Автор: Еймос С.  

Теги: електротехника   речник   електроника   електрооборудване   захранване   държавно издателство техника  

Год: 1987

Похожие

Технически речник Техника на автоматизацията английско-немско-френско-руско-български

Радио и телевизия - кратък технически речник българско-руски- английски-френско-немски-италиански

Glossar Mechatronik

Речник на научните термини

Текст
                    РЕЧНИК
ПО
ЕЛЕКТРОНИКА


СТЕНЛИ ЕЙМОС

РЕЧНИК
ПО
ЕЛЕКТРОНИКА
Превел от аноийски
инж. НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО „ТЕХНИКА“,
СОФИЯ, 1987


УДК 62J.38(038)

Речникът съдържа около 2000 статии на термини от електрониката,
както и схеми и диаграми за нагледно илюстриране на редица основ­
ни понятия и зависимости.
»
Термините на български език са придружени от английския им ек­
вивалент, а в края на речника е даден английско-български речник на
включените думи.
Предназначен е за инженери, специалисти, студенти и преводачи.

Amos. Stanley William
Dictionary of electronics
·<■ Butterworth & Co. (Publishers) Ltd. London. 1981

е Николай Иванов Петров,
превод. 1987

с/о Jusautor. Sofia

802.0:62


ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
Държавно издателство „Техника" издаде три речника, преведени от английски
език — по електротехника, радиотехника и телевизионна техника, съобщителна техни­
ка. „Речник по електроника“ е четвъртият от поредицата, издадена от английското
издателство „Бътъруърт“.
Предлаганият речник по електроника включва около 2000 термина. Те са подредени
по азбучен ред, като е спазен принципът „буква след буква“, т. е. когато терминът е
съставен от няколко думи, той се разглежда като едно цяло, образувано от всички
букви. Например: диод, диодеи детектор, диод на Гън. Термините, които не започват
с букви от българската азбука, са дадени след буква Я, а фигурите към тях са означени
с латинската буква L.
В текста на статиите се съкращава терминът, за който е съответната статия, като
се изписва само началната му буква, и то главна. Ако терминът е с повече от. една
дума, началните букви на основните думи се изписват, като само първата е главна,
например абсолютно ниво по мощност — А.н.м. Термините, пред които има US, са
характерни за терминологията в САЩ.
В края на речника са дадени следните приложения:
Приложение i. Английско-български речник на включените и тълкувани термини.
Приложение 2. Английски съкращения, употребявани в електрониката, и прево­
дът им на български език.
В редица статии се обясняват понятия, които вече са излезли от масовата практика.
Авторът очевидно ги е включил, за да представи електрониката с елементната база на
нейното зараждане и начално развитие. Това безспорно ще бъде интересно за читатели­
те, които се интересуват от историята на електрониката.
За осъвременяване на речника и включване на н< вопоявили се понятия към. допълне­
ното първо издание преводачът инж. Николай Петков е добавил 140 термина, които са
рецензирани от проф. д. т. н. инж. Car : Петров Папазов.
Тъй като в нашата страна има натрупан достатъчен опит и традиции в областта на
електрониката, издателството очаква отклика на специалистите и тяхното мнение за
речника.
Всички предложения и препоръки изпращайте на адрес ДИ „Техника“, бул. Руски 6,
София.


ПРЕДГОВОР
Британският институт по стандартизация и Международната електротехническа ко­
мисия публикуваха няколко стандарта, които съдържат дефиниции на термините, из­
ползувани в електрониката.
Дефинициите в тези публикации имат нормативен характер и са предназначени глав­
но за специалисти. Поради това те са много кратки и не са напълно подходящи за
нуждите на инженери и техници, които работят в областта на електрониката, за студен­
ти, изучаващи тази дисциплина, или за любители. Предлаганият речник е предназначен
за улеснение именно на този кръг читатели.
Дефинициите в този речник са с допълнителни пояснения, необходими за по-пълно­
то разбиране на съответния термин. Ето защо някои изложения представляват къси
технически статии, илюстрирани с фигури — например „телевизионна предавателна
тръба“ и „тиристор“. При други — за предаване на необходимата информация, както
е при „анодна батерия“, е достатъчно едно изречение.
За по-лесно разбиране на блоковете в електронните устройства (например при „ин­
дуктивен триточков генератор“) са дадени електрически схеми.
В дефиницията на някои термини се използуват и други, включени в речника. Пре­
пращането към други статии става чрез отделяне с курсив на съответния термин от
останалата част на текста. .
Някои от разгледаните в речника термини, известни по-скоро със съкращението си,
се дават в приложение.
„Речник по електроника“ се предлага на читателя след „Речник по съобщителна тех­
ника“ на С. Еърис и „Речник по радиотехника и телевизионна техника“ на Р. Робърт«.
Тези области са тясно свързани и в тях се срещат много общи термини. Авторите на
трите речника си сътрудничеха при изготвянето на списъка от термини, както и при
определянето къде и на какво равнище да се обясни даден термин. Представя се и
терминологията, използувана в САЩ. Някои понятия с по-общо приложение са вклю­
чени в съдържанието на трите речника, за да може всеки един да се ползува сравнител­
но самостоятелно, но подробно дефиниране на основните термини е дадено в „Речник
по електроника“.
Необходимостта речникът да се препечата наскоро след първото му издаване позво­
ли да се добавят известен брой термини и съкращения.

С. У. Еймос


A
аберация (aberration) — в електронно­
лъчевите тръби — изкривяване на образа,
дължащо се на невъзможността на елект­
ронния лъч да фокусира еднакво всички
точки от образа върху екрана.
абсолютна диелектрична проницаемост
(absolute permittivity) — отношението на
електрическата индукция (плътността на
електрическия поток) към интензитета
на електрическото поле в даден материал
(изолатор).
абсолютна
магнитна проницаемост
(absolute permeability) — отношението на
магнитната индукция (плътността на
магнитния поток) към интензитета на
магнитното поле в даден материал.
абсолютно ниво по мощност (absolute
power level) — мощността на сигнала в да­
дена точка на предавателна система, из­
разена спрямо сигнал с мощност 1 mW
(наричано нулево ниво по мощност).
А. н. м. обикновено се изразява в децибе­
ли. Например нивото по мощност на сиг­
нал IpW е —3OdB. Вж. децибел.
абсолютно ниво по напрежение (absolute
voltage level) — напрежението на сигнала
в дадена точка на предавателна система,
изразено спрямо сигнал с напрежение
0,775 V (наричано нулево ниво по напре­
жение). А. н. н. обикновено се изразява в
децибели. Напрежение с ефективна стой­
ност 0,775 V съответствува на мощност
1 mW, разсеяна върху резистор със. съ­
противление 600 Ω. Понякога изходното
напрежение на микрофон се изразява
спрямо ниво 1 V. Вж. децибел.
абсолютно черно тяло (black body, full
radiator, ideal radiator, standart radiator) —
идеален излъчвател или поглъщател на
лъчиста енергия. Излъчването от А. ч. т.
във всяка част на спектъра е равно на мак­
сималното, което може да се получи от

който и да било друг излъчвател при съ­
щата температура. Най-близкият практи­
чески осъществен аналог на А. ч. т. пред­
ставлява кухина с непрозрачни стени и с.
малък отвор за наблюдение.
абсорбционен честотомер (absorption
frequency meter) — уред за измерване на
честота (или дължина на вълната) на ви­
сокочестотен сигнал с калибрирана резонансна схема, която се свързва към източ­
ника на измервания сигнал и поглъща от
него максимална енергия, когато тази
схема влезе в резонанс на честотата на
сигнала.
автогенераторен
смесител
(self­
oscillating mixer) —_в суперхетеродинен
приемник — активен прибор, използуван
като смесител и в същото време предна­
значен да генерира, с което отпада необ­
ходимостта от отделен генератор.
,
Принципната схема на А. с. в прием­
ник на средни вълни е показана на
фиг. А.1. Връзката между Li, L i и ¿з
принуждава транзистора да генерира. Ви­
сокочестотният сигнал се подава на база­
та, което на практика означава, че сигна­
лът се подава последователно на трепте­
нията, въведени в емитерната верига.
Смесването се получава в резултат на нелинейността на транзисторните характе­
ристики. Стойността на средния емитерен
ток трябва да бъде подбрана внимател­
но — този ток трябва да бъде достатъчно
малък, за да се осигури необходимата нелинейност, и в същото време достатъчно
голям, за да се поддържат трептенията в
зададената честотна лента.
автогенераторна
схема
(astable
circuit) — схема с две неустойчиви състоя­
ния, която последователно преминава от
едното състояние в другото без външен
превключващ сигнал. А. с. обаче лесно
могат да се синхронизират с честотата на
външен сигнал. Пример за А. с. е мултивибраторът на фиг. А.2, в който между
двата транзистора има две външни връз­
ки, осъществени с кондензатори. Две i е


автогенерация

Междинно честотен
усилвател

Високочесто­
тен входен
сигнал

г-

тящ кръг на .
осцилатор

■o —

AJ. Принципна схема на автогенераторен смесител
възможни състояния на схемата са: Т]
отпушен — Т 2 запушен, T ] запушен — Т2
отпушен.
автогенерация (self-oscillation) — създа­
ване на незатихващи трептения в елект­
ронна схема благодарение на положител­
на обратна връзка.
автоматизация (automation) — I) осъществяването на даден процес чрез ав­
томатизирани средства; 2) теорията и
техническите средства за автоматизиране
на технологичните процеси; 3) проучване­
то, проектирането, производството и
внедряването на методи и средства за ав­
томатизиране на даден процес.
автоматична защита от претоварване
(crowbar circuit) — защитна схема, която

А. 2. Схема на мултивибратор с две неус
тойчиви състояния

при повреда, водеща до разрушаване на
дадено устройство поради високо напре­
жение или голям ток, свързва накъсо из­
точника на захранващо напрежение на
устройството и по този начин предизвик­
ва изгаряне на предпазителите или задействуване на изключвател, който пре­
късва връзката между устройството и за­
хранващия източник. Приборът, който
създава късото съединение и се задейству­
ва от схемата за откриване на повреди, в
състоянието си на проводимост трябва да
има много малко вътрешно съпротивле­
ние — обикновено за целта се използува
тиратрон или тиристор.
автоматична
настройка
(automatic
frequency control) — вж. автоматично ре­
гулиране на честотата.
автоматично регулиране на изображе­
нието (automatic picture control) — вж. ав­
томатично регулиране на усилването.
автоматично регулиране на катодното
преднапрежение (automatic cathode bias) —
използуване на резистор в катод­
ната верига на електронна лампа за реше­
тъчно преднапрежение. Типична такава
схема е показана на фиг. А.З. Катодният
ток през
създава пад на напрежение
върху този резистор, който измества по-


автоматично регулиране на...

А.З. Автоматично регулиране на катодно
то преднапрежение

генциала на катода в положителна посока
спрямо отрицателното високо захранва­
що напрежение — £/захр. Управляващата
решетка е свързана към — Узахр пРез Ре"
зистора Rg. Така потенциалът на решет­
ката се измества в отрицателна посока
спрямо катода.
Схемата може да се използува само в
случаите, когато средната стойност на ка­
тодния ток е постоянна, например при ра­
бота в режим клас А. Стойността на ка­
тодното съпротивление се определя по за­
копа на Ом чрез отношението U ь където Ug е необходимото преднапрежение, а
Į k — средният катоден ток.Например, ако
преднапрежението на решетката е - 8V, а
средният катоден ток е 40 mA, необходи­
мото катодно съпротивление е 200 Ω.
Средният аноден ток на триод е равен
на средния му катоден ток, но при елект­
ронни лампи с по-сложна структура, на­
пример пентодите, в катодния ток участ­
вува и токът на екранната решетка.
Освен създаването на решетъчното
преднапрежение резисторът в катодната
верига осигурява отрицателна обратна
връзка, която намалява коефициента на
усилване на лампата. Ако това е нежела­
телно, обратната връзка може да бъпе ддмалена, като резисторът се шунтира ς
кондензатор, както е показано на
фиг. А.З. Капацитетът на кондензатора
трябва да бъде подбран така, че реактив­
ното съпротивление при най-ниската чес­
тота на сигнала да бъде малко в сравне­
ние c R k-

автоматично регулиране на контраста
(automatic contrast control) — вж. автома­
тично регулиране на усилването.
автоматична регулиране на решетъчно­
то преднапрежение (automatic grid bias) —
включване на резистор във веригата на
решетката или на катода на електронна
лампа с цел създаване на решетъчно пред­
напрежение при протичането на решетъ­
чен (или катоден) ток. Такова преднапре­
жение, получено при протичане на реше­
тъчен ток, се използува в ламповите гене­
ратори, а при протичане на катоден
ток — в ламповите усилватели. Вж. ка­
тодно преднапрежение.
автоматично регулиране на силата на
звука (automatic volume control) — вж. ав­
томатично регулиране на усилването.
автоматично регулиране на усилването
(automatic gain control) — поддържане на
практически постоянна амплитуда на сиг­
нала на входа на детектора на радио- или
телевизионен приемник независимо от из­
мененията на амплитудата на входния
сигнал на приемника чрез автоматично
регулиране на коефициента на усилване
на усилвателя на междинната и/или висо­
ката честота. Регулирането се извършва
чрез управляващ сигнал, създаден от де­
тектора или от някое от следващите стъ­
пала. Целта на А. р. у. е да се намали
влиянието на затихването на сигнала вър­
ху изходния звуков сигнал или върху
контраста на образа и да се осигури по­
стоянна изходна амплитуда независимо
от амплитудата на приетите сигнали. При
радиоприемниците А. р. у. е известно
главно като автоматично регулиране на
силата на звука, в телевизионните прием­
ници под този термин понякога се,разбира автоматично регулиране на контраста
на изображението. Вж. А.р. у. със запуш­
ващо преднапрежение. A. p. у. с отпушва­
що преднапрежение, електронна лампа с
променлива стръмност.
автоматично регулиране на усилването
с отпушващо преднапрежение (forward
automatic gain control) — система за ав­
томатично регулиране на усилването, в
която коефициентът на усилване на тран­
зисторите се намалява чрез право (отпуш­
ващо) управляващо преднапрежение. Ba-


автоматично регулиране Hä...
жен елемент в такава схема е резисторът
в колекторната верига (А| на фиг. А.4),
който обуславя намаляването на колек­
торното напрежение при повишаване на
правото преднапрежение. Транзисторите,
използувани в такава схема, са проекти­
рани така, че колекторните им характе­
ристики при ниско колекторно напреже­
ние са разположени близо една до друга,
което определя намаляването на коефи­
циента на усилване.
автоматично регулиране на усилването
с потискане (quiet automatic gain control,
squelch) — комбинация от автоматично
регулиране Há усилването със закъснение
и потискане на сигналите, така че нискочестотният изходен сигнал в приемника се
потиска, ако е по-малък от прага на задействуване на схемата за автоматично
регулиране на усилването. А. р. у. п. има
това предимство, че се приемат само сиг­
налите, който могат да задействуват схе­
мата за автоматично регулиране. В част­
ност радиоприемниците, снабдени със
схема за А. р. у. п., не възпроизвеждат
при настройка шума, който нормално се
появява между станциите.
автоматично регулиране на усилването
със закъснение (delayed automatic gain
control) — система за автоматично регу­

10
лиране на коефициента на усилване, която
е проектирана така, че да се задействува,
след като сигналът достигне една предва­
рително определена (прагова) стойност.
Това означава, че системата за автома­
тично регулиране на коефициента на
усилване не действува при малки стойнос­
ти на сигнала и тогава приемникът или
усилвателят работи с максимален коефи­
циент на усилване. Следователно систе­
мата за А. р. у. з. не намалява чувствител­
ността на усилвателя.
автоматично регулиране на усилването
със запушващо преднапрежение (reverse
automatic gain control) — система за ав­
томатично регулиране на усилването, в
която коефициентът на усилване на акти­
вен прибор се намалява чрез обратно уп­
равляващо преднапрежение. Този метод
на регулиране се използуваше широко
при електронните лампи, които са със
специално разработена за целта конст­
рукция — лампите са с променлива
стръмност и могат да пропускат входни
сигнали с много голяма амплитуда, без
да въвеждат чувствителни изкривявания.
Транзисторите не са пригодени за този
начин на регулиране и при обратно пред­
напрежение пропускането на входни сиг­
нали с голяма амплитуда се характеризи-

о-

Вход
о

АРЧ с праЬо
преднапрежение
А.4. Усилвателно стъпало с автоматично регулиране на усилването с отпушващо пред­
напрежение


11
pa със силни изкривявания. При транзис­
торите се използува предимно автома­
тично регулиране на усилването с отпуш­
ващо преднапрежение.
автоматично регулиране на цветността
(automatic chrominance control) — из­
ползуване на схема за автоматично регу­
лиране на коефициента на усилване на
усилвателя на цветността в телевизор
за цветно изображение, с която се поддър­
жа съотношението между амплитудите на
сигналите за цветност и яркост. Това е не­
обходимо за поддържане на нормална
цветна тоналност независимо от измене­
нията на нивото на сигнала на входа на
приемника.
автоматично регулиране (стабилизира­
не) на честотата (automatic frequency
control) — в радиоприемник използуване
на специална верига, която поддържа в
определени граници отклоненията от за­
дадената честота на осцилатора или чес­
тотата, на която е настроен трептящият
кръг. До 1939 г. в някои радиоприемници
с амплитудна модулация се използуваше
подобна система за регулиране, известна
като схема за автоматична настройка, а в
усилвателя на междинната честота участ­
вуваше и дискриминатор за създаване на
напрежение, пропорционално на грешкаI а, ' което беше подавано на реактивна
лампа, свързана паралелно на осцилато­
ра. В приемниците с честотна модулация
детекторът може да осигурява освен висо­
кочестотния изходен сигнал и необходи­
мия сигнал на грешката. Включването на
верига за^А. р. ч. се препоръчва във всич­
ки приемници с фиксирана настройка (където избирането на станциите става с бу­
тони), за да се компенсира неизбежният
дрейф на честотата на осцилатора.
автоматично регулиране на яркостта
(automatic brightness control) — в телеви­
зионен приемник използуване на схема,
която автоматично регулира яркостта на
образа на екрана в зависимост от освете­
ността близо до приемника. Околната ос­
ветеност може да се измерва с фотоклет­
ка, като сигналът от нея след усилване се
използува за регулиране на преднапрежението на решетката на кинескопа.
автономен режим на работа (off-line
operation) — в електронноизчислителната

активен прибор
техника и системите за обработка на дан­
ни термин, с който се означава режимът
на работа на периферно устройство, кое­
то не е под непосредствено управление на
централния процесор.
автотрансфо) матор (autotransformer)
— вж. трансформатор.
адаптивно
управление
(adaptive
control) — управление, чиито параметри
се променят автоматично, за да се получи
оптимален резултат от управлявания про­
цесор. Пример за такова управление е ав­
томатичното регулиране на усилването
на усилвател или приемник, при което се
осигурява постоянно ниво на изходния
сигнал.
адаптер на периферния интерфейс
(peripheral interface adaptor, PIA) — в мик­
ропроцесорните системи блок (в интег­
рално изпълнение) за връзка на микро­
процесора с външни устройства. А. п. и.
се свързва към структурната шина на
микропроцесорната система и се адресира
като регистър от паметта със свой адрес.
Може да се използува като входно или ка­
то изходно устройство в зависимост от
състоянието на сигналите на шината за
управление. А. п. и. работи в паралелен
режим на предаване на информация.
адмитаис Y (admittance) — вж. пълна
комплексна проводимост.
адрес (address) — в ЕИМ или система
за обработка на данни — информация
обикновено във вид на двоична дума, коя­
то идентифицира разположението на оп­
ределен участък от паметта.
активен датчик (active sensor) — вж.
датчик.
активен
многополюсник
(active
network) — вж. многополюсник.
активен
преобразувател
(active
transducer)— преобразувател, който за ра­
ботата си изисква мощност от специален
източник освен мощността, предадена му
от входния сигнал. Пример за А. п. е
електростатичният микрофон, който се
нуждае от източник на високо напрежение
за зареждане на кондензатора.
активен прибор (active device, active
element) — елемент от електрическа или
електронна схема, който може да усилва
електрически сигнали. Основните типове
А. п. са електронната лампа и транзис­


активен схемен елемент
торът. И двата типа А. п. се нуждаят от
източник на захранващо напрежение. Вж.
усилване.
активен схемен елемент (active circuit
element) — вж. активен прибор.
активен ток (active current) — съставка
на тока в променливотокова верига, коя­
то се изменя синфазно с приложеното
променливо напрежение. Разсеяната във
веригата мощност е равна на произведе­
нието от средноквадратичните стойности
на тази съставка на тока и приложеното
напрежение. Вж. реактивен ток.
активиране (activation) — обработка,
на която се подлагат катодите на елект­
ронните лампи по време на производство­
то им, с цел да се увеличи до максимум
електронната емисия. Вж. регенерация.
активиране (pumping) — 1) в параметричните усилватели подаването на висо­
кочестотен сигнал, който активира параметричния диод; 2) в лазерите и мазерите подаването на енергия под формата на
светлина или високочестотен сигнал, коя­
то възбужда атомите за излъчване.
активна зона (на полупроводников из­
правител) (active area) — зона от полупро­
водниковия (PN) преход, през която про­
тича практически токът в права посока.
активна
проводимост
G
(condu­
ctance) — величина, реципрочна на съпро­
тивлението, и реална съставка на пълната
комплексна проводимост. При чисто съ­
противителна променливотокова верига
напрежението и токът са във фаза и А. п.
е равна на отношението на тока към напреженжто.
активно съпротивление (resistance) —
свойство на електрическа верига да раз­
сейва електрическа енергия под формата
на топлина. А. с. е реалната част на импеданса. Във верига с чисто А. с. токът и на­
прежението са във фаза, а самото съпро­
тивление е равно на отношението на на­
прежението към тока. Измервателната
единица е ом (Ω).
акумулатор (accumulator) —■ 1) бате­
рия, състояща се от вторични (галванич­
ни) елементи. Най-често използуваните
типове А. са оловните (за автомобили) и
желязно-никеловите; 2) в ЕИМ — регис­
тър, в който се съхранява резултатът от
аритметична операция до момента, в кой­

12
то този резултат се използува за извър­
шването на следващи изчисления. Освен
това А. може да извършва прости .изчис­
ления — например да прибавя число към
числото, което вече е въведено в него, т. е.
да извършва кумулативно сумиране на
въвежданите в него числа.
акумулаторна батерия (storage battery,
storage cell) — вж. вторичен (галваничен)
елемент.
акустичен преобразувател (acoustic
coupler)— устройство, което преобразува
звук в електрически сигнал и обратно.
А. п. се използува в цифровите съобщи­
телни вериги. Вж. цифров съобщителен ка­
нал. _
·*
акустична закъснителна линия (acoustic
delay line, sonic delay line) — закъснителна
линия, чиито параметри се определят от
скоростта на разпространение на звукови ■
те вълни в твърда или течна среда.
акустично-оптичен
преобразувател
(acousto-optic device) — устройство, което
се използува за модулиране на светлината
по амплитуда, честота, фаза, поляризация
или пространствено разположение чрез
дифракция през създадена по акустичен
път дифракционна решетка.
акцептор (acceptor) — вещество (обик­
новено химически елемент от III валентност, например бор), което след въвежда­
не в даден полупроводник придава дупчест характер на проводимостта му.
акцепторен
примес
(acceptor
impurity) — в полупроводниковата тех­
нология — тривалентен елемент, напри­
мер бор, чиито атоми заместват четиривалентните атоми в кристалната решетка
на силиция или германия. По този начин
се образуват „Аупки“, които действуват
като носители на електрически заряди.
Вж. полупроводник от Р тип.
акцепторно ниво (acceptor level) — меж­
динна зона в енергийната диаграма на по­
лупроводник Р тип, която се намира над
валентната зона. При температура, равна
на абсолютната нула, на А. н. няма токоносители, но при по-високи температури
на него могат да преминат електрони,
движещи се с по-висока скорост поради
повишената топлинна енергия на полу­
проводника. Вж. енергийна диаграма.
АЛГОЛ (ALGOL) — вж. програмен


13
Í"3UK.

:

· :

<

алтернативно изобразяване (alternate
display) — в електроннолъчевите осцило­
скопи
метод за изобразяване върху ек­
рана на изходните сигнали от два или по­
вече канали с една електроннооптична
система чрез последователно превключ­
ване на каналите към входа на усилвателя
за вертикално отклонение.
алуминизиран
екран
(aluminised
screen) — вариант на конструкция на
електроннолъчева тръба, при който луминифорът на екрана е покрит с тънък слой
алуминий. Тази конструкция дава следни­
те предимства: а) защищава екрана от
попадането на тежки отрицателни йони и
намалява йонното изгаряне; б) стабили­
зира потенциала на екрана и пречи на на­
трупването на заряди, които могат да
предизвикат затъмняване на образа; в)
увеличава яркостта на образа, като отра­
зява напред излъчената към алуминиевия
слой светлина от луминофора.
ампернавивка (ampere-turn) — практи­
ческа измервателна единица за магнитодвижещо напрежение. А. на една намаг-,
нитваща бобина са равни на произведе­
нието на броя на навивките на бобината
и протичащия ток през нея (в ампери).
амплитуда (amplitude) — в общия слу­
чай големината на сигнала. При синусоидално изменящи се величини А. е равна
на върховата им стойност, т. е. на макси­
малното отклонение от средната им стой­
ност. Например, ако напрежението е за­
дадено с уравнение от типа U— U øsin ω t,
амплитудата e U o.

амплитуден

ограничител

амплитуден дискриминатор (amplitude
discriminator) — в общия случай схема,
чийто изходен сигнал е функция на амп­
литудите на два входни сигнала. В част­
ност А. д. е устройството, което генерира
изходен сигнал само когато двата входни
сигнала имат еднаква амплитуда.
амплитуден ограничител (amplitude
limiter) — четириполюсник, който под­
държа, амплитудата на изходния сигнал
постоянна, когато амплитудата на вход­
ния сигнал надвиши определена стойност.
Съществуват два основни типа ограничи­
тели. При първия тип, нареченй ограничи­
тели с твърда характеристика, постоянна­
та амплитуда на изходния сигнал се под­
държа, като се изрязват върховете на сиг-.
налите с голяма амплитуда. Характерис­
тиката на този тип ограничители има
формата, показана на фиг. А.5 а. При тях
обикновено деформирането на изходния
сигнал е без значение — например при ог­
раничителите с твърда характеристика,
включени преди детектора в УКВ прием­
ниците, където по този начин сигналите,
постъпващи в детектора, стават с еднаква
амплитуда (разликата в амплитудите пре­
дизвиква появата на шум) и се характери­
зират само с честотни изменения. Вто­
рият тип ограничители се използуват в
радиопредавателната и звукозаписната
техника и чрез тях предавателите и носи­
телите на записа се предпазват от прето­
варване при сигнали с прекадено голяма
амплитуда. Ограничителите от този тип
трябва да запазват линейността на пре­
давателната си характеристика, а ограни­
Голям коефициент
на усилбане

Малък коефициент
на усилЬане
Вход

А.5. а

нсдинсйна твърда харак!сристка на οι рапичитсл: ó

коефициент на уси.шанс

характернатика на ограничител е променлив-


амплитудна

модулация

14

чаващото действие се постига чрез нама­
ляване на коефициента на усилване при
поява на сигнали с голяма амплитуда,
т. е. изходният сигнал се поддържа под
нивото на ограничение. Характеристика­
та на този тип ограничители е показана
на фиг. А.5 б — там изкривявания липсват
освен в моментите, когато се променя
коефициентът на усилване. Вж. характе­
ристика.
амплитудна
модулация
(amplitude
modulation) — метод за модулация, при
който амплитудата на носещия сигнал се
променя в зависимост от моментната
стойност на модулиращия сигнал. А. м. се
използува много често в радиопредава­
телната техника — в предаването на дъл­
ги, средни и къси радиовълни и за видео­
сигнала в телевизионното предаване.
Фиг. А.6 илюстрира ефекта от модулирането на високочестотен сигнал с нискочестотен синусоидален сигнал. В практиката
разликата между честотите на носещия и
модулиращия сигнал е много по-голяма в
сравнение с примера на показаната фигу­
ра. Възможна е и А. м. на носещ сигнал с
импулсен характер. Вж. импулсна ампли­
тудна модулация, предаване с две странич­
ни ленти, предаване с една странична лен­
та, модулация с потисната носеща често­
та, предаване с частично потисната
странична лента.
амплитудно изкривяване (amplitude
distortion) — изкривяване на сигнала в
схема, компонент или усилвател поради
изменението на коефициента на усилване
(затихване) в зависимост от амплитудата
на входния сигнал. А. и. се дължат на нелинейност на входно-изходната характе­
ристика и се получават, когато амплиту­

А .6. а

немодулиран носещ сигнал;

ú

дата на входния сигнал излезе извън зона­
та на линейност на характеристиката. Вж.
амплитуден ограничител, характеристи­
ка.
'
амплитудно-импулсна модулация (pulse­
amplitude modulation) — модулация, при
която амплитудата на импулсите на им­
пулсен носещ сигнал се изменя в съот­
ветствие с моментната стойност на моду­
лиращия сигнал. Вж. фиг. А.7.
амплитудно-честотно изкривяване (am­
plitude-frequency
distortion,
attenuátion/frequency
distortion,
attenuation
distortion) — изменение на коефициента
на усилване (затихване) на система, уст­
ройство или компонент в зависимост от
честотата на входния сигнал. А.-ч. и. се
илюстрира с амплитудно-честотната ха­
рактеристика, чиито най-често срещани
форми са показани на фиг. А.ΰ.' Важна
особеност на А.-ч. и. е възможността то
да бъде коригирано: например недостатъ­
кът на устройство, което изразява високи­
те честоти, може да се компенсира чрез
изравнител с комплементарна характе­
ристика (т. е. повдигане) във високочес­
тотната област.
анализатор на хармонични съставки
(harmonic analyser) — уред за измерване
на амплитудата и фазата на хармонични­
те съставки на сложен сигнал. Обикнове­
но А. x. с. работят на механичен принцип.
аналогова електронноизчислителна ма­
шина (analog computer) — ЕИМ, обработ­
ваща аналогови сигнали, т. е. сигнали, чии­
то основни параметри могат да приемат
произволни стойности. Аналоговите сиг-,
нали се представят чрез съответни стой­
ности на тока или напрежението във вери­
гите на аналоговата ЕИМ, където с тях се

— амплитудно модулиран носещ cm над


15

Íl n π η π íl íl
Време
A.l. Амплитудно-импулсна модулация
извършват необходимите математически
операции. Вж. аналогов сигнал, цифрова
електронноизчислителна машина.
аналогов интерфейс (analog interface) —
блок за връзка между две аналогови уст­
ройства, работещи с различни по харак­
тер или по обхват аналогови величини.
аналогов ключ (analog switch) — елект­
ронен или електромеханичен елемент, из­
ползуван за превключване на аналогови
сигнали.
аналогов
компаратор (analog
com­
parator) — устройство, което сравнява
моментната стойност на аналогов сигнал с
еталонна стойност и дава изходен сигнал
с амплитуда, пропорционална на разли­
ката между моментната и еталонната
стойност или .изменяща се скокообразно
между две крайни стойности, съответствуващи на знака на разликата между тези
стойности. Най-често като А. к. се изпо­
лзува линеен операционен усилвател без

аналогово-цифрово.,,

,

обратна връзка, на единия от входовете
на който се подава напрежение^ пропо­
рционално на аналоговата величина, а на
другия — еталонното напрежение.
аналогов сигнал (analog signal) — сиг­
нал, чийто основен параметър може да
приема произволна стойност. Такъв пара­
метър може да бъде амплитудата, фаза­
та или честотата на електрически сиг­
нал, ъгловото положение на въртящ се
вал, налягането на флуид и др. Пример
за аналогов сигнал е звуковият сигнал.
Много често терминът „аналогов сигнал“
се използува, за да се подчертае разлика­
та от цифровите сигнали. Вж. аналогова
електронноизчислителна машина, цифров
сигнал.
аналогово устройство (analog device) —
устройство, което получава, обработва и
издава аналогови сигнали, т. е. сигнали с
непрекъснат характер. Обикновено вход­
ните сигнали на А. у. са пропорционални
на някаква физическа величина — напре­
жение, съпротивление, налягане, ъгъл на
завъртане и т. н.
аналогово-цифров интерфейс (analogto-digital interface) — блок за връзка меж­
ду аналогово и цифрово устройство или
система.
аналогово-цифрово
преобразуване
(analog-to-digital
conversion,
US
digitisation) — процес на преобразуване на

, А.8. Често срещани форми на амплитудно-честотно «Изкривяване


аналогов суматор

16

аналогов сигнал в цифров вид. Вж. анало­
гов сигнал, цифров сигнал.
аналогов суматор (analog adder) — уст­
ройство за образуване на сума на няколко
аналогови величини. В зависимост от фи­
зическото естество на входните и изход­
ните величини А. с. могат да бъдат меха­
нични, електромеханични или електрон­
ни. Електронните А. с. най-често използу­
ват схема за сумиране на токове, допъл­
нена с усилвател за повишаване както на
точността, така и на амплитудата и мощ­
ността на изходния сигнал.
анион (anion) — отрицателно зареден
йон, образуван в газ чрез йонизация или
в електролит чрез дисоциация. А. се на
сочва към положително заредения елек i
род (анода) под действието на градиен ra
на потенциала. Вж. йонизация, катион.
анод (anode, US plate) — положително
зареденият електрод на електронна лам­
па, през който основният поток от елект­
рони, излъчвани от катода, напуска лам­
пата като ток във външната верига. Сле­

дователно А. е изходният електрод на
електронната лампа.
аноден детектор (anode-bend detector,
US plate detector) — амплитуден детек­
тор, който работи в зоната на кривината
на решетъчната характеристика Ia(U¿)
(аноден ток — решетъчно напрежение) на ,
електронна лампа.
Кривината на характеристиката обус­
лавя различна реакция спрямо нараства­
нето и намаляването на амплитудата на
модулирания входен сигнал, в резултат
на което в анодния ток се получава със гавка с честота, равна на модулиращата.
Процесът е илюстриран на фиг. А.9. Об­
икновено като А. д. се използува пентод,
който работи близо до зоната на ограни­
чение на анодния ток, т. е. в зоната с найсилно изразена кривина, където детектирането е най-ефективно.
аноден товар (anode load) — импедан< ът на външната верига между анода и
катода на електронна лампа. Изходният
сигнал на лампата зависи от измененията

А.9. Принцип на действие на аноден детектор


17
на тока през товара, от измененията на
напрежението върху него или от разсея­
ната върху него мощност.
анодна батерия (US B-battery) — бате­
рия, използувана като източник на високо
захранващо напрежение за анодите и ек­
ранните решетки на електронните лампи.
анодна модулация (anode modula­
tion) — вж. модулация по Хайзинг.
анодна разсейваща мощност (anode
dissipation) — част от мощността, постъ­
пила в анодната верига на електронна
лампа, която се превръща върху анода в
топлина в резултат от бомбардировката
на електронния поток. А. р. м. е равна на
разликата между постъпилата в анода постояннотокова мощност и предадената
към анодния товар променливотокова
мощност.
анодна
характеристика
(anode
characteristic) — графично представена за­
висимост между анодното напрежение и
анодния ток на електронна лампа. К. х.
обикновено се дава за определени стой­
ности на напрежението на управляващата
решетка' и екранната решетка. Формите
на А. x. на триод и пентод са показани на
фиг. А.10.
антена (aerial, antenna) — система от
проводници, в радиотехническите съоръ­
жения, предназначена да излъчва или да
приема електромагнитни вълни. За да мо­
же да действува ефективно като излъчва-

Ā.K). Типични анодни характеристики на
триод и пентод
2 Речник по електроника

йпертура
тел, размерите на А. трябва да бъдат съ­
измерими с дължината на вълната. Зато­
ва предавателите на средни и дълги вълни
трябва да имат много големи Ą. — стоти­
ци метри на височина или дължина. А. на
късовълновите и УКВ предавателите са с
много по-малки размери, но обикновено
се монтират на възвишение, кула или ви­
соко здание, за да покрият необходимата
площ. Приемните А. могат да бъдат с
малки размери, защото слабият антенен
сигнал може да се компенсира с голям
коефициент на усилване на приемните
стъпала.
антидинатронна решетка (suppressor
grid) — електрод, разположен между ек­
ранната решетка и анода на електронна
лампа с цел да не се допуска вторичната
електронна емисия от анода да достигне
екранната решетка. А. р. обикновено се
свързва към катода, като по този начин
близо до анода се създава забавящо поле,
което връща електроните обратно. По то­
зи начин се премахва участъкът с отрица­
телна стръмност в анодната характерис­
тика на тетрод и се подобряват възмож­
ностите на лампата за работа с голяма
амплитуда на изходното положение.
антикатод (anti-cathode) — електродмишена в електронна лампа, по-специал­
но в рентгеновите тръби, върху който е
фокусиран електронният сноп и от който
се излъчват рентгеновите лъчи.
апаратна част (hardware) — вж. техни­
ческо осигуряване.
апернодичен кръг (aperiodic circuit) —
верига без естествен резонанс. Обикнове­
но терминът се използува за LC-верига,
която е така силно демпфирана, че импедансът й остава практически постоянен за
широк обхват от честоти, разположен си­
метрично около резонансната честота.
Той се използува и за LC-вериги, чиято
резонансна честота е толкова отдалечена
от работния честотен обхват, че в този
обхват импедансът на веригата се проме­
ня много слабо.
anepTvpa(aperture) — в телевизията —
размерите на петното, в което развиващият електронен сноп на предавателна те­
левизионна тръба или кинескоп попада
върху мишената. Вж. апертурно изкривя­
ване.


апертурен

коректор

18

апертурен
коректор
(aperture
corrector) — специална схема за коригира­
не на апертурните изкривявания. Вж. апертурно изкривяване, коректор.
апертурно
изкривяване
(aperture
distortion) — в телевизията — изкривява­
не, причинено от крайните размери на
развиващото петно. Такова А. и. може да
се появи както в предавателната, така и в
приемната система, където петното прак­
тически представлява площта на напре­
чното сечение на електронния сноп при
попадането му върху мишената съответ­
но на телевизионната предавателна тръба
и на екрана на кинескопа. Поради крайни­
те размери įta петното всяка рязка промя­
на в тоналността по протежение на ли­
нията на развивка се възпроизвежда като
импулс с краен преден или заден фронт.
Това означава, че размерите на петното
определят разделителната способност на
предаването и възпроизвеждането. Съ­
ществуват възможности намаляването на
разделителната способност поради А. и.
да бъде компенсирано до известна степен.
Вж. апертура, апертурен коректор, преден
фронт.
аритметично устройство (arithmetic
unit) — съставна част на ЕИМ, в която се.
извършват аритметични операции.
асемблер (assembler) — програма, коя­
то извършва процеса асемблиране.
асемблираме (assemblage, assembling) —
преобразуване на програма от символи­
чен на машинен език чрез заместване на
символичните кодове на командите с ма­
шинните им еквиваленти. Едновременно с
това символичните адреси (псевдоадреси-

Електронен лъч

те) се заместват с абсолютни. Вж. програ­
мен език.
асиметрична
верига
(asymmetrical
circuit) — верига, чиито два клона имат
различни електрически свойства спрямо
опорен потенциал, обикновено земята.
Терминът често се използува за верига, на
която единият край е заземен. Вж. противотактен режим на работа.
асиметрично отклонение (asymmetrical
deflection) — система за електростатично
отклонение в електроннолъчева тръба,
при която потенциалите, приложени на
отклонителните електроди, са несимет­
рични спрямо опорния потенциал (обик­
новено това е потенциалът на крайния
анод). В частност с този термин се означа­
ва електростатична отклонителна систе­
ма, при която единият от електродите е
заземен, а потенциалът за отклоняване се
подава на другия електрод.
асинхронен
интерфейсен
адаптер
(asynchronous communications interface
adaptor — ACIA) — блок (в интегрално
изпълнение) за осъществяване на връзка
между микропроцесорна система и пери­
ферни запомнящи устройства с последо­
вателно предаване на информацията.
асинхронна
логика
(asyncronous
logic) — логическа система, при която на­
стъпването на дадено събитие или извър­
шването на дадена операция е свързано
с получаването на сигнал, генериран след
края на предишната операция или съби­
тие, или със сигнал, който съответствува
на свободен достъп до верига или уст­
ройство, необходими за осъществяването
на следващата операция.

Еднакво вертикално и'
хоризонтално фокусиране

Най-добро вертикално
фокусиране

Най-добро хоризонтално
фокусиране

А.11. Астигмагизъм в електронен льч


19

астигматизъм (astigmatism) — дефект
на оптична или електронна леща, вследст­
вие на който фокусирането в различни аксиални равнини се получава в различни
точки по оста на лещата. В резултат от
А. образът на точков обект се превръща
във вертикална или хоризонтална линия
в различни точки, което е показано на
фиг. А.И. Обикновено най-добрият ком­
промис е да се избере точка, в която об-·
paster представлява окръжност (т. нар. ок­
ръжност на най-слабите смущения) и в
която разделителната способност във
вертикално и хоризонтално направление
е еднаква.
атенюатор (attenuator) — верига, която
намалява амплитудата на сигнала, без да
въвежда изкривявания. Коефициентът на
затихване на веригата може да бъде по­
стоянен или променлив. (А. с постоянен
коефициент на затихване се наричат нерегулируеми.) А. се свързват последовател■ но на пътя на сигнала или между два уре­
да, което означава, че трябва да имат оп­
ределен повторен импеданс. Освен това
А. могат да бъдат конструирани и по
принципа на огледалните импеданси, така
че да съгласуват неравни импеданси. В А.
често се използуват Т- или П-звена или
съответните им уравновесени варианти.
Ha фиг. А. 12 е показан пример на симет­
рично П-звено с коефициент на затихване
!0 dB и повторен импеданс 300 Ω. Вж. Нзвено, огледални импеданси, П-звено, по­
вторен импеданс, симетрично П-звено, Тзвено.

база (base, base region) — област, раз­
положена между емитерната и колектор­
ната област на биполярен транзистор, в
която постъпват неосновни токоносители
от емитера. Б. е управляващият електрод
на биполярния транзистор и може да се
сравни с управляващата решетка на
електронна лампа и с гейта на полеви
транзистор. Вж. емитер, колектор, неос­
новни токоносители, полупроводник.
байт ' (byte) — поредица от двоични
цифри (най-често 8), която се разглежда
като единица информация в ЕИМ и в сис­
темите за обработка на данни и обикновен

* балансеи режим на работа

А.12. Уравновесен П-образен атенюатор
със затихване lOdB и повторен импеданс
300Ω

атенюатор на критична вълна (cut-off
attenuator) — участък от вълновод, който
се използува при честоти, по-малки от не­
говата гранична честота, за да се постигне
затихване без разсейване. Затихването
може да се регулира чрез дължината на
вълновода.
аутодин (autodyne) — система за хетеродинно приемане на сигнали, при която
едни и същи елементи (активни и пасив­
ни) се използуват както за генериране, та­
ка и за смесване на сигналите (например
в смесителите със самовъзбуждане). Вж.
смесител, автогенераторен смесител.

Б
но се използува за специфични цели като
синхронизиране или адресиране. Вж. ад­
рес, двоична дума, компютър.
балансеи потенциометър (panoramic
potentiometer, pan pot) — в звуковата стереофонична апаратура потенциометър,
който се използува за разпределяне на"
сигнала между левия и десния канал във
всяко възможно отношение — от звучене
само на левия канал (крайно ляво поло­
жение), до звучене само на десния канал
(крайно дясно положение). Ha фиг. Б.1 е
показан вариант на свързване на Б. п.
балансеи режим ssa работа (balanced


балансен

модулатор

20
АрЬ канал

Десен канал

Вариант ни свързване на балансен
потенциометър
operation) — вж. противотактен режим
на работа.
балансен
(симетричен)
модулатор
(balanced moddator) — схема, на чиито
входове се подава носещ и модулиращ
сигнал, а на изхода й се получава ампли­
тудно модулиран сигнал с потисната но­
сеща честота. Ha фиг. S.2 е показан схемен вариант на Б. м., включващ два ак­
тивни елемента със съгласувани характе­
ристики, чиито входове се задействуват
от модулиращия сигнал противотактно, а
от носещия сигнал — във фаза. Може да
се приеме, че носещият сигнал отпушва и
запушва активните елементи с честота,
равна на носещата. Това означава, че из­
ходният сигнал представлява поредица от

Модулираш,
бходен
сигнал
°~

полупериоди на носещия сигнал, чиято
обвивка има формата на модулиращия
сигнал. Ha фиг. Б.З е показана формата
на амплитудно модулиран сигнал с по­
тисната носеща честота. Вж. амплитудна
модулация, модулация с потисната носе­
ща честота.
баластен резистор (ballast resistor) —
резистор с голям положителен температу­
рен коефициент, който при последовател­
но свързване към товара осигурява по­
стоянна стойност на тока за ограничен
обхват на изменение на захранващото на­
прежение. Такива резистори се използ­
уват в радиоприемници със смесено про­
менливотоково и постояинотоково за­
хранване, като се свързват последовател­
но на отоплението на електронните лампи
и осигуряват постоянен ток на отоплител­
ните елементи. Графичното означение на
Б. р. е показано на фиг. Б.4.
баретор (ballast tube, barreter) — балас­
тен резистор, затворен в напълнена с газ
капсула. Вж. баластен резистор.
бариерен диод (barrier diode) — вж.
диод на Шотки.

Амплитудно
модулиран
сигналс по­
тисната
носеща
честота

Б.2. Балансен модулатор с два триода в противотактен режим


25

бариерен
капацитет
(barrier
capacitance) — електрическа характеристи­
ка на прехода между два полупроводника
с различна проводимост (електронна и
дупчеста), която се обуславя от заряда на
йоните на примесното вещество в
обеднения слой. Б. к. играе важна роля
при обратна полярност на приложеното
към прехода напрежение и се намалява с
увеличаването на това напрежение. При
права полярност на това напрежение Б. к.
се увеличава, но оказва по-малко влияние
поради още по-бързо растящия с уве; пла­
ването на тока в права посока дифузионен
капацитет. Вж. обеднен слой, дифузионен
капацитет.
бариерна решетка (stabilising mesh, US
barrier grid) — решетка, разположена бли­
зо до мишената на телевизионна предава­
телна тръба с бавни електрони и с поло­
жително преднапрежение спрямо тази мчшена. Така се премахва нестабилност а
на нейния потенциал, като се ограничава
максималният потенциал, който мишена­
та може да придобие. При малка освете­
ност на тръбата Б. р. привлича вторични­
те електрони, излъчени от мишената, в ре­
зултат на което мишената създава изоб­
ражение е положи i елен заряд. Ако обаче

бел

дадена зона от мишената започне да ста­
ва по-положителна от Б. р., електрическо­
то поле между мишената и решетката
връща вторичните електрони към мише­
ната, докато нейният потенциал се израв­
ни с потенциала на Б. р. По този начин
не се позволява участъци от мишената да
получат потенциал, надвишаващ потен­
циала на решетката. Вж. ортикон, суперортисон, телевизионна предавателна тръ­
ба.
басове (bass) — честотите от долната
част на звуковия обхват — от 20 до
200 Hz.
батерия (battery) — последователно
или паралелно свързани първични или
вторични галванични елементи, използу­
вани като източник на електрическа енер­
гия. В разговорния език единичен галва­
ничен елемент също често се нарича бате­
рия. Вж. акумулатор, акумулаторна ба­
терия, вторичен галваничен елемент, гал­
ваничен елемент, първичен галваничен еле­
мент.
БЕЙСИК (BASIC) — вж. програмен
език
бел (bel) — основна единица в логари i мичната скала, с която се изразява съот­
ношението между мощности. Единицата
е въведена през 1920 г. и е наименувана в
чест на изобретателя на телефона Алек­
сандър Греъм Бел. Съотношението между
две мощности Pi и Pļ e N бела, когато
IgOn/Z^A,

Б.4. Графично означение на баластен
резистор

т. е. броят на беловете е равен на десетич­
ния логаритъм от отношението на двете
мощности. Следователно за усилвател с
коефициент на усилване Ï00 000 може да


бетатрои

се каже, че има усилване 5 бела. Единица­
та е твърде голяма и неудобна за използу­
ване, затова в практиката винаги се из­
ползува десет пъти, по-малката единица
децибел.
бетатрои (batatron) — електромагнит­
на система-ускорител, в която поток от
електрони се движи в магнитно поле по
определена орбита. При движението си
електроните непрекъснато увеличават
енергията си и се ускоряват благодарение
на взаимодействието им с магнитното по­
ле.
биене (beating) — ефект на получаване
на периодични трептения при смесване на
два синусоидални сигнала. Простото су­
миране на два сигнала с еднаква амплиту­
да дава сигнала, показан на фиг.^З. Об­
вивката представлява две насложени синусоиди с честота, равна на полуразликата между честотите на първичните сигна­
ли. Това следва от равенството
,,

ω ¡ +oi
sinet ¡ŕ + sineai/ = 2sīn----------- -t.
~
2

ωi .ωi

COS----------- 1.
2

Максимумите тук са два, т. е. във всеки
период на обвивката има по две Б. Това
означава, че броят на Б: за една секунда
е равен на разликата между честотите на
първичните сигнали.
Ако двата синусоидални сигнала се
смесят в нелинейно устройство, например
детектор на амплитудно модулирани сиг­
нали, на изхода се получава множество от
сигнали ć нови честоти: това са т. нар.
комбинациоини честоти, като първите две
такива честоти в получения ред са равни
съответно на сумата и на разликата на
честотите на основните (първичните) сиг­
нали. Сигнал с честота на Б., равна на
разликата между основните честоти, се
получава на изхода на сумиращия смеси­
тел на суперхетеро динен приемник. Този
сигнал по-нататък се усилва в междинночестотния усилвател на приемника. Тряб­
ва да се отбележи, че нелинейността е
важно условие в процеса на генериране на
чесготата на Б. в сумиращия смесител.
Това се вижда ясно от фиг. Б.З: ако пока­
заният там сигнал се изправи, в резултат­
ния сигнал се получава силно изразена съ­

ставка с честота, равна на разликата от
честотите на основните сигнали.
Ако двата основни синусоидални сиг­
нала се смесят чрез умножаване, напри­
мер в умножаващ смесител, в резултат се
получават само две нови честоти, равни
на разликата и сумата от основните чес­
тоти. Това се вижда от равенството
sinæ ¡/.sin<ü2í= l/2[sin((ű , -co2)/ + sin(æ । +
+ ra 2)d- При този тип смесители честота­
та на Б. се получава, без да има нужда от
нелинейност. Вж. комбинационна често­
та. смесител.
биметална пластина (bimetal element,
bimetal strip) — детайл, състоящ се от две
метални ивици с различен коефициент на
температурно разширение. Двете ивици
са заварени една за друга, така че при на­
гряване Б. п. се огъва в дъга. Б. п. се из­
ползуват в термостатите и в терморелетата като елементи за задействуваме на
електрическите контактни системи.
бнморфен елемент (bimorph) — детайл,
направен от две залепени една за друга
пиезоелектрични пластини. В зависимост
от начина, по който пластините са отряза­
ни от оригиналния кристал, Б. е. може да
се огъва или усуква под действието на на­
прежение, подадено към плоски електро­
ди, контактуващи с външните повърхнос­
ти на пластините. Двата вида Б. е. се из­
ползуват в пиезоелектричните високого­
ворители и в механичните звукозаписни
глави. Ако Б. е. бъде подложен на меха­
нична сила, между електродите, контакту­
ващи с външните повърхности на пласти­
ните. се създава електродвижещо напре­
жение — затова Б. е. се използуват в пие­
зоелектричните микрофони и в грамофон­
ните звукоснемащи глави. Вж. пиезоелектричен кристал, пиезоелектричен ви­
сокоговорител, пиезоелектричен микро­
фон, пиезоелектрична звукоснемаща глава.
бинаурален (binaural) — специфична
форма на стереофонично радиопредаване,
при което двата канала започват от мик­
рофони, разположени в зоната на ушите
на макет на човешка глава. За да се по­
чувствува пълният ефект от бинауралното
предаване, двата сигнала трябва да се
слушат със слушалки, така че във всяко
ухо да се чува само звукът от съответния
микрофон върху макетната глава. Двата


23

канала трябва да бъдат звуково разделе. ни изцяло до ушите на слушателя. .
биполяреи
транзистор
(bipolar
transistor) — транзистор, който по прин­
цип се състои от три полупроводникови
слоя, като проводимостта · на средния
слой е обратна по тип на проводимостта
на останалите два слоя. Средният слой,
наречен база, е много тънък в сравнейие
с другите два — колектора и емитера.
Структурата на Б. т. е показана на
фиг. Б.5. От нея се вижда, че има два ос­
новни типа Б. т. — PNP и NPN.
По принцип Έ. т. действува като два
PN прехода, свързани последователно. В
нормалния режим на работа към слоевете
се подава преднапрежение, като върху
прехода база—емитер това преднапреже­
ние е в права посока (и следователно пре­
ходът има ниско съпротивление), а върху
прехода колектор-база преднапрежението
е в обратна посока (и следователйо прехо­
дът има високо съпротивление). Основни­
те токоносители в диода база—емитер се
превръщат в неосновни токоносители в
диода колектор—база, като повечето от
основните токоносители от диода база—
емитер, навлезли в тънката базова об­
ласт, преминават в колектора. Така този
значителен по големина ток преминава
през прехода колектор—база въпреки об­
ратното преднапрежение. Следователно
входният сигнал, приложен върху прехо­
да база—емитер, води до появата на зна­
чителен изходен сигнал на колектора и
това е основната функционална характеристика на Б. т. Поради ниското входно
и висо oto изходно съпротивление Б. т. се
третира главно като усилвател на ток.
Тъй като в действието на този тип тран­
зистори участвуват носители как го на по­
ложителни, така и ва.отрицателни заря­
ди, им е дадено наименованието биполярни. Графичните означения на PNP и NPN
Б. т. са показани на фиг. Б.6.
биполяриз интегрална схема (bipolar
integrated circuit) — линейна или цифрова
интегрална схема, в която като активни
схемни елементи се използуват биполярни
транзистори. За основните параметри на
линейните Б. и. с. вж. операционен усилва­
тел, a на цифровите Б. и. с. вж. логически
елемент.

бйфилярно навиване

Ь.\ Структура на биполярните транзистори:
а — PNP: б — NPN

База

Б.6. Графично означение на биполярните
траисистори:
а — PNP: в — NPN '
бастабялва схема (bistable circuit) —
вж. схема с две устойчиви състояния.
бит (bit) — основна единица за коли­
чество информация; наименованието идва
от съкратения английски еквивалент на
двоична цифра (binary digit).
бит за контрол по четност (parity bit) —
в цифровата предавателна техника допъл­
нителен бит, прибавян към всяка двоична
кодова група, за да се направи сумата от
всички двоични цифри в кода, включител­
но Б. к. ч., винаги четна или винаги нечет­
на. Това се използува за откриване на
грешки при кодиране на предаваната ин­
формация.
бифилярно извиване (bifiliar winding) —
навиване на два проводника близо един
до друг с цел да се получи по-добра връз­
ка между получените намотки, например
на трансформатор. Б. н. се използува при
изработката на безиндуктивни резистори.
Токът протича през двата проводника в
противоположни посоки, така че магнит-


близостен ефект
поле, създадено от тока в единия
проводник, се елиминира от магнитното
поле, създадено от тока в другия провод­
ник. Това е показано на фиг. Б.7. АналоI ичен метод се използува и в конструк­
цията на отоплението на някои електрон­
ни лампи, за да се намали мрежовият
брум.
hoto

кова голяма амплитуда на трептенията,
че активният елемент се запушва обикно­
вено през първия полупериод, след което
настъпва период на релаксация, докато
отново се създадат условия, позволяващи
осцилация. Схемата генерира равномерно
разпределени токови импулси и се из­
пи 1зува като импулсен генератор, напри-

Т яло

Б.7. Бифилярно навиване на проводник
близостен' ефект (proximity effect) — в
проводник,*по който протича променлив
ток, съсредоточаване на тока в перифе­
рията на напречното сечение на провод­
ника в резултат на взаимодействието
между проводника и електрическото по­
ле, създадено от съседни проводници (или
от обратния проводник). Ефектът е ана­
логичен и допълващ към повърхностния
ефект. Б. е. се засилва с увеличаване на
честотата, като предизвиква рязко увели­
чаване на съпротивлението на проводни­
ка. Б. е. е много силно изразен при разпо­
ложени наблизо проводници, през които
протича един и същи ток, например във
високочестотните бобини и трансформа­
торите.
блок за редова развивка (line time
base) — в телевизията съвкупност от схе­
ми, които генерират сигналите за хори­
зонтално отклонение на развиващия лъч.
В съвременните телевизионни приемници
изходното стъпало на Б. р. р. освен токо­
вите сигнали за редова развивка осигуря­
ва допълнително постоянно напрежение
за повдигане на захранването на изходно­
то стъпало, напрежението за отоплението
на кинескопа, високото напрежение за ки­
нескопа, а понякога и някои ниски напре­
жения за предните стъпала на приемника.
блокинг-генератор (blocking oscilla­
tor) — генератор (осцилатор), в който по­
ложителната обратна връзка създава тол-

мер в генераторите на трионообразно на­
прежение в телевизионните приемници.
Принципната схема на транзисторсн
Б.-г. е показана на фиг. Б.8. Когато в на­
строения трептящ кръг се създадат осцилации, C ] се зарежда до високо отрица­
телно напрежение, което запушва тран­
зистора. Когато след това Cj се разреди
достатъчно през Ai, осцилациите започ­
ват отново и С ] пак се зарежда. Така
през колектора на транзистора премина­
ва! равномерни токови импулси, които

Б.8. Транзисторен блокинг-генератор


25

създават върху резистора R 2 отрицателни
напрежителни импулси с честота, зависе­
ща от времеконстантата R ¡C i. Вж. времеконстанта.
блокиране — 1) (paralysis) — ефект,
който се получава при подаване на силен
входен сигнал на електроннолампов усил­
вател и се изразява в това, че за определен
период от време анодният ток се прекъсва
и усилвателят престава да действува. Сиг­
налът предизвиква протичането на реше­
тъчен ток в лампата, при което вътреш­
ният капацитет на лампата се зарежда до
напрежение, действуващо като силно за­
пушващо преднапрежение (решетката в
този случай действува като отрицателен
електрод на вътрешния кондензатор). Съ­
стоянието на Б. се запазва, докато междуелектродният капацитет се разреди в до­
статъчна степен през решетъчното съпро­
тивление и се създават условия за проти­
чане на аноден ток. Б.ре използува в блокинг-генераторите, 2) (latch-up, lock­
out) — в ЕИМ и устройствата за обработ­
ка на данни явление, при което в резултат
на повреда дадена част от апаратурата не
може да функционира нормално.
боботене (motorboating) — при нискочестотните усилватели самовъзбудени незатихващи трептения с много ниска .чес­
тота. Звукът, предизвикан от тези трепте­
ния, напомня шума от двигател на лодка.
боломегьр (bolometer) — уред, с който
се измерват малки мощности на радио­
честотни сигнали, например във вълноводите. Като чувствителен елемент се из­
ползува малък по размери резистор, чието съпротивление силно зависи от темпе­
ратурата. Резисторът е включен в мосто­
ва схема, която измерва мощността чрез
промените в съпротивлението, предизви­
кани от изменението на температурата
вследствие на погълнатата енергия. Тем­
пературно чувствителният резистор обик­
новено представлява нишка, затворена
във вакуумна капсула, или термистор.
броене (counting) — процес, при който
се генерира един изходен импулс на всеки
п входни импулса. Когато и = 2, устройст­
вото се нарича двоичен брояч, а при
п = 10 броячът е десетичен. Ако входните

бял шум

импулси са разпределени на еднакви ин­
тервали от време, устройството е делител
на честота. Обикновено броячът пред­
ставлява устройство, което може да заема
няколко различни състояния и при по­
даване на входен импулс преминава от
едно състояние в друго в строго определе­
на последователност.
броячен
детектор
(pulse
counter
detector) — детектор на честотно модули­
рани сигнали, чието действие се основава
на броене на високочестотните импулси
за даден интервал от време. Изменението
в сумарния брой на импулсите през отдел­
ните интервали от време представлява ко­
пие на модулиращия сигнал.
буквено-цифров дисплей (alphanumeric
display) — визуално представяне на ин­
формация чрез букви и цифри, обикнове­
но на екрана на електроннолъчева тръба.
Използува се в ЕИМ и в системите за пре­
даване на информация, например в теле­
визията — Вж. телетекст.
буквено-цифров
код
(alphanumeric
code) — код, състоящ се от букви, цифри
и специални (пунктуационни и някои дру­
ги) знаци.
буферно стъпало (buffer stage) — акти­
вен прибор, свързан между две други стъ­
пала, чието предназначение е да прехвър­
ля сигнали от едното стъпало в другото,
като в същото време изолира стъпалата
едно от друго, така че, ако например в
едното стъпало настъпят изменения в ймпеданса, това да не оказва влияние върху
функционалните параметри на другото
стъпало. Обикновено като Б. с. се из­
ползуват емитерни повторители.
”бял шум (white noise)— случаен шумов
сигнал с равна честотна характеристика в
широка област от честоти в звуковия об­
хват. Такъв шумов сигнал се използува за
звуков контрол, например на високогово­
рителите, където Б. ш. се възпроизвежда
като шум от струя пара и ако при дадена
честота високоговорителят навлиза в ре­
зонанс, шумът придобива специфична
темброва окраска. Терминът е аналоги­
чен на понятието „бяла светлина“, която
съдържа съставки от целия видим спектър
на електромагнитните вълни.


валентна връзка

26

В
валентна връзка (valence, valency) — си­
лата, която привлича атомите на химиче­
ските елементи, за да образуват молеку­
ли.
валентна зона (valence band) — интер­
вал от енергии в енергийната диаграма на
полупроводник, каквито могат да имат
валентните електрони, сьрзващи отделни­
те атоми.
валентни електрони (valence elec­
trons) — електрони, разположени на найвъншната орбита на атома. В. е. могат да
бъдат общи за два атома, когато тези
атоми образуват молекули. Вж. ковалентни връзки.
варактор (varactor) — вж. диод е про­
менлив капацитет.
варикап (varicap) — вж. диод с промен­
лив капацитет.
вариометър (variometer) — променлив
индуктивен елемент, състоящ се от две
бобини, като едната от тях може да се
върти спрямо другата, така че да се про­
меня взаимната индуктивност между две­
те бобини. Бобините са свързани последо­
вателно и взаимната индуктивност се
прибавя или изважда от еквивалентната
индуктивност на двете последователно
свързани бобини. Еквивалентната индук­
тивност на В. е пропорционална на ъгъла
на завъртане на подвижната бобина спря­
мо неподвижната.,
варистор (varistor) — резистор от полу­
проводников материал с нелинейна зави­
симост на тока от приложеното напреже­
ние.
вентил (valve)— елемент на електронна
схема, включително и активен прибор,
който пропуска електрически ток само в
една посока (например диод). '

верижен
четириполюсник
(ladder
network) — четириполюсник, съставен от
редуващи се последователно и паралелно
свързани елементи, както е показано на
фиг. В.1. От схемата се вижда, че ако все­
ки паралелен елемент се замени с два па­
ралелно свързани елемента, В. ч. може да
се разглежда като поредица от Г-звена
(фиг. В.2). От своя страна, звената / и
3 и 4 и т. н. могат да бъдад обединени в
П-звена. Аналогично звената 2 и 3. 4 и 5
и т. и. могат да бъдат обединени в Т-звена. Слеователно един верижен четирипо­
люсник може да се разглежда като после­
дователно свързани Т- или П-звена. Вж.
т-преобразуване, филтър, филтър е инверсни импеданси.
вертикален
усилвател
(vertical
amplifier) — в осцилоскоп схемите, които
усилват сигналите, осъществяващи верти­
калното отклонение на електронния лъч.
Често вместо В. у. се използува терминът
„Y-усилвател“.
вертикална
поляризация
(vertical
polarisation) — свойство на електромаг­
нитната вълна, чиято равнина на поляри­
зация е вертикална.
вертикална
. развивка
(vertical
timebase) — в електроннолъчева тръба схе­
мите, които генерират сигналите за вер­
тикално отклонение на‘ електронния лъч.
В телевизията В. р. обикновено се нарича
кадрова развивка.
вертикална синхронизация (vertical
hold) — вж. настройка на синхронизация­
та.
вертикално изместване на иглата (pinch
effect) — при възпроизвеждане на запис
от грамофонна плоча вертикално движе­
ние на върха на звукоснемащата игла.

B.I. Верижен четириполюсник


tl

' вндикон

S.2. Верижният четириполюсник от фиг, В.1. преобразувай като-Поредица от Г-звена
предизвикано от изменение на ъгъла меж­
ду стените на браздата. При запис този
ъгъл е по-малък, когато резецът се нами­
ра в точка между две негови противопо­
ложни максимални отклонения, отколкото в самите върхови точки. В резултат на
това за един период на записвания звуков
сигнал звукоснемащата игла извършва
две вертикални (нежелани) движения, кое­
то може да доведе до появата на изкривя­
ване с честота на втория хармоник на сиг­
нала.
взаимен импедаис (mutual impedance) —
импеданс между две двойки изводи на
многополюсник, измерен като отношение
между напрежението на едната двойка из­
води при отворена верига към тока през
другата двойка изводи при отворена ве­
рига на всички останали изводи на многополюсника.
взаимна
индуктивност
(mutual
inductance) — свойство на две вериги, кое­
то се проявява в създаване на е. д. н. в ед­
на от веригите при изменение на тока в
другата. Индуктирането е. д. н. се опреде­
ля чрез израза M.diídt,. където Μ е В. и., а
i — токът в една от веригите. Най-познатото използуване на това свойство в
практиката е в трансформаторите, в кои­
то две намотки са навити върху общ магнитопровод, за да се увеличи В. и. до мак­
симум.
вибрационен
инвертор
(vibrator
inverter) — устройство, в което, чрез виб­
рираща контактна система, управлявана
от източник на ниско постоянно напреже­
ние, се получава променлив ток, обикно­
вено при по-високо напрежение. Накъса­
ният ток от постояннотоковия източник
се подава на първичната намотка- на
трансформатор, а на вторичната се полу­

чава необходимото променливо напреже­
ние. В. и. се използуват в случаите, когато
е необходимо да се получи захранващо
напрежение за преносима апаратура,
предназначена да работи с мрежово за­
хранване.
вибрационен вреобразовател (vibrator
converter) — устройство, в което чрез виб­
риращ контакт, управляван от източник
на ниско постоянно напрежение, се гене­
рира високо постоянно напрежение.
Всъщност устройството представлява
вибрационен инвертор, в. който променли­
вото изходно напрежение се изправя, за
да се получи необходимото постоянно на­
прежение. В някои случаи изправянето се
получава чрез превключващи контакти на
вибриращата контактна система, така че
необходимостта от отделен изправител
отпада.
видеодисплей (vision display unit) — в.
ЕИМ или система за обработка на данни
електроннолъчева тръба, използувана за
изписване на буквено-цифрена или гра­
фична информация под програмно управ­
ление. Често В. е свързан с клавиатура за
въвеждане на,данни.
видеониформациоина система (view­
data) — система, при която изпратените
по телефонна линия сигнали могат да се
изобразяват като букви, цифри или гра­
фики върху екрана на телевизионен при­
емник. Във В. с. се използуват същите
символи и методи на кодиране, както и
при системата „телетекст“.
видикон (vidicon) — телевизионна пре­
давателна тръба с бавни електрони и с
фотосъпротивителна мишена. Конструк­
цията на видикона е показана на фиг. В.З.
Мишената се състои от прозрачна сигнал­
на пластина, върху която е нанесен слой


от фотосъпротивителен материал. Потен­
циалът на развиваната повърхност на ми­
шената се стабилизира на стойност, равна
на потенциала на електронния прожектор
както при всяка тръба с бавни електрони.
Ha сигналната пластина се подава малко
положително преднапрежение. По този
начин токът протича напречно през ми­
шената и неговата стойност във всяка
точка зависи от съпротивлението й, което
пък от своя страна зависи от осветеността
на оптич шя оригинал в тази точка. На­
пречните токове създават потенциален ре­
леф върху развиваната повърхност на ми­
шената, който се неутрализира от разви­
ващия лъч веднъж за всеки период на из­
ображението. Между предната и задната
повърхност на мишената съществува зна­
чителен капацитет, който се зарежда от
напречните токове в интервалите между
преминаването на развиващия лъч, така
че за един период на изображението се по­
лучава натрупване на заряда. С други ду­
ми, В. се отличават с натрупване на заряд
върху мишената, което е особено важно
за получаване на необходимата висока
чувствителност.
Първите В. проявяваха известна инерт­
ност, т. е. съществуваше значително за­

къснение между момента на настъпване
на промяна на светлинния входен сигнал
и момента на настъпване на съответната
промяна в съпротивлението от мишената.
Обаче след интензивна работа в областта
на фотосъпротивителните материали се
постига задоволителна чувствителност и
малка инертност. Съвременните В. (плумбиконите) имат многослойни мишени от
оловен окис.
В. се отличава с много проста и ком­
пактна конструкция, затова сега той е
най-често използуваният тип телевизион­
на предавателна тръба в телевизионните
камери за цветно изображение.
високоговорител (loudspeaker) — преоб­
разувател на електрически сигнали със
звукова честота в съответствуващите им
звукови сигнали с достатъчно голяма
мощност за озвучаване на домашни и об­
ществени помещения.
Съществуват различни типове В. — от
миниатюрните В; за преносими радио­
приемници до големите съставни тонколони, предназначени за висококачествено
(Hi-Fi) възпроизвеждане на звука. В. се
различават и по принцип на действие. Вж.
електродинамичен високоговорител, електростатичен
високоговорител, пиезо-


лектричен високоговорител.
високоигпедансяо състояние (highimpedance siate) — в интегралната схемо­
техника — едно от състоянията на изхода
на буфер с три устойчиви състояния, при
което съответната линия не е свързана
към входна или изходна верига.
високочестотен
филтър
(high-pass
filter) — филтър, пропускат сигнали с чес­
тота над определена гранична стойност.
Това означава, че лентата на пропускане
на В.ф. се простира от граничната честота
до безкрайно високи честоти. Най-често
В.ф. съдържа последователно свързани
кондензатори и паралелно свързани боби­
ни. Блоковото означение на В.ф. е показа­
но на фиг В.4.
вихрови токове (eddy currents) — токо­
ве, протичащи по затворен контур във
вътрешността на проводник в резултат на
напрежение, индуктирано от движещо се
или променливо магнитно поле. В.т. пре­
дизвикват отделяне на топлина“ в провод­
ника и този ефект се използува в спирач­
ките, действуващи на принципа на В.т. В
магнитопроводите на трансформаторите
обаче В.т. предизвикват загуба на мощ­
ност и за да се намалят тези загуби, маг­
нитопроводите
на
нискочестотните
трансформатори се изработват от плътно
прилепени ламелй, електрически изолира­
ни една от друга.
При високи честоти загубите от В.т. са
доста големи и затова електропроводящите материали, от които се изработват
магнитопроводи, се стриват на прах, като
отделните частици се изолират една от
друга, за да се намалят загубите. Освен
това за същата цел могат да се използу­
ват и материали като феритите, които не
провеждат електрически ток. Вж ферит..
влакнеста оптика (fibre optics) — науч­
на дисциплина, изучаваща разпростране­
нието на светлината в тънки влакна от
прозрачен материал. Светлината се раз-

В 4. Графично означение на високо­
честотен филтър

пространява в тези влакна благодарение
на последователни вътрешни отражения,
като характеристиките на разпростране­
ние се подобряват, ако влакното е покри­
то с материал с по-малък коефициент на
пречупване от този на самото влакно.
Огъването на влакното не влияе върху
разпространението на светлината, което
позволява оптичните влакна да се изпол­
зуват за предаване на светлината от една
точка към друга по криволинеен път.
Чрез сноп от голям брой тънки оптич­
ни влакна могат да се предават оптични
изображения по криволинеен път, напри­
мер заобикаляйки препятствия. Тази въз­
можност се използува в хирургията (за
изследване на вътрешните органи на тя­
лото) и в телевизията.
Оптичните влакна представляват съ­
ществен интерес и за далекосъобщителна­
та техника поради възможността за из­
ключително широка честотна лента на
преминаващите през тях сигнали. Изслед­
ванията в тази насока са съсредоточени
към създаването на средства за въвеждане
и модулиране на сигналй1 в оптичните
влакна. Широки възможности в тази на­
сока предоставят светодиодите.
внесени загуби (insertion loss) — вж. вне­
сено затихване.
внесено затихване (insertion loss) — за­
тихване, получено при вмъкване на някак­
ва верига между генератор и неговия то­
вар. В.з. се изразява чрез отношението
(обикновено в децибели) на мощността
(напрежението или тока), предавана към
товара преди въвеждането на допълни­
телната верига, към мощността (напреже­
нието или тока), предавана към товара
след въвеждането й.
вобелгенератор (sweep-frequency oscilla­
tor, sweep oscillator, wobbulator) — висо­
кочестотен сигналгенератор c възмож­
ност за периодично изменение на момент­
ната стойност на честотата по определен
закон и в даден постоянен или регули­
руем интервал без изменение на изходна­
та амплитуда. Заедно с осцилоскоп В. се
използува за определяне формата на чес­
тотната характеристика на приемника, с
което се улеснява настройката на трептя­
щите му кръгове.
вобулация на светлото петно (spot


волтогасящ

резистор

wobble) — начин за прикриване на редо­
вата структура на изображението при чер­
но-белите телевизионни приемници чрез
наслагване на вертикално трептене на
светлото петно с много малка амлпитуда.
Честотата на вобулация се задава от от­
делен генератор и е много по-висока от
видеочестотите.
волтогасящ резистор (voltage drop­
per) — резистор, свързан последователно
към захранващия източник, за да намали
напрежението, приложено върху, товара,
до необходимата стойност. Пример за та­
къв резистор има в някои телевизионни и
радиоприемници, където отоплителните
вериги на лампите са свързани последова­
телно към захранващото напрежение. Ако
необходимият пад на напрежението върху
всички отоплителни вериги е по-малък от
захранващото напрежение, последовател­
но на захранването се свързва В.р., върху
който протичащият ток създава допълни­
телен пад на напрежението. Стойността
на допълнителното съпротивление се оп­
ределя по закона на Ом (необходим пад
на напрежението, V към тока, А).
волтодобавъчен диод (booster diode,
economy diode, efficiency diode) — диод в
изходното стъпало за линейната развивка
на телевизионен приемник, чрез който се
възвръща голяма част от енергията, на­
трупана в бобините за хоризонтално от­
клонение, и се предоставя като допълни­
телен източник на високо напрежение. То­
ва напрежение се прибавя към нормално­
то захранващо напрежение и по този на­
чин се получава необходимото високо на­
прежение за захранване на изходното стъ­
пало за линейна развивка и за някои дру­
ги блокове в телевизионния приемник.
време за възстановяване на съпротивле­
нието в права посока (forward recovery
time) — в полупроводников диод времето,
необходимо за достигане на определена
стойност на тока или напрежението при
превключване от определена стойност на
обратното напрежение към определена
стойност на напрежението в права посока.
времезадаващ генератор (clock) — в
ЕИМ и системите за обработка на данни
генераторна периодични сигнали, с които
се синхронизират логическите и други

30

операции, изпълнявани от устройството.
време за затихване (decay time) — 1) в
запомняща електроннолъчева тръба —
времето, за което напрежението, съответствуващо на запомнената информа­
ция, спада до предварително определена
част от първоначалната му стойност; 2)
вж. време за спадане.
време за нарастване (building-up time,
build-up time, rise time) — мярка за стръмността на нарастващия (предния) фронт
на импулс. В.н. е равно на времето, необ­
ходимо за изменение на моментната
стойност на сигнала от 10 до 90% от мак­
сималната му стойност, както е показано
на фиг. В.5.
Способността на една схема да възпро­
извежда резките промени в напрежението
или тока се определя от високочестотните
свойства на схемата, като между В.н. и
горната граница на честотата/тах същест­
вува следната проста зависимост:

¿./max

В.5. Време за нарастване на импулс


Това означава, че за да може да въз­
произведе импулс c В.н., равно на O.lps,
усилвателят трябва да има горна гранич­
на честота най-малко 5 MHz.
В простите RC- и LC-вериги измене­
нията на тока и напрежението имат експо­
ненциален характер и в този случай В.н.
се определя с приблизителната зависи­
мост
В.н. = 2,2 x времеконстантата на ве­
ригата.
време за обратно възстановяване
(reverse recovery time) — за PN преход или
тиристор, запушващ в обратна посока —
времето, за което обратният ток или об­
ратното напрежение достигат определена
стойност при внезапно прекъсване на по­
стоянния ток в права посока чрез подава­
не на обратно преднапрежение.
време за спадане (fall time) — критерий
за стръмността на спадащия (задния)
фронт на импулс. По определение В.с. е
равно на времето, за което моментната
стойност на амплитудата намалява от 90
до 10% от върховата си стойност, както
е показано яа фиг. В.6.
Способността на една схема да отгова­
ря на промените в напрежението или тока
при възпроизвеждане на импулси се опре­
деля от високочестотната характеристика
на схемата. Между горната честотна гра­
ница /тах и В.с. съществува следната про­
ста зависимост:

Следователно за възпроизвеждане на
импулс с В.с. 0,1 ps горната честотна гра­
ница на усилвателя трябва да бъде наймалко 5 MHz.
При RC- и LC-веригите намаляването
на напрежението или тока става по експо­
ненциален закон. В този случай В.с. е
свързано с времеконстантата на веригата
със следната проста зависимост:
В.с. = 2,2 x времеконстантата на вери­
гата.
време-ямпулсна модулация (pulse time
modulation) — общ термин за методи на
модулация, при които времето на поява
на някой от характеристичните парамет­
ри на импулсите на импулсен носещ сиг­
нал зависи от моментната стойност на

модулиращия сигнал. Примери за В.-и.м.
са -.фазово-импулсната модулация, им­
пулсната модулация с изменение на ин­
тервалите между импулсите, честотноимпулсната модулация и широчинно-импуясната модулация.
времеконстаита (timeconstant) — при
експоненциално изменящи се величини
времето, за което съответната величина
се изменя с 63% (т. е. 1 — 1/е) от пълното
изменение. Когато един кондензатор с ка­
пацитет С се зарежда от източник на по­
стоянно напрежение през резистор със съ'противление R, напрежението върху кон­
дензатора достига 63% от максималната
стойност след RC секунди, където Лев
омове, а С — във фаради. При разрежда­
не напрежението върху кондензатора на­
малява до 37% от първоначалната стой­
ност пак за RC секунди, както е показано
на фиг. В.7. Следователно RC е В. на ве­
ригата. Ако една индуктивност L е свър­
зана през резистор със съпротивление R
към източник на постоянно напрежение,
токът през индуктивността ще достигне
63% от максималната си стойност {EĮR)
за L¡R секунди, където Ĺ е в хенри, a R—
в омове.
време на възстановяване (recovery
time) — вж. време за възстановяване па съ-


време на живот

32

В.7. Времеконстанта на RC-група при зареждане и разреждане

противлението в права посока, време за об­
ратно възстановяване.
време на живот (lifetime) — в теорията
на полупроводниците средната продъл­
жителност на времето от образуването на
неосновен токоносител до момента на не­
говата рекомбинация.
време на пробега (transit time) — в об­
щия случай времето, за което носител на
заряд изминава дадено разстояние. При
електронните лампи времето, за което
електроните изминават разстоянието от
катода до някой от другите електроди,
определя горната граница на честотния
интервал, в който може да се използува
лампата. Лампите, предназначени за ра­
бота при много високи честоти, се конст­
руират с малки разстояния между елект­
родите, за да се намали В.п. Вж. дисков
триод. От друга страна, във високочес­
тотните лампи, каквито са лампите с бя­
гаща вълна, се използува именно В.п. като
основа на тяхното действие.
връзка (coupling) — всяко средство за
предаване на енергия от една верига към
друга. Двете вериги могат да бъдат физи­
чески разделени, като енергията се пре­
дава по магнитен или капацитивен път,
или свързани, при което енергията се пре­
дава през общи за двете вериги елементи..
Общите елементи могат да бъдат свърза­
ни последователно или паралелно. Вж. съ­

единително звено.
вторичен
-електрон
(secondary
electron) — електрон, отделен от дадена
повърхност в резултат на бомбардиране­
то й с първични електрони или йони с ви­
сока скорост.
вторичен елемент (secondary cell) —
галваничен елемент, чието химическо съ­
стояние след разреждане може да се въз­
станови до първоначалното чрез пропу­
скане на постоянен ток с посока, обратна
на посоката на разрядния ток. В.е. на­
трупва електричество под формата на хи­
мическа енергия и може да бъде преза­
реждан произволен брой пъти, без това
да оказва вредно влияние върху него. Вж.
първичен галваничен елемент.
вторичен катод (dynode) — вж. динод.
входен
импеданс
(driving-point
impedance) — отношение между приложе­
ното напрежение и резултатния входен
ток, измерено на двойка изводи на многополюсник или в точка от предавателна
линия. Измерването обикновено се извър­
шва, като всички останали изводи се
свързват към подходящи товари.
входен ток на утечка (input leakage
current) — при диференциален усилвател
постоянен ток във входната верига при
свързани накъсо входни изводи. В.т. се
дължи на несиметрия на двата входа на
усилвателя.


33
възбуждане (excitation) — в общия слу­
чай подаване на входен сигнал или на за­
хранващо напрежение към блок от даде­
но устройство или към самостоятелна
схема. Например В. се нарича токът, кой­
то захранва електромагнитите на постояннотоков генератор. Входният сиг­
нал, подаден към управляващата решетка
на електронна лампа, понякога се нарича
също В. или възбуждащо напрежение.
възбуждащ сигнал (excitation) — вж. за­
действуващ сигнал.
въздушна междина (air gap) — малка
по размери междина в магнитната верига
на индуктивен елемент или трансформа­
тор, създадена умишлено, за да се увели­
чи магнитното съпротивление на верига­
та и да се избегне магнитното насищане
на ядрото, предизвикано от постоянната
съставка на тока в намотката.
възел (node) — !) (US vertex) — точка
от електрическа верига, в която се свърз­
ват три или повече елемента (вътрешен
В.), или където се подават или снемат сиг­
нали от даден елемент (външен В.). В четириполюсника, показан на фиг. В.8, има
6 В. — два вътрешни и четири външни.
Външните В. се наричат още изводи; 2)
точка или равнина, в която стоящата
вълна на дадена променлива величина има
минимална стойност. В. в предавателна
линия са точките, в които напрежението
или токът са минимални. При движение­
то на трептяща отпусната струна В. съ­
впадат с точките, в които амплитудата на
трептенията е минимална. Вж. максимум
на. стояща вълна.
възпроизвеждаща глава (replay head,
reproducing head) — устройство, което
преобразува звуков или видеосигнал, за­
писан върху плоча, магнетофонна или
филмова лента, в съответен електрически
сигнал.
възстановяване на постояннотоковата
съставка (DC restoration) — метод за по­
вторно въвеждане на съставките с нулева
или много ниска честота на сигнал, които

вълнов обхват

В.8. Г-ооразни.чт уравновесен четириполюсник има шест възела: 1, 3, 4 и
6 са външни,
а 2 и 5 — вътрешни

са загубени или потиснати при премина­
ване на сигнала през капацитивно свърза­
ни вериги. В някои случаи при В.п.с. е не­
обходимо да се запазят някои от повтаря­
щите се параметри на сигнала, например
преминаващите в отрицателната зона
синхронизиращи сигнали в телевизионна­
та техника. В този случай В.п.с. се извър­
шва с помощта на диод, както е показано
на фиг. В.9.
вълна (wave) — механично или енерГИИНО СмуЩсКИс, КОсТи Сс раЗПрОСТраКлоа

в дадена материална среда или в пространството. Смущението може да бъде на­
пример надлъжно механично разместване
на материалната среда, което представля­
ва звукови В., или изменение в напречните
магнитни и електрически полета, което
представлява електромагнитна В. Гра­
фичното изображение на смущение от то­
зи тип също се нарича В.
вълнов анализатор (wave analyser) —
вж. анализатор на хармонични съставки.
вълнов обхват (waveband) — интервал
от честоти в електромагнитния спектър,
отделен за даден вид радиопредаване. На­
пример честотите от 525 kHz до 1,6 MHz
са отделени за радиопредавания с ампли­
тудна модулация.

В V. Възстановяване на постояннотоковата съставка на телевизионен сигнал с проста
диодна схема
?- Речник по електроника


вълновод
вълновод (waveguide) ... - в общия слу
чай система от гранични зони между ма­
териали или среди с различен коефициент
на пречупване, която може да провежда
електромагнитни вълни. Така например
дълга част от твърд диелектрик може да
служи като В. В него вълната се предава
чрез последователно отразяване в стените
му. Най-разпространеният тип В. обаче са
проводящите тръби (обикновено с пра­
воъгълно сечение). Съществуват различни
режими на разпространение на електро­
магнитните вълни във В., а самите вълни
се въвеждат или извеждат със сонда или
проводник, вкарани във вълново да. За. да
бъде ефективно разпространението на
вълните, размерите на напречното сече­
ние не трябва да бъдат по-малки от поло­
вината дължина на вълната — това озна­
чава, че за да бъдат тези размери прием­
ливи. честотата на електромагнитните
вълни трябва да бъде сравнително висо­
ка — затова В. ее използуват най-често
при честоти от сантиметровия обхват.
йьЛново съпротивление (characteristic
impedance) — стойността, към която се
приближава входният импеданс на не­
свързана предавателна линия с увеличава­
не на нейната дължина. В.с. е равно на
импеданса. КОЙТО би ппипал на ЛИ"йЯТа
същото комплексно входно съпротивле­
ние, ако бъде свързан последователно на
края на линията. При предаване на радиосигнали се използуват главно два типа

34

предавателни линии — двужилни и коак­
сиални кабели. При високи честоти реак­
тивното съпротивление на проводник с
разпределено индуктивно и капацитивно
съпротивление преобладава над активно­
то му съпротивление. В този случай В.с.
се определя с израза
Z0 = J(L!O,

където L и С са индуктивността и капаци­
тетът на единица дължина на линията.
В.с. на двужилните и коаксиалните кабели
може да се изчисли по размерите на на­
пречното им сечение, както е показано на
фиг. В. 10
Трябва да се отбележи, че ако към пре­
давателна линия с крайна дължина се
свърже последователно импеданс, равен
на нейното В.с., дължината на линията
може да се приеме за безкрайна, и стоящи
вълни не се образуват. Toga позволява
енергията на радиосигналите да се пре­
дава без отражение.
вълнов филтър (wavetrap) — настроен
кръг, включен в антенната верига на ра­
диоприемник. за да намали влиянието на
смущаващ сигнал при някоя определена
честота. В.ф. може да представлява пара­
лелна ТС-верига, настроена на честотата
на смущаващия сигнал и свързана после­
дователно на антенния вход, или последо­
вателна LC-верига, също настроена на
смущаващата честота и свързана между
антенния извод и земя. Изборът на един

Zo = 138 lg

B.IO. Вълново съпротивление: a — на двужилен кабел; ó — на коаксиален кабел


35

гасене
¡ chcbí i дия максима, икно о;м; алт. и.i
сигнала на изображението (видеосш налаi
към нивото на бялото. В тъмни сцени без
достатъчно осветление - В.н.с.б. може да
бъде доста по-ниско от нивото на бялото.
вътрешно съпротивление по променлив
ток (на електронна лампа) (anode АС
resistance) — вж. динамично съпротивление
на електрод.
вярност на възпроизвеждане (fidelity) —
степента, с която една предавателна сис­
тема или част от такава система възпро­
извежда на изхода си основните парамет­
ри на подадения на входа й сигнал. Тер­
минът често се използува в техниката на
звукозапис и възпроизвеждане, например
при усилвателите и високоговорителите.

от .IB?; i ¿i варианта зависи преди всичко ог
входния импеданс на приемника.
вълномер (wavemeter) — уред за измер­
ване на дължината на електромагнитна
вълна по директен метод или по-често не­
пряко чрез измерване на честотата. ’Вж.
абсорбционен честотомер.
външен фотоефект (photo emission) —
вж. фотослектронна емисия.
върхов детектор (peak detector) — де­
тектор. чието изходно напрежение следва
амплитудните стойности на входния сиг­
нал.
върхов ограничител (peak clipper) — вж.
ограничаване на сигнали.
върхово ниво на сигнала за бяло (peak
white. US white peak) — в черно-бялата

г
газов разряд (gas discharge) — протича­
не на ток между два студени електрода в
газоразрядна лампа, когато потенциална­
та разлика между тях стане достатъчно
голяма.
газово фокусиране (gas focusing) — фо­
кусиране на електронния лъч в електрон­
нолъчева тръба чрез нарочно оставено ко­
личество газ в балона. Електронният лъч
йонизира газа и получените по този начин
йони създават поле, което, противодействувайки на взаимното отблъскване на
електроните, концентрира лъча.
газоразрядна изправителна лампа (gasfilled rectifier) — газоразрядна лампа, изпо­
лзувана като токоизправител. Терминът
обхваща лампи с живачен катод или с ка­
тод с косвено отопление, а анодният ток
може да бъде управляван чрез трети
електрод.
газоразрядна лампа (gas-filled tube. US
gas-filled valve) — електронна лампа, чииτο електрически свойства зависят от йонизацията на газ. вкаран в балона на лам­
пата.
Гайгер-Мюлерова лампа (Geiger-Muller
tube) — електронна лампа, използувана
за детектиране на алфа- и бета-частици
или на гама-лъчи. Лампата се състои от
анод от тънък проводник, обграден от

коаксиален катод с косвено отопление.
Пространството между двата електрода
се запълва с газ с ниско налягане. Напре­
жението между анода и катода се регули­
ра на стойност, която е малко по-ниска от
йонизиращия потенциал на използувания
газ. Когато в лампата попадне някоя от
изброените частици или поток от гамалъчи, настъпва моментно йонизиране на
газа, така че между електродите премина­
ва токов импулс. Импулсите обикновено
се подават към броячна схема, за да се
получи Гайгер-Мюлеров брояч.
галваничен елемент (voltaic cel!) — еле­
мент. в който между два електрода οι
различни материали, потопени в електро­
лит, в резултат на химически процеси се
създава е. д. н.
гама γ (gamma) — Вж. пълен коефицент на контраст у.
гама-лъчи (gamma rays) —- електромаг­
нитни вълни, подобни по характер на
рентгеновите лъчи и с приблизително съ­
щата честота. Г.-л. се излъчват при разпа­
дането на радиоактивни атоми.
гасене (blanking) — 1) в общия случай
потискане на сигнала в предавателна ли­
ния или устройство за определен период
от време; 2) в телевизията потискане на
електронния лъч на кинескоп по време на


гасене на обратния ход на
оора шия му ход смел дои род и след
всеки кадър- 3) в телевизионна ia предава­
телна техника — потискане на сигнала на
изображението в пълния телевизионен
сигнал, при което остава само нивото на
Г. със или без синхронизиращи сигнали,
Вж. ниво на гасене, пълен телевизионен сиг­
нал, сигнал на изображението, сигнал на
синхронизация.
гасене на обратния ход на вертикалната
развивка (vertical blanking) — вж. гасене
на обратния ход на лъча по кадри.
гасене на обратния ход на лъча по кадри
I field blanking) — в телевизията потискане
иа сигнала на изображението в интервала
между два последователни полукадъра.
гасене на обратния ход на редовата раз­
вивка (horizontal blanking, line blanking) —
в телевизията потискане на сигнала па из­
ображението в интервала между два по­
следователни реда на развивката.
гасящ товарен резистор (bleeder, bleeder
resistor) — постоянен резистор, свързан
непрекъснато към изхода на захранващ
източник. Г. т. р. служи за ограничаване
на нарастването на захранващото напре­
жение. когато захранващият източник ос­
тава без товар, за разреждане на конден­
затори след изключване на захранването
или за подобряване на стабилизирането
но ток и напрежение на захранващия из­
точник.
гейт (gate) — електрод на полеви тран­
зистор, към който се подава входното на­
прежение за управляване на ефективната
широчина и съответно на съпротивление­
то на канала.
генератор на Баркхаузен-Курц (Bark­
hausen-Kurz oscillator) — един от първите
варианти на триоден генератор с положи­
телно решетъчно преднапрежение и отри­
цателно анодно преднапрежение. Често­
тата на осцилиране на Г.Б.-К. е от поря­
дъка на стотици мегахерци и зависи от
времето на прелитане на електроните
между катода и анода. Нежелателни осцилации от този тип в схеми с електронни
лампи могат да възникнат при някои спе­
цифични съотношения на преднапреженията на електродите. Вж. време на прел,,
mane.
генератор на Гурне (Gouriet oscilla­
tor) — вж. генератор на Клеп.

36

генераюр на Доу í Dox ошИмцт)
вж.
генератор е електронна връзка.
генератор
на
закъснение
(delay
generator) — активна схема с регулируема
стойност на закъснението между входните
и изходните и сигнали. Генераторите на
импулси с едно устойчиво състояние (моновибраторите) могат да се използуват и
като Г.з. Параметрите на схемата се под­
бират така, че генерираният импулс да
има продължителност, равна на необхо­
димото закъснение.
генератор на Клеп (Clapp oscillator) —
вариант на генератора с капацитивна об­
ратна връзка (генератор на Колпиц). при
който стабилността на честотата се по­
стига с използуването на отделни конден­
затори за настройка и за осигуряване на
капацитивната обратна връзка. Ha пока­
заната на фиг. Γ.Ι схема с С, е означен
настройващият кондензатор, а конденза­
торите Су и Cj с голяма стойност осъ­
ществяват връзката между електродите
на активния прибор и неутрализират из­
мененията във входния му капацитет. Вж.
генератор с капацитивна обратна връзка.
генератор на Колпиц (Colpits oscilla­
tor) — генератор на синусоидални сигна­
ли. в който честотата се определя от пара­
лелна LC-верига, свързана между входа и
изхода на активен прибор. Положителна­
та обратна връзка се получава, като сред­
ната точка на капацитивния клон на LCверигата се свързва към общия електрод
(катод, емитер или сорс) на активния при­
бор. Капацитетът на двата последовател­
но свързани кондензатора се използува за
настройка на честотата, а от общата им
точка се взема сигналът за обратна връз­
ка. Ha фиг. Г.З е показана схемата на
iранзисторен Г.К. Във високочестотните

Принципна схема на leiæpaiop

на Клеп


37

Г.2. Транзисторен. генератор
с капацитивна обратна връзка
генератори междуелектродните капаците­
ти на активния прибор могат да се из­
ползуват като капацитивния делител на
напрежение.
генератор на развивка (time-base
oscillator) — схема за генериране на сигнаш за отклонителната система, използува­
на като еталон за време в електроннолъ­
чев осцилоскоп. При електростатична отклонителна система Г. р. трябва да осигу­
ри трионообразно напрежение, при това с
широк обхват от честоти, за да бъде въз­
можно по-гъвкаво използуване на осци­
лоскопа.
генератор на телевизионна изпитвателна
таблица (pattern generator) — генератор на
сигнали, с който на екрана на телевизио­
нен приемник се създава геометрично из­
ображение (таблица), използувано при
настройката на линейността и сходимостта.
генератор на ток (current generator) —
активен схемен елемент с два извода, при
който токът през изводите му до значи­
телна степен е независим от включения
към него товар. Идеалният Г. т. има нуле­
ва вътрешна проводимост.
генератор на трионообразно напрежение
(ramp generator).&K.mpuoHoo6pa3eH сигнал.
генератор на Франклин (Franklin
oscillator) — генератор, в който честотоопределящата верига е свързана през
кондензатори с много малък капацитет
към входа и изхода на двустъпален усил­
вател. Изходният сигнал е във фаза с
входния поради двойната инверсия на фа­
зата, така че се получава необходимата за

генератор с индуктивна ...

появата на трептения положителна об­
ратна връзка. Ако свързаните към трептя­
щия кръг капацитети са не по-големи от
стойностите, необходими за поддържане
на генерациите, влиянието на усилвателя
върху LC-веригата е сведено до минимум,
с което се постига висока стабилност на
честотата. Принципна схема на Г. Ф. е по­
казана на фиг. Г.З.
генератор па функции с цифрово управ­
ление
(digitally
controlled
function
generator) — хибридна схема, включваща
цифрово-аналогови преобразуватели ' и
умножители, с която се апроксимира про­
изволна функция посредством последова­
телно свързани линейни участъци. Коефи­
циентите, с които се дефинират линейните
участъци, се съхраняват във вътрешно за­
помнящо устройство.
генератор на хармонични честоти
(harmonic generator) — вж. умножител на
честата.
генератор на Хартлн (Hartley oscilla­
tor) — вж. индуктивен триточков генера­
тор.
генератор иа шумови сигнали (noise
generator) — устройство, което генерира
стандартен шумов сигнал за измерване на
коефициента на шума. В Г. ш. с. често ка
то първичен източник на шум се използу ва ефектът на Шотки в наситен диод.
геиератор с електронна връзка (electron
coupled oscillator) — генераторна схема с
тетрод или пентод, в която катодът, уп­
равляващата решетка и екранната решет­
ка са включени по схемата на генератор
със заземена решетка, като по този начин
се избягват капацитивните връзки между
изходната (анодната) и осцилаторната ве­
рига. Едно типично схемно решение на
Г. е. в., в което се използува индуктивна
триточкова схема (т. нар. генератор на
Хартли), е показано на фиг. Г.4. Единст­
вената връзка между осцилаторната и из­
ходната верига се осъществява чрез пото­
ка от електрони от катода. Честотата на
генерациите не зависи от промените в то­
вара и е практически независима от изме­
нението на захранването. Това се постига,
като напрежението на екранната решетка
се поддържа винаги строго пропорцио­
нално на анодното напрежение.
генератор с индуктивна обратна връзка


i енератор c капацитивна...

Г.4. Генератор с електронна връзка —
използувана е индуктивна триточкова схема

(inductive feedback oscillator) — генератор,
при който трептящият кръг, определящ
честотата, е свързан към входа и изхода
на активния прибор с отделни намотки.
По този начин се премахва галваничната
връзка между трептящия кръг и активния
прибор. Схемата на генератор с индук­
тивна обратна връзка е показана на
фиг. Г.5.
генератор с капацитивна обратна връзка
(capacitance-feedback oscillator) — вж. ге­
нератор на Колпиц.
генератор е кварцова стабилизация
(crystal-controlled oscillator) — вж. кварцов
генератор.
генератор с мост на Вин (Wien bridge
oscillator) — генератор е фазово измества­
те. чиято изходна честота се определя от

38

стойностите на съпротивленията и капа­
цитетите в мост на Вин. Схемата, показа­
на на фиг. Г.6, се състои от два еднакви
резистора и два еднакви кондензатора,
свързани в мост на Вин. Нулево фазово
изместване се получава при честота, опреюлена от зависимостта
1
G)--------- .
2kRC
При тази честота
_ j ,3
ит
Следователно, ако между входа и из­
хода на веригата се свърже усилвател с
нулево изместване по фаза и с коефициент
на усилване 3, схемата ще се превърне в
генератор. Ha тази основа е създадена
широка гама от лабораторни нискочестотни генератори. Стойността на коефи­
циента на усилване се стабилизира с отри­
цателна обратна връзка, с която се под­
държа и постоянна стойност на изходно­
то ниво. Честотата се регулира със сдвоен
кондензатор, а стойностите на съпротив­
лението се изменят стъпално, за да се по­
лучат различни честотни обхвати.
генератор с обратна връзка (feedback
oscillator) — генераторна схема, съдържа­
ща усилвател, чийто изходен сигнал се по­
дава към входа във фаза с входния сиг­
нал. Честотата на трептенията се опреде­
ля от параметрите на усилвателя и на ве­
ригата за обратна връзка.
генератор с фазово изместване (phase
shift oscillator) — генератор на синусои-


39

Честотоопределяша верша в
генератор с мост на Вин
дални сигнали, чиято изходна честота се
определя от фазовото изместване на RCверига. В един от вариантите на Г. ф. и.,
показан на фиг. Г.7. чрез RC-веригата, съ­
ставена от три секции, се постига фазово
изместване на работната честота със
180 °, а чрез инвертиране на фазата в ак­
тивния прибор се създава необходимата
за получаване на незатихващи трептения
положителна обратна връзка. В някои от
вариантите на Г. ф. и. се използува мост
на Вин, с който се получава нулево фазо­
во изместване на работната честота, а по­
ложителната обратна връзка се осигурява
от неинвертиращ усилвател. Това е прин­
ципът. на който са построени повече от
нискочестотните генератори.
генератор, управляван с напрежение
(voltage controlled oscillator) — генератор,
чиято изходна честота може да се регули­
ра чрез изменение на входното напреже­
ние. Гози тип генератори участвуват във
/'.6.

глава

фазово свързани системи. Г. у. н. може да
съдържа LC-верига и да генерира синусоидален сигнал, чиято честота се регули­
ра с варикап, свързан паралелно на треп­
тящия кръг. Такъв тип генератор може да
действува и“ като мултивибратор, като
продължителността на неустойчивото съ­
стояние (и следователно честотата на сво­
бодните трептения) се регулира чрез вход­
ното напрежение.
геометрични изкривявания (geometric
distortion) — в телевизията изместване на
елементите на изображението спрямо
правилното им относително разположе­
ние в равнината на проекцията на ориги­
нала. Вж. изкривяване тип „бъчва", изкри­
вяване тип възглавница, изкривяване тип
трапец".
германий (Germanium. Ge) — четиривалентен химически елемент с кристална
структура и атомно число 32. широко из­
ползуван в производството на полупро­
водникови прибори. В чисто състояние I
се проявява като изолатор, но с въвежда­
нето на подходящи примеси може да се
получи проводимост от Р или N тип е
подходяща за съответните полупроводни­
кови прибори стойност. Германиеви ie
прибори имат значителен обратен ток
при нормални температури, който обус­
лавя температурен дрейф на електриче­
ските им параметри и затова бяха до го­
ляма степен изместени от силициевите
прибори.
гетер (getter) — вещество, поставено в
електронните лампи за поглъщане на ос­
татъците от газ след изпомпване и запе­
чатване на балона или за освобождаване
на газ след като лампата влезе в действие.
Най-често използуваният Г. е барият,
който се поставя във форма на таблетка
във вътрешността на лампата и след като
тя е херметизирана, се изпаравя чрез вих­
рови токове и кондензира върху стените
на балона, като реагира химически с оста­
тъци ie от газ.
Р-!вено (L-network) — звено на четириполюсник. състоящо се от един последо­
вателен и един паралелен елемент, както
е показано на фиг. Г.8.
глава (head) — прибор, който записва
информация върху носител, възпроизвеж­
да информацията или я изтрива. Носите-


гореща спойка

40

Г. . Транзисгорен lenenarop с фазово изместване

Г.8. Г-звено

лят може да бъде кинолента, грамофон­
на плоча, магнитна лента или магнитен
диск, а информацията може да бъде в
цифрова (както в устройствата за обра­
ботка на данни) или в аналогова форма
(както в звукозаписната и телевизионната
техника).
гореща спойка (hot junction, thermal
junction) — една от повърхностите на кон­
такта между двата проводника на термодвойка. Г. с., която е в топлинен кон­
такт с тялото, чиято температура се из­
мерва, се нарича измервателна. Съответ­
но другата повърхност на контакта се на­
рича опорна Г с.
градиент на контраста (contrast gra­
dient) — вж. пълен коефициент на конт­
раст у.
’
градиент на напрежението (voltage gra­
dient) —: в проводник изменение на напре­
жението на единица дължина. В електри­
ческо поле Г. н. е равен на потенциалната
разлика на единица разстояние по проте­
жение на силовата линия, преминаваща
през точката, спрямо която се определя
стойността му.
гранична честота (cut-off frequency)
1) за филтър — горната или долната гра­
ница на лентата на пропускане. Извън

лентата на пропускане коефициентът на
затихване трябва бързо да се увеличава и
в някои случаи Г. ч. се дефинира като чес­
тотата, при която затихването е 3 dB. как­
то е показано на фиг. Г.9 на характерис­
тиката на нискочестотен филтър; 2) за
вълновод — честотата, под която преми­
наването на високочестотни сигнали е не­
възможно. Граничната (или критичната)
честота на вълновод зависи от режима на
предаване и от геометрията на напречно­
то му сечение.
гранична честота йа биполярен транзис­
тор (alpha cut-off frequency) — честотата,
при която коефициентът на усилване на
ток на биполярен транзистор, свързан по
схема с.. обща база, намалява до 0,71
(·φ2ί2) от стойността си при ниски често­
ти, т. е. спада с 3 dB.
групиране на електрони (Bunching) — в
електронна лампа със ¡кедосшин wmc.ia-

Г.9. Mečiui яи \арак'lepnei ика на нискочесг
тен филтър


двоично-десетичен код

41

ция процес на модулиране плътността на
потока от електрони, при който под дей­
ствието на приложения сигнал електрони­
те се групират в пакети с повишена плът­
ност в определени точки от пространство­

то за прелитане. Вж. диаграма на Епългейт, пространство за прелитане, ско­
ростна модулация.
групово закъснение (group delay) — вж.
закъснение на обвивката.

д
дарлингтонова
двойка
(Darlington
pair) — усилвателно стъпало, съставено
от два биполярни транзистора, като база­
та на втория транзистор е свързана направо към емитера на първия, а двата колектбра са свързани към общ извод, както е показано на фиг. Д.1. Тази комбина­
ция може да се разглежда като един тран­
зистор, чийто коефициент на усилване е
равен на произведението от коефициенти­
те на усилване_на. отделните транзистори.
датчик (sensor) — преобразувател, кой­
то превръща един от параметрите на сре­
дата, в която е поставен, във вид, подхо­
дящ за измерване със съответен измерва­
телен уред или за по-нататъшно преоб­
разуване и управление на даден процес.
Пример за Д. са термодатчиците, тензодатчиците, звукоснемащите глави и т. н.
Ако Д. изисква допълнителен захранващ
източник (освен измервания сигнал), той
се нарича активен, а когато не изисква та­
къв източник — пасивен.
двоичен брояч (binary counter) — схема,
която генерира по един изходен импулс
на всеки два входни импулса. Ако входни­
те импулси са разпределени неравномер­
но. схемата обикновено се разглежда като
брояч, но ако входните импулси са раз-

Д.1. Дарлин! тонова двойка

пределени равномерно, схемата се изпол­
зува и като делител на честотата. Схеми­
те с две устойчиви състояния, например
мултивибраторите, са най-добрият при­
мер за двоичен брояч или делител на чес­
тота. Вж. схема с две устойчиви състоя­
ния, мултивибратор.
двоичен делител (binary divider) — вж.
двоичен брояч.
двоична бройна система (binary scale) —
бройна система с две цифри — 0 и 1. Циф­
рите на всяко двоично число съответствуват на. степените на числото. 2. Например
двоичното число 110110 е равно на
1.2Г+ 1.24 + 0.2J+ 1.22 + 1.2' +0.2υ =
= 32 + 16 + 0 + 4 + 2 + 0 = 54.
двоична дума (binary word) — пореди­
ца от двоични цифри, която се третира ка­
то информационна единица при съхраня­
ването, предаването и обработката на ин­
формацията в системи за обработка на
данни.
двоична клетка (binary cell) — елемент
от паметта на ЕИМ, който може да заема
две устойчиви състояния. Д. к. може да се
реализира със схема с две устойчиви съ­
стояния, например мултивибратор. Вж.
бит. схема с две устойчиви състояния.
двоична цифра (binary digit) — една от
две i e цифри в двоичната бройна система,
т. е. 0 или 1. Вж. двоична бройна система.
двоично-десетичен код (binary-codeddecimal code, BCD code) — начин за пред­
ставяне на десетичните числа в двоична
бройна система, при който всяка цифра
на числото се кодира поотделно двоично.
Например десетичното число 354 в
Д.-д. к. има вида II 101 100. Същото чис­
ло в чисто двоичен код има вида
101100010. Предимствата на Д.-д. к. се съ­
стоят в това, че големите десетични числа
могат лесно да се преобразуват обратно


детектор на средна стойност
нали от схемата се подават към диодни
детектори, свързани последователно и
противопосочно. Изходният сигнал на
Д. Р.-Т е равен на разликата от два-та из­
ходни сигнала от диодните детектори,
както е показано на фиг. Д.5. Тази схема
няма широко приложение, защото други­
те типове детектори, например дробният,
се настройват по-лесно и имат свойството
да ограничават амплитудата на сигнала.
детектор на средна стойност (average
detector) — преооразовател на схема, чийто изходен сигнал е пропорционален на
средната стойност на обвивката на вход­
ния сигнал.
детектор на средноквадратична стой­
ност (root-mean-square detector) — детек­
тор, чийто изходен сигнал е пропорциона­
лен на средноквадратичната стойност на
входния сигнал.
детектор на Фостьр-Сили (Foster-Seeley
detector) — детектор на фазово или чес­
тотно модулирани сигнали, в който сред­
ният извод на вторичната намотка на
трансформатор (част от трептящ кръг) е
свързан към първичн&та намотка, а по­
следователно на вторичната намотка и
противопосочно са свързани два диода,
от които се получава изходен сигнал с мо­
дулираща честота.
Ha фиг. Д.6 е показан типичен схемен

44

вариант на Д.Ф-С. Ефектът на двете раз­
лични по характер връзки между първич­
ната и вторичната намотка се изразява в
това, че увеличението на входната честота
над нейната немодулирана стойност уве­
личава напрежението в единия край на
вторичната намотка, а в другия го нама­
лява. Следователно сигналът от първия
диод е по-силен от сигнала на втория. Когато входната честота спадне под немодулираната, процесът е обратен, така че сега
сигналът на втория диод е по-силен и с
обратна полярност в сравнение със сигна­
ла на първия. По този начин на изхода на
детектора се получава сигнал с честота,
равна на модулиращата.
Д. Ф. -С. имат един недостатък — те се
влияят от амплитудната модулация на
входния сигнал. Затова в приемник такъв,
детектор се предхожда от едно или някол­
ко ограничаващи стъпала, които служат
като.защита против нежелателни шумови
сигнали. Вж. амплитуден ограничител.
детектор с безкраен импеданс (infinite­
impedance detector) — аноден детектор, в
който товарът е свързан в катодната ве­
рига. Принципна схема на Д. б. и. е пока­
зана на фиг. Д.7. Функциите на резистора
Ä i и на паралелния кондензатор С, са съ­
щите. както и при диодната детекторна
схема. ! .. у
ve
i ne a та ; '; a, x ιοτ í ’ i ел-

Д.5. Детектор на Раунд-Тревис


децибел

45

r
-Изходен
.дет^ктиран
сигнал с
Модулираща
честота

Входен моду­
лиран Високо­
честотен
°
сигнал
,rö. Дс'ск:ор na Фосï ьр-С и.¡и

Входен моду­
лиран високо­
честотен сиг­
нал

Изходен нискочестотен сигнал
-о-и

ДЛ. Детектор с Оезкраен импеданс

ни i e полупериоди на носещия сигнал и се
разрежда през R । по време на отрицател­
ните полупериоди, така че върху веригата
R i C i се получава обвивката на носещия
сигнал, т. е. детектираният нискочестотен
сигнал. Реактивното съпротивление на С ।
е много голямо при ниски честоти и сле­
дователно коефициентът на отрицателна­
та обратна връзка е равен на 1. Решетъчен
ток не протича, а входното съпротивле­
ние на лампата е много високо, така че
настроеният трептящ кръг практически не
се натоварва.
детектор с разстроен трептящ кръг
(slope detector) — детектор на честотно
или фазово модулирани сигнали, който
използува участък от склона на ампли­
тудно-честотната характеристика на резонансен кръг.
Ако разликата между резонансната

честота и централната честота е правилно
подбрана, измененията на честотата се
преобразуват в изменения на амплитуда­
та, които могат да се детектират с ампли­
туден детектор. Амплитудно-честотната
зависимост на склоновете обаче не е ли­
нейна, което неизбежно води до появата
на значителни изкривявания. Този ефект
може да се намали, като се използуват
склоновете на два резонансни кръга, свър­
зани в противотактна схема, както е при
детектора на Раунд-Тревис.
децибел (decibel) — една десета част от
бела·, единица, използувана като мярка за
сравнение на мощности и напрежения в
електрониката и за изразяване на пре­
давателни коефициенти и загуби. За две
мощности Р i и Рц се казва, че се различа­
ват c п децибела, когато
п =10 lg-ξ


децинепер

46

където « е положително число, ако
73 ¡ > Р?. и отрицателно число, ако
Р 1<Р 2- Аналогично за напрежението U ।
и U 2 се казва, че се различават c п децибе­
ла, когато
п = 20 1g—,
като п е положително число, ако U \>U2·
и отрицателно число, ако U i < U 1.
Д. е логаритмична единица и следова­
телно коефициентите на усилване и загу­
бите, изразени в децибели, могат да се су­
мират или изваждат.
децинепер (decineper) — логаритмична
единица за сравнение на изходните и
входните параметри на сигнал, премина­
ващ през предавателна верига. Д. е равен
на една десета част от непера.
диаграма на Епългейт (Applegate
diagram) — диаграма, с която се илюстри­
рат принципите на образуване на елект­
ронния сноп в лампи със скоростна моду­
лация. Типична такава диаграма е показа­
на на фиг. Д.8. По ординатната ос се на­
нася разстоянието, изминато от електро­
ните след напускане на групиращата меж­
дина, а по абсцисната ос — времето. Ли­
нията ОА представя типична траектория
на електрон, а стръмността й съответствува на скоростта му. При лампите със
скоростна модулация напускащите фор-

ч!ИрцЩ<11 ä МСЖДИНj C. ¡CK ¡ ρ·;’ί:Η CC ƒ C K í ’ p ват c положително напрежение, върху
което è насложен високочестотният chi нал, който трябва да бъде усилен. Така се
придава синусоидален характер на изме­
нението на скоростта на електроните. Не­
ка ОА да съответствува на скоростта в
момента, в който високочестотният сиг­
нал преминава през нулата с посока към
отрицателния си полупериод, както е по­
казано на фиг. Д.8. Тогава електроните,
напускащи междината след тези, които са
представени с ОА, ще имат по-ниски ско­
рости, което е отразено чрез линиите ВС
и DE. След като се достигне точка Р, ско­
ростите започват да се увеличават. Диаг­
рамата показва, че на определено раз­
стояние d от междината линиите се преси­
чат, което означава, че на това разстояние
електроните образуват снопове. Като се
продължи графиката за следващите цик­
ли на високочестотния сигнал, се вижда,
че сноповете се появяват на еднакви ин­
тервали от време от междината, равна на
1 !f, където f е честотата на високочестот­
ния сигнал. Вж. групиране на електрони,
клистрон, лампа с очгаща вълна, скорост­
на модулация.
диаграма
на
Найкуист
(Nyquist
diagram) — за усилвател, обхванат от об­
ратна връзка—диа1рама в правоъгълна

АСЕ

i py пир.mc на електроните от електронен сноп при скорошна модулация на висо­
кочестотен сигнал


47

координатна система, показваща реални­
те и имагинерните части на отношението
μ/β, където μ е коефициентът на усилване
на усилвателя, aß — частта от изходното
напрежение, което се връща обратно към
входа. Ако Д. Н е начертана за широк об­
хват от честоти, тя може да се използува
за прогнозиране на устойчивостта на
усилвателя.
диаграма на Смит (Smith chart) — вж.
кръгова диаграма.
диалогов режим (interactive mode) —
режим на работа на ЕИМ. при който тя
реагира веднага след постъпването на
данни от потребителски терминал.
диамагнетизъм
(diamagnetism)
—
свойство на някои вещества, наричани
диамагнетици. което се изразява в от­
слабване на приложеното външно маг­
нитно поле поради възникването в тях на
намагнитеност, обратна на това поле.
Диамагнетиците се отблъскват от магни­
тен полюс, а магнитната им проницае­
мост е по-малка от 1. Д. е типичен за хи­
мически елементи с пълни електронни об­
вивки. например бисмута. Вж. парамагнетизъм, феромагнетизъм.
диафония (crosstalk) — поява на неже­
лателни сигнали в сигнална верига в ре­
зултат от създаване на връзка с други сиг­
нални вериги. Пример за Д. е индуктирането на говорен сигнал в една проводникова двойка от съседни двойки в телефо­
нен кабел.
диелектрик (dielectric) — изолатор, в
който индуктираното електрическо поле
се запазва, след като външното (индуктирашото) поле е премахнато. Когато един
изолатор е подложен на действието на
електрическо поле, в него настъпва пре­
разпределение на електрическите заряди,
молекулите се поляризират и се подреж­
дат в посоката на полето. Диелектриците
се използуват като среда, която отделя
електродите на кондензатор.
диелектричен
хистерезис
(dielectric
hysteresis) — свойство на диелектрик, из­
разяващо се в зависимост на електриче­
ската индукция не само от интензитета на
приложеното електрическо поле, но едно­
временно с това и от предишното състоя­
ние на материала. Например, за да се въз­
станови от въздействието на външно

динамична памет
електрическо поле, един диелектрик изис­
ква краен интервал от време.
диелектрична (електрична) константа
(dielectric constant) — вж. относителна
диелектрична проницаемост.
диелектрична
якост
(dielectric
strength) — способността на изолатор да
издържа електрическо натоварване без
пробив. Количествено Д. я. се определя с
градиента на напрежението (във волтове
на сантиметър), при който се получава
пробив на изолатора при стандартизира­
ни условия на опита.
диелектрични загуби (dielectric loss) —
енергия, разсейвана като топлина в изола­
тор, подложен на променливо електриче­
ско поле. В идеалния изолатор Д. з. няма,
но на практика при промяна в поляриза­
цията на молекулите се отделя известно
количество топлина.
диелектрично разсейване
(dielectric
dissipation) — изменение на диелектрична­
та константа (относителната диелект­
рична проницаемост) на материала в зави­
симост от честотата.
динамичен импеданс (dynamic im­
pedance)— импедансът на паралелна LCверига при нейната резонансна честота.
При тази честота импедансът има чисто
съпротивителен характер и често вместо
Д. и. се използува терминът динамично
съпротивление. За верига с индуктивност
L, капацитет С и последователно съпро­
тивление Ä Д. и. се дава с изразите L CR,
QLocR L2<ů-/R или OoiCR.
динамичен обхват (dynamic range) —
1) отношението, обикновено, изразено в
децибели, между най-силните и най-тихи­
те пасажи на звукова програма; 2) отно­
шението, обикновено изразено в децибе­
ли. между нивото на претоварване на ед­
на предавателна или звукозаписна систе­
ма и най-ниското допустимо ниво на сиг­
нала, което от своя страна трябва да бъде
достатъчно по-високо от нивото на шума,
за да осигури необходимата стойност на
отношението сигнал/шум.
динамична памет (dynamic store) — в
ЕИМ или в система за обработка на дан­
ни запомнящо устройство, в което данни­
те се съхраняват под формата на заряди
на кондензатори и следователно трябва


динамични

харакеристики

редовно да се подновявай ако са неооходими в паметта за дълго време. Вж. ста­
тична памет.
динамични харакеристики (dynamic
characteristics) — за активен прибор харак­
теристики, които отразяват зависимостта
между ток през даден електрод и негово­
то напрежение при определени работни
условия, най-често при дадена стойност
на товара. Например, ако в анодната ве­
рига на триод се включи резистор, при
увеличаване на анодния ток анодното на­
прежение намалява. Това означава, че ди­
намичната характеристика I а—Ug преси­
ча статичните характеристики при някол­
ко различни анодни напрежения, както е
показано на фиг. Д.9. Трябва да се отбе­
лежи, че стръмността на динамичите ха­
рактеристики е по-малка от стръмността
на статичните характеристики.
динамично (променливотоково) съпро­
тивление на електрод (electrode АС
resistance) — Ътношението между малко
изменение на напрежението на даден
електрод на активен прибор и резултатно-

I у Динамични и еднички харак:ерис ; ики на триод

48

Д.10. Динамично ю сьпро ¡ ивление се дава
с реципрочната стойност на наклона на до­
пирателната в работната точка Р

то изменение на тока през този електрод.
Стойността на Д. с. е. обикновено се дава
за определена работна точка. Ha показа­
ната на фиг. Д.10 електродна характерис­
тика Д. с. е. се изразява чрез реципрочна­
та величина на наклона на допирателната
към характеристиката в точка Р, т. е. чрез
отношението RS/RQ.
динамично съпротивление (dynamic
resistance) — вж. динамичен импеданс, ди­
ференциално съпротивление.
динамично съпротивление на емитера
(emitter AC resistance) — вж. динамично съ­
противление на електрод.
динатрон (dynatron) — тетрод, в който
анодът е с по-ниско напрежение от екран­
ната решетка, което води до появата на
участък с отрицателно съпротивление в
анодната характеристика, както е показа­
но на фиг. Д.Н.
Ефектът се получава вследствие на
вторичната електронна емисия на анода,
като вторично емитираните електрони,
постъпващи върху екранната решетка, са
с по-голям брой от електроните, излъчени
от катода. Този ефект се използува в динатронните осцилатори, но ако лампата
се използува като усилвател, при голяма
амплитуда на анодното напрежение нали­
чието на участък с отрицателно съпротив­
ление представлява недостатък. Този
участък може да се премахне чрез заземе­
на (или с отрицателен потенциал) антиди-


диод на Гън

49

Д.Ц. Типична анодно-решетъчна характеристика на дишпрон
патронна решетка, разположена между
анода и екранната решетка (с което се
увеличава броят на електродите в лампатд),илй с групиращи пластини и спретнати
решетки. Вж. вторични електрони, динатронен осцилатор.
динатронен осцилатор (dynatron' oscil­
lator) — генератор, в който се използува
- участъкът с отрицателно съпротивление в
анодната характеристика на тетрод. Този
участък се появява, когато анодното на­
прежение е по-ниско от напрежението на
екранната решетка.
динод (dynode) — електрод в електрон­
на лампа, който увеличава електронния
поток чрез вторична електронна емисия.
Вж. електронен умножител, коефициент
на вторична електронна емисия.
диод (diode) — вж. диодна електронна
лампа, плоскостен диод, точков диод.
' диоден детектор (diode detector) — де­
тектор на амплитудно модулирани сигна­
ли, в който се използува еднопосочната
проводимост на диод. Ha фиг. Д.12 са по­
казани две типични схеми на Д. д. Ha фиг.
Д.12а диодът е свързан паралелно, а на
фиг. Д.126 — последователно на товарния
резистор R ,. По време на единия полупериод на носещия сигнал, постъпващ през
настроения LC-кръг, диодът е отпушен и
кондензаторът C i се зарежда до макси­
малното напрежение на носещия сигнал.
През следващия полупериод диодът е по­
ляризиран в обратна посока и следовател­
но е запушен, а кондензаторът започва да
се разрежда през товарния резистор R i (и
през L b схемата от фиг.Д.12а). Време-t Речник по електроника

константата R įC i обаче се подбира така,
че изгубеният при разреждането заряд е
малък и през следващия полупериод кон­
дензаторът бързо се дозарежда до макси­
малното (върховото) напрежение на носе­
щия сигнал. По този начин напрежението
:е поддържа равно на върховата стойност
на напрежението на носещия сигал.
Когато амплитудата на носещия сигнал
се променя под действието на модулира­
щия сигнал, напрежението върху C i след­
ва това изменение, в резултат на което се
получава еквивалент на обвивката на но­
сещия сигнал. Напрежението върху С ¡ е
изходен сигнал на детектора (за честотата
на модулиращия сигнал бобината L на
фиг. Д.12а има малък импеданс).
Времеконстантата R jC i не трябва да
бъде и прекадено голяма, защото в такъв
случай напрежението върху C i няма да
може да следва с необходимата точност
намаляването на амплитудата на носе­
щия сигнал. Проблемът е особено важен
при високи честоти и голяма дълбочина
на модулация; всъщност тези фактори оп­
ределят горната граница на времеконстантата, която трябва да бъде при­
близително равна на периода на най-ви­
соката честота на модулация.
Ha фиг. Д.126 е показан радиодетектор. Групата R 1C 2 служи като високочес­
тотен филтър, а разделителният конден­
затор С з отделя постоянната съставка от
изходния детектиран сигнал.
диод на Гън (Gunn diode) — полупро­
водников прибор без PN преход, чието
действие се основава на открития от Гън


SO

диодна електронна лампа

Изходен сигнал
с модулираща
честота

Модулиран
&исокочестотен йходен
сигнал
о.

-о

а
R,

^з

—о

Изходен сигнал
с модулираща
честота

Модулиран
Ьисокочесто^
тен Входен
сигнал „
5
.1.12.

Диодни

паралелен; õ

през 1963 г. ефект в кристали от галиев
арсенид. Този ефект се състои в рязкото
намаляване на подвижността на електро­
ните над определен критичен интензитет
на полето на кристала (105V/m). В резул­
тат на това съпротивлението на прибора
се увеличава и възникват подвижни об­
ласти (домени) от заряди, движещи се от
катода към анода. Така токът през прибо­
ра придобива импулсен характер с много
висока честота. Ha основата на Д. Г. се
създават генератори с висока изходна
мощност и висока изходна честота (до ня­
колко десетки гигахерца). Произведението
к ~ Р ьтД

изх

при генераторите с Д. Г. е около три пъти
по-голямо в сравнение с максималните
стойности, постигнати при транзисторни
генератори.
диодна електронна лампа (diode elect­
ron tube) — електронна лампа с два
електрода — катод и анод. Такава лампа
не може да усилва, а главното й свойство
е, че пропуска ток само когато анодът е
по-положителен от катода. Затова Д. е. л.
се използуват като изправители на про­
менливи напрежения в захранващите уст­
ройства, като детектори на радиосигнали
и като ключови прибори. Диодите често
представляват част от сложни електронни
лампи — например лампата двоен

дсчекюр...
последователен

диод — триод съдържа два диода. Типич­
ната волт-амперна характеристика на
Д. е. л. е показана на фиг. Д.13а, а на
фиг. Д./Зб е дадено графичното означение
на такава лампа с непряко отопление. Вж.
duoden детектор.
диод на Шотки (Schottky diode) —
диод, съдържащ преход метал—полупро­
водник. Полупроводникът обикновено е
високолегиран силиций или галиев арсе­
нид с тънък епитаксиален слой от N тип.
Проводимостта се обуславя изцяло от ос­
новните токоносители, а неосновни токоносители, които предизвикват ефекти,
свързани с рекомбинацията им, няма. То­
ва прави Д. Ш. подходящи за смесители и
детектори на свръхвисоки честоти
диодно-транзисторна логика, ДТЛ (diode-transistor logic, DTL) — тип логиче­
ски елементи, състоящи се от диоди, кои­
то осъществяват логическа операция (И,
ИЛИ), и от краен транзистор, изпълня­
ващ ролята на инвертор и усилвател по
мощност. Принципната схема на диоднотранзисторен логически елемент е показа­
на на фиг. Д.14. Този тип логически схеми
се отличават със сравнително малка раз­
сейвана мощност и големи стойности на
коефициента на обединяване по вход и на
коефициента на разклоняване по изход.
диод с ефект на пренасяне на електрони


Sl

.1.15. ..

BOJi-aMliepUó

li.L n:> Jí.i

глектрониа лампа: υ - графично означение па диодна електрон­
на лампа

(bulk-negative conductivity diode) — вж.
диод на Гън. .
диод с натрупване на заряда (chargestorage diode) — пасивен полупроводни­
ков прибор c PN преход, при който се из­
ползува рязкото намаляване на обратна­
та проводимост, обусловена от натрупва­
не на заряда. Резкият преход от състояние
на проводимост в запушено състояние
може да се използува например за форми­
ране на импулси, при синхронизиране или
при генериране на хармоници. Д. н. з. га­
рантират висока скорост на превключва­
не, позволяват управлението на сигнали
с голяма амплитуда и осигуряват висока
точност на управлениео на точката на

дискова лампа

превключване. Прод ь.¡жи ! е. шос : i и на
преходните процеси при тях може да бъде
под 100 ps при напрежения няколко де­
сетки волта и токове до няколко ампера.
диод с променлив капацитет (variable
capacitance diode) — обратно поляризи­
ран- плоскостен диод, чийто ' капацитет
може да се регулира чрез обратното на­
прежение на поляризация. Този тип диоди
се използуват в параметричните усилвате­
ли, за автоматично регулиране на честота
и за избиране на фиксирани честоти на на­
стройка чрез клавиши в радио- и телеви­
зионните приемници.
директен съединител (за печатна плат­
ка) (edge connector) — линеен многоконтактен гнездов съединител, който е конст­
руиран така, че да съответствува на кон­
тактите, оформени по ръба на печатната
платка-.
■ диск на Нипков (Nipkow disk) — меха­
нично развиващо устройство, използува­
но при ранните експерименти в областта
на телевизията. Устройството преставлява диск с отвори, разположени по спира­
ла. Светлината от обекта, който ще се
предава телевизионно, преминава през
отворите и при въртене на диска се полу­
чава развиване на изооражението. Отра­
зената от обекта светлина попада върху
фотоклетки, на чийто изход се получава
желаният електрически сигнал на изобра­
жението. Система с Д. Н. е използувана
за първи път през 20-те години в телеви­
зионните експериментални изображения с
30 реда.
дискова лампа (disk-seal tube) — елек-

5J-Ż. Дио. аю-i рап зис : орен ло1 ически елемеи!


52

дисков триод

тронна лампа за УКВ обхвата, в която
разположените много близо един до друг
електроди са оформени конструктивно
като дискове, подаващи се извън стъкле­
ния балон и свързани с коаксиални линии
към останалите схемни елементи. Малко­
то разстояние между електродите нама­
лява времето за прелитане на електроните
и позволява да се постигне по-висока гор­
на честотна граница. Ha фиг. Д.15 е пока­
зана конструкцията на един от съществу­
ващите типове дискови триоди.
дисков триод (lighthouse tube) — елект­
ронна лампа, предназначена за работа
при ултрависоки честоти, в която разпо­
ложените близко един до друг електроди
са оформени като дискове, излизащи из­
вън балона. Така електродите се свързват
директно към коаксиални линии, които
изпълняват ролята на трептящи кръгове.
Стъпално разположените дискове напо­
добяват морски фар, както е показано на
фиг. Д.16. Малкото разстояние между
електродите позволява да се намали вре­
мето за прелитане на електроните и по то­
зи начин да се повиши горната гранична
честота на лампата при използуването и
като усилвател или генератор. Вж. диско­
ва лампа.
дисперсия (dispersion) — за всички ви­
дове лъчения разсейване на лъча поради
някакво свойство на средата. Например
спектърът, който се получава при преми­
наването на лъч светлина през призма, се
дължи на Д.. тъй като степента на откло­
нение на лъча в призмата зависи от дъл­

Д.16.

жината на вълната на лъчението.
дистанционно
управление
(remote
control) —управление на дадено устройст­
во от разстояние. Връзката между устройството за Д. у. и управляваното уст­
ройство може да бъде кабелна, ултразву­
кова или радиовълнова. Някои телеви­
зионни приемници имат приспособления
за Д. у. на яркостта, контраста.-насите­
ността на цветовете и силата на звука и
за превключване на каналите.
диференциален трансформатор (hybrid

Напречно сечение на дисков 1риод


диференциална фаза

53

Към симетриращата
Depura

Към линията

Микрофон

Д.17. Пример за приложение на диференциален трансформатор. Сигналите от микро­
фона постъпват в линията, но не достигат до слушалката. Аналогично сигналите от
линията достигат до слушалката, но не постъпват в микрофона

coil) — трансформатор с три намотки и
четири двойки изводи. Две от намотките
са предназначени за свързване по мостова
схема, при което едната двойка изводи се
изолира от другата при подходящо нато­
варване на останалите две двойки изводи.
Ha фиг. Д.17 е показан един от варианти­
те на използуване на Д. т.
диференциален усилвател (differential
amplifier) — постояннотоков усилвате i с
два независими входа и един изход, като
изходният сигнал е пропорционален на
разликата между двата входни сигнала.
Следователно, ако двата входни сигнала
са равни, изходният сигнал е равен на ну­
ла.
диференциална
двойка
(long-tailed
pair) — фазоразпределяща схема; с която
се получават противотактни сигнали (си: нали с противоположна фаза) в изходните
вериги на два еднакви активни прибора с
общ резистор в емитерните (катодните
или сорсовите) им вериги. Схемата (пока­
зана на фиг. Д.18 ) може да се използува
и за други цели: например, ако на двете
бази бъдат подадени два еднакви по­
стоянни сигнала, между изходите а и b не
се получава никакъв изходен сигнал. Друг
пример — ако към базите бъдат подадени
два еднакви променливи синфазни сигна­
ла. изходен сигнал също няма да се полу­
чи. Всяка фазова разлика обаче между
двата входни сигнала осигурява появата
на изхода на пропорционален изходен
сигнал. Следователно схемата може да се

използува като основно стъпало в честот­
ните и фазовите детектори.
диференциална магнитна проницае­
мост — (differential permeability) относи­
телната магнитна проницаемост на да­
ден материал, измерена чрез наклона на
кривата, която отразява зависимостта на
магнитната индукция от интензитета на
магнитното поле. Д. м. п. отразява
свойствата на материала при много мал­
ки отклонения на интензитета на магнит­
ното поле от една установена (постоянна)
негова стойност и се изменя в широки
граници в зависимост от тази стойност на
интензитета.
диференциална фаза (differential phase)
— в телевизията фазовата разлика на два
високочестотни сигнала с малка амплиту-

Д.18. Диференциална двойка с биполярни
транзистори


диференциално

54

съпротивление

да при две предварително зададени нива
на нискочестотен сигнал, върху който ви­
сокочестотният сигнал е насложен. В
цветната телевизия като високочестотен
тестов сигнал се използува цветовата подносеща честота.
диференциално съпротивление (slope
resistance) — при елемент с нелинеино съ­
противление отношението между малко
изменение на подаденото напрежение към
полученото в резултат малко изменение
на тока. Д. с. е реципрочната стойност на
стръмността в работната точка върху
волт-амперната характеристика и в об­
щия случай зависи от положението на та­
Д.19. Изменение на диференциално i о съпро­
зи точка. Например на фиг. Д.19 Д. с. в
тивление в зависимост от положението на
точка А е голямо, в точка В е малко, а в
работната точка
точка С е безкрайно голямо.
диференциално усилване (diffetential
кондензатор и шунтиращ изхода резис­
gain) — в телевизията разликата в усилва­
тор, която често се използува за отделяне
нето на високочестотен сигнал с малк&
на предния или задния фронт на правоъ­
амплитуда при две зададени нива на нигълен импулс (фиг. Д.20). Времеконстанскочестотния сигнал, върху който е насло­
тата RC. определена от капацитета на
жен високочестотният сигнал. В цветната
кондензатора и активното съпротивление
телевизия като високочестотен тестов сиг­ на резистора, трябва да бъде малка в
нал се използува цветовата подносеща сравнение с периода на импулсите.
честота. Д. у. се изразява в проценти или
диференциращ
коректор
(derivative
в децибели.
equaliser) — коректор, който прибавя към
диференциатор (differentiator) — уст­ подлежащия на корекция сигнал негови
ройство. чийто изходен сигнал е пропо­ производни във времето, умножени с под­
рционален на производната на входния
ходящ коефициент. Д. к. се прилагат при
сигнал спрямо една или повече променли­ телевизионно предаване за коригиране на
изкривяванията на видеосигнала, като
ви.
диференцираща схема (differentiating
най-често се използуват само първата и
circuit) — схема, чийто изходен сигнал е
втората производна.
приблизително пропорционален на ско­
дифракция (diffraction) — промяна в
ростта на изменение на входния сигнал.
посоката на разпространение на електро­
Най-обикновен пример за Д. с. е веригата, нен лъч или на електромагнитни вълни при
сктояща се от последователно свързани
преминаването им покрай ръба на някак-

Изход
о-----11---- «------ -о

—

п

0

Hr

Вход

Изход.

°------------- ---------- ° Вход

~

о
Д.20

проуча диференцираща схе^а: <'

форма на входния и тхо.шня сини.!


55

доиастройка

во препятствие.
дафузионен
капацитет
(diffusion
capacitance) — електрически капацитет на
полупроводников PN преход, обусловен
от натрупаните а полупроводника неосновни токоносители. Излишъкът от неосновни токоносители се появява вследо вие на тока през прехода и се увеличава е
нарастването му. При увеличаване на то­
ка обаче общият заряд на неосновните то­
коносители се изменя с известно закъсне­
ние, зависещо от времето на живот на те­
зи токоносители в дадения тип полупро­
водник, което придава на PN прехода
свойства, аналогични с електричски кон­
дензатор. Д. к. е право пропорционален
на тока и се увеличава с увеличаване на
времето на живот. Вж. бариерен капаци­
тет, иеосновни токоносители.
дифузия (diffusion) — технологичен
процес в производството на полупровод­
никови прибори, при който в полупровод­
никовия материал се въвежда определено
количество примеси, като полупроводни­
кът се поставя в пещ, в която има пари на
примесния химически'елемент. Дълбочи­
ната на проникване на примесите може да
се контролира чрез продължителността
на престоя на полупроводника в примесната среда. Получаването на полупровод­
ници с постепенно изменящо се съдържа­
ние на примеси често се използува за по­
добряване на параметрите на транзисто­
рите. Вж. транзистор с променлива прово­
димост на базата.
дифузия на примеси (impurity diffu­
sion) — вж. дифузия.
дифузно-сплавен транзистор (diffusedalloy transistor) — транзистор, получен
чрез въвеждане на примеси с помощта на
дифузия и сплавяне. Изходната пластинка
на монокристалния полупроводник об­
разува колекторната област на бъдещия
транзистор (вж. фиг. Д.21). В тази плас­
тинка се вплавява капка, съдържаща акцепторни и донорни примеси с различна
скорост на дифузия (проникване) в мате­
риала на изходната пластинка. Дълбочи­
ната на проникване се контролира чрез
времето на престой при висока темпера­
тура. При това се получава структура с
два PN прехода и с променлива концент­
рация на примесите в средната област
(базата), което обуславя дрейфов харак-

Колектор

Д.21. Структура n.i .ифушо-сплавен
транзит ор
тер на движението на токоносителите в
базата. Технологията на Д.-с. т. позволя­
ва получаването на много тънък базов
слой (около 1 μm), което заедно с дрейфовия характер на движението на неоснов­
ните токоносители осигурява възмож­
ността за работа на тези трайзистори при
много високи честоти (над 1 GHz).
добавъчно входно звено (buílding-out.
network) — верига, включена в дадена
схема с цел да бъде изменен входният й
импеданс до необходимата стойност. Та­
кива звена се използват в телефонията за
съгласуване към линия без терминатор в
приемната станция.
долна нелинейиа област (bottom
band) — нелинеен участък от анодно-ре­
шетъчната характеристика (1и—Ug) на
електронна лампа близо до областта на
ограничение на анодния ток.
домен (domain) — в магнитен материал
микроскопичен участък, който се разглеж­
да като елементарен магнит. Когато ма­
териалът не е намагнитен, посоките на намагнитяването на отделните Д. са произ­
волно разпределени, така че сумарният
ефект е равен на нула. При прилагане на
намагнитващо поле Д. се преподреждат
така, че техните магнитни оси да съвпа­
дат с посоката на приложеното поле.
донастроика (trimming) — в общия слу­
чай процес на прецизно регулиране стой­
ността на съпротивлението на променлив
резистор, капацитета на променлив кон­
дензатор или индуктивността на бобина с
променлива индуктивност. В частност
кондензаторите за Д., свързани паралел­
но на сдвоен настройващ кондензатор,
служат за компенсиране на разликите в


донорни примеси

56

капацитетите на двете секции.
донорни примеси (donor impurity) — в
полупроводниковата технология примеси
от петвалентен химически елемент, на­
пример арсен, чиито атоми изместват четиривалентните атоми в кристалната ре­
шетка на германия или силиция, при кое­
то се освобождават електрони, действува­
щи като токоносители. Вж. електрон, токоносител, Р тип полупроводник.
допълнителен кондензатор (padding,
padding capacitor) — кондензатор, свър­
зан последователно на настройващия
кондензатор на генератора в суперхетеродинен приемник, за да се поддържа по­
стоянна разлика между честотата на гене­
ратора и резонансната честота на трептя­
щите кръгове, настроени на честотата на
приемания сигнал. Ако бобината в гене­
ратора е постоянна, капацитетът на Д. к.
се определя предварително в съответствие
с изискванията за оптимално спрягане на
трептящите кръгове в хетеродина. В повечето случаи обаче Д. к. е с постоянен ка­
пацитет, а индуктивността е променлива.
Вж. спрягане, донастройка.
драйверно стъпало (driver stage) стъпа­
ло, генериращо входен сигнал за следва­
що устройство — обикновено крайното
стъпало на усилвател или предавател.
дрейн (drain) — в полеви транзистор
областта, в която преминават основите
токоносители, след като напуснат канала.
Д. съответствува на колектора на оиполярен транзистор и на анода на електронна
лампа. Вж. основни токоносители.
дрейфов транзистор (drift transistor) —
диполярен транзистор, при който концентрапията на примеси в базата će уве­

личава плавно от колекторния към емитерния преход. Такова градирано измене­
ние на концентрацията на примеси, което
се получава чрез дифузия, създава елект­
рическо поле, ускоряващо преминаването
на токоносителите през базата, като по
този начин се подобряват високочестот­
ните характеристики на .транзистора.
дробен детектор (ratio detector) — де­
тектор на честотно или фазово модулира­
ни сигнали, който действува до известна
степен и като амплитуден ограничител.
Ha фиг. Д.22 е показан типичен пример
за Д. д. Схемата включва трансформатор,
чиято вторична намотка участвува в наст­
роен трептящ кръг, а средната точка на
вторичната намотка е индуктивно свърза­
на към първичната, както при детектор
на Фостър-Сили. Тук обаче двата после­
дователно свързани диода прехвърлят
сигналите към RC-верига с малко съпро­
тивление и голяма времеконстанта. Тази
верига осигурява силно затихване на
трептящия кръг, в който участвува вто­
ричната намотка, и на практика действу­
ва като ограничител със самонастройка.
По този начин се създава известна степен
на защита срещу амплитудно модулира­
ни сигнали. Напрежението върху Сз оста­
ва постоянно и пропорционално на амп­
литудата на входния сигнал и в някои
случаи се използува като входно напреже­
ние към индикатор на настройка. Сума­
та от напреженията върху С] и С2 също е
постоянна, но отделните напрежения вър­
ху двата кондензатора се изменят в съот­
ветствие с честотата на входния сигнал,
както при детектора на Фостър-Сили. Нискочестотен сигнал може да се снема от

Честотно
модулиран
входен
сигнал
Нискочестотен
изходен сигнал

,7.22. Типична схема на дроосн лтекчор


57

всеки един от двата кондензатора. Техни­
ческите характеристики на Д. д. са по­
добни на характеристиките на детектора
на Фостър-Сили, но поради допънителните възможности на Д. д. да действува и
като ограничител на амплитуда той на­
мира по-широко приложение в приемни­
ците с честотна модулация. Вж. ограничи­
тел със саморегулиране.
дросел (choke) — индуктивен елемент,
чието реактивно съпротивление в опреде­
лен честотен обхват е много голямо в
сравнение с даден импеданс. Например
радиочестотен Д. може да се постави на
входа на нискочестотен усилвател с цел
да блокира постъпването на високочес­
тотни сигнали в усилвателя. При това
схемно решение обиковено паралелно на
Д. се свързва кондензатор и за да се полу­
чи достатъчно висок коефициент на поти­
скане на високочестотните сигнали, реакIивното съпротивление на Д. трябва да
бъде голямо в сравнение с реактивното
съпротивление на кондензатора.
дупка (hole) — недостиг на един елект­
рон в структурата на атома на примесен
полупроводник. В резултат на този недо­
стиг атомът има положителен заряд, ра­
вен по абсолютна стойност на заряда на
електрона. Неутрализирането на такива
положителни заряди с електрони води до
създаването на електрически ток под фор­
мата на еднопосочно придвижване на Д.
Вж. Р тип полупроводник.
дуплексен режим (duplex operation) —
режим на работа, при който обменът на
информация между две станции може да
се извършва едновременно в двете посо­
ки. В една радиопредавателна система на­
пример един приемик в т. А може да при­
ема сигнали, излъчени от т. Be: носеща
честота /1, като в същото време приемник
в т. В приема сигнали, излъчени от т. А с
носеща честота /s. Вж. симплексен режим.
дупчеста проводимост (hole con­
duction) — процес, обуславящ електриче­
ски ток в Р тип полупроводник.

дължина на вълната
дъгова проводимост (arc discharge)
създаване на проводимост между анода и
катода на газоразрядна лампа. Ефектът
се дължи на емисията на електрони от ка­
тода. Вж. тлеещ разряд.
дъгов разряд (arc-over) — поява на
електрическа дъга между два проводника
или между проводник и земя. Вж. елект­
рическа дъга.
дълбочина на модулация (modulation
depth) — степен на модулиране на ампли­
тудата на носещия сигнал. Количествено
Д. м. е равна на коефициента на модула­
ция.
дълбочина на проникване (на тока)
(penetration) — критерий за степента на
разпространение на променлив ток в на­
пречното сечение на плътен проводник. С
увеличаване на честотата токът се ограни­
чава в периферните участъци на напречно­
то сечение (вж. повърхностен ефект).
При много високи честоти през участъка
около оста на проводника протича толко­
ва малка част от тока, че е по-изгодно да
се използуват проводници с пръстеновидо
напречно сечение (тръбни проводници)
вместо плътни проводници. Д. п. е равна
на дебелината на стената на тръбния про­
водник с външен диаметър, равен на диа­
метъра на плътен, проводник. При високи
честоти съпротивлението на тръбните и
плътните проводници е еднакво.
дължина на вълната (wavelength) —
разстоянието между две точки с еднаква
фаза в два последователни периода на
вълна, измерено по посоката на разпрост­
ранение на вълната. Д. в. е равна на раз­
стоянието, изминато от вълната за един
период. При електромагнитите вълни
Д. в. и честотата са свързани със следната
зависимост:
v
λ = -,
ƒ
където λ е дължината на вълната; ƒ— чес­
тотата; v — скоростта на разпростране­
ние. Така честотата 1 MHz отговаря на
дължина на вълната 300 m, като скорост­
та на разпространение e 3.108 m/s.


единичен скок

58

Е
единичен скок (unit step) — вж. стъпал­
на функция.
еднолъчев хроматрон (beam-indexing
tube) — кинескоп за цветно изображение
с един електронен прожектор и екран от
редуващи се вертикални ивици от червен,
зелен и син луминофор. С помощта на
система за индексиране на лъча, задейст­
вувана например от сигнали, съответствуващи на вертикалните ивици от трите
цвята, електронният лъч се превключва
към сигнала за цветност, съответствуващ
за луминофора, върху който лъчът попа­
да в даден момент.
еднополупериодно изправяне (half-wave
rectification) — изправяне, при което енер­
гията от източника на променливото за­
хранващо напрежение се предава към то­
вара само през полупериодите с еднаква
полярност на това напрежение. Типична
схема на еднополупериоден изправител е
показана на фиг. Е.1.
еднопосочен
импеданс
(unilateral
impedance) — взаимен импеданс, през
който енергия може да се предава само в
една посока. Като примери за прибори с
Е. и. могат да се посочат електронните
лампи и транзисторите, защото те позво­
ляват токът в една верига да бъде управ­
ляван чрез тока в друга верига, но управ­
ляваната верига не влияе върху управля­
ващата верига.

еднопосочна
памет
(read-only
memory) — вж. постоянна памет.
еднопосочна проводимост (unilateral
conductivity) — свойство на някои прибо­
ри, по-специално електронните лампи и
полупроводниковите диоди, да пропускат
електрически ток само в една посока, а в
обратната посока да не пропускат въобще
или да пропускат съвсем малък ток. При­
борите с Е. п. се използуват като детек­
тори, изправителни елементи и ключове.
еднопреходен транзистор (unijunction
transistor) — транзистор, който се състои
от ивица от полупроводников материал,
например c N проводимост, като близо
до центъра на ивицата е създаден PN пре­
ход. Изводите се свързват към двата края
на полупроводниковата ивица и към об­
ластта c Р проводимост. Този тип акти­
вен прибор е подходящ за прости генера­
торни схеми. Графичното означение на
Е. т. е показано на фиг. Е.2.
еднотуиелен диод (unitunnel diode) —
тунелен диод,- при който токът в долиннага точка е приблизително равен на тока
във върховата точка на характеристиката
му (вж. фиг. Τ'./9а). Е. д. може да се раз­
глежда като вид обърнат диод.
еквивалентен капацитет (equivalent
capacitance) — стойност на капацитета, с
който може да бъде заменен даден двуполюсник. без да се променя Ток i, i или на­

о—

Входно
променлибо
напрежение

ТоВар

о--

Е.1. Схема на прост еднополупериоден изправител


59

еквивалентна

схема

прежението на неговите изводи. За проста
верига, съставена от паралелно свързаниге капацитети Ci, Ci, Cy и т. и., Е. к. Сскв е
равен на сумата от отделните капацитети:
Qkb= Ci + С2 + С3 +...

За проста верига от последователно
свързани капацитети C¡, Ci, С3 и т. н. ре­
ципрочната стойност на еквивалентния
капацитет Секв е равна на сумата от ре­
ципрочните стойности на отделните капа­
цитети:

E.2. Графично означение на еднопреходен транзистор

liii
Секв

С|

Ci

С3

еквивалентен
многополюсник
(equivalent network) — многополюсник,
който при определени условия може да
замести друг многополюсник, без това да
повлияе на електрическите параметри 11.1
системата, в която е включен многополюсникът. Например един П-образен четириполюсник може да замести Т-образен четириполюсник в определен честотен
обхват, ако елементите му са с подходя­
що подбрани параметри. Вж. преобразува­
не звезда—триъгълник.
еквивалентна индуктивност (equivalent
inductancies) — стойност на индуктив­
ността, с която може да бъде заменен да­
ден двуполюсник, без да се измени токъ i
или напрежението на неговите изводи. За
проста верига от последователно свърза­
ни индуктивности Li, Li, Ly и т. н. (без
взаимна индуктивна връзка помежду им)
Е. и. £скй е равна на сумата от отделите
индуктивности:
¿скв — L i +

Li + Ly

t-...

За проста верщ а от паралелно свърза­
ни индуктивности Li, Li, Ly и т. н. (без
внимна индуктивна връзка помежду им),
реципрочната стойност на Е. и. е равна на
. ма га от реципрочните стойности на отс и ime 1111 i\ κ ι ивнос hi:

еквивалентна
схема
(equivalent
circuit) — проста теоретична схема от съ­
противителни, капацитивни и индуктивни
елементи и генератори на ток и напреже­
ние, която има приблизително еднакви
електрически параметри с реалната схема
на активен прибор при определена ампли­
туда на сигнала или в определен честотен
обхват. Е. с. са удобни при анализ на по­
ведението или при проектиране на дадена
реална схема. Ha фиг. Е.З е показана една

©


еквивалентно съпротивление

База

-° Колектор

Емитер

Е.З. Еквивалентна схема на биполярен транзистор при високи честоти

от еквивалентните схеми на биполярен
транзистор.
еквивалентно съпротивление (equivalent
resistance) — стойността на активното съ­
противление, с което може да бъде заме­
нен даден двуполюсник, без да се променя
напреженито или токът на неговите и i во­
ди·. За проста верига от последователно
свързани съпротивления R j, R i, R 3 и т. н.
еквивалентното съпротивление Rc-¿ е
равно на сумата от отделните съпротив­
ления:
= Я 1 + Λ 2 + Rl + ...
За проста верига от паралелно свърза­
ни съпротивления Ri, R2, Rļ и т.н. ре­
ципрочната стойност на еквивалентното
съпротивление R^ е равна на сумата от
реципрочните стойности на отделните съ­
противления:
1
111
------- = — + — + — +...
^екв *1 Ri R3

еквивалентно шумово съпротивление
(equivalent noise resistance) — стойността
на фиктизен резистор, включен на входа
на схема 'за която се приема, че самата
тя не въвежда шум в сигнала), който при
температура 290 К генерира същия шум,
както схемата. За електронните лампи се
приема, че този резистор е свързан във ве­
ригата на управляващата решетка. Тога­
ва флуктуационният шум и шумът от токоразпределението се разглеждат като
топлинен шум на Е. ш. с. Вж. топлинен
шум, шум от токоразпределение.
еквипотенциална повърхнина (equi­
potential surface) — въображаема повър­
хнина в електрическо поле, на която всич­
ки точки имат еднакъв електрически по­
тенциал. Електрическите силови линии
винаги, поесичат Е. п. под прав ъгъл. В
електоическо поле около точков заряд

Е. п. са сферични и са разположени кон­
центрично спрямо точковия заряд. В заре­
ден кондензатор с плоски електроди Е. п.
представляват равнини, успоредни на
електродите.
екран (screen) — в електроннолъчева
тръба слоят от луминофор, който флуо­
ресцира при попадане на електронния лъч
върху него, в резултат на което се създава
необходимото видимо изображение.
екраниране (screening, US shielding) —
използуването на материално тяло за ог­
раничаване проникването на магнитно
или електрическо поле в дадено прост­
ранство.
Принципът на електрическото Е. е по­
казан на фиг. Е.4а, където с А и В са озна­
чени две отделни части на уред или схема.
А е генератор с импеданс Z1, а В има импеданс Z 2 спрямо корпуса. Между А и В
съществува капацитет C į, който се опре­
деля преди всичко от техните размери и
от разстоянието между тях, и който може
да прехвърли енергия от А Към В. Тъй ка­
то C i е малък, неговото реактивно съпро­
тивление е много голямо в сравнение със
Z i и Z 2. Следователно прехвърлянето на
енергия се увеличава с нарастването на
честотата и при високи честоти това влия­
ние може да се окаже достатъчно, за да
предизвика неустойчивост на В, ако В е
някое от началните стъпала в усилвател.
За да се избегне тази нежелана обратна
връзка между А и В, може да се постави
замасен екран, както е показано на фиг.
Е.46. Екранът премахва С ¡ и го замества
с два капацитета — С 2 и С 3, които не мо­
гат да създадат обратна връзка, ако екра­
нът е от материал с ниско съпротивление
и е свързан към масата чрез връзка с мно­
го малък импеданс. Не е необходимо ек­
ранът да бъде плътен. Екран с решетъчна


61

а
Ь.4. и

екранна решетка

\

'

δ

капацигет между две ciac дни час;и (I и й) на схемата; б — въвеждане на заземен екран между
за премахване на пряката капацитивна връзка

конструкция има същата ефективност.
Този принцип на Е, се използува в
електронните лампи е екранна решетка.
Екранната решетка се монтира между
анода и управляващата решетка, за да се
избегне възникването на обратна връзка
между тях. Екранът не трябва да блокира
преминаването на електронния сноп от
анода към катода, затова той представля­
ва ситна решетка и му се подава положи­
телен потенциал спрямо катода. Екранна­
та решетка се свързва към маса през кон­
дензатор с малко реактивно съпротивле­
ние.
Нежелана връзка може да възникне и
чрез магнитните полета, които индуктират е. д. н. в проводниците и по този на­
чин предизвикват неустойчивост. При ни­
ски честоти това може да се избегне, като
източникът на магнитно поле бъде затво­
рен в кутия от материал с висока магнит­
на проницаемост. В такъв случай паразит­
ните магнитни полета се съсредоточават в
контура с ниско магнитно съпротивление,
създаден от екраниращата кутия. При ни­
ски честоти, например при мрежовата
честота или при звукови честоти обикно­
вено Е. не е необходимо, защото бобини­
те и трансформаторите, създаващи маг­
нитни полета, съдържат магнитопроводи,
които при подходяща конструкция огра­
ничават паразитните магнитни полета в
обема на самото устройство.
При високи честоти обаче възможнос­
тите за поява· на нежелана връзка се уве­
личават, затова в приемниците бобините,
през които преминават сигнали с висока
или междинна честота, се екранират, за да
се намали влиянието на магнитните им

А

иЛ

полета. За целта бобините се затварят в
проводящи кутии, върху вътрешната по­
върхност, на които при протичане на ток
през бобината се индуктират вихрови то­
кове. Тези токове от своя страна създават
магнитно поле, което се противопоставя
на полето, създадено от бобините, така че
извън кутията (екрана) двете полета
взаимно се елиминират и се премахва въз­
можността от възникване на неустойчи­
вост поради връзка с външни елементи от
схемата. Във вътрешността на екрана две­
те полета не се елиминират. В действител­
ност екранът действува като намотка на
трансформатор, свързана накъсо, което
намалява ефективната индуктивност и ка­
чествения фактор на бобината. Отрица­
телното влияние на екрана се намалява,
ако той бъде разположен на известно разстокчие от бобината. Въпреки това при
оразмеряване на бобините влиянието на
екрана трябва да се отчита. Магнитните
екрани, естествено, не е необходимо да
бъдат замасени, но това обикновено се
прави, за да действуват те и като електри­
чески. Магнитните екрани се изработват
от материал с малко съпротивление, на­
пример мед или алуминий, а дебелината
им трябва да бъде по-голяма от дълбочи­
ната на проникване при преобладаващия
честотен спектър. В общия случай при де­
белина на материала, която осигурява ме­
ханичната здравина на конструкцията,
се получава и неоьхидимото екраниращо
действие.
екранна решетка (screen grid) — елект­
род, разположен между управляващата
решетка и анода на електронна лампа, за
да се намали капацитетът между тях. При


ексятрон

paõoiHH честоти E. p. e на практика замасена. т. e. свързана e към катода, за да ек­
ранира управляващата решетка от анода
и да премахне паразитната обратна връз­
ка между входа и изхода. В практически
използуваните схеми към Е. р. се подава
положително напрежение спрямо напре­
жението на катода, с което се осигурява
необходимата стойност на анодния ток.
Между катода и Е. р. се свързва конденза­
тор с малко реактивно съпротивление при
честотата на пропускания сигнал.
екситрон (excitron) — газоразряден из­
правител с решетъчно управление, жива­
чен катод и единичен анод, чийто изходен
ток може да достига значителни стойнос­
ти. Дъгата се запалва чрез запалителен
електрод и се поддържа с помощта на
възбудителен електрод, захранван от спо­
магателен източник на постоянно напре-

експлоатационно изпитване (mainte­
nance test) — изпитване, извършвано ре­
довно по време на експлоатационния срок
на апаратура или отделен елемент, за да
се провери дали техническите му показа­
тели са в допустимия толеранс.
електрет (electret) — твърд диелектрик,
в който напрежението, приложено за
създаване на електрическо поле, се запаз­
ва и след отстраняване на източника на
напрежение, като в диелектрика остават
да действуват два отделни електрически
полюса v обратна полярност. Е. е елект­
ростатичен аналог на постоянните магни­
ти. Е. се използуват в електростатични­
те микрофони, където с тяхна помощ,се
избягва необходимостта от източник на
поляризиращо напрежение.
електрическа дъга (arc) — преминаване
на електрически ток през йонизиран газ.
Токът е обикновено с голяма плътност и
процесът се съпровожда с излъчването на
светлина. Вж. йонизация.
електрическа индукция (electric flux
density) — плътност на електрическия по­
ток, т. е. електрическият поток през еди­
ница площ, перпендикулярна на силовите
линии.
електрическа
поляризация
(electric
polarisation) — векторната разлика между
електрическата индукция в точка от поля­
ризиращата се материална среда и елект­

52

рически ia индукция в ci,ща ia 'точка bi,в
вакуум.
електрическа сила (electric force) —
жаргонен термин за интензитет ни
електрическото поле.
електрическа твърдост (elastance) —
електрическа величина, която е обратно
пропорционална на капацитета.
електрически дипол (electric dipole) —
елементарен възбудител на поле, пред­
ставляваш два електрически заряда {q и
-q), разположени на безкрайно малко
разстояние един от друг.
електрически екран (electric screen, VS
electric shield) — екран от токопроводящ
материал, с който се намалява влиянието
на електрически полета в защитено от ек­
рана пространство.
електрически измеияема постоянна па­
мет (electricallv-alterahlc read-only memory.
EAROM) — nocmoamia памет (памет тип
ROľM). при която въведената в нея инфор­
мация може отчасти иди изцяло да се
променя от потребителя. Записаните дан­
ни могат да се изтриват, като на програм­
ния вход се подава високо (в сравнение с
нивото на двоичните сигнали) напреже­
ние. Някои типове постоянна памет по­
зволяват изтриване и записване на еди­
нична дума.
електрически поток (electric Пих) — си­
ловите линии, изграждащи електрическо­
то поле.
електрическо гюле (electric field) — про­
странство около електрически заредено
тяло, в което внесен електрически заряд
изпитва действието на механична сила,
създадена от зареденото тяло. В частност
Е. п. съществува между две-заредени тела
с противоположни по знак заряди, напри­
мер между електродите на зареден кон­
дензатор.
електрическо сместване (electric displa­
cement) — вж. електрическа индукшт.
електрод (electrode) — елемент на ак­
тивен прибор. който емитира. събира или
управлява движението на токоносителите
(електрони или дупки). Е. имат различни
наименования — анод. база, катод, колек­
тор. динод. емитер, гейг. дрейн. сорс.
електродвижещо напрежение (е. д. и.)
(electromotive force. EMF) — свойството


63

глектродииамичиа звукоснемаща -. ·
то звучащото тяло (мембраната) е при­
крепено към бобина, окачена с гъвкава
връзка в магнитното поле на постоянен
магнит или електромагнит. Бобината
вибрира в синхрон с подадения към нея
нискочестотен сигнал. Е. в. са най-широко
разпространените високоговорители в
практиката. Тяхната принципна конст­
рукция е показана на фиг. Е.5. Магнитна­
та система е оформена така, че се създава
радиално магнитно поле в пръстеновидна
въздушна междина, където е разположена
бобината.
електродинамичен микрофон (moving­
coil microphone,
US dynamic mic­
rophone) — микрофон, в който мембрана­
та е свързана с бобина, окачена с гъвкава
връзка в магнитното поле на постоянен
магнит. Така бобината се движи в синх­
рон със звуковите вълни, при което в нея
се индуктира е. д. н. Този тип микрофони
са подобни на електродинамичните висо­
коговорители. но тук мембраната е много
малка, така че микрофонът практически
не оказва въздействие върху звуковото
поле, на което реагира
електродинамична звукоснемаща глава
(moving-coil pickup, US dynamic pickup) —
звукоснемаща глава, при която иглата е
свързана към бобина, окачена с гъвкава
връзка в полето на малък постоянен маг­
нит. При вибриране на иглата в бобината

на физически или химически прибор да
предизвиква протичането на електрически
ток в дадена верига. Обикновено тези
прибори представляват преобразуватели
на енергия, като енергията, която се про­
явява като е. д. н., се получава от преоб­
разуване на друг вид входна енергия. В
променливотоковите генератори напри­
мер е. д. н. се създава от електромагнит­
ната индукция, появяваща се при меха­
ничното движение на ротора. Във вторич­
ната намотка на трансформатор е. д. н. се
генерира в резултат от електромагнитна­
та индукция, обусловена от промените на
магнитния поток, създаден от тока в пър­
вичната намотка. В термодвойките е. д. н.
се появява в резултат от приложената на
прехода топлина, а във фотоклетките — в
резултат от попадналата светлина. В гал­
ваничните елементи е. д. н. се създава з
резултат от химически реакции вътре в
клетката. Е. д. н. се измерва във волтове
(V).
електрод за допълнително ускоряване
(intensifier
electrode,
post-deflection
accelerator) — електрод, който ускорява
електронния лъч в електролъчева тръба,
след като лъчът вече е отклонен от отклонителната система.
електродинамичен
високоговорител
(moving-coil loudspeaker, US dynamic
loudspeaker) — високоговорител, при кой­

Полюсем накрайник

Конус

Посока на движение
на подвижната бобина

Бобина
Магнит

Полюсен накрайник

Е.5. Конструкция на електродинамичен високо!овориico


електролит

64

се ¡енерира е. д. н.. което съошсгствува
на записания звук.
електролит (electrolyte) — точен или
пастообразен проводник, в който ролята
на токоносители се изпълнява от положи­
телно и отрицателно заредени йони, при­
движващи се към електродите под дейст­
вието на приложеното електродвижещо
напрежение. Като пример могат да се по­
сочат Е. в електролитните вани и галва­
ничните елементи. Понякога терминът се
използува и за химическо вещество, което
в разтвор (най-често воден) увеличава
броя на йоните чрез дисоциация и по този
начин увеличава електрическата проводи­
мост на разтвора.
електролитен кондензатор (electrolytic
capacitor) — кондензатор с постоянен ка­
пацитет, в който като диелектрик се из­
ползува тънък слой от окис, получен от
действието на електролит върху повър­
хността на алуминиево фолио. Алуминие­
вото фолио играе ролята на положителен
електрод, а електролитът — на отрицате­
лен електрод.
Поради малката дебелина на диелект­
рика тази конструкция позволява да бъ­
дат получени много високи стойности на
капацитета при мадки размери на конден­
затора. Размерите1 могат да бъдат допъл­
нително намалени чрез ецване на фолио­
то, с което се увеличава общата повър­
хнина на електрода. В т. нар. „сухи“ Е. к.
течният електролит е заместен с хартиен
слой, напоен с електролитен разтвор.
Е. к. се отличават от другите типове
кондензатори с това, че са поляризирани,
т. е. означеният извод винаги трябва да
бъде с положителен потенциал спрямо
другия извод. Това не е сериозен недоста­
тък: поради големите стойности на капа­
цитета си Е. к. се използуват в изглажда­
щи филтри и развързващи вериги, в които
има поляризиращо напрежение. Еднопо­
сочният характер на Е. к. е отразен и в
[рафичното му означение (фиг. Е.6) — по-

Х+
<—»

L.6. Графично означение на
електролитен кондензатор.
Поставянето на знака „ + “
не е задължително

ложителния! елек i род се изобразява чрез
незапълнен правоъгълник.
електролуминесценция
(eicel roluminiscence)— излъчване на светлина от
някои материали под действието на
електрически потенциал. Един от най-използуваните материали за целта е фос­
фор, нанесен върху изолатор. Ако така
оформеният слой бъде поставен между
два прозрачни токопроводящи листа, при
подаване на променливо напрежение към
двата листа започвала се излъчва светли­
на. Такива електролуминесцентни плочки
могат да се произвеждат с всякакви раз­
мери и могат да излъчват светлина с раз­
личен цвят в зависимост от използувания
луминофор.
електромагнит (electromagnet) — апа­
рат, състоящ се от феромагнитно ядро,
поставено вьв вътрешността на намотка,
и проявяващ магнитни свойства само когато през намотката протича ток.
електромагнитен високоговорител (mo­
ving-iron loudspeaker) — един от първите
видове високоговорители, при които зву­
чащото тяло (мембраната). е свързано
към арматура от меко желязо, окачена с
гъвкава връзка между полюсните накрай­
ници на постоянен магнит и в магнитното
поле на неподвижна намотка, към която
се подава нискочестотният сигнал. Токът
през намотката създава в арматурата
магнитни полюси, които взаимодействуват с полюсите на постоянния магнит. В
резултат арматурата започва да трепти и
предава движението си на мембраната.
Вж. фиг. Е.7.
електромагнитен екран (electromagnetic
screen, US electromagnetic shield) — екран
от токопроводящ и по възможност маг­
нитно проницаем материал, който се из­
ползува, за да се намали проникването на
електрически и магнитни полета в защи­
теното от екрана пространство.
електромагнитна закъсннтелна линия
(electromagnetic delay line) — закъснителна линия, чието действие се основава на
разпространението на електромагнитни
вълни през верига, съставена от елементи
с разпределени или съсредоточени капа­
цитети или индуктивности.
електромагнитна звукоснемаща глава
(moving-magnet pickup) — звукоснемаща


65

Полюсни накрайници

Магнит
Е.7.

Конс1р\киия на слсктромаг ншсн

високог оворител

глава, при която движенията на иглата се
предават на малък постоянен магнит, раз­
положен във вътрешността на неподвиж­
на бобина. Полето на магнита обхваща
бобината и при движението му в нея се
индуктира е. д. н., пропорционално на за­
писания звуков сигнал.
електромагнитна звукоснемаща глава с
подвижна арматура (moving-iron pic­
kup) —- звукоснемаща глава, в която дви­
женията на иглата се предават на малка
по размери арматура, монтирана с гъвка­
ва връзка под полюсните накрайници на
постоянен магнит и във вътрешността на
неподвижна бобина. Конструкцията на
Е. з. г. п. а. е аналогична на тази на елек­
тромагнитните високоговорители. Дви­
жението на арматурата изменя характера
на магнитното поле на постоянния маг­
нит, при което в бобината се индуктира
съответното е. д. н.
електромагнитна индукция (electro­
magnetic induction) — създаването на на­
прежение в проводник, намиращ се в маг­
нитно поле, в резултат от изменение Ha
параметрите на полето или от относител­
ното придвижване на проводника спрямо
полето.
Трансформаторите са пример за из­
ползуването на електромагнитната ин­
дукция: индуктираното във вторичната
им намотка напрежение се появява в ре­
зултат от непрекъснато променящото се
магнитно поле, създадено от тока в пър­
вичната им намотка. Електродинамични5 Рсч.чпк пч c.JCK j рояик.·

електрометрична електронна лампа

те микрофнти нлн звукоснемащи j лави са
друго приложение на Е. и. При тях в про­
водник, който се движи в статично маг­
нитно поле, се индуктира напрежение.
Понякога се говори и за „индуктирани то­
кове“, но Е. и. предизвиква появата на на­
прежение в проводниците, което от своя
страна води до протичането на ток, ако
проводниците са включени в затворена
верига.

електромагнитна леща (electromagnetic
lens) — леща, която чрез магнитно поле
фокусира електронен лъч в дадена точка.
Съществуват два основни типа Е. л. При
единия от тях, използуван в телевизион­
ните предавателни тръби, цялата тръба е
обхваната от намотка, през която проти­
ча постоянен ток и която създава магнит­
но поле, успоредно на оста на тръбата.
Това поле не влияе на електроните, които
се движат успоредно на оста на тръбата,
но електроните, движещи се под някакъв
ъгъл спрямо оста на тръбата, се завъртат
и се връщат към оста на равни интервали,
както е показано на фиг. Е.8. Така се по­
лучават няколко точки, в които електрон­
ният лъч е фокусиран, и чрез регулиране
на ускоряващото електрическо поле или
на магнитното поле може да се направи
така, че една от точките на фокусиране да
попадне върху равнината на мишената.
При втория тип Е. л. се използува маг­
нитно поле с малка дължина, създадено
от пръстеновиден постоянен магнит.
Създаденото от такъв магнит поле има
силно изразени радиални съставки и от
взаимодействието на тези съставки с
електронния лъч той се завърта около ос­
та на тръбата, докато аксиалните състав­
ки на полето отклоняват лъча към оста на
тръбата, така че върху мишената се полу­
чава образ, който обикновено е завъртян.
електромагнитни вълни (electromagnetic
waves) — вълни, състоящи се от взаимносвързани магнитни и електрически поле­
та, като всяко поле сключва прав ъгъл с
останалите и с посоката на разпростране­
ние на вълните. Е. в. се разпространяват
в Космоса със скорост 3.10 8 m/s и са из­
вестни като светлинни, радио-, гама- и
т. н. лъчи в зависимост от тяхната често­
та, както е показано на фиг. Е.9.
електрометрична електронна лампа


електрометьр

66

Е x.

Дъ.11 a маг нитна .ierna

Дължина на Ьълната
104

IO2

ю8^

IO6

1(Й

io’2
w10

ю'4

1012

IO'6

1014

ƒ , m
10 8

io16

IO'10

IO18

IO'12

IO20

10‘14 3.10“16

IO22

1024

Честота f , Hz
Дълги

Къси . 1Илтракъси

Средни
Радио Ьълни

Инфра - ‘ Ялтра-

Г - лъчи

ЬиолеточерЬена
сбетлина/ Ьа сЬетлина
■ /
į РентгеноЬи лъчи
Видим
спектър

Космически
лъчи

£.9. Спеки>р na езешромагнитниге вълни

(electrometer tube) — електронна лампа,
специално проектирана така, че при отри­
цателно решетъчно напрежение решетъч­
ният ток да бъде много малък, за да може
лампата да се използува за измерване на
много малки постоянни напрежения и то­
кове в електрометьр.
електрометьр (electrometer) — уред,
първоначално използуван за измерване
на потенциалната разлика между две
електрически заредени тела чрез действу­
ващата върху тях механична сила. При­
мер за Е. е електростатичният волтме­
тър. Е. има това уникално качество, че не
консумира ток от източника на измерва­
ното напрежение, т. е. входното съпро­
тивление на уреда е безкрайно голямо.
Сега терминът се използува за уреди, при
които входният сигнал се подава между
решетката и катода на електронна лампа.

Ако решетката е с отрицателен потен­
циал, входното съпротивление и в този
случай е много високо. Усиленият изхо­
ден сигйал от лампата може да се измер­
ва с конвенционални измервателни уре­
ди— например с електродинамичен милиамперметър.
електрон (electron) — един от двата ос­
новни типа заредени частици, от които се
приема, че се състоят атомите на химиче­
ските елементи. Другата елементарна за­
редена частица е протонът, като всеки
атом се състои от ядро, съдържащо поло­
жително заредени протони, и обвивка от
отрицателно заредени Е. Положителният
заряд на ядрото се неутрализира от отри­
цателния заряд на Е., които обикалят
около ядрото в няколко обвивки или
пръстена, както е показано на фиг. £.10.
За простота на фигурата електронните об-


67

електронен

умножите..

В телевизионните предавателни ¡ръби и
кинескопите Е. л. се излъчва от електро­
нен прожектор и с помощта на електрон­
на леща се фокусира върху мишената или
екрана.
електронен микроскоп (electron micro­
scope) — електроннооптичен уред, с който
се получава силно увеличено изображение
на даден обект. Увеличението и раздели­
телната способност на Е. м. са много повисоки в сравнение с тези на оптичните
микроскопи. Изображението се получава
чрез електронен лъч, който преминава
през част от наблюдавания обект или се
Е.10. Опростена схема па шроежа на атома отразява от него и след увеличаването му
с електронна леща се проектира върху ек­
вивки са показани в една равнина. Е. от
ран или фотографска плака. В някои слу­
най-външната обвивка на някои елементи
чаи изображението се получава от елект­
могат да бъдат откъснати сравнително
рони, излъчени от самия обект.
лесно. Тези откъснати Е. се наричат сво­
електронен прожектор (electron gun) —
бодни. Чрез придвижването на тези Е.
комбинация от електроди, която генерира
може да се осъществи пренасянето на от­
електронния лъч в електроннолъчевите
рицателен заряд през даден материал: то­
тръби. Както е показано на фиг. Е.11.
ва всъщност е електрическият ток и това
Е. п. обикновено се състои от катод с не­
движение на Е. представлява механизмът
пряко отопление, управляваща решетка и
на проводимостта в металите и в някои
анод. Отрицателното напрежение на уп­
други вещества с добри токопроводящи
равляващата решетка определя плътност­
свойства. Явлението е известно още с на­
та на лъча, който напуска Е. п. (и следова­
именованието омическа проводимост.
телно и яркостта на изображението). Ано­
Свободни Е. има и в полупроводниците
дът обикновено представлява цилиндър с
от N тип, в които под действието на
няколко по-тесни отвора, които огранича­
е. д. н. също може да протича електриче­
ват напречното сечение на електронния
ски ток, като Е. играят ролята на токонолъч. Ha фиг. Е. 12 са показани пълното и
сители. В полупроводниците от Р тип
опростеното графично означение на Е. п.
проводимостта има малко по-различен
електронен
умножител
(electron
характер.
multiplier) — електронна лампа, в която
Друг начин за създаване на еднопосоч­
токът на сигнала се усилва чрез вторична
но движение на Е. е нагряването във ва­
електронна емисия. Лампата съдържа какуум на материал, в който има голямо
количество свободни Е. (например волф­
рам), и привличане на Е. от положително
зареден електрод. По този начин през ва­
куума преминава поток от Е., т. е. появя­
ва се електрически ток, а самото явление
е известно като термоелектронна емисия.
Термоелектронната емисия намира широ­
ко приложение в електронните лампи.
Вж.У тип полупроводник, Р тип полупро­
водник, токоносител.
електронен лъч (electron beam) — поток
от електрони, които се движат с прибли­
зително еднакви скорости в част от прост­
Е.11. Една oi 1<1.1можни1е конструкции
ранството с определено напречно сечение.
на електронен прожектор


електроника

68

■ Анод
■упраблчбаща решетка
Катод

Отопление

а
Е.12. Графично означение на елек:ронен
прожектор:
а.... пълно означение: ő —- опростено означение

mod, поредица от междинни електроди,
наречени вторични катоди или диноди и
анод, разположени както е показано на
фиг, Е.13. Електроните, които напускат
катода (например вследствие на попадна­
ла върху него светлина), се привличат от
динода ! благодарение на неговия поло­
жителен потенциал и при попадане върху
него освобождават вторични електрони,
които от своя страна се привличат от ди­
нода 2 и освобождават от него допълни­
телен брой вторични електрони. С разви­
тието на процеса броят на вторичните
електрони се увеличава след всяко следва­
що стъпало, докато електронният поток
попадне върху анода. По описания начин
могат да се получат стойности на коефи­
циента на усилване по ток от порядъка на
няколко хиляди. Този тип у.множители се
използуват във фотоклетките и в суперор-

тиконите. Вж. фотоелектронен умножител.
електроника (electronics) — наука, за­
нимаваща се с протичането на електриче­
ски ток във вакуум, в газова среда и в по­
лупроводници и по-специално с методите
за генериране и управляване на поведе­
нието на токоносителите — електрони,
дупки и йони, например в електронните
лампи и транзисторите, както и с прило­
жението на такива прибори.
електронна лампа (electron tube) — общ
термин за електронен прибор, представ­
ляващ херметически затворена обвивка, в
която е създаден вакуум или газова среда
с определен състав и в която протича
електрически ток от електрони или йони,
които се движат, управлявани от подаде­
ните на електродите напрежения или то­
кове. Освен изправителните, усилвателни­
те и генераторните лампи терминът Е. л.
обхваща и електроннолъчевите тръби,
предавателните тръби, кинескопите и фо-.
токлетките. Вж. електронновакуумна лам­
па, газоразаядна лампа.
електронна лампа с екранна решетка
(screen-grid electron tube) — електронна
лампа, съдържаща катод, управляваща
решетка, екранна решетка и анод. Този
тип електронна лампа (наречена още тетрод) е създаден на основата на триола,
който не може да се използува при високи
честоти поради обратната връзка между
входа и изхода през вътрешния капацитет
между анода и управляващата решетка.

Е.13. Принцип на действие на електронен умножител


електронно-вакуумна лампа

Капацитетът се намалява, като между
анода и управляващата решетка се поста­
ви екран. Е. л. е. р. позволяват да се полу­
чи устойчиво усилване при високи често­
ти, но с екранната решетка в анодната ха­
рактеристика се въвежда участък с отри­
цателна стръмност, което не позволява
получаването на синусоидално анодно на­
прежение с голяма амплитуда. Участъкът
с отрицателна стръмност се премахва
Е.15. Графично означение на електронна
чрез допълнителна антидинатронНа ре­ лампа с обратна вълна (показан е О-обрашетка.
зен карцинотрон)
Тетродите могат да се използуват за
5000
MHz
може
да се получи изходна
получаване на изходни сигнали с голяма
мощност от порядъка на 900 mW. Ha
амплитуда, ако разстоянието между ек­
фиг. Е. 15 е показано графичното означе­
ранната решетка и анода е близо до кри­
ние на Е. л. о. в. — в случая това е О-обтичното (вж. лъчев тетрод). Графично­
разен карцинотрон.
то означение на тетрода е дадено на
електронна леща (electron lens) — ком­
фиг. Е.14.
бинация от електроди или от електромаг­
електронна лампа с обратна вълна
нитни или постоянни магнити, която се
(backward-wave oscillator) — лампа с бяга­
използува за фокусиране на електронен
ща вълна, в която разпространението на
лъч в дадена точка, например върху екра­
електромагнитната вълна става в обратна
на на електроннолъчева тръба или на пре­
посока спрямо посоката на движение на
давателна телевизионна тръба. Вж.
електронния поток. Лампите с бягаща
електростатична леща, магнитна леща.
вълна се отличават с конструкция, която
електронна оптика (electron optics) —
намалява скоростта на разпространение
дял от електрониката, изучаващ поведе­
на вълната, а колекторът им е оформен
нието на електронни лъчи, подложени на
така, че да поглъща част от енергията на
действието на електрически или магнитни
изхода. Създадената в лампата обратна
полета. Един от основните проблеми, с
вълна получава енергия от електронния
които се занимава Е. о., е използуването
сноп. Осцилациите в лампата се поддър­
на полета за отклоняване и фокусиране на
жат при равни скорости на електронния
електронните лъчи. С прилагането на
сноп и на бягащата вълна по протежение
подходящи потенциали към система от
на лампата. Честотата на осцилациите
електроди може да се създаде електриче­
може да се променя с помощта на анод­
ско поле с еквипотенциални повърхнини с
ното напрежение на електронния прожек­
форма на изпъкнали или вдлъбнати лещи.
тор, като по този начин обхватът на регу­
Поведението на електронен лъч, който на­
лиране е по-широк в сравнение с клистровлиза в такава система, е подобно на по­
на или с конвенционалната лампа с бяга­
ведението на светлинен лъч в оптична сис­
ща вълна. За честоти от 2500 до
тема и тази аналогия е причина за възпри­
емането на термина Е. о. Вж. електронна
леща.
електронно-вакуумна лампа (vacuum
tube, valve) — електронен прибор, затво­
рен в херметически балон, в който е съз­
даден достатъчно висок вакуум, така че
остатъчният газ да не влияе върху елек­
трическите характеристики. След създава­
Е.14. Графично означе­ не на необходимия вакуум балонът се за­
ние на тетрод с косве­ печатва или чрез помпа непрекъснато се
но отопление
поддържа необходимото равнище на ос­


електронно

изображение

татъчен газ. Токът в Е.-в. л. се пренася от
електрони, а не от йони.
електронно
изображение
(electron
image) — вж. потенциален релеф.
електронноизчислителна
машина
(ЕИМ) (computer) — устройство, което
приема информация, извършва определе­
ни математически и/или логически опера­
ции с нея и дава съответния отговор. По­
някога ЕИМ се наричат още устройства
за обработка на данни. Входната инфор­
мация трябва да бъде във вид, който да
може да се възприеме от ЕИМ. Съществу­
ват два основни типа ЕИМ — аналогови
и цифрови. Вж. аналогова електронноиз­
числителна машина, цифрова електрон­
ноизчислителна машина.
електроннолъчева тръба (cathode ray
tube, US kinescope) — вакуумен електро­
нен прибор, в който създаден електронен
лъч се фокусира върху фосфоресциращ ек­
ран и се отклонява, така че да се получи
■видимо изображение. Е. т. се използуват
в осцилоскопите, радарите и телевизион­
ните приемници. По принцип Е. т. се съ­
стоят от електронен прожектор, който из­
лъчва лъча, електростатична или магнит­
на система за фокусиране на лъча върху
екрана, електростатична или магнитна
система за отклоняване на лъча, и екран,
покрит с луминофор, който излъчва свет­
лина при попадане на електронния лъч.

70

Ha фиг. Е. 16 е показано устройството на
Е. т. с електростатично фокусиране и
електростатична развивка, които най-чес­
то се използуват в осцилоскопите.
електроннолъчева тръба с послесветене
(long-persistance tube) — електроннолъче­
ва тръба, чийто екран е покрит с мате­
риал, който е едновременно фосфоресци­
ращ и флоуресциращ, така че изображе­
нието се запазва за няколко секунди след
преминаването на електронния лъч през
екрана.
електроннолъчев индикатор на настрой­
ката (cathode ray tuning indicator, US
electron ray tube) — малка по размери
електронна лампа, включваща триоден
усилвател и проста по устройство елек­
троннолъчева тръба, в която площта на
светене на луминесцентния екран може да
се управлява чрез сигнала, подаден към
управляващата решетка на триола.
Е. и. н. се използуват предимно в радио­
приемниците, като управляващият ги сиг­
нал се подава от схемата за автоматично
регулиране на усилването. Графичното
означение на Е. и. н. е показано на фиг.
Е. 17.
електроннолъчев осцилограф (cathode
ray oscillograph) — уред за трайно регист­
риране на формата на променливи елек­
трически величини. Регистрирането се из­
вършва обикновено чрез фото; рафиранс

Е.16. Електроннолъчева тръба с електростатично фокусиране и развивка: К — шод
(електронен прожектор); g — управляващ електрод; А\ — фокусиращ анод: Ai — уско­
ряващ или краен анод;
Hi — електроди за хоризонтално отклонение на лъча; S —
луминесцентен екран; К,,
— електроди за вертикално отклонение


71

E.Ì7. Графично означение на електрон­
нолъчев индикатор на настройката
на изображението на екрана на електрон­
нолъчев осцилоскоп. Основната разлика
между Е. о. и електроннолъчевия осцило­
скоп са предвидените механични елемен­
ти, необходими за закрепване на фотока­
мера към електроннолъчевата тръба.
електроннолъчев осцилоскоп (cathode
ray oscilloscope) — уред, съдържащ електронолъчева тръба, който се използува за
изследване на променливи електрически
периодични или преходни величини чрез
изобразяване на формата им върху екра­
на. При изследването на периодични сиг­
нали електронният лъч се отклонява в хо­
ризонтална посока (по направление на ос­
та Ύ) чрез генератор на трионообразно
напрежение, който се използува и като
еталон за време. Изследваният сигнал се
подава на входа на системата за верти­
кално отклонение (по оста У), като обик­
новено преди това се усилва. Чрез регули­
ране на честотата на еталона за време на
стойност, равна на някое от подразделе­
нията на основната честота на сигнала,
върху екрана може да се получи устойчи­
во изображение, което позволява форма­
та на сигнала да се изследва в подробнос­
ти. За да се улесни получаването на устой­
чиво изображение, е предвидена схема, с
която генераторът на еталонна честота се
синхронизира с изследвания сигнал.
Е. о. е един от най-широко използува­
ните уреди в електрониката. Освен за из­
следване на формата на сигнали и откри­
ването на хармоници, заедно с вобелгенератор той се използува за настройка на
радио- и телевизионни приемници. Е. о. се
използува широко и в радарните системи.

електростатичен
С тях могат да се изследват също така и
произволни по характер физични величи­
ни (например механични сили), които мо­
гат да бъдат преобразувани в пропорцио­
нални електрически сигнали. Вж. двулъчев
осцилоскоп, осцилограф.
електроннолъчев преобразувател (image
converter) — електронна лампа, при която
проектираното върху фотокатода й изоб­
ражение на обекта предизвиква появата
на съответно видимо изображение върху
флуоресциращ екран. Едно от предимст­
вата на този тип прибори е това, че фотокатодът може да се направи чувствителен
към инфрачервени лъчи и така да се полу­
чи видима картина на невидим за човеш­
кото око обект.
електронно превключване (electronic
switching) — използуване на активни при­
бори за осъществяване на превключващи
операции. Транзисторът например е мно­
го близък аналО1 на механичните прев­
ключватели, защото притежава практиче­
ски безкрайно голям импеданс, когато е
запушен, и много малък импеданс в отпу­
шено състояние. Освен това той може да
се превключва от едното състояние в дру­
гото чрез сигнал, подаден на базата (или
на гейта) му. Два транзистора, свързани
по схема с общ емитер или с общ колек­
тор, успешно изпълняват функциите на
превключващ елемент при подаване на
подходящи сигнали на базите им. Елек­
тронните превключватели имат пре­
димството пред механичните, че в тях ня­
ма подвижни части и се отличават с поголямо бързодействие. Електронното
превключване се използува широко в ло­
гическата схемотехника, например к
ЕИМ.
електростатичен волтметър (electro­
static voltmeter) — уред за измерване на
високи постоянни напрежения, чието дей­
ствие се основава на привличането между
заредените с различна полярност електро­
ди на кондензатор. Един от вариантите на
Е. в. преставлява променлив кондензатор
с няколко електрода, като едната група
електроди е неподвижна, а другата група
може да се придвижва, като в същото вре­
ме разтяга пружина. Големината на пре­
местването е пропорционална на прило­
женото напрежение. Поради капацитив­


електростатичен

екран

ния характер на измервателната система
уредът не консумира ток от източника на
напрежение освен първоначалния заряден
ток и затова е много подходящ за измер­
ване на напрежението на източници с го­
лямо вътрешно съпротивление — напри­
мер източника на високо напрежение в те­
левизионните приемници.
електростатичен екран (electrostatic
screen, US electrostatic shield) — вж. елект­
рически екран.
електростатичен (кондензаторен) висо­
коговорител (electrostatic loudspeaker) —
високоговорител, който представлява за­
реден кондензатор с успоредни плоски
електроди, между които има малка въз­
душна междина. Единият от електродите
е неподвижен, а другият може да вибрира
под действието на сигнала със звукова
честота, подаден към електродите. Прин­
ципна схема на Е. в. е показана на фиг.
Е.18. Характерен недостатък на Е. в. е ви­
соката степен на хармонични изкривява­
ния, но той не се проявява при много мал­
ки амплитуди на трептенията. Това озна­
чава, че Е. в. могат да се използуват пре­
димно в горната част на звуковия спек­
тър, където амплитудите на сигнала са
малки. Ако обаче вибриращата пластина
се постави между два перфорирани непод­
вижни плоски електрода, към които зву­
ковият сигнал се подава противотактно,
изкривяванията значително се намаляват
и високоговорители с такава конструкция
могат да се използуват успешно при чес­
тоти от целия звуков спектър.

72

електростатичен (кондензаторен) мик­
рофон (electrostatic microphone) — микро­
фон, който представлява малък по разме­
ри зареден кондензатор с плоско-паралел­
ни електроди, между които има малка
въздушна междина. Единият от електро­
дите е неподвижен, а другият вибрира под
действието на звуковите вълни. Когато
подвижният електрод (диафрагмата) виб­
рира, капацитетът на микрофона се про­
меня в синхрон с измененията на наляга­
нето на звуковите вълни. Тъй като заря­
дът на електродите се поддържа постоя­
нен, при вибриране се изменя напрежение­
то на електродите, което се използува и
като изходен сигнал от микрофона.
Ако Е. м. е свързан към дълъг кабел,
капацитетът на кабела се проявява като
паралелно свързан на капацитета на мик­
рофона и чувствително отслабва микрофонния изходен сигнал. Този недостатък
се избягва, като в корпуса на микрофона
се вгражда предусилвател, който изолира
микрофона от кабела и усилва изходния
сигнал.
електростатична връзка (electrostatic
coupling) —вж. капацитивна връзка.
електростатична индукция (electostatic
induction) — процесът, при който едно не­
заредено тяло придобива електрически
заряд, когато е поставено близо до заре­
дено тяло (но без да се допира до него).
Процесът се проявява чрез отблъскването
на две тела с едноименен заряд. Ако даде­
но тяло е заредено отрицателно, в него
има излишък от електрони, които изтла­
скват електроните в незареденото тяло в
^захр
противоположна посока към далечната
му страна, като по този начин в близката
част на тялото се създава недостиг на
електрони, т. е. тя се зарежда положител­
но. Възникналият заряд на различните
о---- U
части от първоначално незареденото тяло
се получава благодарение на Е. и.
Нискочестотен
електростатична леща (electrostatic
Входен сигнал
НеподВижен lens) — леща, с която електронният лъч
" електрод
се фокусира в дадена точка с помощта на
електрическо поле. В общия случай Е. л.
Вибриращ
се състои от няколко електрода с цилинд­
електрод
рична форма, разположени концентрично
спрямо електронния лъч. При подаване на
Е.18. Опростена схема на електростатичен подходящи потенциали към електродите
високоговорител
се създава електрическо поле, което дей­


елемент на Лекланше

73

ствува върху електронния лъч както из­
пъкналата леща върху светлинен лъч.
Чрез регулиране на потенциала на елек­
тродите електронният лъч се фокусира в
желаната точка.
електростатично отклонение (electro­
static deflection) — отклоняване на елект­
ронния лъч в електроннолъчева тръба чрез
електрическо поле, създадено между два
заредени отклоняващи електрода. Лъчът
се отклонява към положително заредения
електрод.
електростатично
поле
(electrostatic
field) — вж. електрическо поле.
електростатично фокусиране (electro­
static focusing) — фокусиране на електрон­
ния лъч в електроннолъчеватръба с елект­
ростатична леща.
елемент за еквивалентност (equivalence
element) — в цифровата схемотехника ло­
гически елемент с два входа, на чийто из­
ход се получава 1 тогава и само тогава,
когато двата входа са в едно и също
състояние — едновременно 1 или 0. Това
означава, че изходът на Е. е. е комплементарен на изхода на логически елемент „из­
ключващо ИЛИ“. Вж. логически елемент,
логически елемент „изключващо ИЛИ",
логическо ниво.
елемент за предварителна настройка
(preset control) — елемент за настройка на
устройство, предназначен за сравнително
рядко използуване. Като пример могат да
се посочат кондензаторите за донастройване в суперхетеродинен приемник, които
се регулират в производствени условия и
в повечето случаи не изискват допълни­
телни манипулации. Е. п. н. обикновено
се регулират с отвертка и са монтирани

така, че потребителят на устройството да
няма достъп до тях.
елемент на изображението . (picture
element, US dot, pixel) — в телевизията
елементът с най-малка площ, който може
да бъде възпроизведен. Телевизионното
изображение се разглежда като съставено
от голям брой елементи, подредени в хо­
ризонтални редове, като дължината на
всеки елемент е равна на разстоянието по
вертикала между два съседни реда, т. е.
Е. и. се представят като квадрати. При
предаване на телевизионно изображение
елементите се „опипват“ последователно
от развиващия електронен лъч, като пре­
давателната система не може да разгра­
ничи подробности от оригинала с разме­
ри, по-малки от размерите на Е. и. Сигна­
лът на изображение, съставено от редува­
щи се черни и бели елементи, представля­
ва синусоидална вълна, както е показано
на фиг. Е.19, с честота, равна на горната
гранична честота на видеосистемата. Вж.
коефициент на Кел.
елемент на Kep (Kerr ceil) — светлинен
модулатор, представляващ клетка с теч­
ност, в която има два плоски успоредни
електрода и която се поставя между два
кръстосани поляроида. При нормални ус­
ловия през клетката не преминава светли­
на, защото поляроидите са кръстосани.
Ако обаче към електродите бъдат подаде­
ни електрически сигнали, равнината на
поляризация се завърта (ефект на Kep),
което създава условия за преминаване на
светлина.
елемент на Лекланше (Leclanché cell) —
първичен галваничен елемент, сьстоящ се
οι вьг теттв (положи ie лен ) и цинков (oi-

КЬадратни елементи
на изображението
Ред на
_
разбивката"
СъотЬетстЬубасц1

сигнал на
изображениет о

Е.19. Сишал на изооражението, съответствуващ на редуващи се черни и бели е. icmch i и


елиптична поляризация
рицателен) електрод, потопени в елект­
ролит — разтвор на амониев хлорид. Су­
хият вариант a Ė. Л. е най-широко изпол­
зуваният първичен галваничен елемент. В
този случай въгленовият електрод е пото­
пен в паста от амониев хлорид и манга­
нов двуокис (който действува като деполяризиращо вещество) и в такъв вид е
затворен в цинков корпус, изпълняващ в
същото време ролята на отрицателен
'електрод.
елиптична поляризация (elliptical pola­
risation, slant polarisation) — свойство, ха­
рактерно за електромагнитна вълна с вър­
тяща се равнина на поляризация и с амп­
литуда, зависеща от ориентацията на рав­
нината на поляризация. След отразяване
в йоносферата вертикално и хоризонтал­
но поляризираните радиовълни могат да
се превърнат в елиптично поляризирани.
Ако амплитудата на вълната остава по­
стоянна при въртене на равнината на по­
ляризация, вълната е кръгово поляризи­
рана.
емисионен ток (emission current) — ток,
възникващ вследствие на електронна еми­
сия.
емисия на решетката (grid emission) —
емисия на електрони или йони от решет­
ката на електронна лампа. Е. р. може да
възникне в резултат от нагряване на ре­
шетката (първична Е. р.) или от бомбар­
дирането й с електрони или йони (вторич­
на Е. р.1.
емитер (emitter) — областта в биполя-1
рен транзистор, от която токоносителите
постъпват в областта на базата. При това
основните токоносители от емитерната
област се превръщат в неосновни в базо­
вата област. Вж. биполярен транзистор,
неосновни токоносители, основни токоно­
сители, токоносител.
емитерен повторител (emitter follo­
wer) — вж. схема с общ колектор.
емитерно свързана логика ' (ЕСЛ)
(emitter coupled logic, ECL) — тип интег­
рални логически схеми, при които основ­
ният елемент, извършващ логически опе­
рации с входните сигнали, е транзисторен
токов ключ, а изходният сигнал се полу­
чава от емитерен повторител. Основните
специфични особености на този тип логи­
чески схеми са наличието на два изхода

74
(инвертирани един спрямо друг) и прев­
ключването без насищане, което позволя­
ва да се постигне сравнително високо
бързодействие.
емитрон (emitron tube) — вж. иконоскоп.
енергийна диаграма (на полупровод­
ник) (energy-level diagram) — диаграма, в
която енергията на електроните се нанася
по вертикалната ос.
Електроните имат различна енергия в
зависимост от орбитата, на която се на­
мират. Различните енергии на електрони­
те се разполагат съответно в двете ивици
на Е. д— зоната на проводимостта и ва­
лентната зона, както е показано на фиг.
Е.20. Вж. валентна зона, забранена зона,
зона на проводимостта.
енергозависима памет (volatile store) —
в ЕИМ или системите за обработка на
данни запомнящо устройство, при което
въведената в него информация се' загубва
при прекъсване на захраващото напреже­
ние. Типичен пример за Е. п. са полупро­
водниковите памети, съставени от еле­
менти с две устойчиви състояния.
енергонезависима памет (nonvolatile
store) — запомнящо устройство, което не
губи въведената в него информация при
изключване на захранващото напреже­
ние —таквва са например лентовите и ди­
сковите stai ни t ни запомнящи устройства.

Е.20. Ellepi ийна диш рама на
полупроводник


75

епитаксиално нарастване (epitaxial gro­
wing) — вж. епитаксия.
епитаксия (epitaxy) —. метод за получа­
ване на тънък полупровоников слой върху
кристал от същия материал, така че слоят
да бъде със същата ориентация на крис­
талната решетка, както и самият кристал.
Е. се използува в производството на тран­
зистори, като благодарение на нея колек­
торната и емитерната област могат да
бъдат с малко обемно съпротивление
(следователно с малки загуби), а епитаксиалният слой може да се направи с под­
ходящо съпротивение, за да се получат
PN преходите с базовия слой.
еталон за време (time base) — в елек­
троннолъчевите осцилоскопи развивка,
чиито параметри са свързани с времето.
Обикновено това е хоризонталната раз­
вивка, а изследваният сигнал осигурява
отклонения във вертикално направление.
еталонна клетка (standard cell) —пър­
вичен галваничен елемент, който генерира
постоянно във времето е. д. н. и се -из­
ползува като еталон за напрежение. За да
се гарантира стабилността на е. д. н. на
Е. к., от нея трябва да се консумира мно­
го малък ток, поради .което тя не може
да се използува като захранващ източник.
Най-известният тип Е. к. е нормалният
елемент на Уестън.
ефективен капацитет (effective capa­
citance) — вж. еквивалентен капацитет.
ефективна
индуктивност
(effective
inductance) вж. еквивалентна индуктив­
ност.
ефективно
съпротивление
(effective
resistance) — 1) вж. еквивалентно съпро­
тивление; 2) пълното активно съпротив­
ление по променлив ток на проводник, в
което участвуват омическото съпротивле­
ние на проводника, съпротивлението,
дължащо се на повърхностния ефект, и съ­
противлението, дължащо се на близостта
на обратния проводник. При високи чес­
тоти Е. с. може да бъде няколко пъти поголямо от омическото съпротивление. В
този случай често вместо Е. с. се използу­
ва терминът високочестотно съпротивле­
ние. Вж. близостен ефект, повърхностен
ефект.
ефект на Джозефсън (Josephson effect)
— появата на ток на свръхпроводимост

ефект на Хол
през тънък слой диелектрик, разделящ
два свръхпроводника (т. нар. контакт на
Джозефсън). Експериментално ефектът е
бил наблюдаван за пръв път през 1963 г.
Електроните, които обуславят провс-шмостта при F. Д., преминават през дие­
лектрика (обикновено метален окис с де­
белина 0,001 μm) благодарение на тунел­
ния ефект. Ако токът през контакта на
Джозефсън не надвишава определена кри­
тична стойност, пад на напрежението вър­
ху контакта не съществува. Ако обаче то­
кът надвишава критичната стойност, вър­
ху контакта се създава пад на напреже­
нието и контактът започва да излъчва
електромагнитни вълни. Въз основа на
Е. Д могат да се конструират изключи­
телно точни уреди за измерване на слаби
магнитни полета, тъй като критичната
стойност на тока зависи от външния маг­
нитен поток.
ефект на Едисон (Edison effect) —
електрическа проводимост между нагрята
нишка и несвързан с нея студен електрод,
разположен в същия балон. При експери­
ментите си за създаване на покритие вър­
ху вътрешната повърхност на лампа с по­
мощта на въгленов електрод Едисон по­
ставил в лампата метална пластина и ус­
тановил, че когато пластината е с поло­
жителен потенциал спрямо нагретия
електрод, между тях протича ток. Така за
първи път била наблюдавана термоелектронната емисия.
ефект на Милър (Miller effect) — увели­
чаване на ефективния входен капацитет на
електронна лампа чрез обратна връзка от
анода, създадена през вътрешния капаци­
тет между анода и решетката. Този тип
обратна връзка може да увеличи входния
капацитет няколко пъти над стойността
на физическия капацитет решетка — ка­
тод.
ефект на Пелтие (Peltier effect) — пови­
шаване или понижаване на температура­
та на прехода между два различни мета­
ла, когато през него протича ток, като по­
соката на изменение на температурата за­
виси от посоката на тока. Отделената или
изгубената топлина в прехода е пропор­
ционална на протичащия ток.
ефект na Хол (Hall effect) — създаване
на напречно е. д. н. в проводник или полу­


76

жак

проводник, през който протича ток и кой­
то е поставен в магнитно поле. Когато
един проводник или полупроводник, през
който протича ток, е поставен в магнитно
поле със силови линии, перпендикулярни
на посоката на тока, между повърхности­
те на проводника или полуроводника,
перпендикулярни на посоката на тока и
на силовите линии на магнитното поле, се
създава напрежение, пропорционално на

тока и на магнитната индукция.
ефект на Шоткн (Schottky effect) — уве­
личаване на тока от катод над стойността
на насищане в резултат от увеличаване на
анодното напрежение. Ефектът се пред­
извиква в резултат от намаляването на
работата на излитане на електроните от
катода поради повишения интензитет на
електрическото поле на неговата повърх­
ност.

жак (jack) — вид контактно съедине­
ние, състоящо се от гнездо с няколко пру­
жинни контакта и щепсел, чиито контакти
по разположението си съответствуват на
контактите на гнездото. Контактите в
гнездото могат да бъдат подредени така,
че при вкарване на щепсела да затварят
или да прекъсват дадена електрическа ве­
рига, както е показано на фиг. Ж.1. Ж. се
използуват широко в телефонната и в
предавателната техника за бързо осъ­
ществяване на връзки между различни
устройства или отделни вериги.
живачен галваничен елемент (Mallory
cell, mercury cell) — първичен галваничен
елемент, в който като катод се използува
смес от живачен окис и графит (обикнове­
но нанесени върху метална основа). Ано­
дът е от цинк, а електролитът е разтвор
на калиева основа.

Електродвижещото напрежение на
Ж. г. е. е 1,25 V и тази стойност се запаз­
ва забележително постоянна през целия
срок на използуване на елемента. При ед­
накъв обем Ж. г. е. имат много по-голям
капацитет от елементите на Лекланше. С
други думи, Ж. г. е. могат да бъдат с мно­
го малки размери, като в същото време се
отличават с продължителен срок на из­
ползуване. Това ги прави подходящи в
случаите, когато малките размери са от
значение*— например в кино- и фотокаме­
рите и ръчните часовници. Такива елемен­
ти се използуват и за .захраване на прено­
сима електронна апаратура.
живачен изправител (mercury arc
rectifier) — изправителен елемент, при
който изправянето се осъществява чрез
дъга между анод и живачен катод. Разря­
дът възниква в йонизирани живачни пари.

Щекер

Г нездо
(жак)

Щекер

Г нездо
(жак)

о —пв

b —ов
c —я

жак c i ри контакта, служещи за свързване към два сш пални проводника и един заземяващ проводник:
прекъсващ жак
при вкарване на щепсела връзката между а и Λ и между е и с/ се прекъсва


n

загуби от отражение
пример живачните изправители. които
представлява свободен живак на дъното
на стъклен балон. Емисията от такъв ка­
тод започва след бомбардирането на по­
върхността на живака с положителни йо­
ни, получени от йонизацията на живачни­
те пари в лампата, и от термоелектроната
емисия от точките на прегряване, появили
се в резултат от бомбардирането.

Начинь! на запалването на разряда зави­
си от типа на изправителя. Вж. екситрон
и игнитрон. Падът на напрежение върху
дъгата в живачни пари е много малък,
което осигурява голям коефициент на по­
лезно действие на Ж. и.

живчен катод (mercury pool cathode) —
катод в някои газоразрядни лампи, на­

3
забавящ електрод (decelerating elect­
rode, decelerator) —електрод в електрон­
нолъчева тръда, на който се подава напре­
жение с подходяща стойност, за да може
да забавя електронния лъч. Обикновено
3. е. представлява мрежа или къс цилин­
дър. 3. е се използуват в телевизионните
предавателни тръби с бавни електрони,
например суперортиконите, при които е
необходимо електронният лъч да достига
до мишената с много ниска скорост. Вж.
ортикон, правоъгълна развивка.
забранена зона (forbidden band) — в
енергийната диаграма интервал от енер­
гии на електроните между двете разреше­
ни зони — зоната на проводимостта й ва­
лентната зона.
Електронът не може да има енергия
със стойност от забранената зона — той
задължително има или по-малка енергия
и тогава се намира във валентната зона,
или по-голяма енергия и се намира в зо­
ната на проводимостта. Следователно
енергията на електроните се изменя стъ­
пално и ако електроните от валентната
зона придобият достатъчно енергия, за да
преминат в зоната на проводимостта,
елементът става проводящ. Вж. фиг. Е.20.
забраняващ сигнал (inhibiting signal) —
сигнал, с който се блокира изпълнението
на дадена функция. Например 3. с. може
да „затвори“ логически ключ и така да
блокира появата на всякакъв сигнал на
изхода му. Понятието 3. с. е обратно на

разрешаващ сигнал.
заглушаваме (muting) — потискане на
звуков (нискочестотен) канал в дадено
устройство. В приемниците с честотна
модулация понякога е предвидена въз­
можност за 3. на изходните звукови сиг­
нали, ако приетите сигнали не надвиша­
ват дадена прагова стойност. По този на­
чин се потиска шумовият фон, а желаният
сигнал с допълнителна настройка може
да бъде достатъчно подсилен, за да над­
хвърли праговото ниво.
заграждащ филтър (rejector filter) — резонансна верига, проектирана да има ви­
сок импеданс при дадена честота. 3. ф. се
свързва последователно с нискоимпедансна верига и действува като остро из­
рязващ филтър, който потиска сигналите
с честота, равна или около избраната чес­
тота на заграждане. Най-често използува­
ният тип 3. ф. са паралелните LC-вериги.
Вж. паралелен резонанс.
загуби (loss) — в общия случай мярка
за степента на намаляване на амплитуда­
та на сигнал при преминаването му през
електронна система. 3. се определят чрез
отношението между мощността, напреже­
нието или тока на изходния сигнал към
съответно мощността, напрежението или
тока на входния сигнал, обикновено' из­
разено в децибели:
¡0
20 lgUHļx/f/BX;
20
загуби от отражение (reflection ratio,


загуби от хистерезис

reflection gain, return lo.se»?

78

o, лишение­

то на предадената мощност към товар,
който не е съгласуван с импеданса на из­
точника, към мощността, която може да
бъде предадена при идеално съгласуване
на товара към източника. Измерванията
се правят в точката на свързване между
източника и товара при дадена честота.
Обикновено отношението се изразява в
децибели и се определя по формулата
10
където Z ! е импедансът на генератора, а
Z 2 — товарният импеданс. Вж. коефи­
циент на несъгласуваност.
загуби от хистерезис (hysteresis losses)
—в магнитен материал загуба на енергия
при всяко изменение на интензитета на
магнитното поле в материала. 3. х. са
пропорционални на площта на хистерезисния цикъл.
задаващ генератор — 1) (reference
oscillator) — в телевизионните приемници
за цветно изображение генератор, който
се синхронизира по честота и по фаза със
сигнала за цветова синхронизация. 3. г. уп­
равлява синхродетекторите, които отде­
лят сигнала за цветност; 2) (master
oscillator) — в радиопредавателите гене­
ратор, който се използува за задаване на
честотата на носещия сигнал. 3. г. трябва
да имат много голяма стабилност на чес­
тотата, за да поддържат честотата на но­
сещия сигнал в допустимите граници око­
ло зададената стойност.
задействуване (triggering) — предизвик­
ване на промяна в състоянието на уст­
ройство чрез подаване на външен сигнал,
което се характеризира с това, че промя­
ната продължава да се извършва автома­
тично и независимо от външия сигнал,
след като вече е предизвикана с неговото
подаване. Вж. схема с две устойчиви съ­
стояния, схема с едно устойчиво състоя­
ние.
задействуващ сигнал (drive) — в общия
случай входен сигнал за активен прибор
или устройство.
заземяване (earth, US ground) — слу­
чайно възникнала или преднамерено осъ­
ществена нискоомна връзка към земя или
към токопроводящо тяло с големи разме­
ри, което служи като електрическа „зе­
мя“ — например корпус на кораб, шаси

h¿í превозно средство и.ш ил елеклрошю
съоръжение. За да се осъществи нискоом­
на връзка със земята, в почвата се заравя
проводник или мрежа от медни провод­
ници. Този метод се използува в радио­
предавателите. При апаратура с малка
мощност,
например
радиоприемник,
връзката към земя може да се осъществи
с медно острие, забито в почвата, или с
проводник, свързан към метална тръба за
студена вода.
Потенциалът на земята или на шасито
се използува като нулево опорно ниво и
потенциалите във всички точки на апара­
турата се измерват спрямо този нулев по­
тенциал. Така 180-волтова захранваща
линия означава, че напрежението е равно
на 180 V. измерени спрямо потенциала на
земята или шасито. Обикновено точки от
захранваща линия, които имат постоянен
положителен или отрицателен потенциал
към земя, са свързани със същинската зе­
мя с кондензатор с малко реактивно съ­
противление, така че за променливотоко­
вите сигнали тези точки могат да се при­
емат с потенциал, равен на потенциала на
земята.
закони на Кирхоф (Kirchhoffs laws) 1) във всеки възел на електрическа верига
алгебричната сума на токовете, които
влизат и излизат във и от възела, е равна
на нула; 2) във всеки затворен контур на
електрическа верига алгебричната сума на
произведенията на съпротивленията на
неговите клонове и протичащите през тях
токове е равна на сумата от включените
в контура източници на е. д. н.
Тези два основни закона важат за мо­
ментните стойности на участвуващите в
тях величини и намират широко приложе­
ние в теоретичния анализ на електронните
схеми.
закон на Ом (Ohm’s law) — токът I през
един проводник е праврпропорционален
на приложеното е. д. н. Е и обратнопропорционален на съпротивлението му R,
при условие, че температурата остава по­
стоянна. Математически 3. О. се изразява
по следния начин:

Е
Е
/=--R = ^; e^ir,
R I


79

коею позволява да се изчисли една от ве­
личините, ако другите две са известни.
Това е може би основният закон в елек­
трониката.
закон на Фарадей (Faraday’s law) — за­
кон за електромагнитната индукция, съ­
гласно който индуктираното в една вери­
га електродвижещо напрежение е правопропорционално на скоростта на измене­
ние на магнитния поток, свързан с верига­
та.
закъснение (delay, lag) — в общия слу­
чай времето, необходимо на сигнал да
премине през дадена система или уст­
ройство. За приемник или усилвател при
единичен скок на входното напрежение 3.
е равно на времето, за което изходният
сигнал нараства до стойност, равна на по­
ловината от крайната стойност (в устаноено състояние).
закъснение на обвивката (envelope
delay) — времето, необходимо за преми­
наване на дадена точка от сигнала през
предавателна система или устройство.
3. о. е равно на първата производна на
фазовото изместване спрямо ъгловата
скорост или
закъснение на обвивката = групово закъсЙФ
нение=,—.
dtø
Вж. закъснение, фазово изкривяване, фазо­
во-честотно изкривяване.
закъснителна линия (delay line, delay
network) — участък от предавателна ли­
ния или еквивалентен многополюсник със
съсредоточени индуктивни и капацитивни
параметри, който въвежда в предавател­
ната линия закъснение с предварително
определена стойност. В някои случаи като

записване с постоянна

амплитуда

3. л. се разглеждат и веригите със съсредо­
точени параметри.
заместен Т-четириполюсник (bridgedТ network) — четириполюсно Т-звено, в
което паралелно на двата последователно
свързани елемента е свързан четвърти
елемент, както е показано на фиг. 3.1.
запалителен електрод (igniter, ignition
electrode) — неподвижен електрод в газоразряните лампи с живачен катод, който
контактува с живака и при подходящо по­
дадено му напрежение създава гореща
точка върху живачната повърхност и по
този начин предизвиква електрически раз­
ряд.
запис (recording) — процес на въвежда­
не („отпечатване“) на звуков или видео­
сигнал върху носител, така че той да мо­
же след това да бъде възпроизведен при
необходимост. Въвеждането на сигнала
може да се извърши по механичен път
(върху грамофонна плоча), по магнитен
път (върху магнитофонна лента) или по
фотографски път (на филмова лента).
При всички методи на 3. се осъществява
задължително относително придвижване
между носителя и преобразувателя на за­
писвания сигнал. Това придвижване може
да бъде кръгово (при грамофонния 3.) или
линейно (при магнитния и фотографския
3.).

записване (writing) — в ЕИМ или систе­
мите за обработка на данни въвеждане на
информация в запомнящо устройство или
върху носител на данни. Вж. четене.
записване с постоянна амплитуда
(constant amplitude recording) — вид зву­
козапис върху грамофонна плоча, при


80

записване с постоянна скорост

който от синусоидален сигнал с постоян­
на амплитуда, подаден на звукозаписната
глава, се получава запис с постоянна амп­
литуда. Вж. записване с постоянна ско­
рост.
записване с постоянна скорост (constant
velocity recording) — вид звукозапис върху
грамофонна плоча, при който от подаде­
ните към записващата глава синусоидални сигнали с постоянна амплитуда се по­
лучават записани сигнали с еднаква ско­
рост на изменение, т. е. записаната ам­
плитуда е обратнопропорционална на
честотата. Ha практика това не може да
се приложи за целия интервал от звукови
честоти, тъй като съществува възможност
да се надхвърли разстоянието между два
канала при по-ниската честота или да се
получи незадоволително отношение сигнал/шум при по-високите честоти. Освен
това при звукозапис трява да се отчита
фактът, че амплитудата на звуковите сиг­
нали при високите честоти е по-малко в
сравнение с тази при ниските честоти.
Следователно използуваните на практика
методи на звукозапис представляват
компромис между записването с постоян­
на амплитуда и 3. п. с. Вж. записване с по­
стоянна амплитда.
запомняща електроннолъчева тръба
(storage tube, Williams tube) — електрон­
нолъчева тръба, използувана за кратко­
трайно запомняне на информация.
запомнящо реле (memory relay) — меха­
нично реле с две или повече бобини, за­
действуващи независими контактни сис­
теми, включително и допълнителна кон­
тактна система, която остава в положе­
ние, определено от последната възбудена
бобина. Понякога 3. р. неправилно се
идентифицират с поляризираните релета.
запомнящо устройство (store) — в ЕИМ
устройство, в което се въвежда и се съхра­
нява информация. Съществуват различни
видове 3. у. — в някои от тях се използу-

ват Mai ни i ни дискове или магнитна лен­
та, в други — магнитни матрици или
електронни елементи с две устойчиви съ­
стояния. Терминът „памет“, който поня­
кога се използува вместо „запомнящо
устройство“, не се препоръчва. Вж. магни­
тен барабан, магнитна сърцевина, схема с
две устойчиви състояния.
запушване (blocking) — в електронните
лампи потискане на анодния ток чрез по­
даване на високо отрицателно напреже­
ние на решетката. Това може да стане
случайно, например при прекъсване на ве­
ригата на решетъчния резистор, или пред­
намерено, например, когато лампата се
използува в релейна схема.
заряден кондензатор (reservoir capacitior) — кондензатор, свързан паралелно
на изхода на изправител. Когато изправи­
телният елемент е в пропускащо състоя­
ние, 3. к. (фиг. 3.2) се зарежда до макси­
малната стойност на променливото вход­
но напрежение към изправителя, а когато
това напрежение спадне под максимална­
та си стойност, напрежението към товара
се осигурява от 3. к. Това води до спадане
на напрежението на 3. к., но при следва­
щия интервал на пропускане на изправи­
телния елемент то се възстановява.

затворена верига (closed circuit) — вери­
га, която не е прекъсната и следователно
през нея може да протича ток. В радио­
разпръскването с този термин се означава
верига, използувана при репетиция или за
запис на програма,която не е предназна­
чена за директно излъчване.
затихване (damping) — свойство на ме­
ханична, електрическа или акустична резонапсна верига, което обуславя непре­
къснато намаляване на амплитудата на
свободните трептения. 3. се предизвиква
от съпротивлението на електрическата ве­
рига или от триенето и вискозитета в ме­
ханичната система. В електронната схе-

о—----- И-------------

Променливо Ьходно

напрежение

Cļ ф

Постоянно изходно
напрежение кьм товар

о----------------- -------

3.2. Едно полупериоден изправител сьс заряден (Ci) и заглаждащ (Сд кондензаюр


звукова честота

мотехника често се прибят ва до предна­
мерено увеличаване на 3. на резонансни
схеми, при което чрез увеличаване на ак­
тивното съпротивление се разширява и
честотната лента.
захранващ блок (mains unit, US power
pack) — самостоятелен блок от електрон­
на апаратура, чието предназначение е да
създаде от мрежовото напрежение раз­
лични изходни напрежения, необходими
за захранване на апаратурата. 3- б. на
транзисторните устройства например се
състои от мрежов трансформатор, изпра­
вител и изглаждащ кондензатор с необхо­
димите параметри за получаване на жела­
ното постоянно напрежение. За ламповата апаратура освен постоянното високо
напрежение е необходимо променливо
ниско напрежение за отоплението, което
може да се получи директно от вторична
намотка на мрежовия трансформатор.
захранващ ток (feed) — за активен
прибор — средният ток, който той консу­
мира от източник на постоянно напреже­
ние.
защита чрез изключване (foldback) —
защитна система при захранващи токоизточници, която при продължително пре­
товарване автоматично намалява изход­
ния ток до нула, като по този начин нама­
лява опасността от повреда на токоизточна и/или товара.
защитна междина (protective gap) —
малка въздушна междина между два
електрода, свързани към проводниците на
предавателна линия или към проводник
под напрежение и земя. Това се прави, за
да се ограничи нарастването на напреже­
нието между двата проводника. Когато
това напрежение надхвърли дадена кри­
тична стойност, определена от размерите
на въздушната междина, между електро­

дите се появява разряд, което води до
премахване на високото напрежение.
защитна честотна лента (guard band) —
честотна лента между два съседни кана­
ла, която се оставя свободна за осигуря­
ване на известна степен на защитеност
србщу взаимни смущения.
звук (sound) — субективно усещане,
предизвикано от реакцията на човешкото
ухо на трептения в определен честотен об­
хват. Самите трептения, които се разпро­
страняват като надлъжни вълни в газове,
течности и твърди вещества, също се на­
ричат 3. или звукови трептения. Вж. зву­
кова честота.
звукова клетка (sound cell) — съставна
част на пиезоелектрични микрофони, съ­
стояща се от два кристални биморфни
елемента, монтирани успоредно един на
друг с прилежащи еднотипни повърности
и малка въздушна междина между тях.
Конструкцията на 3. к. е показана на
фиг. 3.3. Чувствителността на микрофона
може да се повиши чрез последователно
свързване на няколко 3. к.
звукова честота (audio frequency) —
честота в обхвата на звуковите вълни,
които се възприемат нормално от човеш­
кото ухо. Долната граница на този обхват
обикновено се приема за ¡5 Hz, но при
толкова ниска честота трудно се прави
разлика между слуховите и осезателните
възприятия. Като горна граница на 3. ч.
често се дава стойността 20 kHz, но тя за­
виси от възрастта и при много стари хора
спада под 10 kHz. В радиоелектрониката
възпроизвеждането на звукови сигнали с
високоговорител се приема за високока­
чествено, ако обхватът от 30 Hz до
15 kHz се покрива с минимални изкривя­
вания.
Биморфни

3.3. Конструкция на звукова клетка


82

звукоснемаща глава

звукоснемаща глава (pick-up) — въз­
произвеждащата глава в грамофоните,
която преобразува механичните трепте­
ния, предадени на иглата от профила на
браздата на плочата, в съответните из­
ходни електрически сигнали.
звукоснемаща глава с променливо маг­
нитно съпротивление (variable-reluctance
pickup) — звукоснемаща глава, при която
движенията на иглата предизвикват изме­
нение на магнитното съпротивление на
магнитна верига и генерират съответно
е. д. н. в неподвижната бобина. Електродинамичните 3. г. са пример за използува­
не на променливото магнитно съпротив­
ление.
знакопечатаща тръба (alphanumeric
printing tube, typotron) — електроннолъче­
ва тръба, предназначена за запомняне и
възпроизвеждане на въведената в нея
буквено-цифрова информация. 3. т. се от­
личават с по-голям контраст и яркост на
изображението в сравнение с обиковените
телевизионни електроннолъчеви тръби.
Използуват се предимно във видеотерми-

нали1е.
зона на проводимосИсогНисЬоп band)
— в енергийна диаграма обхват от енергии
на електроните, които са напуснали ато­
мите си и следователно могат да действу­
ват като носители на заряди (токоносители), т. е. могат да се придвижват свободно
под действието на електрическо поле.
зонно пречистване (zone refining) —ме­
тод за пречистване на полупроводников
материал, при който се използува различ­
ната степен на разтворимост на примеси­
те в разтопения и в твърдия метал. Блок­
че от полупроводников материал се пре­
карва бавно през навивките на високочес­
тотен индукционен нагревател, така че
разтопената зона преминава по протеже­
ние на блокчето. Чрез неколкократно пре­
карване на блокчето през нагревателя в
една и съща посока и в инертна среда при­
месите се концентрират в единия край на
блокчето, а другият край може да бъде с
достатъчно висока степен на чистота, не­
обходима за производството на полупро­
водникови прибори.

И
игнитрон (ignitron) — газоразрядна из­
правителна лампа с живачен катод и еди­
ничен анод, която осигурява значителен
изходен ток. Към запалителния електрод
се подава положително напрежение вед­
нъж на всеки период на променливото на­
прежение, като по този начин близо до
повърхността на живачния електрод се
създава слаба дъга, която предизвиква ос­
новния електрически разряд.
идеален филтър (ideal filter) — филтър,
който пропуска без затихване всички чес­
тоти, разположени между две определени
честотни граници, и потиска напълно
всички честоти извън тези граници.
избирателност (selectivity) — свойство
на настроен трептящ кръг или резонансен
усилвател да пропуска или да усилва да­
ден сигнал с определена честота и да по­
тиска всички сигнали с други честоти. И.
се обуславя от явлението резонанс, като

И. на една LC-верига се определя чрез не­
йния качествен фактор. И. на усилвател
или приемник зависи преди всичко от
броя на участвуващите в него настроени
трептящи кръгове и от техните качествени
фактори. Голямата И. на суперхетеродинните приемници в сравнение с линейните
приемници и приемниците с фиксирана
висока честота се дължи на факта, че се
използуват голям брой трептящи кръго­
ве, без това да затруднява настройката.
извод (terminal) —точка, в която се по­
дава или от която се снема сигнал от схе­
ма, устройство или система. (Понякога се
използува и терминът външен възелд)
изглаждане (smoothing) — потискане
на пулсациите в изходния ток или изход­
ното напрежение на изправител.
изглаждащ дросел с намаляваща индук­
тивност (swinging choke) — дросел, свър­
зан последователно на изхода на изправи-


83

изкуствена антена

гел. За да се подобрят изходните пара­
метри, дроселът се проектира така, че ин­
дуктивността му да намалява с нараства­
не на тока.
изглаждащ филтър (rippie circuit, ripple
filter) — нискочестотен филтър за пре­
махване на пулсациите от изходния ток
на изправител.
изкривяване (distortion) — 1) нежела­
телно изменение на формата на електри-'
чески сигнал. В общия случай причините,
които предизвикват И,, са три:
а) изменение на коефициента на усил­
ване или на затихване на веригата на сиг­
нала при различни честоти. Вж. ампли­
тудно-честотно изкривяване, апертурно
изкривяване;
б) изменение на коефициента на усил­
ване или на затихване на веригата на сиг­
нала при различна амплитуда на сигнала.
Вж. амплитудно изкривяване, интермодулационно изкривяване, нелинейни изкривя­
вания, хармонично изкривяване;
в) непропорционалност между фазо­
вото изместване й честотата във веригата
на сигнала. Вж. фазово-честотно изкривя­
ване.
2) нежелателно изменение на тонал­
ността, цветовите оттенъци и наситеност­
та на телевизионно изображение или въ­
веждането в него на несъществуващи еле­
менти. Това може да се получи поради из­
кривяване на сигнала, което бе обяснено
в 1). Вж: отрицателен, отскок, положите­
лен отскок. И. може да се получи и при
неточност при възпроизвеждане на отно­
сителното разположение на елементите
на изображението поради недостатъци на
системата за развивка. Вж. изкривяване
тип „бъчва“, изкривяване тип „възглавни­
ца“, изкривяване тип „трапец“.
изкривяване от квантуване (quantising
distortion) — изкривяване (или шум), въ­
ведено чрез квантуване. При квантуване
на аналогов сигнал скоковете на амплиту­
дата от едно ниво на квантуване на друго
водят до изкривяване, чиято степен зави­
си от броя на използуваните нива на кван­
туване. Изкривяването намалява с увели­
чаване броя на нивата на квантуване. Та­
ка за качествено възпроизвеждане на зву­
ка са необходими най-малко 1000 нива, а
на практика се използуват 2 12 (4096) нива. с

изкривяване тип „бъчва" (barrel distor­
tion) — изкривяване на телевизионното
изображение, при което страните на квад­
рат се възпроизвеждат изпъкнали. И. т. б.
е илюстрирано на фиг. И J и се дължи на
нелинейността на полето, създадено от
бобините за развивка. Това изкривяване
е противоположно на изкривяването тип
„възглавница".
изкривяване тип „възглавница“ (pin­
cushion distortion) — изкривяване на теле­
визионното изображение, при което стра­
ните на квадрат се възпроизвеждат вдлъб­
нати. И. т. в. е илюстрирано на фиг. И.2
и се предизвиква от неравномерност на
полето, създадено от бобините за развив­
ка. И. т. в. е обратно по характер на из­
кривяването тип „бъчва“.
изкривяване тю „трапец“ (keystone
distortion) — изкривяване на телевизион­
ното изображение, при което един пра­
воъгълник се възпроизвежда като трапец.
Ефектът може да бъде предизвикан от не­
желано взаимодействие между блоковете
за хоризонтална и вертикална развивка, а
в ранните етапи на развитие на телевизия­
та И. т. т. се е получавало и в резултат на
косото (неперпендикулярното) развиване
на мишената от електронния лъч в иконоскопите. Затова тогава се е налагало въ­
веждане на допълнителна корекция, за да
се постигне точно правоъгълно изображе­
ние.
изкуствена антена (dummy antenna) —
верига от активни и реактивни съпроти­
вителни елементи, която се използува за
симулиране на импеданса на антена. При
изпитване на предавател И. а. трябва ос­
вен това безопасно да разсейва максимал-

И.2. Изобразяване
И.1. Изобразяване на
на квадрат при
квадрат при кинескоп
кинескоп с изкривяване
изкривяване тип „бъчва“ тип „възглавница"


изкуствена земя'

84

бързо на нарастването на амплитудата на
ната изходна мощност на предавателя,
,? сигналите, което позволява максимални­
без обаче да излъчва.
те им стойности да се измерват с висока
В конфигурацията, предназначена за
точност, но след регистриране на макси­
приемник, И. а. се свързва между генера­
мума е необходим значителен интервал
тора на сигнали и антенния вход на при­
от време (от порядъка на секунди) за връ­
емника. В този случай естествено не е не­
щането му до нула. С това се избягва бър­
обходимо антената да разсейва мощност.
зото изменение на показанията, което би
изкуствена земя (artificia! earth) — сис­
затруднило отчитането на максималната
тема от проводници, монтирани на из­
измерена стойност. В измервателната схе­
вестно разстояние над земната повър­
ма е включен логаритмичен усилвател,
хност непосредствено под антенна конст­
така че скалата може да бъде линейна и
рукция. Използува се вместо заземяване,
градуирана в децибели.Уредът се изпол­
когато проводимостта на почвата е мал­
ка.
зува за измерване на максималните ам­
изкуствена линия (artificial line) — вери­
плитуди на звукови сигнали в радиопре­
га от индуктивни и капацитивни елемен­
давателната и звукозаписната техника,
ти, предназначена да симулира електриче­
изолиране (isolation) — 1) пълно пре­
ските параметри на предавателна линия
махване на връзката на устройството към
за даден честотен обхват.
всякакви захранващи източници; 2) съ­
изкуствен език (artificial language) —
здаване на определена степен на физиче­
език, който за разлика от естествения се
ска защита чрез ограничаване на достъпа
основава на определен брой правила,
до даден обект или схема; 3) използуване
създадени, преди той да бъде приложен с
на буферно стъпало, с което се премахва
конкретна цел.
взаимодействието между отделните стъ­
изкуствен товар (atrificial load, dummy
пала на електронно устройство.
load) — еквивалент на електрическия то­
изотропен материал (isotropic mate­
вар на устройство, който има необходи­
rial) — материал, който има еднакви
мия импеданс и може безопасно да раз­
свойства във всички геометрични направ­
сейва отделената.в него мощност. И. т. на
ления.
предавател симулира импеданса на съоб­
изпитване (testing) — извършване на
щителната линия и на антената, но не из­
поредица от операции, с които се прове­
лъчва.
рява дали даден елемент, устройство или
излишък (redundancy) — при предава­
система функционират правилно, или ако
нето на информация частта от общото ко­
обектът на И. е нов, се проверява дали
личество данни в едно предадено съобще­
той ще може да функционира нормално
ние, която може да премахне без чувстви­
при експлоатационни условия. Съществу­
телна загуба на информация.
ват различни видове И. Вж. експлоата­
излъчване (radiation) — отделяне на
ционно изпитване, изпитване на продължи­
енергия под формата на електромагнитни
телна работа, приемно изпитване, ускоре­
вълни или електрически заредени частици.
но изпитване на дълготрайност.
измервателна бобина (search coil) — бо­
изпитване на издръжливост (endurance
бина с малки размери, използувана за из­
test) — изпитване, на което се подлага
мерване на магнитни полета. И. б. се въ­
електронен елемент, за да се провери дали
вежда в полето, така че да се получи мак­
може да издържи промените в натоварва­
симална връзка, след което се извежда
нето, на които вероятно ще бъде подло­
бързо или полето рязко се намалява до
жен по време на експлоатационния му жи­
нула. Ót индуктираното в бобината
вот. В зависимост от характера на еле­
е. д. н. може да се изчисли магнитната ин­
мента И. и. включва повтарящи се цикли
дукция.
на механично или електрическо натовар­
измервател на максималната сила на
ване, чийто брой е съизмерим с броя на
звука (peak programme meter) —уред за из­ циклите, на които вероятно ще бъде под­
мерване на максималните амплитуди на
ложен елементът през експлоатационния
звуков сигнал в предварително определен
му живот.
интервал от време. Уредът реагира многс
изпитване на изолация е високо напре­


85

жение (flash test) — подаване за кратък ин­
тервал от време на напрежение, няколко
пъти по-високо от номиналното работно
напрежение, на устройство или на даден
схемен елемент, за да се провери съпро­
тивлението на изолацията му.
изпитване на продължителна работа (life
test) — изпитване на елемент или уст­
ройство, с което трябва да се определи ве­
роятният срок на експлоатация при нор­
мални работни условия.
изпитвателна бобина (exploring coil) —
вж. измервателна бобина.
изправителен елемент (rectifying ele­
ment) — схемен елемент, който притежава
свойството да пропуска ток само в една
посока. Терминът се отнася и до група
И. е., свързани в схема паралелно или по­
следователно и оразмерени така, че да
функционират като един (съставен) И. е.
изправител с умножаване на напреже­
нието (voltage-multiplier rectifier) — комби­
нация от изправители и кондензатори,
която дава изходно напрежение със стой­
ност, приблизително равна на амплитуд­
ната стойност на входното напрежение,
умножена по цяло число. Като пример на
фиг. ИЗ е показана схема на удвоител на
напрежение. Когато Д i е отпушен, C i се
зарежда до амплитудната стойност на
променливото входно напрежение. При
следващия полупериод се отпушва Дз и
Сз също се зарежда до амплитудната
стойност на входното напрежение. С ] г
С 2 са свързани последователно и техните
напрежения се сумират, така че изходното
ниирсжснис е ìH;ì НЬШ HÖ-I О. ¡ЯМО Oi ;iM-

изтегляне на кристал
пдитудната стойност на променливо iо
входно напрежение.
При показаната на фиг. И.4 схема е
възможно да се получи изходно напреже­
ние, което е п пъти по-високо от ампли­
тудната стойност на входното напреже­
ние, където п е равно на броя на използу­
ваните изправителни елементи и конден­
затори. Показаната схема утроява вход­
ното напрежение.
изправяне (rectification) — процес на
преобразуване на електрическа енергия,
която е във форма на променлив ток, в
енергия във форма йа постоянен ток чрез
прибор с еднопосочна проводимост. За
целта могат да се използуват различни
изправители и диоди, като изборът на
прибора зависи от изискваните напреже­
ние и ток. Вж. двуполупериодно изправяне,
еднополупериодно изправяне.
изрязване (slicing) — потискане на учас­
тъци от сигнал, разположени извън две
гранични стойности на амплитудата.
Процесът е илюстриран на фиг. И.5.
изтеглен транзистор (grown transis­
tor) — биполярен транзистор, изработен
чрез изтегляне на кристал от разтопен по­
лупроводников материал. Необходимите
зони c Р и N проводимост в кристала се
получават чрез въвеждане в разтопения
материал на таблетки от необходимите
примеси по време на изтеглянето.
изтегляне на кристал (cristal pulling) —
метод за получаване на монокристали с
големи размери, необходими за произ­
водството на полупроводникови прибо­
ри. Meto u.i се състои в бавното изтсч ля-


изтриваема програмируема

86

Променливо Ьходно

напреже lue

И.4. Изправител е умножаване (в случая утроявано) на ианрежениею

И.5. Форма на входния и изходния сш над при изправяне
не на кристализиращата маса от разтопен
полупроводников материал.
изтриваема програмируема постоянна
памет (erasable programmable read-only
memori, EPROM) — постоянна памет (па­
мет тип ROM), в която данните могат
многократно да бъдат променяни от по­
требителя. Памети от този тип, в които
е използувана MOS технология, могат да
бъдат изтрити с ултравиолетова светли­
на, която попада върху чипа през прозор­
че в корпуса му. При такова изтриване
електроните и дупките рекомбинират и
съхранените заряди изчезват, така че в па­
метта могат да бъдат записани нови дан­
ни.
изтриване (erasing) — 1) при магнит­
ния запис премахване на съществуващ за­
пис, за да се освободи носителят за нов
запис; 2) в цифровите ЕИМ премахване
на информация от паметта и освобожда­
ване на съответния обем за въвеждане на
нова информация.
изходен резонатор (catcher) — вж. уловител.
изход с три устойчиви състояния (threestate output) — изход на буферно уст­
ройство с три възможни състояния — 0, 1
и високоимпедансно състояние.
икоиоскоп (iconoscope)—първата съз­

дадена телевизионна предавателна тръ­
ба, при която оптичното изображение на
оригинала се фокусира върху мозаична
мишена с фотоелектронна емисия. Мише­
ната се развива от косо попадащ върху
нея електронен лъч с бързи електрони.
Мозайката е разположена върху една­
та повърхност на пластинка от слюда, а
върху другата повърхност на тази плас­
тинка е прилепена проводяща сигнална
пластинка, от която се снема изходният
сигнал на тръбата. Когато оптичното из­
ображение е фокусирано върху мозайка­
та, от всеки неин елемент се освобожда­
ват фотоелектрони, чийто брой е про­
порционален на попадналата върху еле­
мента светлина. Така върху мозайката се
създава положителен потенциален релеф,
който с времето постепенно сеувеличава
със зареждането на кондензатора, полу­
чен между всеки елемент на мозайката и
сигналната пластинка. Потенциалният ре­
леф се разрежда от развиващия лъч и ре­
зултатното изменение на напрежението се
подава на сигналната пластинка чрез ка­
пацитивната й връзка с мозайката.
Въпреки натрупването на заряди по
описания начин този тип предавателни
тръби не са много чувствителни и за да
бъде постигната задоволителна стойност


импеданс Z

87

на отношението сигнал)шум, оригиналът
трябва да бъде силно осветен. Освен това
попадащият върху мишената високоско­
ростен електронен лъч предизвиква вто­
рична електронна емисия, проявяваща се
като лъжливи сигнали на изхода, които
дават нежелателно засенчване („черно
петно“) в получаваното изображение. Те­
зи ефекти се намаляват, като изходният
сигнал на тръбата се смесва с трионообразните сигнали на редовата развивка.
Ha фиг. И.6 е показана конструкция на
една от разновидностите на И.
имерсионна леща (immersion lens) — в
електроннолъчева тръба, електростатич­
на леща, която съсредоточава освободе­
ните от катода електрони в сноп. Поради
ниската скорост на електроните лещата е
разположена много близко до катода, та­
ка че катодът практически може да се на­
рече вграден в лещата. Обикновено И. л.
се състои от два електрода с отвори. В ня­
кои случаи електродите имат цилиндрич­
ни продължения.

имитаис (immitance) — термин, който
може да означава комплексно съпротив­
ление (импеданс) или комплексна прово­
димост (адмитанс). Терминът И. се из­
ползува в теорията на електрическите ве­
риги. когато разграничаването между им-

пеланс и алмиганс не е от значение.

импеданс Z (impedance) — в общия слу­
чай мярка за противодействието, което
една електрическа верига оказва на про­
тичането на променлив ток през нея. И.
се дефинира като отношение между при­
ложеното променливо е. д. н. към верига­
та и протичащия в резултат на това ток.
Обикновено между напрежението и тока
съществува фазова разлика и затова И. е
комплексна величина от вида
Z=R+jX,
където реалната част R е активното съ­
противление на веригата, а имагинерната
част X — реактивното й съпротивление.
Абсолютната числена стойност на И. се
дава с израза

¡zHv'F+P,
но може да се изчисли и като отношение
между средноквадратичната стойност на
приложеното напрежение към средно­
квадратичната -стойност на резултатния
ток. И. се използува при изчисляване на
вериги от последователно свързани еле­
менти, защото в този случай общото ак­
тивно съпротивление на веригата се нами­
ра чрез просто сумиране на активните съ­
противления на отделните елементи, а
реактивното й съпротивление — чрез ал­
гебрично сумиране на реактивните съпро­

тивления на елементите й.

И.6. Примерна конструкция на иконоскоп


импеданс на празен ход

импеданс на празен ход (open-circuit
impedance) — за четириполюсник импедансът, измерен на една от двете му двой­
ки изводи при отворена верига между из­
водите на другата двойка.
импеданс при късо съединение (shortcircuit impedance) — импедансът, измерен
на една от двойките изводи на четирипо­
люсник при късо съединение на другата
двойка изводи.
импулс (impulse, pulse) — краткотрай­
но и рязко отклонение на напрежението
от дадено установено ниво. Често И.
имат приблизително правоъгълна форма
и се характеризират със стръмни предни
и задни фронтове, както е показано на
фиг. И.7. И. обаче могат да имат и трионообразна или друга форма.
импулсен код (pulse code) — код, в кой­
то информацията се представя чрез групи
от импулси. Пример за И. к. е морзовата
азбука. В друг случай групата от импулси
може да съответствува на квантуван ана­
логов сигнал.
импулсен носещ сигнал (pulse carrier) —
поредица от еднакви импулси, предназна­
чени за модулиране.
импулсна
модулация
(pulse
mo­
dulation) — модулация на непрекъснат
носещ сигнал с импулси или модулация
на импулсен носещ сигнал с друг сигнал.
импулсно захранващо устройство (swi­
tch-mode power supply) — източник на
постоянно напрежение", на чийто вход се
подава променливо напрежение, а изгла­
деното след изправителя изходно напре­
жение се накъсва в поредица от импулси,
които след това се изправят и изглаждат,
за да се получи необходимото изходно
напрежение. Това напрежение се регулира
автоматично чрез изменение на коефи­
циента на запълване на импулсите. На­
късващият елемент може да работи като
автогенератор или да се управлява от ге­
нератор на импулси, например мултивибратор, включен в конструкцията на за­
хранващия източник. И. са с голям коефи­
циент на полезно действие и с по-малки
размери от конвенционалните захранва­
щи устройства. Една от причините за то­
ва е фактът, че при висока честота на им­
пулсите е възможно да се използуват мал­
ки по размери елементи на изглаждащите

88

полегати фронтове

филтри. (В захранващите устройства на
телевизионните приемници генераторът
на импулси обикновено се синхронизира с
редовата развивка.) Друга причина е та­
зи, че активният прибор, действуващ като
накъсващ елемент, работи в ключов ре­
жим и освен в момента на превключване
токът през него или напрежението върху
него са равни на нула, т. е. разсейването
на мощност върху него е минимално. Вж.
коефициент на стабилизация.
импулсно-кодова модулация (pulse code
modulation) — метод на модулация, при
който импулсите на импулсния носещ сиг­
нал се разделят на групи, а всяка група се
модулира от квантуваните стойности на
аналогов сигнал, който трябва да бъде из­
лъчен. Например импулсите във всяка
група могат да бъдат модулирани така,
че да съответствуват на квантуваните
стойности в двоичен код.
инверсни импеданси (inverse impe­
dances) — два -импеданса, чието произве­
дение не зависи от честотата. Прост при­
мер за И. и. е комбинацията от чисто ин­
дуктивен и чисто капацитивен импеданс.
Вж. филтър с инверсни импеданси.
инвертираш усилвател (inverting amp­
lifier) — операционен усилвател, чийто из­
ходен сигнал е равен по амплитуда и об­
ратен по полярност на входния сигнал. В
аналоговите ЕИМ понятието И. у. е екви­
валентно на понятието инвертор.
инвертор (inverter) — 1) устройство за
преобразуване на постоянен ток в про­
менлив; 2) в логическата схемотехника
усилвател, чийто изходен сигнал е равен
по амплитуда, но е с обратна полярност
на входния сигнал. Такъв усилвател се из­


89

ползува за инвертиране на логически ни­
ва — логическа 1 в логическа 0 и обратно.
индекс на модулацията (modulation
index) — при ъглова (фазова и честотна)
модулация отношението на отклонението
на честотата към модулиращата честота.
И. м. определя структурата на странични­
те честоти на модулирания сигнал. При
И. м. 5 структурата на страничните често­
ти е показана на фиг. И.8. Такъв индекс
се получава например при отклонение на
честотата 75 kHz (възприетата максимал­
на стойност в повечето стандарти за радиопредавания с честотна модулация) и
честота на модулиращия сигнал 15 kHz
(горната граница при радиопредавания с
висококачествено възпроизвеждане на
звука).
индикатор на настройката (tuning
indicator) — прибор в приемник, който
дава визуална индикация за правилната
настройка. Използуват се няколко вида
И. н. — прости стрелкови индикатори,
миниатюрни електроннолъчеви тръби,
при които площта на осветената част от
екрана се изменя в зависимост от наст­
ройката.
индикатор с течни кристали (liquid
crystal display) — индикаторен прибор,
чиято основна част представлява много
тънък слой течност, притисната между
две пластинки от проводящо стъкло, към
които се подава управляващото напреже­
ние. Един от начините, по които подаде­
ното напрежение регулира пропускането
на светлината, е чрез промяна на разсей­
ващата способност на течността (молеку­
лите на използуваните за целта течности
имат подчертано дълга конструкция)

Прово лишите участьпи па пластинките са

индуктивен триточков генератор

разположени така, че с подаването на на­
прежение към различни изводи точно оп­
ределени участъци от индикатора се осве­
тяват от преминаваща през прибора или
отразена от задната му пластинка светли­
на. По този начин могат да бъдат създа­
дени седемсегментни елементи, които да
служат като цифрови индикатори.
И. т. к. консумират много малко
електроенергия в сравнение със светодио­
дите и затова ги изместват в захранвани­
те с батерии калкулатори и ръчни елек­
тронни часовници.
индикация (display) — визуално пред­
ставяне на изходните данни в тестова, из­
мервателна или диагностична апаратура.
Със същия термин се наричат и апаратни­
те средства, които осигуряват това пред­
ставяне. И. може да се осъществява с циф­
рови лампи, с електроннолъчева тръба, с
механична или електромеханична показ­
ваща система.
индуктивен елемент (inductor) — еле­
мент, използуван преди всичко заради не­
говата индуктивност. В електрониката се
използуват различни видове И. е. И. е. за
ниски честоти представляват намотки с
ламинирани магнитопроводи. При по-ви­
соки честоти загубите от вихрови токове
в магнитопроводите значително се увели­
чават и затова за този честотен обхват
сърцевините на бобините и магнитопро­
водите на трансформаторите се правят от
непроводящи феритни материали.
индуктивен
триточков
генератор
(Hartley oscilator) — генератор на синусоидални сигнали, в който като честотозадаващ елемент се използува паралелна
LC-верига, свързана между входа и изхо­
да на активен пршюр. като положите.тна-

Разстояние до носещата честота,

kHz

И.8. Спектър на честотно модулиран сигнал с индекс на модулация 5


индуктивна

връзка

90

та обратна връзка се получава чрез свърз­
ване на средната точка на бобината към
общия извод (катод, емитер или сорс) на
активния прибор. Ha фиг. И.9 е показана
една от възможните схеми на И. т. г.
индуктивна връзка (inductive coup­
ling) — връзка между две вериги, осъ­
ществена чрез общ индуктивен елемент
или чрез взаимна индуктивност. Общият
индуктивен елемент може да бъде свързан
последователно (фиг. И. 10а) или паралел­
но (фиг. И.106). Ha фиг. И.11 е показана И.11. Връзка, между две вериги с взаимна
индуктивност
връзка чрез взаимната индуктивност Μ.
индуктивност L (inductance) — в общия
се противопоставя на изменението на то­
случай свойство на верига, през която
ка. Това показва, че И. може да се раз­
протича електрически ток, да генерира
глежда като електрически аналог на меха­
е. д. н. в самата нея или в друга близка
ничната инерция. По-правилно е индукти­
верига в резултат на изменение на тока и
раното в самата верига е. д. н. да се обяс­
следователно на съпътствуващото го маг­
нява с явлението самоиндукция, а появата
нитно поле. Посоката на индуктираното
на е. д. н. в съседна верига — с явлението
е. д. и. е такова, че неговото въздействие
взаимна индукция. Очевидно И. на про­
водник може да се увеличи чрез навиване­
то му на спирала, за да се увеличи връзка­
та му с магнитното поле. Вкарването на
магнитопровод в такава намотка допъл­
нително увеличава И. Единицата за из­
мерване на И. се нарича хенри (Н). Една
верига има И. един хенри, ако при изме­
нение на тока през нея с един ампер за
една секунда във веригата се индуктира
е. д. н. един волт.
индуктирано електродвижещо напреже­
ние (induced EMF) — електродвижещо на­
прежение във верига, създадено в резул­
тат на електромагнитна индукция.
индукция (induction) — вж. електро­
магнитна индукции, магнитна индукция.
И.9. Инлукiивен 1ри|очков lenepaiop

а—

И.10. Връзка между две вериги.
б — паралелен индуктивен

последователен индуктивен елемент;

елемент


91

инертност (time lag) — за фотоклетка
или телевизионна предавателна тръба ха­
рактеристика, измервана с времето от на­
стъпването на промяна във входния свет­
линен сигнал до появата на съответното
изменение в изходния електрически сиг­
нал. При телевизионните предавателни
тръби И. се изразява в замъгляване на из­
ображението на бързо движещи се обек­
ти. Една от основните трудности при раз­
работването на фотопроводящи мишени
е гарантирането на приемливо ниско ниво
на И.
инжекция на дупки (hole injection) — ос­
новен процес в принципа на действие на
ľNP транзисторите. Преходът база—
емитер е поляризиран в права посока и
т окът, който протича между двете облас­
ти. се дължи главно на преминаването на
дупки от емитера в базата. Дупките на­
влизат в тънката базова област и се при­
вличат от колектора под действието на
напрежението колектор—база, като по
този начин значително увеличават колек­
торния ток. Следователно колекторният
ток се обуславя от И. д. от емитера в базата.
интегрален (solid state) — определение
за означаване на устройства, в които са
използувани предимно линейни или циф­
рови интегрални схеми.
интегрална схема (integrated circuit) —
комбинация от взаимносвързани активни
прибори и пасивни елементи, произведени
върху обща подложка, обикновено сили­
циева, в единен технологичен цикъл. Една
И. с. може да съдържа няколко транзис­
тора и резистора, образуващи усилвател
(линейна И. с.) или набор от логически
елементи (цифрова И. с.). И. с. се произ­
веждат по метода на фотографско маски­
ране и дифузия в твърдо тяло, който първонача що бе използуван за производст­

I/. ¡2. 111'■'

интегрираща

верига

вото на плоскост и транзистори, но има
практически нео: таничени възможности
по отношение сложността и миниатюризацията на схемната конфигурация. Мал­
ките размери на съвременните ЕИМ и го­
лямата им надеждност се дължат преди
всичко на използуването на И. с.
иитегратор (integrator) — устройство,
чиято изходна величина е пропорционал­
на на интеграла на входната величина
спрямо предварително определена про­
менлива. И. например е електромерът за
измерване на консумираната електро­
енергия. Вж. интегрираща верига.
иитегратор на Милър (Miller in­
tegrator) — усилвателна схема, при коя­
то между решетката и анода на пентод е
свързан външен кондензатор за усилване
на ефекта на Милър. Създадената по този
начин обратна връзка предизвиква линей­
но спадане на анодния потенциал при
протичане на анодния ток, например
вследствие на подадено положително на­
прежение на анодната решетка. Така пра­
воъгълен импулс, подаден на антидинатронната решетка, предизвиква появата на
трионообразен импулс на анода. Матема­
тически трионообразният импулс се опис­
ва с интеграла по времето от функцията
израз на правоъгълния импулс, откъде ь
произлиза наименованието на схемата
иН1е|рираща верига (integrating cir­
cuit) — верига, чийто изходен сигнал е
приблизително пропорционален на hhtci
рала по времето на входния сигнал. Като
най-обикновен пример може да се посочи
веригата, състояща се от последователен
резистор и паралелен (спрямо изхода)
кондензатор, показана на фиг. И.12. Времеконстантата RC трябва да бъде доста­
тъчно голяма в сравнение с периода на
входните импхлси.

■праща верша (а) и типична форма па входния и изходния сш над


92

интензитет на електрическо.,.
интензитет на електрическо поле Е
(electric field strength, electric intensity) —
за точка от електрическото поле вектор,
представляващ големината и посоката на
механичната сила, която действува върху
единица положителен заряд, поставен в
гази точка. И. е. п. обикновено се израз­
ява чрез градиента на потенциала, т. е.
във волтове на сантиметър.
интензитет на магнитно поле Н (mag­
netic field strength, magnetic intensity) —
вектор в дадена точка на магнитното по­
ле. който отразява посоката и големината
на механичната сила върху северен магни­
тен полюс, поставен в тази точка. И. м. п.
е равен на магнитодвижещото напреже­
ние на единица дължина, измерена по за­
творен контур в магнитното поле.

интермодулация (intermodulation)
взаимодействие между съставките на два
или повече сложни сигнали в нелинейна
система, при което се получават нови съ­
ставки с честоти, равни на сумите и раз­
ликите на честотите на основните състав­
ки на сигналите (т. нар. комбинационни
честоти).
интерфейс (interface) — граница между
две системи с различни функции или две
системи за обработка на данни, в които
информацията се изразява в различни
форми.
интерференция (interference) — в оптиката явление, което се наблюдава при на­
слагване на светлина с еднаква честота от
два различни източника. Областите, в
които двете светлинни вълни са във фаза,
са по-ярко осветени от областите, в които
вълните са в противофаза, в резултат на
което се получават т. нар. интерференчни
линии или пръстени.
инфрачервени лъчи (infra-red) — елек­
тромагнитни вълни с дължина на вълната
в интервала от края на червената област
на видимия спектър до началото на об­
ластта на радиовълните (вж. фиг. Е.9).
И. л. са невидими, но предизвикват усе­
щане за топлина. Използуват се в гот­
варството и в нагреватели за промишлени
цели.
искра (spark) — протичане на електри­
чески ток с голяма плътност и с малка
продължителност през йонизиран газ. Вж.
електрическа дъга.

интервал между импулси (pulse interval,
pulse spacing) — интервалът между съответствуващи си точки в два последовател­
ни импулса.
интермодулационно изкривяване (in­
termodulation distortion) — изкривяване,
предизвикано от нелинейност на входноизходните характеристики на система,
устройство или елемент и проявяващо се
в генерирането на сигнали с комбинационните честоти на два или повече синосуидални входни сигнали. Именно поява­
та на тези сигнали, честотите на някои от
които не са хармонично свързани с често­
тите на входните сигнали, е причина за
дрезгавия звук на претоварен нискочестотен усилвател.

И
йон (ion) — заредена частица, пред­
ставляваща атом или молекула, от която
са отнети или към която са прибавени ва­
лентни електрони. Ако електрони са отне­
ти, Й. е с положителен заряд, а ако са
прибавени, зарядът на Й. е отрицателен.
Тъй като нормално веществата са елек­
трически неутрални, Й. се образуват по
двойки — единият с положителен, а дру­
гият с отрицателен заряд. В газовете от­

рицателно заредените частици могат да
бъдат електрони, а положително зареде­
ните Й. съдържат останалата част от ато­
ма или молекулата, в които е съсредото­
чена практически цялата маса на газа.
йонен прожектор (ion gun) — устройст­
во, аналогично на електронния прожек­
тор, при което вместо електрони се из­
лъчват положителни или отрицателни йо­
ни. Й. п. се използува предимно в случаи­


93

камерен

предусилвател

те. koi aio излъченият поток трябва да оъде съставен от положително заселени час­
тици. Вж. електронна оптика.
йонен ток (gas current) — в електронновакуумна лампа протичане на поток от
положително заредени йони към отрица­
телно зареден електрод. Йоните се създа­
ват чрез йонизация на остатъчния газ от
електронния ток в лампата.
йонен уловител (ion trap) — средство за
избягване появата на йонно петно на екра­
на на електроннолъчева тръба. За целта
електронният прожектор е насочен към
периферията на екрана, а електронният
лъч след това се отклонява към оста на
тръбата чрез външен постоянен магнит.
Отделените от катода или при йонизация
na остатъчния газ тежки отрицателни йо­
ни, които предизвикват появата на йонни
петна, се отклоняват много по-слабо от
електроните и продължават да попадат
върху периферията на екрана. Използува­
нето на алуминизирани екрани премахва
необходимостта от Й. у.
йонизация (ionisation) — разграждане
на електрически неутрално вещество на
положително и отрицателно заредени йо­
ни. За електрониката от особен интерес е
Й. на газовете, която може да се осъщест­
ви по различни начини. Например газът
може да бъде подложен на действието на
ултравиолетови, рентгенови или гама-лъ­
чи. Това става в горните слоеве на атмо­
сферата, където въздухът се йонизира под

jericiBHcio на j .11 равно, ie i опи i е льчи на
слънцето и образува йоносферата.
Друг начин за Й. е чрез сблъскване:
ако между два студени електрода в газонапълнена лампа се създаде напрежение,
малкото налични положителни и отрица­
телни йони, получени под действието на
ултравиолетовите лъчи, се привличат от
електродите. Ако напрежението се пови­
ши достатъчно, всички такива йони ще
достигнат до електродите, но при бързо­
то си придвижване някои от тези йони
или електрони се сблъскват с атоми на га­
за, в резултат на което се получават нови
йони. Те от своя страна могат да пре­
дизвикат появата на нови йонни двойки и
така настъпва процес на бързо увеличава­
не на броя на йоните. Излъчването на
електронен поток от нагрят катод силно
ускорява процеса на Й. чрез сблъскване.
йонна лампа (gas tube, soft tube) — вж.
газоразрядна лампа.
йонно петно (ion burn) — участък с на­
малена яркост върху екрана на електрон­
нолъчева тръба, дължащ се на частично
разрушаване на луминофора поради бом­
бардиране с тежки йони, освободени от
катода или образувани чрез йонизация на
остатъчния газ. И. п. обикновено се по­
явяват в центъра на екрана, защото теж­
ките йони се отклоняват в по-малка сте­
пен от отклоняващите полета в сравнение
с електроните.

кабелна радиофикация (wire broad­
casting) — предаване на радио и/или теле­
визионни програми за определен брой
абонати чрез кабелна предавателна систе­
ма директно с нискочестотни сигнали или
с модулиран носещ сигнал.
кадрова развивка (field time base) — съ­
ставна част на телевизионна система, коя­
то генерира сигналите за вертикално и хо­
ризонтално отклонение на развиващия
лъч.
кадър (US frame) — в телевизионната
и кинематографската практика едно пъл­
но изображение.

калкулаторен чип (calculator chip) —
интегрална схема с висока степен на ин­
теграция, предназначена за извършване
на аритметични операции. К. ч. е основен
елемент на джобните калкулатори и в повечето случаи представлява четирибитов
микропроцесор, който не е програмируем
и затова последователността на опера­
циите се задава ръчно.
камерен предусилвател (head am­
plifier) — нискочестотен или видеоусилвател, монтиран в микрофон, телевизионна
камера или прожекционен апарат, за да
повиши нивото на изходния сигнал, преди


канал
той да бъде предаден по кабел. Този ме­
тод се използува за подобряване на отно­
шението сигнал!шум.
канал (channel)— 1) в далекосъобщи­
телната техника обикновено еднопосочна
линия за предаване на сигнали; 2) ограни­
чен интервал от честоти, отделен за пре­
даването на даден сигнал. К. трябва да
бъде достатъчно широк, за да поеме всич­
ки важни съставки на сигнала, т. е. стра­
ничните честоти на модулирания сигнал.
Когато К. са разположени близо един до
друг в честотна лента, разстоянието
между тях трябва да бъде по-широко от
самите канали, за да се осигури защитна
лента между два съседни К. Телевизион­
ните К. обикновено се означават с поред­
ни номера; 3) в полевите транзистори по­
лупроводников слой, през който основни­
те токоносители преминават от copca
към дрейна. Реалната широчина на К. и
съответно неговото електрическо съпро­
тивление се управляват чрез напрежение­
то, подадено на гейта.
капацитет (capacitance) — свойство на
два изолирани един от друг проводника
да натрупват електрически заряд, когато
между тях съществува потенциална _разлика. К., се дефинира като отношението
между заряда и потенциалната разлика,
т. е.
натрупан заряд Q
капацитет С=------------------------------ —.
потенциална разлика U
Единицата за измерване на К. е фарадът
(F). К. е равен на 1F, когато натрупаният'
заряд е равен на един кулон, а потенциал­
ната разлика е равна на един волт. В повечето_от практическите случаи тази еди­
ница е прекадено голяма, затова се из­
ползуват подразделенията и микрофарад
(pF), равен на 10"6F, и пикофарад (pF),
равен на 10 “ l2F.
капацитивен делител (capacitance po­
tentiometer) — няколко кондензатора,
свързани паралелно на източник на про­
менливо напрежение, при което междин­
ните точки на свързване се използуват ка­
то източници на напрежение с желаната
стойност. В най-простия вариант на К. д.
кондензаторите са два, както е показано
на фиг. К.1. Коефициентът на деление се
определя чрез зависимостта

94

t im _
1 /мС;
Í вх
I ywCj + Į /СоСз
o------------------

Cļ
C¡ +Ci

CiT

Cz=:

^usx

o----------------- a----------- o
K. I. Капацитивен дели ien е два конден
Загора
капацитивен диод (capacitance diode) —
вж. диод с променлив капацитет.
капацитивна връзка (capacitance coup­
ling) — връзка между две схеми, осъщест­
вена чрез кондензатор. Този кондензатор
може да бъде свързан последователно
(фиг. К.2а) или паралелно (фиг. К.26) на
двете схеми. При свързването от фиг.
К.2а коефициентът на капацитивна връзка
се определя приблизително с отношение­
то С/Сц като се приема, че С е малък в
сравнение с С| и С2, а при свързването
от фиг. К.26 този коефициент се определя
приблизително с отношението C [/С, като
се приема, че С има голям капацитет в
сравнение c С |.и С2. В двете схеми се при­
ема, че C į е равен на С 2. Вж. коефициент
на връзка.
капсуловане (encapsulation— процес на
поставяне и херметизиране на електронен
елемент или на група елементи в оформен
чрез пресоване изолационен материал, на­
пример смола. Процесът обикновено се
извършва във вакуум и под налягане, за
да се избегне образуването на кухини и
въздушни мехурчета.
карцинотрон (carcinotron) — вж. елек­
тронна лампа с обратна вълна.
каскада (cascade) — схема, в която из­
ходът на едно нейно стъпало, например
усилвателно или звено от филтър, пред­
ставлява вход на следващото стъпало.
каскоден усилвател (cascode) — усилва-


катод

95

К.2. Капацитивна връзка: а

с последователно свързан кондензатор; б — е паралелно свързан конден a i ор

тел, съставен от схема с общ емитер, чийто изходен сигнал се подава към схема с
обща база. Това решение позволява да се
избегне нестабилността, възникваща по­
ради появата на капацитивна обратна
връзка през прехода колектор -база на схе­
мата с общ емитер. К. у. се използува във
ВЧ и СВЧ усилвателите. Обикновено два­
та транзистора се свързват последовател­
но към захранването, както е показано на
фиг. К.З. К. у. могат да бъдат изпълнени
и с електронни лампи или полеви транзис­
тори. Разработени са и полеви тетроди,
които са еквивалентни на два последова­
телно свързани полеви транзистора.
катион (cation) — положително заре­
ден йон. образуван в газ чрез йонизация

или в електролит чрез дисоциация. Катионите се придвижват към отрицателния
електрод (катода) под действието на градиента на потенциала. Вж. анион, йониза­
ция.
катод (cathode) — в общия случай
електродът на всяка електронна лампа,
който е свързан към отрицателния извод
на захранващия източник. В електронни­
те лампи К. е източник на основния поток
от електрони. В лампите с тлеещ разряд
К. може да бъде „студен“ и в този случай
електроните се освобождават след бом­
бардирането му с тежки положителни йо­
ни. При фотоклетките електроните се
излъчват от К. под действието на падаща­
та светлина. В повечето електронни лам­

К.З. Каскоден усилвател с два биполярни транзистора


катоден

повторите.!

пи обаче, за да започне да излъчва елек­
трони, К. трябва да се нагрява и за целта
той се оформя конструктивно като ниш­
ка, загрявана директно от протичащия
през нея електрически ток, но се използу­
ва и косвено отопление на К. Вж. катод с
косвено отопление, студен катод, тлеещ
разряд.
катоден повторител (cathode, follo­
wer) — схема на свързване на електронна
лампа, в която товарът е включен в ка­
тодната верига, както е показано на
фиг. К.4. Получената по този начин почти
100-процентова отрицателна обратна
връзка осигурява коефициент на усилване
по напрежение, малко по-малък от 1. Сиг­
налите, подадени на решетката, се появява^с малка загуба на катода: на практика
катодното напрежение „повтаря“ напре­
жението на решетката. Основното пре­
димство на схемата е голямото входно и
малкото изходно съпротивление, което
означава, че катодният повторител е под­
ходящ за буферно стъпало. Съществуват
аналогични схеми на повторители с биполярни и полеви транзистори, наречени съ­
ответно емитерен и сорсов повторител.
катодна дъга (flash arc) — в електронна
лампа електрическа дъга между електро­
дите, предизвикваща рязко засилване на
катодната емисия, която, ако се поддър­
жа, може да- повреди лампата. Предпола­
га се, че ефектът се дължи на дефекти по
повърхността на електродите, които пре­
дизвикват съсредоточаване на електриче­
ско поле с достатъчен интензитет, за да
йонизира остатъчния газ.

96

катодно преднапрежение (cathode г.
as) — вж. автоматично регулиране на ре­
шетъчното преднаппежение.
катод с косвено отопление (indirectlyheated cathode) — катод на електронна
лампа, който получава необходимата за
термоелектронната емисия топлинна
енергия от отделен нагревател, разполо­
жен в катода, но електрически изолиран
от него. Катодът обикновено представля­
ва никелов цилиндър с покритие, излъчва­
що електрони, а нагревателят — волфра­
мова спирала или нишка, изолирана от
цилиндъра, например с алуминиев окис.
катод с пряко отопление (filamene
directly heated cathode) — катод на елек­
троннолъчева тръба, който се нагрява от
протичащия през него ток, за да се получи
термоелектронна емисия.
За маломощни електронни лампи, каквито са използуваните в радиоприемни­
ците с батерийно захранване, катодите οι
този тип представляват тънък проводник
с консумация около 0,1 А при напреже­
ние 1,4 или 2 V. Тези К. п. о. са покрити с
метални окиси, които отделят значително
количество електрони при ниски темпера­
тури.
В електронните лампи с по-голяма
мощност, например използуваните в мре­
жови изправители, К. п. о. представляват
метални ленти с консумация към 2 А при
5 V. В мощните електронни лампи
К. п. о. е изработен от чист или ториран
волфрам и има консумация от порядъка
на няколко стотици ампери при 30 V.
качествен фактор (Q factor, quality
factor) — за индуктивен или капацитивен
елемент отношението между реактивно­
то му съпротивление и еквивалентното му
последователно активно съпротивление.
Идеалният индуктивен или капацитивен
елемент не притежава активно съпротив­
ление и в този случай К. ф. е равен на без­
крайност. Реалните елементи обаче неиз­
бежно имат активно съпротивление и при
тях стойностите на К. ф. са крайни. Ha
практика К. ф. е критерий за доброкачествеността на елемента и отразява степента
на приближение на реалния към идеалния
елемент. При бобините практическите
стойности на К. ф. са в интервала от 100
до 300, а при кондензаторите тези стой-


97
пости обикновено са много по-високи.
К. ф. на индуктивен елемент се определя
с израза LwjR, а на кондензатор — с
I/mCÄ.
, квадратичен детектор (square-law de­
tector) — детектор, -чийто изходен сигнал
е правопропорционален на квадрата на
входния сигнал в работния обхват на уст­
ройството. Анодният детектор може да се
разглежда като пример на К. д., защото
анодно-решетъчната характеристика на
електронна лампа близо до точката на
прекъсване на анодния ток е близка по ха­
рактер на квадратична крива.
квадратичен синусоидален импулс (smesquared pulse) — единичен еднополярен
импулс, еквивалентен на квадрата на си'нусоидална вълна. К. с. и. се използуват
за контрол в телевизията. Те имат огра­
ничен честотен спектър, а продължител11 остта им може да бъде подбрана в съотнетствие с изискванията за проверка на
: .ревизионни схеми. Такива импулси се
и шолзуват за определяне коефициента на
изкривяване на изображението. Вж. кое­
фициент на изкривяване на изображение­
то, повдигнат косинусоидален сигнал.
квадратура (quadrature) — съотноше­
ние на два синусоидални сигнала с еднак­
ва честота и фазова разлика между тях
ο ζπ90 ° (- радиана). Като пример може да се
4
посочи токът в бобина без загуби или в
кондензатор без загуби, който е в K. с
приложеното е. д. н. В бобината токът из­
остава от е. д. н., а в кондензатора го из­
преварва.
квадратура иа фазите (phase quadra­
ture) — вж. фазова разлика.
квадратурна модулация (quadrature
modulation) — метод за независимо пре­
даване на два модулиращи сигнала с един
носещ сигнал чрез разделяне на носещия
сигнал на две съставки в квадратура и модулирането на всяка от съставките с един
от двата сигнала. Този метод се използу­
ва в системите за цветна телевизия PAL и
NTSC за предаване на разликите между
два сигнала за цветност. В случая се' из­
ползува амплитудна модулация с поти<?
ната носеща на съставкиТ“ в квадратура с
цветовата носеща.
квадрофония (quadrophony) — оазши7 Речник по електроника

кваитуване по време
рение на стереофоничния принцип за въз­
произвеждане на звукозапис, при което
два допълнителни стереоканала, разполо­
жени зад слушателя, създават илюзията,
че той е обграден от звуци. Четирите ка­
нала се означават като преден ляв, преден
десен, заден ляв и заден десен.
Създадени са и се използуват няколко
системи за квадрофонични радиопредавания (съвместими със съществуващите стереофонични и монофонични системи с
честотна модулация) и за квадрофоничен
запис на грамофонни плочи (съвместими
със съществуващите системи за стереофоничен и монофоничен запис на грамофон­
ни плочи). Все още обаче няма междуна­
родно споразумение за унифициране на
квадрофоничните предавания и записи.
При запис на магнитофонна лента естест­
вено не съществуват никакви трудности
за запис на всеки един от четирите канала
на отделна писта.
квазнанологов сигнал (quasi-analog
signal) — цифров сигнал, преобразуван
във вид, подходящ за предаване по анало­
гов канал.
квазивърхов детектор (quasi-peak de­
tector) — детектор с известна времеконстанта, който дава изходно напреже­
ние, равно на част от максималната стой­
ност на равномерно разпределени входни
импулси с еднаква амплитуда, като това
напрежение постепенно се приближава до
максималната амплитуда на входните
сигнали с увеличаване на тяхната честота.
кваитуване (quantising) — за величина,
която може да заема всяка стойност в да­
ден интервал (т. е. аналогова величина),
разделяне на този интервал1 на подинтервали, като във всеки подинтервал величи­
ната се представя със само една своя
стойност. Не е задължително подинтервалите да бъдат равни. Когато се квантува
аналогова величина, моментната ампли­
туда на квантувания сигнал може да бъде
равна само на няколко стойности, чийто
брой е равен на броя на подинтервалите.
Стойностите, съответствуващи на подинтервалите, могат да бъдат представе­
ни например чрез двоично число и така да
бъдат предавани чрез система за импулсна
модулация.
кваитуване по време (sampling) — полу­
чаване на поредица от моментни стойнос­


квантуван сигнал
ти на аналогов сигнал, измерени в равно­
мерно или неравномерно отдалечени един
от друг моменти. Ако квантуваният сиг­
нал трябва да представлява копие на ори­
гиналния сигнал, макар и с голямо при­
ближение, честотата на К. в. трябва да
бъда най-малко два пъти по-висока от та­
зи на най-високочестотната съставка на
оригиналния сигнал.
квантуван сигнал (sampled signal) — по­
следователност от стойности на даден па­
раметър на електрически сигнал, измере­
ни през равни интервали от време.
квантуваща верига (sampling circuit) —
електрическа верига, чийто изходен сиг­
нал се състои от поредица от дискретни
стойности, пропорционални на стойнос­
тите на входния сигнал, измерени в поре­
дица от моменти.
кварцов генератор (crystal oscillator) —
генератор, чиято честота се задава от
кристал с пиезоелектрични свойства,
обикновено кварц. К. г. се отличават с ви­
сока стабилност и се използуват като ге­
нератори на еталонни честоти, в сигналгенераторите и в задаващите генератори
на радиопредавателите.
кварцов кристал (quartz crystal) — ес­
тествен кристал от силициев двуокис със
силно изявени пиезоелектрични свойства.
Такива кристали се използуват за стаби­
лизиране честотата на генератори в слу­
чаите, когато стабилността на честотата
е от значение. Поради високата точка на
топене и изолационните си свойства квар­
цът се използува също за изготвяне на ба­
лоните на предавателни електронни лам­
пи.
кеноплиотрон (kenopliotron) — високовакуумен тетрод с нагреваем катод.
кенотрон (kenotron) — двуелектродна
електровакуумна лампа с нагреваем ка­
тод, предназначена за изправяне на про­
менлив ток с мрежова честота (50 Hz).
керамика (ceramic) — материал с голя­
мо електрическо съпротивление и поняко­
га с голяма магнитна или диелектрична
проницаемост или с пиезоелектрични
свойства. Керамичните материали се из­
ползуват в електрониката за производст­
во на магнитни сърцевини (например ферити), като диелектрици и като пиезо­
електрични елементи. Керамиката обик­

98

новено не се поддава на обработка, зато­
ва керамичните детайли се изливат в не­
обходимата за приложението им форма.
кибернетика (cybernetics) — наука, за­
нимаваща се със сравнително изследване
на мозъка, нервната и двигателната сис­
тема при човека и на системи, съставени
от механични и електрически елементи.
кинескоп (picture tube) — електронно­
лъчева тръба, използувана в телевизион­
ните приемници или видеодисплеите за
получаване на изображение. В К. обикно­
вено се използува електростатично фоку­
сиране и магнитно отклонение с широк
ъгъл, за да се получи малка дължина на
тръбата. Черно-белите К. имат един
електронен прожектор, а екранът им е по­
крит с равномерен слой от луминофор,
който излъчва светлина с цвят, много
близък до белия. За получаване на цветно
телевизионно изображение са необходи­
ми три електронни прожектора (или един
електронен прожектор, който излъчва три
електронни лъча) и екран, съставен от точ­
ки или ивици от червен, зелен и син луми­
нофор. Вж. кинескоп за цветно изображе­
ние с ивичеста структура, кинескоп с точ­
кова структура.
кинескоп за цветно изображение с иви­
честа структура (in-line colour picture tube,
precision-in-line picture tube) — кинескоп c
прорезна маска, в който трите елетрокни
прожектора (или трите лъча, генерирани
от един електронен прожектор) са подре­
дени в хоризонтална равнина, а кинеско­
път се състои от вертикални ивици от син,
зелен и червен луминофор. В маската има
вертикални прорези, по един за всяка гру­
па от по три ивици луминофор. Прорезите са подредени така, че всяка ивица е ма­
скирана спрямо два от лъчите. При този
тип кинескопи сходимостта на цветовете
се постига много по-просто в сравнение с
кинескопите с точкова структура.
кинескоп с вертикално отклонение на
лъча (beam deflection tube) — кинескоп ța
цветно изображение с един електронен
прожектор и с екран с редуващи се хори­
зонтални ивици от червещ зелен и син лу­
минофор. Близо до екрана е монтирана
мрежа от хоризонтални проводници, към
които се подават необходимите потенциа­
ли, тау.а че електронният лъч се отклоня­


клистрон

99

ва и попада върху ивицата от луминофор
с необходимия цвят.
кинескоп с механична вертикална раз­
вивка (banana tube) — кинескоп, в който
електронният лъч развива в хоризонтал­
на посока единична ивица от луминофор,
а вертикалната развивка се постига по ме­
ханичен път чрез система от цилиндрични
лещи, монтирани върху вътрешната стра­
на на цилиндър, въртящ се около вакуум­
ната тръба. В цветния вариант на този
тип кинескопи единичната ивица от луми­
нофор е заменена с три успоредни ивици
от червен, зелен и син луминофор, а
електронният лъч се отклонява във верти­
кална посока и развива всяка една от три­
те ивици в зависимост от образа.
К. м. в. р. вече нямат практическо прило­
жение.
кинескоп с прорезна маса (shadow-mask
picture tube) — кинескоп за цветно изоб­
ражение с три електронни прожектора
(или с един прожектор, генериращ три лъ­
ча), при който екранът се състои от точки
или ивици от червен, зелен и син лумино­
фор. Близо до екрана е разположена про­
резна маска, която осигурява всеки елект­
ронен лъч да попада само върху точки
или ивици с един цвят. В някои кинескопи
точките луминофор са подредени в три­
ъгълник (вж. кинескоп за цветно изобра­
жение с точкова структура) или във вер­
тикални ивици (вж. кинескоп за цветно из­
ображение е ивичеста структура).

кинескоп с точкова структура (deltaarray colour picture tube) — кинескоп за
цветно изображение с прорезна маска,
чийто екран се състои от голям брой
цветни клетки, всяка от които се състои
от подредени в триъгълник точки от чер­
вен, зелен и син луминофор. Вж. кинескоп
с прорезна маска.
кинетичен
импеданс
(motional
importance) — стойност на импеданса на
преобразувател, която се получава при из­
важдане на стойността на импеданса, из­
мерена при принудително задържане в
покой на подвижните части, от стойност­
та, измерена при свободно движение на
подвижните части.
клетка (cell) — 1) прибор, съдържащ
два електрода, между които се създава
електродвижещо напрежение. Електроди­
те могат да бъдат потопени в електролит
и да генерират е. д. н. в резултат от хими­
чески процеси (вж. галваничен елемент).
Ако един от електродите е чувствителен
към светлина, е. д. н. се създава пои осве­
тяване на К. (вж. фотоклетка)·, 2) наймалкият елемент от паметта на ЕИМ —
т. нар. двоична клетка. Вж. памет.
клетка на паметта (storage element) —
най-малкият елемент на паметта в ЕИМ,
т. е. двоичната клетка.
клистрон (klystron) — електронна лам­
па със скоростна модулация на електрон­
ния лъч, използувана за усилване или гене­
риране на сигнали с честоти от сантимет­

К.5. Принципно устройство на клисчрон с два резонатора


ключова схема с β , ,
ровия обхваг. Конс1р}кция1а на К. в оп­
ростен вид е показана на фиг. К.5. Елект­
ронният лъч от катода преминава през ре­
шетките на обемен резонатор. Входният
сигнал се подава на резонатора и получе­
ните потенциали между решетките му мо­
дулират скоростта на електроните в лъча.
В резултат на това електроните се групи­
рат в „пакети“ в областта на прелитане
между двата резонатора. При преминава­
нето си през решетките на уловителя
електронните „пакети“ индуктират в ре­
зонатора на уловителя усилен изходен
сигнал. Най-накрая електронният лъч по­
пада върху анода (наричан още събирате­
лен електрод или колектор) и се неутрали­
зира. Това е принципът на действие на
лвурезонаторен клистронен усилвател.
Трафичното означение на лампата е пока­
зано на фиг. К.6. Ако двата резонатора се
свържат, лампата може да работи като
генератор на честоти от сантиметровия
обхват. Друг вариант на клистронен гене­
ратор е отражателният клистрон.
клон (branch) — неразклонена верига,
през която може да протича ток между

К.6. Графично означение на клисгрон е
два резонатора. Означението показва каI ода с косвено отопление, електрода за
модулиране на интензивността на лъча,
фокусиращия електрод и колектора. Настройваемият входен резонатор полу­
чава сигнал по коаксиален кабел, а из­
ходният (също настройваем) резона­
тор е свързан с вълновод. Показана е
и външна намотка, създаваща магии i но поле

100

К.7. Maci οι електрическа схема: ас, ab ^
bd са клонове на схемата

два възела на електрическа схема. Ha
фиг. К.7 участъците ас, abu bd представ­
ляват три К. на схемата. Вж. възел.
ключова схема с фиксиране на състоя­
нието (laich) — в общия случай схема с
две устойчиви състояния, която променя
състоянието си при подаване на входен
сигнал и след това остава в това състоя­
ние. независимо от подаването на следва­
щи входни сигнали, докато не бъде нули­
рана. К. с. ф. с. може да бъде механична
или електронна.
коаксиален заграждащ филтър (coaxial
stop filter) — подвижен филтър, поставен
около проводник за ограничаване дължи­
ната на излъчващата част от проводник
за определена честота на излъчване.
коаксиален кабел (coaxial cable, coaxial
line) — кабел, състоящ се от два провод­
ника — единият плътен, а другият кух ци­
линдричен, разположен концентрично
спрямо първия. Пространството между
двата проводника е запълнено с диелект­
рик. Кабели от този тип намират широко
приложение при предаването на високо­
честотни сигнали с честота над ГО MHż.
Електромагнитните полета, създавани от
преминаващите сигнали, се ограничават
от външния кабел, затова загубите от из­
лъчване са пренебрежимо малки. Вж. въл­
ново съпротивление, предавателна линия.
КОБОЛ (COBOL) — вж. програмен
език.
ковалентна връзка (covalent bond) —
връзка между два еднакви атома, в която
участвуват два електрона — по един от
всеки атом. Такива връзки се наблюдават
при четиривалентните атоми на германия
и силиция, които в някои отношения pea-


101

i ират така, като че ли в най-външната им
обвивка има осем електрона. Така се по­
пълва електронната обвивка на атомите
на германия и силиция, което обуславя
много ниската им проводимост в чисто
състояние.
кодиране (coding, encoding) — в общия
случай метод за представяне на информа­
ция чрез символи, подходящи за използу­
ване от дадена апаратура или предавател­
на система. Например с морзовата азбука
информацията се изразява на нормален
език, като всяка буква от азбуката се
представя с определена комбинация от
тирета и точки: А е.—, а Б е —... Този
вариант на кодиране е удобен за предава­
не на светлинни или звукови сигнали чрез
зумер или чрез прекъсване на носещ висо­
кочестотен сигнал. В цифровите ¡.ИМ
обикновено се:използува двоично ттиринс
код на Хемииг (Hamming code) - код.
използуван в предаването на цифрова ин­
формация, при който появата на грешки
може да се открие и коригира. Вж. кон­
трол по четност.
коерцитивна сила (coercive field strength,
coercive force) — минималната стойност
на интензитета на магнитно поле с обрат­
на посока, което трябва да се приложи на
1аден материал, за да се намали магнит­
на га индукция в материала до нула. Ha
фш . К.8 К. с. се представя с отсечката ОС.
1 о.темината на тази сила зависи от първо­
началната магнитна индукция в материа­
ла. Вж. интензитет ни магнитно поле.
.магнитна индукция.
коерцитивност (coercivity) — интензи­
тет на магнитно поле в магнитно наситен
материал. Вж. коерцитивна сила.
коефициент на връзка k (coupling
coefficient, coupling ratio) — количествена
мярка за степента на свързване между две
вериги. К. в. е равен на отношението на
общия взаимен импеданс (съпротивителен,
индуктивен или капацитивен) на двете ве­
риги към средноквадратичната стойност
на импедансите им от еднакъв тип. Мак­
сималната възможна стойност на К. в. е
единица, но на практика често се използу­
ват стойности до 0,01.
Ако два настроени трептящи кръга
L\C, и LHM са свързани чрез обща i а iá
двата кръга взаимна индуктивност Μ.

коефициент

на

връзка

К.8. Manuna \ис ¡, ос шепа крива: линия1а
ОС представя коерцишвната сила

както е показано на фиг. К.9а. К. в. се оп­
ределя с израза
Μ
k = —¡=.
Ако двата трептящи кръга са с еднакви
параметри, т. e. L i = ¿2 = ¿

При свързване с паралелен капацитет
(фиг. С.96) К. в. се определя с израза

като е прието, че C i и С 2 са малки в срав­
нение c С 1. Ако Ci = Cļ = C,

k=—

При свързване е последователен капаци­
тет (фиг. К.9в) взаимният капацитивен
импеданс е равен приблизително на
C i С фС j, ако C i и С 2 са достатъчно мал­
ки в сравнение c С 3. В този случай К. в.
се определя с израза


коефициент на вторична * « е

102

а ако

С3
C i = С 2 = С, то А = —.
С
коефициент на вторична електронна
емисия (secondary emission, ratio) — сред­
ният брой електрони, отделени от дадена
повърхност при попадането на един пър­
вичен електрон върху нея. В зависимост
от типа на повърхността и нейната обра­
ботка стойността на К. в. е. е. може да до­
стигне до 10. Вж. вторичен електрод,
електронен умножител.
коефициент на газово усилване (gas
amplification factor) — за йонна фотоклет­
ка отношението между стойностите на
чувствителността преди и след настъпва­
не на йонизация в газа.
коефициент на запълване (duty factor,
duty ratio)— отношение между продължи|елността на импулс и неговия период.
К. з. може да се дефинира и като отноше­
ние между средната мощност на импулса
и неговата върховна мощност.
коефициент иа затихване (attenuation
coefficient, damping coefficient, damping
factor, decay coefficient, decay factor) —
1) мярка за скоростта на намаляване на
амплитудата на потискани трептения.
К. з. е равен на отношението между амп­
литудите на сигнала в два последовател­
ни полупериода. Той е равен също на ло­
гаритмичния декремент, разделен на пе­
риода на трептенията. В електрическите
резонансни вериги К. з. зависи от пара­
метрите на веригата и се определя напри­
мер с израза RjlL, където R е последова­
телното съпротивление на веригата, а

L — индуктивността й. Вж. логаритмичен
декремент; 2) отношение между товарно­
то съпротивление и изходното съпротив­
ление на нискочестотен усилвател на
мощност. Вж. коефициент на разпростра­
нение.
коефициент на изкривяване на изобра­
жението (k rating) — в телевизията коефи­
циент, изведен въз основа на обективни
измервания на изкривяването на изобра­
жение, получено от излъчен тестов сиг­
нал; и отразяващ субективния ефект на
изкривяването върху възпроизвежданото
изображение. Измерването се извършва с
осцилоскоп с разграфен екран.
коефициент на Кел (КоИ factor) — в те­
левизията отношението между раздели­
телната способност по хоризонтали и по
вертикали. Нека всеки един от и-те реда
на телевизионното изображение да се съ­
стои от редуващи се бели и черни елемен­
ти. Ако се приеме, че всеки елемент е с
квадратна форма — което означава да се
приеме еднаква разделителна способност
По хоризонтали и по вертикали, — във
всеки ред ще има по 4л/3 елемента, тъй
като форматът на телевизионното изоб­
ражение е 4:3.. Най-ниската видеочестота,
която би осигурила получаването на така
описания ред от различими отделни еле­
менти, е такава, че единият й полупериод
съответствува на бял елемент, а дру­
гият — на черен. Това е горната граница
на видесчестотата за системата и тази
стойност е значително по-голяма от из­
ползуваните в практиката честоти. Изпо­
лзуването на по-ниски честоти в практи-

α
К.9. Примери на връзката — с взаимна индуктивност; ó - с паралелен капацитет: в
с последователен капацитет. Коефициентите на връзка във всяка една от схемите са
дадени в текста


103

ката се обосновава с приемането, че раз­
делителната способност по хоризонтали
може да бъде само 70% от тази на вертикали. С други думи, горната граница на
практическата честотна лента, използува­
на в телевизията, се основава на К.К. 0,7.
коефициент на коитрастност (point
gamma) — в телевизията наклонът на
кривата, която отразява зависимостта
между логаритъма на изходния сигнал и
логаритъма на входния сигнал на дадена
схема, устройство или система. Входният
и изходният сигнал могат да бъдат елект­
рически или светлинни, така че К. к. може
да бъде характеристика на телевизионна
предавателна тръба, на кинескоп или на
цялата система. Вж. пълен коефициент на
контраст.
коефициент на модулация (modulation
factor, modulation percentage, percentage
modulation) — при амплитудна модула­
ция отношението на максималното от­
клонение на амплитудата на модулира­
ния носещ сигнал към амплитудата на немодулирания носещ сигнал. От графиката
на фиг. К.10 К. м. се определя като а/А.
Когато а-А, амплитудата на носещия
сигнал се изменя от нула до двойната й
немодулирана стойност. Опитите да се
увеличи дълбочината на модулация над
тази стойност, водят до намаляване амп­
литудата на носещия сигнал до нула за
продължителни интервали от време. С то­
ва се предизвиква изкривяване на модулационната обвивка и следователно на при­
емания сигнал. Затова максималната
стойност Ha К. м., която се използува в
практиката, е единица, а по-малките стой­
ности обикновено се изразяват в процен­
ти.
коефициент; на мощността (power
factor) — в променливотокрвиде вериги
отношението между реалната и пълната
мощност, т. е. отношението между отде­
лената мощност и произведението на при­
ложеното ефективно напрежение и резул­
татния ефективен ток.
Във верига с чисто активно съпротив­
ление напрежението и токът са във фаза и
отделената мощност е равна на тяхното
произведение, така че К. м. е равен на
единица. В общия случай обаче между-тока и напрежението съществува известна

коефициент на отражение

L_
а /
Τ'"
I

Време

К. 10. Модулационна обвивка на ампли­
тудно модулиран сигнал: коефициенти
на модулация е равенна al А
фазова разлика и отделяната мощност е
равна на произведението на активния ток
и подаденото напрежение, което е по-мал­
ко от произведението на външния ток и
подаденото напрежение. Отношението
между двете произведения, m. е. К. м., е
равно на косинуса на фазовия ъгъл (cos а).
За проста верига от последователно свър­
зани елементи К. м. се определя с отноше­
нието между активното и комплексното
съпротивление и е обратнопропорционален на качествения фактор на веригата.
коефициент на несъгласуваност (mis­
match factor, mismatch ratio) — отношение
между тока, отдаван от генератор към то­
вар при дадена честота, и тока, който би
бил отдаван към товара при идеално съ­
гласуване на товара с генератора. К. н. се
определя с израза
zt+z2 '
където Z ] е импедансът на генератора, а
Z 2 — товарният импеданс. Вж. загуби от
отражение.
коефициент на обединяване по вход (fan
in) — в логическата схемотехника макси­
малният брой изходи, които могат да се
включат паралелно към ^хода на логиче­
ски елемент, без да се нарушава нормал­
ното му функциониране.
коефициент на отражение (reflection
coefficient) — за електромагнитни вълни в
края на предавателна линия отношението
между тока на отразения сигнал и тока на
подадения сигнал, измерено в точката на


коефициент на потискане на
подаване на сигнала. Ако линията е нат о­
варена с импеданс, равен на нейното въл­
ново съпротивление, предадените по ли­
нията сигнали се поглъщат напълно от
товара и отразена вълна липсва, т. е. в
случая К. о. е равен на нула. Ако линията
има вълново съпротивление Zø и е нато­
варена с импеданс Ζτ, ток на отразения
сигнал ще протече и К. о. се определя с
отношението (Zø —Zt)/(Zq + Zt).
коефициент на потискане на синфазния
сигнал (common-mode rejection ratio,
CMRR) — параметър на диференциален
усилвател, характеризиращ възможност­
та на усилвателя да потиска влиянието на
сигнал, подаден едновременно към двата
му входни извода. Идеалният диферен­
циален усилвател реагира само на разли­
ката между входните сигнали, т. е. при
равни входни сигнали изходният сигнал
би трябвало да бъде равен на нула.
К. п. с. с. се измерва най-добре чрез про­
менливи входни сигнали, за да се избяг­
нат трудностите, предизвикани от нали­
чието на постояннотоково напрежение на
несиметрия.
коефициент на разклонение по изход
(fan out) — в логическата схемотехника
максималният брой входове, които могат
да бъдат свързани паралелно към изхода
на логически елемент, без да се нарушава
нормалното му функциониране.
коефициент
на
разпространение
(propagation coefficient) — за вълна с даде­
на честота, предавана по предавателна ли­
ния, натуралният логаритъм на векторно­
то отношение на амплитудите на вълната
в установен режим в две точки, разполо­
жени една от друга на разстояние, прието
за единица мярка.
За четириполюсник, натоварен с по­
вторни импеданси на двете двойки изво­
ди, К. р. е равен на натуралния логаритъм
от комплексното отношение между вход­
ния и изходния ток. Реалната част на К.
р. се нарича коефициент на затихване и
отразява в логаритмичен вид отношение­
то между амплитудите на сигнала. Има­
гинерната част на К. р. се нарича коефи­
циент на фазата и отразява фазовата раз­
лика между двата сигнала.
За симетрични четириполюсници реал­
ната и имагинерната част на К. р. са рав­

104
ни съответно на реалната и имш »перната
част на коефициента при натоварване с
огледални импеданси.
коефициент на свиване (compression
ratio) — отношението, обикновено изра­
зено в децибели, на коефициента на усил­
ване на еталонен сигнал спрямо коефи­
циента на усилване на сигнал с по-високо
ниво. Вж. свиване на динамичен обхват.
коефициент на селективност (šHape
factor) — при проектирането на приемни­
ци критерий за степента, с която формата
на кривата на селективността се прибли­
жава до идеалната, т. е. до правоъгълната
форма. К. с. се изразява като отношение
на лентата на потискане към лентата на
пропускане, т. е. като отношение на ши­
рочината на честотната лента в точките
със затихване 60 dB към широчината на
честотната лента в точките със затихване
3 dB (вж. фиг. К.Н). Идеалната крива на
селективността има K. с. 1. При радио­
приемниците за двустранна радиовръзка
К. с. е между 1 и 1,5, а при обикновените
битови радиоприемници — между 2,5 и 4.
коефициент на скъсяване (velocity
factor) — за предавателна линия отноше­
нието между скоростта на разпростране­
ние на електромагнитните вълни по про­
тежение на линията и скоростта им в сво­
бодно пространсво. В зависимост от
конструкцията на линията К. с. е между
0,6 и 0,97.
коефициент на смущения (sinad ratio) —
в подвижните съобщителни системи отно­
шението на желания сигнал заедно с ком­
понентите на въведеното изкривяване и
шума към компонентите на въведеното
изкривяване и шума. К. с. се определя в
dB с израза
коефициент
на
смущения

където 5 е напрежението на желания сиг­
нал;
d— напрежението на компонен­
тите на въведеното изкривя­
ване:
т— напрежението на компонен­
тите на шума.

коефициент на стабилизация (regula­
tion) — за захранващ източник показател,


K.11. Идеална и реална крива на избирателността на приемник

който отразява степента на изменение на
изходното напрежение на източника при
изменение на консумирания ток или в ре­
зултат на промени на входното промен­
ливо напрежение или температурата.
К. с. може да се подобри, като после­
дователно на източника се свърже съпро­
тивление, чиято стойност се изменя ав
томатично, така че да се получи постоян­
но изходно напрежение независимо от из­
мененията на тока или на входното на­
прежение. Съществуват различни схеми
за последователна стабилизация от този
тип, в които като последователно съпро­
тивление се използува транзистор, управ­
ляван през постояннотоков усилвател от
изходното напрежение на захранващото
устройство.
Със същата цел към захранващото уст­
ройство може да се свърже последовател­
но и съпротивление с постоянна стойност,
а стабилизацията да се осъществява от
активен прибор, свързан паралелно на из­
хода. Токът през този шунтиращ елемент
се изменя автоматично така, че напреже­
нието върху товара да остава постоянно.
Като шунтиращ елемент също се използу­
ва транзистор, към който се подава на­

прежение, пропорционално на изходното,
коефициент на съгласуване (returncurrent coefficient) -- вж. коефициент на
отражение.
коефициент на усилване (gain) — в об­
щия случай показател за степента на уве­
личаване на амплитудата на сигнал при
преминаването му през електронна систе­
ма или през част от нея. В частност К. у.
е равен на отношението на изходната
мощност, напрежение или ток съответно
към входната мощност, напрежение или
ток. Отношението обикновено се изразява
в децибели'.
101g į2;

* вх

201g
^BX

_Л1 ^изх
201g—.
*вх

коефициент на усилване по напрежение
(voltage gain) — отношението между из­
ходното и входното напрежение на акти­
вен прибор или усилвател. Когато К. у. н.
зависи от съпротивлението на товара, при


коефициент на усилване по ток

даване на стойността на коефициента
трябва да се уточни при какъв товар е ва­
лидна тази стойност. К. у. н. може да бъ­
де изразен и в децибели с израза 20 lg Γ7 изх/

коефициент на усилване по ток (current
amplification factor) — при биполярен
транзистор отношението между малко
по големина изменение на изходния ток
към предизвикалото го изменение на
входния ток. В схема с обща база този
коефициент отразява зависимостта на
промените на колекторния ток от проме­
ните на емитерния ток — в този случай
К. у. т. се означава с а или А 21 * и винаги
има стойност, по-малка от единица. В
схема с общ емитер К. у. т. отразява зави­
симостта на промените на колекторния
ток от промените на базовия ток — в този
случай той се означава, с β или h 21 е и найчесто стойностите му са в интервала от 10
до 500. а и β са свързани помежду си със
зависимостта
а
ß = 2----- ·
1 -а
коефициент на формата (form factor) —
за променлива величина отношението на
средноквадратичната към средната стой­
ност на положителния или отрицателния
й полупериод. За синусоидалните величи­
ни средноквадратичната стойност е 0,71
(1/V2), а средната им стойност е равна на
0,63 от върховата. Следователно К. ф. в
случая е 0,71/0,63 = 1,11.
коефициент на честотно отклонение
(deviation ratio) — при честотна модула­
ция отношението на номиналното честот­
но отклонение към максималната стой­
ност на модулиращата честота. В радиопредаванията на УКВ номиналното чес­
тотно отклонение е +75 kHz, а горната
граница на честотата на нискочестотния
сигнал — 15 kHz, т. е. К. ч. о. в този слу­
чай е равен на 5. Вж. честотна девиация.
коефициент на широколентовост (gain­
bandwidth product) — количествен крите­
рий за качествата на активен прибор като
широколентов усилвател. Даден активен
прибор може да има определена стойност
на коефициента на усилване за определе­
на широчина на честотната лента и ако
тази широчина се измени, коефициентът

Í06

на усилване се изменя в обрагнопропорционално съотношение, така че произве­
дението на числените стойности на двете
величини остава постоянно. За електрон­
на лампа К. ш. е пропорционален на из­
раза gm/ÍC^+CujO, където g,„ е стръмността на анодно-решетъчната характе­
ристика на лампата, Свх — входният й ка­
пацитет, а Сизх — изходният и капацитет.
Това означава, че в случаите, когато е не­
обходим голям К. ш., трябва да се избира
лампа с голяма стръмност на анодно-ре­
шетъчната характеристика и с малък вхо­
ден и изходен капацитет.
коефициент на шума (noise factor, noise
figure) — мярка за нивото на шума, въве­
ден от дадено устройство. К. ш. се опре­
деля като отношение между отношението
сигнал/шум на изхода и отношението сигнал/шум на входа на устройството и
обикновено се изразява в децибели.
Идеалното устройство, т. е. това, което не
въвежда шум, има К. ш. единица (0 dB).
колектор (collector) — 1) в биполярен
транзистор — областта, в която се при­
вличат токоносителите от базата. От неосновни в базата тези токоносители се
превръщат в основни в колектора. При
нормална работа на транзистора на пре­
хода колектор—база се подава обратно
преднапрежение и затова основните токо­
носители се изтеглят от прехода към ко­
лекторния извод; 2) терминът се използу­
ва също за означаване на уловител на
електрони, например анодът в някои ви­
дове електронни лампи. Вж. анод, неосновни токоносители, основни токоносители,
токоносител.
колиматор (collimator) — оптично или
електронно устройство, което преобра­
зува сходящ или разходящ светлинен (съ­
ответно електронен) сноп в успореден
(или обратно).
кома (coma) — дефект при оптичните и
електронните лещи, при който образът на
кръгло петно се удължава и придобива
крушообразна форма.
комбинациоиен
логически
елемент
(combinational logic element) — логически
елемент с един изход и най-малко два
входа, характеризиращи се с краен брой
дискретни състояния, като в даден мо­
мент състоянието на изхода се дефинира


107

напълно и еднозначно.от състоянието на
входовете.
комбинационни честоти (combination
frequencies) — честотите, които се получа­
ват, когато два синусоидални сигнала с
различна честота се подават на прибор,
или елемент с нелинейна характеристика.
К. ч. се изчисляват чрез зависимостта

където ƒ i и ƒ2 са честотите на двата вход­
ни сигнала, а т и п са цели числа — 1,2,
3 и. т. н.
комбинирана електронна лампа (mul­
tiple electron tube) — електронна лампа,
при която в един балон са монтирани
няколко системи от електроди. Отделните
системи могат да имат обш катод или
отделни катоди. Примери на К. е. л. са
двойният диод-триод, двойният триод и
триод-хексодът.
компилатор (comparator) — схема, коя­
то сравнява два сигнала и дава изходен
сигнал, съответствуващ на резултата на
сравнението.
компилатор (compiler) — система от
програми, която извършва автоматично
преобразуване на програма, написана на
език от високо ниво, в програма на маши­
нен език.
компилиране (compilation, compiling) —
получаване на програма на машинен език
въз основа на програма, написана на ня­
кой от програмните езици. К. се извършва
въз основа на общата логическа структу­
ра на програмата или като се генерират
повече от една машинни инструкции за
всяка програмна команда. Вж. програмен
език.
комплементарии транзистори (com­
plementary transistors) — PNP и NPN
транзистори с еднакви параметри. Поло­
жителен сигнал, подаден на базата на
NPN транзистор, предизвиква нараства­
не на колекторния ток, докато същият
сигнал, подаден на базата на PNP тран­
зистор, довежда до намаляване на колек­
торния ток. Ако Обаче същият сигнал се
подаде на базите на комплементарна
двойка транзистори, те работят в противотактен режим, без да се налага изпо­
лзуване на фазоразделителна верига.
компютър (computer) — вж. електрон­
ноизчислителна машина.

контролер
кондензатор (capacitor) — основен еле­
мент на електрическа схема, състоящ се
от два електрода, отделени един от друг с
диелектрик, и използуван заради неговия
капацитет, който е пропорционален на
повърхността на електродите' и на ди­
електричната константа на диелектрика.
Съществуват много различни типове K. с
капацитет от няколко pF до няколко хи­
ляди pF и предназначени за работа при
напрежения от няколко V до няколко kV.
Електродите обикновено са от алуминий,
а като диелектрик най-често се използува
импрегнирана хартия, слюда, пластмаса,
керамика, въздух или вакуум. Графично­
то означение на К. е показано на
фиг. К.12, а буквеното му означение е С.
Вж. електролитен кондензатор.
кондензаторен високоговорител (capa­
citor loudspeaker) — Вж. електростатичен
високоговорител.
кондензаторен микрофон (capacitor
microphone) — вж. електростатичен мик­
рофон.
константа на пространствен заряд
(perveance) — коефициент, отразяващ спо­
собността на диод или електронен про­
жектор да създава електронен поток под
действието на ускоряващо напрежение.
К. п. з. е равна на отношението между ог­
раничения от пространствения заряд
електронен ток и ускоряващото напреже­
ние, повдигнато на степен 3/2.
константа на Хол (Hall constant) — кое­
фициент, с който се отчита зависимостта
на напрежението, получено в резултат на
ефекта на Хол, от произведението на тока
и магнитната индукция.
контакт на Джозефсън (Josephson’s
contact) — Вж. ефект на Джозефсън.
контраст (contrast) — в телевизията от­
ношението на нивото на яркостта на две
части от образа. Определя се от амплиту­
дата на входния видеосигнал на кинеско­
па, т. е. от коефициента на усилване на
предшествуващите усилвателни стъпала.
контролер (controller) — елемент от
техническото осигуряване на ЕИМ и
средствата за обработка на информация,
който управлява функциите на першферни-

K.I2. Графично означение на кондензатор


контролно изпитване
те устройства съгласно инструкции от
централния процесор.
контролно изпитване (soak testing) —
продължителна работа при нормални ус­
ловия на дадено устройство или елемент
с цел да се регистрират евентуални повта­
рящи се откази. Възникването на отказ по
време на К. и. се следи чрез диагностична
апаратура.
контрол по четност (parity check) — в
цифровата предавателна техника метод
за откриване на грешки в кодовите групи
чрез допълнителен контролен бит. За цел­
та се сумират двоичните цифри във всяка
кодова група, в това число и контролният
бит, и получената сума трябва да бъде ви­
наги четна или винаги нечетна в зависи­
мост от възприетата система на контрол.
контур (mesh) — елементи в схема,
които образуват проста затворена верига.
Например в четириполюсника, показан на
фиг. К.13, има два контура, означени със
стрелки.
концентрична линия (concentric line) —
вж. коаксиален кабел.
копир-ефект (print-through — нежелано
прехвърляне на магнитен запис от една
част на лентата към друга, когато; двете
части се допрат една до друга. Това може
ia се получи при запис на силни сигнали
и навиване на лентата на ролка. При въз­
произвеждане пренесеният чрез К.-е. за­
пис се проявява като слабо и обикновено
изкривено копие на силния сигнал.
коректор (equaliser) — верига, която
компенсира амплитудните или честотните
изкривявания в дадена линия, устройство
или преобразувател. Така например К.,
предназначен за компенсиране влошава­
нето на честотната характеристика на ед­
на линия при високи честоти, трябва да
притежава комплементарна честотна ха­
рактеристика с повли! ане на високи те чес-

К./З. Пример за чешрипо.иосник с два
контура

108
тоти. Често К. се правят с възможности
за регулиране, така че да могат да се наст­
роят в зависимост от специфичните изис­
квания на линията.
коректор на Боде (Bode equaliser) — ко­
ректор, използуван за коригиране на чес­
тотната характеристика в звукозаписната
и телевизионната техника. Степента на
корекция е регулируема и се установява с
помощта на един променлив елемент, без
да се изменя формата на характеристика­
та на коректора. Вж. коректор. į
кохерентност (coherence) — съгласува­
ност между параметрите на електромаг­
нитни полета в точки, отделени във вре­
мето и/или пространството. Светлинният
лъч се нарича кохерентен, ако векторът на
полето във всяка негова точка е свързан
със съответния вектор в друга негова точ­
ка с точно определена синусоидална
функция.
краев ефект (fringing) — изкривяване
на електрическото поле в краищата на
кондензатор с плоски успоредни електро­
ди. В по-голямата част от площта на та­
къв кондензатор силовите линии на поле­
то са перпендикулярни на електродите, но
в краищата им те започват постепенно да
се „издуват“ навън. Този ефект се взема
предвид при конструирането на отклонителните електроди на електроннолъчевата
тръба.
криогеника (cryogenics) · — научна об­
ласт, която се занимава ċ поведението и
използуването на материалите при темпе­
ратури, близки до абсолютната нула.
криотрон (cryotron) — прибор, при кой­
то се използува свойството свръхпроводимост на мериалите при температури,
близки до абсолютната нула.
кристален диод (cristal diode) — полу­
проводников кристал, контактуващ с ме­
тална сонда (вж. точков диод) или два по­
лупроводникови кристала от различен
тип, които контактуват помежду си (кое­
то може да се разглежда като груба фор­
ма на плоскостен диод). К. д. бяха изпол­
зувани като детектори в първите радиооприемници, където ефективното им
действие зависеше от намирането и за­
държането на чувствителните точки върху
повърхността на кристала.
кристален триод (crystal triode) — ран­


109
но наименование на транзистора.
кристална пластина с Х-срез (X-cut
crystal) — пластина от кварцов кристал,
отрязана перпендикулярно на оста X и ус­
поредно на оптичната ос. Кварцовият
кристал има формата на шестоъгълна
призма, като осите X, т. е. електрическите
му оси (по които пиезоелектричният
ефект е най-силно изразен), преминават
през центъра на напречното сечение и
свързват два срещуположни върха, както
е показано на фиг. К.14. Правата през
!очка О, перпендикулярна на равнината
на чертежа, е оптичната ос на кристала.
Защрихованата площ показва напречното
сечение на К. п. Х-с. Такива пластини се
използуват като честотоопределящи еле­
менти на генераторите, например в гене­
раторите на носещата честота в радио­
предавателите, но те имат един съществен
недостатък — естествената резонансна
честота · на пластината, която се опреде­
ля от дебелината й, зависи и от темпера­
турата — следователно, за да се поддър­
жа стабилна честота, температурата на
пластината трябва да се поддържа по­
стоянна в много тесни граници.
кристална пластина с Y-срез (Y-cut
crystal) — пластина от кварцов кристал,
отрязана перпендикулярно на оста Y и ус­
поредно на оптичната ос. Кварцовият
кристал има формата на шестоъгълна
призма, като осите Y, т. е. механичните
оси, преминават през центъра на напреч­
ното сечение и средите на противополож­
ните страни на шестоъгълника, както е
показано на фиг. KJ5. Правата през точ­

критичен коефициент на връзка

ка О, перпендикулярна на равнината на
чертежа, е оптичната ос на кристала. За­
щрихованата площ показва напречното
сечение на K. n.Y-c. Такива пластини се
използуват като честотоопределящи еле­
менти на генераторите, например в гене­
раторите на носещата честота в предава­
телите, но те имат един съществен недо­
статък — естествената резонансна честота
на пластината, която се определя от дебе­
лината й, зависи и от температурата —
следователно, за да се поддържа стабилна
честота, температурата на пластината
трябва да се поддържа постоянна в много
тесни граници.
критичен коефициент на връзка (critical
coupling) — степен на свързване между
два трептящи кръга, настроени на една и
съща честота, при която се получава мак­
симално прехвърляне на енергия от еди­
ния трептящ кръг към другия при резонанената им честота. При коефициент на
връзка, по-малък от критичния, честот­
ната характеристика има един макси­
мум, а при стойности на коефициента на
5 връзка над критичната честотна характе­
ристика — два максимума, разположени
на равни разстояния от резонанената чес­
тота, като точките, в които се получават
максимумите, се отдалечават от резо­
нанената честота с увеличаване на коефи­
циента на връзка, както е показано на
фиг. К.16. Свързани трептящи кръгове с
два максимума в характеристиката, раз­
положени близо до резонанената честота,
често се използуват като лентови филтри
във високочестотните и нискочестотниге

KJ4. Напречно сечение на кварцов крис- KJ5. Напречно сечение на кварцов крис­
1ал, къде го е прекъснати линии са показа­ тал. където е прекъснати линии са показа­
ни електрическите оси на кристала. За­ ни механичните оси на кристала. Защри­
хованата площ представлява Y-среза
щрихованата площ представлява Х-среза


критичен решетъчен ток
усилватели в приемниците. Критичната
стойност на коефициента на връзка се оп­
ределя с израза
1
6102’

където Ö i и <2 2 са съответно качествените
фактори на двата настроени трептящи
кръга. Ако трептящите кръгове са с ед­
накви параметри, т. е. Q i = Q 2= Q,
k=ì/Q.
Така при Ö= 100, което е сравнително
често срещан случай, К. к. в. е 0,01.
критичен решетъчен ток (critical grid
current) за тиратрон стойност на реше­
тъчния ток, която съответствува на кри­
тичното решетъчно напрежение.
критично затихване (critical damping) —
състояние, при което степента на загуба
на енергия е такава, че трептящата систе­
ма не може да влезе в режим на свободни
трептения. При електрическите резонансни вериги стойността на последова­
телно свързаното активно съпротивление,
което осигурява К. з., е равна на
LI Ċ.
При механичните измервателни системи
триенето на подвижните части обикнове­
но се регулира така, че да се получи кри­
тично затихване и стрелката да спира на
окончателното показание за кратко вре­
ме. без задминаване на това показание
(което ще породи незатихващи трепте­
ния).
критично решетъчно напрежение (critical
grd voltage) — за тиратрон минималното
решетъчно напрежение при дадена стой­
ност на анодното напрежение, при което
започва да протича аноден .ток. Стой­

110

ността на К. р. н. зависи от анодното на­
прежение, като става по-малко отрица­
телна при намаляване на анодното напре­
жение.
крос-модулация (cross modulation) —
прехвърляне на модулацията от един сиг­
нал на друг. В приемниците с амплитудна
модулация К. м. може да бъде предизви­
кана от нелинейност на високочестотните
стъпала. В резултат носещата честота на
един сигнал се модулира допълнително
от друг сигнал..
кръгова диаграма (circle diagram) —
съвкупност от графики, използувани за
решаването на проблеми, свързани с пре­
давателни линии. Нормализираното ак­
тивно съпротивление RIZq и нормализи
раното реактивно съпротивление X/Zf, с
нанасят в правоъгълни или полярни коор
динати, след което диаграмата може да
се използува за изчисляване например на
импеданса на определена дължина от ли­
ния, натоварена с импеданс с произволна
стойност. Z 0 е вълновото съпротивление
на предавателната линия. Вж. вълново съ­
противление, предавателна линия.
кръгова
поляризация
(circular
polarization) — елиптична поляризация,
при която амплитудата на електромаг­
нитната вълна остава постоянна, а равни­
ната на поляризация се върти. Вертикал­
но и хоризонтално поляризираните ра­
диовълни могат да се превърнат в кръго­
во поляризирани след отразяване от йоносферата. К. п. се използува в някои
УКВ предаватели, за да може излъчва­
ният сигнал да се приема еднакво добре с
вертикални и с хоризонтални антени.
кръгова честота (angular velocity) —

K.16. Честотни характеристики на два еднакви настроени трептящи кръ!а в зависимост
от изменението на коефициента на връзка


Hl

лазер

Mccioiaia на изменение на променлива ве­
личина, изразена в радиани за секунда.
Тъй като във всеки .цикъл на изменение
има по 2π радиана, К. ч. е равна на 2π/,
където ƒ е честотата, изразена в херци
(Hz):
ω = 2 π/.
кръгов брояч (ring counter) — няколко
схеми с две устойчиви състояния, свърза­
ни в затворена верига така, че в даден мо­
мент само една от тях може да бъде в да­
дено състояние. При подаване на входен
сигнал това определено състояние се пре­
хвърля към следващата схема от верига­
та. Така, ако във веригата има п схеми,
избраното състояние извършва един пъ­

лен цикъл (обхожда последователно всич­
ки схеми) за п входни сигнала, като всяка
схема от веригата подава по един изходен
сигнал на всеки п входни сигнала.
кръстосана връзка (cross coupling) —
нежелана връзка между две сигнални ве­
риги, която може да доведе до появата на
диафония.
кръстосана модулация (cross modu­
lation) — вж. крос-модулация.
късо съединение (short circuit) — пред­
намерено или случайно създадена връзка
с ниско съпротивление между две точки в
електрическа верига. Ако двете точки са с
различен потенциал, К. с. може да пре­
дизвика протичането на недопустимо го­
лям ток.

лавинен диод (avalanche diode) — мно­
гослоен диод, чийто принцип на действие
е основан на комбинацията от ударен ла­
винен пробив и пренасяне на електроните
чрез инжекция. Под въздействието на по­
даденото напрежение в тясна област се
образуват дупки с лавинообразно нараст­
ващ брой, които се инжектират в съседна­
та дрейфова област. При подходящо съ­
отношение на физическите размери при
високи честоти Л. д. се проявява като еле­
мент с отрицателно съпротивление. Л. д.
се използуват в СВЧ генератори за често­
та от порядъка на няколко десетки гигахерца. Основното им предимство пред ту­
нелните диоди е сравнително голямата
им изходна мощност. Вж, тунелен диод.
лавииея пробив (avalanche break­
down) — бързо нарастване на тока през
поляризиран в обратна посока PN пре­
ход. Ефектът настъпва при определено
обратно напрежение в резултат от раз­
множаване на носителите на заряди и се
предизвиква от силното електрическо по­
ле в зоната на прехода, което поида^а на
някои електрони достатъчно енергия, за
да могат да генерират допълнителни
двойки електрон—'дупка чрез ионизация
или сблъскване. Новите носители на за

ряд, създадени по този начин, от сзоя
страна освобождават нови двойки елек­
трон-дупка и така процесътсе превръща
в регенеративен, като довежда до бързо
нарастване на обратния ток. Вж. йонизация, токоносител.
лавинен светодиод (avalanche lumi­
nescent diode) — полупроводников при­
бор c PN преход, който излъчва видима
светлина при протичане през него на об­
ратен ток с определена големина в зоната
на пробива. Вж. лавинен диод.
лавинен транзистор (avalanche tran­
sistor) — транзистор, който при премина­
ване от запушено в отпушено състояние
работи в режим на лавинен преход, пора­
ди което превключването му става много
бързо — обикновено за по-малко от 1 ns.
Връщането на Л. т. в запушено състояние
става (както при тиристори) чрез намаля­
ване на тока на емитера под критичната
му прагова стойност.
Отпушването на JĪ. т. може да се из­
върши по няколко начина, от които найсполучлив е вариантът през емитера
(фиг. Л.з).
лазер (laser от Light Amplification by
Stimulated Emission of Radiation) — при­
бор за усилване на светлинни сигнали


112

JJ.l. Отпушване на лавинен транзистор
през емитера
(квантов генератор), чието действие се ос­
новава на излъчването на някои атоми
при преминаването им през различни ди­
скретни енергийни нива. Терминът Л. е
съкращение от първите букви на пълното
английско наименование, което в превод
гласи „усилване на светлина чрез стиму­
лирано излъчване“. Ha практика обикно­
вено квантовите генератори са обхванати
с положителна обратна връзка (с огледа­
ла на входа и на изхода), за да бъдат въз­
будени трептения. Така се получава гене­
ратор на кохерентна светлина, която се
разпространява като тесен и остро насо­
чен лъч с голяма спектрална чистота и
стабилност на честотата.
Някои атоми излъчват електромаг­
нитни вълни, когато преминават от едно
енергийно ниво на друго, по-ниско такова
ниво. Излъчването може да се стимулира,
ако атомите се поставят в радиационно
поле със същата честота, която те самите
биха излъчвали (процесът е известен като
„напомпване“). Усилване се получава, ко­
гато броят на атомите, kohťo напускат
високото енергийно ниво, е по-голям от?
броя на атомите, които поглъщат енергия
на по-ниското ниво. Следователно подхо­
дящи за използуване в лазерната техника
са елементите, чиито атоми остава? подълго време на високото енергийно ниво,
отколкото на ниското. Това качество при
тежават различни вещества — някои газо­
ве, течности, твърди вещества и полупро­
водници. Така са създадени различни ти­
пове Л., които генерират електромагнит­
ни вълни в широк честотен обхват — от
ултравиолетовата до инфрачервената зо­
на на спектъра.
В газовите Л. обикновено се използува
хелиево-неонова смес, аргон или въглеро­

ден двуокис, затворени в тръба с диаме­
тър от ! до 2 mm и с дължина от 20 до
100 cm, „Напомпването“ се извършва- с
електрически разряд в газовата среда. Л.
с въглероден двуокис достигат изходна
мощност няколко киловата, което е до­
статъчно за използуването им в някои
операции за обработка на различни мате­
риали.
В течните Л. се използуват разтвори от
флуоресциращи^ вещества. При тях „на­
помпването“ става със светлинен лъч от
аргонов лазер или електронна фотосветкавица. От твърдите вещества в Л. найчесто се използува рубинът, но приложе­
ние намират още ниобиевото стъкло и
алуминиево-итриевият гранат. Л. с твър­
ди вещества се „напомпват“ със светлина
от фбтосветкавица, криптонова дъга или
йодна лампа с волфрамова нишка. С ня­
колко стъпално свързани пръчки от твър­
дото вещество може да се получи изходна
мощност до 1 kW.
Полупроводниковите Л. се отличават
от описаните по-горе типове. В някои по­
лупроводникови PN преходи, например
от галиев арсенид и индиев арсенид, става
излъчване при рекомбинирането на елек­
трони и дупки. Така при високи концент­
рации на примесите може да се постигне
състояние, при което токоносителите на
по-високо енергийно ниво съществуват
по-дълго в сравнение с токоносителите на
по-ниско енергийно ниво. В този случай
протичането на ток с голяма плътност в
права посока през прехода може да. пре­
дизвика лазерно излъчване. » поддържа­
нето на осцилациите се 'постига чрез спе­
циална форма на кристала, при която сте­
ните му са изсечени под прав ъгъл спрямо
равнината на прехода, така че те действу­
ват като отражателни повърхности и съ­
здават положителна обратна връзка. В
първите полупроводникови Л. трябваше
да се използува прекъснат режим на рабо­
та, за да се избегне прегряване, но в съ­
временните Л. с многослойни структури
този недостатък е избягнат.
Поради малките си размери полупро­
водниковите Л. могат да се използуват
като светлинни източници във влакнеста­
та оптика. Блоковото графично означение
на Л. е дадено на фиг. Л.2.


лампа със съчетани

113

ji.2. Графично означение на лазер
лампа с бягаща вълна (travelling wave
tube)------- електронна лампа, предназна­
чена за работа при свръхвисоки честоти,
при която входната вълна преминава през
забавящ елемент, така че аксиалната и
скорост се изравнява със скоростта на
електронен лъч, движещ се по оста. В ре­
зултат се получава скоростна модулация
и електроните се групират, което осигуря­
ва необходимото усилване.
Лампата има в единия си край елект
ронен прожектор и колектор в другия
край, а между тях е разположена спирала
или друг вид забавящ вълните елемент.
Входният сигнал се подава към единия
край на забавящия елемент, а усиленият
изходен сигнал се снема от другия му
край. Забавящият елемент е конструиран
така, че аксиалната скорост на премина­
ващия през него високочестотен сигнал да
се изравни със скоростта на електронния
сноп. Взаимодействието между вълната и
електронния сноп създава необходимото
усилване. Коефициентът на намалявана
на скоростта на вълната е равен на отно­
шението между дължината на окръжност­
та на спиралата към стъпката й. Л. б. в.
намират широко приложение в СВЧ усил­
вателите и могат да имат много широка
честотна лента. Графичното означение на
един от типовете Л. б. в. е показано на
фиг. Л.З.
лампа е голяма стръмност (frame-grid
tube) — електронна лампа с управляваща
решетка, навита от много тънък провод­
ник и разположена близо до катода. Тази
конструкция позволява да се получи поголяма стръмност на характеристиката в
сравнение с конвенционалните конструк­
ции. При някои малки по размери лампи
с фина структура на управляващата ре­
шетка, използувани главно в приемници­
те, може да се получи, стръмност на ха­
рактеристиката от порядъка на 15 mA/V.
лампа
с
променлива
стръмност
(variable-mu tube, US remote cut-off
8. Речник по електроника

tube) —електронна лампа, в която управ­
ляващата решетка, е навита с променли­
ва стъпка по протежение на дължината и,
така че стръмността на анодно-решетъч­
ната характеристика може да се регулира
чрез стойността на решетъчното напреже­
ние. Типична анодно-решетъчна характе­
ристика на Л. п. с. е показана на фиг. Л.4:
при ниски стойности на решетъчното
преднапрежение, както е в т. А, стръмностга (и съответно усилването) е голяма,
а в т. В стръмността е значително по-мал­
ка. Предимс1вото на този тип лампи се
състои в това, че амплитудата на входния
сигнал в т. В може да бъде по-голяма в
сравнение с тази в т. А при сравнима сте­
пен на изкривяванията в двете точки.
Л. п. с. се използуват в схеми, в които кое­
фициентът на усилване трябва да се регу­
лира чрез изменение на преднапрежението, например в схемите за автоматично
регулиране на усилването.
лампа е термоелектрониа емисия
(thermionic tube) — електронна лампа, в
която един от електродите, обикновено
катодът, трябва да бъде нагрят, за да мо­
же през лампата да протече ток. Вж. газо­
разрядна лампа, електронна лампа.
лампа със съчетани (подредени) решет­
ки (alignet-grid tube) — тетрод или пентод, в които проводниците на екранната
решетка са разположени в електронната
сянка на управляващата решетка. При та­
кава конструкция екранната решетка за­
държа много малък брой електрони (въ­
преки положителния си потенциал) и така
екранният ток се намалява.

,1.3. .

.vn.i кчишрчкция lui .laknia - oni ,иш
вълна; ó
фафично «'значение на О-образна лампа с
бягаща вълна; показани са катодът с косвено отопление,
модулиращият електрод, фокусиращият електрод, заба­
вящият елемент, колекторът, фокусиращата бобина и
отворите за входния и изходния вълновод


легиране

JI. 4. Αιιοθικι-решстъчна .характеристика
на лампа с променлива стръмност
легиране (doping) — въвеждане на при­
меси в полупроводников материал, за да
се получи проводимост от Р или N тип с
определени количествени показатели. Не­
обходимите за производство на полупро­
водникови прибори материали се получа­
ват с добавяне на много малко количест­
во примеси. При концентрация на приме­
сите i част на 108 проводимостта на гер­
мания или силиция се увеличава 16 пъти.
В полупроводниковата технология кон­
центрацията на примеси обикновено е от
порятна НЯКОЛКО-части на 10 8 Това

114
означава, че изходният полупроводников
материал трябва да бъде с много голяма
чистота. Пречистването на германия или
силиция е един от най-трудните процеси
в производството на полупроводникови
прибори. Вж. N тип полупроводник, Р тип
полупроводник.
ледикон (leddicon) — телевизионна пре• >авателна тръба с фотопроводяща мише­
на от оловен окис.
лентов високоговорител (ribbon loud­
speaker) — високоговорител, при който
входният сигнал се подава към краищата
на тънка метална лента, окачена свобод­
но в силно магнитно поле. Лентата дейст­
вува като мембрана, а звуковият изходен
сигнал се усилва с рупор. Този тип висо­
коговорители се използуват при честоти
над 3 kHz.
лентов заграждащ филтър (bandstop
filter, band elimination filter) — филтър,
който пропуска сигнали с всички честоти,
с изключение на честотите в интервала
между две определени гранични честоти.
В общия случай честотната характеристи­
ка на Л. з. ф. има формата, показана на
фиг. Л.5, а блоковото графично означение
на такъв филтър е показано на фиг. Л.6.
Вж. лентов пропускащ филтър.
лентов кабел (ribbon cable) — кабел,
съставен от изолирани проводници, под­
редени един до друг, така че да образуват
плоска структура. Отделните проводници
са на точно еднакво разстояние един от
друг (обикновено 1.27 mm), което позво-

.1.5. Общ вид na честотната характеристика на лентов ¡ai раждат фи.пьр


И5

.7.6. Блоково i рафично означение на лен­
тов заграждащ филтър

дява да се свързват чрез специални съеди­
нители за лентов кабел.
лентов микрофон (ribbon micropho­
ne) — микрофон, при който изходният
електрически сигнал се получава между1
краищата на тънка гофрирана метална
лента, поставена леко напрегната в силно
магнитно поле. Лентата действува като
мембрана. Ако и двете повърхности на
лентата са изложени на звуковите вълни,
микрофонът е от тип приемник на градиента на звуковото налягане, а ако една­
та й повърхност е екранирана от звукови­
те вълни, микрофонът е от тип приемник
на звуковото налягане. Л. м. се използу­
ват в радиотехниката, телевизията и зву­
козаписа, когато е необходимо високо ка­
чество на преобразуването.
лентов пропускащ филтър (bandpass
filter) — филтър, който пропуска сигнали
само с честоти, намиращи се в интервала
между две определени гранични честоти.
Честотната характеристика на ленто­
вия филтър в общия случай има формата,
показана на фиг. Л.7, и в областта на ви­
соките честоти се постига чрез свързване­
то на два идентични трептящи кръга с резонансна честота в средата на лентата на
пропускане. Блоковото графично означе­

линеен

радиоприемник

ние на Л. ф. е показано на фиг. Л.8. Вж.
лентов заграждащ филтър.
леща с едно управляващо напрежение
(univoltage lens) — електростатична леща,
която се състои от три електрода с отво­
ри: на двата външни електрода се подава
еднакъв фиксиран потенциал спрямо ка­
тодния потенциал на електронния про­
жектор, a фокусирането се регулира чрез
изменение на напрежението на вътрешния
електрод. Този тип лещи имат много мал­
ко фокусно разстояние и се използуват в
електронните микроскопи.
линеен импулсен усилвател (linear pulse
amplifier) — усилвател на импулси, при
който максималната амплитуда на изход­
ния сигнал е пропорционална на макси­
малната амплитуда на съответния входен
сигнал.
линеен многополюсник (linear net­
work) — вж. многополюсник.
линеен радиоприемник (stright re­
ceiver) — радиоприемник, в който преди
детектора има няколко високочестотни
усилвателни стъпала, а след него едно или
повече нискочестотни усилвателни стъпа­
ла. Блоковата схема на Л. р. е показана
на фиг. Л.9. Този тип приемници бяха из­
ползувани през 20-те години, но броят на
настроените трептящи кръгове, които мо­
жеха да бъдат включени в схемата, беше
ограничен поради необходимостта от
едновременното им регулиране. Затова
селективността на този тип радиоприем­
ници беше ниска и през 30-те години те
бяха изместени от суперхетеродинните
приемници.

.1.7. Общ вид на честотната характеристика на лентов пропускащ филтър


. )инейно

изкривяване

116

логика е емитери» повторители (emitterfollower logic, EFL) — логически интег­
рални схеми, съдържащи един или повече
логически елементи, осъществени схемно
. /.Л'. Блоково 1рафично означение на лен­ на базата на комбинация от емитерни по­
тов пропускаш филтър
вторители. Ha фиг. Л.10 е показана
Л. е. п. — логическа схема ИЛИ и логиче­
ска схема И.
логическа закъснителна линия (logic de­
lay line) — логическа схема, която при из­
менение на състоянието на входа осигуря­
ва постоянно и еднозначно дефинирано
закъснение (изразено в единици за време)
на появата на това състояние на изхода.
ЛУ. Блокова cxe.Mii на линеен радиоприем­ Л. з. л. се свързва обикновено последова­
ник
телно в каналите за предаване на инфор­
мация на цифрово устройство.
линейно
изкривяване
(linear
dis­
логически елемент (logic gate) — при­
tortion) — всякакъв вид изкривяване, кое­
бор или схема с няколко входа и един из­
то не зависи от амплитудата на сигнала.
ход, при които състоянието на изходния
Изкривяванията, които се появяват в ре­
сигнал зависи по определен начин от съ­
зултат от изменение на даден параметър
стоянието на входните сигнали. Напри­
в зависимост от честотата, като ампли­
мер изходът може да бъде в състояние ло­
тудно-честотните изкривявания, са при­
гическа 1 само когато всички входни сиг­
мер за Л. и. Вж. нелинейни изкривявания.
нали са в състояние логическа 1 — това
линия (line)— 1) съкратено наименова­
се отнася за логическия елемент И.
ние за предавателна линия; 2) Вж. ред на
При електронните Л. е. състоянието
развивката.
логаритмичен декремент (logarithmic
decrement) — мярка за скоростта на нама­
ляване на амплитудата на потиснати
i рептения. Л. д. е равен на натуралния логаритъм на отношението между две след­
ващи една след друга амплитуди или, ка­
зано по друг начин — на натуралния логаритъм от коефициента на затихване. В
една електрическа резонансна верига Л. д.
е свързан с параметрите на веригата и се
дава чрез израза R/tfņL, където R е после­
дователното активно съпротивление на
веригата, L — индуктивността, а /о — резонан.сната честота, или чрез израза ~R
•JCįL, където С е капацитетът във вери­
гата.
логика (logic) — в цифрова ЕИМ или
система за обработка на данни операции­
те, които трябва да се извършат, за да
се осъществи определена функция на уст­
ройството. Под Л. се разбира също физи­
ческата конфигурация от логически еле­
менти, които осъществяват съответната
функция на устройството.
Л.И). Лотчески схеми с емшсрпи повюрители


И7
.киическа I може да сьотве1с1вува на ноположителния или по-отрицателния от
двата потенциала, избрани за логически
нива. Изборът е важен, защото от него за­
виси поведението на елемента. Л. е., койΊ о при положителна логика действува ка1 о елемент И, при отрицателна логика се
превръща в елемент ЙЛИ. Това означава,
че за да се определи поведението на даден
логичен вентил, първо трябва да се посо­
чи кой от двата типа логика е избран. Вж.
логическо ниво, отрицателна логика, поло-,
жителна логика.
логически елемент И (AND-gate) — .то
гически елемент, чийто изход приема
стойност логическа 1 тогава и само toi ава. когато всички входни сигнали са логи­
ческа 1. Графичното означение на тривходов Л. е. И е показано на фиг. Л.11. Вж.
логически елемент, логическо ниво.
логически елемент „изключващо ИЛИ“
(exclusive-OR gate) — логически елемент
с два входа, на чийто изход се получава
логическа 1, когато на единия от входове­
те има логическа i, но не и когато и на
двата входа е подадена логическа 1. Гра­
фичното означение на Л. е. и. ИЛИ е по­
казано на фиг. Л.12. Вж. логически еле­
мент, логически елемент ИЛИ, логическо
ниво.
логически елемент ИЛИ (OR gâte) —
логически елемент, на чийто изход се по­
лучава логическа Í, когато на един и ш
повече от входовете му има логическа I.
Графичното означение на Л. е. ИЛИ е по­
казано на фиг. Л.13.
логически елемент ИЛИ-HE (NORgate, ΝΟΤ-OR gate) — логически елемент,
на чийто изход се появява логическа 0, ко­
гато на един или повече входове има ло­
гическа 1. Тази схема може да се разглеж­
да като логически елемент ИЛИ, послед­
ван от стъпало за логическо отрицание.
Графичното означение на Л. е. ИЛИ-HE е
показано на фиг. Л.14. Вж. логически еле­
мент, логическо ниво.
логически елемент И-НЕ (NAND-gaie.
NOT-AND gate) — логически елемент, на
чийто изход се получава логическа 0 само
когато на всички входове има логическа
1. Л. е. И-НЕ може да се разглежда като
логически елемент И, последван от еле­
мент НЕ или от стъпало, което изпълнява

лъчев тетрод

Л.11. Графично оз­ Л.12. Графично оз­
начение на логиче­ начение на логичес­
ки елемент ..изклю­
ски елемеш Ичващо ИЛИ"

Л.13. Графично
означение на ло
гически елемент
ИЛИ

Л.14. Графично озна­
чение на логически е.темен, ИЛИ-НЕ

.7 /5. Графично означение на логически
елементИ-НЕ
функцията „логическо отрицание“. Гра­
фичното означение на Л.е. Й-НЕ е показа­
но на фиг. Л.15. Вж. логически елемент,
логическо ниво.
логически елемент със запомняне иа съ­
стоянието (sequential logic element) — ло­
гическа схема с един или повече изходи и
един или повече входове, при която съ­
стоянието на всеки изход се определя οι
предишните състояния на входовете. На­
пример Л. е. з. с. е JK-тригерьт, при кой­
то състоянието Ha двата инверсни изхода
зависи от състоянието на входовете преди
появата на тактовия импулс.
логически ключ (gate) — вж. логически
елемент.
логическо ниво (logic level) — в цифро­
вите електронноизчислителни машини и
системите за обработка на данни, една от
щете стойности на напрежението или то­
ка, с които се представят двете единстве­
но възможни и допустими състояния на
сигналните линии в устройството. . Едната
от стойностите се приема да изразява ло1ическа 0, а другата — логическа 1.
луминесценция (luminescence) — общ
термин за излъчването на светлина от лу-


118

люлеене

.7./ň. Коне i р\ кипя на .п>чев leipoa

минофори, когато те са подходящо възбу дени. Вж. флуоресценция, фосфоресценци.ч.
луминофор (phosphor) — материал,
който притежава свойството луминесцениия. Л. се използуват като покритие на ек­
раните на електроннолъчевите тръби. В
зависимост от изискваните цвят и време
на послесветене на екрана се използуват
различни Л.
лъчев тетрод (beam tetrode) — тетрод с
допълнителни насочващи електроди, кои­
то определят траекторията на потока οι
електрони от катода към анода. Както е
показано на фиг. Л.16, насочващи i е
електроди представляват обикновено две
пластини, свързани към катода. Л. т. оби­
кновено са със съчетани решетки и полу­
ченият електронен поток с висока плът­
ност не позволява на вторичната елек-

ipoHHa емисия от анода да достш не до
.тракната решетка. С това се избя!ви
\ мстъкът с отрицателна стръмност в хар ■ кiеристиката на тетрода (т. нар. leiродна аномалия), който нама 1яна коефи­
циента на полезно действие. Вж. лампа със
съчетани решетки.
люлеене (hunting) — нежелателни
трептения в системите с автоматично ре­
гулиране. Л. обикновено се появява при
ниски честоти и се дължи на пререгулиране. в резултат на което стойността на ре1 х.шраната величина се колебае около же­
ланата стойност.
люлеене на честотата (frequency
swing) — при ъглова модулация разликата
между максималната и минималната
стойност на честотата на модулирания
сигнал.


119

магнитен усилвател

Μ
магнетизъм (magnetism) — наименова­
ние на някои явления, предизвикани от
особените свойства на магнитните мате­
риали, Тези материали например могат
да се намагнитват, след което винаги за­
стават в едно и също положение, когато
са свободно окачени на тънка нишка. Намагнитените материали могат от своя
страна да намагнитват други материали.
Две намагнитени тела се отблъскват или
привличат.
магнетрон (magnetron) — двуелектродна електронна лампа, при която електрон­
ният поток е подложен на действието на
магнитно поле, насочено под прав ъгъл
спрямо електрическото поле. Най-про­
стият тип Μ. представлява диод с ци­
линдричен анод и катод, разположен по
оста на цилиндъра. Анодът е разделен на
два или повече сегменти. Чрез външен
магнит се създава силно магнитно поле,
насочено успоредно на оста на цилиндъ­
ра. Към анода се подава положително на­
прежение, за да привлича излъчените от
катода електроди, но магнитното поле ги
принуждава да се движат по криволинейни траектории около катода. При подхо­
дящо съотношение между интензитети­
те на магнитното и електрическото поле
електроните могат да не попаднат върху
анода, а да се върнат обратно към катода.
Ако между два съседни сегмента на анода
се свържат настроени трептящи кръгове,
при движението му около катода елект­
ронният поток се модулира по скорост и
се създават условия за групиране на елект­
роните и за възникване на трептения.
магнетрон с бягаща вълна (travelling
wave magnetron) — вж. лампа с бягаща
вълна.
магнитен барабан (magnetic drum) —
въртящ се цилиндър с магнитно покри­
тие, който се използува в електронноиз­
числителните машини и в системите за об­
работка на данни като запомнящо уст­
ройство, като данните се въвеждат чрез
селективно намагнитване на повърхност­
та на барабана. Обикновено данните са в
двоичен вид, а записът се извършва чрез
принудително ориентиране или поляризи­
ране на локалните намагнитени зони по

повърхността.
магнитен дипол (magnetic dipole) — еле­
ментарен източник на електромагнитни
вълни, състоящ се от единичен затворен
контур с безкрайно малки размери.
магнитен домен (magnetic bubble) — об­
ласт в тънък слой от магнитно проницаем
материал, намагнетизиран напречно, в
която магнитните полюси имат обратна
ориентация спрямо намагнитващото по­
ле. Μ. д. може да се получи чрез пропу­
скане на токови импулси през намотка от
проводник. Диаметърът на домена зависи
от дебелината и свойствата на слоя и от
приложеното външно магнитно поле.
Възможно е да бъдат получени Μ. д. с
много малки размери, както се изисква
при мехурчестите магнитни памети.
магнитен екран (magnetic screen, US
magnetic shield) — екран от магнитно про­
ницаем материал, който се използува за
намаляване на степента на проникване на
магнитно поле в даден участък от прост­
ранството.
магнитен запис (magnetic recording) — в
общия случай процес на „отпечатване“ на
параметрите на сигнал върху движещ се
магнитен носител. В частност Μ. з. е про­
цесът на „отпечатване“ на звуков или ви­
деосигнал върху магнитна лента или
диск, движещи се близо под магнитна за­
писваща глава. Записът се осъществява
чрез изменение на степента на намагнит­
ване на носителя в зависимост от момент­
ната амплитудна стойност на сигнала.
магнитен момент (magnetic moment) —
I) за постоянен магнит — произведение­
то от действуващата сила на полюсите му
и разстоянието между тях; 2) за магни­
тен дипол — вектор, равен на произведе­
нието от тока в контура и неговата площ.
Векторът е перпендикулярен на равнина­
та на контура.
магнитен поток (magnetic flux) — сило­
вите линии, от които се състои магнитно­
то поле.
магнитен усилвател (magnetic ampli­
fier) — устройство, състоящо се от една
или повече феромагнитни сърцевини с на­
мотки, които са подредени така, че про­
менливият ток в една от тях се усилва по


магнитен хистерезис

поради нелинейността, възникваща при
магнитно насищане на сърцевината. Вж.
наситен дросел.
магнитен хистерезис (magnetic hyste­
resis) — вж. хистерезис, хистерезисен ци­
къл.
магнитен шунт (magnetic shunt) — де­
тайл от магнитен материал, който се по­
ставя успоредно на участък от магнитна
верига с цел да се намали магнитният по­
ток в този участък от веригата.
магнитна верига (magnetic circuit) — за­
творен контур за разпространение на маг­
нитния поток на постоянен магнит или
на намотка, през която протича ток. Кон­
турът обикновено представлява магнйтопровод от магнитен материал, като в
някои случаи в него участвува и малка
въздушна междина. Затвореният магни­
тен контур се нарича верига, защото маг­
нитният поток се определя от отношение­
то на магнитодвижешото напрежение към
магнитното съпротивление на контура,
както токът през една електрическа вери­
га се определя като отношение на електродвижещото напрежение към съпротив­
лението на веригата. Магнитното съпро­
тивление на Μ. в. се определя от размери­
те и относителната магнитна проницае­
мост на материала на магнитопровода.
магнитна възприемчивост (magnetic
susceptibillity, susceptibillity) — отноше­
нието между степента на намагнитеност
на магнитен материал към приложената
намагнитваша сила. Μ. в. на изотропен
материал, изразена в относителни едини­
ци, е равна на относителната магнитна
проницаемост минус I.
магнитна закъснителна линия (magnetic
delay line) — закъснителна линия, чието
действие се основава на крайното време
за разпространение на магнитострикционно смущение във феромагнитна сре­
да.
магнитна индукция В (magnetic in­
duction) — големината на магнитния по­
ток, който преминава през единица по­
върхнина, перпендикулярна на силовите
линии.
магнитна лента (magnetic tape) — лен­
та, използувана за съхранение на цифрова
информация или за запис на звукови или
видеосигнали. Лентата може да бъде из­

120

цяло изработена от магнитен материал
или да се състои от немагнитна основа,
покрита с магнитен материал.
магнитна леща (magnetic lens) — вж.
електромагнитна леща.
магнитна настройка (permeabillity tu­
ning) — метод за настройка на резонансната честота на трептящ кръг чрез из­
менение на ефективното магнитно съпро­
тивление на магнитопровода на индук­
тивния елемент. Обикновено Μ. н. се из­
вършва чрез изменение на положението’
на феромагнитната сърцевина във вът­
решността на индуктивния елемент.
магнитна ос (magnetic axis) — оста на
симетрия на магнитния поток на намотка,
през която протича ток.
магнитна памет (magnetic memory) —
вж. магнитно запомнящо устройство.
магнитна проводимост (permeance) — в
магнитна верига отношението между маг­
нитната индукция и магнитодвижещото
напрежение, което предизвиква измене­
нието на магнитната индукция. Μ. п. е ре­
ципрочна на магнитното съпротивление и
е магнитен аналог на електрическата про­
водимост.
магнитна проницаемост по частен цикъл
(incremental permeabillity) — отношението
на изменението на магнитната индукция
към предизвикващото го малко по абсо­
лютна стойност изменение на интензите­
та на променливо магнитно поле, когато
то е насложено върху постоянно магнит­
но поле.
магнитна сърцевина (magnetic core) — в
бобина, трансформатор или друг индук­
тивен елемент феромагнитна верига, с
която магнитният поток се ограничава в
определена част от пространството. При
магнитните запомнящи устройства сърце­
вината се прави от магнитен материал,
който трябва да има две или повече нива
на намагнитване. В други магнитни уст­
ройства, например магнитните усилвате­
ли и наситените дросели, Μ. с. създава нелинейна зависимост между намагнитващото напрежение и магнитния поток, коя­
то е съществена за тяхното действие.
магнитно запомнящо устройство (mag­
netic store) — в електронноизчислителни­
те машини и в системите за обработка на
данни устройство за съхранение на ин­


121
формация чрез селективно намагнитване
на подходящ магнитен материал, който
може да бъде във вид на пръстенчета (тороиди). лента, диск или барабан.
магнитно насищаие (magnetic satu­
ration) — състояние на феромагнитен ма­
териал, подложен на силно намагнитващо поле, при което увеличаването на ин­
тензитета на полето не води до увелича­
ване на магнитната индукция.
магнитно отклонение (electromagnetic
deflection, magnetic deflection) — отклоня­
ване на електронния лъч в електроннолъ-.
чева тръба чрез магнитно поле, създадено
във вътрешността на тръбата от бобини,
през които протича ток и които са монти­
рани от външната страна на тръбата. То­
ва е предпочитан метод за отклонение на
лъча в телевизионните предавателни ка­
мери и в кинескопите. За целта се из­
ползуват два комплекта бобини: към еди­
ния се подава трионообразен ток, осигу­
ряващ хоризонталната развивка, а към
другия — друг трионообразен ток с чес­
тота на кадровата развивка, който осигу­
рява вертикалното отклонение на лъча.
магнитно поле (magnetic field) — област
от пространството около постоянен маг­
нит или проводник с протичащ през него
ток, в която върху внесен магнитен полюс
действува механична сила на привличане
или отблъскване, дължаща се на магнита
или тока.
магнитно съпротивление (reluctance) —
в магнитна верига отношението на магнитодвижещото напрежение към създадения
магнитен поток. Μ. с. е реципрочно на
магнитната проводимост и представлява
магнитен аналог на електрическото съ­
противление. Μ. с. е правопропорционално на дължината / на магнитната ве­
рига и обратнопропорционално на площ­
та на напречното й сечение А. То се изчис­
лява с израза

където μ, относителната магнитна прони­
цаемост, е аналог на относителната ди­
електрична проницаемост.
магнитно фокусиране (magnetic fo­
cusing)— фокусиране на електронния лъч
в електроннолъчева тръба с помощта на
електромагнитни лещи.

мазер
магнитодвнжещо напрежение (magne­
tomotive force) — физична величина, коя­
то предизвиква увеличаване на магнитно­
то поле. Μ. н. е равно на линейния интег­
рал на интензитета на магнитното поле
по затворен контур в това поле и опреде­
ля магнитния поток по следната зависи­
мост:
магнитен поток =
магнитодвнжещо напрежение
магнитно съпротивление на веригата
Тази зависимост е аналогична на закона
на Ом за електрическия ток. Следовател­
но Μ. н. е магнитен аналог на електродвижещото напрежение.
магнитострикция (magnetostriction) —
изменение на размерите на тяло от магни­
тен материал при намагнитване. Ефектът
е най-силно изразен в никела и се използу­
ва в магнитострикционните високогово­
рители и в някои видове генератопи
магнитосьпропвнтелен ефект (mag­
netoresistive effect) — промяна на съпро­
тивлението на елемент на Хол (пластин­
ка) при едновременното протичане на ток
през него и поставянето му в магнитно
поле. Характерът и степента на изменение
на съпротивлението на елемента на Хол
зависят от параметрите на елемента (пре­
ди всичко от материала, от който е изра­
ботен), от конфигурацията му и от нали­
чието (или липсата) в него на специално
вкарани микроскопични проводящи час­
тици. Μ. е. намира приложение при
конструирането на датчици за параметри
на магнитно поле.
мазер (maser от Microwave Amplifier by
Stimulated Emission of Radiation) — мик­
ровълнов усилвател, в който се използува
излъчването от някои атоми или молеку­
ли при преминаването им от по-високо
към по-ниско енергийно ниво. (Терминът
Μ. е съкращение от първите букви на пъл­
ното английско наименование, което в
превод гласи „усилвател на електромаг­
нитни вълни от сантиметровия обхват
чрез стимулирано излъчване“.) Харак­
терно за Μ. е прякото взаимодействие
между електромагнитните вълни и атоми­
те: ако вълните са с подходяща честота,
те могат да стимулират високоенергийните електрони да отделят енергия под фор­
мата на нови електромагнитни вълни, ка­


максимално обратно напрежение
то по този начин се усилва стимулира­
щият сигнал. Усилването не е съпроводе­
но практически с никакви смущения, осо­
бено ако Μ. работи при много ниска тем­
пература. Блоковото означение на Μ. е
показано на фиг. М.1.
максимално обратно напрежение (peak
inverse voltage) — максималната момент­
на стойност на напрежението на входа на
диодна изправителна схема, когато дио­
дът е запушен. Тази стойност на напреже­
нието е равна на моментната стойност на
променливо входно напрежение плюс на­
прежението върху товара, което от своя
страна може, да бъде равно на максимал­
ната стойност на променливото входно
напрежение, например ако към изхода на
изправителя е свързан изглаждащ конден­
затор. Следователно Μ. о. н. може да бъ­
де два пъти по-високо от максималната
стойност на входното напрежение — т. е.
около 700 V при ефективна стойност на
променливото напрежение 240 V. Диодът
трябва да издържа такова обратно напре­
жение.
максимум (връх) на стояща вълна
(antinode) — точка или равнина, във или
върху която дадена променлива величина
има максимална стойност. Μ. с. в. в пре­
давателна линия са точките, в които то­
кът или напрежението достигат макси­
малната си стойност.
маса (mass) — в механична трептяща
система свойство на движещото се тяло,
което позволява на тялото да оказва про­
тиводействие на измененията на скорост­
та. Измерва се чрез отношението на сила­
та към степента на изменение на скорост­
та, т. е. на силата към ускорението. Μ. е
аналог на индуктивността в една електри­
ческа трептяща система. Движещата се
Μ. притежава кинетична енергия също както индуктивен елемент^ през който про­
тича ток и в който се натрупва енергия
в създаденото при този процес магнитно
поле.
маскиране (masking) —J) в акустиката

M.Ì. Блоково графично
означение на мазеп

122
οί четливо потискане на слаб звук от посилен. Количествено Μ. (в dB) отразява
повишаването на прага на чуваемост на
даден звук в резултат от присъствието на
друг (маскиращ) звук; 2) в цветната теле­
визия изменение на възпроизвеждането
на цветността в резултат на умишлено съ­
здадена кръстосана.връзка между канали­
те за трите основни цвята. Μ. се използу­
ва за подобряване на възпроизвеждането
на цветовете при излъчването на кино­
филм по цветната телевизия.
матрица (matrix) — в математиката
двумерна система от величини, действия­
та с които се извършват в съответствие с
правилата на матричната алгебра. В
електрониката този термин понякога се
използува за кодиращо или декодиращо
устройство.
В електронноизчислителните машини
Μ. представлява правоъгълна верига, об­
разувана от пресичането на определен
брой входни линии с определен брой из­
ходни линии. Елементите в пресечните
точки могат да се използуват за осъщест­
вяване на връзка между входна и изходна
линия в тази точка. Ако Μ. е построена
така, че сигналите от няколко входни ли­
нии да определят само един единствен из­
ходен сигнал, конфигурацията представ­
лява декодиращо устройство, а ако един
единствен вход определя състоянието на
изхода, устройството е кодиращо.
матрична памет (coincidence current
storage) — запомнящо устройство, офор­
мено като правоъгълна матрица от запо­
мнящи клетки. Записът и четенето на ин­
формация се извършва чрез подаване на
токов сигнал към съответните ред и коло­
на на матрицата, които će пресичат в точ­
ката, съответствуваща на необходимата
запомняща^ клетка.
матрична феритна памет (bead store) —
магнитна памет, в която отделните запо­
мнящи елементи се получават чрез разто­
пяване на феритен прах непосредствено
върху проводниците на матрицата. Вж.
клетка на паметта, матрица, памет, ферит.
машина на фон Нойман (Von Neumann
machine) — абстрактен модел на ЕИМ,
разработен през 40-те години от матема­
тика фон Нойман. Тази машина се състои


123
от един процесор и един запомнящ блок,
свързани с една единствена линия за об­
мен на данни, поради което в даден мо­
мент е възможно извършването само на
една изчислителна операция върху малка
част от общия обем изходни данни.
Μ. ф. Н. е прототип на последователно
действуващите ЕИМ, които имат същест­
вен недостатък в сравнение с ЕИМ с пара­
лелно действие.
машинен език (machine language) — вж.
програмен език:
машинен код (machine code) — вж. про­
грамен език.
мащабен коефициент (scale factor) — в
ЕИМ коефициент, с който се умножават
въвежданите числови данни, за да бъдат
включени във възприемания от съответ­
ната ЕИМ обхват.
мегатрон (megatron) — вж. дисков триод.
междинна честота (intermediate fre­
quency) — носеща честота в суперхетеродинните приемници, върху която чрез
честотен преобразувател се прехвърля мо­
дулацията от всички приети сигнали. Сиг­
налът от честотния преобразувател по­
стъпва в междинночестотния усилвател,
определящ основното усилване и селективността на суперхетеродинния прием­
ник.
меза-транзистор (mesa-transistor) — ди­
фузен биполярен транзистор, в който из­
лишните участъци от полупроводника се
отстраняват чрез ецване, в резултат на
което базовата и емитерната област ос­
тават като „възвишения“ (плата) над ко­
лекторната област. Ha фиг. Μ.2 е показа­
но напречно сечение на типичен М.-т.
местен генератор (осцилатор) (local
oscilator) — в суперхетеродинния прием­
ник генераторът, чийто изходен сигнал се
смесва с приетия сигнал, за да се получи
нов сигнал с честота, равна на междинна­
та.
метален изправител (metal rectifier) —
изправител, при който се използува едно­
посочната проводимост между вътрешна­
та повърхност на покритие върху метал и
самия метал. Този преход играе ролята
на единична изправителна клетка, затова,
за да се постигне необходимата стойност
на изправеното напрежение, в практиката

мехурчеста магнитна памет
База

Емитер

" ľ.
Колектор

Μ.2. Опростена схема на структурата на
мезатранзистор

се използуват набори от няколко последо­
вателно свързани Μ. и.
Като пример за Μ. и. могат да се посо­
чат медноокисните изправители, при кои­
то покритието от меден окис е нанесено
върху мед. При селеновите изправители
покритието представлява селенова сплав,
нанесена върху желязо. И двата типа
Μ. и. почти изцяло вече са изместени от
полупроводниковите изправители, които
са с по-малки размери и с по-голям кое­
фициент на полезно действие.
металослоен резистор (metal-film re­
sistor) — резистор, получен чрез нанася­
не на металосъдържащо покритие върху
керамична основа по определен шаблон и
следващо изпичане при висока температу­
ра. След приключването на процеса върху
керамичната основа остава метален слой
и в зависимост от неговата дебелина
Μ. р. се делят на тънкослойни (с дебелина
на металния слой под 0,25 mm) и дебелослойни.
мехурчеста магнитна памет (magneticbubble store) — магнитно устройство, в
което могат да се съхраняват данни в
двоичен вид, като двете възможни състоя­
ния са наличието и липсата на магнитен
домен (мехурче). Домените се образуват в
епитаксиален слой от магнитен материал,
нанесен върху полупроводникова под­
ложка, като размерите им са от порядъка
на няколко μm. Това позволява да се по­
стигне голяма плътност на данните и пра­
ви запомнящите устройства от този тип
много перспективни. Μ. м. п. са подобни
по режим на работа на паметите със за­


мигане

рядна връзка — обратнопоследователен
ред на въвеждане и на изваждане на запо­
мняната информация. Те могат да замес­
тят запомнящите устройства с магнитна
лента или магнитен диск, като имат до­
пълнителното предимство пред паметите
със зарядна връзка, че те са енергонезависими.
мигане (flicker) — нежелателно непре­
къснато променяне на яркостта на телеви­
зионното изображение. Μ. е неприятно,
ако честотата на полукадрите е ниска.
Това съображение е взето предвид при
определянето на най-ниската допустима
честота на полукадрите. Μ. е наложило и
въвеждането на презредовата развивка,
тъй като с нея се постига висока честота
на полукадрите (намаляваща Μ.) при ни­
ска честота на кадрите, (облекчаваща из­
искванията към честотните характеристи­
ки на системата за кадрова развивка).
мигане на катода (flicker effect) — в
електронна лампа случайни изменения на
изходния й ток, причиняващи шум, обратнопоопорционален на честотата.
микровълнов квантов генератор (ma­
ser) -— вж. мазер.
микроелектроника (microelectronics) —
раздел от електрониката, който се зани­
мава с разработването, производството и
практическото приложение на микроминиатюрни електронни устройства с висо­
ка надеждност и икономическа ефектив­
ност, например полупроводниковите,
тънкослой ште, хибридните и други видо­
ве интегра ihu схеми с различна степен на
интеграция.
микропроцесор (microprocessor) — мал­
ка цифрова ЦИМ, която се състои главно
от централен процесор с ограничена по
обем памет и някои интерфейсни връзки.
Понастоящем Μ. се използуват широко
навсякъде, където е необходимо да се из­
вършват математически и/или логически
операции в определена последователност
и/или в зависимост от един или повече
входни сигнали — например в управле­
нието на автоматични перални или мета­
лорежещи машини.
микросплавен дифузен транзистор (mic­
ro-alloy diffused transistor) — микроспла­
вен биполярен транзистор, при който в
базовата пластинка предварително е съ­

124

здаден градиент на концентрацията на
примеси чрез дифузия.
микросплавен транзистор (micro-alloy
transistor) — биполярен транзистор, про­
изведен чрез електролитно ецване на
пластинка от полупроводников материал,
за да се получи необходимата дебелина
на базата, след което върху двете проти­
воположни повърхности на пластинката
се отлага по електрически път и се сплавява тривалентен или петвалентен химиче­
ски елемент за формиране на емитера и
колектора.
микрофон (microphone) — електроакустичен преобразувател, който преобразува
звуковите вълни в електрически сигнали.
Μ. реагират на налягането на звуковите
вълни или на скоростта на движение на
материални частици (вж. микрофон-при­
емник на градиент на звуково налягане,
микрофон-приемник на звуково налягане).
В общия случай преобразуването на
акустичната енергия в електрическа не се
извършва на един етап. Обикновено зву­
ковите вълни попадат върху мембрана и
я принуждават да вибрира (така се преми­
нава от акустична към чисто механична
енергия), а след това вибрациите се пре­
дават към някакъв генератор, който съ­
здава изходните електрически сигнали. В
съвременните Μ. се използуват генерато­
ри, построени на различни принципи. Вж.
електродинамичен микрофон, електроста­
тичен микрофон, пиезоелектричен микро­
фон.
микрофония (microphony, US micro­
phonics) — нежелана модулация на изход­
ния ток на електронна лампа, предизвика­
на от вибрации на електродите в резултат
от механичен удар. Най-познатият при­
мер за Μ. е звукът, който се чува от висо­
коговорителя при почукване на лампа в
усилвателя. В някои случаи лампата реа, гира на звуковите вълни от висоговорителя, при което се получава акустична об­
ратна връзка и е възможна появата на незатихващи трептения.
микрофонна бобина (speech coil, US voice
coil) — в електродинамичен високоговори­
тел или микрофон бобината, прикрепена
към мембраната. Към Μ. б. се подава нискочестотният входен сигнал или се снема
нискочестотният изходен сигнал.


125
микрофон-приемник на ipa.тен i на зву­
ково налягане (pressure-gradient mic­
rophone, US velocity microphone) —
микрофон, при който изходният електри­
чески сигнал е пропорционален на ско­
ростта на материалните частици в звуко­
вата вълна. В този тип микрофони на зву­
ковата вълна са изложени двете повър­
хности на мембраната, така че нейното
движение зависи от разликата между
стойностите на звуковото налягане върху
двете повърхности, която от своя страна
е пропорционална на скоростта на мате­
риалните частици.
Като пример за М.-п. г. з. н. може да
се посочи лентовият микрофон, при кой­
то и двете повърхности на лентата са из­
ложени на въздействието на звуковия сиг­
нал. Едно от най-ценните качества на то­
зи микрофон е това, че при вертикално
разположена лента микрофонът става
двупосочен с полярна диаграма във фор­
мата на осмица, разположена в хоризон­
тална равнина.
микрофон-приемник на звуково наля­
гане (pressure microphone) — микрофон,
при който изходният електрически сигнал
е пропорционален на моментната стой­
ност на налягането на звуковата вълна.
При тези микрофони само малка част от
една повърхност на мембраната е изложе­
на на звуковата вълна, а другата повър­
хност е напълно изолирана, като, е затво­
рена в корпус.
Като пример за Μ. п. з. може да се по­
сочи електродинамичният микрофон.
Едно от най-ценните качества на този
микрофон е това, че ако равнината на
мембраната му е хоризонтална, микрофо­
нът практически е еднакво чувствителен
във всички направления в хоризонталната
равнина и полярната му диаграма има
формата на окръжност.
минимална фазово-честотна характе­
ристика (minimum phase-frequency cha­
racteristic) — от фамилията фазово-чес­
тотни характеристики, съответствуващи
на дадена амплитудно-честотна характе­
ристика, онази специфична характеристи­
ка, за която фазовото изместване при
всички честоти има минималната въз­
можна стойност.
мишена (target) — електрод в електрон­

модулатор
ни лампа. вьр.хх който се фокусира елек­
тронният лъч. Така Μ. на електроннолъче­
ва тръба или на кинескоп представлява
луминесцентен екран. В някои по-прости
телевизионни предавателни тръби, като
иконоскоп, ортикон или видикон, Μ. е фоточувствителна. и върху нея се фокусира
оптично изображение на оригинала, кой­
то трябва да бъде предаден. В резултат
от това върху Μ. се създава потенциален
релеф, който се разрежда от развиващия
електронен лъч и така се създава изход­
ният сигнал на тръбата.
В предавателните тръби с електронно
пренасяне на изображението Μ. е от мате­
риал с подчертано изявен ефект на вто­
рична електронна емисия. Потенциалният
релеф се създава в резултат от бомбарди­
рането на M. с фотоелектрони от фотокатода.
многополюсник (network) — система от
взаимносвързани елементи, подбрани и
подредени така, че да се получат опреде­
лени електрически характеристики. Μ.,
който не съдържа източник на енергия, се
нарича пасивен, а ако в системата са
включени един или повече източници на
енергия, Μ. е активен. Ако параметрите
на елементите в Μ. зависят от протича­
щия през тях ток, Μ. се нарича нелинеен,
а когато тези параметри са независими от
тока, Μ. е линеен.
миогорезонаторен
клистрон
(multi­
cavity klystron)
клистрон, в който ско­
ростно модулираният електронен сноп
възбужда няколко уловителя с резонато­
ри. Чрез настройка на уловителите на
различни честоти се получава широка чес­
тотна лента на усилвания от клистрона
сигнал, което намира приложение напри­
мер в телевизионните предаватели. Обик­
новено се използуват 4 или 5 резонатора.
Клистроните от този тип имат изходна
мощност до 50 kW при входна мощност
1 W в честотна лента с широчина 5 MHz
в интервала от 500 до 1000 MHz.
миогорезонаторен магнетрон (multi­
cavity magnetron) — вж. резонаторен маг­
нетрон.
модулатор (modulator) — в общия слу- '
чай всяко устройство за осъществяване на
модулация. Терминът има две различни
специфични значения:


модулационеи

усилвател

1) в предава i елите Μ- се нарича усилва­
телят. който подава модулиращия сигнал
към модулационния усилвател (вж.
фиг. М.З)',
2) в телефонията Μ. се нарича устройст­
вото, към което се подават два входни
сигнала, а на изхода му се получава един
сигнал, модулиран от другия. Вж. балансен модулатор. ринг-модулатор.

Носеш,
сигнал

126
на.т. При радиопредавания i а амплитуда­
та или честотата на носещия сигнал се
променят в съответствие със сигнала, кой­
то трябва да бъде предаден (модулиращия
сигнал).
модулация в маломощно стъпало (lowlevel modulation, low-power modulation) —
в предавателите с амплитудна модулация
модулиране на сигнала в някое от високо-

Модулиран носесц

сигнал

Модулираш,
сигнал
М.З. Блокова схема на процеса на модулация в радиопре. lana i е. in i е

модулационеи усилвател (modulated
amplifier) — в предавателите усилвател на
носещия сигнал, в който се въвежда моду­
лацията. При модулация по Хейзинг Μ. у.
е електронна лампа, като носещият сиг­
нал се подава на решетката й, а модули­
ращият сигнал — на анода.
модулационна обвивка (modulation
envelope) — крива, която се получава при
съединяване на върховите стойности на
амплитудно модулиран сигнал. Ha
фиг. Μ.4 с прекъсната линия е показана
Μ. о. при синусоидален модулиращ сиг­
нал.
модулация (modulation) — процес, при
който някой от параметрите на един сиг­
нал се изменя в зависимост от друг сиг-

Μ.4. Амплитудно модулиран cni над: пре­
къснатата линия показва модулационната
обвивка

честотните стъпала преди крайния усил­
вател. Предимството на този метод се съ­
стои в това, че модулаторът също може
да бъде маломощен, но стъпалото непо­
средствено след усилвателя на модулира­
ния сигнал трябва да бъде линейно, за да
се избягнат изкривяванията на модула­
ционната обвивка. Вж. модулация е мощ­
но стъпало.
модулация в мощно стъпало (high-level
modulation, high-power modulation) — ам­
плитудна модулация в предавател, при
която модулиращият сигнал се подава в
анодната верига на крайното усилвателно
стъпало. Това означава, че мощността на
модулиращия сигнал е приблизително
равна на мощността на изходния сигнал
на предавателя. Вж. модулация в мало­
мощно стъпало.
модулация
по. Хайзинг
(Heising
modulation) — система за амплитудна мо­
дулация, при която в схемата на модула­
тора анодите на усилвателя на модулира­
щата честота и на усилвателя на носещата
честота са свързани с индуктивен елемент
с голямо реактивно съпротивление при
модулационните честоти.
Ако усилвателят на носещия сигнал
работи в режим клас С, изходният му сиг­
нал е пропорционален на неговото високо
захранващо напрежение. Следователно,
ако това напрежение се модулира от сиг­


127
нала на усилвателя на модулиращата чес­
тота, в резултат се получава амплитудно
модулиран сигнал. Когато анодният ток
на едната лампа има голяма моментна
стойност, анодният ток на другата лампа
е малък, като сумата от двата тока остава
постоянна.
Ha практика описаната принципна схе­
ма се променя до известна степен, за да се
осигури голяма дълбочина на модулация
без появата на изкривявания — например
в някои случаи като индуктивен елемент
вместо дросел в анодните вериги се изпо­
лзува трансформатор.
модулация с плаваща амплитуда на но­
сещия сигнал (floating carrier modulation,
controlled carrier modulation) — система за
амплитудна модулация, при която носе­
щият сигнал се модулира по нормалния
начин и в същото· време се регулира от
обвивката на модулиращия сигнал, така че
амплитудата му във всеки момент е на
границата на стойността, достатъчна, за
,да се поемат отрицателните отклонения
на модулацията.
Така дълбочината на модулация оста­
ва постоянна (близо до 100%) независи­
мо от амплитудата на модулиращия сиг­
нал. С такава система се постига по-ефек­
тивен режим на работа на предавателите
в сравнение с конвенционалната амплитуд на модулация с постоянна амплитуда
на носещия сигнал.
модулация с потискана носеща честота
(quiescent-carrier modulation) — в теле­
фонната техника метод за модулация, при
който носещият сигнал се потиска, когато
липсва модулиращ сигнал.
модулация с потисната носеща честота
(suppressed-carrier modulation) — система
за амплитудна модулация, при която се
излъчват двете странични ленти, а носе­
щата честота се потиска. Тъй като незави­
симо от амплитудната модулация носе­
щата съставка остава неизменна, носе­
щият сигнал може да бъде потиснат, като
информацията се запазва в страничните
ленти. При приемане обаче носещата чес­
тота трябва да се възстанови, за да се из­
върши детектипането.
модулация с превключване на честотата
(frequency-shift keying) — метод за чес­
тотна модулация, при който честотата на

мозайка

носещия сигнал се превключва между две
предварително определени стойности, без
самият носещ сигнал да се прекъсва в точ­
ките на превключване. Двете честоти се
наричат съответно честота на знака и чес­
тота на интервала.
модулация с реактивно съпротивление
(reactance modulation) — ъглова модула­
ция, осъществена чрез реактивно съпро­
тивление, което се променя в съответст­
вие с моментната стойност на приложе­
ния модулиращ сигнал. При определени
условия един транзистор може да се про­
явява като реактивно съпротивление и то­
зи режим често се използува за ъглова
модулация, като модулиращият сигнал се
подава на базата. Носещият сигнал се по­
дава на колектора, а към базата през RCверига се подава сигнал, изместен напред
или назад с 90° спрямо носещия. При то­
ва положение колекторният ток е в квад­
ратура с колекторното напрежение и ко­
лекторната верига действува като реак­
тивно съпротивление, чиято големина за­
виси от стръмността на характеристиката
на транзистора. При подаване на модули­
ращ сигнал към базата стръмността на
характеристиката може да се променя, то­
ва води до изменение на реактивното съ­
противление и в резултат се извършва ъг­
лова модулация на носещия сигнал. В
практическите схеми на модулатори с
реактивно съпротивление линейността на
модулацията се постига с два транзисто­
ра в противотактен режим, обхванати от
отрицателна обратна връзка.
модулация чрез поглъщане (absorption
modulation) — метод за осъществяване на
амплитудна модулация, при който ампли­
тудата на носещия сигнал се променя в
зависимост от мощността, погълната от
електрически съпротивителен елемент,
чието съпротивление се променя пропор­
ционално на моментната амплитуда на
модулиращата вълна.
модулиращ сигнал (modulating sig­
nal) — сигнал, който предизвиква измене­
ние в някой от параметрите на носещия
сигнал, като по този начин го модулира.
мозайка (mosaic)
в телевизионна пре­
давателна тръба електрод, съставен от
голям брой изолирани един от друг фос­
форесциращи зърна, върху които се фоку-


монолитен
сири оптичното изображение. Освободе­
ните от зърната фотоелектроии създават
потенциален релеф върху Μ., който съответствува на оптичното изображение.
монолитен (monolithic) — термин, из­
ползуван като характеристика на интег­
ралните схеми, в които всички елементи
се оформят „на място“ върху една единст­
вена полупроводникова пластина.
моноскоп (monoscope) — електронна
лампа с мишена, върху която се отпечатва
статично изображение и която се развива
от електронен лъч, при което се получава
видеосигнал, съответствуващ на отпеча­
таното изображение. Μ. Обикновено из­
ползуват електронен лъч с бързи· електро­
ни, а статичното изображение се отпечат­
ва върху оцветител, който променя кое­
фициента на вторична електронна емисия
на мишената. Μ. се използуват в телеви­
зията, защото с тях се заменя целият пре­
давателен канал на една камера, когато се
излъчват статични картини.
монофоничен
сигнал
(monophonic
signal) — звуков сигнал, излъчен от еди­
ничен звуков канал. Μ. с. се използуват в
радиопредаванията на дълги, средни и къ­
си вълни. С този термин се означава и
звуковият сигнал от монофоничен ра­
диоприемник при стереофонична програ­
ма. При стереофоничното радиоразпръ­
скване с пилотен сигнал Μ. с. представля­
ва сума от сигналите от левия и десния
канал.
монохроматична
система
(mono­
chrome) — в телевизията система, при
която се излъчва информация само за яр­
костта на обекта. Информация за цвят
не се излъчва. Μ. с. е всъщност синоним
на черно-бяла система за телевизия. Тер­
минът Μ. с. обаче не е коректен, защото
монохроматичен означава буквално съ­
стоящ се от светлина с една дължина на
вълната, докато бялата светлина съдържа
определен обхват от дължини на вълните.
Затова се предпочита използуването на
термина „черно-бяла телевизия“.
монтажно И (wired AND) — вж. разпре­
делено свързване.
монтажно ИЛИ (wired OR) — вж. раз­
пределено свързване.
мост на Внн (Wien bridge) — промен­
ливотокова мостова схема, в която едно-

128

1о рамо се състои οι паралелно свързани
резистор и кондензатор, съседно рамо —
от последователно свързани резистор и
кондензатор, а останалите рамена съдър­
жат чисто активни съпротивления. Мос­
тът, показан на фиг. М.5, се използува за
измерване на капацитет чрез познати ак­
тивно съпротивление и честота. При урав­
новесено състояние на схемата е в сила
следната зависимост:
C Į Rą R2
С2

Ri

Ri
1

ИЛИ C IC 2 = —y-. —,
ω2Λ|«2

от която се получават следните изрази за
двата капацитета C i и С
2
(üIR^RíRí

^2 —
*2________
2 <O2R2(«1^4 — R 2^1)
Съществува вариант на Μ. В. за измер­
ване на индуктивности.
мост на Максуел (Maxwell bridge) —
мостова измервателна схема за промен­
лив ток, едното рамо на която се състои
от последователно свързани индуктив­
ност и съпротивление, срещуположното
рамо — от паралелно свързани капацитет
и съпротивление, а останалите две раме­
на — само от съпротивления.
Схемата на моста е показана на
фиг. М.б. Тя се използува за измерване на
индуктивности (при известна стойност на
капацитета) или на капацитети (при из­
вестна стойност на индуктивността), като
при уравновесяване на моста е в сила от­
ношението

L

R1Rą-R

ļRļ.

мост на УиТстън (Wheatstone’s brid­
ge) — мостов четириполюсник, съставен
от четири резистора и използуван за из­
мерване на съпротивления. Схемата на
моста е показана на фиг. Μ.7. Акр отно­
шението върху R i и R 2 е равно на отно­
шението между R 3 и R 4, падът на напре­
жението между R 2 е равен на пада на на­
прежение върху Ä 4 и стрелката на галва-.


129

мрежов шум

Μ.5. Мост на Вин

М.6. Мост на Максуел

нометъра остава в нулево положение.
При това положение мостът е уравнове­
сен и е в сила следната зависимост:
R 1/Ä2=Ä3/Ä4.
Следователно, ако R i, R 2 и Rļ са из­
вестни, стойността на /?4 може да се из­
числи.
мостова схема (bridge network) — вери­
га от четири елемента, свързани така, че
да образуват квадрат. Входният сигнал се
подава на два противоположни върха на
квадрата, а изходният сигнал се снема от
другите два противоположни върха. Μ. с.
е показана на фиг. Μ.8 — тя се нарича
още мостов четириполюсник.
мостов изправител (bridge rectifier) —
четири изправителни елемента, свързани
в мостова схема. Комбинацията се изпо­
лзува широко за двуполупериодно изпра­
вяне. Изходното напрежение без товар,
измерено върху изглаждащия заряден
кондензатор, е равно на амплитудната
стойност на променливото входно напре­
жение (вж. фиг. Μ.9). В някои случаи —

например при зареждане на акумулатор­
ни батерии — изглаждащият кондензатор
не е необходим. Вж. двуполупериодно из­
правяне, мостова схема.
мостов четириполюсник (lattice net­
work) — четириполюсник с два кръстоса­
ни елементи, свързващи съответния из­
ход с противоположния вход и други два
елемента, свързани в две рамена последо­
вателно на изходите. Най-обичайната
форма на Μ. ч. е показана на фиг. Μ.10,
но той може да бъде начертан и във вида,
показан на фиг. Μ.11, който е известен ка­
то мост.
мостче (bonding, jumper) — в електро­
никата и електротехниката конструктивна
нискоомна връзка между два проводника,
осигуряваща равенство на техните потен­
циали.
мрежов шум (mains hum) — нежелате­
лен нискочестотен шум, произлизащ от
устройства с мрежово захранване и съ­
държащ хармоници на мрежовата често­
та. Звукът може да се излъчва директно

Речник по електроника


мултивибратор

M.9. Мостов изправи!c.i с и и лаждащ
кондензатор

130

Μ. 10. Мостов четириполюсник

от някои схемни елементи като мрежови­
те трансформатори или да бъде пре­
дизвикан от наслагването на променливи
по характер смущения върху постоянното
захранващо напрежение на усилвател или
приемник и чуван в изходния сигнал на
високоговорителите или слушалките.
мултивибратор (multivibrator) — схема,
съставена от два активни прибора, като
изходът на всеки един от тях е свързан с
входа на другия. Получената по този на­
чин положителна обратна връзка осигу­
рява запушване на единия активен при­
бор, като в същото време другият навли­
за в режим на дълбоко отпушване. Ако
взаимните връзки между двата активни
прибора са директни, т. е. чисто съпроти­
вителни, както е показано на фиг. Μ. 12,
схемата има две устойчиви състояния и
може да се използува като двоичен брояч
или като запомняш елемент.

Когато една от взаимните връзки е ди­
ректна, а другата е капацитивна, M. е с
едно устойчиво състояние и може да се
използува като генератор с външно задействуване. Ако и двете връзки са капа­
цитивни, Μ. е астабилен и работи като автогенератор. И в този случай обаче е въз­
можно той да се синхронизира с честота­
та на произволен външен периодичен сиг­
нал.
мултиплексиране (multiplexing) — едно­
временно предаване на два или повече
сигнали по един общ канал. Сигналите
могат да си „поделят“ канала на основата
на разделяне по време или разделяне по
честота. Вж. мултиплексиране с разделяне
по време, мултиплексиране с разделяне по
честота.
мултипликсиране с разделяне по време
(time-division multiplex) — предаване на
няколко сигнала по една и съща предава-

M.II. Че¡ириполюсникьi от фш . Μ. 10,
начертан във вид на мост

М.12. Мултивибратор с две устойчиви
състояния


13î

напречно

намагнитване

гелна линия, като всеки един от сигналите
се включва в определен ред спрямо оста­
налите за определен интервал от време.
Вж. мултиплексиране с разделяне по чес­
тота.
мултиплексиране с разделяне по честота
(frequency division multiplex) — предаване
на два или повече сигнали по една и съща

предавателна линия, като за всеки сигнал
се използува различна честотна лента.
Всеки сигнал модулира отделна носеща
честота, а носещите честоти са отделени
една от друга на определен интервал, за
да се избегне взаимното влияние между
страничните ленти.

накъсани вълни (interrupted continuous
wave) — тип радиовълни, използувани в
радиотелеграфията, представляващи нискочестотен модулиращ или модулиран
сигнал, който е непрекъсната функция на
времето, „накъсана“ с механичен или
електронен ключ.

ние на газоразрядна лампа, при което
тлеещият разряд се прекратява.
напрежение на запалване (firing voltage,
ignition voltage) — минималното постоян­
но напрежение, подадено към газоразряд­
на лампа, при което се появява тлеещ раз­
ряд.
напрежение на йонизация (ionisation
voltage) — минималното напрежение,
прилагано към електродите на газораз­
рядна лампа, при което се получава йони­
зация. Н. й. зависи от вида на газа — на­
пример за-живачните пари то е 10,4 V, а
за хелия — 24,5 V.
напрежение на . несиметрия (offset
voltage) —при диференциален усилвател
изходното напрежение, което се появява
вследствие на присъщата неуравновесе­
ност на усилвателя по постоянен ток.
Обикновено Н. н. може да се намали до
нула с помощта на външен потенциоме­
тър, но много често този параметър зави­
си от температурата и това налага да се
търси компромис, при който се получават
най-добри резултати за предполагаемия
работен температурен интервал.
напрежение иа нормално тлеещ разряд
(maintaining voltage) — в газоразрядна
лампа напрежение между електродите
при нормален режим на работа. Н. н. т. р.
остава постоянно при изменение на тока
през лампата в доста широки граници.
напречно
намагнитване
(transverse
magnetisation) — при магнитен запис на­
магнитване на лентата под прав ъгъл
спрямо направлението на нейното движе­
ние. Този метод се използува при видео­
записа, за да се осигури висока относител­
на скорост на придвижване на лентата
спрямо записващата глава, което е необ­

накъсване (chopping) — периодично
прекъсване на сигнал. Постига се с елек­
трически или механични средства и се из­
ползува за преобразуване на постояннотоков сигнал в променливотоков. Много
често Н. се използува при усилване на постояннотокови сигнали, като накъсаният
сигнал се усилва чрез обикновени промен­
ливотокови усилватели с капацитивна
връзка и след това се преобразува в постояннотоков.
накъсващ транзистор (chopper tran­
sistor) — високочестотен транзистор, уп­
равляван с правоъгълен сигнал и използу­
ван за накъсване на входен постояннотоков сигнал.
намагнитване (magnetisation) —- общо
казано, процес на създаване на временно
или постоянно магнитно поле в даден ма­
териал. По-точно Н. или степента на Н.
на даден материал се изразява чрез маг­
нитния момент за единица обем или чрез
магнитната маса на полюсите за единица
площ.
намагнитваща сила (magnetising for­
ce) — вж. интензитет на магнитното по­
ле.
напрежение (voltage) — стойността на
електродвижещо напрежение или потен­
циална разлика, изразена във волтове (V).
напрежение на загасване (extinction
voltage) — стойност на анодното напреже­


нарастване

на

кристал

ходимо за качествен запис на високите видеочестоти, като в същото време скорост­
та на движение на лентата се запазва ни­
ска. Високата относителна скорост се по­
лучава с няколко глави, разположени по
периферията на въртящ се цилиндър.
нарастване
на
кристал
(crystal
growing) — вж. изтегляне на кристал.
наситен дросел (saturable reactor) — ин­
дуктивен елемент, чиято магнитна сърце­
вина е в режим на насищане. Ако чрез постояннотоково подмагнйтване сърцевина­
та е в състояние, близко до наситеното,
наслагването на променлив ток води до
големи промени в индуктивността и сле­
дователно в реактивното съпротивление.
Н. д. се използуват в магнитните усилва­
тели.

наситеност (saturation) — при възпри­
емането на цветовете степента на съсре­
доточаване на светлинната енергия в тяс­
на честотна лента. Следователно Н. е об­
ратна по характер на степента на смесва­
нето на даден цвят с бяла светлина. Така
разликата между червения и розовия
цвят е само в степента на Н.
насищане (на активен прибор) —
1) (bottoming) — състояние на активен
прибор, въведен дълбоко в областта на
проводимост; при което изходното му на­
прежение е съвсем ниско. Приборът в дей­

132
ствителност работи в област та под коля­
ното на характеристиката изходен ток —'
изходно
напрежение,
показано
на
фиг. Н.1 с работната точка Р. Изходното
напрежение. не зависи от големината на
входния сигнал, ако той е достатъчен, за1
да предизвика насищане на прибора. Когато активният прибор се използува в
ключов режим, насищането съответствува на състояние „включено“. Вж. работна
точка;'2) (saturation) — в общия случай
състояние, при което по-нататъшното
увеличаване на входния сигнал не пре­
дизвиква нарастване на изходния сигнал.
Така при магнитно наситен материал уве­
личаването на намагнитващото напреже­
ние не предизвиква увеличаване на маг­
нитния поток, а при наситения лампов
диод увеличаването на анодното напре­
жение не предизвиква нарастване на анод­
ния ток.
настроен трептящ кръг (tuned circuit) —
резонансна верига, която е настроена на
определена резонансна честота.
настройване с феритна сърцевина (slug
tuning) — начин за изменение на честота­
та на резонансна схема чрез въвеждане на
сърцевина от феромагнитен материал в
електромагнитното поле на елемент от
схемата.
настройваща сърцевина- (slug) — малка
цилиндрична втулка от магнитно прони­

Ц.1. Състояние на активен прибор в режим на насищане


í 33

цаем или електрически проводящ мате­
риал, която се поставя във вътрешността
на бобина за регулиране на индуктив­
ността й. Сърцевината от магнитно
проницаем материал увеличава индуктив­
ността, а от електрически проводящ мате­
риал я намалява. Ако тялото на бобината
и Н. с. са нарязани с еднаква резба, индук­
тивността, може да се регулира прецизно
чрез завиване на сърцевината.
настройка (tuning) — 1) при резонансна
верига процесът на регулиране на резонансната й честота на необходимата стой­
ност. Н. на една LC-верига се извършва
чрез изменение на стойността на единия
от двата елемента или и на двата елемен­
та едновременно; 2) при приемник проце­
сът на регулиране на трептящите му кръ­
гове на честотата на търсения сигнал.
настройка на синхронизацията (hold
control) — в телевизионен приемник регу­
лиране на честотата на схемите за верти­
кална и хоризонтална развивка. Използу­
ваните за целта регулатори имат такъв
обхват, че честотата на развивката да мо­
же да се изравни с честотата на сигналите
за редова и кадрова синхронизация. Сле­
дователно в телевизионните приемници се
правят два вида Н. с. — редова (или хори­
зонтална) и кадрова (или вертикална).
настройка с взанмноразстроенн кръгове
(stagger tuning) — получаване на желана
честотна характеристика в дадена честот­
на лента чрез настройване на няколко
трептящи кръга на различни честоти от
честотната лента. Този метод се използу­
ва в междинночестотните усилватели в· те­
левизионните приемници и в многорезонаторните клистрони в телевизионните пре­
даватели.
натрупване на дупки (hole storage) —
процес, който обуславя протичането на
колекторен ток в PNP транзистор, който
е бил в състояние на дълбоко отпушване
за кратко време след прекъсването на
емитерния ток. При дълбоко отпушване
на транзистора емитерът инжектира в ба­
зата повече дупки От .необходимото коли­
чество за поддържане на колекторния
ток. Излишните дупки се натрупват в ба­
зата и се придвижват в колектора след
прекъсването на емитерния ток, продъл­
жавайки по този начин протичането на

незатихващи вълни

колекторен ток. Вж. натрупване на шоконосители.·
натрупване на токоносителн (carrier,
storage) — явление в PN преходите, поля­
ризирани дълбоко в зоната на насищане,
при което токът продължава да тече за
известен период от време, след като се
премахне приложеното върху прехода на­
прежение. Явлението се дължи на факта,
че към прехода са преминали по-голям
брой основни токоносителн, отколкото е
необходимо за поддържане на тока във
външната верига — излишните токоносители се натрупват и поддържат протича­
нето на тока и след като приложеното на­
прежение спадне до 0 V.
начално разколебаване (preshoot) —
вид преходно изкривяване на стъпалови­
ден или импулсен сигнал, което се израдява в разколебаване на сигнала преди
скокобразното увеличаване на нивото му.
Типичен пример на Н. р. е показан на
фиг. Н.2.
негативна
модулация
(negative
modulation, US downward modulation) —
в телевизията амплитудна модулация, при
която на увеличаване на яркостта на из­
ображението съответствува намаляване
на амплитудата на носещия сигнал. Тази
система на модулация се използува в повечето телевизионни системи в света.
незатихващи вълни (continuous wa­
ves) — радиовълни с постоянна ампли­
туда и честота. Предаването и приемане­
то на такива вълни създава връзка между
приемника и предавателя, но за да може
тази връзка да се използува за предаване
на информация, незатихващата (т. е. носе­
щата) вълна трябва да бъде фазово, чес­
тотно или амплитудно модулирана. Вж.
модулация, накъсани вълни.

Н.2. Пример за начално разколебаване


нелинеен

многополюсник

нелинеен многополюсник (non-linear
network) — вж. многополюсник.
нелинеен резистор (voltage-dependant
resistor) — резистор, чието съпротивление
се увеличава значително с увеличаване на
приложеното напрежение. Зависимостта
на тока от напрежението при Н. р. е от
вида
1=^,
където k е константа, a n е в интервала or
3 до 7.
Н. р. обикновено се изработват от смес
на силициев карбид и керамично свързва­
що вещество, като се пресуват във форма­
та на дискове или пръчки, след което се
изпичат при температура 1200°С.
нелинеен схемен елемент (non-linear
circuit element) — схемен елемент, чийто
основен параметър зависи от тока през
него или от напрежението върху него. Ка­
то пример може да се посочи нелинейният
резистор.
нелинейни изкривявания (non-linear
distortion) — обобщен термин, който об­
хваща всички видове изкривявания, въз­
никващи в резултат на нелинейността на
входно-изходните характеристики на сис­
тема, устройство или отделен елемент —
например амплитудните изкривявания,
хармоничните изкривявания и интермодулационните изкривявания. Важна осо­
беност на Н. и. е зависимостта им от амп­
литудата на сигнала.
нелиненно съпротивление (non-linear
resistance) — съпротивление, при което
стойността на протичащия ток през не, о
не е правопропорционална на приложе­
ното напрежение. Волт-амперната харак­
теристика на резистор с Н. с. може да има
формата, показана на фиг. Н.З. За сравне­
ние на същата фигура с прекъсната линия
е дадена характеристиката на линеен ре­
зистор (т. е. на резистор, чието съпротив­
ление се подчинява на закона на Ом).
неонова лампа (neon tube) — газораз­
рядна лампа с два електрода, запълнена с
неон при ниско налягане. Когато подаде­
ното към електродите напрежение надви­
ши напрежението на йонизация, в лампа­
та възниква разряд с характерен червен
цвят. Н. л. се използуват в светлинни рек­
лами и като индикатори в електронни
устройства. След възникването на разря-

134

Н .3. Волт-амперни характеристики на ре шсI ори с линейно и нелинейно съпротивление
ia напрежението между електродите оста­
ва постоянно и затова Н. л. може да се
използува като източник на опорно на­
прежение. Графичното означение на Н. л.
е показано на фиг. Н.4
неосновни токоносители (minority ca­
rriers) — в примесен полупроводник токоносителите от този тип, чийто брой е зна­
чително по-малък от броя на токоносителите от другия тип. Например в един N
полупроводник Н. т. са дупките, а в Р по­
лупроводник — електроните.
непер (neper) — основна логаритмична
измервателна единица за изразяване на
отношение между напрежения, токове и
други аналогови величини. Н. се основава
на използуването на натуралните логаритми и е наименован в чест на техния
откривател Джон Непер. Отношението
между две напрежения U\ и Uļ е равно на
п непера, когато In (UilUļ)=n, т. е. броят
на неперите е равен на натуралния логаритъм от отношението между двете на­
прежения.
При равни импеданси (което е харак­
терно за входните и изходните импеданси
в далекосъобщителната техника) отноше-.

Н.4. Графично означение на
неонова лампа


Н-звено

135
нието между напрежения или токове е
равно на квадратния корен от отношение­
то на съответните мощности. Следовател­
но

л=1п =

= -In (P\IP2).

Тази формула може да се използува и ко­
сато отношението между мощностите не
е равно на квадрата от отношението на
съответните напрежения или токове. За­
това областта на валидност на посочена­
та математическа зависимост трябва да
бъде уточнена чрез уточняване на усло­
вията, при които тя може да се използува.
Н. може да се използува за изразяване на
нива на величини — например напреже­
ния или токове — аналогично на децибе­
ла.
непериодични пулсации (jitter) — общ
термин за внезапни непериодични откло­
нения от идеалната стойност на даден па­
раметър, например фаза, амплитуда или
продължителност на импулс. В телеви­
зията Н. п. могат да предизвикат грешки
в синхронизацията, които водят до
„блуждаене“ на изображението.
непосредствена връзка (direct cou­
pling) — вж. постояннотокова връзка.
непълен сигнал (US noncomposiíe
signal) — вж. сигнал на изображението.
непълен телевизионен сигнал (попcompósìte colour-picture signal) — в теле­
визията сигнал, който съдържа пълна ин­
формация за цветно изображение, в това
число и импулси за цветова синхрониза­
ция, но не включва синхронизиращи сиг­
нали.
нестабилност на изображението (bo­
unce) — в телевизията затихващи пе­
риодични колебания в нивото на сигнала,
предизвикани от рязка промяна на постояннотоковата съставка на видеосигна­
ла. Изразяйа се в промяна на яркостта
или положението на изображението във
вертикална посока, която трае по-дълго
от продължителността на теливизионния
кадър. Вж. ударно възбуждане на затихва­
щи трептения.
неуравновесена верига (unbalanced cir­
cuit) — вж. асиметрична верига.
неустойчивост (instability) — генерира­
не на нежелани и незатихващи трепте­
ния.

неустойчиво състояние (unstable sta­
te) — състояние на електронна схема,
което не може да се запази за дълго вре­
ме, като схемата автоматично се връща в
другото (устойчивото) си състояние. Когато схемата е поставена в Н. с., в нея за­
почват да настъпват изменения, които ав­
томатично слагат край на това състояние
след известен интервал от време. Обикно­
вено промените представляват разрежда­
не на кондензатор през резистор и след
като зарядът на кондензатора намалее до
дадена стойност, схемата започва да се
връща към другото си състояние. Следо­
вателно продължителността на Н. с. зави­
си от времеконстантата на RC-групата и
може да се регулира чрез изменение на
стойността на съпротивлението или капа­
цитета.
неутрализиране (neutralisation) — изпо­
лзуване на Компенсираща верига, с която
се неутрализира обратната връзка между
входните и изходните електроди на акти­
вен прибор, създадена през вътрешния ка­
пацитет на прибора. Вътрешната обратна
връзка предизвиква нестабилност при на­
стройка на входните и изходните вериги
на еднаква честота. Н. се прилага напри­
мер при триолите в предавателите, за да
се постигне устойчивост на усилването на
високочестотните сигнали.
неутрон (neutron) — елементарна час­
тица, която може да се разглежда като
комбинация от протон и електрон. Н. ня­
ма електрически заряд и е в съставна част
на ядрата на атомите на всички химиче­
ски елементи с изключение на водорода.
Н-звено (H-network) — петелементен
четириполюсник, чиито два клона съдър­
жат по два последователно свързани еле­
мента, а между двете точки на свързване
в средата на двата клона е включен шунтиращ елемент, както е показано на
фиг. Н.5.Н.-3. може да се разглежда и като

z3

HS. Н-звено


136

ниво

уравновесено Т-звено.
ниво (level) — термин за амплитудата
на сигнал, по-специално когато тя се
сравнява с някаква еталонна стойност. Н.
може да бъде изразено в децибели спрямо
еталонното ниво, което за приема за 0 dB.
Например, ако за нулево ниво се приеме
напрежение 1 V, нивото за напрежение
10 mV може да бъде изразено като
-40dB.
ниво на бялото (white level, US reference
white level) — максимално допустимо ни­
во на сигнала на изображението в чернобялата телевизия (или максималното ни­
во на яркостния сигнал в цветната телеви­
зия).
ниво на гасене (blanking level) — при
пълния телевизионен сигнал гранично ни­
во, което отделя сигнала на изображение­
то от синхронизиращите сигнали — вж..
фиг. Н.ба. Вж. сигнал на изображението,
синхронизиращ сигнал, пълен телевизионен
сигнал.
ниво на напрежение (voltage level) — вж.
ниво.
ниво на черното (black level) — в телеви­
зията най-ниското допустимо ниво на сиг­
нала на изображението — вж. фиг. Н.ба.
В една добре настроена система при по­
даване на входа на кинескопа на напреже­
ние, съответствуващо на Н. ч., електрон­
ният лъч загасва, както е показано на
фиг. Н.66. Вж. сигнал на изображението,
пълен телевизионен сигнал.
никелово-железен акумулатор (nickel­

iron cell) — вторичен галваничен елемент,
в който анодът се състои от смес на нике­
лов окис и никелов хидроокис, катодът е
от желязо, а като електролит се използува
калиева основа. Н.-ж. а. могат да се изпо­
лзуват вместо киселинните оловни акуму­
латори. Те имат предимството, че могат
да се използуват при температури до
-30°. От друга страна обаче, Н.-ж. а. са
по-скъпи от оловните и създаденото от
тях е. д. н. е само 1,2 V.
никелово-кадмиев акумулатор (nickel­
cadmium cell) — вторичен галваничен еле­
мент, в който анодът се състои от смес на
никелов окис и никелов хидроокис, като­
дът е от кадмий, а като електролит се из­
ползува калиева основа. Свойствата на
Н.-к. а. са аналогични на свойствата на
никелово-железните акумулатори.
нискочестотен
филтър
(low-pass
filter) — филтър, който пропуска сигнали
с честота, по-малка от предварително за­
дадена гранична честота. Лентата на про­
пускане обхваща често i »ия интервал от 0
до граничната честота. В общия случай
Н. ф. се състоят от последователно свър­
зани бобини и паралелно свързани кон­
дензатори. Блоковото графично означе­
ние на Н. ф. е показано на фиг. Н.7.
номинално изместване на честотата
(rated frequency deviation) — максимална­
та стойност на отклонението на честотата
от номиналната при система с честотна
модулация. При радиопредаване с честот­
на модулация във II обхва( Н. и. ч. е

Пълен телеЬизионен
сигнал

шия сигнал

Н.6. „

форма на пь.шмя i соеви топен сш най в черно-пяната телевизия


б - разположение на пълния телевизионен сигнал върху характеристиката на кинескопа

+ 75 Hz, а на звуковия канал в телеви­
зионните системи е 625 реда — +50 Hz.
норатор (norator) — идеален двуполюсник, токът през който не зависи от прило­
женото напрежение.
иормален елемент на Уестък (Weston
cadmium cell) — еталонен първичен галва­
ничен елемент с електроди от живак (по­
ложителен) и от кадмиево-живачна амал­
гама (отрицателен), електролит кадмиев
сулфат и деполяризатор живачен сулфат.
Генерираното е. д. н. при 20 С е 1,108 V,
а измененията на това е. д. н. в зависи­
мост от температурата са известни с голя­
ма точност. Вж. еталонна клетка.
нормално
разпределение
(Gaussian
distribution) — закон за статистическо

разпределение на величина около една
средна стойност (наречена математическо
очакване). Кривата, която отразява зако­
на на Н. р., показва за всяка избрана
стойност на величината вероятността за
появяването на тази стойност. Ако за да­
дена величина бъдат направени достатъч­
но голям брой наблюдения (измервания)
и по абсцисната ос на правоъгълна коор­
динатна система бъдат нанесени някои

Н.7. Блоково графично означение на нискочестотен филтър


носеща вълна

дискретни стойности от множеството на
измерените стойности, а по ординатната
ос бъде нанесен броят на наблюденията
(измерванията), при които е получена съ­
ответната дискретна стойност, получена­
та крива ще има формата, показана на
фиг. Н.8.
Тази крива, често наричана вероятностна, показва, че броят на измервания­
та. при които е получен резултат, силно
отличаващ се от средната стойност (мате­
матическото очакване), е много малък, но
с приближаването на стойността към

138

средната (т. е. към математическото очак­
ване) броят на измерванията се увеличава
чувствително.
носеща вълна (carrier wave) — вж. но­
сещ сигнал.
носеща на изображението (vision
frequency) — в телевизията честотата на
носещия сигнал на изображението.
носещ панел (backplane) — плосък па­
нел, който обикновено представлява зазе­
мена плоча, монтирана в задната част на
устройство с голям брой печатни платки,
и който служи за укрепване на опроводя-

W.9. Типична зависимост на реактивното съпротивление от честотата при верша с чис­
то реактивни елементи. А, С и Е са нули, a B, D и F са полюси


139
ването и за монтиране на гнездови съеди­
нители, в които влизат непосредствените
съединители на печатните платки.
носещ сигнал (carrier signal) — непре­
къснат сигнал, обикновено синусоидален,
с постоянна честота и амплитуда, който
се използува при ъгловата или амплитуд­
ната модулация. Терминът се използува
и за означаване на носещата съставка на
модулирания сигнал. Вж. амплитудна мо­
дулация, ъглова модулация.
носещ сигнал на изображението (vision
signal) — в телевизията носещ сигнал,
който се модулира от сигнала на изобра­
жението.
нувистор (nuvistor) — миниатюрна
електронна лампа с подсилена механична
конструкция, чиито електроди и междуелектродни разстояния са малки, за да се
осигури висока надеждност.

обработка

на

сигнали

нула (zer >) — за верига, съставена от
чисто реактивни елементи, всяка честота,
при която входното реактивно съпротив­
ление е равно на нула. От фиг. Н.9 се виж­
да, че честотната характеристика на вери­
га с чисто реактивни елементи представ­
лява поредица от криви с положителна
стръмност, които се простират от минус
безкрайност до плюс безкрайност (по­
добни на кривите на функцията tgx). Н.
на веригата съвпадат с пресечните точки
на кривите с абсцисната ос, т. е. това са
точки, в които спрямо входните изводи
веригата е еквивалентна на последовател­
но свързани индуктивност и капацитет с
еднакви по абсолютна стойност реактив­
ни съпротивления. Вж. полюс.
нулево ниво (zero level) — вж. опорно
ниво.

о
обеднен слой (depletion layer) — област
в полупроводников материал, в която ня­
ма токоносители. Такава област се създа­
ва в обратно поляризиран PN преход, където токоносителите се привличат към съ­
ответните изводи под действието на съ­
здадения положителен или отрицателен
заряд след прилагането на е. д. н. О. с.,
обграден от проводящите области, при­
лича по структура на зареден кондензатор
и този капацитет на практика се използу­
ва в диодите с променлив капацитет —
варикапите. Вж. варикап, полупроводник,
токоносител.
обемен заряд (bulk charge) — вж. про­
странствен заряд.
обертон (overtone) — вж. хармонична
съставка.
област на безопасна работа (safe
operating area) — участък от колекторни­
те характеристики на мощен транзистор,
в който трябва да бъде разположена ра­
ботната точка, за да се избегне претовар­
ване на прибора. За да се осигури безопас­
на работа на транзистора, колекторният
ток и колекторното напрежение не трябва
да надвишават определени стойности. Ос­

вен това за избягване на прегряването
мощността, разсейвана върху колектора,
трябва да бъде по-малка от определена
граница. Необходимостта да се избегне
втори пробив (предизвикан от съсредото­
чаването на емитерния ток в дадена мал­
ка област от прехода) налага допълнител­
ни ограничения. За да се предотврати на­
рушаването на всички изброени гранични
условия заедно, стойностите на колектор­
ния ток Ie и колекторното напрежение Uc
трябва да бъдат поддържани в областта
на безопасна работа, каквато е защрихо­
ваната област, показана на фиг. 0.1.
област на нечувствително« (dead band,
dead zone) — интервал от стойности, в
който даден параметър на входен сигнал
(честота, напрежение и т. н.) може да се
променя, без да предизвиква промени в
изходния сигнал.
обработка на данни (data processing) —
операциите, извършвани с данните в
електронен калкулатор, аналогова елект­
ронноизчислителна машина или цифрова
електронноизчислителна машина.
обработка на сигнали (signal pro­
cessing) — последователност от операции.


обратен ход

O.¡. Област на безопасна работа на
транзистор
които трябва да се извършат с даден сиг­
нал, за да се получи необходимият резул­
тат. Типични операции са усилването,
преобразуването на честотата, формира­
нето на сигналите, смесването, пропуска­
нето или непропускането на сигнали по
дадена верига при изпълнение на някакви
условия и т. н.
обратен ход (flyback, retrace) — в
електроннолъчевите тръби бързо връщане
на електронния лъч в началната точка
след края на всеки цикъл от развивката. В
телевизията има хоризонтален О. х. след
всеки ред на развивката и вертикален
O. x. след края на всеки полукадър.
обратна връзка (feedback) — връщане
на част от сигнала от дадено стъпало на
усилвател към негово предходно стъпало,
така че сигналът на това стъпало да се
увеличи или намали. Ако върнатият сиг­
нал е във фаза със сигнала в точката на
връщането, О. в. е положителна и в резул­
тат коефициентът на усилване се увелича­
ва, а ако върнатият сигнал е в противофа-.
за със сигнала в точката на връщането,
О. в. е отрицателна и в резултат коефи­
циентът на усилване намалява. Вж. отри­
цателна обратна връзка, положителна об­
ратна връзка.
обратна връзка по напрежение (voltage
feedback) — система за обратна връзка,

140
при която върнатият към входа сигнал е
правопропорционален на напрежението
върху Товара.' Често сигналът за обратна
връзка се снема чрез делител на напреже­
ние, свързан паралелно на товара, както
е показано на фиг. 0.2, като общото съ­
противление иа делителя трябва да бъде
голямо в сравнение със съпротивлението
на товара. О. в. н. подобрява линейност­
та, намалява коефициента на усилване и
изходното съпротивление на активния
прибор, т. е. стабилизира изходното на­
прежение.
обратна връзка по ток (current feed­
back) — система за обратна връзка, в коя­
то сигналът за обратна връзка е право
пропорционален на тока през товара.
Сигналът за обратна връзка може да се
снема от резистор, свързан последовател­
но на товара, както е показано на фиг.
0.3, при което съпротивлението на резис­
тора трябва да бъде малко в сравнение
със съпротивлението на товара. Един от
простите начини за създаване на О. в. т. в
активен прибор е да се премахне шунтиращият кондензатор, свързан паралелно
на катодния или емитерния резистор. С
О. в. т. се подобрява линейността, нама­
лява се коефициентът на усилване и се
увеличава ефективното изходно съпро­
тивление на активния прибор, т. е. с нея
устройството се преобразува в източник
на ток. Вж. обратна връзка по напрежение.
обратна вълна (return wave) — в пре­
давателна линия вълната на тока (или на­
прежението), която се създава при неедно­
родност на импеданса и се връща обратно
към източника. О. в. се комбинира с въл­
ната в права посока, при което се получа­
ват стоящи вълни по протежение на пре­
давателната линия.
обратна земна връзка (earth return, US
ground return) — използуване на проводя­
щата повърхност на земята като една от
линиите в електрическа верига, чиято дру­
га линия е проводникова.
обратна корекция (de-emphasis, US
post-emphasis, post equalisation) — изпо­
лзуване на схема със спадаща характерис­
тика в областта на високите честоти, с
която се намалява субективният ефект на
шумовете, въведени от предавателната
система или от системата за звукозапис и


огледален канал i

141

Делител за
обратна Ьръзка

0.2. Основен вариант за създаване на обратна връзка по напрежение
възпроизвеждане. При запис или при пре­
даване високите честоти се подчертават
(вж. предварителна корекция), за да се по­
лучи равномерна характеристика в целия
честотен обхват. Затова кривите при
предварителна и обратна корекция тряб­
ва да бъдат комплементарни.
обратна
съвместимост
(reverse
compatibility) — за цветна телевизионна
система свойство, което позволява с теле­
визионен приемник за цветно изображе­
ние да се приемат и възпроизвеждат чер­
но-бели изображения.
обратно запалване на дъга (arcback) —
създаване на проводимост между анода и
катода в газоразрядна лампа. Ефектът се
дължи на протичането на ток в посока,
обратна на нормалната.
обратно пробивно напрежение (reverse­
breakdown voltage) — стойност на прило­
женото върху PN преход или тиристор
обратно напрежение, при която динамич­
ното съпротивление на прибора рязко на­
малява. В PN прехода ефектът се пре­
дизвиква от лавинен пробив или ценеров
пробив.
обратно сплавеи транзистор (melt-back
transistor) — биполярен транзистор, при
който преходите се получават, като стопе­
ният полупроводников материал със съ­
държание на донорни и акцепторни при­
меси се остави да се втвърди. Разпределе­
нието на примесите се променя в процеса
на втвърдяване, което позволява да се по­

лучи необходимата PNP или NPN струк­
тура.
обръщане на фазата (phase reversal) —
не съвсем точен термин, използуван за инвертиране на сигнал.
обърнат диод (backward diode) —
ров диод, в който примесите са подредени
технологично така, че пробивното му на­
прежение да бъде равно на нула. За разли­
ка от обикновените диоди обратното съ­
противление на О. д. е по-малко от съпро­
тивлението на прибора в права посока,
което се вижда на фиг. 0.4. В микровъл­
новите детектори се използуват О. д. с
малък капацитет. Графичното означение
на О. д. е показано на фиг. 0.5.
огледален канал (second channel) — в
суперхетеродинните приемници нежелани
сигнали с огледална честота, които се
приемат заедно с желания сигнал от междинночестотния усилвател. Сигналите от
О. к. могат да предизвикат нежелана мо'L^-ToĎap
Усилбател

о-

Резистор на
обратната
Ьрьзка

Сигнал за
обратна йръзка

0.3. Принципна схема за образна връзка
по ток


огледален коефициент на,,.

142

константа — на сумата от отделните ог­
ледални фазови константи.
За симетричен четириполюсник реал­
ната и имагинерната част на О. к. п. ч. са
равни съответно на реалната и имагинер­
ната част на коефициента на разпростра­
нение.
огледална фазова константа (image
phase-change coefficient) — вж. коефи­
циент на предаване на четириполюсник.
огледална честота (image frequency) —
при суперхетеродинното приемане честоI а. която се различава от честотата на оспилатора с толкова, колкото и честотата
на желания сигнал, но разликата е с обра­
тен знак. О. ч. постъпва в междинночесготния усилвател заедно с желания сиг­
нал и предизви. ,а смущения.
0.4. Харак!ерис1ика на обърна! диод (плът­
огледални импеданси (image impe­
на линия) и на обикновен диод (прекъсната
dances) — двойка параметри на четирипо­
линия)
люсник (Z i и Z 2), които отговарят на
следното условие: ако изходът е натова­
рен с импеданс Z 2, входният импеданс е
равен на Z1, а ако към входа е свързан
импеданс Z į, изходният импеданс е равен
на Z 2.
0.5. Графично означение на обърнат диод
Четириполюсниците с огледални им­
педанси се използуват за съгласуване на
електрически вериги. Например, ако един
дулация на желания сигнал, проявяваща
се като изкривяване на звука. Затова вери­ усилвател работи нормално при товар с
импеданс Z |, а товарът има импеданс Z2,
гите, по които преминават сигналите с
желаната честота, трябва да потискат ог­ тогава усилвателят и товарът могат да
ледалната честота, за да се намали влия­ бъдат свързани посредством четирипо­
люсник с огледални импеданси Z । и Z 2.
нието на О. к.
В този случай усилвателят е натоварен с
огледален коефициент на предаване на
четириполюсник (image transfer coeffi­ еквивалентен товарен импеданс Z ।, а то­
cient).— за четириполюсник, в двата края варът се захранва от генератор с ефекти­
на който са свързани огледалните му им- вен изходен импеданс Z 2. С други думи,
педанси, О. к. п. ч. е равен на половината импедансите на входа и на изхода на че­
от натуралния логаритъм на комплексно­ тириполюсника са съгласувани съответно
то отношение между произведенията на с изхода на усилвателя и с товара.
огледални смущения (image inter­
напрежението и тока на входа и на изхода
ference) — при суперхетеродинното рана четириполюсника.
Реалната част на О. к. п. ч. се нарича диоприемане смущения, дължащи се на
сигнали с огледална честота. Разликата
собствено затихване на четириполюсника,
а имагинерната му част — огледална фа­ между честотата на тези сигнали и често­
тата на желания сигнал е равна на удвое­
зова константа.
ната стойност на междинната честота. За
Когато четириполюсниците са свърза­
да се намалят О. с. в суперхетеродинните
ни стъпално въз основа на огледалните си
приемници, сигналните вериги са конст­
импеданси, общото собствено затихване е
руирани така, че да потискат сигналите с
равно на сумата от стойностите на собст­
огледална честота.
веното затихване на отделните четирипоограничаване на сигнал (clipping) — по­
люсници, а общата огледална фазова


143
тискане на частта от сигнала, надхвърля­
ща определено максимално ниво по амп­
литуда. 'Процесът е илюстриран на
фиг. 0.6, където се потиска участъкът от
сигнала, в който той е по-положителен от
въведеното ниво на ограничение.
ограничител (limitter) — вж. амплиту­
ден ограничител.
ограничителен диод (cathcer diode) —
диод, който предотвратява изменението
на напрежението в дадена точка от елект­
рическа схема над и под някаква предва­
рително определена стойност.
ограничител на шумове (noise limiter) —
схема в радио- или телевизионен прием­
ник, която се използува за отслабване на
ефекта от импулсни шумови сигнали вър­
ху получавания звук или изображение.
Обикновено схемата включва диод, свър­
зан последователно на изхода на детекто­
ра. на който е подадено такова преднапрежение, че остава отпушен при нормал­
ни стойности на амплитудата на нискочестотния сигнал, но при поява на шумов
импулс с амплитуда над определена стой­
ност диодът се запушва и прекъсва при­
емания сигнал за времето на този импулс.
При повечето от случаите прекъсванията
са съвсем краткотрайни, така че техният
субективен ефект е пренебрежимо малък.
ограничител със саморегулиране (dy­

ограничител със саморегулиране

namic limiter) — ограничител, който
автоматично изменя нивото си на ограни­
чение, за да компенсира измененията в
нивото на входния сигнал. Основната схе­
ма на О. с. е показана на фиг. 0.7. Приема
се, че този ограничител получава сигнал
от усилвателно стъпало, например от
крайното междинночестотно стъпало в
приемник с честотна модулация, и че LCверигата е в резонанс при междинната
честота. Стойността на Ä i е подбрана та­
ка, че се осигурява силно затихване на
LC-веригата, а C i е достатъчно голям,
така че времеконстантата R |C i да бъде
съществена част от секундата.
При работа носещият сигнал от LC-ве­
ригата зарежда до върховата си стойност
кондензатора C į, който ефикасно се шунтира от паралелното съпротивление Ri.
При моментно увеличаване на нивото на
входния сигнал на предишното стъпало,
предизвикано от появата на шум, време­
траенето му не е достатъчно, за да пре­
дизвика увеличаване на напрежението
върху С). В резултат диодът се отпушва
и шунтира силно LC-веригата, като с това
коефициентът на усилване на предното
стъпало се намалява, в резултат на което
напрежението върху LC-веригата остава
постоянно.
Ако. от друга страна, възникне крат-

0.6. Ограничаване на сигнал, надхвърлящ зададено положително ниво

0.7. Проста схема на ограничител със саморегулиране


оклузия

котрайно намаляване на нивото на вход­
ния сигнал към предходното стъпало,
напрежението върху групата Ä jC i пак не
може да се измени достатъчно бързо и в
този случай диодът се запушва, докато
трае отрицателният отскок. Така сега LCверигата не се влияе от шунтиращото дей­
ствие на R г, коефициентът на усилване на
предходното стъпало се увеличава и на­
прежението върху LC остава постоянно.
Както се вижда, краткотрайните положи­
телни или отрицателни изменения във
входния сигнал на предходното стъпало
не оказват влияние върху напрежението
на LC-веригата, т. е. схемата действува
като ограничител за положителните и от­
рицателните изменения на входната амп­
литуда.
Когато във входния сигнал на пред­
ходното стъпало настъпи продължителна
промяна поради изменение в силата на
приетия сигнал, напрежението върху гру­
пата Ä1C1 бавно се променя в същата
степен и ограничаващото действие на схе­
мата се запазва — следователно схемата
се саморегулира. Ограничители от този
тип се използуват в дробните детектори.
оклузия (occlusion) — свойство на ня­
кои твърди вещества, предимно метали,
да поглъщат газове, без да реагират с тях
химически. Последният етап при създава­
нето на вакуум в електронните лампи е
извличането на малките количества газо­
ве, погълнати от електродите при О.
октава (octave) — интервал между две
честоти с отношение 2:1. При едновремен­
но звучене на два тона, различаващи се с
една октава, се получава хармонична зву­
кова комбинация.
омичен контакт (ohmic contact) — чис­
то съпротивителен контакт между две по­
върхности, при който падът на напреже­
ние върху контакта е правопропорционален на тока през него.
опашка (steaking) — в телевизионно из­
ображение поява на участъци с неправил­
на тоналност вдясно от вертикалните ли­
нии. В черно-бялата телевизия О. са бели
или черни (като се появяват след верти­
кална линия с противоположна тонал­
ност) и могат да заемат цялата широчина
на изображението. Ефектът се предизвик­
ва от аномалии в амплитудната и/или фа­

144

зовата характеристика на веригата, през
която преминава видеосигналът, при чес­
тоти, близки до честотата на редовата
развивка.
операционен усилв£тел (operational
amplifier) — висококачествен постояннотоков усилвател с голям коефициент на
усилване, използуван в аналоговите
електронноизчислителни машини, с до­
пълнителни външно свързани схемни еле­
менти за осъществяване на определени
аритметични или математически опера­
ции. С външните връзки обикновено се съ­
здава обратна връзка, подходяща за даде­
на функция. Например в схемата на
фиг. 0.8 стойностите на всички резистори
са еднакви и изходният сигнал е равен на
сумата от двата входни сигнала. В случая
О. у. се използува като сумиращ усилва­
тел.
опорен стабилитрон (voltage-reference
diode) — полупроводников прибор, върху
който при протичане на ток със стойност
в предварително определен интервал се
създава пад на напрежение с определена
точност, което може да се използува като
опорно. Приборът се състои от два ценерови диода, свързани последователно и
противопосочно, както е показано чрез
графичното означение на фиг. 0.9. При
посочената полярност и достатъчно висо­
ка стойност на приложеното напрежение
диодът Д ] се поляризира в обратна посо-

R

0.8. Операционен усилва le.i.
свързан като сумиращ усилвател
4-

Ò

0.9. Графично означение на
опорен стабилитрон


145
ка и при напрежението на ценеровия про­
бив се отпушва. Д 2 е поляризиран в права
посока и действува като последователно
свързан резистор с малко съпротивление.
Д] има положителен температурен кое­
фициент, а Д 2 — отрицателен със същата
абсолютна стойност, така че като цяло
напрежението на ценеровия пробив на
комбинацията от двата диода не зависи
от температурата при условие, че поляри­
зиращият ток се поддържа постоянен.
опорно ниво (reference Ievel) — амплиту­
да на сигнал, избрана като стойност за
сравнение при измерване на амплитудите
на други сигнали. Обикновено съотноше­
нието между измерената и опорната амп­
литуда се изразява в децибели, като О. н.
има стойност 0 dB. Например, ако О. н.
по мощност е 1 mW, тогава измерена
мощност 1 gW може да се изрази като
— 30 dB. В звукотехниката обикновено
като О. н. по напрежение се използува
стойността 0,775 V (което съответствува
на мощност 1 mW върху съпротивление
600 Ω).
опорно нулево ниво (на звука) (reference
volume) — сила на звука, която дава нуле­
во показание на индикатора за силата на
звука, калибриран на нула при постоянен
тон с честота 1 kHz с ниво по напрежение
0,775 V.
оптично сканиращо устройство (optical
scanner, visual scanner) — устройство, кое­
то сканира дадено визуално изображение
и го преобразува в цифров вид. О. с. у. са
основен блок в някои от системите за раз­
познаване на образи и текстове.
оптоелектроиен прибор (optoelectronic
element) — функционално обособен еле­
мент, който преобразува светлинен в
електрически сигнал или обратно, напри­
мер фоторезистор, фотодиод, оптичен
филтър и т. н.
оптоелектроиен усилвател (optoelec­
tronic amplifier) — оптоелектронно уст­
ройство с усилвателни свойства. Входове­
те и изходите на О. у. са или само елект­
рически, или само оптични.
оптоелектроника (optoelectronics) — на­
правление в електрониката, обхващащо
въпросите на теорията и практическото
приложение на методите за преобразува­
не на светлинни сигнали в електрически и
1C. Речник по електроника

ортикон

обра i но в системите за обработване, съ­
храняване и предаване на информация.
оптоелектроина клетка (optoelectronic
cell) — най-малкият конструктивно обо­
собен елемент, на оптоелектронно уст­
ройство, който може самостоятелно да
извършва всички необходими входни и
изходни функции. O. к. включва поне
един оптоелектроиен прибор.
оптрон. (opto-coupler, opto-isolator,
photo-coupler, photo-isolator) — светлинен
източник от типа на светодиод, затворен
в един корпус със светлочувствителен еле­
мент, например фототранзистор, който
реагира на излъчването (често инфрачер­
вено) от светлинния източник. Тази ком­
бинация позволява да се получи електри­
чески изходен сигнал, който "зависи ο ι
друг електрически входен сигнал и следо­
вателно може да се използува като връз­
ка между две електрически вериги. Между
входа и изхода на О. обаче не съществува
електрическа връзка, което прави този
прибор много полезен в случаите, когато
е необходимо свързаните вериги да бъдат
изолирани електрически.· Графичното оз­
начение на О. е показано на фиг. 0.70.
ореол (halation) — в електроннолъчеви­
те тръби влошаване на изображението,
проявяващо се като осветена зона около
точката, в която електронният лъч попа­
да върху екрана. Ефектът се дължи Ha
светлина, отразена от предната и задната
повърхност на лицевата част на тръбата.
ортикон (CPS Emitron tube, orthicon) —
един от по-старите типове телевизионни
предавателни тръби, при които оптичният
образ на предавания обект се фокусира
върху лицевата повърхност на излъчваща
светлина мишена, а задната повърхност
на мишената се развива под прав ъгъл от
електронен лъч с ниска скорост на движе­
ние на електроните.
Поради ниската скорост на електрони-

О.10. Графично означение на отрон


146

осмична бройна система
те в електронния лъч се изОягва вторична­
та емисия и съответно отпада необходи­
мостта от сигнала за корекция на тъмно­
то петно, както е при иконоскопа. Освен
това мишената запазва стабилен потен­
циал, близък до потенциала на електрон­
ния прожектор (оттук и наименованието
емитрон със стабилизиран катоден потен­
циал). Главните особености на този тип
тръби са илюстрирани на фиг. 0.11. Ми­
шената представлява слой от слюда, като
на едната й повърхност е нанесен про­
зрачен екран за снемане на сигнала, а дру­
гата е покрита с изолирани един от друг
елементи, излъчващи светлина.
Когато върху мишената се фокусира
оптичен образ, елементите губят електро­
ни пропорционално на попадащата върху
тях светлина и по този начин се създава
еквивалентен образ от електрически заря­
ди. Той се неутрализира от развиващия
електронен лъч, който възстановява загу­
бените от елементите поради фотоелектронната емисия електрони. Управлението
на електронния лъч с ниска скорост на
електроните се осъществява чрез аксиалното магнитно поле на соленоид, който
напълно обгръща тръбата. Изходният
сигнал се получава от сигналния -елект­
род, но е възможно за това да се използу­
ва и обратният развиващ лъч. както е при
cynepopnuiKona.

осмична бройна система (octal scale) —
бройна система с 8 цифри, като всяка
цифра в едно осмично число представлява
множител пред съответната степен на 8.
Така десетичният еквивалент на осмичното число 352 може да се изчисли по след­
ния начин:

352 = 3.82 +5.8*
= 3.64 +5.8
= 192
+40
= 234

+2.8° =
+2.1 =
+2 =

Осмичните числа често се използуват
за съкратено записване на двоични числа.
Тъй като 8 = 23, преобразуването от
двоична в О. б. с. и обратно е лесно. Всеки
три цифри от едно двоично число могат
да се представят еднозначно с едноцифрено осмично число. Така двоичното число
101010110 се представя с осмичния ек­
вивалент 526, като и двете тези форми
имат десетичен еквивалент 342.
основна честота (fundamental fre­
quency) — за сложен периодичен сиг­
нал честотата на повторение на формата
на сигнала. Чрез фуриеров анализ на сло­
жен сигнал може да се получи ред от съ­
ставки на сигнала, чиито честоти са крат­
ни на О. ч. на сигнала. В някои случаи съ­
ставка с О. ч. може да липсва, но в един
сложен звуков сигнал О. ч.. независимо

Фокусираща намотка
Отражател

Изход

O.U. Принципно устройство на ортикон


147

отворен колектор

дали присъствува като дискретна състав­
ка или не, определя основния тон на зву­
ка.
основни токоносители (majority car­
riers) — в примесен полупроводник еди­
ният тип токоносители, чийто брой е зна­
чително по-голям от броя на токоносителите от другия тип. Например в N тип
полупроводниците 0. т. са електроните, а
в Р тип полупроводниците — дупките.
остатъчен магнетизъм (residuai mag­
netism) — магнетизъм, който се запазmagnetism) — магнетизъм, който се запаз­
ва след премахването на намагнитващия
източник. О. м. зависи извънредно силно
от магнитния материал. В меко желязо
например О. м. е пренебрежимо слаб, докато в стомана е толкова силен, че едно­
кратното прилагане на намагнитващо по­
ле е достатъчно, за да се създаде постоя­
нен магнетизъм.

остатъчна магнитна индукция (rema­
nence, retentivity) — магнитна индукция,
която се запазва в магнитен материал, намагнитен до насищане., след премахване
на намагнитващото поле (вж. фиг. Ο.Ι2Ύ
остатъчно изображение — 1) (af­
terimage) — видимо изображение, което
се наблюдава на екрана на електроннолъ­
чева тръба, след като развивката се пре­
късне. Този ефект се използува в запомня­
щите
електроннолъчеви
осцилоскопи:
2) (sticking) — при телевизионните пре­
давателни тръби, ефект, който се изразява
в запазване на статичното изображение
на екрана, след като оригиналът е отстра­
нен. При суперортиконите ефектът се
проявява веднага след включване на тръ­
бата, защото в този момент съпротивле­
нието на мишената е високо и потенциал­
ният релеф се запазва по-дълго време в
сравнение с нормалния режим на работа.
остро изрязващ филтър (notch niter) —
заграждащ филтър, при който лентата на
непропускане е извънредно тясна. Този
тип филтри се използуват за ограничава­
не на смущения, които са свързани с една
единствена честота (например хетеродинни смущения) или с тясна честотна лента.
Честотната характеристика на О. и. ф. е
показана на фиг. O.¡3.

0.12. Крива ¡ia магнити хистерезис. с maio
се илюстрира остатъчната магнитна индук­
ция

0.13. Честотна характеристика на остро из­
рязващ филтър
осцилограф (oscillograph) — вж. елект­
роннолъчев осцилограф.
осцилоскоп (oscilloscope) — вж. елект­
роннолъчев осцилоскоп.
отворена верига (open circuit) — прекъс­
ната верига, през която електрически ток
не може да протича.
отворен колектор (open collector) — из­
вод на интегрална схема, който е свързан
непосредствено към колектора на изходен
транзистор. За да действува такава схема,
към О. к. трябва да се свърже външен то­
вар. О. к. позволява няколко интегрални
елемента, обединени по изход, да бъдат


отклоняващи бобини
свързани към една шина (аналогично на
буферите с три устойчиви състояния).
отказ (failure) — настъпване на състоя­
ние, при което дадено устройство или не­
гов компонент не може да изпълнява
функциите, за които е предназначено.
отклоняващи бобини (deflector coils) —
бобини, които чрез протичащия през тях
ток създават отклоняващо магнитно поле
в електроннолъчевите тръби. За отклоня­
ване на лъча в хоризонтално направление
обикновено се използуват две О. б. с пра­
воъгълно напречно сечение, монтирани
върху тясната част на тръбата. В кинеско­
пите и телевизионните предавателни тръ­
би се използуват още две О. б. за верти­
кално отклонение, които също се поста­
вят върху тясната част на тръбата и обик­
новено се застъпват с бобините за хори­
зонтално отклонение. Четирите бобини се
монтират върху общ магнитопровод,
обикновено феритен, което позволява
магнитното поле да се съсредоточи във
вътрешността на тръбата.
отклоняващи
електроди
(deflector
plates) — в общия случай електроди, кои­
то чрез подаденото им напрежение създа­
ват отклоняващо поле в електроннолъче­
вите тръби. Електродите за хоризонтално
и вертикално отклонение се монтират в
тясната част във вътрешността на тръба­
та. Една двойка електроди се използува
за отклонение по оста X (хоризонтално
отклонение), а друга двойка — за откло­
нение по оста Y (вертикално отклонение).
Двете двойки електроди се разполагат,
както е показано на фиг. EJ3.
относителна диелектрична проницае­
мост (permittivity, relative permittivity) —
характеристична константа на изолатор,
която е равна на отношението между
електрическата индукция, създадена в из­
олатора от електрическо поле с даден ин­
тензитет, и електрическата индукция, съ­
здадена от същото поле във вакуум.
Практически О. д. п. може да се определи
като отношение между капацитета на
кондензатор, в който като диелектрик се
използува даден изолатор, и капацитета
на въздушен кондензатор със същите гео­
метрични размери.
О. д. п. на най-често използуваните из­
олатори са между 2 и 10, но са възможни

148

стойности от порядъка на няколко хиля­
ди.
относителна магнитна проницаемост
(permeability, relative permeability) — за
магнитен материал отношението между
абсолютната му магнитна проницаемост
и магнитната проницаемост на вакуума.
относително ниво (relative level) — вж.
опорно ниво, ниво.
отношение
видеосигнал/синхросигнал
(picture/sync ratio) — в телевизията отно­
шението между максималната амплитуда
на сигнала на изображението към ампли­
тудата на синхронизиращите сигнали. От
фиг. Н.6 а се вижда, че това отношение се
дава с израза
(ниво на бялото — ниво па гасене)'. (ниво
на гасене — синхрониво).
Стойността на отношението трябва да
бъде внимателно подбрана, защото, ако
то е много голямо, синхросигналите ще
бъдат прекадено слаби, за да поддържат
устойчиво изображение, а ако това отно­
шение е малко, изображението ще бъде
съпроводено със силни смущения въпреки
идеалната синхронизация. Често приета
компромисна стойност на О. в./с. е 7:3.
отношение сигиал/шум (signal-to-noise
ratio, SNR) — в общия случай отношение­
то между мощността на желания сигнал
към мощността на шума, който се появя­
ва като смущения. Обикновено О. с./ш. се
изразява в dB. Начинът, по който се из­
мерват сигналът и шумът, зависи от тех­
ния характер. Например при звуковите и
шумовите сигнали се измерва квадратичната стойност, в телевизията се измерва
размахът на сигналите и т. н.
О. с./ш. е един от най-важните показа­
тели на съобщителните системи, тъй като
анализът показва, че коефициентът на по­
лезното им действие зависи от стойности­
те на това отношение. При различните
принципи на действие, използувани в тези
системи, О. с./ш. е различно. Например с
ограничаване по амплитуда на честотно
модулирани сигнали се получава по-доб­
ро О. с./ш. в сравнение с амплитудната
модулация. В системите с импулсно-кодо­
ва модулация е възможно възстановяване­
то на чисти импулси or получени входни
импулси, които съвсем малко изпъкват
над шумовия фон. което позволява да се


149
получи изключително високо О. с./ш.
отоплителна батерия {US A-battery) —
батерия, използувана като източник на
ниско захранващо напрежение за отопле­
нието (нагревателната нишка) на елект­
ронни лампи.
отоплителна нишка (heater) — съпроти­
вителен елемент, през който протича ток
и в резултат на това се отделя топлина,
необходима за термоелектронна емисия
от катод с косвено отопление. Обикнове­
но О. н. представлява волфрамова нишка,
монтирана в цилиндъра на катода и из­
олирана електрически от него.
отражател (baffle) — в газоразрядна
лампа конструктивен елемент без външни
изводи, поставен в зоната на дъгата на
лампата. Отражателят улеснява регули­
рането на разпределението. на тока по
траекторията на дъгата, както и дейонизирането на газа след прекратяване на
протичането на ток в лампата.
отражателен електрод (repeller) —- вж.
отражателен клистрон.
отражателен клистрон (reflex klys­
tron) — клистронен генератор, в който
електронният лъч е скоростно модулиран
от резонатор и се отразява обратно така,
че да премине отново през резонатора, в

отрицателна логика

резултат на което се появяват трептения.
Честотата на трептенията може да се ре­
гулира чрез отрицателното напрежение
към отражателния електрод.
Ha изхода на този тип клистрони може
да се получи честотно модулиран сигнал,
ако модулиращият сигнал се подаде към
отражателния електрод. О. к. се използу­
ват като крайни стъпала в предаватели на
честоти от сантиметровия обхват. Ha
фиг. 0.14 е показано в опростен вид на­
пречното сечение на О. к., а графичното
му означение е показано на фиг. 0.15.
отрицание (negation) — в логиката из­
вършване на операция НЕ. Ако след логи­
чески елемент И се извърши и операцията
О., функцията на съставния логически
елемент се означава като И-НЕ. Означе­
нието на операция О. е показано на фиг.
0.16.
отрицателен отскок (undershoot) — вид
преходно изкривяване при стъпалообразен или импулсен сигнал, което се изра­
зява в кратко отклонение на сигнала в об­
ратна посока непосредствено преди ос­
новния му преход. Вж. фиг. 0.17.
отрицателна логика (negative logic) — в
електронноизчислителните машини и сис­
темите за обработка на данни формално
възприета система, при която по-ниското

0.14. Опростена схема на напречното сечение на отражателен клистрон


отрицателна обратна връзка

150

0.15. Графично означение на отражателен
клистрон. Показани са: катодът с косвено
отопление, фокусиращият електрод, решет­
ката, отражателният електрод и регулируе­
мият резонатор, свързан към коаксиална
изходна верига

0.15. Графично означение на функцията
О1ринаиие

’с

/

Време

напрежение (вж. обратна връзка по напре­
жение) или на изходния ток (вж. обратна
връзка по ток). Влиянието върху входния
импеданс зависи от начина, по който сиг­
налът за обратна връзка се въвежда в
усилвателя: ако той се свързва последова­
телно на входния сигнал, входният импе­
данс се увеличава, а ако се свързва пара­
лелно на входния сигнал, входният импе­
данс се намалява.
О. о. в. намира широко приложение в
електронната схемотехника. Тя може да
;е използува за осигуряване на следните
параметри и характеристики на усилвате­
ля: необходима стойност на коефициента
на усилване, необходима линейност, не­
обходима форма на честотната характе­
ристика (с помощта на честотно зависима
обратна връзка) и необходими стойности
на входния и изходния импеданс. Тези
функции на О. о. в. се осъществяват чрез
подбора на пасивните елементи във вери­
гата и и следователно не зависят от пара­
метрите на активните прибори, обхванати
от обратната връзка. Това е особено важ­
но предимство в масовото производство
на електронна апаратура.
отрицателно съпротивление (negative
resistance) — свойство на активен прибор.

0.17. Възпроизвеждане на предния фронт
на импулс при възникване на отрицателен
отскок

от двете напрежения, избрани за логиче­
ски нива, се приема за логическа 1.
отрицателна обратна връзка (inverse
feedback, negative feedback) — обратна
връзка, при която сигналът, върнат към
предходното стъпало на усилвателя, се
противопоставя на входния сигнал в тази
точка. О. о. в. намалява коефициента на
усилване на частта от усилвателя, която е
обхваната от нея. Освен това тя подобря­
ва линейността и изравнява честотната
характеристика.
О. о. в. влияе върху изходния импеданс
на стъпалото, от което се взима сигналът
за нея, и върху входния импеданс на стъ­
палото, в което този сигнал се въвежда.
Влиянието върху, изходния импеданс за­
виси от това, дали сигналът за обратна
връзка е пропорционален на изходното

0.18. Волт-амперна характеристика
лампа с отрицателна стръмнос!

на

0.19. Отскок в предния фронт на импулс


паралелен резонанс

151

което се изразява в намаляване на тока
при увеличаване на приложеното към
прибора напрежение. Волт-амперната ха­
рактеристика на такъв прибор има отри­
цателна стръмност, както е показано на
фиг. 0.18. Електронните лампи могат да
работят в режим, при който се получава
участък с О. с. (вж. динатрон). Пример на
полупроводников прибор с такъв ефект е
тунелният диод. Най-полезното свойство
на прибора с О. с. е възможността за реа­
лизиране на прост генератор чрез свърз­

ване към прибора на паралелен трептящ
кръг.
отскок (overshoot) — вид преходно из­
кривяване на стъпаловиден или импулсен
сигнал, при което резултатният сигнал за
известно време е по-голям от установена­
та си стойност. Това е илюстрирано на
фиг. 0.19. Големината на О. обикновено
се изразява като отношение (в проценти)
между самия О. и амплитудата на устано­
вения сигнал. О. може да се получи и при
задния фронт на импулса.

п
пад на напрежението в дъга (arc drop) —
напрежението между анода и катода на
газоразрядна лампа, когато тя провежда
електрическия ток нормално.
памет (memory) — съкратено наимено­
вание на запомнящите устройства, което
се използува предимно в термини от вида
„памет с произволен достъп“ (RAM) ц
„еднопосочна памет“ (ROM).
памет с произволен достъп (direct access
storage, random access memory, RAM) —
запомнящо устройство, при което достъ­
път до даден масив от данни не зависи от
неговото разположение в паметта. Поня­
кога този тип памети се наричат „памети
с пряк достъп“. Терминът се използува за
разграничаване на този тип памети от за­
помнящи устройства, от които данните се
извеждат в последователен ред, например
запомнящо устройство на магнитна
лента.
паразитен капацитет (stray capa­
citance) — всеки капацитет в електронна
схема, който съществува извън конденза­
торите. П. к. се създават както вътре в ак­
тивни и пасивни елементи, така и между
близко разположени елементи, проводни­
ци и метални части. П. к. са нежелателни,
защото при високи честоти ограничават
коефициента на усилване и създават меж­
динни паразитни връзки. В някои случаи
обаче П. к. има положително влияние, ка­
то участвува в пълния капацитет на треп­
тящ кръг. Вж. разпределени параметри.
паразитна честотна модулация (scin­

tillation)— появата на нежелана честотна
модулация на носещата честота при пре­
давателите с амплитудна модулация.
П. ч. м. се появява при голяма дълбочина
на амплитудната модулация.
паразитни трептения (parasitic osci­
llation) — нежелани незатихващи трепте­
ния в устройство или активен прибор, об­
икновено с честота, много по-висока от
лентата на пропускане. Ефектът се пре­
дизвиква от паразитни връзки между от­
делните стъпала или между електродите
на активния прибор. Например, ако вход­
ните и изходните вериги на транзистор
не са екранирани една от друга, капаците­
тът между тях, макар и много малък,
създава необходимата положителна об­
ратна връзка, достатъчна за създаване на
П. т. Изводите действуват като проводни­
ци в предавателна линия и техните разме­
ри определят честотата на трептенията,
която може да бъде много висока, ако из­
водите са къси. П. т. влошават действието
на устройството, като въвеждат смуще­
ния и намаляват изходната му мощност.
За избягване на П. т. се използуват проти­
вопаразитни филтри.
паралелен резонанс (paraller resonance,
US antiresonance) — възникване на резо­
нанс при подаване на сигнал към пара­
лелно свързани индуктивен и капацитивен
елемент, както е показано на фиг. П.1. Ре­
зонансът се установява по импеданса на
LC-групата, който е максимален при резонансната честота, определена с израз;)


паралелно-последователно

свързване

152

Π.ί. Паралелна pero
нанена вери! а

ƒ=-----

както и при последователния резонанс.
паралелно-последователно
свързване
(series-parallel connection) — начин на
свързване на елементи от електрическа ве­
рига, при който клоновете с последова­
телно свързани елементи се свързват па­
ралелно или групите от паралелно свър­
зани елементи се свързват последовател­
но. Ha фиг. П.2 са дадени два прости при­
мера за П.-п. с.
паралелно предаване (parallel tran­
smission) — едновременно предаване на
елементите на сигнал по отделни канали.
Вж. последователно (серийно) предаване.
паралелно свързване (parallel connec­
tion) — начин за свързване на елементи
илИ вериги, така че към тях да се подава
едно и също напрежение, а токът да се
разпределя между отделните елементи
или вериги-в зависимост от импедансите
им — вж. фиг. П.З. Еквивалентният импеданс Z екв на показаните елементи с импеданси Z į, Z2, Zļ и т. н. се дава с израза
i _ ļ_ .
J_
/.Г

IL2. Прости примери за паралелно-по­
следователно свързване

//..< Паралелно свързани елементи е общо
напрежение I'

но при решаване на задачи с П. с. на импеданси се предпочита вместо импеданси
да се използуват комплексните проводимости (адмитансите) на съответните ве­
риги, като еквивалентната комплексна
проводимост на П.с. е равна на сумата
от комплексните проводимости на от­
делните клонове:
Г-к»-

- ł 2-

Вж. последователно свързване.
парамагнетнзъм (paramagnetism) —
свойство на някои материали, подложени
на действието на намагнитващо поле,
което се проявява като малко усилване на
полето. Парамагнитните материали се
привличат съвсем слабо от магнитен по­
люс, а ефективната им магнитна прони­
цаемост е малко по-голяма от единица и
почти не зависи от намагнитващото поле.
Вж. диамагнетизъм, феромагнетизъм.
параметричен преобразувател (para­
metric converter) — вж. парараметричен
усилвател.
параметричен усилвател (parametric
amplifier) — усилвател (преобразувател),
в който се използува синусоидалното из­
менение с подходяща честота на параме­
тър на елемент от схемата. Често като
променлив параметър се използува реак­
тивното съпротивление на полупроводни­
ков прибор, например варактор (парамет­
ричен диод). П. у. се използуват за усил­
ване на сантиметрови вълни, защото по­
зволяват да се получи висока стойност на
отношението сигнал/шум.
параметър (parameter) — една от про­
менливите величини, с които се описва


153
поведението на активен прибор или много­
полюсник. Избраната за П. величина се
поддържа постоянна, докато се изследват
зависимостите между останалите промен­
ливи величини. Например колекторните
характеристики на биполярен транзистор
обикновено се представят като семейство
криви, всяка една отговаряща на опреде­
лена стойност на базовия ток, който сле­
дователно е П. Терминът в някои случаи
се използува свободно за всяка променли
ва величина, с която се описва електриче
ска характеристика. Например повтор­
ният импеданс и граничната честота са П.
на многополюсник.
пасивен датчик (passive sensor).— вж.
датчик.
пасивен елемент (passive element) — еле­
мент, който не съдържа източник на енер­
гия. Основните типове П. е., използувани
в електрониката, са бобините, конденза­
торите и резисторите. Вж. активен при­
бор.
пасивен многополюсник (passive net­
work) — вж. многополюсник.
пентод (pentode) — електронна лампа с
катод, управляваща решетка, екранна ре­
шетка, антидинатронна'решетка и анод.
Лампата всъщност представлява тетрод,
в който участъкът с отрицателен наклон
в анодната характеристика е премахнат
чрез антидинатронната решетка. Анодна­
та характеристика на П. се доближава до
идеа 1ната
вж. фиг. П.4. П. се използу-

11.4. Анодни характеристики на ценни

периодичен прекъсвач
Анод
Екранна
решетка
УпраЬляба- '
ща решетка

Антидинатрон на решетка
Катод

11.5. Графично означение на пенюд с кос
вено отопление

П.б. Структура на периодичен постоянен
магнит
ват като усилватели на високочестотни,
междинночестотни и нискочестотни сшнали и в крайни усилвателни стъпала.
Графичното означение на П. е показано
на фиг. П.5.
периодичен постоянен магнит (periodic
permanent magnet) — конструкция, със i ояща се от разположени на еднакво разсюяние един от друг редуващи се по­
стоянни пръстеновидни магнити и изда­
дени навън полюсни накрайници от меко
желязо. С този тип магнити се създава аксиалното магнитно поле в лампите с бя­
гаща вълна и в други подобни лампи. От
фиг. 77.6 се вижда, че пръстеновидните
магнити са наредени така, че съседните
полюсни накрайници имат обратна по­
лярност. С използуването на П. п. м. от­
пада необходимостта от фокусираща бо­
бина.
периодичен прекъсвач (chopper) — ме­
ханично или електронно устройство за
прекъсване на ток или светлинен лъч през
равни интервали от време. П. п. най-често


период на свободни трептения

се използуват за улесняване на усилване­
то на постояннотоков сигнал, като го пре­
образуват в поредица от правоъгълни им­
пулси, които след това вече могат да се
усилват с променливотоков усилвател.
Механични П. п. със специална конструк­
ция се използуват в случаите, когато чес­
тотата на прекъсване е сравнително
ниска, а съпротивлението на прекъсвача
при отваряне и затваряне на контактите
трябва да се изменя практически от нула
до безкрайност.
период на свободни трептения (natural
period) — величина, обратно пропорцио­
нална на собствената честота.
периферни устройства (peripheral equ­
ipment) — устройствата, машините или
блоковете, управлявани от централния
процесор на ЕИМ или на системата за об­
работка на данни. Обикновено С термина
П.у. се обобщават устройствата за въ­
веждане и извеждане на информация и до­
пълнителните външни запомнящи уст­
ройства. Като типични примери на П. у.
могат да се посочат перфочетящите. печа■ ащите и видеодисплейните устройства.
печатен елемент (printed circuit) —
електрически проводници (върху печатна
платка), предназначени да изпълняват и
друга функция освен осъществяването на
електрическа връзка между схемни еле­
менти. Например проводящата пътечка
може да има спираловидна форма и да
притежава достатъчна индуктивност за
настройка на трептящ кръг при честоти
от УКВ обхвата.
печатна схема (printed wiring) — систе­
ма от проводящи пътечки върху изола­
ционна основа. П. с. намират широко
приложение при осъществяване на елект­
рическите връзки между схемните елемен­
ти в електронна апаратура.
Изолационната основа първоначално е
покрита с равномерен меден слой, а П. с.
се нанася по фотографски път върху за­
щитен слой над медното покритие. Из­
лишните части от медното покритие и от
защитния слой се премахват чрез подхо­
дящи разтворители, при което върху ос­
новата остава само необходимият прово­
дящ контур. Връзките между П. с. и схем­
ните елементи се осъществяват обикнове­
но чрез запояване на изводите.на резисто­

154

рите, кондензаторите, транзисторите и
т. н. към медното покритие в точките, в
които изводите преминават през отвори,пробити през медното покритие и изола­
ционната основа. Съществуват методи за
автоматично запояване на елементите. .
П-звено (pi-network, П-network) — четириполюсник. съставен от два паралел­
ни елемента и един последователен еле­
мент, свързан между тях. П-з. е показано
на фиг. П.7.
пиезоелектричен високоговорител (crys­
tal loudspeaker) — високоговорител, в
който се използува пиезоелеуттричния!
ефект. Сигналът със звукова честота се
подава на пиезоелектричен елемент и по­
лучените в него трептения се предават на
мембраната чрез механична връзка. П. в.
обикновено са предназначени за тесен чес­
тотен обхват в горната част на звуковия
спектър и се изграждат като високогово­
рители за високи честоти в тонколоните.
Графичното означение на П. в. е показано
на фиг. П.8а.
пиезоелектричен елемент (piezo-electric
element) — пиезоелектричен кристал или
керамика, изрязани с подходящи размери
и форма при подходяща ориентация спря­
мо кристалографската им ос и снабдени с
електроди. Такива елементи се използу­
ват в пиезоелектричните високоговорите­
ли, микрофони и звукоснемащи гааеи.
пиезоелектричен ефект (piezo-electric
effect) — създаване на напрежение меж-

11.7. П-звено

11.8. Графични означения на пиезоелек1ри
чен високоговорител (а), и пиезоелектричен
микрофон (б)


155
ду противоположни повърхности на ня­
кои кристали, подложени на действието
на механична сила и обратно — възниква­
не на механична деформация на кристала,
когато към две противоположни негови
повърхности е подадено напрежение. Тези
свойства се използуват в пиезоелектричните високоговорители, микрофони и звукоснемащи глави. Вж. биморфен елемент.
Пластинки от пиезоелектричен крис­
тал, изрязани по подходящ начин спрямо
кристалографската им ос, проявяват и резонансни свойства. Например, ако към две
повърхности на кристала изведнъж рязко
се подаде или се снеме напрежение, той
започва да трепти с намаляваща амплиту­
да на характерист ичната честота на крис­
тала. Ако към кристала се подаде про­
менливо напрежение със същата честота,
трептенията се превръщат в незатихващи.
Всъщност кристалът се проявява като LCверига с много голям качествен фактор и
с висока стабилност на честотата. Плас­
тинки от пиезоелектрични кристали се из­
ползуват за управляване на честотата на
генератори, когато се изисква много голя­
ма стабилност на тази честота. Вж. квар­
цов генератор.
пиезоелектричен кристал (pieso-electric
crystal) — кристал с пиезоелектрични
свойства. Най-често използуваните пие­
зоелектрични кристали са кварцът, турмалинът и сегнетовата сол.
пиезоелектричен
микрофон
(crystal
microphone) — микрофон, в който се из­
ползува пиезоелектричният ефект. В един
от типовете П. м. звуковите вълни попа­
дат върху мембрана и създадените в нея
механични трептения се подават на пие­
зоелектричен елемент. Изходният сигнал
на микрофона се създава от получените
потенциали на повърхностите на пиезоелектричния елемент. При някои други
П. м. мембрана няма и звуковите вълни
попадат директно върху звукова клетка,
която се състои от два пиезоелектрични
елемента, монтирани противопосочно.
Графичното означение на П. м. е показа­
но на фиг. П.86.
пиезоелектричен
(кварцов)
филтър
(crystal filter) — филтърна схема, съдържа­
ща един или повече пиезокристали, които
служат като честотоопределящи елемен­

пиропроводимост

ти. Резонанс:.ите свойства на пиезокрис
талите се и ¡ползуват, когато филтърът
трябва да пропуска или да блокира пре­
минаването на сигнали в малък честотен
обхват.
пиезоелектрична звукоснемаща глг =.я
(crystal pickup, — грамофонна звукоснемаща глава, в която се използува пиезо­
електричният ефект. Движението на игла­
та по релефа на звуковата бразда се пре­
дава на пиезоелектричен елемент, а из­
ходният сигнал на главата се създава от
напрежението върху противоположните
повърхности на този елемент. Стереофоничната звукоснемаща глава съдържа и
механично приспособление, което разлага
движението на иглата в две направления,
сключващи прав ъгъл, като всяка състав­
ка на движението се подава на отделен
пиезоелектричен елемент. Графичното оз­
начение на пиезоелектрична звукоснема­
ща глава е показано на фиг. П.9.
пиезоелектрична керамика (piezo-elec­
tric ceramic) — материал, който след об­
работка проявява пиезоелектричен ефект.
пиково смущение (glitch) — краткотрай­
но изкривяване на формата на сигнал. Ти­
пичен пример за П. с. е показан на
фиг. П.10.
пилотен сигнал (pilot, pilot carrier) —
сигнал, представляващ обикновено еди­
нична синусоидална вълна, който се пре­
дава по една далекосъобщителна система
с цел указване на някакъв параметър на
предаването или за контрол на такъв па­
раметър. П. с. например може да се из­
ползува за автоматично регулиране на
нивото и приеманите сигнали или за синх­
ронизиране на генераторите, използувани
за демодулация.
пиропроводимост (pyroconductivity) —
електрическа проводимост, възникваща с
увеличаване на температурата (особено в
интервала от температури, близки до точ-

11.9. Графично означение на пиезоелек
трична звукоснемаща глава


плаваща верига оси»,.

11.10. Пример за пиково смущение

156

на участъците на преливане на цветовете.
Ефектът може да бъде предизвикан от ло­
ша честотна характеристика на видеоусилвателя в областта на ниските честоти.
П. е. се наблюдава и при изображения,
получени от суперортикон, тъй като този
тип телевизионни предавателни тръби съ­
здават тъмен контур около участъците
със силна осветеност.
плоскостен диод (junction diode) — по­
лупроводников диод c PN преход, из­
ползуван заради еднопосочната му про­
водимост. П. д. намират широко прило­
жение като изправители, детектори и в
цифровата схемотехника. Графичното оз­
начение на П. д. е показано на фиг. П.12.
плосък високоговорител (wafer lou­
dspeaker) — 1) електродинамичен високо­
говорител с много малка дълбочина,
предназначен за портативни и автомо­
билни радиоприемници. Малката дълбо­
чина се постига чрез монтиране на магни­
та във вътрешността на коничната мемб­
рана; 2) пиезоелектричеп високоговорител
за високи честоти с много малка дълбочи­
на.
площадка (под импулс) (pedestal. US
set-up)
в общия случай импулс с плоска
lopna чап. койю с вжи κ.ι io основа за

каз а на топене) на твърдо вещество, което
при ниски (атмосферни) температури има
практически нулева проводимост.
плаваща верига (floating circuit) —
електрическа верига, в която няма точка,
свързана към земя.
плаващ потенциал (floating potential) —
потенциал на точка, която не е свързана
към никакъв източник на потенциал. На­
пример П. п. има решетката на електрон­
на лампа, несвързана към външна схема.
плазма (plasma) — участък в йонизиран
газ, в който броят на положителните йони
е равен на електроните, така че общият
електрически заряд е равен на нула.
плазматрон (plasmatron) — газоразряд­
на лампа, в която провеждащият участък
между анода и основния катод се създава
от плазма, генерирана от допълнителен
катод.
плаиарен транзистор (planar tran­
sistor) — бипол.чрен транзистор, чиято ст­
руктура се създава чрез образуване на Р и
N областите върху полупроводникова
подложка посредством дифузия ца при­
меси през отворите на нанесен върху по­
върхността на подложката защитен слой.
При масовото производство на такива
III 1 CipșKiyp.i на п попарен i рап шс i ор
транзистори областите от повърхностния
слой, които трябва да се ецват, за да се
получат необходимите отвори, се получа­
ват по фотолитографски път. Структура­
та на П. г. е показана на фиг. П.11. Вж.
фоторезист.
пластичен ефект (plastic effect) — в те­ 11.12. Графично означение n¿i диод. С .. т "
левизията създаване на илюзия за релеф- е означен електродът, който става положи­
телен при отпушено състояние на диода
пост на изображението чрез подсилване


157

дру1 импулс. В телевизия та с този термин
се означава разликата между нивото на
черното и нивото на гасене. Тази разлика
обикновено се изразява в проценти от
разликата между нивото на бялото и ни­
вото на гасене. Вж. фиг. Н.ба.
плумбикон (plumbicon) — телевизионна
предавателна тръба с лъч с бавни елект­
рони, в която фоточувствителната мише­
на съдържа олово. Мишените в съвремен­
ните П. имат многослойна структура. П.
се отличават с малка инертност и висока
чувствителност и са едни от най-подходя­
щите тръби за телевизионните камери за
цветно изображение. Вж. видикон.
плътност на потока (flux density) —
брой на частиците, фотоните или силови­
те линии на електрическо или магнитно
поле, които преминават през единица
площ на повърхност, разположена пер­
пендикулярно на посоката на лъча или
полето.
П-образна сърцевина (С-соге) — маг­
нитна сърцевина (ядро) за дросел или
трансформатор, състояща се от две Побразни части, които се допират плътно
една до друга, за да образуват затворена
магнитна верига. П-образните части се
изработват чрез навиване на лента от
магнитна сплав на спирала, след което та­
ка полученият пръстен се разрязва на две.
П-о. с. притежават по-добрр магнитни
свойства от ламинираните сърцевини, защото магнитите домени са успоредни на
дължината на лентата. Освен това върху
тези сърцевини се монтират по-лесно на­
мотките на дросела или трансформатора.
повдигане на ниските честоти (bass
boost) — вариант на регулиране на амп­
литудно-честотната характеристика на
нискочестотно устройство, при който се
усилват повече ниските звукови честоти.
повдигнат
косинусоидален
сигнал
(raised-cosine wave) — вж. квадратен сину­

повърхностен ефект

соидален сигнал. Тъй като квадрат bi на
дадена величина винаги е положително
число, независимо от знака на величина­
та, квадратичният синусоидален сигнал е
положителен и през двата полупериода на
сигнала. Това означава, че от всяка синусоида се получават два квадратични сиг­
нала, които са положителни, т. е. разпо-.
ложени са над абсцисната ос и следова­
телно са „повдигнати“-над отрицателната
полуравнина. Зависимостта
sin20 = (l -cos©)/2
показва, че квадратичният синусоидален
сигнал може да се разглежда и като коси­
нусоидален с два пъти по-голяма честота
от синусоидалния.
повторен импеданс (iterative impe­
dance) — стойност на товарния импеданс
на четириполюсник, при натоварване с
който входният му импеданс има същата
стойност. Предимство на използуването
на П. и. е възможността един четирипо­
люсник да бъде включен в дадена верига,
без това да окаже влияние върху нивата
на импедансите във веригата. Например,
ако входният импеданс на един усилвател
е 300 Ω, с въвеждането на входен филтър
с П. и. 300 Ω входният импеданс остава
непроменен, както е показано на
фиг. П.13.
повторно
усилване
(reflex
ampli­
fication) — система, при която един усил­
вател усилва един и същи сигнал два пъ­
ти, т. е. преди и след детектиране или про­
мяна на честотата. Тази система бе широ­
ко използувана през първите години на
радиотехниката, като една електронна
лампа действуваше едновременно като
високочестотен и нискочестотен усилва­
тел.
повърхностен ефект (skin effect) — в
проводник с променлив ток съсредоточа­
ване на тока в периферията на напречното

Входен
филтър

α

δ

Ц.13. Използуване на четириполюсник на принципа на повторните импеданси


¿ чя.рхчост ен пробив

158

сечение' на проводника. Ефектът се пре­
дизвиква от взаимодействието между
протичащия ток и създаденото от него
електромагнитно поле и се засилва с уве­
личаването на честотата. В резултат от
П.е. ефективното съпротивление на про­
водника рязко се увеличава. При високи
честоти ефектът е толкова силно изразен,
че тънкостенна тръба има ефективно съ­
противление, равно на съпротивлението
па плътен проводник със същия диамеI ьр. Затова в радиопредавателите боби­
ните за настройка на честотата се правят
от тръбен меден проводник. П. е. може да
се намали, като се използува сноп от тън­
ки, изолирани един от друг проводници.
повърхностен пробив (flashover) — дъгов
разряд между два проводника или между
проводник и земя, предизвикан от преднапрежение или от пробив в изолацията.
П. п. може да възникне и между електро­
дите на електронна лампа.
повърхностен шум (surface noise) — при
възпроизвеждане на грамофонна плоча
шум, предизвикан от движението на игла­
та в браздата. При съвременните плочи
П. ш. е пренебрежимо слаб, но в минало­
то грамофонните плочи се произвеждаха
от шеллак с абразивни примеси и микро­
скопичните дефекти в стените на браздата
създаваха при възпроизвеждане характер­
но съскане.
повърхностно-бариерен транзистор (sur­
face-barrier transistor) — биполярен тран­
зистор. при който емитерът и колекто­
рът се създават чрез отлагане по електри­
чески път на тривалентен или петвалентен
елемент върху противоположните повър­
хности на тънка подложка, служеща за
база.
повърхностно пропълзяваме (tracking) —
образуване на проводящи участъци от въ­
глерод по повърхността на изолационни
материали в резултат на високо електро­
статично напрежение. Изолационните ма­
териали с влакнеста структура, например
хартия или гетинакс, са податливи към
П. п.
поглъщане на газове (occlusion) — вж.
оклузия.
поглъщаща верига (absorber circuit) —
верига в предавател (обикновено включ­
вани електронна лампа), поглъщаща

мощност от предавателя при прекъсване в
трептящия кръг на генератора и по този
начин предотвратяваща образуването на
волтова дъга на мястото на прекъсването,
която може да предизвика допълнителни
повреди.
подложка (substrate) — в полевите'
транзистори слой от полупроводников
материал, върху който са разположени
каналът, сорсът и дрейнът. Между П. и
канала може да бъде формиран PN пре­
ход — в този случай изводът, свързан към
П., може да служи като допълнителен
гейт. В повечето полеви транзистори П. е
изолирана от всички останали структурни
елементи.
подмагнитване (bias) — в техниката на
магнитния запис постоянно магнитно по­
ле, което се наслагва върху магнитното
поле, създадено от записвания сигнал, с
цел да се подобри линейността на зависи­
мостта между сигнала и остатъчната маг­
нитна индукция. Подмагнитващото поле
в звукозаписната техника обикновено се
създава от ултразвуков генератор.
подносещ сигнал (subcarrier) — носещ
сигнал, обикновено модулиран, който се
използува за модулиране на друг (осно­
вен) носещ сигнал. Най-широко приложе­
ние системата с П. с. намира в телефония­
та. П. с. се използуват още в стереофоничните радиопредавания за излъчване на
сигнала на разликата и в телевизията за
предаване на информацията за цветовете.
При монофонично възпроизвеждане и
при приемане на цветна програма с чер­
но-бял телевизор П. с. се игнорират.
подпрограма (routine) — вж. програма.
позитивна
модулация
(positive
modulation; US upward modulation) — в
телевизията амплитудна модулация, при
която на увеличаване на яркостта на из­
ображението съответствува увеличаване
на амплитудата на носещия сигнал. П. м.
бе използувана в първата 405-редова теле­
визионна система във Великобритания.
полеви транзистор (field-effect tran­
sistor) — транзистор, най-съществената
част на който е канал от полупроводни­
ков материал, чието съпротивление може
да се управлява чрез напреженията, по­
дадени на един или повече входни изводи
(гейтове).


положителна обратна връзка

159
Една от основните характерни особе­
ности на П. т. е високото съпротивление
на гейта, така че входният ток е пренебре­
жимо малък. Това означава, че П. т. се уп­
равляват с напрежение, което ги прави
подобни на електронните лампи. П. т. се
отличават от биполярните транзистори
по това, че изходният им ток се обуславя
от еднотипни токоносители — при П. т.
c N канал това са електрони. Вж. полеви
транзистор с изолиран гейт, полеви тран­
зистор c PN преход.
полеви транзистор с изолиран гейт
(insulated-gate field-effect transistor) — вж.
MOS транзистор.
полеви транзистор с PN
преход
(junction-gate field-effect transistor) — поле­
ви транзистор, при който гейтът обра­
зува PN преход с канала. Опростена
структура на N канален полеви транзис­
тор с PN преход е показана на фиг. П.14.
Той се състои от силициев кристал от N
тип с омични контакти, създадени в двата
му края в области с по-голямо количество
примеси (т. нар. N +. области). В тези две
области са свързани изводите на дрейна и
copca. Между двата омични контакта чрез
дифузия е създадена област c Р проводи­
мост, към която е свързан изводът на гей­
та.
Токът, който протича между двете
N
области, се създава от свободните
електрони на канала от N тип. Броят на
електроните, които могат да служат за
токоносители, зависи обаче от напреже­
нието на гейта. Колкото напрежението на
гейта е по-отрицателно (спрямо това на
copca), толкова по-голям е обедненият
слой около Р областта, и съответно тол­
кова по-малък е броят на електроните,
които могат да обуславят надлъжния ток
през канала. Всъщност каналът може да
бъде напълно прекъснат при достатъчно
високо обратно поляризиращо напреже­
ние на гейта, при което обеднената об­
ласт заема цялото напречно сечение на
канала.
Тъй като при нормална работа на по- .
левия транзистор неговият PN преход е
обратно поляризиран, входното съпро­
тивление на този тип транзистори е мно­
го високо. Каналът на П. т. PN п. може
да има повече от един гейт. Освен това

чрез връзка към подложката може да се
създаде и допълнителен входен извод, въ­
преки че той не е така чувствителен, както
нормалният гейт, т. е. влиянието му вър­
ху действието на прибора е по-малко.
П. т. PN п. работят в режим на обеднява­
не. Графичното им означение е показано
на фиг. Π.Ι5.
положителна логика (positive logic) — в
електронноизчислителните машини и в
системите за обработка на данни формал­
но възприета система, при която по-висо­
кото от двете напрежения, избрани за ло­
гически нива, се приема за логическа 1.
положителна обратна връзка (positive
feedback) — обратна връзка, при която
върнатият сигнал към предходно стъпало
е във фаза с входния сигнал на това стъ­
пало и следователно го усилва. П. о. в.
увеличава коефициента на усилване на об­
хванатия от нея усилвател. Този ефект бе
използуван в ранните приемници с елект­
ронни лампи, където П. о. в. бе наричана
„реакция“. Ако амплитудата на сигнала
на обратната връзка е равна на амплиту­
дата на нормалния входен сигнал, сигна­
лът на обратната връзка може да стане
доминиращ и усилвателят да се превърне
в генератор. Този принцип се използува
в различни генераторни схеми, които се
Cope

Гейт

Дрейн

XXX

--- -

\P'

\ N

z'

N KOHOA

11.14. Oiųoo.eno <\сма na cip}Ki}paia iki
Ьч-кани.тев ия.ювн ¡ранзисюр c PN преход

Гейт

11.15. Графично означение на N-кана.¡en
полеви транзистор c PN преход


160

полузвено

ФронтоЬе,стартиращи линейната
разбивка

Il.lt>. Полукадровн синхронизиращ сшнал

различават само по начина, по които се
създава П. о. в.
полузвено (на верижен четириполюсник) (half-section) — вж. верижен четириполюсник.
полукадровн синхронизираш сигнал
(field sync signal) — в телевизията сигнал,
предаван в края на всеки полукадър, кой­
то задействува обратния ход на развива­
щия лъч в телевизионните приемници, та­
ка че развивката на полукадъра в прием­
ника се синхронизира с тази на предавате­
ля.
В повечето телевизионни системи
П. с. с. се състои от един или повече им­
пулси (всеки с по-голяма продължител­
ност от редовите синхроимпулси), които
са така разпределени във времето, че не
прекъсват поредицата от редови синх­
роимпулси. Вж. фиг. П.16.
полукадър (field) — част от телевизион­
ното изображение, която се създава при
един пълен преход отгоре надолу на раз­
виващия лъч. При презредова развивка.
каквато се използува в повечето'' съвре­
менни телевизионни системи, за описване
на всички редове на кадъра са необходи­
ми два цикъла на вертикалната развивка.
защото при един цикъл на тази развивка
се получава П. Ако редовете на кадъра са
номерирани отгоре надолу, развиващият
лъч първо описва нечетните редове, т. е.
описва нечетния П.,след това се връща в
началото на кадъра и описва четния П.
полупроводник (semiconductor) — найобщо материал с електрическа проводи­
мост между тази на изолатор и провод­
ник. В тесния смисъл вещество с кристал­
на структура, чиято проводимост се уве­

личава с прибавянето на определени при­
меси и при увеличаване на температурата
над определена граница, както е показано
на фиг. П.17. Най-често използуваните П.
в производството на диоди и транзистори
са германият и силицият, но в светодио­
дите например се използува и галиевият
арсенид. Терминът в множествено число
се използува не съвсем правилно и за са­
мите полупроводникови прибори, напри­
мер диоди и транзистори. Вж. примесен
полупроводник, N тип полупроводник, Р
тип полупроводник, собствен полупровод­
ник.
полупроводников детектор на радиация
(semiconductor radiation detector) — полу­
проводниково устройство, в което генери­
рането и движението на свободни токоносители се използува за детектиране и из-

11.Г. Зависимощ нл е вири i и в. к-ние ю па
метален проводник и на полупроводник
от температурата


161

мерване на попадащите върху устройст­
вото радиоактивни излъчвания.
полупроводников диод (semiconductor
diode) — двуелектроден полупроводников
прибор с еднопосочна проводимост. Има
два основни типа П. п. — плоскостен диод
и точков диоЛ
полусуматор (half adder) — комбинационен логически елемент с два входа (Л
и В), на които се подават двете събираеми, и с два изхода (S и С), на които се
получават съответно сумата от логиче­
ските стойности на двата входни сигнала
без пренос (S) и преносът (Q. П. има
следната таблица на истинност:
Вход
А
0
1
0
I

Изход
B
S
с
0
0
о
0
1
0
1
1
0
i
0
1
С два П. може да се извършва двоично
събиране.
полюс (pole) — 1) извод на многополюсник или галваничен елемент; 2) в маг­
нетизма областта от магнита, в която
влизат или от която излизат силовите ли­
нии на външното магнитно поле. П. на
пръчковиден магнит са разположени в
двата му края и ако магнитът е свободно
окачен в центъра на тежестта му, той за­
става ориентиран в пространството така,
че оста му да съвпада с посоката на зем­
ното магнитно поле. Затова магнитните
П. се наричат съответно (показващ севе­
ра“ или съкратено северен П„ и „показ­
ващ юга“ или южен П. Могат да се пра­
вят магнити с П. във всяка подходяща за
дадена цел точка; 3) за многополюсник с
чисто реактивно съпротивление всяка чес­
тота, при която входното комплексно съ­
противление е безкрайно голямо. Както
е показано на фиг. Н.9. зависимостта на
реактивното съпротивление на многопо­
люсник с чисто реактивно съпротивление
от честотата се представя с поредица от
криви с положителен наклон, които се
простират от минус безкрайност до плюс
безкрайност (по характер тези криви при­
личат на тангенсоиди). П. са честотите, в
които тези криви се приближават към без: ’ Речник по електроника

полярна диаграма

крайнош ia.
поляризация (polarisation)
1) при
първичните галванични елементи отделяне
на газ върху електродите при разреждане.
Този ефект ограничава максималния ток,
който може да се консумира от галванич­
ния елемент. Вж. деполяризация; 2) за
електромагнитна вълна ориентацията на
равнината, съдържаща електрическия век­
тор; 31 обобщен термин за направление­
то на равнината на проводниците, обра­
зуващи излъчваща антена. Например вер­
тикалните антени излъчват вертикално
поляризирани вълни.
поляризация на базата (base bias) — по­
стоянен ток, подаден към базата на биполярен транзистор, с който се постига ра­
бота на транзистора в желаната област на
характеристиката му при определени из­
менения на сигнала. Вж. работна точка,
стабилизиране по постоянен ток.
поляризиращ ток (displacement current) ■
— понятие, въведено, за да се обясни про­
тичането на ток през диелектрика на кон­
дензатор, подложен на действието на
променливо напрежение. Този хипотети­
чен ток е равен на скоростта на изменение
на електрическия поток в диелектрика, но
във физическия смисъл на думата ток на
проводимост не протича, т. е. няма при­
движване на токоносители в диелектрика.
поляризиращ входен ток (bias current)
— в диференциален усилвател токът през
всеки от двата входни извода.
полярна диаграма (polar diagram) — в
общия случай за величина, която се про­
меня в зависимост от направлението, за­
творена крива, описана от върха на ра­
диус-вектор при завъртането му на 360 °,
като дължината на вектора отразява мо­
ментната стойност на величината, а ъгъ­
лът му — направлението й.
П. д. се използуват в електрониката за
илюстриране на насочеността, например
на антена или микрофон. Например насо­
чеността на уред, излъчваш еднакво във
всички направления, какъвто е вертикал­
ният излъчвател в хоризонтална равнина,
се изразява с кръгова П. д., а на такъв с
двустранна насоченост, какъвто е ленто­
вият (двупосочен) микрофон — с фигура,
приличаща на осмица.


последователен

резонанс

162

последователен
резонанс
(series
resonance) — резонанс във верига от по­
следователно свързани индуктивност и
капацитет (фиг. Π.Ι8). Появата на резо­
нанс се установява по минимума на импеданса на веригата при резонансната чес­
тота, която се определя с израза
1
ƒ=----- 7="
2nv4c
както е и при паралелен резон’анс. Вж. по­
следователен резонансен кръг.
последователен
резонансен
кръг
(acceptor circuit) —резонансна верига с ма­
лък импеданс при определена честота. Когато П. р. к. е свързан паралелно на вери­
га с голям импеданс, той действува като
режекторен филтър, който потиска сигна­
лите с определена честота. П. р. к. се съ­
стои от последователно свързани L- и Селементи. Вж. последователен резонанс,
заграждащ филтър.
последователна
модулация
(series

modulation) — mci од за осъществяване на
амплитудна модулация, при който лампи­
те на модулатора и модулационния усил­
вател се свързват последователно към ви­
соковолтовото захранване. Модулационният усилвател действува като товар на
модулатора, а създаденото върху него на­
прежение с модулираща честота пре­
дизвиква модулиране на изходния сигнал.
Схемата за П. м. (показана в принципен
вид на фиг. П.19) се отличава с предимст­
вото, че не изисква модулационна бобина

11.19. Принципна схема за последователна модулация


163

или трансформатор, но има и недоста­
тък — отоплителната нишка на модула­
тора (и съответно източникът на отопли­
телно напрежение) са под високо напре­
жение.
последователна стабилизация (series
stabilisation) — вж. коефициент на стаби­
лизация, стабилизация.
последователно
свързване
(series
connection) — начин на свързване на еле­
ментите на електрическа верига, при кой­
то през тях протича един и същи ток, а
напрежението се разпределя между еле­
ментите в зависимост от импеданса им
(вж. фиг. П.20). Еквивалентният импеданс
ZeKB на импедансите Zį, Z2, Zj и т. н.,
свързани последователно, се определя с
израза
Z екВ = Z 1+ Z 2 + Z 3 + ...
последователно (серийно) предаване
(serial transmission) — при предаването на
данни система, при която елементите на
даден сигнал се предават последователно
по един канал. Вж. паралелно предаване.
послесветене (afterglow, persistance) —
излъчване на светлина от екрана на
електроннолъчева тръба, след като въз­
буждането му с електронен сноп е спряно.
Времето на П. може да бъде от части от
секундата до няколко минути в зависи­
мост от луминофора. с който е покрит ек­
ранът.
постоянна памет (fixed storage) — в
ЕИМ и системите за обработка на данни
запомнящо устройство, чието съдържа­
ние не може да се изменя с програмни
инструкции. Като пример може да се по­
сочи перфолентата.
постоянна съставка (direct compo­
nent) — вж. постояннотокова съставка.

Ųzi

ř
ÙZ2
ř

Н^З Π.20. Проста верига от
vi
последователно свързани
J
елементи

потенциометър

постоянно
програмно
осигуряване
(firmware) — резидентно програмно оси­
гуряване, постоянно записано в полупро­
водникова интегрална памет тип ROM.
PROM, EPROM.
постояннотокова връзка (DC coup­
ling) — връзка между две последователни
стъпала, която позволява преминаването
на постояннотокови сигнали (сигнали с
нулева честота) от изхода на едното стъ­
пало към входа на следващото. П. в. мо­
же да представлява обикновена физическа
връзка между изходния и входния елект­
род на активните прибори или да се съ­
стои от съпротивителен делител на напре­
жение.
постояннотокова съставка (DC compo­
nent) — средната стойност на сигнал. Сиг­
нал, който обгражда еднакви по площ
участъци под и над оста на времето (на­
пример сигнал, който се състои само от
синусоиди), има средна стойност 0, т. е. не
притежава П. с. Всеки асиметричен (спря­
мо оста на времето) сигнал има средна
стойност и тя е една от съставките (тази с
нулева честота) на сигнала, получена след
преобразуването му в ред на Фурие. Вж.
фуриеров анализ.
постояинотоков усилвател (DC ampli­
fier) — усилвател с директна връзка меж­
ду отделните стъпала, което му позволява
да усилва постояннотокови или бавноизменящи се сигнали.
потенциален релеф (charge image) — в
телевизионна предавателна тръба начи­
нът, по който са разпределени зарядите
върху повърхността на мишената в резул­
тат на подавания оптичен образ. При раз­
виване на П. р. изходният видеосигнал на
тръбата се променя в зависимост от по­
тенциала на точката, в която в даден мо­
мент се намира развиващият лъч. Вж. те­
левизионна предавателна тръба.
потенциометър
(potentiometer)
—
1). уред за измерване на напрежение чрез
уравновесяването му в мостова схема с
известно напрежение; 2) двуелементен съ­
противителен делител на напрежение с ре­
гулируем коефициент на деление. П. на­
мират широко приложение в .електронна­
та апаратура като средство за регулиране
на даден параметър, например коефициен­
та на усилване на усилвател. Те се конст­


потискане на носещата вълна
руират като съпротивителни елементи с
подвижен плъзгач, който се измества чрез
въртеливо или линейно движение на регу­
лиращото копче. Графичното означение
на съпротивителен потенциометър е пока­
зано на фиг. П.21.
потискане на носещата вълна (carrier
suppression) — метод за радиопредаване с
амплитудна модулация, при който носе­
щата вълна не се излъчва или се излъчва с
много малка мошност. Това е възможно,
защото информацията се пренася от
страничните ленти. В приемната станция
носещата честота се възстановява, за да
може да бъде извършено детектиране, ка­
то необходимият сигнал от целта се гене­
рира на място.
потискане на повдигнатите честоти
(post-emphasis) — вж. обратна корекция.
потисната лента (rejection band) — чес­
тотна лента, която не се пропуска от да­
ден филтър. Вж. филтър.
поток (flux) — термин, използуван за
описване на групово движение на частици
и фотони, или на разположението на си­
ловите линии на електрическо или магнит­
но поле.
поток na разсейване (leakage flux,
magnetic flux leakage) — в магнитна вери­
га част от магнитния поток, който не пре­
минава по основния (желания) магнитен
контур. Например при трансформаторите
П. р. е този, който не е свързан с вторич­
ната намотка и следователно не доприна­
ся за създаването на вторично напреже­
ние.
право запалване на дъга (arc through) —
създаване на проводимост между анода и
катода на газоразрядна лампа в нормална
посока, но във време, когато анодът не
трябва да провежда електрически ток.
правоъгълен сигнал (square wave) —
сигнал, който се изменя равномерно меж­

164
ду две постоянни стойности и остава ра­
вен на тези стойности за еднакви интерва­
ли от време. Предните ri задните фронто­
ве на отделните импулси са пренебрежи­
мо кратки в сравнение с периода на сигна­
ла, както е показано на фиг. П.22. П. с. са
съставени от голям брой нечетни хармоници и намират широко приложение за
проверка и синхронизация на електронни
схеми.
правоъгълна развивка (orthogonal scan­
ning) — развивка, при която електрон­
ният лъч попада върху мишената винаги
под прав ъгъл. Това е необходимо усло­
вие при телевизионните предавателни
тръби с бавни електрони, например ортиконите, за да се постигне стабилизация на
потенциала по цялата площ на развивана­
та повърхност на мишената. Ако за от ­
клоняване на електронен лъч с бавни
електрони се използуват традиционните
електростатични или магнитни отклонителни системи, в центъра на мишената
електронният лъч попада под прав ъгъл,
но в останалата й част попада под ъгъл,
различен от правия. В резултат потенциа­
лът на повърхността на мишената не е
стабилизиран на една и съща стойност и
в изходния сигнал на тръбата се появяват
„затъмнени“ участъци. Този ефект може
да се избегне и развиваната повърхност
на мишената може да се стабилизира, ако
електронният лъч попада под прав ъгъл
във всички точки на мишената. Това се
постига чрез използуване на аксиално
магнитно поле едновременно с полето за
отклоняване на лъча. Аксиалното поле
може да се използува и като дълга маг­
нитна леща за фокусиране на лъча върху
мишената.
прагова честота (threshold frequency) —
вж. фотоелектронна емисия.
прагов елемент (threshold element) — в

Време

П.21. Графично означение на потенцио­
метър

П.22. Идеален правоъгълен сигнал


165

цифровата схемотехника логически еле­
мент, на чийто изход се появява 1 тогава
и само тогава, когато най-малко п от вхо­
довете му са също в състояние 1 (п е цяло
неотрицателно число, наречено прагово
за елемента). Терминът може да бъде раз­
ширен, така че да обхваща случаите, кога­
то фиксирано изходно състояние (напри­
мер 1) се появява тогава и само тогава,
когато най-малко « от входовете са в
предварително дефинирани състояния (не
задължително В
прагов сигнал (threshold signal) — ми­
нималният сигнал, който може да бъде
разграничен от дадено устройство при да­
дено ниво на смущенията.
предаване с две странични ленти
(double-sideband transmission) — система
за радиопредаване с амплитудна модулация, при - която двете странични ленти
се излъчват изцяло. Тази система се изпо­
лзува в радиопредаванията на дълги,
средни и къси вълни.
предаване с една странична лента
(single-sideband transmission) — предава­
телна система с амплитудна модулация,
при която се излъчва само едната стра­
нична лента, а носещият сигнал и другата
странична лента се потискат. Предимст­
вото на П. е. с. л. е в това, че се заема два
пъти по-тясна честотна лента в сравнение
с предаването с две странични ленти.
Приемането обаче е свързано с известни
трудности, защото потиснатата носеша
честота трябва да бъде възстановена, 3¿’.
да може да се извърши детектирането.
предаване с независими странични лентг
(independant sideband transmission) — сис­
тема за амплитудна модулация, при която
една от страничните ленти се получава
от модулация на един сигнал, а другата
странична лента — от модулация на друг
сигнал. Тази система не е намерила широ­
ко приложение главно поради трудности­
те, свързани с разделянето на двата сигна­
ла в приемника.
предаване с частично потисната стра­
нична лента (vestigial sideband trans­
mission) — система за радиопредаване с
амплитудна модулация, при която едната
от страничните ленти се излъчва изцяло,
а другата (обикновено съответствуваща
на ниските честоти) се излъчва само от­

предавателна характеристика

части. Тази система се използува в теле­
визията за предаване на сигнала на изоб­
ражението (видеосигнала). Нейното пре­
димство се състои в това, че заема по-тяс­
на честотна лента в сравнение със систе­
мите, при които двете странични ленти се
излъчват изцяло.
предавателна линия (transmission line)
— система от проводници, които свърз­
ват две точки, по която може да се пре­
дава електрическа или електромагнитна
енергия. Телефонните линии и захранва­
щата мрежа са два примера за П. л. В
електрониката обикновено с този термин
се нарича линията, по която се предава
високочестотна енергия, например от пре­
давател до антена.
Основно изискване при П. л.. е да пре­
насят енергията от началната към крайна­
та точка без загуби от излъчване. При ед­
на от използуваните конструкции се из­
ползуват два еднакви проводника, монти­
рани близо и успоредно един до друг, та­
ка че се получава уравновесена верига, ка­
то излъчването от единия от проводници­
те се неутрализира от излъчването на дру­
гия. Този тип двупроводникови П. л. се
използуват за пренасяне на високочестот­
на енергия, например при предавателите.
При малки мощности обикновено се
използуват коаксиални линии, при които
единият от проводниците представлява
цилиндър, действуващ като екран спрямо
разположения концентрично в него втори
проводник. Този тип кабели се използу­
ват например за връзка между УКВ или
телевизионни приемници към техните
приемни антени.
При честоти над 1000 MHz П. л. пред­
ставляват вълноводи, които могат да се
разглеждат като коаксиални линии без
вътрешен проводник, като енергията се
въвежда или извежда от вълновода чрез
сонди.
Вж. вълново съпротивление, коаксиален
кабел.
предавателна характеристика (transfer
characteristic) — 1) за активен прибор кри­
вата. която отразява зависимостта на из­
ходния ток от входното напрежение или
ток. При електронните лампи и полевите
транзистори входната величина е напре­
жение. а при биполярните транзистори —


предварителна

корекция

i ок; 2) при телевизионните предавателни
тръби зависимостта на изходния ток от
входния светлинен сигнал; 3) при магнит­
ния запис крива, която отразява зависи­
мостта на магнитната индукция от намагнитващата сила.
предварителна корекция (pre-empha­
sis) — използуване на верига за повдигане
на честотната характеристика в областта
на високите честоти преди записване или
излъчване на звуков сигнал. В устройст­
вото за възпроизвеждане на звука или в
приемника се извършва обратна корек­
ция, за да се получи равна честотна харак1еристика. Спадащата честотна характе­
ристика на веригата за обратна корекция
в областта на високите честоти намалява
субективния ефект от шума, въведен при
излъчване или запис на сигнала, като с то­
ва се подобрява отношението сигналб
шум.
преднапрежение на електрод (на акти­
вен прибор) (electrode bias) — напрежение
за установяване на работния режим на
електрод без сигнал, като същевременно
се отчита и падът на напрежението в свър­
заната към електрода верига.
предпазител (fuse) — защитен елемент,
който се нагрява и стопява, като по този
начин прекъсва веригата, когато токът
през нея надвиши определена стойност.
Токът на прекъсване зависи от напречно­
то сечение и материала, от който е напра­
вен П. Графичното означение на П. е по­
казано на фиг. П.23.
предусилвател (preamplifier) — усилва­
тел, предназначен за усилване на сигнала
от даден източник до стойност, подходя­
ща за управление на главния усилвател.
Когато сигналът от източника е много
слаб, как го е при някои микрофони, П. се
монтира близо до него, за да се осигури
необходимата висока стойност на отно­
шението сигнал/шум. Вж. камерен пред­
усилвател. В звукотехническите Hi-Fi уст­
ройства обикновено П. включват и
средства за корекция (в зависимост от из­
ползуваната звукоснемаща глава или
магнетофонна лента), за смесване ικι нискочес им ни си: !м :и и м ре! \ транс л

Н У Графично означение на une

166
презредова развивка (interlaced scan­
ning) — в телевизията система за верти­
кална развивка, при която развиващият
лъч обхожда изображението по разполо­
жени на еднакво разстояние един от друг
редове, като при това всеки следващ ход
на вертикалната развивка е малко измес­
тен във вертикална посока спрямо пре­
дишния ход, така че за развиване на пъл­
ното изображение са необходими двашли
повече цикли на вертикалната развивка.
При двойната П. р. редовете, описани при
поредния цикъл на вертикалната развив­
ка, попадат върху средната линия между
два реда, описани при предишния цикъл
на развивката.
преместващ регистър (shift register) — в
ЕИМ запомняща схема, в която даден на­
бор от цифри може да се премества наля­
во или надясно (спрямо даден разред). В
частност П. р. представлява поредица от
последователно свързани елементи с две
устойчиви състояния (тригери), в която
може да бъде записана двоична дума чрез
последователно подаване на елементите
на думата на входа на първия тригер с
честота, определена от тактовия генера­
тор.
преобразуване звезда-триъгълник (star­
delta transformation) — метод за опростя­
ване на верига при решаване на задачи за
определяне на параметрите й чрез преоб­
разуване на съединения в звезда (или три­
ъгълник), съответно в съединения в три­
ъгълник (или звезда), които за дадена чес­
тота имат аналогични свойства. Преоб­
разуването е аналогично на преобразува­
нето на Т-звено в П-звено. Използуват се
следните зависимости (вж. фиг. П.24):

7-7+7+Ζ^.
Ζ\- А/ + 'Ch+e—:—.

ZcZa
Ζ3 = Zt.+Za +-į~:
Ze
ZiZļ
z =------LJ—■
Ζ}3Ζβ + Ζ3


167

Z,Z2
^Λ-Ζ|+Z2 + Z3'
ZiZj
7 =------- --------- .
Zļ+Z2+Z3

преобразувател (converter) — общо на­
именование на устройство, което се из­
ползува за преобразуване на: 1) вида на
тока — например преобразувател на про­
менлив в постоянен ток (изправител) или
на постоянен в променлив ток (инвертор)·,
2) изходното напрежение на захранващ
източник — например за преобразуване
на постоянно изходно напрежение 12 V в
променливо напрежение 240 V; 3) честоlaта на сигнал — например честотният
преобразувател в суперхетеродинен при­
емник: 4) начина за кодиране на инфор­
мация — например преобразувател на те­
левизионния стандарт, който преобразува
сигнал за изображение с 625 реда в екви­
валентен сигнал за същото изображение с
405 реда.
преобразувател аналогов сигнал-често­
та (analog-to-frequency converter) — преобразувателна схема, на чийто вход се по­
дава аналогов сигнал, а на изхода и се по­
лучава периодичен сигнал с честота, про­
порционална на големината на входния
сигнал.
преобразувател на Хол (Hall gene­
rator) — прибор, включващ тримерен
(т. е. със съизмерими размери в трите на­
правления на пространството) елемент от
материал, при който ефектът на Хол се
проявява достатъчно силно, за да може
приборът да се използува на практика за
получаване на достатъчно голямо напре­
жение при поставянето му в съответно

претоварване

магнитно поле и при пропускане през не­
го на съответен ток. Конструкцията на
П. X. се допълва с необходимите изводи,
корпус и контактни пластинки от магнит­
но мек или магнитно твърд материал.
преобразувател на честота (frequency
changer. US frequency converter) —схема,
която преобразува модулиран сигнал с
дадена носеща честота в модулиран сиг­
нал с друга, обикновено по-ниска носеща
честота. Такива схеми се използуват в ci перхетеродинните приемници за прехвър­
ляне на модулацията от приетия сигнал
към междинната честота. П. ч. съдържат
генератор на честота ƒ/. чийто изходен
сигнал се подава на смесител заедно с
входния сигнал с честота ƒ?. Изходната
честота на смесителя е равна на (//_ƒ_?).
Много от използуваните в практиката
П. ч. използуват отделни активни прибори
за генериране на честотата ƒ / и за смесва­
не на двете честоти, въпреки че съществу­
ват схемни варианти, при които един ак­
тивен прибор изпълнява функциите на автогенериращ смесител, влоковою гра­
фично означение на П. ч. е показано на
фиг. П.25.
претоварване (overloading) — 1) режим
на работа на източник на електрическа
енергия, при който от него се консумира
повече енергия, отколкото източникът
може да подава за продължителен период
от време без прегряване или повреда. На­
пример. ако двата електрода на галвани­
чен елемент бъдат свързани накъсо, про­
тичащият ток на претоварване може да го
повреди невъзвратимо; 2) подаване на
входен сигнал с много голяма амплитуда
към устройство, активен прибор или отде­
лен елемент. При аналоговите устройства
такъв входен сигнал излиза извън линей-

II 2:

II 24. С вързване в звезда и в триъгълник

1 рафично означение на преобрао.
вател на често i а


преход
ната област на входно-изходната характе­
ристика и предизвиква нелинейни изкри­
вявания.
преход (junction) — в полупроводников
прибор преходна област между две облас­
ти с различен тип проводимост, например
PN преходът е преходната област между
област c Р проводимост и област c N про­
водимост.
Когато един PN П. е поляризиран в
права посока, както е показано на фиг.
П.26а. т. е. Р областта е положителна
спрямо N областта, през П. протича зна­
чителен ток. Той се създава от основните
токоносители, т. е. дупки от Р областта
(които се придвижват към областта с от­
рицателен потенциал) и електрони от N
областта (които се придвижват към об­
ластта с. положителен потенциал). Този
ток, наречен ток в права посока, бързо на­
раства с увеличаване на напрежението.
Ако обаче посоката на батерията се
обърне, основните токоносители се отда­
лечават от П. и в него се създава недостиг
на токоносители: казва се, че П се превръ­
ща в обеднен слой. Токът, който протича
през обратно поляризиран· П., е много
малък и се дължи на неосновни токоноси­
тели — електрони от Р областта и дупки
от N областта. Този малък обратен ток
практически не зависи от приложеното
обратно напрежение.
преход на сигнал (transition) — рязко
преминаване от една установена стойност
на сигнала към друга. Така идеалните им­
пулси имат по два П. с. Често вместо П. с.
се използува терминьi. ..фронГ’. напри­

168
мер „заден фронт на импулс".
преходна характеристика (step respon­
se) — реакцията на устройство или систе­
ма при подаването«на входен сигнал с
форма на стъпална функция.
преходна
честота
(transition
fre­
quency) — при биполярните транзисто­
ри — честотата f у, при която абсолютна­
та стойност на коефициента на усилване
по ток в схема с общ емитер става равна
на 1. Следователно П. ч. е равна на горна­
та граница на честотния обхват, в който
транзисторът може да се използува като
усилвател.

преходно изкривяване (crossover distor­
tion) — при усилватели клас В изкривява­
не на формата на сигнала при малки стой­
ности на тока. П. и. се проявяват като
промяна на характера на кривата близо
до нулевата линия, както е показано на
фиг. П.27, и се предизвикват от известно
закъснение при прехвърляне на сигнала от
едната половина на изходното стъпало
към другата. Вж. работа в режим клас В.
пречупване (refraction) — отклоняване
на траекторията на светлинен лъч, радио­
вълни или поток от електрони, причинено
от изменение на скоростта на разпростра­
нението им при преминаване през грани­
цата между две среди. П. при преминава­
не на бял светлинен лъч през стъклена
призма е един от познатите примери за
това явление. Отделните компоненти на
светлината се отклоняват в различна сте­
пен. така че светлината излиза от призмаla. разположена в светлинен спектър. В

11.26. а — движение на-основни токоносители в PN преход, поляризиран в права посо­
ка; б — движение на неосновни токоносители в обратно поляризиран PN преход


169

П.27. Преходно изкривяване
този случай П. е причинено от различния
коефициент на пречупване на въздуха и
стъклото.
При радиовълните П. се наблюдава в
горните слоеве на атмосферата при пре­
минаване през пластове с различна плът­
ност на електроните. В резултат на П. ра­
диовълните се връщат обратно към зем­
ната повърхност. Електронният лъч се
пречупва, когато преминава през грани­
цата между две - електрически полета с
различни потенциали. Този ефект се из­
ползува в електронните лещи и системите
за електростатично отклонение.
прибор със зарядно пренасяне (chargecoupled device) — прибор, при който заря­
дите, намиращи се на полупроводникова­
та му повърхност, могат да се пренасят
като зареден пакет до съседни зони от по­
върхността на полупроводника под дейст­
вието на напрежителни импулси, подава­
ни към управляващите електроди. Такъв
прибор може да се използува за запомня­
не на информация. Ако управляващите
електроди представляват тънки успоред­
ни ивици, разположени на еднакво раз­
стояние една от друга, чрез подходящо
изместени по фаза импулси натрупаните
под първия електрод заряди могат да се
пренасят по повърхността на прибора
както в преместващ регистър.
Начинът на производство на П. з. п.
има общи черти с технологията за произ­
водство на полеви транзистори с изолиран
гейт и в същото време е по-прост, защото
не е необходимо извеждането на електро­
дите или отлагането на материал чрез дифузия. Тези прибори могат да се произ­
веждат с много малки размери, така че да
се постигне голяма плътност на елементи­
те. Използуват се в запомнящи устройст­

приемане с повдигната носеща честота
ва с последователно въвеждане на данни­
те и успешно конкурират по параметри
магнитните дискове и магнитните ленти,
като при еднакъв обем на паметта уст­
ройствата с такива прибори имат значи­
телно по-малки размери от дисковете или
касетите. Обаче паметите, изградени на
базата на П. з. п., имат съществен недо­
статък
те са енергозависими. Вж. енергозависима памет.
прибор, чувствителен към статични за­
ряди (static-sensitive device) — транзистор
или интегрална схема, които могат да бъ­
дат частично или напълно повредени от
статични заряди, създадени по време на
манипулиране с елементите, ако не бъда i
взети специални мерки за отстраняване на
тези заряди. Много често CMOS елемен­
тите са ΓΊ. ч. с. з.
приемане с вътрешен носещ сигнал
(inter-carrier reception) — в телевизията
мегод за приемане на звука, при който
честотно модулираният звуков сигнал се
отделя от видеодетектора или от следва­
що допълнително детекторно стъпало във
вид също на честотно модулиран сигнал
с носеща честота, равна на разликата
между носещите честоти на видеосигнала
и на звуковия сигнал. Този метод има
предимството, че централната честота на
звуковия сигнал не се влияе от дрейфа на
местния осцилатор (хетеродина) на при­
емника.
приемане с две междинни честоти
(double superheterodyne reception) — ме­
тод за приемане, при който се използуват
две междинни честоти, като с високата
междинна честота се намаляват смуще­
нията от огледалния канал, а с ниската
междинна честота се получава голяма из­
бирателност по съседен канал.
приемане с повдигната носеща честота
(exalted-carrier reception, US reconditionedcarrier reception) — приемане на ампли­
тудно модулирани сигнали с една стра­
нична лента, с две странични ленти или с
частично потисната странична лента, при
което носещият сигнал се усилва повече
от страничните ленти с цел да се намалят
изкривяванията. Вж. амплитудна модула­
ция, предаване с две странични ленти, пре­
даване с една странична лента, предаване
с частично потисната странична лента.


приемник

170

приемник (receiver) — в общия случай
устройство, предназначено да възпроиз­
вежда сигнал в разбираема форма. Така
телефонният П. (телефонът) преобразува
входния нискочестотен сигнал в звукови
вълни. Радиоприемникът преобразува
предадените чрез електромагнитни вълни
сигнали в звукови вълни, а телевизион­
ният П. — във визуално изображение.
приемно изпитване (acceptance test) —
изпитване, на което се подлага отделен
компонент или цяло устройство, за да се
демонстрира на потребителя, че обектът
на изпитването отговаря в задоволителна
степен на всички негови изисквания.
приемночредавателно устройство (trans­
ceiver) устройство, обикновено преноси­
мо, което може да се използува както ка­
то приемник, така и като предавател. Го­
ляма част от схемите в П.-п. у. са общи за
приемната и предавателната част.
примес (impurity) — в полупроводнико­
вата технология чужд елемент, добавен в
малко, но контролирано количество към
полупроводников елемент с цел получава­
не на необходимата проводимост — Р
или N тип. При съставните полупровод­
никови материали под П. се разбира из­
лишък на един от елементите, които вли­
зат в състава на полупроводниковия ма­
териал.
примесен полупроводник (extrinsic semi­
conductor) — полупроводник, чиято прово­
димост зависи от наличието на примеси.
Повечето полупроводникови материали в
чисто състояние са почти непроводящи,
но въвеждането на определено количест­
во подходящи примеси може да увеличи
проводимостта им до стойност, при коя­
то материалът може да бъде използуван
за производство на полупроводникови
прибори, например диоди или транзисто­
ри. Концентрацията на примесите обик­
новено е много малка — 1:10®. Това озна­
чава, че изходният полупроводников ма­
териал трябва да бъде много чист. Вж.
собствен полупроводник.
принудени трептения (forced oscil­
lations) — вж. трептения.
принудителен престой (downtime) —
време, през което дадена апаратура не
може да работи поради възникване на по­
вреди. Апаратурата, използувана в някои

обществени сектори, например радиопре­
давателите. трябва да има колкото е въз­
можно по-кратък П. п., затова такава апа­
ратура се конструира с възможност за
много бърза диагностика и бързо отстра­
няване на повредите.
прищипване (pinch-off) — прекъсване на
дрейновия ток в полевите транзистори
поради стесняване на канала. Например
отрицателното напрежение, подадено към
гейта на транзистор c N канал, при което
дрейновият ток намалява до нула, се на­
рича напрежение на П.
пробив (breakdown) — 1) рязко намаля­
ване на съпротивлението на изолатор
между два електрода от практически без­
крайно голяма стойност до нула; 2) явле­
ние в обратно поляризиран полупровод­
ников преход (диод), при което преходът
преминава от област с високо динамично
съпротивление към област с ниско дина­
мично съпротивление и в резултат се уве­
личава токът в обратна посока.
пробивно напрежение (breakdown vol­
tage) — 1) напрежението, при което изола­
торите губят изолационните си свойства,
в резултат на което през изолатора или
по неговата повърхност протича ток под
формата на разряд; 2) П. н. на полупро­
водников прибор — вж. лавинен пробив,
ценеров ефект.
проверка чрез допълнителни разреди
(redundancy check) — автоматично или
програмно извършвана проверка чрез до­
пълнителни разреди, въведени в сигнала,
с която се установяват неизправности в
работата на ЕИМ.
програма (program) — набор от инст­
рукции за цифрова ЕИМ, подредени в не­
обходимата последователност за осъ­
ществяване на желана операция. Край­
ният резултат от осъществяването на да­
дена П. може да бъде решаването на за­
дача или подготовката на група от данни.
програмен език (computer language) —
комбинация от символи, думи и съобще­
ния, която се подчинява на определени
синтактични правила и която се използу­
ва за създаване на програма за ЕИМ. В
по-старите методи на програмиране на
Цифрови ЕИМ се използуват инструкции,
които могат да се възприемат директно
от централния процесор. Тези инструкции


171

се записват във вид на двоични числа като
машинен код или език и имат същест­
вен недостатък, че програмистът трябва
да бъде изключително добре запознат с
функциите на процесора. Днес инструк­
циите могат да бъдат написани на един
от множеството съществуващи П. е. от
различни нива.
В П. е. от високо ниво инструкциите
могат да се запишат в малък брой изрази,
като се използуват общоприети термини
или мнемоники. Всеки израз, написан на
П. е. от високо ниво, се разширява и пре­
образува в комплект от инструкции на
машинен език чрез процес, наречен компи­
лиране, който се осъществява с помощта
на специална постоянна програма, вгра­
дена в ЕИМ. Когато компилирането се
извършва на по-ниско ниво, процесът
обикновено се нарича асемблиране.
Emo някои от широко използуваните
днес П. е.:
БЕЙСИК (BASIC,
Beginner’s
All­
purpose Symbolic Instruction
'Code, в буквален превод „уни­
версален символичен код за
представяне на инструкции,
предназначен
за ■ начинае­
щи“) — прост П. е. с много
широко приложение, макар че
не е толкова ефективен като
езиците от най-високо ниво.
АЛГОЛ (ALGOL,
ALGOrithmic
Language) — Π. е., в който инст­
рукциите са представени във
формата на алгоритми.
ФОРТРАН (FORmula TRANslation, в
буквален превод „представяне
на формули“) — П. е., използу­
ван главно при решаване на ма­
тематически или логически за­
дачи.
КОБОЛ (COBOL, COmmon Business
Oriented Language, в буквален
превод „език, ориентиран към
дейности със стопански харак­
тер) — П. е., използуван в адми­
нистративно-управленската
и
търговската дейност.
програмируема
еднопосочна
памет
(programmable
read-only
memory,
PROM) — еднопосочна памет, в която
програмата се въвежда от потребителя.

пространствен заряд
При запомн <щите устройства с биполярни елементи това се извършва с подаване
на напрежения, по-високи от работните.
След като е въведена по този начин, про­
грамата се съхранява неограничено дъ го
време.
програмно осигурявие (software) — про­
грамите, подпрограмите и документация­
та, необходими за работата на ЕИМ в
системите за обработка на данни. Вж.
техническо осигуряване.
прогресивна
развивка
(sequential
scanning) — система за развивка, при коя­
то редовете на изображението се обхож­
дат последователно по време на всеки
вертикален цикъл на развиващия елемент.
В използуваните телевизионни системи се
прилага презредова развивка, защото с
нея се намалява честотната лента. Вж.
презредова развивка.
продължителност на задния фронт (fall
time) — вж. време за спадане.
продължителност на импулс (pulse
duration) — времето, необходимо за уве­
личаване и спадане на моментната стой­
ност на импулсен сигнал до предварител­
но определено ниво.
прожекционна телевизия (projection
television) — система за възпроизвеждане
на телевизионно изображение, при която
изображението, получено върху екрана на
кинескоп с малки размери, се прожектира
по оптичен път върху по-голям екран. В
битовите приемници за П. т. екранът е от
шлифовано стъкло, а оптичното изобра­
жение се прожектира върху задната му
повърхност чрез оптична схема. Както е
показано на фиг. П.28, оптичната система
е начупена, за да заема минимално място,
и съдържа вдлъбнато огледало, плоско
огледало и коригираща леща за намаля­
ване на оптичните изкривявания. Този
тип оптична система е разновидност на
системата, използувана в огледалните те­
лескопи. При по-големи инсталации, на­
пример в кината, оптичното изображение
се прожектира върху предната повърх­
ност на отражателен екран.
пространствен заряд (space charge) — в
общия случай резултатен електрически за­
ряд, създаден от струпване на йони или
електрони в даден обем. При електронни­
те лампи с този термин се нарича струп-


пространство

за

прелитане

172

11.28. Начупена оптична система, използувана в прожекционната телевизия
нането на електрони в пространството
между катода и управляващата решетка.
Електроните напускат нагретия катод с
някаква начална скорост, която бързо на­
малява до нула под действието на отри­
цателния заряд на решетката и положи­
телния заряд върху катода, получен след
загубата на електрони. Някои електрони
се връщат към катода, но други се опреде­
лят непрекъснато, така че в пространство­
то между решетката и катода остава
електронен облак. В пентодите подобен
П. з. възниква и между екранната и антидинатронната решетка. Вж. фиктивен ка­
тод.
пространство
за прелитане (drift
space) — в лампа със скоростна модула­
ция пространството между групиращия
електрод и уловителя, в което няма про­
менливи полета и в което се образуват
сгъстявания в скоростно модулирания
електронен лъч. Вж. групиране на електро­
ни, диаграма на Епългейт, скоростна мо­
дулация, уловител.
противопаразитен филтър (parasitic
stopper, stopper) — елемент, използуван, в
електронните схеми за предотвратяване
на паразитни трептения. За целта обикно­
вено се използуват резистори с малко съ­
противление, например 47 Ω, малки бо­
бини и феритни пръстени. П. ф, се монти­
ра последователно на изводите на актив­
ния елемент на възможното най-малко
разстояние от него.

противотактен режим иа работа (pushpull operation) — режим на работа на
електронна схема, в която две вериги със
съгласувани параметри пропускат сигна­
ли в противофаза. Двата сигнала се полу­
чават от фазоинвертор, а двата изходни
сигнала от противотактното стъпало се
обдиняват. Този режим на работа нама­
лява изкривяванията, предизвикани от
четни хармонични съставки, позволява да
се избегне използуването на поляризира­
щи трансформаторни магнитопроводи и
да се намали консумацията на ток, тъй
като двата активни прибора работят в ре­
жим клас В.
Принципът на действие е илюстриран
с типичната противотактна схема, показа­
на на фиг. П.29. Параметрите на двата
транзистора трябва да бъдат внимателно
подбрани. Сигналите в противофаза се
получават от вторичната намотка със сре­
ден извод на входния трансформатор, а
двата изходни сигнала се обединяват в
първичната намотка със среден извод на
изходния трансформатор.
противотактен усилвател от последова­
телен тип (single-ended push-pull) — схема,
съставена от два активни прибора, свърза­
ни последователно между линиите на за­
хранването. Двата активни прибора рабо­
тят в противотактен режим, а изходният
сигнал се снема от общата им точка.
Принципната схема е показана на
фиг.П.30. Ако двата транзистора са едно-


173

проходен

импеданс

11.29. Противотактен усилвател
типни, входните им сигнали трябва да бъ­
електрона. П. влиза в структурата на
дат с обратна фаза, което означава, че е
атомното ядро. Вж. електрон, неутрон.
необходимо допълнително фазоинвертипроход (port) — двойка изводи на мноращо стъпало. Ако обаче транзисторите
гополюсник, които могат да служат като
са комплементарни (фиг. П.31), към тях
вход за подаване на сигнали или изход,
може да се подава един общ входен сиг­
откъдето се вземат сигнали. Един четиринал и фазоинвертиращо стъпало не е не­
полюсник като простия филтър, показан
обходимо.
на фиг. П.32, може следователно да се
противотрептящ кръг
(anti-hunting
разглежда като двупроходна верига.
circuit) — схема, включена в система с об- >
проходен импеданс (transfer '. impe­
ратна връзка с цел да се избегне самовъзdance) — комплексното отношение между
буждане. Тази схема обикновено пред­
напрежението, подадено на една двойка
ставлява комбинация от съпротивителни
изводи на многополюсник, към тока на
и капацитивни елементи и поглъща енер­
друга двойка изводи, при условие, че ос­
гия при честоти, при които има вероят­
таналите двойки изводи са натоварени по
ност в системата да се появят трептения
предварително определен начин — напри­
от самовъзбуждане.
мер, ако има други генератори, те трябва
протон (proton) — елементарна частица
да бъдат заменени с вътрешните им импес положителен заряд, равен по абсолютна
данси. П. и. се дефинира по същия начин
стойност на заряда на електрона. Масата
като стръмност на характеристиката,
на П. е много по-голяма от масата на
но условията на включване на изводите

ПротиЬоптактни
ЬходоЬе

----- О
Изход
-

-о -

11.30. Принципна схема на противоракетен П.31. Принципна схема на противоракетен
транзисторен усилвател от последователен усилвател от последователен типС-комплетип
ментарни транзистори


пулсации

¡1.32. Пример ui ,;в> проходна верига

на многополюсника са различни.
пулсации (ripple) — променливотоко­
вите съставки на изходния ток на изпра­
вител. При еднополупериодните изправи­
тели честотата на П. е равна на честотата
на входното напрежение, а при двуполупериодните изправители — два пъти повисока.
пусков. електрод (starting electrode) —
електрод в газоразрядна лампа, използу­
ван за предизвикване началото на йонизация, чрез която се осъществява основният
разряд.
пълен коефициент на контраст
γ
(gamma) — в телевизията коефициент,
който отразява зависимостта между
контраста на телевизионното изображе­
ние и контраста на оригинала. Количест­
вено този коефициент се изразява чрез
стръмността на кривата на, зависимостта
на изходната яркост от входната. От
фиг. П.ЗЗ се вижда, че П. к. к. се определя
от наклона на хордата, която свързва точ­
ките Р и Q, дефиниращи съответните еле­
менти от изображението и от оригинала,
по които тя се определя. В този случай
П. к. к. е
log R? — log R¡
7 log S2 — log Si

където Rt и Rļ са яркостите в двете точки
на изображението, a S; и Sj — яркостите
на съответните точки на оригинала.
В цветната телевизия П. к. к. трябва да.
бъде единица, но в черно-бялата телеви­
зия цветовият контраст се губи и П. к. к.
трябва да бъде малко по-голям, като пре­
поръчителната стойност е около 1,2.
Измереният П. к. к. във всяка една
точка на кривата значително се отличава
от пълния поради нелинейността на зави­
симостта. П. к. к. (или градиентът на
контраста) в дадена точка от характерис1 иката се измерва чрез наклона на допи­

174
рателната към кривата в кои ючка. Гази
стойност също е полезно да се знае, защо10 представлява критерий за видимостта
на детайлите в съответната точка на изображението. Чрез допълнителната AB
(фиг. П.ЗЗ) може да се определи П. к. к. в
участъците от изображението с малка яр­
кост. Очевидно стойността на коефициен­
та на контраст в тази точка е по-малка
от П. к. к., което показва, че е необходимо
известно „повдигане на черното".
пълен телевизионен сигнал (television
waveform, video signal. US composite
signal) — в телевизията сигнал, получен
след комбинирането на сигнала на изоб­
ражението (видеосигнала) с гасящите и
синхронизиращите сигнали. Начинът на
комбиниране на сигналите е илюстриран
на фиг. Н. 6 а. Вж. сигнал на изображе­
нието, сигнал за синхронизация.
пълна комплексна проводимост Y
(admittance) — величина, характеризира­
ща „лекотата", с която електрическият
ток преминава през дадена верига. П. к. п.
е равна на комплексното отношение на
тока в променливотокова верига към
е. д. н„ което предизвиква този ток. и е
реципрочна на и.мнеданса на веригата,
следователно притежава реална и имаги­
нерна съставка, което се отразява с урав­
нението
U = G + jB.
където Y е пълната проводимост. G — ак­
тивната проводимост, а В — реактивната
проводимост. Числената стойност tra
П. к. п. се изчислява с израза

y=J(G2+b2).
Понятието „проводимост“ се използу­
ва при решаване на задачи за вериги с па­
ралелно свързани елементи, тъй като за
да се изчисли еквивалентната проводи­
мост на такава верига, активните й проводимости се прибавят, ¿i реактивните се
прибавят или изваждат (в зависимост от
знака им). Измервателната единица за
проводимост е сименс (S). Вж. активна
проводимост, импеданс. реактивна прово­
димост.
пълно съпротивление на електрод
(electrode impedance) — отношение на на­
прежението, подадено към даден елект­
род на активен прибор, към резултатния
ток през този електрод. Стойността на
П. с. е. обикновено се дава при определе-


175

първичен преобразувател

Логаритъм onn контрастността на оригинала

11.33. Определяне на пълния коефициент на контраст у

ни работни условия. Това е общ параме­
тър, а електрическите характеристики на
електролит© обикновено се дефинират с
по-специфичните параметри като дина­
мично съпротивление на електрод и ста­
тично съпротивление на електрод.
първичен галваничен елемент (primary
cell) — галваничен елемент, при който хи­
мическата енергия на съставните му еле­
менти предизвиква протичане на електри­
чески ток във външна верига, като проце­
сът обикновено е необратим за разлика
от вторичните (галванични) елементи.
Най-разпространеният вид от многото
съществуващи П. г. е. е елементът на
Лекланше.
първичен електрон (primary electron) —
електрон, отделен от нагрят катод в ре­
зултат на термоелектронна емисия, от
фотокатод, облъчен със светлина, или от

студен катод под действието на силно
електрическо поле. Вж. вторичен елект­
рон.
първичен преобразувател (transducer) —
устройство, което реагира на входен сиг­
нал, предаден чрез един вид енергия, и съ­
здава изходен сигнал, свързан с входния
чрез определена зависимост, но предаден
чрез друг вид енергия. Обикновено видо­
вете енергия са акустична, механична и
електрическа. Например микрофонът пре­
образува акустичната енергия в електри­
ческа. Този пример е интересен, защото в
действителност енергията се преобразува
на два етапа. Първоначално акустичната
енергия (трептенията на въздуха) се пре­
образува в механична (вибрации на мем­
браната) и след това в електрическа (про­
мяна на напрежението на изводите на
микрофона).


работа

в

реално

време

работа в реално време (real-time
operation) — режим на работа на ЕИМ,
при който тя извършва операции по вре­
мето на протичането на даден физически
процес, така че резултатите от тези опера­
ции могат да се използуват за непосредст­
вено управление на процеса.
работа в режим клас A (class-A
operation) — режим на работа на активен
прибор, при който преднапрежението и
амплитудата на сигнала са подбрани та­
ка. че изходният ток протича и през двата
полупериода на входния сигнал (за които
се приема, че е синусоидален), т. е. ъгълът
на протичане е 360 °.
Този режим на работа се използува в
повечето маломощни стъпала в аналого­
вите устройства, например в усилватели­
те и приемниците. За да се минимизира
изкривяването на сигнала, се избира ли­
нейна част от входно-изходната характе­
ристика, както е показано на фиг. Р. 1.
При този режим на работа се получава

176

малък коефициент на полезно действие,
защото средният ток на активния прибор
не зависи от амплитудата на входния сиг­
нал. Ако се използуват максималните
възможности по ток и по размах на на­
прежението, теоретичният коефициент на
полезно действие на изходно стъпало, ра­
ботещо в режим клас А (измерен чрез от­
ношението между изходната и консуми­
раната мощност), е 50% за сигнали с по­
стоянна амплитуда. При нискочестотните
усилватели обаче амплитудата на сигнала
се променя непрекъснато и практическият
коефициент на полезно действие не надви­
шава половината от теоретичната му
стойност. Вж. ъгъл на отсечка.
работа в режим клас AB (class-AB
operation) — режим на работа на активен
прибор, на който е подадено такова преднапрежение, че за сигнали с малка ампли­
туда се осигурява режим на работа клас
А, а за сигнали с голяма амплитуда — ре­
жим на работа клас В. т. е. ъгълът на от-

РЛ: Анодно-решетъчна характеристика на електронна лампа с входни и из:
ли при работа в режим клас А


177
.сечка е между 180 и 360 °. За електроннолампови усилватели след буквите AB се
добавя индекс 1, ако през целия период на
входния сигнал не протича решетъчен
ток, а ако такъв ток протича, индексът е
2. Вж. работа е режим клас А, работа в
режим клас В.
работа в режим клас В (class-B
operation) — режим на работа на активен
прибор близо до зоната на ограничение по
ток, така че токът протича само през еди­
ния полупериод на входния сигнал, т. е.
ъгълът на протичане е 180°. Този режим
на работа, илюстриран на фиг. Р. 2, по­
зволява да се получи голям коефициент
на полезно действие, защото средният ток
на активния прибор е право пропорцио­
нален на амплитудата на сигнала и е
почти равен на нула, когато входният сиг­
нал е равен на нула. Изходният сигнал ес­
тествено възпроизвежда само единия по­
лупериод на входния сигнал, но при изпо­
лзване на две стъпала клас В, работещи в
противотактен режим, може да се постиг­
не линейно усилване. Изходните стъпала

работа

в

режим

клас

на транзисторните усилватели и приемни­
ци са изградени най-често по тази схема.

Теоретичният коефициент на полезно
действие на стъпало, работещо в режим
клас В (дефиниран като отношение между
изходната и консумираната мощност), е
78% и на практика е възможно да се полу­
чи коефициент на полезно действие, който
‘Се доближава до максималната теоретич­
на стойност. Основната причина за нама­
ляване на коефициента на полезно дейст­
вие е токът на покой, който трябва да бъ­
де достатъчно голям, за да се сведат до
минимум преходните изкривявания. При
електронноламповите усилватели след
буквата В се прибавя индексът 1, ако ре­
шетъчен ток не протича през целия пе­
риод на входния сигнал. Ако в даден учас­
тък от този период се появява решетъчен
ток, индексът е 2. Вж. преходно изкривява­
не, противотактен режим на работа, ъгъл
на отсечка.
работа в режим клас C (class-C
operation) — режим на работа на активен

Р.2. Анодно-решетъчна характеристика на електронна лампа с входни и изходни
ли при работа в режим клас В
12 Речник по електроника

С

chi на­


работа

в

режим

клас

D

'npuöop.' на който е подадено i акова прсднапрежение, че токът през него протича
през време, по-малко от един полупериод
на входния сигнал, т. е. ъгълът на проти­
чане е по-малък от 180 °. Този режим,
илюстриран на фиг. Р. 3, не може да даде
линейно усилване, но широко се използу­
ва за усилване на високочестотни сигна­
ли, например в предавателите, в които
чрез настроена товарна верига се премах­
ват всички хармоници, така че изходният
сигнал да има синусоидална форма. Кое­
фициентът на полезно действие (дефини­
ран като отношение между изходната и
консумираната мощност) може да до­
стигне много голяма стойност — близо
90%. При електронноламповите усилва­
тели след буквата С се прибавя индексът
1, ако решетъчен ток не протича през це­
лия период на входния сигнал. Когато в
даден участък от този период протича ре­

178
шетъчен ток, индексът е. 2.
работа в режим клас D (class-D
operation) — работа на.активен прибор с
широчинно-импулсно модулиран сигнал.
В този режим е възможно да се получи
много голям коефициент на полезно дей­
ствие (измерен като отношение между из­
ходната и консумираната мощност), тъй
като входният сигнал е с постоянна амп­
литуда, така че позволява максималното
използуване на параметрите по ток и на­
прежение на изходната верига. Вж. широчинно-импулсна .модулация.
работа иа излитане (work function) —
енергията, необходима за излъчване на
един електрон от повърхността на катод
в пространство без електрическо поле.
Стойността на Р. и. зависи от материала
на катода.
работен цикъл (duty cycle) — един за­
вършен цикъл от повтарящи се състояния,

Р.З. Анодно-решетъчна характеристика на електронна лампа с входни и изходни сигнали при работа в режим клас С


179
характерни за режима на работа на даде­
на система (например промени в натовар­
ването или превключването).
работна точка (operating point) — в об­
щия случай точка от волт-амперната ха­
рактеристика на активен прибор, чиито
координати отразяват стойностите надюстоянния ток и постоянното напрежение в
изходната верига. Терминът се използува
в следните по-специални случаи:
1) за означаване на стойностите на из­
ходния ток и изходното напрежение при
липса на входен сигнал — в този случай
обаче може би е по-подходящо да се из­
ползува терминът точка на покой;
2) за означаване на средните стойнос­
ти на тока и напрежението, когато към ак­
тивния прибор е подаден входен сигнал.
При симетричен входен сигнал и идеални
характеристики на активния прибор тази
точка съвпада с точката на покой, но при
несиметричен сигнал и реални характе­
ристики двете точки не съвпадат;

равновесно

напрежение

3) за означаване на моментните стой­
ности на тока и напрежението в изходна­
та верига. Така при чисто съпротивителен
товар и синусоидален входен сигнал Р. т.
се придвижва по товарната права и извър­
шва един пълен цикъл на отклонение в
двете посоки от средното си положение за
един пълен период на входния сигнал,
както е показано на фиг. Р. 4.
равнина на поляризация (plane of
polarisation) — за електромагнитни вълни
равнината, в която лежат направлението
на електрическото поле и направлението
на разпространение на вълната.
равновесно
напрежение
(crossover
voltage) — в електроннолъчевите тръби
напрежението на вторично емитираща
повърхност, при което коефициентът на
вторична електронна емисия е равен на
единица.
В оОщия случай съществуват две таки­
ва напрежения (Ui, U;), както е показано
на фиг. Р. 5. От фигурата може да се опре-

Р.4. Когато към входа на активен прибор е подаден синусоидален сигнал, работната
точка Р се движи около средното си положение между точките Q hR, при което сс
получават показаните форми на изходния ток и изходното напрежение


Напрежение на побъхността, отделяща^
вторични електрони

Р.5. Зависимост на коефициента на вюричнаш електронна емисия от напрежението на
повърхността, отделяща вторични електрони

дели напрежението, при което мишената
на телевизионна предавателна тръба или
екранът на електроннолъчева тръба ще се
стабилизират. Например ако първоначал­
ният потенциал на мишената е по-малък
от Ċ7], коефициентът на вторична елект­
ронна емисия е по-малък от единица и
броят на електроните, които попадат вър­
ху мишената, е по-голям от броя на оне­
зи, които я напускат. Това означава, че
потенциалът на мишената остава отрица­
телен, докато тя се стабилизира при по­
тенциал, близък до потенциала на катода
на електронния прожектор. Този тип ста­
билизация на мишената се използува във
всички предавателни телевизионни тръби
с бавни електрони.
Ако обаче първоначалният потенциал
е в интервала от U\ до Uz и ако потенциа­
лът на крайния анод на електронния про­
жектор също е в интервала между тези
две напрежения, коефициентът на вторич­
на електронна емисия е по-голям от еди­
ница и от мишената излитат повече елект­
рони, отколкото попадат от електронния
лъч. Когато потенциалът на мишената
първоначално е по-нисък от потенциала
на крайнйя анод, вторично излъчените
електрони изцяло попадат върху край­
ния анод и потенциалът на мишената се
увеличава, докато почти се изравни с по­
тенциала на крайния анод. Ако обаче пър­
воначално потенциалът на мишената е
по-висок от потенциала на крайния анод,
създаденото между мишената и анода
спиращо поле връща вторично излъчени­
те електрони към мишената и нейният по­
тенциал намалява, докато се изравни с

потенциала на анода. Този тип стабилиза­
ция на мишената се използува при пре­
давателните телевизионни тръби с бързи
електрони и в електроннолъчевите тръби.
радар (radar, от radio direction and
ranging) — устройство, първоначално
предназначено за измерване на, разстоя­
нието до даден обект и неговия азимут
чрез радиовълни, отразени или ретранслирани от обекта. Терминът „ра­
дар“ е съкращение от пълното английско
наименование на устройството — „опре­
деляне на направлението и разстояние i о
чрез радиовълни“.
В първите радарни системи излъчения r
от Р. и отразеният от обекта импулси се
появяват като светли точки върху екрана
на осцилоскоп, като разстоянието между
двете точки е пропорционално на раз­
стоянието до обекта. С развитието на ра­
дарните системи беше въведена въртяща
се антена, чиято ъглова скорост е синхро­
низирана с радиалната развивка на осци­
лоскопа. Чрез модулиране на електрон­
ния лъч на осцилоскопа с отразения от
обекта сигнал върху екрана се получават
контурите на следения участък от земната
повърхност с движещите се обекти в него.
В радарните осцилоскопи се използуват
електроннолъчеви тръби с голямо послесветене, така че картината се запазва в
продължение на един период на развивка­
та. Този тип Р. се използуват за навига­
ционни цели в корабоплаването и авиа­
цията.
Съвременните Р. се отличават със зна­
чително по-сложна конструкция. Освен за
споменатите по-горе цели те се използу­


181
ват например за насочване на артилерий­
ски огън или за проследяване на траекто­
рията на ракета.
радиално-лъчева лампа (radial-beam
tube) — електронна лампа, в която елект­
ронният лъч от катода се завърта от маг­
нитно поле и попада върху няколко ано­
да, разположени в кръг около катода.
радиатор (heat sink, sink) — метален де­
тайл, монтиран при добър топлинен кон­
такт към схемен елемент, който излъчва
топлина, например мощен транзистор, с
цел облекчаване разсейването на топли­
ната и ограничаване повишаването на
iемпературата на елемента. Р. трябва да
има подходящ топлинен капацитет (равен
па произведението от масата и специфич­
ния му топлинен капацитет), добра топ­
лопроводност и голяма площ. Обикнове­
но P. са с ребра, за да се увеличи площта
им.
радиомикрофои (radio microphone) —
микрофон, чийто изходен сигнал се изпо­
лзува като модулиращ от предавател с
малка мощност, а изходният сигнал от
предавателя се приема от разположен на
малко разстояние приемник. Р. се използу­
ват много често в случаите, когато е неу­
добно или невъзможно микрофонният из­
ходен сигнал да се предава по кабел, на­
пример при телевизионна постановка, ко­
гато ролята на даден актьор изисква го­
ляма подвижност.
радиоприемник с пряко усилване (tuned
radio frequency receiver) — вж. линеен ра­
диоприемник.
радиотехника (radio) — използуването
на електромагнитни вълни за предаване
на електрически сигнали на разстояние
без съединителни проводници. Следова­
телно терминът обхваща и телевизионна­
та техника, но обикновено той се ограни­
чава до предаването и приемането на зву­
кови сигнали. Например производителите
на приемни устройства винаги разделят
каталозите си 'на две части — радио­
приемници и телевизионни приемници.
радиочестотен
модулатор
(RF
modulator) — устройство, което преоб­
разува сигнала от видеоизхода на микро­
компютър вЪв форма, подходяща за
включване към обикновен телевизионен
приемник.

развързваме

развиващо петно (scanning spot)
в те­
левизията малък по размери участък от
мишената на телевизионна предавателна
тръба или от екрана на кинескоп, върху
който попада електронният лъч в даден
момент по време иаразвивката.
развивка (scanning) — в телевизията
процес на анализ или синтез на елементи­
те на оригиналната картина. Ha практика
това се извършва с електронен лъч, който
се движи върху мишената на телевизион­
ната предавателна тръба или върху екра­
на на кинескоп, като описва последова­
телни редове, обхващащи всички елемен­
ти на оригинала.
развързване (decoupling) — разпределя­
не на сигнали по съответните им предава­
телни. линии, като не се допуска навлиза­
нето им в други участъци, от схемата.
В многостъпалните електронни уст­
ройства Р. е необходимо, за да се намали
до минимум връзката, която би се създа­
ла между стъпалата поради крайната
стойност на изходния импеданс на общия
захранващ източник. Р. обикновено се
осъществява с помощта на RC- или LCгрупи. Например на фиг. Р. 6 Rļ и С| са
колекторни развързващи елементи, като
реактивното съпротивление на Q е малко
в сравнение c Rļ за всички работни често­
ти. В резултат на това съставките на сиг­
нала се пропускат само от веригата Re-·
Се и не могат да попаднат във вери-

Р.6. Схема с развързващи елементи: R i и
C i — колекторни, С Е
емитерен ’


развързваме на изхода
гата на захранването, където биха пре­
дизвикали нежелателни обратни връзки
при което може да се появи нестабилност,
ако захранващият източник се използува
и за други стъпала.
Се създава верига с малко реактивно
съпротивление за компонентите на сигна­
ла в емитерния ток, т. е. СЕ може да се
представи като развързващ елемент за
Ре-

развързваме на изхода (paraféed, parallel
feed, shunt feed) — схема, при която изхо­
дът на активен прибор е свързан към то­
вара през последователно свързан кон­
дензатор, като по този начин променли-'
вата съставка на изходния ток се отделя
от постоянната. Изходната верига на при­
бора се допълва с активно съпротивление
или индуктивност. Посредством Р. и. по­
някога се включва изходен трансформа­
тор, както е показано на фиг. R. 7, което
дава предимството, че се избягва поляри­
зацията на магнитопровода на трансфор­
матора от постоянната съставка на при­
бора, като по този начин могат да се из­
ползуват по-евтини и по-малки трансфор­
матори.
разделителен кондензатор (blocking
capacitor) — кондензатор, свързан между
две последователни стъпала в дадена схе­
ма, който не пропуска постоянни напре­
жения, но осигурява верига с ниско реак­
тивно съпротивление за променливите
сигнали. Пример за Р. к. е кондензаторът
в усилвателя с RC-връзка на фиг. С.28 а.
разделителна способност (definition) —
в телевизията в общия случай Р. С. отраз­
ява степента, до която се възпроизвеждат

Р.7.. Изходен трансформатор, включен
чрез развързване на изхода

182
детайлите в изображението. Способност­
та на една телевизионна система да въз­
произвежда резки промени в тоналността
по протежение на редовете се нарича хо­
ризонтална Р. с., т. е. хоризонталната
Р. с. е мярка за контраста при възпроиз­
веждане на вертикални линии в изображе­
нието. Аналогично вертикалната Р. с. на
системата отразява способността и да
възпроизвежда резките промени в тонал­
ността по направление, перпендикулярно
на линията на развивка и е мярка за конт­
раста при възпроизвеждане на хоризон­
тални линии в изображението.
разделителна
честота
(crossover
frequency) — 1) честота, при която един
разделящ филтър предава равни мощнос­
ти към Съседните честотни канали (при
условие, че те са съгласувани с подходящ
товар). Ha практика това е честотата, при
която сигналът преминава от единия ка­
нал към другия. В тонколоните с два ви­
сокоговорителя Р. ч. обикновено се изби­
ра в интервала от 500 Hz до 2 kHz; 2)(US
turnover frequency) — при запис на грамо­
фонна плоча честотата, при която режи­
мът на запис се променя от запис с по-,
стоянна амплитуда в запис с постоянна
скорост.
разделително стъпало (buffer stage) —
вж. буферно стъпало.
разделяне (мултиплексиране) на канал
по време (time division multiplex) — мултиплексна система, при която вееки сиг­
нал има достъп до предавателния канал
за кратък интервал от време. Обикновено
при Р. к. в. по един канал се предават ня­
колко сигнала през последователни ин­
тервали от време.
разделяне на лъча (beam splitting) —
метод, използуван в двулъчевите осцило­
скопи, за разделяне на лъча от електрон­
ния прожектор на две части, които се уп­
равляват независимо една от друга и из­
писват две отделни осцилограми върху
екрана. Вж. двулъчев осцилоскоп.
разделящ филтър (dividing nétwork) —
в съставните тонколони честотноселективна схема, която разделя. обхват^ на
звуковите честоти на две или повече лен­
ти, като всяка от тях се подава към съот­
ветния високоговорител.
размагнитване (demagnetisátion) — на­


183

маляване на магнитната индукция в да­
ден материал до нула чрез подлагане на
материала на хистерезисни цикли с посте­
пенно намаляваща амплитуда.
размах (swing) — разликата между
крайните стойности на напрежението, то­
ка или честотата на променлив сигнал.
разпределение на Гаус (Gaussian
distribution) — вж. нормално разпределе­
ние.
разпределени параметри (distributed
constants) — присъщи на една електриче­
ска верига със значителна дължина или
площ капацитивни, индуктивни и активни
съпротивления. Терминът разграничава
i ези параметри на веригата от съсредото­
чените параметри (капацитивно, индук­
тивно или активно съпротивление) на спе­
циален неин елемент, включен в нея с цел
да,се осигури именно наличието на такъв
съсредоточен параметър. Например една
предавателна линия има разпределени по
дължината си капацитивно и индуктивно
съпротивление, които всъщност опреде­
лят нейното вълново съпротивление.
разпределено свързване (distributed
connection) — в логическите устройства
метод за паралелно свързване на изходи­
те на няколко логически елемента, чрез
който се осъществява операцията И или
ИЛИ, така че се избягва използуването на
отделен логически блок, предназначен
специално за тази цел. Изходите на еле­
ментите, които трябва да бъдат свързани
по този начин, представляват отворени
колектори или емитери на транзистори,
които се свързват към общ външен товар.
Графичните означения на Р.с. И и ИЛИ
са показани ,на фиг. Р. 8.

разсейване на мощност в права посока

разпределителен
усилвател
(trap
amplifier) — усилвател с няколко изхода
с висока степен на изолация между тях,
използуван за разпределяне на излъчвана­
та радиопрограма по няколко направле­
ния.
разпределителни
диоди
(steering
diodes) — диоди в схеми е две устойчиви
състояния, които разпределят входните
сигнали към двата елемента на схемата,
така че тя последователно преминава от
едното си устойчиво състояние към дру­
гото. Ако входните превключващи сигна­
ли са разпределени равномерно във вре­
мето, на изхода на схемата се получават
равномерно разпределени правоъгълни
импулси с честота на повторение, два n ьти по-малка от входната.
разрешаващ сигнал (enabling signal) —
сигнал, който подготвя схемата за някак­
ва следваща операция. Например Р. с. мо­
же да отвори един нормално затворен ло­
гически вентил.
разсейване (dissipation) — мощност, из­
губена в активните съпротивителни еле­
менти на една електрическа верига, на­
пример в резистор или в диелектрик с ни­
ски изолационни качества. Изгубената по
трзи начин енергия обикновено се проявя­
ва'като отделяне на топлина. Ако актив­
ното съпротивление има стойност R, а
протичащият през него ток e I, разсеяната
мощност се изчислява с изразите I2R,
U2ļR или UI, където U е падът на напре­
жение върху резистора.
разсейване на мощност в права посока
(forward power dissipation) — разсейване
на мощност в полупроводников преход
при протичане на ток в прави посоки.

δ
Р.8. а -

разпределено свързване Й на зри .ioihbcckh елемент ИЛИ; п
лотчески елемента И

разпределено свързване ИЛИ н.;


разтоварване по ток

184

разтоварване
по
ток
(current
damping) — принципен метод в усилва­
телната техника, при койт'о стъпало клас
А подава Изходен сигнал към товара при
ниски нива на. сигнала, а с повишаване на
нивото на сигнала той постепенно се по­
ема от стъпало клас В. Линейността на
системата се осигурява от отрицателна
обратна връзка. Стъпалото клас В се раз­
глежда като разтоварващо по ток.
разширяване на динамичния обхват
(expansion) — увеличаване на динамичния
обхват на сигнал чрез изменяне на усил­
ването му съобразно с нивото на сигнала,
като при високо ниво на сигнала коефи­
циентът на усилване се увеличава, а при
ниско ниво се намалява. Процесът е обра­
тен на компресията (свиването) на дина­
мичния обхват и се използува за възста­
новяване на първоначалния динамичен
обхват на подложения на компресия сиг­
нал. Необходимо е процесите на компре­
сия и разширяване да бъдат съгласувани,
за да се получи точна компенсация на ди­
намичния обхват. Вж. свиване на динами­
чен обхват.
растер (raster) — изображение на екра­
на на кинескоп, което се получава при
описване на редовете на развивката с немодулиран лъч.
реактивен ток (reactive current) — съ­
ставка на тока в променливотокова вери­
га, която е в квадратура (на 90°) с прило­
женото променливо напрежение.
реактивен честотен делител (reactance
frequency divider) — честотен делител,
чийто принцип на действие се основава на
свойствата на нелинеен реактивен еле­
мент. Нелинейността на предавателната
характеристика на реактивния елемент се
използува за генериране на субхармоничии честоти на синусоидален сигнал.
реактивен
честотен
умножител
(reactance frequency multiplier) — честотен
умножител, чийто принцип на действие се
основава на свойствата на нелинеен ин­
дуктивен елемент. Нелинейността на пре­
давателната характеристика на индуктив­
ния елемент се използува за генериране на
хармонични честоти на синусоидален сиг­
нал.
реактивна проводимост В (susceptan­
ce) — съставка на проводимостта на про­

менливотокова верига, която се дължи на
индуктивност и/или капацитет. Р. п. е
имагинерна величина, реципрочна на
реактивното съпротивление, и ако в даде­
на верига има само реактивна проводи­
мост, токът и напрежението са в квадра­
тура. Р. п. на индуктивен елемент с индук­
тивност ¿(в сименси)сс определяс из­
раза
а на кондензатор с капацитет С — с из­
раза
Вс= -шС,
където <о е кръговата честота. Знакът се определя както при реактив­
ното съпротивление.
реактивно съпротивление X (reactance)
— съставка на импеданса на променливо­
токова верига, която се създава от индук­
тивността и/или капацитета на веригата.
Р. с. е имагинерната част на импеданса.
При верига с чисто Р. с. токът и напреже­
нието са в квадратура (на 90°). Р. с. (в
омове) на индуктивен елемент се опреде­
ля с израза
Λ£ = ω£.
а на капацитивен елемент — с израза
Хс= - 1/юС,
където ω е кръговата честота.
Във верига с чисто индуктивно Р. с. то­
кът изостава от напрежението с 90°, а във
верига с чисто капацитивно Р. с. токът из­
преварва напрежението с 90°. Следова
телно при едно и също напрежение токо­
вете през индуктивен и капацитивен еле­
мент са в противофаза. Това се уточнява
с алгебричния знак на Р. с.: обикновено
индуктивното P. c. е с положителен знак,
а капацитивното — с отрицателен. Пъл­
ното Р. с. на верига с последователно
свързани индуктивност и капацитет се оп­
ределя следователно с израза
X=®L-l/töC.
регенерация (reactivation) — процес на
възстановяване на термоелектронната
емисия на катода в електронна лампа или
електроннолъчева тръба. Един от възмож­
ните начини за Р. е към отоплението на
катода за няколко минути да се подаде
напрежение, много по-високо от нормал­
ното. Като алтернативен подход за Р. на­
прежението на отоплението може да се
увеличи с около 10%. И при двата метода


185
първоначалната емитираща повърхност
на катода се стопява и се открива нова.
регистър (register) — в ЕИМ запомнящо
устройство, обикновено с обем на паметз а една дума. ЕИМ съдържат P. с различ­
но предназначение, например адресен ре­
гистър, индексен регистър, регистър на
инструкциите, преместващ регистър.
регулатор на линейността (linearity
control) — в телевизионните приемници
регулатор, който изменя скоростта на
развивката по време на правия ход на
електронния лъч, за да се коригира гео­
метричното изкривяване на изображение­
то. Такова регулиране може да се прило­
жи както към хоризонталната, така и към'
вертикалната развивка, затова в някои
случаи в приемниците има по два Р. л.: за
хоризонтална линейност и за вертикална
линейност.
регулатор
на
магнитна
връзка
(variocoupler) механично устройство, с
което може да се регулира степента на
магнитна връзка между две бобини. На­
пример една от бобините може'да бъде
неподвижна, а другата да се приближава
или отдалечава, като по този начин се
предизвиква изменение на взаимната ин­
дуктивност между бобините.
регулатор на напрежение (voltage
regulator) — вж. коефициент на стабили­
зация.
регулатор на тембъра (tone control) —
схема за регулиране на честотната ха­
рактеристика на нискочестотен усилва­
тел. Основните начини, по които може да
бъде изменена характеристиката, са пока­
зани на фиг. А. 8. Обикновено високока­
чествената звукотехническа апаратура
разполага с възможности за постигане на
всички показани честотни характеристи­
ки, но в простите приемници-има един
единствен Р. т., с който най-често само се
изрязват високите честоти.
ред на развивката (scanning line, US
strip) — в телевизията хоризонтална поре­
дица от елементи на изображението, кои­
то се развиват от електронния лъч при
предаване и приемане. Елементите на все­
ки Р. р. се обхождат отляво надясно, след
което лъчът рязко,се връща вляво, за да
започне да обхожда следващия ред, раз­

редови синхронизиращ импулс
положен непосредствено под предходния.
След обхождане на най-долния ред лъчът
се връща в началото на най-горния ред.
Движението на лъча е аналогично на дви­
жението на човешкото око при четене.
Разделителната способност на телеви­
зионната система зависи преди всичко от
възприетия брой на Р. р. При повечето съ­
временни системи изображението се съ­
стои от 525 или 625 реда. При възпроиз­
веждане част от редовете се губят по вре­
ме на обратния ход на лъча по кадри.
ред иа стойностите (preffered values) —
поредица от стойности, в която отноше­
нието между всеки две съседни стойности
е постоянно. Р. с. се използува по между­
народно споразумение за стойностите на
съпротивлението на резистори и на капа­
цитета на кондензатори. Това е възпри­
ето, за да се намали до минимум броят
на дискретните стойности, с които може
да се покрие даден интервал. Стойността
на отношението между две съседни стой­
ности зависи от толеранса на параметъра.
При толеранс 20% Р. с. е следният:
10 15 22 33 47 68 100
При толеранс 10% се въвеждат следни­
те, междинни стойности:
12 18 27 39 56 82
редова
синхронизация
(horizontal
hold) — вж. настройка на синхронизация­
та.
'
.
редова честота (line frequency))— в теле­
визията брой на хоризонталните редове,
описвани от развиващия лъч за една се­
кунда. Р. ч. е равна на произведението от
кадровата честота и броя на редовете в
един кадър. При презредова развивка, из­
ползувана в повечето телевизионни систе­
ми, кадровата честота е два пъти по-мал­
ка от честотата на полукадрите. В Бълга-.
рия например се използува Р. ч.
15 625 Hz — тази стойност е равна на по­
ловината от произведението на броя на
редовете (625) и честотата на полукадрите
(50 Hz):
625.50
15 625 =-------- .
2
редови синхронизиращ импулс (line sync
pulse) — в телевизията сигнал, който се
предава в края на всеки ред на телеви­
зионното изображение. Този сигнал стар-.
тира обратния ход на развиващия лъч в


режим

на

186

обедняване

телевизионните приемници и така развив­
ката в тях се синхронизира с развивката в
предавателната тръба. В повечето телеви­
зионни системи Р. с. и. представлява еди­
ничен импулс между нивото на гасене и
нивото на синхронизиращите импулси,
както е показано на фиг. Р. 9, като пред­
ният фронт на този импулс синхронизира
блока за редова развивка на телевизион­
ния приемник.

своето активно електрическо съпротивле­
ние. Съществуват много видове Р. Мало­
мощните Р. се, изработват от смеси, съ­
държащи графит и нанесени върху изола­
ционна подложка. Стойността на съпро­
тивлението се нанася чрез цветен код. Р.
могат да се изработват и като метален
слой с различна дебелина, също нанесен
върху изолационна подложка. Р., предна­
значени за голяма разсейвана мощност, се

Предна площадка
Задна площадка

Hubo на гасене
Hubo на синхрони­
зиращия импулс

Р.9. Форма на редовия синхронизиращ импулс
режим
на
обедняване
(depletion
mode) — режим на работа на полеви
транзистор, при който при нулево напре­
жение на гейта протича значителен дрейнов ток. Този ток може да се намали д<
нормално· работно ниво само с подаване­
то на обратно напрежение на гейта. Вж. полеви транзистор.
режим на обогатяване (enhancement
mode) — режим на работа на полеви тран­
зистор, който е проектиран така, че дрейновият ток да бъде равен на нула при ну­
лево напрежение на гейта. За увеличаване
на тока до номиналната му работна стой­
ност е необходимо да се подаде преднапрежение в права посока.
режим на пряко управление (on-line
operation) — в електронноизчислителната
техника и системите за обработка на дан­
ни термин за означаване режима на рабо­
та на периферните устройства, които се
намират под прякото”управление на цент­
ралния процесор. Същият термин се изпо­
лзува и за режима на пряк диалог между
потребител и ЕИМ, при който резултати­
те от дадена операция се предоставят не­
посредствено на потребителя.
резистор (resistor) — елемент, използу­
ван в електрическите схеми главно заради

навиват обикновено от съпротивителен
проводник. Графичното означение на Р. е
показано на фиг. Р. 10.
резисторно-транзисториа логика (resis­
tor-transistor logic, RTL) — система логи­
чески схеми, изградени от резистори и
транзистори.
резолвер (resolver) — в аналогова ЕИМ
устройство, което се използува за разла­
гане или преобразуване на векторни вели­
чини.
резонанс (resonance) — условието, при
което електрическа или механична треп­
тяща система реагира с максимална амп­
литуда на приложено въздействие. В LCверигите Р. се получава на честота, при
която индуктивното реактивно съпротив­
ление е равно на капацитивното, т. е.

откъдето се получава

1
(и = —__
x 1С
P.1U. Графично означение на резисюр с
постоянно съпротивление


187
Резонансната честота следователно е
ƒ=—U=

резонансен усилвател на единична чес­
тота (single-tuned amplifier) — усилвател,
който се характеризира със силно изразен
резонанс на една определена честота, при
която се получава максимален коефи­
циент на усилване. Сигналите с по-ниска
и по-висока честота от резонансната поч­
ти не Се пропускат от усилвателя.
резоиансна верига (resonance circuit) — Łе
верига, съдържаща индуктивност и капа­
цитет, която следователно може да влезе
в резонанс.
резонансии вериги с надкритична връзка
(overcoupled circuits) — два трептящи кръ­
га с еднаква резоиансна честота, коефи­
циентът на връзка между които умишле­
но е по-висок от критичния. Ефектът от
надкритичната връзка е честотна характе- ·
ристика с два максимума, разположени
симетрично спрямо резонансната честота.
резонатор (cavity resonator) — кухина в
провеждаща повърхност, чиито размери и
форма са подбрани така, че резонансът се
получава при предварително зададени
стойности на честотата на електромаг­ .
нитните вълни. При честоти от сантимет­
ровия обхват такива резонатори се изпо­
лзуват в трептящите кръгове вместо бо­
бини и кондензатори с големи размери.
резонаторен магнетрон (cavity mag­
netron) — магнетрон, чийто анод съдържа
няколко резонатора, насочени към като­
да. Електронният лъч се управлява така,
че циркулира около катода в пространст­
вото между катода и анода, като по този
начин може да бъде модулиран скоростно
в резултат от преминаването му близо до
отворите на резонаторите. При подходящ
избор на интензитетите на магнитното и
електрическото поле резултатното на­
трупване на електрони може да предизви­
ка трептения с честота, равна на резо­
нансната честота на резонаторите. Осво­
бодената по този начин енергия се насоч­
ва към вълновод през свързващ преход в
един от резонаторите. Резонаторните
магнетрони могат да генерират микро­
вълнови трептения със значителна мощ­
ност. Вж. резонатор, скоростна модула­
ция.

ре. аксационно генериране

резонатор с не щрхностен акустичен
ефект (surface acoustic wave device) — уст­
ройство, в което се използуват предизви­
каните от радиовълни повърхностни де­
формации в пиезоелектрични материали.
Повърхностните вълни могат да се възбу
дят чрез подходящи преобразуватели <
тяхната дължин t e 105 пъти по-малка, отколкото тази в свободно пространство.
Дължината на вълната, предизвикана от
радиовълна с честота 35 MHz, е по-малка
от 1 mm и с подходящо оформяне на повърхността на пиезоелектричния мате­
риал е възможно да се изработи миниа­
тюрен филтър по начини, подобни на те­
зи, използувани при микровълновите
филтри. Лентови филтри с повърхностен
акустичен ефект се използуват в междинночестотните усилватели на телевизион­
ните приемници. В бъдеще се очаква тази
техника да получи значително развитие.
рекомбинация (recombination) — 1) в
йонизиран газ — отделянето на електрон
от отрицателно зареден йон или присъ­
единяването на електрон към положител­
но зареден йон. В резултат на Р. газът се
връща в неутрално (нейонизирано) съ­
стояние; 2) в полупроводник — неутрализирането на дупки с електрони.
релаксационен генератор (relaxation
oscillator) — генератор на сигнали, в кой­
то се използуват една или повече RC-гру­
пи. Изходният сигнал се получава по вре­
ме на краткото разреждане на конденза­
торите, а по време на продължителното
им зареждане. Р. г. остава (релаксира) в
първоначалното си състояние. Блокинг-генераторите и мултивибраторите са при­
мери на Р. г.
.
релаксационно генериране (squegging) —
генериране на трептения, модулирани по
амплитуда от релаксационен процес. Р. г.
може да се получи в лампов генератор със
силна връзка между входните и изходните
му вериги. В резултат амплитудата на
трептенията нараства много бързо и ре­
шетъчният кондензатор се зарежда до на­
прежение, което е достатъчно, за да запу­
ши лампата. В този момент генерирането
се прекъсва, докато кондензаторът се раз­
реди достатъчно и лампата се отпуши от­
ново, след което процесът се повтаря.
Блокинг-генераторът е пример за релак­
сационен генератор, при който периодите


реле rai

/ел

188

на отпушено състояние на активния при­
бор са достатъчни само за един полупериод на генерираните трептения.
реле (relay) — в общия случай уст­
ройство, което позволява чрез подаване
на някаква енергия на входа му да се уп­
равлява някакъв друг източник на енер­
гия. Например тиристорите и тиратроните могат да се използуват като Р., но
най-разпространен (и най-познат) вид Р.
са телефонните Р., които представляват
механичен превключвател, задействуван
от котвата на електромагнит. Механични­
те Р. могат да имат няколко контактни
системи, които се задействуват едновре­
менно чрез включване и изключване на
електромагнита.
рентгенови лъчи (X-rays) — електро­
магнитни вълни с дължина под около
Į0“6 cm. Р. л. могат да се генерират чрез
насочване на поток от електрони с много
висока скорост към мишена от подходящ
за целта метал. Р. л. действуват върху фо­
тографски плаки и могат да йонизират га­
зове, но най-важното им приложение се
дължи на факта, че те могат да.проникват
през вещества, които не пропускат види­
мата светлина.
реостат (rheostat, heavy duty pot) —- жи­
чен резистор, с променливо съпротивле­
ние, който се използува за регулиране на
тока във верига с мощни консуматори.
репинговане (wrapped connection) — на­
чин за получаване на нискоомна електри­
ческа връзка чрез навиване на проводника
около правоьгьлен щифт с остри ръбове

с помощта ща ръчно или автоматично
задвижван инструмент, при което силата
на затягане трябва да се поддържа в опре­
делени граници. Този тип връзки са до­
статъчно качествени и се използуват вмес­
то връзки чрез спояване.
решетка (grid) — електрод, разположен
между катода и анода на електронна лам­
па, през чиито отвори преминава основ­
ният електронен поток в лампата. В
електронните лампи може да има разли­
чен брой Р. (пентодът например има
три). Обикновено всяка Р. представлява
спирала от проводник около катода, а
електронният поток преминава през на­
вивките на спиралата. Стъпката на спира­
лата се подбира така, че да осигурява не­
обходимата степен на управление на
плътността на електронния поток.
решетъчен детектор (cumulative grid
detector, grid-leak detector, leaky-grid
detector) — детектор на амплитудно мо­
дулиран сигнал, в който управляваща i u
решетка и катодът на триод или елект­
ронна лампа с няколко решетки действхват като диоден детектор, а получения r
нискочестотен сигнал се усилва от лампи­
те. Един от възможните схемни варианти
на Р. д. е показан на фиг. Р. 11. Изходно­
то напрежение на диодния детектор се по­
лучава върху кондензатора Cf и служи
едновременно за решетъчно преднапрежение на лампата и като входен нискочесто­
тен сигнал. Очевидно постоянната състав­
ка на решетъчното преднапрежение върху
Ci ще има оптимална стойност само за

Входен bucoko
честотен моду
лирансигнал
Р.П. Схема па perne i ачен жж

Изходен
нискочесто­
тен сигнал


189
една определена ctoiiìuxi на входния chiнал. Това означава, че в общия случай
Р. д. ще дава значителни хармонични из­
кривявания, но с помощта на обратна
връзка чувствителността на детектора
може значително да се повиши. Р.д. бе
широко разпространен в ранните дни на
радиотехниката. Вж. диоден детектор.
решетъчна батерия (US C-batteryJ —
батерия, използувана като източник на
решетъчно преднапрежение в електронничи’ лампи.
решетъчна характеристика (grid charac­
teristic) — графично изразена зависимост
между решетъчното напрежение и реше­
тъчния ток на електронна лампа.
решетъчно преднапрежение (grid bias) —
постоянно напрежение, подадено на уп­
равляващата решетка на електронна лам­
па, с което се осигурява необходимият ре­
жим на работа, т. е. работата в определе­
на област на характеристиката на лампа­
та за определен обхват на изменение на
входния сигнал. Стойността на Р. п. зави­
си от напреженията на анода и екранната
решетка, които трябва за бъдат посочени,
когато се цитират съответните му стой-.
ности. В режим на работа клас А Р. п. се
избира така, че работната точка да бъде
в средата на линейния участък от характе­
ристиката. Вж. фиг. Р. Ì.
рид-реле (reed relay) — превключвател,
състоящ се от две магнитни пластинки с
електрически контакти, затворени в стък­

ринг-модулатор

лена капсула c HHcpten i аз. Контактите
могат да се затворят чрез пропускане на
ток през намотка около капсулата или
чрез поставяне на постоянен магнит бли­
зо до нея. Основното приложение на Р.-р.
е за превключване на слаби сигнали, на­
пример в телефонните комутатории ci анции.
ринг-модулатор (ring modulator) — όαлансен модулатор, състоящ се от четири.
диода, свързани по мостова схема, и два
трансформатора със средни изводи. От
фиг. Р. 12 се вижда, че носещият сигнал се
подава между средните изводи на вход­
ния и изходния трансформатор. При лип­
са на модулиращ сигнал връзката между
трансформаторите се създава от диодите
Д) и Д1 или Дз и Да в зависимост от по­
лярността на носещия сигнал. Носещият
сигнал тече в обратни посоки през намот­
ките със среден извод на трансформато­
рите и ако схемата е правилно уравнове­
сена, изходен сигнал с носеща честота
липсва.
Модулиращият сигнал преминава през
схемата неинвертиран през единия полупериод на носещата честота (когато Д\ и
Дз са отпушени) и инвертиран през дру­
гия полупериод (когато са отпушени Дз
и Да). Така при синусоидален модулиращ
сигнал се получава формата на резултат­
ния сигнал, показана на фиг. Р. 13 — това
е амплитудна модулация с потисната но­
сеща честота. Тъй като носещият сигнал

о—■---

------------------- о

Амплитудно
модулиран из­
ходен сигнал
с потисната но­
сеща честота

Модулиращ
Ьходен
сигнал
о------

------ - --- ■----- 0

Р.12. Схема на риш -модулатор


P.Ì3. Форма на амплитудно модулиран сигнал с потисната носеща честота при синусоидален модулираш сигнал
нал, получен след преминаване на бял шу­
действува като превключваш, неговата
мов сигнал през филтър с честотна харак­
амплитуда трябва да бъде по-голяма от
теристика, която за дадения честотен ин­
амплитудата на модулиращия сигнал.
тервал намалява с 3 dB на октава. Вж.
Вж. модулация е потисната носеща чес­
тота.
бял шум.
розов шум (pink noise) — шумов сиг­

с
самоиндукция
(self-inductance)
—
вж. индуктивност.
самокоригиращ се код (error-correcting
code) — тип код за информация, при кой­
то структурата на кодовите комбинации
се подчинява на определени правила, така
че всяко отклонение от стандарта автома­
тично се открива и коригира. Този тип ко­
дове изискват използуването на повече
кодови елементи, отколкото са необходи­
ми за предаване на информацията. Вж.
самопроверяващ се код, контрол по чет­
ност.
самопроверяващ се код (error-detecting
code) — тип код за информация, при кой­
то. структурата на кодовите комбинации
се подчинява на определени правила, така
че всяко отклонение от стандарта се от­
крива и евентуално индицира. Този тип
кодове изискват повече кодови елементи,
отколкото са необходими за предаване на
информацията. В един цифров код напри­
мер едно от правилата може да бъде вся­
ка кодова дума да съдържа четен брой
импулси. Тогава всяка дума с нечетен
брой импулси е грешна и се открива при
проверка на четността. Вж. контрол по
четност, самопроверяващ се код.
саморазмагинтване
(seifdemagnetisation) — в отворена магнитна

верига намаляване на интензитета на маг­
нитното поле под действието на магнит­
ните полюси, създадени в краищата на
магнитната верига. Полето, създадено от
магнитните полюси чрез самоиндукция,.
се противопоставя на първоначалното
магнитно поле и намалява създаваната от
него намагнитеност.
сантиметрови вълни (microwaves) —
електромагнитни вълни с дължина под
30 cm, т. е. с честота над 1000 MHz.
светлинен вентил (light valve) — уст­
ройство, което изменя преминалата през
него светлина в съответствие с моментна­
та стойност на подадения към него елект­
рически сигнал. Пример за С. в. е елемен­
тът на Kep, в който се използува поляри­
зирана светлина.
светлинен усилвател (light amplifier) —
електронно-оптично усилвателно уст­
ройство със светлинен входен и изходен
сигнал.
светло петно (spot) — малък светъл
участък върху екрана на електроннолъчева
тръба, в който попада електронният лъч.
При проектиране на електроннолъчеви
тръби се полагат усилия за намаляване на
размерите на С. п., за да се повиши разде­
лителната способност на изображението.
светодиод (light-emitting diode, LED)


191
PN преход, който излъчва светлина при
поляризация в права посока. Когато PN
преходът е поляризиран в права посока,
електроните преминават в Р областта, а
дупките — в N областта, както е показано
па фиг. Р. 26 а. Някои от тези токоносители рекомбинират в областта на прехода и
при подходящ избор на полупроводнико­
вия материал рекомбинацията е съпрово­
дена с излъчване на видима светлина. По
този начин е възможно да се получи свет­
лина, разположена в спектъра между чер­
вения и зеления цвят, но максимална
електронно-оптична ефективност се полу­
чава при червена светлина. С. се използу­
ват широко като индикаторни лампи в
електронните устройства, а в седемсегментна конфигурация от С. — като циф­
рови индикатори, например в джобните
калкулатори. Графичното означение на С.
е показано на фиг. С. 1.
свиване и разширяване на динамичен об­
хват (companding) — процес на свиване на
сигнала в дадена точка от комуникацион­
на система и разширяването му в някоя
следваща точка до първоначалния дина­
мичен обхват. Процесът се използува за
подобряване на отношението „сигнал!шум" на системата. За да бъде процесът
ефективен, свиването трябва да се извър­
ши преди точката, в която се въвежда
шум, а разширяването — след тази точка.
Например в радиоразпръскването функ­
цията свиване се изпълнява от предавате­
ля, приемникът действува като разширител, а шумът се въвежда по пътя на ра­
диовръзката. Вж. свиване на динамичен об­
хват, разширяване на динамичен обхват.
свиване
на
динамичен
обхват
(compression) — ограничаване на размаха
на електрически сигнал чрез промяна на
коефициента на усилване в зависимост от
нивото на размаха — усилването е по-голямо за по-малки сигнали и. обратно.
Свиването позволява да се предават сиг­
нали с по-голям среден размах, като по
този начин се подобрява отношението
сигнал/шум.
свиване на черното (biack compression,
black crushing) — в черно-бялата телеви­
зия намаляване на коефициента на усил­
ване при нива на сигнала, съответсТвуваши на черния цвят, спрямо коефициента

свръхрегенеративен

приемник

CJ. Графично означение

на усилване при нива, Съогветш вуващи на
белия цвят и на средната степен на сивия
цвят. С. ч. намалява разделителната спо­
собност в слабо осветените участъци на
изображението.
свободни трептения (free oscillations) —
вж. трептения.
свръхлинейно усилвателно стъпало
(ultra-linear amplifier) — нискочестотно
противотактно изходно стъпало с тетроди или пентоди, на чиито екранни решет­
ки се подава напрежение от междинна
точка на първичната намотка на изходния
трансформатор. По този начин част от
изходното напрежение се подава към ек­
ранните решетки, което е еквивалентно на
създаването на отрицателна обратна
връзка. Чрез подходящ избор на точката
от първичната намотка на изходния
трансформатор, от която се взема напре­
жение за решетките, могат да се намалят
до минимум изкривяванията, предизвика­
ни от нечетни хармоници. Четните хармоници се премахват поради противотактно
действие, което означава, че усилвателни­
те стъпала от този тип се отличават с из­
ключително голяма линейност.
свръхоперативна памет (scratch-pad
memory) — в ЕИМ и системи за обработ­
ка на данни зона в паметта, която е отде­
лена за междинни резултати.
свръхрегенеративен
приемник
(superregenerative receiver) — приемник на
амплитудно модулирани сигнали, съдър­
жащ детектор, който се включва и из­
ключва в и от състояние на генериране с
честота, по-висока от звуковата, като по
този начин се постига голям коефициент
на усилване, без да се въвежда неустойчи­
вост. Решетъчните детектори с генерация
например могат да имат голям коефи-


свързване в звезда
пиент на усилване, но практически въз­
можните стойности са ограничени поради
появата на незатихващи трептения. Със
свръхрегенеративния принцип това огра­
ничение се избягва, като се изчаква треп­
тенията да се установят, след което актив­
ният прибор се запушва. Възможно е
трептенията с висока и със свръхзвукова
честота да се генерират от един и същи
активен прибор, но с отделен генератор за
свръхзвукова честота се постигат по-до­
бри резултати.
свързване в звезда (star network) — ве­
рига с три или повече клона, на които
единият от изводите е свързан към обща
точка. Ha фиг. С. 2 а е показано С. з. Ако
веригата е с три клона, С. з. може да бъде
наречено още Т-образно или У-образно
звено.

192

С.З. Три схемни елемента, свързани
В триъ! ъ.тник

С.4. Сдвоено Т-звено, използувано като
RC-филтър

С.2. Свързване в звезда (а) и Т-звено (ó)
свързване
в
триъгълник
(delta
network) — верига, състояща се от три
клона, свързани последователно в затво­
рен контур, която се включва към външна
верига чрез трите си възлови точки, както
е показано на фиг. С. 3. В триъгълник мо­
же да бъде свързана една трифазна систе­
ма. С. т. е еквивалентно на четириполюсно П-звено. Вж. клон, П-звено, преобраз­
уване звезда—триъгълник, свързване в звез­
да.
сдвоено Т-звено (parallel T-network) —
четириполюсник; съставен от две Т-звена,
свързани по показания на фиг. С. 4 начин.

С. Т-з. често се използува като RC-фил­
тър, който за определена честота, зависе­
ща от стойностите на R и С, дава безкрай­
но голямо затихване.
седемсегментна
индикация
(seven­
segment display) — метод за изобразяване
на цифрите от 0 до 9 чрез осветяване на
два или повече от общо седем елемента,
подредени, както е показано на фиг. С. 5.
Ако всички сегменти са осветени, изобра­
жението съответствува на цифрата 8, когато са осветени елементи 1, 2, 7, 5 и 4 —
на цифрата 5 и т. н. Този тип индикатори,
в които за отделните елементи се използу­
ват светодиоди или течни кристали, нами- рат широко приложение в джобните кал­
кулатори и електронните часовници.
седлообразни бобини (saddle coils) — бо­
бини за магнитно отклонение, обикнове­
но с правоъгълна форма и допълнително
оформление, така че да лягат плътно вър­
ху гърлото на електроннолъчева тръба.
сектор за електронно пренасяне на изоб­
ражението (image section) — функционал­
на част на някои видове телевизионни


193

сигнал

C.S. Подреждане на еле­ обединява'!' веригите за автоматично ре­
ментите в седемсег ментен гулиране на усилването на отделните при­
емници, така че слабите сигнали да се по­
индикатор
тискат, а да се приемат само силните сиг­
нали.
сензорен датчик за допир (touch sensor,
touch switch) — ключ, който се задейству­
ва, когато пръст се допре до двата му разположени близо един до друг контакта
или когато пръстът създаде капацитивна
връзка между двата контакта. Сензор­
ният датчик с пряк допир се захранва от
източник на постоянно напрежение и при­
тръби, с която се повишава чувствител­
съствието на пръста предизвиква подава­
ността им. Както е показано на фиг. С. 6,
нето на ниско постоянно напрежение към
оптичното изображение се фокусира вър­
схема с едно или две устойчиви състоя­
ху фотокатода на С. е. п. и., а освободените фотоелектрони се'фокусират върху ми- - ния, която извършва необходимото пре­
шената, където възниква вторична елект­
включване. С. д. д. от капацитивен тип се
ронна емисия, създаваща^ зарядно изобра­
захранва от източник на- променливо на­
жение (потенциален релеф}. Така с изпо­
прежение и при допиране на пръста до
изолатора върху контактите към свърза­
лзуването на С. е. п. и. се разделят функ­
циите на фотоелектронна емисия (от фо­
ната към датчика схема се подава слабо
токатода) и вторична електронна емисия
променливо напрежение, което пре­
дизвиква желаното превключване. С. д. д.
(от мишената). В иконоскопа например и
двете функции се изпълняват от мишена­
се използуват изключително много, на­
пример в управлението на асансьори или
та.
селективно вадиоариемауе (diversity) —
в каналните превключватели на телеви­
метод на приемане, при който затихване­
зионните приемници.
то се свежда до минимум чрез комбини­
сигнал (signal) — в. електрониката
ране или избор от два или повече сигнала,
електрическа величина, която се изменя
които носят една и съща програма. Тези
във времето по такъв начин, че да може
сигнали се получават от: а) разположени
да се използува за предаване на информа­
на разстояние една от друга антени; б) ан­
ция. В електронните устройства С. обик­
тени с различна поляризация; в) канали с
новено представляват променливи напре­
различна честота. Обикновено в случая се
жения или токове с определени характеАнод,нанесен
Ьърху балона

Cëkmop за електронно
пренасяне на изобра■ жението

йконоскоп или
ортикон

■

С^,. Принцип на действие на сектора за електронно пренасяне на изображението в
телевизионни предавателни тръби
13 Речник по електроника

>

И

,-


w
pHci ики/л (флсь w
грижа между
радиопредавател й приемник ■— модулира'нй: електромагнитни^^
. ■ ■ о :.
ежиялг^
(signal generator) —
уред, генериращ напрежения или токове с
регулируеми ’ форма, амплитуда- и честоФ, използувани за проверка и настройка
на електронна апаратура. За проверка на
радиоприемници са създадени генератори
на модулирани високочестотни сигнали.
' cantaл за синхронизация (synchronising
signal, í iS composite colour synchronising
signal) — в телевизията сигнали, c които
се осигурява синхронизация на вертикал­
ната и хоризонталната развивка в прием­
ната апаратура е вертикалната и хоризон­
талната развивка в предавателната апара­
тура. При цветната телевизия в С. с.
участвува и сигналът за цветова'синхро­
низация; който синхронизира детектора
на цветността. С. с. се добавя към сигнала
па изображението, за да се получи пъл­
ният телевизионен сигнал.
fàoaiH за цветност (chrominance
ognal) — в цветната телевизия сигнал,
който се излъчва заедно със сигнала за яр­
кост и съдържа информация за цвета. В
системите NT.SC и PAL C. ц. се генерира,
като цветовата носеща се модулира така,
че нейната моментна фаза спрямо сигнала за цветна синхронизация .да съответст-·
вува на цветовия тоя. а амплитудата й
на цветовата наситеност.
.сигнал за цветова синхронизация (burst
signal, colour burst)-.. синхронизираш сиг­
нал в цветната телевизия, който се състои
от няколко периода на цветовата носеща’
честота, излъчва се през интервала на га­
сящия импулс след всеки-период на хбризонталиата развивка и се използува за
синхронизиране на честотата и фазата на
еталонните осцилатори в приемниците.
Вж. еталонен осцн-штор.
сигнал иа грешката (error signal) — в
общия случай сигнал със съо.ветва голе­
мина и знак, използуван за. коригиране на
съответствието между управляващи и уп­
равлявани величини. 8 стабилизираните
„токозахранващи устройства това е сигна­
лът. съответствуващ на разликата между
изходното и опорното, напрежение.
Сигнал на изображението (picture signal,
L/S uon-cornposńe signal) —· в телевизията '

и.iм мд)ф|фшшо

предаване на .доку­

менти сигнал. който се получава взрезултат от процеса на развиване; на оригина­
ла. С. и..заедно със сигналите-за синхрони­
зация образуват пълния телевизионен сиг­
нал. Вж. фиг. Н. 6-а.
у
,
сигнал
вй
разликата ġ - (difference
signal) ... сигнал в
ра­
диопредавателна техника, който се .и ; <

J

u

i

из.G от сигнал А (ляв канал;. В предава­
телните системи с пилотен сигнал С. р. се
използува за модулираме на подносещата
честота.
сигнал на сумата (sum signal) — в стереофоничните радиоиредавания сигнал,
получен чрез сумиране на сигналите в ле­
вия и десния канал. В системите с пилотен
сигнал С. с. се използува за честотно модулиране на основната носеща честота и
това е.сигналът, който се възпроизвежда
при приемане с монофоничен радио­
приемник.
сигнал от преходен процес (transient)..
в акустична или електрическа система сш ·
пал, който се появява и се запазва за из­
вестен период след внезапно отклонение
от установения режим. С. п. п-. са неперио­
дични и имат неправилна форма. В част­
ност терминът се използува за затихва­
щите трептения, които се появяват при
ударно възбуждане на трептяща система.
силиций. Si (silicon) — четиривалентен
'химически елемент (пореден номер 14),
който намира широко приложение в про­
изводството на полупроводникови прибо­
ри. 8 чисто състояние С/е изолатор, но с
добавянето на подходящи примеси може
да се придобие проводимост от Р или N
тип. необходима за гарантиране на харак­
теристиките'на произвежданите прибори.
При нормална температура обратните
токове в силициевите полупроводникови
прибори са пренебрежимо малки. Освен
това С. се получава много по-лесно (25%
от земната кора е съставена от силициев
двуокис) от германия и почти напълно го
измести като основен материал при про­
изводството на полупроводникови прибо-’
р^· . ' ■ .
ƒ
.
силови линии (lines of force)—линии, пред­
ставящи посоката на електрическо или
магнитно гюле. Посоката на С. л. във
ка негова точка показва посоката наФия а -


195
•

■

:

'

л

,

cc;s tn ч··’ - ff' t

i

ia на .привличане или отблъскване, с кояl íí електрическото или магнитното поле
действуват съответно върху малък поло­
жителен заряд или върху малък северен
магнитен полюс, поставени в тази точка.
Броят на С. л.. които преминават през
единица площ, перпендикулярна на тези
линии, е-мярка за интензитета на полето
е дадена точка.
симетричен
режим
на
работа
(symmetrical operation) -. ’вж. противотактен режим на работа.
симетричен
тиристор
(bidirectional
thyristor) — тиристор, който може да бъ­
де отпушен независимо от това, дали ано­
дът е с положителен или отрицателен по­
тенциал спрямо катода. Съществуват
диодни и триодни С. т., чиито графични
означения са показани на фиг. С. 7. Триодният С. т. се отпушва чрез сигнал, по­
даден на управляващия му електрод, и е
известен още като трцак. Вж. тиристор.

няВашите електроди, са симетрични спря-i
МО даден опорен потенциал (обикновено
потенциалът ria крайния електрод). С тази
система се получават -по-малки геомет­
рични изкривявания в сравнение с асимет­
ричната развивка.
симетрично П-звеиО (O-network) --· чгтириполюсниП състоящ се от четири еле-i
мента, образуващи правоъгълник. Вход­
ният сигнал се подава паралелно на един
от елементите, а изходният сигнал ce cHéма от срещуположния елемент. С. П-з. е
показано на фиг. С. 8.
«
симплексен режим (simplex operation) —режим на работа, при който обменът на
информация между две станции може да
се извършва в даден момент само в една
посока. За да се осъществи двупосочна
връзка, трябва да се реверсира връзката.
В една система за радиовръзка например
това се прави, като в двете станции анте­
ната едновременно се превключва от мре-

t л. Симетрично П-ззено
тиристори: а ..

диоден;

v

.. - триоден (триак)

симетричен транзистор (bidirectional
transistor) — биполлрен транзистор^· при
който шзверсяото свързване на емитерния
и колекторния извод не води до чувстви­
телно изменение на .характеристиките му.
Обикновено емитерната и колекторната
облас?· са с различни размери и изводите
им трябва да бъдат свързани в съответст­
вие с предписанието на производителя,
ако делта е да се реализират специфични­
те качества на транзистора. Ако обаче
конструкцията на транзистора е. симет­
рична, емитерът и колекторът могат да
бъдат разменени,' без това да се отрази
върху характеристиките му.
симетрична
развивка . (syrmnetncaì
scanning) --- електростатично отклонение
на лъча в електроннолъчева тръба. при
което напреженията, подадени на откле-

давателя дъм приемника или обратно.
Информацията, може да се предава и в
две те посоки с една и съща носеща, често­
та. Вж. дуплексен режмм.
симулация (simulation) - в общия слу­
чай използуването на едно устройство
вместо друго. Това означава, че симули­
ращото устройство трябва, да яма харак­
теристики. които са близки до характе­
ристиките на симулираното устройство.’
С. се прилага в случаите, когато симули­
ращото устройство се използува по-лесно
яли предоставя дадена информация в подостъпен вид. Например с LCR-верига
може да се симулира импедансът на анте­
на.
■............................ ,
савусоидален
(sine waveform) ·— ’
сигнал, в който променливият; пара Метър
е сшнусоидална или косинусоидал.на функ-


сиифазни смушения

пия на времето. Например синусоидалною напрежение може да се изрази по след­
ния начин:
u=Í7osma>/,
където и е напрежението в момент t, Ug —
амплитудата на сигнала, а ω — кръговата
честота.
сиифазяи смущения (common-mode in­
terference) — смущения между двата вход­
ни кабела и масата на електронни измер­
вателни уреди. С. с. изменят потенциали­
те на двете предавателни вериги едновре­
менно и с еднаква стойност спрямо опор­
ния потенциал (масата).
синфазно входно напрежение (common­
mode signal) — средноаритметичната
стойност на двете входни напрежения на
операционен усилвател със симетричен
вход, измерени спрямо общата му нулева
точка. Потискането на С. в. н. зависи от
симетричността на двата входа и опреде­
ля степента на шумозащитеност на усил­
вателя по вход.
синхродинно приемане (synchrodyne) —
система за хетеродинно приемане, при
която генераторът на приемника работи
на честотата на приетия сигнал и се син­
хронизира също от приетия сигнал. Това
е пример за хетеродинно приемане с нуле­
ва междинна честота, като на изхода на
честотния преобразувател се получава не­
обходимата модулираща честота.
синхронен
детектор
(synchronous
detector) — детектор, чувствителен към
изменение на фазата и амплитудата на
подадения към него модулиран сигнал.
С. д. се използуват за независимо възста­
новяване на двете съставки на сигнала за
цветност от квадратурно модулираната
цветова носеща в системите за цветна те­
левизия NȚSC и PAL. Детекторът трябва
да бъде синхронизиран със сигнала за цве­
това синхронизация.
синхронжво (sync level) — в телевизията
максималното ниво, до което достигат
сигналите
за
синхронизация.
Вж.
фиг. Н. 6 а.
синхронизация (timing) — процес, с кой­
то се осигурява правилна последовател­
ност и правилно разпределение във вре­
мето на сигнали, изграждащи даден
комплексен сигнал или предназначени за
извършване на специфична функция.

Д9б
синхронна настройка (synchronous tun­
ing) — настройка, при която всички треп­
тящи кръгове се настройват на една и съ­
ща резонансна честота.
система Долби (Dolby system) — систе­
ма за подобряване на отношението сигнал/шум при звукозапис. Основният прин­
цип на С. Д. е, че преди записването сиг­
налът се свива по динамичен обхват, а
при възпроизвеждане допълнително се
разширява. При това звуковият спектър е
разделен на четири ленти, като за всяка
една от Тях има отделен компресор на ди­
намичния обхват и отделен разширител,
за да се осигури комплементарно дейст­
вие. За свиване и разширяване се използу­
ва една и съща нелинейна верига, чийто
изходен сигнал се добавя към полезния
сигнал преди запис и се изважда при въз­
произвеждане.
С. Д. дава много добри резултати и
широко се използува в професионалния
звукозапис, обаче тя е доста сложна и не­
подходяща за битови магнитофони, за
които е разработена по-простата система
с единична честотна лента, предназначена
преди всичко за намаляване на шумовете
от магнитната лента.
система за цветна телевизия NTSC
(NTSC colour television system) — съвмес­
тима система за цветна телевизия, въведе­
на за първи път от Националния комитет
за телевизионни системи на САЩ. В тази
система яркостният сигнал се предава
чрез амплитудна модулация на носещата
честота на изображението, като едновре­
менно с това се предават два сигнала за
цветност чрез квадратурна модулация на
цветовата носеща честота. Общата широ­
чина на честотната лента е същата, както
при черно-бялата телевизия. Използува се
и същият стандарт по отношение на броя
на редовете. В задната площадка на гася­
щия импулс е включен и сигнал за цвето­
ва синхронизация, с който се улеснява де­
кодирането на цветовата носеща честота.
Тази система се използува в САЩ и в
някои други страни. Системата PAL, коя­
то се използува във Великобритания и в
още някои страни, представлява по­
добрен вариант на системата NTSC. Вж.
система за цеетна телевизия PAL, систе­
ма за цветна телевизия SECAM.


197
система за цветна телевизия PAL (PAL
colour television system, PAL = Phase
Alteration Line) —. съвместима система за
цветна телевизия, подобна на системата
NTSC, при която обаче .фазата на единия
от двата сигнала за цветност се инвертира (обръща на 180 °) рри описването на
два последователни реда на развивката.
Обръщането на фазата позволява да се
постигне по-качествено възпроизвеждане
на цветовете, като сйгналите за цветност
на два последователни реда най-напред се
осредняват и след това се възпроизвеж­
дат. Този метод позволява да бъдат све­
дени до минимум несъответствията в цве­
товия тон, които могат да се появят пора­
ди фазово изместване на сигналите за
цветност. Тази система се използува във
Великобритания, ФРГ и много други
страни.
система за цветна телевизия SECAM
(SECAM colour television system, фр.
Système En Couleurs A Mémoire) '—съв<. местима система за цветна телевизия,
създадена във Франция (наименованието
е съкращение от френския термин „Ц1 етна система с памет“), при която яркостният сигнал се предава с амплитудна мо­
дулация на носещ сигнал, а информацията
за цветовете — чрез честотна модулация
на т. нар. цветови носещ сигнал, като два­
та сигнала за цветност се предават от­
делно за два съседни реда. Пълната чес­
тотна лента е еднаква с тази при черн> бялата телевизия при равен брой на ред^ вете. В приемника трябва да има закъснителна линия с време на закъснение, равно
на периода на хоризонталната развивка,
и електронен превключвател, с които да
се осигури получаването на двата сигнала
за цветност за всеки ред от развивката.
Системата се използува в СССР, Фран­
ция, България и в някои други страни.
Вж. система за цветна телевизия NTSC,
система за цветна телевизия PAL.
система с последователно редуване на
цветовете по елементи на изображението
(dot-sequential colour television system) —
система за цветна телевизия, при която
сигналите от източниците на основните
цветове (т. е. трите предавателни тръби в
телевизионната камера) се предават по­
следователно с висока скорост, така че

скорост

на

обвивката

всеки сигнал се задържа само докато се
развива един елемент от изображението.
Така съседните, елементи се възпроизвеж­
дат с различни основни цветове, но раз­
мерите на елементите и разстоянията
между тях са толкова малки, че при гле­
дане от нормално разстояние окото не
може да различи отделните цветове, а
възприема цветовата комбинация, полу­
чена от наслагването на основните цвето­
ве.
система с постоянна яркост (constant
luminance .system) — система в цветната
телевизия, при която яркостта на изобра­
жението зависи изцяло от предадения яркостен сигнал и не се влияе от сигнала за
цветността. Това е идеалният вариант,
който се постига само отчасти в използу­
ваните в момента цветни телевизионни
системи NTSC, PAL и SECAM.
сияние (flare) — в оптично или телевизионн t изображение лъжлив ефект, който
се дъл ки на разсейване на светлина в ки­
нескоп > или телевизионната предавателна
тръба.
скиатрон (dark-trace tube) — електрон­
нолъчева тръба с екран от калиев хлорид,
който потъмнява при попадане на елек­
тронния лъч върху него. Използува се в
радарите.
скорост на генерация (generation rate) —
скоростта, с която се генерират двойки
токоносители (електрони и дупки) в полу­
проводник.
скоростна модулация (velocity modula­
tion) — процес на периодично изменение
на скоростта на разпространение на
електронен поток чрез високочестотно
електрическо поле, което последователно
ускорява и забавя потока. Ако периодът
на измененията е съизмерим с времето на
пробега на електроните в съответното
пространство, електроните се групират в
пакети. Такова групиране на електроните
позволява да се усилват и да се генерират
сигнали със свръхвисока честота в клистроните к лампите с бягаща вълна.
скорост
на
обвивката . \enveiope
velocity) — скорост на разпространение на
обвивката на сигнал с честотна лента, над
която закъснението на обвивката остава
приблизително постоянно. Вж. закъснение
на обвивкагпа.


>«¡,■>0-

£ оеаъ<. rir„

398

/ ' скорост иа реакцията (slew rate) — 1) ' ване на необходима та стойноссна 'τφ''[φπΓ
„при. токозахранващите, устройства, мярка
ранил от С. б, ток или·напрежение ¿’небб-г
за скоростта, с която изходното напреже­ ходимо последователното свързване; на
ние компенсира измененията в .консуми­ определен брой клетки. С. б. се използу­
рания ток, В този случай С. ρ. определя
ват предимно ® спътниците и космически­
максималната, скорост на изменение на
те, кораби.
'
;
смесител (mixer) — 1) в радиотехниката
напрежението между изходните' клеми; 2)
при диференциален усилвател скоростта
и. телевизията устройство, с което могат
да се комбинират два или повече сигнала,
на изменение на изходното напрежение,
като относителните им нива се регулират
когато на входа е подаден стъпалообразен сигнал.
така, че да се получи желаният звуков или
следа на развивката (trace) — в елек­ видеоефект; С. се нарича и операторът,
троннолъчева тръба изображението, полу­ който работи със смесителната апарату­
ра; 2) устройство, на което се подават два
чено върху екрана при придвижване на
входни сигнала с различни честоти, а на
електронния лъч.
изхода се получават сигнали с комбинаследене (monitoring) — постоянен
ционни честоти. В частност високочестот­
контрол на качеството на звука или теле­
ният С. в един суперхетеродинен приемник
визионното изображение при радио- или
телевизионно предаване. За целта за въз­ ' получава сигнал от антената (или от висо­
произвеждане на звука или изображение­ кочестотен усилвател) и от местния гене­
ратор (хетеро-дина), а на изхода му се пото при запис или излъчване се използува
висококачествена апаратура, така че всич­ лучйва сигнал с междинна честота, равна
на сумата или разликата от двете входни
ки технически недостатъци се регистрират
честотй.
и отстраняват най-бързо.
смущение (interference) ·—1 всеки неже­
служебен телевизионен сигнал (insertion
лан естествен или изкуствен сигнал, който
signa!)— сигнал, излъчван през интервала
влияе върху приемането на желания теле­
за· редова развивка, но по време на обрат­
визионен или радиосигнал.
ния ход на вертикалната развивка. Сигна­
Естествени С. могат да се появят при
лът не се възпроизвежда на екраните на
гръмотевични бури, а изкуствени '(т. е.
телевизорите и се използува за предаване
на информация за източника на дадена .създадени в резултат от човешка дей­
телевизионна програма или като средство
ност)· С. възникват при влияние на съсед­
за проверка на състоянието на телеви­
ни радио- или телевизионни, канали, от
зионните съобщения.
електромагнитното излъчване на техниче­
случаей шум (random noise) — шум,
ски'съоръжения и от запалителните систе­
ми на двигатели с вътрешно горене.
предизвикан от движението на голям
брой електрони в’ проводник (топлинен
С. могат да попаднат в приемниците
шум) или освободени от катод (флуктуа- през антените или чрез захранването. Из­
ционен г^ум). Шумът с такъв произход ня­ вестно намаляване на С. може да се по­
ма периодично изменящи се характерис­ стигне чрез използуване на насочена анте­
тики и ако бъде възпроизведен с акусти­ на, чрез разполагане на антената в „елек­
чен преобразувател, звукът ще прилича на трически тихо“ място или чрез включва’не
на високочестотни филтри в захранващи­
равномерно съскаме.
слушалка (earphone) — електроакустите вериги. Най-добрият метод е да се пре­
чен преобразувател с малки размери, кой­
дотврати излъчването на С. чрез потиска­
то се поставя е или върху ухото.
нето им в самите източници на такива С.
слънчева батерия (solar battery, solar
• собствена честота (natural frequency) —
честотата на собствените (свободните)
cell)—- прибор за директно преобразуване
на слънчевата енергия в електрическа. В
трептения на трептяща система. Това е
С, б. обикновено се използува фотогалвачестотата, на която трептящата система
ничният ефект при силицйеви полупро­
започва да трепти при възбуждане. Една
водникови диоди. Всяка отделна слънчева
система може да има повече от една С. ч.
клетка генерира е.д.‘н. 0,5 V. За получа-) За една антена С. ч. е най-ниската честота;


спгдидшчиа
нри която.антената влиза в резонанс без
прибавянето иа индуктивност или капаци-,
теч·.
собствен капацитет (śelf-capacitance) —
капацитетът между отделните части на
индуктивен глеметп, резистор ом ήροводник, Обикновено се приема, че С. к. е
свързан паралелно.на елемента, както е
показано на фиг. С. 9 (С. к. е показан е
прекъсната линия). С. к. на една бобина
определя горната граница на честотата,
на която бобината може да бъде настрое­
на.
собствен
полупроводник
(intrinsic
semiconductor) — полупроводников мате­
риал, в, който концентрациите на дон^рни
и акцепторни примеси са равни, така че
ие съществува излишък на дупки или
електрони, които да действуват като токоносители. Тези материали се наричат
още полупроводници от I тип, за да бъдат
разграничени от полупроводниците от Р
или N тип.
сонда (probe) — 1) приспособление, съ­
държащо входното стъпало на електро­
нен волтметър или осцилоскоп и свързано
към главната част на измервателния уред
чрез многожилен кабел. По този начин С;
може да се постави съвсем близо до из­
мерваната верига. Освен това чрез изпол­
зуването на С. линията за връзка до точ­
ката ' на измерване може да бъде много '
късаус което се намалява капацитивното
натоварване на източника на сигнали; 2)
проводник с резонанена дължина, разпо­
ложен във вълновод или резонатор, с кой­
то се въвежда или се отвежда високочестоша енергия.

С.9. Собствен капацитет­
на бобина

чрзводтм.л ■

cope (soarce) — електрод; свързан към
канала на полеви
не, /, плмз който
постъпват основните·, токоносители. С.
при полевите транзистори съответствува
на емитера на билоллреа транзистор и- на
катода на електронна лдмпа.
copeos повторител (source follower)
’
схема с полеви транзистор, .еквивалентна
на емитерния повторител ъ на катодния,
повторител.
спадане на платото (sag) — вид изкривя­
ване на формата на импулсен сигнал, нри
което моментната стойност на амплиту­
дата на сигнала намалява, през времетрае­
нето на импулса. Степента на спадане
обикновено се изразява в проценти от
максималната амплитуда. Ha фиг. С. 10 е
показано С. п. на сигнала с 10%. Най-чес­
то причината за този тип изкривяване е
лошата нискочестотна характеристика.
спектрален анализатор (spectrum .ana­
lyser) — уред, който разлага сложен сиг­
нал на съставните му елементи и показва
резултата на екрана на електроннолъчева
тръба, като по хоризонталната ос се отчи­
та честотата, а по вертикалната — амп­
литудата на съставките.
спектър (spectrum) — 1) непрекъснат
интервал от честоти, за които еднотипни
по характер вълни имат някаква обща
специфична характеристика. Например
звуковият С. от честоти се простира от
Í0 Hz /до 20 kHz, като общата характе­
ристика е тази, че човешкото ухо може да
реагира на вълни с честота от този интер­
вал. Вж. електромагнитни вълни; 2) раз­
пределение на съставките на сложен сиг­
нал в зависимост от честотата им. Напри­
мер правоъгълните двуполярни сигнали
се състоят от равномерно разпределени
съставки, чиито'амплитуди намаляват с
увеличаването на честотата.
спектър иа. импулс (pulse spectrum) —
разпределение по честота на съставките
на импулс, получени след разлагане в ред
иа Фурие.
д
специфична проводимост (conductivi­
ty) ■— казано най-общо; термин, отразя­
ващ способността на даден- материал да
пропуска електрически ток. По-точно спе­
цифичната проводимост е величина, ре­
ципрочна на специфичното съпротивле­
ние. С. п. на металите например е по-до-


С.10. Спадане ча платото на правоъгълен
импулс

C.11. Спиращо решетъчно напрежение на
електронна лампа

бра, т. е. по-голяма от тази на неметалите. Вж. специфично съпротивление.

да бъдат посочени при цитиране на него­
вите стойности. С. р.н. позволява да с
определи максималният размах на вход
ния сигнал, който може да се подаде на
лампата при .работа в. режим клас А.
спиращ слой (barrier layer) — вж. обед­
нен слой.
сплавен диод (alloy diode) — диод c PN
преход, получен чрез свързване на плас­
тинка -от тривалентен или петвалентен
елемент към подложка от полупроводни­
ков материал. Подложката се нагрява,
докато част от полупроводника се разтво­
ри в пластинката. След охлаждане раз­
твореният полупроводник кристализира,
като задържа достатъчно количество от
тривалентния или петвалентния елемент,
така че да се получи необходимата PN
структура.
сплавен преход (alloy junction) — полу-:
проводников преход, образуван след рее
кристализацията на втечнена смес от по­
лупроводников материал и един или ня­
колко примесни елемента върху монокристална подложка от същия полупро­
водников материал.
сплавен
транзистор
(alloy-junction
transistor, alloy transistor) — транзистор,
в който PN преходите се получават чрез
легиране на изходния полупроводник с

специфично съпротивление (resistivity,
specific resistance) — за даден материал ак­
тивното съпротивление между две проти­
воположни стени на куб от материала с
дължина на ставата 1 cm. Измервател­
ната единица за C. c. е U/cm, но изразено
по този начин, С. с. на добрите проводни­
ци е много малко число. Затова се пред­
почита единицата μΩ/cm. Например С с.
на медта е 1,66 μΩ/cm.

спирална развивка (spiral scanning) —
метод на развивка, при който точката на
попадане на електронния лъч върху екра­
на на електроннолъчева тръба се движи
около центъра на екрана с постоянна ъг­
лова скорост и постепенно се премества
навън или навътре по спираловидна
траектория. В края на всеки цикъл петно­
то бързо се връща в началото на описва­
ната спирала.
спиращо решетъчно напрежение (grid
base) — стойност на решетъчното напре­
жение на електронна лампа, определена
от нулата и точката, при която анодният
ток се прекъсва. Ç. р. н. е илюстрирано на
фиг. С. Н. То зависи от напреженията на
анода и екранната решетка, които трябва


2S1

стабилизаторен диод

подходящи примесни вещества. За целта
върху двете повърхности на пластинка от
германий или силиций, легирана със съот­
ветните примеси, се поставят малки пар­
ченца от електроден материал. Тази заго­
товка се вкарва в пещ при температура,
достатъчна, за да разтопи електродния
материал, но недостатъчна за разтопява­
не на полупроводника. Така в капките
разтопен електроден материал се създава
слой, в който неразтопеният полупровод­
ник започва да се разтваря, при което две­
те капки електроден материал потъват в
полупроводника (вж. фиг. С. -12) и едно­
временно с това се насищат с основния
полупроводников материал. При бавно
понижаване на температурата двете кап­
ки се втвърдяват, като на границата меж­
ду тях и полупроводника се създава слой
с кристален строеж, еднакъв със строежа
-на основния полупроводник, но наличиего в рекристализираните слоеве на при­
месни атоми (от електронния материал)
води до създаването на PN преходи.
спретнати импеданси (conjugate impe­
dances) — два импеДанса с равни стойнос­
ти на активните съставки и с равни по аб­
солютна стойност, но обратни по знак
реактивни съставки.
спрягане (tracking) — при суперхетеродиниите приемници поддържане на необ­
ходимата разлика между честотата на
приетия сигнал и честотата на генератора
(хетеродина) при промяна на настройка­
та. Когато за настройка на трептящите
кръгове се използуват едноименни секции
на един сдвоен кондензатор, в генератор­

ната схема се добавят допълнителни кон­
дензатори и капацитивни делители, с кои­
то се улеснява поддържането на необхо­
димата разлика. Дори и с тези помощни
средства обаче необходимата честотна
разлика (равна на междинната честота)
се постига само при три положения на на­
стройващия кондензатор. Те са разполо­
жени в двата края и в центъра на интерва­
ла на настройката — това е т. нар. три­
точково С.
средна продължителност на работа меж­
ду отказите (mean time between failures) —
мярка за надеждността на дадена апара­
тура. Това е времето до появата на пър­
вия отказ или. ако апаратурата може да
се възстанови, средната стойност на ин­
тервалите от време между последовател­
ните откази.
средна честота (centre frequency) — но­
сещата честота при честотна модулация.
средна честота на повторение на импул- си (pulse repetition rate) — средният брой
на импулсите за единица време. Терминът
се използува, когато честотата на импул­
сите се променя, например при честотноимпулсна модулация.
стабнлизаторен диод (voltage regulator
diode) — ценеров диод, използуван за ста­
билизация на изходното напрежение. Ha
фиг. С. 13 е показан прост пример за из­
ползуване на ценеров диод като стабили­
затор на напрежението. Стойността на за­
хранващото напрежение трябва да бъде
по-висока от напрежението на ценеровия
пробив, така че напрежението вър,ху дио­
да да остава равно на пробивното напре-

С.12. Структура на сплавеи биполярен
транзистор

С.13. Проста стабилизаторна схема с
ценеров диод


стооишзатор па

жениеГ Л оследователно свързаният резйс' op й- ė подбран така, че дори при макси­
мален ток през товара през диода съшо
да протича някакъв ток, който да поддър­
жа напрежението на пробива:
стабилизатор на иапрежеине (voltage
Stabiliser) —·
стабилизация.
1 - ета5ял®йавет (stabilisation) — ! ) при за­
хранващите източници процес, с който се
•гарантира постоянна стойност на изкоп­
ното напрежение. С. изисква следене на
изходните параметри и регулиране иа съ­
ответен елемент. Известни светения за използуванйте схемни решения са дадени в
статията -„коефициент на стабилизация“;
2) за работна точка на активен прибор
процес на осигуряване на постоянна сред­
на стойност на тока през прибора. За С.
на работната точка се използуват различ­
ни схемни решения. Ha фиг. С. ¡4 е пока­
зана транзисторна схема, в която резисто­
рите Rt и Rļ образуват делител на напре­
жение, свързан паралелно на захранване­
то, като по този начин към базата се по­
дава строго определено напрежение. Съ­
щото напрежение се получава и на емите­
ра (при .силициевите транзистори по-мал­
ко с около 0,7. V), като по този начин се
стабилизира и емитерното напрежение.
Ry се избира така, че да се гарантира не­
обходимата средна стойност на емитерийя ток. Така ако базовото напрежение е
3.0 V, емитерното напрежение е 2,3 V и

'колст' ■ С .-.''m
шг,, ч1 2, ' ".о

".«цc

-уо.а -

'•.стабилизиране; в» востояиеи ток (DC
stabilisation) —- за работната точка: иа ак­
тивен прибор осигуряване, на режим иа
работа, при който средвата стойност на
тока през прибора практически не зависи ,
от промени в параметрите на самия при­
бор — например при изменение на работ­
ната температура или при замяна на са­
мия активен прибор с друг екземпляр от
същия тип. С. п. т. е особено необходимо
при масово произвеждани изделия, за да
се гарантира, че приборите в него винаги
ще работят с проектните си параметри и
за да се избегне температурно изместване
на режима на работа.
Типичен вариант на С. п. т. на биполярен транзистор е показан на фиг. С. 15.
Делителят на напрежение
стаби­
лизира базовото нагфежение на транзис­
тора, а следователно и емитерното му на­
прежение; резисторът Ry в този случай оп­
ределя средния ток през прибора.
стабилност (stability)
в обшия случай .
критерий за поддържане на даден техни­
чески параметър на устройство в опреде­
лени граници независимо от измененията
на захранващото напрежение, работната
температура или на други фактори, които
могат да окажат влияние върху режима
на* работа. Например С. на генератор се
определя чрез отклонението на честотата

С 14 Пример за стабилизация на емитер' 5' Често използувана схема за стабилизи:
ния ток
.
ptn¡e по портояней ток на работната точка иа
:
t
биполярен транзистор


203
> ..».’'a ' г"ОЙ!'~ -

:ста§мйостг «а честотата (frequency
stãwiHy) — критерий за постоянството на
честотата на генерирани трептения. С. ч.
на генератора· е един от важните му пара­
метри за много практически приложел
ни» — например в генераторите на носе-;
щата честота в предавателите стойността
на честотата трябва да бъде постоянна в
рамките на много малък толеранс.
стандартен измервател на електрическо
яве (VU meter) — волтметър за измерва­
не силата на звука (гръмкрстта) на дадена
програма. Уредът се състои от електродинамична измервателна система, към коя­
то се подава изходният сигнал от мостов
изправител, който от своя страна получа­
ва сигнал от предавателната линия през
резистор. За разлика от измервателя на
максималната сила на звука С. и. е. н. не
се нуждае от друго захранваше напреже­
ние освен входния сигнал. С. и. е. н. из­
мерва пълната енергия на входния сигнал,
а не максималната й стойност, затова ска­
лата на, уреда е подчертано нелинейиа.
Този тип измерватели обаче са-по-евтини
от измервателите на максималната сила
на звука и намират широко приложение
за измерване на силата на звука на дадена
програма, по-специално за измерване на
силата на сигнала при запис на магнето­
фонна лента.
статистически поетояиеи шум (flat
random noise) — шумов сигнал, чиито съ­
ставки имат приблизително постоянни
амплитуди в даден честотен обхват.
•статичен коефноиеит на усялваие . ва
електроина лампа μ (amplification factor,
magnification factor) — отношение на из­
менението "на анодното напрежение към
необходимото за поддържане на постоя­
нен аноден ток изменение Há напрежение­
то на управляващата решетка. Обикнове­
но този коефициент се дава за някои опре­
делени стойности на напрежението на
електродите.
статична памет (static store) — в ЕИМ
.или система за обработкана данни запом­
нящо устройство, което се състои от по­
лупроводникови тригери и коетЬ следова­
телно може да запази за неопределено дъ­
лъг срок въведената информация, ако не
се прекъсне-· захранващото напрежение.

стенен и·

'

'^œ нг aso ia

дММвшамичнаагам mix · т
·
· т
статични · ' Х8,щ«'ерйстив <• (static characteristics, . — характеристики.· отра»
зяващи зависимостта на· тока през-елгжтрод на активен прибор от напрежението
на същия или на друг електрод при по­
стоянни напрежения на останалите елек роди· и при лиг за иа товар. Чрез прокар­
ва«« на товарната линия през семейство
от C. x. може да се определи поведението
на прибора в динамичен режим, т. é. да се
получат неговите динамични характерис­
тики в работни условия.
статично (иостояннотоково) СЪИр8Т®3"
летме
ка
електрод (electrode
DC
resistance) — отношението между .по­
стоянното напрежение, подадено към да­
ден електрод иа активен прибор, и резул- ·
татния постоянен ток през този електрод.
Обикновено стойността на С. (п.) с. е. се
дава за определена работна точка. Ha
електродната характеристика, показана
на фиг. С, 16, С. (п.) с. е. се изразява чрез
реципрочната стойност на-наклона на ли­
нията ОР, т. е. чрез отношението PSi PR..
степен sa използуване на анода (anode
efficiency) ·— отношение, обикновено даде­
но в проценти, между променливотокова­
та мощност, предадена към анодния то­
вар иа електронна лампа, и пистоянното-

C.Ì6. Статичното съпротивление се дава
с реципрочната стойност на наклона на
отсечката, свързваща работната точка- с
началото на координатната сйстема


степен

на

204

интеграция

к-овата мощност, постъпила в анодната
верига на лампата. За теоретично идеална
електронна лампа с прави, успоредни и
разположени на еднакво разстояние една
от друга характеристики максималната
С. и. а. при синусоидален входен сигнал е
50%. С. и. а. на някои пентоди се добли­
жава до тази теоретична стойност, но при
триодите тя е много по-ниска поради ог­
раничения размах на, анодното напреже­
ние преди появата на решетъчен ток.
степен на интеграция (integration
scale) — понятие, отразяващо приблизи­
телно броя на активните полупроводни­
кови елементи в една интегрална схема.
Интегралните схеми с ниска С. и. съдър­
жат 10 активни елемента, тези със средна
С. и. до 100 активни елемента, с висока
С. и. — до 1000 активни елемента, и със
свръхвисока С. и. — над 1000 активни еле­
мента.
стереосистема с пилотен сигнал (pilot­
tone stereo) — съвместима система за стереофонично предаване на звукови програ­
ми с честотна модулация, в която сумата
от левия и десния сигнал се излъчва както
при монофоничните системи с честотна
модулация, а сигналът на разликата се из­
лъчва чрез амплитудна модулация на
подносеща честота с потискане на носе­
щата и.с две странични ленти. Едновре­
менно с това се излъчва и пилотен сигнал
с ниско ниво и с честота, два пъти по-ни­
ска от че тотата на подносещия сигнал.
Този пиле ген сигнал се използува за син­
хронизиране на демодулатора, който въз­
становява сигнала на разликата.
стереофенична система (stereophonic
system) -.. система за радиопредаване или
звукозапис и възпроизвеждане, при която
слушателите получават представата за

насоченост и пространствено разпределе­
ние на звука. По този ‘начин се постига
голяма достоверност на възпроизвежда­
нето. В С. с. могат да се използуват ня­
колко отдалечени един от друг микрофо­
на, същият брой канали и високоговори­
тели, но при радиопредаване и звукоза­
пис нормално се използуват само два ка­
нала. С. с. е съвместима с монофоничните
системи за радиопредаване и звукозапис.
стояща вълна (standing wave, stationary
wave) — в предавателна линия статична
картина на напреженията или токовете в
различни точки, създадена в резултат на
взаимодействието между синусоидални
електромагнитни вълни, разпространява­
щи се в права посока, и обратните вълни,
отразени от точка с рязка промяна на импеданса. Това взаимодействие води до по­
явата на максимуми и минимуми (възли)
на тока и напрежението в точки по проте­
жение на предавателната линия, като раз­
стоянието между два съседни еднакви
възела (максимуми или минимуми) е рав­
но на дължината на вълната. Акустични
С. в. в затворено помещение могат да се
образуват в резултат на взаимодействие­
то на акустичните вълни преди и след от­
ражението им от стените на помещение­
то. Такива С. в. определят акустиката на
една зала.
странична лента (sideband) — честотна
лента, съдържаща новите съставки, въве­
дени след модулирането на носещата чес­
тота. Със същия термин се означава'спе­
цифична съставка в С. л., въпреки че по­
точното наимен >вание за случая е стра­
нична честота. В резултат на амплитудна
и фазова модулация се получават голям
брой двойки странични честоти, разполо­
жени симетрично около носещата често­

Носеща честота

Долна странимна лента

—LnJ_ iili

Горна странич­
на лента

illi 111 i
Честота

C.17. Спектрална диаграма на честотите, образуващи двете странични ленти


205
та. Тези съставки са разположени в две
честотни ленти, намиращи се над и под
носещата честота, както е показано на
фиг. С. 17. Това са съответно горната и
долната С. л.
странична честота (side frequency) — ед­
на от новите съставки, създадени в проце­
са на модулация. Когато един носещ сиг­
нал с честота fį се модулира по амплитуда
от сигнал с честота fa, по-ниска от fa, в
резултат се появяват две нови съставки с
честоти съответно fa+ffa и fa—ffa. Оче­
видно двете нови честоти са разположени
симетрично спрямо носещата на разстоя­
ние, равно на честотата на модулиращия
сигнал, както е показано на фиг. С. 18.
Амплитудите на двете съставки със С. ч.
са два пъти по-малки от амплитудата на
носещия сигнал при дълбочина на моду­
лация 100%.
Когато модулиращият сигнал е съста­
вен, при модулация се получават двойки
С. ч., съответствуващи на всяка една от
съставките. В резултат се образуват две
множества от С. ч., разположени симет­
рично Спрямо носещата. Разстоянието
между съседните С. ч. е равно на основна­
та честота на модулиращия сигнал.
С. ч. се създават и при честотна моду­
лация и фазова модулация, но в този слу­
чай един синусоидален модулиращ сигнал
създава няколко двойки С. ч., някои от
които могат да имат по-голяма амплиту­
да от носещия сигнал (вж. фиг. И. 8.). С. ч.
са симетрично разположени около, носе­
щата на разстояние, равно на модулира-’
щата честота. Това означава, че един със­
тавен модулиращ сигнал създава голям
брой странични съставки, чиито честоти
теоретично се простират до безкрайност.
Ha практика обаче амплитудата на със­
тавките силно намалява с отдалечаване
от честотата на- носещия сигнал и найвъншните съставки могат да бъдат прене­
брегнати, без да се въвежда чувствително
изкривяване. Въпреки това един честотно
модулиран сигнал заема много по-широ­
ка честотна лента в сравнение с един ам­
плитудно модулиран сигнал.
стробиране (strobe) — отделяне на оп­
ределена част от периода на повтарящо
се явление. Това често е необходимо при
изучаването на периодични сигнали е ос-

стръмност на характеристика
Носесца честота
Горна
странична
честота

Долна
странична
честота

( f1 ~ f2 )

f1

ļfļ + fj)

Честота

С:18. Спектрална диаграма, илюстрира­
ща двете странични ленти'при 100% амп­
литудна модулация със синусоидален сиг­
нал
цилоскоп. Преминаването на съответната
част на входния сигнал през вертикалния
усилвател на осцилоскопа се разрешава
от стробиращ импулс, който съвпада по _
време с тази част на сигнала и така се осъ­
ществява показването и върху екрана.
структурен дефект (imperfection) — в
кристал всяко отклонение в структурата
му от идеалната кристална структура.
Например възможно е в някой of възлите
на кристалната решетка да липсва атом
или пък възелът да е зает от атом на друг
елемент. С. д. в полупроводниците създа­
ват в тях проводимост от Р или N тип.
стръмност (slope) — вж. стръмност на
характеристика.
стръмност на преобразуване (conversion
conductance, US conversion transconduc­
tance) — отношение между полезната съ­
ставка в изходния ток на честотен преоб­
разувател и напрежението на входния сиг­
нал, чиято честота се преобразува.
стръмност на характеристика (.mutuai
conductance, US transconductance) — за
активен прибор отношението между мал­
ка промяна на тока през един от електро­
дите му към предизвикалата го малка
промяна на напрежението на друг елек­
трод. Стойността на С. х. обикновено се
дава за определена работна точка на ха­
рактеристиката. Ha фиг. С. 19 като при­
мер е показана анодно-решетъчна харак­
теристика на електронна лампа. С. х. в ра­
ботната точка Р се определя от наклона
на допирателната към характеристиката в
тази точка, т. е. чрез отношението SQjQR,
Обикновено C. x. се изразява в милиампе-


ery tena емисия

206

се определя от наклона на допирателната
п точка Р на айодно-рсшетъчната й харак­
теристика

ри за волт и се приема като'съществен
технически показател на активния прибор.
студена емисия (field emission).....излъч­
ване на електрони от повърхност в резул­
тат на достатъчно големи .градиенти. на
напрежението , по излъчващата повърх­
ност. ?
студен катод (cold cathode; — катод,
който, излъчва електрони,'без да' бъде за­
гряван. Казано точно, това определение
обхваща rio принцип само фотокатодите,
но терминът обикновено се използува за
означаване на катодите и на някои видове
газоразрядни лампи. Електронната емисия
от катода възниква в резултат от бомбар­
дирането му с тежки положителни йони,
получени при йонизаиията на газа, и мо­
жеха бъде подобрена чрез покриване на
катода с вещества с малка работа на из­
литане. Вж. йон, йонизация, работа на из­
литане.
стъпална функция (step function) :—
функция, която има нулева .стойност до
определен момент, след което мигновено
преминава на ново ниво с крайна стой­
ност и остава в това състояние.
>
субективна качествена оценка (subjec
' tive' grading) '— метод за определяне на
качеството на функциониране на уст­
ройство или система, при който група на-,
блюдатели дават свои оценки по предва­

рително уточнена· степенна Скала. Напрцг
мер смущенията в една радио- или теле­
визионна програма могат да бъдат класи­
фицирани като пренебрежимо слаби, сла­
би, средни, силни или напълно развалящи
възприятията.
<
субмодулатор (submodulátòr) —- пред­
последното стъпало нз. модулатора в пре­
давател. ,
субхармоник (subharmonic) — синусоидална съставка rta сложен сигнал, чиято
честота е равна на честотата на основната
съставка, разделена на цяло число. На­
пример вторият С. има честота, два пъти
по-малка от честотата на основния сиг­
нал.
суматор е ускорен пренос (look-ahead
adder) -—-Сумираща схема в аритметичнологическо устройство, която формира
сигнали за пренос едновременно за всич­
ки двоични разреди.
суперемитрои' (Super-Emitron) — вж. еупериконоскоп.
суиерикожкжоп (image iconoscope) —
еди» от първите създадени видове телеви­
зионни предавателни тръби, представля­
ваща усъвършенствуван вариант на иконоскопа с електронно^ пренасяне на оптичHÖTO изображение.
*
супероргикон (image orthicon) — теле­
визионна -предавателна тръба от типа ортикон с допълнителен сектор за елект­
ронно пренасяне na изображението я в
която изходният сигнал се получава от
електронен умножител, през който преми­
нава обратният развиващ лъч.
Принципно-устройство на Се показа­
но на фиг. С. 20. Оптичното изображение
на оригинала се фокусира върху фопюкатод, а освободените фотоелектрони се
фокусират посредством комбинирани,
електростатични и магнитни лещи върху
обърнатата къмфотокатода повърхност на
мишената. При попадането на фотоелектроните от тази повърхност се освобожда­
ват вторични електрони, koitto' се привли­
чат от монтирана близо до мишената по­
ложително заредена фина колекторна ре­
шетка.
По този начин върху мишената се по­
лучава. -потенциален релеф —- положител­
но зарядно изображение. Ако тръбата се
насочи към много силен източник на свет-


сфазиране

С20. Опростена схема на суперортикон

лина.пря което потенциалът на мишена­
та надхвърли потенциала на колекторна­
та решетка, излишните вторични електро­
ни се връщат обратно към мишената: та­
ка решетката стабилизира изображението
върху мишената независимо от интензив­
ността на входния светлинен сигнал.
Мишената е много тънка и потенциал- ·
ният релеф бързо се пренася върху задна­
та и страна, която се развива от електро­
нен лъч с бавни електрони. Електронният
■Лъч неутрализира положителния потен­
циален' релеф и следователно обратният
електронен лъч е модулиран от амплиту­
дата на сигнала на изображението. Об­
ратният лъч се насочва към входа на многостепенен електронен умножител, конст­
руктивно разположен около електронния ’
прожектор.
С. се отличава с изключително висока,
чувствителност и с високо качество на из­
ображението. Този тип тръби обаче са с
прежалено сложна конструкция и са доста
обемисти (дължина около 38 cm и диаме­
тър от 7,5 до; 11,5 cm), поради което не
могат да се използуват в. телевизионните ■
камери за цветно изображение, където са
необходими по три или четири такива
тръби.
сунерхетеродинен приемник (superħe. terodyne receiver) — радиоприемник, в
който модулацията от всички приети сиг­
нали се прехвърля върху нова носеща чес­
тота. с фиксирана стойност ( междгшшта

честота), като усилването ' и избирател­
ността на приемника се осигуряват от
междинночестотния усилвател. Преобра­
зуването на честотата се извършва чрез
смесване на входните сигнали (в някои
случаи след предварително усилване) с изходиия сигнал от генератор (хетеродину.
който се настройва едновременно със сиг­
налните вериги, така че изходната честота
на смесителя остава равна на междинната
независимо от положението на елементи­
те за настройка. СЖд -междинночестотния
усилвател има детектор илищискриминаτορ и няколко усилвателни стъпала.
Блоковата система на С. п. е показана
па фиг. С. 21. Това е основната конфигу­
рация, която се използува в приемници с
честотна и амплитудна модулация и в те­
левизионните приемници. Практически
всички съвременни приемници работят на
суперхетеро динен принцип. Терминът
про изл иза от „суперзвуков“ хетеродян,
което отразява факта, че междинната чес­
тота е над обхвата на възприеманите от
човек звуци.
• сфазярйне (phasing).- в общия случай
настройка на трептяща система с цел да
бъде установено иоебходимото фазово
съотношение спрямо друга система със
същата честота. В цветната Телевизия
чрез С. се осигурява вместването на мо­
мента на пристигане на видеосигнала или
на синхронизиращия сигнал в дадена теч-


сферична

аберация

208

C.2¡. Блокова схема на суперхетероДинен приемник
ка с допустимия за системата Толеранс.
В звукотехниката С. означава подава­
нето на монофоничен сигнал към отделни­
те високоговорители на една тонколона
или към високоговорителите на двата ка­
нала в стереофонична система да се из­
върши по такъв начин, че мембраните на
всички високоговорители да вибрират във
фаза.
сферична аберация (spherical aber­
ration) — дефект при оптично огледало
или леща, който се изразява в размазване
на изображението и се обяснява с това,
че лъчите, излизащи от дадена точка на
оригинала, не се срещат също в една точ­
ка върху равнината на изображението.
Дефектът се дължи на използуването на
сферични повърхности в лещите или огле­
далата и може да се премахне с използу­
ването на параболични повърхности.
сферична вълна (spherical wave) — вълда, чийто фронт представлява сферична
повърхност. Вълните, генерирани от точ­
ков източник, имат сферични фронтове,
като източнйкът е разположен в центъра
на сферата.
схема (circuit) — 1) контур, състоящ се
от проводник или система от проводници,
през които може да протича електрически
ток; 2) верига от активни и/или реактивни
елементи, състояща се от един или повече
затворени контури и предназначена да из­
пълнява определена функция. Например
усилвателят е вид С.

схема Баксандал (Baxandal circuit) —
схема с отрицателна обратна връзка, коя­
то осигурява регулируемо, повдигане и
потискане на високите и ниските честоти.
Схемата се използува във висококачестве­
ните нискочестотни усилватели и има раз­
лични варианти, един от които е показан
на фиг. С. 22. Вж. амплитудно-честотно
изкривяване, отрицателна ооратна връзка.
схема за повдигане на честотната ха­
рактеристика (peaking circuit, peaking
network) — свързваща верига в импулсен
или видеоусилвател, включваща последо­
вателна или паралелна индуктивност,
която образува с паразитните капацитети
резонансен кръг и с това подобрява чес­
тотната характеристика на усилвателя в
областта на високите честоти. Ha
фиг. С. 23 е показана С. п. ч. x. с паралел­
на индуктивност.
схема за съвпадение (coincidence circuit,
coincidence gate) — логическа схема (вен­
тил), която дава изходен сигнал само когато на всичките и входове постъпят сиг­
нали едновременно или в предварително
зададен интервал от време. Вж. вентил,
логическа схема.
схема за фазова синхронизация (phaselocked loop) — комбинация от генератор,
управляван с напрежение, и фазов компаратор, които са свързани така, че честота­
та (или фазата) на генератора следва тон-’
но честотата (фазата) на входен честотно
или фазово модулиран сигнал.


Блоковата схема на С. ф. с. е показана
на фиг. С. 24. Изходният сигнал на фазо­
вия компаратор зависи от разликата в
честотата (или фазата) на двата входни
сигнала и съдържа съставка с нулева чес­
тота и високочестотни съставки. Послед­
ните се отстраняват с нискочестотен фил­
тър, но ако неговата гранична честота е
с подходяща стойност, изходният сигнал
на генератора ще следва честотната или
фазовата модулация на входния сигнал.
Следователно управляващият сигнал към
генератора представлява копие на моду­
лиращия сигнал.
схема с две устойчиви състояния
(bistable. US flip-flop, US toggle) — схема,
която може да заема само две състояния,
като и двете са устойчиви. Когато схема­
та се установи в едно от тези състояния,
тя може да остане s него неопределено
дълго време и може да бъде изведена от
това си състояние само след подаването
на външен сигнал. След като се задейству­
ва по този начин, схемата преминава в
другото устойчиво състояние и остава в
него, докато и се подаде следващият пу­
сков сигнал, който я връща в първоначал­
ното й състояние. Следователно за въз­
становяване на схемата в първоначалното
и състояние са необходими два външни
сигнала. Това обяснява използуването на
такива схеми като двоични броячи и като
делители на честотата.
Пора ди, свойството си да остават в да­
дено .състояние. Ċ. д. у. с. намират широ­
ко приложение в цифровата техника, като
14 Речник по електроника

се използуват като основни елементи
в паметите и регистрите на ЕИМ. По
принцип една С. д. у. с. се състои от мултивибратор с две постояннотокови междутранзисгорни връзки, tío съществуват и
много други схемни решения. Вж. JKтригер, RS-тригер.
схема е едно устойчиво състояние
(monostable circuit, US oneshot circuit,
single-shot circuit)
схема c две възможни
състояния, от които едното е устойчиво,
а другото — неустойчиво. ‘Схемата обик­
новено се намира в устойчивото си съ­
стояние, но може да бъде превключена в
неустойчивото чрез външен сигнал. Тя
обаче не може да се задържи в неустойчи­
вото състояние и автоматично се връща в
устойчивото, като.остава в него до по­
даване на друг външен сигнал.

С.23. Схема за повдигане на честотната
характеристика с паралелна индуктивност


схема с обща (заземена) база

210

С.24. Схема за фазова синхронизация

Схемата се връща в устойчивото си съ­
стояние след известен период от време,
равен на продължителността на неустой­
чивото състояние. Чрез подбор на пара­
метрите на схемата на продължителност­
та на неустойчивото състояние може да се
придаде желаната стойност. С. е. у. с. се
използуват в генераторите на закъснение,
т. е. в генератори, чиито изходни сигнали
имат предварително определена продъл­
жителност, а предният им фронт съвпада
с предния фронт на външен задействуващ
импулс. Вж. мултивибратор.
схема с обща (заземена) база (commonbase circuit, US grounded base circuit) —
схема c биполярен транзистор, на която
входният сигнал се подава между базата
и емитера, а изходният сигнал се снема от
колектора и базата, т. е. базовият извод
участвува едновременно и във входната,
и в изходната верига. Схемата се отлича­
ва с много малко входно съпротивление
и много голямо изходно съпротивление.
Коефициентът на усилване по ток е помалък от единица, но коефициентът, на
усилване по напрежение може да бъде
много голям. Изходният сигнал е синфазен с входния. Принципната С. о. б. е по­
казана на фиг. С. 25. Тази схема се из­
ползува често за усилване на високочес­
тотни сигнали като елемент от каскаден
усилвател.
схема с общ (заземен) емитер (common
emitter circuit, US grounded emitter
circuit) — схема c биполярен транзистор,
при която входният сигнал се подава
между базата и емитера, а изходният сиг­
нал се снема от емитера и колектора, т. е.
емитерният извод е общ за входната и за
изходната верига. Схемата има малко
входно и голямо изходно съпротивление
(въпреки че съотношението между тях не

е толкова голямо, колкото при схемата с
обща база). Коефициентите на усилване
по ток и по напрежение могат да бъдат
много големи. Изходният сигнал е в противофаза с входния. С. о. е. е най-често
използуваната от трите основни транзисторни схеми поради възможността да се
получи по-висока изходна мощност.
Принципната схема е показана на
фиг. С. 26. Вж. схема с обща база.
схема с общ колектор (common collector
circuit) —схема с биполярен транзистор,
при която входният сигнал се подава
между базата и колектора, а изходният
сигнал се снема от емитера и колектора,
т. е. колекторният извод е общ за входна­
та и за изходната верига. Схемата има го­
лямо входно съпротивление и малко из­
ходно съпротивление. Коефициентът на
усилване по напрежение е около единица,
но коефициентът на усилване по ток може
да бъде значителен. Изходният сигнал е
синфазен с входния. Поради това, че кое­
фициентът на усилване по напрежение на
схемата е близък до единица, подадените
на входа сигнали се появяват на емитера

С.25. Принципен вариант на схема с
обща база


211

с muoio малки загуби. По тази причина
С. о. к. често се нарича емитерен повторител. Принципната схема на Е. п. е показа­
на на фиг. С. 27. Тя се използува в случаи­
те, когато е необходимо голямо входно
или малко изходно съпротивление и като
буферно стъпало.
схема със заземена база, емитер, решет­
ка и т. и. (earthed-base, -emitter, -grid и т. н.
circuit) — в буквалния смисъл схема, на
която базата,емитерът, ^решетката и т. н.
са свързани към земя. Терминът обаче
обикновено се използува за усилвателна
схема с обща база, емитер или решетка.
сходимост (convergence) — качество на
кинескоп за цветно изображение, което
осигурява правилното наслагване на три­
те основни цветни изображения.
съвместимост (compatibility) — 1) в
цветната телевизии възможност сигналът
за цветно изображение да се възпроизвеж­
да с обикновен телевизионен приемник за
черно-бяло изображение, като се получа­
ва задоволителен по качество черно-бял
образ; 2) в стереофоничното УКВ пре­
даване възможността стереосигналът да
се възпроизвежда от обикновен монофоничен приемник със задоволителен по ка­
чество монофоничен сигнал; 3) показател
за възможната степен на свързване и съ­
вместното използуване на отделните еле­
мента (процесор, канали за връзка и пери­
ферни устройства) на една система за об­
работка на данни; 4) показател за въз­
можността интегрални схеми, произведе­
ни по различни технологии, да работят с
еднакви по параметри входни и изходни
сигнали.

С.26. Принципен вариант на схема c
общ емитер

съгласуване на импедансите

съгласуване í matching) — i) процес, c
който се осигурява прехвърлянето на мак­
симална мощност от генератора към то­
вара. Например едно Г-звено може да се
използува за С. на импедансите на генера­
тора и товара при определена честота.
Когато С. трябва да бъде извършено за
широк интервал от честоти, товарът мо­
же да се свърже към генератора с
трансформатор. С. чрез трансформатор
се използува при свързването на високого­
ворител към електронна лампа; 2) подби­
ране на два прибора с приблизително ед­
накви характеристики. Например в стъпа­
ло клас В се използува двойка транзисто­
ри с подбрани параметри, за да се нама­
лят до минимум изкривяванията.
съгласуване на импедансите (impedance
matching) — процес, при който се осигуря­
ва равенство на два импеданса. Това се на­
лага по две причини: 1) за да се осигури
прехвърлянето на максимална мощност
от генератор към товар, импедансите на
генератора и товара трябва да бъдат съ­
гласувани. За да се осигури равенство в
широк честотен обхват, активната и реак­
тивната компонента на товарния импе­
данс трябва да бъдат равни на активната
и реактивната компонента на импеданса
на генератора. Това,може да се постигне
например с помощта на трансформатор.
Ако е необходимо обаче да има съгласува­
не само при една честота, максималното
предаване на мощност се постига, когато
товарният импеданс е равен на спретна­
тия импеданс на генератора, т. е. активни­
те компоненти са равни, а реактивните
компоненти са равни по абсолютна стой­

С.27. Принципен вариант на схема с общ
колектор


съгласуваност

212

ност и обратни по знак: 2) за да се пред­
отврати отражението от товара на пре­
давателна линия или на филтър, товар­
ният импеданс трябва да бъде равен на
вълновото съпротивление на линията или
на повторния импеданс на филтъра.
съгласуваност (coherence) — поддържа­
не на фиксирана честота. Например лазе­
рът представлява кохерентея генератор.
При генерирането на прекъснати трепте­
ния под С. се разбира непрекъснато поддържане на фазата, т. е. фазата на сигнала
в началото на всеки пакет от трептения
трябва да бъде еднаква с фазата на съшия
сигнал при режим на генериране без пре­
късване.
съединител за лентов кабел (insulation­
displacement connector) — съединител,
който се притиска върху лентов кабел,
при което контактите в съединителя про­
биват изолацията на проводниците от ка­
бела и така се осигурява електрически
контакт с тях. Това е бърз и ефикасен ме­
тод за свързване, при който се избягва не­
обходимостта от запояване и почистване
на изолацията. Типично приложение на
С. л. к. к. е за свързване на печатни плат■ ки..
съединително звено (coupling element)
— схемен елемент или верига, които мо­
гат да се разглеждат като общи за вход­
ния и изходния контур и през които енер­
гията се предава от входния към изходния
контур. Общите елементи могат да бъдат
свързани последователно, например Ci на
фиг. С. 28 а, или паралелно както L¡ на
фиг. С. 28 б.
съпротивително-капацитивен
филтър

С.28. Примери за съединителни звена,

(resistance-capacitance tiiter) — филтърна
верига, съставена само от активно съпро­
тивление и капацитет. Прости нискочестотни филтри, съставени от последова­
телно свързано активно съпротивление и
шунтиращ капацитет, се използуват често
за изглаждане на изходното напрежение
на изправител. Като друг пример може да
се посочи сдвоеното Т-звено от фиг. С. 3,
което е остро изрязващ филтър.
съпротивително-капацитивна
връзка
(resistance-capacitance coupling) — в об­
щия случай връзка между две вериги, осъ­
ществена през комбинация от активно съ­
противление и капацитет. Терминът мно­
го често се използува за означаване на
връзка между активни прибори, в която
съпротивлението служи за товар на пър­
вия прибор, а капацитетът свързва изхода
на първия прибор към входа на втория,
както е показано на фиг. С. 29.
съпротивление при високи честоти (highfrequency resistance, radio-frequency resis­
tance) — вж. ефективно съпротивление (2).

сърцевидна (кардиоидна) характеристи­
ка (cardioid response) — характеристика,
чиято диаграма в полярни координати,
наподобява формата на сърце. Такава
C. x. ’се получава при комбинирането на
кръгова и 8-образна полярна диаграма,
както е показано на фиг. С. 30. С. х. е по­
лезна в радиозасичането и се получава,
като се комбинират характеристиките на
вертикална и затворена антена;
C. x. е полезна и при микрофоните, тъй
като с нея се осигурява зона на чувстви­
телност 180°, т. е. едностранна чувстви-

а — с последователен капацитет; ö — с паралелна индуктивност


213

Преднапрежение

С.29. Съпротивително-капацитивна връз­
ка между две последователно свързани
транзисторни стъпала

¡е. шост ■— необходимо качество при пре„тане от сцена, защото позволява микрофоните да бъдат поставени на края на
сцената, i акт че ia .ia попада в зоната на

съставен

транзистор

чувствителността, а публиката да остане
в мъртвата зона на микрофона. Такава
C. x. при микрофоните може да се получи,
като се комбинират два режима на работа
на микрофона — с чувствителност към
налягане и с чувствителност към градиента ка налягането. Вж. микрофон-прусмник
за налягане, микрофон-приемник на градиент на налягане.
съсредоточени
параметри
(lumped
circuit constants) — капацитивно, индук­
тивно или активно съпротивление на
електрическа верига, които при схемен
анализ могат да бъдат разглеждани като
единичен кондензатор, бобина или резис­
тор в съответна* точка от веригата. Вж.
разпределени параметри.
съставен сигнал (composite signal) —
сигнал, който е алгебрична сума от,два
или повече сигнали.
съставен
транзистор
(compound
connoTion)
w»:, парлингтонова п/ипка-

С.ЗО. Получаване на сърцевидна характеристика от кръгова и 8-образна характеристи­
ка


laő.iuua isa истинност

214

таблица на истинност (truth table) —
таблица, в която се изреждат всички въз­
можни комбинации от входни сигнали и
съответствуващите им комбинации от из­
ходни сигнали при изпълнение на някаква
логическа функция. Като пример тук е да­
дена Т. и. на логическа функция И, от коя­
то се вижда, че на изхода се получава ло­
гическа 1 само когато и на двата входа
има логическа 1.
Вход 1
Вход 2
Изход
0
0
0
0
1
0
1
0
0
1
1
1
Ако се поставят инверсните стойности
на входните и изходните сигнали, Т. и.,
придобива следния вид:
Вход 1
Вход 2
Изход
1
1
1
10
1
0
1
1
0
0
'0
В случая изходът приема състояние ло­
гическа. 1, когато поне на единия от вхо­
довете има логическа 1. Това вече е Т. и.
на логическа функция ИЛИ. От примери­
те се вижда, че. един логически елемент
може да изпълнява функцията ИЛИ или
И в зависимост от възприетия тип логи­
ка -— положителна или отрицателна.
тактов генератор (master clock) — в
ЕИМ или други цифрови устройства ос­
новен източник иа синхронизиращи им­
пулси, въз основа на които се изработват
управляващи импулси за отделните функ­
ционални блокове на устройството или
системата.
тахогевератор (tachometric generator)
— устройство, което е свързано механич­
но с въртящ се елемент и генерира сигнал
с напрежение или честота, пропорционал­
ни на честотата на въртене. Т. обикновено
се използуват в системите за автоматично
управление като източници на информа­
ция за честотата на въртене на управля­
ван елемент от системата.
тегловна оцеика (weighting) — модифи­
циране на обективни измервания, напри­

мер, с цел да се получи по-добра зависи­
мост със съответни субективни оценки.
Така звукови шумове могат да се измер­
ват с честотно дискриминираща верига,
която отчита субективното смущаващо
действие на шумовете с различна честота
от звуковия спектър върху човека.
текнетрон (tecnetron) — един от първи­
те типове полеви транзистори, създаден
във Франция.
телевизионен високочестотен сигнал
(vision signal) — в телевизията носещият
сигнал, модулиран от видеосигнала.
телевизионна камера (television came­
ra) — устройство, съставено от оптични и
електронни блокове, необходими за гене­
риране на сигнал, съответствуващ на оп­
тичен оригинал. Основните елементи на
Т. к. за черно-бяло изображение са оптич­
на система и предавателна телевизионна
тръба. Предавателната тръба трябва да
разполага със средства за отклоняване и
фокусиране на електронния лъч, а Т. к.
може да включва и камерен предусилвател на изходния сигнал. Т. к. за цветно
изображение съдържат най-малко три
предавателни тръби и оптично устройст­
во за разлагане на оптичното изображе­
ние на неговите три основни цветови съ­
ставки — червена, зелена и синя. Някои
Т. к. за цветно изображение съдържат и
четвърта предавателна тръба, която гене­
рира яркостния сигнал.
Почти всички Т. к. съдържат и контро­
лен визьор, който може да бъде оптичен.
или да представлява кинескоп, към който
се подава изходният сигнал от камерата.
телевизионна
предавателна
тръба
(camera tube) — вакуумен електронен при­
бор, използуван в телевизията за получа­
ване на сигнали на изображението чрез
развиване на образ от електрически заря­
ди, създадени в съответствие с оптичния
образ на предавания обект. Различните
видове Т. п. т., които се използуват в те­
левизията с черно-бяло изображение, се
класифицират в зависимост от. типа на из­
ползуваната в тях мишена (т. е. дали се
използува фотоелектройната емисия или
изменението на проводимостта под дей-


255

ci вие на светлината) и в зависимост от
скоростта на развиващия (сканиращия)
. i ьч (висока или ниска).
Първите Т. п. т. като иконоскопа и супериконоскопа използуваха мишени с фотоелектронна емисия и електронен лъч с
бързи електрони. При тях оптичният об­
раз и електронният лъч се прожектират
върху една и съща повърхност на мише­
ната, като лъчът попада върху мишената
под ъгъл, така че електронният прожек­
тор да не препречва пътя на светлината.
Основните недостатъци на този тип пре­
давателни тръби (ниската чувствителност
и наличието на силни „тъмни“ сигнали в
изходния сигнал на тръбата) се дължат на
вторичната електронна емисия от мише­
ната в резултат от, бомбардирането й с
електрони с висока скорост.
За да се избягнат тези недостатъци,
скоростта на развиващия лъч бе намалена
до стойност, при която не възниква вто­
рична електронна емисия, в резултат на
което се появиха нов тип Т. п. т. — ортиконите н суперортиконите. При тях раз­
виващият лъч с ниска скорост (бавни
електрони) попада върху мишената и по­
нижава потенциала й до отрицателен, докато той се изравни с потенциала на като­
да на електронния прожектор. При стаби­
лизирания по този начин потенциал на
мишената развиващият лъч се забавя до
нулева скорост в точката на попадане
върху мишената. Основните проблеми
при Т. п. т. с ниска скорост на лъча са фо­
кусирането и отклоняването на този лъч.
Проблемът бе решен с развивка под прав
ъгъл и дълга магнитна леща: така се оси­
гурява попадането на лъча върху мишена­
та винаги под прав ъгъл, но оптичният
образ вече не може да се фокусира от съ­
щата страна на мишената. Затова се нало­
жи да бъде създадена мишена от нов тип,
представляваща комбинация от прозрач­
на сигнална пластина и електрод-мишена,
като оптичниятч образ се фокусира върху
едната повърхност на мишената, а елект­
ронният лъч попада, върху другата
повърхност. Ортиконите започнаха да се
използуват в телевизията през 1946 г.
При тях липсва тъмното петно, но чувст­
вителността им е ниска, а стабилизацията
на мишената може да се наруши при по­

телевизионна

система

падането на силен светлинен сигнал.
И двата споменати недостатъка бяха
преодолени в суперортикона, в който са
включени допълнителен сектор за елект­
ронно пренасяне на изображението, ба­
риерна решетка, с която се поддържа ста­
билизацията на мишената, и електронен
умножител, към който се насочва обрат­
ният развиващ лъч. Този тип предавател­
на тръба е с много висока чувствителност
и намери широко приложение в телеви­
зията с черно-бяло изображение. Разме­
рите и обаче не позволяват тя да бъде из­
ползувана в телевизионните камери за
цветно изображение, защото при тях се
използуват три или четири предавателни
тръби. Затова вниманието бе насочено
към тръбите, при които се използува
ефектът на изменение на проводимостта
под действието на светлината (видиконите), които са с просто устройство и мал­
ки размери.
При видиконите мишената представ­
лява прозрачен сигнален електрод, върху
който е нанесен слой от материал, про­
веждащ ток при осветяване. Потенциалът
на повърхността, която се развива, се ста­
билизира на нивото на потенциала на ка­
тода на електронния прожектор, както
при тръбите с бавни електрони, а на сиг­
налния електрод се подава ниско положи­
телно преднапрежение. Така токът проти­
ча през мишената и неговата големина
във всяка нейна точка зависи от съпротив­
лението й в тази точка, което от своя
страна съответствува на осветеността на
точката. При първите видикони се про­
явяваше значително закъснение между
промяната на входния светлинен сигнал и
пропорционалното изменение на съпро­
тивлението на мишената, но след интен­
зивна научноизследователска дейност в
областта на светлочувствителните мате­
риали чувствителността бе значително
подобрена, а закъснението намалено. В
съвременните телевизионни камери за
цветно изображение се използуват три
или четири видикона.
телевизионна
система
(television
system) — определена комбинация от те­
левизионни сигнали, метод на предаване
на изображението и звука, широчина на
канала, разстояние между каналите и т. н.


телевизионна тръба е натрупване на за­
ряда

216

Има няколко различни Т. с.
телевизионна тръба с натрупване на за­
ряда (storage camera tube) — телевизионна
предавателна тръба, в която потенциал­
ният релеф, съответствуващ на оптичния
сигнал, се увеличава непрекъснато, дока-·
то не бъде неутрализиран от развиващия
лъч. Този ефект се наблюдава при всички
телевизионни предавателни тръби, които
са използувани успешно в телевизионните
системи — иконоскоп, супериконоскоп, ортикон, суперортикон и видикон. Натрупва­
нето на заряда се дължи на капацитета на
мишената и позволява значително да се
увеличи чувствителността на тръбата.
Всъщност едва след като бяха оценени
предимствата на натрупването на -заряд
върху мишената.стана възможно създава­
нето на предавателни тръби с достатъчно
висока чувствителност.
телевизия (television) — процес на съ­
здаване на черно-бяло или цветно изобра­
жение, съответствуващо на протичащо в .
момента или предварително записано съ­
битие, което се появява едновременно с
излъчването му чрез телекомуникационна
система. Под „записано събитие“ се раз­
бира запис върху кинолента, видеокасета,
видеоплоча или диапозитиви.
телеграфи» (telegraphy) — телекомуни­
кационна система за предаване на инфор­
мация, състояща се от графични символи,
обикновено букви и цифри, чрез сигнален
код. Системата се използува предимно в
случаите, когато предадените съобщения
трябва да бъдат трайно регистрирани.
Връзката може да бъде по радиоканал
или кабелна, а използуваните кодове чес­
то са същите както тези в дистанционни­
те печатащи устройства.
телекомуникация (telecommunication)
— предаване на информация от една точ­
ка към друга чрез електромагнитни въл­
ни. Информацията може да бъде от про­
изволен вид — например звукови или ви­
деосигнали, а връзката между двете точки
може да бъде също от различен вид — ка­
белна, радио-, оптична или комбинация
от някои от тях.
.„а.
телеметрия (telemetry) — телекомуни­
кационна система за предаване на инфор­
мация от направени измервания. Напри­
мер нивото на водата в резервоар се пре­

образува в електрически сигнал,, който
може да бъде предаден по радирканал,
кабел или комбинирана линия.
телетекст (teletext) — в телевизията
система за предаване на текстова инфор­
мация във вид на букви, числа и прости
чертежи чрез сигнали, включени в пълния
телевизионен сигнал. Информацията, мо­
же да се възпроизвежда върху екрана на
пригодени за целта телевизионни прием­
ници вместо или заедно с нормалната те­
левизионна програма.
Текстовата информация се излъчва
чрез импулсно кодиран сигнал, разполо­
жен в един от обикновено свободните пе­
риоди на сигнала за редова развивка в ин­
тервала за гасене на обратния лъч по кад­
ри. С тази система могат да се излъчат до
няколкостотин страници текстова инфор­
мация. С телевизионен приемник, снабден
с декодиращо устройство за текстова ин­
формация, може да се избира всяка стра­
ница от предаваната информация.
телетип (teleprinter, US teletypewri­
ter) — устройство за преобразуване на
писмено съобщение, съставено от букви и
цифри, в кодиран вид, подходящ за пре­
даване по телеграфна линия към друга те­
летипна станция, която възстановява пре­
даденото съобщение в писмения му вид.
Т. има клавиатура, подобна на клавиату­
рата на писеща машина, и написаните от
нея съобщения се отпечатват върху хар­
тиена ролка и в двете станции, така че се
получават идентични писмени документи,
съдържащи изпратеното съобщение, в
двата края на линията.
телефония (telephony) — телекомуника­
ционна система за предаване на говор или
други звукови сигнали. Връзката може да
се осъществи по радиоканал, кабел или
комбинация от двата метода и обикнове­
но позволява двустранен обмен.
температурен коефициент (temperature
coefficient) — в общия случай коефициент,
който отразява степента на изменение на
дадена величина под действието на темпе­
ратурата. По-точно Т. к. се изразява чрез
настъпилата относителна промяна във ве­
личината за един градус по Целзий. Върху
някои електронни елементи се означава и
техният Т. к. Например кондензатор с оз­
начение Ņ750 има Т. к. на капацитета


2П
— 75р.1О~6■
теорема на компенсацията (compen­
sation theorem) — ако една линейна верига
се преобразува, като в един от клоновете
й се въведе нарастване на импеданса ΔΖ,
резултатното нарастване на тока във вся­
ка точка на веригата е равно на тока, кой­
то би преминал през тази точка под дей­
ствието на компенсационно напрежение
-ΙΔΖ, действуващо последователно на
преобразувания клин. Тук I е токът през
този клон преди преобразуването.
теорема иа наслагването (superposition
theorem) — токът, който протича през да­
дена точка от линейна пасивна верига в
резултат от едновременното прилагане на
няколко напрежения, независимо от раз­
пределението им във веригата, е равен на
сумата от съставките, които биха проти­
чали през тази точка под действието на
всяко напрежение поотделно. Аналогич­
но, потенциалната разлика между две
точки във веригата, създадена в резултат
от прилагането на няколко напрежения, е
равна на сумата от съставните потенциал­
ни разлики, които биха се създали между
цвете точки под действието на всяко от
приложените напрежения
теорема на Нортън (Norton’s theorem)
— ако между две, точки в линеен четириполюсник се свърже проводимост /, на­
прежението върху нея ще бъде равно на
1/(У+Л където 7 е токът на късо съеди­
нение, а У — проводимостта, измерена
между двете точки, преди да бъде свърза­
на проводимостта /.
теорема на обратимостта (reciprocity
theorem) — ако в дадена точка на линейна
пасивна верига се въведе е. д. н., което
предизвиква изменение на тока във втора
точка от веригата, тогава същото е. д. н.,
въведено във втората точка, ще предизви­
ка същото изменение на тока в първата
точка.
-Теорема
на
Тевенен
(Thevenin’s
theorem) — ако между две произволно из­
брани точки в линейна верига се свърже
импеданс Z, токът, който ще протече
през него, се определя с израза U/(Ż + Z),
където U е напрежението, a Z — импедансьт, измерени между точките преди свърз­
ването на Ż.

термоелектроина

емисия

термистор (thermistor)
резистор е го­
лям отрицателен температурен коефи­
циент на съпротивлението. Като термочувствителни материали в Т. се използу­
ват окиси на мангана или никела, пресувани във формата на пръчки и изпечени
при висока температура. Съпротивление­
то на Т. намалява с увеличаване на темпе­
ратурата и следователно с увеличаване на
тока през него. Така поведението на Т. е
обратно в сравнение с повечето метални
проводници. T. с малки размери се нагря­
ват направо от протичащия през тях ток,
но съществуват и T. с непряко отопление,
при които токът преминава През намотка,,
изодарана електрически от елемента.
Т. се използува за предотвратяване на
токови удари, например T. с пряко отоп­
ление може да се свърже последователно
на отоплението на лампа в радиоприем­
ник, като по този начин се ограничава
отоплителният ток при включване, когато отоплителните нишки са студени'и сле­
дователно с ниско съпротивление. Т. се
използуват също за измерване на темпе­
ратура.
термодвойка (thermocouple) — преход
между два различни метала, върху който
при нагряване се създава е. д. н. Големи­
ната на е. д. н. зависи от температурата
на прехода. Т, се използуват за измерване
на високочестотни токове (чрез топлин­
ния им ефект) и на високи температури
термоелектрически вакуумметьр (ther­
mocouple vacuum gauge) — вакуумметър.
чийто принцип на действие се основава на
топлопроводимостта на газ в камера с
понижено налягане. Налягането се опре­
деля като функция на е. д. н. на термод­
войка, намираща се в топлинен контакт с
нагревател, през който преминава неизме­
нен по стойност ток. Т. се използуват за
измерване на . налягания от порядъка на
10 до 0,1 Ра.
термоелектрически ефект (Seeback
effect, thermoelectric effect) — получаване­
то на е. д. н. върху прехода между два
различни метала, когато този преход е
нагрят. Явлението е известно и като ефект
на Зеебек. Вж. ефект на Пелтие.
термоелектроина емисия (thermionic
emission)2— излъчване на електрони от на-i
грят проводник. При нормална темпера­


тура свободните електрони в проводника
имат известна подвижност, но енергията
им не е достатъчна, за да им позволи да
напуснат повърхността на проводника.
При нагряване на проводника обаче енер­
гията на електроните се увеличава и голя­
ма част от тях могат да излетят в прост­
ранството около проводника. Следова­
телно електроните от катода на електрон­
на .ш.шш излитат в резултат на Т. е.
термореле (thermal relay) - реле, в което
се използува топлинният ефект на проти­
чаш електрически ток.
термостат (thermostat) — превключва­
тел, който се задействува автоматично
при предварително определена темпера­
тура и който заедно с отоплителна или
хладилна уредба се използува за поддър­
жане на постоянна температура в затво­
рено пространство. Обикновено пре­
включвателят се задействува-от биметал­
на пластинка. Такъв уред се използува в
радиопредавателите за поддържане на
постоянна температура на кварцовите ре­
зонатори в генераторите на носеща често­
та.
тетрод (tetrode) — електронна лампа с
две решетки* между катода и анода. Ре­
шетката, разположена по-близо до като­
да, се нарича управляваща, а на другата
се подава постоянно положително преднапрежение. Има два основни типа тетроди:
а) тетрод с екранна решетка, в който
решетката с положително преднапрежение действува като електростатичен екран
между управляващата решетка и анода,
като по този начин капацитетът между
анода и решетката практически се пре­
махва и лампата може да се използува ка­
то устойчив високочестотен усилвател. В
анодната характеристика на такъв тетрод
има участък с отрицателна стръмност, но
при усилване на слаби сигнали това не е
сериозен недостатък;
б) тетрод без динатронен ефект, в кой­
то решетката с положително преднапрежение служи за премахване не на капаци­
тета анод-решетка, а на участъка с отри­
цателна стръмност в анодната характе­
ристика. С тази лампа могат да бъдат по­
лучени изходни сигнали с голяма ампли­

туда, затова тя се използува в мощните
крайни усилвателни стъпала на. нискочестотни усилватели. Вж. електронна лампа
с екранна решетка, лъчев тетрод, тетрод
с фиктивна защитна решетка.
тетроден тиристор (tetrode thyristor) тиристор с два управляващи електрода,
единият от които е свързан към вътреш­
ния слой c N проводимост (аноден управ­
ляващ електрод), а другият — към вът­
решния слой c Р проводимост (катоден
управляващ електрод). Т. т. може да се
отпушва и запушва със сигнали, подадени
към един от тези два управляващи елект­
рода. Обикновено Т. т. са запушващи в
обратна посока и понякога се наричат уп­
равляеми силициеви ключове. Графично­
то означение на Т. т. е показано на
фиг. Т. /.
тетроден транзистор (tetrode tran­
sistor) — вж. MOS транзистор.
тетрод с фиктивна защитна решетка
(critical space tetrode) — тетрод, при кой­
то разстоянието между екранната решет­
ка и анода е достатъчно голямо, така че
отрицателният заряд на електронния по­
ток в този участък винаги е достатъчен,
за да действува като антидинатронна ре­
шетка и да не позволи на вторичните
електрони, емитирани от анода, да до­
стигнат екранната решетка. По този на­
чин се премахва участъкът с отрицателна
стръмност в анодната характеристика на
тетрода и се подобряват възможностите
на лампата да работи при голям размах
на изходното напрежение.
техническо осигуряване (hardware) —
термин, използуван в електронноизчисли­
телната техника за обобщено наименова­
ние на използуваните в нея електронни
съоръжения, техните схеми и отделни еле­
менти. Вж. програмно осигуряване.
Т-звено (T-network) — четириполюсиик, съставен от два последователно свър­
зани елемента и един паралелен елемент,
свързан към общата им точка. Т-з. е пока-

Т.Г. Графично означение на тетроден
тиристор


2»

зано на фиг. С. 2. б. То може да се разI лежда и като свързване в звезда, с три кло­
на. .
тиратрон (thyratorn) — газоразряден
триод или тетрод с горещ катод, в който
анодният ток се включва от управляващаню решетка, на не може да бъде' управля­
ван чрез нея. Ако анодното напрежение е
достатъчно високо, при подаване на ре­
шетъчното напрежение с надкритична
стойност започва да протича аноден ток,
който зависи единствено от високото за­
хранващо напрежение и съпротивлението
на външната анодна верига. Анодният
ток може да бъде прекъснат само след ка!о и анодното, и решетъчното напреже­
ние бъдат намалени под определена стой­
ност.
Т. бяха широко използувани като
електронни ключове, например за регули­
ране на мощността, предавана от захран­
ващата мрежа към консуматор. За целта
те се свързват последователно на товара
и действуват като едиополупериоден из­
правител, като ъгълът на отсечка се регу­
лира с преднапрежението на управлява­
щата решетка. Сега, обаче почти във всич­
ки практически приложения вместо Т. се
използуват тиристори. Графичното озна­
чение на Т. е показано на фиг. Т. 2.
тиристор (thyristor) — полупроводни­
ков прибор с две устойчиви състояния,
който може да се отпушва (а в някои слу­
чаи и да се запушва) със сигнал, подаден
на управляващия електрод).
Т. има четирислойна PNPN структура.
Външните слоеве са съответно анод и ка­
тод, както е показано на фиг. Т. 3. Ако
анодът е положи hooi спрямо катода,
преходите а и с са по фризирани в права
посока и следователно имат ниско съпро-

Т.2. Графично означение на
триоден тиристор

ТЗ. Структура на диоден
тирис ор

тиристор

Анод

Катод

тивление, но преходът b е поляризиран в
обратна посока и ограничава тока през
прибора до стойността на обратния ток
през прехода. Ако обаче анодното напре­
жение се повиши достатъчно, в средния
преход настъпва лавинен пробив и през
прибора протича значителен ток, който
зависи само от напрежението и съпротив­
лението във външната верига — Т. е отпу­
шен. Анодното напрежение може да се на­
мали, но Т. остава отпушен, докато токът,
през него не спадне под критичната стой­
ност, при което Т. се запушва. Ако анодът
е отрицателен спрямо катода, преходът b
се отпушва, но. преходите а и с са обратно .
поляризирани и не позволяват протичане­
то на значителен ток. При това съотноше- i
ние на напреженията Т. остава запушен.
Този тип Т. са известни като диодни ти-.'
ристори, запушващи в обратна посока.
Два такива Т., свързани паралелно противопосочно, образуват двупосочен диоден
Т. Съществува вариант на диоден Т., кой­
то остава отпушен и при -отрицателни
анодни напрежения — това е т. нар. дио­
ден тиристор, пропускащ в обратна посо­
ка.
Ако към един от вътрешните слоеве
бъде подаден сигнал, PNPN структурата ?
може да бъде превключена в провеждащо .
състояние при ниско анодно напрежение,
което ще се запази, докато токът не нама- ¡
лее под критичната стойност. Вътреш­
ният слой се нарича управляващ електрод
(вж. фиг. Т. 4). Този тип Т. се наричат
триодни Т., запушващи в обратна посока
с управлението от анода, или просто Т.


220
Анод

Т.5. Транзисторен аналог на тиристор

Механизмът на отпушване може да бъ­
де обяснен най-добре чрез представянето
на Т. като комбинация от два транзисто­
ра. От фиг. Т. 5 се вижда, че Т. може да
се разглежда като комбинация от PNP и
NPN транзистори, като колекторът па
единия е свързан към базата на другия и
обратно (вж. мултивибратор). Първона­
чално може да се приеме, че на анода е
подадено ниско положително напреже­
ние, но приборът е запушен. Както бе об­
яснено, преходите а и с са поляризирани
в права посока, а преходът b — в обратна.
Това са условията, при които двата тран­
зистора ще работят в усилвателен режим.
Когато между управляващия електрод и
катода се подаде положително напреже­
ние, NPN транзисторът се поляризира до­
пълнително в права посока и в резултат
на това токът преминава през прехода с,
което от своя страна води до увеличаване
на колекторния ток във вътрешния N
слой (който същевременно е и база на
PNP транзистора). В резултат на нормал­
ното усилвателно действие на PNP тран­
зистора колекторният ток във вътрешния
Р слой нараства (той е и база на NPN
транзистора). По този начин се създава
положителна обратна връзка и ако об­
щият коефициент на усилване по ток на
двата транзистора е по-голям от единица,
обратнатачвръзка е регенеративна, т. е.,
предизвиква много рязко нарастване на
тока и Т. се отпушва. Сега отпушващото
напрежение може да бъде премахнато, но

Т. ще остане отпушен, докато токът не
спадне под критичната си стойност. По­
ради симетрията на структурата е ясно, че
Т. може да бъде отпушен и с отрицателен
сигнал, подаден към вътрешния N' слой.
Следователно съществуват два типа триодни Т, запушващи в обратна посока — с
упрйвление от катода (c Р тип управля­
ващ електрод) и с управление от анода (с
N тип управляващ електрод).
Съществуват аналогични триодни Т.,
отпушващи в обратна посока, и Т., които
се запушват с външен сигнал, известни като изключващи T. С два триодни Т., свър­
зани паралелно противопосочно и с общ
управляващ електрод, може да се получи
много полезен ключов елемент: това е
т. нар. симетричен триоден Т. (триак),
който може да.се отпушва с положителен
или отрицателен сигнал, подаден на уп­
равляващия електрод. Ако бъдат напра­
вени изводи и от двата вътрешни слоя на
PNPN структурата, полученият Т. може
да се отпушва и запушва с подходящи
сигнали, подадени на един от двата уп­
равляващи електрода. Това е тетроден Т.,
известен още като управляем полупро­
водников ключ, който освен останалите
си приложения се използува и като гене­
ратор на кадровата честота в телевизион­
ните приемници.
Т. намират основно приложение като
изправители в системи за регулиране на
мощнобтта, предавана от захранващата
мрежа към даден консуматор, поради


' 22 j

тиристор c, P тип управляващ електрод .

Анод ——-------Катод

УпраЬляЬащ
електрод

/У>. Обобщено графично означение на ιπристор

Т./.Графично означение на аноден тири­
стор. отпушван по анода

ТУ. Графично означение на тиристор, за­
пушван но управляващия електрод: u . е
N ian упразаяващ електрод: é

c Р тип управляват.

Ί у. Графично означение на тиристор,
пропускащ в обратна посока: и диодсн (динис rop); ó
Триодсп c N гип управляващ електрод: «
í рподеп c Р тип управляваш електрод

между управляващия електрод и анода,
което се наричат понякога и управляеми
като управляващият електрод е свързан с
силициеви изправители.
най-близката до анода N област. По при­
Обобщеното графично означение на Т.
нцип този тип тиристори се изключват от
е показано на фиг. Т. 6. Означенията на
анода, т. е. такъв тиристор не може да бъ­
отделните типове Т. са дадени в съответ­
де отпушен, когато анодът е с отрицате­
ните статии.
тиристор, запушващ в обратна посока
лен потенциал спрямо катода. Графично­
(reverse-biocking thyristor) — тиристор,' то означение на T. N. у. с, е показано на
който не може да бъде отпушен, когато
фиг. Т. 10.
анодът му е с по-нисък потенциал от катиристор c Р тип управляващ електрод
юда. Графичното означение на диоден
(P-gate thyristor) — тиристор, който се
: иристор (динистор) от този тип е показа­
отпушва с положителен сигнал, подаден
но на фиг. Т. 7, а за описанието на триодмежду управляващия електрод и катода,
ните типове вж. тиристор с N тип управ­
като управляващият електрод е свързан
ляващ електрод и тиристор c Р тип уп­
към най-близката до катода Р област. По
равляващ електрод.
принцип този тип тиристори се изключ­
тиристор, изключван по управляващия
ват от анода, т. е. такъв тиристор не може
електрод (turn-off thyristor) — тиристор,
да бъде отпушен, когато анодът е с отри­
който'се запушва-чрез сигнал, подаден на
цателен потенциал спрямо катода. Гра­
управляващия електрод. Съществуват
фичното означение на T. Р. у. е. е показа­
Т. и. у. е. с управляващи електроди Р и N
но на фиг. Т. 11.
тип, чиито графични означения са показа­
ни на фиг. Т. 8.
тиристор, пропускащ в обратна посока
(reverse conducting thyristor) — тиристор.
който по принцип е отпушен, когато ано­
дът му е с по-нисък потенциал от катода. Т.10. Графично означение на тиристор c N
тип управляващ електрод
Съществуват диодни и триодни типове
Т. п. о. п. Триодните типове могат да
имат N или Р тип управляващ електрод,
както е показано з графичните означения
на фиг. Т. 9.
тиристор c N тип управляващ електрод
'1.11. Графично означение на тиристор с
(N-gate thyristor) — тиристор, който се
Р-тип управляващ електрод
отпушва с отрицателен сигнал, подаден


тлеещ разряд

222

T-l2. Товарна линия, прекарана през семейство от колекторни характеристики

тлеещ разряд (glow discharge) — проти­
чане на ток в газоразрядна лампа със сту­
ден катод в резултат от възникването на
електронна емисия, предизвикана от бом­
бардирането на катода с положително за­
редени йони. Т. р. обикновено е съпрово­
ден със слабо светлинно излъчване.
товар (load) — веригата, свързана към
изхода на всеки източник на сигнали, в
която той прехвърля мощност. Вж. аноден
товар.
товарен импеданс (termination) — вън­
шен импеданс, свързан към двата извода
на предавателна линия. Ако този импе-.
данс е равен на вълновото съпротивление
на линията, се казва, че Т. и. е съгласуван
и вълната не се отразява в него. При всич­
ки други стойности на Т. и. се появява от­
разена вълна.
товарна линия (load line) — линия, пре­
карана през семейство характеристики на
активен прибор, с която се показва зависи­
мостта между напрежението върху товара
и тока през него, когато към прибора е
подаден входен сигнал. Ha фиг. Т. 12 е по­
казана Т. л. в семейството колекторни ха­
рактеристики на биполярен транзистор. В
случая Т. л. е AB, а наклонът й е обратнопропорционален на товарния импе­
данс. Р е работната точка, в която Т. л.
пресича съответната колекторна характе­
ристика за дадената стойност на базовото

преднапрежение: следователно координа­
тите на точката Р съответствуват на стой­
ностите на тока и напрежението върху то­
вара при липса на входен сигнал. Когато
към базата е подаден някакъв сигнал, ра­
ботната точка започва да се движи около
точката Р по Т. л. в зависимост от ампли­
тудата на входния сигнал.
товароспособност на изхода (fan out) —
вж. коефициент на разклонение по изход.
ток в права посока (forward current) —
ток в полупроводников преход в посока,
съответствуваща на по-малкото съпро­
тивление по постоянен ток.
ток на загасване (extinction current) —
най-малката стойност на тока в газораз­
рядна лампа, при която може да се под­
държа тлеещият разряд.
ток на лъча (beam current) — в елект­
роннолъчева тръба токът на електронния
лъч, излъчен от катода и попадащ върху
екрана. Т. л. до голяма степен определя
яркостта на изображението. '
ток на насищане (saturation current) —
в PN преход частта от обратния ток, дъл­
жаща се на пренасянето през прехода на
неосновни токоносители, генерирани в
близост до него. Т. н. не зависи от прило­
женото напрежение, но зависи силно от
температурата. .
ток на несиметрия (offset current) — при
диференциален усилвател разликата меж-


223

i\ («aia юка на по ¡яризация Т.н. 1рябва да бъде намален до минимум, което
може да се направи, като се изравнят импедансите на двата източника на входни
сигнали.
ток на покой (quiescent current, standing
current) — токът, протичащ през анода
{колектора или дрейна) на активен прибор,
или токът, консумиран от постояннотоково захранване, при липса на входен сиг­
нал. Това е токът в точката на покой.
ток на пробив (breakdown current) —
токът, при който се измерва пробивното
напрежение на полупроводников прибор.
ток на тъмно (dark current) — токът,
който протича през фотоклетка, фототранзистор или телевизионна предава­
телна тръба, когато върху фоточувствителната повърхност не попада светлина. В
идеалния случай този ток трябва да бъде
равен на нула, но на практика обикновено
има някаква малка, но крайна стойност.
ток на утечка (leakage спггепГ) — в оощия случай токът, който протича по пара­
зитна. обикновено високоомна верига.
Т. у. може да протече например по повър­
хността на изолатор. В частност при бипол.чриите транзистори Т. у. е съставка на
колекторния ток, която не зависи от вход­
ния ток и се нарича обратен ток. Този ток
се дължи на разкъсани от действието на
топлината ковалентни връзки в прехода
колектор—база и бързо нараства с увели­
чаване на температурата. В германиеви­
те транзистори обратният ток може да
бъде доста голям и сериозно да влоши
действието на транзистора, като по този
начин ограничава работния му темпера­
турен обхват. В силициевите транзистори
при нормални температури обратният
ток е пренебрежимо малък.
токова сонда (за осцилоскоп)(сиггеп1
probe) — сонда за осцилоскоп, предназна­
чена за изследване на сравнително големи
променливи, токове без непосредствено
включване в токовата верига. Т. с. пред­
ставлява миниатюрна бобина с магнитопровод. обхващащ проводника, чийто ток
ше се изследва. При това проводникът из­
пълнява функцията на първична намотка
па токов трансформатор, а бобината на
сондата — на вторична намотка.
токове на Фуко (Foucault currents) —

толеранс

вж\ вихрови токове. токово огледало (current mirror) — схе­
ма, при която токът през единия от двой­
ка съгласувани активни прибори пре­
дизвиква протичането на същия по стой­
ност ток през другия прибор. В основния
вариант на тази схема, показан на
фиг. Т. 13. токът
в транзистора Ti се
определя главно ок захранващото напре­
жение и от стойността на R\. По този на­
чин се създава определена стойност на на­
прежението база—емитер на Ту (зависеща
от типа на транзистора и от температура­
та), което се подава направо към втория
транзистор Tļи предизвиква протичането
на колекторен ток Ici през Rx равен на
let- Ако Tļ се замени с няколко паралелно
:вързани транзистора, сумата от колек­
торните токове също ще бъде равна на
Ici- Този метод се използува в интеграл­
ните схеми за установяване и стабилизи­
ране на токовете в отделните транзисто­
ри.
токоносител (charge carrier, current
carrier) — подвижен електрически заряд,
който при движението си под действието
на електрическо поле обуславя електриче­
ския ток в дадена проводяща среда. Т. в
полупроводниците са свободните елект­
рони и дупките.
ток с нулева честота (zero frequency) —
синоним на постоянен ток.
толеранс (на параметри) (spread) -границите, в които се допуска реалните
стойности на параметрите на едно изде­
лие да се различават от предписаните но-


ΓΟΗ

минални стойности.
той (tone)) — I) в звукотехниката синусоидален сигнал с постоянна честота, кой­
то се използува за проверка или иденти­
фициране на дадена схема; 2) в ежеднев­
ната реч терминът се използува за описа­
ние на качествата на музикален звук —
например се казва, че виолончелото има
мек тон.
топлинен пробив (thermal breakdown,
thermal runaway) — кумулативен процес
в полупроводникови прибори, при който
отделената топлина при протичане на
електрически ток в прибора води до на­
растване на тока и съответно до ново на­
растване на температурата. В резултат на
този процес температурата на прибора
рязко се увеличава и може да се стигне до
частичното или пълното му повреждане.
В случаите, когато режимът на работа
създава опасност от Т. п., се предвиждат
средства за стабилизация на средния ток,
известни като постояннотокова стабили­
зация или стабилизация на работната
точка.
топлинен шум (Johnson noise, thermal
noise)-— шум, предизвикан от топлинното
възбуждане на електрони в проводник. Въ­
преки че в проводник, към който не е по­
дадено напрежение, броят на електрони­
те, преминаващи през дадена точка в една
посока, е равен на броя на електроните,
преминаващи в обратна посока, когато
това се отчита успоредно за даден значи­
телен интервал от време, в различни мо­
менти се появява излишък или недостиг
на електрони и тези промени създават
Т. ш. Големината на шумовото напреже­
ние се определя с израза
и-ш = 4кТЛ/\/
където k е константата на Болцман;
Т — абсолютната температура;
k — съпротивлението;
Δf— честотната‘лента, в която се
измерва шумът.
Като се замести k с неговата стойност
и се приеме температура Т = 290 К (нор­
мална стайна температура), за шумовото
напрежение се получава
ί/ω= 1,25.10-47яД?,р<
Например шумовото напрежение вър­
ху резистор със съпротивление 2 κΩ при

■224

широчина на чесю1на!а jcHia 5,5 MHz e
131 μν.
топлинно съпротивление ^thermal resi­
stance) — отношението на температурна­
та разлика между две точки към прехвър­
ляната между двете тоЧки енергия при
топлинно равновесие. Следователно Т. с.
се определя с температурната разлика за
единица разсеяна мощност и се измерва в
°C/W. Това определение се използува при
проектирането на радиатори, които тряб­
ва да имат минимално топлинно съпро­
тивление, за да могат да разсейват доста­
тъчно ефикасно прехвърлената върху тях
топлина? Т. с. зависи преди всичко от ма­
сата и от повърхнината на радиатора.

точка на покой (quiescent point) — за
активен прибор положението на работна­
та точка при липса на входен сигнал.
Т. п. определя средния ток и средното на­
прежение в изходната верига и служи ка­
то мярка за разсейването на енергия в
прибора при липса на входен сигнал.
точков диод (point-contact diode) — ис­
торически първата разновидност на полу­
проводников диод, който представлява
нишка от метална сплав, притисната до
полупроводников кристал. Сега Т. д. са
изместени от плоскостните диоди, които
имат по-здрава конструкция и се произ­
веждат по-лесно.
точков транзистор (point-contact tran­
siter) — исторически първата разновид­
ност на транзистор, в който емитерът и
колекторът представляват нишки от ме­
тална сплав, свързани с точков контакт
към пластинката на базата. Производст­
вото на този Т. т. отдавна е преустанове­
но за сметка на биполярните (плоскостни­
те) транзистори, които имат по-здрава
конструкция и се произвеждат по-лесно в
условията на масовото производство.
транзистор (transistor) — полупровод­
ников прибор, при който изходният ток
може да се управлява чрез сигнал (или
сигнали), подаден към входния (или вход­
ните) извод. Вж. биполярен транзистор,
полеви транзистор.
траизисторен делител (beanstalk) — схе­
ма от последователно свързани транзис­
тори, включена паралелно на изхода на


трансдуктор

225
източник на захранващо напрежение, в
която точките на свързване между два съ­
седни транзистора се използуват като из­
точници на междинни по стойност за­
хранващи напрежения. Такава схема се
използува на входа за звука на тетродния
модулатор на радиопредавателите, където към междинните точки на Т. д. се
свързват променливи резистори, с които
се регулира входното ниво на звука, преднапрежението на решетката и нивото на
ограничение.
■ гранзисторно-транзисторка
логика,
ТТЛ (transistor-transistor logic, TTL) —
система, в която логическите елементи са
съставени главно от транзистори.
транзистор с променлива проводимост
на базата (graded base transistor) — вж.
дрейфов тпанзистор.
транзистор със структура ...метал—
окис—полупроводник“
(metal—oxide—
semiconductor transistor) — вж. MOS
транзистор. ■
транзитров (transitron) — пентод, в
който се използува фиктивният катод (по­
върхност с минимален потенциал), създа­
ден между екранната решетка и отрица­
телно заредената антидинатронна решет­
ка. Фиктивният катод, антидинатронната
решетка и анодът могат да сеуразглеждат
като електродите на триод, а истинският
катод, управляващата решетка и екранна­
та решетка — като втори триод. Това оз­
начава, че този пентод може да се раз­
глежда като еквивалент на някои схеми с
два триола, преди всичко мултивибратори. Еквивалентът на мултивибратор с
едно устойчиво състояние е известен като

фантастрон. В този случай като основана
генератора се използува областта с отри­
цателно съпротивление между антидинат­
ронната и екранната решетка, което е да­
ло и името на схемата. Вж. фантастрон:
траизитронен
генератор
(transitron
oscillator) — генератор, в който се изпол­
зува участъкът с отрицателно съпротив­
ление в характеристиката на екранната
решетка на пентод с отрицателно поляри­
зирана антидинатронна решетка. Вж. динатронен осцилатор, транзитрон.
траизитронен. генератор на Милър
(Miller transitron) — интегратор на Ми­
лър, който’ е направен астабилен (с едно
устойчиво състояние) чрез капацитивна
връзка между екранната и антидинатрон­
ната решетка. При подаване на подходя­
щи потенциали на електродите (вж.
фиг. Т. 14) схемата генерира трионообразно напрежение на анода и правоъгълни
импулси на екранната решетка. Затова
Т. г. Μ. е подходящ за хоризонтална раз­
вивка в осцилоскопите — грионообразното напрежение се използува за управление
на хоризонталното отклонение на лъча, а
правоъгълните импулси — за racene на
лъча по време на обратния му ход. Схема­
та се синхронизира лесно с честотата на
сигнал, подаден на антидинатронната ре­
шетка.
трансдуктор (transductor) — феромагнитно устройство, в коет о степента на на­
сищане на сърцевината (и следователно
резултатната индуктивност ) може да се
регулира чрез тока през еДна от намотки­
те. Понякога Т. се наричат и наситени
дросели.

■°

+ ^захр

Трионоо<5разно изходно
напрежение

ПраЬоъгълно изходно
напрежение

изахр

T.I4. Транзисторен генератор на Милер
!5 Речник по електроника


трансформатор

трансформатор ( transí ormer) — уст­
ройство, съставено от две или повече ин­
дуктивно свързани намотки. Т. намират
извънредно широко приложение в елек­
трониката, особено в следните случаи:
1. За преобразуване на напрежението
от променливотоковите захранващи из­
точници. Ако дадено устройство работи
със захранващо напрежение, което се раз­
личава от напрежението в захранващата
мрежа, с Т. може да се получи напрежение
с необходимата стойност, като за целта
поради ниската мрежова честота могат да
се използуват T. с ламиниран магнитопровод.
1. За изолиране. Ако физическата (гал­
ваничната) връзка между дадено уст­
ройство и мрежата е нежелателна, уст­
ройството може да се захранва през T. с
преводно отношение 1:1. Такива Т. често
се използуват за електронните музикални
инструменти, например електрическите
китари.
i. За съгласуване на импеданси. Когато импедансът на даден товар се различа­
ва от оптималната стойност, необходима
за предаване на максимална енергия от
генератора, между товара и генератора се
поставя съгласуващ Т. Ако отношението
между импедансите е и:1, отношението
между броя на навивките в двете намотки
' на Т. трябва да бъде
1.
4. За осъществяване на връзка между
вериги и стъпала. Между отделните усил­
вателни стъпала на електронноламповите
усилватели се използуват повишаващи Т.,
за да се постигне усилване по напрежение,
а между отделните стъпала на транзис-

торните усилватели — понижаващи Т., за
да се постигне усилване по напрежение, а
между отделните стъпала на транзисторните усилватели — понижаващи Т., за да
се получи усилване по ток. При ниски чес­
тоти тези Т. са ламинирани феромагнитни магнитопроводи, но при високи често­
ти магнитопроводите могат да бъдат фе­
ритни или дори въздушни. За да се получи
необходимата честотна лента във високо­
честотните Т., може да се регулира сте­
пента на индуктивна връзка между на­
мотките. В генераторите с Т. се осигурява
връзка между входните и изходните вери­
ги на активния прибор, с което-се получа­
ва необходимата за възбуждане на треп­
тения положителна обратна връзка.
5. За преобразуване на несиметрични в
симетрични сигнали. С тази цел в схемите
с противотактен режим на работа се из­
ползуват Т. със средни изводи от намот­
ките. (Вж. противотактен режим на рабо­
та, рингмодулатор.)
ако между първичната и вторичната
верига може да има физическа (галванич­
на) връзка, Т. има само една намотка с
междинни изводи, към които се свързват
първичната и вторичната верига. Това са
т. нар. автотрансформатори. В телеви­
зионната техника с автотрансформатор се
подава напрежението към бобините за ре­
дова развивка, като от други изводи на
същия Т. се захранват някои допълнител­
ни схеми.
Графичните означения на въздушен Τ­
η на автотрансформатор с феромагнитен
магнитопровод са показани на фиг. Т. 15.
трептене (oscillation) — в електроника­

о-----------—, .---------- о

Вход

< ?

Изход

о------------ -x с---------- о

а

r./5. Графично Означение )ía трансформатор: а — въздушен, ö
тен магнитопровод

— автотрасформатор с феромагни-


227
та създаване на променливи Токове във
верига, съставена от бобина или активно
съпротивление и. капацитет. Ако една
затворена LC-верига (трептящ кръг) е
ударно възбудена, в нея възникват T. с
честота, равна на резонансната честота
нажръга. Енергията, която поддържа тока/се натрупва в даден момент в зареде­
ния кондензатор, а след това се прехвърля
като енергия на .магнитното поле на боби­
ната. Част от енергията се разсейва в не­
избежното активно съпротивление на ве­
ригата и затова амплитудата на Т. нама­
лява с времето по експоненциален закон.
Този тип Т. се наричат свободни и ТяхнаI а честота зависи единствено от постоян­
ните параметри на трептящия кръг
Ако разсеяната енергия може да бъде
възстановена с помощта на активен при­
бор, свързан към трептящия кръг, могат
да се получат незатихващи T. с постоянна
амплитуда. Този принцип се използува
във всички LC-генератори. Ако към една
LC-верига се подаде променливо е. д. н. ċ
честота, различна от резонансната често­
та на веригата, получените Т. вече са с
честотата на приложеното е. д. н.: това е
пример за принудени Т.
Т. могат да възникнат и във верига, съ­
ставена от активно съпротивление и капа­
цитет, към която е свързан и активен при­
бор. В този случай честотата на Т. се оп­
ределя от времеконстантите на RC-групи­
те. Като пример може да се посочи автогенеритещият мултивибратор.
Ί. mi» аз да et появят и в механична
система — там те се изразяват в равно­
мерно периодично движение на неин еле­
мент. Масата на подвижните части на
система и еластичната сила, която ги връ­
ща към равновесното им състояние, са
механични еквиваленти иа индуктивност­
та и капацитета. Енергията, която под­
държа Т., се променя от кинетична енер­
гия на движещите се части в потенциална
енергия, съхранена в еластичния елемент.
трептящи кръгове с подкритична връзка
(undercoupled circuits) — два резонансни
кръга, настроени на една и съща честота,
като връзката между тях умишлено е на­
правена по-слаба от критичната. В резул­
тат се получава честотна характеристика
с един максимум при общата за двата

тригер иа Шмит

кръга резонансна честота, като амплиту­
дата на максимума е пропорционална на
степента на свързване и е по-малка в срав­
нение с амплитудата при кръгове с кри­
тична връзка.
трептящ кръг (oscillatory circuit) — ве­
рига, състояща се главно от индуктив­
ност и капацитет, в която при възбужда­
не, например с краткотрайно подаване на
напрежение, се създава ток, който поне
веднъж променя посоката си. Практиче­
ските Т. к. неизбежно съдържат и активно
съпротивление, което, ако е достатъчно
голямо, обуславя затихване в кръга, пра­
вещо невъзможно възникването на треп­
тенията. Вж. критично затихване.
триак (triac) — вж. симетричен тирис­
тор, тиристор.
тригер (trigger circuit) — схема с две ус­
тойчиви състояния, която може да преми­
нава от едното устойчиво състояние в
другото автоматично или след подаване
на външни сигнали. Вж. автогенераторна
схема, схема с две устойчиви състояния,
мултивибратор.
тригер на Шмит (Schmitt trigger) — схе­
ма с две устойчиви състояния, съставена
от два активни прибора, с постояннотокова връзка между анода (колектора) на
първия прибор и управляващата решетка
(базата) на втория прибор и с общ като­
ден (емитерен) резистор. Ha фиг. Т. 16 е
показан ламповият вариант на Т. Ш. Схе­
мата може да се разглежда като диферен­
циална двойка с положителна обратна
връзка. Двете устойчиви състояния са: Л]
запушена — Лг отпушена и Л1 запуше­
на — Л\ отпушена. Напрежението на ре­
шетката на Л} определя в кое от двете съ­
стояния се намира схемата: ако това на­
прежение е под една критична стойност,
Л\ е запушена, а ако то надхвърля друга
критична стойност, Л1 е запушена. Между
двете критични стойности има малък ин­
тервал и когато напрежението е в този ин­
тервал, схемата може да бъде в което и
да е от двете устойчиви състояния, без то­
ва да може да се предопредели. Т. Ш. мо­
же да се използува като ограничител —
ако към решетката на Л\ се подаде синусоидален сигнал с достатъчно голяма
амплитуда, на двата анода се получават
правоъгълни импулси.


трйнитрон

228

тринитроа (trinitron) — кинескоп за
рактерно свойство на Т. с. е това.. че те
цветно изображение с ивичеста структу­
са съставени само от нечетни хармоници.
ра, създаден в Япония.
Трионообразно изменящото се напреже­
триод (triode) — електронна лампа с
ние намира широко приложение за управ­
три електрода — катод, управляваща ре­ ление на. развивката на осцилоскопи, ки­
шетка и анод. Това е първата усилвателна
нескопи и телевизионни предавателни
лампа, създадена през 1905 г. от Лий де
тръби, а също и в преобразуването па
Форест чрез въвеждане на решетка в
аналогови сигнали в цифрови. Линейния !
диодна лампа. Чрез подходящо поляри­
интервал се нарича работен, а стръмният
зиране на решетката спрямо катода може
заден фронт обикновено отговаря на об­
да се регулира плътността на електронния
ратния ход на електронния лъч.
поток от катода, който попада върху ано­
В повечето генератори на трйонообда. По този начин напрежението на ре­
разно напрежение Т. с. се получава върху
шетката управлява анодния ток и чрез
кондензатор, зареждан с постоянен ток и
включване на товар в анодната верига се
бързо разреждан след края на линейния
получава анодно напрежение, което е уси­
интервал. Генераторните схеми могат да
лено копие на сигнала, подаден на управ­
бъдат автогенериращи, което налага да
ляващата решетка. За да се осигури ли­
Т.17. Графично означение на
нейно усилване, на решетката грабва да
триод с косвено отопление
бъде подадено подходящо преднапрежение.
на катода
От времето на тяхното изобретяване
този тип лампи са намирали широко при­
ложение в електронните устройства и поспециално в нискочестотните усилвателни
схеми. Вътрешният капацитет между ано­
да и управляващата решетка прави Т. не­
подходяща за работа при високи честоти.
Графичното означение на T. с косвено от­
опление на катода е показано на
фиг. Т. 17.
трионообразен сигнал (sawtooth) — пе­
риодичен сигнал, при който всеки период
включва интервал на линейно изменение,
последван от рязко връщане в началната
Време —®точка на линейния интервал. Формата на
идеален Т. с.,е показана на фиг. 1. 75 ха­ Т. '8. Идеално трионообразно напрежение


229

19. и

тунелен ефект i

характеристика на тунелен диод (плътна линия) и na юйкновси полупроводников диод (прекъсната
зиния; ô — графично '-значение на ¡унелен диод

бъдат синхронизирани с външни сигнали
или с външно задействуваме, което оз laчава, че те задължително изискват по­
даването на външни задействуващи сиг­
нали.
тройно детектиране (trippie detection) —
вж. приемане е две междинни честоти.
трохотрои (trochotron) — многоелекI родна лампа, използувана в броячни схе­
ми. Тя има един катод, обграден с няког ко електрода-мишени. Електронният лъ!
се отклонява с магнитно поле, така че об­
хожда всички мишени-последователно.
тръба с тъмен запис (dark-trace tube) —
вж. скиатрон.
тунелен диод (Esaki diode, tunnel dio<
de) — полупроводников диод, в който се
използува тунелният ефект. В характе­
ристиката на Т. д. има участък с отрица­
телно съпротивление (вж. фиг. Т. 19 а),
който може да се използува за реализира­
не на генераторни схеми, превключващи
елементи или малкошумяши усилватели
за честоти до 1000 MHz. Графичното оз­
начение на Т. д. е показано на фиг. Т. 19
б.
тунелен ефект (tunnel effect)
проник­

ване през потенциалната бариера на пре­
хода между две високолегирани полупро­
водникови области, с различна проводи­
мост (Р и N) на електрони, които нямат
достатъчна енергия да прескочат бариера­
та. Ефектът не може да бъде обяснен в
рамките на класическата физика, но е в
съответствие с квантовата механика. По­
ради възникването на Т. е. характеристи­
ката в права посока на тунелен диод се
различава от характеристиката на обик­
новен диод. Например през прехода за­
почва да протича ток при много малки
стойности на поляризиращото напреже­
ние в права посока и при германиеви дио­
ди при напрежение OJ V се получава ясно
изразен максимум (т. нар. върхова точка).
След тази точка токът започва да намаля­
ва и при напрежение 0,3 V стига до мини­
малната си стойност (т. нар. долинна точ­
ка), след което характеристиката на ту­
нелния диод е идентична с характеристи­
ката на обикновения полупроводников
диод (вж. фиг. Т. 19). Така Т. е. пре­
дизвиква появата на участък с отрицател­
но съпротивление между върховата и долинната точка. Характеристиката на ту­


тънкослоен резистор

230

нелния диод в обратна посока също се
различава от характеристиката на норма­
лен диод — тук лавинният пробив настъп­
ва при почти нулево обратно напрежение,
както е при обгърнатите диоди.
тънкослоен резистор (thin-film resistor)
— вж. .металослоеи резистор.

тънкослойна схема (thin-fiim circuit) —
схема, в която елементите (кондензатори,
бобини и резистори) и връзките между
тях са изработени върху стъклена или ке­
рамична подложка по технологията за
производство на металослойни резисто­
ри.

У
увличане на честотата (frequency pul­
ling, pulling) — изместване на честотата
на генератор към честотата на приложен
външен сигнал. Ефектът се засилва, когато честотата на външния сигнал се при­
ближава до честотата на генератора.
ударно възбуждане (shock excitation) —
възбуждане на собствени трептения в
трептящ кръг чрез внезапно подаване на
външен сигнал или чрез рязко освобожда­
ване на съхранената в трептящия кръг
енергия. Например една LC-верига може
да бъде ударно възбудена чрез кратко­
трайно подаване на външно е. д. н. Ана­
логично, ако кондензаторът е зареден,
У. в. може да се получи чрез краткотрай­
но свързване накъсо на изводите му през
бобината.
• ударно възбуждане на затихващи треп­
тения (ringing) — поява на затихващи
трептения на изхода на електронна схема
при рязка промяна на входния сигнал. В
телевизионен приемник появата на затих­
ващи трептения във видеоусилвателя се
изразява в появата на равномерно разпо­
ложение дна от друга вертикални ивици
вдясно от всяка вертикална линия на из­
ображението.
уловител (catcher) — електродите и
конструктивно принадлежащата към тях
резонаторна кухина в електронна лампа
със скоростна модулация. У. извлича
енергия от точките на натрупване на
електрони в електронния лъч. Вж. ско­
ростна .модулация.
ултравиолетово излъчване (ultra-violet
radiation) — електромагнитни вълни с
дължина между 10 и 380 nm, т. е непо­
средствено над спектъра на видимата
светлина. У. и. е невидимо за човешкото

око, но действува върху фотографски пла­
ки и предизвиква йонизация.
ултразвукова техника (ultrasonics) —
изучаване и прилагане на разпростране­
нието на акустични вълни с честота над
звуковия обхват в различни материални
среди. Ултразвукови вълни могат да бъ­
дат създадени чрез магнитострикционни
и пиезоелектрични прибори. Те намират
широко практическо Приложение — на­
пример при обработката на крехки мате­
риали, прй запояване, за ултразвуково
сондиране или в устройствата за дистан­
ционно управление на телевизионни при­
емници. За разлика от термина „ултразву­
ков“, терминът „свръхзвуков“ (supersonic)
се използува само като определение на
скорост на движение, по-висока от ско­
ростта на звука.
ултранасочен микрофон (line micro­
phone, rifle microphone) — насочен микро­
фон. при който звукът се подава към пре­
образувателя през дълга тръба с разполо­
жени на равни разстояния по цялата й
дължина акустични елементи, така че се
възприемат само звукови вълни, които се
разпространяват по протежение на тръба­
та или под малък ъгъл спрямо оста й.
умножаващ детектор (product detec­
tor) — схема с два входа, която дава изхо­
ден сигнал, пропорционален на произве­
дението на двата входни сигнала. Тези
преобразуватели се използуват за приема­
не на непрекъснати сигнали и сигнали с
потисната носеща честота. Този вид сиг­
нали се подават на единия вход на схема­
та, а на другия ή вход се подава сигнал
от генератор на носеща честота, която се
регулира така, че да се допълни звуковата
информация на непрекъснатия сигнал или


усилване

231
да се въведе отново потиснатата носеща
честота.
умножител (multiplier) — устройство,
на чийто изход се получава сигнал с чес­
тота или напрежение, равни на честотата
или напрежението на входния сигнал, ум­
ножени с постоянен коефициент. У. на на­
прежение се използуват като елементи на
аритметичния блок в аналоговите ЕИМ и
обикновено представляват операционен
усилвател с коефициент на усилване по
напрежение, зададен с определена точ­
ност.
умножител иа Хол (Hall multiplier) —
прибор, чието умножаващо действие се
основава на ефекта на Хол. У. X. съдържа
преобразувател на Хол и източник на маг­
нитно поле. Ha изхода на У. X. се получа­
ва сигнал, пропорционален на произведе­
нието на двете входни величини — токът
през умножителя и възбудителният ток,
пораждащ магнитното поле (интензите­
тът на това поле е пропорционален на
възбудителния ток).
умножител на честота (frequency mul­
tiplier) — схема, на чийто вход се подава
сигнал с честота f, а изходният й сигнал е
с честота nf, където п е цяло число. Найчесто срещаните У. ч. са удвоителите и
утроителите на честота.
Един от вариантите на У. ч. представ­
лява прибор с подчертано нелинейна
входно-изходна характеристика (напри­
мер активен прибор, работещ в .режим
клас С). Изходният сигнал на такъв при­
бор съдържа много хармоници на входна­
та честота и желаната съставка може да
се отдели с резонансна схема, настроена
на необходимата честота.
универсален асинхронен прнемиик/предавател (universal asynchronous' receiver/transmitter, ÜART) — в ЕИМ и систе­
мите за обработка на данни — интерфей­
сен блок между централния процесор и
периферно устройство.
униполярен транзистор (unipolar tran­
sistor) — транзистор, чието действие се
определя само от един вид токоносители.
Например в полеви транзистор c N канал
единствените токоносители са електрони­
те.
управляваща решетка (control grid) —

електрод, разположен между катода и ос­
таналите електроди на електронна лампа.
чийто потенциал определя големината на
електронния ток, протичащ от катода към
останалите елктроди. Обикновено У. р. е
разположена много близко до катода и
има формата на спирала, чиято стъпка
може да се изменя в зависимост от необ­
ходимата степен на влияние върху плът­
ността на електронния поток. Следова­
телно стъпката на У. р. определя стръмността на анодно-решетъчната характе- ,
ристика на лампата. В електроннолъчеви­
те тръби У. р. (наричана понякога моду­
латор) често има формата на диск с ма­
лък отвор, през който преминава елек­
тронният лъч.
управляващ електрод (gate) — електрод
на тиристор, към който се подава управ­
ляващото напрежение за отпушване на
прибора (в някои случаи към същия
електрод се подава и напрежението за за­
пушване).
управляваш
импеданс
(control
impedance) — вж. еднопосочен импеданс.
управляем силициев изправител (silici on
controlled rectifier) — вж. тиристор.
управляем силициев ключ (silicon
controlled switch) — вж. тетроден тирис­
тор.
уравновесено Г-звено (C-network) — четириполюсник, който съдържа един еле­
мент, свързан паралелно на входа, и два
елемента, свързани последователно от
двете страни на изхода, както е показано
на фиг. У. I. Вж. Г-звено.
усилване (amplification) — процес, при
който електронно устройство или система
увеличава амплитудата на даден сигнал.
’ При линейно усилване изходният сигнал
представлява увеличено, но неизкривено

О--- е---- !

Zi
h------ о

Πζ2

О

J—---- o

»------ j

Ζ3
V. I. Уравновесено Г-звено


усилвател на Дохърти

232

повторение на входния сигнал. В други
случаи — например при работа на усилва­
телното устройство в режим клас С, въ­
преки че изходният сигнал зависи пряко
от входния, формата му е изменена. Ня­
кои усилватели са предназначени да усил­
ват сигнала по ток, други по напрежение,
а усилвателите по мощност трябва да
осигуряват значително усилване на вход­
ния сигнал както по ток, така и по напре­
жение. В електронните усилвателни уст­
ройства се използуват различни видове
активни елементи и схемни решения (вж.
допълнителната информация по тези въ­
проси в обясненията към съответните тер­
мини).
усилвател на Дохърти. (Doherty ampli­
fier) — линеен усилвател на амплитудно
модулиран високочестотен сигнал с. го­
лям коефициент на използуване, намиращ
приложение в радиопредавателите. Съ­
стои се от основен усилвателен клон и
клон за усилване на върхови мощности.
Входовете и изходите на двата клона са
свързани през честотни умножители, как­
то е показано на фиг. У. 2. Работният ре­
жим и съгласуването са подбрани така, че
при входни сигнали с мощност, по-малка
от 50% от максималната, усиленият сиг­
нал се подава към антената само от ос­
новния усилвател, а усилвателят на вър

хови мощности бездействуза. Така при
ниски мощности на входния сигнал нато­
варването на основния усилвателен клон е
два пъти по-голямо от оптималното. При
сигнали с мощност над 50% от максимал­
ната постепенно в процеса на усилване се
включва и усилвателят на върхови мощ­
ности, като по този начин натоварването
на основния клон се намалява до опти­
малната стойност. При върхови мощнос­
ти двата клона работят равностойно.
усилвател на мощност (power ampli­
fier) — усилвател, предназначен да отдава
значителна изходна мощност. Терминът
се използува за разграничаване на такива
усилватели от усилвателите на напреже­
ние и усилвателите на ток, които често
служат като източници на входни сигнали
за У. м. Като пример за такъв У. м. могат
да се посочат крайните усилвателни стъ­
пала за задействуване на високоговорите­
ли или предавателни антени.
усилвател на напрежение (voltage ampli­
fier) — схема с един или повече активни
прибори, предназначена за усилване на напрежителни сигнали. Терминът разграни­
чава този тип усилватели от усилватели­
те, предназначени за усилване на токови
сигнали или за прехвърляне на значител­
на мощност върху товара. Отношението
между импеданса на източника на входни

У.2. Блокова схема на усилвател на Дохърти


233

сигнали и входния импеданс на усилвате­
ля. както и отношението между изходния
импеданс на усилвателя и товарния импе­
данс определят дали усилвателят е пред­
назначен за усилване на напрежение, ток
или мощност. Ако и двете отношения са
малки в сравнение с единицата, сигнали­
те, предадени от източника на входа на
усилвателя и от неговия изход към това­
ра, се разглеждат като напрежителни. То­
ковите сигнали не представляват интерес
в У. н., защото обикновено амплитудите
им са много малки. Електронните лампи
и полевите транзистори имат висок вхо­
ден импеданс и нисък изходен импеданс,
затова обикновено се разглеждат като
У. н.
усилвател на ток (current amplifier) —
схема с един или повече активни прибори,
предназначена за усилване на електриче­
ски сигнали по ток. Терминът разгранича­
ва този тип усилватели от усилвателите,
предназначени за усилване по напрежение
или по мощност. Усилвателят се класифи­
цира като У. т., усилвател на напрежение
или усилвател на мощност в зависимост
от отношението между импеданса на изючника на входни сигнали към входния
импеданс на усилвателя и отношението
на изходния импеданс на усилвателя към
товарния импеданс. Ако двете отношения
са много по-големи от единица, сигналът,
предаден от източника към входа на усил­
вателя и от изхода на усилвателя към то­
вара, се третира като токов. Параметрите
по напрежение на сигнала, усилван от
У. т.. не са от голямо значение. Токовият
сигнал обикновено има малка амплитуда
по напрежение. Тъй като биполярните
транзистори имат малък входен импе­
данс и голям изходен импеданс, те обик­
новено се разглеждат като У. т.
усилвател на цветността (chrominance
amplifier) — схема, в която входният сиг­
нала за цветност.
усилвател с емитерен изход (bootstrap
ampliifier) — схема, в която входният сиг­
нал сс подава последователно на изход­
ния сигнал и се „изтегля“ до необходима­
та изходна амплитуда. Ha фиг. У.З е по­
казан прост вариант на такава схема. "Из­
ходният сигнал на усилвателя се снема от
резистора R с в емитерната верига, а вход-

усилвател с фазоразпределител

У.З. Усилвател с емитерен изход
ният сигнал се подава между базата и
емитера, така че потенциалът на извода b
се изменя синхронно с изходния сигнал.
Английското наименование на схемата
идва от английския израз „да се изтеглиш
за връзките на обувките“ (bootstrap значи
връзка на обувка).
усилвател с разпределено усилване
(distributed amplifier) — широколентов
усилвател, в който входните капацитети
на няколко активни прибора образуват закъснителна линия заедно със съответния
брой индуктивни елементи, така че входо­
вете на отделните активни прибори се за­
действуват последователно от сигнала,
приложен на входа на закъснителната ли­
ния. Аналогично изходните капацитивни
инпеданси образуват заедно със съответ­
ния брой индуктивни елементи закъснителна линия, като изходните сигнали οι
активните прибори постъпват на изхода
на закъснителната линия във фаза. Пре­
димството на този тип усилватели е въз­
можността за практически неограничено
увеличаване на неговия коефициент на
усилване, като се прибавят допълнителни
активни прибори; максималната стойност
на произведението „коефициент на усил­
ване x честота“ е практически неограниче­
на, за разлика от обикновените стъпално
свързани усилватели.
усилвател с фазоразпределител (con­
certina phase-splitter) — схема, при която
в анодната и катодната верига , на елект­
ронна лампа се включват резистори с ед­
накво съпротивление, така че при подаден
входен сигнал на решетката анодното и


ускорено изпитване на дълготрайност

234

Протиботактен
изход

У,4. Усилвател с фазоразпределител

катодното напрежение се изменят в противофаза. Схемата е показана на фиг. У.4
и се използува много често в ламповите
усилватели.
ускорено изпитване на дълготрайност
(accelerated life test) — метод за изпитване
на дълготрайност, при който времето за
изпитване на дълготрайността на отделен
компонент или цяло устройство е значи­
телно по-кратко от вероятната дългот­
райност. Например при ускорено изпит­
ване на дълготрайността на превключва­
тел циклите на превключване могат да
бъдат с много по-висока честотата от чес­
тотата на превключване при нормални
експлоатационни условия.
ускоряващ електрод (accelerator, accele­
rating electrode) — електрод в електронна
лампа, който ускорява електроните, из­

лъчени от катода. Обикновено У. е.
представлява цилиндър или пластина с
отвор, така че електроните да не се за­
държат в този електрод, а да бъдат насоч­
вани към анода или към съответната ми­
шена.
ускоряващ кондензатор (speed-up capa­
citor) — кондензатор, свързан паралелно
на резистора в междутранзисторните
връзки на мултивибраторна схема с цел
да се намали времето за нарастване на из­
ходния сигнал. В схемата с две устойчиви
състояния, показана на фиг. У.5, фронто­
вете на изходните сигнали не са достатъч­
но стръмни, защото резисторите R 3 и R 4,
през които се осъществява връзката меж­
ду двата транзистора, заедно с входните
капацитети на транзисторите въвеждат
затихване при високи честоти. Този ефект


235

фазова разлика

установен режим (steady state) — съ­
стояние на устройство или апаратура, при
което преходните процеси са преминали
и токовете, и напреженията са достигнали
установените си стойности или се изменят
по синусоидалсн закон между две по­
стоянни върхови стойности.
установяващ (нулиращ) сигнал (clear
input) — входен сигнал към запомнящо
устройство на ЕИМ или на система за об­
работка на данни, с който това устройст­
во се установява в желаното състояние —
обикновено състояние, при което записа­
ната информация в устройството е нула.

може да се компенсира чрез кондензатори
с подходящо подбрани стойности,.свърза­
ни паралелно на резисторите.
ускоряващо напрежение (accelerating
voltage) — напрежение, подадено между
екрана и катода на електроннолъчева тръ­
ба с цел да се ускорят електроните, съста­
вящи електронния лъч.

успокоител (slug) — накъсо свързана
намотка, поставяна върху сърцевината на
електромагнитно реле, за да внесе извест­
но закъснение във времето на задействуване.

Ф
фадер (fader) — устройство за създава­
не на специални ефекти чрез постепенно
затихване (респ. затъмняване) и усилване
(респ. осветляване) на радио- (респ. теле­
визионен) сигнал.
фадинг (fading) — случайно или пред­
намерено изменение на амплитудата на
сигнала. Случайните изменения в ампли­
тудата на входния сигнал на радиоприем­
ник се дължат на непостоянството на ус­
ловията на разпространение на радиовъл­
ните. Затова в приемниците се използуват
системи за автоматично регулиране на
усилването (АРУ), с които ефектът от
амплитудните изменения се свежда до ми­
нимум.
Умишлено предизвикани изменения на
амплитудата се използуват в звуковите и
телевизионните смесителни апаратури,
при които програмният материал се въ­
вежда, като амплитудата постепенно се
увеличава до необходимото ниво. Анало­
гично програмата се отстранява от пре­
давателния канал чрез постепенно нама­
ляване на амплитудата на сигнала до ну­
ла.
фаза (phase) — за периодично изменя­
ща се величина част от периода й (обик­
новено изразена в градуси или радиани),
с която величината се е изместила за из­
миналия интервал от даден начален мо­
мент от времето. Обикновено за начален
се избира моментът, в който величината
преминава през нулата, изменяйки се от

отрицателни към положителни стойнос­
ти.
фазова модулация (phase modu­
lation) — метод за модулация, при който
фазовият ъгъл на носещия сигнал се изме­
ня в съответствие с моментната стойност
на модулиращия сигнал. Ф. м. е подобна
на честотната модулация. Разликата се
състои в следното: при честотна модула­
ция при модулиращ сигнал с постоянна
амплитуда фазовото изместване се изме­
ня между стойности, които са обратнопропорционални на модулиращата често­
та, а при Ф. м. граничните стойности,са
постоянни. Аналогично при Ф. м. при мо­
дулиращ сигнал с постоянна амплитуда
честотата се изменя между две стойности,
които са правопропорционални на моду­
лиращата честота, а при честотна моду­
лация граничните стойности са постоян­
ни. Ha практика това означава, че може
да се премине от единия вид модулация
към другия, като във веригата на модули­
ращия сигнал се включи филтър с коефи­
циент на затихване 6dB на октава.
фазова разлика (phase difference) —
ъгъл, който отразява разликата във вре­
мето между две синусоидално изменящи
се величини с еднаква честота, т. е. ъгълът
между двата вектора, които отразяват
двете синусоидални величини. Ако двата
вектора съвпадат, двете величини са във
фаза и Ф. р. между тях е равна на нула.
Ако двата вектора сключват прав ъгъл,


фазова скорост

236

двете величини са в квадратура и Ф. р.
между тях е 90°С.
В електрониката често се разглежда
Ф.р. между тока в една верига и приложе­
ното променливо напрежение. В една ин­
дуктивна верига например напрежението
достига дадена точка от цикъла си на из­
менение, преди токът да достигне съот­
ветната точка в своя цикъл на изменение.
В този случай се казва, ,че токът изостава
и Ф. р. може да се разглежда като ъгъл на
изоставане.
В една капацитивна верига токът до­
стига дадена точка от цикъла си на изме­
нение преди напрежението да достигне съ­
ответната точка в своя цикъл на измене­
ние — в случая токът изпреварва напре­
жението и Ф. р. може да се разглежда ка­
то ъгъл на изпреварване.
фазова скорост (phase velocity) — за синусоидална равнинна вълна скоростта на
разпространение на фронт с еднаква фаза
по направление, перпендикулярно на
фронта. Ф. с. е равна на произведението
от дължината на вълната и нейната често­
та. Ако Ф..с. не зависи от честотата, тога­
ва тя е равна на груповата скорост и на
скоростта на обвивката.
фазов детектор (phase detector) — вж.
честотен детектор.
фазов дискриминатор (phase
disc­
riminator) — вж. честотен детектор.
. фазов коефициент (phase coefficient,
phase factor) — вж. коефициент на разпро­
странение.
.
фазов
компаратор
(phase
com­
parator) - схема, която сравнява фазите
на два входни сигнала и генерира изходен
сигнал, пропорционален.на фазовата раз­
лика. Вж. диференциална двойка.
фазов коректор (phase corrector, phase
equaliser) — схема, предназначена за ко­
ригиране на фазовите изкривявания в да­
ден честотен обхват. Ако Ф. к. не е пред­
назначен за коригиране и на амплитудночестотните изкривявания, коригирането
на фазовите изкривявания може да се по- ·
стигне и с обикновен четириполюсник.
пропускащ всички честоти.
фазово закъснение (phase delay) — вре­
мето, получено след разделяне на фазово­
то изместване, въведено от дадена верига
или апаратура, на кръговата честота.

Ъгълът на фазово изместване Ф се изра­
зява в радиани, а кръговата честота ω—
в радиани за секунда. Тогава
Ф
фазовото закъснение =—.

Ф. з. може да се представи като интер­
вала от време между пресечната точка на
синусоидален входен сигнал с абсцисната
ос (по която е нанесено времето) и съот­
ветната пресечна точка на изходния сиг­
нал със същата ос. Очевидно по този на­
чин не е лесно да се измери Ф. з., тъй като
съответните пресечни точки на входния и
изходния сигнал с абсцисната ос се опре­
делят трудно. Затова обикновено Ф. з. се
измерва чрез по-сложен сигнал с някакъв
лесноопределим параметър — например
стръмен преден фронт, който може да бъ­
де „засечен“ по време при преминаването
xjy през апаратурата.
фазово изкривяване (phase distortion) —
изкривяване, появяващо се в случаите, когато фазовото изместване, въведено от
една-.система или апаратура, не е правопропорционално на честотата. Ако фазо­
вото изместване е строго пропорционал­
но на честотата, както е показано на
фиг. Ф./, фазовото закъснение в системата
е постоянно и не зависи от честотата. В
този случай всички елементи на съставен
входен сигнал се появяват на изхода в еднакво ci.o i пошепне помежду си спрямо


237 J
•
Времето и във ферма! а на изходния сшнал няма изкривявания.
фазово изместване (phase shift) — изме­
нение на фазовия ъгъл на синусоидален
сигнал "в резултат' от преминаването му
крез. някаква верига. Ф. и. се нарича и
промяната на фазовата разлика между
два или повече синусоидални сигнала с
еднаква честота.
фазово-импулсна модулация (puise posi­
tion modulation) — метод на модулация,
при който изместването във времето на
импулсите на импулсен носещ сигнал спря­
мо немодулираните им стойности се про­
меня в зависимост от моментната стой­
ност на модулиращия сигнал.
фазово-честотно изкривяване (delay dis­
tortion. delay/fre<ļueņcy distortion, phase­
frequency distortion) — изкривяване, пре­
дизвикано от непостоянство на закъсне­
нието по фаза на системата в дадения чес­
тотен обхват. За да се избегне Ф.-ч. и. на
сложен сигнал, закъснението по фаза не
трябва да зависи от честотата, т. е. фазо­
вото изместване трябва да бъде ^араврдропорционално«а честотата в честотния
обхват на сигнала. И най-малките откло­
нения от линейността на фазовочестотната характеристика могат да предизвикат
значително изкривяване на сигнала, ако
се получават в тесен честотен обхват. Не­
достатъците на фазовата характеристика
се оценяват по-добре чрез изменението на
наклона на фазово-честотната характе­
ристика Φ(ω), отколкото чрез стойността

■

със съпротивителен дели:
' .тел

на сама ia функция Ф(<£Вж. групово за­
къснение, фазово изкривяване.
фазов ъгъл (phase angie) —в полярна
координантна система ъгълът (φ), който
векторът на синусоидална величина в мо­
мент от време t сключва с направлението
на вектора в момента, избран за нулев.
Ф. ъ. се използува широко при анализа на
синусоидални величини въз основа на за­
висимостта φ = 2π/( където ƒ е честотата
на дадена синусоидална величина.
фазоинвертор (phase inverter) — схема,
чийто изходен сигнал е инверсен по фаза
спрямо входния. Ф. се използуват в слу­
чаите, когато са необходими два сигнала
с еднаква форма, но с противоположна
фаза, т. е. единият да бъде инвертиран
спрямо другия — например в противотактните усилватели.

фазоинвертор със съпротивителен дели­
тел (see-saw phase splitter) — схема, с коя­
то се получават два противотактни изход­
ни сигнала на анодите на електронни лам­
пи. Входният сигнал се подава на управ­
ляващата решетка на едната лампа, а
входният сигнал за другата лампа се сне­
ма от средната точка на съпротивителния
делител, свързващ двата анода. Схемата
е показана на фиг. Ф.2. Тъй като Л у полу­
чава входен сигнал от Л нейният изхо­
ден сигнал е с обратна полярност спрямо
изходния сигнал на Л Ако R \ = R м из­
ходните сигнали на Л ļ и Л у са с различна
амплитуда (в противен случай'входният
сигнал към Л у ще бъде равен на 0). При


фазоразделител

238

това положение Л1 автоматично изменя
изходната амплитуда до стойност, пониска от амплитудата на изхода на Ль,та­
ка че в средната точка между Äi и^^сигналът е различен от 0. Ако обаче съотно­
шението между 7?| и Rļ е равно на
А;(А + 1), където А е коефициентът на
усилване по напрежение на_Л| и Лз, на
двата анода се получават ¡изходни сиг­
нали с еднаква амплитуда.
фазоразделител (pHäse splitter) — схе­
ма, която осигурява два изходни сигнала
с еднаква форма, като единият е инвертиран спрямо другия. Такива сигнали са не­
обходими за противотактните усилвате­
ли. Съществуват различни схеми, които
могат да се използуват за тази цел. Вж.
диференциална двойка, усилвател е фазоразпре делител, фазоинвертор със съпроти­
вителен делител.
факсимилиране (facsimile) — процес на
получаване на точно копие на статично
изображение (документ) чрез развивка на
оригинала и преобразуване на графични­
те елементи в електрически сигнали, кои­
то след това се преобразуват (на място
или предадени на разстояние) отново по
подходящ начин, за да оформят същото
изображение.
Ф. се използува широко в средствата
за масова информация за предаване на
фотоснимки чрез радиосигнали. Оригина­
лът се поставя върху въртящ се цилиндър
и се развива от светлинно петно, движещо
се по спирална траектория. Светлината,
преминала през оригинала, попада върху
фотоклетки, чийто изходен електрически

сш нал се изпраща към машина i а за въз­
произвеждане. Копието се получава върху
светочувствителен материал, който също
е прикрепен към въртящ се цилиндър и се
развива от светлинен лъч, чиято интен­
зивност зависи от изходния електрически
сигнал на фотоклетката. Съгласуването
на процеса на развиване в предавателната
и приемната станция се осъществява чрез
синхронизиращи сигнали.
фантастрон (phantastron) — транзитрон с едно устойчиво състояние, т. е. пентод, чийто анод е капацитивно свързан с
управляващата решетка, а екранната му
решетка е директно свързана към антидинатронната решетка. Ф. е еквивалентен на
мултивиоратор с едно устойчиво състоя­
ние и при подаване на положителни сиг­
нали на управляващата решетка генерира
правоъгълни импулси на екранната ре­
шетка и трионообразни импулси на ано­
да. Продължителността на изходните им­
пулси може да. се регулира чрез постоян­
ното преднапрежение на управляващата
решетка. Ha фиг. Ф.З е показан един οι
типичните схемни варианти на Ф.
ферит (ferrite) — хомогенен неметален
материал с голяма магнитна проницае­
мост и високо електрическо съпротивле­
ние. Обобщената формула на ферита е
MFe2Û4, където Μ е двувалентен метал,
например никел, кобалт или цинк. Ферит­
ните сърцевини се отличават с много ни­
ски загуби от вихрови токове, което ги
прави много подходящи за високочестот­
ни индукивни елементи и транформатори
и за магнитопроводи на отклонителни

Ф.З. Схема на фантастрон


239

бобини. Феритите по принцип са вид ке­
рамика и не могат да се режат или проби­
ват. Те се произвеждат във формата на
чашки, пръчки и пръстени, от които се из­
граждат необходимите магнитни вериги.
феритен
термометър
(bead
ther­
mometer) — термометър, в който като
температурно чувствителен елемент се из­
ползува термистор.
феромагнетизъм (ferromagnetism) —
свойство на някои материали, подложени
на действието на намагнитващо поле, да
усилват действието на полето. Феромагнетиците се привличат силно от магнит­
ните полюси и имат голяма еквивалентна
магнитна проницаемост, която зависи а
голяма степен от приложеното намагнит­
ващо поле. Типични представители на феромагнетиците са желязото, кобалтът,
никелът и някои техни сплави. Вж. диамагнетизъм, парамагнетизъм.
фигури на Лисажу (Lissajous figures) —
фигури върху екрана на електроннолъчева,
тръба, който се получава при отклонява­
не на електронния лъч в хоризонтално и
вертикално направление със синусоидални сигнали с проста зависимост межу чес­
тотите им. Няколко характерни Ф. Л. са
показани на фиг. Ф.4.
фидер (feeder) — в общия случай пре­
давателна линия, по която се пренася
електромагнитна енергия: Терминът се
използува предимно за линиите, които
свързват една антена към предавател или
приемник.
фиксираща схема (clamp) — схема, с
която се осигурява постоянство на потен­
циала на определена част от повтарящ се
сигнал. Ф. с. се използуват в телевизион­
ните предаватели, за да се осигури пос i ояен потенциал на онези части от сигна­
ла, които съответствуват на черния цвят
в изображението. За да може Ф. с. да

филтър ς ипзераш импеданси

действува в необходимите моменти от
времето, тя се Задействува от импулси,
синхронизирани със сигналите, чието ни­
во трябва да се фиксира.
фиктивен катод (virtual cathode) —
участък от пространството между елек­
тродите на електронна лампа, в който
има струпване на електрони и който може
да действува като източник на електрони
за разположените близо до участъка елек­
троди. Ф. к. може да се образува, когато
електронният поток вътре в лампата на­
влезе в забавящо поле, например между
екранна и антидинатронна решетка на
пентод. Вж. пространствен заряд, транзитрон, фантастрон.
филтър (filter) — многополюсник, кой­
то пропуска сигналите с честоти от опре­
делен честотен интервал (наречен лента
на пропускане) с малко затихване, а сиг­
налите с честоти извън този интервал
(лента на непрспускане) се потискат. Гра­
фичното означение на Ф. е показано на
фиг. Ф.5.
филтър с инверсни импеданси (ċonstantk
filter) — многозвенен филтър, съставен
от реактивни съпротивителни елементи,
като последователно свързаните елемен­
ти имат реактивни съпротивления с обра­
тен знак спрямо паралелните. Тъй като
положителните (т. е. индуктивните) реак­
тивни съставки са правопропорционални
на честотата, а отрицателните (т. е. капа­
цитивните) — обратнопропорционални,
произведението на последователните и
паралелните реактивни съставки не зави­
си от честотата. Инвариантността на про­
изведението на реактивните съпротивле­
ния спрямо честотата (което е характерно
за инверсните импеданси) е дала и наиме­
нованието на филтъра.
Ф. и. и. могат да бъдат нискочестотни,
високочестотни, лентови и т. н.. но стръм-

Ф.4. Типични фигури на Лисажу


флуктуационе» шум

240

Ф.б. Блоково i рафщщо означение на
филтър
ността на характеристиката им в краища­
та на честотния им обхват не е достатъч­
на, а вълновото съпротивление не е еднак­
во за всички точки на този обхват, поради
което съгласуване с чисто съпротивителен
товар не е достатъчно. И двата недоста­
тъка могат да се премахнат с включване
във филтъра на части, получени чрез тпреооразуване.
флуктуационеи шум (fluctuation noise,
Schottky noise, shot noise) — шум, дължащ
се на случайни изменения в излъчването
на електрони от катод. Броят на електро­
ните, излитащи от катода, може да бъде
постоянен, ако измерванията се правят за
определен интервал от време, но в даден
момент излъчването -може да бъде с помалка или по-голяма интензивност от
средната. Именно моментните отклоне­
ния на интензивността на излъчването на
електрони от катода от средната й стой­
ност предизвикват появата на Ф. ш. То­
кът на Ф. ш. /ш се. определя с израза

където е е зарядът на електрона;
/о — катодният ток;
д f— широчината ма честотната лента,
в която се измерва Ф. ш.
След заместване-се получава
= 5,45.10 4
Това е съставката на шума в общото
излъчване от катода, т. е. ако всеки отде­
лен от катода електрон попадне върху’
анода. Ha практика анодният ток е огра­
ничен от пространствения заряд около ка­
тода и е равен на около 2/3 от изчислена­
та стойност. Например’при Zø=10 mA и
,Ат=5,5 MHz
шумовият
ток
е
= 0,67.5,45.104 VÏ0 ~2.5,5.ΐ0δ = 0,086μΑ.
и ако анодният товар е 2 kO, създаденото
от шумовия ток напрежение върху анод­
ния товар е 171.2 рУ.
флуоресценция (fluorescence) — излъч­
ване на светлина от материали, облъчени
от високочестотен енергиен източник или
бомбардирани с електрони. Ефектът се
различава от фосфоресценцията по това,

че излъчването на светлина трае само докато продължава външното въздействие.
Екранът на електроннолъчева тръба може
да.бъде покрит с луминоа>ор,койткзапо^ч‘ва да флуоресцира при попадането на
електронния лъч върху него и по този на­
чин се получава видимо изображение.
фокусиране (focusing) — в електронна­
та оптика процес, при който лъчът се съ­
средоточава върху мишената на елек­
троннолъчевата тръба с възможно наймалкото си сечение (в идеалния случай
точка).
фокусиращ електрод (persuader) —
електрод, в суперортиконите, който е по­
ляризиран така, че да насочва обратния
развиващ лъч към електронния умножител, разположен концентрично спрямо
електронния прожектор. Ф. е. представ­
лява къс цилиндър и към него се подава
положително (спрямо катода на елект­
ронния прожектор) напрежение. С регули­
ране на напрежението на Ф. е. се постига
равномерно разпределение на осветеност­
та на възпроизвеждания оригинал.
фон (phon) i— измервателна единица за
ниво на гръмкост на звука.
форма на сигнала (waveform) — гра­
фично изображение, получено при нанася­
не на моментната стойност на амплитуда­
та на даден сигнал в зависимост от време­
то в правоъгълна координатна система,
Ф. с. може да се получи и на екрана на
осцилоскоп, като самият сигнал се подаде
на електродите за вертикално отклоне­
ние, а на електродите за хоризонтално от­
клонение се подаде развиващо напреже­
ние. _
формат (format) — при предаването на
данни начин за групиране на кодовите
символи в кодовата комбинация.
формат на изображението (aspect ratio)
— отношение между широчината и висо­
чината на телевизионния кадър. Стан­
дартната стойност на този формат е 4:3 и
съответствува на формата на киноекран.
формиране на импулси (puise shaping) —
процес на изменение на формата на им­
пулс в необходим за дадена цел вид.
формираща схема (shaping circuit) —
схема, предназначена да измени формата
на сигнал. Най-простите и най-често из­


241

фотокато.1

ползуваните Ф. с. са интегриращата вери­
га и диференциращата схема.
формировател на правоъгълни импулси
(US boxear circuit, boxear lengthener) схема за получаване на правоъгълни им­
пулси е предварително зададена продъл­
жителност, чиито предни фронтове се Ф.6. Графично означение на фотодиод (а)
■ и фототранзистор (б)
създават от предните или задните фрон­
тове на входните импулси.
фотоелектрическа
проводимост ■'(photo­
ФОРТРАН (FORTRAN) — вж. програ­
conductivity) — изменение на електриче­
мен език.
ската проводимост на материал, облъчен
фосфоресценция (phosphorescence) —
с електромагнитни вълни с определена
излъчване на светлина от материал след
дължина на вълната. Като примери за ма­
облъчването му е високочестотна енергия
териали с Ф. п. могат да се посочат селе­
или след бомбардирането му с електрони.
нът, антимоновият трисулфат и медният
Излъчването може да продължава значи­
окис, които се използуват като покрития
телен интервал от време след премахване­
на мишените във видиконите
то на стимулиращия фактор. Вж. послефотоелектрои (photo-electron) — елек­
светене.
трон, освободен от повърхност, притежа­
фотикон (photicon) — вж. супериконоваща свойството фотоелектронна емисия,
скоп.
фотоваристор (photovaristor) —вж. фо- при облъчването ή със светлина.
фотоелекТронен умножител (photo­
торезистор.
фотогалваничен ефект (photovoltaic multiplier) — електронновакуумен прибор
effect) — генериране на напрежение между с фотоелектронна емисия, в който Освобо­
два различни материала при облъчване дените фотоелектрони се насочват към
електронен умножител, за да се усили из­
на прехода между тях с електромагнитни
ходният ток.
вълни.
фотоелектронна емисия (photo-eīēčtfič
фотодиод (photo-diode) — полупровод­
emission) — отделяне на електрони от ма­
ников диод, чийто обратен ток зависи от
териал, облъчен с електромагнитни вълколичеството светлина, попадаща върху
ни.Химическите елементи натрий, калий,
PN прехода. Обратният ток се създава от
литий, рубидий и цезий притежават силно
неосновни токоносители и силно зависи
изразена Ф. е. За всеки един от тези еле­
от температурата, тъй като топлината съменти има определена прагова честота на
действува за разкъсването на ковалеитнипадащата светлина, под която Ф. е. не на­
те връзки. Светлината действува ПО съ­
стъпва.
щия начин и един полупроводников диод
фотоелемент с външен фотоефект
в прозрачен корпус може да се използува
като светлинен датчик. Графичното озна­ (photo-tube) — вакуумна или газоразряд­
на електронна лампа, съдържаща фоточение на Ф. е показано _ча фиг. Ф.6.
фотодкодна
матрица
(pnoto-diode
катод и анод. Фотоелектроните, освобо­
array) — правоъгълна матрица, съставена
дени от катода при попадане на светлина,
от п.т фотодиода, разположени в п стъл­ се привличат от положтелно заредения
ба и т реда. Линейният вариант на Ф. м.
анод, при което протича аноден ток.
(когато т = 1) се използува в спектрометЧувствителността на газоразрядните
рията като светлочувствителен елемент.
Ф. в. ф. е по-висока в сравнение с вакуум­
Ф. м. с брой на редовете, повече от 1, се
ните поради допълнителното увеличение
използуват като преобразуватели на из­ на анодния ток от йонизация на газа. Вж.
ображението в системите за разпознаване коефициент на газово усилване.
на изображения или текстова информа­
фотокатод (photo-cathode) — електрод
ция.
във фотоклетка или телевизионна пре­
фотоелектрическа клетка (photo-electric давателна тръба, който излъчва фотоcell) — вж. фотоклетки.
електрони при осветяването му. В общия
¡(> Речник по електроника


фотоклетка

242

случай светлината, която попада върху
фотоклетката, е във формата на петно
или ивица и приборът трябва да реагира
на измененията на интензитета на светли­
ната.
В телевизионни ! е предавателни тръби
оптичният' образ на оригинала се фокуси­
ра върху едната повърхност на прозрачен
Ф.. а (фотоелектроните се отделят от про­
тивоположната му повърхност. Броят на
фотоелектрони ie. излъчени от дадена
точка от повърхността на Ф.. зависи от
осветеност та на тази точка. Следователно
броят на отделните фотоелектрони се из­
меня по повърхността на Ф. в зависимост
от отделните елементи на оптичното из­
ображение. Излъчените фотоелектрони се
фокусират е елект ронна леща и образуват
потенциален релеф върху мишената на
тръбата. Вж. сектор за електронна прена­
сяне па изображението.
фотоклетка (photocell) — прибор, гене­
риращ електрически изходен сигнал, чиито параметри се определят от попадаща­
та върху входния електрод светлина. В за­
висимост от типа на фоточувствителния
материал Ф. се разделят на няколко раз­
лични типа. Например под действието на
светлината Ф. може да излъчва електро­
ни, да изменя електрическото си съпро­
тивление или да генерира електрическо
напрежение. Ф., в които се използува из­
лъчването на електрони, могат да бъдат
вакуумни или напълнени с газ.
фотон (photon) — елементарно колиЧСГ! 8О лъчиста енертя. което може да Се
разглежда като елементарна частица или
поредица от електромагнитни вълни. Ф.
се из.тъчва. когато един електрон, преми­
нал на орбита е по-високо енергийно ни­
во. се върне на първоначалната си орбита.
Вж. енергийна диаграма.·
фоторезист (photoresist) — органично
вещество, чувствително към ултравиоле­
това светлина, което се използува в про­
изводството на транзистори, интегрални
схеми и печатни платки. Силициеви плас­
тинки. върху които е създаден защитен
слой от силициев двуокис, се покриват с
Ф. и се осветяват с ултравиолетова свет­
лина през маска, определяща например
колекторните области на няколко тран­
зистора. В участъците, в които е бил изло­

жен на ул iравиоле i ови лъчи. Ф. полимеризира и става устойчив спрямо киселини
и разтворители. След това пластинките се
потапят в разтворител, който премахва
силициевия двуокис от всички участъци
освен тези, съответствуващи на отворите
в маската. По-нататък в колекторните об­
ласти чрез дифузия се въвеждат необходи­
мите количества примеси. Чрез аналогич­
на операция с друга маска се оформят
емитерните и базовите области на тран­
зисторите.
фоторезистор (photoconductivity) — фо­
токлетка, в която фоточувствителният
електрод под действието на светлината
изменя електрическото си съпротивление.
фотореле (photo relay) — вж. оптрон.
фотосъпротивителна предавателна тръ­
ба (phtoconductive camera tube) — телеви­
зионна предавателна тръба, в която фото­
чувствителният електрод изменя съпро­
тивлението си под действието на попада­
щата светлина. Този тип тръби са извест­
ни като видикони и намират широко при­
ложение 9 телевизионните предавателни
камери за цветно изображение,
фототранзистор (photo-transistor) — бипол.чреи транзистор, при който изходният
ток се определя предимно от количество­
то светлина, попадаща върху базата. По­
глъщането на фотони от базата освобож­
дава - токоносители, което довежда до
увеличаване на колекторния ток. В схеми­
те с Ф. базата може да бъде оставена не­
свързана или да бъде свързана към емите­
ра през голямо съпротивление. Графич­
ното означение на Ф. е показано на
фиг. Ф.6 б.
фоточувствителност (photo-sensitivity)
— свойство на някои вещества да изменят
химическото яли електрическото си съ­
стояние след облъчване с електромагнит­
ни вълни. Веществата, притежаващи това
свойство, поглъщат фотони и отделят
електрони, които могат да повлияят на
свойствата на веществото по три начина:
а) електроните могат да бъдат отделе­
ни в резултат на фотоелектронна емисия,
т. е. като фотоелектрони;
б) електроните, проявявайки се като
токоносители, могат да увеличат електри­
ческата проводимост на веществото;


хексод

243
в) oí делени ie електрони moi ат да
създадат е. д. н., което е пропорционално
на количеството на попадналата върху ве­
ществото светлина.
Тези три явления са известни като вът­
решен фотоефект (или фотопроводимост), външен фотоефект (или фотоелектронна емисия) и фотогалваничен ефект.
Следователно терминът Ф. обобщава яв­
ленията, свързани с тези три ефекта.
функционален
генератор
(function
generator) — основен блок в структурата
на аналогова електронноизчислителна ма­
шина, чийто изходен сигнал представлява
предварително задавана нелинейна функ­
ция на входните сигнали. В този смисъл
от понятието „функционален генератор“
се изключват умножителите.

функционални изпитвания (performance
testing) — изпитвания на дадена апарату­
ра с цел да се определят нейните техниче­
ски характеристики или дали тя отговаря
на определено техническо задание.
фуриеров анализ (Fourier analysis) —
математически метод за определяне на
броя, амплитудата, честотата и фазата на
компонентите на сложен периодичен сиг­
нал.
Френският математик Фурие е дока­
зал, че всеки периодичен сигнал може да
бъде синтезиран чрез сумиране на опреде­
лен брой синусоиди с подхояща честота,
амплитуда и фаза. Честотите на съставни­
те синусоиди са кратни на честотата на
периодичния сигнал (т. е. на основната
честота).

X
характеристика (characteristic curve) —
в общия случай крива, която отразява
графично зависимостта между две вели­
чини и с която се илюстрира поведението
на прибор или устройство. Най-често
обаче с този термин се означават кривите,
които показват зависимостта на тока през
някой от електродите на електронен при­
бор (транзистор, лампа и др.) от напреже­
нието или тока, подадени на същия или
на друг електрод — такива са например
характеристиките Ic-Uc или I с~ I в на
транзистор.
характристика на Чебишев (Chebyshev
response) — честотна характеристика, при
която отклоненията от идеалната крива
са минимизирани и приблизително еднак­
ви за даден честотен обхват. Обикновено
параметрите на филтрите се подбират
така, че характеристиката им да отговаря
на X. Ч.
характеристика при постоянен ток
(constant current characteristics) — графич­
но изразена зависимост между напреже­
нията на два електрода на електронна
лампа, която позволява да се подберат
необходимите условия, така че токът през
единия от електродите да се поддържа по­
стоянен. Терминът обикновено се из-

ползува за характеристиката Ua~Ug bí
електронна лампа при постоянен аноден
ток 1а, която служи за оценка на изходни­
те параметри на мощен триод, използу­
ван като изходно усилвателно стъпало.
характеристики при преходен процес
(transient response) — способността на
схема или устройство да възпроизвежда
сигнали от преходни процеси.
характеристичен импеданс (charac­
teristic impedanse) — вж. вълново съпротив­
ление.
хармонична съставка (harmonic com­
ponent) — съставка на сложен сигнал с
честота, кратна на основната честота на
сигнала. Анализът на сложния сигнал с
X. с. се извършва математически чрез раз­
лагане в ред на Фурие или практически с
помощта на хармоничен анализатор.
хармонично изкривяване (harmonic
distortion) — изкривяване на сигнал, дъл­
жащо се на нелинейност на входно-изход­
ните характеристики на система, уст­
ройство или елемент и проявяващо се с
появата на нови сигнали с честоти, равни
на някои от хармониците на входния синусоидален сигнал.
1 хексод (hexode) — електронна лампа с
четири решетки между катода и анода. X.


хептод

244

Екранна решетка -

-Електростатичен екран

Входна решетка-д
-Входна решетка

Катод

X.ł. Графично означение на хексод

може да се разглежа като високочестотен
тетрод (решетка 4 играе ролята на екран­
на решетка) с две управляващи решетки
(7 и 3), разделени от екранната решетка
2 за намаляване на капацитивната връзка
между двата входа.Решетките 2 и 4 са
свързани помежду си вътрешно в лампата
или чрез външна връзка.
X. се използува като смесител на висо­
кочестотни сигнали, като двата синала се
подават съответно на решетките 1 и 3. X.
често се комбинира в един балон с генера­
торен триод, при което се получава триод-хексод-преобразува^ел на честота.
Графичното означение на X. е показа­
но на фиг. Х.Ц където са означени и функ­
циите на всяка решетка.
хептод (heptode, US pentagrid tube) —
електронна лампа с пет решетки между
катода и анода. Обикновено X. се из­
ползува като преобразувател на честота,
като първите две решетки действуват ка­
то решетка и анод на осцилатор. Решет­
ките 4 и 5 заедно с анода образуват тет­
род, който действува като високочестотен
смесител. Решетка 3 е екранна и намалява
капацитивната връзка между осцилатора
и смесителя. Решетка 5 действува сЦцо
като електростатичен екран и често е
свързана с решетка 3 вътре в лампата или
с външна връзка.
Графичното означение на X. е показа­
но на фиг. Х.2, където са означени и функ­
циите на всяка решетка.
хетеродинно смесване (heterodyne) —
процес на комбиниране на два сигнала с
различна честота, в резултат на което се
получава сигнал с честота, равна на сума­
та или разликата от двете входни честоти.
Процесът е еквивалентен на нелинейното
адитивно смесване или на мултипликативното смесване и намира широко при­
ложение в радио- и телевизионни ie при

емнини. където приетият сигнал се ком­
бинира е изходния сигнал от собствения
генератор на приемника, наречен хетеродин, за да се получи сигнал с междинна
честота, равна на разликата между често­
тата на приетия сигнал и честотата на хетеродина. Получената междинна честота
е по-висока от горната граница на звуко­
вия обхват и затова този тип приемник се
нарича свръхзвуков хетеродинен или съ­
кратено суперхетеродинен приемник.
хибридна интегрална схема (hybrid
integrated circuit) — интегрална схема, съ­
държаща и дискретни елементи или съ­
ставена от интегрални елементи от разли­
чен тип.
хибридни параметри (hybrid para­
meters) — параметри на транзистор, от­
разяващи електрическите му характерис­
тики при представянето му с еквивален­
тен четириполюсник, чиито входно напре[ жение и изходен ток се изразяват чрез i
' входния му ток и изходното му напреже- :
(нис. Основните уравнения са:
U fix =h i йх + Λ 12W из.Г
/ изх

2 Г вх ’"г

22^ изх’

където h]\ има дименсия на съпротивле­
ние, h 22 — на проводимост, а /? 21 и ¡2 са
безразмерни числа, т. е. параметрите
имат смесен или хибриден характер.
Всъщност /? 2] е равен на коефициента на
усилване на транзистора, h ц е входното
му съпротивление (двата при късо съедиЕкранна
peujemka-g^

Анод
дд-Електростатичен екран
— 92 -Анод на осцилатора
д·]- Решетка на осцилатора

Входна
решетка-дд

Катод

А.ľ. Графично означение na хепюл


245

цветен код

нение на изхода), h 22 е изходната му про­
водимост, a h 12 е коефициентът на обрат­
на връзка по напрежение, равен на отно­
шението между входното и изходното на­
прежение (двата при отворена изходна ве­
рига). Вж. у-параметри, z-параметри.
хистерезис (hysteresis) — в общия слу­
чай зависимост между приложена сила и
резултата от нейното прилагане, при коя­
то се забелязва изоставане на резултата
от силата, като резултатът зависи не само
от моментната стойност на приложената
сила, а и от предишната й стойност. Това
означава, че големината на резултата при
дадена стойност на силата зависи от по­
соката на изменение на силата (т. е. дали
тя се увеличава или намалява). Следова­
телно всяка конкретна стойност на резул­
тата може да бъде получена при две стой­
ности на силата. Ако силата се променя
периодично, графичната зависимост меж­
ду силата и резултата представлява за1 ворен контур. Най-характерен пример за
X. е магнитният, т. е. зависимостта В(Н)
на даден магнитен материал.
хистерезисеи цикъл (hysteresis loop) — за даден магнитен материал затвор н
контур, получен при нанасяне на стойнос­
тите на магнитната индукция В за един
пълен период на изменение на интензите­
та на магнитното поле Н. Пример за X. ц.
е показан на фиг. Х.З.
хомодин (homodyne) — система за хетеродинно приемане, при която приетият
сигнал се смесва с друг сигнал с честота,
равна на носещата, извлечен също от при­
етия сигнал. По този начин отпада необ­
ходимостта от вътрешен генератор, както
е при нормалната хетеродинна система на
приемане.
хоризонтален усилвател (horizontal

amplifier) — в осцилоскоп схема, която
усилва сигналите за хоризонтално откло­
нение на лъча. Терминът X. у. е еквива­
лентен на термина Х-усилвател.
хоризонтална поляризация (horizontal
polarization) —свойство на електромаг­
нитни вълни, при които равнината на по­
ляризация на електрическото поле е хори­
зонтална.
хоризонтална развивка (horizontal time
base) — в електроннолъчева тръба схеми­
те. които генерират сигнали за хоризон­
тално отклонение на лъча. В телевизията
вместо X. р. се използува обикновено тер­
минът редова развивка.

цветен видеосигнал (colour video signal,
US composite video signal) — в цветната
телевизия сигнал, който съдържа пълната
информация за получаване на цветно из­
ображение, включително и сигнали за цве­
това синхронизация.

цветен код (colour code) — система от
цветни означения на стойността, точност­
та и (или) други праметри на електронни
компоненти. Най-популярен е Ц. к.,
използуван при резисторите. Както е по­
казано на фиг. Ц.1, за целта се използуват

Х.З. X гстерезисен цикъл на магнитен
. материал


цветна клетка

246

четири цветни ивици. Първата ивица (раз­
положена най-близо до края на резисто­
ра) съответствува на първата цифра от
стойността на съпротивлението, следва­
щата ивица съответствува на втората
цифра, а третата ивица показва множителя, т. е. броя на нулите след втората циф­
ра. Четвъртата ивица означава точността
на съпротивлението.
Съответствието
между цветовете и цифровите им еквива­
ленти е показано в табл. Ц.1 и Ц.2. На­
пример, ако върху даден резистор са на­
несени ивици с жълт, виолетов, оранжев и
сребрист цвят, съпротивлението му е
47 кй, а точността му — + 10%. При ед­
на по-стара система (също показана на
фиг. Ц.1) първата цифра на стойността h¿i
съпротивлението съответствува на цвс i а
Таблица Ц.1
Съпротивление
0 — черен
1 — кафяв
2 — червен
3 — оранжев
4 — жълт

5 — зелен
6 — син
7 — виолетов
8 — сив
9 — бял

Таблица Ц.2
Точност
±5% — златист
+ 10% — сребрист
Пърба цифра

Множител

Ц.1. Два възможни., метода за означаване
на стойността на съпротивление чрез цве­
тен код

на з ялото на резистора, втора та цифра -на цвета на крайните ивици, а множителят се означава с цветна точка. Подобен
Ц к. се използува и за означаване на стой­
ността на капацитета на кондензаторите
в рГ
цвета клетка (colour cell) — най-мал­
кият елемент от повърхността на кине­
скоп за цветно изображение, в който се
съдържа пълен набор от основните цвето­
ве. Наример в кинескопите с точкова
структура Ц.к. са триъгълни с по една
червена, една зелена и една синя луминофорна точка.
цветна телевизия (colour television) —
телевизия, при която изображението се
възпроизвежда в цветове, съответствуващи на цветовете на'Оригиналния образ.
Предаването се осъществява, след като
образът се разложи на червена, зелена и
синя съставка. Информацията за тези цве­
тови съставки се съдържа в сигнала за
цветността. Съвременните системи за
цветна телевизия са съвместими с чернобялата телевизия — излъчваният сигнал
по принцип е сигналът при черно-бяло
предаване, към който е добавен сигналът
за цветността, носещ информация за цве­
товия тон и наситеността на цветовете на
оригинала. Информацията за цветовете се
пренася с цветова носеща честота, чиито
странични ленти се вмъкват в странични­
те ленти на яркостния сигнал. Понастоя­
щем се използуват няколко различни сис­
теми за модулиране на носещата честота.
Вж. съвместимост, цветност.
цветност (chrominance) — присъщи на
един цвят качества, които могат да бъдат
дефинирани чрез цветовия тон и насите­
ността.
цветова
температура
(colour
temperature) — за светлинен източник аб­
солютната температура на абсолютно
черно тяло, при която това тяло излъчва
същия цвят както цвета на източника.
цветови тон (hue) — качествена харак­
теристика на цвета, с помощта на която
той се класифицира като червен, зелен,
син и т. н. За чистите цветове от цветния
спектър Ц. т. може да бъде количествено
дефиниран чрез дължината на вълната на
съответния цвят.
цветоизбярателно огледало (dichroic
mirror) — оптичен филтър, който пропус-


TAI

централен процесор

Ц.2. Опростена схема на цветоизбирателните огледала в телевизионните предавателни
тръби
в резултат на йонизация чрез удар (какт
ка част от светлинния спектър, а остана­
лата част отразява. Ц. о. представлява тъ­
е при лавинния пробив), а от действието
нък слой от оптически плоско стъкло с на­
на силното електрическо поле, създадено
несени чрез изпаряване във вакуум някол­
върху прехода от приложеното обратно
ко тънки слоя с последователно редуващи
напрежение.
се големи и малки коефициенти на пре­
1№неров пробив (Zener breakdown) —
чупване. Ефектът на Ц. о. се основава на
рязко увеличаване на тока през обратно
интерференцията. Ц. о. се използуват в
поляризиран PN преход, което настъпва
телевизионните предавателни тръби за
при определена стойност на обратното
цветно изображение за разделяне на оп­
напрежение в резултат от ценеровия
тичното изображение на основните цвето­
ефект. Ц. п. настъпва при по-ниско обрат­
ви компоненти. Една такава оптична сис­
но напрежение от лавиннЬя пробив.
тема е показана на фиг. Ц.2.
централен процесор (central processing
цвят (colour) — вж. наситеност, цвето­
unit, central processor) — устройство в
ви тон.
електронноизчислителните машини и в
ценеров диод (Zener diode) — полупро­
системите за обработка на данни , съдър­
водников диод, в който при определена
жащо аритметичните, логическите и уп­
стойност на обратното напрежение на­
равляващите блокове, които управляват и
стъпва лавинен или ценеров пробив. Ц. д. се
координират функциите на цялата ЕИМ
използуват като източници на опорно на­
и па перифериите устройства.
прежение и за стабилизиране на напреже­
ние. Графичното означение на Ц. д. е по­
казано на фиг. Ц.З.
ценеров ефект (Zener effect) — протича­
не на ток през обратно поляризиран PN
преход, дължащо се на спонтанното гене­
риране на двойки електрон—дупка във
вътрешните електронни обвивки на ато­
мите, намиращи се в областта на прехода. Ц.З. Графично означение на ценеров
Двойките електрон—дупка се появяват не
.диод


циклотрон

248

циклотрон (cyclotron) — устройство, с
което положителни заряди (например
протони) се ускоряват до високи стойнос™ на енергията им. Ц. представлява ка­
мера с висока степен на вакуум, в която
зарядите се насочват по спираловидни
траектории чрез статично магнитно поле
и едновременно с това се ускоряват мно­
гократно чрез индуктирано електрическо
поле.
цифрова електронноизчислителна маши­
на (digital computer) — електронноизчис­
лителна машина, която работи с цифрови
електрически сигнали. Цифровите сигна­
ли се преобразуват в импулси, след което
с тях се извършват необходимите матема­
тически и/или логически операции, а ре­
зултатът се преобразува отново в желана­
та форма. Вж. аналогова електронноиз­
числителна машина, цифров сигнал.
цифров звукозапис (digital audio­
recording) — процес, при който аналого­
вият сигнал от микрофон или звукоснемаща глава се преобразува в цифров вид,
след което се записва в този си вид върху
подходящ носител. При възпроизвеждане
се извършва обратното преобразуване на
цифровите сигнали в звук. Ц. з. позволява
да се намалят до минимум шумовете в за­
писа, както и да се използуват удобни но­
сители от типа на полупровониковите па­
мети.
цифрово-аналогов
преобразувател
(digital-to-analog converter) — устройство,
което извършва преобразуване на сигнал
от цифров в аналогов вид.
цифрово-аналогов умножител (digitalto-analog mulitplier) — устройство, което

извършва непрекъснато умножаване на
входна аналогова променлива величина с
число, като произведението се представя
чрез изменящо се аналогово напрежение.
цифров сигнал (digital signal) — в об­
щия случай сигнал, който може да приема
ограничен брой дискретни стойности.
Терминът широко се използува в техника­
та за предаване на информация в двоичен
вид, където дискретните стойности са са­
мо две. В този случай Ц. с. може да пред­
ставя например чрез наличие или липса
на напрежение, отваряне или затваряне на
контакт, наличие или липса на отвор вър­
ху перфокарта и т. н. Вж. аналогов сигнал.
цифров суматор (digital adder) — осно­
вен блок на цифрова ЕИМ или отделен
възел, предназначен за сумиране на две
числа. Тъй като действията над кодовете
на числа и команди (изваждане, умноже­
ние, деление, модификация и др.) се свеж­
дат обикновено до операциите сумиране
и преместване, характеристиките на суматора определят много от параметрите на
ЕИМ. Схемите на суматорите се различа­
ват по начина на въвеждане на числата,
по използуваната бройна система, по ло­
гиката на работа и т. н.
цифров съобщителен канал (digital
communication channel) — съобщителен
канал, по който информацията се предава
в цифров вид. Ц. с. к. позволява преобра;
зуваната в цифров вид информация да бъ­
де подложена на машинно кодиране и де­
кодиране, което намалява възможностите
за подслушване на така установената раз­
говорна връзка. Вж. цифров звукозапис.

ч
честота на биене (beat frequency) често­
тата на периодичните трептения, предивикани от ефекта биене. Терминът се из­
ползува и в случаите, когато два синусоидални входни сигнала се смесват, за да се
получи изходен сигнал с честота, равна на
разликата между честотите на двата вход­
ни сигнала, например в генераторите на
биене, преобразувателите на честота и
смесителите.
честота на импулси (pulse frequency) —

вж. средна честота на повторение на им­
пулси, честота на повторение на импулси.
честота на кадрите (picture frequency,
US frame frequency) — в телевизията
броят на периодите на развивка на цяло­
то изображение за една секунда. Ч. к. в
Европа е 25 Hz. а в САЩ — 30 Hz.
честота на нулевия запис (extinction
frequency) — при магнитния запис често­
тата, при която изходният сигнал от въз­
произвеждащата глава намалява до нула.


249
Това се получава, когато дължината на
записваната звукова вълна става съизме­
рима с ефективната широчина на межди­
ната на възпроизвеждашата глава.
честота на повторение на импулси (pulse
repetition rate) — броят на импулсите за
единица време. Терминът се използува,
когато броят на импулсите за единица
време остава постоянен, например при
поредица от равномерно разпределени
импулси.
честота на полукадрите (field frequency,
US frame frequency) — в телевизията
броят на вертикалните преходи на разви­
ващия лъч за една секунда. При презредоваразвивка Ч. п. е равна на произведение­
то от честотата на кадрите и броя на по­
лукадрите (полетата) в един кадър. В повечето телевизионни системи Ч. п. е при­
близително равна на честотата на захран­
ващата мрежа, която за Европа е 50 Hz.
честота на прекъсване (quench fre­
quency) — честота, при която дадени
трептения изчезват. В суперрегенеративните приемници например Ч. п. трябва да
бъде ултразвукова, за да се избегне доло­
вимото на слух смесване с приемания сиг­
нал.

честотна

характеристика

честотен детектор (discriminator)
стъпало в приемник с честотна или фазо­
ва модулация, което извлича от приетия
сигнал напрежение, в идеалния случай
пропорционално на отклонението на чес­
тотата или фазата от немодулираната й
стойност. Като Ч. д. могат да се използу­
ват много различни схеми. Вж. детектор
на Фостър—Сили, детектор на Раунд—
Тревис, дробен детектор.
честотен дискриминатор (frequency
discriminator) — вж. честотен детектор.
честотен обхват (frequency range) — ин­
тервал от честоти, в който дадено уст­
ройство или елемент от схема работи за­
доволително. Например един нискочестотен усилвател може да има Ч. о. от 30 Hz
до 15 kHz.
честотна девиация (frequency devia­
tion) — при ъглова модулация максимал­
ната разлика между моментната честота
на модулирания сигнал и носещата често­
та.
честотна лента (frequency band) — в об­
щия случай обхват от честоти между оп­
ределена горна и долна граница. В част­
ност в международната практика са въз­
приети следните честотни обхвати:

много ниски честоти (VLF) 3 — 30 kHz
ниски честоти (LF)
30 — 300 kHz
средни честоти (MF)
300 kHz —3 MHz
високи честоти (HF)
3 — 30 MHz
много високи честоти (VHF) 30—300 MHz
ултрависоки честоти (UHF) 300 MHz — 3 GHz
свръхвисоки честоти (SHF)
3 — 30_GHz
изключително високи честоти (EHF) , 30 — 300 GHz
4. μ. ce използува в радиопредаваниячестотна
модулация
(frequency
та на УКВ и за предаване на звуковия ка­
modulation) — модулация, при която чес­
нал в телевизията. Важно свойство на
тотата на носещия сигнал се изменя в съ­
Ч. м. е това, че амплитудата на носещия
ответствие с моментната стойност на мо­
дулиращия сигнал.
сигнал не се влияе от процеса на модула­
Ha фиг. Ч. 1 а е показан носещ сигнал
ция — така приемниците за честотно мо­
с постоянна честота и постоянна ампли­
дулирани сигнали не се влияят от проме­
ните в амплитудата на приетия сигнал, с
туда, а на фиг. 4.1 б — резултатният чес­
което се елиминират голяма част от сму­
тотно модулиран сигнал. Амплитудата
щенията.
на модулиращия сигнал определя степен­
честотна характеристика (frequency
та на, изменение на носещата честота, а
responce, response curve) — изменението
честотата му —броя на циклите за една
на амплитудата на изходния сигнал на
секунда, през които честотата на носещия
устройство или елемент от схема при из­
сигнал се отклонява в положителна и от­
менение на честотата на подавания вхо­
рицателна посока от номиналната си
ден сигнал с постоянна амплитуда в растойност.


честотно-импулсна

4.1. а

модулация

250

нсмодулиран носещ сипки; ó

бо гния честотен обхват. Ч. х. обикновено
се представя като крива на зависимостта
на амплитудата от честотата и показва
какви амплитудно-честотни изкривявания
въвежда устройството.
честотно-импулсна модулация (pulse
frequency modulation, pulse repetition rate
modulation) — метод на модулация, при
който средната честота на повторение на
импулсите на импулсен носещ сигнал се
променя в съответствие с моментната
стойност на модулиращия сигнал (вж.
фиг. 4.2).
четвъртвълнова линия (quarter-wave
line) — участък от предавателна линия с
електрическа дължина, равна на една чет­
върт от дължината на вълната при работ­
ната честота. Ч. л. се използуват за съгла­
суване на импедансите при високи често­
ти. например за съгласуване на вълновото
съпротивление Zo на антенен фидер с
входния импеданс Z а на антена. Съгласу­
ването се постига, когато вълновото съ­
противление на Ч.л. е равно на средно­
квадратичната стойност на Zo и Zа. Ако
в единия си край Ч. л. бъде свързана накъ­
со, импедансът, измерен в другия и край
при работната честота, е равен на без­
крайност. Това ценно свойство позволява
свързаните накъсо Ч.л. да се използуват
за поддържащи предавателни линии и ан­
тенни елементи, без да влияят върху тех­
ните параметри.
четвъртвълнов трансформатор (quarter­
wave transformer) — вж. четвъртвълнова
линия.
четене (reading) — при ЕИМ и системи­
те за обработка на данни процес на извли­
чане или интерпретиране на информация,
съхранена в запомнящо устройство.
четириквадрантен у множител ( fo u гquadrant multiplier) — цифрово-аналогов
умножител. който може да умножава

резултатен честотно модулиран chi над

цифрови с аналогови величини с положи­
телен и с отрицателен знак, като получе­
ният на изхода резултат е със съответния
знак съгласно правилата за умножаване
на алгебрични числа, т. е. може да бъде
разположен във всеки един от четирите
координатни квадранта.
четириполюсник
(quadripole.
twoterminaī-pair network) —многополюсник,
чиито характеристики се определят спря­
мо четири извода — два входни и два из­
ходни. Ч. може да има и други изводи ос­
вен четирите, спрямо които се дефинират
неговите параметри.
четириполюсник, пропускащ всички чес­
тоти (all-pass network) — четириполюс­
ник. чиито загуби не зависят от честотата.
Пример за такъв четириполюсник е си­
метричната мостова схема от фиг. Ч.З.
Фазовото изместване на този четирипо­
люсник силно зависи от честотата и таки­
ва схеми често се използуват като фазови
коректори, тъй като те могат да намалят
фазовите изкривявания, без да влияят от­
рицателно върху амплитудно-честотната
характеристика.
четириполюсник с минимална фазовочестотна характеристика (minimum phase
network) — четириполюсник, чиято_ амп­
литудно-честотна характеристика съответствува на неговата минимална фазовочестотна характеристика.

4.2. Чесюлю-импчлсна модулация


251

чувствителност

на

отклонението

Ч.З. Симетрична мостова схема — при­
мер за четириполюсник, пропускащ всич­
ки честоти

4.4. Пример за четириполюсник с по­
стоянно съпротивление — мостов четири­
полюсник, при който Z\Zz-R~

четириполюсник с постоянно съпротив­
ление (constant-resistance network) — чети­
риполюсник, който ако бъде натоварен на
изхода му с чисто активно съпротивление
със стойност 1C има входно съпротивле­
ние също равно на R, независещо от чес­
тотата. Обикновено атенюаторите и изравнителите се проектират като Ч. п. с.,
за да могат да се включват в разнообраз­
ни схеми, без да изменят входното и из­
ходното им съпротивление. Ha фиг. 4.4 е
показан пример на такъв четириполюс­
ник. при който Z ]Z2 трябва да бъде, рав­
но, на R~. Следователно Z¡ и Z2 трябва
да представляват импеданси с обратен
знак, за да се осигури желаната постоянна
стойност на съпротивлението.
чип (chip) — пластинка от полупровод­
ников материал, в която по определена
технология са оформени свързани в схема
активни и пасивни елементи — транзисто­
ри, диоди, резистори и т. н., и която е
монтирана върху керамична подложка. В
техническия жаргон „чип“ се използува
като синоним на „интегрална схема“, но
в действителност Ч. е само част от инте­
гралната схема.
чистота налюета (purity) — в цветната
телевизия критерий за степента, до която
в едно изображение, съставено от един от
основните цветове, не присъствуват оста­
налите два основни цвята.

чувствителност (sensitivity) — в общия
случай за дадено устройство най-малкияч
входен сигнал, при който се получава
предварително зададена стойност на из­
ходния му сигнал или на отношението
сигнал!шум. Например Ч. на радиоприем­
ник се определя от най-слабия входен ви­
сокочестотен сигнал, при който на изхода
се получава предварително зададена
стойност на отношението сигнал/шум при
дадена модулираща честота и дълбочина
на модулацията. Друг пример — Ч. на те­
левизионните предавателни тръби се оп­
ределя като отношение между изходния
ток и светлинния входен сигнал при даде­
на честота на вълната. Ч. на измервате­
лен уред се определя като отношение
между големината на отклонението на
показващия елемент към измервания вхо­
ден сигнал, предизвикал това отклонение.,
чувствителност
на
отклонението
(deflection sensitivity) — големината на ли­
нейното изместване на петното върху ек
рана на електроннолъчева тръба при даде­
на стойност на отклоняващото поле. При
електростатично отклонение Ч. о. се да­
ва в милиметри за напрежение между от­
клоняващите електроди 1 V. Ч. о. зависи
от потенциала на крайния анод на тръба­
та, затова този потенциал трябва да се
посочва при всяка дадена стойност на
чувствителността.


Шенън

Шенън (Shannon) — единица за инфор­
мация в двоична бройна система.
шестнадесетична
бройна
система
(hexadecimal number system) — бройна
система, в която числата се изразяват с
помощта на шестнадесет цифри. Всяка
цифра в едно шестнадесетично число
представлява множител пред съответната
степен на 16. Обикновено цифрите в
Ш.б.с. включват десетичните цифри от
0 до 9 и латинските букви от А до F. Така
например десетичният еквивалент на
шестнадесетичното число 5А6 може да се
намери по следния начин:
5А6 = 5.162+10.1б’+6.16° =
= 5.256+10.16 + 6.1 =
= 1280+ 160 + 6 =
= 1446
Шестнадесетичните числа често се из­
ползуват за съкратен запис на двоични
числа. Основата на Ш. б. с. е 16 = 24, кое­
то значително улеснява преобразуването
на шестнадесетични числа в двоични и об­
ратно. Всяка група от по четири цифри в
едно двоично число може да се представи
еднозначно с едно едноцифрено шестна­
десетично число. Така едно 8-битово чис­
ло (т. е. 1 байт), например 01101100. може
да се представи с двуцифрено шестнадесе­
тично число, в случая 6С. като десетич­
ният еквивалент и на двете числа е 108.
Аналогично една 16-битова двоична дума
може да -е престави с четирицифрено
шестнадесетично число.
шина (bus) — в електронно устройство,
например ЕИМ, проводник или комплект
от проводници, който се използува за
пренасяне на информация или енергия от
един или повече източници към един или
повече консуматори.
шинен формировател (bus driver) — в
цифровите устройства допълнителна ин­
тегрална схема, включена към шина за
предаване на сигнали с цел усилване на
тези сигнали по мощност.
широчина на забранената зона (в полу­
проводници) (band gap, energy gap) — в
енергийната диаграма на полупроводник
разликата между енергията на електрони­
те в горната част на валентната зона и в
долната част на зоната на проводимост­

252

та. Ш. з. з. е равна на минималното коли­
чество енергия, което е необходимо за
прехвърляне на един електрон от валент­
ната зона в зоната на проводимостта. Вж.
вааентна зона, енергийна диаграма, забра­
нена зона, зона на проводимост.
широчина на пропусканата лента
(passband) — вж. фи.тпр.
широчина
на
честотната
лента
(bandwidth) — 1) обхват от честоти, в
който коефициентът на усилване на уст­
ройство. усилвател или приемник спада
не повече от предварително определена
стойност. При усилвателите например
Ш. ч. л. се определя като интервала меж­
ду две честоти, при които честотната ха­
рактеристика спада с 3 dB в сравнение с
храктеристиката в средата на честотната
лента: 2) обхват от честоти, разположен
между крайните странични честоти на мо­
дулиран сигнал. Например, ако модули­
ращата честота достига 10 kHz, Ш. ч. л.
на амплитудно модулиран сигнал е
20 kHz.
широчинно-импулсна модулация (pulse
duration
modulation,
pulse
width
modulation) — метод на модулация, при
който продължителността на импулсите
на импунсен носещ сигнан се изменя в съ­
ответствие с моментната стойност на мо­
дулиращия сигнал (вж. фиг. Ш.1 j.
шлейф (stub) — отворена или свързана
накъсо част от предавателна пиния, с дъл­
жина. обикновено по-малка от една чет­
върт от дължината на вълната, която се
свързва успоредно на предавателна ли­
ния, за да се улесни съгласуването на ли­
нията към товара.
шум (noise) — в общия случай всички
нежелани сигнали в използуваемата чес­
тотна лента на една съобщителна систе­
ма, които заглушават предавания полезен
сигнал. Тази дефиниция е обобщаваща и
обхваща както широка гама от Ш. с из­
куствен произход (т. е. причинени от чо­
вешка дейност) — мрежов шум. сигнали
от други канали, появяващи се поради ни­
ска избирателност или слабо потискане
на огледалните смущения, интермодулация и т. н., така и сигнали от естествен
произход — например електромагнитни


253

Време

Ш.1. Широчинно-импулсна модулация
смущения от разряд в атмосферата. Подобре е обаче този тип сигнали да се озна­
чават с термина смущения, а терминът Ш.
да се използува преди всичко за сигнали,
възникващи в отделни схемни елементи и
активни прибори и известни с наименова­
нието случаен шум. Такива сигнали се на­
ричат Ш., защото при възпроизвеждане с
акустичен преобразувател те дават неже­
лан звуков ефект, но терминът се използу­
ва и за сигнали, които предизвикват по­
явата на лъжливи детайли върху екрана
на електроннолъчева тръба.
Случайният Ш„ възникващ в пасивни
схемни елементи, е известен още като
топлинен шум, а този в активните прибо­
ри — като флуктуационен шум или шум
от токоразпределение. Дори ако могат да
се премахнат всички източници на изкуст­
вени смущения, случайният Ш. ще се запа­
зи и затова нивото на този Ш. определя
амплитудата на най-слабия сигнал, който
може да бъде предаден успешно през една
съобщителна система. Желаните предава­
ни сигнали трябва да надвишават нивото
на Ш. с достатъчен запас, за да не се нару­
ши недопустимо чуваемостта или естети­
ческото възприемане на програмата. За­
това нивото на Ш. и отношението сигнал/шум са две важни характеристики на ед­
на съобщителна система.
шумова температура (noise tempera­
ture) — за дадена двойка изводи на четириполюсник и при дадена честота темпе­
ратурата на външен резистор, който, ако
се свърже към тези изводи, дава същия
шум за единица честотна лента, какъвто
е измереният шум на изхода на четириполюсника, без да е свързан никакъв външен
елемент към двойката изводи. Стандарт­
ната еталонна стойност на температурата
за измерване на шумове е 290 К.

шунтиращ кондензатор
шум от квантуване (quantising noise) —
вж. изкривяване от квантуване.
шум от преходен г роцес (click) — много
кратък преходен сигнал. Английският ек­
вивалент на термина описва звука, който
се получава при възпроизвеждане на сиг­
нала с акустичен преобразувател.
шум от токоразпределение (partition
noise) — шум, предизвикан от случайни
изменения в разпределението на тока от
катода на електронна лампа към остана­
лите електроди. Коефициентите на токо­
разпределение остават постоянни, когато
се отчитат усреднените им стойности за
значителен период от време, но въпреки
това за всеки електрод съществуват мо­
ментни изменения на коефициента на то­
коразпределение от средната му стой­
ност, което и създава Ш. т.
Ш. т. възниква при тетродите и при
лампи с по-сложна структура, в които ка­
тодният ток се разпределя между анода
и екранните решетки. Този тип лампи се
отличават с три до пет пъти по-високо ни­
во на шума от един триод, при който
Ш. т. не съществува. По тази причина
, триолите се използуват в първите стъпала
на усилватели на слаби входни сигнали,
например в микрофонните усилватели и
телевизионните камерни усилватели.
шунтираша връзка (shunt connection) —
свързване на схемен елемент паралелно
на друг елемент, като по този начин част
от тока се отклонява от него. Следовател­
но Ш. в. е еквивалентна на паралелното
свързване, но терминът се използува в
случаите, когато единият извод на шунтиращия елемент се свързва към земя (ма­
са), например във филтрите.
шунтиращ кондензатор (bypass capaci­
tor) — кондензатор, с който се осигурява
верига с ниско реактивно съпротивление
за сигнали с честота в предварително за­
даден честотен обхват. Като пример мо­
же да се посочи кондензаторът, свързан
паралелно на резистора в катодната вери­
га за преднапрежение, с който се осигуря­
ва верига с ниско реактивно съпротивле­
ние за променливите съставки с всички
честоти в катодния ток. Така през катод­
ния резистор протича само постояннотоковата съставка и върху него се създава
постоянен пад на напрежение. Вж. катод­
но преднапрежение.


ъглова модулация

254

ъглова модулация (angle modulation) —
обобщен термин за вид модулация, при
който фазовият ъгъл на един сигнал се
променя в зависимост от моментната
стойност на друг сигнал. Примери за
Ъ. м. са честотната модулация и фазова­
та модулация.
ъгъл на грешката (tracking) — в апара­
тура за възпроизвеждане на запис от гра­
мофонна плоча мярка за точността, с коя­
то при придвижване на звукоснемащата
глава равнината на трептене на иглата се
поддържа перпендикулярна на направле­
нието на браздата в допирната точка с
върха на иглата. Чрез монтиране на гла­
вата под ъгъл спрямо тонрамото или чрез
изкривяване на самото тонрамо и при съ­
отношение на геометричните размери,
при което иглата не минава през центъра
на плочата, Ъ. г. може да бъде сведен до
минимум.

ъгъл на изоставане (angle of lag) — вж.
фазов ъгъл.
ъгъл на изпреварване (angle of lead) —
вж. фазов ъгъл.
ъгъл на отсечка (angle of current flow,
angle of flow, flow angle) — при усилване
на синусоидални входни сигнали частта
от периода на синусоидата, изразена като
големина на ъгъл, през която през усилва­
теля протича ток. За усилватели, работе­
щи в режим клас А. този ъгъл е 360 ° (2л
радиана), за усилватели, работещи в ре­
жим клас В — 180 ° (π радиана), а за усил­
ватели, работещи в режим клас С, Ъ. о. е
по-малък от 180°.
ъгъл на пробега (transit angle) — време­
то на пробега на носител на заряд, изра­
зено като ъгъл. Следователноо Ъ. п. е ра­
вен на произведението на времето на про­
бега и кръговата честота.

я
ярем (yoke) — парче от магнитен мате­
риал. с което се затваря магнитна верига.
Самият Я. не е обхванат от намотка, но
много често служи за механично укрепва­
не на намотките, както е при отклонява­
щата бобина на кинескоп.
яркост — 1 ) (brightness) — субективно­
то възприемане на количеството светлина
от даден източник. Регулаторът на Я. на
осцилоскоп или на телевизионен прием­
ник определя решетъчното преднапрежение на електроннолъчевата тръба или на
кинескопа, и с това — интензивността на
излъчваната от екрана светлина; 2)
(luminance) — обективно измерената ин­
тензивност на светлината от даден източ­
ник като светлинен поток, излъчен или
отразен от единица площ на източника.
Я.в дадено направление на източник, кой­
то излъчва или отразява светлина, се оп­
ределя като частно между светлинния по­
ток, измерен в това направление, и повър­

хнината на източника, проектирана върху
перпендикулярна на направлението рав­
нина.
яркостен сигнал (luminance signal, Y) —
в цветната телевизия сигнал, който прена­
ся информация за яркостта на елементите
от изображението. Информацията за цве­
товете на тези елементи се съдържа в сиг­
нала за цветността. Телевизионните при­
емници за черно-бяло изображение реаги­
рат на Я. с.. в резултат на което се полу­
чава черно-бяло копие на цветното изоб­
ражение.
яркостна
модулация
(intensity
modulation) — изменение на плътността
на електронен лъч в съответствие с мо­
ментната стойност на модулиращия сиг­
нал. Най-очевиден пример за Я. м. е въз­
произвеждането на телевизионни изобра­
жения с кинескоп, в който плътността на
електронния лъч се управлява от видеосиг­
нала. като по този начин върху екрана се


DMÖS

255

получава! ючки с различна яркост, из­
граждащи изображението.
ASCII, американски стандартен код за
обмен на информация (American Standart
Code for Information Interchange) — 8-биTOB цифров код. c който се представят
букви, цифри и някои специални символи
при обмен на информация чрез клавиату­
ра или видеодисплей.
CMOS
структура
(complementary
metal-oxide-semiconductor,
CMOS) —
структура за изграждане на интегрални
схеми на базата на комплементарни двой­
ки MOS транзистори. Като пример за
CMOS интегрална схема на фиг.ДЛ е по­
казан логически инвертор, съдържащ два
MOS транзистора.
DMOS транзистор (double-diffused
metal-oxide-semiconductor transistor) —
усъвършенствуван вариант на плоскостен
MOS транзистор, при който е използува­
на последователна двойна ДКфуЗИЯ на
Примеси с противоположен характер през
един и същи отвор в слоя от силициев
двуокис с цел получаването на много къс
канал, чиято дължина може да се регули­
ра с голяма точност чрез параметрите на
процеса на дифузия. Ha фиг. L.2 е пока­
зана опростена схема на структурата на
транзистор, получен с двойна дифузия.
Той има много малка по размери Р об­
ласт, а каналът, образуван в горната част
на тази област под контакта на гейта, е
много по-къс в сравнение с по-старите ти­
пове MOS транзистори.
Ha фиг. Ĺ.4 например каналът заема
цялото странично разстояние между две­
те N области. Дължината на канала опре-

/ Λ

а

първоначално 1 -жено, ó

транзистор

LJ. CMOS .цнически инверюр

L.2. Опростена структура на DMOS тран­
зистор
деля съпротивлението между дрейна и
copca в отпушено състояние и скоростта,
с която .може да се превключва дрейновият ток от отпушено в запушено състоя­
ние. Следователно, за да се намали съпро­
тивлението и да се увеличи бързодейст­
вието, е необходим къс канал. Токът през
транзистор, получен след двойна дифу­
зия, е страничен, както в по-старите типо­
ве полеви транзистори, но в други типове
транзистори с къс канал — например

варили на звенов' след послсдова юлис w-iipcønpa d ваке: ч
звеното след паралелно т-преобразуванс

варния: на


//-параметри

Cope
I

256

Гейт
Силициев s Алуминий
gbyokuc
,

■ I

1

У

L,

l\ N /

\ N j
P

ďasa

L.4. Опростена схема на структурата на
MOS транзистор с канал N тип
TMOS и VMOS, токът преминава през де­
белината на положката, както е при биполярните плоскостни транзистори.
/г-параметри (H-parameters) — вж. хибшдни параметри.
JK-тригер (JK bistable) — тригер (схе­
ма с две устойчиви състояния), чието съ­
стояние може да бъде точно предсказано
за всички възможни комбинации на сиг­
налите, подадени на двата й входа. Ако за
действуващи сигнали се подават на двата
входа едновременно, тригерът ги прене­
брегва и остава в състоянието преди по­
даването на сигналите. JK-r. може да се
разглежда като подобен вариант на RSтригер, при който е премахната известна
неопределеност на състоянията.
m-преобразуване (m-derivation) — ме­
тод за преоОразуване на Г-звено на фил­
тър с цел характеристиката на филтъра в
краищата на лентата на пропускане да
стане по-стръмна и да се постигне по-доб­
ро разпределение на импедансите. Реак­
тивното съпротивление на последовател­
но свързания клон (S) на Г-звеното се на­
малява на mS, където т е по-малко от
единица, а реактивното съпротивление на
паралелния клон (Р) се увеличава на Р/т.
Освен това към звеното се добавя ново
реактивно съпротивление, с което се оси­
гурява безкрайно голямо затихване при
дадена честота извън лентата на пропу­
скане.
При последователно m-π. новото реак­
тивно съпротивление е със стойност 5(1—
—m^)Įm и се свързва последователно на
паралелния елемент Р/т — така се създа­
ва последователен трептящ кръг, свързан
паралелно на изхода на звеното. При па­
ралелното т-п. новото реактивно съпро­

тивление има стойност Рт( 1—т ") и се
свързва паралелно на последователния
елемент mS — така се получава заграж­
дащ (режекторен) филтър. Тези преобра­
зувания на първоначалното звено (илюст­
рирани на фиг. L.3) не влияят върху стой­
ността на граничната чевтота на филтъра
или на характеристичния му импеданс.
Честотата, при която затихването става
безкрайно голямо, може да приеме всяка
стойност извън лентата на пропускане
чрез подходящ избор на т\ с намаляване­
то на т честотата с безкрайно затихване
се приближава до граничната.
Обикновено щ-п. се прилага в послед­
ното звено на филтър с инверсни импеданси, който след това може да бъде на­
товарен с чисто активно съпротивление.
Чрез m-π. се осигурява подходящо нато­
варване на звената на филтъра с инверсни
импеданси за по-голямата част от лента­
та на пропускане (обикновено т се избира
равно на 0,6). Освен това с m-п. се постига
и необходимата стръмност па затихване­
то извън лентата на пропускане.
MOS структура c N канал (n-channel
metal-oxide semiconductor) — структура на
полеви транзистор с изолиран гейт и с ка­
нал от N тип. Терминът се използува в
съкратения си вид NMOS като характе­
ристика на интегрални схеми, в които
преобладават елементи от този тип.
MOS структура c Р канал (p-channel
metal-oxidé-semiconductor) — структура
на полеви транзистор, с изолиран гейт и
с канал от Р тип. Терминът се използува
обикновено в съкратения си вид PMOS
като характеристика на интегрални схе­
ми, в които преобладават елементи от то­
зи тип.
MOS транзистор (insulated-gate field­
effect transistor) — полеви транзистор, в
който входният електрод е капацитивно
свързан с канала. Напречно сечение на по­
леви транзистор от този тип е дадено на
фиг. L.4. Той се състои от основен сили­
циев слой c Р проводимост, в двата края
на койуо чрез дифузия са създадени об­
ласти c N проводимост. Към тези две об­
ласти са свързани изводите на дрейна и
copca. Приборът е покрит със слой от си­
лициев двуокис, получен чрез нагряването
му до 1200° във водни пари или кисло­


Р тип полупроводник

257

род. След това върху окисния слой е нане­
сен тънък слой от алуминий, който служи
като гейтов извод. Алуминият, силицие­
вият Двуокис и слоят c Р проводимост об­
разуват кондензатор.
Когато на гейта не е подадено напре­
жение, между дрейна и copca протичат са­
мо пренебрежимо малките обратни токо­
ве на PN преходите. Ако на гейта се по­
даде положително спрямо copca напреже­
ние, към повърхността на Р слоя или от
зоната c N проводимост се привличат
електрони, които създават проводящ ка­
нал c N проводимост между copca и дрей­
на. Така се създават условия за протичане
на надлъжен ток. Повишаването на поло­
жителното напрежение на гейта увелича­
ва проводимостта на канала и дрейновия
ток. MOS т. работят в режим на обогатя­
ване, защото при нулево напрежение на
гейта токът също е равен на нула и се уве­
личава с увеличаването на преднапрежението в права посока.
B MOS т. може обаче да се създаде до­
пълнителен N слой върху основата c Р
проводимост — така и при нулево напре­
жение на гейта каналът е проводящ и
дрейнов ток протича. При този тип MOS
т. каналът се прекъсва с отрицателно
преднапрежение на гейта, както е при яолевите транзистори c PN преход и тогава
транзисторът работи в режим на обедня­
ване. Подаването на положително напре­
жение на гейта и в този случай увеличава
дрейновия ток и режимът на работа тога­
ва е, както преди, на обогатяване. MOS т.
могат да имат повече от един гейт, като
понякога двугейтовите MOS т. се наричат
тетродни полеви транзистори.
Графичните означения на полеви тран­

Гейт 1
Гейт 2

Р.б.

1

зистор, работещ съответно в режим на
обедняване и в режим на обогатяване, се
различават по това, че каналът на прибо­
рите, работещи в режим на обогатяване,
се изобразява с прекъсната линия. Това е
илюстрирано на фиг. L.5, където са пока­
зани два MOS т. с канал N тип — двугейтов в режим на обедняване и едногейтов
в режим на обогатяване.
MOS транзистор с вертикален канал
(vertical-groove MOS transistor) — вж.
VMOS транзистор.
MOS транзистор с двойна дифузия
(double-diffused MOS transistor) — вж.
DMOS транзистор.
N тип полупроводник (N-type semi­
conductor) — примесен полупроводник, в
който концентрацията на свобвините
електрони е по-голяма от концентрацията
на дупките. Това означава, че броят на
отрицателните токоносители е по-голям
от броя на положителните и токът, който
протича през полупроводника, се обусла­
вя от движението на отрицателните токо­
носители.
NT
тип полупроводник
(n + -type
semiconductor) — полупроводник от N
тип, в който концентрацията на свободни
електрони е много по-голяма от концен­
трацията на дупки.
NPIN транзистор (NPIN-transistor) —
вид биполярен транзистор, в който колек­
торът и базата са отделени със слой от
собствен полупроводник. .
NPN транзистор (NPN transistor) — вж.
биполярен транзистор.
Р тип полупроводник (p-type semi­
conductor) — примесен полупроводник, в
който концентрацията на дупките е по-го­
ляма от концентрацията на свободните

Гейт

рафичНО Означение на: а димсйio» MOS транзистор, работещ в ре-.'-: обедняване: "
ICÜIOB MOS транзистор, работещ в режим на обогатяване (и двата транзистора са с канал N inni

17 Речник по електроника


Р

тип полупроводник

електрони, т. е. ороя) па положителните
токоносители е по-юлям от броя на отри­
цателните. Положителният заряд на една
дупка може да се неутрализира чрез ин­
жектирането в нея на електрон от съседен
атом в кристална решетка. Този атом ос­
тава с недостиг на електрони (в него се
появява дупка) и може на свой ред да бъ­
де неутрализиран с електрон от трети
атом. По този начин под действието на
приложеното е. д. н. през кристала проти­
ча ток, който може да бъде обяснен с при­
движването на дупки (положителни токо­
носители) в една посока или с придвижва­
нето на електрони (отрицателни токоно­
сители) в обратна посока. Вж. N тип полу­
проводник.
Р* тип полупроводник (p~-type semi­
conductor) — тип полупроводник' в който
концентрацията на подвижни положител­
ни токоносители (дупки) е много по-голяма от концентрацията на свободни елект­
рони.
PIN диод (pin diode) — полупроводни­
ков диод, съдържащ област на собствен
полупроводник между Р и N областите.
Времето за преминаване на токоносителите през областта от собствен полупро­
водник ограничава работната честота на
диода, използуван като изправител, до
стойност под 100 MHz и при честоти от
сантиметровия обхват диодът се проявя­
ва като линеен резистор. Ако обаче се по­
даде преднапрежение в права посока, в
областта от собствен полупроводник се
инжектират токоносители и съпротивле­
нието на диода в права посока силно на­
малява — до една хилядна от съпротивле­
нието му в обратна посока. Благодарение
на това си свойство PIN д. се използуват
широко като модулатори и превключва­
щи елементи в СВЧ системите.
PN преход (pn junction) — вж. преход
PNĪP транзистор (pnip transistor) —
вж. NP1N транзистор.
PNP транзистор (pnp transistor) — вж.
биполярен транзистор.
RC-генератор (RC oscillator) — генера­
тор, чиято честота се определя от верига,
съставена от активно съпротивление и ка­
пацитет. Пример за RC-r. е показаният на
фиг. Г.8 генератор с фазово изместване
или генераторът с мост на Вин.

RS-тригер (RS holubie) — схема е One
устойчиви състояния, при която резулта­
тът от едновременно подаване на два
входни сигнала не може да се предскаже.
Тригери от този тип не се използуват в
случаите, когато е възможно подаването
на съвпадащи по време входни сигнали.
Неопределимостта на изходното състоя­
ние е премахната при УК-тригерите.
TMOS транзистор (T metal-oxidcsemiconductor transistor) — полеви тран­
зистор с изолиран гейт, конструиран така,
че голяма част от тока да преминава пер­
пендикулярно на равнината на слоевете,
както е при биполярните плоскостни
транзистори. Сорсът се състои от голям
брой отделни зони, свързани към къс ка­
нал. Паралелното свързване на тези зони
позволява да се постигнат малки времена
на превключване и ниско съпротивление
между copca и дрейна в провеждащо съ­
стояние. Големите площи на copca и
дрейна позволяват на транзистора да да­
ва сравнително голяма изходна мощност.
VMOS транзистор (VMOS transistor) —
полеви транзистор с изолиран гейт с така­
ва структура, че токът протича почти пер­
пендикулярно на равнината на слоевете,
както при плоскостните биполярни тран­
зистори. Гейтът е оформен като улей,
което позволява да се постигнат много
малки дължини на канала. В резултат те­
зи транзистори се отличават с много го­
лямо бързодействие при превключване и
с ниско съпротивление в отпушено съ­
стояние. Големите области на дрейна и
copca позволяват на този тип транзисто­
ри да дават значителна изходна мощност.
Опростена структура на VMOSt. е пока­
зана на фиг. L.6.
Cope

feúrn

Cope

SiO?

Ka n α λ "{Eríu ma кси avyКанал
1лен N слой*
)

\

ΝΓ подложка

\

I

Дрейн

L.6. Структура на VMOS транзистор


z-параметри

Х-електроди (X pkilcs)
ВЖ. отклоня­
ващи електроди.
Х-усилвател (X amplifier) — вж. хори­
зонтален усилвател.
Y-електроди (Y plates) — вж. отклоня­
ващи електроди.
у-параметри (y-parameters) — система
параметри на транзистор за изразяване
на електрическите му характеристики,
при които входният и изходният ток се
изразяват чрез входното и изходното на­
прежение;. ¿Двете основни уравнения са:
¿ вх У ¡a вх + у ги изх;
г' изх ~ У ja вх + у ои изх,
където
y i ė входната проводимост (при свър­
зан накъсо изход);
уо - изходната проводимост (при
свързан накъсо вход);
у,- —обратната проходна проводи­
мост;
y f— правата проходна проводимост.
Y-сигнал (Y signal)4— вж. яркостен

сигнал.
Y-усилвател (¥ amplifier) — вж. верти­
кален усилвател.
z-параметри (z parameters) — система
параметри на транзистор за изразяване
на електрическите му характеристики,
при които входното и изходното напре­
жение се изразяват чрез входния и изход­
ния ток. Двете основни уравнения са:
WBX ~ YřBX ¿4' изх ·
^ИЗХ“ 2 ' 8Х + 2окзх» .

където
z ¡ е входното съпротивление;
¿o — изходното съпротивление;
Zf — правото проходно съпротивле­
ние;
z г — обратното проходно съпротивле­
ние.
Тази система параметри се използува
рядко поради трудностите, свързани с
тяхното измерване. По-чесл?^е използу­
ват хибридните k у-парамефите^ж. хиб­
ридни параметри, у-параметри.


260

Приложение i

Английско-български речник на включените и тълкувани
български термини

А
A battery (US) отоплителна батерия
aberration аберация
absolute permeability абсолютна магнитна проницаемост
absolute permittivity абсолютна диелектрична проницаемост
absolute power level абсолютно ниво по мощност
absolute voltage level абсолютно ниво по напрежение
absorber circuit поглъщаща верига
absorption frequency meter абсорбционен честотомер
absorption modulation модулация чрез поглъщане
accelerated life test ускорено изпитване на дълготрайност
accelerating electrode ускоряващ електрод
accelerating voltage ускоряващо напрежение
accelerator ускоряващ електрод
acceptance test приемно изпитване
acceptor акцептор
acceptor circuit последователен резонансен кръг
acceptor impurity акцепторен примес
acceptor level акцепторно ниво
accumulator акумулатор
acoustic coupler акустичен преобразувател
acoustic delay line акустична закъснителна линия
acousto-optic device акустично-оптичен преобразувател
activation активиране
active area активна зона (иа полупроводников изправител)
active circuit element активен схемен елемент
active current активен ток
active device активен прибор
active element активен прибор
active network активен многополюсник
active transducer активен преобразувател
adaptive control адаптивно управление
address адрес
admittance Y пълна комплексна проводимост (адмитанс) У
aerial антена
afterglow послесветене ,
afterimage остатъчно изображение
air gap въздушна междина
Algorithmic language (ALGOL) алгоритмичен език, АЛГОЛ
aligned grid tube лампа със съчетани (подредени) решетки
alloy diode сплавен диод
alloy junction сплавен преход
alloy-junction transistor сплавен транзистор
alloy transistor сплавен транзистор
all-pass network четириполюсник, пропускащ всички честоти
alpha cut-off frequency гранична честота на биполярен транзистор /а


261

alphanumeric code буквено-цифров код
alphanumeric display буквено-цифров дисплей
alphanumeric printing tube знакопечатаща тръба
alternate display алтернативно изобразяване
aluminised screen алуминизиран екран
American Standard Code for Information Interchange (ASCII) американски стандартен код
за обмен на информация ASCII
ampere-turn ампернавивка
amplification усилване
amplification factor μ статичен коефициент на усилване на електронна лампа μ
amplitude амплитуда
amplitude clipper амплитуден ограничител
amplitude discriminator амплитуден дискриминатор
amplitude distortion амплитудно изкривяване
amplitude-frequency distortion амплитудно-честотно изкривяване
amplitude gate амплитуден дискриминатор
amplitude limiter амплитуден ограничител
amplitude modulation амплитудна модулация
analog adder аналогов суматор
analog comparator аналогов компаратор
analog computer аналогова електронноизчислителна машина
analog device аналогово устройство
analog interface аналогов интерфейс
analog signal аналогов сигнал
analog switch аналогов ключ
analog-to-digital conversion аналогово-цифрово преобразуване
analog-to-digital interface аналогово-ци 1>ров интерфейс
analog-to-frequency converter преобразувател аналогов сигнал — честота
AND-gate логически елемент И
angle modulation ъглова модулация
angle of current flow ъгъл на отсечка
angle of flow ъгъл на отсечка
angle of lag ъгъл на изоставане
angle of lead ъгъл на изпреварване
angular velocity кръгова честота ω
anion анион
anode анод
anode AC resistance вътрешно съпротивление по променлив ток (на електронна лампа)
anode-bend detector аноден детектор
anode characteristic анодна характеристика
anode dissipation анодна разсейвана мощност
anode efficiency степен на използуване на анода
anode load аноден товар
anode modulation анодна модулация
antenna антена
anti-cathode антикатод
anti-hunting circuit противотрептящ кръг
antinode максимум (връх) на стояща вълна
antiresonance (US) паралелен резонанс
aperiodic circuit апериодичен кръг
apperture апертура
apperture corrector апертурен коректор
apperture distortion апертурно изкривяване


Applegate diagram .mui рача nu кпьлгейт
arc електрическа дуа
arcback обратно запалване на дъга
arc conduction дъгова, проводимост
arc discharge дъгова проводимост
arc drop пад (на напрежението) в дъга
are over дъгов разряд
arc through право запалване на дъга
arc voltage дъгово напрежение
arithmetic unit аритметично устройство
artificial antenna антенен еквивалент
artificial earth изкуствена земя
artificial language изкуствен език
artificial line изкуствена линия
artificial load изкуствен товар
aspect ratio формат на изображението
assemblage асемблиране
assembler асемблер
assembling асемблиране
astable circuit автогенераторна схема
astigmatism астигматизъм
asymmeftrical circuit асиметрична верига
asymmetrical deflection асиметрично отклонение
*
asynchronous communication interface adaptor (ACIA) асинхронен интерфейсен адаптер
asynchronous logic асинхронна логика
attenuation coefficient коефициент на затихване
attenuation distortion амплитудно-честотно изкривяване
attenuation/frequency distortion амплитудно-честотно изкривяване
attenuator атенюатор
audio frequency звукова честота
autodyne аутодин
auto-heterodyne автохетеродин
automatic brightness control автоматично регулиране на яркостта
automatic chrominance control автоматично регулиране на цветността
automatic contrast control автоматично регулиране на контраста
automatic frequency control автоматично регулиране (стабилизиране) на честотата
automatic gain control автоматично регулиране на усилването
automatic grid bias автоматично регулиране на решетъчното преднапрежение
automatic picture control автоматично регулиране на изображението
automatic volume control автоматично регулиране на силата на звука
.automation автоматизация
autotransformer автотрансформатор
avalanche breakdown лавинен пробив
avalanche diode лавинен диод
avalanche luminescent diode лавинен светодиод
avalanche transistor лавинен транзистор
average detector детектор на средна стойност


263

в
B-bättery (US) анодна батерия
backplane носещ панел
backward diode обърнат диод
backward-wave oscillator електронна лампа с обратна вълна
baffle отражател
ballanced modulator балансен (симетричен) модулатор
ballanced operation балансен режим на работа
ballast resistor баластен резистор
ballast tube баретор
banana tube кинескоп с механична вертикална развивка
band-elimination filter лентов заграждащ филтър
band gap широчина на забранената зона
bandpass filter лентов пропускащ филтър
bandstop filter лентов заграждащ филтър
bandwidth широчина на честотната лента
/
Barkhausen—Kurz oscillator генератор на Баркхаузен—Курц
barrel distortion изкривяване тип „бъчва“
barreter баретор
barrier capacitance бариерен капацитет
barrier diode бариерен диод
barrier layer бариерен слой
base база
base bias поляризация на базата
BASIC БЕЙСИК
bass басове
'ч
bass boost повдигане на ниските честоти
battery батерия
Baxandall circuit схема Баксандал
bead store матрична феритна памет
bead thermometer феритен термометър
beam current ток на лъча
beam deflector tube кинескоп с вертикално отклонение на лъча
beam indexing tube еднолъчев хроматрон
beam splitting разделяне на лъча
beam tetrode лъчев тетрод
beanstalk транзисторен делител
beat frequency честота на биене
beating биене
bel бел
betatron бетатрон
bias подмагнитване
bias current поляризиращ входен ток
bidirectional thyristor симетричен транзистор
bidirectional transistor симетричен транзистор
bifiliar winding бифилярно навиване
bimetal element биметална пластина
bimetal strip биметална пластина
bimorph биморфен елемент


264

binary cell двоична клетка
binary-coded decimal code двоично-десетичен код
binary coding двоично кодиране
binary counter двоичен брояч
binary digit двоична цифра
binary divider двоичен делител
binary word двоична дума
binaural бинаурален
bipolar integrated circuit биполярна интегрална схема
bipolar transistor биполярен транзистор
bistable схема с две устойчиви състояния
bistable circuit схема с две устойчиви състояния
bit бит
black body абсолютно черно тяло
black compression свиване на черното
black level ниво на черното
blanking гасене
blanking level ниво на гасене
bleeder гасящ товарен резистор
bleeder resistor гасящ товарен резистор
blocking запушване
blocking capacitor разделителен кондензатор
blocking oscillator блокинг-генератор
Bode equaliser коректор на Боде
bolometer болометър
bonding мостче
booster diode волтодобавъчен диод, бустерен диод
bootstrap circuit усилвател с емитерен изход
bottom bend долна нелинейна област
bottoming насищане
bounce нестабилност на изображението
boxcar circuit (US) формировател на правоъгълни импулси
boxcar lengthener формировател на правоъгълни импулси
branch клон
breakdown пробив
breakdown current ток на пробив
breakdown voltage пробивно напрежение
bridge network мостова схема
bridge rectifier мостов изправител
bridged T-network замостен Т-четириполюсник
brightness яркост
buffer stage буферно стъпало, разделително стъпало
building-out network добавъчно входно звено
building-up tíme време за нарастване
build-up time време за нарастване
bulk charge обемен заряд
bunching групиране на електрони
burst signal сигнал за цветова синхронизация
bypass capacitor шунтиращ кондензатор
bus шина
bus driver шинен формировател
byte байт


265

C
C-battery (US) решетъчна батерия
C-core П-образна сърцевина
C-network уравновесено Г-звено
CMOS structure CMOS структура
COBOL КОБОЛ
CPS Emitron tube ортикон
calculator chip калкулаторен чип
camera tube телевизионна предавателна тръба
capacitance капацитет
capacitance coupling капацитивна връзка
capacitance diode капацитивен диод
capacitance-feedback oscillator генератор с капацитивна обратна връзка
capacitance potentiometer капацитивен делител
capacitor кондензатор
capacitor loudspeaker кондензаторен високоговорител
capacitor microphone кондензаторен микрофон
carcinotron карцинотрон
cardioid response сърцевидна (кардиоидна) характеристика
carrier signal носещ сигнал
carrier storage натрупване на токоносители
carrier suppression потискане на носещата вълна
carrier wave носеща вълна
cascade каскада
cascode каскоден усилвател
catcher уловител. изходен резонатор
catcher diode ограничителен диод
cathode катод
cathode bias катодно преднапрежение
cathode follower катоден повторител
cathode ray oscillograph електроннолъчев осцилограф
cathode ray oscilloscope електроннолъчев осцилоскоп
cathode ray tube електроннолъчева тръба
cathode ray tunung indicator електроннолъчев индикатор на настройката
cation катион
cavity magnetron резонаторен магнетрон
cavity resonator резонатор
cell клетка
central processing unit централен процесор
central processor централен процесор
centre frequency средна честота
ceramic керамика
channel канал
characteristic curve характеристика
characteristic impedance характеристичен импеданс, вълново съпротивление
charge carrier токоносител, носител на заряд
charge-coupled device прибор със зарядно пренасяне
charge image потенциален релеф
charge-storage diode диод с натрупване на заряда
Chebyshev response характеристика на Чебишев
chlp чип


ж
choke дросел

chopper периодичен прекъсвач
chopper transistor накъсващ транзистор
chopping накъсване
chromatic aberration хроматична аберация
chrominance цветност
chrominance amplifier усилвател на цветността
chrominance signal сигнал за- цветност
circle diagram кръгова диаграма
circuit схема
circular polarisation кръгова поляризация
clamp фиксираща схема
Clapp oscillator генератор на Клеп
dass-A operation работа в режим клас А
class-AB operation работа в режим клас AB
dass-B operation работа в режим клас В
class-C operation работа в режим клас С
dass-D operation работа в режим клас D
dear input установяващ (нулиращ) сигнал
dick шум от преходен процес
clipping ограничаване на сигнал
dock времезадаващ генератор
closed circuit затворена верига
coaxial cable коаксиален кабел
coaxial line коаксиален кабел
coaxial stop filter коаксиален заграждащ филтър
coding кодиране
coercive field strength коерцитивна сила
coercive force коерцитивна сила
coercivity коерцитивност
coherence i) съгласуваност 2) кохерентност
coincidence circuit схема за съвпадение
coincidence current storage матрична памет
coincidence gate схема за съвпадение
cold cathode студен катод
collector колектор
collimator колиматор
colour цвят
colour burst сигнал за цветова синхронизация
colour cell цветна клетка
colour code цветен код
colour television цветна телевизия
colour temperature цветова температура
colour video signal цветен видеосигнал
Colpite oscillator генератор на Колпиц
coma кома
combinational logic element комбинационен логически елемент
combination frequencies комбинационни честоти
common-base circuit схема с обща (заземена) база
common-collector circuit схема с общ колектор
common-emitter circuit схема с общ (заземен) емитер
common-mode interference синфазни смущения
common-mode rejection ratio коефициент на потискане на синфазния сигнал


267

common-mode signal синфазно входно напрежение
companding свиване и разширяване на динамичния обхват
comparator компаратор
compatibility съвместимост
compensation theorem теорема на компенсацията
compilation компилиране
compiler компилатор
compiling компилиране
complementary transistors комплементарни транзистори
composite colour synchronising signal (US)· — сигнал за цветова синхронизация
composite signal пълен телевизионен сигнал
composite videosignal цветен видеосигнал
compound connection съставен транзистор
compression свиване на динамичен обхват
compression ratio коефициент на свиване
computer електронноизчислителна машина, ЕИМ
computer language програмен език
concentric line концентрична линия
concertina phase-splitter усилвател с фазоразпределител
conductance G активна проводимост
conduction band зона на проводимост
conductivity специфична проводимост
conjugate impedances спрегнати импеданси
constant amplitude recording записване с постоянна амплитуда
constant current characteristics характеристика при постоянен ток
constant current, modulation анодна модулация
constant-k filter филтър с инверсни импеданси
constant luminance system система c постоянна яркост
constant resistance network четириполюсник c постоянно съпротивление
constant velocity recording записване c постоянна скорост
continuous waves незатихващи вълни
contrast контраст
contrast gradient градиент на контраста
control grid управляваща решетка
control impedance управляващ импеданс
controlled-carrier modulation модулация с плаваща амплитуда на носещия сигнал
controlled silicon rectifier управляем силициев изправител
controller контролер
convergence сходимост
conversion conductance gc стръмност на преобразуване gc
converter преобразувател
conversion transconductance (US) стръмност на преобразуване
counting броене
coupling връзка
coupling coefficient k коефициент на връзка k
coupling element съединително звено
coupling ratio коефициент на връзка
covalent bonds ковалентна връзка
critical coupling критичен коефициент на връзка
critical damping критично затихване
critical grid current критичен решетъчен ток


268

critica! grid voltage критично решетъчно напрежение
critical space tetrode тетрод c фиктивна защитна решетка
cross coupling кръстосана връзка
cross modulation кросмодулация, кръстосана модулация
crossover distortion преходно изкривяване
crossover frequency разделителна честота
crossover voltage равновесно напрежение
crosstalk диафония
crowbar circuit автоматична защита от претоварване
cryogenics криогеника
cryotron криотрон
crystal-controlled oscillator генератор с кварцова стабилизация
crystal diode кристален диод
crystal filter пиезоелектричен (кварцов) филтър
crystal growing нарастване на кристал
crystal loudspeaker пиезоелектричен високоговорител
crystal microphone пиезоелектричен микрофон
crystal oscillator кварцов генератор
crystal pickup пиезоелектрична звукоснемаща глава
crystal pulling изтегляне на кристал
crystal triode кристален триод
cumulative grid detector решетъчен детектор
current amplification factor коефициент на усилване по ток
current amplifier усилвател на ток
current carrier токоносител
current dumping разтоварване по ток
current feedback обратна връзка по ток
current generator генератор на ток
current mirror токово огледало
current probe токова сонда
cut-off attenuator атенюатор на критична вълна
cut-off frequency гранична честота
cybernetics кибернетика
cyclotron циклотрон

D
DC amplifier постояннотоков усилвател
DC component постояннотокова съставка
DC coupling постояннотокова връзка
DC restoration възстановяване на постояннотоковата съставка
DC stabilisation стабилизиране по постоянен ток
DMOS transistor DMOS транзистор
damping затихване
damping coefficient коефициент на затихване
damping factor коефициент на затихване
dark current ток на тъмно
dark-trace tube тръба с тъмен запис, скиатрон
Darlington pair дарлингтонова двойка
data processing обработка на данни
dead band област на нечувствителност


269

dead zone област на нсчувсгвителност
decade декада
decatron декатрон
decay coefficient коефициент на затихване
decay factor коефициент на затихване
decay time време за затихване
decelerating electrode забавящ електрод
decelerator забавящ електрод
decibel децибел
decimal scale десетична бройна система
decineper децинепер
decoding декодиране
decoupling развързване
de-emphasis обратна корекция
definition разделителна способност
deflector coils отклоняващи бобини
deflector plates отклоняващи електроди
deflection sensitivity чувствителност на отклонението
de-ionisation дейонизация
delay закъснение
delayed automatic gain control автоматично регулиране на усилването със закъснение
delay distortion фазово-честотно изкривяване
delay/frequency distortion фазово-честотно изкривяване
delay generator генератор на закъснение
delay line закъснителна линия
delay network закъснителна линия
,
delta-array colour picture tube кинескоп c точкова структура
delta network свързване в триъгълник
demagnetisation размагнитване
demodulation демодулация
depletion layer обеднен слой
depletion mode режим на обедняване
depolarisation деполяризация
depth of modulation дълбочина на модулацията
derivative equaliser диференциращ коректор
detection детектиране
deviation честотна девиация
deviation coefficient девиационен коефициент, коефициент на честотно отклонение
diamagnetism диамагнетизъм
dichroic mirror цветоизбирателно огледало
dielectric диелектрик
dielectric constant диелектрична (електрическа) константа
dielectric dissipation диелектрично разсейване
dielectric hysteresis диелектричен хистерезис
dielectric loss диелектрични загуби
dielectric strength диелектрична якост
difference signa! сигнал на разликата
differential amplifier диференциален усилвател
differential gain диференциално усилване
differential permeability диференциална магнитна проницаемост
differential phase диференциална фаза
differential resistance диференциално съпротивление
differentiating circuit диференцираща схема


differentiator диференщш ιορ
diffraction дифракция (пречупване)
diffused-alloy transistor дифузно-сплавен транзистор
diffusion дифузия
diffusion capacitance дифузионен капацитет
digitarãdder цифров суматор
digital audiorecording цифров звукозапис
digitai communication channel цифров съобщителен канал
digital computer цифрова електронноизчислителна машина
digitally controlled function generator генератор на функции с цифрово управление
digital signal цифров сигнал
digital-to-analog converter цифрово-аналогов преобразувател
digital-to-analog multiplier цифрово-аналогов умножител
digitisation (US) аналого-цифрово преобразуване
diode диод
diode detector диоден детектор
diode electron tube диодна електронна лампа
diode-transistor logic диодно-транзисторна логика
direct access storage памет с произволен достъп
direct component постоянна съставка
direct coupling непосредствена връзка
directly heated cathode катод c пряко отопление
discriminator честотен детектор
disk-seal tube дискова лампа
dispersion дисперсия
displacement current поляризиращ ток
display индикация
dissipation разсейване
distortion изкривяване
distributed amplifier усилвател с разпределено усилване
distributed connection разпределено свързване
distributed constants разпределени параметри
disturbance смушения
diversity селективно радиоприемане
dividing network разделящ филтър
Doherty amplifier усилвател на Дохърти
Dolby system система Долби
domain домен
donor impurity донорни примеси
doping легиране
dot (US) елемент на изображението
ddt-seqíiential colour television system система c последователно редуване на цветовете по
елементи на изображението
double-diffused MOS transistor MOS транзистор c двойна дифузия
double-sideband transmission предаване c две странични ленти
double superheterodyne reception приемане c две междинни честоти
downtime принудителен престой
Dow oscillator генератор на Доу
drain дрейн
drift space пространство за прелитане
drift transistor дрейфов транзистор
drive задействуващ сигнал
driver stage драйверно стъпало


271

driving point impedance входен импеданс
dual-base diode двубазов диод
dual-beam oscilloscope двулъчев осцилоскоп
dummy antenna изкуствена антена
dummy load изкуствен товар
duplex operation дуплексен режим
duty cycle работен цикъл
dity factor коефициент на запълване
duty ratio коефициент на запълване
dynamic characteristics динамични характеристики
dynamic impedance динамичен импеданс
dynamic limiter ограничител със саморегулиране
dynamic loudspeaker електродинамичен високоговорител
dynamic microphone електродинамичен микрофон
dynamic pickup електродинамична звукоснемаща глава
dynamic range динамичен обхват
dynamic resistance динамично съпротивление
dynamic store динамична памет
dynatron динатрон
dynatron oscillator динатронен генератор
dynod динод (вторичен катод)

Е
earphone слушалка
earth заземяване
earthed-base circuit схема със заземена база
earthed-emitter circuit, схема със заземен емитер
earthed-grid, circuit схема със заземена решетка
earth return обратна земна връзка
economy diode волтодобавъчен диод
eddy currents вихрови токове
edge connector директен съединител
Edison effect ефект на Едисон
effective capacitance ефективен капацитет
effective inductance ефективна индуктивност
effective resistance ефективно съпротивление
efficiency diode волтодобавъчен диод
elastance електрическа твърдост
electret електрет
electrically-alterable read-only memory, EAROM електрически изменяема постоянна памет
electric dipole електрически дипол
electric displacement електрическо смесване
electric field електрическо поле
electric field strength интензитет на електрическо поле
electric flux електрически поток
electie flux density електрическа индукция
electric force електрическа сила
electric intensity интензитет на електрическо поле
electric polarisation електрическа поляризация
.


m
electric screen електрически екран
electric shield (US) електрически екран
electrode електрод
electrode AC-resistance променливотоково съпротивление на електрод
electrode bias преднапрежение на електрод
electrode DC resistance статично (постояннотоково) съпротивление на електрод
electrode impedance пълно съпротивление на електрод
electroluminescence електролуминесценция
electrolyte електролит
electrolytic capacitor електролитен кондензатор
electromagnet електромагнит
electromagnetic deflection магнитно отклонение
electromagnetic delay line електромагнитна закъснителна линия
electromagnetic induction електромагнитна индукция
electromagnetic lens електромагнитна леща
electromagnetic screen електромагнитен екран
electromagnetic shield (US) електромагнитен екран
electromagnetic waves електромагнитни вълни
electrometer електрометър
electrometer tube електрометрична електронна лампа
. electromotive force електродвижещо напрежение
electron електрон
electron beam електронен лъч
electron-coiipled oscillator генератор с електронна връзка
electron gun електронен прожектор
electron image електронно изображение
electron lens електронна леща
elèctron microscope електронен микроскоп
electron multiplier електронен умножител
electron optics електронна оптика
electron-ray tube (US) електроннолъчев индикатор на настройката
electron tube електронна лампа
electronics електроника
electronic switching електронно превключване
electrostatic coupling електростатична връзка
electrostatic deflection електростатично отклонение
electrostatic field електростатично поле
electrostatic focusing електростатично фокусиране
electrostatic induction електростатична индукция
electrostatic lens електростатична леща
electrostatic loudspeaker електростатичен (кондензаторен) високоговорител
electrostatic microphone електростатичен (кондензаторен) микрофон
electrostatic screen електростатичен екран
electostatic shield (US) електростатичен екран
electrostatic voltmeter електростатичен волтметър
elliptical polarisation елиптична поляризация
emission current емисионен ток
emitron tube емитрон
emitter емитер
emitter AC resistance динамично съпротивление на емитера
emitter-coupled logic емитерно свързана логика
emitter follower емитерен повторител
emitter-follower logic логика с емитерни повторители


273

enabling signal разрешаващ сигнал
encapsulation, капсуловане
encoding кодиране
endurance test изпитване на издръжливост
energy gap широчина на забранената зона
energy level diagram енергийна диаграма
enhancement mode режим на обогатяване
envelope delay закъснение на обвивката
envelope detector детектор на обвивката
envelope velocity скорост на обвивката
epitaxial growing епитаксиално нарастване
epitaxy епитаксия
equaliser коректор
equipotential surface еквипотенциална повърхнина
equivalence element елемент за еквивалентност
equivalent capacitance еквивалентен капацитет
equivalent circuit еквивалентна схема
equivalent inductancies еквивалентни индуктивности
equivalent network еквивалентен многополюсник
equivalent noise resistance еквивалентно шумово съпротивление
equivalent resistance еквивалентно съпротивление
erasable programmable read-only memory, EPROM изтриваема програмируема постоянна
памет
erasing изтриване
error-correcting code самокоригиращ се код
error-detecting code самопроверяващ се код
error signal сигнал на грешката
exalted-carrier reception приемане c повдигната носеща честота
excitation възбуждане, възбуждащ сигнал
excitron екситрон
excIusive-OR gate логически елемент „изключващо ИЛИ“
expansion разширяване на динамичния обхват
exploring сой изпитвателна бобина
extinction current ток на загасване
extinction frequency честота на нулевия запис
extinction voltage напрежение на загасване
' extrinsic semiconductor примесен полупроводник
Ezaki diode тунелен диод

F
facsimile факсимилиране
fadding фадинг
fader фадер
failure отказ
fall time време за спадане
. fan in коефициент на обединяване по вход
fan out коефициент Há разклонение по изход, товароспособност на изхода
Faraday’s law закон на Фарадей
IV Речник по електроника


W

·

CT

C.··.;.:.
'T

feed захранващ ток.
,
feedback обратна връзка
feedback osciliaîor генератор c обратна връзка
feeder фидер
'
'
ferrite ферит
■ ' ;
ferromagnetism феромагнетизъм
.. “
fibre optics влакнеста оптика
fidelity вярност на възпроизвеждане
field полукадър
’
field blanking racene на обратния ход на лъча по кадри
fieid-effect transistor полеви транзистор
■field emission студена емисия
.
'
field frequeċċy честота на долу кадрите
■ ■ ;
field sync signal полукадрови синхронизиращ сигнал
'
■ у
field time base’ кадрова развивка
'
’
filament катод с пряко отопление
'
filter филтър
firing voltage напрежение яа запалване
'
''
firmware постоянно програмно осигуряване
fixed storage постоянна памет
flare сияние
.....
\
.flash are катодна дъга
■
flashover повърхностен пробив
flash test изпитване на изолация с високо напрежение
flat random noise Статистически постоянен шум
flicker мигане
flicker effect мигане на катода
■
iloating-camer modulation модулация с плаваща амплитуда на носещия сигнал '
floating circuit плаваща верига
floating potential плаващ потенциал
fluctuation noise флуктоационен шум
fluorescence флуоресценция
flow angle ъгъл на отсечка
ст
flux поток
flux density плътност на потока,
flyback обратен ход
focusing фокусиране
foMback защита чрез изключване
forbidden band забранена зона
forced oscillation принудени трептения
format формат
form factor коефициент на формата
FORTRAN ФОРТРАН
·
forward current ток в права посока
forward power dissipation разсейване на мощност в права посока
forward recovery time време за възстановяване на съпротивлението в права посока
Foster-Seeley detector детектор на Фостър—Сили
Foucault currents токове на Фуко
Fourier analysis Фуриеров анализ
four-quadrant multiplier чгтириквадрантен умножител
frame (VS) кадър
,
frame freqaency (US) честота на кадрите
х
:
frame-grid tube лампа с голяма стръмност

;

t

®


275 т

.Franklin ośalhtor генератор'на Франклин
’ free oscillations свободни трептения
;
;
. frequency'band Честотна лента
■
frequency changer преобразувател на честота
frequency converter (US) преобразувател на честота
frequency deviation честотна девиация
frequency discriminator честотен дискриминатор
; frequency divider делител на честота
frequency division multiplex мултиплексиране с разделяне по честота
frequency modulation честотна модулация
frețueacy rnmtiplfer умножител на честота
frequency puffing увличане на честотата
frequency'rasge честотен обхват
frequency response честотна характеристика
frequency shift keying модулация с превключване на честотата
.frequency stability стабилност на честотата
frequency swing люлеене на честотата
fringing краев ефект
fuli radiator абсолютно черно тяло
.fuHrwave rectification двуполупериодно изправяне
functional generator функционален генератор
fundamental frequency основна честота
fuss предпазител

G
gain коефициент на усилване
gàin-bandwidth product коефициент на широколентовост
gania γ гама, пълен коефициент на контраст γ
gamma rays гама-лъчи
gas amplification factor коефициент на газово усилване
gas current йонен ток
gas discharge газов разряд
gas-filled rectifier газоразрядна изправителна лампа
gas-fiíW tube газоразрядна лампа
gás-fiHed valve i US) газоразрядна лампа
gas fccusfeg газово фокусиране
gas tube йонна лампа
gate í) логически ключ 2) гейт 3) управляваш електрод
Gaussian distribution.разпределение на . Гаус
Geiger-Muller tube Гайгер—Мюлерова -лампа
generation rate скорост на генерация
.geometric distortion геометрични изкривявания
■
Germanium, Ge, германий, Ge
getter гетер
gatch пиково смущение
glow discharge’ тлеещ разряд
Goiiriet oscillator генератор на Гурие *
gradėd-4>ase transistor транзистор с променлива проводимост на базата
grid решетка
,


276

grid base спиращо решетъчно напрежение
grid bias решетъчно преднапрежение
grid characteristic решетъчна характеристика
grid emission емисия на решетката
grid-teak detector решетъчен детектор
ground (US) заземяване
grounded-base arcuit (US) схема с обща (заземена) база
grounded-emitter circuit (US) схема с общ (заземен) емитър
ground ’return (US) обратна земна връзка
group delay групово закъснение
grown transistor изтеглен транзистор
guard band защитна честотна лента
Gunn diode диод на Гън

н
H-network Н-звено
H-parameters А-параметри
halation ореол
half adder полусуматор
half section полузвено (на верижен четириполюсник)
half-wave rectification еднополупериодично изправяне
Hall constant константа на Хол
Hail effect ефект на Хол
Hall generator преобразувател на Хол
Hall multiplier умножител на Хол
Hamming code код на Хеминг
hardware техническо осигуряване
harmonic analyser анализатор на хармонични съставки
harmonic component хармонична съставка
harmonic distortion хармонично изкривяване
harmonic generator генератор на хармонични честоти
Hartley oscillator индуктивен триточков генератор, генератор на Хартли
head глава
head amplifier камерен предусилвател
heater отоплителна нишка
heat sink радиатор
heavy duty pot реостат
... Heising modulation модулация по Хайзинг
heptode хептод
heterodyne хетеродинно смесване
■ hexadecimal number system шестнадесетична бройна система
hexode хексод
high-frequency resistance съпротивление нри високи честоти
high-impedance state високоимпедансно състояние
higb-tevel snoduiatton модулация в мощно стъпало
high-pass .filter високочестотен филтър
high-power modulation модулация в мощно стъпало
hold control настройка на синхронизацията
helé дупка
hole conduction дупчеста проводимост

V; ( S . '

·

;

.ч; ■

·

ľ ·, (

: I

'


277

hole injection инжекция на дупки
hole storage натрупване на дупки
homodyne хомодин
horizontal amplifier хоризонтален усилвател
horizontal blanking гасене на обратния ход на редовата развивка
horizontal hold редова синхронизация
horizontal polarisation хоризонтална поляризация
horizontal time base хоризонтална развивка
hot junction гореща спойка
hue цветови тон
hum мрежов шум
hunting люлеене
hybrid coi! диференциален трансформатор
hybrid integrated circuit хибридна интегрална схема
hybrid parameters хибридни параметри
hysteresis хистерезис
hysteresis loop хистерезисен цикъл
hysteresis losses загуби от хистерезис

I
iconoscope иконоскоп
ideal filter идеален филтър
igniter запалителен електрод
ignition electrode запалителен електрод
ignition voltage напрежение на запалване
ignitron игнитрон
,
image converter електроннолъчев преобразувател'
image frequency огледална честота
image iconoscope супериконоскоп
image impedances огледални импеданси
image interference огледални смущения
image orthicon суперортикон
image phase-change coefficient огледална фазова константа
image section сектор за електронно пренасяне на изображението
image transfer coefficient коефициент на предаване на четириполюсник, собствено затих­
ване на четириполюсник
immersion lens имерсионна леща
immitance имитанс
inpedance Z импеданс
impedance matching съгласуване на импедансите
imperfection структурен дефект
impulse импулс
impurity примес
impurity diffusion дифузия на примеси
incremental permeability магнитна проницаемост по частен цикъл
independent sideband transmission предаване с независими -гранични ленти
indirectly heated cathode катод с косвено отопление
induced EMF индуктирано електродвижешо напрежение
inductance L индуктивност


278
inductif® индукция
/
■
;
7
ț t
inductive coupling индуктивна връзка
inductive feedback oscillator генератор c индуктивна обратна връзка
inductor индуктивен елемент
infinite impedance detector детектор с безкраен импеданс
"
infra red инфрачервени лъчи
’ ·
inhibiting signal забраняващ сигнал
in-line colour picture, tube кинескоп за цветно изображение с ивичеста структура
insertion gain внесено затихване
insertion toss внесени загуби
■
: '
insertion signal служебен телевизионен сигнал
instability неустойчивост
insulated-gate fiel-effect transistor MOS транзистор, полеви транзистор с изолиран гейт
insulation-displacement connector съединител за лентов ' кабел
integrated circuit интегрална схема
integrating circuit интегрираща верига
integration scale степен на интеграция
integrator интегратор
intensifier electrode електрод за допълнително ускоряване
intensity modulation яркостна модулация
interactive mode диалогов режим
inter-carrier reception приемане с вътрешен носещ сигнал
'
interface интерфейс
interference 1) смущение 2) интерференция
interlaced scanning презредова развивка
intermediate frequency междинна честота
intermodulation интермодулация
intermodulation distortion интермодулационно изкривяване
interrupted continuous wave накъсани вълни
intrinsic semiconductor собствен полупроводник
inverse feedback отрицателна обратна връзка
inverse impedance инверсни импеданси
inverter инвертор
inverting amplifier инвертиращ усилвател
iön йон
ion burn йонно петно
ion gun йонен прожектор
ionisation йонизация
ionisation voltage напрежение на йонизация
ion trap йонен уловител
isolation изолиране
isotropic material изотропен материал
iterative impedance повторен импеданс

3
JK bistable JK-тригер
jack жак
jitter пулсации
Johnson noise топлинен шум
Josephson effect ефект на Джозефсън


-w

Jesepteen’s contact контакт на Джозефсьн
junction преход
į
■
о
:
junction diede плоскостен диод
junction-gate fietó-rffect transistor полеви транзистор с PN преход

K
k rating коефициент на изкривяване на изображението
Kei! factor коефициент на Кел
kenopliotron кеноплиотрон
kenotron кенотрон
Kerr сей елемент на Kep
keystone distortion изкривяване тип „трапец“
' kinescope (US) кинескоп
' Kirchhoffs laws закони на Кирхоф
klystron клистрон

L
L-network Г-звено
ladder network верижен четириполюсник
lag закъснение
laser лазер
latch ключова схема с фиксиране на състоянието
latch-up блокиране
lattice network мостов четириполюсник
leakage current ток на утечка
leakage flux ток на разсейване
leakage input current входен ток на утечка
leaky-grid detector решетъчен детектор
Leclanché cell елемент на Лекланше
leddicon ледикон
Ievel ниво
life test изпитване на продължителна работа
lifetime време на живот
light amplifier светлинен усилвател
light-emitting diode светодиод
lighthouse tube дисков триод
light valve светлинен вентил
limiter ограничител
line линия
linear pulse amplifier линеен импулсен усилвател
line blanking гасене на обратния ход на редовата развивка
line frequency редова честота
line microphone ултранасочен микрофон
lines of force силови линии
line sync signal редови синхронизиращ импулс


280

linear distortion линейно изкривяване
linear network линеен четириполюсник
linearity control регулатор на линейността .
line time base блок за редова развивка
liquid crystal display индикатор с течни кристали .
Lissajous figures фигури на Лисажу
load товар
load line товарна линия
local oscillator местен генератор
locking синхронизация
lock-out блокиране
logarithmic decrement логаритмичен декремент
logic логика
logic delay line логическа закъснителна линия
logic gate логически елемент
logic level логическо ниво
long-persistance tube електроннолъчева тръба с послесветене
long-tailed pair диференциална двойка
look-ahead adder суматор с ускорен пренос
loudspeaker високоговорител
loss загуби
low-level modulation модулация в маломощно стъпало
low-pass filter нискочестбтен филтър
low-power modulation модулация в маломощно стъпало
luminance signal яркостен сигнал
luminescence луминесценция
lumped circtíit constants съсредоточени параметри

Μ
m-derivation m-преобразуване
machine code машинен код
machine language машинен език
magnetic amplifier магнитен усилвател
magnetic axle магнитна oc
magnetic bubble магнитен домен, магнитно мехурче
magnetic bubble store мехурчеста магнитна памет
magnetic circuit магнитна верига
magnetic core магнитна сърцевина
magnetic deflection магнитно отклонение
magnetic delay line магнитна закъснителна линия
magnetic dipole магнитен дипол
magnetic drum магнитен барабан
magnetic field магнитно поле
magnetic field strength интензитет на магнитното поле
magnetic flux магнитен поток
magnetic flux density магнитна индукция
magnetic flux leakage поток на разсейване
magnetic focusing магнитно фокусиране
magnetic hysteresis магнитен хистерезис


281

magnetic induction магнитна индукция ,
magnetic intensity интензитет на магнитното поле
magnetic iens магнитна леща
magnetic memory магнитна памет
magnetic moment магнитен момент
magnetic recording магнитен запис
magnetic saturation магнитно насищане
magnetic screen магнитен екран
magnetic shield (US) магнитен екран
magnetic shunt магнитен шунт
magnetic store магнитно запомнящо устройство
magnetic susceptibility магнитна възприемчивост
magnetic tape магнитна лента
magnetisation намагнитване
magnetising force намагнитваща сила
magnetism магнетизъм
magnetomotive force магнитодвижеию напрежение
magnetoresistive effect магнитосъпротивителен ефект
magnetostriction магнитострикцня
magnetron магнетрон
magnification factor статичен коефициент на усилване на електронна лампа μ
main-frame централен процесор
mains hum мрежов шум
mains pack (US) захранващ блок
mains unit захранващ блок
maintaining voltage напрежение на нормалния тлеещ разряд
maintenance test експлоатационно изпитване
majority carriers основни токоносители
Mallory cell живачен галваничен елемент
maser мазер, микровълнов квантов генератор
masking маскиране
mass маса
'
master clock тактов генератор
master oscillator задаващ генератор
matching съгласуване
matrix матрица
Maxwell bridge мост на Максуел
mean time between failures средна продължителност на работа между отказите
megatron мегатрон
melt-back transistor обратно сплавен транзистор
memory памет
memory relay запомнящо реле
mercury arc rectifier живачен изправител
mercury cell живачен галваничен елемент
mercury-pool cathode живачен катод
mesa-transistor меза-транзистор
mesh контур
metal-film resistor металослоен резистор
metal-oxide-semiconductor transistor транзистор със структура „метал-окис-полупровод­
ник"
metal rectifier метален изправител
micro-alloy diffused transistor микросплавен дифузен транзистор
micro-alloy transistor микросплавен транзистор


ф

ф-\ )

ț

ф

·

фф ф

/л
yj

■

ф

-

t

microelectronics микроелектроника ■
microphone микрофон
.
microphonics ( US) микрофони»
;
'
фф:
microphony микрофони» '
··
\
фф.:φ’φφφ
microprocessor микропроцесор
....
'
microwaves сантиметрови вълни
■
J
МШег effect ефект на Милър
.
t
„
,
Ф '
Miller integrator интегратор на Милър
Miller transitron транзитронен генератор на Милър
фminimum phase-frequency characteristic минимална фазово-честотна .характеристика
пл гмп ph-js’ letwork четириполюсник с минимална фазово-честотна характеристика
minority carriers неосновни токоносители
mismatsfe factor коефициент на несъгласуваност
mismatch ratio коефициент на несъгласуваност
Ф Ф
mixer смесител
t
:
·
modulated amplifier модулациоиен усилвател ф
ф.
modulating signai модулиращ сигнал
modulation модулация
.
ф: ;
modulation depth дълбочина на модулацията
modulation envelope модулационна обвивка
modulation factor коефициент на модулация
modulation index индекс на модулацията .
.
modulation percentage коефициент на модулация
modulator модулатор
monitoring следене
monochrome монохроматична система
monolithic монолитен
monophonic signai монофоничен сигнал
monoscope моноскоп
monostable circuit схема с едно устойчиво състояние
mosaic мозайка
motional impedance кинетичен импеданс
motorboating боботене
moving-coil loudspeaker електродинамичен високоговорител
moving-coil microphone електродинамичен микрофон
moving-coil pickup електродинамична звукоснемаща глава
'
moving-iron loudspeaker електромагнитен високоговорител
moving-iron pickup електромагнитна звукоснемаща глава с подвижна арматура
moving-magnet pickup електромагнитна звукоснемаща глава
multi-cavity klystron многорезонаторен клистрон
multi-cavity magnetron многорезонаторен магнетрон
multiple electron tube комбинирана електронна лампа
multiplexing мултиплексиране
multiplier умножител
multivibrator мултивибратор
muting заглушаване
ф
mutual conductance стръмност на характеристика
mutual impedance взаимен импеданс
mutual inductance взаимна индуктивност


ύ

A

,

L

:

¿

’

f

«

N-cta»I i»tal-exWe-seMKOBdm«f MOS структура c N канап \
N-gate thyristor тиристор c N тил управляващ електрод
' ;
N-type semiconductor N тип полупроводник
N*-type sensiconductor N" тип полупроводник
N ÅND gate логически елемент И-НЕ
.
NOR gate логически елемент ИЛИ-НЕ .
NOT-AND gate логически елемент И-НЕ .
'
NOT-OŔ gate логически елемент ИЛИ-НЕ
ΝΡΪΝ transistor NPÍN транзистор
·
NPN transistor NPŃ транзистор
NTSC colour television system система за цветна телевизия NTSC
aateral frequency собствена честота
natural period период на собствени трептения
negation отрицание
negative feedback отрицателна обратна връзка
negative logic отрицателна логика
negative modulation негативна модулация
negatíve resistance отрицателно съпротивление
neon tube неонова лампа
neper непер
network многополюсник
network transfer coefficient коефициент на предаване на многополюсник
neutralisation неутрализиране
neutron неутрон
niekel-eadmiam cell никелово-кадмиев акумулатор
nickel-iron cell никелово-железен акумулатор
Nipkow disk диск на Нипков
node възел
noise шум
noise factor коефициент на шума
.
noise figure коефициент на шума
noise generator генератор на шумови сигнали
noise limiter ограничител на шумове
noise temperature шумова температура
non-composite colour-picture signal (US) непълен телевизионен сигнал

Z
non-composite signai (US) сигнал на изображението
non-linear circuit element неликеен схемен елемент
non-linear network нелинеен многополюсник
non-linearity distortion нелинейни изкривявания
non-linear resistance нелинейно съпротивление
nonvolatile store енергонезависима памет
norator норатор
Norton’s theorem теорема на Нортън
nateli filter остро изрязващ филтър
nuvistor нувистор
Nyquist diagram диаграма на Найкуист


284

< o
O-network симетрично П-звено
OR gate логически елемент ИЛИ
occlusion поглъщане на газове, оклузия
octal scale осмична бройна система
octave октава
1
off-line operation автономен режим на работа
offset current ток на несиметрия
offset voltage напрежение на несиметрия
ohmic contact омичен контакт
Ohm’s law закон на Ом
one-shot circuit (US) схема с едно устойчиво състояние
on-line operation режим на пряко управление
open circuit отворена верига
open-circuit impedance импеданс на празен ход
open collector отворен колектор
operating point работна точка
operational amplifier операционен усилвател
optical scanner оптично сканиращо устройство
optocoupler оптрон
optoelectronic amplifier оптоелектронен усилвател
optoelectronic cell оптоелектронна клетка
optoelectronic element оптоелектронен елемент
optoelectronics оптоелектроника
optoisolator оптрон
orthicon ортикон
orthogonal scanning правоъгълна развивка
oscillation трептене
oscillatory circuit трептящ кръг
oscillograph осцилограф
oscilloscope осцилоскоп
overcoupled circuit резонансна верига с надкритична връзка
overloading претоварване
overshoot отскок
overtone обертон

р
Р channel metal-oxide-semiconductor MOS структура c Р канал
P gate thyristor тиристор c P тип управляващ електрод
Р type semiconductor P тип полупроводник
P+ type semiconductor P+ тип полупроводник
PIN diode PIN диод
PN junction PN преход
PNIP transistor PNIP транзистор
PNP transistor PNP транзистор
padder допълнителен кондензатор
padding capacitor допълнителен кондензатор
PAL colour television system система за цветна телевизия PAL
panoramic potentiometer балансен потенциометър


285

pan pot балансен потенциометър
parafeed развързване на изхода
parallel connection паралелно свързване
parallel feed развързване на изхода
parallel resonance паралелен резонанс
parallel T-network сдвоено Т-звено
parallel transmission паралелно предаване
paralysis блокиране
paramagnetism парамагнетизъм
parameter параметър
parametric amplifier параметричен усилвател
parametric converter параметричен преобразувател
parasitic oscillations паразитни трептения
parasitic stopper противопаразитен филтър
parity bit бит за контрол по четност
parity check контрол по четност
partition noise шум от токоразпределение
passband широчина на пропусканата лента
passive element пасивен елемент
passive network пасивен многополюсник
pattern generator генератор на телевизионна изпитвателна таблица
peak clipper върхов ограничител
peak detector върхов детектор
peaking circuit схема за повдигане на честотната характеристика
peaking network схема за повдигане на честотната характеристика
peak inverse voltage максимално обратно напрежение
peak programme meter измервател на максималната сила на звука
peak wbite върхово ниво на сигнала за бяло
pedestal площадка (под импулс)
Peltier effect ефект на Пелтие
penetration дълбочина на проникване (на тока)
pentagrid tube (US) хептод
pentode пентод
. percentage modulation коефициент на модулация
performance testing функционални изпитвания
periodic permanent magnet периодичен постоянен магнит
■peripheral equipment периферни устройства
peripheral interface адаптер на периферния интерфейс
permeability относителна магнитна проницаемост
permeability tuning магнитна настройка
permeance магнитна проводимост
permittivity относителна диелектрична проницаемост
persitąnce послесветене
persuader фокусиращ електрод
perveance константа на пространствения заряд
phantastron фантастрон
phase фаза '
phase angie фазов ъгъл
phase coefficient фазов коефициент
phase comparator фазов компаратор
phase corrector фазов коректор
phase delay фазово закъснение
phase difference фазова разлика


286

phase discriminator фазов детектор
phase distortion фазово; изкривяване
phase -equaliser фазов коректор
phase factor фазов коефициент
<
- .
'
phase-frequency distortion фазово-честотно изкривяване
phase inverter фазоинвертор
phase-iöcked loop схема за фазова синхронизация
phase modulation фазова модулация
phase quadrature квадратура на фазите
phase reversal обръщане на фазата ■
phase shift фазово изместване
phase-shift oscillator генератор с фазово изместване
phase splitter фазоинвертор
phase velocity фазова скорост
phasing сфазиране
phon фон .
phosphor луминофор
phosphorescence фосфоресценция
photocathode фотокатод
photocell фотоклетка
photoconductive camera tube фотосъпротивителна предавателна тръба
photecoaductive сей фоторезистор
photoconductivity фотоелектрическа проводимост
■pħOtoeoupler оптрон
photo-diode фотодиод
photodiode array фотодиодиа матрица
photo-electric cell фотоелектрическа клетка
photo-electric emission фотоелектронна емисия
photoelectron фотоелектрон
·
pliotoemission външен фотоефект
photoisolator оптрон
photo-multiplier фотеелектронен -умножител
photon фотон
photo relay фотореле
photo-resist фоторезист
photosensitivity фоточувствителност
photo-transistor фототранзистор
pbpto-tobe фотоелемент с външен' фотоефект
phoïovaristor фотоваристор
photovoltaic effect фотогалваничен ефект
pick-up I) датчик 2) звукоснемаща главаpicture elísaent елемент на изображението,
pictare frequency честота на кадрите
pistere signal сигнал на изображението
picture/sync ratio отношение видеосигнал/синхросигнал
picture tube кинескоп
piezo-electric ceramic пиезоелектрйчна керамика
piezo-electric crystal пиеозоелектрична керамика
piezo-electric effect пиезоелектричеи ефект
piezo-electric element пиезоелектричен елемент
pilot пилотен сигнал
pilot carrier пилотен сигнал
■
pilot-tone stereo стереосистема с*«илотен сигнал


píÄ-й effect вертикално изместване на и.лата
.
·
pinch-off прищипване
■
„ '
pšn-cesiiion distortion изкривяване, тип „възглавница'
:
pi-network, π-network П-звено
pink noise розов шум
·.
Λ
pixel (US) елемент на изображението
pianar transistor пленарен транзистор
plane of polarisation равнина на поляризация
plasma плазма
plasmatron плазматрон
plastic effect пластичен ефект
plate (US) анод
píate detector ľ US) аноден детектор'
plumbicon плумбикон
point-contact diode точков диод
'
.
point-contact transistor точков транзистор
point gamma .коефициент наконтрастност
polar diagram полярна диаграма
polarisation поляризация
pofe полюс
,
port проход
positive feedback положителна обратна връзка
«
.positive logic положителна логика
positive modulation позитивна модулация
post-deflection accelerator електрод за допълнително ускоряване
post-emphasis (US) обратна корекция
post-equalisation (US) обратна корекция
poíefitiai divider делител на напрежение
potentiometer потенциометър
power amplifier усилвател на мощност
power factor коефициент na мощността
preamplifier предусилвател
‘
precision-in-line picture tube кинескоп за цветно изображение с ивичеста, структура
pre-emphasis предварителна корекция
preferred vahte ред на стойностите
preset control елемент за предварителна настройка
preshoot начално разколебаване
pressure-gradient microphone микрофон-приемник на градиент на звуково налягане
pressure microphone микрофон-приемник на звуково налягане
primary celi ’първичен галваничен елемент
primary electron първичен електрон
>
printed circuit печатен елемент
printed wiring печатна схема
programmable read-only memory програмируема еднопосочна памет
print-through копир-ефект..
probe сонда
product detector умножаващ детектор
program програма
;
projection television прожекционна телевизия
propagation coefficient коефициент на разпространение
protective gap защитна междина
■
proton протон
proximity effect близостен ефект


288

pulling увличане на честотата
puise импулс
pulse-amplitude modulation амплитудно-импулсна модулация
puise carrier импулсен носещ сигнал
pulse code импулсен код
pulse code modulation импулсно-кодова модулация
pulse counter detector броячен детектор
pulse duration продължителност на импулс
.
pulse duration modulation широчинно-импулсна модулация
pulse frequency честота на импулси
pulse frequency modulation честотно-импулсна модулация
pulse interval интервал между импулси
pulse interval modulation., импулсна модулация с изменение на интервалите между импул­
сите
pulse modulation импулсна модулация
pulse position modulation фазово-импулсна модулация
! pulse repetition frequency честота на повторение на ' импулси
pulse repetition rate средна честота на повторение на импулсите
pulse repetition rate modulation честотно-импулсна модулация
pulse shaping формиране на импулси
pulse spacing интервал между импулсите
pulsd spectrum спектър на импулс
pulse time modulation време-импулсна модулация
pulse width modulation широчинно-импулсна модулация
pumping активиране
purity чистота на цвета
push-pull operation противотактен режим на работа
pyroconductivity пиропроводимост

Q
Q-factor качествен фактор
quadrophony квадрофония
quadrature квадратура
quadrature modulation квадратурна модулация
quadripole четириполюсник
quality factor качествен фактор .
quantising квантуване
quantising distortion изкривяване от квантуване
quantising noise шум от квантуване
quarter-wave line четвъртвълнова линия
quarter-wave transformer четвъртвълнов трансформатор
quartz crystal кварцов кристал
quench frequency честота на прекъсване
quiescent-carrier modulation модулация с потискана носеща честота
quiescent current ток на покой
quiescent point точка на покой
quiet automatic gain control автоматично регулиране на усилването с потискане
quasi-analog signal квазианалогов сигнал
quasi-peak detector квазивърхов детектор


289

R

RS bistable RS-тригер
radar (radio direction and ranging) радар
radihl-beam tube радиално-лъчева лампа
radiation излъчване
radiation cooling охлаждане чрез излъчване
radiation counter детектор на излъчване
radiation detector детектор на излъчване
radio радиотехника
radio-frequency resistance съпротивление при високи честоти
radio microphone радиомикрофон
raised-cosine wave повдигнат косинусоидален сигнал
ramp generator генератор на трионообразно напрежение
random access memory (RAM) памет c произволен достъп
random noise случаен шум
raster растер
_
rated frequency deviation честотна девиация
ratio detector дробен детектор
reactance реактивно съпротивление
reactance frequency divider реактивен честотен делител
reactance frequency multiplier реактивен честотен умножител
reactance modulation модулация c реактивно съпротивление
reactivation регенерация
reactive current реактивец ток
reading четене
read-only memory (ROM) еднопосочна памет
real-time operation работа в реално време
receiver приемник
,
reciprocity theorem теорема на обратимостта
recombination рекомбинация
reconditioned carrier reception (US) приемане c повдигната носеща честота
recording запис
recovery time време за възстановяване
rectification изправяне
rectifying element изправителен елемент
redundancy излишък
redundancy check проверка чрез допълнителни разреди
reed-relay рид-реле
reference level опорно ниво
reference oscillator задаващ генератор
reference volume нулево ниво на звука
reference white level (US) ниво на бялото
reflection coefficient коефициент на отражение
reflection loss(or gain) загуби от (или усилване при) отражение
reflection ratio коефициент на отражение
reflex amplification повторно усилване
reflex clystron отражателен клистрон
refraction пречупване
register регистър
regeneration регенерация
regulation коефициент на стабилизация
19. Речник по електродна


290

rejection band потисната лента
rejector circuit заграждащ филтър
relative levef относително ниво
relative permeability относителна магнитна проницаемост
relative permittivity относителна диелектрична проницаемост
relaxation oscillator релаксационен генератор
relay реле
reluctance магнитно съпротивление
remanence остатъчна магнитна индукция
remote control дистанционно управление
remote cut-off tube лампа с променлива стръмност
repeller отражателен електрод
repļay_head възпроизвеждаща глава
reproducing head възпроизвеждаща глава
reservoir capacitor заряден кондензатор
residual magnetism остатъчен магнетизъм
resistance активно съпротивление
resistance-capacitance coupling.
съпротивително-капацитивна връзка
resistance-capacitance filter съпротивително-капацитивен филтър
resistance-capacitance oscillator RC-генератор
resistivity специфично съпротивление
resistor резистор
resistor-transistor logic (RTL) резисторно-транзисторна логика
resolver резолвер
■y
resonance резонанс
resonance circuit резонансна верига
response curve честотна характеристика
retentivity остатъчна магнитна индукция
retrace обратен ход
return-current coefficient коефициент на съгласуване
return loss загуба от отражение
return wave обратна вълна
reverse automatic gain control автоматично регулиране на усилването със запушващо
преднапрежение
reverse-blocking thyristor тиристор, запушващ в обратна посока
reverse breakdown voltage обратно пробивно напрежение
reverse compatibility обратна съвместимост
reverse conductivity thyristor тиристор, пропускащ в обратна посока
reverse recovery time време за обратно възстановяване
rheostat реостат
ribbon cable лентов кабел
ribbon loudspeaker лентов високоговорител
ribbon microphone лентов микрофон
rifle microphone ултранасочен микрофон
ring counter кръгов брояч
ringing ударно възбуждане на затихващи трептения
ring modulator ринг-модулатор
ripple пулсации
ripple circuit изглаждащ филтър
ripple filter изглаждащ филтър
root-mean-square detector детектор на средноквадратична стойност
,
Round-Travis detector детектор на Раунд—Тревис
routine подпрограма


291

S
SECAM colour television system система за цветна телевизия SECAM
saddle coils седлообразни бобини
safe operating area област на безопасна работа
sag спадане на нлатото
sampled signal квантуван сигнал
sampling квантуване по време
sampling circuit квантуваща верига
saturable reactor наситен дросел
saturation 1) насищане 2) наситеност
saturation current ток на насищане
sawtooth трионообразен сигнал
scale factor мащабен коефициент
scale of ten десетична бройна система
scanning развивка
scanning line ред на развивката
scanning spot развиващо петно
Schmitt-trigger тригер на Шмит
*
Schottky diode диод на Шотки
Schottky effect ефект на Шотки
Schottky noise флуктуационен шум
scintillation паразитна честотна модулация
scratch-pad memory свръхоператдана памет
screen екран
screen grid екранна решетка
screen-grid electron tabe електронна лампа с екранна решетка
screening екраниране
search coil измервателна бобина
secondary cell вторичен елемент
secondary electron вторичен електрон
secondary emission коефициент на вторична електронна емисия
second channel огледален канал
Seeback effect термоелектрически ефект
see-saw phase splitter фазоинвертор със съпротивителен делител
selectivity избирателност
self-capacitance собствен капацитет
self-demagnetisation саморазмагнитване
self-inductance самои.чдукция
seif-oscillating mixer автогенераторен смесител
self-oscillation автогенерация
semiconductor полупроводник
semiconductor diode полупроводников диод
semiconductor radiation detector полупроводников детектор на радиация
sensitivity чувствителност
sensor датчик
sequential logic element логически елемент със запомняне на състоянието
sequential scanning прогресивна развивка
serial transmission последователно (серийно) предаване
series connection последователно свързване
series modulation последователна модулация


292

series-parallel connection паралелно-последователно свързване
series resonance последователен резонанс
series stabilisation последователна стабилизация
set-up (US) площадка (под импулс)
seven-segment display седемсегментна индикация
shadow-mask picture tube кинескоп с прорезна маска
Shannon Шенън
shape factor коефициент на селективност
shaping circuit формираща схема
shielding (US) екраниране
shift register преместващ регистър
’
shock excitation ударно възбуждане
short circuit късо съединение
short-circuit impedance импеданс при късо съединение
shot noise флуктуационен шум
> shunt connection шунтираща връзка
shunt feed развързване на изхода
sideband странична лента
side frequency странична честота
$
signal сигнал
signal generator сигналгенератор
signal processing обработка на сигнали
signal-to-noise ratio отношение сигнал/шум
silicon, Si силиций
silicon controlled rectifier управляем силициев изправител
silicon controlled switch управляем силициев ключ
simplex operation симплексен режим
simulation симулация
sinad ratio коефициент на смущения
sine-squared pulse квадратичен синусоидалея импулс
sine waveform синусоидален сигнал
single-ended push-pull противотактен усилвател от последователен тип
single-shot circuit (US) схема с едно устойчиво състояние
single-sideband transmission предаване с една странична лента
single-tuned amplifier резонансен усилвател на единична честота
sink радиатор
skin effect повърхностен ефект
slew rate скорост на реакцията
slicing изрязване
slope стръмност
slope detector детектор с разстроен трептящ кръг
slope resistance диференциално съпротивление
slug 1) настройваща сърцевина 2) успокоител
slug tuning настройване с феритна сърцевина
Smith chart диаграма на Смит
smoothing изглаждане
smoothing circuit изглаждащ филтър
soak testing контролно изпитване
soft tube йонна лампа
software програмно осигуряване
solar battery слънчева батерия
solar cell слънчева батерия
solid state интегрален


293

sonic delay line акустична закъснителна линия
sound звук
sosind сей звукова клетка
source cope
source follower сорсов повторител
space charge пространствен заряд
spark искра
specific inductive capacity относителна диелектрична проницаемост
specific resistance специфично съпротивление
spectraal спектър
spectrum analyser спектрален анализатор.
speech сой микрофонна бобина
speed-up capacitor ускоряващ кондензатор
spherical aberration сферична аберация
spherical wave сферична вълна
spiral scanning спирална развивка
spot светло петно
spot wobble вобулация на светлото петно
spread толеранс (на параметрите)
square-law detector квадратичен детектор
square wave правоъгълен сигнал
squegging релаксационно генериране
stabilisation стабилизация
stability стабилност
stagger toning настройка с взаимно разстроени кръ ове
standard cell еталонна клетка
standing current ток на покой
standing wave стояща вълна
star-delta transformation преобразуване звезда—триъгълник
star network свързване в звезда
starting electrode пусков електрод
static characteristics статични характеристики
static sensitive device прибор, чувствителен към статични заряди
static store статична памет
stationary wave стояща вълна
steady state установен режим
steering diodes разпределителни диоди
step function стъпална функция
step response преходна характеристика
stereophonic system стереофонична система
sticking остатъчно изображение
stopper противопаразитен филтър
storage battery акумулаторна батерия
storage camera tube телевизионна тръба с натрупване на заряда
storage eeli акумулаторна батерия
storage element клетка на паметта
storage tube запомняща електроннолъчева тръба
store запомнящо_устройство
stray capacitance паразитен капацитет
streaking опашка
stright receiver линеен радиоприемник
strip (US) ред на развивката -


294

strobe стробиране
stub шлейф
surface acoustic wave device резонатор c повърхностен акустичен ефект
subcarrier подносещ сигнал
sabharmonic субхармоник
subjective grading субективна качествена оценка
submodulator субмодулатор
substrate подложка
sutn signal сигнал на сумата
super Emitron суперемитрон
superheterodyne receiver суперхетеродинен приемник
superposition theorem теорема на наслагването
super-regenerative receiver свръхрегенеративен приемник
suppressed-carrier modulation модулация с потисната носеща честота
suppression grid антидинатронна решетка
surface-barrier transistor повърхностно-бариерен транзистор
surface noise повърхностен шум
susceptance реактивна проводимост
susceptibility магнитна възприемчивост
sweep развивка
sweep-frequency generator вобелгенератор
sweep oscillator вобелгенератор
swśg размах
swissgäsäg choke изглаждащ дросел с намаляваща индуктивност
switdHtnode power supply импулсно захранващо устройство
symmetrical deflection симетрична развивка
symmetrical operation симетричен режим на работа
synchronous detector синхронен детектор
synchronous tuning синхронна настройка
syncħrodyne синхродинно приемане
synchronising signai сигнал за синхронизация
sync ievel синхрониво

Т
Т metal-oxide-semiconductor transistor TMOS транзистор
T-network Т-звеяо
TTL logic ТТЛ логика
tachometric generator тахогенератор
target мишена
tecnetron текнетрон
telecommunication телекомуникация
tefegeephy телеграфна
teiemeíry телеметрия
йквЬму гелефояия
■
- T'—mtcr телетип
teletext телетекст
teletypewriter (US) телетип
television телевизия
television camera телевизионна камера


295

television system телевизионна система
television waveform пълен телевизионен сигнал
temperature coefficient температурен коефициент
terminal извод
termination товарен импеданс
testing изпитване
tetrode тетрод
tetrode thyristor тетроден тиристор
tetrode transistor тетроден транзистор
thermal breakdown топлинен пробив
thermal junction гореша спойка
thermal noise топлинен шум
thermal relay термореле
thermal resistance топлинно съпротивление
thermal runaway топлинен пробив
thermionic emission термоелектронна емисия
thermionic tube лампа с термоелектронна емисия
'thermistor термистор
thermocouple термодвойка
thermocouple vacuum gauge термоелектрически вакуумметър
thermoelectric effect термоелектрически ефект
thermostat термостат
Thevinin’s theorem теорема на Тевенен
thick-film resistor дебелослоен резистор
thick-film technology дебелослойна технология
thin-film circuit тънкослойна схема
-tbin-film resistor тънкослоен резистор
tnree-state output изход с три устойчиви състояния
threshold element прагов елемент
threshold signal прагов сигнал
threshold frequency прагова честота
thyratron тиратрон
thyristor тиристор
time base еталон за време
time-base generator генератор на развивка
time-constant времеконстаита
—
time di »ision multiplex разделяне (мулпкпексираие) на канал по време
timing синхронизация
tone тон
tone control регулатор на тембъра
touch sensor сензорен датчик зр допир
touch switch сензорен датчик за допир
trace следа на развивката
tracking !) спрягане 2) повърхностно пропълзяване 3) ъгъл на грешката
transceiver приемно-предавателно устройство
transconductance (US) стръмност на характеристика
transducer преобразувател
transductor трансдуктор
transfer characteristic предавателна характеристика
transfer impedance проходен импеданс’
transformer трансформатор
transient сигнал от преходен процес
transient response характеристики при преходен процес


296

transistor транзистор
transistor-transistor logic транзисторно-транзисторна логика
transit angle ъгъл на пробега
transition преход
transition frequency преходна честота
transitron транзитрон
transitron oscillator транзитронен генератор
transit time време на пробега
transmission line предавателна линия
transverse magnetisation напречно намагнитване
trap valve amplifier разпределителен усилвател
travelling wave tube лампа c бягаща вълна
triac триак
trigger circuit тригер
triggering задействуване
trimming донастройка
triode триод
trinitron тринитрон
triple detection тройно детектиране
trochotron трохотрон
truth table таблица на истинност
tuned circuit настроен трептящ кръг
tuned radiofrequency receiver радиоприемник c пряко усилване
tuning настройка
tuning indicator индикатор на настройката
tunnel diode тунелен диод
tunnel effect тунелен^ ефект
turn-off thyristor тиристор, изключван по управляващия електрод
two-terminal-pair network четириполюсник
typotron знакопечатаща тръба

и
ultra-linear amplifier свръхлинейно усилвателно стъпало
ultrasonics ултразвукова техника ч
ultra-violet radiation ултравиолетово излъчване
unbalanced circuit неуравносена верига
undercoupled circuits трептящи кръгове с подкритична връзка
undershoot отрицателен отскок
unijunction transistor еднопреходен транзистор
unilateral conductivity еднопосочна проводимост
unilateral impedance еднопосочен импеданс
unipolar transistor униполярен транзистор
unit step единичен скок
unitunnel diode еднотунелен диод
univoltage lens леща с едно управляващо напрежение
unstable state неустойчиво състояние
universal asynchronous receiver/transmitter (UART) универсален асинхронен приемник/прег
давател
upward modulation позитивна модулация


297

V
, VMOS transistor VMOS транзистор
VU meter стандартен измервател на електрическо ниво
vacuum tube електронновакуумна лампа
valence валентна връзка
valence band валентна зона
valence electrones валентни електрони
valency валентна връзка
valve електронновакуумна лампа
varactor варактор
variable-capacitance diode диод с променлив капацитет
variable-mu tube лампа с променлива стръмност
variable-reluctance pickup звукоснемаща глава с променливо магнитно съпротивление
variocoupler регулатор на магнитна връзка
variometer вариометър
varistor варистор
velocity factor коефициент на скъсяване
velocity microphone микрофон-приемник' на звуково налягане
velocity modulation скоростна модулация
vertical amplifier вертикален усилвател
vertical blanking гасене на обратния ход на вертикалната развивка
vertical-groove MOS transistor MOS транзистор c вертикален канал
vertical hold вертикална синхронизация
vertical polarisation вертикална поляризация
vertical timebase вертикална развивка
vestigial sideband transmission предаване c частично потисната странична лента
vibrator converter вибрационен, преобразувател
vibrator inverter вибрационен инвертор
video signal пълен телевизионен сигнал
vidicon видикон
viewdata видеоинформационна система
virtual cathode фиктивен катод
vision carrier носещ сигнал на изображението
vision display unit видеодисплей
vision frequency носеща на изображението
vision signal телевизионен високочестотен сигнал
visual scanner оптично сканиращо устройство
voice coil микрофонна ОоОина
volatile store енергозависима памет
voltage напрежение
voltage amplifier усилвател на напрежение
voltage-controlled oscillator генератор, управляван с напрежение
voltage dependent resistor нелинеен резистор
voltage divider делител на напрежение
voltage dropper волтогасящ резистор
voltage feedback обратна връзка по напрежение
voltage gain коефициент на усилване по напржение
voltage gradient градиент на напрежението
voltage level ниво на напрежение
voltage multiplier-rectifier изправител с умножаване на напрежението
voltage-reference diode опорен стабилитрон


298

voltage regulator circuit регулатор на напрежение
voltage regulator diode стабилизаторен диод
voltage-stabiliser circuit стабилизатор на напрежение
voltaic сеП галваничен елемент
Von Neumann machine машина на фон Нойман

W
wafer loudspeaker плосък високоговорител
water cooling водно охлаждане
wave вълна
wave analyser вълнов анализатор
wave band вълнов обхват
waveform форма на сигнала
waveguide вълновод
wavelength дължина на вълната
wavemeter вълномер
wavetrap вълнов филтър
weighting тегловна оценка
Weston cadmium cell нормален елемент на Уестън
Wheatstone’s bridge мост на Уитстън
white level ниво на бялото
white noise бял шум
white peak върхово ниво на сигнала за бяло
Wien bridge мост на Вин
Wien bridge oscillator генератор с мост на Вин
Williams tube запомняща електроннолъчева тръба
wire broadcasting кабелна радиофикация
wobbulator вобелгенератор
word дума
work function работа на излитането
wrapped connection репинговане
writing записване
wired AND монтажно И
wired OR монтажно ИЛИ

X
X-ampIifler Х-усилвател
X-cut crystal кристална пластина с Х-срез
X-plates Х-електроди
X-rays рентгенови лъчи

Y
Y-ampliSer Y-усилвател
Y-cut crystal кристална пластина c Y-срез
y-parameters v-параметри


299

Y piafes Y-електроди
Y signa! Y сигнал
yoke ярем

Z
z-parameters с-параметри
Zener breakdown ценеров пробив
Zener diode ценеров диод
Zener effect ценеров ефект
zero нула
zero frequency ток c нулева честота
zero levei нулево ниво
zone refining зонно пречистване


300

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

Английски съкращения на употребявани в електрониката
понятия и преводът им на български езнк
ACC (automatic chrominance control) автоматично регулиране па цветността
ACIA (asyncronous communications interface adapter) асинхронен интерфейсен адаптер за
връзка
ADC(analog-to-digital conversion) аналогово-цифрово преобразуване
AF (audio frequency) звукова честота
AFC (automatic frequency control) автоматично регулиране на честотата
AGC (automatic gain control) автоматично регулиране на .усилването
AM (amplitude modulation) амплитудна модулация
APC (automatic picture control) автоматично регулиране на изображението
AVС (automatic volume control) автоматично регулиране на силата на звука
BCD (binary coded decimal) двоично кодирано десетично число
BFO (beat frequency oscillator) генератор на биене
CCD (charge coupled device) прибор със зарядно пренасяне
CMOS (complementary metal-oxide-semiconductor) комплементарна структура метал—
окис-полупроводник
CPU (central processing unit) централен процесор
CRO (cathode ray oscilloscope) електроннолъчев осцилоскоп
CRT (cathode ray tube) електроннолъчева тръба
CSR (controlled silicon rectifier) управляем силициев изправител
CW (continuous wave) непрекъсната вълна
DAC (digital-to-anafcg conversion) цифрово-аналогово преобразуване
DMOS (double-diffused metal-oxide-semiconductor) MOS структура с двойна дифузия
DSB (double sideband (transmission)) (предаване c) двойна странична лента
DTL (diode-transistor logic) диодно-транзисторна логика
EAROM (electrically alterable read-only memory) електрически изменяема постоянна па­
мет
ECO (electron-coupled oscillator) генератор с електронни връзки
ECL (emitter-coupled logic) логика с емитерна връзка
EFL (emi: ter-foHower logic) логика c емитерни повторители
EHF (extr high frequency) изключително висока честота. Вж. честотна лента
EMF (electromotive force) електродвижещо напрежение
EPROM (erasable programmable read-only memory) изтриваема програмируема постоянна
памет,
FDM (frequency division multiplex) мултиплексиране c разделяне .по честота
FET (field-effect transistor) полеви транзистор
FM (frequency modulation) честотна модулация
FSK (frequency-shift keying) модулация c превключване на честотата
GB (grid bias) решетъчно преднапрежение
HF (high frequency) висока честота
HSI (high-scale integration) висока степен на интеграция. Вж. степен на интеграция
IC (integrated circuit) интегрална схема
ICW (interrupted continuous wave) накъсани вълни
IF (intermediate frequency) междинна честота
IGFET (insulated-gate field-effect transistor) полеви транзистор c изолиран гейт
ISB (independent sideband (transmission)) (предаване c) независими странични ленти
JUGFET (junction-gate field-effect transistor) полеви транзистор с PN преход


301

LCD (liquid crystal display) индикатор c течни кристали
LED (light-emitting diode) светодиод
LF (low frequency) ниска честота. Вж. честотна лента
LSI (large-scale integration) голяма степен на интеграция. Вж. степен на интеграция
MADT (micro-alloy diffused transistor) микросплавен дифузионен транзистор
MAR (mercury arc rectifier) живачен изправител
MASER (microwave amplification by stimolate«! emission of radiation) микровълнов квантов
генератор, мазер
MF (medium frequency) средна честота. Вж. честотна лента
MMF (magnetomotive force) магнитодвижещо напрежение
MOST (metal-oxide-semkonductor transistor) MOS транзистор
MTBF (mean time between failures) средна продължителност на работа между отказите
NFB (negative feedback) отрицателна обратна връзка
NPIN (negative-positive-intrinsic-negative (structure)) полупроводникова структура NPIN.
Вж. NPSN транзистор
NTSC (National Television Systems Committee) Комисия по националните телевизионни
системи (в САШ)
PAL (Phase Alteration Line (colour television system)) система за цветна телевизия PAL
PAM (pulse amplitude modulation) амплитудно-импулсна модулация
PCM (pulse code modulation) кодово-импулсна модулация
PĐM (pulse duration modulation) широчинно-импулсна модулация
PEC (photo-electric cell) фотоклетка
PFM (pulse frequency modulation) честотно-импулсна модулация
PIL (precision-in-line (colour picture tube)) кинескоп за цветно изображение с^ивичеста
структура
ï
PIN (positive-intrinsic-negative (structure)) полупроводникова структура PIN. Вж. PIN
диод
PIV (peak inverse voltage) максимално обратно напрежение
PM (phase modulation) фазова модулация
PPM (peak programme meter) измервател на максималната сила на звука
PPM (periodic permanent magnet) периодичен постоянен магнит
PNIP (positive-negative-intrinsic-positive (structure)) полупроводникова структура PNIP.
Вж. PNIP транзистор
PRF (pulse repetition frequency) честота на повторение на импулси
PROM (programmable read-only memory) програмируема постоянна памет
QAGC (quiet automatic gain control) автоматично регулиране на усилването с потискане
RAM (random access, memory) памет c произволен достъп
RF (radio frequency) радиочестота, висока честота
ROM (read-only memory) постоянна памет
RTL (resistor-transistor logic) резисторно-транзисторна логика
SAW (surface acoustic wave (device)) прибор c повърхностна акустична вълна
SCR (silicon controlled rectifier) управляем силициев изправител
SECAM (Système en Couleurs à Mémoire (colour television system)) система за цветна теле­
визия 'SECAM
SHF (super high frequency) свръхвисока честота. Вж. честотна лента
i
SNR (signal-to-noise ratio) отношение сигнал/шум
SSB (single sideband (transmission)) (предаване c) една странична лента
TDM (time division multiplex) мултиплексиране c разделяне по време
TRF (tuned radio frequency (receiver)) линеен радиоприемник
TTL (transistor-transistor logic) транзисторно-транзисторна логика
TWT (travelling-wave tebe) електронна лампа с бягаща вълна
CART (universal asynchronous receiver/transmitter) универсален асинхронен приемник/предавател


302

UNF (ultra high frequency) ултрависока честота. Вж. честотна лента
VCO (voltage controlled rectifier) изправител, управляван с напрежение
VDR (voltage dependent resistor) нелинеен резистор, варистор
VHF (very high frequency) много висока честота. Вж. честотна лента
VHSI (very high scaie integration) много висока степен на интеграция. Вж. степен на
интеграция
VLF (very low frequency) много ниска честота. Вж. честотна лента
VMOS (vertical (channel) metal-oxide-semiconductor) полеви транзистор с вертикален ка­
нал
VSB (vestigial sideband (transmission)) (предаване с) частично потисната странична лента


РЕЧНИК ПО ЕЛЕКТРОНИКА
Автор Стенни Еймос
Преводач инж. Николай Иванов Петров
Националност английска
Първо издание
Ш—2
95''14^'П
Код 03
'3192—17—87

Изд. № 13865
Научен редактор инж. Илия Асенов Иванов
Редактор на издателството Николай Мандажиев

Художник Мария Димитрова
Художествен редактор Вихра Стоева
Технически редактор Юлия Йорданова
Коректор Емилия Докова
Дадена за набор на 27.V.1986 г.
Подписана за печат ноември 1987 г.
Излязла от печат ноември 1987 jr.
Форма т 60 x 84/16
Печатни коли 19
Издателски коли 17.73
УИК 29.15
Цена 3.52 лв.

Държавно издателство „Техника“, буя. Руски 6 — София
Държавна печатница ..Георги Димитров“ — София