машиностроител¬
ни заводи.
2. (разг.) ср. (член. -то). - Ав¬
томобил, произведен в тези за¬
води.
БМВ поен. - База за мобилизира¬
ни войски.
БМГ(бё -ме-rèj, изч. техн. - Блок
магнитни глави.
б. м. г. - без място и година.
БМД [бё-ме-дё] - Българско ма¬
тематическо дружество.
БМД - Българско морско друже¬
ство.
БМДФ - Български младежки
демократичен форум.
б. м. и г. библ. - без място и годи¬
на.
БМК [бё-ем-ка], англ. ВМС
(Britisch Motor Corporation) -
1. Английски автомобилни за¬
води.
2. В марката на автомобил, про-
БМК
83
Бн и би
изведен в тези заводи (напр.:
БМК-1800).
БМК - Банка за майчина кърма.
БМК .хим. - Бутилметакрилат.
БМК [бё-ме-Kà] - Българска ме¬
дийна коалиция.
БМК [бё-ме-Kà] - Българска
морска камара.
БМК [бё-ме-кй]-Българскаму¬
зикантска компания.
БММ [бё-ме-мё],л/н. и (разг.) ср.
(член, -то) - Бургаски медни
мини.
БММ - Българска музикална
младеж.
БМОРК [6è-Mè-o-pe-Kà], истор.
- Български македоно-одрин-
ски революционен комитет
(1893-1896).
БМО воен. - Бойно медицинско
осигуряване.
БМП - Балкански млечни про¬
дукти.
БМП [бё-ме-nè] - Банка за меж¬
дународни плащания.
БМП [бё-ме-nè], м. и (разг.) ср.
(член, -то), воен. -Батальонен
медицински пункт.
БМП [бе -ме-пё], воен. - Бата¬
льон морска пехота.
БМП [бё-ме-пё] -Бензиномотор-
на помпа (напр.: Б МП-80).
БМП [бё-ме-пё], ед. и мн., воен. -
Бойни машини на пехотата.
БМП [бё-ме-nè] - Бърза меди¬
цинска помощ.
БМС - Балканска медицинска
седмица.
БМС [бё-ме-cè] - Балкански ма¬
тематически институт.
БМС [бе-ме-cè] - Балкански ма¬
тематически съюз.
БМС [6è-Me-cè], истор. - Бал¬
кански младежки съвет ( 1945-
1948).
БМС [бё-ме-cè] - Български ме¬
диен съвет.
БМС [6è-Me-cè] - Бюро на Ми¬
нистерския съвет.
БМСА [бё-ме-се-à] - Българска
международна стопанска асо¬
циация; БИБА.
БМТ -Българска музикална те¬
левизия. Д БМТ „Планета".
БМТ [ôè-ме-тё] - Бюро за мла¬
дежки туризъм. Д БМТ „Ор¬
бита".
БМФ [бё-ме-фё], м. и (разг.) ср.
(член, -то)-Българскиморски
флот.
БМХО - Българска медицинска
хомеопатична организация.
БМЦ- Благотворителен меди¬
цински център (Пловдив).
БМЧК [бё-ме-че-Kà] - Българ¬
ски младежки червен кръст.
БН [бё-нё] - Банков номер.
Бн и бн - Батальон.
БНА
84
БНП
БНА [бс-не-à], ж. и (разг.) ср.
(член. -то) - Българска народ¬
на армия.
БН АМ - Българска национална
академия по медицина.
БНАП - Българска национална
асоциация на потребителите.
БНБ [бё-не-бё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то)-Българсканарод¬
на банка.
БНД [ бё-ен-дё! нем. BND
(Bundesnachrichtendienst) - Ра¬
зузнавателна служба на Феде¬
рална република Германия.
БНД - Българска национална
доктрина.
БНД [бё-не-дё] - Българско на¬
ционално движение. Л ВМРО-
БНД.
БНД [бё-не-дё] - Българско ну¬
мизматично дружество.
БНДВП - Българско национал¬
но движение на вечния път.
БНДП [бё-не-де-пё] - Българ¬
ска национална демократиче¬
ска партия.
БНЕ - Блок на народното един¬
ство в Чили.
БНЕА [бё-не-е-à] - Българска
национална енергийна аген¬
ция.
БНЕП - Българска национална
екологична партия (Велико
Търново).
БНЖС-Б ългарски народен
женски съюз.
БНИК - Български национален
инициативен комитет.
БНИОТ и ПЗ библ. - Библиоте¬
ка при Научноизследователс¬
кия институт по охрана на тру¬
да и професионалните заболя-
вания.
БНК [бё-не-ка] - Български на¬
ционален комитет. Д БНК за
УНИЦЕФ.
БНКС - Български пацонален
комитет на славистите.
БНКС(бё -не-ка-сё] - Български
национален кооперативен
съюз.
БНМВ - Безалкохолни напитки
и минерални води (стопанско
обединение за производство и
бутилиране на безалкохолни
напитки, минерални води,
търговия, внос и износ и
свързаната с производството
развойна и научна дейност).
БНМП - Бърза и неотложна
медицинска помощ.
БНП - Баска националистиче¬
ска партия.
БНП [бё-не-пё] - Българска на¬
ционална партия. Д БНП,, Со¬
циален СЪЮЗ ".
БНП [бё-не-пё], икон. - Брутен
национален продукт.
БНЖС
85
БОДК
БНПС - Български народен пен¬
сионерски съюз.
БНР [бё-не-рё] - Българско на¬
ционално радио.
БНРП [бё-не-ре-пё] - Българ¬
ска национално-радикална
партия.
БНС библ. - Библиотека при На¬
родното събрание.
БНС [бё-не-сё] - Български на¬
ционален съюз.
БНС - Българска национална
стратегия.
БНСНД - Български национален
съюз - Нова демокрация.
БНСФ [бё-не-се-фё] - Българ¬
ска национална спортна феде¬
рация (1923-1944).
БНТ [бё-не-тё] - Българска на¬
ционална телевизия.
БНТ -Българско народно твор¬
чество.
БНТК [бё-не-те-ка] - Българ¬
ски нискотемпературен ката¬
лизатор (напр.: БНТК-4).
БНФ [бё-не-фё], изч. техн. ~ Бе-
кусова нормална форма.
БНФ [бё-не-фё] - Българска на¬
ционална филмотека.
БНФ [бё-не-фё] - Български на¬
ционален фронт.
БНФК - Българска национална
федерация ..Карате“.
БО [бё-ô],воен. -Бактериологи¬
ческо оръжие.
БО [бё-ô], воен. мед. - Без особе¬
ности.
БО воен. - Безоткатно оръдие.
БО воен. ~ Биологична отбрана.
БО -воен. - Биологичнооръжие.
БО ед. и мн., воен. - Бойна опе¬
рация.
БО воен. - Бойно охранение.
БО воен. - Брегова охрана.
БО истор. - Българско обще¬
ство (политическа групировка
на българската емиграция в
Румъния - 1868).
БО - Обсерватория в гр. Бело¬
градчик (при ИА—БАН).
БО, англ. ВО (Boeing) — 1. Само-
летостроителна фирма „Бо¬
инг“.
2. В марката на самолет, изра¬
ботен в тази фирма.
3. В марката на вертолет
(напр.: БО-105).
БОАК [боак], лнгл. ВОАС (British
Overseas Airways Corporation) -
Британска презокеанска
въздухоплавателна компания.
БОБ - Бургаска окръжна бол¬
ница
БОВ [бов],ед. ]лмн., воен. - Бой¬
ни отровни вещества.
БОДК [бо-де-Kà], ср. (разг. член.
-то) - Бюро за обслужване на
дипломатическия корпус.
бое...
86
БП
бое... - Боен (напр.: боеприпаси,
боеготовност, боеподготовка).
БОЗП - Българско общество за
защита на птиците.
БОИ [бой] - Бюро за оператив¬
но издирване (Министерство
на вътрешните работи).
БОИ - Българско общество по
индианистика. А БОИ „ Орло¬
вият кръг ".
БОК - Британски олимпийски
комитет.
БОК [бок] - Български олимпий¬
ски комитет.
БОК [бок] - Български органи¬
зационен комитет.
БОЛ библ. - Боливия.
БОЛ-Българска офицерска ле¬
гия. А БОЛ „Г. С. Раковски".
БОЛР - Българска офицерска
легия „Раковски“.
БОМА [ббма] - Бюро за органи¬
зация и механизация на адми¬
нистрацията.
БОНСС [боне], м. ( разг. член.
-а), истор. - Български общ
народен студентски съюз
(1930-1945).
- Произв.'. бонсйст, бонсйстка,
бонсйстки, бонсов.
БОНСФ истор. - Българска
общонародна студентска фе¬
дерация (1930-1946).
БОП [боп] - Борба с организира¬
ната престъпност.
БОП [6è-o-nè] - Българска оте¬
чествена партия „Национален
съюз“; БОПНС.
БОПНС - Българска отечестве¬
на партия „Национален съюз“;
БОП.
БОР воен. - Батарея за оптичес¬
ко разузнаване.
БОРИКА [борика] - Банкова
организация за разплащане и
използване на карти.
борт... - Бортов (напр.: бортин¬
женер).
БОС [бос] - Балканска органи¬
зация за сътрудничество.
БОС - Бургаски окръжен съд.
бот. - ботанически.
БОхр [бохър], м., воен. - Бойно
охранение. А Подразделения
от БОхр.
БОЦ - Българска орнитологич-
на централа (Иинститут по
зоология при БАН).
БП [6è-nè], техн. - Барабанен
превключвател.
БП хим. -Бензоилпрекис.
БП воен. - Бойна поддръжка.
БП [6è -nè], мн., воен. - Бойни
припаси.
БП [бе-nè], англ. BP (British
Petroleum Company) - Британс¬
ка нефтена компания.
БП [6è-nè], строит. - Брутна
БП
87
БПОД
площ на жилищната зона.
БП - В емблемата на „Булгар-
плод“.
БП - Българска Патриаршия.
БП - „Български писател“ (из¬
дателство).
БП - Български пощи.
БП - В емблемата на „Българ¬
ско пиво“.
БП - Българско производство.
БП (-) [бё-nè] - Подвижна бето¬
нобъркачка (напр.: БП 250/165,
БП 300/330, БП 750/500).
БП [6è-nèj,wiexw. -Приемателен
бункер..
БПА [6è-ne-à] - Българска пе¬
диатрична асоциация.
БПА [бё-пе-à] - Българска пси¬
хиатрична асоциация.
БПБ [бё-пе-бе],остар. - Българ¬
ска популярна банка.
БПБ [бё-пе-бё] - Българска по¬
щенска банка.
БПБ [бё-пе-бё], остлр. - Българ¬
ска промишлена банка.
БПВЛ мн., електр. - Бордови
проводници от поливинилхло-
риден пластификат - лакира¬
ни.
БПД [бё-пе-дё] - Българско пе¬
дагогическо дружество.
БПД - Българско пенсионнооси-
гурително дружество; БПОД.
БПД [бё-пе-дё] - Българско пе¬
щерно дружество.
БПИ [бе-пе-it], радотехн. - Блок
за предварително изкривява¬
не.
БПИКА, фр. BPICA (Bureau
permanent international des
constructeurs d automobiles) -
Международно постоянно
бюро на производителите на
автомобили; ИПБММ.
БПК [бё-пе-ка] - Балкански по¬
литически клуб.
БПК [бё-пе-Kà], биохим. - Био¬
логическа потребност от кис¬
лород.
БПК [бё-пс-кй], воен. - Бригада
противолодъчни кораби.
БПК [бё-пе-Kà] - Българска пет¬
ролна компания. А БПК
„Арес".
БПК [бё-пе-Kà] - Българска пре¬
застрахователна компания
БПК остар. - Българскипланин¬
ски клуб.
бпл [бё-пе-ёл], воен. - Бригада
подводни лодки.
БПЛ - Българска партия „Либе¬
рали“.
Бпл електр. - Плоска батерия.
БПМ воен. - Бойна пехотна ма¬
шина.
БПОД [бё-пе-о-дё] - Българско
пенсионноосигурително дру¬
жество; БПД. А БПОД АД.
БПП
88
БРАВ
БПП [бё-пе-пё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то), воен. - Бойна и по¬
литическа подготовка. А От¬
личник по БПП.
БПП [бё-пе-пё]. мн., мед. - Бо¬
лести, пренасяни по полов път.
БПП [б è-ne-nè 1 - Бр игада за
промишлено производство.
БППМН - Борба срещу проти-
вообществените прояви на
малолетните и непълнолетни¬
те. Д Комисии за БППМН.
БПР [бё-пе-ре],мн., воен. - Бой¬
ни припаси.
б. пр. - бележка на преводача.
БПРС [бё-пс-ре-сё], воен. - Близ¬
ка приводна радиостанция.
БПС - Бизнес парк София.
БПС [бё-пе-сё] - Брегова пом¬
пена станция.
БПС [бё-пе-сё], ед. и мн., .и.
(разг.) ср. (член, -то), остар. -
Български професионални
съюзи.
БПУ ед. нмн., изч. техн. - Бързо
действащо печатащо устрой¬
ство.
БПФ - Български пенсионен
фонд.
БПФГ [бс-пе-фе-гё] - „Б“ про¬
фесионална футболна група.
БПФК [бё-пе-фе-ка] - Борци
против фашизма и капитализ¬
ма.
БПЦ - Българска православна
църква.
БПЦ [бё-пе-цё] - Български
промишлен център (Москва).
БР [бё-рё], изч. техн. - Базов
регистър.
БР воен. - Бактериологично ра¬
зузнаване.
БР [бё-рё], воен. - Балистична
ракета.
БР воен. - Боен разчет.
БР воен. - Бойно разузнаване.
БР воен. - Бронетанков.
Бр (-) - Бронз (напр.: БрАЖ-9-
4).
БР (-) [бё-рё] - Бункер с двоен
разпределител (напр.: БР2).
БР - Българско радио.
БР [бё-ёр] - Бързодействащ ре¬
актор.
Б. р. и б. р. - бележка на редак¬
тора (редакцията); бел. ред.
Бр. и бр. - братя (при фирми и
издателства).
Бр и бр воен. - бригада.
бр. геогр. - брод.
бр. - брой (с цифра).
бр. - броя (след цифра).
бр. - бруто (с цифра).
БРА библ. - Бразилия.
БРАБр воен. - Брегова ракетна
артилерийска бригада.
БРАВ воен. - Брегови ракетно¬
артилерийски войски.
браз.
89
БРГРД
браз. - бразилски.
Бразм. воен. - Батальон за раз-
миниране.
БРАП воен. - Брегови ракетно¬
артилерийски полк.
БРАЧ воен. - Брегови ракетно¬
артилерийски части.
БРБД воен. - Балистинна ракета
за близко действие.
БРБЦ - Българско-руски бизнес-
център (Плевен).
БРВ [бс-ре-ве], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - База за развитие и
внедряване.
БРВ... [бё-ре-ве] - База за раз¬
витие и внедряване на... (като
първа съставна част при обра¬
зуване на инициални съкраще¬
ния, напр.: БРВСО).
БРВ [6è -pe-Bè], eô. и мн., воен. -
Бойно радиоактивно вещество.
БРВБЗП - База за развитие и
внедряване по бстонити, зео-
лити и перлити.
БРВБН-База за развитие и вне¬
дряване на безалкохолни на¬
питки.
БРВГЕ - База за развитие и вне¬
дряване на градивни елементи.
БРВДД - Бюро за развитие и
внедряване на дизелови двига¬
тели.
БРВДМ - Б аза за развитие и
внедряване на дървообработ¬
ващи машини.
БРВЕ - База за развитие и вне¬
дряване по енергетика.
БРВЕДУ - База за развитие и
внедряване на електродома¬
кински уреди.
БРВИП - База за развитие и
внедряване по изолирани про¬
водници.
БРВЙЛ-База за развитие и вне¬
дряване на йонизиращи лъче¬
ния.
БРВНИО - База за развитие и
внедряване на нерудни изкопа¬
еми и огнеупори.
БРВНО - База за развитие и
внедряване на нестандартно
оборудване.
БРВНОТПД - База за развитие
и внедряване по нестандартно
оборудване и технологическа
проектантска дейност.
БРВСАМ - База за развитие и
внедряване на специални и аг¬
регатни машини и автоматич¬
ни линии.
БРВСО - База за развитие и вне¬
дряване на стандартно оборуд¬
ване.
БРВТ - База за развитие и вне¬
дряване по трактори.
БРВ—Ф - База за развитие и
внедряване - физика.
БРГРД воен. - Балистична раке-
БРД
90
БРП
та с голям радиус на действие.
БРД [бе-ер-дё], ед. и мн., техн. -
Барутен реактивен двигател.
БРД [бё-ер-дё], воен. - Боен ра¬
зузнавателен дозор.
БРДД воен. - Балистична ракета
за далечно действие.
БРДМ [бё-ер-де-ём], ж. и (разг.)
ср. {член, -то), воен. - Бронира¬
на разузнавателнодозорна ма¬
шина. А Командир на БРДМ.
БРЕС [брес], воен. - Борба с ра¬
диоелектронни средства.
БРЕСП [бресп] , воен. - Борба с
радиоелектронните средства
на противника.
БРИБ - Българо-руска инвести¬
ционна банка. А БРИБ ЛД.
БРИбаик [брйбанк] - Банка за
развитие и инвестиции.
бриг. - Бригада.
БРИЕ - Българо-румънски ин-
терунивсрситет „Европа“.
БРИЗ [бриз],мн. -oBC,3t. - Бюро
за рационализации и изобрете¬
ния.
БРИО [брйо] - Българо-руско
информационно общество.
брит. - британски
БРИУ [бриу] - Бюро „Реклами,
информации и услуги“.
БРК [бе -река]. радиотехн. -
Блок за радиоканал.
БРК [бё-pe-Kà], воен. - Бригада
ракетни кораби.
БРКЛ [бё-ре-ка], воен. - Брига¬
да ракетни катери.
БРКБ воен. - Бронекавалерий¬
ски батальон.
Бркбр воен. - Бронекавалерий-
ска бригада.
Бркп воен. - Бронекавалерий¬
ски полк.
БРМ воен. - Бойна разузнавател¬
на машина.
БРМБ воен. - Балистична раке¬
та с морско базиране.
БРМВ воен. - База за разполага¬
не на мобилизационни войски.
Брми воен. - Бригада морска
пехота.
БрМП воен. - Бригаденмедицин¬
ски пункт.
БрОМО воен. - Бригаден отред
за медицинско осигуряване.
броне... - Брониран (като първа
съставна част на частичносъ-
кратени думи, напр.: бронека¬
тер, бронемашина, бронетран¬
спортьор).
брош. - брошура.
БРП [6è-pe-nè] - Бирманска ра¬
ботническа партия.
БРП [бё-ре-пё] - Бразилска ра¬
ботническа партия.
БРП [бё-ре-пё] - Българска ра¬
ботническа партия.
БРП [6è-pe-nè], м. и (разг.) ср.
БРП
91
БрХЗ
(член. -то) - Българско речно
плаване (параходство).
БРП [бё-ре-пё] - Плевелна ре¬
дова брана.
БРП (к) [6è-pe-ne-Kà] - Българ¬
ска работническа партия (ко¬
мунисти).
БРР [6è-pe-pè] - Бит и работна
ръка (отдел).
бр. рсг. т. - Бруто-рсгистъртон;
вж. БРТ.
БРС [6è-pe-cè],eô. имн., биохим.
- Биохимична реактивна
структура.
БРС [бё-ре-сё],осшлр. - Българ¬
ски работнически съюз ( 1934-
1945).
БРСД воен. - Балистичнаракета
със среден радиус на действие.
БРСДП [бё-ре-се-де-пё], истор.
- Българска работническа со¬
циалдемократическа партия
(1894- 1903).
БРСДП (т. с.) истор. - Българ¬
ска работническа социалде¬
мократическа партия (тесни
социалисти), (1903 - 1948).
БРСДП (ш. с.) истор. - Българ¬
ска работническа социалде¬
мократическа партия (широки
социалисти), (1903 -1948).
БРСП [бё-ре-се-пё] - Българска
работническа социалистическа
партия.
БРСП [бё-ре-се-пё] - Българска
работническо-селска партия.
БРСРД - Балистична ракета със
среден радиус на действие.
БРСФ [бё-ре-се-фё] - Българ¬
ска работническа спортна фе¬
дерация.
БРТ [бё-ре-тё] - Бруто-регистър
тон (мярка за вместимост на
плавателен съд) Д 158 хил.
БРТ товароподемност.
БРТ [бё-ре-тё], остар. - Българ¬
ско радио и телевизия.
Бртбр воен. - Бр онетанкова
бригада.
БРТЛ - Българо-руско търгов¬
ско дружество.
БрТП воен. - Бронетанков полк.
БРТПП - Българо-руска
търговско-промишлена пала¬
та.
БРТР - Батарея за радиотехни¬
ческо разузнаване.
БРФ [бе-рс-фё] - Български ре¬
чен флот.
БРФ [бё-ре-фё] - Български ри¬
боловен флот.
“Б“ РФГ [бё-ре-фе-гё] - ,,Б“ (вто¬
ра) републиканска футболна
група.
БРФК - Българска републикан¬
ска федерация по кинология.
БрХЗ [бё-ре-хе-зё], воен. - Бри¬
гада за химическа защита.
БРЦК
92
БСП •
БРЦК [бе -ре-це-ка], истор. -
Български революционен цен¬
трален комитет ( 1869 - 1876).
БС воен. - База за съсредоточа¬
ване.
БС воен. - Бактериологични
средства.
БСелектр. -Блокиращсигнал.
БС - Британски съвет.
БС ед. и мн.— Бордови системи.
Бс остар. - Бургас (в регистра¬
ционните номера на моторни¬
те превозни средства от Бур¬
гас и Бургаски окръг). А Бс
12—25.
БС - Луминесцентна лампа за
бяла светлина.
БС (-) [бё-ес], рус. БС (Борона
сетчатая навесная) - Навесна
мрежеста брана.
БСА [бё-ce-à] - Българска со¬
циологическа асоциация.
БСА [бе -ce-à] - Български съюз
по аеробика.
БСБ [бё-се-бё] - Брангцови син¬
дикати в България..
БСД - Българо-съветска друж¬
ба. А Дом за БСД.
БСД [бё-се-дё] - Българо-съвет¬
ско дружество.
БСД - Български социалдемок¬
рати.
БСДК [бё-сс-де-ка] - Българска
социалдемократическа конфе¬
ренция.
БСДП [бё-се-де-пё] - Българска
социалдемократическа партия
БСДС [бё-се-де-сё] - Български
социалдемократическисъюз.
БСДФ [бё-се-де-фё], истор. -
Балканска социалдемократи¬
ческа федерация (1909—1920).
БСП [бё-се-й] - Банка за стопан¬
ска инициатива. А БСИ Мине¬
ралбанк АД.
БСК [бё-ес-ка], хим. - Бутади-
енстиролен каучук.
БСК - Българска солна компа¬
ния.
БСК [бё -се ка] - Българска сто¬
панска камара.
БСЛ [бё-се-лё] - Български
съюз на лекарите.
БСМ - База за строителни мате¬
риали. А БСМ - кв. „Мла¬
дост”.
БСМ [бё-се-мё] - База за строи¬
телство на метро.
БСМ [бё-се-мё] - Българска со¬
циалистическа младеж.
БСМС [бё-се-ме-сё] - Българ¬
ски социалистически младеж¬
ки съюз.
БСО - Боеприпаси за стрелково
оръжие.
БСО [бё-ce-ô] - Българска ска-
утска организация.
БСП [бё-се-пё] - Белгийска со-
БСП
93
БТ
циалистическа партия.
БСП [6è-ce-nè] ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Българска социа¬
листическа партия.
— Произв.: бесепйр, бесепйрка,
бесепарски, бесепеец, бе-
сепйст, бесепйстка, бесспйст-
ки.
БСПУ воен. - Бързостроящо сс
противорадиационно укритие.
БСР [бе-се-pè] - Бюро за специ¬
ализирано разследване.
БСРТО [бе-се-ер-то],бб>ен. - Ба¬
тальон за свръзка и радиотех¬
ническо осигуряване.
БСС - Български самарянски
съюз.
БСС [6è-ce-cè] - Български
спортен съюз.
БСС [6è-ce-cè] - Български сто¬
матологичен съюз.
БСС [6è-ce-cè] - Български сту¬
дентски съюз.
БССР [6è-èc-ec-èp] кстор., рус.
БССР (Белорусская Советская
Социалистическая Республи¬
ка) - Белоруска съветска со¬
циалистическа република.
БСТ [6è-ce-Tè] - Български
спортен тотализатор.
Бст (-) метал. - В марката на
бесемерова стомана (напр.:
Бст4).
БСУ [бс-се-у] - Бургаски свобо¬
ден университет. Д БСУ „Асен
Златаров".
БСУ [6è-ce-ÿ], техн. -Бързосъ-
единяващо сцепно устройство.
БСФ [6è се-фс], истор. ^эал
канска социалдемократическа
федерация (1909-1920).
БСФ - Боливийска социалисти¬
ческа фаланга.
БСФ [бе-се-фе] - Българска
самбофедсрация.
БСФС [бё-се-фе-cè], з<. и (разг.)
ср. (член, -то) - 1. Български
съюз за физическа култура и
спорт.
2. (разг.) с/?. (член. -то). - Сгра¬
дата, в която се помещава
ръководството на Съюза. Д
Живея до БСФС-то.
БСЧИ [бе-се-че-й] - Българско
сдружение за честни избори.
БСЧИГП [бе-се-че-й-ге-nè] -
Българско сдружение за чест¬
ни избори и граждански права..
БТ [бе-тс] - Безопасност на тру¬
да (отдел).
БТ - Бойна тревога.
БТ [бе -те] - Българска телеви¬
зия.
БТ [6è-Tè] - Български тютюн
(стопанско обединение за изку¬
пуване, промишлена преработ¬
ка на тютюни и производство
на тютюневи изделия).
БТ
94
БТМУ
БТ [бё-тё],л<н. и (разг.) ср. {член.
-то) - Български тютюн (мар¬
ка цигари). А Пушат БТ. Ци¬
гари БТ.
БТ (-) воен., рус. БТ (Быстроход¬
ным танк) - Бързоходен танк
(напр.: БТ-7).
БТ - Бюро по труда. А БТ Сре¬
дец. БТ Триадица.
БТ (-) [бё-тё], електрон. -Тран¬
зисторен фотоброяч (напр..
БТ -I ).
БТ (-) [бё-тё] - Триорсн блок-
семечистачна машина (в мар¬
ката на машината, напр.: БТ-
45).
БТ (-) [бё-тё], електрон. -Трис-
тенен брояч (напр.: БТ-3).
БТ - „Български турист* (списа¬
ние).
БТА [бё-те-à], ж. и (разг.) ср.
{член, -то) - 1. Българска те¬
леграфна агенция.
2. Сградата, в която се поме¬
щава Българската телеграф¬
на агенция.
— Произв.: бетеансц, бетеански.
БТА - Българска териториална
асоциация.
БТБ [бё-те-бё] - Българска
търговска банка.
БТБ [бё-те-бё] - Бюро за техни¬
ческа безопасност.
БТВ [бё-те-вё],мн., воен. - Бро¬
нетанкови войски.
БТГ воен. - Бойна транспортна
група.
БТГЗ [бе-те-ге-зе] - Безопасност
на труда и гражданска защи¬
та.
БТД - Бъл гарски търговски дом.
БТД [бё-те-дё] - Българско ту¬
ристическо дружество.
БТЕ - Британска топлинна еди¬
ница (=0,252 ккал).
БТИ - Българско транспортно
издателство.
БТИБ - Българска търговска и
индустриална банка.
БТК [бё-те-ка]. ж. и (разг.) ср.
{член, -то) - Българска теле¬
комуникационна компания.
БТК [бё-те-Kà] - Българска ту¬
ристическа камара.
БТК остар. - Българска турис¬
тическа кооперация.
БТК - Бързоходен торпеден ка¬
тер.
Бтка воен. - Бригада торпедни
катери.
БТЛ -Биотехнологична лабора¬
тория (БАН).
БТМ воен. - Бързоходна тран-
шейна машина.
БТМВ мн., воен, - Бронетанкови
и механизирани войски.
БТМУ воен., рус. БТ/МУ (Быст-
роходнис танки-мостоукладчи-
БТОПС
95
БТРМП
ки) -Бързоходни специализи¬
рани съветски танкове за по¬
ставяне на мостове.
БТОПС - База за техническо
обслужване и поддържане на
сградите (БАН),
БТП [б è-Te-nè] - Българска
търговска палата.
БТП [бс -те-nè] - Бъгарско
търговско предприятие.
БТП - Бюро за техническа по¬
мощ (ООН).
БТПВ[бе -те-пе-ве],<7с7?7п/7., воен.
- Батальонен противотанков
възел.
БТПД [ôè-те-пе-дс], остар. -
Българско търговско параход¬
но дружество.
БТ ПД-во остар. - Българско
търговско параходно друже¬
ство; вж. БТПД
БТПП - Балканска търговско-
промишлена палата.
БТПП [бе-те-пе-пе] - Българ¬
ска търговско-промишлена
палата.
БТР [бе-те-pè] - База за техни¬
ческо развитие.
БТР... [бе-те-pè] - База за тех¬
ническо развитие на ... (като
съставна част на инициални
съкращения, напр.: БТРИП).
БТР воен. — Батальонна техни¬
ческа работилница.
БТР [6è -те-èp], воен. — Бронет¬
ранспортьор. Д Стрелба от
БТР.
БТРА - База за техническо раз¬
витие на автобуси.
БТРВ [бе-те-ре-вс] - База за
техническо развитие и внедря¬
ване.
БТРВ... [бе-те-ре-вё] - База за
техническо развитие и внедря¬
ване на... (като съставна част
на инициални съкращения,
напр.: БТРВЕТ).
БТРВЕТ - База за техническо
развитие и внедряване на
електроенергийнатехника.
БТРВКТП-База за техническо
развитие на вълнена и копри¬
нено-текстилна промишле¬
ност.
БТРЕ - База за техническо раз¬
витие на ензими.
БТРЕА - Б аза за техническо
развитие по автоматична елек¬
трическа апаратура за ниско
напрежение.
БТРИП - База за техническо
развитие на индустриално про¬
изводство.
БТРКХМ - База за техническо
развитие по котлостроене и
химическо машиностроене.
БТРМП - База за техническо
развитие на местната промиш-
БТРНИ
96
БУЛАКТ
леност.
БТРНИ - База за техническо
развитие по нерудни изкопае¬
ми.
БТРО - База за техническо раз¬
витие на обков (детайли за вра¬
ти и прозорци).
БТРО - База за техническо раз¬
витие на оранжерии.
БТРР - База за техническо раз¬
витие по ремонта.
БТРР воен. - Бронетанкова ре¬
монтна работилница.
БТРТМ - База за техническо
развитие за текстилно маши¬
ностроене.
БТРФП - Ба за за техническо
развитие по фуражна промиш¬
леност
БТС (бе-те-cè], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Български турис¬
тически съюз.
БТТ - Балкан - Търговия и Ту¬
ризъм.
БТТ [бё-те-тё], воен. - Бронетан¬
кова техника.
БТУ [бё-те-ÿ] - Бюро за турис¬
тически услуги.
БТФ |бе-те-фё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Българска турис¬
тическа федерация.
БТФ [бе-те-фе], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Български танкс-
ренфлот.
БТХВ воен. - Бойни токсични хи¬
мически вещества.
БТЦРК [бе-те-це-ре-ка], истор.
- Български таен централен
революционен комитет (1885).
БТШ - Бронетанкова школа.
БУ - Бал канско училище.
БУ [бс-ÿ], 1134- техн. - Блок за
управление.
БУ воен. - Боен устав.
БУ [6è-ÿ] - Бургаски универси¬
тет. А БУ „Асен Златаров".
БУ (-) [6è-ÿ]-Универсаленбан¬
циг (напр.: БУ-1001, БУ-801,
БУ-631, БУ-402).
БУБ [буб] - Балканска универ¬
сална банка.
Бузёма ср. - Българскоучилище
за земеделски машини.
БУИР (буйр],л/. - Бюро за услу¬
ги, информация и реклама.
букв. - буквално.
БУКО [буко], истор. - Българ¬
ска учителска комунистическа
организация.
Бул... - Булгар... (като първа
съставна част при образуване
на сложносъкратени думи,
напр.: Булер).
бул. - булевард (с название). А
бул. „Белот Геортев".
БУЛАКТ [бyлàкт] - Междуна¬
родно сдружение за защита на
авторските права.
Булатом
97
Булгартабак
Булатом м. - Български атомен
форум (сдружение).
Булбапк ж., англ. Bulbank
(Bulgarian Bank) - Българска
външнотърговска банка.
Булгар... (Bulgaricn) - Българ¬
ски (като първа сътавна част
при образуване на сложносък-
ратени думи, напр.: Булгарта¬
бак).
Булгаргсомйн м. - Държавно
стопанско обединение за гео¬
логопроучвателни, хидрогео¬
ложки и др. услуги, минно стро¬
ителство, добив и обогатяване
на полезни изкопаеми в чуж¬
бина.
Булгаримпекс м. - Българско
външнотърговско предприя¬
тие за внос (импорт) и износ
(експорт).
Булгарконсёрв м. - Държавно
търговско предприятие за из¬
нос на зеленчукови и плодови
консерви.
Булгаркоптрол At. - Български
стоков контрол (стопанско
предприятие); вж. Булгаркон-
трола.
Булгарконтрола ж. и м. -
Български стоков контрол
(самостоятелна търговско-
контролна организация за кон¬
трол и консултации по отноше¬
ние на вносни, износни или
транзитни стоки); Булгарконт-
рол.
Булгаркоон At. - Външнотър¬
говско предприятие при Цент¬
ралния кооперативен съюз.
Булгарплод At. - Държавно сто¬
панско обединение, ръководе¬
що комбинати и фабрики за
плодови и зеленчукови консер¬
ви, клонове и бази за изкупува¬
не на плодове и зеленчуци.
Булгарплодекспорт ас - Бъгар-
ска външнотърговска органи¬
зация за внос (импорт) и износ
(експорт) на преработени и
пресни плодове и зеленчуци.
Булгарплодконсерв м. -
Външнотърговско предприя¬
тие за производство и износ на
плодови консерви.
Булгарреклйма ж. - Агенция за
външнотърговска информа¬
ция и реклама.
Булгйррено м. - 1. остар. Завод
за сглобяване на леки автомо¬
били по лиценз на фирмата
„Рено“ - Франция.
2. Автомобил от този завод.
Булгартабак м. — Търговско
промишлено обединение за
производство, износ и внос на
тютюн, тютюневи изделия и
материали за тютюневата
Булгарцвёт
98
БФАТКК
промишленост.
Булгарцвёт м. ~ Държавно сто¬
панско предприятие за произ¬
водство и търговия с цветя.
Булёр м. - Държавно чартърно
авиационно предприятие (чар¬
търна кантора на БГА „Бал¬
кан“).
Булстат - Българска статисти¬
ка.
Булстрад м. - Българско
външно застрахователно и
презастрахователно друже¬
ство.
Бултрапсплант м. и ж. - Фирма,
свързана с дейността за
трансплантация на органи.
Булфон м., англ., Bulfon
(Bulgarian telefon) - Българска
корпорация за телекомуника¬
ции и информатика.
Булфрахт м. - Държавно сто¬
панско предприятие, което
организира фрахтоването на
български и чуждестранен ко¬
рабен тонаж за превоз на то¬
вари по воден път и извършва
посредническа дейност в обла¬
стта на морската търговия и
корабоплаването.
БУМ ед. имн., електрон. - Бло¬
кове за усилване на мощност¬
та.
БУС [бус] - Банков унификацио-
нен стандарт.
БУС - Български учителски
съюз (1895-1934).
БУСВ [бу-се-вё], воен. - Бата¬
льон за управление и свръзка.
БФ - Биологически факултет
(Софийски университет).
БФ - Богословски факултет (Со¬
фийски университет).
БФ - Брикетна фабрика.
БФ [бё-фё] - Българска федера¬
ция. А БФ „ Плувни спортове".
БФ... [бё-фё] - Българска феде¬
рация по... (като съставна част
на инициални съкращения,
напр.: БФБ, БФВТ).
БФ [бё-фё] - Българска фото¬
графия (акционерно друже¬
ство).
БФ - Фасадна боя.
БФА [бё-фе-à] - Българска фе¬
дерация по армрестлинг (канад¬
ска борба).
БФАГ [бё-фе-а-гё] - Българска
федерация по аеробика и гим¬
настика.
БФАГ-Българскафедерация по
академично гребане.
БФАС [бё-фе-а-сё] - Българска
федерация по автомобилен
спорт.
БФАТКК - Българска федера¬
ция по автомобилен туризъм,
къмпинги и каравани.
бфб
99
БФР
БФБ [бё-фе-бё] -Българскафе¬
дерация по баскетбол.
БФБ [бё-фе-бё] - Българска фе¬
дерация по биатлон.
БФБ [бё-фе-бё] - Българска фе¬
дерация по бокс.
БФБ [бё-фе-бё] -Българска фе¬
дерация по борба.
БФБ [бё-фе-бё] - Българска
фондова борса.
БФБА - Българска федерация по
бокс за аматьори.
БФБЛ - Български форум за биз¬
нес лидери.
БФВ [бё-фе-вё] -Българска фе¬
дерация по ветроходство.
БФВ [бё-фе-вё] - Българска фе¬
дерация поволейбол.
БФВТ [бё-фе-ве-тё] - Българ¬
ска федерация по вдигане на
тежести.
БФВТ [бё-фс-ве-тё] - Българ¬
ска федерация по водна топка.
БФГ [бё-фе-гё] - Българска фе¬
дерация по гимнастика.
БФГ [бё-фе-гё] - Българска фе¬
дерация по гребане.
БФД [бё-фе-дё] - Българска фе¬
дерация по джудо.
БФК [бё-фе-ка], биохим. - Бен-
зофуранкарбонова киселина
(стимулатор на растежа).
БФК [бё-фе-ка] - Брокерско-
финансова къща.
БФК [бё-фе-ка] - Българска
федерация по кикбокс.
БФК [бё-фе-ка] - Български
фотоклуб.
БФКК [бё-фе-ка-кй] - Българ¬
ска федерация по кану-каяк.
БФКС [бё-фе-ка-сё] - Българ¬
ска федерация по конен спорт.
БФКХЛ - Българска федерация
по кънки и хокей на лед;
БФХКЛ.
БФЛА [бё-фе-ле-à] - Българска
федерация по лека атлетика.
БФМ [бё-фе-мё] - Българска
федерация по мотоцикле¬
тизъм.
БФМП [бё-фе-ме-пё] - Българ¬
ска федерация по модерен пе-
тобой.
БФН - Българска филателия и
нумизматика.
БФО [бё-фе-ô] - Българска фе¬
дерация по ориентиране.
БФП - Българска федерация по
плуване.
БФПД [бё-фе-пе-дё] - Българ¬
ска федерация по пещерно
дело.
БФПС [бё-фе-пе-сё] - Българ¬
ска федерация „Плувни спорт¬
ове“.
БФР [бё-фе-рё] - Българска фе¬
дерация по ръгби.
БФР [бё-фе-рё] - Бюро за фи-
б. фр.
100
БХЗ
нансово разузнаване (Мини¬
стерство на финансите).
б. фр. - белгийски франка (след
цифра).
БФРС - Българска федерация по
риболовни спортове.
БФС [бё-фе-сё] - Българска фе¬
дерация по ски.
БФС - Българска федерация по
спелеология.
БФС [бе-фе-сё] - Български
футболен съюз.
БФСА [бё-фе-се-а] - Българска
федерация по спортна акроба¬
тика.
БФСГ [бё-фе-се-гё] - Българска
федерация по спортна гимнас¬
тика.
БФСК [бё-фе-се-ка] - Българ¬
ска финансово-счетоводна
компания.
БФСС-Българска федерация по
ски спортове.
БФСС [бё-фе-се-сс] - Българ¬
ска федерация по спортна
стрелба.
БФСТ [бё-фс-се-тё] - Българ¬
ска федерация по силов трибой.
БФТ - Българска федерация по
таскуондо.
БФТ [бё-фе-тё] - Българскафе¬
дерация потение.
БФТ [бё-фе-тё] - Българска фе¬
дерация по туризъм.
БФТМ [бё-фе-те-мё] - Българ¬
ска федерация по тенис на
маса.
БФФ [бё-фе-фё] - Българска
федерация по фехтовка.
БФФ [бё-фе-фё] - Българска
федерация по футбол.
БФФс - Българска федерация по
фелинология.
БФХ [бё-фе-хё] - Българска
федерация по хандбал.
БФХГ [бё-фе-хе-гё] - Българ¬
ска федерация по художестве¬
на гимнастика.
БФХКЛ - Българска федерация
по хокей и кънки на лед;
БФКХЛ.
БФЦ [бё-фе-цё] - Български
филмов център.
БФШ [бё-фе-шё] - Българска
федерация по шахмат.
БХ- „Български художник“ (из¬
дателство).
БХ (-) [бё-хё] - Хидравличенба¬
гер (напр.: БХ-025, БХ-0,15).
БХ (-) [бё-хё], строит. - Хидрав¬
личен бункер за бетон (напр.:
БХ 25).
БХВ [бё -хе-вё], ед. и мн., воен. -
Бойни химически вещества.
БХГ - Бургаска художествена
галерия.
БХЗ [бё-хе-зё], воен. - Батальон
за химическа защита.
БХИ
101
БЧПЕМ
БХИ [бё-хе-й], фр. BHI (Bureau
hidrographique international) -
Международно хидрографско
бюро; ИХБ.
БХК [бё-хе-ка] - Българска хол¬
дингова компания.
БХК [бё-хе-ка] - Българска хо¬
рова капела. А БХК „ Св. 06-
ретенов “.
БХК - Българска хранителна
компания (дружество с ограни¬
чена отговорност).
БХК [бё-хе-кй] - Българска хри¬
стиянска коалиция.
БХК [бё-хе-ка] - Български
Хелзинкски комитет.
БХРА [бё-хра] и [бс-хе-ре-à] -
Българска хотелиерско-ресто-
рантьорска асоциация.
БХРР [бс-хе-рс-рё], воен. - Ба¬
тальон за химическо и радиа¬
ционно разузнаване.
БЦ - Бизнес център.
БЦ [бё-цё], изч. техн. - Брояч на
циклите.
БЦ електр. — Цилиндрична ба¬
терия.
б. ц. - без цена.
б-ца - болница.
БЦАК - Български царски ав¬
томобилен клуб.
БЦАО остар. - Българска цир¬
кова артистична организация.
БЦБО [бё-це-бе-о], истор. -
Българско централно благо¬
творително общество (1876-
1877).
БЦВ - Бетонов център Враня.
БЦЖ [бё-це-жё], (разг.)ср. (член.
-то), мед., фр. BCG (Bacille
Calmette, Guérin) —Бацили на
Калмет - Герен - противоту¬
беркулозна ваксина.
БЦКБ [бё-це-ка-бё], остар. -
Българска централна коопе¬
ративна банка.
БЦОР - Банков център за обу-
чевие и развитие.
БЦПУ-Д електрон. - Буквено-
цифрово печатащо устройство
-дисково.
БЦТП воен.— Боен център за
тилова поддръжка.
БЦУ воен. - Боен център за уп¬
равление.
БЧ воен. - Бойна част.
Бч воен. - Бомбардировач.
БЧД -Балканско и Черноморско
дружество (дружество с огра¬
ничена отговорност).
БЧК [бё- че-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то)-Българскичервен
кръст.
БЧПА [бё-че-пе-à] - Балканска
и Черноморска петролна асо¬
циация.
БЧПЕМ - Български човешки
права в Егейска Македония
БШ
102
В
(Гърция).
БШ - Балетна школа.
БШПОБ - Българско-швейцар¬
ска програма за опазване на
биоразнообразието.
бъд. грам. - бъдеще време,
бълг. - български.
БЪЛТИ [бълти], ср - Българска
тръбна индустрия (държавно
индустриално предприятие).
бюл. - бюлетин.
БЮНИ [бюни], м. и ср. - Бюро
за научна информация.
БЮНМИ [бюнми], м. и ср. -
Бюро за научна медицинска
информация.
БЮНТИ [бюнти],.м. иср. - Бюро
за научно-техническа инфор¬
мация.
БЮНТИОН [бюнтион], At. и ср.
- Бюро за научно-техническа
информация на обществени
начала.
БЮНТПИ [бюнтпи], м. и ср. -
Бюро за научно-техническа и
патентна информация.
БЮПТИ [бюпти],л/. иср. - Бюро
за патентна и техническа ин¬
формация.
БЮПТИИ [бюптий], м. и ср. -
Бюро за производствена тех-
нико-икономическа информа¬
ция.
Б-я - България.
БЯД - Българско ядрено друже¬
ство.
в
В (-) [eè] - Варна (в регистраци¬
онните номера на моторните
превозни средства от Варна и
Варненски окръг). А В 31-24.
В. - Велико (в названието на гр.
Велико Търново). А В. Търно¬
во.
В - В емблемата на фабрика „Ве¬
лур“ -Ловеч.
В - техн. - Вентил.
В (-) [ве], строит. — Виброваляк
за залепване на линолеум
(напр.: В 1-150)
В [ве], метал. - Вулканитова
свръзка (в марката на абразив¬
ни, шлифовъчни инструменти
при означаване вида на
свръзката ).
В [ве] - Конна картофовадачка
(напр.: В-9).
в. - век (след цифра).
в. - вестник (пред название на
вестник); в-ник. А в. Труд.
В., в. грам. - винителен (падеж);
вин.
в. геогр. - връх (пред название на
връх); вр.
В физ. - волт (единица за измер-
BA
103
ВАРЕМ
ване на електрическо напреже¬
ние), (след цифра).
ВА воен. - Вертолетна авиация.
ВА [ вс-à] - Ветеринарна аптека.
ВА [вё-à], електрон. - Високоче¬
стотна апаратура.
ВА воен. - Вице-адмирал.
ВА [ве-à] - Военна академия. А
В А „Г. С. Раковски“.
ВА воен. - Военно аташе.
ВА [Bè -à], воен. - Въздушна ар¬
мия.
ВА (-) [вс-à] - Плосък аксиона-
лен вентилатор с електродви¬
гател (напр.: ВА/9/2).
ва физ. - волт-ампер (след циф¬
ра).
ВАВТ, рус. ВАВТ (Всесоюзная
академия внешной торговли) -
Всссъюзна академия за
външна търговия.
ваг/км трансп. - вагонкило-
метър (единица мярка за на¬
товарване на вагонния парк).
ВАЕ [ваё], воен. - Вертолетна
авиационна ескадрила.
ВАЕЦ [ваёц] - Водоакумулира-
ща електроцентрала.
ВАЗ [ваз], л<„ рус. ВАЗ (Волж¬
ский автомобильный завод) -
1. Волжски автомобилен завод.
2. В марката на автомобили,
произведени в този завод (напр.
ВАЗ 2101, ВАЗ-21011).
3. Автомобил, произведен в
този завод.
- Произв.-. (разг.) вазка.
ВАИ [вйи], воен. - Военна авто¬
мобилна инспекция.
ВАК [вак],л<. иж. - Висша атес¬
тационна комисия.
ВАК [вак], биохим. - Витамин-
но-антибиотичен концентрат.
ВАК воен. -Вториармейски кор¬
пус (Българска армия).
ВАМТЦ [Bà-ме-те-цс] - Възло¬
ва автоматична междуградска
телефонна централа.
ВАО [вао] - Външен админист¬
ративен отдел.
ВАО [ваб], воен. - Вертолетен
авиационен отряд.
ВАП [вап], воен. - Военноавто-
мобилен път.
ВАП [вап], воен. - Вертолетен
авиационен полк.
ВАП [вап] - Върховна админис¬
тративна прокуратура.
вар - волт-ампер реактивен (еди¬
ница за измерване на мощност
на променливотоковата реак¬
тивна верига).
ВАРЕМ [варем], ж. и м. (разг.
член, -а), воен., рус. ВАРЕМ
(Войсковая автомобильная ре-
монтно-експлоатационная ма¬
стерская) - Войскова автомо¬
билна ремонтно-експлоатаци-
ВЛРЕР
104
ВВВУ
онна работилница; ВАРЕР.
ВАРЕР [варер], ж. и м. (разг.
член, -а), воен. - Войскова ав¬
томобилна ремонтно-експлоа-
тационна работилница;
ВАРЕМ.
ВАРИГ [варйг], йен. VARIG
(Empresa de Viçào Aérea Rio
Grandense) - Бразилски авиаци¬
онни ЛИНШ1.
ВАРИМЕКС [варимёкс] ,м„ пол.
Warimex (Polskie Tovvarzystwo
Handlu Zagranicznego) - Полско
дружество за външна търго¬
вия.
ВАС [ вас]— Висш адвокатски
съвет.
ВАС -Военноапелативенсъд.
ВАС [вас] - Върховен админист¬
ративен съд.
ВАСХНИЛ, рус. ВАСХНИЛ
(Всесоюзная академия сель¬
скохозяйственных наук) -
Всесъюзна академия за сел¬
скостопански науки (СССР).
ВАТА, рус. ВАТА (Всемирная
ассоциация туристических
агенств) - Световна асоциация
на туристическите агенции.
ВАЦ [вац], л/, и ж., нем. WAZ
(Wcstdeutsche Allgenicine
Zcitung) - Германска медийна
групировка.
ВБ - Военна болница.
ВБ воен. - Въздушна база.
Вб физ. - вебер (единица за из¬
мерване на магнитен поток),
(след цифра).
ВВ воен. - Вероятно отклонение
по височина.
ВВ ед. и мн., воен. - Взривни ве¬
щества.
ВВ [ве-вё] - Военновъздушен.
В - В воен. - въздух - въздух
(клас ракети).
В В (-) (вё -вё], техн. - Външен
едночестотен или двучестотен
вибратор (напр. ВВ 1-025.055,
075, 155, ВВ 2-055, 075, 1,1).
ВВА воен. ~ Военно въздушен
аташе.
ВВА,/лус. ВВА (Военно-воздуш¬
ная академия) - Военновъз¬
душна академия.
ВВАК - Временен военен адми¬
нистративен комитет (Етио¬
пия).
ВВ АС - Временен военен адми¬
нистративен съвет (Етиопия).
ВВАУ, рус. ВВАУ (Высшее во¬
енное авиационное училище) -
Виеше военно авиационно учи¬
лище.
ВВБ воен. - Военно-въздушна
база.
ВВВУ - Виеше военновъздушно
училище (Плевен). А ВВВУ
„Георги Венковски" (Плевен).
ВВИСУ
105
ВГУ
ВВИСУ [вё-ви-cÿ] и [вё-ве-и-се-у]
- Виеше военно инженерно-
строително училище. Д ВВИСУ
„Любен Каравелов ".
ВВк [ вё-ве-кй] - Вътрешнове¬
домствен контрол.
ввми [вё-ве-ме-й], м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Висш ветери¬
нарномедицински институт.
ВВМИ [вё-ве-ме-й] - Висш во¬
енномедицински институт.
ВВМУ [вё-ве-ме-у] - Виеше во¬
енноморско училище. Д ВВМУ
„Н. Й. Вапцаров“ (Варна).
ВВОВУ [вё-ве-ову] - Виеше во¬
енно общовойсково училище.
Д ВВОВУ„ВасалЛевски“.
ВВоМИ - Висш военномедицин¬
ски институт.
ВВОУ -Виеше военно общовой¬
сково училище.
ВВП (-) [ вё-ве-пё]. строит. -
Вибрационен прикачен валяк
(напр.: ВВП-6 А).
ВВП воен. - Всеобща военна
подготовка.
ВВРК [вё-вефе-ка], остар. -
Върховна военна революцион¬
на колегия.
ВВС [вё-ве-сё], мн. и (разг.) ср.
(член, -то) - Военно-въздушни
сили.
- Произв.. (разг.) вевесар, веве-
сарски.
ВВТУ [вё-ве-те-ÿ] - Виеше во¬
енно-транспортно училище. Д
В В ТУ „ Т. Каблешков ".
ВВУ воен. - Военно-въздушно
училище (САЩ).
ВВУАПВО - Виеше военно учи¬
лище за артилерийска и про¬
тивовъздушна отбрана. Д
ВВУЛПВО „Панайот Волов"
- Шумен.
ВВУЗ [вуз], м. - Виеше военно
учебно заведение.
ВГ воен. - Вертолетна група.
ВГ - Вокална група. Д В Г „ Тра-
кийче".
ВГ - Временна група.
ВГ (-) [ве -гё] - Гладък валяк
(напр.: ВГ-1,25).
ВГБ |вё-ге-бё] - Вестникарска
група България.
ВГБИЛ, рус. ВГБИЛ (Всесоюз¬
ная государственная библио¬
тека иностранной литературы)
- Всесъюзна държавна биб¬
лиотека за чуждестранна лите¬
ратура.
ВГИК [вгик],рус. ВГИК (Всесо¬
юзный государственный ин¬
ститут кинематографии) -
Всесъюзен държавен инсти¬
тут за кинематография.
вгк воен. - Върховно главно ко¬
мандване. Д ВГК ВС РБ.
ВГУ воен. — Въздушна група за
вд
106
Встпромспйб
управление,
ВД воен. - Варшавски договор.
ВД воен. - Вероятно отклонение
в далечина.
Вд - Видин (в регистрационните
номера на моторните превоз¬
ни средства от Видин и Видин¬
ски окръг). А Вд 15—18.
ВДА [вё-де-à], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Върховен държа¬
вен арбитраж.
ВДБр воен. - Въздушнодесант¬
на бригада.
ВДВ воен. - Въздушнодесантни
войски.
ВДД [вё-де-дё] - Въгледобивно
дружество. А ВДД „Балкан“.
ВДД воен. - Въздушнодесантна
дивизия.
ВДИ [вё-де-й], рус. ВДИ (Вест¬
ник древней истории) - Вест¬
ник за древна история.
ВДК [вё-де-ка], воен. - Въздуш¬
нодесантен корпус.
вдм воен. - Взвод за дегазация на
местността.
ВДНХ [ вё-де-ен-xà], рус. ВДНХ
(Выставка достижений народ¬
ного хозяйства СССР) - Из¬
ложба на постиженията на на¬
родното стопанство на СССР.
вдо воен. - Въздушно-десантна
операция.
ВДС [вё-де-сё] - Волтийски де¬
мократически съюз (Горна
Волта).
ВДУ [вё-де-у] - Варненски
държавен университет.
ВДШ |вё-де-шё], рус. ВДШ (Выс¬
шая дипломатическая школа)
- Висша дипломатическа шко¬
ла (СССР).
вс воен. - Вертолетна ескадрила.
BE - Електромагнитен вибратор.
ВЕЛ библ. - Великобритания,
вело... - Велосипеден (като
първа съставна част на слож-
носъкратени думи, напр.: вело-
алея, велокрос, велоспорт, вс-
лочасти).
ВЕР [вер] , мн. - Вторични енер¬
гийни ресурси (енергийни ре¬
сурси, получавани при техноло¬
гическите процеси като изхо¬
дяща топлина или като стра¬
нични продукти).
ВЕС [вес], геол. - Вертикално
електрическо сондиране.
ВЕС В исш екологичен съвет,
ветер. - ветеринарен.
ВЕТИС [ветйс] - Висш експер¬
тен технико-икономически
съвет.
Встпром ж. - Ветеринарна
промишленост (предприятие).
Ветпромснаб м. - Държавно
предприятие за ветеринарно
промишлено производство и
Ветснаб
107
вид
снабдяване.
Ветснаб м. - Ветеринарно
снабдяване (предприятие).
ВЕЦ ивсц [вец], член, -ът, -а,мн.
-ове, м. и ж. - Водна електри¬
ческа централа.
вж. - виж, вижте.
ВЗ - Вагонен завод.
ВЗ - Военен завод. # ВЗ „ Ивай¬
ло “ (В. Търново).
в-з воен. - въздух-земя (клас ра¬
кети).
вз - възел (единица за скорост в
морската навигация), (след
цифра).
взв. воен. - взвод.
взв САУ воен. - Взвод самоход¬
но-артилерийски установки.
ВЗК [ве-зе-Kà] - Взаимозастра-
хователна кооперация.
взпд [ве-зе-пе-де] - Военно за¬
страхователно и презастрахо¬
вателно дружество. А ВЗПД
„Армеец'' ■
ВЗУ (-) [вё-зе-у],сд. и.мн., техн.
- Виброзахранващо устрой¬
ство (напр.: ВЗУ-1-90, ВЗУ 2-
90).
ВЗУ [ ве-зе-ÿ], ед. и мн., елек¬
трон. - Външно запомнящо
устройство.
ВИ - Висш институт.
ВИ - Военно издателство.
ВИ [ве-й] - Военна инспекция.
ВИ воен. — Военна история.
ВИ - Въртящ избиран (в Авто¬
матична телефонна централа).
ВИА [вйа] - Виетнамска инфор¬
мационна агенция.
ВИА [вйа], рус. ВИА (Военно¬
инженерная академия) -Воен¬
ноинженерна академия
(СССР).
ВИАС [виас] - Висш институт за
архитектура и строителство.
ВИБ - Военноисторическа биб¬
лиотека.
вйбро... - Вибрационен (като
първа съставна част на слож¬
носъкратени думи, напр.: виб-
робетон, виброелемент, вибро-
изолация).
вивг техн. - Внезапно из¬
хвърляне на въглища и газ.
ВИГ [виг], нем. WIG (Wiener
Internationale Gartenschau)-Ви¬
енска международна градин¬
ска изложба.
ВИГ [виг], ж. и -м. - Вокално-ин¬
струментална група.
ВИГ [виг], техн. - За означава¬
не на вид заваряване с нето-
пящ се волфрамов електрод в
среда от инертен газ.
вид изч. техн. - Видов дескрип¬
тор.
вид - Военноинвалиден дом.
ВИД (—) [вид], ж. им. -Комплек-
в. II. д.
108
ВИН...
сна система за вътрешна ви-
дсотслефонна връзка (напр.:
ВИД-10).
в. и. д. - временно изпълняващ
длъжността.
Вйдахим - Химическо предпри¬
ятие (Видин).
видеофон м. - видеотелефон.
виджей, -ят, -я, мн. -ей, м., англ.
veejay (Video Jockey) - Водещ
на телевизионно музикално
предаване.
виз. - византийски.
ВИЗВМ - Висш институт по зоо¬
техника и ветеринарна меди¬
цина.
Виз. врем. библ. - Византийски
временник.
ВИЗПБ - Ветеринарен институт
по заразни и паразитни болес¬
ти.
вии [вй-й] и [вий] - Висш ико¬
номически институт.
ВИИ - Висш ислямски институт
(Банкя).
ВИИИ - Висш институт за изоб¬
разителни изкуства. А ВИИИ
„ Н. Павлович “.
ВИИМ [ вийм] - Ветеринарен
институт по имунология.
ВИК воен. - Ведомствена инс¬
пекция по котлонадзора.
ВИК - Висш изпълнителен ко¬
митет (Йордания).
ВиК [вё-и-ка],.ч. (разг.)ср. (член.
-то) - Водоснабдяване и кана¬
лизация; ВИК.
ВИК [ве-и-ка] -Водоснабдяване
и канализация; вж. ВиК.
ВИК - Воснноисторическа коми¬
сия.
Викотскс ж. и м. - База за раз¬
витие и внедряване за вълнен
и копринен текстил.
ВИКТ - Всеобща италианска
конфедерация на труда (обе¬
динение на профсъюзите).
ВИМ (-) [вим] - Високооборот-
на пробивна настолна машина
(напр.: ВИМ-6).
ВИМ[ вим],електрон. - Времен¬
на импулсна модулация.
ВИМ, рус. ВИМ - (Всесоюзный
научно-исследователский ин¬
ститут механизации сельского
хозяйства) - Всесъюзен инсти¬
тут за механизация на селско¬
то стопанство.
ВИМЕСС [вймес] - Висш инсти¬
тут за механизация и електри¬
фикация на селското стопан¬
ство (Русе).
ВИММЕСС [вймес] - Висш ин¬
ститут по машиностроене, ме-
ханизаци и електрификация на
селското стопанство (Русе).
вии... - Винарски, винен (като
първа сътавна част на слож-
вин.
109
ВИС
носъкратени думи, напр.: вин¬
завод, винпром).
вин. грам. - випителен (падеж);
В, в.
ВИНД - Военноисторическо на¬
учно дружество.
Вйпскс м. - Завод за производ¬
ство и експорт на вина.
Винзавод - Завод за производ¬
ство на вина.
Вйнимпекс м. - Външнотъргов¬
ска фирма за внос (импорт) и
износ (експорт) на вина, спир¬
тни напитки и др.
ВИНИТИ [винитй],рус. ВИНИ¬
ТИ (Всесоюзный институт на¬
учной и технической информа¬
ции) - Всесъюзен институт за
научна и техническа информа¬
ция.
Вйнкйс м. - Цех за винена кисе¬
лина.
Винко - Фирма (комбинат) за
производство на вина (Силис¬
тра).
Винком al - Винарски комбинат
(Бургас).
Вйпмаш м. - Завод за машини
за винарската промишленост.
Вйппром м. - 1. Винарска про¬
мишленост (държавно стопан¬
ско обединение за производ¬
ство и търговия, износ и внос
на вина, спиртни напитки и др.).
2. Винен завод.
— Произв.: вйнпромски.
вине [вине] - Висш институт за
народно стопанство. А ВИ НС
„Д. Благоев“.
ВИО - Военноисторически отдел
(Министерство на народната
отбрана).
ВИОНД [вибнд] - Висш инсти¬
тут за офицери и научна дей¬
ност; вж. випонид
ВИП (-) [ вип], техн. - Планета-
рен потопяемвибратор (напр.:
ВИП-25, ВИП-35, ВИП-75).
ВИП [вип], англ. VIP (Very
Important Person) А ВИП-вход.
ВИП-зала.
вип. - випуск (с цифра).
- вйпаджия, вйпаджийски.
випк [вй-пе-ка] - Висш инсти¬
тут за полицейски кадри (Со¬
фия).
ВИПОНД [випбнд] - Висш ин¬
ститут за подготовка на офи¬
цери и научна дейност.
ВИПОНИД [випонйд] - В исш
институт за подготовка на
офицери и научноизследова¬
телска дейност.
Вир (-) [вир] - Сорт царевица
„Виржиния“ (напр.: Вир-42).
ВИС [вие] - Вокално-инструмен¬
тален състав.
ВИС [вие], електрон. - Време-
вис.
I 10
ВК
импулсна система.
вис. - височина (обикн. пред циф¬
ра). Д вис. 100 .ч.
ВИС-2 [вис], VIS - Застрахова¬
телна компания (по името на
основателя, респ. собственика
Васил Илиев и Security).
- Произв.: вйсаджия, вйсаджийски.
ВИСИ [виси] ,м. и (разг.) ср. (член.
-то) - Висш инженернострои¬
телен институт; ИСИ.
ВИСХОМ [висхом], рус. ВИС-
ХОМ (Всесоюзный научноис¬
следовательский институт
сельскохозяйственого маши¬
ностроения) - Всесъюзен на¬
учноизследователски институт
по селскостопанско машино¬
строене.
ВИТ - Вечерен икономически
техникум.
вит. - витамин. Д вит. А.
Вита-А - Козметичен крем за
лице с витамин А.
В и тал à кт ср. и м. - Пълномас¬
лено сухо краве мляко (отлат.
lac. lactis), обогатено с витами¬
ните Ср Ди Д,.
Витеке .п. - Стопански комбинат
за производство на вълнен тек¬
стил, вълнени прежди и др.
ВИТИЗ [вйтиз] - Висш институт
за театрално изкуство.
- Произв.: (разг.) вйтизчия,
вйтизчийка, вйтизчийски.
ВИУ [BHÿ] , ед. и мн., изч. техн. -
Входно-изходни устройства.
ВИФ [виф] - Висш институт за
физическа култура.
- Произв.: (разг.) вйфаджия, вй-
фаджийка, вйфаджийски.
ВИХВП [ вй-хе-ве-nè] - Висш
институт за хранително-вкусо¬
ва промишленост (Пловдив).
вице разг., член, вйцето - Вице-
президент, вицеадмирал.
ВИ ЧЕ - Висш институт за чуж¬
дестранни езици (Москва).
ВК - Ветеринарен кабинет.
ВК - Ветеринарна клиника.
ВК [вё-ка] - Видеокамера.
ВК [вё-ка] - Видеокъща. Д ВК
„Диема".
ВК (-) [вё-ка], рус. ВК (Влади¬
мир Климов) - 1. В марката на
авиационни двигатели, конст¬
руирани от В. Климов (напр.:
ВК-105).
2. Авиационен двигател, кон¬
струиран от В. Климов.
ВК [вё-Kà] - Водоснабдяване и
канализация; Вж. ВиК.
ВК воен. - Военен колеж (САЩ).
ВК воен. - Военен комитет
(НАТО).
ВК воен. - Военен контингент. Д
ВК на ООН.
ВК [вё-ка], воен. - Военна коми-
вк
ВКРС
сия. Д ВК към ООН.
ВК - Волейболен клуб. Д ВК
„Левски Сиконко".
ВК (-) [Bè -ка],л/е/п<7л. - В марка¬
та на твърди сплави, съдържа¬
щи волфрамов карбит и ко¬
балт (напр. ВК 4, ВК 6 и др.)
ВК [вё-ка] - Вузовски комитет.
А ВК на ДКМС.
в-к вестник; в. (пред название на
вестник). Д в-к „ Континент ".
ВК АС - Върховен касационен и
административен съд.
ВКБ [ вё-ка-бё] - Върховен ко¬
мисариат за бежанците
(ООН).
ВКБООН - Върховен комисари¬
ат за бежанците на Организа¬
цията на обединените нации.
вкг [вё-ка-гё], ед. пмн., икон. -
Висши класификационни гру¬
пировки.
Вкгр воен. - Въздушна контрол¬
на група.
вки [ве-ка-й] - Военен карто¬
графски институт.
ВКИУ [вкиу] - Ведомствен кон¬
трол на измервателните уре¬
ди.
ВКК (-) [вё-ка-Kà], авиац. - Ви-
сочинно-компенсиращкостюм
(напр.: ВКК-3, ВКК-К, ВКК-
65).
вкл. - включително.
вкл воен. - Военновременнико¬
муникационни линии.
ВКМ [вё-ка-ём], електр. -
Външна кабелна мрежа.
ВКНО [вё-ка-не-о] - Военен ко¬
митет за национално освобож¬
дение (Мали).
ВКОС [вё-ке-ос] - Вентилацион¬
ни климатични отоплителни
системи (АЕЦ „Козлодуй“). Д
Началник смяна ВКОС.
ВКП [ вё-ка-пё], истор., рус.
ВКП (Всесоюзная Коммунис¬
тическая партия) - Всесъюз-
на комунистическа партия; вж.
ВКП (б).
ВКП (б) [вё-ка-пе-бё], истор.,
рус. ВКП (б) (Всесоюзная Ком¬
мунистическая партия боль¬
шевиков) - Всесъюзна кому¬
нистическа партия (болшеви-
ки).
ВКП воен. — Въздушен коман¬
ден пункт.
ВКП [вё-ка-пё] - Върховна ка¬
сационна прокуратура.
ВКПС - Въздържателно, кул¬
турно и просветно сдружение.
ВКР [вё-ка-рё] - Военно кон¬
траразузнаване (Министер¬
ство на отбраната).
ВКРС [вё-ке-ре-сё], воен. - Вое¬
нен комендант на район за сто¬
варване.
вкс
I 12
ВМА
ВКС [вё-ка-сё] - Ведомствен ко¬
митет по стандартизация.
ВКС - Военен комитет по стан¬
дартизация (НАТО).
ВКС [вё-ка-ёс], остар., рус. ВКС
(Всесоюзный комитет постан-
дартизации) - Всесъюзен ко¬
митет по стандартизация.
ВКС[ вё-ка-сё], воен. - Въздуш¬
на контролнасистема.
ВКС[вё -ка-сё] - Върховен каса¬
ционен съд.
ВКТ [ вё-ка-тё] - Всеобща кон¬
федерация на труда (проф¬
съюзно международно обеди¬
нение).
ВКУ [вё-ка-ÿ], воен. - Военен
комитет на (железопътен)
участък.
ВКФС [вё-ка-фе-сё] - Върховен
комитет за физическа култу¬
ра и спорт.
ВЛ електрон. - Високочестотна
линия.
ВЛ (-) [вё-ёл], рус. ВЛ (Владимир
И. Ленин) - В марката на елек-
тровоз(напр.: ВЛ 19,ВЛ-23,ВЛ
22М - модернизиран).
ВЛ воен. - Военен лагер (ООН).
ВЛИ [вс-ле-й], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Висш лесотехни¬
чески институт; вж. ВЛТИ.
влк [вё-ле-ка], воен. - Военно-
лекарска комисия.
ВЛК воен. - Въздушни линии за
комуникации.
ВЛКСМ (вёл-ка-сём], истор.,
рус. ВЛКСМ (Всесоюзный Ле¬
нинский Коммунистический
Союз Молодежи) - Всесъюзен
Ленински комунистически мла¬
дежки съюз.
ВЛТИ [вё-лс-те-й],.п. и (разг.)с/л
(член, -то) - Висш лесотехни¬
чески институт.
ВЛТУ [вё-ле-те-ÿ] - Висш лесо¬
технически университет.
ВМ ед. и мн. - Взривни материа¬
ли.
ВМ воен. ~ Военна мрежа.
В/м физ. - Волт на метър (едини¬
ца за интензитет на електри¬
ческо поле), (след цифра).
вм. - вместо.
ВМА [вё-ме-à] - Военномеди¬
цинска академия.
ВМА воен. - Военноморска авиа¬
ция.
ВМА (вё-ме-à), рус. ВМА (Во¬
енно-морская академия) - Во¬
енноморска академия.
ВМА воен. - Военноморско ата¬
ше.
ВМА [ вё-ме-à], англ. WMA
(World Medical Association) -
Световна медицинска асоциа¬
ция; АММ; вж. СМА.
ВМБ
ВМП
) 13
ВМБ [вё-ме-бё], воен. - Военно- I
морска база.
ВМБ [ вё-ме-бё] - Военноморска
болница (САЩ).
ВМБ електр. - Кабел със суха
хартиена изолация, с покривка
от метал изпрана хартия в по-
лихлорвинилова обвивка и
труднотопима смолиста маса,
брониран с две стоманени лен¬
ти и външна ютена покривка.
ВМБГ електр. - Кабел тип ВМБ
без външна ютена покривка -
гол.
вмг [вё-ем-гё], воен. - Витломо-
торна група.
ВМГ - Водомаслогрейка.
ВМГИ [вё-мс-ге-й], м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Висш минно-
геоложки институт; МГИ.
ВМДС - Висш мюсюлмански ду¬
ховен съвет.
ВМЕИ [вё-ме-й], л<., и (разг.) ср.
(член, -то) - Висш машинно-
електротехнически институт;
МЕИ.
ВМЕИВ библ. - Висш машинно-
електротехнически институт -
Варна.
ВМЕИ - МКФ - Висш машинно-
електротехнически институт
Машинно корабен факултет.
вмз [вё-ме-зё], мн., м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Вазовски ма¬
шиностроителни заводи.
ВМЗ (-) [вё-ме-зё] - Водомас-
лозареждач (напр.: BM3-35).
ВМЗ [вё-ме-зё], At. и (разг.) ср.
(член, -то) - Военен машино-
стрителен завод.
ВМИ [вё -ме-й], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Висш машино¬
строителен институт.
ВМИ [вё-ме-й], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Висш медицински
институт.
ВМИВ библ. - Висш медицински
институт - Варна.
ВМИИ [ вё-ме-и-й] - Ветери¬
нарномедицински институт по
имунология.
ВМИП ешбл. - В исш медицински
институт - Пловдив.
ВМК [вё-ме-кй],нсию/?. - Върхо¬
вен македонски комитет.
ВМО [вё-ме-о], англ. WMO
(World Meteorological Organi¬
zation) - Световна метеороло¬
гична организация; АИМ,
ИАМ, ОММ; вж. СМО.
ВМОК [вмок], истор. - Върхо¬
вен македоно-одрински коми¬
тет (1899-1905).
ВМОРО[ вё-ме-оро], истор. -
Вътрешна македоно-одринска
революционна организация.
ВМП воен. - Вертолетно меди¬
цинско подразделение.
вмп
1 14
вн
вмп воен. - Военноморски пре¬
вози.
ВМП [ ве-ме-nè], воен. - Време¬
нен медицински пункт.
вмпи [ве-ме-пе й] - Висш му-
зикалнопедагогически инсти¬
тут.
ВМПХ - Временно международ¬
но присъствие в Хеброн (Из¬
раел, Палестина).
BMP воен. - Военноморско ра¬
зузнаване.
ВМРО - Вистинка македонска
рсформска опозиция (Македо¬
ния).
ВМРО [вс-мс-ре-о] -1. Истор.
Вътрешна македонска рево¬
люционна организация (в
България - 1914-1934).
2. Съвременна политическа
партия, наследник на ВМРО
(България).
ВМРО (об.) [ве-ме-ре-о], истор.
- Вътрешна македонска рево¬
люционна организация(обеди¬
нена) (1925-1935).
ВМРО-ДПМНЕ [ве-ме-ре-о-де-
nè-Mè-не] - Политическа
партия в Македония (Вътреш¬
на македонска революционна
организация - Демократичес¬
ка партия на македонското на¬
ционално единство).
ВМС( ве-ме-cè] - Висш медицин¬
ски съвет.
ВМС воен. - Водач на моторно
средство.
ВМС воен. - Военномедицинска
служба.
ВМС[ ве-ме-cè] - Военноморски
сили.
ВМС воен. - Въздушна метеоро¬
логична служба.
вмсос воен. - Военноморски
специални оперативни сили.
ВМТ[ Bè-ме-те] - Верига за мла¬
дежки туризъм. Д ВМТ ..Ор¬
бита“ ЕАД.
ВМТ [ ве-мс-те] - Войски на ми¬
нистерството на транспорта.
вмте воен. - Военновременно
материално-техническо снаб¬
дяване.
ВМУ воен. - Военноморско учи¬
лище (САЩ).
ВМУ [ве-ме-у] - Военно музи-
калноучилище.
ВМФ [ве-мс-фс]. м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Военноморски
флот.
ВМЦ[ вс-ме-цс] - Ветеринарно¬
медицински център.
вмчк. - Великомъченик. Д вмчк.
Геор 211 Победоносец.
ВН - Ведомствени норми.
ВН - „Вечерни новини“ (вестник).
ВН [ ве-не ], електр. - Високо на¬
прежение. Д Електропроводи
вн
115
вниики
вн.
вн воен. - Военен наблюдател.
Д ВН на ООН.
ВН -Тракторна навесна влачка.
ВНА [вё-не-а] - Виетнамска на¬
родна армия.
ВНВАУ (вё-не-ве-а у] - Виеше
народно военноартилерийско
училище.
ВНВВУ [вё-не-ве-ве-у] - Виеше
народно военновъздушно учи¬
лище.
ВНВИСУ [вё-не-ви-cÿ] - Виеше
народно военноинженерно
свързочно училище.
ВНВМУ [вё-не-ве-ме-у] - Виеше
народно военноморско учили¬
ще.
ВНВСУ [вё-не-ве-се-у] - Виеше
народно военностроително
училище.
ВНВУ [вё-не-ве-ÿ] - Виеше на¬
родно военно училище.
ВНЕЛ електр. - Водоналивен
елемент Лекланше.
Внёшторгреклама ж., рус. Вне-
шторгреклама (Внешняя
торговля и реклама) - Аген¬
ция за външнотърговска рек¬
лама (СССР).
ВНИ - Военнонаучна информа¬
ция.
ВНИИ - Военен научноизследо¬
вателски институт.
ВНИИ[вний], рус. ВНИИ (Все¬
союзный научно-исследова¬
тельский институт) - Всесъю¬
зен научноизследователски ин¬
ститут.
ВНИИ... [вний],рус. ВНИИ (Все¬
союзный научно-исследова¬
тельский институт) - Всесъю¬
зен научноизследователски ин¬
ститут (като съставна част при
образуване на инициални
съкращения, напр.: ВНИИЖ,
ВНИИКИ).
ВНИИА [внийа], рус. ВНИИА
(Всесоюзный научно-исследо¬
вательский институтантибио¬
тиков) -Всесъюзен научноиз¬
следователски институт за ан¬
тибиотици.
ВНИИГАЗ [вниигёз],/;ус ВНИ-
ИГаз и ВНИИГАЗ (Всесоюз¬
ный научно-исследовательс¬
кий институт природного газа)
- Всесъюзен научноизследова¬
телски институт за природен
газ.
ВНИИКИ [вниикй], рус. ВНИ¬
ИКИ (Всесоюзный научно-ис¬
следовательский институт тех¬
нической информации, класси-
фикации и кодирования) -
Всесъюзен научноизследова¬
телски институт по техничес¬
ка информация, класификация
вниилм
116
ВНИИСМАШ
и кодиране.
ВНИИЛМ [вниилм], рус. ВНИ¬
ИЛМ (Всесоюзный научно-ис¬
следовательский институт ле¬
соводства и механизации лес¬
ного хозяйства) —Всесъюзен
научноизследователски инсти¬
тут по лесовъдство и механи¬
зация на горското стопанство.
ВНИИЛХ [внийлх], рус. ВНИ-
ИЛХ (Всесоюзный научно-ис¬
следовательский институт
лесного хозяйства) - Всесъю¬
зен научноизследователски ин¬
ститут по горско стопанство.
ВНИИМЕТМАШ [внийметм-
àui], рус. ВНИИМЕТМАШ
(Всесоюзный научно-исследо¬
вательский и проектно-конст¬
рукторский институт металур-
гического машиностроения) -
Всесъюзен научноизследова¬
телски и проектно-конструк¬
торски институт за металурги-
ческо машиностроене.
ВНИИМИ [вниимй], рус. ВНИ-
ИМИ (Всесоюзный научно-
исследовательский институт
научной медицинской и меди¬
ко-технической информации) -
Всесъюзен научноизследова¬
телски институт за научна ме¬
дицинска и медико-техническа
информация.
ВНИИМИО [ вниймио], рус.
ВНИИМИО (Всесоюзный на¬
учно-исследовательский ин¬
ститут медицинских инстру¬
ментов и оборудования) —
Всесъюзен научноизследова¬
телски институт за медицин¬
ски инструменти и медицинско
обзавеждане.
ВНИИМП [вниймп] - Висш на¬
учноизследователски институт
за медицински прибори.
ВНИИПТМАШ [ внйиптмаш],
рус. ВНИИПТМАШ (Всесо¬
юзный научно-исследователь¬
ский институт подъемно-?
транспортного машинострое¬
ния) - Всесъюзен научноизсле¬
дователски институт за подем-
нотранспортно машинострое¬
не.
ВНИИС [внийс], рус. ВНИИС
(Всесоюзный научно-исследо¬
вательский институт стандар¬
тизации) - Всесъюзен научно¬
изследователски институт по
стандартизация.
ВНИИСМАШ [внийсмаш], рус.
ВНИИСМАШ (Всесоюзный
научно-исследовательский ин¬
ститут стандартизации маши¬
ностроения) - Всесъюзен на¬
учноизследователски институт
за стандартизация на машино-
ВНИИ Цветмет
1 17
Водоканйлпроект
строенето.
ВНИИЦвстмет [внийцветмёт],
рус. ВНИИЦвстмет (Всесоюз¬
ный научно-исследователь¬
ский институт цветной мета¬
лургии) - Всесъюзен научно¬
изследователски институт за
цветна металургия.
ВНИПИ [внипй], рус. ВНИПИ
(Всесоюзный научно-исследо¬
вательский и проектный инсти¬
тут) - Всесъюзен научноизсле¬
дователски и проектантски ин¬
ститут.
ВНИХФИ [внйхфи],дус. ВНИХ-
ФИ (Всесоюзный научно-ис¬
следовательский химико-фар¬
мацевтический институт) -
Всесъюзен научноизследова¬
телски химико-фармацевтичен
институт.
внмо [вё-не-ме-о] - Войскова
народна младежка организа¬
ция.
ВНОЗТСО - Временна наредба
за организация на заплащане¬
то на труда в селскостопански¬
те организации.
ВНОС [внос], воен. - Въздушно
наблюдение, оповестяване и
свръзка.
ВНРПД - Внедряване на науч¬
ните резултати и патентно
дело (отдел).
ВНС-Велико народно събрание.
ВНС - Велико национално събра¬
ние (Румъния).
ВНС [ вё-не-сё] - Воднонапои-
телна система.
ВНС - Върховно народно събра¬
ние (Корейска народнодемок¬
ратична република).
внх - в елик народен хорал
(Монголска народна републи¬
ка).
ВО [вё-о] - Вертикална осова
помпа.
ВО - Водоотдаване (почвенохид-
рологична величина).
ВО [вё-о] - Военен отдел (към
община). А ВО Община „ Из¬
грев“.
ВО [вё-ô] - Военен отчет. А
Отдел ВО.
ВО [вё-о] - Военна организация,
во воен. - Вертолетен отряд.
ВО [вё-о] - Осов вентилатор.
ВОА [вой] -Вътрешноокръжна
автоматизация.
ВОБ [воб] - Военноотчетно
бюро.
вод... - Воден (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: Водпроект,
Водстрой).
вод. геогр. - воден.
Водоканалпроёкт м. - Инсти¬
тут за проучване и проекти-
Водпроект
I 18
вп
ране на обекти по водоснабдя¬
ване и канализация.
Водпроект м. - Институт за про¬
учване и проектиране на хид¬
ромелиоративно строителство,
вод. ст. физ. - воден стълб (в
състава на единиците за измер¬
ване на налягане).
Водстрой м. - Водно строител¬
ство (стопанско управление),
воен. леке. - военен.
ВОЗ [воз] - Военнооперативна
зона.
ВОЗ [воз],пс/7ю/1 -Въстаничес-
ка оперативна зона.
ВОЗИГ библ. - Висш общотех-
нически задочен институт
(Габрово).
ВОИ [вой], техн. - Въздухоох-
лаждащо и въздухоизхвърля-
що устройство.
волей м., разг. - Волейбол,
волей... разг. - Като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: волейлига,
волейшеф.
ВОМЛ (-), ед. и мн., техн. - Ва¬
лове за огъване на метални
листове (напр.: ВОМЛ
2,5x2000, ВОМЛ 4x2000,
ВОВЛ 6x2000).
ВОНР воен. - Военни операции
в населен район.
ВОО [воо] - Военноотчетен от¬
дел.
ВООФ [вооф], остар. - Войско¬
ва организация на Отечестве¬
ния фронт.
ВОП [воп] , воен. - Взводен опо¬
рен пункт.
ВОС - Варненски окръжен съд.
ВОС [вое] , м., воен. - Военноот¬
четна специалност.
ВОС воен. - Вътрешна отбрана
на страната.
ВОСО [восо],ж. и(разг.)ср. (член.
-то), воен., рус. ВОСО (Служ¬
ба военных сообщений) -
Служба за военни съобщения.
ВОТЗИ [вотзи] - Висш общо-
технически задочен институт.
ВОТП, англ. WOTP (World
Organization of the Teaching
Profession) - Световна органи¬
зация на учителите; ОМПЕ.
ВОТЧА - Всеобщо обединение
на трудещие се от Черна Аф¬
рика.
ВОФ - Виетнамски отечествен
фронт.
воц воен. - Въздушен операти¬
вен център.
ВП [eè-nè], техн. - Вакуумпом-
па (напр.: ВП -400/0,8, Вп-95-
Р).
ВП - В емблемата на завода за
памучни тъкани „Вела Писко-
ва“ (Русе).
вп
1 19
впт
ВП (-) [eè-nè], метал. - Верти¬
кална пневматична (в марка¬
та на машини за леене с проти-
воналягане).
ВП (-) [ве-nè], техн. - Вибрацио¬
нен пресевател (напр.: ВП-40,
ВП-60).
ВП (-5 елекшр. - Высоко¬
мощен предпазител (ВП-00100
А).
ВП библ. -Водоканалпроект.
ВП [eè-nè] - Военна полиция
(Министерство на отбраната).
ВП [Bè-nè] - Военна поща.
ВП - Военна прокуратура.
ВП [eè-nè], електрон. - Времен¬
на памет.
вп воен. - Вертолетен полк.
ВПВ [вё-пе-вё] - Военно-патри¬
отично възпитание.
ВПД (-) [вё-пе-дё] - Бинарна
преса с непрекъснато действие
(напр.: ВПД-10).
ВПД [ ве-пе-де], я. и (разг.) ср.
(член, -то,мн. -та)-ВоеЯнопо-
чивен дом. Д ВПД „ Витоша ".
ВПИ [eè-пе-й], я. и (разг.) ср.
(член, -то) - Висш педагогичес¬
ки институт. Д ВПИ „ Кирил и
Методий" (В. Търново).
ВПИКМ библ. - Висш педагоги¬
чески институт „Кирил и Ме¬
тодий“ (В. Търново).
ВПК [eè-ne-Kà] - Военнопро-
мишлен комплекс.
ВПК [eè-ne-Kà] - Всестранна по¬
требителна кооперация. Д
ВПК „ Съединение ".
ВПКС воен. - Въздушна предуп¬
редителна и контролна систе¬
ма.
ВПД (ес-пс-лс^, воск. - Военно¬
полеви лагер.
ВПН (-) [eè-ne-èH] - Наклонен
верижно-планков транспор¬
тьор (напр.: ВПН-9,2).
ВПНЕ - Временно правителство
на Националното единство
(Лаос).
впо [eè-ne-o], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Военно-патрио¬
тично обучение (отдел, сек¬
тор). Д Секретар по ВПО.
ВПР [ eè-ne-pè], воен. - Времен¬
но претоварен район.
ВПС [ eè-ne-cè] - Висш партиен
съвет (Българска социалисти¬
ческа партия).
ВПС [Bè-ne-cè], ж. и (разг.) ср.
(член, -то, ян. -та) - Военна
почивна станция.
ВПС[ eè-ne-cè] - Военна пощен¬
ска станция.
ВПС [ eè-ne-cè] - Всемирен по¬
щенски съюз.
ВПТ [ eè-ne-Tè] - Виетнамска
партия на трудещите се.
ВПТ (-) [eè-ne-Tè] - Хоризонта¬
ВПТБ
120
ВРП
лен верижно-планков транс¬
портьор за събиране на обор¬
ска тор (напр.: ВПТ-200).
ВПТБ, рус. ВПТБ (Всесоюзная
патентно-техническа библио¬
тека СССР) —Всесъюзна па¬
тентно-техническа библиотека
(СССР).
ВПТИ [вё-пе-те-й], рус. ВПТИ
(Всесоюзный проектно-техно¬
логический институт) -
Всесъюзен проектно-техноло¬
гически институт.
ВПТР [вё-пе-те-рё], воен. - Вой¬
скова подвижна техническа
работилница.
ВПУ [вё-пе-у] - Вечерен парти¬
ен университет.
ВПУ воен. - Военно пехотноу*ги-
лище (САЩ).
ВПШ [ вё-пе-шё] - Висша
партийна школа.
ВПШ [ вё-пе-шё] - Висша поли¬
цейска школа (Министерство
на вътрешните работи).
ВР воен. - Вертолетна рота.
ВР (-) [ вё-pè], строиш. -Вибро-
рейка (напр.: BP 1-1500, 2500,
3500).
ВР воен. - Военен резерв.
ВР воен. - Военновременен ре¬
зерв.
ВР - Военно разузнаване.
ВР воен. - Военно ръководство
(НАТО).
ВР [вё-рё], воен. - Войсково ра¬
зузнаване.
Вр - Враца (в регистрационните
номера на моторните превоз¬
ни средства от Враца и Врачан¬
ски окръг). Д Вр 18—23.
ВР воен. - Въздушно разузнава¬
не.
ВР електр. - Въртящ се разряд¬
ник.
ВР (-) [вс-pè] - Ръбест валяк
(напр.: ВР-1,27).
вр. грам. - време.
вр. геогр. - връх (пред название
на връх); в.
ВРБ [вё-ре-бё] - Вагонноремон-
тна база.
ВРВД воен. - Военно ръковод¬
ство на въздушното движение.
ВРД [ вё-ер-дё], ед. и мн. -
Въздушно-реактивен двига¬
тел.
ВРЗ [вё-ре-зё] - Вагонноремон-
тен завод.
ВРЗ [ вё-ре-зё] - Военноремон-
тен завод. Д ВРЗ „Летец".
ВРЗБ - Военноремонтни заводи
и бази.
ВРК [вё-ре-ка], истор. - Воен¬
нореволюционен комитет.
ВРО[ вё-pe-ô], истор. - Вътреш¬
на революционна организация.
ВРП [ вё-ре-пё] - Временно ре¬
ВРПГС
121
век
волюционно правителство
(Южен Виетнам).
ВРПГС [Bè-ep-ne-rèc], м. (разг.
член, -ът, -а) - Вода, разсол,
пара, газ и сода (цех в завода
за калцинирана сода - Девня).
ВрПр - Временни правила (за
работа на Държавния арбит¬
раж).
ВРПРЮВ - Временно револю¬
ционно правителство на Репуб¬
лика Южен Виетнам.
ВРР воен. - Въздушно радиаци¬
онно разузнаване.
ВРС[ ве-рс-сс] - Върховен рево¬
люционен съвет (Сомалия).
врто [вё-ре-те-о], воен. - Взвод
за ракетно-техническо осигу¬
ряване.
ВРУ воен. - Военно разузнава¬
телно управление.
ВС [вё-сё] - Вентилационни сис¬
теми (в Атомна електроцент¬
рала „Козлодуй“). А Старши
оператор ВС.
ВС воен. - Вероятно отклонение
встрани.
ВС [Bè-cè] - Висш съвет
(Българска социалистическа
партия).
ВС [ Bè-cè] - Водно спасяване
(Гражданска защита). А УМЦ
по ВС.
ВС воен. - Военен спътник.
ВС воен. - Военен съветник.
ВС воен. ~ Военен съд.
ВС [eè-cè] - Военна сигурност
(Отдел, служба към Мини¬
стерство на отбраната).
ВС[ Bè-cè] - Възлова станция.
ВС - Въоръженисили. А ВС РБ.
ВС - Върховен съд.
ВС [eè-cè], мн. и (разг. мн. -та,
член, -тата), електр. - Посто¬
янни резистори с висока стабил¬
ност.
ВС (-) [Bè-cè] - Стоманено въже
(напр.: ВС I9XO, 25).
ВСАПО - Високопроизводител¬
ни системи и алгоритми за па¬
ралелна обработка.
ВСЕ [вё-ce-è] - Ветеринарно-са¬
нитарна експертиза.
всек физ. - волтеекунда.
вез [вё-се-зё] - Вагоностроите¬
лен завод (Дряново).
вси [вё-се-й] - Висш селскосто¬
пански институт (Пловдив);
ВССИ.
ВСИЗВМ - Висш селскостопан¬
ски институт по зоотехника и
ветеринарна медицина.
ВСиК [вё-се и ка] - Вентилаци¬
онни системи и климатизация
(група в атомна електроцент¬
рала „Козлодуй“).
век [вё-се-ка] - Ветеринарен
санитарен контрол.
век
122
Вт
век [вё-се-ка], ж. и (разг.) ср.
{член, -то) - Взаимоспомага¬
телна каса.
век воен. - Вътрешни сили на
Канада.
ВСМ[ вё-се-мё] - Високо спорт¬
но майсторство.
в/см физ. - волт на сантиметър.
ВСНО - Временен съвет за на¬
ционална отбрана (Гана).
всо [eè-ce-ô] - Върховен съвет
за отбрана (Югославия).
ВСР воен. - Въздушна санитар¬
на рота.
ВСС[ вё-се-сё] - Висш съвет по
статистика.
ВСС [вё-сс-сё] - Висш съдебен
съвет.
ВСС [вё-се-сё] - Водноспасител-
на служба (Български червен
кръст).
ВСС |вё-се-сё] - Върховен съю¬
зен съвет (Български земедел¬
ски народен съюз).
всей [вё-сс-се-й], At. и (разг.) ср.
{член, -то) - Висш селскосто¬
пански институт (Пловдив);
ВСИ.
ВССИП- в пеш селскостопанс¬
ки институт - Пловдив.
в. ст. физ. - воден стълб (едини¬
ца за измерване на налягане),
(с цифра).
встън. - встъпителен.
ВСУ [вс-се-ÿ] - Варненски сво¬
боден университет. Д ВСУ
„ Черноризец Храбър “.
ВСУ -Виеше строително учили¬
ще. Д ВСУ „Любен Караве-
лов‘‘.
веш [вё-се-шё] - Висша специ- .
ална школа.
ВТ - Велико Търново (в регист¬
рационните номера на мотор¬
ните превозни средства от В.
Търново и Великотърновски
окръг). Д ВТ 23—28.
ВТ (-) [вё-тс] - Верижен транс¬
портьор (напр.: ВТ-1, ВТ-2, ВТ-
3, ВТ-6).
ВТ [вё-тё], мн. и (разг. мн. -та),
електр. - Винилитови тръбич¬
ки.
ВТ - „Военна техника“ (списа¬
ние).
ВТ воен. - Въздушен трафик.
ВТ - Вътрешен туризъм.
ВТ (-) [вё-тё] - Едночестотен
таблен вибратор с регулируе¬
ма възбуждаща сила (напр.:
ВТ 1-055, ВТ 0,75, ВТ-1,5).
ВТ (-) [ вё-тё], метал., рус. ВТ
{высоко твердый) - Много
твърд (в марката на абразив¬
ни (шлифовъчни) инструменти
при означаване на твърдостта).
Вт физ. - ват (единица за измер¬
ване на мощност на електри-
ВТА
123
втп
ческа верига), (след цифра).
ВТА ( ве-те-à], воен. - Военно-
транспортна авиация.
ВТАА, англ. WTAA (World Trade
Alliance Association) - Светов¬
на асоциация за търговски
връзки.
ВТАД [втад],воен. -Воеинотран-
спортна авиационна дивизия.
ВТАК [втак] - Външнотъргов¬
ска арбитражна комисия.
ВТБ [ве-те-бе] - Външнотъргов¬
ска банка.
ВТД[вё -тс-дё] - Външнотъргов¬
ска дирекция.
втд [вё-те-дё] - Външнотъргов¬
ско дружество.
ВТДП [ вё-те-де-пё] - Външно¬
търговско държавно предпри¬
ятие. А ВТДП „Хемус".
ВТЕТ - Вечерен техникум по
енергетика и транспорт.
ВТЗ [вё-те-зё], рус. ВТЗ (Влади-
мировский тракторный завод
имени А. А. Жданова) -1. Вла-
днмировски тракторен завод
„А. А. Жданов“.
2. В марката на трактори, про¬
изведени в този завод (напр.:
ВТЗ-2).
ВТЗ [вё -те-зё] -Вълненотексти-
лен завод.
вти [вё-те-й], мн., библ. ~ Вис¬
ши технически институти.
ВТК [вё-те-ка] - Вълненотек-
стилен комбинат.
ВТМ [ вё-те-мё] - Вирус на тю¬
тюневата мозайка.
Вг(м. К.) - Ват на метър-келвин
(единица за топлопроводност).
ВТМТ - Вечерен техникум по
механотехника.
ВТН [вё-тс-нё], мн. - Ведом¬
ствени трудови норми.
втни [вс-те-не-й] - Военнотех¬
ническа научна информация.
вто [вё-те-о], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Военнотехничес¬
ки отдел.
ВТО [вё-те-о] - Военнотехничес¬
ко обучение.
ВТО[ вё-те-о] - Външнотъргов¬
ска организация.
ВТО [вё-те-о] - Външнотъргов¬
ско обединение.
ВТОМ - Военнотехническо обу¬
чение на младежта. А Сектор
ВТОМ. Инструктори по
ВТОМ.
втор. - вторник.
ВТП [вё-те-пё] - Военнотехни¬
ческа подготовка. А Отдел
ВТП.
ВТП [вё-те-пё] - Военнотехни¬
чески преглед.
ВТП [вё-те-пё] - Външнотър¬
говско предприятие. А ВТП
„Инкомс".
втпм
124
ВУССН
ВТПМ [ вё-те-пе-мё] - Военно¬
техническа подготовка на
младежта. А Отдел ВТПМ.
ВТПП [вё-те-пе-пё] - Външно¬
търговска промишлена пала¬
та.
втс [вё-те-сё], геогр. - Военно-
топографска служба.
втсск физ. - ватсекунда (след
цифра).
ВТСП [вё-те-се-пё], физ. - Ви¬
сокотемпературни свръхпро-
водници.
ВТСП [ вё-те-се-пё] - Външно¬
търговско стопанско предпри¬
ятие.
Вт/стер - ват на стерадиан (еди¬
ница за интензитет на лъче¬
ние), (след цифра).
ВТУ [вё-те-у] - Варненски тех¬
нически университет.
ВТУ [ вс-те-ÿ] - Великотърнов¬
ски университет. А ВТУ „Св.
Св. Кирил и Методий".
ВТУ [ вё-те-у] - Виеше техничес¬
ко училище.
ВТУ [вё-те-у] - Виеше транспор¬
тно ушшище. А ВТУ „Тодор
Каблетков “ (София).
ВТУ [вё-те у] - Виеше търгов¬
ско училище.
ВТУ остар. - Временни техни¬
чески условия(стандартизаци¬
онни документи).
ВТУЗ [втуз], At. (разг. член, -а,
мн. -ове) - Виеше техническо
учебно заведение.
втч физ. - ватчас (единица мяр¬
ка за количество енергия),
(след цифра).
в. т. ч. - в това число.
ВУ [вё-у] - Варненски универси¬
тет.
ВУ (-) радиотехн. - Видеоусил-
вател (напр.: ВУ-1).
ВУ - Виеше училище. А ВУ „ Зе¬
меделски колеж".
ВУ агрон. - Влажност на трайно¬
то увяхване (на почвата).
ВУ [вё-ÿ], изч. техн. - Входно
устройство.
ВУ [ вё-ÿ], изч. техн. - Външно
устройство.
ВУ (-) [ве-ÿ], техн. - Въртящо
устройство.
ВУЗ и вуз [вуз], член, -ът, -а.хн.
-ове, .м. - Виеше учебно заве¬
дение.
— Произв.: вузовски.
ВУЗ [вуз], член, -ът, -а, мн. -ове,
м. - Военно учебно заведение.
вулг. леке. - вулгарно.
ВУМЕР [вумёр], ж. и м. - База
за техническо развитие по вто¬
рични уреди, монтаж на еле¬
менти и релета.
ВУССН - Виеше училище за сто¬
пански и социални пауки.
ВФЕА
125
вчим
ВФЕА, англ. WFEA (World
Federation of Education
Associations) -Световна феде¬
рация на асоциациите по обра¬
зованието.
ВФИЖИ, англ. WFIJI (World
Federation of International
Juridical Institutions) - Светов¬
на федерация на международ¬
ните юридически институции.
ВФК [ вё-фе-кй] - Ведомствен
финансов контрол (отдел).
ВФМХ, англ. WFMH (World
Federation for Mental Health) -
Световна федерация за душев¬
но здраве; ФМСМ.
ВФПС воен. - Възел на фелд-
гсрскопощенска свръзка.
ВФСВ, англ. WFSW (World
Federation of Scientific Workers)
- Световна федерация на на¬
учните работници.
ВФСИ [вё-фе-се-й] - Висш фи¬
нансово-стопански институт
(Свищов).
ВФСИСбнбл. -Висшфинансово-
стопански институт - Свищов.
ВФФКА библ. - Военен фото-,
фоно- и киноархив.
ВФЮНА, англ. WFUNA (World
Federation of United Nations
Association) - Световна федера¬
ция на асоциаците на Организа¬
цията на Обединените нации.
вх. - входящ. А вх. N5.
ВИХВП - Висш институт за хра¬
нително-вкусова промишле¬
ност (Пловдив).
вхз воен. - Взвод за химическа
защита.
ВХО [вё-хе-о],пнгл. WHO (World
Health Organization) - Светов¬
на организация по здравеопаз¬
ване; ОМС; вж. СЗО.
вхрр воен. - Взвод за химическо
и радиационно разузнаване.
ВХТИ [ вё-хе-те-й],м., (разг.)ср.
(член, -то) - Висш химикотех¬
нологически институт; ХТИ.
В/ЦВ - Вълна/целволе.
ВЦИК [вцик] ,истор., рус. ВЦИК
(Всероссийский Центральный
Исполнительный Комитет) -
Всеруски централен изпълни¬
телен комитет (1917-1936).
ВЦУ воен. - Въздушен център
за управление.
ВЧ [ве-че], електр. - Висока че¬
стота.
ВЧ [вё-чё], прил., електр. - Ви¬
сокочестотен. A S V кабел. В Ч
колебания. ВЧусилвател.
ВЧ (-) [вё-чё], рус. ВЧ (Високо-
прочный чугун) - Високояк
(сферографитен) чугун (напр.:
ВЧ 60-2).
ВЧИМ електр. - Високочестот¬
на импулсна модулация.
ВЧК
126
газ
ВЧК (вс-че-KàJu/^nop.. рус. ВЧК
(Всероссийская чрезвычайная
комиссия по борбье с контра-
революцией и саботажем) -
Всеруска извънредна комисия
за борба с контрареволюцията
и саботажите (1917-1922); вж.
ЧК, Чека.
ВЧС [ве-че-cè] - Върховен чи¬
талищен съвет.
ВЧУ [вё-че-ÿ], физ. - Високоче¬
стотен усилвател.
вщк воен. - Военнощабен коми¬
тет (ООН). А ВЩК на ООН.
въвед. - въведение.
възв. геогр. - възвишение,
възвр. грам. - възвратен,
възрожд. - възрожденски,
въст. - въстанически.
вътре шпостоп. - вътрешно-
стопански.
ВЮС - Военноюридическа служ¬
ба.
ВЯ библ., рус. ВЯ (Вопросы язы¬
кознания) -Въпроси на езико¬
знанието (списание).
ВЯУ воен. - Внезапен ядрен удар.
г
Г геохим. - Газови въглища.
г. - гара.
Г [ге] - Генератор (напр.: Г-108,
Г-221)
Г - гига... (представка за образу¬
ване на десетичните кратни
единици от Международната
система на измерителните еди¬
ници).
г. - глава (на книга, труд и др.);
гл.
г. - година; год. (след цифра).
г. геогр. - гора.
Г. - Горен (само в названия на
селища). А Г.Дъбник. Г. Баня.
г. - господин; г-н (със собствено
име).
г. - град; вж. гр.
г - грам (единица за маса), (след
цифра).
ГА - Гражданска авиация.
ГАБ- Генерална агенция за
България.
ГАБр [габр], воен. - Гаубична
артилерийска бригада.
газ... - газов (като първа състав¬
на част на сложносъкратени
думи, напр.: Газскспорт, Газекс
България ООД).
ГАЗ, рус. ГАЗ (Горьковский ав¬
томобильный завод) - 1. Гор-
кие веки автомобилен завод.
2. В марката на автомобили,
произведени в този завод
(напр.: ГАЗ-63, ГАЗ-69А).
газ м. - Автомобил, произведен
в Горкиевския автомобилен
Газскспорт
127
г-атом
завод.
— Произвл гйзка.
Гйзскспорт м. - Предприятие за
експорт на газ.
газо... - газов (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: газоапара-
тура, газобалон).
Газстрой м. - Предприятие за
строителство на газопровод.
Газстроймоптаж - Монтаж¬
но управление застроителство
и монтаж на газопровод.
гал. - Галон (англ. гал. = 4,546 л.;
амер. гал. = 4,404 л.)
Гал 1 ФУТ биохим. -Галактозо-
1-фосфат-уридил -трансфера¬
за.
ГАМ Гр адски археологически
музей.
Гамк хим. - Газа-аминомаслена
киселина.
ГАМЦ [гамц], воен. - Главен
авиометеорологичен център.
ГАМЦ [ гамц] - Градски авто-
мото център.
ГАН - Германска академия на
науките.
ГАН (-) [ган]./?ус. ГАН (Герби-
цидо-аммиачная машина на¬
весная) - Хербицидо-амонячна
навесна машина (напр.: ГАН-
8).
ГАНАТ, нем. GANAT (Gemein-
schaftliche Aktionen zum
Naturschutz) - Общи действия
за защита на природата (Евро¬
пейски съюз).
ГАО [rào], рус. ГАО (Главная
астрономическая обсервато¬
рия) - Главна астрономическа
обсерватория (Академия на
науките на СССР).
ГАО воен. - Група за анализ и
оценка.
ГАО [rào] - Гръцки авиолинии
„ОЛИМПИК“.
ran [ran], м. (разг. член, -ът, -а),
воен. -Гаубиченартилерийски
полк.
ГАП [ran] - Група за анализи и
прогнози.
ГАП, нем. GAP (Gemeinsame
Agrarpolitik) - Обща аграрна
политика (Европейски съюз).
rap. воен. - Гарнизон.
ГАССН остер. - Германска ака¬
демия на селскостопанските
науки(Германска демократич¬
на република).
ГАССР, истор.. рус. ГАССР
(Горская Автономная Совет¬
ская Социалистическая Рес¬
публика) - Горска автономна
съветска социалистическа ре¬
публика (1921-1924).
г-атом, хим. - грам-атом (едини¬
ца за маса).
ГАТТ
12Х
ггп
ГАТТ [гат] , англ. GATT (General
Agreement on Tariffs and Trade)
- Общо споразумение за ми¬
тата и търговията (световна
организация за свободна
търговия при ООН).
ГАЦ [гац],л<. (разг. член, -ът, -а,
мн. -ове) - Гърбична автома¬
тична централа.
ГАЯПЕИ, <-я77/<7/л, рус. ГАЯГ1ЭИ
(Группа алгоритмических язы¬
ков для преработки экономи¬
ческой информации) - Група по
алгоритмични езици за прера¬
ботка на икономическа инфор¬
мация (при Съвета за иконо¬
мическа взаимопомощ).
ГБ - Градска бибилотека.
ГБ - Гребна база. Д ГБ „Сре¬
дец ".
Гб -Габрово и Габровски окръг
(в регистрационните номера на
моторните превозни средства
от Габрово и Габровски окръг).
А Гб 12-25.
Гб физ. - гилберт (единица за
магнитно напрежение), (след
цифра).
ГББИ библ. - Годишник на
Българския библиографски
институт.
ГБМ - Големите български мел¬
ници.
ГБСбнбл. - Градска библ иотека
-София.
ГБС - Главбулгарстрой.
ГБС |rè-6e-cè] - Гребна база
„Средец“ (Панчарево, София).
ГБС воен. - Група за бойна служ¬
ба.
ГБФ библ. - Годишник на Бого¬
словския факултет.
ГВ строит. —Термомеханична
варогасителка (напр.: ГВ-2).
ГВА воен. - Гражданска воен¬
новременна агенция (НАТО).
ГВА |гё-ве-а] - Гражданска
въздухоплавателна админист¬
рация.
ГВЛ [rè-ве-лё] - Градска ветери¬
нарна лечебница.
ГВЛК [rè-ве-ел-ка]. воен. - Гар¬
низонна военнолекарска коми¬
сия.
ГВРК истор. - Главен военноре¬
волюционен комитет (ръково¬
дещ Септемврийското въста¬
ние 1923 год.).
гвс [rè-ве-сс] - Годен за военна
служба.
гвс воен. - Група военни съвет¬
ници.
ГВЧ[ rè-ве-чё] - Генератор с ви¬
сока честота.
ГгИ - Географски институт
(БАН).
ГГП Irè-re-nè], ед. и.ик. - Грани¬
ци за годишното постъпление
ГГСБ
129
гдп
на радиоактивни вещества.
ГГСБ [гё-ге-се-бё] - Газов гене¬
ратор със свободна бутилка.
ГГСС - Германски гимнастичес¬
ки спортен съюз.
ггтп биохнм. - Гама-глута-
милтранспептидаза.
ГГФ [гё-ге-фё] - Геолого-гео-
графски факултет (Софийски
университет).
ГД [гё-дс], мн. и (разг., мн. -та,
член, -та), електрон. - Герма¬
ниеви диоди.
ГД [гё-дё]— Главна дирекция.
ГД - Градска дирекция.
ГД - Граждански договор.
ГД - Гражданско движение.
ГДА - Главна дирекция по апро¬
бация.
ГДА библ. - Годишник на Духов¬
ната академия „Св. Климент
Охридски“.
ГДА [гё-де-à] - Граждански де¬
мократичен алианс (Чехия).
ГДАА - Главна дирекция „Ав-
I томобилна администрация“.
ГДАГ [гдаг], ж. и м. - Градска
дирекция по архитектура и гра¬
доустройство.
ГДБ воен. - Главна действаща
база.
ГДББ - Градски диспансер по
белодробни болести.
ГД БДЖ - Генерална дирекция
при Български държавни же¬
лезници.
ГДБЦ - Главна дирекция
„Български циркове“.
ГДД - Главна данъчна дирекция.
ГДД - Глобално движение за де¬
цата.
ГДЕ - Главна дирекция по елект¬
ронизация.
ГДИС [гдйс], ж. и м. - Главна
дирекция за изграждане на
София.
ГДИС [гдис], ж. и м. - Главна
дирекция „Информационни си¬
стеми“.
ГДИСП [гдисп],ж. их. - Главна
дирекция за изкупуване на сел¬
скостопански произведения.
ГДИТ [гдит], ж. и х. - Главна
държавна инспекция по труда.
ГДКБУМКП - Главна дирекция
за комунално-битови услуги,
местна и кооперативна про¬
мишленост.
гдл [гё-де-ёл] - Газодинамична
лаборатория.
ГДОУК - Главна дирекция по
оперативното управление на
качеството.
ГДОУП - г лавна дирекция по
оперативното управление на
производството.
гдп [гс-де-пё] -Габонскадемок¬
ратическа партия.
гдп
130
Генсъвст
гдп [rè-де-пе] - Гвинейска де¬
мократическа партия.
ГДП [rè-де-пё] - Главна дирек¬
ция по планирането.
ГДП [гё-де-nè] - Гражданска де¬
мократическа партия (Чехия).
ГДПЗ - Гражданско движение
„Промоция за здраве“.
ГДПР-Главна дирекция за пер¬
спективно развитие.
ГДР [гё-де-pè], ж. и (разг.) ср.
(член, -та), истор. - Германска
демократична република.
ГДР воен. - Група за дълбоко
разузнаване.
ГДСА [ге-де-се-à] - Главна ди¬
рекция „Следствени арести“.
ГДСО [rè-де-се-о] - Главна ди¬
рекция „Социално осигурява¬
не“.
ГДСП [rè-де-се-пе] - Германска
демократическа селска пар¬
тия.
ГДСЧИ [rè-де-се-че-й] - Граж¬
данско движение за свободни и
честни избори.
ГДФ хим. -Гуанозиндифосфат.
ГДФР - Гражданско дружество
за фирмена регистрация.
ГДХ биохим. - Глутаматдехид-
рогеназа.
гдч мед. - Горни отдели на де¬
белото черво.
гдш воен. - Голяма димна шаш¬
ка.
ГЕ физ., хим. - Галваничен еле¬
мент.
гсв. физ. -гигаслектронволт.
ГЕИЦ [гейц] - Главен елект¬
ронноизчислителен център.
ГЕК [гек] - Горивно-енергиен
комплекс.
г-скв. хим. - грам-еквивалент,
ген. - генерал (пред собствено
име).
ген. - генерален. А ген. дирек¬
тор.
ген.... - Генерален (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: Генсъвст,
Генплан, Генщаб).
гендир, -ът, -а, м., разг. - гене¬
рален директор.
ген. дир. - генерален директор.
ген.-лейт. - генерал-лейтенант
(пред собствено име).
геп.-м. - генерал-майор (пред
собствено име).
Генплан м. - Генерален план
(дирекция при Научноизследо¬
вателския и проектантски ин¬
ститут за териториално уст¬
ройство в София).
ген.-полк. - генерал-полковник
(пред собствено име).
генсек , -ът, -а, м., разг. - Гене¬
рален секретар.
Генсъвст м. - Генерален съвет.
Генщаб
131
Ги
Гспщйб м. - Генерален щаб;
ГЩ.
rèo... (от гр. уею ‘земя’) - (като
първа съставна част на слож-
носъкратени думи, названия,
напр. Геотурс, Геопланпроект).
геогр. - географски.
ГеогрИ - Географски институт
(БАН).
геод. - геодезически.
Геокартироскт м. - Предприя¬
тие за проектиране на гео¬
графски карти.
геол. - геоложки.
геом. - геометричен, геометри¬
чески.
Геопланпроект м. - Проектан¬
тска фирма. Д Геопланпроект
Е А АД.
ГЕОТЕЦ [ геотёц], м. н х. -
Геотермична електроцентра¬
ла.
Геотурс ai. - Дружество за тури¬
стическа дейност. Д Геотурс
ООД.
геофиз. - геофизически.
ГЕОХЕС [ rèoxèc], м. и ж -
Гсотермална хидрослектро-
станция.
геохим. - геохимически.
герм. - германски.
ГЕСП [гесп] - Германска единна
социалистическа партия.
гестапо ср., истор., нем. Gestapo
( Gehe i me Staatspo I i zei ) - Тайна
държавна полиция по времето
на фашистката диктатура в
Германия.
- Произвс. геетйповец, геетапов-
ка, гестйповски.
г-жа - госпожа (пред собствено
име).
ГЗ-Гр ажданска защита.
ГЗ - Гранична защита.
ГЗС [гё-зе-cè] - Газозарядна
станция.
гзч [rè-зе-чё] - Генератор за
звукови честоти.
ГИ воен. - Генерален инспектор.
ГИ воен. - Генерална инстанция.
ГИ [rè-й] - Географски институт
(БАН).
ГИ [rè-й] - Геологически инсти¬
тут (БАН). Д ГИ „Акад.
Страшимир Димитров “.
ГИ [rè-й] - Геофизически инсти¬
тут (БАН); ГФИ.
ГИ - Главна инспекция.
ГИ - Градска инспекция.
ГИ ( rè-й] - Групов избирач (в
Автоматична телефонна цен¬
трала).
ГИ (-) [rè-й] - Импулсен генера¬
тор (напр.: ГИ-1).
Ги ф из. - грей (единица за
погълната доза лъчение - доза
йонизиращо лъчение, доза на
облъчване), (след цифра).
ГИАС
132
ГИФФ
ГИАС [гиас] -Главна инспекция
по апробация и семеконтрол.
ГИБ - Геотехническа изследова¬
телска база (Геологически ин-
ститут-БАН).
ГИВК - Гранична инспекция за
ветеринарен контрол.
ГИД - Главен изпълнителен ди¬
ректор.
гидтк - Главна инспекция за
държавен технически конт¬
рол.
гидтн - Главна инспекция за
държавен технически надзор.
ГИИЦ[гийц] -Главен информа¬
ционно-изчислителен център.
ГИМ - Градски исторически му¬
зей.
гио воен. - Глобална информа¬
ционна обстановка.
ГИООСВ-Градска инспекция за
опазване на околната среда и
водите; ГИОСВ.
ГИОСВ - Градска инспекция за
околната среда и водите; ГИ¬
ООСВ.
ГИП - График на изчислителни¬
те поправки.
Гйпромсз .и., рус. Гипромез (Го¬
сударственный союзный ин¬
ститут по проектированию
металлургических заводов) -
Държавен съюзен институт за
проектиране на металургични
заводи (СССР).
Гйпроцветмёт л<., рус. Гипро-
цветмет (Г осударственный ин¬
ститут по проектированию
предприятий цветной метал¬
лургии) - Държавен институт
за проектиране на предприятия
за цветната металургия
(СССР).
ГИС [гис] , ед. и мн. - Географски
информационни системи.
ГИС Iгис], ед. и м.н., електрон. -
Голяма интегрална схема.
ГИС - Информационна система
на географски имена в Бълга¬
рия.
ГИСДИ [гйсди] - Гражданска
инициатива за свободни и де¬
мократични избори.
ГИТ [гит] - Генератор на импул¬
сите на тока.
ГИТ [гит] -Главна инспекция по
труда (Министерство на труда
и социалните грижи).
ГИТ [гит] - Градска инспекция
по труда.
ГИТУ [гиту] - Главна инспекция
по търговията и услугите.
ГИУ [гйу] - Главно инженерно
управление.
ГИУЦ [гиуц]-Главенинформа-
ционно-управляващцентър.
ГИФФ библ. - Годишник на Ис-
торико-филологическия фа-
гиц
I 33
ГКФС
култет (Софийски универси¬
тет).
ГИЦ[ гиц],лг (разг., член, -ът, -а,
мн. -ове) - Главен изчислите¬
лен център.
ГК воен. - Главно командване.
АГК на НАТО.
ГК [rè-ка] - Гражданска коле¬
гия. Д ГК на Върховния съд.
ГК [rè-ка] — Градски комитет. А
ГК ,,Спасение“.
ГК [rè-ка], юрид. - Граждански
кодекс.
ГКБ [rè-ка-бе] - Градска клинич¬
на болница.
ГКБД - Градска комисия за бе¬
зопасно движение.
ГКБН-Гражданскакоалиция за
борба снаркомании.
ГКВД - Градски кожно-венеро-
логичен диспансер.
ГКГ[ rè-Ka-rèJ,HMW. - Горна кон¬
тролна граница (при статисти¬
ческо регулиране на техноло¬
гичния процесс контролни кар¬
ти).
ГКДНК - Градски комитет за
държавен и народен контрол.
ГКЗС - Граждански комитет за
защита на София.
ГККФТ, пол. GKKFT (Glowny
Komitet Kultury Fizycznej i
Turystyki) - Главен комитет за
физическа култура и туризъм
в Полската народна републи¬
ка; вж. ГКФКТ.
ГКМ [rè-ка-ме] - Галериен ком¬
плекс в Марбас (Маршики ка¬
меновъглен басейн).
ГКО [rè-ка-о], мн., биохим. —
Гликокортикоиди.
гкп [rè-ка-пс] - Германска ко¬
мунистическа партия.
ГКП - Главен команден пункт.
ГКП [rè-ка-пё]. воен. - Главен
команден пункт (на кораб).
ГКП [ге-ка-nè] - Гръцка кому¬
нистическа партия.
ГКПП [гс -ка-ne-nè] м. и (разг.)
ср. {член, -то, мн. -та и член. -
та) - Граничен контролно-про¬
пускателен пункт. А ГКПП
„Дунае мост “.
ГКРК - Градска контролно-ре¬
визионна комисия.
ГКРП истор. - Германска кому¬
нистическа работническа
партия.
гкс |ге-ка-се], м. и (разг.) ср.
{член, -то; - Градски коопера¬
тивен съюз.
гкт хим. - Горна критична тем¬
пература на разтваряне.
ГКТ - Градски комитет за трез¬
веност.
ГКФС [rè-ка-фе-сё] - Градски
комитет за физкултура и
спорт.
ГКФКТ
134
гмт
ГКФКТ - Главен ко митст за
физическа култура и туризъм
( Полска народна република).
гл. библ. - глава; г. (с цифра).
гл. - главен (със съществител¬
но, означаващо някаква
длъжност, напр.: гл. асистент,
гл. инженер, гл. научен секре¬
тар).
гл. грам. - глагол; глаг.
Глав.... - Главен (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: Главпро-
ект).
Главатомеперго, рус. Главато-
мэнерго - Главно управление
по използване на атомната
енергия.
Главбулгарстрон м. и ср. -
Българска строителна фирма.
Главком - Главнокомандващ.
Главпроскт м. - Главна архи¬
тектурна проектантска орга¬
низация.
ГЛАВУ КС - Главно управление
на капиталното строителство.
глаг. грам. - глагол; гл.
ГЛДП[ rè-ле-де-пё] - Германска
либералнодемократическа
партия.
ГЛИН електр. - Генератор на
линейно изменящо се напре¬
жение.
ГлМП воен. - Главен медицин¬
ски пункт.
ГлПУНА [глапуна], м. и ср. -
Главно политическо управле¬
ние на Народната армия.
глг техн. - Гуменолентови
транспортни магистрали.
ГЛ1Ц - Главен щаб. А ГЛЩ на
ВВС.
ГМ (-) метал. - Многовретенна
глава (напр.: ГМ 215, ГМ 306,
ГМ 313, ГМ 406).
ГМА - Глобални маркетингови
анализи.
гмд [rè-ме-дё], изч. техн. -
Гъвкав магнитен диск.
гмо [rè-ем-б], хим. - Гл ице-
ринмоноолеат.
г-мол. хнм. - грам-молекула
(единица за маса), (след циф¬
ра); грам-мол.
гмп техн. - Пулсираща мазут-
на горелка.
ГМП [ге-ем-nè]. мн. и (разг. мн.
-та), електр. - Гъвкави медни
плетенки.
ГМП-К [ rè-ем-пе-ка] мн.,
електр. - Гъвкави медни пле¬
тенки -кръгли.
ГМПО библ. - Годишник на му¬
зеите в Пловдивски окръг.
ГМТ [ге-ем-тё], техн. - Горна
мъртва точка (при двигатели с
вътрешно горене).
ГН воен. - Група за наблюдение.
ГН
135
ГОЕЛРО
А ГН към ООН.
ГН (-) - Наблюдателно гърне
(напр.: ГН 6).
г-н - господин; г. (пред собствено
име).
ГНА [ге-не-à], англ. GNA (Ghana
News Agency) - Ганайска ин¬
формационна агенция.
ГНБС библ. - Годишник на На¬
родната библиотека в София.
ГНДП[ rè-не-де-пё] - Германска
пационалдемократическа
партия.
ГНИИ [гний],рус. ГНИ (Государ¬
ственный научно-исследова-
телский институт) - Държавен
научноизследователски инсти¬
тут (СССР).
ГНМ библ. - Годишник на На¬
родния археологически музей
(София).
гнп [rè-He-nè] - Германска na¬
ît и оналдемократи ческа
партия.
ГНП [ rè-He-nè], воен. - Група за
непосредствена подръжка.
ГНРС - Гватемалски национален
революционен съвет.
гне [ге-не-cè], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - 1. Градски наро¬
ден съвет.
2. Сградата, в която се поме¬
щава Градският народен
съвет.
ГНСДТ - Градски народен съвет
на депутатите на трудещите
се.
ГО - Горна Оряховица (при на¬
звания на организации, физ¬
културни дружества и др.). А
„Локомотив" ГО.
ГО - Гражданско обединение.
ГО [rè-o] - Гражданска отбрана.
А Кабинет ГО. Щаб ГО. На-
чалик щаб ГО. Пионерски рейд
„ГО-25“.
ГО [rè-ô] -Гражданскообедине¬
ние. А ГО „Промяна". ГО Св.
Георгц Софийски.
гоап [roàn], м. (разг. член, -ът,
-а), воен. - Гаубично-оръдеен
артилерийскиполк.
ГОАС автом. — Генератор за
обратенавариенсигнал.
ГОБ - Градска обединена бол¬
ница.
ГОГО - Градски отряд за граж¬
данска отбрана.
год. - година; г. (след цифра).
-год. - годишен (напр.: многогод.,
едногод.).
год. - годишник.
год. - годишнина (с цифра).
ГОДО[ го до] - Гражданско обе¬
динение на демократични орга¬
низации.
ГОЕЛРО [го-ел-pô], истор., рус.
ГОЭЛРО (Государственная
ГОК
В6
гот
комисия по электрификации
России) - 1. Държавна коми¬
сия за електрификация на Ру¬
сия.
2. Обикн. в съчет. план ГО-
ЕЛРО - План за електрифи¬
кация на Русия (1920).
ГОК - Гарнизонен офицерски
клуб.
гом. физ. - гигаом.
ГОНП - Градски отдел „Народ¬
на просвета“.
ГОП - Гражданско общество на
профсъсдинистите (Пловдив).
ГОП воен. - Група за обща под¬
дръжка.
ГОП - Гру па за огнева под¬
дръжка.
гор... - Горски (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: Горпром,
Горстрой).
ГОР [гор] м. и ср. - Гражданско
обединение за република.
ГОР - Гражданско обединение
„Рома“.
Горпром м. (разг. член, -а) -
Предприятие на горската
промишленост.
Горсиаб м. - Горско снабдяване
(търговско предприятие).
Горстрой лг. - Горско строител¬
ство (предприятие).
Горубсо м. и ср., рус. Горубсо
(Горно-рудное болгаро-совет¬
ское общество) - Стопански
минно-металургичен комбинат
( възникнал като Минно-рудно
българо-съветско дружество).
Горхим м. - Горска химия (клон
към предприятие „Целулоза и
хартия“).
ГОС - Габровски окръжен съд.
гос воен. - Главна оперативна
система.
Госбанк ж., рус. Госбанк (Госу¬
дарственный банк СССР) -
Държавна банка на СССР.
Госиздат м.. рус. Госиздат (Го-
сударстевнное издательство)-
Държавно издателство.
ГосИНТИ и ГОСИНТИ [гоейн-
ти]. рус. ГосИНТИ и ГОСИН¬
ТИ (Государственный научно-
исследовательский институт
научной и технической инфор¬
мации) - Държавен научноиз¬
следователски институт за на-
учна и техническа информация.
Госстрой лг, рус. Госстрой (Го¬
сударственный комитет по де¬
лам строительства) - Държа¬
вен комитет по строителство.
ГОСТ [гост], рус. ГОСТ (Госу¬
дарственный общесоюзный
стандарт) - Държавен об-
щосъюзен стандарт.
ГОТ биохим. - Глутамат-окса-
Готран
137
гпо
лацетат-трансаминаза.
Готран м., електрон., англ.
GOTRAN (GOFORTRAN) -
Алгоритмичен език.
ГОУ [гоу] - Главно оперативно
управление (Генерален щаб).
ГП библ. - За означаване на биб¬
лиотеката при „Главпроект“.
ГП - Градоустройствен план. Д
ГП на София.
ГП - Градска прокуратура.
ГП [rè-nè] - Градско предприя¬
тие.
ГП [rè-nèl - Граждански проти¬
вогаз.
ГП-4 у - Граждански противогаз
- усъвършенстван.
ГП [rè-nè], воен. - Гранична по¬
лоса.
ГП [rè -nè], мн. и (разг.), мн. -та,
електр. - Гъвкави плетенки.
ГП (-) [rè-nè] - Пневматиченгай-
козатегач (напр.: ГП-142).
ГП (-) [rè-nè], рус. ГП (Грабли
поперечные)-Прикачни греб¬
ла (напр.: ГП-14).
ГПБ [rè-ne-6è] -Горскопромищ-
лена база.
ГПБ [rè-пе-бе] - Гражданска
партия за България.
ГПГК - Геофизически проучва¬
ния и геоложко картиране
(държавно предприятие).
ГПЕС - Главен преговарящ с
Европейския съюз.
ГПИЕ - Гимназия с преподава¬
не на испански сзик.
ГПК [rè-пе-ка] - Геологопроуч¬
вателен клон.
ГПК - Германска патентна кла¬
сификация.
ГПК[ rè-пе-ка] - Горски промиш¬
лен комбинат.
ГПК [rè-пе-ка], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Градска потреби¬
телна кооперация.
ГПК[ rè-пе-ка] - Градски парти¬
ен комитет.
ГПК[ rè-ne-Kà], юрид. - Граждан¬
ски процесуален кодекс.
ГПК (-) - Комплектни грил-пло-
чи (напр.: ГПК-1, ГПК-2).
ГПлАМ библ. - Годишник на
Пловдивския археологически
музей.
ГПЛИ [rè-пе-ле-й] - Геоложко
предприятие за лабораторни
изследвания.
ГПНБМ библ. - Годишник на
Пловдивската народна биби-
лиотека и музей.
ГПНТБ, рус. ГПНТБ (Государ¬
ственная публичная научно-
техническая библиотека
СССР) - Държавна научно-
техническа библиотека на
СССР.
ГПО [rè-ne-ô], воен., рус. ГПО
гпп
138
грк
(Главная полоса обороны) -
Главна ивица на отбраната.
ГПП [гс -ne-nè] -Геолого-проуч-
вателно предприятие.
ГПП [ rè-ne-nc] - Горско про¬
мишлено предприятие (Коми).
ГПП [rc-ne-nè] - Градско про¬
мишлено предприятие.
ГПС[ rè-ne-cè] - Газопълнител-
на станция - комплекс от
съоръжения за пълнене на бу¬
тил к ите с вте ч не н га з.
гпт [rè-ne-Tè] - Гватемалска
партия на труда.
ГПТ биохим. - Глутаматпиру-
ват-трансаминаза.
ГПТ воен. - Гъсеничен плаващ
транспротьор.
ГПТ (-) [rè-ne-Tè], рус. ГПТ
(Грабли поперечные трактор¬
ные) - За означаване на трак¬
торни сеносъбирачки (напр.:
ГПТ-И. 5).
ГПУ [rè-ne-ÿ] - Главно полити¬
ческо управление на Народна¬
та армия.
ГПУ [rè-ne-ÿ], истор., рус. ГПУ
(Государственное политичес¬
кое управление) - Държавно
политическо управление
(СССР - 1922 г.).
гр. - град; г. (пред название). А
гр. Пловдив.
гр - градус (единица за темпера¬
турен интервал) (след цифра);
град.
гр. - граматически; грам.
г-р физ. - грам-рентген (след
цифра).
гр. - група (след цифра).
гр. - гръцки; грц.
град. - градус (след цифра); вж.
гр
гражд. - граждански.
Граждапстройпроскт м. - Ком¬
плексен институт за проучва¬
не и проектиране на граждан¬
ско строителство.
грам. - граматически; гр.
грам-мол хим. - грам-молекула
(единица за маса); г-мол (след
цифра).
ГРАО [грао] - Граждански ре¬
гистър за административно
обслужване на населението;
ГРАОН.
ГРАОН [граон] - Граждански
регистър за административно
обслужване на населението;
ГРАО.
ГРВ воен. - Група (от) родове
войски.
ГРД воен. - Голям радиус на дей¬
ствие.
гр. д. юрид. - Гражданско дело,
грз воен. - гранична застава.
ГРК - Граждански радиоклуб,
грк воен. - гранична комендату-
ГРМК
139
гемо
pa.
ГРМК [ге-ре-ме-Kà] - Геоложки
ремонтно-механичен клон.
ГРП [rè-pe-nè] - Геологоразуз-
навателно предприятие.
ГРС - Граждански радикален
съюз (Аржентина).
ГрСО воен. - Група за специални
операции.
ГРУ воен. - Главно разузнава¬
телно управление (Министер¬
ство на отбраната).
груп... - групов (като съставна
част на сложносъкратени
думи, напр.: профгрупорг).
групорг, член, -ът, -а, мн. -рзи,
м. - Групов организатор.
грф. геогр. - графство.
ГРЦ библ. - Гърция.
грц. - гръцки; гр. А бревногрц.
ГС воен. - Генерален секретар
(НАТО).
ГС воен. - Генерален съвет
(НАТО).
ГС [rè-cè] - Главен съвет.
ГС [rè -се] - Горско стопанство.
А ГС „Росица".
ГС [rè-cè] - Градски съвет. А ГС
на СБА.
ГС [rè-cè] - Гражданско сдруже¬
ние.
Гс физ. - raye (единица за маг¬
нитна индукция), (след цифра).
гс физ. - грам-сила (единица за
сила на тежестта, тегло на
тяло), (след цифра).
ГСБИ [rè-се-бе-и] - Галерия
съвременно българско изку¬
ство (Национална художестве¬
на галерия, София).
ГСВ [rè-ce-Bè] - Глобална служ¬
ба на Времето.
гед [гс-сс-де ] - Гр ажданско
сдружение за дебати.
ГСДП [ rè-cc-де-пё] - Германска
социалдемократическа партия.
ГСИ електр. - Генератор за син¬
хронизирани импулси.
ГСИК [геик] - Градски съвет за
изкуство и култура.
гск frè-се-ка] -Глобална систе¬
ма за контрол (на химически¬
те вещества в атмосферата).
ГСК [rè-се-ка] - Горскостопан¬
ски комбинат.
ГСМ[ rè-cè-èîiM] и [rè-ce-èM],Af«.
-1. Горивно-смазочни матери¬
али. А Икономия на тонове
ГСМ.
2. (разг.) м. (член, -ът, -а) -
Пункт в предприятие за зареж¬
дане с горивно-смазочни мате¬
риали.
3. Специалност във В напето
народно военно училище.
гемо [rè-се-ме-о] - Германски
съвет за международни отно¬
шения.
ген
140
ГТ
ГСН електрон. - Генератор на
стъпално направление.
ГСО [ге-се-о],л<. (разг.)ср. (член.
-то) - Готов за санитарна от¬
брана (комплекс от санитарни
норми).
ГСО [rè-ce-ô] - Градско стопан¬
ско обединение.
ГСП [rè -ce-nè] -Гвианска социа¬
листическа партия.
ГСП [rè-ce-nè] - Градска стома¬
тологична поликлиника (Со¬
фия).
ГСП [rè-ce-nè] - Градскостопан¬
ско предприятие. Д ГСП „ Об¬
ществено хранене “.
гспс [rè-ce-ne-cè] - Градски
съвет на професионалитс
съюзи.
ГСС [rè-ce-cè], електрон. - Гене¬
ратор за стандартнисигнали.
ГСС [rè-ce-cè] - Горска семекон¬
тролна станция.
ГССА - Група страни за съдей¬
ствие в Афганистан.
гсси [rè-се-се-й] - Граждански
съюз за стопанска инициати¬
ва.
ГССР [rè-ec-ec-èp], истор., рус.
ГССР (Грузинская Советская
Социалистическая Республи¬
ка) - Грузинска съветска соци¬
алистическа република.
ГСУ библ. - Годишник на Софий¬
ския университет.
ГСУБФб/^бл. - Годишник на Со¬
фийския университет, Бого¬
словски факултет.
ГСУИФФ библ. - Годишник на
Софийския университет, Исто¬
рико-филологически факул¬
тет.
ГСУК воен. - Глобална система
за управление и контрол.
ГСУПрМФ библ. - Годишник на
Софийския университет, При¬
родо-математически факул¬
тет.
ГСУФИФ библ. - Годишник на
Софийския университет, Фи¬
лософско-исторически факул¬
тет.
ГСУФМФ библ. - Годишник на
Софийския университет, Физи¬
ко-математически факултет.
ГСУФФ библ. - Годишник на
Софийския университет, Фи-
лологическифакултет.
ГСУЮФ библ. - Годишник на
Софийския университет, Юри¬
дически факултет.
ГСФ - Генерална спортна феде¬
рация (Сирия).
ГТ [rè-rè], мн. и (разг. мн. -та,
член. мн. -та), електр. - Гер¬
маниеви транзистори.
ГТ - Горещ телефон.
ГТ [ rè-Tè], ci), и мн. - Горящи
FT
141
ГУДФК
течности.
ГТ - Градски транспорт.
ГТБ— Гръцка търговска банка,
гтд [rè-те-дё] - Газотурбинен
двигател.
ГТД [rè-те-де] - Горско търгов¬
ско дружество.
ГТД воен. - Група за тактически
действия.
гтдвг техн. - Газотурбинен
двигател с вътрешно горене.
ГТЖПН - Горещ телефон за
жени, пострадали от насилие.
гти [rè-те-й],електр. - Генера¬
тор за токови импулси.
ГТИ (-) [rè-те-й], електр. - Ге¬
нератор за трионообразни им¬
пулси.
ГТК [гё-те-кй] - Голямотонаж-
ни контейнери.
ГТЛ [ ге-те-ел]— Гуменотранс-
портни ленти.
гто [rè-те-о], м. и ж. (разг.) ср.
(член, -то) - Готов за труд и
отбрана (комплекс от физкул¬
турни норми).
ГТО воен. - Група за тилово оси¬
гуряване.
ГТОР воен. - Група за тилово
осигуряване на района.
ГТП [rè-те-пе] - Градско търгов¬
ско предпирятие.
ГТПЕ воен. - Група за техничес¬
ка помощ и евакуация.
ГТПП - Германска търговско-
промишлена палата.
гтс [ге-те-cè] - Глобална теле¬
комуникационна система
(БАН).
ГТФ [rè -те-фё], хим. - Гуано-
зитрифосфат.
гтх [rè-Te-xè], ед. пмн., биохим.
- Гонадотропен хормон.
ГТШ електр. - Гъвкав шлангов
кабел за подвижни машини в
торфени предприятия.
ГУ [rè-y] - Главно управление.
ГУ -Градскоуправление.
ГУ [rè-у], електрон. - Групов
усилвател.
ГУ (-) [rè-ÿ] -Ултразвуковгене¬
ратор (напр.: ГУ-2-6, ГУ-1 -0,1 ).
ГУА [ryà] - Главно управление
на архивите (Министерски
съвет).
ГУАМ [гуам] - (Грузия, Украй¬
на, Азербайджан, Молдова). Д
Страните от ГУАМ.
ГУГК [гу-ге-ка] - Главно управ¬
ление по геодезия и картогра¬
фия.
ГУДА [гуда] - Главно управле¬
ние на данъчната администра¬
ция.
ГУДРВЗ - Главно управление
„Държавен резерв и военнов¬
ременни запаси“.
ГУДФК - Главно управление
ГУИ
142
г-ца
„Държавен финансов конт¬
рол“.
ГУИ [гуй] - Главен училищен
инспекторат.
ГУМ [гум] , член, -ът, -а, м. -
Градски универсален магазин.
ГУМ [гум], рус. ГУМ (Государ¬
ственный универсальный ма¬
газин) - Държавен универса¬
лен магазин.
Гумикооп м. - Кооперация за
гумени изделия.
ГУ МЛ С - Главно управление на
местата за лишаване от сво¬
бода.
ГУОК - Главно управление за
организация и координация.
ГУОП [гуоп] - Главно управле¬
ние „Отбранителна промиш¬
леност“.
ГУП [гуп], м. (разг. член, -а) -
Главно управление на пъти¬
щата.
ГУСА [гуса] - Главно управле¬
ние „Следствени арести“.
ГУ СВ [гу-се-вё], ср. (разг. член,
-то), воен. - Главно управление
на строителните войски.
ГУТ [гут] - Група по условия на
труд.
ГУТА воен. - Група за управле¬
ние на тактическата авиация.
ГУТП [гу-те-nè], ср. (разг. член.
-то) - Главно управление на
трудовата повинност.
ГУХМ [rÿ-xe-Mè]-Главноуправ¬
ление по хидрология и метео¬
рология.
ГУЦ - Главно управление по це¬
ните.
Г6Ф биохим. - Глюкозо-6-фос-
фатаза.
Г6ФДХ биохим. - Глюкозо-6-
фосфатдехидрогеназа.
ГФЗЗ - Гаранционен фонд задъл¬
жително застраховане.
ГФИ [rè-фе-й] - Геофизичен ин¬
ститут (БАН); ГИ.
ГФК [гё-фе-кй] - Геодезия, фо¬
тограметрия и картография.
ГФООС - Глобален фонд за
опазване на оклоната среда.
ГФР [ rè-фе-ре], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Германска феде¬
рална република; вж.ФРГ.
ГФС - Германски футболен
съюз.
ГФСС - Граждански форум за
свободно слово.
ГХГ - Гражданска художестве¬
на галерия. Д ГХГ-Балчик.
ГХС[ rè-xe-cè] - Германски хри¬
стияндемократически съюз.
гхц физ. - гигахерц (след циф¬
ра).
ГЦ воен. - Главна цел.
г-ца - госпожица (пред собстве¬
но име).
ГЦАР
143
ДА
ГЦАР - Градски център за ам¬
булаторна рехабилитация.
ГЦБС - Генерална централа на
браншовите синдикати; ГЦБСБ.
ГЦБСБ - Генерална централа на
браншовите синдикати в
България; ГЦБС.
ГЧИ [ rè-че-й] - Галерия за чуж¬
дестранно изкуство (София).
гшд воен. - Група за шифрира¬
не и дешифриране.
ГЩ[ rè-njè],.w. и (разг.)ср. {член.
-то), воен. - Генерален щаб;
Генщаб. А ГЩ на ВВС. ГЩ на
СВ. ГЩ на ВМС.
ГЩБА - Генерален щаб на
Българската армия.
ГЩСВ - Генерален щаб на стро¬
ителни войски.
д
Д (-) [де], ед. и мн., техн. - Дви¬
гатели (напр.: Д-300).
Д (-) [де], рус. Д (Дорожная ма¬
шина) -За означаване на: бул¬
дозер (напр.: Д-159В); скрепер
(напр.: Д-183); прикачен зърно¬
комбайн (напр.: Д-6).
Д воен. - Ден на началото на бой¬
ни действия, на бойна операция
(напр.: Д,, Дг Д? - първи, вто¬
ри, трети ден и т. н.).
Д(-)[дс], електр. - Диод (напр.:
Д 219, Д 220, Д 220А).
Д. - Долен (в название на сели¬
ща). АД. Дъбник.
Делектр. - Дросел.
Д геохим. - Дългопламъчни
въглища.
Д (-) [де] - Стационарна кинопро¬
жекционна машина „Дрезден“
(напр.: Д-2 „Дрезден“).
Д (-) [де], ед. и мн. - Дизелови
двигатели (напр.: Д-6, Д-12, Д-
18).
Д., д. грам. - дателен (падеж);
дат.
д. - действие (при описание на
пиеси), (с числ.)
Д. - ден.
д. - денонощие.
д - деци... (представка за образу¬
ване на десетичните кратни
единици от Международната
система на измерителните еди¬
ници).
д. - души (след цифра).
д. - дължина (с цифра).
д. - дял (с цифра).
ДА - Данъчна администрация.
ДА [дё-й],«осн„ рус. ДА (Дегтя¬
рева авиационый пулемет) -
За означавнане на авиационна
картечница, създадена от Дег¬
тярев.
ДА
144
д. а. п.
ДА воен. - Авиация за далечно
действие.
ДА - Демократичен алианс.
ДА - Демократическа алтерна¬
тива (Македония).
ДА - Детски ансамбъл. А ДА
„Българче".
ДА воен. - Дивизионна артиле¬
рия.
ДА воен. - Доброволческа армия.
ДА (-) [де-à] - Доилен апарат
(напр.: ДА-2).
ДА - Държавен арбитраж. А ДА
при ОНС.ДА при СГНС.
ДА - Държавен архив.
ДА - Държавна агенция.
да - дека (представка за образу¬
ване на десетичните кратни
единици от Международната
система на измерителните еди¬
ници).
ДАА - Движение на анонимни
алкохолици.
ДАБ хим. - Диметиламинобен-
зо л.
ДАБ [даб], воен. - Димна авиа¬
ционна бомба.
ДАВ воен. - Дивизион артилерий¬
ско въоръжение.
ДАГ [даб], воен. - Дивизионна
артилерийска група.
ДАГ [даг] - Дирекция за архитек¬
тура и градоустройство.
даг - декаграм (след цифра).
дагест. - дагестански.
ДАГЗ [дагз] - Държавна аген¬
ция „Гражданска защита“.
ДАДРВВЗ - Държавна агенция
„Държавен резерв и военнов¬
ременни запаси“.
ДАЕ - Държави говорещи анг¬
лийски език.
ДАЕ - Държавна агенция по
енергетика.
ДАЕЕ - Държавна агенция по
енергийна ефективност.
ДАЕЕР - Държавна агенция по
енергетика и енергийни ресур¬
си.
ДАЗД - Държавна агенция за
закрила на детето.
ДАИ [дай], ж. и м. - Държавна
автомобилна инспекция.
ДАК [дак] - Държавна агенция
по корабоплаване.
ДАК [дак] - Държавна админис¬
тративна компания.
ДАК изч. техн. - Дума за адрес
на канала.
дал - декалитър (след цифра).
ДАЛ [дал] - Държавна агенция
по лекарствата.
ДАЛК биохим. - Делта-аминоле-
вулинова киселина.
ДАМС [дамс] - Държавна аген¬
ция за младежта и спорта.
ДАН библ. - Дания.
д. а. н. - доктор на архитектурни-
ДАНПТ
145
Дб
тс науки (със собствено име).
ДАНПТ - Държавен ансамбъл
за народни песни и танци. A
ДАНПТ„ Филип Кутев“.
ДАО [дао] - Държавно аптечно
обединение.
ДАОН [даон] - Държавна аген¬
ция за осигурителен надзор.
ДАП [дап], воен. - Димообразу-
ващ авиационен прибор.
ДАП [дап],ль (разг. член, -ът, -а,
мн. -овс) - Държавно автомо¬
билно предприятие.
- Произв.: (разг.) дйпаджия, дё-
паджимски, дйповсц, даповски.
ДАП - Държавно аптечно пред¬
приятие.
ДАР [дар] - Демократична ал¬
тернатива за република.
ДАРАГ, остар., нем. DARAG
(Deutsche Auslands-und Rück-
vcrsicherungs-Aktiengesell-
schaft) - Немско акционерно
застрахователно дружество.
ДАРР воен. - Дивизионна арти¬
лерийска ремонтна работилни¬
ца.
ДАС [дас] , воен. - Дивизионен
артилерийски склад.
ДАС - Държавна агенция за
спорта.
ДАСМ - Държавна агенция по
стандартизация и метрология.
ДАСП [дасп], ср. им. - Държав¬
но автомобилно стопанско
предприятие.
ДАСП - МП - Държавно авто¬
мобилно стопанско предприя¬
тие —международни превози.
ДАССР истор., рус. ДАССР (Да¬
гестанская Автономная Совет¬
ская Социалистическая Рес¬
публика) - Дагестанска авто¬
номна съветска социалисти¬
ческа република.
ДАТ [дат] - Държавен автомо¬
билен транспорт (държавно
автомобилно предприятие).
дат. грам. - дателен (падеж); Д.,
Д.
дат. - датски.
ДАТТ - Двигатели, автомобил¬
на техника и транспорт (Ка¬
тедра в Техническия универси¬
тет, София).
ДАУ [дАу], автомат. - Дистан¬
ционно-автоматично управле¬
ние.
ДАУ [дйу] - Държавно аптечно
управление.
ДАФ [даф] - Държавен архивен
фонд.
ДАШ - Държавна автомобилна
школа.
ДБ - Данъчно бюро (Министер¬
ство на финансите).
дб воен. - Десантен батальон.
ДБ
146
ДВГ
ДБ - В емблемата на кожарски
завод ..Димитър Благоев“ -
Габрово.
ДБ воен. - Действаща база.
ДБ техн. -Дисков бснзиномер.
ДБ - Добруджанска банка.
ДБ [дё-бё] - Дружественобюро.
ДБ (-) [дё-бё], воен., рус. ДБ
(Дальний бомбардировщик) -
За означаване на тип съвет¬
ски бомбардировач (напр.: ДБ
-ЗФ).
дб. физ. - децибел (единица за
измерване силата на звука),
(след цифра).
ДБА [дё-бе-à] - Дружество на
българските архитекти.
ДББ - Диспансер по белодробни
болести.
ДБББ - Държавна болница за
белодробни болести.
ДББЗ - Държавна болница за
белодробни заболявания.
ДБВК - Държавна библиотека
„В. Коларов“.
ДБГ - Дирекция за борба с гра¬
душките.
ДБЕД хим. - Дибензилетиленди-
амин.
ДБИ [дё-бе-й] - Държавен биб¬
лиотекарски институт.
ДБИР - Държавна банка за ин¬
вестиции и развитие.
ДБК - Дамски бизнес клуб.
ДБМ воен. - Десантна бойна ма¬
шина.
д. б. и. - доктор на биологически¬
те науки (със собствено име).
ДБП [д ё-бе-пё] - Държавно
бюро за проверка.
ДБСД - Дом на българо-съвет-
ската дружба.
ДБТ [дё-бе-тё]— Дирекция
„Бюро по труда“. £\ДБТ-Мла¬
дост (София).
ДБФ хим. - Дибутилфталат.
дв воен. - десантен взвод.
ДВ воен. - Десантна вълна.
ДВ воен. - Десантни войски.
ДВ [дё-вё], ед. и мн., воен. - Ди-
мообразуващи вещества.
ДВ - Дирекция по вероизповеда¬
нията (Министерски съвет).
ДВ [дё-вё], мн., радиотехн. -
Дълги вълни.
ДВ [дё-вё], прил. -Дълговълнов.
ДДВ станция.
ДВ - „Държавен вестник“,
дв. грам, - двойствено (число),
дв., англ, dw (deadweight) - Еди¬
ница мярка за товароподемност
на морски плавателен съд.
ДВА [дё-ве-à] - Държавен вое¬
нен архив.
ДВГ[дё -ве-гё],<?д. ими. - 1. Дви¬
гатели с вътрешно горене.
2. (разг.) мн. - Двигатели с
вътрешно горене (специалност
147
ДГЕК
ДВГ
във Виеше учебно заведение).
А Той следва ДВГ.
ДВГ - Детска вокална група. А
ДВГ „ Таласъмче".
ДВИ [дё-ве -й] - Държавна възду¬
хоплавателна инспекция.
ДВИ [дё-ве-й] - Държавно воен¬
но издателство.
ДВКИ-Дом за ветерани на кул¬
турата и изкуството.
ДВМК [дё-ве-ме-кй] -Държавен
ветеринарномедицински конт¬
рол.
д. в.-м. и. - доктор на ветери¬
нарномедицинските науки (със
собствено име).
д. в. н. - доктор на военните на¬
уки (със собствено име).
ДВНПБЧГ - Дом за временно
настаняване на пълнолетни
български и чужди граждани.
ДВНС - Дом за временно наста¬
няване на сираци.
д-во - дружество.
ДВП - Движение за възраждане
на Полша.
ДВС - Движение на въоръжени¬
те сили (Португалия).
ДВС воен. - Действителна воен¬
на служба.
ДВСК [дё-ве-се-кй] - Държавен
ветеринарен санитарен конт¬
рол.
ДВСШ (-) [дё -ве-се-шё], рус.
ДВСШ (Самоходное шасси с
дизелем воздушного охлажде¬
ния) - Самоходно шаси с дизе¬
лов двигател с въздушно ох¬
лаждане (напр.: ДВСШ-16).
ДВТК [дё-ве-те-кй] - Държавен
вълненотекстилен комбинат.
ДВТУ [дё-ве-те-у] - Държавно
виеше театрално училище.
ДВУ [дё-ве-ÿ] - Държавно вие¬
ше училище.
ДВУФАН - Държавно виеше
училище за финансови и адми¬
нистративни науки.
ДВФ [дё-ве-фё] - Държавна во¬
енна фабрика.
ДВФК [дё-ве-фе-кй] - Държавен
вътрешен финансов контрол.
А Агенция за ДВФК.
ДВХ - Дом за възрастни хора.
ДГ - Детска градина. А ДГ
„Мая“.
ДГ биохим. -Диглицерид.
дг - дециграм (след цифра).
ДГ [дё-гё] - Дирекция на горите.
ДГА, фр. DGA (Délégation
Générale рог 1 Armament) - Ге¬
нерална делегация по въоръ¬
женията.
ДГДУС-Детска градина за деца
с увреден слух. А ДГДУС „Де¬
телина“.
ДГЕК - Департамент за гаран¬
тиране на експортните креди-
дгз
148
ддпв
ти (Англия).
ДГЗ [дё -;е-зё] - Дирекция
„Гражданска защита“.
ДГЗС (дё-ге-зе-сё],ср. (разг. член.
-то, мн. -та) - Държавно гор¬
ско земеделско стопанство.
ДГИ [дё-ге -й] - Движение за
гражданска инициатива.
ДГК [дё-ге-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен гипсов
комбинат.
д. г. и. - доктор на географските
науки (със собствено име).
ДГС [дё-ге-сё], ср. (разг. член. -
то,мн. -та)-Държавногорско
стопанство.
ДГФ [дè-ге-фё] - Държавен гор¬
ски фонд.
дд воен. — Далечно действие. А
Артилерия ДД.
ДД [дё-дё] - Дворец на децата. А
ДД „Възраждане".
ДД - Демократическо действие
(партия във Венецуела).
дд воен. - Денонощна дажба.
ДД воен. - Диверсионна дейност.
ДД - Дизелов двигател.
ДДл<е0. - Дълбока доза (рентге¬
нова доза при лечение).
Д - Д хим. - Препарат - смес от
дихлорпропен идихлорпропан.
ДДА (-) (дс-де-àj, рус. ДДА
(Двухконсольный дождеваль¬
ный агрегат) - Двуконзолен
дъждовален агрегат (напр.:
ДДА-100М).
ддв воен. -Десантно-диверсион¬
ни войски.
ДДД -Дезинфекция, дезинсекция
и дератизация (еднолично дру¬
жество с ограничена отговор¬
ност).
ДДД хим. - Дпхлордифенилдих-
лоретан.
ДДЗ [дё-де-зс], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен дърво¬
преработвателен завод.
ДДИМ радиотехн. - Двустранна
дължино-импулсна модула¬
ция.
ДДК [дё-де-ка], ед. и мн. (разг.
мн. -та), воен. - Дивизионен
десантен катер.
ДДК - Дом на детската книга.
ДДМ (-) [дё-де-ём] - Дългост-
руйна дъждовална машина
(напр.: ДДМ - ЗОС).
ДДН (-) [дё-де-ён], рус. ДДН
(Дождевальная дальноструй-
ная навесная машина) -
Дъждовална далекоструйна
навесна машина (напр.: ДДН-
45).
ДДП [дё-де-nèl, електр. - Двоен
дианентод.
ДДПВ - Дом за деца от предучи¬
лищна възраст. АДДПВ „На¬
дежда ".
ДДПО
) 49
дезесе
ДДПО [дё-де-пе-ô] - Допълни¬
телно доброволно пенсионно
осигуряване.
ДДПФ [де-дс-пс-фё! - Допълни¬
телен доброволен пенсионен
фонд.
ДДР |де -де-èp], исто/?, нем. DDR
(Deutsche Dcmokratische Re-
publik); Германска демократич¬
на република; вж. ГДР.
ДДС [дё-де-сё] - Данък върху
добавената стойност.
ДДС - Движение за демократич¬
на Словакия.
ДДС - Договор за дружба и
сътрудничество.
ДДС - Дом за девойки-сираци. Д
ДДС „Констанца Ляпчева"
(Долна Баня ).
ДДС - Държавна дивечова стан¬
ция. Д ДДС „ Арамлиец“.
ДДСК [дё-де-се-Kà] - Дирекция
за държавен строителен конт¬
рол.
ДДСУ [дё-де-се-ÿ] - Дом за деца
със сетивни увреждания.
ДДС - Държавна дивечовъдна
станция. &ДДС „Арамлиец“.
ДДТ [дё-де-тё], м. и (разг.) ср.
(член, -то), хим. - Дихл орди -
фснилтрихлоретан.
ДДУУ - Дом за деца с умствени
увреждания.
ДДФ (дё-де-фё] - Дунавски дра-
гажен флот.
ДДФ [дё-де-фё] - Дърводобивна
фирма. Д ДДФ „Брезите“
(Кърджали).
ДДЧ (дё-де-чё],жед. - Долни от¬
дели на дебелото черво.
ДДЮ - Дом за деца и юноши.
ДДЮНУ - Дом за деца и юноши
с начално училище. Д ДДЮНУ
„ Петко Р. Славейков ".
ДДЯ - Дневна детска ясла.
ДЕА хим. - Диетаноламин.
ДЕА, англ. DEA - Федерална
служба за борба с наркотиците
(САЩ).
Девко м., англ. DEVCO (Commi¬
ttee for Standardisation in the
Developing Countries) - Коми¬
тет за оказване на помощ в
дейността по стандартизация
на развиващите се страни
(Международна организация
по стандартизация).
Деделйп хим. - Дихлордифенил-
трихлоретан (ДДТ [дё-де-тё] и
линдан (препарат за растител¬
на защита).
дедеронл^., нем. Dederon (DDR +
оп) - Название на синтетични
влакна и тъкан.
деж. - дежурен.
дёзесё, член, -го,мн. -та,ср., разг.
- Държавно земеделско сто¬
панство; ДЗС.
ДЕИ
150
Дет...
— Произв.: дезесАр, дезесАрски.
ДЕИ [дè й] - Дирекция по евро¬
пейска интеграция (Министер¬
ски съвет).
ДЕК [дек], англ. DEC (Digital
Equipment Corporation) - Аме¬
риканска корпорация за произ¬
водство на електронноизчисли¬
телни машини.
дек. - декември,
дек. - декар; вж. дка.
Декалин м., хим. - Декахидро-
нафталин.
ДЕКБ - Делегация на Европейс¬
ката комисия в България.
декл. - декларатор.
Декодер ^., автомат. - Устрой¬
ство за декодиране на инфор¬
мация.
Декотскслс - Стопански комби¬
нат за производство на деко¬
ративен текстил (килими, оде¬
яла, мебелни платове и др.).
ДЕКТ [дект] ,англ. DECT (Digital
European Cordless Telephone) -
Дигитален европейски безжи¬
чен телефон (Европейски
съюз); ЕДБТ.
дсм, - демократичен, демократи¬
чески.
дем. - демокрация.
ДЕМ воен. - Дивизион ескадрени
миноносци.
ДЕМА [дёма] - Дирекция за
електромедицинска апарату¬
ра.
Демаглл, нем. DEMAG (Deutsche
Maschinenfabrik Aktienge-
sellschaft) - Германско акцио¬
нерно дружество на машино¬
строителните заводи.
дсмо , мн. няма, ср., англ, demo
(demonstration) - Работен ва¬
риант на музикален албум, пе¬
сен и под., който се демонстри¬
ра пред някого преди оконча¬
телното му завършване и пус¬
кане на пазара.
демо... , англ. demo... - Като
първа съставна част на слож¬
носъкратени думи със значе¬
ние: който се отнася до рабо¬
тен вариант на музикален ал¬
бум, песен и под., демонстри¬
ран преди окончателното завъ¬
ршване и пускане на пазара,
напр.: демоверсия, демозапис).
ден. - департамент (със собстве¬
но име).
деп. - депозиран.
Дёсо воен. - Десантен отряд.
Дсспб воен., рус. - Деспб (Десан¬
тно-переправочный батальон)
- Десантен батальон.
Дёспрёд м. - Държавно спеди¬
торско предприятие.
Дет... - Като първа съставна част
на сложносъкратени думи
ДЕТА
151
ДЗАВ
(напр.: Детмаг).
ДЕТА хим. -Диетилен-триамин.
Дётиздат м. - Детско издател¬
ство.
Детмаг, член, -ът, -а, мн. -зи,л/. -
Детски магазин.
деф. - дефектен.
ДЕФА [дёфа], нем. DEFA
(Deutsche Film-Aktiengesell-
schaft) - Киностудия на Гер¬
манската демократична репуб¬
лика.
ДЕЦ [дец], ж. им.- Дизелова
електрическа централа.
Дсцфоид м. - Децентрализиран
фонд.
ДЕШ - Детска езикова школа. Д
ДЕШ „Знание“.
доят. грам. - деятелен (залог).
Дж. физ. -джаул (единица за из¬
мерване на енергия и работа).
ДЖАЛ, англ. JAL (Japanese Air
Lines) - Японски въздушни ли¬
нии; Я АЛ.
ДЖАНА [джана], JANA (Jama¬
hiriya News Agency) - Инфор¬
мационна агенция на Либийс¬
ката арабска джамахирия.
ДЖИ [дё-же-й], ж. и (разг.) ср.
(член, то) - Държавна желе¬
зопътна инспекция.
Джи Ес Ем м., англ. GSM (Global
System of Mobile Telecom¬
munications) - 1. Мобилен те¬
лефонен оператор.
2. Мобилен телефон, обслуж¬
ван от този оператор; джиесем.
джйсссм, -ът, -а, л/. - Мобилен
телефон, обслужван от моби¬
лен оператор (Джи Ес Ем).
джипп, член, -то, мн. -та, англ.
GP (General Practitioner) - Об-
щопрактикуващ лекар, семеен
лекар.
Дж/К физ. - джаул на Келвин
(единица за топлинен капаци¬
тет и ентропия), (след цифра).
Дж/кг физ. - джаул на килограм
(единица за специфична топли¬
на на фазово превръщане на
химическите реакции), (след
цифра).
Дж/(кг К) физ. - джаул на кило¬
грам Келвин (единица за спе¬
цифичен топлинен капацитет,
специфична топлина), (след
цифра).
ДЗ воен. - Демилитаризационна
зона.
ДЗ воен. - Демобилизационна
зона.
ДЗ - Дизелово зимно гориво.
ДЗ - „Димитровско знаме“ (вес¬
тник).
ДЗ воен. - Димна завеса.
ДЗ [дё-зё] - Държавен завод.
ДЗАВ —Държавен завод за ав-
дзж
152
ди
томатични везни.
ДЗЖ - Дружество за защита на
животните.
ДЗЗ [дё-зе-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен захарен
завод.
ДЗИ [дё-зе-й], м. и (разг.) ср.
(член, -то)-1. Държавен заст¬
рахователен институт.
2. Сградата, в която се поме¬
щава Управлението или клон
на Държавния застраховате¬
лен институт.
ДЗК [дё-зе-кй], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавензахарен
комбинат.
ДЗКП - Доброволци за задгра¬
нична кооперативна помощ.
ДЗОС [дзос], член, -ът, -а, мн.
-ове, ле, воен. - Дървено-зем¬
но огнево съоръжение.
ДЗОТ [дзот], член, -ът, -а, мн.
-ове, ле, воен. - Дървено-зем¬
на огнева точка.
ДЗПБССГ - Движение за защи¬
та на пенсионери, безработни
и социалнослаби граждани.
ДЗПД [дё-зе-пе-дё] - Дружество
за защита на правата на дете¬
то.
ДЗПДСК - Дирекция „Здравна
профилактика и държавен са¬
нитарен контрол“ (Министер¬
ство на здравеопазването).
ДЗПО [дё-зе-пе-ô] - Допълни¬
телно задължително пенсион¬
но осигуряване.
ДЗРЧ [дё-зе-рс-чё] - Държавен
завод за резервни части. Д
ДЗРЧ „ Т. Петров".
ДЗС [дё-зе-сё], член. -то,лш. -та,
ср. - Държавно земеделско
стопанство; дезесе.
ДЗУ [дё-зе-у] - Дисковозапаме¬
тяващо устройство.
ДЗУ [дё-зе-у] - Дружество за
звукозаписващи устройства.
ДЗУ [дё-зе-ÿ], електрон. -
Дълговременно запомнящо
устройство.
ДЗУ [дё-зе-у] - Държавен земе¬
делски участък.
ДЗУ [дё-зе-ÿ], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за дискови
запаметяващи устройства.
Д ДЗУ АД (Стара Загора).
ДЗЦ [дс-зе-цё] - Държавен за¬
вод за целулоза.
ДИ - Джамзат-и-пслями (Дясна
религиозна партия, Пакистан).
ДИ [дё-й] - Дом на изкуствата.
ДИ [дё-й] - Дъждовална инста¬
лация.
ДИ [дё-й]— Държавна инспек¬
ция.
ДИ - Държавно издателство.
&ДИ „Наука и изкуство".
ДИ (-) [дё-й], електр. - Индук-
ДИА
153
ДИКО
тивен датчик (напр.: ДИ-2-12).
ДИА [дйа] - Държавнаизпълни¬
телна агенция. £\ДИА „Пъти¬
ща".
диагр. - диаграма.
ДИАЛ - Дозиметрична и инже-
нерно-аерологична лаборато¬
рия.
диал. леке. - диалектно.
диам. - диаметър (с цифра).
Диамат м. - Диалектически ма¬
териализъм.
диапоз. - диапозитив.
ДИБ - Държавна институтска
болница. А ДИП „Св. Иван
Рилски".
ДИБББ - Държавна институт¬
ска бол ница по белодробни бо¬
лести. А ДИБББ „ Св. София ".
ДИББЗ - Държавна институт¬
ска болница по белодробни за-
болявания. АДИББЗ „Св. Со¬
фия ".
ДИБЕГ - Държавна институт¬
ска болница по ендокринология
и геронтология.
див. воен, - дивизион.
Дй Ви Дй , англ. DVD (Digital
Versatile Disk ) - 1. Дигитален
видеодиск.
2. Който се отнася до дигита¬
лен видеодиск. АД// Ви Ди ус¬
тройство. Ди Ви Ди филми.
дйджей, -еят, -ея, -ей, м., англ.
DJ (disko- joker)-Дисководещ.
- Произв.: дйджейка, дйджейски.
ДИЕК [диск] - Държавна инс¬
пекция за енергиен контрол.
ДИЗ [диз] - Държавен инстру¬
ментален завод.
ДИЗАП [дизйп] ,ж. им. - Дирек¬
ция за защита на авторското
право.
ДИЗМ [дй-зе-мё] - Държавен
институт за законодателна
метрология.
ДИК - Демократическа институ-
ционалистка коалиция (Еква¬
дор).
ДИК [дик] ,м. (разг. член, -а) иле.
- Дирекция за инвеститорски
контрол.
ДИК [дик], м. (разг. член, -а) -
Държавен индустриален ком¬
бинат.
ДИК [дик] , ж. и м. - Държавна
инспекция по корабоплаване.
ДИК [дик] , м. и ж. - Държавна
инспекция по корабостроене.
ДИК Л С - Държавен институт за
контрол на лекарствените
средства.
дикм , електрон. - Диференци¬
ална импулсно-кодова модула¬
ция.
ДИКО [дико], м. - Директивен
комитет (Международна орга¬
низация по стандартизация).
Диковр
154
дисцйп
Диковр воен. - Дивизион кораби
за охрана на воден район.
ДИКСИ [дйкси] - Държавна ин¬
спекция по качеството на сто¬
ките за износ.
ДИМ (-) [дим], техн. - Дистан¬
ционен индукционен мано¬
метър (напр.: ДИМ-8, ДИМ-
100).
ДИМ [дим], електрон. -Дължин-
но-импулсна модулация.
Дими воен. - Дивизион морска
пехота.
ДИН [дин] , нем. DIN (Deutsche
Industrie-Norm) - Германски
промишлен стандарт.
дин - дина (единица за измерва¬
не на сила), (с цифра).
дин. - динар (след цифра).
д. и. н. - доктор на икономичес¬
ките науки (със собствено име).
д. и. и. - доктор на исторически¬
те науки (със собствено име).
ДИНА [дина], DINA (Direction de
Inteligcncia Nacional) - Нацио¬
нална дирекция за разузнава¬
не (тайна полиция на военната
хунта в Чили).
ДИО [диб] - Дирекция за изграж¬
дане на обекти.
ДИО [дно] - Държавно индуст¬
риално обединение.
ДИП [дни] - Дирекция за инфор¬
мационна политика (Мини¬
стерство на отбраната).
ДИП [дпп],.м. (разг. член. -ът. -а,
мн. -ове) - Държавно индуст¬
риално предприятие.
Дипк воен. - Дивизион противо-
лодъчни кораби.
Дипл воен. - Дивизион подводни
лодки.
дипл. -дипломатически: диплом,
диплом. - дипломатически;
дипл.
ДИР - Далекоизточна републи¬
ка.
ДИР - Демократичен избор на
Русия.
дир. - директор.
дир. - дирекция. А Дир. „Товар¬
ни превози".
ДИР [дир], ж. и м. - Държавна
инспекция по рибарство (Русе).
Дирк воен. - Дивизион ракетни
кораби.
дис. - дисертация.
ДИС [дис], ж. и м. - Държавна
инспекция по съобщенията.
ДИСИ - Държавен инженерно¬
строителен институт (София).
диско... - Дискотечсн (като
първа съставна част на слож-
носъкратени думи, напр.: дис-
комаратон, дисководещ).
дисцйп, член, -ът, -а, л<., воен.,
разг. -Дисциплинарна рота. А
Той беше в дисципа.
ДИТ
155
ДКЕБ
- Произв.'. (разг.) дисцйпаджия.
ДИТ биохим. - Дийодтирозин.
ДИТККП - Държавна инспек¬
ция за технически контрол по
качеството в промишленост¬
та.
ДИТН - Държавна инспекция за
технически надзор.
ДИТУС - Държавна инспекция
за териториално устройство и
строителен контрол.
ДК(-) [де-Kà] , воен. - Дегазацио-
нен комплект (напр.: ДК-1, ДК-
5).
ДК воен. - Дегазационна коман¬
да.
ДК воен. - Десантен катер.
ДК воен. - Десантен кораб.
ДК воен. - Десантен корпус.
ДК - Детска кухня.
ДК воен. - Диверсионна коман¬
да.
ДК - Дизайнерска къща.
ДК (-) [де-ка], рус. ДК (Дизель¬
ный кран) - Дизелов кран
(напр.: ДК-10, ДК 2,8).
ДК - Дилингова къща.
ДК - Дипломатически клуб.
ДК - Дискусионен клуб. А ДК
„ Икономика ".
ДК - Дисциплинарна комисия
(Български футболен съюз).
А ДК на БФС.
ДК - Дом на киното.
ДК - Дом на културата.
ДК [дё-ка] - Домостроителен
комбинат; ДСК. А ДК1, ДК2.
ДК - Дружествен комитет.
ДК - Държавен контрол.
ДК - Държавен контролен но¬
мер (за моторните превозни
средства).
ДК [де-ка] - Държавна компа¬
ния. А ДК „ Франс- Телеком ".
дк - дека (десетична представка
за единиците за измерване),
(напр.: дкл, дкм).
ДКА - Държавен киноархив,
дка - декар (единица за по¬
върхнина), (след цифра).
ДКБ - Дружество на каракача-
нитс в България.
ДКББ - Детска клиника по бело¬
дробни болести.
ДКБУ [дё-ка-бе-у] - Държавен
комбинат за битови услуги.
ДКВ [дё-ка-вё], ср. (разг. член.
-то) - Название на части воен¬
нослужещи, мобилизирани до
края на войната (1941-1944). А
Офицери отДКВ-пю.
ДКВВ воен. - Десантен катер на
въздушна възглавница.
дкг - дскаграм (след цифра).
ДКД [дё-ка-дё] - Държавна ко¬
мисия по далекосъобщенията.
ДКЕБ [дё-ка-бё] - Държавен
комитет за екологична безо-
ДКЕР
156
дкс
па сност.
ДКЕР [дс-ка-èp]-Държавнако¬
мисия за енергийни ресурси.
ДКЕР [дё-ка-ёр] - Държавна ко¬
мисия за енергийно регулира¬
не.
ДКЖ [дё-ка-жё] - Демократичен
комитет на жените.
ДКЗ [дё-ка-зё] - Държавен кау¬
чуков завод.
ДКЗ [дё-ка-зё] - Държавен ке¬
рамичен завод.
ДКЗ [ дё-ка-зё] - Държавен кни¬
жен завод.
ДКЗ [дё-ка-зё] - Държавен кот-
ларски завод.
ДКК [дё-ка-ка] - Държавен кау¬
чуков комбинат.
ДКК [дё-ка-ка]-Държавенкон¬
сервен комбинат.
ДКК [дё-ка-ка] - Държавен коп¬
ринен комбинат.
ДКК [дё-ка-кй] - Държавен ко¬
рабостроителен комбинат.
дкл - дека литър (след цифра),
дкм - декаметър (след цифра).
ДКМС [дё-ка-ме-cè], м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Димитровски
комунистнически младежки
съюз.
ДКНТП [дё-ка-ен-те-пё] -
Държавен комитет за наука и
технически прогрес.
ДКНТПВО [дё-ка-ён-те-пе-ве-
о] - Държавен комитет за на¬
ука, технически прогрес и вие¬
ше образование.
ДКО (-) [дё-ка-б] - Конвейерна
подвижна инсталация за поточ¬
но доене на овце (напр.: ДКО-
8).
дкои изч. техн. - Двоичен код
за обмен на информация.
дкоп воен. - Десантен катер за
огнева поддръжка.
ДКП - Детска консултативна
поликлиника.
ДКП (-) [дё-ка-пё] - Джобен пра-
вопоказващдозиметър (напр.:
ДКП-50).
ДКП воен. - Дивизионен коман¬
ден пункт.
ДКП [дё-ка-пё], икон. - Долна
контролна граница(при стати¬
стическо регулиране на техно¬
логичния процес с контролни
карти).
ДКП [дё-ка-пё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен коми¬
тет за планиране.
ДКПЖ [дё-ка-пе-жё] - Държав¬
на комисия по породи живот¬
ни.
ДКПП [дё -ка-пе-пё] - Дирекция
за комплексно проучване и
проектиране.
ДКС [дё-ка-сё] - Дворец на кул¬
турата и спорта. Д ДКС „Ва-
дкс
157
дм
сил Левски ".
ДКС [дё-ка-сё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен коми¬
тет за стандартизация.
ДКСА [дё-ка-се-а] - Държавен
комитет по строителство и ар¬
хитектура.
ДКСБ - Държавна комисия по
стоковите борси.
ДКСИ - Държавна комисия по
сигурността на информацията,
дкт хим. -Долна критична тем¬
пература на разтваряне.
ДКТ [де -ка-тё] - Държавен ко¬
митет по туризма.
ДКУ (-) [дё-ка-у],рус. ДКУ (Дро
билка кормов универсальная)
- Универсална фуражомелка
(напр.: ДКУ-1).
ДКФ [дё-ка-фё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавна карто¬
нажна фабрика.
ДКФ [дё-ка-фё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавна кибри¬
тена фабрика.
ДКФ [дё-ка-фё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавна книж¬
на фабрика.
ДКФ [дё -ка-фё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то)-Държавна консер¬
вна фабрика.
ДКЦ [дё -ка-цё], м. и (разг.) ср.
(член, -то)-Диагностично-кон¬
султативен център.
ДКЦК [дё-ка-це-ка] - Държав¬
на комисия по ценни книжа.
ДЛ - Демократична левица.
ДЛ - Дизелово лятно гориво.
ДЛ - Държавно лесничейство.
ДЛ - Държавна лотария.
дл. - децилитър (след цифра).
ДЛЗР воен. - Дивизион леки зе¬
нитни ракети.
ДЛК - Демократична лига на
Косово.
ДЛП - Демократическа лейбъ¬
ристка партия (Тринидат, То¬
баго, Барбадос).
ДЛП - Доминиканска лейбърист¬
ка партия.
ДЛС [дё-ле-сё], ср. (разг. член,
-то, мн. -та)-Държавноловно
стопанство.
ДЛФ мат. - Десетична логичес¬
ка функция.
ДМ [дё-мё], воен. - Дегазацион-
на машина.
ДМ физ. - Делта-модулация.
ДМ [дё-мё] -Дешифраторна ма¬
шина (за разчитане пробивки-
те върху перфокартите).
ДМ . нем. DM, DEM (Deutsche
Mark) - Германска марка.
ДМ [дё-.мё] - Диференциален
минимум.
ДМ [дё-мё], воен. - Дозорна ма¬
шина.
ДМ - Драгалевски манастир. Д
ДМ
158
дмп
ДМ „ Успение богородично".
ДМ (-) [дё-ём], рус. ДМ (Дожде¬
вальная машина) -Дъждовал-
на машина (напр.: ДМ-33).
ДМ [дё-мё] - Държавни мини,
дц - дециметър (след цифра).
ДМА [дё-ме-à] - Движимимате¬
риални активи.
ДМА [дё-ме-à] - Дирекция
„Морска администрация“ (Бур¬
гас).
ДМа (-) - Дъждовална машина
(напр.: Дма-200).
ДМА [дё-ме-à] - Дълготрайни
материални активи.
ДМА [дё-ме-à] - Държавна му¬
зикална академия. А ДМА
„ Панчо Владигеров ".
ДМД [дё-ме-дё] - Дом майка и
дете. А ДМД „Св. Иван Рил¬
ски".
ДМДТ - Държавен музикално-
драматичен театър. А ДМДТ
„Константин Кисимов" (ве¬
лико Търново).
ДМЕ хим. - Диметоксистан.
ДМ3 [дё-ме-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен маши-
ностротелен завод.
ДМ3 [дё-ме-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен мета¬
лургичен завод.
ДМИУ [дё-ми-у] - Дирекция
„Мерки иизмерителниуреди“
(при Комитета по качеството,
стандартизацията и метроло¬
гията).
ДМК - Детска млечна кухня.
ДМК - Дравида мунетра кожа-
гем (Дравидска прогресивна
федерация).
ДМКТ - Дирекция „Междуна¬
родно контролирана търго¬
вия“.
ДММК (-) [дё-ме-ме-ка] - Дифе¬
ренциален мембранен компен¬
сационен манометър (напр.:
ДММК-4).
ДММП [дё-ме-ме-пё] - Държав¬
но минно металургично пред¬
приятие.
д. м. н. - доктор на математичес¬
ките науки (със собствено име).
д. м. и. - доктор на медицинските
науки (със собствено име).
дмо [дё-ме-à], мн. - Декаримека
оран (след цифра).
ДМП [дё-ме-пё], м. и (разг.) ср.
(член, -то), воен. -Дивизионен
медицински пункт.
ДМП [дё-ме-пё], ср. (разг. член.
-то) - Държавно мебелно пред¬
приятие.
ДМП [дё-ме-пё], ср. (разг. член.
-то) - Държавно минно пред¬
приятие.
ДМП (-) [дё-ме-пё] - Подвижен
магнитен дефектоскоп (напр.:
ДМПП
159
ДНБФ
ДМП-2).
ДМПП [дё-ме-пе-пё] - Държав¬
но минно преработвателно
предприятие.
ДМР [дё-ме-рё] - Държавен ме¬
дицински резерв.
ДМРК [дё-ме-ре-Kà] -Държавен
миннорудодобивен комбинат.
ДМС [дё-ме-cè], м. и (разг.) ср.
{член, -то)-Допълнителнома¬
териално стимулиране (фонд).
ДМСГ -Дом за медико-социални
грижи.
ДМСГД-Дом за медико-социал¬
ни грижи за деца.
ДМСП [дё-ме-се-пё] - Държав¬
но минно солодобивно предпри¬
ятие.
ДМСУ [дё-ме-се-у] - Държавно
минно строител но управление.
Дмт хим. - Диметилпаратолуи¬
дин.
дмт хим. - Диметилтерефталат
(диметилов естер на терефта-
ловата киселина).
ДМТ [дё-мс-тё], техн. - Долна
мъртва точка (при двигатели с
вътрешно горене).
ДМТ [дё-ме-тё] - Държавен му¬
зикален театър. £\ДМТ „ Сте¬
фан Македонски “ (София).
ДМУ [дё-ме-ÿ], ср. (разг. член.
-то) - Държавно монтажно уп¬
равление. £хДМУ „Енергомон-
таж".
ДМУ [дё-ме-у] - Държавен му¬
зикален университет. А ДМУ
„ Панчо Владигеров ".
ДМУ [дё-ме-ÿ] - Държавно му¬
зикално учил ище.
ДМУО - Дом замъже с умерена
олигофрения.
ДМШ [дё-ме-шё] - Детска музи¬
кална школа.
ДМШ [дё -ме-шё] - Държавна
музикална школа.
ДН - Движение за нардовластие.
ДН електр. - Делител на напре¬
жение.
ДН електр. - Диаграмна насоче¬
ност.
дп. воен. - Дивизион.
ДН воен. — Дивизионеп. А дн САУ.
дн. - днес.
дн. - днешен, днешно(то) (пред
селищно или местно име) А
Царски извор (дн. Чапаеве).
ДНА [дё-не-à], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Дом на народната
армия.
ДНБ [дё-не-бё] -Движение „На¬
пред България“.
ДНБ, остар., нем. DNB
(Deutsches Nachrichtenbüro) -
Германска телеграфна агенция
(1933-1945).
ДНБФ хим. - Динитробутил-фе-
нолни препарати.
ДНВ
160
доб.
ДНВ [дс-нс-вё] - Движение за
нацоионално възраждане. Д
ДНВ „Подем “.
ДНД - Доминиканско народно
движение.
Дпспрогрес м. и ж., рус. Днеп¬
рогэс (Днепровская гидро¬
электростанция) - Днепърска
хидроелектростанция.
Днепрострой м.. рус. Днепрост-
рой (Государственное дпеп-
ровское строительство) -
Държавно днсгтърско строи¬
телство.
ДНИ [дё-не-й] - Данък върху
недвижими имоти.
ДНК [дс-ен-ка], биохим. - Де-
зоксирибонуклеинова кисели¬
на. Д ДН К-лаборатория.
ДН К-експертиза.
ДНК [де-не-ка] - Държавен и
народен контрол. Д ГК на
ДНК.
ДНМ [дё-нс-мё] - Дирекция на
народната милиция.
ДНО-Движение за национално
освобождение (Гватемала).
днок хим. - Динитроортокре-
зол.
ДНОК хим. - Дивитроортокре-
золен. Д ДНО К-препарати.
ДНОС - Държавна напоителна
и отводнителна система.
ДНП (-) [дё-не-пё] - Датчик за
ниво на насипни продукти
(напр.: ДНП-0,5/24).
ДНП [дё-не-пё] - Дирекция на
националната полиция.
ДНП [дё-не-пё], с<). имн„ биохим.
- Дезоксирибонуклсопротеи-
ди.
ДНС [дё-не-сё] - Държавна на¬
поителна система.
ДИСК [дё-не-се-ка] - Дирекция
„Национален строителен кон¬
трол“.
ДНСН [дё-не-се-нё] - Дирекция
„Национален строителен над¬
зор“.
ДНСП [дё-не-се-пё] - Дирекция
„Национална служба полиция“
(Министерство на вътрешни¬
те работи).
ДНФ хим. - Динитрофенол.
ДО - Данък върху оборота,
до воен. - Дегазационсн отряд.
ДО воен. - Дежурен офицер.
ДО - Детско отделение (в бол¬
нично заведение).
до хим. -Диоксан.
ДО - Доброволен отряд.
до воен. - Донесение за обста¬
новката.
ДО [де-ô] - Държавно обедине¬
ние.
ДО (-) [дё-о],шехн. - Обикновен
делител (напр.: ДО-121).
доб. - добавка.
добрудж.
161
ДОС
добрудж. - добруджански.
ДОВДЛРГ - Дом за отглеждане
и възпитание на деца, лишени
ог родителска грижа. А
ДОВДЛРГ „ Констанца Ляпче-
ва“ (Долна Баня).
ДОВСЕ [довее! - Договор за ог¬
раничаване на въоръжените
сили в Европа.
ДОВЦ - Дом за отглеждане и
възпитаване на деца.
ДО Д [дод] - Данък върху общия
доход.
ДОЕО - Договор за основаване
на Европейската общност (Ев¬
ропейски съюз).
доз. - дозор.
ДОЗ [де-о-зё] - Държавен обу¬
вен завод.
ДОИ [дои] - Дирекция за опера¬
тивно издирване (Министер¬
ство на вътрешните работи).
док биохим. -Дезоксикортико-
стерон.
док. - документ.
док. - документален. А Док.
филм.
ЦОКхим. - Допустимо остатъч¬
но количество.
ДОКА биохим. - Дезоксикор-
тикостеронацетат; ДОКСА.
^докл. - доклад.
>ДОКСА биохим. - Дезоксикор-
тиконстеронацетат; ДОКА.
дол. - долара (след цифра).
дол. геогр. - долина.
ДОМ - Движение „Обединени
монархисти“.
дом. .. - Домов (напр.: домсъвет).
Домстрой м. - Строителство на
домове. А ТПК „Домстрой“
- Свищов.
Домсъвета. - Домоуправителен
съвет.
ДОН [дон] , воен. - Далечно ог¬
нево нападение.
Донбас м„ рус. Донбас (Донец¬
кий каменноугольный бассейн)
- Донецки каменновъгленен
басейн.
- Произв. : донбйски.
ДОО [до-ô] - Дружество с огра¬
ничена отговорност.
ДОО [до-о] - Държавно обще¬
ствено осигуряване.
ДООСТП - Движение за осво¬
бождение на островите Сан
Томе и Принсипи.
ДОП - Държавно-общинско
предприятие. А ДОП Ви К - В.
Търново.
ДОП (-) [доп] - Отражателен
портативен дебеломер (напр.:
ДОП-1).
доп. - допълнен.
доп. - допълнение.
допеч. - допечатване.
ДОС - Действителен осигурите-
дос
162
ДП
лен стаж.
ДОС - Демократична опозиция
на Сърбия.
ДОС воен. - Десантно оператив¬
но съединение.
ДОС - Дирекция за обществено
строителство.
ДОС [дос], ж. и м., електрон. -
Дискова оперативна система.
ДОС [дос] - Документация за
околната среда (Европейски
съюз).
ДОС [дос], член, -ът, -а,лш. -ове,
лл. воен. - Дълговременно ог¬
нево съоръжение.
ДОСАО [досйо] - Държавна ок¬
ръжна станция по агрохими¬
ческо обслужване.
ДОСО [дос0],.ж. и (разг.)ср. (член.
-то) - Доброволна организация
за съдействие на отбраната.
— Произв.: досовец, досовски.
ДОСП - Държавно обединено
стопанско предприятие.
ДОТ [дот] хим. ~ Динитроорто¬
толуамид.
ДОТ [дот], ед. и мн. - Добровол¬
ни отряди на трудещите се.
ДОТ и дот [дот], член, -ът, -а, мн.
-ове, м., воен. — Дълговремен¬
на огнева точка.
ДОТИ [доти] - Дирекция за опе¬
ративно-техническа информа¬
ция (Министерство на вътреш¬
ните работи). Д Екип на ДОТИ.
ДОФА хим. - Диоксифенилала¬
нин.
доц. - доцент (със собствено
име).
ДОЦЗ - Държавен оловно-цин¬
ков завод.
ДП хим. - Далапон.
ДП Iдё -nè] - Данъчно подразде¬
ление (Министерство на фи¬
нансите).
ДП воен. - Дегазационен пункт.
ДП [де-nè] - Демократическа
партия.
ДП (-) [дё-nè], воен. - Детски
противогаз (напр.: ДП-6).
Дп (-) Дизелово масло с прибав¬
ка (напр.: Дп-8, Дп-11 ).
ДП - Дирекция на полицията.
ДП (-) [де-пс] - Дисков плуг
(напр.: ДП-24, ДП-14).
ДП [дё-пё]-Диспечерски пункт.
ДП (-) [де-nè] - Дихателен при¬
бор (напр.: ДП-1, ДП-2).
ДП (-) [дё-пё] - Дозиметричен
прибор (напр.: ДП-1-Б, ДП-1-
В).
ДП [дё-пё], ср., метал. - Домен¬
но производство.
ДП - Дом на правниците.
ДП - „Дунавска правда“ (вест¬
ник).
ДП - Държавна печатница.
ДП [дё-пё]-Държавнопредпри-
ДП
163
ДПЛУЗ
ятие. ДД/7 „ Строителство и
възстановяване" (София).
ДП (-) [дё-nè], воен., рус. ДП
(Дсгтярева-пехотный пуле¬
мет) - За означаване на тип
ръчна картечница, конструира¬
на от Дегтярев (напр/. ДП-7,
62-мм).
ДПА [дс-пе-à] - Демократичес¬
ка партия на албанците (Ма¬
кедония).
ДПА [дё-пс-à]-Дизелов помпен
агрегат.
ДПА [де-пе-à], нем. DPA
(Deutsche Pressc-Agentur) -
Информационна агенция на
Федерална република Герма¬
ния.
ДПБ [дё-пе-бё] - Демократичес¬
ка партия на Ботсуана.
ДПА - Детска полицейска ака¬
демия.
ДПБ - Дружество на психолози¬
те в България.
ДПВ - Дирекция „Политика на
въоръженията“.
ДПВО [де-пе-ве-б], воен. - Ди¬
визия за противовъздушна от¬
брана.
ДПГ [де-пе-гс] - Демократична
партия на Гвинея.
ДПД [дё-пе-дё] - Дървопрера¬
ботвателно дружество. АДПД
„ Сокола " (Пещера ).
ДПЖС [дё-пе-же-сё] - Държав¬
но племенно животновъдно
стопанство.
ДПЗ - Диспансер за психични
заболявания.
ДПЗ [дё-пе-зё] - Дружество за
психическо здраве.
ДПЗИ [дё-пе-зе й] - Държавно
предприятие за захарни изде¬
лия.
ДПЗО [дё-пе-зе-о] - Детска
правозащитна организация. Д
ДПЗО „ Спасете децата ".
ДПЗР [дё-пе-зе-рё] - Допълни¬
телни преходни и заключител¬
ни разпоредби (в наредба). Д
ДПЗР на НДДТВ.
ДПЗХ [дс-пе-зе-хё] - Държавно
предприятие за зърнен и храни.
ДПК [дё-пе-ка] - Данъчно-про¬
цесуален кодекс. Д Данъчна
оценка но чл. 226 от ДПК.
ДПК [дё-пе-ка] - Демократична
партия на Косово.
ДПК [дё-пе-ка] - Държавен по¬
лиграфически комбинат.
ДПК [дё-пе-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен про¬
мишлен комбинат.
ДПК [дё-пе-ка], остар. -
Държавна планова комисия.
ДПК - Държавна племенна кни¬
га.
ДПЛУЗ - Дружество за подкре¬
дпм
164
дптк
па на лицата с умствени зат¬
руднения.
ДПМ [дё-пе-мё], воен., рус. ДПМ
(Дегтяреван пехотный модер¬
низированный пулемет) - За
означаване на модернизирана
ръчна 7,62 мм картечница,
създадена от Дегтярев.
ДПМЕА - Дирекция за под¬
държане и монтаж на елект¬
ромедицинска апаратура.
ДПН биохим. - Дифосфопиридин
нуклеотид.
д. п. h. - доктор на педагогичес¬
ките науки (със собствено име).
ДП на БСК - Демократическа
партия на Брега на слоновата
кост.
ДПО [дё-пе-о] - Димитровска
пионерска организация. А
ДПО „ Септемврийче ".
ДПО - Дирекция ..Планиране на
отбраната“.
ДПО [дё-пе-б] - Допълнително
пенсионно осигуряване.
ДПП [дё-пе-пё] - Държавно по¬
лиграфическо предприятие.
ДПП [дё-пе-пё] - Държавно про¬
изводствено предприятие.
ДПП [дё-пе-пё] - Държавно про¬
мишлено предприятие.
ДПР - Държавен племенен раз¬
въдник.
ДП-Р воен. - Диспечерскипункт
за радиовръзка.
ДПРС [дё-пе-ре-сс], воен. - Да¬
лечна приводна радиостанция.
ДПС [дё-пе-сё], ср. (разг. член.
-то) - Движение за права и сво¬
боди.
ДПС - Демократическа партия
на справедливостта.
ДПС - Демократична партия на
социалистите (Черна Гора).
ДПС - Детска педагогическа
стая (Министерство на
вътрешните работи).
ДПС воен. - Дистанционно пило¬
тирани средства.
ДПСВ - Държавно предприятие
„Строителство и възстановя¬
ване“.
ДПСД [дё-пе-се-дё] - Допълни¬
телна проектно-сметна доку¬
ментация.
ДПСО - Демократическа партия
на Сейшелските острови.
ДПСП [дё-пе-се-пё] - Държавно
пласментно снабдително пред¬
приятие.
ДПТ [д ё-пе-тё] - Държавен
пътуваш театър.
ДПТ [ дё-пе-тё] - Държавно
предприятие за туризъм.
дпт - диоптрия (единица за пре-
чупвателна способност на оп¬
тическа система).
ДПТК [дё-пе-те-Kà] - Държавен
ДПУ
165
ДРО
памуко-текстилен комбинат.
ДПУ [дё-пе-у] - Държавно пред¬
приятие за услуги.
ДПУ [дё-пе-у] - Държавно про¬
тивопожарно училище.
ДПФ [дё-пе-фё] - Доброволен
пенсионен фонд.
ДПФ [дё-пе-фё] - Държавен по¬
землен фонд.
ДР - Демократична република.
А ДР Виетнам.
ДР [дё-рё] - Допълнителни раз¬
поредби. АДР на ЗКПО.
ДР [дё-рё], мн. - Допълнителни
резервни електрозахранване
линии.
ДР - Държавен резерв.
д-р - доктор (пред собствено
име).
др. - другар, другарка (пред соб¬
ствено име).
др. - други (обикн. в съчет. и dp.).
д. р. муз. - дясна ръка.
ДРА [дё-pe-à] - Данъчен реви¬
зионен акт.
ДРА - Демократична република
Афганистан.
драм... - Драматичен (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: драмкръ-
жок, драмсъстав, драмте-
атър).
ДРВ [дё-ре-вё] - Демократична
република Виетнам.
ДРВЗ [дё-ре-ве-зё], м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Агенция
„Държавен резерв и военно¬
временни запаси“.
ДРГ воен. - Диверсионно-разуз¬
навателна група.
др.-гр. - древногръцки.
др.-свр. - древноеврейски.
ДРК [дё-pe-Kà] - Детски развле¬
кателен комплекс. А ДРК
„ Патиланци " (София).
ДРК [дё-ре-ка] - Дирекция на
регионалната координация.
ДРК [дё-ре-ка] - Държавен ра-
диоквартет. А ДРК „Авра¬
мов “.
ДРК [дё-pe-Kà] - Държавен ре¬
монтен комбинат. А ДРК
„ Канцеларски машини “.
ДРКА [дё -pe-Kà], мн., воен. -
Дивизион ракетни катери.
ДРЛО воен. - Далечно радиоло¬
кационно откриване.
ДРЛС - Дружество за развитие
на летище София.
ДРМ [дё-ре-мё] -Демократична
република Мадагаскар.
ДРО воен. - Диверсионно-разуз¬
навателен отряд.
ДРО [дё-ре-о], истор. - Добруд¬
жанска революционна органи¬
зация (1925-1940).
ДРО - Държавен радиоор-
кестър.
ДРП
166
ДСК
ДРП - Демократична революци¬
онна партия (Мексико).
ДРП - Държавна републикан¬
ска партия (Пуерто Рико).
ДРС [де-ре-се] - Държавно ри¬
бовъдно стопанство.
ДРСТП - Демократична репуб¬
лика Сан-Томе и Принсипи.
ДРХ - Детски радиохор.
ДС Iдё-сс] - Данъчна служба. Д
ДС „Изгрев“. ДС „Слатина“.
ДС воен. -Дегазационна станция.
ДС воен. - Дежурен по свръзка.
ДС воен. - Действащисили.
ДС воен. - Действителна служба.
ДС - Демократичен съюз. А ДС
„ Рома
ДС воен. - Десантни сили.
ДС (-) Где-сё] - Дизелово специ¬
ално гориво или масло (напр.:
ДС-8, ДС-Н).
ДС - Дирекционен съвет.
ДС - Диспечерска служба.
ДС електрон. - Диференциална
система.
ДС остар. - Държавен съвет.
ДС Гдё-сс],ж. и (разг.) ср. (член. -
то) - Държавна сигурност.
ДС - Луминисцентна лампа за
дневна светлина.
ДСБ - Детска специализирана
болница.
ДСБЮ [де -се-бе-ю] - Демокра¬
тичен съюз на българите в
Югославия.
дсгоп остар. - Дирекция за
стопански грижи и обществе¬
на предвидливост.
ДСДП - Датска социалдемокра¬
тическа партия.
ДСЖ [дё-се-жё] - Демократичес¬
ки съюз на жените.
ДСЗ - Движение за социална за¬
щита.
ДСЗ [де-се-зе] - Държавен
стъкларски завод.
ДСЗМ [дс-се-зе-мё] - Държавна
служба за законодателна мет¬
рология.
ДСП - Демократичен съюз за
интеграция (Македония).
ДСП (дё -се-й] - Държавен сте¬
нографски институт.
ДСП [дё -се-й] - Държавна сани¬
тарна инспекция.
ДСП (дё -се-й] - Държавна сис¬
тема за осигуряване на един¬
ство на измерванията.
ДСК - Демократически съюз на
Косово.
ДСК воен. - Дивизион стражсви
кораби.
ДСК [де-се-ка] - Дирекция за
строителен контрол. Л ДСК-
Бургас.
ДСК - Документален статисти¬
чески каталог (Европейски
съюз).
ДСК
167
дес
ДСК [дё-ce-Kà] - Домостроите¬
лен комбинат; ДК. £\ДСК-Со-
фия (ЕАД).
ДСК изч. техн. - Дума за състо¬
яние на канала.
ДСК - Държавен санитарен кон¬
трол.
ДСК [дё-ce-Kà] - Държавен сто¬
пански комбинат.
ДСК [дё-ce-Kà] - Държавен сто¬
пански комплекс. А ДСК „От¬
дих и туризъм-
ДСК [дё-ce-Kà] - Държавна сор¬
това комисия.
ДСК [дё-ce-Kà], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) -1, Държавна спес¬
товна каса. А Банка ДСК.
2. Сградата, в която се поме¬
щава управление или клон на
Държавна спестовна каса.
ДСКО - Демократически съюз
на Коморските острови.
дс-кх хим. - Двуосновна сол
на калциевия хипохлорид.
ДС воен. - Десантно средство.
ДСМО [дё-се-ме-б] - Държавно
строително монтажно обеди¬
нение.
ДСН [дё-се-нё] - Държавен
съвет за наука.
д. с. и. - доктор на селскостопан¬
ските науки (със собствено
име).
ДСНК [дё-се-не-Kà] - Дом на
съветската наука и култура.
ДСНМ [дё-се-не-мё], м. и (разг.)
ср. (член, -то), - Димитровски
съюз на народната младеж
(1949-1953).
ДСНП - Датска социалистичес¬
ка народна партия.
ДСНФ изч. техн. -Дизюнктивна
съвършена нормална форма.
ДСО [дё-се-б], ж. и ср. - Добро¬
волна спортна организация.
ДСО - Държавен симфоничен
оркестър.
ДСО [дё -се-о] - Държавна сто¬
панска организация.
ДСО [дё-се-б], ср. (разг. член.
-то, мн. -та) - Държавно сто¬
панско обединение.
ДСО [дё-се-б], ср. (разг. член.
-то) - Държавно строително
обединение.
ДСП изч. техн. - Дума за състо¬
янието на програмата.
ДСП [дё-се-пё] - Държавно сто¬
панско предприятие.
ДСПБ - Демократичен съюз на
пенсионерите в България.
ДСПК [дё-се-пс-Kà] - Държавен
санитарен противоепидемичен
контрол.
ДСС - Демократичен синдикат на
съобщенията.
ДСС [дё-се-сё] - Държавна сор-
топоддържаща станция.
дсс
168
дтл
ДСС [дё-се-сё], ср. (разг. член.
-то) - Държавно семепроизвод¬
но стопанство.
ДССНИИ - Добруджански сел¬
скостопански научноизследо¬
вателски институт.
ДСТ - Държавен сатиричен те¬
атър. ЛДС Т „ А леко Констан¬
тинов" ( София).
ДСУ [дё-се-у] - Държавно сто¬
панско управление.
ДСУ [дё-се-у] - Държавно стро¬
ително управление.
ДСФН - Демократичен съюз на
финландския народ.
ДСХ - Движение за справедли¬
вост и хуманизъм.
ДСШ [дё-се-шё], ж. и ср. (разг.
член, -то) - Детска спортна
школа.
ДСШ (-) [дё-ce-inè] - Дизелов
двигател със самоходно шаси
(напр.. ДСШ-14, ДСШ-30).
ДТ (-) [дё-TèJ - Дизелов трактор
(напр.: ДТ-20, ДТ-54).
ДТ [дё-тё] - Дипломатическо
тяло (за държавни представи¬
телства, които имат диплома¬
тически статут).
ДТ - „Добруджанска трибуна“
(вестник).
ДТ - Дом на техниката.
ДТ [дё-тё], воен., рус. ДТ (Дегтя¬
рева танковый пулемет) - За
означаване на танкова картеч¬
ница, конструирана от Дегтя¬
рев.
ДТ - Драматичен театър. А ДТ
„ София ". ДТ „ Стефан Бъчва¬
ров " (Варна). ДТ „ Сава Огня¬
нов" (Русе).
ДТ - Държавен театър.
ДТА [дё-те-à], физ. - Диферен¬
циално-термичен анализ.
ДТБГ - Държавна търговско-
банкова гимназия.
ДТД - Детски телефон на дове¬
рието.
ДТЗ [дё-те-зё] - Дирекция на то¬
ровите заводи.
ДТИ (-) [де-те-й] - Искров диа-
термичен апарат (напр.: ДТИ-
3).
ДТК [дё-тс-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то)-Държавентексти¬
лен комбинат.
ДТК [дё-те-ка] - Държавен тех¬
нически контрол. А Правилник
за ДТК. Инспекция за ДТК.
ДТК [дё -те ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен тютю¬
нев комбинат.
Дтка воен. - Дивизион торпедни
катери.
ДТКС [дё-те-ка-сё] - Държавен
технически контрол по строи¬
телство.
ДТЛ [дс-те -ёл ], електрон. - Ди-
дтл
169
дук
однотранзисторна логика.
ДТЛ (-) [дё-те-ёл] - Лампов диа-
термичен апарат (напр.: ДТЛ-
2).
ДТН [дё-те-нё] - Дирекция
„Търговска несъстоятелност“.
д. т. и. - доктор на техническите
науки (със собствено име).
ДТНБ биохим. - Дитиобис-р-
питробензоена киселина.
ДТО [дё-те-о], остар. - Дирек¬
ция на трамваите и осветлени¬
ето.
ДТО [дё-те-о] - Дирекция „Тех¬
ническо обслужване“. А ДТО
Авиокомпания „ Балкан “ АД.
ДТО [дё-те-о] - Държавно
търговско обединение.
ДТП [дё-те-пё] - Държавно
транспортно предприятие.
ДТП [дё-те-пё] - Държавно
търговско предприятие.
ДТРД [дё-те-ре-дё], ед. и мн.,
техн. - Двуконтурен турборе¬
активен двигател.
ДТС-КХ хим. - Двутретиоснов-
на сол на калциевия хипохло-
рид.
дтс воен. - Десантнотранспорт-
но средство.
дтс воен. - Дивизионна тилова
система.
ДТС - Драматичен театър „Со¬
фия“.
ДТСП [дё-те-се-пё] - Държавно
търговско стопанско предпри¬
ятие. &ДТСП „Зооветснаб“.
ДТФ [дё-тс-фё] - Държавна
транспортна фирма.
ДТШ [дё-те-шё] - Държавна те¬
атрална школа.
ДУ електрон. - Дистанционно
управление.
ДУ - Дом на учения.
ДУ - Дом на учителя.
ДУБ - Държавна университет¬
ска болница. £\ДУБ „Майчин
дом“. ДУБ „Св. Анна“. ДУБ
Св. Екатерина ".
ДУББ - Държавна университет¬
ска болница по белодробни бо¬
лести.
дубл. - дубликат.
ДУБНП - Държавна универси¬
тетска болница по неврология
и психиатрия.
ДУБО - Държавна университет¬
ска болница по ортопедия.
ДУБП - Държавна университет¬
ска болница по педиатрия.
ДУ Д-Дирекция „Управление на
доставките“.
ДУИ - Джамаат-ул-Улема-и-
Ислям (Либерално-религиозна
партия, Пакистан).
ДУИ [дуй] - Държавноуправле¬
ние за информация.
ДУК изч. техн. - Дума за управ-
ДУПП
170
ДФФД
ление на канала.
ДУПП - Държавно учебно про¬
изводствено предприятие.
ДУР [дур], летом. - Апаратура
за осъществяване на дистан¬
ционно управление на радиоте¬
лефон.
ДУ С ед. и мн., воен. - Десантна
ударна сила.
ДУЦ [дун] - Дистанционен уче¬
бен център.
ДФ - Детска формация.
ДФ - Дистрибуторска фирма.
ДФ хим. - Дифосфат.
ДФ - Доверителен фонд.
ДФ [дё-фё] - Държавен фонд. А
ДФ „Земеделие".
ДФ [дё-фё] - Държавна фирма.
А ДФ „ Битова електроника ".
ДФ „ Ръководство на въздуш¬
ното движение".
ДФА [дё-фс-à] - Държавен фо¬
тоархив.
ДФДТ хим. - Дифлуордифенил-
трихлорметилметан.
ДФЕ - Държави, говорещи
френски -‘зик.
ДФЗ [дё-фе-зё] - Държавен
фонд „Земеделие“.
ДФЗ [дё-фе-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен фура¬
жен завод.
ДФК [дё-фе-ка] - Дилинговафи¬
нансова компания. А ДФК АД.
ДФК [дё-фе-ка] - Дирекция за
финансов контрол.
ДФК [дё-фе-ка] - Държавен фи¬
нансов контрол.
ДФК [дё-фе-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен фура¬
жен комбинат.
д. ф. и. - доктор на фармацевти-
ческите науки (със собствено
име).
д. ф. н. - доктор на физическите
науки (със собствено име).
д. ф. и. - доктор на филологичес¬
ките науки (със собствено име).
д. ф. и. - доктор на философски¬
те науки (със собствено име).
ДФП хим. - Диизотпропилфлу-
орфосфат.
ДФП [дс-фе-пё] - Държавен
физкултурен план.
ДФРР [дё-фе-ре-рё] -Държавен
фонд за реконструкция и раз¬
витие.
ДФС [дё-фе-сё] - Дружество за
физкултура и спорт. А ДФС
„ Славия".
ДФФ хим. - Диизотпропилфлу-
орфосфат.
ДФФ - ВО - Демократичен
фронт на франкофоните в
Брюксел -Валонско обедине¬
ние.
ДФФД .пш. - Дифенил-р-фени-
лендиамин.
ДФХ
171
ДШК
ДФХ [дё-фе-xà], хим. - Динит-
рофенилхидразон.
ДФЦ - Дамски фитнес център.
ДХ - Детски хор.
ДХГ - Държавна художествена
галерия. А ДХГ „Златю Бо¬
яджиев “ (Пловдив).
ДХЕ хим. - Дихлоретан.
ДХЗ [дё-хе-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен хими¬
чески завод.
ДХЗ [дё-хе-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен хлади¬
лен завод.
ДХК .wow. - Дихлоралкарбамид.
ДХК [дё-хе-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен хими¬
чески комбинат.
ДХК [дё-хе-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен храни¬
телен комбинат.
д. х. и. - доктор на химическите
науки (със собствено име).
ДХП - Движение за християнство
и прогрес. А ДХП „ Св. Йоан
Предтеча".
дхпк хим. -Дихлорпропионова
киселина.
ДХС - Дом на хумора и сатира¬
та.
ДХУ [дё-xe-ÿ] - Държавно хоре-
ографскоучилище.
ДХФИФ биохим. - Дихлорфс-
нол индофенол.
ДЦ - Демократичен център (Ма¬
кедония).
ДЦ - Демонстрационен център.
ДЦ - Диабетен център.
ДЦБД - Детски център за без¬
призорни деца.
дцг - дециграм (с цифра).
дцд воен. -Дивизионен център
задании.
ДЦДА хим. - Дициандиамид.
ДЦЗ [дё-це-зё] - Държавен це¬
лулозен завод.
ДЦЗ [дё-це-зё], м.. и (разг.) ср.
(член, -то) - Държавен цимен¬
тов завод.
ДЦК [дё-це-Kà] - Държавен ци¬
ментов комбинат.
ДЦК [дё-це-ка],лш. - Държавни
ценни книжа. А Краткосроч¬
ни ДЦК.
дцл. - децилитър (с цифра),
дцм. - дециметър (с цифра).
ДЦОР - Дунавски център за обу¬
чение и развитие.
ДШ [дё-шё], воен. - Детониращ
шнур.
ДШ (-) [дё-uiè], воен. - Малка
димна шашка (напр.: ДШ-11 ).
ДШВИ [дс-ше-вс-й], електр. -
Домакински шнур с шланг и
винилитоваизолация. А Шнур
ДШВИ.
ДШК [де-ше-ка],ноен., рус. ДШК
(Дегтярева и Шпагина крупно-
Дшк
1 72
Е
калиберный пулмет) - За оз¬
начаване на голямокалибърна
зенитна картечница, констру¬
ирана от Дегтярев и Шпагин.
ДШК [дё -шс-ка],воен., рус. ДШК
(Станковый пулемет В. А. Дег¬
тярев, Г. С. Шпагин, Колесни¬
ков) - За означаване на 12.7-
мм картечница, конструирана
от Дегтярев, Шпагин, Колесни¬
ков.
ДЩК воен. - Десантен щурмови
катер.
дълб. -дълбочина (пред цифра),
дълж. - дължина (пред цифра).
Дървопласмснт м. - Държавно
предприятие за пласмент на
дървен материал.
държ. - държавен.
д. ю. н. - доктор на юридически¬
те пауки (със собствено име).
ДЮПК - Детско-юношеска пси-
хиатирчна клиника.
ДЮС- Детско-юношески спорт.
ДЮФ - Детско-юношеска фил¬
хармония. ЛДЮФ „Пионер“.
ДЯ - Детски ясли.
Е
Е (-) електр. - В марката на ге-
тинакс за електротехнически
цели (напр/. Е-1,Е-1-1, Е-2, Е-
2-1).
Е (-) - В марката на екскаватор
(напр/. Е-153, Е-ЗО4).
Е - В марката на съветски екс¬
периментален самолет(напр/
Е-66, Е-266).
Е (-) - За означаване на елект¬
рическа готварска печка (напр.
Е-441).
Е електр. - Електрод.
с-..., англ, е- (electronic)- Елект¬
ронен (като първа съставна
част на сложносъкратени
думи, напр/ е-бизнес, е-писмо,
е-поща, е-реклама, е-търго¬
вия).
Е метал., рус. Э (Злектрорунд
нормальный) - Нормален
електрорунд (в марката на аб¬
разивни (шлифовъчни) инстру¬
менти при означаване състава
на абразива).
Е (-)бпсм. - Ензим (напр/ Е-30).
Е - Показател за средния брой
на етажите на жилищните
сгради.
Е (-) електр. - В марката на тек¬
столит за електроизолационни
цели (напр/ Е-1).
Е (-) - За означаване на ръчно
преносим трансформатор,
предназначен за извършване
на електрозаварки с всички
видове електроди.
ЕА
173
EAO
Е A - Европейска агенция.
ЕАА, англ. ЕАА (European
Athletic Association) - Европей¬
ска асоциация по лека атлети¬
ка.
ЕААЕ - Европейска агенция за
атомна енергия (Европейски
съюз); Евроатом.
ЕААЕ , англ. ЕААЕ (European
Association for Astronomic
Education) - Европейска асоци¬
ация за астрономическо обуче¬
ние.
ЕААК, англ. ЕААС (East African
Airways Corporation) - Източ-
ноафриканско сдружение на
въздушните линии.
ЕААП, англ. ЕААР (European
Association of Animal
Production) - Европейска асо¬
циация за животинските про¬
дукти; ФЕЗ.
ЕАБ [eà6] - Експериментално-
асортиментна база. Д ЕАБ на
ДСО „ Текстил".
ЕАГОС [ eàroc] - Европейска
академия за градска околна
среда.
ЕАД [еад] - Единниадминистра¬
тивни документи(Европейски
съюз).
ЕАД [е-а-дё], ср. (разг. член, -то,
мн. -та)-Едноличноакционер¬
но дружество.
Д ЕАД „Стомана". ЕАД „Гео¬
дезия" (Бургас). „Пазари Вито¬
ша" ЕАД.
ЕАЕЕ, англ. ЕАЕЕ (European
Association on Earthquake
Engineering) - Европейска асо¬
циация по противоземетръсно
строителство; ЕАГТС.
ЕАЕК, англ. EAEC (European
Atomic Energy Community) -
Европейска общност по атом¬
на енергия (Европейски съюз);
ЕОАЕ.
ЕАЖИ [еажй] - Европейска асо¬
циация на животновъдните
институти.
ЕАЗ [еаз] - Елсктроапаратурсн
завод.
ЕАИР [еайр] — Европейска асо¬
циация за изследване на рака.
ЕАК [ейк], гръц. ЕАК ('EOvixô
AypoTixô Коцца)-Национал¬
на земеделска партия (в
Гърция).
ЕАКА - Европейска асоциация
на комуникационните агенции.
ЕАМ [еам], гръц. ЕАМ
('EXXqvixov AnckEV^Epotiixov
MEiùmov) - Национален осво¬
бодителен фронт на Гърция
(1941-1947).
Е АМВЦ - Европейска асоциация
за малки водни централи.
Е АО - Европейска асоциация по
ЕАОС
174
ЕВ
облеклото.
ЕАОС - Европейска агенция за
околната среда.
ЕАП [еап] - Единна агенция за
приходите.
ЕАП [eàn], електр. -Електрон-
но-акустически преобразова-
тел.
ЕАПС [еапс] - Европейска асо¬
циация по противоземетръсно
строителство; ЕАЕЕ.
ЕАС - Европейска агенция за
свръзка.
ЕАСИТ [еаейт] - Единна авто¬
матизирана система за инфор¬
мация в транспорта.
ЕАСМ [еасм] - Единна автома¬
тизирана съобщителна мрежа.
ЕАСТ [еаст] - Европейска асо¬
циация за свободна търговия
(Европейски съюз); ЕФТА.
ЕАТС - Електронна автоматич¬
на телефонна станция.
ЕАФ - Европейски атомен фо¬
рум (Европейски съюз); ФО¬
РАТОМ.
ЕБ воен. - Евакуационна болни¬
ца.
Е-Б - За означаване на едностъ¬
пални центробежни помпи с
бензинови двигатели.
ЕБ хим. - Етилбутилацетатен
(разтворител).
ЕБ (-) метал., рус. ЭБ (злектро-
рунд белът) - Бял електрорунд
(в марката на абразивни (шли¬
фовъчни) инструменти при оз¬
начаване състава на абразива.
ЕБВР [è-6e-Be-pè] - Европейска
банка за възстановяване и раз¬
витие.
ЕБК [è-бе-ка] - Единна бюджет¬
на класификация.
ЕБКЦ - Европейско-български
културен център.
ЕБПС - Европейско бюро на по¬
требителските съюзи (Евро¬
пейски съюз); ЕБСП.
ЕБС - Европейски боксов съюз;
ЕБУ.
ЕБС - Единна библиотечна сис¬
тема.
ЕБС - Експериментална база по
свиневъдство.
ЕБСП - Европейско бюро на
съюзите на потребителите;
ЕБПС.
ЕБУ [ебу], англ. EBU (European
Boxing Union) - Европейски
боксов съюз; ЕБС.
ЕБЦ - Евангелска баптиска
църква.
ЕБЮ, англ. EBU (European
BroadcastingUnion) -Европей¬
ски съюз за радиопредавания.
ЕВ (-) [è-Bè] - Електрокар висо¬
коповдигач (напр.: ЕВ-738, ЕВ-
345, ЕВ-210, ЕВ-717, ЕВ-738).
ЕВ
175
Евромстал
ЕВ воен. - Електронна война.
ЕВ - Елпром „Варна“.
еВфнз. -електронволт(единица
за енергия).
свакоприемник м., воен. - Ева¬
куационен приемник (под¬
вижно медицинско учрежде¬
ние, което приема ранени с цел
евакуация).
евакпункт м., воен. - Евакуаци¬
онен пункт.
ЕВГ (-) [è-Be-rè],pyc. ЭВГ(экска¬
ватор вскрышной на гусенич¬
ном ходу) - За означаване на
тип екскаватор (напр.: ЕВГ-
15).
ЕВЕ - Европейска валутна еди¬
ница (Европейски съюз); ЕКЮ.
ЕВЗ [ è-ве-зс] - Електровакуу-
мен завод.
ЕВИ [еви] ,нем. EWI (Europaisches
Wàhrungsinstitut) - Европейски
валутен институт (Европейски
съюз).
ЕВМТ - Единна външна митни¬
ческа тарифа на страните-
членки на Европейската иконо¬
мическа общност.
евр. - еврейски.
евр. - европейски; свроп.
Евралскс - Европейска асоциа¬
ция по лексикография.
Еврйтом м. - Европейска общ¬
ност за атомна търговия.
евро... - Като първа съставна
част на сложносъкратени
думи, названия със значение:
1. Европейски, напр.: Евро¬
банк, еврокупа, еврошампио-
нат.
2. Който се отнася до Европей¬
ския съюз, напр.: евровалута,
евродепутат, европазар, евро-
разширяване.
свроср., ед. нмн. -Обща парич¬
на единица на страните от Ев¬
ропейския съюз.
Евроатом м. - Европейска аген¬
ция за атомна енергия; ЕААЕ.
Евробанк ж. - Европейска бан¬
ка.
Ёвровок, англ. EVROVOC
(European Vocabulary) - Евро¬
пейски речник (Европейски
съюз).
Евровизия ж. - Европейска те¬
левизия (международна систе¬
ма за обмен на телевизионни
предавания).
свродолари мн. - Авоари по
сметки в долари в неамерикан¬
ски банки извън пределите на
САЩ (предимно в Европа).
Евролевица ж. - Европейска
левица.
Евромстйл м. - Металургично
предприятие (дружество с ог¬
раничена отговорност - Пер¬
ник).
свроп.
176
ЕДЕК
европ. - европейски; евр.
Европарламсит м. - Европейс¬
ки парламент.
Европол, англ. EuroPol (European
Police) - Европейска полиция
(Европейски съюз); ЕП.
Евророма ж. - Европейска орга¬
низация на ромите.
Еврофпма ж. - Европейско дру¬
жество за финансиране на по¬
купки на железопътни съоръ¬
жения и материали.
Еврофор м., англ. Eurofor
(European Forces) — Европей¬
ски военен корпус за бързо ре¬
агиране.
ЕВС [е-ве-cè], нем. EWS
(Europaischcs Wahrungssystem)
- Европейска валутна система
(Европейски съюз).
ЕВС - Европейска валутна спо¬
годба (Европейски съюз).
ЕВС - Европейска група за си¬
гурност.
ЕВС [е-ве-cè] - Европейски ва¬
лутен съюз.
ЕВС [е-ве-cè] -Екологизация на
водните системи(лаборатория
при Институт по водни пробле-
ми-Б АН, Велико Търново).
Евтелсат ж.— Европейска орга¬
низация за спътникови (сате¬
литни) телекомуникации.
ЕВФ, нем. EWF (Europaisches
Wahrungsfonds) - Европейски
валутен фонд (Европейски
съюз).
евф. - евфемистичен.
ЕГ - Езикова гимназия.
егнп. - египетски.
ЕГН [è-ге-не], разг., ср. (член.
-то, мн. -та ) - Единен граждан¬
ски номер.
ЕГС -Европейска група за сигур¬
ност.
ЕГЦ [è-ге-це],мн. (разг.мн. -та),
рус. ЭГЦ (Электролитные ге-
реметпзированные цилиндрич-
ные кондензаторы) - Електро¬
литни херметизирани цилинд¬
рични кондензатори.
ЕД - Епилационнадоза (рен¬
тгенова доза при лечение), (с
цифра).
сд. - единица.
ед. грам, - единствено (число).
ЕДА [еда], гръц. ЕДА ('Eviaîa
Агщохраихц Ар(етера) -
Единна демократическа лява
партия.
ЕДА [е-дс-à] - Електронен ди¬
ференциален анализатор.
ЕДБТ - Европейски дигитален
безжичен телефон (Европейс¬
ки съюз); ДЕКТ.
ЕДЕК [едек], м., гръц. (ЕЛЕК
'Evîaïa Aupoxpcmxù 'Evowp
Konpiû)v) - Единно демокра-
ЕДИМ
177
ежсгод.
тично обединение на кипърци¬
те.
ЕДИМз електр. - Едностранна
дължинно-импулсна модула¬
ция с изменение на задния
фронт на импулса.
ЕДИМп електр. - Едностранна
дължинно-импулсна модула¬
ция с изменение на предния
фронт на импулса.
ЕДК воен. - Ескадра десантни
кораби.
ЕДМ (-) [ è-де-ём] - Електронна
диагностична машина (напр.:
ЕДМ-1 ).
едпокр. грам. - еднократен (на¬
чин на действие при глагола).
ЕДНФ - Единен демократичен
национален фронт (Северна
Корея).
ЕДОН [едон] , ж. и м., гръц.
EAON (Euiaia Аицохрапхъ
Opyd vtocru NcoÀaiaç) —Един¬
на демократическа организа¬
ция на младежта (Кипър).
ЕДОФ [едоф] - Единен демок¬
ратичен отечествен фронт
(Корейска народнодемокра¬
тична република).
ЕДС [ё-де-cè] - Европейски де¬
мократичен съюз.
ЕДС [è-де-ёс], физ. - Елсктрод-
вижшца сила.
ЕДСАК [едейк], англ. EDSAC
(Electronic Discrete Sequential
Automatic Computer)—За озна¬
чаване на вид електронна из¬
числителна машина.
ЕДСД икон. - Единна държавна
система на деловодство.
ЕДТА хим. - Етилендиаминтст-
раацетат.
ЕДТК хим. - Етилендиаминтст-
раоцетна киселина.
ЕДУ - Електродомакински уре¬
ди (стопански комбинат).
ЕДЦ - Европейски документаци¬
онен център (Европейски
съюз).
сд. ч. грам. - единствено число;
вж. сд.
ЕЕ - В емблемата на държавен
стопански комбинат „Елпром-
Енерго“.
ЕЕ - В емблемата на завод „Ел-
пром“ — Елхово (предприятие
за производство на електроав-
точасти).
ЕЕГ [è-e-rè], мед. - Електросн-
цефалограма.
ЕЕГ мед. - Електроенцефалог-
раф.
ЕЕЗ (-) електр. - Елемент
слсктрозахранващ (напр.:
ЕЕЗ-1).
EEC [с-сс] - Електроенергийна
система.
ежегод. - ежегоден.
ежедн.
178
ЕИТС
сжсди. - ежедневен,
сжсмсс. - ежемесечен.
ЕЖОФ икон. - Единна журнало-
ордерна счетоводна форма.
ЕЖПБ (е-же-пе-бс), воен. - Екс-
плоатационен железопътен
батальон.
ЕЖПП [è -же-пе-пе], воен. —Екс¬
плоатационен железопътен
полк.
ЕЖПР)ё -же-пе-pè), воен. - Екс¬
плоатационна железопътна
рота.
ЕЗ (-) [è-зе] - Електролитна за-
точна шлифовъчна машина
(напр.: Ез-101 ).
ЕЗ [è-зс] - Електромоторен за¬
вод.
ез. геогр. - езеро (със собствено
име).
сз. - език (е прил. име). А френ¬
ски ез.
езмкозп. - езикознание.
ЕЗСТ (с-зе-сс-Tcj, икон. - Евро¬
пейска зона за свободна търго¬
вия.
ЕИ - Електроимпулсатор.
ЕИ -Електромнтегратор.
ЕИ библ. - Експрес-информация.
ЕИБ Iейб] - Европейска инвес¬
тиционна банка (Европейски
съюз).
ЕИВС-Европейски икономичес¬
ки и валутен съюз.
ЕИЕ - Единен информационен
език.
ЕИЗСТ - Европейска икономи¬
ческа зона за свободна търго¬
вия.
ЕИК [ейк] Европейска икономи¬
ческа комисия (ООН).
ЕИКАР, англ. EICAR (European
Institute for Computer Antivirus
Research)—Европейски инсти¬
тут за компютърни антивирус¬
ни изследвания.
ЕИМ [ейм] - Европейски инсти¬
тут за медии; ЕМИ.
ЕИМ , англ. EYM (European youth
movement) - Европейско мла¬
дежко движение.
ЕИМ [ейм], ед. нмн., ж. и (разг.)
.4. (член, -ът, -а) - Електрон¬
ноизчислителна машина.
ЕИМ - Етнографски институт с
музей (БАН).
ЕИО ]е-ио] - Европейска иконо¬
мическа общност.
ЕИП [ейп] - Европейско иконо¬
мическо пространство (Евро¬
пейски съюз).
ЕИПА [ейпа] - Европейска ин-
те р п а р л а ме нта р на п ра вое л а в -
на асамблея.
ЕИТ [ситJ - Електронноизчисли¬
телна техника.
ЕИТС [ейтс] - Европейски инсти¬
тут за телекомуникационни
ЕИФ
179
ЕКД
стандарти; ЕТСИ.
ЕИФ [ейф] - Европейски инвес¬
тиционен фонд (Европейски
съюз).
ЕИЦ [ейц] - Европейски инфор¬
мационен център; ИЕЦ.
ЕИЦ [ейц],.и. (разг. член, -ът, -а,
мн. -ове) - Електронноизчис¬
лителен център.
Ей-Би-Си, англ. ABC (American
Broadcasting Company) - Аме¬
риканска радиопредавателна
комисия.
Ей-Би-Ем, англ. ABM (Anti-
Ballistic Missile) - Система за
протпворакетна отбрана.
ЕК [è-каJ - Европейска комисия
(Европейски съюз ).
ЕК - Европейски конвент (Евро¬
пейски съюз).
ЕК - Европейско командване
(НАТО).
ЕК [ è - к à ], строит. - Едроразме-
рен кофраж.
ЕК - Екологичен контрол.
ЕК - Експедиционен корпус.
ЛЕК на МП.
ЕК (-) [è-ка] - Електронен авто¬
матичен компенсатор (напр.:
ЕК-104).
ЕК - Електронен каталог (Евро¬
пейски съюз).
ЕК [è-ка] - Електронен комута¬
тор.
ЕК [è-ка] - Енергиен комбинат.
ЕК (-) [è-ка] -Киселиноустойчив
емайл (напр.; ЕК-36).
ЕК [è-Kà] - Етнографски комп¬
лекс.
ЕКА [ека] - Европейска косми¬
ческа агенция (Европейски
съюз); ЕСА.
ЕКАБС [екёбс] - Европейска
комисия за автоматизирани
бибилиотечни системи (Евро¬
пейски съюз).
ЕКБН[ è-ка-бе-ен) - Европейски
комитет за борба с наркоти¬
ците (Европейски съюз); СЕ-
ЛАД.
екв. - еквивалент.
екват. - екваториален.
ЕКГ [è-Ka-rè], ж. и (разг.) ср.
[член, -то), мед. - Електро-
кардиограмз.
ЕКГ (-) [è-Ka-rè],рус. ЭКГ (Экс¬
каватор карьерный на гусенич¬
ном ходу) - За означаване на
кариерен гъсеничен екскава¬
тор (напр.: ЕКГ-4).
ЕКГА [е-ка-ге-à] - Еворпейска
комисия за гражданска авиа¬
ция (Европейски съюз);
ЕСАК.
ЕКГГ [è-ка re-rè], мед. - Елект¬
рокардиогастрограма.
ЕКД - Еврейски културен дом
(София)
ЕКД
180
ЕКОСОС
ЕКД ( è-ка-дё], мед. - Единична
кожна доза (рентгенова доза
при лечение), (с цифра).
ЕКЕ, англ. ЕСЕ (Economic
Commission for Europe) - Ико¬
номическа комисия за Европа.
ЕКЕН - Европейски комитет за
електротехнически норми (Ев¬
ропейски съюз).
ЕКЗ - Европейски комитет по
застраховане; ЕКЗД.
ЕКЗ [ è-ка-зё], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Електрокарен за¬
вод.
скз. - екземпляр (след цифра).
ЕКЗД - Европейски комитет по
застрахователно дело; ЕКЗ.
ЕКИК [ скйк] - Европейски ко¬
митет на инженери-консул¬
танти (Европейски съюз).
ЕКИП [екйп] - Екип за изслед¬
ване на политиката.
ЕКИП [екйп] - Експедиция за
комплексно историческо про¬
учване.
ЕКК [è-Ka-Kà] - Европейска кон¬
султативна комисия.
ЕККСИИСС - Европейски кон¬
султативен комитет за стати¬
стическа информация в иконо¬
мическата и социалната сфера
(Европейски съюз).
ЕКМ (-) [è -ка-ем] - Едностран¬
но кантослепваща машина
(напр.: ЕКМ-11).
ЕКМТ - Европейска комисия на
министрите на транспорта (Ев¬
ропейски съюз).
ЕКН - Европейски комитет по
нормативите (Европейски
СЪЮЗ).
ЕКНИР - Европейски комитет
за научни изследвания и раз¬
витие.
ЕКНМ [è-ка-не-мё] - Единен
кадастрален номер.
ЕКНМ [ è-ка-не-ме] - Единен
класификатор на населените
места в Народна република
България.
ЕКНМСП - Европейски коми¬
тет за независими малки и
средни предприятия (Европей¬
ски съюз).
ско... - Екологичен (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: екодвига-
тел, екозамърсяване, екоза-
щитник, екоземеделие, екоко-
мисия,екопродукти, екоту-
ризъм).
ЕКОСЗ - Европейски комитет
по околна среда и здраве.
ЕКОСОС [екосос], рус. ЕКО¬
СОС (Экономический и соци¬
альный совет ООН) - Иконо¬
мически и социален съвет при
ООН.
ЕКП
181
ЕКФФП
ЕКП [е -ка-nè] - Европейска
конфедерация на профсъюзи¬
те (Европейски съюз).
ЕКП - Египетска комунистичес¬
ка партия.
ЕКП [è-ка-пё], икон. - Единен
класификатор на продукцията.
ЕКП - Еквадорска комунисти¬
ческа партия.
ЕКП-ВКГ икон. - Единен класи¬
фикатор на промишлена, сел¬
скостопанска и горска продук¬
ция - Висши класификационни
групировки.
ЕКПЗ - Европейски комитет на
производителите на захар (Ев¬
ропейски съюз).
ЕКПК - Европейска комитет за
производителните кооперации
(Европейски съюз).
ЕКПОУ[ èK-по-у] - Единен кла¬
сификатор на предприятията,
организациите и учреждения¬
та в България.
ЕКПТ - Европейска конвенция
на пощите и телекомуникаци¬
ите (Европейски съюз).
ЕКПЧ - Европейска комисия по
правата на човека.
ЕКР (-) [è-Ka-elpJ - В марката на
електрокомпресор, изработван
в Румъния (напр.: ЕКР-350).
ЕКС - Европейска конфедера¬
ция на синдикатите (Европей¬
ски съюз); ЕТИК.
ЕКС - Еврейски комунистничес-
ки съюз.
ЕКС [è-ка-се] - Единна катал ох¬
ка система.
Експо (-) - Експозиция (светов¬
но изложение, напр. Експо-70,
Експо-75).
експо... - Експозиционен, екс¬
позиция (като първа съставна
част на сложносъкратени
думи, названия, напр.: експо-
център).
Експоцентър - Изложбен (екс¬
позиционен) център.
Експрссбанк ж. - Банка за бързи
(експресни) услуги. Д Експрес-
банк АД.
Експрсстрапс м. - Външно
транспортно предприятие.
ЕКТТ - Европейска конвенция за
трансгранична телевизия.
ЕКУ [еку] - Единен класифика¬
тор на учрежденията.
ЕКУП [екуп] - Европейска ко¬
мисия по ускоряване на проек¬
ти.
ЕКУП [екуп] - Единен комплект
от универсални приспособле¬
ния (за ремонтна работилни¬
ца).
ЕКФФП , англ. ECFFP (European
Commission Forestry and Forest
Products) - Европейска коми-
ЕКЧП
182
Елсктромстйл
сия по горите и горското про¬
изводство.
ЕКЧП - Европейска конвенция
за човешките права (Европей¬
ски съюз).
екю, англ. ECU (European
Currency Unit) - Временна обща
парична единица на страните от
Европейската икономическа
общност, без да се имитира
като паричен знак, заменена от
еврото.
ЕЛ - Езиков лагер.
ЕЛ ед. ими, техн. -Ламелни еле¬
менти.
ЕЛ (-) [ел], ед. и мн. - Лентови
елеватори (напр.: ЕЛ 1, ЕЛ 2,
ЕЛ 3,ЕЛ 4)
сл... - Електрически (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: елбюро,
слинсталация, елтабло, елуре-
ди); електро....
сл. - електрически, електро.
ЕЛ АЛ [ èn-àn], мн., англ. EL AL
(Istrael Airlines) - Израелски
въздушни линии.
ЕЛАС [елас], гръц. ЕААЕ (LÀ.X-
qvîxôç Aaïxoç [АпеЛп-
v'ÔEpûJTixôçLTpaTÔç) - Гръцка
народноосвободителна армия
(1941-1945).
Елбйо (-) - Електрически апа¬
рат за изследване на биохими¬
ческата характеристика (напр.:
Елбио-1).
ЕЛДО, англ. ELDO (European
Launcher Development Orga¬
nisation) - Европейска органи¬
зация за създаване на косми¬
чески ракети.
ЕЛЕ библ. - Електротехника,
електр. - електрически; ел.
електр. - електротехника; слек-
тротехн.
електр. - електротехнически;
електротехн.
Елсктрйм м. и ср., пол.
(Elektrim) - Полско дружество
за външна търговия с елект¬
ротехнически съоръжения.
ёлсктро... - Електрически (като
първа съставна част на слож-
носъкратени думи, названия,
напр. електроматериали, елек¬
троуреди, електростанция,
електроснабдяване, електро¬
централа); ел....
Електроекспортимпорт м. -
Румънско външнотърговско
предприятие за експорт и им¬
порт на електронни и елект¬
ротехнически произведения.
Елсктроимпекс м. ~ Външно¬
търговска организация за внос
(импорт) и износ (експорт) на
електропромишлени изделия.
Елсктромстал м. - Електро-
елсктромобйл
183
елпромкомбинат
металургичен завод за произ¬
водство на стоманени отливки,
елсктромобйл, член, -ът, -а, мн.
-и, .и. - Електрически автомо¬
бил.
електрон... - Електронен (като
първа съставна част на слож-
носъкратени думи, названия,
напр.: Електронекспорт).
Елсктропросктлс - Комплексен
институт за проучване и про¬
ектиране на обекти на елект¬
рониката и електротехниката.
Елсктроспйб м. - Електро¬
снабдяване (пласментно снаб¬
дително предприятие).
Електроснабдяване ср. и -
Стопански комбинат за снаб¬
дяване с електрическа енер¬
гия.
електротехн. - електротехни¬
ка; електр.
електротехн. - електротехни¬
чески: електр.
ЕЛИ [ ели] - Електроннолъчев
индикатор.
ЕЛИА [ё-ли-à] - Завод за елект¬
рически инструменти и апара¬
ти.
Елйтбапк - Елитна банка.
Елка ж. (разг. член, -та, мн. -и) -
Електронен калкулатор.
Елкар (-) - Електрокардио-
граф (напр.: Елкар-3).
Елкопд-76 - Нацинална конфе¬
ренция по проблемите на елек¬
трическото и кондензаторно
производство (през 1976 г.).
Елкооп ж. - Кооперация за
електротехнически изделия.
ЕЛМА - Европейска лява мла¬
дежка инициатива.
Елмот м. - Електрически мото¬
ри, електромотори. Д Елмот
ЕАД.
Елом Ш (-) -Електроотоплител-
на шкаф-маса (напр.: Елом Ш-
1,5, Елом HJ-2).
ЕЛП (-) [è-ле-пе] - Елсктропе-
карна стри фурни (напр.: ЕЛП-
. 3)-
Елпром ас - Електротехничес¬
ка промишленост (Държавно
стопанско обединение за науч¬
ноизследователска. производ¬
ствена и инженерингова дей¬
ност в областта на силнотоко¬
вата електротехническа про¬
мишленост.
Елпромспсрго м. - Стопански
комбинат за развойна, проект¬
но-конструкторска и производ¬
ствена дейност в областта на
елсктроснергетичното обза¬
веждане.
елпромкомбипат м. - Промиш¬
лен комбинат за производство
ч
Елпромкомплскт
184 ЕМИД
на електротехнически изде¬
лия.
Елпромкомплскт м. - Инжене¬
рингово преприятие за проуч¬
ване, проектиране, комплек¬
товане, доставка и монтаж на
електроенергийни обекти и
технологии.
ЕЛТ [è -ел-те], електрон. -
Електроннолъчева тръба.
ЕЛТ (-) [è-ел-тё] - Електрооб-
ръщателен тиган (напр.: ЕЛТ-
2).
елтер, член, -ът, мн. -и, м. -
Електротелфер.
Елтерм (-) м., мед. - Български
апарат за ултракъсовълнова
терапия (напр.: Елтерм 400).
ЕЛХ [е-ел-xè] - Електрически
хокер (напр.: ЕЛХ-1 ).
Елхим ж. и м. - Фабрика за про¬
изводство на калциев карбид.
ЕМ (è-ём] и [ем],ж, електр., рус.
ЭМ (Электролитные малога¬
баритные кондензаторы) -
Електролитни малогабаритни
кондензатори.
ЕМ - Електромагнит.
ЕМ (-) [è-ем] и [ем], електрон. ~
Електронен автоматичен мост
(напр.: ЕМ-104).
ЕМ (-) [è-ем] и [ем] - Електро¬
нен микроскоп (напр.: ЕМ-3).
ЕМ [è-см] и [ем] - Електронна
машина.
ЕМ - В емблемата на държавно
монтажно управление „Енер-
гомонтаж“.
ЕМ воен. -Ескадрен миноносец.
ЕМ (-) [è-ём] и [ем] - Етажерка
за материали (напр.: ЕМ-105).
ЕМ (-) [è-ём] и [см] -Микрослек-
тродвигател (напр.: ЕМ 6/4).
ЕМ (-) [è-см], рус. ЭМ (Экскава¬
тор многоковшовый) - Много-
кошов багер (напр.: EM-512 А).
ЕМА [ём-à] - Електрически ма¬
шини иапарати(учебна дисцип¬
лина в техникуми и висши учеб¬
ни заведения).
ЕМА [ема], м. и ж. - Завод за
слектронномедицинска апара¬
тура.
ЕМГ [ è-ем-гё], икон. -Единичен
мрежов график.
ЕМГ [с-см-rè], мед. - Електро-
миограма.
ЕМЕЦ - Евангелска методистка
епископална църква. А ЕМЕЦ
„Д-рЛонг".
ЕМИ - Европейски медиен ин¬
ститут; ЕИМ.
ЕМИ - Електромузикални инст¬
рументи.
ЕМИД (-) [емйд], рус. ЭМИД
(Электромагнитный индуктив¬
ный дефектоскоп) - Електро¬
магнитен индуктивен дефек-
EMK
185
Енсргопроёкт
тоскоп (напр.: ЕМИД-2).
ЕМК хим. - Етилметакрилат.
ЕММ - Електромагнитна маса.
ЕМО [емс>1,л<. и (разг.) ср. {член.
-то) - Енергомеханичен отдел.
ЕМО [емо] - Машина за елект¬
ромеханична обработка (напр.:
ЕМО-250).
ЕМОС [смос], истор. - Единен
младежки общоученически
съюз (J 945-1947).
ЕМП [è -см-nè], ед. и мн., физ. -
Електромагнитни полета.
ЕМП (-)[е-ем-пе] -Електромай-
ка за пилета (напр.: ЕМП-
500Р).
ЕМС [ ё-ме-cè] - Европейски мо¬
нетарен съюз.
ЕМУ [с-ме-ÿ], ед. имн., електр.
- Електромашинен усилвател.
ЕМУ [è-мс-у] -Електромонтаж-
но управление.
ЕМФ [è-мс-фе] - Електро-ма-
шиностроителен факултет
(Технически университет, Со¬
фия).
ЕМХ хим. -Етилмеркурихлорид.
ЕМЦ [è-ем-цс], електр. - Елек¬
тромеханична централизация.
ЕН ед. и мн.— Европейски пор-
ми (Европейски съюз).
ЕН (-) [ è-ён] - Електрокар-пис-
коповдигач (напр.: ЕН 136, ЕН
153„ ЕН 131.2, ЕН 116).
ЕНА, англ. ENA (European
Ncurosciences Association) -
Европейска асоциация по не¬
врология.
ЕНА [ёна], англ. ENA (Ethiopian
News Agency) - Етиопска ин¬
формационна агенция.
Èn-Би-Сй, англ. NBC (National
Broadcasting Company) - Наци¬
онална радиопредавателна и те¬
левизионна компания (в САЩ).
ЕНД - Европейски недвижими
имоти (дружество с ограниче¬
на отговорност).
ЕНЕ библ. - Енергетика, енер-
гомашиностроене.
енерг. - енергетичен.
енерго... - Енергетичен, енерги¬
ен (като първа съставна част
на сложносъкратени думи,
напр.: енергообединение, снер-
гомонтаж, енергоснабдяване).
Енергоимпексл/. - Външнотър¬
говска организация за внос
(импорт) и износ (експорт) на
въглища, електроенергия и
електропроводи.
Епергомонтаж м. - Държавно
управление за монтаж на
енергийни обекти.
Енсргопроект м. - Научноиз¬
следователски проектно-про¬
учвателен институт по енер¬
гийно строителство.
EnèpropcMÔiiT
186
ЕОНАВП
Енсргорсмопт м. - Стопанско
обединение за ремонт на
енергийни обекти.
Енергостроймоптаж м. -
Държавно управление за
строителство и монтаж на
енергийни обекти.
Енсргохйдропроект м. - Комп¬
лексен институт за проучване
и проектиране на хидротехни¬
чески съоръжения.
ЕНИАК [ениак], лг и ж., англ.
ENIAC (Electronic Numerical
Integrator and Computer) - Елек¬
тронна цифрова автоматична
сметачна машина.
ЕНОК [енок] , мн. - Европейски
национални олимпийски коми¬
тети.
ЕНП [è-не-пе]— Европейска на¬
родна партия (Европейски
съюз).
ЕНР [ е-не-рё],лгн., икон. - Един¬
ни норми и разценки.
ЕНФК [è-не-фс-ка] - Единен
национален фронт на Камбод¬
жа.
епцнкл. - енциклопедичен.
ЕО [é-ô] - Европейска общност
(Европейски съюз).
ЕО воен. - Ежедневно обслуж¬
ване (техническо обслужване
на машини в Българската на¬
родна армия).
ЕО електрон. - Електронен ос¬
цилограф.
ЕО - Естраден оркестър.
ЕО АЕ - Европейска общност по
атомна енергия (Европейски
съюз); ЕАЕК.
ЕОБРТ - Естраден оркестър на
Българското радио и телеви¬
зия.
ЕОВС [ ебве], ,м. - Европейско
обединение за въглища и сто¬
мана (Европейски съюз).
ЕОД [è-o-дё] - Еднолично друже¬
ство с ограничена отговорност.
ЕОД - Ежедневно оперативно
донесение.
ЕОД [еод], изч. техн. - Елект¬
ронна обработка на данни.
ЕОЗР - Европейска и средизем¬
номорска организация за защи¬
та на растенията.
ЕОИ мат. - Електронна обра¬
ботка на информация.
ЕОКА [едка], гръц. ЕОКА
('E'ôvixd 'Opyàvœcru Kvnpiœv
Ауыvlqtùjv) - Национална
организация на кипърските
борци.
ЕОКК - Европейска организация
за контрол на качеството.
ЕОКТР -Естраденоркестър при
Комитета за телевизия и ра¬
дио.
ЕОНАВП - Европейска органи-
ЕОО
187
ЕПЖС
зация за независим аудиовизу¬
ален пазар (Европейски съюз).
ЕОО - Европейска отбранител¬
на общност (Европейски
съюз).
ЕООД [с-о-о-дё] - Еднолично
дружество с ограничена отго¬
ворност.
ЕОП [еоп], електрон. - Елект-
роннооптически преобразова-
тел.
ЕОПО [è-o-nè-o] - Единна об-
щественополитическа органи¬
зация.
ЕОПО ОФ - Единна обществе-
нополитическа организация
„Отечествен фронт“.
ЕОС [ебе] ,м. иср. - Европейско
отбранително общество.
ЕОСК - Европейско обединение
на спестовните каси (Европей¬
ски съюз).
ЕОФ [еоф] - Енергиен осигури¬
телен фонд.
ЕОЦ - Електронен оперативен
център.
ЕОЯИ - Европейска организация
за ядрени изследвания.
ЕП воен. -Евакоприемник.
ЕП, англ. EP (European Police) -
Европейска полиция (Европей¬
ски съюз); Европол.
ЕП - Европейски парламент (Ев¬
ропейски съюз).
ЕП - Европейско първенство.
ЕП - Едностъпална центробеж¬
на потопяема помпа за замър¬
сени води.
ЕП [è-nè] - Експериментално
предприятие.
ЕП (-) [ё-пё] - Електрическа гот¬
варска печка (напр.: ЕП-61).
ЕП [è-nè] - Електронен потен¬
циометър.
ЕП - Електронна памет.
ЕП - Елин Пелин (за съкратено
означаване името на града). А
Победи отборът на „Левски“
(ЕП).
ЕП (-) [ è-nè ] - Пл атформен
електрокар (напр.: ЕП 100, ЕП
006, Еп 011, ЕП 001, ЕП 026,
ЕП018)
ЕП (-) [è-nè],електр. - В марка¬
та на стъклотекстолит със
свързващо вещество епоксид¬
на смола (напр. ЕП-1, ЕП-2).
ЕП АС [enàc] - Експериментален
полет „Аполо-Съюз“.
ЕПГ (-) [è-ne-rè],pyc. ЭПГ (Экс¬
каватор на понтонно-гусенич¬
ном ходу) - Понтонно-гъсени¬
чен екскаватор (напр.: ЕПГ-1 ).
ЕПЖБ [è-пс-же-бё], мн., стро¬
ит. - Едропанелни жилищни
блокове.
ЕПЖС [è-пе-же-сё], строит. -
Едропанелно жилищно строи-
ЕПЗ
188
ЕПФ
телство.
ЕПЗ [è-ne-3è], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Електропорцела-
нов завод.
Епи (-).w. - Епископ (напр.: Епи-
70).
ЕПИК [ епик] - Европейска при¬
ватизационна и инвестиционна
корпорация.
ЕПК, англ. EPC (European Patent
Convention) - Европейска па¬
тентна конвенция (Европейски
съюз).
ЕПК [с-пе-ка], jmh. - Едропанел¬
ни конкрукции.
ЕПК [è -пе-ка],л/. их. строит. -
Едроплощен кофраж (система
в строителството).
ЕПК [è-ne-Kà], строит. - Едро-
размерен преместваем коф¬
раж.
ЕПК [è-пе-ка] - Експертно-про-
веровъчна комисия.
ЕПК [è-пе-ка), техн. - Елект-
ропневматичен клапан.
ЕПЛ [ с-пе-ел],<мен. -Ескадрил-
на подводна лодка.
ЕПЛДР - Европейска партия на
либералите, демократите и
реформаторите (Европейски
съюз).
Е ПО - Европейска патентна
организация (Европейски
съюз).
Епокса (-), техн. - Епоксидна
смола (напр.: Епокса... I).
ЕПОН [слон], ж. и м.. гръц.
EnON (Eviaiot navcAXaSixp
’Opyàvrpûori NcoXaiaç) -
Единна общогръцка организа¬
ция на младежта
ЕПП (-) [è-ne-nè], електр. -
Електропневматичен преобра-
зовател (напр.: ЕПП-2).
ЕПР [с-пе-èp], електрон. - Елек¬
тронен парамагнитен резо¬
нанс.
ЕПРА (-) [епра], л<. и ж. - Елек¬
тронен пишещ автомат с раз¬
ширени функционални
възможности (напр.: ЕПРА-1 ).
ЕПС - Европейска патентна
служба (Европейски съюз).
ЕПС [ è-ne-cè] - Европейски пла¬
тежен съюз (кредитна органи¬
зация)
ЕПС - Европейско политическо
сътрудничество (Европейски
съюз).
ЕПСО [спсо] - Европейска по¬
литика по сигурността и отбра¬
ната.
ЕПТ електрон. - Еднопреходен
транзистор.
ЕПУ, нем. EPU (Europâischc
Parlamentarische Union) - Евро¬
пейски парламентарен съюз.
ЕПФ [е-пе-фё] - Експлоатация
ЕПЦ
189
Ес
на пристанищата и флота (спе¬
циалност в техникум по кора¬
бостроене и корабоплаване -
Варна).
ЕПЦ [с -пе-цё] - Електрическа
пожаросъобщителна центра¬
ла.
ЕПЧ [ё-пе-чё], ед. и мн., физ. -
Електронопренасящи частици.
ЕР - В емблемата на завод
„Електрик“ - гр. Радомир.
ЕР - Европа на регионите (Евро¬
пейски съюз).
ЕР воен. - Електронно разузна¬
ване.
ЕР електрон. - Елекроннореле.
ЕР (-) [ер], рус ЭР (Экскаватор
роторный) - Роторен екскава¬
тор (напр.: ЕР-5).
ЕРБОЖ [ербож] - Експеримен¬
тална развъдна база за опит¬
ни животни (Сливница).
ЕРВ (-) [ё-ер-вё] - Електроръ-
чен вентилатор (напр.: ЕРВ-49
г).
ЕРГ [è-ep-rè], мед. - Електро-
ретинограма.
ЕРД [ё-ре-де] и [ё-ер-дё] -
Електроразпределително дру¬
жество.
ЕРД[ è-ep-дё] - Електроракетен
двигател.
ЕРЕ [epè], м. и ж., гръц. ЕРЕ
('ЕтЗ vixî] PîÇocrnacmxi) ’Evcua-
iç) - Национален радикален
съюз (Гърция).
ЕРО [еро] - Европейска регио¬
нална организация; МКСГТ.
ЕРП [è-ep-nè] - Електроразпре¬
делително предприятие.
ЕрПИ [ерпй], рус. ЕрПИ (Ере¬
ванский политический инсти¬
тут) -1. Еревански политехни¬
чески институт.
2. В марката на електромобил,
създаден в този институт
(напр.: ЕрПИ-l, ЕрПИ-2).
ЕРСК [è-pe-ce-Kà] - Единна ре¬
публиканска спортна класифи¬
кация.
срст физ. - ерстед (след цифра).
ЕРЦ [ è-ре-це], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Електроремонтен
цех.
ЕС - Европейски съд.
ЕС [è-cè] и [ес] - Европейски
съюз.
ЕС [ес] - Едностъпални центро¬
бежни самозасмукващи помпи.
ЕС - Екологична станция (към
Институт за зоология при
БАН). Д ЕС „ Парангалица“
(Рила).
ЕС (-) [ес] - Електрокар-само¬
свал (напр.: ЕС-301, ЕС-305).
ЕС - Електроразпределение -
Столично. Д ЕС ЕАД.
Ес воен. - Ескадра.
EC
190
Ес-Ес
EC (-) [ec] -1. Универсална елек¬
тронноизчислителна система -
българска електронна машина
от Единната серия (напр.: ЕС-
1020).
2. Външно запомнящо устрой¬
ство на магнитна лента - част
от тази машина (напр.: ЕС-
5012).
ЕСА [еса] - Европейска синди¬
кална академия (Европейски
съюз).
ЕСА - Европейски съвет на ар¬
хитектите (Европейски съюз).
ЕСА - Елемент за слухов апа¬
рат.
ЕСА [еса], англ. ESA (European
Space Agency) - Европейска
космическа агенция; ЕКА.
ЕСАК, англ. ЕСАС (European
Civil Aviation Conference) - Ев¬
ропейска комисия за граждан¬
ска авиация; ЕКГА.
ЕСАКП - Единна система за
атестиране качеството на про¬
дукция.
ЕСБ [ è-се-бс] - Европейски съюз
по бадминтон.
ЕСГП - Етнически съюз за граж¬
дански права.
ЕСГРАОН [ссграбн], м. (разг.
член, -а) иж. - Единна система
за гражданска регистрация и
административно обслужване
на населението.
ЕСГРАУН [есграун], м. и ж. -
Единна система за гражданска
регистрация и административ¬
ни услуги на населението.
еедек м., истор., рус. эсдек (со¬
циал-демократ) - Социалде¬
мократ (член на социалдемок¬
ратическата партия в Русия).
ЕСДН - Единна система за дина¬
мични нормативи.
ЕСДП [ è-се-де-пе] - Електро-
стоманодобивно производство.
ЕСДРП - Европейска социалде¬
мократическа работническа
партия.
ЕС ЕИМ [èc ейм] - Единна сис¬
тема (наименования на серия
електронноизчислителни ма¬
шини).
ècep, член, -ът, -а, мн. -и, ис¬
тор., рус. эсёр (социалист-ре¬
волюционер) - Социалист-ре¬
волюционер (член на партията
на социалистите-революционе¬
ри).
— Произв.: ссерка,ёсерски.
Ес-Ес остар., нем. SS (Schutz-
staffel) - Отреди за охрана -
войска със специално предназ¬
начение в Хитлеристка Герма¬
ния; СС.
— Произв.-. есесовец, есёсовка,
есесовски.
ЕСИ
191
ЕСПА
ЕСИ Jccif) - Еворпейски синди¬
кален институт (Европейски
СЪЮЗ).
ЕСИА [ есиа]— Европейски
съюз на инженерите и архи¬
тектите (Европейски съюз).
ЕСК - Ензим-субстратен комп¬
лекс.
ЕСК воен. - Ескадра стражевп
кораби.
еск. воен. - сскадрен. Д еск. ми¬
ноносец.
еск. - ескимоски.
ЕСКД [ёс-ка-дё] - Единна систе¬
ма за конструкторска докумен¬
тация.
ЕСКДА - Европейски спортен
клуб на дружеските армии.
ЕСКОМ [еском], м. и ж. - Един¬
на система за регистрация и
отчет на задграничните ко¬
мандировки.
Ескпл воен. - Ескадра подводни
лодки.
ЕСМЗ - Европейски съвет на
младите земеделци.
ЕСМО [есмо] - Единна строи-
телномонтажна организация.
ЕСМОИИ - Единна система за
машинна обработка на иконо¬
мическа информация.
ЕСНТИ - Европейскосътрудни-
чество в научните и техничес¬
ките изследвания (Европейски
съюз).
ECO [ ecô] - Европейска стопан¬
ска общност
ECO [ ecô] - Единна строителна
организация.
ECO A |ecoà], трансп. - Елект¬
рически стрелков обръщате-
лен апарат.
Ecoec [èc-o-èc], SOS (Save our
souls - Спасете нашите души:
Save our ship - Спасете нашия
кораб)-Международен радио¬
сигнал за помощ: СОС.
ЕСОМАР [ссомар], м., англ.
ESOMAR (European Society for
Opinion and Marketing Research)
- Европейско дружество за
изучаване мненията и търсе¬
нето на пазара.
ЕСП - Европейска сметна пала¬
та (Европейски съюз).
ЕСП [è-ce-nè] - Европейска со¬
циалистическа партия.
ЕСП [è-се-пс] - Единна селко-
стопанска политика (на Евро¬
пейската икономическа общ¬
ност).
ЕСП [è-ce-nè], ср. (разг. член.
-то) - Електроснабдително
предприятие.
ЕСП [è-ce-nè] ср. (разг. член, -то)
- Енергийно стопанско пред¬
приятие.
ЕСПА [èena] - Единна система
ЕСПА
192
ЕСХИ
за приборостроене и автомати¬
зация.
ЕСПА (-) [ècna] - Единна систе¬
ма за промишлена автомати¬
ка (в марката на уреди; напр.:
електронен регулатор ЕСПА
06КА, електронен терморегу¬
латор ЕСПА 06КБ09, пневма¬
тичен захранващ блок ЕСПА
04ТДО2.
еспер. - есперанто.
ЕСПИ [еспи] - Единна система
за профсъюзна информация.
ЕСПИК [еспйк] - Единна систе¬
ма за профсъюзна информа¬
ция и контрол в здравеопазва¬
нето.
ЕСПТУ [èc-пе-те-у] - Единно
средно политехническо учили¬
ще; вж. ЕСПУ.
ЕСПУ [еспу], ср. (разг. член, -то,
мн. -та) - Единно средно поли¬
техническо училище.
ЕСР - Единен софийски район.
ЕСРО [есро], англ. ESRO (Euro¬
pean Space Research Organisation)
- Европейска организация за
изследване на космическото
пространство.
ЕСС - Европейски синдикален
съюз (Европейски съюз).
ЕССИ [ессй] - Единица система
за социална информация. А
Научен център по ЕССИ.
ЕССР [è-ec-ec-èp], истор. рус.
ЭССР (Эстонская Советская
Социалистическая Республи¬
ка) - Естонска съветска соци¬
алистическа република.
ЕСТ библ. - Естествени науки -
математика, физика, химия,
геология.
ест. - естонски.
ЕСТД [ èc-те-де] - Единна систе¬
ма за технологична докумен¬
тация.
Естел (-) [сетел] - Електронна
единна система за телеобра¬
ботка на данни (напр.: ЕСТЕЛ-
20).
ЕСТПП [èc-те-пе-пе] - Единна
система за технологична под¬
готовка на производството.
ЕСУ (-) [есу], елекрон. - Елект¬
ронно следящо устройство
(напр.: ЕСУ-2).
ЕСУИП [есуйп] - Единна систе¬
ма за управление на интегра¬
ционните процеси.
ЕСУУД [есууд] - Единна систе¬
ма за унифицирана управлен-
ческа документация.
ЕСФ - Европейски социален
фонд (Европейски съюз).
ЕСФОР - Многонационални во¬
енни сили.
ЕСХИ - Европейски съвет на
химическата индустрия (Евро-
ЕСЦ
193
ETP
пейски съюз).
ЕСЦ - Евангелска съборна
църква.
ЕСЦБ - Европейска система на
централните банки (Европей¬
ски съюз).
ЕС1Ц- Европейски съединени
щати (Европейски съюз).
ЕСЯИ - Европейски съвет за
ядрени изследвания (Европей¬
ски съюз).
ЕТ - Европейска територия.
ET [è-Tè] - Едноличен търговец.
А ЕТ „Урбана".
ЕТ (-) [è-Tè] - Електрокар-вле¬
кач с теглително усилие 100
(напр. : ЕТ-511 — 1, ЕТ-506-1 ).
ET [è-Tè], мн., елктр., рус. ЭТ
(Электролитные танталовые
кондензатори) - Електролит¬
ни танталови кондензатори.
ЕТ (-) [è-Tè], рус. ЭТ (Экскава¬
тор траншейный) - Траншеен
ескаватор (напр.: ЕТ-121)
ст. - стаж (с цифра).
ЕТА [ёта], рус. ЭТА (Эстонское
телеграфное агентство) - Ес¬
тонска телеграфна агенция.
ЕТА [ёта], асп. ETA (Euzkadi ta
Azkalasuna) - Съюз на борци¬
те за свобода на страната на
баските.
ЕТВД - Европейски театър на
военните действия.
ЕТД [ è-те-дё] - Еднолично
търговско дружество.
ЕТЕП [етёп] - Европейска теле¬
комуникационна иелектронна
промишленост (Европейски
съюз).
ЕТЗ [ è-те-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то)-Електротелферен
завод. А ЕТЗ „Янтра".
стиоп. - етиопски.
ЕТИС [етйс] - Експертен техни-
ко-икономическисъвет.
ЕТИТ [етйт] - Електроника, те¬
лекомуникации и информаци¬
онни те хнологии.
ЕТК [ ё-те-Kà] - Европейска ту¬
ристическа комисия.
ЕТК - Ескадра торпедни катери.
ЕТН [è -те-нё],л<н., икон. - Един¬
ни трудови норми.
ЕТН (-) [è-те-ён], рус. ЭТН (Эк¬
скаватор тарншейный навес¬
ной) - Траншеен навесен екс¬
каватор (напр.: ЕТН-122, ЕТН-
142, ЕТН-352).
стпогр. - етнографски.
ЕТО [ё-те-о],л7. и (разг.)ф. (член.
-то) - Експертно-технически
отдел.
ЕТО - Експлоатация и техничес¬
ко обслужване.
ЕТП [è-Te-nè] - Единен техноло¬
гически процес.
ЕТР - Европейски търговски ре-
ETP
194
ЕФМ
гистър (Европейски съюз).
ЕТР [è-те-рс], рус. ЭТР (Экска¬
ватор траншейный роторный)
- Роторен траншеей екскава-
тор-каналокопач (напр.: ЕТР-
171).
ETC [ё-те-cè] - Единна техничес¬
ка служба.
ЕТС, англ. ETC (European
Telecommunications Standard) -
Европейски телекомуникацио¬
нен стандарт (Европейски
съюз).
ЕТСИ [ётси], англ. ETSI (Euro¬
pean Telecommunications Stan¬
dards Institute) - Европейски
институт за телекомуникаци¬
онни стандарти; ЕИТС.
ЕТТ [è-те-тё] -Единна транспорт¬
на тарифа.
ЕТУ (-) [è-тс-у], рус. ЭТУ (Экс¬
каватор траншейный универ¬
сальный)—Универсален тран¬
шеей екскаватор (напр.: ЕТУ-
353).
ЕТУЕС-Експериментално тех¬
нологическо училище - Елект¬
ронни системи.
ЕТУК, англ. ETUC (European
Trade Union Confederation) -
Европейска конфедерация на
синдикатите (Европейски
съюз); ЕКС.
ЕТУП - Единен териториално-
устройствен план на Републи¬
ка България.
ЕУ [еу] - Експлоатационно уп¬
равление. Д / група ЕУ на ав¬
томобили.
ЕУИ, пнгл.ЕШ (European Uni¬
versity Institute) - Европейски
университетски институт (Ев¬
ропейски съюз).
ЕУИЦ - Европейски учебен и
информационен център (Евро¬
пейски съюз).
ЕУК - Екологичен училищен
комплекс. Д ЕУК „Икар".
ЕФ - Европейски факултет (Мос¬
ковски държавен университет,
Москва).
ЕФ биохим. - Електрофореза.
ЕФА - Европейска филмова ака¬
демия (Европейски съюз).
ЕФАФП - Европейска федера¬
ция на асоциациите на фарма¬
цевтичната промишленост
(Европейски съюз).
ЕФВТ [è-фе-ве-тс] - Европейс¬
ка федерация по вдигане на
тежести.
ЕФЕ [ефе], исп. EFE (Editorial
Falange Espanola) - Испанска
информационна агенция.
ЕФИХ - Европейска федерация
по инженерна химия.
ЕФМ - Европейски форум за
мир.
ЕФР
195
ЕЦИН
ЕФР [ё-фе-pè] - Европейски
фонд за развитие (Европейски
съюз).
ефр. - ефрейтор (със собствено
име).
ЕФРР - Европейски фонд за ре¬
гионално развитие (Европейс¬
ки съюз).
ЕФС [е-ф е-сс] - Европейски
фонд за сътрудничество (Ев¬
ропейски съюз).
ЕФСВП - Европейски фонд за
сътрудничество във валутна¬
та политика (Европейски
съюз).
ЕФТ [è-фе-тё] - Единен фронт
на труда.
ЕФТА [ефта] , англ. EFT A (Euro¬
pean Free Trade Association) -
Европейска асоциация за сво¬
бодна търговия (Европейски
съюз); ЕАСТ.
ЕФФ - Европейска филателна
федерация.
ЕХ мед. - Епидемичен хепатит.
ЕХВ [è-xe-eè], воен. - Електро-
химически взривател.
EXT [è-xa-rè],xfM/. -Електрохи-
мически генератор.
ЕХДА - Електрохидродинамич-
на аналогия.
ЕХИТ [ехйт], ед. и мн., физико¬
хим. -Електрохимични източ¬
ници наток.
ЕХМК хим. - Етилхексилмс-
такрилат.
ЕЦ - Европейски център.
ЕЦ - Единен център (научни обе¬
динения на Българската ака¬
демия на науките и Софийския
университет). Д ЕЦ по исто¬
рия.
ЕЦ... - Единен център (като
съставна част на инициални
съкращения, напр.: ЕЦИ).
ЕЦ [è-цё] - Едностъпална цент¬
робежна циркулационна помпа.
ЕЦ Е зиков център. Д ЕЦ
„Дива“.
ЕЦ - Електрическа централа.
ЕЦтрансп. -Електрическацен¬
трализация.
ЕЦБ [è-це-бё] - Европейска цен¬
трална банка (Европейски
съюз).
ЕЦБ - Единен център по биоло¬
гия.
ЕЦВ - Езиков център за възрас¬
тни.
ЕЦЕЛ [ецёл] - Единен център за
език и литература.
ЕЦИ - Единен център по исто¬
рия.
ЕЦИМ [ецйм] - Електронна
цифрова изчислителна маши¬
на; ЦЕИМ.
ЕЦИН [ ецйн] - Европейски
център за изучаване на наро-
ЕЦМ
196
ЕЦП
донаселението.
ЕЦМ [ è-це-ём] - Електронно-
цифрова машина.
ЕЦММ - Единен център по ма¬
тематика и механика.
ЕЦНДП - Единен център по на¬
уките за държавата и право¬
то.
ЕЦНЗ - Единен център по на¬
уките за земята.
ЕЦНПК (е -це-не-пе-ка] - Еди¬
нен център за наука и подго¬
товка на кадри; вж. ЕЦ.
ЕЦНПК... - Единен център за
наука и подготовка на кадри
(като съставна част на иници¬
ални съкращения, напр.:
ЕЦНПКММ); вж. ЕЦ...
ЕЦНПКБМБП - Единен център
за наука и подготовка на кад¬
ри по биология и медико-био¬
логически проблеми; вж. ЕЦБ.
ЕЦНПКЕЛ - Единен център за
паука и подготовка на кадри
по език и литература; вж.
ЕЦЕЛ.
ЕЦНПКИ - Единен център за
паука и подготовка на кадри
по история; вж. ЕЦП.
ЕЦНПКММ - Единен център за
паука и подготовка на кадри
по математика и механика; вж.
ЕЦММ
ЕЦНПКНЗ - Единен център за
наука и подготовка на кадри
по науките за земята; вж.
ЕЦНЗ
ЕЦНПКП - Единен център за
наука и подготовка на кадри
по право; вж. ЕЦНДП
ЕЦНПКФКС - Единен център
за паука и подготовка на кад¬
ри по физическа култура и
спорт.
ЕЦНПКФС - Единен център за
наука и подготовка на кадри
по физкултура и спорт; вж.
ЕЦНПКФКС.
ЕЦНПКФС - Единен център за
паука и подготовка на кадри
по философия исоциология; вж.
ЕЦФС.
ЕЦНПКФСН - Единен център
за паука и подготовка на кад¬
ри по философия и социологи¬
чески науки;вж. ЕЦНПКФС
ЕЦНПКФФТП - Единен
център за наука и подготовка
на кадри по физика и физико¬
технически проблеми; вж.
ЕЦФ
ЕЦНПКХХТП -Единен център
за паука и подготовка на кад¬
ри по химия ихимико-техноло-
гически проблеми; вж. ЕЦХ.
ЕЦОК - Европейски център за
обучение и квалификация.
ЕЦП - Европейски център по
ЕЦПНД
197
ЖБ
право (София).
ЕЦПНД - Европейски център за
парламентарна наука и доку¬
ментация (Европейски съюз).
ЕЦРР - Европейски център за
регионално развитие (Евро¬
пейски съюз).
ЕЦТД - Европейски център за
търговия на дребно (Европей¬
ски съюз).
ЕЦФ - Единен център по физи¬
ка.
ЕЦФС - Единен център по фи¬
лософия и социология.
ЕЦХ - Единен център по химия.
ЕЧЕЦ [ечёц] - Електрическа
част на електрически центра¬
ли.
Ечпхмсл и Ечхмеллк - Държав¬
но стопанско предприятие (клон
на ДСО „Българско пиво и бе
залкохолни напитки“) за изку¬
пуване, обработка и търговия
с пивоварен ечемик и хмел.
ЕЧУ електр, - Електрическа ча¬
совникова уредба.
ЕШ - Европейски шампионат.
ЕШ - Е зикова школа. А ЕШ [
Стандарт ".
ЕШ (-), рус. ЭШ (Экскаватор
шагающий) - Крачещ екска¬
ватор (напр.. FUI-6/6G, ЕШ-17/
75;.
ЕШ1 .-ше-пе],рус. 3IUTI (Элек- I
трическийшпалоподбойник) -
Електрическа траверсоподбив-
на машина.
ЕШП (-) [е -ше-nè], метал., рус.
ЭШП (Электрошлаковый пе¬
реплав) - Електрошлаково
претопяване.
ЕЩТ [ è-ще-те] - Единни щатни
таблици. Л Заплата по ЕШТ.
ЕЯВ -Епицентър наядренвзрив.
ж
Ж - (же), eô. и мн., електр. —
Железни проводници (напр.: ЭК-
35, Ж-50, Ж-70).
Ж -метал. - Желязо (в марката
на цветни сплави, напр.:
БрАЖ9-4).
ж. - жени А Слалом (ж.). Ски
(ж.).
ж. ?рам. - женски (род).
ж. жители (след цифра).
ж. - журнал.
жарг. - жаргонен.
ЖБ - (жс-бё), рус. ЖБ (Жатка
безлафетная). - Безлафетна
жетварка (напр.: ЖБ-4, 6).
ЖБ воен., остар. - Жандарме -
ри иски батал ьон.
ЖБ [жё-бё], прил. - Железобе¬
тонен. А Ж Б конструкции. Ж Б
стълбове.
ЖБ
198
жн
ЖБ - Животновъдна база.
ЖБИ [же-бе-й], рус. Ж БИ (За¬
вод железобстоных изделий) -
1. Завод за железобетонни из¬
делия.
2. Железобетонни изделия.
ЖБН - [же-бе-ен], рус. (Жатка
зернобобовая навесная) -
Зърнобобова навесна жетвар¬
ка (напр.. ЖБИ-3,5).
Жбр воен. — Жандармерийска
бригада.
ЖВН - [же-всен], рус. ЖВН
(Жатка валковая широкозах¬
ватная навесная) - Широкооб-
хватка навесна жетварка
(напр.: ЖВН-6).
ЖЕК [жек] - Жилищно-скспло-
атационна кантора.
жен... - женски (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: женактив,
женкомисия, женотговорнич-
ка).
ЖЗК [жё-зе-ка] - Животозаст-
рахователна компания. Д
ЖЗК Феникс".
ЖИ - Железопътни инфраструк¬
тури. А НК „Железопътни
структури".
Жйвспаб.м - Държавно търгов¬
ско предприятие за снабдява¬
не с разплодни и работни жи¬
вотни
жив. ст. физ. - живачен стълб
(единица за измерване на на¬
лягане); ж. ст. (с цифра). Д 1
мм жив. ст.
Жйти м. - Завод за телени изде¬
лия, свързочни материали -
жици и др.
ЖК воен. - Женски корпус.
ЖК, жк и ж. к. [жё-Kà] - Жили¬
щен комплекс. Д ЖК „Млп-
()ост ".
ЖКН - [жё-ка-ён], рус. ЖКН
(Жатка кукурузная навесная)
- Навесна жетварка за царе¬
вица (напр.: ЖКН-2,6).
ЖКО [жё-ка-à] - Жилищно-ко¬
мунален отдел.
ЖКЦ [жё-ка-цё] - Женски кон¬
султационен център.
жле воен. - Женски личен
състав.
ЖМНР, фр. JMNR (Jeunesse du
Mouvement national de la
révolution) - Младеж на нацио¬
налното революционно движе¬
ние (организация в Конго).
ЖМПЛА [жё-ем-пе-лй], порт.
JMPLA (J uventud de Movimento
Popular de Libertaçào de Angola)
- Младежка организация на
народното движение за осво¬
бождение на Ангола.
ЖН (-) [жё-ён] - Желязно-нике¬
лов акумулатор (напр.: ЖН-22,
жн
199
ЖСР
45).
ЖН (-) [жс-ён],рус. ЖН (Жатка
навесная) - Навесна жетвар¬
ка (напр.: ЖН-4,0).
ЖНБЛ - Женска национална
баскетболна асоциация (САЩ).
ЖНУ (-) [же-ен-у], рус. ЖНУ
(Жатка навесная универсаль¬
ная) - Универсална навесна
жетварка (напр.: ЖНУ-2,6).
ЖП [жё-пё],осш«/л, воен. -Жан-
дармерийски полк.
ЖН и жп [жё-пё], прил. - желе¬
зопътен. А ЖП Бюро, жп
транспорт, жп управление, жп
ресторант, жп завод, жп ма-
неврист, жп стрелочник.
ЖП[ жё-пё], член. -то, ср., разг. -
Български държавни железни¬
ци.
ЖПБМ воен. - Железопътен
батальон за механизация.
ЖПБр воен. -Железопътна бри¬
гада.
ЖПЗ[ жё-пе-зё] - Железопътен
завод.
жпк [жё-пе-Kà], воен. - Желе¬
зопътен корпус.
ЖПК [жё-пе-Kà], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Животновъдно-
промишлен комбинат.
жпсвб воен. - Железопътен
свързочен батальон.
жпсвр воен. - Железопътна
свързочна рота.
ЖНУ [жё-пе-ÿ], ср. (разг. член. ~
то) - Железопътно училище.
ЖР (-) [жё-ёр], рус. ЖР (Жатка
рядковая) - Редова жетварка
(напр.: ЖР-4,6).
ж. р. грам. - женски род; вж. ж.
ЖРН (-) [жё-ер-ён], рус. ЖРН
(Жатка рядковая навесная) -
Навесна редова жетварка
(напр.: ЖРН-3,0).
ЖРН (-) [жё-ер-пё] - Прикачна
редовна жетварка (напр.:
ЖРП 3,6).
ЖРС (-) [жё-ер-ёс], рус. ЖРС
(Жатка рядковая скоростная)
- Редова скоростна жетварка
(напр.: ЖРС-4,9А).
ЖС]жё-сё] -Железопътностро¬
ителство.
ЖС воен. - Женски състав.
ЖСК ]жё-се-кй], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Железничарски
спортен клуб.
ЖСК [жё-се-ка] -Жилищноспе-
стовиа каса.
ЖСК I жё-се-ка] - Жилищно¬
строителен комбинат.
ЖСК [жё-се-ка] ж. (член. разг. -
то) - Жилищностроителна ко¬
операция.
ЖСР (-) [жё-ce-èp], рус. ЖСР
(Жатка-сноповязалка рядко¬
вая) - Редова жетварка-сно-
жсс
200
ЗАГ
повръзвачка.
ЖСС [жё-ce-cè], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Железничарски
спортен съвет.
ЖСС - Женска спомагателна
служба.
ЖСС воен. - Женски спомагате¬
лен състав. # ЖСС на МП
(САЩ).
ж. ст. физ. - живачен стълб (еди¬
ница за измерване на наляга¬
не); жив. ст. (с цифра).
ЖФБ [же-фе-бе] -Животновъд-
нофуражна бригада.
ЖХД - Женско християнско дру¬
жество.
ЖЦН (-) [жё-це-ен] - Навесна
царевична жетварка.
3
3 - Марка зимно дизелово гори¬
во.
3 и з. - запад.
ЗА - Завод за автобуси.
ЗА - Завод за антибиотици.
ЗА юрид. - Закон за адвокату¬
рата.
ЗА юрид. - Закон за админист¬
рацията.
ЗА юрид. - Закон за акциите.
ЗА юрид. - Закон за арендата.
ЗА - Застрахователна агенция.
Д ЗА „ЕвроахапГ ООД.
ЗА [зё-à], воен. - Зенитна арти¬
лерия.
ЗА - Зимно дизелово гориво мар¬
ка А, предназначено за експ¬
лоатация на дизелови двигате¬
ли при температура не по-нис¬
ка от —10*’.
з. а. - Заслужил артист (със соб¬
ствено име).
ЗАБ [заб] воен. - Запалителна
авиационна бомба.
заб. - забележка.
забел. - забележка: вж. заб.
ЗАВ [зав] - Завод за автоматич¬
ни везни.
зав. .. - Завеждащ (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: завотдел,
завуч.).
зав [зав], член, -ът, -а, м. разг. -
завеждащ (отдел, секция и пр.).
Заводпроект м. - Институт за
проучване и проектиране на
промишлени обекти.
ЗАВС [заве] - Западноафрикан¬
ски валутен съюз.
ЗАвтП юрид. - Закон за автор¬
ското право.
завуч, член, -ът, -а, мн. -и, м. ос¬
тар. - Завеждащ учебната
част.
ЗАГ [заг] - Завод за автомобил¬
ни гуми. Д ЗАГ „Динамик".
ЗАГ
201
зам.-преде.
ЗАГ [заг] , воен. - Зенитна арти¬
лерийска група.
загл. - заглавие (в бибилиогра-
фия).
ЗАГС [загс] - Завод за автомо¬
билни генератори и стартери.
А ЗАГС „Динамо".
ЗАД [зад] - Завод за алуминие¬
ва дограма.
ЗАД [зё-а-де] - Застраховател¬
но акционерно дружество. Д
ЗАД „Армеец". ЗАД „Вито¬
ша".
Задгранлсс м. и ср. - Предприя¬
тие за транспорт и реализация
на дървесината от Коми.
ЗАЕ [заё] - Завод за асинхронни
електродвигатели; вж. ЗАЕД.
ЗАЕД [заед] - Завод за асинх¬
ронни електродвигатели.
ЗАЗ[заз], рус. ЗАЗ (Запорож¬
ский автомобильный завод) -
1. Запорожки автомобилен за¬
вод.
2. В марката на автомобилите,
произведени в този завод
(напр.: ЗАЗ-966 „Запоро¬
жец“).
заз, член, -ът, -а, мн. -ове, м. -
Автомобил, произведен в За-
порожкия автомобилен завод.
ЗАИ [зай] - Завод за абразивни
инструменти.
ЗАК [зак] , воен. - Зенитноарти-
лерийски комплекс.
зал. геогр. - залив.
зам. .. - заместник (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: зам.-мин.,
замком).
зам, член, -ът, -а, мн. -ове, м.,
разг. - заместник (директор,
председател и под.).
зам.-ген. -заместник-гсперален.
Д Зам.-ген. директор.
зам.-глав. - заместник-главен
(прокурори др.)
зам. главен, обикн. член., разг. -
заместник-главен (редактор и
ДР-).
зам.-дир. - Заместник-директор.
замдир, член, -ът, -а, м., разг. -
заместник-директор.
зймком, член, -ът, -а, м., разг. -
заместник-командир.
замкомбриг, член, -ът, -а, м.,
разг, - заместник-командир на
бригада.
замкомдйв, член, -ът, -а,.и., разг.
- заместник-командир на ди¬
визия.
зам.-мин. - заместник-ми¬
нистър.
зам. по тёх. воен., разг, - замест¬
ник-командир по техническата
част.
зам.-прсдс. - заместник-предсе¬
дател.
ЗАНА
202
ЗБАА
ЗАНА [зана], англ. ZANA
(Zambia News Agency) - Ин-
формационна агенция на Зам¬
бия.
ЗАНН, юрид. - Закон за адми¬
нистративните нарушения и
наказания.
ЗАНУ [зану], англ. ZANU
(Zimbabwe African National
Union) - Африкански национа¬
лен съюз Зимбабве.
ЗАО [зао] - Завод за аптечно
оборудване.
ЗАП юрид. - Закон за автомо¬
билните превози.
ЗАП юрид. - Закон за авторско¬
то право.
ЗАП юрид. - Закон за админист¬
ративното производство.
зап. - западен.
ЗАПУ (запу], англ. ZAPU
(Zimbabwe African Peoples
Union)-Съюз на африканския
народ Зимбабве.
ЗАС юрид. - Закон за админист¬
ративното съдопроизводство.
ЗАС [зас], воен. - Зенитен авто¬
мат за стрелба.
засл. - заслужил. А Засл, ар¬
тист. Засл, художник.
засл. арт. - заслужил артист; вж.
з. а.
засл. м. с. - заслужил майстор на
спорта; вж. з. м. с.
засл. худ. - заслужил художник;
вж. з. х.
ЗА СП - Завод за алуминиеви и
стоманени профили.
застрах. - застрахователен.
ЗАТ [зат] - Завод по автомати¬
ка и телемеханика. А ЗАТ на
ЖП Транспорт.
ЗАТ юрид. - Закон за автомо¬
билния транспорт.
ЗАТДС юрид. - Закон за адми-
нистративнотериториал но де¬
ление на страната.
ЗАУ юрид. - Закон за админист¬
ративното управление.
ЗАФЧ [за-фе-че] - Завод за ар¬
матура и фасонни части.
Захаримпскс м. - Външнотър¬
говско представителство на
промишлено-аграрно обедине¬
ние ,,Българска захар“ за внос
(импорт) и износ (експорт) на
захар и захарни изделия.
ЗБ истор.- Задгранично бюро на
ЦК на БКП (т. с.) (1923-1944).
ЗБ юрид. - Закон за бежанците.
ЗБ юрид. - Закон за бюджета.
ЗБ воен. - Запалителна бомба.
ЗБ - Зимно дизелово гориво мар¬
ка Б. предназначено за експло¬
атация на дизелови двигатели
при температура не по-ниска
от - 18°С.
ЗБАА юрид. - Закон за Българ-
ЗББ
203
звсвк
ската академия на науките.
ЗББ [зё-бс-бё], юрид. - Закон за
българските банки.
ЗББС - Завод за белтъчно-био-
KOHi (ентратни смески.
ЗБГ [зё-бе-rèj, юрид. - Закон за
бъл гарското гражданство.
ЗБДОО юрид. - Закон за Бюд¬
жета на държавното обще¬
ствено осигуряване.
ЗБД воен. - Зона на бойните дей¬
ствия.
ЗБДС юрид. - Закон за българ¬
ските документи за самолич¬
ност.
ЗБЗ [ зё-бе-зё], воен. - Зона с
бактериално заразяване.
ЗБК юрид. - Закон за българ¬
ската култура.
ЗБКД (зё-бе-ка-дё), юрид. - За¬
кон за банките и кредитното
дело.
ЗБН (зё-бе-нё) - Завод за безал¬
кохолни напитки.
ЗБНТХ юрид. - Закон за борба с
незаконния трафик на хора.
ЗБО - Закон за браншовите
организации.
ЗБОБ юрид. - Закон за бюдже¬
та и отчетността по бюджета.
ЗБППМН юрид. - Закон за бор¬
ба срещу противообществени-
те прояви на малолетните и
непъл нол етн ите.
ЗБР юрид. - Закон за биологич¬
ното разнообразие.
ЗВ мн., воен. - Запалителни ве¬
щества.
зв. грам. - звателен (падеж);
зват.
зв. - звезда.
зв. електр. - звънец
з-в воен. - „Земя-въздух“ (клас
ракети).
ЗВ АС юрид. - Закон за Върхов¬
ния административен съд.
зват. грам. - звателен (падеж);
зв.
зввс [зё-ве-ве-сё], юрид. - За¬
кон за всеобщата военна служ¬
ба.
звд [зё-ве-дё] - Завод за възли
и детайли.
ЗВДОП юрид. - Закон за възла¬
гане на държавни и общински
поръчки.
ЗВДФК юрид. - Закон за
вътрешния държавен финан¬
сов контрол.
ЗВО [зё-ве-о], юрид. - Закон за
висшето образование.
ЗВП [зё-ве-пё] - Завод за вете¬
ринарни препарати.
зве [зё-ве-сё], юрид. - Закон за
възстановяване на собствено¬
стта.
ЗВСВК юрид. - Закон за валут¬
ните сделки и валутния конт-
ЗВСГЗГФ
204
ЗДВФК
рол.
ЗВСГЗГФ юрид. - Закон за
възстановяване на собствено¬
стта върху горите и земите от
горския фонд.
ЗВТ [зс-ве-тё], юрид. - Закон за
външната търговия.
звукоподр. - звукоподражатеЛ'
но.
ЗВЦ [ зё-ве-цё] - Завод за вис¬
козна целулоза.
ЗВЦ[ зё-вс-цё], юрид. - Закон за
валутните ценности.
звщ воен. - Запасен военновре¬
менен щаб.
ЗГ юрид. - Закон за горите.
ЗГ радиотехн. - Задаващ гене¬
ратор.
ЗГ - Зоологическа градина.
ЗГАР - Областно управление
„Земеделие, гори и аргарна
реформа“.
ЗГВ [зё-ге-вё] - Завод за галови
вериги.
ЗГВ [зё-ге-вё] - Завод за горе¬
що валцуване (Кремиковци).
ЗГВ [зё-ге-вё], юрид. - Закон за
гражданското въздухоплава¬
не.
ЗГЕСТ - Завод за градивни еле¬
менти и съобщителна техника,
згп [зё-ге-пё] - Завод за грамо¬
фонни плочи.
ЗГР юрид. - Закон за граждан¬
ската регистрация.
ЗГС воен. - Заместник генера¬
лен секретар (НАТО).
згт [зё-ге-тё] - Завод за горив¬
на техника.
ЗГУ [зё-ге-у] - Завод за газови
уреди.
з-д - завод.
ЗДюрид. - Закон за далекосъоб ¬
щенията.
ЗД юрид. - Закон за досиетата,
з. д. геогр. - западна дължина
(след цифра).
ЗД [зё-дё] - Застрахователно
дружество. А ЗД Булапрад".
ЗД ,. Евроинс" АД.
ЗД воен. - Зона за демобилиза¬
ция.
ЗДА [зё-де-à], юрид. - Закон за
държавната администрация.
ЗДА [ зё-де-à], юрид. - Закон за
държавния арбитраж.
ЗДАФ юрид. - Закон за държав¬
ния архивен фонд.
ЗДБ [зё-де-бё], юрид. - Закон за
държавния бюджет.
здвк [зё-де-ве-Kà], юрид. - За¬
кон за държавен и ведомствен
контрол.
ЗДвП юрид. - Закон за движе¬
ние по пътищата; ЗДП.
ЗДВФК юрид. - Закон за държа¬
вен вътрешен финансов конт¬
рол.
205
ЗЕ
ЗДД
ЗДД [зё-де-дё] - Завод за дизе¬
лови двигатели.
ЗДДПО, юрид. - Закон за допъ¬
лнително доброволно пенсион¬
но осигуряване.
ЗДДС (зё-де-де-сё), юрид. - За¬
кон за данъка върху добаве¬
ната стойност.
ЗДЗИ юрид. - Закон за Държав¬
ния застрахователен институт.
з. д. и. - заслужил деятел на из¬
куството (обикн. със собстве¬
но име).
ЗДК1 зё-де-Kà], юрид. - Закон за
държавен контрол.
з. д. к. - заслужил деятел на кул¬
турата (обикн. със собствено
име).
ЗДКИ юрид. - Закон за достъп
до класифицираната информа¬
ция.
ЗДМ [ зе-де-ме], .и. и (разг.) ср.
(член. -то) - Завод за дървооб¬
работващи машини.
з. д. и. - Заслужил деятел на на¬
уката (обикн. със собствено
име).
ЗДО [з è-де-б]. юрид. - Закон за
данък върху оборота.
ЗДОД юрид. - Закон за данъка
върху общия доход.
ЗДОИ юрид. - Закон за достъп
до обществената информация.
ЗДОО юрид. - Закон за държав¬
но обществено осигуряване.
ЗДП [зё-де-пё], юрид. - Закон за
данъка върху печалбата.
ЗДП [зё-де-пё], юрид. - Закон за
движение по пътищата; ЗДвП.
ЗДП[ зё-де-пё], zopnô. - Закон за
държавните предприятия.
ЗДПч - Закон за данъка върху
печалбата.
ЗДР воен. - Зона за дълбоко ра¬
зузнаване.
здрав... - здравен (напр.: здрав¬
пункт).
ЗДС юрид. - Закон за диплома¬
тическата служба.
ЗДС юрид. - Закон за другарски¬
те съдилища.
ЗДС юрид. - Закон за държавна¬
та собственост.
ЗДС юрид. - Закон за държав¬
ния служител; ЗДСл.
ЗДС [зё-де-сё] - Земеделски де¬
мократичен съюз.
ЗДСК юрид. - Закон за Държав¬
ната спестовна каса.
ЗДСл юрид. - Закон за държав¬
ния служител; ЗДС.
ЗДТ[ зё-де-тё], юрид. - Закон за
държавните такси.
з. д. т. - заслужил деятел на ту¬
ризма (обикн. със собствено
име).
ЗЕ юрид. - Закон за енергетика¬
та.
ЗЕ
206
ЗЕС
ЗЕ електр. - Запалващ елект¬
род.
ЗЕГС юрид. - Закон за едрата
градска собственост.
ЗЕД [зед] - Здравно екологично
дружество. Д ЗЕД „Бълга¬
рия “.
ЗЕДЕП юрид. - Закон за елект¬
ронния документ и електрон¬
ния подпис.
ЗЕЕЕ юрид. - Закон за енерге¬
тиката и енергийната ефектив¬
ност.
ЗЕИМ [зейм] - Завод за елект¬
роизолационни материали.
ЗЕМ [зем] - Завод за електри¬
чески машини.
ЗЕМ { зем] - Завод за електро¬
кари и мотокари. Д ЗЕМ „ Сре¬
дец “.
зем... - Земеделски (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр/. Земиздат,
Земпроект, Земснаб).
ЗЕМА [зёма] - Завод за елект-
ромедецински апарати.
Земиздат ср. - Издателство на
Българския земеделски наро¬
ден съюз.
Земпроект л. Институт за про¬
учване и проектиране в сел¬
ското стопанство (земеделие¬
то).
Земс [земс], член, -ът, -а, м., ис¬
тор. - Земеделски младежки
съюз (1921-1947); ЗМС.
— Произв.: земсйст, земсйстки,
зёмсов.
ЗсмУРС [земурс], воен. - Земен
управляем реактивен снаряд.
ЗЕНА [зёна] - Завод за елект¬
ронна нестандартна апаратура
(Добрич).
Зепабр [зенёбр], воен. - Зенит¬
на артилерийска бригада.
Зенадп [зенад], воен. - Зенитен
артилерийски дивизион.
Зснап [зенап], воен. - Зенитен
артилерийски полк.
Зспбатр [зенбатр], воен. - Зе¬
нитна батарея.
ЗЕНО [зено] - Завод за експе¬
риментално и нестандартно
оборудване.
ЗЕП [зеп] - Завод за ензимни
препарати.
ЗЕП [зеп] - Завод за порцелан
за електротехнически изделия
(електропорцелан).
ЗЕПЕ [зё-пё],л1. (разг.) ср. (член.
-то) - Завод за елктропреоб-
разувателни елементи.
ЗЕС [зее] - Западноевропейски
съюз (Великобритания, Фран¬
ция, Федерална република Гер¬
мания, Италия, Белгия, Нидер¬
ландия и Люксембург).
ЗЕС - Зона на Европейския съюз
ЗЕСТ
ЗЗЛД
207
(Министерство на външните
работи).
ЗЕСТ [зест] - Завод за елемен¬
ти за съобщителна техника.
ЗЕТ I зет) - Завод за електричес¬
ки табла.
ЗЕТ [зет] - Завод за електротел¬
фери.
ЗЕУ [зеу) - Завод за електродо¬
макински уреди.
ЗЕХА [зё-ха] - Завод за емай¬
лирана и химическа апаратура.
ЗЖ юрид. - Закон за живот¬
новъдството.
ЗЖГГТ юрид. - Закон за желе¬
зопътния транспорт.
ЗЖР [зё-же-рё) - „Защита на
животните и растенията“
(служба).
ЗЖС/о/ли). - Закон за жилищна¬
та собственост.
зжск [зё-же-се-ка], юрид. -
Закон за жилищноспестовната
каса.
ЗЖСК [зё-же-се-ка], юрид. -
Закон за жилищностроителни¬
те кооперации.
33 юрид. - Закон за заетостта.
33 юрид. - Закон за занаятите.
33 юрид. - Закон за застрахова¬
нето.
33 - „Земеделско знаме“ (вест¬
ник).
з-з воен. - „Земя-земя“ (клас ра¬
кети).
ЗЗБ юрид. - Закон за закрила при
безработица.
ЗЗБНЗ юрид. - Закон за закри¬
ла при безработица и насърча¬
ване на заетостта.
ЗЗБУТ юрид. - Закон за здра¬
вословни и безопасни условия
на труд.
ЗЗВЗАС юрид. - Закон за замя¬
на на военните задължения с
алтернативна служба.
ЗЗД [зё-зе-дё], юрид. - Закон за
задълженията и договорите.
ЗЗД [зё-зе-дё], юрид. - Закон за
закрила на детето.
ЗЗД [зё-зе-дё]. юрид. - Закон за
защита на държавата.
ЗЗЖ [зё-зе-дё] - Закон за защи¬
та на животните.
ЗЗЗИ юрид. - Закон за задъл¬
жително застраховане на иму¬
ществата.
ЗЗЗП юрид. - Закон за защита
на земеделските производите¬
ли.
ззи [зё-зе-й], юрид. - Закон за
застраховане на имуществото.
ЗЗК юрид. -Закон за закрила на
културата.
ЗЗК [зс-зе-ка] - Звукозаписна
компания.
ЗЗЛД - Закон за защита на лич¬
ните данни.
ззм
208
ЗИИУ
ззм [зё-зе-мё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за заваръч¬
ни машини.
330 [зё-зе-о] юрид. - Закон за
здравното осигуряване.
3300 юрид. - Закон за задъл¬
жителното обществено осигу¬
ряване.
ззп [зё-зе-пё], юрид. - Закон за
задграничните паспорти.
ЗЗП [зё-зе-пё], юрид. - Закон за
защита на природата; ЗЗПр.
ЗЗП [зё-зе-пё], юрид. - Закон за
земеделските производители.
ЗЗППТ юрид. - Закон за защи¬
та на потребителя и правила¬
та за търговия.
ЗЗПр юрид. - Закон за защита
на природата; ЗЗП.
ЗЗРСИИ юрид. - Закон за за¬
щита, рсхабилитация и социал¬
на интеграция на инвалидите.
ЗЗТ [зё-зе-тё] - Завод за заваръ¬
чна техника.
ЗЗУ [зё-зе-у] - Завод за запаме¬
тяващи устройства.
ЗИ (-)[зё-й] - Звуков индикатор
(напрм: ЗИ-1).
ЗИБГ юрид. - Закон за имената
на българските граждани.
зид юрид. - Закон за измене¬
ние и допълнение ...
ЗИДЗДОД юрид. - Закон за из¬
менение и допълнение на За¬
кона за данък върху общия
доход.
ЗИДЗИН юрид. - Закон за из¬
менение и допълнение на За¬
кона за изпълнение на наказа¬
нията.
ЗИДЗМВР юрид. - Закон за из¬
менение и допълнение на За¬
кона за Министерството на
вътрешните работи.
ЗИДЗОЗЗ юрид. - Закон за из¬
менение и допълнение на За¬
кона за опазване на земеделс¬
ките земи.
ЗИДЗП юрид. - Закон за изме¬
нение и допълнение на Закона
за пенсиите.
ЗИДКЗОО юрид. - Закон за из¬
менение и допълнение на Ко¬
декса за задължително обще¬
ствено осигуряване.
ЗИДКТ юрид. - Закон за изме¬
нение и допълнение на Кодек¬
са на труда.
ЗИЕ [ зиё] - Завод за инструмен¬
тална екипировка.
ЗИЕНО [зиено] - Завод за инст¬
рументална екипировка и не¬
стандартно оборудване;
ЗИНО.
ЗИЕПУ [зиепу] - Завод за инст¬
рументална екипировка и пе¬
чатащи устройства.
ЗИИУ - Завод за измерителни
зик
2Û9
зис
уреди и инструменти; ЗИУИ.
ЗИК [зик] - Завод за изкуствена
коприна.
ЗИЛ [зил], рус. ЗИЛ (Москов¬
ский автомобильный завод
имени И. А Лиханова) - 1.
Московски автомобилен завод
„И. А. Лиханов“.
2. В марката на автомобили,
произведени в този завод
(напр.: ЗИЛ-131, ЗИЛ-137).
зил, член, -ът, -а, мн. -ове, м. -
Автомобил, произведен в Мос¬
ковския автомобилен завод
„И. А. Лиханов“.
ЗИМ [зим], рус. ЗИМ (Горьков¬
ский автомобилный завод име¬
ни Молотова) -1. Горкисвски
автомобилен завод „В. М. Мо¬
лотов“.
2. В марката на автомобили,
произведени в този завод.
зим, член, -ът, -а, мн. -ове, м. -
Автомобил, произведен в Гор-
киевския автомобилен завод
,.В. М. Молотов“.
- /7ропзя.:зймка.
ЗИМ [зим] - Завод за изолаци¬
онни материали.
ЗИМ [зим] - Завод за изпълни¬
телни механизми.
ЗИН юрид. - Закон за изпълне¬
ние на наказанията.
ЗИН [зин] - Звено за изследва¬
не на населението.
ЗИНО [зино] - Завод за инстру¬
ментално и нестандартно обо¬
рудване; ЗИЕНО.
ЗИНП юрид. - Закон за избира¬
не на народните представите¬
ли.
ЗИНПОСК юрид. - Закон за
избиране на народни предста¬
вители, общински съветници и
кметове.
ЗИО [зйо], м. и ср. (разг.) - За¬
вод за инструментално обо¬
рудване.
ЗИП [зип] - Завод за измерител¬
ни прибори.
ЗИП [зип] - Завод за изолирани
проводници.
ЗИП [зип] - Запасни инструмен¬
ти и принадлежности.
ЗИПВ юрид. - Закон за избира¬
не на президент и вицепрези¬
дент на Република България;
ЗИПВР.
ЗИПВР юрид. - Закон за изби¬
ране на президент и вицепре¬
зидент на Република Бълга¬
рия; ЗИПВ.
ЗИР юрид. - Закон за изобрете¬
нията и рационализациите.
ЗИС юрид. - Закон за индустри¬
алната собственост.
ЗИС [зис], рус. ЗИС (Москов¬
ский автомобильный завод
зис
210
ЗКБР
имени Сталина) - 1. Московс¬
ки автомобилен завод „И. В.
Сталин“.
2. В марката на автомобили,
произведени в този завод.
зис, член, -ът, -а, мн. -ове, м. -
Автомобил, произведен в Мос¬
ковския автомобилен завод „И.
В. Сталин“.
ЗИСРС - Закон за използване на
специални разузнавателни
средства.
ЗИСС юрид. - Закон за имуще¬
ствата, собствеността исерви-
тутите.
ЗИТ [зит] - 1. Завод за изчисли¬
телна техника.
2. В марката на електронноиз¬
числителни машини, произве¬
дени в този завод (напр.: ЗИТ-
151).
ЗИТА [зйта] - Завод за топло-
измервателна апаратура.
ЗИУ [зиу], м., рус. ЗИУ (Завод
имени М. С. Урицкого) -
1. Завод „М. С. Урицки“.
2. В марката на автобуси (напр.:
ЗИУ-6) и тролейбуси (напр.:
ЗИУ-5), произведени в този
завод.
ЗИУИ - Завод за измервателни
уреди и инструменти; ЗИИУ.
ЗК [зё-кй] - Завод за конденза¬
тори.
ЗК[ зё-ка] ,л<. и (разг.) ср. (член. -
то) - Заводски комитет.
ЗК юрид. - Закон за концесиите.
ЗК юрид. - Закон за коопераци¬
ите; Зкооп.
ЗК [зё-ка] - Заложна къща. Д
ЗК „Доверие".
ЗК воен. - Заместник-командир;
вж. замком.
ЗК [зё-ка] - Застрахователна
компания. Д ЗК „Български
имоти". ЗК „Орел живот"
АД.
ЗК - Застрахователна корпора¬
ция. Д ЗК „Гранит" АД.
ЗК [зё-ка], ж. и (разг.) ср. (член. -
то) - Захарен комбинат. Д ЗК
„ Кристал ".
ЗК[ зё-ка], ж. и (разг.)ср. (член. -
то) - Здравна кооперация. Д
ЗК „Медик".
ЗК - Земеделска компания (ак¬
ционерно дружество).
ЗК [зё-ка]. ж. и (разг.)ср. (член. -
то) - Земеделска кооперация.
Д ЗК „Напредък".
ЗК воен. - Зенитен комплекс.
ЗК воен. - Зенитна картечница.
ЗК воен. - Зона за разузнаване.
ЗК воен. - Зона на комуникация.
ЗК воен. - Зона за контрол.
3КБ воен. - Заместник-коман¬
дир на бригада.
ЗКБР воен. -Заместник-коман-
зквд
211
зктч
дир на бригада; вж. замкомб-
риг.
ЗКВД юрид. - Закон за контрол
на външнотърговската дей¬
ност.
зкд [зё-ка-дё], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Завод за корабни
двигатели.
ЗКИ [зе-ка-й], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за корабни
изделия.
ЗКИ юрид. - Закон за класифи¬
цираната информация.
ЗКИР юрид. - Закон за кадас¬
търа и имотния регистър.
зкл воен. - Заместник-коман¬
дир по логистиката.
зкм [зё-ка-мё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за канце¬
ларски машини.
ЗКМ [зё-ка-мё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за корабно
машиностроене.
ЗКМ [зё-ка-мё], ,и. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за кормил¬
ни механизми.
ЗКМСД воен. - Заместник-ко¬
мандир на мотострелкова ди¬
визия.
ЗКМСП воен. - Заместник-ко¬
мандир на мотострелкови
полк.
зкно [зс-ка-не-о] - Завод за
крупно нестандартно оборуд¬
ване.
ЗКО [зё-ка-о] - Завод за кухнен¬
ско обзавеждане.
ЗКооп юрид. - Закон за коопе¬
рациите; ЗК.
зкп [зё-ка-пё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) воен. - Запасен ко¬
манден пункт.
ЗКПМ [зё-ка-пе-мё] - Завод за
ковашко-пресови машини.
ЗКПО [зё-ка-пе-о], юрид. - За¬
кон за кооперативното подо¬
ходно облагане.
зкпч [зё-ка-пе-чё], м. (разг.
член, -то), воен. - Заместник-
командир по политическата
част.
ЗКС [зё-ка-сё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод закалцини-
рана сода.
ЗКС юрид. - Закон за коопера¬
тивните сдружения.
ЗКС воен. - Земна контролна
станция.
ЗКТ воен. - Заместник-коман¬
дир потила.
ЗКТИ [зё-ка-те-й] - Завод за
каучукови технически изде¬
лия. Д ЗКТИ ,,Латекс".
ЗКТЧ [зё-ка-те-чё], м. (разг.
член, -то), воен. - Заместник-
командир по техническата
част.
ЗКТЧ [ зё-ка-те-чё], м. (разг.
ЗКУ
212
змм
член, -то), воен. - Заместник-
командир по трудовата част.
ЗКУ [ зё-ка-у], лс. и (разг.) ср.
(член, -то, мн. -та), воен. - Зе¬
нитна картечна установка.
ЗКФ [ зё-ка-фё] - Завод за ком¬
бинирани фуражи.
ЗЛ - Завод за лазери.
ЗЛ юрид. - Закон за лекарства¬
та.
ЗЛ юрид. - Закон за лова.
ЗЛ [зё-ёл],изч. техн. -Закъсни-
телна линия.
ЗЛ - Запасно летище.
з. л. - заслужил лекар (обикн. със
собствено име).
ЗЛ - Здравна лаборатория.
зл. - злоти (след цифра).
ЗЛАю/шд. - Закон за лекарства¬
та и аптеките.
ЗЛАХМ юрид. - Закон за лекар¬
ствата и аптеките в хуманна¬
та медицина.
ЗЛЗ юрид. - Закон за лечебните
заведения.
ЗЛКИ - Завод за латексови ка¬
учукови изделия.
ЗЛПП - Завод за леки преград¬
ни панели.
ЗЛС[ зё-ле-сё], юрид. - Закон за
лицата в семействата.
ЗМ [зё-мё] - Завод за маномет¬
ри.
ЗМ юрид. - Закон за митниците.
ЗМА [ зё-ме-à] - Завод за меди¬
цинска апаратура.
ЗМВИ [зё-ме-ве-й] - Завод за
минерално-ватни изделия.
ЗМВР [зё-ме-ве-рё], юрид. - За¬
кон за Министерството на
вътрешните работи.
ЗМД юрид. - Закон за междуна¬
родните договори.
ЗМДРБ юрид. - Закон за меж¬
дународните договори на Ре¬
публика България.
ЗМДТ [зё-ме-дс-тё], юрид. - За¬
кон за местните данъци и так¬
си.
ЗМИ юрид. - Закон за местните
избори.
ЗМИП - Закон за мерките сре¬
щу изпирането на пари.
ЗМИУ юрид. - Закон за мерки¬
те и измервателните уреди.
змк [зс-ме-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за метални
конструкции.
ЗМК [зё-ме-кй], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за механи¬
зирани конструкции.
ЗМК [зё-ме-ка], юрид. - Закон
за мините и кариерите.
ЗМКМ— Завод за метало^ера-
мични материали.
ЗММ [зё-мс-мё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за метална
мебел.
змм
213
зн
змм [зё-ме-мё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за метало¬
режещи машини.
ЗММ [зё- ме-мё], воен. - Защи¬
тена модулирана мрежа.
змнт [зё-ме-не-тё], юрид. -
Закон за местните налози и
такси.
ЗМНХЗ - Задруга на майстори¬
те на народните художестве¬
ни занаяти.
змо [зё-ме-о], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за медицин¬
ско обзавеждане.
ЗМО [зё-ме-о] - Завод за мета¬
лургични огнеупори.
змп [зё-ме-пё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за микроби-
ални препарати за животновъд¬
ството.
ЗМПП - Завод за машини за
преработка на пластмаси.
ЗМПС[ зё-ме-пе-сё], юрид. - За¬
кон за моторните превозни
средства.
ЗМПТ - Завод за микропроце¬
сорна техника; ЗМТ.
ЗМР [зё-ме-рё] - Закон за мал¬
ки радиоприемници.
ЗМС[ зё-ме-сё] - Закон за мест¬
ното самоуправление.
ЗМС - Запаси от материални
средства.
ЗМС [зё-ме-сё] - Земеделски
младежки съюз.
ЗМС [зёмс], истор. - Земедел¬
ски младежки съюз (1921-
1947); вж. Земс.
ЗМС (-)[зё-ме-сё] - Стационар¬
на зърночистачна машина
(напр.: ЗМС-20).
з. м. с. - заслужил майстор на
спорта (обикн. със собствено
име).
ЗМСМА юрид. - Закон за мест¬
ното самоуправление и мест¬
ната администрация.
ЗМСП [зё-ме-се-пё], юрид. -За¬
кон за малките и средните
предприятия.
ЗМСРБ юрид. - Закон за меж¬
дународните спогодби на Ре¬
публика България.
ЗМТ [зё-ме-тё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за микро¬
процесорна техника; ЗМПТ.
ЗМТ [зё-ме-тё], ль и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за минерал¬
ни торове.
ЗМТА юрид. - Закон за между¬
народния търговски арбитраж.
ЗМФМ - Завод „Мургаш“ -
Фина механика (гр. Елена).
ЗН [зё-нё], мн. - Заводски нор¬
мали.
ЗН юрид. - Закон за наемите;
ЗНаем.
ЗН юрид. - Закон за наследство-
зн
214
ЗОБ
то; ЗНасл.
ЗН юрид. - Закон за нотариуси¬
те.
ЗН - Застрахователен надзор,
зн. - значение; знач.
ЗНА [зё-не-à], юрид. - Закон за
нормативните актове.
Знаем, юрид. - Закон за наеми¬
те; ЗН
ЗНасм. Отн. юрид. - Закон за
наемните отношения; вж.
зно
ЗНасл. юрид. - Закон за наслед¬
ството; ЗН.
знач. - значение; зн.
ЗНЗ [зе-не-зе],л9р//Д - Законза
народното здраве.
ЗННД юрид. - Закон за нотари¬
усите и нотариалната дейност.
ЗНО [зё-не-б], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Завод за нестан¬
дартно оборудване.
ЗНО [зё-не-б], юрид. - Закон за
наемните отношения.
ЗНОРЧ [знорч], м. (разг.) член.
-ът, -а - Завод за нестандартно
оборудване и резервни части.
знп [зё-не-пё] - Завод за неизо-
л прани проводници. А ЗНП „Д.
Благоев".
ЗНП юрид. - Закон за народна¬
та просвета.
ЗНП юрид. - Закон за народно¬
то просвещение (1929).
ЗНП [зё-не-пё] - Закон за наци¬
оналната полиция.
ЗНП [зё-не-пё], воен. - Запасен
наблюдателен пункт.
ЗНП [зё-не-пё]воен. - Земен на¬
блюдателен пункт.
ЗНС юрид. - Закон за народните
съвети.
ЗНС юрид. - Закон за национал¬
ната сигурност.
ЗНСЗ юрид. - Закон за научни¬
те степени и звания; ЗНСНЗ.
ЗНСНЗ юрид. - Закон за науч¬
ните степени и научните зва¬
ния; ЗНСЗ.
ЗНСПл юрид. - Закон за петго¬
дишния държавен народносто¬
пански план на Народна репуб¬
лика България.
ЗНЦУВС воен. - Запасен наци¬
онален център за управление
на Въздушните сили.
знч юрид. - Закон за народни¬
те читалища.
знщ воен. - Заместник-начал¬
ник щаб.
знщо воен. -Заместник-начал¬
ник щаб на отбраната.
30 [зё-б], воен. - Заградитилен
огън.
30 - Здравно обслужване.
ЗОБ юрид. - Закон за общин¬
ските бюджети.
ЗОБиоен. - Запаснаоперативна
зоввп
215
зоп
база.
ЗОВВПЗ юрид. - Закон за опаз¬
ване на въздуха, водите и по¬
чвата от замърсяване.
ЗОВС [зове], юрид. - Закон за
отбраната и въоръжените
сили.
ЗОД юрид. - Закон за отговор¬
ността на държавата.
зодвпг - Закон за отговорно¬
стта на държавата за вреди,
причинени на граждани.
ЗОДФЛ юрид. - Закон за обла¬
гане доходите на физическите
лица.
ЗОЕГПНС юрид. - Закон за от¬
чуждаване на едрата градска
покрита недвижима собстве¬
ност.
ЗОЕМИ/о/?п(). - Закон за отчуж¬
даване на едрия машинен ин¬
вентар.
303 юрид. - Закон за обществе¬
ното здраве.
303 юрид. - Закон за особените
залози.
3033 юрид. - Закон за опазва¬
не на земеделските земи.
ЗОИ [зои] - Завод за огнеупор¬
ни изделия.
ЗОИ юрид. - Закон за обществе¬
ната информация.
ЗОИРП/орид. - Закон за откри¬
тията, изобретенията и рацио¬
нализаторските предложения,
зок [зок] - Завод за облицовъ¬
чна керамика.
ЗОК [зик] - Завод за оранжерий¬
ни конструкции.
ЗОМ [зом] - Завод за огнеупор¬
ни материали.
ЗОМ юрид. - Закон за ордените
и медалите.
ЗОММ - Завод за окомплектов¬
ка на металорежещи машини,
зомп [зомп], воен. - Защита от
оръжия за масово поразяване.
300 [зо-о] - Задължително об¬
ществено осигуряване.
зоо... - зоологически (напр.: зоо¬
парк).
Зооветспаб м. - Държавно
търговско стопанско предпри¬
ятие за ветеринарно производ¬
ство и снабдяване.
ЗООЗП юрид. - Закон за опаз¬
ване на обработваемата земя
и пасищата.
зоол. - зоологически.
ЗООР юрид. - Закон за опазва¬
не на обществения ред.
ЗООС юрид. - Закон за опазва¬
не на околната среда.
ЗОП юрид. - Закон за обществе¬
ните поръчки.
ЗОП [зоп] , член, -ът, -а,мн. -ове,
м. воен. - Закрита огнева по¬
зиция.
зопо
216
зпг
ЗОПО - Задължително обще¬
ствено пенсионно осигуряване.
ЗОР юрид. - Закон за обществе¬
ния ред.
ЗОРЗ юрид. - Закон за опазва¬
не на работната земя.
ЗОРС юрид. - Закон за обще¬
ствения ред и сигурност.
ЗОС юрид. - Закон за общин¬
ската собственост.
ЗОС [зос], воен. - Земно осигу¬
ряване на самолетоводенето.
ЗОС[ зос] ,воен. - Зснитноогне-
ви средства.
ЗОСИ юрид. - Закон за опазва¬
не на селскостопанското иму¬
щество.
ЗОСОИ юрид. - Закон за обез¬
щетяване на собственици на
одържавени имоти.
зосц воен. - Запасен обединен
свързочен център.
ЗОТ [зот] - Завод за организа¬
ционна техника.
ЗОТ [зот] - Завод за осветител¬
ни тела.
ЗОФС воен. - Зенитен осколъч-
но-фугасен снаряд.
ЗОЧУ юрид. - Закон за обще¬
ствените и частните училища
(1885).
ЗП [зс-пё], лг и ср. (разг.), член. -
то - Завод за пластмаси.
ЗП юрид. - Закон за патентите.
ЗП юрид. - Закон за пенсиите.
ЗП юрид. - Закон за печалбата.
ЗП юрид. - Закон за полицията.
ЗП юрид. - Закон за преферен¬
циите.
ЗП юрид. - Закон за приватиза¬
цията.
ЗП юрид. - Закон за прокурату¬
рата в Народна република
България; ЗПр.
ЗП юрид. - Закон за пчеларство¬
то.
ЗП [зё-пё] - Застроена площ (по
цокъла) на жилищните сгради.
ЗП [зё-nè], воен. - Зенитен про¬
жектор; Зпр.
ЗПАД [зё-пе-а-дё] - Застрахо¬
вателно и презастрахователно
акционерно дружество.
ЗПАД [ зё-пе-а-дё] - Застрахо¬
вателно-пенсионно акционер¬
но дружество. Д ЗПАД „Али-
анц България '.
ЗПАНВ - Завод за полиакрил-
питрилни влакна. Д ЗПАНВ
„ Булана”.
ЗПБ юрид. - Закон за подземни¬
те богатства.
зпв [зс-пе-вё]. м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за дюли-
амидни влакна.
ЗПГ [зё-пе-гё]. .и. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за пневма¬
тични гуми.
зпд
217
Зпр
зпд [зё-пе-дё] - Застраховател¬
но и презастрахователно дру¬
жество.
ЗПЗП юрид. - Закон за подпо¬
магане на земеделските про¬
изводители.
ЗПЗСК юрид. - Закон за пенси¬
ониране на земеделските сто¬
пани-кооператори.
зпи [зё-пе-й], з<. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за пластма¬
сови изделия.
ЗПИНМ юрид. - Закон за пла¬
ново изграждане на населени
места.
зпк [зё-пе-ка] - Завод за подо¬
ва керамика.
ЗПК [зё-пе-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то)-Заводскипартиен
комитет.
ЗПК [зё-пе-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Заводски проф¬
съюзен комитет.
ЗПК [зё-пе-ка],юрид. - Закон за
паметниците на културата.
ЗПК [зё-пе-Kà] - Застраховател¬
на и презастрахователна ком¬
пания.
зпк [зё-пе-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Земеделско-про¬
мишлен комплекс.
з. пл. - Застроена площ.
ЗПКМ юрид. - Закон за памет-
ницити на културата и музеи¬
те.
зпкп воен. - Земен подвижен
команден пост.
ЗПЛ - Зъбопротезна лаборато¬
рия.
ЗПМ [зё-пе-мё] - Завод за пи¬
шещи машини.
ЗПММ - Завод за производство
на металообработващи маши¬
ни.
зпо |зё-пе-б] - Задължително
пенсионно осигуряване.
ЗПОГПС юрид. - Закон за при¬
ложеше на общия градоустрой¬
ствен план на София.
ЗПП [зё-пе-пё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за печатни
платки.
ЗПП [зё-пе-пё]. al и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за полупро¬
водникови прибори.
ЗПП [зё-пе-пё] - Завод за про¬
изводство на плочи.
ЗПП юрид. - Закон за полити¬
ческите партии.
ЗППДОП юрид. - Закон за пре¬
образуване и приватизация на
държавни и общински пред¬
приятия.
ЗППЦК юрид. - Закон за пуб¬
лично предлагане на ценни
книжа.
Зпр юрид. - Закон за прокура¬
турата на Народна република
Зпр
18
зпзм
България; ЗП.
Зпр воен. - Зенитен прожектор;
ЗП.
ЗПР воен. - Зенитна противора¬
кета.
ЗПрБ воен. - Зенитен прожек-
торен батальон.
ЗПРВПВННИ юрид. - Закон за
прехвърляне на вещни права
върху някои недвижими имо¬
ти.
ЗПрП воен. - Зенитен прожек-
торенполк.
ЗПС (-)[3è-ne-cè], рус. ЗПС
(Зернопогрузчик поворотный
самопередвижной) - Автома¬
тичен зърнотоварач (напр/.
ЗПС-60).
ЗПСВ юрид. - Закон за преобра¬
зуване на Строителни войски.
ЗПСЖМ юрид. ~ Закон за пред¬
ложенията, сигналите, жалби¬
те и молбите.
ЗПСК юрид. - Закон за прива¬
тизацията и следприватизаци-
онен контрол.
ЗПТ (3è -пе-тё], мн., електр. ~
Загуби по пренасяне и транс¬
формация.
ЗПТМ [зё-пе-те-мё] - Завод за
постояннотокови машини.
ЗПТМ [зё-пе-те-мё] - Завод за
правотокови и телферни ма¬
шини.
ЗПУ [зе-пе-у] - Завод за печа¬
тащи устройства.
ЗПУ [зе-пе-ÿ], юрид. - Закон за
пощенските услуги.
ЗПФ [ зё-пе-фё], юрид. - Закон
за приватизационните фонд о
ве.
ЗПХП - Завод за пневматични
и хидравлични прибори.
ЗПЧНРБ юрид. - Закон за пре¬
биваване на чужденците в На¬
родна република България.
ЗР - Завод за радиатори.
ЗР юрид. - Закон за рибарство¬
то.
ЗР - Звуково разузнаване.
ЗР воен. - Зона за разузнаване,
зрбатр [зё-ер-батр], воен. - Зе¬
нитна ракетна батарея.
ЗРВ [ зё-ре-вё], мн., воен. - Зе-
нитноракетни войски.
ЗРД воен. -Зенитенракетенди-
визион.
зрдн [зё-ёр-де-ён], м. (разг. член,
-ът, -а), воен. - Зенитен раке¬
тен дивизион.
ЗРедПрехв. юрид. - Закон за
реда на прехвърляне вещни
права върху някои недвижими
имоти.
ЗРЗ воен. - Закон за радиоак¬
тивно заразяване.
ЗРЗМ - Завод за ремонт на зе¬
меделски машини.
ЗРК
219
зев
ЗРК юрид. - Закон за регистъра
и кадастъра.
ЗРК воен. - Зенитноракетен
комплекс.
ЗРК[зё-рс-ка], воен. - Зенитно-
ракетен комплекс.
ЗРЛС воен. - Земна радиолока-
ционна станция.
ЗРМ [зё-ре-мё] - Завод за ра¬
диотехническа мебел.
ЗРМВ воен. - Зенитна ракета за
малки височини.
ЗРММ [зё-ре-ме-мё] - Завод за
ремонт на металорежещи ма¬
шини.
ЗРНА [зё-ре-не-à] - Завод за
радионавигационна апаратура.
ЗРНО [зё-ре-не-о] - Завод за
ремонт на нестандартно обо¬
рудване. Д ЗРНО „Шипка".
ЗРП [зё-ре-пё], воен. - Зенитен
ракетен полк.
ЗРРА - Завод за радиорелейна
апаратура (София).
ЗРТ юрид. - Закон за радиото и
телевизията.
ЗРТБ [зё-ре-те-бё], воен. - Зе¬
нитна ракетно-техническа
база.
ЗРТПМ - Завод за ремонт на
тежки пътностроителни ма¬
шини.
ЗРУ [зё-ре-у], електр. - Закри¬
та разпределителнауредба(за
високо напрежение).
ЗРЧ /зё-ре-чё), л/, в (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за резервни
части.
ЗРЧНО - Завод за резервни ча¬
сти и нестандартно оборудва¬
не.
ЗС [зё-сс], прил. - Заводострои-
телсн. Д ЗС комбинат.
ЗС [зё-сё] - Заводски стандарт.
ЗС [зё-сё] - Заводски строежи
(държавно стопанско обедине¬
ние).
ЗС [зё-сс], юрид. - Закон за соб¬
ствеността.
ЗС юрид. - Закон за строител¬
ството.
ЗС юрид. - Закон за счетовод¬
ството.
ЗС - Законодателен съвет (Па¬
лестина).
ЗС - Здравна служба.
ЗС - Земеделски съюз.
ЗС - Зимен стадион.
ЗС - Зона за свръзка.
ЗСА [зё-ce-à] - Завод за сани¬
тарна арматура.
ЗСА (-)[3è-ce-à] - Зърноочисти-
телен сушилен агрерат.
ЗСБК [зё-се-бс-Kà] - Завод за
стоманобетонни конструкции.
ЗСБТ юрид.— Закон за стокови¬
те борси и тържищата.
ЗСВ ( зё-се-вё] - Завод за студе-
зев
220
зет
но валцуване.
ЗСВ юрид. - Закон за съдебната
власт.
ЗСВЦВК юрид. - Закон за сдел¬
ките с валутни ценности и за
валутния контрол.
зег [зё-се-гё], юрид. - Закон за
собствеността на гражданите.
ЗСД [зё-се-дё] - Завод за стома¬
нена дограма.
ЗСДВ юрид. - Закон за събиране
на държавните вземания.
зей [зё-се-й] - Завод за съоръ¬
жения и инсталации.
ЗСИДБ юрид. - Закон за съста¬
вяне и изпълнение на държав¬
ния бюджет.
зек [зё-се-ка] - Завод за сани¬
тарна керамика.
ЗСК [зё-се-ка] - Завод за строи¬
телни конструкции. Л ЗСК-
Кремиковци ЕЛД.
ЗСК [зё-се-ка], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Заводостроителен
комбинат.
ЗСКИ [зё-се-ка-й] - Завод за сто¬
манобетонни конструкции и
изделия.
ЗСМ [зё-се-мё] - Завод за сили-
кантни материали.
ЗСМ [зё-се-мё] - Завод за спе¬
циална металокерамика.
зен [зё-се-нё], юрид. - Закон за
самооблагане на населението.
ЗСНА юрид. - Закон за счето¬
водството и нормативните ак¬
тове.
ЗСНСС юрид. - Закон за счето¬
водството и национал ните сче¬
товодни стандарти.
ЗСО [зё-ce-ô] - Завод за стома¬
нени отливки.
ЗСО юрид. - Закон за съсловни¬
те организации.
ЗСОР юрид. - Закон за сигурно¬
стта и обществения ред.
зсп [зё-се-пё] - Завод за смен¬
ни приспособления.
ЗСП юрид. - Закон за социално¬
то подпомагане.
ЗСПЗЗ юрид. - Закон за собстве¬
ността и ползването на земе¬
делските земи.
ЗСПМ - Завод за строителни и
пътни машини.
ЗСР [ зё-се-ёр] - Зона със строг
режим.
ЗСРП — Завод за сменни и ре
зервни приспособления.
ЗСРС юрид. - Закон за специал¬
ните разузнавателни средства.
ЗСС [зё-се-сё], юрид. - Закон за
съдебната система.
ЗССМ - Завод за селскостопан¬
ски машини.
ЗССП - Завод за специални сто¬
манени профили.
ЗСТ I зс-се-тё], м. и (разг.) ср.
Зет
221
зтч
(член, -то) - Завод за строител¬
на техника.
Зет юрид. - Закон за стандарти¬
зацията.
ЗСТ - Зона за свободна търго¬
вия.
ЗСТР - Завод за слаботокови
релета.
ЗСУ [зё-се-у],е0. иж, ж. (разг.)
ср. (член, -то), воен. - Зенитна
самоходна установка. А Бата¬
рея ЗСУ.
ЗСЦ воен. - Запасен свързочен
център.
ЗСч - Закон за счетоводството.
ЗСШ ( -)[зё-се-шё ] - Ш ахтова
зърносушилня (напр.: ЗСШ-
100).
ЗТ - Завод за трамваи. Л ЗТ
„София“.
ЗТ - Завод за трансформатори.
ЗТА [зё-те-а] - Завод за теле¬
фонна апаратура.
ЗТА [зё-те-à], м. и (разг.) ср.
(член. -то). - Завод за товарни
автомобили.
ЗТЕ [ зё-те-ё] - Завод за теле¬
фонни елементи (Мездра).
ЗТЗ юрид. - Закон за търговия¬
та със зърно.
зти [зс-те-й] - Завод за телени
изделия.
ЗТИ [зё-те-й] - Завод за токоиз¬
правители.
ЗТИ юрид. - Закон за техничес¬
ките изисквания.
ЗТКИ [зё-тс-ка-й] - Завод за
технически каучукови изде¬
лия.
ЗТЛ - Зъботехническа лабора¬
тория.
ЗТЛСС - Завод за точно леене и
специалнисплави.
зтм [зё-те-мё] - Завод за теж¬
ко машиностроене.
ЗТМПО юрид. - Закон за
търговските марки и промиш¬
лените образци.
ЗТПСкррид. - Закон за трудова¬
та поземлена собственост.
ЗТР [зё-те-рё] - Завод за теле¬
визори ирадиоприемници.
ЗТСУ [зс-те-се-у],/о/л/д. -Закон
за териториалното и селищно
устройство.
зтт [зё-тс-тё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за телефон¬
на техника.
ЗТТИ юрид. - Закон за тютюна
и тютюневите изделия.
ЗТТТ - Завод за телефонна и
телеграфна техника.
ЗТУ юрид. - Закон за територи¬
ално устройство.
ЗТФ {зё-тс-фё], юрид. - Закон
за творческите фондове.
ЗТЧ [зё-те-чё] - Завод за теле¬
фонни части.
ЗУ
222
ЗФК
ЗУ [зс-у] - Занаятчийско учили¬
ще.
ЗУ [зс-у], електрон. - Запомня¬
що устройство.
ЗУ [зе-у], воен. - Заразен
участък.
ЗУ - Заснемане за узаконяване.
ЗУ електрон. - Захран¬
ващо устройство за полупро¬
водникови защити (напр.: тип
ЗУ-1).
ЗУ [зё-ÿ] - Земеделско училище.
ЗУ [зе-ÿ] - Земеустройство.
ЗУГМД//зч. техн. - Запомнящо
устройство на гъвкав магни¬
тен диск.
ЗУКТС юрид. - Закон за уреж¬
дане на колективните трудови
спорове.
ЗУ МБ [зумб],.и. п ср., изч. техн.
- Запомнящо устройство с
магнитен барабан.
ЗУМД [зумд],л1. иср., изч. техн.
- Запомнящо устройство на
магнитни дискове.
ЗУМК - Завод за уникални ме¬
тални конструкции.
ЗУМК [зумк], м. и ср., изч. техн.
- Запомнящо устройство на
магнитна лента касетен тип.
ЗУМЛ електрон. - Запомнящо
устройство на магнитна лента.
ЗУНК [зунк] - Закон за урежда¬
не на необслужваните креди¬
ти.
зупк, обикн.мн. -ове,м., финанс.
- Зунк облигации.
зунк облигации финанс. - Цен¬
ни книжа - дългосрочни
държавни облигации, издаде¬
ни по Закона за уреждане на
необслужваните кредити.
ЗУР[зур],е<). илгн., м. (разг. член.
-а, мн. -ове), воен. - Зенитна
управляема ракета.
ЗУРО воен. - Зенитно управля¬
емо ракетно оръдие.
ЗУРС [зурс], ед. и мн., м. (разг.
член, -а, мн. -ове), воен. - Зе¬
нитен управляем реактивен
снаряд.
ЗУРС воен. - Зенитна управляе¬
ма ракетна система.
ЗУС юрид. - Закон за устройство
на съдилищата.
ЗУТ юрид. - Закон за устройство
на територията.
ЗФ юрид. - Закон за фалитите.
ЗФ юрид. - Закон за фуражите.
ЗФВ юрид. - Закон за физичес¬
кото възпита ние.
ЗФВС юрид. - Закон за физичес¬
кото възпитание и спорта.
ЗФД воен. -Защитнофилтрира-
ща дреха.
ЗФИ геогр. - Земя на Франц
Йосиф.
ЗФК [зё-фе-Kà], юрид. - Закон
ЗФК
223
34
за финансов контрол.
ЗФК [зё-фе-ка], воен. - Защитен
филтриращ комплект (за за¬
щита от отровни вещества).
ЗФК [зё-фе-ка] - Зърнено-фу¬
ражен комбинат.
ЗФМ [ зё-фе-мё] м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод заферомаг-
нити.
ЗФМК [ зё-фе-ме-кй] - Зърнс-
нофуражен и маслодобивен
комбинат.
ЗФОО [зё-фе-о-о] - Закон за
фонд „Обществено осигурява¬
не“.
ЗФП [ зё-фе-пё] - Завод за фа¬
янсови плочки.
ЗХ - В емблемата на Държавно
сторанско обединение „Зърне¬
ни храни“.
ЗХ - Завод за хартия.
ЗХ юрид. - Закон за хазарта.
ЗХ юрид. - Закон за храните.
ЗХ - Зърнени храни.
1. х. - заслужил художник (обикн.
със собствено име).
3X3 [зё-хе-зё], воен. - Зона с
химическо заразяване.
зхм [зё-хе-мё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за хидро¬
изолационни материали.
ЗХМ [ зё-хе-мё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за химичес¬
ко машиностроене.
ЗХМ [зё-хе-мё] - Завод за хла¬
дилно машиностроене.
ЗХО [ зё-хе-о], м. и (разг.) ср.
(член, -то)-Завод за хартиени
опаковки.
3X0 [зё-xe-ô], воен. - Задхори-
зонтно откриване. Д Радиоло-
кационна станция за 3X0.
ЗХПВХ - Завод за хлор и поли¬
винилхлорид.
зхт [зё-хе-тё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за хладилна
техника.
ЗХФД [зё-хе-фе-дё] - Завод за
хранителни и фуражни дрож¬
ди.
ЗХФП [ зё-хс-фе-пё] - Зърнени
храни и фуражна промишле¬
ност.
ЗЦ [зё-цё] - Завод за целулоза
(към „Свилоза“ АД- гр. Сви¬
щов).
ЗЦ юрид. - Закон за цените.
ЗЦ [зё-цё] - Здравен център. Д
ЗЦ „Лечител ".
ЗЦКФБИЯ юрид. - Закон за
ценните книжа, фондовите
борси и инвестиционните дру¬
жества.
ЗЦЛ - Здравен център „Лечи¬
тел“.
ЗЦО воен. - Задача, цел, обект.
34 юрид. - Закон за чужденци¬
те.
зчи
224
И AA
ЗЧИ [зё-че-й], юрид. - Закон за
чуждестранните инвестиции.
ЗЧО [зе-чс-о], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за чугунени
отливки.
ЗЧОД юрид. - Закон за частна¬
та охранителна дейност.
зчп [зс-че-nè], л«. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за часовни¬
кови прибори.
ЗЧРБ - Закон за чужденците в
Република България.
ЗШИ [ зе-ше-й] м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Завод за шокола¬
дови изделия.
зюлнд -Закон за юридически¬
те лица с нестопанска дейност.
зюлнц - Закон за юридичес¬
ките лица с нестопанска цел.
ЗЯБ воен. - Запас от ядрени бо¬
еприпаси.
ЗЯП-Завод за ядрени прибори.
ЗЯЗ воен. - Зона с ядрено зара¬
зяване.
И
и (-)воен., рус. И (Истребитель)
- В марката на самолет-изтре¬
бител (напр.: И-153, И-15).
И и и. геогр. - изток.
И и и, грам. - именителен (па¬
деж); им.
И -,,Импулс“ (вестник).
И прил., електрон. - Интегрален.
А И регулатор.
ИА - Изпълнителна агенция. А
И А „Академика". И А „Пъти¬
ща". И А „Пристанищна адми¬
нистрация ".
ИА воен. - Изтребителна авиа¬
ция. А Насочване на И А на го¬
леми височини.
И А - Импресарска агенция.
ИА - Индустриална асоциация.
А ИА-Варна.
ИА - Институт по архитектуро-
знание (БАН).
ИА - Институт по астрономия
(БАН).
ИА - Интервснционна агенция.
А И А Фонд „Земеделие".
ИА - Информационна агенция.
ИА - Информационна актив¬
ност.
ИА - Дирекция „Информация и
архив“ (Министерство на
вътрешните работи).
И А библ. - Исторически архив.
ИАА, англ. 1АА (International
Association of Allergology) -
Международна асоциация по
алергология; АИА.
ИАА, англ. IAA (International
Association of Art - Painting,
Sculpture, Graphic Art) —Меж¬
дународна асоциация по изоб-
ИААА
225
ИАЛП
разително изкуство.
ИААА - Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“
(Министерство на транспорта
и съобщенията).
ИААФ, англ. IAAF (International
Amateur Athletic Federation) -
Международна федерация по
лека атлетика за аматьори.
ИАБ [иёб], воен. - Изтребител¬
на авиационна база.
ИАБГ, англ. IABG (International
Association of Botanic Gardens)
- Международна асоциация на
ботаническите градини;
МАБГ.
ИАВ, англ. IAV (International
Association of Volcanology) -
Международна асоциация по
вулканология; АИВ.
ИАГ, англ. IAG (International
Association of Geodesy) -Меж¬
дународна асоциация по геоде¬
зия.
ИАД [иёд], воен. - Изтребител¬
на авиационна дивизия.
ИАДС, англ. IADS (International
Association of Department Stores)
- Международна асоциация на
универсалните магазини.
иае воен. - Изтребителна авиа¬
ционна ескадрила.
ИАЕА, англ. IAEA (International
Atomic Energy Agency) - Меж¬
дународна агенция за атомна
енергия; МААЕ, МАГАТЕ.
ИАЕЕ, англ. IAEE (International
Association for Eartquike
Engineering) - Международна
асоциация по противоземетръ¬
сно строителство; МАПС.
ИАЕСТЕ, англ. IAESTE
(International Association for the
Exchange of Students for
Technical Experience) - Между¬
народна асоциация за размяна
на студенти за техническа ква¬
лификация.
ИАИ библ. - Известия на Архе¬
ологическия институт.
ИАК [иак], воен. - Изтребите¬
лен авиационен корпус.
ИАК [иак], англ. IAC (Indian
Airlines Corporation) - Индийс¬
ко сдружение за въздушен
транспорт.
ИАК - Инженерно-архитектур¬
на камара (1934).
ИАЛ - Изпълнителна агенция по
лекарствата.
ИАЛ, англ. IAL (International
Arbitration League) - Междуна¬
родна арбитражна лига.
ИАЛВ - Изпълнителна агенция
по лозята и виното.
ИАЛП. англ. IALP (International
Association of Logopedics and
Phoniatrics) - Международна
ИАМ
226
ИАФ
асоциация по логопедия и фо-
ниатрия.
ИАМ - Институт по археология
с музей (БАН).
ИАМ, англ. IAM (International
Association of Meteorology) -
Международна метеорологич¬
на асоциация; АИМ, ОММ;
вж. СМО.
ИАМА [иама]- Изпълнителна
агенция „Морска администра¬
ция“.
ИАМБ ,англ. IAMB (International
Association of Microbiologists) -
Международна асоциация на
микробиолозите.
ИАН библ. - Известия на Ака¬
демията на науките на СССР.
ИАН, рус. ИАН (Информацион¬
ное агентство „Новости“) -
Информационна агенция „Но¬
вости“.
ИАНТ - Изпълнителна агенция
за насърчаване на търговия¬
та.
иан [иап], воен. - Изтребителен
авиационен пол к.
ИАП, англ. IAP (International
Association of Psychotechnics) -
Международна асоциация по
психотехника; АИП.
ИАПА [ nàna] - Изпълнителна
агенция „Пристанищна адми¬
нистрация“.
ИАПЛ, англ. IAPL (International
Association for Penal Law) -
Международна асоциация по
наказателно право.
ИАР [ иар] - Интернационална
асоциация за развитие.
ИАРИВ, англ. IARIW
(International Association for
Research in Income and Wealth)
- Международна асоциация за
проучване на дохода и бла¬
госъстоянието.
ИАС [иас], воен. - Инженерно-
авиационна служба.
ИАС [nàc],англ. IAS (International
Association of Seismology) -
Международна асоциация по
сеизмология.
И АСГ - Институт за архитекту¬
ра, строителство и геодезия
(София).
ИАТА [иата], англ. IATA
(International Air Transport
Association) - Международна
асоциация за въздушен транс¬
порт; АИГА.
ИАТМЕ, англ. IATME (Interna¬
tional Association of Terrestrical
Magnetism and Electricity) -
Международна асоциация по
земен магнетизъм и електри¬
чество.
ИАФ f иаф ] » англ. IA.F
(International Astronaut ica I
ИАХ
227
ИББД
Federation) - Международна
федерация по астронавтика.
ИАХ [nàx], англ. IAH
(International Association of
Hydrology) - Международна
асоциация по хидрология.
ИАХР, англ. IAHR (International
Association for Hydraulic
Research) - Международна асо¬
циация по хидравлични проуч¬
вания.
ИАХС, англ. IAHS (International
Academy forHistory ofScience)
- Международна академия no
история на науките.
ИАЮ, англ. IAU (International
Academic Union) - Междунаро¬
ден академичен съюз; ЮАИ.
ИАЮ, англ. IAU (International
Association of Universities) -
Международна асоциация на
университетите.
ИАЮ, англ. IAU (International
Astronomical Union) - Между¬
народен астрономически съюз;
вж. MAC.
ИАЮПЛ, англ. IAUPL
(International Association of
University Professors and
Lecturers) - Международна
асоциация на университетски¬
те професори и лектори.
ИБ [й-бе] - Изпълнително бюро.
А ИБ на БСП.
ИБ воен. - Изтребител-бомбар¬
дировач.
ИБ воен. - Индикаторен барабан.
ИБ - Институт по балканистика
(БАН).
ИБ - Институт по бирата.
ИБ - Институт по ботаника
(БАН).
ИБ - Инфекциозна болница. А
ИБ „Проф. Ив. Киров".
ИБ - Информационен бюлетин.
ИБА [йба] , воен. - Изтребител-
но-бомбардировъчна авиация.
ИБАБ [ибаб], воен. - Изтреби-
телно-бомбардировъчна авиа¬
ционна база.
ИБАД библ. - Известия на
Българското археологическо
дружество.
ИБ АД [ибад], воен. - Изтребн-
телно-бомбардировъчна авиа¬
ционна дивизия.
ИБАИ библ. - И звестия на
Българския археологически
институт.
ИБАК [ибак], воен. - Изтреби-
телно-бомбардировъчно ави-
окрило.
ИБалк - Институт по балканис¬
тика (БАН).
ИББГ - Институт по ботаника с
Ботаническа градина (БАН).
ИББД библ. - Известия на
Българското ботаническо дру-
ИБВМ
228
ИБРО
жество.
ИБВМ.пнгл. IBWM (International
Bureau of Weights and Mesures)
- Международно бюро за мер¬
ки и теглилки; вж. МБМТ.
ИБД - Инвестиционна база дан¬
ни.
ИБЕ [й-бё] - Институт за българ-
ски език (БАН).
ИБЕ, англ. IBE (International
Bureau of Education) - Между¬
народно бюро по образование¬
то.
ИБИАЕ[иб й-аё] -И нспекция за
безопасно използване на атом¬
ната енергия.
ИБИД библ. - Известия на
Българското историческо дру¬
жество.
ИБИР[ибйр]-И нститут по био¬
логия и имунология на размно¬
жаването (БАН).
ИБИРРО [ибйро] - Институт по
биология и имунология на раз¬
множаването и развитието на
организмите (БАН).
ИБМ , англ. IBM (International
Business Machines Corporation) -
1. Американска компания за
производство на електронноиз¬
числителни машини; Ай-Би-
Ем.
2. Електронноизчислителна
машина, произвеждана от тази
компания (напр.: ИБМ-650);
Ай-Би-Ем.
ИБМП й-бе-ме-пё] - Институт
за бърза медицинска помощ.
А ИБМП „Н. И. Пирогов".
ИБООИ воен. - Инфекциозна
болница за особено опасни ин¬
фекции.
ИБП - Издателство „Български
писател“.
ИБП - И талиано-български
център.
ИБПД библ. - Известия на
Българското пещерно друже¬
ство.
ИБПРНБ - Институт по биоло¬
гия и патология на размножа¬
ването и пезаразни болести.
ИБР [й-бс-pè] - Източноафри-
канска банка за развитие.
ИБР (-) [й-бс-pè] - Импулсен
бърз реактор (напр.: ИБР-30).
ИБР - Ислямска банка за разви¬
тие.
ИБРД [й-бе-ре-дё], англ. IBRD
( I ntemational Bank for
Reconstruction and Development)
- Международна банка за ре¬
конструкция и развитие.
ИБРО [йбро] англ. IBRO
(International Brain Research
Organisation) - Международна
организация за изследване на
мозъка.
ИБСМ
229
ИВР
ИБСМ [й-бе-сс-мё] - Институт
за български и световен мар¬
кетинг.
ИБТ -Информационен бюлетин
по труда.
ИБТБ [й-бе-те-бё], остар. - Ита¬
лианска и българска търгов¬
ска банка.
ИБФ [и-бс-фё], воен. - Изтреби¬
тел но-бомбардировъчна фло¬
тилия.
ИБФ [й-бе-фё] - Институт по
биофизика (БАН).
ИБЦРР - Информационен биз¬
нес център за регионално раз¬
витие.
ИБЮПЛ, англ. IBUPL
(International Bureau for the
Unification of Penal Law) - Меж¬
дународно бюро за унификация
на наказателното право.
ИВ [й-вё] - Икономически въпро¬
си. А Зам. директор по ИВ.
ИВ - Индикатор за височина.
ИВАД библ. - Известия на Вар¬
не нското археологическо дру¬
жество.
ИВД й-ве-дё] - Идейновъзпита-
телна дейност. А Сектор по
ИВД.
ИВИМ радиотехн. -Интсрвал-
но-временна импулсна моду¬
лация.
ИВК, англ. IWC (Internationa!
Wheat Council) - Междунаро¬
ден съвет по пшеницата.
ИВК, англ. IWC (International
Commission on Whaling) -
Международна комисия по ки¬
толова.
ИВИ съобщ. техн. - Изкачва-
щовъртящ избирач (в Авто¬
матична телефонна централа).
ИВИ— Институт за военна ис¬
тория.
ИВИ (-) [ й-ве-нё], мед. - Инди¬
катор за възбудимост на нерва
(напр.: ИВН-1).
ИВИ [ й-ве-пё] - И кономическо
въздействие и подпомагане
(фонд).
ИВП - Институт за военна по¬
мощ (САЩ).
ИВП [й-ве-пё] - Институт за
външна политика.
ИВП [й -ве-пе] - Институт по ви¬
нарска промишленост.
ИВП[й -ве-пс] - Институт по вод¬
ни проблеми (БАН).
ИВП (-) [ й-ве-пё], електр. -
Прътовиден висящ порцеланов
изолатор (напр.: ИВП-110).
ИВПО [й-ве-пе-о] - Инженер-
новнедрителска проектантска
организация. А ИВПО „Инж-
проект ".
ИВР ( й-ве-pè], остар. - Идей-
новъзпитателна работа. А
ИВРД
230
Игр.
Отдел ИВР.
ИВРД [й -ве-ре-дё], ед. и мн. -
Импулсен въздушнореакти-
вен двигател.
ИВРИ, англ. IWRI (International
Wildfowl Research Institute) -
Международен изследовател¬
ски институт по дивеча.
ИВС електрон. - Високостабил-
ни импулсни постоянни резис¬
тори.
ИВС - Икономически валутен
съюз (Европейски съюз).
ИВС [ й-ве-сё] - Информация и
връзки с обществеността (ди¬
рекция, Министерство на
вътрешните работи).
ИВСА, англ. IWA (International
Water-Supply Association) -
Международна асоциация за
водоснабдяване.
ИВСС - Институт по водно сто¬
панство и строителство.
ИВТ [й-ве-тё] - Институт по во¬
ден транспорт.
ИВТ [ й-ве-тё] - Институт по
въздушен транспорт (между¬
народна научноизследовател¬
ска организация).
ИВТО, англ. IWTO (International
Wool Textile Organisation) -
Международна организация за
вълнен текстил; ФЛИ.
ИГ (-) [й-гё], електр. - Импул¬
сен генератор (напр.: ИГ-8).
ИГ - Индустриална група.
ИГ — Институт за гората (БАН).
ИГ - Институт по генетика
(БАН).
ИГА [йга],пнгл. IGA (International
Geographical Association) -
Международна асоциация по
география.
игд библ. - Известия на Българ¬
ското географско дружество.
ИГсн - Институт по генетика
(БАН). Д ИГен ..Акад. Дончо
Костов".
ИГИ [игй], рус. ИГИ ^Институт
горючих ископаемых) - Инсти¬
тут по горивни изкопаеми.
ИГИ [йги] - Институт за генно
инженерство.
ИГК[ й-ге-ка] - Институт по гео¬
дезия и картография.
ИГК [й-ге-ка],англ. IGC (Interna¬
tional Geophysical Committee) -
Международен геофизически
комитет.
ИГК [й-ге-ка] , англ. IGC
(International Geological
Congress) - Международен кон¬
грес по геология; КГИ.
игн [й-ге-нё] - Инициатива за
гражданско неподчинение.
ИГор - Институт за гората
(БАН).
игр. - игрален. Д игр. филм.
иге
231
идп
ИГС [й-ге-cè] - Институт по ге¬
нетика и селекция.
ИГСР— Институт по генетика и
селекция на растенията.
ИГФ [й-ге-фё], англ. IGF
(International Graphical Federa¬
tion) - Международна поли-
графска федерация; ФГИ.
ИГФ (и -ге-фё],лнгл. IGF (Interna¬
tional Gymnastic Federation) -
Международна федерация по
гимнастика.
ИГФ - ИГ-фарбен.
ИГ-фарбен [й-ге-фарбен], м.,
нем. I. G. Far ben (Interessen-
gemeinschaft der Farben-
industrie) - Наименование на
най-големия химически кон¬
церн в Германия и света преди
Втората световна война.
игю, англ. IGU (International
Geographical Union) - Между¬
народен географски съюз;
ЮГИ.
ИГЮ , англ. IGU (International Gas
Union) - Международен съюз
по газова промишленост;
ЮИНГ.
и. д. [й-дё] - изпълняващ
длъжността. Д и. д. председа¬
тел.
и. д. геогр. - източна дължина
(след цифра).
ИД - Инвестиционно дружество.
Д ИД „ Надежда“ АД.
ИДВ [й-де-вё] - Инструкция за
движението на влаковете в
България.
ИДем - Институт по демография
(БАН).
идеол. - идеологически.
ИДЕСБ [идёсб] - Инситут на
дипломираните експерт-счето¬
водители в България.
ИДИ. фр. IDI (Institut de droit
international) - Институт по
международно право.
идиолёкт, член, -ът, -а, мн. -и,
м., англ, idiolect (от гр. idios
‘личен’ и dialect) —Индивиду¬
ален диалект.
ИДИС, англ. IDIS (International
Dairy Industries Society) -Меж¬
дународно дружество по млеч¬
на промишленост.
ИДК [й -де-Kà] - Инспекция за
държавен контрол.
ИДЛ (-) [ й-де-лё] - Дъждовална
инсталация за лентово дъжду¬
ване (напр.: ИДЛ-50).
ИДНУ [ идну] - Институт за дет¬
ски и начални учители.
ИДП - Индонезийска демокра¬
тическа партия.
ИДП [й -де-пё] - Институт за
държавата и правото (БАН).
ИДП [й де-пё] - Италианска де¬
мократическа партия.
И др.
232
ИЕСК
и др. - и други.
И ДР - Институт за Дунавския
регион.
и др. п. - и други подобни.
ИДТИ - Инспекция за държавен
технически надзор (главна ди¬
рекция).
ИДУ 1 иду] - Институт за детски
учителки.
ИДФ хи м. - Инозиндифосфат.
ИДФ , пнгл. IDF (International
Dental Federation) - Междуна¬
родна зъболекарска федера¬
ция; ФДИ.
ИЕ - Институт за Европа.
ИЕ - Институт по екология
(БАН)
ИЕ - Институт по електроника
(БАН).
И Е - Институт по ендокриноло¬
гия.
ИЕ месУ - Интернационална еди¬
ница.
ИЕ електрон. - Информационен
език.
ИЕА, англ. IEA (International
Ergonomic Association) - Меж¬
дународна асоциация по ерго¬
номия.
ИЕА, англ. IEA (International
Economic Association) - Меж¬
дународна икономическа асо¬
циация; АЙСЕ.
ИЕГ - Испанска езикова гимна¬
зия. Д ИЕГ „ Мигел Де Серван¬
тес".
ИЕГГ-Институт по ендокрино¬
логия, геронтология и гериат¬
рия при Медицинската акаде¬
мия.
ИЕИ. англ. IE1 ( International
Espérant о Institute) - Междуна¬
роден институт по есперанто;
ИИЕ.
ИЕИМ библ. - Известия на Ет¬
нографския институт и музей
(БАН).
ИЕК [иек],пкгл. IEC (International
Electrotechnical Commission) -
Международна електротехни¬
ческа комисия; КЕЙ; вж.
МЕК
ИЕМ [ иём] - Институт по елект¬
рокари и мотокари.
ИЕМА I иема] - Институт по ек¬
спериментална морфология и
антропология.
ИЕП [ исп] - Институт по елек
тропромишленост.
ИЕПК - И зточносвропейска
петролна компания (акционер¬
но дружество).
ИЕП11 1иеп]-И нститут по екс¬
периментална патология и па¬
разитология (БАН).
ИЕСК, англ. IESC (International
ExecutiveServicc Corps) - Аме¬
риканска организация за под-
МЕСТА
233
Изомат
помагане на малки фирми.
МЕСТА[ иеста] - Източноевро¬
пейска спедиторска и транспор¬
тна агенция.
ИЕТИ - Информационен език за
търсене на информация.
ИЕФ биохим. - Имунослектро-
фореза.
ИЕЦ - Информационен европей¬
ски център; ЕИЦ.
ИЖ [иже], рус. ИЖ (Ижевский
мотоциклетный завод) -
1. Ижевски мотоциклетен за¬
вод.
2. В марката на мотоциклети,
произведени в Ижсвския мото¬
циклетен завод (напр.: ИЖ-56).
3. м. и ср. (разг., член, -то) -
Мотоциклет, произведен в този
завод,
ИЖ - Институт по животновъд¬
ство.
ИЖПТ - Институт за желе¬
зопътен транспорт; НИ-
ТИЖПТ.
ИЗ (-) [й-зс] - Зърночистачна
инсталация (напр.; ИЗ-20).
ИЗ - Игрална зала. Д ИЗ „Ба¬
рок".
ИЗ юрид. - Избирателен закон.
ИЗ електр. - Източник на за¬
хранване.
ИЗ - Институт по заваряване.
ИЗ - Институт по зоология
(БАН).
ИЗ - Институт по зърното (Ге¬
нерал Тошево).
ИЗ - Инструментален завод.
ИЗА [йза] - Полуавтомат за
електродъгово заваряване, из¬
работен от Института по зава¬
ряване (напр.: ИЗА-Г 18А,
ИЗА-Г 25 А).
Изв. - Известия (периодично из¬
дание).
изв. геогр. - извор.
ИЗД [ й-зе-де] - Институт по за-
хародобив.
изд. библ, - издание.
Изд. и изд. - Издателство; изд-
во. Д Изд. „Български писа¬
тел ".
...издат - издателство (като вто¬
ра съставна част на сложносъ-
кратени думи, напр.: Воениз-
дат, Партиздат, Профиздат).
изд-во - издателство; изд.
ИЗК [й-зе-ка] - Институт по зе¬
ленчукови култури.
изк. - изкуствоведски. Д изк.
науки.
изк. - изкуствознание.
изкл. - изключение,
изм. - изменение.
измер. - измерителен. Д измер.
единици.
Изомат ж. - Изолационни мате¬
риали (държавно предприя-
ИЗОРИД
234
изт. д.
тис).
ИЗОРИД [изорйд] ,ан?л. ISORÎD
(International Information System
on Research in Documentation) -
Международна информацион¬
на система за изследвания в
областта на информацията.
Изот м. - Изчислителна и орга¬
низационна техника (държав¬
но стопанско обединение за
разработване и производство
на комплектни системи и на
единични изделия за електрон-
ноиз*гислителната, регистраци¬
онната и организационната
техника).
Изотри. и ж. - Електронноизчис¬
лителна машина-миником¬
пютър, произведена в Изот
(напр.: Изот 0310).
Изотимпскс м. - Външнотър¬
говска организация за внос
(импорт) и износ (експорт) на
изделия и комплектни обекти
в областта на електронноиз¬
числителната и организацион¬
ната техника.
Изоткомплект ,м. - Инженерин¬
гово предприятие за проучва¬
не, проектиране, доставка,
монтаж и др. на комплектни
обекти и устройства за изчис¬
лителната техника.
Изотпласмснт м. - Държавно
търговско предприятие за
пласмент на изчислителна и
организационна техника.
Изотсервйзл/. - Държавно пред¬
приятие за комплексни достав¬
ки, монтаж и настройка на
електронноизчислителни цент¬
рове и техническо поддържа¬
не на изчислителна техника.
Изотспаб м. - Държавно плас¬
ментно снабдително предпри¬
ятие.
изп воен. - Индивидуален за¬
щитен пакет.
ИЗП [ й-зе-nè] - Институт за
здравна просвета.
ИЗПБ [й-зс-пе-бё] - Институт по
заразни и паразитни болести.
изп. - изпълнителен. Л Изп. ди¬
ректор.
изпълком, член, -ът, -а, мн. -и,
м. - Изпълнителен комитет
(на Народен съвет).
ИЗР [й-зе-pè] - Институт по за¬
щита на растенията.
ИЗР библ. - Израел.
изр. - изречение.
израб. - изработен, изработил.
ИЗС - Магнитомстричен изме¬
рител на защитния слой на бе¬
тона.
изслсд. - изследователски,
изт. - източен.
изт. д. - източна дължина (след
иим
236
ИК
иим |й-мм] - Институт за изу¬
чаване на мозъка (БАН).
ИИМ [ийм],р<7дноте.гн. -Интер-
вално-импулсна модулация.
ИиО воен. - Индикация и опове¬
стяване.
ИИОСС [й-и-ос] - Институт по
икономика и организация на
селското стопанство.
ИИП[ й-п-nè] и [иип] - Институт
по икономическа политика.
ИИП - Институт по интердис¬
циплинарни проучвания.
иип, англ. IIP (International
Institute of Philosophy) - Меж¬
дународен институт по фило¬
софия.
ИИПФ, англ. 1IPF (International
Institute for Public Finance) -
Международен институт по об¬
ществено финансиране.
ИИР [ийр] - Институт за изоб¬
ретения и рационализации.
ИИРР - Институт по интродук¬
ция и растителни ресурси.
И ИС [иис] - Изследователски
институт посугестология.
ИИС [ иис] - Индекс за икономи¬
ческа свобода.
ИИС [иис] - Информационно-
измерителна система.
ИИС [иис], фр. IIS (Institut
international de statistique) -
Международен статистически
институт.
ииспс’ англ. USPS (International
Institute of Social and Political
Science) - Международен ин¬
ститут по социални и полити¬
чески науки.
ИИСС - Институт по икономика
на селското стопанство.
ИИСС - Инструкция за инвен¬
таризация на стопанските сред¬
ства.
ИИст - Институт по история
(БАН).
ИИТ [ийт] - Институт за изчис¬
лителна техника.
ИИТ [ийт] - Институт по инфор¬
мационни технологии (БАН).
ИИХ - Институт по инженерна
химия (БАН).
ИИЦ [ииц] - Информационно-
издателски център.
ИИЦ [ииц] - Информационно-
изчислителен център. А ИИЦ
на МФ.
ИИЦМФ - Информационно-из¬
числителен център на Мини¬
стерството на финансите.
ИК - Избирателна комисия.
ИК - Издателска компания.
ИК - Издателска къща. А ИК
„Кибеа".
ИК - Издателски комплекс. А
ИК „Труд". ИК „Труд и пра¬
во".
ИК
237
ИКБ
ИК - Изпълнителен комитет. А
И К на БФС.
ИК - Импресарска къща.
ИК - Инициативен комитет.
ИК - Институт по катализ
(БАН).
ИК - Институт по културозна-
ние.
ИКА -- Изкуствена кожа (ИКА-
10).
ИКА [ifKà] - Икономическа ко¬
мисия за Африка (ООН).
ИКА , англ. ICA (International Co¬
operative Alliance) - Междуна¬
роден кооперативен съюз;
АКИ.
ИКА, англ. ICA (International
Council for Archives) - Между¬
народен съвет за архивите;
КИА.
ИКАДИ [икади] - Икономичес¬
ка комисия за Азия и Далеч¬
ния Изток (ООН).
ИКАЕ (и кае], англ. ICAE
(International Commission of
Agricultural Engineering)-Меж¬
дународна комисия по селско¬
стопанска техника; ИКАИ.
ИКАЕ [и кае] англ. ICAE
(International Conference of
Agricultural Economists) - Меж¬
дународна конференция на сел¬
скостопанските икономисти.
ИКАЕС [nKàec], англ. ICAES
(International Congress of
Anthropological and Ethnografical
Sciences)-Международен кон¬
грес по антропологически и ет¬
нографски науки.
ИКАИ [икаи] ,англ. ICAI (Interna¬
tional Committe for Aid to Inte¬
llectuals) - Международен ко¬
митет за подпомагане на инте¬
лектуалците; КИАИ.
ИКАИ [икаи],<7нгл. ICAI (Interna¬
tional Commission for Agri¬
cultural Industries) - Междуна¬
родна комисия по селскосто¬
панска техника; ИКАЕ.
ИКАК, англ. ICAC (International
Confederation for Agricultural
Credit) - Международна конфе¬
дерация за селскостопански
кредит.
ИКАН, англ. ICAN (International
Commission on Air Navigation)
- Международна комисия по
въздухоплаване.
ИКАО [икао], англ. ICAO
(International Civil Aviation
Organisation) - Международна
организация за гражданска
авиация (ООН).
ИКАС хим. - Инден-кумароно-
ва смес (напр.; ИКАС-1,
ИКАС-3).
ИКБ - Индустриален Кредит
България (еднолично друже-
ИКБМ
238
икки
ство с ограничена отговорност).
ИКБМ [й-ка-бе-мё] - Институт
по клетъчна биология и мор¬
фология (БАН).
икв, англ. ICV (International
Commission of Viticulture) -
Международна комисия по ло¬
зарство.
ИКВМП - Институт за контрол
на ветеринарномедицински
препарати.
икве, англ. ICWS (International
Co-operative Wholesale Society)
- Международно кооператив¬
но дружество за продажба на
едро.
икг, англ. ICG (International
Congress of Genetics) - Между¬
народен конгрес по генетика.
ИКЕ ( икс] - Икономическа ко¬
мисия за Европа (ООН).
ИКЕС [икёс], англ. ICES
(International Council for the
Exploration of the Sea) - Меж¬
дународен съвет за изследва¬
не на морето.
икзн, англ. ICZN (International
Commission for Zoological
Nomenclature) - Международна
комисия по зоологическа но¬
менклатура.
ики [икй] - Институт за косми¬
чески изследвания (БАН).
ики [икй],б/шз. - Интензивност
на космическото излъчване.
ИКИ, англ. ICI (International
Commission on Illumination) -
Международна комисия по ос¬
ветлението.
ИКИВТИ - Изпълнителна аген¬
ция „Изпитвания и контрол на
въоръжение, техника и иму¬
щества“.
ИКК - Инженерна и консултан-
ска къща.
ИКК - Институт по криминали¬
стика и криминология (Мини¬
стерство на вътрешните рабо¬
ти).
ИКК истор. - Интернационална
контролна комисия (на Кому¬
нистическия интернационал).
ИККА, англ. ICCA (International
Committee on Coordination for
Agriculture) —Международен
комитет по координиране в об¬
ластта на селското стопанство.
ИККГОП— Институт по кожи,
каучук, галантерийна и обув¬
на промишленост
ИККЕ, англ. ICCE (International
Council of Commerce Employers)
- Международен съвет на
търговските служители.
ИККИ [икй],истор. - Изпълни¬
телен комитет на Комунисти¬
ческия интернационал(1919—
1943).
икким
239
иконом.
ИККИМ [икйм], истор. - Из¬
пълнителен комитет на Кому¬
нистическия интернационал на
младежта; ИККМИ.
иккл, англ. ICCL (Internationa)
Committee of Comparative Law)
- Международен комитет по
сравнително право (при ЮНЕС¬
КО); КИДК.
ИККМИ истор. - Изпълнителен
комитет на Комунистическия
младежки интернационал;
ИККИМ.
ИККС - Институт по компютъ¬
рни и комуникационни системи
(БАН).
ИКЛ [ й-ка-ел] - Институт по
криобиология и лиофилизация.
ИКЛА - Икономическа комисия
за Латинска Америка (ООН).
ИКЛАС, англ. ICLAS (Interna¬
tional Committee of Laboratory
Animal Science) - Междунаро¬
ден комитет за лабораторно
животновъдство; МКЛЖ.
ИКМ [ й-ка-ем], електрон. -
Импулснокодова модулация.
ИКМ [и-ка-ём] - Информация,
комуникации, мрежи. А ИКМ
ООД.
ИКМА, англ. ICMA (International
Congresses for Modern Archi¬
tecture) - Международен конг¬
рес по модерна архитектура.
ИКММП, англ. ICMMP (Interna¬
tional Committee of Military
Medicine and Pharmacy) - Меж¬
дународен комитет по военна
медицина и фармация;
КИМПМ.
ИКНАФ, англ. ICNAF (Interna¬
tional Commision for the North¬
west Atlantic Fisheries) - Меж¬
дународна комисия по севроза¬
падноатлантически риболов.
ИКО библ. - Икономика, народ¬
но стопанство, труд.
ИКО [ико] , воен. - Индикатор за
кръгов обзор.
ИКО [ико], англ. ICO (Interna¬
tional Congress of Otolaryn¬
gology) -Международен конг¬
рес по отоларингология.
ИКО [ико], англ. ICO (Interna¬
tional Commission on Oceano¬
graphy) - Международна коми¬
сия по океанография.
ИКО [ико], англ. ICO (Interna¬
tional Chemistry Office) - Меж¬
дународна химическа служба.
ИКОМ[иком], англ. ICOM (In¬
ternational Council of Museums)
- Международен съвет на му¬
зеите.
икон. - икономически; иконом.
ИконИ - Икономически инсти¬
тут (БАН).
иконом. - икономически; икон.
ИКБМ
23Х
ИККИ
ство с ограничена отговорност).
ИКБМ [и-ка-бе-MèJ - Институт
по клетъчна биология и мор¬
фология (БАН).
ИКВ, англ. ICV (International
Commission of Viticulture) -
Международна комисия по ло¬
зарство.
ИКВМП - Институт за контрол
на ветеринарномедицински
препарати.
ИКВС, англ. ICWS (International
Co-operative Wholesale Society)
- Международно кооператив¬
но дружество за продажба на
едро.
икг, англ. ICG (International
Congress of Genetics) - Между¬
народен конгрес по генетика.
ИКЕ [ икё] - Икономическа ко¬
мисия за Европа (ООН).
ИКЕС [икёс], англ. ICES
(International Council for the
Exploration of the Sea) - Меж¬
дународен съвет за изследва¬
не на морето.
ИКЗН, англ. ICZN (International
Commission for Zoological
Nomenclature) - Международна
комисия по зоологическа но¬
менклатура.
ИКИ [икй] - Институт за косми¬
чески изследвания (БАН).
ИКИ [икй],</лл?. - Интензивност
на космическото излъчване.
ИКИ, англ. ICI (International
Commission on Illumination) -
Международна комисия по ос¬
ветлението.
ИКИВТИ - Изпълнителна аген¬
ция ,,Изпитвания и контрол на
въоръжение, техника и иму¬
щества“.
ИКК - Инженерна и консултан-
ска къща.
ИКК - Институт по криминали¬
стика и криминология (Мини¬
стерство на вътрешните рабо¬
ти).
ИКК истор. - Интернационална
контролна комисия (на Кому¬
нистическия интернационал).
ИККА, англ. ICCA (International
Committee on Coordination for
Agriculture) —Международен
комитет по координиране в об¬
ластта на селското стопанство.
ИККГОП— Институт по кожи,
каучук, галантерийна и обув¬
на промишленост
ИККЕ, англ. ICCE (International
Council of Commerce Employers)
- Международен съвет на
търговските служители.
ИККИ [икй], истор. - Изпълни¬
телен комитет на Комунисти¬
ческия интернационал(1919—
1943).
икким
239
иконом.
ИККИМ [икйм], истор. - Из¬
пълнителен комитет на Кому¬
нистическия интернационал на
младежта; ИККМИ.
иккл, англ. ICCL (International
Committee of Comparative Law)
- Международен комитет по
сравнително право (при ЮНЕС¬
КО); КИДК.
ИККМИ истор. - Изпълнителен
комитет на Комунистическия
младежки интернационал;
ИККИМ.
ИККС - Институт по компютъ¬
рни и комуникационни системи
(БАН).
ИКЛ [ й-ка-ёл) - Институт по
криобиология и лиофилизация.
ИКЛА - Икономическа комисия
за Латинска Америка (ООН).
ИКЛАС, англ. ICLAS (Interna¬
tional Committee of Laboratory
Animal Science) - Междунаро¬
ден комитет за лабораторно
животновъдство; МКЛЖ.
ИКМ [ й-ка-см], електрон. -
Импулснокодова модулация.
ИКМ [ й-ка-ём] - Информация,
комуникации, мрежи. Д ИКМ
ООП.
ИКМА, англ. ICM A (International
Congresses for Modern Archi¬
tecture) - Международен конг¬
рес по модерна архитектура.
ИКММП, англ. ICMMP (Interna¬
tional Committee of Military
Medicine and Pharmacy ) - Меж¬
дународен комитет по военна
медицина и фармация;
КИМПМ.
ИКНАФ, англ. ICNAF (Interna¬
tional Commision for the North¬
west Atlantic Fisheries) - Меж¬
дународна комисия по севроза¬
падноатлантически риболов.
ИКО библ. - Икономика, народ¬
но стопанство, труд.
ИКО [ико] , воен. - Индикатор за
кръгов обзор.
ИКО [икб], англ. ICO (Interna¬
tional Congress of Otolaryn¬
gology) -Международен конг¬
рес по отоларингология.
ИКО [ико], англ. ICO (Interna¬
tional Commission on Oceano¬
graphy) -Международна коми¬
сия по океанография.
ИКО [ико], англ. ICO (Interna¬
tional Chemistry Office) - Меж¬
дународна химическа служба.
ИКОМ[иком], англ. ICOM (In¬
ternational Council of Museums)
- Международен съвет на му¬
зеите.
икон. - икономически; иконом.
ИконИ - Икономически инсти¬
тут (БАН).
иконом. - икономически; икон.
икос
240
иксоос
ИКОС [икос] , англ. ICOS (Inter¬
national Committee of Onomastic-
Sciences) - Международен ко¬
митет по ономастика.
ИКОСОС[ икосос] - Икономи¬
чески и социален съвет (ООН).
ИКП [ й-ка-пс] - Израелска ко¬
мунистическа партия.
ИКП [ й-ка-nè] - Институт по
консервна промишленост.
ИКП [й-ка-nè] - Иракска кому¬
нистическа партия.
ИКП [й -ка-nè] - Ирландска ко¬
мунистическа партия.
ИКП [й-ка-пс] - Испанска кому¬
нистическа партия.
ИКП [й -ка-nè ] - Италианска ко¬
мунистическа партия.
ИКГ1А, англ. ICPA (International
Co-operative Petroleum Asso¬
ciation) - Международна коопе¬
ративна петролна асоциация.
ИКПК [й -ка-пе-ка] - Институт
за подготовка на културно-
просветни кадри.
ИКПП [й -ка-пе-пе] - Институт
за конституционна и правна
политика.
икпт [й-ка-пе-те| - Италиан¬
ска конфедерация на проф¬
съюзите на трудещите се.
ИКР [ й-ка-pè] - Инспекция по
карантина на растенията.
ИКР, англ. ICR (International
Congress of Radiology) - Меж¬
дународен конгрес по радиоло¬
гия.
ИКРК, англ. ICRC (International
Committee of the Red Cross) -
Международен комитет на
червения кръст.
ИКС [й-ка-cè] - Инспекция за
контрол на семената.
ИКС воен. - Интегрална кон¬
тролна система.
ИКС, англ. ICS (International
College of Surgeons) - Между¬
народен конгрес за хирурзи
(САЩ).
ИКСЕМ [иксом], англ. ICSEM
(International Commission for the
Scientific Exploration of the
Mediterranean) - Международ¬
на комисия за научни изслед¬
вания на Средиземно море;
КИЕСММ.
ИКСИ [ йкеи] - И нспекция по
качеството на стоките за из¬
нос (при Министерството на
външната търговия).
ИКСИД, англ. ICSID (Inter¬
national Council of Societies of
Industrial Designers) - Между¬
народен съвет на организаци¬
ите по индустриален дизайн.
ИКСООС [иксоос] - Инструкция
N1 за кредитиране на стопан¬
ските организации за оборот-
иксх
241
илн
ни средства.
ИКСХ биохим. -Интерстициал-
ни клетки стимулиращхормон.
иксю, англ. ICSU (International
Council of Scientific Unions) -
Международен съвет на науч¬
ните съюзи; КИЮС.
ИКТ [ й-ка-те] - Институт по
климатична техника.
ИКТ [й-ка-тё] - Ирландски конг¬
рес на трсйдюнионите.
ИКТП [ й-ка-те-nè] - Институт
за комплексни транспортни
проблеми.
ИКФР [й -ка-фе-pè] - Институт
по курортология, физиотера¬
пия и рехабилитация ( ( Меди¬
цинска академия).
ИКХ - Индустриален Капитал -
Холдинг (акционерно друже¬
ство).
икхс, англ. ICHS (International
Committee of Historical Sciences)
- Международен комитет по
исторически науки; КИСХ,
МКИН.
ИКК) англ. ICU (International
Chemistry Union) - Междунаро-
дсн химически съюз.
ИЛ библ., рус., ИЛ (Издательство
иностранной литературы) -
Издателство за чуждестранна
литература.
ИЛ [ил],/гус. Ил (С. В. Илюшин)
- 1. В марката на самолети,
конструирани от С. В. Илюшин
(напр.: Ил-14, Ил-18).
2. мн. -ове, .м. - Самолет, конст¬
руиран от С. В. Илюшин.
ИЛ - Институт за литература
(БАН).
ил. - илюстратор.
ил. - илюстрация (при посочва¬
не с цифра). Д ил. 4.
ИЛ - Италиански лицей.
ИЛА, англ. ILA (International Law
Association) - Международна
правна асоциация.
ИЛАА, англ. ILAA (International
Litterary and Artistic Association)
- Международна асоциация за
литература и изкуство; АЛАИ.
ИЛБ воен. - Инженерно-лети¬
щен батальон.
ИЛ В - Институт по лозарство и
винарство (Плевен).
ИЛК - Източна лизингова ком¬
пания.
ИЛЛИАК [ил иак], м. и ж., елек¬
трон., англ. ILLIAC (Illinois
Automatic Computer) - За озна¬
чаване на елктронноизчисли-
телна машина.изработена в
САЩ.
ИЛК , англ. ILC (International Law
Commission) - Международна
правна комисия.
ИЛН (-) [й-ле-не] - Линеен изо-
илнк
242
имёйА
латор, носещ 15 киловата
(напр.: ИЛН-15).
ИЛНК[ й-ле-не-ка] - Линеен изо¬
латор, носещ 15 киловата
(напр,: ИЛНК-15).
ило, англ. ILO (International
Labour Ogranisation) - Между¬
народна организация по труда;
вж. МОТ.
ИЛО [ило], англ. ILO (International
Labour Office) - Международ¬
на трудова служба.
ИЛИ [ й-ле-nè] - Ирландска лей¬
бъристка партия.
ИЛИ [ й-ле-nè] - Италианска ли¬
берална партия.
ИЛС [й -ле-cè] - Институт за ле¬
карствени средства.
ИЛТ[й -ле-тё ] - Институт по ла¬
зерна техника.
ИЛФ, англ. ILF (International
Landworkers Federation) -
Международна федерация на
земеделските работници;
ФИТТ.
ИЛЧГ - Институт за лечение на
чужди граждани.
ИМ-И зчислителна машина.
ИМ - Изчислителна мрежа.
ИМ електрон. - Импулсна моду¬
лация.
ИМ метал. - Инертни материа¬
ли.
ИМ - Институт по математика
(БАН).
ИМ - Институт по месопромиш¬
леност. А ИМ ЕООД.
ИМ - Институт по металознание
(БАН).
ИМ - Институт по механика
(БАН).
ИМ - Институт по микробиоло¬
гия (БАН).
ИМ - Институт по морфология
(БАН).
ИМ - Исторически музей. А ИМ
Добрич.
им. грам. - именителен (падеж);
И., и.
ИМА, англ. IMA (International
М ineralogical Association) -
Международна минераложка
асоциация; ММА.
ИМАС [ имас] - Институт за из¬
следване на общественото
мнение.
ИМБ [й-мс-бё] - Институт по
механика и биомеханика
(БАН).
ИМБ [й-ме-бё] - Институт по
молекулярна биология (БАН).
ИМЕ [имё] - Институт за мик¬
роелектроника.
имейл, англ, e-mail ( произн.
имейл) - 1. Електронна поща.
2. Писмо по електронната
поща. А Днес получих няколко
имейла.
ИМЕСС
243
имп
ИМЕСС [имес] - Институт за
механизация и електрифика¬
ция на селското стопанство.
ИМсх - Институт по механика
(БАН).
ИМет - Институт по металозна-
ние (БАН).
ИМЖ - Инженеринг за механи¬
зация в животновъдството.
имз (й-ме-зё] - Инструмен-
талномеханичен завод.
имииеб хим. - Имидитион и ма¬
неб.
ИМИ [ими] - Институт за мар¬
кетингови изследвания.
ИМИ [ими] - Институт по мате¬
матика и информатика (БАН).
ИМИО [имйо] - Институт за
морски изследвания и океано¬
логия (БАН).
ИМК, англ. IMC (International
Maritime Committee) - Между¬
народен морски комитет; вж.
ммк
ИМКО [имко] , англ. IMCO (Inter¬
governmental Maritime Con¬
sultative Organisation) - Между¬
правителствена морска кон¬
султативна организация (спе¬
циализирано учреждение при
ООН).
имлт [й-ме-ле-Tè] - Институт
пометалолеене и леярска тех¬
ника. А ИМЛТ ЕАД.
ИММ [й-ме-мё] - Институт по
математика и механика.
ИММ [ й-ме-мё]— Институт по
мелиорации и механизация.
ИММ [ й-ме-мё] - Институт по
металорежещи машини.
ИММИ [имй] - Институт за ме¬
талорежещи машини и инстру¬
менти.
ИММКщнгл. IMMC (International
Mineral’s and Metal’s Cor¬
poration) - Международна кор¬
порация за металодобив и ме¬
талургия.
ИМО [имо] - Институт по мебе¬
ли и обзавеждане.
ИМО - Институт по междуна¬
родни отношения (Хага, Хо¬
ландия).
ИМО , англ. IMO (International
Meteorological Organisation) -
Международна метеорологич¬
на организация; ОМИ; Вж.
ммо
ИМОСИ [имбси] - Институт по
международни отношения и
социалистическа интеграция.
имостб воен. - Инженерно-мос¬
тостроителен батальон.
имостр воен. - Инжснерно-мос-
тостроителна рота.
ИМП [й-ме-пё] - Институт по
международно право.
ИМП [й-мс-nè] - Институт по
ими
244
Ипдустриалскспорт
месопромишленост.
ИМП [й -ме-nè] - Институт по
млечна промишленост.
имп. - император (само пред соб¬
ствено име).
имп. - импулсен.
ИМС - Икономически и монета¬
рен съюз (Европейски съюз).
ИМС - Информационна меди¬
цинска статистика.
ИМСИ [ ймси] - Институт за
международни стопански из¬
следвания (Виена).
ИМСУ [ймеу] - Инициатива ме¬
стно самоуправление.
ИМТ воен. - Изнасяне на мерна¬
та точка.
ИМТ [й-ме-тё] - Институт по
международен туризъм.
ИМТМ [й -ме-те-мё] - Институт
пометалознание итехнология
на металите (БАН).
ИМФ - Издателство „Медицина
и физкултура“.
ИМФ хим. - Инозинмофосфор-
на киселина.
ИМФ [й-ме-фё], англ. IMF (In¬
ternational Monetary Fund) -
Международен монетен фонд;
ФМИ.
ИМФ, англ. IMF (International
Metal Workers Federation) -
Международна федерация на
металурзите; ФИОМ.
ИМХ (-) {й-ме-xè] - Инсталация
за приготвяне и раздаване на
мокра храна в свинефермите
(напр.; ИМХ-150).
ИМХ [и-мс-хс] - Институт по
метеорология и хидрология
(БАН).
ИМХВП - Институт по машини
за хранително-вкусовата про¬
мишленост.
имю, англ. IMU (International
Mathematical Union) - Между¬
народен математически съюз;
вж. MMC.
ИНА [йна],лнгл. IN A (Iraqi News
Agency) - Иракска информа¬
ционна агенция.
инв. - инвентарен. Д инв. номер.
ипд. - индекс.
ИНД. - индийски.
ИНД библ. - Индия,
индопез. - индонезийски.
ИНДП - Институт по науките за
държавата и правото (БАН).
индустр. - индустриален.
индустриал... - Индустриален
(като първа съставна част на
сложносъкратени думи, напр.;
Индустриалекспорт, Индуст-
риалимпорт. Индустриалмон-
таж).
Индустриалекспорт м. - Вън¬
шнотърговско предприятие за
износ (експорт) на сондажни
Индустриалимпорт
245
ИНМА
агрегати и минни съоръжения
(Румъния).
Ипдустрналимпорт м. - Вън¬
шнотърговска организация за
внос (импорт) и износ (екс¬
порт) на тъкани, конфекция,
трикотаж и др.
Индустриалмонтаж м. - Дър¬
жавно предприятие за индуст¬
риален монтаж.
инж. - инженер (пред собствено
име).
инж... - Инженерен (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: инжб, Ин-
жстрой).
инжб воен. - Инженерен бата¬
льон.
Инжпроёкт м. и ж. - Инженер-
новнедрителска проектантска
организация
Инжстрой м. - Държавно сто¬
панско обединение, което из¬
вършва на територията на гр.
София транспортнокомуника-
ционно, електрификационно,
топлофикационно, водопровод¬
но и др. благоустройствено
строителство.
ИНИОН [hhhohJ, рус. ИНИОН
(Институт научной информа¬
ции по общественим паукам)
- Институт за научна инфор¬
мация по обществени науки
(при Академията на науките на
СССР).
ИНИРД [инйрд] - Институт за
научноизследователска и раз¬
война дейност.
ИНИРДЦХ - Институт за на¬
учноизследователска и развой¬
на дейност по целулоза и хар¬
тия.
ИНИС [инйс] , англ. INIS (In¬
ternational Nuclear Information
System) - Международна ин¬
формационна система по ядре¬
на енергия.
ИНК - Индийски национален
конгрес.
ИНК - Ирански национален кон¬
грес.
Инкотёрмс, англ. Incoterms
(International Commercial
Terms) - Международни
търговски правила.
ИНКП - Индийски национален
конгрес на профсъюзите;
ИНКПС.
ИНКПС - Индийски национален
конгрес на профсъюзите;
ИНКП.
ИНМ библ. - Известия на Наци¬
оналния музей.
ИНМ [й-не-ме] - Изграждане на
населените места (стопанска
дирекция).
ИНМА [йнма], мн. - Инертни
инмв
246
ч
Интсркомсрс
материали.
ИНМВ библ. - Известия на На¬
родния музей във Варна.
ИНМИ [ йнми] - Название на
сбирка микроорганизми (от
Института по микробиология
при Академията на науките на
СССР).
ИНН [ й-не-нё] - Институт по
нефтохимия и пефтопрера-
ботка.
ИННК - Иранска национална
нефтена компания.
ИНОНИ [инони] - Инструмен¬
тално нестандартно оборудва¬
не и нови изделия (производ¬
ствено предприятие).
ИНП [ й-не-nè], воен. - Инжене¬
рен наблюдателен пост.
ИНП - Инструкция за приложе¬
ние на Наредбата за плащани¬
ята.
ИНП - Иранска народна партия.
ИНС, биохим. -Имунопсдоимъ-
ченсиндром.
ИНРА [йнра] , м. и ж. - Инсти¬
тут за рационализации и изоб¬
ретения.
ИНРА, йен. INRA (Institute
National de Reforma Agraria) -
Национален институт по аргар-
на реформа (в Куба).
ИНРС [й-не-ре-cè] - Инсталация
за непрекъснато разливане на
стомана.
ин-т - институт; и-т.
Иптслсатлг. - Интернационален
консорциум за сателитни теле¬
комуникации.
йнтср... - Интернационален
(като първа съставна част на
сложносъкратени думи, назва¬
ния, напр.: интербригада, ин¬
терсеминар, интервизия, ин-
теркомунпкация, интербизнес
и др.). А Инте.ринтелект ООД
(издателство). Интермикс
ООД.
Интсратоменерго м. и ср. -
Международно стопанско обе¬
динение за мирно използване на
атомната енергия.
Интератомппструмент л<. -
Международно стопанско обе¬
динение за сътрудничество в
областта на ядреното приборо-
строене.
Интервизия ж. - Интернацио¬
нална телевизия (международ¬
на система за обмен на теле¬
визионни предавания).
Интерелектро ж. и м. - Между¬
народна организация за
сътрудничество в електро¬
техническата промишленост.
Интсрклуб м. - Интернациона¬
лен клуб.
Интеркомерс м. и ж. - Външно¬
Йнтеркосмос
247
Иптерфйлм
търговска организация за из¬
нос и внос, компенсационни, об
менни, реекспортни сделки и
участие в смесени фирми в
чужбина.
Интеркосмос остар. - Програ¬
ма на социалистическите стра¬
ни за изследване на космоса.
Интсрмсд м. и ж. - Вносно-из¬
носна централа на Германска¬
та демократична република за
лабораторни съоръжения, кон¬
тролни уреди и произведения на
фармацевтичната индустрия.
Интерметал м. и ж. - Междуна¬
родна отраслова организация
за координиране на производ¬
ството, за развитие и сътруд¬
ничество в областта на черна¬
та металургия.
Иптермода - Международно
модно ревю. /\Интермода 75/
76.
...интерн - Интернационален
(като втора съставна част на
сложносъкратени думи, напр.:
Коминтерн, Профинтерн).
интернац. - интернационален.
Интернет м., англ., Internet
(International Net) - Система за
международен обмен на ин¬
формация чрез компютър.
Йптероргтехника ж. - Между¬
народна техническа изложба за
организационна техника. А
Интероргтехника 75.
Интерпол м., англ. Interpol
(International Criminal Police
Organisation) - Международна
организация на криминалната
ПОЛ1ЩИЯ.
Интерпред лг - Сдружение на
бюрата за представителство
на чужди фирми и търговско
посредничество в България.
Интерпресграфик ср. - Списа¬
ние на Международната орга¬
низация на журналистите, из¬
давано в Будапеща.
Интсрпрограма м. - Българо-
съветскгг научноизследовател¬
ски проектантски институт.
Иптерспутник м. и ж. - Между¬
народна организация за косми¬
чески връзки.
Иптсрстспо ж. - Международ¬
на федерация по стенография
и машинопис.
Иптертскстйл м. - Международ¬
но обединение за текстилна
промишленост.
Йнтсртскстйлмаш м. - Между¬
народно стопанско обединение
за текстилно машиностроене.
Иптерфйлм и. и ж. - Главна ре¬
дакция към София-прес за
филми за разпространение в
чужбина.
Интсрфйто
248
Йнфлот
Йптсрфбто ср. иж. - Главна ре¬
дакция към София-прсс за
фотографска пропаганда в
чужбина.
Йнтсрфрйго ср. и м., англ.
Intertrigo (International Railway-
owned Company for Refrigerated
Transport) - Международно
дружество на железниците за
превоз при най-благоприятен
температурен режим на лесно-
развалящи се продукти.
Йнтсрхйм ж. иж, остар. - Меж¬
дународна отраслова организа¬
ция на социалистическите стра¬
ни за сътрудничество в облас¬
тта на производството и търго¬
вията с продукти на малото-
нажната химическа промиш¬
леност.
Йптсрхймвлакпо ср. и м. -
Международно стопнаско обе¬
динение за производство на
синтетични влакна.
Йптсхотели-Балкантурйст м. -
Туристическа стопанска орга¬
низация за всички видове меж¬
дународен туризъм.
ИНТИ [йнти], рус. ИНТИ (Ин¬
ститут научнотехнической ин¬
формации) - Институт за на¬
учно-техническа информация.
Интйн (-)— Автоматично зву¬
ково (тонално) информацион¬
но устройство (напр.: Интон-
401).
йнтра... - Интернационален
(като първа съставна част на
сложносъкратени думи, назва¬
ния, напр.: Интраком.
Йнтраком - Интернационална
компания (гръцка телекомуни¬
кационна компания).
Йнтрансмаш м. - Българо-ун¬
гарско дружество за проекти¬
ране, усъвършенстване и дос¬
тавяне на машини и системи за
вътрешнозаводски транспорт.
Йнтурйст м., остар.. рус. Инту¬
рист (Главное управление по
иностранному туризму) - Глав¬
но управление по чуждестра¬
нен туризъм в СССР.
ИНУХТ - Институт по нефро¬
логия, урология, хемодиализа
и трансплантация.
ИНФ [й-не-фе] - Индонезийски
национален фронт.
ИНФ библ. - Информатика, биб¬
лиотечно дело, библиография,
наукознание, оргтехника..
ннф. грам. - инфинитив.
Йнфлот м. - Държавно търгов¬
ско предприятие за агентира-
не на всички чуждестранни ко¬
раби, посещаващи български¬
те пристанища, и на българ¬
ските кораби, извършващи
инфо...
249
иоос
задгранични плавания.
инфо... - Информационен (като
първа съставна част на слож-
носъкратени думи, названия,
напр.: инфогрупа. инфодизайн,
инфоссрвиз, инфоцентър, ин-
фоборса, инфорадио и др.).
Инфоком - Международен па¬
наир за компютърна техника,
хардуер и софтуер, телекому¬
никации, бюрооборудване и
специализирана апаратура
(Скопие).
ипформ. - информационен.
Информбюро ср., истор. - Ин¬
формационно бюро на кому¬
нистическите и работнически¬
те партии ( 1947— 1956).
Инфотсрм м. - Международен
терминологичен информацио¬
нен център (при ЮНЕСКО).
Йнфоцентър - Информационен
център.
ИО - Инженерингова организа¬
ция.
ИО - Инспекторат по образова¬
нието (Министерство на обра¬
зованието и науката).
ИО - Институт за образование¬
то
ИО - Институт по овощарство.
ИО - Институт по океанология
(БАН).
ИО - Интендантско обслужване
(еднолично акционерно друже¬
ство).
ИО воен. - Информационни опе¬
рации.
ИО - Информационно обслуж¬
ване. Д И О на МОН.
ИОВТ - Икономика и организа¬
ция на вътрешната търговия
(специалност във виеше учеб¬
но заведение).
ИОЗ [иоз] - Инвалидност пора¬
ди общо заболяване.
ИОЗ [иоз] - Институт за ово¬
щарство и земеделие (Кюс¬
тендил).
иоис [й-о-йс] - Интегрална
отраслова информационна си¬
стема.
ИОККГП - Институт по обув¬
на, кожарска, кожухарска и
галантерийна промишленост.
ИОКС - Институт на обедине¬
ните кралски служби (Лондон).
ИОМТС - Икономика и органи¬
зация на материално-техничес¬
кото снабдяване (специалност
във виеше учебно заведение).
ИОН - Институт по образова¬
ние и наука.
ионх [ионх] - Институт по
обща и неорганична химия
(БАН).
ИООС - Инспекция за опазване
на околната среда.
иоосв
250
ИПБ
ИООСВ - Инспекция за опаза-
ване на околната среда и води¬
те; ИОСВ.
ИОРИИ - Инструкция за офор¬
мяне и разглеждане на иска¬
нията за изобретения.
ИОСВ - Инспекция за околната
среда и водите; ИООСВ.
ИОСЗА - Икономическа общ¬
ност на страните от Западна
Африка.
ИОСМ - Икономическа органи¬
зация на страните от Магреб.
ИОСМЦ - Инструкция за отчи¬
тане на стоково-материалните
ценности.
иосп [иосп] - Институт по
обща и сравнителна патология
(БАН).
ИОТ [иот] - Икономика и орга¬
низация на туризма (специал¬
ност във виеше учебно заве¬
дение).
ИОТ [иот] - Инспекция „Охрана
на труда“.
ИОТ [иот] - Институт по облек¬
ло и текстил.
ИОТ [иот] - Институт по орто¬
педия и травматология.
ИОУ [й-оу] .електрон. - Инфор¬
мационно оперативно устрой¬
ство.
иох [иох] - Институт по орга¬
нична химия (БАН).
ИОХЦФ - Институт по органич¬
на химия с Център по фитохи¬
мия (БАН).
ИП - Издателство с печатница.
ИП воен. - Изолиращ противо¬
газ.
ИП воен. - Изпитателен полигон.
ИП воен. - Изтребител-прехва-
щач.
ИП воен. - Изходен пункт.
ИП воен. - Изходно положение.
ИП - Икономическа полиция.
ИП - Инвестиционен посредник.
ИП хим.— Индикаторен прах.
ИП - Инженерингово предприя¬
тие.
ИП - Инспекция по труда.
ИП - Институт по паразитоло¬
гия (БАН).
ИП - Институт по педиатрия.
ИП - Институт по полимери
(БАН).
ИП - Институт по психология.
ИП воен. — Изходен пункт.
ИПА [йпа] ,англ. IPA (Indian Press
Association) - Индийска теле¬
графна агенция.
ИПА [йпа] - Институт по пуб¬
лична администрация.
ИПАЕИ - Институт за публич¬
на администрация и европейс¬
ка интеграция.
ИПБ [й-пе-бе] - Инвалидност
поради професионална болест.
ипб
251
ИПозБр
ипб [й-пе-бё], воен. - Инженер¬
но-пътен батальон.
ИПБАМ, англ. IPBAM (Inter¬
national Permanent Bureau of
Automobile Manifacturers) -
Международно постоянно
бюро на производителите на
автомобили; БПИКА.
ИПБр воен. -Инженерно-пътна
бригада.
ИПЕ истор. - Интернационал на
пролетарските есперантисти.
ИПЗАП юрид. - Инструкция за
приложение на Закона за ад¬
министративното производ¬
ство.
ИЛИ [йпи] - Институт за перс¬
пективни изследвания (Военна
академия „Г. С. Раковски“).
ИПИ [йпи] - Институт за подпо¬
магане на интеграцията.
ИЛИ [йпи] - Институт по пазар¬
на икономика.
ИПИ [йпи] ,англ. IPI (International
Press Institute) - Международен
институт по печата.
ИПИО[ипио ] - Институт за пер¬
спективни изследвания за от¬
браната.
ИПК [й-пе-ка] - Издателско-по¬
лиграфически комплекс. А
ИПК „Родина".
ИПК [ й-пс-Kà] - Институт по
паметниците на културата.
ИПК, англ. IPC (Iraq Petroleum
Company)-Иракска петролна
компания.
ИПК, англ. IPC (International
Petroleum Company) - Между¬
народна петролна компания.
ИПКА, англ. IPCA (International
Petroleum Co-operative Alliance)
- Международно кооператив¬
но петролно сдружение.
ИПКК [й-пс-ка-Kà] - Институт
за повишаване на квалифика¬
цията на кадрите.
ИПМ воен. - Изходен пункт по
маршрута.
ИПМ[й -пе-ём 1-и зчислително-
перфокартна машина.
ИПМ [ й-пе-мё] - Институт по
приложна минералогия (БАН).
ИПМИ [й -пе-ме-й] - Институт
по приложна математика и
информатика.
ИПМР - Истинска партия на
Мексиканската революция.
ипн воен. - Изходен пункт за
насочване.
ИПН - Институт за правни на¬
уки (БАН).
ИПНП - Инструкция за прило¬
жението на Наредбата за пла¬
щанията.
ИПозБ воен. - Инженерно-пози¬
ционен батальон.
ИПозБр воен. - Инженерно-
ИПозР
252
ипт
позиционна бригада.
ИПозР воен. - Инеженерно-по-
зиционна рота.
ипом воен. - Изходен пункт на
обратния маршрут.
ипп [й-пе-nè], воен. - Индиви¬
дуален превързочен пакет.
ИПП (и -пе-пе], воен. - Индиви¬
дуален противохимически па¬
кет.
ИПП [й-пе-nè] - Институт за
проучване и проектиране.
ИПП... [й -пе-пе) - Институт за
проучване и проектиране на...
(като първа съставна част на
инициални съкращения, напр.:
ИППГСС).
ИППБ воен. - Инфекциозна по¬
лева подвижна болница.
ИППГСС - Институт за проуч¬
ване и проектиране на горско¬
то и селското стопанство. А
ИППГСС „Агролеспроект ".
иппи [ипй] - Институт за по¬
литически и правни изследва¬
ния.
ИППМП - Индивидуална прак¬
тика за първична медицинска
помощ.
ИППН - Институт за политичес¬
ки и правни пауки.
ИППО [и-пиб] - Институт за
перспективни изследвания на
отбраната.
ИППХ (и -пе-пе-xè] - Институт
по пивоварна промишленост и
хмелопроизводство.
ИППХМО - Институт за про¬
учване и проектиране на хид¬
ромелиоративни обекти. А
ИППХМО „ Водпроект".
Ипр - „Исторически преглед“
(списание); Ист. пр.
ИПС [ й-пе-cè] - Институт по
приборостроене.
ИПС [й-пе-cè] - Институт по
пшеницата и слънчогледа (Ге¬
нерал Тошево).
ИПСА [ йпса], воен. - Изолиращ
подводно-сухоземен апарат.
ИПСА [йпса], англ. IPSA (In¬
ternational Political Science Asso¬
ciation) -Международна асоци¬
ация за политически науки; вж.
МАПН.
ИПСИ [йпси], англ. IPSI (Inter¬
national Political Science Institute)
- Международен институт за
политически науки.
ИПсих - Институт по психоло¬
гия (БАН).
ИПСМП - Индивидуална прак¬
тика за специализирана меди¬
цинска помощ.
ИПТ [й -пе-те] - Институт за по¬
лупроводникова техника.
ИПТ [ й-пе-те] - Институт за
пречиствателна техника.
И ПТ A
253
ИРЛ
ИПТА воен. - Изтребително-
противотанкова артилерия.
ИПТАБр воен. - Изтребително-
противотанкова артилерийска
бригада.
ИПТАДи воен. - Изтребително-
противотанков артилерийски
дивизион.
иптап [иптйп], воен. - Изтреби¬
телно-противотанков артиле¬
рийски полк.
иптб воен. - Изтребително-про¬
тивотанкова батарея; иптбатр.
иптбатр [иптбйтр],ооен. - Изтре¬
бителна противотанкова бата¬
рея; иптб.
иптд [иптад], воен. - Изтребител¬
но-противотанков дивизион.
ИПФ [ й-пе-фе] - Институт по
приложна физика (БАН).
ИПЮ, англ. IPU (International
Paleontological Union) - Между¬
народен палеонтологически
съюз.
ИПЮ, англ. IPU (International
Peasant Union) - Междунаро¬
ден съюз на селяните.
ИПЮ, англ. IPU (International
Population Union) - Междуна¬
роден съюз по населението.
ИР [й-pè] - Изобретения и раци¬
онализации (фонд).
ИР изч. техн. - Индексен ре¬
гистър.
ИР воен. - Инженерно разузна¬
ване.
ИР - Ислямска република. А ИР
Мавритания.
ИРА [йра], ж. - Ирландска ре¬
публиканска армия.
иразер, jw., англ, irascr (Infrared
Amplification by Stimulated
Emission of Radiation) - Кван-
товомсханичен усилвател на
инфрачервените лъчи.
ирап. - ирански.
ИРВ [й-ре-вё] - Инструкция за
разглеждане на възраженията.
ИРГ воен. - Инженерноразузна-
вателна група.
ИРЕ [ирё] - Институт по ра¬
диоелектроника.
ИРИ информ. - Избирателно
разпространение на информа¬
цията.
ИРИС [ирис], англ. IRIS (Inter¬
national Research Information
Service) - Международна служ¬
ба за научна информация.
ИРК - Информационно-рекла¬
мен каталог.
ИРК [й-ре-ка] - Информация за
ръководни кадри (отдел, бюро,
служба).
ИРК ,англ. IRC (International Red
Cross) - Международен червен
кръст; вж. МЧК.
ИРЛ библ. - Ирландия.
ирл.
254
ИСАК
ирл. - ирландски.
ИРМ - Идейна работа сред мла¬
дежта.
ИРМ воен. - Информация за
района на мисията.
ИРМИ [йрми] - Институт за ре¬
гионални и международни из¬
следвания.
ирои. лексикогр. - иронично.
ИРП [й-ре-пс] - Институт за раз¬
витие на промишлеността.
ИРП [й-ре-nè] - Институт по
рибна промишленост.
ИРП -Институционалистко-рс-
волюционна партия (Мексико).
ИРП - Ирландска работническа
партия.
ИРП - Истинска революционна
партия (Боливия).
ИРП - Италианска републикан¬
ска партия.
ИРПУ воен. - Инженерна рота
за обзавеждане на пунктове за
управление.
ИРР [ й-pe-pè] - Институт по рент¬
генология и радиобиология.
ИРСФК, англ. IRSFC (Interna¬
tional Rayon and Synthetic Fibres
Committee) - Международен
комитет за изкуствена копри¬
на, вискоза и синтетични влак¬
на; КИРФС.
ИРТ (-) [й-ре-тё] - Изследова¬
телски реактор - топлинен
(напр.: ИРТ-1000).
ИРТ - Институт по радиоелект¬
роника и технологии.
ИРФ, англ. IRF (International Road
Redcration) - Международна
федерация по пътищата.
ИРЮ, англ. IRU (International
Road Transport Union) - Меж¬
дународен съюз на пътния
транспорт.
ИС - Избирателна секция.
ИС - Изкуствен спътник.
ИС— Изпълнителен съвет. А
ИС на Агенцията за привати¬
зация.
ИС-И з числител на система.
ИС - Инженерна служба.
ИС - Институт по социология.
ИС - Инструкция за сигнализа¬
цията при железниците.
ИС изч. техн. - Интегралнасхе¬
ма.
ИС (-), рус. ИС (Йосиф Сталин)
- В марката на съветски
тежък танк (напр.: ИС-1, ИС-
2).
ИСА [ йса] - Индустриална сто¬
панска асоциация.
ИСА, англ. ISA (International
Sociological Association) - Меж¬
дународна социологическа асо¬
циация; вж. MCA
ИСАК, англ. ISAC (International
Scientific Agricultural Council) -
ИСАП
255
ИСКА
Международен научен селско¬
стопански съвет.
ИСАП [исап] - Изпълнителен
съвет на Агенцията за прива¬
тизация.
ИСАФ - Международни сили за
поддържане на сигурността в
Афганистан.
ИСБ - Инвестиционно-строител¬
на борса.
нсб воен. -Инженсрно-сапьорен
батальон.
нсбр воен. - Инженерно-сапьор-
на бригада.
ИСД [й-се-де] - Италианско со¬
циално движение (неофашис-
тка организация).
ИСДК - Институт за следдиплом¬
на квалификация; ИСК.
ИСДП I й-се-де-пе] - Исландска
социалдемократическа партия.
ИСДП [ й-се-де-nè] - Италиан¬
ска социалдемократическа
партия.
ИСЕ [ исе] - Институт за специ¬
ална електроника.
ИСЕМА [исема] - Институт за
специална електромедицинска
апаратура.
ИСЗ [ й-се-зе ] - И зкуствен
спътник на земята.
ИСИ [ией], разг., .и. и ср. (член. -
то) - Инженерно-строителен
институт; вж. ВИСИ.
ИСИ - „Интерстройинформа-
ция“ (сборник на Постоянната
комисия по строителство при
Съвет за икономическа взаи¬
мопомощ).
ИСИ, англ. ISI (International
Statistical Institute) - Междуна¬
роден статистически институт:
вж. МСИ.
ИСИРЕПАТ [исирепат], англ.
ISIREPAT (Comittee for
International Co-operation in
Information Retrieval among
Examining Patent Offices) -
Международен комитет на па¬
тентните ведомства за сътруд¬
ничество в областта на издир¬
ване на патентна информация.
ИСИЮА, фр. ISIUA (Institut
supérieur et international
d urbanisme appliqué) - Висш
международен институт по
приложно градоустройство.
ИСК [й -се ка] - Икономически и
социален комитет (към Евро¬
пейския съюз).
ИСК - Инженерно-строително
командване.
ИСК [ й-се-ка] - Институт за
следдипломна квалификация;
ИСДК.
ИСК [й-се-ка] - Институт по
строителна кибернетика.
ИСКА, англ. ISCA (International
иске
256
иссл
Standards Co-ordination Asso¬
ciation) -Международна асоци¬
ация по координация на стан¬
дартите.
иске, англ. ISCS (International
Scientific Co-operative Service) -
Международна научна коопе¬
ративна служба.
исл. - исландски.
ИСМИУ [йемиу] - Институт по
стандартизация, мерки и изме¬
рителни уреди.
исмх , англ. ISMH (International
Society of Medical Hydrology) -
Международно дружество за
хидроложка медицина; СИМХ.
ИСМЮН, англ. ISMUN (Interna¬
tional Student Movement for the
United Nations) - Международ¬
но студентско движение за
съдействие на ООН.
ИСО [исо] - Инженеринговасто¬
панска организация.
ИСО, англ. ISO (International
Standartisation Organisation) -
Международна организация по
стандартизация; вж. МОС.
ИСОД [исод] - Интегрална сис¬
тема за обработка на данни.
ИСоц - Институт по социология
(БАН).
ИСП - Индийска социалистичес¬
ка партия.
ИСП воен. - Инженерно-сапьо-
ренполк.
ИСП - Институт на свободните
профсъюзи.
ИСП [й-сс-nè] - Институт пс
съобщителна промишленост.
ИСП - Испанска социалистичес
ка партия.
ИСП библ. - Испания.
исп. - испански.
ИСП - Италианска социалисти
ческа партия.
ИСПА [йена] - Институт за со
циални и политически анализи
ИСППЕ - Италианска социал и
етическа партия на пролетар
ското единство.
Испроскт м. - Институт за про
учване к проектиране в обла
стта на инженерното съобщи
тел но строителство.
ИСРП - Испанска социалисти
ческа работническа партия.
ИСРЮ, англ. ISRU (Internationa
Scientific Radio Union) - Меж
дународен научен радиосъюз.
ИСС - Икономически и социалеь
съвет (ООН).
ИСС - Информационна системг
на съединение.
ИСС, англ. ISS (International Socia
Service) - Международна соци
ал на служба; ССИ.
ИССА, англ. ISSA (Internationa
Social Security Association) -
ИССА
257
исх
Международна асоциация за
социална сигурност; вж.
МАСС.
ИССА [пса], англ. ISSA (Infor¬
mation Systems Security Asso¬
ciation) -Асоциация за инфор¬
мационни системи за сигур¬
ност.
ИССИ [исй] - Институт за соци¬
ални и синдикални изследвания
(Конфедерация на независими¬
те синдикати в България).
иссм [й-се-се-ме] - Институт
за селскостопанско машино¬
строене.
иссс, англ. ISSS (International
Society of Soil Science) - Меж¬
дународно дружество по поч-
вознание.
ИССТ [й-се-се-тё] - Институт за
съвременни социални теории.
Исстрой .и. и ж. - Организация
на инженерно съобщително
строителство.
ИСТ - Институт за специална
техника (Министерство на
вътрешните работи).
ИСТ - Италиански съюз на тру¬
да (профсъюзна организация),
ист. - исторически; истор.
Истмат м. - Исторически мате¬
риализъм.
истор. - исторически; ист.
Ист. пр. - „Исторически пре¬
глед“ (списание); Ипр.
ИСтрБ воен. - Инженерно-стро¬
ителен батальон.
ИСтрБр воен. - Инженерно-
строителна бригада.
ИСУ [ису] - Институт за социал¬
но управление.
ИСУ (ису)— Информационна си¬
стема за управление.
ИСУ [ису]—Информационни си¬
стеми и услуги (акционерно
дружество).
ИСУЛ [исул] - Институт за спе¬
циализация и усъвършенства¬
не на лекарите.
ИСФ, англ. ISF (International
Shipping Federation) - Между¬
народна корабна федерация.
ИСФА [йсфа] - Инженерна
свързочна фабрика (марка ра¬
диоапарати).
ИСФА, англ. ISFA (International
Scientific Film Association) -
Международна асоциация за
научни филми.
ИСФК [й-се-фе-кй] - Институт
по стъкло и фина керамика.
ИСФК, англ. ISFC (International
Scholarship Fund Committee) -
Международен комитет за
стипендиантски фонд.
ИСХ, англ. ISH (International
Sociely of Haematology) - Меж¬
дународно дружество по хема-
ИСК)
258
итн
тология; СИХ.
ИСК) , англ. ISU (International
Skating Union) - Международен
съюз по фигурно пързаляне.
ИТ [ й-тё], електр. - Измерител
на транзистор (напр.: ИТ-51).
ИТ - Изотопна техника (акцио¬
нерно дружество).
ИТ - Изчислителна техника.
ИТ - Икономически техникум.
Д ИТ „Алеко Константинов".
ИТ електр. - Импулсен транс¬
форматор.
ИТ воен. ~ Инженерна техника.
ИТ [й-Tè] - Инспекция по труда.
ИТ - Институт по тракология
(БАН).
ИТ - Институт по търговия.
ИТ - Институт по тютюна (Ми¬
нистерство на земеделието и
горите).
ИТ - Информационни техноло¬
гии.
ИТ (-) [й-тё], воен., рус. ИТ (Ин¬
женерный танк) - Мостови
танк.
ит. - италиански; итал.
и-т - институт; ин-т.
ИТА библ. ~ Италия.
итал. - италиански; ит.
ИТАР-ТАСС [итар тас], рус.
ИТАР-ТАСС (Информацион¬
ное телеграфное агентство
России) - Информационна те¬
леграфна агенция на Русия.
ИТЕМ [итём] - Институт по топ¬
лотехническо и енергетично
машиностроене.
ИТЗ[ й-те-зё] - Инвалидност по¬
ради трудова злополука.
ИТИ [йти],лнгл. IT! (International
Theatre Institute) - Междунаро¬
ден театрален институт.
ИТИГА [итйга] - Институт по
теория и история на градоуст¬
ройството и архитектурата
(БАН).
ИТИПС [итйпе] - Институт за
типизация и индустриализация
на промишленото строител¬
ство.
ИТИС [итйс] - Институт за ти¬
пово проектиране и индустри¬
ализиране на строителството.
ИТК [ й-те-кй] - Изкупвател-
нотърговски клон.
ИТК [й-тс-ка], мн. - Инженер¬
но-технически кадри.
ИТКР [й-те-ка-pè] - Институт по
техническа кибернетика и ро¬
ботика (БАН).
ИТМ [ й-те-Mè] - Институт за
тежко машиностроене.
ИТМ [й-те-Mè] - Институт по
техническа механика.
ИТН воен. - Изходна точка за
насочване.
ИТН - Инспекция за технически
итн
259
ИФ
надзор.
ИТН [й-тс-нё] - Инспекция за
технически надзор (върху рент¬
геновите уредби).
ИТО, англ. ITO (International trade
organization) - Международна
търговска организация.
ИТП Е - Институт за технологи¬
ческо проектиране и екипиров¬
ка.
ИТр - Институт по тракология
(БАН).
итс [й-те-сё] - Информацион-
нотърсеща система.
итт [й-те-тё], англ. ITT (Interna¬
tional Telegraph end Telephone
Corporation) - Международна
телеграфна и телефонна кор¬
порация.
ИТТИ - Институт по тюютна и
тютюневите изделия.
ИТТФ, англ. ITTF (International
Table Tennis Federation) - Меж¬
дународна федерация потение
на маса.
ИТФ [й-те-фё], англ. ITF (Interna¬
tional Transport Workers Fede¬
ration) - Международна феде¬
рация на транспортните работ¬
ници.
ИТШП - Институт по трикотаж¬
на и шевна промишленост.
ИТЮ, англ. ITU (International
Telecommunications Union) -
Международен съюз по теле¬
комуникация; вж. МСТ.
ИУ електрон. - Изходно устрой¬
ство.
ИУ електрон. - Изчислително
устройство.
ИУ - Икономически университет
(Варна).
ИУ воен. - Инженерно управле¬
ние (САЩ).
ИУ електрон. - Интегриращо
устройство.
ИУП (иуп) - Институт за учите¬
ли по практика.
ИУС [иус] - Институт за учите¬
ли специалисти.
ИУС - Информационно-управ-
ленческа система.
ИУСИ [иуси] - Институт по уп¬
равление и системни изследва¬
ния (БАН).
ИУСИТ [иуейт] - Институт за
усъвършенстване и специали¬
зация на инженери и техници.
ИФ воен. - Изтребителна фло¬
тилия.
ИФ - Инвестиционен фонд. А
ИФ „Развитие“.
ИФ - Институт по философия
(БАН).
ИФ - И нститут по физиология
(БАН).
ИФ - Институт за фолклор
(БАН).
ИФ
260
ИФЛА
ИФ - Институт по фуражите.
ИФ - Испанска традиционалист
ка фаланга.
ИФА [йфа], нем. IFA (Indust¬
rie vcrwaltung Faharzcug-bau-
volksegene Betriebe fur
Fahrzeugzubehor) -1. Управле¬
ние на народните предприятия
за транспорто машиностроене
(в Германската демокартична
република).
2. В марката на товарни дизе¬
лови автомобили (напр.: ИФА-
НЗА, ИФА-В50Л, ИФА-Н6),
самосвали (напр.: ИФА-В50) и
др., произведени в тези пред¬
приятия.
йфа, член, -та, мн. -и, ж. - Авто¬
мобил, произведен в тези пред¬
приятия.
ИФАК [ифак],англ. IFAC (Inter¬
national Federation for automatic
control) - Международна орга¬
низация за автоматично управ¬
ление.
ИФАЛПА [ифалпа], англ.
IFALPA (International Federation
of Air Line Pilots Association) -
Международна федерация на
асоциациите на летците от
гражданската авиация.
ИФАЛС, англ. IFALS (Inter¬
national Federation of Arts Letters
and Sciences) - Международна
федерация за изкуство, лите¬
ратура и науки; ФИАЛС.
ИФАП, англ. IFAP (International
Federation of Agricultural
Producers) - Международна
федерация на селскостопан¬
ските производители; ФИПА.
ИФВЕ, рус. ИФВЭ (Институт
физика высоких энергий) -
Институт по физика на висо¬
ките енергии.
ИФВЕА, англ. IFWEA (Interna¬
tional Federation of Workers
Educational Associations) -
Международна федерация на
работническите образователни
асоциации.
ИФВЛ, англ. IFWL (International
Federation of Women Lawyers)
- Международна федерация на
жените правистки.
ИФИ - Институт за философски
изследвания (БАН).
ИФИП [ифйп], англ. IFIP
(International federation for
information Processing)—Меж¬
дународна федерация за обра¬
ботка на информация; МФОИ.
ИФК хим. ~ Изопропил-1Ч-фе-
нилкарбамат.
ИФК, англ. IFC (International
Fisheries Commission) - Меж¬
дународна риболовна комисия.
ИФЛА, англ. IFLA (International
ИФН
261
ихк
Federation of Library Associa¬
tion) - Международна федера¬
ция на библиотечните асоциа¬
ции; ФИАБ.
ИФН - Институт за философски
науки.
ИФОГ, англ. 1FOG (International
Federation of Olive Growers) -
Международна федерация на
производителите на маслини;
ФИО.
ИФолк - Институт за фолклор
(БАН).
ИФПМ, англ. IFPM (International
Federation of Physical Medicine)
- Международна федерация по
физическа медицина; ФИМФ.
ИФР [й-фс-pè] - Институт по
физиология на растенията
(БАН). Д ИФР „ Акад. М. По¬
пов“.
ИФРИ [ифрй], фр. IFRI (Institut
Français des Relations Interna¬
tionales)-Френски институт за
международни отношения;
ФИ MO
ИФС I й-фе-èc] - И слямски
фронт на спасението.
ИФС , англ. IFS (International
Federation of Surveyors) - Меж¬
дународна федерация на гео¬
дезистите; ФИГ.
ИФСП, англ. Il SP (International
Federation of Societies of
Philosophy) - Международна
федерация на философските
дружества; вж. МФФД.
ИФССО [йфео], англ. IFSSO
(International federation of Social
Science Organisation) - Между¬
народна федерация на органи¬
зациите за обществени науки;
МФООН.
ИФТТ [й-фе-те-Tè] - Институт
по физика на твърдото тяло
(БАН). А ИФТТ „Акад. Т.
Наджаков “.
ИФХ [й-фе-xè] - Институт по
фпзикохимия (БАН).
ИФЮВ ,англ. IFUW (International
Federation ofüniversity Women)
- Международна федерация на
жените преподавателки в уни¬
верситетите.
ИФЮИЕ - Инкономичсски фо¬
рум за Югоизточна Европа.
ИХБ , англ. IHB (International
Hydrographic Bureau) - Между¬
народно хидрографско бюро;
БХИ.
ихви (й-хс-ве-nè) - Институт
по хранително-вкусова про¬
мишленост (Пловдив).
ихдп - Италианска християн¬
демократическа партия.
ИХК - Индустриална холдинго¬
ва компания (акционерно дру¬
жество).
ихк
262
ичс
ИХК[ й-хе-ка] - Институт похе-
матология и кръвопреливане.
ИХКТ [й -хе-ка-тё] - Институт за
хладилна и климатична техни¬
ка.
ихм [й-хе-мё] - Институт по
хидрология и метеорология
(БАН).
ИХМ I й-хе-мё] - Институт по
хидротехнпка и мелиорации.
ИХМ [й -хе-мё] - Институт по
химическо машиностроене.
ихо. пнгл. IHO (International
Health Organisation) - Между¬
народна здравна организация;
вж МОЗ
ИХОТПЗ - Институт по хигие¬
на, охрана на труда и профе¬
сионалните заболявания (Ме¬
дицинска академия).
ИХП [й-хе-nè] - Институт по
хидравлика и пневматика.
ихпз [й-хе-пе-зё] -Институтпо
хигиена и професионалнизабо¬
лявания.
ИХТ[ й-хе-тё] - Институт по хла¬
дил на техника.
ИХФ [й-хе-фе] англ. IHF
(International Hockey Federation)
- Международна федерация по
хокей.
ИХФК хим. - Изопропил-три-
хлорфенил-карбамат.
ИЦ - Издателски център.
ИЦ[иц]-И зчислителен център.
ИЦ - Иновационен център. А
ИЦприИЧМ.
ИЦ |иц) - Информационен
център.
ицдх биохим. - Изоцитратде-
хидрогеназа.
ИЦКП [й-це-ка-пё] - Изчислите¬
лен център за колективно пол¬
зване.
ИЦМ [й-це-мё] - Институт по
цветна металургия.
ИЦР [й-це-рё] -Информационен
център за развитие.
ИЦРБД - Информационен
център за района на бойните
действия.
ИЦФ [й-це-фё] - Изчислителен
център - Физика (БАН).
ИЦХ [й -це-хс] - Институт по
целулоза и хартия.
ИЧ [ й-чё], прил., физ. ~ Инфра¬
червен. Д ИЧ диапазон. ИЧ
лъчи. И Ч облъчване.
ИЧМ [й -чс-мё] - Институт по
черна металургия.
ИЧП - Институт по човешките
права (Финландия).
ИЧС [й-че-сё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Институт за чуж¬
дестранни студенти.
ИЧС хим. - Инфрачервена спек¬
троскопия.
ИЧХ радиотехн. - Измервател
ШОА
263
июхс
на честотни характеристики.
ШОА, англ. ША (International
Union of Arts)-Международен
съюз за изкуство; ЮИДА.
ИЮА, англ. IUA (International
Union of Advertising) - Между¬
народен съюз по рекламиране.
ИЮАС, англ. IUAS (International
Union of Agricultural Sciences) -
Международен съюз за сел¬
скостопански науки.
ИЮАТ, англ. IUAT (International
Union against Tuberculosis) -
Международен съюз за борба
с туберкулозата; ЮИКТ.
ИЮБ, англ. IUB (International
Union of Biochemistry) - Меж¬
дународен съюз по биохимия.
ИЮБС, англ. IUBS (International
Union of Biological Sciences) -
Международен съюз по биоло¬
гическите науки; ЮИСБ.
июгг, англ. IUGG (International
Union of Geodesy and Geo¬
physics) - Международен съюз
по геодезия и геофизика;
МСГГ.
июгс, англ. IUGS (International
Union of Geological Sciences) -
Международен съюз за геоло¬
гически науки; МСГН.
июи , англ. IUI (International
Union of Interpreters) - Между¬
народен съюз на преводачите.
июк, англ. IUC (International
Union of Chemistry) - Между¬
народен съюз по химия.
июне, англ. 1UNS (International
Union of Nutritional Sciences) -
Международен съюз по науки¬
те за храненето; ЮИСН.
ИЮПАК, англ. IUPAC (Interna¬
tional Union of Pure end Applied
Chemistry) - Международен
съюз по теоретична и прилож¬
на химия; ЮИКПА, МСТПХ.
ИЮПАП, англ. IUPAP (Interna¬
tional Union of Pure and Applied
Physics) - Международен
съюз за теоретична и прилож¬
на физика; ЮИППА, МСТПФ.
июпн, англ. IUPN (International
Union for the Protection of Nature)
- Международен съюз за за¬
щита на природата; ЮИПН;
вж. МСОП.
ИЮТАМ, англ. IUTAM (Inter¬
national Union ofTheoretical and
Applied Mechanics) - Между¬
народен съюз за теоретична и
приложна механика; МСТПМ.
ИЮФРО, англ. IUFRO (Inter¬
national Union of Forest Research
Organisation) - Международен
съюз на организациите за из¬
следвания на горите.
ИЮХС, англ. IUHS (International
Union of History of Sciences) -
и-я
264
К
Международен съюз за исто¬
рия на науките.
и-я - индустрия.
ИЯИЯЕ [ия-й-яс] - Институт за
ядрени изследвания и ядрена
енергетика (БАН).
и
ЙАР - Йеменска арабска репуб¬
лика.
ЙКП - Йорданска комунисти¬
ческа партия.
ЙСП-Йеменска социалистичес¬
ка партия.
К
К (-) [ка] - Автомобилен кран
(напр.: К-51, К-52, К-64).
К(-) [ка), рус., К (Н. И. Камов) -
В марката на вертолети, кон¬
струирани от Н. И. Камов
(напр.: К-15, К-18); Ка.
К(-) [ка], рус., К (Корчевальная
машина)- Изкоренител (напр.:
К-2А).
К (-) [ка] - Карбуратор (напр.:
К-126П).
к. - карта.
К (-) [ка], метал. Керамична
свръзка (в марката на абразив¬
ни (шлифовачни) инструменти
при означаване на вида на
свръзката).
К (-) [ка], рус. К (“Кировец“)-В
марката на съветски трактор
„Кировец“ (напр.: К-700, К-
701).
К (-) [ка] -Климатизатор за про¬
зорец (напр.: К-ЗЗОО).
К - Коефициент на филтрацията
(почвено-хидрологична вели¬
чина).
К геохим. - Кокосови въглища.
К (-) [ка] -Компресор (напр.: К-
25А, К-50Б).
К (-) [ка] - В марката на компре¬
сорни масла (напр.: К-12, К-19).
К (-) [ка] - Контролна машина
(напр.: К-80-6).
К (-) [ка] Косачка (напр.: К-1,4,
К-1,6).
К (-) [ка], рус. К (кран) - За оз¬
начаване на тип кран (напр.: К-
401, К-407).
К [ка], изч. техн. - Мярка за ка¬
пацитет на паметта.
К [ка] , само в съчст. Оценка К -
Най-високата оценка за каче¬
ството на някакво изделие, оз¬
начаваща „на световно равни¬
ще“.
К (-) [ка] Преносима кинопро¬
жекционна машина (напр.: К-
101, К-301, К-ЗОЗ).
к
265
кадёт
К (-) [ка], метал., рус. К (крем¬
ний) - Силиций (в марката на
цветни сплави).
К физ. - Катод.
К физ. - Келвин (единица за тем¬
пература по термодинамична-
та температурна скала), (след
цифра).
к - кило... (представка за образу¬
ване на десетичните кратни
единици от Международната
система на измерителните еди¬
ници, напр.: кА килоампер).
К електр. - Ключ.
К - Кон (в шахмата).
Ка (-), рус. Ка (Н. И. Камов) - В
марката на вертолети, конст¬
руирани от Н. И. Камов (напр.:
Ка-8, Ка-10, Ка-15, Ка-18); К.
КА - Кафе-аперитив. А КА
„Аквариум ".
КА - Командващ армия.
КА - Комбинат за автобуси. А
КА „Чавдар".
КА - Консултантска агенция. А
КА „Аргус".
КА-Конц ертна агенция. А КА
„Авангард ".
КА воен. - Корпусна артилерия.
кА физ. - килоампер.
К АА - Клуб „Анонимен алкохо¬
лик“.
К АБ електр. - Кабел с хартиена
изолация в алуминиева обвив¬
ка, брониран с две стоманени
ленти, с външна покривка от
юта.
КАБ [каб] - Комитет за архитек¬
тура и благоустройство.
КАБР електр. - Кабел с алуми¬
ниева обвивка, брониран с две
стоманени ленти, без външна
покривка от юта.
КАБр воен. - Корпусна артиле¬
рийска бригада.
КАВЗ [кавз], рус. КАВЗ (Кур¬
ганский автобусный завод) -
1. Кургански автобусен завод.
2. В марката на автомобили,
произведени в този завод
(напр.: KAB3-65IA).
К АГ - Комисия по архитектура
и градоустройство; АГК.
КАГ електр. - Контролен кабел
с хартиена изолация в алуми¬
ниева обвивка,гол.
КАГ воен. - Корпусна артиле¬
рийска група.
КАД воен. -Командващартиле-
рията в дивизията.
кадет, член, -ът, -а, мн. -м,м., ис¬
тор., рус. кадет (член консти¬
туционно-демократической
партии, конституционный де¬
мократ) - Член на конституци-
оннодемократическата партия
в Русия (1905-1917).
— Произв.'. кадётка, кадетски.
КАЕ
266
КАП
КАЕ (-) [ ка-è] - Електроуправ-
ляем автоматичен кран (напр.:
КАЕ-150, КАЕ-200).
КАЕ - Католическа апостоличес-
ка екзархия.
КАЕ - Комисия по атомната
енергия (СА1Ц).
КАЗ [каз], рус. КАЗ (Курган¬
ский автобусный завод) -
1. Кургански автобусен завод.
2. В марката на автомобили,
произведени в този завод
(напр.: КАЗ-601, KA3-67Ï).
КАЗ [каз],рус. КАЗ (Кутаисский
автомобильный завод). -
1. Кутаиски автомобилен за¬
вод.
2. В марката на автомобили,
произведени в този завод
(напр.: КАЗ-600, КАЗ-606).
КАК воен. - Командващ арти¬
лерията в корпуса.
кал физ. - калория (единица за
измерване на количество топ¬
лина, на която в Международ¬
ната система на измерителни¬
те единици съответства джа¬
ул), (след цифра).
калццехлг - Цех „Калцинация“
(в Завода за калцинирана сода).
КамАЗ [камаз], рус. КамАЗ
(Камский автомобилный за¬
вод) - 1. Камски автомобилен
завод.
2. В марката на автомобили, про¬
изведени в този завод.
Каметлс - Качествена металур¬
гия. А Комет ЕАД Перник.
К АМТ - Корейска асоциация за
международна търговия.
КАН библ. - Канада.
КАН - Китайска академия на
науките.
к. a. il. - кандидат на архитек¬
турните науки (със собствено
име).
капд. - кандидат (в съчет. канд.
на...), А Канб. на филологичес¬
ките науки.
КАНУ [кйну], англ. KANU
(Kenya African National Union)
- Национален съюз на афри-
канците в Кения.
канц. - канцеларски.
КАО [ка-à] - Комплексно адми¬
нистративно обслужване (от¬
дел).
КАП (-) [кап] - Автоматичен
пламъчно-тръбен парен котел
(напр.: КАП 10/12).
КАП [кап] - Комплексна авто¬
матизация на производството.
КАП - Консултации, анализи,
прогнози (дружество с ограни¬
чена отговорност).
КАП - Конфедерация на араб¬
ските профсъюзи.
КАП - Корпорация на автомо-
кап.
267
КАФ
билните превозвачи.
кап. - капиталистически.
кап... разг. - Капиталистически
(напр.: капстрани).
кап. - капитално. А Кап. строи¬
телство.
кап. - капитан (със собствено
име). А кап. Иванов.
КАПП [ка -пе-пе],л<. и (разг.)ср.
(член, -то) - Комплексна авто¬
матизация на производствени¬
те процеси (отдел).
кар - карат (единица мярка за
злато и за скъпоценни камъни
- каратово тегло), (с цифра).
А 18 кар.
КАР - Клуб на автотранспорт¬
ните работници.
Kapàn .ч., воен. - Картечно-ал -
тилерийски полк.
КАРИФТА [карйфта], англ.
CARIFTA (Carribbean Free
Trade Area) - Асоциация за сво¬
бодна търговия на страните от
Карибския район.
КАРО, англ. CARO (Computer
Antivirus Researcher’s Organi¬
zation) -Организация на изсле¬
дователите срещу компютър¬
ните вируси,
карт. - картина:
картогр. - картографски.
КАС (-) [кае], ед. и мн., воен. -
Авиационно-спасителен кон¬
тейнер (напр.: КАС-90).
КАС - Кооперация „Дсансьорни
сервизи“. А КА С „Люлин-91 ".
КАССР [Kà-èc-ec-èp], истор.,
рус. КАССР (Кабардинская
Автономная Советская Соци¬
алистическая Республика) -
Кабардинска автономна
съветска социалистическа ре¬
публика.
КАССР [Kà-èc-ec-èp], истор.,
рус. КАСР (Карельская Авто¬
номная Советская Социалис¬
тическая Республика) - Карел-
ска автономна съветска соци¬
алистическа република.
КАТ [кат], м. -1. Контрол на авто¬
мобилния транспорт (Министер¬
ство на вътрешните работи).
2. Служителите, осъществяващи
контрол на автомобилния
транспорт. А Пристигна КАТ.
- Произв.: катаджия, катаджий-
ски.
кат. - каталожен.
кат. - категория. А Мъже - кат.
до 86 кг.
кат. - катедра.
КАТС [ Kà-Te-cè] - Корабна ав¬
томатична телефонна станция.
КАФ , англ. CAF (Cost and f*i eight )
- Транспортна клауза в меж¬
дународната търговия, която
означава, че в продажната
цена на стоката е включено и
КАХА
268
КБС
навиото.
КАХА [каха] - Канадска ама-
тьорска хокейна асоциация.
КБ (-) [ка-бе] - Въздушен бута¬
лен компресор (напр.: КБ-
I50A).
КБ - Касетъчна бомба.
КБ - Кафе-бар.
КБ - Клинична болница.
КБ - Коалиция за България.
КБ - Коктейл-бар. А КБ „Ага¬
мия".
КБ воен. - Командир на база.
КБ воен. - Командир на батарея.
КБ - Конвенция за бежанците.
КБ - Конструкторскобюро.
КБ - Концертно бюро.
КБ (-) [ка-ве],рус. КБ (Кран ба¬
шенный) - Кулокран (напр.:
КБ-16, КБ-160-2).
КБ - Кредитна банка.
КБ - Кристалбанк.
КБ - Ксерокс България (едно¬
лично дружество с ограничена
отговорност).
КБА [ка-бс-à] - Комисия по бед¬
ствия и аварии. А КБЛ Доб¬
риц.
КБАССР [ка-бе-à-èc-ec-èp], ис¬
тор., рус. КБАССР (Кабарди¬
но-Балкарская Автономная
Советская Социалистическая
Республика)-Кабардино-Бал-
карска автономна съветска со¬
циалистическа република.
КБВ [ка-бе-Bè], радиотехн. -
Коефициент на бягаща вълна.
КБД [ ка-бе-дё] - Колеж по биб¬
лиотечно дело.
КБД воен. - Командир на бойни¬
те действия.
КБЕ - Кратка българска енцик¬
лопедия.
КБЖ [ка-бе-же] - Комитет на
българските жени.
КБК (-) [ка-бе-ка]. рус. КБК
(Комбайн для обмолота бобо¬
вых культур) - Комбайн за
бобови култури (напр/. КБК-
1.0).
КБК [ ка-бе-ка] - Комисия за
борба с корупцията (Мини¬
стерски съвет).
к. б. и. - кандидат на биологи¬
ческите науки (със собствено
име).
КБО [ка-бе-б] - Комунално-би¬
тово обслужване. А КБО ЕАД.
КБО [ка-бе-о] - Комунално-би¬
тов отдел.
КБП(-) [ка-бе-пе] - Комбайн за
бране на плодове за пулпопро-
изводство (напр.: КБП-1).
КБР воен. - Командир на брига¬
да; виж. комбриг.
КБРТ - Комитет за българско
радио и телевизия.
КБС [ка-бе-се] - Комунално-би-
КБС
269
квд
тово строителство.
КБС, англ. CBS (Columbia
Broadcasting System) - Радио¬
предавателна компания „Ко¬
лумбия“ (САЩ).
КБСД - Клуб на българо-съвет¬
ската дружба.
КБТ [ка-бе-тё] - Конгрес на бри¬
танските трейдюниони.
КБТГ воен. - Командир на бойна
транспортна група.
КБУ [ка-бе-у] - Комбинат за би¬
тови услуги.
КБУ [ка-бе-у], м. - Комунално-
битови услуги (отдел).
КБФК - Комитет на борците
против фашизма и капитализ¬
ма.
КБФХ - Комисия за борба с фут¬
болното хулиганство (Българ¬
ски футболен съюз).
КБЧ - Касетъчна бойна част.
КВ (-) [кй-вё] - Винтов крик
(напр.: КВ-25).
КВ [ка-вё], (разг.), мн. -та,
електр. - Високоволтов кабел.
КВ (-) [ка-вё], ед. и мн., техн. -
Въртящи кръгове (напр.: КВ-
4, КВ-6, КВ-8).
КВ мед. - Каверна.
К В - Капилярна влагоемност (по-
чвено-хидрологична величина).
КВ [Kà-BÙ],3<. и (разг.)ср. (член. -
то), воен. - Картечен взвод.
КВ [ка-вё] - Командващ включ-
вател на линеен избирам (в
Автоматична телефонна цен¬
трала).
КВ техн. - В марката на кораб¬
ни вертикални, центробежни
помпи с електрозадвижване.
КВ [ка-вё], мн., радиотехн. -
Къси вълни. Д Предаването е
на КВ.
КВ [ка-вё], и рил., радиотехн. -
Късовълнов. Д КВ-предава-
тел. KB-приемник. КВ-радио-
станция.
КВ (-) [ка-вё], рус. КВ (Киров¬
ский военный завод) - В мар¬
ката на съветски тежък танк
(напр.: КВ-1, КВ-2).
кв. - квадратен. Д кв. метър.
кв. - квартал (пред име). Д кв.
„Лозенец “.
кв физ. - киловолт (с цифра). Д
220 к в.
ква физ. - киловолтампер (с циф¬
ра).
КВБ - Катедра по вътрешни бо¬
лести (Медицинска академия).
КВВ (-) [ Kà-вс-вё] - Високопов-
дигателна количка с кабелно
захранване (напр.: КВВ-2500).
КВВС - Кралскивоенно-въздуni-
ни сили (Англия, Австралия,
Канада).
КВД1 ка-ве-дё] - Кожно-венеро-
КВЕШ
270
КГ
логичен диспансер.
КВЕШ-Кабел свинилитова изо¬
лация, екраниран, шлангован.
KB-ЕТ [ка-ве ет],еле\/??/х - Изо¬
лиран високоволтов кабел с
един пласт полиетилен.
КВИ [ка-ве-й], изч. техн. - Ка¬
нал за вход-изход.
КВИ - Контрол на военното
имущество.
КВК - Командване на военен
контингент. Д КВК на ООН.
КВЛ [ка-ве-ёл] електр. - Кабел
с винилитова изоцалия за лу¬
минесцентно осветление.
КВЛ - Камара на ветеринарните
лекари.
к.в.-м. и. - кандидат на ветери¬
нарномедицинските науки (със
собствено име).
к. в. п. - кандидат на военните
науки (със собствено име).
кви - квинтал (единица за маса).
КВОН - Комитет по виеше об¬
разование и наука (Европейс¬
ки съюз).
КВПОС - Комисия по външна
политика, отбрана и сигурност
(Народно събрание).
КВС (-)[ка-ве-сё], рус. КВС
(Компресорная водолазная
станция) - Компресорна пом¬
пена станция (напр.: 45 КВС-
30).
КВС [ Kà-Be-cè], ед. и мн. (разг.,
мн. -та), електр. - Специален
високочестотен кабел.
КВС [Kà-Be-cè], ед. и мн. (разг.
мн. -та), електр. -Стирофлек-
сен високоволтов кондензатор.
кв. см - квадратен сантиметър
(с цифра).
квт физ. - киловат (с цифра).
КВТ - Клуб по воден туризъм.
КВТР - Клуб за воден туризъм и
рафтинг.
квтч физ. - киловатчас (с циф¬
ра).
КВУ [кй-ве-у], воен. - Командир
на взвод за управление.
КВЦ[ ка-вс-цс] - Квалификаци¬
онно-възстановителен център
(Министерство на образовани¬
ето и науката).
КВЦ [ ка-ве-цё] - Клинично-
възстановителен център (Ми¬
нистерство на здравеопазване¬
то).
КГ(-) [ ка-rè], електр. - Кварцов
генератор (напр.: КГ-96).
КГ [кй-гё], техн. - Колани сгре¬
бен (елементи за закрепване
на проводници, кабели и
тръби).
КГ (-)[Kà-rè] - Комбайн за бране
на грозде (напр.: КГ-1 ).
КГ - Комитет по геология.
КГ(-) [ка-rè], електр. - Конусни
кг
271
КДА
глави за кабели „Елпром“
(напр.: КГ-250, КГ-300, КГ-
350).
кг - килограм (след цифра).
к-г - къмпинг.
КГБ [ка-ге-бё], рус. КГБ (Коми¬
тет государственной безопас¬
ности) - Комитет за държавна
безопасност (СССР).
КГГХИ - Клон за геоложки, гео¬
химически и химически изслед¬
вания (“Геоложки проучва¬
ния“).
КГД - Корпус за гражданска де¬
мокрация
КГИ, фр. CGI (Congrès géologique
international) - Международен
конгрес по геология; ИКГ.
кгм физ. - колограмометър (с
цифра).
к. г.-м. н. - кандидат на геолого-
минералогическите науки (със
собствено име).
КГМР - Комитет по геология и
минерални ресурси.
к. г. и. - кандидат на географ¬
ските науки (със собстевно
име).
КГО [ка-ге-б] - Корпус на граж¬
данската отбрана (Конго-Бра-
завил).
КГПГК - Клон за геофизични
проучвания и геоложко карти¬
ране (“Геоложки проучвания“).
кг/с - килограм в секунда (еди¬
ница за тегловен дебит), (с циф¬
ра).
кгс физ. - килограм-сила (едини¬
ца за сила на тежестта на тяло),
(с цифра).
КД(-) [ка-де] - Апарат за класи¬
ческа слектродиагностика.
КД (-) IKà-дё], рус. КД (“Киро¬
вец“ дизельный) - Дизелов
трактор „Кировец“ (напр.: КД-
35).
КД (-)[ка-дё) -Каличерсн дарак
(напр.: КД-4).
КД радиотехн. - Канални дсмо-
дулатори.
КД воен. - Командир на дивизия.
КД (ка-де] - Командитно друже¬
ство.
КД -Комисия за далекосъобще¬
ния.
КД - Контрол на движението.
КД мед. - Повърхностна кожна
доза (рентгенова доза при ле¬
чение).
КД [Kà-дё], обикн.мн. и разг. (мн.
-та, член, -та), рус. КД (Крем¬
ниевые диоды) - Силициеви
диоди.
кд физ. - кандела (единица за
интензитет на светлината).
КД - към дело.
КДА, исп. CDA (Compania
Dominicana De Aviaciôn) - До-
КДА
272
KE
миниканска въздушна компа¬
ния.
КДА [ кй-де-à] - Командитно
дружество сакции.
кдвг [кй-дс-ве-ге] - Комбинат
за двигатели с вътрешно горе¬
не.
КДВГ [кй-де-ве-rè], ед. и .ин. -
Корабен двигател с вътрешно
горене.
КДЕР [кй-де-èp] и [кй-де-pè] -
Комисия по държавно енер¬
гийно регулиране.
КДЖ [ ка-де-жс] - Кл иника за
дребни животни.
кдж физ. - килоджаул (с цифра),
кдк [кй-де-кй] - Каменодобивен
клон.
КДК [кй-де-кй] - Клуб на дейци¬
те на културата; ККД.
КДК [кй-де-кй] - Комисия за
държавен контрол.
КДК [кй-де-кй] - Комитет за
държавен контрол.
кдм [кй-де-ме], - Комитет на
демократичната младеж
(1946-1947).
КДММЛ - Комбинат за дърво¬
обработващи и мебелни маши¬
ни и линии.
КДН —“Капитан дядо Никола“
(АД, Габрово).
КДН (-) [кй-де-ён], рус. КДН
(Картофелекопатель диско¬
вый навесной) - За означава¬
не на машина за копаене на
картофи (напр.: КДН-2).
кднк [кй-де-ен-кй] - Комитет
за държавен и народен конт¬
рол.
кдосом - Комбинат за добив
и обработка на скално-обли¬
цовъчни материали.
кдп [кй-де-nè], воен. - Команд¬
но-диспечерски пункт.
КДП - Конституционноде мокра-
тическа партия (Гватемала).
кдп [кй-де-nè] - Контролно-ди¬
агностичен пункт.
КДП[ кй-де-nè] - Кюрдистанска
демократическа партия.
кдп [кй-де-nè] - Кюрдска де¬
мократическа партия (Иран).
КДР електр. - Кодово диспечер¬
ско реле.
КДС [ кй-де-cè] - Кодекс на
държавния служител.
КДС [ кй-де-cè], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Комитет за
държавна сигурност.
КДУ [кй-де-у] - Късоструйна
дъждовална инсталация.
кдх - Комплекс за детско хра¬
нене.
KE - Кинетична енергия.
КЕ електр. - Електролитен кон¬
дензатор.
КЕ - Комитет по енергетика.
KE
273
EEC
KE - Комбинат за електрокари.
A KE „ Шести септември “.
К Е електр. - Комутиращ еле¬
мент.
КЕ- Консорциум Европа (акци¬
онерно дружество).
КЕА [ке-à], ед. и мн. (разг. мн. -
та), електр. - Алуминиеви
електролитни кондензатори.
КЕА, фр. CEA (Confédération
européenne de l’agriculture) - Ев¬
ропейски селскостопански
съюз.
КЕВ [кев], мн., електр. - Висо¬
коволтови екранирани компо¬
зиционни постоянни резистори.
КЕВ - Клуб за естетическо
възпитание.
кев физ. -килоелектронволт.
КЕГ - Комитет по енергетика и
горивата.
КЕДР - Комисия по енергийно
държавно регулиране; КДЕР.
КЕЕ, фр. CEE (Commission
économique pour l’Europe) -
Икономическа комисия за Ев¬
ропа (ООН); вж. ИКЕ.
KEEK, англ. CEEC (Committee of
European Economic Cooperation)
- Комитет за европейско ико¬
номическо сътрудничество.
КЕИ, фр. CEI (Commission
électrotcchniquc internationale) -
Международна електротехни¬
ческа комисия; ИЕК; вж.
МЕК.
Ксйфорч.. англ. KFOR (произн.
кейфор) - Международни уми¬
ротворителни сили към ООН
в Косово; КФОР.
КЕК - Косовска енергийна кор¬
порация.
келт. - келтеки.
КЕММ [ кё-ме-ме] - Корабни
енергетични машини и меха¬
низми (специалност във Вис¬
шия машинно-електротехни¬
чески институт-Варна).
КЕП [кеп] - Команден електри¬
чески прибор.
КЕП - Комплексен екологичен
мониторинг.
КЕП [кеп]— Консервативно-
екологична партия.
КЕП [ кеп] - Парен електричес¬
ки казан (напр.: КЕП-150).
кермет м., метал. - Керамика и
метал (метало-керамично из¬
делие, получено чрез пресова¬
не и спичане на метален прах).
КЕРН [керн],фр. CERN (Conseil
européen pour la recherche
nucléaire) - Европейски съвет
за ядрени изследвания; ЮКНР.
КЕС - Комисия по етичните
стандарти (Народно събрание).
КЕС [кес] - Корабна електрос¬
танция.
КЕССИ
274
КЗР
КЕССИ [ кеси] - Комитет по
единна система за социална
информация (Министерски
съвет).
КЕХП - Конфедерация на евро¬
пейската хартиена промишле¬
ност (Европейски съюз).
КЕЦ [кец], м. (разг. член, -а, мн.
-овс) - Кондензационна елект¬
рическа централа.
КЕЧ [ кеч], воен. - Квартирно-
експлоатационна част.
КЕШ - Купа на европейските
шампиони.
Кж - Кърджали и Кърджалийс¬
ки окръг (в регистрационните
номера на моторните превоз¬
ни средства от Кърджали и
Кърджалийски окръг). Д Кж
10-21.
КЖП - Комисия по жалбите и
петициите (Народно събра¬
ние).
КЗ - Кабелен завод.
КЗ - Керамичен завод.
КЗ - Кожарски завод.
КЗ - Концертна зала. Д КЗ
„България".
КЗ - Корабостроителен завод.
КЗ (-) [ка-зе], мешал. - Силици¬
ев карбид зелен (в марката на
абразивни (шлифовачни) инст¬
рументи при означаване съста¬
ва на абразива).
КЗ воен. -Керосинозареждач.
КЗ шрансп. - Контролназаклю¬
чалка.
КЗА [ка-зе-à] - Контролен зву¬
ков агрегат (в телевизионен
център).
КЗБА - Комисия за защита от
бедствия и аварии.
КЗГ - Комисия по земеделието
и горите (Народно събрание).
КЗЗ - Комисия за земеделските
земи.
КЗК - Комисия за защита на
конкуренцията.
КЗК - Корпус за защита на Ко¬
сово.
КЗКУ - Култиватор за зеленчу¬
кови култури-универсален.
КЗЛД - Комисия за защита на
личните данни (Народно
събрание).
КЗМ - Комитет за защита на
мира.
КЗМС - Комисия за земята при
Министерския съвет.
КЗМУ[ ка-зе-мс-ÿj -Контролно-
заварачно монтажно управле¬
ние.
КЗОО - Кодекс за задължител¬
но обществено осигуряване.
кзп [ка-зе-nè] - Комисия за за¬
щита на природата.
КЗР - Комитет за защита на
революцията (Куба).
КЗР
275
кидк
КЗР - Комплексни заваръчни
работи (дружество с ограниче¬
на отговорност).
КЗРЦ - Контролно-зарядно-раз¬
ряден цикъл.
КЗУ [Kà-зе-у] - Контролно-за¬
варъчни устройства. Д КЗУ
КЛД.
КЗУ [кй-зе-у] - Контролно-за¬
варъчно управление.
КЗУ (-) {ка-зе-ÿ], рус. КЗУ (Ка-
навокопатель-заравниватель
универсальный) - Машина за
копаене на канавки и заравня-
ване (напр.: КЗУ-0,3).
КЗХ [кй-зе-хё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Комбинат за зърне¬
ни храни.
КИ - Коефициент за използване
на кислорода.
КИ истор. - Комунистически
интернационал.
КИ - Комутиращ избирач (в
Автоматична телефонна цен¬
трала).
Ки - кюри (единица за активност
на радиоактивен източник),
(след цифра).
КИА (кйа],елекшр. - Автомоби¬
лен искрогасителей конденза¬
тор.
КИА, фр. CIA (Conseil internatonal
des archives) - Международен
съвет на архивите; ИК А.
КИАЕМЦ [киаёмц] - Комитет
за използване на атомната
енергия за мирни цели.
КИАИ, фр. CIAI (Comité
international d’aide aux
intellectuels) - Международен
комитет за подпомагане на ин¬
телектуалците; ИКАИ.
КИАМ, фр. CIAM (Congrès
internationaux d’architecture
moderne) - Международни кон¬
греси по съвременна архитек¬
тура.
КИБА - Колеж по икономика и
бизнес администрация (Ботев¬
град).
кив воен. - Комуникационно-
информационен възел.
КИГР, фр. (Commission inter¬
nationale du génie rural) - Меж¬
дународна комисия за механи¬
зация на селското стопанство.
КИГРЕ, фр. CIGRE (Conférence
internationale des grands réseaux
électriques) - Международна
конфедерация на големите
електрически мрежи.
КИДБ, англ. CIDB (International
Council for Documentation of
Building) - Международен
съвет за документация по стро¬
ителството.
КИДК, фр. CIDC (Comité inter¬
national de droit comparé) - Меж¬
КИЕ
276
кимпм
дународен комитет по сравни¬
тся но право (ЮНЕСКО);
ИККЛ.
КИЕ [кие], фр. CIE (Commission
internationale de l’éclairage) -
Международна комисия по ос¬
ветлението.
КИЕ [киё], фр. CIE (Comité
international des échanges) -
Международен комитет за
търговски обмен.
КИЕК, фр. CIEC (Conseil
international des employeurs du
commerce) - Международен
съвет на търговските служи¬
тели.
КИЕПС, фр. CIEPS (Conseil
international de l'éducation
phisique et sportive) - Между¬
народен съвет за физическо
възпитание и спорт; вж. СИ-
ЕПС.
КИЕСММ, фр. CIESMM (Com¬
mission internationale pour
Гexploration scientifique de lamer
Méditerranée) - Международна
комисия за научни изследвания
на Средиземно море; ИКСЕМ.
КИК - Книжарница на издател¬
ство „Култура“.
КИК [ кик] - Комитет за изку¬
ство и култура.
КИК, фр. CIC (Conférence
internationale du crédit) - Меж¬
дународна конференция по
кредита.
КИК - Културно-исторически
комплекс.
КИКА, фр. CÏCA (Confédération
internationale du crédit agricole) -
Международна конфедерация
по селскостопански кредит.
КИЛ [кил] , м. и ж. - Контролна
измервателна лаборатория.
КИМ (-) [ким] - Камерна изола¬
ционна машина (напр.: К.ИМ-
2).
КИМ [ким], електр. - Кодовомм-
пулсна модулация.
КИМ [ким], икон. - Коефициент
на използваемост на машини¬
те.
КИМ [ким], истор. - Комунис¬
тически интернационал на
младежта (1919-1943).
КИМ [ким],мн., електр. -Мало¬
габаритни изолирани компози¬
ционни постоянни резистори.
КИМ [ким], електр. - Мотоцик¬
летен искрогасителей конден¬
затор.
КИМС - Контролно-измерва¬
телна магнитна станция.
КИМПМ, фр. CIMPM (Comité
international de médecine et de
pharmacie militaires) - Между¬
народен комитет по военна ме¬
дицина и фармация; ИКММФ.
кин
277
кипе
КИН библ. - Полиграфия, кино-
фототехника.
к. и. н. - кандидат на изкуство-
всдските науки (със собствено
име).
к. и. н. - кандидат на икономи¬
ческите науки (със собствено
име).
К- и. н. - кандидат на историчес¬
ките науки (със собствено име).
Киптлг., строит. -Коефициент
за интензивност на застроява¬
нето.
Кинтекс .ч. и ср. - Държавно
търговско предприятие за внос
(импорт) и износ (експорт) на
специални съоръжения и тех¬
ника, комплектни обекти, ин¬
тендантски имущества, взрив¬
ни материали и др., употребя¬
вани за промишлени и минно¬
добивни цели.
КИОС [ кибс], фр. CIOS (Comité
international de l’organisation
scientifique) - Международен
комитет за научна организация
на труда.
КИОСТА, фр. CIOSTA (Comité
international d’organisation
scientifique du travail en
agriculture) - Международен
комитет за научна организация
на селскостопанския труд.
КИП [кип], воен. - Кислороден
изолиращ прибор.
КИП [кип], воен. - Кислородно-
изолиращ противогаз (напр.:
КИП-5).
КИП [кип] - Комисия за иконо¬
мическата политика.
КИП [кип], м. - Контролно-из¬
мервателни прибори (отдел).
— Произв. '. кйповски.
КИП воен. - Контролно-изпита¬
телна площадка.
КИП и А [кип Hà),3t. -Контрол¬
но-измервателни прибори и
автоматика (отдел).
КИПО [ кипо], метал. - Коефи¬
циент на използване на полез¬
ния обем (при доменния про¬
цес).
КИПО. фр. С1РО (Comité
international pour la protection des
oiseaux) - Международен коми¬
тет за покровителство на пти¬
ците; ИКБП.
КИПП[ кй-пе-пс],.«. и (разг.)ср.
(член, -то)-Комплексенинсти¬
тут за проучване и проектира¬
не.
КИПС воен. - Контролно-изпи¬
тателна подвижна станция.
КИПС, фр. CIPS (Confédération
internationale de la pèche sportive)
- Международна конфедера¬
ция по спортен риболов.
КИПС [кипе] ж И JW. - Комисия
кипсх
278
кк
за изучаване на производител¬
ните сили.
КИПСХ, фр. CIPSH (Conseil
international de la philosophie et
des sciences humaines) - Меж¬
дународен съвет за философия
и хуманитарни науки.
КИПТБ - Клиника за инфекци¬
озни, паразитни и тропически
болести.
КИР - Корпорация за инвести¬
ции и развитие. А КИР „Фак¬
тор М".
КИР (-) [кир],/?ус. КИР (Косил¬
ка измельчитель роторная) -
Роторен силажокомбайн
(напр.: КИР-1,5).
кирг. - киргизки.
КИРФС, фр. CIRFS (Comité
international de la rayonne et des
fibres synthétiques) - Междуна¬
роден комитет за изкуствена
коприна, вискоза и синтетични
влакна; ИРСФК
КИС [кис] - Комплект индика¬
торни средства.
КИС воен. - Комуникационно-
информационна система.
КИСО, фр. CISO (Comité
international des sciences
onomastiqucs) - Международен
комитет по ономастика.
КИСХ, фр. CISH (Comité
international des sciences
historiques) - Международен
комитет по исторически науки;
ИКХС.
КИТ - Комуникационни и инфор¬
мационни технологии.
КИТ, фр. С1Т (Comité international
des Transports par chemins de fer)
- Международен комитет по
железопътен транспорт.
КИТ [кит], електр. - Топлоус-
тойчив искрогасителей кон¬
дензатор.
кит. - китайски.
КИТУ [киту] - Контролно-изпи¬
тателно телевизионно устрой¬
ство.
КИУ (-) [Knÿ] - Контролно-из¬
мервателно устройство (напр.:
КИУ-21).
КИЦ [киц],лк (разг., член. -а,мн.
-ове) - Културно-информаци¬
онен център. А КИЦ „Дом
Витгенщайн “ (Виена).
КИЦБМ - Културно-информа¬
ционен център на българско¬
то малцинство (Димитровград
/ Цариброд, Югославия).
КИЮС, фр. C1US (Conseil
international des unions
scientifiques) - Международен
съвет за научните съюзи;
ИКСЮ.
КК воен. - Кавалерийски корпус.
КК - Кафе-клуб.
кк
279
ккии
кк [ка-Kà] - Качественконтрол.
КК [ка-ка] - Клапанен кран
(напр.; КК-1).
КК - Коефициент на качество¬
то.
КК - Колоездачен клуб. Д КК
„Бургас".
КК - Комбинатски комитет.
КК - Комитет за координиране
(НАТО)
КК - Комитет за култура.
КК - Комсомолски комитет.
КК - Консервен комбинат.
КК - Консултантска къща.
КК - Консултативен комитет.
КК био хим. - Кратинкиназа.
КК - Кулинарен клуб. Д КК Ве-
ликотърновци".
КК - Кулинарна къща. Д КК
„Хитър Петър".
КК и к. к. - Курортен комплекс.
Д КК „Албена". КК „Златни
пясъци", к. к. Пампорово.
к кал. физ. - килокалория (след
цифра).
ккал/деи физ. - килокалории на
ден (единица за изразходване
на топлинна енергия), (след
цифра).
ккал/кг физ. - килокалории на
килограм (единица за специ¬
фична топлина), (след цифра),
ккал/чфна. - килокалории начас
(единица за топлинен поток).
(след цифра).
ККАССР [ка-Kà-à-ec-ec-èp], ис¬
тор., рус. ККАССР (Кара-
кал ьпакская Автономная Со¬
ветская Социалистическая
Республика)- Каракалпакски
съветска автономна социалис¬
тическа република.
ККВПЕ - Комитет за координи¬
ране на въздушното простран¬
ство в Европа.
ККВЧ - Комитет за културни
връзки с чужбина.
ККГОБ, електр. - Контролен
кабел с гумена изолация и
оловна обвивка, брониран с
две стоманени ленти, с външна
покривка от юта.
ККГОГ, електр. - Контролен
кабел с гумена изолация и
оловна обвивка, гол.
ККД - Клуб на културните дей¬
ци; КДК.
ккз, мн., транса. - Контролни
ключови (стрелкови) заклю¬
чалки.
ККЗ - Корабостроителен и ко¬
раборемонтен завод.
ККИ - Комитет за космически
изследвания.
ККИИ - Класификация и коди¬
ране на икономическата ин¬
формация (отдел на Центра¬
лен иститут „Оргпроект“).
ккик
280
к л.
ККИК, фр. ССIС ( Comité
consultatif international du coton)
- Международен консултати¬
вен комитет по памука.
ККИР, фр. CCIR (Comité consul¬
tatif international des radio¬
communications ) - Междунаро¬
ден радпоконсултативен коми¬
тет.
ККИТТ, фр. CCITT (Comité
consultatif international télé¬
graphique et téléphonique) -
Международен консултативен
комитет по телеграфна и те¬
лефонна техника.
ккиц-к юрдски културно-ин¬
формационен център.
кко - к омисия по култура и
образование (Столичен общин¬
ски съвет).
ККО - Комплект за кислородно
оборудване.
ккп [кй-ка-пе] - Казахстански
комунистическа партия.
ККП [ кй-ка-nè] - Китайска ко¬
мунистическа партия.
ККП [кй-ка-пе] - Корейска ко¬
мунистическа партия.
ККП [ка-ка-пе] - Кубинска ко¬
мунистическа партия.
К КрД1В ел ектр. - Дискови
керамични кондензатори - ви¬
сокочестотни.
ККрИД електр. - Дискови им¬
пулсни керамични кондензато¬
ри.
ККрПТ електр. - Тръбни про¬
ходни керамични кондензато¬
ри.
ККСА [кй-ка-се-й], (разг.), мн.
-та. електр. - Кондензаторен
комплект за специална апара¬
тура.
кксиц воен. - Коалиционен ко-
ординиращевързочен и интег¬
рационен център.
KKCM [кй-ка-се-ме] - Комитет
по качество, стандартизация и
метрология.
ККСО воен. - Командир на ко¬
манда за специални операции.
ККТ -Колумбийска конфедера¬
ция на трудещите се.
ККТ воен. — Корпусно команд¬
ване на тила.
ККХ - Клиника по кардиохирур¬
гия. А ККХ към НЦССЗ.
ККХ [кй-ка-xè], рус. ККХ (Ку¬
курузоуборочный комбайн
„Херсонец44) - Царевичен ком¬
байн „Херсонец4“ (напр.: ККХ-
3).
ккюрн физ. - килокюри (след
цифра).
кл - килолитър (след цифра).
кл. - клас (след цифра). А Уче¬
ник в 5-ти кл.
кл. - клон. А Пощенски кл. 13.
К л.
281
КМА
Кл - кулон (единица за количе¬
ство електричество, електри¬
чески заряд от Международна¬
та система на измерителните
единици), (след цифра).
KJÏA - Космически летателен
апарат.
КЛАВ [клав] - Комплексна ла¬
боратория по ароматни въгле¬
водороди.
класиф. - класификация.
к. лат. - къснолатински.
КЛК електр. - Книжно-лаков
кабел.
клк физ. - килолукс (след циф¬
ра).
КЛМ [ка-ел-ем], мн., електр. -
Малогабаритни лакирани ком¬
позиционни постоянни резисто¬
ри.
КЛМ [ка-ел-см], хол. KLM
(Koninklijke Luchtvaart-Maat-
schappij) - Холандска авиаци¬
онна компания.
клм физ. - килолумен (след циф¬
ра).
клм/ч физ. -килолумен-час (еди¬
ница за количество светлинна
енергия), (след цифра).
КЛН - Комплексна лаборатория
по нефтопреработване.
КЛПОМ - Комитет по леене и
пластична обработка на мате¬
риалите.
КЛС [кй-ле-сё] - Комисия за ле¬
карствени средства (Мини¬
стерство на здравеопазване¬
то).
КЛХ - Компания за луксозни хо¬
тели (акционерно дружество).
КМ (-) [ Kà-ем] - Калибровачна
машина (напр.: КМ-100).
КМ радиотехн. - Канален моду¬
латор.
КМ (-) [Kà-ём] -Кантослепваща
машина (напр.: КМ 152, КМ
252).
КМ - Кариерни материали (ак¬
ционерно дружество).
КМ ( -) [кй-ём] - Комбинирана
машина.
КМ воен. - Комендант на марш¬
рут.
КМ [кй-ём], метал. - Комплек¬
сен модификатор.
КМ - Конгрес на Малави.
КМ (-) [ Kà-ём] - Контролна ма¬
шина (вид сметачно-перфора-
ционна машина).
КМ - Корпус на мира (САЩ).
КМ - Кулинарен магазин. А КМ
„Рентаком “.
КМ - Къща-музей. А КМ „Иван
Вазов“. КМ „Димитър Ди¬
мов“.
км - километър (единица за
дължина), (след цифра).
КМА[ ка-ме-à 1 - К омплексна
КМА
282
KMC
механизация и автоматизация
(дирекция).
КМА [ка-ме-à], рус. КМ А (Кур¬
ская магнитна аномалия) -
Курска магнитна аномалия.
КМА, псп. СМА (Compania
Mexican» De Aviaciôn) - Мек¬
сиканска въздушна компания.
КМД [ ка-ме-де] - Комитет за
младежта и децата.
км-дк воен. - Картечно-мино¬
хвъргачен дегазационен ком¬
плект.
кмдос воен. - Командир на
морско десантно оперативно
съединение.
КМИ - Комунистически мла¬
дежки интернационал.
КМИ, фр. CMI (Comité maritime
international) - Международен
морски комитет.
КМИАЕ [кмй-а-è] - Комитет за
мирно използване на атомна¬
та енергия.
КМК - Компютърни мрежи и
комуникации (смесено друже¬
ство).
кмм воен. -Колейно-механизи-
ран мост.
КММ [ка-ме-MèJ - Корабни ма¬
шини и механизми (специал¬
ност във Висшия машинно-
електротехнически институт
във Варна).
км/мии - километър в минута (с
цифра).
к. м. и. - кандидат на математи¬
ческите науки (със собствено
име).
к. м. и. - кандидат на медицин¬
ските науки (със собствено
име).
КМНТТ - Клуб на младежкото
научно-техническо творче¬
ство.
КМНЦ - Кирило-Методиевски
научен център (БАН).
кмо [ка-ме-oj, остар. - Коми¬
тет на министрите на отбрана¬
та (на страните членки на Вар¬
шавския договор).
кмол хим. - килограм-молеку¬
ла.
кмп воен. - Командир на мор¬
ската пехота.
кмпт [ка-ем-пе-тё], м. (разг.
мн. -та), електр. - Полиети-
лентерефталатов метализиран
кондензатор.
КМПТ-Пр електр. - Полиети-
лентерефталатов метализиран
кондензатор призматичен.
КМР - Ковашко-медникарска
работилница.
КМР - Културно-масова работа.
КМС-Комисия по местно само¬
управление.
КМС [ ка-ме-cè] - Комитет за
KMC
283
кник
младежта и спорта.
KMC - Корпус за международно
сътрудничество.
к. м. с. - кандидат майстор на
спорта (със собствено име).
КМСБ воен. - Командир на мо-
тострелкови-батальон.
кмед воен. - Командир на мо-
тострел кова дивизия.
км/сск - километър в секунда
(след цифра).
КМСР воен. - Командир на мо-
тострелкова рота.
КМСЧП - Комитет за мир, си¬
гурност и човешки права (към
Социалистическия интернаци¬
онал).
КМТМ - Колеж по мениджмънт,
търговия и маркетинг (Со¬
фия).
КМТМО - Командване „Мате¬
риално-техническо и медицин¬
ско осигуряване“.
КМУНУ РП - Комисия по мест¬
но управление, нормативна
уредба и регионална политика.
КМФВС - Комитет за младеж¬
та, физическото възпитание и
спорта.
кмх [ка-ме-xè], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Комбинат за ма-
лограмажна хартия.
кмц хим - Карбоксимстилцс-
лулоза.
км/ч - километри в час (единица
за скорост), (след цифра).
КН - Клиника по неврология.
КН (-) [ка-ен],рус. КН (Культи¬
ватор навесной) - Навесен
култиватор (напр.: КН-1,4).
КН (-) [ка-сн] - Навесна трак¬
торна косачка (напр.: КН-2,1).
Кн - Кюстендил и Кюстендил¬
ски окръг (в регистрационните
номера на моторните превоз¬
ни средства от Кюстендил и
Кюстендилски окръг). Д Кн
10-18.
кн. - книга.
кн. - книга (при поредност в би-
билиография).
КНА [ка-не-à], англ. KN A (Kenya
News Agency) - Информацион¬
на агенция на Кения.
KHA - Кинематография на На¬
родната армия.
КНДР [ка-не-де-èp] - Корейска
народнодемократична репуб¬
лика.
кннгонзд. - книгоиздателство.
КНИД [книд] - Комитет за на¬
учноизследователска дейност.
кпиж. - книжарница.
книж. леке. - книжно (книжна
дума).
книж - книжовен.
книж. - книжовно.
КНИК - Комитет за наука, из-
книпи
284
КНСБ
куство и култура.
КНИПИ [книпи] - Комплексен
научноизследователски и про¬
ектантски институт.
КНИПИБ [книпйб] - Комплек¬
сен научноизследователски и
проектантски институт по бла¬
гоустройство.
КНИПИОИУС - Комплексен
научноизследователски и про¬
ектантски институт по органи¬
зация, икономика и управление
на строителството.
КНИПИТИС [книпитйс] - Ком¬
плексен научноизследовател¬
ски и проектантски институт по
типизация в строителството.
КНИПИТУГА [книпитуга] -
Комплексен научноизследова¬
телски и проектантски инсти¬
тут по териториално устрой¬
ство, градоустройство и архи¬
тектура.
КНИПТУ[книпиту] - Комитет
за национални измервания и
проекти за териториално уст¬
ройство.
кнк [ка-не-ка] - Комисия за
народен контрол.
КНК спорт. ~ Купа на носители¬
те на националните купи.
КНОА - Китайска народноосво-
бодителна армия.
КНОН - Конгрес на национал¬
ното освобождение Нгване
(Свазиленд).
КНП - Католическа народна
партия (Нидерландия).
КНП [ка-не-nè]. м. и (разг.) ср.
{член, -то), воен. - Командно-
наблюдателен пункт.
КНП - Консервативна народна
партия (Дания).
КНП - Конфедерация на нацио¬
налните профсъюзи (Квебек).
КНП (-) [ ка-не-пе] - Навесен
култиватор-подхранвач (напр.:
КНП-5.6).
КНПМ - Коалиция за нов поли¬
тически морал.
КНР [ка-не-ре] - Китайска на¬
родна република.
КНР електр. - Кодово неутрал¬
но реле.
КНР електр. - Купроокисно не¬
утрално реле.
КНР (-) [ка-не-cè]— Навесен
култиватор-разрохвач (напр.:
КНР 3,2).
КНС - Камерунски национален
съюз.
КНС [Kà-He-cè] - Комисия по на¬
ционалната сигурност.
КНС - Комплексна навигацион¬
на система.
КНСБ [ ка-не-се-бё], м. и (разг.)
ср. {член, -то)-Конфедерация
на независимите синдикати в
KHCH
285
Кожиздел
България.
KHCH - Комисия на неутрални¬
те страни по наблюдението (за
примирието в Корея).
K HT - Комитет за наука и тех¬
ника (Европейски съюз).
КНТИ - Комитет за научни и
технически изследвания (Евро¬
пейски съюз); КРЕСТ.
КНТИ воен. - Комитет за науч¬
на и техническа информация.
КНТП - Комитет за наука и тех¬
нически прогрес.
КНТПВО [кй-ён-те-пе-ве-о] -
Комитет за наука, технически
прогрес и виеше образование.
КНТС[ кй-не-те-cè] - Координа¬
ционен научно-технически
съвет по реактори с бързи не¬
утрони.
КНТТМ - Клуб за научно-тех¬
ническо творчество на мла¬
дежта.
КНУ (-)[кй-нс-у],/?ус. КНУ (Ко¬
силка навесная универсальная)
- Универсална навесна косач¬
ка (напр.: КНУ-6,0).
КНФ - Класически и пови фило¬
логии. А Факултет за КНФ
(Софийски университет).
кнщ воен. - Комитет на начал¬
ник щабовете (САЩ).
КО (-) Осцилоскоп-камера
(напр.: КО-3).
КОБ - Клуб ,.Отворено обще¬
ство“.
КОБОЛ [кобол], англ. COBOL
(Common Businness-Oriented
Language)—Универсален алго¬
ритмичен език за обработка на
икономическа информация.
КОВ воен. - Командир на огневи
взвод.
коввс воен. - Командир на обе¬
динените Военновъздушни
сили.
ковмс воен. - Командир на
обединените Военноморски
сили.
кодек, мн. - ци, м. англ, codec
(compressor и decompressor),
информат. - Програмен алго¬
ритъм за компресиране и де-
компресиране на аудио-, видео¬
записи или мултимедийни фай¬
лове.
КОДЕСТ [кодёст],лнгл. CoDEST
(Committe for the European
Development of Science and
Technology) - Комитет за раз¬
витие на науката и технологи¬
ите в Европа (Европейски
съюз); КРИТЕ.
КОДИ - Клиника по остра дви¬
гателна недостатъчност.
косф. - коефициент.
Кожиздел ж. - Трудово-произво¬
дителна кооперация за коже-
Кожкооп
286
комиско
нм изделия.
Кожкооп ж. - Кожарска коопе¬
рация.
КОЗ [ка-о-зё] - Комитет за офи¬
церите от запаса.
КОИСМ, фр. COISM (Conseil des
organisations internationales des
sciences medicales) - Съвет на
международните организации
по медицинските науки.
КОК (-) [кок], рус. КОК (Копа¬
тель-очиститель картофеля)
—Картофокомбайн (напр.:
КОК-2).
КОКОМ [коком], англ. COCOM
(Coordinating Committe for East-
West-Trade Policy) —Комитет
за координация на търговията
между източните и западните
страни.
кол. - колекция.
кол. - колона (с цифра).
кол. - колонка.
коло... - колоездач, колоездачен
(като първа съставна част на
сложносъкратени думи, напр.:
колотурист, колокрос).
колхоз, член, -ът, -а, мн. -и, м..
рус. колхоз (Колектпвное хо¬
зяйство) - Колективно земе¬
делско стопанство.
- Произвл колхозник, колхозен,
колхознически.
ком. .. - командир (като първа
съставна част на сложносък¬
ратени думи, напр.: комбат,
комбриг).
...ком - командир (като втора
съставна част на сложносък¬
ратени думи, напр.: военком,
нарком).
ком... - комунистически (като
първа съставна част на слож¬
носъкратени думи, напр.: ком¬
партия, коминтерн).
ком физ. - килоом (след цифра),
командарм, член, -ът, -а, м.,
воен. - Командващ армия.
комбат, член, -ът, -а, м., воен.,
рус. комбйт (командир бата¬
льона) - Командир на баталь¬
он.
комбриг, член, -ът, -а, м., воен.,
рус. комбриг (Командир бри¬
гады) - Командир на бригада.
КОМЕС [комёс], фр. COMES
(Communauté Européenne des
écrivains) - Европейска общ¬
ност на писателите.
Коминтерн, член, -ът, -а, м., ис¬
тор. - Комунистически ин¬
тернационал (1919-1943).
- Произв.: коминтёрнски.
Комннформбюро ср., истор. -
Информационно бюро на
комунистическите и работни¬
ческите партии.
КОМИСКО [комиско], фр.
комит
287
...кооп
COMISCO (Comité international
socialiste consultatif) —Между¬
народен консултативен коми¬
тет на социалистическите
партии (1947-1951).
КОМИТ [комит], англ. COMIT
(Computing System Massa¬
chusetts institute of Technology )
- Алгоритмичен език, предназ¬
начен за обработка на инфор¬
мационно-логически задачи.
компартия ж. - Комунистичес¬
ка пария.
компл. - комплекс.
КОМСАТ [ комсёт], англ.
COMSAT (Communication
satellite) - Спътник за свръзка;
комуникационен спътник.
Комсомол, член, -ът, -а, м., рус.
Комсомоле (Коммунистичес¬
кий союз молодежи), истор. -
Комунистически съюз на мла¬
дежта.
- Произв.-. комсомолец, комсо¬
молка, комсомолски.
комсорг, член, -ът, -а, рус. ком¬
сорг (комсомольский органи¬
затор)- Комсомолски органи¬
затор.
комтрап ли, англ. COMTRAN
(Commercial Translator) - Ал¬
горитмичен език.
КОН (-) [кон], рус. КОН (Куль-
тиватор-окучник навесной) -
Навесен култиватор-огърляч
(напр.: КОН-2.8М).
КОНАКАТ, [ конакат], фр.
CONAKAT (Confédération des
Associations tribales du Katanga
Kongo) - Конфедерация на
асоциациите в Катанга (Кон¬
го).
копт, геогр. - континентален,
контра, член, -та, мн. -и, м. и ж.,
разг., остар. -Коптрареволю-
ционер.
коптран м., англ. CONTRAN
(Control Translator) - Алгорит¬
мичен език.
копц. - концертен.
концлагер м. - Концентрацио¬
нен лагер.
КОО воен. - Командир на опе¬
ративно обединение.
Кооп [кооп] - Изложба на кули¬
нарна продукция и изделия на
хранителната промишленост,
организирана от Централния
кооперативен съюз.
Д КООП-76.
кооп. - кооперативен.
кооп... - кооперативен (като
първа съставна част на слож¬
носъкратени думи, напр.: кооп-
изкупуване, кооппром).
...кооп - кооперация (като вто¬
ра съставна част на сложносъ¬
кратени думи, напр.: селкооп.
Коопизкупуване
288
Кореком
наркооп).
Коопизкупувапе ср. - Коопера¬
тивно изкупуване (предприя¬
тие, което организира чрез ок¬
ръжните кооперативни съюзи
изкупуването на селскостопан¬
ската продукция).
Коопимпекс м. - Външнотър¬
говско предприятие за внос
(импорт) и износ (експорт) на
занаятчийски произведения:
художествени сувенири, кера¬
мика, пирография, ръчнотъка-
ни килими, художествена бито¬
ва тъкан и др.
Коопроскт м. - Проектантска
организация при Централния
кооперативен съюз.
Коонпром м. - Кооперативна
промишленост (стопанско
предприятие при Централния
кооперативен съюз).
Кооптруд м. - Кооперативен
труд (трудово производителна
кооперация).
Кооптурист .и. - Дирекция за
международен и вътрешен ту¬
ризъм.
КООС[ кбос] - Контрол на обо-
[цопасните средства (служба).
КООТ [кбот] - Комисия по оси¬
гуряването и охраната на тру¬
да.
КОП I коп], изч. техн. - Код на
операцията.
КОП - Комисия по олимпийска¬
та подготовка.
кои. - копие.
КОПКОН { к о п к à н I, порт.
COPCON (Commando Opera-
cional do Continente) - Опера¬
тивно командване на конти¬
нента (въоръжени сили за си¬
гурност в Португалия).
КОПС [копе] - Комитет по опаз¬
ва не на природната среда.
кор. - корейски.
кор. - кореспондент. Д спец, кор.,
член.-кор.
...кор - кореспондент (като вто¬
ра сътавна част на сложносъ-
кратени думи, напр. селкор).
кор. - корица.
Корабоимпекс м. - Външно¬
търговско предприятие за внос
(импорт) и износ (експорт) на
всички видове морски и речни
плавателни съдове, корабно
обзавеждане, пристанищни
съоръжения и др.
КОРБСО [кбрбео], остар., рус.
КОРБСО (Корабостроитель-
ное болгаро-советское обще¬
ство) - Съвместно българо-
съветско дружество за корабо¬
строене.
Кореком м., фр. Corecom
(Comptoir de représentation et de
КОРЕПЕР
289
КОФАС
commerce) - Външнотъргон-
ска организация за внос и про¬
дажба срещу валута на вносни
и български стоки.
- Произв.: корекомски.
КОРЕПЕР, фр. COREPER
(Comité des Représentants
Permanents) - Комитет на по¬
стоянните представители (Ев¬
ропейски съюз).
К простои м. - Название на пре¬
парат за предпазване от коро¬
зия на моторни превозни сред¬
ства.
Кортизон м., бнох/ш., cortison (17
Hydroxy, 11 dehydrocortico¬
sterone hormone) - Един от кор¬
тикостерон дните хормони.
КОС воен. - Командир на общо¬
войсково съединение.
КОС [кос] - Комплексна опитна
станция.
КОС [кос] - Кърджалийска
опитна станция.
КОС [кос] - Служба за контрол
на общоопасните средства
(Министерство на вътрешни¬
те работи).
- Произв.: косаджия.
КОСЕК[ косек] - Координацио¬
нен секретариат на национал¬
ните студентски съюзи.
КОСМ [ KÔ-ce-Mè] - Клон за об¬
работка на скални материали.
КОСМИК, англ. COSMIC (Code
name given to identify NATO TOP
SECRET) —Кодово название
на строго секретни документи
(НАТО)
КОСП - Каталонска обединена
соицалистическа партия (Ис¬
пания).
КОСПАР [коспар] англ.
COSPAR (Committee on Space
Research) - Комитет по косми¬
чески изследвания; вж. ККП.
КОСС воен. - Командир на обе¬
динените сухопътни сили.
КОТ [кот] - Комисия по охрана
на труда.
КОТ [кот] - Комитет за отдих и
туризъм.
котл. геогр. - котловина.
КОТР воен. - Координатор на
обединен тилов район.
КОХ - Комбинат за обществено
хранене.
КОЦМ [ко-це-мё] - Комбинат за
обработка на цветни метали.
КОФ - Кърджалийска обогати¬
телна фабрика.
КОФАС [кофёс], фр. COFAS
(Confédération des Organisations
Familiales de la Communauté
Européenne) - Конфедерация
на семейните организации на
Европейската общност (Евро¬
пейски съюз).
кочм
290
кпво
КОЧМ - Комисия за опазване на
Черноморе.
КП[ка-пё], воен. - Кавалерийски
полк.
КП - Кадрови потенциал (от¬
дел).
КП [ка-nè], англ. СР (Canadian
Press) - Канадска телеграфна
агенция.
КП [ка-nè], ж., електрон. - Ка¬
пацитивна памет.
КП воен. - Караулно помеще¬
ние.
КП воен. - Картечен пистолет.
...кп метал. - кипяща (в марка¬
та на стомана, напр.: МСт2кп).
КП (-) [ ка-пс].авиац. - Кислоро¬
ден прибор (напр.: КП-22, КП-
18. КП-32).
КП - Козметично предприятие.
А КП „Ален мак“ (Пловдив).
КП [ка-nè], воен. - Команден
пункт.
КП - Комитет по промишленост¬
та.
КП - Комплексна програма.
КП - К омпютърни продукти
(еднолично дружество с огра¬
ничена отговорност).
КП - Кооперативен пазар.
КП - Кооперативно предприя¬
тие. А КП „Феникс 9.3“.
КП [ка-nè] - Комунистическа
партия.
КП [ка-nè] - Консервативна
партия.
КП [ка-пс] - Контролен пункт.
КП електр. - Координационен
преобразувател.
КП - Координационна програма.
КП [ка-nè], техн. - Краен
прекъсвач.
КП - Криминална полиция.
КП (-) [ка-nè], рус. (Культива¬
тор паровой) - Парен култи¬
ватор (напр.: КП-0,7).
КП (-) [ка-nè] - Повдигателна
количка (напр.: КП-1А).
КП[ ка-nè] - Прикачен култива¬
тор (напр.: КП-4А).
КПАЛ, англ. CPAL (Canadian
Pacific Airlines) - Канадски ти¬
хоокеански въздушни линии.
КПБ - Комунистическа партия
на България.
КПБД - Клуб за пътна безопас¬
ност на децата.
КПВ - Камара на практикува¬
щите ветеринари в България.
КПВ [ ка-пе-Bè], икон. - Коефи¬
циент на полезното време на
работа.
КПВ-Комисия за публични взе¬
мания (Министерство на фи¬
нансите).
КПВЛ - Камара на практикува¬
щите ветеринарни лекари.
КПВО воен. - Командване на
кпво
291
кпми
противовъздушната отбрана.
КПВО[ ка-пе-ве-о], воен. - Кор¬
пус на противовъздушна от¬
брана.
КПГ [ка-пе-гё], янгл. CPG
(Bureau of Conference Planning
and General Services)—Бюро за
планиране на конференции и
обши служби (ЮНЕСКО).
КПД и кпд [ка-пе-дё], техн. -
Коефициент на полезното дей¬
ствие.
кпд воен. - Команда за подрив¬
на дейност.
КПД [ка-пе-дё] - Комитет по
пощи и далекосъобщения.
КПД [ ка-пе-дё] - Конвенция за
пътното движение.
КПД [ка-пе-дё] - Културно-про¬
светно дружество.
к. п. д. - капитан за далечно пла¬
ване.
кпдк [ка-пе-дс-ка], остар. -
Комитет за партиен и държа¬
вен контрол.
КПЖТПС - Комплесно проек¬
тиране на жилищни, търгов¬
ски п промишлени сгради.
КПИТУС, фр. CPITUS (Comité
Permanent international des
techniques et de l’urbanisme
souterrains) - Постоянен меж¬
дународен комитет за подзем¬
но градоустройство; ПИ-
КУТП.
КПК [Kà-пе-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Комбинатски
партиен комитет.
КПКВЧ - Комитет за приятел¬
ство и културни връзки с чуж¬
бина.
КПКИЗ, фр. CPCIZ (Comité
permanent des congrès interna¬
tionaux de zoologie) - Постоя¬
нен комитет на международни¬
те конгреси по зоология.
КПКП (-), рус. КПКП (Культи-
ватор-подравнитель комбини¬
рований паровой) - Комбини¬
ран подравнител-култиватор
(напр.: КПКП-5).
КПКТ - Колумбийска проф¬
съюзна конфедерация на тру¬
дещите се.
КПЛ [ка-пе-ёл], KPL (Khao San
Pathet Lao) - Каосан Патст Лао
(Информационна агенция на
Лаос).
кпм [ка-пе-ём], воен. - Краен
пункт на маршрута.
КПМ (-) [ка-пе-ём], рус. КПМ
(Комбинированная поливочно¬
моечная машина) - Поливо-
миячен автомобил (напр.:
КПМ-1, КПМ-64).
КПМИ [ ка-пе-ме-й] - Комбинат
за постояннотокови машини и
инсталации.
КПН
292
КПУ
КПН (-)[ка-пс-ён], рус. КПН
(Культиватор napoBOii навес¬
ной) - Навесен парен култива¬
тор (напр.: КПН-2, КПН-6).
к. п. и. - кандидат на педагоги¬
ческите науки (със собствено
име).
КПП - Комитет на постоянните
представители (Европейски
съюз).
КПП икон. - Комитет на пълно¬
мощните представители на
страните - членки на Между¬
народния център за научно-
техническа информация.
КПП [к à-ne-nè] - Комплексно-
приемателен пункт.
КПП [ка-пе-пе] - Конгрес на
производствените профсъюзи
(САЩ).
КПП [ ка-пе-пе], м. и ср. (член.
-то) - Контрол но-пропускате¬
лен пункт.
кппво воен. - Команден пункт
за противовъздушна отбрана.
КППО - Команден пункт на про-
тиворакетна отбрана.
КПРФ [ка-пе-ер-еф],рус. КПРФ
(Коммунистическая партия
Русской федерации) - Комуни¬
стическа партия на руската
федерация.
кпе [ка-пе-cè] - Комбинат за
порцелан и стъкло. Д КПС
„Китка".
КПСИ[ ка-пе-се-й], ср. - Камен¬
на промишленост и строител¬
ни изделия (държавно стопан¬
ско обединеие).
КПСИ - Комунистическа партия
на Северна Ирландия.
КПСС [ка-пе-ес-ес], рус. КПСС
(Коммунистическая партия
Советского Союза) -1. истор.
Комунистическа партия на
Съветския съюз.
2. раз?, остар. История на Ко-
мунистическатна партия на
Съветския съюз (учебна дис¬
циплина).
3. разг, остар. Учебник по тази
дисциплина.
КПСС [ка-пе-ес-ес] - Координа¬
ционен преподавателско-сту¬
дентски съвет.
КПСШ (-), рус. КПСш (Культи¬
ватор прицепной на самоход¬
ное шасси) - Прицелен култи¬
ватор на самоходно шаси
(напр.: КПСШ-32).
КПТ [ ка-пе-тё ] - Кон гоаиска
партия на труда.
КПТ-О [ка-пе-те-о], мн. (разг. -
та), електр. - Открити поли-
етилен-терефталатови кон
дензатори.
КПУ (-) [ка-пс-ÿ],/>ус. КПУ (Ка¬
навокопатель-па л оде латель
кпхлц
293
КРЖ
универсалный) - Универсален
каналокопач (напр.: КПУ-2000
А).
КПХЛЦ- Кабинет пластична
хирургия с лазерен център.
А КПХЛЦ „ Нефертити “.
КПЧ - Комитет по правата на
човека.
КПЧРБ - Комитет по правата
на човека в Република Бълга¬
рия.
КР - Капитален ремонт.
КР воен, - Картечна рота.
КР - Клуб-ресторант. А КР
„Академик“.
КР мед. - Коефициент на разпре¬
делението.
КР воен. - Комитет за размини-
ранс.
КР - Комитет за разследване
(ООН).
КР - Комитет за регионите (Ев¬
ропейски съюз).
КР воен. - Контраразузнаване.
КР ед. и мн., електр. - Крайни
резерви (резервни елементи, с
които са съединени магистра¬
лите в края при електрически
мрежи).
Кр - крал (в шахматната нота¬
ция).
КР - Кран (подемно-транспорт¬
на машина)
КР - Кран (тръбопроводна ар¬
матура).
КР воен. - Крилата ракета.
КР електр. - Кръгов регистър.
КР(-)[ ка-èp] -Роторна косачка
(напр.: КР-0,75/Т)
КР - Ръчна количка,
кр. - крони (след цифра).
КРА воен. -Коригировъчно-ра-
зузнавателна авиация.
к-ра - култура.
крас воен. - Коригировъчно-ра-
зузнавателна авиационна ес¬
кадра.
КрАЗ и КРАЗ |краз],/?ус. КрАЗ
и КРАЗ (Кременчугскийавто¬
мобильный завод) -1. Кремен-
чугски автомобилен завод.
2. В марката на автомобили,
произведени в този завод
(напр.: КРАЗ-219, КРАЗ-258).
краз, член, -ът, -а, мн. -ове, м. -
Автомобил, произведен вКре-
менчугския автомобилен завод.
КРАП воен. - Коригировачно-
разузнавателен авиационен
полк.
КРГ -Координационна работна
група.
КРЕСТ, фр. CREST (Comité de la
Recherche Scientifique et
Technique) - Комитет за науч¬
ни и технически изследвания;
КИТИ.
КРЖ - Клуб-ресторант на жур-
КРЗ
294
КРУ
налистите.
КРЗ [кй-ре-зс], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Кораборемонтен
завод. А КРЗ „Одесос".
Кривбас м. рус. Кривбасс (Кри¬
ворожский железорудный бас¬
сейн) - Криворожки железору-
дсн басейн.
крймн.. - Криминален (като
първа съставна част на слож-
носъкратени думи, напр.: кри-
мибос, кримиконтингент, кри-
милитература, кримисъбитие).
КРК [ка-ре-ка] - Контролно-ре¬
визионна комисия.
КРЛ воен. - Лек крайцер.
КРМБ - Крилата ракета с морс¬
ко базиране.
КРН (-) [ка-ер-ен] - Навесен
култиватор-разрохвач (напр.:
КРН-3,5).
КРН (-) [ка-ер-сн] - Навесен
култиватор-растениеподхран-
вач (напр.: КНР-4,2).
КРНС - Кирковски районен на¬
роден съвет (София).
КРНС - Коларовски районен
народен съвет (София).
КРИТЕ - Комитет за развитие
на науката и технологиите в
Европа (Европейски съюз);
КОДЕСТ.
КРО [кро] -Клинико-рехабили-
тационно отделение.
КРП воен. - Компасен радиопе¬
ленг.
КРП - Конституционно-револю¬
ционна партия.
КРП [ка-рс-nè], воен. - Контрол¬
но-разпределителен пост.
КРР (-) - Кислороден рампов ре¬
дуктор.
КРР [ ка-pc-pè], прил., воен. -
Кабелно-радиорелеен. А Апа¬
ратура КРР.
КРС [ка-ре-cè] - Комисия за ре¬
гулиране на съобщенията (Ми¬
нистерство на транспорта и
съобщенията).
КРС - Комитет за регулиране на
съобщенията.
Кр. село - Красно село.
КРСШ (-), рус. КРСШ (Культи¬
ватор-растениепитатель на
самоходное шасси) - Култива¬
тор на самоходно шаси (напр.:
КРСШ-2,8).
КРТ [ка-рс-тё] - Комисия за ра¬
дио и телевизия.
КРУ [ка-ре-ÿ] - Комплектна
разпределителна уредба.
КРУ [ка-ре-у] - Контролно-ре¬
визионно управление (Мини¬
стерство на финансите).
КРУ (-) [ка-ре-ÿ], рус. КРУ
(Культиватор-растениепита¬
тель универсал ьный) - У нивер-
сален култиватор (напр.: КРУ-
КРХУ
295
КСБ
5,4).
КРХУ - Радиоизотопна и хими¬
ческа универсална камина.
КРШС воен. - Контраразузнава¬
не в широк спектър.
КРЮ - Клуб-ресторант на юри¬
стите.
КС [ка-cè] - Капитално строи¬
телство (отдел).
КС - Картофосадачка.
КС - Кафе салон. Д КС „ Свети
Валентин".
КС - Кафе сладкарница. Д КС
„България ".
КС физ. - Кварцов спектограф.
КС - Козметичен салон. Д КС
„Кораг ".
КС - Козметично студио. Д КС
„Красота и здраве".
КС воен. - Команден съвет.
КС воен. - Командир на съеди¬
нение.
КС - Комисия по сигурността
(Столичен общински съвет).
КС - Комплексна стандартиза¬
ция.
КС воен. - Комуникационна си¬
гурност.
КС - Комуникационни системи
(дружество с ограничена отго¬
ворност).
КС - Консервативен съюз. £\КС
ЕКИП.
КС - Конституционен съд.
КС - Конституционен съюз.
КС - Контролен съвет.
КС - Кооперативен съюз. Д КС
„Бена".
КС - „Кооперативно село“ (вест¬
ник).
КС - Кооперация на слепите. Д
КС „Саламандър" (Пазар¬
джик).
КС (-) [Kà-cc] -Коренител-съби-
рач (напр. КС-80).
КС - Корпорация „Съединение“.
КС - Кремиковски строител (ак¬
ционерно дружество).
КС (-)[Kà-cè) - Самоходна косач¬
ка (напр.: КС-10).
КС [Kà-cè], мн. и (разг. мн. -та,
член, -та), рус. КС (Кремние¬
вые стабилитроны), електр. -
Силициеви стабилитрони.
КС(-) [Kà-cè], рус. КС (Комбайн
свеклоуборочый) - Цвекло-
комбайн (напр.: КС-6).
к-с—комплекс.
к. с. техн. - Конска сила (едини¬
ца за мощност), (с цифра).
КСА [ Kà-ce-à] - Комитет по
строителство и архитектура.
КСБ - Комисионно-складова
база.
КСБ [Kà-ce-6è] - Комплексна
спортна база.
КСБ - Конна спортна база. Д
КСБ „Хан Аспарух".
КСБВУ
296
ксо
КСБВУ -Комисия по социално-
битовите въпроси на учащите,
ксв [ка-се-вё], ср. (разг. член. -
то), воен. - Командване на су¬
хопътните войски.
КСВ [ка-се-вё], радиотехн. -
Коефициент на стоящите
вълни.
КСвБ воен. - Корпусен свързо¬
чен батальон.
ксд воен. - Дъждовално само-
придвижващо се крило.
КСД - Контрол на секретната
документация.
КСЕ (-) [ка-се-ё] - Едноосна са-
мосвална количка (напр.: КСЕ-
750).
кссрокоп.- ксерокопие.
КСЗ [ка-се-зё] - Котлостроите¬
лен завод.
КСЗ [ка-се-зе] - Краностроите-
лен завод.
КСЗА воен. - Курс за стрелбите
в земната артилерия.
КСИ - Краностроене - Инжене¬
ринг (еднолично дружество с
ограничена отговорност).
КСИ, фр. CSI (Commission
sérieicolc Internationale) - Меж¬
дународна комисия по копри-
нарство.
КСИК [кейк],.м. иж. - Капитал¬
но строителство и инвеститор¬
ски контрол (дирекция).
КСК[ Kà-ce-Kà] - Комитет за сто¬
панска координация.
КСКМ - Комунистически съюз
на китайската младеж.
КСМ [ ка-се-мё] - Качество,
стандартизация и метрология.
Д Комитет по КСМ.
КСМ (-) [ка-се-мё] - Картофо-
садачна машина (напр.: КСМ-
4).
КСМ [ ка-се-ме] - Комитет по
стандартизация и метрология.
КСМ - Консултативен съвет по
млекото.
КСМ [ка-се-мё], мн. и (разг. мн.
-та), електр. - Мощни силови
кондензатори.
к. с. и. - кандидат на селскосто¬
панските науки (със собствено
име).
КСМД - Катедра по съдебна ме¬
дицина идеонтология.
КСН - Комитет по световно на¬
следство (ЮНЕСКО).
кснс [ка-се-не-сё] - Консулта¬
тивен съвет за национална си¬
гурност.
КСНФ изч. техн. -Конюнктив-
на съвършена нормална фор¬
ма.
КСО воен. - Командване на спе¬
циалните операции.
КСО[ ка-се-о],мн. (разг.лш. -та),
електр. - Опресовани слюде-
KCOO
297
КСУ
ни кондензатори.
KCOO воен. - Командир на спе¬
циално оперативно обедине¬
ние.
КСОТ (-) Сушилен комплекс за
ориенталски тютюн (напр.:
КСОТ-100).
КСП - Комисия по стопанска
политика (Столичен общински
съвет).
КСП воен. - Комплексен свързо¬
чен полигон.
КСП [ка-се-nè] - Комунално сто¬
панско предприятие. Д КСП
„ Чистота “.
КСП - Конфедерация на селски¬
те производители (Франция).
КСП -Костариканска социалис¬
тическа партия.
КСР - Клуб за социално разви¬
тие.
КСР [Kà-ce-èp],eoe«. -Командир
на стрелкова рота.
КСРБ - Конституционен съд на
Република България.
КСС [Kà-ce-cè], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Комбинат за сел¬
скостопанско строителство.
КСС - Комитет по селско стопан¬
ство.
КСС воен. - Комплексна систе¬
ма за свръзка (НАТО).
КСС - Компютърни системи и
сервиз.
КСС [Kà-ce-cè] - Самоходен си¬
лажокомбайн (напр.: КСС-
100).
КССД - Контрол на строго сек¬
ретната документация.
КССЕ - Конференция за сигур¬
ност и сътрудничество в Евро¬
па.
КССЗ - Клиника за сърдечно¬
съдови заболявания.
КССМ[ ка-се-се-Mè] - Комбинат
за селскостопански машини.
КССНИИ - Комплексен сел¬
скостопански научноизследо¬
вателски институт.
КССР[ Kà-ec-cc-èp], истор., рус.
КССР (Казахская Советская
Социалистическая Республи¬
ка) - Казахска съветска соци¬
алистическа република.
КССР [Kà -ec-ec-èp], истор., рус.
КССР (Киргизская Советская
Социалистическая Республи¬
ка) - Киргизка съветска соци¬
алистическа република.
КСТ -Колумбийскисъюз на тру¬
дещите се.
Кст (-) метал. - В марката на
конверторна стомана (напр.:
КСтЗ).
КСУ I ка-сс-у] - Киевски славян¬
ски университет в България.
КСУ (-■) [ка-сс-ÿ] - Универсален
силажокомбайн (напр.: КСУ-
КСУК
298
ктз
30).
КСУК [ксук] - Комплексна сис¬
тема за управление на каче¬
ството.
КСУКП - Комплексна система
за управление на качеството
на продукцията (СССР).
КСФН - Консултативенсъвет по
финансов надзор.
КСХЗ - Консултативен съвет по
хлебно зърно.
к. с. ч. техн. - конска сила-час
(единица за работа и енергия),
(с цифра).
КТ - Кабелна телевизия.
КТ - Канцеларска техника,
кт - Килотон.
КТ - Клуб-театър. Д КТ „Мак¬
сим “.
КТ - Книжно тържище.
КТ [ка-тё] - Кодекс на труда. Д
чл. 18 от КТ.
КТ - Комитет за трезвеността.
КТ - Комитет потракология.
КТ - Комитет по туризъм.
КТ - Контрола по транспорта.
КТ - Контрол на точка.
КТ [ка-тё] - Конфедерация на
труда. Д КТ „Подкрепа".
КТ -Копирнатехника (еднолич¬
но дружество с ограничена
отговорност).
КТ [кй-тё], мн. и (разг., мн. -та,
член, -та), електр., рус. КТ
(Кремниевые транзисторы) -
Силициеви транзистори.
КТ (-)[ка-тё] - Телевизионна
камера (напр.: КТ-6).
КТ строит. - Телена клетка.
КТ [ка-тё] - Транспортна колич¬
ка (напр.: КТ-0,5).
кт - килотон (с цифра).
к-т - комитет.
КТА [Ktà-те а] - Корпус по так¬
тическа авиация (Пловдив).
КТБ [ка-те-бё], воен. - Коман¬
дир на танков батальон.
КТБ [ка-те-бё] - Конструктор¬
ско-технологично бюро.
КТБ [ка-те-бё] - Корпоративна
търговска банка.
ктб [ка-те-бё], воен. - Корпусен
танков батальон.
КТБр воен. - Командир на тан¬
кова бригада.
КТГ[ ка-те-гё], воен. - Коефици¬
ент на техническа готовност.
ктг воен. - Командир на такти¬
ческа група.
КТД [кй-те-дё], ед. и мн. - Ко¬
лективен трудов договор.
КТДТ - Комплект за техническа
диагностика на тракторите.
КТЕ - Конфедерация на труде¬
щите се в Еквадор.
КТЗ [ка-те-зё], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Карловски трак¬
торен завод.
ктзп
299
ктс
КТЗП - Комисия по търговия и
защита на потребителя.
КТИМ - Комитет за тежко ин¬
вестиционно машиностроене.
КТК[ кй-тс-кй] - Карловски тек¬
стилен комбинат.
КТК[ кй-те-кй] -Ка чествсн тех¬
нически контрол.
КТЛА - Конференция на труде¬
щите се от Латинска Амери¬
ка.
КТМ [кй-те-мё], м., topuà. - Ко¬
декс на търговското морепла¬
ване.
КТМ [кй-те-мё] - Комбинат за
тежко машиностроене.
КТМ [ кй-те-мё] - Комитет за
транспортно машиностроене.
КТМ - Конфедерация на труде¬
щите се от Мексико.
КТН (-) [кй-те-ён], рус. КТН
(Картофелекопатель трактор¬
ный навесной) —Навесна
тракторна картофовадачка
(напр.: КТН-2).
к. т. и. - кандидат на техничес¬
ките науки (със собствено име).
КТНТМ - Клуб за техническо и
научно творчество на младеж¬
та.
КТО воен. - Командване по те¬
риториална отбрана.
КТОС - Конструкторско-техно¬
логичен отдел постандартиза¬
ция (към предприятия в
СССР).
КТП [ кй-те-пё] - Колеж по те¬
лекомуникации и пощи.
КТП[ кй-те-пе], ед. и мн. - Конт¬
ролен телефонен пост.
КТП [кй-тс-пё], м. и (разг.) ср.
(член, -то), воен. - Контролно-
технически пункт.
КТП - Конфедерация на труда
„Подкрепа“.
КТП - Корейска трудова партия.
КТП (-) [ка-те-пё] - Приложна
телевизионна камера (напр.:
КТП-200).
КТПЗ - Комисия по търговия и
защита на потребителя (На¬
родно събрание).
КТПНГ-Клон за търсене и про¬
учване на пефт и газ (Варна).
КТР [кй-те-рё] - Ковашко-тенс-
киджийска работилница.
КТР воен. - Командир на танко¬
ва рота.
КТР [кй-те-рё] - Комитет за те¬
левизия и радио.
КТР воен. - Корпусен тилов рай¬
он.
КТРЗ [кй-те-ре-зё] - Комитет по
труда и работната заплата.
КТС [кй-те-сё] - Контейнерна
транспортна система.
КТС [кй-тс-сё] - Контролно-ти¬
ражна служба.
ктссм
300
КУП
КТССМ - Комитет за транспор¬
тно, селскостопанско и строи¬
тел но машиностроене.
КТТ - Комисия по търговията и
туризма.
КТТ[ ка-те-тс] - Комуникацион¬
на техника и технологии (ка¬
тедра към Техническия уни-
верситет-Габрово).
КТТСМ - Комитет за тежко
транспортно и селскостопан¬
ско машиностроене.
ктц [ка-те-цё] - Контролно-
тренировъчен цикъл.
КУ - Картографско управление
(Министерство на отбраната).
КУ електр. - Ключове за управ¬
ляване.
КУ - Командване и управление.
КУ - Комбинат за услуги.
КУ техн. - Колекторен универ¬
сален електродвигател.
КУ( ка-ÿ], техн. - Командно уст¬
ройство.
КУ воен. - Комендант на
участък.
КУ [ка-у], електр. - Контролно
устройство.
КУ (~),рус. КУ (Кукурузоубороч¬
ный комбайн) - Царевичен
комбайн (напр.: КУ-2).
куб. - кубически. А куб. метър.
Кубалко ж. - Смесена редовна
морска линия, свързваща при¬
станищата на Балтийско море
с тези на Европа и Куба, създа¬
дена между параходните ком¬
пании на Полша, Чехослова¬
кия, Германската демократич¬
на република и Куба.
КУВ (-) [кув], техн. - Корабен
водогреен утилизационен ко¬
тел (напр.: КУВ-100).
КУГ воен. - Корабна ударна гру¬
па.
Кузбасс., рус. Кузбасс (Кузнец¬
кий угольный бассейн) - Куз¬
нецки въглищен басейн.
— Произв. '. кузбасовец, кузбаски.
Кукрипйкси мн. - Творчески
колектив от трима съветски
художници-графици и живопис¬
ци М. В. Куприянов, П. Н.
Крилов и Н. А. Соколов.
кул физ. - кулон (с цифра).
КУЛГ иконом. - Комплексенуед¬
рен линеен график.
култ. - културен.
култбаза ж. - База за културно-
масова работа.
КУМГ икон. - Комплексен уед¬
рен мрежов график.
КУНГ - Клиника за уши, пос и
гърло (Институт за специали¬
зация и усъвършенстване на
лекари).
КУП - Комплект универсални
приспособления.
КУС
301
кх
КУС - Командване, управление,
свръзка.
КУСР- Командване, управле¬
ние, свръзка и разузнаване.
КУТ I кут] - Комитет по условия
на труд.
КУТА воен. ~ Команди за управ¬
ление на тактическата авиа¬
ция.
КУТС (-) [кутс], рус. КУТС
(Культиватор универсальный
тракторный системы Ф. М.
Соловья) -Универсален трак¬
торен прикачен култиватор
(напр.: КУТС-4,2, КУГС-2,8).
КУЦ - Компютърен учебен
център.
КФ - Керамична фабрика.
КФ биохим. - Кисела фосфата¬
за.
КФ - Клуб на филателистите.
КФ - Книжна фабрика. А КФ
„Искър".
КФ - Командващ флот(а).
КФ [ка фе) и [кё-фё], мн. (разг,
-та), електр. - Кондензатори
филтров тип.
КФ - Консервна фабрика.
КФ хим. - Креатинфосфат.
КФ (-) [кА-ёф] -Фрезерен кана-
локопач (напр.: КФ-30).
КФАИР [кфайр]— Кувейтски
фонд за арабско икономичес¬
ко развитие.
КФГ-М хим. - Карбоферогел -
М.
к. ф. с. икон. - Коефициент на
фондоемкост.
КФЛ техн. - Контактно-фикси-
раща лента.
к. ф. и. - кандидат на фармацев-
тическите науки (със собстве¬
но име).
к. ф. п. - кандидат на физически¬
те науки (със собствено име).
к. ф. н. - кандидат на филологи¬
ческите науки (със собствено
име).
к. ф. н. - кандидат на философ¬
ските науки (съссобствено име).
КФОР [кёй-фор], англ. KFOR
[ Kosovo forces] - Международ¬
ни умиротворителни сили към
ООН в Косово; Кейфор.
КФП - Комплексна фирма за
проектиране.
КФП (-) [ кА-фе-пе] - Прикачен
фасулоприбиращ комбайн
(напр.: КФП-2).
к. ф. п. икон. - Коефициент на
фондопродуктивност.
КФССР [кА-еф-ес-ес-ср], истор.,
рус. КФССР (Карело-Финская
Советская Социалистическая
Республика) - Карело-Финска
съветска социалистическа ре¬
публика.
КХ (-) [кА-хё] , ед. и мн. - Фрео-
КХЕ
302
КШЕ
нови хладилни компресори
(напр.: КХ-013).
КХЕ - Кратка химическа енцик¬
лопедия.
КХЗ - Кемпински Хотел Зог¬
рафски.
КХЗ [ ка-lxe-'jè], jw. и (разг.) ср.
(член, -то) - Коксохимически
завод.
КХЛ [кй-хе-лё] - Кънки и хокей
на лед. Д Републиканска сек¬
ция по КХЛ.
кхмер. - кхмерски език.
к. х. и. - кандидат на химически¬
те науки (със собствено име).
КХО -Комплексхотели и обще¬
жития.
кХц физ. - килохерц (с цифра).
КЦ [кй-цё] - Комитет по цените.
КЦ - Копирен център (друже¬
ство с ограничена отговорност).
КЦ (-) [Kà-nè] - Царевичен ком¬
байн (напр.: КЦ-2).
кцив - Комбинат за целулоза
и изкуствени влакна.
КЦИИТ [кй-цйит] - Координа¬
ционен център по информати¬
ка и изчислителна техника
(БАН).
КЦКФБ - Комисия по ценните
книжа и фондовите борси (Ми¬
нистерство на финансите).
КЦМ [ кй-це-мё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Комбинат за цвет¬
ни метали.
кцоп воен. - Координационен
център за огнева поддръжка.
КЦПБЕС- К онсултативен
център по приемане на Бълга¬
рия в Европейския съюз.
кцт [кй-це-тё],техн. -Тристъ-
пални конично-цилиндрични
редуктори.
КЦТА [ кй-це-те-й] - Корейска
централна телеграфна аген¬
ция.
КЦХ [ ка-це-xà] - Кл иничен
център по хемодиализа (Со¬
фия).
КЦХ [ кй-це-хё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Комбинат за це¬
лулоза и хартия.
КЧ (-) [ кй-чё], метал. - Ковък
чугун (напр.: КЧ-35-4).
КЧ [кй-чё], метал. - Силициев
карбид черен (в марката на
абразивни (шлифовъчни) инст¬
рументи при означаване съста¬
ва на абразива).
кчжд остар., рус. КЦЖД (Ки¬
тайская Чанчуньская железная
дорога) —Китайско-Чанчун-
ска железопътна линия.
КШ електр. - Кодови шини.
КШ - Компютърна школа.
КШЕ електр. - Шлангов кабел
за шахти и за съединяване на
екскаватори.
KIUT
303
ЛАЗ
КШТ - Конгрес на шотланските
трсйдюниони.
КЩ - Консултантска къща,
кщм воен. - Комнадваща щаб¬
на машина.
КЩУ - Командно-щабно учение.
КЪР воен. - Курсов ъгъл на ра¬
диостанцията.
к. ю. и. - кандидат на юридичес¬
ките науки (със собствено име).
КЯУ [кя-у],рус. КЯУ (Копатель
ям усиленный) - Ямокопач.
Л
Л библ. - Ленинград.
Л, рус. Л (Лебядинский Л. С.) - В
марката на локомотив, конст¬
руиран от Л. С. Лебядински.
Л библ. - Лондон.
Л (-) [ел],метал. - В марката на
лята стомана (напр.: Ст 15 Л).
Л - Лятно дизелово гориво, пред¬
назначено за експлоатация на
дизелови двигатели при темпе¬
ратура на въздуха над 0° С.
Л (-) метал., рус. Л (латунь) -
Месинг (в марката на цветни
сплави, напр.: ЛАН 59-3-2).
Л (-) [ел], рус. Л (лебедка) - В
марката на съветски самолет
(напр.: Л-19, Л-10001).
л. - лист.
л - литър (единица за вмести¬
мост), (след цифра).
л. гром. - лице.
Ла (-) [ла], рус. Ла (Лавочкин) -
1. В марката на самолет-изтре¬
бител, конструиран от С. А.
Лавочкин (напр.: Ла 5, Ла-7,
Ла-9, Ла-15, Ла-200).
2. Самолет-изтребител, констру¬
иран от С. А. Лавочкин.
ЛА - Летателен апарат.
ЛА - Литературна агенция.
лаб. - лабораторен А лаб. упраж¬
нения.
лаб. - лаборатория.
лавсан м., рус. лавсйн (Лабора¬
тория высокомолекулярных
соединений Академии паук
СССР) - Название на вид син¬
тетични влакна и тъкан.
ЛАГГ (-) [лаг], рус. ЛАГГ (Ла¬
вочкин, Горбунов и Гудков)-
В марката на самолет-изтре-
бител, конструиран от Лавоч¬
кин, Горбунов и Гудков (напр.:
ЛАГГ-1, ЛАГГ-3).
ЛАГГ и лагт [лаг],ль - Самолет,
конструиран от С. А. Лавочкин.
В. П. Горбунов и М. И. Гулкое.
ЛАД - Либийска Арабска Джа¬
махирия.
ЛАЗ [лаз], рус. ЛАЗ (Львовский
автомобильный завод) -
1. Лвовски автомобилен завод.
ЛАЗ
304
лб
2. В марката на автобуси (напр.
ЛАЗ-695, ЛАЗ-679) и на авто¬
кранове (ЛАЗ-690), произведе¬
ни в този завод.
ЛАЗ и лаз, член, -ът, -а, мн. -ове,
м. - Автобус или автокран,
произведен в Л вовския автобу¬
сен завод.
лазер, член, -ът, -а, мн. -и, м.,
англ, laser (Light Amplification
by Stimulated Emission of
Radiation) - За назовавано на
квантомеханически усилвател
на светлинния диапазон.
- Произв.: лазерен.
Лакпром м. и ж. - Лакова про¬
мишленост (химически завод
за бои, лакове, емайл-лакове и
ДР-).
Л АНР - Либийска арабска народ¬
на република.
ЛАП биохим. - Левцинамино-
пептидаза.
ЛАРК [ларк] , м., англ. LARC
(Livermore Atomic Research
Computer) - За означаване на
американска електронноизчис¬
лителна машина.
ЛАС [лас] - Лаборатория за азот¬
ни стомани.
ЛАС [лас] - Лига на арабските
страни.
ЛАСТ [ласт], ж. и лг. - Латино¬
американска асоциация за сво¬
бодна търговия.
лат. - латински,
латв. - латвийски.
Латекс м. - Завод за лстсксови
каучукови изделия. Д ЗЛКИ
„Латекс".
ЛАТИНО [латйно], англ.
LATINO (Latin-American
Television International Network
Organisation)-Интернационал¬
на латиноамериканска органи¬
зация на телевизионните сис¬
теми.
латйно ср., муз. - 1. Стил в поп-
музиката, носещ характерни¬
те особености на латиноаме¬
риканската музика. 2. Музика
в този стил.
латйно.. - Латиноамерикански
(като първа съставна част на
сложносъкратени думи, напр.
латиномузика, латиносериал,
латинотанц).
ЛАФТА [лафта], англ. LAFTA
(Latino-American Free Trade
Association) - Латиноамери¬
канска асоциация за свободна
търговия.
ЛАЧХ автомат. - Логаритмич¬
на амплитудно-честотна ха¬
рактеристика.
ЛБ геохим. - Лек битум.
лб физ. - ламберт (единица за
яркост на светлината), (след
ЛБАК
305
лдп
цифра).
ЛБАК воен. - Леко бомбарди-
ровъчноавиокрило.
ЛБВ радиотехн. - Лампа на бя¬
гаща вълна.
ЛбГ— Лекари без граници
(Швейцария).
ЛБД (-)[ёл-бе-дё),рус. ЛБД (Лу¬
щильник-борона дисковый) -
Лющилник—дискова брана за
повърхностна обработка на
почвата.
ЛБКД библ. - Летопис на Българ¬
ското книжовно дружество в
София.
Л В [ёл-вё] - Лазерен визир (напр.:
ЛВ-5).
лв. - лева (с цифра).
ЛВЗ [лё-ве-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Локомотивно-ва¬
гонен завод.
ЛВК |лё-ве-ка] - Лозаро-винар-
ска кооперация. А ЛВК
„ Гъмза“.
лвт [лё-ве-тё] - Лозаро-винар-
ски техникум.
Л Г— Лятна градина.
ЛГИ - Лабораторни геоложки
изследвания (еднолично дру¬
жество с ограничена отговор¬
ност).
ЛГСЗОТ - Лаборатория по гео¬
техника на слаби земни основи
и терени (БАН).
ЛГУ [ёл-гс-ÿ], рус. ЛГУ (Ленин¬
градский ордена Ленина госу¬
дарственный университет) -
Ленинградски държавен уни¬
верситет.
ЛД [ёл-дё] хим. - Летална доза
на отровни вещества.
ЛД-Лига за демокрация (Маке¬
дония).
ЛД - 1. В емблемата на фабрика
„Лиляна Димитрова“.
2. Марка на трикотажните из¬
делия, изработени в тази фаб¬
рика.
ЛД[ ёл-дё), прил., метал. Само в
съчет. ЛД-процсс (Линц-Дона-
вигров) - Процес за добиване
на доброкачествена стомана в
конвертор.
ЛД (-)[ёл-дё]. At., рус. ЛД (Лу¬
щил ЬННК ДИСКОВНЫЙ) - Дисков
лющилник (напр.: ЛД-10).
ЛДА - Либерално-демократична
алтернатива.
ЛДГ—Логопедична детска гра¬
дина.
ЛДМ [ ёл-де-ём], изч. техн. -
Лентодвижсщ механизъм.
ЛДН [ёл-де-ён], рус. ЛДН (Лу¬
щильник дисковный навесной)
- Дисков покрит лющилник.
ЛДП [лё-де-пё] - Либерално-де¬
мократическа партия.
ЛДП - Либерално-демократска
ЛДПР
306
Лссоимпёкс
партия (Македония).
ЛДПР, рус. ЛДПР (Либерально¬
демократическая партия Рос¬
сии). -Либерално-демократи¬
ческа партия на Русия.
ЛДС [лё-де-сё] - Либерално-де¬
мократичен съюз.
ЛДС [ёл-де-ёс] , рус. ЛДС (Лу¬
щильник дисковый секцион¬
ный) - Дисков секционен лю-
ЩИЛНИК.
ЛДХ биохим. - Лактатдехидро-
геназа.
ЛДЦ - Либерален демократичен
център (Гърция).
ЛЕИ, рус. ЛЕИ (Ленинградский
электротехнический институт)
- Ленинградски електротехни¬
чески институт.
лент. - лейтенант (със собстве¬
но име).
ЛЕК [лек] - Лекарска експертна
комисия.
лскпром - Лека промишленост.
Лскпромкомплскт м. и ж. -
Инженерингова стопанска
организация за проучване, про¬
ектиране, реконструкция на
обекти на леката, полиграфи¬
ческата и др. промишленост,
за изграждане на комплектни
обекти и сервизна дейност.
ЛЕМ [лем] - Лазерен елипсомет-
ричен микроскоп (напр.: ЛЕМ-
2).
ЛЕН, фр. LEN (Ligue européenne
de natation) - Европейска лига
по плуване.
Лёппаучфйлм, м., рус. Леннауч-
фильм (Ленинградская кино¬
студия научно-популярных
фильмов) - Ленинградска ки¬
ностудия за научно-популярни
филми.
Лепфйлм, ль, рус. Ленфильм
(Лсниградский фильм) - Ле¬
нинградска киностудия за иг¬
рални филми.
ЛЕП [леп], електр. - Линия на
елктропредаването.
Лсскомплскт м. и ж. - Инжене¬
рингова стопанска организация
за проучване, проектиране, из¬
граждане и др. на горскостопан¬
ски обекти, на комплектни
обекти за дървообработващи
и лесо-химически заводи и др.
лёсо...,рус. лесо... (лесной) -Гор¬
ски (като първа съставна част
на сложносъкратени думи,
напр.: лесоинженср, лесоинже-
нерство, лесопарк, лесотехни¬
ка).
лесов. - лесовъден.
Лссоимпекс лг. и ж. - Външно¬
търговска организация за внос
(импорт) и износ (експорт) на
дървен материал и на произ-
Лсспромпроёкт
307
ЛИТ...
водството на дървообработва¬
щите заводи.
Лсспромпроёкт м. - Институт
за проучване и проектиране на
обекти на горската промишле¬
ност.
лесхоз м., рус. лесхоз (Лесное
хозяйство) - Горско стопан¬
ство.
лет. геогр. - летовище.
летя. - летлив.
ЛЕТМ [лё-те-мё] - Лаборатория
по експериментална и техни¬
ческа минералогия (БАН).
ЛЕФРК - Лаборатория по експе-
риментална фонетика и рече¬
ва комуникация.
Лсяркомплскт м. и ж. - Инже¬
нерингова стопанска организа¬
ция за комплектно проучване,
проектиране и монтаж на обек¬
ти от областта на металолее-
нето и пластичната обработка
на материалите.
ЛЗ - Лечебно заведение.
ЛЗА воен. - Лека зенитна арти¬
лерия.
лзк воен. - Лек защитен комби¬
незон.
ЛЗР воен. - Лека зенитна раке¬
та.
лзс [лё-зе-сё] - Лесозащитна
станция.
ЛЗТ [лё-зе-тё], ед. и мн. - Лес-
нозапалителни течности.
ЛИ - Либераленинтернационал.
Ли [ли],рус. Ли (Б. П. Лисунов) -
1. В марката на съветски са¬
молети, конструирани от Б. П.
Лисунов (напр.: Ли-2).
2. Самолет, конструиран от Б.
П. Лисунов.
ЛИ - Линеен избирач (в Автома¬
тична телефонна централа).
ЛиАЗ и ЛИАЗ [лийз], .м., рус.
ЛиАЗ и ЛИАЗ (Ликинский ав¬
тобусный завод). -1. Л икински
автобусен завод (в марката на
автомобили, произведени в
този завод, напр.: ЛИАЗ-158).
2. Автомобил, произведен в
този завод.
ЛИК[ лик], ср. - Литература, из¬
куство и култура (списание).
ЛИМ [лим] - Лентоизтеглящ
механизъм.
лиигв. - лингвистичен,
линдатиоп м., хим. - линдан и
малатион.
ЛИС - Лаборатория за интегри¬
рани системи.
лит. - литература, литературен,
лит... - литературен (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: литкръжок,
литфронт).
... лит. метал., рус.... лит (литей¬
ный) - Леярски (като втора
литогр.
308
ЯМБ
съставна част на сложносък¬
ратени думи, напр.: станколит).
литогр. - литография.
ЛИХГ, фр. LIHG (Ligue
internationale de hockey sur glace)
- Международна федерация по
хокей на лед.
ЛК [ёл-Kà], воен. - Лека картеч¬
ница.
ЛК (-) (ёл-Kà) - Ленокомбайн
(напр.: ЛК-7).
ЛК - Летищен комплекс.
ЛК - Либерален конгрес.
ЛК - Лизингова компания (Ак¬
ционерно дружество-София)
ЛК воен. - Линеен кораб.
ЛК воен. - Линия за комуника¬
ция.
ЛК - Литературен кабинет. АЛК.
„ Владимир Баи<ев “.
ЛК [ёл-Kà], м. (разг., член, -то),
електр. - Литцендрат с обща
обвивка от естествена копри¬
на.
л. к. - Лична карта.
ЛК - Лондонски клуб.
лк физ. - луке (единица за измер¬
ване на осветеност), (след циф¬
ра).
ЛКД [ёл-ка-дё], воен. - Лека кар¬
течница, създадена от Дегтя¬
рев.
ЛКК [ёл-ка-Kà] - Лекарска кон¬
тролна комисия.
ЛКП - Ливанска комунистичес¬
ка партия.
ЛКП[лё-ка-пё],л<н. -Личником-
плексни планове.
ЛКПНТМТ - Лаборатория -
контрол пестициди, нитрати,
тежки метали, торове (Мини¬
стерство на здравеопазването).
ЛКС [лё-ка-сё] - Линейно кабел¬
но стопанство (Българска те¬
лекомуникационна компания),
лк/сск физ. - лукса в секунда
(единица за количество на ос¬
ветлението), (след цифра).
ЛКФ - Комбиниран фрезов ле-
хообразовател.
л. к-ца воен. - Лека картечница.
ЛЛ - Лентолепачка (напр.: ЛЛ-
900).
ЛЛ електр. - Литцендарт с обща
лакова обвивка.
лло воен. - Летище за логистич-
но осигуряване.
ЛМ [ёл-ём] - Лабораторна мел¬
ница (напр.: ЛМ-400).
ЛМ - Лингвистично моделиране
(при ЦЛПОИ-БАН).
ЛМ - В марката на пиво, произ¬
веждано в пивоварния завод
„Леденика“- Мездра.
лм физ. - лумен (единица за из¬
мерване на светлинен поток),
(след цифра).
ЛМБ - Лондонска борса за мета-
лмист
309
ЛПЕ
ли.
ЛМИСТ - Лаборатория по меха-
нохимия и изследване на съе¬
динителната тъкан.
лмк [ел-см-ка]. ед. и мн., хим. -
Летливи мастни киселини.
лмп воен. - Лек мостови парк.
ЛМС [лё-ме-cè] - Лаборатория по
мехатронни системи (БАН).
лм-сек физ. - лумен-секунда
(след цифра).
лм-ч физ. - лумен-час (след циф¬
ра).
ЛНДР - Лаоска народнодемок¬
ратична република.
ЛНДР - Ливанска народнодемок¬
ратична република.
ЛНП - Либерална народна
партия (Финландия).
ЛНП - Либерална националисти¬
ческа партия (Никарагуа).
ЛНРП— Лаоска народнорево¬
люционна партия.
ЛНРП— Лява пационалнорево-
люционна партия (Боливия).
ЛНЧ - Личен номер на чужде¬
нец.
ЛОЗ - Лаборатория по оптичен
запис (БАН).
ЛОЗ - Лечебнооздравително за¬
ведение. /±ЛОЗ „Ясен“.
ЛОЗОИ [лозои] - Лаборатория
по оптичен запис и обработка
на информация (БАН).
Локо м., разг. - Футболен клуб
„Локомотив“.
ЛОП [лоп] - Линия за обработка
на мебелни плоскости (напр.:
ЛОП-04, ЛОП-07).
ЛОСИУ (лосйу],ед. ммн., икон. -
Логически схеми на Икономи¬
ка на управлението.
ЛОТ -Лазерни и оптични техно¬
логии (еднолично акционерно
дружество).
ЛОТ [лот], м., пол. LOT (Polskie
Linie Lotnicze) - Полски
въздушни линии.
лото - лотария.
ЛП у англ. LP (Labour party)-Лей¬
бъристка партия(Великобри¬
тания).
ЛП - Либерална партия.
ЛП воен. - Линия на прицелване-
то.
л. п. - Личен паспорт.
ЛП - „Лудогорска правда“ (вест¬
ник).
ЛПА - Лейбъристка партия на
Антигуа.
лпб воен. - Лекопехотен бата¬
льон.
лпбр воен. - Лекопехотна бри¬
гада.
ЛПВ - Лейбъристка партия на
Великобритания.
ЛПЕ физ. - Линейно предаване
на енергия.
лпк
3 10
лсмси
ЛПК [лё-пе-ка] - Лесопромиш-
лсн комбинат.
ЛПМ - Лейбъристка партия на
Малта.
ЛПО [ёл-пе-о], воен. - Лека пе¬
хотна огнехвъргачка.
ЛПО воен. - Линия за прекратя¬
ване на огъня.
лип воен. - Лекопехотен полк.
ЛПП [ёл-пе-пё], воен. - Лек пон¬
тонен парк.
ЛПР библ. - Лека промишле¬
ност.
ЛПС [лё-пе-сё] - Лазерно проти¬
водействаща система.
ЛПФ [лё-пе-фё] - Лаборатория
по приложна физика (БАН).
ЛПЧ - Лекари за правата на чо¬
века (международна организа¬
ция).
ЛПЯ [лё-пе-я] - Лейбъристка
партия в Ямайка.
л. р. муз. - лява ръка.
ЛРА воен. - Лека реактивна ар¬
тилерия.
ЛРД [лё-ре-дё] - Ловно-рибар¬
ско дружество.
ЛРЗТ [лё-ре-зе-тё] - Лаборато¬
рия по радиационна защита и
токсикология.
ЛРНС остер. - Ленински райо¬
нен народен съвет (София).
ЛРП [лё-ре-пё] - Либерално-ра¬
дикална партия (Парагвай).
ЛРСМ [лё-ре-се-мё] - Лаборато¬
рия по разпределител ни систе¬
ми и мрежи (БАН).
ЛС - Лазерна система.
ЛС - Лекарски съюз.
ЛС - Летателен състав.
ЛС спорт. - За означаване на
физкултурно дружество „Лев¬
ски -Спартак“.
ЛС - Летище София. А ЛС ЕАД.
ЛС - Либерален съюз.
ЛС - Ликвидационна комисия.
Л С - Личен състав. А Завеждащ
ЛС.
ЛС [лё-сё] - Ловностопанство. А
ЛС „ Извора ".
ЛСД [ёл-ес-дё], хим., нем. LSD
(Li.serg [in] saurediathylamid) -
Диетиламид на лизергиновата
киселина (психогенна отрова).
лед воен. - Летище за стоварва¬
не на десанта.
ЛСДП - Люксембургска соци¬
алдемократическа партия.
л/сек - литър в секунда (едини¬
ца за дебит), (след цифра).
ЛСЕНЕИ[ле-се-не-й] - Лабора¬
тория - слънчена енергия,
нови енергийни източници
(БАН).
ЛСЗВ [лё-се-зе-вё] - Лаборато¬
рия по слънчево-земни въздей¬
ствия (БАН).
ЛСМСИ [лё-се-ме-се-й] - Лабо-
лен
31 1
ЛУМ
ратория - сеизмична механика
и сеизмично инженерство
(БАН).
ЛСН - Нетъкана стъклена лен¬
та (напр.: ЛСН-71).
ЛСП строит. - Лигносулфанов
пластификатор.
ЛСРП - Люксембургска социа¬
листическа работническа
партия.
Л ССД - Либерален съюз на сво¬
бодните демократи (Унгария).
ЛССП - Ланка сама самаджа
парти (Социалистическа
партия в Шри Ланка).
ЛССР [ёл -ёс-ес-ёр], истор., рус.
ЛССР (Латвийская Советская
Социалистическая Республи¬
ка) - Латвийска съветска со¬
циалистическа република.
ЛССР [ёл-ёс-ес-ёр], истор., рус.
ЛССР (Литовская Советская
Социалистическая Республи¬
ка) - Литовска съветска соци¬
алистическа република.
ЛСТ - Лечебно-спортна трени¬
ровка.
ЛСЦ - Лазерна система за целе-
указване.
ЛТ - Лаборатория по телемати¬
ка.
ЛТ електр. - Линеен трансфор¬
матор.
ЛТ (-) [ёл-тё], рус. ЛТ (Льноте¬
ребилка тракторная) - Трак¬
торна леноскубачка (напр.: ЛТ-
7).
л-т - лейтенант (със собствено
име).
ЛТА [ёл-те-à] - Лентов телегра¬
фен апарат (напр.: ЛТА-57).
ЛТД [ёл-те-дё], англ. LTD
(limited) - За означаване на
дружество с ограничена отго¬
ворност; вж. ДОО
ЛТУ [лё-те-ÿ] и [ёл-те-у] - Ле¬
сотехнически университет (Со¬
фия).
ЛТУ [ёл-те-ÿ]. воен. - Лстател-
нотактическо учение.
ЛТХ биохим. -Лутеотропен хор¬
мон.
ЛУ воен. - Логистично управле¬
ние.
ЛУ изч. техн. - Логическо усло¬
вие.
ЛУ- Логопедично училище.
ЛУ (-) [лу], рус. ЛУ (Лущильник
универсальный) - Универсален
лющилник (напр.: ЛУ-5).
ЛУГ [луг] - Универсален градин¬
ски лехообразувател.
ЛУЕ [лус], физ. - Линеенускори¬
тел на електроните.
ЛУИ [луй], физ. - Линеен уско¬
рител на йоните.
ЛУМ [лум], рус. ЛУМ (Лавандо-
уборочная машина) - Лаванду-
ЛУН
312
Мим
лоприбираща машина (напр.:
ЛУМ-2).
ЛУН [лун] - Лазерен указател за
направление (напр.: ЛУН-3).
ЛФ воен. - Линия на фронта.
ЛФ - ..Литературен фронт" (вест¬
ник).
ЛФИП - Леярска фабрика - Ин¬
дустриални продукти (Друже¬
ство с ограничена отговорност
- Перник).
ЛФК [лс-фе-ка] - Лечебна физ¬
култура. А Кабинет по ЛФК.
ЛХ биол. - Лутеинизиращ хор¬
мон.
ЛХАТбиохим. - Лецитин-холес-
тсрол-ацил-трансфераза.
ЛЦ - Лъжлива цел.
ЛЦБ - Лютеранска църква в
България.
Лч - Ловеч и Ловешки окръг (в
регистрационните номера на
моторните превозни средства
от Ловеч и Ловешки окръг). А
Лч ИЛ].
лшп [ле-ше-пе] - Линия за
кръстообразно шлайфане на
мебелни плоскости (напр.:
ЛШП-04).
ЛЮК библ. - Люксембург.
м
М (-) [ем] - Малка електронна
изчислителна машина (напр.:
М-500, М-220).
М (-) [ем] - В марката на масло
за двигатели (напр.: М-10, М-
8-С, М-10-Д).
М (-) [ем], електр. - Меден про¬
водник (напр.: М-16, М-25, М-
35).
М (-) [ем] , воен. - Миноносец.
М (-) [ем] - Модернизиран (при
означаване на машини, прибо¬
ри и др., които са усъвършен¬
ствани, напр.: УДЛ-350М).
М (-) [ ем] - Морзов апарат
(напр.: М-12, М-44).
М. библ. - Москва.
М (-) [ем] - Цифров мул ти мер
(напр.: М-101 ).
М (-) [ем], рус. М (Малая под¬
водная лодка) - За означаване
на тип подводници (напр.: М-
VI).
М (-) [ем], рус. М (“Минтяж-
строевец“) - В марката на тип
кран (напр.: М-3-5-5).
м. - майор; м-р (пред собствено
име).
Мим- мащаб; м-б (с цифра).
А М 1:10000.
м
313
МАВТ
М -мега... (десетична представ¬
ка към измерителни единици,
напр.: Мвт - мегават, Мев -
мегаелектронволт).
м. - месец; мес. (пред название
на месец или след цифра). А м.
ноември; 10 м.
м - метър (след цифра). А 10 м.
м - мили... (десетична представ¬
ка към измерителни единици,
напр.: ма - милиампер, мб -
милибар).
м. - мина (пред собствено име).
Алт Бобовдол.
м - минута; мин (след цифра).
А 20 м.
м. - музей; муз. А м. „ История
на София “.
м спорт. - мъже. А Слалом (м).
м. грам. - мъжки род.
МА [ме-à] - Медицинска акаде¬
мия.
МА - Международен арбитър.
MA [èM-à], прил., хим. - Метил-
ацетатен. А МА разтворител.
МА воен. - Механизиранаармия.
МА воен. - Морска авиация.
МА - Морска агенция.
МА [ме-à] - Музикална акаде¬
мия.
ма физ. - милиампер (след циф¬
ра).
МАА [маа] - Международна
академия на архитектурата.
МААЕ [Maàe] - Международна
агенция по атомна енергия;
МАГАТЕ, ИАЕА.
МАБ [маб] , воен. - Механизиран
автоматичен батальон.
МАБ [маб] - Министерство на
архитектурата и благоустрой¬
ството.
МАБ [маб], воен. - Мостова
авиационна бомба.
МАБГ [мё-а-бе-ге] - Междуна¬
родна асоциация на ботаничес¬
ките градини; ИАБГ.
МАВ [ мав], агрон. - Максимал¬
на адсорбционна влагоемност.
МАВ (-) [мав] - Машина за вна¬
сяне на амонячна вода в почва¬
та (напр.: МАВ-4,2).
МАВ [мав] - Международнаасо¬
циация по византология;
АИЕБ.
МАВ [мав]. м., унг. МАV
(Magyar Allamvasulak) - Унгар¬
ски железници.
МАВАГ [маваг], унг. MÂVAG
(Magyar Allanii Vagon-Acél-és
Gépgyâr) - Вагоностроителен
завод в Унгария.
МАВАУТ [маваут], унг.
MÂVAUT (Magyar Allamvasulak
Autôbusz Uzemel) - Унгарско
автомобилно предприятие.
МАВТ [ма-ве-тс] - Международ¬
на асоциация за въздушен
МАГ
314
МАКС
транспорт.
МАГ [маг] - Международна ав¬
тогара.
МАГ] маг] - Международна асо¬
циация по геодезия.
...маг - Магазин (напр.: нармаг,
хоремаг)
маг. - магазин.
МАГАТЕ [магате], рус МАГА¬
ТЭ (Международное агентство
по атомной энергии) - Между¬
народна агенция по атомна
енергия; МААЕ, ИАЕА.
ма гнет, член, -ът, -а, мн. -и, м.,
разг. - Магнетофон.
мадж. - маджарски.
МАЕ [мае] - Международна
агенция по енергията.
МА Ж [маж] - Международен
алианс на жените за равни пра¬
ва и задължения.
МАЗ [маз], рус. МАЗ (Минский
автомобильный завод). 1. Мин¬
ски автомобилен завод.
2. В марката на автомобили,
произведени от този завод,
напр.: МАЗ-200, MA3-530.
маз, член, -ът, -а, мн. -ове, м.,
раз?. - Автомобил, произведен
от Минския автомобилен за¬
вод.
МАЗ [маз] -Мсдикоапаратурен
завод.
мазер, член, -ът, -а, мн. -и, лг.,
англ. maser (Microwave
amplification by stimulated
emission of radiation) - Кванто-
вомеханичен усилвател на ми¬
лиметрови радиовълни.
МАИ [ май] - Международна ака¬
демия по изкуствата (Париж);
АИА.
МАИ [май],рус. МАИ (Москов¬
ский авиационный институт) -
Московски авиационен инсти¬
тут.
Маимекс м. - Дирекция за
външноикономически връзки
към Медицинска академия за
износ (експорт) и внос (импорт)
на медицински уреди, медицин¬
ска помощ в чужбина и др.
МАИРСК [майрек] - М еж ду на¬
родна асоциация по изучаване
и разпространение на славян¬
ската култура.
МАИЮЕ - Международна асо¬
циация за изучаване на Юго¬
източна Европа.
МАК хнм. - Метилакрилат.
МАК [ мак] - Морска арбитраж¬
на комисия.
МА КВБ библ. - Библиотека при
Катедра по вътрешни болес¬
ти с клинична фармакология
при Медицинска академия.
МАКС [макс] - Международна
макс.
315
МАПРЯЛ
асоциация по контрол на каче¬
ството на семената.
макс. - максимален.
МАЛ [ мал], -М., пнгл. MAL
(Malaysian Airways Limited) -
Въздушни линии на Малайзия.
мал. - малайски.
МАЛЕВ [ мйлев] ле, унг.
MALEV (Magy.r Lcgiko
zlekedesi Vallalat) - Унгарски
въздушни линии.
МАЛК [малк] - М еждународна
асоциация на литературните
критици.
МАЛТ [малт] - Международна
асоциация на любителските
театри.
МАМР [мамр] - Международна
асоциация по морска радио¬
връзка.
МА/МФ-В библ. - Библиотека на
Медицинския факултет при
Медицинска академия - Вар¬
на.
МАН [ман] - Монголска акаде¬
мия на науките.
МАН [ ман], ле, нем. MAN
(Maschinenfabrik Augsburg-
Nümberg) - Машиностроител¬
ни заводи Аугсбург - Нюрн¬
берг (Фирма за производство
на тежкотоварни автомобили,
двигатели и др. във ФРГ).
ман, член, -ът, -а, мн. -ове, м.,
разг. - Автомобил, производ¬
ство на Машиностроителни
заводи Аугсбург - Нюрнберг
(ФРГ).
мал. - манастир.
манеб хим. - Мапган-стилен-
бис-дитиокарбамат.
МАНИАК [маниак], ж. и ле,
англ. MANIAC (Mathematical
Analyser, Numerical Integrator
and Computer) - Електронноиз¬
числителна машина.
МАНК [манк] - Международна
асоциация на научното кино.
МАП [мап], фр. MAP (Maghreb-
Arabe Presse) - Информацион¬
на агенция на Мароко.
МАПАИ [мапаи], MAPAI
(Miflegct Poalei Erec Israel) -
Израелска работническа
партия.
МАПАМ [мапам], МАРАМ
(Mifleget Poalim Menuhedet) ~
Обединена работническа
партия (Израел).
МАПН [мА-пе-ен] - Междуна¬
родна асоциация за политичес¬
ки науки.
МАППЛ - Международна асо¬
циация за приложна психолин¬
гвистика; МДППЛ.
МАПРЯЛ [ мапрял],ж. им.,рус.
МАПРЯЛ (Международная
ассоциация преподавателей
МАПС
316
МАУ
русского языка и литературы)
- Международна асоциация на
преподавателите по руски език
и литература.
МАПС [мапс] - Международна
асоциация на производителите
на суперфосфати.
МАПС [мапс] - Международна
асоциация по противоземетръ¬
сно строителство: И AEE.
МАПУ [мапу], псп. MAPU
(Movimiento de Acciôn Popular
Cnida) - Движение за единно
народно действие (Чили).
МАР [мар] - Международнаасо¬
циация за развитие(специали¬
зирана организация на ООН).
MAP библ. - Мароко.
MAP - Младежки алианс за раз¬
витие.
Мараславйп м. - Зъболекарски
препарат, носещ името на сво¬
ята откривателка - Мара
Славова.
Марбас м. Маришки каменовъ¬
глен басейн.
- Произв.'. марбасовец, м<зрбасов-
ски.
МАРУ електрон. - Мигновена
автоматична регулировка на
усилването.
МАС [мас] - Международен ас¬
трономически съюз; ИАЮ.
МАС [мас] - Митническа аеро¬
гара - София.
МА CO воен. - Морско и амфи-
бийносвързочно отделение.
МАСС [ма-ce-cè] -Международ¬
на асоциация за социална сигур¬
ност; ИССА.
МАССР[ ем-à-èc-ec-èp], истор.
рус. МАССР (Марийская Ав¬
тономная Советская Социали¬
стическая Республика) - Ма-
рийска автономна съветска со¬
циалистическа република.
МАССР [см-à-èc-ec-cp], истор.
рус. МАССР (Молдавская Ав¬
тономная Советская Социали¬
стическая Республика) - Мол¬
давска автономна съветска
социалистическа република.
МАССР [ем -à-cc-cc-èp], истор.,
рус. МАССР (Мордовская Ав¬
тономная Советская Социали¬
стическая Республика) - Мор-
довска автономна съветска
социалистическа република.
МАСФ библ. - Стоматологичес¬
ки факултет на Медицинска
академия.
МАТ [мат], м. (разг., член. -ът.
-а) - Международен автомоби¬
лен транспорт (Стопанско обе¬
динение).
мат. - математика.
мат. — математически.
МАУ [мау] - Международна асо-
МАФ
317
МБА
циация на университетите.
МАФ [ маф] - Международна
федерация по астронавтика.
МАФА [мафа] - Международна
асоциация на футболните аген¬
ти.
МАЦМБ библ. - Централна ме¬
дицинска библиотека при Ме¬
дицинска академия.
МАШ библ. - Общо машино¬
строене, технология на мета¬
лите.
... маш - Машиностроене (напр. :
Несмаш, Интрансмаш).
маш... - Машиностроителен
(напр.: Машелектропроект,
Машстрой).
Машелектропроект м. - Инсти¬
тут за проучване и проектира¬
не на машиностроителни и
електропромишлени предприя¬
тия; Машелпроект.
Машелпроект м. - Институт за
проучване и проектиране на
машиностроителни и елект¬
ропромишлени предприятия;
Машелектропроект.
Машиноекспорт .м. - Външно¬
търговска организация за из¬
нос (експорт) и внос (импорт)
на металообработващи и
дървообработващи машини,
съоръжения и др.
Машйпоимпёкс м. Търговско
предприятие за внос (импорт)
и износ (експорт) на машини.
Машлекпром м. - Стопански
комбинат за производство на
резервни части, единични ма¬
шини и нестандартно оборуд¬
ване за леката промишленост.
Машпроектль Институт за про¬
учване и проектиране на ма¬
шиностроителни заводи.
Машстрой м. - Машинострои¬
телен завод за металорежещи
машини.
МАЮД [маюд] - Международ¬
на асоциация на юристите-де¬
мократи.
МАЮН [ маюн] - Международ¬
на асоциация на юридическите
пауки.
МБ [ем-бс], електрон. - Магни¬
тен барабан.
МБ геохим. - Масленист битум.
МБ воен. - Медицински бата¬
льон.
МБ [ем-бе], техн. - Местна ба¬
терия (система телефонни апа¬
рати).
МБ - Митническо бюро. А МБ
Горубляне.
МБ - Монтажна база,
м-б - мащаб (с цифра); М, м.
Д.м-б 1:1000.
МБА мед. - Микробиологичен
анализ.
МБАЛ
318
МБС
МБАЛ [мбал] - Многопрофилна
болница за активно лечение.
МБАЛСМ - Многофункционал¬
на болница за активно лече¬
ние и спешна медицина. А
МБАЛСМ ,.Н. И. Пирогов"
( Софин).
мбатр воен. - Метеорологична
батарея.
МББР - Материали за българ¬
ски ботаничен речник.
МБВ [мё-бе-вё] - Международ¬
но бюро за време.
МБВР [ мё-бе-ве-рё] - Междуна¬
родна банка за възстановява¬
не и развитие.
МБГ - Мистерия на български¬
те гласове.
МБД икон. - Милиони барела
дневно (за добив и търговия на
петрол).
МБЗМ [мё-бе-зе-мё] - Между¬
народно бюро по законодател¬
на метрология.
МБИ [мё -бе-й] - Медикобиоло-
гичен институт.
МБИ [мё-бе-й]- Международен
банков институт.
МБИ [ мё-бе-й] - Международна
инвестиционна банка; МИБ.
МБИР [ мё-бе-и-pè]- Междуна¬
родна банка за инвестиции и
развитие.
МБИС [ мбис] - Международна
банка за икономическо сътруд¬
ничество.
МБК [мё-бе-ка] - Международен
бизнес-клуб.
МБК хим. - Мстил 2-бензими-
дазолкарбамат.
МБКСМ - Международна бол¬
ница за квалифицирана и спеш¬
на медицина.
МБКТ воен. - Международна
банка за кредит и търговия.
МБМТ [ мё-бе-ме-тё] - Между¬
народно бюро за мерки и тег¬
лилки.
МБП [мё-бе-пё] - Местно бюро
за проверка (Орган на Дър¬
жавна служба за законодател¬
на метрология).
МБП [ мё-бе-пё] - Международ¬
на биологична програма (Меж¬
дународна научна организация
за изследвания в областта на
биологията).
МБР [ём-бе-рё],ед. ими., воен.-
Между Континентал на балис¬
тична ракета.
МБР [ мё-бе-рё] - Международ¬
на банка за разплащане (Ба¬
зел).
МБРР [ мё-бе-ре-рё] - Междуна¬
родна банка за реконструкция
и развитие (специализирано
учреждение на ООН).
МБС (-)[ём-бе-ёс] - Биологичес-
МБС
319
МВФ
ки стереоскопичен микроскоп
(напр.: МБС-1 ).
МБС[ мё-бе-сё] - Медико-бакте¬
риологична станция.
МБС [см-бе-сс], ед. и мн., воен. -
Междуконтинентален балис¬
тичен снаряд.
МБС [мё-бе-сё] - Международен
биохимичен съюз.
МВТ [мё-бе-тё] - Международ¬
но бюро на труда.
МБТК (-)(ем-бе-те-ка], рус.
МБТК (Мобильный башенный
трубчатый кран)- Крачещ ку¬
локран (напр.: МБТК-80).
МБТР [мё-бе-те-pè] - Междуна¬
родна банка за търговия и раз¬
витие.
МБФ [мё-бс-фё] - Международ¬
на боксова федерация.
МБХ [мс-бс-xà] -Малки българ¬
ски хора (обществена органи¬
зация).
МБЦ [мё-бе-цё] -Международен
бизнссцентър.
MB мед. - Минутна вентилация.
MB (-)[ём-вё] -Млековар (напр.:
МВ-20).
Мв физ. - мегаволт (след циф¬
ра).
мв физ. -миливолт (след цифра).
MBA [ём-вс-à] - Машина за ва¬
дене на арпаджик.
МВВ - Минерална вода „Вито¬
ша“ (Дружество с ограничена
отговорност).
МВЗ воен. - Минновзривно за¬
граждение.
мвис воен. - Мрежа за военно-
информационни системи.
мв/м физ. - миливолт на метър
(след цифра).
МВиР - Министерство на
външните работи.
м-во - министерство; м-ство.
МВР [мё-ве-рё], ср. (разг., член.
-то) - Министерство на
вътрешните работи.
МВРДС - Мин истерство на
вътрешните работи и държав¬
ната сигурност.
МВСБ [мё-ве-се-бё] - Междуве¬
домствен съвет за бежанците.
мв/см физ. - миливолт на санти¬
метър (след цифра).
МВТ [мё-ве-тё] - Министерство
на външната търговия.
Мвт физ. - мегават (след циф¬
ра).
мвтфиз. -миливат(след цифра).
МВТУ [мё-ве-те-у], ср. (разг.,
член, -то) - Министерство на
вътрешната търговия и услу¬
гите.
Мвтч физ. - Мегаватчас (след
цифра).
МВФ [ мё-ве-фё) - Междунаро¬
ден валутен фонд (специализи-
мвц
3 20
МГУ
рано учреждение на ООН).
МВЦ [ мё-ве-цё] - Мултивидео-
център (Еднолично дружество
с ограничена отговорност).
МГ -Магистрален газопровод.
МГ воен. Маневрена група.
МГ -Математическа гимназия.
МГ икон. - Мрежов график,
мг - милиграм (след цифра).
мГ физ. - милиграм-сила; мгс
(след цифра).
м. г. - миналата година (след дата
или название на месец). А Ме¬
сец юни м. г.
МГБП [мё-ге-бе-пё] - Междуна¬
родна геосферна-биосфсрна
програма.
МГГП [мё-ге-ге-пё], ср. (разг.,
член, -то) - Министерство на
горите и горската промишле¬
ност.
мгд [ём-ге-дё],прил. -Магнит-
но-газодинамичен. Д МГД ме¬
тод. МГД генератор, МГД
електроцентрала.
мгд [ём-ге-дё], прил., рус. МГД
(Магнитно-гидродинамичный)
- Магнитно-хидродинамичен;
вж. мхд. Д МГД помпа.
МГИ [м è-ге-й] - Междуградски
групов избиран (в автоматич¬
на телефонна централа).
МГИ[ мё-ге-й], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Минно-геоложки
институт; ВМГИ.
МГИ[ём-ге-й], м., рус. МГИ
(Московский горный институт)
- Московски минен институт.
МГИМО [мгймо], рус. МГИМО
(Московский государственный
институт международных от¬
ношений) - Московски държа¬
вен институт по международ¬
ни отношения.
мгкп [мё-ге-ка-пс] - Междуна¬
родна геоложка корелационна
програма.
МГН [ мё-ге-ён] - Междуград¬
ски номератор (в автоматична
телефонна централа).
мги физ. - маги (единица за маг¬
нитна проницаемост), (след
цифра).
МГО [мё-гс-о] - Международна
геодезическа организация.
МГОПС[мгопс] - Министерство
на горите и опазване на при¬
родната среда.
МГС [мё-ге-cè] - Международен
географски съюз; ИПО.
мгс физ. - милиграм-сила; мГ
(след цифра).
МГССастрон. - Международна
година на спокойното слънце.
мгт [мё-ге-тё]— Малък град¬
ски теагър. А МГТ „Зад ка¬
нала" (София).
МГУ [мё-ге у] -Минно-геолож-
МГУ
321
мдс
ки университет. А МГУ „Св.
Иван Рилски“.
МГУ [ём-ге-ÿ], рус. МГУ (Мос¬
ковский государственный уни¬
верситет имени М. В. Ломоно¬
сова) - Московски държавен
университет „М. В. Ломоно¬
сов“; МДУ.
МГХК - Международен гастро¬
хирургически клуб.
МД [ём-дё] - Магнитен дефек¬
тоскоп.
МД [ём-дё], електрон. - Магни¬
тен диск (на запаметяващо ус¬
тройство).
МД [ём-дё], електрон. - Масив
на документите.
МД (-) - Декларация образец
„Месечни добавки“ (напр.: МД-
1969).
МД (-)[ём-дё] - Минен детона¬
тор (напр.: МД-2).
м'д -кубометроденонощие (след
цифра).
МДА - [ём-де-à] - Международ¬
на данъчна асоциация.
МДА хим. - Метилендианилин.
МДА [мё-дс-à] - Министерство
на държавната администра¬
ция.
МДБ [мё-де-бе], порт. MDB
(Movimento Democrâtico Brasi-
leiro) - Бразилско демо кратич¬
но движение (Бразилия).
мдг воен. — Морска десантна
група.
МДД - Медико-диагностична
дейност.
МДИО [медно] - Междудържав¬
на икономическа организация.
МДК [мё-де-ка], м. и (разг.) ср.
{член, -то)-Медодобивенком¬
бинат.
МДЛ [ём-де-ёл] - Медико-диаг¬
ностична лаборатория. А МДЛ
„ Проф. Емил Наков “.
МДЛ [ём-де-ёл] - Международ¬
но дружество по лимнология.
МДО мед. - Минутен дихателен
обем.
МДО воен. Морска десантна опе¬
рация.
МДОС воен. - Морскодесантно
оперативно съединение.
МДППЛ - Международно дру¬
жество за приложна психолин¬
гвистика; МАППЛ.
МДР - Малгашка демократична
република.
МДРМ [мё-де-ре-мс], фр.
MDRM и М. D. R. М.
(Mouvement démocratique de la
rénovation malgache) - Демокра¬
тично движение за възражда¬
не на Мадагаскар.
МДРФ воен. - Морска доктрина
на руската федерация.
МДС [мё-де-сс] - Маврицийски
мдс
322
Me декс йм
демократичен съюз.
МДС - Магазин „Детски свят“.
МДС и м. д. с. физ. - Магнито-
движеща сила.
МДС физ. - Механика на дис¬
кретни системи.
МДСХ - Микродом за стари хора.
Д МДСХ „Дружба“.
МДТ - Местни данъци и такси.
мдтл електрон. - Модифицира¬
на диодио-транзисторна логи¬
ка.
МДТТфиз. - Механика надефор-
мируемото твърдо тяло.
МДУ I ём-де-ÿ] - Московски
държавен университет; вж.
МГУ.
МДФЖ[ ме-де-фе-жё] - Между¬
народна демократична феде¬
рация на жените.
МДФИЖ - Международен де¬
партамент за филмово изку¬
ство на Варненския Свободен
университет „Черноризец
Храбър“.
мдх биохим. - Малатдехидро-
геназа.
ME биохим. - Международна ен¬
зимна единица.
ME - Министерство на енерге¬
тиката.
Me (-) [ме,] нем. Me
(Messerschmitt) - 1. Немека са-
молетостроителна фирма
„Месершмит“.
2. В марката на самолет“Ме-
сершмит“, произведен от тази
фирма (напр.: Мс-109).
МЕА [мё-à] - Международна
енергийна агенция (Европейс¬
ки съюз).
Мсбслснаб м. - Централна база
за снабдяване с материали
към Стопанска организация
„Мебел“.
Мев физ. - мегаслектронволт
(след цифра).
МЕВ воен. - Медицинска еваку¬
ация по въздуха.
МЕГ - Министерство на енерге¬
тиката и горивата.
МЕГА [мега], нем. MEGA (Marx
- Engels-Gezamtausgabe) -
Пълни събрани съчинения на
Маркс и Енгелс.
мегер м., електр. - Мегаом-
метър.
МЕД^ибл. -Медицина,медицин¬
ска техника.
МЕД електр. - Милисекунден
електродетонатор.
мед... - Медицински (напр.: мед¬
институт, медсестра).
мед. - медицина.
мед. - медицински.
Медсксйм м. - Специализирано
външнотърговско предприя¬
тие за научно-техническо
Медна
323
Мел инвест
съдействие на други страни в
областта на здравеопазването
и медицинската практика.
Мёдиа м. и ж. - Медико-апара¬
турен завод.
Медико ср. - Обединено стопан¬
ско предприятие за научноиз¬
следователска и проектнокон-
структорска дейност, произ¬
водство, монтаж и ремонт на
медицинска апаратура, внос и
износ на медицинска техника.
Мёдпкокомплёкт м. - Инжене¬
рингово предприятие за проек¬
тиране, доставка и монтаж на
комплектни здравни (меди¬
цински) обекти.
Мёдифарма и Медиафарма ж. -
Държавна фирма за внос и из¬
нос на фармацевтични продук¬
ти, медицински уреди и др.
МЕДО [ медо], англ. MEDO
(Middle East Defence Organi¬
zation)-Багдадски пакт(1955-
1958).
медпункт м. - Медицински
пункт.
мёдсап... - Медико-сапитарен
(напр.: медсанбат, медсанчаст).
медсанбат м., воен. - Медико-
санитарен батальон; медсб.
медсанчаст ж., воен. - Медико-
санитарна част; МСЧ.
медсб воен. - Медико-санитарен
батальон; медсанбат.
медсв воен. - Медико-санитарен
взвод.
мёдссстра ж. - Медицинска сес¬
тра.
медер воен. - Медико-санитарна
рота.
МЕЕ [ме-è] - Министерство на
електрониката и електротех-
никата.
МЕЕР - Министерство на енер¬
гетиката и енергийните ресур¬
си.
меж... - Международен (напр.:
междом).
междум. грам. - междуметие.
МЕЗ (-) [мез] - Електролитна
шлифовъчна машина за заточ¬
ване (напр.: МЕЗ-201 ).
МЕИ [мё-й] и [мей], рус. МЭИ
(Московский энергетический
институт) - Московски енерге¬
тичен институт.
МЕИ [ мс-й] и [мей], м. и (разг.)
ср. (член, -то) -Машинно-слек-
тротехнически институт;
ВМЕИ.
МЕК [ мек] - Международна
електротехническа комисия;
ИЕК, КЕИ.
МЕК библ. - Мексико.
мекс. - мексикански.
Мёлипвест и МЕЛИНВЕСТ м.
- Приватизационен фонд за
MEM
324
Мсталпром
инвестиране в мелничната
промишленост.
МЕМ [мем], еснер. MEM
(Mondpaca Esperantista Movado)
- Световно движение на еспе-
рантистите за мир.
МЕМ(-) [мем]-Малогабаритен
електронен микроскоп (напр.:
МЕМ-50, МЕМ-58).
МЕМФ [мемф], рус. МЭМФ
(Минно-электромеханический
факультет) - Минно-електро-
механичен факултет (МГУ,
Москва).
МЕН [мен], англ. MEN (Middle
East News) - Информационна
агенция на Арабска република
Египет; вж. МЕНА.
МЕН А [ме на], англ. MENA
(Middle East News Agency) -
Информационна агенция на
Арабска република Египет;
МЕН.
МЕП [меп], йен. МЕР
(Movimiento Electoral del Pueblo)
- Избирателно народно движе¬
ние (Венецуела).
Мери ж. - Наименование на пас¬
та за зъби, съдържаща кон¬
центрат от минералната вода
„Меричлери“.
мсс. - месец (пред название на
месец или след цифра); м. Д
мес. юни., 10мес.
мес. - месечен.
МЕС мн., воен. - Морски експе¬
диционни сили.
МЕСАН [ месан], фр. MESAN
(Mouvement d’évolution sociale
de l'Afrique noire) - Движение
за социална еволюция на чер¬
на Африка (Централна афри¬
канска република).
МЕСМ - Малка електронна сме¬
тачна машина.
мест. грам. - местоимение; мес-
тоим.
местоим. грам. - местоимение;
мест.
...мет... - Метален(напр.: Строй-
матметиз).
MET библ. - Металургия.
мет. - метал.
мет. - металургичен; метал,
мет. - металургия; метал,
метал... - Метален (напр.: Ме-
талпром).
метал. - металургичен; мет.
метал. - металургия; мет.
Металпроект м. - Комплексен
институт за проучване и про¬
ектиране в областта на архи¬
тектурата и строителството с
леки метални и стоманени кон¬
струкции.
Металпрбм м. - Метална про¬
мишленост (трудово-произво¬
дителна кооперация).
Мстйлснаб
325
М3
Мсталсиаб м. Стопанско обеди¬
нение за пласмент и снабдява¬
не с черни и цветни метали,
метални изделия и др.
металург... - Металургичен
(напр.: Металургпроект).
Мсталургкомплскт м. - Инже¬
нерингова стопанска организа¬
ция за проектно-конструктор¬
ска, внсдрителска и др. дейност
в областта на рудодобива, чер¬
ната и цветната металургия и
ДР-
Металургпроект At. - Комплек¬
сен институт за проучване и
проектиране на металургич¬
ни обекти.
Мсталхйм м. - Стопанско обе¬
динение за производство на
металообработващи машини,
автомобилна, електронна,
съобщителна и др. техника.
мстсо... - Метеорологичен
(напр.: метеослужба, метео¬
станция).
мстеоиаблюдатсл м. - Метео¬
ролог-наблюдател.
метеор. - метеорологичен,
метеор. - метеорология,
метеослужба ж. - Метеороло¬
гична служба.
метеостанция м. - Метеороло
пг н > станция.
мет. <4 член. -то. мн. -та, ср. -
Машинно-тракторна станция;
МТС.
...мстиз - Метални изделия
(напр.: Стройматметиз).
метро, член., -то, мн. -à, ср. -
Метрополитен.
Мстропроект м. - Специализи¬
рана проектантска оргашгзация
за проектиране на метро.
Метрострой м. Стопанско пред¬
приятие за строителство на
метро.
мех. - механика.
мех. - механичен.
МЖ истор. - Международен
женски секретариат.
МЖ воен. - Местни жители.
МЖК [мс-же-кй] - Междунаро¬
ден женски клуб.
МЖМФ I Mè-же-ме-фс] - Меж¬
дународна женска медийна
фондация.
мжс [ме-же-се] - Междунаро¬
ден железопътен съюз.
М3 (-) [ем-зе]- В марката на мас¬
ло за закаляване на металите
(напр.: МЗ-20).
М3 (-) [ём -3è], воен. - Маслоза-
реждач (напр.: М3-150).
М3 (-) [ём-зё] - Машина за за¬
каляване (напр.: М3-1000).
М3 [мё-зё] - Машиностроителен
завод.
М3 { мё-зё] - Мебелен завод.
МДС
322
Мсдексйм
демократичен съюз.
МДС - Магазин „Детски свят“.
МДС и м. д. с. физ. - Магнито-
движеща сила.
МДС физ. - М еханика на дис¬
кретни системи.
МДСХ -Микродом за стари хора.
А МДСХ „Дружба".
МДТ - Местни данъци и такси.
МДТЛ електрон. - Модифицира¬
на диодио-транзисторна логи¬
ка.
МДТТ физ. - Механика надефор-
мируемото твърдо тяло.
МДУ [ ем-де-ÿ] - Московски
държавен университет; вж.
МГУ.
МДФЖ[ мё-де-фе-жё] - Между¬
народна демократична феде¬
рация на жените.
МДФИЖ - Международен де¬
партамент за филмово изку¬
ство на Варненския Свободен
университет „Черноризец
Храбър“.
мдх биохим. - Малатдехидро-
геназа.
МЕбпшзбч. - Международна ен¬
зимна единица.
МЕ - Министерство на енерге¬
тиката.
Ме (-) [ме,] нем. Ме
(Messerschmitt) - 1. Немска са-
молетостроителна фирма
„Месершмит“.
2. В марката на самолет“Ме-
сершмит“, произведен от тази
фирма (напр.: Ме-109).
МЕА [ ме-à] - Международна
енергийна агенция (Европейс¬
ки съюз).
Мебслспаб м. - Централна база
за снабдяване с материали
към Стопанска организация
„Мебел“.
Мев физ. - мегаслектронволт
(след цифра).
МЕВ воен. - Медицинска еваку¬
ация по въздуха.
МЕГ - Министерство на енерге¬
тиката и горивата.
МЕГА [мёга], нем. MEGA (Marx
- Engels-Gezamtausgabe) -
Пълни събрани съчинения на
Маркс и Енгелс.
мегер м., електр. - Мсгаом-
метър.
МЕДбнбл. - Медицина, медицин¬
ска техника.
МЕД електр. - Милисекунден
слектродетонатор.
мед... - Медицински (напр.: мед¬
институт, медсестра).
мед. - медицина.
мед. - медицински.
Мёдексйм м. - Специализирано
външнотърговско предприя¬
тие за научно-техническо
Медиа
323
Мслинвест
съдействие на други страни в
областта на здравеопазването
и медицинската практика.
Медиа м. и ж. - Медико-апара¬
турен завод.
Медико ср. - Обединено стопан¬
ско предприятие за научноиз¬
следователска и проектнокон-
структорска дейност, произ¬
водство, монтаж и ремонт на
медицинска апаратура, внос и
износ на медицинска техника.
Медикокомплскт м. - Инжене¬
рингово предприятие за проек¬
тиране, доставка и монтаж на
комплектни здравни (меди¬
цински) обекти.
Мсдифарма и Мсдиафарма ж. -
Държавна фирма за внос и из¬
нос на фармацевтични продук¬
ти, медицински уреди и др.
МЕДО [мёдо], англ. MEDO
(Middle East Defence Organi¬
zation)-Багдадски пакт (1955-
1958).
медпункт м. - Медицински
пункт.
медсан... - Медико-сапитарен
(напр.: медсанбат, медсанчаст).
медсанбат м., воен. - Медико-
санитарен батальон; мсдсб.
медсанчаст ж., воен. - Медико-
санитарна част; МСЧ.
мсдсб воен. - Медико-санитарен
батальон; медсанбат.
медевваен. - Медико-санитарен
взвод.
мёдссстра ж. - Медицинска сес¬
тра.
медср воен. - Медико-санитарна
рота.
МЕЕ [ мс-è] - Министерство на
електрониката и електротех-
никата.
МЕЕР - Министерство на енер¬
гетиката и енергийните ресур¬
си.
меж... - Международен (напр.:
междом).
междум. грам. - междуметие.
МЕЗ (-) [мез] - Електролитна
шлифовъчна машина за заточ¬
ване (напр.: МЕЗ-201).
МЕИ [ме-й] и [мей], рус. МЭИ
(Московский энергетический
институт) - Московски енерге¬
тичен институт.
МЕИ [ ме-й] и [мей], м. и (разг.)
ер. (член, -то) - Машинно-елек¬
тротехнически институт;
ВМЕИ.
МЕК [мек] - Международна
електротехническа комисия;
ИЕК, КЕИ.
МЕК библ. - Мексико.
мекс. - мексикански.
Мслинвест и МЕЛИНВЕСТ м.
- Приватизационен фонд за
MEM
324
Металпрдм
инвестиране в мелничната
промишленост.
МЕМ [мем], еспер. MEM
(Mondpaca Espérant ista Movado)
-* Световно движение на еспе-
рантистите за мир.
МЕМ (-) [мем] -Малогабаритен
електронен микроскоп (напр.:
МЕМ-50, МЕМ-58).
МЕМФ [мемф], рус. МЭМФ
(Минно-электромеханический
факультет) - Минно-слектро-
механичен факултет (МГУ,
Москва).
МЕН [мен], англ. MEN (Middle
East News) - Информационна
агенция на Арабска република
Египет; вж. МЕНА.
МЕНА [ мёна], англ. MENA
(Middle East News Agency) -
Информационна агенция на
Арабска република Египет;
МЕН.
МЕП [меп], иен. МЕР
(MovimientoElectoral del Pueblo)
- Избирателно народно движе¬
ние (Венецуела).
Мери ж. - Наименование на пас¬
та за зъби, съдържаща кон¬
центрат от минералната вода
„Меричлери“.
мсс. - месец (пред название на
месец или след цифра); м. А
мес. юни., 10 мес.
мес. - месечен.
МЕС мн., воен. - Морски експе-
диционнисили.
МЕСАН [месан], фр. MESAN
(Mouvement d’évolution sociale
de l’Afrique noire) - Движение
за социална еволюция на чер¬
на Африка (Централна афри¬
канска република).
МЕСМ - Малка електронна сме¬
тачна машина.
мест. грам. - местоимение; мес-
тоим.
местоим. грам. - местоимение;
мест.
...мст... - Метален(напр.: Строй-
матметиз).
MET библ. - Металургия.
мст. - метал.
мст. - металургичен; метал,
мст. - металургия; метал,
метал... - Метален (напр.: Ме-
талпром).
метал. - металургичен; мет.
метал. - металургия; мет.
Meтàлпpocкт ч. - Комплексен
институт за проучване и про¬
ектиране в областта на архи¬
тектурата и строителството с
леки метални и стоманени кон¬
струкции.
Метйлпром м. - Метална про¬
мишленост (трудово-произво¬
дителна кооперация).
Металснаб
325
М3
Мсталспаб м. Стопанско обеди¬
нение за пласмент и снабдява¬
не с черни и цветни метали,
метални изделия и др.
металург... - Металургичен
(напр.: Металургпроект).
Мсталургкомплскт м. - Инже¬
нерингова стопанска организа¬
ция за проектно-конструктор¬
ска, внедрителска и др. дейност
в областта на рудодобива, чер¬
ната и цветната металургия и
Др.
Металургпроект м. - Комплек¬
сен институт за проучване и
проектиране на металургич¬
ни обекти.
Металхйм - Стопанско обе¬
динение за производство на
металообработващи машини,
автомобилна, електронна,
съобщителна и др. техника.
мстео... - Метеорологичен
(напр/. метеослужба, метео¬
станция).
мстеонаблюдател м. - Метео¬
ролог-наблюдател.
метеор. - метеорологичен,
метеор. - метеорология,
метеослужба ж. - Метеороло¬
гична служба.
метеостанция м. - Метеороло¬
ги н ■ станция.
мет- • < член. -то. мн. -та. ср. —
Машинно-тракторна станция;
МТС.
...мстиз - Метални изделия
(напр.: Стройматметиз).
метро, член., -то, мн. -à, ср. -
Метрополитен.
Мстропроект м. - Специализи¬
рана проектантска оргашгзация
за проектиране на метро.
Метрострой м. Стопанско пред¬
приятие за строителство на
метро.
мех. - механика.
мех. - механичен.
МЖ истор. - Международен
женски секретариат.
МЖ воен. - Местни жители.
МЖК [ мс-же-ка] - Междунаро¬
ден женски клуб.
МЖМФ ( мё-же-ме-фё] - Меж¬
дународна женска медийна
фондация.
мжс [мс-же-се] - Междунаро¬
ден железопътен съюз.
МЗ(-) [ём-зе]- В марката на мас¬
ло за закаляване на металите
(напр/ МЗ-20).
М3 (-) [ём-зё], воен. - Маслоза-
реждач (напр/ М3-150).
М3 (-) [ем-зс] - Машина за за¬
каляване (напр/ М3-1000).
М3 [мё-зё] - Машиностроителен
завод.
М3 [мё-зё] - Мебелен завод.
М3
326
МИ
М3 библ. - Междубиблиотечио
заемане.
М3 [ мё-зё] - Металургичен за¬
вод.
М3 [мё-зё] - Министерство на
здравеопазването.
М3 [мё-зё] - Министерство на
земеделието.
М3 воен. -М инно заграждение.
М3 ад. и мн., воен. - Мирновре¬
менен запас.
М3 [ём-зёт,] нем. MZ
(Motorradwerk Zschopau) - 1.
Мотоциклетен завод във ФРГ.
2. В марката на мотоциклети,
произведени в този завод.
3. Мотоциклет, произведен в
този завод.
МЗА [ ём-за],воен. - Малокалиб¬
рена зенитна артилерия.
МЗБат воен. - Малокалибрена
зенитна батарея.
мзг [мё-зе-гё] - Министерство
на земеделието и горите.
МЗГАР - Министерство на зе¬
меделието, горите и аграрна¬
та реформа.
мзк [мё-зе-ка] - Международ¬
на застрахователна компания.
Д МЗК „Европа".
МЗКЕ [мё-зе-ка-ё] - Междуна¬
родна застрахователна компа¬
ния „Европа“ (акционерно дру¬
жество).
М3 Л К, рус. МЗЛК (Московский
завод „Ленинский комсомоле“)
- Московски завод „Ленински
комсомол“ (автомобилен за¬
вод).
МЗМА, рус. МЗМА (Москов¬
ский завод малолитражных ав¬
томобилей) - Московски завод
за малолитражни автомобили.
МЗП (-) [ ём-зе-пё] - Мазутна
зъбна помпа (напр.: МЗП-80).
МЗПК [мё-зе-пе-Kà] - Междуна¬
родна застрахователна и пре¬
застрахователна компания. Д
МЗПКБългария ".
МЗС воен. - Малогабаритна за¬
щитна станция.
МЗС [мё-зе-сё] -Междубиблио-
течна заемна служба.
МЗУ [ём-зе-ÿ], електрон. - Маг¬
нитно запомнящо устройство.
МЗУ [ём-зс-ÿ],електрон. -Мат¬
рично запомнящо устройство.
МЗУМД електрон. - Миниза-
помнящо устройство на маг¬
нитни дискове.
МЗУМЛ електрон. - Мнимо за¬
помнящо устройство на маг¬
нитна лента.
мзхп [мё-зе-хе-пё] - Министер¬
ство на земеделието и храни¬
телната промишленост.
МИ [ мё-й] - Математически ин¬
ститут.
ми
327
мин
МИ (-) [см-й] - Измервателен
микроскоп (напр.: МИ-1 ).
Ми [ми], рус. МИ и Ми (Миль) -
1. В марката на вертолети, кон¬
струирани от М. Л. Миль
(напр.: Ми-2, Ми-4, Ми-би др.).
2. Вертолет, конструиран от М.
Л. Миль.
МИ - Министерство на икономи¬
ката.
МИ - Монтажи институт (Едно¬
лично дружество с ограничена
отговорност).
МИА [мйа] - Македонска ин¬
формационна агенция.
МИБ [ миб] - Международна ин¬
вестиционна банка; МБИ.
МИГ (-) и Миг (-), рус. МИГ и
МиГ (Микоян и Гуревич) - В
марката на самолети-изтреби¬
тели, конструирани от А. И.
Микоян и М. И. Гуревич (напр.:
МИГ-З, МИг-9, МИГ-15 идр.).
миг, член, -ът, -а, мн. -ове, м.,
разг. - Самолет-изтребител,
конструиран от А. И. Микоян
и М. И. Гуревич.
МИД [мид] - Международен ин¬
ститут по документация.
МИД [мид], рус. МИД (Мини¬
стерство иностранных дел) -
Министерство на външните
работи (Русия).
МИДЕК [ мидёк], англ. MIDEC
(Middle East Industrial
De velopment Projects
Corporarion) - Корпорация за
промишлено развитие на Сред¬
ния Изток.
МИИТ [мийт],/?ус. МИИТ (Мос¬
ковский институт инженеров
железнодорожного транспор¬
та) - Московски инженерен ин¬
ститут по железопътен транс¬
порт.
МИК [мик] - Музикално-изда¬
телска къща. Д МИК „Бал-
кантон " .
МИКС [микс] - Младежка ин¬
формационно-консултантска
служба.
микробиол. - микробиологи¬
чен.
микробиол. - микробиология.
МИМ [мим] - Младежка инфор¬
мационна мрежа.
МИМО [мимо], рус. МИМО
(Московский институт между¬
народных отношений) - Мос¬
ковски институт за междуна¬
родни отношения.
МИМС [мимс] -Мехатроннииз¬
пълнителни механизми и сис¬
теми (секция).
мин. - минимален.
мин. - министър; м-р.
мин - минута; м (след цифра). Д
15 мин.
мин.
328
МИО
мии. грам. - минало време,
мииб воен. - Минометен (мино¬
хвъргачен) батальон.
минбатр [минбйтр], воен. - Ми-
пометна (минохвъргачна) ба¬
тарея.
минв воен. - Мииомстен взвод,
миндн воен. - Мииометен диви¬
зион.
минер. - минерален,
минер. - минералогичен,
минер. - минералогия.
Минералбанк м. - Организация
за комплексно банково об¬
служване на стопанските орга¬
низации, занимаващи се е раз¬
работване и експлоатиране на
енергийни и минералносуро-
винни ресурси в страната и
чужбина.
Минсралимпекс м. -
Външнотърговска организа¬
ция за износ (експорт)и внос
(импорт) на скално-облицовъ¬
чни материали, нерудни мине¬
рални суровини, съоръжения и
ДР-
Минсралмаш м. - Машиностро¬
ителен завод за производство
на машини за обработка на
мрамори.
Минералнроскт м. - Институт
за проучване и проектиране на
минералните ресурси.
Минералсувснйр м. 1. Стопан¬
ски търговско-промишлен
комбинат за добив и обработ¬
ка на минерали, производство
на модни изящни предмети от
материали с минерален произ¬
ход.
2. Централен представителен
изложбен магазин за сувени¬
ри и други предмети от мате¬
риали с минерален произход.
мин. пеопр. грам. - минало
неопределено време.
мин. пссв. грам. - минало не¬
свършено време.
минп воен. - Минометен полк.
Мйнпроект м. - Минен научно¬
изследователски и проектно-
конструкторски институт;
МНИПКИ.
миир воен. - Мипометна рота,
мин. св. грам. - минало свърше¬
но време.
Минстрой м. - Стопанско обе¬
динение за минно строител¬
ство.
- Пропее.-, минстроец, мйнстрой-
ски.
МНО [мйо] - Международна
икономическа организация.
МИО [мид]. ср. ( разг., член, -то)
- Международни икономичес¬
ки отношения (специалност
във виеше учебно заведение
миппм
329
МК
или отдел, сектор, катедра). Д
Катедра ..МИО и бизнес"
(УНСС).
МИППМ-Методически инспек¬
торат за професионална под¬
готовка на младежта.
Мипро ср. - Препарат за сухо
миене на прозорци.
МИР [мир]— Местен избирате¬
лен район. Д 24-ти МИР - Со¬
фия.
МИР [мир] - Министерство на
икономическото развитие.
МИС [мис] - Машинно-изпита¬
телна станция.
мис [мис] - Министерство на
информацията и съобщенията.
МИС (-) [мис] - Измерителна
стойка с магнитна основа
(напр.: МИС-1, МИС-2, МИС-
3).
МИСИ [мисй],рус. МИСИ (Мос¬
ковский инженерно-строи¬
тельный институт) - Москов¬
ски инженерно-строителен ин¬
ститут.
МИТ био хим. - Монойодтиро-
зин.
мит. -митологически; митол.
мит. - митология; митол.
митол. - митология; мит.
митол. - митологически; мит.
МИУ [мну] - Мерки и измерва¬
телни уреди.
МИУ[миу] - Монтаж на инста¬
лации и уредби(еднолично ак¬
ционерно дружество).
МИУ [ миу] - Монтажно-инста¬
лационно управление.
МИЦ[ миц] - Международен из¬
ложбен център.
МК електрон. - Картов масив.
МК (-) [ем-ка] - Координатна
маса (част от металорежеща
машина) (напр.: МК-I, МК-2).
МК - Магнитен курс.
МК - Мандатна комисия.
МК - Мебелна къща. Д МК
„Бонита".
МК - Медицински колеж.
МК - Мелничен комбинат (Ед¬
нолично акционерно друже¬
ство).
МК - Метални конструкции (Ед¬
нолично акционерно друже¬
ство).
МК [ме-ка] - Металургичен ком¬
бинат.
МК - Министерство на култура¬
та.
МК биохим. - Миокиназа.
МК - „Млад конструктор“ (спи¬
сание).
МК - Младежки клуб. Д МК
.. Полет ".
МК - Младежки комплекс.
МК - Младежка кооперация. Д
МК „Искра"; МК „Ялта 92".
МК
330
мкз
МК киберн. - Многопроцесорен
комплекс.
МК - Модна къща. Д МК „Ро-
зепга-Мила"\ МК „Визаж“;
МК „Агресия".
МК (-)[ём-ка] - Монтажен кран
(напр.: МК-20-14).
МК [ём-ка] - Моторен катер. Д
МК „Вихрен".
МК [ём-ка], рус. МК (Молотил¬
ка комбинированная) - Комби¬
нирана вършачка (напр.: МК-
1 100).
МК (-) [ём-ка], рус. МК (Моло¬
тилка конопляная) - Вършач¬
ка за коноп (напр.: МК-1,5).
МК - Морски комплекс. Д МК
„Академика".
МК - Музеен комплекс.
МК - Музикален канал (ТВ). Д
МК ММ.
МК - Музикална къща. Д МК
„ Фактор ".
мк - микро... (десетична пред¬
ставка към измерителни еди¬
ници, напр.: мка - микроампер,
мкв - микроволт и др.).
мк - микрокарта.
мк - микрон; мкн (след цифра).
МКА [мё-ка-à] - Международен
кооперативен алианс.
мка физ. - микроампер (след
цифра).
МКАП - Международна конфе¬
дерация на арабските проф¬
съюзи.
МКБ [мё-ка-бё] - Международ¬
на класификация на болести¬
те.
МКБ (-) [мё-ка-бё] - Междуна¬
родна кооперативна банка.
МКБ(-) [мё-ка-бё] -Микрокух-
ненскиблок (напр.: МКБ-1).
мкб физ. - микробар (след циф¬
ра).
МКВ(-) [ём-ка-вё]-Мелница с
каменоотделителни валяци за
керамични материали (напр.:
МКВ-750).
мкв физ. - микроволт (след циф¬
ра).
мкв/м физ. - микроволт на метър
(след цифра).
мкв/см физ. - микроволт на сан¬
тиметър (след цифра).
мквт физ. - микроват (след циф¬
ра).
МКГ - Международна кризисна
група.
МКГ (-) [ём-ка-гё], рус. МКГ
(Монтажный кран гусенич¬
ный) - Гъсеничен монтажен
кран (напр.: МКГ-20).
мкг -микрограм (след цифра).
МКД [мё-ка-дё] - Мюсюлман¬
ски комитет за действие (Мав¬
риций).
МКЗ (-) [мё-ка-зё] - Конденза¬
мкзм
331
мкп
тор с механично задействане
(напр.: МКЗ-6В).
МКЗМ ( -)[ме-ка-зе-мс] - Меж¬
дународен комитет по законо¬
дателна метрология.
мкин воен. - Междуведом¬
ствен комитет за интеграция
в НАТО.
МКИН [мс-ка-йн] - Междунаро¬
ден комитет за исторически
науки; КИСХ, ИКХС.
МКИС - Многомашинен ком¬
плекс от изчислителни сред¬
ства.
МКК [ме-ка-ка] - Международ¬
на китобойна комисия.
МКК [ме-ка-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) -Медно-концснтра-
тен комбинат.
мкк физ. - микрокюри; мккюри
(след цифра).
мккн [мё-ка-ка-ён]- Междуна¬
родна комисия за контрол и
наблюдение.
МККР [ мс-ка-ка-рс]- Междуна¬
роден консултативен комитет
на радиовръзките.
МККТТ - Международен кон¬
султативен комитет по теле¬
фония и телеграфия.
мккюри физ. - микрокюри; мкк
(след цифра).
мкл - микролитър (след цифра).
МКЛЖ ( мё-ка-ле-жё] - Между¬
народен комитет за лабора¬
торно животновъдство;
ИКЛАС.
мкм - микрометър (след цифра),
мкмк - микромикрон (след циф¬
ра).
МКМР [мё-ка-мс-рё] - Между¬
народен комитет за морска
радиовръзка.
МКМТ [мё-ка-ме-тё] - Между¬
народен комитет за мерки и
теглилки.
МКМУ-Медицинскиколеж към
медицинския университет.
мкп - микрон; мк (след цифра),
мкнти-м ежду ведомствен
комитет за научно-технически
изследвания (Франция).
МКО ед. и мн., биол. - Минера¬
локортикоид.
мком физ. - микроом (след циф¬
ра).
МКП (-) [ём-ка-пё], рус. МКП
(Молотилка для обмолота ку¬
курузных початков) - Роначка
за царевични кочани (напр.:
МКП-3,0).
МКП (-) [ём-ка-пё], рус. МКП
(Молотилка конопли привод¬
ная) - Вършачка за коноп
(напр.: МКП-4,5).
МКП (-) [ём-ка-пё], рус. МКП
(Монтажный кран пневмоко-
лесный) - Монтажен кран
мкпп
332
мктш
(напр.: МКП-20).
МКПП (-) [мё-ка-пе-пё] - Мор¬
ски контролно-пропускателен
пункт.
МКПЧМ - Металургичен ком¬
бинат за производство на чер¬
ни метали.
МКР воен. - Междуконтинен-
тална крилата ракета.
мкр физ. - микрорентген (след
цифра).
МКРЕ [ мё-ка-рё] - Международ¬
на комисия по радиологични
единици и измерения.
МКРЗ [мё-ка-ре-зё] - Междуна¬
родна комисия по радиологич¬
на защита.
МКРЧ [мё-ка-ре-чё] - Междуна¬
роден комитет за регистрира¬
не на честотите.
МКС - Медико-козметично сту¬
дио. Д МКС „Силует“.
МКС [мё-ка-сё] - Международен
комитет на славистите.
МКС | мё-ка-сё] -Международен
кооперативен съюз; ИКА,
АКИ.
МКС [мё-ка-сё] - Международ¬
на космическа станция.
МКС - Метър-килограм-секун¬
да (Международна система из¬
мерителни единици).
МКС [ём-ка-сё] - Многократен
координатен съединител.
МКС (-)[ём-ка-сё], рус. МКС
(Молотилка конопляная слож¬
ная) - Вършачка за коноп - сло¬
жен модел (напр.: МКС-1,5).
Мкс физ. - максвел (единица за
измерване на магнитния по¬
ток), (след цифра).
мкс - микросекунда (след циф¬
ра).
МКСА - Метър-килограм-секун-
да-ампер (Международна сис¬
тема измерителни единици).
МКСГ -Метър-килограм-секун-
да-градус (Международна сис¬
тема измерителни единици).
МКСК -Метър-килограм-секун-
да-кулон (Международна сис¬
тема измерителни единици).
МКСП [мё-ка-се-пе] -Междуна¬
родна конфедерация на сво¬
бодните профсъюзи.
МКСС - Метър-килограм-сила-
секунда (Международна систе¬
ма измерителни единици).
МКСТ(-) [ём-ка-се-тё] - Маши¬
на за кършене на съцветията
на тютюна (напр.: МКСТ-4Е).
мкт (-)[ём-ка-тё] - Монтажен
тракторен кран (напр.: МКТ-
6).
МКТБ [мё-ка-те-бё] - Младеж¬
ка конструкторско-техноло¬
гична бригада.
МКТШ [мё-ка-те-шё] - Между¬
МКУ
333
млк
народен комитет на тихия
шахмат.
МКУ (-Лём-ка-ÿ], рус. МКУ
(Мялка конопляная улучшен¬
ная) - Машина за мънене на
коноп, подобрен модел (напр.:
МКУ-6).
МКУС [мё-ка-у-сё] - Междуко-
оперативноугоително стопан¬
ство.
мкф физ. - микрофарад (след
цифра).
мкхн физ. - микрохенри (след
цифра).
МКХП [мё-ка-хе-пё] - Между¬
народна конфедерация на хри¬
стиянските профсъюзи.
МКЦ (-) [ём-ка-цё] - Комплек¬
сен модификатор - ЦНИИТ-
МАШ (Комплексен модифи¬
катор за чугун, създаден в
ЦНИИТМАШ) (напр.: МКЦ-
2).
МКЦ - Медико-козметичен
център. А МКЦ ,,Ади".
мкчк [мё-ка-че-кё] - Между¬
народен комитет на Червения
кръст.
МКЧМ[ мё-ка-че-мё] - Металур¬
гичен комбинат за черни ме¬
тали.
мкюри физ. - миликюри; мк
(след цифра).
Мкюри физ. - мегакюри (след
цифра).
МЛ [ём-ёл], електрон. - Лентов
масив.
МЛ (-) [ ём-ёл] - Листоогъвачна
машина (напр.: МЛ 2X1000).
МЛ [ём-е1л], ж. и (разг.) ср. [мс-
лё] (член, -то) - Магнетофон¬
на лента.
МЛ (-)[ём-ёл], електрон. - Маг¬
нитна лента.
МЛ (-)[ём-ёл], рус. МЛ (Микро¬
скоп люминесцентный) - Флу¬
оресцентен микроскоп (напр.:
МЛ-2).
МЛ (-) [ём-ёл], рус. МЛ (Мялка
льняная) - Машина за мънене
на лен (напр.: МЛ-6А).
М. - Л. библ. - Москва - Ленин¬
град.
мл -милилитър (след цифра).
МЛА [мё-ле-à] - Международна
литературна асоциация.
млб физ. — милиламберт (след
цифра).
мл. в. спорт. - младша възраст.
Д Девойки мл. в.
Млёкокооп ж. и м. - Млекар¬
ска кооперация.
МЛЖМС - Международна лига
на жените за мир и свобода.
МЛК (-)[ём-ел-ка], рус. МЛК
(Молотилка льняная, конопля¬
ная) - Вършачка за лен и ко¬
ноп (напр.: МЛК- 4,5).
млк
334
MMEE
МЛК ед. ил/н., воен. - Морски ли¬
нии за комуникации.
МЛКУ (-)[ем-ел-ка-у], рус.
МЛКУ (Мялка льна и конопли
универсальная) - Универсална
машина за мънснс на лен и
коноп (напр.: МЛКУ-6).
мл. лейт. - младши лейтенант
(със собствено име).
млн. - милион (след цифра). А
250 млн.
мл. н. с. - младши научен
сътрудник (със собствено
име).
МЛП [мё-ле-пё] - Маврицийска
лейбъристка партия.
МЛП [мё-ле-nè], ср. (разг., член.
-то) - Министерство на леката
промишленост.
МЛП (-)[ём-ел-пё], рус. МЛП
(Молотилка льняная простая)
- Вършачка за лен, обикновен
модел (напр.: МЛП-3,5).
млрд. - милиард (след цифра). А
/ / млрд.
МЛС (-)[ём-ел-ёс], рус. МЛС
(Молотилка льняная сложная)
- Вършачка за лен, сложен мо¬
дел (напр.: МЛС-2,5).
мл. ссрж. - младши сержант
(със собствено име).
МЛСТП, порт. MLSTP
( Movimento de Libertaçao de Sao
Tome e Principe) - Движение за
освобождение на островите
Сан Томе и Принсипи
МЛУ [ём-ел-ÿ], електрон. - Маг¬
нитно лентово устройство.
ММ [мё-мё] - Министерство на
машиностроенето.
ММ (-)[ём-ём] - Мозайкошли-
фовъчна машина (напр.: ММ-
150).
Мм - мегаметър (след цифра),
мм - милиметър (след цифра).
ММА [мё-ме-à] - Международ¬
на минераложка асоциация;
ИМА.
ММА хим. - Метилметакрилат.
ММБ (-)[ём-ем-бё] - Бутална
мазаческа машина (напр.:
ММБ-2).
ММВ (-){ём-ем-вс] - Винтова
мазаческа машина (напр.:
ММВ-2).
ММВ мед. - Максимална минут¬
на вентилация.
мм в. ст. физ. - милиметър воден
стълб (единица за измерване
на налягане), (след цифра).
ММГ [мё-ме-гё] - Мултимедий¬
на група (Дружество с ограни¬
чена отговорност).
MME [ мё-ме-ё] - Министерство
на машиностроенето и елек¬
трониката.
ММЕЕ - Микро-миниатюрен
електронен елемент.
мм ж. ст.
335
мндсв
мм ж. ст. физ. - милиметър жи¬
вачен стълб (единица за измер¬
ване на налягане), (след циф¬
ра).
ММИ - Мини Марица Изток (Ед¬
нолично акционерно друже¬
ство).
ММК [ мё-ме-кй] - Магнитогор¬
ски металургичен комбинат.
ММК [мё-мс-кй] - Междунаро¬
ден метеорологичен комитет.
ММК [мё-ме-кй] - Междунаро¬
ден морски комитет.
ММК [мё-ме-кй], м. и (разг.) ср.
{член, -то)-Минно-металурги¬
чен комбинат.
ммк - милимикрон (след цифра).
ММКПО - Македонска младеж¬
ка културно-просветна орга¬
низация.
МММ [мё-ме-мё] - Министер¬
ство на машиностроенето и
металургията.
МММР - Министерство на ме¬
талургията и минералните ре¬
сурси.
ММО (-)[мё-ме-о] - Междуна¬
родна метеорологичнаоргани¬
зация; ИМО, ОМИ.
ММО (-)[мё-ме-о] - Машинни
масла с общо предназначение
(напр.: ММО-5).
ММП (-)[ ём-ем-пё] - Масломо-
топомпа (напр.: ММП-РЗ-ЗО).
ММП [мё-ме-пё] - Междунаро¬
ден мострен панаир.
ММР[ мё-ме-рё ]- Министерство
на минералните ресурси.
ММС [ мё-ме-сё] - Междунаро¬
ден математически съюз;
ИМЮ.
ММС [мё-ме-сё] - Мехатронни
микропроцесорни системи (сек¬
ция).
ММС[ мё-ме-сё] - Министерство
на младежта и спорта.
ММС електрон. -Многомашин-
на система.
мм/с - милиметър в секунда (след
цифра).
ММС [мё -ме-сё] - Мултимедиа
систем (Дружество с ограниче¬
на отговорност).
ММУ [мё-ме-у] - Мостово-мон¬
тажно управление.
ММФ [мё-ме-фё] - Междунаро¬
ден музикален фестивал.
ММЦ [мё-ме-цё] - Междунаро¬
ден младежки център.
мн. грам. - множествено число;
мн. ч.
м. н. - морско пиво (с цифра); вж.
м. р.
МНД библ. - Минно дело, нефт,
газ.
МНДСВ [ём-ён-де-се-вё] - Мла¬
дежко национално движение
„Симеон Втори“.
мнз
336
MO
МНЗ[мё-не-зё], ср. (разг., член.
-то) - Министерство на народ¬
ното здраве.
МНЗСГ - Министерство на на¬
родното здраве и социалните
грижи.
МНИ [мё-не-й]- Международен
научен институт (София).
МНИПКИ[ мнйпки] - Минен
научноизследователски и про¬
ектно-конструкторски инсти¬
тут; вж. Минпроект.
мнк [мё-не-кй] - Междунаро¬
ден нефтен консорциум.
МНК [мё-не-кй] - Министерство
на народната култура.
МНК [мё-не-кй] - Многонацио¬
нална корпорация.
МНК [мё-не-кй], фр. MNC
(Mouvement nationaliste con¬
golais) -Конгоанско национал¬
но движение.
МНО [мё-не-о], ср. (разг., член.
-то) - Министерство на народ¬
ната отбрана.
многогод. - многогодишен,
многокр. грам. - многократен
(начин на действие при глаго¬
ла).
мнп [мё-не-пё],с/л (разг., член.
-то) - Министерство на народ¬
ната просвета.
МНПК [ мё-не-пе-кй] - Мини¬
стерство на народната просве¬
та и култура.
МНПО [мё-не-пе-о] - Междуна¬
родна неправителствена орга¬
низация.
МНР [мё-не-pè] - Монголска
народна република.
МНРП [мё-не-ре-пё] - Монгол¬
ска народно-революционна
партия.
МНС[ мё-не-сё] - Международен
наказателен съд.
МНС[ мё-не-сё], м. и (разг.) ср. -
Местен народен съвет.
МН'ГТ [мё-не-те-тё] - Младеж¬
ко научно-техническо творче¬
ство; вж. ТНТМ.
мн. ч. грам. - множествено чис¬
ло; мн.
МО воен. - Масиран огън.
МО[ мё-о], ср. (разг., член, -то) -
Материално осигуряване.
MO воен. - Машинно отделение.
МО [мо] - Международни отно¬
шения (специалност във виеше
учебно заведение или отдел,
сектор, катедра).
МО [ мё-б] - Министерство на
образованието.
МО [мё-ô] и [мо] - Министерство
на отбраната.
М. О. канц. - Моля, обърнете!
МО (-)[ём-о],рус. МО (Морской
охотник) - В марката на катер
(напр.: МО-4).
MO
337
момт
MO - Музикално общество. A
МО „Борис Христов".
МОБ [моб] - Международна ор¬
тодоксална банка. А МОБ
„ Свети Никола ".
МОБ икон. - Междуотраслов
баланс.
МОБ АЛ [мобал]-Многопрофшт-
на областна болница за актив¬
но лечение.
Мобиком и МОБИКОМ [моби-
ком], м. - Компания за мобил¬
ни телекомуникации.
Мобилтсл и МОБИЛТЕЛ [мо-
билтел], м. - Компания за
мобилни телекомуникации;
МТел.
мобифоп, член, -ът, -а, мн. -и,м.
- Мобилен телефон.
МОБО [мббо], англ. МОВО
(Musik of Black Origin) - Меж¬
дународна награда за музика.
мог. геогр. - могила.
МОД воен. - Машина за обра¬
ботка на данни.
модем електрон., англ, modem
(modulator demodulator) - Уст¬
ройство, свързващо коппютър
с компютърната мрежа чрез
телефонна линия.
МОДЕф [модеф], фр. MODEF
и М. О. D. Е. F. (Mouvement de
défense <et de coordination> des
exploitations agricoles familiales)
- Движение за защита на ин¬
дивидуалните земеделски сто¬
панства и за координация на
тяхната дейност (Франция).
Мбдшевкооп ж. - Модна ши¬
вашка кооперация.
МОЖ [мож], ж. и .и. - 1. Между¬
народна организация на жур¬
налистите.
2. Почивен и творчески дом на
Международната организация
на журналистите. А 1Це почи¬
вам в МОЖ.
МОЗ [ моз] - Международна
организация по здравеопазва¬
нето; ИХО.
МОЗМ [ мо-зе-мё] - Междуна¬
родна организация за законо¬
дателна метрология.
МОЗУ [мозу], ед. и мн. - Маг¬
нитно оперативно запомнящо
устройство.
МОК [мок] - Международен
олимпийски комитет.
МОК [ мок] - Миннообогатите¬
лен комбинат.
мокт - милиоктава.
мол м. - Грам молекула,
мол.- молекулен .
молд. - молдавски,
мол. т. - молекулно тегло.
Мом физ. - мегаом (след циф¬
ра).
МОМТ - Международна органи-
МОН
338
мое...
зация за мерки и теглилки.
МОН [мои] - Министерство на
образованието и науката.
МОНА (-)[мона] - Машина за
обемно нагряване на заготов¬
ки при горещо пластично обра¬
ботване (напр.: МОНА 1-400).
монг. - монголски.
Мопголбапк ж. - Монголска
търговско-промишлена банка.
МОНИМА[ м о н и м à ] , фр.
MONIMA (Mouvement national
pour Г indépendence de Ma¬
dagascar) - Национално движе¬
ние за независимост на Мада¬
гаскар.
МОНТ [монт] - Министерство на
образованието,науката и тех¬
нологиите.
МОНЦАМЕ [ монцаме],
MONTSAME (Mongolyn
Tsahilgaan Medeeniy Agentlag) -
Монголска телеграфна аген¬
ция.
МОО[ моо], истор. - Македоно-
одринско опълчение (1912-
1913).
МОП [моп], ед. и мн. - Между¬
народна образователна про¬
грама.
МОП [моп] - Международно
обединение на профсъюзите.
МОП [моп] - Международнооб¬
щество на почвоведите.
МОП електр. - Металноокисен
полупроводник.
мопед, член, -ът, -а, мн. -и, м. -
Моторетка с педали; мотопед.
МОПР [ мопр], м. (разг., член.
-а), истор. - Международна
организация за подпомагане на
революционерите ( 1922-1947)
МОПЧ - Международна органи¬
зация за правата на човека.
МОр, ед. нмн., воен. - Междуна¬
родна организация.
мор. леке. - морско дело.
Морпасфлот м., рус. Морпас-
флот (Морской пассажирский
флот) - Морски пътнически
флот (Русия).
МОРТ [морт],/?ус. МОРТ (Меж¬
дународное объединение рево¬
люционных театров) -Между¬
народно обединение на рево¬
люционните театри.
Морфлот м., рус. Морфлот
(Морской флот) - Параходно
обединение (Русия).
мое [мое] - Международна
организация за стандартиза¬
ция.
МОС [мое] - Министерство на
околната среда.
МОС воен. ~ Морски офицер за
свръзка.
мое... - Московски (напр.: Мос-
проект, Мосфилм).
МОСВ
339
мотопед
МОСВ[мо -се-вё] -Министерство
на околната среда и водите.
Мосспсрго ср., рус. Мосэнерго
(Московское районное управ¬
ление энергетического хозяй¬
ства) -Московско районно уп¬
равление по енергетика.
МОСМО [моемо], ж. и ср. - База
за техническо развитие за мин¬
ни, обогатителни и сондажни
машини и оборудване.
МОСНТИ[ моенти], ед. и мн.,
икон. - Международна отрас¬
лова система за научна и тех¬
ническа информация.
МОСПБ - Министерство на об¬
щите сгради, пътищата и бла¬
гоустройството.
Моспроект м., рус. Моспроект
(Управление по проектирова¬
нию жилищно-гражданского и
комунального строительства)
- Управление за проектиране
на жилищно-гражданското и
комунално строителство на
Москва.
Мосстрой м., рус. Мосстрой
(Московский государственный
строительно-монтажный
трест) - Московски държавен
строително-монтажен тръст.
мостб воен. - Мостови бата¬
льон.
мостбр воен. - Мостова брига¬
да.
мостсб воен, - Мостостроителен
батальон.
мостср воен. - Мостостроителна
рота.
Мбстстрой .м. - Специализирано
управление за мостово стро¬
ителство.
Мосфйлм м., рус. Мосфильм -
Московско студио за художе¬
ствени филми.
МОТ [мот], ж. и м. - Междуна¬
родна организация на труда.
мот. - мотел. Д мот. „Изток".
МОТА [мота] - Международна
организация по туризъм и ав-
томобилизъм.
мотел, член, -ът, -а, мн. -и, м.,
англ, motel (Motorist’s hotel) -
Крайпътен хотел и ресторант.
- Произвл мотёлен, мотёлски.
мото... Моторизиран (напр.: мо¬
тодивизия, мотопехота).
мото... - Мотоциклетен (напр.:
мотокрос, мотосъстезание).
мотобол, член, -ът, -а, м. - Мо¬
тоциклетен футбол(вид спорт
с мотоциклети и топка).
- Пронзв. : мотоболен, мотобо-
лйст.
мотовелоспорт м. - Мотоци¬
клетен и велосипеден спорт.
мотопед, член, -ът, -а, мн. -и, м.
- Моторетка с педали; мопед.
МОФ
340
мпво
- Произв.: мотопедйст, мото-
пёден, мотопедйстки.
МОФ [ моф] - Международна
очна фондация.
МОЦ [моц]- Международен об¬
разователен център.
МП [ём-nè] - Машинен превод.
МП (-) [ём-nè] - Малокалибрен
пистолет (напр. МП-3).
МП - Мебел полирол (в марката
на препарат за полиране на
мебели).
МП - Международен панаир. А
МП Пловдив.
МП [ме-nè] - Международни
прояви (Дружество с ограниче¬
на отговорност).
МП прил. - Мериноподобен. А
МП вълна.
МП (-) [ем-nè] -Миещ прахооб¬
разен препарат за стъклен ам¬
балаж в млечната промишле¬
ност (напр.: МГТ-2).
МП ед. и мн., електрон. - Мик¬
ропрограма.
МП - Мини Перник.
МП [ме-пе] - Министерство на
правосъдието; МПр.
МП [ме-nè] - Министерство на
промишлеността.
МП - Млечни продукти.
МП воен. - Морска пехота.
МП (-) [ем-nè] - Поляризацио-
нен микроскоп (напр.: МП-6).
МП [ем-nè], англ. MP (Military
Police) - Военна полиция
(САЩ).
МПА воен. - Малък плаващ ав¬
томобил.
МПА [ мё-пе-à]- Международна
полицейска академия.
МПА [ Mè-ne-à ] - М еждународ-
на пътническа агенция. А
МПЛ „ЕР KO ИЛ “ ЕООД.
МПА електрон. - Микропрогра-
мен автомат.
МПАА, амер. М. P. A. A. (Motion
Picture Association of America)
- Американска асоциация на
кинематографската промиш¬
леност.
МПБ [ Mè-ne-6è] - Международ¬
но пътническо бюро.
мпбр воен. - Мотопехотна бри¬
гада.
МПБУ [мё-пе-бе-у], ж. и ср. -
Местна промишленост и бито¬
ви услуги (Стопанска дирек¬
ция).
МПВ [Mè-ne-Bè] - Монтажи -
Промишлена вентилация (Ед¬
нолично акционерно друже¬
ство).
МПВ мн., воен. Мотопехотни
войски.
мпв воен. - Мотопехотен взвод.
МПВО [ём-пе-ве-о], ср. (разг.,
член, -то) - I. Местна проти-
мпвхо
341
мпп
вовъздушна отбрана.
2. Учебна дисциплина „Местна
противовъздушна отбрана“. А
Имам кзннш но МП ВО.
3. Учебник по тази дисципли¬
на. А Купих си МП ВО.
МПВХО [ ем-пе-ве-хе-о], ср.
(разг., член, -то) - Местна
противовъздушна и химичес¬
ка отбрана.
МПГК I ём-пе-ге-Kà] - Междуна¬
родна програма за геоложка
корелация.
МПГТ - Машина за почистване
и грундиране на тръби.
мпд воен. - Мотопехотна диви¬
зия.
МПЕ [ме-nè] - Младежка про¬
изводствена единица.
МПЕИ [Mè-ne й] - Министерство
на правосъдието и европейска¬
та интеграция.
МПИД [емпйд]- Машина - при¬
способление - инструмент -
детайл (система).
МПК-[ ме-пе-Kà] - Междунаро¬
ден подготвителен комитет (за
Световен младежки фестивал),
мпк [мё-пе-ка] - Международ¬
на конвенция за превоз на сто¬
ки по железниците.
МПК [Mè-ne-Kà]- Международна
палата по корабоплаване.
МПК [ме-пе-кй] - Международ¬
на патентна класификация.
МПК [ме-пе-ка] - Междуправи¬
телствена конференция.
МПК [ме-пе-Kà], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Минно-преработ¬
вателен комбинат.
МПК воен. -Модернизиранпла-
вателен костюм.
МПК - „Музеи и паметници на
културата“ (списание).
МПК [ Mè-ne-Kà] - Музикално-
потребителна кооперация. А
МПК „Георги Кирков".
МПКБУ - Местна промишле¬
ност и комунално-битови услу¬
ги (Стопанска дирекция).
МПЛ (-) [èM -пе-ёл] - Машина за
подмладяване на лавандула
(напр.: МПЛ-1).
МПЛА [ем-пс-лй], ж., порт.
MPLA (Movimento Popular de
Libertaçao de Angola) - Народ¬
но движение за освобождение
на Ангола.
МПЛРЗ (-) - Механизирана по¬
точна линия за зеленчуково
разсадопроизводство (напр.:
МПЛРЗ-1).
мпо [мё-пе-о] - Македонска
политическа организация
(Форт Уейн, САЩ).
МПП (Mè -ne-nè] - Мартиникан-
ска прогресивна партия.
МПП - Международен панаир
мин
342
МРДБ
Пловдив.
МПП (-)[èM-ne-nè] - Преносим
показващ миливолтметър
(напр. МПП-0,54).
МППЕ - Министерство на пра¬
восъдието и правната евроин¬
теграция.
МППФ [ ме-пе-пе-еф] - Между¬
народен профсъюз на профе¬
сионалните футболисти.
МПР - Международна програма
за развитие; ИДП.
МПр - Министерство на пра¬
восъдието; МП.
мпр воен. - Мотопехотна рота.
МПС [мё-пе-cè] - Международен
производствен секретариат
(отраслово обединение на
Международната конфедера¬
ция на свободните профсъюзи).
МПС [ме-пе-cè}, електрон. -
Многопроцесорна система.
МПС [ме-пе-cè], мн. - Монгол¬
ски професионални съюзи.
МПС [ ме-пе-cè], ед. и мн., ср.
(разг., мн. -та) - Моторно пре¬
возно средство.
МП САЩ воен. - Морска пехота
на САЩ.
МПТ [ме-пе-те] - Маргпрутно-
познавателен туризъм.
МПУ [ ме-пе-у] - Микропроце¬
сорни устройства (Еднолично
дружество с ограничена отго¬
ворност).
МПУ [ ме-пе-ÿ], икон. - Мрежо¬
во планиране и управление.
МПФ[ме-пе-фё] -Международ¬
на производствена федерация
(отраслово обединение на проф¬
съюзите).
МПФ [ мё-пе-фе], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Морски пътничес¬
ки флот (параходство).
мпч [мё-пе-че], радиотехн. -
Максимално приложима ра¬
ботна честота.
МР воен. - Меморандум за раз¬
бирателство.
MP (-)[èM-èp] - Метеорологич¬
на ракета.
MP (-)[èM-èp] -Микрорентгено-
метър.
МР воен. - Морско разузнаване.
МР - Ресторантска маса.
мр физ. -милирентген (след циф¬
ра).
м-р - майор; м. (със собствено
име).
м-р - министър; мин.
м. р. - морско равнище (с циф¬
ра); м. н.
МРА [Mè-pe-à] - Международна
рекламна асоциация.
мрас воен. - Морска ракетонос¬
на авиационна ескадрила.
МРДБ [ мё-ре-де-бё] - Музей на
революционното движение в
MP3
343
МС
България.
MP3 [мё-ре-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Машинно-ремон¬
тен завод.
MP3 [мё-ре-зё] - Минимална
работна заплата.
МРМ [ ём-ер-ём] - Медицински
микрорентгенометър.
МРО[мё-ре-о], м. и (разг.) ср. -
Материални ресурси и оборуд¬
ване (отдел).
МрО воен. - Министър на отбра¬
ната.
МРП [мё-ре-пё], ж., фр. MRP
(Mouvement républicain popu¬
laire) - Народно републиканс¬
ко движение (Франция).
МРП [ ём-ер-пе] - Машина за
разкройка на паркет (напр.:
МРП-200).
МРП [ мё-ре-пё] - Механо-ре¬
монтно предприятие.
МРРБ [мё-ре-ре-бё] - Министер¬
ство на регионалното развитие
и благоустройството.
МРРС [мё-ре-ре-сё]- Министер¬
ство на регионалното развитие
и строителството.
MPC ед. и мн.у воен. - Много-
стволна ракетна система.
MPC (-)[ём-ср-ёс] - Разтворо-
смесителна машина (напр.:
MPC-100).
МРСДЦ - Международен и ре¬
публикански спортно-демонст¬
ративен център.
МРСМ - Монголски революцио¬
нен съюз на младежта.
МРТ икон. -Мсждународнораз-
деление на труда.
МРУ [мё-pe-ÿ]-Маркетинг и раз¬
витие на услугите (Българска
телекомуникационна компа¬
ния).
МРЦ [мё-ре-цё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то), трансп. - Марш¬
рутно-релейна централизация
(система в Български държав¬
ни железници).
МРЦ [мё-ре-цё] - Механо-ре-
монтсн цех.
МРЧ [мё-ре-чё], електр. - Мак¬
симална работна честота.
МРЧСС - Маппши и резервни
части за селското стопанство
(дирекция).
МС воен. - Маршрут за снабдя¬
ване.
МС - Международен стандарт.
МС [мё-cè] - Международен съд
на ООН.
МС - Международна сигурност.
МС - Междупланетна станция.
МС [мё-cè], воен. - Метеороло¬
гична станция.
МС [мё-cè] - Министерски съвет.
МС [ мё-cè] - Министерство на
съобщенията.
МС [ём-ёс] - Многостъпална
центробежна самозасмукваща
МС
344
мед
помпа.
МС (-)[èM-èc], рус. МС (Моло¬
тилка сложная) - Вършачка,
сложен модел (напр.; МС-
I 100).
МС мн., воен. - Морскисили.
МС ед. ими., воен. - Морскисъд.
МС[ ме-cè] - Моряшкисиндикат.
МС - Музикално студио.
Мс (-), метал. - Месинг (напр.;
МсО 59-1).
м/с - милисекунда (след цифра).
м/с - метър в секунда (единица
за измерване на скорост), (след
цифра).
м/с2 - метър в секунда на квад¬
рат (единица за измерване на
ускорение), (след цифра).
м. с. - майстор на спорта (със соб¬
ствено име).
MCA [мс-се-à] - Министерство
на строежите и архитектура¬
та.
MCA [Mè-ce-à] - Митническо-
спедиторска агенция.
MCA - [мё-ce-à] - Междунаро¬
ден съюз на архитектите.
MCA - [мё-ce-à] - Международ¬
на социологическа асоциация;
ИСА.
MCA (-)[èM-ec-à],/;yc MCA (Мо¬
лотилка сложная автоматизи¬
рованная) - Автоматизирана
вършачка, сложен модел
(напр.; МСА-1100).
МСАЕ [мё-сае] - Международен
съюз по антропология и етно¬
логия.
МСАТ [ем-сат] - Международен
съюз на автомобилния транс¬
порт.
МСБ [Mè-ce-6è], ед. и мн. - Ма-
шинносметачно бюро.
МСБ [Mè-ce-6è], истор. - Меж¬
дународно социалистическо
бюро (орган на Втория интер¬
национал 1900-1914).
мсб [èM-ec-6è], воен. - Мото-
стрелкови батальон.
мсб физ. -милистилб (след циф¬
ра).
МСБН [мё-се-бе-нё] - Междуна¬
роден съюз за биологични на¬
уки; ИЮБС, ЮИСБ.
МСБР [мё-се-бе-pè] - Междуна¬
роден съюз за борба с рака;
ЮИКК.
мсбр воен. - Мотострелкова бри¬
гада.
мсв [èM-ec-eè] воен. -Мотострел-
кови взвод.
МСГГ [ Mè-ce-re-rè] - Междуна¬
роден съюз по геодезия и гео¬
физика; ИЮГГ.
МСГН [мё-се-ге-Hè] - Междуна¬
роден съюз за геологически
науки.
мед [Mè-ce-дё] - Международен
мед
345
мек
съюз за далекосъобщения,
мед [ем-ес-дё], воен. - Мото-
стрелкова дивизия.
МСДП [мё-се-де-пё] -Мавриции-
ска социалдемократическа
партия.
МСДР[ мё-се-де-рё] - Министер¬
ство на снабдяването и
държавните резерви.
МСДС [ мё-се-де-сё] - Младеж¬
ки съюз на демократичните
сили.
МСДЮС - Междуведомствен
съвет на детско-юношеския
спорт.
MCE [мё -ce-è] - Международен
съюз наслектровръзките (спе¬
циализирано учреждение на
ООН).
МСЕК [ём-сёк]- Младежки спе-
лсо-скоклуб.
МСЖ I мё-се-жё] - Междунаро¬
ден съвет на жените.
МСЖ [мё-се-жё] - Междунаро¬
ден железопътен съюз.
МСЖСД [мё-се-же-се-дё] -
Международен съвет нажени-
те-социалдемократки.
МСЗП [мё-се-зс-пё] - Междуна¬
роден съюз за защита на при¬
родата.
МСИ [мё-се-й] - Международен
славянски институт (Москва).
МСИ [мё-се-й] - Международен
статистически съюз.
МСИ [мс-се-й] - Международен
съюз на икономистите.
МСИ [ме-се-й]- Младежки соци¬
алистически интернационал.
МСИМ [мсим] - Международен
съвет по изследване на море¬
то.
мсис [мсис] -Мехатронни сен¬
зорно-информационни системи
(секция).
МСИС по НИР[мсис по нир] икон.
- Международна специализи¬
рана информационна система
по научноизследователските
работи.
МСИФН [месифён] - Междуна¬
роден съюз по история и фи¬
лософия на науката.
МСК [мс-се-ка] - Мсждукоопе-
ративен строителен комбинат.
МСК [мё-се-ка] - Международен
съюз покристалография.
МСК - Минностроителна компа¬
ния (Еднолично дружество с
ограничена отговорност).
МСК [ме-се-ка] и [ём-се-ка], ср.
(разг., член, -то) - Монтаж на
строителни конструкцш! (Едно¬
лично акционерно дружество).
МСК (-)[ём-сс-ка], рус. МСК
(Мобильный строительный
кран) - Подвижен строителен
кран (напр.: МСК -5/20).
мскц
346
MCCA
МСКЦ воен. - Морски спасите¬
лен координационен център.
меме [мё-се-ме-cè] - Между¬
народен съюз на младите со¬
циалисти.
меме воен. - Място за съсре¬
доточаване на материални
средства.
мениол [месниол] - Между¬
народен съюз на научноизсле¬
дователските организации по
лесовъдство.
МСНС[ ме-се-не-cè] - Междуна¬
роден съвет на научните съю¬
зи.
МСНТИ - Международна систе¬
ма за научна и техническа ин¬
формация.
мсо [мс-се-о] - Международна
стопанска организация.
МСОП [мсоп],/тус. МСОП (Меж¬
дународный союз по охране
природы)- Международен
съюз за защита на природата;
вж. МСЗП.
МСОП мн., воен, - Морски сили
с общо предназначение.
мсос мн., воен. - Многонацио¬
нални съвместни оперативни
сили.
МСОТ [мсот] - Международен
съюз по обществен транспорт.
МСОТО[ мсото] - Междунаро¬
ден съюз на официалните ту-
ристически организации.
мсп мн. - Малки и средни пред¬
приятия (Европейски съюз).
МСП [Mè-ce-nè], ед. и мн. - Ма-
шинносметачен пункт.
МСП| ме-се-пе] - Международен
секретариат на профсъюзите,
мсп [ем-ес-nè], воен. - Мото¬
стрел кови полк.
МСПКЗМ - Международен
съвет за паметниците на кул¬
турата и забележителните ме¬
ста; ИКОМОС.
МСППН - Международен съюз
по пра- и протоисторически
науки.
МСПС [мс -ce-ne-cè] - Междуна¬
роден съвет на професионал¬
ните съюзи.
MCP - Международен съюз по
радионауки; ЮРСИ, МСРН.
мер [см-се-pè], воен. - Мото¬
стрел кова рота.
МСРН - Международенсъюз по
радиопауки; ЮРСИ, МСР.
МСС [ме-се-cè], ед. и мн. - Ма-
шинносметачна станция.
МСС [мё-ce-cè] - Международен
студентски съюз.
МСС [Mè-ce-cè] -Международен
съюз по съобщенията.
MCCA [мс-се-сс-à] - Междуна-
роденсъюз пославянскаархе-
ология; ЮИАС.
MCCM
347
МТА
MCCM (мё-сс-се-мё) - Министер¬
ство на строежите и строител¬
ните материали.
MCCM [ мё-се-се-мё] - Между¬
народен съюз на социалисти¬
ческата младеж.
МССР [ём -ec-ec-èp], истор., рус.
МССР (Молдавская Советская
Социалистическая Республи¬
ка) - Молдавска съветска со¬
циалистическа република.
МСт (-) метал. - В марката на
мартенова стомана (напр.:
МСт-2).
мет физ. - милистокс (след циф¬
ра).
м-ство - министерство; м-во
МСТПБ - Международен съюз
по теоретична и приложна
биофизика.
МСТПМ - Международен съюз
по теоретична и приложна ме¬
ханика; ИЮТАМ.
МСТПФ - Международен съюз
по теоретична и приложна фи¬
зика; ИЮПАП, ЮИППА.
МСТПХ - Международен съюз
по теоретична и приложна хи¬
мия; ИЮПАК, ЮИКПА.
МСФ [ мё-се-фё) - Международ¬
на спортна федерация.
МСФС [ мё-се-фе-сё] - Монгол¬
ски съюз за физическа култу¬
ра и спорт.
МСХ биохим. - Меланоцит-сти-
мулиращ хормон.
МСЦ[ мё-се-цё)- Медико-социа¬
лен център.
МСЦ( мё-се-цё)- Медико-стома¬
тологичен център. Д МСЦ
„Лозенец ".
меч воен. - Медико-санитарна
част; медсанчаст.
МСШ ( мё-се-шё) - Младежка
спортна школа.
МСЮД [ меюд]- Международен
съюз на юристите-демократи.
МТ[ мё-тё), прил. - Материално-
технически. Д МТснабдяване.
МТ (мё-тё), прил. - Машинно-
тракторен. Д МТстанция.
МТ - Медицинска техника (Ак¬
ционерно дружество).
МТ хим. - Меркаптотиазолин.
МТ (мё-тё), прил. - Механотех¬
нически. Д МТ училище.
МТ геол. - Микротвърдост.
МТ ( мё-тё] - Министерство на
транспорта.
МТ[ ём-тё) - Моторентанкер. Д
МТ „Струма“.
МТ- Музикален театър. Д МТ
„Стефан Македонски" (Со¬
фия).
МТА (мё -те-à) - Международен
търговски арбитраж.
МТА [мё -те-à] - Международна
туристическа агенция. Д МТА
МТБ
348
МТС
„ Мисис“.
МТБ [мё-те-бё] - Материално-
техническа база.
мтвд воен. - Морски театър на
военните действия.
мтвис-м инистерство на
търговията и външноиконо¬
мическото сътрудничество.
МТД, англ. МТД (Moving Target
Detection), воен. - Движеща ce
цел.
МТсл [ём-тсл] - Компания за
Мобилни телекомуникации;
Мобилтел.
МТЗ [мё-те-зё], електр. - Мак¬
симална токова защита.
МТЗ [ём-те-зё],/?ус. МТЗ (Мин¬
ский тракторный завод) - 1.
Мински тракторен завод.
2. В марката на трактори, про¬
изведени в този завод (напр.:
МТЗ-50, МТЗ-80).
3. .и. и (разг.)ср. Трактор, про¬
изведен в този завод.
МТИ - Медицинска техника ин¬
женеринг.
МТИ - Министерство на туриз¬
ма и икономиката.
МТИ[ём -те-й], унг. MTI (Magyar
Ta virati Iroda) - Телеграфна
агенция на Унгария.
мтк [мё-те-ка] - Международ¬
на търговска камара.
МТК ед. и л/н., воен. ~ Минно-
трален кораб.
МТК [ме-те-ка] - Младежки ту¬
ристически клуб.
МТК [ мё-те-ка] - Международ¬
на търговска кооперация.
МТО - Материално-техническо
обслужване.
МТО [мё-те-ô], ср. (разг., член.
-то), воен. - Материално-тех¬
ническо осигуряване.
МТО [ мё-те-о], електр. - Мак¬
симална токова отсечка.
МТО [ мё-те о] - Международна
търговска организация.
МТО (-)[ём-те-о]- Мощен те-
леобектив (напр.: МТО-500).
МТО (-)[ём-те-б] -Тръбоогъва-
ща машина (напр.: МТО-80).
МТОСО [мё-те-о-со] - Матери¬
ално-техническо оборудване и
социално осигуряване.
МТП [ мё-те-пё], м. и (разг.) ср.
(член, -то,мн. -та)-Машинно-
тракторен парк.
МТП [мс-те-пё] - Международ¬
на търговска палата.
МТП [мё-те-пё] - Министерство
на тежката промишленост.
МТРС - Министерство на тери¬
ториалното развитие и строи¬
телството.
мтс [мё-те-сё] - Материално-
техническо снабдяване (от¬
дел).
МТС
349
МУВ
МТС [мё-те-сё], ж. и ср. (член.
-то, мн. -та) - Машинно-трак¬
торна станция; метесе.
МТС [мё-те-сё] - Международен
туристически съюз.
МТС [мё-те-сё] - Междуселищ-
на телефонна станция.
МТС - Метър-тон-секунда
(Международна система изме¬
рителни единици).
МТС [мё-те-сё] - Министерство
на транспорта и съобщенията.
МТСГ [мё-те-се-гё] - Министер¬
ство на труда и социалните гри¬
жи.
МТСДР - Материално-техничес¬
ко снабдяване и държавен ре¬
зерв.
МТСП [мё-те-се-пё] -Министер¬
ство на труда и социалната по¬
литика.
МТСРМ - Материално-техни¬
ческо снабдяване - редки ме¬
тали (Акционерно дружество).
МТСС [мё-те-се-сё]- Материал¬
но-техническо снабдяване на
съобщенията (БТК).
МТСУ [мё-те-се-ÿ] - Машинно-
тракторно средно училище.
МТТ[ мё-те-тё] - Министерство
на търговията и туризма.
МТУ [мё-те-ÿ], ср. (разг., член.
-то) - Машинно-тракторно
училище.
МТУ [мё-те-у] - Механотехни¬
ческо училище.
МТФ [мё-те-фё] - Междунаро¬
ден телевизионен фестивал.
МТФ [мё-те-фё] - Международ¬
на транспортна федерация.
МТФ, рус. МТФ (Минно-техно-
логический факультет) - Мин-
но-технологичен факултет
(Минно-геоложки универси¬
тет).
МТЦ[ мё-те-цё] - Междуселищ-
на телефонна централа.
МТШ (-)[ём-тс-шё] - Тютюно-
шевна машина (напр.: МТШ-
1).
МТЮЗ,рус. МТЮЗ (Московский
театр юного зрителя) - Мос¬
ковски театър на младия зри¬
тел.
МУ - Медицински университет.
МУ воен. - Медицинскоуправле¬
ние.
МУ - Международен универси¬
тет (Москва).
МУ автомат. - Местно устрой¬
ство за автоматично управле¬
ние (в електронна изчислител¬
на машина).
МУ [мё у], ср. (разг., член, -то) -
Монтажно управление.
МУ - Музикално училище. Д МУ
Широка Лъка.
МУВ воен. - Минен универсален
муз.
350
МФА
взривател.
муз. - музей; м.
муз. - музика,
муз. - музикален.
Мукостабйл м., мед. - Противо-
язвено средство, стабилизира¬
що стомашната лигавица, ко¬
ето съдържа аминокиселинно-
мукополизахаридно-ензимен
комплекс.
Мултигруп м. - Фирма за стра¬
тегическо управление и конт¬
рол на инвестиции, финансово
и организационно реструктури¬
ране на активи в производство¬
то, търговията, услугите, ин¬
женеринговата дейност.
мултфйлм м. - Мултипликацио¬
нен филм.
МУ МО - Московски университет
за международни отношения.
МУПНОРПДСО - Методичес¬
ки указания за прилагане На¬
редбата за образуване и раз¬
пределение на печалбата в
държавните стопански органи¬
зации.
МУСФ - Медицински универси¬
тет - Стоматологичен факул¬
тет.
МУФ (-)[муф], рус. МУФ (Мик¬
роскоп ультрафиолетовый) -
Ултравиолетов микроскоп
(напр.: МУФ-2, МУФ-3).
МУФФ - Медицински универси¬
тет - Фармацевтичен факул¬
тет.
МУЦ [муц]- Междуучилищен
център. Д МУЦ по ТПО-рай¬
он Изгрев.
МФ [мё-фё] - Математически
факултет.
МФ - „Медицина и физкултура“
(издателство).
МФ [мё-фё] - Медицинска фе¬
дерация (Конфедерация на
труда „Подкрепа“).
МФ [мё-фё] - Медицински фа¬
култет.
МФ [ ме-фё] - Международен
фестивал.
МФ (мё-фе) - Международна
фондация. Д МФ „Св. Са. Ки¬
рил и Методий“.
МФ физ. - Механика на флуиди¬
те.
мф - микрофилм.
МФ [ём-сф] - Микрофото-
метър.
МФ [ме-фё] - Министерство на
финансите.
Мф физ. - Мегафарад (след циф¬
ра).
мф физ. - милифарад (след циф¬
ра).
МФА [мё-фе-à] - Международ¬
на федерация по астронавти¬
ка.
МФА
351
МФГШ
МФА [мё-фе-à] - Международ¬
на фонетична асоциация.
МФ АС [мфас!- Международна
федерация за автомобилен
спорт; ФИА.
МФВТ [мё-фе-ве-тё] - Между¬
народна федерация повдигане
на тежести.
МФД [мё-фе-дё] - Международ¬
на федерация по документа¬
ция; ФИД.
МФДЖ [мё-фе-де-жё] - Между¬
народна федерация на демо¬
кратичните жени.
МФДКИ - Международна феде¬
рация на дружествата за кла¬
сически изследвания; ФИЕК.
МФДО [мё-фс-де-б] - Междуна¬
родна федерация на детските
общества.
МФЕПН - Международен фронт
за единство на православните
народи.
МФЖПТ [мё-фе-же-пе-тё] -
Международна федерация на
журналистите и писателите по
туризма.
МФИ [мё-фе-й] - Международен
финансов институт.
МФИСФ - Международна феде¬
рация за история и статистика
на футбола.
мфиш - микрофиш.
МФК икон. - Международенфи¬
нансов контрол.
МФК [мё-фс-ка] - Международ¬
на финансова корпорация (спе-
циализирано учреждение на
ООН).
МФМ [мс-фе-мё] - Междуна¬
родна федерация по мотоцик¬
летизъм; ФИМ.
МФМС [ме-фе-ме-сё] - Масова
физкултура и масов спорт (от¬
дел).
МФМС - Международен фести¬
вал на младежта и студентите
(1968 г.).
МФМТД [ мё-фе-ме-те-дё] -
Международна федерация на
младежките туристически до¬
мове.
МФОБ [мфоб]- Международна
федерация на очните банки.
МФОИ [мфои]— Международ¬
на федерация за обработка на
информация; ИФИП.
МФООН [мфоон] - Междуна¬
родна федерация на организа¬
циите за обществени науки;
ИФССО.
мфотокоп. - микрофотокопие.
МФПГА [мё-фе-пе-ге-à] - Меж¬
дународна федерация на пило¬
тите от гражданската авиация.
МФПП [мё-фе-пе-пё] - Между¬
народна федерация на патент¬
ните повереници.
МФПС
352
мцк
МФПС [ ме-фе-пе-cè] - Между¬
народна федерация на профе¬
сионалните съюзи.
МФРС [ ме-фе-ре-cè] - Между¬
народен фонд за развитие на
селското стопанство.
МФС[ мё-фс-се] - Международ¬
на федерация по ски; ФИС.
МФСА [ мё-фе-се-à] - Междуна¬
родна федерация по спортна
акробатика.
МФСИ [мё-фе-се-й] - Междуна¬
родна фондация за свобода на
информацията.
МФСМ [мё-фе-се-мё] - Между¬
народна федерация по спортна
медицина.
МФФД [мё-фе-фс-дё] - Между¬
народна федерация на фило¬
софските дружества.
MX (-)[ем-хй] - В марката на
масло за хидравлични системи
(напр.: МХ-8, MX-16).
MX хим. - Малеинов хидразид.
MX [ём-xà], агрон. - Максимал¬
на хигроскопичност.
Мх - Михайловград (в регистра¬
ционните номера на моторни¬
те превозни средства от Ми¬
хайловград и Михайловград¬
ски окръг). Д Мх 32-45.
МХАТ [мхат],рус. МХАТ (Мос¬
ковский художественный ака¬
демический театр) - Москов¬
ски художествен академичен
театър „Максим Горки“.
- Произв.'. мхатовец, мхатовски.
МХД [ём-хе-дё],///шл. - Магнит¬
но-хидродинамичен. Д МХД
генератор, МХДелектроцен¬
трала.
МХМ [мё-хс-мё] - Министерство
на химията и металургията.
мхн физ. -милихенри (след циф¬
ра).
МХП [ мё-ха-пё] - Международ¬
на хидроложка програма.
МХП [мё -хе-пё] - Министерство
на химическата промишле¬
ност.
МХТ, рус. МХТ (Московский ху¬
дожественный театр) - Мос¬
ковски художествен театър
(1898-1920).
МХц физ. - мегахерц (след циф¬
ра).
МЦ - Медицински център.
МЦ трансн. - Механична цен¬
трализация.
МЦИМИВ - Международен
център за изследване на мал¬
цинствата и интеркултурните
взаимодействия; МЦПМИВ,
МЦПМКВ.
МЦК [мё-це-кй] - Междунаро¬
ден център по качеството.
МЦК воен. - Многоцелеви ко¬
раб.
1ЦЛБ
353
н.
1ЦЛБ - Медицински център за
лечение на бедни.
1ЦМ - Международен център
за малцинствата.
1ЦНТ - Международен център
за наука и технология (Евро¬
пейски съюз).
1ЦНТИ - Международен
център за научна и техничес¬
ка информация.
1ЦПИ [мё-це-пе-й] - Междуна¬
роден център за приложни из¬
следвания.
1ЦПМИВ - Международен
център за проучване на мал¬
цинствата и интеркултурните
взаимодействия; МЦИМИВ,
МЦПМКВ.
1ЦГ1МКВ - Международен
център по проблемите на мал¬
цинствата и културните взаи¬
модействия; МЦИМИВ,
МЦПМИВ.
4ЦПО [мё-це-пе-о] -Междусе-
лшцен център по производ¬
ствено обучение.
4 ЦС - Медицински център - Со¬
фия.
4ЦФУ (мё-цс-фе-у ] - Междуна¬
роден център по фирмено уп¬
равление.
44 [мё-чё], електр. - Междин¬
на честота.
i/ч - машиночас; м/час (след
цифра).
м/час - машиночас; м/ч (след
цифра).
мчк [мё-че-ка], м. и ср. - Меж¬
дународен червен кръст; ИРК.
МЧУ електр. - Междинно-чес¬
тотен усилвател.
МЧУЗ електр. - Междинно-че¬
стотен усилвател на звука.
МЧУИ електр. - Междинно-че¬
стотен усилвател на изображе¬
нието.
МШ - Музикална школа.
МШ - Шлосерска маса.
мшм [мё-ше-мё] - Мозайко-
шлифовъчна машина (напр.:
МШМ-700 ЕД).
н
н воен. - Наблюдател.
Н (-) [ен], рус. Н (Новочеркас¬
ский электровозостроитель¬
ный завод)- В марката на елек¬
трически локомотив, произве¬
ден в Новочеркаския електро-
локомотггвен завод (Н-8, Н-60).
и - пано... (десетична представ¬
ка към измерителни единици,
напр.: па - наноампер).
Н - находище.
и. - ново... (напр.: н.-гр. - ново¬
гръцки).
II.
354
НАКА
н. геогр. - нос (със собствено
име). А н. „Добра Надежда".
н физ. - нютон (измерителна еди¬
ница за сила) (след цифра).
НА воен. - Навигационна апара¬
тура.
НА - Наредба за аспирантура¬
та.
НА - Наредба за движението,
изкупуването и съхраняването
на амбалажа в търговското
обръщение и материално-тех¬
ническото снабдяване.
НА - „Народна армия" (вестник).
НА [ не-à] - Научен архив.
НА [Hè-à] - Национална асоциа¬
ция. А НЛ „Евророма“.
па физ. - наноампер (след циф¬
ра).
и. а. - народен артист (със соб¬
ствено име).
HAA [Hàa] - Национална аген¬
ция поакредитация.
НАБ [наб] м., порт. NAB
(Navegaçao Аегеа Brasileira) -
Бразилски въздушни линии.
НАБ [наб], англ. NAB (News
Agency of Burma) - Информа¬
ционна агенция на Бирма.
пабам al, хим. - Динатрий-ети-
лен-бис-дитиокарбамат.
НАБИС [набие] - Национална
автоматизирана библиотечна
информационна система.
нав. - навигация.
нав. - навигационен .
НАГ - Национална Априловска
гимназия. А НАГ Габрово.
НАД биохим. - Никотинамид
аденин-динуклеотид.
НАДГЕ [надге], англ. NADGF
(NATO automatic defence ground
environment) - Автоматична
система за наземно управление
на средствата за проти
вовъздушна отбрана (НАТО)
падзагл. - надзаглавен.
надм. вис. геогр. - надморска
височина; н. в. (само с цифра)
А 2900 м. надм. вис.
надел. - надслов.
надт. загл. - надтекстно загла
вие.
НАДФ биохим. - Никотинамид-
аденин-динуклеотид-фосфат.
НАЕЕ [наее] - Национална аген¬
ция за енергийна ефективност.
НАЗ воен. - Неприкосновен ава¬
риен запас.
найлон, член, -ът, -а, мн. -и, м.,
англ, nylon (New York,London)
- Синтетично влакно, произве¬
дено за пръв път от фирма,
чиито предприятия се намира¬
ли в Ню Йорк и Лондон.
- Произв.: найлонов, найлонен.
НАКА [ нака], м. и ж., англ.
NACA (National Advisory
пак л.
355
НАПЗ
Committee for Aeronautics) -
Национален съвещателен ко¬
митет по астронавтика (САЩ),
иакл. грам. - наклонение.
НАКВ [на- ка-вё] - Национална
асоциация по качеството на
водите.
НАКП [на- ка-nè] -Национална
антикризиснапрограма; НАП.
НАМ [нам] - Национален архе¬
ологически музей.
НАМИ [нами],рус. НАМИ (На¬
учно-исследовательский авто¬
мобильный и автомоторный
институт) -1. Научноизследо¬
вателски автомобилен и авто¬
моторе н институт.
2. В марката на автомобили,
конструирани в този институт
(напр.: НАМИ-1).
НАМР [Hà- мс-pè] - Национал¬
на агенция за мине рал ни ресур¬
си (Румъния).
НАН - Наредба за амортизаци¬
онните норми.
НАНА .Yj/.w. - Н-ацетил-невра-
минова киселина.
HAO [Hào] - Национална астро¬
номическа обсерватория.
НАОА [наоа] - Н ационална
агенция за оценяване и акре-
дитация.
НАОА [наоа]- Национална ад¬
министрация по океанология и
атмосфера (САЩ).
НАОАВО [наоаво] - Национал¬
на агенция за оценяване и ак-
редитация на висшето образо¬
вание.
НАОП [наоп] - Народна астро¬
номическа обсерватория и
планетариум.
НАОРК [наорк] - Национална
асоциация за обучение и реа¬
лизация на кадри.
НАП (-)[нап] - Азбестово
нетъкано платно (напр/. НАП-
1).
НАП [нап]- Национална агенция
по приходите.
НАП [нап] - Национална анти¬
кризисна програма: НАКП.
НАП воен. - Непосредствена
авиационна поддръжка.
напалм, член, -ът, -а, м., англ.
napalm (aluminium salts of
naphthenic and palmitic acids) -
Смес на алуминиевите соли на
нафтената и палмитиновата
киселина.
- Произв.: напйлмов.
НАПАС [напас] - Национална
асоциация за подпомагане на
аграрните студенти.
НАПЗ [на-пе-зё] - Национална
асоциация за психическо здра¬
ве.
НАПК
356
НАТО
НАПК [на-пе-кй],лг и (разг.) ср.
(член, -то)-Националенаграр¬
но-промишлен комплекс.
НАПОО [напоо] - Национална
агенция за професионално об¬
разование и обучение.
па up. - например.
НАПС [напс], м. (разг., член, -а)
- Национален аграрно-про¬
мишлен съюз.
пар... - Народен (напр.: нар-
кооп, нармаг и т. н.).
пар. - народен. А нар. пес., нар.
прик.
пар. а. - народен артист; н. а.
пар. -дем. - народнодемократи¬
чен.
нарсч. грам. - наречие.
нариц. грам. - нарицателно
(съществително).
парком, член, -ът, -а, лг, остар.,
рус. нарком (Народный комис¬
сар) - Народен комисар.
Наркооп м. - Народна коопе¬
рация (стопанско предприя¬
тие).
Нармаг м. - Народен магазин
(търговско предприятие).
нармаг, член, -ът, -а,мн. -зи,.м. -
Магазин на търговско предпри¬
ятие „Нармаг“.
пар.-осв. - народноосвободите-
лен.
НАРП [нарп ] - н ационална
агенция за разпространение на
печата.
пар. -поет. леке. - пароднопое-
тична дума или значение.
Нарстуд м., истор. (Народно
студентство) 1. Антифашист¬
ки съюз на българските сту¬
денти в чужбина (1923 г).
2. Месечно списание, орган на
Съюза на българските студен¬
ти в чужбина (1924-1926 г.).
НАРФС [нарфс] - Национална
асоциация на ромските фонда¬
ции и сдружения.
пас. - население (след цифра).
НАСА [наса], ср. и ж., англ.
NASA (National Aeronautics and
Spasc Administration) - Нацио¬
нално управление по аеронав-
тика и изследване на космичес¬
кото пространство (САЩ).
НАСИТИ - Национална авто¬
матизирана система за научна
и техническа информация.
HAT [нат] - Н ационален акаде¬
мичен театър.
пата хим. - Натриев трихлора-
цетат.
HATH [натй], рус. HATH (На¬
учно-исследовательский авто¬
тракторный институт) - Науч
ноизследователски тракторен
институт.
НАТО [нато], ср., англ. NATO
НАТОБ
357
НБИВ
(North Atlantic Treaty Orga¬
nization) -Организация на Се¬
верноатлантическия договор
(Северноатлантически пакт,
Северноатлантически съюз).
- Произв.'. натовец, нйтовски,
натовизйция, натовизйране.
НАТОБ [натоб]- Национален
академичен театър за опера и
балет.
НАТФИЗ [нйтфиз] - Национал¬
на академия за театрално и
филмово изкуство.
Научфйлм м., рус. Научфильм
- Руско киностудио за научно¬
популярни филми.
НАФЕН [нафён], англ. NAFEN
(Near and Far East News) - „Но¬
вини от Близкия и Далечния
Изток“ (Печатна агенция на
Индия).
НАФТА [нйфта], англ. NAFTA
(North Atlantic Free Trade Area)
- Северноатлантическа зона за
свободна търговия.
НафтеkCjw. -Нсфтокомпания за
добив, импорт и експорт. А На-
фтекс Петролиум България.
науч. - научен.
нац. - национален.
НАЦИД [нацйд] - Национален
център за информация и доку¬
ментация.
нац.-осв. -националноосвободи-
телен.
нач. - началник; н-к.
нач. - начало (с цифра). А нач. 5
ч.
пач.-щаб воен. - началник-щаб;
НЩ.
НАШ - Наборна автомобилна
школа (Министерство на от¬
браната).
НБ - Народна библиотека.
НБ - Народно бюро. А НБ на
Либийската Арабска Джама¬
хирия (Посолство на ЛАД).
НБ - Насърчителна банка.
НБ - Национална борса.
НБ - Нормативна база,
НБ - Нощен бар. А НБ „ Трима¬
та мускетари “.
НБА [ён-бе-à] и [ён-би-ёй]—
Национална баскетболна асо¬
циация (САЩ).
НБВК оспшр. - Народна библио¬
тека „Васил Коларов“ (София).
НБГ [нё-бе-гё] - Национална
банка на Гърция.
НБИ [ён-бе-й], нем. NBI (Neue
Berliner Illustrierte) - Списание,
издавано във Федерална ре¬
публика Германия.
НБИВ библ. - Народна библио¬
тека „Иван Вазов“ (Пловдив).
НБИВ - Неурожай, бедствия и
икономическо въздействие
(фонд).
НБИИР
358
нвоп
НБИИР - Национална банка за
инвестиции и индустриално
развитие.
НБК [нё-бе-ка] - Национална
банка на Кувейт.
НБКМ - Народна библиотека
„Кирил и Методий“ (София).
НБР [ нё-бе-ре] - Национално
бюро за разследване.
НБС I ён-би-сй], англ. NBC и
N. В. С. (National Broadcasting
Company) -Американска ра¬
диопредавателна и телевизион¬
на компания; Ен-Би-Си.
НБСВ [не-бе-се-вс] - Национа¬
лен браншов синдикат „Водо-
снабдител“ (Конфедерация на
независимите синдикати в
България).
НБТ биохим. - Нитро-блаутет-
разол.
НБТУБ - Национално бюро за
териториално убежище и бе¬
жанците.
НБУ [нё-бе-у] - Нов бургаски
университет.
НБУ [нс-бе-ÿ] м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Нов български
университет.
НБФ [ нё-бе-фё] - Национален
благотворителен фонд.
НБЦ [нё-бс-цё] - Национален
библиографски център.
НБЧ воен. -Наземна бойна част.
НВ [не-вё], агрон. - Най-малка
влагоемност.
НВ [ нё-вё],вое«. - Нисък възду¬
шен удар.
Н. В. и п. в. - Негово величество.
Д н. в. Борис III.
н. в. геогр. - надморска височи¬
на; надм. вис. (само с цифра).
Д /500 м н. в.
и. в. - нашият век (в съчет.: от
н. в., на н. в.).
НВГ (-) [ён-ве-гё], рус. НВГ
(Витловой горизонтальный на¬
сос) - Витлова хоризонтална
помпа (напр.: НВГ-65).
нвд мн.,воен. - Неконвенцио-
нални военни действия.
н. в. с. хим. - нормален водоро¬
ден еквивалент.
НВИМ - Национален военноис¬
торически музей.
НВКЦ воен. - Национален вое¬
нен команден център.
НВМР воен. - Началник на во¬
енно-морското разузнаване.
НВМС[нё -ве-ме-сё} - Национал¬
на ветеринарномедицинска
служба.
НВО - Национална военна орга¬
низация (1937, Израел).
НВО[нё-ве-б], истор. - Народна
военна организация.
НВОП - Наредба за възлагане
на обществени поръчки.
нвоп
359
НДЕХМ
НВОП воен. - Непосредствена
въздушна огнева поддръжка.
НВОПНЖ - Наредба за времен¬
но ограничаване приемането
на пови жители в големите
градове и някои други населе¬
ни места.
нвп воен. - Началник на воен¬
ната полиция.
НВР воен. - На чалник на войс¬
ково разузнаване.
НВСК [нё-ве-се-ка] - Национа¬
лен ветеринарно-санитарен
контрол.
НВСУ воен. - Национална воен¬
на система за управление.
НВУ [ нс-ве-у] - Национален во¬
енен университет. А НВУ „Ва¬
сил Левски ".
НГ(-)[ён -гё] - Накрайник за гре-
сиране (напр.: НГ 700x25).
НГДЕК [нё-ге-дёк] - Национал¬
на гимназия за древни езици и
култури.
нгк [не-ге-Kà] - Национална
турска компания.
НГКВЦ-Наредба за граничния
контрол върху валутните цен¬
ности.
НГПДИ - Национална галерия
за приложно-декоративно из¬
куство.
НГПК [Hè -re-ne-Kà] - Национа¬
лен горскопромишлен ком¬
плекс.
игр. и н.-гр. - новогръцки.
НГС - Наредба за главните сче¬
товодители.
НГЧИ - Национална галерия за
чуждестранно изкуство.
нгщ воен.— Началник на Гене¬
ралния щаб.
НД (-) [ён-дё] - Джобен накло¬
номер (напр.: НД-65).
НД воен. - Направление за дей¬
ствие.
НД - Наредба за договорите по
изпълнение на доставки, из¬
вършване на работи и услуги;
НДог.
НД [ён-дё] - Народно действие
(партия, Перу).
НД - „Народно дело“ (вестник).
НД - Национално движение
А НД „Симеон //“ .
НД - Нумизматично дружество.
h. д. - няма данни.
НДД [ён-де-дё] - Национален
дворец на децата (София).
НДД [ён-де-дё] - Националноде-
мократично движение (Порту¬
галия).
НДДТВ - Наредба за допълни¬
телните и други трудови
възнаграждения.
НДЕФ - Национален доверите¬
лен скофонд.
НДЕХМ - Национално друже¬
ндз
360
НДФОП
ство по естетична хирургия и
медицина.
НДЗ физикохим. - Надлъжно-
дифузионна защита.
ндзп [нё-де-зе-пё] - Независи¬
мо дружество „Зелени патру¬
ли“.
НДИ[ сн-дс-й] - Национален де¬
мократичен институт.
н. д. и. к. - народен деятел на
изкуството и културата (със
собствено име).
НДК [ен-де-кА] м. и (разг.), ср.
(член, -то) - Национален дво¬
рец на културата (София).
НДНЕ [ ен-де-нс] - Национално
движение за Нова Ера.
НДог. - Наредба за договорите
по изпълнение на доставки, из¬
вършване на работи и услуги;
НД.
НДОФ [ ён-де-о-фё] - Национа¬
лен демократичен обединен
фронт (Бирма ).
НДП [ён-де-пё] - Народнодемо¬
кратическа партия (Пусрто
Рико).
НДП [ён-дс-пё] - Националде-
мократическа партия (Авст¬
рия, Германия).
НДП [ён -де-пё] - Нова демокра¬
тическа партия (Канада).
НДПА (ен-де-пе -а] - Народно¬
демократическа партия на
Афганистан.
НДПС [ён-дс-пе-сё] - Национал¬
но движение за права и свобо¬
ди.
НДР [ нё-де-ре] - Народно дви¬
жение на революцията (Заир).
НДР [ нс-де- pè] - Н ароднодемо-
кратична република.
НДР - Национален данъчен ре¬
гистър.
НДРИ - Народнодемократична
република Йемен.
НДС - Национално движение
Симеон II.
НДС [ён-де-сё] - Национален
демократичен съюз (Монако).
НДС [ён-де-cè] -Националноде-
мократически сбор.
НДСВ [ён-де-се-ве] - Национал¬
но движение „Симеон Втори“.
НДСИА - Наредба за движени¬
ето, съхраняването и изпол¬
зването на амбалажа.
НДТ [нё-дс-тё] - Нов драмати¬
чен театър. А НДТ „Сълза и
смях " (София).
НДФ [ён-де-фё] - Национален
дарителски фонд. А НДФ „ 13
века България ".
НДФ [ён-де-фё]- Н ационален
демократичен фронт (Румъ¬
ния).
НДФОП - Народен демократи¬
чен фронт за освобождението
и. е.
361
нет...
на Палестина.
п. е. - новата (нашата) сра (в
съчет.: пр. н. е., от н. е.).
НЕАТО [неато], ж. и ср., ан?.а.
NEATO (North East Asia Treaty
Organization) - Договорна орга-
низация на Североизточна
Азия.
НЕГ[нег] -Немска езикова гим¬
назия. А НЕГ „Проф. К.
Гълъбов“.
пед. - неделя.
пежел. леке. - нежелателно.
нсизв. - неизвестен.
нсизм. - неизменяемо.
НЕК [ нек] -Научноскспедицио-
нен клуб.
НЕК[ нек] -Научноскспедицио-
нен корпус.
НЕК [нек] з/. (разг., член, -ът, -а)
и.ж. - Национална електричес¬
ка компания.
Нектаркооп м. - Специализира¬
но предприятие за закупуване
и опаковане на пчелен мед,
пчелни продукти и пчеларски
пособия.
НЕЛК [ нелк] - Национална екс¬
пертна лекарска комисия.
НЕМ [ нем]- На роде н етнограф¬
ски музей.
нем. - немски.
исодобр. леке. - неодобрител¬
но.
псопр. мест. грам. - псопреде-
лително местоимение.
HcoxîtM .м. - Завод за производ¬
ство на амоняк и изкуствени
торове. А Неохим Димитров-
граб.
НЕП[неп], м. (разг., член. Непа)
остар., рус. НЭП и нэп (Новая
экономическая политика) -
Нова икономическа политика
(СССР, 1921-1936 г.).
- Произв.: непман, нэпмански,
неп- непер (единица за измерва¬
не затихването на телефонна¬
та линия) (след цифра).
непаг. - непагиниран.
непрех. грам. - непреходен гла¬
гол.
HEP [нер] - Наредба за експер¬
тизата на работоспособността.
несв. грам. - несвършен вид.
Несмаш м. - Нестандартно ма¬
шиностроене (Машинострои¬
телен завод за производство на
резервни части и нестандарт¬
но оборудване).
нет, член, -а, м., разг., англ. NET
(Network ‘мрежа’) - Интернет.
- Произв.: нетаджия.
нет..., англ. NET (Network ‘мре¬
жа’) - Който се отнася до Ин¬
тернет, интернетски (напр.:
нетбизнес, нетмагазин, нетпи-
рат, нетпубликация и др.).
нефт...
362
н. И. в.
нефт... и нсфто... Нефтодобив,
нефтопреработване - (като
първа съставна част на слож-
носъкратени думи, названия
напр.: Нефтинвестбанк, Не¬
фтохим, ПФК Нефтохимик.
Нефтинвестбанк м. - Банка за
инвестиране в нефтодобива-
нето и нефтопреработването.
Нёфтохйм м. (разг, член., -ът,
-а) - Нефтохимически комби¬
нат: НХК.
- Произв.: нефтохймовец,
нефтохймовски.
Нефтохимпроскт м. - Ком¬
плексен институт за проучва¬
не и проектиране в областта
на нефтопреработването и
нефтохимията.
НЖС [не-же-cè) - Национален
железничарски синдикат (Кон¬
федерация на труда „Подкре¬
па“).
НЗ воен. - Наземен удар.
Н3[не-зе], юрид. - Наказателен
закон.
НЗ воен. -Неприкосновензапас.
НЗБ - Национален застрахова¬
телен брокер. А НЗБ „Вел-
мар “.
НЗК [не-зе-ка] - Народна земе¬
делска кооперация.
нзке [нё-зе-ка-cè], м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Нов завод за
калцинирана сода.
НЗЛ библ. - Нова Зеландия.
НЗНС - Наредба-закон за На¬
родния съд.
НЗО [нё-зе-о] - Национално зве¬
но за оценяване.
НЗО[ен-зе-о], воен. ~ Неподви¬
жен заградителей огън.
НЗОК [Hè -зе-о-ка] - Национал¬
на здравноосигурителна каса.
НЗОФ [нё-зе-о-фс] - Национа¬
лен здравноосигурителен
фонд.
НЗР воен. - Наблюдаема зона
на разриви.
НЗФК - Наредба за приложение
на Закона за финансов кон¬
трол.
НИ (-)[ни] - Навигационен ин¬
дикатор (напр.: НИ-50).
НИ - „Наука и изкуство“(изда¬
телство).
НИ [нё-й] - Научен институт.
НИ[ нё-й],п/шл. - Научноизсле¬
дователски. А НИ център.
НИ - „Нов избор“ (партия).
НИ АГ {нийг]- Научен институт
по акушерство и гинекология.
НИАС - Наставление по инже¬
нерно-авиационната служба.
НИБСС - Нормативно изследо¬
вателско бюро по селското
стопанство.
Н. И. В. - Негово императорско
НИВБФ
363
НИИГА
величество.
НИВБФ [нй-ве-бс-фё] - Научен
институт по вътрешни болес¬
ти и фармакология.
нивми [нйвми] - Научноиз¬
следователски ветеринарноме¬
дицински институт.
НИГА [ нйга], м. и ж. - Научно¬
изследователски институт по
градоустройство и архитекту¬
ра; НИИГА.
НИГИФ [нигйф] - Научни из¬
следвания по геодезия и фото¬
граметрия (Еднолично друже¬
ство с ограничена отговорност).
НИД - Научноизследователска
дейност.
НИД библ. - Нидерландия.
НИДВ [нй-де-вё] - Научен ин¬
ститут по дерматология и ве¬
нерология.
НИЕМ [нисм] -Научноизследо-
вате леки институт по спидеми-
ология и микробиология;
НИИЕМ.
НИЕП - Наредба за икономи¬
чески ефективните предложе¬
ния.
НИЕРА [ниёра] м. и ж. -
Център за научноизследова¬
телска и екпериментална ра¬
бота по амбалажа.
низ. геогр. - низина.
НИЗЗХ [нй-зе-зе-xà] - Научно¬
изследователски институт по
зърносъхранение, зърнопре-
работка и хлебопроизводство.
НИЗК [нй-зе-ка] - Научноизсле¬
дователски институт по зелен¬
чукови култури; НИИЗК.
НИЗПБ [нй-зе-пе-бё] - Нацио¬
нален институт по заразни и
паразитни болести.
НИЗЦ [ни -зе-цё] - Научноизсле¬
дователски институт по захар¬
но цвекло; НИИЗЦ.
НИИ [нй-й] - Нау чноизеледова-
тслски институт.
НИИ... [нй-й] и [нйи] - Научно¬
изследователски институт
(напр.: НИИГА, НИИЗЦ).
НИИВКСТ -Научноизследова¬
телски институт по водоснаб¬
дяване, канализация и санитар¬
на техника.
НИИВПП - Научноизследова¬
телски институт по винарска и
пивоварна промишленост.
НИИВСН - Национален инсти¬
тут за изследване на виното и
спиртните напитки.
НИИВТ [ нй-и-ве-тё] - Научно¬
изследователски институт по
външна търговия.
НИИГА [нйига], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Научноизследова¬
телски институт по градоуст¬
ройство и архитектура, НИГА.
нииггс
364
НИИКР
НИИГГС - Научноизследова¬
телски институт по горите и
горското стопанство.
НИИГИК и НИИГиК [нйигйк]
- Научноизследователски ин¬
ститут по геодезия и карто¬
графия; НИИ ГК.
НИИГК [нй-и-ге-ка] - Научно¬
изследователски институт по
геодезия и картография;
НИИГИК, НИИГиК.
НИИЕ| нйие] - Научноизследо¬
вателски институт по енерге¬
тика.
НИНЕ [нйиё] - Научноизследо¬
вателски институт по ечемика.
НИИЕМ [нйиём] - Н аучноиз-
следователски институт по
епидемиология и микробиоло¬
гия; НИ ЕМ.
НИИЖ [нийж] - Научноизсле¬
дователски институт по живот¬
новъдство.
НИИЗ [ нийз] - Научноизследо¬
вателски институт по заваря¬
ване; НИИЗА.
НИИЗА [нйиза]. л<. и (разг.) ср.
(член, -то) - Научноизследова¬
телски институт по заварява¬
не; НИИЗ.
НИИЗК [ нй-и-зе-ка] - Научно¬
изследователски институт по
земеделски култури.
НИИЗК[ нй-и-зе-ка] - Научноиз¬
следователски институт по зе¬
ленчукови култури; НИЗК.
НИИЗЦ [нй-и-зе-це] - Научно¬
изследователски институт по
захарно цвекло; НИЗЦ.
НИИИОМ [нйио1м] - Научноиз¬
следователски институт по
икономика и организация на
машиностроенето; НИИОМ.
НИИИСС [нийс] - Научноизсле¬
дователски институт по иконо¬
мика на селското стопанство.
НИИКВ [ нй-и-ка-Bè] - Национа¬
лен институт за изследване и
контрол на вината.
НИИКК [нийк] - Научноизсле¬
дователски институт за крими¬
нология и криминалистика;
НИКК.
НИИККОП [нйикоп] - Науч¬
ноизследователски институт
по кожаро-кожухарска и обув¬
на промишленост.
НИИККСМ - Научноизследо¬
вателски институт за контрол
по качеството,стандартизаци¬
ята и метрологията.
нникп |нй-и-ка-пе] - Научно¬
изследователски институт по
консервна промишленост.
НИИКПП - Научноизследова¬
телски институт по каучукова
и пластмасова промишленост.
НИИКР [ний-ка-рс] -Научноиз-
НИИКРА
365
НИИРРХ
следователски институт по ки¬
нематография и радио;
НИИКРА, НИКРА.
НИИКРА [нйикра] - Научноиз¬
следователски институт по ки¬
нематография и радио;
НИИКР, НИКРА.
НИИКФ [нй-и-ка-фе] - Науч¬
ноизследователски институт
по курортология и физиотера¬
пия; НИКФ.
НИИМ[ нийм] - Научноизследо¬
вателски институт по машино¬
строене.
НИИМП {нй-и-ме-nèj - Науч¬
ноизследователски институт
по млекарска промишленост.
НИИМТ [нй-и-ме-те] - Науч¬
ноизследователски институт
за медицинска техника.
НИИМТБК - Научноизследова¬
телски институт по материал¬
но-техническата база на кул¬
турата.
НИИНН[ нийн] - Научноизсле¬
дователски институт по нефто-
обработване и нефтохимия.
НИИНП [нй-и-не-nè] - Науч¬
ноизследователски институт
по неврология и психиатрия.
НИНО [нйиб] - Научноизследо¬
вателски институт по образо¬
ванието.
НИИОМ [нйиом] - Научноиз¬
следователски институт по
икономика и организация на
машиностроенето.
НИИОМД - Научноизследова¬
телски институт по опазване на
майчинството и детството.
НИИОМС [нйиомс] - Научноиз¬
следователски институт по
икономика, организация и ме¬
ханизация на строителството.
НИИОТПЗ - Научноизследова¬
телски институт по охрана на
труда и професионалните за-
болявания; НИОТПЗ.
НИИО-Ц библ. - Научноизсле¬
дователски институт по обра¬
зованието - Център за педа¬
гогическа документация и ин¬
формация.
НИИГ1 [нийп] - Научноизследо¬
вателски институт по педиат¬
рия.
НИИП [нийп] - Научноизследо¬
вателски институт по пътища¬
та.
НИИПА [нйипй], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Научноизследова¬
телски институт по почвозна-
ние иагротехника.
НИИПСТ - Научноизследова¬
телски институт по пшеница¬
та и слънчогледа - Генерал
Тошево.
НИИРРХ - Научноизслсдова-
ниис
366
ниихкп
телеки институт по радиобио¬
логия и радиационна хигиена;
НИРРХ.
НИИС [нийс] - Научноизследо¬
вателски институт по статис¬
тика.
НИИС [нийс] - Научноизследо¬
вателски институт по съобще¬
нията.
НИИСМ [нй-и-се-мё] - Науч¬
ноизследователски институт
по строителни материали.
НИИСМСК - Нау чноизеледова-
телски институт по свързващи
материали и строителна кера¬
мика.
НИИСО [нйисо], л<. и ср. - На¬
учноизследователски институт
по специална оптика.
НИИСОР [нйисор] - Научноиз¬
следователски институт по спе¬
циална оптика и радиоелект¬
роника.
НИИСХОЗ[ нйисхоз ] - Науч¬
ноизследователски институт
по социална хигиена и органи¬
зация на здравеопазването;
НИСХОЗ
НИИТ [нийт] - Научноизследо¬
вателски институт по транс¬
порта.
НИИТ [нийт] - Научноизследо¬
вателски институт по труда.
НИИТ [нийт] - Научноизследо¬
вателски институт по тютюна
и тютюневите изделия.
НИИТВТ - Научноизследова¬
телски институт по транспор¬
та - филиал „Воден транс¬
порт“.
НИИТИ [нйитй] - Научноизсле¬
дователски институт по техни¬
ческа интензификация.
Нйитмаш и НИИТМАШ [ нйит-
маш] - Научноизследовател¬
ски институт по технология на
машиностроенето.
НИИТП [нй-и-те-nè] - Научно¬
изследователски институт по
текстилна промишленост.
НИИТССМ - Научноизследова¬
телски институт по транспорт¬
но и селскостопанско машино¬
строене.
НИИФ [нийф] - Научноизследо¬
вателски институт по фарма¬
ция.
НИИФК [нй-и-фс-ка] - Науч¬
ноизследователски институт
по финанси и кредит.
НИИХВМ - Нау чноизслсдова-
телски институт по хранител¬
но-вкусово машиностроене.
НИИХК [нй-и-хе-ка] - Научно¬
изследователски институт по
хематология и кръвопрелива¬
не.
НИИХКП - Нау чноизеледова-
ниихм
367
НИМЕСС
телеки институт по химическа
и каучукова промишленост.
НИИХМ [нй-и-хе-мё] - Науч¬
ноизследователски институт
по хидрология и метеорология.
НИИХП[ нй-и-хе-пё] - Научно¬
изследователски институт по
химическа промишленост.
НИИЦ [нийц] - Научноизследо¬
вателски институт по цените.
Ниицветмет и НИИЦВЕТМЕТ
[нйицветмёт] - Научноизсле¬
дователски институт по цвет¬
на металургия; НИИЦМ.
НИИЦМ [нй-и-це-мё] - Науч¬
ноизследователски институт
по цветна металургия; вж.
Ниицветмет и НИИЦВЕТ¬
МЕТ.
Нйичсрмет и НИИЧЕРМЕТ
[нйичермёт] - Научноизследо¬
вателски институт по черна
металургия; НИИЧМ.
ниичм [нй-и-че-мё] - Науч¬
ноизследователски институт
по черна металургия; вж. Ни-
ичермет и НИИЧЕРМЕТ.
НИК [ник] - Национална изби¬
рателна комисия (Полша).
НИКВИ[нйкви], At. и ср. - На¬
учноизследователски кожно-
венерологичен институт.
НИКК [ник] - Научноизследова¬
телски институт по кримино¬
логия и криминалистика;
НИИКК.
НИКОТ [никот] - Научноизсле¬
дователски институт по крими¬
налистика иоперативна техни¬
ка.
НИКРА [нйкра], л/. и ж. - На¬
учноизследователски институт
по кинематография и радио;
НИИКРА, НИИКР.
НИКФ [нй-ка-фё] - Научноиз¬
следователски институт по ку¬
рортология и физиотерапия;
НИИКФ.
НИЛАНС [нилйнс] - Научноиз¬
следователска лаборатория по
неорганични соли.
НИЛЕТУ [нйлету] - Научноиз¬
следователска лаборатория по
екологични технологии и уп¬
равления.
НИЛО [нйло], ж. и ср. - Науч¬
ноизследователска лаборато¬
рия по обучението.
НИЛС [нилс] - Национален ин¬
ститут по лекарствени сред¬
ства.
НИЛСБФ - Научноизследова¬
телска лаборатория по спект¬
рофотометрия и биологична
физика.
НИМ [ним] - Национален исто¬
рически музей.
НИМЕСС [нймес] - Научноиз-
нимт
368
НИПИА
следовател ски институт по ме¬
ханизация и електрификация
на селското стопанство.
НИМТ [нй-ме-те] - Научноиз¬
следователски институт за ме¬
дицинска техника.
Нймтселмаш и НИМТСЕЛ-
MAII1 [нймтселмаш] - Науч¬
ноизследователски институт по
механизация, тракторно и сел¬
скостопанско машиностроене;
НИМТСМ.
НИМТСМ - Научноизследова¬
телски институт по механиза¬
ция, тракторно и селскостопан¬
ско машиностроене; Нимтсел-
маш и НЙМТСЕЛМАШ.
нимх [нй-ме-xà] - Национален
институт по метеорология и
хидрология (Българска акаде¬
мия на науките).
НИНПН - Научен институт по
неврология, психиатрия и не¬
врохирургия.
нио [нйо], я. и ср. - Национа¬
лен институт по образование¬
то.
НИО - Национален информаци¬
онен орган.
НИО ( нйо}, я. и ср. - Научноиз¬
следователски институт по
овощарство.
НИОЕ [ниое], ж. и ср. - Науч¬
ноизследователска обединена
експедиция.
ниои , нпои], м. и ср. - Науч¬
ноизследователски онкологи¬
чен институт.
НИОМС [ниомс],лг. (разг., член.
-а) - Научен институт по орга¬
низация и механизация на стро¬
ителството.
НИОРС [нибрс] - Научноизсле¬
дователски институт по океа¬
нография и рибно стопанство.
НИОТ[нибт] - Научен институт
по ортопедия и травматология.
НИОТПЗ - Научноизследова¬
телски институт по охрана на
труда и професионалните за-
болявания; НИИОТПЗ.
ниохим [ниохйм], рус. НИО¬
ХИМ (Научноисследователь¬
ский институт основной химии)
- Научноизследователски ин¬
ститут по обща химия (Русия).
НИП [нип] - Научноизследова¬
телски институт по пти¬
цевъдство.
НИП [нип] - Национален инсти¬
тут по правосъдие.
НИПИ [нйпи] - Научноизследо¬
вателски институт по полезни
изкопаеми.
НИПИ [нйпи], я. и ср. - Науч¬
ноизследователски и проек¬
тантски институт.
НИПИА [нйпиё], я. и (разг.) ср.
НИПИГА
369
НИПКИКПЕМ
(член, -то) - Научноизследова¬
телски и проектантски инсти¬
тут по автоматизация.
НИПИГА [нйпига], .м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Научноизсле¬
дователски и проектно-конст¬
рукторски институт по градо¬
устройство и архитектура.
НИ ПИДА [нйпида] ,м. и (разг.) с/?.
(член, -то) - Научноизследова¬
телски и проектно-конструктор¬
ски институт по двигатели и ав¬
томобили; НИПКИДА.
нипии [нйпий], м. и ср. - На¬
учноизследователски плано-
воикономически институт.
НИПИТУ [нйпиту], м. и ср. -
Научноизследователски и про¬
ектантски институт по терито¬
риално устройство.
НИПК [ нй-пе-ка] - Национален
институт за паметниците на
културата.
НИПКИ [нйпки ], .ч. и ср. - На¬
учноизследователски и проек¬
тно-конструкторски институт.
НИПКИ... [нйпки] - Научноиз¬
следователски и проектно¬
конструкторски институт
(напр.: НИПКИЕК,
НИПКИРЕ).
НИПКИДА [нйпкида], м. и
(разг.) ср. (член, -то) - Науч¬
ноизследователски и проект¬
но-конструкторски институт
по двигатели и автомобили;
НИПИДА.
НИПКИДМП-Нау чноизслсдо-
вателски ипроектно-конструк¬
торски институт по дървообра¬
ботваща и мебел на промишле¬
ност.
НИПКИЕК [нйпкиёк] - Науч¬
ноизследователски и проект¬
но-конструкторски институт
по електронни калкулатори.
НИПКИЕМ [нйпкием] - Науч¬
ноизследователски и проект¬
но-конструкторски институт
по електрокари и мотокари.
НИПКИЕМД[ нйпкиёмде] -
Научноизследователски и про¬
ектно-конструкторски инсти¬
тут по електрокари, мотокари
и двигатели с вътрешно горе¬
не.
НИПКИЕП [нйпкиёп] - Науч¬
ноизследователски и проект¬
но-конструкторски институт
по електротехническа про¬
мишленост.
НИПКИК [нипкйк] - Научноиз¬
следователски и проектно¬
конструкторски институт по
корабостроене.
НИПКИКПЕМ [ нйлкикпём] -
Научноизследователски и
нипкикпо
370
НИПКИТИЕМ
п роектно-конструкторски инсти¬
тут за ковашко-пресови и енер¬
гетични машини;
НИПКИПЕМ.
НИПКИКПО [нипкикпо], м. и
ср. - Научноизследователски и
проектно-конструкторски ин¬
ститут по ковашко-прссово
оборудване.
НИПКИЛЕМС [ нйпкилемс] -
Научноизследователски и про¬
ектно-конструкторски инсти¬
тут по леярски машини и
съоръжения.
НИПКИЛЕТ [нйпкилет] - На¬
учноизследователски и проек¬
тно-конструкторски институт
по леярска техника.
НИПКИММИ [ нйпкими], м. и
ср. (разг., член, -то) - Научно¬
изследователски и проектно¬
конструкторски институт за
металообработващи машини и
инструменти.
НИПКИМТ [нипкймт] - Науч¬
ноизследователски и проект¬
но-конструкторски институт
по медицинскатехника.
НИПКИП [нипкйп] - Научноиз¬
следователски и «роектно-
конструкторски институт по
приборостроене.
НИПКИПА [нйпкипа], м. и
(разг.) ср. (член, -то) - Науч¬
ноизследователски и проект¬
но-конструкторски институт
по приборостроене и автома¬
тизация.
НИПКИПЕМ [нйпкипем] -
Научноизследователски и
проектно-конструкторски ин¬
ститут за ковашко-пресови и
енергетични машини;
НИПКИКПЕМ.
НИПКИРЕ [нйпкире], м. и ср. -
Научноизследователски и про¬
ектно-конструкторски инсти¬
тут по радиоелектроника.
НИПКИСП [нйпки-се-nè] -
Научноизследователски и про¬
ектно-конструкторски инсти¬
тут по съобщителна промиш¬
леност.
НИПКИССМ [нйпки-се-се-ме] -
Научноизследователски и про¬
ектно-конструкторски инсти¬
тут по селскостопанско маши¬
ностроене.
НИПКИСФК - Научноизследо¬
вателски и проектно-конструк¬
торски институт „Стъкло и
фина керамика“.
НИПКИТЕМ [нйпкитем] - На¬
учноизследователски и «роек¬
тно-конструкторски институз
по технологическо иенергети-
ческо машиностроене.
НИПКИТИЕМ [нйпкитием] -
НИПКИТИЗЛЕТ
371
НИПКТИЗЛЕТ
Научноизследователски, про¬
ектно-конструкторским техно¬
логически институт за електро¬
кари и мотокари.
НИПКИТИЗЛЕТ [нйпкитиз-
лёт] - Научноизследователс¬
ки, проектно-конструкторски
и технологически институт по
заваръчна и леярска техника;
НИПКТИЗЛЕТ.
НИПКИТИСТ [нйпкитйст] -
Научноизследователски, про¬
ектно-конструкторски и техно¬
логичен институт построител¬
на техника.
нипкитм [нйпки-тс-мё] -
Научноизследователски и про¬
ектно-конструкторски инсти¬
тут по технология на метали¬
те.
НИПКИХИП [нйпкихйп] - На¬
учноизследователски и проек¬
тно-конструкторски институт
по хидравлика и пневматика.
Нйпкихмаш и НИПКИХМАШ
[нйпкихмаш] - Научноизсле¬
дователски и проектно-кон¬
структорски институт по хра¬
нително-вкусово машиностро¬
ене.
НИПКР [нйп-ка-pè] - Научноиз¬
следователска и проектно-
конструкторска работа.
НИПКТИ [нйпкти] - Научноиз¬
следователски, проектно-кон¬
структорски и технологичен
институт.
НИПКТИ... [нйпкти] - Научно¬
изследователски, проектно¬
конструкторски и технологичен
институт(напр.: НИПКТИДА,
НИПКТИЗЛЕТ).
НИПКТИБХМ - Научноизсле¬
дователски, проектно-конст¬
рукторски и технологичен ин¬
ститут по битово и хладилно
машиностроене.
НИПКТИД [нйпктйд] - Науч¬
ноизследователски, проектно¬
конструкторски и технологи¬
чен институт по дървообработ¬
ване.
НИПКТИДА [нйпктида], м. и
(разг.) ср. (член, -то) - Науч¬
ноизследователски, проектно¬
конструкторски и технологи¬
чен институт по двигатели и
автомобили.
НИПКТИЕП [нйпктиёп] - На¬
учноизследователски, проект¬
но-конструкторски итехноло¬
гичен институт по електротех¬
ническа промишленост.
НИПКТИЗЛЕТ [нйпктизлёт] -
Научноизследователски, проект¬
но-конструкторски итехнологичен
институт по заваръчна и леярска
техника; НИПКИТИЗЛЕТ.
нипктизп
372
нипс
НИПКТИЗП [нйпкти-зе-nè] -
Научноизследователски, про¬
ектно-конструкторски и техно¬
логичен институт по захарна
промишленост.
НИПКТИК[ нйпктйк] - Науч¬
ноизследователски, проектно-
конструкторски и технологи¬
чен институт по корабострое¬
не.
НИПКТИММИ [нйпктимйфи. и
ср. - Научноизследователски,
проектно-конструкторски и
технологичен институт по ме¬
талорежещи машини и инстру¬
менти.
НИПКТИМО [нйпктимо], м. и
ср. - Научноизследователски,
проектно-конструкторски и
технологичен институт по ме¬
белно обзавеждане.
НИПКТИП [нйпктйп] - Науч¬
ноизследователски, проектно-
конструкторски и технологи¬
чен институт за полупроводни¬
ци.
НИПКТИРЕ [нйпктире].»/. иср.
- Научноизследователски,
проектно-конструкторски и
технологичен институт по ра¬
диоелектроника.
НИПКТИТШП - Научноизсле¬
дователски, проектно-конст¬
рукторски и технологичен ин¬
ститут по трикотажна и шевна
промишленост.
НИПКТИХИП [нппктихйп] -
Научноизследователски, про¬
ектно-конструкторски и техно¬
логичен институт по хидравли¬
ка и пневматика.
НИПКТПИ - Нау чноизследо-
вателски,проектно-конструк¬
торски и технологично-проек¬
тантски институт.
НИПП [ нй-пе-nè] - Научноиз¬
следователски институт по
профсъюзни проблеми.
НИППИ [нйпи], м. и ср. - На¬
учноизследователски проучва¬
телно-проектантски институт.
НИППИЕС [нйпиёс] - Научно¬
изследователски и проектно-
проучвателен институт по
енергийно строителство.
НИПРОИТИС 1нйпроитйс] -
Научноизследователски и про¬
ектантски институт по типизи¬
ране и индустриализиране на
стр о ител ст вото.
Нйнроруда и НИПРОРУДА
[нйпроруда], м. и ж. - Науч¬
ноизследователски и проект¬
но-конструкторски институт за
рудодобив и обогатяване.
НИПС [нипс| - Научноизследо¬
вателски проектантски сектор.
НИПФ
373
НИТИ
НИПФ [ нй-пе-фё] - Научен ин¬
ститут по пневмология и фти¬
зиатрия (Медицинска акаде¬
мия).
НИР ег). иж - Научноизследо¬
вателска разработка.
НИР прил. - Научноизследова¬
телски и развоен. Д НИР дей¬
ност.
НИРД [ нирд] - Научноизследо¬
вателска и развойна дейност.
Д Център за НИРД.
НИРЕЛК [нирелк] - Научен ин¬
ститут по розата, етеричномас¬
лените и лекарствените култу¬
ри.
НИРПД[ нйр-пе-де] - Научноиз¬
следователска, развойна и
проектантска дейност. Д База
за НИРПД.
НИРРХ[ нй-ре-ре-xà] - Научно¬
изследователски институт по
радиология и радиационна хи¬
гиена; НИИРРХ.
НИРСО [нйрсо],.ч. и ср. - Науч¬
ноизследователски институт за
рибно стопанство и океаногра¬
фия.
НИС [нис], .и. (разг., мн. -ове) -
Научноизследователски сек¬
тор (във висшите учебни заве¬
дения).
НИС [нис] - Национален из¬
пълнителен съвет (Съюз на
демократичните сили).
- Произв.-. нйсаджия, нйсаджийка,
нйсовец.
НИС [ нис] - Национална имиг-
рационнаслужба (САЩ).
НИС воен. - Началник на инфор¬
мационната служба.
НИСИ [нйси], м. и ср. - Науч¬
ноизследователски стоматоло¬
гичен институт.
НИСИ [нйси], м. и ср. - Науч¬
ноизследователски строителен
институт.
ниемп [нй-се-ме-nè] - Научен
институт за спешна медицин¬
ска помощ. Д НИСМП „Пи¬
рогов".
НИСХИ [нйехи], м. и ср. - На¬
учноизследователски сани-
тарнохигиенен институт.
НИСХОЗ [ниехоз] - Научноиз¬
следователски институт по со¬
циална хигиена и организация
на здравеопазването; НИИС-
ХОЗ.
НИСХОУЗ [ниехоуз] - Научно¬
изследователски институт по
социална хигиена, организация
и управление на здравеопазва¬
нето.
НИТ [нит] - Научноизследова¬
телски институт по труда.
НИТИ [нити], м. и ср. - Науч¬
ноизследователски итехноло-
нити...
374
НК
гичен институт.
НИТИ... - Научноизследовател¬
ски и технологичен институт
(напр.: НИТИКОП, НИТИМ).
НИТИАТ [нйтийт] - Научноиз¬
следователски технологичен
институт по автоматичен
транспорт (Еднолично друже¬
ство с ограничена отговорност).
НИТИЖП [нйти-же-nè] - На¬
учноизследователски и техно¬
логичен институт за животин¬
ски продукти.
НИТИЖПТ - Научноизследо¬
вателски технологичен инсти¬
тут по железопътен транс¬
порт; ИЖПТ.
НИТИКОП [нйтикоп] - Науч¬
ноизследователски и техноло¬
гичен институт по кожарска
промишленост; НИТИКП.
НИТИКП - Нау чноизследова-
телски и технологичен инсти¬
тут по кожарска промишле¬
ност; НИТИКОП.
НИТИМ [нитйм], м. и ср. - На-
учнопроизводствено предприя¬
тие за металокерамика (от
Научноизследователски и тех¬
нологически институт по мета¬
локерамика).
НИТПИ [нйтпи]- Научноизсле¬
дователски и технологично-
проектантски институт по
здравно строителство.
НИТПКИМЛП - Научноизсле¬
дователски технологичен и
проектно-конструкторски ин¬
ститут по млекопромишле-
ност.
НИТПКИМП-Нау чноизследо-
вателски,технологичен и про¬
ектно-конструкторски инсти¬
тут по месопромишленост.
НИФ [ниф] - Национален инве¬
стиционен форум.
НИХА [нйха] - Научен инсти¬
тут по хирургия и анестезия.
НИХИ [нйхи], м. и ср. - Науч¬
ноизследователски хигиенен
институт.
Нихром м. - Сплав със състав:
никел и хром, използвана за
реостати и електронагревател¬
ни уреди.
НИХФИ [нйхфи], м. и ср. - На¬
учноизследователски химико-
фармацевтичен институт;
НХФИ.
НИЦАА [нйцай], м. и ж. - На¬
учноизследователски център
за Африка и Азия (Българска
академия на науките).
НИЦСП [нй-цс-се-nè] - Науч¬
ноизследователски център по
специални полимери.
НК (-)[ён-ка] - Навесен комбайн
(напр.: НК-4).
НК
375
нкиикп
НК (-)[ён-ка] - Навесен култи¬
ватор (напр.: НК-3.0).
НК - В емблемата на завода за
слектроинсталационни мате¬
риали „Найден Киров“.
НК [нё-ка],юрид. - Наказателен
кодекс.
НК - „Народна култура“ (вест¬
ник).
НК [нё-кй] - Национален коми¬
тет.
НК [нё-ка] - Национална компа¬
ния. Д НК Б ДЖ; НК „Желе¬
зопътни инфраструктури “.
НК [нё-кй] -Националнаконфе¬
ренция (на партия, обществе¬
на организация и др.).
НК - Комбинирана ножица.
НК воен. - Национално команд¬
ване.
НК - Нотариална камара.
НК - Нотариална кантора.
НК [ён-ка], ед. и мн., биохим. -
Нуклеинова киселина,
п-к - началник; нач.
НКАА, англ. NCAA (National
Collegiate Athletic Association) -
Национална университетска
атлетическа асоциация (САЩ).
НКБ [нё-ка-бё] - Национална
кардиологична болница (Со¬
фия).
НКБДЖ [нё-ка-бё-де-жё]- На¬
ционална компания „Българс¬
ки държавни железници“.
НКБЧК [нё-ка-бё-че-ка] - Наци¬
онален комитет за Български
червен кръст.
НКВД[ ён-ка-ве-дё], остар., рус.
НКВД (Народный комиссари¬
ат внутренних дел) - Народен
комисариат на вътрешните
работи (СССР).
НКГБ [ён-ка-гс-бё], остар., рус.
НКГБ (Народный комиссари¬
ат государственной безопасно¬
сти) - Народен комисариат за
държавна безопасност (СССР).
НКГТ [нё -ка-ге-тё] - Национал¬
на конференция на гвинейски-
те трудещи се.
НКД [нё-ка-дё] - Национален
клуб за демокрация.
НКЖИ [нё-ка-же-й]— Нацио¬
нална компания „Желе¬
зопътни инфраструктури“.
НКЗМ [ нё-ка-зе-мё] - Национа¬
лен комитет за защита на
мира.
нки [нё-ка-й] - Национален
културен институт. Д НКИ
„Земята и хората“.
НКИД [ён-ка-и-дё], остар., рус.
НКИД (Народный комиссари¬
ат иностранных дел) - Наро¬
ден комисариат на външните
работи (СССР).
НКИИКП - Национален коми-
нкою
376
нлд
тот за изследване и използва¬
не на космическото простран¬
ство.
НКОЮ - Национален комитет
за освобождение на Югосла¬
вия.
нкп [ нё-ка-пё 1 - Н ационална
коалиционна партия (Финлан¬
дия).
НКПВ [ нё-ка-пе-вё] - Национа¬
лен комитет за подобряване на
водоснабдяването.
нкпос [нё-ка-пос] - Научен
комитет по проблемите на
околната среда; СКОПЕ.
НКОУТ [нкоут] - Наредба за
комплексна оценка на услови¬
ята на труд.
НКРН - Ниско корабоплаване и
регулационно ниво (на р. Ду¬
нав).
НКС [нё-ка-сё] - Наредба за ко¬
мандировките в страната.
НКС [нё-ка-cè], и (разг.) ср.
(член, -то) - Научнокоордина-
ционенсъвет.
НКС [нё-ка-cè] - Национален
консултативен съвет.
НКС [нё-ка-сё] м. и (разг.) ср.
(член. -то) -Национален коор-
д и н а ци оне н съ вет.
НКС - Неутрализирана коло¬
фон на смола.
НКТ [нё-ка-тё] - Национален
комитет за трезвеност.
НКТ [нё-ка-тё] - Национален
конвент на уругвайските тру¬
дещи се.
НКТ - Национална кабелна те¬
левизия.
НКТ [ нё-ка-те] - Национална
комисия по търговията.
НКТП [нё-ка-те-пё] - Наредба
за категоризиране на труда при
пенсиониране.
НКУ [нё-ка-у] - Народен кон¬
грес на Уганда.
НКЦ [нё-ка-цё] - Национална
комисия по цените.
НКЦОВОС - Научнокоордина-
ционен център по опазване и
възпроизводство на окръжава¬
щата среда (Българска акаде¬
мия на науките); НКЦОВС.
НКЦОВС-Н аучнокоординаци-
онен център по опазване и
възпроизводство на окръжава¬
щата среда (Българска акаде¬
мия на науките); НКЦОВОС.
пкюри физ. - панокюри (след
цифра).
НЛ [ нё-ёл] - Народна лига (Бан¬
гладеш).
НЛ - Национален легион.
НЛ (-)[ён-ёл] - Нож-скоба за из¬
важдане на вкоренени лозич-
ки (напр.: НЛ-60).
НЛД [нё-ле-дё] - Национална
нлдп
377
HHEK
лига за демокрация (Бирма).
НЛДП [нё-ле-де-пё] -Нова лява
демократична партия (Испа¬
ния).
НЛКВ - Национална лаборато¬
рия по компютърна вирусоло¬
гия (Българска академия на
науките).
НЛМ - Национален литературен
музей.
НЛО |сн-сл-0], ед. и мн., ср. -
Неиндентифициран летят
обект.
НЛП [нё-ле-пё]- Национално-
либерална партия (Румъния).
НЛРС [не-ле-ре-cè] - Народен
ловно-рибарски съюз.
нлс воен. - Н ачалник личен
състав.
НЛС [ нё-ле-cè] - Независим ле¬
карски съюз.
НМ - Народна милиция.
НМ - Национален музей. А НМ
„Земята и хората"; НМ Бо-
янска Ц7>рква.
НМ информ. - Невронна мрежа.
НМА [нс-ме-à] - Национална
медицинска академия.
НМА - Нова музикална агенция.
А НМА „Е. Русанова".
НМБЦ [нё-ме-бе-цё] - Национа¬
лен музей „Боянска църква“.
нмзх [нё-ме-зе-хё] - Национа¬
лен музей „Земята и хората“.
нмк [нё-ме-ка] - Национален
младежки комитет.
НМК [нё-ме-ка] - Национална
музикална консерватория.
НМК - Нощен музикален клуб.
А НМК „ Суинг ин хол ".
НМЛ - Магнитофон за натруп¬
ване на информация върху
магнитна лента.
НМН биохим. - Никотинмоно-
пуклеотид.
НМРМ - Национален музей
„Рилски манастир“.
НМС - Народен младежки съюз
„Звено“ (1944-1947 г.).
НМС [нё-ме-сё] - Научномето-
дичен съвет.
НМС - Национална метеороло¬
гична служба (САЩ).
НМУ [нё-ме-у] - Национално
музикално училище. А НМУ
„Любомир Пинков".
НМЦ [ нё-ме-цё] - Национален
метеорологичен център.
нмщ електр. - Неутрална ма¬
логабаритна щепселна розет¬
ка за релета.
НН електр. - Ниско напрежение.
ННА [нё-не-à] - Национална
народна армия (Конго).
ННД[ нё-не-дё] - Народнонаци¬
онално движение (Тринидад и
Тобаго).
ННЕК - Национален научен ек-
ннк
378
номц*
спедиционен клуб (ЮНЕСКО).
ННК[ не-не-ка] - Народен наци¬
онален конгрес (Гвиана);
ННКГ.
ННКГ - Народе н национален
конгрес Гвиана; ННК.
ннп [не-не-nè} - Национална
независима партия (Коста
Рика).
ННП [не-не-пе] - Национална
народна партия (Бангладеш).
ННП [ Hè-не-пс] - Народна на¬
ционална партия (Ямайка).
ННП [не-не-пе] - Нова народна
партия (Норвегия).
ННПМ - Национален научно-
приложен музей.
ННФ [не-не-фе] - Народен на¬
ционалистически фронт (Боли¬
вия).
ННФ [не-не-фе] - Национална
научна фондация (САЩ).
НО - Наредба за отпуските и
почивките на работниците и
служителите.
НО - Нау чна организация.
НО - Национална опера.
НО ( Hè-ô] - „Национално осво¬
бождение“ (Коста Рика).
НО - Неврологично отделение
(в болница).
НО геохим. - Неразтворим ос¬
татък.
НОА [нба] - Народноосвободи-
телна армия (Китай).
НОБ - Национална опера и ба¬
лет.
НОВ хим. - Неразтворимо орга¬
нично вещество.
НОВ [нов], мн. воен. - Неустой¬
чиви отровни вещества.
нов. леке. - нова дума или значе¬
ние.
НОВА [нова], истор. - Народ-
ноосвободителна въстаничес-
ка армия (1943 г.).
Новотскс м. - Научно-производ¬
ствено стопанско предприятие
за нов текстил.
НОВПТ - Научна организация
на военно-педагогическия
труд.
ноем. - ноември.
поем. - ноемврийски.
НОИ [нои] - Национален осигу¬
рителен институт.
НОИ [нои] - Научно обединение
по изкуствознание (Българска
академия на науките).
НОК [нок] - Н ационален океа¬
нографски комитет.
НОК [нок] - Национален олим¬
пийски комитет.
НОК [нок]- Национална отрас¬
лова класификация.
НОМ - н ационален отбор по
математика.
НОМЦ - Национален образова-
ноо
379
нотсси
тел но-методичен център
(Български чернен кръст).
НОО [ноо] - Наредба за обще¬
ствено осигуряване.
НООПП [нооп] - Наредба за
оценка на обскти(те), подле¬
жащи на приватизация.
НООПТН - Научно обединение
по основни проблеми на тех¬
ническите науки.
НОП [ноп] - Научна организа¬
ция на производството.
НОПТ [нопт] - Научна органи¬
зация на производството и тру¬
да.
НОПТУ [нопту] - Научна орга¬
низация на производството,
труда и управлението.
НОПТУЗИЕ [нопптузиё] - На¬
учна организация на производ¬
ството, труда, управлението,
здравната информация и ерго¬
номията.
НОПУРС [нопурс] - Наредба за
обезщетенията и помощта при
уволнение на работници и слу¬
жители.
НОПЦТПГ - Наредба за обра¬
зуване и прилагане на цените
и тарифите на природен газ.
НОР библ. - Норвегия.
НОР АД [норад], англ. NORAD
(North American Air Defence
Command) - Споразумение за
общо канадско-американско
командване на проти¬
вовъздушната отбрана на Се¬
верна Америка.
порв. - норвежки.
НОРД [норд] , воен. - Наблюде¬
ние , ориентация, реше нис, дей¬
ствие. Д НОРД когнитивен
цикъл.
НОРК [норк], м. англ. NORC
(Naval Ordnance Research
Computer) - Електронноизчис¬
лителна машина (САЩ).
НОРПДСО - Наредба за обра¬
зуване и разпределение на пе¬
чалбата в държавните стопан¬
ски организации.
НОРЧ - Нестандартно оборуд¬
ване и резервни части.
НОС - Напоително-отводнител¬
на система.
НОСБ [но-сс-бе] - Национална
организация на скаутите в
България.
НОСМЦ - Наредба за отчитане
на стоково-материални ценно¬
сти.
НОТ [нот] - Научна организа¬
ция на труда.
НОТ - Нискозамръзваща охла¬
дителна течност.
НОТССИ [нотси] - Национална
оперативна телеметргвгна си¬
стема за сеизмологична инфор-
НОУ
380
НПЗК»
мация.
НОУ [ноу] - Народно основно
училище.
НОУ [ноу] - Н аучна организа¬
ция на управлението.
НОФ[ноф] - Национален обеди¬
нен фронт (Бирма).
НОФ [ноф] - Национален осигу¬
рителен фонд.
НОЦ [ноц] - Национален онко¬
логичен център.
НОЦК[ но-це-ка] - Национално
обединение Цар Киро.
НП воен. - Наблюдателен пост.
НП - Наредба за пенсиите.
НП - Наредба за плащанията.
НП - Народен парк.
НП [нё-nè] - Народна партия
(Швеция).
НП - Научно приборостросне
(Българска академия на науки¬
те); НПС.
НП - Национален парк. А НП
Витошо.
НП [нё-nè] - Национален проф¬
съюз.
НП [нё-пё] - Националистичес¬
ка партия (Малта).
НП [нё-nè] - Национална поли¬
ция.
НП воен. — Непосредствена под¬
дръжка.
НП - Нови производства (фонд).
НГ1 (-)[сн-пе ] - п невматична
ножица (напр.: НП-2).
Нп - Нетна площ (на жилищен
терен).
НПБ [нё-пе-бё] - Народна
партия на Ботсуана.
НПБ [нё-пе-бё] - Национална
партия на Басутоленд.
НПВ [ нё-пе-Bè] - Национален
парк Витоша.
нпвх хим. -Непластифициран
пол ивинилхлормд.
НПГ [ нё-пе-гё] - Народнопрог-
ресивна партия на Гвиана:
НПП.
НПГ [н è-пе -rè] - Национална
партия на Германия.
НПГ [ Hè-nc-rè] - Национална
партия на Гренада.
НПГПФ - Национална професи¬
онална гимназия по полигра¬
фия и фотография.
НПД[нё -пс-де],с/). (разг.,член. -
то) - Научно-производствена
дейност.
нпди [нё-пе-де -й] - Национал¬
на постоянно действаща из¬
ложба.
НПЕ - Независим профсъюз
,, Единство“.
НПЗДЖ - Наредба за продаж¬
ба и замяна на държавни жи¬
лища.
НПЗК [нё-пе-зе-Kà]-Н ационал-
на предприемаческа и занаят-
НПЗФК
381
НПО
чийска камара.
НПЗФК - Наредба за приложе¬
ние на Закона за финансов
контрол.
НПИ [нё-пе-й] - Национална
партия на Индонезия.
НПК [нё-пе-кА], юрид. - Нака¬
зателен процесуален кодекс.
НПК [нё-пе-кА] - Народна
партия на конвента (Гана).
НПК [нё-пе-кА], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Народна потреби¬
телна кооперация.
НПК [ нё-пе-кА], ед. и мн., м. и
(разг.), ср. (член, -то) - Науч¬
но-производствен комплекс.
НПК [ нё-пе-кА] - Национален
политически конкурс.
НПК [нё-пе-кА] - Национална
пенсионна компания. А НПК
„Дълголетие“.
НПКПЗП - Научно -производ¬
ствен комплекс по плодово и
зеленчуково производство.
НПКС - Народен политически
консултативен съвет (Китай);
НПКСК.
НПКС [нё-пе- ка-cè] - Национа¬
лен политически консултати¬
вен съвет (Лаос).
НПКСБ - Национална потреби¬
телна кооперация на слепите в
България.
НПКСК - Народен политически
консултативен съвет на Китай;
НПКС.
НПЛ [нё-пе-ёл] - Научнопри-
л ожна лаборатория.
НПл - Наредба за планирането.
НПл - Наредба за плащанията.
НПЛА [нё-пс-лА] - Научно-про¬
изводствена лаборатория по
алгология.
НПЛВК - Научно-производ¬
ствен лозаро-винарски комп¬
лекс.
НПЛФ [нё-пе-ел-фё] - Народен
патриотичен ляв фронт.
НПМ [нё-пе-мё] - Национален
парк-музей.
НПМ [нё-пе-мё] - Национален
политехнически музей.
НПМ [нё-пе-мё] - Национален
природонаучен музей (Българ¬
ска академия на науките);
НПНМ.
нпмг [нё-пе-мс-гё] - Национал¬
на природоматематическа
гимназия. А НПМГ „Акад. Л.
Чекалов “.
НПНМ [нё-пе-не-мё] - Национа¬
лен природонаучен музей
(Българска академия на науки¬
те); НПМ.
НПО [нё-пе-о], ср. (разг., член. -
то, мн. -та) - Научно-произ¬
водствено обединение.
НПО [нё-ne-ôjeô. пмн. -Нспра-
нпот
382
НРА
вителствена организация.
НПОТ - Национална програма
за ограничаване на тютюнопу¬
шенето.
нпп [Hè-ne-nè] - Навесна пом¬
пена приставка.
НПП [нс-пе-пс] - Народна по¬
литическа партия (Сейнт
Винсънт).
НПП [не-пс-пе] - Народнопрог-
ресивна партия (Гамбия, Гви¬
ана).
НПП воен. - Наставление за
провеждане на полети.
НПП [не -ne-nè] ср. (разг., член. -
то) - Научно-производствено
предприятие.
НПП [Hè-ne-nè] - Национал-
нопрогресивна партия (Еги¬
пет).
НПП [нё-пе-nè] - Нова прогре¬
сивна партия (Пуерто Рико).
нпс [ Hè-ne-cè] - Народен про¬
гресивен съюз (Гамбия).
НПС [Hè-ne-cè] - Научно при¬
боростроене (Българска акаде¬
мия на науките); НП.
НПС [Hè-ne-cè] - Национален
политически съвет.
НПС [ Hè-ne-cè] - Национален
полицейски синдикат.
НПС [Hè-ne-cè] - Национален
професионален съюз. А НПС
„ Промяна".
НПС ед. и мн., библ. - Научно¬
производствен сборник.
НПСЛ [ Hè-ne- се-ёл] - Народна
партия на Сиера Леоне.
нпсп [Hè-ne-ce-nè] - Научно-
производствено стопанско
предприятие.
НПТМ [нё-пе-те-мё] - Национа¬
лен политехнически музей.
НПТЧСПТ - н ационална
партия на труда, частните соб¬
ственици, производителите и
творците.
НПУФК - Наредба за приложе¬
ние на Указа за финансов кон¬
трол.
НПФ [нё-пе-фё] - Наредба за
пенсионните фондове.
НПФ [нё-пе-фё] - Национален
приватизационен фонд.
НПФ хим. - Нитропентафталев
емайл.
НПХФ хим. - Натриев пентах-
лорфенолат.
нпц [нё-пе-цё], ед. и мн., м. и
(разг.)ср. (член, -то)-Научно-
производствен център.
HP [нё-pè] - Народна републи¬
ка.
HP електр. - Неутрално реле.
п. р. геогр. - надморско равнище
(само с цифра). А 1000 м н. р.
НРА [Hè-pe-à] - Народна репуб¬
лика Албания.
НРА
383
НРЮЙ
НРА [ нё-pe-à] - Народна репуб¬
лика Ангола.
НРБ - Норми за радиационна
безопасност.
НРБ [нё-ре-бё] истор. - Народ¬
на република България.
НРВ [сн-ср-Bè], рус. НРБ (Не¬
фтяное ростовое вещество) -
Нефтено вещество, стимули¬
ращо растежа.
НРД [нё-ре-дё] - Национален
рамков договор.
НРД[ нё-ре-дс] - Националисти¬
ческо революционно движение
(Боливия).
НРД [нё-ре-дё] - Народно рево¬
люционно движение (Конго -
Бразавил).
НРК [ нё-pe-Kà ] - Народна репуб¬
лика Конго.
НРЛС ед. и мн. - Навигационна
радиолокационна станция.
НРМ [нё-ре-мс] - Народна ре¬
публика Мозамбик.
НРМ [нё-ре-мё] - Национална
рекламна мрежа (Еднолично
дружество с ограничена отго¬
ворност).
НРМС - Наредба за разпреде¬
ление на младите специалисти.
НРП [нё-ре-пё] - Народ норепуб-
ликанска партия (Турция).
НРП [нё-ре-пё] - Националисти¬
ческа републиканска партия
(Суринам).
НРП [нё-ре-пё] - Национална
революционна партия (Мекси¬
ко).
НРП [нё-ре-пё] - Национално-
религиозна партия (Израел).
НРП [нё-ре-пё] - Норвежка ра¬
ботническа партия.
НРПЛ [иё-ре-пе-сл] - Народно-
революционна партия на Лаос.
НРПС [ нё-ре-пе-cè], мн. и (ряд¬
ко) еб., истор. - Независими
работнически професионал ни
съюзи ( 1925-1936).
НРПУРОН - Наредба за Реда
за придобиване, управление и
разпореждане с общинско
имущество.
НРС [нё-ре-сё] - Национална
разузнавателна служба.
НРС воен. - Неуправляем реак¬
тивен снаряд.
НРТ [нё-ре-тё] - Нсто-ре-
гистър-тон (мярка за вмести¬
мост на плавателен съд). Д 100
хил. НРТтовароподемност.
НРТЦ [нё-ре-те-цё] - Национа¬
лен радио-телевизионен цен¬
тър.
НРУ [нё-ре у] - Национално ра¬
зузнавателно управление
(Чили).
НРЮЙ - Народна република
Южен Йемен.
НС
384
НСБС
НС (—)[ён-ёс] - Навесна трактор¬
на сцепка (напр.: НС-6).
НС мн., воен. -Н адводни сили.
НС [нё-сё] - Надзорен съвет.
НС-Напоител на система. Д НС
„ Тракиец “.
НС - „Народен спорт“ (вестник).
НС [нё-сё] - Народен съвет.
НС[ нё-сё], - Народенсъюз (Ис¬
ландия).
НС - Народно събрание.
НС воен., англ. NC [NATO
confidential] - НАТО- секрет¬
но.
НС - Научен секретариат.
НС - Научен съвет.
НС [нё-cè] - Национален стади¬
он. Д НС „Васил Левеки".
НС [нё-сё] - Национален съвет.
Д НС на ОФ.
НС [нё-сё] - Национален съюз.
Д НС „ Отечество и Левица".
НС [нё-сё] - Национална служ¬
ба. Д НС „Гианичнаполиция";
НС „Пожарна и аварийна бе¬
зопасност "; НС „Противопо¬
жарна охрана"; НС „Сигур¬
ност ".
НС [нё-сё]- Националносдруже-
ние. Д НС „Рилска железни¬
ца"; НС БЗНС.
НС [нё-сё] - Независим синди¬
кат.
НС (-)[ён-ёс] - Нивосигнализа-
тор (напр.: НС-1, НС-2).
НС [ нё-сё] - Нотариална служ¬
ба.
и. с. - научен сътрудник (със соб¬
ствено име).
и. с. библ. - нова серия.
НСА [нё-ce-à], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Национална спорт¬
на академия . Д НСА „Васил
Левеки ".
НСА [ён-ec-à], англ. NSA (Na¬
tional Student Association) -На¬
ционална студентска асоциа¬
ция (САЩ).
НСАА [ нё-ca-à] - Национална
студентска атлетическиасоци¬
ация.
НСАПН - Национална студент¬
ска асоциация по политически
науки.
НСБ [нё-се-бё] - Национална
спортна база. Д НСБ Панча¬
рево.
НСБ [нё-се-бё] - Нормативно-
справочна база.
НСБОП [нё-се-боп] - Национал¬
на служба за борба сорганизи-
раната престъпност.
НСБОНК [нё-се-боп-Kà] - Наци¬
онален съвет за борба срещу
организираната престъпност и
корупцията.
НСБС [нё-се-бе-сё] - Национал¬
но сдружение на българските
нсв
385
НСлС
спедитори.
НСВ воен. - Наставление за су¬
хопътните войски.
НСВ [нё-ce-Bè] - Национален
съвет по водите.
НСВ воен. - Началник на свързо¬
чен възел.
НСВТ - Национална служба за
въздушен транспорт (Вели¬
кобритания).
,НСГ - Независим синдикат на
геологопроучвателите (Кон¬
федерация на независимите
синдикати в България).
|нсгп [Hè-ce-re-nè] - Национал¬
на служба „Гранична полиция“.
НСДАП [è н-ес-дап], остар. нем.
NSDAP (Nationalsozialistische
Deutsche Arbeiterpartei) - Наци¬
оналсоциалисти ческа работни¬
ческа партия на Германия
(1920-1945).
НСДВ - Наредба за събиране на
държавните вземания.
НСДН [иё-се-де-нё] - Народен
съюз за движение напред (Ар¬
жентина).
НСЕДВ [нё-сс-де-вё] -Национа¬
лен съвет по етнически и де¬
мографски въпроси (Мини¬
стерски съвет).
нсек. - наносекунда (след циф¬
ра).
НСЕПЕ - Национален съвет по
ергономия и промишлена есте¬
тика.
НСЗ [нё-се-зё] - Национална
служба по заетостта.
НСЗ [нс-се-зё] - Национална
служба по зърното.
НСИ [нё-се й] -Националенста¬
тистически институт.
НСИЦ - Национален студент¬
ски информационен център.
НСК (-)[ён-ес-кй],рус. НСК (На¬
весной силосоуборочный ком¬
байн) - Навесен силажоком¬
байн (напр.: НСК-1,8).
НСК [ нё-се-ка 1 - Н ационален
строителен контрол.
НСК [нё-ce-Kà] - Национален
спортен комплекс. А НСК
„Диана".
НСК [н è-се-ка] - Национална
студентска конфедерация.
НСК [нё-сс-ка] - Национален
съвет за книгата.
НСКРС - Наредба за служебни¬
те командировки на работни¬
ците и служителите.
НСлГрП - Национална служба
„Гранична полиция“.
НСЛП [нё -се- ле-пё] - Норвеж¬
ка социалистическа лява
партия.
НСлС - Национална следствена
служба; вж. НСС.
НСМСБ
386
НСРАОСЗД
НСМСБ - Национално сдруже¬
ние за малък и среден бизнес,
нен [нё-се-нё] -Дирекция „На¬
ционален строителен надзор“,
нени [нё-се-не-й] - Национал¬
но сдружение за недвижими
имоти.
НСНК (не -се-не-ка] - Национа¬
лен съвет на Нигерия и Каме¬
рун (политическа партия).
нснс [нё-се-не-сё] - Национа¬
лен съюз на народните сили
(Мароко).
НСНТИ - Национална система
за научна и техническа инфор¬
мация.
НСО - Наредба за счетоводна
отчетност.
НСО воен. - Национална систе¬
ма за оповестяване.
НСО [н è-ce-ô) ж. и (разг.) ср.
{член, -то) - Национална служ¬
ба за охрана.
НСО [ нё-се-о] - Национално
сдружение на общините;
НСОРБ.
нсол [нё-се-ол] - Национален
съюз ..Отечество и левица“.
НСОМ [ нё-се-ом] - Народни
сили за освобождение на Мо¬
замбик.
НСОРБ - Национално сдруже¬
ние на общините в Република
България; НСО.
НСП [не -се-пё] - Народно-соци¬
алистическа партия (Арженти¬
на).
НСП ( нё-се-пё] - Национален
съвет на профсъюзите (Ин¬
дия).
НСП [нё-се-пё] - Национален
съюз на превозвачите.
НСП [нё-се-пё] - Национално-
социалистическа партия (Бан¬
гладеш).
НСП [нё-се-пё] - Никарагуан-
ска социалистическа партия.
НСПАБ [нё-се-паб] - Национал¬
на служба „Пожарна и аварий¬
на безопасност“.
НСПИ [нё-се-пе-й] - Народно-
социалистическа партия на
Испания.
НСПК [нё-се-пе-Kà] - Народно-
социалистическа партия на
Куба.
НСПК [ нё-се-пе-ка] - Национа¬
лен съвет по професионална
квалификация.
нспо [нс-се-пе-о] - Национал¬
на служба „Противопожарна
охрана“.
НСР мед. - Нарушен синусен
ритъм.
НСР [нё-се- èp] - H ационален
съвет на революцията {Конго-
Бразавил).
НСРАОСЗД - Национална сис-
НСРДА
387
НСУ
тема за регистрация, анализ и
оценка на силни земни движе¬
ния.
НСРДА, англ. NCRDA (North
Central Regional Development
Agency) - Агенция за регионал¬
но развитие на Северен Цент¬
рален район.
НСРЗ [нё-се-ре-зё] - Национал¬
на служба за растителна защи¬
та.
НСРСП -Нигерийска социалис¬
тическа работническо-селска
партия.
НСРТ [нё-се-ре-тё] - Национа¬
лен съвет за радио и телеви¬
зия.
-Произв.: несеретёец, несеретёй-
ка.нессретёйски.
НСС [нё-се-сё] - Национален
студентски съюз (Франция).
НСС [нё-се-сё] воен. - Национа¬
лен съвет за сигурност.
НСС [нё-се-cè] воен. - Национал¬
на свързочна система.
НСС [нё-се-сё] - Национален
съвет за спасение (Гана).
НСС [нё-се-сё] ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Национална след¬
ствена служба; НСлС.
НСС [нё-се-сё] - Национална
служба „Сигурност“.
НСС воен. - Национална страте¬
гия за сигурност.
НСС [нё-се-сё], мн. - Национал¬
ни счетоводнистандарти.
НССВ[ нё-се-се-вё ]-Не зависим
синдикат в Строителните вой¬
ски (Конфедерация на незави¬
симите синдикати в България).
НССИС - Национално студент¬
ско сдружение за интеграция и
сътрудничество.
НССП[ нё-се-се-пё] - Национал¬
на служба за социално подпо¬
магане.
НССТ [нё-се-се-тё]- Народен
съюз за спорт и техника.
н. ст. - нов стил (след дата).
Д 10. 1. н. ст.
НСтапд. - Наредба за стандар¬
тите.
НСТПК - Национален съюз на
трудово-производителните ко¬
операции.
НСТС [нё-сс-те-сё] - Национа¬
лен съвет за тристранно
сътрудничество.
НСУ [ён-ec-ÿ], нем. NSC'
(Neckarsulm, Vereinigtc
Fahrzeugwerke-Aktiengesell-
schaft) - 1. Обединени заводи
за превозни средства (автомо¬
били, мотоциклети) (Федерал¬
на република Германия).
2. Марка автомобили и мото¬
циклети, произвеждани в тези
заводи.
НСУН
388
нтис
НСУН - Национална система за
управление на науката.
НСУТ [нё-се-у-тё] - Национален
съвет по условия на труд.
НСФ [нё-се-фё] - Национална
спортна федерация (Сирия).
НСФЕБ [нё-се-фёб] - Независи¬
ма синдикална федерация на
енергетиците вБългария (Кон¬
федерация на независимите
синдикати в България).
НСФК [нё-се-фе-ка] - Незави¬
сима синдикална федерация
„Култура“ (Конфедерация на
независимите синдикати в
България).
НСФКО [нё-се-фе-ко] - Незави¬
сима синдикална федерация на
кооперативните организации
(Конфедерация на независими¬
те синдикати в България).
НСФМЕ [нё-сс-фе-мё] - Неза¬
висима синдикална федерация
„Метал-Електро“ (Конфедера¬
ция на независимите синдика¬
ти в България).
НСФС [нё-се-фе-сё] - Независи¬
ма синдикална федерация
„Спектър“.
НСФТ [нё-се-фе-тё] -Независи¬
ма синдикална федерация на
търговията (Конфедерация на
независимите синдикати в
България).
НСЦ [ нё-се-цё] - Национален
спортен център.
НСЯО ед. и мн„ воен. - Нестра-
тегнчески ядрени оръжия.
HT - Наредба за търговете.
HT - Народен театър. A HT
„Иван Вазов“ (София).
HT - „Наука и техника“ (списа¬
ние).
НТ[ нё-тё], прил. - Научно-тех¬
нически. A HT съюзи.
нт физ. - нит (единица за яркост
на светеща повърхност), (след
цифра).
НТА [ён-те-à] - Нафтов топ-
ловъздушен апарат.
НТБ [нё-те-бё] - Научно-техни¬
ческа библиотека.
НТБ, норв. NTB (Norsk
Telegrambyrâ) - Норвежко те¬
леграфно бюро.
НТВ [ён-ти-вй], рус. НТВ (Неза¬
висимое телевидение) - Неза¬
висима телевизия в Русия.
НТВ [ ён-те-вё] и [ён-ти-вй] -
Нова телевизия.
НТД [нё-те-дё] - Научно-техни
ческа дейност.
НТД[ нё-те-дё] - Научно-техни¬
ческо дружество.
НТИ [нё -те-и] - Научно-техни¬
ческа информация.
НТИСед. ими., библ. - Научно-
технически информационен
НТК
389
нтсм
сборник.
НТК [нё-тс-кй], м. и (разг.) ср.
(член, -то)-Националентранс¬
портен комплекс.
НТК [нё-те-кй] - Национална
тристранна комисия.
НТКТС - Наредба за трудовата
книжка и трудовия стаж.
HTM - Народен театър за мла¬
дежта (София).
НТО воен. - Наблюдение и тех¬
ническо обслужване.
НТП [нё-те-пё] - Научно-техни¬
чески прогрес.
НТП[нё-те-пё], ед. и мн. - Науч¬
но-техническо постижение.
НТП (-)[ён-те-пё] - Ножица
пневматична за тел (напр/.
НТП-1).
НТПИ [нё-те-пе-й] - Научно-
техническа и патентна инфор¬
мация.
НТР - Научно-тсхническа рево¬
люция.
НТС ед. и мн., библ. - Научно¬
технически сборник.
НТС [нё-те-сё], .м. и (разг.) ср.
(член, -то) - 1. Научно-техни¬
чески съюз.
2. Сградата, в която се поме¬
щава ръководството на Науч¬
но- техническия съюз.
НТС Научно-техническо
сътрудничество.
НТСАИ [нё-те-са-й] - Научно-
технически съюз по автомати¬
ка и информатика.
НТСБ [не-те-се-бс]- Народен
туристически съюз в Бълга¬
рия.
НТСВД [нё-тё-сё-ве-дё] - Науч¬
но-технически съюз по водно
дело.
НТСГЗ [нё-тё-сё-ге-зё] - Науч¬
но-технически съюз по геоде
зия и земеустройство.
НТСЕ [нё-те-се] - Научно-тех¬
нически съюз на енергетици¬
те, НТСЕБ.
НТСЕБ [нё-те-сёб] - Научно-
технически съюз на енергети¬
ците в България; НТСЕ.
НТСЕЕС [нё-те-cc-èc] - Научно-
технически съюз по електро¬
ника, електротехника и съоб¬
щения.
НТСИ [нё-те-се-й] - Научно-тех¬
нически съюз на изобретате¬
лите.
НТСИ I нё-те-се-й] - Научно-тех¬
нически съюз на икономисти¬
те.
НТСК [Hè -те-се-кй] - Научно-
технически съюз по качество¬
то.
НТСЛТ - Научно -технически
съюз по лесотехника.
НТСМ [нё-те-се-мё] - Научно-
нтсмдгм
390
НУС
технически съюз по машино¬
строене.
НТСМДГМ - Научно-техничес¬
ки съюз по минно дело, геоло¬
гия и металургия.
НТССБ [нё-те-сё-се-бё] - Науч¬
но-технически съюз по строи¬
телство в България.
НТССЗ [нё-тс-сё-се-зё] - Науч¬
но-технически съюз на специ¬
алистите от земеделието.
НТССМ [нё-тё-сё-се-мё] - Науч¬
но-технически съюз на стено¬
графите и машинописците.
НТССМ [нё-тё-сё-се-мё] - Науч¬
но-технически съюз по стан¬
дартизация и метрология.
НТСТ [нё-те-се-тё] - Научно-
технически съюз по транспор¬
та.
нтсток [нё-те-стсж] - Научно-
технически съюз по текстил,
облекло и кожи.
НТСХБ [нё-тё-сё-ха-бё] - Науч¬
но-технически съюз на хими¬
ците в България.
НТСХВП - Научно-технически
съюз по хранително-вкусова
промишленост.
НТТМ [нё-те-те-мё], ср. - Науч¬
но-техническо творчество на
младежта; вж. ТНТМ.
НТХА хим. - Натриев трихлор-
ацетат.
НУ [нё-у] - Начално училище.
НУГ Iнуг] - Национално управ¬
ление нагорите.
НУКК [нук] - Национален уче¬
бен комплекс по култура.
НУО [нуб] - Научно-учебно обе¬
динение.
НУО воен. - Национален универ¬
ситет по отбраната (САЩ).
НУОА [ну-о-à] - Научно-учеб¬
но обединение по агрономство.
НУОЖ [нуож] - Научно-учебно
обединение по животновъд¬
ство.
НУПВ [ну -пе-вё] - Национално
училище за планински водачи.
НУПП (-) - Непрекъсната улей-
на поилка за птици (напр.:
НУПП-1).
НУР [нур], м. (разг., член, -ът,
-а, мн. -ове), воен. - Неуправ¬
ляема ракета.
НУРС [нурс],лс (разг., член, -ът,
-а, мн. -ове), воен. - Неуправ¬
ляем реактивен снаряд.
НУРТВС - Национално управле¬
ние на радио- и телевизионни
станции (Българска телекому¬
никационна компания).
НУС [нус] - Независим учител¬
ски синдикат (Конфедерация
на независимите синдикати в
България).
НУС - Неутрален учителски
НУЦИ
391
нхн
съюз.
НУЦИ [нУци] - Национален уче¬
бен център по информатика.
НФ - Научна фантастика.
НФ - Национален фонд. Д НФ
Научни изследвания ".
НФ[ нё-фё] - Националенфронт
(Йемен).
нф физ. - нанофарад.
НФБ [нё-фе-бё] - Национален
фронт на Ботсуана.
НФБА [нё-фе-бе-à] - Национа¬
лен фонд за бедствия и аварии.
НФЕ [нё-фё] - Национална фе¬
дерация на енергетиците (Кон¬
федерация на независимите
синдикати в България).
НФМ [нё-фе-мё] - Национална
федерация по металургия
(Конфедерация на труда
„Подкрепа“).
НФМИ [нё-фе-ме-й]- Национа¬
лен фолклорен музикален ин¬
ститут.
НФНИ [нё-фе-не-й] - Национа¬
лен фонд „Научни изследва¬
ния“.
НФО [нё-фе-о] - Национален
фронт за освобождение (Ал¬
жир).
НФОК - Национален фронт за
освобождение на Кюрдистан.
НФООПЗ - Народен фронт за
освобождение на Оман и Пер¬
сийския залив.
НФООС [нёфоос] - Национален
фонд за опазване на околната
среда.
НФОП - Народен фронт за ос¬
вобождение на Палестина.
НФОЮВ - Национален фронт за
освобождение на Южен Виет¬
нам.
НФСГ [нё-фе-се-гё]- Национал¬
на финансово-стопанска гим¬
назия.
НФТХИ [нё-фе-те-хе-й] - Неза¬
висима федерация на труда
„Химия и Индустрия“ (Конфе¬
дерация на независимите син¬
дикати в България).
НФЦ [нё-фе-цё] - Национален
филмов център.
НХ [нё-xà] - Национален хипо¬
друм (Акционерно дружество).
н. х. - народен художник (със соб¬
ствено име).
НХА [нё-xe-à] - Национална ху¬
дожествена академия.
НХГ [нё-хе-гё] - Национална
художествена галерия.
НХК [нё -хе-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Нефтохимически
комбинат; Нефтохим.
НХЛ [ нё-хе-ёл] - Национална
хокейна лига (Канада, САЩ).
пхн физ. - нанохенри (след циф¬
ра).
нхс
392
НЦКР
нхс воен. - Началник на хими¬
ческата служба.
НХФИ [нйхфи] - Научноизсле¬
дователски химикофармацев-
тичен институт; вж. НИХФИ.
НЦ - Наредба за цените.
НЦ[ нё-цё] - Научен център.
НЦ... - Научен център (напр.:
НЦВТ, НЦЕССИ).
НЦ хим. - Нитроцелулоза.
НЦ [нё-цё] - Н ационален
център. Д НЦ ИНФОМА “ .
НЦАН - Национален център по
аграрни науки.
НЦБНС - Научен център за
българска национална страте¬
гия.
НЦВРОПС - Научен център по
водните ресурси и опазване на
природната среда.
НЦВТ [нё-це-ве-тё] - Научен
център по външна търговия.
НЦВТБО - Научен център по
вътрешна търговия и битово
обслужване.
НЦВТУМПТ - Научен център
по вътрешна търговия, услу¬
ги, местна промишленост и
туризъм.
НЦД [нё-це-дё] - Национален
център за дизайн.
НЦЕССИ - Научен център за
създаване и развитие на един¬
на система за социална инфор¬
мация.
НЦЗБ [ нё-це-зе-бё] - Национа¬
лен център по заразни болес¬
ти.
нцзи [нё-цс-зе й] -Национален
център по здравна информа¬
ция.
НЦЗПБ - Национален център
по заразни и паразитни болес¬
ти.
НЦИАМ [ нциам] и [ёнциам]-
Национален църковен истори-
ко-археологически музей.
НЦИД [нцид] и [енцйд] - Нацио¬
нален център за информация
и документация.
НЦИИД [нцийд] и [ёнцийд] -На¬
ционален център за из¬
вънкласни и извънучилищни
дейности.
НЦИМ [ нцим] и [ёнцийм] - На¬
ционален център за имунна
медицина.
НЦИОМ [нциом] и [ёнцибм] -
Национален център за изуча¬
ване на общественото мнение.
НЦК [Hè -це-ка] - Национален
център за книгата.
НЦК [нё-це-ка] - Национален
център по кадастър.
НЦКИЧ - Национален център
за комплексно изследване на
човека.
НЦКР [нё-це-ка-рё] - Национа¬
нцктп
393
НЦССЗР
лен център за кардиологична
рехабилитация.
НЦКТП - Научен център за
комплексни транспортни про¬
блеми.
НЦМ [ нё-це-мё] - Национален
център по метрология.
НЦМТ [не -це-ме-тё] - Национа¬
лен център за музика и танц.
НЦН [нё-це-нё] - Национален
център по наркомании.
НЦНИ [нё-це-не-й] - Национа¬
лен център за научни изслед¬
вания (Франция).
НЦНМИ - Национален център
за научна медицинска инфор¬
мация.
НЦО - Нова ционистка органи¬
зация.
НЦОВС - Национален център
за отдих, възстановяване и
спорт.
НЦОЗ - Национален център по
обществено здравеопазване.
НЦОМР - Национален център
за образование и методични
разработки.
НЦОУИНТПВО - Научен
център по организация, управ¬
ление и икономика на наука¬
та, техническия прогрес и вис-
шето образование.
НЦП [нё -це-пё] -Научен център
за планиране.
НЦПММПОИР - Научен
център за планиране, матема¬
тическо моделиране и прогно¬
зиране на обществено-иконо¬
мическото развитие.
НЦРЕТМ - Национален център
за ремонт на електронни и те¬
лексни машини.
НЦРПАП - Независим център
за регионални проучвания,
анализи и прогнози.
НЦРРЗ - Национален център по
радиология и радиационна за¬
щита.
НЦС [ нё-це-сё] - Национален
център по строителство.
НЦСАД [нё-це-сад] - Научен
център по строителство, архи¬
тектура и дизайн.
НЦСЗ [нё-це-се-зё] - Национа¬
лен център за спорт и здраве.
НЦСИ[ нё-це-се- й]-Н ационалсн
център за социална интегра¬
ция.
НЦСМ [нё-це-сс-мё] - Национа¬
лен център по спортна меди¬
цина.
НЦСР [ нё-це-се-рё] - Национа¬
лен център за социална реха¬
билитация.
НЦССЗ [нё-цё-сё-се-зё] - Наци¬
онален център по сърдечно¬
съдови заболявания.
НЦССЗР - Национален център
нцт
394
НЮЯ
по сърдечно съдови заболява-
ния и рехабилитация.
НЦТ [нё-це-тё] - Национален
център за театър.
нцтк [нё-це-те-Kà] - Научен
център по транспортна кибер¬
нетика.
НЦТКиКТП - Научен център
по транспортна кибернетика и
комплексни транспортни про¬
блеми.
НЦТРЖП - Национален център
за териториално развитие и
жилищно планиране.
НЦУМ - Национален център за
управление на мрежата
(Българска телекомуникаци¬
онна компания).
НЦУП - Национален център за
управление натрансплантаци-
ята.
НЦФЛР - Национален център
по физикално лечение и реха¬
билитация.
НЦФНМ - Национален център
по фитотерапия и народна ме¬
дицина.
НЦХЕ [нё-це-хё] - Научен
център по хигиена и епидеми-
ология.
НЦХМЕХ -Национален център
по хигиена, медицинска еколо¬
гия и хранене.
НЦХТ [нё-це-хе-тё] - Национа¬
лен център по хематология и
трансфузиология.
НЧ [нё-чё], електр. - Ниска чес¬
тота.
НЧ (нё-чё], прил., електр. -
Нискочестотен. А НЧ верига.
нчс [нё-че-сё] - Национално
читалище на слепите. А НЧС
„Луи Брайл
НЧУ електр. - Нискочестотен
усилвател; УНЧ.
НЧФ електр. - Нискочестотен
филтър; ФНЧ.
ншзо [не-ше-зео], ср. (разг.,
член, -то) - Народна школа за
запасни офицери.
НШМС [нс-ше-ме-сё] - Нацио¬
нална школа по мениджмънт
за средношколци.
НЩ воен. - Началник-щаб; нач.-
щаб. А НЩ на ВМС.
нщмо воен. - Началник щаб на
морските операции.
НЮДО [нюдо], англ. NUDO
(National United Democratic
Organization) - Национален
съюз на демократичните орга¬
низации (Намибия).
нюп [нюп] Националноюни-
онистка партия (Судан).
о
395
ОАРИЛ
О
О - Обединение.
О - „Орбита“ (вестник).
О (-), рус. О (Машина для отде¬
лочных работ) - Обработваща
машина (напр.: 0-1-машина за
циклене на паркет; О-45-пис-
толет-пулверизатор).
о. геогр. - остров; о-в (пред соб¬
ствено име). Д о. Крим.
о. - отец (със собствено име).
Д о. Паисий.
ОА - Областна администрация.
Д О А София - град.
ОА - Общинскаадминистрация;
вж. ОбА.
ОАБ [оаб], ед. и мн., воен. - Ос¬
ветителна авиационна бомба.
ОАБ [оаб], ед. и мн., воен. - Ос-
колочна авиационна бомба.
оабр воен. - Оръдейна артиле¬
рийска бригада.
О АВС [о-а-ве-cè] - Основопола¬
гащ акт за взаимно сътрудни¬
чество (Русия и НАТО).
ОАД [оёд], воен. - Организация
на американските държави.
ОАД (-)[оад]— Отрезно-абра¬
зивна дискова металорежеща
машина (напр.: ОАД-31).
ОАЕ [oàe] - Обединени арабски
емирства.
ОАЕ [oàe] - Организация за аф¬
риканско единство.
ОАМНИИ - Обединен авиоме-
дицински научноизследовател¬
ски институт.
ОАМО [оймо] - Обща африка-
но-малгашка организация;
ОКАМ.
О АМЦ [оамц] - Окръжен авто-
мото център.
ОАНЕ - Организация на Акаде¬
миите на науките в Европа.
ОАП [ oàn] - Автоматичен па¬
рен овлажнител.
ОАП [oàn] - Обща аграрна по¬
литика (на Европейската ико¬
номическа общност).
ОАП [oàn] - Общинска агенция
за приватизация.
ОАП [oàn] - Окръжно аптечно
предприятие.
ОАП [oàn] - Оптично-акустичен
приемник.
oan[oàn],jw. (разг.,чле«. -а), воен.
-Оръдеенартилерийскиполк.
ОА ПВО воен. - Отделна армия
за противовъздушна отбрана.
ОАПС [oànc], м. (разг., член, -а)
- Окръжен аграрно-промиш¬
лен съюз.
ОАР [оар] - Обединена Араб¬
ска република.
ОАРИЛ [оарйл] - Отделение за
активна реанимация и интен¬
зивно лечение.
OAC
396
ОБЛ
OAC [oàc], фр. O. A. S.
(Organisation de Г armée secrète)
- Тайна въоръжена организа¬
ция (Франция и Алжир).
- Произв. '. оасовец, оасовски.
ОАСУ [оасу] - Отраслова авто¬
матизирана система за управ¬
ление.
ОАУ воен. - Оперативно-адми¬
нистративно управление.
ОАФП [о-а-фе-пе] - Общоаф-
риканска федерация на проф¬
съюзите.
ОАЦ [оац] - Обща атмосферна
циркулация.
ОАЦЕ воен. - Оперативна аген¬
ция в Централна Европа.
ОБ - Обединена болница.
ОБ - Общинска банка.
ОБ воен. - Огнева батарея.
ОБ библ. - Окръжна библиоте¬
ка.
ОБ - Окръжна болница.
ОБ - Обменно бюро. Д ОБ
„Арт“.
ОБ воен. - Оперативна безопас¬
ност.
ОБ - Очна банка (Министерство
на здравеопазването).
об. - обем (с цифра).
об. - обемен (само в съчет.: об.
%)•
об. техн. - обороти (с цифра).
ОбА - Общинска администра¬
ция; О А.
ОББ [ô-6e-6è] - Обединена
българска банка.
ОББ библ. - Окръжна библио¬
тека - Бургас.
ОББ, нем. ОВВ (Ôstcrreichischc
Bundesbahnen) - Австрийски
държавни железници.
ОБВ библ. - Окръжна библио¬
тека - Варна.
ОБВТ библ. - Окръжна библио¬
тека - ВеликоТърново.
ОБВТ - Отдел „Безмитно-валут¬
на търговия“.
ОБГ библ. - Окръжна библиоте¬
ка -Габрово.
ОБГ [о-бе-rè] - Сдружение
„Обединени български граж¬
дани“.
ОБД [о-бе-де] - Организация и
безопасност на движението.
ОБЗ воен. ~ Оценка на бойните
загуби.
ОбЗК - Общинска застрахова¬
телна компания; ОЗК.
обикн. - обикновено.
ОбК - Общинска комисия; ОК.
ОбК - Общински комитет; ОК.
ОбКЕ - Общинска комисия по
екология; ОКЕ.
обком, член, -ът, -а, мн. -и, л/.,
остер., рус. обком (Областной
комитет) - Областен комитет.
ОБЛ библ. - Окръжна библио-
обл.
397
ОбУс/СИВ
тека - Ловеч,
обл. - област,
обл. - областен,
об/мин техн. - оборота в мину¬
та (с цифра). Д Скорост 1500
об/мин.
ОБН - Отделение за биологи¬
чески науки (Българска акаде¬
мия на науките).
обнар. - обнародван.
ОбНС - Общински народен
съвет; Общ. НС.
обо [обо], ср. (разг., член, -то),
воен. - Отделен батальон за
обслужване.
обобщ. мест. грам. - обобщи-
телно местоимение.
ОБП [о-бе-пё] -Обединена бер-
мудска партия ( Бермудски ос¬
трови).
ОБП [ô-бе-пё] - Областно бюро
за проверка.
ОБП библ. - Обществено-поли¬
тически науки.
ОбП - Общински пазар; ОП.
Д ОбП-район Възраждане.
ОбП - Общинско предприятие;
ОП. Д ОбП „ Софпроект “.
ОБП библ. - Окръжна библио¬
тека - Перник.
ОБП библ. - Окръжна библио¬
тека - Плевен.
ОБП воен. - Основна бойна под¬
готовка.
ОбПК - Общинска поземлена
комисия; ОПК.
ОБПр воен. - Обезвреждане на
боеприпаси.
ОБР библ. - Окръжйа библио¬
тека - Русе.
обр. - образец (с цифра). Д обр.
15.
обр. леке. - образно.
ОБРА - Окръжна болница „Д-р
Рачо Ангелов“ - София.
ОБС библ. - Окръжна библио¬
тека - Силистра.
ОБС библ. - Окръжна библио¬
тека - Сливен.
ОбС - Областен съвет.
ОбС - Общинска служба.
ОбС - Общински съвет; ОС.
ОБС - Организация на българ¬
ските скаути.
ОбССП - Общинска служба за
социално подпомагане.
обет. грам. - обстоятелствено
пояснение.
ОБТ [б-бе-тё] - Обединен блок
на труда.
ОбТ - Общински театър; ОТ.
Д ОбТ-район Възраждане.
ОБТ библ. - Общотехнически
науки.
ОбУ - Областен управител.
ОбУИзн икон. - Общи условия
за доставка на стоки за износ.
ОбУс/СИВ икон. - О61ЦИ усло¬
ОбФ
398
ОВР
вия за доставка на стоки меж¬
ду външнотърговските орга¬
низации на страните - членки
на СИВ.
ОбФ - Общинска фирма; ОФ.
ОБХ [б-бе-xà] - Опитна база по
химия (Българска академия на
науките).
ОБЦ [ о-бе-це] - Обединени
български църкви.
ОбЦСГ - Общински център за
социални грижи.
ОБЩ - Окръжен бригадирски
щаб.
общ. - общински.
Общ. ВВТ - Общински вестник
„ВеликоТърново“.
Общ. НС - Общински народен
съвет; вж. ОбНС.
обясн. - обяснено.
ОВ [о-вс] - Апарат за термична
обработка на вина.
ОВ [o-eè], електрон. - Обратна
връзка.
ОВ воен. - Ограничена война.
ОВ хим. - Органично вещество.
ОВ [ô-Bèl и [ови] - Отопление и
вентилация.
ОВ [о -Bè], Af«., воен. - Отровни
вещества.
ОВ (-)[о-ве],рус. ОВ (Опрыски¬
ватель виноградный) - Лозо-
пръскачка (напр/. ОВ-3).
о-в геогр. - остров; о. (със соб¬
ствено име). А о-в Капри; Ка¬
нарски о-ви.
оввс воен. - Обединени воен¬
но-въздушни сили (НАТО).
ОВГ воен. - Оперативна войско¬
ва група.
ОВГА воен. - Офицер за връзка
с гражданската администра¬
ция.
ОВИ мед. - Остра вирусна ин¬
фекция.
ОВЛ - Окръжна ветеринарна
лечебница.
ОВМ (-)[о-ве-ём],рус. ОВМ (Оп¬
рыскиватель вентиляторный
моторный) - Вентилаторна
моторна пръскачка (напр.:
ОВМ-400).
ОВМЗ [о-ве-ме-зё], мн. - Обе¬
динени Вазовски машиностро¬
ителни заводи.
ОВМС [о-ве-ме-cè], мн., воен. -
Обединени военно-морски
сили (НАТО).
ОВМС воен. - Отдел за възста¬
новяване на моралното състо¬
яние.
ОВОС [ овбе] - Оценка на
въздействието върху околна¬
та среда.
ОВР воен. - Ограничено
въздушно разузнаване.
ОВР воен. - Охрана на воден
район; ОВРа.
ОВРа
399
orne
ОВРа воен. - Охрана на воден
район; ОВР.
ОВРА [овра], лс., остар., ктал.
OVRA (Opera volontaria repre¬
ssion antifascista) - Фашистка
организация в Италия (1922-
1943).
ОВС [о-ве-cè], мн., воен. - Обе¬
динени военни сили (НАТО).
ОВС [о-ве-cè], мн., воен. - Обе¬
динени въоръжени сили (на
страните - участнички във
Варшавския договор).
ОВС (-) [о-ве-èc], рус. ОВС (Оп¬
рыскиватель садовый вентиля¬
торный) - Вентилаторна гра¬
динска пръскачка (напр.: ОВС-
А).
овец воен. - Обединенвъздушен
свързочен център (НАТО).
ОВТ (-) [о-ве-тё],/?ус. ОВТ (Оп¬
рыскиватель вентиляторный
тракторный) - Вентилаторна
тракторна пръскачка (напр.:
ОВТ-1).
ОВФ [о-ве-фё],л<н. - Обединени
варови фабрики.
ОГ (-) [ô-rè] - Газов отоплител
(напр.: ОГ-150, ОГ-250).
ОГ воен. - Огнева група.
ОГ - Оперативна група (Мини¬
стерство на вътрешните рабо¬
ти).
ОГ - „Отечествен глас“ (вест¬
ник).
ОГАС [oràc], рус. ОГАС (Об¬
щегосударственная автомати¬
зированная система управле¬
ния) - Държавна автоматизи¬
рана система на управление.
ОГВС [о -ге-ве-cè], воен. - Огра¬
ничено годен за военна служ¬
ба.
ОГГИ - Отделение за геологи¬
чески и географски науки
(Българска академия на науки¬
те).
огд воен. - Офицер по граждан¬
ските дейности.
ОГЕ [6 -re-è],4t и (разг.)ср. {член.
-то) - Отдел на главния енер¬
гетик.
ОГИ [à-re-îïj,и(разг.)с/л {член.
-то) - Отдел на главния инже¬
нер.
огк [о-ге-ка], воен. - Отряд гра¬
нични катери.
ОГМ [о-ге-мё], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Отдел на главния
металург.
ОГМ [о-ге-ем] и [о-ге-мё], м. и
(разг.) ср. {член, -то) - Отдел
на главния механик.
ОГП [ô-re-nè] - Обединение на
германските профсъюзи.
ОГП [o-re-nè] - Общ градоуст¬
ройствен план.
ОГПС [ô-re-ne-cè] - Общ градо-
ОГПУ
400
одсп
устройствен план на София.
ОГПУ [б-гс-пе-у], рус. ОГПУ
(Объединенное государствен¬
ное политическое управление)
- Обединено държавно поли¬
тическо управление при Съве¬
та на народните комисари на
СССР (1922-1934).
огс [ô-ге-сё], мн. - Обединени
гарнизонни столове (Мини¬
стерство на отбраната).
огт [ô-re-Tè], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Отдел на главния
технолог.
ОД[ о-де] - Областен диспансер.
ОД [о-дё] - Областна дирекция.
Д ОД „Земеделие и гори“.
ОДсД имн.,воен. - Обществени
дейности.
ОД [о-де] - Онкологичен диспан¬
сер.
ОД [о-де], ср. (разг., член, -то),
воен. - Оперативен дежурен.
ОД [ô-де], обнкн. мн., воен. - От¬
ровни димообразуватели.
ОДА [ода] - Окръжен държавен
архив.
ОДББ [о -де-бс-бе] - Областен
диспансер по белодробни боле¬
сти.
ОДВС, [о-де-ве-cè], воен. - Обе¬
динени действия на въоръже¬
ните сили.
ОДЗ [о-де-зе] - Обединено дет¬
ско заведение.
ОДЗГ [ô-дс-зе-гё] - Областна
дирекция „Земеделие и гори“
(Министерство на земеделие¬
то и горите).
ОДИ [оди] - Окръжна държав¬
на инспекция.
ОДИТ [одйт] - Окръжна
държавна инспекция по труда.
ОДК[ ô-де-ка] - Общински дет¬
ски комплекс.
ОДО [одб] , воен. - Отделение за
дегазационна обработка.
одобр. - одобрено.
ОДОП мн. - Общи действия за
опазване на природата (Евро¬
пейски съюз).
одп [о-де-пё] - Обединено
държавно предприятие.
одп воен. - Основни данни за
противника.
ОДПЗ I о-де-пс-зё] - Областен
диспансер за психични заболя-
вания.
ОДПФ [6 -де-пе-фе] - Обединен
доброволен пенсионен фонд.
Д ОДПФСолидарност
ОДС[ б-де-сё], мн. и (разг.) ср. -
Обединени демократични сили.
ОДС - Опозиционен демократи¬
чен съюз.
ОДСП [о-де-се-пё] - Обединено
държавно стопанско предпри¬
ятие.
одтп
401
озк
ОДТП [б-де-те-nè] - Обединено
държавно търговско предпри¬
ятие.
О ДФ [ б-де-фё] - Обединен де¬
мократичен фронт (Пакистан).
ОЕБ - Организация на евреите в
България. А ОЕБ „Шалом".
ОЕГР - Общност на европейс¬
ките гранични региони (Евро¬
пейски съюз).
ОЕЕК [б-е-ёк], англ. ОЕЕС
(Organization for European
Economic Cooperation) - Орга¬
низация за европейско иконо¬
мическо сътрудничество;
ОЕИС.
ОЕИ [б-е-й] - Организация за
евро пе йска инте гра ция.
ОЕИС [ô-e-ùcj- Организация за
европейско икономическо
сътрудничество; ОЕЕК.
ОЕК воен. - Офицер по елек¬
тронни комуникации.
О ЕЛИ - Отделение за езикозна¬
ние, литературознание и изку¬
ствознание (Българска акаде¬
мия на науките).
OEM ед. и мн. - Обществена
електронна медия.
ОЕП - Общо европейско право
(Европейски съюз).
ОЕП - Общи европейски проек¬
ти (Европейски съюз).
ОЕП биохим. - Относителна
електрофоретична подвиж¬
ност.
ОЕС focc] - Оптични елементи и
системи (Дружество с ограни¬
чена отговорност).
ОЕСД [б-е-сс-дё), англ. OECD
(Organization for Economic
Cooperation and Development) -
Организация за икономическо
сътрудничество и развитие;
ОИСР.
OECO [o-e-cô]- Окръжна един¬
на строителна организация.
ОЕСР [б -е-се-ер] - Организация
за европейско сътрудничество
и развитие.
ОЕЦ - Обединени евангелски
църкви.
ОЗ воен. - Обединена зона.
03 [ô-3è],jw«. -Обединенизаво¬
ди.
03 [б-зё] - Обувен завод.
03 воен. - Оперативна заповед.
03 [о -зё] - Оръжеен завод.
03 и о. з. [б-зё] - Офицер от за¬
паса.
озагл. - озаглавен.
ОЗББ - Обединение за запазва¬
не богатствата на България.
ОЗЗВ - Отряд за защита на за¬
страшените видове.
ОЗК [б-зе-ка] - Общинска за¬
страхователна компания; вж.
ОбЗК.
озннс
402
оис
ОЗННС - Организация и защи¬
та на населението и народно¬
то стопанство (учебна дисцип¬
лина).
ОЗНС - Общ земеделски про¬
фесионален съюз.
ОЗП - Обща земеделска поли¬
тика (Европейски съюз).
ОЗС [о-зе-cè], мн- Обединени
земеделски сили.
ОЗСК [ô-зе-се-ка], мн. - Обеди¬
нени заводи за строителна ке¬
рамика.
озсм [о-зе-се-мё], мн. - Обе¬
динени заводи за строителни
материали.
ОЗУ [озу], електрон. - Опера¬
тивно запомнящо устройство
(в радиолокационна станция).
ОИ [он] - Областна инспекция.
ОИ воен. - Оперативна инфор¬
мация.
ОИ воен. - Отдел за информа¬
ция.
ОИВ - Отопление и вентилация.
ОИК [ойк] - Общинска избира¬
телна комисия.
ОИК [ойк] - Окръжна инспек¬
ция по качеството.
ОИК [ойк] - Организация Ис¬
лямска Конференция.
ОИКП [ô-и-ка-пё] -Общоиндий-
ски конгрес на профсъюзите;
ОКП.
ОИКТ [о-и-ка-тё] - Общоитали-
анска конфедерация на труда.
ОИМ - Окръжен исторически
музей.
ОИО- Отраслов информационен
орган.
ОИООСВ - Областна инспекция
за опазване на околната среда
и водите.
ОИПЕДСС - Отделение за из¬
следователска, проектантска и
експериментална дейност по
складово стопа нство.
ОИПН - Отделение за истори¬
чески и педагогически науки
(Българска академия на науки¬
те).
ОИР [ойр], фр.О\К (Organisation
internationale de radiodiffusion) -
Международна организация по
радиоразпръскване (до 1946 г.).
ОИРТ [ойрт], ф/?.О1ИТ (Orga¬
nisation internationale de radio¬
diffusion et télévision) - Между¬
народна организация за радио
и телевизия.
ОИС [ойс] - Организация за ико¬
номическо сътрудничество.
ОИС воен. - Обединена инфор¬
мационна служба (НАТО).
ОИС ед. ими.,воен. - Оператив¬
ни инструкции по свръзките.
ОИС [ойс] - Отдел „Инструмен¬
тално стопанство“.
ОИСЕС
403
ОКАМ
ОИСЕС воен. - Оперативна ин¬
струкция за свръзка с елек¬
тронните средства.
ОИСР [о-и-се-èp] - Организация
за икономическо сътрудниче¬
ство и развитие; ОЕСД.
ОИТ [ойт]- Областна инспекция
по труда.
ОИТ - Отделение за интензив¬
на терапия.
оитп [о-и-те-nè], ср. (разг.,
член, -то)-Окръжноизкупва¬
телно-търговско предприятие.
ОИУ изч. техн. - Оптическо из-
числ ите л но устройство.
ОИФ - Общоикономически фа¬
култет (Университет за наци¬
онално и световно стопанство).
ОИФ - Отраслово-икономичес¬
ки факултет (Университет за
национално и световно стопан¬
ство).
ОИЦ [ойц] - Окръжен изчисли¬
телен център.
ОИЦ [ойц] - Отраслов инфор¬
мационен център.
ОИЯИ,/?ус. ОИЯИ (Объединен¬
ный институт ядерных иссле¬
дований) - Обединен институт
за ядрени изследвания (Меж-
. дународна научноизследова¬
телска организация със седа¬
лище в гр. Дубна, Русия).
ОК воен. - Обединено команд¬
ване.
ОК [о-ка] - Областна комисия.
ОК [ô-Kà] - Общинска комисия;
вж. ОбК.
ОК [ô-Kà] - Общински комитет;
вж. ОбК.
ОК[ ô-Kà] - Общобългарски ко¬
митет. А ОК „ Васил Левски ".
ОК [ô-Kà] - Околийскикомитет.
ОК [ô-Kà] - Окръжен комитет.
А ОК на БЧК.
ОК [ô-Kà] - Олимпийски коми¬
тет.
ОК воен. - Оперативен контрол.
ОК - Оранжерия - Кривина.
ОК [о -ка] - Организационен ко¬
митет.
ОК (-) - Отварачка за консерви
(напр/. ОК-4).
ОК - Охладителни кули (Друже¬
ство с ограничена отговорност).
ОК (-) [ô-Kà], рус. ОК (Опрыс¬
киватель конный) - Конна во¬
зима пръскачка (напр.: ОК-5).
ОК [о-кей], англ. O. K. (o’kay) -
Знак за потвърждение на ре¬
зервация в хотел, превозно
средство и под.
ок. геогр. - океан.
ок. -около (пред цифра или дата).
А ок. 3500.
ОКАМ [oKàM], фр. ОСАМ
(Organisation commune Africaine
et Malgache) - Обща африка-
ОКБ
404
ОКО
но-малгашка организация;
ОАМО.
ОКБ [ô-ка-бё] - Опитно кон¬
структорско бюро.
ОКБА [о-ка-бе-à] - Опитно кон¬
структорско бюро по автома¬
тика.
ОКБСД - Общонароден комитет
за българо-съветска дружба.
ОКБ, нем. OKW (Oberkommando
der Wehrmacht) - Върховно ко¬
мандване на въоръжените
сили (вермахта) на Германия
през Втората световна война.
оквд - Областен кожно-вене-
рологичен диспансер.
ОКГ [б-ка-гё], физ. - Оптически
квантов генератор.
ОКДК [ô-ка-де-ка] - Общински
комитет за държавен контрол.
ОКДНК - Окръжен комитет за
държавен и народен контрол.
ОКЕ - Общинска комисия по
екология; вж. ОбКЕ.
О кей и окей разг., англ. О.К., о
kay (вер. от Oll(All) Korrect
‘всичко е наред, правилно’) -
1. част. За изразяване на
съгласие, одобрение.
2. нареч. Наред, без проблеми.
Д Всичко е окей.
ОКЗ [ô-ка-зё], мн. - Обединени
керамични заводи.
ОКЗНИ - Общонароден коми¬
тет за защита на национални¬
те интереси.
ОКЗП [о-ка-зе-пё] - Общонаро¬
ден комитет за защита на при¬
родата.
ОКИС воен. - Офицер по кому¬
никации и информационни сис¬
теми.
ОКК [ô-ка-ка], л(. и (разг.) ср.
(член, -то) - Отдел за каче¬
ствен контрол.
ОКЛ, нем. OKL (Oberkommando
der Luftwaffe) - Върховно ко¬
мандване на военновъздушни¬
те сили на Германия през Вто¬
рата световна война.
окм, нем. ОКМ (Oberkommando
der Kricgsmarine) - Върховно
командване на военноморски¬
те сили на Германия през Вто¬
рата световна война.
ОКМНОБ - Отделение и каби¬
нети по медицински надзор
към окръжни болници.
ОКМС [о-ка-ме-сё], м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Окръжен ко¬
митет за младежта и спорта.
ОКН (-)[б-ка-е1н],рус. ОКН (Оп¬
рыскиватель-культиватор на¬
весной) - Навесна пръскачка
- култиватор (напр.: ОКН-4).
ОКО [око] - Отдел „Корабно
оборудване“.
ОКО (-) [око], рус. ОКО (Од-
окп
405
ОМ
ноконный опыливатель) - Ед-
ноконна прахоразпръсквачка
(напр.: ОКО-Г).
ОКП [о-ка-nè] - Обединен кон¬
грес на профсъюзите.
ОКП [о-ка-nè] - Обособено ком¬
плексно производство.
ОКП[ о-ка-nè] - Общоиндийски
конгрес на профсъюзите;
ОИКП.
ОКП - Общосъюзен класифи¬
катор на продукцията.
ОКП [б-ка-nè] - Отдел „Коваш-
ко-пресов“.
ОКПО [окпб] - Общокултурна
просветна организация. А
ОКПО „ Ереван “.
ОКПС [б-ка-пе-cè], м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Окръжен ко¬
митет на професионалните
съюзи. А ОКПС на работни¬
ците от селското стопанство.
ОКПТ [о-ка-пе-тё] - Обща кон¬
федерация на перуанските
трудещи се.
окр. - окръг (пред название).
А окр. Плевенски.
окр. - окръжен.
окр. кор. - окръжен кореспон¬
дент.
ОКРЦ воен. - Обединен кон-
траразузнавателен център.
ОКС биохим. - Обща комбина-
тивна способност.
ОКС [о-ка-cè], м. и (разг.) ср.
(член, -то, мн. -та) - Окръжен
кооперативен съюз.
ОКС (о-ка-cè], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Отдел „Капитал¬
но строителство“.
ОКТ [à-ка-те] - Обща конфеде¬
рация на труда (Франция).
ОКТ - Окръжен клон по тек¬
стил.
ОКТ биохим. - Орнитин-карба-
моилтрансфераза.
окт. октомври,
окт. - октомврийски.
ОКТП [о-ка-те-nè], м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Организацион¬
но-конструктивен и техничес¬
ки прогрес (отдел).
ОКФП [о-ка-фе-nè] - Общоки-
тайска федерация на проф¬
съюзите.
ОЛ - Общежитие за лекари.
ОЛ (-) [ ô-èn] - Отрезно-лентова
машина (напр.: ОЛ-260).
ОЛЕК [олек]- Областна лекар¬
ска експертна комисия.
ОЛП [о-ле-nè] - Обособено ле¬
ярно производство.
олпг [о-ле-пе-rè] - Обединена
лейбъристка партия на Грена¬
да.
ОЛС воен. - Офицер по личния
състав.
ОМ (-) [о-ём] - Многообхватен
ом
406
омпк
омметър (напр.: ОМ-1).
ОМ воен. - Обща мобилизация.
ОМ - Окръжен музей.
ОМ - Отпадъчно масло.
ОМ - Офисни мебели (Друже¬
ство с ограничена отговорност).
ОМ воен. - Офицер-метеоролог.
ОМ АУД - Организация, механи¬
зация и автоматизация на уп-
равленческата дейност (управ¬
ление).
ОМВ - Осведомителна мрежа за
вероизповеданията (САЩ).
омг [о-ме-гё],/<кон. - Обобщен
мрежов график.
ОМД [à-ем-дё], електрон. - Ос¬
новен масив на дескрипторитс.
ОМЕП [омёп], фр. ОМЕР и
О. М. Е. P. (Organisation mon¬
diale pour l’éducation préscolaire)
- Световна организация по
предучилищно възпитание.
ОМЖ [б-ме-жё] - Организация
на мозамбикските жени.
ОМИ [омй], фр. OMI (Orga¬
nisation météorologique interna¬
tionale) - Международна ме¬
теорологична организация;
ИМО; вж. ММО.
омк [б-ме-кй] - Отдел „Меж-
дузаводско коопериране“.
ОМЛ [ б-ме-ёл] - Опозиционна
мюсюлманска лига (Пакис¬
тан).
ОММ [б-ме-мё], фр. ОММ
(Organisation météorologique
mondiale) -Световна метеоро¬
логична организация; АИМ,
ИАМ, ВМО; вж. СМО.
ОМН - Отделение за медицин¬
ски науки (Българска акаде¬
мия на науките).
ОМНО - Обединена малайска
национална организация.
ОМО - Организационно мето¬
дично отделение.
ОМП [ о-ме-nëj, ед. и мн., ср.
(разг., член, -то), воен. - Оръ¬
жие за масово поразяване.
ОМП-А [о-ем-пе-а],рус ОМПА
(Опрыскиватель моторный
прицепной, модель А) - При¬
целна моторна пръскачка, мо¬
дел А.
ОМПА хим. - Октаметилпиро-
фосфорамид.
ОМПЕ [омпё! фр. ОМРЕ
(Organisation mondiale de la
profession enseignante) - Све¬
товна организация на учители¬
те; ВОТП.
ОМПИ [омпй], фр. ОМР1
(Organisation mondiale de la
propriété intellectuelle) - Светов¬
на организация за защита на
интелектуалната собственост
ОМПК [о-ме-пе-Kà] - Общоми
нен профкомитет.
омпод
407
Онимтсслмаш
ОМПОД [омпод], електрон. -
Основен масив на познавател¬
ните образи на документите.
ОМС [омс], м. (разг., член, -ът,
-а) - Отдел материално снаб¬
дяване.
ОМС [омс], .и. - Организация и
механизация на строителство¬
то (отдел).
ОМС воен. - Основен маршрут
за снабдяване.
ОМС [омс], фр. OMS
(Organisation mondiale de la
santé) - Световна организация
по здравеопазването; ВХО; вж.
сзо.
ОМСБОН воен., рус. ОМСБОН
(Отдельная мотострелковая
бригада особого назначения) -
Отделна мотострелкова брига¬
да със специално предназначе¬
ние.
ОМТ - Общи митнически тари¬
фи (Европейски съюз).
ОМТС [о-мс-те-cè], м. и (разг.)
ср. (член, -то)-Отдел матери-
ално-техни ческо снабдяване.
ОМФД - Окръжен медико-физ¬
културен диспансер.
ОМФН - Отделение за матема¬
тически и физически науки
(Българска академия на науки¬
те).
ОН - Обединение за народа.
ОН - Образование и наука (Ед¬
нолично акционерно друже¬
ство).
ОН [о-нё] - Общество на наро¬
дите.
ОН [о-сн], техн. - Отраслова
нормала (стандартизационен
документ).
ОН (—)[б-ён] - Отрезен ножов
автомат (напр.: ОН-254).
ОН (—)[о-сн], рус. ОН (Опрыс¬
киватель навесной) - Навесна
пръскачка (напр.. ОН-10).
ОНД[ ô-ен-дё] - Общност на не¬
зависимите държави (бивши
републики на СССР).
ОНДО [ондо] - Общобългарско
национално движение „Отече¬
ство“.
ОНДО [ондо] - Обединение на
нацията - Движение на оне¬
правданите.
ОНЗ [ ô-не-зё] - Отдел „Народ¬
но здраве“.
ОНИ [они] - Обединение „Неза¬
висими имоти“.
ОНИИ [ô-ни-й] - Отдел за па¬
ука и икономическа информа¬
ция.
ОНИЛ - ХРП - Отраслова на¬
учноизследователска лабора¬
тория по химически реактиви
и препарати.
Онймтсслмаш и ОНИМТСЕЛ-
онихот
408
оог
МАШ [онймтселмйш], .м. -
Обединен научноизследова¬
телски и проектно-конструк¬
торски институт по механиза¬
ция, тракторно и селскостопан¬
ско машиностроене.
ОНИХОТ [бнихбт] - Обединен
научноизследователски инсти¬
тут по хигиена и охрана натру-
да.
ОНК [о-не-ка] - Общ национа¬
лен конгрес (Египет).
ОНКЗП - Общонароден коми¬
тет за защита на природата.
ОНОФ - Обединен национал-
ноосвободителен фронт (Бир¬
ма).
ОНП [о-не-пе] - Обединена на¬
родна партия (Белиз).
ОНП [о-не-пс] - Обединена на¬
ционална партия (Шри Ланка).
ОНПС [о-не-пе-cè] - Обединена
народна партия на Сейшелски-
те острови.
ОНРТ икон. - Обществено не¬
обходими разходи на труд.
онс [б-не-cè], ср. (разг., член.
-то) - Обединение за национал¬
но спасение.
ОНС [о-не-се] - Обединение на
народните сили (Еквадор).
ОНС [о-не-cè] - Обикновенона¬
родно събрание.
ОНС [о-не-cè] - Околийски на¬
роден съвет.
ОНС [ô-не-сс], м. и (разг.) ср.
( член, -то) - Окръжен народен
съвет.
ОНТИ [онти] - Отдел за пауч-
но-техническа информация.
ОНТИИ [бнтий] - Отдел за на¬
учно-техническа и икономи¬
ческа информация.
онтипи [онтипй] - Отдел за
научна, техническа, икономи¬
ческа и патентна информация.
ОНУДИ [онудй], фр. ONUDI
(Organisation des Nations Unies
de développement industriel) -
Организация на обединените
нации за индустриално разви¬
тие.
ОО - Обединени оранжерии
(Дружество с ограничена отго¬
ворност).
ОО - Обществено осигуряване.
ОО воен. - Оперативен отряд.
ОО воен. - Оперативно обеди¬
нение.
ОО воен. - Опитен образец.
ОО воен. - Отбранителен огън.
ОО - Очна оптика (Еднолично
дружество с ограничена отго¬
ворност).
ООВ [о-о-вё],електрон. -Отри¬
цателна обратна връзка.
ООГ воен. - Обединена опера¬
тивна (тактическа) група.
ООД
409
ОП
ООД [о-о-дё] - Дружество с ог¬
раничена отговорност; ООД-
ВО; ОО д-во; о. о. д-во.
ООД [ô-о-де] - Областен онко¬
логичен диспансер.
ООД [о-о-де] - Общински обре¬
ден дом.
ООД воен. - Офицер по обще¬
ствените дейности.
ООД [о-о-дё], м. и (разг.), ср.
(член, -то) - Отряд за осигуря¬
ване на движението.
ООД-ВО, ОО д-во и о. о. д-во -
Дружество с ограничена отго¬
ворност; вж. ООД.
003 [o-o-3è J, ж. и (разг.), ср.
(член, -то) - Опазване и отчет
на земята (инспекция).
ООН [о-о-не], ж. и (разг), ср.
(член, -то) - Организация на
обединените нации.
ООНЗ [ о-о-не-зё] - Окръжен
отдел „Народно здраве'1.
ооок хим. -Общобменно-обе¬
мен капацитет(на слабооснов-
ните анионити).
ООП[ o-o-nè] - Окръжно обеди¬
нено предприятие.
ООН [o-o-nè] - Организация за
освобождение на Палестина.
ООП воен. - Основен операти¬
вен план.
ООП воен. - Отделение за огне¬
ва поддръжка.
ООП воен. — Офицер по опера¬
тивната подготовка.
ООПР - Общо обединение на
профсъюзите в Румъния.
оос воен. - Обединен отдел за
снабдяване.
ООС воен. - Обединено опера¬
тивно съединение.
ООС - Опазване на околната
среда.
ООФ [о-о-фё] - Общинска ох¬
ранителна фирма.
ооц воен. - Обединен операти¬
вен център.
ОП - Обединение „Промяна“.
ОП [o-nè]-Обединенопредпри¬
ятие. Д ОП Кинефикация “.
ОП воен. - Обща поддръжка.
ОП [o-nè] - Общински пазар; вж.
ОбП. Д ОП - район Възраж¬
дане.
ОП [o-nè] - Общинско предпри¬
ятие; вж. ОбП. Д ОП ,.Соф-
проект“.
ОП [o-nè] - Обучение без от¬
късване от производството.
ОП ед. и мн., воен. - Огнева по¬
зиция.
ОП(-) [o-nè], воен. - О гне-
хвъргачен прах (напр.: ОП-2).
ОП ед. и мн.. воен. - Огнище на
поражение.
ОП [o-nè],икон. -Оздравителен
план.
ОП
410
опо
ОП [ô-nè] - Окръжна прокура¬
тура.
ОП [ô-nè], електрон. - Опера¬
тивна памет.
ОП воен. - Оперативен план.
ОП воен. ~ Оперативна програ¬
ма.
ОП воен. - Оптически прибор.
ОП воен. - Офицер-пиротехник.
ОП [ ô-nè] - Охранителна поли¬
ция.
ОП [ô-nè] - Охраняем паркинг.
Д ОП „Аутомотор " ЕООД.
оп. муз. - опус.
ОПВл електр. - Облицован
противовлажен проводник.
ОПВлХ електр. - Облицован
противовлажен проводник с
хартия.
ОПД [о-пе-дё] - Областен пси¬
хиатричен диспансер.
ОПДН - Отделение по патофи¬
зиология и динамични наблю¬
дения.
ОПДСНП - Общи правила за
доставка на стоки за народно
потребление.
ОПЕК [опёк], англ. OPEC
(Organization of the Petroleum
Exporting Countries) - Органи¬
зация на държавите - износи¬
телки на петрол.
ОПК [ô-пе-ка], мн. - Обединени
профсъюзи на Корея.
ОПК [ô-ne-Kà] - Общинска по¬
землена комисия; вж. ОбПК
ОПК [ô-ne-Kà] -Общопристани-
щен комитет.
ОПК [ô-ne-Kà] - Окръжна пла¬
нова комисия.
ОПК [ô-ne-Kà] - Окръжна пле¬
менна книга.
ОПК [ô-ne-Kà] - Окръжна по¬
требителна кооперация.
ОПКК [о-пе-ка-Kà] - Общопар¬
тийна контролна комисия
(Българска социалистическа
партия).
ОПКО [ опко] - Осигурителни
приходи и краткосрочни осигу¬
ровки.
опм [о-пе-ме] - Обединен
профсъюз на миньорите.
ОПМ воен. - Операция по под¬
държане на мира.
ОПН електр. - Облицован ну¬
лев проводник.
ОПНЗС електр. - Облицован
нулев проводник за полагане в
земята, специален.
ОПО - Обектна противопожар¬
на охрана.
ОПО - Организационно-педаго¬
гически отдел.
ОПО воен. - Основен план за
отбраната.
ОПО - Основна партийна орга¬
низация.
опоии
411
OP
ОПОИИ - Организация и про¬
ектиране на обработката на
икономическата информация
(учебна дисциплина).
ОПОНФ - Обединена полити¬
ческа организация „Национа¬
лен фронт“ (Йемен).
опп [ô-ne-nè], ср. (разг., член.
-то) - Обединено промишлено
предприятие.
ОПП [o-ne-nè] - Обществено-
политическа практика.
ОПП [ ô-ne-nè] - Окръжно пе¬
чатно предприятие.
ОПППО - Обединено промиш¬
лено предприятие за производ¬
ство на обувки.
ОПР [ô-ne-pè] - Отчет за прихо¬
ди и разходи.
опред. ?рам. - определение.
ОПС [ô-ne-cè] - Обединена про¬
тивопожарна служба.
ОПС[ ô-ne-cè] - Обществен про¬
грамен съвет (Българско на¬
ционално радио, Българска на¬
ционална телевизия).
ОПСО [опсо] - Окръжна плас¬
ментно-снабдителна организа¬
ция.
ОПТ [ ô-ne-Tè] - Отечествена
партия на труда.
опт. - оптика.
опт. - оптически.
ОПТВ [ о-пе-те-Bè] - Общ парк
на товарните вагони (Между¬
народна транспортна организа¬
ция на страните - членки на
СИВ).
ОПТЕ [ô-ne-Tè] - Окръжно
предриятие за търговия на
едро.
ОПТУ [ô-пе-те у] - Окръжно
предриятие за текстилни услу¬
ги.
ОПУ [о-пе-у], ср. (разг., член.
-то, мн. -та) - Окръжно пътно
управление; ОУП.
ОПУП - Организация на произ¬
водството и управлението в
промишлеността (учебна дис¬
циплина).
ОПУС - Организация на произ¬
водството и управлението в
строителството (учебна дис¬
циплина).
ОПУТ - Организация на произ¬
водството и управлението в
транспорта (учебна дисципли¬
на).
ОПФТ [о-пе-фе-тё] - Обединен
патриотичен фронт на Тай¬
ланд.
OP [ô-pè], спец. - Окончателна
редакция.
ОР - Окръжно ръководство.
Д ОР на БЗНС.
OP (-)[ô-èp] - Осезател-регула-
тор за температура (напр.: ОР-
Op.
412
ОРС
1).
Op. воен. - Ориентир.
OP воен. - Офицер от разузна¬
ването.
ОРБ - Обединена районна бол¬
ница. А ОРБ „Д-р Рачо Анге¬
лов“.
ОРБ - Общинска районна бол¬
ница.
ОРБ - Обединена работническа
болница.
...орг - Организатор (напр.:
парторг, профгрупорг).
орг... - Организационен (напр.:
оргеекретар, орготдел).
орг. - организация.
Оргахйм м. - Фирма производи¬
тел на изделия на лаково-бо¬
яджийската промишленост,
органични багрила, фотомате¬
риали, средства за химическа
защита и др.
оргбюро ср. - Организационно
бюро.
орготдел м. - Организационен
отдел.
Оргпроскт м. - Научноизследо¬
вателски институт за проучва¬
не, проектиране и внедряване
на автоматизирани системи за
управление.
ОРГРЕС [ôprpèc] - Специализи¬
рано предприятие за организа¬
ция и рационализиране на енер¬
гийната система.
оргеекретар м. - Организацио¬
нен секретар.
ОРД воен. - Отделен разузнава¬
телен дозор.
ОРД [0-ер-де],рус. ОРД (Опрыс¬
киватель ранцевый диафраг¬
мовый) -Мембранна пръскач¬
ка.
ОРДК [о-ре-де-ка] - Общ ради¬
ационен дозиметричен кон¬
трол.
ОРЗ мед. - Остро респираторно
заболяване.
орпг. - оригинал.
ОРК [à-ре-ка] - Общорудничен
комитет.
ОРК [à-pe-Kà] - Окръжен радио¬
клуб.
ОРМ [о-ре -мё] - Оперативно
ръководство на монтажа.
ОРО мн. - Обединени револю¬
ционни организации (Куба).
оро воен. - Отделна рота за об¬
служване.
ОРПС [opncJ.jw. (разг., член, -а),
истор. - Общ работнически
професионален съюз (1945-
1958).
OPC [ôpc] - Обединен ромски
съюз. А ОРС „Южна Бълга¬
рия ".
ОРС воен. - Обединена радарна
система.
OPC
413
ОСБИ
OPC [оре], истор. - Общ работ¬
нически съвет (1904-1925).
OPC [оре], м. (разг., член, -а) -
Оперативно ръководство на
строителството (отдел).
ОРС [оре] - Отдел „Работничес¬
ко снабдяване“.
ОРСС [оре], истор. - Общ ра¬
ботнически синдикален съюз
(1904-1925).
ОРТ - Обед инена република
Танзания.
ОРТ [ô-ер-те], рус. ОРТ (Об-
щорусское телевидение) - Рус¬
ка държавна телевизия.
ОРТ -Океански риболовен тра¬
улер.
ОРТФ [о-ер-те-ёф], фр. ORTF
(Office de la Radiodiffusion -
télévision française) - Бюро на
френското радио и телевизия.
ОРУ (ору],техн. - Открита раз¬
пределителна уредба.
орхз воен. - Отделна рота за хи¬
мическа защита.
ОРЦ воен. - Обединен разузна¬
вателен център (НАТО).
ОРЦППМ - Областен региона¬
лен център по предказармена
подготовка на младежта.
ОРЧ електр. - Оптимална ра¬
ботна честота.
ОС [ô-cè] - Областен съвет.
ОС [ô-cè] - Обществен съвет.
Д ОС на БНР.
ОС - Обществено строителство.
Д ОС „Агробилд" (Акционер¬
но дружество).
ОС [ô-cè] - Общински съвет; вж.
ОбС.
ОС - Общо събрание.
ОС - Околна среда.
ОС [ ô-cè] - Окръжен съвет.
Д ОС на БПС.
ОС ед. и мн., воен. - Оперативна
сила.
ОС електрон. - Оперативна сис¬
тема.
OCed. имн.,воен. - Оперативно
съединение.
ОС [ô-cè] - Опитна станция.
ОС воен. - Оптична система.
ОС - Оранжериен сервиз (Едно¬
лично дружество с ограничена
отговорност).
ОС воен. - Оръжейна система.
ОС [ô-cè] - Отечествен съюз.
ОС [о -cè] - Отоплителна систе¬
ма.
ОС геол. - Отражателна способ¬
ност.
ОС воен. - Офицер за свръзка.
ОСАТ - Общ съюз на алжир¬
ските трудещи се.
ОСБЗК - Общ съюз на българ¬
ските земеделски кооперации.
ОСБИ - Общ съюз на българ¬
ската индустрия.
осв
414
ОСМО
осв мн., воен. - Обединени су¬
хопътни войски (НАТО).
ОСВ [б-се-ве] - Осигурителен
стаж и възраст. Д Пенсия за
ОСВ.
ОСВДА - Общо събрание на
Върховния държавен арбит¬
раж.
ОСГК[ б-се-ге-ка] - Общо събра¬
ние на гражданските колегии
(при Върховния съд).
ОСГО [б-се-ге-б] - Общо събра¬
ние на гражданските отделе¬
ния.
ОСГГТ [б-се-ге-пб] - Обединение
на свободните германски
профсъюзи (Германска демо¬
кратична република).
осд [б-се-дб] - Обединение за
социална демокрация.
- Произвл оседсец.
ОСЕ - Общо и сравнително ези¬
кознание.
ОСЕМБ [осемб] - Обществен
съвет на етническите малцин¬
ства в България.
ОСЖД [б-се-же-дб], рус. ОСЖД
(Организация сотрудничества
железных дорог) - Организа¬
ция за сътрудничество в обла¬
стта на железниците.
ОСЗ [б-се-зб] - Офицери и сер¬
жанти от запаса. Д Клуб на
ОСЗ.
ОСЗГ [б-се-зе-гб] - Областна
служба „Земеделие и гори“.
ОСЗГ [ б-се-зе-гб] - Общинска
служба „Земеделие и гори“.
ОСЗК [б-се-зе-ка], ж. и (разг.),
ср. (член, -то) - Опитна стан¬
ция за зеленчукови култури.
ОСЗСЗ-Общ съюз на земедел¬
ско-стопанските задруги(I938-
1944).
ОСИК [оейк] - Окръжен съвет
за изкуство и култура.
оск [б-се-ка] -Одиторска и сче¬
товодна компания. Д ОСК Бул
Одит (Дружество с ограниче¬
на отговорност).
ОСКГТ - Общежитие на Сто¬
лична компания за градски
транспорт.
ОСКК [б-се-ка-кб] - Окръжен
санаториално-курортен ком¬
плекс.
ОСКК [Ô -се-ка-ка] - Окръжна
станция по кръвопреливане и
кръводаряване.
ОСЛ [б-се-бл] - Организация на
свободомислещите и левите
(Исландия).
ОСЛП [б-се-ле-пб] - Организа¬
ция за сътрудничество в лагер¬
ната промишленост; ОСПП.
O СМ А [бема] - Окръжна стан¬
ция на младите агробиолози.
ОСМО [осмо], ж. и ср. - Обеди¬
осмп
415
оспп
нена строително-монтажна
организация.
ОСМП - Обща система за мит¬
нически преференции (Евро¬
пейски съюз).
ОСНАА [оснаа] - Организация
за солидарност на народите от
Азия и Африка.
ОСНААЛ [оснайл] - Организа¬
ция за солидарност на народи¬
те от Азия, Африка и Латин¬
ска Америка.
ОСНК [ô-се-не-ка] - Общо
събрание на наказателните
колегии.
ОСНП - Общокитайско събра¬
ние на народните представите¬
ли.
оси. прераб. - основно прера¬
ботен.
ОСНС [о-се-не-cè], истор. - Общ
студентски народен съюз.
осо воен. - Огневи сектор на
оръдие.
ОСО [осо], ср. (разг., член, -то) -
Окръжна строителна органи¬
зация.
ОСо воен. - Отряд за специални
операции.
Осоавиахйм м., рус. Осоавиахим
(Общество содействия оборо¬
не и авиационно-химическому
строительству СССР) - Обще¬
ство за съдействие на отбра¬
ната, авиационното и химичес¬
кото строителство в СССР
(1927-1948).
ОСОЛ - Опитна станция по ово¬
щарство и лозарство.
осоп воен. — Обединена систе¬
ма за оперативно планиране.
ОСОТТ - Окръжен съвет по
организация на техническото
творчество.
ОСП [ ô-ce-nè] - Обединена сел¬
ска партия (Полита).
ОСП [ô-ce-nè] - Обединена со¬
циалистическа партия (Фран¬
ция).
ОСП [ô-ce-nè], ср. (разг., член.
-то) - Обединено стопанско
предприятие.
ОСП [ô-ce-nè] - Обединен съюз
на пенсионерите.
ОСП [ô-ce-nè] - Обединена сто¬
матологична поликлиника.
Д ОСП Попово.
ОСП - Обща селскостопанска
политика.
ОСП [ ô-ce-nè] - Окръжна сто¬
матологична поликлиника.
ОСП [ô-ce-nè], ср. (разг., член.
-то) - Окръжно стопанско
предприятие.
ОСПЗ [о-се-пе-зё],ж. и(разг.)с/л
{член, -то) - Опитна станция по
поливно земеделие.
ОСПП [ô-ce-ne-nè], рус., ОСПП
оспе
416
ОТАК
(Организация сотрудничества
в области подшипниковой про¬
мышленности) - Организация
за сътрудничество в лагерна¬
та промишленост; ОСИП.
оспе [о -се-пе-сё],л/. и (разг.) ср.
(член, -то) -Окръженсъвет на
професионалните съюзи.
ОСР воен. - Обединен съвет по
разузнаването (НАТО).
ОСРР - Областен съвет за ра¬
йонно развитие.
ОСС воен. - Обединена свързоч¬
на система (НАТО).
ОСС [à-ce-cè] - Областен съвет
за сигурност.
ОСС [о -ce-cè] - Областна след¬
ствена служба.
ОСС [ô-ce-cè] - Окръжна след¬
ствена служба.
ОСС [о-ce-cè] - Организация за
сътрудничество в съобщения¬
та.
ОСС воен. - Офицер по снабди¬
телната служба.
ОСС, англ. OSS (Office of Strategic
Services) - Служба за изпълне¬
ние на стратегически задачи
(САЩ).
ОССЕ [occè] - Организация за
сигурност и сътрудничество в
Европа.
ОССО [occà] - Обединение на
свободните синдикални орга¬
низации; ОССОБ.
ОССОБ [особ] - Обединение на
свободните синдикални орга¬
низации в България; ОССО.
ОССС - Опитна станция по се¬
лекция и семепроизводство.
остар. леке. - остаряла дума или
значение.
ОСУ [oeÿ] - Общостроително
управление.
ОСУ [осу] - Окръжно статисти¬
ческо управление.
ОСУ [осу] - Окръжно строител¬
но управление.
ОСУ [осу], м. и (разг.) ср. (член.
-то) - Организация и системи
на управлението (отдел).
ОСЦ воен. - Обединен свързо¬
чен център.
ОСЦЖ [ô-се-це-жё] - Окръжен
селекционен център по живот¬
новъдство.
ОСШ (—)[ô-ce-Luè], рус. ОС111
(Опрыскиватель на самоход¬
ном шасси) - Самоходна
пръскачка (напр.: ОСШ-15).
ОТ - Общински театър. Д ОТ
„Възраждане" (София).
ОТ(-) [о-тё] -Отделител натеч¬
ност (напр.: ОТ-200).
ОТ - Отдих и туризъм.
ОТ - Охрана на труда.
ОТАК воен. - Обединенотакти¬
ческо авиационно командване
ОТБ
417
отп
(НАТО).
ОТБ [ô-те-бё], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Отдел „Техничес¬
ка безопасност“.
ОТБ-О чна тъканна банка (Ми¬
нистерство на здравеопазване¬
то).
отвд воен. - Океански театър
на военните действия.
ОТВД воен. - Отбрана на театър
на военни действия.
ОТВД-ТБР воен. - Система за
отбрана на театър на военни
действия срещу тактически
балистични ракети.
отвл. същ. грам. - отвлечено
съществител но.
отг воен. - Оперативна такти¬
ческа група.
отг. - отговор.
отгл. същ. грам. - отглаголно
съществително.
отг. ред. - отговорен редактор.
отд. - отдел.
отд. л. - отделен лист.
отд. отпеч. - отделен отпечатък.
ОТЗ [ о-те-зё] - Отговорник
„Търговска зала“.
оти [о-те-й],лш. - Общитехни¬
чески изисквания.
ОТИ - Оперативно-техническа
информация (Министерство
на вътрешните работи).
ОТК [ о-те-Kà] - Обединен тех¬
нически колеж.
ОТК [о-те-Kà], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Отдел „Техничес¬
ки контрол“.
ОТКЗС [ô-те-ке-зе-се] - Обеди¬
нено трудово-кооперативно
земеделско стопанство.
ОТКК [о-те-ка-Kà], м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Отдел „Техни¬
чески и качествен контрол“.
ОТЛС [ô-те-ле-сё] - Обединено
трудово лечебно стопанство.
ОТМТ [о-те-ме-тё], м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Образцов тех¬
никум помеханотехника.
ОТН [о-те-нё] - Обединение на
Тогоанския народ.
ОТН - Отдел ение за технически
науки (Българска академия на
науките).
ОТН [ о-те-нё], мн. - Отраслови
технически норми (стандарти¬
зационни документи).
относ, мест. грам. - относител¬
но местоимение.
отп. т. - относително тегло.
ОТО воен. - Отряд за техничес¬
ко обслужване.
ОТП [ô-те-пё], ср. (разг., член.
-то, мн. -та) - Окръжно
търговско предприятие.
ОТП [о-те-пе]-Основен търгов¬
ски представител.
ОТП [о-те-nè], м. и (разг.) ср.
отпк
418
ОУСИВ
(член, -то) - Отдел „Техничес¬
ки прогрес“.
ОТПК [ô-те-пе-ка] - Обединена
трудово-производителна коо¬
перация. Д ОТПК „Строи¬
тел".
OTP воен. - Обединен тилов ра¬
йон.
OTP воен. - Охрана на тилов
район.
ОТРЗ [о-те-ре-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Организация на
труда и работната заплата (от¬
дел).
отриц. - отрицание.
отриц. мест. грам. - отрицател¬
но местоимение.
ОТТ [о -те-тё] - Организация на
техническото творчество.
ОТТБ [о-те-те-бс], м. и (разг),
ср. (член, -то) - Охрана на тру¬
да и техническа безопасност
(отдел).
ОТФМО - Образцов техникум
по фина механика и оптика. Д
ОТФМО „М. Ломоносов".
ОУ - Областен управител.
ОУ [ô-ÿ] - Областна управа.
ОУ fô-yj - Оздравително учили¬
ще.
ОУ [ô-ÿ] - Окръжно управление
Д ОУ на МБР.
ОУ воен. - Оперативно управле¬
ние.
ОУ [ô-ÿ] - Основно училище.
Д ОУ „Д-р Петър Берон".
ОУ (-) [о-у] - Универсален обте¬
гач (напр.: ОУ-16, ОУ-32).
ОУ (-)[о-у],рус. ОУ (Огнетуши¬
тель углекислотный) - Въгле-
двуокисен пожарогасител
(напр.: ОУ-2).
ОУД икон.-Общи условия за до¬
ставка.
ОУДСВ икон. - Общи условия за
доставка на стоки за внос.
ОУДСИ икон. - Общи условия
за доставка на стоки за износ.
ОУМ икон. - Общи условия за
монтаж (свързани с доставка¬
та на машини и съоръжения).
ОУМА воен. - Орган за управ¬
ление на морската авиация.
ОУНГ [ô-y-не-гё] мед. - Очи-
уши-пос-гърло. Д Клиника
ОУНГ.
ОУНГ [о у-не-гё], прил., мед. -
Очен-ушен-посен-гърлсн. Д
ОУНГ болести.
ОУНЗ - Образователно учили¬
ще за невротични заболявания.
ОУП - Окръжно управление на
пътищата; ОПУ.
ОУ С - Окръжно управление на
съобщенията.
ОУСИВ икон. - Общи условия
на Съвета за икономическа
взаимопомощ.
ОУТО
419
охт
ОУТО икон. - Общи условия за
техническо обслужване (на
машини, съоръжения и други
изделия).
ОУЦЕ воен. - Оперативноуправ¬
ление в Централна Европа.
ОФ - Обществен фонд. А ОФ
„Радост "\ ОФ „Детство".
ОФ - Общинска фирма; вж.
Обф. А ОФ за химическо чис¬
тене „ Свежест ".
ОФ [о-фё] и [офё],лг и (разг.)ср.
(член, -то) - Отечествен
фронт.
ОФ [о-фё], прил. - Отечестве¬
нофронтовски А ОФ органи¬
зация.
ОФ - Открит форум (Българска
социалистическа партия).
ОФ - Охранителна фирма.
ОФАБ [офаб] , воен. - Осколоч-
но-фугасна авиационна бомба.
ОФВ [о-еф-вё], воен. - Осколоч-
но-фугасен взрив (за снаряд).
ОФГ (-)[о-еф-гё], воен. - Оско-
лочно-фугасна граната (напр.:
ОФГ-462).
ОФД [о-еф-дё] - Общност на
франкофонните държави.
ОФЗТ [о-фе-зе-тё], воен. - Ос-
колочно-фугасно-запалително-
трасиращ снаряд.
ОФИП [офйп] - Обща федера¬
ция на иракските профсъюзи.
ОФИПН - Отделение за фило¬
софски, икономически и прав¬
ни пауки (Българска академия
на науките).
ОФО - Организационно-финан¬
сова отчетност.
ОФП [о-фе-пё] - Обща физичес¬
ка подготовка.
ОФС [ô-фе-сё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Отдел „Финансо¬
во-счетоводен“.
офс. изд. - офсетово издание.
ОФСК [б-фе-се-ка] - Окръжна
футболно-съдийска колегия.
ОФТР - Отделение за физикал-
на терапия и рехабилитация.
ОХ - Обществено хранене.
ОХДЦ [ô-хе-де-цё] - Обединен
християндемократически цен¬
тър.
ОХЕИ [охей] - Окръжен хиги¬
енно-епидемиологичен инсти¬
тут.
ОХИ [охи] - Обща художестве¬
на изложба.
ОХН - Отделение за химически
науки (Българска академия на
науките).
ОХНИ - Отделение за обще¬
ствени и хуманитарни науки и
изкуства (Българска академия
на науките).
ОХТ [ô-xe-тё] - Органична хи¬
мическа технология.
оц
420
п
оц воен. - Оперативен център.
ОЦ воен. - Основна цел.
ОЦ [ ô-цё] - Отоплителна цен¬
трала.
ОЦ - Офисцентър.
ОЦАД - Организация на цен¬
трал ните американски държа¬
ви (Гватемала, Хондурас. Ко-
ста-Рика, Никарагуа и Салва¬
дор).
ОЦАК воен. - Оперативен
център на авиационното кри¬
ло.
ОЦАП воен. - О перативен
център за авиационна под¬
дръжка.
оцгз воен. - Оперативен
център на гражданска защита.
оцдс воен. - Оперативен
център на десантни сили.
ОЦЗ [о-це-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) -Оловно-цинковза-
вод.
ОЦИОМ [оциом] - Общоруски
център за изучаване на обще¬
ственото мнение (Москва).
ОЦК [о-це-ка] - Оловно-цинков
комбинат.
ОЦМ [о-це-мё] - Обединение за
цветни метали.
ОЦНТИИ - Отраслов център за
научно-техническа и икономи¬
ческа информация.
ОЦС [о-це-сё] - Обединение за
цар Симеон II.
оцев воен. - О перативен
център за специално въоръ¬
жение.
ОЦУ воен. - Оперативен център
за управление.
ОЦУВД воен. - Обединен
център за управление на въз¬
душното движение (НАТО).
ОЦУК воен. - Оперативен
център за управление и кон-
зрол.
ОЧЕ - Отдел ..Чистота и еколо¬
гия“ (Отдел на община).
ОЧИС [очйс] - Организация за
черноморско икономическо
сътрудничество.
ОЩМ воен. -Офицер-щабен ме¬
теоролог.
ощо воен. - Обединен щаб на
отбраната.
ОЯГ [ояг] - Отработено ядрено
гориво.
г
п
П (-) [пе] -Панеловоз (напр.: П-
10, П-16).
П (-) [пе] - Перфораторна ма¬
шина (напр.: П 80-5, П 80-6).
П - В емблемата на Държавно
стопанско обединение ..Пи¬
рин“.
п
421
ПАВЕЦ
П - Пловдив (в регистрационни¬
те номера на моторни превоз¬
ни средства от Пловдив и Плов¬
дивски окръг); Пд. Д П 25-30.
П (-) [пс] - Тракторен плуг
(напр.: П-148, П-5-35).
П- „Поглед“ (вестник)
Л - Показател за плътност на
застрояване.
П - „Полет“ (вестник).
П (-) [пе] - Смукателна и нагне-
тателна помпа (напр.: П-1).
П[пе] , прил., техн. - Пропорцио¬
нален. Д П регулатор.
П(-) [пе]-Противопаразитна
смеска за птици (напр.: П-2, П-
3).
п. грам. - падеж; пад.
п-пико... (десетична представка
към измерителни единици,
напр. пф - пикофарад.)
п. физ. - поаз (единица за измер¬
ване на динамичен вискозитет),
(след цифра).
П. грам. - предложен падеж;
предл.
ПА (-) [nè-à] - Автоматична по¬
илка (напр.: ПА-1).
ПА (-) [nè-à] - Азбучно-цифро¬
ва перфораторна машина
(напр.: ПА-80-2).
ПА - Парламентарна асамблея
(Европейски съюз).
ПА - Погребална агенция. Д ПА
„Мира“.
ПА воен. — Полева артилерия.
ПА хим. - Полиамид.
ПА - Полски авиолинии. Д ПЛ
ЛОТ.
ПА воен. - Преден авионасоч-
вач.
ПА [nè-à], хим., лат. pa (pro
analysi) - Про анализ, предназ¬
начен за аналитична работа,
съвсем чист (означение за чис¬
тота на химикал).
ПА - Пътническа агенция. Д
ПА „Калея“; ПА „Балкан“.
ПАА [nàa], ж. и м., англ. PAA
(Pan-American World Airways)
- Американска авиокомпания
„Пан Американ“; ПАНАМ.
ПАА хим. - Полиакриламид.
ПАБ [паб] воен. - Перископична
артилершгека бусола.
ПАБ [паб] - Пожарна и аварий¬
на безопасност.
ПАБ воен. - Подвижна армейс¬
ка база.
ПАБ [паб] ,трансп. - Полуавто¬
матична блокировка.
ПАВ хим. - Повърхностно актив¬
но вещество.
ПАВ хим. - Поливинилов алко¬
хол.
ПАВЕЦ [павец], ж. и м. (член.
-ът, -а) -Помпено-акумулира-
ща водноелектрическа центра-
ПАГ
422
ПАО
ла.
ПАГ воен. - Полкова артилерий¬
ска група.
паг. - пагинация.
пад. грам. - падеж; п.
ПАЕ хим. - Полиамидепихлор-
хидринова смола.
ПАЕ [пае] - Профсъюз на атом¬
ните енергетици.
ПАЗ воен. - Противоатомна за¬
щита.
ПАЗ [паз], рус. ПАЗ (Павлов¬
ский автобусный завод имени
А. А. Жданова) 1. Павловски
автобусен завод.
2. В марката на автомобили,
произведени от този завод
(напр.: ПАЗ-651).
ПАИГК [пайк], фр. P. A. I. G. С.
(Parti africain pour l’indépendance
de la Guinée „portugaise“ et des
îles du Cap Vert) - Африканска
партия за независимост на Гви¬
нея (Бисау) и островите Зеле¬
ни нос.
ПАК - Полиакрил.
ПАК [пак], м. (разг., член, -ът,
•г\,мн. -ове) - Промишлено-аг¬
рарен комплекс.
ПАК - Първа адвокатска къща.
ПАК [пак],«г?е«. -Първиармей-
ски корпус (Българска армия).
Пакистан м., англ. Pakistan
(Punjab; Afghan border states;
Kashmir, Sind, Baluchistan) -
Държава в Южна Азия, състо¬
яща се от областите: Пенд¬
жаб, Афгански погранични пле¬
мена, Кашмир, Синд, Белуд¬
жистан.
палсогр. - палсографичен.
палсогр. - палеография,
палсонт. - палсоптологичен.
палсоит. - палеонтология.
ПАМ [ пам], електр., радиотехн.
- Полюсно-амплитудна моду¬
лация.
ПАМ хим. - Пиридиналдоксиме-
тилйодид.
Памукотекс м. - Памуко-тск-
стилна промишленост (Стопан¬
ски комбинат за производство
на памучни прежди и тъкани).
ПАН [пан] , пол. PAN (Polska
Akademia Nauk) - Полска ака¬
демия на науките.
ПАНАМ [пан-ам], ж. и м., англ.
Pan-Am (Pan-American World
Airways) - Американска авио¬
компания „Пан Американ“;
ПАА.
ПАНЕР [пан-èp], ж. и м., англ.
PANAIR (Pan-American World
Airways) - Панамерикански
въздушни линии.
ПАО [nào] - Промишлено-аг¬
рарно обединение. А ПАО
„Българска захар“.
ПАП
423
пб
ПАП [пап] - Партия за африкан¬
ско прегрупиране ( Горна Вол¬
та).
ПАП [пап], пол. PAP (Polska
Agencja Prasowa) - Полска
агенция по печата.
пар. - парцел. А пар. 1.
парб воен. - Подвижен автомо¬
билен ремонтен батальон.
ПАРЗ воен. - Подвижен авто¬
ремонтен завод.
Паркстрой >и. - Предприятие за
строителство и поддържане
на паркове и градини.
парсек Л1., астрой., нем. Parsec
(Parallaxen-sekunde) - Пара-
лакс-секунда (единица за из¬
мерване на космически разсто¬
яния); пс.
парт... - Партиен (като първа
съставна част на сложносък-
ратени думи, напр.: парторг,
партбилет).
партбилет м. - Партиен билет.
Партиздат м. - Партийно изда¬
телство.
партком, член, -ът, -а, - Парти¬
ен комитет; ПК.
парторг, член, -ът, -а, мн. -зи, м.
- Партиен организатор.
партсскретар м. - Партиен сек¬
ретар.
ПАС - Пловдивски апелативен
съд.
ПАС воен. - Полигон за артиле¬
рийски стрелби.
ПАС [пас] - Предизборна акция
„Солидарност“.
ПАСВ [nà-cc-Bè] - Партия на
арабското социалистическо
възраждане.
ПАСЕ [nacè] - Парламентарна
асамблея на Съвета на Евро¬
па.
ПАСК хим. -Парааминосалици-
лова киселина.
пат. воен. - патрул.
ПАТ - Полски автомобилен
транспорт.
ПАТ [пат], jm. (член, -ът, -а) иср.
- Предприятие за автоматика
и телемеханика.
ПАТ [пат], ж. и м., англ. PAT
(Pacific Air Transport) - Тихо¬
океански въздушни линии (авио¬
компания на САЩ).
ПАУ [này] - Пловдивски агра¬
рен университет.
ПАУ (-) [này] - Улейна автопо¬
илка (напр.: ПАУ-2).
П АФТ - Панамериканска феде¬
рация на труда.
ПАЧИС [пачйс] - Парламентар¬
на асамблея за Черноморско
икономическо сътрудниче¬
ство.
ПБ [nè-6è] - Партийно бюро,
пб воен. - Пехотен батальон.
ПБ
424
ПБЧПК
ПБ [пс-бе] - Печатна база.
ПБ - Плувен басейн. Д ПБ при
НСА.
ПБ - Погребално бюро. Д ПБ
„Витал 2“.
ПБ воен.- Полева болница.
ПБ [nè-бс] - Политическо бюро;
вж. политбюро.
ПБ - Почивна база. Д ПБ на МС
„Орлица“ (Пампорово); ПБ
Кремиковци.
ПБ [пё-бё], електрон. - Преда¬
вателен блок.
ПБ хим. - Пропан-бутан.
ПБ - Психиатрична болница. Д
ПБ „ Св. Иван Рилски “.
ПБ воен. - Пункт за боеприпаси.
ПБГ воен. - Пълна бойна готов¬
ност.
ПБГТО [nè-бе-ге-те-о] - „Пио¬
нер, бъди готов за труд и от¬
брана“ (Републикански физ¬
културен комплекс за пионери).
ПБЖ [пё-бе-жё] - Партия на
българските жени.
ПБЛР воен. - Подвижна болни¬
ца за леко ранени.
ПБМА хим. -Полибутилметак-
рилат.
ПБМУ [пё-бе-ме-у] - Предприя¬
тие за битови и метални услу¬
ги.
ПБМФ [пё-бе-ме-фё] - Параход¬
ство „Български морски флот“.
ПБН [пё-бе-нё] - Предприятие
за безалкохолни напитки.
ПБП [ пё-бе-пё] - Предприятие
за бутилиране на пиво.
ПБП [ пё-бе-пё] - Прогресивна
бюргерска партия ( Лихтен¬
щайн).
ПБПЗА воен. - Правилник за
бойна подготовка на земната
артилерия.
пбр воен. - Пехотна бригада.
ПБР воен. - Противобалистична
ракета.
ПБРП [пё-бе-ре-nè] - Параход¬
ство „Българско речно плава¬
не“.
ПБСД [пё-бс-се-дё] - Партия
„Български социалдемокра¬
ти“.
ПБС (-) [пё-бе-ёс] - Помпа бу¬
тална за смазване (напр.: ПБС-
I).
ПБСП [пё-бе-се-пс] - Партия на
бирманската социалистическа
програма.
ПБТК [nè-бе-те-ка] - Първи
български тенис-клуб.
ПБФБ [пё-бе-фе-бё] - Първа
българска фондова борса.
ПБХ [пё-бе-xà] - Приют за без¬
домни хора.
ПБЧА [пё-бе-че-à] - Първа
българска частна армия.
ПБЧПК - Първа българска ча¬
пв
425
ПВР
стна петролна компания (Ед-
нолшгно дружество с ограниче¬
на отговорност).
ПВ (-) [nè-Bè] - Воргтингтонова
помпа (напр.: ПВ-3).
ПВ воен. - Партизанска война.
ПВ - Пра вилник за вписванията.
ПВ воен. - Психологическа вой¬
на.
ПВ електр. - Инсталационен
проводник свинилитова изола¬
ция.
ПВ [пе-ве],еА имн. - Производ¬
ствени въпроси. Д Заместник-
директор по ПВ.
ПВ [nè-ве], агрон. - Пълна вла-
гоемност на почвата,
пв воен. - Парашутен взвод.
п-в геогр. - полуостров (със соб¬
ствено име). Д п-в Флорида.
ПВА (-) [пе-ве-à] - Вакуумна
помпа за автомобил (напр.:
ПВА-1).
ПВА воен. - Помощник военен
аташе.
ПВВ (-) [пе-ве-Bè] - Вибрацион¬
на винтова преса (напр/. ПВВ-
63).
пввм електр. - Проводник с
винилитова изолация във ви¬
нил итова обвивка с мостче.
ПВГФ-С електр. - Проводник с
винилитова изолация, гъвкав,
финожи чен, студоустойчив.
ПВД (-) [nè-ве-де] - Приспособ¬
ление за варосване на овощни
дървета (напр.: ПВД-1, ПВД-
2).
ПВД електр. - Проводник с ви¬
нилитова изолация, двоен ин¬
сталационен.
ПВДСК - Правилник за влого¬
набирането при Държавна спе¬
стовна каса.
пвз [nè-вс-зё], ср. (разг., член.
-то) - Предприятие „Вентила¬
ционни заготовки“.
ПВЗО воен. - Подвижен възду¬
шен заградителей огън.
ПВК [пе-вс-ка], м. и (разг.)
ср.(член. -то) - Пароснабдява-
не, водоснабдяване и канали¬
зация (цех).
ПВК [nè-ве-ка] - Паспортно-ви¬
зов контрол.
ПВМС ед. и мн., воен. - Под¬
държаща военно-морска сила
(НАТО).
ПВН (-) [nè-ве-ен] - Вентила¬
торна навесна пръскачка
(напр.: ПВН-6).
ПВО [nè-ве-о], ср. (разг., член.
-то) - Противовъздушна от¬
брана.
ПВП (-) [пе-ве-nè] - Вентила¬
торна прикачна пръскачка
(напр.: ПВП „Перла“ 9).
ПВР [пе-ве-pè] - Партия Велика
ПВРА-Т
426
ПГИЧЕ
Румъния (Румъния).
ПВРА-Т електр. - Високоволтов
проводник за радиоелектрон¬
на апаратура - тропическо из¬
пълнение.
ПВРГС - Правилник за водене
регистрите по гражданското
състояние.
ПВРД техн. - Правопоточен
въздушнореактивен двигател;
ПрВРД.
ПВС [ пе-ве-cè] - Партия велик
съюз (Турция).
ПВС [nè-ве-се], ж. и (разг.) ср.
(член, -то)- Праховентилаци-
онна служба.
ПВС [пе-ве-cè] - Прокуратура на
въоръжените сили.
ПВУ(-) [пе-ве-у] - Подвижна
вентилационна уредба (напр.:
ПВУ-3).
ПВУ [пе-ве-у] - Предприятие за
всестранни услуги.
ПВУЗ - Полувисше учебно за¬
ведение.
ПВФ [nè-ве-фе] - „Пострадали
от войните и фашизма“ (тру-
дово-производителна коопера¬
ция).
пвх хим. - Поливинилхлорид;
ПВЦ.
пвхо [пс-ве-хе-о], ср. (разг.,
член, -то) -1. Противовъздуш¬
на и химическа отбрана.
2. Учебна дисциплина по про¬
тивовъздушна и химическа от¬
брана. Д Взех си ПВХО-то.
3. Учебник по тази дисципли¬
на. Д Загубих си ПВХО-то.
ПВЦ [ пе-ве-цё], лат. PVC
(Polivinilchlorid) - 1. Хим. По¬
ливинилхлорид; ПВХ.
2. м. и (разг.) ср. (член, -то) -
Завод за поливинилхлорид.
ПГ - Парламентарна група.
ПГ - Паркинги и гаражи (фир¬
ма).
ПГ [nè-rè] - П олитехническа
гимназия.
ПГ воен. - Постоянна група
(НАТО).
ПГ - Профсъюзна група; вж.
профгруиа.
ПГА [nè-re-à ]-п остояннагене¬
рална асамблея(на Национал¬
ния олимпийски комитет).
пгв [nè-ге-ве], метал. - Произ¬
водство горещо валцуване.
ПГДЛ - Парламентарна група на
демократичната левица.
ПГЕ [nè-re-è] - Проблемна гру¬
па по екология.
ПГИИ - Профилирана гимназия
за изобразително изкуство. Д
ПГИИ „Проф. Н. Райнов ".
ПГИЧЕ - Профилирана гимна¬
зия с изучаване на чужди ези¬
ци. Д ПГИЧЕ „ Св. Методий ".
пгмп
427
пдк
пгмп [пё-ге-мс-пё] - Предпри¬
ятие за геоложки и минни про¬
учвания,
пгп [пё-ге-пё],мед. - Пределно
годишно постъпление (на ра¬
диоактивни вещества в диха¬
телните органи).
ПГС [пё-гс-сё], ср. (разг., член.
-то) - Промишлено и граждан¬
ско строителство (специалност
във виеше учебно заведение
или отдел, сектор и др.).
ПГТ (-) [nè-re-Tè] - Помпа за
гъсти течности (напр.: ПГТ-
20).
ПД [ пё-дё], мед. - Падаща доза
(рентгенова доза при лечение).
ПД - „Пиринско дело“ (вестник).
ПД - Политическо движение. Д
ПД „ Социалдемократи ".
ПД - Почивен дом.
ПД воен. - Преден дозор.
ПД [ пё-дё], прил., техн. - Про¬
порционално-диференциален.
Д ПД регулатор.
ПД - Психиатричен диспансер.
ПД (-) [nè-дё] - Пусков двигател
(напр.: ПД-10, ПД-10М).
»Д воен. - Пехотна дивизия.
Пд - Пловдив (в регистрацион¬
ните номера на моторни пре¬
возни средства от Пловдив и
Пловдивски окръг); П. Д Пд
30-56.
ПДА(-) [ пё-де-à] - Подвижен
доителен апарат (напр.: ПДА-
I).
ПДА електр. - Проводник, изо¬
лиран сделта-азбестова изола¬
ция.
пдб воен. - Парашутнодесантен
батальон.
пдв воен. - Парашутнодесантен
взвод.
пдд воен. - Парашутно-десантна
дружина.
ПДД [пё-де-дё] - Партия на де¬
мократическото действие (Ма¬
лайзия).
ПДД [ пё-де-дё] - Португалско
демократично движение.
ПДД [пё-де-дё],мед. - Пределно
допустима доза (на радиоак¬
тивно облъчване).
ПДД [пё-де-дё], мед. - Процент¬
но дълбока доза (рентгенова
доза при лечение).
ПДЕВ [пё-де-ёв] - Парламентар¬
на дирекция по европейските
въпроси.
ПДИ(-) [пё-де-й] -Полустацио-
нарна дъждовална инсталация
(напр.: ПДИ-20).
пди ед. имн.,воен. - Постоянно
действаща инструкция.
пди [пё-де-й] - Правилник за
държавните имоти.
ПДК] пё-де-ка],лн?д. -Пределно
пдк
428
Пс
допустима концентрация (на
вредно вещество).
ПДК - Профсъюзен дом на кул¬
турата.
пдм - Постоянна дипломати¬
ческа мисия.
ПДМ воен. - Прибор за дегаза¬
ция на местност.
ПДНА [пё-де-не-à] - Партия на
демократичния напредък на
албанците.
пдо [пс-де-ô], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Планово-диспе¬
черски отдел.
пдо воен. - Противодесантна
отбрана.
ПДОСМ - Предприятие за добив
и обработка на скални матери¬
али.
ПДП [пё-де-пё] - Пакистанска
демократична партия.
ПДП. - Партия за демократичес¬
ки просперитет (Косово).
ПДП [пё-де-пё] - Партия на де¬
мократичните промени.
ПДП[пс-де-пё],л1е<). - Пределно
допустимо постъпление (на
радиоактивни вещества в орга¬
низма).
ПДП [ пё-де-пё] - Прогресивна
демократическа партия ( Ар¬
жентина).
пдп воен. - Парашутнодесантен
полк.
ПДР [пс-де-pè] - Партия на де¬
мократичната революция
(Мексико).
пдр воен. - Парашутнодесантна
рота.
пдс [пё-де-сё] - Партия на де¬
мократическия социализъм
(Япония).
ПДС [пё-де-сё] - Политическо
движение „Солидарност“.
ПДС [пё-де-сё] - Политическо
движение „Социалдемократи“.
ПДС [пё-де-сё],.мед. - Пределно
допустимо съдържание (на ра¬
диоактивни вещества в орга¬
низма).
ПДС воен. -Противодимнасмес.
ПДС [ пё-де-сё] - Публична
държавна собственост.
ПДСО - Правилник за държав¬
ните стопански организации.
пду (-) [ пё-де-у] - Пожарогаси¬
телна димова уредба (напр.:
ПДУ-2, ПДУ-3).
ПДУ воен. - Приставка за дис¬
танционно управление.
ПДУП - Правилник за движени¬
ето по улиците и пътищата.
ПДФ [ пё-де-фё] - Портативна
дифузионна фотолаборатория.
ПДЦ [пё-де-цё] - Партия на де¬
мократичния център.
Пе (-) [пе],рус. ПЕ (Петляков)-
1. В марката на самолети, кон¬
ПЕВН
429
Петробраз
струирани от В. М. Петляков
(напр.: Пе-2).
2. м. Самолет, конструиран от
В. М. Петляков.
ПЕВН техн. -Полиетилен-висо-
ко налягане.
ПЕГ хим. -Полистилен-гликол.
ПЕГ мед. - Противоепидемична
група.
под. педагогика; педаг.
пед. - педагогически; педаг.
педаг. - педагогика; пед.
педаг. - педагогически; пед.
пёдвуз, член, -ът, -а,мн. -ове,л<.,
рус. педвуз (Педагогическое
высшее учебное заведение) -
Педагогическо виеше учебно
заведение.
ПЕК строит. - Преместваем
едропанелен кофраж (метод в
строител ството ).
ПЕКС (-) [пеке] - Портативен
електрокардиоскоп (напр.:
ПЕКС-01).
ПЕМ ед. и мн. - Публична елек¬
тронна медия.
ПЕН-клуб [пён-клуб], м., англ.
PEN-Club (Poets-essayists-
novelists Club) - Клуб на поети,
есеисти, новслисти (Междуна¬
родна организация на писате¬
лите).
ПЕНН техн. -Полиетилен-нис-
ко налягане.
ПЕП (-) [пеп], биохим. - Пскто-
литичен ензимен препарат
(напр.: ПЕП-72).
ПЕП (-) [пеп] - Плоча електри¬
ческа за печене (напр.: ПЕП-
1).
ПЕР - Партия на единството и
развитието ( Индонезия).
период. - периодичен.
перс. - персийски.
Пер. сп. библ. - Периодическо
списание.
ПЕРТ [порт] , техн., англ. PERT
(Program Evaluation and Review
Technique) - Програма за оцен¬
ка и технически преглед (Сис¬
тема за мрежово планиране и
управление).
перуап. - перуански,
перфок. - перфокарта,
перфол. - перфолента.
ПЕС (-) [пес] - Електрическа
секционна пекарна (напр.:
ПЕС-2, ПЕС-3).
ПЕС [пес] - Партия на европейс¬
ките социалисти.
ПЕС [пес] - Приливна електро¬
станция.
пес. - песен. Д нар. пес.
ПЕТ мед. - Позитронно-емиси-
онна томография.
пет. - петък.
Пстробраз м. и ж., порт.
PETROBRAS (Pctrôleo
ПЕЦ
430
ПЗПАК
Brasileiro)- Национална пет¬
ролна компания на Бразилия.
ПЕЦ [пец] - Приливна електри¬
ческа централа.
псч. - псчатарство; вж. печат,
псч. - печатарски; вж. печат,
печ. - печатница.
печат. - печатарски; печ.
печат. - псчатарство; печ.
пещ. гео?р. - пещера.
Пещоремопт м. - Предприятие
за извършване на ремонт на
индустриални пещи.
Пещострой м. - Монтажно уп¬
равление за строителство на
пещи.
ПЖИ [nè-же-й], м. и (разг.) ср.
(член. -то) - Полувисш желе¬
зопътен институт.
пжпб воен. - Постови желе¬
зопътен батальон.
пжпп воен. - Постови желе¬
зопътен полк.
ПЖС [ пе-же-cè] - П леменно
животновъдно стопанство.
ПЖС [пё-же-cè], ср. (разг., член.
-то) - Пътно и железопътно
строителство (специалност във
виеше учебно заведение или
отдел, сектор и др.).
ПЗ [пе-зё] - Партия на зелени¬
те.
ПЗ [nè-зё] - Пивоварен завод.
ПЗ(-) [nè-зе] - Подкопвач за зе¬
ленчуци (напр.: ПЗ-1,2).
ПЗ електр. - Звънчев провод¬
ник.
Пз - Пазарджик (в регистраци¬
онните номера на превозни
моторни средства от Пазар¬
джик и Пазарджишки окръг).
ДПз 17-16.
пз физ. - пиеза (единица за из¬
мерване на механично напре¬
жение и налягане), (след циф¬
ра).
ПЗДА - Правилник за приложе¬
ние на Закона за държавния
арбитраж; ПравЗДА, ПрЗДА,
ППЗДА.
ПЗДК - Правилник за приложе¬
ние на Закона за държавен
контрол.
ПЗЕ - Професионална защита и
електроника (Еднолично дру¬
жество с ограничена отговор¬
ност).
ПЗК воен. - Подводна защита на
кораба.
ПЗК воен. - Помощник на заме¬
стник-командира.
ПЗМ - Партньорство за мир.
ПЗО [nè-зе-о], воен. - Подвижен
заградителей огън.
пзп [пе-зе-nè] - Преса за завар¬
ка на пластмаса.
ПЗПАК - Плодово -зеленчуков
промишлено-аграрен ком-
ПЗР
431
ПИД
плекс.
ПЗР [пё-зе-pè] - Преходни и за¬
ключителни разпоредби.
ПЗС [nè-зе-се] - Палестински
законодателен съвет.
ПЗС [nè-3c-cè] - П ламъкоза-
щитно средство.
ПЗС воен. - Полева зарядна
станция.
ПЗУ [ nè-зе-у], електр. - Посто¬
янно запомнящо устройство.
ПЗУ [nè-зе-у], електр. -
Първичнозахранващо устрой¬
ство.
ПЗФК - Първа западна финан¬
сова къща (Акционерно дру¬
жество).
ПЗЦ [nè-зе-цё] - Природо-защи¬
тен център. А ПЗЦ „ Източни
Родопи“.
ПИ (-) [nè-й] - Индукционна ти-
гелна пещ за топене на мета¬
ли (напр/. ПИ 1-400).
ПИ [nè-й], м. и (разг.) ср. (член.
-то) - Планово-икономически
(отдел).
ПИ - В емблемата на Стопанско
обединение „Пластмасови из¬
делия“.
ПИ - Полски институт.
ПИ - Предизбирач (в автома¬
тична телефонна централа).
ПИ [пи], прил., техн. - Пропор¬
ционално-интегрален. А ПИ
регулатор.
ПИА [пйа] - Парагвайска ин¬
формационна агенция (дей¬
стваща в емиграция).
ПИА [пйа] - Правно-икономи¬
ческа агенция. А ПИА „Кон-
сус“.
ПИБ [пиб] - Първа инвестици¬
онна банка.
ПИБ [пиб] - Фонд за „Под¬
държане на изкуството в
България“.
ПИБАК [пибак], англ. PIBAC
(Permanent International Bureau
of Analitical Chemistry) - Посто¬
янно международно бюро за
аналитична химия.
ПИВ - Правилник за взаимно
използване на вагоните.
ПИГ - Подводна инженерна гру¬
па.
ПИГАП’ 74 [пигАп] - Програма
за изследване на глобалните
атмосферни процеси (научен
експеримент, организиран през
1974 г. по решение на светов¬
ната служба за времето).
ПИД [пид] - Пламъчно йониза-
ционен детектор.
ПИД [пид] - Правителствена ин¬
формационна дирекция.
ПИД [пид], прил., техн. - Про¬
порционално-интегрално-ди¬
ференциален. А ПИД регула-
ПИДЕ
432
ПИН-код
тор.
ПИДЕ [пйде], порт. P. I. D. Е.
(Policia Internationale de Dcfesa
do Estado) - Португалска по¬
литическа полиция.
ПИЕС [пиёс]- Проектантски ин¬
ститут по електротехническо
строителство.
ПИК воен. - Правилник за изли¬
тане и кацане.
ПИКА [ пика] - Правна иконо¬
мическа консултация и анали¬
зи (Еднолично дружество с ог¬
раничена отговорност).
ПИКАА, англ. PICAA
(Permanent International Com¬
mittee of Agricultural Asso¬
ciations) - Постоянен междуна¬
роден комитет на селскосто¬
панските асоциации.
ПИК Ген. К, англ. PICGenC
(Permanent International Com¬
mittee for Genetic Congresses) -
Постоянен международен ко¬
митет за конгреси по генети¬
ка; вж. ПИКГК.
ПИКГК,пнгл. PICGC (Permanent
International Committee for
Genetic Congresses) - Постоя¬
нен международен комитет за
конгреси по генетика; ПИК
Ген. К.
пикис [пйкис], воен. - Полева
интегрирана комуникационно-
информационна система.
ПИКП [пй-ка-nè] - Паралелна
индийска комунистическа
партия.
ПИКУТП, англ. PICUTP
(Permanent International Com¬
mittee of Underground Town
Planning) - Постоянен между¬
народен комитет за подземно
градоустройство; КПИТУС.
ПИЛК [ пилк] - Първа източна
лизингова къща (Дружество с
ограничена отговорност).
ПИМ [пим] - Перфокартна из¬
числителна машина.
ПИМ ( пим] - Пещостроене и
изолации-монтажи (Акционер¬
но дружество).
ПИМ [пим] - Полиграфически
изделия върху метал (Акцио¬
нерно дружество).
ПИМ [ пим], техн. - Предохра¬
нително-изпълнителен меха¬
низъм.
ПИМБ [пимб] - Първа източна
международна банка.
ПИМВ воен. - План за извънред¬
ни мероприятия при война.
ПИМП [пимп] - Първична из
вънболнична медицинска по¬
мощ.
ПИН електр. - Порцеланов но¬
сещ изолатор.
ПИН-код и пйнкод м., англ.
пинм
433
ПК
PINcode (Personal Identification
Numbercodc ‘персонален иден¬
тификационен номер’) - Пер¬
сонален код на притежател на
мобилен телефон, дебитна или
кредитна карта.
ПИНМ - Планово изграждане
на населените места. А Закон
за ПИНМ.
ПИНО [ пйно], м. и ср. - Произ¬
водство на инструменти и не¬
стандартно оборудване (за¬
вод).
ПИОЗ [пиоз] - Пенсия за инва¬
лидност поради общо заболя¬
ване.
ПИОЗ - Преизбиран за обратно
запитване (в автоматична те¬
лефонна централа).
ПИПСМР - Правилник за из¬
вършване и приемане на стро¬
ително-монтажни работи.
ПИР аоен. - Перископ на инже¬
нерно разузнаване.
ПИС - Пражка информационна
служба.
ПИС - Програма за икономичес¬
ко сътрудничество (Европейс¬
ки съюз).
ПИСАО [ писао], англ. PICAO
(Provisional International Civil
Aviation Organization) - Вре¬
менна международна органи¬
зация за гражданска авиация.
Пи Си [пй-сй], мн. -та, ср., англ.
PC (Personal Computer) - Пер¬
сонален компютър.
ПИЦ [пиц] - Парламентарен
информационен център.
ПИЦМО - Приложно-изследо¬
вателски център по метроло¬
гично осигуряване.
ПК електр. - Кабелоподобен
проводник без оловна обвивка.
ПК - Капкова поилка за птици.
ПК - Корабна печка.
ПК (-) [nè-ка] - Кутия с предпа¬
зители (напр.: ПК-45).
ПК воен. - Парашутна команда.
ПК - Парижки клуб.
ПК [nè-Kà] - Партиен комитет;
партком.
ПК - Партийна комисия.
ПК [пе-кй], ед. и мн. - Перфо¬
карта.
ПК - Пиво „Каменица“ (в ем¬
блемата на пиво, произвежда¬
но в пивоварния завод „Каме¬
ница“).
ПК биохим. - Пируваткиназа.
ПК [nè-Kà] - Плувен комплекс.
А ПК „ Червено знаме".
ПК [ nè-Kà] - Поземлена коми¬
сия.
ПК - п олиграфичсски комби¬
нат.
ПК [nè-Kà] - Политически клуб.
А ПК „ Екогласност “.
ПК
434
пкив
ПК (-) [nè-Kà] - Полупроводни¬
кова керамика (напр.: ПК-2).
ПК воен. - Помощник-командир.
ПК [nè-Kà] - Потребителна коо¬
перация. Д ПК „Балкан".
ПК воен. — Почетен караул.
ПК [пе -ка] - Почивен комплекс.
Д ПК „Родина“.
ПК - Правителствена канцела¬
рия.
ПК [nè-Kà] - Пристанищен ком¬
плекс. Д ПК Бургас.
ПК - Приют за кучета. Д ПК
СО-район Лозенец.
ПК [ nè-Kà] - Производствен
клон.
ПК [nè-Kà]- Производствена ко¬
операция. Д ПК „Каритекс".
ПК [nè-Kà], м. и (разг.) ср. (член.
-то) - Промишлен комплекс. Д
ПК Девня.
ПК - Противопожарен кран.
ПК (-) [nè-Kà] - Проходчески
минен комбайн (напр.: ПК-7).
ПК - Пълзящ кофраж.
ПК ('-) [nè-Kà], рус. ПК (Подбор¬
щик-копнитель) - Събирач-
купнител за сено (напр.: ПК-
1,6).
Пк - Перник (в регистрационни¬
те номера на моторни превоз¬
ни средства от Перник и Пер¬
нишки окръг). Д Пк 48-64.
П. К. - пощенска кутия.
ПКБ електр. - Кабелоподобсн
брониран проводник.
ПКБ [nè-ка-бё] - Партия на кон¬
греса на Басутоленд ( Лесото).
ПКБ (-) [nè-Ka-6è], рус. ПКБ
(Плуг кустарниково-болот¬
ный) - Блатен плуг (напр.:
ПКБ-56).
ПКБ [nè-Ka-6è] - Фонд „Профе¬
сионална квалификация и без¬
работица“.
пкб [nè-ка-бе], воен. - Пътно-
комсндантски батальон.
ПКБО [ nè-ка-бе-б] - Предприя¬
тие за комунално-битово об¬
служване.
пкбр воен. - Пътно-комендант-
ска бригада.
ПКВС [nè-ка-ве-се] - Правилник
за кадрова военна служба.
пкд [пе-ка-дё] - Проектно-кон¬
структорска дейност.
ПКЖС-Пра вилник за кредити¬
ране на жилищното строител¬
ство.
ПКЗНПБ - Постоянна комисия
за защита на населението от
природни бедствия.
ПКИ [nè-ка-й], ср. (разг., член.
-то) -Предприятие за корабни
изделия.
ПКИ електр. - Проводник с ка¬
учукова изолация.
ПКИВ електр. - Проводник с
пкиг
435
пкс
каучукова изолация, противо-
влажен.
ПКИГ електр. - Проводник с
каучукова изолация, гъвкав.
пкид електр. - Проводник с
каучукова изолация, двужи¬
лен.
ПКИДА електр. - Проводник с
каучукова изолация, двужилен
с антисептична импрегнирана
оплетка.
пкидг електр. - Проводник с
каучукова изолация, двужи¬
лен, гъвкав с обща антисептич¬
на импрегнирана оплетка.
ПКИП - Парламентарна коми¬
сия по икономическа политика
(Народно събрание); КИП.
ПКИТИПС [пкитйпс] - Проект¬
но-конструкторски институт за
типизация и индустриализация
на промишленото строител¬
ство.
ПКК [nè-Ka-Kà] - Политически
консултативен комитет (на
страните - участнички във
Варшавския договор).
ПКЛ (-) [nè-ка-ёл], рус. ПКЛ
(Плуг комбинированный лес¬
ной) -Комбиниран горски плуг
(напр.: ПКЛ-70).
ПКНИД - Планиране и коорди¬
нация на научноизследовател¬
ската дейност.
ПКНО - Полски комитет за на¬
ционално освобождение.
ПКНПН - Правилник за креди¬
тиране на населението за по¬
требителски нужди.
ПКО - Правилник за коопера¬
тивните организации.
ПКО [nè-ка-о], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Проектно-кон¬
структорски отдел.
ПКО воен. - Противокосмичес-
ка отбрана.
ПКОМ електр. -Кабелоподобен
проводник с оловна обвивка
(мантия).
ПКП [nè-Ka-nè] - Православна
катедрална поликлиника.
Д ПКП „Св. Лука".
ПКП воен. - Преден команден
пункт.
ПКП [nè-Ka-nè] - Прогресивно-
консервативна партия (в Ка¬
нада).
ПКП мн.,пол. РКР (PolskieKoleje
Panstwowe) - Полски държав¬
ни железници.
ПКР воен. - Противокорабна
ракета.
пкр [nè-Ka-pè], воен. - Пътно-
комендантска рота.
ПКРП истор. -Полска комуни¬
стическа работническа партия.
ПКС [пе-ка-èc] - Петрол Карт
Сервиз (Дружество с ограниче-
пкс
436
плд
на отговорност).
ПКС - Постоянна комисия по
строителството (към Съвета
за икономическа взаимопо¬
мощ).
ПКС - Правилник за капитално¬
то строителство.
ПКС[ пе-ка-èc] - Професионал¬
ни компютърни системи (Ед¬
нолично дружество с ограниче¬
на отговорност).
ПКСИ [nè-ка-сс-й], м. и (разг.)
ср. ( член, -то) - Производствен
клон „Строителни изделия“.
ПКСП воен. - Постояннодей-
стващ комплексен свързочен
полигон.
ПКСС - Планинска контролно-
спасителна служба.
ПКТ [nè-ка-тё] - Политически
клуб „Тракия“.
ПКТП - Правилник за катего¬
ризиране на труда при пенсио¬
ниране.
ПКУ [nè-ка-у] - Предприятие за
комунални услуги.
ПКЦ (nè-ка-це] - Полски култу¬
рен център.
пкюри физ. - пикокюри (след
цифра).
ПЛ - Партия „Либерали“.
ПЛ [ nè-ел] - Перфолента.
ПЛ воен. - Подводна лодка.
ПЛ [nè-ёл],исп. PL (PrensaLatina)
- Пренса Латина - Латиноаме¬
риканска информационна аген¬
ция.
ПЛ-Пр< щизно леене ( Акционер¬
но дружество).
Пл - Плевен (в регистрационни¬
те номера на моторни превоз¬
ни средства от Плевен и Пле¬
венски окръг). А Пл 23-16.
пл. геогр. - планина.
пл. геогр. - планински.
пл. - площад (пред собствено
име). А пл. „Народно събра¬
ние".
плас воен. - Противолодъчна
авиационна ескадрила.
ПЛАКО[ плако), англ. Placo
(Planning Committee) - Планов
комитет (към Международна¬
та организация по стандарти¬
зация).
плап воен. - Противолодъчен
авиационен полк.
ПЛАСТИМО [пластимо] ср. -
Дружество за производство на
пластмасови изделия за бита
и промишлеността.
Пластхйм м. - Предприятие за
пластмасови изделия.
ПЛбГБ - Представителство на
„Лекари без граница“ в Бълга¬
рия.
плд I nè-ле-дё] - Прогресивно
лейбъристко движение ( Анти-
плк
437
пмв
гуа).
ПЛК [пё-ле-ка] - Партия „Либе¬
рален конгрес“.
ПЛМР воен. - Подводна лодка
за морско разузнаване.
пло [пё-ел-à], воен. - Проти-
володъчна отбрана.
ПлОК воен. - План на обедине¬
ното командване.
ПЛП [пё-лс-пё] - Прогресивна
лейбъристка партия ( Монтсе-
рат).
ПЛП [пс-ле-пё] - Прогресивна
либерална партия ( Бахамски
острови).
ПЛПАР - Правилник за лични¬
те паспорти и адресната реги¬
страция.
ПЛ С - Планинско ловно стопан¬
ство.
ПЛС (-) [пё-ел-ёс],рус. ПЛС (По¬
луавтомат лазерной сварки) -
Полуавтомат за лазерно зава¬
ряване (напр.: ПЛС-1 ).
плсбр воен. - Планинско-стрел¬
кова бригада.
плед воен. - Планинско-стрелко¬
ва дивизия.
плсп воен. - Планинско-стрелко¬
ви полк.
ПЛТП - Пътнически лек такси¬
метров превоз (автостопан-
ство).
ПЛУ (-) [пё-ел-ÿ] - Преносима
луминесцентна уредба (напр.:
ПЛУ-2).
ПЛУРО воен. - Противолодъч-
но управляемо реактивно оръ¬
жие.
ПЛШМ - Полуавтоматична лен¬
това шлайф и швабел маши¬
на.
ПМ [ пё-ём] -Перфораторна ма¬
шина.
ПМ [пё-ём], електр. - Постоя¬
нен момент.
ПМ - „Правна мисъл“ (списание);
ПрМ.
ПМ - Представителен магазин.
ПМ (-)[пё-ём] - Присаждаща
машина (напр.: ПМ-450).
ПМ воен. — Пътна машина.
ПМ (-) [пё-ём], рус. ПМ (Поли¬
вочная машина) - Поливомия-
чен автомобил (напр.: ПМ-8,
ПМ-130).
ПМ (-) [пё-ём],рус. ПМ (Полко¬
вой миномет) - Полкова ми¬
нохвъргачка (напр.: ПМ-120-
120 мм).
ПМ (-) [пё-ём], рус. ПМ (Про¬
бивной молот) - Пробивен чук
(напр.: ПМ-508).
ПМА [пё-ме-à] - Предприятие за
механизация и автотранспорт,
пмб воен. - Пътно-мостови ба¬
тальон.
пмв воен. - Пътно-мостови
пмг
438
пнд
взвод.
ПМГ [nè-Me-rè] - Природомате-
матическа гимназия. А ПМГ
„Васил Друмев” {Велико
Търново).
ПМД (-) [nè-ем-де] - Преносим
магнитен дефектоскоп (напр.:
ПМД-3).
ИМЕВ воен. - Подразделение за
медицинска евакуация по
въздуха.
пмз [nè-ме-зё] - Предприятие
за монтажни заготовки.
ПМИН - Природо-математичес¬
ки и инженерни науки (отде¬
ление на Българска академия
на науките).
ПММА хим. -Полиметилмстак-
рилат.
ПМН [ nè-ме-ён] - Партия на
мавританския народ.
ПМН мн. - Природо-математи¬
чески науки.
ПМО воен. - Противоминна от¬
брана.
ПМП - Пловдивски мострен па¬
наир.
пмп воен. - Полкови медицин¬
ски пункт.
ПМП воен. - Понтонномостови
парк.
ПМП [пе -ме-nè] - Промишлено-
монтажно предприятие.
ПМР [nè-Me-pè] - „Почини и ма¬
сова работа“ (комисия),
пмр воен. - Пътно-мостоварота.
ПМС [nè -ме-cè] - Планиране на
материално-техническото
снабдяване.
ПМС [nè-Me-cè] - П остановле-
ние на Министерския съвет.
ПМУ [nè-ме-у] - Предприятие за
мебелни услуги.
ПМУ [nè-ме-у], ср. (разг., член.
-то) - Промишлено-монтажно
управление.
ПН ( nè-ен] - Н авесен плуг
(напр.: ПН-8-35).
ПН - Партия на националистите
( Филипините).
ПН - Партия на независимите
(Швейцария).
ПН воен. - Пункт за насочване.
ПНА [nè-не-а] - Партия на на¬
родния авангард ( Коста Рика).
ПНБ [nè-не-бё] - Партия на не¬
зависимостта на Ботсуана.
ПНБ - Полска народна банка,
пнв [nè-ен-ве]- Вентилаторна
навесна пръскачка.
ПНВ воен. - Прибор за нощно
виждане.
ПНВУОСВ - Полувисше народ¬
но военно училище за офице¬
ри от строителните войски.
ПНД [п è-He-flè] - Партия на на¬
родното действие ( Сингапур).
ПНД [nè-не-дё] - Партия на на-
пнд
439
ПО
ционалистическото действие
(Турция).
пнд [nè-не-дс] - Партия на на¬
ционалното действие ( Мекси¬
ко).
ПНЕР - Партия на национално¬
то единство на румънците
(Румъния).
ПНИ [nè-не-й] - Партия „Нов
избор“.
ПНК (-)[пе-ен-кй] - Приспособ¬
ление за набиване на колове
(напр.: ПНК-1).
ПНН воен. - Прибор за нощно
наблюдение.
пно (-) [nè-ен-о] - Навесен об-
ръщателен плуг (напр.: ПНО
2-35).
ПНО воен. - Пост за насочване
и оповестяване.
ПНОРЧ - Предприятие за не¬
стандартно оборудване и ре¬
зервни части.
ПНП [nè-HC-nè] - Пакистанска
народна партия.
ПНП [пе-не-пе] - Панамска на¬
родна партия.
ПНП (nè-He-nè] - Партия на на¬
ционалното помирение (Салва¬
дор).
ПНП воен. - Преден наблюда¬
телен пункт.
ПНПР [nè-He-ne-pè] - Партия на
независимостта на Пусрто
Рико.
ПНР [nè-He-pè] - Полска народ¬
на република.
пне [nè-He-cè] - П алестински
национален съвет.
ПНС - Президиум на Народно¬
то събрание.
ПИТО [nè-не-те-о], метал. -
Предварителна нискотемпера-
турна обработка.
ПНУ -Правил ник за назначава¬
не на учителите.
ПНУ [nè-не-у], ср. (разг., член.
-то), воен. - Пусково-паладъ-
чно управление.
ПНФ [nè-не-фё] - Прогресивен
национален фронт (Сирия).
ПНЩ воен. - Помощник начал-
ник-щаб.
По (-) [по],рус. По и ПО (Поли¬
карпов). 1. В марката на само¬
лети, конструирани от H. Н.
Поликарпов (напр.: По-2).
2. At. Самолет, конструиран от
H. Н. Поликарпов.
ПО (-) [nè-o] - Опорно приспо¬
собление към металорежеща
машина (напр.: ПО-18).
ПО [nè-ô] - Партийна организа¬
ция.
ПО воен. - План за отбрана.
ПО [nè-o] - Планов отдел.
ПО воен. - Подводно оръжие.
ПО воен. - Полеви обект.
по
440
Полиграфиздат
ПО воен. — Преден отряд.
ПО воен. - Прекратяване на
огъня.
ПО [nè-ô] - Проектантска орга¬
низация. Д ПО „ Коопроект ".
ПО [nè-ô] - Противопожарна
охрана.
ПО ед. и мн., воен. - Психологи¬
ческа операция.
ПО АП [поап] - Пловдивска об¬
щинска агенция по приватиза¬
ция.
ПОБ - Правителствена обеди¬
нена болница.
ПОБ - Първостепенна окръж¬
на болница.
нов. пакл. грам. - повелително
наклонение.
погов. - поговорка.
ПОД [под] - Пенсионноосигури-
телно дружество.
под. - подател.
под. - поделение.
ПОД воен. - Подразделение за
огнева поддръжка.
под воен. - Пункт за обработ¬
ване на данни.
подб. - подбор.
подв. - подвързан.
подг. - подготвен,
подзагл. - подзаглавие,
подобр. - подобрен.
под общ. ред. - под общата
редакция.
подполк. - подполковник (пред
собствено име).
под ръков. - под ръководство¬
то.
ПОЕ икон. - Плановоотчетна
единица.
поет. - поетически.
поз [поз], м. (разг., член, -ът,
-а, мн. -ове), воен. - Подвижен
отряд за заграждане.
ПОИДОН - Правилник за от¬
чуждаване на имоти за
държавни и обществени нуж¬
ди.
поик [поик] - Първа обща ин¬
вестиционна камара.
ПОИС [поис],л<. (разг., член, -ът,
-а) - Проект за организация и
изпълнение на строителство¬
то.
пок воен. - Подразделение за
обединени комуникации.
ПОК [пок] -Пенсионноосигури-
телна компания. Д ПОК
.. Съгласие'’ АД.
показ, мост. грам. - показател¬
но местоимение.
пол. - политика; вж. полит,
пол. - политически; вж. полит,
пол. - полски.
пол. - получател.
полигр. - полиграфически.
Полиграфиздат м. - Полигра¬
фическо издателство.
Полимскс
441
пои.
Полимекс м., пол. Polimex
(Polskie Towarzystwo Exportu i
Importu Maszyn) - Полско дру¬
жество за внос и износ на ма¬
шини.
полинез. - полинезийски,
полит. - политика; пол.
полит. - политически; пол.
полйт... - Политически (като
първа съставна част на слож¬
носъкратени думи, напр.: По¬
литбюро, политпросвета).
политбюро ср. - Политическо
бюро; ПБ.
политемигрант м. - Политичес¬
ки емигрант.
полйтзатворпик .м. - Полити¬
чески затворник.
политинформация ж. - Поли¬
тическа информация.
полйтком, член, -ът, -а, м., рус.
политком (Политический ко¬
миссар) - Политически коми¬
сар; вж. политкомисар.
полйткомапдйр м. - Полити¬
чески командир.
полйткомисар .ч. - Политичес¬
ки комисар; политком.
полйткръжок м. - Политичес¬
ки кръжок.
полйтйрган м. - Политически
орган.
полйтотдел м. - Политически
отдел.
полйтпросвета ж. - Политичес¬
ка просвета.
полйтпросветпик м. - Полити¬
чески просветник.
политработник м. - Политичес¬
ки работник.
полйтрук, член, -ът, -а,лг., воен.,
рус. политрук (Политический
руководитель)- Политически
ръководител; вж. политръко-
водител.
полйтръководйтел м. - Поли¬
тически ръководител.
полйтсекрстариат м. - Полити¬
чески секретариат.
политуправление ср. - Полити¬
ческо управление.
полйтчйст ж. - Политическа
част.
полйтшкйла ж. - Политическа
школа.
полк. - полковник (пред собстве¬
но име).
пом. - помощник. Д пом.-пред¬
седател; пом.-директор.
помбр воен. — Понтонномостова
бригада.
помп воен. — Понтонномостови
полк.
ПОН (-) [пон], рус. ПОН (Плуг
оборотный навесной) - Об-
ръщателен навесен плуг
(напр.: ПОН-ЗО).
пон. - понеделник.
поиб
442
пп
понб воен. - Понтонен бата¬
льон.
поив воен. - Понтонен взвод,
поир воен. - Понтонна рота.
ПОП - Програма за опазване на
природата (Европейски съюз).
ПОП воен. - Подразделение за
огнева поддръжка.
ПОП - Правилник за обществе¬
но подпомагане.
поп, член, -ът, -а, м„ муз., англ.
pop (popular ‘популярен’) -
Съвременна забавна и танцо¬
ва музика; попмузика.
поп. .., англ, pop (popular ‘попу¬
лярен’) - I. Който се отнася до
музика стил поп (напр.: поп-
класация, попфестивал, поп-
хит, гтопидол и под.).
2. Популярен, масов (напр.:
попкултура, попрелигия и др.).
попр. - поправен,
попъли. - попълнен.
ПОР библ. - Португалия.
ПОР воен. -Пристрелочно оръ¬
дие.
пор. - пореден. А пор. №.
ПОРВ воен. - Полкова органи¬
зация на родовете войски.
ПОРЗ - Правилник за организа¬
ция на работната заплата.
пор. н. - пореден номер.
порно, член, -то, ср., разг. -
Порнография, порнографско
произведение.
порно... - Порнографски (като
първа съставна част на слож-
носъкратени думи, напр.: пор-
ноиздание, порнокасета, порно-
индустрия, порноактриса и др.).
ПОРП [порп] - Полска обедине¬
на работническа партия.
портр. - портрет,
португ. - португалски.
ПОС [пое] - Признат осигурите¬
лен стаж в години.
послссл. - послесловие,
послов. - пословица.
посм [по-се-ме] - Предприятие
за обработка на скални мате¬
риали.
Г1ОСП [посп] - Полска обедине¬
на селска партия.
Потрсбкооп м. - Потребител¬
на кооперация.
ПОФИ [пбфи] - Предприятие за
обемни формообразуващи ин¬
струменти.
ПОЦ [поц] - Партия „Обедине¬
ние за царя“.
почв. - почвознание.
пояси. - пояснение.
ПП [nè-nè], електрон. - Печат¬
на платка.
ПП [nè-nè] - Печатшг произве¬
дения.
ПП воен. - Позиция на против¬
ника.
пп
443
ппзво
пп [nc-nè] - п олитическа
партия. Д ПП „Движение Гер¬
гьовден ".
ПП [nè-nè], я?/ли). - Постановле¬
ние на Пленума на Върховния
съд.
ПП [nè-nè], електрон. - Посто¬
янна памет.
ПП [nè-nè] - П остоянно
присъствие. Д ПП на БЗНС.
ПП [nè -nè], обикн. мн., воен. -
Преправъчни средства.
ПП [nè-nè] - Промишленопред¬
приятие.
ПП [nè-nè] - Промишлен пром¬
комбинат.
ПП прил., воен. - Противопехо-
тен.
ПП и пп [nè-nè], прил. - Проти¬
вопожарен. Д ПП защита', ПП
охрана.
П. П. - Послепис; вж. П. С.
ПП [nè-nè] - Пътна полиция,
пп воен. - Пехотен полк.
ППА [nè-ne-à] нем. PPA
(Progress Presse Agentur) -
Агенция по печата на Герма¬
ния.
ППБ воен. - Полева подвижна
болница.
ППБ (-) [nè-ne-6è], рус. ППБ
(Пресс-подборщик прицепной
боковой подачи) - Прикачна
балеровачка (напр.: ППБ-1,6).
ППБС [nè-ne-6e-cè],//Kt>H., англ.
PPBS (Planning-Programming-
Budgcting System) - Планово-
програмна бюджетна система.
ППВ[ пё-пе-вё],пг/?он. - Предел¬
на полска влажност.
ППВ (-) [nè-пе-ве], рус. ППВ
(Пресс-подборщик валковый)
- Балеровачка (сламопреса,
сенопреса) (напр.: ППВ-1,6).
ппд [nè-пе-дё] -Прибор запла-
шене на дивеч (напр.: ППД-69).
ППД обикн.мн. -Помощнипро¬
мишлени дейности.
ППД [nè-пе-дё], рус. ППД (Пис¬
толет-пулемет Дегтярева) -
Картечен пистолет, конструи¬
ран от В. А. Дегтярев.
ППЕ - Памук и полиестер (плат
с технически състав смес от
памук и полиестер).
ППЕЕ юрид. - Правилник за пол¬
зване на електрическата енер¬
гия.
ппз [nè-ne-зё] - Противопо¬
жарна защита; ПП защита.
ППЗ [nè-ne-3è], рус. ППЗ (При¬
способление к прицепному
комбайну конструкции М. Е.
Змиевского) - Приспособление
за прибиране на слънчоглед.
ППЗВО юрид. - Правилник за
приложение на Закона за вис-
шето образование.
ппзвт
444
ппи
ППЗВТ юрид. - Правилник за
приложение на Закона за
външната търговия.
ППЗГ юрид. - Правилник за при¬
ложение на Закона за горите.
ППЗДА юрид. - Правилник за
приложение на Закона за
държавния арбитраж; ПЗДА,
ПравЗДА. ПрЗДА.
ППЗДвП юрид. - Правилник за
приложение на Закона за дви¬
жението по пътищата; вж.
ппздп.
ППЗДДС - Правилник за прило¬
жение на Закона за данък
върху добавената стойност.
ППЗДП юрид. - Правилник за
приложение на Закона за дви¬
жението по пътищата;
ППЗДвП.
ППЗДС - Правилник за прила¬
гане на Закона за държавната
собственост.
ППЗЗБНЗ - Правилник за при¬
лагане на Закона за закрила
при безработица и насърчава¬
не на заетостта.
ППЗИР юрид. - Правилник за
приложение на Закона за
изобретенията и рационализа¬
циите.
ППЗНЗ юрид. - Правилник за
приложение на Закона на на¬
родното здраве.
ППЗНО юрид. - Правилник за
приложение на Закона за на¬
емните отношения.
ППЗНСНЗ юрид. - Правилник
за приложение на Закона за
научните степени и научните
звания.
ППЗООЗП юрид. - Правилник
за приложение на Закона за
опазване на обработваемата
земя и пасищата.
ППЗП юрид. - Правилник за
приложение на Закона за пен¬
сиите.
ППЗПЗСК юрид. - Правилник
за приложение на Закона за
пенсиониране на земеделските
стопани-кооператори.
ППЗПИНМ юрид. - Правилник
за приложение на Закона за
планово изграждане на насе¬
лените места; ПрЗПИНМ.
ППЗСГ юрид. - Правилник за
приложение на Закона за соб¬
ствеността на гражданите.
ППЗСт юрид. - Правилник за
приложение на Закона за стан¬
дартизацията.
ППЗТСУ юрид. - Правилник за
приложение на Закона за те¬
риториално и селищно устрой¬
ство.
ППИ [nè-ne-й] - Полувисш пе¬
дагогически институт.
ппи
445
ппс
ППИ [nè-ne-й] - Полупромиш-
лена инсталация.
ППИ - Проучване на полезни
изкопаеми (учебна дисциплина
във виеше учебно заведение
или отдел, управление и др.).
ППК [nc-ne-Kà] - Пловдивска
промишлена камара.
ППК [пе-пе-ка],(тгрон. - Почвен
поглъщателен комплекс.
ППКляшщ. -Противопретовар-
ващ костюм.
ППЛА - Пчелни продукти - ле¬
чение Алимоидия.
ППМ [пё-пе-ём] - Подбиращо-
подреждаща машина.
ППМ (-) [пё-пе-ём], воен. -
Противопехотна мина (напр.:
ППМ-5, ППМ-10).
ППМ [пё-пе-ём] - Пултова пи¬
шеща машина.
ППМЛ (-) воен. - Прибор за про¬
веряване на нулевата мерна
линия (напр.: ППМЛ-1).
ППМП воен. - Противопехотно
минно поле.
ППН (-) [ пё-пе-ён] - П невма-
тична навесна пръскачка
(напр.: ППН „Перла 8“).
ППН (-) [пё -пе-ён] - Поилка с
постоянно ниво (напр.: ППН-
1,5).
ППН воен. - Преден пост за на¬
сочване.
ППН [пё-пе-ён] - Прогресивна
партия на Нигер.
ППО[ пс-пс-о] - Противопожар¬
на охрана; ПП охрана.
ппо [пё-пс-о] - Първична
партийна организация.
ППОП [пё-пе-о-пё] - Програма
за промишлено обучение чрез
прикрепване.
ППП обикн.мн..електрон. - Па¬
кети приложни програми.
ППП строит. - Пакетно повди¬
гане на плочи.
ППП воен. - Преден превързо¬
чен пункт.
ППП - Промишлено-производ¬
ствен персонал.
ПППЗ воен. - Противоатомна,
противобиологическа и проти-
вохимическа защита.
ПППМ воен. - Подвижен пла¬
ващ понтонен мост.
ППР [пё-пе-рё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то), воен. - Партийно-
политическа работа.
ППР - Планово-предупредите¬
лен ремонт.
ППР воен. - Пу нкт за пре¬
хвърляне на ранени.
ППРЦ[ пё-пе-ре-цё] - Предпри¬
ятие за производство и реали¬
зация на цветя.
ППС[ пё-пс-сё] - Партия на про¬
греса и социализма ( Мароко):
ппс
446
ПР
ППСМ.
ППС [nè-ne-cè], мн. — Поиски
професионални съюзи.
ППС I nè-ne-cè], мн. - Правила
за предпазване на съдовете
(във флота).
ППС [nè-ne-èc], рус. ППС (Пис¬
толет-пулемет Судаева) -
Картечен пистолет, конструи¬
ран от А. И. Судаев.
ППС [nè-ne-cè] - Програмни
продукти и системи. А ППС
„Елис".
ППС [nè-ne-cè] - Проучване,
проектиране и строителство.
А ППС „ Монолит 3 “.
ППС, пол. PPS (Polska Partia
Socjalistyczna) - Полска социа¬
листическа партия ( 1892-1948);
ПСП.
ППС [nè-ne-cè] - Противопо¬
жарна служба.
ппсм [nè-ne-ce-Mè] - Партия на
прогреса и социализма на Ма¬
роко; ППС.
ппсог воен. - Преден пункт за
снабдяване с оръжие и гориво.
ППТ [nè-ne-Tè] - Поливачка-
подхранвач за тютюнев раз¬
сад.
ППТ електр. - Проводник с по¬
лиетиленова изолация за тен-
зометрична апаратура.
ППУ [nè-ne-ÿ] - Промишлено
предприятие за услуги.
ППУ авиац. - Противопретовар-
ващо устройство.
ППУЖС юрид. - Правилник за
приложение на Указа за
насърчаване и подпомагане на
кооперативното и индивидуал¬
ното жилищно строителство.
ППУНПО юрид. - Правилник за
приложение на Указа за наи¬
менуване и преименуване на
обекти от национално и мест¬
но значение.
ППУНР - Правилник за прило¬
жение на Указа за насърчава¬
не на раждаемостта.
ППХ (-) [nè-ne-xà] - Пневмо-
хидравлична преса (напр.:
ППХ-3).
ППШ [nè-ne-inà],pyc ППШ (Пи¬
столет-пулемет Шпагина) -
Картечен пистолет, конструи¬
ран от Г. С. Шпагин.
ПР (-) [nè-èp] - Автоматичен
пясъкоразпръсквач (напр.:
ПР-130).
ПР (-) [ nè-èp] - Металорежеща
прецизно разстъргваща маши¬
на (напр.: ПР-121).
ПР воен. - Позиционен район.
ПР електр. - Пояс на Роговски.
ПР воен. - Предварително раз¬
пределение.
ПР
447
пренебр.
ПР (') [nè-èpl - Приспособление
за разстъргване на отвори и
нарязване на резби (напр.: ПР-
I).
ПР - Програма за развитие
(ООН).
ПР воен. - Пункт за разпределе¬
ние.
ПР (-) [nc-èp] - Резбонарезен
патронник (напр.: ПР-16, ПР-
24).
пр воен. - Пехотна рота.
пр. геогр. - проход.
пр. - прочее (само в съчет.: и пр.),
прабълг. - прабългарски.
ПравЗДА юрид. - Правилник за
приложение на Закона за
държавния арбитраж; ПрЗДА .
вж ППЗДА, ПЗДА.
ПРАО [прао] - Преработване на
радиоактивни отпадъци.
ПрАС юрид. - Правилник за Ар¬
битражния съд.
ПРБ - Президентство на Репуб¬
лика България.
ПРБ библ. - Приборостроене,
автоматика, телемеханика,
изчислителна техника, елек¬
тронноизчислителни машини.
ПрВ юрид. - Правилник за впис¬
ването.
ПрВРД техн. - Правопоточен
въздушнореа ктивен двигател ;
вж. ПВРД.
ПРГ - Постоянна работна група
(по градоустройство и районно
планиране към Постоянната
комисия на Съвета за иконо¬
мическа взаимопомощ).
ПРД [nè-ре-де] - Партия на ра¬
дикалната демокрация ( Чили).
ПРД ед. имн., воен. - Периодич¬
ни разузнавателни доклади.
ПРД ед. и мн., воен. - Периодич¬
ни разузнавателни донесения.
ПРД воен. - Пост за регулиране
на движението.
ПРД (-) [nè-ер-де] - Прибор за
регулиране на дюзи (напр.:
ПРД-3).
ПрДП юрид. - Правилник за
държавните предприятия.
прев. - превод,
прев. - преводач,
прегл. - прегледал,
предг. - предговор,
предгр. - предградие,
предзагл. - предзаглавие.
предисл. - предисловие,
предл. грам. - предлог.
предл. грам, - предложен падеж;
П.
предпл. геогр. - предпланина.
преде. - председател.
прен. леке, - преносна употреба,
преносно значение.
пренебр. леке. - пренебрежи¬
телна дума, значение или фра-
ПРЕП
448
ПРОЛ
зеологизъм.
ПРЕП воен. - Подразделение за
радиоелектронно противодей¬
ствие.
преп. - преподавател.
препеч. - препечатан,
препр. - препринт.
прераб. - преработил.
ПрЕтСоб юрид. - Правилник за
етажната собственост.
преф. - префектура.
прех. грам. - преходен глагол.
ПрЗДА юрид. - Правилник за
приложение на Закона за
държавния арбитраж; Прав
ЗДА; вж ПЗДА, ППЗДА.
ПрЗПИНМ юрид. - Правилник
за приложение на Закона за
планово изграждане на насе¬
лените места; ППЗПИНМ.
ПРЗС воен. - Подвижна ремон¬
тно-зарядна станция.
прибл. - приблизително,
прил. грам. - прилагателно име.
прил. - приложение.
природозн. - природознание,
приет. - пристанище.
прит. - притурка,
притеж. мест. грам. - притежа¬
телно местоимение.
прич. грам. - причастие.
прич. мин. деят. грам. - прича¬
стие минало деятелно.
прич. мин. страд, грам. - при¬
частие минало страдателно.
прич. сег. доят. грам. - причас¬
тие сегашно деятелно.
прич. сег. страд, грам. - причас¬
тие сегашно страдателно.
ПРК (-) [nè -ер-ка], воен. - При¬
бор за изчисляване на корек¬
циите (напр.: ПРК-69).
ПРК воен. — Пункт за радиокон-
трол.
ПрКоон юрид. - Правилник за
кооперациите.
ПРМ [nè-ер ем] - Перфоратор-
но-репродуцираща машина.
ПрМ - „Правна мисъл“ (списа¬
ние); ПМ.
пр. н. е. - преди новата ера (след
цифра). Д 11 в. пр. н. е.
ПРО ед. имн., воен. - Периодич¬
ни разузнавателни отчети.
ПРО [ nè-pe-ô] - Производстве¬
но-разпределителен отдел.
ПРО [nè-pe-ô], ж. и (разг.) ср.
(член, -то), воен. -Противора-
кетна отбрана.
ПРО [nè-pe-ô] - Профилактика,
рехабилитация и отдих.
пр. об. - преди обяд (с цифра).
Д 10 ч. пр. об.
пров. - провинция,
прованс. - проваисалски.
продълж. - продължение.
ПРОЛ - Персонален регистър за
осигурени лица.
прол.
449
Профиздат
прол, геогр. - пролом.
Пролсткулт м., рус. Пролет¬
культ (Пролетарская культу¬
ра) - „Пролетарска култура“
(Културно-просветна органи¬
зация в СССР, 1917-1932 г.).
- Произв.-. пролеткултовец, про-
леткултовски, пролеткултов-
щина.
пром. .. - Промишлен (напр.:
Промкомбинат, Промснаб).
...пром... - Промишленост
(напр.: Елпром, Спортпром,
Промзърнопроект).
пром. - промишленост.
Промзърнопроект м. - Про¬
ектантска организация към
Държавно стопанско обедине¬
ние „Зърнени храни и фураж¬
на промишленост“.
Промкомбинат м. - Промиш¬
лен комбинат.
Промпроскт м. - Комплексен
институт за проучване и про¬
ектиране на обекти на леката
промишленост.
Промснаб м. - Промишлено
снабдяване (Пласментно-снаб¬
дително предприятие).
ПРОНО [проно] ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Проектантска
организация на Народната от¬
брана.
ПРООН [проон], рус. ПРООН
(Программа развития Органи¬
зации Объединенных Наций) -
Програма за развитие на Орга¬
низацията на обединените на¬
ции (Организация на ООН за
подпомагане в социално-иконо¬
мическата област).
ПрОРСУ юрид. - Правилник за
организацията и работата на
съдебните учреждения.
простопар. леке. ~ простонарод¬
на дума или значение.
противоп. леке. - противопо¬
ложно.
проф... - Професионален (напр.:
профсъюз).
проф... - Профсъюзен (като
първа съставна част на слож-
носъкратени думи, напр.: проф¬
организация, профдсятел,
профгрупа).
проф. - професионален.
проф. - професор (пред собстве¬
но име).
профактив м. - Профсъюзен
актив.
профгрупа ж. - Профсъюзна
група.
профгрупорг, член, -ът, -а, мн.
-зи, At. - Профсъюзен групов
организатор.
профдсятел ai. - Профсъюзен
деятел.
Профиздат At. - Профсъюзно
Профинтёрп
450
ПС
издателство.
Профинтсрн, член. -а,м., истор.
- Червен интернационал на
профсъюзите (Международна
организация на левите револю¬
ционни профсъюзи, 1921-1937).
профком, член, -ът, -а, л<., рус.
профком (Профсоюзный ко¬
митет); вж. профкомитет.
профкомитет м. - Профсъюзен
комитет; ПСК.
профлиния ж. Само в съчет.: по
профлиния - По профсъюзна
линия. Д Картите за почив¬
ка се уреждат по профлиния.
профорганизация ж. - Проф¬
съюзна организация.
профсъюз м. - Професионален
съюз; ПС.
ПРП [nè-pe-nè] - Полска работ¬
ническа партия ( 1942-1948).
ПРП [nè-pe-nè] - Португалска
републиканска партия.
ПРП (-) [nè-ep-nè] - Промишлен
радиоизотопен преброител
(напр.: ПРП-1, ПРП-2, ПРП-
3).
ПРПМ [nè-pe-ne-Mè] - Предпри¬
ятие за ремонт на пътностро-
ителни машини.
ПРР воен. - Полева ремонтна
работилница.
ПРС - Пазар „Римска стена“
(София).
ПРСеД имн.,воен. - Периодич¬
ни разузнавателни сводки.
ПРС ед. и мн., воен. - Подземен
ракетен снаряд.
ПРС ед. и мн., воен. - Противо-
радиолокационен снаряд.
ПРСДИ -Партия на работници¬
те и социалдемократическата
интелигенция.
ПРСС - Профсъюз на работни¬
ците отселскотостопанство.
пртб воен. - Подвижна ракет-
нотехническа база.
ПРТС юрид. - Правилник за раз¬
глеждане на трудовите споро¬
ве.
ПрУ - Примерен устав на тру¬
дово-кооперативните земедел¬
ски стопанства; ПрУТКЗС.
ПРУПСДП - Правилник за реда
за упражняване правата на
собственост на държавата в
предприятията.
ПрУТКЗС - Примерен устав на
трудово-кооперативните зе¬
меделски стопанства; ПрУ.
ПРХВП - Профсъюз на работ¬
ниците отхранително-вкусова-
та промишленост.
ПРХР воен. - Подвижна ремон¬
тно-химическа работилница.
ПРЦ воен. - Приемателен радио-
център.
ПС [nè-cè] - Словашка партия на
ПС
451
пев
свободата.
ПС - Парламентарен съюз.
ПС [rrè-cè] - Партия на справед¬
ливостта ( Турция).
ПС [nè-cè] - Патриотичен съюз.
Д ПС „ Нова левица ".
ПС воен. - Патрулна сила.
ПС [nè-èc] - Периферна станция.
ПС (-) [nè-èc] - Перков смеси¬
тел (напр.: ПС-1).
ПС (-) [nè-èc] - Пневматична се¬
ялка (напр.: ПС-8).
ПС мн., воен. - Подводни сили.
ПС - Подземно строителство.
ПС [nè-cè] - Политическисъвет.
ПС воен. - Политически съвет¬
ник.
ПС [nè-cè] - Помпена станция.
ПС [nè-èc], мн. - Постно-спича-
щи въглища.
ПС воен. - Постоянно съедине¬
ние. Д ПС на ОВМС (НА ТО).
ПС [nè-èc] - Пощенска станция.
Д ПС-клон 13.
ПС воен. - Преносимо средство.
Д ПС за ПВО.
ПС воен. - Продоволствен склад.
ПС - Производствено съвеща¬
ние.
ПС [nè-cè] - Професионален
съюз; профсъюз.
ПС воен. - Пункт за снабдяване.
ПС [nè-cè] - Пътно строителство
(специалност във виеше учеб¬
но заведение или отдел, сектор
идр.).
ПС - В емблемата на Стопанско
обединение „Пътни строежи“.
ПС [nè-cè] - Пътища и съоръ¬
жения (Еднолично акционерно
дружество).
ПС [nè-cè] - Пътна сигнализация
(Еднолично дружество с огра¬
ничена отговорност).
ПС [nè -cè] — Пътни строежи. Д
ПС София (Акционерно друже¬
ство).
П. С. [nè-èc], лат. P. S. (Post
scriptum) - Послепис; ПП.
исастрон. - парсек (астрономич¬
на единица за разстояние) (след
цифра).
ПСА [nè-ce-à] - Африканска
партия на солидарността.
ПСБ - Пакт за стабилност на
Балканите.
ПСБ [nè-ce-6è] - Пласментно-
снабдителна база.
ПСБ [nè-ce-6è] - Пловдивска
стокова борса.
ПСБ [ nè-ce-6è] - Производстве¬
но-стопанска база.
ПСБ воен. - Пункт за снабдява¬
не с боеприпаси.
псб воен. -Пътностроителен ба¬
тальон.
ПСВ [nè-ce-eè] - Партия на Сло¬
вашкото възраждане.
пев
452
пемп
пев [пё-се-вё],л<етял. - Произ¬
водство студено валцуване.
ПСВУ - Програма за сътрудни¬
чество между висшите учили¬
ща (Европейски съюз).
ПСД [nè-ce-дё] - Палестинско
съпротивително движение.
ПСД [ nè-ce-дё] - Партия „Сбор
за демокрация“.
ПСД [nè-ce-дё] - Партия на сво¬
бодните демократи.
ПСД [nè-ce-дё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то, мн. -та) - Проект -
носметна документация.
ПСДК (-) [пё-ес-де-Kà] - Под¬
вижно самонавиващо се
дъждовално колело (напр.:
ПСДК 25).
ПСДП [пё-се-де-пё] - Партия за
социални и демократични про¬
мени.
ПСДР [пё-се-де-рё] - Партия за
социална демокрация на
Румъния.
ПСЕ [пё -се-ё] - Партия на соци¬
алистическото единство ( Нова
Зеландия); ПСЕНЗ.
пссвд. - псевдоним.
ПСЕНЗ - Партия на социалис¬
тическото единство в Нова
Зеландия; ПСЕ.
ПСЖ [пё-сс-жё], фр. PSG (Paris
Saint Germain) - Френски фут¬
болен отбор „Пари Сен Жер¬
мен“.
ПСЗА воен. — Пр авилник за
стрелба със земна артилерия.
ПСЗБ [пё-се-зе-бё] - Правна и
социална защита на бежанци¬
те.
пези воен. - Пункт за събира¬
не на заразено имущество.
ПСЗР - Професионален съюз на
здравните работници.
пей [пё-се-й], ср. (разг., член.
-то) -Промишленостроителни
изолации (монтажно управле¬
ние).
псих. - психологически.
псих. - психология.
пек [ nè-ce-Kà] - Партия на
средната класа.
пек [ nè-ce-Kà] - Патриотичен
съюз на Кюрдистан.
ПСК [nè -ce-Kà] - Приборострои¬
телен комбинат.
ПСК [nè-ce-Kà] - Профсъюзен
комитет; вж. профкомитет.
ПСКБ [nè-ce-ка-бё] - Предприя¬
тие „Снабдяване и координа¬
ционна база“.
ПСМ[ nè-ce-Mè] - Партия на сво¬
бодата „Марематлу“ ( Мсото).
ПСМ (-) [ nè-ce-ём] - Приспособ¬
ление за товарене на самолети
с минерални торове (напр.;
ПСМ-30 А).
ПСМП - Постоянен съд за меж-
пен
453
петн
дународно правосъдие.
ПСН [nè -се-ён], воен. - Пункт за
спрегнато (двойно) наблюде¬
ние.
ПСО [nè -ce-à], воен. - Последо¬
вателно съсредоточаване на
огъня.
ПСО [ nè-ce-ô] - Профсъюзна
организация; вж. профоргани¬
зация.
ПСОВ [nè -ce-o-Bè] - Пречиства¬
телна станция за отпадни води.
Д ПСОВ Лозенец.
ПСОЗСК юрид. - Правилник за
социално осигуряване на земе¬
делските стопани-кооперато¬
ри.
ПСП [nè-ce-nè] - Партия на сво¬
бодата и прогреса ( Белгия).
ПСП [nè-ce-nè] - Пацифистка
социалистическа партия ( Ни¬
дерландия).
ПСП [nè -ce-nè] - Перуанска со¬
циалистическа партия.
ПСП [nè -ce-nè] - Подготовка на
строителното производство.
ПСП [nè -ce-nè] - Португалска
социалистическа партия.
ПСП [nè-ce-nè] - Прогресивна
социалистическа партия ( Ли¬
ван); ПСПЛ.
ПСП [nè -ce-nè], пол. PSP (Polska
Socjalistyczna Partia) - Полска
социалистическа партия(1892-
1948); ППС.
ПСПВ [ nè-ce-ne-Bè] - Пречи¬
ствателна станция за промиш¬
лени води. Д ПСПВ Бистрица.
ПСПЛ [ nè-ce-ne-èn] - Прогре¬
сивна социалистическа партия
наЛиван; ПСП.
ПСр метал. - Сребърен припой,
пер воен. - Пътностроителна
рота.
ПСС [nè -ce-cè ] - Планинска спа¬
сителна служба.
ПСС - Представителство на сту¬
дентските съвети.
ПСС - Приспособление към ца¬
ревичен комбайн за събиране
и товарене на нарязаната стеб¬
лена маса.
ПСС [nè-ce-cè ]- Про гресивен
съюз на Сенегал.
ПССМД - Предприятие за спе¬
циализирани строително-мон¬
тажни дейности.
ПССП - Програма за селскосто¬
пански проучвания.
пет хим. - Полистирол.
пет воен. - Пост за санитарен
транспорт.
петб воен. - Пътностроителен
батальон.
петв воен. - Пътностроителен
взвод.
ПСТН - Пожарно-строителни
технически норми.
остр
454
птв
пстр воен. - Пътностроителна
рота.
ПСУ [ пе-се-у], ср. (разг., член.
-то) - Промишленостроително
управление.
ПСУЗ юрид. - Правилник за сти¬
пендиите в учебните заведе¬
ния.
ПСФ (-) [nè-ce-ёф] - Приспособ¬
ление за скуба не на зрял фа¬
сул (напр.: ПСФ-3).
ПСФК[ пё-се-фе-ка],<7нг./7. PSFC
(International Pacific Salmon
Fisheries Commission) - Меж¬
дународна тихоокеанска коми¬
сия за ловене на лакерда.
ПСХ [ nè-ce-xà] - Промишлено
строителство холдинг (Едно¬
лично акционерно дружество).
ПСХ [nè-ce-xà] - Професионален
смесен хор. Д ПСХ „Акад. П.
Стайнов ".
ПСЦ [nè-се-це] - Психосоциален
център. Д ПСЦ „Динамика-
95".
пешл [пс-се-ше-ёл] - Партия
на свободата на Шри Ланка.
ПСЮЕ - Процес на сътрудниче¬
ство в Югоизточна Европа.
ПТ [nè-те]- Партия на труда
(Нидерландия).
ПТ (-) [nè-тё], воен. - Пл аващ
танк (напр.: ПТ-76).
ПТ [nc-Tè], физ. - Полупровод¬
ников триод.
ПТ [nè-тё] - Полупроводникова
техника.
ПТ и пт [ nè-тё], арил., воен. -
Противотанков. Д ПТ реак¬
тивно оръжие, ПТ вертолет,
ПТ взвод.
ПТ (-) [nè-тё] - Термисторен
преобразувател с повишена че¬
стота за индукционно нагрява¬
не (напр.: ПТ 1-250).
ПТАБ воен. - Противотанкова
авиационна бомба.
птабатр воен. - Противотанко¬
ва батарея.
птабр воен. - Противотанкова
бригада.
птадп воен. - Противотанков ди¬
визион.
птап воен. - Противотанков полк.
ПТБ - Правилник за техническа
безопасност.
ПТБ (-) [nè-те-бё] - Приспособ¬
ление за товарене на бали
(напр.: ПТБ-2).
птб воен. - Пътно-техническа
база.
ПТБО[ nè-те-бе-б] - Проектира¬
не на търговски и битови обек¬
ти (Еднолично дружество с ог¬
раничена отговорност).
ПТВ [nè-Te-eè] - Партия на тру¬
дещите се във Виетнам.
ПТВ[ nè-те-вё] - Производстве-
птг
455
ПТРД
но-технически въпроси. Д За¬
местник-директор по ПТВ.
птг воен. - Противотанкова
гранатохвъргачка.
ПТЕ - Правилник за техническа
експлоатация.
пти [nè-те-й], ж. и (разг.) ер.
{член, -то) - Патентно-техни¬
ческа информация.
ПТИ[пе-те-й], англ. PTI (Press
Trust of India) - Индийска ин¬
формационна агенция.
ПТИКОМ [ птиком] - Птице¬
комбинат (фирма за производ¬
ство на птиче месо (Монтана)).
ПТИМ - Палата на търговията,
индустрията и мините (Иран).
ПТК - Пакистанска търговска
корпорация.
ПТК [nè-те-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то)-Памукотекстилен
комбинат.
ПТК [nè-Tc-Kà] - Производстве¬
но-търговска кооперация. Д
ПТК,, Елит".
ПТКМПС - Правилник за тех¬
нически контрол на моторните
превозни средства.
ПТМ (-) [пс-те-ем], воен. -
Противотанкова мина (напр.:
ПТМ-5).
ПТМП воен. - Противотанково
минно поле.
ПТМЩ (-) - Транзисторен ма¬
логабаритен щепселен преоб¬
разувател (напр.: ПТМЩ-2).
ПТН [пё-те-ён],воеи. - Пункт за
техническо наблюдение.
ПТО [ nè-те-о], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Производствено-
технически отдел.
ПТО [ nè-те-о], воен. - Проти¬
вотанкова отбрана.
ПТО [nè-те-о], воен. - Проти¬
вотанково оръдие.
ПТО [ nè-те б], воен. - Проти-
воторпедна отбрана.
ПТП [nè -те-nè] - Производстве¬
но търговско предприятие.
ПТП [nè-Te-nè] - Пътнически
таксиметров превоз (автосто-
панство).
ПТП [ nè-Te-nè], ед. и мн. -
Пътнотранспортно произше¬
ствие.
ПТР воен. - Противотанков ра¬
йон.
ПТР [nè-Te-èp], воен., рус. ПТР
(Противотанковое ружье) -
Противотанкова пушка.
ПТР [nè-Te-pè] - Пътни такси и
разрешителни (управление,
дирекция и под.).
птрб воен. - Подвижен танков
ремонтен батальон.
ПТРД [nè-те-ре-дё] - Предприя¬
тие за транспорт и реализация
на дървесината от Коми „Зад-
ПТРД
456
ПУ
гранлес“.
ПТРД [ nè-тс-ср-дс], воен., рус.
ПТРД (Противотанковое ру¬
жье Дегтярева) - Противотан¬
кова пушка, конструирана от
B. Дегтярев.
ПТРсз [пе-те-рёз],л<. (разг., член,
-а), воен. - Противотанков ре¬
зерв.
ПТРЗ [nè-те-ре-зё], воен. - Под¬
вижен танкоремонтен завод.
ПТРС [ nè-Te-ep-èc], воен., рус.
ПТРС (Противотанковое ру¬
жье Симонова) - Противотан¬
кова пушка, конструирана от
C. Симонов.
ПТРУ воен. - Противотанкова
реактивна установка.
птс [nè-Te-èc], м. (разг., член.
-ът, -а) - Подвижна телевизи¬
онна станция.
ПТС [nè-Te-èc] - Приспособле¬
ние за прибиране на семенни
треви.
ПТС [nè-Te-èc], мн.. воен. -
Противотанкови средства.
ПТТ [nè-те-Tè] - Поща, теле¬
граф, телефон (пощенска стан¬
ция).
ПТТ [nè -те-те], нрил. - Пощен¬
ско-телеграфно-телефонен.
А ПТТстанция.
ПТТИ, англ. PTTI (Postal,
Telegraph and Telephone
International) - Международно
обединение на профсъюзите на
пощенските, телеграфните и
телефонните работници.
ПТТР [пё-те-те-рё] - Поща, те¬
леграф, телефон, радио (по¬
щенска станция).
ПТТРС - Пощенска телеграфо-
телефонна районна станция.
ПТУ [nè-те-у] - Приложна теле¬
визионна уредба.
ПТУ [nè-те у], ср. (разг., член,
-то,мн. -та) - Професионално-
техническо училище.
ПТУК - Професионално-техни¬
ческо училище по корабостро¬
ене.
1ГГУР [птур], ед. и мн., воен. -
Противотанкова управляема
ракета.
ПТУPC [птурс], ед. и мн., м.
(разг., член, -ът, -а, мн. -ове),
воен. - Противотанков управ¬
ляем ракетен снаряд.
- Произв.'. птурсов.
ПТХ мед. — Посттрансфузионен
хепатит.
ПТХВ мн. - Промишлени ток¬
сични химически вещества.
ПУ [пе -у], електр. -Параметри-
чен усилвател.
ПУ [nè-ÿ], електрон. - Печата¬
що устройство.
ПУ [ nè-ÿ] - Пловдивски универ¬
ПУ
457
ПУРС
ситет. А 77У „Паисий Хилен¬
дарски ".
ПУ воен. - Полеви устав.
ПУ [nè-ÿ] - Помощно училище.
А ПУ за интелектуално недо¬
развити деца (Пловдив).
ПУ [nè-ÿ] - Предприятие за ус¬
луги.
ПУ[nè-ÿ], електрон. - Програм¬
но управление.
ПУ [nè-ÿ] - Пътно управление.
А ПУ София.
ПУ [nè-ÿ], м. и (разг.) ср. (член.
-то), воен. - Пункт за управле¬
ние.
ПУ ед. имн., воен. - Пускови ус¬
тановки.
ПУАЗО [пуазо], м. и (разг.) ср.
(член, -то), воен. - Прибор за
управление на артилерийско-
зенитния огън.
ПУАП [пуап], воен. - Пост за уп¬
равление наавиационната под¬
дръжка.
ПУ Б библ. - Пловдивски универ¬
ситет - библиотека.
ПУБД воен. - Пункт за управле¬
ние на бойните действия.
пубер м., разг. - Момче в пу¬
бертетна възраст.
- Произв.-. nÿôepna, nÿôepcKH.
публ. - публикация.
публиц. - публицистичен.
ПУВН воен., рус. ПУВН (Пол¬
ный угол вертикального наве¬
дения) - Пълен ъгъл за верти¬
кално насочване.
ПуВРД техн. - Пул сиращ
възду шнореа ктиве н двигател.
ПУГ - Партийна учебна година.
ПУЕУ - Правилник за устрой¬
ство на електрическите уреди.
ПУЗК - Първа универсална за¬
страхователна компания (Ак¬
ционерно дружество).
ПУКО воен. - Подвижно устрой¬
ство за криптологично осигу¬
ряване.
ПУНР юрид. - Правилник за при¬
ложение на Указа за насърча¬
ване на раждаемостта.
ПУО [пуо], м. и (разг.) ср. (член.
-то), воен. - Прибор за управ¬
ление на огъня.
ПУ-ПВО воен. - Пункт за управ¬
ление на противовъздушната
отбрана.
ПУР [пур], воен. - Пункт за уп¬
равление на разузнаването.
ПУРНЕС юрид. - Правилник за
управлението, реда и надзора
в етажната собственост.
ПУРС [пурс], воен. - Прибор за
управление на реактивна
стрелба.
ПУРС [пурс], исп. PURS (Partido
Unido de laRevoluciôn Socialista)
- Единна партия на социалис-
ПУС
458
пхв
тическата революция ( Куба).
ПУС [пус], воен. - Прибор за
управление на стрелба.
ПУСО и ПуСО [пусо], ср., воен.
- Пункт за специална обработ¬
ка.
ПУТА воен. - Пункт за управле¬
ние на тактическата авиация.
ПУТС воен. - Прибор за управ¬
ление на торпедна стрелба.
ПУУ електрон. - Периферно
управляващо устройство.
ПУЦ [пуц] - Предклиничен уни¬
верситетски център.
ПУЦ [пуц], член, -ът, -а,л/н. -ове,
м. - Професионален учебен
център.
ПФ - Паркоустройство и флора
(Стопанска дирекция).
ПФ [nè-фе] - Пенсионен фонд.
Д ПФ „ Солидарност'1.
ПФ воен. - Подводен флот.
ПФ - Портови флот.
ПФ [ nè-фе] - Приватизационен
фонд. Д ПФ „Развитие".
пф физ. - пикофарад (след циф¬
ра).
ПФА - Формовъчнаавтоматич¬
на преса.
ПФБ воен. - Предна фронтова
база.
ПФББ воен. - Предна фронтова
болнична база.
ПФБК [nè-фе-бе-ка] - Първа
финансова брокерска къща
(Дружество с ограничена отго¬
ворност).
ПФЕ - Пълен факторен експе¬
римент.
ПФГ[ пе-фе-rè] - Професионал¬
на футболна група.
ПФК [nè-фе-ка] - Професиона¬
лен футболен клуб. Д ПФК
„Левски ".
ПФЛ - Патриотичен фронт на
Лаос.
ПФЛ [nè-фе-ел] - Професионал¬
на футболна лига.
ПФЛХ хим.— П олифенолов
лесохимически стабилизатор.
ПФМ - Поликлиника зафизикал-
на медицина.
ПФСК хим. -Парафенолсулфо-
киселинен катионит (сулфовъ-
глища).
ПФЦ[ nè-фе-цё] - Плувен и фит¬
нес-център. Д ПФЦ „Мария
Луиза ".
ПХ - Парк-хотел. Д ПК „Мос¬
ква".
ПХ спец. - Пожарен хидрант.
ПХ [nè-xà] - Приспособление за
внасяне на хербициди.
ПХ (-) [nè-xà] - Хидравлична
помпа (напр.: ПХ-40).
ПХВ спец. - Перхлорвинилов
емайл (лакобояджийски мате¬
риал).
пхв
459
Пътпроскт
ПХВ (-) [nè-xe-Bè] - Хоризонтал¬
на винтова преса (напр.: ПХВ-
5).
ПХЗ [nè -хе-зё], воен. - Проти-
вохимическа защита.
пхк хим. - Полихлоркамфен.
ПХЛ (-) [nè-xe-ёл] -Хидравлич¬
на листоогъваща преса (напр.:
ПХЛ-400, ПХЛ-1000).
ПХП хим. -Полихлорпинен.
ПХР (-) [пё-хе-рё], воен. - При¬
бор за химическо разузнаване
(напр.: ПХР-46).
ПХС [nè-xe-cè] - Постоянен ху¬
дожествен съвет (при Съюза
на българските художници).
ПХФ [ пё-хе-фё], хим. - Пен-
тахлорфенол.
ПХЧП - Предприятие за хими¬
ческо чистене и пране.
ПЦ[ пё-цё] - Партия на центъра
(Финландия).
ПЦ [пё-цё] - Помпен център.
А ПЦ София ЕООД.
ПЦ [nè-цё] , м. и (разг.) ср. (член.
-то), воен. - Предавателен
център.
ПЦ - [nè-цё] - Приспособление
към зърнокомбайн за прибира¬
не на царевица (напр.: ПЦ-3).
п-ца - печатница.
ПЦБ [nè-це-бё] - Профсъюзен
център на Бангладеш.
ПЧ (-) [пё-чё] - Бързоударен
пробивен чук (напр.: ПЧ-75).
ПЧ - В емблемата на обувен за¬
вод „Петър Ченгелов“.
п. ч. - пещочас (след цифра).
ПЧА - Първа частна аптека.
ПЧАГ - Първа частна английс¬
ка гимназия. А ПЧАГ„ Уйлям
Шекспир “.
ПЧК - Първа частна клиника.
ПЧЛК - Първа частна ликвид¬
на къща.
ПЧО - Пределна честота за от¬
разяване.
ПЧС - Партия на честността и
справедливостта.
ПЧСХ [пё-че-се-xà] - Първи ча¬
стен строителен холдинг.
ПШ (-) [nè-Liiè] -Шнекова преса
(напр.. ПШ 1 -45, ПШ I -63, ПШ
1-90).
ПШС (-) [nè-iue-cè] - Шнеково
приспособление за прибиране
на слънчоглед (напр.: ПШС-4).
ПЩ (-) [пё-щё] - Щангова при¬
ставка към пръскачка „Перла“
(напр.: ПЩ-1).
пъб, член.-ът, -а, мн. -ове, англ.
pub (public house ‘обществено
заведение’) - Английски или
ирландски бар, клуб.
пълп. м-р - пълномощен ми¬
нистър.
първобълг. - първобългарски.
Пътпроект м. - Институт за
Пътстройинжснеринг
460
радар
проучване и проектиране на
пътни обекти.
Пътстройипженерипг м. - Ин¬
женерна фирма за пътно
строителство.
ПЯК - Предприятие „Язовири и
каскади“.
р
Р (-) [ер] - Радиостанция (напр..
Р-123).
Р - Република. Д Р България.
Р (-) [ер], метал. - В марката на
рапидна (бързорезна) стомана
(напр.: СтР 18).
Р воен. - Регулировчик.
Р(-)[ер]-Резервоар(напр.: Р-1,
Р-0,75, Р-0,5).
Р (-) [ер], електр. - Реле (напр.:
Р-421, Р-221).
Р - В емблемата на трикотажна
фабрика „Росица“ - Севлиево.
Р библ. - Раздел.
р. геогр. - река (пред собствено
име). Д р. Марица.
Р физ. - рентген (единица за из¬
мерване на облъчването с
гама-лъчи), (след цифра).
р. грам. - род. Д м. р., ж. р.
Р. и р. грам. - родителей падеж;
род.
Р воен. - рота.
р. - рудник; р-к (пред собствено
име).
РА - Разпространителска аген¬
ция. Д РА „Вест-/".
РА воен. - Разузнавателна авиа¬
ция.
РА воен. - Реактивна артилерия.
РА воен. - Редовна армия.
РА - Рекламна агенция. Д РА
„Агора"\ РА „Евромедия".
РА воен. - Рубеж за атака.
РА - Румънски авиолинии. Д РА
„ Таром ".
раап воен. - Разузнавателен ар¬
тилерийски полк.
раб. .. - Работнически (напр.:
рабфак, рабкор).
рабкор, член, -ът, -а,м.,рус. раб¬
кор (Рабочий кореспондент) -
Работнически кореспондент.
рабфак, член, -ът, -а, мн. -ове,м.
- Работнически факултет.
- Произв.-. рабфаковец, рабфа¬
ковски.
РАБЦ [pà-бе-цё] - Регионален
агробизнес-център. Д РАБЦ
Видин.
рав. геогр. - равнина.
РАД библ. -Радиотехника, елек¬
троника.
рад - радиан (единица мярка за
измерване на равнинни ъгли)
(след цифра).
радар, член, -ът, -а, мн. -и, м.,
радб
461
РБД
англ, radar (Radio detecting and
ranging) - Радиолокатор.
- Произв. : радёрен.
радб воен. - Радиобатальон.
Радиопром м. - Радиопромиш-
леност (Индустриално пред¬
приятие за грамофонни плочи),
радиотёл воен. - Радиотелефон,
радиотехн. - радиотехника,
ради воен. - Разузнавателен ар¬
тилерийски дивизион.
радп воен. - Радиополк.
радр воен. - Радиорота.
радтел воен. - Радиотелефон,
рае воен. - Разузнавателна авиа¬
ционна ескадрила.
разг. леке. - разговорна дума или
значение.
разд. - раздел.
разш. леке. - разширено (за зна¬
чение или отсянка).
РАИ [рай] , итал. RAI (Radio-
televisione Italiana) - Италиан¬
ско обединение за радио и те¬
левизионни предавания.
рай... - Районен (като първа
съставна част на сложносъ-
кратени думи, напр.: райсъвет,
райком).
райком, член, -ът, -а, мн. -и, м. -
Районен комитет; РК.
райсъветм. - Районенсъвет; PC.
райтёк ж. и м. - Районна транс¬
портна скспедиторск а кантора.
РАН [ран], рус. РАН (Российс¬
кая Академия Наук) - Руска
академия на науките.
PAO [pào], мн. - Радиоактивни
отпадъци.
рап воен. - Разузнавателен авиа¬
ционен полк.
РАСУ [расу] - Републиканска
автоматизирана система за
управление.
РАТБ [pà-те-бё] - Районно ад¬
министративно техническо
бюро.
рато воен. - Рота за аеродрум-
но-техническо осигуряване.
РАТЦ [pà-те-цё] - Районна ав¬
томатична телефонна центра¬
ла.
РАУ [pày] - Реконструкция и
антисеизмично укрепване.
РБ - Работническа болница. Д
РБ Бухово.
РБ - Развойна база.
РБ воен. - Разузнаване с бой.
РБ - Ремонтна база.
РБ - Република България.
РБ - Рехабилитационна болница,
рб воен. - Разузнавателен бата¬
льон.
РБГ [pè-6e-rè] - Републиканска
баскетболна група (само в
съчет.: „А“ РБГ, „Б“ РБГ).
РБД воен. — Район на бойните
действия.
РБИ
462
РВС
РБИ икон. - Рационализация на
бюджетния избор.
РБМС - Разпореждане на Бю¬
рото на Министерския съвет.
РБО [ср-бе-о], м. и (разг.) ср.
(член, -то), воен. - Рубеж за
безопасно отдалечаване.
РБО [èp -бе-ô], воен. - Рубеж на
бойното охранение.
РБПВХР - Републиканска бол¬
ница за протезиране, възста¬
новителна хирургия и рехаби-
литация.
рбр воен. - Ракетна бригада.
РБС - Репродуктивна база по
свиневъдство.
PB [èp-eè], техн. - Въртящ ce
разпределител.
PB (èp-вё], обикн. мн., воен. -
Радиоактивни вещества.
PB воен. - Разузнавателен вер¬
толет.
PB - Регистрова вместимост (ус¬
ловен показател за вместимост
на корабите).
PB (-) [èp-ве] - Транзисторно
реле за време (напр.: PB -51).
рв воен. - Разузнавателен взвод.
РВБ - Ремонтно-възстановител¬
на база.
РВВ воен. - Ракета „въздух-
въздух“.
РВГ [pè-ве-гё]- Републиканска
волейболна група (само в
съчет.: „А“ РВГ, „Б“ РВГ).
РВД [ер-ве-дё] - Ръководство на
въздушното движение (дирек¬
ция).
РВЗ воен. - Ракета „въздух-
земя“.
РВИ [pè -ве-й] - Районен ветери¬
нарен институт.
РВИ [pè-ве-й] - Регионална во¬
енна инспекция.
РВМС [pè -ве-ме-сё] - Районна
ветеринарномедицинска служ¬
ба; РВС.
РВМЦ [pè -ве-ме-цё] - Районен
ветеринарномедицински
център.
РВО воен. — Район за водене на
огън.
РВО воен. - Ред за водене на
огъня (от земните средства).
РВП воен. - Ракета „въздух
повърхност“.
РВП воен. - Ракета „въздух-под-
водна лодка“.
РВП [р ё-ве-пё] - Ремонтно-
възстановително предприятие.
РВПС [рё-ве-пе-сё] - Ремонтно-
възстановително предприятие
по съобщенията.
РВРА воен. - Район с висока
радиоактивност.
РВС (-) [pè-ee-cè] -Високообем-
но самонатоварващо се ремар¬
ке (напр.: РВС-3,5).
РВС
463
РДГ
РВС [pè-ве-се], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Районна ветери¬
нарна станция; РВМС.
РВСН воен. - Ракетни войски със
стратегическо назначение; вж.
РВСП.
РВСП [pè-Be-ce-nè], воен. - Ра¬
кетни войски със стратегичес¬
ко предназначение; РВСН.
РВСС - Развитие и внедряване
по сортово семепроизводство
(дирекция).
РВТ [pè -ве-те] - Резервен фонд
за възнаграждение на труда.
РГ - Работна група.
РГ [èp-rè] - Разстъргваща глава
(част от металорежеща маши¬
на).
РГ [èp-rè], воен. - Разузнавател¬
на група.
РГ (-) [èp-rè], рус. РГ (Ручная
граната) - Ръчна граната
(напр.: РГ-42).
РГБ [èp-re-6è] - Република Гви¬
нея - Бисау.
РГВН [pè-ге-ве-ён] - Регулатор
за горно водно ниво.
РГГП - Работници от горите и
горската промишленост. Д
Профсъюз на РГГП.
РГК [cp-re-Kà] , воен. - Резерв на
главното командване. Д Арти¬
лерия РГК.
РГЛПРД - Работна група за лим-
нологично проучване на река
Дунав.
PIC воен. - Регионален граничен
сектор.
РД- „Работническо дело“ (вест¬
ник).
РД [èp-дё], воен. - Разузнавате¬
лен дозор.
РД техн. - Ракетен двигател.
РД воен. - Ракетен дивизион.
РД - Региона л на дирекция.
РД(-) [èp-дс] - Рсгулатор-деби-
томер (напр.: РД-1).
РД (-)[èp-flè] - Рентгенов диаг¬
ностичен апарат (напр.: РД-
100).
рд физ. -ръдърфорд (единица за
измерване на йонизиращи из¬
лъчвания), (след цифра).
РДА[ёр-де-д] фр. RDA
(Rassemblement démocratique
africain) - Африканско демо¬
кратическо обединение.
РДА [pè-де-а] -Рекламно-дилър-
ска агенция. Д РДА „Дикта“.
РДВГ [ер-де-ве-rè], техн. - Ре¬
активен двигател с вътрешно
горене.
РДВН [pè-де-ве-ен] - Регулатор
за долно водно пиво.
РДВР [рё-де-ве-pè] - Регионал¬
на дирекция на вътрешните
работи.
РДГ [pè-де-гё]- Районна дирек-
РДГ
464
Резинопроект
ция нагорите.
РДГ [ер-де-rè], воен., рус. РДГ
(Ручная дымовая граната) -
Ръчна димна граната.
РДД pè-дс-де] - Районна данъч¬
на дирекция.
РДД воен. - Ракета за далечно
действие.
РДИК [èp-дйк], м. (разг., член.
-а) - Районна държавна инс¬
пекция по корабоплаване.
РДК [ер-де-Kà] - Радиационен
дозиметричен контрол.
рдм воен. - Рота за дегазация на
местност.
рдн [èp-де-ен], воен. - Ракетен
дивизион.
РДП [pè-де-пё] - Радикалдемо¬
кратическа партия.
РДП (-) [ер-де-nè], воен. - Ран¬
цев дегазационен прибор
(напр.: РДП-4).
РДП [рё-де-nè] - Революционно-
демократична партия (Пана¬
ма).
РДПО воен. - Ракетен дивизион
за противоракетна отбрана.
РДС [pè-де-сё] - Районна диспе¬
черска служба.
РДС Ipè-дс-сё] -Републиканско-
демократически съюз ( Вене¬
цуела).
РДС [pè-дс-сс], м. - Оперативно
ръководство и диспечеризация
на електроенергийната систе¬
ма (отдел).
РДСК [рё-де-се-кй] - Районна
държавна спестовна каса.
РДТ [рё-де-тё] - Регионална ди¬
рекция за туризъм.
РДТГ [ёр-де-те-гё], техн. - Ре¬
активен двигател с твърдо го¬
риво.
РЕА - Радиоелектронна апара¬
тура.
рсабатр воен. - Реактивна бата¬
рея.
рсабр воен. - Реактивна брига¬
да.
реадн воен. - Реактивен дивизи¬
он.
реап воен. - Реактивен полк,
рог. - регистър.
per воен. - Ремонтно-евакуаци¬
онна група.
ред. - редактор.
ред. - редакция.
ред. - редник.
ред. кол. - редакционна колегия,
редколегия ж. - Редакционна
колегия.
ред. к-т - редакционен комитет,
рсж. - режисьор.
Рез воен. - Резерв,
рез. - резюме.
Резинопроект м., рус. Резино¬
проект (Государственный ин¬
ститут проектированию пред-
РЕЛ
465
РЕЦЦИЕ
приятии резиновой промыш¬
ленности) - Държавен инсти¬
тут за проектиране на предпри¬
ятия за каучуковата промиш¬
леност ( Русия).
РЕЛ - Районна слектролабора-
тория.
рел. - религиозен.
рел. - религия.
РЕЛКК [релк] - Районна експер¬
тна лекарска консултативна
комисия.
ремг воен. - Ремонтна група.
Ремзавод м. - Ремонтен завод;
РЗ.
Рёмкооп ж. ai. - Ремонтна
кооперация.
Ремонтстрой м. - Предприятие
за ремонтно строителство на
сгради, съоръжения и др.
Реме, член, -ът, -a, ai., истор. -
Работнически младежки съюз
(1928-1947); РМС.
- Произв.-. ремсист, ремсйстка,
рёмсов, ремсйстки.
РЕМУ електр. - Реактивен
слектромашинен усилвател.
РЕП воен. - Радиоелектронно
противодействие.
РЕП[реп],м. 1. Разпространение
и експедиция на печата; РП.
2. (разг.) член, -ът, -гцмн. -ове.
Павилион, в който сс продава
периодичен печат; РП. Д Оти¬
вам до РЕП-а да си купя вест¬
ник.
репр. - репринт.
репрод. - репродукция.
РЕС истор. - Работнически ес¬
перантски съюз ( 1930-1934).
РЕС [рее] ед. и мн. - Радиоелек¬
тронни системи.
респ. - респективно.
Респром м. - Радиоелектронна
и съобщителна промишленост
(Стопанско обединение).
Респромкомплект м. - Инже¬
нерингово предприятие за про¬
ектиране, доставка, монтаж и
сервиз на комплектни обекти
от областта на радиоелектрон¬
ната и съобщителната про¬
мишленост.
Рёспрёммонтаж м. - Предприя¬
тие за проектиране, доставка,
монтаж и сервиз на съоръже¬
ния за радиоелектронната и
съобщителната промишле¬
ност.
рест. -ресторант. А рееш. „Ака¬
циите“.
рётро прил. - Ретроспективен
(стил в изкуството, модата,
архитектурата и др.).
рсф. - реферат,
рец. - рецензия.
РЕЦЦИЕ - Регионален екологи¬
чен център за Централна и
РЖ
466
РИД
Източна Европа.
РЖ (-) [èp-жё] - Живачнореле -
прекъсвач (напр.: РЖ-10 А).
РЖ [èp-жё], ср. (разг., член, -то),
библ., рус. РЖ (Реферативный
журнал) - Рсферативен бюле¬
тин.
РЖИ ед. и мн. - Републиканска
железопътна инфраструктура
(Български държавни желез¬
ници). А НК РЖИ.
РЗ - Фонд „Работна заплата“.
РЗ воен. - Радиационна защита.
РЗ електр. - Релейна защита.
РЗ (-) [ёр-зё] - Ремарке за за¬
реждане на зърносеялки и раз¬
пръсквайки на минерални то¬
рове (напр.: РЗ-З).
РЗ [рё-зё] - Ремонтен завод;
Ремзавод.
РЗ - Ритуална зала. А РЗ -
Възраждане.
Рз - Разград (в регистрационни¬
те номера на моторни превоз¬
ни средства от Разград и Раз¬
градски окръг). А Рз 12-16.
РЗБОП [pè-зе-боп] - Районно
звено за борба с организира¬
ната престъпност.
РЗМ - Речник по законодател на
метрология.
РЗО [pè-зе-о] Районен здравен
отдел.
РЗОК [рё-зе-о-кй] - Районна
здравноосигурителна каса.
РЗП [рё-зе-пё], строит. - Раз¬
гърната застроена площ.
РЗС [рё-зе-cè] - Растителноза¬
щитна станция.
РИ [pè-й] - Регионален инспек¬
торат.
РИ [pè-й] - Районна инспекция.
РИА [рйа] - Рекламно-импре-
сарека агенция.
РИА [рйа], рус. РИА (Российс¬
кая информационная агенция)
- Руска информационна аген¬
ция. А РИЛ „Новости".
РИАН [рийн], рус. РИАН (Рос¬
сийская информационная аген¬
ция „Новости“) - Руска инфор¬
мационна агенция „Новости“.
РИАС [риас], нем. RIAS
(Rundfunk im amerikanischen
Sektor (West Berlin)) - Радио¬
станция в американския сектор
на Западен Берлин.
рибол. - риболов.
РИВ [ р и в], итал. RIV
(Regolamento Internationale
Vcicoli) - Международно
съглашение за взаимно ползва¬
не на товарни вагони.
РИГОПС [ригопс] -Районнаин¬
спекция по горите и опазване¬
то на природната среда.
РИД [рид],фр. R. I. D. (Réglement
international concernant le
РИК
467
РК
transport des matières dange¬
reuses par chemin de fer) - Меж¬
дународни правила за транс¬
портиране на опасни товари по
железопътните линии.
РИК [рик] - Районна избирател¬
на комисия.
РИК [рик] - Рекламно-издател¬
ска къща. Д РИК „Литера“.
РИЛЕМ [рилем], ср. и м., фр.
RILEM (Réunion internationale de
laboratoires d’éssais et de
recherches sur les matériaux et les
constructions) - Международно
обединение на лабораториите
по изпитване на материалите
и строителните конструкции.
РИМ - Развитие и изграждане
на мрежи (Българска телеко¬
муникационна компания).
РИМ радиотехн. - Разликова
импулсна модулация.
РИНС (-)[ринс] - Радиоизотопен
нивосигнализатор (напр/.
РИНС-4м71).
РИО [рио] - Районен инспекто¬
рат по образованието.
РИООСВ - Районна инспекция
по опазване на околната среда
и водите; РИОСВ.
РИОС [риос] - Районна инспек¬
ция за околната среда.
РИОСВ [рио-се-Bè]- Районна ин¬
спекция по опазване на окол¬
ната среда и водите; РИООСВ.
РИС [рис] - Редакционно-изда¬
телски съвет.
РИС [рис] , итал. RIC (Rego-
lamento Internazionale Carrozze)
- Международно съглашение
за взаимно ползване на пътни¬
чески, багажни и пощенски ва¬
гони.
рис. - рисунка (пред цифра). Д
Вж. рис. 15.
РИТ [рит] - Районна инспекция
по труда.
РИТЛЕ [ритлё], м. и ср. - Репуб¬
ликански институт за трудово-
лекарска експертиза.
РИТН [рй-те-нё] - Районна инс¬
пекция за технически надзор.
ритор.- риторически.
РИФМА [рйфма]— Рентгенов
изотопен флуоресцентен ме¬
тод за анализ.
РИЦСП - Регулиране изкупни¬
те цени на селскостопанските
произведения (фонд).
РК (-) [èp-ка] - Радиоксено-
метър (напр/ РК-1 ).
РК (-) [ср-ка] - Радиочестотен
коаксиален кабел (напр/ РК-
50-3-131, РК-50-9-131).
РК [pc-Kà] - Районен клон. Д РК
на БИБ.
РК [pè-Kà] - Районен комитет;
райком.
РК
468
РЛГ
РК [pè-Kà] - Ревизионна коми¬
сия.
РК [èp-Kà] - Релеен комплект (в
автоматична телефонна цент¬
рала).
РК-Рекламна къща. Д РК „АЯ
София“.
РК [pè-Kà] - Ремонтен комби¬
нат.
РК [pè-Kà] - Ресторантски комп¬
лекс.
р-к - работник.
р-к - рудник; р. (пред собствено
име)
РКА електр. ~ Реле за кодова
авторегулировка.
РКВС [pè-ка-ве-се] - Републи¬
канска комисия по водно спа¬
сяване.
РКДНК [pè-Kà^è-He-Kà] - Райо¬
нен комитет за държавен и
народен контрол.
РКЗ [pè-ка-зё] - Русенски кора¬
бостроителен завод.
РКИЦ [ркиц] - Руски културно-
информационен център.
РКМ [рё-ка-Mè] - Районен клон
по металообработване.
РКМС истор. - Руски комунис¬
тически младежки съюз (1918-
1924); РКСМ.
РКОП воен. - Рубеж за коорди¬
ниране на огневата под¬
дръжка.
РКП [ре-ка-nè] - Румънска ко¬
мунистическа партия.
РКП (б) [pè-ка-пе-бё], истор.,
рус. РКП (б) (Российская Ком
мунистическая партия (боль¬
шевиков)) - Руска комунисти¬
ческа партия (болшевики)
(1918-1925).
РКРК [ре-ка-ре-Kà] - Районна
контролно-ревизионна коми¬
сия.
РКРТ [pè-ка-ре-тё] - Режим за
контрол на ракетната техно¬
логия.
РКС [pè-ка-се], м. и (разг.) ср.
(член, -то, мн. -та) - Районен
кооперативен съюз.
РКС [pè-ка-се] - Революционен
команден съвет ( Ирак).
РКСМ истор., рус. РКСМ (Рос¬
сийский Коммунистический
Союз Молодежи) - Руски ко¬
мунистически съюз на младеж¬
та (1918-1924); РКМС.
РЛ [ёр-ёл],воен. - Радиолокация.
РЛ воен. - Разграничителна ли¬
ния (ООН).
РЛ (-) [èp-ёл] - Регистриращ ло-
гометър (напр.: РЛ-10).
р-л - ръководител.
РЛВ [рё-ле-Bè], воен. -Радиоло-
кационенвъзел.
РЛГ воен. - Радиолокационна
група.
РЛКСМ
469
PH
РЛКСМ [рёлкасём],истор., рус.
РЛКСМ (Российский Ленин¬
ский Коммунистический Союз
Молодежи) - Руски ленински
комунистически съюз на мла¬
дежта (1924-1926).
РЛП [рё-ле-пё], воен. -Радиоло-
кационенпост.
РЛПЧ - Републиканска лига за
правата на човека.
РЛР воен. - Радиолокационно
разузнаване.
рлр воен. - Радиолокационна
рота.
РЛС [рё-ле-сё],воен. - Радиоло¬
кационна станция.
РЛФ[релёф] - „Работнически
литературен фронт“ (вестник).
РЛЦ [pè-ле-цс], -Радиоло-
кационен център.
РМ (-) [ёр-см], електр. - Меж¬
динно реле (напр/. РМ-2).
РМ [ёр-ём] - Регистриращ ми-
ливолтметър (напр.: РМ-10).
РМ - Рекламен магазин. Д РМ
„София-ВТ".
PMA(pè-Me-à) - Район „Механи¬
зация и автотранспорт“.
PMA [pè-Me-à] - Рекламна и
модна агенция. Д РМА „Ви¬
зам".
РМД [рс-ме-дё], мн. -та, ср. -
Работническо мениджърско
дружество.
- Произв.: ремедёец.
РМЗ [рё-ме-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то)-Ремонтно-механи¬
чен завод.
РМК [рё-ме-ка] - Ремонтно-ме¬
ханичен комплекс.
РМН [рё-ме-ён] - Ротационна
навесна мотика (напр.: РМН-
4,5).
РМП воен. - Резерв на морската
пехота (САЩ).
РМП - Реклама на мястото на
продажбата.
рмп воен. - Рота морска пехота.
РМС [реме], член, -ът, -а, .и., ис¬
тор. - Работнически младеж¬
ки съюз ( 1928-1947); Реме.
- Произв. : ремсист, ремсйстка,
ремсйстки, рёмсов.
РМС - Разпореждане на Мини¬
стерския съвет.
РМТИ [рё-ме-те-й] - Районна
минно-техническа инспекция.
РМУ [рё-ме-у] - Районно митни¬
ческо управление.
РМЦ [рё-ме-цё],воен. -Районен
авиометеорологичен център.
РМЦ [рё-ме-цё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Ремонтно-механи¬
чен цех.
PH (-)[ёр-ён] - Навесен разрох-
квач.
PH [ёр-ён],елсжшр. - Неутрално
реле.
PH
470
РОНП
PH (-) [èp-ён], електр. - Реле за
напрежение (напр.: РН-25).
р-п - район (със собствено име
или цифра). Ар-н „ В. Левски
РНБ [pè-не-бе] - Румънска на¬
ционална банка.
РНД [pè-не-дс] - Революционно
националистическо движение
(Еквадор).
РНД [pè -не-дё] - Републикански
не в рол огиче н д испа нее р.
РНЕ [pè-не] - Руско национално
единство.
РНИСНП - Руски независим
институт за социални и нацио¬
нални проблеми.
РНК [ре -нс-ка] - Регистър на
Нотариалната камара.
РНК [èp -ен-кй], ед. и мн., био¬
хим. - Рибонуклеинова кисе¬
лина.
РНПИСМП - Републикански
паучно-нрактически институт
по спешна медицинска помощ.
РНПК - Румънска национална
петролна компания.
PHP [pè-He-pèj - Румънска на¬
родна република.
РНС [pè-Hc-cè], воен. - Радиона-
вигационнастанция.
РНС [pè-ne-cè] - Районен наро¬
ден съвет; райсъвст.
РНТ воен. -Радионавигационна
точка.
PO [pè-ô], воен. - Разузнавате¬
лен отряд.
PO [pè-ô], воен. - Разузнавател¬
но отделение.
PO [pè-ô] -Районен отдел. А РО
„Просвета“.
РО - Реакторно отделение.
РО - Регионален офис.
РОБ електр. -Радиоотоплител-
на батерия.
РОБ - Районна обединена бол¬
ница. А РОБ 2.
РОВ хим. - Разтворимо органич¬
но вещество.
род. - роден.
род. грам, - родителей падеж; Р,
Р-
РОДАИ [родаи] - Регионален
отдел на Държавна автомо¬
билна инспекция.
Родбпаимпскс м. ~ Външнотър¬
говска организация за износ
(експорт) на продукция на обе¬
диненията „Родопа“, „Млечна
промишленост“ и др. и внос
(импорт) на оборудване и ма¬
териали за тях.
РОЗН - Република Острови Зе¬
лени нос.
рок, член, -ът, -а, мн. -ове, м.,
разг. - Рокендрол.
роман. - романски.
РОНП - Районен отдел „Народ¬
на просвета“.
РОП
471
РПБ
РОП [рол], воен. - Район за ог¬
нева поддръжка.
РОП [роп] , воен. — Ротен опорен
пункт.
РОС [рос] - Служба „Ред, охра¬
на, сигурност“.
Росексймбапк, м., рус. Росек-
симбанк (Российскийекспорт-
но-импортный банк) - Руска
износно-вносна банка.
РОСТА [роста], рус. РОСТА
(Российское телеграфное
агентство) - Руска телеграф¬
на агенция (1918-1935).
Ростселмаш м., рус. Ростсель¬
маш (Ростовский завод сель¬
скохозяйственного машино¬
строения) - Ростовски завод за
селскостопанско машиностро¬
ене.
РОТ електр. - Реле за обратен
ток.
ротапр. - ротапринт.
ротд воен. - Разузнавателно
отделение.
РОФ [роф] - Рудоземска обога¬
тителна фабрика.
РП (-) [èp-nè] - Платформено
ремарке (напр.: РП-551, РП-
15).
РП (-) [ер -пе] - Плуг-риголвач
(напр.: РП-50).
РП [pè-nc], истор. -Работничес¬
ка партия (1927-1938/39).
РП - Работническа поликлини¬
ка. А РП 4.
РП [pè-nè] - Развойно предприя¬
тие. А РП „Електроника“.
РП [pè-nc], воен. - Разпредели¬
телен пункт.
РП [pen], м. 1. Разпространение
на печата; РЕП.
2. Павилион, в който се прода¬
ва периодичен печат; РЕП.
РП воен. ~ Разузнавателно под¬
разделение.
РП - Районна прокуратура.
РП воен. — Ракетен полигон.
А РП на ВМС.
РП [èp-nè] - Релеен прекъсвач
(в автоматична телефонна цен¬
трала).
РП [pè-nè], м. и (разг.) ср. (плен.
-то) - Ремонти и подобрения
(фонд).
РП [pè -nè] - Републиканска
партия (САЩ).
РП [pè-nè] - Реформистка
партия ( Доминиканска репуб¬
лика).
РП (-) [èp-nè] - Ротационна пом¬
па (напр.: 50РП, 100РП).
РПАБ [èp-nà6], ж. и (разг.) м.
(член, -ът, -а), електр. - Релей¬
на полуавтоматична блокиров¬
ка.
РПБ [pè-ne-6è] - Работническа
партия на Бирма.
РПГ
•172
РПС
РПГ(-)[ер -ne-rè],ac. и(разг.)с/л
(член, -то),воен.,рус. РПГ(Руч¬
ная противотанковая граната)
- Ръчна противотанкова гра¬
ната (напр.: РПГ-40. РПГ-43).
РПД [ èp-пе-де] - Регулатор за
постояннаденивслация.
РПД [ èp-пе-де], ср. (разг., член.
-то), воен. - Средство за ра¬
диопротиводействие.
РПИ воен. - Разстояние на пра¬
вия изстрел.
РПИ [pè-ne-й] - Ръчен пожаро-
известител.
РПК |pè -пе-ка] - Радиолокаци-
онно-приборен комплекс.
РПК [рс-пе-ка] - Районен парти¬
ен комитет.
РПК [ре-пе-ка] - Районна потре¬
бителна кооперация.
РПК [pè-ne-Kà] - Рибопромиш-
лен комплекс.
РПК [pè-пе-ка] - Рудоподготви-
телен комплекс.
РПКГД библ. - Районен педаго¬
гически комитет „Гоце Дел¬
чев“.
РПЛ (-) [èp-пе-сл] - Подвижен
лентов разрохквач (напр.:
РПЛ-8).
РПМ (-) [èp-пеем], рус. РПМ
(Раскладочно-подборочная
машина) - Разпределително-
подбираща машина (за перфо¬
карти).
РПМ (-) [èp-пс-ем], рус. РПМ
(Роторная погрузочная маши¬
на) - Роторна товарителна ма¬
шина (напр.: РПМ-80-2 М).
РПМ [pè-пе-ме] - Фонд „Репуб¬
ликанска пътна мрежа“.
РПН (-) [èp-пе-ён], електр. -
Реле за постоянно напреже¬
ние (напр.: РПН-11).
РПО (pè -пе-ô], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Районна проек¬
тантска организация.
РПО [pè-пе-о], ж. и ср. - Район¬
на противопожарна охрана.
РПО [pè-ne-ô] - Революционна
партия на обединението
(Южна Корея).
РПОИС [рпоис], ед. и мн. - Ра¬
ботен проект за организация и
изпълнение на строителство¬
то.
РПОМП- Развойно предприя¬
тие за оптико-механични при¬
бори.
РПП [pè-пе-пс] -Рудоподготви-
телно производство.
РПР [ре -ne-pè], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Регулиране на по¬
стъпленията от реализацията
(фонд).
РПР [pè-ne-pè], ср. - Редакцион¬
но-подготвителна работа.
РПС [pè-пе-сс] - Районна пречи-
РПС
473
PC
стватслна станция.
РПС [pè-ne-cè] - Районна пътна
станция.
РПС [pè-ne-cè] - Републиканска
противоепидемиологиина
станция.
РПСД [рё-пе-се-дё] - Работен
проект със сметна документа¬
ция.
РПСМ [pè-пе-се-мё] - Разменна
пощенска станция при митни¬
цата.
РПТ [рё-пе-тё] - Турска работ¬
ническа партия.
РПУ [pè-ne-ÿ], ср. (разг., член.
-то, .мн. -та) - Районно поли¬
цейско управление.
РПУ [pè-ne-ÿ] - Районно проти¬
вопожарно управление.
РПУ воен. - Ракетна пускова ус¬
тановка.
РПУС - Районно предприятие за
услуги и стоки.
РПЦ [pè -пе-цё] - Радиопредава¬
телен център.
РПЦ - Руска православна
църква. Д РПЦ „ Св. Николай
Чудотворец".
РПЩ [pè -пе-щё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Районен пионер¬
ски щаб.
РР (-) [èp-èp], електр. - Реле-
регулатор (напр.: РР-12В).
РР воен. - Рубеж за разгръща¬
не.
рр воен. - Разузнавателна рота.
РРА радиотехн. - Радиорелей¬
на апаратура.
ррб воен. - Радиорелеен бата¬
льон.
РРВК воен. - Рубеж за раз¬
гръщане във взводни колони.
РРД техн. - Ракетно-реактивен
двигател.
РРК [рё-ре-ка] - Районна реви¬
зионна комисия.
РРЛ радиотехн. - Радиорелейна
линия.
РРП [pè-pe-nè] - Районноремон¬
ти о предприятие.
РРП воен. - Ротен разпредели¬
телен пункт.
РРП [pè -ре-пё]- Румънска ра¬
ботническа партия.
ррр воен. - Радиорелейна рота.
РРРК воен. - Рубеж за раз¬
гръщане в ротни колони.
РРСП [pè-pc-ce-nè] - Районно
ремонтно стопанско предпри¬
ятие.
РРТС [рё-ре-тс-сё] - Радиоре¬
лейна и телевизионна станция.
РРТС [рё-ре-те-сё] - Раз-
пръскватслна радиотелевизи¬
онна станция.
PC (-)[èp-èc] - Раздробител на
стъбла (напр.: PC -1 ).
PC [èp-èc], воен. - Разузнавате-
PC
474
РСДРП
лен самолет.
PC воен. - Разузнавателна свод¬
ка.
PC воен. - Разузнавателна сис¬
тема.
PC воен. - Район за съсредото¬
чаване.
PC [pè-cè ] - Районен съвет; рай-
съвет.
PC [pè-cè] - Районна служба.
PC - Районен съд.
PC воен. - Реактивен снаряд.
PC воен. - Ремонтна служба.
PC [pè-cè] - Републиканска сек¬
ция. Д PC по волейбол.
PC библ. -Реферативен сборник.
PC - Рибно стопанство.
PC (-) [èp-èc] - Роторнаснегочи-
стачка (напр.: РС-363).
РС(-) [èp-èc],електр. - Сигнал¬
но реле (напр.: PC-1 ).
PC (-) [èp-èc], електр. - Стъпа¬
лен регулатор (напр.: РС-4).
PC(-) [èp-èc],техн. -Универса¬
лен регулатор за сходимост
(напр.: РС-90, РС-2).
РСБ [pè-ce-6è] - Републиканска
секция по баскетбол.
РСБКЕ - Речник на съвремен¬
ния български книжовен език.
PCB eè. \\ мн., воен. - Редовнису¬
хопътни войски.
PCB [pè-ce-Bè] - Републиканска
секция по волейбол.
PCB [pè-ce-eè], ср. (разг., член. -
то) - Ресторанти и спални ва¬
гони (Стопанско предприятие).
РСГ (-) [èp-ce-rè], воен.,рус. РСГ
(Реактивный станковый грана¬
томет) - Реактивен гранато¬
мет, монтиран на бойна маши¬
на (напр.: РСГ-2, РСГ-3).
РСД (-) [èp-ce-;;è] - Джобен ра¬
диотелефон за двустранна сим-
плексна връзка между подвиж¬
ни обекти (напр.: РСД-65).
РСД - Радио „Седем дни“.
РСД (-) [èp-се-де] - Самосвал но
двуосно ремарке (напр.: РСД-
5, РСД-3).
РСД [èp-се-де], ависщ., рус. РСД
(Регулатор соотношения дав¬
лении) - Регулатор за съотно¬
шение на наляганията.
РСДРП [ pè-се-дс-рс-пс], истор.,
рус. РСДРП (Российскаясоци¬
ал-демократическая рабочая
партия) - Руска социалдемо¬
кратическа работническа
партия (1898-1912).
РСДРП (б) [pè-ce-fle-pe-ne-6è],
истор., рус. РСДРП (б) (Рос¬
сийская социал-демократичес¬
кая рабочая партия (больше¬
виков)) - Руска социалдемо¬
кратическа работническа
партия (болшевики) (1912-
1918).
PCE
475
РССХП
PCE - Радио Свободна Европа.
PCE (-) [èp-ce-è] - Самосвално
едноосно ремарке (напр.: РСЕ-
ЗВ).
РСЗ [pè-се-зс] - Районна служба
по заетостта.
РСИК - Ра йонен съвет за изку¬
ство и култура.
РСК (-) [èp-ce-Kà] - Комбиниран
раздробител на стъбла (напр.:
РСК-2,1).
РСК [pè-ce-Kà] - Ремонтно-стро¬
ителна кооперация. Д РСК
„Бор“.
РСК - Румънска спестовна каса.
РСКУ [pè-се-ке-у] - Районноса¬
наторно-курортно управление.
РСКХЛ - Републиканска секция
по кънки и хокей на лед.
РСМ (-) [èp-ce-ём] - Разсадо-
садъчна машина (напр.: РСМ-
8).
РСМ (-) [èp-ce-ём], рус. РСМ
(Ростсельмаш) - В марката на
комбайни (напр.: РСМ-8).
РСМИ - Реклама на средствата
за масова информация.
РСО [pè-ce-o] - Ремонтно-стро¬
ителен отдел.
РСП - Радио „Сигнал плюс“.
РСП [pè-ce-nè] - Районна стома¬
тологична поликлиника. Д
РСП „ Младост “.
РСП [pè -ce-nè] - Районно сто¬
панско предприятие.
РСП [pè-ce-nè] - Регионален
съюз на потребителите.
РСПАБ - Районна служба „По¬
жарна и аварийна безопас¬
ност“.
РСПЧ [pè-ce-ne-nè] - Работни¬
ческо-селска партия на Чили.
PCP [pè-ce-pè] - Регионално
сътрудничество за развитие
(междуправителствена орга¬
низация между Иран, Пакис¬
тан и Турция).
РСРЗКА - Регионална служба
за растителна защита, каран¬
тина, агрохимия. Д РСРЗКЛ
София - град.
РСС - Работници в селското сто¬
панство. Д Профсъюз на РСС.
РСС [pè-ce-cè], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Районна станция
на съобщенията.
РСС [èp-ce-èc], рус. РСС (Резка
соломы и силоса, соломосило¬
сорезка) - Резачка за слама и
фураж (напр.: РСС-6).
РССП - Работници от строител¬
ството и строителната про¬
мишленост. Д Профсъюз на
РССП.
РССТ [pè-ce-ce-Tè] - Ремонт на
селскостопанска техника (Сто¬
панско обединение).
РССХП - Работници от селско¬
РСТПК
476
PTK
то стопанство и хранителната
промишленост. Д Профсъюз
ни РССХП.
РСТПК [pè-се-те-пе-ка] - Райо¬
нен съвет на трудово-произво-
дителните кооперации.
РСУ 1рс -се-у), ср. (разг., член.
-то) - Районно строително уп¬
равление.
РСФ [pè -се-фе] - Републикан¬
ска секция по футбол.
РСФСР [ре -се-фе-се-pè], истор.,
рус. РСФСР (Российская Со¬
ветская Федеративная Социа¬
листическая Республика) -Рус¬
ка съветска федеративна со¬
циалистическа република.
РСХП [pè-ce-xe-nè] - Революци¬
онна социалхристиянска партия
( Доминиканска република).
РСШ [pè-ce-wè] - Републикан¬
ска секция по шахмат.
РТ (-) [èp-те] - Радиотелефон
(напр.: РТ-21).
РТ - Регистър-тон (условен по¬
казател за вместимост на ко¬
раби).
РТ(-) [èp-Tè] - Рентгенов теле¬
скоп (напр.: РТ-4).
РТ (-) [èp-те] -Тороразпръсква-
що едноосно ремарке (напр.:
РТ-3).
р-т - ресторант.
РТБ [ре-те-бе]-Развойна техни¬
ческа база.
РТБ [pè-те-бё] - Районна
търговска база.
РТБ [pè -Te-6è], мг. (разг.) ср.
(член, -то) - Ремонтно-техни¬
ческа база.
РТВ [pè-те-вё], мн., воен. - Ра¬
диотехнически войски.
РТВ [pè-Te-Bè], ср. (разг., член.
-то) - Радиотранслационен
възел.
РТВ [pè-те-вё), ед. ммн., транс».
- Релсова токова верига.
РТВЦ [pè -те-вс-nè] - Районен
телевизионен център.
РТЕ [pè-Tc-è], м. и ср., икон. -
Развитие на териториалните
единици (фонд).
РТИ (-) [pè-те-й] - Рентгено-те-
лсвизионсн интроскоп (напр.:
РТИ-Г).
РТИК - Русенска търговско-ин¬
дустриална камара.
PTK [pè-те-ка] - Радио-телеви-
зионна компания.
PTK [pè-Te-Kà] - Радио-телеко-
муникационна компания.
PTK [pè -те-ка] - Радиационен
технологичен контрол.
РТК [pè -те ка] - Рекламно-
търговска къща. А РТК „Ра¬
нее“ ЕТ.
РТК воен. - Ротен тактически
комплект.
PTM
477
РУД
PTM електр. - Мембранно топ¬
линно реле.
РТО техн. - Радиотехническо
оборудване.
РТП - „Радио телевизионен пре¬
глед“ (вестник).
РТП [pè-те-пё] - Районно
търговско предприятие.
РТПК [pè-Te-ne-Kà] - Районна
трудово-производителна коо¬
перация.
РТР воен. - Радиотехническо ра¬
зузнаване.
PTC [pè-Te-cè], мн., воен. - Ра¬
диотехнически средства.
PTC [pè -те-cè] - Районна транс-
лационна станция.
PTC [pè-Te-cè], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Ремонтно-техни¬
ческа станция.
РТССТ (-), техн. - Регулатор
трипозиционен за сигнал от
съпротивителни термометри
(напр.: PTCCT-Pt-100).
PTY[pè-Te-ÿ], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Рационализация и
техническо усъвършенстване
(фонд).
РТФ [èp-тс-еф], ж., фр. RTF и
R. T. F. (Radiotélévision française)
- Френско радио и телевизия.
РТЦ [pè-те-цё] - Радио-телеви-
зионен център.
РТЦ [pè-Te-nè] - Радиотрансла-
ционен център.
РТЦ [pè-Te-nè] - Регионален те¬
лекомуникационен център.
РТЦ [pè -те-це] - Ръ чна теле¬
фонна централа.
РУ техн. - Разпределително ус¬
тройство.
РУ воен. - Разузнавателноуправ¬
ление.
РУ [pè-ÿ] - Районно управление.
РУ - „Родопски устрем“ (вест¬
ник).
РУ - Руско училище. А РУ при
Посолството на Русин.
РУ [pè-ÿ] - Русенски универси¬
тет. А РУ „Ангел Кънчев“.
Р-У - Рудоуправление (напр.:
P-У 1,Р-У II ).
РУА воен. - Радиомрежа за
управление на авиацията.
РУ AM [руам], техн. - Радио¬
управляема авиомоделна ма¬
шина.
руб. - рубла.
РУГ [руг] - Районно управление
на горите.
РУГ воен. - Ракетноударна гру¬
па.
руг. леке. - ругателно.
РУГЩ воен. - Разузнавателно
управление на Генералния
щаб.
РУД [руд] - Регионално управ¬
ление „Далекосъобщения“.
Рудметйл
478
рхз
Рудмстйл м. - Външнотъргов¬
ска организация за търговска
дейност с метали и метални
изделия.
РУЕ[руе], ср., мед. - Реакция за
утаяване на еритроцитите.
РУЕМ [руем] , м., мед. — Реакция
за утаяване на еритроцитите по
Матлиев.
...рук, рус, рук (Руководитель) -
Ръководител (напр.: политрук,
военрук).
РУМ [рум], м. (разг., член, -ът,
-а,мн. -ове)-Районенунивер¬
сален магазин.
РУМ (-) [рум], рус. РУМ (Раз-
бросыватель минеральных
удобрений) - Разпръскван на
минерални торове (напр.:
РУМ-3).
рум. - румънски.
РУМНО [румно] , воен. - Разуз¬
навателно управление към
Министерството на народната
отбрана.
РУМО [румо], воен. - Разузна¬
вателно управление към Ми¬
нистерството на отбраната.
рус. - руски.
РУСО [русо] - Районноуправле¬
ние „Социално осигуряване“.
РФ воен. - Речна флотилия.
РФ (-) [èp-ёф], техн. - Фазов
регулатор (напр.: РФ 90-ЛЦ).
РФ (-) [èp-ёф] - Фуражно-раз-
даващо ремарке (напр.: РФ-
Ю).
РФА [pè-фе а] - Рекламно-фо¬
тографска агенция. Д РФА
„Елда".
РФА [èp-еф-а] - Рентгено-флу-
оресцентци анализи.
РФА [èp-еф-а] - Рентгенов флу¬
оресцентен анализатор.
РФВ [pè-фе-вё] - Републикан¬
ска федерация по волейбол.
РФГ [pè-фе-гё] - Републиканска
футболна група (само в съчет.:
„А“ РФГ, „Б“ РФГ).
РФИ, фр. RFI (Radio France
International) - Радио Франс Ен-
тернасионал.
РФС [рё-фе-cè] - Руски футбо¬
лен съюз.
РХ (-) [èp -xà] - Хидравличен
разпределител (напр.: РХ-25/
22).
РХАБ [ép-xà6] ед. и мн., воен. -
Радиохидроакустичен буй
(шамандура).
РХВП - Работници от хранител¬
но-вкусовата промишленост.
Д Профсъюз на РХВП.
РХГ [pè-xe-rè] - Републиканска
хандбална група (само в съчет.:
„А“ РХГ, „Б“ РХГ).
рхз воен. - Рота за химическа за¬
шита.
РХК
479
С
РХК (-) [èp-xe-Kà] - Хидравли¬
чен клапанен разпределител
(напр.: РХК-13).
рхрр воен. - Рота за химическо и
радиационно разузнаване.
РХС - Ромски християнски син¬
дикат.
РЦ воен. - Разузнавателен
център. Д РЦ на ВМС.
РЦ - Районен център.
РЦ - Регулиране на цените
(фонд).
РЦ (-) [ ёр-цё] - Резервоар за ци¬
мент (на вагон) (напр.: РЦ-50).
РЦ ед. и мн., транен. - Релейна
централизация.
РЦ - Републикански център.
РЦ (-) [ёр-цё] - Роначка за царе¬
вица (напр.: РЦ-6).
РЦ (-) I ёр-цё] - Центробежен
тороразпръсквач (напр.: РЦ1-
6, РЦ 2-6).
р-ца - работилница.
РЦБ [рё-це-бё], рус. РЦБ (Рос¬
сийский Центральный Банк) -
Руска централна банка.
РЦДС воен. - Разузнавателен
център на десантни сили.
РЦЕП - Регионален център за
енергийна политика (Югоиз¬
точна Европа).
РЦЗ [рё-це-зё] - Районен
център по здравеопазване.
РЦИР - Регионален център за
икономическо развитие.
РЦП (-) [ёр-це-пё] - Центробе¬
жен прикачен тороразпръск¬
вач (напр.: РЦП-2,5).
РЦПВХ - Републикански
център по протезиране и
възстановителна хирургия.
РЦР [ ёр-це-ёр] - Резачка за
цвекло - ръчна.
РЦСГ [рё-це-се-гё] - Регионален
център за социални грижи.
РЦСМ [рё-це-се-мё] - Републи¬
кански център по спортна ме¬
дицина.
РЦТНТМ - Районен център за
техническо и пау^гно творче¬
ство на младежта.
РЦХТ - Районен център по хе¬
матология и трансфузиология.
Д РЦХТ Стара Загора.
ръкоп. - ръкопис.
РЮВ - Република Южен Виет¬
нам.
с
С (-) [ес] - Самоходен (за озна¬
чаване на комбайни, напр. С-4,
С-4М).
Странен. - Семафор.
С (-) [сс] - Сеносъбирачка (напр.:
С-1.6Б).
С - „Славия“ (спортно друже-
с
480
САБЕНА
ство).
С (-) [ес] - Снеготоварачка
(напр.: С-4).
С - София (в регистрационните
номера на моторни превозни
средства от София). А СТ 02-
43.
С (-) [ес] - Строителна машина,
строителен инструмент (напр.:
С-391 - кран, С-29, С-100- бул¬
дозер, С-570 - автоцименто-
воз).
С (-) [ес] - Струг (напр.: С-13, С-
ИВ).
С - „Стършел“ (вестник).
С биохим. - Субстрат.
с - санти... (десетична представ¬
ка към измерителни единици,
напр.: см - сантиметър, сг -
сантиграм).
С и с. - север.
с. - село (пред собствено име).
А с. Обнова.
с. грам. - среден (род); вж. ср.
с. - страница (с цифра); стр. А с.
206.
CA [cè-à], ж. и (разг.) ср. (член.
-то) - Селскостопанска акаде¬
мия; ССА.
СА - Софийски аптеки (Еднолич¬
но акционерно дружество).
CA [cè-à] - Стопанска академия.
А С А „Д. А. Ценов“ (Свищов).
CA [cè-à] - Строителство и ар¬
хитектура (управление, отдел
и др ).
СА [ cè-à] - Съюз на артистите;
САБ.
С A [èc-à], мн., нем. SA (Stur-
mabteilungen) -Щурмови отря¬
ди (в хитлеристка Германия).
CAAfcàa], англ. CAA (Central
African Airways) - Английска
компания за въздушни съоб¬
щения в Централна Африка.
CAA [càa] - Световна антидо-
пингова агенция; САДА.
CAA [càa] - Сирийски арабски
авиолинии.
СААС [caàc], англ. CAAC (Civil
Aviation Administration of China)
- Администрация за граждан¬
ска авиация на Китай.
САБ [саб] , воен. - Светещаавиа¬
ционна бомба.
САБ геохим. -Смолисто-асфал-
тенов битум.
САБ [саб] - Строителство, архи¬
тектура и благоустройство
(отдел).
САБ [саб] - Съюз на артистите
в България; СА.
САБ [саб] - Съюз на архитекти¬
те в България.
САБЕНА [сабёна], ж., фр.
SABENA (Société anonyme
belge d’exploitation de la
САГ
481
санскр.
navigation aérienne) - Белгийс¬
ки въздушни линии.
САГ-Софийскаанглийска гим¬
назия.
САД - Съюз за антикомунизъм
и демокрация.
сад воен. - Смесена авиационна
дивизия.
САДА [сада] - Световна анти-
допингова агенция; СА А.
САДР - Саха река арабска демок¬
ратична република.
сае воен. - Смесена авиационна
ескадрила.
САЗСТ - Северноамериканска
зона за свободна търговия.
САК [сак] - Софийска адвокат¬
ска колегия.
сак воен. - Смесен авиационен
корпус.
САК воен. - Старши армейски
командир.
САК воен. - Стражеви артиле¬
рийски катер.
САК воен. - Стратегическо авиа¬
ционно командване.
сакс, член, -ът, -а,мн. -х\,м.,разг.
- Саксофон.
САЛ [ сал], ж. и м., англ. SAL
(Scotish Airlines) - Шотландски
въздушни линии.
САЛТ [салт], мн., англ. SALT
(Strategic Arms Limitation Talks)
- Ограничаване на стратеги¬
ческите въоръжения (Съвет¬
ско-американски преговори за
ограничаване на стратегичес¬
ките въоръжения).
САМ [сам], рус. САМ (Счетно¬
аналитическая машина) -Сме¬
тачно-аналитична машина.
САМ - Столична агенция „Му¬
зика“.
самбо, член, -то, ср. - Самозащи¬
та без оръжие (вид спортна
борба).
Самекс и САМЕКС [сймекс], ж.
и м. - Съветско-американски
микровълнов експеримент
(Програма за изследване на
космическото пространство).
... сан... -Санитарен (напр.: сан-
пост, медсанчаст).
САНА [càHa], англ. SANA (Syrian
Arab News Agency) - Сирийска
арабска информационна аген¬
ция.
санепйд... - Санитарно-епиде¬
миологичен (напр.: санепид-
станция).
санепйдстйпция ж. - Санитар¬
но-епидемиологична станция.
Сани ср. (Санитарен) - Прахо¬
образен препарат за почиства¬
не на тоалетни, който дезин¬
фекцира и освежава въздуха.
càiinôcT м. - Санитарен пост,
санскр. - санскритски.
Саифа
482
CATC
Саифа ж. - Препарат за миене,
дезинфекциране и дезодорира-
не на санитарен фаянс.
саичаст ж. - Санитарна част.
CAO [cào] - Сдружение „Акаде¬
мично общество“.
САООТД воен. - Система за ав¬
томатична обработка на опе¬
ративно-тактически данни.
САОФ - Световна агенция на
охранителните фирми (САЩ).
САП [сап] - Специализиран ав¬
томобилен парк.
сап воен. - Смесен авиационен
полк.
САП - Съвет на арабските по¬
сланици (България).
САПА [càna], англ. SAPA (South
African Press Association) - Ин¬
формационна агенция на Юж¬
ноафриканската република.
сапб воен. - Сапьорен батальон,
сапв воен. - Сапьорен взвод.
САПИ [сапи] - Система за аг-
ропазарна информация.
сапр - Сапьорна рота.
CAP - Сирийска арабска репуб¬
лика.
CAP [cap], електр. - Система за
автоматично регулиране.
САРБ [сарб] - Синдикат на ав¬
тотранспортните работници в
България (Конфедерация на
независимите синдикати в
България).
САРПП [сарп] , техн. - Система
за автоматична регистрация на
параметрите в полет.
САС [сас]- Синдикат на админи¬
стративните служители (Кон¬
федерация на труда „Подкре¬
па“).
САС [сас] - Смесеноавтомобил¬
но стопанство.
САС [сас], ж. и м., англ. SAS
(Scandinavian Airlines System) -
Скандинавски въздушни ли¬
нии.
САС - Софийски апелативен
съд.
САС воен. - Стратегически ан-
тисигнал.
САСИД - Съюз на архитектите
- синтез, интериор, дизайн.
CAT (-) [сат] - Аптечен тапици¬
ран стол (напр. : САТ-1).
CAT [сат] - Сигнализация, авто¬
матика и телемеханика (учеб¬
на дисциплина).
САТВН, англ. CATVN (Central
American Television Network) -
Централна американска теле¬
визионна система.
САТИ [càTu],eà. ул мн. - Служеб¬
на автоматична телефонна
информация.
CATC [сатс], мн. - Софийски ав¬
томатични телефонни станции.
САТЦ
СБЖ
4ЕЗ
САТЦ |сатц] - Софийска авто- |
матична телефонна централа.
САУ [càyJ, ж. и (разг.) ср. (член.
-то),воен.,рус. САУ и сау (Са¬
моходная артиллерийская ус¬
тановка) - Самоходно артиле¬
рийско оръдие.
САХСА [càxca], исп. SAHSA
(Servicio Aéreo de Honduras
Sociedad Anonima) - Авиацион¬
на компания на Хондурас.
САЩ [сащ],мн. и (разг.) ед., м. -
Съединени американски щати.
СБ [cè-6è] - Партия „Съюз
България“.
СБ - Световна банка.
СБ електр. - Силов брониран ка¬
бел.
СБ - Скоростен бомбардировач.
СБ - Сони-България (Еднолично
дружество с ограничена отго¬
ворност).
СБ воен.-Сортировъчнаболни¬
ца.
СБ [cè-бе] - Спортна база.
СБ - Стоков базар. А СБ Илиян¬
ци.
СБ - Столична библиотека.
СБ - Стопанска банка.
СБ воен. - Строителенбатальон.
СБ - Съюз на безпартийните,
сб. - сбирка.
сб, - сборник.
сб физ. - стилб (единица мярка
за яркост), (след цифра),
сб поен. - Стрелкови батальон.
СБА [ сё-бе-à] - Световна боксо¬
ва асоциация.
СБА [cè-6e-à], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Съюз на българ¬
ските автомобилисти.
с-ба - служба.
СБАГАЛ [ебагйл] - Специализи¬
рана болница по акушерство и
гинекология за активно лече¬
ние.
СБ АЛДБ - Специализирана бол¬
ница за активно лечение по
детски болести.
СБАЛТ - Специализирана бол¬
ница за активно лечение на ту¬
беркулоза.
сбатр воен. - Стартова батарея.
СББ геохим. - Спиртобензолен
битум.
СББ - Съюз на бубохранители-
те в България.
СбБАН - Сборник на Българ¬
ската академия на науките.
СБББ - Специализирана болни¬
ца за белодробни болести.
СБЖ [сё-бе-жё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - 1. Съюз на
българските журналисти.
2. Сградата, в която се поме¬
щава ръководството на Съю¬
за на българските журналисти.
А Отивам в СБЖ-то.
СБЗ
484
СБС
СБЗ - Свободна безмитна зона.
Д СБЗ Драгоман.
СБЗ ед. и мн., воен. - Специална
бойна задача.
СБК [cè-бе-ка] -Социално-битов
комплекс (Българска акаде¬
мия на науките).
СБК [cè-бе-ка] - Съюз за бъде¬
ще на Косово.
СБК [cè-бе-ка] - Съюз на
бъл гарските композитори.
СБКИ [cè-бе-ке-й], м. - Стома¬
нобетонни конструкции иизде¬
лия (стопански комбинат).
СБКМ [сё-бе-ке-Mè] и [cè-бе-ка-
ём] м. и (разг.) ср. (член, -то) -
Социално-битови и културни
мероприятия (фонд).
СБКО [cè-бе-ка-о] - Социално-
битово и културно обслужва¬
не (фонд).
СБЛ - Съюз на българските ле¬
кари.
СБЛЛ - Секция за българска
лексикология и лексикогра¬
фия.
СБМП - Станция за бърза меди¬
цинска помощ.
СБМТД - Съюз на българските
музиканти и танцови дейци.
СБН (-) [сё-бс-ён] - Бояджийски
съд под налягане (напр.: СБН-
100).
СБНЛ - Съюз на българските
национални легиони (Младеж¬
ка организация в България,
1930-1944).
СБНП - Специализирана болни¬
ца по неврология и психиатрия.
Д СБНП „ Свети Наум ".
СбНУ - Сборник за народни
умотворения.
СБО [ cè-бе-б]- Сдружение за
библейско обучение. Д СБО
„Логос ".
СБП [cè-бе-пе]- Сдружение на
българските писатели.
СБП[сё-бе-пё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Съюз на българ¬
ските писатели.
СБПФ - Съюз на борците про¬
тив фашизма.
СБПФК - Съюз на борците про¬
тив фашизма и капитализма;
СБФК.
СБР ед. и мн., воен. - Сили за
бързо реагиране.
СБР [cè-6e-pè] - Специализира¬
на болница за рехабилитация.
СБРК - Смесена българо-руска
комисия.
СБС (-) [cè-6e-èc] - Луминесцен¬
тна лампа за студенобяла
светлина.
СБС - Санитарно-бактериоло¬
гична станция.
СБС [сй-би-ècj англ. CBS
(Columbia Broadcasting System)
СБС
485
CD.
- Радиоразпръсквателна ком¬
пания „Колумбия“ (САЩ);
СИ-БИ-ЕС.
СБС [сё-бе-ёс] - Специализира¬
ни бизнес-системи (Дружество
с ограничена отговорност).
СБСД - Съюз на българо-съвет¬
ските дружества.
СБСП [ сё-бс-се-пё] - Сдружение
български ски-пул.
СБСС [cè-6e-ce-cè] - Световна
банка за селското стопанство.
СБТ воен. - Сигнал за бойна тре¬
вога.
СБУ [cè-бе-у]- Синдикат на
българските учители (Конфе¬
дерация на независимите син¬
дикати в България).
СБУ [cè-бе-у] - Софийско бал¬
канско училище.
СБУ [cè-бе-у], м и (разг.) ср.
{член, -то) - Съюз на българ¬
ските учители.
СБФ [cè-бе-фё], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Сдружение на
българските фармацевти.
СБФ [cè-бе-фё], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Съюз на българ¬
ските филателисти.
СБФД [сё бе-фе-дё] - Съюз на
българските филмови дейци.
СБФК [сё-бе-фе-Kà] - Съюз на
борците против фашизма и
капитализма; СБПФК.
СБФС [сё-бс-фе-сё] - Съюз на
българските фондации и сдру¬
жения.
СБХ [сё-бе-xè] и [сё-бе-xà] м. и
(разг.) ср. {член, -то) -1. Съюз
на българските художници.
2. Представителен магазин на
Съюза на българските худож¬
ници. А Купих сувенири от
СБХ-то.
СБХ [ сё-бе-xà] - Съвет по безо¬
пасност нахраните (Министер¬
ски съвет).
СБЧР [сё-бе-че-рё] -Сдружение
на българските частни радио¬
станции.
СБЮ [сё-бе-ю]— Съюз на
българските юристи.
СВ [сё-вё], л<н., воен. - Свързоч¬
ни войски.
СВ [сё-вё], м. и (разг.) ср. {член.
-то), воен. - Свързочен възел.
СВ [ сё-вё], мн., радиотехн. —
Средни вълни.
СВ [cè-вё] - Стоматологична ве¬
рига. А СВ „Клиника Недял¬
ков".
СВ [сё-вё],мн., воен. - Строител¬
ни войски.
СВ [сё-вё],мн. и (разг.) ср. {член.
-то), воен. - Сухопътни войс¬
ки; вж. спв
св. - свезка.
св. - светй (пред собствено име).
св
486
свп
А Връх „Св. Никола“.
св физ. - международна свещ
(единица за измерване силата
на светлината), (след цифра).
св. грам. - свършен вид.
св воен. - Стрелкови взвод.
СВА [се-ве-à] - Съюз на вноси¬
телите на автомобили; СВАБ.
СВАБ [сваб] - Съюз на вносите¬
лите на автомобили в Бълга¬
рия; СВА.
СВАМ [свам], техн. - Стъкло-
вл акнест анизотропен материал.
СВАНУ [свану], м., англ.
SWANU (South-West Africa
National Union) - Национален
съюз на Югозападна Африка
(партия).
СВБ воен. - Спомагателна
въздушна база.
свб воен. ~ Свързочен батальон,
св. г. физ. - светлинна година
(след цифра).
СвДП - Свободна демократичес¬
ка партия (ФРГ).
СВИБ - Съюз на военноинвали¬
дите в България.
СВИК воен. - Самолет с верти¬
кално излитане и кацане.
СВИПВ - Съюз на военноинва¬
лидите и пострадалите от вой¬
ните; СВПВБ.
Свисср [свйс-ср], ж. и англ.
Swissar (Swiss Air Transport
Company) - Швейцарски
въздушни линии.
свит. - свитък.
свлб воен. - Свързочен линеен
батальон.
свлкб воен. - Свързочен линей¬
но-кабелен батальон.
свлкр воен. - Свързочна линей¬
но-кабелна рота.
свлр воен. - Свързочна линейна
рота.
СВМ (-) [се-вс-ём] - Вентилаци- '
онен местен смукател (напр.:
СВМ-2).
СВМП [cè-ee-Me-nè] - Спешна
въздушна медицинска помощ.
СВО [cè-ве-о], м. и ср. - Съвет
по висшето образование.
СВОК - Съвет за взаимно оси¬
гуряване на кооператорите.
СВОН - Синдикат на висшето
образование и науката.
СВОП [своп],рус. СВОП (Совет
внешней и оборонительной
политики) - Съвет за външна
и отбранителна политика (Ру¬
сия).
СВОП - Софийска военноокръ-
жна прокуратура.
СВОЧ - Съвет за взаимно оси¬
гуряване на членовете (на тру-
дово-производителните коопе¬
рации).
СВП [eè-ae-nè] - Санитарна
свп
487
СГАП
въздушна помощ.
СВП [се-ве-nè] - Съвкупен
вътрешен продукт.
свп воен. - Свързочен полк.
СВПВБ - Съюз на военноинва¬
лидите и пострадалите от вой¬
ните в България; СВИПВ.
СВПВК - Отдел „Сигурност -
Военна полиция и Военно кон¬
траразузнаване“ (Министер¬
ство на отбраната).
свр воен. - Свързочна рота.
СВС [ cè-ве-се) - Санитарна
въздушна станция.
СВС воен. - Свръхсрочна военна
служба.
СВС [cè-Be-cè] - Столична вете¬
ринарна служба.
свсеб воен. - Свързочен строи¬
телно-експлоатационен бата¬
льон.
свсер воен. - Свързочна строи¬
телно-експлоатационна рота.
СВСМ [ cè-ве-се-мё] - Съвет по
високо спортно майсторство.
СВСУК воен. - Световна (гло¬
бална) система за управление
и контрол.
СВТ(-) [сс-ве-те],вб>ен.,/?ус. СВТ
(Самозарядная винтовка Тока¬
рева) - Самозареждаща ce
винтовка, конструирана от Ф.
В. Токарев.
СВТ [cè-ве-тё] - Сатирично-ва¬
риететен театър.
СВУ [cè-Be-ÿ] - Свободен варнен¬
ски университет.
СВУ [cè-ве-у]-Столично военно
управление.
СВУС воен. - Смесена въздуш¬
на ударна сила.
СВХ [сё-ве-xà] - Студио на воен¬
ните художници.
СВЧ [ сё-ве-чё], електр. -
Свръхвисока честота.
СВЧ [сё-ве-чё], прил., електр. -
Свърхвисокочестотен. Д СВ Ч
колебания', СВЧ антена', СВЧ
електромагнитно поле', СВЧ
терапия.
СГ - Социални грижи.
СГ -Спортна гимназия.
СГ - Столична галерия. Д СГ
„Ценител “.
СГ - Сточна гара. Д СГ-София.
СГ- [ёс-гё], воен., рус. СГ (Стан¬
ковый Горюнова) -Тежка кар¬
течница, конструирана от П. М.
Горюнов (напр.: СГ-43).
сг - сантиграм (след цифра),
с. г. - същата година (след дата).
Д Защитата се състояла на
25 юни с. г.
СГА воен. - Северна група ар¬
мии (НАТО).
СГАК [сгак] - Софийска градска
адвокатска колегия.
СГАП [cran] - Софийско град-
СГБ
488
СД
ско аптечно предприятие.
СГБ - Софийска градска библио¬
тека.
СГБ - Съюз на глухите в Бълга¬
рия.
СГББ - Съюз на гръцките биз¬
несмени в България.
СГВО { cè-ге-ве-о] -- Софийско
градско военно окръжие.
СГДА [ сё-ге-де-à] - Софийски
градски държавен архив.
сгит [сё-ге-и-тё] - Софийска
градска инспекция по труда.
СГКК - Софийски голф- и
кънтри-клуб (Дружество с ог¬
раничена отговорност).
СГНС [сё-ге-не-сё]. м. и (разг.)
ср. {член, -то) - 1. Софийски
градски народен съвет.
2. Сградата, в която се поме¬
щава Софийският градски на¬
роден съвет.
его [cè-re-ô] - Столична голяма
община.
СГОДА [сгода] - Софийски град¬
ски и окръжен държавен ар¬
хив.
СГОКТ - Столична голяма об¬
щина - контрол по транспор¬
та.
Сградострой м. - Сградостро¬
ител ство (трудово-производи-
телна кооперация).
СГРК [сё-ге-ре-ка] - Софийска
градска ревизионна комисия.
СГРМ [cè-re-pe-Mè] - Социалис¬
тическа германска работни¬
ческа младеж (организация
във ФРГ).
СГС - Сантиметър-грам-секун¬
да (Международна система из¬
мерителни единици).
СГС [cè-re-cè] - Софийски град¬
ски съвет. Д СГС на БПС.
СГС [сё -ге-сё] - Софийски град¬
ски съд.
СГСПС - Софийски градски
съвет на професионалните
съюзи.
сгт - селище от градски тип.
СГТД [cè-ге-те-дё] - Съюз на
германските търговци на дреб¬
но.
СГХГ [cè-re-xe-rè] - Софийска
градска художествена галерия.
СД (-) [èc-дё], техн. - Директен
съединител (напр.: СД 500-52).
СД (-) [ёс-дё] - Дискова сеялка
(напр.: СД-10, СД-24).
СД - „Свободни демократи“
(партия).
СД [cè-дё] - „Социалистическо
действие“ (партия в Коста
Рика).
СД[ сё-дё] - Спортно дружество.
Д СД „Септември“.
СД [сё-дё] - Стопанска дирекция.
СД [ ё с - д ё ] , нем. SD
СД
489
сднск
(Sicherheitsdienst) - Служба за
безопасност (в хитлеристка
Германия).
СД [cè-дё] - Събирателно друже¬
ство.
СД [cè-дё] - Съвет на директо¬
рите. А СД на „ Екоинвест хол¬
динг " АД.
с. -д. - социалдемократически.
СД А [сё-де-à] - Софийско дру¬
жество на архитектите.
СДБ - „Свободна и демократич¬
на България“ (фондация);
ФСДБ.
СДВ [ cè-де-вё], електр. -
Свръхдълги вълни.
СДВ [cè-де-ве], прил., електр. -
Свръхдълговълнов. А СДВ
приемник.
СДВР [ cè-де-ве-рё] - Столична
дирекция на вътрешните рабо¬
ти.
СДД-Световно движение за де¬
цата.
СДД [cè- де-дё] - Семеен детски
дом.
СДЗ техн. - Скоба за директно
закрепване.
еди (-) [ cè-де-й] - Смесена
дъждовална инсталация
(напр.: СДИ-50).
СДИ [cè-де-й] - Съюз за демо¬
кратична интеграция.
СДИНМ - Стопанска дирекция
„Изграждане на населени ме¬
ста“.
СДК [cè-де-ка] - Средногодиш¬
на допустима концентрация
(замърсеност на атмосферния
въздух или на радиоактивни
изотопи във въздуха).
СДК [сё-де-Kà] - Студентски дом
на културата.
СДКП, пол. SDKP
(Socjaldcmokracja Krôlestwa
Polskicgo) - Социалдемократи¬
ческа партия на кралство Пол¬
ша (1893-1900).
СДКП и Л, пол. SDKPÎL
(Socjaldemokracja Krôlestwa
Polskiego i Litwy) - Социалде¬
мократическа партия на крал¬
ство Полша и Литва (1900-
1918).
СДЛ - Съюз на демократичната
левица (Полша).
СДММ [сё-де-ме-мё] - Социален
дом за момичета и момчета.
СДМПБУ - Стопанска дирекция
„Местна промишленост и би¬
тови услуги“.
СДМС[ cè-де-ме-сё] - Социалде¬
мократическо младежко сдру¬
жение.
СДНМ [cè-де-не-мё] - Стопанс¬
ка дирекция „Населени места“.
СДНСК - Столична дирекция за
национален строителен конт-
сднт
рол.
СДНТ - Столичен дом на наука¬
та и техниката.
СДО [cè-де-о] - Сръбско движе¬
ние за обновление (Югосла¬
вия).
СДОВ обикн мн., воен. -Силно-
дсйстващи отровни вещества.
СДП [сс-дс-пс] - Сдружение за
дива природа. Д СДП „ Бал¬
кан ".
СДП [се-де-nè] - Социалдемок¬
ратическа партия (Монголия).
СДП [се-де-nè] - Социалистичес¬
ка дестуровска партия (Тунис).
СДП [cè-де-пе] - Сръбска демок¬
ратическа партия (Югославия).
СДП [се-де-nè], метал. - Сто¬
манодобивно производство.
СДПД [cè-де-пе-де] - Съюз на
демократичните партии и дви¬
жения. Д СДПД „Ера-З".
СДПФ [cè-де-пе-фё] - Социалде¬
мократическа партия на Фин¬
ландия.
СДР [cè-де-ре] - Сомалийска де¬
мократична република.
СДРО [cè-де-ре-о] - Столичен
дом за радостни обреди.
Д СДРО - Красно село.
СдРП - Социалдемокрация на
Република Полша.
СДС [се -де-cè] - Социалдемокра¬
тически съюз (Англия).
490 СДФ
СДС - Софийска Духовна Семи¬
нария. Д СДС „Св. Иван Рил¬
ски".
СДС [се-де-cè], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Съюз на демокра¬
тичните сили.
- Произв.: седесар, седесарка,
седесарски
СДС [се-де-cè] - Съюз на десни¬
те сили (Русия).
СДСМ [cè-де-се-мё] - Социалде¬
мократически съюз на Маке¬
дония.
сдсо [cè-дс-се-о] - Съвет по
допълните л но социал но осигу¬
ряване.
СДСЦ [cè-fle-ce-ijè] - Специали¬
зиран детски стоматологичен
център.
СДТ-Силистренски драматичен
театър. Д СДТ „Сава Добро-
плодни".
СДТ [сё-дс-Tè], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Стопанска дирек¬
ция „Търговия“.
СДТР [cè-де-те-ре] - Синдикален
дом на транспортните работ¬
ници.
СДУ [cè-де-у], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - 1. Софийски
държавен университет.
2. Сградата на Софийския
държавен университет.
СДФ - Софийска държавна фил-
сдх
491
сел...
хармония.
СДХ биохим. - Сорбитдехидро-
геназа.
сдц воен. - Селекция на движе¬
щите се цели.
СДЯ [cè-де-я] - Седмична детска
ясла.
СЕ (-) [се] - Едновретенен револ-
верен струг (напр.: СЕ 201 ).
СЕ воен. - Свързочна ескадрила.
СЕ - Съвет на Европа (Европей¬
ски съюз).
се воен. ~ Стартова ескадра.
СЕА - Съвет на европейските
архитекти (Европейски съюз).
СЕАП [сеап] - Съвет за Север¬
ноатлантическо партньорство.
СЕАТО [сеато],л«.,пнгл. SEATO
(Southeast Asia Treaty Organi¬
zation) - Организация на дого¬
вора за Югоизточна Азия (Во¬
еннополитически блок на стра¬
ните от Югоизточна Азия).
СЕБ воен. - Сортировъчно-ева¬
куационна болница.
СЕВ - Съвет по европейски
въпроси (Народно събрание).
СЕВ - Средно европейско време,
сев. - северен.
СЕВД електр. - Сух елемент с
въздушна деполяризация.
ссв.-зап. - северозапад; с.-з.; СЗ.
ссв.-зап. - северозападен; с.-з.;
СЗ.
ссв.-изт. -североизток; с.-и.;СИ.
сев. -изт. - североизточен; с.-и.;
СИ.
СЕВЛИКОНСЕРВ [Сёвликон-
серв],.и. - Севлиевскаконсер¬
вна фирма.
сег. грам. - сегашно време.
ссдл. геогр. - седловина.
ссдм. - седмичен.
CEE [cèe], фр. С. Е. Е. (Co¬
mmission internationale de
réglementation en vue de
l’approbation de l’équipement
électrique) - Международна ко¬
мисия по въпросите на стан¬
дартизацията и утвърждаване¬
то на електротехническите из¬
делия.
СЕК [сек] - Световен еврейски
конгрес.
СЕК воен. - Секционна евакуа¬
ционна комисия.
СЕК [сек] - Стопански енергиен
комбинат. Д СЕК „ София “.
сек - секунда (след цифра). Д 15
сек.
СЕКАМ [секам], фр. SECAM и
Sécam (Système séquentiel
couleurs à mémoire) - Последо¬
вателна система цветна теле¬
визия със запомняне.
сел... - Селски (като първа
съставна част на сложносъ-
кратени думи, напр.: селкор,
СЕЛ
492
сжз
сслкооп, селсъвет).
СЕЛ библ. - Селско и горско сто¬
панство.
СЕЛ електр. -Сух елемент Лек-
ланше.
сслкооп, член, -ът, -а,л/н. -
Селека кооперация.
сел кор, член, -ът, -а, мн. -и, м. -
Селеки кореспондент.
Селсиаб - Селско снабдяване
(Пластментно снабдително
предприятие).
сел. -стоп. - селскостопански.
сёлсъвст м. - Селеки общински
съвет; СОНС.
СЕМ (-) [сем] -Събирачна елек¬
трическа машина (напр.: СЕМ-
101).
СЕМ [сем] - Съвет за електрон¬
ните медии.
сем. - семейство.
СЕМС (-) [семе] - Леярско сито с
електромагнитен сепаратор
(напр.: СЕМС-5).
СЕМТ [семт] фр. СЕМТ
(Conférence Européenne des
Ministres des Transports) - Ев¬
ропейска конференция на ми¬
нистрите на транспорта; вж.
ЕКМТ.
СЕНТО [сенто],лг, англ. CENTO
(Central Treaty Organization) -
Организация на Централния
договор (Военен блок в Близ¬
кия и Средния Изток).
СЕОД - Система за електронна
обработка наданни.
СЕОУ - Сдружение за екологич¬
но обучение и управление.
СЕП мн., воен. - Средства за
електронно противодействие.
септ. - септември.
СЕПЦ - Съюз на евангелските
пстдесятни църкви.
СЕР - Съвет на европейските
региони (Европейски съюз).
сер. библ. - серия.
серж. воен. - сержант.
СЕРТ [серт] - Съвет за етничес¬
ка и религиозна толерантност.
СЕС [сес] - Санитарна епидеми¬
ологична станция.
СЕС [сес] -Станционно-експло-
атационна служба.
сес. - сесия.
СЕСЦ - Съюз на евангелските
съборни църкви.
СЕЦ мн. - Средни единни цени.
СЖБ [ cè-же-бё] - Сдружение
„Жени с бъдеще“.
СЖБ - Синдикат на железнича¬
рите в България (Конфедера¬
ция на независимите синдика¬
ти в България).
СЖБ - Съюз на журналистите в
България; вж. СБЖ.
СЖЗ - Словенски железодобив-
ни заводи (Представителство
сжн
493
сзсш
в София).
СЖН - Служба „Жилищно на¬
станяване“.
СЖТ [cè-же-тё], фр. С. G. Т.
(Confédérationgéncraledutravail)
- Всеобща конфедерация на
труда (Франция).
СЗ (сё-зе) - Слаботоков завод.
СЗ [сё-зё] - Содов завод.
СЗ - Спортна зала. Д СЗ „ Триа¬
дица“.
СЗ - „Средношколско знаме“
(вестник).
СЗ [сё-зё] - Стъкларски завод.
СЗ [сё-зё] - Съвет по законода¬
телство (Народно събрание).
Сз воен. - Самолет заправчик
(танкер).
с. -з. и СЗ - северозапад; сев.-зап.
с. -з. и СЗ - северозападен; сев.-
зап.
Сз - Стара Загора (в регистраци¬
онните номера на моторни пре¬
возни средства от Стара Заго¬
ра и Старозагорски окръг).
Д Сз 20-36.
СЗА [ сё-зе-à] и [cè-за], воен. -
Среднокалибрена зенитна ар¬
тилерия.
СзАК воен. - Секция за анализ и
контрол.
СЗБ [сё-зс-бё] - Съюз на зърно-
производителите в България.
СЗГП - Съюз на зайцевъдите,
гълъбовъдите иприродолюби-
тслите.
СЗД [сё-зе-дё], ед. ммн.,ж. нср.,
техн. - Станция, завъртаща по
дължина (дървообработващо
съоръжение).
СЗК [се-зе-Kà]-Столичназдрав¬
на каса; СЗОК.
СЗК [сс-зе-Kà] - Съюз на земе¬
делските кооперации.
СЗН (-) [сё-зе-ён], рус. СЗН (Се¬
ялка зерновая навесная) - На¬
весна сеялка (напр.: СЗН-10,
СЗН-16).
СЗО [cè-зе-о], ж. и ср. - Светов¬
на здравна организация (ООН);
ОМС, ВХО.
СЗОК [cè-3e-o-Kà] - Столична
здравноосигурителна каса;
СЗК.
СЗП [сё-зе-пё] - Съюз за защи¬
та на природата.
СЗР воен. - Система за звуково
разузнаване.
СЗС [cè-3e-cè] - Селска здравна
служба.
СЗС (-) [сё-зе-ёс], рус. СЗС (Су¬
шилка зерновая стационарная)
- Стационарна зърносушилня
(напр.: СЗС-8).
СЗСШ (-) [сё-зе-се-шё] - Сеял¬
ка за зеленчукови култури на
самоходно шаси (напр.: СЗСШ-
3,2).
сзт
494
СИВ
СЗТ (-) [сё-зе-тё] - Зърнено-
тревна сеялка (напр.: СЗТ-19,
СЗТ-47).
СЗТК (-) [сё-зе-тё-ка] - Зърне¬
но-тревна комбинирана сеялка
(напр.: СЗТК-19).
СЗТН (-) [сё-зе-те-ён] - Зърне¬
но-тревна навесна сеялка
(напр.: СЗТН-19, C3HT-31).
СЗУ [сё-зе-у] - Селски здравен
участък.
СЗШ [сё-зе-шё], ед. и мн., ж. и
ср., техн. - Станция, завърта¬
ща по широчина (дървообра¬
ботващо съоръжение).
СИ (-) [си], техн. - Индиректен
съединител (напр.: СИ-254).
СИ библ. - Сигнална информа¬
ция.
СИ - Словашки институт.
СИ - Смесващ избиран (в авто¬
матична телефонна централа).
СИ [си] фр. SI (Système
international des Unités) - Меж¬
дународна система единици.
СИ - „Софийски имоти“ (Едно¬
лично акционерно дружество).
СИ - Софтболно игрище. А СИ
„Диана" (София).
СИ - „Студентски имоти“ (Едно¬
лично дружество с ограничена
отговорност).
СИ [сё-й] - Съюз на изобретате¬
лите.
с.-и и СИ - североизток; сев.-изт.
с.-и и СИ - североизточен; сев.-
изт.
СИА [сйа]-Специализиранаин¬
формационна агенция.
СИА [сйа] - Справочно-инфор¬
мационен апарат.
СИАБ [сиаб] швед. SIAB
(Svenska industribyggen aktie-
bolag) - Шведско акционерно
дружество за промишлено
строителство.
СИБ [сиб] - Стопанска и инвес¬
тиционна банка АД.
СИБ [сиб] - Съюз на икономис¬
тите в България.
СИБ [сиб] - Съюз на инвалиди¬
те в България.
СИбаик и СИБАНК [сйбанк],.и.
и ж. - Стопанска и инвестици¬
онна банка АД.
СИ-БИ-ЕС [сй-би-ёс],п«гл. CBS
( Co I u m b i а В roadcas t i ng Sy s tern )
- Радиоразпръсквателна ком¬
пания „Колумбия“ (САЩ);
СБС.
СИБС [сй-бе-сё] - Сдружение на
издателите на бизнессофтуер.
СИВ мн., воен. - Средства за ин¬
женерно въоръжение.
СИВ [сив], истор. - Съвет за
икономическа взаимопомощ.
- Произв.: ейвеки.
СИВ - Съюз на издателите на
сив
495
сик
вестници; СИВБ.
СИВ [сив], фр. С. I. V. (Con¬
vention internationale concernant
le transport des voyageurs et des
bagages par chemin de fer) -
Международна конвенция за
превоз на пътници и багаж по
железопътните линии.
СИВБ - Съюз на издателите на
вестници в България; СИВ.
СИГМА [сигма], фр. SIGMA и
S. I. G. M. A. (Station inter¬
nationale de géobotanique
méditerranéenne et alpine) -
Международна станция за сре¬
диземноморска и алпийска гео¬
ботаника.
сиги. - сигнатура.
СИД - Сдружение „Инвестици¬
онно дело“.
СИД [сид] - Съвет за издател¬
ска дейност (Българска акаде¬
мия на науките).
Си Ди [сй-дй], мн. -та, ср., разг.,
англ. CD (Compact Disc)- Ком¬
пактдиск.
Си Ди Ром [сй-ди-ром], инфор-
мат., англ. CD-ROM (Compact
Disc Read Only Memory ‘памет
за четене само на компакт-
диск’) - Устройство в ком¬
пютър за възпроизвеждане на
компактдискове.
СИЕК [сиёк], фр. CIEC (Centre
international des engrais
chimiques) - Международен
център за химически торове.
СИЕК [сиёк], м. и ср., фр. SIEC
(Société internationale pour
renseignement commercial) -
Международно дружество за
търговско образование.
СИЕПС [сиспс], фр. CIEPS
(Conseil international de
l’éducation physique et sportive)
- Международен съвет за фи¬
зическо възпитание и спорт
(ЮНЕСКО).
СИЕС [сиёс], фр. С. I. Е. S.
(Conseil interaméricain écono¬
mique et social)-Междуамери¬
кански икономически и социа¬
лен съвет.
СИЗ К техн. - Скоба за индирект¬
но закрепване с капачка.
СИЗМ техн. - Многокабелна
скоба за индиректно закрепва¬
не.
СИЗП техн. - Скоба за индирект¬
но закрепване с планка.
СИК [сик], англ. SIC (Security
Insurance Company) - Застра¬
хователно акционерно друже¬
ство.
- Произв.: ейкаджия, ейкад-
жийски.
СИК [сик] - Секционна избира¬
телна комисия.
сик
496
Сипстро
СИК [сик] - Строително-инвес¬
тиционна къща. Д СИК ТД
ООД.
СИК [сик] - Съвет за изкуство и
култура.
СИЛП [силп], фр. SILP (Sosiété
internationale de linguistique
psychologique) - Международ¬
но дружество за психолингвис¬
тика.
СИМ [сим], фр. CIM (Conceil
international de la musique) -
Международен съвет по музи¬
ка.
СИМ [сим],ф/7. CIM (Convention
internationale concernant le
transport des marchandises par
chemin de fer) - Международна
конвенция за превоз на стоки
по железопътните линии.
сим физ. - сименс (единица за
електропроводимост), (след
цифра).
СИМКА [ симка], фр. SIMCA
(Société industrielle et mécanique
des constructions automobiles) -
1. Автомобилостроителна
компания във Франция.
2. Марка автомобили, произ¬
водство на тази компания.
еймка, член, -та, мн. -и, ж. - Ав¬
томобил, произведен от авто¬
мобил остроителната компания
„СИМКА“.
сймкарта ж., англ. SIMM (Single
In-line Memory Module ‘Едини¬
чен верижен модул с памет’
или Subscriber Identity Modul
‘Модул за самоличност’) + кар¬
та - Карта с електронна памет
в мобилен телефон или друг
електронен уред.
сим/м физ. - сименс на метър
(единица за специфична елек¬
тропроводимост), (след циф¬
ра).
СИМПРО [симпро], ж. и ср. -
Система за машинно проекти¬
ране.
СИМХ [симх], фр. SIMH и
S. I. M. H. (Société internationale
de médecine hydrologique) -
Международно дружество за
хидроложка медицина; ИСМХ.
Сингар м. - Синодален гараж,
ейнди... - Синдикален (напр.
синдибос, синдилидер).
СИНЕН - Сравнителен индекс
на националните и европейски
норми (Европейски съюз).
Сйипро, член, -то, ср. (Синтетич¬
на промишленост) - Прах за
пране.
Сйнпроект ж. и м. - Синодална
проектантска организация.
Сйнстро ж. и ср. - Синодално
строителство (Строителна
техническа организация на св.
СИ11Т.
497
СИТА
Синод).
спит. грам. - синтактичен.
СИНТА [сйнта] ж., исп. CINTA
(Compania National de Turismo
Aereo) - Чилийски въздушни
линии.
СиО - Свръзки и оповестявания
(служба).
СиО воен. - Снабдяване и об¬
служване.
СИО - Справочно-информацион¬
но обслужване.
СИП [сип] - 1. В емблемата на
стъкларски завод „Стойко
Иванов Пеев“.
2. Марка стъклени изделия,
производство на стъкларски
завод „Стойко Иванов Пеев“.
СИП [сип], исп. SIP (Sociedad
Interamericana de Prensa) -
Междуамериканска асоциация
по печата.
СИПИ [сипи], библ. - Сигнална
информация на периодичните
издания.
СИР [сир] - Сдружение за ини¬
циатива и развитие. Д СИР
„Нов век".
СИР [сир] - Съвет за икономи¬
ческо развитие (Министерски
съвет).
СИР - Съюз на индийските ра¬
ботници.
СИРИЕК [сириек], фр. CIRIEK
(Centre international de recherches
et d’information sur l’économie
collective) - Международен ин¬
формационно-изследователски
център за изучаване на колек¬
тивната икономика.
СИРТК, фр. SIRTC (Société
internationale de recherches contre
1 a tuberculose et le cancer) - Меж-
дународно научноизследова¬
телско дружество по фтизиат¬
рия и онкология.
СИС - Световен интерпарламен¬
тарен съюз.
СИС воен. - Свързочна и инфор¬
мационна система.
СИС - Социалистически изборен
съюз (Норвегия).
СИС ед. и мн., електрон. - Сред¬
на интегрална схема.
СИСА [сйса] - Столична индуст¬
риална стопанска асоциация.
СИСГ [сисг] - Съюз на инвали¬
дите. слепите и глухите.
СИСПР, фр. CISPR и С. I. S. P. R.
(Comité international spécial des
perturbations radioélectriques) -
Международен комитет по
борба с радиосмущенията.
СИТ [сит], фр. CIT (Centre
international du tabac) - Между¬
народен център по тютюно¬
производство.
СИТА [сита],фр. SITAhS.I.T. А.
СИУ
498
СК
(Société internationale de
télécommunications aérona-
utiques) - Международна ор¬
ганизация за авиационни дале¬
косъобщения.
СИУ [сиу], фр. SIU и S. I. U.
(Société internationale d’urologie)
- Международно дружество по
урология.
СИФ [сиф] - Световен икономи¬
чески форум.
СИФ [сиф] - Социален инвести¬
ционен фонд.
СИФ [сиф]- Справочно-инфор¬
мационен фонд.
СИФ [сиф] - Студия за игрални
филми.
СИФ [сиф], ж., англ, cif (Cost,
insurance and freight) -Цена-за-
страховка-навло (Транспортна
клауза в международната
търговия при морски превози,
според която в продажната
цена на стоката са включени
застраховката и навлото).
СИФП [сй-фе-пе] - Съвет за
инвестиционна и финансова
политика.
СИХ [сих], фр. SIH и S. I. Н.
(Société internationale
d’Hématologie) - Международ¬
но дружество по хематология;
ИСХ.
СИЦ [сиц] - Спортен информа¬
ционен център.
СИЦ [сиц] - Столична инспекция
по цените.
СИЧ [сич] - Столичен инспекто¬
рат по чистотата.
СК - Салон за красота. А СК
„Бети".
СК (-) [èc-ка] - Самоходен
зърнокомбайн (напр.: СК-3,
СК-4).
СК воен. - Санитарен корпус (на
Сухопътни войски).
СК [cè-Kà] - Сборен комбинат.
СК - Сдружение Клуб 9000.
СК[сс-ка], юрид. - Семеен ко¬
декс.
СК [cè-ка] - Сигнален комплект
(в автоматична телефонна цен¬
трала).
СК (-) [èc-ка] - Силажокомбайн
(напр.: СК-2, СК-3, СК-6).
СК - Славянски комитет.
СК [cè-Kà] - Софийски кадастър.
СК [cè-Kà] - Спортен клуб. А СК
„Атлас".
СК [cè-Kà] - Спортен комплекс.
А СК „Академика"-, СК „Ло¬
комотив " ( София ).
СК [cè-Kà] - Стачен комитет.
СК [cè-Kà] - Столичен клуб. А
СК „Александър ".
СК [cè-Kà] -Столиченколодрум.
А СК „ Сердика ".
СК - Стоматологичен кабинет.
CK
499
СКЕМ
A CK „Макома”.
CK - Стоматологична клиника.
A CK „ Мулпшдент ”.
CK [cè-ка] - Стопански комби¬
нат.
CK[ ec-Kà], воен. - Страже в и ка¬
тер.
I СК [èc-ка], воен. - Стражеви ко¬
раб.
СК воен. - Стратегическокоман¬
дване.
СК [ cè-Kà] - Стрелкови комп¬
лекс. А СК „Левеки”.
СК [cè-Kà] - Строителна компа¬
ния. А СК „Кимко” СД.
СК [èc-Kà] - Строителна кон¬
струкция.
СК [cè-ка] - Строителна корпо¬
рация.
СК [cè-Kà] - Студентска коопе¬
рация. А СК „Академик”.
СК - Суров каучук.
СК [cè-Kà] - Счетоводна къща.
СК [ cè-Kà], спорт. - Съдийска
комисия.
CK [cè-Kà]- Съюзен комитет.
СК - Съюз на комунистите (Юго¬
славия); вж. сюк.
ск. - скица.
с-ка- сметка.
СКА [èc-ка],рус. СКА (Спортив¬
ный клуб армии) - Спортен ар¬
мейски клуб.
сказ, опред. грам. - сказуемно
определение,
сканд. - скандинавски.
CKAP [скар],пнгл. SCAR (Special
Committee of Antarctic Research)
- Специален комитет по антар¬
ктически изследвания.
СКАР [скар], воен. - Секция за
координиране на авиационния
ресурс.
СКБ - Селенови копирни бара¬
бани (Дружество с ограничена
отговорност).
СКБ [cè-ка-бё] - Съюз на клю¬
чарите в България.
СКБХ [ cè-ка-бе-хё] - Стопански
комбинат за битова химия.
СКБЧК - Столичен комитет на
Българския червен кръст.
скгт [cè-ка-гс-те] - Столична
компания за градски транс¬
порт.
СКД [cè-ка-де] - Санаторно-ку¬
рортна дирекция.
СКД воен. - Служба, контроли¬
раща движението.
СКДА [сё-ка-де-à] - Спортен
комитет на дружеските армии.
СКДЕУ [сё-ка-де-ÿ]- Стопански
комбинат за домакински
електроуреди.
СКЕМ [скем], м. и ср. - Строи¬
телна керамика и ефективни
материали (Стопанско обеди¬
нение).
СКЕМ
500
скпн
СКЕМ (-) (скем], рус. СКЕМ
(Свеклокомбайн конструкции
Коренькова, Еремеева, Мель¬
никова) -Цвеклокомбайн. кон¬
струиран от Коренков, Ереме¬
ев, Мелников (напр.: СКЕМ-3).
СКЖ [cè-ка-жё] -Съюз на кипър¬
ските журналиста.
СКИ А Д [скийд] - Служба за ко¬
ординационна и информацион¬
но-аналитична дейност (Мини¬
стерство на вътрешните рабо¬
та).
СКИНТС [скинтс] - Смесена
комисия за икономическо и
научно-техническо сътрудни¬
чество.
СКК [сё-ка-ка] - Санаторно-ку¬
рортен комплекс.
СКК [сё-ка-ка] - Стопанска ка¬
мара - Кърджали.
СКК - Съюзна контролна коми¬
сия.
скл, грам. - склонение.
СКМ - Салон за козметиченма-
саж. Д СКМ „Вени“.
СКМ - Сметачно-клавирна ма¬
шина.
СКМНМ - Сдружение на кме¬
товете на малки населени ме¬
ста.
СКН (-) [ ёс-ка-ён] - Навесен
силажокомбайн (напр.: СКН-
2,6).
СКН - Световен климатичен на¬
блюдател.
СКН воен. - Система за косми¬
ческо наблюдение.
ско воен. - Съвет за координи¬
ране на операциите.
СКО А - Стопански комбинат за
обработка на алуминий.
СКОН (-) [скон],рус. СКОН (Се¬
ялка комбинированная овощ¬
ная навесная) - Комбинирана
зеленчукова навесна сеялка
(напр.: СКОН-4,2).
СКООС[ скоос] - Студентски
клуб за опазване на околната
среда.
СКОПЕ [скопе], англ. SCOPE
(Scientific Committee on
Problems of the Environment) -
Научен комитет по проблеми¬
те на околната среда; НКПОС.
СКОР [скор], англ. SKOR (Special
Committee on Oceanographic
Research) - Специален комитет
по океански изследвания.
СКОЦМ [ско-це-мё] - Стопан¬
ски комбинат за обработка на
цветни метали.
СКП [сё-ка-пё] - Свободна коо¬
перативна партия.
СКП воен. - Стартов команден
пункт.
СКПН (-) [ёс-ка-пе-ён], рус.
СКПН (Сеялка кукурузная
скпп
501
СлВИ
пунктирная навесная) - На¬
весна сеялка за пунктирна се¬
итба на царевица (напр.:
СКПН-8).
СКПП [cè-Ka-ne-nè] - Стопан¬
ски комбинат за пластмасови
произведения.
СКППНР - Стопански комбинат
за преработка на пластмаси
„Народна република“.
СКР [èc-ка-ер], воен. - Страже -
ви кораб-разузнавач.
СКС (-) [èc-Ka-èc], хим. - Синте¬
тичен дивинилстиролов каучу¬
ков латекс (напр.: СК.С-65).
СКС [се-ка-cè] - Световен клуб
на студентите; ССК.
СКС [cè-ка-се] - Специална ку¬
риерска служба.
СКС биохим. - Специфична ком-
бинативна способност.
СКС |cè-Ka-cè] - Съвет за кул¬
турно сътрудничество (Евро¬
пейски съюз).
скт |cè-Ka-Tè] - Световна кон¬
федерация на труда.
СКТА [cè-ка-тс-а] - Стопански
комбинат за телефонна апара¬
тура.
СКТР [cè-ка-те-рё] - Северно-
кипърска турска република.
СКУ [cè-ка-у] - Санаторно-ку-
рортноуправление.
СКЦ [cè-ка-цё] - Селскостопан¬
ска кредитна централа (Акци¬
онерно дружество).
СКЦК [сё-ка-це-кё] - Студент¬
ски консултантски център за
кариера.
СКШ (-) [èc-ка-шё] - Секционен
кухненски шкаф (напр.: СКШ-
А 102, СКШ-А 201).
СЛ (-) [ёс-ёл) - Летящ супорт
(част от металорежеща маши¬
на) (напр.: СЛ-1).
СЛ воен. - Свързочна линия.
СЛ - Сдружение Лозенец.
СЛ (-) [èc-ёл ] - Сеялка за лен
(напр.: СЛ-17, СЛ-44).
СЛ - Синдикат на леярите (Кон¬
федерация на независимите
синдикати в България).
сл. - следващ (в съчет. с книжка,
брой). А сл. книжка', сл. брой.
Сл - Сливен (в регистрационни¬
те номера на моторни превоз¬
ни средства от Сливен и Сли¬
венски окръг). А Сл 10-11.
СЛ (-) [ёс-ёл], рус. СЛ (Сеялка
лесная) - Лесопосадъчна ма¬
шина (напр.: СЛ-4).
СЛ електр. - Съединителна ли¬
ния.
сл - сантилитър (след цифра).
СЛА биохим. - Синдром от лип¬
са на антитела.
слав. - славянски.
СлВИ воен. - Служба „Военна
СЛГА
502
смгс
информация“.
СЛГА [сёлга] - Съюз на летци¬
те от гражданската авиация.
слд [cè-ле-дё] - Социал но-либе¬
рално движение.
след. - следователно.
СЛН (-) [ес-ел-ён] - Навесна се¬
ялка за лен (напр.: СЛН-20).
сл.п. с. - след новата ера (след
цифра). Д / в. сл. н. е.
сл. об. - след обяд,
словаш. - словашки,
словен. - словенски.
СЛПЗ [cè-ле-пе-зё]-Селсколе¬
чебно профилактично заведе¬
ние.
СЛРБ [сё-ле-ре-бё] - Съюз на
ловците и риболовците в
България.
СЛС (-) [ ёс-ел-ёс], техн. -
Светлиннолъчева заваръчна
система (напр.: СЛС-10-1).
СМ [ ёс-ём] - Магнитен сепара¬
тор.
СМ [ёс-ём] - Мембранен сигна¬
лизатор.
СМ [ ёс-ём] - Метален сешоар.
СМ - Сдружение „Музика“.
СМ [ёс-ём] - Сметачна машина.
См - Смолян (в регистрационни¬
те номера на моторни превоз¬
ни средства от Смолян и Смо-
лянски окръг). Д См 23-14.
СМ воен. - Снабдителен марш¬
рут; МС.
СМ [ёс-ём] - Сортировъчна ма¬
шина.
СМ - Спортен многобой.
СМ - Столична митница.
СМ - Стопанска милиция.
СМ - Строителна механизация.
СМ - Строителни материали.
СМ - Строителни машини (Ед-
нолично дружество с ограниче¬
на отговорност).
СМ - Съюз на масларите.
СМ - Съюз на математиците;
СМБ.
СМ - Съюз на месарите.
см - сантиметър (след цифра). 11
см.-смесен.
см. - смукачка. Д См. „Мизия“.
СМА [ сё-ме-à]- Сдружение
..Музикаутор“.
СМБ [сё-ме-бё] - Съюз на мате¬
матиците в България; СМ.
СМБЕ - Селскостопанска мели¬
орация и борба с ерозията.
СМВР - Съвет на министрите на
външните работи.
СМГ [сё-ме-гё] - Софийска ма¬
тематическа гимназия. Д СМГ
„ Отец Паисий ".
СМГС [сё-ме-ге-сё], рус. СМГС
(Соглашение о международ¬
ном железнодорожном грузо¬
вом сообщении) - Съглашение
за международно железопътно
смд
503
CMC
сточно съобщение.
СМД [cè-ме-де] - Съюз на маке¬
донските дружества; СМДБ.
СМДБ [cè-ме-де-бё] - Съюз на
македонските дружества в
България; СМД.
СМДБ [се-ме-де-бё] - Съюз на
музикалните дейци в България.
СМДФ [cè-ме-де-фе] - Студент¬
ска музикално-драматична
формация.
СМЕК [смек] - Стопански мин¬
но-енергиен комбинат.
СМИ обик. мн. - Средства за ма¬
сова информация.
СМК [се-ме-ка] - Световен ма¬
кедонски конгрес.
СМК[ сс-ме-ка] - Стопански ме¬
талургичен комбинат. А СМК
„Горубсо".
СМК [cè-ме-кё] - Строително-
монтажен комбинат.
СММК [cè-Me-Me-Kà] - Стопан¬
ски минно-металургичен ком¬
бинат.
смо [cè-ме-о], ж. и ср. - Све¬
товна метеорологична органи¬
зация (Специализиран орган
към ООН); АИМ, ИАМ,
ВМО, ОММ.
СМО воен. - Сили за местна от¬
брана.
СМО - Станок за междуселищ-
но отброяване.
СМО [cè-ме-о], ср. (разг., член.
-то) - Строително-монтажно
обединение.
СМОА [смой], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Специализирана
монтажна организация за ав¬
томатизация; СПМОА.
СМОГ -Софийска мъжка образ¬
цова гимназия.
смп воен. - Смесено минно
поле.
СМП - Спешна медицинска по¬
мощ.
СМП [cè-ме-пё] - Съюз на меж¬
дународните панаири.
СМПС[ cè-ме-пе-сё] - Съглаше¬
ние за международно пътни¬
ческо съобщение.
СМР воен. - Служба за между¬
народно развитие.
CMP [cè-Me-pè], мн. и (разг.) ср.
(член, -то) - Строително-мон¬
тажни работи.
CMC [cè-Mc-cè], фр. CMS
(Commission de la météorologie
synoptique)-Комисия по синоп-
тична метеорология.
CMC [èc-ем-ёс], физ. - Специа¬
лизиран мьосбауеровелектро¬
мер (напр.: СМС-1).
СМС (-) [èc-ем-ес] - Метален
сгъваем сешоар (напр.: СМС-
I. СМС-2).
СМС - Спортно-медицинска
CMC
504
сни
служба.
CMC - Съвет за митническо
сътрудничество (Европейски
съюз).
см/сек - сантиметри за секунда
(след цифра). Д 10 см/сек.
СМТ [сё-ме-тс], фр. СМТ и С. М. Т.
(Comité mixte international du
matériel de traction électrique) -
Международен смесен коми¬
тет по електрозадвижване.
СМТБ - Сименс медицинска тех¬
ника - България (Еднолично
дружество с ограничена отго¬
ворност).
СМТЦ [сё-ме-те-цё] - Софийска
междуградска телефонна цен¬
трала.
СМУ мн., воен. - Сложни метео¬
рологични условия.
СМУ [сё-мс-ÿ] -Средно музикал¬
но училище. Д СМУ- Широка
Лъка.
СМУ[сё-мс-у], ср. (разг., член.
-то) - Строително-монтажно
управление.
СН воен. - Самопасочване.
СН воен. - Служба за наблюде¬
ние.
СН (-) [èc-ён], техн. - Смазко-
пагнетател (напр.: СН-15).
СН воен. - Спътникова навига¬
ция.
СН воен. - Стратегическо на¬
правление.
сн. - снимка.
сн физ. - стен (единица за сила в
системата механични единици
метър-тон-секунда), (след
цифра).
СНАВР мн. - Спасителни и нео¬
тложни аварийно-възстанови¬
телни работи.
СНБ (-) [ёс-ен-бё] - Нагнетате¬
лей бояджийски съд (напр.:
СНБ-100).
СНБП [сё-не-бе-пё] - Съюз на
независимите български писа¬
тели.
СНВ [сё-не-вё] - Съвет по нар¬
котичните вещества.
енд- Система за нормативна
документация по стандартиза¬
ция.
СНД [сё-не-дё] - Софийско ну¬
мизматично дружество.
СНДМС - Съюз на национални¬
те демократични и миролюби¬
ви сили (Южен Виетнам).
СНДФРМ - Софийско научно
дружество по физикална и ре-
хабилитационна медицина.
СНЖДР - Съюз „Ние жените“
за достойнство и равенство.
СНИ [сё-не-й] - Сдружение за
недвижими имоти.
СНИ [сё-не-й] - Селскостопан¬
ски научноизследователски
сни
505
CHTK
институт; вж. ССНИИ.
СНИ - Служба за научна инфор¬
мация.
снк [сс-не-кй] - Съвет за науч¬
на координация (Българска
академия на науките).
СНК [се-нс-кй] - Съюз на наро¬
дите в Камерун.
СНЛАД - Социалистическа на¬
родна либийска арабска джа¬
махирия.
СНМ [се-не-мё], м. и (разг.) ср.
(член, -то), истор. - Съюз на
народната младеж (1947-
1949).
СНО - Софийска народна опе¬
ра.
СНОА [сноа] - Суданска народ¬
на освободителна армия.
СНОН - Статут на най-облаго-
детелствана нация в търгови¬
ята.
снп [cè-не-пё] - Свободна на¬
родна партия.
СНП [cè-не-пс] - Свободна на¬
ционална партия (Бахамски
острови).
СНП [cè-не-пе] - Социалистичес¬
ка народна партия (Норвегия).
СНП [се-не-nè], воен. - Страни¬
чен наблюдателен пункт.
СНП (-) [èc-ен-пё], рус. СНП
(Передвижная насосная стан¬
ция) - Подвижна помпена стан¬
ция (напр.: СНП-510).
СНПА воен. - Секция за насоч¬
ване на поддържащата авиа¬
ция.
СНПФ - Студия за научно по¬
пулярни филми.
СНРеО и мн., воен. - Сили за не¬
забавно реагиране.
СНР воен. - Станция за насочва¬
не на ракети.
СНР [cè-He-pè] - Съвет за наци¬
онални реформи (Тайланд).
СНРБ [cè-He-pc-6è] - Съюз на
научните работници в Бълга¬
рия.
СНС - Сдружение ,.Не на стра¬
ха“.
СНС [cè-He-cè], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Селски народен
съвет.
СНС - Специализиран научен
съвет.
СНС воен. - Стратегия на нацио¬
налната сигурност.
СНСЕ - Специализиран научен
съвет по езикознание.
СНСИТМИ - Специализиран
научен съвет по икономичес¬
ка теория имакроикономика.
СНТИ [cè-не-те-й] - Сектор за
научно-техническа информа¬
ция.
СНТК (-) [ёс-ен-те-Kà] - Съвет¬
ски нискотемпературен ката¬
снткп
506
собств.
лизатор (напр.: СНТК-1,
СНТК-3).
СНТКП - Съвет за научно-тех¬
нически концепции и прогнози,
снч [cè-не-че] -Съюз на народ¬
ните читалища.
СНШ. (cè-He-mèV поен. - Съвет
на началник-щабовете.
СО[ cè-ô] - Сдружение на общи¬
ните.
CO (-) [èc-ô] - Сеносъбирач-об-
ръщач (напр.: CO-1,6 М).
CO мн., воен. - Сили за охрана.
СО - Симфоничен оркестър.
СО - Софийски оранжерии.
СО [cè-ô] - Социално осигурява¬
не.
СО воен. - Специален офицер.
СО ед. и мн., воен. - Специално
оръжие.
СО[ cè-ô] - Столична община.
CO [cè-ô], с/л (разг., член, -то, мн.
-та) - Стопанско обединение.
СО[ cè-ô], воен. - Страничен от¬
ряд.
СО [cè-ô] - Студентски общежи¬
тия. Д СО НАТФИЗ.
СО [cè-ô], воен. - Съвет по от¬
браната.
СО [со], ср., воен. — Съсредото¬
чен огън.
СО [cè-ô] - Съюз за Отечество¬
то.
СО [cè-ô]-Съюзнаорганизация.
со воен. - Стартов отряд.
СОА (-) [coà], трансн. - Стрел¬
кови обръщателен апарат
(напр.: СОА-I, СОА-2).
СОАП [соап], ж. и (разг.) м. -
Столична общинска агенция за
приватизация.
СОАССР истор., рус. СОАССР
(Северо-Осетинская Авто¬
номная Советская Социалис¬
тическая Республика) - Севе-
ро-Осетинска автономна
съветска социалистическа ре¬
публика.
COAT [соат] - Съюз за обще¬
ствен автомобилен транспорт.
СОБ ед. имн.,воен. - Специална
оперативна база.
СОБ ед. и мн., воен. - Спомага¬
телна осигуряваща база.
соб. ипф. - собствена информа¬
ция.
СОБНР - Симфоничен оркестър
на Българското Национално
Радио.
СОБРТ -Симфоничен оркестър
на Българското радио и теле¬
визия.
СОБСИ [собси], индонев. SOBSI
(Sentral Organisasi Buruh Seluruh
Indonesia) - Централна органи¬
зация на профсъюзите в Ин¬
донезия.
собств. грам. - собствено съще-
СОБТ
507
солп
ствително име.
СОБТ [собт] - Специализиран
отряд за борба с тероризма.
Совболстрой м., рус. Совбол-
строй (Советско-болгарское
строительство) - Съветско-
българска строителна органи¬
зация.
Совинформбюро ср., рус. Сов¬
информбюро (Советское ин¬
формационное бюро)
Съветско информационно
бюро.
совнарком, член, -ът, -а, мн. -и,
м., истор., рус. совнарком (Со¬
вет народных комиссаров) -
Съвет на народните комисари.
СОВП [ со-ве-nè] - Софийска
окръжна военна прокуратура,
совхоз, член, -ът, -а, мн. -и, м.,
рус. совхоз (Советское хозяй¬
ство) - Държавно социалисти¬
ческо селскостопанско пред¬
приятие в СССР.
- Произв. '. совхозен, совхозник,
совхозничка, совхозничество.
СОГед. пмн., воен. -Специална
оперативна група (на Воен¬
новъздушните или Военномор¬
ските сили)
СОГЕ - Световна организация по
гастроснтсрология.
СОГО - Селски отряд на граж¬
данската отбрана.
СОД [сод] - Сигнално-охрани¬
телна дейност (охранителна
фирма).
СОД [сод] - Столичен онкологи¬
чен диспансер.
СОД [сод] - Средномесечен оси¬
гурителен доход.
СОДМКО [содомко], ж. и м. -
Специализирана организация
за доставка и монтаж на ком¬
плектни обекти.
СОДУ [соду] - Система за опе¬
ративно-диспечерско управле¬
ние (в строителството).
СОЗУ [созу],ед. нмн.. електрон.
- Свръхопсративно запомня¬
що устройство.
СОИ [сои], воен. - Система за
обмен на информация.
сой [сби], мн. - Съвременни
олимпийски игри.
СОИС [соис] - Световна органи¬
зация по интелектуална соб¬
ственост.
СОК (-) [сок],/?ус. СОК (Сеялка
овощная конная) - Конна зе¬
ленчукова сеялка (напр.: СОК-
7).
СОКДНК - Селски общински
комитет за държавен и наро¬
ден контрол.
СОЛ [сол] - Сдружение на об-
щопрактикуващите лекари.
СОЛП [солп], член, -ът, -а, м.,
COM
508
СОТ
воен. - Специален отряд за
ликвидиране на последствията.
СОМ [сом] - Синдикална орга¬
низация „Металици“ (Конфе¬
дерация на независимите син¬
дикати в България).
СОМА [сома] - Студентски об¬
щежития - Музикална акаде¬
мия.
СОН [сон], воен. - Спретнато
(двойно) огнево наблюдение.
СОН [сон] , ж. и м., воен. - Стан¬
ция за оръдейно насочване.
СОН (-)[сон], рус. СОН (Сеялка
овощная навесная) - Навесна
зеленчукова сеялка (напр.:
СОН-2, 8А).
СОНС [сонс] - Столичен общин¬
ски народен съвет.
СОНС [сонс] - Селеки общински
народен съвет; селсъвет.
соо воен. - Санитарно обслуж¬
ване и осигуряване.
COOOMBP - Сдру жение за
опазване и оптимално опол¬
зотворяване на минералните
води и ресурси.
СОП eà. и мн., воен. - Специално
оперативно подразделение (на
Военновъздушните или Воен¬
номорските сили).
СОП [con] - Столична охрани¬
телна полиция.
СОПК - Съвет за опазване па¬
метниците на културата.
СОРД воен. - Система за обра¬
ботка на разузнавателни дан¬
ни.
СОРИ воен. ~ Система за обра¬
ботка на разузнавателна ин¬
формация.
СОРСС истор. - Свободен общ
работнически синдикален
съюз (1904-1924).
СОС - Световна организация на
скаутите.
СОС мн., воен. - Специални опе¬
ративни сили (на Военновъз¬
душните сили, Военноморски¬
те сили или Сухопътните войс¬
ки).
СОС - Столичен общински
съвет.
СОС - Софийски окръжен съд.
СОС [èc-o-èc], ср., англ. SOS
(Save our souls) - Спасете на¬
шите души; Save our ship - Спа¬
сете нашия кораб) - Между¬
народен радиосигнал за бед¬
ствие; есоес.
СОСЗ - Съюз на офицерите и
сержантите от запаса.
сосп воен. - Система за обеди¬
нено стратегическо планиране.
СОСС - Софийска окръжна
следствена служба.
СОТ [сот] - Световна организа¬
ция по туризма.
сот
509
СОХО
СОТ [сот] - Сигнално-охрани¬
телна техника (охранителна
фирма).
- Произв.'. сотаджия, сбтад-
жийски.
СОТ - Съвет за ограничаване на
тютюнопушенето (Министер¬
ство на здравеопазването).
СОТИ [соти] - Служба за опера¬
тивно-техническа операция.
СОТИ [соти] - Служба за охра¬
на и технически инсталации.
СОУ [соу] - Средно общообра¬
зователно училище. Д 27-0
СОУж. к. „Люлин".
СОУ [соу] - Софийско основно
училище. Д 30-то СОУ.
СОУДНЗ - Средно общообразо¬
вателно училище за деца с на¬
рушено зрение. Д СОУДНЗ
„Луи Б рай л ".
СОУР воен. - Система за опера¬
тивно управление и ръковод¬
ство.
СОФ [соф] - Световна органи¬
зация по фризьорство.
Соф... - Софийски (като първа
съставна част на сложносъ-
кратени думи, напр.: Софжил-
фонд, Софпроект, Софстрой).
Софёкспо ж. и ср. - Междуна¬
родна специализирана изложба
(експозиция) в гр. София.
Софжилфонд м. - Софийски
жилищен фонд.
Софияпласт м. и ж. - Фирма в
гр. София за производство на
полимерни изделия за промиш¬
леността и бита.
Софкнйга ж. - Фирма за книго¬
разпространение в гр. София.
Софпроект м. - Институт за
проучване и проектиране на
строителни обекти в гр. София.
Софсправка ж. - Предприятие
за услуги - даване на различни
справки на гражданите за гр.
София.
Софстрой м. - Стопанско обеди¬
нение за жилищно, културно-
битово, административно и
други видове строителство на
територията на гр. София.
Софстройпроёкт м. - Комплек¬
сен институт за проучване и
проектиране на строител¬
ството на територията на гр.
София.
Софтакси я. и ж. - Фирма за
таксиметрови услуги в гр. Со¬
фия.
Соффарма ж. - Софийска фар¬
мацевтична фирма.
СОХИО [ебхио], япон. SOHYO
(Nihon Rodo KumiaiSohyogikai)
- Генерален съвет на японски¬
те профсъюзи.
СОХО [сохо] - Слънчева и хе-
соц
510
спво
лиосферна лаборатория.
СОЦ воен. - Свързочен опера¬
тивен център.
соц... разг. - Социалистически
(напр.: соцлагер, соцстрани).
соц. - социален.
соц. - социалистически,
социол. - социологически,
социол. - социология.
социолект, член, -ът, -а, м., ези-
козн. - Социален диалект.
СП (-) [èc-nè] - Продукционен
струг (напр.: СП-403).
СП геогр. - Северен полюс.
СП - Силиконови продукти (Ед¬
нолично дружество с ограниче¬
на отговорност).
СП - Синдикат на пивопроизво-
дителите (Конфедерация на
независимите синдикати в
България).
СП [cè-nc] - Сметна палата.
СП воен. - Снабдителен пункт.
СП [cè-nè] - Социалистическа
партия (Румъния).
СП - |cè-nè] - Специализирано
предприятие.
СП [èc-nè], техн. - Сребърно-
паладисв тел за контактни
стъкла.
СП [èc-nè] - Стоманено-панце-
рови инсталационни тръби.
СП - Стоматологична поликли¬
ника. А СП /.
СП [cè-nè] -Стопанска полиция.
СП [cè-nè], ср. (разг., член, -то,
мн. -та) - Стопанско предпри¬
ятие.
СП - Студентска поликлиника.
СП - Съюз на птицевъдите.
СП (-) [èc-nè],рус. СП (Стоговоз
полунавесной) - Полунавесна
платформа за превоз на бали
(напр.: СП-2).
сп. - спирка.
сп. - списание (със собствено
име). А сп. „Отечество".
СпА воен. - Специална авиация.
СПАМП - Съюз на преподава¬
телите по авто-мото подготов¬
ка.
СПБ (-) [èc-ne-6è] - Предна без-
палцева сенокосачка (напр.:
СПБ-1,5, СПБ-1,5-1).
СПБ [cè-ne-6è] - Съюз на пенси¬
онерите в България.
СПБ [cè-ne-6è] - Съюз на пре¬
водачите в България.
СПБ библ. - Своден печатен бю¬
летин.
Сп БАН библ. - Списание на
Българската академия на на¬
уките.
СПБЦ - Столичен противобесен
център.
СПВ [cè-ne-Bè], мн., воен. - Су¬
хопътни войски; СВ.
СПВО [cè-пе-ве- о], воен. - Сек-
спг
511
СПК
ция за противовъздушна от¬
брана.
СПГ - Средна политехническа
гимназия.
СПГА [cè-ne-re-à] - Съюз на
пилотите от гражданската
авиация.
СПД [cè-пе-дё] - Съвместна пла¬
нова дейност.
СПДИ (-) [cè-пе-де-й] - Смесена
подвижна дъждовална инста¬
лация (напр.: СПДИ „Марица-
60“).
СПЕМ [спем] - Съвет за публич¬
ни електронни медии.
спец... - Специален (като първа
съставна част на сложносъ¬
кратени думи, напр.: спецеред-
ства, спецчасти, спецподеле-
ние).
спец, член, -ът, -а, мн. -ове, м.,
раз?. - 1. Специалист.
2. воен. Завеждащ специална
служба.
спец. леке. - специален термин,
спец. кор. - специален кореспон¬
дент.
спецкурс м. - Специализиран
курс.
Спецстрой м. - Специално
строителство.
СПЗ [се-пе-зё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то), воен. - Странична
походна застава.
СПЗ - [cè-пе-зё] - Сушилня за
плодове и зеленчуци (напр.:
СПЗ-65).
СПИ - Сдружение „Приятели на
Индонезия“.
СПИ [спи] - Социална пенсия за
инвалидност.
СПИ - Социално-педагогически
интернат. А СПИ „ П. Мутаф¬
чиев".
СПИН [спин] ,м.,мед. - Синдром
на придобита имунна недо¬
статъчност.
- Произв.-. спинбзен, спйнад-
жия, спйнаджийка, спйнаджий-
ски.
СПИНМ - Съвет за планово из¬
граждане на населените места.
СПИОР - Сдружение „Правна
инициатива за обучение и раз¬
витие“.
СПК [èc-пе-ка], рус. СПК (Со-
ломополовокопнитель) -Сла-
мосъбирач.
СПК [cè-ne-Kà] -Социално-педа¬
гогически кабинет.
СПК[ cè-пе-ка] - Съвместен пар¬
ламентарен комитет.
СПК [cè-ne-Kà] - Съюз на при¬
ятелите на кооперацията.
СПК [cè-пе-ка], кхмер. SPK
(Saporamean Kampuchea) -
Кампучийска информационна
агенция.
спм
512
СП PO
СПМ строит. - Подвижно ме¬
ханизирано скеле.
СПМ - Сметачно-перфорацион-
на машина.
СПМ - Съюз на президентското
мнозинство (Франция).
СПМОА [смоа], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Специализирана
производствена монтажна
организация за автоматизация;
СМОА.
СПН - Сдружение „Природа на¬
заем“.
спн ед. и мн., воен. - Спрегнат
(двоен) пост за наблюдение.
СПНС - Стопанско предприятие
за ниско строителство (Глав-
болгарстрой).
СПО (-) [èc-ne-о], рус. СПО (Се¬
ялка парниковая однозерно¬
вая) - Парникова сеялка
(напр.: СПО-22).
спорт, леке. - спортен термин,
спортмаг, член, -ът, -а, м. -
Спортен магазин.
Спортпром м. - Спортна про¬
мишленост (Завод за спортни
уреди и пособия).
Спортснаб м. - Спортно снаб¬
дяване (Предприятие за снаб¬
дяване със спортни уреди и по¬
собия).
Спорт-тото, член, -то, ср. -
Спортен тотализатор.
СПОС [епос] - Съвет по пробле¬
мите на околната среда
(Българска академия на науки¬
те).
СПП [cè-ne-nè] - Световна про¬
доволствена програма.
СПП [cè-ne-nè] - Специализира¬
но полицейско подразделение.
СПП [cè-ne-nè], ср. (разг., член.
-то) - Стопанско производстве¬
но предприятие.
СПП [cè-ne-nè], ср. (разг., член.
-то) - Строително промишле¬
но предприятие.
СППЗ[ cè-пе-пе-зё] - Стопанство
за преработка на плодове и
зеленчуци.
сппм [спам], воен. — Сборен
пункт за повредени машини.
СППС [се -ne-ne-cè] - Столична
противопожарна служба.
СППЧ - Сдружение „Проект
права на човека“.
спр. грам. - спрежение.
справ. - справочник.
СПРДН - Служба за предотвра¬
тяване и разкриване на данъч¬
ни нарушения.
СПРКИО - Специални прибори
за работа при кодиран инфор¬
мационен обмен.
СПРМ - Съюз на производите¬
лите на растителни масла.
СПРО воен. - Система за про-
СПрТВР
513
СПУ
тиворакетна отбрана.
СПрТВР воен. - Система за
предварително тактическо
въздушно разузнаване.
СПРЦ [cè-пе-ре-цё] - Стопанство
за производство и реализация
на цветя.
СПС [cè-ne-cè] - Световен по¬
щенски съюз.
СПС [cè-ne-cè] - Софийски по¬
щенски съобщения. Д ТП Со¬
фийски пощенски съобщения.
СПС [cè-ne-cè],срб. СПС (Соци¬
алистическа Партща Сърбии)
- Социалистическа партия в
Сърбия.
СПС [cè-ne-cè] - Съюз на патри¬
отичните сили. Д СПС „Защи¬
та ".
СПСВЗ - Съюз на патриотични¬
те сили и войните от запаса. Д
СПСВЗ „Защита“.
СпСлС - Специализирана след¬
ствена служба; ССС.
СПСО [cè-ne-ce-ô] - Софийска
пласментно-снабдителна орга¬
низация.
СПССП - Система за проучване
на селскостопанските пазари
(Европейски съюз).
СПТ мн., икон. - Специални пра¬
ва на тираж.
СПТВСН - Сдружение на про¬
изводители и търговци на вина
и спиртни напитки.
СПТВУ [cè-пе-те-ве-у], ср.
(разг., член. -то,мн. -та) - Сред¬
но професионално трудово¬
възпитателно училище.
СПТУ [cè-пе-те-у], ср. (разг.,
член. -то,мн. -та)-Среднопро¬
фесионално-техническо у‘шли-
ще.
СПТУА [cè-ne-Te-ÿ-à] - Средно
професионално-техническо
училище по автотранспорт.
СПТУ по ВИС [cè-пе-те-у по вие]
- Средно професионално-тех¬
ническо училище по вътреш¬
ни инсталации и строителство.
СПТУК [cè-ne-Te-ÿ-ка] - Сред¬
но професионално-техническо
училище по корабостроене.
СПТУМ [cè-ne-Te-ÿ-Mè] - Сред¬
но професионално-техническо
училище по машиностроене.
СПТУОТ [сс-пе-те-у-о-тё] -
Средно професионално-техни¬
ческо училище по отдих и ту¬
ризъм.
СПТУТ [cè-ne-Te-ÿ-Tè] - Средно
професионално-техническо
училище потекстил.
СПУ електрон. - Сигнално по¬
викващо устройство.
СПУ [cè-nc-ÿ], мн. - Системи за
планиране и управление.
СПУ [cè-ne-ÿ], м. и (разг.) ср.
СПУ
514
СРО
(член, -то), воен. - Спомагате¬
лен пункт за управление.
СПУ [сё-пе-ÿ], ср. (разг., член.
-то, мн. -та) - Средно политех-
ни ческо учил ище.
СПУ [сс-пе-ÿ] - Средно полицей¬
ско училище (Пазарджик).
СПФ - Семеен приватизационен
фонд.
СПЦ [сё-пе-цё] - Селекция на
подвижните цели (в радиоло-
кационна станция).
СПШЛ [сё-пе-ше-ёл] - Социали¬
стическа партия на Шри Лан¬
ка.
СПЯ [сё-пе-я] - Японска социа¬
листическа партия; ЯСП.
СР (-) [èc-èp] - Полуавтомати¬
чен револверен струг (напр.:
СР-101).
СР [èc-èp], техн. - Редовна ско¬
ба.
СР мн., воен. ~ Сили от резерва.
СР - Социалистическа републи¬
ка.
СР - Спортна редакция.
СР - Съвет на ректорите на
ВУЗ.
СР - Съюз на работодателите;
СРБ.
ср воен. - стрелкова рота.
ср. грам. - среден род.
ср. - сравни; вж. срв.
ср. - сряда.
СРАС [срас] - Съюз на ромски¬
те асоциации в Сърбия.
СРБ [сё-ре-бё] - Софийскором¬
ско бюро.
СРБ [сё-ре-бё] - Съюз на рабо¬
тодателите в България; СР.
СРБ [ сё-ре-бё] - Съюз на репре¬
сираните в България след 9. IX.
1944 г.
срб. - сръбски.
СРБНР - Спортна редакция на
Българското национално ра¬
дио.
СРБС [сё-ре-бе-сё] - Социалис¬
тическа република Бирмански
съюз.
ср.-бълг. - среднобългарски.
СРВ [сё-ре-вё] - Социалистичес¬
ка република Виетнам.
срв. - сравни.
ср.-вск. - средновековен.
СРГ[ cè-pe-rè] - Сметно-разчет¬
на група.
ср.-гр. - средногръцки.
СРИ воен. ~ Система за разпре¬
деление на информацията.
СРН (-) [ёс-ср-ён],рус. CPH (Са¬
жалка рассады навесная) -
Разсадопосадъчна машина
(напр.: СНР-5,2).
СРО ед. и мн., воен. - Сили за
ранно оповестяване (НАТО).
СРО [сё-ре-о] - Съюз на рево¬
люционните организации (Три-
СРОБР
515
СС
нидад и Тобаго).
СРОБР воен. - Система за ран¬
но откриване набаталистични
ракети.
СРП воен. - Сметачнорешаващ
прибор.
СРП [cè-pe-nè] - Софийска ра¬
йонна прокуратура.
СРП [cè-pe-nè] - Социалистичес¬
ка работническа партия (Ис¬
пания).
СРП [cè-pe-nè] - Сръбска ради¬
кална партия.
СРП [cè-pe-nè] - Съюз на работ¬
ниците по просветата.
СРП [cè-pe-nè] - Съюз на румън¬
ските писатели.
СРПЮ (к) - Социалистическа
работническа партия на Юго¬
славия (комунисти).
СРС [cè-pe-cè] - Софийски райо¬
нен съд.
СРС [cè-pe-cè], мн. - Специални
разузнавателни средства.
СРС - Стоманорешетъчен
стълб за електрически прово¬
ди.
СРСДМ [сё-ре-се-де-Mè], истор.
- Съюз на работническата
социалдемократическа мла¬
деж (1912-1919).
СРСП [cè-pe-ce-nè] -Сомалийс-
ка революционна социалисти¬
ческа партия.
СРСПН - Социалистическа ра¬
ботническо-селска партия в
Нигерия.
СРТИ - Сдружение за развитие
на търговията - Изток.
СРХ биохим. - Соматотропен-
релизинг хормон.
срхр. - сърбохърватски; сърб. -
хърв.
СРЦ [сс-ре-цс], воен. - Свързо¬
чен радиоцентър.
СРЦ [cè-pe-nè] - Спортно-раз¬
влекателен център.
СРЦ [cè-pe-nè], ж. и ср., воен. -
Станция за разузнаване и це-
леуказване.
СРЦ [cè-pe-цё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Строително-ре¬
монтен цех.
СРЮ [cè-ре-ю] - Съюзна репуб¬
лика Югославия.
СС (-) [èc-èc] - Металорежещ
специализиран струг (напр.:
СС-004, СС-006).
СС воен. - Санитарна служба.
СС воен. - Свързочна система.
СС мн.,воен. -Сили за сигурност.
СС ед. и мн., воен. - Склад за
снабдяване; снабдителен склад.
СС - Сладоледен салон. А СС
„Кадифе".
СС воен. - Строго секретно.
СС - Студентски столове (акцио¬
нерно дружество).
сс
516
ссз
СС - Студентски съвет.
СС (-) [èc-èc] - Сушилня-силоз
(напр.: СС-3,5).
СС - Съвет на секретарите.
СС - Съюз на собствениците.
Сс - Силистра (в регистрацион¬
ните номера на моторни пре¬
возни средства от Силистра и
Силистренски окръг). ДСс 15-
40.
СС [èc-èc], нем. SS (Schutzstaftèln)
- Охранителни отряди (войска
с особено предназначение в
хитлеристка Германия); Есес.
- Произвл есесовец, есёсовка,
есесовски.
ССА [cè-ce-à] - Самостоятелна
секция по астрономия (Българ¬
ска академия на науките).
CCA [cè-ce-à] - Свободна спе-
леоасоциация.
CCA [cè-ce-à] - Селскостопан¬
ска авиация.
CCA (cè-ce-à], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Селскостопанска
академия.
ССБ [cè-ce-6è] - Софийска сто¬
кова борса.
ССБ [cè-ce-6è] - Съюз на слепи¬
те в България. Д ССБ „Ус¬
пех ".
ССБ [cè-ce-6è] - Съюз на съдии¬
те в България.
ССБ [èc-ec-6è], ССБ (Суль¬
фитная спиртовая барда) -
Сулфитна луга.
ССВ [èc-ec-eè] - Смазка за сту¬
дено валцуване на цветни ме¬
тали (напр.: ССВ-Верила).
сев воен. - Специален свързочен
взвод.
ССВМУ [cè-се-ве-ме-у] - Сер¬
жантско средно военно-музи¬
кално училище. Д ССВМУ
„Маестро Атанасов".
ссвс воен. - Свързочна систе¬
ма на въоръжените сили.
ССВУ [cè-се-ве-у], ср. (разг.,
член, -то) - Сержантско сред¬
но военноучилище.
ССГИ [cè-се-ге-й] - Сдружение
за свободни граждански избо¬
ри.
ССД [cè-се-дс] - Спортно-стопан¬
ска дейност.
ССД [cè-ce-дё] - Съюз на свобод¬
ните демократи (Унгария).
ССДСК - Синдикат на служите¬
лите от ДСК (Конфедерация на
независимите синдикати в
България).
ССДУ воен. - Система за съби¬
ране на данни и управление.
ССЕ - Съдебно-счетоводна екс¬
пертиза.
ССЕС - Статистическа служба на
Европейския съюз.
ССЗ [cè-се-зе] - Съвет за соци-
сси
517
ссо
ална защита.
ССИ [cè-ce-й] - Селскостопан¬
ски институт.
ССИ [cè-ce-й], фр. SCI (Service
civil international) - „Междуна¬
родно доброволно сътрудниче¬
ство" (младежка организация).
ССИ [cè-ce-й], фр. SSI (Service
social international) - Междуна¬
родна социална служба (за по¬
мощна преселници и бежанци);
ИСС.
ССИ радиотехн. - Селектор на
синхронизиращите импулси.
ССИГ [cè-ce-и-гё] -Съюз за сто¬
панска иниациатива на граж¬
даните.
ССК [cè-ce-ка] - Световен сту¬
дентски клуб; СКС.
ССК [cè-ce-Kà] - Софийска спес¬
товна каса.
ССК [ cè-ce-Kà], м. и (разг) ср.
(член, -то) - Студентски
спортен клуб.
ССК воен. - Съединение „Стра-
жеви катери".
ССКЗ [cè-ce-ка-зё] - Сдружение
на собствениците на компеса-
торни записи.
ССМ [cè-ce-Mè] - Световенсъвет
на мира.
ССМ [с è-ce-Mè], ср. (разг., член.
-то) - Селскостопански маши¬
ни (учебна дисциплина във
ВУЗ).
ССМ - Софийска Света Митро¬
полия.
ССМ [cè-ce-Mè], истор. - Съюз
на социалистическата младеж
(1921-1934; 1944-1945).
ссмио [cè-ce-мио] - Световно
стопанство и международни
икономически отношения (спе¬
циалност във виеше учебно
заведение или отдел, сектор,
катедра.
ССМНР - Съвет на студентите
и младите научни работници.
ССН ед. и мн., воен. - 1. Съеди¬
нения със специално назначе¬
ние.
2. Сили със специално назна¬
чение.
ССНИИ [cè-ce-ни-й] - Селско¬
стопански научноизследова¬
телски институт; СНИ.
ССНМ [cè -се-не-Mè] - Съюз на
свободната немска младеж.
ССО [cè-ce-o], мн., воен. - Сили
за специални операции.
ССО [cè-ce-o] ж. и ср. - Специа¬
лизирана строителна организа¬
ция.
ССО мн., воен. - Стратегически
сили за отбрана.
ССО [cè-ce-ô] - Студентски сто¬
лове и общежития (акционер¬
но дружество).
ссов
518
СССР
ССОВ воен. - Свързочна систе¬
ма от особена важност.
ССОН [cè-се-о-не] - Съвет за
сигурност при ООН.
ССП л'/ш. - Средна степен на по¬
лимеризация.
ССП ( cè-ce-nè] - Столично сто¬
панско предприятие
ССП - Студентска стоматоло¬
гична поликлиника.
ССПЗ - Съвет за сътрудниче¬
ство в Персийския залив.
ССПТО [cè-се-пе-те-б] - Средно
специално и професионално-
техническо образование.
ССР fèc-ec-èp], истор., рус. ССР
(Советская социалистическая
республика) - Съветска соци¬
алистическа република (само в
съчет.: Арменска ССР, Бело¬
руска ССР и под.).
...ССР [èc-ec-èp], истор., рус. -
... ССР (Советская социалис¬
тическая республика) - Съвет¬
ска социалистическа републи¬
ка (като съставна част на ини-
циални съкращения, напр.:
БССР - Белоруска съветска
социалистическа република).
ССРД воен. - Система за сбор
(събиране) и регистриране на
данни.
ССРЗ - Сортови семена и расти¬
телна защита (Стопанско пред¬
приятие).
ссс [cè-ce-cè], истор. - Свобо¬
ден синдикален съюз.
ССС (cè-ce-cè] - Сдружение на
съдебните служители.
ССС воен. - Система за спътни¬
кова връзка.
ССС [cè-ce-cè] - Специализирана
следствена служба; СпСлС.
ССС воен. - Стратегическа
свързочна система (НАТО).
ССС [cè-ce-cè]- Студентски
спортен съвет.
ССС (cè-ce-cè) -Судански социа¬
листически съюз.
СССА [cè-ce-ce-à] - Съветска
селскостопанска академия.
СССД икон. - Система на Съве¬
та за икономическа взаимопо¬
мощ за стандартни справочни
данни за веществата и мате¬
риалите; СССД СИВ.
СССД СИВ икон. - Система на
Съвета за икономическа взаи¬
мопомощ за стандартни спра¬
вочни данни за веществата и
материалите; СССД.
СССП [cè-ce-ce-nè] - Столична
служба за социално подпома¬
гане.
СССР [èc-ec-ec-èp] и (разг.) [èc-
ec-èp], истор., рус. СССР
(Союз Советских социалисти¬
ческих республик) - Съюз на
ссг
519
СТ АКО
съветските социалистически
републики.
ССТ [ cè-ce-Tè], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Селскостопански
техникум.
ест физ. - сантистокс (след циф¬
ра).
ССУ [cè-ce-ÿ], ср. (разг., член.
-то) - Средно спортно учили¬
ще.
ССУДУС [судус] - Средно спе¬
циално училище за деца с ув¬
реден слух; СУДУС.
ССУМОР [сумор], м. и ср. -
Средно специално училище по
морски и океански риболов.
ССХУ - Средно специално худо¬
жествено училище.
ССХУПИ - Средно специално
художествено училище за при¬
ложни изкуства.
ССЦ - Световен съвет на
църквите.
ССЦ - Сони сервизен център.
ссш [cè-ce-niè], ж. и ср. - Спе¬
циализирана спортна школа.
ССЯР - Световен съвет на ядре¬
ните работници.
СТ - Свободен театър (София).
СТ [cè-тс] - Синдикат „Туризъм“
(Конфедерация на труда
„Подкрепа“).
СТ - Системи итехнологии (Дру¬
жество с ограничена отговор¬
ност).
Ст (-), метал. - В марката касто¬
мана (напр.: Ст-3, Ст-45).
СТ (-) [èc-те], електр. - Силов
трансформатор (напр.: СТ-
310).
СТ (-) [èc-Tè] - Стартстопен те¬
леграфен апарат (напр.: СТ-
35); СТА.
СТ - Строителен техникум.
А СТ „Арх. Георги Козаров".
СТ - „Студентскатрибуна“ (вест¬
ник).
ст. - станция.
ст. - старши. А ст. н. с.
ст. - степен.
ст. - столетие (след цифра).
стфиз. -стокс(единица за кине¬
матичен вискозитет), (след
цифра).
ст. - стотинки (след цифра). А 30
ст.
СТА - Сдружение „Театерау-
тор“.
СТА (-) {èc-те-а] - Стартстопен
телеграфен апарат (напр.:
СТА-2М); СТ.
СТАКО [стёко], англ. STACO
(Standing Committee for the
Study of Scientific Principles of
Standartization) - Постоянен ко¬
митет за изучаване на научни¬
те принципи на стандартизаци¬
ята.
СТАР
520
стз
СТАР [ стар], пол. Star
(Starachowice) - 1. Марка то¬
варни автомобили, произвеж¬
дани в Стараховице, Полша.
2. Автомобил с такава марка.
старин, леке. - старинна дума
или значение.
старш. воен. - старшина,
ст. ас. - старши асистент.
СТБ -Безсовалковтькачен стан.
СТБ - Сервизна телевизионна
база.
СТБ - Събирач-товарач на бали.
СТБ [cè-Te-6è] - Съюз на
търговците в България.
стб. - старобългарски; ст. -бълг.
СТБП [сё-те-бе-пё], истор. -
Съюз на трудово-борческите
писатели в България.
ст.-бълг. - старобългарски; стб.
ст. в. спорт. - старша възраст.
А Девойки ст. в.
СТВБ [cè-те-ве-бё]- Съюз на
търговците на вино в Бълга¬
рия.
СТВД [сё-те-ве-дё], воен. - Су¬
хопътен театър на военните
действия.
ст-во - стопанство.
СТВФ [сё-те-ве-фё]- Студия за
телевизионни филми. А СТВФ
„ Екран “.
СТД [сё-тс-дё] - Съюз на тра¬
кийските дружества.
СТД - Сдружение на театрални¬
те директори в България;
СТДБ.
СТДБ- Сдружение на театрал¬
ните директори в България:
СТД.
СТДБ [ сё-те-де-бё]- Съюз на
тракийските дружества в
България.
ст.-свр. и стсвр. - староеврейс¬
ки.
СТЕКС [стеке] - Секция по тео¬
рия на експеримента ( Висш
машинно-електротехнически
институт).
стен... - Степен (напр.: стенвест-
ник, стенлист).
стер физ. - стерадиан (единица
за измерване на пространстве¬
ни ъгли), (след цифра).
стёрео... - Стереоскопичен
(като първа съставна част на
сложносъкратени думи, напр.
стереоплоча, стереоснимка,
стереоуредба).
стерео, член, -то, ср., разг. -
Стереоуредба. А Купих си
стерео.
стер. изд. -стереотипно издание,
стссн. леке, - стеснено (за значе¬
ние или отсянка).
СТЗ [сё-те-зё], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Слаботоков завод.
А СТЗ - София.
сти
521
...строи
СТИ [cè-те-й] - Система за
търсене на информация.
СТИВ [стив] - Служба по търгов¬
ско-икономически въпроси.
СТИГА [стйга] -Секция по тео¬
рия и история на градоустрой¬
ството и архитектурата.
Стиидлг. - „Стъкларска индуст¬
рия“ (стъкларски завод).
СТК [cè-те-ка] - Софийска теле¬
фонна компания.
СТК [cè-Te-Kà], спорт. - Спорт¬
но-техническа комисия.
СТК [ cè-те-ка] - Стопански
търговски комплекс.
СТК [ cè-те-ка] - Строително-
търговска кооперация. А СТК
„ Конекс“.
СТКА воен. - Секция за техни¬
чески контрол и анализ.
сткпд - Съюз иа тракийските
културно-просветни друже¬
ства.
ст. лент. воен. - старши лейте¬
нант (със собствено име).
СТМ - Съюз на трудещата се
младеж (Румъния).
ст. и. с. - старши научен сътруд¬
ник (със собствено име).
СТО [cè-те-о] - Световна
търговска организация.
стомат. - стоматологичен,
стомат. - стоматология.
СТОР [стор]- Специализирано
предприятие за туристическо
обзавеждане, строителство и
ремонти.
СТП [cè-те-пе] - Синдикат „Тю¬
тюнева промишленост“ (Кон¬
федерация на труда „Подкре¬
па").
СТП воен. - Средна точка на по¬
падение.
СТП [cè-Te-nè] - Фонд „Струк¬
турна и технологична полити¬
ка“.
СТП [cè-те-пё] - Съвет за терен¬
ни проучвания.
ст. преп. - старши преподава¬
тел.
СТР бнбл. - Архитектура, стро¬
ителство, комунално стопан¬
ство, защита на околната сре¬
да.
СТР воен. - Стационарна техни¬
ческа работилница.
стр. - страница; с. (само с циф¬
ра). Д 205 стр.
ст. р. спорт. - стар рекорд,
страд, грам, - страдателен залог,
стр-во - строителство.
строй... - Строителен (като
първа съставна част на слож-
носъкратени думи, напр.: строй-
район, стройкомбинат).
...строй - Строителство (като
съставна част на сложносък¬
ратени думи, напр.: Транс-
стройгрупа
522
стц
строй, Металстрой).
стройгрупа ж. - Строителна
група.
Стройимпекс м. - Външнотър¬
говска организация за износ
(експорт) и внос (импорт) на
строителни материали.
Стройипвсст м. - Приватизаци¬
онен фонд за инвестиране в
строителството.
Стройкомбипат м. - Строите¬
лен комбинат.
Стройматметиз .и. - Строител¬
ни материали и метални изде¬
лия (стопанско предприятие).
Строймоптаж м. - Строителен
монтаж (Управление за мон¬
таж на метални конструкции и
стоманобетон).
Стройпътмаш м. - База за тех¬
ническо развитие по строител¬
ни и пътни машини.
Стройрайоп м. - Строителен
район.
Стройснаб м. - Строително
снабдяване (Пласментно-снаб¬
дителна организация).
стройучастьк м. - Строителен
участък.
СТС - Сатиричен театър
„Стършел“.
СТСБ [cè-те-се-бе]- Столично
териториално статистическо
бюро.
СТСБ [cè-Te-ce-6è) - Съюз на
транспортните синдикати в
България (Конфедерация на
независимите синдикати в
България).
ст. ссрж. воен, - старшисержант
(със собствено име).
ст. ст. - стар стил (след дата).
Д 25. XII. cm. ст.
стт [cè-те-те], ж. и (разг.) ср.
(член. -то) - Слаботокова тех¬
ника (специалност).
СТТС (cè-те-те-се), лги. - Софий¬
ски телеграфни и телефонни
станции.
СТТ-ФНБ, финл. - швед. STT-
FNB (Suomen Tietotoimisto -
Finska Notisbyrân) - Финланд¬
ска телеграфна агенция.
СТУДА [студа] - Столично те¬
риториално управление на
данъчната администрация.
СТФ [cè-те-фе], ср. (разг., член.
-то) - Строителен и техничес¬
ки флот.
СТХ биохим. - Соматотропен
хормон.
СТЦ [cè-те-цё] - Световен
търговски център (СА1Ц).
СТЦ [cè-те-цё] - Селищна теле¬
фонна централа.
СТЦ [ cè-те-це] - Столичен
търговски център. Д СТЦ
„ Интерпред ".
стцсг
523
СУК
СТЦСГ [сё-те-це-се-rè] - Столи¬
чен териториален център за
социални грижи.
СтШХ (-) [стомана uiè-xà], ме¬
тал, рус. СтШХ (Сталь шари¬
коподшипниковая хромистая)
- Стомана за сачмени (търка¬
ляли!) лагери (напр.: СтШХ 15).
СУ [cè-ÿ] - Свободен универси¬
тет.
СУ воен. - Свързочно управле¬
ние.
* СУ електрон. - Синхронизиращо
устройство.
СУ -Ски-училище.
’ СУ (cè-ÿ], м. и (разг.) ср. (член.
-то) -1. Софийски университет.
2. Сградата на Софийския уни¬
верситет.
СУ [cè-ÿ] - Славянски универси¬
тет (София).
СУ [cè-ÿ] - Средно училище.
СУ [cè-ÿ] - Стопанско управле¬
ние.
СУ [cè-ÿ] - Строителноуправле¬
ние. Д СУ „ Водстрой ".
СУ (-) [èc-ÿ] -Универсаленструг
(напр.: СУ-203, СУ-401).
СУ (-) [èc-ÿj - Универсална се¬
мечистачна машина (напр.: СУ-
0,1).
СУ (-) [су], воен , рус. СУ (Само¬
ходная установка) - Самоход¬
но оръдие (напр.: СУ-85, СУ-
100).
Су [су], рус. СУ (Сухой) - 1. В
марката на самолети, констру¬
ирани от П. О. Сухой (напр.:
Су-2).
2. Самолет, конструиран от П.
О. Сухой.
СУБ [суб] - Съюз на учените в
България.
СУБ [суб], рус. СУБ (Сеялка зер¬
новая узкорядная системы Бо¬
гачева) - Тесноредова зърне¬
на редоссялка по система на
Богачев (напр.: СУБ-48, СУБ
24А).
СУБД воен. - Секция за управле¬
ние на въздушното движение.
СУДА [суда] - Столично управ¬
ление на данъчната админист¬
рация.
СУДАНЕР [cyдàн-èp], ж. и л<.,
англ. SUDANAIR (Sudan
Airways) - Судански въздуш¬
ни лимит.
СУДУ С [cÿflyc] - Специално учи¬
лище за деца с увреден слух;
ССУДУС.
СУЗ - Система за управление и
защита (в атомен реактор).
СУК [сук], рус. СУК (Сеялка уз¬
корядная комбинированная) -
Тесноредова комбинирана ре-
досеялка (напр.: СУК-24А).
СУК воен. - Система зауправле-
СУКМО
524
СФАТА
ние и контрол.
СУКМО [сукмо] - Строително
управление за каменни и мра¬
морни облицовки.
СУЛ [сул],рус. СУЛ (Сеялкауни¬
версальная льняная) -Универ¬
сална сеялка за лен (напр.:
СУЛ-48А).
СУМПС - Свидетелство за уп¬
равление на моторно превозно
средство.
СУМТА воен. - Система за уп¬
равление на морската такти¬
ческа авиация.
СУО воен. - Система за упра¬
вление на огъня.
СУП - Съюз на унгарските пи¬
сатели.
СУПЗ - Социал но учебно-профе¬
сионално заведение.
супет, член, -ът, -а, мн. -и, м. -
Супермаркет.
СУР воен. - Система за управле¬
ние на ракета.
СУРБД - Система за управление
на разпределени база данни.
СУС - Стенографски ученичес¬
ки съюз.
СУ CO [сусо] - Столично управ¬
ление „Социално осигуряване“
(Национален осигурителен ин¬
ститут).
СУТА воен. - Система за управ¬
ление на тактическата авиа¬
ция.
СУТК, рус. СУТК (Сеялка уни¬
версальная травяная комбини¬
рованная)-Универсална ком¬
бинирана тревна сеялка (напр.:
СУТК-47).
СУХ (-) [сух] - Универсална хид-
рофицирана прикачна сцепка
(напр.: СУХ-12.2).
СУХ воен. - Секция за управле¬
ние на хеликоптерите.
сух. геогр. -суходолис.
СУЦ (-) [суп] - Сулфатоустой-
чив цимент (марка цимент,
напр.: СУЦ-400).
СУЧЕМ [сучем] - Средноучили¬
ще за чужди езици и ме¬
ниджмънт.
СФ - Славянски филологии (фа¬
култет).
СФ - Софийска филхармония.
СФ [сё-фё],л<. и (разг.)ср. (член.
-то) - Стоматологичен факул¬
тет.
СФ - Стопански факултет.
СФ - Строителна фирма. Д СФ
„ Проннвекс ".
СФ - Съюз на фармацевтите.
СФ - Съюз на фондациите.
Сф - Софийски окръг (в регист¬
рационните номера на мотор¬
ни превозни средства от Со¬
фийски окръг). Д Сф 53-67.
СФАТА [сфата] - Световна фе¬
СФБ
525
СФС
дерация на асоциациите на ту¬
ристическите агенции.
СФБ [сё-фе-бё] - Световна фе¬
дерация по борба.
СФБ [сё-фе-бё] - Софийска фон¬
дова борса.
СФБ [сё-фе-бё] - Съюз на фило¬
лозите в България.
СФД[ сё-фе-дё], ср. (разг., член.
-то) - Студентско физкултур¬
но дружество. Д СФД „ Акаде-
мик“.
СФД [сё-фе-дё] - Съюз на фил¬
мовите дейци.
СФД [сё-фе-дё] - Съюз за френ¬
ска демокрация (Франция).
СФДМ [ сё-фе-де-мё] - Светов¬
на федерация на демократич¬
ната младеж.
СФДСООН - Световна федера¬
ция на дружествата за съдей¬
ствие на Организацията на
обединените нации.
СФДТ [сё-фе-де-тё], фр. CFDT
(Confédération française démo¬
cratique du travail ) - Френска де¬
мократична конфедерация на
труда.
СФЗПМ - Световен форум за
защита на правата на малцин¬
ствата.
СФИО [сё-фе-и-ô], фр. SFIO и
S. F. I. О. (Section française de
l’internationale ouvrière) - Френ¬
ска секция на Работническия
интернационал (Френска соци¬
алистическа партия).
СФКС [сё- фе-ка-сё] - Съюз за
физическа култура и спорт.
СФНР[ сё-фе-не-рё] - Световна
федерация на научните работ¬
ници.
СФОЕМИ [сфоемй] - Синдикал¬
на федерация на организации¬
те от електрониката, машино¬
строенето и информатиката
(Конфедерация на независими¬
те синдикати в България).
СФП [сё-фе-пё] - Световна фе¬
дерация на паразитолозите.
СФП [сё-фе-пё] - Световна фе¬
дерация на профсъюзите;
СФПС.
СФПС [сё-фе-пе-сё] - Световна
федерация на професионални¬
те съюзи; СФП.
СФРМТ - Сектор по физиология,
рехабилитация и мануална те¬
рапия.
СФРЮ [сё-фе-ре-ю], истор. -
Социалистическа федеративна
република Югославия.
СФС [ сё-фе-сё] - Синдикална
федерация на съобщенията
(Конфедерация на независими¬
те синдикати в България).
СФС [сё-фе-сё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Студентски физ-
СФТ
526
СЧ
културен съюз.
СФТ lcë-фе-тё), фр. CFT
(Confédération française du
travail) - Френска конфедера¬
ция на труда.
СФУ [сё-фе-ÿ] - Стол тио финан¬
сово управление.
СФЦ - Супер Фитнес-център.
А СФЦ Релина“.
СФЦР техн. - Феритно цилин¬
дрично сърце с резба.
СФЧ техн. - Феритно чашковид¬
но сърце.
ex. - схема.
СХБ [cè-xe-6è] - Съюз на худож¬
ниците в България; вж. СБХ.
СХЕ - Сдружение „Християнско
единство“.
СХЕИ [cè-хей] -Столична хиги¬
енно-епидемиологична инспек¬
ция.
СХК [се-хе-ка], м. и (разг.) ср.
{член, -то) - Содохимически
комбинат.
СХК [ cè-хе-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Стопански хими¬
чески комбинат.
СХМ (-) fèc-xa-ём], рус. СХМ
(Собиратель хлопка механи¬
ческий) - Памукоберачна ма¬
шина (напр.: СХМ-48, СХМ-48
М).
схп [сё-хе-пё] - Социално-хри¬
стиянска партия (Лихтен-
щайн).
СХП [сё-хе-пё] - Социалхристи¬
янска партия (Белгия).
СХУ [cè-xe-ÿ] - Средно художе¬
ствено училище. А СХУ- Сли¬
вен.
СХУПИ - Средно художествено
училище за приложно изку¬
ство.
СЦ воен. - Свързочен център.
СЦ [сё-цё] - Спортен център.
А СЦ ..Левски ".
СЦ [сё-цё] - Стоматологичен
център.
СЦАБ - Съюз на църквите на
адвентистите от седмия ден в
България.
СЦБ [ cè-це-бё], трансп. - Уст¬
ройство за сигнализация, цен¬
трализация и блокировка.
СЦЗ [сё-це-зё] - Столичен цен¬
трален затвор.
СЦНЖ - Сдружение „Център за
независим живот“.
СЦО - Световна ционистична
организация.
СЦР - Съюз на ционистите ре¬
визиониста.
СЦСГ [сё-це-се-гё] - Столичен
център за социални грижи.
СЦСМКК - Софийски център по
стандартизация, метрология и
контрол по качеството.
СЧ (-) [сё-чё], метал. - Сив чу-
СЧЕМ
527
T
гун (напр.: СЧ-18-36).
СЧЕМ [счем] - Съвет за частни
електронни медии.
СЧЗ [сё-че-зё] - Съюз на част¬
ните застрахователи.
СЧМ физ. - Синхронно-честот¬
на модулация.
СЧМП [сё-че-ме-пё] - Съюз на
частните морски превозвачи;
СЧПМ.
СЧПМ [сё-че-пе-мё] - Съюз на
частните превозвачи по море;
СЧМП.
СЧТ мед. - Стомашно-чревен
тракт.
счх [сё-че-xà] - Съюз на част¬
ните хлебопроизводители.
СШ (-) [ёс-шё], рус. СШ (Сеялка
гнездовая шахматная) - Гнез¬
дова шахматна сеялка (напр.:
C1II-6, C1II-6A).
СШ (-) [сс-шё] - Самоходно шаси
(напр.: СШ-22).
СШ воен. - Свързочна школа
(САЩ).
с. ш. геогр. - северна ширина.
СШР, рус. СШР (Стогометатель
шарнирно-рычажной) -Сено-
повдигачка (напр.: СШР-0,5).
съавт. - съавтор,
съб. - събота.
събир. грам. - събирателно
съществително име.
събр. - събран.
съв. - съветски.
съдърж. - съдържание,
съкр. леке. - съкратена форма,
съпромат, член, -ът, -а, ле -
1. Съпротивление на матери¬
алите (учебна дисциплина).
2. Учебник по тази дисципли¬
на.
сърб.-хърв. - сърбохърватски;
срхр.
състав. - съставител.
съч. - съчинение. Д Избр. съч.
съчет. - съчетание.
същ. грам, - съществително име.
СЮБ - Съюз на юристите в
България.
СЮЖ - Съюз на югославските
журналисти.
СЮК [сюк] - Съюз на югослав¬
ските комунисти.
СЮСМ - Съюз на югославската
социалистическа младеж.
СЯО [сяо] - Съюз на ядрените
оператори.
СЯС.ин. - Стратегическиядрени
сили.
т
Т (-) (те] -Табулаторна машина
(напр.: Т-5, Т-5М).
Т (-) [те] - Танк (напр.: Т-34).
Т (-) [те] - Телексна уредба
T
528
тад
HH HH H H H HH
(напр.: Т-800).
(-) [те] - Терасир (напр.: Т-4).
(-) [те] - Теснофилмова кино¬
прожекционна машина (напр.:
Т-1 „Славянка“).
- „Техника“ (издателство).
(-) [те],з/ел?глл. -Титаново-вол-
фрамов карбид (в марката на
металокерамична твърда
сплав, напр.: T 15К6).
(-) [те] - Трактор (напр.: Т-4,
Т-16, Т-28).
(-) [те] - Тракторна редосеял-
ка (напр.: Т-8-2).
(-) [те] - Подемно-транспорт-
на машина (напр.: Т-80-транс¬
портьор, Т-42-мачтовострело-
ви кран).
- „Труд“ (вестник).
- такси (знак на таксиметров
автомобил и на колонка за так¬
си).
Т физ. - тёсла (единица за маг¬
нитна индукция), (след цифра).
Т. ит. грам, -творителен падеж;
ТВ.
Тит- тера... (десетична пред¬
ставка към измерителни еди¬
ници, напр.: том- тераом).
т. - том (с цифра). Д т. I.
т - тон (след цифра).
т. - точка (с цифра). Д /и. J8 от
Наредбата за трудовото
възнаграждение; т. !-ва от
дневния ред\ „ Славия " води с
15 т.
ТА (-) [тё-à] -Таксиметров апа¬
рат (напр.: ТА-1).
ТА воен. - Тактическа авиация.
ТА воен. - Танкова армия.
ТА [тё-à] - Телефонен апарат
(напр.: ТА-100, ТА-401, ТА-
4000).
ТА фарм. -Темпалгин.
ТА воен. - Торпеден апарат.
ТА (-) [тё-à] - То^гилен апарат
(напр.: ТА P15 П).
ТА воен. -Транспортнаавиация.
ТА -Транспортнаагенция. Д ТА
„Алсамур".
ТА - Туристическа агенция.
ТА - Турски авиолинии. Д ТА
„ Тюрк Хава Йолларъ".
табл. - таблица.
ТАБСО [табсо],ср.,рус. ТАБСО
(Транспортное-авиационное
болгаро-советское общество) -
1. Български въздушни линии.
2. Пътническо бюро, урежда¬
що пътуванията по български¬
те въздушни линии. Д Отивам
до ТАБСО\ ТАБСОработи до
6.30 ч.
ТАВИ - Тарифа за авторски и
други възнаграждения за изда¬
ния.
тад воен. - Транспортна авиаци¬
онна дивизия.
тадж.
529
TAT
тадж. - таджикски.
ТаджССР z/сшор., рус. Тадж ССР
(Таджикская Советская Соци¬
алистическая Республика) -
Таджикска съветска социали¬
стическа република.
тае воен. - Транспортна авиаци¬
онна ескадрила.
ТАК - Автоматичен каютен те¬
лефонен апарат.
ТАК воен. - Тактическо авиаци¬
онно командване.
ТАЛ - Товарна автомобилна ли¬
ния.
TA-МБ техн. - Телефонен апа¬
рат с местна батерия.
ТАНАП I танап]. слое. TANAP
(Tatranskÿ Nârodnÿ Park) -Тат-
рански национален парк (Сло¬
вакия).
ТАНУ [тану], англ. TANU
(Tanganyika African National
Union) - Африкански национа¬
лен съюз на Танганика (Тан¬
зания).
ТАНЮГ [танюг], сърб.-хърв.
TANJUG (Telegrafska ageneija
Nove Jugoslavije) - Телеграф¬
на агенция на нова Югославия
(Информационна телеграфна
агенция на Югославия).
ТАЛ [тап], порт. ТАР
(Transportes Aéreos Portugueses)
- Португалска авиокомпания.
ТАП [тап], фр. ТАР (Tunisie -
Afrique-presse) - Информаци¬
онна агенция на Тунис.
тап воен. -Транспортенавиаци¬
онен полк.
ТАРОМ [ таром] м., рум.
TAROM (Transporturile Aeriene
Romine) - Румънски въздуш¬
ни линии.
ТАС ]тас) -Товарна автомобил¬
на станция.
ТАСС [тасс], рус. ТАСС (Теле¬
графное агентство Советско¬
го Союза) - Телеграфна аген¬
ция на Съветския съюз.
ТАССР истор., рус. ТАССР (Та¬
тарская Автономная Совет¬
ская Социалистическая Рес¬
публика) -Татарска автоном¬
на съветска социалистическа
република.
ТАССР истор., рус. ТАССР
(Туркестанская Автономная
Советская Социалистическая
Республика) - Туркестанска
автономна съветска социалис¬
тическа република.
ТАСУИМ [тасуим] - Теоретич¬
на автоматизирана система за
управление на профилактични¬
те имунизации.
TAT - Техникум по автотранс¬
порт (Стражица).
TAT [тат] - Товарен автомоби-
TAT
530
ТБЦ
лен транспорт.
TAT (-) [тат] - Топловъздушен
агрегат за сушене на ориен¬
талски тютюн (напр.: ТАТ-
120-3).
ТАТ (-) [тат] -Трансатлантичес¬
ки телефонен кабел (напр.:
ТАТ-1).
тат. - татарски.
TA-ЦБ техн. - Телефонен апа¬
рат с централна батерия.
ТБ (-) [тё-бё]-Тежък бомбарди¬
ровач (напр.: ТБ-3).
ТБ електр. - Телефонен кабел,
брониран със спирална лента.
ТБ [тё-бё] -Техническа безопас¬
ност (отдел).
ТБ воен. - Технически бюлетин.
ТБ - Транспортна болница.
ТБ [тё-бё] -Туристическо бюро.
Д ТБ „Спринт“.
ТБ [ тё-бё] - Търговска база.
Д ТБ „Наркооп“ (София).
ТБ - Търговска банка. Д ТБ
„ Славяни“.
тб воен. - Танков батальон.
ТБА [тё-бе-à] - Театър на
Българската армия (София).
тбатр воен. - Техническа бата¬
рея.
ТБГ [тё-бе-гё] - Търговска бан¬
ка на Гърция.
ТБГ [тё-бе-гё]- Търговско-бан¬
кова гимназия.
ТБЗ хим. - Тиабендазол.
ТБК електр. - Телефонен кабел,
брониран с кръгли жици.
ТБК [тс-бс-Kà], хим. - Тиобар-
битурова киселина.
ТБК [те-бе-Kà] - Туберкулоза;
ТБЦ.
ТБОТ [тё-бе-о-тё] - Техническа
безопасност и охрана на труда
(отдел).
ТБП електр. -Телефонен кабел,
брониран с плоски жици.
тбр воен. - Танкова бригада.
ТБР [тё-бе-рё], воен. -Тактичес¬
ка балистична ракета.
ТБРВИЦ ед. и мн. - Територи¬
ална база за развитие и вне¬
дряване с изчислителен
център.
ТБС [тё-бе-ёс] - Луминесцентна
лампа за топлобяла светлина.
ТБС воен. Тактическа бойна
сила.
ТБТ [тё-бе-тё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Техническа безо¬
пасност на труда (отдел).
ТБХТППО - Техника на безо¬
пасността, хигиена на труда и
противопожарна охрана.
ТБЦ - Транспортен бизнес-
център (Дружество с ограни¬
чена отговорност).
ТБЦ [тё-бе-цё], (разг.),ср. (член.
ТВ
531
твпо
-то), мед., лат. ТВС (Tuber¬
culosis) -Туберкулоза; ТБК.
ТВ (-) [тё-вё] - Верижен трак¬
тор (напр.: ТВ-54).
ТВ (-) [тё-вё] - Винтовтранспор¬
тьор (напр.: ТВ-200, ТВ-250).
ТВ мн., воен. -Танкови войски.
ТВ мнвоен. -Транспортнивой¬
ски.
ТВ и Тв [тё-вё] и [тй-вй], прил. -
Телевизионен. Л ТВ програма',
ТВ предаване', ТВ състезание',
ТВ филм\ ТВ новела.
ТВ [тё-вё] - Телевизия.
ТВ [ тё-вё], мн. - Технически
въпроси. Д Заместник-дирек¬
тор по ТВ.
тв воен. - Танков взвод.
тв. грам. - творителен падеж; Т.
и т.
ТВА [тё-ве-à] - Техникум по
вътрешна архитектура.
ТВА [тё-ве-à], м. (разг., мн. -та)
- Топловъздушен апарат.
ТВА [тё-ве-à], англ. TWA (Trans
Word Airlines) - Американска
въздухоплавателна компания.
ТВА [тё-ве-à], икон., фр. T. V. А.
(Taxe à la valeurajoutée) - Данък
върху добавената стойност;
вж. ДДС.
ТВД [тё-ве-дё], ср. (разг., член.
-то), воен. -Тактическивъзду¬
шен десант.
ТВД [тё-ве-дё], воен. - Театър
на военните действия.
ТВД - Теория на възпитанието и
дидактика (катедра).
ТВД [тё-ве-дё], техн. - Турбо¬
витлов двигател.
твкц воен. -Тактическивъзду-
шен команден център.
ТВЛ [тё-ве-ёл] -Верижно-лопат-
ков транспортьор.
ТВлД техн. - Турбовентилато-
рен двигател.
ТВМ [тё-ве-мё] - Техникум по
ветеринарна медицина.
ТВО [ тё-ве-ô], техн. - Транс¬
форматор за вертикално от¬
клонение.
ТВО [тё-ве-о], ср. (разг., член.
-то) - Трудово възпитателно
общежитие.
ТВО [тё-ве-о], англ. TVA
(Tennessee Valley Authority) -
Управление за развитие на вод¬
ното, енергетично и селско сто¬
панство в долината на р. Тене-
си (САЩ).
ТВПН (-) [тё-ве-пе-ён] -
Възвратно-постъпателен на¬
клонен транспортьор за обор¬
ски тор (напр.: ТВПН-9,2).
ТВПО (-) [тё-ве-пе-о] - Възврат¬
но-постъпателен обиколен
транспортьор за оборски тор
(напр.: ТВПО-100).
TBP
532
тдв
TBP воен. - Тактическо въздуш¬
но разузнаване.
ТВРД [тё-ве-ре-дё], техн. -
Турбовитлов реактивен двига¬
тел.
ТВС ед. и мн., воен. -Тактически
въздушни сили.
ТВС (-) [тё-ве-ёс] -Телевизион¬
но студио.
ТВТ (-) [тё-ве-тё] - Универсален
тракторен вилков товаро-раз-
товарач (напр.: ТВТ-0,63, ТВТ-
L0).
ТВУ [тё-ве-ÿ], ср. (разг., член.
-то, мн. -та) - Трудово-възпи-
тателно училшце.
ТВЦ [тё-ве-цё] - Телевизионен
център; телецентър.
ТВЧ [тё-ве-чё], електр. - Ток с
висока честота.
ТГ воен. - Тактическа група.
ТГ електр. - Телефонен кабел
без броня (гол).
ТГ - Товарна гара. Д ТГ - Со¬
фия.
ТГ (-) [тё-гё] - Топлогенератор
(напр.: ТГ 150).
ТГ (-) [тё-гё], рус. ТГ (Тепловоз
с гидропередачей) - Дизелов
локомотив с хидропредаване:
(напр.: ТГ-16).
т. г. - тази година (обикн. след
дата). Д Сесията ще бъде на
15 ноември т. г.
т/г. - тона годишно (след цифра).
Д 5 000 000 т/г.
ТГА [тё-ге-à]. физ. - Термогра-
виметричен анализ.
ТГСД [тё-ге-се-дё] -Техникум по
горско стопанство и дървооб¬
работване.
ТД - Творчески дом. Д ТД на
БАН.
ТД [тё-дё] -Териториална дирек¬
ция.
ТДмед. - Толерантнадоза (рент¬
генова доза при лечение).
ТД [тё-дё] - Тракийско друже¬
ство.
ТД-Траурен дом. Д ТД „Рай“.
ТД [тё-дё] - Туристическо дру¬
жество. Д ТД „Трапезица“
(Велико Търново).
ТД [ тё-дё] - Търговски дом.
Д ТД-Люлин.
ТД [тё-дё] - Търговско друже¬
ство.
тд воен. - Танкова дивизия.
ТДА [тё-де-à] - Териториална
данъчна администрация.
ТДБ електр. -Телефонен кабел,
брониран, с усукване на жила¬
та в двойна звезда.
тдв, англ, tdw (tons dead weight) -
Товароподемност в тонове-де-
дуейт (на морски плавателни
съдове). Д Кораб с 220 000
ТДВА
533
тёкезесс
тдв.
ТДВА [тё-де-ве-à] -Техникум по
дървообработване и вътреш¬
на архитектура.
тдг електр. -Телефонен кабел
без броня (гол), с усукване на
жилата в двойна звезда.
ТДД [тё-де-дё] - Териториална
данъчна дирекция. Д ТДД -
Хасково.
ТДИ[тё-де-й], техн. - Табло за
далечна информация.
ТДМБ електр. - Телефонен ка¬
бел, брониран, с Дизелхорст-
Мартин усукване на жилата.
тдмг електр. - Телефонен ка¬
бел без броня (гол), с Дизел-
хорст-Мартин усукване на жи¬
лата.
тдп воен. - Технически дивизи¬
он.
ТДП [те-де-пё] - Териториално
данъчно поделение (Мини¬
стерство на финансите).
тдп [тё-де-пё] - Турска демо¬
кратическа партия (Турция).
ТДС [тё-де-сё] - Териториална
диспечерска служба.
ТДС [тё-де-сё] - Транспортна
дезинфекционна станция.
ТДТ (-) [тё-де-тё],рус ТДТ (Тре¬
левочный дизельный трактор)
- Дизелов трактор-влекач
(напр.: ТДТ-40, ТДТ-55).
ТДТ[ тё-де-тё], биохим. - Терми¬
нална дезоксинуклеотидил-
трансфераза (фермент).
ТДУ [тё-де-у] - Териториално
данъчно управление.
ТДФС [тё-де-фе-сё] -Транспор¬
тно дружество за физкултура
и спорт.
ТЕ (-) [те] - Електрическатрам¬
бовка (напр.: ТЕ-200).
ТЕ - Техникум по електроника.
Д ТЕ „Акад. Иван Ценов“.
ТЕ -Техникум по електротехни¬
ка. Д ТЕ „Михаил Ломоно¬
сов".
ТЕ - Техникум по енергетика.
Д ТЕ „Никола Вапцаров“.
ТЕ - В емблемата на Стопанско
обединение „Търговия на
едро".
т.е. - тоест.
театр. - театрален.
т.е.д.с. електр. - термична
електродвижеща сила.
ТЕЕ - Техникум по електротех¬
ника и електроника.
ТЕК [тек] -Транспортно-скспе-
диторска кантора.
ТЕКА (-) [тёка] - Термокопи-
ращ апарат (напр.: ТЕКА-12).
тскезесе, член, -то, мн. -та, ср. -
Трудово-кооперативно земе¬
делско стопанство; ТКЗС.
- Произв.-. текезесАр, текезе-
ТЕКМО
534
ТЕП
сарка, текезесарски.
ТЕКМО [ тёкмо] - Технически
единен комитет по осигурява¬
нето (СИВ).
ТЕКОО [тёкоо) -Териториална
единица за комплексно обще¬
ствено обслужване.
Тексйм л<. -1. Транзит-експорт-
импорт (стопанска организа¬
ция).
2. Представителен магазин на
тази организация.
ТЕКСИФ[тексйф],шу/г TEKSIF
(TurkiyeTekstil ve OrmeSanayii
Iscileri Sendikalari Fcderasyonu)
- Профсъюз на работниците
от текстилната и трикотажна¬
та промишленост (Турция).
тек. с-ка - текуща сметка.
ТЕКСПАН [тёкспан] - Между¬
народен панаир (изложба) по
текстил, текстилни машини и
технологии.
Тскстйлмаш м. - База за техни¬
ческо развитие по текстилно
машиностроене.
тел. - телефон (пред цифра).
А тел. 58-47-96.
ТЕЛАМ [телам], исп. TELAM
(Telenaticiosa Americana) - Ин¬
формационна агенция на Ар¬
жентина.
теле... - Телевизионен (като
първа съставна част на слож-
носъкратени думи, напр.: теле-
обектив, телепредаване, теле¬
реклама).
Телекард м., мед. - Телеметрич-
но устройство за бърза карди¬
ологична консултация.
Тслекомплект м. - Инженерин¬
гова стопанска организация за
проектиране и строителство на
комплектни съобщителни,
радио- и телевизионни систе¬
ми и обекти в страната и чуж¬
бина.
телекс, член, -ът, -а, мн. -и, м.,
англ, telex (Telegraph Exchange)
- Вид телеграфен апарат за
писане с букви.
Телеримпекс м. - Външнотър¬
говска организация за внос
(импорт) и износ (експорт) на
телевизионни програми и фил¬
ми и др.
телецептър м. - Телевизионен
център; ТВЦ.
ТЕЛК [телк],ж. ил<. (разг., член,
-ът, -а) -Териториална експер¬
тна лекарска комисия.
ТЕМ и т. е. м. физ. - Техническа
единица маса.
темп. - температура.
ТЕО хнм. - Тетраетилолово.
ТЕП [теп] - Термослектричен
предпазител (напр.: ТЕП-101 ).
ТЕП [теп] - Вж. Техноекспорт-
ТЕПФ
535
TEXHOMA
проект.
ТЕПФ хим. - Тетраетилпиро-
фосфат.
тер воен. - Танкова евакуацион¬
на рота.
ТеРД [тё-ре-дс], техн. - Течно-
реактивен двигател.
Термохром м. - Лабораторен
газов хроматограф.
Терснаб м. - Териториално
снабдяване (Стопанско обеди¬
нение); ТС.
TEC (-) [тес] - Стабилизиран
електронен токоизправител
(напр.: ТЕС-9.ТЕС-13).
ТЕС [тес] - Технически експер¬
тен съвет.
TEC [тес] - вж. Техноекспорт-
строй.
ТЕТ [тет] - Теоретична елек¬
тротехника (катедра в Техни¬
ческия университет).
ТЕТ [тет] - Техникум по елек¬
тротранспорт.
ТЕТ [тет] - Техникум по енерге¬
тика и транспорт.
ТЕТА хим. - Триетилентетра-
мин.
техн. - техника.
техн, - технически. А Техн, ръко¬
водител. техн, сътрудник.
техно... - Технически (като
съставна част на сложносъ-
кратени думи, напр.: Техноек-
спортстрой, Техноиздат, Тех-
нокомплект).
Техноекспорт м. - Инженерин¬
гова стопанска организация за
износ (експорт) на комплект¬
ни обекти, съоръжения, инста¬
лации и др.
Тёхпоекспортпроекг м. -
Проектантска организация за
проектиране на строителни
обекти в чужбина; ТЕП.
Тсхноекспортстрой м. - Сто¬
панско обединение за проекти¬
ране и строителство в чужби¬
на; TEC.
Техноимпскс л». - Дирекция за
оказване на научно-техничес¬
ко и културно съдействие на
други страни чрез предоставя¬
не на специалисти.
Техноимпорт м. - Инженерин¬
гова стопанска организация за
внос (импорт) и износ на ком¬
плектни обекти за металурги¬
ята, енергетиката, химическа¬
та промишленост и др.
Тсхнокомплект м. - Стопанско
обединение за комплектно
снабдяване с местно и вносно
оборудване.
Технокооп м. - Техническа
кооперация.
TEXHOMA [технома] -Между¬
народен технически панаир
Тсхпоснаб
536
ТЗЕПГ
(Скопие).
Тёхпоспаб м. - Стопанска орга¬
низация за пласмент и снабдя¬
ване с машини, съоръжения и
друга техника.
Тсхпромфйпплап м. - Техни¬
чески, промишлен и финансов
план (план за техническото
развитие, за производствено-
стопанската и финансовата
дейност на промишлено пред¬
приятие).
ТЕЦ [тец] и тец, ед. и мн., ж. и
член, -ът, -а, мн. -ове, м. -
Топлоелектрическа централа.
ТЕЧ [теч] - Технико-есплоата-
ционначаст.
ТЖПТ [тё-же-пе-тё] - Техникум
по железопътен транспорт.
ТЗ воен. - Тактическа зона.
ТЗ - Телефонен завод. Д ТЗ -
Белоградчик.
ТЗ [тё-зе] - Териториално зве¬
но.
ТЗ [тё-зё], м. и (разг.) ср. (член.
-то) - Тракторен завод.
ТЗ юрид. -Търговскизакон.
ТЗ - Търговско застраховане
(Акционерно дружество).
т. з. хим. - Температура на за¬
палване.
ТЗА [тё-зе-à], техн. - Тур-
бозъбен агрегат.
ТЗБ електр. -Телефонен кабел,
брониран, със звездно усуква¬
не на жилата.
ТЗБК електр. - Телефонен ка¬
бел, брониран с две стоманени
ленти и кръгли жици, със звез¬
дно усукване на жилата.
ТЗГ електр. -Телефонен кабел
без броня (гол), със звездно
усукване на жилата.
ТЗЕБ електр. - Телефонен ек¬
раниран кабел, брониран, със
звездно усукване на жилата.
ТЗЕБКелектр. -Телсфонснек-
раниран кабел, брониран сдве
стоманени ленти и кръгли
жици, със звездно усукване на
жилата.
ТЗЕГ електр. - Телефонен ек¬
раниран кабел без броня (гол),
със звездно усукване на жила¬
та.
ТЗЕК електр. - Телефонен ек¬
раниран кабел, брониран с
кръгли жици, със звездно усук¬
ване на жилата.
ТЗЕП електр. - Телефонен ек¬
раниран кабел, брониран с
плоски жици, със звездно усук¬
ване на на кабелните жици.
ТЗЕПГ електр. -Телефонен ка¬
бел, брониран с плоски провод¬
ници, екраниран, със звездно
усукване на жилата, без
външна броня на жилата (гол).
тзк
537
тисс
ТЗК електр. - Телефонен кабел,
брониран скръгли проводници
със звездно усукване на жила¬
та.
тзп електр. - Телефонен кабел,
брониран сплоски проводници,
със звездно усукване на жила¬
та.
тзпк електр. - Телефонен ка¬
бел, брониран с плоски и
кръгли жици, съсзвездно усук¬
ване на жилата.
ТЗР [тё-зе-рё] - Териториално
звено за развитие. Д ТЗР -
Хасково.
ТЗСБ електр. - Телефонен ка¬
бел, брониран, съсстирофлек-
сна изолация и звездно усуква¬
не на жилата.
ТИ (-) [тё-й] - Апаратура за да¬
лечно тонално избиране (напр.:
ТИ-62).
ТИ [тё-й] - Техникум по иконо¬
мика. А ТИ „Проф. д-р Таба¬
ков ".
ТИ - Технически изисквания.
ТИ воен. - Техническа инспек¬
ция.
ТИ - Технологически институт.
Д ТИ „Мебели и обзавежда¬
не".
тибст. - тибетски.
ТИД (-) [тид] - Термойонизаци-
онен датчик (напр.: ТИД-1).
ТИД [тид] - Технико-икономи-
ческа дирекция.
ТИД [тид], ед. и мн., м. (разг.,
член, -ът, -а,л<н. -ове)-Техни-
ко-икономически доклад.
ТИИЦ |тийц],ед. пмн. -Терито¬
риален информационно-изчис¬
лителен център.
ТИО [тйо] - Технико-икономи-
ческа обосновка.
ТИР [тир], фр. TIR (Transports
internationaux routiers) - 1. ср.
Предприятие за международ¬
ни автомобилни превози.
2. м. (разг., член, -ът, -а, мн.
-ове) Автомобил на това пред¬
приятие.
ТИР [тир] - Фирма „Туристичес¬
ка информация и резервации“.
тир. - тираж (с цифра). Д тир.
34 000.
ТИС [тис], ед. и мн., м. (разг.,
член, -ът, -a,3fH. -ове)-Техни-
ко-икономически съвет.
ТИС [тис] - Токоизправителна
станция.
ТИС [тис] -Търговско-икономи¬
ческа служба. Д ТИС в посол¬
ството на Франция (София).
ТИСМАТ [тисмёт] - База за тех¬
ническо развитие за телени
изделия и свързочни материа¬
ли.
ТИСС [тис] - Техникум по ико-
тит
538
ТКЗС
номика на селското стопан¬
ство.
ТИТ - T ехнологии, Индустрия,
Търговия.
ТИУ [тиу],хн. -Технико-нконо-
мически условия.
ТИХ[ тих] - Техникум по индус¬
триална химия.
ТИЦ [тиц], ед. и мн., м. (разг.,
член, -ът, -а, мн. -ове) - Тери¬
ториален изчислителен цен¬
тър.
ТИЦ [тиц] - Технически инфор¬
мационен център.
ТИЧ [тич], ж. и (разг.) м. (член.
-ът, -а, мн. -ове) - Технико-
икономическа част.
ТК воен. - Тактически контрол.
ТК [тё-Kà] - Творчески ком¬
плекс. А ТК „Арсис“.
ТК воен. - Тежка картечница.
ТК [тё-кй] - Текстилен комби¬
нат.
ТК техн. -Телеконтрол.
ТК - Тенис-клуб. А ТК „Лев¬
еки".
ТК - Тенис-кортове. А ТК към
НС А.
ТК [тё-Kà] -Техникум по кожар¬
ство.
ТК [тё-ка] - Техническа коми¬
сия.
ТК [те-ка] - Технически колеж.
ТК [тё-ка] - Технически коми¬
тет (по стандартизация).
ТК хим. - Тиокарбамид.
ТК воен. - Торпеден катер.
ТК строит. - Тунелен кофраж.
ТК [тё-ка] - Туристически ком¬
плекс. А ТК „ Златни пясъци “.
ТК [те-ка] - Търговска кантора.
ТК [тё-Kà] - Търговска къща.
А ТК „Аг реке".
ТК [тё-Kà] - Търговски ком¬
плекс. А ТК „Елена".
ТК [те-ка] -Тютюнев комбинат.
ТК [тё-ка],рус. ТК (Трактор ко¬
лесный) - Колесен трактор
(напр.: ТК-4, ТК-224).
ТК( тё-ка], рус. ТК (Транспортер
для кормоприготовительных
цехов) - Транспортьор за це¬
ховете за приготвяне на храна
(напр.: ТК-5).
т. к. физ. - точка (температура)
на кипене.
ТКВРД [тё-ка-ве-рс-дё],/пел-«. -
Турбокомпресорсн въздуш-
нореактивен двигател.
ткд воен. - Тилово командване
на дивизия.
ТКЗС [тё-ке-зе-сё], член, -го,мн.
-та, ср. - 1. Трудово-коопера¬
тивно земеделско стопанство:
текезесе.
2. Дворът и сградите на трудо-
во-кооперативно земеделско
стопанство; текезесе. А Оти-
ткк
539
тмм
вам до ТКЗС-то.
- Произв.: тскезесар, текезесйр-
ка,текезесйрски.
ТКК [тё-ка-кй], електр. - Теле-
визионно-контролиращ ком¬
плекс.
ТКК [те-ка-кй] - Техникум по
корабостроене и корабоплава¬
не.
ТКК воен. - Тилово командване
на корпус.
ткм и т/км - тон-километър (след
цифра).
ткп [тё-ка-пё] - Традиционна
консервативна партия (Ника¬
рагуа).
ткс воен. -Тактическа коорди¬
нираща секция.
ТКЦ ( тё-ка-цё] - Технически
консултантски център.
ТЛ [тё-ёл] - Лозарски трактор
(напр.: ТЛ-30,ТЛ-45).
ТЛ - Текстилна лаборатория
(Акционерно дружество).
ТЛ [тё-ёл] - Търговска лига.
ТЛН (-) [тё-ел-ён], рус. ТЛН
(Льнотеребилка навесная) -
Навесна леноскубачка (напр.:
ТЛН-1,5).
тлп [тё-ле-nè] - Техникум по
лека промишленост.
ТМ [тё-ём] -Табулаторна маши¬
на (автоматична сметачна ма¬
шина).
ТМ - В емблемата на стопанско
обединение „Тежко машино¬
строене“.
ТМ [тё-мё] - Техникум по меха-
нотехника; ТМТ. Д ТМ „Ва¬
сил Левски “.
ТМ - Технология на металите
(Научно-производствено обе¬
динение).
ТМ (-) [тё-ём] - Транзисторен
мултипликатор.
т. м. - този месец (след цифра).
Д Събранието ще бъде на 25
т. м.
ТМД воен. - Танкова дървена
мина.
ТМД [тё-ме-дё]ч м. и (разг.) ср.
(член, -то)-Техникум по мин¬
но дело.
ТМЕ [тё-мё] - Техникум по ма¬
шиностроене и електроника.
ТМЕ [тё-мё] - Техникум по ме-
ханослектротехника.
ТМЕМ [тё-мём] - Техникум по
механоелектротехника и ме¬
талургия. Д ТМЕМ „Никола
Вапцаров“.
ТМИ [тё-ме-й], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Транспортен ме¬
дицински институт.
ТМЛ - Транспортна медицинска
лаборатория.
ТММ воен. - Тежък механизи¬
ран мост.
тмм
540
тнп
ТММ [тё-ме-мё],ср. (разг., член,
-то) - 1. Теория на механизми¬
те и машините (учебна дисцип¬
лина).
2. Учебник по тази дисципли¬
на. Д Изгубих си темемето.
ТМО [тё -ме-о], метал. -Термо-
механична обработка.
ТМОРО истор. -Тайна македо-
но-одринска революционна
организация ( 1902-1905).
тмп воен. - Тежък мостови
парк.
ТМП [тё-ме-пё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) -Техникум помий¬
на промишленост.
ТМП [тё-ме-пё], м. и (разг.) ср.
(член. -то)-Техникумпомлеч-
на промишленост.
ТМС [тё-мс-сё], ле и (разг.) ср.
(член, -то) - Техникум за ме¬
дицински сестри.
ТМС [тё-ме-сё], ж. и (разг.) ср.
(член. -то)-Трошачно-миячна
станция.
ТМСИ [те-ме-се-й] -Трошачно-
миячна и сортировъчна инста¬
лация.
ТМСС [тё-ме-се-сё], м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Техникум по
механизация на селското сто¬
панство.
ТМТ [ тё-ме-Tè), м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Техникум по мс-
ханотехника; TM. А ТМТ„ Ва¬
сил Левски ".
тмтд хим. - Тетраметилтиу-
рамдисулфид.
ТМФВСТ - Теория и методика
на физическото възпитание и
спортната тренировка (катед¬
ра).
ТМФД хим. - Тетраметил-р-
фенилендиамин.
тмц - Тибетски медицински
център (София).
TH (-) [тё-ён] - Навесен транс¬
портьор (напр.: TH-12).
TH воен. - Техническо настав¬
ление.
TH (-) [тё -ён] - Транспалетен
пископовдигач (напр.: TH-1 ).
т. и. - така нататък (само в
съчет.: и т. н.).
ТНА -Театър на Народната ар¬
мия.
т. пар. - така наречен.
THE биол. - Тотален надбъбре-
чен екстракт.
тнзк [тё-не-зе-ка] - Транспа-
ционална застрахователна
компания.
ТНИ [тё-не-й] - Тракийски на¬
учен институт.
THM (-) [тё-не-ём] - Тютюно-
низачна машина (напр.: ТНМ-
2М).
ТНП, фр. TNP (Théâtre national
тнт
541
тошкгп
populaire) - Народен национа¬
лен театър (Франция).
ТНТ хим. -Тринитротолуол (тро¬
тил).
ТНТМ [тё-не-те-мё], ср. (разг.,
член, -то) - Техническо и науч¬
но творчество на младежта.
ТНТМД [тё-не-те-мс-дё] - Тех¬
ническо и научно творчество
на младежта и децата.
ТНТУ [тё-не-тс-у] - Техническо
и научно творчество на учени¬
ците.
ТО [тё-о] - Техникум по облек¬
ло. Д ТО „Княгиня МарияЛу-
иза ".
ТО [тё-о], м. и (разг.) ср. {член,
-то) - Технически отдел.
ТО [тё-о] - Техническо обслуж¬
ване (на автомобили и др.)
(напр/. ТО-1, ТО-2). Д Дирек¬
ция „ ТО“.
ТО [тё-àJ - Търговски офис.
Д ТО „Лечител ".
тов воен. -Тиловоосигуряване
на войските.
тов. авт. ~ товарен автомобил.
ТО Двоен. -Техническо обслуж¬
ване на двигател.
ТОД [тод] - Траурен обреден
дом.
ТОЕ воен. -Техническообслуж¬
ване и експлоатация.
том физ. - тераом (след цифра).
ТООХ [тоох] - Техникум по об¬
лекло и обществено хранене.
Д ТООХ - Перник.
ТОР воен. - Техническо обслуж¬
ване и ремонт.
Торгипженеринг м. - Инжене¬
рингова стопанска организа¬
ция за износ на комплектни
обекти, съоръжения и др. от
областта на търговията, обще¬
ственото хранене и услугите.
ТОРЕ воен. - Техническо об¬
служване, ремонт и експлоата¬
ция.
тото, член, -то, ср., разг. - 1.
Спортен тотализатор; Спорт-
тото.
2. Павилион за приемане на
фишове за спортния тотализа¬
тор. Д Отивам до тотото.
3. Фиш за спортния тотализа¬
тор. Д Попълних едно тото.
- Произв. '. тотомания.
ТОФ [тоф] - Туроператорска
фирма; ТФ.
ТОХ [тох] - Техникум по обще¬
ствено хранене. Д ТОХ-Бур-
гас.
ТОЦ воен. - Тактически опера¬
тивен център.
ТОЦ воен. - Тилов оперативен
център.
ТОШКГП - Техникум по обув¬
на, шевна икожно-галантерий-
тп
542
тпо
на промишленост.
ТП (-) [тё-nè] - Портален трак¬
тор (напр.: ТП 54Т 1).
ТП (-) [тё-пё] - Пръскачка за
тютюн към трактор (напр.:
ТГТ-54).
тп [тё-пё], м. и (разг.) ср. (член.
-то), воен. - Танков полк.
ТП [тё-пё] - Териториално по¬
деление. А ТП „ Софийски по¬
щенски съобщения ".
ТП воен. - Техническа под¬
дръжка.
ТП [тё-пё] - Транспортна поли¬
ция.
ТП електр. - Трансформаторен
пост.
ТП [тё-nè], ср. (разг., член, -то) -
Т рудова повинност.
ТП - Трудово производство.
ТП [ Tè-nè], ср. - Търговско
предприятие. А ТП „Печатни
произведения ".
ТП - Търговско представител¬
ство.
т. п. - тем подобни (само в
съчет. '. и т. п.).
ТПЕМ [те-пе-ём] - Техникум по
промишлен и енергиен мон¬
таж.
ТПЗ [тё-пе-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то), воен. - Тилна по¬
ходна застава.
ТПЗК [тё-пе-зе-ка] - Трудово¬
производителна занаятчийска
кооперация. А ТПЗК „Труд и
постоянство".
ТПК - Театрална продуцентска
къща. А ТПК „Унишанс".
ТПК [тё-пе-ка] - Териториално-
производствен комплекс.
ТПК [тё-пе-ка] -Трудовапартия
на Корея.
ТПК [тё-пе-кй] - Трудово-прав¬
на комисия.
ТПК [тё-пе-Kà], ж. и (разг.) ср.
(член, -то)-Трудово-произво¬
дителна кооперация.
ТПЛ -Тежки престъпления сре¬
щу личността (Сектор, Мини¬
стерство на вътрешните рабо¬
ти, Национална полиция).
ТПМ (-) [тё-пе-ём] -Тонгопъл-
начна машина (напр.: ТПМ-1,
ТПМ-2).
ТПН [тё-пе-ён] - Навесен трак¬
торен подравнител (напр.:
ТПН-4А).
ТПН биохим. - Трифосфопири-
динпуклеотид.
ТПО [тё-пе-о] - Творческо про¬
изводствено обединение.
А ТПО „Българска книга".
ТПО воен. - Тежко противотан¬
ково оръжие.
ТПО [тё-пе-о] - Териториална
проектантска организация.
А ТПО „ Сорег ".
тпо
543
Трансподёммаш
ТПО [тё-пе-б], ср. (разг., член.
-то) - Трудово-поправително
общежитие.
ТПО [тё-пе-б] - Трудово-попра¬
вително отделение.
ТПО[ тё-пе-ô] -Търговско-про¬
мишлено обединение. Z\ ТПО
„Булгартабак“.
ТПП [тё-пе-пё], воен. - Тежък
понтоненпарк.
ТПП [ тё-пе-пё] - Търговско-
промишлена палата.
ТПС [тё-пе-сё], воен. -Топлопе-
ленгаторна станция.
ТПТ [тё-пе-тё] - Техникум за
подготовка на треньори.
ТПТ [тё-пе-тё] - Техникум по
полимерни технологии.
ТПУ [тё-пе-ÿ], ср. (разг., член.
-то), воен. - Тилов пункт за
управление.
ТПЮК - Трудова партия на
Южна Корея.
ТР воен. - Тактическа ракета,
тр воен. - Танкова рота.
ТР [тё-ёр] - Терморегулатор
(напр.: ТР-3, ТР-4).
ТР воен. - Техническо разузна¬
ване.
ТР воен. - Техническо ръковод¬
ство.
ТР [тё-ёр] - Тороразпръскващ
апарат (напр.: „Сила-25ТР“).
Тр електр. - Трансформатор.
Тракияимпёкс л/. - Инженерин¬
гова специализирана дирекция
за износ (експорт) и внос (им¬
порт) на технологични линии,
суровини и др. за хранително-
вкусовата промишленост.
трапе... - Транспортен (като
първа съставна част на слож¬
носъкратени думи, напр.:
Трансстрой, Транспроект).
Трансавто ср. и м.— Държавно
дружество за автомобилен
транспорт.
Трансимпскс м. - Външнотър¬
говска организация за внос
(импорт) и износ (експорт) на
транспортни съоръжения.
Транскомплёкт м. - Инжене¬
рингова стопанска организация
за проектиране и строителство
на комплектни транспортни
обекти в страната и чужбина.
Трансмёдвёсти - Транспортни
медицински вести (списание).
Трансмет - Автоматизирана си¬
стема за метеорологични теле¬
комуникации.
Трансподеммаш м. - Специали¬
зиран проектно-конструктор¬
ски институт за подемно-
транспортни машини, съоръ¬
жения и механизация на
вътрешнозаводския транспорт
в промишлеността.
Трапспрсд
544
TPCI1
Трапспрсд 3f. - Транспортно-
спедиторско предприятие.
Транспроскт м. - Институт за
проучване и проектиране на
транспортни обекти.
Транспътпроскт м. - Комплек¬
сен институт за проучване и
проектиране на транспортни
и пътни обекти.
Трансснед м. - Главно управле¬
ние към Министерството на
транспорта за планиране и ко¬
ординиране на транспортната
дейност, за транспортно-спс-
диционни услуги и под.
Трансстрой м. - Стопанско обе¬
динение за транспортно стро¬
ителство.
Трафо, член, -то, ср. - „Транс¬
форматори“ (служба, отдел,
цех).
ТРВ [тё-ре-вё], техн. - Термо¬
регул иращ вентил.
ТРГ-Товаро-разтоварна група.
ТРД [тё-ре-дё],техн. -Турборе¬
активен двигател.
ТРДВГ [тё-рс-де-ве-гё], техн. -
Турбореактивен двигател с
вътрешно горене.
ТРЗ [тё-рс-зё), ср. (разг., член.
-то) - Труд и работна заплата
(отдел).
ТРИК - Търговско-рекламна
издателска къща. Л ТРИК
„Анко". 8
ТРК воен. - Тилов район на кор¬
пус.
ТРК електр. - Телефонен раз¬
пределителен кабел с оловна
обвивка и с памучна изолация.
ТРН библ. - Транспорт, транс¬
портно машиностроене, съоб¬
щения, съобщителна техника.
ТРИК [тё-рс-ен-ка], биохим. -
Транспортна рибонуклеинова
киселина.
Трояфарм и ТРОЯФАРМ [тро-
яфарм], ж. - Фирма за произ¬
водство на фармацевтични
средства, парфюмерия, козме¬
тика и др. (Троян).
ТРП (-) [тё-ер-пё] - Промишлен
терморегулатор (напр.: ТРП-
2).
ТРР воен. - Танкоремонтна ра¬
ботилница.
ТРР мн. - Товаро-разтоварни
работи.
ТРС еб. имн.увоен. -Тактическа
ракетна система.
ТРС -Телевизионни ирадиосер-
визи (Акционерно дружество).
ТРСП (тё-ре-се-пё] - Турска ра¬
ботническа социалистическа
партия.
ТРСШ (-) [тё-ер-ес-шё] - Торо-
разпръсквач на самоходно
шаси (напр.: ТРСШ-4,0).
ТРТ
545
ТССР
ТРТ (-) [тё-ер-тё] - Терморегу¬
латор за електрически тиган
(напр.: ТРТ-3).
ТРУ (-) [Tè-pe-ÿ],cp. (разг., член,
-то),воен. -Танковоразговор¬
но устройство (напр.: ТРУ-Ф,
ТРУ-47).
ТРЦС - Търговско-рекламен
център по строителство.
ТС (-) [тё-ёс] - Стаен термостат
(напр.: ТС-4).
ТС воен. - Тактическа свръзка.
ТС мн., воен. - Тактически сред¬
ства.
ТС - Танцов състав.
ТС - Телевизионен сервиз. Л ТС
Системи СД.
ТС ес). и мн. - Телекомуникаци¬
онни системи. Л ТС „ Тел Си ".
ТС [тё-ёс], техн. - Телесигнали¬
зация.
ТС - Териториално снабдяване
(Стопанско обединение); вж.
Тсрспаб,
ТС [те -сё] - Техникум по строи¬
телство. Д ТС „Кольо Фиче-
то“.
ТС [тё-сё] - Техникум по
стъкларство.
ТС (тё -сё] - Техникум по съоб¬
щенията.
ТС воен. - Техническа служба.
ТС воен. - Тилова служба.
TCeô. имн.,воен. -Транспортно
средство.
ТС воен. - Трасиращ снаряд.
ТС - Туристическо сдружение.
Д ТС „Романтика“.
ТС-Туристическаспалня. Д ТС
„Юбилейна“.
тс физ. - тон-сила (единица за
сила на тежестта на тяло),
(след цифра).
ТСА [тё-ce-à], м. и (разг.) ср.
(член, -то) -Техникум по стро¬
ителство и архитектура.
тсас воен. - Транспортно-сани¬
тарна авиационна ескадрила.
тсап воен. -Транспортно-санита¬
рен авиационен полк.
ТСБ [тё-се-бё] - Териториално
статистическо бюро. Д ТСБ -
Шумен', ТСБ - София Регион.
ТСЕ [тё-cèj - Техникум по сла¬
ботокова електротехника.
ТСК [тё-се-ка] - Търговско-
стрелкови комплекс. Д ТСК
„КИНТЕКС“.
ТСО електр. - Телефонен стан-
ционен кабел,оплетен.
ТСОЛ електр. -Телефоненстан-
ционеи кабел с оловна обвив¬
ка.
ТСС [тё-ce-cè] -Техникум посел-
ско стопанство.
ТССР [тё-ес-ес-ёр], истор., рус.
ТССР (Туркменская Советская
Социалистическая Республи-
ТСТЕ
546
TTC
ка) - Туркменска съветска со¬
циалистическа република.
ТСТЕ [тё-се-тё] - Техникум по
слаботокова електротехника.
Д ТСТЕ „А. С. Попов“.
ТСУ [тё-се-у] - Териториално и
селищно устройство. Д Закон
за ТСУ.
ТСХ биохим. -Тироид-стимули-
ращ хормон.
тец воен. -Териториален снаб¬
дителен център.
ТСЦ [ тё-се-цё] - Топлосилова
централа.
ТТ - Телевизионен театър.
ТТ [тё-тё], прил. - Телефонно-
телеграфен. Д ТТ станция', ТТ
служба1, ТТ абонат.
ТТ [тё-тё] -Техникум потекстил.
ТТ [тё-тё] - Техникум по транс¬
порт. Д ТТ „Д. Макгахан “.
ТТ [ тё-тё] - Техникум по ту¬
ризъм. Д ТТ„Алеко Констан¬
тинов“.
ТТ [тё-тё] - Техникум по търго¬
вия.
ТТ-Транспорт и туризъм. Д ТТ
на СКГТ.
ТТ [тё-тё], м. и ср., рус. ТТ
(Тульский Токарева) - Марка
пистолет.
ТТ, швед. ТТ (Tidningarnas
Telegrambyiâ) - Шведска теле¬
графна агенция.
т. т. физ. - точка (температура)
на топене.
ттб воен. - Тежък танков бата¬
льон.
ТТБ - Текстилно техническо
бюро. Д ТТБ-София .
ттв воен. - Тежък танков взвод,
ттг воен. - Тактическа тилова
група.
ттд воен. -Тактико-технически
данни.
ттд воен. - Тежка танкова диви¬
зия.
ТТЕ [тё -тё] -Техникум потранс-
порт и енергетика.
ТТК [тё-те-кё] - Транспортно-
туристически консорциум.
Д ТТК „Юнион-Ивкони“.
ТТЛ [тё-те-ёл] - Тра нзистор-
транзистор-логика (само в
съчет.: ТТЛ-интегрална схе¬
ма).
ТТО [тё-те-о] -Техникум потек¬
стил и облекло.
ТТП (-) [тё-те-пё] - Тарелков
прикачен тороразпръсквач
(напр.: ТТП-5).
ТТП [тё-те-пё] - Товарен такси¬
метров превоз (автостопан-
ство).
ттп воен. - Тежък танков полк,
ттр воен. - Тежка танкова рота.
TTC [тё-те-сё] -Телеграфно-те¬
лефонна станция.
TTC
547
Турйстпроскт
TTC [тё-те-сё], ср. (разг,, член.
-то) -Техника и технология на
сондирането (учебна дисципли¬
на).
ТТТ [тё-те-тё] - Телефонна и
телеграфна техника (Акцио¬
нерно дружество).
ТТТ [тё -те-тё] - Техникум по
текстилна техника.
ттх воен. -Тактико-техническа
характеристика.
ТТХ биохим. -Тиреотропсн хор¬
мон.
ТУ воен. - Тактическо управле¬
ние.
ТУ техн. -Телеуправление.
ТУ [тё-ÿ] -Териториалноуправ¬
ление. Д ТУ-СТТС - Панчаре¬
во.
ТУ [тё-у] - Технически универ¬
ситет.
ТУ -Техническиусловия.
ТУ [тё-ÿ] -Техническоучилище
ТУ [тё-ÿ] -Тракийскиуниверси¬
тет (Стара Загора).
ТУ [тё-ÿ], рус. ТУ (Триерунивер¬
сальный) -Универсал ентриор
(напр.: ТУ-400).
ТУ [ту],рус. Ту и ТУ (Туполев) -
1. В марката на реактивни
пътнически самолети, констру¬
ирани от А. Н. Туполев (напр.:
Ту-104, Ту-134).
2. м. и (разг.) ср. Реактивен
пътнически самолет, констру¬
иран от А. Н. Туполев.
туб... - Туберкулозен (напр.: туб¬
диспансер).
тубболпица ж. - Туберкулозна
болница.
тубдиспансерм. -Туберкулозен
диспансер.
ТуВД [Tÿ-ве-дё], техн. - Турбо¬
витлов двигател.
ТУЛ [тул], финл.., TUL (Tyovaen
Urheiluliitto) - Работнически
спортен съюз (Финландия).
ТУП [тул] - Териториално-уст-
ройствен план.
ТУР библ. -Турция.
тур. - турски.
турбогрупа ж. - Група турбини
(във водно електрическа цен¬
трала).
ТуРД [ ту-ре-дё], техн. - Турбо¬
реактивен двигател.
Турйстнмпскс м. - Външнотър¬
говска и инженерингова фир¬
ма за инвестиции на туристи¬
чески обекти, внос на обзавеж¬
дане на хотели, ресторанти,
офиси.
Турйстмнженеринг м. - Инже¬
нерингова стопанска органи¬
зация за проектиране и строи¬
телство на туристически обек¬
ти в страната и чужбина.
Турйстпроскт м. - Институт за
Туристрсклама
548
TXTAC
проучване и проектиране на
туристически обекти.
Турйстрсклама ж. - Дружество
за туристическа реклама.
туркм. - туркменски.
ТУУТУ - Универсален товар за
усилвателни транслационни
уредби.
ТФ [тё-фё] -Треньорски факул¬
тет (Национална спортна ака¬
демия).
ТФ [те-фё] - Туроператорска
фирма; ТОФ. Д ТФ „Уннвер-
зум “ ЕООД.
ТФ (-) [тё-ёф] - Фронтален то¬
варач (напр.: ТФ-45).
ТФЕЦ [тё-фёц] -Топлофикаци¬
онна електрическа централа.
ТФИ биохим. — Триозофосфа-
тизомераза.
ТФКС [тё-фе-ка-сё] - Техникум
по фина керамика и стъкло.
ТФМО [тё-фе-ме-ô]-Техникум
по фина механика и оптика.
ТФР [тё-фе-рё] -Тежкофизичес-
ки работник (категория труде¬
щи се при съществуване на
купонната система по време на
Втората световна война).
ТФС [тё-фе-сё], ж. и ср., воен. -
Телефонна станция.
ТФФ хим. -Трифенилфосфат.
ТХ [тё-xà] - Туристически хол¬
динг. Д ТХ „Русалки Хол ti¬
de йз“ ЛД.
Тх - Толбухин (в регистрацион¬
ните номера на моторни пре¬
возни средства от Толбухин и
Толбухински окръг). Д Тх 76-
89.
ТХА хим. - Натриев трихлор¬
ацетат.
ТХБ [тё-хе-бё] -Тсрмоелектри-
ческа хладилна батерия.
ТХВП [ тё-хе-ве-пё] - Техникум
по хранително-вкусова про¬
мишленост.
ТХЕИ [ тё-хе-й] - Транспортна
хигиенно-епидемиологична ин¬
спекция.
ТХО техн. - Трансформатор за
хоризонтално отклонение.
ТХП - Тежка химическа про¬
мишленост (Стопанско обеди¬
нение).
ТХП [тё-хе-пё] - Техникум по
химическа промишленост.
ТХП [тё-хе-пё] - Техникум по
хранителна промишленост.
ТХПБ [тё-хе-пе-бё] - Техникум
по химическа промишленост и
биотехнологии.
ТХСП [тё-хе-се-пё] - Техникум
по хлебна и сладкарска про¬
мишленост.
TXT [ тё-хе-тё] - Техникум по
хладилна техника.
ТХТАС [тё-хе-тас] - Техникум
ТХФ
549
У
по химическа технология и ав¬
томатизирани системи.
ТХФ хим. - Тетрахидрофуран.
ТХХ [тё-хе-хё] - Техникум по
хранене и хотелиерство.
ТЦ [тё-цё] - Телефонна центра¬
ла.
ТЦ [тё-цё] - Телецентър; ТВЦ.
ТЦ [ тё-цё] - Териториален
център.
ТЦ [тё-цё] - Технически център.
А ТЦ „Елма" ООД.
ТЦ [тё-цё] - Технологичен
център. А ТЦ „Ипакт“ ЕАД.
ТЦ [тё-цё] - Търговски център.
А ТЦ „ЦНИКА“ ЕАД.
ТЦ [тё-цё] - Търговска центра¬
ла.
ТЦБ [ тё-це-бё] - Транзитен
център за бежанци.
ТЦБК истор. - Таен централен
български комитет (1866-
1868).
тцжпт - Технически център
по железопътна техника.
ТЦМ [тё-це-мё] - Техникум по
цветни метали.
ТЧ - Тонална честота.
ТЧ мед. - Тънки черва,
т/ч - тон-час (след цифра).
т. ч. - Само в съчет.: в т. ч. - в
това число.
ТЧВ(-)[ тё-че-вё] - Челен вери¬
жен товарач (напр.: ТЧВ-5).
ТЧПС (-) електр. -Тончсстотен
специален проводник (напр.:
ТЧПС-2хО, 15 мм2).
ТШ - Танцова школа. А ТШ
„Гарфилд“.
ТШ (-) [тё-шё] - Тютюношевна
машина (напр.: ТШ-69 М).
ТШЗ (-) [тё-ше-зё] - Ш исков
транспортьор за зърно (напр.:
ТШЗ-15).
ТЩ (-) [тё-щё] - Щангов транс¬
портьор за оборски тор (напр.:
ТЩ-1,ТЩ-2).
ТЩ [тё-щё] , воен. - Тралщик.
Тщ - Търговище (в регистраци¬
онните номера на моторни пре¬
возни средства от Търговище
и Търговищки окръг). А 7щ
54-34.
търг. - търговия.
търг. - търговски,
търж. - тържествено.
ТЮК, англ. TUC (Trades - Union
Congress)-Британски конгрес
на трейдюнионите.
тюрк. - тюркски.
У
(-) У - Универсален (в марката
на машини, напр.: С-18У).
(-) У - Усъвършенстван (в мар¬
ката на машини, прибори и др.,
У
550
УБ
напр.: ОСМ-3 У).
У - Учебен (за означаване на
учебен самолет, автомобил,
трамвай и др.).
У (-), рус. У (“Универсал“) - В
марката на трактор „Универ¬
сал“ (напр.: У-1, У-2).
У А юрид. - Указ за адвокатура¬
та.
УА мн. -Украинскиавиолинии.
УА мн. - Унгарски авиолинии.
А УА „Малев“.
У А воен. - Управление и анали¬
зи.
УАБ [yà6], ед. и мн., ж., воен. -
Управляема авиационна бом¬
ба.
УАГ [уаг] - Управление за архи¬
тектура и градоустройство.
УАГБ [yà-re-6è] - Университет¬
ска акушеро-гинекологична
болница.
УАЗ [уаз], лг., рус. УАЗ (Улья¬
новский автомобильный завод)
- 1. Уляновски автомобилен
завод.
2. В марката на автомобили,
произведени в Уляновския ав¬
томобилен завод (напр.: УАЗ-
69).
- Прочее.: уйзка.
У AM [уам] - Управление „Ав¬
томатика и монтажи“.
УАН [уан] - Унгарска академия
на науките.
УАН [уан], укр. УАН (УкраУн-
ська академ1я наук) - Украин¬
ска академия на науките.
УАО воен. - Управление на ар¬
тилерийския огън.
УАПТ- Участък от автоматич¬
на линия при производство на
тухли.
УАПЦ - Украинска автокефал¬
на православна църква.
УАСГ [yàcr] - Университет по
архитектура, строителство и
геодезия (София).
У АССР нсшор., рус. У АССР (Уд
муртская Автономная Совет
ская Социалистическая Рес
публика) - Удмуртска авто
номна съветска социалисти
ческа република.
У АТ [уат] , ср. и м. - Управление
на автомобилниятранспорт.
УАТ - Устав на автомобилния
транспорт.
УАТИ [уйти] - Управление за
автоматично телефонно изби¬
ране.
У АТЦ [уатц] - Учрежденска ав¬
томатична телефонна центра¬
ла.
УБ библ. - Университетска биб¬
лиотека.
УБ - Университетскаболница. А
УБ „Царица Иоанна“.
УБ
551
УБ-Х
УБ [ÿ-6è], рус. УБ (Универсаль¬
ный Березина) - Самолетна
картечница, конструирана от
М. Берьозин.
УБ - Учебна база. Л УБ „ Мана¬
стирски ливади ".
УБАН - Устав на Българската
академия на науките.
УБ-Б библ. - Университетска
библиотека - Биологически
факултет.
УББ [у-бе-бе] - Учебно-битова
база. А УББ „Видима".
УБ-Г библ. - Университетска
библиотека - Географски фа¬
култет.
УБ-Г библ. - Университетска
библиотека - Геоложки фа¬
култет.
УБГВТ - Управление „Българ¬
ски граждански въздушен
транспорт“.
УБД воен. - Управление на бой¬
ните действия.
УБДХ юрид. - Указ за борба с
дребното хулиганство.
УБ- Зап. Фил. библ. - Универси¬
тетска библиотека - Факултет
по западни филологии.
УБ-И библ. - Университетска
библиотека - Философско-ис¬
торически факултет.
УБИБ - Устав на Българска ин¬
вестиционна банка.
УБЛА воен. - Управляем безпи¬
лотен летателен апарат.
УБ-М библ. - Университетска
библиотека - Математически
факултет.
УБНБ - Устав на Българска на¬
родна банка.
УБО [убо],ср. (разг., член, -то)-
Управление за безопасност и
охрана.
УБ-СлФл библ. - Университет¬
ска библотека - Факултет по
славянски филологии.
УБСС (-) [у-бе-се-cè] - Устрой¬
ство за студено безшевно
свързване на документи (напр.:
УБСС-1).
УБСТ (-) [у-бе-се-тё] - Устрой¬
ство за топло безшевно
свързване на документи (напр.:
УБСТ-1).
УБ-Ф библ. - Университетска
библиотека - Физически фа¬
култет.
УБ-Фл библ. - Университетска
библиотека - Филологически
факултет.
УБ-ФФ библ. - Университетска
библиотека - Философски фа¬
култет.
УБХ - Универсал България Хол¬
динг.
УБ-Х библ. - Университетска
библиотека - Химически фа-
УБЩ
552
уеб
култет.
УБЩ [у-бе-щс] - Университет¬
ски бригадирски щаб.
УБ-Ю библ. - Университетска
библиотека - Юридически фа¬
култет.
УВ (-) [ÿ-вё] - Указател за висо¬
чина.
УВД воен. - Управление на
въздушното движение.
УВМС ед. и мн., воен. - Ударна
военно-морска сила (НАТО).
УВОЧТПК - Указ за взаимно
осигуряване членовете натру-
дово-производителните коопе¬
рации.
УВП воен. - Управление на во¬
енните превози.
УВТр - Устав на водния транс¬
порт.
УВЧ [у-ве-че], електр. -Ултра-
висока честота.
УВЧ [у-ве-че], прил., електр. -
Ултрависокочестотен. А У В Ч
апарат-, У В Ч терапия.
УГ [у-гс] - Управление по гори¬
те.
УГД воен. -Управление на граж¬
данските дейности.
УГН (-) [у-ге-енКрус. УГН (Уни¬
версальный навесной грядоде-
латель) - Универсален навесен
лехообразовател (напр.: УГН-
4).
УГП [у-гс-пе] - Управление
„Геоложки проу'гвания“.
УГС [ÿ-re-cè] -Управление „Гор¬
ско стопанство“.
удар. - ударение.
удв. - удвоена форма.
УДЗИ -Устав на Държавния за¬
страхователен институт.
УДК [ÿ-де-ка] - Универсална де¬
сетична класификация.
УДКББ - Университетска дет¬
ска клиника по белодробнибо¬
лести.
УДНЗ [ÿ-де-не-зе] - Училище за
деца с нарушено зрение.
УДП - Указ за държавните
предприятия.
УДС [ÿ-де-сс] - Усилвател за дис¬
печерска свръзка.
УДФ биохим. - Уридиндифос-
фат.
УДФГ биохим. - Уридиндифос-
фат - глюкоза.
УДФ-ГТ биохим. - Уридинди-
фосфат - глюкуронид транс¬
фераза.
У Е - Училища Европа (Друже¬
ство с ограничена отговорност).
УЕА [уеа], есн. UEA (Universala
Esperanto Asosio) - Междуна¬
родна есперантска асоциация;
ЮЕА.
уеб-,лягл. web (World Wide Web)
- Като първа съставна част на
УЕК
553
УИМ
сложни думи със значение
‘Който се отнася до Интернет,
който става, осъществява се
чрез Интернет’, напр.: уебст¬
раница, уебадрес, уебпростран-
ство и др.
УЕК[уек], фр. UEC (Union des
étudiants communistes) - Кому¬
нистически съюз на студенти¬
те (Португалия); вж. ЮЕК.
УЕФА [уёфа], ж., англ. UEFA
(Union of European Football
Association) - Съюз на евро¬
пейските футболни асоциации.
УЖ - Указ за приемане, раз¬
глеждане и решаване на жал¬
би на трудещите се.
УЖ - Устав на железниците.
УЖСП - Указ за жалбите, сиг¬
налите и предложенията.
УЗ [ÿ-3è], воен. - Управляем за¬
ряд.
УЗ ед. и мн., воен. - Устна запо¬
вед.
узб. - узбекски.
УЗВ [ÿ-зс-вс] - Захранващо ва¬
куумно устройство (в дървооб¬
работващо съоръжение).
УЗГ [у-зе-rè], електрон. - Уст¬
ройство за защита от грешки
(в устройство за предаване на
данни).
УЗД (-) [у-зе-де] - Ултразвуков
дефектоскоп (напр.: УЗД-7-Н).
УЗД - Управление за защита на
държавата (Полша).
УЗЗПП - Указ за задължител¬
ната застраховка на пътници¬
те и персонала по желе¬
зопътния, водния, автомобил¬
ния и въздушния транспорт.
УЗМПП (-) - Ултразвукова ма¬
шина за почистване на печат¬
ни платки (напр.: УЗМПП I-
270).
УЗРГ воен. -Универсалназапал¬
ка за ръчна граната.
УЗСврен. -Универсалназащит¬
на секция.
УзССР истор., рус. УзССР (Уз¬
бекская Советская Социалис¬
тическая Республика) -Узбек¬
ска съветска социалистическа
република.
УИ - Университетско издател¬
ство. А УИ „ Св. Климент Ох¬
ридски“.
УИ-У читслски институт.
УИАПП - Управление и иконо¬
мика на аграрно-промишлено¬
то производство (специалност
в икономическите висши учеб¬
ни заведения).
у-ис - управление; вж. у-пис.
УИК [уйк] - Управляващ изчис¬
лителен комплекс.
УИМ [уйм] , ед. и мн. - Управля¬
ваща изчислителна машина.
УИМ
554
УКП
УИМ [уйм], фр. UIM (Union
internationale motonautique) -
Международна федерация по
водомоторен спорт: вж. ЮИМ.
УИОВ - Указ за имуществена¬
та отговорност на военнослу¬
жещите.
УИПМ, фр. UIPM (Union
internationale de pentathlon
moderne) - Международен
съюз по модерен петобой; вж.
юипм.
УИПМБ, фр. UIPMB (Union
internationale de pentathlon
moderne et biathlon) - Между¬
народен съюз по модерен пе¬
тобой и биатлон; вж. ЮИПМБ.
УИСП, шпал. UISP (Unione
Italiana dello Sport Popolare) -
Италиански съюз за народен
спорт.
УИТА [уйта], йен. UITA (Union
International de Associacioncs de
Trabajadores de Alimcntos y
Ramos Afines) - Международен
съюз на работниците от хра¬
нителната промишленост и
сродните отрасли.
УК (-) [ÿ-ка] - Универсална мо¬
дулна конструкция за обзавеж¬
дане на магазини (напр.: УК-2,
УК-2А).
УК [ÿ-ка] - Университетска кли¬
ника.
УК воен. - Управление и кон¬
трол.
УК воен. -Управление и коорди¬
нация.
УК воен. - Учебно командване.
УК [ÿ-ка]-Ученическикомитет.
УК [ÿ-xà] - Училищен комитет.
УК [ÿ-Kà] - Учрежденски коми¬
тет.
указ. - указател.
УКВ [ÿ-ка-ве], ср. (разг., член.
-то), радпотехн. - Ултракъси
вълни.
УКВ [ÿ-ка-вё],прил., радпотехн.
- Ултракъсовълнов. А УКВ
радиостанция'. УКВ канал.
УКВ (-) [ÿ-Ka-Bè],pyc.yKB (Уни¬
версальный картофелекопа¬
тель валкообразователь) -
Универсален картофовадач
(напр.: УКВ-2).
УКВТ - Устав на крайбрежния
воден транспорт.
УКЕВпоен. - Управление и кон¬
трол на електронната война.
У КИ - Унгарски културен инсти¬
тут (София).
УКП [ÿ-ка-пё] - Умерена коали¬
ционна партия ( Швеция).
УКП (-) [ÿ-xa-nè], рус. УКП
(Универсальный канавокопа-
тель-палоделатель) - Универ¬
сален каналокопач (напр.:
УКП-2000); КПУ.
укр-
555
УНИМА
укр. - украински.
УКС - Управляващи компютъ¬
рни системи (дружество).
УКУ техн. -Устно команд но ус¬
тройство.
УКЦ [у-ка-цё] - Университет¬
ски културен център.
ул. - улица (пред собствено име).
Аул. „Иван Штиман“.
УЛПАР - Указ за личните пас¬
порти и адресната регистра¬
ция.
УЛС воен. - Управление на лич¬
ния състав.
УМА [Ума] - Управление „Ме¬
ханизация и автоматизация“.
умал. леке. - умалително име.
УМНТС - Управление „Между¬
народно научно-техническо
сътрудничество“.
УМО [умо]-Учебно-методичес¬
ки отдел.
УМП [у-ме-пё] - Управление на
медицинската промишленост.
УМТС [ÿ-ме-те-сё], ср. (разг.,
член, -то) - Управление „Ма¬
териално-техническо снабдя¬
ване“.
УМЦ [у-ме-цё] - Учебно-мето¬
дичен център. А УМЦ по вод¬
но спасяване.
УМЧ [у-ме-чё],ед. имн.,електр.
- Усилвател за междинна чес¬
тота.
У Н техн. - Универсална смазка
с ниска точка на топене (тех¬
нически вазелин).
УН - Училищно настоятелство.
УНБ [у-не-бё] - Унгарска наци¬
онална банка.
УНГ [у -не-гё], прил., мед. -
Ушен-носен-гърлен. А УНГ
болести', УНГ кабинет.
УНГ [у-не-гё], мед. - Уши-пос-
гърпо. А Лекар УНГ.
унг. - унгарски.
УНЕАК [унеак], исп. UNEAC
(Union de Escritores y Artistas de
Cuba) - Съюз на кубинските
писатели и художници.
УНЖС - Указ за насърчаване и
подпомагане на кооперативно¬
то и индивидуалното жилищно
строителство; УНПКИЖС.
У НЗ техн. - Универсална защит¬
на смазка с писка честота на
топене (оръдейна смазка).
Уиивер м. - Препарат с уни¬
версално действие за почиства¬
не на боядисани дървени плос¬
кости, плочки, мозайки и др.
универмаг, член, -ът, -а, мн. -зи,
м. - Универсален магазин.
у-нис - управление.; у-ие.
УНИМА [унима], м. и ж., фр.
UNIM A (Union internationale des
marionettes) - Международен
съюз на куклените дейци; вж.
УНИТА
556
УНТТ
ЮНИМА.
УНИТА [унита], м. и ж., порт.
UNITA (Uniào Nacional de
Indcpendência Total de Angola)
- Национален съюз за пълна
независимост на Ангола.
УНИЦЕФ [уницеф], англ.
UNICEF (United Nations Inter¬
national Children’s Emergency
Fund) - Извънреден фонд за
детски помощи при Организа¬
цията на обединените нации;
ЮНИСЕФ, ЮНИЦЕФ.
УНКТАД [унктад], англ.
UNCTAD (United Nations
Conference of Trade and
Development) - Конференция
по търговията и развитието
при Организацията на обеди¬
нените нации; ЮНКТАД.
УНЛМ (-) [у-не-ел-ем] - Универ¬
сална навесна лозарска маши¬
на (напр.: УНЛМ-2, УНЛМ-
3,5).
У НМ - Указ за народната мили¬
ция.
УНП (-) [у-не-пс] - Универсал¬
на навесна пръскачка (напр.:
УНП-1).
УНПКИЖС- Указ за насърча¬
ване и подпомагане на коопе¬
ративното и индивидуалното
жипшю строителство;
УНЖС.
УНПО - Указ за наименуване и
преименуване на обекти от
национално и местно значение.
УНР [у-не-pè] . истор.- Унгар¬
ска народна република.
УНР - Указ за насърчаване на
раждаемостта.
УНР електр. - Универсално не¬
утрално реле.
УНС воен. - Управление за на¬
ционална сигурност.
УНСС [у-нс-се-cè], л/. (разг.,член.
-то)ср. - Университет за наци¬
онално исветовно стопанство.
УНТ - Ученическо научно и тех¬
ническо творчество; вж.
ТНТУ.
ун-т - университет.
УНТА (унта), ж. (разг., член.
-та), порт. UNTA (Uniào
Nacional dos Trabalhadores de
Angola) - Национален съвет на
анголските трудещи се.
УНТН, фр. UNTN (Union
nationale des travail leurs du Niger)
- Национален съюз на труде¬
щите се на Нигерия; вж.
юнтн.
УНТС, фр. UNTS (Union nationale
des travailleurs du Sénégal) - На¬
ционален съюз на сенегалски¬
те трудещи се; вж. ЮНТС.
УНТТ,фр. UNTT (Union nationale
des travailleurs du Togo) - Ha-
УНФ
557
УПДС
ционален съюз на трудещите
се на Того; вж. ЮНТТ.
УНФ воен. - Учебен напалмов
фугас.
УНФН [у-не-фе-не] - Унгарски
национален фронт на незави¬
симостта.
УНЧ (ÿ-не-чё^ електр. - Усил¬
вател на ниска честота; НЧУ.
УО воен. - Управление на огъ¬
ня.
У О воен. - Учебен отряд,
УОВ мн., воен. - Устойчиви от¬
ровни вещества.
УОГС [ÿ-o-ге-сё] - Учебно-опит¬
но горско стопанство.
УОД воен. - Устройство за обра¬
ботка на данни.
УОДЗС [ÿ-ô-де-зе-сё]- Учебно-
опитно държавно земеделско
стопанство.
УОЗА воен. - Управление на
огъня на земната артилерия.
УОЗА воен. - Управление на
огъня на зенитната артилерия.
УОЛС воен.-Управление заоси-
гуряване на личния състав.
УОМПЗ - Указ за ордените, ме¬
далите и почетните звания.
УОМ-Р - Универсална машина
за ремонт на обувки.
УООН - Устав на Организация¬
та на обединените нации.
УОП - Указ за общественото
подпомагане.
УОП воен. - Усиление за обща
поддръжка.
УОСС - Указ за опазване на сел¬
ското стопанство.
УП (-) [ÿ-nc] - За означаване на
видове образци удостоверения
за пенсии (напр.: УП-72^ УП-
30).
УП воен. - Управление на пре¬
возите.
УП (-)[y-nè] - Учебен плъзгач
(напр.: УП-1).
УПАД (-) [упад] - Устройство за
полуавтоматичен подбор на
документи (напр.: УПАД-1).
У ПАП [упап] - Указания за про¬
ектиране на автомобилни
пътища.
УПАР (-) [ynàp] - Универсална
приставка за автоматична ре-
транслация (напр.: УПАР-1 ).
УПВ [ÿ-пе-вё], ср. (разг., член.
-то) - Управление „Промиш¬
лени вентилации“.
УПД [у-пе-дё] - Учебно-произ¬
водствена дейност.
УПД електрон. - Устройство за
предаване на данни.
УПДМЛ електрон. -Устройство
за подготовка на данни върху
магнитни ленти.
УПДС [у-пе-де-сё] - Управление
„Почивни домове и санаториу-
УПЗНА
558
УПФ
ми“.
УПЗНА - Указ за прилагане на
Закона за нормативните акто¬
ве.
УПИ [упй],рус. УПИ (Упрощен¬
ный прибор индикации) - Оп¬
ростен прибор за индикация.
УПКС [у-пе-ка-cè] - Уникални
прибори, компоненти и струк¬
тури (секция).
УПМКАП - Управление за под¬
държане на морските канали
и акваторията на пристанища¬
та.
УПН [у-пе-ён] - Подавателно и
нареждащо устройство (дър¬
вообработващо съоръжение).
УПНС [ÿ-ne-He-cè] -Управление
и планиране на народното сто¬
панство (специалност в иконо¬
мическите висши учебни заве¬
дения).
УПО - Указ за противопожар¬
ната охрана.
УПО - Управление на противо¬
пожарната охрана.
УПП [у-пе-пё] - Учебно-произ¬
водствено предприятие.
УППД(у-пе-пе-дё), ср. (разг.,
член, -то) - Управление за про¬
учване и поддържане нивото
на р. Дунав.
УППМ [у-пс-пе-мс] - Управле¬
ние „Предказармсна подго¬
товка на младежта“.
УПРОНА [упрона], фр.
UPRONA (Parti de 1 ’unité et du
progrès national du Burundi) -
Партия за единство и национа¬
лен прогрес на Бурундия; вж.
ЮПРОНА.
УПСл<н. - Унгарски професио¬
нални съюзи.
УПС(-) [ÿ-ne-èc] -Универсално
повдигателно съоръжение
(напр.: УПС-500).
УПС-Уникални прибори и сис¬
теми (дружество).
УПС (у -пе-се ] - Упр авление
„Пътни строежи“.
УПС [ÿ-ne-cè] - Устройство за
преобразуване на сигналите за
предаване по телеграфната
мрежа.
УПТ [ÿ-пе-тё] -Унгарска партия
на трудещите се.
УПТР [ÿ-пе-те-рё], ср. (разг.,
член, -то) - Управление
„Пътни такси и разрешител¬
ни“.
УПУОП - Устройство за про¬
грамно управление на осветле¬
нието в птицефермите (апа¬
рат, използван в птицеферми¬
те).
УПФ - Универсален пенсионен
фонд.
УПФ - Учителски пенсионен
УПФЕ
559
УСИК
фонд.
УПФЕ [у-пс-фё],ф. (разг., член.
-то) - Управление „План, фи¬
нанси и ефективност“.
УПЦТ воен. - Устройство за пре¬
даване на цифров такт.
УПЧ електр. - Усилвател за
промеждутъчна честота.
УР - Указ за рибарството.
УР [ур] , воен. - Укрепен район.
УР - Университетско радио.
А УР „Алма Матер1' (Софий¬
ски университет).
УР (ур], воен. - Управляема ра¬
кета.
Уралмаш л/., рус. Уралмаш
(Уральский завод тяжелого
машиностроения) - Уралски
машиностроителен завод.
УРВ (-) [у-ре-вё] - Указател за
разхода на въздуха (напр.:
УРВ-1).
УРВБ воен. - Управляема раке¬
та „въздух-въздух“.
УРГРД воен. - Управляема ра¬
кета с голям радиус на дей¬
ствие.
УРМ [у-ре-мс] - Управление
„Редки метали“.
УРО воен. - Управляемо реак¬
тивно оръжие.
УРС [ÿ-ep-èc], автомат. - Уни¬
версална регулираща система.
УРС [урс], член, -ът, -а, мн. -ове,
al, воен. - Управляем ракетен
снаряд.
УРУ -Универсално радиологич¬
но устройство.
УС воен. - Ударна сила.
УС [ÿ-cè] - Управителен съвет.
А УС на ЖС.
УС -Ученическистолове (Едно¬
лично дружество с ограничена
отговорност).
УС - Учителски синдикат. А УС
„Промяна".
УСБ - Ученически столове и
бюфет (дружество).
УСВЧ [ÿ-се-ве-чё], електр. —
Усилвател за свръхвисока че¬
стота.
УСД - Управление „Социални
дейности“.
УСДО - Учителска социалдемок¬
ратическа организация.
УСЕППА [ycèna] - Универсал¬
на система от елементи на про¬
мишлената пневмоавтомати¬
ка.
УСЕС-Управление на средства¬
та от Европейския съюз (ди¬
рекция, Министерство на фи¬
нансите).
У СИ В - Устав на Съвета за ико¬
номическа взаимопомощ.
УСИК [усик], фр. USIC (Union
sportive internationale des
cheminots) - Международен
УСИП
560
УУ
спортен съюз на железничари¬
те; вж. ЮСИК.
УСИП [усйп] ,л/. иср. - Управле¬
ние „Спортни имоти и прояви“.
УСК [ÿ-сс-ка] - Учрежденски
съюзен комитет.
усл. - условен.
УCM [ÿ-ce-Mè], ср. (разг., член.
-то) - Управление „Строител¬
на механизация“.
УСМП ед. и мн.. воен. - Ударна
сила на морската пехота.
УСО [у-се-о] - Учрежденска
съюзна организация.
У СП [ÿ-ce-nè] - Уругвайска со¬
циалистическа партия.
УСП [ÿ-ce-nè] - Учителски син¬
дикат „Промяна“.
УСРП [ÿ-ce-pe-nè] - Унгарска
социалистическа работническа
партия.
У ССР - Управление за специал¬
ни строителни работи.
УССР [ÿ-cc-ec-èp], истор., рус.
УССР(УкраинскаяСоветская
Социалистическая Республи¬
ка) - Украинска съветска со¬
циалистическа република.
УСТФ [ÿ-се-те-фе], ср. (разг.,
член, -то)-Управление „Стро¬
ителен и технически флот“.
УСШ [ÿ-ce-niè], ж. и (разг.), ср.
(член, -то)-Ученическаспорт¬
на школа.
УСЯ (-) -Устройство за събира¬
не на яйца (напр.: УСЯ-1).
УТ [ÿ-Tè] - Тороразпръскващо
устройство (напр.: УТ-1,2).
УТ воен. - Управление на тила.
УТА воен. - Управление на так¬
тическата авиация.
УТД - Универсално търговско
дружество.
УТК - Указ за търговското ко¬
рабоплаване.
УТКЗС [ÿ-те-кс-зе-се] - Управ¬
ление, организация и икономи¬
ка на трудово-кооперативните
земеделски стопанства.
УТКор абопл. - Устав на
търговското корабоплаване.
УТПВНП - Управление „Техни¬
чески прогрес и внедряване на
научните постижения“.
УТР [ÿ-те-рс], ср. (разг., член.
-то) - Училище за трудови ре¬
зерви.
УТС (-) [у -те-cè] - Уплътнител¬
на телефонна система (напр.:
УТС-100).
УТЦ - Унгарски търговски
център (София).
УТЦ [ÿ-те це] - Учрежденска
телефонна централа.
У У (-) техн. - Ужгасрсален теле¬
фонен усилвател (напр.: УУ-11 ).
УУ електрон. - Управляващо ус¬
тройство.
УУВТ
561
Ф
УУВТ - Указ за уреждане на
вътрешната търговия.
УУДН - Указ за удостояване с
Димитровска награда.
УУК техн. - Универсаленуплът¬
нител на канали.
УУП (-) [ÿ-y-nè] - Уредба за по¬
чистване с ултразвук (напр/.
УУП-25,50, УУП-100).
УУТССР- Указ за установява¬
не на трудов стаж по съдебен
ред.
УФ - Учителски факултет (На¬
ционална спортна академия).
УФИ [уфй], фр. UFI (Union des
foires internationales) - Съюз на
международните панаири;
СМИ; вж. ЮФИ.
УФК - Указ за финансов кон¬
трол.
УФР - Управление за федерален
резерв (САЩ).
УФС [ÿ-фе-сё], ср. (разг., член.
-то) - Управление за физичес¬
ка култура и спорт.
УХИН [ухйн], рус. УХИН (На¬
учно-исследовательский угле¬
химический институт) - Науч¬
ноизследователски институт по
въглехимия.
УХМ [ÿ-xe-Mè], ср. (разг., член.
-то) - Управление „Хидрология
и метеорология“.
УХМС [ÿ-хе-ме-се], ср. (разг.,
член, -то) - Управление „Хид¬
рометеорологична служба“.
УХТМ [у-хе-те-мё] - Универси¬
тет за химически технологии и
металургия.
УЦ - У чебен център. А УЦ
„Космос“.
у-ца - вж. ул.
УЦС - Учебен център по съоб-
нгенията.
УЦУ - Устройство за централи¬
зирано управление.
...уч... - Учебен (напр.: Учтех-
пром, завуч).
УЧДС - Управление на частна¬
та държавна собственост (Ми¬
нистерство на отбраната).
учком, член, -ът, -а, мн. -ове, м.
- Ученически комитет.
Учпедгиз, м., рус. Учпедгиз (Го¬
сударственное учебно-педа¬
гогическое издательство) —
Държавно учебно-педагоги¬
ческо издателство.
Учтехпром м. - Учебно-техни¬
ческа промишленост. - Про¬
изв.'. учтехпромски.
у-ще - училище.
ф
Ф (-) [еф] - Реактивен самолет-
изтребител „Фантом“ (напр/.
ф
562
ФАК
Ф-1 11, Ф-4-Е).
Ф - Федерация. Л Ф „Царство
България “.
Ф - Фонд. А Ф „Земеделие“.
Ф - Фондация. А Ф „ Свободна и
демократична България“', Ф
„ Бъдеще за България
ф. воен. - Фотоснимка.
ф (-) [еф] - Фуражомелка (напр.:
Ф-1М).
ффиз. - фарад (единица за елек-
тричен капацитет), (след циф¬
ра).
ф-фонд.
ФА (-) [ёф-à] - Автоматично от¬
клоняваща се фреза (напр.:
ФА-0,76).
ФА (-) [ёф-а],/?ус. ФА (Фасоле¬
уборочный агрегат) - Машина
за прибиране на фасул (напр.:
ФА-4).
ФА мн. -Френскиавиолинии. А
ФА „Ер Франс“.
ФА [фё-à] - Футболна асоциа¬
ция.
ФАА [фаа], англ. FAA (Federal
Aviation Administration) - Фе¬
дерално управление на граж¬
данската авиация (в САЩ).
ФАА [фаа], исп. F. A. A. (Federa¬
tion Aeronâutica Argentina) -
Аржентинска авиационна фе¬
дерация.
ФАА - Фондация Асоциация
Анимус.
ФАБ [фаб], воен. - Фугасна
авиационна бомба.
ФАВ [фав] - Федерация
„Аудиовизия“ (Конфедерация
на труда „Подкрепа“).
ФАГС [фаге], англ. FAGS
(Federation of Astronomical and
Geophysical Services) - Федера¬
ция на астрономичните и гео¬
физичните служби.
ФАД биохим. - Флавин-аденин-
динуклеотид.
ФАИ [фаи], фр. FAI (Fédération
aéronautique internationale) -
Международна авиационна
федерация.
ФАИБ [файб], фр. FAIB
(Fédération des associations
internationales établies en
Belgique) - Федерация на меж¬
дународните асоциации,уста¬
новени в Белгия.
ФАК [фак], търг., англ. FAQ и
faq (Fair Average Quality) -
Справедливо средно качество
(Клауза в международната
търговия, която предвижда
доставка на стока с качество
не по-ниско от средното каче¬
ство на еднородни такива сто¬
ки, експедирани от определено
пристанище за определен пе¬
риод от време).
ФАК
563
Фармахймпроскт
ФАК - Финансово-администра¬
тивен комитет (Социалисти¬
чески интернационал).
ФАК [фак], търг., англ. f. a. q.
(Free alongside quay) - Франко
по дължината на кея (Транс¬
портна клауза в международ¬
ната търговия, съгласно коя¬
то продавачът е длъжен да
достави стоката в уговорено¬
то пристанище по дължината
на кея).
фак. - факултет; ф-т.
факс, член, -ът, -а, мн. -ове, м.,
англ, fax (facsimile) - I. Апарат
c пишещо усройство, който
предава на разстояние факси-
милета (образи, текстове) чрез
телефонна връзка.
2. Документ, отпечатан и полу¬
чен чрез този апарат.
факс. - факсимиле.
ФАЛ [фал], ж. и м., англ. PAL
(Philippine Air Lines) - Фили¬
пински въздушни линии.
ФАО [фйо],лс. и ср., англ. FAO
(Food and Agriculture Organi¬
zation of the United Nations) -
Специализирана организация
на ООН по въпросите на
прехраната и земеделието;
ЮНФАО.
ФАР - Фотосинтетична активна
радиация.
ФАР, англ. FAR (Fisheries and
Aquaculture Research) - Научна
и развойна програма за рибо¬
лов, рибовъдство и оползотво¬
ряване на рибни продукти (Ев¬
ропейски съюз).
ФАР [фар] ,англ. PHARE (Poland
and Hungary Action of Rc-
strukturing of the Economy), фр.
PHARE (Pologne: Hongrie:
Assistance pour la Restructuration
Economique) - Програма на Ев¬
ропейския съюз за стопанско
(икономическо) преустройство
на Средна и Източна Европа.
...фарм - Фармацевтика (напр.:
Булфарм).
фарм. леке. - фармацевтичен
термин.
фарма... - Фармацевтичен
(напр.: Фармахим, Фармахим-
проект).
Фармахим м. -1. Стопанско обе¬
динение за производство на
фармацевтични произведения,
етерични масла, парфюмерия,
козметика и др.
2. Търговско предприятие за
внос и износ на фармацевтич¬
ни произведения, химикали за
фармацевтичната промишле¬
ност, етерични масла, парфю¬
мерия, козметика и др.
Фармахймироёкт л<. - Проект¬
ФАС
564
ФГВ
антска организация към Сто¬
панско обединение „Фарма-
хим“.
ФАС [фас], търг., англ. FAS и
fas (Free alongside ship) - Фран¬
ко по протежение на кораба
(Транспортна клауза в между¬
народната търговия, съгласно
която продавачът е длъжен да
достави стоката в уговорено¬
то пристанище по протежение
на борда на кораба).
ФБ [фё-бё] -Фа култетно бюро.
ФБ [фё-бё] - Федерация „Бас¬
кетбол“.
ФБ - Филипс - България (Дру¬
жество с ограничена отговор¬
ност).
ФБ воен. - Финансов батальон.
ФБ [фё-бё] - Фондова борса.
ФБ воен. - Фугасна бомба.
ФББ - Фондация „Бъдеще за
България“.
ФББИ [фё-бе-бе-й] - Федерал¬
на банка за Близкия Изток.
ФБИПР - Фондация „Българ¬
ски институт за правно разви¬
тие“.
ФБК [фё-бе-ка], ж. и (разг.) ср.
(член, -то, мн. -та) - Финансо¬
во-брокерски къща. А ФБК
„Агроинвест“.
ФБК - Фондация „Балкански ко¬
лежи“.
ФБМВ [фё-бе-ме-вё] - Фабрика
за бутилиране на минерални
води.
ФБН [е1ф-бс-ён] - Блатна навес¬
на фреза (напр.: ФБН-2).
ФБН [фё -бе-нё] - Фабрика за
бсззалкохолни напитки.
ФБП [фё-бе-пё] - Фабрика за
бутилиране на пиво.
ФБР [фё-бе-рё], ср. (разг., член.
-то) - Федерално бюро за раз¬
следване ( САЩ).
ФБР [ф ё-бс-ёр] - Фондация
български рок.
ФБР-Фондация за борба срака.
ФБС [фё-бе-сё] - Федерация
„Бойни спортове“.
ФБС - Фондация „Български
спорт“.
ФБФ [фё-бе-фё] - Фламандско-
български форум.
ФВ [фё-вё], прил. - Финансово-
валутен. А ФВ контрол.
ФВ воен. - Фугасен взрив.
ФВК [фё -века] -Филтро-венти-
лационен комплект.
ФВП - Фондация „Втора побе¬
да“.
ФВУ [фё-ве-ÿ], воен., рус. ФВУ
(Фильтро-вентиляционная ус¬
тановка) - Филтро-вентилаци-
онно съоръжение.
ФГ [ёф-гё] - Гнездова фреза.
ФГВ (-) [ёф-ге-вё] - Фреза за гор-
ФГЕ
565
ФЕН
но вадене на силаж от кула
(напр.: ФГВ-6).
ФГЕ - Фондация по гастроснте-
рология. Д ФГ „Д-р Г. Золо-
пювич ".
ФГИ биохим. - Фосфоглюкозо-
изомераза.
ФГИ [фё-ге-й], фр. FGÏ
(Fédération graphique interna¬
tionale)-Международна феде¬
рация на полиграфите; ИГФ.
ФГМ биохим. - Фосфоглюкому¬
таза.
ФГФ (-) [ёф-ге-ёф] - Фуражо¬
мелка за груби фуражи (напр.:
ФГФ-120 МА).
ФД [фё-дё] - Федерация по дартс.
ФД [фё-дё] - Физкултурно дру¬
жество.
ФД(-)[ёф -де] - Фотодиод (напр.:
ФД-2).
ФД [фё-дё] - Футболно друже¬
ство.
ФДИ [ ф ё - д е - й ] , фр. FDI
(Fédération dentaire inter¬
nationale) -Международна сто¬
матологична федерация; ИДФ.
ФДК [фё-де-кй] - Финансов и
държавен контрол.
ФДКТ [фё-де-ка-тё] - Френска
демократична конфедерация
на труда.
ФДМ [фё-де-ём] - Федерация на
дървопреработвателите и ме¬
бел опроизводителите.
февр.- февруари.
ФЕГ - Френска езикова гимна¬
зия.
ФЕД [фед], рус. ФЭД (Феликс
Эдмундович Дзержинский) -
1. В марката на фотоапарати
(напр.: ФЕД-2, ФЕД-3).
2. Фотоапарат с такава марка.
ФЕЕЙ [фё-е-й] - Федерация
„Електроника, електротехни¬
ка, информатика" (Конфеде¬
рация на труда „Подкрепа").
ФЕЗ [фез], фр. FEZ (Fédération
européenne de zootechnie) - Ев¬
ропейска федерация по зоотех¬
ника; ЕААП.
ФЕИ [фей], фр. FEI (Fédération
équestre internationale) - Между¬
народна федерация по конен
спорт.
ФЕМ [фем],фр. FEM (Fédération
européenne de la manutention) -
Европейска федерация за по¬
демно-транспортно оборудва¬
не.
ФЕМА [фёма], воен., англ.
FEMA (Federal Emergency
Management Agency) - Феде¬
рална служба за управление на
кризисните ситуации.
ФЕН [фен], фр. F. Е. N.
(Fédération de l’éducation
феи
566
ФИА
nationale) - Федерация на на¬
родното образование (Фран¬
ция).
феи, член, -ът, -а, мн. -ове, л<.,
разг., англ, fan (fanatic) - По¬
клонник, почитател, любител.
Д Фен на футболния клуб
„Левски"'.
- Произв:. фёнка, фёнскп.
ФЕОГА (феога], фр. F. Е. O. G. А.
(Fonds européen d’orientation et
de garantie agricole) - Европейс¬
ки селскостопански ориентаци-
онно-гаранционен фонд (фонд
на Европейската икономичес¬
ка общност).
феод. - феодален.
ФЕП - Форум за европейска по¬
литика.
ФЕП воен. - Фронтови евакуа¬
ционен пункт.
фербам хим. - Феридиметил-
дптиокарбамат.
ФЕСП - Федерация на европей¬
ската строителна промишле¬
ност.
фест, член, -ът, -а,разг.- Фе¬
стивал. Д Бирен фест.
.. .фест. - Фестивален (като вто¬
ра съставна част на сложносъ-
кратени думи, напр.: джазфест,
музикфест, бирфест).
ФЕТ - Фондация „Ендокринни
тумори“.
Фехрал м. - Сплав за електро¬
нагревателни уреди със
състав: желязо (ферум).хром,
алуминий.
ФЖ - Факултет по журналисти¬
ка.
ФЖБ биол. - Фактор на живо¬
тинския белтък.
ФЗ [фё-зё] - Фуражен завод.
ФЗ [фё-зё] - Фармацевтичен за¬
вод.
ФЗКИ [фё-зе-ке-й] - Фронт за
защита на конституционните
институти ( Мароко).
ФЗП [фё -зе-пё] - Федерация за
защита на потребителите.
ФЗС [фё-зс-сё],хн. -Фабрично-
заводски строежи.
ФЗФ [фё-зе-фс] - Факултет по
западни филологии.
ФЗЦ [фё-зе-цё], ед. пмн., икон. -
Фабрично-заводска цена.
ФИ - Факултет по история; ИФ.
ФИ [фё-й] - Федерация „Изку¬
ство“ (Конфедерация на труда
„Подкрепа“).
ФИ [фё-й] -Физически институт
( Българска академия на на¬
уките).
ФИ - Финансов инспектор.
ФИ - Фонд „Индустрия“ (Акци¬
онерно дружество).
ФИА [фйа], фр. FIA (Fédération
internationale de l’automobile) -
ФИАБ
567
ФИГ
Международна федерация по
автомобилизъм.
ФИАБ [ ф и à б ] , фр. FIAB
(Fédération internationale des
associations de bibliothécaires) -
Международна федерация на
библиотечните асоциации;
ИФЛА.
ФИАИ [фиёи], фр. FIAI
(Fédération internationale des
associations d’instituteurs) -
Международна федерация на
асоциациите на учителите от
началните училища.
ФИАЛС [фиалс], фр. FIALS
(Fédération internationale des arts,
des lettres et des sciences) - Меж¬
дународна федерация на дея¬
телите на изкуството, литера¬
турата и науката: ИФАЛС.
ФИАН [фиан],рус. ФИАН (Фи¬
зический институт Академии
наук) - Физически институт
при Академията на науките
(Русия).
ФИАП [фиап], фр-FIAP
(Fédération internationale des
associations pédagogiques) -
Международна федерация на
педагогическите асоциации.
ФИАП [фийп], фр. FIAP
(Fédération internationale de l’art
photographique) - Международ¬
на федерация за фотоизкуство.
ФИАТ [фиат], итал. FIAT
(Fabbrica Italiana Automobili
Torino) - Италиански автомо¬
билен концерн в Торино.
фиàт, член, -ът, -а, мн. -и, м. -
Автомобил, произведен в ита¬
лианския автомобилен концерн
ФИАТ.
- Произв.'. фийтче, фиатка.
ФИАУ [фиау] - Франкофонски
институт по администрация и
управление.
ФИАФ [ ф и à ф ], фр. FIAF
(Fédération internationale des
archives du film) - Международ¬
на федерация на филмотеки¬
те.
ФИБА [фиба], фр. FIBA
(Fédération internationale de
basket-ball amateur) - Междуна¬
родна любителска федерация
по баскетбол.
ФИВБ [фй-ве-бё], фр. FIVB
(Fédération internationale de
volley-ball) - Международна
федерация по волейбол.
ФИВЗ [фй-ве-зё], фр. FIVZ
(Fédération internationale vétéri¬
naire de zootechnie) - Междуна¬
родна ветеринарно-зоотехни¬
ческа федерация.
ФИГ [фиг], фр. FIG (Fédération
internationale de gymnastique) -
Международна федерация по
фиг.
568
физк.
гимнастика; вж. ФИЖ.
фиг. - фигура (пред цифра).
Д Фиг. 15.
ФИГО [фи го], фр. FIGO
(Fédération internationale de
gynécologie et d’obstétrique) -
Международна федерация по
гинекология и акушерство.
ФИД [фид], фр. FID и F. I. D.
(Fédération internationale de
documentation) - Международ¬
на федерация за документа¬
ция; МФД.
ФИДЕ [фидё],фр. FTDEu F.I.D.E.
(Fédération internationale des
écchecs) - Международна шах¬
матна федерация.
ФИЕ [фие], фр. FIE (Fédération
internationale d’escrime) - Меж¬
дународна федерация по фех¬
товка.
ФИЕК [фиск], фр. FIEC
(Fédération internationale des
associations d’études classiques)
- Международна федерация на
асоциациите по изучаване на
класическите култури;
МФДКИ.
ФИЕП [фиеп], фр. FIEP
(Fédération internationale d’édu¬
cation physique) - Международ¬
на федерация по физическо
възпитание.
ФИЕТ [фиёт], фр. F. I. Е. T. и
FIET (Fédération internationale
des employés et des techniciens)
- Международна федерация на
служещите и техниците.
ФИЕФ [фиеф], фр. FIEP
(Fédération internationale d’édu¬
cation physique) - Международ¬
на федерация по физическо
възпитание; вж. ФИЕП.
ФИЖ [фиж], фр. FIG (Fédération
internationale de géomètres) -
Международна федерация на
геодезистите; ИФС.
ФИЖ [фиж],фр. FIG (Fédération
internationale de gymnastique) -
Международна федерация по
гимнастика; ФИГ.
ФИЖЕТ [фижет], фр. FIJET
(Fédération internationale des
journalistes et écrivains du
tourisme) - Международна фе¬
дерация на журналистите и пи¬
сателите по туризма.
физ. - физика.
физ. - физически.
физ... - физкултурен (като
първа съставна част на частич-
носъкратени думи, напр.: физ¬
зарядка, физколектив).
физзарядка ж. - Физкултурна
зарядка.
физиол. - физиологически,
физиол. - физиология,
физк. - физкултура.
физк.
569
ФИМП
физк. - физкултурен,
фйзколектйв м. - Физкултурен
колектив.
физкулт... - Физкултурен
(напр.: физкулт-ура! Физкулт-
привет!).
физкултура ж. - Физическа
култура.
ФИИ - Факултет по изобрази¬
телно изкуство.
ФИИ - Факултет по икономика
на инфраструктурата.
ФИИП - Фондация „Институт за
икономическа политика“.
ФИК[фик], фр. FIC (Fédération
internationale de canoë) - Меж¬
дународна федерация по кану.
ФИК [фик] - Финансово-инвес¬
тиционна компания. Д ФИК
„ Бар ко " ООД.
ФИК [фик] - Финансово-индус¬
триален концерн. Д ФИК
„АКБ Форес" ХАД.
ФИКК [фй-ка-Kà], фр. FICC
(Fédération internationale de
camping et de caravanning) -
Международна федерация по
къмпинги и каравани.
ФИЛ [фил], фр. F. I. L. и FIL
(Fédération internationale de
laiterie) - Международна феде¬
рация на производителите на
млечни продукти.
фил. - философия; вж. филос.
фил. - философски; вж. филос.
ФИЛА [фил а], фр. FILA
(Fédération internationale de lutte
amateur) - Международна лю¬
бителска федерация по борба,
филмогр. - филмография.
филол. - филологически,
филол. - филология,
филос. - философия; фил.
филос. - философски; фил.
ФИЛТ [филт] фр. FILT
(Fédération internationale de
lawntennis) - Международна
федерация по тенис.
ФИМ електрон. -Фазовоимпул-
сна модулация.
ФИМ [фим], фр. FIM (Fédération
internationale motocycliste) -
Международна федерация по
мотоциклетен спорт; МФМ.
ФИМК (фим к], фр. FIMK
(Fédération internationale des
masseurs-kinésithérapeutes
praticiens en physiothérapie) -
Международна федерация на
специалистите по медицински
масаж, гимнастика и физиоте¬
рапия.
ФИМО [фймо] - Френски инсти¬
тут по международни отноше¬
ния.
ФИМП [ ф и м п ] , фр. FIMP
(Fédération internationale de
médecine physique) - Междуна¬
ФИМС
570
ФИП
родна федерация по лечебна
гимнастика; ИФФМ.
ФИМС [фимс], фр. FIMS
(Fédération internationale de
médecine sportive) - Междуна¬
родна федерация по спортна
медицина.
ФИН библ. - Финландия.
фин. - финанси,
фин. - финансов.
фин. - фински.
ФИНА [фйна], фр. FINA
(Fédération internationale de
nation des amateurs) - Между¬
народна любителска федера¬
ция по плуване.
Фйпбел, член, -ът, -а, м. - Пре¬
парат за фино избелване.
финик. — финикийски,
финл. - финландски.
ФИНТЕКС [фйнтекс], м. -
Вълнотскстилен завод. А Фин-
текс ЛД.
ФИО [фйо]. фр. FIO (Fédération
internationale le d’oléiculture) -
Международна федерация на
производителите на маслини;
ИФОГ.
ФИО и фио [фйо], англ. FTO и
f. i. о. (free in and out ) - Свобод¬
но от разноски по товарене и
разтоварване (клауза в между¬
народната търговия при мор¬
ски превози, съгласно която
товаренето и разтоварването
се плаща от наемателя на ко¬
раба).
ФИОМ [фиом], фр. FIOM
(Fédération internationale des
ouvriers métallurgistes) - Меж¬
дународна федерация на мета¬
лурзите; И МФ.
ФИОС [фйос],пнгл. f. i. о. s. (free
in and out stowed) - Свободно
от разноски по товарене, раз¬
товарване и стифиране (клау¬
за в международната търговия
при морски превози, съгласно
която корабособственикът е
освободен от заплащане на
разходите по товаренето, раз¬
товарването и стифирането).
ФИОСЕС [фиосёс],фр. FIOCES
(Fédération internationale des
organisations de correspondances
et d’échanges scolaires) - Меж¬
дународна федерация за орга¬
низация на кореспонденция
между училищата и размяна на
ученици.
ФИП [фип], фр. FIP (Fédération
internationale pharmaceutique) -
Международна фармацевтич¬
на федерация.
ФИП [фип], фр. FIP (Fédération
internationale de philatélie) -
Международна федерация на
филателистите.
ФИНА
57 i
ФИСУ
ФИПА [ ф й п а ], фр. FIPA
(Fédération internationale de la
presse agricole) - Международ¬
на федерация на селскостопан¬
ската преса.
ФИПА [фйпа], фр. FIPA
(Fédération internationale des
producteurs agricoles) - Между¬
народна федерация на селско¬
стопанските производители;
ИФАП.
ФИПЕЗО [фипезо],0р. FIPESO
(Fédération internationale des
professeurs de l’enseignement
secondaire officiel) - Междуна¬
родна федерация на учители¬
те от средните училища.
ФИЛИ - Фондация „Институт за
пазарна икономика“.
ФИПРЕСИ [фипреей], фр.
FIPRESCI (Fédération inter¬
nationale de la presse cinémato¬
graphique) - Международна
федерация на филмовия печат.
ФИПТП, фр. FIPTP (Fédération
internationale de la presse
technique et périodique) - Меж¬
дународна федерация на тех¬
ническата и периодичната пре¬
са.
ФИР [фир], фр. FIR (Fédération
internationale des résistants, des
victimes et des prisonniers du
fascisme) - Международна фе¬
дерация на борците от съпро¬
тивата, политзатворниците и
пострадалите от фашизма.
ФИРА [фйра], фр. FIRA
(Fédération internationale des
rugby associations) - Междуна¬
родна федерация по ръгби.
ФИС [фис], фр. FIS (Fédération
internationale de ski) - Между¬
народна федерация по ски;
МФС.
ФИС - Френски институт в Со¬
фия.
ФИСА [фйса], фр. FISA
(Fédération internationale des
sociétés d’aviron) - Междуна¬
родна федерация по гребане.
ФИСЕ [ ф и с è ] , фр. FICE
(Fédération internationale syn¬
dicale de l’enseignement)-Меж¬
дународна федерация на учи¬
телските профсъюзи.
ФИСК [фиск], англ. FISC
(Foundation for International
Scientific Coordination) - Фонда¬
ция за международна научна
координация.
ФИСП [фисп], фр. FISP
(Fédération internationale des
sociétés de philosophie) - Меж¬
дународна федерация на фило¬
софските дружества.
ФИСУ [ фи су] , фр. FISU
(Fédération internationale du sport
ФИСК)
572
ФК
universitaire) - Международна
федерация на университетския
спорт; вж. ФИСЮ.
ФИСЮ [фисю], фр. FISU
(Fédération internationale du sport
universitaire) - Международна
федерация на университетския
спорт; ФИСУ.
ФИТ [фит], фр. FIT (Fédération
internationale des traducteurs) -
Международна федерация на
преводачите.
ФИТЕК [фитёк], фр. FITEC
(Fédération internationale du
thermalisme et du climatisme) -
Международна федерация за
термализъм и климатизъм;
ФИТК, ИФТК.
ФИТК, фр. FITC (Fédération
internationale du termalisme et du
climatisme) - Международна
федерация за термализъм и
климатизъм; ИФТК; вж.
ФИТЕК.
ФИТТ [фит],ф/л FITT(Fédération
internationale de tennis de table)-
Международна федерация по
тенис на маса.
ФИТТ [фит],фр. FITT (Fédération
internationale des travail leurs de la
terre) - Международна федера¬
ция на земеделските работни¬
ци; ИЛФ.
ФИФ [фиф] - Философско-исто¬
рически факултет.
ФИФА [фйфа], фр. FIFA
(Fédération internationale de
football associations) - Между¬
народна федерация по футбол.
ФИХ [фих], фр.НН (Fédération
internationale de hockey sur
gazon) - Международна феде¬
рация по хокей на трева.
ФИХ [фих], фр. FIH (Fédération
internationale de handball) - Меж¬
дународна федерация по ханд¬
бал.
ФИХК, фр. FIHC (Fédération
internationale haltérophile et
culturiste) - Международна фе¬
дерация по вдигане на тежес¬
ти и културизъм.
ФК (-) [сф -ка], техн. - Касетъ¬
чен филтър (напр.: ФК-2000).
ФК [ёф-ка],ше.гн. -Кизелгруров
филтър.
ФК [фё-ка] - Факултетен коми¬
тет.
ФК [фё-ка] - Факултет по кине-
зитерапия ( Национална спорт¬
на академия).
ФК [фё-Kà] - Фестивален ком¬
плекс.
ФК [фё-ка] - Финансова компа¬
ния (Акционерно дружество).
ФК [фё-ка] - Финансова къща.
Д ФК „Доверие".
ФК [фё-ка] - Фитнес-клуб. Д
ФК
573
ФМАК
ФК 33.
ФК воен. - Флагмански кораб.
ФК [фё-кй] - Флотски комитет.
ФК биохим. - Фосфатидилова
киселина.
ФК [фё-Kà] - Фотографска
къща. Д ФК „Синьора“ СД.
ФК [фе-Kà] - Фуражен комби¬
нат.
ФК [фе-Kà] - Футболен клуб.
Д ФК „Локомотив“ (София).
ф-ка - фабрика.
ФКГ [фс-ка-rè] - Финансово-
консултантска група (Друже¬
ство с ограничена отговорност).
ФКИ [ёф-ка-й] ~ Френски кул¬
турен институт.
ФКК [фё-ка-кА](нелс FKK (Freie-
Koerper-Kultur) - Култура на
свободното тяло (нудизъм).
ФКНП [фё-ка-не-пё] -Финланд¬
ска конституционалистка на¬
родна партия.
ФКНФ [фё-ка-не-фё] - Факул¬
тет по класически и нови фи¬
лологии.
ФКПДКБ - Федерация на кул¬
турно-просветните дружества
на каракачаните в България.
ФКС - Фризьорски и козметичен
салон.
ФКСА воен. - Функционална
картотечна система на армия¬
та.
ФКТ [фё-ка-тё] - Френска кон¬
федерация на труда.
ФКТТ[фё-ка-те-тё] -Факултет
по комуникационна техника и
технологии (Технически уни¬
верситет).
ФЛ - Филмова лаборатория.
Д ФЛ - Бояна.
ФЛЕК [флек], порт. FLECC
(Federal Libraries Experiment in
Coopperative Cataloging) -Фронт
за освобождение на територи¬
ята Кабинда ( Ангола).
ФЛИ [фли], фр. FLI (Fédération
lainière internationale) - Между¬
народна федерация за вълнен
текстил; ИВТО.
ФЛП [фё-ле-пё] - Федерация
„Лека промишленост“ (Кон¬
федерация на труда „Подкре¬
па“).
ФМ (-) [ёф-ём], техн. - Мем¬
бранен филтър (напр.: ФМ-1).
ФМ електр. -Фазова модулация.
ФМ - Фина механика (Еднолич¬
но акционерно дружество).
ФМ - Финландска марка.
ф/м физ. - фарад на метър (еди¬
ница за диелектрична проница¬
емост), (след цифра).
ФМА [фё-ме-à] - Фабрика за
метален амбалаж.
ФМАК, фр. FMAC (Fédération
mondiale des anciens combattants )
ФМБК
574
ФНОК
- Световна федерация на ве¬
тераните от войната.
ФМБК -Фондация ..Междунаро¬
ден Балетен Конкурс“.
ФМБТ - Фондация „Млади
бъл гарски таланти“.
ФМИ [фё-ме-й] - Факултет по
математика и информатика.
ФМИ [фё-ме-й], фр. FMI (Fonds
monétaire international) - Меж¬
дународен монетен фонд;
ИМФ.
ФМИП - Факултет по междуна¬
родна икономика и политика.
ФММ [фё-ме-мё] - Федерация
на машиностроителите и ме¬
тал оработниците (Конфедера¬
ция на труда „Подкрепа“).
ФМН биохим. - Флавинмоно-
нуклеотид.
ФМС [фе -ме-cè] - Федерация на
младите социалисти.
ФМС биохим. - Феназинмето-
сулфат.
ФМСМ, фр. FMSM (Fédération
mondiale pour lasanté mentale) -
Световна федерация за борба
с психическите заболявания;
ВФМХ.
ФМТ [фё-ме-тё], техн. - Мор¬
ски термичен филтър.
ФМФ [фё-мс-фё],л<. и (разг.) ср.
(член, -то) -1. Физико-матема¬
тически факултет.
2. Сградата, в която се поме¬
щава Физико-математически-
ят факултет. Д Отивам до
ФМФ-то.
ФМХ (-) [фё -ме-xà], техн. -
Мрежестхидравличен филтър
(напр.: ФМХ-16-16).
ФМЧЛ - Фондация „Медии с чо¬
вешко лице“.
ФМШ |фё-ме-шё], техн. - Мор¬
ски шихтов филтър.
ФН (-) [ёф-ён] - Навесна почво-
образуваща фреза (напр.: ФН-
2,0).
ФН (-) [ёф-ён] - Носим фенер
(напр.: ФН-6/1).
ФНБ [фё-не-бё] - Федерация на
нудистите в България.
ФНЕ [фё-нс-ё] - Фронт на на¬
родното единство ( Бангла¬
деш).
ФНЕ [фё-не-è] - Фронт на наци¬
оналното единство ( Полша).
ФНЛА [фс -не-лй], ж., порт.
FNLA (Frente Nacional de
Libertaçào de Angola) - Нацио¬
нален фронт за освобождение
на Ангола.
ФНО [фё-не-о] - Фронт за наци¬
онално освобождение ( Салва¬
дор).
ФНОБ - Фронт за национално
освобождение на Бахрейн.
ФНОК - Фронт за национално
ФНПП
575
ФОБ
освобождение на Корсика.
ФНПП - Факултет по начална и
предучилищна педагогика.
ФНРЮ [фё-не-ре-ю] - Федера¬
тивна народна република Юго¬
славия.
ФНСД [фё-не-се-дё] - Федера¬
ция на независимите студент¬
ски дружества.
ФНСДУО [фе-не-се-дуо] - Фе¬
дерация на независимите син¬
дикати от държавното управ¬
ление и организации (Конфе¬
дерация на независимите син¬
дикати в България).
ФНСЗ [фе-не-се-зё] - Федерация
на независимите синдикати от
земеделието (Конфедерация
на независимите синдикати в
България).
ФНСМ [фё-нс-се-мё] - Федера¬
ция на независимите синдика¬
ти на миньорите (Конфедера¬
ция на независимите синдика¬
ти в България).
ФНСОБА [фё-не-ебба] - Феде¬
рация на независимите синди¬
кални организации в Българ¬
ската армия (Конфедерация на
независимите синдикати в
България).
ФНСОЛП [фё-не-солп] - Феде¬
рация на независимите синди¬
кални организации от леката
промишленост (Конфедерация
на независимите синдикати в
България).
ФНСОТ [фё-не-сот] - Федера¬
ция на независимите синдикал¬
ни организации от туризма
(Конфедерация на независими¬
те синдикати в България).
ФНСС[фё -нс-се-сё] - Федерация
на независимите строителни
синдикати (Конфедерация на
независимите синдикати в
България).
ФНСХП [фё-не-се-ха-пё] - Фе¬
дерация на независимите син¬
дикати от хранителната про¬
мишленост (Конфедерация на
независимите синдикати в
България).
ФНТД [фё-не-те-дё] - Федера¬
ция на научно-техническите
дружества.
ФНТС [фё-не-те-сё] - Федера¬
ция на научно-техническите
съюзи.
ФНЧ електр. - Филтър записка
честота; НЧФ.
ФОБ - Фронт за освобождение
на Бретан ( Франция).
ФОБ [фоб], англ. F. О. В. и fob
(free on board) - Франко на бор¬
да на кораба (транспортна кла¬
уза в международната търго¬
вия при морски превози,
ФОБИ
576
Фотокооп
съгласно която в уговорената
цена се включват и разноски¬
те по натоварването на стока¬
та на кораба в уговореното
пристанище).
ФОБИ [фоби] - Фестивал на
оперното и балетното изку¬
ство.
ФОВеЭ. ими., воен. - Фосфорни
отровни вещества.
ФОЕ - Фронт за освобождение
на Еритрея.
ФОЗМ - Фонд „Общо заболява¬
не и майчинство“.
фолк, член, -ът, -а, м., разг. -
Фолклорна музика, народна
музика. А Пея фолк.
фолк... - Фолклорен (като
първа съставна част на слож-
носъкратени думи, напр. фолк-
певица, фолкизпълненис, фолк-
музика, фолкфестивал).
фолкл. - фолклор,
фон. - фонетика,
фон. - фонетичен,
фопогр. - фопограма.
ФОО - Фондация „Отворено об¬
щество“.
ФОП икон. - Основен производ¬
ствен фонд.
ФОП [фоп] - Факултет за обще¬
ствени професии.
Форек ж. и м. - Фоторскламна
къща.
Фортран м., англ. FORTRAN
(лат. Formulae translator) -
Алгоритмичен език, предназ¬
начен за обработка на матехга-
тически и научно-технически
задачи.
ФОС хим. - Фосфороорганично
съединение.
ФОС - БОВ ед. И мн., воен. -
Фосфороорганични бойни от¬
ровни вещества.
ФОСЗ - Фондация „Общество за
социална защита“.
фот. - фотографски; фотогр.
фото, член, -то, ср., разг. -
1. Фотографско ателие. А
Фото „Витоша“. Фотото е
затворено.
2. Обикн. член. Фотограф. А
Повиках фотото да направи
снимки.
фото... - Фотографски (като
първа съставна част на слож-
носъкратени думи, напр.: фо¬
токамера, фотообектив, фото¬
изложба, Фотокооп, Фотоиз-
дат).
фотобатр воен. - Фотограмет-
рична батарея.
фотогр. - фотографски; фот.
Фотонздат ср. - Фотографско
издателство (Държавно пред¬
приятие).
Фотокооп ж. - Фотографска
фотокоп.
577
ФРАП
кооперация.
фотокоп. - фотокопие.
Фотонабор - Фотографска ла-
боратория (Централна фото¬
графска база).
Фохар - 1. м. и ср. Индустриално
предприятие за фотографска
хартия.
2.ж. Фотографска хартия, про¬
изведена от това предприятие.
ФП (-) [ёф-пё] - Почвена фреза
(напр.: ФП-2).
ФП paàuomexH. - Фазопреобра-
зувател.
ФП - Факултет по педагогика;
ПФ.
ФП [фё-пё] - Федерация на по¬
требителите.
ФП - „Филателен преглед“ (спи¬
сание).
ФП [ёф-пс], фр. FP (France
Presse) - Информационна аген¬
ция на Франция.
ФП - Фонд „Пенсии“.
ФПБ [фё-пе-бё] - Федерация на
потребителите в България.
ФПББ [фё-пе-бе-бё] - Фондация
„Помощ за благотворително¬
стта в България“.
ФПНР [фё-пе-не-рё] - Федера¬
ция за приятелство с народите
на Русия и ОНД.
ФПОС [фс-пос] - Фондация
„Професионално общество в
съобщенията“.
ФПП [фё-пе-пё]-Филиалнопо¬
лиграфическо предприятие.
ФПСБ [фё-пе-се-бё] - Фронт на
прогресивните сили в Бълга¬
рия.
ФПСЗБ - Федерация на приро¬
дозащитни сдружения „Зелени
Балкани“.
ФПСИ [фё-пе-се-й] - Фондация
„Право на свободен избор“.
ФПЦ [фё-пе-цё] - Финландска
партия на центъра.
ФР (-) [ёф-ёр] - Електрически
фенер за ревизори на вагони
(напр.: ФР-9/2).
ФР [фё-рё] - Физически работ¬
ник (категория трудещи се при
съществуването на купонната
система по време на Втората
световна война).
ФР воен. - Фоторазузнаване.
ФР (-) [ёф-ёр] - Фотореле
(напр.: ФР-3, ФР-4).
фр. - франк (след цифра). Д 10
фр.
фр. - френски,
ф/ра - фактура.
ФРА - Фоторекламна агенция.
Д ФРА „Ерес“.
ФРА библ. - Франция.
ФРАП [фрап], исп. FRAP (Frente
Revolucionario de Acciôn
Popular) - Фронт на народното
ФРБ
578
ФС
действие ( Чили).
ФРБ - Фондация „Ромско бюро“
- София.
ФРБЕ - Фразеологичсн речник
на българския език.
ФРГ [фё -ре-гё] и [фё-ер-гё],ж. и
(разг.) ср. (член, -то) - Феде¬
рална република Германия.
ФРГО - Фондация за развитие
на гражданското общество.
ФРД [фё-ре-дё] - Форум за ре¬
лигиозен диалог между христи¬
яните, мюсюлманите и евреи¬
те в България.
ФРЕЛИМО [фрелймо], порт.
FRELIMO (Frente de Libertaçào
de Moçambique) - Фронт за ос¬
вобождение на Мозамбик.
ФРЕТИЛИН [фретилйн],п<?р/н.
FRETILIN (Frente de Timor-
Leste de Libertaçào Nacional) -
Революционен фронт на неза¬
висим Източен Тимор.
ФРЗ [фё-ре-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то), икон. - Фонд „Ра¬
ботна заплата“.
ФРИ [фё-ре-й] - Фонд за регио¬
нални инициативи.
ФРМС [фё-ре-ме-сё] -Фондация
за реформа в местното само¬
управление.
ФРОЛИЗИ [фролйзи], англ.
FROLIZI (Front for the
Liberation of Zimbabwe) - Фронт
за освобождение на на Зимбаб¬
ве.
ФРОЛИНА [фролйна], фр.
FROLINAT (Front de libération
nationale du Tchad) - Фронт за
национално освобождение на
Чад.
ФРОН [фрон] - Федерация на
работещите в областта на на¬
уката (Конфедерация на неза¬
висимите синдикати в Бълга¬
рия).
ФРП [фё-ре-пё] - Фондация за
развитие на предприемаче-
ството.
ФРПП [фё-ре-пе-пё] - Федера¬
ция на работещите в полигра¬
фическата промишленост
(Конфедерация на независими¬
те синдикати в България).
ФРПП - Фондация за рекон¬
струкция и поддръжка на
пътищата.
ФРС - Федерална разузнавател¬
на служба (Германия).
ФРСИИ - Фонд „Рехабилитация
и социална интеграция на ин¬
валидите“.
ФРСУ [фё-pe-ce-ÿl -Федерация
на работещите в сферата на
услугите (Конфедерация на
труда „Подкрепа“).
фр. т. - фрахтов тон.
ФС (-) [ёф-ёс] - Автомат за фре-
ФС
579
ФСО
зоване на центрови свредели
(напр.: ФС-002, ФС-003).
ФС (-) [ёф-èc] - Самоходна фре¬
за (напр.: ФС-0,7).
ФС [фё-сё] - Федерация „Съоб¬
щения“ (Конфедерация на тру¬
да „Подкрепа“).
ФС хим. - Фенолна смола.
ФС - Филмова студия. А ФС
„Време“ ЕООД.
ФС воен. - Фортификационно
съоръжение.
ФС - Фотосъпротивление.
ФС - Фризьорски салон. Д ФС
„Аврора“.
ФСБН - Федерална служба за
борба с наркотиците (САЩ).
ФСВ - Фондация „Свят за всич¬
ки“.
ФСГ - Финансово-стопанска
гимназия.
ФСД [фё-се-дё] -Финансово-сче¬
товодна дейност.
ФСД [фё-се-дё] - Френски съюз
за демокрация.
ФСДБ [фё-се-де-бё] - Фондация
„Свободна и демократична
България“.
ФСДП [фё-се-де-пё]-Финланд¬
ска социалдемократическа
партия.
ФСДФ [фё-се-де-фё] - Флотско
студентско дружество за физ¬
култура; ФСФД.
ФСЕ [фё-се-ё] - Фронт на социа¬
листическото единство ( Румъ¬
ния).
ФСЖТ [фё-се-же-тё], фр. FSGT
и F. S. G. T. (Fédération Sportive
et gymnique du travail) - Работ¬
ническа федерация за физкул¬
тура и спорт.
ФСЗ [фё-се-зё] - Федерация на
синдикатите в здравеопазване¬
то.
ФСИ [фё-се-й], фр. FCI
(Fédération Cynologique inter¬
nationale) - Международна ки-
нологична федерация.
ФСИВ [фё-ейв] - Федерация
„Строителство, индустрия, во¬
доснабдяване“ (Конфедерация
на труда „Подкрепа“).
ФСК - Финансово-счетоводна
къща. А ФСК „ Финпро “ ООД.
ФСК - Фитнес- и спортен клуб.
ФСК - Фризьорски салон за ку¬
чета. А ФСК „Армен“ ЕТ.
ФСО - Федерална служба за ох¬
рана (Русия).
ФСО [фё -се-ô], м. и (разг.) ср.
[член, -то) - Финансово-счето¬
воден отдел.
ФСО [ёф-ec-ô], м., пол. FSO
(Fabryka samochodôw osobo-
wych) - Предприятие за произ¬
водство на леки автомобили
(Полша).
ФСОГСДП
580
ФФ
ФСОГСДП - Федерация на син¬
дикалните организации от гор¬
ското стопанство и дървообра¬
ботващата промишленост
(Конфедерация на независими¬
те синдикати в България).
ФСОЕМ [фё-соём] - Федерация
на синдикалните организации
от електрониката и машино¬
строенето (Конфедерация на
независимите синдикати в
България).
ФСОП [фё-соп] - Федерация на
синдикалните организации на
пенсионерите (Конфедерация
на независимите синдикати в
България).
ФСП [фё-се-пё] - Филипинска
социалистическа партия.
ФСП [фё-се-пё] - Финландска
селска партия.
ФСП [фё -ce-nè] -Френска соци¬
алистическа партия.
ФСР - Сигнален ръчен фенер.
ФСРП [фё-се-ре-пё] - Финланд¬
ска социалистическа работни¬
ческа партия.
ФСС радиотехн. - Филтър за
съсредоточена селективност.
ФСФ [фё-се-фё] - Факултет по
славянски филологии.
ФСФ [фё-се-фё] - Финансово-
счетоводен факултет.
ФСФД [фё-се-фе-дё] - Флотско
студентско физкултурно дру¬
жество; ФСДФ.
ФСХ биохим. -Фоликулостиму-
лиращхормон.
ф-т - факултет; фак.
ФТБ [фё-те-бё] - Финландско
телеграфно бюро.
ФТЗПБ - Фонд „Трудова злопо¬
лука и професионална болест“.
ФТП [фё -те-nè], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Фабрика за техни¬
чески пособия.
ФТПД [фё-те-пе-дё], м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Филиал за тех¬
нологическа проектантска дей¬
ност.
ФТС мн. - Финансови техноло¬
гии и системи.
ФУ воен. - Финансово управле¬
ние.
ФУ (-) [ёф-у] - Универсална
фрезмашина (напр.; ФУ-321).
ФУ - Френско училище. Д ФУ
„Виктор Юго“.
ФУИ [фуй] -Факултетпоуправ-
ление и информатика.
ФУФ - Фондация „Учебнообра¬
зователен фонд“.
ФФ [фё-фё] - Фармацевтичен
факултет.
ФФ [фё-фё] -Физически факул¬
тет.
ФФ [фё-фё] - Филологически
факултет.
ФФ
581
ХАП
ФФ [фё-фё] - Философски фа¬
култет.
ФФКДБ - Федерация на финан¬
сово-контролните дейци в
България.
ФФН хим. -Фенолформалдехид-
на поволачна смола.
ФФС .viLvi. - Фенол формалдехид-
на смола.
ФФФ хим. - Фурфурилфенол-
формалдехидна смола.
ФХМ - Фондация ,,Хоспис Ми¬
лосърдие“.
ФХП [фё-ха-пё] - Федерация
„Хранителна промишленост“
(Конфедерация на труда
„Подкрепа“).
ФХС - Федерация на хлебарите
и сладкарите.
ФЦ (-) [ёф-цё] - Фекална цис¬
терна (напр.: ФЦ-25).
ФЦ - Фитнес център. Д ФЦ
„Академик".
ФЦБ [фё-це-бё] - Федерация
„Царство България“.
ФЦОО - Фондация „Център -
отворено образование“.
ФЧК [фс -че ка] - Френски чер¬
вен кръст.
ФЧХ електр. - Фазово-честот¬
на характеристика.
ФШ (-) ]ёф -ш ё] - Ш ихтов
филтър (напр.: ФШ-20/20).
ФЮНК (фюнк],фр. FUNC (Force
de l’union nationale Cambodge) -
Обединен национален фронт
на Камбоджа.
X
X (—) [хе] - Хелиограф (напр.: X-
1000).
(-) X [ха], метал. - В марката на
хромиста стомана (напр.:
Ст40Х).
х-хскто... (десетична представ¬
ка към измерителни единици,
напр.: хг-хектограм,хл -хек¬
толитър).
х. - хижа (със собствено име).
Д х. „Алеко".
х. - хиляди; хил. (след цифра).
Д 500 х.
ХА (-) [ха] - Автоматична хра¬
нилка (напр.: ХА-4, ХА-6).
ХА мн. - Холандски авиолинии.
Д ХА КЛМ.
ха - хектар (след цифра).
ХАБ]хаб], воен. - Химическа
авиационнабомба.
ХАД [хад] - Холдингово акцио¬
нерно дружество.
ХАЛ [хал], ж. и .м., англ. HAL
(Hawaiian Airlines) - Хавайски
въздушни линии.
ХАП [хап] - Християнаграрна
партия.
Хартйякооп
582
ХЗ
Хартйякооп ж. - Кооперация за
обработка на хартия.
ХАС воен. - Хидроакустична
станция.
ХБ - Хиосбанк (Акционерно
дружество).
ХБДХ биохим.-Хидроксибути-
ратдехидрогеназа.
ХБРП воен. - Химическо, бак¬
териологично и радиационно
подразделение.
ХВ л(н., воен. — Химически войс¬
ки.
ХВК[хе-ве-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Хранително-вку¬
сов комбинат.
ХВО [xè-ве-о], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Цех за химическо
очистване на водата; Химво-
доочистка.
ХВП библ. -Хранително-вкусо¬
ва промишленост.
ХВТП - Верижно-транспортна
хранилка за птици.
хвч физ. - хектоватчас (след
цифра).
ХГ - Художествена галерия.
А ХГ- Пловдив.
хг - хектограм (след цифра).
ХГД - Издателство „Христо Г.
Данов“.
ХДЕК хим. - Хлоралилдиетил-
дитиокарбамат.
ХДНП - Християндемократичес¬
ка народна партия (Молдавия).
ХДП [хё-де-nè] - Християнде¬
мократическа партия ( Ита¬
лия).
ХДС[ xè-де-се] - Християндемо¬
кратически съюз ( Германия).
ХЕ биохим. - (Псевдо) холинсс-
тераза.
ХЕИ[хе-й],лс. и (разг.) ср. (член.
-то) - Хигиенно-епидемиоло¬
гична инспекция.
ХЕК [хек] - Хидро енергийна
каскада. А ХЕК „Горна
Арда".
хелио, член, -то, ср., разг. - Хе¬
лиографско копие.
хелиокопие, мн. -ия, ср. - Хе¬
лиографско копие.
ХЕМИОЗ [хемиоз] - Републи¬
канско научно дружество на
хигиенистите, епидемиолози-
те, микробиолозите и органи¬
заторите на здравеопазването.
Хсмокопйр ж. - Самокопира-
ща хартия, произвеждана в за¬
вод „Хемус“ - Бургас.
ХЕС [хес] - Хидро енергийно
строителство.
ХЕС [хес] ,ж. им. -Химико-епи-
демиологична станция.
ХЕУ [xè-y] - Хигиенно-епидеми¬
ологично управление.
Х3[ xc-3è] - Химически завод.
ХЗ [xè-зё] - Хладилен завод.
хз
583
Хнмпро
ХЗ - Хлебозавод.
ХИ - Хлебни изделия (в ембле¬
мата на търговски заведения
за хлебни изделия).
хидравл. - хидравличен.
хйдро... - Хидравличен (като
първа съставна част на слож-
носъкратени думи, напр.: хид-
ропомпа, хидротурбина).
хйдро... - Хидроелектрически
(като първа съставна част на
сложносъкратени думи, напр.:
хидростанция).
хйдро... - Хидротехнически
(като първа съставна част на
сложносъкратени думи, напр.:
хидросъоръжение, хидросисте-
ма).
хидрогеол. - хидрогеология.
хидрол. - хидроложки.
Хйдрострой м. - Стопанско обе¬
динение за строителство на
хидроенергийни обекти, язови¬
ри за напояване и др.
хидротехп. - хидротехнически,
хил. - хиляди; х. (след цифра).
Д 100 хил.
ХИМ библ. - Химическа про¬
мишленост.
...хим... - Химически (като
съставна част на сложносък¬
ратени думи, напр.: химкомби¬
нат, Химимпорт, Химпроект,
Нефтохим).
хим. - химически.
хим. - химия.
Хймводоочйстка ж. - Цех за
химическа очистка на водата;
хво.
Химимпорт м. - Външнотър¬
говска организация за внос
(импорт) и износ на химикали,
пластмаси, нефтопродукти и др.
хймкомбинат м. - Химически
комбинат; ХК.
Хймкомплект м. - Инженерин¬
гова стопанска организация за
изграждане на комплектни
обекти на химическата про¬
мишленост в страната и чуж¬
бина.
Хймметалургпроёкт м. - Ин¬
ститут за проучване и проек¬
тиране на обекти на химичес¬
ката промишленост и мета¬
лургията.
Хймметалургремонт м. - Спе¬
циализирана организация за
ремонт на обекти на химичес¬
ката промишленост и мета¬
лургията.
хнмотроника ж. - Наука, раз¬
глеждаща междинни проблеми
на автоматиката, електрони¬
ката и електрохимията.
Хймпро, член, -то, ср. (Химичес¬
ка промишленост) - Прахооб¬
разен препарат за пране.
Хймпроект
584
хмк
Хймпроект м. - Проектантска
организация за проектиране на
обекти на химическата про¬
мишленост.
Хймремонтстрой л<. - Друже¬
ство за проектиране, изработ¬
ване, монтаж и ремонт на
химически и металургични ин¬
сталации.
Хймспйб м. - Стопанско обеди¬
нение за снабдяване с органич¬
ни и неорганични химикали,
багрила, минерални торове и
ДР-
Хйпромсз м., рус. Гипромез (Го¬
сударственный союзный ин¬
ститут по проектированию
металлургических заводов) -
Държавен институт за проек¬
тиране на металургични заво¬
ди.
хирург. - хирургически.
ХИС - Християнско-историчес¬
ки съюз ( Нидерландия).
ХИС - Хърватска информацион¬
на служба.
ХИУ [хйу] - Художествено-ин¬
дустриално училище ( 192Û).
Хифоцйм (-) - Марка хидрофо¬
бен цимент (напр.: Хифоцим-
1).
ХК [xè-Kà] - Хандбален клуб.
ХК биохим. -Хексокиназа.
ХК (-) [xè-Kà], техн. - Хермети¬
чен клапан (напр.: ХК-150, ХК-
200).
ХК [xè-Kà] - Химически комби¬
нат; химкомбинат.
ХК воен. - Химически корпус
(НАТО).
ХК [xè-ка] - Хотелски комплекс.
Л ХК „Палма“; ХК „Копито¬
то“.
ХКГ библ. - Хонг Конг.
ХКМТ [xè-ка-ме-тё], м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Химически
комбинат за минерални торо¬
ве.
ХКПВ [xè-ка-пе-вё], м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Химически
комбинат за полиестерни влак¬
на.
ХЛ -Химическа лаборатория,
хл - хектолитър (след цифра).
ХЛБ хим. -Хидрофилнолипофи-
лен баланс.
хлортеп м., хим. - Хлорирантер¬
пентин.
хлортсрл<.,.г/ш. - Хлорирантер¬
пен.
ХЛС воен. - Хидролокационна
станция.
хм - хектометър (след цифра).
ХМИ [xè-ме-й] - Хигиенно-ме¬
дицинска индустрия (Еднолич¬
но дружество с ограничена от¬
говорност).
ХМК хим. - Хидразид на малеи-
хм о
5S5
хпо
новата киселина.
ХМО [xè-ме-о] - Хидрометеоро¬
логична област.
ХМС [xè-Me-cè], ср. (разг., член.
-то) - Хидромелиоративно
строителство (специалност във
висши учебни заведения).
ХМС [xè-Me-cè], ж. и (разг.) ср.
(член, -то)-Хидрометеороло¬
гична станция.
ХМТС [ хё-ме-те-cè], ж. и ср.
(разг., член, -то) - Хидромели¬
оративна машинно-тракторна
станция.
ХМФ [xè-ме-фё] - Химико-ма¬
тематически факултет.
ХН воен. - Хеликоптер за наблю¬
дение.
ХН (-) [xè-ён] - Хидравлична но¬
жовка (металорежеща маши¬
на) (напр.: ХН-25М).
Хп физ. - хепри (единица за ин¬
дуктивност и взаимоиндуктив-
ност), (след цифра).
ХНД [xè-не-де] - Хуманитарни
науки и дизайн.
Хн/м физ. - хенри на метър (еди¬
ница за магнитна проницае¬
мост), (след цифра).
ХНП [ xè-He-nè], м. и (разг.) ср.
(член, -то), воен. - Химически
наблюдателен пост.
ХНП [xè-He-nè] - Християнска
народна партия ( Белгия).
ХО воен. - Химическо оръжие,
хол. - холандски.
хомо... - Хомосексуален (като
първа съставна част на слож¬
носъкратени думи, напр.: хо-
мобрак, хомодвойка).
хорсмаг.ч. - 1. Самоед. Хотели,
ресторанти, магазини (търгов¬
ско предприятие).
2. член, -ът, -а, мн. -зи. Ресто¬
рант в малко селище.
хореогр. - хореография.
ХОС [хос] - Хидромелиоратив¬
на опитна станция.
хот. - хотел. А хот. „Амбаса-
дор ”.
хот.-рест. - хотел-ресторант.
А хот.-рест. „На върха”.
ХП - В емблемата на Търговско
предприятие „Хлебна промиш¬
леност“.
ХП (-) [xè-nè] - Потъващ хид¬
рант (напр.: ХП-90, ХП-125).
ХП [xè-nè] - Хидропарк. А ХП
„Академика”.
ХП - Храм-паметник. А ХП
„Св. Александър Невски”.
ХПАА хим. - Хидролизиран
полиакриламид.
ХПК [xè-nc-Kà],x//jw. - Химичес¬
ки потребен кислород.
ХПО [xè-ne-ô] - Художествено
пространствено оформление
(Секция в Съюза на българ-
ХППБ
586
ХСПЕ
ските художници).
ХППБ воен. - Хирургична поле¬
ва подвижна болница.
ХПС (-) [xè-ne-cè], техн. - Хид¬
равлично променливо съпро¬
тивление (напр.: ХПС-1).
ХПТПК - Художествено-при¬
ложна трудово-производител-
на кооперация. А ХПТПК
„Българско народно творче¬
ство ".
ХР воен. - Химическо разузна¬
ване.
ХР - Хотел-ресторант. А ХР
„На върха".
Храпскспорт м. - Външнотър¬
говска организация за износ
(експорт) и внос (импорт) на
хранителни стоки, зърнени
храни, варива, масла, фуражи
и др.
XpànMàui м. - Стопанско обеди¬
нение, което доставя, изнася
или организира монтажа и
шефмонтажа на машини за
хранително-вкусовата про¬
мишленост.
Храппроскт м. - Институт за
проучване и проектиране на
машини за хранително-вкусо¬
вата промишленост.
ХРД [xè-ер-де], воен. - Химичес¬
ки разузнавателен дозор.
Хромал м., метал. - Сплав за
електронагревателни уреди
със състав: желязо, хром и
алуминий.
хромел м., метал. - Сплав на
никел и хром, използвана в
пирометрпята.
хронол.- хронологичен,
хроном. - хронометрически.
ХРС биохим. - Холинреактивна
система.
ХС (-) [xè-cè], техн. - Хидрав¬
лично постоянно съпротивле¬
ние (напр.: ХС-1).
ХС - Хладилен сервиз.
ХС - Хранителни стоки (в ем¬
блемата на търговските заве¬
дения за хранителни стоки).
ХС [xè-cè] - Християнски съюз
(Финландия).
Хс - Хасково (в регистрационни¬
те номера на моторни превоз¬
ни средства от Хасково и Хас¬
ковски окръг). А Хс 15-16.
ХС - Художествен салон.
ХСЗ [xè-ce-зё] - Хумор, сатира,
забава (отдел, редакция и под.).
А Дискотека ХСЗ.
ХСНП [xè-ce-He-nè] - Християн¬
ско-социална народна партия
(Люксембург).
хсо воен. - Химически осколо-
чен снаряд.
ХСПЕ.п/jw. -Хлорсулфонов по¬
лиетилен.
хсс
587
ЦАБ
ХСС [xè-ce-cè] - Християнски
студентски съюз ( Мексико).
ХСС [xè-ce-cè] -Християнсоциа-
лен съюз ( Германия).
ХССРистор.,рус. ХССР(Хорезм¬
ская Советская Социалисти¬
ческая Республика) - Хоремз-
ска съветска социалистическа
република ( 1923-1924 г.).
XT - „Хасковска трибуна“ (вест¬
ник).
ХТЗ [xè-те-зё], рус. ХТЗ
(Харьковский тракторный за¬
вод имени Сергея Орджоникид¬
зе) - 1. Харковски тракторен
завод.
2. В марката на трактори, про¬
изведени в Харковския тракто¬
рен завод (напр.: ХТЗ-7).
хти [xè-те-й], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - 1. Химико-техно¬
логичен институт; ВХТИ.
А Завърших ХТИ.
2. Сградата, в която се поме¬
щава Химико-технологичният
институт; ВХТИ. А Отивам
до ХТИ-mo. Ще се срещнем пред
ХТИ-пю.
ХТК агрон. - Хидротермиченко¬
ефициент на Селянинов (за оп¬
ределяне на климатичните ус¬
ловия).
ХТМУ [xè-те-ме у] - Химико¬
технологичен и металургичен
университет.
ХТС [хс-те-cè] -Хидротехничес¬
ко съоръжение.
худ. - художествен,
худ. - художник.
ХФ [xè-фё] - Химически факул¬
тет.
ХФДМ хим. -Хлорфенил-диме-
тилкарбамид.
ХФЗ [хё-фе-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Химико-фарма-
цевтичен завод.
XX - Хемус Хотелс (Еднолично
акционерно дружество).
Хц физ. - херц (единица за чес¬
тота), (след цифра).
хцх хим. - Хексахлорциклохек-
сан.
ХЧ - Химическо чистене. А ХЧ
„Свежест".
хърв. - хърватски.
ц
Ц (-) [це] - Цв еклокомбайн
(напр.: Ц-25).
ц - центнер (след цифра).
ЦА [цё-à] - Център по архитек-
турознание (Българска акаде¬
мия на науките); ЦАрх.
ЦАБ [цаб], м. (разг., член, -ът,
-а) и ле. - Централна автобаза.
ЦАБ
588
ЦБИБ
ЦАБ [цаб] - Централна армейс¬
ка библиотека.
ЦАГИ [цаги], рус. ЦАГИ (Цен¬
тральный аэрогидродинами-
ческий институт имени H. Е.
Жуковского) - Централен
аерохидродинамичен институт.
ЦАИ [цаи] - Център за акаде¬
мични изследвания.
ЦАИО [цаио]- Ц ентър за авто¬
матично информационно об¬
служване.
ЦАК [цак] - Централен аеро¬
клуб.
ЦАК [цак] - Централен армейс¬
ки клуб.
ЦАМ [цам], ль, метал. - Леяр¬
ска сплав от цинк, алуминий и
мед.
ЦАМИС [цймис] - Централно-
африкански митнически и ико¬
номически съюз (Регионална
икономическа групировка в
Тропическа Африка).
ЦАМК [цамк] - Централен авто-
мото клуб.
ЦАМФ биохим. - Цикличен аде¬
нозин монофосфат.
ЦАОГ [цабг] - Център за адми¬
нистративно обслужване на
гражданите.
ЦАОД воен. ~ Център за авто¬
матична обработка на данни.
ЦАП [цап] - Център за анализи
и прогнози.
ЦАПИС [цапис] - Централноа-
зиатски икономически съюз.
ЦАПК [ца-пе-ка] - Център за
автоматизация на проектира¬
нето и конструирането.
А ЦАПК „Прогрес“ ООД.
ЦАГТО [цапо] - Централна ар¬
хитектурна и проектантска
организация.
ЦАР [цар] -Централноафрикан-
ска република.
ЦАрх - Център по архитекту-
рознание (Българска академия
на науките); ЦА.
ЦАС воен. - Централен артиле¬
рийски склад.
ЦАСД - Църква на адвентисти-
те от Седмия ден.
ЦАТИП воен. - Централен ар¬
тилерийско-танков изпитате¬
лен полигон.
ЦБ - Централна база.
ЦБ [це-бе], техн. - Централна
батерия (система телефонни
апарати).
ЦБ [це-бё] - Централна библио¬
тека. А ЦБ на БЛН.
ЦББАН - Централна библиоте¬
ка при Българската академия
на науките.
ЦБИ - Център за бизнес и ино¬
вация.
ЦБИБ [цё-бйб] - Център за
ЦБИИБ
589
ЦГА
близкоизточни изследвания в
България; ЦБИИБ.
ЦБИИБ - Център за близкоиз¬
точни изследвания в България;
ЦБИБ.
ЦБМП [цё-бе-ме-пё] - Център
за бърза медицинска помощ.
ЦБНТИ - Централно бюро за
научно-техническа информа¬
ция.
ЦБНТТХ - Център за борба с
незаконния трафик и търговия
с хора (Министерство на
вътрешните работи).
ЦБП [цё-бе-пё] - Централна па¬
тентна библиотека.
ЦБПС fцё- бе-пе-cè] - Център
за бойна подготовка и спорт
(Министерство на вътрешни¬
те работи).
ЦБРД [цё-бе-ре-дё] - Централ¬
но бюро за разпространение на
демокрацията (САЩ).
ЦБССА - Централна библиоте¬
ка при Селскостопанската ака¬
демия.
ЦБХ (-) [цё-бе-хё] - Бутален
хидравличен цилиндър (напр.:
ЦБХ-221 А, ЦБХ-222 А).
ЦБХЛ [цё-бе-хе-ёл] - Централ¬
на биохимична лаборатория
(Българска академия на науки¬
те).
ЦБЩ [цё-бе-тцё] - Централен
бригадирски щаб.
ЦВ - „Църковен вестник“.
цв. - цветен.
ЦВА [цё-ве-à] - Централен вое¬
нен архив.
ЦВБИ - Централен ветеринар¬
но-бактериологичен институт.
Цвстмстпрбм .м. - Цветно-ме¬
талургична промишленост
(завод).
ЦВИЗПБ - Централен ветери¬
нарен институт по заразни и
паразитни болести.
ЦВИМ - Централен военноисто¬
рически музей.
ЦВК [цё-ве-Kà) - Централен во¬
енен клуб.
ЦВЛК [цё-ве-ел-ка] - Централ¬
на военнолекарска комисия.
ЦВМП [цс-ве-ме-пё] - Център
за внедряване на пластмасите
в машиностроенето.
ЦВПК [цё-ве-пе-Kà] - Център за
външноикономическа подго¬
товка на кадри (Министерство
на икономиката).
ЦВС [цё-ве-сё] - Централна ве¬
теринарна служба.
ЦВТИ [цё -ве-те-й] - Център за
външнотърговска информа¬
ция.
ЦВУ [цё-ве-у] - Централен вое¬
нен архив.
ЦГА воен. - Централна група
ЦГАЦЕ
590
ОДУ
армии (НАТО).
ЦГАЦЕ воен. - Централна гру¬
па армии в Централна Европа.
ЦГВИА, рус. ЦГВИА (Цент¬
ральный государственный во¬
енно-исторический архив) -
Централен държавен военно¬
исторически архив.
ЦГК [цё -ге-ка] - Център за
граждански контрол.
цгп [цё-ге-пё] - Център на гра¬
ничната полиция.
ЦГСМП - Център за горива,
смазочни материали и присад¬
ки.
ЦД [цё-дё] - Централен депози-
тар.
ЦДА [цё-де-à] - Централен
държавен архив.
ЦДА [цё-де-à] - Цифров дифе¬
ренциален анализатор.
ЦДАРБ - Централен държавен
архив на Република България.
ЦДГ [цё-дс-гё] - Целодневна
детска градина.
ЦДИА [цё-де-и-à] - Централен
държавен исторически архив.
ЦДКА [цё-де-ка], рус. ЦДКА
(Центральный дом Красной
Армии) - 1. Централен дом на
Червената армия.
2. Спортен клуб към Централ¬
ния дом на Червената армия.
3. Спортен отбор към този
клуб.
ЦДНА [цё-де-не-à], м. и ср.
(разг., член, -то) - 1. Центра¬
лен дом на Народната армия.
2. Спортно дружество към
Централния дом на Народна¬
та армия.
3. Спортен отбор към това дру¬
жество. А ЦДНА-то би с 3:1.
ЦДНТ [цё-де-не-тс] - Централен
дом за народно творчество.
ОДО [цё-де-à J - Център за дис¬
танционно обучение.
ЦДП (-) [цё-де-пё] - Двойнодей-
стващ пневматичен цилиндър
(напр.: ЦДП-40х710-3).
ЦДП (-) [цё-де-пё] - Дисков пре¬
носим циркуляр (напр.: ЦДП-
450).
ЦДП [цё -де-пё] - Централен
диспечерски пункт.
ЦДП [цё-де-пё] - Център, де¬
мокрация и прогрес(центрист¬
ка групировка във Франция).
ОДС [цё-де-cè] - Централна дис¬
печерска служба.
ЦДТ [цё-де-тё], рус. ЦДТ (Цен¬
тральный детский театр) -
Централен детски театър (Ру¬
сия).
ЦДТА [цё-де-те-à] - Централен
държавен технически архив.
ЦДУ [цё-де-у] - Централно дис¬
печерско управление (на обе-
ЦЕ
591
ЦЕРН
динената енергийна система на
страните - членки на СИВ).
ЦЕ - Център по свропеистика
(Софийски университет).
ЦЕБ [цеб] - Централна европей¬
ска банка (Европейски съюз).
ЦЕИ - Център за европейски
изследвания (Европейски
съюз).
ЦЕИМ [цейм], ед. и мн. - Циф¬
рова електронноизчислителна
машина; ЕЦИМ.
ЦЕК - Център за езикова ква¬
лификация.
ЦЕКИ - Център за етнокултур-
ни изследвания.
Цёлхарт - Хартиена фабрика.
ЦЕМ-Ц ентър по естетична ме¬
дицина. А ЦЕМ „ Мая “.
Цеитспёргоремонт м. - Пред¬
приятие за централизиран ре¬
монт на оборудването на топ¬
лоелектрически централи и др.
ЦЕНТИ [центи] - Център за
научна и техническа информа¬
ция.
ЦЕНТИИ [цёнтий] - Център за
научно-техническа и икономи¬
ческа информация; ЦНТИИ.
центр. - централен.
Цептралфото ср. - Централно
фотографско ателие.
Цсптромйр м., пол. Centromor
(Centrala Morska Importowo-
Eksportowa) - Външнотъргов¬
ско предприятие за внос и из¬
нос на морски съоръжения
(Полша).
ЦЕП - Централна експедиция на
печата.
Цепсля ж., пол. Cepelia и CPLiA
(Centrala Przemyslu Ludowego i
Arty sty cznego) - 1. Само ед.
Централа за художествени и
народни занаяти ( Полша)
(1949-1954).
2. Магазин за изделия на худо¬
жествените и народните зана¬
яти.
ЦЕПК [цё-пе-кй] - Централна
експертно-проверовъчна ко¬
мисия.
ЦЕПУО - Цснтрално-европейс-
ка програма за обмен в универ¬
ситетското образование.
ЦЕРА [цера], ж. и ср. - Цснтс-
нергоремонт и автоматика
(стопанско предприятие за цен¬
трализиран ремонт на оборуд¬
ването на топлоелектроцен¬
трали, автоматизация наенер-
госистемитс и др.).
ЦЕРБ [церб] - Централна енер-
горемонтна база.
ЦЕРН[цсрн],фр. CERN (Conceil
Européen pour la Recherche
Nuclésive) - Европейска орга¬
низация за ядрени изследвания.
ЦЕСТАТ
592
ЦИК
ЦЕСТАТ [цестйт] - Централна
европейска статистика.
ЦЕУ [цё-ÿ] - Централен евро¬
пейски университет (Будапе¬
ща).
ЦЗ [цё-зё] - Циментов завод.
ЦЗК [цё-зе-ка] - Център за за¬
варяване и контрол.
ЦЗЛ (цё -зе-ёл] - Централна за¬
водска лаборатория.
ЦЗМК [цё-зе-ме-ка] - Център за
защита на металите от коро¬
зия.
ЦЗПБ [цё-зе-пе-бё] - Център по
заразни и паразитни болести.
ЦЗС [цё-зе-сё] - Църковно зе¬
меделско стопанство.
ЦИ [цё-й] - Централен инсти¬
тут.
ЦИ... - ц ентрален институт
(напр.: ЦИЕ, ЦИНТИ, ЦИИЛ
и др.).
ЦИАИ [циаи] - Църковен исто¬
рико-архивен институт.
циг. - цигански.
ЦИД [цид] - Център за изслед¬
ване на демокрацията.
ЦИД [ЦИД] - Ц ентър за идеоло¬
гически дисциплини.
ЦИД [цид] - Център за инфор¬
мация и документация (Евро¬
пейски съюз).
ЦИДС - Централен израилтян-
ски духовен съвет.
ЦИЕ [циё] - Централен инсти¬
тут по елементи.
ЦИЕК [циек] - Център за източ¬
ни езици и култури.
ЦИЕКРС-Ц ентър за изслед¬
ване на етнически конфликти
и регионалната сигурност.
ЦИЕОТ - Център за изпитване
на електронна и офистехника.
ЦИЕХ [циёх], пол. CIECH
(Centrala Importowo-Eksportowa
Chemikaliôw) - Външнотъргов¬
ска централа за химикали; вж.
ЧИЕХ.
ЦИИД [цийд] - Централен ин¬
ститут за информация и доку¬
ментация (Федерална републи¬
ка Германия).
ЦИИЖ [цийж] - Централен из¬
следователски институт по
животновъдство.
ЦИИТ [цийт] - Централен ин¬
ститут по изчислителна техни¬
ка.
ЦИК [цик] - Централна избира¬
телна комисия.
ЦИК [цик],рус. ЦИК (Централь¬
ный Исполнительный коми¬
тет) - Централен изпълните¬
лен комитет (СССР, 1924-
1937).
ЦИК [цик] - Център за изкуство
и кинематография.
ЦИК [цик] - Център за източни
цикл. изд.
593
цитс
култури.
цикл. изд. - циклостилно изда-
ние.
циклопеч. - циклопсчат.
ЦИКСМ [цй-ка-се-мё] - Център
за информация по качество,
стандартизация и метрология.
ЦИЛ [цил] - Централна измери¬
телна лаборатория.
ЦИЛ [цил] - Централна изпита¬
телна лаборатория.
ЦИЛ [цил] - Централна инсти¬
тутска лаборатория.
ЦИМ [цим] - Център за инфор¬
мация по медицина.
ЦИМ [цим] - Цифрова изчисли¬
телна машина.
цимат хим. - Цинков диметил-
дитиокарбамат.
ципёб хим. - Цинков етилен-
бисдитиокарбамат.
ЦИНТИ [цйнти] - Централен
институт за паучно-техничес-
ка информация.
ЦИНТИ АС [цйнтийс] - Центра¬
лен институт за научно-техни-
ческа информация по архитек¬
тура и строителство.
ЦИНТИИ [цйнтий] - Централен
институт за научно-техничес¬
ка и икономическа информа¬
ция.
ЦИНТИСИ [цйнтисй] - Центра¬
лен институт за научна, тех¬
ническа, икономическа и соци¬
ална информация.
ЦИНТС [цйн -те-се] - Център за
изкуство, наука, техника и
спорт.
Циоргпроёкт м. - Централен
институт „Оргпроскт“.
цип воен. - Център за инфор¬
мация на полетите.
ЦИП - Център на индийските
профсъюзи.
ЦИПД - Център за изследване
на пряката демокрация (Со¬
фийски университет).
ЦИППС - Централен институт
за програмни продукти и сис¬
теми.
ЦИР [цир] - Център за иконо¬
мическо развитие.
ЦИС - Център за изкуства „Со¬
рос“.
ЦИТ [цит] - Цифрова изчисли¬
телна техника.
ЦИТ [цит],рус. ЦИТ(Централь¬
ный институт труда) - Цент¬
рален институт по труда
(СССР, 1920 г.).
ЦИТ [цит] - Център за изчисли¬
телна техника.
ЦИТАС [цйтас] - Център за ин¬
формационни технологии и ав¬
томатични системи.
ЦИТС [цитс]-Център за инфор¬
мационни технологии в съоб-
ЦИУ
594
ЦКРК
щенията (Българска телеко¬
муникационна компания).
ЦИУ [циу], електрон. - Цифро¬
во интегриращо устройство.
ЦИУУ [циу] - Централен инсти¬
тут за усъвършенстване на
учители.
ЦИЦУ [цицу] - Център за ин¬
формация по централно управ¬
ление.
ЦИЧЕ - Център за изучаване на
чужди езици.
ЦК - Център за квалификация.
А ЦК „Детелина" ЕООД.
ЦК [цё-Kà] и [цека], м. (разг.,
член, -то) - Централен коми¬
тет.
ЦК - Център за красота. А ЦК
„Ялта".
ЦКБ [цё-ка-бё] - Централна
клинична болница.
ЦКБ [цё-ка-бё] - Централна ко¬
оперативна банка.
ЦКБППМН - Централна коми¬
сия за борба срещу противо-
общсствените прояви на мало¬
летните и непълнолетните.
ЦКДМ [цё-ка-де-мё], истор. -
Централен комитет на демок¬
ратичната младеж.
ЦКК [цё -ка-ка] - Централна
контролна комисия.
ЦКК [ цё-ка-кй] - Център за ква¬
лификация на кадри.
ЦКЛ [цё-ка-ёл] - Централна
комбинатска лаборатория.
ЦКМИ [цё-ка-ме-й] - Централ¬
на комисия за местни избори.
ЦКО [цё-ка-о] - Цех „Корабно
обзавеждане“.
ЦКОН [цё-ка-он] - Център за
комплексно обслужване на
населението.
ЦКОПК [цё-ка-о-пе-Kà] -
Център за кадрово осигурява¬
не и подготовка на кадри.
ЦКП [цё -ка-пё] - Це нтрална
консултативна поликлиника.
ЦКП [цё -ка-пё], воен. - Центра¬
лен контролен пункт.
ЦКП [цё-ка-пё] - Център за кон¬
султации и психотерапия.
ЦКП [цё-ка-пс], воен. - Център
за координация на полетите.
ЦКПМ [цё-ка-пе-мё] - Център
по качество, производител¬
ност и мениджмънт.
ЦКПМ [цё-ка-пе-мё] - Център
по качество, производител¬
ност и мениджмънт.
ЦКПС [цё-ка-пе-сё], м. и (разг.)
ср. (член, -то) - Централен ко¬
митет на професионалните
съюзи.
ЦКПСЗР - Централен комитет
на професионалния съюз на
здравните работници.
ЦКРК [цё-ка-рс-ка] - Централ-
ЦКС
595
ЦЛЕ
на контролно-ревизионна ко¬
мисия.
ЦКС [цё-ка-сё], м. и (разг.) ср.
(член, -то)-Централенкоопе¬
ративен съюз.
ЦКТ [цё-ка-тё] - Централен
куклен театър.
ЦКХБРО воен. -Център за кон¬
трол на химическата, бактери¬
ологичната и радиационната
обстановка.
ЦКЦ [цё-ка-цё] - Централен
компютърен център.
ЦЛ (цс -ёл] - Централна лабора¬
тория. Д ЦЛ „Електрохими-
чески източници на ток“
(БАН).
ЦЛ... - Централна лаборатория
(напр/. ЦЛАТ, ЦЛЕ и др.).
ЦЛА [цё-ле-а],ж. и (разг.) [цла].
ср. (член, -то) - Централна ла¬
боратория по автоматизация.
ЦЛАНП [цланп] , ж. и м. - Цен¬
трална лаборатория по автома¬
тизация и научно приборостро-
ене.
ЦЛАП [цлап],ж. им. - Централ¬
на лаборатория по полимери.
ЦЛАТ [цлат], ж. ил<. - Централ¬
на лаборатория по автомати¬
ка и телемеханика.
ЦЛАТОХТ [цлатохт], ж. и м. -
Централна лаборатория по те¬
оретични основи на химическа¬
та техника.
ЦЛАФИ [цлафй], Ж. Иср. - Цен¬
трална лаборатория за агрофк-
зически изследвания.
ЦЛАФОП [цлафоп] , ж. и м. -
Централна лаборатория по
фотопроцеси (Българска ака¬
демия на науките); ЦЛФ,
ЦЛФП.
ЦЛБА [цлйба] - Централна ла¬
боратория побиоприборостро-
ене и автоматизация.
ЦЛББД - Централна лаборато¬
рия по биология и болести на
дивеча (Селскостопанска ака¬
демия).
ЦЛБИ [цлаби] - Централна ла¬
боратория по биомедицинско
инженерство (Българска ака¬
демия на науките); ЦЛБМИ.
ЦЛБМИ - Централна лаборато¬
рия по биомедицинско инже¬
нерство (Българска академия
на науките); ЦЛБИ.
ЦЛБФ [цё-лс-бе-фё] - Централ¬
на лаборатория по биофизика.
ЦЛВГ [цё -ле-ве-гё] - Централна
лаборатория по виспга геоде¬
зия.
ЦЛВСЕЕ - Централна лаборато¬
рия по ветеринарно-санитарна
експертиза и екология.
ЦЛЕ [цё-ле-è] и [цле]-Централ-
на лаборатория по екология
ЦЛЕ
596
цлсм
(Българска академия на науки¬
те).
ЦЛЕ [цё-ле-ё] и [цле]-Централ¬
на лаборатория по енергетика.
ЦЛЕК [цлек] - Централна лекар¬
ска комисия.
ЦЛЕМА [цлёма] - Централна
лаборатория за електронна
медицинска апаратура.
ЦЛЕХИТ [цлехйт], ж. и м. -
Централна лаборатория по
слектрохимически източници
на ток (Българска академия на
науките).
ЦЛИМ [цлим] , ж. и м. - Цен¬
трална лаборатория за изуча¬
ване на мозъка (Българска
академия на науките).
ЦЛКИ [цё-ле-ке-й] - Централна
лаборатория за космически
изследвания.
ЦЛМК [цё-ле-ме-ка] - Централ¬
на лаборатория по минерало¬
гия и кристалография (Бъл¬
гарска академия на науките).
ЦЛМП [цё-ле-ме-пё] - Централ¬
на лаборатория по мехатрони-
ка и приборостроене (Българ¬
ска академия на науките).
ЦЛО ( цё-ле-о] - Централна ла¬
боратория по обогатяване.
ЦЛОЕ [цлбе] - Централна лабо¬
ратория по обща екология.
ЦЛОЗОИ [цлозби] , ж. и .W. -
Централналаборатория за оп¬
тически запис и обработка на
информация (Българска ака¬
демия на науките).
ЦЛПМ [цлй-пе-мё] - Централна
лаборатория по пътища и мо¬
стове.
ЦЛПОИ [цлапои] - Централна
лаборатория по паралелна об¬
работка на информацията.
ЦЛПР [це-лс-пе-рё] - Централ¬
на лаборатория по проблеми¬
те на регенерацията; Щ1Р.
ЦЛПФ[ цё-лс-пе-фё] - Централ¬
на лаборатория по приложна
физика.
ЦЛР [цё -ле-рё] - Централна ла¬
боратория по проблемите на
регенерацията; ЦЛПР.
ЦЛРДЦП - Център за лечение
и рехабилитация на деца с це¬
ребрална парализа.
ЦЛС [цё -ле-сё] - Център за ли¬
берални стратегии.
ЦЛСЕНЕИ [цё-ле-се-не-й], ж. и
ср. - Централна лаборатория
по слънчева енергия и пови
енергийни източници (Българ¬
ска академия на науките).
ЦЛСЗВ - Централна лаборато¬
рия по слънчево-земни въздей¬
ствия (Българска академия на
науките).
ЦЛСМ [цё-ле-се-мё] и [цла-се-
цлсмси
597
ЦНАП
мс] - Ц ентрална лаборатория
по сеизмична механика (Бъл¬
гарска академия на науките).
ЦЛСМСИ - Централна лабора¬
тория по сеизмична механика
и сеизмично инженерство
(Българска академия на науки¬
те).
ЦЛСУ [цласу] - Централна ла¬
боратория по системи за управ¬
ление (Българска академия на
науките).
ЦЛФ - Централна лаборатория
по фотопроцеси (Българска
академия на науките); ЦЛФП;
вж. ЦЛАФОП.
ЦЛФМ - Централна лаборато¬
рия по физикохимична механи¬
ка (Българска академия на на¬
уките); Щ1ФХМ.
ЦЛФП - Централна лаборатория
по фотопроцеси (Българска
академия на науките); ЦЛФ;
вж. ЦЛАФОП. Д ЦЛФП
„Акад. Малиновски".
ЦЛФХМ - Централна лаборато¬
рия по физико-химична меха¬
ника (Българска академия на
науките); ЦЛФМ.
ЦЛХ [цё-ле-хё] - Централна ла¬
боратория похелминтология.
ЦМБ [цё-ме-бё] - Централна
медицинска библиотека.
ЦМБ - Централна минерална
баня (София).
ЦМБ [це-ме-бе] - Централна
монтажна база.
ЦМД [цё-ме-дё] - Цилиндричен
магнитен домен.
ЦМИ [цё-ме-й] - Централен ма¬
шиностроителен институт.
ЦМК [цё -ме-Kà] - Център за
медицинска козметика.
ЦМКВ [цё -ме-ка-вё] - Център
за малцинствата и културните
взаимодействия.
ЦМНА - Централен музей на
Народната армия.
ЦМП [цё -ме-пё] - Център за
масова приватизация.
ЦМПТ [цё -ме-пе-тё] - Цифрова
микропроцесорна техника.
ЦМСЛ [цё-ме-се-ёл] - Централ¬
на морска строителна лабора¬
тория.
ЦМСС [цё-ме-се-сё] - Централ¬
на минно-спасител на станция.
цмто [цё-ме-те-ô], воен. —
Център за материално-техни¬
ческо осигуряване.
ЦН (—)[цс -ён] - Нагнетателей
цилиндър (напр.: ЦН-19).
ЦН - Централно настоятелство.
ЦН - Център по наукознанис
(Българска академия на науки¬
те).
ЦН - Църковно настоятелство.
ЦНАП [цнап], ед. и мн., воен. -
цнж
598
цниио
Център за непосредствена
авиационна поддръжка.
ЦНЖ [цё -не-жё] - Център за
независим живот.
ЦНИ [це-не-й] - Център за
насърчаване на износа.
ЦНИ [цё-не-й] - Център за на¬
учна информация.
ЦНИВМИ - Централен науч¬
ноизследователски ветери¬
нарномедицински институт.
ЦНИД [цнид] - Център за науч¬
на информация и документа¬
ция.
ЦНИД [цнид] - Център за на¬
учноизследователска дейност.
ЦНИДПКОИПР - Център за
научноизследователска дей¬
ност и прогнозиране на ком¬
плексното иоптимално изпол¬
зване на природните ресурси.
ЦНИЕРА [цниёра] - Център за
научноизследователска и екс¬
периментална работа по амба¬
лаж.
ЦНИЖ [цниж] - Централен на¬
учноизследователски институт
по животновъдство; ЦНИИЖ.
ЦНИИ [цнйи] - Централен на¬
учноизследователски инсти¬
тут.
ЦНИИ... - Централен научно¬
изследователски институт
(напр.: ЦНИИЖ, ЦНИИЗК).
ЦНИИГС [цнйи-ге-сё] - Центра¬
лен научноизследователски
институт по горско стопанство.
ЦНИИЖ [цнийж] - Ц ентрален
научноизследователски инсти¬
тут по животновъдство;
ЦНИЖ.
ЦНИИЗК [цнйи-зе-ка] - Цен¬
трален научноизследовател¬
ски институт за земеделски
култури.
ЦНИИЛХ [цнийлх], рус.
ЦНИИЛХ (Центральный на¬
учно-исследовательский ин¬
ститут лесного хозяйства) -
Централен научноизследова¬
телски институт по горско сто¬
панство (СССР).
ЦНИИМЕ [цнйимё], рус. ЦНИ-
ИМЭ (Центральный научно-
исследовательский институт
механизации и энергетики лес¬
ной промышленности) - 1.
Централен научноизследова¬
телски институт по механиза¬
ция и енергетика на горската
промишленост (СССР).
2. В марката на съоръжения,
създадени в този институт
(напр.: ЦНИИМЕ-К5-елект-
ромоторен трион).
ЦНИИО [цнйиб] - Централен
научноизследователски инсти¬
тут по овощарство.
ЦНИИР
599
ЦНИРД
ЦНИИР [цниир] - Централен
научноизследователски инсти¬
тут по растениевъдство.
ЦНИИС [цнийс], рус. ЦНИИС
(Центральный научно-иссле¬
довательский институт связи)
- Централен научноизследова¬
телски институт по съобщени¬
ята (СССР).
Цнйитмаш и ЦНИИТМАШ
[цнйитмйш], м. - Централен
научноизследователски инсти¬
тут по технология на машино¬
строенето; ЦНИТМАШ.
ЦНИИФ [цнийф] - Централен
научноизследователски инсти¬
тут по фуражите.
ЦНИИФК [цнйи-фе-ка] - Цент¬
рален научноизследователски
институт по физическа култу¬
ра; ЦНИФ.
ЦНИКА [цнйка] ,м. и ж. - Цент¬
рален научноизследователски
и проектантски институт по
комплексна автоматизация на
производството.
ЦНИКРД [ цнй-ка-рс-дё] -
Център за научноизследова¬
телска, проектно-конструктор¬
ска и развойна дейност.
ЦНИЛ [цнил],ж. и м. - Централ¬
на научноизследователска ла¬
боратория.
ЦНИЛХИ [цнилхй],рус. ЦНИЛ¬
ХИ (Центральный научно-ис¬
следовательский лесохимичес¬
кий институт) - Централен на¬
учноизследователски и проек¬
тантски институт по лесохими-
ческа промишленост (СССР).
ЦНИМЗ [цнй-мс-зе] - Ц ентър
за научна информация по ме¬
дицина и здравеопазване.
ЦНИИ [цнин1 - Център по нау-
кознание и история на наука¬
та.
Цнипетуга и ЦНИПЕТУГА
[цнипетуга], м. и ж. - Център
за научни изследвания, проуч¬
ване, проектиране и експери¬
ментиране по териториално
устройство, градоустройство и
архитектура.
ЦНИПИА [цнйпиа], м. и ж. -
Централен научноизследова¬
телски и проектантски инсти¬
тут по автоматизация.
ЦНИПКРДТ - Център за на¬
учноизследователска, проект¬
но-конструкторска иразвойна
дейност по тютюна.
ЦНИПП [цнип] - Център за на¬
учни изследвания и проектира¬
не на пътища.
ЦНИРД [цнирд], член, -ът, -а,л<н.
-ове, м. - Център за научноиз¬
следователска иразвойна дей¬
ност.
ЦНИРД вд
600
ЦНУХТ
ЦНИРД ВД [цнйрд-ве-дё] -
Център за научноизследова¬
телска и развойна дейност по
ветеринарно дело.
ЦНИРДК [цнйр-дс-ка] - Център
за научноизследователска и
развойна дейност по корабо¬
строене.
ЦНИРПД [цнйр-пе-дё] - Център
за научноизследователска,
развойна и проектантска дей¬
ност.
ЦНИТ [цнит] - Център за науч¬
на информация на труда.
ЦНИТМАШ [цнйтмаш] - Цен¬
трален научноизследователски
институт по технология на
машиностроенето: вж. цни-
ИТМАШ.
ЦНИТПД - Център за научно¬
изследователска и технологич¬
но-проектантска дейност.
ЦНИФ [цниф] - Централен на¬
учноизследователски институт
по физическа култура; вж.
ЦНИИФК.
ЦНМИ[цё -не-ме-й] - Център за
научна медицинска информа¬
ция.
ЦНМО [цё-не-ме-о] - Център за
наука и международни отно¬
шения (Харвард, САЩ).
ЦНО [цё-не-ô], воен. - Център
за насочване на огъня.
ЦНО I цё-не-о] - Център на не¬
правителствените организа¬
ции.
ЦНП [цё -нс-nèl - Център за
нова политика.
ЦНПН [цё -не-пе-нё] - Център
за неврология, психиатрия и
неврохирургия.
цнс мед. - Централна нервна
система.
ЦНСМ [ цё-не-се-мё], м. и ср.
(разг., член, -то) -1. Център за
нови стоки и мода.
2. Представителен магазин на
Центъра за нови стоки и мода.
ЦНТА [цё-не-те-à], воен. ~
Център за насочване на так¬
тическата авиация.
ЦНТБ [цё-не-те-бё] - Централ¬
на научно-техническа библио¬
тека.
ЦНТИИ [цёнтий] - Център за
научно-техническа и икономи¬
ческа информация; ЦЕНТИИ.
ЦНТИИСГС - Център за науч¬
но-техническа и икономическа
информация по селско и гор¬
ско стопанство.
ЦНТСМД - Център за научно-
техническа самодейност сред
младежта и децата.
ЦНУХТ [цнухт] - Център по
нефрология, урология, хемоди¬
ализа и трансплантация.
ЦО
601
ЦП
ЦО - Централен офис.
ЦО [цс-о] - Център за обучение.
Л ЦО при БЛН.
ЦО [цё-о] - Център за отслаб¬
ване.
ЦО [цё-о] - Център по онколо¬
гия.
ЦОБ [цоб] - Централно опера¬
тивно бюро (Движение за пра¬
ва и свободи).
ЦОВ [цов] - Център „Отворена
врата“.
ЦОГ [цог] -Ц ентър за обучение
на гълъби (Англия, Германия,
САЩ).
ЦОД [цод], воен. - Център за
обработка на данни.
ЦОД [цод1 - Център „Образова¬
ние за демокрация“.
ЦОЗ [цоз] - Център за обще¬
ствено здраве.
ЦОК [цок] - Център за обуче¬
ние и квалификация.
ЦОМ [цом] - Център за обуче¬
ние на магистрати.
ЦОМД [цо-ме-дё] - Център по
охрана на майчинството и дет¬
ството.
ЦОМПИ [цбмпи] - Це нтрален
обединен медицински полу¬
висш институт.
ЦОНТИ [цонти] - Център за
отраслова научно-техническа
информация.
ЦОО [цоо] - Център за обуче¬
ние на охранители.
ЦООС [цоос] - Център за опаз¬
ване на околната среда.
ЦОП - Централноамерикански
общ пазар.
ЦОП [цоп] - Център за опти¬
мално планиране.
ЦОРХ [цорх] - Център за обу¬
чение и развитие по хомеопа-
тия.
ЦОС [цос] - Централна опера¬
тивна служба.
ЦОС [цос] - Център за опера¬
тивна съвместимост.
ЦОУ [цоу], воен. - Център за
оперативно управление.
ЦОФ [цоф] - Централна обога¬
тителна фабрика.
ЦОХ [цох] - Център по онколо¬
гия и хематология.
ЦОЩ [цощ] - Централен опера¬
тивен щаб.
ЦП [цё -пё] - Целева помощ.
ЦП [цё-пё] , електр. - Централен
процесор.
ЦП [цё-пё] - Централна поща.
ЦП [цё-пё], воен. - Център за
подготовка. А Ц/7 „Алфа"
ЕООД.
ЦП [цё -пё] - Център за преква¬
лификация. А ЦП „Лидер ".
ЦП [цё-пё] - Център за провер¬
ка.
ЦПА
602
ЦРБ
ЦПА [цё-пе-à] - Централен
партиен архив.
ЦПБ [цё-пе-бё] - Централна па¬
тентна библиотека.
ЦПД [цё-пе-дё] - Пневматичен
двойнодействащ цилиндър.
ЦПД[цё -пе-дёJ - Централна пас¬
портизация идокументация.
ЦПДИ [цё-пе-де-й] - Център за
педагогическа документация и
информация.
ЦПЕХП [цё-пе-хе-пё] - Център
по промишлена естетика и ху¬
дожествено проектиране.
цпз [цё-пе-зё] - Център за пси¬
хично здраве.
ЦПИ [цё-пе-й] - Център за па¬
тентна информация.
ЦПИ [цс-пе-й] - Център за
предприемачество и иновации.
Д ЦПИ „Ирис“ ЕТ.
ЦПК [цё-пе-кй] - Център за пра¬
вославна култура (към фонда¬
ция „Княз Борис I“).
ЦПМ [цё-пе-мё] - Център за
природна медицина.
ЦПМК [цё-пе-ме-кё] - Център
за подготовка на митнически
кадри.
ЦПО [цё-пе-о], воен. - Център
за противоракетна отбрана.
ЦПП (-) [цё-пе-пё] - Центро¬
бежна противопожарна помпа
(напр.: ЦПП-55).
ЦППБ [цё-пе-пе-бё] - Централ¬
на програмна и проектантска
библиотека.
ЦППМ [цё-пе-пе-мё] - Център
за предвоенна подготовка на
младежта.
ЦПР [цё-пе-рё] - Център за при¬
ложни разработки (Българска
академия на науките).
ЦПРБ - Център на промишле¬
ността на Република България
(Москва).
ЦПС [цё-пе-сё] - Център по по¬
литика на сигурността (Жене¬
ва, Швейцария).
ЦПСА [цё-пе-се-à] - Център по
приложен и системен анализ.
ЦПУ [цё-пе-ÿ], електрон. -
Цифрово програмно управле¬
ние.
ЦПУ [цё-пе-ÿ] - Централен пулт
за управление.
ЦПФ [ цё-пе-фё] - Централен
приватизационен фонд.
ЦПФ [цё-пе-фё] - Център за
пневмология и фтизиатрия.
ЦПШ [цё-пе-шё] - Централна
планинска школа.
ЦР - Централен район.
ЦР-Ц ентрално ръководство.
ЦРБ [цё-ре-бё] - Централна ре¬
монтна база.
ЦРБ, рус. ЦРБ (Центральный
российский банк) - Централна
ЦРВ
603
цси
руска банка.
ЦРВ воен. - Център на родове
войски.
ЦРГТ - Център за развитие на
градския транспорт.
ЦРД [цё-ре-дё] - Център за ра¬
бота с деца.
ЦРЗВ - Център за редки и за¬
щитени видове.
ЦРК [цё-pe-KàJ - Централна ре¬
визионна комисия.
ЦРКИ - Централенрегистър на
компесаторните инструменти.
ЦРМ [цё-ре-ём] - Центробеж-
норолкова мелница.
ЦРМ [цё-ре-мё] - Център за ра¬
бота с младежта.
ЦРМ [цё-ре-мё] -Център за раз¬
витие на медиите.
ЦРМУ [цё-ре-ме-у] - Център за
рехабилитация на младежи с
увреждания.
ЦРОЗ - Централен регистър на
особените залози.
ЦРП [цё-ре-пё] - Център за раз¬
витие на предприемачеството.
ЦРП - Център за развитие на
промишлеността (Европейски
съюз).
ЦРРДУС - Център за ранна ре-
хабилитация на деца сувреден
слух.
ЦРС - Централна разузнавател¬
на служба (Южна Корея).
ЦРСС [цё -pe-ce-cè] - Централна
районна станция на съобщени¬
ята.
ЦРУ - ц ентрално районно уп¬
равление.
ЦРУ [цё-pe-ÿ], ср. (разг., член.
-то) - Централно разузнава¬
телно управление (САЩ).
ЦС (-) [цё-сс] - Силов цилиндър
(напр.: ЦС-55, ЦС-100).
ЦС [цё -сё] - Централен съвет.
А ЦС на БПС.
ЦС [цё-сё] - Централна станция.
ЦС воен. - Център за снабдява¬
не (НАТО).
ЦСБ [цё-се-бё] - Централна сел¬
скостопанска библиотека;
ЦССБ.
ЦСБ [цё-се-бё] - Централна
снабдителна база.
ЦСБ [цё-се-бё] - Център за
сътрудничество в бизнеса (Ев¬
ропейски съюз).
ц. сб. - цитираният сборник.
ЦСБОП [цё-се-ббп] - Централ¬
на служба за борба с организи¬
раната престъпност.
ЦСВП [цё-се-ве-пё] - Център за
славяновизантийски проучва¬
ния. А ЦСВП„Акад. ИванДуй-
чев“.
ЦСГ [цё-се-гё] - Център за со¬
циални грижи.
ЦСИ [цё -се-й] - Център за стра¬
цси
604
ЦСУ
тегически изследвания. Д
ЦСИ „ Фондация 21 век“.
ЦСИ [ц с-се-и] - Център за
съвременно изкуство (София).
ЦСК [цё -се-ка] - Централен
спортен клуб.
ЦСКА [цё-се-ка], м. и ср. (разг.,
член, -то) - 1. Централен
спортен клуб на армията.
2. Спортен отбор към Цент¬
ралния спортен клуб на армия¬
та. Д ЦСКА-mo победи с 2:1.
- Произвл цесскйст, цесекар,
цесекйстки.
ЦСКИ - Централен съюз на ко¬
операциите на инвалидите.
цел. - църковнославянски.
ЦСМА [це-се-ме-à] - Централ¬
на станция на младите агроби-
олози.
ЦСМП [цё -се-ме-пё] - Център
за спешна медицинска помощ.
ЦСМП [цё-се-ме-пё] - Център
за стратегически и междуна¬
родни проучвания.
ЦСМТ [цё-се-ме-тё] - Централ¬
на станция на младите техни¬
ци.
ЦСН [цё -се-нё] -Център за спе¬
циално назначение (Министер¬
ство на вътрешните работи).
ЦСНТИД - Център за селско¬
стопанска научна и техничес¬
ка информация и документа¬
ция.
ЦСОРИП [цё-сс-о-рйп] - Цен¬
трален специализиран отдел за
разследване на икономически¬
те престъпления.
ЦСП [ цё-сс-пё] - Център за со¬
циални практики.
ЦСПС [цё-се-пе-сё], м. и (разг.)
ср. (член- -то) - Централен
съвет на професионалните
съюзи.
ЦСПС [цё -се-пе-сё] - Център за
социална политика в съобще¬
нията (Българска телекомуни¬
кационна компания).
ЦСР [цё-се-рё] - Център за со¬
циална рехабилитация.
ЦСС [цё -ce-cè] - Централен
спортен съвет.
ЦССБ [цё-се-се-бё] - Централна
селскостопанска библиотека.
ЦССЗ[ цё-се-се-зё] - Център по
сърдечносъдови заболявания.
ЦСТ - Централна съветска те¬
левизия.
ц. ст. - цитираната статия.
ЦСТПК [цё-сё-те-пе-ка] - Цен¬
трален съюз на трудово-про¬
изводителните кооперации.
ЦСТС [цё-се-те~сё] - Централна
спортно-туристическа станция.
ЦСУ [цё-ce-ÿ], ср. (разг., член.
-то) - Централ но спортно учи-
лище.
ЦСУ
605
ЦУМТСиДР
ЦСУ [цё-ce-ÿ], ср. (разг., член.
-то) - Централно статистичес¬
ко управление.
ЦТАК [цтак], рус. ЦТАК (Цен¬
тральное телеграфное агент¬
ство Кореи) -Телеграфна аген¬
ция на Корейската народноде¬
мократична република.
ЦТБ [цё-те-бё] -Централнатех-
ническа библиотека.
ЦТВ - Цветна телевизия.
ЦТЕЛК [цё -тёлк] - Централна
трудово-експертна лекарска
комисия.
ЦТЗЛ - Централна транспортна
зъботехническа лаборатория.
ЦТК [цё-те-кй] - Център за
транспортна кибернетика.
ЦТКА [цё-те-кй] - Център за
транспортна кибернетика и
автоматизация.
ЦТНИРД [цтнирд] - Център за
техническа, научноизследова¬
телска и развойна дейност.
ЦТП [цё -те-пё] - Централно
търговско предприятие.
ЦТП воен. - Център за тилова
поддръжка.
ЦТС [цё-те-сё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то) - Централна теле¬
фонна станция.
ЦТС [цё -те-сс] - Център за
търговско сътрудничество
(Европейски съюз).
ЦТУ [цё-те-у] - Централно тех¬
ническо управление (Българ¬
ска телекомуникационна ком¬
пания).
ЦТУ [цё-те-у] - Център по те-
лематични услуги (Българска
телекомуникационна компа¬
ния).
ЦТФ хнм. -Цитидинтрифосфат.
ЦУ [цё-у] - Централно управле¬
ние.
ЦУ воен. - Център за управле¬
ние.
ЦУБ [цуб] , воен. - Център за уп¬
равление на батарея.
ЦУБД[ цу-бе-дё], воен. - Център
за управление на бойните дей¬
ствия.
ЦУВ [цув] - Център за ускорено
внедряване.
ЦУВД[ цу-ве-дё], воен. - Център
за управление на въздушното
движение.
ЦУГФ - Циклон успокоител за
груби фуражи.
ЦУИ [цуи ], воен. - Център за
управление и информация.
ЦУМ [цум] -Ц ентрален универ¬
сален магазин.
ЦУМА [цума] - Централно уп¬
равление на морската админи¬
страция.
ЦУМТСиДР - Централно управ¬
ление заматериално-техничее-
ЦУО
606
цшккт
ко снабдяване и държавен ре¬
зерв.
ЦУО [цуо], воен. - Център за
управление на огъня.
ЦУО [цуо], воен. Център за
управление и оповестяване.
ЦУП [цуп], воен. - Център за
управление на полетите.
ЦУР [цур] - Централна уредо-
строителна работилница.
ЦУРЕБ [цуреб] - Централна
уредостроителна работилница
с експериментална база.
ЦУРК [цурк] - Център за усъ¬
вършенстване на ръководни
кадри.
ЦУТА [цута] , воен. - Център за
управление на тактическата
авиация.
ЦУТЕ [цуте] - Централно управ¬
ление „Търговия на едро“.
ЦУТНТ - Център за ученичес¬
ко, техническо и научно твор¬
чество.
ЦУТЦ [цу -те-цё] - Централен
учебно-технически център.
ЦУУ [цуу], воен. - Център за
управление научение.
ЦУЦ [цуц] - Централен учебен
център.
ЦФ - Циганска филхармония. А
ЦФ „Шумен1.
ЦФРТУ - Централен фонд „Раз¬
ширяване и техническо усъвър¬
шенстване“.
ЦФХ [цё-фе-xà] - Център по
фитохимия (Българска акаде¬
мия на науките).
ЦХ[ цё-хс] - Център по хигиена.
ЦХДБ [цё-ха-де-бё] - Център за
хемодиализа на диабетно бол¬
ни.
ЦХИ [цё -хе-й] - Централен хи¬
гиенен институт.
ЦХИ [цё-хе-й] - Център за ху¬
манитарни изследвания.
ЦХК [цё-хе-ка], м. и (разг.) ср.
(член, -то)-Целулозно-харти¬
ен комбинат.
ЦХЛ [цё -ха-ёл] - Централна хи¬
мическа лаборатория.
ЦХО [цё-хе-о] - Цех за химичес¬
ко очистване.
ЦЦ - Цифрова централа (Со¬
фийски телеграфни и телефон¬
ни станции). А ЦЦ-Лозенец.
ЦЧЕ - Център за чужди езици
(Нов български университет).
ЦЧЕМ - Център за чужди езици
и мениджмънт.
ЦШГЗ [цё-ше-ге-зё] - Централ¬
на школа за гражданска защи¬
та.
ЦШГО [цё-ше-ге-о] - Централ¬
на школа за гражданска отбра¬
на.
ЦШККТ - Център за широко¬
лентови комуникации и кабел-
цшом
607
Чедок
на телевизия.
ЦШОМ - Център за шевни и
обувни машини (София).
ЦШОХ - Централна школа по
обществено хранене.
църк. леке. - църковен термин.
ЦЮИЕИ - Център за югоизточ¬
ни европейски изследвания
(София).
ЦЯИ - Център за ядрени изслед¬
вания (Индия).
ч
Ч [че], обикн. член, чёто, ср.,
воен., рус. Ч (час) - За означа¬
ване началото на атака, фор¬
сиране и под. Д Чето е 6 ч.
ч - час (след цифра). Д 7 ч.
ч. - част.
ч. - число.
ч. - човека (след цифра). Д 5 ч.
ЧА мн. - Чешки авиолинии.
ЧАГ - Частна английска гимна¬
зия. Д ЧАГ „Проф. Иван Апо¬
столов".
ЧАД - Частно акционерно дру¬
жество. Д ЧАД „Зографски".
ЧАДГ- Частна английска дет¬
ска градина. Д ЧАДГ „ Синя
птица".
ЧАН [чан] - Чешка академия на
науките.
ЧАССР [4è -à-èc-cc-èp], истор.,
рус. ЧАССР (Чувашская Ав¬
тономная Советская Социали¬
стическая Республика) - Чу¬
вашка автономна съветска со¬
циалистическа република.
ЧБ - Чорапена борса. Д ЧБ
„Принцеса".
ЧБМ - Честита Баба Марта (в
поздравителни картички, теле¬
грами и под ).
ЧБТР - Черноморска банка за
търговия и развитие.
ЧБУ - Частно бизнес-училище.
Д ЧБУ „Евростандарт".
ЧВТС, чеш. CVTS (Ceskâ
Vedeckâ-Technickâ Spolecnost)
- Централен съвет на чешки¬
те научно-технически съюзи.
ЧГ - Частна гимназия.
ЧД воен. - Челен дозор.
ЧДрадиотехн. - Честотен детек¬
тор.
ч/д икон. - човекоден (след циф¬
ра); чов./ден.
ЧДГ - Частна детска градина. Д
ЧДГ „ Слънце".
чдо [чё-де-о], ед. и мн., воен. —
Частна доброволна организа¬
ция.
ЧДС [ чё-де-cè] - Частно-
държавна собственост.
Чёдок м., чеш. Cedok
(Ceskoslovenskâ Dopravni
Чека
60S
чкд
Kancelâ f ) - Чехословашко ту¬
ристическо бюро.
Чека ж. и (разг.) ср. {член, -то),
истор., рус. Чека (Чрезвычай¬
ная комиссия по борьбе с кон¬
трреволюцией и саботажем) -
Всеруска извънредна комисия
за борба с контрарсволюцията
и саботажите (1918-1922); ЧК.
- Произв.: чекист, чекистка,
чекистки.
ЧЕМ ед. и мн. - Частна елек¬
тронна медия.
чернот. - черногорски,
черт. - чертеж.
четв. - четвъртък.
ЧЕХГ -Частна езикова хумани¬
тарна гимназия. Д ЧЕХГ
„Проф. д-р В. Златарски “.
чсш. - чешки.
43 [чё-зёт], м., чет. CZ
(Ceskoslovenskâ zbrojovka) -
Марка чешки мотоциклети.
433 - Частно здравно заведе¬
ние. Д 433 „Три Виа“.
ЧЗИБ - Частна земеделска ин¬
вестиционна банка.
ЧИАССР истор., рус. ЧИАССР
(Чечено-Ингушская Автоном¬
ная Советская Социалистичес¬
кая Республика) - Чечено-Ин-
гушка автономна съветска со¬
циалистическа република.
ЧИД- Честит имен ден (в по¬
здравителни картички, теле¬
грами и под.).
ЧИЕХ [чиёх], пол. CIECH
(Centrala Importowo-Eksportowa
Chemikaliôw) - Външнотър¬
говска централа за химикали
(Полша); ЦИЕХ.
ЧИЛ библ. - Чили.
ЧИМелекшр. - Честотно-импул¬
сна модулация.
ЧИС [чие] - Черноморско ико¬
номическо сътрудничество.
числ. грам. - числително.
Чистол, член, -ът, -а, м. - Пре¬
парат за почистване на горни
дрехи.
чит. - читалище. Д чит. „ На¬
ука“.
ЧК - Частна клиника. Д ЧК
„Гургулят“.
ЧК [чё-ка] и [чека], ж. и (разг.)
ср. {член, -то), рус. ЧК (Чрез¬
вычайная комиссия по борьбе
с контрреволюцией и сабота¬
жем) - Всеруска извънредна
комисия за борба с контраре-
волюцията и саботажите
(1918-1922); Чека.
- Произв.: чекист, чекистка,
чекистки.
ЧКБ - Чехословашки клуб в
България.
ЧКД [чё-ка-дё], чет. CKD
(Ceskomoravskâ kolben Danëk)
чкц
609
ЧПУИМ
- Чешкоморавски вагоностро¬
ителен завод.
ЧКЦ [чё-ка-цё] - Чешки култу¬
рен център (София).
чл. - член (пред цифра). А чл. 15.
членкор, член, -ът, -а, м., разг. -
Член-кореспондент.
ЧЛЗ [чё-ле-зё], м. и (разг.) ср.
(член, -то) - Чугунолеярен за¬
вод.
чл.-кор. - члеп-кореспондент
(със собствено име).
4M - В емблемата на пивоварен
завод „Черноморе“.
4M - Физкултурно дружество
„Черно море“.
4M електр. - Честотна модула¬
ция.
ЧМГ електр. - Честотно-моду-
лационен генератор за висока
честота.
ЧМС [чё-ме-сё ] - Чехословаш¬
ки младежки съюз.
чмц - ч астен медицински
център.
ЧН - Читалищно настоятелство.
ЧНГ - Честита Нова година (в
поздравителни картички, теле¬
грами и под.).
ЧНП [чё-не-пё] - Чехословаш¬
ка народна партия.
ЧНП [чё-не-пё] - Чилийска на¬
ционална партия.
чнт [чё-не-тё], техн. - Час на
пай-сил ния телефонен трафик.
ЧО воен. - Челен отряд,
чов./дсн икон. - вж. ч/д.
чов./час икон. - вж. ч/ч.
ЧОН [чон],дус. ЧОН (Части осо¬
бого назначения) - Части с осо¬
бено предназначение в СССР
(1918-1924).
ЧОУ -Частно основно училище.
А ЧОУ „Саба“.
ЧП - Часови пояс.
ЧП-Частна поликлиника. А ЧП
„Вита“.
ЧП икон. - Чиста продукция.
ЧПБ [чё-пе-бё] - Частна пред¬
приемаческа банка. А ЧПБ
„ Тексим".
чпг - ч астна педагогическа
гимназия. А ЧПГ „Дружба"
( Банкя ).
ЧПГ - Частна професионална
гимназия. А ЧПГ „Банкер".
ЧПГАВСИ - Частна професио¬
нална гимназия по аудиовизу¬
ални и сценични изкуства.
ЧПГХС - Частна професионал¬
на гимназия по хлебопроизвод¬
ство и сладкарство.
чпз [чс-пе-зё], ж. и (разг.) ср.
(член, -то), воен. - Челна по¬
ходна застава.
чпс [чё-пе-сё], мн. - Чехосло¬
вашки професионални съюзи.
ЧПУИМ - Частно професионал-
чпц
610
чц
но училище по икономика и
мениджмънт.
ЧПЦ - Черногорска православ¬
на църква.
ЧПЩ (-) [чё-пе-щё] - Пневма¬
тичен щамповъчен чук (напр.:
ЧПЩ-40).
ЧРД - Честит рожден ден (в по¬
здравителни картички, теле¬
грами и под.).
ЧРЕЦ - Черноморски региона¬
лен енергиен център.
ЧРП [чё-ре-пё] - Чилийска ра¬
ботническа партия.
ЧС (-) I чё-ёс] - Секачен чук
(напр.: ЧС-1, ЧС-2).
ч/с икон. - човскосмяна (след
цифра).
ЧСА ( че-ес-àj, ж., чет. CSA
(Ceski Aerolinie) - Чешки
въздушни линии.
ЧСД [ч ё-ес-дё], ли, чет. CSD
(Ceski Stâtnî Dràhy) - Чешки
държавни железници.
ЧСДП [ чё-сс-де-пё] - Чешка
социалдемократическа партия.
ЧСЕУ - Частно средно езиково
училище. Д ЧСЕУ „Дорис Те-
неди".
чек [че-сс-ка], икон. - Чиста
стойност на капитала.
чекиц - Чехословашки култу¬
рен и информационен център.
чем (чё-ес-ём] - Четирисачме-
на машина (за определяне про-
тивоизносните и противозадир-
ни свойства на маслата).
ЧСОУ - Частно средно общооб¬
разователно училище. А
ЧСОУ „ Еспа ".
чеп [чс-се-пё] - Чилийска соци¬
алистическа партия.
ЧССп воен. — Четиристранно
стандартизационно споразуме¬
ние.
ЧТГ [чё-те-гё] - Черноморска
технологична групировка.
ЧТЗ [чё-те-зё], рус. ЧТЗ (Челя¬
бинский тракторный завод) -1.
Челябински тракторен завод.
2. В марката на трактор, про¬
изведен в Челябинския тракто¬
рен завод (напр.: ЧТЗ-С-60).
ЧТК - Частен транспортен ко¬
леж.
ЧТК [чё-те-ка], чет. СТК (Ceskâ
tiskovâ kancelâr) - Чешка те¬
леграфна агенция.
ЧТК I чё-те-ка] - Чешка телеко¬
муникационна компания.
Чугал л/., метал. - Чугун, леги-
ран с алуминий.
ЧФ-„Черноморски фронт“ (ве¬
стник).
чф - чифт.
ЧФС[ че-фс-сё] - Чешки футбо¬
лен съюз.
ЧЦ - Чешки център.
ч/ч
611
Ширпотреба
ч/ч икон. - човекочас (след циф¬
ра); чов./час.
ш
Ш (-), метал., рус. Ш (Шарико¬
подшипниковая) - В марката
на стомани за сачмени лагери
(напр.: ШХ-15).
Ш - Шумен (в регистрационните
номера на моторни превозни
средства от Шумен и Шумен¬
ски окръг); Шн. А Ш41-Ю.
ш. - широк.
ш. - широчина.
ША мн. - Швейцарски авиоли¬
нии. Л ША „Суис Ер".
шахм. - шахмат.
ШБЧК - Школа на Българския
червен кръст.
ШВЕ библ. - Швейцария.
швед. - шведски,
швейц. - швейцарски.
ШВП [ шс-ве-пе] - Ш каф за ви¬
сящи папки.
швпк воен. - Школа за военно¬
полицейски кадри (САЩ).
ШВПССелек/п/?. -Шнурсвини-
литова изолация, преносим,
среден тип, с вградено носещо
жило за агресивни среди.
ШВСМ - Школа „Високо спорт¬
но майсторство“.
швц библ. - Швеция.
шд воен. - Шифровъчна дей¬
ност.
ШД (-) [ iuè-дс) - Шкаф за доку¬
ментация (напр.: ШД-1, 1ПД-3).
ШДХП [шё-де-хе-nè] - Швей¬
царска демократическо-хрис¬
тиянска партия.
ШЕБ - Школа „Едюко - Бълга¬
рия“.
шег. леке. - шеговито.
ШЕНП [ шё-не-nè] - Швейцар¬
ска евангелистка народна
партия.
ШЖА [ ше-же-à] - Шкафче за
жилищно антре (напр.: ШЖА-
20).
ШЗ електр. - Звънчев шнур.
ШЗО [шс-зе-ô], ср. (разг., член.
-то) -1. Школа за запасни офи¬
цери.
2. Сградата, в която се поме¬
щава Школа за запасни офи¬
цери. А Живея до ШЗО-то.
ШИ (-) [шс-й] - Инструмента¬
лен шкаф (напр.: ШИ-631,
ШИ-801).
ШИМ електр. - Ширинно-ммпул-
сна модулация.
ШИРАС воен. - Шатка за ими¬
тация на разрив на артилерий¬
ските снаряди.
Ширпотреба ж. - Цех в голям
завод за производство на сто-
ШК
612
шп
ки за широко потребление от
отпадъчни материали.
ШК - ш ивашка къща. Д ШК
„ Марина “ ООД.
ШК (-) [ uiè-Kà] - Шлайфмашина
- кръгла (напр.: ШК-25 ! ).
ШКЛС [шкас|,«оен.,рус. ШКАС
(Шпитального, Комарницкого
авиационныйскорострельный)
- Самолетна картечница, кон¬
струирана от Б. Г. Шпитальный
и И. А. Комарницкий.
ШКИ електр. - Шнур с каучуко¬
ва изолация.
ШКИА електр. - Шнур с каучу¬
кова изолация, двужилен ас¬
фалтиран.
ШКИО електр. - Шнур с каучу¬
кова изолация, двужилен с
обща неимпрегнирана оплетка.
ШКИОК електр. - Шнур с кау¬
чукова изолация, двужилен с
обща неимпрегнирана оплетка,
кръгъл.
ШКПЛ електр. - Шлангов про¬
водник с каучукова изолация -
лек тип.
ШКПС електр. - Шлангов про¬
водник с каучукова изолация -
среден тип.
ШКПТ електр. - Шлангов про¬
водник с каучукова изолация -
тежък тип.
ШКТС-Т електр. - Шнур с кау¬
чукова изолация, преносен,
среден тип, с вградено носещо
стоманено жило в тропическо
изпълнение.
ШКШ (-) [ше-ка-ше] - Шпулма-
шина за кухи шпули (напр.:
ШКШ-5-10).
ШЛДС [шё-ле-де-се] - Швейцар¬
ски либерално-демократичес¬
ки съюз.
ШМС [uiè-Me-cè], ср. (разг., член.
-то), воен. - Школа за младши
сержанти.
Шн - Шумен (в регистрационни¬
те номера на моторни превоз¬
ни средства от Шумен и Шу¬
менски окръг); Ш. Д Шн 13-11.
ШНВО [шё-не-ве-о] - Школа за
начално военно обучение.
ШНП [inè-Hc-nè] - Шведска на¬
родна партия (на шведското
национално малцинство във
Финландия).
ШНП [ше-не-пс] - Швейцарска
народна партия.
ШНС - Шопски народен събор.
ШО (-) [ ше-о] - Шкафче за
обувки (напр.: ШО-4030).
ШОХ - Школа за обществено
хранене.
ШП (-) [inè-nè] - Метален шкаф
за перфокарти (напр.: ШП-I ).
ШП (-) [ uiè-nè] - Подвижен
шкаф (напр.: ШП-101).
шп
6В
щм
ШП (-) [ inè-nè]- Профилна
шлайфмашина (напр/. ШП-
750).
ШП воен. - Школа за подготов¬
ка.
ШПК [шё-пе-Kà] - Школа за под¬
готовка на кадри.
ШПП - Парашутен памучен
шнур.
ШПС ( шё-пе-сё], воен. - Шумо-
пеленгаторна станция.
ШПТ [ шё-пе-тё] - Швейцарска
партия на труда.
ШР (-) [iLiè-èp] - Ръчен шмир¬
гел (напр/ ШР-150).
ШРДП [iiiè-pe-де-nè] - Швейцар¬
ска радикал но-демократичес¬
ка партия.
ШСДП [шё-се-де-пе]-Швейцар¬
ска социалдемократическа
партия.
ШСК[ iLiè-ce-Kà] -Школа за стро¬
ителни кадри.
ШСМК [шё-се-ме-Kà] - Школа за
строително-монтажни кадри.
ШСР [шс-се-èp] - Шина за за¬
крепване на редови скоби.
ШТ (-) [шё-тё] - Шнеков транс¬
портьор (напр/ ШТ-3).
ШТД (-) [inè-те-дё] - Шкаф за
техническа документация
(напр/. ШТД-3000).
ШУ - Шуменски университет. Д
ШУ „Епископ Константин
Преславски ".
ШУ (-) [inè-ÿ] - Универсална
шлайфмашина (напр/ ШУ-
321).
ШЦ - Шевен център. Д ШЦ
„Атвас" ООД.
ШШМ [ шё-ше-мё] - Школа за
шофьори и машинисти.
щ
щ воен. - Щаб
Щ(-),/?ус. Щ(Щу ка) - В марката
на подводница (напр/ Щ-1П, Щ-
V).
ЩА воен. - Щабен адвокат.
ЩА воен. - Щурмова авиация.
Щамкооп ж. и м. - Кооперация
за щампосване на платове.
ЩБ воен. - Щабна батарея.
ЩВ воен. - Щурмови вертолет,
швп воен. -Ща бен военен про¬
курор.
ЩВР воен. - Щурмова вертолет-
на рота.
ЩГ воен. - Щурмова група,
щдг воен. - Щурмова десантна
група.
щдк воен. —Щабен десантен ко¬
раб.
щ. дол. - щатски долар.
ЩК воен. - Щабен комендант.
ЩМ (-) [щё-ём] - Щандова маса
що
614
ЮЕБЕЛ
(напр.: ЩМ-1).
ЩО воен. - Щабен офицер.
ЩО воен. - Щурмови отряд.
ЩОР воен. -Шд тно организаци-
онно разписание.
ЩП воен. - Щабно подразделе¬
ние.
ЩП - Щутгарски панаири (Пред¬
ставителство в България).
щпд воен. - Щабно поделение
за дезинформация.
ЩР воен. - Щ абна рота.
щсв воен. - Щаб на сухопътни¬
те войски.
щсс воен. - Щаб на съюзните
сили.
ю
Ю и ю. - юг.
Ю и ю. - южен; юж.
ЮА мн. - Югославски авиоли¬
нии. А ЮА „ЮАТ“.
ЮЛИ [юай], фр. UA1 (Union
académique internationale) -
Международен академичен
съюз; ИАЮ.
ЮАИ [юай], фр. UAI (Union des
associations internationales) -
Съюз на международните асо¬
циации; ЮИА.
ЮАР [юар) - Южноафриканска
република.
ЮАС [юас] - Южноафрикански
съюз.
ЮАТ [юйт], срб. JAT
(Jugoslovenski Aerotransport) -
Югославски въздушен транс¬
порт.
юбил. - юбилеен.
юго... - Югославски (като първа
съставна част на сложносък¬
ратени думи, напр.: югоармия,
юговласти, югорепублика и др.
ЮДП [ ю-дс-пс] - Юнионистко-
демократическа партия (Су¬
дан).
ЮДП [ю-де-пе],ф/>. UDP (Institut
international pour l’unification du
droit privé)-Международен ин¬
ститут за унификация на част¬
ното право; ЮНИДРОА.
ЮДТ [ю-де-те], фр. UDT (Union
démocratique du travail) - Демо¬
кратически съюз на труда b
(Франция).
ЮЕ - Юношеска енциклопедия.
10Е - Юридическаснциклопсдия.
ЮЕА [юса],есн. UEA (Univcrsala
Esperanto Asocio) - Междуна¬
родна есперантска асоциация;
вж. УЕА.
ЮЕБЕЛ [юебёл], фр. U. Е. В. L. и
UEBL (Union économique Bclgo-
Luxembourgeoise) - Белгийско-
Люксембургски икономически
съюз.
ЮЕФА
615
ЮИКПА
ЮЕФА [юсфа],рядко, фр. UEFA
(Union européenne de football¬
associations) - Съюз на евро¬
пейските футболни асоциации;
вж. УЕФА.
юж. - южен; Ю, ю.
И) Ж И [южй), фр. UG1 (Union
géographique internationale) -
Международен географски
съюз; И ПО.
ю.-з. и ЮЗ - югозапад,
ю.-з. и ЮЗ - югозападен.
ЮЗА - Югозападна Африка.
ЮЗУ [юзу] - Югозападен уни¬
верситет. А ЮЗУ „Неофит
Рилски “ ( Благоевград).
ю.-и. и ЮИ - югоизток,
ю.-и. и ЮИ - югоизточен.
ЮИА 1юйа], англ. U1A (Union of
International Associations) -
Съюз на международните асо¬
циации; ЮАИ.
ЮИАА, фр. U. I. А. А. и UIAA
(Union internationale des asso¬
ciations d’alpinisme) - Между¬
народен съюз на асоциациите
по алпинизъм.
ЮИАС |юиас], фр. UIAS (Union
internationale d’archéologie slave )
- Международен съюз по сла¬
вянска археология.
ЮИВ [юйв]. фр. UIV (Union
internationale des villes et pouvoirs
locaux) - Международен съюз
на градовете и на местните
органи на самоуправление.
ЮИДА [юида], фр. UIDA (Union
internationale des arts) - Между¬
народен съюз за изкуство;
ИЮА.
ЮИЕ - Югоизточна Европа.
ЮИЕО [юиео].ннгл. UIEO (Union
of International Enginering
Organizations) - Съюз на меж¬
дународните технически орга¬
низации.
ЮИЕС [юиёс] - Югоизточносв-
ропейски съюз.
ЮИЕС |юиес], фр. UIES (Union
internationale d’études sociales) -
Международен съюз по соци¬
ални проучвания.
ЮИИГ [юииг], фр. UIIG (Union
internationale de l’industrie du
gaz) - Международен съюз по
газова промишленост; ИГЮ.
ЮИК [юйк], фр. UIC и U. I. С.
(Union internationale des chemins
de fer) - Международен желе¬
зопътен съюз; МСЖ.
ЮИКК (юйк], фр. (ЯСС (Union
internationale contre le cancer) -
Международен съюз за борба
с рака.
ЮИКПА [юикпа], фр. UICPA
(Union internationale de chimie
pure et appliquée) - Междуна¬
роден съюз по теоретична и
юикт
616
ЮИСБ
приложна химия; ИЮПАК,
МСТПХ.
ЮИКТ, фр. UICT (Union
internationale contre la
tuberculose) - Международен
съюз за борба с туберкулоза¬
та; ИЮАТ.
ЮИМ [юйм], фр. UIM (Union
internationale motonautique) -
Международна федерация по
водомоторен спорт; УИМ.
ЮИМТКТ, фр. UIMTCT (Union
internationale de médecine
thermale et de climatolhala-
ssothérapie) - Международен
съюз за термална медицина и
морска климатотерапия.
ЮИОРФ, фр. UIORF (Union
internationale des Organisations de
Recherches Forestières) - Меж¬
дународен съюз на научноиз¬
следователските организации
по горско стопанство; ЮФРО,
ИЮФРО.
ЮИП [юйп], фр. UIP (Union
internationale de la publicité) -
Международен съюз по рекла¬
миране; ИЮА.
ЮИПМ, фр. ШРМ (Union
internationale de pentathlon
moderne) - Международен
съюз по модерен петобой;
УИПМ.
ЮИПМБ, фр. UIPMB (Union
internationale de pentathlon
moderne et biathlon) - Между¬
народен съюз по модерен пе¬
тобой и биатлон; У ИПМБ.
ЮИПН, фр. U1PN (Union
internationale pour la protection de
la nature)- Международен съюз
за защита на природата;
ИЮПН; МСЗП.
ЮИППА [юипа], фр. U1PPA и
U. I. P. P. A. (Union internationale
de physique pure et appliquée) -
Международен съюз по теоре¬
тична и приложна физика;
ИЮПАП, МСТПФ.
ЮИПФБ, фр. UIPFB (Union
Internationale de la propriété
foncière bâtie) - Международен
съюз на притежателите на не¬
движимо имущество.
ЮИС [юйс], фр. UIS (Union
internationale de secours) - Меж¬
дународен съюз за оказване на
помощ на пострадалите от сти¬
хийни бедствия.
ЮИСА [toncà], фр. UISA (Union
internationale des sciences
agronomiques) - Международен
агрономически съюз.
ЮИСБ, фр. UISB (Union
internationale des sciences
biologiques) - Международен
съюз за биологически науки;
ИЮБС, МСБН.
юисн
617
ЮНАР
ЮИСН, фр. UISN (Union
internationale de sciences de la
nutrition) - Международен
съюз по науките за храненето;
июне
ЮИСТАФ [ ю и с т à ф ], фр.
UISTAF и U. I. S. T. A. F. (Union
internationale des syndicats des
travai I leurs agricoles et forestiers)
- Международен съюз на син¬
дикатите на селскостопански¬
те и горските работници.
ЮИТ [юит]. фр. UIT и U. I. Т.
(Union internationale des téléco¬
mmunications) - Международен
съюз по телекомуникация;
ИТЮ; МСД.
ЮИТ [юит], фр. UIT и U. I. Т.
(Union internationale de tir) -
Международен съюз по спорт¬
на стрелба.
ЮИТБ, фр. UITB и U. I. Т. В.
(Union internationale des syndicats
des travailleurs du bâtiment, du
bois et des matériaux de
construction) - Международен
съюз на синдикатите на работ¬
ниците от строителната и
дървообработващата промиш¬
леност.
ЮИТП, фр. UITP и U. I. Т. Р.
(Union internationale des tran¬
sports publics) - Международен
съюз по обществен транспорт;
МСОТ.
ЮИХС, фр. UIHS и U. I. H. S.
(Union internationale d’histoire
des sciences) - Международен
съюз по история на науките;
ИЮХС.
ЮК - Юридическа кантора.
ЮК - Юридическа консултация.
ЮКНР, англ. ECNR (European
Council for Nuclear Research) -
Европейски съвет за ядрени
изследвания; КЕРН.
юкп [ю-ка-nè], истор. - Юго¬
славска комунистическа пар¬
тия (1920-1952).
ЮЛ - Югославска левица.
ЮЛА [юлй] - Южноливанска
армия.
ЮМБ - Юнион Миниер Бълга¬
рия (Акционерно дружество).
ЮНА - Югославска народна ар¬
мия.
ЮНАДА [юнада], англ. UNADA
(United Nations Atomic Deve¬
lopment Authority) - Управле¬
ние за атомно развитие при
Организацията на обединени¬
те нации.
ЮНАЕК [юнйек], англ. UNAEC
(United Nations Atomic Energy
Commission) - Комисия no
атомната енергия при Органи¬
зацията на обединените нации.
ЮНАР [юнйр], фр. UN AR (Union
ЮНЕП
618
юнкол
nationale du Ruanda) - Нацио¬
нален съюз на Руанда.
ЮНЕП [юнеп], «игл. UNEP
(United Nations Environment
Programme) - Програма на
Организацията на обединени¬
те нации за опазване на окол¬
ната среда.
ЮНЕСКО [юнеско], ж. и ср.,
англ. UNESCO (United Nations
Educational Scientific and Cultural
Organization) - Организация на
обединените нации за образо¬
вание, наука и култура.
ЮНЕФ [юнеф], фр. U. N. Е. F. и
UNEF (Union nationale des
étudiants de France) - Национа¬
лен съюз на студентите във
Франция.
ЮНИДО [ юнйдо], ж. и ср., англ.
UNIDO (United Nations In¬
dustrial Development Organi¬
zation) - Организация на обе¬
динените нации за промишле¬
но развитие.
ЮНИДРОА [юнидроа], фр.
UNI DROIT (Institut international
pour l’unification du droit privé)
- Международен институт за
унификация на частното пра
во. ЮДП.
ЮНИМА [юнима], ai. и ж., фр.
UNIM A (Union internationale des
marionettes) - Международен
съюз на куклените дейци;
У НИМА.
ЮНИМА [юнима]. At. и ж., фр.
UNIMA (Union internationale des
grands magasins) - Междунаро¬
ден съюз на универсалните
магазини.
ЮНИ11 [юнйп], англ. UNIP
(United National Independence
Party) - Обединена партия на
националната независимост
(Замбия).
ЮНИС [юнис], англ. UNIS
(United Nations Information
Service) - Информационна
служба при Организацията на
обединените нации.
ЮНИСЕФ [юнисеф], англ.
UNICEF (United Nations Inter¬
national Children’s Emergency
Fund) - Извънреден фонд за
детски помощи при Организа¬
цията на обединените нации;
ЮНИЦЕФ; вж. УНИЦЕФ.
ЮНИЦЕФ [юницеф], англ.
UNICEF (United Nations Interna¬
tional Children’s Emergency
Fund) - Извънреден фонд за
детски помощи при Организа¬
цията на обединените нации;
ЮНИСЕФ; вж. УНИЦЕФ.
ЮНКОЛ [юнкол], електрон.,
англ. UNCOL (Universal
Computer Oriented Language) -
ЮНКТАД
619
ЮПРОНА
Общ международен алгоезик.
ЮНКТАД (юнктад], м., англ.
UNCTAD (United Nations
Conference on Trade and
Development) - Конференция
по търговията и развитието
при Организацията на обеди¬
нените нации; вж. УНКТАД
ЮНР [ю-не-èp], фр. U. N. R. и
UNR (Union pour la nouvelle
république) - Съюз за защита
на новата република (партия
във Франция).
ЮН PPA [юнрй]. англ. UNRRA
(United Nations Relief and
Rehabilitation Administration) -
Администрация за помощ и
възстановяване при Организа¬
цията на обединените нации.
ЮНСИТРАЛ [юнситрал], англ.
UNCITRAL (United Nations
Commission on International
Trade Law) - Комисия по меж¬
дународно търговско право
при Организацията на обеди¬
нените нации.
ЮНСККЮР, англ. UNSCCUR
(United Nations Scientific
Conference on the Conservation
and Utilization Resources) - На¬
учна конференция на Органи¬
зацията на обединените нации
по запазването и изпол зването
на ресурсите.
ЮНТН, фр. UNTN (Union
nationale des travailleurs du Niger)
- Национален съюз на труде¬
щите се на Нигерия; УНТН.
ЮНТС, фр. UNTS (Union
nationale des travailleurs du
Sénégal)-Национален съюз на
сенегалските трудещи се;
УНТС.
IOHTT, фр. UNTT (Union
nationale des travail leurs du Togo)
- Национален съюз на труде¬
щите се на Того; УНТТ.
ЮНФАО I ю н ф à о], англ.
UNFAO (United Nations Food
and Agriculture Organization) -
Специализирана организация
на Организацията на обедине¬
ните нации по въпросите на
прехраната и земеделието;
ФАО.
ЮП геогр. ~ Южен полюс.
ЮПИ [юпи], англ. UPI (United
Press International) - Информа¬
ционна телеграфна агенция на
Съединените американски
щати.
юпи, мн. -та, ср. и ас, англ. YUP,
yuppi (young urban professional)
- Млад, енергичен, ерудиран и
амбициозен специалист.
ЮПРОНА 1 ю п р о н à ] , фр.
UPRONA (Parti de l’unité et du
progrès national du Burundi) -
юпю
620
ЯАЗ
Партия за единство и национа¬
лен прогрес на Бурундия;
УПРОНА.
ЮПЮ [юпю], англ. UPU
(Universal Postal Union) - Све¬
товен пощенски съюз; СПС.
юрид. леке. - юридически тер¬
мин.
ЮРП - Югославско речно пла¬
ване.
ЮРСИ [юрей], фр. URSI и
U. R. S. I. (Union radioscientifique
internationale) - Международен
научен радиотехнически съюз;
MCP.
ЮСИ [юей], фр. UCI (Union
cycl iste internationale) - Между¬
народна федерация по колоез¬
дене.
ЮСИЛ [ юсиа], англ. USIA
(United States Information
Agency) - Информационна
агенция на Съединените аме¬
рикански щати.
ЮСИК [юейк], фр. USIC (Union
sportive Internationale des
cheminots) - Международен
спортен съюз на железничари¬
те; УСИК.
ЮСИС [юсис],англ. USIS (United
States Information Service) - Ин¬
формационна агенция на Съе¬
динените американски щати.
ЮСШ [ ю-се-шс] - Юношеска
спортна школа.
ЮТК - Югозападна търговска
компания (Дружество с огра¬
ничена отговорност).
ЮТС - Юношески туристически
съюз.
ЮФ [ ю-фё] - Юридически фа¬
култет.
ЮФИ [юфй], фр. UFI (Union
française d’information) - Ин¬
формационна агенция на Фран¬
ция.
ЮФИ [юфй], фр. UFI (Union des
foires internationales) - Съюз на
международните панаири;
УФИ, СМП.
ЮФРО [юфро], англ. UFRO
(International Union of Forest
Research Organization) - Меж¬
дународен съюз на научноиз¬
следователските организации
по горско стопанство;
ЮИОРФ, ИЮФРО.
ю. ш. геогр. - южна ширина.
я
ЯАЗ [яаз], рус. ЯАЗ (Ярослав¬
ский автомобильный завод) -
1. Ярославски автомобилен за¬
вод.
2. В марката на товарни дизе¬
лови автомобили, произведени
ЯАЛ
621
ЯЧА
в Ярославския автомобилен за¬
вод (напр.: ЯАЗ-210, ЯАЗ-
219).
3. В марката на дизелови двига¬
тели, производство на този за¬
вод (напр.: ЯАЗ-204, ЯАЗ-206).
ЯАЛ , англ. JAL (Japanese Air
Lines) - Японски аеролинии;
вж. ДЖАЛ.
ЯАССР истор., рус. ЯАССР
(Якутская Автономная Совет¬
ская Социалистическая Рес¬
публика) - Якутска автономна
съветска социалистическа ре¬
публика.
ЯБ -Якота - България (Еднолич¬
но дружество с ограничена от¬
говорност).
Яб - Ямбол (в регистрационните
номера на моторни превозни
средства от Ямбол и Ямболски
окръг). Д Яб 12-99.
ЯБГ воен. - Ядрена бойна глава.
ЯБЗР - Японска банка за зад¬
гранично развитие.
ЯБХВ воен. - Ядрена, биологи¬
ческа ихимическавойна.
ЯБХО воен. - Ядрено, биологи¬
ческо и химическо оръжие.
ЯБХО воен. - Ядрено, биологи¬
ческо и химическо отделение.
ЯВ воен. - Ядрен взрив.
ЯДЗС - Японско добровол но зад¬
океанско сдружение.
ЯЕ воен. - Ядрена енергия.
ЯЕЦ [яёц] - Ядрена електроцен¬
трала.
Яйцекооп ж. и .м. - Кооперация
за приемане и продажба на
яйца.
Як (-) [як],рус. Як, ЯК и як (Яков¬
лев) - 1. В марката на самоле¬
ти или вертолети, конструира¬
ни от А. С. Яковлев (напр.: Як-
40, Як-15, Як-3).
2. Самолет или вертолет, кон¬
струиран от А. С. Яковлев.
ЯМР [я-ем-èp], физ. - Ядрено¬
магнитен резонанс.
ЯМФ обикн. мн., воен. - Ядрено-
минни фугаси.
ян. - януари.
ЯНЕБ [янеб] - Ядрена паучно-
скспериментална база.
ЯОе0 имн., воен. -Ядренооръ-
жие.
ЯОП воен. - Ядрено огнище на
поражение.
ЯП. - японски.
ЯПО библ. - Япония.
ЯПС обикн. .мн., воен. - Ядрени
подривни средства.
ЯСП [я -ce-nè] - Японска социа¬
листическа партия.
ЯУ воен. - Ядрен удар.
ЯХБЗ воен. - Ядрена,химическа
и биологична защита.
ЯЧА - Японска Червена Армия.
Българска академия на науките -
Институт за български език
Лилия Крумова-Цветкова
Мария Георгиева Чоролеева
Христо Стефанов Холиолчев
РЕЧНИК НА СЪКРАЩЕНИЯТА
В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Българска
Второ допълнено и преработено издание
Оформление на корицата: Борис Драголов
Предпечатна подготовка: Иво Петров
Формат 32x70/100 Печатни коли 39
Печат: ПК „Д. Благоев“ - София
EMAC
Речникът на съкращенията в бъл
гарския език включва 15 200 съкратен!
единици, използвани в периодични изда
ния, електронни медии, научна и на
учнопопулярна литература, енциклопе
дии, речници, справочници, реклами i
обяви, телефонни указатели и др.
Представени са:
всички типове български и чужд!
съкращения, заети в български!
език, като особено внимание е объ
рнато върху интернационалнит<
значения
разшифровка на съкращенията
при чуждите съкращения - разшиф
ровка и на съответния език
при съкращенията от говоримата
реч - изговор, граматични форми
образувани от тях думи.
Речникът на съкращенията е пред
назначен да бъде справочник и помагалс
на широки среди от нашата обществе
ноет за дешифриране на съкращенията
за изясняване на тяхното значение, зг
правопис и нормативна употреба.