ХРИСТО ХОЛИОЛЧЕВ
МАКСИМ МЛАДЕНОВ
ЛИЛИЯ РАДЕВА
БЪЛГАРСКА
СЕМЕЙНО-РОДОВА ЛЕКСИКА
ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН РЕЧНИК

ХРИСТО ХОЛИОЛЧЕВ
МАКСИМ МЛАДЕНОВ)	ЛИЛИЯ РАДЕВА
БЪЛГАРСКА
СЕМЕЙНО-РОДОВА ЛЕКСИКА
Енциклопедичен речник
София, 2012

Издава се с финансовата подкрепа на фондация „Проф. д-р Максим Младенов -
Общество за изследване на българската народна реч“ при СУ „Св. Климент
Охридски“.
Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде
размножавана или предавана по какъвто и да било начин без изричното съгласие
на „Изток-Запад“.
© Христо Стефанов Холиолчев, 2012
© |Максим Славчев Младенов|, 2012
© |Лилия Василева Радева|, 2012
18ВМ 978-619-152-143-2

ХРИСТО ХОЛИОЛЧЕВ
МАКСИМ МЛАДЕНОВ
ЛИЛИЯ РАДЕВА
БЪЛГАРСКА
СЕМЕЙНО-РОДОВА ЛЕКСИКА
Енциклопедичен речник
(<Лизток
КжЧ
ЗАПАД^

На проф. д-р СТОЙКО СТОЙКОВ (1912-1969)
Нъм|ери Й|анка х|ора задр|ужни:
св|екър, свик|ърва, д|евикь д|евирьъ,
с|едим ит|ърви, ч|етири з|ълви...
(нар. пес.)
Стани ми, стани девойче, свекърва огън
накладе, зълвите куки сметоха, девер ти
дукян отвори...
(нар. пес.)
Селска рода стои от стопан, стопанка,
татко, майка ... деда, баба, кум, кума,
кумашин, кумашинка.
(Е. Каранов, по РРДД 223)

ПРЕДГОВОР
Материалите за този речник са събирани в продължение на повече от 50
години по различни проекти (програми) и от изследвани с различна подготовка и
квалификация - научни работници (езиковеди, етнографи), учители, студенти,
културни дейци от читалища и местни или регионални музеи и др. Към сбирката
сега се добавят и материали, ексцерпирани от речници и диалектоложки и
етнографски изследавния, които са посочени към приложената библиография на
източниците.
Целенасочено и системно българската терминология за родство се проучва
от началото на 50-те годнини на миналия век. Проф. д-р Стойко Стойков (1912—
1969) съставя и издава два въпросника: 1) „Въпросник за проучване на роднински
названия” (1949) със схеми на отношенията по кръвно родство и брачно родство и с
оглед към названията (термините) - синоними и хетероними, които обозначават
носителите на тези отношения (членове на семейството и рода), и 2) „Кратък
осведомителен въпросник за проучване на българските местни говори” (1954), в
който са застъпени и лексеми и словоформи като дъщеря, внук, зет, братя, деца и
др. с оглед към техния регионален (диалектен) облик. Първият въпросник
придружаваше (особено през началния период) участниците в теренните
проучвания (1956-1975) за БЪЛГАРСКИ ДИАЛЕКТЕН АТЛАС и се използваше
като допълнение към „Програма за събиране на материали за Български диалектен
атлас” (Ст. Стойков, Институт за български език при БАН. София. 19551,19592).
През 1969 г. и Етнографският институт с музей при БАН (ЕИМ) изпраща до
директорите на училищата и свой „Въпросник за установяване на роднинските
названия в страната” във връзка с „проучването на бита и културата на нашия
народ”. По този въпросник се извършват и пробни теренни проучвания от
сътрудници на ЕИМ (Ив. Георгиева, Д. Москова, Л. Радева).
През 70-те години на миналия век (1972-1980) материали за българската
„роднинска терминология” се събират и по един международен проект -
ЕВРОПЕЙСКИ ЛИНГВИСТИЧЕН АТЛАС / АТЬА8 ЬШОиАКЦМ ЕСКОРАЕ
(ЕЛА / АЬЕ). Българската мрежа за този атлас се състои от 32 селищни пункта,
5

които бяха проучени от сътрудници на Института за български език (Хр.
Холиолчев, Хр. Топалова, Т. Бехар, Ел. Кяева).
Като резултат от тези разновременни, но паралелни по цел и съдържание
проекти, се образуваха три сбирки (картотеки) с материали за българската
„родинска терминология” - една като личен архив на проф. Ст. Стойков, втора в
ЕИМ и трета като архив на ЕЛА / АЬЕ в ИБЕ.
В началото на 80-те години на миналия век именно в ЕИМ материалите от
тези сбирки (личната картотека на проф. Ст. Стойков бе предоставена от съпругата
му проф. д-р Ст. Стойкова, за което тук |и изказвам особена благодарност!) и от
публикувани езиковед ски (диалектоложки) и етно1рафски изследвания бяха
съчетани в една картотека, по която за две години (1981-1982) бе съставен от М.
Младенов, Л. Радева, Хр. Холиолчев (с участие донейде и на Ив. Георгиева и Д.
Москова) един том за „Българския етнографски атлас” (БЕА) под заглавие:
БЪЛГАРСКИ ЕТНОГРАФСКИ АТЛАС. РОДНИНСКИ ОТНОШЕНИЯ У
БЪЛГАРИТЕ. (Част I: Карти. Част II: Статии. Коментари. Показалци.). Макар че
този том на БЕА е минал през обсъждане в ЕИМ (1985) и е бил одобрен за печат,
той остава неиздаден. Причините за това са няколко: 1) хроничен недостиг на
средства за издаване на научни трудове в БАН (особено през 90-те години на
миналия век); 2) преждевременната кончина на членовете на авторския
(съствителския) колектив М. Младенов (1992) и Л. Радева (1997) и дългогодишното
отсъствие от страната на Хр. Холиолчев поради зетостга му (до 1999 г.) в
„Българския изследователски институт в Авствия” (Ви^апзсЬез Рог8скип§81П81йи1
ш О81егге1сЬ, БИИА / ВЕЮ); 3) застой на изследователската работа по БЕА преди
всичко поради липса на кадри.
*
След завръщането ми в България пред мене стоеше дългът да продължа и
доведа до някакъв резултат започнатото през 80-те години с моите вече покойни
колеги и приятели. От разговори с проф. д-р Р. Попов (директор на ЕИМ) и ст.н.с.
д-р М. Василева (зам.-директор на ЕИМ), стана ясно, че проектът „Български
етнографски атлас” няма реални изгледи да бъде осъществен. Затова през 2001 г.
реших, въз основа на споменатата по-горе сбирка от материали и на картите и
6

коментарите от неиздадения том на БЕА, да съставя един енциклопедичен речник
на българската семейно-родова лексика с данни за разпространението на термините
(названията) в нашата лексикографска литература и по българската езикова и
етнокултурна територия и за техния произход. Така постепенно бе изграден
корпусът на енциклопедичния речник, който сега се предлага на вниманието на
читатели и ползватели от различни среди и слоеве на българската общественост.
*
Дължа приятелска и колегиална благодарност на:
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА - за нейната съвестна, търпелива и компетентна
редакторска работа по компютърните варианти на речника;
ОЛГА МЛАДЕНОВА - за моралната подкрепа и материалното осигуряване на
работата по компютърните варианти на речника;
ДАРИНА МЛАДЕНОВА и внучките на М. Младенов - МАРИНА и ЙОАНА
МИХАИЛОВИ - за готовността им да извършат компютърната обработка на
началните варианти на картите схеми, приложени към речника.
Хр. Холиолчев
7

СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА СТАТИЯ
Речниковата статия има следните постоянни и факултативни съставни части:
1)	Заглавна словникова единица (СЕ) - съществително, субстантивирано
прилагателно или местоимение, глагол. В някои случаи СЕ се представя чрез
повече от една словоформа. При съществителните това може да са факултативни
словообразувателни варианти, напр.:
ЕРГ\ЕН
ЕРГ\ЕНИН.
При глаголите се привеждат вариантни словоформи според вида на глагола или
според различен диалектен облик, напр.:
ВЕНЧ]АЯ
ВЕНЧ]АВАМ
В\ЕНЧАМ
или
ПРИС1\АНА
ПРИСТ\АВАМ
ПРИСТ[АЯМ.
Заглавните СЕ се изписват в нормализиран (стандартен, книжовен) облик, но за
някои (локално или регионално ограничени) СЕ се използват и графеми за особен
(специфичен) диалектен изговор (напр. КУМЕХА ‘кума’, МОСКО ‘съпруг’...).
2)	При заглавни СЕ, които застъпват (представят) различни по форма варианти,
тези се изреждат непосредно под СЕ, напр.:
М\АЙКА
Вар.: майка, майкя, макя...
3)	След знак = на нов ред се дава значението на СЕ и цифров код, ако тя е част от
схемата на термините за субектите и отношенията на кръвно и брачно родство и
родство по сватовство, кумство, кръщаване. Към значението на някои СЕ се
добавят и техни синоними или хетероними. Когато е налична (засвидетелствана) и
звателна форма на СЕ, тя се привежда също към значението |и, напр.:
8

М\АИКА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; мама; родителка > майка (ми). Зват.
ф. м\айко!, разг. майка ми'., диал. и м\айке!.
УСЛОВНИ ЗНАЦИ
| Замества ударението върху следходната сричка.
*	Пред СЕ или нейни варианти означава, че терминът или словоформата не са
засвидетелствани в съвременния език и неговите диалекти и са възстановени по
облик (напр. *БЛИЖИКА ‘роднина, сродник’, *ДЪЩЕРША ‘племенница’...).
*	След СЕ или нейния цифров код означава, че основното понятие (респ. значение),
към което тя се отнася, се различава по някакъв допълнителен (конотативен)
признак (напр. М\АЙКА /2/ ~ М\АЩЕХА, ПАРАМ\АЙКА и др. /2*/; БРАТ /3/ ~
ПОДУБРАТ, ПОБР\АТИМ и др. /3*/...; ДЕТ\Е /5~6/ ~ ХР\АНЕНИЧЕ, СЕДМ\АЧЕ
/5*~6*/).
+ След цифровия код означава: ‘по-възрастен’ (напр. СЕСТР\Д /4/ ~ ДАКА, Л\ЕЛЯ,
Ч\ЕЧА и др. /47, Ч\ИЧО /31/ ~ СТ\АРКО /31+/...).
- След цифровия код означава: ‘по-млад’ (напр. ДЕВЕР /37/ ~ ДРАГ\ИНКО /377,
3\ЪЛВА /47/ ~ КАДИНА /477...).
! След словоформа или словосъчетание (и цифров код за тях) означава, че те са или
служат като звателна форма (обръщение) (напр. БАЩ\А /1/, но ТАТЕ!, Т\АТКО! /1!/,
БАЩ\Д МИ! /I!/; БРАТ /3/, но БР\АТЕ!, БРАТ МИ! /3!/; Ч\ИЧО /31/, но ЧИЧО!
/31!/...).
> Означава, че СЕ може да има освен основното и имплицирано вторично
(конотативно) значение, напр.:
Б\АБА
= Майка на баща /21/ или на майка /22/ > баба ми (т.е. ‘моята баба’);
В\УЙЧО
= Брат на майка /32/ > вуйчо ми (т.е. ‘моят вуйчо’).
~ Означава: ‘или’, ‘респективно’.
9

Р. След този знак се дават сведения за разпространението на СЕ в локални или
регионални говори (с препратка към карта на разпространението, ако има такава)
и/или в лексикографски източници.
П. След този знак се дават сведения за произхода (етимологията) на СЕ или нейни
варианти, както и за терминологични успоредици в славянски, балкански и други
езици.
0 След този знак се дават сведения за словосъчетания (свободни, устойчиви,
идиоматични) с участието на СЕ, както и за разпространението и значението им
(напр. вт\ора м\айка, повт\орна м\айка ‘мащеха’; ст\ара м\айка ‘баба’, л|о,ичвна
м\айка ‘майка на синове ~ момчета’).
• След този знак се дават сведения за производни от СЕ и субстантивирани форми
на прилагателни имена, местоимения и техните значения (напр. м\айкини,
м\айчини за ‘домът и семейството нал/|айка|’).
<> В ъглести скоби към значението на СЕ се дават сведения за допълнителни
признаци (напр. М\АЩЕХА = Майка <н|е р|одна>; П\АСИНОК = Син <н|е р|оден,
доведен или заваренц МОМАЛЕНДА = Мома <голяма, едра, висока>;
П\ЕТИМНИЧЕ = Дете <единствено, най-малко —> любимо, галено>).
[] В правоъгълни скоби се поставят само авторски бележки и/или знаци за
„внимание”, „съменние” и др. под.
| След дума (термин) или словоформа е знак за препратка, т.е. = вж. (виж).
10

ТАБЛИЦА
НА СУБЕКТИТЕ И ОТНОШЕНИЯТА НА КРЪВНО И БРАЧНО РОДСТВО
И РОДСТВО ПО СВАТОВСТВО, КУМСТВО, КРЪЩАВАНЕ
[кръвно родство]
/1/ баща
/11/ дядо (баща на баща)
/12/ дядо (баща на майка)
/111 ... 122/ прадядо
/1111 ... 1222/прапрадядо
/3/ брат
/31/ чичо (брат на баща)
/32/ вуйчо (брат на майка)
/5/ син
/53/ племенник (син на брат)
/54/ племенник (син на сестра)
/55/ внук (син на син)
/56/ внук (син на дъщеря)
/531/ братовчед (син на чичо)
/532/ братовчед (син на вуйчо)
/541/ братовчед (син на леля)
/542/ братовчед (син на леля)
/531-532 -
/2/ майка
/21/ баба (майка на майка)
/22/ баба (майка на майка)
/211 ... 222/ прабаба
/2111 ... 2222/ прапрабаба
/4/ сестра
/41/ леля (сестра на баща)
/42/ леля (сестра на майка)
/6/дъщеря
/5-6/
дете
/63/ племенница (дъщеря на брат)
/64/ племенница (дъщеря на сестра)
/53-63 - 54-64/
племенници
/65/ внучка (дъщеря на син)
/66/ внучка (дъщеря на дъщеря)
/55-65 - 56-66/
внуци
/631/ братовчедка (дъщеря на чичо)
/632/ братовчедка (дъщеря на вуйчо)
/641/ братовчедка (дъщеря на леля)
/642/ братовчедка (дъщеря на леля)
631-632/ и /541-542 - 641-642/
братовчеди
[брачно родство]
/7/съпруг
/17/ свекър (баща на съпруг)
/18/ тъст (баща на съпруга)
/37/ девер (брат на съпруг)
/38/ шурей (брат на съпруга)
ГЩ/ зет (съпруг на сестра)
/76/ зет (съпруг на дъщеря)
/737/ чичо (съпруг на сестра на съпруг)
/8/съпруга
/27/ свекърва (майка на съпруг)
/28/ тъща (майка на съпруга)
/47/ зълва (сестра на съпруг)
/48/ балдъза (сестра на съпруга)
/83/ снаха (съпруга на брат)
/85/ снаха (съпруга на син)
/831/ леля (съпруга на брат на баща)
11

П4\/ чичо (съпруг на сестра на баща)
/742/ - (съпруг на сестра на майка)
/747/ - (съпруг на сестра на съпруг)
ПШ баджанак (съпруг на сестра на съпруга)
/832/ вуйна (съпруга на брат на
майка)
/837/ етърва (съпруга на брат на
съпруг)
/838/ шуренайка (съпруга на брат на
съпруга)
[родство по сватовство]
/174/ сват (баща на съпруг на сестра)
/176/ сват (баща на съпруг на дъщеря)
/183/ сват (баща на съпруга на брат)
/185/ сват (баща на съпруга на син)
/Т1Щ сватя (майка на съпруг на сестра)
/276/ сватя (майка на съпруг на дъщеря)
/283/ сватя (майка на съпруга на брат)
/285/ сватя (майка на съпруга на син)
[родство по кумство]
19/ кум (брачен свидетел)
/89/ кума (брачна свидетелка)
/5-6,9+89/ кумче (дете на кум и кума)
/9+89/ кумове(те)
/99/ кумец
/8.99/ кумица
/5-6.99+8.99/ (дете на кумец и кумица)
/99+8.99/ кумци(те)
[родство по кръщаване]
/9*/ кръстник
/89*/ кръстница
/5.9*~89*/ кръщелник
/6.9*~89*/ кръщелница
/5—6.9*—89*/ кръщелниче
12

СЪКРАЩЕНИЯ
1. СЪКРАЩЕНИЯ НА ИЗПОЛЗВАНИ ПЕЧАТНИ ИЗТОЧНИЦИ И
СПРАВОЧНИЦИ
А
Алексова = V. А1екзоуа. Е1|етеп18 соттипз дапз 1а 1егт1по1о§1е пирйа1е Ьи1§аге е!
гоиташе: Ьи1§. погъз\ей / гоиш, ростгеи. - Ип§щзНцие Ва1катцие XXXIX (1997—
1998). 3-4. 159-163.
АЯМ = Атлас язмков мира. Происхождение и развитие язмков во веем мире.
/Русия, Словакия/. 1998.
Б
Карболова = 3. Барболова. Названия за зълва и девер в българските диалекти. - За
думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения ’98. София. 2000.
391-399.
БДА = Български диалектен атлас. I. Югоизточна България (1964). И.
Североизточна България (1966). III. Югозападна България (1975). IV.
Северозападна България (1981). [Колектив]. София.
БДА-ЕМ = Й. Н. Иванов. Български диалектен атлас. Български говори от Егейска
Македония. Драмско, Сярско, Валовищко, Зиляховско. София. 1972.
БДА-ОТ = Български диалектен атлас. Обобщаващ том. 1-Ш. Фонетика.
Акцентология. Лексика. [Колектив]. София. 2001.
БДА-ЦБ = Р. Божков. Български диалектен атлас. Северозападни български говори
в Царибродско и Босилиградско. София. 1986.
БДИМ = Българска диалектология. Проучвания и материали. [Поредица]. I (1962) -
X (1981). София.
БЕР = Български етимологичен речник. [Колектив]. I (1971) - VII (2010)... София.
БР = Българска реч [списание]. София. 1995-2009...
БТР = Български тълковен речник. [Колектив]. София. 1955.
В
Вакарелски = Хр. Вакарелски. Етнография на България. София. 1974.
13

ВаригДВ = 6. ХУаЬп§. ОеиТзсЬез ХУбйегЬисИ. 6й1ег81оЬ-ХУ1еп-Хи§. 1991.
Василева = Л. Василева. Българското словно богатство. София. 2009.
Вач.-Керем. = М. Вачева-Хотева, Сл. Керемидчиева. Говорът на село Зарово,
Солунски. София. 2000.
Г
ГБР = Гръцко-български речник. [Колектив]. София. [1954].
Геров = Н. Геровъ. Ръчникь на блъгарскьш язмкъ съ тлъкувание р^чи-тм на
блъгарскм и на русскм. I (1895) - V (1904). Пловдивъ.
ГеровДоп. = Т. Панчевъ. Допълнение на българския ръчникь отъ Н. Геровъ.
Пловдивъ. 1908.
Граматика = Граматика на съвременния български книжовен език. I. Фонетика
(1982). II. Морфология (1983). III. Синтаксис (1983). [Колектив]. София.
Гълъбов = И. Гълъбов. За произхода на група названия от българската народна
роднинска терминология. - Избрани трудове по езикознание /472-482/. София.
1986.
д
ДавРИПК = А. Давидов. Речник-индекс на Презвитер Козма. София. 1976.
Дал = Вл. Даль. Толковмй словарь живого великорусского язмка. 1-1У. 1981-19828.
Москва.
ДечТР = Д. Дечева. Тълковен речник с фразеологични съчетания. София. 1997.
ДДА = Т. РараЬа§1. О1сропаги1 Фа1ес1и1ш аготап. Висиге$Н. 1974.
ДЛР = Пкфюпаги! ИтЬп готапе. [Колектив]. I (1913) - VII (1969)... Висиге§Н.
ДЛРМ = О1сропаги1 НтЬп готапе глобете. [Колектив]. Висиге$б. 1958.
Добрев 1984 = Ив. К. Добрев. За тюркизмите в българския език и роднинското име
\еца. - Български език XXXIV, 2, 159-162.
Добрев 1994 = П. Добрев. Светът на прабългарите. Истини и заблуди. София.
Добрев 1995 = П. Добрев. Езикът на Аспаруховите и Куберовите българи. Речник и
граматика. София.
Добруджа = Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. Добруджа.
[Колектив]. София. 1974.
14

ДТБ = А ОкНопагу оГТигИатз т Ви1§апап. [Колектив]. Оз1о. 2002.
Дювернуа = А. Дювернуа. Словарь болгарского язьгеа по памятникам народной
словесности и произведениям новъйшей печати. Москва. 1885.
Е
ЕССЯ = Зтимологический словарь славянских язмков. [Колектив]. I (1974) - XVII
(1990)... Москва.
И
Иванова = М. Иванова. Родството по сватовство у българите. Велико Търново.
2003.
ИБР = Италианско-български речник. [Колектив]. София. 1972.
К
Капанци = Бит и култура на старото българско население на Североизточна
България. Етнографски и езикови проучвания. [Колектив]. София. 1985.
Караджич = Вук Стеф. Караций. Српски р]ечник истумачен н>емачки|ем и
латински]ем ри]ечима. У Београду. 1935.
Керемидчиева1 = Сл. Керемидчиева. Копривщица - история и език. София. 2007.
Керемидчиева2 = Сл. Керемидчиева. Обща характеристика на говора на Каменица -
Велинград. - Българска реч. XIII (2007). 2. 136-145.
Китанова = М. Китанова. Материали к словарю болгарской терминологии родства.
-Категорияродства вязъгке и культуре. Москва. 2009. 279-302.
Л
Лов. край = Ловешки край. Материална и духовна култура. [Колектив].
Етнографски проучвания на България. София. 1999.
М
Махек = V. МасЬек. Е1уто1о§1ску зюушкргука сезкейо а зюуепзкейо. РгаЬа. 1957.
МББР = Материали за български ботаниченъ речникъ. [Колектив]. София. 1939.
МладБТР = Ст. Младенов. Български тълковен речник (с оглед на народните
говори). I (1951). София.
МладГрам. = Ст. Младеновъ и Стефанъ П. Василевъ. Граматика на българския
езикъ. София. 1939.
Младенов 1993 = М. Сл. Младенов. Българските говори в Румъния. София.
15

МладЕР = Ст. Младеновъ. Етимологически и правописенъ речникъ на българския
книжовенъ езикъ. София. 1941.
МНК = На1аз2 Е1е1. Ма§уаг-пете( ке21820(аг. ВибарезГ 1990.
Н
НПРН = Н. Кауфман, Т. Тодоров. Народни песни от Родопския край. София. 1970.
П
ПарЕР = Б. Парашкевов. Етимологични дублети в българския език.
Енциклопедичен речник на думи и имена с единно лексикално първоначало.
София. 2008.
Пир. край = Пирински край. [Колектив]. Етнографски, фолклорни и езикови
проучвания. София. 1980.
Пловд. край = Пловдивски край. [Колектив]. Етнографски и езикови проучвания.
София. 1986.
Пушкариу = 8. Ри§сагш. Е1утою§18сЬе8 \Убг1егЬисЬ йег гитатзсЬеп ЗргасЬе. I.
ЬайпшзсЬез Е1етеп1. Нек1е1Ьег§. 1905.
Р
РадБТР = В. Радева. Български тълковен речник. София. 2012.
РБГ = Л. Антонова-Василева, Г. Митринов. Речник на българските говори в
Южните Родопи, Драмско и Сярско. София. 2011.
РБЕ = Речник на българския език. [Колектив]. I (1977) - XIII (2008)... София.
РБР = Румънско-български речник. [Колектив]. София. 1962.
РРДД = Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и
XX век. [Колектив]. София. 1974.
РСБКЕ = Речник на съвременния български книжовен език. [Колектив]. I (1955) -
III (1959). София.
РСтбЕ = Малък речник на старобългарския език. [Колектив]. Велико Търново.
2001.
РЧД = Речник на чуждите думи в българския език. [Колектив]. София. 1982.
С
Сакар = Сакар. Етнографско, фолклорно и езиково изследване. [Колектив]. София.
2002.
16

СбНУ = Сборник за народни умотворения и народопис. I (1889) - ЬП (1963).
СДД = 802 бегюте <1ег§181. [Колектив]. I (1939) - IV (1949). 1з1апЬи1.
Скок = Р. 8кок. Ебтою^узИ цестк Ьгуа1зко§а Ш згрзко^а]ех1ка. I (1971) - IV
(1974). 2а§геЬ.
Славова = Т. Славова. Названия за кръвно родство в средновековната българска
книжнина. - Българска реч XIII (2007). 2. 88-97.
Соф. край = Софийски край. Етнографски и езикови проучвания. [Колектив].
София. 1993.
СтбР = Старобългарски речник. [Колектив]. I (1999). II (2009). София.
СтойковБД = Ст. Стойков. Българска диалектология. София. 19933.
Стоянов В. = В. Стоянов. Етнонимът „българи” в светлината на една еволюционна
теория. - Ви1^аго-Титса I. 2-51. София. 1977.
Стоянов Ст. = Ст. Ив. Стоянов. Макоцево. История, бит и фолклор. София. 1970.
Странджа = Странджа. Материална и духовна култура. [Колектив]. София. 1996.
СРСБКЕ = Синонимен речник на съвременния български книжовен език.
[Колектив]. София. 1980.
СТРБЕ = Съвременен тълковен речник на българския език. [Колектив]. Велико
Търново. 19952.
Т
Таноцки = Гг. Тапоскг В]естк гобЬтзкйз паиуа. Озуек. 1986.
ТБД = Трудове по българска диалектология. [Поредица]. I (1965) - XII (1984).
София.
ТБДИБЕ = Трудове по българска диалектология и история на българския език.
[Поредица]. I (2002)... София.
ТБР = Турско-български речник. [Колектив]. София. 1952.
Тихонов = А. Н. Тихонов. Словообразовательньш словарь русского язмка. 1-И.
Москва. 1985.
Трубачев = О. Н. Трубачев. История славянских терминов родства и некотормх
древнейших терминов общественного строя. Москва. 1959.
17

У
УЕР = Ив. Касабов, Кр. Стоянов. Универсален енциклопедичен речник. I (1999) А -
Л. / II (2003) М - Я. София.
Ф
Фасмер = Макс Фасмер. Зтимологический словарь русского язьпса. I (1964) - IV
(1973). Москва.
Филипова-Байрова = М. Филипова-Байрова. Гръцки заемки в съвременния
български език. София. 1969.
ФРБЕ = Фразеологичен речник на българския език. [Колектив]. I (1974). II (1975).
София.
ц
Цибранска-Костова = М. Цибранска-Костова. По следите на българското
църковноюридическо наследство в руските хранилища (Ръкопис РГБ ГРИГ. 32). -
Българска реч VIII (2007). 2. 70-75.
ЦоневИст. = Б. Цонев. История на българский език. I (19402). II (1934). III (1937).
София.
Ш
Шаур = VI. 8аиг. Е1уто1о§1е кюуапккусЬ рпЬигепккусЬ Тегттй. РгаЬа. 1975.
2. СЪКРАЩЕНИЯ ЗА АРХИВИ
АрхБДР = Архив на Български диалектен речник
АрхБоядж. = Архив на Ж. Бояджиев (СУ)
АрхЕИМ = Архив на Етнографския институт с музей при БАН
АрхМлад. = Архив на М. Младенов (личен)
АрхМос. = Архив на М. Москов (СУ)
АрхСтойк. = Архив на Ст. Стойков (личен)
АрхХол. = Архив на Хр. Холиолчев (личен)
18

3. ДРУГИ СЪКРАЩЕНИЯ
А
алб. = албански
англ. = английски
арум. = арумънски
Б
б.м. = бележката моя
балк.-лат. = балканско-латински
брус. = белоруски
букв. = буквално
бълг. = български
В
вар. = вариант
вж. = виж
вин. = винителен
Г
гал.-умал. = гальовно-умалителен (-лна, -лно, -лни)
гат. = гатанка
гл. = гласен (звук)
глаг. = глагол
глуж. = горнолужишки
гръц. = гръцки
д
дард. = дардански
диал. = диалектен (-тна, -тно, -тни)
длуж. = долнолужишки
Е
ед.ч. = единствено число
ез. = език
19

ж
ж.р. = женски род
3
зват. - звателен (-лна, -лно, -лни)
знач. = значение
И
илир. = илирийски
имен. = именителен (падеж)
инд. = индийски
индоевроп. = индоевропейски
исп. = испански
ист. = исторически
ит. = италиански
К
к.	= карта
кашуб. = кашубски
книж. = книжовен (-вна, -вно, -вни)
ком. = коментар
кор.= корен
Л
лат. = латински
л.	и. = лично име
луж. = лужишки
М
мим. = местоимение
мн.ч. = множествено число
м.	р. = мъжки род
Н
нар. пес. = народна песен
нар. прик. = народна приказка
нареч. = наречие
20

нариц. = нарицателен (-лна, -лно, -лни)
нает. = наставка
нем. = немски
нечлен. = нечленуван (-а, -о, -и)
О
обикн. = обикновено
обл. = областно
общослав. = общославянски
оконч. = окончние
осн. = основа
отглаг. = отглаголен (-лна, -лно, -лни)
П
П. = произход
пад. = падеж
под. = подобен (-бна, -бно, -бни)
поел. = пословица
перс. = персийски
прабълг. = прабългарски
праслав. = праславянски
преда. = предлог
предст. = представка
прен. = преносно
пренебр. = пренебрежително
прил. = прилагателно (име)
прич. = причастие
произв. = производна (-дно, -дни)
Р
Р. = разпространение
разг. = разговорен (-а, -о, -и)
разш. = разширен (-а, -о, -и)
респ. = респективно
21

род. = родителен (падеж)
рум. = румънски
рус. = руски
С
сем.-род. = семейно-родов (-а, -о, -и)
сл. = следващ (-а, -о, -и)
слав. = славянски
словаш. = словашки
словен. = словенски
ср.р. = среден род
србълг. = среднобългарски
сръб. = сръбски
стбълг. = старобългарски
стинд. = староиндийски
стпол. = старополски
страд. = страдателено (причастие)
струс. = староруски
стслав. = старославянски
стчеш. = старочешки
срвн. = сравни
съб.= събирателно
съгл. . = съгласен (звук)
съчет. = съчетание
съчл. = съчленен (-а, -о, -и)
същ. = съществително (име)
Т
тур. = турски
тюрк. = тюркски
У
увел.-одобр. = увеличително-одобрително
увел.-укор. = увеличително-укорително
22

укр. = украински
унг. = унгарски
Ф
ф. = форма
фолкл. = фолклорен (-рна, -рно, -рни)
фр. = френски
X
хърв.= хърватски
ц
църк.-слав. = църковно-славянски (-ска, -ско, -ски)
Ч
част. = частица
чеш. = чешки
числ. = числителен (-лна, -лно, -лни)
член. = членуван (-а, -о, -и)
23

БИБЛИОГРАФИЯ
1.	БИБЛИОГРАФИЯ НА АВТОРИТЕ НА РЕЧНИКА
М. Младенов, Л. Радева, Хр. Холиолчев [с участието и на Ив. Георгиева и Д.
Москова]. Български етнографски атлас. Роднински отношение при българите.
Част I. Карти. Част II. Статии, коментари, показалци. (1982-1985) [неиздаден
ръкопис].
М. Младенов. Сб. Диалектология. Балканистика. Етнолингвистика. Лингвистично
наследство. София. 2008:
-	(1971) Две лексикални изоглоси в български език. /1. б\улка //нев\еста.
656-662.
-	(1974) Една лексико-семантична изоглоса в българския език: чувам
‘слушам’ // чувам ‘пазя, отглеждам’. 719-723.
- (1981) Географско разпределение на прабългарски лексикални елементи. 198—
211.
-	(1983) Българо-румънски езикови ареали. 273-293.
-	(1987) Ареална характеристика на романски елементи в българските
диалекти. 236-272.
-	(1991) Ареална характеристика на гръцките заемки в българските
диалекти. 211-235.
-	(1992) Из българската лингвистична география. 3. в\уйчо ([уйчо [уча) //
вуйко (уйко, уйк ’а, ук 'о, уко, уке). 738-740, 747.
-	(1998) Дистрибуция на балканизмите в българските диалекти, [в
съавторство с Ив. Дуриданов] 164-197.
И. Георгиева, Д. Москова, Л. Радева
-	(1971) За проучването на роднинските названия у нас / Предварително
съобщение/. - Известия на Етнографския институт и музей. XIII. 271-585.
24

-	(1972) Терминологична система на кръвното родство у българите. -
Известия на Етнографския институт и музей. XIV. 159-173.
-	(1973) Опит изучения системи кровного родства у болгар. - Советская
зтнография. 2. 60-68.
Хр. Холиолчев / СЬг. СЬоИо1деу
-	(2005) За някои роднински названия в българския език. - сп. Българска
реч. 1. 54-61.
-	(2005) \Уог1§ео§гарЬ1е: Ьи1§апзсЬе Не1егопуте Гйг ‘Тгаи 2еи§е’ ипб
‘Тгаи2еи§1п’. - сп. Балканско езикознание. 1-2. 50-55.
-	(2006) Ви1§ап8сЬе Не1егопуте йг ‘Вгибег бег Еке&аи’ (8сЬ\уа§ег) ипб
‘ЕЬеГгаи без Вгибегв бег ЕЬеГгаи’ (8сЬ\уа§епп). - сп. Балканско езикознание. 2. 212-
222.
-	(2006) Ви1§. ЬйГа - УегЬге11ип§ ипб Негкипй. - Сборник в чест на Румяна
Златанова. Диалог и духовност. 167-176. София.
-	(2007) Българските роднински названия с кор.-осн. нан-/нан // нен-/нен
// нин-/нин ’-. Значения и разпространение. - сп. Българска реч. 1. 78-93.
-	(2007) Старобългарско мхти, бълг. диал. м\ати, м[атер и общобългарско
мДйка. - сп. Българска реч. 2. 146-151.
-	(2008) Ономасиологична и словообразувателна характеристика и
разпространение на термини за <<годеж» в българския език. - сп. Българска реч.
2-3. 38-46.
-	(2008) Особености на семейно-роднинската терминология в
странджанските говори. - Сборник в чест на 80-годишнината на проф. Дина С.
Станишева. 397-402. София.
-	(2008) Нарицателни и звателни термини за ‘по-възрастен роднина от
мъжки пол’ в българския език. - сп. Българска реч. 1. 73-84.
-	(2010) Обредното лице ‘стари сват’ в българската сватба. - сп. Българска
реч. 1-2. 88-93.
-	(2010) Названия (термини) за «сватовници» в българския език. Произход
и разпространение. - сп. Българска реч. 3. 42-53.
25

-	(2010) За произхода на термина баща. - Слово и словесност. Сборник в
чест на доц. д-р Юлия Балтова. 384-387. София.
-	(2012) Словообразувания (попппа айпЬиХт) по признака ‘подобен,
сходен, присъщ’ - сп. Българска реч. 1. 47-51.
2.	ПЕЧАТНИ ИЗТОЧНИЦИ, СПРАВОЧНИЦИ, АРХИВИ
В. Арнаудов, Л. Мишу. Румъно-български речник. София. 1954.
Д. Вакарелска-Чобанска. Речник на Самоковския говор. София. 2005.
Д. Вакарелска-Чобанска. Речник на говора на с. Хърсово, Мелнишко. Благоевград.
2006.
М. Вачева-Хотева, Сл. Каремидчиева. Говорът на село Зарово, Солунско. София.
2000.
Н. Вуков. Родствени отношения в българския юнашки епос. София. 2008.
Ст. Генчев. Кумството у българите. Прояви. Основни черти. Исторически корени. -
Известия на етнографския институт и музей. XV. 1974.89-112.
Б. Д. Гринченко. Словарь украинското язмка. I. А - Ж. Кгевъ. 1907.
Л. Гълъбов. Лексиката на говора в село Доброславци, Софийско. София. 2000.
А. Даскалова, Б. Велчева. Из историята на българската роднинска терминология. -
Старобългаристика. 1982. 2. 60-67.
М. Димитрова, А. Спасова. Синонимен речник на съвременния български
книжовен език. София. 1980.
М. Иванова. Традиционни родови институти и роднинска терминология. - Сакар.
Етнографско, фолклорно и езиково изследване. [Колектив]. София. 2002. 372-393.
А. Игов. Сърбохърватско-български речник. София. 1959.
Сл. Каремидчиева. Говорът на Ролката. Родопска граматика. София. 1993.
Б. Марков. О внражении родственнмх отношений в современнмх славянских
язмках. - Реферати на македонските слависти за IXМегународен славистични
конгрес во Киев. Скоще. 1983. 41-53.
Е. Меракова. Диференциален диалектен речник на Райково. Смолян. 1993.
26

Ст. Младенов. История на българския език. София. 1979 /Превод от немското
издание през 1929 г./.
М. Мъжлекова. Речник на старобългарските думи в днешните български говори.
София. 1990.
Л. Нанов, А. Нанова. Български синонимен речник. София. 1987.
А. Ничев. Костурският българо-гръцки речник от XVI век. София. 1987.
Обратен речник на съвременния български език. [Колектив]. София. 1975
Польско-русский словарь. [Колектив]. Москва. 1958.
A.	Попстоилов. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско
изследване. София. 1979.
B.	Радева. Семейно-родственная лексика - общности и национальная специфика в
славянском словообразовании. - Вгдображення {стори та культури народу е
словотвореннг. Доповгдг XII Мгжнародног конференци Комгси зг слов’янсъкого
словотворення при Мгжнародному комгтетг славгстгв (25-28 травня 2010 р., Ки!в,
Украша). Ки!в. 2010. 236-246.
Руско-албанский словарь. [Колектив]. Москва. 1954.
Ирина А. Седакова. Балканские мотиви в язьгке и культуре болгар. Москва. 2007.
Р. Сребранов. Чечкият говор. София. 2007.
Е. Стоевска-Денчова. Од роднинската терминолог]а во македонскиот диалектен
]азик. - Македонска седмица на науките и уметностите. Ареална лингвистика.
Теории и методи. Скоп]е. 2005. 297-306.
Ст. Стойков. Роднински названия от с. Лозарево, Поляновградско [Карнобатско]. -
сп. Език и литература. 1957. 1. 59.
Турецко-руссий словарь. [Колектив]. Москва. 1977.
Е. С. Узенева. Терминология родства в словаре болгарской свадьбьг - Категория
родства в язьгке и культуре. Москва. 2009. 129-147.
Г. П. Цмганенко. Зтимологический словарь русского язмка. Киев. 1970.
Н. М. Шанский, В. В. Иванов, Т. В. Шанская. Краткий зтимологический словарь
русского язмка. Москва. 1975.
27

Сезко-гизку зюушк. [Колектив]. РгаЬа. 1958.
М. РгйзсЬе. ТйгюзсЬ-ЬаПсашзсЬе РагаПеНШеп ипй Шгк18сЬе Е1етеп1е т деп
Уепуапс118сЬаЙ81егт1по1о§1еп дег Ва1кап8ргасЬеп. - Бге Тигке! т Еигора. ОбШп^еп.
1979. 118-136.
I. Но1иЬ. 81гиспу зюушк ]ахука сезкозюуепзкеЬо. V Ргаге. 1937.
A.	V. Гзасепко, О. КоПаг. Зюуепзко-гизку зюутк. ВгаНзЬуа. 1959.
B.	Ку1х1ег, Ь. Кес1етшк1. ЕГпзег 1а§Нске8 Ьа!ет. Ьех1коп дез 1а1е1Ш8сЬеп ЗргасЬегЬез.
Матх - Аи§зЬиг§. 1992-1995.
О81егге1сЬ18сЬе8 ^бгТегЬиск. [Колектив]. \У!еп. 197935.
Рг. 81ау/8к1. 81о\УП1ке(утою§1сгпу ]фгукаро18к1е§о. I. Кгаколу. 1952-1969.
28

\АБА
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. \або!.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места),
Велинградско, Смолянско. Вж. к. 4+. У ГеровДоп. 2 \або с пояснение: „роднинско
з|ъване по-старата сестра от по-младата у тетевенските помаци”.
= Сестра на баща /41/; леля.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места).
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпруг /837+/; етьрва <по-възрастна>.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско.
П. Тур. аЬа ‘по-възрастна сестра’, ‘леля’ и др. (СДДI 61) —» бълг. диал. \аба ‘кака’,
‘леля’, ‘етърва <по-възрастна>’. Срвн. и \абла.
•	\Абини. Домът и семейството на ^аба^. Субстантивирано мн.ч. на прил. \абин.
[АБЛА
/
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. \абло!.
Р. Диал. В някои местни говори в Разложко, Гоцеделчевско (източно от р. Места) и
в Родопите (Маданско, Ардинско, Кърджалийско). Вж. к. 4+. В РРДД 11 - ‘кака’. У
ГеровДоп. 1 - ‘кака’ - за говора на гр. Чепеларе с пояснение: „така родопските
помаци викат на по-малка сестра” [?].
= Сестра на баща /41/; леля.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места), Смолянско,
Ардинско.
= Сестра на съпруг /47/; зълва.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско и Асеновградско.
= Сестра на съпругата <по-възрастна> /48+/; балдъза <по-възрастна>.
Р. Диал. В някои местни говори в Благоевградско, Разложко и Ардинско.
= Съпруга на брат <по-възрастни> /83+/; снаха от брат <по-възрастни>.
Р. Диал. В някои местни говори в Маданско.
П. Тур. аЬ1а ‘по-голяма сестра, кака’, ‘обръщение към по-възрастна жена’ (ТБР 1,
СДД 164, ДТБ 1) —> бълг. диал. \абла с различни значения. Срвн. и |аба
•	\Аблини. Домът и семейството на ^абла^. Субстантивирано мн.ч. на прил. \аблин.
29

\АБО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (\або!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско.
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско.
П. Начална зват. ф. от \абоба], съкратена в и по детска реч и придобила и
нарицателна функция.
•	[Абови. Домът и семейството на |або|. Субстантивирано мн.ч. на прил. |абов.
[АБОБА
Вар.: \абоба, [абуба.
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо. Нариц. и зват. (\абоба!, \або!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско. У ГеровДоп. 2 - ‘дядо’ - за
говора на с. Чепино (сега квартал на гр. Велинград) с пояснение: „у родопските
помаци”.
П. Тур. ЬаЬа ‘баща’, Ьйуйк ЬаЬа ‘дядо’ (ТБР 36, ДТБ 1) —► бълг. диал. баб\а],
боб\а] - за ‘баща’, ‘дядо’ и др., и [абоба, [абуба и |або| - за ‘дядо’.
АГ[А
= Брат на баща <по-възрастен> /31+/; чичо. Зват. ф. \аго!.
Р. Диал. В някои местни говори в Смолянско, Ардинско, Крумовградско.
= Вратна съпруг <по-възрастен> /37+/; девер <по-възрастен>.
Р. Диал. В някои местни говори в Благоевградско, Разложко, Велинградско и
Ардинско.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг /747+/; съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. В някои местни говори в Благоевградско, Разложко.
П. Тур. а$а ‘по-голям брат’ (ТБР 6, ДТБ 2) —> бълг. диал. аг\а. Срвн. и аг[абей, |аго.
•	[Агови. Домът и семейството на аг|а|. Субстантивирано мн.ч. на прил. [агов.
АГ\АБЕЙ
= Брат на съпруг <по-възрастен> /37 /; девер <по-възрастен>. Нариц. и зват.
(аг\абей!) ф.
Р. Диал. В отделни местни говори в Ардинско.
30

П. Тур. а$аЬеу ‘по-голям брат’ (ТБР 6) —> бълг. диал. аг\абей ‘девер <по-възрастен
от съпруга/. Срвн. и аг\а, \аго.
АГАЛ\ЪК
= Брат на съпругата <по-възрастен> /38+/; шурей <по-възрастен>. Нариц. и зват.
(агал\ък!) ф.
Р. Диал. В Дунавската равнина (Русенско, Провадийско, Варненско) и Добруджа
(Добричко). Вж. и Китанова 282.
П. Тур. а$а ‘по-голям брат’, ауакк ‘положение на ага’ (ТБР 6) —> бълг. диал.
агал\ък ‘шурей’.
\АГО
Вар.: ]аго, \агу.
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (\аго!) ф.
Р. Диал. В местни говори в Благоевградско, Разложко, Гоцеделчевско (източно от
р. Места - ]агу/\агу!) и в Родопите (Велинградско, Девинско, Смолянско, Ардинско,
Кърджалийско). У ГеровДоп. 2 - „название на по-голям брат у ловчанските
помаци”.
= Брат на съпругата <по-възрастен> /38+/; шурей <по-възрастен>.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Девинско.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> П^+Г, зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори във Велинградско, Смолянско.
П. Тур. а$а ‘по-голям брат; батьо’ (ТБР 6, ДТБ 2) —> бълг. диал. аг^ и |аго като
начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. Срвн. и аг|<з, аг\абей.
• [Агови. Домът и семейството на |аго|. Субстантивирано мн.ч. на прил. \агов.
АГЪРЛУЬК
Вар.: агьрл\ък, агарл\ък.
= Откуп (в пари или в дарове), който семейството на момък дава на семейството на
мома при годежа.
Р. Диал. У МладБТР 56-57 агарл\ък и агърл\ък с пояснение: „Моминът баща иска
агарл\ък (бащино право) за годежа”, ‘откуп’. В РРДД 12 - ‘пари, които момък или
баща му дава на родителите на момата при годежа’ (по текст от Г. Караславов). У
Иванова 58 агърл\ък „представлява бащиното право над момата, което момковият
31

баща трябва да откупи”.
= Имущество (имот, покъщнина, пари), което жена (съпруга) внася в семейството
при сключване на брак; зестра.
Р. Диал. У МладБТР и РРДД (пак там) - ‘зестра’.
П. От тур. а&гкк ‘тежест’, ‘откуп, който младоженецът дава на родителите на
булката’ (ТБР 7, ДТБ 2) —» бълг. агърл\ък. Срвн. и прид.
\АДАВЕЦ
= Брат на баща /31/; чичо. Зват. ф. [?].
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Ардинско.
П. Тур. а<1 ‘име’, ас1ау ‘кандидат [за женитба]’, ‘годеник’, а<1е ‘майка’, ‘кака’ (СДДI
71) —♦ бълг. диал. \адавец с посоченото значение, адаптирано със съчл. нает, -ав-ец.
Срвн. и |адьо.
14ДЖ0
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (\аджо!) ф.
Р. Диал. У ГеровДоп. 2 - ‘бате, аго’ - за говора на с. Чепино (сега квартал на гр.
Велинград).
= Брат на баща /31/; чичо.
Р. Диал. В местни говори в Тетовско и гр. Тетово (Вардарска Македония).
П. Вероятно от тур. касг ‘поклонник’, ‘хаджия’ —♦ бълг. разг. и диал. (х)адж\ия, но
диал. и |аджо като начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. Възможно
е обаче \аджо да е видоизменена (съкратена) зват. ф. от тур. атса, атиса и бълг.
диал. ам\иджа, ам\уджа\.
• {Аджови. Домът и семейството на |ад;жх>Т. Субстантивирано мн.ч. на прил.
\аджов.
|ДДЬО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (\адьо!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места).
Срвн. и \адавец, \аджо.
П. Вероятно е свързано с тур. а<1 ‘име’, ас1ау ‘кандидат’ [за женитба], ‘годеник’, а<1е
‘майка’, ‘кака’ (СДД 171)—» осн. ад-/адъ- + оконч. -о, като зват. ф., придобила и
нарицателна функция. Срвн. и \аджо.
32

\АЙКА
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. \айке!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Казанлъшко (наред сучин\ая],
учин\айка\).
П. В и по детска реч като съкратен (гал.-умал.) вар. научмн|амка'|'.
•	\Айкини. Домът и семейството на |айка|. Субстантивирано мн.ч. на прил. \айкин.
АКРАБ\А
= Член (мъж, жена) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. В някои местни говори в Гюмюрджинско и Димотишко (Беломорска
Тракия, РБГ 12: м\ойту акраб\а йе се айт\уа, айс\у магаз\ина държ\гг, акраб\и \има
йет}ус).
П. От тур. акгаЬа ‘роднини, сродници, близки’ (ТБР 11) —> бълг. диал. акраб\а,
мн.ч. акраб\и със същото значение.
\АЛА
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. \але!.
Р. Диал. В местни говори в Благоевградско, Разложко, Гоцеделчевско (източно от
р. Места), в Родопите (Велинградско, Девинско, Крумовградско) и в Беломорска
Тракия (Димотишко). Вж. к. 41.
= Сестра на съпруг /47/; зълва.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско, Девинско. Вж. к. 47.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна.
Р. Диал. У ГеровДоп. 318 х\ала ‘ученая’ - за говора на с. Чепино (сега квартал на
гр. Велинград).
П. Тур. ка1а ‘леля (бащина сестра)’ (ТБР 201, ДТБ 6) —»бълг. диал. \ала. Срвн. и
\алка.
•	\Алини. Домът и семейството на \ала\. Субстантивирано мн.ч. на прил. \алин.
\АЛКА
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. \алке!.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско, Момчилградско. Вж. к. 41.
= Сестра на съпруг /47/; зълва.
Р. Диал. В някои местни говори в Девинско. Вж. к. 47.
33

= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна,
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско.
П. От същ. —> осн. ал- + нает, -ка, като гал.-умал. название, възникнало най-
вероятно в и по детска реч.
• \Алкини. Домът и семейството на \алка]. Субстантивирано мн.ч. на прил. \алкин.
АМ\ИДЖА
Вар.: ам\иджа, ам\иже.
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (ам\иджа! наред с ам\идже!, ам\иджо!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места)
и в Смолянско, Крумовградско.
П. Вж. ам\уджа. Вариантът атгсНа е разпространен и всред мюсюлманите в Босна
(Таноцки 37) и албанците в Косово (Скок 135) като регионално название за ‘бащин
брат’.
АМ\ИЖОВИНА
= Брат на баща /31/; чичо. Зват. ф. [?].
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Гоцеделчевско и в гр. Смолян (кв.
Устово) и Смолянско.
П. От същ. ам\ижа (вж. ам\иджа) —у осн. амиж-, адаптирано със съчл. нает, -ов-
ина.
АМ\УДЖА
Вар.: ам]уджа, ам\удже, ам\иджа].
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (ам\уджа! наред с ам\удже!, амуджо!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори (наред с ам\идж<Д) в Гоцеделчевско, в Родопите
(Пещерско, Велинградско, Смолянско, Кърджалийско, Крумовградско,
Момчилградско) и в Беломорска Тракия (Димотишко, Ксантийско).
= Брат на съпруг <по-възрастен> /37+/; девер <по-възрастен>.
Р. Диал. В някои говори в Ксантийско (Беломорска Тракия, РБГ 14).
= Син на брат на баща /531/; братовчед.
Р. Диал. В някои местни говори в Смолянско. У ГеровДоп. 5 ам\уджа ‘братовчед’ с
пояснение: „у родопските помаци”.
П. Тур. атиса ‘чичо’ (ТБР 17, ДТБ 9) —> бълг. диал. ам\уджа за ‘чичо’,
34

‘братовчед’. В РРДД 17 ам\уджа за ‘чичо’, ‘вуйчо’, ‘братовчед’.
•	Ам\уджоеи. Домът и семейството на амуджа]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ам\уджов.
АН\А
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Нариц. и зват. (ан\а!) ф.
= Майка на съпруг /27/; свекърва.
= Майка на съпругата /28/; тъща.
Р. Диал. Ареал с мозаично разпространение в Благоевградско, Разложко,
Гоцеделчевско и в Родопите (от Велинградско-Девинско до Кърджалийско-
Крумовградско на изток). Вж. к. 2.
П. Тур. апа ‘майка’ (ТБР 18, ДТБ 9) —» бълг. диал. ан\а. Вж. и ан\айка.
АН\АЙКА
Вар.: ан\айка,
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. ан\айко!.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско и Родопите (Девинско,
Асеновградско, Смолянско). Вж. к. 2.
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба.
Р. Диал. В някои местни говори в Девинско.
= Майка на съпруг /27/; свекърва.
Р. Диал. В някои местни говори в Смолянско.
= Майка на съпругата /28/; тъща.
Р, Диал. В някои местни говори в Смолянско.
П, Тур. апа ‘майка’ (ТБР 18, ДТБ 9) —► бълг. диал. ан^ и ан\айка, адаптирано със
съчл. нает, -(а)й-ка. Срвн. учин\айка, шурен\айка и др.
•	Ан\айкини. Домът и семейството на ан\айка\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ан\айкин.
АНАЛ\ЪК
Вар.: анал\Ьк, аналдк.
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха. Нариц. и зват. (анал1ък.') ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Източните Родопи (Момчилградско,
35

Крумовград ско).
П. Тур. апакк ‘мащеха’, ‘свекърва’ (ТБР 19) —> бълг. диал. анал\ък, анал\ъка\.
АНАЛ\ЪКА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В говора на гр. Дойран (Беломорска Македония).
П. Тур. апаНк ‘мащеха’, ‘свекърва’ (ТБР 19) —> бълг. диал. анал\ък], анал\ька,
адаптирано с оконч. за ж.р. -а.
\АНГА
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба. Зват. ф. \анге!, \анго!.
Р. Диал. В отделни местни говори във Велинградско.
П. Неясно като словообразуване. Възможно е в основата да е заложено пак тур. апа
‘майка’ —» бълг. диал. ан|а|, ан\айка\ и \анга, адаптирано с рядка, непродуктивна
нает, -га (вж. МладГрам. 189). Срвн. и л.и. като Анга, Ванга.
АН\ЕПСИЯ
Вар.: ан\епсия, анепс\ия, анепси\я.
= Дъщеря на брат /63/ или на сестра /64/; племенница.
= Дъщеря на брат или сестра на баща /631-641/ или на майка /632-642/;
братовчедка.
Р. Диал. В РРДД 18 анепс\ия ‘братовчедка’ (по текст от Л. Каравелов). У МладЕР 7
ан\епсия и анепси\я ‘братучедка’ и ‘братаница-сестриница’ (= племенница). У
Филипова-Байрова 71 анепси\я ‘братовчедка’, ‘племенница’.
П. Гръц.	‘племенница’ —> бълг. диал. ан\епсия и вар.
\АПО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (\апо!) ф.
Р. Диал. В някои български говори в Тетовско (Вардарска Македония).
П. Унг. ара ‘баща’ (МНК 47) —> сръб. и хърв. диал. апо/аро ‘татко’ (Таноцки 19) —>
бълг. диал. \апо ‘батко’.
АРЕТЛ\ИК
Вар.: аретл\ик, аретл\икь, арекл\икь, аръътл\ик, аратл\ик.
= Дете - хранениче в семейството /5*~6*/. Нариц. и зват. (аретл\ик!) ф.
Р. Диал. В някои мизийски говори в Търговищко, Преславско.
36

= Брат <н|е р|оден, брат по дружба, сговор> /3*/; побратим.
Р. Диал. У Китанова 282 аратл\ик - за говори в областта Сакар. У Геров I 11 и
РРДД 18-19 аратл\ик и аретл\ик ‘побратим’. В РБЕ I 297-298, 303 аратл\ик и
аретл\ик ‘побратим’ и допълнително пояснение: „обръщение към непознат човек,
на когото не знаят името...”.
= Брат на съпругата /38/; шурей.
Р. Диал. В отделни местни говори в Добричко (аретл\ик\
= Обредно лице (брат, братовчед или побратим на младоженеца) с определени
функции по време на сватбата; шафер.
Р. Диал. Според Иванова 207 аратлици (мн.ч.) - „в цялата етнична територия на
българите” [?]. Според архивни източници обаче - предимно в източнобългарски
етнокултурни (етнографски) и диалектни области.
П. Тур. акге(11к, ак1ге(Ик ‘осиновен’, акге1 еч1асН ‘осиновено дете’ (ТБР 8-9, ДТБ
12), диал. ‘колега’ —» бълг. диал. аретл\ик, аратл\ик.
АРМ\АС
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В български говори от Вардарска и Беломорска Македония (Струмишко,
Гевгелийско, Дойранско). У Геров I 12, МладБТР 83-84, Филипова-Байрова 72 и в
БЕРI 15 - ‘годеж’. У Иванова 58 и сл. съчет. мал арм\ас ‘малък годеж’ - за
Костурско и Кукушко (Беломорска Македония). Вж. к. 10.Б. У Дювернуа 36 -
приведено със значение ‘сватба’ [?] + съчет. армас ч\иня ‘устройвам сватба’ [?].
П. Гръц. арра&о, аррд^ш ‘(с)годя(вам)’ (Филипова-Байрова 72), аррод ‘сглоб,
спрег’, ‘годеж’ (МладБТР 83-84) бълг. диал. арм\ас ‘годеж’. Срвн. и
арм\ас(в)ам, арм\ос(в)ам.
АРМ\АСАМ
АРМ\АСВАМ
= Извършва/извършвам обичайно предбрачно уговаряне и обявяване на
предстояща женитба между момък и мома; сгодя/сгодявам.
Р. Диал. Вж. арм\ас. У Геров I 12, МладБТР 83-84, Филипова-Байрова 72, БЕР I 15
арм\ас(в)ам и арм\ос(в)ам с посоченото значение. У Дювернуа 36 армасам
37

‘сватосвам’ [?].
П. Гръц. арцасш, арцосш ‘(с)годя(вам)’ (Филипова-Байрова, БЕР пак там) —> бълг.
диал. арм\ас(в)ам и арм\ос(в)ам\.
АРМАС\АНКА
= Млада жена (мома, девойка), обичайно обвързана е млад мъж (момък, ерген) е
уговорка за женитба /8*/; годеница.
Р. Диал. В български говори от Вардарска и Беломорска Македония (Гевгелийско,
Дойранско наред с арм\асница\). Вж. к. 7*+8*.
П. От осн. армас- на глаг. арм\асам] или от същ. арм\ас\ със съчл. нает, -ан-ка.
Срвн. и арм\асница.
АРМАС\АР
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В български говори от Вардарска и Беломорска Македония (Гевгелийско,
Дойранско).
П. Вж. арм\ас и арм\асвам. От осн. армас- на глаг. арм\ас(в)ам или от същ. арм\ас
с нает. -ар. Срвн. напр. годеж\ар и под.
АРМ\АСНИК
= Млад мъж (момък, ерген), обичайно обвързан с млада жена (мома, девойка) с
уговорка за женитба /7*/; годеник.
Р. Диал. В български говори от Беломорска Македония (от Костурско-Леринско до
Валовищко-Сярско на изток). Вж. к. 7*+8*. и БДА-ЕМ к. 186. У Дювернуа 36
армасник и армасница ‘сватосани, сгодени момък и мома’.
П. От осн. армас- на глаг. арм\ас(в)ам\ или същ. арм\ас] с нает. -ник. Срвн. и
главен\ик, годен\ик.
АРМ\АСНИЦА
= Млада жена (мома, девойка), обичайно обвързана с млад мъж (момък, ерген) с
уговорка за женитба /8*/; годеница.
Р. Диал. В български говори от Беломорска Македония (от Костурско-Леринско до
р. Струма на изток). Вж. к. 7*+8*. и БДА-ЕМ к. 186. У Дювернуа 36 армасник и
армасница ‘сватосани, сгодени момък и мома’.
38

П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо арм\асник] с нает. -ница. Срвн. и
армас\анка.
АРМ\АСНИЦИ
= Предбрачна двойка от момък и мома след сгодяването им /7*+8*/; годеници.
Р. Диал. Вж. арм\асник и арм\асница.
П. Обособена словна единица ф. в мн.ч. със събирателно значение. Вж. и годен\ици.
АРМ]ОСАМ
АРМ\ОСВАМ
Вар.: арм\ос(в)ам, ерм\ос(в)ам.
= Извършва/извършвам обичайно предбрачно уговаряне и обявяване на
предстояща женитба между момък и мома; годя/годявам.
Р. Диал. Вж. арм\ас. У Филипова-Байрова 72,91 ерм\освам - за говори в Странджа.
У Геров I 12 и в РРДД 19 - арм\ос(в)ам.
П. Вж. арм\ас и арм\асам.
А1]А
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (ати|а/) ф.
Р. Диал. В РРДД 21 - само като обръщение ‘бащице!’ [?].
П. Тур. а1а ‘баща’, ‘прародител, прадядо’ (ТБР 29, ДТБ 15) —> бълг. диал. ат\а
‘баща’.
Б
Б\АБА
= Майка на баща /21/ или на майка /22/ > баба ми. Зват. ф. б|або/; гал.-умал. б|«бе/,
б\аби!, б\абче!, б\абенце!.
Р. Книж., разг., диал. Вж. Геров 117, МладБТР 93, БТР 19, РСБКЕ 127, РБЕI 360,
СТРБЕ 28, ДечТР 27, УЕЗ I 73, РадБТР 28.
= Майка на съпруг /27/; свекърва.
Р. Разг., диал. В южнобългарски говорни области - Родопите (от Девинско-
Смолянско до Ивайловградско на изток), Странджа, Беломорска Тракия (от р.
Места до Лозенградско-Люлебургаско на изток). Вж. к. 17+27.
39

= Майка на съпругата /28/; тъща. Член. б\абата ‘тъща ми’.
Р. Разг., диал. Обширен ареал в северни и южни български говорни области. Вж.
МладБТР 93, БТР 19, РСБКЕ I 29, РБЕ I 360-361, СТРБЕ 28, ДечТР 27, УЕРI 73.
= Жена (съпруга) <възрастна, стара> /8*/. Член. б\абата ‘жена ми’.
Р. Разг., диал. У Геров I 17 - с пояснение: „старец зове жена си баба”. В РБЕ I 360-
361 - ‘съпруга, жена на възрастен, стар човек’. В РБГ 17 - ‘... съпругата... на
възрастен мъж’.
П. Звукоподражателно в и по детска реч с удвояване на сричка е повтаряща се
съгласна както и в к\ака, м\ама и др. (вж. БЕР I 22-23). Общослав. като баба/ЬаЪа и
производни словообразувания като ЪаЪгска (чеш.), б\абушка (рус.) и др. (Трубачев
71-72, Фасмер I 99, Скок I 82-83). В стбълг. вдвл ‘дойка’, ‘кърмачка’ (СтбР 148).
Срвн. също алб. ЪаЪе, рум. ЪаЪа, унг. ЪаЪа.
От баба (осн. баб-) са образувани и гал.-умал. вар. с обичайна или оказионална
употреба в различни разговорно-диалектни респ. родово-семейни среди: б\абенце
(б\абенце!), б\абинка (б\абинко!, б\абинке!), б\абица (Кюстендилско: к\аща без
б\абица не врв\и), б\абичка (б\абичко!, б\абичке!), б\абка (б\абке!), б\абушка
(б\абушке!', в РБЕ I 366 - ‘бабичка’ по нар. пес.: хайдушка глава носяха..., най-
подир доде б\абушка... викнала |м, та заплакала..., щом си главата видяла...),
б\абча (б\абчо!, б\абче!; у ГеровДоп. 11 - по нар. пес.: Стоян на мама думаше:
помага ти Бог, б\абчо льо!).
От б\аба (осн. баб-) са образувани и увел.-укор. вар. като баб\етина, бабишк\ела,
бабишк\ера, баб\ище и под., но те по значение са свързани по-скоро с б\аба ‘стара
жена’, ‘стара баба’, отколкото с б\аба като термин за родство.
0 В съчет.: от дядо и баба ‘отдавна’, ‘от стари времена’ (вж. ФРБЕ II 60); ст\ара
б\аба ‘прабаба’ (РБГ 17).
• Б\абини. Домът и семейството на б^аба^. В РБЕ I 364 - по нар. пес.:... кога идеш
зетко у б\абини ти, ниско да гледаш. Субстантивирано мн.ч. на прил. б\абин.
БАБ\А
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (баб\а! наред с
б\або!/б\абу!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места) и Вардарска
40

Македония (Дебърско, Велеско). Вж. к. 1.В. У Геров I 18 - ‘баща’.
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо.
Р. Диал. В БЕРI 23 баб\а (и боб\а) ‘баща’, ‘дядо’.
= Баща на съпругата /18/; тъст.
Р. Диал. В някои местни говори в Ардинско, Кърджалийско.
П. Тур. ЬаЬа ‘баща’ (ТБР 36, ДТБ 18) —> бълг. диал. баб\а. Като Ъ\аЪо (зват. и
нариц. ф.) познато и в хърв. диалекти (Таноцки 19). Срвн. й боб\а.
БАБ\АЙКА‘
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Зват. ф. баб\айко!.
Р. Диал. У МладБТР 94 - ‘баща’.
П. Тур. ЬаЬа ‘баща’ (ТБР 36, ДТБ 18) —»бълг. диал. баб\а —► осн. баб- + съчл. нает.
-ай-ка. Срвн. и баб\айко.
БАБ\АЙКА2
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. баб\айко! [?].
Р. Диал. В БЕР I 23 - ‘майка’.
П. Според авторите на БЕР I 23 баб\айка е преосмислено по аналогия на майка.
БАБ\АЙКО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (баб\айко!) ф.
Р. Диал. У Геров 118, МладБТР 94, РРДД 24 - ‘баща’.
П. Тур. ЬаЬа ‘баща’ (ТБР 36, ДТБ 18) —> бълг. диал. баб\а и произв. със съчл. нает. -
ай-ко като начална зват. ф. (вероятно в и по детска реч), придобила и нарицателна
функция. Също в хърв. диал. ЪаЬа]ко ‘баща’ (Таноцки 19). Срвн. и баб^йка1.
БАБАЛУЬК
Вар.: бабал\ък, бабалдк, бобалдк, бубал\ък, бубалдк.
= Баща <н|е р|оден> /1*/; пастрок. Нариц. и зват. (бабал\ък!) ф.
Р. Диал. Южнобългарски ареал с мозаично разпространение в Пиринска
Македония (Гоцеделчевско - бабал\ък), Родопите (Девинско, Смолянско,
Маданско, Момчилградско - бубал\ък, бобалбк), Вардарска Македония
(Струмишко), Беломорска Македония (Дойранско, Сярско), Беломорска Тракия
(Драмско). Вж. к. 1*.
= Баща на съпругата /18/; тъст. Член. ф. бабал\ъкът (бабап\ъка, бабал\ъко и др.
41

вар.) ‘тъстът (ми)’.
Р. Диал. Няма компактен ареал. Мозаично разпространение (често наред с
д\ядо/д\едо] и тъстТ) - в говорни области на Северна България (от Видинско-
Ломско до Добруджа на изток); спорадично и на запад-югозапад (Софийско,
Радомирско, Самоковско) и в западни дялове на Вардарска Македония (Дебърско,
Тетовско); спорадично и на юг-югоизток в Родопите (Асеновградско), Подбалкана
и Тракия от Казанлъшко-Чирпанско до Карнобатско-Елховско на изток. У
ГеровДоп. 9, МладБТР 94, РСБКЕ129, РРДД 24, РБЕI 362 - ‘тъст’.
= Обредно лице (мъж) с определени функции по време на сватбата; поб\ащим,
ст\ари сват (при сват!).
Р. Диал. У ГеровДоп. 9 - ‘побащим, стари сват, старокя’. Вж. бубал\ък.
П. Тур. ЬаЬакк ‘втор баща’, ‘свекър, тъст’ (ТБР 36, ДТБ 18) —> бълг. диал. бабал\ък
и вар. Срвн. сръб. и хърв. ЬаЬа1ик ‘роднина по женска линия’ (Таноцки 51-52, Скок
I 82-83).
БАБАЛ\ЪЧКА
Вар.: бабал\ъчка, бубал\ъчка.
= Майка на съпругата /28/; тъща. Зват. ф. [?]. Член. бабал\ъчката ‘тъща(та) ми’.
Р. Диал. За разлика от бабал\ък] - само в отделни тракийски говори в
Старозагорско, Новозагорско и в Беломорска Тракия (Дедеагачко).
П. Тур. ЬаЬакк ‘свекър, тъст’ (ТБР 36, ДТБ 18) —> бълг. диал. бабал\ък и вар. —>
бълг. диал. бабал\ъчка ‘тъща’, адаптирано с нает, -ка (и преглас на съгл. /к/~ /ч/ в
края на основата, срвн. вн|ук ~ вн\учка).
БАБ\АНЕ!
= Обръщение към баща /1!/, свекър /17!/; тате!, татко!
Р. Диал. По текст от нар. пес.: свекре ле, ти мой баб\ане... довечера ж’ додат
айдути (вж. РБЕ I 362-363 и ДТБ 18 към предполагаемо *бабан [?], който насочва
към родопски говори от Асеновградско-Девинско (вж. БДА III к. 206).
П. От тур. ЬаЬа ‘баща’ —> бълг. диал. *бабан (може би със словообразувателна
адаптация по названия на лица с нает, -ан) —> зват. ф. баб\ане! с посоченото
значение.
42

БАБ\АЧКО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; татко. Нариц. и зват. (баб\ачко!) ф.
Р. Диал. В РБЕI 363 ‘татко’ по текст от нар. пес.: тетьо льо, ти стар баб\ачко,
малко ма нещо почакай... В БЕРI 23 (към баб\а, боб\а) ‘баща’.
П. От баб|оТ —> осн. боб- + съчл. нает, -ач-ко —>■ гал.-умал. баб\ачко/баб\ачко>,
възникнало в и по детска реч и придобило и нарицателна функция. Срвн. и
боб\ачко.
Б\АБИЧКА!
- Жена (съпруга) <възрастна, стара> /8*/.
Р. Разг., диал. В РСБКЕI 29 и РБЕ I 365 - ‘жена (съпруга) на стар човек’ [?].
П. Метафорично пренесено от гал.-умал. б\абичка < б\аба. Вж. и б\аба.
Б\АБИЧКА2
= Внучка, която прилича (физически или по нрав, поведение) на баба си /65*~66*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 10 - ‘дете, особено момиче, което по много неща се е
метнало на баба си’ - за говори във Великотърновско.
П. Пренасяне на значение: б\абичка - гал.-умал. от б\аба —> б\абичка ‘момиче,
приличащо на баба си’. Срвн. и б\абнуша и м\айчичка2.
Б\АБНУША
= Внучка, която прилича (физически или по нрав, поведение) на баба си /65*~66*/.
Р. Диал. В местни говори в Ботевградско-Пирдопско.
П. От същ. б\аба —►разш. осн. баб-н- (може би по осн. баба-(и)н- на прил. бабин
[?]) + нает. -уша. Срвн. и бабичка2 и майк^уша.
Б\АБЧО!
= Обръщение към баба /21 !~22!/.
Р. Диал. В родопски говори в Асеновградско, Девинско, Смолянско, Ардинско.
П. Вероятно гал.-умал. в и по детска реч от б\аба —> осн. баб- + наст.-оконч. -чо
(срвн. книж., разг. б\абче!).
БАВ\АЧКА
= Жена, наета да гледа дете/деца; гледачка.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 19 - ‘жена или мома, която бави деца’. У МладБТР
96 и БТР 19 - ‘оная, що (която) бави деца’. В РСБКЕ I 29 - ‘жена, която гледа, бави
43

деца’. У РадБТР 28 - ‘жена, която занимава деца’. В РБЕI 367 - ‘жена, специално
наета да бави, да гледа, да занимава дете’. В СТРБЕ 28 - ‘жена, наета да гледа, да
занимава малко дете’.
П. От глаг. б\ав(я) ‘залисвам някого’ (Геров 119-20), ‘забавлявам, развличам малко
дете’ (БТР 19), ‘занимавам, гледам (дете)’ (РБЕ I 369) —> осн. бае- + съчл. нает, -ач-
ка. Срвн. и глед\ачка.
БАВИЛЪК
= Деца, отглеждани от бавачка /5*~6*/.
Р. Диал. У Дювернуа 47 бавилък ‘възпитаник’ (+ мн.ч. бавилки).
П. От глаг. б\ав(я) ‘забавлявам’ (Дювернуа пак там, БТР 19), ‘занимавам, гледам
(дете)’ (РБЕ I 369) —♦ осн. бае- + съчл. нает, -ил-ък [?]. Ако се съди по приведената
ф. за мн.ч. бавилки, по-вероятно е съчл. нает, да е -ил-ка. В такъв случай вар.
бавилък е погрешно възстановен от Дювернуа [!].
Б\АВ(Я)
= Гледам, занимавам (дете/деца).
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 19-20 - ‘гледам дете’ (+ текст от нар. пес.: добили
рожба, момче Янкула, и баба му го сама бавила, сама бавила, песен му пяла). У
МладБТР 96 - ‘забавлявам (нарочито за деца)’. В БТР 19 - ‘забавлявам, развличам
малко дете’. В БЕР 123-24 - ‘забавлявам дете’. В РБЕ I 369 (б\авя2) - ‘занимавам,
гледам (дете)’. В СТРБЕ 28 (б\авя2) - ‘гледам, занимавам, развличам малко дете’. У
РадБТР 28 (б\авя2) - ‘забавлявам, занимавам дете’.
П. Праслав.	—> бълг. б\ав(я) с посоченото значение, както и рус. б\авить,
укр. бавити ‘развличам, забавлявам’, сръб., хърв. и словен, бавити се/ЬаV^^^ зе
‘занимавам се’ (вж. БЕР пак там, Фасмер 1101, Скок 1124).
БАДЖАН\АК
Вар. баджан\ак, баджен\ак, бажан\ак, бажен\ак.
= Съпруг на сестра на съпругата П№. Нариц. и зват. (баджан\ак! наред с б\аджо!)
ф. Член. бадж\анакът ‘баджанак(ът) ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров 1 20 баджен\ак ‘мъж на женина сестра’. В БТР 20 и у
РадБТР 29 - ‘съпруг на балдъзата’. В РСБКЕ I 30, РБЕ I 375, СТРБЕ 29 - ‘всеки
един от съпрузите на сестри...’. У ДечТР 28 - ‘съпруг на балдъзата, на сестрата на
44

съпругата’.
П. Тур. Ъасг ‘кака, сестра’, Ьасапак ‘мъж на женина сестра’ (ТБР 37, ДТБ 19) —►
бълг. баджан\ак. МладЕР 13 отбелязва като сродно и стбълг. плшеногъ (пашен\ог^).
• Баджан\акови. Домът и семейството на баджан\ак]. Субстантивирано мн.ч. на
прил. баджан\аков.
БАДЖАН\АЧКА
= Съпруга на баджанак. Член. баджан\ачката ‘ баджаначка(та) ми’.
Р. Разг., диал. Спорадично в оказионална употреба (често шеговито [!]) в
приятелски или родово-семейни среди.
П. Тур. Ьасапак ‘мъж на женина сестра’ (ТБР 37) —> бълг. баджан]ак1 —►
баджан\ачка като паралелно образувание за ж.р. с нает, -ка (с преглас на съгл. /к/
—> /ч/ в края на основата).
Б\АЕ
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б|ае/) ф.
Р. Диал. На запад-югозапад в Радомирско, Дупнишко, Самоковско и Кюстендилско
(вж. к. 3+.Б.), но и в Ботевградско-Пирдопско. У МладБТР 98 - ‘брат по-голям от
други чеда в една челяд’. В РСБКЕ I 30 и РБЕ I 375 - ‘по-стар брат’. У Геров 120
(към б\ае) с пояснение: „по-млад брат всякога нарича по-старий б|ае”.
= Брат на баща <по-възрастен> /31+/; чичо.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Софийско, Панагюрско, Силистренско.
= Брат на съпруг <по-възрастен> /37+/; девер <по-възрастен>.
Р. Диал. Ареал с мозаично разпространение всред западни говори (Годечко,
Свогенско, Сливнишко, Самоковско, но и в някои говори в Кулско, Ботевградско-
Тетевенско).
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в отделни местни говори в Белоградчишко, Свогенско.
= Съпруг на сестра на съпруг <по-възрастни> /747+/; съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. Ареал с мозаично разпространение всред западни-югозападни говори (от
Белоградчишко до Дупнишко-Кюстендилско на юг).
П. Според авторите на БЕР I 26 б\ае е „гальовно съкратена форма от б\ате и
45

б|атико”, но свързано и с б\айо. У МладЕР 14 б\ае - зват. пад. от б\айо, но б\айо
също е начална зват. ф. от бай] наред с гал.-умал. б\айе!, б\ае!.
•	Б\аеви. Домът и семейството на б|ае|. Субстантивирано мн.ч. на прил. б\аев.
БАЙ
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Зват. ф. б\а(й)е!, б\айо!-.
Р. Диал. В БЕР I 26 (към б[ае) ‘по-голям брат, бате’ [?].
П. Според МладБТР 99 „скъсено от байо...” [?]. Възможна връзка с тур. Ьау
‘господин’, ‘богаташ’ (ТБР 48) едва ли може да се пренебрегва. Въпреки
указанието на БЕР I 26, наличието на бай в българската терминология за родство с
посоченото значение остава под съмнение.
Б\АЙКА
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~532+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>. Зват. ф. б1айко/, б\айке!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Дупнишко.
П. От същ. б^айо] —+ осн. б\ай- + нает, -ка по подобие на в\уйка (вж. вуйк\а),
стр\ика‘] и др.
Б\АЙКЕ
= Брат <по-млад> на съпруг /377; девер <по-млад>. Нариц. и зват. (б\айке!) ф.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Годечко, Самоковско.
П. Начална (гал.-умал.) зват. ф. от б\айка], б\айко2], придобила и нарицателна
функция.
Б\АЙКО!
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Момчилградско.
П. Най-вероятно съкратен вар. на боб\айко], буб\айко в и по детска реч.
•	Б\айкови. Домът и семейството на б\айко1]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
б\айков.
Б^ЙКО2
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\айко!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои говори на север (Кулско, Белоградчишко,
Никополско), в Средногорието (Панагюрско, гр. Копривщица), в Родопите
46

(Момчилградско) и в Беломорска Тракия (Ксантийско). Вж. к. 3+.Б. В РСБКЕ I 31 и
РБЕ I 380 - ‘по-стар брат’.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+ ~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори във Врачанско, Дупнишко.
= Брат <по-възрастен> на съпруг /37+/; девер <по-възрастен>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Ломско, Оряховско.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> П^1\ зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Кулско, Ломско.
= Съпруг на сестра на съпруг < по-възрастни» /747+/; съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Кулско, Видинско, Ломско.
П. Начална зват. ф. от б\айо] с нает, -ко, придобила и нарицателна функция. Срвн.
и б\айке.
•	Б\айкови, Домът и семейството на б\айко2]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
б\айков.
Б\АЙНО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\айно!) ф.
Р, Диал. У Геров 121, МладБТР 99, РБЕ I 380 ‘по-стар брат’.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг /747+/; съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Оряховско.
П. От същ. б\айо —> осн. бай- + нает, -но —> начална зват. ф. б\айно!, придобила и
нарицателна функция. МладБТР 99 посочва успоредица на б\айко! ~ б\айно! с
м\айко! ~ м\айно! като зват. ф. Срвн. и б\айко2, б\айчо.
•	Б\айнови. Домът и семейството на	Субстантивирано мн.ч. на прил.
б\айнов.
Б\АЙНОВИЦА
= Съпруга на брат <по-възрастни> /83+/; снаха от брат <по-възрастни>. Зват. ф.
б\айновице!.
Р. Диал. В някои местни говори в Разградско (вж. Китанова 282). У Геров 121 —
‘снаха от по-стар брат’. У МладБТР 99 (към б\айнов) - ‘жена б|айнова’. В РБЕ I 380
- ‘жена на по-стар брат по отношение на по-младите му братя, сестри и снахи’.
47

П. От същ. б\айно през съчет. б\айнова жена —> от разш. осн. байн-ов- + нает. -
ица. Срвн. и бр\атовица.
Б\АЙО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\айоГ) ф.
Р. Диал. Засвидетелствано е в различни говорни области (Видинско, Ловешко,
Ботевградско, Годечко, Софийско, Дупнишко, вж. Китанова 282). Вж. к. 3+.Б.У
МладБТР 99 - ‘по-голям брат’. В РСБКЕI 31 - ‘бае’[?].
= Съпруг на сестра <по-възрастни> П4+1', зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Разложко.
= Съпруг на сестра <по-възрастна> на съпругата /748+/; баджанак.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Кулско.
П. От осн. б\ай- + оконч. -о —► б\айо! като начална зват. ф., придобила и
нарицателна функция. Срвн. и б\айко2, б\айно, б\айчо.
• Б\айови. Домът и семейството на б\айо\. Субстантивирано мн.ч. на прил. б\айов.
Б\АЙЧЕ
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>. Нариц. и зват. (б\айче!) ф.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Софийско-Елинпелинско.
П. Начална (гал.-умал.) зват. ф. от осн. бай- с нает, -че, придобила и нарицателна
функция. Срвн. бр\атче и бр\атче!, в^уйче и в|_уйче/ и др.
Б\АЙЧО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\айчо!) ф.
Р. Диал. На север от Стара планина спорадично в Луковитско, Тетевенско, на юг -
в западното Средногорие (Пирдопско, Ихтиманско). Вж. 3+.Б. У Геров 122 —
‘батко’. У МладБТР 100 - с пояснение: „свойско обръщане от уважение към по-
голям брат или роднина”. В РСБКЕ 31, РБЕ1384 ‘по-стар брат’.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори от западното Средногорие (Пирдопско, гр.
Клисура).
= Брат на съпруг <по-възрастен> /37+/; девер <по-възрастен>.
48

Р. Диал. На север от Стара планина спорадично в Плевенско, Тетевенско, на юг - в
западното Средногорие (Пирдопско, гр. Клисура).
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в говори на северозапад (Врачанско, Белослатинско,
Берковско) и по западното Средногорие (Пирдопско, гр. Клисура, Карловско).
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг /747+/; съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. На север от Стара планина спорадично в Плевенско, Тетевенско, на юг - в
западното Средногорие (Пирдопско, Ихтиманско).
П. Начална зват. ф. от осн. бай- с нает, -чо, придобила и нарицателна функция.
Срвн. и б\айко2, б\айно, б\айо.
Б\АКЕ
= Брат на баща <по-възрастен> /31+/; чичо. Нариц. и зват. (б\аке!) ф.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Трънско.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг П41+/-, съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р, Диал. Спорадично в говори на север от Стара планина (Ломско, Монтанско,
Врачанско, Белослатинско, Плевенско, Тетевенско).
П. Начална гал.-умал. зват. ф. от б\ако21 с оконч. -е, придобила и нарицателна
функция. Срвн. и б\ае, б\ате, б\айче и др.
Б[4КО!
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (б|ако/) ф.
Р. Диал. Спорадично в северозападни говори (Монтанско, Оряховско,
Белослатинско). У МладБТР 101 - ‘баща’ с пояснение: „во свойско или галено
обръщане към него”.
П. Възможно е това значение да е вторично развито спрямо значенията на б|ако2|.
В РБЕ 1387 се посочва например като „обръщение към някого, обикновено по-стар,
за изразяване на иронично или покровителствено отношение” [?]. Срвн. и б|айко7,
б\анко!.
Б1АКО2
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\ако!) ф.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531 +~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
49

= Брат на съпруг <по-възрастен> /37+Г, девер <по-възрастен>.
= Съпруг на сестра «по-възрастни» ПЛ+Г, зет от сестра «по-възрастни».
= Съпруг на сестра «по-възрастни» на съпругата ПЛТ/-, съпруг на зълва «по-
възрастни».
Р. Диал. В северозападни говори от Ломско-Монтанско-Берковско до Луковитско-
Тетевенско на изток. Вж. к. 3+.Б. Спорадично и в Средногорието (Панагюрско-
Пазарджишко). Като название на по-възрастен брат е засвидетелствано и в говора
на гр. Кукуш (Беломорска Македония). У МладБТР 101 - ‘по-голям брат’. В РБЕI
387 - ‘бате, байко’.
П. Най-вероятно от б\айко2] с редуцирана основа след изпадане (елизия) на съгл.
/й/ (вж. МладБТР 101). Срвн. и б\ачо2 спрямо б\айчо, б\ае спрямо б\айо. Има
смислова и словообразувателна успоредица с б\атко], но от различни по форма
основи: ба(й)- и бат-/батъ-. И б\ако2 както б\айко2 е начална зват. ф., придобила и
нарицателна функция. РБЕ 1387 го посочва обобщено като „обръщение към
някого, обикн. по-стар, за изразяване на иронично или покровителствено
отношение” [?]. Вж. и б\акьо, б\атьо, б\ачо2.
• Б\акови. Домът и семейството на б\ако2]. Субстантивирано мн.ч. на прил. б\аков.
Б\АКЬО
Вар.: б\акьо, б\акю.
= Брат.«по-възрастен» /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\акьо!) ф.
= Син «по-възрастен» на брат или сестра на баща /531 +~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед «по-възрастен».
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Еленско (БДПМ VII 10), Разложко и
Странджа (БДПМ I 65). Вж. к. 3+.Б.
П. Най-вероятно от б\атьо] с характерния за тези говорни области преход на съгл.
/ть/ в /кь/ (вж. за това БДА-ОТ к. Ф102, Ф103, Ф105). Срвн. и б\ако2.
БАЛДУЬЗА
Вар.: балд\ъза, балдеза, балддза.
= Сестра на съпругата /48/. Зват. ф. [?].Член. балд\ъзата ‘балдъзатата ми’.
Р. Разг., диал. У Геров I 23, МладБТР 102, РСБКЕI 32, РБЕ I 21 - ‘женина сестра’,
‘сестра на съпругата’. В БТР 21 - ‘сестра на съпругата (спрямо съпруг)’. У ДечТР
50

29 - ‘сестра на съпругата’.
П. Тур. Ъа1с1и ‘балдъза’ (ТБР 41, ДТБ 21) —♦ бълг. балд\ъза, адаптирано с оконч. за
ж.р. -а. Вж. и баджан\ачка, св\естка.
От балд\ъза, осн. балдъз- са образувани и гал.-умал. вар. с (често оказионална)
употреба в разговорно-диалектни респ. родово-семейни среди: балд\ъзица (Геров I
23), балд\ъзка, балд\ъзче (вж. и МладБТР 102, РБЕ I 394).
• Балд\ъзини. Домът и семейството на базд^ъза^. Субстантивирано мн.ч. на прил.
базд^ъзин.
Б\АЛЕ!г
= Обръщение към баща /1!/; татко!.
= Обръщение към по-възрастен брат /3+/; батко!.
Р. Диал. В говора на гр. Котел и околните селища (вж. и Китанова 282).
П.В и по детска реч от модифицирана експресивна осн. баз- с оконч. -е за зват. ф.
Срвн. и б]азьо!.
Б\АЛЕ!2
= Обръщение към баба /21 !~22!/; бабо!.
Р. Диал. В някои местни говори в Тетевенско (Китанова 282) и Великотърновско.
П.В и по детска реч от модифицирана експресивна осн. бал- с оконч. -е за зват. ф.
Б\АЛЬб
Вар.: б\альо, б\алю.
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (б\алъо!) ф.
Р. Диал. На североизток в старопланински (гр. Котел и Котленско: м\оят б\алю
п\омнеше с\ичко...~) и мизийски говори (Шуменско, Преславско, Провадийско). У
Геров 123 - ‘тейко, тато’. У МладБТР 103 - ‘баща, татко’ с пояснение: „галено и
свойски”. У Дювернуа балю умал. от баща [?].
П. Начална зват. ф. (б\альо!), възникнала най-вероятно в и по детска реч и
придобила и нарицателна функция. От редуцирана осн. ба-, сродна по произход с
осн. бат-/батъ- (вж. МладЕР 16) и бай- + нает. -льо. Срвн. и б|ако7, б\анко‘.
БАЛЬО2
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко.
Р. Диал. В някои говори в Беломорска Македония (Леринско). Вж. к. 3+.Б. У
51

МладБТР 103 - ‘по-голям брат’ с пояснение: „галено и свойски”.
П. Начална зват. ф. (б\альо!), възникнала най-вероятно в и по детска реч и
придобила и нарицателна функция. От редуцирана осн. ба-, сродна по произход с
осн. бат-/бать- (вж. МладЕР 16) и бай- (срвн. б\атко, б\атьо, б\айо, б\айко2 и
под.), + нает. -льо. Срвн. и б\ако2, б\анко2.
•	Б\альови. Домът и семейството на б^альо2'). Субстантивирано мн.ч. на прил.
б\альов.
Б\АНДИЛЬ
= Мъж <неженен, млад>; ерген.
Р. Диал. В някои местни говори в Беломорска Македония (Костурско).
П. Алб. ЬапсНИ ‘хлапак’, ‘нехранимайко’, срвн. и алб. ЬапМ за ‘либе’, ‘уличница’
(ДДА 255) —» бълг. диал. б\андиль.
Б\АНКА
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. б\анке!.
Р. Диал. В БЕР 131 (към б\анко) - ‘кака’. У МладБТР 105 (към б\анко) с пояснение:
„обръщането се води и по рода на лицето, към което се отнася, та бива б\анка за
ж.р” [?].
П. Както показва и пояснението у МладБТР б\анка е паралелно образувание за ж.р.
спрямо б\анко2] с нает. -ка.
Б^НКО1
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (б\айно!) ф.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Котелско (срвн. и текст от нар. пес.: Пенке
ле, мила мамина, той ще си дойде б\анко ти...).
П. Оказионално пренасяне на значението от б\анко ‘по-възрастен брат’ към б\анко
‘родител, баща’ (вероятно през зват. ф. б\анко! в и по детска реч), което се
подсказва и от спорадичното разпространение на думата в посоченото вторично
значение. Срвн. и б\айко‘, б\алъо'.
•	Б\анкови. Домът и семейството на б\анко‘]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
б\анков.
Б\АНКО2
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко.
52

Р. Диал. У Геров I 24 - умал. от б\айо. В РБЕ 1409 - ‘по-стар брат’ (+ текст от нар.
пес.: Борянка дума б\анке си: байно ле, бате Стоене..., който насочва към източни
говорни области).
П. Начална зват. ф., възникнала най-вероятно в и по детска реч и придобила и
нарицателна функция. От видоизменена осн. ба-н-, сродна по произход с бат-
/бать- и бай- + нает. -ко. Срвн. б\атко, б\айко2 и др. У МладБТР 105 - с пояснение:
„свойско и галено обръщане към по-голям сродник или познат”. В РБЕ 1409 - с
пояснение: „обикн. в съчет. с мъжко собствено име - за интимно назоваване на по-
възрастен мъж или за обръщение към него...”. Вж. и б\альо2.
• Б\анкови. Домът и семейството на	Субстантивирано мн.ч. на прил.
б]анков.
БАТ
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Зват. ф.
б]ато!, б\атле!. Член. б\ат(ът) ‘кум(ът) ми’.
Р. Диал. В някои местни говори на югозапад в Разложко и на югоизток в Средецко.
Вж. к. 9. У МладБТР 110 батъ ‘отец’ [?] и ‘кум’. У ЦоневИст. III 289 бат - за
говора на гр. Якоруда, Разложко.
П. Праслав. *Ьа1-/Ьа1ъ- е кор.-осн. на многобройни названия за родство в
славянските езици (вж. Трубачев 21, Фасмер I 135). Но със значение ‘кум,
кръстник’ е засвидетелствано само в бълг. говори.
Б\АТА
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Зват. ф. б\ате!.
= Син <по-възрастен) на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг /747+/; съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. В западни говори от Годечко-Сливнишко до Кюстендилско-
Благоевградско на юг и в Западните покрайнини (Царибродско, Босилеградско). У
ГеровДоп. 15 - за говори в Благоевградско. Вж. к. 3+.А.
П. Праслав. *Ьа(-/Ьа(ь- е кор.-осн. на многобройни названия за родство в
славянските езици (вж. Трубачев 21, Фасмер I 135). Срвн. и б\ате, б\атко и др.
53

Б\АТЕ
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\ате!) ф.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
= Брат на съпруг <по-възрастен> /37+/; девер <по-възрастен>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг ПА1+Г, съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. Мозаично разпространено в говори от Вардарска и Беломорска Македония
и до Русенско-Търговишко-Елховско и Лозенградско-Чорленско (Беломорска
Тракия) на изток. В РСБКЕ136, РБЕ1431 - ‘по-стар брат’. В БЕР136 - ‘по-голям
брат’. Вж. к. 3+.А.
П. От осн. бат- (срвн. бат, б\ата, б\атко и др.) с оконч. -е като начална зват. ф.,
придобила и нарицателна функция. Срвн. и б\ати, б\атко, б\атьо.
В БТР 24 - ‘обръщение към по-голям брат или към по-възрастен близък човек’. В
РСБКЕ 136-37 и РБЕ 1431 - ‘по-стар брат’ с пояснение: „обикн. в съчет. с мъжко
собствено име - за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или
обръщение към него”. В СТРБЕ 34 - ‘по-голям брат по отношение на по-малък
брат или сестра’.
От б\ате, б^ати^ са образувани, вероятно в и по детска реч, и гал.-умал. зват. ф.
като б\атенка'., б\атенце!, б\атинка! със съчл. нает, -ен-ка, -ен-це, -ин-ка, които
оказионално могат да имат и вторично-нарицателна функция. В РБЕ 1432 б\атенка
с пояснения: „пренебрежително” и „фамилиарно обръщение обикн. към по-
възрастен мъж”.
• Б\атеви. Домът и семейството на	Субстантивирано мн.ч. на прил.
б\атев.
Б\АТИ
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\ати!) ф.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541/ или. на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> ПА+1', зет от сестра <по-възрастни>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг /747+/; съпруг на зълва <по-възрастни>.
54

Р. Диал. Мозаично разпространение (често наред с б\ате] и б\атьо]) - на изток от
р. Осъм в Северна България и на изток от Казанлъшко-Пловдивско-Първомайско в
Южна България. Вж. к. 3+.А.
П. Начална гал.-умал. зват. ф., придобила и нарицателна функция. От осн. бат-
(срвн. б\ата, б\ате и др.) с оконч. -и. Срвн. в и по детска реч и м\ами!, т\ати!,
д\еди! и др. Вж. и б\ате, б\атко, б\атьо и др.
БАТИН\АЙКА
Вар.: батин\айка, батин\айкя.
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. батин\айке!. Член. батин\айката ‘кумата ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Средецко (вж. Странджа 444).
П. От същ. батин\ая2] —> осн. батинай- + нает. -ка/-кя.
• Батин\айкини. Домът и семейството на батин\айка\. Субстантивирано мн.ч. на
прил. батин\айкин.
БАТИЩАЯ1
Вар.: батин\ая, батен\ая.
= Съпруга на брат <по-възрастен> /83+/; снаха от брат <по-възрастен>. Зват. ф.
батин\а(й)о!, батин\ае!. Член. батин\аята ‘братовата ми жена’.
Р. Диал. У МладБТР 110 и в РБЕ 1432 - ‘батева жена’.
П. Според МладБТР (пак там) от същ. б\ате (вж.) —> разш. осн. батин-/батен- +
нает, -ая (срвн. напр. стрин\ая,учин\ая и др.).
БАТИН\АЯ2
Вар.: батин\ая (батин\аа), батн\а(а).
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. батин\а(й)о!, батин\ае!. Член. батин\аята ‘кумата ми’.
Р. Диал. В говори от Пиринска Македония (Благоевградско, Разложко), Западните
Родопи (Велинградско, Пещерско) и на изток в Странджа (Елховско-
Малкотьрновско). У ГеровДоп. 15 - за говори в Разложко. У ЦоневИст. III 239
батин\аа - за говора на гр. Якоруда, Разложко. У Иванова 67 - в Югозападна
България. Вж. к. 89.
П. Според МладБТР 110 - от б\ате] или батъ* според значението. Всъщност
55

праслав. кор.-осн. *Ьа(-/Ьа1ь- (вж. бат, б\ата и под.) се съдържа тук в разширена
осн. бат-ин-/бат-ен-, към която се присъединява нает, -ая (ервн. напр. и стрин\ая,
учин\ая и др.). Вж. и батин\айка.
БАТ\ИНЯ
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. бат\иньо!. Член. бат\инята ‘кумата ми’.
Р. Диал. Спорадично (наред с батин\ая2]) в местни говори в Разложко. Вж. к. 89.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо бат] с нает. -иня. Срвн. и батин\ая2,
батлен\ая.
Б\АТКО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко ми. Нариц. и зват. (б\атко!) ф.
Р. Книж., разг., диал. Спорадично в западни говори (Врачанско, Годечко) и на
североизток в Еленско, Шуменско, Преславско. В РБЕ1433 - ‘бате’. У ДечТР 33 -
‘по-голям, по-стар брат’. Наличието на названието в текстове на книжовен език не
се подкрепя от определено диалектно (ареално) разпространение.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~-541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
Р. Разг., диал. В някои местни говори в Годечко, Ивайловградско.
= Брат на съпруг <по-възрастен> /37+/; девер <по-възрастен>.
Р. Разг., диал. В отделни местни говори в Луковитско, Дупнишко, Благоевградско.
= Съпруг на сестра <по-възрастен> П&1-, зет от сестра <по-възрастен>.
Р. Разг., диал. В отделни местни говори във Врачанско, Берковско, Свогенско и на
изток в Севлиевско, Великотърновско.
П. Начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. От праслав. кор.-осн. *Ьа(-
/Ьа1ъ—> бълг. бат- + нает. -ко. Срвн. т\атко, в\уйко и др. Основни значения в
слав. ез.: ‘баща’ и ‘по-стар брат’ - рус. б\атя, б\атюшка, укр. б\атько за ‘баща’,
сръб. диал. б\ато за ‘брат’ и ‘баща’, чеш. Ьа^а ‘по-стар брат’, словаш. Ьа1а, ЬаГко
‘баща’ и ‘по-стар брат’ и произв. ЬаИса ‘сестра’ и т.н. (вж. Трубачев 21, Фасмер I
135).
• Б\аткови. Домът и семейството на б\атко]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
б\атков.
56

Б\АТЛЕ
Вар.: б\атле, батл\е.
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Нариц. и
зват. (б\атле!) ф. Член. б\атлето ‘кум(ът) ми’, ‘кумчето ми’.
= Син на кум и кума /5.9-89/; кумче.
Р. Диал. На югозапад в местни говори в Разложко (батл\е) и на югоизток в
Средецко (б\атле). У ГеровДоп. 15	‘кум’ - за говори в Разложко. У
ЦоневИст. III 239 батл\е - за говора на гр. Якоруда. Вж. к. 9.
П. Начална умал. зват. ф. от бат] + нает, -ле, придобила и нарицателна функция.
•	Б\атлеви. Домът и семейството на б|шилеТ. Субстантивирано мн.ч. на прил.
б\атлев.
БАТЛЕН\АЯ
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. батлен\а(й)о! Член. батлен\аята ‘кумата ми’.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Разложко. Вж. к. 89.
П. От същ. б\атле ~ батл\е —> разш. осн. батлен- + нает. -ая. Срвн. батин\ая2 и
стрин\ая,учин\ая и др.
Б\АТО
- Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\ато!) ф.
Р. Диал. В български говори от Вардарска Македония (Мариово). Вж. к. 3+.А.
П. Начална зват. ф. с оконч. -о, придобила и нарицателна функция. Срвн.
д\ядо/д\едо, т\ато и др. Според Трубачев 21 и сръб. диал. б\ато за ‘брат’ и ‘баща’.
Б\АТОВЕ
= Обредни лица (съпруг и съпруга) - брачни свидетели и настойници на
младоженци /9+89/; кумове. Член. б\атовете ‘кумовете ми, ни’.
Р. Диал. Вж. бат и батин\ая2.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Вж. и
кр\ъстници, кумове.
•	Б]атови. Домът и семейството на бат] и батин\ая2], бат\иня].
Субстантивирано мн.ч. на прил. б\атов.
57

Б\АТЬО
Вар.: б\атьо (б\атю), б\акьо.
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\атьо!) ф.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> ПЬ*1‘, зет от сестра <по-възрастни>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг П^1\ съпруг на зълва <по-възрастни>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпругата /748+/; баджанак <по-възрастен>.
Р. Диал. Среднобългарски ареал с мозаично разпространение, който на запад се
ограничава по линията Свищов - Троян - Карлово - Девин - Гоце Делчев, а на
изток - по линията р. Янтра - Сливен - Тополовград - Свиленград - Крумовград.
Вж. к. 3+.А. У Геров I 27 и в РБЕ 1433 - ‘по-стар брат’. У МладБТР 109 б\ате и
б[атьо с пояснение: „свойско означение на по-голям брат, на по-възрастен мъж”. В
РСБКЕ137-‘бате’.
П. Начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. От осн. бать- (< праслав.
кор.-осн. *Ьа1-/Ьа1ь-) с оконч. -о. Срвн. с б\ато и т\ато/т\атьо, т\етьо. Вариантът
б\акьо е засвидетелстван в някои местни говори с преход на палатална съгл. /т 7 в
/к’/, напр. пак ’ вм. пат ’, зек ’ вм. зет бр\ак ’а вм. бр\ат 'а и под. (вж. БДА-ОТ к.
Ф102, Ф103, Ф105).
• Б\атьови. Домът и семейството на б\атъо]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
б\атъов.
Б\АТЬОВИЦА
= Съпруга на брат <по-възрастни> /83+/; снаха от брат <по-възрастни>. Зват. ф.
б\атъовице!.
Р. Диал. В местни говори в Маданско.
П. От същ. б\атьо, осн. бать- през съчет. б\атьова‘жена —► от осн. батьов- + нает.
-ица. Срвн. сходни словообразувания от л.и. на съпруга (мъжа) като Д\ойновица (<
Д\ойно), М\итъовица (< Митъо) и под.
Б\АЦЕ
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\аце!) ф.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
58

/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
Р. Диал. В местни говори в Монтанско-Врачанско (наред с б^цко^). Вж. к. 3+.В.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> П^Г, зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. В местни говори в Плевенско (наред с б|ачо2|).
П. От експресивно видоизменена осн. бац- + оконч. -е, като начална гал.-умал. зват.
ф. (в и по детска реч), придобила и нарицателна функция. Срвн. и б\ацко и б\аче,
б\ачи.
Б\АЦКО
= Брат <по-възрастен) /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\ацко!) ф.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
'/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
Р. Диал. В отделни местни говори в Монтанско-Врачанско (наред с б\аце]) и във
Вардарска Македония (Мариово). Вж. к. 3+.В.
П. От експресивно видоизменена осн. бац- + нает, -ко, като начална зват. ф.,
придобила и нарицателна функция. Срвн. и б\аце, б\атко, б\ачко2.
Б\АЧЕ!
= Обръщение към майка /2!/; майко!, мамо!.
Р. Диал. В отделни местни говори в Маданско.
П. Гал.-умал. зват. ф. (в и по детска реч) от експресивно видоизменена осн. бач- +
оконч. -е.
Б\АЧЕ
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\аче!) ф.
Р. Диал. Мозаично разпространение (наред с	и б|ачо2|) в различни говорни
области. На север от Стара планина - между реките Искър и Осъм (Никополско,
Плевенско, Ловешко) и на изток - в Поповско, Разградско. На юг от Стара планина
- в Западното Средногорие и Пазарджишко. На югозапад - ареал на б\аче, който
обхваща говори във Вардарска, Пиринска и Беломорска Македония между реките
Вардар и Места. Вж. к. 3+.Б. У ГеровДоп. 16 - ‘по-малък брат’- за говора на гр.
Кукуш.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
59

Р. Диал. В отделни местни говори в Свогенско.
= Брат на съпруг <по-възрастен> /37+/; девер <по-възрастен>.
Р. Диал. Неголям, сравнително компактен ареал на североизток в Русенско-
Разградско-Поповско. На юг от Стара планина - спорадично в Ихтиманско-
Пазарджишко.
= Съпруг на сестра <по-възрастен> /74+/; зет от сестра <по-възрастен>.
Р. Диал. В някои местни говори в Благоевградско, Разложко, Гоцеделчевско.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг /747+/; съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. Неголеми, сравнително компактни ареали в различни говорни области. В
Дунавската равнина - в Плевенско и на изток - в Русенско-Разградско-Поповско.
На юг от Стара планина - в Пазарджишко.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпругата /748+/; баджанак <по-възрастен>.
П. Начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. От редуцирана осн. ба- +
нает. -че. Срвн. и б\ае и б^аце.
Б\АЧИ!
= Обръщение към баща /1!/; татко!.
Р. Диал. В местни говори в Оряховско.
П. Гал.-умал. зват. ф. (в и по детска реч) от експресивно видоизменена осн. бач- +
оконч. -и. Срвн. и б\ачко‘.
Б\АЧИ
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\ачи!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Плевенско (наред с б\аче^). Вж. к. 3+.Б.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
Р. Диал. В местни говори в Белослатинско.
П. Начална гал.-умал. зват. ф. (в и по детска реч) от експресивно видоизменена осн.
бач- + оконч. -и, придобила и нарицателна функция. Срвн. и б\аче, б\ачко2.
Б\АЧКО'
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (б\ачко!) ф.
Р. Диал. У ГеровДоп. 16 - ‘баща’ (по текст от нар. пес.: б\ачко ле, стар боб\ачко
ле).
60

П. Най-вероятно съкратен вар. на боб\ачко] със същото значение. Срвн. и б\айко',
б\анко‘.
Б\АЧКО!
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б.ачко!) ф.
Р. Диал. В РБЕ I 436 - ‘бате’ (по нар. пес.: б\ае ле Иване, не гледай момата... вечер
на седенки, най я гледай, б\ачко, на голямата нива...).
П. Начална гал.-умал. зват. ф. (в и по детска реч) от експресивно видоизменена осн.
бач- + нает, -ко, придобила и нарицателна функция. Срвн. и б\аче, б\ачо2 и б\ацко.
Б\АЧО*
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (б\ачо!) ф.
Р. Диал. В говора на гр. Котел (наред с б^ьо1}).
П. Оказионално пренасяне на значението от б\ачо ‘по-възрастен брат’ към б[ачо
‘родител, баща’ (вероятно през зват. ф. б\ачо! в и по детска реч), което се подсказва
и от ограничената употреба на думата с посоченото вторично значение. Срвн. и
б\ако}, б\анко} и др.
Б^АЧО2
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+ ~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
Р. Диал. Мозаично в Дунавската равнина (често наред с б[аче1, б\ачи]) от
Оряховско-Плевенско до Силистренско-Разградско-Еленско на изток. На юг от
Стара планина - от Самоковско-Ихтиманско до Карловско-Пазарджишко на изток.
В Странджа - от Малкотърновско до Лозенградско-Визенско (Източна Тракия) на
юг. Вж. к. 3+.Б. У Геров I 28 - умал. от ‘байко, бако, бате’ [?]. У МладБТР 111 —
‘по-възрастен брат’ с пояснение: „дума за почетно отношение към връстен мъж
изобщо”. В РСБКЕI 37, РБЕ 1437 и СТРБЕ 34 - ‘бате’. В РБЕ (пак там)
илюстрирано с текст от нар. пес.: й|аз си венч\ецо тебе не давам, б]ачо ми го й с
косата кос\ил, б\атко ми гой с кола дов\езъл.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в Дунавската равнина източно от р. Искър (Плевенско) и на
североизток в Поповско-Разградско-Силистренско (често наред със св^ако?)-
61

Спорадично и на юг от Стара планина в Ихтиманско, Пазарджишко, Карловско
(често наред с б\айчо], б\ате]\
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг /747+/; съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в Дунавската равнина, предимно на изток-североизток
(Поповско, Разградско, Русенско, Силистренско), а на юг от Стара планина - в
някои говори в Пазарджишко.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпругата /748+/; баджанак <по-възрастен>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Поповско, Тутраканско.
П. Начална зват. ф. от експресивно видоизменена осн. бач- + оконч. -о (вероятно в
и по детска реч), придобила и нарицателна функция. Срвн. и б\аче, б\ачко2.
Препратката към брат в БЕР 137, 74-75 не допринася нищо за изясняване на
словообразувания като б\аче, б\ачо2 и под.
•	Б\ачови. Домът и семейството на б\ачо2]. Субстантивирано мн.ч. на прил. б\ачов.
Б\АША
= Мъж спрямо жена, с която е в брачна връзка ПГ, съпруг.
Р. Диал. В преселнически говори от Гюмюрджинско (Беломорска Тракия, вж.
Китанова 283).
П. Тур. Ьа$ ‘глава’ и ‘главен’, Ьа^а, Ьа$ат ‘по-възрастен брат’ и ‘възрастен оженен
брат’ (вж. СДДI 170, ДТБ 25) и диал. Ьа$а ‘съпруга’ (ДТБ пак там) —* бълг. диал.
б\аша. Срвн. и баиДацс?.
БАШ\АЙКО'
Вар.: баш\айко, баш\ейко, башейко и др.
= Баща на съпруг /17/; свекър. Нариц. и зват. (баш\айко!) ф.
Р. Диал. В някои говори в Беломорска Тракия (Гюмюрджинско).
П. Тур. Ьа$ ‘глава’ и ‘главен’ (СДД I 170, ДТБ 25) —» бълг. диал. баш ‘пръв’, ‘най-
голям’ (Геров I 29), ‘главен’, ‘пръв’ (БТР 24) —» произв. баш\айко със съчл. нает. -
ай-ко. Срвн. и боб\айко (буб\айко).
•	Баш\айкови. Домът и семейството на баш\айко1]. Субстантивирано мн.ч. на
прил. баш\айков.
БАНБДЙКО2
Вар.: баш\айко, баш\ейко, башейко и др.
62

= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (баш\айко!) ф.
Р. Диал. В местни говори в Източните Родопи (Кържалийско, Крумовградско,
Ивайловградско) и Беломорска Тракия (Ксантийско, Гюмюрджинско, Дедеагачко).
Вж. к. 3+.В.
= Брат <по-възрастен> на баща /31+/; чичо.
Р. Диал. В някои говори в Беломорска Тракия (Ксантийско, Гюмюрджинско).
= Брат <по-възрастен> на съпруг /37+/; девер <по-възрастен>.
Р. Диал. В някои говори в Беломорска Тракия (Ксантийско, Гюмюрджинско: на
мъж\ъ бр\ат ку йе п\о-гулъ\ам, н\ийъ кл\аваме ба>ш\айку).
= Съпруг на сестра <по-възрастни> П^+г, зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в Източните Родопи (Кърджалийско, Момчилградско,
Крумовградско, Ивайловградско) и Беломорска Тракия (Гюмюрджинско,
Дедеагачко).
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг ПАЛ*!', съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. В отделни говори в Ивайловградско.
П. Тур. Ьа$ ‘глава’ и ‘главен’ (СДД1170, ДТБ 25) и Ьада, Ьадат ‘по-възрастен
брат’, ‘възрастен, оженен брат’ (ТБР 45) —► бълг. диал. баш\айко със съчл. нает. -
ай-ко.
• Баш\айкови. Домът и семейството на баш\айко2]. Субстантивирано мн.ч. на
прил. баш\айков.
БАШ^ЦА1
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (баш\аца!) ф.
Р. Диал. У ГеровДоп. 16 - ‘по-голям брат’ - за говора на гр. Велико Търново.
П. Свързано е вероятно с тур. Ьа$а, Ьа^ат ‘по-възрастен брат’ (ТБР 45) —> бълг.
диал. баш\аца с неясен словообразувателен строеж. Споменатата в БЕР137
успоредица с бащ\ица не е очевидна.
БАШ]АЦА2
= Мъж спрямо жена, е която е в брачна връзка П/', съпруг.
Р. Диал. У ГеровДоп. 16 - с пояснение: „така жена именува мъжа си” - за говора на
гр. Велико Търново.
П. От пояснението у ГеровДоп. (пак там) не става ясно дали баш\аца се употребява
63

само като обръщение (баги\аца!) към съпруг или има и нарицателна функция. Вж. и
баш\аца!.
Б\АШЕ
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\аше!) ф.
Р. Диал. В отделни местни говори в Гюмюрджинско (Беломорска Тракия). Вж. к.
3+.В.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531 +~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
Р. Диал. В отделни местни говори в Ивайловградско (наред с б\ашко\).
П. Начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. Срвн. б\ате, б\аче и под.
Тур. Ьа?а, Ьа$ат ‘по-възрастен брат’, ‘възрастен оженен брат’ (ТБР 45, СДДI 170,
ДТБ 25) —> бълг. б\аше и б\ашко]. Срвн. и баш\айко2.
Б\АШКО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\ашко!) ф.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Гюмюрджинско (Беломорска Тракия). Вж.
к. 3+.В.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Ивайловградско (наред с б\аше'[).
П. Начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. Тур. Ьа§а, Ъа§ат ‘по-
възрастен брат’, ‘възрастен оженен брат’ (ТБР 45, СДД I 170, ДТБ 25) —> бълг.
диал. б\ашко, адаптирано с нает. -ко. Срвн. б\атко, б\ацко, б\ачко2 и баш\айко2,
б\аше.
Б\АШНЬО
Вар.: б\ашньо, б\ашню.
= Син, който прилича (физически или по нрав, поведение) на баща си /5*/.
Р. Диал. Спорадично в местни говори във Врачанско, Карловско (б\ашню).
П. От същ. бащ\а] —> осн. бащ- ~ баш- + нает. -нъо/(-ню). Срвн. и бащ\елко,
бащ\ичко и др.
Б\АШ0
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо. Нариц. и зват. (б\ашо!) ф.
64

Р. Диал. В РБГ 22 б\ашо, член. б\агиуту ‘дядо’ (деду ти, чулек, деду ти, ст\аруту,
б\ашуту) от говори в Гюмюрджинско (Беломорска Тракия).
П. От тур. Ьа$ ‘глава’ и ‘главен’ (СДДI 170, ДТБ 25) —► бълг. диал. б\ашо с
посоченото значение. Срвн. баш\айко!.
БА1ЩА
Вар.: баи^а (бащ\ъ, баще), башч\а.
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; татко > баща ми. Зват. ф. разг. бащ\а ми!.
Член. бащ\ата ‘баща ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 29 - ‘отец, родител’. В БТР 24 - ‘мъж по отношение
на своите деца’ и ‘мъж, който има чеда’. В РСБКЕ I 37 - ‘мъжът по отношение на
своите деца’ и ‘родител’. В РБЕ I 439 - ‘мъж по отношение на децата си’ и
‘родител’. В СТРБЕ 34 - ‘мъжът-родител’. У ДечТР 33 - ‘мъж по отношение на
своите деца’, ‘мъж, който има деца’. В УЕР I 90 - ‘мъж спрямо своите деца’. У
РадБТР 34 - ‘мъж спрямо собствените си деца’ и ‘мъж, който има деца’.
Разпространено е по цялата етнокултурна респ. етноезикова територия на
българите успоредно със суплетивни нариц. и зват. ф. като т\ата/т\ате!,
т\атко/т\атко!, т\ейко/т\ейко! и др.
П. Праслав. кор. *Ьа1-/Ьа1ъ-, свързан и с кор. *Ъга1-, от които произлизат редица
названия за лица в родство в славянските езици с основни значения ‘брат (по-
възрастен)’ и ‘баща’. Бълг. бащ\а от праслав. *Ьа1(1)]а би било специфично
развитие само за бълг. ез. и неговите диалекти. Срвн. стбълг. прил. вдщинъ спрямо
рус. същ. б|щия, б\атько, б\атюшка, укр. б\атьо, батьк\о, сръб. и хърв. Ьаса, чеш.
ЬаГа и под. (вж. БЕР I 37, Трубачев 18, Фасмер I 135, Таноцки 73). Според Добрев
1995: 65 следва да се вземат под внимание и успоредици на бълг. бащ\а с псща,
бакща в памирски ираноезични общности, откъдето и хипотезата за баща като
прабългарско (древнобългарско) наследство в българския език.
От бащ\а —> осн. бащ- е образувана и гал.-умал. ф. с нает, -ица: бащ\ица, зват. ф.
бащ\ице!. У Геров I 29 - с пояснение: „казва се по-често кога някой моли другиго за
нещо” [?]. У МладБТР 12 - с пояснение: „галено именуване на баща” и „милно
обръщение [?] към баща”. В БТР 24 - с пояснение: „галено или умалително
обръщение към баща”. В РБЕ 1441 и СТРБЕ 34 - гал.-умал. от баща.
65

0 В съчет.: гол\ям бащ\а ‘баща на бащата’ (МладБТР 111-112), ‘дядо’ (РБЕ 1439-
440); вт|ор(и> бащ\а ‘н|е р|оден баща, пастрок’ книж., разг., диал. - диалектен
ареал с мозаично разпространение предимно на юг от Стара планина от
Пирдопско-Карловско до Хасковско-Свиленградско и Ямболско-Елховско на юг-
югоизток. Вж. к. 1*.; вар. повт\орен баща е по-характерен за говори в Добруджа
(Силистренско, Добричко, Балчишко); дов\еден бащ\а, зав\арен бащ\а ‘н|е р|оден
баща, пастрок’; род\илен баща ‘роден баща’ - за говори в Пещерско (Китанова
295); стар бащ\а (I) със значение ‘баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо’ - у
Геров V 254-255 и у Иванова 232 и (II) със значение ‘обредно лице (обикновено
близък роднина на бащата на младоженеца), което по време на сватбената гощавка
се грижи за гостите’ (МладБТР 111-112, РБЕ I 439-440). Срвн. и стар т\атко (при
т\атко\) и ст\ари т\ата (при т\ата^.
• Б\ащини. Домът и семейството на бащ\а]. В РБЕ I 441 към б\ащин (+ текст от
нар. пес.:... да ни в селото заведеш, в селото у чичови си, че сетне у бащини си).
Субстантивирано мн.ч. на прил. б\ащин. В РБЕ (пак там) и със значение ‘роднини
откъм бащина страна’.
БАЩ\ЕЛКО
Вар.: бащ\елко, бащ\елкьо, башч\елкъо.
= Син, който прилича (физически или по нрав, поведение) на баща си 15*1.
Р. Разг., диал. В различни местни говори в Софийско, Самоковско (башч\елкъо),
Ботевградско, Пазарджишко (бащ\елкъо), Пловдивско. В РБЕ I 440 - ‘бащичко’. В
БЕР I 37 бащ\елкъо (наред с бащ\ичко, бащин\арко, бащ\ойкя и др.) - ‘който по
лице и характер прилича на баща си’.
П. От същ. бащ\ац—> осн. бащ- + съчл. нает. -ел-ко/-ел-кьо. Срвн. и бащ\енко,
бащ\ичко и др.
БАЩ\ЕНКО
= Син, който прилича (физически или по нрав, поведение) на баща си 15*1.
Р. Диал. В местни говори в Кюстендилско.
П. От същ. бащ\а* —> осн. бащ- + съчл. нает, -ен-ко. Срвн. и бащ\елко, бащин\арко,
бащ\ичко.
66

БАЩ\ИМ(Я)
= Приемам за/като и наричам (някого) баща.
Р. Диал. В БЕР I 37 (към бащ\а) - ‘имам някого като баща’ - за говори в Трънско.
П. От същ. бащ\а\ —> разш. осн. бащ-им- (срвн. побащим) —» глаг. бащ\им(я). Срвн.
и б\ащя.
Б\АЩИНА
Вар.: б\ащина, бащин\а, б\ащнина, бащнин\а.
= Откуп (в пари или дарове), който семейството на. момък дава на семейството на
мома при годежа.
Р. Диал. У Геров 129 - ‘пари и всичко друго, чтото момък дава на момини
родители, кога се годява’. У МладБТР 112 и РБЕI 41 - ‘откуп, който дава момък на
момините родители при годеж’.
= Наследство (имот, покъщнина, пари и др.) от баща.
Р. Разг., диал. У ГеровДоп. 17 - ‘бащинство’ [?] - за говора на гр. Ботевград. У
Геров 129 - ‘имане, останало от баща...’. У МладБТР (пак там) - ‘имотно наследие
от баща’. В БТР 24 - ‘имот или наследство от баща’. В РБЕ (пак там) - ‘имот,
имане, който е... останал от бащата’ (+ текст от нар. пес.: имам ли язе бащнина... и
дядовина-я нива, чиче, я ливада...?).
П. Стбълг. вкщинк ‘вид данък’ и ‘наследствен имот’ (БЕР 137 към бащ\а) —► бълг.
диал. б\ащина (б\ащнина - с разш. осн. бащн-). Срвн. и бащин\ия.
БАЩИН\АРКО
= Син, който прилича (физически или по нрав, поведение) на баща си /5*/.
Р. Диал. В БЕР 137 - ‘който по лице и характер прилича на баща си’.
П. От същ. бащ\а] —> разш. осн. бащ-ин- (< относ. прил. б\ащин) + съчл. нает, -ар-
ко. Срвн. и бащ\елко, бащ\енко, бащ\ичко.
Б\АЩИНИК
= Син <наследник на бащин имот> 15*1.
Р. Диал. В БЕР I 37 (към бащ\а) - ‘наследник на бащин имот’.
П. От същ. бащ\а] —> разш. осн. бащ-ин- (срвн. прил. б\ащин) + нает. -(н)ик. Срвн.
и б\ащиница.
67

Б\АЩИНИЦА
= Дъщеря <наследница на бащин имот> 16*1.
Р. Диал. В БЕР I 37 (към бащ\а) - ‘наследница на бащин имот’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо б\ащиник] с нает, -(н)ица.
БАЩИН\ИЯ
= Откуп (в пари или дарове), който семейството на момък дава на семейството на
мома при годежа.
Р. Диал. У Геров I 29 - ‘пари и всичко друго, чтото момък дава на момини
родители, когато се годява’. У МладБТР 112 (към бащин\а) - ‘откуп, що дава
момък на момини родители при годеж’. В РБЕ I 441 - ‘откуп, който дава момък на
момините родители при годеж’.
= Наследство (имот, покъщнина, пари) от баща.
Р. Разг., диал. У Геров (пак там) - ‘имане, останало от баща’. У МладБТР (пак там)
- ‘земя по законно наследство, обикн. от баща’. В РБЕ (пак там) - ‘имот, имане,
който е на бащата или е останал от бащата’. У Дювернуа 66, в БТР 24, СТРБЕ 34 и
у РадБТР 34 - ‘имот или наследство от баща’.
П. От същ. бащ\а\ —> разш. осн. бащин- (ервн. прил. б\ащин) + нает. -ия. Срвн. и
б\ащина и маичин\ия.
Б\АЩИНСТВО
= Битност на баща.
= Отношение на кръвно родство между баща и родните му деца.
Р. Книж., разг., диал. В РСБКЕ I 38 - ‘качество, състояние на баща’. В РБЕ I 442,
СТРБЕ 34 и у РадБТР 34 - ‘кръвно родство между баща и детето му’.
П. От същ. бащ\а] —> разш. осн. бащ-ин- (срвн. прил. б\ащин) + нает. -ство.
Б\АЩИЧКА
Вар.: б\ащичка, бащ\ичка.
= Дете, което прилича (физически или по нрав, поведение) на баща си /5*~6*/.
Р. Разг., диал. В местни говори в Ботевградско. У ГеровДоп. 17 - за говори на гр.
Копривщица и гр. Велико Търново: ‘дете, обикновено момче, което по много неща
се е метнало на баща си’ (цял б\ащичкаГ). У МладБТР 112 б\ащичка и бащ\ичко -
‘чедо, син или щерка, по чърти или нърав прилично на баща си’ (+ забележка:
68

„може и двете за общи род”). В БТР 24 б\ащичко и б\ащичка - ‘дете, което по
външни черти и характер прилича напълно на баща си’. В РСБКЕ1 38 б\ащичка и
б\ащичко - ‘дете, което прилича по външност и по характер на баща си’.
П. Според МладБТР 112 основата е разширена е притеж. нает, -ич —> произв. осн.
бащич- + нает. -ка. Срвн. и бащ\ичко и бащ\ойкя.
БАЩ\ИЧКО
Вар.: бащ\ичко, б\ащичко.
= Син, който прилича (физически или по нрав, поведение) на баща си /5*/.
Р. Разг., диал. В местни говори в Софийско. У ГеровДоп. 17 - за говори в Трънско
(ч\итави бащ\ичко, бащ\ичко др\уги!). В БТР 24 и РСБКЕ I 38 б\ащичко и
б\ащичка]. В РБЕ 1442 бащ\ичко ‘дете или възрастен син (дъщеря), които по
външност или характер приличат извънредно много на баща си’. У РадБТР 34
б\ащичко и бащ\ичко - ‘лице, което по външност или характер прилича на баща
си’. В СТРБЕ 34 - ‘лице, което по външни черти и характер прилича на баща си’.
П. От същ. бащ\а] —> разш. осн. бащ-ич- + нает. -ко. Срвн. б\ащичка и бащ\елко,
бащ\енко, бащин\арко.
БАЩ\ОЙКЯ
= Дете, което прилича (физически или по нрав, поведение) на баща си /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР I 37 (към бащ\а) - ‘който по лице и характер прилича на баща си’.
П. От същ. баи^а] —» осн. бащ- + съчл. нает, -ой-кя (срвн. сходни
словообразувания като дев\ойкя, стар\ойкя в западни български говори). Срвн. и
б\ащичка.
Б\АЩ(Я)
= Приемам за/като и наричам (някого) баща.
Р. Диал. В БЕР I 37 (към бащ\а) - ‘имам някого като баща’ - за говори в Трънско. У
ГеровДоп. 17 бащ\а, бащ\иш ‘казвам тато’ (+ текст от нар. пес.: прощ\авай,р\оде,...
в ч\ужда ще к\ъща да \ида, ч\ужда ще м\айка дам\айча, чужди ще баща да
бащ\а...\
П. От осн. на същ. бащ\а] —> глаг. б\ащ(я)/бащ(]а). Срвн. и бащ\имя.
Б\АЯ
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Зват. ф. б\айо!, б\айе! (б\ае!).
69

= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
= Брат на съпруг <по-възрастен> /37+/; девер <по-възрастен>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> П4+/', зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. Мозаично разпространение всред западни говори от Белоградчишко-
Белослатинско до Кюстендилско-Благоевградско на юг. Вж. к. 3+.Б.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпругата /748+/; баджанак <по-възрастен>.
Р. Диал. Спорадично в Софийско-Самоковско.
П. От осн. бай- + наст.-оконч. -а —> същ. б\ая /б\айа/, както при	т\ата] и
под. Срвн. и б\ае, б\айо.
Б\ЕБЕ
= Дете <непроходило, невръстно /5*~6*/. Нариц. и зват. (б\ебе! наред с произв.
б\ебчо!, б\ебко!) ф.
Р. Книж., разг. У МладБТР 114 - ‘дете новородено’, ‘дете, докле проходи’. В БТР
25 - ‘малко детенце, обикновено непроходило’, ‘пеленаче’. В РСБКЕ I 38, РБЕ I
445-456, СТРБЕ 35 и у РадБТР 34 - ‘малко, непроходило дете’.
П. Според БЕРI 38 заемка от фр. ЬеЬе\ според БТР (пак там) - от англ. ЪаЬу [?].
Показателно е, че думата не е посочена у Дювернуа и Геров, т.е. била е възприета в
бълг. ез. около началото на XX в.
От б\ебе, осн. беб-, са произведени гал.-умал. вар. с обичайна или оказионална
употреба в родово-семейни среди: б\ебенце, б\ебинка, беб\онка, б\ебче, б\ебченце и
др.
БЕБ\Е!
= Обръщение към брат <по-възрастен> /3+!/; бате!, батко!.
Р. Диал. В местни говори в Петричко. У Геров I 30 беб\е - като синоним на б\ае,
б\айко2, б\ате, б\аче. У МладБТР 114 беб\е с пояснение: „само зват. вм. бае...” [?].
П. Най-вероятно е регионално (локално) явление, възникнало в и по детска реч.
Според МладБТР (пак там) от обръщение б\ае бе! [?]. Срвн. и б\еби!, б\ебо.
БЕБ\ЕК
Вар.: беб\ек, б\ебек.
= Дете <непроходило, невръстно /5*~6*/; бебе. Нариц. и зват. (беб|ек/) ф.
70

Р. Диал. В местни говори в Петричко, Дойранско (Беломорска Македония). В БЕРI
38 б\ебек за ‘едро бебе’ - за говора на гр. Габрово.
П. Тур. ЬеЬек ‘бебе, кърмаче’ (ТБР 49, ДТБ 26) —> бълг. диал. беб\ек със същото
значение. Възможно е обаче габровският вар. б\ебек да е производно от б\ебе, осн.
беб- + нает. -ек.
Б\ЕБИ!
= Обръщение към брат <по-възрастен> /3+!/; батко!.
Р. Диал. В местни говори в Дедеагачко (Беломорска Македония).
П. Срвн. и беб\е!, б\ебо.
Б\ЕБО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и звдт. (б\ебо!) ф.
= Брат на съпруг <по-възрастен> /37+/; девер <по-възрастен>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. В местни говори в Петричко и в Гевгелийско, Струмишко (Вардарска
Македония) и Ениджевардарско, Солунско (Беломорска Македония). Вж. к. 3+.В.
П. Начална зват. ф. от осн. беб- (срвн. беб\е!, б\еби!) + оконч. -о, придобила и
нарицателна функция. Срвн. и б\айо, б\ато и др.
• Б\ебови. Домът и семейството на б\ебо]. Субстантивирано мн.ч. на прил. б\ебов.
БЕБ\ОК
= Дете <непроходило, невръстно> /5*~6*/; бебе.
Р. Диал. В говора на гр. Годеч и Годечко {на беб\око п\еленетему б\еу готови
однапр\етка, ТБД X 157).
П. От същ. б\ебе] —► осн. беб- + нает, -ок —► същ. беб\ок с гал.-умал. оттенък (срвн.
напр. брат\ок спрямо брат, син\ок спрямо син и др.).
БЕЦАЛКА
= Жена (мома), пристанала на мъж (момък); пристануша.
Р. Диал. В БЕР 1 106-107 (към б\ягам) - ‘мома пристанушка’.
П. От глаг. б\ягам (диал. вар. б\егам) ‘приставам на мъж’ (РБЕI 902-903) —► осн.
бег- + съчл. нает, -ал-ка. Срвн. и бег\улка.
БЕГ\УЛКА
= Жена (мома), пристанала на мъж (момък); пристануша.
71

Р. Диал. В някои местни говори в Софийско (вж. Соф. край 274). В БЕР I 106-107 -
‘мома пристанушка’.
П. От глаг. б\ягам (диал. вар. б\егам) ‘приставам на мъж’ (РБЕI 902-903) —► осн.
бег- + съчл. нает, -ул-ка. Срвн. и бег\алка.
БЕЗД\ЕТЕЦ
= Мъж (съпруг) без свои родни деца П*Г, бездетен мъж.
Р. Диал. В местни говори в Разградско. У Геров I 32 - ‘който не е добивал и който
няма деца’.
П. От прил. безд\етен през съчет. безд\етен мъж (съпруг) —> осн. бездет- + нает. -
ец. Срвн. и безд\еткин, безд\етник, безд\еток и безч\едец.
БЕЗД\ЕТИЕ
= Лично или семейно състояние без свои родни деца.
Р. Книж., разг. В РБЕ I 471 - ‘бездетство’ (по текст от Г. Караславов: „... пръскаха
ги с вода... против малокръвие и безд\етие”).
П. Стбълг.	(МладБТР 121 към безд\етен) —► бълг. безд\етие. Срвн. и
безд.етност, безд\етство.
БЕЗД\ЕТКА
= Жена (съпруга) без свои родни деца /8*/; бездетна жена.
Р. Разг., диал. В западни и югозападни говори във Врачанско, Кюстендилско, в
Западните покрайнини (Босилеградско). У Геров I 32 - ‘която не е раждала и която
няма деца’. В БТР 27 - ‘омъжена жена, която не е раждала’. В РСБКЕ I 42 - ‘жена,
която не може да ражда деца’. В РБЕ 1471 - ‘омъжена жена, която няма свои деца,
не е раждала или не може да роди’.
П. От прил. безд\етен през съчет. безд\етна жена (съпруга) —► осн. безд\ет- +
нает. -ка. Срвн. и безд\еткина, безд\етница.
БЕЗД\ЕТКИН
= Мъж (съпруг) без свои родни деца /7*/; бездетен мъж.
Р. Диал. В някои местни говори в Тетевенско и Разградско. У Геров I 32 - ‘който не
е добивал и който няма деца’. МладБТР 121 към безд\етен. В РБЕ I 471 -
‘бездетник’.
П. Вероятно кръстоска между безд\етник( и безд\еткина(.
72

БЕЗД\ЕТКИНА
Вар.: безд\еткина, бездетк\ина, безд\еткиня, бездетк\иня.
= Жена (съпруга) без свои родни деца /8*/; бездетна жена.
Р. Диал. В местни говори в Софийско (вж. Соф. край 197), Самоковско
(бездетк\иня, бездетк\ина) и в Добруджа (Силистренско: безд\еткиня,
бездетк\иня). У Геров I 32 - ‘която не е раждала и която няма деца’. У Дювернуа
73 бездеткиня ‘бездетна жена’. В РБЕ1471 - ‘омъжена жена, която няма свои деца,
не е раждала или не може да роди’.
П. От прил. безд\етен през съчет. безд\етна жена (съпруга) —> осн. безд\ет- +
нает. -кина/-киня. Срвн. и безд\етка, безд\етница.
БЕЗД\ЕТНИК
= Мъж (съпруг) без свои родни деца /7*/; бездетен мъж.
Р. Диал. В различни местни говори на северозапад (Кулско) и североизток
(Великотърновско, Шуменско). У Геров I 32 - ‘който не е добивал и който няма
деца’. В БТР 27 - ‘женен човек без деца’. В РБЕ 1471 - ‘женен мъж, който няма
свои деца’.
П. От прил. бездушен през съчет. безд\етен мъж (съпруг) —> осн. бездет(н)- +
нает. -(н)ик. Срвн. и безд\етец, безд\еткин и безч\едник.
БЕЗД\ЕТНИЦА
= Жена (съпруга) без свои родни деца /8*/; бездетна жена.
Р. Диал. I 32 - ‘която не е раждала и която няма деца’. В РБЕ 1471 - ‘омъжена
жена, която няма свои деца, не е раждала или не може да роди’. В БТР 27 към
безд\етник(.
П. От прил. безд\етен през съчет. безд\етна жена (съпруга) —► осн. бездет(н)- +
нает, -(н)ица. Срвн. и безд\етка, безд\еткина и безч\едница.
БЕЗД\ЕТНОСТ
= Лично или семейно състояние без свои родни деца.
Р. Книж. В РБЕ I 471 - ‘бездетство’.
П. От прил. безд\етен —у осн. бездетн- + нает, -ост (вж. Граматика II 64). Срвн. и
безд\етие, безд\етство.
73

БЕЗД\ЕТОК
= Мъж (съпруг) без свои родни деца /7*/; бездетен мъж.
Р. Диал. В местни говори в Софийско (вж. Соф. край 285) и в Западните
покрайнини (Босилеградско).
П. От прил. бездушен през съчет. безд\етен мъж (съпруг) —> осн. бездет- + нает. -
ок. Срвн. и безд\етец, безд\етък и безд\еткин, безд\етник.
БЕЗД\ЕТСТВО
- Лично или семейно състояние без свои родни деца.
Р. Книж. У Геров I 32 - ‘нямане деца’. В БТР 27 - ‘състояние на бездетен’. В РБЕI
471 - с пояснение: „неспособност да се имат свои, рождени деца; нямане на свои
деца”.
П. Стбълг. ве^дътьстко (МладБТР 121 към бездушен) —> бълг. безд\етство. Срвн. и
безд\етие, безд\етност.
БЕЗД\ЕТЪК
= Мъж (съпруг) без свои родни деца /7*/; бездетен мъж.
Р. Диал. В някои местни говори във Видинско, Луковитско.
П. От прил. безд\етен през съчет. безд\етен мъж (съпруг) —> осн. бездет- + нает,
нает. -ък. Срвн. и безд\етец, безд\еток и бездуткин, безд\етник.
БЕЗ\ИМКА
Вар.: без\имка, биз\имка.
= Дъщеря, родена последна в семейството /6*/; изтърсак.
Р. Диал. У ГеровДоп. 23 биз\имка - за говора на гр. Габрово (по нар. пес.: най-
малка Радка биз\имка). В БЕР 140 без\имка ‘последнородна дъщеря на родители’.
В РБЕ I 480 - ‘дъщеря, която е родена последна’ (по нар. пес.: той има девет
дъщери, дес\ета й Димка безимка;... осем са били кръщани, девета черка
безимка... Текстът със съчет. черка безимка свидетелства, че названието се среща и
в западни български говори).
П. Според БЕР I 40 и III 786 без\имка /~биз\имка/ е вар. на мез\инка ~ миз\инка по
народна етимология: ‘най-малка (новородена) дъщеря’ —> ‘дъщеря бебе (още) без
име’. Срвн. за ‘некръстена още’, т.е. ‘безименна още дъщеря бебе’ и г\олка, к\ушла,
ч\орка и под. Вж. без\имче ~ биз\имче и миз\инец.
14

БЕЗ\ИМЧЕ
Вар.: без\имче, биз\имче.
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В някои местни говори в Първомайско.
П. Както без\имка ~ биз\имка\ и без\имче ~ бизимче е най-вероятно преосмислено
по народна етимология от миз\имче‘\.
БЕЗМ\ ЪЖОВНИЦА
= Жена, останала без мъж (съпруг).
Р. Диал. В БЕР IV 373-374 (към мъж) - за говора на гр. Стралджа. У Геров I 33
само прил. безмъжний ‘дето няма мъж’ и съчет. безмъжна жена ‘която няма мъж’.
В БЕР 1489 само прил. безм\ъжен ‘за жена - която няма мъж, съпруг’.
П. От съчет. без мъж —► произв. осн. безмъж- (срвн. и прил. безмъжен, безмъжна)
+ съчл. нает, -ов-ница.
БЕЗР\ОДКА
= Жена (съпруга) без свои родни деца /8*/; бездетна жена.
Р. Диал. В говори от Пиринска Македония (Разложко, Гоцеделчевско) и Западните
Родопи (Велинградко).
П. От прил. безр\оден ‘без рожба, без плод’ (МладБТР 130), ‘който не дава плод,
рожба’ (БТР 31), ‘неплодороден, безплоден’ (РБЕI 520) —► осн. безрод- + нает. -ка.
Срвн. и безд\етка и др.
БЕЗЧ\ЕДЕЦ
Вар.: безч\едец, безч\адец.
= Мъж (съпруг) без свои родни деца /7*/; бездетен мъж.
Р. Диал. У Геров I 37 безч\адец ‘който няма чадо’. У МладБТР 133 безч\едец (към
прил. безчед). В РБЕ I 541 безч\адец ‘човек, който няма деца’, ‘бездетен човек’.
П. От прил. безч[еден (< етбълг. бс^чадьнъ ‘безроден’ СтбР I 62) —► осн. безчед- +
нает. -ец. Срвн. и безд\етец.
БЕЗЧ]ЕДИЕ
Вар.: безч\едие, безч\адие.
= Лично или семейно състояние без свои родни деца.
75

Р. Диал. У Геров I 37 безч\адие ‘нямане чедо’. У МладБТР 133 безч\едие ‘състояние
без деца’. В РБЕ I 541 безч\адие ‘бездетност, безплодие’.
П. Стбълг. бс^чадик (МладБТР пак там) —> бълг. безч\едие. Срвн. и безд\етие.
БЕЗЧ\ЕДКА
Вар.: безч\едка, безч\адка.
= Жена (съпруга) без свои родни деца /8*/; бездетна жена.
Р. Диал. В местни говори в Санданско. У Геров I 37 безч\адка ‘която няма чедо’. У
МладБТР 133 безч\едка. В РБЕ I 541 безч\адка ‘бездетна жена’.
П. От прил. безч[еден (< стбълг. бс^чадьнъ ‘бездетен’ СтбР I 62) —> осн. безчед- +
нает. -ка. Срвн. и безд\етка и безч\едница.
БЕЗЧ\ЕДНИК
= Мъж (съпруг) без свои родни деца /7*/; бездетен мъж.
Р. Диал. В Пиринска Македония (Петричко) и в някои български говори във
Вардарска и Беломорска Македония (Гевгелийско, гр. Кукуш).
П. От прил. безч\еден (< стбълг. б^чадьнъ ‘бездетен’ СтбР I 62) —> осн. безчед- ~
безчед(н)- + нает. -(н)ик. Срвн. и безд\етник.
БЕЗЧ\ЕДНИЦА
Вар.: безч\еднииа, безч\ъдница.
= Жена (съпруга) без свои родни деца /8*/; бездетна жена.
Р. Диал. В някои местни говори в Свищовско (безч\ъдница) и Петричко
(безч\едница).
П. От прил. безч\еден (< стбълг. бс^чадьнъ ‘бездетен’ СтбР I 62) —► осн. безчед- ~
безчед(н)- + нает, -(н)ица. Срвн. и безд\етница и безч\едка.
Б\ЕЙКО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (б\ейко!) ф.
Р. Диал. В някои български говори в Ксантийско (Беломорска Тракия).
П. Възможно е б\ейко да е фонетичен вар. на б\айко2^. Но наличието на беб\е!],
б\еби!], б\еб(Д в съседни южнобългарски говори насочва и към една модифицирана
(експресивна) осн. бей- + нает, -ко или -чо (вж. б\ейчо).
76

Б\ЕЙЧО
= Брат <по-млад> /37. Нариц. и зват. (б\ейчо!) ф.
Р. Диал, В някои български говори в Ксантийско (Беломорска Тракия).
П. Вж. б\ейко.
БЕК\ЯР
БЕК\ЯРИН
= Мъж <неженен>; ерген.
Р. Разг., диал. У Геров I 38 бек\яр, бек\ярин ‘който няма жена’. У МладБТР 135,
БТР 33, РБЕ I 549 - ‘неженен мъж’. В БЕР I 41 - ‘мъж, който живее без семейство’.
П. Тур. Ьекаг ‘неженен (мъж) ерген’ (ТБР 50, ДТБ 28), бълг. бек\яр и бек\ярин
(адаптирано с нает. -ин).
БЕК\ЯРКА
= Жена <неомъжена>; ерг\енка.
Р. Разг., диал. В РБЕ I 549 - ‘неженена жена’ [?!].
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо бек\яр] с нает. -ка. Срвн. и ерг\енка.
БЕКЯРЛ]ЪК
= Битност (живот) в безбрачие; ергенство.
Р. Разг., диал. У Геров I 38 - с пояснение: ‘кога няма някой жена...’. В БТР 33 -
‘живот на бекярин’. В РБЕ I 550 - ‘положение, състояние, живот на бекяр’.
П. Тур. ЬекагЬк ‘състояние на ергенин’, ‘ергенство’ (ТБР 50, ДТБ 28) —* бълг.
бекярл\ък. Срвн. и бек\ярство, бек\ярщина и ергенл\ък.
БЕК\ЯРСТВО
= Битност (живот) в безбрачие; ергенство.
Р. Разг., диал. У Геров I 38 - е пояснение: „кога няма някой жена...”. В БТР 33 -
‘живот на бекярин’. В РБЕ I 550 - ‘положение, състояние, живот на бекяр’.
П. От същ. бек\яр] —> осн. бекяр- + нает. -ство. Срвн. и бек\ярлък, бек\ярщина и
ерг\енство.
БЕК\ЯРЩИНА
= Битност (живот) в безбрачие; ергенство.
Р. Разг., диал. У Геров I 38 - с пояснение: „кога няма някой жена...” (+ текст от нар.
пес.: веке ми се сдодеяло от овая бек\ярщина, само легни, само стани... со нозеве
77

во скутови, който насочва - -овая, нозеве, во, скутови - към български говори във
Вардарска Македония - Дебърско, Охридско, Битолско). В РБЕI 550 - диал.
‘положение, състояние на бекяр’.
П. От същ. бек|яр| —> осн. бекяр- + нает, -щина (вж. Граматика II 64). Срвн. и
бекярл\ък, бек\ярство.
БЕР\ИДОМ
Вар.: бер\идом, берид\ом.
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. У Геров I 39 берид\ом ‘пестовен, трудолюбив домакин’. У МладБТР 142 -
с пояснение: „който умее да строи домашното благо с работа, с пестовност, с добър
нърав”. В БЕР 143 (към бер\а) - ‘добър къщовник’.
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на глаг. бер(а) диал. ‘събирам, трупам,
подържам’ и същ. дом със съединителен формант -и-. Срвн. и сбер\идом, креп\идом
и берид\омник.
БЕРИДОМКА
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Диал. У Геров I 39 - ‘пестовна, трудолюбива домакиня’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо бер\идом^ с нает. -ка. Срвн. и
берид\омница, берок\укница.
БЕРИД\ОМНИК
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. У Василева 146-155 - за говор от Казанлъшко, Асеновградско. У МладБТР
142 (към бер\идом).
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на глаг. бер(а) и кор.-осн. на същ. дом със
съединителен формант -и- и нает. -ник. Срвн. и бер\идом, берок\ъщник.
БЕРИД\ОМНИЦА
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Диал. У МладБТР 142 (към бер\идом).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо берид\омник] с нает. -ница. Вж. и
берид\омка, берок\укница.
78

БЕРОК\УКНИК
Вар: берок\укник, бер\окукник.
= Мъж (съпруг) - къщовник 11*1.
Р. Диал. У ГеровДоп. 22 бер\окукник ‘който заляга за къщата си’ - за говора на гр.
Прилеп (Вардарска Македония).
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на глаг. бер(а) диал. ‘събирам, трупам,
подържам’ и диал. същ. к|укя ‘къща’ —> осн. кук- със съединителен формант -о- и
нает. -ник. Вж. и берид.омник, берок\ъщник.
БЕРОК\УКНИЦА
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 22 - ‘която заляга за къщата си’ - за говора на гр. Прилеп
(Вардарска Македония).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо берок\укник\ с нает. -ница. Вж. и
берид\омка, берид\омница.
БЕРОК\ЪЩНИК
= Мъж (съпруг) - къщовник 11*1.
Р. Диал. В БЕРI 43 - ‘добър къщовник’.
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на глаг. бер(а) диал. ‘събирам, трупам,
подържам’ и на същ. къща със съединителен формант -о- и нает. -ник. Вж. и
сбирок\ъщник и сбирод\омник.
Заб.: Предполагаемо паралелно словообразувание за ж.р. спрямо берок\ъщник с
феминална нает, -ница, т.е. *берок\ъщница (ервн. берид\омница, берок\укница) не е
засвидетелствано.
БЕСЛЕМ\Е
= Дете, прието за отглеждане в семейството на приемни родители /5*~6*/;
хранениче.
Р. Диал. В говора на гр. Кукуш (Беломорска Македония). У МладБТР 143 - ‘хранен
на готово’, ‘храненик’ [?]. В БЕР 144 и РБЕ I 577 - ‘храненик’.
П. Тур. Ьез1етек ‘храня’, ‘кърмя’, ‘отглеждам’ —► същ. Ъе$1ете ‘храненик’ (ДТБ
30), ‘храненик, използван като слуга’ (ТБР 54) —> бълг. диал. беслем\е ‘храненик’,
‘хранениче’.
79

БИБ\А
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо. Зват. ф. б\ибо!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Родопите (Девинско, Асеновградско,
Маданско).
П. Тур. ЬаЬа ‘баба’, ЬйуикЬаЪа ‘дядо’ (ТБР 36, ДТБ 18) —> наред е бълг. диал.
баб\а'[, боб[а"[ и биб\а, възникнало вероятно в и по детска реч.
Б\ИДЖО
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват (б\иджо!) ф.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Гоцеделчевско, източно от р. Места.
П. Най-вероятно експресивно образувание, възникнало в и по детска реч, свързано
по произход с ам\иджа, м\идж(Д.
БИЗ\АЛЬЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (вж. и Пир. край 635).
П. От диал. глаг. биз\а(я) ‘бозая’ —» осн. биз- + съчл. нает. -(а)ль-че. Срвн. и
и боз\айниче, сук\алче, циц\алче.
БИЗ\ЯЛЯ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У ГеровДоп. 23 - за говора на с. Плевня, Драмско (Беломорска Тракия).
П. От диал. глаг. биз\а(я)/биз\я(я) ‘бозая’ —» осн. биз-/бизъ- + разш. нает. -
(я)ля1алъа/. Срвн. и биз\алъче.
Б\ИКО
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо. Нариц. и зват. (б\ико!) ф.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Драмски Чеч (Беломорска Македония).
П.В и по детска реч от съкр. кор.-осн. би- (< биб\а] ‘дядо’) + нает, -ко, като
начална гал.-умал. зват. ф., придобила и нарицателна функция.	;
БИРК\УША
Вар.: бирк\уша, берк^ша.
= Обредно лице (жена) с определени функции по време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. В БЕР I 44 беркуша [?] ‘зълва по време на сватба’ - за местни говори в
Драмско (Беломорска Тракия).
80

П. Според БЕР (пак там) - „неясно; вероятно от глаг. бера” [?]. По-вероятно е, че
бирк\уша е регионално образувание от начално алб. Ьгг ‘син’ —> арум. Ьгг, Ьгго гал.
за ‘дете’, ‘чедо’ и алб. прил. Ь1гко —» арум. Ьггси ‘драг’, ‘хубав’ (вж. ДДА 273-274)
—> бълг. диал. б\иро ‘дете’, ‘чедо’ (Костурско) и бирк\уша за ‘момиче, девойка’ с
осн. бирк- и нает, -угиа —> ‘шаферка’.
Б\ИРО
= Дете /5~6/; чедо.
Р. Диал. В местни говори в Костурско (Беломорска Македония).
П. Алб. Ъ1г ‘син’, арум. Ъ1г, Ьгго гал. ‘дете’ (ДДА 273) —» бълг. диал. б\иро със
същото значение. Срвн. и бирк\уша.
БЛ\ИЖЕН
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Книж. У Геров 156 - ‘роднина’. У МладБТР 167 - ‘близък по родство и
потекло’. В РСБКЕ I 67 - ‘близък’. В РБЕI 659 бл\ижни мн.ч. ‘хора, свързани с
тясна роднинска връзка’.
П. Стбълг. баижьньи ‘близък, сродник, роднина’ (СтбР I 89), ‘близък, който е в
тесни роднински... връзки’ (ДавРИПК 32) бълг. бл\ижен със същото значение.
Срвн. и стбълг. същ. ближикк ‘близък човек, роднина, родственик’ (СтбР пак там),
от което не е засвидетелстван новобългарски наследник. Срвн. и бл\изък.
★БЛИЖИКА
= Член (мъж, жена) на семейно-родова общност; роднина.
Р. В стбълг. ближикк ‘близък, свой човек’, ‘роднина, родственик’ (вж. СтбР I 89:
Брд.т*ргтх моегд ркди I ближнкъ мо1^ъ...), ‘роднина, родственик...’ (вж. РСтбЕ 65).
П. От прил. ближьни ‘близък’ и ‘близък, сродник, роднина’ (вж. СтбР I 89: ближьни
мм дллече стлшьл) —> редуц. осн. ближ- + нает, -икл —> същ. ближикл с посоченото
значение. Срвн. и бл\ижен.
БЛ\ИЖНИ
БЛ\ИЖНИТЕ
81

= Членове на семейно-родова общност; роднини.
Р. Книж. В РБЕ I 659 (към бл\ижен) бл\ижни, бл\ижните ‘хора, свързани с тясна
роднинска връзка; сродници, роднини, близки’ (по текст от Л. Каравелов -... онзи
човек, който няма любов към... своите... бл\ижни; всеки от тях обичал... да
изисква от'бл\йжните си любов и почитание).
П. Стбълг. Ближьньи ‘близък, сродник, роднина’ (СтбР I 89-90), бълг. бл\ижни, член.
бл\ижните с посоченото значение. Срвн. и бл\изки, бл\изките и бл\изни, бл\изните.
БЛ\ИЗЕН
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. В някои местни говори в Драмско (Беломорска Тракия, РБГ 25).
П. От кор.-осн. близ- + нает, -ен —> прил. бл\изен —» същ. бл\изен с посоченото
значение. Срвн. и бл\изък, бл\ижен.
БЛ\ИЗКА
= Член (жена) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Книж., разг., диал. (Напр.: тя ми е бл\изка, пралеля ми се пада.)
П. От прил. бл\изък ‘който е... свързан с някого по произход’ (РБЕ I 663-664), ж.р.
бл\изка —»бл\изка като обособено съществително с посоченото значение.
БЛ\ИЗКИ
БЛ\ИЗКИТЕ
= Членове на семейно-родова общност; роднини.
Р. Книж., разг., диал. (Напр.: аз съм от онзи край, имам и бл\изки там; бл\изките
ми са далече, тука нямам никого.) В РБЕ I 663 (към бл\изък) [бл\изки, близките]
(по текст от Ст. Дичев - той остави дом и бл\изки и тръгна да скита...; Д. Талев -
... мнозина се смееха... от радост, че виждаха своите бл\изки; Л. Стоянов - дали
подозират бл\изките му, майка му, сестрите му...).
П. От прил. бл\изък ‘който е... свързан с някого по произход’ (РБЕ пак там), мн.ч.
бл\изки, член. бл\изките като обособени съществителни с посоченото значение.
Срвн. и бл\ижни, бл\ижните и бл\изни, бл\изните.
БЛИЗН\АК
= Дете (момче, момиче), родено заедно с друго дете при една бременност на
майката /5*~6*/.
82

Р. Книж., разг., диал. У Геров 147 - ‘който е роден в една рожба заедно с другаго’.
У МладБТР 168 - ‘един от двама... едноутробни братя, родени в едно и също
време’. В БТР 39 - ‘едно от две или повече деца, родени едновременно от една
майка’. В РСБКЕI 67 - ‘всяко от децата, родени едновременно от една майка’. В
РБЕI 660 - ‘всяко от децата, родени от една майка при една бременност’. У РадБТР
46 - ‘всяко от децата, родени от една бременност на майката’
П. Праслав. кор.-осн. *ЬПгп-, стбълг. бли^ньць, прил. бли^ньчьнъ ‘двоен’ (СтбР I 90)
-+ бълг. близн\ак с нает. -ак. Срвн. и близн\ец, близн\е и др. произв., както и глаг.
близн(я) ‘раждам близнаци’, все в обсега на едно начално значение ‘близо едно до
друго’ (вж. БЕР I 56).
БЛИЗНАК\ИНЯ
= Дете (момиче), родено заедно с друго дете при една бременност на майката /6*/;
близначка.
Р. Диал. Спорадично в различни говори в Дунавската равнина (Видинско,
Ловешко, Разградско), Добруджа (Добричко), Тракийската низина (Пловдивско) и
Странджа (Малкотьрновско). У Геров 147 - ‘мома или жена близнак’ (по нар. пес.:
та е затр\ъсил крал Стефан две снахи, две близнакини). В РБЕ I 660 -
‘близначка’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо близфак] с нает. -иня. Срвн. и близн\ачка,
близнак\уля.
БЛИЗНАК\УЛЯ
= Дете (момиче), родено заедно с друго дете при една бременност на майката
/4*~6*/; близначка.
Р. Диал. В някои местни говори в Трънско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо близн\ак\ с нает. -уля. Срвн. и близн\ачка,
близнак\иня.
БЛИЗН\АЦИ
- Деца, родени заедно при една бременност на майката /5*~6*/. Член. близн\аците
‘близнаците ми, ни’.
Р. Книж., разг., диал. В УЕР I 105 - ‘две или повече деца, родени почти
едновременно от една майка’. Вж. близн\ак.
83

П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
близн | ачета, близн | ета.
БЛИЗН\АЧЕ
= Дете (момче, момиче), родено заедно с друго дете при една бременност на
майката /5*~6*/.
Р. Книж., разг., диал. У Геров 147, Дювернуа 110, в РСБКЕI 67 и РБЕI 660 - умал.
от близнак.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо близн\ак и близн\ачка\ от осн. близн- +
разш. нает, -аче (срвн. кърм\аче, пелен[аче). Срвн. и близн\е.
БЛИЗН\АЧЕТА
= Деца, родени заедно при една бременност на майката /5*~6*/; близнаци.
Р. Книж., разг., диал. Вж. близн\аче.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
близн\ета.
БЛИЗН\АЧКА
= Дете (момиче), родено заедно с друго дете при една бременност на майката /6*/;
близначка.
Р. Книж., разг., диал. В РСБКЕ I 67, РБЕ I 660, СТРБЕ 46 - ‘момиче (жена)
близнак’. Срвн. и близнак\иня, близнак\уля.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо близн\ак‘\ с нает, -ка (и преглас на съгл.
/к/ —»/ч/ в края на основата).
БЛИЗН\Е
= Дете (момче, момиче), родено заедно с друго дете при една бременност на
майката /5*~6*/; близначе.
Р. Диал. В различни местни говори южно от Стара планина - на запад в Пернишко,
Радомирско, Самоковско, във вътрешна Тракия (Хасковско) и Странджа
(Великотърновско). У Геров 148 и Дювернуа 110 - умал. от близн\ак (+ текст от
нар. пес.: аз имам либе венчано и две дечица близн\ета). В РБЕ I 661 - ‘близнак’ (+
текст от нар. пес.:... родимакя две близнете, едно момче, другого девойче, който
насочва - л/|акя - към западни говорни области, вж. БДА-ОТ к. Ф63).
84

П. Паралелно (диал.) образувание за ср.р. спрямо близн\ак] и близн\ачка]
(близнак\иня, близнакуля) от осн. близн- + формант -е. Срвн. и близн\аче.
БЛИЗН\ЕТА
= Деца, родени заедно при една бременност на майката /5*~6*/; близнаци.
Р. Диал. Вж. близн\е. _
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
близн\ачета.
БЛИЗН\ЕЦ
= Дете (момче), родено заедно с друго дете при една бременност на майката /5*~6*/;
близнак.
Р. Книжно, остаряло. У МладБТР 168 (към близн\ак) - само като стбълг. баи^ньць. В
РБЕ I 661 ‘близнак’. В БЕР I 56 - диал. [?] близн\ец (наред с близн\е) ‘всяко от
децата, родени едновременно от една майка’.
П. Праслав. кор.-осн. *ЬНгп-, стбълг. баи^ньць, прил. баи^ньчьнъ ‘двоен’ (СтбР I 90)
—» бълг. и рус. близн\ец. Според БЕР I 56 - начално значение ‘деца, които в
майчината си утроба са били близко едно до друго’.
БЛ\ИЗНИ
БЛ\ИЗНИТЕ
= Членове на семейно-родова общност; роднини.
Р. Книж. В РБЕ I 659 (към бл\изен) бл\изните по текст от сп. „Летоструй” 1871 г. -
такъв никога... няма да ся отплати... на родителите си и на бл\изните си.
П. От прил. бл\изен (остар.), мн.ч. бл\изни, член. бл\изните като обособено
съществително с посоченото значение. Срвн. и бл\ижни, бл\ижните и бл\изки,
бл\изките.
БЛ\ИЗН(О)
= Член на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. В някои местни говори Гюмюрджинско (Беломорска Тракия, РБГ 25: да
ти йе бл\изну, да ти йе в\ътрешну и д|а са дуе 'етаут авжил\ък).
П. От кор.-осн. близ—> прил. ср.р. бл\изн(о) —» същ. бл\изн(о) с посоченото
значение. Срвн. и бл\изен и вътрешн(о).
85

БЛИЗН(\Я)
= Раждам при една бременност (обикновено) две деца.
Р. Книж., разг. У Геров I 48 - ‘да родя близнаци’ (по нар. пес.:... три пъти жена
да бл\изни...). У МладБТР 168 - ‘раждам близнета’. В БТР 39 - ‘раждам близнаци’.
В РБЕ I 661 близн\я, близн\явам ‘раждам близнаци’.
П. Праслав. кор.-осн. *ЬИгп-, стбълг. баи^нити (МладБТР 168), бълг. близн(]я) с
посоченото значение.
БЛ\ИЗЪК
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Книж., разг., диал. В РСБКЕ168 и РБЕ I 663 - ‘човек, свързан с някого с тесни
роднински... връзки; роднина’ (по текст от Ст. Дичев - той нямаше нитороднина,
нито бл\изък).
П. От прил. бл\изък ‘който е... свързан с някого по произход’ (РБЕ I 663-664) —>
бл\изък като обособено съществително с посоченото значение. Срвн. и бл\ижен.
БОБ\А
Вар.: боб\а, б\оба, буб\а, б]уба.
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (боб\а!, буб\а!
наред с б\обо!, б\убоГ) ф.
Р. Диал. Посочените вар. са характерни за говори в Родопите (от Велинградско-
Девинско до Ардинско-Кърджалийско на изток) и отчасти в Беломорска Тракия
(Ксантийско, РБГ 26). На североизток в Шуменско-Провадийско и в някои местни
говори в Дебърско (Вардарска Македония) е отбелязаван по-често вар. буб\а. Вж. к.
1.В. У ГеровДоп. 27, МладБТР 173, РРДД 37 и РБЕ I 679 боб|а ‘баща’, ‘татко’.
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо.
Р. Диал. Спорадично в говори във Велинградско, Девинско (б[убп).
= Баща на съпруг /17/; свекър.
Р. Диал. На югозапад в Благоевградско, Разложко и на юг в Родопите
(Велинградско, Девинско, Ардинско - буб\а).
= Баща на съпругата /18/; тъст.
Р. Диал. Спорадично в говори във Велинградско, Девинско (буб|а).
86

П. Тур. ЪаЪа ‘баща’, ‘татко’, Ьйуйк ЬаЪа ‘дядо’ (ТБР 36, ДТБ 18) —»бълг. диал.
баб\а, биб\а, боб\а, буб\а и др.
БОБ\АЙКО
Вар.: боб\айко, буб\айко.
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (боб\айко!) ф.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места), в
Родопите (от Асеновградско-Девинско до Крумовградско на югоизток) и в
Беломорска Тракия (Ксантийско, Лозенградско, Чаталджанско). Вж. к. 1.В. В РРДД
37 - ‘татко’, ‘баща’. В РБЕI 679 - ‘татко’.
П. От същ. боб\а ~ буб^ —> осн. боб(а)-/буб(а)- + съчл. нает. -(а)й-ко —► същ.
боб\айко, буб\айко като начални зват. ф. (навярно в и по детска реч), придобили и
нарицателна функция.
• Боб\айкови. Домът и семейството на боб\айко]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
боб\айков.
БОБ\АКО!
= Обръщение към баща /1!/; татко!.
Р. Диал. В РРДД 37 (наред с боб\айко) по текст от Л. Каравелов: боб\ако! дай и мен
ракийка!.
П. От същ. боб|а| —► осн. боб- + нает. -(а)ко —► гал.-умал. зват. ф. боб\ако!,
възникнала навярно в и по детска реч.
БОБ[АЧКО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (боб\ачко!) ф.
Р. Диал. У ГеровДоп. 16 (към б[ачко) - ‘баща’ (+ текст от нар. пес.: Б^ачко ле, стар
боб\ачко ле!). В РБЕ I 679 - ‘татко’ (+ текст от нар. пес.: сичкото й село викнало от
Мар\ийкина боб\ачко).
П. От същ.	—> осн. боб- + съчл. нает. -ач~ко —> гал.-умал. боб\ачко/
боб\ачко!, възникнало в и по детска реч и придобило и нарицателна функция. Срвн.
и боб]айко.
БОБ\АЧО
~ Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (боб\ачо!) ф.
Р. Диал. В източни говори на север и на юг от Стара планина (Добричко,
87

Балчишко, Шуменско, Варненско, Сливенско, Ямболско) и спорадично в Родопите
(Асеновградско-Смолянско). Вж. к. 1.В. В РБЕ1670 - ‘татко’ (+ текст от нар. пес.:
т\ейно льо, стари бобачо, станало й девет години откак и маня умряла).
П. От същ. боб|а| —»осн. боб- + нает, -ачо —> същ. боб\ачо като начална гал.-умал.
зват. ф., възникнала в и по детска реч и придобила и нарицателна функция. Срвн. и
боб\айко и б\обчо.
БОБ\АЯ
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Зват. ф. боб\айо!.
Р. Диал. В някои местни говори в Девинско. Вж. к. 1.В.
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо.
Р. Диал. У ГеровДоп. 27 - ‘дядо’ - за говора на „ловчанските помаци”.
П. От същ. боб|а| —> осн. боб(а)- + нает, -ая 1-ай-а1 (срвн. и зват. ф. боб\айо!), която
обикновено намираме като съставна част на названия за роднини жени (напр.
стрин\ая, учин\ая и др.). Срвн. и боб\айко.
Б\ОБУЛЕ
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо. Нариц. и зват. (б\обуле!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Девинско.
П. От същ. боб\а] —> осн. боб- + съчл. нает, -ул-е —> същ. б\обуле като начална гал.-
умал. зват. ф., възникнала в и по детска реч и придобила и нарицателна функция.
Б\ОБЧО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (б\обчо!) ф.
Р. Диал. Спорадично в говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места). Вж. к. 1 .В.
П.В и по детска реч като начален гал.-умал. вар. спрямо боб\а/б\оба (осн. боб- +
нает, -чо), придобил и нарицателна функция. Срвн. и боб\ачо.
Б\0ЖА
= Съпруга на брат на съпруг /837/; етърва. Зват. ф. б\оже!.
Р. Диал. В някои местни говори във Вардарска Македония (Охридско).
П. У Геров 158, МладБТР 185 - ‘госпожа’, ‘господарка’, откъдето би могло да се
развие и преносно значение ‘етърва’ [?]. По-вероятно е обаче, че пренасяне на
значението е станало от названия на някои растителни видове както при кал\ина^,
мал\ина] и под. Срвн. напр. б\ожа, бож\анка, бож\инка, бож\ичка (характерни за
88

говори във Вардарска и Беломорска Македония) за ‘Рарауег гЬоеаз, мак’ или
‘Раеоша, божур’ и др. (вж. МББР 329-330 и БЕР I 62). Срвн. и б\ожица.
Б\ОЖИЦА
Вар/. б\ожица, бож\ица,
= Сестра на съпруг /47/; зълва. Зват. ф. б\ожице'.
Р. Диал. В някои местни говори във Вардарска Македония (Охридско).
П. У Геров 158 - ‘госпожица’. У МладБТР 187 - ‘млада господарка’, ‘госпожица’.
В РБЕI 714 бож\ица ‘млада господарка’, откъдето би могло да се развие и
преносно значение ‘сестра на съпруга’, ‘зълва’ [?]. По-вероятно е обаче, че и
б\ожица, както б|ожа|, е начално название на растение, пренесено метафорично
върху роднина жена. Вж. и б\ойшица.
БОЗ\АЙНИК
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 59 ‘мъжко дете..., което още бозае’. У МладБТР 188
(към боз\аен [?]) - ‘дете..., що бозае’. В БТР 42 и РБЕ I 716 - ‘дете, което още
бозае’.
П. От глаг. боз\а(я) —» осн. боза-е—> бозай- + нает, -пик (вж. Граматика II 51).
Срвн. и боз\айница, боз\айниче и биз\алъче.
БОЗ\АЙНИЦА
= Дъщеря, която още се кърми /6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров I 59 - ‘женско дете на бозка’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо боз\айник] с нает. -ница. Срвн. и
боз[айниче.
БОЗАЙНИЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 59 и МладБТР 188 (към боз\аен [?]) - умал. от
боз\айник (вж.). В БТР 42 (наред с боз\айник) и в РБЕ I 716 - ‘дете, което още
бозае’. У ДечТР 50 - ‘дете, което още бозае’.
П. Паралелно образувание спрямо боз\айник\ и боз\айница‘\ като гал.-умал.
название със съчл. нает, -ни-че.
89

Б03АЛ\АК
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче, бозайник.
Р. Диал. У Геров I 59 - ‘бозайник’. У МладБТР 188 (към боз\аен [?]) ‘бозайник’.
П. От глаг. боз\а(я) —> осн. боз(а)- + съчл. нает. -(а)л-ак. Вж. боз\айник и биз\альче.
Б\ОЙШИЦА
= Сестра на съпруг /47/; зълва.
= Съпруга на брат на съпруг /837/; етърва.
Р. Диал. У ГеровДоп. 30 - ‘сестра на мъж..., такожде и етърва’ - за говора на гр.
Охрид (Вардарска Македония).
П. Вж. б\ожа и б\ожица. Б\ойшица е резултат от предпоставяне (антиципация) на
палаталност като кратка съгл. /й/ пред следходната съгласна: б\ожица /б\ожьица/
б\ойжица —*■ б\ойгиица. Явлението е често срещано именно в западни и
югозападни български говори. Срвн. напр. бр\айкъа спрямо бр\акьа (< бр\атьа),
к\ойне спрямо к)ояье, цв\ейке спрямо цв\екье и под.
Б\ОЛЕ
= Обръщение към баща /1!/; татко!.
Р. Диал. В отделни местни говори в Пещерско, Девинско.
П. Навярно съкратено от б\обуле/б\обуле!'[.
БОС\ИЛКА
Вар.: бос\илка, бос\илкя.
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. бос\илке!, бос\илко!.
Р. Диал. В северозападни говори (Видинско, Белоградчишко) наред с други
названия за зълва по имена на растения (фитоними) като кал\ина\, мал\ина] и др.
П. От названието на раст. босилек ‘Осутшп ЬазШсит’ —> осн. босил- + нает. -ка/-кя
—> същ. нариц. бос\илка/бос\илкя или чрез превръщане на произв. л.и. Бос\илка в
същ. нариц. с посоченото значение.
БР\АЙКО!
= Обръщение към брат /3!/; брате!, братко!.
Р. Диал. У Геров I 68 - умал. от брат с пояснение: „казва се само в звателен
падеж”. У МладБТР 202 (наред с бр\айно) - с пояснение: „звателна форма за
обръщане към брат”. В РБЕ I 773 - „само като обръщение” (към брат}.
90

= Обръщение към брат <по-млад> на съпругата /38~!/.
Р. Диал. В БТР 46 (наред с бр\айно) - 'обръщение към по-млад девер’. У МладБТР
202 (наред с бр\айно) - с пояснение: „звателна форма за обръщане към мъжко,
особито близко лице както към брат”.
П. От същ. брат, но с вторично развита експресивна осн. брай- (срвн. и бр\айно!,
бр\айо!) + нает. -ко. Срвн. също и т\ейко, т\ейно спрямо т\етьо, т\етько.
БР\АЙНО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (бр\айно!) ф.
Р. Диал. Спорадично в северозападни говори (до р. Искър на изток). У Геров I 68 —
умал. от брат [?] с пояснение: „казва се само в звателен падеж”. У МладБТР 202
(към бр\айко) - с пояснение: „звателна форма за обръщане към брат”. В РБЕI 773
бр\айно в нарицателна функция (по нар. пес.: зажениламайкя син..., заборави да
калеше по-стар брайно).
П. От същ. брат (според МладБТР 204 през произв. *братъно [?]), но с вторично
развита експресивна осн. брай- (срвн. и бр\айко!, бр\айо!) + нает, -но (срвн. и
т\ейно спрямо тейко, зват. ф. м\айно! спрямо майко!).
БР\АЙНО!
= Обръщение към брат на съпруг /37!/.
Р. Диал. В северозападни говори (до р. Искър на изток и до Стара планина на юг).
У Китанова 283 и за някои говори в Ловешко-Свищовско, както и в Софийско и
Босилеградско (Западните покрайнини). У МладБТР 202 (към бр\айко) - с
пояснение: „звателна форма за обръщане към мъжко, особито близко лице като към
брат”. БТР 46 - ‘обръщение към по-млад девер’. В РБЕ 1773 - ‘обръщение към
девер’.
По собствени наблюдения от Видинско Иванова 232 посочва и „употребата на
вокативните термини бр\айно, убав\енко, с чиято помощ жената [навярно има
предвид съпругата на брата - б.м. Х.Х.] обозначава синовете на деверите и
зълвите” (т.е. племенници от девери и/или зълви /537-547/).
П. От същ. брат, но с вторично развита експресивна осн. брай- (срвн. и бр\айко!,
бр\айо!) + нает. -но.
91

БР\АЙО!
= Обръщение към брат /3!/; брате!, братко!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 32 - „зват. пад. вм. братко”.
П. От същ. брат, но с вторично развита експресивна осн. брай- (срвн. бр\айко,
бр\айно) с оконч. -о. Срвн. и сръб. и хърв. бра]о/Ъга]о за ‘брат/брате!’ (Таноцки 32).
БРАК
= Свързване и съжителство на мъж и жена в семейство.
Р. Книж., разг. БЕР I 73 го посочва в значение ‘сватба’ - за български говори в
Солунско. У Геров I 68 - ‘сватба’ (по нар. пес.: мъге на брак те канихмъ!, да ми
ядеш, дами пиеш... - вероятно от говорни области във Вардарска Македония, напр.
Дебърско, Тетовско). У МладБТР 202 - ‘вземане между мъж и жена’, ‘съединение
на мъжко и женско лице, осветено от закон или обичай’, ‘сватба’. В БТР 46 -
‘свързване на мъж и жена за съвместен семеен живот’. В РБЕI 773 - ‘официално,
узаконено чрез формален акт съжителство... на мъж и жена’, ‘сватба’. В УЕР1121
- ‘законен равноправен съюз между мъж и жена в семейство’.
П. Стбълг. врхкъ ‘брачен съюз’ (СтбР I 115), ‘законно съжителство на мъж и жена’
(РСтбЕ 69), ‘брак, брачно сътрудничество’ (ДавРИПК 42) от глаг. вьрхтн ‘взимам’
(вж. МладЕР 43, БЕР I 73). Срвн. също сръб. и хърв. брак ‘женитба’, ‘сватба’, рус.
брак ‘съпружество’ (Трубачев 147, Фасмер 1206, Скок I 197).
БР\АЛЕ!
= Обръщение към брат /3!/; брате!, братко!.
Р. Диал. У Китанова 283 - за говори в Трънско-Софийско. У МладБТР 203 - „зват.
форма за обръщане към брат” (по нар. пес.: що ми, бр\але, на тамян миришеш). В
БЕР I 74-75 (към брат) - бр\але зват. пад.
П. От същ. брат вторична (експресивна) осн. брал- + оконч. -е. Срвн. ил*|але/
‘майко!, мамо!’ и т\еле! ‘тате!, татко!’.
БР\АЛЕЦ
= Брат <по- или най-млад> /37.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Софийско (вж. Китанова 283).
92

П. От същ. брат —+ вторична (експресивна) осн. брал- (срвн. бр.але! като
обръщение към брат) + нает. -ец. Срвн. и бр\атец.
БРАТ
= Лице от мъжки пол спрямо другите деца в семейството на едни и същи (заедно
или поотделно) родители /3/. Зват. ф. бр\ате!, бр\ато!, брат\о!, разг. брат ми!.
Мн.ч. бр\атя, диал. бр\акя, бр\айкя, бр\атье, брат\еве. Член. бр\ат(ът) ‘брат ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров 169 - ‘който е роден от едни родители с другаго, или
я от един баща, я от една майка’. У МладБТР 204 - ‘мъжко чедо от исти, едни и
същи родители, или поне от иста майка или от исти баща’. В БТР 46 - ‘мъжко чедо
от едни родители, от една майка или от един баща спрямо другите деца’. В РСБКЕ
I 83-84 и РБЕI 778 - ‘син по отношение на другите деца на едни и същи родители
или на един от тях’. У ДечТР 53 - ‘всеки от синовете на едни родители... спрямо
другите им деца’. В УЕР1121 - ‘син на едни родители спрямо другите им деца’. У
РадБТР 53 - ‘син по отношение на другите деца на едни родители или на един от
тях’. В СТРБЕ 53 - ‘син по отношение на другите деца на едни и същи родители’.
П. Индоевроп. *Ькга1ег, праслав. *Ьга1гъ, Ьга1ъ —> етбълг. врлтръ, Брхтъ. Срвн. и
гръц. (ррапуз, лат./га1ег, англ. Ъго(кег, нем. Вгибег (вж. Трубачев 58 и сл., МладЕР
43, БЕР I 74-75).
От брат са образувани и гал.-умал. и увел.-укор. наименования (нариц. и/или зват.
ф.) с обичайна или оказионална употреба в различни разг.-диал. или семейно-
родови среди: брат\енце (брат\енце!), бр\атец] (бр\атец!), братл\е (братл\е!),
братл\енце (братл\енце!), брат\ок (брат\ок!), бр\атче] (бр\атче!, диал. и бр\аче!),
брат\ище (брат\ище!), братл\яга (братл\яга!).
0 В съчет.: дов\еден брат книж., разг., диал. - ‘н|е р|оден брат в новото семейство с
пастрок или мащеха’. В РСБКЕ I 81 - ‘брат от предишен брак на един от
родителите’. В РБЕ 1779 - ‘син от предишен брак на майката по отношение на
заварените деца от бащата’. У Иванова 119 - ‘син на мащехата’; едноутр\обен
брат книж. - ‘брат спрямо брат или сестра от една и съща майка’. В РСБКЕ 1318
едноутр\обен прил. ‘... за братя или сестри - които са родени от една майка’;
зав\арен брат книж., разг., диал. - ‘н|е р|оден брат в новото семейство с пастрок
93

или мащеха’. В РСБКЕI 81 - ‘син на бащата от предишния брак по отношение на
доведените деца’. В РБЕ (пак там) - ‘син на бащата от предишния му брак по
отношение на доведените деца от майката’; кр\ъвен брат книж., разг., диал. - ‘брат
спрямо брат или сестра от едни и същи родители’. У МладБТР 1096 към кр\ъвен -
‘по кръв... родствен’. В РСБКЕ I 661 към кр\ъвен - ‘който е основан на еднакъв
произход’ [?]; пород\ен брат книж., разг., диал. - ‘брат, роден (в семейството)
непосредно след друг брат или сестра’. У Геров (пак там) пород\ени братя -
‘братя, родени един по друг’. У МладБТР (пак там) пород\ени братя - ‘родени
един подир друг’; прив\еден брат - вж. дов\еден брат. У Геров (пак там) - ‘когото
е довела мащехата’. У МладБТР (пак там) и в БТР 46 - ‘доведен от мащеха’. В РБЕ
(пак там) - ‘син от предишния брак на майката по отношение на заварените деца на
бащата’; природ\ен брат книж., разг., диал. - ‘брат по единия от родителите,
полубрат’. У Геров (пак там) - ‘брат от мащеха’. У МладБТР (пак там) - ‘от
мащеха и от исти баща’. В РСБКЕ (пак там) - ‘брат от новия брак на единия от
родителите’. В РБЕ (пак там) - ‘син от новия брак на бащата и майката по
отношение на заварените и доведените деца’;р\оден брат книж., разг., диал. -
‘брат спрямо брат и/или сестра от едни и същи родители’. В БТР 755 - ‘свързан с
най-тясно кръвно родство’. В СТРБЕ 659 - ‘който е в кръвна връзка...’;рожд\ен
брат разг., диал. У Геров V 84 - ‘брат от едни родители’. В РСБКЕ III119 към
рожд\ен - ‘за родител или деца - същински, истински’. В БТР 756 къмрожд\ен -
‘епитет за същински баща,... брат...’. У Геров V 130 (към свед\ъ) сведени братя
‘заварени, приведени братя’.
• Бр\атови. Домът и семейството на брат]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
бр\атов.
БРАТ\АН
= Брат <по-възрастен> /3+/. Зват. ф. брат\ане!.
Р. Диал. В БЕРI 74-75 (към брат) - ‘по-голям брат’ - за източнобългарски говори.
В РБЕ I 779 - ‘по-голям брат’.
П. Стбълг. врьтьнъ (МладБТР 205) —> диал. брат\ан с посоченото значение. Срвн.
също рус. и укр. брат\ан (Фасмер I 208), сръб., хърв., словен. бр\атан/Ъга1ап
(Таноцки 31).
94

*БРАТАНА
= Дъщеря на брат /63/; племенница от брат.
Р. В рус. препис на стбълг. писмен паметник от Х1-ХП в. (Славова 89-90: свои
б^атано^ на б|>акъ овьщенинк съкъко^плюфю). У МладБТР 205 стбълг. бутана ‘братова
щерка’.
П. Стбълг. б^атан а, може би като паралелно образувание за ж.р. спрямо б(>атанщь,
БрАТАнець —* разш. осн. б(>атань- + наст.-оконч. -а. Срвн. и бр\атаница.
БР\АТАНЕЦ
Вар.: бр\атанец, брат\анец, бр\атенец.
= Син на брат /53/; племенник от брат.
Р. Диал. В западни говори от Белоградчишко-Монтанско до Кюстендилско-
Благоевградско на юг, в Западните покрайнини (Босилеградско) и в северни
области на Вардарска Македония (Тетовско, Кумановско, Кратовско). У Геров 169
и МладБТР 205 бр\атанец. В БТР 46 и РСБКЕ I 81 брат\анец. В РБЕI 779
бр\ат\анец ‘братов син’. У Дювернуа 145 братанец ‘племенник’ и ‘братовчед’ [?].
Формите за мн.ч. бр\атанци, бр\атенци (Иванова 117) са засвидетелствани със
събирателно значение ‘деца на брат, племенници (от брат)’. Вж. и бр\атанци.
П. Стбълг. б^атьньць, брАтенсць (МладБТР пак там, БЕР I 74-75) —► бълг. диал.
бр\атанец, бр\атенец. Срвн. и бр\атовец.
БР\АТАНИК
Вар.: бр\атаникубр\атеник.
= Син на брат /53/; племенник от брат. Член. бр\атаник(ът) ‘братови(ят) ми син’.
Р. Диал. У МладБТР 205 бр\атеник ‘братов син’. В РБЕ I 778 бр\атеник ‘братанец’
(по текст от Елин Пелин).
П. От същ. брат] —► разш. осн. братан-/братен- (< стбълг. б|>атьнь [?], СтбР 1118)
+ нает. -(н)ик. Срвн. и бр\атанец.
БР\АТАНИЦА
Вар.: бр\атаница, брат\аница, бр\атеница.
95

= Дъщеря на брат /63/; племенница от брат. Член. бр\атаницата ‘братова(та) ми
дъщеря’
Р. Диал. Вж. бр\атанец и бр\атаник. У Китанова 285 - за говори от Софийско,
Самоковско, Дупнишко. У Геров 169 и МладБТР 205 бр\атаница. В БТР 46
брат\аница. В РБЕI 779 бр\ат\аница ‘братова дъщеря’. У Дювернуа 145
братаница ‘племенница’. Вж. и бр\атанци.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо бр\атанец] и бр\атаник\ с нает, -(н)ица.
У МладБТР 205 и етбълг. бутана за ‘братова щерка’.
БР\А ТАНЦИ
= Деца на брат /53-63/; племенници от брат. Член. бр\атанците ‘братовите ми
деца’.
Р. Диал. В западни говори от Кулско-Белоградчишко до Кюстендилско-
Благоевградско на юг, в Западните покрайнини (Босилеградско) и в северни
области на Вардарска Македония (Кумановско, Кратовско). Източната граница на
ареала минава през Кулско-Монтанско-Свогенско-Елинпелинско-Самоковско-
Благоевградско. Вж. к. 53-63-54-64.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
с\естриници, сестр\ичници.
БР\АТАНЧЕ
Вар.: бр\атанче, бр\атенче.
= Дете на брат /53-63/; племенниче от брат.
Р. Диал. У ГеровДоп. 33 и МладБТР 205 бр\атанче умал. от бр\атанец (вж.).
= Дете на брат на баща /531-631/; чичово дете, братовчед.
Р. Диал. У ГеровДоп. 33 бр\атенче - за българския говор на гр. Зайчар (Източна
Сърбия) по текст от нар. пес.: тате и чичо два брата, мама и стрина ет\ърви, а
ние две бр\атанчета.
П, Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо бр\атанец], бр\атенец от
осн. братан-, братен- + нает. -че.
БР\АТЕНИК
Вар.: бр\атеник, братен\ик.
= Брат по общ р|оден баща или по обща родна майка /3*/; природ|ен брат, полубрат.
96

Член. бр\атеник(ът) ‘природения(т) ми брат, полубрат ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Петричко (бр\атеник, вж. Пир. край 641) и
Дойранско (братен\ик, Беломорска Македония).
П. От същ. брат] —► разш. оси. братан- (< стбълг. врдтьнь [?], СтбР I 118) + нает. -
(н)ик.
БР\АТЕЦ
- Брат <по-млад> на съпруг /377; девер <по-млад>. Нариц. и зват. (бр\атец!) ф.
Р. Диал. Сравнително компактен ареал от Врачанско-Луковитско до Самоковско-
Ихтиманско на юг (предимно източно отр. Искър). Вж. к. 37'. В БТР 46 - ‘по-млад
девер’. В РБЕI 779 - ‘девер (обикновено по-млад)’.
= Брат <по-възрастен> на съпруг /37+/; девер <по-възрастен>. Нариц. и зват.
(бр\атец!) ф.
Р. Диал. Спорадично в Тетевенско, Троянско и на юг от Стара планина - в
Елинпелинско.
П. Начална гал.-умал. ф. от брат] с нает, -ец —> бр\атец/бр\атец!, придобила
регионално (локално) посочените значения. Срвн. и бр\атче.
БР\АТИМ
= Брат <н|е р|оден, брат по дружба, сговор> /3*/; побратим. Зват. ф. бр\атиме!.
Р. Диал. У Геров 169 - ‘побратим’, ‘с когото имам побратимство, с когото сме се
сговорили да живеем като братя’. У Дювернуа 145, МладБТР 205 и в РБЕ I 779 -
‘побратим’.
= Обредно лице (мъж) с определени функции по време на сватбата; шафер.
Р. Диал. В югозападни говори във Вардарска и Беломорска Македония (Охридско,
Стружко, Костурско, Валовищко). В РБЕ I 779 - ‘при сватба - момъкът, който води
невестата до черквата’ и пояснение: „Братимите - голям и малък - биват най-
ближни момкови роднини...”. У Иванова 84 братим с пояснение: „В
Демирхисарско [Беломорска Тракия] по-големият братим... туря връз главата на
невестата... булото, а по-малкият братим |и обува обущата”.
П. От глаг. братим(я) ‘зимам някого за брат’ (Геров 169), ‘правя, взимам някого за
брат’ (МладБТР 205) —> сег. страд. прич. брат\им —> същ. бр\атим с посочените
97

значения. Срвн. напр. люб\им (страд. прич.) и люб\им (същ.). По-малко вероятно е
пряко словообразуване от брат с обособена нает. -им. Срвн. и брат\имок,
брат\ина.
БР\АТИМИЦА
= Съпруга или родственица на бр\атим. Зват. ф. бр\атимице!.
Р. Диал. У МладБТР 205 и в РБЕI 779 - ‘жена или другарка на братим’.
= Обредно лице (жена) с определени функции по време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. У ГеровДоп. 33 братимица ‘калинка на сватба’ с пояснение: „В Охрид
малкият братим може да бъде и ерген, но във всеки случай длъжен е да има и
братимица, някоя ближна своя роднина”. У МладБТР 205 - ‘сестра или посестрима
на девер’. В РБЕ I 779 - ‘при сватба - калинка (сестра или посестрима на девер)’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо бр\атим] с нает. -ица.
БРАТ\ИМОК
= Брат <н|е р|оден, брат по дружба, сговор> /3*/; побратим. Нариц. и зват.
(брат\имок!) ф.
Р. Диал. У ГеровДоп. 33 - за говора на гр. Щип (Вардарска Македония).
П. От същ. бр\атим\ —>осн. братим- + нает. -ок.
БР\АТИМСТВО
= Родство по дружба, по сговор между братими (бр\атим\).
Р. Диал. У Дювернуа 145 (към братим) по текст от нар. пес.: Милош хайдук
братимство не прие. У Геров I 69 - ‘братовство, братство’ по нар. пес.: отдалеч ги
мома братимила, вси приели братимството. У МладБТР 205 - ‘ставане братими’,
‘побратимство’. В РБЕ I 779 - ‘побратимство, братство’.
П. От същ. бр\атим\ —> осн. братим- + нает. -ство. Срвн. и побр\атимство.
БРАТИМ(\Я)
= Приемам (някого) за/като брат или го назовавам брат/бр|ате’..
= Приемам (някого) за побратим)" или го назовавам побр|атим/побр|атиме!.
Р. Диал. У Геров I 69 - ‘зимам някого за брат, казвам му брате’ (+ текст от нар.
пес.: отдалеч ги мома братимила, отблизо им ръкъ цалувала). У МладБТР 205 -
‘правя, взимам някого за брат’, ‘думам му брате’. В РБЕ I 780 - ‘правя двама души
побратими...’. Братим\я се - ‘имам се като брат с някого’, ‘казваме си един
98

другому брате’ (Геров пак там); ‘съм, имам се с някого както брат’ (МладБТР пак
там); ‘ставам побратим с някого’ (РБЕ пак там).
П. От същ. брат| —> разш. осн. брат-им- (срвн. същ. бр\атим, побр\атим) + наст,-
оконч. -я (-а/-ъ, -им) —> глаг. братим\я. Срвн. и бр\атя.
БРАТ\ИН
= Брат/3/. Зват. ф. брат\ине!, брат\ино!.
Р. Диал. У Китанова 284 - в някои местни говори в Радомирско-Дупнишко. В РБЕ I
780 - ‘брат’.
П. От същ. брат] —»• осн. брат- + нает. -мн.
БРАТ\ИНА
= Брат /3/. Зват. ф. брат\ино!.
Р. Диал. В РРДД 42 - ‘брат’.
= Син на брат или сестра на баща /531-541/ или на майка /532-542/; братовчед.
Р. Диал. В местни говори в Трънско.
= Брат <н|е р|оден, брат по дружба, сговор> /3*/; побратим.
Р. Диал. В РРДД 42 - ‘побратим’.
П. От същ. брат] —* осн. брат- + нает. -има.
БР\АТОВЕЦ
= Син на брат /53/; племенник от брат. Зват. ф. [?]. Мн.ч. бр\атовци.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Ловешко, Тетевенско. Формата за мн.ч.
бр\атовци е засвидетелствана със събирателно значение ‘деца на брат, племенници
(от брат/братя)’.
П. От същ. брат през съчет. бр\атов син —»разш. осн. брат-ов- + нает. -ец. Срвн. и
бр\атанец.
БР\АТОВИЦА
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат. Зват. ф. бр\атовице!.
Р. Диал. Спорадично в Дунавската равнина и Добруджа (от Свищовско-
Павликенско на изток). На юг - в Родопите (Девинско, Смолянско) и Сакар-
Странджа (Тополовградско, Елховско). Вж. к.83. У Дювернуа 145, Геров 169,
МладБТР 205 (към бр\атов), в БТР 46, РСБКЕ I 811 и РБЕ 1780 - ‘братова жена’,
‘снаха от брат’.
99

П. От същ. брат] през съчет. бр\атова жена —> разш. осн. брат-ов- + нает. -ица.
Срвн. и б\айновица.
БР\АТОВНИНА
Вар.: бр\атовнина, братовн\ина.
= Наследствен имот от брат.
Р. Диал. В БЕР I 74-75 (към брат) бр\атовн\ина ‘братово наследство’ - за говора на
гр. Банско.
П. От същ. брат] —> разш. осн. брат-ов- (през съчет. братов имот, братово
наследство) + разш. нает. -нина. Срвн. б\ащина (б\ащнина).
БР\АТОВСТВО
Вар.: бр\атовство, братовств\о.
= Кръвно родство между братя; братство.
Р. Диал. У Геров I 69 братовств\о ‘родство, сговор между братя’. У МладБТР 206
(към бр\атов) - ‘дело, качество от братуване’.
= Родство по дружба, сговор; побратимство. Вж. бр\атим, побр\атим.
Р. Диал. У Геров 169 братовств\о ‘сговор между люде да живеят помежду си като
братя’. У МладБТР 206 (към бр\атов) - ‘сговор между човеци нероднини, що
живеят братски, като братя’.
П. От същ. брат] —> прил. бр\атов —► осн. братов- + нает. -ство. Срвн. бр\атство.
БР\АТОВЧЕ
Вар.: бр\атовче, братовч\е.
= Дете на брат /53-63/; племенниче от брат.
Р. Диал. У МладБТР 206 (към бр\атов) - ‘малък братанец’. В РБЕ I 780 - ‘братово
дете’.
= Дете на брат или сестра на баща /531-631 - 541-641/ или на майка /532-632 -
542-642/; братовчед.
Р. Диал. У Дювернуа 145 - ‘братовчед’. У Геров I 69 братовч\е умал. от братовчед
[?]. У МладБТР 206 (към бр\атов) бр\атовче и братовч\е ‘малък братовчед’. В РБЕ
I 780 - ‘братовчедче’ (по нар. пес.: тати и баща ти два брата, мама и майка ти
две етърви..., пък ний със тебе две братовч\ета). В БЕР I 74-75 бр\атовче
‘братовчед(че)’.
100

П. От същ. брат] през съчет. бр\атово дет\е —► осн. братов- + нает. -че. Срвн. и
бр\атанче, братовч\едче.
БРАТОВЧ\ЕД
Вар.: братовч\ед, братуч\ед, братуч\дд, братууч\ед, братч\ед, брач\ет, бруч\ет и
ДР-
= Син на брат или сестра на баща /531~541/ или на майка /532-542/. Зват. ф.
братовч\еде!, разг. братовчед ми!, диал. и бра(т)ч\ед!. Член. братовч\ед(ът)
‘братовчед ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Дювернуа 145 - ‘брато(у)чед’. У Геров I 69 браточ\ед и
братовч\ед - ‘чичев, уйкев, теткин или лелин син’. У МладБТР 206 (към бр\атов)
братовч\ед и братуч\ед, също и браточ\ед ‘изпърво чедо на бащин брат,... сетне не
само син чичов или стриков, но и вуйчов, лелин или теткин...’. В БТР 46 - ‘син... на
бащин или майчин брат или сестра’. В РСБКЕ181, РБЕ1780 и СТРБЕ 53 - ‘син на
брат или сестра по отношение на (спрямо) децата на останалите братя и сестри’. В
БЕР175 братовч\ед и диал. братуч\ед ‘син на брат или на сестра спрямо децата на
останалите братя и сестри’. В УЕР I 123 - ‘син на брат или сестра спрямо децата на
останалите братя и сестри’. У РадБТР 53 - ‘син на брат или сестра на родителите’.
П. Стбълг. Брлто^чддъ ‘племенник’ и ‘братовчед’ (СтбР I 117, РСтбЕ 69) —>бълг.
диал. брат(о)ч\ед/брат(у)ч\ед, книж. братовчед (навярно през съчет. братово
чедо).
0 В съчет.: първи братовчед ‘син на брат или сестра на бащата или на майката’. У
МладБТР 206 първи братовчеди ‘чеда на двама или повече братя, на две или
повече сестри, или пък на брат и сестра, или на повече братя и сестри’. В РСБКЕ I
81 - ‘деца на братя или сестри’ [?]. В РБЕ I 780 - ‘синове или синове и дъщери на
братя, на брат и сестра или на сестри’ [?]; втори братовчед ‘син на братовчед или
братовчедка спрямо син или дъщеря на братовчед или братовчедка’. У МладБТР
206 втори братовчеди ‘децата на първи братовчеди’. В РСБКЕ I 81 - ‘деца на
първи братовчеди’. В РБЕ I 780 - ‘синове или синове и дъщери на първи
братовчеди или първи братовчедки’.
101

БРАТОВЧЕДКА
Вар.: братовчедка, братуч\едка, братуч\ддка, братч\едка, брач\етка, бруч\етка
идр.
= Дъщеря на брат или сестра на баща /631—641/ или на майка /632-642/. Зват. ф.
братовч\едке!. Член, братовчедката ‘братовчедка ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров 1 69 браточедка и братовчедка ‘чичева, уйчева,
теткина или лелина дъщеря’. У Млад БТР 206 (към бр\атов) братовчедка и
братучедка ‘дъщеря чичова или стрикова, вуйчова, лелина или теткина’. В БТР 46
- ‘... дъщеря на бащин или майчин брат или сестра’. В РСБКЕI 81, РБЕ I 780 и
СТРБЕ 53 - ‘дъщеря на брат или на сестра по отношение на (спрямо) децата на
останалите братя и сестри’. В УЕР 1123 - ‘дъщеря на брат или сестра спрямо
децата на останалите братя и сестри’. У РадБТР 53 - ‘дъщеря на брат или сестра на
родителите’. У Дювернуа 145 брато(у)чеда и брато(у)чедка [?].
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо братовч\ед] с нает. -ка.
0 В съчет.: първа братовчедка ‘дъщеря на брат или сестра на бащата или на
майката’. В РБЕ I 781 първи братовчедки ‘дъщери на братя, на брат и сестра или
на сестри’ [?]; втора братовчедка ‘дъщеря на братовчед или братовчедка спрямо
син или дъщеря на братовчед или братовчедка’. В РБЕ 1781 втори братовчедки
‘дъщери на първи братовчеди или братовчедки’.
БРАТОВЧ\ЕДЧЕ
= Дете на брат или сестра на баща /531-631 - 541-641/ или майка /532-632 -
542-642/. Нариц. и зват. ]братовч\едче!') ф. Член, братовч\едчето ‘братовчедчето
ми’.
Р. Книж., разг., диал. В РБЕ I 781 - умал. от братовчед.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо братовчед] и братовчедка]
с нает. -че.
БР\АТОВЩИНА
= Кръвно родство между братя; братство.
Р. Диал. У МладБТР 206 (към бр\атов) - ‘братство’, ‘братски сговор’.
= Родство по дружба, сговор между братими (бр\атим]\, бр\атимство.
Р. Диал. У МладБТР 206 (към бр\атов) ~ ‘побратимяване’.
102

П. От същ. брат] —> прил. бр\атов —> осн. братов- + нает, -щина (вж. Граматика II
64). Срвн. и бр\атовство.
БР\АТОК
Вар.: бр\аток, брат\ок.
= Брат <по-млад> /37; братче. Зват. ф. брат\ок! [?].
Р. Диал. У ГеровДоп. 33 - умал. от брат. В РБЕI 781 - ‘малък брат’. Приведените
в РБЕ текстове от нар. пес. (... тогай се сестра сетила, дека е мачно без браток,
Драгана никого немат, еден си браток Никола...) насочват - тогай, дека, мачно,
еден, немат - към западни и югозападни говорни области (вж. СтойковБД 170 и
сл., БДА-ОТ к. Ф21), но не дават яснота за възрастовия признак. В някои местни
говори в Троянско е засвидетелстван вар. брат\ок за ‘по-възрастен брат’ (Лов. край
338).
П. Стбълг. вр&тъкъ умал. спрямо крлтъ (срвн. домъкъ спрямо домъ, цкътъкъ спрямо
цк-ьтъ) —► диал. бр\атък] и бр\аток/брат\ок.
БР\АТСТВО
= Кръвно родство между братя.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 69 - ‘родство, сговор между братя’. У МладБТР 206
(към бр\атски) - ‘кръвно родство между братя’. В БТР 46 - ‘кръвно родство между
братя’. В РБЕ I 782 и у РадБТР 53 - ‘кръвно родство между братя или между
близки роднини’.
= Родство по дружба, сговор; бр\атимство.
Р, Книж., разг., диал. У Геров I 69 - ‘сговор между люде да живеят помежду си
като братя’. У МладБТР 206 (към бр\атски) - ‘сговор между човеци нероднини, що
живеят по братски, като братя’.
П, Стбълг. врлтьстко ‘родствено отношение между братя’ (СтбР I 118), ‘обич към
брат’ (БЕР I 74), Брт(р)ьстЕо (МладБТР 206 към бр\атски). Срвн. и бр\атовство.
БРАТ\УВАМ
= Имам братски отношения (с някого).
Р. Разг., диал. У МладБТР 206 - ‘живувам си с някого като брат’, ‘живея сговорно’.
103

В БТР 47, РСБКЕ I 81 и РБЕ I 782 - ‘живея с някого като брат’.
П. От същ. брат] —► осн. брат- + нает, -ува(м) —> глаг. брат\увам. Срвн. и
братим\я, бр\атя.
БРАТ\УНЧЕ
= Дете на брат /53~63/; племенниче от брат.
Р. Диал. В РБЕ I 782 - ‘братово дете’ (+ текст от нар. пес.: детенце мило маленко,
имаше бракя мнозина... и девет мили снахици, и девет брат]унчета..., който
насочва към западнобългарски говорни области (вж. напр. БДА-ОТ к. Ф105 за
бр\акя).
П. От същ. брат] —> гал.-умал. брат\унче със съчл. нает, -ун-че.
БР\АТЧЕ
Вар.: бр\атче, бр\аче.
= Брат <по-млад> на съпруг /377; девер <по-млад>. Нариц. и зват. (бр\атче!) ф.
Р. Диал. В говори на запад-югозапад (Елинпелинско, Самоковско, Благоевградско,
Разложко, Петричко), както и във Вардарска и Беломорска Македония (Прилепско,
Солунско). Вж. к. 37“. Среща се, но по-рядко, и като название за/обръщение към
по-възрастен брат на съпруга /37+~37+!/ в местни говори в Санданско,
Гоцеделчевско и Вардарска и Беломорска Македония (Прилепско, Солунско). У
Геров 169 бр\атче - умал. за ‘по-малък брат’ и обяснение: „така зове жена
деверите си...”. В РБЕ I 782 бр\атче - умал. за ‘малък брат’ и гал. или ирон.
„интимно обръщение към близък човек...”.
П. Начална гал.-умал. ф. от брат] с нает, -че —> бр\атче!, бр\аче!, придобила и
нарицателна функция. Срвн. и бр\атец.
БР\АТЪК
= Брат <по-млад> /37; братче. Зват. ф. [?].
Р. Диал. У ГеровДоп. 33 - умал. от брат. У МладБТР 207 и в РБЕ I 782 - умал. от
брат (+ текст от нар. пес.: имала е девет мили брата, девет са я бр\айкя
прежалили, десети я брапгьк не прежал\и, който насочва към западни и
югозападни говорни области (вж. БДА-ОТ к. Ф115).
104

П. Стбълг. *Брлтъкъ (МладБТР пак там) умал. спрямо врдтъ —+ диал. бр\атък и
бр\аток}.
БР\АТЪМЧЕ
= Дете на брат на баща /531—631/; братовчед. Мн.ч. бр\атъмчета, братъмчиня.
Член. бр\атъмчето ‘братовчед ми’.
Р. Диал. У ГеровДоп. 33 - ‘братовчед’ - за говори в Кратовско (Вардарска
Македония) (по нар. пес.:... бре брго те девет брата, още девет братъмчиня...).
П. От същ. брат} —> разш. осн. брат-ъм- (навярно модификация от братан- ~
братън-) + нает. -че. Срвн. брат\унче.
БР\АТ(Я)
= Приемам (някого) за/като брат или го назовавам брат/бр|ате!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 17 (към бащ\а), 33 бр\ата, бр\атя ‘зимам чужд за брат’,
‘казвам някому брате’ (+ текст от нар. пес.: прощ\авай,р\оде... в ч\ужда ще к\ъща
да |мдо... чужди ще бр\ате да бр\ата...). Брат\я се. Ставам брат някому (+ текст от
нар. пес.: бр\ате ле..., ним{ойма бр\ате ост\аве,... ч[уздо се братче не брат\и,
който насочва - ним\ой ма ост\аве, ч[уздо (вж. БДА-ОТ к. Ф160) - към южни и
югоизточни говорни области.
П. От същ. брат} —> осн. брат-/брать- + наст.-оконч. -я (-а, -им) —> глаг. бр\ат(я).
Срвн. и братим\я.
БРАЧ\ЕНДА
= Дъщеря на брат или сестра на баща /631—641/ или на майка /632-642/;
братовчедка. Зват. ф. брач\ендо!. Член. брач\ендата ‘братовчедка ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Беломорска Македония (Костурско).
П. Диалектен вар. на стбълг. вртоучАдъ
‘племенник’, ‘братовчед’ (СтбР 1117) с
наст.-оконч. -а за ж.р. със запазени следи от носова гласна в осн. -над-. Срвн. и
диал. ч\ендо (< стбълг. чадо) в Костурско (СтойковБД 181). Вж. братовч\ед,
братовч\едка.
БР\АЧКО
= Син на брат или сестра на баща /531-541/ или на майка /532-542/; братовчед.
105

Нариц. и зват. (бр\ачко!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Беломорска Македония (Костурско).
П. Начална зват. ф. от видоизменена осн. брач- (< брат-ч-) + нает, -ко, придобила и
нарицателна функция. Срвн. и вар. бр\аче (към бр\атче).
БУБ\АЛКО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (буб\алко!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои мизийски говори в Шуменско. Вж. к. 1.В.
П. Тур. ЬаЬа ‘баща’ (ТБР 36, ДТБ 18) —>■ бълг. диал. боб[а] (и вар. буб)а) —> диал.
буб\алко със съчл. нает, -ап-ко, най-вероятно като начална зват. ф., придобила и
нарицателна функция. Срвн. и б\убаль и буб\альо.
Б\УБАЛЬ
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо. Зват. ф. б\убал(ъ)е!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Девинско, Велинградско.
П. Тур. ЬаЬа ‘баща’, Ьйуйк ЬаЬа ‘дядо’ (ТБР 36, ДТБ 18) —> бълг. диал. боб\а (вар.
буб^а)] —»б[убаль с нает. -аль. Срвн. и буб\алко, буб\альо.
БУБ\АЛЬО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (буб\алъо!) ф.
Р. Диал. У ГеровДоп. 36 буб\алйо ‘тато, тейко’ - за говори в Силистренско,
Провадийско. Вж. к. 1.В.
П. Тур. ЬаЬа ‘баща’ (ТБР 36, ДТБ 18) —» бълг. диал. боб|а| (вар. буб]а) —> буб\альо
като начална зват. ф. с нает, -аль + оконч. -о, придобила и нарицателна функция.
Срвн. и б\убаль и буб\алко.
БУБАЛ\ЪК
= Обредно лице (роднина на младоженеца), което е участвало при сватосването и
има определени функции по време на сватбата;	сват (при сват]),
поб\ащим.
Р. Диал. У Иванова 56, 69, 207 за различни етнокултурни райони на Източна
България (Разградско, Добруджа, вътрешна Тракия и др.). Срвн. текст от
Старозагорско: ,ра сватбата кал\есват кум, м\ьшък бубал\ък, ж\енцък бубал\ък”.
П. Тур. ЬаЬаЬк ‘тъст’, ‘свекър’, ‘пастрок’ (ТБР 36, ДТБ 18) -> бълг. диал. бабал\ък]
и бубал\ък с различни значения.
106

БУБАЛ\ЪЧКА
= Обредно лице (съпруга на бубал\ък), което е участвало при сватосването и има
определени функции по време на сватбата; ст\ара св\атя (при св\ат^]),
пом\айчима.
Р. Диал. Вж. бубал\ък.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо бубал\ък] с нает, -ка (и преглас /к/ -* 1ч1 в
края на основата).
Б\УБО
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо. Нариц. и зват. (б\убо!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Западните Родопи (Девинско) и по р. Места
(Г оцеделчевско).
П. Вж. боб\а (и вар. буб\а). Начална зват. ф. (в и по детска реч) от осн. буб- + оконч.
-о, придобила и нарицателна функция (ервн. д\ядо/д\ядо!, т\ато/т\ато! и др.). Вж.
и б\убаль.
Б\УКА
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба. Зват. ф. б\уко!.
Р. Диал. В някои местни говори в Западните Родопи (Девинско) (б\уко, й\алау
нас!).
П. Неясно. Възможно е паралелно образуване в и по детска реч по б\убоТ с
редуцирана осн. и нает, -ка [?].
Б\УЛА
- Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. б\уле!.
Р. Диал. В говори от Източните Родопи (Момчилградско, Крумовградско,
Ивайловградско) и западна и източна Беломорска Тракия (Ксантийско,
Гюмюрджинско, Дедеагачко, Софлийско, Узункьоприйско). Вж. к. 4+.
П. У Геров I 83, МладБТР 224, РРДД 45 и РБЕI 832 - само със значение ‘туркиня’,
‘кадъна’. Според авторите на БЕРI 88 „основното значение... е ‘туркиня, кадъна’,
понеже ходи забулена”. МладБТР 224 посочва като източник тур. Ьо1а ‘стрина’ (вж.
и ТБР 63) -+ бълг. диал. („областно западно” [?]) за ‘туркиня, кадъна’. Скок 1232-
233 посочва Ъи1а като общобалкански турцизъм Ъи\а (вж. ДТБ 38), Ъо1а ‘леля по
бащина линия’ —+ алб. Ъи11е, бълг. б\ула, гръц. рлоб/.а, сръб. и хърв. Ъи1а все със
107

значение ‘туркиня, кадъна’. Значението на бълг. диал. б\ула ‘кака’ най-вероятно е
свързано със сходно значение и на б|уля$.
Б\УЛЕ
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга, булка. Нариц. и зват.
(б[уле!) ф.
Р. Диал. В РБЕ I 933 - умал. за ‘булка’ (по нар. пес.:... какъв ми Никола млад юнак,
пък какво му е б\улето...). У МладБТР 225 - с пояснение: „от две етърви по-
младата се обръща към по-старата с буле....”. У Дювернуа 169 - зват. пад. от була
за ‘по-стара етьрва’.
П. Най-вероятно начална гал.-умал. зват. ф. от	придобила и
нарицателна функция.
Б\УЛЕК
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В РРДД 45 - ‘младоженец’ (по К. Христов: Ха, старо, улови се най-
напред! Па аз, па булката. А булека къде го?). У МладБТР 225 - с пояснение:
„срещу булка: отскоро венчан млад мъж” и „булкин мъж”.
П. Паралелно образувание за м.р. спрямо втулка') от осн. бул- + нает. -ек. Срвн. и
б\уляк.
БУЛ\ИКА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В отделни местни говори във Видинско. Вж. к. 831.
П. От същ. б\ула), б\уля] —> осн. бул- + нает. -ика. Възможно е и влияние на
румънски названия за родство като Ьитса ‘баба, стара майка’, 1еПса ‘сестрица’,
‘леличка’ (РБР 152, 640).
Б\УЛИНКА
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат. Зват. ф. булинке!.
Р. Диал. Спорадично в мизийски говори в Шуменско, Преславско. Вж. к. 83.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна.
Р. Диал. Спорадично в мизийски говори в Шуменско.
108

П. Гал.-умал. от б^ула^, б[уля] със съчл. нает, -ин-ка, придобило и неутрална
нарицателна функция, подобно нам\аминка за ‘баба’, ‘стара майка’.
Б\УЛКА
= Жена по време на сватбата си и/или като млада съпруга известно време след това
/8*/; младоженка. Нариц. и зват. (б\улка!) ф.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 84 - ‘невеста’ с пояснение: „така се нарича
невестата, защото бива забулена на сватбата |и”. У МладБТР 225 -
„източнобългарско”: ‘при венчило женската особа’. В БТР 50 - ‘жена, която се
венчава’. В РСБКЕ 188 - ‘девойка или жена, обикн. във венчално облекло при
встъпването |и в брак’. В РБЕI 834 - ‘млада жена, обикновено в сватбено облекло,
при сключване на брак’. В СТРБЕ 57 - ‘жена по време на сватбената церемония’. У
ДечТР 57 - ‘жена, която се венчава, сключва брак’.У РадБТР 57 - ‘жена в деня на
сватбата си’.
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга. Член. б\улката
‘съпругата (жена) ми’.
Р. Разг., диал.: той ми е м)аш, пък ас на него б\улка и жена (гр. Клисура); одн\еси
поздрави на белката си (Белоградчишко). У Геров (пак там) - с пояснение: „булка
и невеста се казва на всякоя млада жена”. У МладБТР (пак там) - ‘съпруга, докле
още не е бабичка’ и ‘отскоро омъжена млада жена’. В БТР (пак там) - ‘омъжена
жена, докато не е остаряла’. В РСБКЕ (пак там) - ‘млада съпруга...’ и ‘омъжена
млада жена изобщо’. В РБЕ (пак там) - ‘омъжена жена; съпруга...’ (+ текст от нар.
пес.: сиромах Тодор, сиромах..., отскоро стана болерин, че бе му булка
честита...). В СТРБЕ (пак там) - ‘наскоро омъжена жена...’. У РадБТР (пак там) -
‘млада омъжена жена’.
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат. Член. б[улката ‘снаха ми’.
Р. Диал. Обширен ареал с мозаично разпространение предимно източно от линията
Тутракан - Бяла - Ловеч - Карлово - Асеновград - Кърджали - Ивайловград, вкл.
говори от странджанските дялове на Източна Тракия. Всред югоизточните говори
(Хасковско, Свиленградско, Малкотьрновско, Лозенградско) б[улка често е
специализирано название на снаха от по-възрастен брат /83+/. Вж. к. 83.
= Съпруга на син /85/; снаха от син. Член. б\улката ‘снаха ми’.
109

Р. Диал. Обширен ареал с мозаично разпространение в Дунавската равнина (от
Ломско-Белослатинско на изток) и на юг от Стара планина (от Панагюрско-
Пазарджишко на изток), вкл. говори в странджанските дялове на Източна Тракия.
Разнообразни са тълкуванията спрямо двете безспорно свързани значения на
термина: ‘снаха от брат’ и ‘снаха от син’. У Геров (пак там) - ‘снаха’ с пояснение:
„свекър, свекърва, девери и зълви викат на снаха си булка и невеста...”. У МладБТР
(пак там) - ‘синова или зетьова съпруга в дом на стари’ [?]. В РБЕ (пак там) -
‘снаха’ с пояснение: „като обръщение на съпруг към съпругата... или на свекър,
свекърва, домашни роднини или други хора към млада жена”. У РадБТР (пак там) -
‘снаха’.
= Съпруга на брат на съпруг /837/; етърва. Член. булката ‘етърва ми’.
Р. Диал. Спорадично предимно на юг (Карловско, Пловдивско) и югоизток
(Харманлийско, Свиленградско, Елховско, Бургаско, Средецко), но е отбелязвано и
в някои говори на североизток (Тутраканско, Варненско). Нерядко в източниците
булка е ‘съпруга на по-млад брат на съпруг’: „н\ему драг\инку, пък н\ей б\улка
в\икъми” (Карловско).
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Член. булката ‘шуренайка ми’.
Р. Диал. Обширен ареал с мозаично разпространение (наред с б|уля|) източно от
линията Русе - Попово - Котел - Чирпан - Кърджали, вкл. и говори от Източна
Тракия (Лозенградско). Нерядко в източниците булка е ‘съпруга на по-младия от
братята на съпругата’ /838~/. Вж. к. 838.
П. Според авторите на БЕРI 89 булка е производно от б\уло, т.е. от осн. бул- с нает.
-ка, във връзка с обичая да поставят було на главата на ‘жената, която се венчава’.
Към б\уло (пак там) е посочено обаче: „неясно” [!]. Вж. и б\уля.
От б\улка са образувани и гал.-умал. названия като б\улче (зват. ф. б\улче!) и
б\улчица (зват. ф. булчице!) обикновено със значение ‘младоженка’ или ‘(млада)
съпруга’. У Геров (пак там) булч^е (по нар. пес.: ... та ми си войник отиде, остави
булч[е под було) и б[улчица (по нар. пес.: и мен ще мама ожени, и аз ще си доб[и
булчица). У МладБТР 226 булч\е и б\улчица. В РБЕ I 836 б\улче (по нар. пес.:
Дойновото б\улче снощи доведено при свекър, свекърва;... турци ми сакат, мале
ле, убаво булче Петкана) и б\улчица (дали си имаш... б\улчица, Ангеле бре, войводо
110

де).
0 В съчет.: мл[ада б[улка книж, разг., диал. - ‘млада отскоро омъжена жена’ (вж.
МладБТР 225); пр\есна б\улка диал. - за ‘млада булка’ в говора на „капанците” в
Разградско (вж. Капанци 187).
БУЛК\УВАМ
= Омъжвам се.
Р. Диал. В РБЕ I 834 - ‘съм, бивам булка’ (+ текст от нар. пес.:... па на Янка
останало един пешкир копринен, дето с него ще булкува).
П. От същ. б\улка] —> осн. булк- + нает, -увам —> глаг. булк\увам.
Б\УЛНЕ!
= Обръщение към буля].
Р. Диал. У Геров I 84 - с пояснение: „казва се в звателен падеж повечето в песните”
(по нар. пес.:... накичи китки смесени, смесени, б\улне, размесом). У МладБТР 226
- с пояснение: „галено обръщане към буля...” (по нар. пес.:... у булини си отиде, че
на буля думаши: б}улне ле...).
П. От същ. б|уля(' —> експресивно разш. осн. булн- + оконч. -е. В нар. пес. б\улне
често се подсилва с част, ле, подобно на обръщения като м\айно ле!, м\омне ле!
(Геров, МладБТР - пак там).
Б\УЛО
= Встъпване в брак; женитба, сватба.
Р. Диал. В РБЕ I 834-835 - ‘венчавка, сватба’ (+ текст от нар. пес.: гуд\и са Руси...
за Русанка,руса \абълка..., до неделя му й б]улото, който насочва - гуд\и, \абълка -
към източни (предимно североизточни) говорни области (вж. БДА-ОТ к. Ф60).
П. Метонимично пренасяне на значението от б\уло ‘сватбен воал’ —» б\уло
‘венчавка’, ‘венчило’, ‘сватба’.
Б\УЛЧЕ
Вар..- б\улче, булч\е, б\ульче.
= Жена <млада> спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга, булка. Нариц.
и зват. (б\улче!) ф.
Р. Разг., диал. У Геров I 84 булч)е ‘булчица’ (+ текст от нар. пес.: |азе си имах
едного с\ина..., та ми си войник отиде, остави булч\е под було.) В РБЕ I 836 -
111

‘младоженка, съпруга (млада)’ (+ текст от нар. пес.: Дойновото б]улче снощи
доведено при свекър, свекърва, при зълва, йетърва...: - ... тий, ако си водят
булките, и ти си булчето заведи, булчето с мъжката рожба... ', турци ми сакат,
мале ле, убаво булче Петкана и мажко дете Демяна...).
= Обредно лице (жена - кръвна роднина на младоженеца) с определени функции по
време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. В някои преселнически говори от Дедеагачко (Беломорска Тракия, вж.
БДПМ V 224 б\улъче).
П. Гал.-умал. вар. на б\улка] —» осн. бул- + нает, -че —> б^улче и вар. с нарицателна и
звателна функция.
Б[УЛЯ
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. б[уле!, б[ульо!.
= Дъщеря <по-възрастна> на брат или сестра на баща /631 +~641+/ или на майка
/632+~642+/; братовчедка <по-възрастна>.
Р. Диал. Ареал с мозаично разпространение в Родопите (южно от линията Девин -
Кърджали) и в Беломорска Тракия (източно от долното течение на р. Места и до
Узункьоприйско в Източна Тракия). Вж. к. 4+.
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>. Член. б\улята ‘зълва
ми’.
Р. Диал. В някои местни говори предимно на югоизток (Ямболско,
Тополовградско, Ивайловградско).
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат, бр\атовица.
Р. Диал. Обширен ареал (наред с б\улка] и б\улинка]) в Източна България, който
откъм север, запад и юг се ограничава по линията Свищов - Габрово - Карлово -
Първомай - Свиленград - Виза (в Източна Тракия). Вж. к. 83. У Геров I 85 и
МладБТР 226 - ‘братова жена’, ‘братовица’.
= Съпруга на брат <по-възрастни> /83+/; снаха от брат <по-възрастни>, бр\атовица.
Р. Диал. Обширен ареал в Източна България, който откъм запад се ограничава по
линията Никопол - Казанлък -Харманли - Кърджали - Гюмюрджина (в
Беломорска Тракия). В РСБКЕI 88 -‘жена на по-стар брат за по-младите му братя и
сестри’. В БТР 50 - ‘жена на по-стар брат спрямо по-млад’. В РБЕI 836 - ‘жената
112

на по-възрастния брат по отношение на неговите по-млади сестри и братя и
техните съпруги’.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. Обширен ареал с мозаично разпространение (наред с н|пнп| и
ч|иикп|) в източната половина на Дунавската равнина и Добруджа, Източна Стара
планина и част от вътрешна Тракия. На запад, югозапад и юг ареалът се простира
до линията Никопол - Ловеч - Габрово - Ямбол - Елхово - Средец - Бургас. Вж. к.
831. В СТРБЕ 57 - ‘съпруга на чичо’.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Член. б\улята ‘вуйна ми’.
Р. Диал. Сравнително компактен ареал на североизток- изток с граници: откъм
запад и юг - по линията Русе - Попово - Котел - Ямбол - Бургас. Вж. к. 832.
= Съпруга на брат <по-възрастен> на съпруг /837+/; етърва <по-възрастна>. Член.
б\улята ‘етърва ми’.
Р. Диал. Обширен ареал в Източна България, който на запад се простира до една
линия от устието на р. Искър през Плевен - Габрово - Стара Загора, а на юг - до
линията Елхово - Бургас.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Член. б\улята ‘шуренайка(та)
ми’.
Р. Диал. Обширен ареал с мозаично разпространение (наред с б|улкп|) в Източна
България, който достига на запад от побрежието между Русе и Тутракан през
Разград - Търговище - Котел - Ямбол - Хасково - Кърджали - Ивайловград до
странджанските дялове на Източна Тракия. Нерядко в местни говори от този ареал
б\уля е специализирано название на съпругата на по-възрастен брат на съпругата
/838+/. Вж. к. 838.
П. Според МладБТР и БЕР I 89 б\уля е от тур. Ьо1а ‘стрина’ или Ьи1а ‘кака’, ‘леля’,
‘балдъза’ (вж. ДТБ 38). Връзката между б\ула\ь б\уля и б\улка\ (и произв.) по форма
и значения е очевидна. Географското (ареалното) разпространение на тези названия
(в Източна България [!]), отсъствието им в други славянски езици, успоредиците с
езици от Кавказкия регион и Азия (Памир) насочват към думи от кор. *Ьа1- ~ Ъо1- ~
Ьи1-, наследени от езика на прабългарите (Добрев1994: 179-180, Добрев 1995: 70,
Стоянов 30).
113

• Б\улини. Домът и семейството на б[уля'|‘. Субстантивирано мн.ч. на прил. б\улин.
У МладБТР 225 - ‘жилище, дом, челяд... на буля’. В РБЕ I 833 - ‘домът и
семейството на буля’.
Б\УЛЯК
Вар.: б\уляк, б\улняк.
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В преселнически говори от Беломорска Тракия в Добруджа
(Силистренско).
П. Паралелно образувание за м.р. спрямо	от осн. бул-/булъ- или разш. осн.
булнь- (срвн. зват. ф. б\улне!) + нает. -ак. Срвн. и б\улек.
БУРЛ\АК
Вар.: бурл\ак, бърл\ак.
= Мъж <неженен, възрастен>.
Р. Диал. В някои мизийски говори в Силистренско. У ГеровДоп. 42 бърл\ак ‘ерген’.
П. Рум. Ьиг1ас ‘ерген’ (РБР 154) —» бълг. диал. бурл\ак, бърл\ак.
Б\ЪКЛИЦА
= Обредно празнуване със сватовниците в дома на момата, с което приключва
сватосването и уговорката за предстоящи годеж и женитба; малък (първи) годеж.
Р. Диал. Спорадично в говори на „капанците” в Разградско (Капанци 179).
П. От б\ъклица ‘вид кръгъл и плосък дървен съд за вино или ракия’ —► б\ъклица с
метонимично пренасяне на значението върху ритуала с отпиване/запиване (от
бъклица) за отбелязване на годежна (сватбена) уговорка. Вж. и з\апив, зап\иване,
зап\ивък.
БЪКЛИЧ\АРКА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров I 91 - ‘сваха, что ходи да иска мома за някого’. У МладБТР 238
(към б\ъклица) - ‘сватовница, годежарка’.
П, От същ. б\ъклица —► осн. бъклич- + съчл. нает, -ар-ка (срвн. и бъклич\ар, но само
като ‘майстор или търговец на бъклици’ у МладБТР пак там).
114

в
В\АШАТА
Вар.: в\ашата (в\ашета, в\ашта) и др.
= Член на семейството ви (майка, дъщеря...) и/или рода ви (роднина).
Р. Разг., диал. В РБЕ II45-46 (като същ.) в\ашата ‘всичко, което е свързано с
лицата, с които се говори’. В разговорна реч (тя в\ашата гол\яма крас\авица
ст\анала, хубав\ица...) и в различни говорни области: Радомирско (т\айа в\ашта
бе, кв\а изл\езе,раб\отнали е, къщ\овница ли е?), Карловско (устан\аф да б\ава
в\ашата, чи б\аба иут\иди на д\офтур), Добричко (утм\ене е д\аже гул ’{ама
влагата...).
П. От притеж. мим. ваш, ж.р. в\аша —> член. в\ашата (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. в\ашичката като обособено съществително (напр. тр\ъгна ли научил\ище
в\ашичката, к\олко ст\ана в\ече?}.
В\АШЕТО
Вар.: в\ашето (в\ашото, в\ашто) и др.
= Член на семейството ви (дете, внуче...) и/или рода ви (дете роднина).
Р. Разг., диал. В разговорна реч (в\ашето е по-голямо от н\ашето, ког\а е
род\ено?) и в различни говорни области: Годечко (\ама, в\ашето лиров\е г\оре?~),
Тутраканско (къд д\ойш възун\уката, дувед\и гу и в\ашту да гу в\идим и н\ий).
П. От притеж. мим. ваш, ср.р. в\аше (диал. и в\ашо) —> член. в\ашето (и вар.) като
обособено съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. в\ашичкото (и вар.) като обособено съществително (напр. опр\ави ли се
в\ашичкото от гр\ипа?').
В\АШИТЕ
Вар.: в\ашите (в\аште), в\ашити (в\ашти) и др.
= Членове на семейството ви (родители, деца...) и/или рода ви (роднини).
115

Р. Разг., диал. У Геров 1110 (към в\аший) ваши-ти, ваши-тьг ‘всички, що са ваши
или ваша роднина’ (ходих у в\аши-тм; в\аши-ти си дойдоха). У МладБТР 264 (към
ваш) в\ашите (прек\арахме дв\а дн'[и у в\ашите на с\ело). В РСБКЕ I 102 (към ваш)
в\ашите ‘родителите, домашните на лицето, с което се говори’. В РБЕ II45-46 (към
ваш) в\ашите, в\аште ‘семейството,... близките... на лицето, на което се говори’. У
РадБТР 65 (към ваш) в\ашите ‘семейството и близките на лицата, с които се
говори’.
П. От притеж. мим. ваш, мн.ч. в\аши, член. в\ашите (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. в\ашичките като обособено съществително (напр. мом\еят се в\ече
в\ашичките, пор\аснаха).
В\АШИЯТ
Вар.: в\ашия(т), в\ашио(т), в\ашие(т) и др.
= Член на семейството ви (баща, син...) и/или рода ви (роднина).
Р. Разг., диал. В разговорна реч (от в\ашия н\ищо неразбр\ах кв|о е ста\нало,
м\ънка н\ещо...) и в различни говорни области: Софийско (в\ашио и |он дожд\а,
ама зам\алко), Първомайско (жъ дук\араш т\ука в\ашио да к\аже кв|о й
хурт\овал), Разградско (|ас му распр\аам на в^ашиа, ма т\ой ни ч\ува).
П. От притеж. мим. ваш —♦ член. в\ашият (и вар.) като обособено съществително с
посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. в\ашичкият (и вар.) като обособено съществително (напр. вч\ера го вид\ях
в\ашичкият, м\ай \яко накв\асен б\еше).
В\АЯ
Вар.: в\ая, ва\я. Зват. ф. [?].
= Жена, наета да гледа дете/деца; бавачка.
Р. Диал. В говори от Дедеагачко (Беломорска Тракия). У Геров I 110 ва\я ‘жена или
мома, която бави... деца’. У МладБТР 264 и РРДД 53 в|ая ‘бавачка на дете’.
П. Гръц. Рауга ‘бавачка’ (вж. РРДД пак там) —> бълг. диал. в\ая, ва\я.
116

ВДОВ\ЕЦ
Вар.: вдов\ецъудов\ецу дув\ец, авдув\ец, ивдув\ец.
= Мъж (съпруг), чиято жена (съпруга) е починала /7*/.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 114 - ‘мъж, комуто жената е умряла и той не се е
оженил още за друга’. У МладБТР 268 - ‘мъж остал без жена, като се е тя
поминала’. В БТР 57 и у ДечТР 64 - ‘мъж, чиято жена е умряла’. В РСБКЕ1104,
РБЕ II 64 и СТРБЕ 66 - ‘мъж, който не е встъпил в брак след смъртта на жена си’.
У РадБТР 66 - ‘мъж, чиято съпруга е починала’.
П. Праслав. *гъ<7ог-, стбълг. *въдовьць, стинд. У1^кйз ‘самотен’, ‘овдовял’, лат.
уйЛииз ‘празен’, ‘вдовец’ (вж. МладЕР 60, БЕР I 125 към вдов\ея, Фасмер I 281-282
към вдов\а).
ВДОВ\ИЦА
Вар.: вдов\ица, удов\ица, дув\ица, авдув\ица, ивдув\ица.
= Жена (съпруга), чийто мъж (съпруг) е починал /8*/.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 114 - ‘жена, на която мъжът е умрял и тя не се е
оженила за друг’. У МладБТР 268 - ‘жена, остала без мъж, като се е поминал той’.
В БТР 57 и у ДечТР 64 - ‘жена, чийто мъж е умрял’. В РСБКЕ I 104, РБЕ II64 и
СТРБЕ 66 - ‘жена, която не е встъпила в брак след смъртта на мъжа си’. У РадБТР
66 - ‘жена, чийто съпруг е починал’.
П. Праслав. *Уъс1оуа, стбълг. *въдовд, въдовицл —> бълг. вдов\ица (рус. вдов\а, сръб.
уд\ова, чеш. и словаш. ус1оуо, пол. ууАоууо), стинд. г/б//г|аг<5 ‘вдовица’, лат. у1с1иа
‘вдовица’ (вж. МладЕР 60 към вдов\ец, БЕР I 125 към вдов\ея, Фасмер 1281-282).
ВДОВСТВО
~ Битност на вдовец или вдовица.
Р. Книж., разг. У Геров I 115 - ‘кога мъж остане без жена или жена без мъж, като
умре един от тях’. У МладБТР 268, БТР 57 и РБЕ II 64 - ‘състояние на вдовец или
вдовица’.
П. Осн. вдов- (< стбълг. осн. на *въдовьць, *въдовл) + нает, -ство (< стбълг. -ьство)
за абстрактни понятия (вж. Граматика II 64).
117

В\ЕНО
Вар.: в\ено, вен\о.
= Имущество (имот, покъщнина, пари), което жена (съпруга) внася в семейството
при сключване на брак; зестра.
Р. Диал. У МладБТР 279 - ‘зестра’ (даровете и веното на годеницата). В РРДД 56
вен\о и РБЕII 97 в\ено и вен\о ‘зестра’ (по текстове от Н. Михайловски, Ст.
Загорчинов, Г. Кръстевич).
П. Стбълг. къно (и глаг. кънити ‘продавам’) с начално значение ‘откуп за мома’ и
вторично —»‘зестра’ (вж. БЕР 1134). С това значение и в други слав. езици: рус.
в\ено, укр. вшо, чеш. уепо ‘парична зестра’, пол. тапо и т.н. (БЕР пак там).
ВЕНЧ\АВКА
-	Встъпване в брак с църковен обред.
Р. Книж., разг., диал. У МладБТР 279 (към венч\авам) - ‘самото действие от
венчавам’, ‘венчание’. В БТР 60 - ‘църковен обред за женитба’, ‘брак...’. В РСБКЕI
109, РБЕ II 100 и СТРБЕ 60 - ‘църковен обред при сключване на брак’. В УЕР 1153
-	‘церемония в православната църква... при извършване на християнското тайнство
брак’ и ‘църковен брак’. У РадБТР 68 - ‘църковен обред при женитба’.
П. От глаг. венч\авам (вж. при венч\ая) —> разш. осн. венчае- + нает, -ка —> същ.
венч\авка. Срвн. и венч\илка, венч\ило.
ВЕНЧ\АЛНИК
= Мъж по време на сватбата си /7*/; младоженец.
Р. Диал. У МладБТР 279 (към венч\авам) - ‘лице за венчание или венчано’. В РБЕ
II100- ‘младоженец’.
П. От глаг. венч\а(я)/в\енчам] —> осн. венч(а)- + съчл. нает. -(а)л-ник —> същ.
венч\алник.
ВЕНЧ\АЛНИЦА
= Жена по време на сватбата си /8*/; младоженка, булка.
Р. Диал. У МладБТР 279 (към венч\авам) - ‘лице за венчание или венчано’. В РБЕ
II100 - ‘младоженка’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ве«ч|олнмк| със съчл. нает. -(а)л-ница.
118

ВЕНЧ\АНИНА
- Откуп (в пари или дарове), който семейството на момък дава на семейството на
мома при годежа.
Р. Диал. У Геров I 197 - ‘що плаща зет на невестини родители, задето му дават
чедото си’ (по нар. пес.: посакай му скъпа венчанина,... три бели градови..., три
руди планини..., со все руди овце). У МладБТР 279 към венчание - ‘онова, щото
плаща зет на момини родители, на невестин баща, преди да се венчае’. В РБЕII100
с пояснение: „в едновремешния народен бит - откуп, който младоженецът дава на
родителите на невестата”. Текстът от нар. пес. у Геров (пак там), който се повтаря и
у МладБТР и РБЕ (пак там), свидетелства за разпространение в югозападни
български говори (Вардарска Македония).
П. Най-вероятно от отглаг. същ. венчане/венчанъе (< диал. глаг. в\енчам) осн.
венчан- + нает, -ина —♦ същ. венч\анина.
ВЕНЧ\АНИЦА
= Встъпване в брак с църковен обред; венчавка.
Р. Диал. У МладБТР 279 към венч\ание - ‘венчане’, ‘венчило’ (по нар. пес.: ... на
бунище седеше, венчаница кълнеше..., мъжко дете люлееше). У Геров 1197 и РБЕ
II 100 венч\аница само със значение ‘венчална дреха’.
П. Най-вероятно от отглаг. същ. венчане/венчанъе (< диал. глаг. в\енчам) —> осн.
венчан- + нает, -ица —> същ. венч\аница.
ВЕНЧ]АНИЧЕ
= Мъж или жена в брачна връзка /7—8/; съпруг или съпруга.
Р. Диал. Само у ГеровДоп. 49 - за ‘мъж венчан или жена венчана’ по нар. пес.:
нашла си е първно венчаниче, отсечена му глава до рамена (вероятно от
югозападни говорни области).
П. От страд. прич. венч\ан или от отглаг. същ. венч\ане/венч\анье (< диал. глаг.
в\енчам) —» осн. венчан—► същ. (гал.-умал.) венч\аниче с разш. нает. -иче.
ВЕНЧ\АНЕ
Вар.; венч\ане, в\енчанье, венч\ене.
= Встъпване в брак с църковен обред; венчавка.
Р. Диал. Вариантитете венч\ане, в\енчанье са западнобългарски, а венч\ене -
119

източнобългарски (БЕР I 133 към вен\ец: венч\ене - за говори в Еленско). В РБЕ II
100 в\енчане диал. по нар. пес. и прик.: ... ка погледна Марко,... к\арая три
синджиреробе,... у девойки... заплетена мома за венчане, сакали се Ирин и
Иринка..., па тръгнали цръкви на венчане. Приведените текстове свидетелстват за
разпространение в западнобългарски говорни области.
П. От глаг. в\енчам, венч\ая/венч\ея\ —> осн. венч-(а)—> отглаг. същ. венч\ане,
в\енчанъе, венч\ене с нает. -не/-нъе. Вж. и венч\авка, венч\ание, венч\ило.
ВЕНЧ]АНИЕ
= Встъпване в брак с църковен обред; венчавка.
Р. Книж. У Геров I 197 - ‘кога се венчаят мъж с жена’. У МладБТР 279 -
‘бракосъчетание църковно’. В РБЕ II 100 - остар. книж. ‘венчавка’.
П. Стбълг. вънчкник (МладБТР пак там) —» бълг. венч\ание в книжнината и в
църковната терминология.
ВЕНЧ\А(Я)
ВЕНЧ\АВАМ
В\ЕНЧАМ
Вар.: венч\ая, венч\ея, венч\аем, в\енчам‘, венч\авам, венч\евам.
= Женя/оженвам ~ омъжа/омъжвам; сключвам брак.
= Бивам брачен свидетел и настойник на младоженци при встъпването им в брак;
кумувам.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 197 - ‘осветявам женитба по църковен ред’ и
‘кумувам някому на венчанието му’. В БТР 60 - ‘извършвам венчавка’ и ‘кумувам
на сватба’. У МладБТР 279 - ‘подвеждам под венец, възлагам венец при
бракосъчетание’. В РБЕ II 99 - ‘извършвам църковен обред при сключване на брак’
и ‘кумувам’. В СТРБЕ 68 - ‘извършвам църковен обред при сключване на брак’ и
‘участвам във венчавка като кум’. У РадБТР 68 - ‘извършвам църковен обред за
женитба’. Венч\ая се/венч\авам се/в\енчам се. Женя се/оженвам се ~ омъжа
се/омъжвам се. У Геров (пак там) и в БТР (пак там) - ‘оженвам се (женя се) по
църковен ред’. В РБЕ и СТРБЕ (пак там) - ‘встъпвам в църковен брак’. У РадБТР
(пак там) - ‘женя се с църковен обред’. В РБЕ II 100 диал. в\енчам и в\енчам се по
текстове от нар. пес.: а Йоване... ми те канат кум да бидеш... и да кърщаш и да
120

в\енчаш и ние че идеме със Стана у село църква голема, та двама да се венчаме,
които насочват към западни-югозападни говорни области.
П. Стбълг. къньч&ти ‘увенчавам’ (СтбР I 323) —> бълг. венч\ая/венч1авам, диал.
в[енчам с посочените значения. Смислово и словообразувателно те са мотивирани
от понятието и същ. вздьць —> венец във връзка с възлагането на (венчални) венци
върху главите на младоженците при църковното бракосъчетание (вж. БЕРII 133
към вен\ец).
ВЕНЧ\ИЛКА
= Встъпване в брак с църковен обред; венчавка.
Р. Диал. В БТР 60 и РБЕII 101 - ‘венчавка’.
П. От глаг. венч^ая^ (и вар. венч\ея) —> кор.-осн. венч- + съчл. нает, -ил-ка —* същ.
венч\илка. Срвн. и венч\ило и венч\авка.
ВЕНЧ\ИЛО
= Встъпване в брак с църковен обред; венчавка.
Р. Разг., диал. У Геров I 197 - ‘венчание мъж и жена, кога се зимат’. У МладБТР
280 (към венч\ец) - ‘обредът венчане на мъж и жена’. В БТР60, РСБКЕI 109, РБЕ II
101 и СТРБЕ 69 - ‘венчавка’.
= Мъж или жена в брачна връзка /7~8/; съпруг или съпруга.
Р. Диал. У Геров 1197 - ‘мъж венчан или жена венчана’ (+ текст от нар. пес.:
Тодорка думаБогдану: Богдане, пръво венчило...). У МладБТР 280 (към венч\ец) -
‘венчан или току-що венчан мъж или жена’ (+ текст от нар. пес.: кум си Иванчу
думаше: Иванчо, снощно венчило..). В РБЕ II 101 (в съчет. с първо, мое, твое и
под.) - ‘съпруг или съпруга’ (+ текст от нар. пес.: снощи при булче полегнах...,
Милица първо венчило).
= Съжителство в брак.
Р. Разг., диал. В БТР 60 - ‘брачен живот’. В РСБКЕ I 109 (в съчет. с първо, второ) -
‘(първи, втори) брак’. В РБЕ II101 - ‘брак’ (+ текст от нар. пес. и поел.: либе
Марийо,... кое венчило й най-добро: първото или второто, дали със мене
третьото...', Венчилото е чернило, ергенството - пашалък).
= Брачна (съпружеска) двойка (без или с деца); семейство.
121

Р. Диал. У Геров I 197 - ‘мъж и жена е челядта си’. У МладБТР 280 (към венч\ец) -
‘образувани от едно венчание дом, челяд, семейство’. В РБЕ II101 - ‘семейство’. В
РРДД 56 - ‘семейство, съпружеска двойка’.
П. От глаг. венч\ая, венчая] —> кор.-осн. венч- + нает, -ило —► същ. венч\ило. Срвн.
сходни отглаг. словообразувания като жен\ило, тегл\ило и под. Вж. и венч\илка и
венч\авка.
ВЕСЕЛ\ИН
= Брат <по-млад> на съпруг /377; девер <по-млад>. Зват. ф. весел\ине!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Северозападна България (Иванова 228).
П. От л.и. Веселин —> същ. нариц. весел\ин с посоченото значение, възникнало
вероятно като специализирано обръщение (весел\ине!) към някой от по-младите
братя на съпруга. Срвн. с названия като драг\инко, хубав\енко] и сходни по
произход обръщения към по-млад девер като здр\авко!, ж\ивко! и др. (Иванова пак
там).
ВИТР\ИГ
= Баща <н|е р|оден> /1*/; пастрок. Зват. ф. [?].
Р. Диал. У ГеровДоп. 54 - ‘не същ баща, отчов’ - за говора на с. Ново село,
Видинско.
П. Рум. 1а1а уЦге§ ‘отчов’ (РБР 1098) —» бълг. диал. вщпр|иг ‘пастрок’.
ВИТР\ИГА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха. Зват. ф. [?].
Р. Диал.У ГеровДоп. 54 - ‘мащеха’ - за говора на с. Ново село, Видинско.
П. Рум. тата уИге^а ‘мащеха’ (РБР 666) —> бълг. диал. витр\ига със същото
значение.
ВЛАК\А
Вар.: влак\а, влек\а (лек\а), влк\а.
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. Предимно в северозападни говорни области (Монтанско, Белослатинско).
У Геров 1133 и III 31 - ‘род, коляно,... лека...’. У МладБТР 316 - ‘род, коляно’. В
БТР 68 - ‘род, коляно, потекло’. В РРДД 64 - ‘род, роднини, челяд’. В РСБКЕI 125
- ‘няколко роднински семейства, свързани по произход’. В РБЕ II254 - ‘няколко
122

поколения кръвно родствени семейства, които живеят поотделно’.
П. Праслав. глаг. *че1кд, стбълг. еаъкж (сег. вр. 1 л.ед.ч.) —» бълг. кор.-осн. елек- и
влак—> същ. (в)лек\а, влак\а, повлекл\о\ (вж. МладЕР 70 към влак и БЕР I 162, 165).
ВНУК
Вар.: внук, фнук, мнук, млук, нук.
= Син на син /55/ или на дъщеря /56/. Зват. ф. #. Член. вн\ук(ът) ‘внук(ът) (ми)’.
Р. Книж., диал. Вариантът фнук се среща южно от линията Делчево (Вардарска
Македония) - Самоков - Пазарджик - поречието на р. Марица - Свиленградско;
мнук - в български говори във Вардарска Македония (южно от линията Тетово -
Делчево), в Беломорска Македония (от Леринско-Костурско до Сярско на изток), в
Пиринска Македония (Санданско, Петричко) и в Източна Тракия (Лозенградско,
Визенско); млук - в отделни местни говори в Беломорска Македония (Солунско);
нук - в някои южнобългарски говори в Солунско (Беломорска Македония) и
Източните Родопи (Ивайловградско). Вж. к. 55-56.
= Син на брат /53/ или на сестра /54/; племенник. Член. вн\ук(ът) ‘племенникът
ми’.
Р. Диал. Предимно в южнобългарски говори в Пиринска Македония, Родопите,
вътрешна Тракия (южно от р. Марица), Беломорска Тракия (Драмско), Сакар и
Странджа. Спорадично и в някои североизточни говори в Добруджа, пренесено
вероятно от преселници от юг. У Геров I 142 - ‘син на син или дъщеря’ и ‘братанец
и сестринец’. У МладБТР 325 - ‘чедо от син или дъщеря’ и ‘чедо от брат или
сестра, по-добре братанец, братаница или сестринец, сестриница’. В БТР 70 - внук
и вн\учка ‘дете на син или дъщеря (спрямо техните родители)’ и ‘дете на брат или
сестра (спрямо техен брат или сестра)’. В РСБКЕI 131 - ‘син на сина или на
дъщерята’. В РБЕII 303 ‘лице от мъжки пол по отношение на баба си и дядо си’ и
‘племенник’. В СТРБЕ 79 - ‘син на сина или дъщеря ми’. У ДечТР 77 внук, вн\учка
и вн\уче - ‘дете на син или дъщеря...’ и диал. ‘племенник’. У РадБТР 79 внук и
вн\учка - ‘дете по отношение на своя дядо и баба’ и ‘племенник’.
П. Индоевроп. кор.-осн. *ап~, праслав. *уъпйкъ, стбълг.	*кт>но^кд —> бълг.
внук, вн\ука иун\ук,ун\ука (и произв.) (вж. МладЕР 73, БЕР I 167). Според Трубачев
123

73-76 древният кор. *ап~, слав. *ъп- „обединява много значения от сферата на
роднинските отношения” (срвн. напр. лат. апиз ‘стара жена, старица’, гръц. опну/юд
‘племенник’, ‘внук’, нем. Акп, мн.ч. Акпеп ‘дядо, прадядо; предци’, Епке1 ‘внук’), а
началното /е/ е предпоставена (протетична) съгласна, както /е/ във в\уйко], в\уйчо].
Вариантите упик и ипик са застъпени в различни слав. езици: рус. внук, чеш. упик,
пол. -шпик-, укр. он\ук, сръб. [унук и т.н.
ВН]УКА
Вар.: вн\ука, фн]ука, мн]ука,мл]ука, н\ука и др.
= Дъщеря на син /65/ или на дъщеря /66/; внучка. Член. вн\уката ‘внучка(та) ми’.
Зват. ф. [?].
Р. Диал. Вариантът вн\ука се среща спорадично на запад-югозапад (Самоковско,
Дупнишко, Разложко, Гоцеделчевско), в Родопите (Асеновградско, Смолянско) и
отчасти по поречието на р. Марица (Пазарджишко); фн\ука - спорадично на запад-
югозапад (Дупнишко, Благоевградско, Санданско), в Западните Родопи (Пещерско,
Девинско) и по поречието на р. Марица (Пловдивско, Първомайско до
Харманлийско-Свиленградско на изток); мн\ука - в някои местни говори на
Беломорска Македония (Костурско, Сярско) и Източна Тракия (Лозенградско,
Визенско); мл\ука - в някои местни говори в Беломорска Македония (Солунско);
н\ука - в някои местни говори в Ивайловградско. Вариантите с начални елементи
1вн-1,1мн-1,1фн-1,1мл-1 и /и-/ образуват един общ южнобългарски ареал, който
включва говорни области (или части от тях) във Вардарска и Беломорска
Македония, а северната му граница минава през Кюстендилско-Дупнишко-
Самоковско и по поречието на р. Марица и Свиленградско-Лозенградско на изток.
Вж. к. 65~66.
=Дъщеря на брат /63/ или на сестра /64/; племенница. Член. вн\уката
‘племенницата ми’.
Р. Диал. Спорадично в Разложко, Асеновградско, Свиленградско. У Геров I 142
вн\ука иун\ука - ‘дъщеря на син или дъщеря’, ‘мъжки и женски деца на син или
дъщеря’, ‘братанец/братаница, сестринец/сестриница’. У МладБТР 325 (към внук)
вн\ука ‘чедо от син или дъщеря’, ‘чедо от брат или сестра’. В РБЕ II 303 вн[ука
‘внучка’, ‘внук или внучка’, ‘племенник или племенница’ (по нар. пес.: ти идеше,
124

мило брате, и с\е |едно ме прашаше, за моята мила керка, за твоята мила внука).
Текстът от посочената нар. пес. насочва към югозападни български говори
(Вардарска Македония). Вж. и ун\ука.
П. Стбълг. *въноукл (вж. МладБТР 73) —> бълг. вн\ука и вар. Срвн. и внук\иня,
вн\учка. Вж. и внук.
ВНУК\ИНЯ
= Дъщеря на син /65/ или на дъщеря /66/; внучка. Зват. ф. [?].
Р. Диал. У Геров - ‘дъщеря на син или на дъщеря’, ‘внука’. У МладБТР 325 (към
внук) - внук\иня (наред с унук\иня) ‘щерка от син или от дъщеря’.
П. МладБТР 325 допуска форма *къно\|,кин1д в стбълг. ез. Срвн. и вн\ука, вн\учка и
унук\иня.
ВН]УЦИ
Вар.: вн|уци, фн\уци, мн\уци, мл\уци и др.
= Деца на син /55—65/ или на дъщеря /56-66/. Член. вн\уците ‘внуците ми’.
Р. Книж., диал. Вж. внук и вн\ука.
= Деца на брат /53-63/ или на сестра /54-64/; племенници, братови/сестрини деца.
Член. вн\уците ‘племенниците ми’, ‘братовите/сестрините ми деца’.
Р. Диал. Вж. внук и вн\ука и к. 53-63 - 54-64.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) с посочените събирателни значения.
ВН\УЧЕ
Вар.: вн\уче, мл\уче, мн\уче, фн\уче, н[уче.
= Дете на син /55-65/ или на дъщеря /56-66/. Нариц. и зват. (ви [у че!) ф. Член.
вн\учето ‘внучето ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 142, МладБТР 325 (по текст от приспивна пес.: нани
ми, нани, мое мнуче, мнуче от сина, мнуче от керка), в РСБКЕ 1131, РБЕ II 304 -
умал. от вн\ук (и внучка). У ДечТР 77 внук, вн\учка и вн\уче (вж. внук).
П. Стбълг. * вносна като умал. спрямо вно^къ и вноска (вж. МладБТР пак там) —>
бълг. вн\уче. Вж. иун\уче.
ВН\УЧКА
Вар.: вн\учка, мл\учка, мн\учка, фн\учка.
125

= Дъщеря на син /65/ или на дъщеря /66/. Зват. ф. вн\учке!, вн\учко!. Член.
внучката ‘внучка(та) ми’.
Р. Книж., разг., диал. Вж. внук, вн\ука.
= Дъщеря на брат /63/ или на сестра /64/; племенница. Член. внучката
‘племенницата ми’.
Р. Диал. Вж. внук, вн\ука. У Геров I 142 - умал. от вн\ука. У МладБТР 325 (към
внук) - вн\ука и внучка. В БТР 70 внук и внучка ‘дете на син или дъщеря (спрямо
техните родители)’ и ‘дете на брат или сестра (спрямо техен брат или сестра)’. В
РСБКЕ1131 - ‘дъщеря на сина или на дъщерята’. В РБЕII 304 - ‘лице от женски
пол по отношение на баба си и на дядо си’ и ‘племенница’ или ‘племенник’. В
СТРБЕ 79 - ‘дъщеря на сина или дъщеря ми’. У ДечТР 77 внук, вн\учка и вн\уче
(вж. внук). У РадБТР 79 внук и вн\учка (вж. внук).
П. От същ. внук] и/или вн\ука] —» осн. внуч- (с преход на съгл. /к/ в 1ч1, срвн.
близн\ачка, сир\ачка) + наст. -ка. Вж. иун\учка.
в\одник
= Съпруг на дъщеря, който живее в дома на родителите |и /76*/; приведен зет.
Р. Диал. В РБЕ II 322 и БЕР1170 (към в\одя) - ‘зет, който живее в... къщата на
тъста си’ и ‘приведен зет’ (по текст от Ил. Блъсков) - за говори в Шуменско.
П. От глаг. в\од(я) респ. в\од(я) се (у МладБТР 331-332 ‘правя някого да върви по
мене... нарочито по брак’), може би по съчет. зет на вод ‘приведен зет’ —> осн. вод¬
или вод(н)- (по страд. прич. воден) + нает. -(н)ик —♦ същ. в\одник. Срвн. и
прив\еденик? и прив\одък.
ВОЙВ\ОДА
Вар.: войв\ода, вайв\ода.
= Обредно лице (роднина на младоженеца) с определени функции по време на
сватбата; ст\ар(и) сват (при сват]), стар\ойко. Зват. ф. войв\одо!.
Р. Диал. В някои северозападни говори (Кулско, Видинско). У МладБТР 332, 333-
334 и в РБЕ II 338, 348-349 воев\ода, войв\ода само в исторически значения като
‘военачалник’, ‘управител’, ‘главатар’и под.
П. Стбълг. *вокводд, восводд. (МладБТР 333-334) —» бълг. диал. ‘главатар’ и ‘важно
обредно лице на сватбата’. За ролята на това обредно лице вж. Иванова 68 и сл. За
126

замяната на гл. /о/ с !а/ във вайв\ода в северозападни говорни области (Кулско,
Видинско, Ломско) вж. БДА IV к. 49.
ВОЙВ\ОДЕНИЦА
Вар.: войв\оденица, вайв\оденица.
= Обредно лице (съпруга на войв\ода) с определени функции по време на сватбата;
св\атя‘, ст\ара св\атя (при св\атя?Х), стар\ойкя. Зват. ф. войв\оденице!.
Р. Диал. Вж. войв\ода.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо войв]ода], но от разш. осн. войводен-
(може би през съчет. войводена/войводина жена) с нает, -(н)ица. Вж.	св\атя
(към св\атя!) и стар\ойкя (Иванова 68 и сл.).
В\ОЙНО
= Мъж <неженен, млад>; момък, ерген. Нариц. и зват. (в\ойно!) ф.
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец.
Р. Диал. В местни говори в Софийско и Кюстендилско и във Вардарска Македония.
У Геров I 147 - ‘юнак’, ‘мъж’, ‘стопанин’. У МладБТР 335 - ‘за момък, който дири
невеста’, ‘жених’, ‘избраник по съдба за мъж’ с пояснение: „епитет, с който
емфатично се означава от млада съпруга млад съпруг...”. В РРДД 67 - ‘ерген’,
‘млад съпруг’. В РСБКЕ I 134 - ‘момък, младеж, ерген’. В РБЕ II 352 - с пояснение:
„гальовно име, с което девойка нарича своя любим, а млада съпруга - своя млад
съпруг” (+ текст от нар. пес.: мене майка млада оженила..., барем да е войно като
люге, а оно е връли кеседжия).
П. Най-вероятно начална зват. ф. от воин, етбълг. воинг ‘воин, войник’ (СтбР 1181-
182) —> бълг. книж. воин ‘войник’ и диал. войн, в\ойно! с различни преносни
значения ‘момък’, ‘ерген’, ‘либе’, ‘съпруг’ (вж. БЕР 172-173).
ВОСК\УМАК
= Обредно лице (мъж - помощник и заместник на кума) по време на сватбата.
Р. Диал. В БЕР III 124-125 (към кум) - ‘помощник на кума...’ - за говори в
Ихтиманско.
П. От същ. кум\ —► осн. -кум- + предст. вос- ‘към’, ‘при’ и нает. -ак. Срвн. и
подк\умак.
127

впив
= Сватосване (на момък и мома) и уговорка за вида и размера на сватбените дарове.
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. У Геров I 150 - ‘оброк на сватба, сговор какви дарове щат да дадат от
момата и момъка’ и ‘запив... на сватба’. У МладБТР 339 - ‘при сватуване оброк в
дарове от момък и от мома’ и ‘пиеньето, с което се сключва уговор за женитбени
дарове’. В БЕР V 282-284 (към п\ия) - ‘оброк на сватба, запив на сватба’ [?], но и
впие със значение ‘събрани от младоженците пари на сватбено угощение’ - за
говори в Родопите (Асеновградско, Смолянско) и Беломорска Тракия (Ксантийско).
П. Според МладБТР (пак там) начална форма е вар. уп\ив [т.е. от глаг. уп\ива(м) в
значение ‘пия (за нещо)’, ‘запивам (нещо)’ —> осн. упив-/впив—> отглаг. същ. впив
подобно на з\апив, с^ъпив^].
ВРЕЛ\УША
= Жена (мома), пристанала на мъж (момък); пристан\уша.
Р. Диал. В някои местни говори от Троянско (вж. Лов. край 372).
П. Неясно. Възможно е да е свързано с глаг. вра (се) респ. във\ирам (се), зав\ирам
(се) от стбълг. въвр-вти ‘завра’, ‘пъхна/пъхам’ (СтбР I 204) и вр-вти (сд), (МладБТР
341) —» разш. кор.-осн. врел- + нает, -уша —> същ. врел\уша.
ВТОР\АК
= Дете на двегодишна възраст /5*~6*/.
Р. Диал. У Геров I 174 и МладБТР 367 - ‘дете... на втора година’. В РБЕ II484 -
‘дете... във втората година’.
П. От числ.-прил. втор(и) —> осн. втор- + нает, -ак —> същ. втор\ак. Срвн. и
първ\ак.
ВТОРОЖ\ЕНЕЦ
-	Мъж (съпруг) във втори брак /7*/.
Р. Книж., разг., диал. У МладБТР 367 към второж\енен - ‘който мъж води втора
жена след изтекъл брак с първа...’, ‘който е во втори брак’. В БТР 78 - ‘човек,
женен втори път’. В РБЕ II488 - ‘мъж, женен втори път’. В БЕР I 197 (към вт\ори)
-	‘който е женен втори път’.
128

П. Сложна дума, образувана от осн. на числ.-прил. втор(и) и осн. на глаг. женя (се)
със съединителен формант -о- и нает. -ец. Срвн. и третьож\енец.
ВТОРОЖ\ЕНКА
= Жена (съпруга) във втори брак /8*/.
Р. Книж., разг., диал. У МладБТР 367 (към второж\енен) - "... която жена води
втори мъж след изтекъл брак с първи’. В БТР 78 второж\енец и второж\енка -
‘човек, женен втори път’. В РБЕ II488 - ‘жена, омъжена втори път’. В БЕРI 197
(към вт\ори) - ‘която е женена втори път’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо второж\енец] с нает. -ка. Срвн. и
третъож | енкиня.
ВУЙК\А
Вар.: вуйк1а, в\уйка.
= Брат на майка /32/; вуйчо. Зват. ф. в\уйко!. Член. вуйк\ата ‘вуйчо ми’.
Р. Диал. Вариантът с начално ударение в\уйка се среща спорадично в Петричко,
Дебърско (Вардарска Македония), Костурско (Беломорска Македония), Корчанско
(Южна Албания), а вуйк\а - спорадично в Дунавската равнина (Никополско,
Плевенско, Ловешко). Вж. к. 32.
= Съпруг на сестра на баща /741/ или на майка /742/; лел\ин, тет\ин.
П. Праслав. кор. *и)ь-, който в слав. езици се представя във варианти без и с
предподпоставена (протетична) съгл. /е/: уй (бълг. \уйк\а, \уйко, сръб. и хърв. (рак,
(рац, чеш. и/ес, словаш. и]ес, и]ко и т.н.) и вуй- (бълг. в\уйко, в\уйчо, пол. ик/; вж.
БЕР 1 198-199). Вуйк\а/в\уйка са оформени вероятно по аналогия с други названия
за родство с наст.-оконч. -а, срвн. дед\а/д\еда, стрик\а/стр\ика и под. Вж. и
е\уйко/\уйко, в[уйчо/[уйчо и др.
В\УЙКО
Вар.: в]уйко, в]уйкьо.
= Брат на майка /32/ > вуйчо ми. Нариц. и зват. (в\уйко!, в\уйкъо!} ф.
Р. Диал. Югозападен и южнобългарски диалектен вар.: Вардарска Македония
(Дебърско, Прилепско, Битолско, Гевгелийско), Беломорска Македония
(Костурско, Воденско), Пиринска Македония (Петричко, Санданско), спорадично и
в Родопите (Асеновградско, Смолянско). Вж. к. 32. Вариантът в\уйкьо се среща в
129

местни говори в Кюстендилско, Благоевградско.
П. Вж. вуйк\а. В\уйко е начална зват. ф. с нает, -ко (< кор. вуй-), придобила и
нарицателна функция. Срвн. б\атко, стр\ико, т\атко и др. Вж. и \уйко и
в\уйчо/\уйчо.
•	В\уйкови (в\уйкьови). Домът и семейството на в|уйко'|‘ (в|уйкьо). Субстантивирано
мн.ч. на прил. в\уйков, в\уйкъов.
В\УЙНА
Вар.: в\уйна, вуйн\а.
= Съпруга на брат на майка /832/ > вуйна ми. Зват. ф. в\уйно!, в\уйне!.
Р. Книж., разг., диал. Диалектният ареал е разположен предимно в Дунавската
равнина (от р. Искър и Луковитско-Тетевенско до Поповско-Котелско на изток), а
на юг от Стара планина - по р. Тунджа в Новозагорско-Ямболско. Вж. к. 832. В
рамките на този ареал се среща нерядко наред с	в Свищовско-Павликенско,
Великотърновско-Еленско и Новозагорско. В някои говори в Плевенско е
засвидетелстван и вариант с крайно ударение вуйн\а. У Геров I 176 и V 426 (към
\уйна) и РСБКЕI 149 - ‘жена на майчин брат’. У МладБТР 369 - ‘жена вуйкова или
вуйчева’. В БТР 88 - ‘вуйчова жена’. В РБЕ II496 - ‘жена на вуйчо’. В СТРБЕ 87 и
у РадБТР 88 - ‘съпруга(та) на вуйчо’.
П. От праслав. и слав. кор. *щъ- > в-уй- с нает, -на като паралелно образувание за
ж.р. спрямо в\уйка], в\уйко], в\уйчо]. В и по детска реч се употребява и гал.-умал.
вар. в\уйничка. Срвн. и вуйн\ая, вучин\ая. Вж. и \уйна.
•	В\уйнини. Домът и семейството на ^уина?. Субстантивирано мн.ч. на прил.
в|уйнин.
ВУЙН\АЯ
Вар.: вуйн\ая, вуйн\аа, вин\аа.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. вуйн\а(й)о!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Санданско, Петричко и в Делчевско
(Вардарска Македония). Вж. к. 832.
П. От същ. в\уйна\ —► осн. вуйн- + нает, -ая 1-айа. Срвн. и вучин\ая,учин\ая.
ВУЙЧ\А
Вар.: вуйч\а, в\уйча.
130

= Брат на майка /32/; вуйчо. Зват. ф. в\уйчо!, в]уйче!. Член. вуйч\ата ‘вуйчо ми’.
= Съпруг на сестра на баща /741/ или на майка /742/; лел\ин, тет\ин.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в западните дялове на Дунавската
равнина (Кулско, Монтанско, Белослатинско, Луковитско, Плевенско). Вж. к. 32. и
к. 741-742.В.
П. Вероятно по аналогия с	от същата осн., но с нает, -ча (ервн. и дед\а,
стрик\а, чич\а и др. названия за родство).
В\УЙЧЕ
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (в\уйче!) ф. Член. вуйч\ето ‘вуйчо ми’.
Р. Диал. В някои местни говори западно от р. Струма в Пиринска Македония
(Санданско) и във Вардарска Македония (Тетовско, Струмишко). Вж. к. 32.
П. Вероятно начална (гал.-умал.) зват. ф., придобила и нарицателна функция
(ервн.: й\ас \имам ед\ин в[уйче и вуйч\ина). Срвн. и вуйч\а, в\уйчо.
ВУЙЧ\ИНА
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. вуйч\ино!.
Р. Диал. Южнобългарски словообразувателен вар. в говори от Пиринска
Македония (Петричко, Гоцеделчевско), Родопите (Девинско, Смолянско,
Крумовградско, Ивайловградско), вътрешна Тракия (предимно южно от р. Марица
в Първомайско, Хасковско, Харманлийско), Странджа (Средецко,
Малкотьрновско), а също в Беломорска Македония (Дойранско, Сярско, Солунско)
и Беломорска Тракия (от Гюмюрджинско-Дедеагачко до Лозенградско-Визенско на
изток). Вж. к. 832.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо в|уйчо|, вуйче] от разш. осн. вуйч- +
нает. -ина. Срвн. и в\уча, \уча, вучин\ая, учин\ая и др.
В\УЙЧИЧКО
~ Дете, което прилича (физически или по нрав, поведение) на вуйчо си /5*~6*/.
Р. Диал. В РБЕII496 - ‘дете или възрастен син (дъщеря), които по външност или
по характер приличат на вуйчо си’.
П. От същ. вуйч|а|, в\уйче], в\уйчо\ —»разш. осн. вуйч- + съчл. нает, -ич-ко. Срвн. и
бащ\ичко и др.
131

В\УЙЧО
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (в|уйчо/) ф. Мн.ч. в\уйчовци,
вуйч\еве/вуйч\еви, вуйч\и.
Р. Диал. В РБЕ II 496 - ‘чичо’ (+ текст от нар. пес.: ... що много гости имахме... на
татка ми мили бракя, а мене мили вуйчеви..., чиито особености - бракя, вуйчеви,
на татка, що - насочват към западни-югозападни говорни области).
= Брат на майка /32/ > вуйчо ми.
Р. Книж., разг., диал. Диалектен ареал в Дунавската равнина и Добруджа от
Оряховско-Врачанско-Ботевградско до Силистренско-Добричко-Варненско на
изток. На юг от Стара планина - от Софийско-Радомирско и по р. Марица до
Свиленградско и Елховско-Бургаско на изток. Вж. к. 32. Спорадично се среща и на
югозапад в Петричко-Гоцеделчевско и във Вардарска Македония (Охридско). У
МладБТР 369 (към вуйк|а), в БТР 78 и РСБКЕ II 149 - ‘майчин брат’. В РБЕ II 496 и
СТРБЕ 87 - ‘брат на майката по отношение на нейните деца (децата |и)’. У ДечТР
87 и РадБТР 88 - ‘брат на майката’. В УЕР I 175 - ‘брат на майката спрямо нейните
деца’.
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин.
= Съпруг на сестра на майка /742/; тет\ин.
Р. Диал. Общ компактен ареал по реките Искър, Вит и Осъм в Северна България
(между Оряхово и Никопол), който на юг от Стара планина включва и говори в
Елинпелинско-Пирдопско и Ихтиманско-Панагюрско. Вж. к. 741-742.В. Среща се
спорадично и на северозапад в Кулско, Ломско, Белослатинско. В РСБКЕ 1149 —
‘мъж на лелята’. У ДечТР 87 - ‘съпруг на сестра на майката или сестрата’ [?].
П. Вж. вуйк\а, в\уйко. В бълг. ез. праслав. кор. *«уь- се представя във форми с
различни звукови (фонетични) и словообразувателни особености: наличие или
отсъствие на предпоставена (протетична) съгл. /е/ пред корена (срвн. в!уйчо/]уйчо),
наличие или отсъствие на средисловна съгл. /й/ (срвн. в|уйчо/в|учо, \уйкьоАукъо и
др.); наличие или отсъствие на палатална съгл. /к ’/ (срвн. вуйк\а/вуйк\я, \уйко/\уйкьо
и др.); нает. -ка/-ко или -ча/-чо (срвн. вуйк\а/в\уйко, вуйч|а/в|уйчо и др.).
• В\уйчови, в\уйчеви. Домът и семейството на в|уйчо|, вуйч|а|, в[уйче^.
Субстантивирано мн.ч. на прил. вуйчов, в[уйчев.
132

В\УКЕ
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (в\уке!) ф. Член. в\укето ‘вуйчо ми’.
Р. Диал. В местни говори в Свогенско, Ихтиманско. Вж. к. 32.
П. Начална зват. ф. от (вук|я) или «[укьо'!', възникнала в и по детска реч и
придобила и нарицателна функция. Срвн. и в\уки, в[укьо. Вж. и в\укя.
В\УКИ
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (в\уки!) ф. Член. в\укито ‘вуйчо ми’.
Р. Диал. В местни говори в Луковитско. Вж. к. 32.
П. Начална гал.-умал. зват. ф. от в\укя] (вук\я),	или	възникнала в и
по детска реч и придобила и нарицателна функция. Вж. и в\укя.
В\УКЬО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (в\укьо!) ф.
Р. Диал. В местни говори в Дупнишко, Благоевградско и на югоизток в Средечко.
Вж. к. 32.
П. Начална зват. ф. от в\укя~\, придобила и нарицателна функция. Вж. и вуйк\а,
в\уйко и вуйч\а, в\уйчо.
В\УКЯ
Вар.: фкя, вук\я.
= Брат на майка /32/; вуйчо. Зват. ф. в\уке!, в\уки!, в\укьо!. Член. в\укята/вук\ята
‘вуйчо ми’.
Р. Диал. Вариантът с начално ударение в\укя е засвидетелстван в местни говори в
Кюстендилско, а вук\я - в Благоевградско. Вж. к. 32. В РБЕ III 640 (към д\еверче)
вукя, вукята [без ударение] в текст от нар. пес.: айде сине с вукята да идеш, вукя
ти се е... оглавил, ти ке му си... д\еверче, който насочва към югозападни говорни
области.
П. Формите с кор.-осн. вукь- са резултат от срастване на кор. ву(й)- < праслав. *и/ь-
и нает, -кя, респ. -кьо. Срвн. и вуйк\а, в\уйко и в]уке, в\уки.
В\УНЯ
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. в\унье!.
Р. Диал. В български говори в Южна Албания (Корчанско). У МладБТР 270 -
‘вуйна’.
133

П. Вероятно от в\уйна (вж. МладБТР пак там) с премятане (метатеза) на палат, съгл.
/й/ от коренната сричка към наставката: в\уй-на —► в\ун-й-а —> в\унь-а (~ в\уня).
Срвн. напр. вар. ун\яа /унъ\аа/спрямо уйн\ая.
В\УЧА
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. в\уче!.
Р. Диал. В местни говори в Смолянско. Вж. к. 832.
П. От кор.-осн. вуч-, резултат от срастване на кор. (в)у(й)- (< праслав. *и/ь-) и нает.
-ча, респ. -чо. Срвн. и вучин\ая и \уча, учин\а, учин\ая.
ВУЧИН\АЙКА
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. вучин\айке!.
Р. Диал. Спорадично (наред сучин.айка]) в различни южнобългарски говори от
Благоевградско-Санданско до Карнобатско-Бургаско на изток. Вж. к. 832.
П. От същ. вучин\ая] —> осн. вучинай- + нает, -ка или от вуйч\ина] —► осн. вуйчин-
/вучин- + съчл. нает, -ай-ка, вероятно като начална гал.-умал. ф. в и по детска реч.
ВУЧИН\АЯ
Вар.: вучин\ая, вучин\аа.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. вучин\а(й)о!, вучин\а(й)е!.
Р. Диал. В местни говори западно от р. Струма (Кюстендилско, Благоевградско,
Санданско). Вж. к. 832.
П. От кор.-осн. вуч-, резултат от срастване на кор. (в)у(й)- (< праслав. *и/ь) с нает. -
ча + съчл. нает, -ин-ая. Срвн. в\уча и вуйн\ая и др.
В\УЧКО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (в|учко/) ф.
Р. Диал. В местни говори в Разложко. Вж. к. 32.
П. От кор.-осн. вуч- (както във в\уча\, вучин\ая] и под.)+ нает, -ко —> в|учко като
начална зват. ф. (вероятно в и по детска реч), придобила и нарицателна функция.
*(В)ЪЖИКА
= Човек (мъж, жена) в отношение на родство (кръвно или брачно) спрямо други
членове на семейно-родовата общност; роднина.
Р. В етбълг. жжикл ‘сродник,... роднина, близък’ (СтбР II 1277), ‘роднина,
родственик’ (РСтбЕ 484) и БЕР I 202 (към въж\е) - ‘сродник’.
134

П. Праслав. *дг-]о —> стбълг. глаг. ва^ати ‘връзвам’ и същ. жжс- ‘въже’ —> произв.
същ. жжикк —> *(в)ъжика. Според Фасмер IV 152 към праслав. *(г)бхе се отнася и
струс. ужикъ,ужика и южика (вж. и Дал IV 477) със значение ‘род’, ‘родственик’,
‘сродник’. Срвн. и произв. *(в)ъжичество < жжичьство.
★(В)ЪЖИЧЕСТВО
= Отношение на кръвна или некръвна (брачна) връзка между две или повече лица;
родство.
Р. В стбълг. жжичьство ‘родство, близост’ (СтбР II 1278), ‘родство, роднинство’
(РСтбЕ 484) и ‘сродство’ (БЕР I 202 към въж\е).
П. От стбълг. жжикк ‘роднина, сродник’ —> осн. жжич- + нает, -ьство —> същ.
жжичьстко.
В^ЪЗБУЛКА
Вар.: в[ъзбулка, възб[улка.
= Обредно лице (сестра, братовчедка на братовчедката) с определени функции по
време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. В някои етнокултурни и говорни райони на Добруджа (Силистренско [?],
вж. Иванова 72).
П. От осн. на същ.	+ предст. въз- < предл. въз ‘до, край, в близост до’.
ВЪРБ\ИНКА
= Сестра <по-млада> на съпруг /47"/; зълва <по-млада>. Зват. ф. върб\инке!.
Р. Диал. В местни говори в Радомирско, Трънско.
П. От върба ‘раст. 8аПх’ —> гал.-умал. върб\инка —*■ върб\инка ‘по-млада зълва’ или
от върб\ина ‘раст. Vе^Ьепа’ —> гал.-умал. върб\инка върб\инка ‘по-млада зълва’.
Срвн. и върб\ица. Означения на по-млада зълва чрез метафорично пренесени или
словообразувателно видоизменени названия на растения (фитоними) са често
явление. Вж. кал\ина, мал\ина и др.
ВЪРБ\ИЦА
= Сестра <по-млада> на съпруг /47'/; зълва <по-млада>. Зват. ф. върб\ице!.
135

Р. Диал. Спорадично в местни говори в Трънско.
П. От върба ‘раст. 8аНх’ —» гал.-умал. върб\ица —» диал. върб\ица. Срвн. и
върб\инка.
ВЪРТОД\ОМНИК
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Дупнишко (Василева 146-165).
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на глаг. върт(\я) ‘умело извършвам...
дейност в определена област (дом, къща)’ (РБЕII 648-650) и кор.-осн. на същ. дом
със съединителнен формант -о- и нает. -ник. Срвн. и върток\ъщник, върток\укъник.
ВЪРТОДОМНИЦА
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Дупнишко (Василева 146-165).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо въртод\омник с нает. -ница. Срвн. и
върток\ъщница.
ВЪРТОКУКЬНИК
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. В местни говори от Кумановско, Шипско (Вардарска Македония, вж.
Василева 146-155).
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на глаг. върт(\я) ‘умело извършвам...
дейност в определена област (дом, къща)’ (РБЕ II648-650) и кор.-осн. на диал. същ.
к\укя [кук’а] ‘къща’ със съединителнен формант -о- и нает. -ник. Срвн. и
върток\ъщник, въртод\омник.
ВЪРТОК\ЪЩ
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 66 - ‘въртикъщник’.
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на глаг. върт(я) ‘умело извършвам...
дейност в определена област (дом, къща)’ (РБЕ II648-650) и кор.-осн. на същ.
къщ(а) със съединителен формант -о-. Срвн. върток\ъщник.
ВЪРТОК\ЪЩА
= Мъж (съпруг) - къщовник /Т/ или жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Диал. У Геров I 161 - ‘въртокъщник’, ‘въртокъщница’.
136

П. Паралелно образувание спрямо върток\ъщ\ с наст.-оконч. -а. Срвн. и
върток\ъщник, върток\ъщница.
ВЪРТОК\ЪЩНИК
Вар.: върток\ъщник, върток\ашник, въртик\ъщник.
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Разг., диал. У Василева 146-155 - за различни говорни области от Врачанско-
Годечко и р. Струма до Добруджа и Странджа на изток. У ГеровДоп. 66
въртик\ъщник - за говора на с. Плевня, Драмско. У МладБТР 400-401
въртик\ъщник и върток\ъщник - ‘който умее да върти къща, сир. да реди и
управлява дом’. В БТР 86 - ‘човек, който се грижи за дома си’. В РБЕII647 и
СТРБЕ 94 - ‘човек, който обича и умее да се грижи за дома си’.
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на глаг. върт(я) ‘умело извършвам...
дейност в определена област (дом, къща)’ (РБЕ II 648-650) и кор.-осн. на същ.
къщ(а) със съединителен формант -о- или -и- и нает. -ник. Срвн. и върток\ъщ,
върток\ъща и въртод\омник.
ВЪРТОК\ЪЩНИЦА
Вар.: върток\ъщница, въртик\ьщница.
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Разг., диал. Вж. върток\ъщник. В РСБКЕ I 167 - ‘добра съпруга’, ‘къщовница’. В
РБЕ II 647 - ‘жена, която обича и умее да се грижи за дома си’. В СТРБЕ 94 - ‘жена
въртокъщник’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо върток\ъщник] с нает. -ница. Срвн. и
върток\ъща.
В\ЪРШ(А)
= Извърша/извършвам обичайно предбрачно уговаряне и обявяване на предстояща
женитба между момък и мома; сгодя/сгодявам.
Р. Диал. В БЕР 1214 - ‘годя, сгодявам’ - за югозападни говорни области (вж.
върш\авачка, въ\ршачка). У Геров I 165 в\ърша се ‘годявам се’ (+ текст от нар. пес.:
мари моме Тряндафило, що се вършиш, не се мъжиги...?). У МладБТР 403 в\ърша
се ‘годявам се’.
П. Стбълг. *крьшити ‘правя да... стане нещо връшно’ (МладБТР 403) —> бълг.
137

в\ърш(а) ‘правя’, ‘действам’ (БТР 86), ‘правя да стане нещо’ и ‘годя, годявам’
(МладБТР пак там). Срвн. и св\ърша/св\ърш(у)вам.
ВЪРШ\АВАЧКА
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. У ГеровДоп. 66 - за говори във Велеско (Вардарска Македония). Вж. к.
10.Б.
П. От диал. глаг. в\ърш(а) или произв. вар. *върш\ава(м) със значение ‘годя’,
‘годявам’ (вж. у Геров V 138-139 св\ърша/св\ършвам ‘сгодявам момък с мома да се
земат’) и съчл. нает. -(а)в-ач-ка към осн. върш(а)- или -(а)ч-ка към осн. вършав(а)-
—> същ. върш\авачка. Срвн. и в\ършачка. Вж. и св\ършуване, св\ършувачка.
В\ЬРШАЧКА
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В местни говори в Дебърско, Велеско (Вардарска Македония). Вж. к. 10.Б.
П. От диал. глаг. в\ърш(а)] —> осн. върги- + съчл. нает, -ач-ка —>■ същ. в\ършачка.
Вж. и върш\авачка.
В\ЪТРЕШЕН
Вар.: в\ътрешен, в\атрешен.
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. В някои местни говори в Гюмюрджинско, Димотишко (Беломорска
Тракия, РБГ 53 ‘близък, роднина’: айт\ус в\ътрешни кад\е \имате; На Ск\ече |гша
в\атрешни! В\ътрешни сме!).
П. От нареч. в\ътре/в\атре —» прил. в\ътрешен/в\атрешен —> същ.
в\ътрешен/в\атреиген с посоченото значение. Срвн. и в\ътрешн(о).
В\ЪТРЕШН(О)
= Член на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. В някои местни говори в Гюмюрджинско (наред с в\ътрешен\,~
Беломорска Тракия, РБГ 53 ‘близък, роднина’: кой ти йе в\ътрешну?; да т\и йе
бл\изну, да ти йе в\ътрешну...).
138

П. Субстантивирана форма за ср.р. на прил, в\ътрешен —> същ. в\ътрешн(о) с
посоченото значение. Срвн. и бл\изн(о).
Г
ГАВАЛ\Я
= Множество деца в семейството /5*~6*/; челяд1.
Р. Диал. У ГеровДоп. 67 гаваля, член. гаваль\ъта - ‘голяма челяд’, ‘много деца’ -
за говора на гр. Котел. У МладБТР 408 гавал\я ‘ситно множество, нарочите за
деца’, ‘дребна челяд’.
П. Неясно. Авторите на БЕР1220 допускат далечна по време връзка с лит. §оууа
‘тълпа, множество’ [?].
Г\АГО
= Съпруг на сестра или на по-възрастна сестра /74~74+/; зет от сестра. Нариц. и
зват. (г\аго!) ф.
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин.
= Съпруг на сестра на майка /742/; тет\ин.
Р. Диал. Предимно в мизийски говори на североизток (Беленско, Русенско,
Тутраканско, отчасти и в Поповско, Разградско). Вж. к. 741-742.Б. У МладБТР 409
- ‘сестрин мъж’ и ‘мъж на майчина сестра’.
= Съпруг на сестра <по-възрастна> на съпруг /747+/.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Русенско, Тутраканско. Вж. и Иванова 150.
П. В БЕР 1222 посочено като „неясно” название за ‘мъж на сестра’ и ‘лелин мъж’
за говори в Ботевградско [?]. Според Добрев 1994: 180 и 1995: 76 е възможно г\аго
да е наследено от езика на прабългарите.
• Г\агови. Домът и семейството на г\агоСубстантивирано мн.ч. на прил. г\агов.
ГАЗНЕТ\АР
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В някои местни говори в Петричко (вж. и Пир. край 641).
П. Стбълг. *гж^ъ, бълг. диал. газ ‘робех’ —> разш. осн. газ-н- + съчл. нает, -ет-ар. В
основата е заложен метафорично развит номинационен признак ‘заден’, ‘последен’,
139

срвн. нареч. г\ъзнем, диал. г\азнем, г\азечки ‘назад’, ‘заднешком’. Срвн. и
задник\ар, изтриш\ар.
ГАЗНЕТ\АРЧЕ
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак,
Р. Диал. Вж. газнет\ар.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо газнет\ар] с нает. -че. Срвн.
и задник\арче, изтърс\аче.
ГАЛ\ЕВНИК
= Любим (момък, мъж); либе.
Р. Диал. У Геров I 209 - ‘любовник, либе’ (по нар. пес.:... той ми е пръвий
гал\евник...).
П. Вж. галь\овник.
ГАЛ\ЕВНИЦА
= Любима (мома, жена); либе.
Р. Диал. У Геров 1209 - ‘любовница, либе’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо гал^вник] с нает, -(н)ица. Срвн. и
галь\овница и г\аленица2.
ГАЛЕНИК1
Вар.: г\аленик, гален\ик.
= Син <гален, глезен) /5*/.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 89 и у ДечТР 97 г\аленик и г\аленица ‘галено дете’. В
РБЕIII61	и гален\ик ‘разглезен мъж или момче’ (+ текст от нар. пес.:
Георги при майка отиде, нали йе един галеник, той на майка си думаше...).
П. От глаг. гал(я) ‘глезя’ —> осн. гален- на страд. прич./прил. гален + нает. -(н)ик —>
същ. г\аленик‘.
ГАЛЕНИК3
Вар.: г\аленик, г\алник, г\альник.
= Любим (момък, мъж); либе.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Родопите (Смолянско, вж. НПРК 928 г\алници,
г\алъници) и Странджа (Малкотърновско, вж. Странджа 439 г\альник).
П. От диал. глаг. г\ал(я) ‘харесвам’, ‘обичам’, ‘любя’ (вж. РБЕ III68 г\аля по текст
140

от нар. пес.:... жен\и ме, дод\е съм младо зелено, доде ме галят момите...) —> осн.
на страд. прич. г\ален- + нает. -(н)ик —> същ. г\аленик.
ГДЛЕНИЦА1
Вар.: г\аленица, гален\ица.
= Дъщеря <галена, глезена> /6*/.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 89 и у ДечТР 97 г\аленик и г\аленица ‘галено дете’. В
РБЕIII 62 г\аленица и гален\ица ‘разглезена жена или момиче’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо г\аленик'] с нает, -(н)ица.
Г\АЛЕНИЦА2
Вар.: г\аленица, г\алница, г\алъница.
= Любима (мома, жена); либе.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Родопите (Смолянско) и Странджа
(Малкотърновско).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо г\аленик2] с нает, -(н)ица. Срвн. и
гал\евница, галь\овница.
От г\аленииа е образуван и гал.-умал. вар. със съчл. нает, -(н)ич-ка (углав\и ми се
г\алничката - Странджа).
ГАЛ\УН
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо.
Р. Диал. В някои местни говори в Севлиевско.
П. Най-вероятно в и по детска реч респ. по персонажи в детски приказки (напр.
Дядо Галун, Баба Галунка) от глаг. г\ал(я) ‘обичам’ осн. гал- + нает. -ун.
ГАЛ\УНКА
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба.
Р. Диал. Вж. гал\ун.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо гал\ун] с нает. -ка.
ГАЛЬ\ОВНИК
= Любим (момък, мъж); либе.
Р. Диал. В говори от Родопите (Асеновградско-Девинско-Смолянско, вж. НПРК
928). У МладБТР 414 (към г^альо) - ‘любовник, драговник’. В РБЕ III 67 - ‘любим
човек’.
141

П. От диал. глаг. г\ал(я) ‘харесвам’, ‘обичам’, ‘любя’ —> осн. гап(ь)- + съчл. нает. -
ов-ник (може би и по аналогия с произв. прил. галь\овен [?]) —> същ. галъ\овник.
Срвн. и гал\евник, г\аленик2 и драг\овник.
ГАЛЬ\ОВНИЦА
= Любима (мома, жена); либе.
Р. Диал. В говори от Родопите (Асеновградско-Девинско-Смолянско, вж. НПРК
928). У МладБТР 414 (към г\альо) - ‘любовница’. В РБЕIII 67 - ‘любима жена’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо галь\овник\ с нает. -ница. Срвн. и
гал\евница, г\аленица2 м. драг\овница.
ГАЛЬ\ОВНИЧКА
= Любима (мома, жена); либе.
Р. Диал. В местни говори от Смолянско (вж. НПРК 928 по текст от нар. пес.:...
ожени ти са галь\овничкана, пдрвоно либе). У ГеровДоп. 69 - ‘любовничка’.
П. Гал.-умал. от галъ\овница‘\ —» осн. гальовн- + съчл. нает, -ич-ка с „двойно
умалителна” (вж. Граматика II 67) функция.
ГЕЛ\ИНА
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Родопите (Ардинско, Кърджалийско). Вж.
к. 83.
= Съпруга на син /85/; снаха от син. Зват. ф. гел\ино!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Благоевградско и Гоцеделчевско. У Геров I
212 и МладБТР 420 - ‘булка, невеста, снаха’.
= Съпруга на брат на съпруг /837/; етърва.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Благоевградско и Гоцеделчевско.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка.
Р. Диал. Спорадично в Родопите (Велинградско, Девинско, Ардинско).
П. Тур. $еПп ‘младоженка’, ‘булка, невяста’, ‘снаха’ (ТБР 179, ДТБ 48) —> бълг.
диал. гел\ина, адаптирано с наст.-оконч. -а. Отбелязван е и гал.-умал. вар. гел\инка с
нает. -ка.
• Гел\инини, гел\инови. Домът и семейството на гел\ина]. Субстантивирано мн.ч.
на прил. гел | инин, гел | инов.
142

ЦЕНКА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. г\енко!, г\енке!.
Р. Диал. В местни говори в Гоцеделчевско.
П. Неясно. Възможно е да е видоизменен (съкратен) вар. на гел\ина~гел\инка] в и
по детска реч. Срвн. и г\инга.
•	Ценкини. Домът и семейството на г\енка\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
г\енкин.
ЦИЗДАВКА
Вар.: г\издавка, гизд\авка.
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. г\издавке!.
Р. Диал. В някои северозападни говори (Белоградчишко, Видинско).
П. От прил. г]издав ‘хубав’, ‘красив’, диал. и ‘добър’ (вж. РБЕ III 126) + нает, -ка —»
същ. г\издавка. Срвн. кх\убавка, хубав\енка.
ЦИНГА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. г\инге!.
Р. Диал. В местни говори в Гоцеделчевско.
П. Неясно. Възможно е да е видоизменен вар. на гел|цна~гел|мнкп| в и по детска
реч. Срвн. и г\енка.
•	Цингини. Домът и семейството на г\инга]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
г\ингин.
ГИН\Я
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. В български говори от Солунско (Беломорска Македония).
П. Гръц. уста ‘род’, ‘поколение’ (ГБР 133) —> бълг. диал. гин\я ‘род’, ‘рода’.
ГЛАВ\ЕЖ
Вар.: глав\еж, гл\авеж.
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В южнобългарски говори (наред с вар. глав\ене], глав\илкаЦ от
Благоевградско до Петричко-Гоцеделчевско, в Родопите и вътрешна Тракия
143

предимно южно от р. Марица, в Странджа и Беломорска Тракия. Вж. к. 10.Б. У
Геров I 216, МладБТР 428, в РРДД 84 и РБЕ III 157 - ‘годеж’.
П. От диал. глаг. глав(я)] —> осн. глав- + нает, -еж —> същ. глав\еж. Срвн. и
год\еж, тъкм\еж.
0 В съчет.: гол\ям гл\авеж ‘годеж’ - в местни говори в Асеновградско; м\алешек
гл\авеж - в говори от Пиринския край и м|алък гл\авеж - в Пловдивско, с които
завършва сватосването и уговорката за предстоящ годеж и женитба (вж. Пир. край
393, Иванова 62).
ГЛАВЕЖ\АР
Вар.: главеж\ар, главеш\ар.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В някои говори в Благоевградско-Разложко (вж. Пир. край 392) и
Асеновградско-Първомайско (вж. Пловд. край 219). Вж. к. 10.А.
П. От същ. глав^еж^ —> осн. главеж-/главеш- + нает. -ар.
ГЛАВЕЖ]АРИ
Вар.: главеж\ари, главеж\аре.
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
= Гости на годежно тържество; годежари.
Р. Диал. Вж. главеж\ар и к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
глав\ежници.
ГЛАВ\ЕЖНИК
Вар.: глав\ежник, гл\авежник, глав\ешник, гл\авешник.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
= Гост на годежно тържество; годежар.
Р. Диал. В южнобългарски етнокултурни и говорни области (Родопите, Тракия,
Странджа). У МладБТР 428 (към глав\еж) - "... който заляга да стане глав\еж... \ В
РРДД 84 - ‘годежар’. В РБЕ III 157, 161 глав\ежник и глав\ешник ‘годежар’. У
144

Иванова 56 главегиници (мн.ч.) ‘сватовници’ - „в Странджа... (при загорците)”. Вж.
к. 10.А. У Геров 1216 - ‘който е бил на главеж’.
П. От същ. глав\еж] —* осн. главеж- + нает. -ник. Срвн. и год\ежник.
ГЛАВ\ЕЖНИЦА
Вар.: глав\ежница, гл\авемсница, глав\ешница, гл\авешница.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
= Гостенка на годежно тържество; годежарка.
Р. Диал. В южнобългарски етнокултурни и говорни области (Родопите, Тракия,
Странджа). Вж. к. 10. А. У МладБТР 428 (към главеж) - главежница. В РБЕ III 157,
161 глав\ежница и глав\ешница ‘годежарка’, ‘сватовница’. У Геров I 216 - ‘която е
била на главеж’. Вж. и Иванова 56 и сл. и Странджа 273 (глав\ешници).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо глав\ежник] с нает. -ница. Срвн. и
год\ежница.
ГЛАВ\ЕЖНИЦИ
Вар.: глав\ежници, глав\ешници/гл\авешници.
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
= Гости на годежно тържество; годежари.
Р. Диал. Вж. глав\ежник и глав\ежница и к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
главеж\ари.
ГЛАВ\ЕЛКА
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Санданско. Вж. к. 10.Б.
П. От диал. глаг. глав(]яД —» осн. глав- + съчл. нает, -ел-ка —► същ. глав\елка. Срвн.
и глав\илка.
ГЛАВ\ЕНЕ
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
145

Р. Диал. Спорадично (наред с глав\еж], глав\илка]) в южнобългарски говори
(Асеновградско, Бабаескийско). Вж. к. 10.Б. В РРДД 84 - ‘годяване’. В РБЕIII 159
- отглаг. същ. от главя (се) (по нар. пес.: язе имам сина за главене).
П. От диал. глаг. главня)) —> отглаг. същ. глав\ене. Срвн. и глае|еж, глав\елка,
глав\илка.
ГЛАВЕН\ИК
Вар.: главен\ик, главн\ик.
= Млад мъж (момък, ерген), обичайно обвързан с млада жена (мома, девойка) с
уговорка за женитба /7*/; годеник.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Пиринска и Беломорска Македония, Родопите,
вътрешна Тракия (предимно южно от р. Марица), Странджа и Беломорска Тракия
(на изток - до Черно море). Вж. к. 7*+8*. У Геров I 216 и ГеровДоп. 72 главен\ик и
главн\ик - за говора на с. Плевня, Драмско. В РРДД 84 и РБЕ III 159 - диал. за
‘годеник’. У МладБТР 428 - ‘такъв, що е главен или годен’.
П. От диал. глаг. глав(я)] —> осн. на страд. прич. главен- + нает. -(н)ик —> същ.
главен\ик. Срвн. и годен\ик.
ГЛАВЕН\ИЦА
Вар.: главен\ица, главн\ица.
= Млада жена (мома, девойка), обичайно обвързана с млад мъж (момък, ерген) с
уговорка за женитба /8*/; годеница.
Р. Диал. Вж. главен\ик и к. 7*+8*. У Геров I 216 и ГеровДоп. 72 главеница и
главница - за говора на с. Плевня, Драмско. У МладБТР 428, в РРДД 84 и РБЕ III
159- ‘годеница’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо главен\ик\ с нает, -(н)ица. Срвн. и
годен \ица.
ГЛАВЕН\ИЦИ
= Предбрачна двойка от момък и мома след сгодяването им /7*+8*/; годеници.
Р. Диал. Вж. главен\ик и главен\ица и к. 7*+8*.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
ГЛАВ\ИЛКА
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
146

мома; годеж.
Р. Диал. В южнобългарски говори (наред с вар. глав\елка], глав\еж] и глав\ене\) в
Санданско, в Родопите (Девинско, Смолянско, Момчилградско), Беломорска
Тракия (Дедеагачко, Кешанско). Вж. к. 10.Б. У Геров I 216 и МладБТР 428 -
‘годеж’. В РБЕ III 160 - ‘годеж’ (+ текст от нар. пес.: сино Стояне,... хай да те,
сино, оглавя...', майчице, стара майчице, каква глав\илка хортуваш...).
П. От диал. глаг. глав(я)] —> осн. глав- + съчл. нает, -ил-ка —> същ. глав\илка. Срвн.
глав | елка, глав | еж и глав | ене.
ГЛАВ\ИТБА
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В някои местни говори в Сярско (Беломорска Тракия, РБГ 56).
П. От диал. глаг. глав(я)] —► осн. глав- + съчл. нает, -ит-ба —> същ. глав\итба.
Срвн. глав\еж, глав\ене и глав\илка.
ГЛАВ(\Я)
ГЛАВ\ЯВАМ
Вар.: глав\я, гл\авя, глав\явам (главевам).
= Извършвам обичайно предСватбено уговаряне и обявяване на предстояща
женитба между момък и мома; сгодя/сгодявам.
Р. Диал. В южнобългарски говори (вж. глав\еж, глав\ене, глав\илка). У Геров I 217
глав\я и глав\явам ‘годя и годявам’. У МладБТР 429-430 - ‘годя, сгодявам за
женитба’. В РБЕ III 167 - ‘сгодявам’. В РРДД 84 - ‘годявам’. Глав\я се/глав\явам
се. Годя се, годявам се. У Геров 1217-218 - ‘годявам се...’ (+ текст от нар. пес.: бре
юначе,... я си мене право кажи, да се главя, да се женя). В РБЕ III 167 - ‘сгодявам
се’.
П. От същ. глав\а —> осн. глав-/главь—► глаг. глав(я) с наст.-оконч. -я, нает, -им, -ям
и глав\явам с нает. -явам/-евам.
ГЛЕД]АЧКА
= Жена, наета да гледа дете/деца; бавачка.
Р. Книж., разг. В РБЕ III 200 - ‘жена, която се грижи за отглеждане на деца,
обикновено в детско заведение...’. В СТРБЕ 105 - ‘жена, която е наета да се грижи
147

за малко дете’.
П. От глаг. гл\еда(м) ‘отглеждам’, ‘полагам грижи за някого... (дете...)’ (РБЕ III 190-
199), ‘полагам грижи’, ‘отглеждам’ (СТРБЕ 105) —> осн. глед- + съчл. нает, -ач-ка
—> същ. глед\ачка. Срвн. и бав\ачка.
Г\ОДА
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В мизийски говори в Търговищко-Шуменско-Преславско-Провадийско и в
някои говори в Източна Стара планина (Поморийско-Варненско); спорадично и в
Плевенско. Вж. к. 10.Б. У Геров I 229, МладБТР 445, в РРДД 96 и РБЕ III 258 -
‘годеж’.
П. От кор.-осн. на глаг. год(я) —> отглаг. същ. г\ода с наст.-оконч. -а. Кор.-осн. %ос/-
/год- се среща в множество глаголни (вж. год\я) и именни образувания с различни,
но свързани значения: праслав. *§ос1ъ, стбълг. годъ с темпорално значение (срвн.
година), нареч. годъ ‘угодно’ (СтбР I 353-364), бълг. диал. года ‘годеж’. Срвн. и
словаш. §од ‘празнична трапеза’, ‘гощавка’, пол. §о<1у ‘сватба’, ‘сватбена гощавка’,
сръб., хърв., словен. год/^од ‘(голям) празник’, рус. диал. годьг ‘празненство’, ‘пир’,
нем. ОаИе ‘съпруг’ и др. (вж. Трубачев 145 и ССЯ VI 191-192). Срвн. и год\еж,
год^явка, год\яне.
Г\ОДАДЖИИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Спорадично в говори на т.нар. в\ъйковци, преселници от с. Козичино
(Еркеч) в Добруджа, Поморийско (вж. Добруджа 414,419). Вж. к. 10.А.
П. От отглаг. същ.	—> осн. года- + нает. -джи(я) —► същ. *годаджия, мн.ч.
г\одаджии - обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
годеж\аре, год\ежници и др.
ГОД\АР
= Обредно лице (мъж - роднина или приятел на годеника), което го съпровожда
при годежа.
148

Р. Диал. В БЕР 1259 (към г\ода) с определение: ‘другар на годеника по време на
годежа’ - за говора на с. Козичино, Поморийско.
П. От същ. г^ода^ —» осн. год- + нает, -ар —> същ. год\ар.
ГОД\ЕЖ
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома.
Р. Книж., разг., диал. Обширен диалектен ареал (наред с вар. като г^ода^,
гад^явка^), който включва етнокултурни области и говори в Северна и Южна
България - на запад до Годечко-Софийско-Ихтиманско, на югозапад до
Благоевградско-Петричко-Гоцеделчевско (вж. Пир. край 393), на юг до
Велинградско-Пазарджишко-Пловдивско-Свиленградско (по р. Марица), на
югоизток в Странджа и Беломорска Тракия (Сярско, Драмско, Лозенградско). Вж.
к. 10.Б. У Геров I 229 - ‘сговор за момък и мома да се вземат за стопани’ и ‘обред,
че става годяване’. У МладБТР 445 - ‘предсватбен обичай или обред с уговор за
момък и мома, що тъкмят да се оженят’. В БТР 96-97 - ‘уговорка между момък и
мома да се оженят..., придружена с някои обреди и гощавка’. В РСБКЕI 189 -
‘постигане и известяване на съгласие за сключване на брак, обикн. свързано с
обреди’. В РБЕ III 258 - ‘уговорка между момък и мома за сключване на брак’ и
‘празненство, на което се обявява уговорката, споразумението за женитба...’. В
СТРБЕ 108 - ‘уговорка за близко сключване на брак между младеж и девойка пред
родители и близки’ и ‘празненство, на което се огласява тази уговорка’. У ДечТР
106 - ‘уговорка между момък и мома да се оженят’. У РадБТР 111 - ‘уговорка за
женитба между девойка и младеж, придружена с тържествен обред’. Вж. и Иванова
58 и сл.
П. От глаг. годДя)^ —> кор.-осн. год- + нает, -еж —> същ. год\еж. Срвн. и г\ода,
год\явка и глав\еж, тъкм\еж.
0 В съчет.: м\алък год\еж, гол\ям год\еж - Ловешко (Лов. край 376), Добруджа
(Добруджа 274, Капанци 179); п\ърви год\еж, вт\ори год\еж - Троянско,
Тетевенско (Лов. край 375), зл\ато-годеж, ср\ебро-годеж - Пловдивско (Пловд.
край 219-220), с които се означават различни обреди и етапи при сгодяването на
бъдещата брачна двойка.
149

ГОДЕЖ\АР
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
= Гост на годежно тържество.
Р. Разг., диал. В говори от западните и средните дялове на Дунавската равнина и
Стара планина (вж. и Василева 180-182). Според Иванова 56: „в Ловешко и
Троянско сватуват годеж\аре, год\ежници..” (вж. Лов. край 374). Вж. и к. 10.А. У
Геров 1229 - ‘годежник’. У МладБТР 445 (към год\еж) - ‘човек, що е пратен да
иска мома за някого’ и Тост, поканен на годеж’. В БТР 97 - ‘човек, който е
изпратен да иска мома за някого’ и ‘човек, поканен на годеж’. В РСБКЕI 189 -
‘близко на момъка лице, което отива у момата да преговаря за годеж’ и Тост, който
присъства на годеж’. В РБЕ III258 - ‘лице, което е изпратено у момата от страна на
момъка да уговаря за годеж’ и Тост, който е поканен да присъства на годежно
тържество’. В СТРБЕ 108 - ‘човек, който е изпратен от страна на младежа да иска
ръката на девойка от родителите |и’ и ‘лице, което е поканено на годежно
празненство’. У ДечТР 106 годеж\ар и годеж\арка - ‘човек, който е изпратен да
иска мома за някого’ и ‘човек, поканен на годеж’.
П. От същ. год\еж] —> осн. годеж- + нает. -ар. Срвн. и год\ежник и главеж\ар.
ГОДЕЖ\АРИ
Вар.: годеж\ари, годеж\аре.
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
= Гости на годежно тържество.
Р. Диал. Вж. годеж\ар и годеж\арка и к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
год.ежници.
ГОДЕЖ\АРКА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
= Гостенка на годежно тържество.
Р. Разг., диал. Вж. год\еж, годеж\ар и к. 10.А. У Геров I 229 - ‘годежница’. В БТР
150

97 (към годеж\ар) и в РСБКЕ I 189, РБЕ III 258 и СТРБЕ 108 - ‘жена годежар’. У
ДечТР 106 годеж\ар и годеж\арка (вж. годеж\ар).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо годеж\ар] с нает. -ка. Срвн. и
год\ежница.
Г0Д\ЕЖНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
= Гост на годежно тържество.
Р. Диал. В говори на север и юг от Стара планина до Русенско-Котелско-Сливенско
на изток (вж. и Василева 180-182). Според Иванова 56: „в Ловешко и Троянско
сватуват годежаре, годежници...". Вж. к. 10.А. У Геров I 229 - ‘който е пратен да
иска мома за някого’ и ‘който е отишъл на годеж’. У МладБТР 445 (към годеж) -
‘човек, пратен да иска мома за някого, та да стане и сватба’ и ‘гост, поканен на
годеж’. В БТР 97 и РБЕ III 259 - ‘годежар’.
П. От същ. год\еж] —> осн. годеж- + нает. -ник. Срвн. и глав\ежник.
ГОД\ЕЖНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
= Гостенка на годежно тържество.
Р. Диал. Вж. год\ежник. У Геров 1229 - ‘която е пратена да иска мома за някого’ и
‘която отива на годеж’. У МладБТР 445 (към год\еж) - вж. год\ежник. В БТР 97 и
РБЕ III 259 - ‘годежарка’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо год\ежник] с нает. -ница. Срвн. и
глав\ежница.
ГОД\ЕЖНИЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
= Гости на годежно тържество.
Р. Диал. Вж. год\ежник и год\ежница и к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
годеж \ари.
151

ГОДЕЖН\ЯЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В РБЕ III 259 годежн\як, но по текст от нар. пес.: долет\еа два г|ълъбе... да
не с\ами дв\а г^ълъбе, н{ело са ми годежн\яци, който насочва към говори в
Северозападна България. Вж. к. 10. А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение (спрямо ед.ч.
год\ежняк < същ. год\еж —> осн. годеж- + разш. нает. -няк). Срвн. и год\ежник,
год\ежници.
ГОДЕН\ИК
= Млад мъж (момък, ерген), обичайно обвързан с млада жена (мома, девойка) с
уговорка за женитба /7*/.
Р. Книж., разг., диал. Диалектният ареал на годен\ик (и гаден[ица1) съвпада в
основни линии с този на го<)|еж| и вар. В Северна България и в Южна България -
на югозапад до Трънско-Софийско-Самоковско, на юг до Благоевградско-
Велинградско-Пловдивско-Свиленградско-Одринско (в Източна Тракия) и на
югоизток до Средецко-Бургаско. Вж. к. 7*+8*. У Геров 1229 - ‘годений е годеник
на оная, за която се е годил’. У МладБТР 445-446 - ‘който е годен за някоя’. В БТР
97 за годеник и годен\ица - ‘момък, мома - от годежа им до женитбата’. В РСБКЕ I
189 - ‘момък, сгоден за девойка’. В РБЕ III 260 - ‘момък, който се е обвързал с
обещание да се ожени...’. В СТРБЕ 108 - ‘младеж, който се е годил’. У ДечТР 106 -
годен\ик и годен\ица - ‘момък, мома, които са сгодени’. У РадБТР 112 - ‘лице,
което е сгодено’.
П. От глаг. год(]я)1 —> страд. прич. год\ен + нает. -(н)ик —> същ. годен\ик с
посоченото значение Срвн. и сгоден\ик.
ГОДЕН\ИЦА
= Млада жена (мома, девойка), обичайно обвързана с млад мъж (момък, ерген) с
уговорка за женитба /8*/.
Р. Книж., разг., диал. Вж. годен\ик и к. 7*+8*. У Геров 229 - ‘годената е годеница
ономува, за когото е годена’. У МладБТР 445 - ‘която е годена за някого’. В РБЕ III
260 - ‘девойка, която се е обвързала с обещание да се омъжи...’. У ДечТР 106
152

годен\ик и годен\ица (вж. годен\ик).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо годен\ик^ с нает. -(н)ица. Срвн. и
сгоден \ица.
ГОДЕН\ИЦИ
-	Предбрачна двойка от момък и мома след сгодяването им П*+&1.
Р. Книж., разг., диал. Вж. годен\ик и годен\ица. В РБЕIII260 (към годен\ик) -
‘сгодени един за друг момък и мома’.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
ГОДИН\АК
= Дете на една година /5*~6*/.
Р. Разг., диал. У МладБТР 446 (към год\ина) - ‘дете на една година’. В БТР 97 -
‘дете... на около една година’. В РБЕ III262 - ‘годиначе’.
П. От същ. год\ина —► осн. годин- + нает. -ак. Срвн. и годин\аче.
ГОДИН\АЧЕ
Вар : годин\аче, годиняч\е.
= Дете на една година /5*~6*/.
Р. Разг., диал. У МладБТР 446 (към год\ина) - умал. от годин\ак (вж.). В РБЕ III262
-	‘дете, което е навършило една година’. Вариантът годиняч\е е отбелязан в местни
говори в Пернишко, Радомирско.
П. Умал. от годин\ак] —>• осн. годин-/годинь- + разш. нает. -(а)че. Срвн. пелен\аче,
кърм\аче и под.
ГОДСД)
ГОД\ЯВАМ
= Извършвам обичайно предсватбено уговаряне и обявяване на предстояща
женитба между момък и мома; сгодя/сгодявам.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 230 - ‘сговарям момък с мома да се земат’. У
МладБТР 447 - ‘утъкмя, уговоря..., та да станат момък и мома годеници...’. В БТР
97 - ‘уреждам, празнувам годеж’. В РСБКЕ1190, РБЕ III265 - ‘правя годеж’ (+
текст от нар. пес.:... годи ме, мамо, заДобря, жени ме, мамо, за него', нигде я брат
|м не даде, а кришом он я год\ява за едно момче незнано). В СТРБЕ 109 -
‘уреждам..., правя годеж’.
153

П. От кор.-осн. год- с множество различни, но свързани значения: индоевроп.
*§кас!к- ‘обединявам, свързвам’, стбълг. годити ‘грижа се’ (СтбР I 353) —> бълг.
‘уреждам’, ‘тъкмя’ (МладЕР 104, МладБТР 447). Срвн. и сръб. и хърв.
годити/§осНН ‘сключвам (сделка)’, словаш. §ос1Ш ‘угаждам’, укр. год\ити
‘угаждам’, ‘помагам’, пол. §о(кгс ‘съединявам’ и т.н. (вж. Трубачев 145 и ЕССЯ VI
188-190).
ГОД\ЯВКА
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. Спорадично в ареала на год\еж] в Павликенско, Горнооряховско,
Пирдопско, Карловско, Пловдивско. Вж. к. 10.Б. У Геров I 230, МладБТР 447 (към
год\я) и в РБЕ III265 - ‘годеж’. В РСБКЕIII24 (къмразгод\явка) год\явка по текст
от Ив. Вазов: ... понеже ти споменах за годявка, да ти кажа и заразгодявка.
П. От глаг. год\явам^ —> осн. годяв- + нает, -ка —> същ. год\явка (срвн. напр. и
венч\авка). Срвн. и г\ода, год\еж.
ГОД\ЯНЕ
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В някои български говори в Беломорска Македония (Солунско). Вж. к.
10.Б.
П. От глаг. год(]яД —* отглаг. същ. год\яне. Срвн. и глав\ене.
ГОЛЕМ\ИЦА
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>. Зват. ф. голем\ице!.
Р. Диал. В местни говори в Брезнишко, Самоковско.
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпруг /837+/; етьрва <по-възрастна>.
Р. Диал. В местни говори в Самоковско, Дупнишко, Кюстендилско и в Западните
покрайнини (Пиротско). У Геров 1232 - ‘от две етърви по-голямата...’ и ‘по-голяма
мъжева сестра’. У МладБТР 448-449 (към гол\ем) - ‘по-голяма... от две етърви,
жени омъжени за братя’ и ‘по-голяма от зълви, от мъжеви сестри’. В РБЕ III271 -
‘по-стара етьрва или зълва’.
П. От прил. гол\ям, диал. гол\ем —> осн. голем- + нает, -ица —> същ. голем\ица.
154

Г\ОЛКА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. В говори на „загорците” в Странджа (вж. Странджа 266). У Геров 1231 -
‘малко дете момиче още некръстено’. У МладБТР 450 - ‘още некръстено
момиченце’. В РБЕIII274 - ‘момиченце, което още не е кръстено’.
П. От прил. гол —> осн. гол- + нает, -ка —> същ. г\олка е посоченото значение. Срвн.
и г\олче, г\олчо.
Г\ОЛЧЕ
Вар.: г\олче, г\ольче.
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Силистренско (вж. Добруджа 271). У Геров
I 231 - ‘малко дете момче още некръстено’. У МладБТР 450 (към г\олуш) -
‘некръстено новородено момче’.
П. От прил. гол —> осн. гол-/голь- + нает, -че —► същ. г|олче с посоченото значение.
Срвн. и г\олка, г\олчо.
Г\ОЛЧО
=Дете (момче) <до кръщаването му> 15*1.
Р. Диал. В местни говори в Добруджа (вж. Добруджа 271). и в говори на
„загорците” в Странджа (вж. Странджа 266).
П. От прил. гол —► осн. гол- + нает, -чо —> същ. г|олчо с посоченото значение. Срвн.
и г\олка, г\олче.
ГОСЩОДИН
Вар.: госп\один, госп\ойн.
= Брат <по- или най-възрастен> на съпруг /37+/; девер <по-възрастен>. Зват. ф.
госп\одине! (госп\ойне!).
Р. Диал. В български говори във Вардарска и Беломорска Македония (Охридско,
Костурско), по-често като вар. госп\ойн.
П. Стбълг. господинъ ‘господар’, ‘покровител’, ‘стопанин’ (СтбР I 363) и ‘господар,
стопанин’ (ДавРИПК 82) —> бълг. разг. и диал. ‘господар’, ‘стопанин’ —> диал. и
‘девер <по- или най-възрастен/. Срвн. и господ\ица.
155

ГОСПОД\ИЦА
= Сестра <по- или най-възрастна> на съпруг /477; зълва <по- или най-възрастна>.
Р. Диал. В отделни местни говори във Видинско.
П. От осн. господ- (срвн. господ\ин, господ\ар) + нает, -ица —> същ. господ\ица.
Срвн. и госп\один.
ГОСПОЖ\А
Вар.: госпож\а, госп\ожа, г\оспожа.
- Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга. Нариц. и зват.
(госпож\а!, но и госп\ожо!) ф.
Р. Разг. В различни тълковни речници госпож\а (+ вар.: г\оспожа, госп\ожа) се
посочва като ‘омъжена (задомена) жена’, наред със значения ‘господарка’,
‘игуменка’ (МладБТР 461, БТР 99, РСБКЕ1196, РБЕIII 320, СТРБЕ 111 (госп\ожа
и госпож\а). У РадБТР 114 - ‘название и обръщение към жена’. Никъде не се
отбелязва значение ‘съпруга’, което естествено произтича от признака ‘омъжена
жена’ и е засвидетелствано в разг.-диал. съчет. и изрази като: м\оята (тв\оята,
н\еговата) госпожа, (на X) госпож\ата и т.н.
П. Стбълг. госпожда наред с господмни ‘господарка, владетелка’ (СтбР 1363, 366). От
XIV в. насетне госпожа в западнобългарски писмени паметници навярно по сръб.
г\оспо^а (вж. БЕР1267-268 към г^оспод). У Геров 1241 госп\ожа с пояснение: „от
няколко време са подкачили да казват на жените госпожа”, откъдето следва, че
употребата на термина с посоченото значение се е разпространила най-вероятно
през втората половина на XIX в.
ГОСЩОЖИЦА
Вар.: госп\ожица, госп\ойца,
= Жена <неомъжена>. Зват. ф. госп\ожице!.
= Дъщеря <неомъжена, в младежка възраст) /6*/; мома.
Р. Разг. В различни тълковни речници госп\ожица се посочва като ‘неомъжена
(млада) жена’ (БТР 100, РСБКЕ I 196, РБЕ III320, СТРБЕ 111, РадБТР 114). У
МладБТР 461 (към госпож\а) - умал. от госпож\а и почетно за ‘мома, момиче’.
Значение ‘дъщеря’ не се отбелязва, но то е засвидетелствано в съчет. и изрази като:
156

н\ашата (в\ашата, т\яхната) госп\ожица,род\и ни!им се госп\ожица, наХ
госп\ожицата станала мома и др.
П. От същ. госпож\а( —> осн. госпож- + нает, -ица, като начален гал.-умал. вар.,
придобил и неутрална нарицателна функция.
Г\УШЛА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Карловско (вж. Пловд. край 216), Дупнишко. У
Геров I 261 - ‘некръстено още дете момиче’. У МладБТР 487 - ‘още некръстено
дете момиче’.
П. От глаг. г\уги(а) (се), г\ушкам (се) —> кор.-осн. гуш- + нает, -ла —> същ. г\ушла с
посоченото значение. Срвн. и г|уи^е, г\ушлъо.
Г\УШЛЕ
Вар.: г^шле, гушл\е.
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Карловско (г\ушле!, вж. Пловд. край 216),
Дупнишко (гушл)е).
П. От глаг. г\уш(а) (се), г\ушкам (се) —> кор.-осн. гуш- + нает, -ле —>• същ. г\ушле,
гушл\е с посоченото значение. Срвн. и г\ушла, г\ушлъо.
ЦУШЛЬО
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Карловско (Пловд. край 216), Дупнишко. У Геров
1261 с пояснение: „така казват на дете момче, докле не е кръстено”. У МладБТР
487 - ‘още некръстено дете момче’.
П. От глаг. г\уш(а) (се), г\ушкам (се) —> кор.-осн. гуш- + нает, -льо —> същ. г\ушльо е
посоченото значение. Извеждането на г\ушлъо от същ. г\уша (вж. БЕР1297) е
неправдоподобно. Срвн. и
ГЮВ\Е
Вар.: гюв\е, гев\е, гив\е.
= Съпруг на сестра /74/; зет от сестра. Нариц. и зват. (гюв\е!) ф.
Р. Диал. На югоизток в Тополовградско-Елховско, в Странджа (Малкотърновско) и
Източна Тракия (Люлебургаско, Лозенградско, Визенско).
157

= Съпруг на дъщеря /76/; зет от дъщеря.
Р. Диал. На юг в Родопите (Ардинско), на югоизток във вътрешна Тракия
(Свиленградско, Елховско), Странджа (Средецко, Малкотьрновско) и Беломорска
Тракия (Гюмюрджинско, Ксантийско, Димотишко).
= Съпруг на сестра <по-възрастна> на съпруг П^1\ съпруг на зълва <по-възрастна>.
Р. Диал. Спорадично на югоизток в Чирпанско, Елховско.
П. Тур. ^йуеу1 ‘младоженец’, ‘зет’ (ТБР 197, ДТБ 54) -* бълг. диал. гюв\е,
гив\е.
д
ДАДА1
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. д\аде!, д\адо!.
Р. Диал. В някои западни говори (Видинско, Берковско, Брезнишко), в Западните
покрайнини (Царибродско), в български говори във Вардарска и Беломорска
Македония (Тетовско, Прилепско, Велеско, Леринско, Солунско). Вж. к. 4+. У
Геров I 274 - ‘по-стара, по-голяма сестра’. У МладБТР 502 - ‘по-голяма сестра’.
= Дъщеря <по-възрастна> на брат или сестра на баща /631+~641+/ или на майка
/632+~642+/; братовчедка <по-възрастна>.
Р. Диал. В РБЕ III 541 - ‘по-голяма сестра или по-стара братовчедка’.
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>.
Р. Диал. В западни говори във Видинско и на юг от Стара планина - в Годечко,
Брезнишко, Елинпелинско, Пернишко.
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпруг /837+/; етърва <по-възрастна>.
Р. Диал. В някои местни говори във Видинско.
П. Според МладЕР 119 и БЕР I 313 - ‘първична бълболна дума’, т.е. в и по детска
реч с удвояване (редупликация) на сричковата съгласна. Срвн. к\ака, м\ама и под.
Налична и в рум. Лада ‘кака’ (РБР 289, ДЛР 25), арум. дада (ДДА 456), сръб. и
хърв. дада/с!ас1а ‘баща, татко’ (Таноцки 19), тур. даск ‘бавачка’, ‘кърмачка’ (ТБР
106, ДТБ 58). Според Добрев 1995: 83 сходни форми като да, д|одо ‘сестра’ се
срещат и в регионални диалекти и езици в Кавказ. Вж. и д\едя, д\ода.
158

От д\ада! са образувани и гал.-умал. форми с нает, -ица или съчл. нает, -ич-ка:
д\адица, д\адичка (ервн. напр. к\акичка, сестр\ичка и под.).
• Д\адини. Домът и семейството на	Субстантивирано мн.ч. на прил.
д\адин.
Д\ЛДА2
Вар.: д\ада, дад\а.
= Жена, наета да гледа дете/деца; бавачка, гледачка.
Р. Диал. У Дювернуа 458 - ‘бавачка, гледачка (на деца)’. У Геров 1274 - ‘дадия’. У
МладБТР 502, в РРДД 97 и в РБЕIII 541 - ‘бавачка (на деца)’.
П. Тур. ский ‘бавачка’, ‘кърмачка’ (ТБР 106, ДТБ 58) —► бълг. диал. д\адО* и дад|мя|
със същото значение.
Д\АДЕНИЦА
= Мома, която се омъжва със съгласието на родителите си.
Р. Диал. Според БЕРI 311 - ‘мома, която се жени със съгласието на родителите си’
- за говори във Врачанско. У Геров 1274 - ‘мома, омъжена с воля от родителите
си’. У МладБТР 502 - ‘мома, дадена, омъжена со съгласие, с воля на родителите
си’. В РБЕ III 542 - ‘мома, която се жени със съгласието на родителите си’.
П. От глаг. дам, дад\еш през страд. прич. д\аден(а) —> осн. даден- + нает. -(н)ица —>
същ. д\аденица. Срвн. и сд\аденица, сд\аванка.
ДАД\ИЯ
= Жена, наета да гледа дете/деца; бавачка, гледачка.
Р. Диал. В БЕР I 313 - ‘бавачка на дете’ - за говори в Софийско. У Геров 1274 - ‘...
жена или мома, която бави, залисва деца’. У МладБТР 502 - ‘бавачка’. В РБЕ III
542 - ‘бавачка на деца’.
П. Тур. с1а(11 ‘бавачка’, ‘кърмачка’ (ТБР 106, ДТБ 58) —> бълг. д^ада2‘[ и дад]ия
(адаптирано с нает, -ия) и със същото значение.
Д\адка
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>. Зват. ф. д\адке!.
Р. Диал. В някои говори в Брезнишко (наред с д|ада7|).
П. Гал.-умал. вар. на д|ада1 | с нает, -ка, придобил и неутрална нарицателна
функция. Срвн. и д\одка.
159

Д\АДО
= Съпруг на сестра на съпруг /747/; съпруг на зълва. Нариц. и зват. (д\адо!) ф.
Р. Диал. В някои говори в Брезнишко.
П. Паралелно образувание за м.р. спрямо д^ада'^ - вероятно начална зват. ф. с
оконч. -о, придобила и неутрална нарицателна функция (срвн. д\ядо, ч\ичо и др.).
ДА\И
Вар.: да\и, д\аи.
-	Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (да\и!) ф.
Р. Диал. В някои преселнически говори от Източна Тракия (Чорленско).
= Брат на майка /32/; вуйчо.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места), във
Велинградско, Ардинско и в тракийски преселнически говори във Варненско. Вж.
к. 32.
П. Тур. (1ауг ‘вуйчо (брат на майката)’ (ТБР 113, ДТБ 58) —♦ бълг. диал. да\и, д|аи.
Срвн. и да\ия и произв. от осн. дай- като д\айо, д\айко, д\айчо и под.
ДА\ИЯ
-	Брат на майка /32/; вуйчо. Зват. ф. да\и(й)о! и д\айо!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 96, МладБТР 502 и в РБЕ III502 - за ‘брат на майката’.
П. Тур. Лау1 ‘вуйчо (брат на майката)’ (ТБР 113, ДТБ 58) —♦ бълг. диал. да\ия,
адаптирано с нает, -ия, подобно на кад\ия от тур. каей, хаджия от Иассг и др. Вж. и
да[и и произв. от осн. дай- като д)айо, д\айко, д\айчо.
Д\АЙКА
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпруг /837+/; етьрва <по-възрастна>. Зват. ф.
д\айке!, д\айко!.
Р. Диал. В някои местни говори във Видинско.
П. Рум. скпса ‘сестра (по-възрастна)’, ‘стрина, буля’ (ДЛР 127, ДЛРМ 213) —> бълг.
диал. д\айка.
• Д\айкини. Домът и семейството на д^айка^. Субстантивирано мн.ч. на прил.
д^айкин.
Д\АЙКО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (д\айко!) ф.
160

Р. Диал. Спорадично (често наред с д|айчо|) в някои говори в Пиринска
Македония (Разложко, Гоцеделчевско) и Родопите (Велинградско, Девинско,
Асеновградско, Смолянско). Вж. к. 32.
П. Вж. да\и. Начална зват. ф. с нает, -ко (ервн. б\атко, в\уйко и под.), придобила и
нарицателна функция. Срвн. и сръб. и хърв. д\аи^а/с/\а1(Иа ‘вуйчо’ и скуко ‘баща,
татко’ (Таноцки 19, 37).
•	Д\айкови. Домът и семейството на д\айко]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
д\айков.
Д\АЙКОВИЦА
Вар.: д\айковица, да\ик(о)вица.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. д\айковице!.
Р. Диал. В някои местни говори в Девинско. Вж. к. 832.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо д\айко^ и през съчет. д\айкова/да\икова
жена с нает. -ица. Срвн. и д\айовица, д\айчовица.
Д\АЙО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (д\айо!~) ф.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско и Дебърско (Вардарска
Македония). У ГеровДоп. 86 - за говора на с. Чепино (днес част от Велинград). Вж.
к. 32.
П. Вж. да\и. Начална зват. ф. с оконч. -о (срвн. б\аио!, б\атъо!~), придобила и
нарицателна функция. Срвн. и д\айко, д\айчо.
•	Д]айови. Домът и семейството на	Субстантивирано мн.ч. на прил. д\аиов.
Д]АЙОВИЦА
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. д\айовице!.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско. Вж. к. 832.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо д^айо] и през съчет. д\айова жена с нает.
-ица. Срвн. и д\айковица, д\айчовица.
Д\АЙЧА
= Брат на майка /32/; вуйчо. Зват. ф. д\айчо!, д\айче!.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско. Вж. к. 32.
161

П. Вж. да\и. Словообразувателен вар. спрямо д\айчо'\ с наст.-оконч. -а (срвн.
вуйч\а, чич\а и др.). Срвн. и сръб. и хърв. д\аи!)а/<1\т^а ‘вуйчо’ (Таноцки 37).
Д\АЙЧЕ
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (д\айче!) ф. Член. д\айчето ‘вуйчо ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Благоевградско, Разложко, но и на север от Стара
планина в Тетевенско. Вж. к. 32.
П. Вж. да\и. Начална гал.-умал. зват. ф., вероятно в и по детска реч, с нает, -че,
придобила и нарицателна функция (срвн. б\айче, в\уйче и др.). Срвн. и д\айчо.
Д\АЙЧО
Вар.: д\айчо, д\айдмсо.
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (д\айчо!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско и Девинско. Вж. к. 31.
= Брат на майка /32/; вуйчо.
Р. Диал. Спорадично в Гоцеделчевско (източно от р. Места) и във Велинградско,
Девинско (често наред с д|айко|), а като вар. д\айджо - във Вардарска Македония
(Велеско). У ГеровДоп. 86 - за говори в Тетевенско и Ловешко. В БЕРI 314 - за
говори в Беломорска Македония (Костурско). Вж. к. 32.
П. Вж. да|и. Начална зват. ф. с нает, -чо (срвн. б\айчо, в\уйчо и под.), придобила и
нарицателна функция. Вариантът д]айджо е вероятно под влияние на сръб. и хърв.
(ЗагсНа (Таноцки 37).
• Д\айчови, д\айчеви. Домът и семейството на д|айчо|, д|айча|, д|айче|.
Субстантивирано мн.ч. на прил. д\айчов, д\айчев.
Д\АЙЧОВИЦА
Вар.: д\айчовица, д\айчевица.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. д\айчовице!, д\айчевице!.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места) и във
Велинградско, Девинско. Вж. к. 832.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо д\айча\, д|айче|, д|айчо| и през съчет.
д\айчова/д\айчева жена с нает, -ица, Срвн. и д\айковица, д\айовица. Вж. и
д\ичовица.
162

ДВ\ЕКИНЯ
Вар.: дв\екиня, дв\ейкиня.
= Жена (съпруга) във втори брак /8*/; второженка.
Р. Диал. Спорадично в западнобългарски говори (Годечко, Свогенско, Софийско).
У МладБТР 510 - ‘която е женена втори път’. Вариантът дв\ейкиня е отбелязван
предимно на север от Стара планина (Врачанско, Оряховско).
П. От диал. числ. дв\еки, дв\ейки ‘втори’ (вж. Геров 1281, РБЕ III589, БЕР1324) —>
осн. двекъ-/двейкъ- + нает. -(к)иня —> същ. дв\е(й)киня. Вж. и двекьож\енкиня.
ДВЕКЬОЖ\ЕНЕЦ
Вар.: двекьож\енец, двейкьож\енец, двекож\енец.
= Мъж (съпруг) във втори брак /7*/; второженец.
Р. Диал. В западнобългарски говори (Годечко, Свогенско, Софийско). На север от
Стара планина предимно дв\ейкьоженец във Врачанско, Оряховско. У Геров 1281
двекож\енец ‘женен втори път, води втора жена’. У МладБТР 510 (към
дв\ейкьи/дв\екьи) двекьож\енец ‘второженец’ - за западни говори.
П. Сложна дума, образувана от осн. на диал. числ. дв\ек(и)/двейк(и) и осн. на глаг.
жен(я) (се) със съединителен формант -о- и нает. -ец. Срвн. и второж\енец,
третож\енец.
ДВЕКЬОЖ\ЕНКИНЯ
Вар.: двекьож\енкиня, двейкьож\енкиня, дв\екоженкиня.
= Жена (съпруга) във втори брак /8*/; второженка.
Р. Диал. Вж. двекьож\енец. У Геров I 281 двекож\енкиня ‘женена за втори мъж’. У
МладБТР 510 (към дв\ейкьи/дв\екьи) двекьож\енкиня ‘която е женена за втори
мъж’. В БЕР I 324 (към дв\еки) двекьож\енкиня ‘която се омъжва втори път’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо двекьож\енец'\ с нает. -(к)иня. Срвн. и
дв\екиня и второж\енка, третож\енка.
ДВОЕЖ\ЕНЕЦ
= Мъж (съпруг) в две брачни връзки едновременна /7*/; двуженец.
Р. Разг., диал. У МладБТР 510 - ‘който води две жени’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на диал. числ. дв)ое (< етбълг. дъкои, дъвок
163

‘двоен’, ‘две неща’ СтбР 1450-451) и осн. на глаг. жен(я) (се) + нает. -ец. Срвн. и
двекьож\енец.
ДВ\ОЙКА
= Мъж и жена в любовна или брачна връзка и/или брачно съжителство /7+8/.
Р. Книж., разг. У МладБТР 511 - ‘мъж и жена в бракосъчетание’. В БТР 113 -
‘двама души, обикн. мъж и жена или млади влюбени’. В РБЕ III 601-602 - ‘мъж и
жена, свързани в брачни... отношения’. У РадБТР 128 - ‘мъж и жена, които са
заедно’ [?].
П. Стбълг. дъкои ‘двама, двоица’ и дъкоге ‘две неща’ и ‘двамина’, ‘двоица’ (СтбР I
450-451, РСтбЕ 118) —> бълг. дв\ойка от осн. двой- + нает, -ка е различни значения.
0 В съчет.: брачна двойка, съпружеска двойка.
ДВ\ОРНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. Спорадично в говори от Тетевенско. Вж. к. 10.А. У Геров I 280, МладБТР
512 и в РБЕ III 606 - ‘сватовник’.
П. От диал. глаг. дв\ор(я) ‘уговарям’, ‘предумвам’, ‘правя сговор за момък и мома
да се земат’ (Геров I 281), ‘помагам да се сгодят момък и мома’ (МладБТР 512), ‘...
придумвам млади да се вземат’ (РБЕ III 606), ‘сватосвам’ (РРДД 98) + нает, -ник —>
същ. дв\орник. Срвн. и придв\орник.
ДВ\ОРНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. Вж. дв\орник и к. 10.А.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо дв\орник] с нает. -ница. Срвн. и
придв\орница.
ДВ\ОР(Я)
Вар.: дв\ор(я), двор(\я).
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосвам.
Р. Диал. У Геров I 281 - ‘правя сговор за момък и мома да се земат’. У МладБТР
164

512 (към дв\орищаТ) - ‘помагам да се сгодят момък и мома’, ‘придумвам млади да
се вземат’. В РРДЦ 98 двор\я ‘сватосвам’ (по текст от Г. С. Раковски:... дворят
мома за момък...).
П. Според МладБТР (пак там) по стбълг. дкорити, дкорнк със значения ‘уговарям’,
‘предумвам’, ‘правя сговор’. Срвн. и придв\оря.
ДВУБРАЧИЕ
= Брачна връзка едновременно с двама партньори; двуженство.
Р. Книж. В БТР 114 - ‘брачни връзки едновременно с две жени или с двама мъже’.
В РБЕIII 610 - ‘брачна връзка едновременно с две лица’. У РадБТР 129 -
‘едновременна брачна връзка с две лица’.
П. Сложна дума, образувана от числ. осн. дву- (вж. БТР пак там и РБЕ III 609) и
осн. брач- (от същ. брак) + нает. -ие. Срвн. и двуж\енство.
ДВУЖ\ЕНЕЦ
= Мъж (съпруг) в две брачни връзки едновременно /7*/; двоеж|енец.
= Мъж (съпруг) във втори брак /7*/; второженец.
Р. Книж. В БТР 114 - ‘който има две жени, който живее в двубрачие’. В РБЕ III 612
- ‘мъж, който има брачни връзки с две жени едновременно’ и ‘мъж, който е
сключил втори път брак’.
П. Сложна дума, образувана от числ. осн. дву- (вж. БТР пак там и РБЕ III 609) и
осн. на глаг. ж\ен(я) (се) + нает. -ец. Срвн. и двекъож\енец.
ДВУЖ\ЕНСТВО
= Брачна връзка едновременно с двама партньори; двубрачие.
Р. Книж. В БТР 114 - ‘брачен живот едновременно с две жени’. В РБЕ III 612 —
‘двубрачие’.
П. Сложна дума, образувана от числ. осн. дву- (вж. БТР пак там и РБЕ III 609) и
осн. на глаг. жен(я) (се) + нает. -ство. Срвн. и двубр\ачие.
ДЕВА
= Жена <в девическа възраст); мома, девойка.
Р. Книж. У Геров 1389 - ‘мома’ и ‘която си е опазила девството, момството’ (+
текст от нар. пес.: момко дева буди, у лице я люби, у уста целива..., който насочва -
у лице, цел | ива - към западнобългарски говорни области). У МладБТР 515-516-
165

‘мома чиста, целомъдрена, девствена...’. В БТР 116 - ‘девойка, мома...’. В РБЕ III
639 - ‘девойка’ и ‘девственица’. У ДечТР 122 - ‘девойка, момиче, мома’.
П. Стбълг. д^вл ‘девица’, ‘непорочно младо момиче’ и произв. д^вмд, дъкицл
(СтбР 1459-460, ДавРИПК 94) —> бълг. д\ева, дев\ица, дев\ойка. Според Трубачев
114-117 от индоевроп. кор.	заложен в слав. произв. със значение ‘дете’,
‘момиче’, ‘дъщеря’, или (в друга степен на коренната гласна) в до(я) ‘кърмя’ и
‘доя’.
*ДЕВАЯ
= Жена <в девическа възраст>; дева, девица.
Р. Само в стбълг. д^кмд ‘девица, дева’ (СтбР 1456: « дъвмд къ прикмлктъ и
родитъ СЬ1НЛ).
П. Вж. д\ева и дев\ица.
Д\ЕВЕР
Вар.: д\евер (д\евир, д\евьър), д\еверь и др.
= Брат на съпруг /37/. Зват. ф. д\евере!, д\еверьо!. Член. д\евер(ът) ‘девер ми’.
Р. Книж., разг., диал. Диалектният ареал на д\евер обхваща почти изцяло
българското етнокултурно и езиково землище. У Геров 389 - ‘брат на мъжа ми’. У
МладБТР516 - ‘мъжов брат’. В БТР 116 и РСБКЕ1229 - ‘брат на мъжа по
отношение на снахата’. В РБЕ III639-640 и СТРБЕ 127 - ‘брат на мъжа (съпруга)
по отношение на съпругата’. У ДечТР 122 ‘брат на мъжа’. В УЕР 1234 - ‘брат на
съпруга спрямо съпругата’. У РадБТР 131 - ‘брат на съпруг’. Вж. и Иванова 143 и
сл.
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; шафер.
Р. Диал. Засвидетелствано в различни говорни области (Софийско, Карловско,
Родопите, Вардарска Македония). С това вторично (производно) значение девер
(вж. тук и съчет. с девер) е засвидетелствано в различни етнокултурни и говорни
области (вж. Иванова 69-71, 207-210, ЦоневИст. III446, Пир. край 396, Пловд. край
379, Добруджа 275 и др.). У Геров I 389 - "... който води булката, кога отиват да
венчаят младоженците...’. В БТР 116 - ‘шафер на сватба’. У МладБТР 516 - ‘...
166

момък, що води булката в църква и оттам в къщи (обикн. брат на младоженеца)’. В
РСБКЕ 1229 - момъкът, който води невястата до черква’. В РБЕIII639-640 -
‘момъкът (обикновено по-малък брат на младоженеца или негов роднина...), който
води булката, когато младоженците отиват да се венчаят, и се грижи за нея по
време на сватбата’. У РадБТР 131 - ‘шафер на сватба, който води булката’. Вж. и
Иванова 69 и сл., 207 и сл.
П. Индоевроп. *&тег, стинд. с!ечаг, слав. с1&иегъ, стбълг. "'дъкерь, разпространено
предимно в южно- и източнославянски езици с основно значение ‘брат на съпруга’
(вж. Трубачев 133-135, Шаур 69). В бълг. ез., както е посочено, е развито и друго
значение. От бълг. д\евер ‘обредно лице на сватба’ —> алб. с1еуег, рум. <7егег за
‘шафер’ (вж. БЕР1331).
0 В съчет. (д\евер като ‘обредно лице’): венч\ан д\евер - в Добруджа (Добруджа
275) и вътрешна Тракия (Старозагорско, Ямболско); гл\авен д\евер - в Пиринския
край (Пир. край 396); гол\ям д\евер - във вътрешна Тракия (Пловд. край 220, 379);
д\ървен д\евер, жел\езен д\евер - във вътрешна Тракия (Пловд. край 75); лев д\евер,
д{есен д\евер - в Северозападна България и Пиринския край (Пир. край 396); млад
д\евер, стар д\евер - в Софийско (Иванова 69-71), с които се означават сватбени
шафери по възраст, старшинство, степен на близост с младоженеца; д\евер баща,
д\евер майка - за родителите на „главния”, основния шафер - в Добруджа
(Добруджа 275).
Д\ЕВЕРИЦА
Вар.: д\еверица, девер\ица.
= Сестра на съпруг /47/; зълва. Зват. ф. д\еверице!. Член. д\еверицата ‘зълва ми’.
Р. Диал. В местни говори в Странджа, наред с л\елька (при л|елка^).
= Съпруга на брат на съпруг /837/; етьрва. Член. д\еверицата ‘етърва ми’.
Р. Диал. В местни говори в Самоковско и Дупнишко (вж. БЕР I 331 - девер\ица и
Китанова 287).
= Обредно лице (жена - по-млада роднина на младоженеца или младоженката) с
определени функции по време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. У ГеровДоп. 88 - ‘мома девер’. У МладБТР 516 (към д\евер) - ‘мома
167

девер..., обикновено по-малка сестра на младоженеца’. В БЕРI 331 (към д\евер) -
‘мома девер на сватба’ и ‘по-млада сестра на зетя, която води булката в деня на
сватбата’ - за говори в Странджа. В РБЕIII 640 - ‘девойката..., която по време на
сватбата придружава булката и помага на девера...’ (с пояснение: „обикновено по-
малката сестра на младоженката или нейна роднина”). У Иванова 70 и сл. - д\евер и
д\еверица (понякога и като брачна двойка) в Пиринска Македония (на юг между
Струма и Места), Родопите (Пещерско), Странджа (Елховско) и у преселници от
Източна Тракия (Одринско, Лозенградско) в Добруджа.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо д\евер^ с нает. -ица. Срвн. и д\еверка,
девер\ичница.
ДЕВЕР\ИЧНИК
= Син на брат на съпруг /537/; син на девер.
= Обредно лице (обикновено син на девер), което придружава девера по време на
сватбата; шафер.
Р. Диал. В някои български говори в Западните покрайнини (Босилеградско).
П. От същ. дев\ер] —> осн. девер- + съчл. нает, -ич-ник.
ДЕВЕР\ИЧНИЦА
= Дъщеря на брат на съпруг /637/; дъщеря на девер.
= Обредно лице (жена), което придружава девера по време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. В някои български говори в Западните покрайнини (Босилеградско). У
Геров I 389 - ‘жена, която придружава девер и му помага на работите му’. У
МладБТР 516 (към д\евер) - ‘жена, що придружава девер и го подпомага во
службата му’. В РБЕ III640 - ‘жена, която придружава девер на сватба и му
помага’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо девер\ичник^ с нает. -ница. Срвн. и
д\еверица, д\еверка.
Д]ЕВЕРКА
= Обредно лице (жена - по-млада роднина на младоженеца или младоженката) с
определени функции по време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. В РБЕ III640 -‘деверица’.
168

П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо д^евер] (като обредно лице по време на
сватбата) с нает. -ка. Срвн. и д\еверица.
Д\ЕВЕРКО
= Брат на съпруг /37/; девер. Нариц. и зват. (д\еверко!) ф.
Р. Диал. У Геров 1389 в съчет. млад д\еверко. У МладБТР 516 (към д\евер) и в РБЕ
III 640 - гал. за ‘девер’. Според БЕРI 331 (към д\евер) - само в обръщение към
девер - за говори в Софийско и Панагюрско, т.е. само като д\еверко! [?]. Но в текст
от нар. пес.:... почуди сеАндреаш д\еверко що да чини, какво да направи (РБЕ пак
там), е очевидна употреба в нарицателна функция.
П. Начална гал.-умал. зват. ф. от д[евер] с нает, -ко, придобила и нарицателна
функция.
ДЕВЕРЧЕ
= Брат <по-млад> на съпруг /377; девер <по-млад>. Член. д\еверчето ‘девер ми’.
Р. Диал. У Геров 1389 - ‘малък девер’. У МладБТР 516 (към д\евер) - ‘малък
девер’. В РБЕ III640 - ‘малък, млад девер’ (+ текст от нар. пес.: дар нема... да дари
свекър, свекърва и най-малкото деверче).
= Обредно лице (роднинско дете на младоженеца), което придружава девера] по
време на сватбата; шаферче.
Р. Диал. У Иванова 71 - син на	и д\еверица] по време на сватбата (у
„тронките”) в западни дялове на Странджа (Средецко, Елховско). В БЕР 331 (към
д\евер) - ‘роднинско дете на младоженеца’ по време на сватбата в Разградско. В
РБЕ (пак там) по текст от нар. пес.: ... айде, сине, с вукята да идеш, вукя ти се е
отдалек оглавил, ти ке му си премладо деверче, чиито особености - вукя, оглавил,
ке му си...- насочват към югозападни говорни области. В РБГ 67 д ’ев ’ерче ‘брат
<по-млад> на младоженеца, който носи сватбеното знаме’ - Сярско (Беломорска
Тракия).
П. Начална гал.-умал. ф. от д\евер] с нает, -че, придобила и нарицателна функция.
ДЕВЕРЧ\ИЦА
= Съпруга на брат на съпруг /837/; етьрва. Зват. ф. деверч\ице!. Член. деверч\ицата
‘етьрва ми’.
Р. Диал. В местни говори в Ихтиманско.
169

П. Начална гал.-умал. ф. за ж.р. от д\евер'\ със съчл. нает, -ч-ица (ервн. д\еверица)
или отразш. осн. деверк-/деверч- (ервн. д\еверка и д\еверче) + нает. -ица. Срвн. и
д\еверица.
ДЕВЕС\ИЛ
Вар.: девес\ил, девес\иль.
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1.
Р. Диал. В някои местни български говори в Тетовско (Вардарска Македония).
П. Според авторите на БЕР1331 девес\илъ ‘неженен, ерген’ произлиза от
*с!еуе(1)8Иъ, етбълг. девдтъсилъ (МладБТР 123), бълг. девес\ил за някои видове
растения (вж. МББР 365-366). Връзката с посоченото значение остава обаче неясна.
По-вероятно е, че девес\ил е диал. вар. (хетероним) спрямо дев\есник], дев\ичник'[,
дев|ояк| с кор. дев- (< етбълг. дъв-), както в дев\ица, дев\ойка и др.
ДЕВЕС\ИЛКА
= Жена <в девическа възраст^ девойка, мома.
Р. Диал. Вж. девес\ил и БЕР I 331.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо девес\ил] с нает. -ка.
ДЕВ\ЕСНИК
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1.
Р. Диал. В някои говори в Разложко. В БЕР I 330 - ‘голямо момче’ - за говора на
гр. Банско.
П. От кор. дев- (< етбълг. дъв-), както в дев^ица^, дев\ойка^ и др. —► разш. осн.
девес- + нает. -пик. Срвн. и девес\ил, дев\ояк.
ДЕВ\ЕСНИЦА
= Жена <в девическа възраст>; девойка, мома.
Р. Диал. Вж. дев\есник.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо дев\есник'\ с нает. -ница. Срвн. и
девес\илка.
ДЕВ\ИЦА
= Жена <в девическа възраст>; девойка, мома.
= Жена <неомъжена>; мома.
170

Р. Книж. У Геров I 389 - ‘мома, застигнала за женене’. У МладБТР 517 - ‘мома за
женене’. В БТР 116 - ‘мома, девойка’. В РБЕIII 646-647 - ‘девойка, мома’ и
‘девственица’. У ДечТР 122 - ‘девойка, мома’.
= Сестра <по-възрастна> на ред за омъжване /4+/; кака.
Р. Диал. У Геров I 389 - ‘по-голяма сестра, която е на ред да се жени’. У МладБТР
517 - ‘по-голяма сестра, която е на ред да се жени’.
П. Стбълг. дъкицл ‘девица, дева’ (СтбР 1460, ДавРИПК 94) —> бълг. дев\ица.
ДЕВ]ИЧНИК
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж’.
Р. Диал. В БЕР I 330 (към 0|ева) - ‘момък за женене’ - за български говори в
Беломорска Тракия (Дедеагачко). У ГеровДоп. 88 - ‘момък, ерген, станал за
женене’. У МладБТР 517 - ‘момък вече за женене’.
П. От кор. дев- (< стбълг. дъв-), както в дев^сник}, дев\ояк\ със съчл. нает, -ич-ник.
Възможно е обаче дев\ичник да е паралелно образувание за м.р. спрямо девица],
т.е. от осн. девиц-/девич- с нает. -ник. Срвн. и дев\есник, дев\ояк.
ДЕВ\ОЙКА
Вар.: дев\ойка, дев\ойкя, дев\окя.
= Жена <в девическа възраст>; момиче, мома. Зват. ф. дев\ойко!.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 389 - ‘мома, дева’ и ‘мома, застигнала за женене’. У
МладБТР 517 (към дев\ичник) - ‘мома, девица, особ. възрастна за мъженье’. В БТР
117 и РСБКЕ1230 - ‘млада мома, момиче’. В РБЕ III 647 - ‘момиче, мома’ с
пояснение: „лице от женски пол, което навлиза във физическата си зрелост И не е
встъпило още в брак”. В СТРБЕ 127 - ‘млада жена, момиче’. У ДечТР 122 - ‘млада
мома, момиче’. У РадБТР 132 - ‘младо момиче, мома’. Диалектните вар. дев\ойкя,
дев\окя са от западни говори, северно и южно от Стара планина, с ареал
приблизително до р. Искър на изток, и в Западните покрайнини (Пиротско,
Царибродско, Босилеградско). Вж. БДА-ОТ к. Ф63 и к. Ф107.
П. От кор. дев- (< стбълг. дък-), както в д^вва?, дев^иг/а^ и др., + съчл. нает, -ой-ка/-
о(й)-кя —> същ. дев\ойка и вар..
От дев\ойка е образуван и гал.-умал. вар. дев\ойче от разш. осн. девой- + нает, -че
171

(вж. БТР 117, РБЕ III 648 наред с дев\ойченце) и дев\ойчица (вж. РБЕ пак там +
текст от нар. пес.: дар\ие го дев\ойчица, черноока, белолика...), най-вероятно от
разш. осн. девойч- + нает. -ица.
ДЕВОСН\ОБ
Вар.: девосн\об, девесн\оп.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В БЕР 1330 (към д[ева) девосн^об и девеенрп - за говори в Родопите
(Велинградско, вж. Родопи 151-153). Вж. к. 10.А. У Геров I 389 и МладБТР 517
(към дев!ичник) със значение като девоенрбник^.
П. Сложна дума, образувана от осн. дев- (ервн. д\ева, дев\ица и под.) и осн. сноб- на
диал. глаг. сноб(я) ‘посреднича’ със съединителен формант -о-/-е-. Срвн. и
девосн\обник и сн\обник.
ДЕВОСН]ОБНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В БЕР I 330 (към д\ева) - за говори в Родопите. Вж. к. 10.А. У Геров 1389
- ‘който е пратен да иска мома за някого’. У МладБТР 517 (към дев\ичник) -
‘годежник, сват’.
П. Сложна дума, образувана от осн. дев- (срвн. д\ева, дев\ица и под.) и диал. същ.
сн\обник'[ със съединителен формант -о-. Срвн. и девосн\об.
ДЕВОСН\ОБНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. В БЕР I 330 (към д|ева) ‘жена девосноб’ - за говори в Родопите. Вж. к.
10.А. У Геров I 389 - ‘която е пратена да иска мома за някого’. У МладБТР 517
(към дев\ичник) - ‘годежница, сватя’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо девосн\обник\. Срвн. и сн\обница.
ДЕВОСН\ОБНИЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
172

Р. Диал. Вж. девосн\об, девосн\обник и девосн\обница. Вж. и к. 10А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
сн\обници.
ДЕВ\ОЯК
Вар.: дев\ояк, дево\як.
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1.
Р. Диал. У ГеровДоп. 88 дево\як ‘дев|ичник’ - за говори в Източна Тракия
(Одринско). У ЦоневИст. III446 - ‘момък за женене’ (Одринско).
П. От кор. дев- (< стбълг. дък-), както в дев\ойка], дев\ичник] и др., + съчл. нает. -
о-як 1-ой-ак1Срвн. и дев\ояче.
ДЕВ\ОЯЧЕ
= Жена <в девическа възраст); девойка, (малка) мома.
Р. Диал. В БЕР I 330 (към д\ева) - ‘момиче’ - за говори в Дупнишко. Приведеното
у ГеровДоп. 88 и в БЕР (пак там) прил. дев\оячки за говори във Вардарска
Македония (Кратовско) и Западна България (Трънско, Софийско) дава основание
да се предполага и съответно разпространение на дев\ояче (навярно наред с
дев\ойкя, дев\окя) (вж. дев\ойка).
П. От кор. дев- (< стбълг. дъв-), както в дев^иг/а^, дев^ойка^ и др., + съчл. нает, -о-я-
че 1-ой-аче/. Срвн. и дев\ояк.
ДЕД\А
Вар.: дед\а, д^еда.
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо. Зват. ф. д\едо!, д\еде!. Член. дед\ата
‘дядо ми’.
= Баща на съпругата /18/; тъст. Член. дед\ата ‘тъстът ми’.
Р. Диал. Западнобългарски ареал от Кулско-Видинско до Кюстендилско-
Самоковско на юг. Източната граница на ареала е разположена между реките
Искър и Осъм в Дунавската равнина, а на юг от Стара планина - по линията
Пирдоп - Самоков. Вж. к. 11~12. У Геров I 389, МладБТР 518, в БТР 117 и РБЕ III
652 дед\а.
П. Стбълг. дъдъ ‘дядо, прародител’ (СтбР 1461, РСтбЕ 119), рус. дед, сръб. и хърв.
173

д]ед/сЦес1, чеш. с1е<1 и пр. (Трубачев 69). В бълг. ез. д|ядо|, диал. дед\а/д\еда (както
чич\а/ч\ича и под.). Както и м\ама, т\ата и др. и названията за дядо са възникнали
в и по детска реч с удвояване (редупликация) на срички с една и съща съгл. (вж.
БЕР1471 към д|ядо, Трубачев 68-71 и др.).
От дед^а/д^еда (както и от д',ядо, диал. д^едо, дедо)) са образувани в и по детска реч
и гал.-умал. вар., някои с начална звателна функция: д[еде! - на запад и югозапад
(Свогенско, Софийско, Самоковско; Разложко, Гоцеделчевско) и в Източните
Родопи (Кърджалийско, Ивайловградско); д1еденце/д^еденце./ в РБЕIII 652; у Геров
1389, МладБТР 518 (към дед\и), в РБЕ III653 д\едко/д\едко!.
• Дедини. Домът и семейството на	(д|еЗа). Субстантивирано мн.ч. на прил.
д|едмн. В РБЕ III 653 (към д\един) - по нар. пес.:... па Стоян ч \иде... у д\едини [т.е.
у тъста, у бабалъка] си на госте.
ДЕДИ
= Родоначалници на род, племе, народност.
Р. Книж. В БТР 117, 154 (към д\ядо), у МладБТР 518, в БЕР I 471 (към д|ядо) -
‘предци’. В РСБКЕ 1230 - ‘предци, прародители’. В СТРБЕ 162 (към д|ядо) -
‘прадеди’ и ‘родоначалници, предшественици’. В БЕР 1471 (към д|ядо) ‘прадеди,
предци’. В РБЕ IV 596 (към д|ядо) - ‘прадеди, предци’. У ДечТР 150 (към д|ядо) -
‘далечни предшественици’. У РадБТР 170 - ‘прадеди’.
П. Обособена словна единица (в мн.ч. < стбълг. дъдъ ‘дядо, прародител’, вж. СтбР
1461, РСтбЕ 119 и бълг. диал. 3с<3|а) със събирателно значение. Срвн. и отц\и,
предц\и.
Д\ЕДНИНА
= Наследство (имот, покъщнина, пари) от дядо.
Р. Диал. У Геров I 389 - ‘нещо останало от дядо...’. В РБЕ III653 - ‘наследство от
дядо’ (+ текст от нар. пес.: ... царство ми й, мамо, д\еднина, везирство - бащина...).
П. От същ.	(и/или д|ядо) —> разш. осн. дед-н- (вер. от прил. д\един през
съчет. дедин имот, д\едино наследство) + нает. -ина. Срвн. и д\ядовина, дедовн\ина.
ДЕДОВН\ИНА
Вар.: дедовн\ина, дед\овнина.
= Наследство (имот, покъщнина, пари) от дядо.
174

Р. Диал, У Геров 1390 - ‘наследство от дяда’ (+ текст от нар. пес.: Бог те убил,
старий вуйко, что ми таксваш дедовн\ина, който насочва - таксваш ‘обещаваш,
обричаш’, вуйко - към югозападни говорни области). У МладБТР 518 (към дед|и) и
в РБЕ III653 дед\овнина ‘наследство от дядо’.
П. От същ.	(и/или д|ядо) —► разш. осн. дед-ов-н- + нает. -ина. Срвн. и
д\еднина, д\ядовина.
Д\ЕДЯ
Вар.: д\едя, дедя, д[ядя, д[еда.
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. д^едьо!, Оредее!.
= Дъщеря <по-възрастна> на брат или сестра на баща /631+~641+/ или на майка
/632+~642+/; братовчедка <по-възрастна>.
Р. Диал. В някои мизийски говори в Търговищко.
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>.
Р. Диал. В някои мизийски говори в Търговищко, Шуменско, Провадийско. В БЕРI
333 и б^еда [?] наред с д^едя за говори в Североизточна България. У Геров I 390,
МладБТР 518, в РБЕ III 653 - ‘по-голяма’, ‘по-стара’ сестра.
П. Както и	- в и по детска реч с удвояване (редупликация) на сричковата
съгласна. В БЕР (пак там) - „бълболна дума от детския говор”.
ДЕН[ИЦА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. ден\ица!.
Р. Диал. В някои местни говори във Видинско.
П. Метафорично пренасяне на значението от денница ‘звезда зорница’ —► диал.
ден\ица.
ДЕТ
= Баща на съпруг /17/; свекър.
Р. Диал. У Керемидчиева2 140 - за говор на с. Каменица (сега: кв. Каменица на
Велинград).
П. От етбълг. дъдъ ‘дядо’ (СтбР 1461, РСтбЕ 119) —► бълг. диал. дет (срвн. диал.
дед^а, д|едо) с посоченото значение. Срвн. и диал. д[ядо ‘свекър’ и ‘тъст’.
175

Дет\е
Вар.:	д\ете (д\ети, д\етьъ), дете, д\яте и др.
= Човек (момче, момиче) в детска възраст (от раждането до юношеството).
= Син или дъщеря в детска възраст (от раждането до юношеството) /5~6/; рожба1,
чедо. Нариц. и зват. (дет\е!) ф.
Р. Книж., разг., диал. Разпространено по цялото етнокултурно и езиково
(диалектно) землище на българите. У Геров 1393 - ‘човек като щом се роди и в
първите си години’ и ‘чедо, рожба’. У МладБТР 525 - ‘новороден човек, малко
човешко същество през първите години от живота му’ и ‘отроче, младенец (за
новородено)’. В БТР 122 - ‘човек в първите години след раждането си...’ и ‘чедо,
рожба’. В РСБКЕI 241 - ‘момче или момиче от ранна възраст до юношеството’ и
‘син, дъщеря, чедо’. В РБЕIII754 - ‘човек в първите години след раждането си до
юношеска възраст’ и ‘син или дъщеря; рожба, чедо’. В СТРБЕ 133 - ‘момче или
момиче в ранна възраст до юношеството’ и ‘син, дъщеря, чедо’. У ДечТР 127 —
‘човек в първите години след раждането си...’ и ‘чедо, рожба’. В УЕР1242 - ‘човек
в първите години след раждането си’ и ‘син или дъщеря спрямо родителите си’. У
РадБТР 138 - ‘човек по отношение на родителите си’ и ‘човек в ранна възраст’.
= Лице от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син, момче.
Р. Диал. В югозападни говорни области - Вардарска Македония (Гевгелийско),
Пиринска Македония (Разложко) и някои местни говори в Западните Родопи: от
п\ървата ж\ена имал д\ете и мома; [Имаш ли деца?]... {имам момиче, немам дете.
В БЕР 1348-349 - ‘син, момче’ - за говора на гр. Банско.
П. Праслав. *де1ь, *с1е(е, стбълг. дътд (БЕР I 348 -349), мн.ч. д-ьти ‘деца, чеда,
рожби’, умал. дътищь ‘малко дете...’ (СтбР 465-466), сръб. и хърв. ди]ете/<1уе1е,
рус. дит\я, чеш. <1Ие и пр. (БЕР пак там). Всички славянски вар. се отнасят към
индоевроп. кор. *<1ке(1)- с основно значение ‘доя, кърмя’ —> прич. *<1ка1-1-еп1,
★<1е1еп1- ‘надоен, накърмен’ (вж. Трубачев 35 и сл., БЕР пак там).
От дете (осн. дет-/дят-, деч-/дяч-) са образувани гал.-умал. вар.: дет\енко -
Дедеагачко (БЕР I 348-349); дет\енце - книж., разг., диал. (Геров I 392, МладБТР
525, РБЕ III755); дет\инка и детл\як- Самоковско; д\етуле - Охридско,
176

Прилепено (Вардарска Македония) (ГеровДоп. 90, МладБТР 527); детурл\як ‘малко
дете’ - Софийско; деч\ина мн.ч. ‘дечица’ - Вардарска Македония (МладБТР 527);
деч\инка съб., деч\инки мн.ч. - на юг в Петричко-Гоцеделчевско, в Родопите и
вътрешна и Беломорска Тракия (МладБТР 527, БЕРI 348); деч\ица мн.ч. - книж.,
разг., диал. (РБЕ III 768); д\ечковци мн.ч. - Софийско (БЕР пак там); дечурл\ишки
мн.ч. (РБЕ III 768); д\ятинче - Новопазарско (БЕР пак там), д\ячинки мн.ч. -
Драмско (Беломорска Тракия, БЕР пак там).
От дете (осн. дет-, деч-/дич~) са образувани и множество увел.-укор.
(пейоративни) и събирателни (множествени) форми: дет\ак ‘голямо дете, детище’
(Геров I 392, МладБТР 525); дет\ина ‘голямо дете’ - в някои говори на запад-
югозапад, и ‘дете’ (Геров 1392, МладБТР 525, БЕР пак там); дет\иняк ‘голямо дете’
- Кулско-Видинско-Ботевградско (БЕР пак там, РБЕ III 757); детиш\ар ‘голямо
дете’ - Кюстендилско, ‘момче’ - Кумановско, Гевгелийско (Вардарска
Македония); детишк\ар ‘пораснало дете на 7-8 години’ - Петричко; детишл\як
‘голямо дете’ - Кумановско (Вардарска Македония); детишл\яр, детушл\яр
‘голямо дете’ - Ихтиманско; детишн\яр ‘голямо дете’ - в западни-югозападни
говорни области (Брезнишко, Софийско, Дупнишко, Кюстендилско); дет\ище
‘едро дете’ - Ловешко, Тетевенско (БЕР пак там), ‘голямо и неприятно дете’ -
разг., диал. (БТР 122, Геров 1392, РБЕ III 758); детл\як ‘отрасло дете’ -
Ихтиманско; д\етчище диал. - Смолянско, Ксантийско (Беломорска Тракия) (БЕР
пак там).
0 В съчет. (дет\е, мн.ч. дец\а и вар.: д\еца, д]яца, дич\а и др.): бащино и майчино
дете ‘дете с живи родители’ (вж. Пловд. край 217,220), дов\едено дете, дов[едени
деца', дон\есено д\ете, дон\есени <)|еца - Солунско; пород\ено дет\е, пород\ени
дец1а ‘деца, родени (в семейството) непосредно едно след друго’. В РБЕ XIII 635 -
‘... който е роден сравнително скоро... след брат или сестра’; прив\едено дете,
прив\едени деца', зав\арено дете, зав\арени деца ‘деца в бракове с един р|оден и
един н|е р|оден родител’ (вж. и Геров I 307, МладБТР 525-526IV 160, V 177);
зат\ечено д[ете ‘заварено дете’ - за западни говори от Софийско-Елинпелинско до
Дупнишко-Кюстендилско на юг (тов\а ми е заточено д\ете; \а пък зат\еченото
д\ете |ич не глед\ала); св\едени деца ‘заварени, приведени деца’ (Геров V 130 към
177

све<)|ъ); ла\усино д\ети ‘новородено дете’ - в някои местни говори в Ловешко (вж.
Лов. край 355); мом\инцко дете ‘извънбрачно дете’ - в някои местни говори от
Източна Тракия (Визенско); найд\ено д\ете, найд\ени деца - Солунско; пос\инено
дете ‘осиновено дете’ - за някои местни говори в Благоевградско-Разложко (вж.
Пир. край 50); с\иротни деца разг., диал. - ‘сираци’ (у Геров V 167 към с\ирота -
с\иротни деца); р\одни деца ‘деца в кръвна връзка с родителите си’ (срвн. в БТР
755 р\оден ‘свързан с най-тясно кръвно родство’); н\ер\одни деца ‘деца в некръвна
връзка с родителите си’; природ\ени деца ‘родни деца на родители, встъпили във
втори (трети и т.н.) брак’; с\ъщи ‘родни деца’ - Странджа (Малкотърновско);
\евро д\ете ‘палаво, капризно дете’ - за говори в Родопите (вж. ГеровДоп. 108
прил. \еври ‘опак’ < гръц. едрод ‘южен вятър’ —» прен. ‘опърничав, вятърничав,
непостоянен’, вж. Филипова-Байрова 88 към \евър).
Съчет. от произв. прил. от названия за кръвно родство и родство по сватовство и
дете, мн.ч. деца за означаване на внуци, племенници, братовчеди: с\инови деца,
д\ъщерни (к\еркини, ч\еркини, щ\еркини) деца; бр\атови деца, с\естрини деца,
ч\ичови деца, л\елини деца и т.н.
ДЕТЕТО
Вар.: д\етето, д\етиту, дь\еть(е)ту, д\ятьету.
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Пловдивско-Асеновградско (вж. Пловд. край 216).
П. Член. ф. на същ. д\ете, придобила и самостоятелна нарицателна функция с
посоченото значение.
ДЕТИН\ЕЯ СЕ
ДЕТИН\Я СЕ
= Държа се (постъпвам) като дете.
Р. Книж., разг. У Геров 1 392 - ‘владам се, ставам като дете’. В БТР 172 и РБЕIII
756, 757 - ‘държа се, постъпвам като дете’. У РадБТР 139 - ‘постъпвам като дете’
(за възрастен човек).
П. От същ. дет\е] —> разш. осн. детин- (срвн. произв. прил. дет\ински) + наст,-
оконч. -ея, -я —+ глаг. детин\ея се/детин\я се.
178

ДЕТИНСТВО
Д\ЕТСТВО
= Период от живота на човека от раждането до юношеството; детска възраст.
Р. Книж. У Геров I 392, в БТР 122 и у РадБТР 139 - ‘детска възраст’. В РБЕIII757,
762 - ‘първият период от живота на човек, между раждането и пубертета’. В
СТРБЕ 134 - ‘първият период от развитието на човека, който обхваща времето от
раждането до юношеството’.
П. От същ.	—> осн. дет- или разш. осн. детин- (срвн. произв. прил.
дет\ински) + нает. -ство.
★ДЕТИЩ(Е)
= Дете <невръстно, малко /5*~6*/.
Р. Само в етбълг. дътшць ‘малко дете’ (СтбР 1466: лц1« комо^ о^мьрстъ дътищь
««кръцкнъ... да поккетъ са о ^аъб^ о вод^; тъгда и д^тишть плачстъ и млти болитъ). У
ДавРИПК 95 дътифь ‘детенце’.
П. Вж. дет\е.
ДЕТЛЕ
= Лице от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син, момче. Нариц. и зват. (д\етле!)
ф. Член. д\етлето ‘син(ът) ми’.
Р. Диал. В български говори в Солунско (Беломорска Македония): молил са на
Бога да му дад\е идн\а м\омичка и идн\о д\етле.
П. От дет!е^ —> кор.-осн. дет- + нает, -ле, като начален гал.-умал. вар. на
придобил неутрална нарицателна функция с посоченото значение.
дедл
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. д\еце!, д\ецо!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места).
П.В и по детска реч, може би като съкратен (гал.-умал.) вар. на д\айчовица] [?].
ДЕЧ\ИНКА
= Дете <невръстно, малко> /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Сярско (Беломорска Тракия, РБГ 69).
П. От същ.	—> осн. ден- (може би през *детъ-) или от мн.ч. деца —> осн. деч-
179

(срвн. напр. произв. деч\ица, деч\ища) + съчл. нает, -ин-к(а) —> същ. деч\инка, мн.ч.
деч\инки като начална гал.-умал. зват. ф., придобила и нарицателна функция.
Д\ЕЧКО
= Дете <невръстно, малко> /5*~6*/. Нариц. и зват. (б)|ечко/) ф.
= Човек, отличаващ се с някои качества или прояви на дете.
Р. Разг., диал. В РБЕIII768 - ‘дете или човек с качества на дете’ (по текст от Кр.
Григоров, Б. Болгар и др.). В БЕР I 349 (към дет\е) 0|ечко, мн.ч. д\ечковци - за
говори в Софийско и д\ечко, мн.ч. д\ечкове - за говори в Смолянско.
П. От същ. Оети|е| —> оси. деч- (може би през *деть-) или от мн.ч. деца —> осн. деч-
(ервн. напр. произв. деч\ица, деч\ища) + нает, -ко —> същ. 0|ечко като начална гал.-
умал. зват. ф., придобила и нарицателна функция.
Д\ЕЧОР
Вар.: д\ечор, деч\ор, д\ечур.
= Множество деца /5*~6*/.
Р. Диал. В западни-северозападни говори - Монтанско, Плевенско (деч\ор),
Ботевградско (д\ечор), Софийско (д\ечур) и др. (вж. БЕР I 348-349 към дет\е,
БДПМ VI167 и др.). В РБЕ III 768 д\ечор и деч\ор ‘деца, дечурлига’ (по текст от Й.
Радичков).
П. От същ. дет\е] —> осн. деч- (може би през *деть-) или от мн.ч. дец\а —> осн. деч-
(ервн. напр. произв. деч\ица, деч\ища) + нает. -ор/-ур. Срвн. и дечурл\ига.
ДЕЧУРЛ\ИГА
Вар.: дечурл\ига (дичурл\ига), дечурл\иги и др.
= Множество деца в семейството /5*~6*/.
Р. Разг., диал. В различни говорни области - Плевенско (дечурл\ига}, Самоковско
(дечурл\иа), Ихтиманско (дечурл\иги), Карловско (дичурл\игъ) и др. (вж. БДПМ III
57,211; VI167; VIII118). У Геров I 394 - ‘куп деца’. У МладБТР 527 дечурл\ига и
дечурл\ия произв. от дец\а. В БТР 123 - ‘куп деца (на един или на различни
родители)’. В БЕР I 348-349 към дет\е и в РБЕ III 768 - ‘деца’ (по текст от Г. Белев,
Г. Караславов, Елин Пелин). В говори от Свищовско и диал. вар. дичърл\уга
‘множество от деца’.
180

П. От същ. дет^Т —> осн. деч- (може би през *детъ-) или от мн.ч. дец\а —> оси. деч-
(срвн. напр. произв. деч\ица, деч\ища) + съчл. нает, -ур-л-ига. Срвн. и д\ечор/д\ечур.
ДЖАВДЖ\Е
= Дете <малко, нежно, слабо> /5*~6*/. Нариц. и зват. (джавдж\е!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Разложко.
П. Тур. сгусе ‘врабче’, сгуслу ‘пиле, пиленце’ (ТБР 80) —► бълг. диал. джавдж\е
гал.-умал. за ‘(малко) дете’ (вж. БЕРI 352). Възможно е смесване на турските
звукоподражателни форми сгусе, С1УС1У с бълг. диал. умал. като чаеч\е от ч\авка,
гардж\е от г\арга, които наред с други - п|и/ге, п\иленце, з\айче, мигил\е и под. - са
често срещани метафорични названия за бебета, малки деца и т.н. Допусканата от
авторите на БЕР (пак там) връзка с джудж\е е по-малко вероятна.
ДЖ\АГУРЕ
= Дете <малко, дребно) /5*~6*/. Нариц. и зват. (дж\агуре!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори във Вардарска Македония (Дебърско).
П. Неясно. Обяснението на авторите на БЕР 1352 чрез сръб. Нак ‘ученик’ + рум.
нает, -ур е неубедително.
ДЖИНС
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Разг., диал. У Геров 1289, МладБТР 531, в БТР 124, РРДД 104, РБЕ IV 23-24 - с
едно и също значение.
П. Тур. стл ‘род’, ‘потекло’, ‘порода’ (ДТБ 71) —»бълг. разг. и диал. дж\инс.
ДЖ\ОЛЕ
= Дете (момче) <до кръщаването му> 15*1.
Р. Диал. У Геров I 289 - ‘дете момче, още некръстено’. У МладБТР 531 - ‘галено
име за мъжко детенце, още некръстено’. В БЕР I 367 - ‘некръстено момче’.
П. Неясно. Според авторите на БЕР (пак там) от арум. $!опе ‘млад човек’ (вж. ДДА
633), но адаптирано с бълг. нает, -ле към обособена осн. джо-.
ДИВОСН\АРЕ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори в Пещерско (наред с див\осници]) (вж. Родопи 151-
181

153 - дивусн\аре). Вж. к. 10.А.
П. Най-вероятно локален (оказионален?) вар. на *девосн\обници (вж. девосн\обник,
девосн\обница) от вторична (декомпозирана) осн. девосн-/дивосн- + нает, -ар —►
същ. *дивосн\ар, мн.ч. дивосн\аре.
ДИВ\ОСНИЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори в Пещерско (наред с дивосн\аре\) (вж. Родопи 151-
153). Вж. к. 10.А.
П. Най-вероятно локален (оказионален?) вар. на *девосн\обници (вж. девосн\обник,
девосн\обница) от вторична (декомпозирана) осн. девосн-/дивосн- + нает. -(н)ик —>
същ. *див\осник, мн.ч. див\осници.
Д\ИДЬО
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо. Нариц. и зват. (д\идъо!, д\идю!) ф.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места).
П. Диал. вар. на бълг. д\ядо/д\едо (< етбълг. дъдъ, СтбР 1461) с видоизменена
кор.-осн. дид- + окончание -о/-у за зват. ф., придобил и нарицателна функция.
д\ичо
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (д\ичо!/д\ичу!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Асеновградско.
П. Най-вероятно от и, да^ия^ с видоизменена осн. ди- + нает, -чо —> д|мчо като
начална зват. ф. (в и по детска реч), придобила и нарицателна функция. Срвн. и
д\айчо. Авторите на БЕРI 398 допускат д|«чо да е кръстоска между д\айчо и ч|ичо"р.
ДИЧОВИЦА
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. д\ичовице!.
Р. Диал. В някои местни говори в Асеновградско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо д|ичо'|' и през съчет. д\ичова жена с нает.
-ица. Срвн. и д\айчовица, д\айковица.
ДОБ\ИЙКА
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В някои местни говори в Софийско. В РБЕIV 136 - ‘родилка’ (по нар.
182

пес.: язе съм млада доб\ийка, мъжко съм дете добила...).
П. От диал. глаг. доб\и(я)] —> осн. доб\ий- + нает, -ка (вж. БЕР I 401 към доб\ивам,
доб\ия) —> същ. доб]ийка.
ДОБ\И(Я)
ДОБ\ИВАМ
= Родя/раждам.
Р. Разг., диал. У Геров I 306, БТР 130, СТРБЕ 144 и у РадБТР 149 - ‘раждам’. У
МладБТР 545 прен. ‘родя’ (+ текст от нар. пес.: мъжко е дете добила) и добия
се/добивам се ‘родя се’ (доби ни се рожба).
П. Стбълг. довити ‘добивам’ (БЕР 1401) —> бълг. ‘спечелвам’ (Геров пак там),
‘получавам’, ‘придобивам’ (БТР пак там), ‘родя/раждам’. Срвн. и доб\ийка.
ДОБР\ИНКА
= Сестра на съпруг /47/; зълва. Зват. ф. добр\инке!.
Р. Диал. В БЕР 1402-404 (към добър) - спорадично в местни говори в Трънско (вж.
БЕР пак там) и в говора на гр. Етрополе.
П. От прил. доб\ър —> осн. добр- + съчл. нает, -ин-ка, или по л.и. Добринка —> същ.
нариц. добр\инка като роднинско название. Срвн. и г\издавка, х\убавка и др.
ДОВ\ЕДЕНИК
Вар.: дов\еденик, довед\еник, доведен\ик.
= Син <н|е р|оден> /5*/; доведен син.
Р. Разг., диал. В различни области на българското езиково и етнокултурно
землище. У Геров I 307 - дов\еден\ик ‘доведен от втора жена син’. У МладБТР 551
(към дов\еден) доведен\ик "... син, добит от първи брак с други мъж’. В БТР 132
дов\еденик ‘дете на втора жена от първия |и мъж’. В РСБКЕ 1258 дов\еден\ик ‘син
от предишен брак, когото майката довежда при новия си мъж’. В РБЕ IV 160
дов\еденик ‘син от предишен брак на жената по отношение на новия |и мъж’. В
СТРБЕ 145 дов\еденик ‘дете, обикн. момче, по отношение на втория си баща’. Вж.
и Иванова 119.
П. От глаг. довед(\а) —> осн. на страд. прич. дов\еден (срвн. дов\еден син) + нает. -
(н)ик —> същ. дов\еденик и вар. Срвн. и прив\еденик1.
183

ДОВ\ЕДЕНИЦА
Вар.: дов\еденица, доведеница, доведен\ица.
= Дъщеря <н|е р|одна> /6*/; доведена дъщеря.
Р. Разг., диал. Вж. дов\еденик. У Геров I 307 - довед\ен\ица ‘доведена от втора жена
дъщеря’. У МладБТР 551 (към дов\еден) доведен\ица ‘дъщеря, родена от първи брак
с други мъж’. В БТР 132 дов\еденица ‘дете на втора жена от първия |и мъж’. В
РСБКЕ1258 дов\еден\ица ‘дъщеря от предишен брак, която майката довежда при
новия си мъж’. В РБЕIV 160 дов\еденица ‘дъщеря от предишен брак на жената по
отношение на новия |и мъж’. В СТРБЕ 145 дов\еденица ‘момиче по отношение на
втория си баща’. Вж. и Иванова 119.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо дов.еденик] и съчет. дов\едена дъщер\я с
нает. -(н)ица. Срвн. и зав\ареница.
ДОВ\ЕДЕНИЧЕ
Вар.: дов\едениче, довед\ениче, доведен\иче.
= Дете <н|е р|одно> /5*~6*/; доведено дете.
Р. Разг., диал. Вж. дов\еденик. У Геров I 307 - умал. от довед\ен\ик. У МладБТР 551
(към дов\еден) доведен\иче ‘син, добит от първи брак с други мъж’. В РБЕ IV 160
дов\едениче ‘доведено дете’.
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо доведеник] и съчет. довед\ено дет\е с
нает. -(н)иче. Срвн. и зав\арениче.
Д\ОДА
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. д\оде', д\одо'..
Р. Диал. В западни и югозападни български говори (на много места наред с
в Дунавската равнина (Белоградчишко, Монтанско), на юг от Стара
планина в Годечко, Трънско, Брезнишко и Западните покрайнини (Пиротско,
Царибродско, Босилеградско), по южните дялове на Пиринска Македония
(Санданско, Петричко, Гоцеделчевско), във Вардарска Македония (Делчевско,
Прилепско, Струмишко), в Беломорска Македония (Воденско, Дойранско,
Солунско) и в Беломорска Тракия (Сярско). Вж. к. 4+.
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>.
= Съпруга на брат <по-възрастен> /83+/; снаха от брат <по-възрастен>.
184

= Съпруга на брат <по-възрастен> на съпруг /837+/; етьрва <по-възрастна>.
Р. Диал. В западни и югозападни говори в Годечко, Брезнишко, Трънско,
Пернишко, Кюстендилско, Петричко. У Геров I 313 - ‘по-стара сестра’ и „така
казва по-млада етьрва на по-стара”. У МладБТР 556 - ‘по-голяма сестра’ и
„обръщение [?] от по-млада етьрва към по-стара”. В РБЕIV 184 - ‘по-стара сестра’
и „обръщение [?] на по-млада етьрва към по-стара”. В БЕР1406 - ‘по-голяма
сестра’ и ‘по-голяма зълва’ и ‘по-възрастна снаха’.
П. Както и д\ада!|, д|е^я"Р и д|ода е възникнало в и по детска реч чрез удвояване
(редупликация) на сричковата съгласна (вж. БЕР 1406 „бълболна дума”). С основно
значение ‘по-възрастна сестра’ (но също и със значения ‘леля’, ‘баба’) <1ос1а е
засвидетелствано и в рум. диалекти (вж. ДЛР 125, ДДА 497).
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. д\одке!.
Р. Диал. Вж. д|ода.
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>.
Р. Диал. В западни и югозападни български говори в Брезнишко, Трънско, в
Западните покрайнини (Царибродско), във Вардарска Македония (Велеско), в
Беломорска Македония (Воденско, гр. Кукуш).
П. От същ.	> осн. дод- + нает, -ка, като начален гал.-умал. вар., придобил и
неутрална нарицателна функция. Срвн. и д\адка.
ДО\ИЛИЦА
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
Р. Диал. В РБЕ IV 210 - ‘дойка, кърмачка’. В РРДД 109 - ‘кърмачка’.
П. От глаг. до(я) ‘кърмя’ —► кор.-осн. до- + съчл. нает, -ил-ица —+ същ. до\илица.
Срвн. и до\илница, до\илка.
ДО\ИЛКА
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
Р. Диал. В БЕР I 416-417 (към доя) - за говори във Врачанско, Беленско. У Геров I
322 - ‘жена, хваната да подая дете’. У МладБТР 561 (към до\илище) - ‘жена, която
подая или кърми с гръд дете’. В РБЕ IV 210 - ‘дойка, кърмачка’.
185

П. От глаг. до(\я) ‘кърмя’ —> кор.-осн. до- + съчл. нает, -ил-ка —> същ. до\илка.
Срвн. и до\илица, до\илница.
ДО\ИЛНИЦА
-	Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
Р. Диал. В РБЕIV 210 - ‘дойка, кърмачка’,
П. От глаг. до(\я) ‘кърмя’ —> кор.-осн. до- + съчл. нает, -ил-ница —> същ. до\илница.
Срвн. и до\илица, до\илка.
ДО\ИЛЧЕ
-	Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В някои местни говори в Кюстендилско.
П. От глаг. до{]я) ‘кърмя’—* кор.-осн. до- + съчл. нает, -ил-че същ. до\илче. Срвн.
и боз\айниче, кърм\аче.
ДО\ИЛЯ
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
Р. Диал. В говори от Софийско (вж. Соф. край 285).
П. От глаг. до(\я) ‘кърмя’ —► кор.-осн. до- + разш. нает, -иля /ильа/ —> същ. до\иля.
Срвн. и до\илица, до\илка и др.
ДО\ИТЕЛКА
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
Р. Диал. У МладБТР 561 - ‘жена, що подая, що кърми от своя гръд’. В РРДД 109 -
‘ кърмачка, дойка’.
П. От глаг. до(\я) ‘кърмя’ —> кор.-осн. до- + съчл. нает, -ител-ка —> същ. до\ителка.
Срвн. и до\илка, до\иля и др.
ДОЙКА
= Жена кърмачка на н|е родни деца. Зват. ф. д\ойке!.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 322 - ‘жена, хваната да подая дете’. У МладБТР 562
(към дойн- < д|оен) - ‘жена, що подая, що кърми от своя гръд... обикновено чужда
рожба’ и ‘бавачка’. В БТР 135 и РСБКЕI 268-269 - ‘жена, която кърми чуждо
дете’. В РБЕ IV 211 - ‘жена, която кърми чуждо дете’ и ‘жена, която гледа, бави
деца’. В СТРБЕ 147 - ‘наскоро родила жена, която кърми чуждо дете’.
Само в СТРБЕ (пак там) е отбелязано и значение ‘детегледачка, бавачка’.
186

П. От глаг. до(\я) ‘кърмя’ —> разш. кор.-осн. дой- + нает, -ка —► същ. д\ойка (вж.
БЕР I 416). Срвн. и дойк\иня.
ДОЙК\ИНЯ
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
Р. Диал. В РБЕIV 211-212 - ‘дойка, кърмачка’.
П. От глаг. до(]я) —> разш. кор.-осн. дой- + нает, -киня —> същ. дойк\иня. Срвн. и
д\ойница.
Д\ОЙНИЦА
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
= Жена (майка), която кърми /2*/; кърмачка.
Р. Диал. В БЕР 1416-417 (към доя) - ‘кърмачка’ - за говори във Вардарска
Македония (Прилепско, Охридско). У Геров I 322 (към дойн- < д\оен) - ‘жена
доилка’. В РБЕ IV 212 - ‘дойка, кърмачка’.
П. От глаг. до(\я) ‘кърмя’ —> кор.-осн. дой- + нает, -ница —► същ. д\ойница. Срвн. и
до\илица, до\илница.
Д\ОЛЕ
= Дете (невръстно, малко> /5 -67. Нариц. и зват. (д\оле!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Асеновградско, Смолянско.
П. Неясно. Може би от кор.-осн. до- на глаг. до(я) ‘кърмя’ [?] + нает, -ле —> същ.
д^оле като гал.-умал. название на пеленаче, бозайниче, малко невръстно дете. Срвн.
и д^оче/д^оче/.
ДОМ1
= Семейство, род.
Р. Книж., разг. У Геров I 333 - ‘всичките вкъщи, челяд’. У МладБТР 568 - ‘купно
лица от един дом, свои помежду си, от една челяд’. В БТР 137 - ‘семейство, род’. В
РБЕ IV 253 - ‘близките, които живеят заедно в едно жилище; семейство’. У ДечТР
138 - ‘... жилище на отделно семейство’, ‘домакинство’ и ‘семейство, род’. У
РадБТР 154 - ‘семейство, което живее в едно жилище’.
П. Стинд. дата-, гръц. ддцо<;, до/м], лат. дотиз, етбълг. домъ, слав. ез. дом/дот
‘къща, жилище’ (вж. СтбР 1423-424, БЕР 1410-411) —> бълг. дом ‘къща, жилище’ и
преносно —> ‘семейство’, ‘род’.
187

дом2
= Имущество (дрехи, постели, завивки и др.), което жена (младоженка, съпруга)
внася в семейството при сключване на брак; зестра.
Р. Диал. В някои местни говори в Ловешко-Троянско (и в съчет. б\улченският дом,
на б\улката дом\ът, вж. Лов. край 381 и сл.).
П. Всред различните свързани значения на същ. дом ‘къща’, ‘семейство’,
‘покъщнина’ (вж. Геров 1333, БТР 127, МладБТР 568) е засвидетелствано и
посоченото регионално преносно значение.
ДОМАЗ\ЕТ
= Съпруг на дъщеря, който живее в дома на родителите |и П&Г, приведен зет.
Р. Разг., диал. В БЕРI 636-637 (към зет) - ‘приведен зет’ - за югозападни говори.
У Геров I 331 - ‘зет на вод, на привод, приведен зет’. У МладБТР 569 - ‘зет, който
остая в дома на невестата...’. В БТР 137 - ‘приведен зет, който живее в дома на
жена си’. В РБЕIV 255 - ‘зет, който живее в дома на родителите на жена си’.
П. Сложна дума, образувана от нареч. дома (срвн. съчет. у дома в БТР 137) и същ.
зет. Срвн. и сръб. и хърв. дом\азет/с1ота2е1. Вж. зет.
ДОМАК\ИН
= Мъж - глава на родово-семейна задруга; старейшина.
Р. Диал. У Геров I 331 - ‘в задруга: най-старий, който я оправя’. У МладБТР 569 -
‘най-старият в задруга, който управя’.
= Мъж (съпруг) и стопанин (ра!ег ЕатШаз) П/.
Р. Разг., диал. У Геров I 331 - ‘мъж според жена си’. У МладБТР 569 - ‘глава на
дом, на челяд’, ‘мъж, съпруг’. В РБЕ IV 255 - ‘мъж, съпруг’.
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Книж., разг. У Геров 1331 - ‘... въртокъщник, уреден, пестовен човек’. У
МладБТР 569 - ‘уреден, пестовен мъж в къща’. У ДечТР 138 домак\ин и домак\иня
- ‘стопанин’, ‘къщовник’. В УЕР 1263 - ‘собственик (стопанин) на дом’. У РадБТР
154 домак\ин и домак\иня - ‘стопанин на жилище и добър и грижовен стопанин’.
П. Според БЕР 1411 от сръб. и хърв. домакин/дотаст (по Караджич 136 -
‘Наизуа1ег, ра1ег ГагшНаз’) с начално осн. знач. ‘глава на семейство’, ‘стопанин’ —>
бълг. домак\ин с посочените значения. Срвн. и д\омник, дом\овник.
188

ДОМАКИНСТВО
= Брачна (съпружеска) двойка (без или с деца); семейство.
Р. Книж., разг. У МладБТР 569 (към домак\ин} - ‘всички лица, що съставят един
дом’. В БТР 138 - ‘семейство, което живее самостоятелно’. В РБЕ IV 256 -
‘семейство, което живее самостоятелно в един дом’. У РадБТР 155 —
‘самостоятелно семейство’.
П. От осн. на същ. домак\ин + нает, -ство —> същ. домак\инство ‘състояние
(битност) на домакин’ —► ‘семейство’.
домакиня
= Жена (съпруга) и стопанка (шаТег ГаппНаз) /8/.
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга.
Р. Разг., диал. У Геров I 331 - ‘жена на домакин...’. У МладБТР 569 - ‘жена,
съпруга домакинова’. В РБЕ IV 257 - ‘жена, съпруга’.
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Книж., разг., диал. В БЕР 1411 (към домак\ин) - ‘грижлива стопанка,
къщовница’ - за говори в Софийско. У Геров I 331 - ‘уредна, пестовна жена’. У
МладБТР 569 (към домак\ин) - ‘жена къщовница’. У ДечТР 138 и РадБТР 154
домак\ин и домак\иня (вж. домак\ин).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо домак\ин\ с наст.-оконч. -я.
ДОМАШ\АР
Вар.; домаш\ар, домош\ар.
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. Спорадично в западни говори - Ботевградско, Самоковско-ДупниШко
(Василева 146-155). У МладБТР 569 домаш\ар ‘който управя дом’. В РРДД 112
домош\ар ‘домакин, къщовник’.
П. От дом —* произв. прил. домти-ен —> разш. осн. домаш- + нает. -ар. Срвн. и
д\омник, дом\овник.
Д0МА1Н\АРКА
Вар.: домаш\арка, домош\арка-
= Жена (съпруга) - къщовник /7*/.
Р. Диал. У МладБТР 569 домаш\арка (към дамаш\ар). В РРДД 112 домош\арка, но
189

със значение ‘жена, която обича да си стои вкъщи’ (срвн. с домаш\ар).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо домаш\ар с феминална нает. -ка. Срвн. и
д\омница, дом\овница.
ДОМ]АШНИ
ДОМАШНИТЕ
= Членове на нечие семейство и/или род, обитаващи един дом.
Р. Книж., разг. В БТР 138 - ‘членовете на семейството’ (поздрави дом\ашните си!).
В РСБКЕ I 274 и РБЕ IV 260 (към дом\агиен) - дом\ашни, дом\ашните ‘близките, с
които едно лице живее... в един дом’ (по текст от К. Константинов, Й. Йовков - ...
но сега плакаха само дом\ашните). В СТРБЕ 149 (към дом\ашен) дом\ашните
‘семейството ми’ [?] (дом\ашните ми вече се тревожат).
П. Стбълг. домъ ‘дом, къща, жилище’ и ‘домочадие, челяд, семейство’ —»■ прил.
домдшьнни ‘домашен, семеен’ и същ. домдшьнии ‘членовете на семейството...’
(СтбР 1422, 423-424, РСтбЕ 112), бълг. мн.ч. дом\ашени, член. дом\ашните с
посоченото значение. Срвн. и к\ъщни, к\ъщните.
ДОМНИК
Вар.: д\омник, домн\ик (дамн\ик).
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. Спорадично в говори от Русенско-Шуменско, Разложко-Гоцеделчевско,
Крумовградско (вж. Пир. край 635 и Василева 146-155). У ГеровДоп. 101 -
‘къщовник’ - за говори в Чирпанско. В БЕР1410-411 (към дом) - ‘къщовник’ - за
говори в Русенско, Чирпанско. В РБЕ IV 265 - ‘къщовник,... домакин’.
П. От същ. дом^ —> осн. дом- + нает. -ник. Срвн. и дом\овник.
ДОМНИЦА
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Диал. Вж. д\омник. В РБЕ IV 265 - ‘къщовница,... домакиня’ - по текст от нар.
пес.: Драгинко, драго Никола, ожени ли се батьо ти, взе ли си добра д\омница?,
който насочва (б\атьо, драг\инко) към говори от Дунавската равнина (между
реките Осъм и Янтра), Подбалкана (Карловско, Казанлъшко) или вътрешна Тракия
(Пловдивско, Първомайско).
190

П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо д|ол<нмк| с нает. -ница. Срвн. и
дом\овница.
ДОМОВЛАД\ИКА
= Мъж - глава на родово-семейна задруга; старейшина.
= Мъж - глава на семейство (ра1ег ГатШаз); стопанин.
Р. Книж. У Геров I 332 - ‘домакин, глава вкъщи’. В БТР 138 - ‘домакин, глава на
семейство или задруга’. В РБЕIV 266 - ‘... глава на семейство’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на същ. дом и същ. владика (< етбълг. кллдъ1кд
‘владетел, господар’, СтбР I 171) със съединителен формант -о-.
ДОМОВЛАДИК\ИНЯ
= Жена (съпруга) на домовладика /8*/.
= Жена - глава на семейството (та1ег ГатШаз); стопанка.
Р. Книжно. В РБЕ IV 266 - ‘жена домовладика’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо домовладика^ с нает. -(к)иня. Срвн. и
домовлад | ичица.
ДОМОВЛАД\ИЧИЦА
= Жена (съпруга) на домовладика /8*/.
= Жена - глава на семейство (ша1ег ГатШаз); стопанка.
Р. Книжно. В РБЕ IV 266 - ‘жена домовладика’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо домовладика^, срвн. и етбълг. клддъ1чицд
‘владетелка, господарка’ (СтбР I 171).
ДОМ\ОВНИК
Вар.: дом\овник, домовн\ик.
= Мъж - глава на семейството (ра!ег ГатШаз); стопанин.
Р. Диал. У Геров I 332 - ‘който има челяд’. В БТР 138 домовн\ик ‘добър стопанин’.
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. У Василева 146-155 - за говори от Великотърновско, Разложко, Родопите
(Велинградско, Асеновградско, Смолянско, Ардинско, Крумовградско) и
Странджа. В БЕР 1410-411 (към дом) домовн\ик ‘домакин’ - за говори в Средните
Родопи. У Геров (пак там) - ‘уреден за в къщата си домакин...’ и 1228 (към
191

годен\ик) текст от нар. песен: ако си ми годен\ик, чева не си ми дом\овник, който
разкрива значение ‘съпруг’. У МладБТР 570 (към дом\овен) дом\овник ‘който умее
да реди къща, къщовник’.
П. От същ. —> прил. домовен (< стбълг. домокьнъ и домокитъ ‘заможен,
имотен’, СтбР 1423) —> разш. осн. домов(н)- + нает. -(н)ик. Срвн. и д\омник.
ДОМ]ОВНИЦА
= Жена - глава на семейството (ша1ег ГагпШаз); стопанка.
Р. Диал. У Геров I 332 - ‘която има челяд’. В РБЕ IV 266 - ‘... стопанка на къща, на
дом’.
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Диал. В БЕР 1410-411 (към дом) ‘домакиня’ и у Василева 245-265- за говори в
Дунавската равнина (източно от р. Вит) и Добруджа. У Геров (пак там) - ‘уредна
жена... къщовница’. У МладБТР 570 (към дом\овен) - ‘[която] умее да реди къща’.
В РРДД 111 - ‘домакиня’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо дол<|овник'[ с нает, -(н)ица. Срвн. и
д\омница.
ДОМОР\ОДЕЦ
= Потомък от/в родно семейство.
Р. Книж. У МладБТР 570 (към домороден) - ‘който е по род от един дом, челяд’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на същ. дом и осн. на същ. род със
съединителен формант -о- и нает. -ец. Срвн. и домоч\адец и домор\одие.
ДОМОР\ОДИЕ
= Семейство с деца; домочадие.
Р. Книж. В РРДД 102 - ‘семейство’, ‘домородство’. В РБЕ IV 268 - ‘домородство’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на същ. дом и осн. на същ. род със
съединителен формант -о- и нает. -ие. Срвн. и домор\одство и домоч\адие.
ДОМОР\ОДИЦА
= Потомка от/в родно семейство.
Р. Книж. У МладБТР 570 (към домор\оден) домор\одец и домор\одица - ‘който е по
род от един дом, челяд’.
192

П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо домор\одец] с нает. -ица. Срвн. и
домоч\адка.
ДОМОР\ОДСТВО
= Семейство с с деца; домочадие.
Р. Книж. У МладБТР 570 (към домороден) - ‘обилен дом, челяд’. В БТР 138 -
‘семейство, челяд’. В РБЕ IV 268 - ‘домочадие, домородие’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на същ. дом и осн. на същ. род със
съединителен формант -о- и нает. -сшво. Срвн. и домор\одие.
ДОМОЧ\АДЕЦ
= Мъж - глава на семейството (ра1ег ГатШаз); стопанин.
Р. Книж. В РБЕ IV 270 - ‘глава на семейство, на домочадие’. В мн.ч. домоч\адци
РБЕ (пак там) - ‘съпружеска двойка’.
= Потомък от/в родно семейство.
Р. Книж., остар. В РРДД 112 - ‘член на семейство’. В РБЕ IV 270 - ‘член на
семейство, на домочадие’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на същ. дом и осн. чад- (вж. домоч\адие) със
съединителен формант -о- и нает. -ец. Срвн. и домор\одец.
ДОМОЧ\АДИЕ
= Семейство с деца; домородие.
Р. Книж., разг. У Геров 1332 - ‘челяд’. У МладБТР 570 - ‘дом с чеда купно’,
‘челяд’. В БТР 138 - ‘семейство с децата, челяд’. В РРДД 112 - ‘семейство, челяд’.
В РБЕ IV 270 - ‘семейство... (родители и деца)’ и ‘членовете на едно семейство (по
отношение на родителите си или на един от родителите си)’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на същ. дом и осн. чад- (църк.-слав. вар. на осн.
чед- от етбълг. чадо, бълг. чедо) със съединителен формант -о- и нает. -ие. Срвн. и
домор\одие.
ДОПИТ
- Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Диал. В някои местни говори в Санданско (вж. Пир. край 393 + пояснение:
„първо посещение в дома на момичето се нарича д\опит”).
193

П. От глаг. п\итам диал. ‘искам’ (вж. Геров IV 201 + текст от нар. пес.: попитали
хубава Гроздана... три добри юнаци - пръвий п\ита Марко Кралевикий, тамо
братя немия давает..., който насочва към югозападни говорни области) —» осн. -
пит- + предст. до- или през диал. глаг. *д\опитам —> същ. д\опит. Срвн. и
п[опиток.
ДОМОЧ\АДКА
= Потомка от/в родно семейство.
Р. Книж. В РБЕIV 270 - ‘членка на семейство, на домочадие’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо домоч\адец] с нает. -ка. Срвн. и
домор\одица и домоч\адие.
Д\ОРОДОК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В говора на гр. Охрид и Охридско (Вардарска Македония). Вж. к. 5*~6*.А.
П. От диал. глаг. дород(я) с резултативно-темпорален нюанс на значението
‘родя~раждам’ (вж. Граматика II217) —> осн. дород- + нает, -ок —* същ. д\ородок.
Срвн. и д\ородък.
Д]ОРОДЪК
Вар.: д\ородък, дор\одък.
~ Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В някои южнобългарски говори в Пиринска Македония (Гоцеделчевско) и
Беломорска Тракия (Драмско). Вж. к. 5*~6*.А. У Геров I 346-347 д\ородък
‘последното чедо’. У МладБТР 580 дор\одък ‘най-малко, последно чедо на майка,
след което друго не е родила’. В РБЕ IV 313 д\ородък ‘най-малкото, последното от
децата на едни родители...’.
П. От диал. глаг. дород(я) с резултативно-темпорален нюанс на значението
‘родя~раждам’ (вж. Граматика II217) —> осн. дород- + нает, -ък —> същ. д\ородък.
Срвн. и д\ородок.
Д\ОЧЕ
/
= Дете <невръстно, малко> /5 ~6 /. Нариц. и зват. (д\оче!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Мон^анско.
П. Неясно. Може би от кор.-осн. до-на глаг. до(\я) ‘кърмя’ [?] + нает, -че —> същ.
194

д|оче като гал.-умал. название на пеленаче, бозайниче, малко невръстно дете. Срвн.
и <)|оле.
до\юля
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
= Жена (майка), която кърми /2*/; кърмачка.
Р. Диал. В западнобългарски говори (предимно на юг от Стара планина). У
ГеровДоп. 102 - ‘... дойка жена’ - за говори в Софийско. У МладБТР 593 - ‘жена,
която подая, кърми дете от свое мляко’.
П. От глаг. до(\я) ‘кърмя’ —♦ кор.-осн. дой- + нает, -уля —> същ. до\юля /дой\ульа/.
Срвн. и д\ойка, дойк\иня.
ДО\ЯЛЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В БЕР 1416-417 (към доя) - ‘кърмаче’ - за говори във Вардарска
Македония (Битолско). У Геров I 393 - ‘бозайниче’. У МладБТР 593 - ‘кърмаче’.
П. От глаг. до(\я) ‘кърмя’ - кор.-осн. дой- + съчл. нает, -ал-че —► същ. до\ялче
/дойалче/. Срвн. и до\илче, сук\алче и др.
ДО\ЯРКА
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
= Жена (майка), която кърми /2*/; кърмачка.
Р, Диал. У ГеровДоп. 102 - за говори във Вардарска Македония (Прилепско) и у
МладБТР 593 - ‘жена, която подая’. В РБЕ IV 368 - ‘жена, която кърми дете’. В
БЕР 1416-417 - ‘кърмачка на чуждо дете’.
П. От глаг. до(\я) ‘кърмя’ - кор.-осн. дой- + съчл. нает, -ар-ка —> същ. до\ярка
/дойарка/. Срвн. и д\ойка, д\ойница, до\юля.
ДРАЦИНКО
= Брат <по-млад> на съпруг /377; девер <по-млад>. Нариц. и зват. (драг\инко!) ф.
Р. Диал. Обширен източнобългарски ареал, който на запад достига Плевенско-
Ловешко-Троянско (в Дунавската равнина и Стара планина) и Пирдопско-
Панагюрско (в Средногорието), на юг - р. Марица от Пазарджишко до
Харманлийско, на югоизток - Тополовградско-Елховско-Бургаско (вж. и Сакар
383) и Одринско-Лозенградско в Източна Тракия. Вж. к. 37_. В БТР 143 и РСБКЕ I
195

290 - ‘по-млад девер’. В РРДД 115 - ‘девер, по-млад от съпруга’. В СТРБЕ 154 -
‘по-малък брат или братовчед на съпруга по отношение на съпругата му’. У Геров I
365, МладБТР 593 и в РБЕIV 370 - обръщение/название за ‘по-млад брат на
съпруга’ и ‘по-млад братовчед на съпруга’ („така зъве жена по-младите братя и
браточеди на мъжа |и” според Геров (пак там) и ‘обръщение от жена към по-млади
братя и братовчеди на мъжа |и’ според МладБТР (пак там); ‘обикновено в
обръщение: по-млад брат или братовчед на съпруга по отношение на съпругата му’
- според РБЕ (пак там).
= Съпруг на сестра <по-млади> на съпруг ПА1~1\ съпруг на зълва <по-млади>.
Р. Диал. В някои местни говори в Южна България (Карловско, Старозагорско).
= Обредно лице (мъж) с определени функции по време на сватбата; шафер.
Р. Диал. У Иванова 69 и сл. за някои етнокултурни райони на Североизточна
България (Разградско). В БТР 143 - ‘шафер’.
П. От осн. на прил. драг, др\аги (< стбълг. дрлгъ, дрлгъ1и ‘който... се цени много’,
‘мил’ СтбР 1432) със съчл. нает, -ин-ко —> същ. драг\инко като начална зват. ф.,
придобила и нарицателно значение.
ДРАЦИНЧО
= Брат <по-млад> на съпруг/377; девер <по-млад>. Нариц. и зват. (драг\инчо!) ф.
Р. Диал. Спорадично в ареала на драг\инко]. В РБЕ IV 370 - по текст от нар. пес.:...
драг\инчо Станьо,... кажи ми, оженили се байно ти?.
П. Вж. драг\инко. Начална гал.-умал. зват. ф. със съчл. нает, -ин-чо, придобила и
нарицателно значение.
ДРАГ\ОВНИК
= Любим (момък, мъж); либе.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Родопите, във вътрешна Тракия, Беломорска
Тракия и Странджа. Спорадично и в Добруджа, където названието е пренесено от
тракийски преселници. В БЕР 1417 (към драг) драг\овник и драг\овница - за говори
в Родопите, Странджа и Хасковско. У Геров I 364, МладБТР 594 (къмДр|агне,
др{аго) и в РРДД 115 - ‘либе’, ‘любовник’. В РБЕ IV 371 - ‘любим мъж’, ‘либе’.
П. От диал. глаг. драг\овам ‘обичам, любя’ или от диал. прил. драг\овен ‘драг, мил,
196

|обичен’ —> осн. драгов(н)- + нает. -(н)ик —> същ. драг\овник. Срвн. и галъ\овник.
За южнобългарския ареал на глаг. нает, -овам като вар. на -увам вж. БДАI к. 197 и
Ш к. 222.
ДРАГ\ОВНИЦА
= Любима (мома, жена); либе.
Р. Диал. Вж. драг\овник. У Геров I 364 - ‘либе’ (по нар. пес.:... че венчаваш първо
либе, твойта първа драговница). У МладБТР 594 (към Др\агне, др\аго) - ‘либе’,
‘любовница’. В РРДД 115 - също. В РБЕIV 371 - ‘любима жена’, ‘либе’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо драг\овник] с нает. -(н)ица. Срвн. и
галъ\овница.
ДР\ЕБНИНА
Вар.: др\ебнина, дребнин]а.
= Деца <невръстни, малки> /5*~6*/.
Р. Разг., диал. У Геров I 366 др\ебнина и МладБТР 596-597 (към дребн\ак) - ‘дребни
деца’. В РБЕ IV 397 дребнин\а ‘малки деца’.
П. От прил. др\ебен —► осн. дребн- + нает, -ина —> същ. др\ебнина с основно
значение ‘множество от предмети или същества, характеризирани по признака
<дребен>’. Срвн. и дребос\ък.
ДРЕБОСЪК
Вар.: дребос\ък, дребус\ък.
= Деца (невръстни, малки> /5*~6*/.
Р, Разг., диал. У МладБТР 596-597 (към дреб\ак) дребус\ак] и дребус\ък ‘невръстни
деца’. В РБЕ IV 401-402 - ‘малко на възраст дете’ и ‘малки на възраст деца като
едно цяло’.
П. От прил. др\ебен —> кор.-осн. дреб- + разш. оказионална нает. -осък/-усък. Срвн.
и др\ебнина.
ДРЕБУС\АК
= Деца (невръстни, малки> /5*~6*/.
Р. Разг., диал. У Геров I 336 в съчет. дребус\аци деца ‘дребни, малки деца’. У
МладБТР 596-597 (към дреб\ак) дребус\ак и дребус\ък (вж. дребос\ък) ‘невръстни
деца’.
197

П. От прил. др\ебен —> кор.-осн. дреб- + разш. оказионална нает. -усак. Срвн. и
др\ебнина.
ДР\ЕНКО
= Брат <по-млад> на съпруг /377; девер <по-млад>.
Р. Диал. Мозаично в говори из Тракийската низина (предимно северно от р.
Марица в ареала на драг\инко]) - Пазарджишко, Пловдивско, Тополовградско,
Свиленградско (вж. и Сакар 383). У ГеровДоп. 103 - с пояснение: „булка вика така
втория брат... на мъжа си” - за говора на гр. Перущица.
= Съпруг на сестра на съпруг /747/; съпруг на зълва.
П. От дрян/дрен ‘раст. Согпиз таз’ —> диал. др\енко за девер или съпруг на зълва
като начална зват. ф. с нает, -ко, придобила и нарицателна функция.
Д\УДА '
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 104 - ‘некръстено още женско дете’ и в БЕР 1442 -
‘некръстено момиченце’ - за местни говори във Вардарска Македония (обл.
Мариово, Прилепско). У МладБТР 608 - ‘некръстено женско чедо’ и в РБЕIV 466 -
‘некръстено момиче’.
П. Неясно. Връзката с тур. диди ‘госпожа, дама’ (ТБР 137, ДТБ 80), предполагана
от авторите на БЕР (пак там), е съмнителна. По-занимливи са успоредици като
арум. с1исИе ‘гълъбица, гугутка’, ‘хубавко, красивичко’ (субстантивирано същ.),
‘младоженка’ (ДДА 503-504) и рум. дидиса, Лидиси1а, с1ис1ше ‘госпожица,
госпожичка’ (РБР 366). Най-вероятно и д\уда, подобно на други названия на
некръстени още деца (срвн. г\олка, г\олче, г\уюла, г\ушльо и т.н.), има предпазно-
заклинателна функция.
От д|уда са образувани и гал.-умал. зват. и нариц. форми: д\уденце/д\уденце!,
д\удка/д\удке! - в БЕР (пак там) като „гальовно обръщение към дете” - за говорите
на гр.Тетевен и гр. Банско; д\удичка/д\удичке! - в РБЕ IV 466 като гал.-умал. вар. на
0|у<)<2, д\удка.
От същата кор.-осн. са образувани и названия за обредни лица (момичета, моми),
които участват в обичайни обреди (вж. БЕР 1443: д^удуле ‘народен обред против
суша’ в Кюстендилско) за привличане на дъжд:	(наред с д\одола,
198

додол\арки, д\одолици) у Геров I 314, 377 и МладБТР 557 и 608); дудул\айка (РРДД
118).
ДУМ\АЛНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Геров I 379 - ‘който е пратен да иска мома за някого’. У МладБТР 611 -
‘който... проси да се даде някоя мома на някого’.
П. От глаг. д\умам ‘говоря, приказвам’, ‘уговарям’ (срвн. диал. прил. д\умен
‘уговорен’ в РРДД 119) —> глаг. кор.-осн. дум(а)- + съчл. нает, -(а)л-ник —► същ.
дум\алник.
ДУМ]АЛНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров 1379 - ‘която е пратена да иска мома за някого’. У МладБТР 611
(към дум\алник).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо дум\алник] с нает. -ница.
ДУ НИЦА
= Сестра <по- или най-млада> на съпруг /477; зълва <по- или най-млада>. Зват. ф.
д\унице!.
Р. Диал. В някои северозападни говори (Кулско).
П. От диал. същ. д\уня ‘раст. Судоша уц1§аг18, дюля’ —► гал.-умал. д]уница с нает. -
ица —» метафорично название за по- или най-млада зълва. Срвн. и д\унка, д\унква,
д\уня. Вж. и кал\ина, мал\ина и др.
ДУНКА
Вар.: д\унка, д\ункя.
= Сестра <по- или най-млада> на съпруг /477; зълва <по- или най-млада>. Зват. ф.
д\унке!.
Р. Диал. В някои северозападни говори (Кулско, Видинско). В БЕР 1443 - ‘най-
малка зълва’ - за западни говори. У Геров I 379 - с пояснение: „така казва невеста
на най-малката си зълва..., ако тя |и е пета зълва” [?]. У МладБТР 612 - с пояснение:
„тъй нарича невеста най-малката си пета зълва; неженените зълви се редят по
199

названия: 1. калина, 2. малина, 3. хубавка, 4. ябълка, 5. дунка". В РБЕ IV 477 - ‘пета
по ред зълва, заварена от снахата като мома’.
П. От диал. същ. д\уня ‘раст. Сусюта уи1§ап8, дюля’ —»умал. д^унка с нает, -ка —»
метафорично название за по- или най-млада зълва. Срвн. и д\уница, д\унква, д\уня.
Вж. и кал\ина, мал\ина и др.
Д]УНКВА
= Сестра <по- или най-млада> на съпруг /477; зълва <по- или най-млада>. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В някои северозападни говори (Ломско).
П. Вж. д\унка. Обликът на думата не е ясен. Възможна е аналогия с названия на
растения като см\оква ‘смокиня’, т\иква и под. Срвн. и д[уница, д\уня.
Д\уня
= Сестра <по- или най-млада> на съпруг /477; зълва <по- или най-млада>. Зват. ф.
д\уне!, д\уньо!.
Р. Диал. В някои северозападни говори (Берковско).
П. Диал. същ. д\уня ‘раст. Субоша уи1§ап8, дюля’ —► метафорично название д\уня за
по- или най-млада зълва. Срвн. и д\уница, д\унка, д\унква. Вж. и кал\ина, мал\ина и
ДР-
ДУРГ\УН
= Дете <слабо, немощно> /5*~6*/.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Тетевенско, Свищовско, Пазарджишко.
П. Тур. прил. диг^ип ‘бавен’, ‘тих’, ‘неподвижен’ (ДТБ 81) —> бълг. диал. прил.
дургун ‘ленив’, ‘бавен’, ‘омърлушен’ и същ. дург\ун ‘мързеливец’ (РРДД 119) —»
‘дете (слабо, немощно)’. Според авторите на БЕР1449 източник е тур. с1аг§ип ‘вид
синя слива’[?].
ДЪРТАВИЧКА
Вар.: д\ъртавичка, дъртав\ичка.
= Дете (момиче) <слабо, немощно /6*/.
Р. Диал. В БЕР 1465 (към дърт} - ‘слабо момиченце’ - за говора на гр. Банско.
П. От диал. прил. д\ъртав ‘слаб’, ‘мършав’ (вж. МладБТР 628) —> осн. дъртав- +
съчл. нает, -ич-ка —> същ. д\ъртавичка.
200

ДУЬРТАВЧЕ
= Дете <слабо, немощно) /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР1465 (към дърт) - ‘слабо дете’ - за говора на гр. Банско.
П. От диал. прил. д\ъртав ‘слаб’, ‘мършав’ (вж. МладБТР 628) —> осн. дъртае- +
нает, -че —> същ. д\ъртавче.
ДЪРТАТА
Вар.: д\ъртата, дърт\ата.
= Жена-роднина <възрастна> (майка 12*1, баба /21 *~22*/, свекърва /27*/, тъща /28*/,
съпруга /8*/).
Р. Разг., диал. В РБЕIV 575 (към дърт) - ‘майката’ [?].
П. Субстантивирана член. ф. за ж.р. на прил. дърт (често подигравателно,
укорително). Срвн. и ст\арата.
ДЪРТИТЕ
Вар.: д\ъртите, дърт\ите.
= Семейна двойка <възрастна> (баща и майка /1*+2*/, дядо и баба /11 *+12* +
21*+22*/, свекър и свекърва /17*+27*/, тъст и тъща /18*+28*/, съпруг и съпруга
/7*+8*/).
Р. Разг., диал. В РБЕ IV 575 (към дърт) - ‘родителите’ [?].
П. Субстантивирана член. ф. за мн.ч. на прил. дърт (често подигравателно,
укорително) с посоченото събирателно значение. Срвн. и ст\арите.
Д\ЪРТИЯ(Т)
Вар.: д\ъртия(т), д\ъртио(т), д\ъртие(т) и др.
= Мъж роднина <възрастен> (баща /1*/, дядо /11*+12*/, свекър /17*/, тъст /18*/,
съпруг /7*/).
Р. Разг., диал. В РБЕ I 575 (към дърт) - ‘бащата’ [?].
П. Субстантивирана член. ф. за м.р. на прил. дърт (често подигравателно,
укорително). Срвн. и ст\ария(т).
ДЪЩ\ЕРКА
Вар.: дъщ^ерка, д[ъщерка, дащ]ерка, ддщерка и др.
= Лице от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря. Зват. ф. дъщ\ерко!,
д\ъщерко!. Член. дъщ\ерката ‘дъщеря ми’.
201

Р. Диал. Компактен ареал в Западна България (Врачанско, Ботевградско, Софийско,
Елинпелинско). Вж. к. 6. и к. Ф155 от БДА-ОТ. По данни от БЕР1467 (към д]ъщи)
д\ъщерка, ддщерка (навярно като гал.-умал. вар.) се срещат спорадично и в
Родопите (Асеновградско, Смолянско, Ардинско). У Геров I 385 дъщ\ерка. У
МладБТР 629 дъщ\ерка и дуъщерка (към дъщер\я). В БТР 113 и РСБКЕI 308
дъщ\ерка. В РБЕ IV 581 дуъщерка.
П. Вж. дъщер\я. От осн. дъщер- + нает, -ка, според МладБТР 629 като умал. ф.
Срвн. и щ\ерка.
*ДЪЩЕРШ(А)
= Дъщеря на брат /63/ или сестра /64/; племенница.
Р. В рус. и сръб. преписи на етбълг. писмени паметници от Х1-ХП в. дъцкрши
‘племенница’ (Славова 91: ли дъщершю ли пеете
П. Стбълг. дъферши < праслав. *<3ък1 ’ег-ьм със разш. осн. на -ег- от *скькН, дъцж
‘дъщеря’ (срвн. стбълг. дъщи, дъщерь в СтбР 1452: дъщн мо^ в^сно^етъ са; I
рд^д-влАтъ са... млти нл дъщерь и дъщи нл млтерь). Според Славова (пак там)
„лексемата не е присъствала активно в българския речников фонд, схващала се е
като чисто книжовна форма и затова днес няма следи от нея”. От друга страна,
наличието на вар. дъщерьши за ‘племенница’ в църк.-слав. рус. (вж. Фасмер 1533
към дочь) и сегка за ‘внучка’ в сръб. и хърв. (вж. Скок II 71 към ка) е косвено
(сравнително-историческо) доказателство и за бълг. (стбълг., ербълг.) дъщерши —+
*дъщерш(а) с посоченото значение.
ДЪЩЕР\Я
Вар.: дъщер\я, дъщерь\ъ, дъщер\а, дъщер\ъ, дъщер\е, д\ъщеря, д\ащеря, ддщеря,
д\ъшчеря и др.
= Лице от женски пол спрямо родителите си /6/. Зват. ф. д\ъще!, диал. и д\ъщерьо!.
Член. дъщер\ята ‘дъщеря ми’.
Р. Книж., разг., диал. Широко разпространено по българското етнокултурно и
езиково (диалектно) землище. Вж. к. 6. и к. Ф155 от БДА-ОТ. У Геров I 385 и БТР
202

153 - ‘женско чедо’. У МладБТР 629 - ‘женско рождено чедо’, ‘женска рожба’. В
РСБКЕ1309, в РБЕIV 581-582 и у РадБТР 169 - ‘рожба (чедо) от женски пол’. У
ДечТР 150 - ‘женско чедо’. В СТРБЕ 162 - ‘дете момиче по отношение на
родителите си’. В УЕР 1275 - ‘жена, момиче спрямо своите родители’.
П. Индоевроп. *(1ки§д1\ег, праслав. *с1ъкИ, стбълг. дъшти (имен, пад.), дъштере (род.
пад.) (СтбР 1452-453) —► бълг. дъщер\я —> диал. д|ъи/м|, дъщ\ерка\, щ\ерка],
ч\ерка\, к\ерка\. Срвн. англ. скги^Нег, нем. Тоск(ег, гръц. Соуап/р и слав.: сръб. и
хърв. кки/кИ, (к)керка/(к)сегка, (ш)керка/(к)сегка и под., рус. дочъ (имен, пад.),
дочери (род. пад.), чеш. с1сега, пол. сдга, сдгка и т.н. (вж. БЕР 1467, Трубачев 54 и
сл., Фасмер I 533).
От дъщеря са образувани и гал.-умал. вар. с обичайна или оказионална употреба в
различни семейно-родови среди дащер\инка, дъщер\инка - Девинско,
Асеновградско, Смолянско (БЕР 1467), Беломорска Тракия (Сярско, РБГ 79);
дъщер\ица диал. (РБЕ IV 581); дъщер\ичка - книж., разг., диал. (РБЕ IV 581);
дъщ\ерка диал. (Геров 1385).
0 В съчет.: дов\едена дъщеря, прив\едена дъщеря, зав\арена дъщеря ‘дъщеря само
по баща или майка след втори (трети и т.н.) брак на родителите’; природ\ена
дъщеря ‘родна дъщеря на родители, встъпили във втори (трети и т.н.) брак’;р\одна
дъщеря ‘дъщеря в кръвна връзка с родителите си’; н\еродна дъщеря ‘дъщеря
(осиновена, приемна) в некръвна връзка с родителите’; св\едена д\ъщеря (д\ъщерье)
‘приведена дъщеря’ - в някои говори от Странджа; с|ъи<а дъщеря разг., диал.
‘родна дъщеря’ - Странджа (Малкотърновско).	к
Съчет. с прил. от названия за кръвно родство или родство по сватовство и същ.
дъщеря за означаване на внучка, племенничка, братовчедка: с\инова дъщер\я,
бр\атова дъщер\я, с\естрина дъщер\я, ч\ичова дъщер\я и др. У Д. Маринов диал.
за западни говори -деверн\ова дъщер\а ‘племенница от девер’ (вж. СбНУ XII270).
Вар. д[ъщи, дещи.
= Лице от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря. Зват. ф. д\ъще!.
Р. Диал. В БЕР 1467 д\ъщи ‘дъщеря’ - за говора на с. Ново село (Видинско), и дещи
203

- за говора на гр. Тетевен. У Геров I 385 д|ъи/и като „звателен падеж” от дъщеря
[?]•
П. Стбълг. дъшти (имен, пад.) ‘дъщеря’ (СтбР 1452-453) -> бълг. диал. д\ъщи,
дещи ‘дъщеря’. Срвн. в РБЕ IV 582 прил.	от осн. дъщ- и съчет. с диал.
названия за кръвно родство за внуци от дъщеря: д\ъщин син, д\ъщина дъщеря,
д\ъщино дете.
ДЮНЮРДЖ\ИЕ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори (наред с дюрдж\ие|) в Момчилградско (вж.
Родопи,151-153). Вж. к. 10.А.
П. Тур. дйпйгсй ‘сватовник’ (ТБР 140) —> бълг. *дюнюрджия, мн. дюнюрдж\ие -
обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
ДЮР
= Мъж роднина по сватовство; сват.
Р. Диал. В БЕР 1469 - ‘сват, сродник’ - за говори в Родопите (Асеновградско,
Смолянско, Ардинско).
П. Тур. с1йпйг ‘сват (бащите на булката и зетя един спрямо друг)’ (ТРБ 140, ДТБ 83)
—> бълг. диал. дюр. Срвн. и д\юран, д\юре, д\юрка.
Д\ЮРАН
= Мъж роднина по сватовство; сват.
Р. Диал. В някои местни говори в Асеновградско и в Беломорска Тракия
(Гюмюрджинско, Димотишко, РБГ 80).
П. От осн. на същ. дюр] —> същ. д\юран, адаптирано с нает. -ан. Срвн. и д\юре и
д\юрка.
ДЮРДЖ\ИЕ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори (наред с дюнюрдж\ие]) в Момчилградско (вж.
Родопи 151-153). Вж. к. 10.А.
П. Тур. дйг ‘сват, сродник’ (ДТБ 83) —» бълг. диал. дюр със същото значение (вж.
204

БЕР 1469) и —> произв. *дюрджия с нает, -джия (ервн. напр. и г\одаджии), мн.
дюрдж\ие - обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
Д\ЮРЕ
= Мъж роднина по сватовство; сват.
Р. Диал. В някои местни говори в Девинско.
П. От осн. на същ. дюр] + наст.-оконч. -е. Срвн. и д\юран и д\юрка.
Д\ЮРКА
= Жена-роднина по сватовство; св\атя?.
Р. Диал. В някои местни говори в Девинско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо дюр],	д\юре] от осн. дюр- +
нает. -ка.
Д\ЮРЩИНА
-	Родство по брачна връзка между членове на два рода (две семейства); сватовство.
Р. Диал. В БЕР 1469 (към дюр) - ‘сватовщина, родство’ - за говори в Родопите
(Асеновградско, Смолянско, Ардинско).
П. От осн. на същ. дюр] —> същ. д\юрщина, адаптирано с нает. -щина.
Д\ядо
Вар.: д\ядо., д\едо, дедо.
-	Баща на баща /11/ или на майка /12/ > дядо ми. Нариц. и зват. (д\ядо!) ф.
Р. Книж., разг., диал. У Геров I 389 - ‘бащин баща’, ‘майчин баща’. У МладБТР 630
-	‘майчин или бащин баща’. В БТР 154 - ‘баща на някого от родителите ’. В
РСБКЕ 1310 — ‘баща на бащата или на майката’. В РБЕIV 595-596 - ‘бащата на
един от родителите по отношение на техните деца’. У ДечТР 150 - ‘баща на някой
от родителите...’. В УЕР 1276 - ‘бащата на един от родителите спрямо техните
деца’. У РадБТР 170 - ‘баща на някой от родителите’. В СТРБЕ 162 - ‘мъж по
отношение на своите внуци’.
Вар. с кор. гл. /е/, отчасти заедно с дед\а/д\еда], е характерен за западнобългарския
ареал, който се простира на изток до р. Вит в Дунавската равнина, до Ботевградско-
Панагюрско в Стара планина и Средногорието и до Разложко-Петричко в Пиринска
Македония и Сярско-Солунско в Беломорска Македония). Вариантът с кор. гл. 1а1
след палатална съгл. /д ’\адо/ е източнобългарски, а този с кор. гл. /е/ е отбелязван в
205

междинна зона между западния и източния ареал (Плевенско-Луковитско,
Пазарджишко-Велинградско), в говори от Средните Родопи, Странджа и мозаично
в български говори от Южна Албания (Корчанско), Беломорска Македония
(Солунско) и Източна Тракия (Лозенградско, Бунархисарско) (вж. БДА-ОТ к. Ф34).
= Баща на съпруг /17/; свекър. Член. д\ядото ‘свекър(ът) ми’.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Родопите (Девинско, Асеновградско,
Смолянско, Крумовградско, Ивайловградско), във вътрешна Тракия (Първомайско-
Хасковско), Странджа и в Беломорска Тракия (Дедеагачко, Лозенградско,
Визенско). Вж. к. 17+27. В БЕР 1471-472 - ‘свекър’ - за говори в Странджа. В РБЕ
IV 595-597 - ‘свекър’.
= Баща на съпругата /18/; тъст. Член. д\ядото ‘тъст(ът) ми’.
Р. Разг., диал. По цялото българско етнокултурно и езиково (диалектно) землище с
изключение на ареала на термина тъст]. Вж. к. 18+28. В Дунавската равнина,
Добруджа и Стара планина дядо и бабал\ък] с мозаично разпространение. В БЕР I
471-472 - ‘тъст’ - за говори в Странджа. У Геров I 389-390 - ‘женин баща’. У
МладБТР 630 - ‘баща на съпругата, женин баща’. В РБЕ IV 595-597 и УЕР 1276 -
‘тъст’. У ДечТР 150 - ‘баща на съпругата’, ‘тъст’.
= Мъж (съпруг) <възрастен> /7*/. Член. д\ядото ‘съпругът ми’.
Р. Разг., диал. В различни говорни области: м\ойту съ пум\инъ, уст\анъф
дув\ица (Добричко); дядутуми съ нум\инъ (Провадийско); {имай симъш, д[яду, ама
н\яма гу в|еке (Ловешко); д\ядутуми пуч\инъ (Чирпанско); м\ойту д|яду съ уж\ени
зам\еньъ на тр\ийсе и дв\я гуд\ини (Сливенско) и т.н. В РБЕ IV 595-597 - ‘съпруг,
мъж на възрастна, стара жена...’, ‘съпруг на баба’.
П. Стбълг. д+дъ ‘дядо, прародител’ (СтбР [ 461) —> бълг. д\ядо и вар. книж., разг.,
диал. за ‘възрастен човек’, ‘баща на родител’, ‘баща на съпруг и/или съпруга’,
‘възрастен съпруг’ и др. В слав. ез.: сръб. д(])ед, д(])едо, рус. дед, чеш. <7й/и т.н.
Подобно на баба, мама и др. и осн. дяд-/дед- (< стбълг. д+д-) е възникнала най-
вероятно в и по детска реч с удвояване (редупликация) на съгл. /д/ в срички с гл.
/е/, /е/, /а/. За разлика от дед\а/д\еда] д^ядо/б^едо/бедо са начални звателни форми,
придобили и нарицателна функция.
206

От дядо (д|едо, дедо) са образувани множество гал.-умал. звателни и/или
нарицателни варианти (най-често в детска реч): д\еде! диал. на запад-югозапад в
Свогенско, Софийско (вж. и БЕР 1471-472), Самоковско, Ихтиманско,
Благоевградско и дед\е! диал. (вероятно свързано и с тур. деде ‘дядо’ ТБР 113) в
Източните Родопи (Кърджалийско, Ивайловградско); дед\ейко/дед\ейко! диал.
(МладБТР 518); д\еденце/д\еденце! - книж., разг. (РБЕIII 652); д\едичка диал. -
Монтанско; дед\унка/дед\унка! и дед\унко! разг., диал. - Софийско, Самоковско;
д\едко!/д\ядко! разг., диал. в западни и източни говори (Геров 1389, МладБТР 518,
РБЕ III 653, IV 595); дяд\унко! диал. (РБЕ IV 597). Пренебрежителен или негативен
оттенък има в значението на д]ядка/д\ядка! разг. (РБЕ IV 595, БЕР I 471-472).
Само в архивни материали са отбелязани и укор.-увел. вар. д\едище, дед\ище, които
за разлика от б\абище, баб\ище (вж. б\аба) не са отразени в български речници (вж.
обаче Граматика II 69).
0 В съчет.: от дядо Адам", от дядо и баба", от чукун дядо ‘отдавна’, ‘от стари
времена’ (вж. ФРБЕ II60, 91).
• Д]ядови. Домът и семейството на «^ядо]'. Субстантивирано мн.ч. на прил. д[ядов.
Д\ЯДОВИНА
Вар.: д\ядовина, д\едовина, дед\овина, дедов\ина.
= Наследство (имот, покъщнина, пари) от дядо.
Р. Диал. В БЕР I 471 (към д|ядо) д\ядовина, дедов\ина (за говора на гр. Банско) и
дед\овина (за говори в Костурско, Беломорска Македония). У МладБТР 630 (към
дядо) д\ядовина и дед\овина ‘нещо, останало от деди’ и ‘деднина’. У Геров I 390
дед\овина ‘наследство от деда’ и ‘деднина’. В РБЕ III653 дед\овина ‘деднина’.
Срвн. и дедовн\ина.
П. От същ.	—> разш. осн. дядов- (срвн. произв. прил. д\ядов), може би и през
съчет. д[ядов имот, д Дядово наследство, + нает. -ина. Срвн. и д\еднина, дедовн\ина.
Е
ЕВЛ\ЕТ
Вар.:	евл\еат, евл\екь, явл\екь.
207

= Дете /5—6/; чедо.
Р. Диал. В някои родопски говори в Девинско (евл\екь, явл\екь). В БЕР 1475 евл\ет,
евл\еат ‘плачливо дете’ - за говора на гр. Банско. У Геров II 2, МладБТР 637, в БТР
155 и РБЕIV 611 ‘(малко) некръстено още дете’.
П. Тур. еу1а<1, еу1а1 ‘деца’, ‘потомци’ (ТБР 162, ДТБ 84) —> бълг. диал. евл\ет и вар.
‘дете’ —»‘плачливо дете’, ‘некръстено дете’.
ЕВР\ЕЙЧЕ
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В различни етнокултурни и диалектни области: в Дунавската равнина
(Свищовско, Силистренско), на запад-югозапад (Софийско-Самоковско и
Разложко-Петричко, вж. и Пир. край 386), в Родопите (Асеновградско, Смолянско,
Маданско), във Вардарска Македония (Струмишко), в Странджа (Средецко,
Малкотърновско) и в Беломорието (Солунско, Ксантийско).
П. Метафорично пренасяне на значението, свързано с обредната формула: „еврейче
ми даде, християнче ти давам”, с която кръстникът/кръстницата подават
новокръстеното дете на майката (вж. Геров II2, БТР 155).
ЕДИН\АК
= Син <единствен, един в семейството) /5*/.
Р. Диал. В някои говори на север от Стара планина (Троянско, Севлиевско) и на
запад в Софийско, Трънско. В БЕР 1478-480 - ‘един син у майка’. В РБЕ IV 635 -
‘единствен син на родителите си’ (+ текст от нар. пес.: събрали ми се седемдесе
души, с\е юнаци, с\е на майки един\аци). В РРДД 125 - ‘едничко дете’.
П. От осн. на числ.-прил. ед\ин ‘единствен, едничък’, ‘сам’ + нает. -ак. Също в
сръб. и хърв.]ед\инак/десГ1пак (вж. Таноцки 69). Срвн. и ед\инец.
ЕДИН\АЧЕ
= Дете <единствено, едно в семейството) /5*~6*/.
Р. Разг., диал. У МладБТР 638-639 (към един\ак) - ‘дете едно на майка’, ‘едничко,
единствено дете’. В РБЕ IV 635 - ‘единствено, едничко дете на родителите си...’.
П. Паралелно гал.-умал. образувание за ср.р. спрямо един|ак| и едшАачка] с разш.
нает. -аче. Срвн. и един\иче.
208

ЕДИН\АЧКА
= Дъщеря <единствена, една в семейството) /6*/.
Р. Диал. В някои говори на север от Стара планина (Троянско, Севлиевско). В БЕР
1478-480 - ‘дъщеря една у майка’. В РБЕIV 635 - ‘единствена дъщеря на
родителите си’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо един\ак\ с нает, -ка и замяна на съгл. /к/
със съгл. /ч/ в края на основата. Срвн. и ед\иница.
ЕДИНЕЦ
= Син <единствен, един в семейството) /5*/.
Р. Диал. В някои български говори във Вардарска Македония (Охридско,
Битолско).
П. От осн. на числ.-прил. един ‘единствен, едничък’, ‘сам’ + нает. -ец. Също в сръб.
и хърв.]ед\инац/]есГ1пас, хърв. и]есГтес (Таноцки 69).
ЕДИНИЦА
Вар.: ед\иница, един\ица.
= Дъщеря (единствена, една в семейството) /6*/.
Р. Диал. В български говори във Вардарска Македония (Охридско, Прилепско -
ед\иница). В РРДД 125 един\ица ‘единичка дъщеря’. В РБЕ IV 637 един\ица
‘единствена, едничка дъщеря на родителите си’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо	с нает. -ица. Срвн. и един\ачка.
ЕДИН\ИЧЕ
= Дете (единствено, едно в семейството) /5*~6*/.
Р. Диал. У Геров II4 и МладБТР 639 - ‘дете... едно у майка’. В РРДД 125 -
‘едничко дете’. В РБЕ IV 638 - ‘единствено, едничко дете на родителите си’.
П. Паралелно гал.-умал. образувание за ср.р. спрямо ед\инец] и ед\иница] с разш.
нает. -иче. Срвн. и един\аче.
ЕДИН\ОК
= Мъж - глава на семейство без или с малобройна челяд (раХег ГаппНаз).
Р. Диал. В БЕР 1479 - ‘човек, който... има малко деца’ - за говори в Еленско. У
ГеровДоп. 108 и МладБТР 640 - ‘човек сам или с малка челяд’. В РБЕ IV 640 - ‘сам
209

човек или човек с малка, малобройна челяд’.
П. От осн. на числ.-прил. един ‘единствен’, ‘сам’ + нает. -ок.
ЕДНОБР\АЧИЕ
= Брачна връзка само с едни партньор.
Р. Книж. У МладБТР 643 (към едноборен) - ‘живеене в един само брак’. В БТР 157
-	‘система на брака, при която мъжът има само една жена и жената само един мъж’.
В РБЕ IV 647 - ‘форма на брак, при която един мъж е свързан само с една жена или
една жена - само с един мъж’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на числ.-прил. един —* едн- и осн. брач- на същ.
брак със съединителен формант -о- и нает. -ие.
ЕДНОГ\ОДЕЦ
= Дете (момче) на една година /5*/.
Р. Разг., диал. В БЕР I 479 (към един) - ‘едногодишно... дете’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на числ.-прил. един —* едн- и кор. год- на същ.
година със съединителен формант -о- и нает. -ец.
ЕДНОГ\ОДКА
= Дете (момиче) на една година /6*/.
Р. Разг., диал. У Геров II 6 - ‘която е на възраст само една година’. В БЕР 1479
(към ед\ин и едног\одец).
П, Паралелно образувание за ж.р. спрямо едног\одец1 с нает. -ка.
ЕДНОГ\ОДЧЕ
= Дете на една година /5*~6*/.
Р. Разг., диал. У Геров II 6 като умал. от едног\одец.
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо едног1одегр[ и едног^одка^ с нает. -че.
ЕДНОДЕНИЧЕ
= Дете, родено в един и същи ден с друго дете или други деца /5*~6*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 109 в мн.ч. еднод\еничета ‘деца, родени в един и същи ден’ -
за българския говор на гр. Зайчар (Източна Сърбия). В БЕР 1479 - също. В РБЕ IV
-	‘дете, родено в един и същи ден с друго’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на числ.-прил. един —> едн- и осн. на същ. ден
със съединителен формант -о- и разш. нает. -иче.
210

ЕДНОДЕНЧЕ
= Дете на един ден /5*~6*/.
Р. Разг., диал. В западнобългарски говори (Софийско, Пернишко, Радомирско).
П. Сложна дума, образувана от осн. на числ.-прил. един —> едн- и осн. на същ. ден
със съединителен формант -о- и нает. -че.
ЕДНОКР\ ЪВНИНА
= Кръвно родство.
= Кръвен роднина.
= Кръвни роднини.
Р. Разг., диал. У Геров II 6, МладБТР 645 - ‘що са от една кръв, от един род’. В БЕР
1478-479 (към един) - ‘които са от един род’. В РБЕ IV 654 - ‘близък роднина по
кръв...’ (по нар. пес.: Янке ле,... да не бъдеш нещо роднина... роднина,
еднокръвнина).
П. Сложна дума, образувана от осн. на числ.-прил. един —> едн- и осн. на прил.
кръвен —+ кръвн- със съединителен формант -о- и нает. -ина.
ЕДНОМ\ЕСЕЧЕ
Вар.: едном\есече, едном\есче, едном\ешче.
= Дете, родено в един и същ месец с друго дете или други деца /5*~6*/.
Р. Разг., диал. В някои местни говори в Средногорието (Пирдопско-Панапорско и
гр. Клисура: дв\ете д\яца ми са едном\ешчета. У Геров II 6 мн.ч. едном\есчета,
едном\есечета ‘братя и сестри, родени едно по друго на един месец’. У МладБТР
645 (към едном\ан) - ‘братя и сестри, родени едно по друго на същия месец’. В БЕР
I 478 (към един) - ‘братя и сестри, родени през един месец в различни години’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на числ.-прил. един —*■ едн- и осн. на същ.
месец —> месе(ч)- със съединителен формант -о- и нает. -че.
ЕЛХАДИЙКА
= Обредно лице (жена - роднина на младоженката) с определени функции по време
на сватбата; шаферка.
Р. Диал. У Иванова 72 за говори в Добруджа.
П. Неясно.
211

ЕН\ИЩЕ
Вар.: ен\ище, ан\ище, ан\шца, ин\ище, йен\ище, йен\ища.
= Съпруг на сестра /74/; зет от сестра. Нариц. и зват. (ен\ище!, наред с ен\ищьо!,
ин\ищю!) ф.
Р. Диал. Спорадично в Разложко и в Родопите (Девинско, Смолянско, Ардинско,
Кърджалийско). В БЕР1499 - ‘зет (спрямо шурей)’ - за говори в Разложко,
Гоцеделчевско, Девинско.
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин.
Р. Диал. Спорадично в говори от Родопите (Велинградско, Девинско, Ардинско) и
Беломорска Тракия (Димотишко).
= Съпруг на сестра на майка Г№11\ тет\ин.
Р. Диал. Спорадично в Родопите (Велинградско, Девинско, Ардинско,
Кърджалийско) и в Гоцеделчевско (източно от р. Места).
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг /747+/; съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Асеновградско (ан\ища), Велинградско,
Девинско (йен\ища).
= Съпруг на сестра на съпругата /748/; баджанак.
Р. Диал. Спорадично във Велинградско.
= Син (първороден, единствен>, останал глава на семейството след смъртта на баща
си 15*1.
Р. Диал. У ГеровДоп. 5 ан\ище - за говора на гр. Чепеларе с пояснение: „така
помаците казват на син, който е заместил умрелия си баща в управлението на
къщата”.
П. Тур. ет:>1е ‘зет, мъж на сестра или на леля’ (ТБР 154, ДТБ 88) —> бълг. диал.
ен\ище и вар.
• Ен\ищови. Домът и семейството на ен|пп/е|. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ен\ищов.
ЕН\ЯСАМ
ЕН\ЯСВАМ
Вар.: ен]яс(в)ам, ен\ис(в)ам.
= Оставам несгод|ен (ерген, момък)/несгодена (мома) до Еньовден (24 юни).
212

Р. Диал. У ГеровДоп. 110-111 с пояснение: „за ерген, за мома: до Еньовден не се
годявам, та няма нея година да се женя” - за говори в Средногорието (гр.
Копривщица, гр. Панагюрище).
П. От л.и. Еньо/Еню по названието на празника Еньовден (24 юни) —> осн. ень- +
нает. -аса(м)/-асва(м) или -иса(м)/-исва(м) —> глаг. ен\ясам/ен\ясвам или
ен | исам/ен | исвам.
ЕРЦЕН
ЕРГ\ЕНИН
Вар.: ерг\ен (арг\ен, йърг\ен), ерг\енин (ерг\еньън, йърг\еньън) и др.
= Мъж <неженен>. Зват. ф. ерг\енино!.
= Лице от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син.
= Мъж по време на сватбата си /7*/; младоженец.
Р. Разг., диал. У Геров II 11 ерг\ен ‘момък, стигнал за женене’, ‘който не се е
женил’, ‘младоженецът на сватбата’. У МладБТР 656 ерг\енин, ерг\ен ‘момък,
стигнал за женене’, ‘още неоженен млад човек’. В РСБКЕ 1330 и БЕР I 503-504
ерг\ен, ерг\енин ‘неженен мъж’. В БТР 166 ерг\ен, ерг\енин ‘момък за женене’,
‘неженен мъж’. В СТРБЕ 175 ерг\ен ‘момък на възраст за женене’. У ДечТР 160
ерг\ен и ерг\енин - ‘момък за женене’ и ‘неженен мъж’. У РадБТР 183 ерг\ен
‘младеж на възраст за женене’, ‘неженен мъж’. В УЕР I 303 - ‘неженен мъж’ и
‘младеж на възраст за женене’.
П. Тур. ег^еп ‘неженен, ерген’ и ‘юноша’ (ТБР 155, ДТБ 89) —> бълг. разг. и диал.
ерг\ен, ерг\енин.
От ерг\ен са образувани и форми с оттенък на умалителност (гальовност, ласкавост)
или увеличителност (пренебрежение, укорност, подигравка) в значението: ерг\енче
‘малък ерген’, ‘млад ерген’, ‘ерген на юношеска възраст’ (вж. Геров II 11, МладБТР
656, РБЕ IV 814); ерген\агиче разг., диал. ‘умал. от ерген\аш'1 (РБЕ IV 813);
ерген\ак], ерген\аш].
0 В съчет.: до\оден ерг\енин ‘стар ерген’ - Кюстендилско; залеж\ал/отлеж\ал
ерг\ен ‘стар ерген’ - Радомирско; зах\оден ерг\ен ‘стар ерген’ - Ботевградско,
Великотърновско, Пловдивско, Първомайско с прич./прил. зах\оден ‘който е
останал неоженен на време’ (ГеровДоп. 132), ‘останал неженен’ (МладБТР 775 към
213

зах]одба), ‘този, който е отминал женитбата’ (БЕР I 617), ‘преминал, застарял за
женитба’ (РРДД 155); за\одил ерг\ен ‘стар ерген’ - за говори в Тетевенско (вж. Лов.
край 329); стар ерг\ен разг., диал. ‘неженен мъж над обикновената у нас възраст за
женитба, над 30-35 години’ (БТР 166), ‘неженен мъж над обикновената за женитба
възраст’ (ДечТР 160); ‘неженен мъж, който е преминал обичайната възраст за
женене’ (РБЕIV 812 към ерг\ен}-, ерг\ен-дядо ‘стар ерген’ (МладБТР 656 към
ерг\енин); закл\ет ерген ‘неженен мъж, който няма намерение (желание) да се
жени’; доходен ерген диал. ‘ерген..., попреминал за женене’ (РРДД 530) - за говори
в Смолянско.
ЕРГЕН\АК
= Мъж <неженен, млад>; ерген.
Р. Разг., диал. В БЕР I 503 (към ерг\ен, ерг\енин} и в РБЕ IV 813 - ‘ерген’.
П. От същ. ерг\ен] с нает. -ак. Авторите на БЕР (пак там) посочват връзка с юнак,
но нает, -ак е широко разпространена при названия на лица (от мъжки пол) от
различни по вид основи (вж. Граматика II47-48). Възможно е в случая с ерген\ак да
имаме и начален увел. словообразувателен вар., придобил и неутрална нарицателна
функция.
ЕРГЕН\АШ
= Мъж <неженен, млад>; ерген.
Р. Разг., диал. В РБЕ IV 813 - ‘ерген’ с оттенък на пренебрежение или шеговитост.
= Множество от мъже (неженени, млади>.
Р. Диал. В БЕР I 503-504 - ‘ергени’ - за говори в Никополско, Севлиевско. В РБЕ
IV 813 - ‘всички ергени’.
П. От същ. ерг\ен] + нает, -аш, пренесена в бълг. ез. чрез заемки от тур., унг. и/или
рум. ез. Според МладГрам. 173 нает, -аш би могла да е от старинна (и рядка) бълг.
нает. *-ах-]ь (—> -ашь —> -аш}.
ЕРГЕН\Е(Я) СЕ
= Ставам ерген (преминавам от детска в момкова възраст); усещам се, държа се
като ерген.
Р. Книж., разг., диал. В РБЕ IV 813 - ‘държа се като ерген’. В СТРБЕ 175 -
‘заживявам като ерген’.
214

П. От същ. ерг\ен(ин)\ —+ осн. ерген- + нает. -е(я) —> глаг. ерген\ея (се). Срвн. и
ерген \увам.
ЕРГ\ЕНКА
- Жена <неомъжена>; мома.
Р. Диал. В БЕР I 503-504 - за говори в Гоцеделчевско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ерг\ен“\ с нает. -ка.
ЕРГЕНЛ\ЪК
Вар.: ергенл\ък, ергенл\ик.
= Битност (живот) в безбрачие; ергенство.
Р. Разг., диал. В БЕР I 503-504 ергенл\ък, ергенл\ик ‘ергенство’ - за говори в
Троянско. У Геров II 10 ергенл\ик ‘ергенство’. У МладБТР 656 ергенл\ик ‘състояние
на неженен’, ‘живот на младини’. В РСБКЕ I 331 ергенл\ък ‘ергенство’. В БТР 166
ергенл\ък ‘състояние на ерген’. В РБЕ IV ергенл\ик и ергенл\ък ‘ергенство,
ергенуване’.
П. Тур. ег§епИк ‘ергенство’(ТБР 156, ДТБ 89) —> бълг. разг. и диал. ергенл\ък,
ергенл\ик. Срвн. и ерг\енство и бекярл\ък, бек\ярство.
ЕРГ\ЕНСТВО
= Битност (живот) в безбрачие.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II 11 - ‘времето, докле ходи човек ерген’, ‘ергенски
живот’. У МладБТР 656 - ‘състояние на ерген(ин)’, ‘живот на младини, докле
човек е или ходи ерген’. В БТР 166 - ‘състояние на ерген’. В РСБКЕ 1331 —
‘състояние, положение на ерген’ и ‘време, прекарано като ерген’. В РБЕ IV 814 -
‘състояние, положение на ерген’, ‘време, период от живота на мъжа, прекарано
като ерген’. В странджански говори е отбелязван и вар. ерг\енсто (ерг\енстото е
пашел\ък, мом\инстото - вез\ирсто).
П. От същ. ерг\ен] —» осн. ерген- + нает. -ство. Срвн. и ергенл\ък, бек\ярство.
ЕРГЕН\УВАМ
Вар.: ерген]увам, ерген\овам, ерген\уем.
= Живея неженен; бивам (съм) ерген.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II 11 - ‘ходя ерген’. У МладБТР 656 - ‘ходя, съм
ерген’. В БТР 166 - ‘живея като ерген, бивам ерген’. В РБЕ IV 814 - ‘живея като
215

ерген’. В СТРБЕ 175 - ‘ерген съм, не се женя’. Вариантът с нает, -овам са
характерни за говори в Странджа, Родопите, Тракия, а тези с нает, -уем - за говори
в Трънско, Годечко, Западните покрайнини.
П. От същ. ерг\ен(ин)] —> осн. ерген- + нает, -увам (диал. и -овам, -уем) —> глаг.
ерген\увам и вар. Срвн. и мом\увам.
ЕРГЕН\Я
= Множество от мъже <неженени, млади>.
Р. Диал. В североизточни говори (Добруджа). В РРДД 129 - ‘ергени’.
П. Мн.ч. от ерг\ен с оконч. -я —> ерген|я - същ. събирателно за множество от
ергени.
ЕТ\ИМ
Вар.: ет\им, йет\им, й\етим.
= Дете без жив родител или без живи родители; сирак /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Петричко. У ГеровДоп. 112 - за говора на гр.
Велес (Вардарска Македония).
П. Тур.уеПТи ‘сирак’, уеИте ‘сирота (за момиче)’ (ТБР 631, ДТБ 109) —> бълг. диал.
ет\им, йет\им със същото значение.
ЕТ\ЪРВА
Вар.: ет\ърва (етр\ъва, ет\рва), етдрва, ат\ърва (атдрва), ент\ърва (ент\арва),
й\енпгърва, йентърва, й\етърва (йет\рва), й\атърва (йат\рва), й\ътърва и др.
= Съпруга на брат на съпруг /837/; съпруга на девер. Зват. ф. ет\ърво!. Член.
ет\ървата ‘етърва ми’.
Р. Книж., разг, диал. У Геров II 12 и V 608 етр\ъва, ятр\ъва с пояснение: „жените
на двама братя са помежду си ятърви”. У МладБТР 659 - с пояснение: „на двама
братя жените са помежду си етърви, една на друга са етърви”. В БТР 169 - ‘жената
на един брат спрямо жената на друг брат’ (+ текст от нар. пес.: тате и чичо два
брата, мама и стрина етърви). В РСБКЕ I 334 - ‘съпругата на един от братята
спрямо съпругите на другите братя’. В РБЕ IV 852 - ‘съпругата на единия от
братята спрямо съпругата на другия брат’. В СТРБЕ 177 - ‘съпругата на един брат
по отношение на съпругата на друг брат’. У ДечТР 162 - ‘всяка от жените на двама
и повече братя спрямо останалите’. У РадБТР 186 - ‘всяка от съпругите на двама
216

братя по отношение на другата’.
Диалектните вар. са разпространени, както следва: ет\рва - в западнобългарски
говори, вкл. и говорите в Западните покрайнини и северните дялове на Вардарска
Македония (вж. БДА-ОТ к. Ф144); етр\ъва - мозаично разпространение всред
говори на запад-югозапад (по реките Струма и Места), в Средногорието
(Пиродпско-Панагюрско), в Подбалканските полета и Тракийската низина (по р.
Марица и северно от нея), спорадично и на изток до Бургаско-Елховско (вж. БДА-
ОТ пак там); ат\ърва, атдрва, етдрва - предимно в Родопите; й\етърва - всред
южнобългарски говори във вътрешна Тракия (Първомайско-Хасковско-
Харманлийско), Вардарска Македония (Тетовско-Кратовско), Беломорска
Македония (Сярско) и Беломорска Тракия (Гюмюрджинско, Лозенградско);
й\атърва - във Вардарска Македония (Велеско, Битолско); й\ътърва - във
Вардарска Македония (Охридско, Преспанско); (й)\ентърва, (й)ентърва - във
Вардарска и Беломорска Македония (Преспанско, Костурско, Солунско) и Южна
Албания (Корчанско).
П. Праслав. *]еГгу, стбълг. (имен, пад.), (Атръкс (род. пад.), в слав. ез.: сръб. и
хърв./\етрва/]\е1па, рус. \ятровь, пол.и т.н. Срвн. и стинд. уа1аг, лат.
гапИпсез, гръц. гуатЕред със същото значение (вж. Трубачев 137-138, БЕРI 514).
• Ет\ървини. Домът и семейството на ет\ърва^. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ет\ървин.
\ЕЦА
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат.
Р. Диал. В БЕР I 516 и у Добрев 16 - ‘снаха (спрямо зълва)’ [?] - за говори в
областта Тиквеш (около градовете Неготино, Кавадарци) във Вардарска
Македония.
П. Според Добрев 1984: 162 „... областната българска дума \еца произхожда най-
вероятно от древнотюркския печенежки език”.
Ж
217

ЖЕЛ\ЯЗКО
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. У Геров II 15 и МладБТР 667 - ‘малко некръстено още мъжко дете’.
П. Както и в л.и. Желязко и в производното нарицателно жел\язко е заложен
(пожелателен, заклинателен) мотив: ‘твърд, траен като желязо; железен’. У
МладБТР 667: „нарича се така, за да е яко и да трае”.
ЖЕН]А
Вар.: жен\а, жен\ъ, ж\ена.
= Човек от пол, противоположен на мъжкия.
= Човек от женски пол спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга. Зват. ф.
ж\ено!, разг. и диал. и жен\а!. Член. жен\ата ‘жена (съпругата) ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II 16-17 - ‘която е женена, за отличие от мома’ и
‘оная, за която някой е оженен’. У МладБТР 668-669 - ‘човешко същество от
женски пол вече омъжено’ и ‘другарка в живот’. В БТР 173 - ‘женена, омъжена
жена - за разлика от мома’ и ‘съпруга’. В РСБКЕ 1342 - ‘женена жена за разлика от
мома’ и ‘съпруга’. В РБЕ V 40-41 - ‘съпруга’. В СТРБЕ 180 - ‘омъжено лице от
този [женски] пол’ и ‘съпруга’. У ДечТР 165 - ‘човек от противоположния на мъжа
пол...’ и ‘женена, омъжена жена’. В УЕРI 315 - ‘човек от пол, противоположен на
мъжа’ и ‘съпруга’. У РадБТР 189 - ‘омъжено лице от противоположния пол на
мъж’ и ‘съпруга’. Примери от бълг. говори: на Благ\оя бил\а жен\а
(Ихтиманско); т\ой ми е м)аш, пък ас на н\его жен\а (гр. Клисура); жен[ата му
умр\е на н\его (Видинско); и т\ой йъ зем\а за жен\а (Луковитско); сл\ушай мъ
жин\а! (Чирпанско); ш\о прай, бре, ж\ената тв\оя? (Охридско); ’увет ’е с ’\аки
при н\егувътъ си ж’ен\ъ (Сярско); м\ойтъ ж’\ена ин\о на н\иватаруд\и (Драмско).
Членуваните форми на същ. жена ‘съпруга’: жен\ата (жен\ъта), ж\ената (ед.ч.),
жен\ите, ж\ените (мн.ч.), се употребяват разг. и в разширено значение ‘нечия
съпруга’, срвн. напр.: жен\ата ме чака ~ моята жена ме чака ~ жена ми ме чака и
жената го чака ~ неговата жена го чака ~ жена му го чака; жените ви чакат ~
вашите жени ви чакат ~ жените ви чакат и т.н.
П. Праслав. *гепа, стбълг. женл ‘съпруга’ (СтбР I 489-490), ‘омъжена жена, съпруга’
(ДавРИПК 101) в слав. ез.: сръб. и хърв. ж\ена/хепа ‘женски член в брачен съюз’
218

(Таноцки 62), рус. жен\а, диал. ж\онка, чеш. гена за ‘съпруга’ и т.н. (Трубачев 105
и сл., БЕР I 535-536). Вж. и б\улка, нев\яста, съпр\уга.
От жена са образувани и множество гал.-умал. варианти: жен\инка диал.
‘женичка’ - Ксантийско (Беломорска Тракия) (БЕР пак там); ж\енече диал. ‘млада,
току-що омъжена жена’ - Смолянско (БЕР I 535-536 към жен\а\, жен\ица (Геров II
17, МладБТР 669-670, РБЕ V 42); жен\иче диал. - гр. Велико Търново (ГеровДоп.
115); жен\ичка (Геров пак там, РБЕ пак там); ж\енка/ж\енка! диал. - „така казва
мъж на жена си на галено” (Геров пак там) и „като галено обръщение на мъж към
жена си ”(РБЕ пак там); жен\урка (БЕР I 535-536); женч\е (РБЕ V 46) и умал. зват.
ф. ж\енче!. Наред с тях и увел.-укор. вар.: женет\ина диал. - Тиквеш (Вардарска
Македония) (БЕР I 535-536 към жен\а); жен\ище разг., диал. (Геров II 17, РБЕ V
46); женурл\ега диал. - Софийско (БЕР пак там); женурл\яга диал. (БЕР пак там);
женч\ура диал. (Геров пак там, МладБТР 670, РБЕ V 42).
От жен\а са образувани и вар. със събирателно значение: жен\ор, женор\ия,
женор\я разг., диал. ‘множество жени’ - в Софийско (БЕР I 535-536 и РБЕ V 43), в
Северозападна България (Монтанско, Белослатинско, Врачанско) и в
Средногорието.
0 В съчет. за: ‘бездетна жена’ - безд\етна жена, вж. безд\етка (РСБКЕ142);
безпл\одна жена книж., разг. (РБЕ I 502); безр\одна жена диал. - в местни говори
в Благоевградско-Санданско-Гоцеделчевско, срвн. и безр\одка', безч\една жена
диал. - в местни говори в Санданско, срвн. и безч\едка, безч\едница', безч\елядна
жена', ‘бременна жена’ - гул\яма жена диал. - в местни говори в Пловдивско;
корм\аста жена диал. - в местни говори в Гоцеделчевско; корм\еста жена диал.
- в местни говори в Асеновградско; нев\олна жена диал. - в РРДД 288; непр\азна
(нипр\азна) жена диал. - в местни говори в Карловско-Пловдивско, Разградско;
п\ълна жена диал. - в местни говори в Гоцеделчевско; сдет\инява жена диал. - в
местни говори в Пловдивско; т\еготна жена диал. - в местни говори в Санданско;
тов\арена жена диал. - в местни говори в Асеновградско (тв\арена жена) и
Санданско, Гоцеделчевско; т\ежка жена разг., диал. - в местни говори в
Благоевградско, Гоцеделчевско и в Троянско (вж. и БТР 858 към т\ежък)-, тр\удна
жена разг., диал. - в местни говори в Софийско, Троянско, Разградско,
219

Пловдивско, Първомайско (вж. и БТР 876 към тр\уден); жена на друг ред диал. - в
местни говори в Ловешко; жена в положение (БТР 593); жена у положение диал.
- в местни говори в Разградско; ‘разведена жена’ - напусната жена книж., разг.,
диал.; наизустена жена диал.; отр\одена ж\ена ‘жена, що не ражда вече’ (у Геров
III422); ‘(жена), чийто брак е разтрогнат’ (БТР 716 къмразв\едену, пар\ясана жена
диал.; пр\остена жена диал. в Дупнишко-Кюстендилско; разв\едена жена книж.,
разг., диал.; \уредна жена разг., диал. ‘жена, която е добра домакиня, стопанка’.
От две жени деца ‘отсъствие на родствена връзка между двама’ (ФРБЕ II 58).
Ж\ЕНЕТЬЕ
= Встъпване в брак; оженване, омъжване, женитба.
Р. Диал. У Геров II 17 и МладБТР 669 (към ж\енат, ж\енет) - ‘женене’.
П. Отглаг. същ. от осн. на диал. страд. прич. женет-/женьет-, присъщо на
западни, югозападни и южнобългарски говори (по поречието между реките Марица
и Тунджа) (вж. БДА I к. 196 и БДА III к. 214).
ЖЕНИЛ\АР
ЖЕНИЛ\АРИН
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В говори от Североизточна България (наред с жен\ихъл]) на изток от
линията Русе - Попово - Котел и, спорадично, южно от Стара планина в
Карнобатско-Поморийско (вж. и Капанци 179, Добруджа 272). Вж. к. 10.А. В БЕР I
535-536 (към жена} женил\ари мн.ч. ‘годежници’ - за говори в Преславско.
П. От глаг. ж|ен(яД —> разш. осн. женил- (срвн. жен\илка2, жен\ило) + нает, -ар
или съчл. нает, -ар-ин. Срвн. и главеж\ар, годеж\ар и др.
ЖЕНИЛ\АРИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В БЕР I 535-536 (към жен\а) - ‘годежници’ - за говори в Преславско. Вж.
к. 10.А. Вж. и женил\ар/женил\арин.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
жен\ихли.
220

ЖЕН\ИЛИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. У ГеровДоп 115 (към жен\иля по текст от нар. пес.: куг\а д\одът, бре,
жен\или, да съ ч\удъът, да съ м\айът) - за говори в Добричко. Вж. к. 10.А. Вж. и
жен\иля.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
жен\илни, жен\ихли.
жен\илка‘
= Встъпване в брак; оженване, омъжване, женитба.
Р. Диал. В БЕРI 535-536 (към жен\а) - за говори в Стара планина (Тетевенско) и
Родопите (Асеновградско, Смолянско, Маданско, Ардинско). В РБЕ V 41 -
‘женитба’.
П. От глаг. ж\ен(я)] —> кор.-осн. жен- + съчл. нает, -ил-ка —> отгл. същ. за действие
жен\илка‘. Срвн. и жен\ило и венч\илка.
ЖЕН\ИЛКА2
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. В РБЕ V 41 - ‘сватовница’.
П. От глаг. ж\ен(я)] —> кор.-осн. жен- + съчл. нает, -ил-ка —> отглаг. същ. за лице
жен\илка2. Свързано е вероятно в обща ономасиологична (номинационна) група с
диал. вар. като жен\илня], жен\иля^.
ЖЕН\ИЛНИ
= Група обредни лица (жени, мъже?), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. У Геров II17 по текст от нар. пес.: Петкана расла, порасла, стана мома за
жененье; за Петкана дошли жен\илни от девет села далеко. Вж. и к. 10. А. Вж. и
жен\илня.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и жен\или,
жен\ихли.
221

ЖЕН\ИЛНЯ
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров II 17 - ‘която е пратена да иска мома за някого’. У МладБТР 669 и
РБЕ V 41 - ‘сватовница’.
П. От произв. осн. женил- (срвн. ж\еня и женил\ар(ин), жен\иля) + нает, -ня или от
глаг. кор.-осн. жен- + съчл. нает, -ил-ня.
ЖЕН\ИЛО
= Встъпване в брак; оженване, омъжване, женитба.
Р. Диал. В БЕР I 535-536 (към жен\а) - за говори в Стара планина (гр. Тетевен и
Тетевенско), Подбалкана (Карловско) и Средногорието (гр. Копривщица). У
МладБТР 669 (към жен\илня) - ‘женене’ и ‘живот на женен’. В БТР 173 и РБЕ V 41
- ‘женитба’ (срвн. и нар. пес.: а жен\ило пусто е чернило, що зачерни младите
девойки...).
П. От глаг. ж\ен(я)] —> кор.-осн. жен- + нает. -(и)ло —> същ. жен\ило. Срвн. и
жен\итба и венч\ило.
ЖЕН\ИЛЯ
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У ГеровДоп. 115 - ‘сватовница’ - за говори в Добричко. Вж. к. 10.А. У
МладБТР 669 (към жен\илня) и в РБЕ V 41 - ‘сватовница’.
П. От произв. осн. женил- (срвн. ж\еня и женил\ар(ин), жен\илня) + наст.-оконч. -я
или от кор.-осн. жен- + съчл. нает. -ил-я. Срвн. и жен\илка2.
ЖЕН\ИТБА
= Встъпване в брак; оженване, омъжване.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II 17 и МладБТР 669 - ‘за мъж: женене’, ‘за жена:
мъжене’. В БТР 173, РСБКЕ I 342, РБЕ V 41, СТРБЕ 180 и у РадБТР 189 -
‘встъпване в брак’ (в БТР и ‘сключване на брак между мъж и жена’). В БЕР I 535-
536 (към жеи|а) - ‘женене’. У ДечТР 165 - ‘встъпване в брак, сключване на брачен
съюз между мъж и жена’.
П. От глаг. ж\ен(я)\ —> кор.-осн. жен- + съчл. нает, -ит-ба. Срвн. и жен\итва.
222

ЖЕН\ИТВА
= Встъпване в брак; оженване, омъжване, женитба.
Р. Диал. У Геров II17 и МладБТР 699 - ‘за мъж: женене’, ‘за жена: мъжене’.
П. Стбълг. жениткл ‘брак, съпружество’ (ДавРИПК 101), бълг. жен\итва с
посоченото значение.
ЖЕН\ИХ
= Мъж по време на сватбата си /7*/; младоженец.
Р. Разг., диал. В БТР 173, РБЕ V 42, СТРБЕ 180 и у РадБТР 189 - ‘младоженец’.
= Кандидат за женитба.
Р. Книж. В БТР, РБЕ, СТРБЕ (пак там), РСБКЕ I 342, БЕРI 535-536 и у РадБТР
(пак там) - ‘кандидат за женитба’.
П. Стбълг. жвни^ъ ‘младоженец’ (имъьь некъстж жени^ъ естъ, СтбР I 490) —» бълг.
жен\их със същото значение. Значението ‘кандидат за женитба’ е пренесено от рус.
ез. (вж. БТР пак там).
ЖЕН\ИХЛА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. В говори от Североизточна България на изток от линията Русе - Попово -
Котел и, спорадично, южно от Стара планина в Карнобатско-Поморийско. Вж. к.
10.А. У Геров II 17 - ‘която е пратена да иска мома за някого’. У МладБТР 669 -
‘жена, пратена да иска мома за някого’. В РБЕ V 42 - ‘сватовница’. В РРДД 133
жен\ихъл и жен\ихла ‘посредник за женитба’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо жен\ихъл'\ от осн. женихл- + наст.-оконч.
-а. Срвн. и жен\илня, жен\иля.
ЖЕНИХЛ\АРСТВО
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване, сватуване.
Р. Диал. Вж. жен\ихъл, жен\ихла. В РРДД 133 - ‘посредничество за женитба’. В
РБЕ V 42 - ‘сватосничество’.
223

П. От същ. жен\ихъл], жен\ихла] —> разш. осн. женихлар- или женилар- + нает. -
ство. Срвн. и св\атовство.
ЖЕН\ИХЛИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. У Иванова 55-56 - за говори в Силистренско, Разградско, Варненско с
пояснение: „В Добруджа сватуват само мъже, но преди тях отиват специални жени
жен\ихли в бащиния дом на момата, които... предупреждават, че вечерта ще дойдат
мъжете жен\ихли". Вж. к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
женил\ари.
ЖЕН\ИХЪЛ
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В говори от Североизточна България (наред с женил\ар\ ~ женихл\ар) на
изток от линията Русе - Попово Котел и, спорадично, южно от Стара планина в
Карнобатско-Поморийско. Вж. к. 10.А. У Геров II 17 - ‘който е пратен да иска
мома за някого’. У МладБТР 669 (към жен\ихла) - ‘сватовник..., що иска мома за
някого’. В РРДД 133 - ‘посредник за женитба...’. В РБЕ V 42 - ‘сватовник’.
= Кандидат за женитба.
Р. Диал. В РБЕ V 42 - ‘кандидат за женитба’.
П. Най-вероятно от жен\их\ —> диал. жен\ихъл ‘сватовник’ с оказионална нает. -
(ъ)л, пренесена може би от вар. за ж.р. с нает, -ла (срвн. жен\ихла). Значението
‘кандидат за женитба’ е развито може би по аналогия със заемката от рус. жен\их].
Ж\ЕНСКО
Вар.: ж\енско, ж\енцко.
= Жена <в детска или девическа възраст); момиче.
= Дете от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря, момиче.
Р. Разг., диал. В различни говорни области (напр. Радомирско: те, п\а ж\енско ни
серод\и, стан\аа пет ч\ерки в\ечем; Хасковско: й\а доб\иф п\ървем ж\енцко,
с\етнъъ и м\омчета, ма б\ольъс ги отн\есе). У Геров II 17 ж\енско ‘онова..., което
224

зачева и ражда’. В РБЕ V 44-45 ж\енска, ж\енско, ж\енски ‘лице от женски пол’
(но и ‘момиче’, ‘дъщеря’ по текст от М. Георгиев: Не се случи някоя от дъщерите
\и веднъж да закъснее... Зайде ли слънце... ж\енското трябва да е под покрив}.
П. Субстантивирана ф. за ср.р. на прил. женски, -ска, -ско, член, женското. Със
значение ‘женски деца’ ~ ‘момичета’ ~ ‘дъщери’ е разпространена разг. и диал. и
субстантивираната ф. за мн.ч. ж\енски, член. ж\енските (народ\иха им сем\ъжки и
ж\енски; на Стувь\еница ж\енцките хи ги б\иваше нар\апта мн\ого).
Ж\ЕН(Я)
= Уреждам встъпване в брак (женитба); оженвам, омъжвам.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II 17-18 и МладБТР 669-670 (към ж\енщина) - ‘правя
мома и момък да се земат, та да станат мъж и жена’. В БТР 173 - ‘уреждам
женитба, давам съгласие или съдействие за женитба’. В РСБКЕ I 342 - ‘правя мъж
и жена да встъпят в брак’. В РБЕ V 46 - ‘правя някой да встъпи в брак’. У ДечТР
165 - ‘уреждам женитба, давам съгласие или оказвам съдействие за жентиба’. У
РадБТР 190 - ‘извършвам бракосъчетание’ и ‘съгласявам се и подготвям встъпване
в брак’. Ж\ен(я) се. Встъпвам в брак, омъжвам се. У Геров II 17-18 и ‘зимам си
жена... (за мъжко), зимам си мъж... (за женско) според узаконения ред’. В БТР 173 -
‘влизам в брак’. В РБЕ V 46 и у РадБТР 190 - ‘встъпвам в брак’.
П. Стбълг. женити (сд), женж (сд) ‘женя, оженвам някого’ и ‘женя се, оженвам се,
встъпвам в брак’ (СтбР I 490) —» бълг. ж\ен(я) (се) със същите значения.
ЖИВ\АК
= Дете <живо, подвижно, пъргаво) /5*~6*/.
Р. Разг., диал. У ГеровДоп. 115 - ‘пъргаво, бързо дете’. У МладБТР 671-672 -
‘пъргаво, живо, бързо дете’. В БТР 174 - ‘пъргаво подвижно дете’. В РБЕ IV 57 -
‘пъргаво, бързо дете’. В БЕР I 540 - ‘подвижен, енергичен човек, обикн. дете’.
П. От кор.-осн. на прил. жив ‘подвижен, пъргав’ + нает, -ак —► същ. жив\ак като
експресивно название с посоченото значение. Срвн. и живарл\ак, жив\улче.
ЖИВ\АЛЕЦ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров II 18, МладБТР 617-672 (към жив[ак) и в РБЕ V 58 - ‘дете
бозайниче’ с пояснение: „среща се в гатанка: жив жив\алец от жива снага яде”. В
225

БЕР I 541 (наред с жив\алче) - ‘дете сукалче’.
П. Допустим е алтернативен произход от прил. жив —> кор.-осн. жив- + съчл. нает.
-ал-ец или глаголна кор.-осн. от стбълг. жькдти ‘дъвча’ (МладЕР 164, БЕР I 526) —>
бълг. диал. жв\ал(я) ‘дъвча, преживям’, жв\акам, жв\ач(а) ‘дъвча’, жевол(я)
‘дъвча’, жив\олам ‘жвакам, преживям’ (вж. БЕР V 526, 529, 541) —> кор.-осн. жив-
+ съчл. нает, -ал-ец —► същ. жив\алец. Срвн. и жив\алче.
ЖИВ\АЛЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В БЕР I 541 (наред с жив\алец) - ‘дете сукалче’.
П. Вж. жив\алец. От кор.-осн. жив- + съчл. нает, -ал-че -+ гал.-умал. същ.
жив\алче.
ЖИВАРЛ\АК
= Дете <живо, подвижно, пъргаво) /5*~6*/.
Р. Диал. В западни говори в Софийско, Радомирско.
П. От осн. на прил. жив ‘подвижен, пъргав’ със съчл. нает, -ар-лак —> живарл\ак
като експресивно название е посоченото значение. Срвн. и жив\ак, жив\улче.
ЖИВИЛ\Е
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров II 18 - ‘дете бозайниче’ с пояснение: „среща се в гатанка: живо-
живо живил\е на грамада седеше, живо месо тегнеше”. В БЕР I 541 - ‘дете
бозайниче’.
П. Вж. жив\алец. От кор.-осн. на прил. жив или от глаголна кор.-осн. жив- (срвн.
стбълг. жьвдти, бълг. преж\ивям) + съчл. нает, -ил-е —> гал.-умал. същ. живил\е.
Срвн. и жив\уле, жив\улине.
Ж\ИВКО!
= Обръщение към брат <по-млад> на съпруг /37 !/; обръщение към девер <по-млад>.
Р. Диал. У Иванова 228 наред с други „специфични” обръщения към по-млади
братя на съпруг от говори в Северозападна България.
П. По л.и. Живко, но с разширена (спрямо едно понятие за родство) звателна
функция. Срвн. и весел\ин/весел\ине!, здр\авко!.
226

ЖИВОЛ\АНЧЕ
Вар.: живол\анче, живол\янче, жив\олянче.
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У ГеровДоп. 116 - ‘дете, що цица’ - за говори във Вардарска Македония:
Новоселско (живол\анче), ЕЦипско (жив\олянче по текст от гат.: ж\иво
жив\ольанче на грам\ада с|еде, ж\иво м\есо т\егне). В БЕР1 541 живол\анче,
живол\янче ‘дете кърмаче’ - за говори в обл. Тиквеш (Вардарска Македония).
П. Вж. жив\алец. От кор.-осн. на прил. жив + съчл. нает. -ол-ан-че/-олъ-ан-че или,
по-вероятно, от разширена глаголна осн. жив-ол-/жив-олъ- на диал. глаг. жив\олам
‘жвакам, преживям’ (обл. Тиквеш, Вардарска Македония, вж. БЕР пак там) + съчл.
нает, -ан-че —+ гал.-умал. същ. живол\анче и вар.
ЖИВ\УЛЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров II 19 (наред с жив[улче) с пояснение: „среща се в гатанка за
бозайниче: живо жив\уле на грамада седеше, живо месо тръгаше”.
П. Вж. жив\алец. От кор.-осн. на прил. жив или от глаголна кор.-осн. жив- (етбълг.
жьвдти, бълг. преж\ивям) + съчл. нает, -ул-е —♦ жив\уле като гал.-умал. название.
Срвн. и живил\е, жив\улине, жив\улче и др.
Ж\ИВУЛЕНЦЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У ГеровДоп. 116 - ‘бозайниче дете’ - за говори в Благоевградско (по текст
от гат.: ж\иво ж\ивуленце на сух ч\екур седи, ж\иво м\есо т\егли).
П. Вж. жив\алец. От кор.-осн. на прил. жив или от глаголна кор.-осн. жив- (етбълг.
жьвдти, бълг. преж\ивям) + съчл. нает, -ул-ен-це —♦ гал.-умал. същ. ж\ивуленце.
Срвн. и живил\е, жив\уле, жив\улине и др.
ЖИВ\УЛЕЦ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У ГеровДоп. 116 - ‘дете бозайниче’ - за говори в Софийско (по текст от
гат.: ж\ив жив\улец на пиз\улец, ж\иво м\есце зап\иньа).
П. Вж. жив\алец. От кор.-осн. на прил. жив или от глаголна кор.-осн. жив- (етбълг.
227

жьккти, бълг. преж\ивям, диал. жив\олам ‘жвакам, преживям’) + съчл. нает, -ул-ец
—> същ. жив\улец. Срвн. и жив\уле, жив\улине, жив\улинче и др.
ЖИВ\УЛИНЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У ГеровДоп. 116 - ‘дете, кога цица’ - за говори във Велеско (Вардарска
Македония, по текст от гат.: живо, живо жив\улине на грамада седеше, живо месо
тегнеше).
П. Вж. жив\алец. От кор.-осн. на прил. жив или от глаголна кор.-осн. жив- (етбълг.
жьккти, бълг. преж\ивям, диал. жив\олам ‘жвакам, преживям’) + съчл. нает, -ул-ине
—> гал.-умал. същ. живулине. Срвн. и жив[уле, ж\ивуленце, жив\улец и др.
ЖИВ\УЛИНЧЕ
Вар.: жив\улинче, жи\улинче.
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У ГеровДоп. 116 - ‘бозайниче’ - за говори в Дебърско-Полянско
(Вардарска Македония, по текст от гат.: ж\ио жи\улинче жив\о м\есо т\ъргат).
П. Вж. жив\алец. От кор.-осн. на прил. жив или от глаголна кор.-осн. жив- (етбълг.
жьккти, бълг. преж\ивям, диал. жив\олам ‘жвакам, преживям’) + съчл. нает, -ул-ин-
че —> гал.-умал. същ. жи(в)\улинче. Срвн. и жив\улине, жив\уле, жив\уленце,
жив\улче и др.
ЖИВ\УЛЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров II 19 (наред с жив\уле) с пояснение: „среща се в гатанка за
бозайниче: живо жив\улче на грамада седяше, живо месо тръгаше”.
= Дете <живо, подвижно, пъргаво) /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР I 539-540 (към жив) — ‘пъргаво дете...’.
П. Вж. жив\алец. От кор.-осн. на прил. жив (ж\ивулче ‘живо, пъргаво дете’, срвн. и
диал. живарл\ак) или от глаголна кор.-осн. жив- (етбълг. жьккти, бълг. преж\ивям)
+ съчл. нает, -ул-че —► гал.-умал. същ. жив\улче. Срвн. и жив\уле, жив\уленце,
жив\улец и жив\ак, живарл\ак.
228

Ж]ИЖА
= Сестра на майка /42/; т\етка. Зват. ф. ж\иже!.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. В тракийски говори в Хасковско (м\ойта ж\ижа йе с\естра на майка ми),
Харманлийско. Вж. к. 42.
П. Неясно. Възможно е да е спонтанно звукоподражателно образувание в и по
детска реч с повтаряне на сричковата съгласна (срвн. к\ака, м\ама и под.).
Възможно е обаче връзка и с тур. с/с/ ‘хубав, добър (на детски език)’ (ТБР 78, ДТБ
71) —» бълг. диал. и разг. (в детска реч) дж\идже, дж\иджи ‘нещо хубаво’ —► прил.
дж\иджан ‘хубав’, ‘красив’, ‘добър’ (вж. БТР 124) —> бълг. диал. ж\ижа ‘леля’,
‘стринка’ с характерния за тракийски говори преход на съгл. !дж! в /ж/ (срвн. жам
вм. джам, м\анжа вм. м\анджа и т.н.).
Ж\ИЛА
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода,
коляно, влак\а.
Р. Диал. В български говори от Беломорска Македония (Костурско: родн\ини сне,
\ена ж\ила сне).
П. Стбълг. жилл ‘сухожилие’, ‘кръвоносен съд’, ‘нерв’ (СтбР 1497) —> бълг. книж.,
разг. ж\ила с различни значения —> диал. ж\ила ‘род’. Вж. и ж\илка.
Ж]ИЛКА
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода,
коляно, влак\а.
Р. Разг., диал. У Геров II21 и МладБТР 676 - ‘влака, род, коляно, корен’. В БТР
175-176 - ‘род, коляно, влака’. В РБЕ V 84 - ‘род, произход, корен’.
П. От лс|нла| с нает, -ка —> ж\илка като умал. вар., придобил и неутрална
нарицателна функция.
Ж\УВОЛЧЕ
Вар.: ж\уволче, ж\уолче.
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У ГеровДоп. 117 - ‘бозайниче’ - за говори в Беломорска Македония
(Демирхисарско респ. Валовищко, по текст от гат.: ж\уо ж\уолче на пез\улче сид]и,
229

жуо м\есо к^ъца).
П. От осн. на прил. жив, диал. жуф/жуу (вж. БДА-ОТ к.Фб) —> ж\уволче със съчл.
нает, -ол-че или от глаг. осн. жувол- (диал. жив\олам —> *жув\олам, ервн. напр.
жув\ея спрямо жив\ея) + нает, -че —> гал.-умал. същ. ж\уволче. Срвн. и жив\алче,
жив\улче и др.
3
ЗАВ\АРЕНИК
Вар.: зав\ареник, заварен\ик, зав\арник.
= Син <н|е р|оден> /5*/; заварен син.
Р. Разг., диал. В различни етнокултурни и говорни обрасти (вж. Иванова 119). У
Геров II44 - ‘син от първа жена, когото втората жена е заварила, кога се оженила
за баща му...’. У МладБТР 693 - ‘син... от първи брак на бащата, заварен от втората
жена, когато овдовелият баща повторил, оженил се за втора жена’. В БТР 181 -
‘дете на овдовял баща, встъпил във втори брак - по отношение на втората му
жена’. В РСБКЕ I 358 зав\ареник и заварен\ик ‘син от първия брак на мъж по
отношение на мащехата’. В РБЕ V 177 - ‘син на един от двамата родители по
отношение на съпругата или съпруга от следващия брак’. В СТРБЕ 189 - ‘син на
един от родителите от предишен брак по отношение на новата съпруга или съпруг’.
У РадБТР 196 зав\ареник и зав\ареница ‘заварено дете от предишния брак на мъжа
по отношение на следващата му жена’. В БЕР I 573 зав\ар(е)ник, зав\арница
‘заварено дете’.
П. От глаг. зав\ар(я) —> страд. прич. зав\арен (срвн. зав\арен син) + нает. -(н)ик —>
същ. зав\ареник. Срвн. и дов\еденик.
ЗАВАРЕНИЦА
Вар.: зав\ареница, заварен\ица, зав\арница.
= Дъщеря <н|е р|одна> /6*/; заварена дъщеря.
Р. Разг., диал. Вж. зав\ареник. У Геров II44 - ‘дъщеря от първата жена на някого...
за втората му жена’. У МладБТР 693 - ‘дъщеря от първи брак на бащата, заварена
от втората жена...’. В БТР 181 ‘дете на овдовял баща, встъпил във втори брак - по
230

отношение на втората му жена’. В РСБКЕI 358 зав\ареница и заварен]ица ‘дъщеря
от първия брак на мъж по отношение на мащехата’. В РБЕ V 177 - ‘дъщеря на един
от двамата родители по отношение на съпругата или съпруга от следващия брак’. В
СТРБЕ 189 - ‘дъщеря на един от родителите от предишен брак по отношение на
новата съпруга или съпруг’. У РадБТР 196 зав\ареник и зав\ареница ‘заведено дете
от предишния брак на мъжа по отношение на следващата му жена’. В БЕРI 573
зав\арница ‘заварено дете’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо зав\ареник] и съчет. зав\арена дъщер\я с
нает, -(н)ица. Срвн. и дов\еденица.
ЗАВАРЕНИЧЕ
Вар.: зав\арениче, заварен\иче, зав\арниче.
= Дете <н|е р|одно> /5*~6*/; заварено дете.
Р. Разг., диал. Вж. зав\ареник. У Геров II 44 - умал. от зав\ареник. У МладБТР 693 -
‘чедо... от първи брак на бащата, заварено от втората жена...’. В РСБКЕ I 358
зав\арениче и заварен\иче и в РБЕ V 177 - ‘заварено дете’.
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо зав\ареник] и зав\арено дет\е с нает. -
(н)иче. Срвн. и дов\едениче.
ЗАГЛАВ\ИЛЬКА
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. У Иванова 64 като съчет. гол\яма заглав\илька - за говори в Родопите.
П. От диал. глаг. заглав(я) ‘годя, сгодя’ —> осн. заглав- + съчл. нает, -илъ-ка —> същ.
заглав\илька. Срвн. и глав\илка.
ЗАДНИК\АР
Вар.: задник\ар, дзадник\ар.
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В някои местни говори в Петричко.
П. От прил. з\аден —> осн. задн- + съчл. нает, -ик-ар. Вариантът с начална съгл. /дз/
е особеност в различни говорни области (вж. БДА-ОТ к. Ф128). Срвн. и газнет\ар,
изтриш\ар.
231

ЗАДНИК\АРЧЕ
Вар.: задник\арче, дзадник\арче.
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. Вж. задник\ар.
П. Паралелно образувание (гал.-умал.) за ср.р. спрямо задник\ар\ с нает. -че. Срвн.
и газнет\арче, изтърс\аче.
ЗАДОМ(\Я)
ЗАДОМ]ЯВАМ
= Женя/оженя, омъжа/омъжвам.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II66 - ‘женя...’. В МладБТР 712 - ‘женя... син,
дъщеря’ и ‘настанявам чрез брак’. В БТР 186 - ‘женя син или дъщеря’. В СТРБЕ
197 - ‘оженвам’. У РадБТР 202 - ‘оженвам някого’. Задом\я се, задом\явам се.
Женя се/оженя се, омъжа се/омъжвам се; създавам семейство. У Геров II66 и
МладБТР 712 - ‘женя се, мъжа се’. В БТР 186 - ‘влизам в брачно съжителство’. В
СТРБЕ 197 и у РадБТР 202 - ‘създавам семейство’.
П. От същ. дом ‘къща’, ‘жилище’, ‘семейство’ (вж. БТР 137) —> осн. -дом- +
предст. за- и наст.-оконч. -я респ. нает, -я-вам —> глаг. задом\я, задом\явам. Срвн. и
у дом |я, удом \явам.
ЗАДР\УГА
Вар.: задруга, з\адруга.
= Семейна общност на няколко поколения с общо стопанство и домакинство.
Р. Диал. У Геров II 66 з\адруга и задруга с пояснение: „така наричат... по някои
места един цял род... всичките имат общо стопанство, общо домакинство...”. У
МладБТР 713 - ‘неразделна голяма челяд... с общ имот и стопанство’. В БТР 186 -
‘патриархално домашно общежитие у южните славяни: с общо стопанство, общо
домакинство...’. В РБЕ V 282-283 - ‘патриархална челядна общност’ и ‘семейна
община’. У Вакарелски 525 и сл. съчет. ч\елядна задр\уга с пояснение: „всички
живеят наедно... при един общ имот...”. В БЕР I 586 - ‘многобройна родова челяд’.
В УЕРI 323 - ‘... семейна община у южните славяни... от няколко поколения,
потомци на един баща с техните жени и деца...’. У РадБТР 202 - ‘семейна общност
(у южните славяни)’.
232

П. Стбълг. дро^гъ и подро\|Т7> ‘приятел, другар’ (СтбР I 433-434, II 258) —> кор.-осн. -
дро^г-, бълг. -друг- + предст. за- и наст.-оконч. -а —> същ. задр\уга с посоченото
значение. Срвн. и сръб. и хърв. з\адруга/гас1ги§а ‘родова група с общо стопанство’
(Таноцки 60, Караджич 181).
ЗАЛ\ОГНИЦА
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; пом\айчима.
Р. Диал. В говори от Карловско, Пловдивско (вж. Пловд. край 230 и Иванова 70).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо зал\огня\ с нает, -(н)ица. Срвн. и
пом\айчима, стар\ойка и др.
ЗАЛ\()ГНЬ()
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с разпоредителски функции по
време на сватбата; поб\ащим.
Р. Диал. На север от Стара планина в Тетевенско, Ловешко, Троянско (вж. Лов.
край 378 и Иванова 70, 82,122). Вж. к. 10.В.
П. Стбълг. тллогъ ‘заложник’ (СтбР I 523) —► бълг. диал. зал\огньо, зал\огня] и
зал\ожник] за обредни лица на сватбата. Срвн. и поб\ащим, стар\ойко и др.
ЗАЛ\ОГНЬОВИЦА
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; пом\айчима.
Р. Диал. Вж. зал\огнъо.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо зал\огнъо] и през съчет. зал\огньова
жен\а с нает. -ица. Срвн. и пом\айчима, стар\ойка и др.
ЗАЛ\ОГНЯ
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с разпоредителски функции по
време на сватбата; поб\ащим.
Р. Диал. В Дунавската равнина, източно от р. Осъм (вж. Лов. край 378), и в
Добруджа (наред със зал^гнъо], заложник]), а на юг от Стара планина -
спорадично в Поморийско-Карнобатско-Ямболско. Вж. к. 10.В. В БЕР I 595 - ‘мъж
роднина на младоженеца... на сватбата’ - за Троянско. У Иванова 63, 70 - ‘обредно
233

лице в сватбата’ - за Ловешко и спорадично за Пловдивско.
П. Вж. зал\огнъо. Срвн. и поб\ащим, стар\ойко и др.
ЗАЛ\ОЖКА
Вар.: зал\ожка, з\аложка.
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; пом\айчима.
Р. Вж. зал\ожник. У Иванова 69 - спорадично за Североизточна България наред
със зал\ожница.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо зал\ожник] с нает. -ка. Срвн. и
зал\ожница.
ЗАЛ\ОЖНИК
Вар.: зал\ожник, з\аложник.
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с разпоредителски функции по
време на сватбата; поб\ащим.
Р. Диал. В Дунавската равнина, източно от р. Осъм, и в Добруджа (вж. Капанци
177, Добруджа 275) - наред със зал^гньо], чалргня], а на юг от Стара планина -
спорадично в Поморийско-Карнобатско-Ямболско и Софлийско (Източна Тракия).
У Иванова 69, 82 - за Североизточна България и Добруджа. Вж. к. 10.В. У Геров II
86 - ‘побащим’ и ‘който отива от момкови да обади у момини, че идат да земат
булката за венчаване’. У МладБТР 733 - ‘побащим..., който отива из момковата
къща да обади у момини, че идат да вземат невестата за венчавка’. В БТР 195 -
‘стари сват или побащим... на сватба’. В РРДД 145 - ‘близък роднина на единия от
младоженците при сватба’. В РБЕ V 422 - ‘възрастен роднина на младоженеца,
който замества свекъра на сватба’ и ‘при сватбен обред - човек от страна на
младоженеца, който известява в дома на булката, че идват да я вземат за венчавка’.
В БЕР I 595 (към залог) - ‘стари сват, побащим’.
П. Стбълг. ^длогъ ‘заложник’, глаг. ^лложити,	(СтбР I 523) —► глаг. зал\ож(а)
‘разчитам’ (вж. РБЕ V 404) —> страд. прич. зал\ожен —► осн. заложи- + нает. -(н)ик
—> същ. зал\ожник. Срвн. и поб\ащим, стар\ойко и др.
ЗАЛ\ОЖНИЦА
Вар.: зал\ожница, з\аложница.
234

= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; пом\айчима.
Р. Диал. Вж. зал\ожник. У Иванова 69 - за Североизточна България. У Геров II 86 и
МладБТР 733 - ‘помайчима’. В БТР 194 - ‘помайчима на сватба’. В РРДД 145 -
‘близък роднина на единия от младоженците при сватба’ [?]. В РБЕ V 423 -
‘възрастна жена, която замества свекървата или домакинята на сватба’ и ‘жена на
стар сват..., помайчима’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо зал\ожник] с нает, -(н)ица. Срвн. и
зал\огница, зал\огнъовица, зал\ожка. Вж. и стар\ойка.
3\АЛОЖНИЧКА
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; пом\айчима.
Р. Диал. Вж. зал\ожник. В говори от Добруджа, но предимно у т. нар. „главанци”
(вж. Добруджа 275).
П. Гал.-умал. вар. спрямо зал\ожница( със съчл. нает, -ич-ка, придобил и
неутрална нарицателна функция.
ЗАЛЪЦАЧ
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с разпоредителски функции по
време на сватбата.
Р. Диал. В някои местни говори в Ловешко-Троянско (вж. Лов. край 378). Вж. к.
10.В.
П. Неясно. Възможно е да е от видоизменена осн. залъг- в сравнение с осн. залог-
(ервн. зал\огнъо, зал\огня) + нает, -ач или от осн. залаг- на диал. глаг. зал\агам (се)
‘отговарям’, ‘стоя насреща за нещо’ (вж. у Геров II 84).
ЗАП\АЛНИЦА
= Любима (мома, жена); либе. Зват. ф. зап\алнице!.
Р. Диал. В РРДД 148 - ‘изгора’.
П. От глаг. зап\ал(я)/зап\алвам —> осн. запал- или запали- (< страд. прич. запален) +
нает. -(н)ица —> същ. зап\алница. Срвн. и пал\ежница, преп\ала.
3\АПИВ
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
235

Р. Диал. У Вакарелски 564 и сл. и Иванова 58 и сл. - за западнобългарски
етнокултурни и говорни области. В БЕР III 282-284 - ‘(малък) годеж’ и ‘гощавка у
момата след годежа’ - за говори в Асеновградско. Спорадично и в Карловско,
Гоцеделчевско. У Геров II 101, МладБТР 745 - ‘годеж’ и ‘гощавка у момини... след
годежа’. В РСБКЕ1410 - ‘годеж’ и ‘гощавка у момата след годежа’. В РРДД 149 -
‘годеж, гощавка след годеж’. В РБЕ V 547 - „... предсватбен обред, при който
бащата на момата отпива от бъклицата, поднесена от сватовниците, в знак, че е
съгласен на годеж” и ‘гощавка у момата след годежа’.
П. От глаг. зап\ивам] —> осн. запие—> отглаг. същ. з\апив със словообразувателен
отмет на ударението. Срвн. и зап\иване, зап\ивка, зап\ивък и пр\ипив, с\ъпив.
ЗАП\ИВАМ
= Извършвам обичайно предсватбено уговаряне и обявяване на предстояща
женитба между момък и мома; сгодя/сгодявам.
Р. Диал. У Геров II 101 - ‘годявам’, ‘пия на годеж’. У МладБТР 745 - ‘годявам, т.е.
върша... обред, що се запива’, ‘преливам годеж’. В РРДД 149 - ‘пия на годеж’. В
РБЕ V 547 - ‘правя запив’, ‘сгодявам (се)’. В БЕР V 282-284 зап\ивам се ‘годя се’ -
за говора на гр. Брацигово.
П. От глаг. п\и(я) —> зап\и(я)/зап\ивам с осн. значение ‘започвам да пия’ —> ‘пия за
годеж’ —> ‘годявам/сгодявам (се)’. Номинационният признак е заложен в обредното
запиване (отливане, пийване) на бащата на момата като знак за съгласие за
предстояща женитба.
ЗАПИВАНЕ
Вар.: зап\иване, зап\иванье.
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Карловско (наред със з^апив, вж. Пловд.
край 219), Гоцеделчевско (вж. Пир. край 393). У Геров II 101, МладБТР 745
зап^иванье, в РБЕ V 547 зап\иване ‘годеж’.
П. От глаг. зап\ивам] —> отглаг. същ. зап\иване. Срвн. и з\апив, зап\ивка, зап\ивък.
ЗАП\ИВКА
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
236

мома; годеж.
Р. Диал. В БЕР V 282-284 - ‘гощавка в дома на момата след годежа’ - за говори в
Ихтиманско.
П. От глаг. зап\ивам] —> осн. запие- + нает, -ка —» същ. зап\ивка. Срвн. и з\апив,
зап\иване, зап\ивък.
ЗАП\ИВНИК
Вар.: зап\и«ник, з\апивник.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У ГеровДоп. 127 з\апивник - за говора на гр. Перущица. У МладБТР 745,
РБЕ V 547 и БЕР V 282-284 зап\ивник и з\апивник.
П, От глаг. зап\ивам] и произв. същ. з^апив^ —» осн. запие- + нает, -ник —> същ.
зап\ивник. Срвн. и год\ежник.
ЗАЩИВНИЦА
Вар.: зап\иеница, з\апивница.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У ГеровДоп. 197 з\апивница ‘жена запивник’. У МладБТР 745, РБЕ V 547
и БЕР V 282-283 (към пия) зап\ивница и з\апивница.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо зап\ивник] с нает. -ница. Срвн. и
год\ежница.
ЗАЩИВЪК
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (вж. Пир. край 393).
П. От глаг. запуивам] —> осн. запие- + нает, -ък —> същ. зап\ивък. Срвн. и з\апив,
зап\иване, зап\ивка.
3\АПИТНИЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори в Пещерско (вж. Родопи 151-153). Вж. к. 10.А.
237

П. От глаг. зап\итам/зап\итвам ‘питам за едно, за друго, за да науча нещо’ (Геров
II 112), ‘питам за нещо’, ‘поставям питане’ (БТР 199) —> осн. запит- + нает, -ник —»
същ. зап\итник (у МладБТР 747 зап\итник и зап\итница ‘който/която... поставя
питания’) —> диал. з\апитници - обособена словна единица (в мн.ч.) със
събирателно значение.
ЗАП\УСТЕНИК
= Годеник след разваляне на годеж.
Р. Диал. У Геров II 111 - ‘напуснат годеник’. У МладБТР 754, РБЕ V 601 и БЕР VI
5-8 (към п\ускам, п[усна).
П. От диал. глаг. зап\уст(я) ‘напусна, зарежа, изоставя’ —* осн. на страд. прич.
запустен- + нает. -(н)ик —> същ. запустения. Срвн. и нап\устеник.
ЗАП\УСТЕНИЦА
- Годеница след разваляне на годеж.
Р. Диал. У Геров II 111 - ‘напусната годеница’. У МладБТР 754 (към запискам),
РБЕ V 601 и БЕР VI 5-8 (към п\ускам, п[усна).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо запустения) с нает. -ница.
ЗАР\ОДОК
= Дете, родено първо в семейството /5*~6*/.
Р. Диал. В югозападни говори (Кюстендилско-Благоевградско-Разложко).
П. От глаг. зарод(я) ‘започна да раждам’ и ‘родя за пръв път’ —> осн. зарод- + нает.
-ок —> същ. зар\одок. Срвн. сходни по основа образувания като зар\одиш ‘зачатък’,
зар\одък ‘тичинка’ (МладБТР 758 към зар\одиш). Срвн. и \изродок.
ЗАС\ИН(Я)
= Приема/приемам и гледам дете от други (известни или неизвестни) родители като
свое; осиновя/осиновявам.
Р. Диал. В БЕР VI 654-655 (към син) - за говори в Ихтиманско (з\асина).
П. От осн. на същ. син + предст. за- и оконч. -я —► глаг. зас\ин(я).
ЗАСЛ\УЖНИК
= Обредно лице (обикновено зет от сестра на младоженеца) с определени функции
по време на сватбата.
Р. Диал. В някои местни говори в Разградско (вж. Капанци 177).
238

П. Най-вероятно с кор.-осн. -слуг-/-служ- (срвн. напр. слуг\а и присл\уга,
присл\ужник) + предст. за- и нает, -ник —► същ. засл\ужник.
ЗАХ\ОДЛЯК
Вар.: зах\од(л)як, за\од(л)як.
= Ерген <възрастен, застарял»; стар ерген (при ерг\ен\).
Р. Диал. В говори в Белослатинско (за\одляк), Врачанско, Ботевградско. В БТР 211
и РБЕ V 780 - ‘стар ерген’.
П. От глаг. зах\од(я) ‘заляза’, ‘премина (възраст)’, ‘прехвърля (възраст)’ —» осн.
заход-/заходь- + нает. -(л)як /лъак/ —> същ. зах\одляк. Срвн. и зах\одник.
ЗАХ\ОДНИК
Вар.: зах\одник, за]одник.
= Ерген <възрастен, застарял»; стар ерген (при ерг\ен|).
Р. Диал. В БТР 211 и РБЕ V 780 - ‘стар ерген’.
П. От глаг. зах\од(я) ‘заляза’, ‘премина (възраст)’, ‘прехвърля (възраст)’ —» страд.
прич. зах\оден —> осн. заходи- + нает. -(н)ик —» същ. зах\одник. Срвн. и зах\одляк,
зах\одняк.
ЗАХ\ОДНИЦА
Вар.: зах\одница, за\одница.
= Мома <възрастна, застаряла»; стара мома (при мом\а^).
Р. Диал. В БЕР I 617 - ‘стара мома’ - за говори в Софийско (за^одища). У Геров II
138 - ‘мома, която не могла да се ожени навреме, та ходи девица’. У МладБТР 775
- ‘мома, която не се оженила навреме...’. В РБЕ V 781 - ‘стара мома’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо зах\одник\, зах\одняк'\ с нает, -(н)ица.
ЗАХ\ОДНЯК
Вар.: зах\одняк, за\одняк.
= Ерген <възрастен, застарял»; стар ерген (при ерг\ен\).
Р. Диал. В БЕР I 617 - ‘стар ерген’ - за говори в Софийско (за\одняк).
П. От глаг. зах\од(я) ‘заляза’, ‘премина (възраст)’, ‘прехвърля (възраст)’ —> страд.
прич. зах\оден —> осн. заход- + нает, -няк /ньак/ —» същ. зах\одняк. Срвн. и
зах\одник, зах\одляк.
239

ЗВ\АНИК
Вар.: зв\аник, зван\ик, дзван\ик, зъе\аник.
= Гост на сватба (роднина на младоженеца или младоженката).
Р. Диал. В западни-югозападни говори. В БЕР I 620 - ‘поканен на сватба...’, ‘гост
на сватба’ - за говори в Софийско, Кюстендилско. У Геров II 145, 166 - ‘който е
поканен, повикан на сватба...’ (+ текст от нар. пес.: гълъбье дами гукат, званици
да ми веселят, пауни пера да редят, званицим [дат. пад.] сенка да чинят). У
МладБТР 738 (към зва) - ‘който е зван..., викан или канен на сватба...’. В РБЕ V 835
- ‘лице, поканено на сватба...’ и ‘приятели и роднини на младоженеца или на
булката, които я отвеждат до дома на съпруга |и’ (+ текст от нар. пес.: събра Марко
свати и званици и ойд\оа за млада невеста).
П. Стбълг. ^ьккти, ^ккти ‘каня, поканвам’ (СтбР I 553) —► бълг. диал. зв(а) ‘каня’,
мин. св. вр. зва(х) —»■ осн. на страд. прич. зван- + нает. -(н)ик —> същ. зв\аник.
ЗВ\АНИЦА
Вар.: зв\аница, зван\ица, зъв\аница, дзван\ица, зъв\аница.
= Гостенка на сватба (роднина на младоженеца или младоженката).
Р. Диал. В западни-югозападни говори. Вж. зв\аник. У Геров II 145, 166 зв\аница и
зъв\аница ‘момините сватове, които завождат булката до зетови’. У МладБТР 782
зван\ица ‘жена..., звана или поканена на сватба’. В РБЕ V 836 зван\ица ‘жена,
поканена на сватба...’.
= Група сватбари (роднини на младоженката) с определна обредна функция.
Р. Диал. В западни и югозападни говори. У ГеровДоп. 95 - ‘... булкините сватове,
които са завели булката у момкови и се връщат сами’ (се вр!ати дзван\ицата) - за
говора на гр. Прилеп (Вардарска Македония). У МладБТР пак там (към зва)
зван\ица съб. за ‘момини сватове, що водят невестата до зетьова дом’. В РБЕ (пак
там) - ‘сватовете от страна на булката като едно цяло, които я завеждат до дома на
младоженеца’.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. В някои местни говори в Дупнишко и Самоковско (по нар. пес.: ч\ия йе
т\айа невеста? Дали М\аркути кум\ица, или М\аркути дзван\ица, или му йем\ила
240

сестр\а?).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо зв\аник] с нает, -(н)ица.
ЗВЕЗД\АНА
Вар.: звезд\ана, дзвезд\ана.
= Сестра на съпруг /47/; зълва. Зват. ф. звезд\ано!.
Р. Диал. В някои местни говори в Монтанско.
П. От същ. звездна, диал. дзв^езда —* осн. звезд- + нает, -ана —> същ. звезд\ана с
посоченото значение като метафорично образувание или по л.и. Звезд\ана в
разширена спрямо едно понятие за родство нарицателна и звателна функция. Срвн.
и звезд \анка.
ЗВЕЗД\АНКА
Вар.: звезд\анка, дзвезд\анка.
= Сестра на съпруг <по-млада> /47“/; зълва <по-млада>. Зват. ф. звезд\анке!.
Р. Диал. Вж. звезд\ана.
П. Гал.-умал. вар. на звезд\ана] с нает, -ка, придобил и неутрална функция.
ЗДР\АВКО!
= Обръщение към брат <по-млад> на съпруг /37'!/; обръщение към девер <по-млад>.
Р. Диал. У Иванова 228 наред с други „специфични” обръщения към по-млади
братя на съпруга от говори в Северозападна България.
П. По л.и. Здр\авко, но с разширена спрямо едно понятие за родство звателна
функция. Срвн. и весел\ин/весел\ине!, ж\ивко!.
3\ЕЗЬО
Вар.: з\езьо, з\езю.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> зет от сестра <по-възрастни>. Нариц. и зват.
(з\езъо!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Тутраканско.
П. Неясно. Срвн. и з\езя.
3\ЕЗЯ
Вар.: з]езя, з\еза.
- Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. з\езъо!, з\ез(ь)е!.
Р. Диал. В някои местни говори в Сливенско. Вж. к. 4+.
241

= Сестра на баща /41/ или на майка /42/; леля.
Р. Диал. В БЕР I 630 и РБЕ V 876 - ‘леля’.
= Сестра на съпруг /47/; зълва.
Р. Диал. В мизийски говори в Търговищко, Шуменско, Преславско, Провадийско.
Вж. к. 47. У Геров II 149 - ‘мъжева сестра’. У МладБТР з\еза ‘мъжова сестра’. В
РБЕ (пак там) - ‘зълва’.
П. Неясно. Възможно е, както допускат и авторите на БЕР (пак там), да е като
гальовно название/обръщение в и по детска реч (с повтаряне на сричковата
съгласна, срвн. к\ака, м\ама и под.).
• 3\езини. Домът и семейството на з|езя|. Субстантивирано мн.ч. на прил. з\езин.
3\ЕЙКА
= Жена (съпруга) - домакиня /8*/. Зват. ф. з\ейко!, з\ейке!.
Р. Диал. У Геров II 149, МладБТР 789 и БЕР I 631 - ‘домакиня’, ‘стопанка’,
‘сайбийка на къща’.
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат.
Р, Диал. В мизийски говори в Беленско, Русенско, Разградско, Тутраканско. Вж. к.
83. В БЕР (пак там) - ‘братова жена’ - за говори в Русенско.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. Спорадично (наред с б\уля\, стр\инка\} в Русенско, Кубратско. У
МладБТР (пак там) - ‘буля, булка’.
= Съпруга на брат <по-възрастен> на съпруг /83 7+/; етърва <по-възрастна>.
Р. Диал. В мизийски говори в Русенско, Разградско, Тутраканско, Кубратско,
Исперихско.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка.
Р. Диал. В някои местни говори в Русенско.
П. Според авторите на БЕР (пак там) от първоначална (незасвидетелствана) форма
*зетька (< стбълг. ^дть, бълг. зет + нает, -ка) —► з\ейка с експресивна осн. зей-,
както м\айка спрямо *матька, т\ейко спрямо *тетько и под.
Ареалната общност на з\езя (и з|езьо) и з\ейка (говори от Североизточна България
[!]) и очевидната връзка между засвидетелстваните значения насочват вниманието
и към предполагаема общност на техния произход, който засега остава неясен.
242

• 3\ейкини. Домът и семейството на з\ейка\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
з\ейкин.
3\ЕСТРА
= Имущество (имот, покъщнина, пари), което жена (съпруга) внася в семейството
при сключване на брак.
Р. Книж., разг., диал. У Геров 11152 - ‘онова, что дават родители на дъщеря си,
кога я женят’. В БТР 127 - ‘всичко, което донася на мъжа си жената, когато се
жени’. У МладБТР 794 - ‘каквото дават родители на дъщеря си, кога я женят’ и
‘това, що жена принася мъжу си като имот’. В СТРБЕ 229 - ‘имот, пари, чеиз,
които жената донася от баща си за семейството, когато се жени’. В СРСБКЕ 196 —
‘пари, имот или покъщнина, които младоженката донася на мъжа си при женитба’.
В РБЕ V 907 - ‘пари, имот, чеиз и др., които жената донася на мъжа си, когато се
жени’. У ДечТР 197 - ‘всичко, което донася на мъжа си жената, когато се жени’. У
РадБТР 224 - ‘имущество, което момата донася в семейството на съпруга си’.
П. Според авторите на БЕРI 636 думата няма „съответствия в останалите
славянски езици”. Вероятно е заемка от рум. гез(ге ‘зестра’, ‘имот’ (< лат. <1ех1гае
‘тържествен обет’, с1ех1га ‘обещание’). Според Пушкариу 181 обаче етимологията
на думата е неизвестна. МладЕР 191 допуска да е наследник на незасвидетелствано
*г$1-1га с кор.-осн. в стбълг. ^дть, бълг. зет [?]. Срвн. и прид, пр\идан, пр\икя.
ЗЕТ
Вар.: зет, зеть (зекь, зечь), зьот, з\енть и др.
= Съпруг на сестра /74/. Член. з\етя(т) ‘зет ми’.
= Съпруг на дъщеря /76/. Зват. ф. з\ете!, з\етьо!, зет\о!, гал. и з\етко!. Член.
з\етя(т) ‘зет ми’.
Р. Книж., разг., диал. В различни говорни области на Северна и Южна България,
Вардарска Македония, Беломорска Македония и Беломорска Тракия. У Геров И
169 - ‘... който води дъщеря на някого или сестра му, е зет нему’ и ‘мъжът на
дъщеря или на сестра’. В МладБТР 794-795 - ‘който води, е женен за нечия дъщеря
или сестра’ и ‘мъж на дъщеря или на сестра’. В БТР 217 - ‘мъж на дъщеря, сестра
или на близко роднинско момиче по отношение на другите членове на
семейството’. В РСБКЕI 454 - ‘съпруг на дъщеря или на сестра спрямо роднините
243

|и’. В РБЕ V 908 - ‘съпруг на дъщеря по отношение на нейните родители и
роднини’ и ‘съпруг на сестра спрямо нейните сестри и братя’. У ДечТР 197 - ‘мъж
на дъщеря, сестра или на близко роднинско момиче...’. В УЕР I 333 - ‘съпруг на
дъщеря спрямо нейните родители’ и ‘съпруг на сестра спрямо нейните братя и
сестри’. У РадБТР 224 - ‘съпруг на дъщеря по отношение на нейните родители,
сестри и братя’. В СТРБЕ 229 - ‘съпруг на дъщеря по отношение на нейните
родители, братя, сестри и роднини’.
= Съпруг на сестра на съпруг /747/; съпруг на зълва. Член. з\етя(т) ‘зет ми’.
Р. Разг., диал. Мозаично в говори в Северна България (по р. Искър, в Плевенско-
Свищовско, по-рядко в Търговищко-Шуменско) и в Южна България (по р. Марица
и до Ямболско-Елховско на изток).
П. Праслав. *ге(ь, стбълг. ^дть ‘жених’, ‘младоженец’, ‘съпруг’ (СтбР 1 564) —♦
бълг. зет и вар. с посочените значения. Древно общослав. название от индоевроп.
кор. *§еп- ‘родя/раждам’ —♦ лат. §епз ‘род’, %епег, §еп1а ‘зет’ и в слав. ез.: сръб. и
хърв. зет/ге(, зетик/хеНс, рус. зять, чеш. хег и т.н. (вж. БЕР I 636-637, Трубачев
128-131).
0 В съчет. със значение ‘приведен зет’: зет на вод (Геров II 169); зет на [ижу -
Белоградчишко, Монтанско; зет на къща - за говори в Ловешко (вж. Лов. край 372
и у Геров пак там, РБЕ пак там, МладБТР пак там, ФРБЕ 1259); зет На мираз - за
говори в Ловешко (вж. Лов. край пак там); зет на пр\ивед (у Геров пак там и в БЕР
I 126 към веда)', зет на пр\ивод - за говори в Ловешко (вж. Лов. край пак там и у
Геров пак там, МладБТР пак там, ФРБЕ I 259); завр\ян зет (МладБТР пак там, РБЕ
V 908, СТРБЕ 229 и у РадБТР пак там); навр\ян зет (вж. Сакар 376); прив\еден зет
(Геров пак там, МладБТР пак там, БТР пак там, РСБКЕ пак там, РБЕ пак там,
СТРБЕ пак там); зл\ъвин зет 'на зл\ъвата маш' - Пирдопско-Карловско.
• 3\етьови, з\етеви. Домът и семейството на зет]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
з\етьов, з\етев.
ЗЕТАШИН
= Съпруг на сестра /74/; зет от сестра.
= Съпруг на дъщеря /76/; зет от дъщеря. Зват. ф. зет\ашине!.
244

= Съпруг на сестра на съпруг /747/; съпруг на зълва.
Р. Диал. У Геров II 169 (без ударение), МладБТР 794 и в РБЕ V 908 зет\агиин ‘зет’
- по текстове от нар. пес., които насочват към български говори от Вардарска
Македония: а сръбине, моя зет\ашине,... земи си хубава невеста', с\и св\атои на
коня явнале, млад зеташин на коня не явнал.
П. От същ. зет] —» осн. зет- + съчл. нает, -аги-ин. Срвн. и зет\ашина.
ЗЕТ\АШИНА
= Съпруг на сестра П^Г, зет от сестра.
= Съпруг на дъщеря /76/; зет от дъщеря. Зват. ф. зет\агиине!.
= Съпруг на сестра на съпруг /747/; съпруг на зълва.
Р. Диал. В РБЕ V 908 по текст от нар. пес., който насочва към български говори от
Вардарска Македония: напред одит сам Цуцул мъж,... зеташина, а по него сто
сватои.
П. От същ. зет] —> осн. зет- + съчл. нает, -аш-ин, но адаптирано с оконч. -а, както
при други названия за роднини мъже (срвн. напр. дед'1а/д'1еда/, стрик\а/стр\ика,
чич\а/ч\ича и др.).
ЗЕ1\АЩИНА
= Съпруг на сестра /74/; зет от сестра.
= Съпруг на дъщеря /76/; зет от дъщеря. Зват. ф. зет\ашине!.
= Съпруг на сестра на съпруг /747/; съпруг на зълва.
Р. Диал. Само у Геров II 169 и МладБТР 794 (наред със зет\ашина) със същото
значение.
П. От същ. зет] —> осн. зет- + разш. нает, -ащина (за нает, -щина вж. Граматика II
64). Срвн. и зет\ашина.
3\ЪЛВА
Вар.: з)ълва (зл[ъва, з\лва, з{ъва), з^олва, здлва, зелва и др.
= Сестра на съпруг /47/. Зват. ф. з\ълво! и гал.-умал. диал. зл\ъвне!. Член. з\ълвата
‘зълва ми’.
Р. Книж., разг., диал. Диалектният ареал на з\ълва и вар. обхваща голяма част от
българското етнокултурно и езиково землище. Вж. к. 47. У Геров II 159 - ‘сестра на
мъж’, ‘мъжева сестра’. У МладБТР 820 - ‘мъжова сестра’, ‘сестра на мъжа или на
245

съпруга’. В БТР 223 - ‘сестра на съпруг по отношение на жена му (съпругата)’. В
РСБКЕ1464, РБЕ V 1021 и СТРБЕ 234 - ‘сестра на съпруг(а) по отношение на
(жената) съпругата (му)’. У ДечТР 202 - ‘сестра на съпруга по отношение на
неговата жена’. У РадБТР 229 - ‘сестра на съпруг’.
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца или младоженката) с определени
функции по време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. Широко разпространение в различни български етнокултурни области
(вж. Вакарелски 564 и сл., Иванова 71 и сл., Капанци 177, Лов. край 379, Пир. край
396-397, Пловд. край 220).
Като обредни лица зълвите имат разнообразни (ритуални) функции при
подготовката и извършването на традиционната сватба. На това се дължи и
наличието на многобройни специализирани диалектни названия (термини) като:
з\асевки, квас\арки, кан\ачки, калес\арки, замес\арки, леб\арки, месар\ии, плетар\ии,
сто\ячки и др.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Иванова 55 - за говора на с. Козичино, Поморийско.
П. Праслав. *гъ1у, гъ1ъуе (род. пад.), стбълг. *^ълъкд, *^лъвд —> бълг. з\ълва и вар., в
слав. ез.: сръб. и хърв.: з\аова/гаоуа, га^а, го^а; рус. золовка, укр. зов\иця, пол.
зоЬма и т.н. (вж. БЕР I 666, Трубачев 136-137). В бълг. ез. терминът за родство
(‘сестра на съпруг’) е придобил в различни диалекти и значения ‘шаферка’,
‘сватовница’.
0 В съчет. със значение ‘обредно лице по време на сватбата’: венч\ана з[ълва - в
Добруджа (Добруджа 275); главна з^ълва - предимно в южнобългарски области
(Родопите, Странджа, вж. Иванова 71-72); пр\една з\ълва и п\ърва з\ълва - в
Пловдивско (вж. Пловд. край 220), с които се означават сватбени шаферки по
възраст, старшинство, степен на близост с младоженците.
ЗЪЛВЕН\ИК
Вар.: зълвен\ик, злъвен\ик, з\олвеник.
= Съпруг на сестра на съпруг /747/; съпруг на зълва.
246

Р. Диал. В български говори от Пиринска Македония (Благоевградско, Петричко,
Санданско) и Вардарска Македония (Охридско). У Геров II159, МладБТР 820, в
РБЕ V 1021 и в БЕР I 66 (към з\ълва) - ‘зълвин мъж’.
П. От същ.	—> осн. зълв- + съчл. нает, -ен-ик или от разш. осн. зълвен- по
съчет. з\ълвен/з\ълвин мъж с нает. -(н)ик.
3\ЪЛВИНЧЕ
Вар.: з\ълвинче, з\олвинче.
= Дете на сестра на съпруг /547-647/; племенниче. Член. з\ълвинчето
‘племенничето ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Дупнишко, Самоковско (з\олвинче).
П. От същ. зълва] —► през съчет. з\ълвино дет\е —> осн. на прил. зълвин + нает. -че.
Срвн. и з\ълвиче.
3\ЪЛВИЧЕ
= Дете на сестра на съпруг /547-647/; племенниче. Член. з\ълвичето ‘племенничето
ми’.
Р. Диал. В БЕР I 666 (към з\ълва) - за говори в Кюстендилско.
П. От същ. з^ълва] —> осн. зълв- + разш. нает. -иче. Срвн. и з\ълвинче.
ЗЪЛВ\ИЧНИК
Вар.: зълв\ичник, золв\ичник.
= Син на сестра на съпруг /547/; племенник. Член. зълв\ичник(ът) ‘племенникът
ми’.
Р. Диал. В местни говори в Самоковско (золв\ичник), Дупнишко. В БЕР I 666 (към
з\ълва) золв\ичник ‘зълвин син’ - за говори в Кюстендилско.
П. От същ. з^ълва] —> осн. зълв- + съчл. нает, -ич-ник. Срвн. и зълвен\ик.
ЗЪЛВ\ИЧНИЦА
Вар.: зълв\ичница, золв\ичница.
= Дъщеря на сестра на съпруг /647/; племенница. Член. зълв^ичниг/ата
‘племенницата ми’.
Р. Диал. В местни говори в Самоковско (золв'1ичница), Дупнишко. В БЕР I 666 (към
з|ълва) золв^ичница ‘зълвина дъщеря’ - за говори в Кюстендилско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо зълв^ичник] със съчл. нает, -(ич)-ница.
247

и
ИЗБР\АНИК
= Любим (момък, мъж); либе.
Р. Книж. В БТР 227 - ‘любим, възлюблен’ и ‘годеник’ [?]. В РБЕ VI 74 - ‘любим
мъж, възлюбен’. В СТРБЕ 239 - ‘любим мъж’. У РадБТР 232 - ‘любим човек’.
П. От глаг. избера —> осн. на страд. прич. избран + нает. -(н)ик. Срвн. и хърв.
1гаЪгатк ‘мъжка особа, избрана за съпруг’ (Таноцки 76).
ИЗБР\АНИЦА
= Любима (мома, жена); либе.
Р. Книж. В БТР 227 към избр\аник. У МладБТР 837 (към избран) избр\аник и
избр\аница в израз: коя ли ще бъде избраницата (за съпруга на някого)?. В РБЕ VI
74 - ‘любима жена, възлюбена’. У РадБТР 232 към избр\аник.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо избр\аник\ с нает, -(н)ица. Срвн. и хърв.
иаЬгапка ‘женска особа, избрана за съпруг’ (Таноцки 76).
ИЗВ\ОДНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Геров II 188 и МладБТР 847 - ‘който е пратен да иска мома за някого’. В
РБЕ VI 116-117 - ‘мъж, който е пратен да иска мома за някого’. В БЕР II 21 (към
[извод) - ‘годежар’.
П. Формално от диал. глаг. изв[од(я) —» осн. извод- + нает, -ник, но смисловата
мотивация не е ясна. Възможно е тя да е залегнала в загатнатото у Геров II 188
значение на изв\одя/изв\ождам ‘изкарвам, изваждам пред някого...’, т.е.
‘представям’ или ‘водя (работа, дело, мисия)’. Любопитна (и може би показателна)
е връзката с произв. от същия диал. глаг. изводч\ия, изводч\ийка за
‘хороводец/хороводка’.
ИЗВ[ОДНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
248

Р. Диал. У Геров II 188 - ‘която е пратена да иска мома за някого’. У МладБТР 847
(към изв\одник) и в РБЕ VI 117 ‘жена-изводник’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо изв\одник] с нает. -ница.
ИЗГЛ\ЕДНИК
Вар/. изгл\едник, \ изгледи ик.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Геров II 198 - ‘който ходи да изгледва мома’. У МладБТР 854 - ‘който
ходи да сглежда или изглежда мома’. В РБЕ VI 156 - ‘годежар’. В БЕРII25 (към
I изглед) \изгледник ‘сватовник’.
П. От глаг. изгледам ‘бивам на оглед, оглеждам мома’ (Геров II 199) —> осн. изглед-
+ нает. -ник. Срвн. и огл\едник, сгл\едник.
ИЗГЛ\ЕДНИЦА
Вар.: изгл\едница, \изгледница.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров II 199 - ‘която изглежда мома’. У МладБТР 854 - ‘жена-
изгледник’. В РБЕ VI 156 - ‘годежарка’. В БЕР II 25 (към |изглед) \изгледница
‘сватовница’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо изгл\едник\ с нает. -ница. Срвн. и
огл\едница, сгл\едница.
\ИЗГОР
- Любим (момък, мъж); либе.
Р. Диал. У Геров II200 - ‘изгорник’. У МладБТР 856 - ‘момък или мъж изгора’. В
БЕР II25 - ‘момък или мъж, за когото горят момите’. В РБЕ VI 167 - ‘изгора’.
П. От глаг. изгор(\я) в прен. знач. за душевни състояния (горя от любов, мъка,
съмнения и т.н.) —> осн. изгор—> същ. [изгор със словообразувателен отмет на
ударението. Срвн. и изг\ора, изг\орник.
ИЗГ\ОРА
= Любим (момък, мъж) или любима (мома, жена); либе. Зват. ф. изг\оро!.
Р. Разг., диал. Засвидетелствано е в югоизточни говори (Странджа). У Геров II200
249

-	‘хубава девойка, за която горят момците...’ и ‘хубав момък, за когото горят
момите’. У МладБТР 856 - ‘мома хубавица, що гори момците или за която те
горят ’ и ‘момък изгора’. В БТР 233 - ‘либе, любовник, любовница’. В РСБКЕ1484
-	‘любима, обичана жена’. В РБЕ VI167 - ‘любим, обичан човек (жена или мъж)’.
В БЕРII26 - ‘любима жена, либе’. В СТРБЕ 244 - ‘възлюбен, любим (жена или
мъж)’. У РадБТР 235 - ‘любим човек’.
П. От глаг. изгор(\я) в прен. знач. (вж. |мзгрр) —» същ. изг\ора с наст.-оконч. -а.
Срвн. и изг\орник, изг\орница.
От изг|ора са образувани и гал.-умал. нариц. и зват. ф. като: изг\орица (МладБТР
856, РБЕ VI168); изг\оричка (пак там); изг\орче! (РБЕ пак там по нар. пес.: Мико
момиче, севдим девойче, живо изг\орче...); изг\орчица/изг\орчице! (РБЕ пак там по
нар. пес.: Тодорчице, изг\орчице, бог ти убило черните очи...).
\ИЗГОР-Д\ УШИЦА
= Любима (мома, жена); либе. Зват. ф. \изгор-д\ушице!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 141 - ‘мома, жена хубавица, която изгаря някого’ - за говора
на гр. Велес (Вардарска Македония).
П. Сложна дума, образувана от същ.	и същ. душица. Срвн. и изг\ора,
изг\орница.
ИЗГ\ОРНИК
= Любим (момък, мъж); либе. Зват. ф. изг\орнико!.
Р. Диал. У Геров II 200 - ‘който е изгорил някоя’. У МладБТР 856 - ‘момък, що е
изгорил някоя мома’. В РСБКЕ 1484 - ‘любим, обичан мъж’. В РБЕ VI 168 -
‘любим, обичан мъж’ (+ текстове от нар. пес.:... как ще Богдана забрави... първи
изг\орник', Петко либ\овнико, в\ярян изг\орнико...).
П. От глаг. изгор(\я) в прен. знач. (вж. \изгор) —► осн. изгор- + нает, -ник —> същ.
изг\орник. Срвн. и изг\ора.
ИЗГ\ОРНИЦА
= Любима (мома, жена); либе. Зват. ф. изг\орнице!.
Р. Диал. У МладБТР 856 (към изг\орник) - ‘мома или жена, що е изгорила някого’.
В РБЕ VI168 - ‘любима, обичана жена’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо изг\орник\ с нает. -ница. Срвн. и нзг|ора.
250

ИЗПАДАК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В някои местни говори в Смолянско (вж. Китанова 289).
П. От глаг. изп\адам ‘отпадам’, ‘съм отпадък (от група, поредица)’, ‘съм остатък
(от група, поредица)’ —> осн. изпад- + нает, -ак —► същ. изпад\ак.
ИЗП\ИВАНКА
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. В БЕР V 282-284 (към п\ия) - ‘обредна почерпка при даване дума за
сватосване’ - за говори в Силистренско.
П. От глаг. изп\ива(м) ‘пия (за нещо), запивам (нещо)’ —> осн. изпие- + съчл. нает. -
ан-ка или от отглаг. същ. изпиване —► осн. изпиван- + нает. -ка. Срвн. и изп\итие.
ИЗП\ИТИЕ
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. У Геров II 267 и БЕР V 282-284 (към и|ия) - ‘запив на годеж’. У МладБТР
913 - ‘годеж запив’ и ‘запив за годеж’.
П. От глаг. изп\и(я) в значение ‘пия (за нещо)’, ‘запивам (нещо)’ —> осн. изпит—►
същ. изп\итие ‘пиене, запиване’ с нает, -ие и вторично развито преносно значение
‘годеж, сгодяване’. Срвн. и изп\иванка.
ИЗП\ОРЧЕ
= Дете <слабо, немощно, хилаво /5*~6*/.
Р. Диал. В български говори във Вардарска Македония (Кумановско).
П. Словообразувателни вар. от същата осн. изпор- от диал. глаг. изпор(я)/изпорвам
се срещат като означения на малки животни (агнета, ярета), извадени от утробата
на болна или умряла майка (срвн. изп\орец, изп\орка БЕР II49). Диал. изп\орче е
възникнало по метафоричен път за ‘слабо, немощно, недоразвито дете’.
\ИЗРОДАК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В БЕР VI 298-304 (къмрод\я) - ‘последно дете на многодетни родители’ -
за говори във Велинградско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От глаг. изрод(я) във вариантно знач. ‘родя за последно’, ‘родя накрая’ (вж.
251

Граматика II 218 и сл. за различните значения на предст. из-) —> осн. изрод- + нает.
-ак —» същ. [изродак. Срвн. и [изродок, \изродък.
[ИЗРОДОК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. На югозапад в Кюстендилско, Разложко (вж. Пир. край 646). В БЕР VI
298-304 (къмрод\я) изродок ‘последно дете на многодетни родители’ - за говори в
Разложко. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От глаг. изрод(я) —» осн. изрод- + нает, -ок —> същ. [изродок. Срвн. и [изродак,
[изродък.
[ИЗРОДЪК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В БЕР VI 298-304 (към род|я) - ‘последно дете на многодетни родители’ -
заговори в Гоцеделчевско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От глаг. изрод(я) —> осн. изрод- + нает, -ък —> същ. [изродък. Срвн. и [изродак,
[изродок.
ИЗТР\АСЛЯК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В говори от Ботевградско-Пирдопско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От диал. глаг. изтр[асвам ‘изтърсвам’ —» осн. изтрае- + разш. нает, -ляк —> същ.
изтр[асляк. Срвн. и изтришл[як.
ИЗТРЕС\АЛО
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В БЕР II55 - ‘изтърсак’ - за говора на българите в Банат (Румъния).
П. От диал. глаг. изтрес(а) —» осн. изтрес- + разш. нает, -ало —> същ. изтрес\ало.
Срвн. и [изтресок.
[ИЗТРЕСОК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В БЕР II 55 - ‘изтърсак’ - за говори в Благоевградско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От диал. глаг. изтрес(а) —» осн. изтрес- + нает, -ок —» същ. [изтресок. Срвн. и
изтрес[ало, [изродок.
252

ИЗТРИШ\АК
Вар.: изтриш\ак, изтр\ишак, изтраш\ак.
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В говори от Босилеградско (Западните покрайнини) и Ботевградско
(изтраш\ак). Вж. к. 5*~6*.А.
П. От диал. глаг. изтр\ишам/изтр\ашам ‘изтърсвам’ —> осн. изтриш-/изтраш- +
нает, -ак —> същ. изтриш\ак, изтраш\ак. Срвн. и изтриш\ар, изтр\ишляк,
изтриш\ок и др.
ИЗТРИШ\АР
- Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В говори от Ихтиманско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От диал. вар. на глаг. изтрес(а)/изтрисам —> вар. изтр\ишам —> осн. изтриш- +
нает, -ар —> същ. изтриш\ар. Срвн. и изтриш\ак, изтришл\як, изтриш\ок и др.
ИЗТРИШЛ\ЯК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В говори от Монтанско и Трънско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От диал. глаг. изтр\ишам ‘изтърсвам’ —> осн. изтриш- + разш. нает, -ляк —>
същ. изтришл\як. Срвн. и изтриш\ак, изтриш\ар, изтриш\ок и др.
ИЗТРИШ\ОК
Вар.: изтриш\ок, изтръш\ок.
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В западни говори от Годечко-Ботевградско до Ихтиманско-Самоковско и
Кюстендилско на юг. Вж. к. 5*~6*.А. У Геров II 311 изтръш\ок.
П. От диал. глаг. изтр\ишам/изтр\ъшам ‘изтърсвам’ —> осн. изтриш-/изтръш- +
нает, -ок —» същ. изтриш\ок, изтръш\ок. Срвн. и изтриш\ак, изтриш\ар,
изтришл\як и др.
ИЗТРИШЧ\Е
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В говори от Белоградчишко. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От диал. глаг. изтр\ишам ‘изтърсвам’ —> осн. изтриш- + нает, -че —> същ.
изтришч\е. Срвн. и изтриш\ак, изтриш\ар и др.
253

ИЗТРИШ\ЪК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В говори от Белоградчишко, Трънско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От диал. глаг. изтр\ишам ‘изтърсвам’ —> осн. изтриш- + нает, -ък —► същ.
изтриш\ък. Срвн. и изтриш\ак, изтриш\ок и др.
ИЗТР\ИЩЕ
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. У Геров II 309 - ‘изтърсак дете’ и в РБЕ VI698 - ‘дете изтърсак’.
П. От диал. глаг. изтр\исам ‘изтърсвам’ —> съкр. осн. изтр(и)- + нает. - (и)ще —►
същ. изтр\ище. Срвн. и изтришч\е.
ИЗТЪРС\ЛК
Вар.: изпгърс\ак (изтръс\ак, изтрс\ак), изтр\ьсяк.
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/.
Р. Разг., диал. В различни говорни области - средната и източната част на
Дунавската равнина, Добруджа, Средногорието, Подбалканските полета, вътрешна
Тракия, Странджа и Източна Тракия (до Лозенградско-Визенско на юг). Вж. к.
5*~6*.А. У Геров II 311 - ‘последното дете’. У МладБТР 953 - ‘последното дете на
челяд, изтърсено, родено най-подир’. В БТР 257 и РСБКЕ I 542 - ‘последното дете
на родители’. В РБЕ VI 720 - ‘най-малкото, последно родено дете на многодетно
семейство’. В БЕР II 57 - ‘последно родено дете на многодетни родители’. В
СТРБЕ 266 - ‘последното от няколко деца в семейството’. У РадБТР 251 —
‘последното от децата в семейството’.
П. От глаг. изт\ърс(я)/изт\ърсвам —> осн. изтърс- и вар. + нает, -ак —♦ същ.
изтърс\ак. Срвн. и изтърс\ок, изтърс\ък и др.
ИЗТЪРСАЧЕ
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Разг., диал. Вж. изтърс\ак.
П. Паралелно гал.-умал. образувание за ср.р. спрямо изтърс\ак] с нает, -че (срвн.
близн\аче спрямо близнак, сир\аче спрямо сир\ак и др.).
ИЗТЪРС\ОК
Вар.: изтърс\ок (\изтръсок, \изтрсок), изтрас\ок.
254

= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В говори от Врачанско, Софийско, Кюстендилско, Благоевградско и в
Беломорска Македония (гр. Кукуш). Вж. к. 5*~6*.А. В БЕР II57 ‘последно родено
дете на многодетни родители’ - за говори във Врачанско. В РБЕ VI 721 —
‘изтърсак’.
П. От глаг. изт\ърс(я)/изт\ърсвам, диал. вар. изтр\асям/изтр\асва(м) —*■ осн.
изтърс- (вар. изтрае-) + нает, -ок —> същ. изтърс\ок, изтрас\ок. Срвн. и изтърс\ак,
изтърс\ък.
ИЗТЪРС\ЪК
Вар.: изтърс\ък, изт\ърсък (изт\рськ).
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В говори от Северозападна България (от Кулско-Видинско до р. Искър и
Луковитско на изток) и, спорадично, на югоизток в Източна Тракия (Визенско).
Вж. к. 5*~6*.А. У Геров II 311 изт\ърсък ‘изтърсак’. У МладБТР 953 (към
изтърс\ак) изтърс\ък ‘последно дете на челяд, изтърсено, родено най-подир’.
П. От глаг. изт\ърс(я)/изт\ърсвам —> осн. изтърс- (вар. изтрие-) + нает, -ък —> същ.
изтърс\ък. Срвн. и изтърс\ак, изтърс\ок и др.
ИК
= Дете (момче, момиче), родено заедно с друго дете при една бременност на
майката /5*~6*/; близнак.
Р. Диал. В някои мести говори в Петричко.
П. Тур. Ийг ‘близнак’ (ТБР 232) —> бълг. диал. ик\из и съкр. ик със същото значение.
Вж. ик|мз.
ИК\ИЗ
= Дете (момче, момиче), родено заедно с друго дете при една бременност на
майката /5*~6*/; близнак.
Р. Диал. В говори от Източните Родопи (Кърджалийско, Момчилградско).
П. Тур. Цаг ‘близнак’ (ТБР 232) —> бълг. диал. ик\из и съкр. ик] със същото
значение.
ШЩЕЙКА
= Сестра на майка /42/; леля.
255

Р. Диал. В някои местни говори в Разложко, Девинско (наред с |мнгя| и вар.). Вж.
к. 42.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. В някои местни говори в Девинско. Вж. к. 831.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка.
Р. Диал. Спорадично в Девинско, Ардинско, Кърджалийско.
П. От същ. |пнгя| —♦ осн. инг(ь)- + съчл. нает, -ей-ка, като гал.-умал. название,
придобило неутрална нарицателна функция.
• Инг\ейкини. Домът и семейството на инг\ейка^. Субстантивирано мн.ч. на прил.
инг\ейкин.
\ИНГЯ
Вар.: \ингя, инг\я, \инге, инг\е.
= Сестра на майка /42/; леля. Зват. ф. |аиге/, миг|е/, \ингъо!.
Р. Диал. В някои местни говори в Западните Родопи (Велинградско). Вж. к. 42.
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат.
Р. Диал. В някои местни говори в Пиринска Македония (Благоевградско, Разложко)
и Родопите (Велинградско, Девинско, Ардинско). Вж. к. 83.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. Мозаично разпространение в Пиринска Македония (Благоевградско,
Разложко) и Родопите (Девинско, Асеновградско, Смолянско, Маданско,
Ардинско, Момчилградско, Крумовградско). В БЕРII 76 \инге ‘стрина’ - за говори
в Родопите. Вж. к. 831.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна.
Р. Диал. В някои местни говори в Пиринска Македония (Благоевградско, Разложко)
и Родопите (Ардинско).
= Съпруга на брат на съпруг или на по-възрастен брат на съпруг /837~837+/; етърва.
Р. Диал. В някои местни говори в Пиринска Македония (Благоевградско) и
Родопите (Маданско). У ГеровДоп. 150 \ингя с пояснение: „по-млада етърва вика
така на по-старата от нея” - за говори в Ловешко и Велинградско. В БЕР (пак там)
\ингя ‘по-стара етърва’.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка.
256

Р. Диал. В някои местни говори в Родопите (Девинско, Ардинско, Кърджалийско).
П. Тур. уеп§е ‘жената на брат’ (ТБР 628, ДТБ 88 енг\е), диал. т§е в Одринско (СДД
II792) —> бълг. диал. [ингя и вар. с посочените значения.
• [Ингини. Домът и семейството на |ингя'|‘. Субстантивирано мн.ч. на прил. [ингин.
[ИНЧА
= Сестра на майка /42/; т\етка. Зват. ф. инч\е!, [инчо!.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. В някои местни говори в Ардинско. У Китанова 287 посочено само като
обръщение към леля, стринка [?].
П. Тур. уеп§е, диал. и т§е ‘съпруга на брат’ (вж. ТБР 628, ДТБ 88 и СДД II792) —>
бълг. диал. [инча, адаптирано с нает, -ча (както и м\айча в говори от Смолянско и
ч\инча ‘стрина, стринка’ в говори от Дедеагачко, Беломорска Тракия). Срвн. и
[ингя, инг\ейка и др.
ИЩ[ОВНИЦА
= Любима (мома, жена); либе. Зват. ф. ищ\овнице!.
Р. Диал. У Геров II 331 - ‘любовница’. У МладБТР 977 - ‘която някой ище,... люби
да я вземе за жена’. Ако се съди по разпространението на изходния диал. глаг.
|им/(а) (вж. БДАIII к. 303), ищ\овница трябва да е присъщо на говори в Родопите.
П. От диал. глаг. \ищ(а) ‘искам’, ‘желая’ или незасвидетелстван вар. *ищ[овам —>
прич.-прил. ищ\овен осн. ищов(н)~ + нает, -(н)ица —> същ. ищ[овница. Не е
засвидетелствано название за м.р. *ищовник. Диал. глаг. ищ(а) е приведен в РБЕ VI
952-953 по нар. пес.:... не е главен, не е женен, сега мисли да се глави..., да се
жени,... мисли теб да [ище, чийто текст също насочва към южнобългарски говори.
\ИЯ
= Сестра на съпруг /47/; зълва. Зват. ф. \и(й)о!.
Р. Диал. У Добрев 1995: 93 - за говори в Берковско, Ботевградско.
П. Според Добрев (пак там) - наследено от езика на „древните българи”. Посочва
успоредици от езици (диалекти) в Памир и Хиндокуш: угу, Ига, уа със значения
‘девер’, ‘сестра’ и/или ‘зълва’.
К
257

К\АДА
= Сестра <по-възрастна> /47; кака. Зват. ф. к\аде!, к\адо!.
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /477; зълва <по-възрастна>.
Р. Диал. Във някои местни говори във Велинградско. У ГеровДоп. 153, МладБТР
981 иБЕР II 129-‘кака’.
П. Тур. диал. каЛа ‘кака’ (СДД II 808, ДТБ 114) —> бълг. диал. к\ада ‘кака’ и ‘зълва
<по-възрастна>’.
КАД\ЕНГЯ
Вар.: кад\енгя, кад\енгье.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места).
П. Тур. касНп^а ‘съпруга на брат, снаха (от брат)’, ‘съпруга на брат на бащата’
(СДД II 809) —> бълг. диал. кад\енгя, кад\енгье. Срвн. и к|а0а, к\адя, кад\онга.
КАД\ОНГА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места).
П. Тур. касИп^а ‘съпруга на брат, снаха (от брат)’, ‘съпруга на брат на бащата’
(СДД II 809) —> бълг. диал. кад\онга. Срвн. и к\ада, к\адя, кад\енгя.
К\АДЯ
Вар.: к\адя, к\адье.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. к\адье!, к\адьо!.
Р. Диал. В някои местни говори в Момчилградско.
П. Тур. диал. ка(1е ‘тетка’, ‘леля’ и ‘снаха (от брат)’ (СДД II 809) —> бълг. диал.
к\адя, к\адье.
КА\ИН
= Брат на съпругата /38/; шурей. Зват. ф. ка\ине!.
Р. Диал. В някои местни говори в Разложко и Смолянско. Вж. к. 38.
П. Тур. кауш ‘девер’ и ‘шурей’ (ТБР 283) —> бълг. диал. ка\ин (и произв. ка\инча],
ка\инче\, ка\инчи\, ка\инчо]). Срвн. още тур. кауш а1а, кауш ЪаЪа ‘тъст’, ‘свекър’ и
кауткк ‘родство по сватовщина’ (ТБР пак там) и ‘женини роднини спрямо мъжа и
258

мъжови роднини спрямо жената’ (БЕР II 143 към ка\ина). Скок II 15 отбелязва кат
за ‘шурей’ в сръб. и хърв. диал. в Босна.
КА\ИНА
Вар.: ка\ина, к\айна.
= Сестра на съпруг /47/; зълва. Зват. ф. ка\ино!, к\айно!, к\айне!.
Р. Диал. В БЕР II 143 ка\ина ‘зълва - за говора на гр. Ябланица и гр. Кнежа (у
Иванова 226 — ‘обръщение към по-млада зълва’ по текст от нар. пес.: кал\ино,
кайно какина, защо ма бие байа ти?). В РБЕ VII 60 к\айна ‘зълва’.
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат.
Р. Диал. В РБЕ VII 60 к\айна ‘съпруга на брат по отношение на неговата сестра...’.
В ДТБ 116-117 ка\ина и к\айна със същото значение (у Иванова 226 - ‘обръщение
към по-възрастна снаха от брат’ по текст от нар. пес.: к\айнеле, м\оя к\айнеле, ти
немаш грижи за мене).
= Съпруга на брат на съпруг /837/; етьрва.
Р. Диал. В РБЕ (пак там) к\айна ‘етьрва’ (+ текст от нар. пес.: кайнеле, како
етърво, нагледувай ми къщата, наслушувай ми дечата). В ДТБ 116-117 ка\ина и
к\айна със същото значение.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ка|пн| с наст.-оконч. -а.
КА\ИНЛА
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>. Зват. ф. ка\инло!,
ка\инле!.
Р. Диал. В БЕР II 143 (към каина) - ‘по-голяма зълва’ - за говори в
Горнооряховско. В ДТБ 116 - ‘по-голяма зълва’.
П. Авторите на БЕР (пак там) допускат ка\инла да е съкратен вар. на тур. кауш аЬ1а
‘по-стара сестра, кака’ (вж. и ДТБ пак там). Възможно е обаче да е и
словообразувателна адаптация на ка\ина] по сходни названия за ж.р. като б^ула^,
л1ала2‘), м^изла^ и др.
КА\ИНЧА
= Брат на съпругата /38/; шурей. Зват. ф. ка\инче!, ка\инчо!.
Р. Диал. В говори в Родопите (Велинградско, Девинско, Кърджалийско), вътрешна
Тракия (Хасковско, Харманлийско) и Беломорска Тракия (Дедеагачко). Вж. к. 38.
259

П. От същ. ка|ннТ —> осн. каин- + нает, -ча, вероятно по аналогия е други термини
за родство за м.р. на -а, напр. в\уйча/вуйч\а, ч\ича/чич\а и др.
КА\ИНЧЕ
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (ка\инче!) ф. Член. ка\инчето
‘шуреят ми’.
Р. Диал. Сравнително компактен ареал в Родопите и Тракия (предимно южно от р.
Марица) от Пловдивско-Смолянско до Тополовградско-Ивайловградско-
Крумовградско на изток и в източните дялове на Беломорска Тракия
(Гюмюрджинско, Дедеагачко, Кешанско). Вж. к. 38. В БЕР II 143 (към ка\ина)
ка\инче и ка\инчо ‘шурей’ - за говори в Тракия (вкл. Беломорието) и Родопите.
П. Вероятно начална гал.-умал. зват. ф. на ка|ннТ с нает, -че или от ка\инча],
придобила и нарицателна функция. Срвн. обаче и тур. диал. каутде ‘по-млад
девер’, ‘по-млад шурей’ (вж. ТБР 283, ДТБ 116) може би като обратна заемка от
български [?].
• Ка\инчеви. Домът и семейството на ка\инче]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ка\инчев. Срвн. и ка\инчови.
КА\ИНЧЕВИЦА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. ка\инчевице!.
Р. Диал. Спорадично в Разложко, Велинградско, Маданско и на североизток в
Преславско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ка\инча], ка\инче] и съчет. ка\инчева
жена (булка, невяста) с нает. -ица. Срвн. и ка\инчовица.
КА\ИНЧИ
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (ка\инчи!) ф.
Р. Диал. Наред с ка\инчо] спорадично в Добруджа (Силистренско) и вътрешна
Тракия (Карнобатско, Харманлийско). Вж. к. 38.
П. Най-вероятно гал.-умал. вар. на ка\инча], ка\инче], възникнал в и по детска реч
като зват. ф.,придобила и неутрална нарицателна функция.
КА\ИНЧО
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (ка\инчо!) ф. Член. ка\инчото
‘шуреят ми’.
260

Р. Диал. Обширен ареал, който обхваща говори на източните дялове на Дунавската
равнина и Добруджа и южно от Стара планина - говори в Поморийско-
Карнобатско-Бургаско и Тополовградско-Свиленградско (вж. Сакар 383).
Спорадично и в Западните Родопи (Девинско). Вж. к. 38. В БЕРII 143 (към ка\ина)
ка\инче, ка\инчо ‘шурей’ - за говори в Тракия (вкл. Беломорието) и Родопите.
П. От същ. ка^ин^ —> ка\инчо с нает, -чо като начална зват. ф., придобила и
нарицателна функция. Срвн. и ка\инча, ка\инче.
• Ка\инчови. Домът и семейството на ка\инчо]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ка\инчов. Срвн. и ка\инчеви.
КА\ИНЧОВИЦА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка.
Р. Диал. Вж. ка\инчо.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ка\инчо] и съчет. ка\инчова жена (булка,
невяста) с нает. -ица. Срвн. и ка\инчевица.
КАЙН\А
= Майка на съпруг /27/; свекърва. Зват. ф. кайн\а!, к\айно!.
Р. Диал. В някои родопски говори (Ардинско, Кърджалийско).
П. Тур. каупапа (вер. от каутапа) ‘тъща’, ‘свекърва’ (ТБР 283-284) —> бълг. диал.
кайн\а със съкр. осн. кайн- + оконч. -а поради съвпадане на изходната форма
*кайнана с родопската член. ф. кайн\ана спрямо кайн\а. Срвн. същото явление и
при калм\а] спрямо калим\ана\.
К\АКА
= Сестра <по-възрастна> /4+/ > кака ми. Зват. ф. к\ако!, к\аке!.
- Дъщеря <по-възрастна> на брат или сестра на баща /631+~641+/ или на майка
/632+~642+/; братовчедка <по-възрастна>.
Р. Книж., разг., диал. Повсеместно в българското езиково землище на изток от
линията Белоградчик - Годеч - Брезник - Сандански - Кукуш - Солун. Вж. к. 4+. У
Геров И 336, МладБТР 985, в БТР 273, РСБКЕ I 573, РБЕ VII 67 и у РадБТР 266 -
‘по-голяма (по-стара, по-възрастна) сестра (в семейството)’. У ДечТР 241 - ‘по¬
стара сестра’, ‘по-стара сродница’. В СТРБЕ 281 - ‘по-голяма сестра’ и ‘по-голяма
братовчедка’.
261

= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>.
Р. Диал. В БЕР II 149 - ‘по-възрастна зълва’ - за говора на банатските българи
(Румъния).
= Сестра <по-възрастна> на съпругата /48+/; балдъза.
Р. Разг., диал. Мозаично в различни говорни области в Дунавската равнина
(предимно източно от Белоградчишко-Монтанско), Добруджа, Западна България
(предимно източно от Годечко-Брезнишко), Средногорието и вътрешна Тракия
(предимно северно от р. Марица).
= Съпруга на брат <по-възрастни> /83+/; снаха от брат <по-възрастни>.
Р. Разг., диал. Мозаично в западни и среднобългарски говорни области, на изток
приблизително до линията Никопол - Ловеч - Габрово - Стара Загора - Харманли
- Свиленград.
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпруг /837+/; етьрва <по-възрастна>.
Р. Разг., диал. Мозаично в западни и среднобългарски говорни области, на изток
приблизително до линията Свищов - Казанлък - Чирпан и на юг по р. Марица до
Тополовградско-Свиленградско.
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпругата/83 8+/; шуренайка <по-възрастна>.
Р. Разг., диал. Спорадично в различни говорни области в Северна и Южна
България.
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. Спорадично в някои говори от Северозападна България (Врачанско,
Оряховско).
П. В и по детска реч (в БЕР II149: „бълболна дума от детския говор...”) чрез
повторение на сричковата съгласна, както при баба, мама и т.н. В слав. ез. сходна
форма предлага само пол. ез. с диал. как за ‘дядо’ (вж. Трубачев 71). Според Добрев
1995: 94 кака е наследено от езика на „древните българи”, за което свидетелстват
названия за ‘по-голяма сестра’ като кака, какгк в езици респ. диалекти в Памир и
Хиндукуш. В бълг. ез. думата к\ака е разширила значението си до ‘по-възрастна
сродница’ и ‘по-възрастна жена’ въобще (вж. БТР 273 и РБЕ VII67). Срвн. и д]ада,
д'[едя, д]ода.
От к[ака са образувани и множество гал.-умал. названия: к\аке - вер. начална зват.
262

ф. к\аке!, придобила и нарицателна функция (РБЕ VII 71); к\акенце (к\акенце!) (РБЕ
пак там); к\акинка (к\акинко!) (РБЕ пак там); к\акица (к\акице!) (МладБТР 985, РБЕ
пак там, БЕР II 149); к\акичка (к\акичко!) (МладБТР 985, РБЕ пак там).
• К\акини. Домът и семейството на к|ака|. Субстантивирано мн.ч. на прил. к\акин.
В БТР и РБЕ (пак там) - ‘домът и семейството на кака’.
КАЛ\ЕК
= Съпруг на дъщеря /76/; зет от дъщеря. Зват. ф. кал\еко!.
Р. Диал. У Трубачев 128-131 - ‘(приведен) зет’ - за говори в Източна Тракия. В
БЕР II 163 и кол\ек [?] за говори в Солунско.
П. Гръц. прил. ка/.дс ‘хубав’ —> бълг. диал. кал\ека\, кал\еко\ и кал\ек ‘зет’,
‘приведен зет’ като нарицателен вар. на зват. ф. кал\еко!.
КАЛ\ЕКА
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин. Зват. ф. кал\еко!.
Р. Диал. В някои местни говори в Ихтиманско. Вж. к. 741-742.Б.
П. Гръц. прил. колос —> бълг. диал. кол|ек'[', кол|ек'[‘, кал|еко| и кал\ека с наст,-
оконч. -а, както при други термини за родство като стр\ика спрямо стр\ико, ч\ича
спрямо ч\ичо и др.
КАЛ\ЕКО
Вар.: кал\еко, калеку.
= Съпруг на сестра и/или на по-възрастна сестра /74~74+/; зет от сестра. Нариц. и
зват. (кал\еко!) ф.
Р. Диал. На югозапад в Пиринска и Беломорска Македония (Гоцеделчевско,
Валовищко, Сярско) и на югоизток (наред със зеги|) в Айтоско-Бургаско-Средецко,
в Странджа (Царевско, Малкотърновско) и Източна Тракия (Лозенградско,
Бунархисарско, Визенско, Люлебургаско). Вж. к. 74+~747+. В БЕР II 163 - ‘зет
спрямо по-малките сестри и братя на невестата’ - за говори в Странджа. У Геров II
338 с пояснение: „понейде така казват на зетя братята и сестрите на булката му”. У
МладБТР 988 - ‘зет на сестра’ с пояснение: „понегде братя и сестри на жената
наричат кал\еко нейния мъж”. В РБЕ VII 90 - само по текст от нар. пес.: йой бре
сирак Георги,... мой мил кал\еко, халал ти сторвам гюзелим Янка.
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин.
263

= Съпруг на сестра на майка /742/; тет\ин.
Р. Диал. В южнобългарски говорни области. От запад и север ареалът (сравнително
компактен) се очертава по линията Петрич (източно от р. Струма) - Велинград -
Пазарджик - Карлово - Казанлък - Чирпан - Свиленград - Средец (вж. и Сакар
382). На юг включва и български говори в Беломорска Македония (Демирхисарско)
и Беломорска Тракия (Сярско, Драмско, Ксантийско, Гюмюрджинско, Дедеагачко).
Вж. к. 741-742.Б. От преселници-тракийци (от Беломорието) кал\еко е
разпространено спорадично и на североизток в Поповско, Варненско и Добричко. В
БЕР (пак там) - ‘л|елин съпруг’ - за говори във вътрешна Тракия, Родопите,
Странджа, Беломорска Тракия. У Филипова-Байрова 97 - ‘съпруг на леля’ - за
говори в Бургаско и Беломорска Тракия (Драмско, Дедеагачко, Чорленско). У
Геров (пак там) - с пояснение: „така казват на мъжа на майчина сестра, на мъжа на
леля по майка”. У МладБТР (пак там) - ‘мъж на майчина сестра или тетка’. В БТР
273 - ‘съпруг на тетка или леля’. В РСБКЕ I 576 и РБЕ VII90 - ‘мъж на майчина
или бащина сестра’. В РРДД 186 - ‘съпруг на леля, на тетка’.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг П41+/\ съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. В южнобългарски говорни области. Ареалът е разположен източно от р.
Места, северната му граница върви приблизително по р. Марица и продължава на
изток до Елховско-Средецко. Вж. к. 74+~747+.
П. Гръц. прил. ко1д^ ‘хубав’ —> бълг. диал.	кал\ека и кал\еко с различни
значения за мъже сродници. Кал\еко е възникнало вероятно като начална зват. ф.,
придобила и нарицателна функция (вж. Филипова-Байрова 97, БЕР II 163).
КАЛИМ\АН
КАЛИМ\АНИН
Вар.: калим\ан (кальм\ан, калм\ан), калим\анин (кальм\анин, калм\анин).
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум.
Зват. ф. калим\ане!, калим\анино!. Член. калим\ан(ът), калим\анин(ът) ‘кумът ми’.
Р. Диал. В някои тракийски говори в Пловдивско (калм\анин), Чирпанско,
Хасковско (калим\ан, калъм\ан). Вж. к. 9.
П. От същ. калим\ана^ —> обособена осн. калиман—► същ. калим\ан или
калим\анин като паралелно образувание за м.р., изведено от калим\ана'\, чрез
264

обособяване на основата или с адаптираща нает, -ин (ервн. напр. ерг|еи и ерг\енин).
Вж. калит\ар и калит\ат.
•	Калим\анови. Домът и семейството на калим\ан(ин)‘\. Субстантивирано мн.ч. на
прил. калим\анов.
КАЛИМ\АНА
Вар.: калим\ана (кальм\ана, калм\ана).
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. кал(и)м\ано!. Член. калим\аната ‘кумата ми’.
Р. Диал. Обширен южнобългарски ареал, който включва говори от Вардарска и
Пиринска Македония, Родопите, вътрешна Тракия, Странджа и Беломорска Тракия.
На запад и север границата на ареала е разположена по линията Струмица -
Благоевград - Карлово - Казанлък - Ямбол - Бургас. У Филипова-Байрова 98
калим\ана, калъм\ана ‘кръстница’ - за говори в Пловдивско, Бургаско, Родопите и
Странджа. В БЕР II168 калим\ана, калъм\ана ‘кума, кръстница’ - за говори в
Пловдивско, Първомайско, Асеновградско, Смолянско, Ксантийско,
Гюмюрджинско, Дедеагачко и Странджа. В РБГ 134 - ‘кума’ за говори в Сярско и
Драмско (Беломорска Тракия). Вж. к. 89. У Геров II 339, МладБТР 989 -
‘кръстница’. В РБЕ VII 98 - ‘кръстница, кума’. У Иванова 67 - ‘жената на кума’.
П. Гръц. диал. какгщауа, букв. ‘добра майка’ —► бълг. диал. калим\ана и вар. Срвн.
и кал(и)т\ат(а) и калман\я.
•	Калим\анини. Домът и семейството на калим\ана\. Субстантивирано мн.ч. на
прил. калим\анин.
КАЛИМ\АНКА
Вар.: калим\анка (кальм\анка, калм\анка), калам\анка.
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума, кр\ъстница. Зват. ф. калим\анке!. Член. калим\анката ‘кумата ми’.
Р. Диал. Мозаично разпространение в ареала на калим\ана]. У Филипова-Байрова
98 калам\анка ‘кръстница’. У Геров II 339 и в РБЕ VII 98 - умал. от калим\ана.
= Дъщеря на кум и кума /6.9+89/
Р. Диал. Предимно в местни говори в Хасковско.
265

П. От същ. калим\ана\ —> осн. калиман- + нает, -ка —> същ. калим\анка като
начален гал.-умал. вар., придобил и неутрална нарицателна функция.
• Калим\анкини. Домът и семейството на калим\анка]. Субстантивирано мн.ч. на
прил. калим\анкин.
КАЛИМ\АНЧЕ
Вар.: калим\анче, кальм\анче.
= Дете на кум и кума /5-6.9+89/; кумче. Нариц. и зват. (калим\анче!) ф. Член.
калим\анчето ‘кумчето ми’.
Р. Диал. Спорадично (често наред с калъм\анино дете) в местни говори в Пещерско
и Сярско (Беломорска Македония).
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо калим\ана] с нает. -че.
КАЛИМ\АТ
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Зват. ф. [?].
Член. калим\ат(ът) ‘кумът ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Пловдивско. Вж. к. 9.
П. Смесена (хибридна) форма от калим\ан(ин)] и калит\ат(а)].
КАЛ\ИНА
Вар.: кал\ина, к\ъльна, к\ълна.
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. кал\ино!, к\ълно!,
к\ълне!.
Р. Диал. Обширен ареал, който обхваща говорни области в Дунавската равнина и
Добруджа, Стара планина, Средногорието и Подбалканските полета и вътрешна
Тракия. Южната граница на ареала е разположена приблизително по линията
Берковица - Елин Пелин - Пазарджик - Първомай - Елхово - Бургас. Вж. к. 47“.А.
Съкратените вар. к\ълна, к\ъльна са присъщи предимно на старопланински и
мизийски говори на североизток и на тракийски (рупски) говори на югоизток. Те не
се срещат западно от линията Русе - Велико Търново - Стара Загора - Първомай.
Като означение на по-възрастна зълва /47+/ кал\ина е засвидетелствано мозаично
предимно в западните и средните дялове на Дунавската равнина. Колебания в
значението на термина по признак ‘възраст’ се дължат както на възрастовите
различия между „говорещото лице” (т.е. „съпругата на брат”) и „сестрите на
266

съпруга”, така и поради възрастовата йерархия между „сестрите на съпруга”,
когато те са повече от една. Тя е отразена в серия от названия (някои по произход
фитоними) като: кал\ина, мал\ина, \ябълка, д\унка и др. (вж. за това у Геров II 159,
МладБТР 820 към зълва, Гълъбов 472-482 и Иванова 111). В БЕР II 169-170 - ‘по-
малка зълва, която снахата е заварила мома’ - за говори в Пирдопско, Севлиевско,
Силистренско и ‘зълва, всяка жена, мъжова роднина’ - за говори в Средногорието,
Карловско, Казанлъшко, Пещерско. У Геров II 339 - с пояснения: „така казва булка
на мъжевите си сестри, които е заварила моми”, „така нарича жена роднините на
мъжа си, които е заварила девойки”, „така наричат понейде само по-голямата
зълва, още мома, когато се оженил брат |и”. У МладБТР 989-990 - ‘неоженена
зълва, сестра на мъжа’, ‘само по-голямата зълва, която е мома, кога се ж|ени брат
|и’ и ‘девойки, неоженени роднини на мъжа’. В БТР 274 - ‘по-млада от мъжа зълва,
която снахата е заварила в семейството мома’. В РРДД 186 - ‘зълва, по-млада
сестра на съпруга’. В РБЕ VII 98 - „роднинско название на по-малка, неомъжена
сестра на съпруг по отношение на жена му” (+ текст от нар. пес.: седи Калино, не
оди, че сме та скоро годиле,... да шием тънки дарове... на зълви и на свекърва, на
кал\ини и на девере). В РСБКЕI 576 - ‘название и обръщение [?] към зълва по-
млада на мъжа’. В СТРБЕ 283 - „название на по-голяма сестра или братовчедка на
мъж по отношение на съпругата му”.
= Обредно лице (неомъжена сестра или братовчедка на младоженеца) с определени
функции по време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. У Иванова 71 и сл. - за говори в Казанлъшко, Пловдивско и сред т.нар.
„загорци” в Странджа.
П. Метафорично развито от кал\ина ‘раст. Раеоша оГйсшайз, божур’ или ‘раст.
БогЬик аисирапа, офика’ или ‘раст. Уюигпшп ори1из, картоп’ (вж. БЕР пак там и
срвн. с мал\ина, \ябълка, д|унка и др.). Според Гълъбов (пак там) от тюрк. респ.
прабълг. кай(\ьг)н, осм. каут ‘девер, шурей’ (вж. бълг. диал. ка\ин, ка\инча и под.),
каута1а ‘свекър, тъст’, кау(1)папа ‘тъща, свекърва’ (ТБР 284), бълг. диал. кайн\а
‘свекърва’ и т.н. —> бълг. диал. кал\ина ‘зълва по-млада, по-възрастна’. Всъщност
едната версия не изключва другата. Напълно възможно е един прабълг. термин за
родство кай\ъ!н/кай\ън —► кай\ин да е бил преосмислен и приравнен по форма (по
267

народна етимология) към фитоними като кал\ина], мал\ина], така че към зълва да
се обособят и специални (суплетивни) термини за ‘сестра на съпруга, по-млада/по-
възрастна’). Значението ‘обредно лице на сватбата’ също така е било пренесено от
з^ълва^ към кал]ина.
На тази основа е възникнало навярно и названието кал]иница за ‘обредно лице на
обичая )Еньова б[уля (б)улка, невеста) (24 юни)’, чиято функция могат да поемат
само млади неомъжени жени (моми, девойки). У Геров II 330 - с пояснение: „мома,
която вади пръстените из медника, кога ги пеят на Енев ден” (вж. също МладБТР
990 и РБЕ VII 98).
•	Кал\инини. Домът и семейството на кал\ина]. Субстантивирано мн.ч. прил.
кал\инин.
КАЛ\ИНКА
Вар.: кал\инка, кал\инкя.
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. кал\инке!.
= Сестра <по-възрастна> на съпруг/47+/; зълва <по-възрастна>.
Р. Диал. Спорадично в ареала на кал\ина\, предимно в западната му половина.
Вариантът кал\инкя е засвидетелстван западно от долното течение на р. Искър, а на
юг от Стара планина - в Елинпелинско-Ихтиманско-Пазарджишко (вж. БДА-ОТ к.
Ф107). У Геров II 339 умал. от калина. У МладБТР 990 (към кал\иница) - ‘неженена
зълва, калина’. В РБЕ VII 99 умал. от кал\ина по нар. пес.: отзади върви стар
татарин, два коня води, три робе носи, една кал\инка, друга мал\инка, а трета им
е мила снашица.
П. От същ. колцина'!' —> осн. калин- + нает, -ка, като начален гал.-умал. вар.,
придобил и неутрална нарицателна функция.
•	Кал\инкини. Домът и семейството на кал\инка\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
кал\инкин.
КАЛИТ\АР
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Зват. ф. [?].
Член. калит\ар(ът) ‘кумът ми’.
Р. Диал. В някои български говори в Гевгелийско (Вардарска Македония). Вж. к. 9.
268

П. Гръц. диал. каЛг/ татта (вж. калиш\аш, калит\ата) —> обособена осн. калиш- +
адаптираща нает, -ар —> същ. калит\ар. Срвн. и калит\ат.
КАЛИ7]АТ
КАЛИТ\АТИН
Вар.: калит\ат (кальт\ат, калт\ат), калит\атин (кальт\атин, калт\атин).
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум.
Зват. ф. калит\ате!, калит\ато!, калт\атине!. Член. калит\ат(ът),
калит\атин(ът) ‘кумът ми’.
Р. Диал. Спорадично в говори предимно южно от р. Марица - Пловдивско,
Асеновградско, Хасковско, Свиленградско и в Беломорска Тракия (Ксантийско). В
някои български говори в Гевгелийско (Вардарска Македония) е засвидетелстван
вар. калит\атин. Вж. к. 9.
П. Гръц. диал. ка/.г) тапа, букв. ‘добър баща’ —> бълг. диал. калит\ат (и вар.) за
‘кум, кръстник’ като адаптиран вар. на калит\ата\, „схващано” (по народна
етимология) като член. ф. Срвн. и калит\ар и калим\анин.
КАЛИТ\АТА
Вар.: калит\ата, кальт\ата, калт\ата, калт\ята.
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Зват. ф.
калит\ате!, калит\ато!. Член. калит\атата ‘кумът ми’.
Р. Диал. Обширен южнобългарски ареал, който обхваща говори във Вардарска,
Пиринска и Беломорска Македония, Родопите, вътрешна Тракия, Странджа и
Беломорска Тракия. Северната му граница е разположена приблизително по
линията Гевгели - Благоевград - Велинград - Пазарджик - Чирпан - Свиленград -
Одрин - Лозенград - Бургас (кутр\и са ти кальм\ана и калт\ата - Смолянско; на
калт\ата и калм\ана пъть ни съ прис\ица - Първомайско; утъ\уват да кал\есат
калт\ата, поб\ащима, з\ълвини, д\еверьуви - Ивайловградско; калт\ата Т\одор
беше вис\ок, в\есел, приказл\иф - Хасковско; кальт\атата ми беше на госте
- Петричко; калт\ятами беше й\оште жиф - Разложко и т.н.). Вж. к. 9. У
Филипова-Байрова 98 калът\ата - за говори в Родопите и Хасковско. В БЕРII170
калит\ата, кал(ь)т\ата - за говори по р. Вардар, в Родопите, Първомайско-
Хасковско и Гюмюрджинско (Беломорска Тракия). У Иванова 67 калит\ата,
269

калт\ата - „главно в южните български земи”. В РБГ 134 кал ’т\атъ ‘кум’ - за
говори от Сярско и Драмско (Беломорска Тракия). У МладБТР 991 калт\ата
‘кръстник, кум’. В РБЕ VII 99, 107 калит\ата, капт\ата ‘кръстник, кум’.
П. Гръц. диал. каАг/ тапа, букв. ‘добър баща’ —> бълг. диал. калит\ата (и вар.) за
‘кум’. Авторите на БЕР (пак там) отбелязват и друга възможна версия: от гръц.
каХг] ‘добър, хубав’ и бълг. т\ата/т\ато ‘баща’ като паралелно образувание за м.р.
спрямо калим\ана]. Срвн. и калит\ат, калит\ате, калит\ато.
КАЛИТ[АТЕ
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Нариц. и
зват. (калит\ате!) ф.
Р. Диал. У Геров II 340 - ‘кръстник’. У МладБТР 990 - ‘кръстник, кум’.
П. Начална зват. ф. от капит\ат, калит\ата], придобила и нарицателна функция.
Срвн. и калит\ато.
КАЛИТ\АТКА
Вар.: калит\атка, кальт\атка, калт\атка, калт\ятка.
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. калит\атке!. Член. калит\атката ‘кумата ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в южната част на Бургаско (калът\атка,
калт\атка) и в Малкотьрновско (калт\ятка). Вж. к. 89.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо калит\ат], калит\ата'\ от осн. калитат-
/кальтат- или вар. калтят- + нает. -ка.
КАЛИТ\АТО
Вар.: калит\ато, калт\ато, калт\ято.
~ Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Нариц. и
зват. (калит\ато!) ф. Член. калит\атото ‘кумът ми’.
Р. Диал. Спорадично в Гоцеделчевско, Пазарджишко, Асеновградско и в
Беломорска Македония (гр. Кукуш). Вж. к. 9. У ГеровДоп. 154 - ‘кум, кръстник’. В
РБЕ VII 107 калт\ято ‘кръстник, кум’, мн.ч. калт\ятоее.
П. Начална зват. ф. от калипДат], калит\ата\, придобила и нарицателна функция.
Срвн. и калит\ате.
270

•	Калит\атови. Домът и семейството на калит\ат], калит\ата], калипДате],
калит\ато\. Субстантивирано мн.ч. на прил. калит\атов.
КАЛИ7]АТ0ВЕ
Вар.: калит\атове (калт\атове), калт\ятове, кальт\атве
= Обредни лица (съпруг и съпруга) - брачни свидетели и настойници на
младоженци /9+89/; кумове. Член. калит\атовете,калит\атовето ‘кумовете ми’.
Р. Диал. Вж. калит\ат, калит\ата, калит\атка.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
•	• Калит\атови. Домът и семейството на калит\ат] и калинката] (напр. у
калит\атови, с калит\атови). Субстантивирано мн.ч. на прил. калит\атов.
КАЛМ\А
Вар.: калм\а, кальм\а, кайм\а.
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Нариц. и зват. (калм\а!) ф. Член. калм\ата ‘кумата ми’.
Р. Диал. В някои родопски говори (Асеновградско, Смолянско). Вж. к. 89.
П. От същ. калим\ана] —> обособена осн. калм- (кальм-, кайм-) + наст.-оконч. -а.
Съкращаването (декомпозирането) на основата проличава и в член. ф. като:
калм\ата вм. калм\аната, кайм\ана вм. кайм\анана (кайм\ана н\осегие д\арувене) и
т.н. За особености при членуване на имената в родопските говори вж. СтойковБД
127-128,231-232.
КАЛМАН\Я
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. калм\аньо!. Член. калман\ята ‘кумата ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Старозагорско. Вж. к. 89.
П. Гръц. диал. каАгщта, букв. ‘добра майка’ (вж. калим\ана) —> бълг. диал.
калман\я с осн. калмань- и наст.-оконч. -а.
КАЛТ\АНКА
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. калт\анке!. Член. калт\анката ‘кумата ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в южната част на Старозагорско. Вж. к. 89.
271

П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо калит\ат], калит\ата] от обособена
осн. калт- + съчл. нает, -ан-ка. Срвн. и калит\атка.
КАЛТ\АТЛЕ
= Син на кум и кума /5.9+89/; кумче. Нариц. и зват. (калт\атле!) ф. Член.
калт\атлето ‘кумчето ми’.
Р. Диал. Вж. калит\ат, калит\ата.
П. Паралелно гал.-умал. образувание за ср.р. спрямо калит\ат], калит\ата] с
нает. -ле.
КАПУДЖ\ИИ
= Семейна двойка обредни лица, които напътстват младоженците преди първата им
брачна нощ.
Р. Диал. У Иванова 73 - за говори в Добруджа с пояснение: „В Добруджа е
известна семейната двойка на капуджиите, чията основна задача е само
свождането на младоженците” (вж. и Добруджа 275).
П. Тур. кариа ‘вратар’ (ДТБ 125, ТБР 272) —» бълг. диал. капудж\ии с посоченото
значение.
КАРАМФ\ИЛА
= Сестра <по-млада> на съпруг/477; зълва <по~млада>. Зват. ф. карамф\ило!.
Р. Диал. В някои местни говори в Кулско, Белоградчишко.
П. Метафорично развито от карамфил ‘раст. ШаЩйия’ —> диал. карамф\ила (с
наст.-оконч. -а, подобно на кал\ина], мал\ина\ и др.).
КАРАМФ\ИЛКА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. карамф\илке!.
Р. Диал. В някои местни говори във Видинско, Ломско.
П. От същ. карамф\ила\ —» осн. карамфил- + нает, -ка, като начална гал.-умал. ф.,
придобила и неутрална нарицателна функция.
КАС\ЪРКА
= Жена (съпруга) (безплодна, бездетна> /8*/; \яловица.
Р. Диал. В български говори от Странджа (вж. Странджа 259) и Източна Тракия
(Чаталджанско). В БЕР II 265 (към кас\ър) - ‘безплодна жена’ - за говори (вероятно
преселнически) в Беленско, Шуменско, Варненско. У ГеровДоп. 158 кас\ърки мн.ч.
272

‘щирици жени’. У МладБТР 1007 - ‘яловица’, ‘щирица жена’. В РБЕ VII 268 -
‘жена, която е безплодна, бездетна’.
П. Тур. прил. кшг ‘безплоден, ялов’ (ТБР 301, ДТБ 164) —» бълг. диал. прил.
кас\ър/къс\ър със същото значение и произв. същ. кас\ърка с нает. -ка.
КАТАЛ]ЕТКА
= Жена (съпруга), която ражда всяка година /8*/.
Р. Диал. Характерно за западни и югозападни говори. У МладБТР 1007 и в РБЕ VII
271 - със същото значение.
П. Сложна дума, образувана от неизм. прил. к\ата ‘всеки, всяка, всяко’ (< гръц.
ката, вж. Филипова-Байрова 102 и БЕР II 266) и осн. на същ. лято/лето (< етбълг.
л-ьто ‘година’, СтбР I 817-818) + нает. -ка. Срвн. и каталетк\ина.
КАТАЛЕТК\ИНА
Вар.: каталетк\ина, каталетк\иня, катил\еткина, катал\еткиня.
= Жена (съпруга), която ражда всяка година /8*/.
Р. Диал. Характерно за западни и югозападни говори. В БЕР II 266 и III 590-592
катил\еткина - за говора на гр. Бобошево. У МладБТР 1007 и в РБЕ VII 271
каталетк\иня, в РРДД 196 каталетк\ина със същото значение.
П. Сложна дума, образувана от неизм. прил. к\ата и осн. на същ. лято/лето + нает.
-кина/-киня. Срвн. и катал\етка.
КАЧАРМ\А
Вар.: качарм\а, качарм\ъ.
= Дете <нежелано, неочаквано) /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско качарм\ъ ‘неискано дете на
родители’ (вж. Пир. край 635).
П. Свързано е най-вероятно с тур. кадггта < глаг. каергтак ‘изпущам, изтървавам’,
‘пропущам’, ‘контрабандирам’ (вж. ТБР 626, ДТБ 135) —» бълг. диал. качарм\а
‘изпущане, изтърваване на добитък’ (вж. БЕР II 290) —> диал. качарм\а/качарм\ъ с
посоченото преносно значение.
К\ЕЖО
= Дете (момче) <до кръщаването му> 15*1.
Р. Диал. В български говори във Вардарска Македония (Дебърско, Кумановско). В
273

БЕРII 316 - ‘защитно име на некръстено още дете’.
П. Свързано е с неясно по произход диал. прил. кеж/к\ежав/к\ежлав ‘слаб,
мършав’, ‘кекав’, ‘недоразвит’ (вж. ГеровДоп. 161, МладБТР 1015, БТР 289, РБЕ
VII 344). Срвн. и сръб. и хърв. к\ежа ‘обръщение към малко момиченце’ и к\езо
‘обръщение към момченце’ (БЕР пак там).
К\ЕНДА
Вар.: к\енда, к\ена.
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 161 - ‘още некръстено женско дете’ и в БЕР II326-327 -
‘некръстено дете от женски пол’ - за говора на гр. Велес (Вардарска Македония). У
МладБТР 1016 - ‘некръстено женско дете’.
П. Според авторите на БЕР (пак там) от диал. к\ена ‘женско бебе’, свързано и със
сръб. и хърв. Ь\ена/сепа и алб. депе ‘кучка’. Срвн. и к\ендо.
К\ЕНДО
= Дете (момче) <до кръщаването му> 15*1.
Р. Диал. У Трубачев 42 за български говори в Солунско (Беломорска Македония).
П. Трубачев (пак там) го разглежда като вар. на стбълг./стслав. чадо и като пример
за „използване на фонетични варианти за семантична диференциация”. Срвн. и
к\енда.
К\ЕРА
= Лице от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря. Зват. ф. к\еро!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 161, МладБТР 1017 и РБЕ VII 359 - ‘дъщеря’.
П. Според авторите на БЕР II 332 от сръб. и хърв. Ъера/сега ‘дъщеря’ —> бълг. диал.
к\ера със същото значение. Южнославянските вар. Ьера/сега, к\ера съответстват и
на сходни форми в западни славянски езици - пол. сдга, чеш. с1сега. Вж. и к\ерка.
КЕР\А
= Сестра на съпруг /47/; зълва. Зват. ф. к\еро!.
Р. Диал. В БЕР II333 - за говора на гр. Петрич.
П. Гръц. кера ‘стрина’ (ГБР 278) —> бълг. диал. кер\а ‘зълва’. Срвн. и кер\аца.
КЕР\АЦА
Вар.: кер\аца, кир\аца.
274

= Сестра на съпруг /47/; зълва. Зват. ф. кер\ацо!.
Р. Диал. В някои местни говори в Свиленградско (вж. и Сакар 383), Елховско.
П. Гръц. кератоа, коратоа ‘градска мома’, ‘господарка’ —> бълг. диал. кер\аца,
кир\аца ‘господарка’, ‘гражданка’ и ‘зълва’ (вж. БЕР II 334, РБЕ VII 361).
К\ЕРКА
= Лице от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря. Зват. ф. к\ерко!. Член.
к\ерката ‘дъщеря ми’.
Р. Диал. Обширен ареал във Вардарска, Пиринска (Петричко-Санданско-
Гоцеделчевско), Беломорска Тракия (Сярско, Драмско, вж. РБГ 351). Вж. к. 6. В
БЕР II 337 и за говори в Радомирско [?], Кюстендилско [?] и Асеновградско [?]. У
Геров II 362, МладБТР 1017, РРДД 202 и РБЕ VII 367 ‘дъщеря’ (+ текст от нар.
пес.:... три пъти жена да близни, три пъти по три момчета, станали девет
момчета и една керка', моме пойде дома плачеещи, го пречеквит негоата майка:
камо ми ти, керко, двете стомни водени?).
П. Заедно с дъщ\ерка], щ\ерка], шч\ерка] и ч^ерка^ образува една
словообразувателна група с нает, -ка с ареал в западни дялове на българското
езиково землище. Източник са праслав. *дъкН, етбълг. дъшти, род. пад. дъштсрс,
бълг. дъщеря]. Срвн. и различни слав. названия от същите праформи: сръб. и хърв.
йерка/сегка и кйи/кИ, пол. едгка, рус. дочъ, дочка, чеш. дсега и т.н.
• К\еркини. Домът и семейството на к\ерка]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
к\еркин.
КЕРКЕН\ИКА
= Дъщеря <н|е р|одна, доведена или заварена> /6*/.
Р. Диал. В български говори от източните дялове на Вардарска (Радовишко,
Струмишко) и Беломорска Македония (Дойранско).
П. От същ. к\ерка] —► осн. керк- + съчл. нает, -ен-ика. Срвн. и шчеркен\ика,
щеркен\ика.
К\ИТИЦА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. к\итице!.
Р. Диал. В някои местни говори във Видинско.
275

П. От същ. к\итка —> осн. кит- + нает, -ица, като гал.-умал. название. Срвн. и
д\уница, хубав\ица.
КОДЖ\А-АМ\ УДЖА
= Брат <по-възрастен> на баща /31+/; чичо <по-възрастен>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Ардинско.
П. Сложна дума, съставена от неизм. прил. кодж\а ‘голям’ (< тур. коса ‘доста
голям’ ДТБ 148 и ‘възрастен, стар’ ТБР 305) и същ. ам\уджа ‘чичо’ (< тур. атиса
‘чичо’, ‘вуйчо’ ТБР 17, РРДД 17, ДТБ 9). Срвн. и стар\ио, ст\арко.
КОДЖ\А-АН\А
= Майка на баща /21 / или на майка /22/; баба.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Кърджалийско.
П. Сложна дума, съставена от неизм. прил. кодж\а ‘голям’ (< тур. коса ‘доста
голям’ ДТБ 148 и ‘възрастен, стар’ ТБР 305) и същ. ан\а ‘майка’ (< тур. апа ‘майка’
ТБР 18, ДТБ 9). Срвн. и бълг. стар\ата, ст\арка.
КОДЖ\А-БУБ\А
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Кърджалийско.
П. Сложна дума, съставена от неизм. прил. кодж\а ‘голям’ (< тур. коса ‘доста
голям’ ДТБ 148 и ‘възрастен, стар’ ТБР 305) и същ. боб\а/буб\а] ‘баща’ и ‘дядо’ (<
тур. ЪаЪа ‘баща, татко’ ТБР 36, ДТБ 18).
КОЗ\ЕЛ
- Обредно лице (по-възрастен брат на младоженеца) с определени функции по
време на сватбата.
Р. Диал. У Иванова 73 - за говори в Странджа със следното пояснение: „Тук... е
известно и обредно лице козел, което има задължението да носи обувките на
булката и сватбения червен петел. Обикновено козел става по-голям брат на
младоженеца, който също е длъжен непрестанно да играе пред сватбарите и първи
да влезе в дома на булката”.
П. От същ. коз\ел ‘мъжка коза’ (БТР 301), ‘мъжка коза’, ‘пръч’ (РБЕ VII 581) —> .
диал. коз\ел с прен. значение за обредно лице.
276

КОЛТ\УК
= Обредно лице (помощник на кума) с определени функции по време на сватбата;
подк\ум.
Р. Диал. На североизток, предимно в Добруджа (Добричко, Генералтошевско). У
Иванова 73 със следното пояснение: „На места кумът специално избира и една
близка нему брачна двойка, която се обозначава с названията... колт\ук и
колт\учка, и се кани само с тази цел”.
П. Тур. кокик ‘церемония за предаване подарък от страна на младоженеца на
булката в деня на сватбата’ (ТБР 308) —> бълг. диал. колт\ук за обредно лице.
КОЛТ\УЧКА
= Обредно лице (помощничка на кума и кумата) с определени функции по време на
сватбата; подкум\а.
Р. Диал. Вж. колт\ук и Иванова 73.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо коляфк) с нает, -ка и преход на съгл. /к/
в съгл. /ч/ в края на основата. Срвн. напр. близн\ак и близн\ачка.
кол\яно
Вар.: кол\яно, кол\ено.
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Книж., разг., диал. В говори от Тополовградско-Свиленградско (вж. и Сакар
378). В БЕР П 565-566 - ‘произход, род’ и кол\ено ‘задруга’ - за говора на гр.
Петрич. У Геров II 389-390 и МладБТР 1056 - ‘род или влака’. В БТР 306 -
‘произход, род, влака’. В РБЕ VII 648-649 - ‘потекло’. В РСБКЕI 625, СТРБЕ 313 и
у РадБТР 293 - ‘род, потекло’.
П. Стбълг. колено ‘поколение, род, племе..., потекло’ (СтбР I 737) —> бълг.
кол\яно/кол\ено с осн. знач. ‘род, рода’. В слав. ез.: сръб. и хърв. кол]ено/коЦепо
(Таноцки 18), рус. и укр. кол\ено (Фасмер II 289), пол. ко1апо (БЕР II 565) и др. <
индоевроп. кор. *№е1- ‘произхождам, раждам се’ (вж. Трубачев 150,161 и сл.).
К\ОНИЦИ
= Имущество (дрехи, постели, завивки и др.), което жена (младоженка, съпруга)
внася в семейството при сключване на брак; зестра.
277

Р. Диал. У ГеровДоп. 171 - ‘дрехи, премяна на булката’ и у Керемидчиева1 74
к\оник, обикн. к\оници и вар. к\оника - ‘чеиз на булката’ (шиеха к\оници и се
стягаха за сватба', ост\алеми са от к\ониците д\есет ч\ифта терл\ици). Вж. и у
МладБТР 1061 - ‘дрехи, премяна’.
П. Неясно. Предполагаема връзка със същ. кон ‘ецииз’, допускана от авторите на
БЕР II 590, е невероятна. По-приемлива би била връзка със стбълг. кор. кон- в
коньць ‘край, завършек’ (вж. СтбР I 740-741, РСтбЕ 174) —> вар. кон\ец ‘нишка за
шиене’ —> *коници ‘тъкани’ —> същ. к\оници с посоченото значение (вж. БЕР II580
към диал. конь ‘въже на мрежа за фураж’ и II 588 към кон\ец ‘нишка за шиене’).
К\ОПЕЛ
= Дете от мъжки пол <извънбрачно> /5*/; копеле.
Р. Диал. В някои местни говори в Харманлийско.
П. Стбълг. копедъ ‘незаконно родено дете, момче’ (БЕР II 613-615) —> бълг. диал.
к\опел със същото значение. Според авторите на БЕР (пак там) „думата няма точно
установена етимология”.
КОПЕЛ\АК
Вар.: копел\ак, копел\як,
= Дете от мъжки пол <извънбрачно> /5*/; копеле.
Р. Диал. В някои местни говори в Смолянско (копел\ак) и Самоковско-Дупнишко
(копел\як). У Геров II397 - ‘незаконно родено, чуждо дете’. У МладБТР 1066 и БЕР
II 613-615 - ‘незаконно родено дете’. В РБЕ VIII 13 - ‘извънбрачно дете’.
П. От същ. к|оиел'|', к\опеле] —> осн. копел-/копель- + нает. -ак. Срвн. и копел\ан.
КОПЕЛ\АН
Вар.: копел\ан, копил\ан.
= Дете от мъжки пол <извънбрачно> /5*/; копеле.
Р. Диал. В някои местни говори в Трънско.
П. От същ. к|онел'|', к\опеле] —> осн. копел- + нает. -ан. Срвн. и копел\ак.
КОПЕЛ\АНА
Вар.: копел\ана, копил\ана.
= Майка на извънбрачно дете /2*/. Зват. ф. копел\ано!.
278

Р. Диал. В някои местни говори в Ловешко (вж. Лов. край 368) и Добричко. В БЕР
II613-615 (към к\олеле) - ‘мома или жена, която е родила копеле’ - за говори във
Великотърновско. У Геров II 397 - ‘жена, мома, родила копеле’. У МладБТР 1066
(към копел\ак) - ‘мома или жена, която е родила копеле’ + текст от нар. пес.: Мари
калино Маринке,... се зарад тебе хортуват... Маринка копеланата мъжко йе
копиле родила, с диал. особености - кал|ино(', хортувам (вж. БДАII к.282) -, които
насочват към североизточни говорни области (Мизия, Източна Стара планина).
= Дете от женски пол <извънбрачно> /6*/; копеле.
Р. Диал. В някои местни говори в Добричко.
П. От същ. к\опел], копеле] —» осн. колел- + съчл. нает. -ан-а. Срвн. и копел\арка,
копелк\иня, копел\уша.
КОПЕЛ\АРКА
= Майка на извънбрачно дете 12*1. Зват. ф. колел\арке!.
Р. Диал. В западни-югозападни говорни области (Софийско, Самоковско,
Кюстендилско), в Средногорието (Панагюрско) и в български говори в Беломорска
Македония (Солунско). В БЕР II 613-615 (към к\олеле) - ‘мома, която е родила
копеле’ - за говори в Софийско, Самоковско и Великотърновско. В РБЕ VIII12 -
‘мома, която е родила преди брака или наскоро след венчавката’.
П. От същ. к\олел\, к\олеле\ —► осн. колел- + съчл. нает, -ар-ка. Срвн. и колел\ана,
колелк\иня, колел\уша.
КОПЕЛ\АЧЕ
= Дете от мъжки пол <малко> /5*/; момче.
Р. Диал. В БЕР II 613-615 (към к\олеле) ‘момченце’ - за говори в Пловдивско. В
РБЕ VIII 13-‘момче’.
= Дете <извънбрачно> /5*~6*/; копеле.
Р. Диал. В РБЕ VIII 13 - ‘извънбрачно дете’.
П. От същ. к|оиел'[', к^олеле^ —> осн. колел- + разш. нает. -аче. Срвн. и к\олелче.
КОПЕЛ\АШ
Вар.: копел\аш, копил\аш.
= Дете от мъжки пол <голямо> /5*/; момче.
Р. Диал. В РРДД 215 колил\аш ‘хлапе, хлапак’. В БЕР II 613-615 колел\аш (по Зах.
279

Стоянов) и копил\аш (по Д. Войников).
П. От същ. к\опел\, к\опеле] —> осн. копел- (респ. от кол | ад) —» осн. копил-} + нает. -
аш. Възможно е бълг. копил\аш да е и пряка заемка от рум. сорИад умал. ‘детенце’
и ‘младеж’ (вж. РБР 258). Срвн. и копелд\аш.
КОПЕЛД\АК
= Дете от мъжки пол <голямо> /5*/; момче.
Р. Диал. В БЕР II 613-615 - ‘голямо момче’, ‘момче’ - за говори в Асеновградско,
Хасковско.
= Дете от мъжки пол <извънбрачно> /5*/; копеле.
Р. Диал. В РБЕ VIII 12 - ‘копеле’.
П. От същ. к\опел, кфпеле} —» осн. копел- + разш. нает. -дак. Срвн. и копел\ак,
копелд\аш.
К0ПЕЛД\АШ
= Дете от мъжки пол <голямо> /5*/; момче.
Р. Диал. В някои местни говори в Странджа (копелд\ашет на ваш Ивана неска
шьал да се удави ф рьаката). В БЕР II 613-615 - ‘момчурляк’ - за говори в
Странджа.
= Дете от мъжки пол <извънбрачно> /5*/; копеле.
Р. Диал. В РБЕ VIII 13 - ‘копеле’.
П. От същ. к\опел\, ^опеле] —» осн. копел- + разш. нает. -даш. Срвн. и копел\аш,
копелд\ак.
К\0ПЕЛЕ
Вар.: к\опеле, копае, к\опиле.
= Дете от мъжки пол /5*Й момче.
Р. Диал. В южнобългарски говори (Родопите, Беломорска Тракия: Т\ате!
Ив\анууту к\опеле ме ф\ата за чумб\ерьет; \имам адн\о к\опеле и адн\о мамене;
м^ойто копеле па айн^ам йе, м^омчету). В БЕР II 613-615 - ‘малко момче’,
‘момче’, ‘момък’ - за говори в Родопите и в Беломорска Тракия (Гюмюрджинско).
У Геров II 397 - ‘малко момче’. У МладБТР 1066 - ‘момче, дете’. В БТР 316-
‘малко момче’. В РБЕ VIII 13 - ‘момче’.
= Дете <извънбрачно> /5*~6*/. Нариц. и зват. (копеле!) ф.
280

Р. Разг,, диал, В различни говорни области в Дунавската равнина (Ломско,
Плевенско, Горнооряховско), Средногорието (Пирдопско, Панагюрско) и Западна
България (Софийско, Пернишко). В БЕР (пак там) ‘извънбрачно дете’ - за говори в
Пирдопско. У Геров пак там (наред с к\опелче\) - ‘копелак’. У МладБТР 1067 (към
к\опиле) ‘незаконно родено чедо’. В БТР (пак там), РСБКЕI 639, РБЕ (пак там),
СТРБЕ 323 и у РадБТР 303 - ‘извънбрачно дете’.
П. Вж. к\опел < стбълг. когклъ. Според авторите на БЕР (пак там) „думата няма
точно установена етимология”. Привежда се обаче като съответствие и гръц.
копеЕ)л ‘дете, момче’, с което южнобългарските диал. вар. к\опеле, к\опиле може да
са в пряка връзка. Вж. и коп\ил.
КОПЕЛК\ИНЯ
Вар.: копелк\иня, копилк\иня.
= Майка на извънбрачно дете /2*/. Зват. ф. копелк\иньо!.
Р. Диал. В БЕР II 613-615 копелк\иня (и произв. копилк\инкъа) ‘която е родила
копеле’ - за говори в Оряховско. У Геров II 397 и МладБТР 1066 - ‘копелана’. В
РБЕ VIII13 - ‘мома или жена, която е родила копеле’.
П. От същ. к|опе/гТ, к\опеле\ —» осн. копел- + нает. -киня. Срвн. копел\ана,
копел\арка, копел\угиа.
КОПЕЛ\УША
Вар.: копел\уша, копил\уша.
= Майка на извънбрачно дете 12*1. Зват. ф. копел\ушо!.
Р. Диал. В южнобългарски говори от Беломорска Македония (Солунско) и Източна
Тракия (Лозенградско, Визенско). В БЕР II613-615 (към к\опеле) - за говора на гр.
Бобошево.
П. От същ. к\опел\, к^опеле] —> осн. копел- + нает. -уша. Срвн. копел\ана,
копел\арка, копелк\иня.
К\ОПЕЛЧЕ
Вар.: к\опелче, к\опельче, к\опилче.
= Дете от мъжки пол <малко> /5*/; момче.
Р. Диал. В някои местни говори в Гюмюрджинско и Димотишко (Беломорска
Тракия). У Геров II 397 - ‘малко момче’. У МладБТР 1066 - ‘момче, дете’. В РБЕ
281

VIII 13 - ‘момче’ + текст от нар. пес.: де се наело... сестриното му к\опелче... [уйчо
Вълко льо, я щем планина поч\увам.
= Дете <извънбрачно> /5*~6*/; копеле. Нариц. и зват. (к\опелче!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Горнооряховско (к\опилче), Малкотърновско
(к\опелъче), Лозенградско (Източна Тракия). У Геров пак там (наред с к\опеле) -
‘копелак’. В РБЕ (пак там) - ‘извънбрачно дете’.
П. От същ. к\опел], к\опеле] —> осн. копел-/копелъ- + нает, -че, като начална гал.-
умал. ф., придобила и неутрална нарицателна функция.
КОПЕЛ\ЮГА
- Дете от мъжки пол /5*/; момче.
Р, Диал. В БЕР II 613-615 (към к\опеле) - ‘момче’ - за говори в Родопите
(Смолянско, Маданско) и Беломорска Тракия (Ксантийско).
П. От същ. к|олел(, крпеле] —+ осн. копел-/копелъ- + нает. -уга. Срвн. и копел\аче,
к\опелче.
КОП\ИЛ
= Дете от мъжки пол /5*/; момче.
Р. Диал. У ЦоневИст. III 239 - ‘момче’ - за говори в Шуменско. У ГеровДоп. 172 -
‘момчак’.
= Дете от мъжки пол <извънбрачно> /5*/; копеле.
Р. Диал. У ГеровДоп. (пак там) - ‘копеле’. В БЕР II 613-615 (към к\опеле) -
‘незаконороден’ и ‘син’ - за говори в Кърджалийско.
П. Стбълг. копилъ (МладБТР 1067, БЕР пак там към копеле с неустановен
произход) —+ бълг. диал. коп\ил с посочените значения. Със същите или сходни
значения думата е налична и в сръб. и хърв. копил/корИ, алб. корШ, рум. сорИ, тур.
корИ, укр. к\опил. Вж. и к\опел, к\опеле.
КОПИЛ\АЧ
= Дете от мъжки пол <извънбрачно> /5*/; копеле.
Р. Диал. В БЕР II 613-615 (към к\опеле) - ‘извънбрачен син, копеле’ - за говори в
Белоградчишко.
П. От същ. коп\ил\ —> осн. копил- + нает. -ач. Срвн. и копел\аче.
282

КОПИЩАЧА
= Майка на извънбрачно дете /2*/.
Р. Диал, В БЕР II 613-615 (към к\опеле) - за говори в Монтанско.
П. От същ. коп\ил] —♦ осн. колил- + съчл. нает. -ач-а. Срвн. и копел\ана, копел\арка
и др.
КОПИЛ\АШЕ
= Дете <извънбрачно> /5*~6*/; копеле.
Р. Диал. В БЕР II 613-615 - ‘копелче’ - за говора на с. Герен, Търговищко.
П. От същ. копил\аш (вж. коиел\аш) —> умал. същ. копил\аше с наст.-оконч. -е.
Срвн. и к\опелче, копил\ач.
КОРЕНД\А
= Общ произход на група хора, свързани чрез кръвно или брачно родство.
Р. Диал. В някои местни говори в Ксантийско (РБГ 151 - коренд\а йеут там).
П. Най-вероятно от същ. к\орен], но неясно като слово- или формообразуване.
Възможно е да е видоизменена по вокална хармония членувана форма вм.
*корента спрямо същ. * корен ’ от ж.р. [?].
К\ОРЕН
Вар.: к\орен, к\орен\
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Книж., разг., диал. (н\ашът к\орен е стар... - Гюмюрджинско). У Геров II399 -
‘коляно, влака, род’. У МладБТР 1070 - ‘род, влака’. В РСБКЕ1642 и БЕР II634-
635 - ‘род, коляно’. В РБЕ VIII42-44 - ‘принадлежност по рождение към някакъв
род’. В СТРБЕ 325 - ‘род, произход’. В РБГ 151 - ‘произход’ - бубайковен к\орен
ут д\е йе? - за говори от Ксантийско (Беломорска Тракия).
П. Стбълг. коренъ ‘източник, начало’ (СтбР I 745) —> бълг. к\орен ‘начало, произход’
(БТР 317, РадБТР 304) —♦ ‘род’. Вж. и влакна, кол[яно и др.
КОРЕШ
= Мъж <неженен, застарял); стар ерген (при ерг\ен\).
Р. Диал. В БЕР II636 ‘стар ерген’ - за говори в Дебърско (Вардарска Македония).
П. Свързвано е вероятно с гръц. кдрос (вж. БЕР пак там) —» обособен кор. кор- и
адаптирано с нает, -еш (< -еж [?]). Срвн. и корешица.
283

V» А
КОРЕШИЦА
= Жена <неомъжена, застаряла>; стара мома (при люл/|а$).
Р. Диал. В БЕРII636 (към кореш) - ‘стара мома’ - за говори в Дебърско
(Вардарска Македония).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо кореш] с нает, -ица (ервн. и гръц. корт],
корят ‘момиче’). Срвн. и корешн\ица.
КОРЕШН\ИЦА
= Сестра <по-млада> /47.
Р. Диал. В БЕР II 636 (към кореш) - ‘подявка, по-малката от две сестри’ - за говори
в Тополовградско.
П. Свързано е вероятно с гръц. кдро<;, корт], корят ‘момиче’, ‘дъщеря’ (ГБР 289),
но и с бълг. диал. кореш], корешица].
КОРИТ\АН
= Брат <по-млад>, чийто по-възрастен брат е неженен ерген /37; под\евец.
Р. Диал. У Геров II400 - ‘момък, на когото по-големият брат се ергенее, не е още
женен’. В БТР 318 - ‘момък... под корито, сиреч който има по-стар неженен брат...,
та не бива да се заергенее’. В РРДД 216 - ‘момък, който има неженен по-стар брат
или сестра’. В РБЕ VIII 52 - ‘момък, който има по-голям неженен брат и не бива да
се жени преди него’. В БЕР II 638 - ‘момък, който има по-голям неженен брат’.
П. От същ. кор\ито —> осн. корит- + нает, -ан, с мотивировка в израза момък/мома
под корито и поверието, че преженване на по-възрастни братя и сестри не бива да
се допуска.
КОРИТ\АНА
= Сестра <по-млада>, чиято по-възрастна сестра е още неомъжена жена (мома) /47;
под\явка.
Р. Диал. У Геров II400 - с пояснение: „така казват на девойка, на която по-
голямата... сестра се момее, не е още оженена”. У МладБТР 1070 - ‘момиче под
корито, сиреч на което по-голямата сестра се момее, не е още женена’. В БТР 318 —
‘... момиче под корито, сиреч което има по-стар неженен брат или сестра, та не
бива да се... замомее’. В РРДД 216 - ‘момиче, чиято по-голяма сестра е още
неомъжена’. В РБЕ VIII 52 - ‘момиче, което има по-голяма неомъжена сестра и не
284

бива да се замомее’. В БЕРII638 (към корит\ан) - ‘момиче, което има по-голяма
неомъжена сестра и не бива да се замомее’ + текст от нар. пес.:... щ\о к\оня \яриш
из малки м\оми... из корит\ани.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо корип^ан^ с наст.-оконч. -а.
КОРИТ\АНКА
= Сестра <по-млада>, чиято по-възрастна сестра е още неомъжена жена (мома) /4"/;
под\явка.
Р. Диал. У Геров II400 и МладБТР 1070 - както корит\ана]. В РБЕ VIII 52 -
‘коритана’ + текст от нар. пес.: Марийка е най-мъничката, Марийка е
корит\анката.
П. От същ. корит\ана] —» осн. коритан- + нает, -ка, като начален гал.-умал. вар.,
придобил и неутрална нарицателна функция.
КОШУЛК\АРЧЕ
= Дете <невръстно, малко) /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Петричко.
П. От същ. кош\улка диал. умал. ‘детска риза’, ‘ризка’ (< кош\уля, кош\ула ‘риза’,
характерно предимно за западни бълг. говори, вж. БДА-ОТ к. Л77) —» осн. кошулк-
+ съчл. нает, -ар-че. Срвн. и кош\улко, кош\улче, кошул\як.
КОШ\УЛКО
= Дете <невръстно, малко> /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Самоковско, Дупнишко. В БЕР II695-696 (към
кош\уля) - ‘младеж’ [?] - за говори в Самоковско.
П. От същ. кош\уля, кош\ула ‘риза’ (характерно предимно за западни бълг. говори,
вж. БДА-ОТ к. Л77; по произход от лат.-балк. сазиИа, етбълг. *кошоульх, вж. БЕР
пак там) —> осн. когиул-/кошулъ- + нает. -ко. Срвн. и кошулк\арче, кош\улче.
КОШ\УЛЧЕ
Вар.: кош\улче, к\ошулче.
= Дете <невръстно, малко) /5*~6*/.
Р. Диал. В югозападни говорни области (Кюстендилско, Благоевградско). В БЕР II
695-696 (към кош\уля) - ‘младо момче’, ‘младеж’ [?] - за говори във Велеско
285

(Вардарска Македония).
П. От същ. кош\уля, кош\ула ‘риза’ (характерно предимно за западни бълг. говори,
вж. БДА-ОТ к. Л77; по произход от лат.-балк. сазиНа, стбълг. *кошо\ргА, вж. БЕР
пак там) —> осн. кошул-/кошуль- + нает. -че. Срвн. и кошулк\арче, кош\улко,
кошул\як.
КОШУ.ЩЯК
Вар.: кошул\як, кош\улняк.
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Кюстендилско (кош\улняк) и Кумановско
(Вардарска Македония - кошул\як). В БЕР II 695-696 (към кош\уля) кош\улняк
‘младеж’ [?] - за говори в Кюстендилско.
П. От същ. кош\уля, кош\ула ‘риза’ (характерно предимно за западни бълг. говори,
вж. БДА-ОТ к. Л77; по произход от лат.-балк. сазиИа, стбълг. *кошо^льх, вж. БЕР
пак там) —> осн. кошул-/кошуль- + нает. -ак. Срвн. и кошулк\арче, кош\улко,
кош\улче.
КОШУЛ\ЯР
= Мъж <в младежка възраст>; момче, младеж1.
Р. Диал. В БЕР II695-696 (към кош\уля) - ‘младо момче’, ‘младеж’ (по Кр.
Григоров).
П. От същ. кош\уля, кош\ула ‘риза’ (характерно предимно за западни бълг. говори,
вж. БДА-ОТ к. Л77; по произход от лат.-балк. сазиИа, стбълг. *кошо\рьь, вж. БЕР
пак там) —» осн. кошул-/кошулъ- + нает. -ар. Срвн. и кошулко, кош\улче, кошул\як.
КРАЛЬ\ИЦА
- Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. краль\ице!.
Р. Диал. В някои местни говори в Кулско.
П. Метафорично пренесено от кралица ‘раст. АИЬаеа раШба, А. ойклпаИв, ружа’
или ‘раст. Мака зНуезТпз, сляз’ —> диал. кралъ\ица ‘по-млада зълва’. Срвн. и
кал\ина, мал\ина и др.
КРЕП\ИДОМ
= Мъж (съпруг) - къщовник П*/.
286

Р. Диал. Спорадично в говори от Белоградчишко (Василева 146-155). В БЕР II735-
736 (към креп\я) - ‘грижлив стопанин’.
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на глаг. креп(я) ‘поддържам’(МладБТР
1008-1009) и кор.-осн. на същ. дом със съединителен формант -и-. Срвн. и
бер | идом.
КР\УША
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. кр\уше!.
Р. Диал. В някои местни говори в Берковско.
П. Метафорично пренесено от круша ‘раст. Р1ги8 соттиш»’ —> диал. същ. кр\уша
‘по-млада зълва’. Срвн. и кал\ина, мал\ина и др.
КРЪВ
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. У Геров II419, МладБТР 1096, в БТР 328, в РСБКЕ 1661, РБЕ VIII263-267
и БЕР III 33-38 - ‘род’. У ДечТР 281 - ‘род, родство, коляно’. В УЕР1488 - ‘близко
роднинство, род’.
П. Стбълг. кръкь, бълг. кръв —> диал. кръв, прен. с посоченото значение.
Аналогично развитие и в сръб. крв ‘род по кръв’ (вж. Караджич 310). Срвн. и
кр\ъвнина.
КР\ЪВНИНА
Вар.: кр\ъвнина, кръвнин\а.
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. В БЕР III 33-38 - ‘род’ - за говори в Ихтиманско, Пазарджишко. У Геров
II418 (+ текст от нар. пес.: ке те прашам, право дами кажеш, жи ти рода и твоя
кръвнина, жи ти вера наша православна..., който насочва - ке прашам, жи ти -
към югозападни говорни области). У МладБТР 1096 кр\ъвнина и кръвнин\а ‘род’.
П. Стбълг. кръвь, бълг. кръв —> осн. кръвн- (навярно през съчет. * кръвна рода) +
нает. -ина. Срвн. и кръв.
КРЪС1\ЕЛНИК
Вар.: кръст\елник (кръст\ельник, кърст\ельник), кръстелн\ик, кръстенл\ик.
= Мъж (момък, момче) спрямо обредно лице (кръстник или кръстница), което го е
287

кръстило /5.9*~89*/; кръщелник. Нариц. и зват. (кръст\елник!) ф. Член.
кръст\елник(ът) ‘кръщелникът ми’.
Р. Диал. В БЕР II 58-60 (към кр\ъстя) кърст\елъник - за говори в Дедеагачко
(Беломорска Тракия) и кръстенл\ик - за говори в Ивайловградско. У Геров II423 и
МладБТР 1099 кръстелн\ик ‘кръщелник’.
П. От глаг. кр\ъст(я)] —> осн. кръст- + съчл. нает. -ел-ник/-елъ-ник (+ вар. -енлик с
премятане на съгл. /л/ и /н/) —> същ. кръст\елник. Срвн. и кръщ\елник.
КР\ЪСТЕНИЦА
Вар.: кр\ъстеница, кърстен\ица.
= Обредно лице (жена) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /89*/; кръстница.
Зват. ф. кр\ъстенице!. Член. кр\ъстеницата ‘кръстницата ми’.
Р. Диал. В БЕР III 57 (към кр\ъстник) кърстен\ица ‘кръстница’ - за говори в
Самоковско. У Геров II423 - ‘кръстница’. У МладБТР 1099 (към кр\ъстенье) -
‘която е кръстила дете, т.е. била му е възприемница при кръщението’. В РБЕ VIII
298 - ‘кръстница’.
= Жена (младоженка, съпруга) спрямо обредните лица (кум и кума), които са я
венчали /8.99/; кумица. Зват. ф. кр\ъстенице!. Член. кр\ъстеницата ‘кумицата ми’.
Р. Диал. В БЕР III 57 (към кр\ъстник) кърстен\ица ‘кумица’ - за говори в
Самоковско. У Геров II423 - ‘кумица, която сме венчали’ + текст от нар. пес.:
проговори кума господина: - Просто да е, млада кръстенице!. У МладБТР 1099
(към кр\ъстенье) - ‘кумица, що е венчана от някои’. В РБЕ VIII 298 - ‘кумица’.
П. От глаг. кр\ъст(я)\ —» осн. на страд. прич. кръстен —» кр\ъстеница за ‘жена,
която кръщава (някого)’ или ‘жена, която бива венчана (от някого)’. Срвн. и
кр\ъстница.
КРЪСТ\ЕНКА
Вар.: кръст\енка, кърст\енка.
= Църковен или граждански обред за даване име на дете; кръщене.
Р. Диал. В БЕР II 58-60 (към кръстя) - за говори в Дедеагачко (Беломорска
Тракия).
П. От глаг. кр\ъст(я)\ —> разш. осн. кръстен- (< отглаг. същ. ^кръстене) + нает, -ка
—> същ. кръст\енка. Срвн. и кръщ\енка.
288

КР\ЪСТЕНЧЕ
= Дете спрямо обредното лице (кръстник или кръстница), което го е кръстило
/5~6.9*~89*/; кръщелниче. Зват. ф. [?]. Член. кр\ъстенчето ‘кръщелничето ми’.
Р. Диал. У ГеровДоп. 180 - ‘кръщелник’ (+ текст от нар. пес.: друга дуи^а...
кр\ъстенчета кръщав\ала, пов\ойницу не 0ав|ола) - за говори в Трънско.
П. От глаг. кр\ъст(я)\ —> осн. кръстен- (от страд. прич. кръстен} + нает, -че —>
същ. кр\ъстенче. Срвн. и кр\ъстниче.
КРЪСТ\ИЛКА
Вар.: кръст\илка, кърст\илка, наред с мн.ч. кръст\илки.
= Църковен или граждански обред за даване име на дете; кръщене.
Р. Диал. У ГеровДоп. 180 кръст\илки мн.ч. ‘кръщене’ - за говори в Родопите. В
БЕР II 58-60 (към кр\ъстя) - за говори в Асеновградско, Смолянско (кърст\илка и
кръст\илки мн.ч.).
П. От глаг. кр\ъст(я)] —> кор.-осн. кръст- + съчл. нает, -ил-ка —> същ. кръст\илка
(наред с мн.ч. кръст\илки}. Срвн. и кръст\ило и кръст\енка.
КРЪСТ\ИЛО
= Църковен или граждански обред за даване име на дете; кръщене.
Р. Диал. В БЕР II 58-60 (към кръстя} и РБЕ VIII299 - ‘кръщаване, кръщавка’.
П. От глаг. кр\ъст(я)\ —> кор.-осн. кръст- + нает, -ило —> същ. кръст\ило. Срвн. и
кръст \илка.
КРЪСТ\ИТЕЛ
= Обредно лице (мъж) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /9*/; кръстник.
Зват. ф. кръст\ителю!.
Р. Книж. У МладБТР 1099 - ‘който кръсти (кръщава)’. В РБЕ VIII299 - ‘кръстник’.
У Геров II423, БТР 330, РСБКЕ 1664, СТРБЕ 336 и у РадБТР 313 - само като
название (епитет) на Св. Йоан Предтеча като кръстител на Исус Христос.
П. Стбълг. крьститель: юднъ крьститель посълд нь1 къ теки (СтбР I 760) —> бълг. книж.
кръст\ител.
КР\ЪСТИЦА
= Обредно лице (жена) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /89*/; кръстница.
Зват. ф. [?]. Член. кр\ъстицата ‘кръстницата ми’.
289

Р. Диал. В РБЕ VIII 299 и БЕР II 58-60 (към кръстя).
П. От глаг. кр\ъст(я)] —> кор.-осн. кръст- + нает, -ица —> същ. кр\ъстица. Срвн. и
кр\ъстница.
КР\ЪСТНИК
Вар.: кр\ъстник, кр\ъсник (к\ърсник, к\рсник), кресник.
= Обредно лице (мъж) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /9*/. Нариц. и зват.
(кр\ъстник!) ф. Член. кр\ъстник(ът) ‘кръстникът ми’.
Р. Книж., разг., диал. Широко разпространено по цялото българско етнокултурно и
езиково землище. У Геров II 423 - ‘който е кръстил някого’. У МладБТР 1099-1100
- ‘който е кръстил някого (бил му е възприемник от къпел при кръщение)’. В БТР
330 - ‘който е държал някого при кръщаването му’. В РБЕ VIII 300 - ‘при
християнския обред кръщение - лице, което кръщава някого, обикновено малко
дете’ и ‘лице, което дава името на някого’. В СТРБЕ 336 - ‘лице, което кръщава...
по християнския обред кръщене’. У ДечТР 282 кр\ъстик и кр\ъстница - ‘който е
държал някого при кръщаването му’ и ‘който е кумувал някому’. В УЕР 1489-490 -
‘човек, който кръщава/е кръстил някого...’. У РадБТР 312 - ‘лице, което кръщава
някого според християнския обред’.
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Нариц. и
зват. (кр\ъстник!) ф. Член. кр\ъстник(ът) ‘кумът ми’.
Р. Диал. Обширен предимно севернобългарски ареал в Дунавската равнина,
Добруджа (+ текст от нар. пес.: кум кум\ица в\одеше, кум\ица го м\олеше - стой
кр\ъсник, поч\акай..., който нагледно показва честата паралелна употреба в
добруджанските говори на диалектна лексика от различни региони - в случая кум и
кр\ъсник, вж. Добруджа 286). На юг от Стара планина спорадично в Пирдопско-
Панагюрско-Карловско (наред с калитата и кум) и Старозагорско-Сливенско-
Карнобатско-Бургаско. Вж. к. 9. У Геров (пак там), МладБТР (пак там) - ‘който е
венчавал някого’. В БТР (пак там) - ‘който е кумувал някому’. В РБЕ (пак там)-
‘лице, което венчава някого’. В СТРБЕ (пак там) - ‘лице, което кумува на сватбата
на някого’. В УЕР 1489-490 - ‘човек, който е кумувал на някого’, ‘кум’. У РадБТР
313 - ‘лице, което кумува при венчавка’.
П. От общослав. *кгъ8Гъ, етбълг. кркстъ —> произв. глаг. крьстити ‘кръстя, кръщавам’
290

(СтбР I 760) —> бълг. кр\ъстен като страд. прич.-прил. —> осн. кръстен-/кръстн- +
нает. -(н)ик. Думата възниква с начално значение ‘човек (мъж), който кръщава’,
който пък по традиция по-късно е и ‘кум’ при венчавката на кръстения от него. Вж.
и при\емник.
•	Кр\ъстникови. Домът и семейството на кр\ъстник] и кр\ъстница].
Субстантивирано мн.ч. на прил. кр\ъстников.
КР\ЪСТНИЦА
Вар.: кр\ьстница, кр\ьсница (к\ърсница, к\рсница), кресница.
= Обредно лице (жена) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /89*/. Зват. ф.
кр\ъстнице!. Член. кр\ъстницата ‘кръстницата ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II423 - ‘която е кръстила някого, била му е
възприемница от къпел’. В БТР 330 ‘(която) е държала някого при кръщаването
му’. В РСБКЕ I 664, РБЕ VIII 300 и СТРБЕ 336 - ‘жена кръстник’. У ДечТР 282
кр\ъстик и кр\ъстница (вж. кр\ъстник). У РадБТР 313 - ‘лице, което кръщава
някого според християнския обред’.
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. кр\ъстнице!. Член. кр\ъстницата ‘кумата ми’.
Р. Диал. Вж. кр\ъстник и к. 89. У МладБТР 1099-1100 - ‘жена на кръстника’. В БТР
330 - ‘(която) е кумувала някому’. В РБЕ VIII 300 - ‘жена на кръстника’. У РадБТР
313 - ‘лице, което кумува при венчавка’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо кр\ъстник] с нает, -(н)ица. Срвн. и
кр\ъстица. Вж. и при\емница.
•	Кр\ъстничини. Домът и семейството на кр\ъстница\. Субстантивирано мн.ч. на
прил. кр\ъстничин. В някои местни говори в Силистренско е отбелязван и вар.
кр\ъсничинци, образуван навярно по подобие на форми за мн.ч. като в\уйчовци,
кр\ъс(т)никовци и др.
КР\ЪСТНИЦИ
= Обредни лица (съпруг и съпруга) - брачни свидетели и настойници на
младоженци /9+89/; кумове. Член. кр\ъстниците ‘кумовете ми’.
Р. Диал. Вж. кр\ъстник и кр\ъстница.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
291

• • Кр\ъстниците. Домът и семейството на кр\ъстник\ и кр\ъстница) (напр. у
кр\ъстниците, с кр\ъстниците).
КР\ЪСТНИЧЕ
Вар.: кр\ъстниче, кр\ьсниче (к\ърсниче, к\рсниче), кресниче.
= Дете на кум и кума /5-6.9+89/; кумче. Член. кр\ъстничето ‘кумчето ми’.
Р. Диал. Вж. кр\ъстник, кр\ъстница.
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо кр\ъстник\ и кр\ъстница\ с разш. нает. -
(н)иче.
КР\ЪСТ(Я)
КРЪЩ]АВАМ
= Извършва/извършвам (църковен или граждански) обред за именуване на дете.
= Давам име на дете като обредно лице (свещеник, кръстник) или родител.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II424-426 - ‘извършвам тайнството Св. Кръщение’,
‘бивам кръстник някому’, ‘давам име някому’. У МладБТР 1100 - ‘у християни -
изпълнявам обред или тайнство кръщение’. В БТР 330 - ‘извършвам обреда
кръщение’, ‘бивам кръстник някому’, ‘давам някому име’. В СТРБЕ 337 - ‘давам,
определям име на свое дете’, ‘извършвам религиозния обред кръщение’, ‘кръстник
съм на някого’. У РадБТР 313 - ‘давам име’, ‘извършвам кръщение според
ритуала’.
П. От същ. кръст —> осн. кръст-/кръстъ и кръщ- + наст.-оконч. -я (-а, -ъ, -им, -ям)
и нает, -авам —► глаг. кр\ъст(я)/кръщ\авам.
КРЪЩ\АВКА
= Църковен или граждански обред за даване име на дете; кръщене.
= Тържество по повод кръщаване на дете; кръщене.
Р. Разг., диал. У Геров II426 - ‘кръщень|е’. У МладБТР 1101-1102 (към кръщ\авам)
- ‘кръщение’. В РСБКЕI 666 и РБЕ VIII 316 - ‘кръщение с обредна гощавка след
него’. В БЕР III 58-60 (към кръстя се) - ‘кръщен|е’.
П. От глаг. кръщ\авам ‘бивам кръстник някому’, ‘давам име някому’ (Геров II426),
‘изпълнявам обред или тайнство кръщение’ (МладБТР 1100 към кръстя) —»осн.
кръщав- + нает, -ка —► същ. кръщ\авка. Срвн. и кръщен\е, кръщ\енка.
292

КРЪЩ\ЕЛНИК
Вар.: крьщ\елник (кьрщ\елник, кръщ\ильник), кръщелн\ик, кръщ\ельник,
кръщянл\ик.
~ Мъж (момък, момче) спрямо обредното лице (кръстник или кръстница), което го
е кръстило /5.9*~89*/. Нариц. и зват. (кръщ\елник! и кръщ\елнико!~) ф. Член.
кръщ\елник(ът) ‘кръщелникът ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II426 кръщелн]ик с пояснение: „така казва
кръстникът на кръстения от него”. У МладБТР 1102 кръщелн\ик. В БТР 330 -
‘название на кръстения по отношение на кръстника’. В РСБКЕ I 666 и РБЕ VIII 316
- ‘кръстено момче или мъж по отношение на онзи, който го е кръстил’. У РадБТР
313 - ‘лице, което кръщават’. В БЕР II 58-60 кръщ\елник ‘название на кръстен по
отношение на кръстник’, кърщ\елник - за говори в Софийско, кръщ\илъник - за
говори в Гюмюрджинско (Беломорска Тракия). В СТРБЕ 337 - ‘момче по
отношение на кръстника си’. В Сярско (Беломорска Македония) и кръщянл\ик.
П. От глаг. кръщ\авам] и отглаг. същ. кръщ\ен(и)е] —♦ осн. кръщ- + съчл. нает, -ел-
ник/-елъ-ник (+ вар. -(а)нлик с премятане на съгл. /л/ и /н/). Срвн. и кръщен\ик.
КРЪЩ\ЕЛНИЦА
Вар.: кръщ\елница (кьрщ\елница), кръщелн\ица, кръщ\ельница.
= Жена (мома, девойка, момиче) спрямо обредното лице (кръстник или кръстница),
което я е кръстило /6.9*~89*/. Зват. ф. кръщ\елнице!. Член, кръщ\елницата
‘кръщелницата ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II426 кръщелн\ица с пояснение: „така казва кръстник
на кръстената от него”. У МладБТР 1102 кръщелн\ица. В БТР 330 (към кръщ\елник,
вж.). В РСБКЕ I 666 и РБЕ VIII 316 - ‘кръстено момиче или жена по отношение на
кръстника си’. У РадБТР 313 - ‘лице, което кръщават’. В БЕР II 58-60 (към
кр\ъстя) - кърщ\елница - за говори в Софийско. В СТРБЕ 337 - ‘момиче по
отношение на кръстника си’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо кръщ\елник] с разш. нает. -ница. Срвн. и
кръщен\ица.
КРЪШ\ЕЛНИЧЕ
Вар.: кръщ\елниче (кръщ\елъниче, кьрщ\елниче), кръщелн\иче.
293

= Дете спрямо обредното лице (кръстник или кръстница), което го е кръстило
/5~6.9*~89*/. Нариц. и зват. (кръщ\елниче!) ф. Член, кръщ\елничето ‘кръщелничето
ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II 426 кръщелн\иче ‘малък, млад кръщеник’. У
МладБТР 1102 кръщелн\иче. В РБЕ VIII316 - ‘кръстено дете по отношение на онзи,
който го е кръстил’. В РСБКЕ 1666 - умал. от кръщ\елник.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо кръщ\елник] и кръщ\елница]
с разш. нает. -ниче. Срвн. и кръщен\иче.
КРЪЩЕН\Е
Вар.: кръщен\е, кръщ\ене, кръщенъ\е, кръщ\енъе, кръшчень\е, кръшч\енье,
кръщан\е, крьщ\ане и др.
= Църковен или граждански обред за даване име на дете.
= Тържество по повод кръщаване на дете.
Р. Разг., диал. В БЕР III 58-60 - ‘кръщение на малко дете’, ‘домашно празненство,
когато се кръщава дете’ - за говори във Видинско (кръщ\ене), Плевенско
(кръщ\енъе), Шуменско, Ямболско (кръщ\ане), Ботевградско (кръщан\е), Софийско
(крщанъе), Самоковско (кръшч\енъе, кръшченъ\е), Кюстендилско (кръщ\енъе),
Охридско (Вардарска Македония - кърщ\анъе, кършч\айнье) и др. У Геров II 426
кръщенъ\е ‘кръщение’ и ‘ядене и пиене и веселенье, кога кръстят дете’. У МладБТР
1102 - ‘кръщение’ и ‘веселие с ядене и пиене след кръщавка на отроче’. В БТР 330
и СТРБЕ 337 - ‘кръщение и обредна гощавка (след него)’. В РСБКЕ I 666 и РБЕ
VIII316 - ‘кръщавка’.
П. Стбълг. глаг. крьщкти, отглаг. същ. крьщенк ‘кръщение (тайнство за
присъединяване към християнството)’ (СтбР I 762-763) —♦ бълг. разг. и диал.
кръщен\е, кръщень\е и вар. (вж. БЕР пак там).
КРЪЩ\ЕНИЕ
= Църковен обред за даване име на дете.
Р. Книж. У Геров II 426 - ‘християнско тайнство, извършвано в името на Отца и
Сина и Св. Духа...’. У МладБТР 1102 - ‘простонароден обичай (църковно тайнство)
над новородени деца...’. В БТР 330, РСБКЕ I 666, РБЕ VIII 316, БЕР III 58-60 (към
кр\ъстя), СТРБЕ 337 - ‘християнски обред, при който се дава... име на дете’.
294

П. Стбълг. глаг. крьфдти, отглаг. същ. крьцкнк ‘кръщение (тайнство за
присъединяване към християнството)’ (СтбР I 762-763) —> бълг. книж. кръщ\ение
(вж. БЕР пак там).
КРЪЩЕН\ИК
Вар.: кръщен\ик (кърщен\ик, крщен\ик), кр\ъшченик.
= Мъж (момък, момче) спрямо обредното лице (кръстник или кръстница), което го
е кръстило /5.9*~89*/; кръщелник. Нариц. и зват. (кръщен\ик!) ф. Член.
кръщен\ик(ът) ‘кръщелникът ми’.
Р. Диал. В западни-югозападни говори в Софийско, Самоковско, Дупнишко,
Кюстендилско, в Западните покрайнини (Царибродско) и във Вардарска
Македония (Охридско, Прилепско, Струмишко). В БЕР Ш 58-60 (към кр\ъстя) - за
говори в Самоковско (кр\ъшченик), Кюстендилско (кргцен\ик) и Прилепско
(кърщен\ик), гр. Струмица. У Геров II 426 - с пояснение: „така казва кръстникът на
кръстения от него”. У МладБТР 1102 - ‘който е кръстен от някого, сиреч възприет
от църковния купел при кръщение’. В РБЕ VIII 317 - ‘кръщелник’.
П. От глаг. кр\ъстя\ —> кор.-осн. кръст-/кръщ—► разш. осн. кръщен- (срвн. отглаг.
същ. кръщен\е)+ нает. -(н)ик —> същ. кръщен\ик. Срвн. и кръщ\елник.
КРЪЩЕН\ИЛНИК
= Мъж (младоженец, съпруг) спрямо обредните лица (кум и кума), които са го
венчали /99/; кумец. Зват. ф. кръщен\илник!, кръщен\илнико!. Член.
кръщен\илник(ът) ‘кумецът ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Средногорието (Пирдопско, гр. Клисура).
П. От осн. кръщен- (смислово свързана с кр\ъстник ‘кум’, кр\ъстница ‘кума’) +
съчл. нает, -ил-ник.
КРЪЩЕН\ИЛНИЦА
= Жена (младоженка, съпруга) спрямо обредните лица (кум и кума), които са я
венчали /8.99/; кумица. Зват. ф. кръщен\илнице!. Член. кръщен\илницата ‘кумицата
ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Средногорието (Пирдопско, гр. Клисура).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо кръщен\илник] с нает. -ница.
295

кръщен\ица'
= Църковен или граждански обред за даване име на дете; кръщене.
Р. Диал. В РБЕ VIII 317 (по Й. Груев).
П. От глаг. кр\ъст(я)'\ —> кор.-осн. кръст-/кръщ—> разш. осн. кръгцен- (срвн.
отглаг. същ. кръгцен\е) + нает, -(н)ица същ. кръщен\ица1. Срвн. и кръщ\енка.
КРЪЩЕН\ИЦА2
Вар. кръщен\ица (кьрщен\ица, крщен\ица), кр\ъщеница, кр\ъшченица.
= Жена (мома, девойка, момиче) спрямо обредното лице (кръстник или кръстница),
което я е кръстило /6.9*~89*/; кръщелница. Зват. ф. кръгцен\ице!. Член.
кръщен\ицата ‘кръщелницата ми’.
Р. Диал. Вж. кръщен\ик. В БЕР II 58-60 (към кр\ъстя) - за говори в Софийско
(кр\ъщеница), Прилепско (кърщен\ица), Царибродско (Западните покрайнини -
крщен\ица}. У Геров II426 - с пояснение: „така казва кръстник на кръстената от
него”. У МладБТР 1102 - ‘която е кръстена от някого или някоя, сиреч възприета
от църковния къпел при кръщение’. В РБЕ VIII 317 - ‘кръщелница’ (+ текст от нар.
пес.:... излела е гиздава девокя,... согледа я кума господина, на девокя потио
говори: - Не бой ми се, млада кръщеница, не ке змия тебе дауапе..., чиито
особености - дев\окя, согледа, не ке дау^апе - насочват към западни-югозападни
говорни области).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо кръщен^ик] с нает. -(н)ица. Срвн. и
кръщ\елница.
КРЪЩЕН\ИЧЕ
Вар.: кръщен\иче (кърщен\иче, крщен\иче), кр\ъщениче, кр\ъшчениче.
= Дете спрямо обредното лице (кръстник или кръстница), което го е кръстило
/5~6.9*~89*/; кръщелниче. Нариц. и зват. (кръгцен\ичеГ) ф. Член. кръстен\ичето
‘кръщелничето ми’.
Р. Диал. Вж. кръщен\ик. В БЕР II 58-60 (към кр\ъстя) - за говори в Дупнишко и гр.
Охрид (Вардарска Македония). В някои говори в Добруджа кр\ъгцениче в
ритуалната формула, произнасяна при кръщаването от кръстник/кръстница:
евр\ейче взех - кр\ъщениче ти д\авам (вж. Добруджа 271). У Геров II 426 - ‘малък,
млад кръщелник’. У МладБТР 1102 - умал. от кръщен\ик. В РБЕ VIII 317 —
296

‘кръщелниче’.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо кръщен\ик] и кръщен\ица21 с
нает, -(н)иче. Срвн. и кръщ\елниче.
КРЪЩ\ЕНКА
Вар.: кръщ\енка (крщ\енка), кръщ\янка.
= Църковен или граждански обред за даване име на дете; кръщене.
= Тържество по повод кръщаване на дете; кръщене.
Р. Разг., диал. В местни говори в Кюстендилско. У Геров II426 и МладБТР 1102 -
‘кръщене, кръщавка’. В РБЕ VIII 317 кръщ\енка и кръщ\янка ‘кръщение,
кръщавка’.
П. От глаг. кр\ъст(я)'\ —> отглаг. същ. кръщен\е —> осн. кръщен- + нает, -ка —> същ.
кръщ\енка. Срвн. и кръщен\ица', кръщ\авка.
К\УЛЕ!
= Обръщение към майка /2!/; майко!, мамо!.
Р. Диал. В някои местни говори във Врачанско.
П. Неясно. У ГеровДоп. 182 к\уленка и к\уля с пояснение: „така в Русе викат
селянките” [?]. В БЕР III 119, 123 к\уленка и к\уля ‘стрина (название на селянка)’.
К\УЛЕНЦЕ
= Дете <невръстно, малко> /5*~6*/. Нариц. и зват. (к\уленце!) ф.
Р. Диал. В БЕР III 119 - за говора на гр. Батак, но само като ‘галено обръщение към
малко дете’.
П. Неясно. Според авторите на БЕР (пак там) от осн. кул- в к\улек ‘пуяк’, к\ул(ь)ка
‘пуйка’, к\ул(ь)че ‘пуйче’ със съчл. нает, -ен-це, подобно на гал.-умал. п\иленце,
п\атенце и т.н. прен. за малко, невръстно дете. Но говорът на гр. Батак се намира в
ареала на хетеронимите мис\ир, мис\ирка, мис\ирче като названия на домашната
птица Ме1еа§пз да11орауо, а к\улек и произв. са засвидетелствани в говори от
Странджа и Източна Тракия (вж. БДА-ОТ к. Л45 и Л46).
КУМ
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/. Зват. ф. к\уме!
Член. кум(\ът) ‘кумът ми’.
Р. Книж., разг., диал. Обширен ареал, който включва български говори във
297

Вардарска Македония (предимно северните и западните |и дялове), Беломорска
Македония (Костурско, спорадично във Валовищко, Сярско, Солунско), Западна и
Югозападна България, Средногорието. Северната граница на ареала е разположена
по Стара планина до Троянско, Габровско на изток. На юг границата на ареала е
приблизително по р. Марица до Свиленградско. На изток ареалът стига до р.
Тунджа, но в източната си част не е компактен. Вж. к. 9. В БЕРIII 124-125 (вж.
кр\ьстник и калит\ата) - ‘който венчава някого’ - за говори на югозапад и в
Банат. У Иванова 66 и сл. - „по-характерно за населението от Западна България”. У
Геров II431, МладБТР 1106, БТР 332, СТРБЕ 339 - ‘който венчава (или е венчал)
някого’. У ДечТР 284 кум и кум\а - ‘който венчава или е венчал някого’. В УЕР I
495 - ‘човек, който е венчал някого...’ и ‘свидетел на младоженците при
сключването на граждански брак’. У РадБТР 315 - ‘лице, което венчава или е
венчавало’. В РСБКЕI 669 - ‘човек, който заема първо... място при обредна сватба
и разменя венците на младоженците при венчавка’. В РБЕ VIII 358-359 - ‘свидетел
при подписването на граждански брак...’ и ‘мъж, който разменя венчалните венци
при църковния брак и който заема най-важното място при сватба...’. Според
Иванова 67: „По традиция останалите обредни лица се избират само от страна на
младоженеца. Според тях най-съществен е изборът на обредната семейна двойка на
кумовете. По нормите на обичайното право кум се става по наследство, като
значение има мъжката права линия на родство в групата на кумците, т.е. в
семейството на младоженеца”.
= Мъж (младоженец, съпруг) спрямо обредните лица (кум и кума), които са го
венчали /99/; кумец. Член. кум(\ът) ‘кумецът ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско и Дедеагачко (Беломорска
Тракия). Вж. к. 99+8.99. У Геров и МладБТР (пак там) - ‘кумец’.
= Обредно лице (мъж) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /9*/; кръстник.
Член. кум(\ът) ‘кръстникът ми’.
Р. Диал. В БЕР (пак там) - ‘кръстник’ - за говори в Кюстендилско. В РБЕ VIII 358
- ‘кръстник при гражданския ритуал... или при черковния обред за именуване на
дете’.
= Мъж (момък, момче) спрямо обредното лице (кръстник или кръстница), което го
298

е кръстило /5.9*~89*/; кръщелник. Член. кум(\ът) ‘кръщелникът ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Струмишко, Валовищко, Солунско („там, където
в Македония на кума казват калит\ате, на кръщелника казват кум" АрхБДР). В
БЕР (пак там) ‘кръщелник’ - за говори на югозапад.
П. Лат./балк.-лат. сотра1ег (от сопра1ег, т.е. ‘събаща’) (вж. БЕР III 124-125, Скок II
231-232, Фасмер II 261, 414) —> стбълг. къмотър по ж.р. къмотрх ‘кума’ (СтбР I 774),
налично и в рус., словаш., чеш. и пол. като кмотр/кто1г, в рум. като сит\а1ги, в алб.
като кйтр1ег. Вариантът кум/кит е познат и в сръб., хърв., рус., укр., елов., чеш. и
др. слав. ез. Както е посочено, в бълг. кум има различни регионални (локални)
значения. Вж. и кум [а.
0 В съчет.: като (за) пред кум, за пред кума ‘прилично’, ‘почтително’, ‘както
подобава’ (вж. ФРБЕ 1354, 505); пр\аво к|уие в \очи ‘откровено’, ‘открито’,
‘направо’, ‘безцеремонно’ (вж. ФРБЕ II 174, ДечТР 284).
• К\умови. Домът и семейството на кул/| и кум^Т. Субстантивирано мн.ч. на прил.
к\умов.
КУМ\А
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженците (съпруга на
кум) /89/. Нариц. и зват (куи|а) ф. Член. кум\ата ‘кумата ми’.
Р. Книж. разг., диал. Диалектният ареал на кум\а има по-ясно изразено западно
разположение и по-компактен характер от ареала на кум). На изток кум[а се среща
спорадично и в мозаично разположение (наред с калим{ана)) в ИваЙловградско-
Свиленградско-Елховско-Средецко и в Беломорска Тракия (Драмско, Ксантийско,
Гюмюрджинско, Дедеагачко). Вж. к. 89. У Геров II430 и МладБТР 1106 - ‘жена на
кум’ и ‘жена-кум’. В БТР 332 за кум и кум^а - ‘който венчава или е венчал някого’.
В БЕР III126 и СТРБЕ 339 - ‘жена, която венчава някого’. В РСБКЕI 660 - ‘жена,
която кумува’. В РБЕ VIII 360 - ‘свидетелка при подписването на граждански
брак...’ и ‘жена, която при сватба заема най-важното място до кума, като негова
съпруга, майка, баба или дъщеря...’. У ДечТР 284 кум и кум [а (вж. кум). У Иванова
67 пояснение: „... съответно за жената на кума са познати названията кума...".
= Жена (младоженка, съпруга) спрямо обредните лица (кум и кума), които са я
299

венчали /8.99/; кумица. Нариц. и зват (кулф) ф. Член. кум\ата ‘кумицата ми’.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Чирпанско и Ямболско. Вж. к. 99+8.99. В
БЕР (пък там) - ‘която е венчана’, ‘кумица’.
= Обредно лице (жена) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /89*/; кръстница.
Член. кум\ата ‘кръстницата ми’.
Р. Разг., диал. В РБЕ (пак там) - ‘същата жена [т.е. кум\а като обредно лице при
сватба - б.м. Х.Х.] като кръстница при черковния обряд за именуване на дете’.
П. Лат./балк.-лат. сотта1ег (от сопта1ег, т.е. ‘съмайка’) —> стбълг. къмотрА ‘кума’
(СтбР I 774), църк.-слав. ко^ма —> бълг. к}’л/|а. Наличието на кума/кита в редица
слав. ез. (сръб., хърв., рус., укр., пол., елов. - вж. БЕР III 126) свидетелства срещу
предположението на някои етимолози за заемка от тур., където кита е познато със
значения ‘любовница’, ‘заложница’, ‘жените на един мюсюлманин по отношение
една към друга’ (БЕР пак там) и ‘втора жена при сключване на нов законен брак (у
мюсюлманите)’ (ТБР 320). Както е посочено, в бълг. има различни
регионални (локални) значения. Вж. и кум.
КУМ\АНЯ
= Жена (младоженка, съпруга) спрямо обредните лица (кум и кума), които са я
венчали /8.99/; кумица. Зват. ф. [?]. Член. кум\анята ‘кумицата ми’.
Р. Диал. В някои местни говори във Видинско. Вж. к. 99+8.99.
П. Най-вероятно от сръб. куман (< кум) ‘кръстник’ и ‘кум’ (Караджич 325, Таноцки
82) —>■ бълг. диал. кум\аня с посоченото значение.
КУМ\АТРА
Вар.: кум\атра, кум\ътра.
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженците (съпруга на
кум) /89/; кума. Зват. ф. кум\атро!. Член. кум\атрата ‘кумата ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Добруджа (Тервелско, Добричко). Вж. к. 89.
П. Стбълг. къмотрл ‘кума’ (СтбР I 774) —> бълг. диал. кум\атра, кум\ътра с
видоизменена коренна сричка по кум, ку.м|а или като заемка от рум. сит\а(га ‘кума’
(РБР 280, ДЛРМ 205).
300

КУМ\АЧА
= Жена (младоженка, съпруга) спрямо обредните лица (кум и кума), които са я
венчали /8.99/; кумица. Зват. ф. [?]. Член. кум\ачата ‘кумицата ми’.
Р. Диал. В западни говори в Белоградчишко и на юг от Стара планина в Трънско-
Брезнишко-Пернишко. Вж. к. 99+8.99.
П. От същ. кум^, кум^ —> осн. кум(а)- + нает. -(а)ча [?]. По-вероятна е пряка
заемка от сръб. к\умача ‘другарка’, ‘посестрима’ (Скок II231-232 към кит) —> бълг.
диал. кум\ача с посоченото значение.
• Кум\ачини. Домът и семейството на кул^ама)'. Субстантивирано мн.ч. на прил.
кум\ачин.
КУМАШ\ИН
Вар.: кумаш\ин (кумеш\ин, кумош\ин, кумъш\ин), кум\ашин.
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Зват. ф.
кумаш\ине!. Член. кумаш\ин(ът) ‘кумът ми’.
Р. Диал. В говори на запад-югозапад (Софийско-Самоковско, Кюстендилско) и в
Западните покрайнини (Царибродско, Босилеградско). Вж. к. 9. В БЕРIII124 (към
кум) и РБЕ VIII 362 - ‘кум’ (+ текст от нар. пес.: си сватове по китка набрааме, а
кумаш\ино и две..., чиито особености - кумаш\ино, набр\ааме - също насочват към
говори на запад-югозапад).
= Мъж (младоженец, съпруг) спрямо обредните лица (кум и кума), които са го
венчали /99/; кумец. Член. кумаш\ин(ът) ‘кумецът ми’.
Р. Диал. В западни-югозападни български говори от Годечко до Санданско-
Петричко на юг, в Западните покрайнини (Босилеградско) и по северните дялове на
Вардарска Македония (Тетовско, Кумановско). В БЕР III124 (към кум) -
‘обръщение на кума към венчаните от него...’ - за говори в Дупнишко. В РРДД 223
-	‘кумец’ (според източника - за говори в Софийско-Самоковско). В РБЕ (пак там)
-	‘кумец’ (+ текст от нар. пес.: пай говори Мироги младоженя: прости мене, куме и
старокьо,... просто да йе млади кумашине..., чиито особености също
свидетелстват за говори на запад-югозапад). Вж. к. 99+8.99.
= Мъж (момък, момче) спрямо обредното лице (кръстник или кръстница), което го
е кръстило /5.9*~89*/; кръщелник. Член. кумаш\ин(ът) ‘кръщелникът ми’.
301

Р. Диал. Съвпада с разпространението на кумаи^ин] ‘кумец’. У Геров II430
кум\ашин е пояснение: ‘така кума, кум... казват на галено на свое кръщелниче
П. От осн. на същ. кум + съчл. нает, -аш-ин. В сръб. и хърв. кум\ашин/кита$т за
‘кръстник’ и ‘кум’ (Караджич 325, Таноцки 82). Обособено в бълг. ез. стои
значението ‘кръщелник’, свързано очевидно по географско разпространение и със
значението ‘кумец’.
КУМА1ЩИНА'
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Зват. ф.
кумаиДине!. Член. ф. кумаги\ината ‘кумът ми’.
Р. Диал. В БЕРIII 124-125 (към кум) - за говори в Софийско. В РБЕ VIII 362 -
‘кум’ (+ текстове от нар. пес., чиито особености насочват към говори на запад-
югозапад).
П. От осн. на същ. кум + съчл. нает, -аш-ин (ервн. кумаш\ин) и адаптирано с оконч.
-а (ервн. д\еда/дед\а, ч\ича/чич\а и др.).
КУМАШ\ИНА2
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. кумаш\ино!. Член. кумаш\ината ‘кумата ми’.
Р. Диал. В БЕР III 124-125 (към кум) - ‘кума’ - за говори в Софийско-Самоковско,
Радомирско-Дупнишко и Западните покрайнини (Царибродско, Босилеградско).
Вж. к. 89.
= Жена (младоженка, съпруга) спрямо обредните лица (кум и кума), които са я
венчали /8.99/; кумица. Зват. ф. кумаш^ино!. Член. кумаш^ината ‘кумицата ми’.
Р. Диал. В БЕР III 124-125 (към кум) - ‘кумица’ - за говори в Софийско и
Западните покрайнини (Босилеградско, Царибродско). Вж. к. 99+8.99. В РРДД 223
и РБЕ VIII 362 - ‘кумица’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо кумаш\ин], адаптирано с оконч. -а. Срвн.
и кум\ица.
КУМАШ\ИНКА
- Жена (младоженка, съпруга) спрямо обредните лица (кум и кума), които са я
венчали /8.99/; кумица. Зват. ф. кумаш\инке!. Член. кумаш\инката ‘кумицата ми’.
Р. Диал. В някои говори в Западните покрайнини и на североизток в Омуртагско в
302

говори на преселници от Босилеградско, Царибродско. Вж. к. 99+8.99.
= Жена (мома, девойка, момиче) спрямо обредното лице (кръстник или кръстница),
което я е кръстило /6.9*~89*/; кръщелница. Зват. ф. кумаги\инке!. Член.
кумаш\инката ‘кръщелницата ми’.
Р. Диал. У ГеровДоп. 182 - ‘кръщелница’ - за говори в Кратовско (Вардарска
Македония).
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ж.р. спрямо кумаш\ин] и кумаш\ина] с
нает. -ка.
КУМАШ\ИНЧЕ
= Дете спрямо обредното лице (кръстник или кръстница), което го е кръстило
/5~6.9*~89*/; кръщелниче. Нариц. и зват. (кумаш\инче!) ф. Член. кумаш\инчето
‘ кръщелничето ми ’.
Р. Диал. Вж. кумаш\ин и кумаш\ина.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо кумаш\ин] и кумаш\ина2'] с
нает. -че.
КУМБ]АР
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Зват. ф.
кумб\аро!. Член. кумб\ар(ът) ‘кумът ми’.
Р. Диал. В БЕР III 129 - ‘кум’ (наред с кумб\ара\) - за южнобългарски говори в
Пловдивско и в Беломорска Македония (Сярско, Солунско). Вж. к. 9. У ГеровДоп.
182 и МладБТР 1106 кумб\аре мн.ч. ‘кумове’.
П. Гръц. коьрпарод ‘кум’ и ‘кръстник’ (ГБР 292) —> бълг. диал. кумб\ар с
посоченото значение. Познато и в алб. - китЬаге ‘кум’ (Филипова-Байрова 113) и в
хърв. диал. китраг/кипраг от итал. сотраге, сотаге (Скок II 231-232 към кит). Вж.
кум.
КУМБ\АРА
- Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. [?]. Член. кумб\арата ‘кумата ми’.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Беломорска Македония (Солунско, Сярско).
Вж. к. 89. В БЕР III 129 кумб\ара ‘кума’ - за говори в Горнооряховско.
П. Гръц. коиртгара ‘кума’ и ‘кръстница’ (ГБР 292) —» бълг. диал. кумб\ара със
303

същото значение. У Филипова-Байрова 113 и в БЕР (пак там) кумб\ара е посочено и
със значение ‘кум’ [?].
КУМБ\ЛРИ
= Мъж (младоженец, съпруг) спрямо обредните лица (кум и кума), които са го
венчали /99/; кумец. Нариц. и зват. (кумб\ари!) ф. Член. кумб\арито ‘кумецът ми’.
Р. Диал. В говора на гр. Свиленград, вероятно у преселници от Беломорието.
П. Вариант по форма и значение на кумб\ар] с оконч. -и (може би по гръцки
образец [?]).
КУМБ\АРО
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Нариц. и
зват. (кумб\аро!) ф. Член. кумб\арото ‘кумът ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Костурско (Беломорска Македония). Вж. к. 9.
П. Начална зват. ф. от кумб\ар\, придобила и нарицателна функция.
К\УМЕЛ
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В БЕР III 124-125 (към кум) - за говори в Прилепско (Вардарска
Македония). Вж. к. 9.
П. От осн. на същ. кум + адаптираща нает. -ел.
КУМЕХА
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. [?]. Член, кумехата ‘кумата ми’.
Р. Диал. В БЕР III 124-125 (към кум) - за говори в Смолянско. Вж. к. 89.
П. От осн. на същ. кум със старинна и рядка нает. -(а)ха/-(е)ха, подобно и на други
названия за родство като м\ащеха, св\аха.
КУМ\ЕЦ
= Мъж (младоженец, съпруг) спрямо обредните лица (кум и кума), които са го
венчали /99/. Нариц. и зват. (кум\ец!) ф. Член. кум\ец(ът) ‘кумецът ми’.
Р. Книж., разг., диал. Широко разпространено в говорни области на Северна
България (Дунавската ранина и Добруджа) и Южна България (източно от р. Искър
в Средногорието и по р. Места в Родопите и Тракия). Вж. к. 99+8.99. У Геров II431
с пояснение: „така казват кум и кума на оногова, когото са венчавали”. У МладБТР
304

1106- ‘оня, когото са венчавали кум с кума’. В БТР 328 кум|ег/ и кум\ица с
пояснение: „тъй кум и кума наричат онези, които са венчали”. В БЕР III 130 - ‘този,
когото съм венчал’. В РСБКЕ I 669 и СТРБЕ 339 - ‘женен човек (венчаният), по
отношение на своя кум, на кумата и семейството им’. В РБЕ VIII 363 - ‘мъжът от
брачната двойка, с когото се сродяват кумовете’. У РадБТР 315 - кум\ец и кум\ица
‘лице по отношение на кума (кръстника)’.
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Член.
кум\ец(ът) ‘кумът ми’.
Р. Диал. Спорадично в различни говорни области и извън ареала на кум] -
Врачанско, Великотърновско, Пазарджишко, Хасковско-Харманлийско,
Малкотърновско, Лозенградско (Източна Тракия). Вж. к. 9. В БЕР III 130 - ‘кум’.
= Мъж (момък, момче) спрямо обредното лице (кръстник или кръстница), което го
е кръстило /5.9*~89*/; кръщелник. Член. кум\ец(ът) ‘кръщелникът ми’.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Поповско, Чирпанско. В БТР 332 -
‘кръщелник’. В БЕР III 130 - ‘кръщелник’ и ‘обръщение на членовете на
семейството на кръстника към кръщелника’.
П. От осн. на същ. кум + нает. -ец. Вж. и кум.
КУМ\ИЦА
= Жена (младоженка, съпруга) спрямо обредните лица (кум и кума), които са я
венчали /8.99/; кумица. Зват. ф. кум\ице!. Член. кум\ицата ‘кумицата ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II 431 и МладБТР 1106 - ‘жената на кумец’. В БТР
332 кум\ец и кум\ица с пояснение: „тъй кум и кума наричат онези, които са
венчали”. В БЕР III 131 - ‘младоженката по отношение на кума и кумата’. В
РСБКЕ I 669 и СТРБЕ 339 - ‘жена на кумец’. В РБЕ VIII 364-365 - ‘жената от
брачната двойка, с която... се сродяват кумовете...’. (+ текст от нар. пес.:... да ида,
мамо,... да ида девет кумици да венчам...). У РадБТР 315	и	‘лице по
отношение на кума...’. В РБГ 157 - ‘булката... по отношение на кумата...’ за говори
в Сярско и Драмско (Беломорска Тракия). Вж. к. 99+8.99.
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Член. кум\ицата ‘кумата ми’.
Р. Диал. Спорадично на запад-югозапад (Трънско-Кюстендилско, Софийско-
305

Самоковско, Разложко), на север (Оряховско) и на югоизток (Свиленградско). В
БЕР III 131 - ‘кума’ - за говори в Софийско, Самоковско, Кюстендилско и в Банат
(Румъния). У МладБТР 1106 - ‘жена, която венчава...’ и ‘жена на кум’. В РБЕ VIII
364-365 - ‘кума’ (+ текст от нар. пес.: ... кога ти дойде сватбата, отдалек да се
покланяш, отблизо ръка целуваш на кума, на кумицата...). Вж. к. 89.
= Обредно лице (жена) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /89*/; кръстница.
Член. кум\ицата ‘кръстницата ми’.
Р. Диал. У МладБТР 1106 - ‘жена, която... кръщава’. В РБЕ VIII 364-365 -
‘кръстителка, кръстница’.
= Жена (мома, девойка, момиче) спрямо обредното лице (кръстник или кръстница),
което я е кръстило /6.9*~89*/; кръщелница. Член. кум\ицата ‘кръщелницата ми’.
Р. Диал. В БТР 332 и РБЕ VIII 364-365 - ‘кръщелница’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо кум] и кум^ец] от осн. кум- + нает. -ица.
• Кум\ичини. Домът и семейството на кум\ица]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
кум\ичин.
КУМ\ИЧКА
= Жена (младоженка, съпруга) спрямо обредните лица (кум и кума), които са я
венчали /8.99/; кумица. Зват. ф. кум\ичке!. Член. кум\ичката ‘кумицата ми’.
Р. Разг., диал. В БЕР III 131 - ‘младоженката по отношение на кума и кумата’ - за
говори в Кюстендилско. Вж. к. 99+8.99. У Геров II 431 и МладБТР 1107 - умал. от
кум\ица. В РБЕ VIII 365 - гал.-умал. от кум\ица (+ текст от нар. пес.: кумичкаму
под було продума: - Венчавай ма, куме, чдсто не воздишай, е бех тебе първа
любовница, който насочва към говори в Родопите).
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. кум\ичке!. Член. кум\ичката ‘кумата ми’.
Р. Разг., диал. В БЕР III 131 - ‘кума, кръстница’ - за говори в Кюстендилско. В РБЕ
VII 365 - ‘кума’ (+ текст от нар. пес.: ... като ти доде сватбата, отдалеч да се
поклониш отблизо ръка цалувай... на кума, на кумичката', посгодил ми са й млад
Стоян, тежка е сватба подигнал, Илия за кум калеса и Ганка млада кумичка).
= Жена (мома, девойка, момиче) спрямо обредното лице (кръстник или кръстница),
което я е кръстило /6.9*~89*/; кръщелница. Член. кум\ичката ‘кръщелницата ми’.
306

Р. Диал. Спорадично в местни говори в Пловдивско, Девинско.
= Дъщеря на кум и кума или на кумец и кумица /6.9+89 - 6.99+8.99/.
Р. Разг., диал. В РБЕ VIII365 - ‘дъщеря на кумица’.
П. Гал.-умал. вар. на кум{а) и кум\ица] от осн. кум- + съчл. нает, -ич-ка, придобил и
неутрална нарицателна функция.
КУМ\ИЧЛЕ
= Дете на кумец и кумица /5-6.99+8.99/. Нариц. и зват. (кум\ичле!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Хасковско (айсв\а ми е кум\ичле, на кум\ицата
д\етъе\
П. От същ. кум\ица\ —» осн. кумиц- ~ кумич- (с преход на крайната съгл. на
основата !ц! в /ч/) и нает, -ле, като гал.-умал. название, придобило и неутрална
нарицателна функция. Срвн. и к\умка.
К\УМКА
= Дъщеря на кум и кума /6.9+89/. Зват. ф. к\умке!.
Р. Диал. В БЕР III 124-125 (към кум) - умал. от кум\а - за говори в Кюстендилско.
П. Начален гал.-умал. вар. на кум'1а) от осн. кум- + нает, -ка, придобил и неутрална
нарицателна функция.
К\УМКОЛТ\УК
= Обредно лице (помощник, съпроводител на кума, обикновено и негов сродник) с
определени функции по време на сватбата; подк\ум.
Р. Диал. В някои говори в Добруджа (Добричко, Генералтошевско).
П. Сложна дума, образувана от същ. кум^ и колщ|ук| без съединителен формант.
КУМ/ЦАТ
= Съпруг на сестра на съпругата /748/; баджанак. Зват. ф. [?]. Член. кумн\ат(ът)
‘баджанак(ът) ми’.
Р. Диал. В отделни говори във Видинско.
П. Рум. ситпа! ‘зет’, ‘шурей’, ‘девер’ (РБР 280), ‘роднина’ (ДЛРМ 205) —> бълг.
диал. кумн\ат с посоченото значение.
К\УМОВЕ
= Двойка обредни лица (по традиция семейна) като брачни свидетели на друга
семейна двойка /9+89/. Член. кумовете ‘кумовете ми, ни’.
307

Р. Книж., разг., диал. Вж. кум /9/ и кум\а /89/.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
кр\ъстници и др.
• • К\умовете. Домът и семейството на кум] и кум 1а] (напр. у к\умовете, с
к\умовете). Срвн. и к\умови (при кум'!').
К\УМОВЩИНА
Вар.: к\умовщина, к\умощина.
= Битност на кум; кумство.
Р. Диал. У ГеровДоп. 183 кумощина ‘кумство’ - за говори в Дебърско (Вардарска
Македония). У МладБТР 1107 - ‘кумство’.
П. От същ. куп) през разш. осн. кумов- (< прил. к\умов) + нает. -щина. Срвн. и
бр\атовщина, св\атовщина.
К\УМСТВО
Вар.: к\умство, кумств\о.
= Битност на кум.
= Родство между кумове и кумци.
Р. Книж., разг., диал. У Геров II 431 кумств\о ‘кумуване’. У МладБТР 1107
кумств\о ‘качество, битност на кум’ и ‘кумуване, действие на кум...’. В БТР 332
к\умств\о ‘кумуване’ ‘роднинство по кумуване’. В РСБКЕ I 669 - ‘достойнство на
кум’ и ‘родство по кумуване’. В БЕР III 124-125 (към кум) ‘кумуване’ и
‘роднинство по кумуване’. В РБЕ VIII 366-367 - ‘некръвно родство между кумове и
кумци, създадено при кумуване’, ‘кумуване’ и ‘задължение на кум’. Според
Иванова 194 и сл. кумството е „... трета линия на родство, която от православието
е приравнена на кръвното родство”. Особености: (а) традиционно предаване по
наследство, (б) необратимост (не се допуска размяна на позициите кум/кума и
кумец/кумица), (в) неравноправност (зависимо положение на кумците от кумовете)
и (г) задължителност (при подържане на родството от двете страни).
П. От осн. на същ. кум + нает. -ство. Срвн. и бр\атство, побр\атимство и др.
КУМ\УВАМ
= Бивам брачен свидетел и настойник на младоженци при встъпването им в брак.
Р. Книж, разг., диал. У Геров II 431 - ‘правя кумство, бивам кум’. У МладБТР 1107
308

- ‘бивам или ставам кум да венчавам някого’. В БТР 332 - ‘бивам кум (при
венчавка)’. В БЕР III 124-125 (към кум) - ‘изпълнявам служба на кум или кума при
венчавка’. В РСБКЕ I 669 и РБЕ VIII 367 - ‘участвам във венчавка като кум’,
‘венчавам’. В СТРБЕ 339 - ‘изпълнявам роля на кум по време на сватба’. У РадБТР
315 - ‘изпълнявам функция на кум’.
П. От осн. на същ. кум + нает, -увам —► глаг. кум\увам.
КУМЦ\И
= Мъж и жена (младоженци, семейна двойка) спрямо обредните лица (кум и кума),
които са ги венчали /99+8.99/. Член. кум\ците ‘кумците ми’.
Р. Книж., разг., диал. Вж. кум\ец и кум\ица.
= Обредни лица (съпруг и съпруга) - брачни свидетели и настойници на
младоженци /9+89/; кумове. Член. кум\ците ‘кумовете ми’.
Р. Диал. Вж. кум\ец и кум\ица и/или кум и кум|ц със съответните значения.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и к\умове.
• • Кумц\ите. Домът и семейството на кум\ец] и кум\ица] и/или на кум] и кум[а]
(напр. у кумц\ите, с кумц\ите).
К\УМЧЕ
Вар.: к\умче, кумч\е.
= Дете на кум и кума /5-6.9+89/. Нариц. и зват. (к\умче!) ф. Член. к\умчето
‘кумчето ми, ни’.
Р. Разг., диал. В някои местни говори в Дупнишко. У Геров II431 - умал. от кум. У
МладБТР 1107 и БЕР III 124-125 (към кум) к|умче и кумч\е - умал. от кум или
кумец. В РБЕ VII 367 - умал. от кум ‘дете на кумовете’ и ‘млад кум’.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо кум] и	от осн. кум- +
нает. -че.
К\УМ(Я)
= Взимам, каня (някого) за кум.
Р. Диал. У Геров II431 кум\я ‘хващам кум’, ‘калесвам кум’ (+ текст от нар. пес.: да
си му кажеш, мале-ле, сватови да си не кани, кумови да си не куми...). У МладБТР
1107- ‘хващам, поканвам за кум или кума’. В БЕР III 132 - ‘каня някого да ми
стане кум’ и ‘кумувам’. В РБЕ VIII 367 - ‘каня някого за кум’ (+ текст от нар. пес.:
309

... в събота кума кумили, в неделя булкя довели).
П. От същ. кум*\ —> осн. кум-/кумъ- + наст.-оконч. -я, -а (-ъ), -им —> глаг. к\ум(я).
Срвн. и кум^увам.
КУН\АДА
= Сестра на съпругата /48/; балдъза. Зват. ф. кун\аде/, кун^адо! и съкр. купе.'. Член.
кун[адата ‘балдъзата ми’.
Р. Диал. В български говори в Южна Албания (Корчанско) и Беломорска
Македония (Костурско).
П. В стбълг. ко^нд (РСтбЕ 180) и бълг. диал. к\уна, кун\ада са зоологични термини
за ‘Миз1е11а Гота, бялка’, ‘МизГеПа тайез, златка’, ‘ЕеНз сютезбса, котка’ и др. (вж.
ГеровДоп. 183, БЕР III 133-134), също така гръц. диал. кооуада ‘бялка’(вж.
Филипова-Байрова 113). Очевидно е, че кун\ада попада в един общобалкански
езиков контекст, в който имена на някои видове животни са и названия на жени
сродници. Срвн. напр.: бълг. нев\еста/нев\яста и невест\улка, б\улка и б\улчица
‘невестулка’, гръц. уЬ(ц)<р1 ‘невяста’ и уицнтаа ‘невестулка’; тур. §еИп ‘невяста’ и
§еИпс1к ‘невестулка’ и т.н. Сходно название за ‘женски сродник по женитба или
омъжване’ е познато и в хърв. диал. - кшуада (Таноцки 57), но то е свързано
вероятно с итал. со§па1е ‘снаха’, ‘зълва’, ‘етьрва’ [?] (ИБР 181).
К\УПНИНА
= Голямо семейство от няколко поколения, живеещи заедно; семейна задруга.
Р. Диал. В РБЕ VIII 137-138 (към куп) - ‘родители и женените им деца заедно в
една къща’ - за говора на гр. Банско.
П. Стбълг. ко^пьно ‘вкупом, наедно, заедно’ (СтбР I 766), бълг. диал. к\упно ‘всички
заедно’ (Геров II 432, МладБТР 1108) —> осн. купн- + нает. -ина. Срвн. и к\упщина.
К\УПЩИНА
= Голямо семейство от няколко поколения, живеещи заедно; семейна задруга.
Р. Диал. В РБЕ VIII 137-138 (към куп) - ‘голяма челяд, много хора вкъщи’.
П. От кор.-осн. на същ. куп + нает. -щина. Срвн. и к\упнина.
КУЧ\УН-Д\ЕДО
Вар.:	куч\ун-д\ядо, коч|ун-0|е0о.
310

= Прадядо /111...122/.
Р. Диал. В някои старопланински говори в Свогенско, Ботевградско, Тетевенско. В
БЕР III 172 куч\ун дядо ‘прадядо’ - за говорите на Ботевград и Тетевен. В РБЕ VIII
110 коч\ун в израза от коч\ун 0|я0о ‘от много отдавна’.
П. Според Трубачев 70 и Скок I 412 от лат. аесип(1и.ч ‘втори’ —♦ сръб. и хърв. диал.
зикипДед, сикипдеда и кикипА/еА за ‘мъжки праотец в четвърто коляно’ (Таноцки
24) и бълг. диал. куч\ун-д\едо (с премятане на съгл. 1ш/~1ч1 и /к/) с посоченото
значение. Посоченият у Китанова 291 вар. к[учнн д^едо ‘прадядо’ за говори в
Ботевградско-Тетевенско е, най-вероятно, преосмислен по народна етимология.
0 В съчет.: от коч\ун/от куч\ун-д\едо ‘отдавна, от далечни времена’ (вж. РРДД 218,
226 и ФРБЕ 1171,91).
К\УШЛА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/. Зват. ф. к\ушле!.
Р. Диал. В старопланински говори в Ловешко, Троянско и на юг от Стара планина в
Карловско-Пловдивско (вж. и Лов. край 363, Пловд. край 216). В БЕР III 175 (към
[?]) - ‘новородено момиче’ и ‘момиче до кръщението’ - за говори в
Севлиевско-Троянско. У Геров II438 - ‘женско дете още некръстено’. У МладБТР
1114 - ‘малко некръстено още женско чедо’.
П. Неясно. Очевидно е сходството между г\ушла, г\уите, г\ушлъо] и к\ушла, к\ушле,
к\ушлъо] с алтернация на началните съгл. /г/ и /к/. Вариантите със съгл. /г/ са най-
вероятно във връзка с глаг. г\уша (се), г\ушкам (се), а тези с начална съгл. /к/ се
срещат по-широко и като названия на малки животни - ‘кутре’, ‘малко куче’,
‘малко вълче’ (вж. БЕР III 175), с които значението ‘малко (некръстено) дете’ стои
в логична връзка. Срвн. и к\ушле, к\ушльо.
К\УШЛЕ
Вар.: к\ушле, кушл\е.
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР III 175 кушл\е ‘малко дете, пеленаче’ - за говори в Гюмюрджинско
(Беломорска Тракия) и к\ушле ‘новородено, още некръстено дете’ - за говори в
Софийско, Казанлъшко, Тополовградско и Дедеагачко (Беломорска Тракия).
П. Вж. и к\ушла, к\ушльо.
311

К\УШЛЕНКА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> 16*1.
Р. Диал. У Геров II438 - ‘дете още некръстено, без име’ и МладБТР 1115 - ‘още
некръстено дете’. В БЕР III 175 (към кушл\е) - ‘некръстено дете’.
П. С разш. осн. кушл- + съчл. нает, -ен-ка, вероятно като вторично гал.-умал.
название с посоченото значение.
К\УШЛЬО
= Дете (момче) <до кръщаването му> 15*1. Нариц. и зват. (к\ушльо!) ф.
Р. Диал. В местни говори в Добруджа и вътрешна Тракия (Чирпанско,
Тополовградско). Вж. и к\угила, к\угиле. У Геров II438 - ‘мъжко дете, още
некръстено’. У МладБТР 1115 - ‘малко още некръстено мъжко чедо’. В БЕР III175
(към кушл\е) - ‘новородено, още некръстено момче’.
П. Вж. к\угила.
К\ЪДНИЦА
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; шаферка.
Р. Диал. У Геров II443, МладБТР 1115 и БЕР III 182 - ‘деверова сестра’,
‘посестрима’. У Дювернуа 1959 - ‘сестра на девер’, т.е. ‘зълва’.
П. Неясно. Възможна е връзка с диал.	‘кака’ или тур. каЛп ‘хубава жена или
девойка’ (ДТБ 115).
*КЪМОТРА
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума.
Р. Само в стбълг. къмотрл ‘кума’ (вж. СтбР I 774:1 къмотрдми свонш1 дъщерьми... не
съм^шкти са).
П. От лат. сотта1ег (< сопта1ег, т.е. ‘съмайка’) —♦ стбълг. къмотр с посоченото
значение (вж. МладЕР 261 и БЕР III 126 към кум\а).
К\ЪНА
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. к\ъне!, к\ъно!. Член. к\ъната ‘кумата ми’.
312

= Обредно лице (жена) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /89*/; кръстница.
Член. к\ъната ‘кръстницата ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Русенско, Кубратско. Вж. к. 89.
П. Тур. каут и произв. каугкк ‘родство по сватовство’, ‘родство по женитба’ (ТБР
283-284) —> бълг. диал. ка|г/н|, ка\ина\, ка\инла\ —» бълг. диал. к|ъна (през
*къ\ина~*к\ъйна) с посочените значения. Срвн. и к\ъни, к|ъньо.
к\ъни
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Нариц. и
зват. (к\ъни!) ф. Член. к\ънито ‘кумът ми’.
= Обредно лице (мъж) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /9*/; кръстник.
Член. к\ънито ‘кръстникът ми’.
Р. Диал. Спорадично (наред с к|ъньо) в местни говори в Русенско, Кубратско. Вж.
к. 9.
П. Вж. к|ъньо. Начална (може би гал.-умал. [?]) зват. ф. с оконч. -и, придобила и
нарицателна функция.
к\ъньо
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Нариц. и
зват. (к\ъньо!) ф. Член. к\ъньото ‘кумът ми’.
= Обредно лице (мъж) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /9*/; кръстник.
Член. к|ъньошо ‘кръстникът ми’.
Р. Диал. Спорадично (наред с к|ънк|) в местни говори в Русенско, Кубратско. Вж.
к. 9.
П. Тур. кауш и произв. кауткк ‘родство по сватовство’, ‘родство по женитба’ (ТБР
283-284) —> бълг. диал. ка|мн| и произв. —> бълг. диал. к\ъни, к\ъньо (през
*къ\ин/*к\ъйн —> осн. кънъ-) като начални зват. ф., придобили и нарицателна
функция. Срвн. и к\ъна.
К\ЪРЖО
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 186 ‘още некръстено момче’ - за говора на гр. Велес
(Вардарска Македония). У МладБТР 1118 и БЕРIII 201-202 (към к\ържа) - ‘още
некръстено момче’.
313

П. Авторите на БЕР (пак там) привеждат наред с к\ържо и бълг. диал. кр\ъжляк за
‘мършаво добиче’ и сръб. и хърв. к\ржла/к\г21]а за ‘дете, което не расте нормално’,
които заедно с диал. прил. к(ъ)ржав и сръб. и хърв. кржл>ав/кггЦа\> се отнасят към
едно словообразувателно гнездо по основен признак ‘слаб~недоразвит’.
КЪРМ\АЧ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров II419 - ‘дете... още на бозка’. У МладБТР 1119 - ‘дете, що се още
кърми’.
П. Стбълг. глаг. кръмити и същ. кръмл (СтбР I 758-759) —» бълг. к\ърм(я) и същ.
кърм\а —> осн. кърм- + нает, -ач —» същ. кърм\ач. Срвн. и кърм\аче.
КЪРМ\АЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/.
Р, Книж., разг., диал. У Геров II419 - ‘дете... още на бозка’. У МладБТР 1119 —
‘дете, що се още кърми’. В БТР 337 и БЕР III213-214 (към к\ърмя) - ‘дете, което
още бозае’. В РСБКЕ I 678 - ‘малко дете, което още суче’. В РБЕ VIII449 -
‘новородено дете, което още суче кърма’. В СТРБЕ 343 - ‘дете, което суче мляко’.
У РадБТР 318 - ‘малко бебе, което още бозае’.
П. Стбълг. глаг. кръмити и същ. кръмл (СтбР I 758-759) —> бълг. к\ърм(я) и същ.
кърм\а —> осн. кърм- + нает, -аче —► същ. кърм\аче. Срвн. и кърм\ач.
КЪРМ\АЧКА
= Жена (майка), която кърми 12*1.
Р. Книж., разг., диал. У МладБТР 1120 - ‘майка, която кърми’. В БТР 337, РСБКЕ I
678, СТРБЕ 343 и БЕР III 213-214 (към к\ърмя) - ‘жена, която кърми’. В РБЕ VIII
449 - ‘жена, която кърми свое дете’.
П. Стбълг. глаг. кръмити (СтбР I 758-759) —► бълг. к\ърм(я) —> осн. кърм- + съчл.
нает, -ач-ка —> същ. кърм\ачка с посоченото значение.
КЪРМЕК\ИНА
= Жена (майка), която кърми /2*/; кърмачка.
Р. Диал. В БЕР III213-214 (към к\ърмя) - за говори в Шуменско.
314

П. Вж. кърм\ачка. От глаг. к]ърм(я) —» разш. осн. кърме- + нает, -кина —> същ.
кърмек\ина.
КЪРМ\ИЛКА
= Жена (майка), която кърми /2*/; кърмачка.
Р. Диал. В БЕРIII 213-214 (към к\ърмя).
П. Вж. кърм\ачка. От глаг. к\ърм(я) —> осн. кърм- + съчл. нает, -ил-ка —> същ.
кърм\илка. Срвн. и кърмек\ина, кърм\илница.
КЪРМ\ИЛНИК
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров II 419 - ‘дете още на бозка’. У МладБТР 1120 (към кърм\илка) -
‘бозайник (дете)’. В БЕР III213-214 - ‘дете, което още бозае’.
П. Вж. кърм\аче. От глаг. к\ърм(я) и същ. кърм\а —> осн. кърм- + съчл. нает, -ил-ник
—> същ. кърм\илник. Срвн. и кърм\илниче.
КЪРМ\ИЛНИЦА
= Жена (майка), която кърми /2*/; кърмачка.
Р. Диал. У Геров II 419 и БЕР III213-214 (към к\ърмя).
П. Вж. кърм\ачка. От глаг. к\ърм(я) —» осн. кърм- + съчл. нает, -ил-ница —> същ.
кърм\илница. Срвн. и кърмек\ина, кърм\илка.
КЪРМ\ИЛНИЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6Ф/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров II 419 - ‘дете още на бозка’. У МладБТР 1120 (към кърм\илка) -
‘кърмаче, бозайниче’. В БЕР III213-214 - ‘дете, което още бозае’.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо кърм^илник^ със съчл. нает. -
ил-ниче.
К\ЪЩНИ
К\ЪЩНИТЕ
Вар.: к\ъщни(те), к\ъшни(те).
= Членове на нечие семейство и/или род, обитаващи една къща (един дом).
Р. Диал. У Геров II 448 (към к\жщньгй) к\жщни-ть1 („в мн.ч. с член”) - ‘всички,
които живеят в къщи; свои-ти, домашни-ти’. У МладБТР 11123 (към к\ъща)
к\ъщните - ‘домашни, свои, всички най-близки, що живеят в една къща’. В РБЕ
315

XIII239-241 (към к\ъщен) к\ъщните ‘близките, с които едно лице живее в една
къща, в един дом’ (по текст от Ив. Вазов:... и синките къщни се радват-, и Т.
Влайков: ... крепи къщата... и сговорта между къщните). В БЕР III 239-241 (към
к\ъща) к\ъщните - ‘всички, които живеят вкъщи, своите, домашните’ - за говори в
Плевенско, Г абровско, Добричко.
П. От същ. к\ъща —> прил. к\ъщен, мн.ч. к\ъщни, член. к\ъщните —> същ. к\ъщни,
к\ъщните с посоченото значение. Срвн. дом\ашни, дом\ашните.
К\ЪЩНИК
Вар.:	къщн\ик, к\ашник, кбшник.
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Разложко-Гоцеделчевско, Родопите
(Велинградско, Асеновградско, Смолянско, Ардинско), вътрешна Тракия
(Старозагорско), Източна Тракия (вж. и Василева 146-155). В БЕР III239-241 (към
к\ъща) - ‘мъж, съпруг’ и ‘къщовник’ - за различни говори на юг от Стара планина.
У Геров II448 - ‘мъж, съпруг’. У МладБТР 1123 къщн\ик ‘мъж, съпруг’ (къщн\ик
ми...) и ‘домакин’. В РСБКЕ I 681 - ‘къщовник’. В РБЕ VIII 479 - ‘мъж, съпруг’ и
‘стопанин на... къща’.
П. От същ. к\ъща —> кор.-осн. къщ- + нает. -ник. Срвн. и къщ\овник.
К\ЪЩНИЦА
Вар.: к\ъщница, къщн\ица, к\ашница, кошница.
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Диал. Вж. к\ъщник. В БЕР III 239-241 (към к\ъща) - ‘жена, съпруга’ и
‘къщовница’ - за различни говори на юг от Стара планина. У Геров II448 ‘жена,
съпруга’ и ‘къщовница’. У МладБТР 1123-1124 (към к\ъща) къщн\ица ‘съпруга’ и
‘къщовница, домакиня’. В РСБКЕ 1681 - ‘къщовница’. В РБЕ VIII480 -
‘къщовница, домакиня’, но и по текстове, които свидетелстват и за значение
‘съпруга’, ‘жена’: - Ти не плачи, баби! Прежали Божана, па си намери к\ъщница -
така се не живее (по Елин Пелин); - Не се плаши!... Билянке, ще ми станеш ли
къщница? (по К. Петканов).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо к\ъщник] с нает. -ница. Срвн. и
къщ\овница.
316

КЪЩОБ\ЕРНИК
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. У Василева 146-155 - за говори от Врачанско-Тетевенско и Самоковско. В
БЕР 239-241 (към к\ъща).
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. къщ- на същ. къща и кор.-осн. на глаг.
бер(а) диал. ‘събирам, трупам, подържам’ със съединителен формант -о- и нает. -
ник. Срвн. и берок\укник, берок\ъщник.
КЪЩОБ\ЕРНИЦА
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Диал. Вж. къщоб\ерник. В БЕР III 239-241 (към к\ъща).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо къщоб^ерник] с нает. -ница. Срвн. и
берид.омница, берок\укница.
КЪЩ\ОВНИК
= Мъж (съпруг), който е добър стопанин за къщата и семейството си /7*/.
Р. Книж., разг., диал. Предимно в севернобългарски говори (Дунавската равнина,
Добруджа). Спорадично и на юг от Стара планина и в Беломорска Тракия (вж.
Василева 146-155). В БЕР III 239-241 (към к\ъща) - ‘съпруг’ и ‘главатар на
семейството, задругата’ - за говори в Ломско, Плевенско, гр. Лясковец. У Геров II
448 - ‘който... гледа добре къщата си’. У МладБТР 1124 - ‘който добре гледа
къщата си’. В БТР 338 - ‘който се грижи и гледа добре къща...’. В РСБКЕ1681 -
‘човек, който полага големи грижи за къщата и семейството си’. В РБЕ VIII480 -
‘мъж, съпруг’, ‘домакин’ и ‘мъж, който е [уреден, добър, грижлив стопанин на
къща’. В СТРБЕ 344 - ‘човек, който се грижи много за дома си’.
П. От същ. к\ъща —»кор.-осн. къщ- + съчл. нает, -ов-ник или от разш. осн. къщ-ов-
—> може би през съчет. *къщ\овен съпруг {мъж, човек) + нает. -ник. Срвн. и
к\ъщник.
КЪЩ\ОВНИЦА
= Жена (съпруга), която е добра домакиня и стопанка за къщата и семейството си
/8*/.
Р. Книж., разг., диал. Вж. къщ\овник. У Геров II448 и МладБТР 1124 (към
къщ\овен) - ‘която... добре гледа къщата си’. В БТР 338 - ‘[която] се грижи и гледа
317

добре къща’. В РБЕ VIII480 - ‘жена, съпруга’, ‘домакиня’ и ‘жена, която е уредна,
добра грижлива стопанка на къща...’. В РСБКЕ1681 и СТРБЕ 344 - ‘жена
къщовник’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо къщ\овник] с нает. -ица.
КЪЩОВ\ЪРТНИК
Вар.: кьщов\ъртник, кьщов\ртник.
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. В БЕР III239-241 (към к\ъща) и у Василева 147 - за говори в Годечко,
Царибродско (Западните покрайнини).
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на същ. къща и кор.-осн. на глаг. върт(я)
‘умело извършвам... дейност в определена област (дом, къща...)’ със съединителен
формант -о- и нает. -ник. Срвн. и върток\ъщник, къщоб\ерник.
КЪЩОД\ОМНИК
Вар.: ю>щод\омник, кащод\омник, кашчод\омник.
= Мъж (съпруг) - къщовник П*/.
Р. Диал. В БЕР III239-241 (към к\ъща) - ‘който обича да върши домакинска
работа’ и ‘добър стопанин’ - за говори в Кюстендилско, Самоковско. У Василева
146-155 - за говори в Дупнишко, Самоковско, Ихтиманско.
П. Сложна дума, образувана от осн. на същ. къща и осн. на същ. дом със
съединителен формант -о- и нает. -ник.
КЪЩОД\ОМНИЦА
Вар.: кьщод\омница, кащод\омница, кашчод\омница.
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 188 - ‘домакинка, домовница’ - за говори в Самоковско
(кашчод\омница). У Василева 245-246 - за говори в Дупнишко-Самоковско-
Ихтиманско. У МладБТР 1124 - ‘къщовница’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо къщод^омник] с нает. -ница.
Л
318

Л\АЛА1
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Зват. ф. л|але/, л\али!, л\ало!.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
= Брат <по-възрастен> на съпруг /37+/; девер <по-възрастен>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> на съпруг	съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. В северозападни говори във Видинско, Ломско, Белоградчишко. Вж. к.
3+Г.
П. В и по детска реч с удвояване (редупликация) на сричковата съгл. 1л1, както при
б\аба, м\ама и под. Според МладЕР 269 (към л\ало ‘бате, байко’) от праезична
коренна сричка */б/, *1о1 респ. *1е1 (в леля). Според Добрев 1995: 104 бълг. диал.
л\але за ‘по-мълък брат на мъжа’ съответства на 1аЬ за ‘по-малък брат’ в някои
памирски езици (диалекти), откъдето и изводът, че названието може да е наследено
от езика на,древните българи”. Като название за родство е познато и в сръб. и
хърв. - диал. лала/1а1а като ‘обръщение към по-стар брат или мъж’, в алб. - 1а1е
‘бащин чичо, дядо’ (БЕР III 295) и в гръц. -2а/а<; ‘чичо’ (БЕР III 295).
Л\АЛА2
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. л\але!, л\ало!.
Р. Диал. Мозаично разпространение (наред с л\ола], л\еля]') в говори по западните
дялове на Дунавската равнина от Ломско-Белоградчишко до Никополско-
Плевенско на изток. Вж. к. 41.
= Сестра на майка /42/; леля, т\етка.
Р. Диал. В някои местни говори в Оряховско-Белослатинско. В БЕР III295 -
‘майчина сестра’ - за говори в Плевенско. Вж. к. 42.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. В някои български говори на преселници в Южна Румъния.
П. В и по детска реч с повтаряне на срички със съгл. 1л1, срвн. също л\еля, л\ола и
др. Познато и в гръц. -2а2а за ‘баба’ (БЕР III295), тур. 1а1а ‘възпитател на дете’
(ТБР 331, ДТБ 169) —> бълг. диал. л\ала ‘бавачка на деца’ (РРДД 232).
319

Л\АЛЕ
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (л|дле/) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Пещерско. Вж. к. 31.
= Брат <по-възрастен> на съпруг /37+/; девер <по-възрастен>.
Р. Диал. В местни говори във Видинско-Белоградчишко. В БЕР III 295 (към л|ола) -
‘обръщение на по-малкия брат към по-големия’ - за говори в Белоградчишко. У
Добрев 1995: 104 - ‘по-малък брат на мъжа’.
П. Начална зват. ф. от	с оконч. -е, придобила и нарицателна функция.
Л\АЛИ
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (л|дли/) ф.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
Р. Диал. В някои северозападни говори в Белоградчишко, Ломско.
П. Начална зват. ф. от л|ала/'|‘ с оконч. -и (навярно в и по детска реч), придобила и
нарицателна функция.
ЛАЛ\ИН
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин. Зват. ф. лал\ине!.
Р. Диал. В някои местни говори в Софийско (на т\ата на сестр\а мумъж\о |м).
П. Паралелно образувание за м.р. спрямо л\ала2,\ с нает. -ин. Срвн. илел\ин,
тет\ин.
Л\АЛИЦА
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. л\алице!.
Р. Диал. В БЕР III295 умал. за ‘леля’ - за говора на гр. Копривщица.
П. От същ. л\ала2] —> осн. лал- + нает, -ица, навярно като гал.-умал. название (в и
по детска реч), придобило и неутрална нарицателна функция.
Л\АЛКА
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. л|олке/, л\алко!.
Р. Диал. Спорадично в ареала нал\ала2] ‘леля’.
= Сестра на баща на съпруг /417/; сестра на свекър.
Р. В някои местни говори в Плевенско.
320

П. От същ. л|лм2| —> осн. лал- + нает, -ка, като гал.-умал. название (в и по детска
реч), придобило и неутрална нарицателна функция. Срвн. и л\елка, л\олка.
Л\АЛКО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (л\алко!) ф.
= Брат <по-възрастен> на съпруг /37+/; девер <по-възрастен>.
Р. Диал. В някои говори в Ломско. Вж. к. 3+.Г. У Геров III4 - ‘байко’. У МладЕР
269 - ‘бате, байко’. В РБЕ VIII 520 - ‘батко’.
П. От същ. л\ала'], л|оло| —> осн. лал- + нает, -ко, като начална зват. ф. л\алко!,
придобила и нарицателна функция.
Л\АЛО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (л\ало!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Белоградчишко. Вж. к. 3+.Г. В БЕР III 297 -
‘батко’ - за западни говори. У Геров III4 с пояснение: „така казва понякъде по-
малък брат на по-старий”. У МладЕР 269 - ‘бате, байко’.
П. От същ. л\ала'\ с оконч. -о —♦ л\ало!, като начална зват. ф., придобила и
нарицателна функция.
ЛАХ\УДКА
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане) /2*/; родилка.
Р. Диал. В БЕР III 328 лах\утка ‘родилка’.
П. Гръц. Аа/ойоа ‘родилка’ и2г/он<5г ‘новородено дете, бебе’ (ГБР 307) —> бълг.
диал. лах\удка с адаптираща нает, -ка към обособена осн. лахуд-. Вж. и лех\уса,
лех\унка.
ЛЕВ\ЕНТ
Вар.: лев\ент, л\евен.
= Мъж <неженен, млад>; ерген.
Р. Диал. В РБЕ VIII 552 лев\ент ‘ерген’ + текст от нар. пес.: много щеш врати да
чукаш..., много щеш левент да ходиш. У ДечТР 291 - ‘строен, едър и силен мъж,
обикн. младеж’.
П. Тур. 1ечеп1 ‘строен, здрав... човек’ (ТБР 333, ДТБ 171) —> бълг. разг. и диал.
лев\ент със знач. ‘юнак, юначина’ (Геров III 8), ‘строен... и силен мъж...’ (БТР 343),
‘строен и здрав момък’ (РСБКЕ II9), ‘ерген’ (РБЕ пак там); диал. л\евен ‘снажен
321

млад мъж’ - за говори в Софийско, Средногорието, Западните Родопи, и лев\енин,
лев\енко ‘юнак’ - за говори в Софийско, Новопазарско (БЕР III 338). Със сходни
значения познато и в рум. - 1ечеп1 ‘юнак’ и гръц. - ЛЕу?егг7/^ ‘юначага’ (БЕР пак
там).
ЛЕВ\ЕНТСТВО
Вар.: лев\ентство, лев\енство.
= Битност (живот) в безбрачие; ергенство.
Р. Диал. В БЕР III 338-339 (към л\евен, лев\ент) -лев\енство ‘ергенство’ - за говора
на гр. Банско и лев\ентство ‘юначество’. В РБЕ VIII 552 -лев\ентство като
произв. същ. от лев\ент], + текст от нар. пес. в РБЕ IX 643 към м\омство: де гиди
млади години - ергенство, джанъм, левентство.
П. От същ. лев\ент/л\евен'[ —> осн. левент-/левен- + нает. -ство. Срвн. бек\ярство,
ерг\енство.
ЛЕВЕНТ\УВАМ
Вар.: левент\увам, левен\увам, левен\овам.
= Живея неженен; бивам (съм) ерген.
Р. Диал. В БЕР III 338 (към л\евен) левен\овам - за говори в Странджа и левен\увам
- за говори в Кюстендилско. В РБЕ VIII 552 левент\увам ‘живея волно, безгрижно,
тъй като още не съм задомен...’. В БЕР III 339 и полевент\увам ‘да бъда известно
време ерген...’, налевен\увам се ‘да се наскитам като ерген’.
П. От същ. лев|ен/и/л|евен| —> осн. левент-/левен- + нает, -ува(м), -ова(м) —» глаг.
левен(т)\увам.
Л\ЕЛЕ
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Нариц. и зват. (л\еле!} ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско. Вж. к. 4+.
= Сестра на баща /41/ или на майка /42/; леля.
Р. Диал. В БЕР III 356 - ‘бащина или майчина сестра’ - за бълг. говори в Банат
(Румъния).
П. Начална гал.-умал. зват. ф.	—> л\еле!, придобила и нарицателна
функция. Добрев 1995: 105 привежда за сравнение перс, лееле за ‘възрастна жена’ и
‘бавачка’ като предположение за наличие на думата в езика на „древните българи”.
322

Л\ЕЛЕНЧЕ
Вар.: л\еленче, л\ельънче.
- Дете на сестра на баща или майка /541-641 - 542-642/; братовчедче.
Р. Диал. В БЕР III 356 (към леля) - ‘син на леля’, ‘дете на леля’ - за говори в
Ксантийско (Беломорска Тракия -л\еленче) и Ямболско (л\елъънче).
П. От същ. л|еля| —> осн. лел-/лелъ- + съчл. нает. -(е)н-че.
ЛЕЛ\ИН
Вар.: лел\ин, льель\ин, лал\ин.
= Съпруг на сестра на баща /741/. Зват. ф. лел\ине!.
Р. Диал. В западнобългарски говори от Годечко-Сливнишко до Кюстендилско-
Дупнишко-Самоковско на юг. Вж. к. 741-742.А.
= Съпруг на сестра на майка /742/; тет\ин.
Р. Диал. Спорадично в Самоковско, Петричко. У Геров III 31 с пояснение: „така
казват на мъжа на леля по майка, на мъжа на майчина сестра”. В БТР 346, РРДД
235 и БЕР III 356 - ‘мъж, съпруг на леля’. В РБЕ VIII 596 - ‘съпруг на леля по
майчина линия’.
П. От същ. л\еля\ —> осн. лел-/лелъ- + нает. -ин. Срвн. и тет\ин.
• Лел\инови. Домът и семейството на лел\ин\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
лел\инов.
Л\ЕЛИНКА
= Сестра <по-млада> на съпруг /47“/; зълва <по-млада>. Зват. ф. л\елинке!, лел\инко!.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (вж. Пир. край 635) Вж. к. 47~.Б.
П. От същ. л|еля) —> осн. лел-/лелъ- + съчл. нает, -ин-ка, навярно гал.-умал. вар.
спрямо л\еля, придобил и неутрална нарицателна функция. Срвн. и л\еличка,
л\елишка, л\елка.
ЛЕЛ\ИНЧО
Вар.: лел\инчо, льель\инчо.
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин. Нариц. и зват. (лел\инчо!) ф.
= Съпруг на сестра на майка /742/; тет\ин.
Р. Диал. Спорадично наред с лел\ин\. В БЕР III 356 (към лел\ин) - умал. ‘мъж на
леля’. В РБЕ VIII 596 - ‘лелин’ с пояснение: „детето може да нарича мъжа на
323

майчината си сестра лел\инчо, щом майката държи на това”.
П. От същ. лел\ин] с нает, -чо, като гал.-умал. зват. ф. (в и по детска реч),
придобила и нарицателна функция. Срвн. и в\уйчо, д\айчо, тет\инчо и др.
• Лел\инчови. Домът и семейството налел\инчо]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
лел\ инчов.
Л\ЕЛИЦА
Вар.: л\елица, лел\ица.
= Сестра на баща /41/ или на майка /42/; леля.
Р. Диал. У Геров III 31 л\елица умал. от л\еля ‘лелка’. В БЕР III 356 (към л|еля)
лел\ица ‘бащина сестра’ - за говори в Софийско. В РБЕ VIII 596 л\елица умал. от
л\еля + текст от нар. пес.: остана Радка сираче..., само си Радка ималалелица -
бащи сестрица.
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат.
Р. Диал. В БЕР III 356 (към леля) ‘братова жена’ - за говора на гр. Шумен. У Геров
III 31 и РБЕ VIII 596 лел\ица ‘братова жена’.
П. От същ. л|еля) —> осн. лел- + нает, -ица, като гал.-умал. название, придобило и
неутрална нарицателна функция, както и алтернативно значение ‘съпруга на брат’
/83/. Срвн. и л\елинка, л\еличка, л\елишка, л\елка.
Л\ЕЛИЧКА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. л\еличке!.
Р. Диал. В някои местни говори в Харманлийско. Вж. к. 47 .Б.
П. От същ. л|еля| —> осн. лел-/лелъ- + съчл. нает, -ич-ка, с гал.-умал. оттенък и
алтернативно значение ‘зълва’. Срвн. и л\елинка, л\елишка, л\елица, л\елка.
Л\ЕЛИШКА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. л\елишке!.
Р. Диал. В БЕР III 356 (към л\еля) - ‘сестра на младоженеца’ [?] за говори в
Ксантийско (Беломорска Тракия). Вж. к. 47~.Б.
П. От същ. л|еля| —> осн. лел-/лелъ- + съчл. нает, -иш-ка. Срвн. и л\елинка, л\елица,
л\еличка, л\елка.
324

Л\ЕЛКА
Вар.: л\елка, л\елька, л\елькя, л\ейка, й\ейка.
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. л\елко!, л\елке!, умал. и л\елче!.
= Сестра на майка /42/; леля, т\етка.
Р. Разг., диал. Спорадично в ареала на л|еля| в Пернишко, Елинпелинско и на
северозапад в Берковско, Врачанско, Оряховско. Вж. к. 41 и к. 42. У Геров III 31 и в
БТР 346, РСБКЕ II 14, РБЕ VIII 596-597 и БЕР III 356-357 - гал.-умал. от л\еля.
= Сестра на съпруг <по-млада> /477; зълва <по-млада>.
Р. Диал. На югоизток в Странджа (Царевско, Малкотърновско) и Източна Тракия
(Лозенградско, Визенско). Вж. к. 47".Б. В БЕР III 356 (към л\еля) л\елъка ‘сестра на
мъжа ми’ - за говори в Странджа. У Геров III 31 - ‘сестра на мъж, мъжева сестра’.
В РБЕ VIII 596-597 л\елче!.
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца или младоженката) с определени
функции по време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. В някои местни говори в Странджа (л\елькя).
П. От същ. л^еля? —> осн. лел-/лелъ- + нает, -ка, като гал.-умал. название, но и с
алтернативно значение ‘зълва <по-млада>’. Срвн. и л\елинка, л\елица, л\еличка,
л\елишка.
• Л\елкини. Домът и семейството на л\елка\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
л\елкин.
Л\ЕЛЧЕ
Вар.: л\елче, л\ельче.
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Нариц. и зват. (л|елче/) ф.
Член. л\елчето ‘зълва ми’.
Р. Диал. Спорадично в говори от Старозагорско и Хасковско. Вж. к. 47~.Б. В РБЕ
VIII 596-597 - ‘сестра на съпруга по отношение на съпругата’ (по текст от нар. пес.:
снашица си я миреше: мълчи ми, лелче, не плачи).
П. Най-вероятно начална гал.-умал. зват. ф. отл|еля( и/или л\елка] с нает, -че,
придобила и алтернативно значение ‘зълва’ (срвн. член. л\елчето). Срвн. и
л\елинка, л\елица, л\еличка.
325

Л\ЕЛЬООЛУ
= Дете на сестра на баща или на майка /541—641 - 542-642/; братовчед,
братовчедка. Нариц. и зват. (л\ельоолу!) ф. Мн.ч. л\ельоолар.
Р. Диал. Спорадично в някои говори в Добруджа.
П. Хибридно образувание от бълг. л\еля] —» осн. лелъ- и тур. о§и1, о§1и ‘син’ (вж.
ДТБ 201-203).
Л\ЕЛЬЧИНКА
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. л\ельчинко!.
= Сестра на майка /42/; леля, т\етка.
Р. Диал. В БЕР III 356-357 (към л\еля) гал.-умал. за ‘леля’ - за говори в Средните
Родопи (Смолянско, Маданско, Ардинско). Вж. к. 41 и к. 42.
П. От същ. л|еля| —> осн. лель- + съчл. нает, -ч-ин-ка, като начален гал.-умал. вар.,
придобил и неутрална нарицателна функция.
Л\ЕЛЯ
Вар.: л\еля, лел\я, л\еле, л\ейа, й\ея,л\иля.
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. л\елье!, л\ельо!.
Р. Диал. В някои местни говори в Тополовградско. Вж. к. 4+.
= Сестра на баща /41/ > леля ми.
Р. Книж., разг., диал. Широко разпространено в Северна България (Дунавската
равнина, Добруджа) - в западните |и дялове мозаично наред с т\етка] и вар. л\ала,
л\алка] и л\ола,л\олка], а на юг от Стара планина - в Средногорието,
Подбалканските полета, вътрешна Тракия, Средните и Източните Родопи и
Беломорска Тракия. Вж. к. 41.
= Сестра на майка /42/; т\етка.
Р. Книж., разг., диал. Мозаично и предимно в говорни области на изток от р. Искър
(в Северна България) и линията Тетевен - Панагюрище - Пазарджик - Пещера -
Сяр. В БЕР III 356-357 - ‘бащина сестра’, ‘майчина сестра’ - за говори в
Плевенско, Еленско и в Беломорска Тракия (Дедеагачко, Чорленско). Вж. к. 42. У
Геров III 31 - с пояснение: „така наричат сестра на майка” и „с това име наричат по
някои места и сестра на баща”. В БТР 346 - ‘сестра на бащата или на майката’. В
РСБКЕ II 14 и РБЕ VIII 597 - ‘сестра на майката или бащата по отношение на
326

децата им’. У ДечТР 293 - ‘сестра на бащата или на майката’. В УЕР I 517 - ‘сестра
на бащата или на майката спрямо техните деца’ и ‘жена на чичото’ [?].
Значенията ‘бащина сестра’ и ‘майчина сестра’ са ясно разграничени предимно в
западни-югозападни говорни области с хетероними т\ета], т\етка] за ‘майчина
сестра’ и на югоизток в Елховско-Средецко и отчасти Източна Тракия с хетероним
т\ета\ за ‘бащина сестра’. Вариантите л\ея, ле\я, й\ея, йе\я са засвидетелствани в
северозападни говори от Ломско-Никополско до Врачанско-Ботевградско на юг (за
замяната на съгл. 1л 7 със съгл. /й/ вж. БДА-ОТ к. Ф105, к. Ф108).
= Сестра на съпруг /47/; зълва.
Р. Диал. Обширен южнобългарски ареал, който обхваща говори от Пиринска
Македония (Гоцеделчевско), Родопите, вътрешна Тракия (по р. Марица, р.
Тунджа), Странджа, Беломорието (Сярско, Ксантийско, Гюмюрджинско,
Дедеагачко) и дялове от Източна Тракия (Лозенградско, Визенско). Западната и
северната граница на ареала е разположена по линията Сяр - Гоце Делчев -
Първомай - Стара Загора - Елхово - Бургас. Вж. к. 47.
= Сестра на съпругата /48/; балдъза.
Р. Диал. В някои местни говори в Бургаско.
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца или младоженката) с определени
функции по време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. В южнобългарски говорни области (Родопите, Беломорска Тракия, вж.
Иванова 72).
П. Стбълг. *л€лъ, струс. лелгд, лел^, бълг. л\еля и вар. с осн. знач. ‘сестра на
бащата’ и ‘сестра на майката’ (вж. Славова 94-95); в сръб. и хърв. ле/ьа/ЦеЦа
‘майчина сестра’, в рус. л\еля ‘кръстница’, укр. лелиса ‘леля’ (вж. Трубачев 87,
Фасмер II479, БЕРIII 356-357). Добрев 1995: 105-106 посочва успоредици в перс.
лееле ‘по-възрастна жена’, ‘бавачка’ и дард. лоле ‘леля’ и допуска древнобългарски
произход на думата. Подобно на б\аба, м\ама и под. думата е възникнала в и по
детска реч с удвояване (редупликация) на съгл. 1л1 в срички с различни гласни (вж.
за това и у Славова 94-95). Срвн. и л\ала, л\иле, л\ола и др.
0 В србълг. паметници от XIV в. са засвидетелствани и съчет. * велика леля ‘сестра
327

на майка’ /42/ (Славова 95; сестрд мдтере моеж естъ ми великлд лел^) и *малалеля
‘братовчедка на майка’ /642/ (Славова пак там:
мдтере моеж... мклдд л«л*В),
от които в книжовния език и диалектите не са останали следи.
• Л\елини. Домът и семейството нал\еля]. Субстантивирано мн.ч. на прил. л\елин.
Л\ЕЛЯК
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин. Зват. ф. [?].
= Съпруг на сестра на майка /742/; тет\ин. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В говори от средните дялове на Дунавската равнина (Плевенско,
Никополско, Свищовско и спорадично в Ловешко-Търновско). Вж. к. 741-742.А. В
БЕР III356-357 - ‘лелин мъж’ и ‘мъж на майчина сестра’ - за говори в Ловешко. У
Геров III31 - ‘лелин’. В БТР 346 - ‘мъж на леля’. В РБЕ VIII 597-598 - ‘мъж на
леля .
П. Паралелно образувание за м.р. спрямо л\еля] с нает. -ак. Срвн. и лел\ин.
ЛЕН\УСА
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане) /24/; родилка.
Р. Диал. В някои местни говори в Провадийско.
П. Неясно. Може би кръстоска (контаминация) между гръц. ле/оуца и Аг/сога
‘родилка’ [?]. Вж. лех\онка, лех\унка и лех\уса.
ЛЕОН]ЯРЧЕ
= Дете <новородено, невръстно) /5*~6*/.
Р. Диал. У Филипова-Байрова 118 леони\арче ‘бебе, кърмаче’ - за говори в
Леринско (Беломорска Македония).
П. Гръц. /.е/ама ‘родилка’, АЕ/агма ‘периодът след раждане’ (ГБР 307) —> бълг.
диал. леон\ярче с адаптираща съчл. нает, -ар-че към обособена осн. леонъ- и с
посоченото значение.
Л\ЕФТЕР
Вар.: л\ефтер, лефт\ер, л\ефтьър, л\ехтер и др.
= Мъж <неженен, млад>; ерген.
Р. Диал. В южнобългарски говори от Пиринска Македония (Разложко), Родопите,
вътрешна Тракия (Хасковско), Беломорието и Странджа. От тракийци-преселници
328

пренесено и в Североизточна България. У Филипова-Байрова 118 л\евтер, лефт\ер
‘неженен’, ‘ерген’ - за говори в Родопите, Странджа и Хасковско. В БЕРIII 340
л\евтер, лефт\ер ‘ерген’ - за говори в Родопите, Странджа, Беломорието и гр.
Банско. У Геров III 10 лефт\ер ‘ерген’. В РРДД 237 л\ефтер ‘момък, ерген’. В РБЕ
VIII 629 лефт\ер ‘ерген’ + текст от нар. пес.:... женен до женен да върви, лефтер
до лефтер да върви.
П. Гръц сХейдеро^ ‘свободен’, ‘неженен, несвързан’ (ГБР 191), Аводерос; ‘свободен’
(Филипова-Байрова 118) —> бълг. диал. л\ефтер и вар. с посоченото значение.
Л\ЕФТЕРА
= Жена <неомъжена, млада>; мома, ерг\енка.
Р. Диал. Вж. л\ефтер. В БЕР III 340 - ‘мома, неомъжено момиче’ - за говори в
Хасковско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо л\ефтер\ с наст.-оконч. -а.
ЛЕФТЕР\УВАМ
Вар.: лефтер\увам, лефтер\овам.
= Живея неженен, бивам (съм) ерген.
Р. Диал. Вж. л\ефтер, л\ефтера. В БЕР III 340 (към л|евщер, лефт.ер) лефтер\овам
‘ергенувам’ - за говори в Средните Родопи и Странджа.
П. От осн. на същ. л\ефтер] + нает. -увам/-овам. Срвн. и ерген\увам, левент\увам.
ЛЕФТЕР\Я
= Множество от мъже <неженени, млади>; ерген |я.
Р. Диал. Вж. л\ефтер. В БЕР III 340 (към л\евтер, лефт\ер) ‘неженен’.
П. От същ. л\ефтер] —> осн. лефтер- + оконч. -я. Срвн. и ерген\я.
ЛЕХ\ОНКА
Вар.: лех\онка, ле\онка.
= Жена (майка) <при или наскоро след раждано /2*/; родилка.
Р. Диал. В югозападни български говори в Беломорска Македония (Костурско). В
БЕР III 361 ле\онка ‘жена родилка’ - за западни говорни области. У Филипова-
Байрова 118 ле\онка ‘жена родилка’.
П. Гръц. Лг/щра ‘родилка’ (ГБР 307) —» бълг. диал. лех\онка с адаптираща нает, -ка
към обособена осн. лехон-. Срвн. и лех\унка.
329

ЛЕХ\УДЛЕ
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕРIII 379 - ‘некръстено бебе’ - за говори в Странджа.
П. Гръц. кеуайдг ‘новородено дете, бебе’ (ГБР 307) —> бълг. диал. лех\удле с
адаптираща нает, -ле към обособена осн. лехуд-.
ЛЕХ\УНКА
Вар.: лех]унка, ле]унка, л\юнка.
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. На югозапад във Вардарска Македония (Велеско, Крушевско, Прилепско,
Охридско, Гевгелийско) и Беломорска Македония (Костурско, гр. Кукуш). В БЕР
III 379 - ‘родилка’ - за говора на гр. Велес (Вардарска Македония). В РРДД 237 и
РБЕ VIII 630 - ‘родилка’.
П. Гръц. леуама, Хеуоноа ‘родилка’ (ГБР 307) —> бълг. диал. лех\унка с адаптираща
нает, -ка към обособена осн. лехун-. Срвн. и лех\онка.
ЛЕХ\УСА
Вар.: лех[уса (ле1уса), лах[уса (ла[уса), лох[уса (ло[уса), лух[уса (лу1уса), лев{уса,
лъв[уса (лъ[уса), леф[уса, лаф]уса и др.
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р, Разг., диал. У Геров III 10, в БТР 349, у Филипова-Байрова 118, в БЕР III 379 -
‘родилка’, ‘жена-родилка’. В РСБКЕ II 17, РБЕ VIII 630 - ‘родилка до 40-ия ден
след раждането’. Вж. и Капанци 172 и Добруджа 413 - за говори в Североизточна
България, и Пловд. край 213 - за говори от Подбалкана и вътрешна Тракия.
П. Гръц. леуойо-а ‘родилка’ (ГБР 307 и Филипова-Байрова 118) —> бълг. лех\уса.
ЛЕХ\УСНА
Вар.: лех\усна, ле\усна, лев]усна, леф\усна.
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В БЕР III 379 - за говори в Никополско и български говори в Банат
(Румъния).
П. Гръц. Хеуойоа ‘родилка’ (ГБР 307) —> бълг. лех\уса и вар. —> произв. прил. за ж.р.
лех\усна в съчет. лех\усна жена ‘родилка’ и ‘родилка в болестно състояние -
330

обхваната от лех\уси' (вж. Геров III10) —► субстантивирано като същ. лех\усна със
същото значение. Срвн. и лех\усница.
ЛЕХ\УСНИЦА
Вар.: лех\усница, ле]усница, леф\усница.
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В някои местни говори (наред с лех\усна)) в Никополско.
П. От прил. лех\усна вероятно през съчет. лех\усна жена —► осн. лехусн- + нает. -
(н)ица —► същ. лех\усница.
ЛЕХ\УСНИЧЕ
Вар.: лех\усниче, ле^сниче, лев^сниче, леф]усниче и др.
= Дете <новородено> до 40 дни от раждането му /5*~6*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 194 - ‘ненавършило четиридесет дни дете’. В РБЕ VIII 630 -
‘дете, ненавършило четиридесет дена, на което майката е още лехуса’.
П. От същ. лех[уса| —► осн. лехус- или произв. осн. лехусн- (срвн. лех\усна и съчет.
лех\усна жена през съчет. *лехусно дете) + разш. нает, -(н)иче.
Л\ИБЕ
Вар.: л\ибе, л\юбе.
= Любим (момък, мъж) или любима (мома, жена). Нариц. и зват. (л\ибе!) ф.
Р. Книж, разг., диал. В БТР 349 - ‘лицето, което някой или някоя люби’. В РСБКЕ
II19 и РБЕ VIII 641 - ‘любим мъж или жена’ + текст от нар. пес.: либе се либи, доде
е младо, китка се бере, доде е росна. В БЕР III 387 - ‘любим мъж или жена’.
= Мъж (съпруг) /7/ или жена (съпруга) /8/.
Р. Разг., диал. В БТР 349 л\ибе ‘съпруг, съпруга’. В РБЕ VIII 641 - ‘съпруг или
съпруга’ + текст от нар. пес.: л\ибе невясто,... три дена как сме женени, не съм та,
л\ибе, попитал.
П. Индоевроп. кор. *1еиЬИ- ‘искам, желая’ —► праслав. *ЦиЬ- се представя в бълг.
диал. в два вар. люб- и либ-, срвн. л\юбе и л\ибе, люб\овник и либ\овник, л.и. Л\юбен
и Л\ибен и т.н. За разпространението на кор. гл. 1у1 (след палатална съгл.) и /и/ вж.
БДА-ОТ к. Ф65, Ф66.
Л\ИЛЕ
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
331

на сватбата; шаферка.
Р. Диал. В говори от Средните Родопи. У Иванова 72 ‘главна зълва’ [= шаферка].
П. Най-вероятно е регионален вар. отл\еле] ‘кака’ и ‘леля’, но е засвидетелствано
само в посоченото значение. Срвн. и п\одлиле.
Л\ИЦА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. В някои местни говори в Русенско (в БЕРIII 31 погрешно посочено като
‘чичова снаха’ [?]).
П. Най-вероятно съкратено (може би в и по детска реч) от диал. л\елица, вар.
лел\ица! ‘бащина или майчина сестра’ и ‘братова жена’, т.е. ‘снаха на брат’
(последното в говора на гр. Шумен) —► същ. л\ица.
ЛОЗ\А
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. У Геров III19 - ‘род’. В БЕР III457-458 - ‘род, потомство’.
П. Бълг. диал. лоз\а ‘раст. С1етаЙ5 уйа1Ьа, повит’, ‘раст. УШз упйГега, лоз\а,
лоз\ина' ‘тънко пълзящо стъбло’ (БТР 356), ‘стъбло на тиква, диня и др.’ (БДА-ОТ
к. Л36) —> прен. лоз\а с посоченото значение. Аналогично развитие и при сръб.
л\оза ‘раст. С1етаНз УЙа1Ьа’ и ‘род, рода’ (Караджич 344, Таноцки 17). Очевидно
пренасянето на значението е станало по един основен признак ‘разклонено стъбло’.
Срвн. и влак\а, повлекл\о.
Л\ОЛА
= Сестра на баща /41/; леля.
= Сестра на майка /42/; т\етка. Зват. ф. л\оле!.
Р. Диал. Мозаично (наред с л\еля\, л\ала] (л\алка), т\етка]) в северозападни
говори (Кулско, Видинско, Ломско, Монтанско, Врачанско). Вж к. 41 и к. 42. В БЕР
III463 - ‘леля’ - за западни говори. В БТР 356 - ‘сестра на бащата’. У Геров III 20,
МладЕР 278 и РБЕ VIII 734 - ‘леля’.
П. В и по детска реч с удвояване (редупликация) на срички със съгл. /л/. Срвн. и
л\ала, л\еля. Според авторите на БЕР (пак там) „сродно с леля..., но с друга отгласна
степен”. Добрев 1995: 105-106 привежда дард. л\оле ‘леля’ като предположение за
наличието |и и в езика на „древните българи”.
332

Л\ОЛКА
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. л\олке!.
Р. Диал. Спорадично в ареала на л|ола|.
П. От същ. л\ола] —> осн. лол- + нает, -ка, като гал.-умал. вар., възникнал вероятно
в и по детска реч, придобил и неутрална нарицателна функция. Срвн. и л\алка,
л\елка.
Л]ЮБА
= Любима (мома, жена); либе. Зват. ф. л\юбе!, л\юбо!.
Р. Диал. В БЕР III 572 (към *люб) л\юба ‘любима, либе’ - за български говори в
Македония (Долновардарско [?]). У Геров III 34 и РБЕ VIII 805 - ‘либе’ + текст от
нар. пес.: ток си жала, ток си плача... загичо одиги тугя земя, тамо любиш друга
люба, който също насочва (з\ашчо, т\угя - вж. БДА-ОТ к. Ф153, Ф160) към говори
от Вардарска Македония.
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга.
Р. Диал. У Геров III 34 - ‘жена, съпруга, стопанка’ + текст от нар. пес.: лели дочу
Секула детенце, провикна се на негова люба: - Първа л\юбо, млада Секулица, скоро
седлай моя бърза коня. В РБЕ VIII 805 - ‘съпруга’ + текст от нар. пес.: па на Тодор
макя отговора:... - Проси, сине, господска девокя, тебе люба, а мене отмена,
който насочва (м^акя, девЮкя - вж. БДА-ОТ к. Ф63, к. Ф107) към западни говори.
П. Индоевроп. кор. *1еиЬк- ‘искам, желая’ —»праслав. *1]иЬ-, етбълг. лговъ ‘мил,
приятен’, любити ‘обичам’, лювимъ ‘любим, обичан’ и др. (СтбР I 819-824) —» бълг.
диал. л\юба, л\юбе със значения ‘либе’, ‘съпруга’.
Л\ЮБЕ
= Любим (момък, мъж) или любима (мома, жена); либе. Нариц. и зват. (л\юбе!) ф.
Р. Разг., диал. У Геров III 35 в РСБКЕII 37 - ‘либе’. В БЕР III 572 - ‘лицето, което
някой или някоя люби’. В РБЕ VIII 806 - ‘любим мъж или жена’ + текст от нар.
пес.: люби си ма, любе, ала ме не земай, че твоята майка йе на мен душманка.
= Мъж (съпруг) /7/ или жена (съпруга) /8/.
Р. Разг., диал. В БЕР III 572 - ‘съпруг или съпруга’.
П. Гал.-умал. вар. отл|юба|, придобил и нарицателна функция. Срвн. и л\ибе.
333

ЛЮБ\ЕЗНИК
Вар.: люб\езник, либ\езник.
= Любим (момък, мъж); либе. Зват. ф. люб\езнико!.
Р. Диал. В някои местни говори в Старозагорско (либ\езник). В РБЕ VIII 807 -
‘любим, либе’ + текст от нар. пес.: че са разболели двама люб\езника [т.е. момък и
мома], те кат са лежали и са заръчвали: - Ни като юмреме, нъйн\о ниуп\ейте.
= Мъж спрямо жена, с която е в брачна връзка /7/; съпруг.
Р. Диал. В РБЕ VIII 807 - ‘съпруг’.
П. Стбълг. люБь^нь, аюбь^нъ1и (СтбР I 824), лгове^никъ ‘любимец’ (БЕР III 572 към
люб\езен) —> бълг. диал. люб\езник с посочените значения.
ЛЮБ\ЕЗНИЦА
Вар.: люб\езница, либ\езница.
= Любима (мома, жена); либе. Зват. ф. люб\езнице!.
Р. Диал. В някои местни говори в Старозагорско (либ\езница). В РБЕ VIII 807 -
‘любима’.
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга.
Р. Диал. В РБЕ VIII 807 - ‘съпруга’ (по Кр. Пишурка, К. Огнянович).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо люб\езник\ с нает, -(н)ица.
Л]ЮБНА
= Любима (мома, жена); либе. Зват. ф. л\юбне!.
Р. Диал. У Геров III 35 - ‘либе, любе’ + текст от нар. пес.: л\юбна си найде дека му
спие, мила му беше да му поспие, драга му беше да я разбуди. В РБЕ VIII 812 —
‘либе, любе’ + текст от нар. пес.; тая, що ерусокоса, тая ми е първа любна,... тая
ми е за невеста.
П. От същ. л\юба\ през експресивна зват. ф. л\юбне! (ервн. напр. м\омне! спрямо
мом\а и м\омня, зл\ъвне! спрямо з\ълва) —> същ. л\юбна. Срвн. и л\юбне, л\юбеница.
Л\ЮБНЕ
= Любим (момък, мъж) или любима (мома, жена); либе. Нариц. и зват. (л|юбне/) ф.
Р. Диал. В БЕР III 572 (към *люб) - ‘любе’ - за говори в Кюстендилско. У Геров III
35 - ‘любе, либе’ + текст от нар. пес.: ... па си надви Марко Кралевитий, та си отне
неговото л\юбне. В РБЕ VIII 812 - ‘либе, любе’ + текст от нар. пес.: отишло е
334

Яниното любне, та на Яна вели и говори... И двете извадки от нар. пес. насочват
към български говори на югозапад.
= Мъж (съпруг) /7/ или жена (съпруга) /8/.
Р. Диал. В БЕР III 372 (към *люб) - ‘съпруг или съпруга’ - за говори в
Кюстендилско. В РБЕ VIII 812 към л\юбне ‘либе, любе’ и текстове от нар. пес.,
които разкриват и знач. ‘съпруга’: ранорани Марко Кралевике, рано рани, та си
любне вика: - Стани, любне, Елено невесто... -, стана Марко, дома си ойде, на
любне си потио говори.
П. Експресивна зват. ф., придобила и нарицателна функция. Срвн. и л\юба, л\ю6е,
л\юбна.
Л\ЮБНИЦА
= Любима (мома, жена); либе, л\юбе. Зват. ф. л\юбнице!.
Р. Диал. В РБЕ VIII 812 - ‘либе, любе’ + текст от нар. пес.: - Свилене, млад
чорбаджио,... хайде Гроздена погуби, я че ти станем любница, който насочва към
западни български говори.
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга.
Р. Диал. В РБЕ VIII 812 към л\юбница ‘либе, любе’ + текстове от нар. пес., които
разкриват и значение ‘съпруга’: фала тебе, Янко, мило брате,... како чини наши
стари баща, како чини наша стара майкя, како чина нашите любници, како чина
наши ситна деца;... Марко си на чардаци седи, па гледая по равни друмове... с
любница Петкана. Извадките насочват към български говори на запад-югозапад.
П. От кор.-осн. люб- (вж. БЕР III 372) или експресивно разш. осн. любн- (срвн.
л\юба, л\юбе ил\юбна, л\юбне) с нает, -(н)-ица —> същ. л\юбница.
ЛЮБ\ОВЕ
Вар.: люб\ове, люб\овье,
= Любим (момък, мъж); либе. Нариц. и зват. (люб\овеГ) ф., член. люб\овето ‘либето
ми’.
Р. Диал. В БЕР III 573-576 (към люб^ов) люб\ове и люб\овъе ‘обръщение към любим’
- за говори в Родопите и Странджа. В РБЕ VIII 814 - ‘либе, любе’ + текст от нар.
пес.: дами водица залеешмоянми зелен бос\илчак..., китка ще да го извия намойно
порво любове, чиито особености (моян, мойно, порво, босилчак) насочват към
335

родопски говори.
П. Неясно като словообразуване. Вероятно начална зват. ф. от любов с оконч. -е,
придобила и нарицателна функция [?].
ЛЮБ\ОВНИК
Вар.: люб\овник, либ\овник (либ\оуник).
= Любим (момък, мъж); либе. Зват. ф. люб\овнико, гал.-умал. люб\овниче!.
Р. Диал. В някои местни говори в Разградско. У Геров III 35 - ‘либе, любе’ + текст
от нар. пес.: ... със них е Костен войвода, па бе ви първен любовник, който насочва
към западни говори. В БЕР III 573-576 (към люб^ов) - ‘любим’. В РБЕ VIII 815-816
-	‘либе, любим’. У Геров (пак там) е посочено и значение: ‘който е искал някоя за
жена, докле била още мома’. В БТР 360, РСБКЕ II 38 и РБЕ (пак там) - книж. и
разг. ‘мъж, който се намира в извънбрачни любовни връзки с жена’. У РадБТР 337
-	‘мъж, който обича или е обичан’ и ‘мъж спрямо жена, с която има извънбрачна
връзка’. В РБГ 169 - ‘любим, влюбен’ за говори от Драмско (Беломорска Тракия).
П. От кор. *-люб-/*-либ—> произв. същ. люб\ов (срвн. ил\юби/л\ибе) —> прил.
люб\овен разш. осн. любов(н)- + нает. -(н)ик. Срвн. и галъ\овник, драг\овник.
ЛЮБ\ОВНИЦА
Вар.: люб\овница, либ\овница (либ\оуница).
= Любима (мома, жена); либе. Зват. ф. люб\овнице! и гал.-умал. люб\овничке!.
Р. Диал. В някои местни говори в Разградско. У Геров III35 - ‘люба’, ‘любна’. В
БЕР III 573-574 (към люб\ов) - ‘любима’. В РСБКЕ II 38 - ‘любима, обичана жена’.
В РБЕ VIII 816 - ‘либе, любима’ + текст от нар. пес.: абер ли дойде, майко, че ми се
жени любовницата, любовницата годеницата... В БТР 360 - ‘влюбена’ [?]. В БТР
(пак там), РСБКЕ (пак там) и РБЕ (пак там) - книж., разг. ‘жена, която се намира в
извънбрачни любовни връзки с мъж’. У РадБТР 337 - ‘жена, която обича някого
или е обичана от някого’ и ‘жена по отношение на мъж, с когото има извънбрачна
връзка’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо люб\овник] с нает. -(н)ица. Срвн. и
галь\овница, драг\овница.
Л\ЯЛЬКА
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф, л\яльке!, л\ялъко!.
336

Р. Диал. Спорадично (наред сл\яля\) в Санданско-Гоцеделчевско и Сярско-
Драмско (Беломорието).
= Сестра на баща /41/; леля.
= Сестра на майка /42/; т\етка.
Р. Диал. Спорадично (наред с л\яля\ и т^тка']') в Санданско-Гоцеделчевско и
Сярско-Драмско (Беломорието).
П. От същ. л|яля'|‘ —» осн. лялъ- + нает, -ка, като гал.-умал. название, придобило и
неутрална нарицателна функция. Срвн. и л|олка, л\елка, л\олка.
л\яля
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. л\ял(ъ)е!, л\яльо (лъ\алю)!. Вж. к. 4+.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Санданско-Гоцеделчевско и Сярско-Драмско
(Беломорска Тракия).
= Сестра на баща /41/; леля.
= Сестра на майка /42/; т\етка.
Р. Диал. В южнобългарски говори (наред с /п|е/пка^) в Санданско-Гоцеделчевско и
Сярско-Драмско (Беломорска Тракия). Вж. к. 41 и к. 42.
П. Както л\ала, л\еля, л|ола'|' и л\яля е възникнало в и по детска реч с удвояване
(редупликация) на съгл. /л/ в срички с различни гласни. Вж. л\еля.
М
МА!
= Обръщение към майка /2!/; майко!, мамо!.
Р. Диал. В някои местни говори в Асеновградско, Смолянско. В БЕРIII 593 -
‘обръщение към майка’ - за говори в Асеновградско.
П. Съкратена експресивна форма от мама/мамо!. Според БЕР (пак там) „от детски
бълболен произход”.
МАЖЕТИНА
= Мъж спрямо жена, с която е в брачна връзка /7/; съпруг.
Р. Диал. В БЕР III 610 - ‘мъж, съпруг’ - за говори в Прилепско (Вардарска
Македония).
337

П. От диал. вар. маж —> осн. маж- + съчл. нает, -ет-ина, като експресивно (увел.-
укор.) название, придобило и неутрална нарицателна функция.
МАЖК\УЛЧЕ
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1.
Р. Диал. Спорадично в някои говори в Родопите (по нар. пес. от Смолянско: всекой
си седи любе до любе, до Рада седи мажко мажк\улче, НПРК 292).
= Дете от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син, момче.
Р. Диал. В БЕР III 610 (към маж ?) - ‘мъжко детенце’ - за говори в Родопите.
П. От прил. м\ъжко, диал. вар. м\ажко, мбжко (мбеко) —> осн. мъжк-/мажк- +
съчл. нает, -ул-че, като експресивно (гал.-умал.) название. Срвн. и мъжк\урче.
МАЙ
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка. Зват. ф. м\а(й)е!, м\а(й)о!.
Р. Диал. По данни от БЕР III 615 - в говори по долното течение на р. Вардар
(Беломорска Македония).
П. Според авторите на БЕР (пак там) „може би вторично образувано от зват. форма
м\айо'\ Вторична експресивна основа на -й (срвн. м\айка, м\айчЛ спрямо м\ати,
м\атя и др.) се посочва още у Трубачев 33, но наличието на нарицателна форма
май е съмнително [?]. Срвн. и.м\ая.
М\АЙКА
Вар.: л«|айка, м]айкя, м^акя.
= Жена спрямо собствените си деца /2/; мама; родителка. Зват. ф. м^айко!, разг.
майка ми!, диал. им\айке!.
Р. Книж., разг., диал. Широко разпространено по българското етнокултурно и
езиково землище. У Геров III43-44 - ‘жена, която има деца’. В БТР 365 - ‘жена,
която е родила едно или повече деца’ и ‘на някого - жената, която го е родила’. В
РСБКЕII 47 - ‘жената по отношение на своите деца’ и ‘жена, която има или е
имала деца’. В РБЕIX 62 - ‘жена по отношение на децата, които е родила’ и ‘жена,
която има дете, деца’. В БЕР III 615-616 - ‘родителка’ и ‘жена по отношение на
децата си’. У ДечТР 306 - ‘жена по отношение на своите деца’, ‘мама’, ‘свекърва’
или ‘тъща’. В УЕР II 10 - ‘жена спрямо своите деца’. Вариантите м\айкя и м[акя са
характерни предимно за западни български говори. Източната граница на ареала на
338

м\айкя е разположена по линията Оряхово - Луковит - Ботевград - Панагюрище -
Пазарджик - Велинград - Асеновград - Девин - Сандански. По-малки островни
ареали на м\айкя са разположени в Свищовско, Габровско, Пловдивско, Елховско-
Средецко и Охридско (Вардарска Македония), Люлебургаско-Визенско (Източна
Тракия). Вж. к. 2.А. и БДА-ОТ к. Ф63, Ф107. Зват. ф. м\айке! е отбелязвана в някои
местни говори (предимно родопски) южно от р. Марица. В БЕР III 615-616 (към
м\айка) м\айке е отбелязано неточно като нарицателно със значение ‘родителка’.
Зват. ф. отл«|айка, м\ама, както и тези отм\ата/, м\аля, ма\ня, м\ая и т.н., са били в
традиционни родово-семейни общности, в различна степен са още и днес, преносни
обръщения освен към мащеха 12*1 също и към свекърва /27/ и тъща /28/.
П. Терминът м\айка (и вар.) е достояние само на южнославянските езици (Таноцки
19, БЕР III 615-616). Не е установено дали вторичната осн. май- е резултат от
фонетично изменение на старинната осн. мат(ъ)- (срвн. индоевроп. *та1ег, стбълг.
мдти, мдтере; рус. мать, укр. м\ати, матТр, пол., словаш. и чеш. та1ка и т.н.) през
словообразувателен вар. *мать-ка, или е възникнала в и по детска реч и
адаптирана като нарицателна форма с нает. -ка. Срвн. от същата вторична основа и
названия като м\айчс/, м\ая /майа/н т.н. (вж. Трубачев 33, БЕР III 615-616). Сходен
развой на словообразувателната основа се наблюдава и при други роднински
названия, срвн. напр. б\айко2, б^айно, б^айчо спрямо б\атъо, братко и др.; т[айко,
т[ейко спрямо т\ато, т\атко, т\етъо и т.н.
Охм\айка —> осн. май(ч)- са образувани и гал.-умал. вар. м^айче (като нариц. и зват.
м^айче! ф., вж. БТР 365 и РБЕ IX 78) и м\айчица (зват. ф. м\айчице!, вж. Геров III
44, БТР 366, РСБКЕ II 48, РБЕ IX 80; в СТРБЕ 371 - „нежно наименование на
майка”).
0 В съчет.: вт\ора м\айка, повт\орна м\айка, при\емна м\айка, книж., разг., диал.,
прим\ъжена м\айка диал. (в някои местни говори във Вардарска Македония, вж.
ГеровДоп. 269) за ‘н|е родна майка’, ‘мащеха’; ж\енска м\айка разг. ‘майка, която е
родила само момичета’ (вж. РБЕ IX 62-65 към м\айка\, момч\ана м\айка диал. и
м\ъжка м\айка разг. ‘майка, която е родила само момчета’ (вж. РБЕ IX 62-65 към
м\айка); мл\ечна м\айка ‘жена, която кърми/е кърмила н|есвое дете; дойка’ (вж.
339

РБЕ пак там); зк\енина м\айка 'майка на съпругата; тъща’, м\ъжова м\айка ‘майка
на съпруг; свекърва’; ст\ара м\айка книж., разг., диал. ‘майка на баща /12/ или на
майка /22/; баба’ (зват. ф. стара м.айко!) е широко разпространено, но като че ли
предимно в градски среди. В БТР 823 (към стар) - ‘баба откъм бащина страна’. В
РБЕ IX 62-65 - ‘майка на някой от родителите...’. С изключение на сходното сръб.
и хърв. стара мама/Мага тата (Таноцки 22) няма съответствия в други
европейски езици, срвн. англ. Сгапс1то1кег, Сгапс1та, нем. СгоззтиНег, фр. Сгапс1-
теге, унг. па§уапуа, рум. тата таге, тур. Ьйуйк аппе и т.н., образувани по признака
‘голям’. Срвн. и стар бащ\а (при багг/|а|), стар т\атко (при т\атко\) и ст\ари
т\ата (при т\ата\). От две майки деца ‘отсъствие на родствена връзка между
двама’ (ФРБЕ II 58).
• М\айкини, м\айчини. Домът и семейството нам|аика'|‘. Субстантивирано мн.ч. на
прил. м\айкин, м\айчин. В БЕР III 615-616 (към майка) м\айкини диал. ‘(за женена
дъщеря) [?] домът и семейството на майка ми’. М\айчине диал. - за говори в
Гюмюрджинско (Беломорска Тракия, БЕР пак там). В говора на с. Ново село
(Видинско) са засвидетелствани и произв. форми като: м\айкъинсини мн.ч. ‘домът и
семейството на майката на трето лице’ и м\айкьинтини ‘домът и семейството на
твоята майка’ (вж. МладТБД VI 247, БЕР пак там).
МАЙК\УША
Вар.: майк\уша, м\айкуша, майк\юша, м\акюша.
= Дъщеря, която прилича (физически или по нрав, поведение) на майка си /6*/.
Зват. ф. майк\уше!, майк\ушо!.
Р. Разг., диал. В БЕР III 615-616 (към л/|аика) майк\юша ‘дете, което прилича на
майка си’ - за говори в Софийско, Ихтиманско. Вж. м\айка.
П. От същ. м{айка) (м^айкя, м[акя) —> осн. майк-/ма(й)къ- + нает. -угиа. Срвн. и
б\абнуша.
М\АЙМА!
= Обръщение към майка /2!/; майко!, мамо!.
Р. Диал. В БЕР III 616 - за говори в Родопите (Смолянско, Ардинско).
П. Според авторите на БЕР (пак там) „може би... от майко ма". По-вероятно е, че
изходното съчетание е м\ае ма!, м\айо ма!. Вж. м\ая.
340

М\АЙНА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка. Обикновено като зват. ф. м\айно!.
Р. Разг., диал. У Геров III44 и МладЕР 286 м\айна ‘майка’ по нар. пес.: - М\айно
ле, стара майчице!. В РСБКЕ II47 м\айно ‘обръщение към майка’ + текст от нар.
пес.: вила се й гора, м\айно ле, раззеленила. В РБЕ IX 69 м\айна, но „само в
обръщение” + текст от нар. пес.: м\айно ле, и язе вида, м\айно ле, че ми се смеат
ората, че съм неженен останал, чиито особености - язе, вида, смеат, ората -
насочват към говори на запад-югозапад. Разг. и диал. м\айна се употребява в
негативен (пейоративен) оттенък за ‘майка’ в ругателни изрази.
П. От осн. май- (вж. м\айка) + нает, -на, често срещана и при други названия за
роднини жени, напр. в\уйна, стр\ина, ч\ина и под. Срвн. и м\айчЛ, м\ая и др.
М\АЙРА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\айро!.
Р. Диал. В БЕРIII617 - ‘майка’ - за говори по долното течение на р. Вардар
(Беломорска Македония). Вж. к. 2.
П. От осн. май- (вж. м\айка) със завършек -ра, навярно по сходство с гръц. ццтера
‘майка’ (вж. БЕР пак там).
М\АЙЧЛ'
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м[айчо!.
Р. Диал. В говори от Средните Родопи (вж. НПРК 54, 106, 155, 765, 769) и във
Великотърновско (ГеровДоп. 201: м\айча у ваели й?\ нл|а, м[айчо, да йъд[ем!). Вж.
к. 2. В РБЕ IX 78 - ‘майка’.
= Съпруга на брат <по- или най-възрастен> на баща /831+/; стр\ина, ст\арка.
Р. Диал. В някои местни говори в Плевенско.
П. От осн. май- (вж. м\айка) + нает. -ча. Възможно е обаче м\айчЛ да е резултат от
обобщаване (уеднаквяване) на произв. осн. майч- (срвн. м\айчин, м\айчица и под.) +
наст.-оконч. -ц.
М\АЙЧ(А)"
= Приемам за/като и наричам (някого) майка.
Р. Диал. В говори от Пловдивско, Смолянско (вж. и БЕР III615-616). У Геров III44
м\айчъ ‘казвам мамо’ (+ текст от нар. пес.: прощ\авай,р\оде, прощ\авай, в чуждъ
341

щъ къщъ да идъ, чуждъ щъ майкъ да м\айчъ). У МладЕР 286 м\айча.
П. От същ. м\айка\ —> осн. майч- (срвн. произв. прил. майчин) + наст.-оконч. -а (-
ъ), нает, -ем /-им —> глаг. м\айч(а).
МАЙЧИН\ИЯ
= Наследство (имот, покъщнина, пари и др.) от майка.
Р. Диал. В БЕРIII 615-616 - ‘наследство от майка’ - за говори във Велинградско. В
БТР 365 - ‘имот или наследство от майка’. В СТРБЕ 371 - ‘имот или друго
наследство от майка’. У МладЕР 286 майчин\ия (към глаг. м\айча).
П. От същ. м\айка] —> разш. осн. майчин- (срвн. произв. прил. майчин) + нает. -ия.
Срвн. и бащин\ия.
М\АЙЧИНКА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\айчинко/.
Р. Диал. В РБЕIX 79-80 - като гал.-умал. отм\айка (по текстове от Н. Хайтов, Б.
Несторов и нар. пес.: как си ма, м\айчинко, породи такава тъонка, висока?, които
насочват към говори в Родопите). В БЕР III 615-616 (къмл/|айка) - за говори в
Средните Родопи.
П. От диал. същ. м\айчс/\ —> осн. майч- + съчл. нает, -ин-ка, като начален гал.-умал.
вар., придобил и неутрална нарицателна функция. Срвн. и м\айчичка .
МАЙЧИНСТВО
= Битност на майка; материнство.
= Отношение на кръвно родство между майка и родните |и деца.
Р. Книж., разг. В БТР 366 - ‘състояние на жена, която е трудна, ражда и кърми
дете’. В РСБКЕII48 - ‘състояние на жена-майка през периода на бременността,
раждането, кърменето’.
В РБЕ IX 80 основното значение на думата е пренебрегнато и са посочени две
производни (вторични) значения: ‘биологична и социална функция на жената...’ и
‘достойнство и самочувствие на майка’ [?].
П. От същ. м\айка\^> разш. осн. майчин- (срвн. произв. прил. м\айчин, м\айчински)
+ нает, -ство (< етбълг. -ьство). Срвн. и матер\инство.
МАЙЧИЧКА1
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\айчичко!.
342

Р. Диал. В РБЕ IX 80-81 - гал.-умал. от майка (по текстове от К. Петканов, К.
Шапкарев: Кротпугике,м\айчичкали ще ставаш?-,... ия честам и сия имам како
м\айчичка, които насочват към говори от Тракия и Вардарска Македония).
П. От диал. същ. м\айчс/ или отл«|айка|—> видоизменена осн. майч- (срвн. напр.
м\айчица, м\айчин и др.) + съчл. нает, -ич-ка, като начален гал.-умал. вар., придобил
и неутрална нарицателна функция. Срвн. и м\айчинка.
М\АЙЧИЧКА2
= Дъщеря, която прилича (физически или по нрав, поведение) на майка си /6*/.
Зват. ф. м\айчичке!.
Р. Разг., диал. В някои местни говори във Великотърновско. У Геров III44 -
‘женско чедо, прилично на майка си’. В БТР 366 - ‘дъщеря, която се е метнала на
майка си’. В РСБКЕ II 46 - ‘дете, което прилича по външност и по характер на
майка си’. В РБЕ IX 80-81 - ‘дете или възрастна дъщеря, която прилича извънредно
много по външност или по характер на майка си’.
П. От същ. м^айка^ —♦ произв. осн. майч- + съчл. нает, -ич-ка. Срвн. и майк\уша,
м\амнуша и м\айчичко.
М\АЙЧИЧКО
= Син, който прилича (физически или по нрав, поведение) на майка си /5*/. Нариц.
и зват. (м\айчичко!) ф.
Р. Разг., диал. В някои местни говори в Хасковско-Харманлийско. В БЕРIII 615-
616 (къмм\айка) - ‘дете, което прилича на майка си’.
П. От същ. м^айка^ —» произв. осн. майч- + съчл. нает, -ич-ко. Срвн. и бащ\ичко и
м\айчичка2.
М\АЙЧИЩЕ
= Дете, което прилича (физически или по нрав, поведение) на майка си /5*~6*/.
Нариц. и зват. (м\айчище!) ф.
Р. Диал. В БЕР III 615-616 (към м\айка) - ‘дете, което прилича на майка си’ - за
говори в Хасковско.
П. От същ. м\айка] —> произв. осн. майч- + нает. -ище. Срвн. м\айчичка2,
м\айчичко.
343

М\АЙЧУША
= Дъщеря, която прилича (физически или по нрав, поведение) на майка си /6*/.
Зват. ф. м\айчуше!, м\айчушо!.
Р. Диал. В БЕР III615-616 (към м\айка) - ‘момиче, което по лице или характер
прилича на майка си’- за говори в Ботевградско.
П. От същ.	—► произв. осн. майч- + нает. -уша. Срвн. и майк\уша,
м\айчичка2.
М\АЙ ЧУШКА
= Дъщеря, която прилича (физически или по нрав, поведение) на майка си /6*/.
Зват. ф. м\айчушке!.
Р. Диал. В БЕР III615-616 (към м\айка) - ‘момиче, което по лице или характер
прилича на майка си’ - за говори в Плевенско.
П. От същ. м\айка\ —> произв. осн. майч- + съчл. нает, -уш-ка или от произв.
(разш.) осн. майчуш- + нает. -ка. Вж. майч\уша.
М\АКЕЯ
Вар.: м\акея, м\акеа, м\акьеа.
= Майка <н|е р|одна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. В български говори от Вардарска и Беломорска Македония (от Тетовско-
Кратовско до Битолско-Воденско на юг) и отчасти в Босилеградско (Западните
покрайнини). Вж. к. 2*.
П. Праслав. * тачеха, бълг. м\ащеха], диал. м\ачеха'\, *маке(ь)еха —> м\ак(ь)ея.
Срвн. и ащеха ~м\ащея ~ м\ащеа (вж. БЕР III 701 и БДА-ОТ к. Ф134, Ф136).
МАКС\ЪМ
Вар.: макс\ъм, макс\ам, макс\ум.
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В български говори във Велинградско (макс\ум) и в Костурско
(Беломорска Македония, макс\ам). В БЕР III 622 макс\ум ‘дете бозайниче’ - за
говори във Велинградско.
П. Авторите на БЕР (пак там) допускат връзка с тур. таИни! ‘плод’, ‘продукт’,
‘реколта’ (ТБР 340), което се среща със сходни значения и в български диалекти в
Беломорска Тракия и Странджа (вж. Геров III45, БТР 366, РРДД 246, РБЕIX 93).
344

Според авторите на ДТБ 176 от тур. тазит ‘невинен’. Вж. и ТБР 347 тазит ‘малко
дете’. Срвн. и макс\ъмче.
МАКС\ЪМЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В български говори на юг-югозапад във Вардарска и Беломорска
Македония (Струмишко, Дойранско).
П. От същ. макс\ъм] —> гал.-умал. вар. макс\ъмче с нает. -че.
МАК\ЮНА
= Дъщеря, която прилича (физически или по нрав, поведение) на майка си /6*/.
Зват. ф. мак\юно!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 201 - ‘прилична с нещо на майка си’ - за говори в Трънско.
П. От диал. същ. м^айкя^ —> вар. м\акя —> осн. макь- + нает. -уна. Срвн. и м\акюша.
М\АКЮША
Вар.: м\акюша, мак\юша.
= Дъщеря, която прилича (физически или по нрав, поведение) на майка си /6*/.
Зват. ф. м\акюшо!, м\акюше!.
Р. Диал. В БЕР III622 (към м\акя) - ‘дете, което прилича на майка си’ - за говори в
Годечко, Софийско, Самоковско.
П. От диал. същ. м\айкя] —> вар. м\акя —> осн. макь- + нает. -уша. Срвн. и
майк\уша, мак\юна.
М\АКЯ
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\акьо!, м\аке!.
Р. Диал. В западни-югозападни български говори от Видинско-Ломско до
Санданско и Щипско-Струмишко (във Вардарска Македония) на юг. Източната
граница на ареала е разположена по линията Козлодуй - Враца - София - Самоков
- Велинград - Сандански. Малки островни ареали нам^акя има и в Девинско,
Пловдивско и Елховско на юг-югоизток. Вж. к. 2.А. и БДА-ОТ к. Ф63, Ф107.
П. От диал. същ. м^айкя] —>■ вар. м\акя след изпадане на съгл. й. Срвн. същото
явление в дев\окя, комш\икя и др. (вж. БДА-ОТ к. Ф107).
МАЛЕКО
= Дете <невръстно, малко /5*~6*/.
345

Р. Диал. В БЕР III 623 (към мал) - ‘малко дете’ - за български говори в Дебърско
(Вардарска Македония).
П. Въпреки наличието на кор.-осн. мал- (стбълг. мллъ и диал. мал ‘малък’ - РСтбЕ I
834-836, БЕР пак там) и нает, -ко (ервн. и м\алечко, мал\ешко) не е съвсем ясно като
словообразуване.
МАЛ\ЕЧКА
= Дете (момчие) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Свиленградско (вж. Сакар 263).
П. Стбълг. мллъ —> вторична произв. осн. млльчь- (напр. в нареч. млльчько, мдлечко
‘малко’, СтбР I 836) —> бълг. диал. прил. м\алечък, ж.р. м\алечка —> същ. мал\ечка с
посоченото значение. Срвн. пмал\ечко.
МАЛ\ЕЧКО
= Дете (момче) <до кръщаването му> 15*1.
Р. Диал. В някои местни говори в Свиленградско - ‘дете (момче) до кръщаването
му’ (вж. Сакар 263). У ГеровДоп. 201 е приведено със значение ‘новородено дете’
за говора на гр. Велес (Вардарска Македония) в пожелателна формула: вечно нека
т\и йе мал\ечкото, ама <3|о реда Госпот да те м\илуйе со м\ашко!), от която
косвено следва, че става дума за новородено дете (момиче).
П. Стбълг. мллъ —> вторична произв. осн. млльчь- (напр. в нареч. млльчько, мллечко
‘малко’, СтбР I 836) —> бълг. диал. прил. м\алечък, ср.р. м\алечко —> същ. мал\ечко с
посоченото значение. Срвн. пмал\ечка ммал\ешко.
МАЛ\ЕШКО
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. В говори от Харманлийско-Тополовградско-Свиленградско.
П. Стбълг. мллъ —> бълг. диал. прил. м\алешък (< осн. малеш-) ср.р. м\алешко —>
същ. мал\ешко с посоченото значение. Срвн. и мал\ечко.
*МАЛЖЕНА
= Семейна двойка от мъж и жена П+%1', съпрузи.
Р. Само в стбълг. мллъженл, млльженА съб. ‘съпрузи’ (вж. СтбР I 836, РСтбЕ 197).
346

П. Според Скок II 364 засвидетелствано в глаголически ръкопис от 1468 г. и в
първата си част е свързано с нем. СетаМ ‘съпруг’, ОетаИПп ‘съпруга’ < стнем.
таИа1 ‘брачна връзка’ + осн. на същ. ж«нд като втора част, т.е. мдлъженд би било
своеобразен нем.-слав. хибрид със структура *мъжжена. Срвн. рус. малж\онки
‘съпруги’, хърв. та1гепа, стчеш. таНеп, пол. таИопка ‘съпруга’ и т.н. (вж. Фасмер
II 562-563 към малж\онки). Поради премятане (метатеза) на съгл. /л/ и /н/ в чеш. и
словаш. са налични и вар. тапгеЕсъпруг’ и тапге1ка ‘съпруга’ (вж. Махек 265).
★МАЛЖЕНСТВО
= Брак, съпружество.
Р, Само в стбълг. мллъженьство със същото значение (вж. ДавРИПК 156).
П, В първата си част е свързано с нем. ОетаН! ‘съпруг’ < стнем. тайа1 ‘брачна
връзка’ + осн. на същ. жена като втора част + нает, -стко (вж. Скок II 364). Срвн. и
*малж\ена.
МАЛ\ИНА
Вар.: мал\ина, м\ъл(ь)на, м\ълня, мъ\илна
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. мал\ино!.
Р. Диал. Широко разпространено в говори от Дунавската равнина, Добруджа,
Стара планина, западното Средногорие и отчасти Тракия. Южната граница на
ареала е разположена по линията Берковица - Елин Пелин - Панагюрище -
Карлово - Габрово - Елена - Нови Пазар - Варна. Вж. к. 47".А. и у Гълъбов 472-
482. Съкратените респ. видоизменени вар. м\ъл(ь)на, мъ\илна и под. са характерни
предимно за мизийски говори на североизток: м\ъл(ь)на в Павликенско,
Горнооряховско, Преславско, Добричко (т\ъс м\ъльна ми б\еши з\ълва на
св\адбата)', м\ълня в Севлиевско; мъ\илна в Свищовско, Беленско и т.н.
В БЕРIII 627 - ‘втора зълва, заварена като мома, по-млада от калина’, ‘втората от
трите по-млади зълви’, ‘зълва, сестра на мъжа, по-млада от снахата’ и ‘изобщо по-
млада роднина на мъжа, заварена като мома’ - за говори в Плевенско, Троянско. У
Геров III46 - ‘мъжева сестра мома, пред която има и друга по-голяма сестра и тя
още мома’ и пояснение: „така нарича жена роднините на мъжа си, които е заварила
347

девойки”. В БТР 366-367 - ‘втора зълва, заварена като мома, по-млада от калина’ и
‘изобщо по-млада роднина на мъжа, заварена като мома’. В РСБКЕ II49 - ‘зълва,
по-малка от снахата’. В РБЕ IX 100 с пояснение: „роднинско название на по-малка
неомъжена сестра на съпруг по отношение на жена му” + текстове от нар. пес.:
тизе калино, тизе малино, вази ще карат до Бело море, мене ще карат до Черно
море (местоименните форми тизе, вази насочват към говори от Северозападна
България. Вж. БДА IV к. 237, 248); мъри калино, леле, малино, до днес дами си...
зълвица, пък от днес сестра.
= Сестра на съпруг /47/; зълва.
Р. Диал. Рядко! Спорадично в отделни местни говори в ареала нъмал\ина /47~/
Двата термина калина и малина са паралелно налични в едни и същи говори, когато
е нужно да се обозначат повече от една по-млади зълви. Особено показателно е
това в западните дялове на ареалите за кабина и малцина, където по-млади сестри
на съпруга се назовават метафорично и с други имена на растения. Поради
разклонената структура на някогашното голямо семейство (задруга, родова
община) терминологичната йерархия по възрастов признак е относително
подвижна от случай към случай и от говор към говор. Отношението между
основния термин з]ълва, който остава неутрален спрямо възрастови разлики, и
специализираните по възрастов признак обозначения се представя като отношение
на общо спрямо частно, на основно спрямо вариантно (срвн. напр. д\евер спрямо
драг[инко, стр\ина спрямо ст\арка и др.).
П. И тук както и при калена] възникването на термина е резултат от метафорично
словообразуване:	‘раст. КиЬиз Шаеих’ —> мал\ина ‘сестра <по-млада> на
съпруга’. За това свидетелстват и редица други названия на по-младата зълва,
които първично са названия на растения (фитоними): върб\ица, д\уня, карамф\ила,
кр\уша, перун\ика, тренд\афила, \ябълка и т.н.
Вар. м\ълъна ~м\ълна са вторично развити след отмет на ударението върху
началната сричка - срвн. и к\ъл(ъ)на - и изпадане (елизия) на гласната след
ударението. Предполагаемият звуков развой е минал през етапите мал\ина —►
мъл\ина —► м\ъл(й)на —► м\ъльна —► м\ълна. Вариантът мъ\илна е, най-вероятно,
резултат от спонтанно премятане (метатеза) на съгл. /л/ в сричката под ударение: ли
348

—♦ ил.
• Мал\инини (мъ\л(ь)нини). Домът и семейството намал\ина] (м\ъл(ь)на).
Субстантивирано л/н.ч. на прил. мал\инин (м\ъл(ь)нин).
МАШИНКА1
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. мал\инке!.
Р. Диал. Спорадично в ареала намал\ина].
П. От същ. мал\ина] —> осн. малин- + нает, -ка, като начална гал.-умал. вар.,
придобил и неутрална нарицателна функция.
МАШИНКА1
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. В отделни местни говори в Харманлийски (вж. Сакар 263).
П. Вероятно сходно като образувание с мал^ечка') (етбълг. мхлъ ‘малък’) —> бълг.
диал. (гал.-умал.) мал|инка (ервн. напр. нареч. мал\инко ‘малко’, вж. БЕР III 622-623
към мал).
М\АЛКАТА
= Дъщеря <по- или най-млада всред децата в семейството /67.
Р. Книж., разг., диал. В РСБКЕ II 51 (към м\алък) като същ. (наред с м\алкият,
м\алкото, м\алките) - ‘малко по години... момиче’ и ‘по-маловъзрастната от
другите’. В РБЕ IX 116-121 (към л/|алък) - като същ. (наред с м\алкият, м\алкото,
м\алките) - ‘невръстно... момиче...’ и ‘по-маловръстната от другите’.
П. Субстантивирана член. ф. за ж.р. на прил. малък.
М\АЛКИТЕ
= Деца (новородени, невръстно /5*~6*/.
Р. Книж., разг., диал. В РСБКЕ II 51 (към м\алък) - като същ. (наред с м\алкият,
м\алката, м\алкото - ‘новородени, наскоро родени...’). В РБЕ IX 116-121 (към
м\алък) - като същ. (наред с м\алкият, м\алката, м\алкото) - ‘невръстни... деца’,
‘по-маловръстни от другите’, ‘рожби на човек’.
П. Субстантивирана член. ф. за мн.ч. на прил. м\алък.
М\АЛКИЯ(Т)
= Син <по- или най-млад всред децата в семейството) 15*1.
349

Р. Книж., разг., диал. В РСБКЕ II 51 (към м\алък) - като същ. (наред с м\алката,
м\алкото, м\алките) - ‘малко по години момче...’, ‘по-маловръстният от другите’.
В РБЕ IX 116-121 (към м\алък) - като същ. (наред с м\алката, м\алкото, м\алките)
-	‘невръстно момче...’ и ‘по-маловръстният от другите’.
П. Субстантивирана член. ф. за м.р. на прил. м\алък.
М\АЛКО(ТО)
= Дете (новородено, невръстно) /5*~6*/.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 366 - ‘рожба на жена; дете, бебе...’. В РСБКЕ II 51 (към
л/|олък) - като същ. м\алкото (наред с м\алкият, м\алката, м\алките) ‘малко по
години... дете’, ‘по-маловъзръстното от другите’, ‘новородено, наскоро родено...’.
В РБЕ IX 116-121 (към м\алък) - като същ. (наред с м\алкият, м\алката, м\алките)
-	‘невръстно... дете...’, ‘по-маловръстното от другите’, ‘рожба на човек’. У ДечТР
308 (към м\алко) - ‘наскоро родено... същество’.
П. Субстантивирана ф. за ср.р. (нечлен./член.) на прил. л/|олък (срвн. те си \имат
м\алко-, м\алкото им пор\асна в\ече). Срвн. и мал\ото, м\алуле.
МАЛ\ОТО
= Дете (новородено, невръстно) /5*~6*/.
Р. Диал. В западни говори в Пернишко-Радомирско (срвн. напр.: що в\и прай
мал\ото бе, расте ли?). В БЕР III 623 - ‘бебе, пеленаче’ - за западни говори.
П. Субстантивирана член. ф. за ср.р. на диал. прил. мал ‘малък’ < стбълг. мллъ
(РСтбЕ I 834-836). Срвн. и м\алкото, м\алуле.
М\АЛУЛЕ
= Дете (новородено, невръстно) /5*~6*/.
Р. Диал. В РБЕ III622-623 (към мал) - ‘новородено бебе’ - за говори в Дебърско
(Вардарска Македония).
П. От диал. прил. мал ‘малък’ < стбълг. мллъ (СтбР I 834-836) —> осн. мал- + съчл.
нает. -у-ле. Срвн. м\алко(то), мал\ото.
МАЛЧУГАН
= Дете от мъжки пол; момче.
Р. Книж., разг. У Геров III 47, в БТР 367, РСБКЕ II 51, СТРБЕ 372 и у РадБТР 342 -
350

‘малко момче’. В РБЕ IX 116 - ‘малко дете, обикн. момче’ и ‘юноша’.
П. Рус. м\альчик ‘момче’ и мальчуг\ан (вж. Фасмер II 564 към мальч\уга) —► бълг.
малчуг\ан (вж. МладЕР 288 към м\алък и БЕР III 629 - ‘малко момче, хлапе’).
М\АЛЯ
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\але!, м\али!
(м\аль1!), м\алъо!, м\айле!.
Р. Диал. На североизток в мизийски говори от Русенско-Беленско до Провадийско-
Варненско, спорадично и в говори в Добруджа. Вж. к. 2.
В БЕР III 631 м\аля по текст от нар. пес.: тръгнала е Маркова м\аля... В РБЕ IX 95
(към м\ала [?]) - по текст от И. Радичков: Лош сън сънувах една нощ, казвам на
мама: м\але, така и така, и от П. Р. Славейков: Мале, мила майчице, златна моя
сенчице, господ, мамо, да ти дава да ми бъдеш жива, здрава. Вариантът
(м\алм!) е засвидетелстван спорадично в преселнически говори от Банат в
Монтанско, Никополско, Свищовско (м\алм, дай ми да ям!). Зват. ф. л/|оле/, л*|айле/
са засвидетелствани и в Родопите (вж. НПРК 12, 154, 773, 847).
П. Авторите на БЕР (пак там) смятат, че м\аля е „обратно образувание на мале...,
схванато като звателна форма” [?]. По-точно е обаче да се посочи, че и
произв. зват. ф. са образувани от вторична експресивна осн. мал-/малъ- (както и
м\ая, м^айка и под. от осн. май-, м\аня от осн. ман-/манъ- и т.н.) в и по детска реч.
МАЛ\ЯК
= Син <малък, в ранна възраст) 15*1. Мн.ч. мал\яци(те).
Р. Диал. В западни говори от Софийско, Самоковско, Радомирско, Кюстендилско
(тв\ойо мал\як ба\я момч[е станиол бе; що ти пр^аат мал[яците, тръгн^аа ли на
уч1илище?). В БЕР III 622-624 (към мал) - ‘малчуган’ - за говори в Самоковско.
П. Стбълг. млль ‘малък, неголям’ (СтбР I 834-835, РСтбЕ 197) —► бълг. диал. мал
‘малък’ —♦ осн. мал-/маль + нает, -як [-ак]. Срвн. и мал\ото.
М\АМА
= Жена спрямо собствените си деца /2/ > майка ми. Зват. ф. м\амо!, м\аме!, м\ами!.
Р. Книж., разг., диал. У Геров III47 - с пояснение: „така казват децата на майка
си”. В БТР 368 - ‘моята майка, майка ми’ и ‘изобщо майка’. В РСБКЕII 31 и РБЕ
IX 121 - ‘моята майка’. В БЕР III 631 - ‘моята майка’ и ‘изобщо майка’. У РадБТР
351

342 - с пояснение: „название на майката от собствените |и деца”.
П.В и по детска реч чрез удвояване (редупликация) на срички със съгл. /м! (вж.
МладЕР 288, БЕР пак там). Налична в разни индоевроп. езици: гръц. рарра, раррц,
лат. татта, англ. тат(т)а, ит. татта, нем. тата, фр. татап, сръб. и хърв.
мама/тата, рус., укр. м\ама, чеш., словаш., пол. тата и т.н.
Отлгама са образувани множество гал.-умал. форми като м\аменце, м\аминка,
м\амче, м\амченце, м\амчица. Някои от тях са начални гал.-умал. зват. ф.
(м\аменце!, м\амче!, м\амченце!\ придобили и нарицателна функция, други
(м\аминка/м\аминко!, м\амичка/м\амичко!, м\амка/м\амко! и т.н.) са начални гал.-
умал. словообразувателни вар., придобили отчасти неутрална нарицателна функция
или развили и нови значения. Някои от гал.-умал. ф., както и член. ф. м\амата, са
част от ругателни изрази със силно пейоративен оттенък.
0 Съчет. ст\арам\ама диал. е засвидетелствано както със значение ‘баба (ми)’ (вж.
РБЕIX 121-122 към м\ама), така и като регионално название за ‘съпруга на най-
възрастния брат на баща’ /831+/, ‘стрина <най-възрастна>’ в Годечко-Трънско-
Брезнишко и в говора на преселници от Западните покрайнини в Омуртагско. Зват.
ф. ст\ара м\амо! и стар\а мамо!. Срвн. и ст\ари т\ата (при т\ата\), ст\ари
т\ате (при т\ате\), ст\ари т\атко (при т\атко]).
• М\амини. Домът и семейството нал/|ома (вж). Субстантивирано мн.ч. на прил.
м\амин. В БТР 368 - ‘домът и семейството на мама (за женен син или дъщеря,
които живеят отделно)’. В РСБКЕ II 52 - ‘домът и семейството на майка ми’. В РБЕ
IX 123 - ‘домът и семейството на мама’. В БЕР III 631 - ‘домът и семейството на
майката (на омъжена дъщеря)’ [?].
М\АМИНКА
= Майка на майка /22/; баба > баба ми. Зват. ф. м\аминке!, м\аминко!.
Р. Разг., диал. В североизточни (предимно мизийски) говори (Русенско-
Търговищко-Шуменско-Новопазарско-Провадийско), но се среща и в други
говорни области в градски социални среди. В БТР 368 - обл. ‘майка на майката;
баба от майчина страна’. В РБЕ IX 123-124 - ‘баба по майчина линия’.
П. От същ. м^ама^ —> осн. мам- + съчл. нает, -ин-ка, като начална гал.-умал. ф.,
придобила и неутрална нарицателна функция в ново значение. Срвн. и
352

м | амка/м | амко!.
• М\аминкини. Домът и семейството на м\аминка]. Субстантивирано мн.ч. на
прил. м\аминкин.
М\АМИЦА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\амице! [?].
Р. Книж., разг., диал. В някои говори на юг от Стара планина (Карловско) и в
Странджа. У Геров III 48 и РБЕ IX 124 - ‘умал. от мама’. В БЕР III 631 (към л/|ама)
- ‘произв. от мама’. Широко разпространено (разг., диал.) в ругателни изрази.
П. От същ. м^ама^ —► осн. мам- + нает, -ица, като произв. образувание с гал.-умал.
оттенък. Срвн. и м\амичка, м\амка.
М\АМИЧКА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\амичко!.
Р. Книж., разг., диал. В някои местни говори в Карловско. В РБЕ IX 124 - ‘умал.-
гал. от мама’. В БЕР III 631 (към м\ама) - ‘призв. отл/ама’. Широко
разпространено (разг., диал.) в ругателни изрази.
П. От същ. м^ама^ —> осн. мам- + съчл. нает, -ич-ка, като произв. образувание с
гал.-умал. оттенък. Срвн. и м\амица, м\амка.
М\АМКА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват.ф. м\амко!.
Р. Разг., диал. В някои говори на юг от Стара планина (гр. Копривщица, Карловско)
и в Странджа. У Геров III 48 и РБЕ IX 124-125 - ‘гал.-умал. от мама’. В БЕР III 631
(към м\ама) - ‘произв. отлюма’. Широко разпространено (разг., диал.) в ругателни
изрази.
Звателна ф. м\амко! е засвидетелствана спорадично и като обръщение към ‘майка
на съпруг’, т.е. ‘свекърва’ /27/, напр. в говора на гр. Копривщица и в някои местни
говори в Самоковско и Дупнишко. Срвн. и м\аминка.
П. От същ. м^ама^ —► осн. мам- + нает, -ка, като произв. образувание с гал.-умал.
оттенък.
М\АМНУША
Вар.: м\амнуша, мамн\уша.
= Дете, което прилича (физически или по нрав, поведение) на майка си /5*~6*/.
353

Зват. ф. м\амнуше!, м\амнушо!.
Р. Разг., диал. В БЕР III 633 - ‘дете, което по външност и нрав прилича на майка си’
и ‘момиче, което прилича и подражава на майка си’ - за говори във
Великотърновско (мамн\уша), Ботевградско, Пирдопско, Казанлъшко.
П. От същ.	—> разш. осн. мам-н- + нает. -угиа. Срвн. и майк\уша, м\айчуша.
МАМ]УШ
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум.
= Обредно лице (мъж) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /9*/; кръстник.
Р. Диал. У Геров III48 -люм|уг«ь ‘който е венчал някого и му кръщава децата’. У
МладЕР 288 и в БЕР III 634-635 - ‘кум, кръстник’.
П. Неясно! Според МладЕР (пак там) отл*|ама по подобие на кулф [?] (< лат.
сопта1ег ~ сотта(ег). В такъв случай мам\уш би трябвало да е паралелно
образувание за м.р. спрямо незасвидетелствано *мам\угиа за ‘кума, кръстница’.
Авторите на БЕР (пак там) нямат обяснение за възникването на бълг. диал. мам\уш,
отбелязват обаче близки по форма и значение названия в мегленорумънски и
арумънски диалекти: тат\щ, тат\щй ‘баща на другар на годеника’ и татще
‘майка на другар на годеника’ (вж. за това и ДДА 778, където е посочена обратна
връзка: бълг.	—> арум. тат\иу тат\и$й).
М]АНА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\ане!,м\ани!.
Р. Диал. В някои местни говори в Петричко, Ивайловградско и в Костурско
(Беломорска Македония). Вж. к. 2.
П. Гръц. раууа ‘майка’ (ГБР 318-319) —► бълг. диал. м\ана със същото значение (вж.
МладЕР 289). Съвпадението с гръцката форма се подкрепя и от геогр.
разпространение на бълг. диал. м\ана. У ГеровДоп. 202 м\ане ‘майко’ + текст от
нар. пес.: Янка си мами думаше: мор м\ане, мор стара мане!. В РРДД 248 - ‘мамо,
мале’ (по текст от Д. Войников). В и по детска реч м\ане и м\ани имат и вторично
придобита нарицателна функция (срвн. напр. м\ане, \яла! и къд\я гу м\ането?-, \иди,
\иди при м\аниту! и т.н.). Срвн. и м\аня.
• М\анини (м\анине). Домът и семейството на м\ана], м^аня^. Субстантивирано
мн.ч. на прил. м'1анин.
354

МАН\ИНКА
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба. Зват. ф. ман\инке!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 202 ман\инка с пояснение: „така преди време в Търново са
викали на бащова и майчина майка”. В БЕРIII 651 - ‘баба, бащина или майчина
майка’.
П. От същ. м\ана], л/|<зня| осн. ман-/манъ- + съчл. нает, -ин-ка, като начален
гал.-умал. вар., придобил (подобно на л<|аммнк<я|) неутрална нарицателна функция
в ново значение. Срвн. и м\аница, м\анка.
М]АНИЦА
Вар.: м\аница, ман\ица.
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\анице!.
Р. Диал. В някои местни говори във Врачанско-Оряховско (наред с м\анка\). Вж. к.
2. У Геров III 49 и БЕР III 653 ман\ица ‘майка’. У МладЕР 289 - умал. от гръц.
цауна ‘майка’. У Филипова-Байрова 123 ман\ица ‘майка, мале’.
П. От същ.	л<|<зня| —» осн. ман-/манъ- + нает. -ица. Филипова-Байрова
намира съответствие с гръц. гал.-умал. //аг/тега ‘майчица’, а МладЕР (пак там) го
извежда от гр. цата. Въпреки съвпадението - всъщност гръц. цахиоа е с бълг.
нает. [!] - не бива да се пренебрегва наличието и на други сходни названия
{ман\инка], м\аничка], м\анка\), които свидетелстват за български
словообразувателни склонности и варианти.
М\АНИЧКА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\аничке!.
Р. Диал. У МладЕР 289 (заедно с м\аница) - като „умал. обл. и простонародно”.
П. От същ. л^ана^, м\аня] —> осн. ман-/манъ- + съчл. нает, -ич-ка или от разш. осн.
ман-иц- ~ ман-ич- + нает, -ка, като начална гал.-умал. ф., придобила и неутрална
нарицателна функция. Срвн. и ман\инка, м\анка.
М\АНКА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\анке!, м\анко!.
Р. Диал. В някои местни говори във Врачанско-Оряховско. Вж. к. 2.
П. От същ. м^ана] —> осн. ман- + нает, -ка, като начална гал.-умал. ф., придобила и
неутрална нарицателна функция. Срвн. и м\аница, м\аничка.
355

М\АНЯ
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\ане!, м\ани!.
Р. Диал. В някои местни говори в Добруджа (Добричко, Балчишко) и на югоизток в
Сливенско-Карнобатско-Ямболско. В БЕР III 658 - ‘майка’ - за говори в
Сливенско. В РБЕ I 679 (към боб\ачо) и IX 155 - ‘мама’ + текстове от нар. пес.:
Стоене, синко Стоене, станало й двайсе ми и пет години, откак та й м[аяя
родила', - Тейно льо, стари бобачо льо... откак и м\аня умряла..., чиито особености
(Сто\ене, т\ейно, боб\ачо) насочват към източни говорни области. Вж. к. 2.
П. Според авторите на БЕР (пак там) л<|<ян<я и м\аня са заети от гръцки език (< дагга
‘майка’). За югозападния вар. м\ана] това е най-вероятното обяснение.
Източнобългарските м\аля] км\аня обаче може да са и самостойни експресивни
образувания в и по детска реч от обособени осн. малъ-, манъ- с наст.-оконч. -а.
• М\анини. Домът и семейството нал/|<ян<2|, л<|аня|. Субстантивирано мн.ч. на
прил. м\анин. Диал. вар. и м\анине - предимно в югоизточни говори.
М]АТА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В някои местни говори в Западните покрайнини (Царибродско),
Гоцеделчевско и Павликенско (вж. БЕР III 683, Китанова 292). Вж. к. 2.
П. Стбълг. млти ‘майка’(СтбР I 843), бълг. диал. м\ати] им\ата, адаптирано към
ж.р. с наст.-оконч. -а. Според авторите на БЕР (пак там) „от мати..., преоформено
по голямото число съществителни от ж.р. на -а”.
М]АТЕР
Вар.: м\атер, м\атър.
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама.Зват. ф. [?].
Р. Диал. Вж. л/|атии. В БЕР III 684 л/|агиер и м\атър ‘майка’ - за говори във
Видинско. У Геров III 52, МладЕР 291, в БТР 372 - ‘майка’. В РБЕ IX 210-211 -
‘майка’ + фолкл. текстове, чиито особености (су, сви, ю и др.) насочват към
западнобългарски говори: аде да су живи и баща му и матер му и оно от сви най-
много!', матер си с катран намаза и с кибрит ю запалил, та изгорела майкя му.
П. Стбълг. мдти, вин. пад. млтерь ‘майка’ (СтбР I 843), бълг. диал. м^ати^ им^атер
356

обикновено в обектна функция (като допълнение). Но в РБЕ (пак там) и фолкл.
текст: аде да су живи и баща му и м\атер му и он\о от сви най-много!, в който
м\атер е подлог (т.е. в субектна функция). Срвн. и праслав. *та1ег, лат. та1ег,
гръц. ргргра, англ. то1кег, нем. МиИег, рус. диал. м\атеръ, пол. диал. тас1егг (вж.
БЕР пак там, Трубачев 30 и сл.).
МАТЕР\ИНСТВО
= Битност на майка; майчинство.
= Отношение на кръвно родство между майка и родните |и деца; майчинство.
Р. Книж. В БТР 373, РСБКЕ II 59, РБЕ IX 216-217 и БЕР III 684 (към лфотер) -
‘майчинство’.
П. Стбълг. мдти, вин. пад. мдтерь ‘майка’ (СтбР I 843) —» осн. матер—► разш. осн.
матер-ин- в книж. прил. матер\ински и същ. матер\инство с нает. -ство. Срвн.
б\ащинство, м\айчинство.
М\АТЕРИЧКА
Вар.: м\атеричка, м\атьъричка.
= Дъщеря, която прилича (физически или по нрав, поведение) на майка си /6*/.
Зват. ф. м\атеричке!.
Р. Диал. В говора на гр. Трявна (руд[и се ж[ува м\атьъричка!).
П. От същ.	‘майка’ (вж.	и м\атер) —> осн. матер- + съчл. нает, -ич-
ка. Срвн. и м\айчичка2.
М\АТЕРНИНА
= Наследство (имот, покъщнина, пари и др.) от майката.
Р. Диал. БЕР III 684 (към л/|а?иф) - ‘имот, наследен от майката’ - за говори в
Еленско.
П. От прил. м\атерен (стбълг. мдтерьнь, СтбР I 843) ‘майчин’ —► осн. матерн- +
нает. -ина. Срвн. им\атерница.
М\АТЕРНИЦА
= Наследство (имот, покъщнина, пари и др.) от майката.
Р. Диал. В БЕР III 684 (към л/|атиф) - ‘имот, наследен от майката’ - за говори в
Тетевенско.
357

П. От прил. м\атерен (стбълг. млтерьнь, СтбР I 843) ‘майчин’ —» осн. матерн- +
нает, -(н)ица. Срвн. и м\атернина.
М\АТИ
Вар.: м\ати, м\атер.
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Нариц. и зват. (м\ати!) ф.
Р. Диал. В западни-северозападни български говори във Видинско-Ломско
(спорадично), Белоградчишко-Монтанско и в Западните покрайнини
(Царибродско-Пиротско). Вж. к. 2. В БЕР III685 - ‘майка’ - за говори в
Белоградчишко. У Геров III - ‘майка’ + текст от нар. пес.: м\ати ти две деца
родила. В РБЕIX 218 - ‘майка’ + текст от нар. пес.: легнала мома заспала, под овой
дърво високо', три дни гю мати буд\ила..., чиито особености (показ, мим. овой,
лич.мим. ж.р., ед.ч., вин. пад. гю) насочват към български говори на запад-
северозапад.
П. Стбълг. мдти ‘майка’ (СтбР I 843) —» бълг. диал. м\ати със същото значение.
Употребява се в субектна (подложна) функция: ко\и м\ати че си м\исли л\оше на
дец\ата?', м\ати м\оже и по-л\оша да й\е, ама йе м\ати; м\ати ви йе ст\ара и т.н.
Спорадично се срещат и примери, в които	е употребено в обектна функция
(като допълнение): че \идеш съсм\ати си да донес\еш в]ода. За разлика отл/|а»ш
произв. ф.	(от стбълг. млтерь вин. пад., вж.) е предпочитана в обектна
функция: м\ати йеров\еза ню, он[аров[е зам\атер си; й\а каз\а на м\атер...;
кажи нам\атер гю, че н\ече да д\ойде и т.н.
Старинната ф. мати и вар. мат(ъ) са налични и в редица слав. езици: сръб., хърв.,
словен, мати/таП, мат/та1; струс. мати, рус. мать; укр. мати, мать; пол. тас и
т.н. (вж. БЕР III 685).
М\АТИЦА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\атице!.
Р. Диал. У МладЕР 291 и в РБЕ IX 219 - ‘майка’. В БТР 373 - ‘майчица’.
П. От осн. мат- (срвн. диал. м\ата, м\ати) + нает, -ица, като начална гал.-умал. ф.,
придобила и неутрална нарицателна функция.
358

М\АТЯ
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\атьо!.
Р. Диал. В някои местни говори в Разложко (гр. Банско) (наред см\акя] ил^ача1]).
Вж. к. 2.
П. Стбълг. мкти ‘майка’ (СтбР I 843) —► осн. мат- (срвн.	л/|ошер) и мать-
(срвн. рус. мать, пол. тас) —► бълг. диал. м\атя, адаптирано (както и м^ата^) с
наст.-оконч. -а.
М\АЧА3
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\ачо!.
Р. Диал. В някои местни говори в Разложко (гр. Банско) (наред с м^а/ся^ и м^тя^).
Вж. к. 2.
П. М\ача за ‘майка’ е резултат от палатализация на съгл. /кь/ и /ть/ до /чь/ ~ /ч/ във
форми м^акя^ и/или м\атя\. Тя е характерна за говори в Разложко и за говора на
гр. Банско в частност (срвн. зекь и зечь ~ зеч вм. зетъ, л\акокь и л\акочь ~ л\акоч вм.
л\акотъ и т.н. (вж. СтойковБД 217 и БДАIII к. 57, 58).
М\АЧА2
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха. Зват. ф. м\ачо!.
Р. Диал. В западни говори в Сливнишко-Брезнишко. Вж. к. 2*.
П. Най-вероятно да е резултат от по-нататъшно съкращаване (редуциране) на диал.
м^ачеха^ след (поради) изпадане на съгл. х между двете гласни —> м\ачеа —> м\ача.
Вж. м\ащеха.
М\АЧЕВА
Вар.: м\ачева, м\ачава.
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. В западни български говори (вкл. и Западните покрайнини) - в
Сливнишко-Трънско, Царибродско-Пиротско-Босилеградско (м\ачева) и Годечко-
Белоградчишко-Монтанско (м[ачава). В някои говори в Трънско и Сливнишко са
засвидетелствани и двата варианта. Вж. к. 2*.
П. Праслав. *та!-]е-ха, стбълг. мкште^к —► бълг. диал. л/|<ащеха и вар. (вж. м\акея,
359

м\ачеха и др.). За замяната на съгл. 1x1 с /в/ между гласни (срвн. напр. гл\ува вм.
гл\уха, с\уво вм. с\ухо и под.) вж. БДА-ОТ к. Ф134, Ф135.
М\АШКА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> (6*).
Р. Диал. В някои говори от Тополовградско (вж. Сакар 263).
П. От диал. прил. *м\спиек, м\ашък (у Геров III 56 м\ашкий ‘малък’, в БЕР III 700
нареч. м\ашко ‘малко’), ж.р. м\ашка същ. м\агика с посоченото значение.
МАШК\ЕА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. В някои говори в Охридско-Битолско (Вардарска Македония). Вж. к. 2*.
П. Праслав. *та1-]е-ха, стбълг.	—» бълг. диал. магик\еа с група съгл. 1шк1 вм.
1шт1. Срвн. и вар. м\акея, м\ачеа (към м\ача2), м\ащеа.
МАШЧ\ЕКА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. В някои говори в Беломорска Македония (гр. Дойран и Дойранско). Вж. к.
2*.
П. Праслав. *та1-]е-ха, стбълг.	—» бълг. диал. машч\ека с група съгл. 1гич1 <
вм. /шт/ и нает. -ка. Срвн. и м\ащейка, м\ащека.
М]А III ЧЕХА
Вар.: м\ашчеха, м\ащчеа, м\ашчейа.
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. В говори от Самоковско, Разложко (гр. Банско), Струмишко (Вардарска
Македония), Костурско (Беломорска Македония) и на югоизток в Странджа и
Сярско (Беломорска Тракия). Вж. к. 2*.
П. Праслав. *та1-]е-ха, стбълг.	—» бълг. диал. м\ашчеха с група съгл. /шч/
вм. /шт/ < *$. Срвн. и машч\ека.
М\АЩАДЖИЙКА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. Спорадично в някои говори в Никополско-Свищовско, наред с и^ащеха^
(м\ащеа). Вж. к. 2*.
360

П. Адаптиран вар. със старинната осн. мащ(е)- (стбълг.	бълг. м\ащеха) +
съчл. нает, -джий-ка (< тур. нает. -сг).
М\АЩЕЙКА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. Спорадично (наред с м\ащеха], м\ащеа) - в някои местни говори в
Плевенско-Ловешко. Вж. к. 2*.
П. От старинната осн. мащ(е)- (стбълг.	бълг. м\ащеха) + съчл. нает, -(е)й-ка
(ервн. напр. инг\ейка, шурен\ейка и др.). Срвн. и м\ащека, м\ащера.
М\АЩЕКА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. Спорадично (наред с м\ачева\) в говори в Трънско. Вж. к. 2*.
П. От старинната осн. мащ(е)- (стбълг. ммре^х, бълг. мащеха) + нает. -ка. Срвн. и
машч\ека, м\ащейка.
МАЩ\ЕРА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. Спорадично (наред с мащеха], м^ащеа) в някои говори в Елховско
(Западна Странджа). Вж. к. 2*.
П. От старинната осн. мащ(е)- (стбълг. мгкште^х, бълг. м\ащеха и вар.) + нает. -
(е)ра, може би под влияние на гръц. ртрера ‘майка’. Срвн. и бълг. диал. м\атер.
М\АЩЕХА
Вар.: м\ащеха, м\ащеа, м\ащейа, м\ащева, м\ащюва и др.
= Майка <н|е родна> 12*1.
Р. Книж., разг., диал. В различни вар. - според наследниците на праслав. *(/ —>
стбълг. шт и според наличието/отсъствието или замените на съгл. 1x1 с други
съгласни - широко разпространено по българското ентокултурно и езиково
землище. У Геров III 56 - ‘не съща майка’, ‘втора майка’, ‘друга жена на бащата’. В
БТР 375 - ‘несъщинска майка’, ‘втора жена на бащата’. В РСБКЕ II 62 -
‘нерождена майка’ + текст от нар. пес.: М\иличке, мила мамина, баща ти ожени ли
се, мащеха доведе ли ти?. В РБЕ IX 255 - ‘жена по отношение на децата на мъж, за
361

когото се е омъжила’, ‘нерождена майка’. В БЕР III701 - ‘несъщинска майка’,
‘втора жена на бащата’. У ДечТР 315 - ‘несъщинска майка, втора жена на бащата’.
В УЕРII40 - ‘нерождена майка...’. У РадБТР 349 - ‘втора съпруга на мъж по
отношение на негови деца от първия брак’.
П. Праслав. *та1-]е-ха, стбълг. мдште^д (МладЕР 292, БЕР пак там), бълг. мащеха и
вар. Според наследниците на праслав. *-$- старинната основа *та1-]е- се представя
във вар. мащ-е-, машк(ь)-е-, машч-е-, мак(ь)-е-, мач-е-, от които възникват (в
редица случаи и с различни наставки) производни форми като м\ащеха (м\ащеа,
м\ащейа), м\ашкеа, м\ашчеа, машч\ека, м\акея, м\ачеха (м\ачеа, м\ачева) и т.н.
Срвн. сродни форми и в други слав. езици: сръб., хърв., словен. м\ачеха/тасека,
рус., укр. м\ачеха, чеш. тасеска, пол. тасока и пр. (вж. МладЕР пак там, БЕР пак
там). Вж. и п\астрица.
М\АЯ
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. л<|а(й)е/, м\айо!.
Р. Диал. Отбелязвано е предимно в южнобългарски говори в Санданско-
Гоцеделчевско, в Родопите (Девинско, Смолянско, Маданско), в Странджа
(Малкотьрновско), в Беломорска Македония (Сярско) и Беломорска Тракия
(Гюмюрджинско, Дедеагачко, Визенско). Вж. к. 2. Спорадично (локално,
оказионално) и в говори от Подунавието (Видинско, Оряховско, Силистренско). В
БЕР III 609 по нар. пес.: т\ъпани бият мае ле < мале ле [?]. По-вероятно е
обаче да е зват. ф. отл<|ая.
П. От вторична осн. май- (срвн. м\айка, м\айчЛ и др.) —> диал. м^ая с наст.-оконч. -
а. Срвн. и май [?], както и л/|о/?я, м\аня и др.
МЕН\А
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. В някои местни говори в Разградско. У Геров III99 - ‘малък годеж,... кога
родителите разменят първите дарове...’. В РРДД 155 и РБЕIX 315 - ‘годеж’. У
Керемидчиева1 82 ‘годеж’ - за говора на гр. Копривщица.
П. Стбълг. мънд ‘размяна (по договор, по споразумение)’ (СтбР I 885) —»бълг.
диал. мена с посоченото значение. В БТР 377, РРДД и РБЕ (пак там) мен\а ‘(първа)
362

размяна на дарове при годеж’, откъдето и разширеното преносно значение ‘годеж’.
Срвн. имен\еж.
МЕН\ЕЖ
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. У Геров III 99 - ‘малък годеж,... кога родителите разменят първите
дарове’. В БТР 378 и РБЕIX 315 - ‘годеж’.
П. От глаг. мен(я) ‘разменям, обменям’ —> кор.-осн. мен- + нает, -еж —> същ.
мен\еж. У Геров (пак там) глаг. мен\я с текст от нар. пес.: отговоря му малка мома:
- Ако си женен, в пътя си върви, ако си м\енен [‘год|ен’], ума си помни. Срвн. и
мен\а и глав\еж, год\еж, тъкм\еж.
М\ИДЖА
= Брат на баща /31/; чичо. Зват. ф. м\идже!, м\иджо!.
Р. Диал. В някои говори в Западните Родопи (Велинградско). Вж. к. 31.
П. Тур. атиса ‘чичо’ (ТБР 17, ДТБ 9) —> бълг. диал. ам\уджа], ам\иджа\ и м\иджа
със същото значение.
М\ИДЖЕ
= Брат на баща (31); чичо. Нариц. и зват. (м|1лЪк?^/) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Благоевградско, Велинградско, Крумовградско.
Вж. к. 31.
= Брат на майка /32/; вуйчо.
Р. Диал. В някои местни говори в Крумовградско.
П. Начална зват. ф. отм[иджа^, м^иджо^, придобила и нарицателна функция.
М]ИДЖО
Вар.: м\иджо, м\ижо.
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (м\иджо!) ф.
Р. Диал. Мозаично в южнобългарски говори в Пиринска Македония, Родопите и
Беломорска Тракия (Гюмюрджинско). Вж. к. 31. В РБЕ IX 423-424 м\ижо ‘чичо’
(по Н. Хайтов:... на чардака... застана... братът на моя бубайко, м\иджо Селим).
= Брат на майка /32/; вуйчо.
Р. Диал. В някои местни говори в Крумовградско. В РРДД 258 м\ижо ‘вуйчо’.
= Брат на съпруг /37/; девер.
363

Р. Диал. Мозаично в Родопите - от Велинградско-Девинско до Смолянско-
Маданско на изток.
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин.
Р. Диал. В някои местни говори в Благоевградско-Разложко.
= Съпруг на сестра на майка /742/; тет\ин.
Р. Диал. В някои местни говори в Благоевградско-Разложко и отчасти
Велинградско.
П. Тур. атиса ‘чичо’ (ТБР 17, ДТБ 9) —> бълг. диал. ам\уджа, ам\иджа, м\иджа и
м\иджо (м\ижо) с посочените значения. Вероятно начална зват. ф. (м\иджо!) от
м^иджа^, придобила и нарицателна функция. Срвн. напр. д|ядо спрямо д\еда,
ч\ичо спрямо ч\ича, чич\а и под.
•	М\иджови, м\иджеви. Домът и семейството нам\иджа\, м\идже], м\иджо\.
Субстантивирано мн.ч. на прил. мидж\ов, м\иджев.
М\ИДЖОВИЦА
Вар.: м\иджовица (м\ижовица),м\иджевица (м\ижевица).
- Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. м\иджовице!.
Р. Диал. Мозаично в родопски говори (Девинско, Асеновградско, Смолянско,
Маданско, Ардинско). Вж. к. 831. У Геров III64 м\ижовица ‘жена на мижо,
чичана’.
= Съпруга на брат на съпруг /837/; етьрва.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Маданско.
П. Отл/|мджо (л/|мжо), най-вероятно през съчет. миджова жена —> осн. мидж-ов-
+ нает. -иц(а). Срвн. и бр\атовица, д\айчовица и под.
•	М\иджовичини, м\иджевичини. Домът и семейството на м.иджовица],
м\иджевица]. Субстантивирано мн.ч. на прил. м1иджовичин, м!иджевтин.
МИЗ\ИЛЬНИК
= Син, род|ен последен в семейството /5*/; изтърсак.
Р. Диал. В местни говори в Пловдивско, Асеновградско (Китанова 292) и
Велинградско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От обособ. кор.-осн. миз- + съчл. нает, -илъ-ник. Срвн. и мизулъник.
364

МИЗ\ИЛЬНИЧЕ
=Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско. Вж. миз\ильник.
П. Паралелно гал.-умал. образувание за ср.р. спрямо миз\ильник] (вероятно и
спрямо незасвидетелствана ф. за ж.р. *миз\ильница) със съчл. нает, -илъ-ниче. Срвн.
нмиз\инче.
МИЗ\ИМКА
Вар.: миз\имка, мез\имка.
= Дъщеря, родена последна в семейството /6*/; изтърсак.
Р. Диал. В местни говори в Павликенско-Габровско. У ГеровДоп. 206 мез\имка
наред с биз\имка + текст от нар. пес.: най-малка Радка мез\имка... - за говора на гр.
Габрово. Вж. к. 5*~6*.А. Вж. миз\имче.
П. Най-вероятно кръстоска (хибрид) между миз\инка] и без\имка'\. Вж. и БЕР III
786 (към миз\инец).
МИЗ\ИМЧЕ
Вар.: миз\имче, мизл\имче.
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В местни говори в Добруджа (Тутраканско) и вътрешна Тракия
(Старозагорско). Вж. к. 5*~6*.А. В РРДД 258 - ‘галено, мамино момиче’ (по Калина
Малина). Вариантът с разш. осн. мизл\имче е отбелязан в Пещерско (вж. Китанова
292).
П. Най-вероятно кръстоска (хибрид) между миз\инче] и без|гшче|.
МИЗ\ИНЕЦ
= Син, род|ен последен в семейството /5*/; изтърсак.
Р. Диал. В някои местни говори в Първомайско-Хасковско. Вж. к. 5*~6*.А. У Геров
III64 - ‘най-малкият син’, ‘син изтърсак’. У МладЕР 296-297 - ‘най-малък син’. В
РРДД 258 - ‘най-малкият син в семейството’ (по Г. Караславов). В РБЕ IX 427 -
‘най-малкият син в многодетно семейство’. В БЕР III 786 - ‘най-късно родено дете
на едни родители’.
П. Църк.-слав. мъ^иньць —» бълг. диал. миз\инец с посоченото значение. Като
365

източник се допуска праслав. */иьиьуь, сродно с лат. ттиз, стбълг. мьньи, мьньши
‘по-малък’ (СтбР I 882), но наличието на съгл. /з/ в осн. мезин-/мизин- не е
изяснено. Сходни по форма и значение названия и в други слав. ез.: сръб., хърв.
м(])\езинац/м(])е2тас ‘най-малкият син’, словен, тегтес, тегтек ‘по-малък син’,
рус. м\изинец ‘по-малък син’, ‘по-малък брат’, укр. миз\инец ‘по-малко дете’ и т.н.,
^рум. тегт ‘най-малкото от децата’ (вж. МладЕР пак там, БЕР пак там, Фасмер II
620, Скок II418). Срвн. и миз\инка.
МИЗ\ИНКА
- Дъщеря, родена последна в семейството /6*/; изтърсак.
Р. Диал. В някои местни говори в Шуменско. Вж. к. 5*~6*.А. Вж. миз\инец. У Геров
III64 - ‘най-малката дъщеря’, ‘дъщеря изтърсак’. У МладЕР 296 (къммиз\инец)
‘най-малка дъщеря’. В РРДД 258 - ‘най-малката дъщеря... в семейството’ (по Ил.
Блъсков, А. Страшимиров). В РБЕ IX 427 - ‘най-малката дъщеря в многодетно
семейство’. В БЕР III 786 (към миз\инец) - ‘по-малка дъщеря’ (по А.
Страшимиров).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо миз\инец\ с нает. -ка. Срвн. и м\изла и
миз\инче.
МИЗ\ИНЧЕ
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В РБЕ IX 427 - умал. отмиз\инец. Вж. к. 5*~6*.А.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо миз\инец] и миз\инка\ с
нает. -че. Срвн. и миз\имче.
М\ИЗЛА
= Дъщеря, родена последна в семейството /6*/; изтърсак.
Р. Диал. В някои местни говори в Карловско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. Формалната и смислова връзка с миз\инец, миз\инка] е очевидна: обособена
кор.-осн. миз-, към която е присъединена нает. -ла.
Признакът ‘гален, глезен’ съпътства много често основния признак ‘малък, роден
последно’ ~ ‘изтърсак’ и може с основание да се приеме, че диал. м\изла е имало,
както и миз\инка], начално значение ‘най-младата (малката), последно родената
дъщеря’ всред децата на семейството’. Срвн. и м\излъо.
366

м\изльо
- Син, род|ен последен в семейството /5*/; изтърсак.
Р. Диал. В някои говори в Родопите (Смолянско) (наред с миз\уль]). Вж. к. 5*~6*.А.
П. От обособена кор.-осн. миз- (срвн. м\изла) + нает. -лъо. Срвн. и миз\ильник,
миз\улъник.
МИЗ\УЛЬ
Вар.: миз\улъ, миз\юль, миз\юл, мюз]юл
= Син, род|ен последен в семейството /5*/; изтърсак.
Р. Диал. У ГеровДоп. 216 мюз^юл ‘най-малкият син, който остава да живее в
бащината си къща’ - за говори в Ловешко. В БЕРIII 786 миз^юл ‘най-малкият син’,
миз^уль, миз]юл ‘най-малкото дете на родителите’ - за говори в Родопите
(Смолянско, Ардинско). Вж. к. 5*~6*.А. У Геров III 64 миз\юл ‘най-малкият син’,
‘син изтърсак’.
П. Вж. миз\инец. От обособена кор.-осн. миз-/мизь- + нает. -ул(ь). Срвн. и м\излъо,
миз\ул(ъ)ник.
МИЗ\УЛЬНИК
Вар.: миз\ульник, миз\юльник.
= Син, род|ен последен в семейството /5*/; изтърсак.
Р. Диал. В някои местни говори в Асеновградско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От обособена кор.-осн. миз-/мизъ- + съчл. нает, -улъ-ник или от миз\уль\ —* осн.
мизулъ- + нает. -ник. Срвн. и миз\улъчек.
МИЗ\УЛЬЧЕК
= Син, род|ен последен в семейството /5*/; изтърсак.
Р. Диал. В някои местни говори в Родопите (Смолянско: айсв\ами е миз\ульчека).
Вж. к. 5*~6*.А.
П. Паралелно гал.-умал. образувание спрямо миз^уль^ и миз^ульник^ с нает. -чек.
МИЛОМ\ЪЖА
= Жена (съпруга) <грижовна, добра> /8*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 209 - ‘която много милее за мъжа си’ - за говора на гр.
Копривщица. В РБЕIX 451 - ‘за жена - която много милее за мъжа си’ и в БЕР IV
373-374 (към мъж) - също.
367

П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. мил- (прил. мил > глаг. милея, милувам) и
осн. на същ. мъж със съединителен формант -о- и наст.-оконч. -а.
МИР\АЗ
Вар.: мир\аз, мер\аз.
= Имущество (имот, покъщнина, пари), което жена (съпруга) внася в семейството
при сключване на брак; зестра.
Р. Диал. В БЕРIV 113 - ‘зестра’, ‘наследство за омъжена жена от баща |и’, ‘зестра,
ниви’ - за говори в Плевенско, Самоковско, гр. Кукуш (Беломорска Македония). У
Геров III 59 мер\аз ‘наследство, бащиния’. В БТР 387 мир\аз ‘имот или наследство
от родителите на жената’. В РРДД 260 - ‘наследство от родителите на жената’. В
РСБКЕII 83 - ‘наследство на омъжена жена от родителите |и’. В РБЕIX 494 -
‘зестра, обикновено в земя, недвижим имот’.
П. Тур. гтгаз ‘наследство’ (ТБР 364, ДТБ 187) —» бълг. диал. мир\аз ‘наследство’ и
‘зестра’. Срвн. из\естра, пр\икя.
МИРАЗЛ\ИЙКА
Вар.: миразл\ийка, миразл\ика.
= Жена (мома, годеница или съпруга /8*/) със зестра.
Р. Диал. В български говори на запад-югозапад - Кюстендилско-Благоевградско и
Щипско-Струмишко (Вардарска Македония).
П. Паралелно образувание за ж.р. с нает, -ка спрямо незасвидетелствано *миразлия.
Срвн. и миразч\ийка.
МИРАЗЧ\ИЙКА
Вар. миразч\ийка, миразч\ика, меразч\ийка.
= Жена (мома, годеница или съпруга /8*/) със зестра.
Р. Диал. В говори на запад-югозапад (Радомирско-Дупнишко-Кюстендилско). В
БЕР IV 113 (към мир\аз) - ‘мома със (голяма) зестра...’ - за говори във Врачанско,
Плевенско, Кюстендилско. У Геров III 59 меразч\ийка ‘жена, мома меразчия’. В
БТР 387 миразч\ия и миразч\ийка ‘който търси или взема мираз’. В РБЕ IX 494 -
‘жена със зестра’.
П. Паралелно образувание за ж.р. с нает, -ка спрямо миразч\ия]. Срвн. и
миразл\ийка.
368

МИРАЗЧ\ИЯ
Вар.: миразч\ия, меразч\ия.
= Мъж (съпруг) на жена със зестра /7*/.
Р. Диал. В БЕРIV 113 (към мир\аз) ‘мъж, който е получил зестра’ - за говори в
Пирдопско. В АрхБДР - ‘мъж, който търси жена с мираз’ - за говори в
Никополско. В БТР 387 и РБЕ IX 494 - ‘(мъж), който търси или взема мираз’. У
Геров III 59 меразч\ия ‘наследник’. В РРДД 260 - ‘наследник, обикновено на чужд
имот’ [?].
П. От тур. пйгаяр ‘наследник’ ТБР 364, ДТБ 187.
МИТР\ИЯ
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. В български говори във Воденско (Беломорска Македония).
П. Гръц. рг]трь1а —> ‘мащеха’ (ГБР 334) —> бълг. диал. митпр\ия със същото
значение.
М\ИЦА
Вар.: м{ица, ми^ица, м^ийца.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. м\ице!, м\ицо!.
= Съпруга на брат <по-възрастен> на съпруг /837+/; етърва.
Р. Диал. Спорадично в говори от Средните Родопи (Смолянско). Вж. к. 831.
П. Най-вероятно съкратен (редуциран) вар. нам\ижовица\ през м\ижувица —►
м\ижуйца —► м\ийца (може би в и по детска реч).
МЛ\АДА(ТА)
Вар.: мл\адата, млад\ата.
= Жена по време на сватбата си и/или като млада съпруга известно време след това
/8*/; младоженка, булка.
= Съпруга на син /85/; снаха от син.
Р. Диал. В БЕР IV 150-153 (към млад) мл\ада ‘момиче, което се жени; младоженка’,
‘млада женена жена’ - за български говори в Банат (Румъния); мл\адата
‘младоженка’ - за български говори в Украйна и Беломорска Тракия
(Гюмюрджинско). Вариантът млад\ата със значение ‘снаха (от син)’ - в някои
западни говори (Радомирско-Софийско-Елинпелинско).
369

П. Субстантивирани ф. за ж.р. (нечлен./член.) на прил. млад. Предпоставка за това
са вероятно съчетания като млада булка, млада невяста.
МЛАД\Е
= Дете <новородено> /5*~6*/; младенец.
Р. Диал. В БЕРIV 150-153 (към млад) - ‘новородено’, ‘младенец’ - за говори в
Асеновградско.
П. От прил. млад —» осн. млад- + наст.-оконч. -е. Срвн. и младен\ец, млад\енче.
МЛАДЕЖ1
= Мъж <в юношеска или младежка възраст>; момък.
Р. Книж., разг. У Геров III 71 - ‘младица, младич’. В БЕР IV 152-153 - ‘юноша,
момък’. В БТР 389, СТРБЕ 392, у ДечТР 329 и РадБТР 363 - ‘млад човек’. В
РСБКЕ II 88 и РБЕ IX 542 - ‘млад мъж’. В УЕР II 74 - ‘млад човек на възраст
между юношество и зрялост’.
П. Стбълг. прил. маадъ ‘невръстен (за дете)’ (вж. СтбР I 858), ‘млад, младенчески,
детски’ (вж. РСтбЕ 201) —> бълг. прил. млад —> същ. млад\еж] с нает, -еж и с
посоченото значение. Срвн. и диал. млад\ич, млад\ия.
МЛАДЕЖ2
= Множество от млади хора.
Р. Книж. В РСБКЕ II 88 и РБЕ IX 542 - ‘младо(то) подрастващо поколение’ (‘млади
люде’, ‘млади хора’). В СТРБЕ 392 - ‘съвкупността от млади хора’ (‘младо
поколение’). В БТР 389, у ДечТР 329 и РадБТР 363 - ‘младо поколение’.
П. Стбълг. прил. маадъ ‘невръстен (за дете)’ (вж. СтбР I 858), ‘млад, младенчески,
детски’ (вж. РСтбЕ 201) —» бълг. прил. млад —> същ. млад\еж2 (член. ф.
младежт\а) с нает. -еж. Сходни образувания са засвидетелствани и в сръб. и хърв.
мл\адеж/т1ас1е2 (вж. Караджич 375, Скок II438-439 към т1ас1) и рус. молодежь,
молодежь (вж. Дал II 332-333 към младой, молодой и Тихонов I 621).
МЛАДЕН
= Брат <по-млад> на съпруг /377; девер <по-млад>. Зват. ф. млад\ене!.
Р. Диал. У Иванова 228 - за „по-малките братя на мъжа” - от говори в
Северозападна България.
370

П. Мотивирано е двустранно - по признака ‘млад’, заложен в основата, и може би и
по л.и. Младен. Срвн. и весел\ин, ж\ивко, здр\авко.
МЛАДЕН\ЕЦ
Вар.: младен\ец, млад\енец, млад\енъц.
= Дете <новородено> /5*~6*/.
Р. Книж., разг. В БТР 389 - ‘новородено дете’. В УЕРII 74 - ‘новородено момче’. У
РадБТР 363 - ‘новородено бебе’. В БЕРIV 153 - ‘новородено дете’, ‘малко
невръстно дете момче’. У Геров III 71 - ‘малко дете’. В РСБКЕII 88 - ‘малко
невръстно дете момче’. В РБЕIX 543 - ‘малко детенце - обикновено момче’,
‘новородено’, ‘бебе’. У ДечТР 329 - ‘новородено дете’.
= Мъж <в младежка възраст>; момък, ерген.
Р. Диал. В РБЕ IX 543 - ‘момък, ерген’ + текст от нар. пес.: Стоян... съгледа как е
Борянка стъкмена помежду двама младенци... ; тъмнич\ерю ле, байно ле,... ноще
ми е много усилно, кога засвирят момците, момците и младенците... Диал.
тъмнич\ерю насочва към източни говорни области (вж. БДА-ОТ к. Ф51, Ф53).
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец.
Р. Диал. В западни/югозападни говорни области от Врачанско-Ботевградско до
Кюстендилско-Самоковско на юг, в Западните покрайнини - Босилеградско и във
Вардарска и Беломорска Македония - Охридско-Прилепско до Костурско на юг
(вж. Василева 176-180).
П. Стбълг. мллдьньць, млхденьць (също: мллдениьрь) ‘дете, младенец’ (СтбР I 858-
859), ‘младенец, некръстено дете’ (ДавРИПК 158) —>■ бълг. младен\ец с посочените
значения.
*МЛАДЕНИЩ(Е)
= Дете <новородено> /5*~6*/; младенец.
Р. Стбълг. млхденищь ‘дете, младенец’ (вж. СтбР I 859: нх носити имхши
млдденищь и РСтбЕ 201).
П. От прил. млхдъ ‘невръстен (за дете)’ (СтбР I 858) —► осн. млад- + съчл. нает, -ен-
371

иц1ь или разш. оси. млкден—► същ. мллденшрь с посоченото значение. Срвн. и
младен\ец.
*МЛАДЕНСТВО
= Период от живота на човека от раждането до юношеството; детинство, детство,
детска възраст.
Р. В стбълг. млкдьньство, млденьство ‘детство’, срвн. и съчет. отъ мллдьньствл ‘от
детство, от детска възраст’ отъ мллденьствк крьстигднъ ксмъ (вж. СтбР I 859).
П. От прил. млкдъ ‘невръстен (за дете)’ (СтбР I 858) —» произв. прил. млкдьнъ
‘детски’ (СтбР I 859) —> разш. осн. мллдьн- + нает, -ьство —> същ. млкдьньство (и
вар.).
МЛАДЕНЦЕ
= Дете <новородено> /5*~6*/; младенец.
Р. Диал. В БЕРIV 153 (към младен\ец) ‘новородено дете’ - за говора на гр. Банско.
П. Стбълг. мллддтьце ‘детенце, младенец’ (СтбР I 859) —> бълг. диал. млад\енце със
същото значение.
МЛАДЕНЦИ
= Двойка от момък и мома по време на сватбата си и/или като млади съпруги
известно време след това /7*+8*/; младоженци.
Р. Диал. За говори в Беломорска Тракия (Гюмюрджинско, Дедеагачко). У Геров III
71 - ‘младоженец’ + текст от нар. пес.: кумуве са онемели, девери са ослепели,
младенци мрамор станали. В РБЕ IX 543 - само мн.ч. ‘младоженци’ + текст от
нар. пес.: проговори кума и старокя, я водете два млада младенци... у ладно
одайче; я питайте младенците да не бъдат... нящо породица!. Някои особености
{кума, кумове, породица, стар\окя, у л\адно одайч\е) насочват към западни говори,
други (н\ящо) - към говори в Пирдопско-Тетевенско.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
МЛАД\ЕНЧЕ
= Дете <новородено> /5*~6*/; младенец.
372

Р. Диал. У Геров III 71 - ‘дете отроче, младенец’. В БЕРIV 163 (към младен\ец) -
‘новородено дете’. В РБЕIX 543 - ‘бебе, бебенце’.
П. Стбълг. маадатьц« ‘детенце’, прил. маад-ьньчь ‘детски’ (СтбР I 859) —> осн. млад
+ съчл. нает, -ен-че или разш. осн. млад-ен- + нает, -че —> бълг. диал. млад\енче е
посоченото значение. Срвн. и младен\ец, млад\инче, млад\унче.
МЛАДИН\А
Вар.: младин\а (младмн\а), мл\адина.
-	Мъж <в младежка възраст»; момък, младеж1.
Р. Диал. В РБЕ IX 544 младин\а ‘млад човек’ (+ текст от нар. пес.: да вари мама
ченица, да поменува троица... млади младини). В БЕР IV 155 (към мл\адина) в
съчет. мл\ада младин\а ‘млад човек, много млад’ - за говора на гр. Копривщица.
= Младо поколение; младеж2.
Р. Диал. В БЕР IV 155 младь1н\а ‘младо поколение, млади хора, младеж’ - за бълг.
говори в Банат (Румъния).
П. Стбълг. младина в ръкописен сборник от 1073 г. (вж. БЕР IV 155) и в РСтбЕ 201
-	‘младо, невръстно дете’ —» бълг. диал. младин\а с посочените значения. Срвн. и
млад\иня.
МЛАД\ИНЧЕ
= Дете (новородено» /5*~6*/; младенец.
Р. Диал. В БЕР IV 155 (към мл\адина) - ‘новородено бебе’ - за говора на гр. Банско.
П. От прил. млад —> разш. осн. млад-ин- (срвн. младин\а ‘млад човек’, мн.ч.
младин\и; диал. млад\иня ‘младеж’ в РБЕ IX 545) + нает. -че. Срвн. и млад\енче,
млад\унче.
МЛАД\ИНЯ
Вар.: млад\иня, младин\я.
= Младо поколение; младеж2.
Р. Диал. В РРДД 261 млад!иня ‘младеж’. В БЕР IV 155 (къммладина)-млад\иня и
младин\я ‘младеж’, ‘млади хора, младо поколение’ - за говори в Ихтиманско,
Самоковско.
П. От прил. млад —> осн. млад- + нает. -иня. Срвн. и младин\а и млад\еж2.
373

МЛ]АДИТЕ
Вар.: мл\адите, млад\ите.
= Двойка от момък и мома по време на сватбата си и/или като млади съпруги
известно време след това /7*+8*/; младоженци.
Р. Книж., разг., диал. Широко разпространено. Вариантътмлад\ите е
засвидетелстван в говори на запад-югозапад (Пернишко-Софийско-Елинпелинско)
и в Дунавската равнина (между реките Искър и Янтра).
П. Субстантивирана член. ф. за мн.ч. на прил. млад - обособена словна единица със
събирателно значение. Срвн. имладенц\и и д\ъртите, ст\арите.
МЛАД\ИЦА
= Човек (мъж, жена) <в младежка възраст>.
Р. Диал. У Геров III71 - ‘млад човек’. В БЕР IV 155-156 - ‘млад човек’ и ‘млада
жена’ - за говори в Пирдопско, Девинско. В РБЕIX 545 - ‘момък или девойка,
млад човек...’ (+ текст от нар. пес.: слушай ма, горо зелена,... водат ма да ма
оженат за една млада младица).
= Жена по време на сватбата си и/или като млада съпруга известно време след това
/8*/; младоженка, булка.
= Съпруга на син <млада, омъжена отскоро /85*/; снаха от син.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори във Видинско, Пирдопско, Девинско.
П. Църк-слав. младица ‘млада жена’ (вж. БЕР IV 155-156) —> бълг. млад\ица с
посочените значения. В слав. ез.: сръб. и хърв. млад\ица/т1ад1са ‘млада жена’,
‘младоженка’ (Таноцки 75), рус. молод\ица ‘млада жена’, ‘младоженка’, ‘снаха’
(Дал II 333), укр. молод\иця ‘млада (омъжена) жена’ (вж. БЕР пак там) и т.н.
МЛАД\ИЧ
Вар.: млад\ич, мл\адич.
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1.
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец.
Р. Диал. В РБЕ IX 545 мл\адич и млад\ич ‘млад мъж’, ‘момък’, ‘ерген’ и
‘младоженец’. В РРДД 261 - ‘млад човек’ (по П. Р. Славейков). У Геров III 71
мл\адич ‘младеж’, ‘младоженец’. В БЕР IV 150-153 (към млад) мл\адич ‘младеж,
374

млад мъж’, ‘младоженец’ - за говора на гр. Прилеп (Вардарска Македония).
П. От прил. млад —> кор.-осн. млад- + нает. -ич. Срвн. и сръб. и хърв. младий/т1асИс
‘младеж, момък’ и ‘либе’ (Таноцки 87-88). Срвн. и млад\еж', млад\ия, млад\ок.
*МЛАДИЩ(Е)
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1.
Р. В етбълг. мллдищь ‘момче’ (вж. РСтбЕ 201).
П. От прил. мллдъ —> осн. млхд- + нает, -ищь (срвн. и д-втищь, мллденищь) —> същ.
мллдищь с посоченото значение.
МЛАДИЯ
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1. Зват. ф. млад\ие!, млад\и(й)о!.
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец.
Р. Диал. У Геров III 71 - ‘млад човек’ + текст от нар. пес.: И се владика почуди, та
си Стояна попита: - Стояне, млада младие, да не сте нещо роднина...? В БЕР IV
150-153 (към млад} - ‘млад човек’.
П. От прил. млад —> кор.-осн. млад- + нает. -ия. У Геров (пак там) не е изведено, но
в текста от нар. пес. значението ‘младоженец’ очевидно е заложено.
МЛАДОЖ\ЕН
Вар.: младож\ен, младож\ень.
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец. Зват. ф. младож\ене!.
Р. Диал. В БЕР IV 156 младож\ен ‘младоженец’ - за говори в Самоковско,
Санданско; младож\ень - за говори в Пернишко. В РБЕ IX 546 - ‘младоженец’ (по
П. П. Славейков: ... обхожда ги напетий младожен..., а права там стои...
неотсрамената невяста} + текст от нар. пес.: рашетай койна, бре младожене, по
рамно поле..., чиито особености (койна вм. коня,рамно вм.равно, вж. БДА-ОТ к.
Ф165) насочват към говорни области на запад-югозапад.
П. Сложна дума, образувана от осн. на прил. млад и осн. на глаг. жен(я) със
съединителен формант -о-. Срвн. амладож\ена, младож\енек, младож\енец и под.
375

МЛАДОЖ\ЕНА
Вар.: младож\ена, младож\еня.
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец.
Р. Диал. У ГеровДоп. 210 млад\ожена [?] и млад\оженя [?] - за говора на гр. Велес
(Вардарска Македония: коа б\ил младож\еня, той станал, та си \отишол на н\екоя
страна). В БЕР IV 156 (към младож\ен) младож\ена - за говори в Самоковско-
Дупнишко и младож\еня - за говори в Софийско (вж. Соф. край 214). В РБЕIX
546-547 младож\ена и младож\еня + текстове от нар. пес.: забричи се млади
младожена, навикая до девет бербере да си вричат млади младож\ена;
младож\еня йим говори: - бре фала вамо сватове...
П. Сложна дума, образувана от осн. на прил. млад и кор.-осн. на глаг. жен(я) със
съединителен формант -о- и наст.-оконч. -а. Срвн. и младож\ен, младож\енек,
младож\енец и др.
МЛАДОЖ\ЕНЕК
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец.
Р. Диал. В говори от Етрополско-Тетевенско, Пирдопско-Панагюрско,
Пазарджишко-Пещерско (вж. Лов. край 378). В БЕР IV 156 (към младож\ен) - за
говори в Пирдопско. В РБЕ IX 546 - ‘младоженец’ + текстове от нар. пес.:... сега
че сватба да мине с Иринка млада несвеста, със Милен млад младоженец', Стоян
са люторасърди..., че им зех, мамо, булката... и младоженеца. Някои особености
на първата извадка (че да мине, невеста) насочват и към говори в Елинпелинско и
източните дялове на Софийско. У Василева 176-180 - за говорни области
(предимно) западно от р. Искър и р. Места (вкл. Западните покрайнини).
П. Сложна дума, образувана от осн. на прил. млад и осн. на глаг. жен(я) със
съединителен формант -о- и нает. -ек. Срвн. и младож\ен, младож\енец,
младож\еник и под.
МЛАДОЖЕНЕЦ
Вар.: младож\енец, младуж\ениц.
376

= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/.
Р. Книж., разг., диал. Широко разпространено, особено в западни/югозападни
говорни области (вж. Василева 176-180). У Геров III71 - ‘който скоро се е венчал’.
В БТР 389 - ‘човек, който се жени или наскоро след женитбата’. В РСБКЕII 88,
РБЕ IX 546 и БЕР IV 156 (към младож\ен) - ‘мъж в деня на сватбата си или
наскоро след нея’. У РадБТР 363 - ‘лице в деня на сватбата си и наскоро след нея’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на прил. млад и осн. на глаг. жен(я) със
съединителен формант -о- и нает. -ец. Срвн. и младож\ен, младож\енек,
младож\еник и под.
МЛАДОЖ\ЕНИК
Вар.: младож\еник, младож\еникь.
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец.
Р. Диал. Спорадично в говори от Ловешко, Котелско, Горнооряховско и на юг от
Стара планина в Чирпанско, Първомайско, Топловградско (вж. Василева 176-180).
В БЕР IV 156 (към младож\ен) младож\еник - за говора на гр. Котел, и
младож\еникь - за български говори в Банат (Румъния). В РБЕ IX 546
‘младоженец’ + текст от нар. пес.: тежка сватба си срещнахме... току булката
остана, булката с младоженика.
П. Сложна дума, образувана от осн. на прил. млад и осн. на глаг. жен(я) със
съединителен формант -о- и нает, -(н)ик(ь). Срвн. младож\ен, младож\енек,
младож\енец и под.
МЛАДОЖ\ЕНИЦА
= Жена по време на сватбата си и/или като млада съпруга известно време след това
/8*/; младоженка, булка.
Р. Диал. В БЕР IV 156 (към младож\ен) - ‘младоженка’ - за българските говори в
Банат (Румъния).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо младож\еник'\ с нает. -ица. Срвн. и
младож\енка.
377

МЛАДОЖ\ЕНКА
Вар.: младож\енка, младож\енкя.
= Жена по време на сватбата си и/или като млада съпруга известно време след това
/8*/; булка.
Р. Книж., разг., диал. Широко разпространено. В БТР 389 (къммладож\енец) - "...
която се жени или наскоро след женитбата’. В РСБКЕII 88 и РБЕIX 546-547 -
‘жена в деня на сватбата си или наскоро след нея’. У РадБТР 363 (към
младож\енец) - ‘лице в деня на сватбата си и наскоро след нея’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо младож\енец] с нает. -ка. Срвн. и
младож\еница.
МЛАДОЖ\ЕНЦИ
= Двойка от момък и мома по време на сватбата си и като млади съпрузи известно
време след това П*+&1.
Р. Книж., разг., диал. Вж. младож\енец и младож\енка. В РСБКЕ II 88 и РБЕ IX
546	- ‘мъж и жена в деня на сватбата им или наскоро след нея’.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
МЛАДОЖ\ЕНЯК
Вар.: младож\еняк, младож\еньък.
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец.
Р. Диал. На северозапад в говори от Видинско-Белоградчишко-Монтанско до р.
Вит (Плевенско) на изток (вж. Василева 176-180). В БЕР IV 156 (към младож\ен) -
за говори в Плевенско. Спорадично и в говори от Чирпанско, Ямболско и
Дедеагачко в Беломорска Тракия (вж. Василева пак там). У Геров III 71 и РБЕ IX
547	- ‘младоженец’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на прил. млад и осн. на глаг. ж\ен(я) —> жень-
със съединителен формант -о- и нает. -ак. Срвн. и младож\ен, младож\енек,
младож\енец и др.
МЛАД\ОК
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1. Нариц. и зват. (л<лад|ок/) ф.
Р. Разг., диал. В РСБКЕ II 89 и БЕР IV 156-157 - ‘млад мъж’, ‘момък’, ‘момче’. В
378

РБЕIX 547 - ‘млад мъж, почти момче’.
П. От прил. млад —» кор.-осн. млад- + нает. -ок. Срвн. имлад^еж1, млад<ич, младшия.
МЛАД\УК
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец.
Р. Диал. В БЕР IV 157 ‘младоженец’ - за говори в Севлиевско (млад]укет и
б\улката и св\екър и свек\ърва и те там).
П. От осн. на прил. млад + нает. -ук. Връзката с млад\ок] е очевидна, що се отнася
до основата, а -ук най-вероятно е обособена като нает, по заемки от други езици
като сюрт\ук, хайд\ук, юр\ук и под. (вж. БЕР пак там). Срвн. имлад\ич.
МЛАД\УНЧЕ
= Дете <новородено> /5*~6*/; младенец.
Р. Диал. Спорадично на запад-югозапад (Радомирско, Разложко).
П. От прил. млад —> кор.-осн. млад- + съчл. нает, -ун-че —> същ. млад\унче с гал,-
умал. оттенък в значението. Срвн. и млад\енче, млад\инче.
МЛЕК\АРЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В БЕР IV 165-166 (към млек\ар) - ‘... дете, което още бозае’.
П. От същ. мл\яко/млек\о —> кор.-осн. млек- + съчл. нает, -ар-че —► млек\арче с гал,-
умал. оттенък в значението. Срвн. и мл\ечниче.
МЛ\ЕЧНИЧЕ
Вар.: мл\ечниче, млечнич\е, мл\ечениче.
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В РБЕ IX 557, 558 мл\ечениче и мл\ечнич\е диал. ‘дете кърмаче’ + текстове
от нар. пес.: фала тебе, божамайе... що е шума маламена, това са си с\е дечица
млеченичета... ; море кадийо... нело чем право да кажем: девет съм майки
расцвел\ил, десето дете мл\ечниче\ мома го йе окъцала да го вие дребни китки, да
ги прата долу... по селана, по дечица млечничета... Някои особености в тези
текстове насочват към западни (чем да кажем, разцвелил), други - към южни
(маламена ‘златна’, окъцала, прата, по селана) говорни области.
379

П. От осн. млеч—► млечн-(е)н- (срвн. прил. млечен) + нает, -(н)иче —* мл\еч(е)ниче с
гал.-умал. оттенък в значението.
МНОГОБРАЧИЕ
= Брачна връзка едновременно е множество партньори.
Р. Книж. В БТР 390 и СТРБЕ 393 — ‘множенство’. В РБЕ IX 574 - ‘форма на брак,
при която един мъж е свързан с повече от една жена или една жена - с повече от
един мъж’. В УЕР II 75 - ‘няколко брака през живота на някого’. У РадБТР 363 -
‘семейна форма, при която един мъж се свързва с много жени или една жена с
много мъже’.
П. Сложна дума, образувана от нареч. много и осн. брач- (от същ. брак) + нает. -ие.
Срвн. и многоженство.
МНОГОД\ЕТНОСТ
= Лично или семейно състояние с множество свои родни деца.
Р. Книж. Само в БЕР IV 183-188 кьмл<и|ого.
П. От съкр. осн. многодетни- на сложно-съставно прил. многод\етен (‘който е с
много деца’ РСБКЕII 91, ‘който има много деца, обикн. три и повече’ РБЕ IX 578,
срвн. многод\етно сем\ейство, многод\етнирод\ители) + нает. -ост. Срвн. и
многод | етство.
МНОГОДЕТСТВО
= Лично или семейно състояние с множество свои родни деца.
Р. Книж. В РСБКЕ II91 и РБЕ IX 578 - ‘раждане и отглеждане [?] на много деца
(обикн. три и повече)’. В БЕР IV 183-188 към мн\ого.
П. Сложна дума, образувана от нареч. мн\ого и кор.-осн. на същ. дете + нает. -
ство. Срвн. и многод\етност.
МНОГОЖ\ЕНЕЦ
= Мъж (съпруг) в множество брачни връзки едновременно /7*/.
Р. Книж. В РБЕ IX 580 - ‘мъж, който е в интимна връзка с повече от една жена’ [?].
П. Сложна дума, образувана от нареч. мн\ого и осн. на глаг. жен(я) (се) + нает. -ец.
Срвн. и двуж\енец и многом\ъжница.
МНОГОЖЕНСТВО
= Брачна връзка на мъж (съпруг) с множество жени (съпруги) едновременно.
380

Р. Книж. В БТР 390 - ‘брачна система, която позволява на един мъж да има повече
жени’. В РСБКЕ II 91 - ‘едновременно брачно съжителство с няколко жени’. В РБЕ
IX 580 - ‘форма на брак, при която един мъж е свързан с повече от една жена’. В
УЕР II 75 - ‘няколко брака през живота на някого’ [?].
П. Сложна дума, образувана от нареч. мн\ого и осн. на глаг. жен(я) (се) + нает. -
ство. Срвн. и многом\ъжие.
МНОГОМ\ЪЖИЕ
= Брачна връзка на жена (съпруга) с множество мъже (съпрузи) едновременно.
Р. Книж. У МладЕР 301-302 към мн\ого. В РСБКЕ II 92 и РБЕ IX 588 - ‘брачно
съжителство на жена (едновременно) с няколко мъже’. В БЕР IV 183-188 (към
мн\ого) - ‘брачно съжителство на една жена с много мъже’.
П. Сложна дума, образувана от нареч. мн\ого и осн. на същ. мъж + нает. -ие. Срвн.
и многоженство.
МНОГОМ] ЪЖНИЦА
= Жена (съпруга) в множество брачни връзки едновременно /8*/.
Р. Диал. У МладЕР 301-302 към много. В БЕР IV 183-188 (към мн\ого) - ‘жена с
много мъже’.
П. Сложна дума, образувана от нареч. мн\ого и осн. на същ. мъж + нает. -ница.
Срвн. и многож\енец.
МОЕТО
Вар.: м\оето (м\ойто, м\ойно) и др.
= Член на семейството ми (дете, внуче...) и/или рода ми (дете роднина).
Р. Разг., диал. В РСБКЕ II 96 (към мой) м\оето - като същ. - ‘всичко, което ми
принадлежи’. В разговорна реч (тва м\оето много ревливо, с|е на рев го избива) и в
различни говорни области: Радомирско (тв\а, м\оето, к|а серод\и, й\а бай\а ст\ара
б|ех в|ече), Карловско (н\иштуму ни д\авам нам\ойту, т\ъй б|ез ил\ачи...),
Смолянско (м\ойно т\дрна научил\иште п\ор\ано).
П. От притеж. мим. мой, ср.р. мое (диал. и м\ойо) —» член. м\оето (и вар.) като
обособено съществително с посоченото значение.
• В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. м\оичкото (и вар.) като обособено съществително (напр. измъчи се
381

м\оичкото с тая кашлица). В РБЕ IX 623 (към м\оичък) м\оичкото ‘човек от
семейството (... дете) на лицето, което говори’.
М\ОИТЕ
Вар.: м\оите (м\ойте), мо\ите и др.
= Членове на семейството ми (родители, деца...) и/или рода ми (роднини).
Р. Разг., диал. В РБЕ IX 623-626 (към мой) - ‘семейството на лицето, което говори’.
В различни говорни области: Софийско (л<|омте с\ите ойд\оа на ж\ътва),
Хасковско (й\ауст\анаф сал ж’[ува, ут м\ойте н ’|ама в\еке ни \адин).
П. От притеж. мим. мой, мн.ч. м\ои —> член. м\оите (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
• В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. м\оичките (и вар.) като обособено съществително (напр. м\оичките,
милите, гладни ще ходят, ако не им сготвя нещо). В РБЕ IX 623 (към м\оичък)
м\оичките ‘човек [?] от семейството... на лицето, което говори’.
М\ОЛЕ!
= Обръщение към майка /21/', майко!, мамо!.
Р. Диал. Спорадично в говори в Разложко, Санданско.
П.В и по детска реч като гал.-умал. обръщение към майка.
МОМ\А
Вар.: мом\а (мум\ъ),м\ома~
= Жена <неомъжена, в девическа възраст>; девойка. Зват. ф. м\оме/, м\омне/.
= Жена <неомъжена>.
= Дъщеря <неомъжена, в девическа възраст> /6*/.
Р. Книж., разг., диал. У Геров III 79 - ‘женско докле да се омъжи...’ и ‘девойка
застигнала за женене’. В БТР 393 - ‘голямо, възрастно момиче’ и ‘неженена жена’.
В РСБКЕ II 97 - ‘пораснала девойка, стигнала възраст за женене’. В РБЕ IX -
‘девойка, която вече е станала на възраст за женене’ (+ текст от нар. пес.: доста си
мома ходила..., отсега кахър да береш', че йоще ли, Йонке ле, мома одиш..., света
гориш, мене лъжеш!). В БЕР IV 224-227 - ‘рожба от женски пол’ и ‘девойка,
стигнала възраст за женене’ и ‘неженена [?] жена’. У ДечТР 333 - ‘голямо момиче,
станало на възраст за женене’, ‘неженена [?] жена’. В УЕР II 81 - ‘девойка на
382

възраст за женене’ и ‘неженена [?] жена’. У РадБТР 366 - ‘момиче на възраст за
женене’ и ‘неомъжено момиче’.
П. Според авторите на БЕР (пак там) „бълболна дума като мама” (т.е. домашна
дума, възникнала в и по детска реч), която „в другите славянски езици липсва” [?].
Скок II 453 (към момак) я посочва обаче за сръб. и хърв. ез. с разпространение от
изток на запад и значения ‘девойка’ и ‘младоженка, невеста’. Затова не е за
пренебрегване и указанието на Добрев 1995: 111, че мом\а може да е наследено от
езика на „древните българи”. Срвн. и мом\иче.
От мом\а са образувани и: гал.-умал. вар. мом\енце (вж. РБЕIX 640) със съчл. нает.
-ен-це и увел.-укор. вар. мом\ище с нает. -ище. Срвн. и диал. мом\е, мом\инка.
0 В съчет.: ст\ара мом\а разг. - ‘мома, в напреднала възраст’, у ДечТР 333 - ‘мома,
останала неомъжена над обичайната за женитба възраст’, за\одила мома ‘стара
мома’ - за говори в Тетевенско (вж. Лов. край 329), зах\одена мом\а, [уходна мома
диал. ‘мома, попреминала за жененье’ (Геров V 466 и в РРДД 530 - към ух\оден) -
‘за ерген, мома - попреминал за женене’ (по Ил. Блъсков: секиродител имаше по
една-две уходени моми).
• М\омини.
- Домът и семейството намом^а^ (обикновено в съчет. с преди., напр.: у м\омини).
= Роднини и близки на мома като гости на сватбата |и. У Геров IV 79 - ‘роднини на
момата, които я придружават до момъка’. В БТР 393 - ‘домът, семейството или
роднините на момата при сватбата |и’. В РСБКЕII 98 (към м\омин) - ‘домът и
близките на момата при сватба’. В РБЕ IX 640 (към м\омин) - ‘роднини на момата,
които я придружават до момъка (при сватба)’. В СТРБЕ 395 - ‘домът и близките на
момата’. В РРДД 263 - ‘роднини - близки на момата при сватбата |и’. В БЕР IV 224
(към мом\а) - ‘поканени на сватбата близки на момата’ - за говори в
Асеновградско, Смолянско, Ардинско.
Субстантивирано мн.ч. на прил. м\омин.
МОМ\АК
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1, ерген.
Р. Диал. В БЕР ГУ 230-231 (към м\омък) - за говори в Пирдопско. Срвн. и м\омък,
мом\ок.
383

П. От кор.-осн. мом- + нает, -ак (< етбълг. -ъкъ [?]), може би и като паралелно
образувание за м.р. спрямо	Срвн. и м\омък, мом\ок.
МОМАЛЕНДА
= Мома <голяма, едра, висока>. Зват. ф. момал\ендо!.
Р. Диал. В БЕР IV 224 (към мом\а) - приведена е само зват. ф. момалендо! към
‘едра, хубава мома’ - за говора на гр. Банско.
П. От същ. мом\а] —> осн. мом- + разш. с интерфикс -нд- в нает. -ал(е)-нд-а —►
момал\енда като експресивно название. Срвн. и момендр\ега, моминдр\яга,
моминд\яга.
МОМ\АР
МОМ\АРИН
Вар.: мом\ар, мом\арь.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (вж. Пир. край 392). В БЕР IV
224-227 (към мом\а) мом\ар и мом\арин ‘пратеник на момък да иска мома за
невеста’ - за говори във вътрешна Тракия (Пловдивско, Хасковско), Родопите
(Смолянско, Ардинско) и Беломорска Тракия (Ксантийско). Вж. к. 10.А. У Геров III
79мом\арь ‘който е пратен да иска мома за някого’. В РБЕ IX 639 - ‘сватовник’.
П. От същ. мом^а^ —► осн. мом- + нает, -ар —* същ. мом\ар (и вар.). Срвн. и
момардж\ия.
МОМАРДЖ\ИИ
Вар.: момардмсд\ии, момардж\ие.
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (източно от р. Места, вж. Пир.
край 392). Вж. к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
МОМАРДЖ\ИЯ
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
384

Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (вж. Пир. край 392). Вж. к. 10.А.
П. От същ. мом^а^ —> разш. осн. момар- (вж. мом\ар) + нает, -джия (< тур. ¢1/(:1).
МОМ\АРИ
Вар.: мом\ари, мом\аре.
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Родопите и Тракия (вж. Родопи 151-153, НПРК
945 и Пловд. край 219). Вж. к. 10.А. Вж. и мом\ар, мом\арка, мом\арчица. Срвн. и
момардж\ии.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
МОМ\АРКА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. Вж. мом\ар. У Геров III79 - ‘която е била на годеж’ [?]. В БЕРIV 224-227
(към мом\а) - ‘жена, пратена да иска мома за жена на някого’ - за говори в
Девинско. Вж. к. 10.А. В РБЕ IX 639 - ‘годежарка, сватовница’ + текст от нар. пес.:
майчице, мом\арка ще те проводя, да идеш да ми поискаш Филковско бело момиче.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо мом\ар(ин)] с нает. -ка. Срвн. и
годеж\арка.
МОМАРЛ\ЯГА
Вар.: момарл\яга, момар\яга.
= Мома <голяма, едра, висока>. Зват. ф. момарл\яго!.
Р. Диал. В БЕР IV 224-227 (към мом^а) момарл^яга ‘мома’ - от говора на гр. Велико
Търново и момар^яга ‘мома’. У Геров III 79 момар\яга и ГеровДоп. 211 момарл\яга
- увел. от мома.
П. От същ. мом{а^ —> кор.-осн. мом- + съчл. нает. -ар-(л)яга, като експресивно
(увел.-укор.) название. Срвн. и моминдяга, мом\яга и др.
МОМ\АРЧИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. В БЕР IV 224-227 (към мом[а) - ‘сгледничка’ - за говора на гр. Широка
385

Лъка.
П. От същ. мом\арка\ —> осн. момарк—► момарч- + нает, -ица, вероятно начален
гал.-умал. вар., придобил и неутрална нарицателна функция.
МОМ\Е
= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче, (малка) мома.
= Дете от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря.
Р. Диал. У Геров III81 - ‘малко женско дете’. В БЕРIV 224-227 (къмл«ш|а) -
‘малка мома’. В РСБКЕII97 и РБЕIX 639 - ‘малка мома’ + текстове от нар. пес.:
минно се Драган молеше: - Кротко люлейте момето,... кя паднет, кя се отепат',
момето ми плачеше, ситна роса росеше, момето се насмеа, ясно сънце угреа,
чиито особености (кя паднет, кя се отепат, насмеа, угреа, сънце) насочват към
западни-югозападни български говорни области.
П. От същ. мом\а'[ кор.-осн. мом- + наст.-оконч. -е.
МОМЕНДР\ЕЕА
= Мома <голяма, едра, висока>. Зват. ф. момендр\его!.
Р. Диал. В БЕР IV 224-227 (къмл«ш|а) - ‘непредставителна мома’ - за говори в
Монтанско.
П. От същ. мом^а? —>кор.-осн. мом—> разш. осн. мом-е(н)- + интерфикс -нд(р)- +
нает, -ега, като експресивно (увел.-укор.) название. Интерфиксното съчет. -нд(р)- е
характерно за думи с негативна експресивност (ервн. глуп\ендер, глуп\ендра за
‘глупак’, ‘глупачка’). Срвн. п момаленда, моминдр\яга, моминд\яга.
МОМ\ЕЦ
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1; ерген.
Р. Диал. В някои местни говори в Плевенско (по нар. пес.: на хорото до сяка мома
и мом\ец...).
П. Най-вероятно паралелно образувание за м.р. спрямо мом^ от кор.-осн. мом- +
нает. -ец. Срвн. -и.м\омчец.
М\ОМЕЧЕ
= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче, девойка, (малка) мома. Нариц. и
зват. (м\омече!) ф.
= Дете от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря, момиче.
386

Р. Диал. В южни български говори в Родопите (Асеновградско-Смолянско-
Маданско) и Беломорска Тракия (Гюмюрджинско). В БЕР IV 224-227 (към мом\а) -
‘момиче’ - за говори в Гюмюрджинско (Беломорска Тракия).
П. От същ. мом^а? —» кор.-осн. мом- + разш. нает. -(е)че. Срвн. и мом\иче.
МОМ\Е(Я) СЕ
= Преминавам от детска в моминска възраст; ставам мома, усещам се, държа се
като мома.
Р. Книж., разг., диал. У Геров III 81 - ‘казва се за мома, стигнала вече за женене:
показвам се, че съм вече мома за женене’. В БТР 393 - ‘държа се, показвам се като
мома за женене’. В РСБКЕII 98 и РБЕIX 640 - ‘държа се, проявявам се като мома
за женене’. В СТРБЕ 395 - ‘... показвам с държанието си, че съм мома за женене’,
‘представям се като мома’.
П. От същ.	—> осн. мом- +• нает. -е(я) —> глаг. мом\е(я) (се). Срвн. и
мом\увам.
МОМИНДР\ЯГА
= Мома <голяма, едра, висока>. Зват. ф. моминдр\яго!.
Р. Диал. В БЕР IV 224-227 (къмляш|а) - ‘мома над 25 години’ [?].
П. От същ. мо.м|а| —> кор.-осн. мом—► разш. осн. мом-и(н)- + интерфикс -нд(р)-/-
нд(рь) + нает, -ага, като експресивно (увел.-укор.) название. Срвн. м момендр\ега,
моминд\яга.
МОМИНДЯГА
= Мома <голяма, едра, висока). Зват. ф. моминд\яго!.
Р. Диал. В БЕР IV 224-227 (към	- ‘момиче, което се задомява’ [?] - за
говори в Севлиевско.
П. От същ. мом^а? —> кор.-осн. мом—> разш. осн. мом-и(н)- + интерфикс -ндь- +
нает, -ага, като експресивно (увел.-укор.) название. Интерфиксното съчет. -нд/-ндь-
е характерно за думи с негативна експресивност (срвн. напр. пиянд\е, пиянд\ура за
‘пияница’, селянд\ур, селянд\ура за ‘селянин’, ‘селянка’ и под.). Срвн. и
моминдр\яга.
МОМ]ИНКА
Вар.: мом\инка, м\оминка.
387

= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче, девойка, (малка) мома. Зват. ф.
мом\инке!.
= Дете от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря, момиче.
Р. Диал. В БЕР IV 224-227 (към.модф) - ‘момиченце, девойчица’ - за говори в
Гоцеделчевско, Маданско и Драмско, Ксантийско (Беломорска Тракия) им\оминка
‘момиченце’ - за говори в Девинско; в Троянско мом\инка ‘мома над 25 години’
[?]. В РБЕ IX 640-умал. от мома (по С. Северняк и нар. пес.: - Хайде, конъо, да
идеме, дето снощи нощувахме, тамо има три мом\инки). В РБГ 181 - ‘дете от
женски пол’ и ‘дъщеря’ за говори от Сярско, Ксантийско и Гюмюрджинско
(Беломорска Тракия).
П. От същ. мом^а^ —► кор.-осн. мом- + съчл. нает, -ин-ка, като гал.-умал. название,
придобило и неутрална нарицателна функция. Срвн. и мом\ица, мом\ичка.
МОМ\ИНКИ
= Жени и моми от рода на младоженката.
Р. Диал. В говори от Ардинско (БЕР IV 224-227 към мом\а).
П, Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
МОМ\ИНСТВО
Вар.: мом\инство, м\оминство.
= Период от живота на жена между детска и зряла възраст; моминска (девическа)
възраст.
Р. Книж., разг., диал. У Геров III 80-м\ом\инство ‘момуване, ходене мома’ и
‘девство’ (+ текст от нар. пес. мамина Пенка, мамина, досега, мама, моминство,
досега седенки, досега либене). В БТР 393 - ‘годините, времето, състоянието, в
което жената прекарва като мома’. В СРБКЕII98 - ‘години, когато девойката
момува’ и ‘момински години’. В РБЕ IX 641 - ‘време, период от живота на жената,
прекарано като мома’ и ‘девичество’. В СТРБЕ 305 - ‘годините, състоянието,
възрастта, когато жената е мома’.
П. От същ. мом\а^ —► разш. осн. момин- (срвн. произв. прил. момински) + нает. -
ство.
МОМ\ИЦА
Вар.: мом\ица, м\омица
388

= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче, девойка, (малка) мома. Зват. ф.
мом\ице!.
- Дете от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря, момиче.
Р. Диал. В БЕР IV 224-227 (към мом\а) м\омица ‘девойче’ - за говори в Смолянско,
Маданско. В говори на преселници от Солунско (Беломорска Македония) вар.
м\омица е засвидетелстван като специализирано название за ‘дъщеря’. У Геров III
80 - ‘момичка, мома’ + текст от нар. пес.: коя момица ще ми дадете, да дойда,
моми, да дойда. В РБЕ IX 641 - умал. от мома + текстове от нар. прик. и пес.: току
погледнали - и една момица иде по пато към них с особености (п\ато, них),
насочващи към западнобългарски говорни области; отдек дочу перво либе, па
отиде във горица... при момица, па я хвана заръчица-, юначе, лудо и младо, главено
ли си...?маримомице,... не съм главено, женено... с особености (глав\ено),
насочващи към южнобългарски говорни области.
П. От същ. мом^а] —> кор.-осн. мом- + нает, -ица, като гал.-умал. название,
продобило и неутрална нарицателна функция. Срвн. имом\инка, мом\ичка.
МОМ\ИЧЕ
Вар.: мом\иче, м\омиче.
= Жена <в детска или девическа възраст>; девойка, (малка) мома. Нариц. и зват.
(мом\иче!) ф.
= Дете от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря.
Р. Книж., разг., диал. У Геров III 80 - умал. ‘малка мома’. В БТР 393 - ‘женска
рожба’ и ‘мома, девойка, неженена жена’. В РСБКЕII 98 - ‘дете от женски пол’ и
‘малка мома’. В РБЕ IX 641-642 - ‘дете от женски пол’, ‘женска рожба’, ‘девойка,
мома’. В СТРБЕ 305 ‘дете от женски пол’ и ‘девойка’. У ДечТР 334 - ‘женска
рожба’, ‘мома, девойка, неженена жена’. В УЕРII 81 - ‘дете от женски пол’ и
‘млада неомъжена жена’. У РадБТР 366 - ‘дете от женски пол’ и ‘неомъжена млада
жена’. В БЕР IV 224-227 (към л«ш|а) м\омиче - за говори в Гюмюрджинско
(Беломорска Тракия).
П. От кор.-осн. мом- + разш. нает. -(и)че —> мом\иче, като гал.-умал. название,
продобило неутрална нарицателна функция. Срвн. и мом\ица, мом\ичка.
Отмом\иче са образувани и: гал-умал. вар. мом\иченце (вж. Геров III 80, РСБКЕ II
389

98, РБЕ IX 649) със съчл. нает, -ен-це и увел.-укор. вар. мом\ичище (вж. БЕР IV 224-
227 към мом\а) с нает. -ище. Срвн и диал. мом\ичка, момичл\як и др.
0 Съчет.: зах\одени мом\ичета мн.ч. ‘момичета, останали неомъжени след
определена възраст’ - Великотърновско (ГеровДоп. 132).
МОМ\ИЧКА
Вар.: мом\ичка, м\омичка.
= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче, девойка, (малка) мома. Зват. ф.
мом\ичке!.
= Дете от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря, момиче.
Р. Диал. В БЕР IV 224-227 (към мом[а) - ‘момиче’, ‘момиченце, девойче’ - за
говори в Гюмюрджинско-Дедеагачко (Беломорска Тракия) и м\омичка ‘момиче’ -
за говори в Дебърско, Охридско (Вардарска Македония). В говори на преселници
от Солунско (Беломорска Македония) вар. м\омичка е засвидетелстван със
значение ‘дъщеря’ (срвн. м\олил са... на Госпудьа да му дад\е идн\а м\омичка или
идн\о д\етле-, той нем\ал тайф\а [‘семейство’] и ч\есту са м\олил на Г\оспудъа да
му дад^е баре идн]а мфмичка). У Геров III 80 ‘момица, мома’. В РБЕ IX 642 - умал.
от мома (по Д. Ангелов, Н. Стефанова и др.). В РБГ 181 - ‘мома’ за говори от
Драмско и Димотишко (Беломорска Тракия).
П. От същ. мом'а'1 ■—> кор.-осн. мом- + съчл. нает, -ич-ка, като експресивно (гал.-
умал.) название, продобило и неутрална нарицателна функция. Срвн. имом\инка,
мом\ица.
МОМИЧЛ\ЯК
= Момиче <голямо, едро, високо>.
Р. Диал. Предимно в северозападни говорни области. В БЕР IV 224-227 (към
л«ш|а) - ‘момиче’ - за говори в Кулско.
П. От същ. мом|а| —* кор.-осн. мом- + съчл. нает, -ич-ляк или от осн. мом-ич- (срвн.
мом\иче, мом\ичка) + разш. нает, -ляк, като експресивно (увел.-укор.) название.
Срвн. и момушл\ак.
М0МИШ\ЯЧЕ
= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче, девойка, (малка) мома. Нариц. и
зват. (момишл\яче!) ф.
390

Р. Диал. В БЕРIV 224-227 (към мом\а) - ‘момиче, което започва да се чувства като
мома’ - за говори в Плевенско.
П. Според авторите на БЕР (пак там) от разш. осн. *мом-ич- + съчл. нает, -л-яче и
асимилативен преход на съчет. -члъ- в -гилъ- диал. *момишл\яче) и преход на
съгл. /ль/ в /м/ —> диал. момиш\яче/момишй\аче/. Срвн. напр. диал. нед\ейа вм.
нед\еля, з\ейе вм. з^елье и под. в говори на север-северозапад (вж. БДА-ОТ к. Ф108,
Ф109). Срвн. и момл\яче, м\омяче.
МОМЛ\ЯЧЕ
Вар.: момл\яче, м\омляче.
= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче, девойка, (малка) мома. Нариц. и
зват. (момл\яче!) ф.
Р. Диал. В БЕР IV 224-227 (към мом\а) ‘момиче’ - за говори от Софийско,
Самоковско, Ихтиманско и м\омляче - за говори в Пернишко, Дупнишко,
Кюстендилско. В РСБКЕ II98 момл\яче ‘момиче’ (по Елин Пелин).
П. От същ. мом^ —► кор.-осн. мом- + съчл. нает, -л-яче, като експресивно (гал,-
умал.) название, придобило и неутрална нарицателна функция.
м\омня
= Жена <в девическа възраст>; девойка, мома. Зват. ф. м\омнъо!, м\омне!.
= Жена <неомъжена>; мома.
Р. Диал. В БЕР IV 229 м\омня, м\омнъо ‘мома’ - за говори в Плевенско, Поповско,
Кубратско и в преселнически говори на българи от Мала Азия (в Новозагорско) +
текстове от нар. пес.: м\омня за й\ода ют\юва..., чи изл\язлъ л<|адкъ м\омньъ...
бръкни, м\омньо, извади пръстен... с особености, които насочват към източни
говорни области.
П. От същ. мам^ —> кор.-осн. мом- + нает. -ня. Според авторите на БЕР (пак там)
е възможно и обратно словообразуване от зват. ф. м[омньо! —> нариц. ф. м\омня.
м\омок
= Мъж <в младежка възраст); момък, младеж1; ерген.
Р. Диал. В БЕР IV 230-231 (към .и|о.мък) - ‘ерген’ - в Дупнишко и в Чаталджанско
(Източна Тракия).
391

П. От кор.-осн. мом- + нает, -ок (< етбълг. -ък), може би като паралелно
образувание за м.р. спрямо мом[а]. Срвн. и мом^ак, лдомък.
м\омство
= Период от живота на жена между детска и зряла възраст; моминска (девическа)
възраст; моминство.
Р. Диал. У Геров III 80 и в РБЕIX 643 - ‘моминство’ (+ текст от нар. пес.: де гиди
млади години... ергенство, джанъм, левенство, момство, мори, аянство).
П. От същ. мом^а] —> осн. мом- + нает. -ство.
МОМТЕН\ИЦА
= Мома <голяма, едра, висока>. Зват. ф. момтен\ице!.
Р. Диал. В БЕРIV 224-227 (към мом|а) - ‘укорно обръщение [?] към мома’ - за
говори в Маданско.
П. От същ. мом]а^ —> кор.-осн. мом- + интерфикс -те(н)- + нает, -(н)ица. Срвн. и
момтер\ица.
МОМТЕР\ИЦА
= Мома <голяма, едра, висока>. Зват. ф. момтер\ице!.
Р. Диал. В БЕР IV 224-227 (към мом\а) - ‘укорно обръщение [?] към мома’ - за
говори в Смолянско.
П. От същ. мом^ —> кор.-осн. мом- + интерфикс -те(р)- + нает. -ица. Срвн. и
момтен\ица.
МОМ\УВАМ
Вар.: мом\увам, мом\овам, момеем.
- Живея неомъжена; бивам (съм) мома.
Р. Книж., разг., диал. У Геров III 80 - ‘ходя мома’ (+ текст от нар. пес.:... моята
мила сестрица да седи да момува... да я не женим да черней). В БТР 393 -
‘прекарам като мома, в състояние съм на мома в очакване на женитба’. В РСБКЕII
98 - ‘живея като мома’. В РБЕ IX 643 - ‘държа се, проявявам се като мома за
женене’, ‘живея като мома, живея неомъжена’. В СТРБЕ 395 - ‘държа се,
проявявам се като мома за женене’, ‘живея като мома, живея неомъжена’. Варианти
с нает, -овам са характерни за говори в Странджа, Родопите, Тракия, а тези с нает. -
уем - за говори в Трънско, Годечко, Западните покрайнини.
392

П. От същ. л/ол/|а| —> осн. мом- + нает, -увам (диал. и -овам, -уем) —> глаг.
мом\увам и вар. Срвн. и ерген\увам.
МОМ]УШКА
= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче, девойка, (малка) мома. Зват. ф.
мом\ушке!.
Р. Диал. В някои български говори в Солунско (Беломорска Македония).
П. От същ. мом^а? —> кор.-осн. мом- + съчл. нает, -уш-ка, като експресивно (гал,-
умал.) название, продобило и неутрална нарицателна функция. Срвн. имом\инка,
мом\ичка.
МОМУШЛ\ЛК
= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче, девойка, мома. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В някои местни говори в Тетевенско.
П. От същ. мом^а^ —> кор.-осн. мом- + съчл. нает, -уш-л-ак, като хибридна гал,-
умал. (нает, -уш-) и/или увел. (нает, -л-ак) ф. за ‘момиче в девическа възраст,
девойка’. Срвн. с момушка, момичл\як.
МОМЧ\АГА
= Момче <голямо, едро, високо>.
Р. Диал. В БЕРIV 230-231 - увел. от момче - за говори в Плевенско, Ихтиманско,
Дупнишко. У Геров III 81 - увел. от момче.
П. От същ. момч^е^ —> осн. момч- + нает, -ага, като (увел.) експресивно название.
Срвн. и момч\ак.
МОМЧ\АК
= Мъж <в младежка възраст>; момък, младеж1; ерген. Зват. ф. момч\ако!
(момч\аку!).
Р. Диал. В български говори в Кумановско (Вардарска Македония). В БЕР IV 230-
231 (към м\омък) — ‘момче’, ‘момък’ — за говори на югозапад. У Геров III 81 — увел.
от момче + текст от нар. пес.: девойчице, любичице, със кого ми си спало! — ой,
момч\аку,... все само си съм спало. В РБЕIX 643 - ‘момче’ и ‘момък’ + текст от
нар. прик.: най-после се престрашила м\айкята, ошл\а, разкарала ги, кога гледа -
наместо зм\ейо-млад момч\ак, да му се не нагледаш... с особености (м\айкята,
ошл\а, зм\ейо), насочващи към западни-югозападни говорни области. В БТР 393 -
393

‘момче’, ‘юноша’, ‘младеж’.
П. От същ. л/аич|е| —> осн. момч- + нает, -ак, като експресивно (увел.) название.
МОМЧ\Е
Вар.: момч\е (монч\е), м\омче (м\онче).
= Мъж <в детска, юношеска или младежка възраст>. Нариц. и зват. (момч\е!) ф.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 393 - ‘момък, млад мъж’. В РСБКЕII98 - ‘млад мъж,
момък, юноша, младеж’. В РБЕIX 643 -‘млад мъж; младеж, момък’. В СТРБЕ 395
-	‘младеж, момък, ерген’. В БЕРIV 230-231 (къмл<|омък) - ‘момък, млад мъж’. У
ДечТР 334 - ‘момък, млад мъж, младеж, ерген’. В УЕРII 81 и у РадБТР 366 - ‘млад
неженен мъж’. В РБГ 181 - ‘неженен млад мъж’ за говори от Сярско,
Гюмюрджинско (Беломорието).
= Дете от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син.
Р. Книж., разг., диал. У Геров III 80 - ‘мъжко дете’. В БТР (пак там) - ‘мъжка
рожба’, ‘детенце от мъжки пол’. В РСБКЕ (пак там) - ‘дете от мъжки пол’. В РБЕ
(пак там) - ‘дете от мъжки пол’, ‘мъжка рожба’. В СТРБЕ (пак там) - ‘дете от
мъжки пол’. В БЕР (пак там) - ‘дете от мъжки пол’. У ДечТР (пак там) - ‘мъжка
рожба, дете от мъжки пол’. В УЕР II 81 - ‘дете от мъжки пол’. У РадБТР (пак там)
-	‘дете от мъжки пол’. В РБГ 181 - ‘дете от мъжки пол, син’ за говори от
Гюмюрджинско, Димотишко (Беломорска Тракия).
= Мъж (съпруг) <млад> /7*/.
Р. Диал. В БЕР (пак там) - ‘млад съпруг’ - за говори в Плевенско, Софийско,
Кюстендилско, Костурско (Беломорска Македония: Д\ека ти е, м\ори н\евесто,
м\омчето? М\омчето ми е на чужб\ина~).
П. От кор.-осн. мом- (ервн. мом\а и м|ол<ък) + нает, -че, като гал.-умал. название,
продобило и неутрална нарицателна функция. Вж. и мом\иче.
От момч\е са образувани и: гал.-умал. момч\енце (вж. Геров III 80, РСБКЕ II 98,
РБЕ IX 644) със съчл. нает, -ен-це и увел.-укор. момч\ище (вж. БЕР IV 230 към
и РБЕ пак там) с нает. -ище.
0 Съчет.: зах\одно м\омче ‘стар ерген’ - Странджа (Малкотърновско, Царевско).
Вж. и ерг\ен.
394

МОМЧ\ЕНКА
= Дете от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син.
Р. Диал. В БЕРIV 230-231 (към м\омък) - ‘момче’ за говори в Тетевенско.
П. От същ. момч\е\ —> осн. момч- + съчл. нает, -ен-ка, като експресивно (гал,-
умал.) название. Срвн. им\омчет\\инка.
МОМЧЕРЛ]АК
Вар.: момчерл\ак (момчерл\як), момчурл\ак (момчурл\як),момчърл\ак.
= Момче <голямо, едро, високо>.
Р. Разг., диал. В различни говорни области на север-северозапад (от Кулско-
Видинско до Севлиевско-Великотърновско на изток) и спорадично на югозапад. В
БЕР IV 230-231 (към м|омък) момчерл\ак ‘юноша’ - за говори в Кулско-Видинско-
Белоградчишко; момчерл\як ‘момче (вече позаякнало)’ [?] - за говори в
Елинпелинско, гр. Банско; момчурл\як ‘голямо момче’ - за говори в Пирдопско,
Солунско (Беломорска Македония); момчърл\ак ‘голямо момче’ - за говори в
Троянско, Севлиевско. В БТР 393 момчурл\як ‘голямо поотрасло момче’. В РСБКЕ
II98 и РБЕIX 644 - ‘голямо момче’.
П. От същ. момч^ —> осн. момч- + интерфикс -ер-/-ур-/-ър- + съчл. нает. -л-ак/-л-
як, като експресивно (увел.) название. Срвн. и момч\ага, момч\ак, момчур\яга и др.
М\ОМЧЕТ\\ИНКА
= Дете от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син.
Р. Диал. В РБГ 181 - ‘момче’ за говори от Гюмюрджинско, Димотишко
(Беломорска Тракия).
П. От същ. момч\е] —» осн. момч- или разш. осн. по ф. за мн.ч. момчет- + съчл.
нает. -(ет)-ин-ка като експресивно (гал.-умал.) название. Срвн. и момч\енка.
М\ОМЧЕЦ
- Мъж <в младежка възраст>; момче, момък, младеж1.
Р. Диал. В БЕР IV 230-231 (към м|сшък) - ‘момче’ в коледарски напев: До кръсчец
дренчец, на дренчец люлчец, в люлчец... момчец... от Елинпелинско.
П. От същ. момч[е^ —»разш. осн. момч- + нает, -ец, като експресивно (гал.-умал.)
название. Срвн. и мом\ец.
395

МОМЧИТ\АНА
= Момиче, което по нрав и поведение прилича на момче. Зват. ф. момчит\ано!.
Р. Диал. В БЕРIV 230-231 (към л/|ол/ък) - ‘момиче, което предпочита да играе с
момчета и има мъжки черти в характера си’ - за говора на гр. Перущица.
П. От същ. момч^ —> разш. осн. момч(е)т- (срвн. мн.ч. момч\ета, диал.
м\омчита) + нает. -ана. Срвн. н мъжкар\ана.
МОМЧУРЛ\ЯЧЕ
Вар.: момчурл\яче, момчърл\аче.
= Момче <голямо> ~ <малко>.
Р. Разг., диал. В БЕР IV 230-231 (към л<|ол/ък) - ‘доста голямо момче’ [?] - за
говори в Ботевградско, но ‘малко момче’ (по М. Георгиев), и момчърл\аче ‘по-
голямо момче’ - за говори в Севлиевско. В РБЕ 1Х 645 - умал. отл/гшчу/2л|як.
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо момчурл\як\ и момчърл\ак (при
момчерл\ак]) като експресивно (най-вероятно гал.-умал.) название.
МОМЧУР\ЯГА
= Момче <голямо, едро, високо>.
Р. Диал. У Геров III 80 и в БЕР IV 230-231 (къмл/|ол/ък) увел. от момч\е.
П. От същ. момч^ осн. момч~, разш. с интерфикс -уръ-, + нает, -ага, като
експресивно (увел.) название. Срвн. п.момч\ага и момчерл\ак (момчурл\як) и др.
м\омък
= Мъж <в младежка възраст>; младеж1; ерген. Зват. ф. м\омко!.
Р. Книж., разг., диал. У Геров III 81 - ‘ерген’, ‘млад човек’. В БТР 393 - ‘млад
мъж’, ‘неженен мъж’, ‘ерген’. В РСБКЕII 98 и РБЕ IX 645 - ‘млад неженен мъж’,
‘ерген’. В БЕР IV 230-231 и у РадБТР 366 - ‘млад неженен мъж’. В СТРБЕ 305-306
- ‘млад мъж, който не е женен, ерген’.
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец.
Р. Диал. В БТР 393 - ‘млад мъж, който се жени, който влиза в брак’. В РСБКЕ II98,
БЕР IV 230-231 и у РадБТР (пак там) ‘младоженец’. В СТРБЕ (пак там) - ‘млад
мъж, който сключва брак’.
= Мъж (съпруг) <млад> /7*/.
396

Р. Диал. В БЕР (пак там) - ‘съпруг (докато е по-млад)’ - за български говори в
Банат (Румъния).
П. (Л кор.-осн. мом- (срвн. мом\а, мом\иче, момч\е и др.) + нает, -ък (< етбълг. -ък)
—> бълг. м\омък, което според авторите на БЕР (пак там) е „без съответствия в
другите славянски езици”. В сръб. и хърв. обаче м\омак за ‘неженен млад мъж’ и
‘младоженец’ (БЕР пак там) и ‘либе, любе’ (Таноцки 86-88) свидетелства за по-
широко южнославянско разпространение на думата. Може да се предполага, че
м\омък е старо паралелно образувание за м.р. спрямо л/ол/|а| с нает. -ък. Срвн.
обаче и мом\ак, м\омок. Добрев 1994: 180 посочва в „кратък речник” на термини за
родство бълг. момък в сходство с момоч ‘юнак’ от езици (диалекти) в Памир и
Кавказ и приема, не без основание, че може да е наследено от езика на „древните
българи”. Срвн. ммом\ак, м\омок.
• Момкови.
= Домът и семейството на м^омък) (обикновено в съчет. с предл., напр.: у
м\омкови).
= Роднини и близки на момък като гости на сватбата му. У Геров III79 - ‘роднини
на момъка на сватба’. В БТР 393 - ‘домът, семейството или роднините на момъка
при сватбата му’. В РСБКЕII 98 (към м^омков) - ‘домът и близките на момъка при
сватба’. В РБЕIX 642 (към м^омков) - ‘роднини на момъка (при сватба)’. В БЕР IV
238-241 (към л/|ол/ък) - ‘домът, семейството, роднините и близките на момък на
сватба’.
Субстантивирано мн.ч. на прил. м\омков.
МОМ\ЯГА
= Мома <голяма, едра, висока>. Зват. ф. мом\яго!.
Р. Диал. У Геров III 81 и в БЕР IV 224-227 (към мом\а) - увел. от мома.
П. От същ. мом^а) —> кор.-осн. мом-/момъ- + нает, -ага, като експресивно (увел,-
укор.) название. Срвн. и момарл\яга (момар\яга).
М]ОМЯЧЕ
= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче, девойка, (малка) мома. Нариц. и
зват. (м\омяче1) ф.
Р. Диал. У ГеровДоп. 211 - ‘момиче’ (по нар. пес.: Ой, Радо, Радо, м\омячемладо!)
397

-	за говора на гр. Велес (Вардарска Македония). В БЕР IV 224-227 (към мом\а) -
‘момиче до 15 години’ [?] - за говори в Дупнишко, Кюстендилско.
П. От същ. мом^ —> кор.-осн. мом- + разш. нает, -яче, като експресивно (гал,-
умал.) название, продобило и неутрална нарицателна функция. Срвн. и момл\яче.
М\ОНА
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47*/; зълва <по-възрастна>. Зват. ф. м\оно!.
Р. Диал. В някои български говори в Тетовско (Вардарска Македония).
П. Неясно.
МОР\УК
Вар.: мор\ук, мур\ук.
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща. Член. мор\ук(ът) ‘баща ми’.
Р. Жарг., разг. В БТР 395, РЧД 552, РБЕ IX 676 - ‘баща’.
П. Арм. тогик ‘брада’ —► тур. тогик, тигик ‘старец’, ‘дядо’ (вж. РЧД пак там и ДТБ
189) —> бълг. мор\ук, мур\ук с посоченото значение (вж. и БЕР IV 248).
МОРУК\АНКА
-	Жена спрямо собствените деца /2/; майка. Член. морук\анката ‘майка ми’.
Р. Жарг., разг. Само в БЕР IV 336 (към мор\ук) - ‘майка, родителка’.
П. От същ. мор\ук\ —> осн. мору(к)- + съчл. феминална нает, -ан-ка. Срвн. и
морук\иня, мор\учка.
МОРУК\ИНЯ
Вар.: морук\иня, мурук\иня.
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка. Член. морук\инята ‘майка ми’.
Р. Жарг., разг. В РБЕ IX 676 - ‘майка’.
П. От същ. мор\ук\ —> осн. мору(к)- + феминална нает. -(к)иня. Срвн. и мор\учка,
мурук\анка.
МОР\УЦИ
Вар.: моряци, мур(уци.
= Семейна двойка от мъж и жена спрямо собствените си деца /1+2/; родители, баща
и майка. Член. мор\уците ‘родителите ми, ни’.
Р. Жарг., разг. В РБЕ IX 676 (към мор\ук) - мн.ч. с „разширено” значение
‘родители’.
398

П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
• •Мор\уците. Домът и семейството намор\ук] иморук\иня],мор\учка] (напр.у
мор\уците, с мор\уЦите).
МОР\УЧКА
Вар.: мор[учка, мур\учка.
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка. Член. мор\учката ‘майка ми’.
Р. Жарг., разг. В РБЕ IX 676 - ‘майка’.
П. От същ. мор\ук] —» осн. моруч- + феминална нает. -ка. Срвн. и морук\иня,
морук\анка.
мдско
= Мъж спрямо жена, с която е в брачна връзка /7/; съпруг.
Р. Диал. В говори от Средните Родопи (Асеновградско, Смолянско, Ардинско). В
БЕР IV 253 (към мдеки) - ‘мъж, съпруг’ - за говори в Смолянско.
П. Стбълг. мжжьски, мжжьектли ‘мъжки’ (СтбР I 892-893 —> бълг. прил. мъжки, диал.
мдеки ‘мъжки’ —» субстантивирани форми за ср.р. мдско ‘мъж’ и ‘съпруг’ и мн.ч.
мдеки, член, мдеките (мдскисе, мдекине) със значение ‘мъж, мъже’ и ‘съпруг,
съпрузи’. Срвн. тлмъж.
М\ОТКА
- Жена <в девическа възраст>; момиче, девойка, мома.
Р. Диал. В местни говори в Разложко. В БЕР IV 260 - ‘голямо момиче’ - за говора
на гр. Банско.
П. Неясно. Според авторите на БЕР (пак там) произв. от глаг. мотая [?]. Възможно
е обаче м\отка да е българска адаптация на алб. то1ге, то1ег (вж. м\отра) с нает. -
ка.
М\ОТРА
= Сестра на съпруг /47/; зълва. Зват. ф. м\отре!.
Р. Диал. В някои български говори на югозапад (Костурско, Беломорска
Македония). В БЕР IV 262 - ‘зълва’ - за говори в Благоевградско и ‘сестра, кака’ за
някои тайни занаятчийски говори в Пирдопско, Пещерско, Гоцеделчевско и
Дебърско (Вардарска Македония).
П. Алб. тоТге, то1ег ‘сестра’ (БЕР пак там) —► бълг. диал. м\отра ‘зълва’.
399

м\оят
Вар.: м\оя(т), м\ойо(т), м\ое(т) и др.
= Член на семейството ми (съпруг, баща, син...) и/или рода ми (роднина).
Р. Разг., диал. В РБЕ IX 625-626 (към мой) - 'съпругът (по-рядко синът) на лицето,
което говори’. В различни говорни области: Сливнишко (онм\ойо киг\а сезап\ие
н\ема спир\анъе)', Силистренско (д{одува с м\ойу да стр\ижат уфц\ети).
П. От притеж. мим. мой —> член. м\оят (и вар.) като обособено съществително с
посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. м\оичкият (и вар.) като обособено съществително (напр. нему върви на
м\оичкия ученето). В РБЕ IX 623 (към л/|оичък) м\оичкият - 'човек от семейството
(съпруг...) на лицето, което говори’.
М\ОЯТА
Вар.: м\оята (м\ойта),мо\ята и др.
= Член на семейството ми (съпруга, майка, дъщеря...) и/или рода ми (роднина).
Р. Разг., диал. В РБЕ IX 625-326 (към мой) - ‘съпругата (по-рядко дъщерята) на
лицето, което говори’. В различни говорни области: Пловдивско (й|а ги гл\едаф,
отъ м\ойта булн\ава б\егии), Радомирско {м\ойта пойд\е с комш\ик 'ата на дар\ак,
па ги н\ема \огите), Смолянско (т\ие сасм\ойна некаф род).
П. От притеж. мим. мой, ж.р. м\оя —» член. м\оята (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение. Срвн. ам\оят, м\оите.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. м\оичката (и вар.) като обособено съществително (напр. тямоичката като
отвори една уста...). В РБЕ IX 623 (към м\оичък) м\оичката - 'човек от
семейството (съпруга...) на лицето, което говори’.
М\УДЖО
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (м\уджо!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Тетевенско-Ловешко.
П. Тур. атиса ‘чичо’ (ТБР 17, ДТБ 9) —> бълг. диал. ам\уджа\ и м\уджо с
посоченото значение. Срвн. и м\иджо.
400

*МУЖА ТЕЛ НИЦА
= Жена <омъжена> /8/; съпруга.
Р. В србълг. Тревник от Бояна (ХУ-ХУ1 в.) мо	‘омъжена жена’ (вж.
Цибранска-Костова 72).
П. От стбълг. мжжь ‘мъж, човек’ и ‘съпруг’ (вж. СтбР I 892) —► произв. мжжатица за
‘омъжена жена’ (вж. РСтбЕ 212) —► разш. осн. мжжлт- ~ моужлт- (< прил.
*мжждтъ1и) + съчл. нает, -ель-ниць —► същ. мо»
посоченото значение.
Срвн. и мъж\ата, мъж\атица.
М\УЙКА
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба. Зват. ф. м\уйке!.
Р. Диал. В ТБД VI 250 и БЕРIV 309 - ‘баба’ - за говора на с. Ново село, Видинско.
П. Рум. тшеа ‘майка’ (РБР 716) —> бълг. диал. м\уйка с посоченото значение. Срвн.
и м\ума.
•	М\уйкини. Домът и семейството нам|уйка). Субстантивирано мн.ч. на прил.
м\уйкин. Характерни за същия говор са и произв. вар. с персонифицирано значение:
м\уйкинсини ‘домът и семейството на бабата на лице, за което се говори’;
м\уйкинтини ‘домът и семейството на бабата на лице, на което се говори’ (вж. ТБД
и БЕР пак там).
М\УМА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. м\умо!.
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба.
Р. Диал. В ТБД VI250 и БЕР IV 320 - ‘майка’ и ‘баба’ - за говора на с. Ново село,
Видинско.
П. Рум. тита ‘майка’ (РБР 717), ‘баба’ (БЕР пак там) —> бълг. диал. м\ума с
посочените значения. Срвн. и м\уйка.
•	М]умини. Домът и семейството нал<|ул«а|. Субстантивирано мн.ч. на прил.
м\умин. Характерни за същия говор са и произв. вар. с персонифицирано значение;
м\уминсини ‘домът и семейството на майката или бабата на лицето, за което се
401

говори’; м\уминтини ‘домът и семейството на майката или бабата на лицето, на
което се говори’ (вж. ТБД и БЕР пак там).
М\УШО
= Некръстено още дете (момче) 15*1.
Р. Диал. В БЕР IV 367 - ‘некръстено бебе’ и ‘момче’ - за говори в Ксантийско.
П. От диал. прил. м\ушек ‘малък’ (в БЕР пак там м\уйгиек, м\ушек ‘малък, мъничък’
- за говори в Родопите и Беломорска Тракия) —> осн. муш- и наст.-оконч. -о —> същ.
м\ушо с посоченото значение.
МЪЖ
Вар.: мъж, маж, меж, муж.
= Човек от пол, противоположен на женския.
= Човек от мъжки пол спрямо жена, с която е в брачна връзка /7/; съпруг. Зват. ф.
м\ъжо!.
Р. Книж., разг., диал. У Геров III106 - ‘оня, за когото някоя е омъжена...’. В БТР
400, РСБКЕ II 112, РБЕ IX 792 и РадБТР 373 - ‘съпруг’. У ДечТР 341 - ‘човек от
мъжки пол на зряла възраст’ и ‘съпруг’. В УЕРII100 - ‘човек от пол,
противоположен на жената’ и ‘съпруг’. В бълг. диалекти: тък\ъс м\ъш да нам\ериш
йе късм\ет (Севлиевско); маждт |и съ нап\ива с\ека в\ечер (Пещерско); \убуу ъмъ
н\ашътмъш беше там м\андържийе (Гюмюрджинско); мъш \и умр\ял ун\ъс
гуд\инъ (Великотърновско); м\оом\аш е н\огу \арен (Петричко); той ми ем\аш, пък
\ас на н[его б\улка и жен[а (гр. Клисура); моамаш отид[е на Пирд\оп (Пирдопско);
какеф добер меш \имаш, мар\и (Тетевенско); да са казва или на мъж\е на името
или нив\ясто! (Тетевенско); м\ужми от\идеу г\ору, за д\ърва (Трънско); твой ли е
т\иа м(уж?; фема м[ъж му се фди на б^ойо (Костурско) и т.н.
П. Праслав. тагъ, стбълг. мжжь ‘мъж, човек’ (мжжк и женж сътвориль есть Еогъ) и
‘съпруг’ (отъвъштлженл иречеемоокр не имдмъ мжжл) (СтбР I 892) —> бълг. мъж (и
диал. вар.) със същите значения.
От мъж —> кор.-осн. мъж- са образувани: гал.-умал. вар. мъжл\е с нает, -ле,
произв. мъжл\енце със съчл. нает, -ен-це и увел.-укор. вар. мъж\ище е нает. -ище.
0 В съчет.: безд\етен мъж, безч\еляден мъж разг., диал. ‘женен мъж, който няма
402

свои деца’; пар\ясан мъж разг., диал. ‘мъж, който е напуснат от жена си’;
разв\еден мъж ‘мъж, чийто брак е разтрогнат’; \уреден мъж разг., диал. ‘мъж,
който е добър домакин, стопанин’.
М\ЪЖ(А)
= Женя/оженвам, задомявам (мома, жена).
Р. Диал. У Геров III 107 - ‘женя, задомявам женско’ (+ текст от нар. пес.: хайде,
Яно,... брата ке жениме, сестра ке мъжиме). В РБЕ IX 792 - ‘омъжвам’ (+ текст
от Р. Жинзифов: - Бабичко,... кажи... защо майка мене мъжит за старо и харо?).
В БТР 400 - ‘женя мома, жена’. М\ъжа се. Встъпвам в брак, женя се. У Геров (пак
там) - ‘за жена, за мома: зимам си мъж, задомявам се’ (+ текст от нар. пес.:...
мъжи се, мори Петкано, дори си млада зелена, дори си бъла червена}. У Геров I
165 към в\ърша се', мори моме,... що се вършеш ‘сгодяваш’, не семъжиш.)
П. От същ. мъж] —> осн. мъж- + наст.-оконч. -а (респ. -ъ, -им) —> глаг. л/|ъжа (се).
Срвн. и ж\еня (се), ом\ъжа/ом\ъжвам (се).
МЪЖ\АТА
= Жена <омъжена> /8/; съпруга.
Р. Диал. У Геров III107 и БЕРIV 374 - ‘жена, която си има мъж’.
П. Стбълг. *мжждтд (вж. БЕР пак там) —> бълг. диал. мъж\ата - вероятно
субстантивирана ф. за ж.р. на прил. *мжждтьш.
МЪЖ\АТИЦА
Вар.: мъж\атица (муж\атица), мъж\атница (маж\атница), мъж\етница.
= Жена <омъжена> /8/; съпруга.
Р. Диал. Предимно в говори на запад-югозапад. В БЕР III610 (към маж) и IV 302,
373-374 (към муж, мъж) маж\атница ‘омъжена жена’ - за говори в Тетевенско,
муж^атица ‘омъжена жена’ - за говори в Сливнишко и мъж\атица, мъж\етница.
У Геров III 106-107 мъж\атица, мъж\етица и в БТР 400 мъж\атица ‘жена, която
има мъж, не е вдовица’. В РРДД 269 мъж\атница, мъж\етница ‘жена, която живее
с мъжа си’. В РБЕ IX 793, 796 мъж\атица, мъж\атница, мъж\етница ‘жена, която
има мъж, която не е вдовица’ (по Ив. Вазов, Т. Влайков и нар. пес.: моя стара
майко, мене не са б\или луди градещани, а меразболиа булки мъж\атници).
403

П. Стбълг. *мжжата, *мжжатица (вж. БЕР пак там) —> бълг. диал. мъж\ата] и
мъж\атица (и вар.) —> разш. осн. мъжат- (< стбълг. прил. за ж.р. *мжжлтма) +
нает, -(н)ица. Вариантът мъж\етница е вторичен поради преглас на гл. /а/ в /е/ пред
сричка с предна гласна (ервн. напр. диал. ж\еби спрямо ж\аба, ж\аби', ж\ельни
спрямо ж\ална, ж\сшни и др.).
В „Требник” от ХУ-ХУ1 в., открит в с. Бояна, Софийско, е засвидетелстван вар.
мо^жатслкница за ‘омъжена жена’. Срвн. и мъжен\ица, мъж\овница.
МЪЖЕН\ИЦА
Вар.: мъжен\ица, мъжан\ица.
= Жена <омъжена> /8/; съпруга.
Р. Диал. В РРДД 269 мъжен\ица ‘жена, която живее с мъжа си’ (по К. Христов). В
РБЕ IX 792, 795 мъжан\ица и мъжен\ица ‘жена, която има мъж, която не е
вдовица’ (по К. Христов).
П. От същ. мъж] —> осн. мъж- + съчл. нает, -ен-ица или разш. осн. мъж-ен- (през
съчет. м\ъжена жена) + нает. -ица. Срвн. глаг. м\ъжа ‘женя, задомявам’, страд.
прич. м\ъжена, същ. м\ъжене (Геров III 107, РБЕ IX 795 + текст от нар. пес.: от
како сум... яз м\ъжена, да в\еруваш..., п)ак съм м(ома). Срвн. и мъж\овница.
МЪЖИНСТВО
= Наследство (имот, покъщнина, пари и др.) от съпруг.
Р. Диал. У ГеровДоп. 214 и в БЕР IV 373-374 (към мъж) - ‘наследство от мъж’ - за
говори в Софийско. В РБЕ IX 796 - ‘наследство от мъж, съпруг’ (+ лит. текст: имам
две ниви, мъжинство от първия стопанин... по В. Караманчев).
П. От същ. мъж] —> разш. осн. мъжин- (може би през съчет. *мъжин имот [?]) +
нает. -ство. Срвн. и мъж\овина.
МЪЖК\АР
= Мъж <в юношеска или младежка възраст>; момче, момък, младеж1.
Р. Разг., диал. В различни югозападни говори (Софийско, Радомирско,
Благоевградско).
= Дете от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син, момче.
Р. Диал. В БЕР IV 376 - ‘мъжко дете’ - за говори в Пазарджишко. В РБЕ IX 797
404

‘мъж’ [?], но по текстове от Кр. Пишурка, Ст. Марков, които насочват и към
значения ‘момък’, ‘син’. Отмъжк\ар са образувани: увел.-укор. мъжкар\ан с нает.
-ан и гал.-умал. мъжк\арче с нает. -че. В РБЕ (пак там) - ‘мъж, момче’ (по текст от
Кр. Григоров: Твоят Мъжкаран нещо много често взе да купува бонбони. Да не
краде отнякъде парите?}. В РБЕ (пак там) мъжк\арче, умал. от мъжк\ар (по текст
от К. Митев: Твоите дечица какви са? Момченца или момиченца? Две
мъжкарчета и едно момиче!}. В РБЕ (пак там) към м\ъжки [?] по текст от В.
Чертовенски: Браво бе, Байчо!... Какво е?... Мъжк\арче... -уж небрежно отвръща
мъжкият татко и му е драго, драго.
П. От прил. мъжки —» осн. мъжк- + нает. -ар. Срвн. и мъжкарль\ок.
МЪЖКАРЛЬ\ОК
= Мъж <в детска, юношеска или младежка възраст>; момче, момък, младеж1. Нариц.
и зват. (мъжкарль\ок!) ф.
= Дете от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син, момче.
Р. Диал. В някои местни говори в Пазарджишко.
П. От прил. л/|ъжкн —> осн. мъжк- + съчл. нает, -ар-льок или от същ. мъжк\ар] с
разш. нает, -льок, вероятно с допълнителен експресивен оттенък.
м\ъжко
Вар.: м)ъжко, м^ажко.
= Мъж <в детска, юношеска или младежка възраст>; момче, момък.
= Дете от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син, момче.
Р. Разг., диал. В РБЕ IX 797-799 (към мъжки} м^ъжко! като обръщение към момче
(по текст от Елин Пелин: - Бре, м\ъжко! - обърна се той към едно от децата!}. В
различни говорни области (напр. Елинпелинско - стр\ина Гена си одим\ала
м\ашко, Асеновградско - жъ руд\иш т\и идн\о м\ъшко - рекла \и б\абата -, ама
н\яма дам\ой да хорт\ува). У ГеровДоп. 201 (към м\алечко} м]ажко - за говора на
гр. Велес (Вардарска Македония) в нар. пожелание; д\о реда Госпот да тем\илуйе
со м\ашко!. В БЕР IV 376-378 (към мъжк\ар [?])л<|ъжко ‘мъжка рожба’ - за говори
в Хасковско.
П. Субстантивирана ф. за ср.р. на прил. мъжки, член. м\ъжкото. Със значение
‘мъжки деца’ ~ ‘момчета’ ~ ‘синове’ е разг. и диал. разпространена и
405

субстантивирана ф. за мн.ч. м\ъжки, член. м\ъжките (народ\иха им се с|е м\ъжки',
м\ъжките им не тр\аят нещо, измр\яха едно по едно). Срвн. и ж\енско.
МЪЖК\УРЧЕ
= Дете от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син, момче.
Р. Диал. В БЕРIV 376-377 (към мъж) ‘момче’ - за говори в Пещерско, Смолянско.
П. От прил. мъжки осн. мъжк- + съчл. нает, -ур-че, като експресивно (гал,-
умал.) название. Срвн. и мажк\улче и мъж\урка.
МЪЖ\ОВИНА
= Наследство (имот, покъщнина, пари и др.) от съпруг.
Р. Диал. В БЕР IV 373-374 (към мъж) - ‘наследствен мъжов имот’ - за говори във
Великотърновско.
П. От същ. мъж] —»разш. осн. мъжов(н)- (може би през съчет. мъжов имот или
*мъжовен имот [?]) + разш. нает, -(н)ина. Срвн. и мъжинство.
МЪЖ\ОВНИЦА
= Жена <омъжена> /8/; съпруга.
Р. Диал. У Геров III 105 - ‘жена, която има мъж, н|е вдовица’. В РРДД 269 - ‘жена,
която живее с мъжа си’. В РБЕIX 800 - ‘мъжатница’ + текст от нар. пес.: телял
вика, личба л\ичит: вонкамома да н’излезе, ни мома,..., ни н\евеста, ни църноока
вд\оица, ни па млада мъжовница, чиито особености (л\ичит, вонка, църно\ока,
вд\оица) насочват към български говори във Вардарска Македония.
П. От същ. мъж] —> осн. мъж- + съчл. нает, -ов-ница или от разш. осн. мъжов(н)-
(през възможно предполагаемо съчет. *мъжовна жена) + нает, -(н)ица. Срвн. и
мъжен\ица.
МЪЖ\УРКА
Вар.: мъж\урка, маж\урка.
= Мъж <в юношеска или младежка възраст); момче, момък, младеж1.
Р. Диал. В БЕР III 610 (към маж) и IV 373-374 (към мъж) маж\урка умал. ‘юноша,
младеж в пубертетна възраст’ и мъж\урка ‘възмъжал момък, но още малък, за да се
счита за мъж’ - за говори в Кюстендилско.
П. От същ. мъж] —► осн. мъж- + съчл. нает, -ур-ка, като експресивно (гал.-умал.)
название. Срвн. и мъжк\урче.
406

М\ЪНА
= Жена <в детска или девическа възраст>; момиче, девойка. Зват. ф. м\ъне!, м\ъни!.
Р. Диал. В някои местни говори в Котелско.
П. Стбълг. прил. мьньи (срвн. степен от мдлъ) ‘по-малък’ (СтбР I 882) —» бълг. диал.
м\ънен ‘... малък, млад’ —» осн. мън- + наст.-оконч. -а —> м\ъна с посоченото
значение. Срвн. и м\ънка.
МУЪНДИЧКА
= Момиче (дъщеря) <малко, невръстно> /6Ф/.
Р. Диал. В БЕР IV 399 - ‘новородено още некръстено момиче...’ - за говори в
Пловдивско, Ксантийско и ‘малко момиче’ - за говори в Чаталджанско
(Беломорска Тракия).
П. От същ. л||ъна| —> разш. с интерфикс -нд- осн. мънд- + съчл. нает, -ич-ка (срвн.
напр. мом\ичка), като експресивно (гал.-умал.) название.
М\ЪНЕ
Вар.: м\ъне, м\ъни.
= Дете <малко, невръстно> /5Ф~6Ф/. Нариц. и зват. (м\ъне!) ф. Член. м\ънето ‘детето
ми, ни’.
Р. Диал. В БЕР IV 401 - ‘малко дете’ и ‘обръщение към малки деца’ - за говори в
Пещерско, Свиленградско.
П. Стбълг. прил. мьньи (срвн. степен от мьлъ) ‘по-малък’ (РСтбЕ I 882) —> бълг.
диал. м\ъна наред с м\ъне, м\ъни (нариц. и зват. ф.) като гал.-умал. названия за
‘новородено’, ‘бебе’, ‘малко дете’. Срвн. и м\ънено, м\ъненко и др.
М\ЪНЕНКО
Вар.: м\ъненко, мън\енко (ман\енко), м\ънинко, мън\инко.
= Дете <малко, невръстно) /5*~6Ф/. Нариц. и зват. (м\ъненко!, м\ънинко!) ф. Член.
м\ъненкото ‘детето ми, ни’.
Р. Разг., диал. Предимно в говорни области на юг от Стара планина - в Софийско
(\имаме си мън\енко; да ви е живо мън\енкото!), Самоковско, Радомирско
(ман\енко~), Пещерско, Пловдивско (кумгиийте си \имат м\ънинко), Хасковско
(м\ъненко). В БЕР IV 400 (къмл/|ънен) м\ъненко ‘бебе’, м\ънинко ‘малка рожба’ - за
407

говори в Хасковско. В РБЕ IX 813 (към м\ън\инки) м\ънинко ‘малко дете’, ‘бебе’ (по
Ст. Ц. Даскалов).
П. Стбълг. прил. мьньи (срвн. степен от мдлъ) ‘по-малък’ (СтбР I 882) —»диал. прил.
м\ънен, м\ънин ‘малък’ (БЕР IV 103) —> произв. прил. м\ъниний, м\ънинкий
‘малечкий’ (Геров III 98), м\ъничък и т.н. —»м\ъненко - субстантивирана ф. за ср.р.
(срвн. и м\ънинко, м\ъничко) —> гал.-умал. название за ‘новородено’, ‘бебе’, ‘малко
дете’. Срвн. им\ънено, м\ъничко и др.
М\ЪНЕНО
Вар.: м\ънено, м\ънино.
= Дете <малко, невръстно> /5*~6*/. Нариц. и зват. (м\ънено!) ф. Член. м\ъненото
‘детето ми, ни’.
Р. Диал. В БЕР IV 400 (към м|ънен) - ‘много малко дете’, ‘бебе’ - за български
говори в Банат (Румъния).
П. Стбълг. прил. мьньи (срвн. степен от мдлъ) ‘по-малък’ (СтбР I 882) —»диал. прил.
м\ънен, м\ънин ‘малък’ —> същ. м\ънено - субстантивирана ф. за ср.р. като гал.-
умал. название за ‘новородено’, ‘бебе’, ‘малко дете’. Срвн. им\ъненко.
муьничко
Вар.: м\ъничко, м\ънечко, мън\ечко (ман\ечко), м\ънъчко.
= Дете <малко, невръстно /5*~6*/. Нариц. и зват. (м\ъничко!) ф. Член. м\ъничкото
‘детето ми, ни’.
Р. Разг., диал. В различни говорни области на запад и на изток - Софийско,
Пернишко, Радомирско (ман\ечко), Пирдопско (м\ъничко), Пловдивско,
Асеновградско (лг|ъничко) и др. В БЕР IV 402 (към м\ъничък) м\ънечко - за говори в
Софийско, л<|ънъчко ‘бебе’, ‘малко дете’ - за говори във Видинско. У Геров III99
м\ъничко ‘малко дете’, ‘новородено’. В РБЕ IX 814 (къмм\ъничък) м\ъничко ‘малко
дете’, ‘бебе’.
П. Стбълг. прил. мьньи (срвн. степен от мллъ) ‘по-малък’ (СтбР I 882) —> прил.
м\ъничък, м\ънечък (м\ънечок) (срвн. и Геров (пак там) м\ъничкий ‘мънинкий,
малечкий’) —> същ. м\ъничко - субстантивирана ф. за ср.р. като гал.-умал. название
за ‘новородено’, ‘бебе’, ‘малко дете’. Срвн. и м\ънено, м\ъненко.
408

М\ЪНКА
Вар.: м\ънка, м\ънкя.
= Момиче (дъщеря) <малко, невръстно) /6*/. Зват. ф. м\ънке!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 215 м\ънкя с пояснение: „така викат малка мома” и в БЕРIV
403 м\ънка (и зват. ф. м|ъ«кей/) ‘малко момиче’ - за говора на гр. Котел.
П. Стбълг. прил. мьньи (срвн. степен от малъ) ‘по-малък’ (СтбР I 882) —► бълг. диал.
прил. м\ънен, м\ънин —> осн. мън- + нает. -ка/-кя —> м\ънка, м\ънкя като гал.-умал.
название за ‘малко момиче’. Срвн. им\ъна.
муьнко
= Момче (момче) <малко, невръстно /5*/. Нариц. и зват. (м\ънко!) ф.
Р. Диал. У ГеровДоп 215 - ‘малко момче’ - за говора на гр. Котел. В БЕР IV 403
също.
П. Стбълг. прил. мьньи (срвн. степен от мклъ) ‘по-малък’ (СтбР I 882) диал. прил.
м\ънен, м\ънин ‘малък’ —> осн. мън- + нает, -ко —> м\ънко като гал.-умал. название
за ‘малко момче’. Срвн. и м|ънка им|ънчо.
М]ЪНЧО
= Момче (син) <малко, невръстно) /5*/. Нариц. и зват. (м\ънчо!) ф.
Р. Диал. У ГеровДоп. 215 м\ънчо умал. отмънко]. В БЕР IV 404 м\ънчо ‘малко
момче’ - за говора на гр. Котел.
П. Стбълг. прил. мьньи (срвн. степен от мклъ) ‘по-малък’ (СтбР I 882) —> прил.
м\ънен, м\ънин ‘малък’ —► осн. мън- + нает, -чо —> същ. м\ънчо като гал.-умал.
название за ‘малко момче’. Срвн. и м\ънко. Предположението на авторите на БЕР
(пак там), че м\ънчо е възникнало в детска реч от незасвидетелствана форма
*мънчко < м\ъничко не държи сметка за високата производителност на нает, -ко и -
чо при зват. ф. и нариц. названия за родство и при лични имена.
М\ЪШЧА
Вар.: м\ъшча, м\ъшчаа, м\ъшчеъ.
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. В някои български говори във Вардарска Македония (Охридско: т\атко
му се пр\еженил и йе д\онесол м\ъшча) и беломорска Тракия (Сярско: м\ъшчеъ, не
409

им йе ас’м\айка, РБГ 174).
П. Вж. м\ащеха, срвн. и машч\ека.
МЮЩЕР\ИИ
Вар.: мющер\ии, мущер\ии, мищур\ии.
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Спорадично в някои родопски говори (вж. Родопи 151-153 - само в мн.ч.
мюи/ер\ии, мущер\ии). Вж. к. 10.А. У Геров III 105, БТР 403, РРДД 273, РБЕ IX 784
и др. - ‘купувач’, ‘клиент’. В БЕР IV 442-443 мищур\ия ‘кандидат за някаква
покупка’.
П. Тур. тщ1еп ‘купувач’, ‘клиент’ (ДТБ 195) —> бълг. мющерия (и вар.) със същото
значение, но и —► ‘кандидат (за нещо)’ и —► ‘сватовник’ респ. ‘сватовници’.
Н
НАВАЛДЖ\ИЙКА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. Вж. навалдж\ия и к. 10.А.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо навалдж^ия] с нает. -ка. У Геров III 120
само навадж\ийка [?] ‘която изглежда мома...’.
НАВАЛДЖ\ИЯ
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. Малък компактен ареал от западни говори (Годечко, Брезнишко, Трънско
и Царибродско, Пиротско в Западните покрайнини). Вж. к. 10.А.
П. От глаг. нав\алям ‘налягам, натискам някого да отстъпи от цената на нещо...’
(Геров III121), ‘правя усилия да свърша...’ (БТР 407) —► осн. навал- + нает, -джия
—> навалдж\ия. В БЕР IV 457 е посочено и произв. същ. н\авал за ‘раст. АзрИппп
юпсЬШз’ (за говори в Софийско) със следното пояснение: „растението се слага на
определени места в къща... да привлече повече годежари” [!].
410

Н\АЙД(А) СЕ
Н\АЙДУВАМ СЕ
= Родя се/раждам се.
Р. Диал. В западни говорни области - Софийско, Пернишко, Радомирско (он|о им
се найд\е м\ъшко, та ер\адос гол\ема).
П. Вторично развитие на основното значение на глаг. н\айд(а) ‘намеря (се)’ (вж.
Геров III 162, БТР 417, РСБКЕ II 155 и др., срвн. и н\айденик, н\айденица,
н\айдениче) —► ‘родя се’. Вж. и нам\ер(я) се.
Н\АЙДЕНИК
= Син <н|е р|оден> на родители, които са го „намерили” изоставен, подхвърлен като
невръстно бебе от родната си майка или родните си майка и баща /5*/.
Р. Диал. В югозападни български говори (Благоевградско, Разложко: препиш\аа
к\ащата на дов\еденико, а н\айденико го ист\икаа).
П. От страд. прич. на глаг. н\айд(а)\ —> н\айд-ен- + нает. -(н)ик. Срвн. дов\еденик,
зав\ареник.
Н\АЙДЕНИЦА
= Дъщеря <н|е родна> на родители, които са я „намерили” изоставена, подхвърлена
като невръстно бебе от родната си майка или родните си майка и баща /6*/.
Р. Диал. Вж. н\айденик.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо н\айденик] с нает. -(н)ица. Срвн.
дов\еденица, зав\ареница.
Н\АЙДЕНИЧЕ
= Дете <н|е родно) на родители, което са го „намерили” изоставено, подхвърлено от
родната си майка или родните си майка и баща /5*~6*/.
Р. Диал. Вж. н\айденик.
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо н\айденик\ и н\айденица\ с нает, -(н)иче.
Н\АЙКА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. н\айко!, н\айке!, наред
с н\айо!, н\а(й)е!.
Р. Диал. В местни говори във Велинградско, Гоцеделчевско.
П. Съкратен вар. на диал. ан\айка].
411

НАМ\ЕР(Я) СЕ
НАМ\ИРАМ СЕ
= Родя се/раждам се.
Р. Разг., диал. В БЕР IV 484 (към нам\еря, нам\ирам) нам\ери се ‘роди се’ - за
говори в Монтанско, Никополско, Ботевградско-Софийско-Пирдопско,
Казанлъшко, Пловдивско. В РСБКЕ II 168 нам\ирам се/нам\еря се ‘раждам се’
(нам\ери ни се момиченце).
П. Вторично развитие на основното значение на глаг. нам\еря се ‘бивам, съм, стоя’
(вж. БТР 423) —» ‘родя се/раждам се’. Вж. и н\айд(а) се.
НАМЕСК\ИНЯ
Вар.: намеск\иня, нам\ескиня, нам\ескина,
= Жена (съпруга) в н|е първи брак /8*/.
Р. Диал. В различни, но предимно западни говорни области - Софийско-
Самоковско (нам\ескиня), Кюстендилско, вкл. български говори в Кумановско
(нам\ескинау, в западното Средногорие - Пирдопско-Ихтиманско-Панагюрско,
отчасти и в Пазарджишко. На север от Стара планина - в Плевенско. В БЕР IV 485
- ‘втора или трета съпруга’ - за говори в Пирдопско.
П. От диал. преда. нам\ясто/нам\есто, съкр. осн. намес- + нает. -киня/-кина. Срвн.
и нам\естница.
НАМ\ЕСТНИЦА
Вар.: нам\естница, нам\есница.
= Жена (съпруга) в н|е първи брак /8*/.
Р. Диал. В БЕР IV 485 - ‘втора съпруга’ - за говора на гр. Шумен. У Геров III189 -
‘втората, третата жена на някого’. В РБЕ X 315 - ‘втора или трета жена на някого’.
П. От диал. предл. нам\ясто/нам\есто —> осн. намест- или съкр. намес- + нает. -
ница. Срвн. и намеск\иня.
Н\АНАг
Вар.: н\ана, н\аня, н\ъна.
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. н\ане!, н\ано!.
Р. Диал. В северозападни говори до р. Искър на изток и на юг от Стара планина до
Царибродско-Годечко, спорадично и във Велинградско (БЕР IV 487). Вж. к. 2. У
412

Геров III191 - ‘мама’. В БТР 424 - ‘мама, майка’. В РБЕ X 341 - ‘майка, мама’.
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба. По-често като зват. ф. н\ане!.
Р. Диал. В говори от Средните Родопи (Смолянско-Маданско-Ардинско),
спорадично и на север от Стара планина в Тетевенско-Ловешко.
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака.
Р. Диал. Спорадично в различни диалектни области - Белоградчишко,
Елинпелинско, Силистренско (н\ъна), Драмско (Беломорска Тракия).
= Сестра на майка /42/; тетка.
Р. Диал. В отделни местни говори в Елховско.
= Съпруга на брат на баща /831/; стрина, стр\инка.
Р. Диал. В южнобългарски говори - на югозапад в Разложко-Велинградско-
Санданско-Гоцеделчевско (спорадично и н\аня), на югоизток в Елховско-Средецко-
Малкотърновско (Иванова 149). На север от Стара планина спорадично във
Врачанско-Белослатинско и Плевенско-Свищовско. Вж. к. 831. Като зват. ф. н\ане!
е засвидетелствано и в Охридския говор (Вардарска Македония). В БЕРIII487 -
‘чичова съпруга’, ‘стрина’ - за български говори в Банат (Румъния). В БТР 424 и
РБЕ X 341-342-‘стрина’.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна.
Р. Диал. В някои местни говори в Средногорието (Пирдопско-Карловско-
Панапорско), спорадично и на югозапад в Гоцеделчевско (н\аня). Вж. к. 832. У
Геров III 191 - ‘жена на майчин брат’. В БТР 424 и РБЕ X 341 - ‘вуйна’.
П. В и по детска реч (вж. БЕР пак там: „детска бълболна дума”) с удвояване
(редупликация) на сричката както в б\аба, м\ама и под. Според Трубачев 30 и сл.
папа от кор. *ап- ~ *пап(п)а ~ *ап(п)а е широко разпространено название на
майката или други жени роднини в индоевропейските езици (срвн. стинд. папа
‘майка’, алб. папе ‘майка’, хърв. п\апа ‘майка’, гръц. уауса, усгуя ‘леля, тетка’ и
под. Срвн. и перс, папа ‘майка’, тур. апа ‘майка’ и под. (БЕР пак там, Таноцки 20).
Вж. и н\ана2.
• Щанини1. Домът и семейството на н|ана/|. Субстантивирано мн.ч. на прил.
н\анин.
413

Н\АНА2
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Зват. ф. н\ане!, н\ани!, н\аньо!.
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531 +~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. В западни говори от Царибродско-Годечко до Кюстендилско-Дупнишко-
Самоковско на юг. Вж. к. 3+.Г. В БЕРIV 487 - ‘по-възрастен брат’ - за говори в
Софийско, Кюстендилско и ‘обръщение към по-възрастен’ - за говори във
Видинско, Софийско. В БТР 424 - ‘бате’. В РБЕ X 342 - ‘по-стар брат’ + текст от
нар. пес. и прик.: Райка вода налива..., лудо яразлива, па му Райка говоре: не
разливай водата..., че [е н[ана ка сто^и, на мене с глава завърта, на тебе сабля
показва; он не сакал ни да чуйе .. що го поучавал нана му... А бре н\ане, без лажа,
без кривина не може. У ГеровДоп. 223 нан\оте ‘байчо’ (като вин. пад. ф.) от
Трънско (Нан\оте стр\инауч\ила. Вж. СтойковБД 229).
П. В и по детска реч (вж. БЕР пак там: „детска бълболна дума”) с удвояване
(редупликация) на сричката както в б\аба, м\ама и под. Срвн. инд. папа ‘дядо’, луж.
пап ‘баща’, укр. н\ещо ‘баща’ (вж. БЕР пак там).
• Н\анини2. Домът и семейството на н|ана2|. Субстантивирано мн.ч. на прил.
н\анин. В говора на с. Ново село (Видинско) са засвидетелствани и произв. вар.
като н\анинсини мн.ч. ‘домът и семейството на баткото на трето лице’ и н\анинтини
мн.ч. ‘домът и семейството на твоя батко’ (вж. ТБД VI 253, БЕР пак там). Срвн. и
н\ана!.
Н\АНЕ
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче. Нариц. и зват. (н\ане!) ф.
Р. Диал. В БЕР IV 488 - ‘бебе, пеленаче’ - за говори в Ботевградско. Зват. ф. н\ане!
е отбелязвана и като обръщение към дете в местни говори в Казанлъшко,
Кюстендилско (БЕР пак там).
П. Както и при н|ана;| и нана2] в и по детска реч с удвояване (редупликация) на
сричката със съгл. /н/, но с наст.-оконч. -е за ср.р. Срвн. и м\ъне.
Н\АНКА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. н\анко!.
414

Р. Диал. В ареала на и често наред с н\ана'^. В БЕРIV 487 (към н\ана‘) ‘майка’ - за
говори в Монтанско.
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба. Зват. ф. н\анко!.
Р. Диал. В някои говори в Смолянско.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. н\анко!, н\анке!.
Р. Диал. Спорадично в Монтанско и в говора на гр. Копривщица.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. н\анко!, н\анке!.
Р. Диал. В ареала на н\ана'\ със същото значение. Вж. к. 832. В РРДД 282 - диал.
‘вуйна’. В РБЕ X 350 - диал. ‘вуйна’ (но приведените текстове от Ив. Вазов и М.
Георгиев и от нар. пес. не разкриват ясно значението на думата).
П. От същ. н\ана'\ —> осн. нан- + нает, -ка, като начален гал.-умал. вар. на н\ана1,
придобил и неутрална нарицателна функция.
•	Н\анкини. Домът и семейството на н|анка|. Субстантивирано мн.ч. на прил.
н\анкин.
Н\АНКО
= Баща на съпруг /17/; свекър.
Р. Диал. В някои местни говори в Ломско.
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (н\анко!) ф.
Р. Диал. В западни говори (наред с н\ана2]) в Софийско, Кюстендилско (вж. БЕР IV
487 и к. 3+.Г.). Зват. ф. н\анке! като обръщение към по-възрастен братовчед е
отбелязана в местни говори в Брезнишко.
П. От същ. н\ана2] —> осн. нан- + нает, -ко, като начална (гал.-умал.) зват. ф.,
придобила и неутрална нарицателна функция, ервн. напр. т\атко!/т\атко,
в\уйко!/в\уйко и при л.и. В\анко!/В\анко, Д\анко!/Д\анко и т.н.
•	Щанкови. Домът и семейството на н\анко]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
н\анков.
Н\АНЧО
= Син <по-възрастен> на брат или сестра на баща /531+~541+/ или на майка
/532+~542+/; братовчед <по-възрастен>. Нариц. и зват. (н\анчо!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Силистренско.
415

П. От същ. н|ана2| —> осн. нан- + нает, -чо, като начална (гал.-умал.) зват. ф.,
придобила и неутрална нарицателна функция.
НАП\УСТЕНИК
Вар.: нап\устеник, нап\ущеник.
= Годеник след разваляне на годеж.
= Мъж (разведен, напуснат>; пар\ясник.
Р. Разг., диал. У Геров III 206 - ‘напуснат, върнат годеник’. В БТР 428 - ‘върнат
годеник...’, ‘напуснат, изоставен от съпругата си мъж...’. В РСБКЕII 181 - ‘върнат
годеник или напуснат мъж’. В БЕР IV 505 (към нап\ускам) - ‘върнат годеник’,
‘напуснат, изоставен от съпругата си мъж...’. В РБЕ X 434 нап\устеник и
нап\ущеник ‘годеник, с който е развален годежът’ и ‘мъж, който е напуснат,
изоставен от съпругата си’.
П. От глаг. нап\уст(я), нап\ущам ‘напусна, зарежа; изоставям’ —> осн. на страд.
прич. напустен, напущен + нает. -(н)ик —> същ. нап\устеник.
НАП]УСТЕНИЦА
Вар.: нап\устеница, напустен\ица, нап\ущеница, напущен\ица, нап\усненица,
нап\усница.
= Годеница след разваляне на годеж.
= Жена (разведена, напусната); пар\ясница.
Р. Разг., диал. У Геров III 206 - ‘напусната жена’, ‘върната годеница’ (+ текст от
нар. пес.: недей ме, либе, напуща, че ми е било омразно в пътя вдовица да среща,
вдовица, напустеница). В РРДД 284 - ‘напусната от мъжа си жена’. В БТР 428
нап\устеница към нап\устеник]. В БЕР IV 505 (към напускам) нап\усненица
‘разведена жена’ и нап\усница ‘изоставена жена’ - от говори в Троянско и
нап\устеница ‘върната годеница; напусната, изоставена от съпруга си жена’ - за
говора на гр. Тетевен и напустен\ица, напущен\ица ‘разведена жена’ - за говора на
гр. Копривщица.
П. Паралелни образувания за ж.р. спрямо нап\устеник\ от осн. напустен-,
напущен-, напус-, напуснен- + нает. -(н)ица.
НАР\ОД
= Семейство, челяд.
416

Р. Разг. В РБЕ X 464-465 - ‘многолюдно семейство; челяд’ (по текст от Ив. Вазов:...
Марко само на трапезата виждаше нар\ода си вкупом... — и Кр. Григоров).
П. Стбълг. нд.родъ ‘тълпа, множество’, ‘хора, люде’, ‘род, племе’, ‘население’
(РСтбЕ 223, СтбР 1920-921) —> бълг. нар\од ‘население’, ‘нация’, ‘хора, човеци’
(БТР 430) —> прен. и нар\од с посоченото значение.
НАР\ОДИЦА
Вар: нар\одица, н\ародица.
= Родство, роднинство; род, рода.
= Роднина.
Р. Диал. В БЕР IV 513 н\ародица ‘родство, единен произход’ - за говори от
Странджа, и нар\одица ‘далечен роднина’ - за говора на гр. Банско.
П. Най-вероятно от диал. глаг. народ\явам (се) ‘имам родство с някого’ (вж. Геров
III 210) —► осн. народ- + нает, -ица —> същ. нар\одица/н\ародица. Срвн. и
пор\одица.
Н\АСИРЕ
Вар.: н\асире, насир\е.
= Дете, родено след смъртта на баща си /5*~6*/.
Р. Диал. В югозападни говорни области - Разложко (наред с н\асирче(), Беровско,
Малешевско (Вардарска Македония): он\о се йе насир\ерод\ило.
П. Според авторите на БЕР IV 524-525 е образувано от осн. *з1гъ- както в сир\ак,
с\ирота с предст. (на- и наст.-оконч. -е, т.е. н\асире е словообразувание със сложен
номинационен признак: ‘породено (родено след...) като сираче’. Срвн. и н\асирче и
посм\ъртче със същото значение.
Н\АСИРЧЕ
= Дете, родено след смъртта на баща си /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Разложко.
П. Вж. н\асире. Словообразувателната структура е модифицирана спрямо н\асире(
с нает, -че, но по същия номинационен признак. Срвн. и посм\ъртче.
НАС1\ОЙНИК
= Заместник (застъпник) на родители на малолетни или непълнолетни деца
(сираци) пред някои власти.
417

Р. Книж. У Геров III224 - ‘който... надгледва нещо, грижи се за него’. В БТР 435 -
‘... който се грижи за малолетни и замества родителите им пред училищни и други
власти’. В РСБКЕII 197 - ‘лице, определено да се грижи за някого като заместник
на родителите...’. В РБЕ X 540 - ‘лице, определено да покровителства и да се грижи
за интересите на малолетен или непълнолетен при отсъствие на родителите...’. В
СТРБЕ 429 - ‘лице, което временно изпълнява родителски права върху малолетни
или представлява родителите им пред някакви власти’. У РадБТР 394 - ‘лице, което
служебно се грижи за някого...’.
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца или младоженката) е определени
функции по време на сватбата.
Р. Диал. В БЕР IV 540 - ‘който помага по време на сватбата’, ‘мъж, който поучава
младоженка [?] през първата брачна нощ’ - за говори в Ихтиманско, Пазарджишко.
У Иванова 73 наст\ойник и наст\ойница - за говори в Софийско.
П. Авторите на БЕР (пак там) допускат изходна форма *надстойник (< над + стоя),
но различните значения и словообразувателният строеж на думата насочват все пак
към глаг. насто(я)/настоявам със значение ‘грижа се (за нещо, за някого)’ (вж. у
Геров III 224) —> осн. настой- + нает, -ник —> същ. нает\ойник.
НАСТОЙНИЦА
= Заместница (застъпница) на родители на малолетни или непълнолетни деца
(сираци) пред някои власти.
Р. Книж. Вж. наст\ойник.
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца или младоженката) с определени
функции по време на сватбата.
Р. Диал. Вж. наст\ойник.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо наст.ойник] с нает. -ница.
НАСТОЙНИЦИ
= Семейна двойка заместници (застъпници) на родители на малолетни или
непълнолетни деца (сираци) пред някои власти.
Р. Книж. Вж. наст\ойник и наст\ойница.
= Семейна двойка обредни лица, които напътстват младоженците преди първата им
брачна нощ.
418

Р. Диал. В БЕРIV 540 - ‘млади съпрузи, съветници на младоженците през първата
брачна нощ’ - за говори в Софийско (вж. Соф. край 217) и Пирдопско и наст\ойник
‘мъж, който поучава младоженка [?] през първата брачна нощ’ - за говори в
Ихтиманско, Пазарджишко. У Иванова 73: „В Софийско... на сватбата се кани и
една друга, млада брачна двойка, която е много близка на младоженеца...
наст\ойник и наст\ойница, защото пази младоженците... и ги съветва”.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) с посочените събирателни значения.
Н]АТУР
= Деца <н|е родни, доведени или заварени> /5*~6*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 226 - ‘доведени деца’.
П. У МладЕР 342 и БЕР IV 557 отнесено към глаг. нат\ур(я)/нат\урям, нат\урвам
със значения ‘натрупам’, ‘събера на куп’, ‘събера заедно’ и под. —> същ. и|<а/иур със
словообразувателен отмет на ударението.
Н]АЧА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. н\аче!, н\ачо!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Солунско (Беломорска Македония). Вж. к.
831.
П. В БЕР IV 575 посочено като н\ачя [?]. Всъщност н\ача е образувано от осн.
на(н)—> съкр. на- + оказионална нает, -ча, ервн. напр. и диал. м\ача за ‘майка’ пак
от южнобългарски говорни области. Срвн. и н\ана‘, н\ена, н\еца.
Н\АШАТА
Вар.: н\ашата (н\ашета, н\ашта) и др.
= Член на семейството ни (майка, дъщеря...) и/или рода ни (роднина).
Р. Разг., диал. В разговорна реч (ст\анала е н\ашата едн\а н\ервна, нем\ожеш
н\ищо да |иреч\еш) и в различни говорни области: Радомирско (он\и се върн\аа и
дв\ете од град\о - и н\ашта, и в\ашта), Самоковско (н\ашата е убав\ица, д)ек йа
дов[еде син\о, ама зл|а като /фче), Карловско (т ’|а н\ашта йа бави сега бабата),
Първомайско {т ’|а пък н\еска га н )ема н)ашта).
П. От притеж. мим. наш, ж.р. н\аша —> член. н]ашата (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
• В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
419

член. н\ашичката като обособено съществително (напр. на н\ашичката х|ич не \и
спор\и учен\ието).
Н]АШЕТО
Вар.: н\ашето (н\ашото, н\ашто) и др.
= Член на семейството (дете, внуче...) и/или рода (дете роднина) ни.
Р. Разг., диал. В разговорна реч (н\ашето проходои рано, още преди година да
навърши) и в различни говорни области: Радомирско (голем живарлак това
н\ашто, нема спирка), Смолянско (той трна научилиште н\ашето, порасна веке),
Свищовско (баба Цана гу извадила нашту уд барата).
П. От притеж. мим. наш, ср.р. н\аше (диал. и н\ашо) —> член. н\ашето (и вар.) като
обособено съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. н\ашичкото като обособено съществително (напр. н\ашичкото, горк\ото,
мн\ого болед\ува т\ая з\има).
Н\АШИТЕ
Вар.: н\ашите (н\аште), н\ашити (н\ашти) и др.
= Членове на семейството ни (родители, деца...) и/или рода (роднини).
Р. Разг., диал. У Геров III 251 (към н\аший) наши-ти, наши-ти (н\аши-ти си
дойдоха',ср-нщахте ли нъйдъ в\аши-ть1). В БТР 442 н\ашите ‘близките нам хора,...
роднини’. В РСБКЕ II 214 (към наш) - ‘семейството, родът... на лицето или лицата,
от чието име се говори’ [?]. В РБЕ X 671-674 (към наш) н\ашите, н\аште
‘родителите,... семейството, близките на говорещия или говорещите’ (по текст от
Ив. Вазов, Кр. Григоров и по нар. пес. - ако ме н\аште не дадат, аз ще си по тебе
пристана...). В БЕР IV 576 (към наш) н\аште ‘семейството и домът ми;
семейството и домът на моите родители’.
П. От притеж. мим. наш, мн.ч. н\аши, член. н\ашите (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение. В БЕР (пак там) и нашк\я ‘членовете на
моето семейство’ - за говори от Еленско с редуване на съгл. /т 7~/к 7в член, -т ’а <
-тпяпод ударение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
420

член. н\ашичките като обособено съществително (напр. н\ашичките с\ез\аедно ги
гл\едам, хар\есват сем\ай).
ЩАШИЯТ
Вар.: н\ашия(т), н\ашио(т), нашие(т) и др.
= Член на семейството ни (баща, син...) и/или рода ни (роднина).
Р. Разг., диал. В разговорна реч (н\ашия неул\учи на добр\и друг\ари’, т\е са
при\ятели на н\ашия) и в различни говорни области: Белоградчишко (н\ашият му
не ар\есва дев\ойк’а - т\аа била црн\а,ун\аа пък деб\ела...), Разградско (н\ашийъ му
серуд\и син, та ер\адус гул '\ама), Софийско (дожд\а си н\ашио по едн\о вр\еме, па
й\а го не вид|ох), Сярско (Беломорска Македония - отт\ам с\етне н\ашие се
прибрал дом\а си).
П. Притеж. мим. наш —> член. н\ашият (и вар.) като обособено съществително с
посоченото значение.
• В свойска и приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и член.
н\ашичкият (и вар.) като обособено съществително (напр. запозн\ала се с
н\ашичкия на н\якакъв куп\он).
НЕВ\ЕНКА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. нев^енне!.
Р. Диал. В северозападни говори във Видинско, Монтанско. В БЕР IV 586 -
‘обръщение [?] към най-малката зълва’ - за говори в Кулско, Видинско,
Белоградчишко.
П. От н\евен ‘раст. Са1еп<1и1а оНтсшайз’ —> осн. невен- + нает. -ка. Метафорично
образуване на названия за (и обръщения към) по-млада зълва по фитоними е често
срещано в говори от Дунавската равнина и особено в западните |и райони. Срвн.
кал\ина, мал\ина и др.
★НЕВЕСТНИК
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец.
Р. В СтбР I 953 и РСтбЕ 230 нев^стьникъ, нбвъстъникъ ‘младоженец’.
421

П. Паралелно образувание за м.р. спрямо невъстл. ‘булка’ (вж. РСтбЕ I 952) с разш.
нает. -кникъЛъникъ.
★НЕВЕСТСТВО
= Свързване и съжителство на мъж и жена в семейство; брак.
Р. В СтбР I 953 в съчет. нев^стьствх: ве^ь невъстьствд д-ьвицх ‘безбрачен,
неомъжен’ (всъщност: ‘без брак, в безбрачие’). В РСтбЕ 230 - ‘сватба, брак’.
П. От същ. иев^стл ‘булка’ (вж. РСтбЕ I 952) —> осн. невъст- + нает, -кство —> същ.
невъстьство с посоченото значение.
Н\ЕВНЕ!
= Обръщение към снаха /83!/; снахо!, нев\ясто!, б\улка!.
Р. Диал. В някои местни говори от Родопската яка (Пловдивско).
П, Неясно. Вероятно е свързано с диал. невеста —> съкр. (вторична) осн. нев- +
нает, -не —> н\евне! (подобно нам\омне!) като експресивна (гал.-умал.) зват. ф.
НЕВ\ОЛКА
= Жена <бременна>.
Р. Диал. В РРДД 288 и БЕРIV 591-592 (към нев\оля) - ‘бременна жена’ (по
текстове от П. Ю. Тодоров, П. П. Славейков).
П. Навярно през съчет. нев\олна жена (вж. към жена) диал. за ‘бременна жена’ —>
осн. невол- + нает. -ка.
НЕВ\ЯСТА
Вар.: нев\яста, нев\еста, невеста, н\евеста, н\еста и др.
= Жена по време на сватбата си и/или като млада съпруга известно време след това
/8*/; младоженка, булка.
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга. Член. нев\ястата
‘съпругата (жена) ми’.
= Съпруга на син /85/; снаха от син. Член. нев\ястата ‘снаха ми’.
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат. Член. нев\ястата ‘снаха ми’.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. нев\ясто!, нев\есто! и
т.н. (гал.-умал. и нев\есче!, нев\ешче!, невехчи!, невехчо! и др.). Член. нев\ястата
422

‘шуренайка(та) ми’.
Р. Разг., диал. В западни и южни говорни области с обширен и сравнително
компактен ареал. Вж. к. 83. У Геров III 257 - ‘която скоро се е омъжила’ и ‘снаха’
(с пояснение: „свекър, свекърва, девери и зълви викат на снаха си невеста...”). В
БТР 444 - ‘булка в деня на сватбата и наскоро след това’, ‘снаха - спрямо всички
по-стари членове на семейството и рода’. В РСБКЕII222 - ‘девойка или жена,
обикн. във венчално облекло, при встъпването |и в брак’, ‘млада съпруга’ и
‘омъжена жена изобщо’. В РБЕ X 763 нев\яста и нев\еста ‘омъжена жена, обикн.
млада...’, ‘жената на сина по отношение на родителите му, братята и сестрите му;
снаха...’ и диал. ‘млада жена, обикн. в сватбено облекло, при сключване на брак;
младоженка...’. У ДечТР 381 нев\еста и нев\яста ‘булка в деня на сватбата и
наскоро след това’, ‘млада жена’, ‘снаха’. У РадБТР 400 нев\еста и нев\яста ‘булка
в деня на сватбата’, ‘снаха спрямо по-възрастните роднини на мъжа’ и ‘млада
омъжена жена’.
П. Според Трубачев 94 „думата пеуеМа представлява изцяло порождение от
славянската епоха...” и е сравнително ново образувание (вж. и Шаур 17, 60).
Според авторите на БЕРIV 587-589 „най-разпространено е тълкуването на
основата на предполагаемо първоначално значение ‘неизвестна’, от корен уес1-
‘зная’, подкрепено културно-исторически от обредите на мълчание в първите дни
след встъпването на невестата в дома на съпруга, от обичаите да се обръщат към
нея като към непознато лице..., от назоваването |и в дома на съпруга не по име”.
Поради очевидната свързаност и преходност на значенията има колебания дали
нев\еста/нев\яста (от праслав. *пеуез1а) е начален (първичен) или производен
(вторичен) термин за родство. Срвн. и стбълг. некъсть ‘незнание, неведение’,
нев^стд ‘невяста, булка, снаха’, нек-кстьникъ ‘жених, младоженец’ (СтбР I 952-953),
сръб. и хърв. н\ев]еста/пеу]е81а, рус. нев\еста, укр. невгста, чеш. печела, пол.
пеуЛаМа и т.н. Вж. и 6\улка.
Н\ЕГОВАТА
Вар.: н\еговата, нег\овата и др.
= Член на семейството (съпруга, майка, дъщеря...) и/или рода (роднина, сродница)
423

му.
Р. Разг., диал. В РБЕ X 767-769 (към н\егов) н\еговата „като същ.” [?]. В различни
говорни области: Софийско (он\а и н’\еговата го напущ\а, бег\а, па се върн\а ),
Казанлъшко (ун|ъс н\егувата йъ мърз\и да гл\еда, та л\озе шъ куп\ай). В РСБКЕ II
225 - ‘всичко, което... става с лицето от м.р., за което се говори’ [?].
П. От притеж. мим. н\егов, ж.р. н\егова —> член. н\еговата като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. н\еговичката (и вар.) като обособено съществително (напр. ти виждала ли
си я н\еговичката - натруфена като кокона!)
Н\ЕГОВИТЕ
Вар.: н\еговите (н\егувити), нег\овите и др.
= Членове на семейството му (родители, деца...) и/или рода му (роднини).
Р. Разг., диал. В различни говорни области: Радомирско (пар\и им\ал он скр\иени,
ама не намер\иа н\еговите н\ищо), Карловско (билал\ие \ораб’\ава н\егувити, той
с\ойът им так\ъф). Вж. и РСБКЕ II225.
П. От притеж. мим. н\егов, мн.ч. н\егови —> член. н\еговите като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. н\еговичките (и вар.) като обособено съществително (напр. разглезени са
н\еговичките, за работа не ги търси!).
Н\ЕГОВИЯТ
Вар.: н\еговия(т), н\еговио(т), н\еговие(т), нег\овия(т) и др.
= Член на семейството му (баща, син...) и/или рода му (роднина).
Р. Разг., диал. (разг. н\еговия не мож\а да изклас\и, пак ост\ана', тоя, н\еговия п\ак
б\еше пи\ян-зал\ян). В различни говорни области: Кюстендилско (нег\овио гол\ем
темер\ут б\егие, се начум\ерен \одеше), Годечко (нег\овийо тр\и п\ути пофт\ара
клас\о), Царибродско (Западните покрайнини - н’ег\овийът леж\ау б\олницуту;
нег\овийът йе бай\а гол\ем в\ечима), Карловско (т\и от н\еговее ли си го ч\ул
тв\а?), Гюмюрджинско (Беломорска Тракия - н\егувет буг\ат ст\ана).
П. От притеж. мим. н\егов —> член. н\еговият (и вар.) като обособено
424

съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. н\еговичкият (и вар.) като обособено съществително (напр. непрокопсан
излезе н\еговичкият, хаймана!).
Н]ЕГОВОТО
Вар.: н\еговото (н\егууто), нег\овото и др.
= Член на семейството му (дете, внуче...) и/или рода му (дете роднина).
Р. Разг., диал. В РСБКЕ II 225 и РБЕ X 767-769 (към н|егое) н\еговото - като същ. -
‘всичко, което принадлежи на лицето от м.р., за което се говори’ и ‘всичко, което е
притежание, собственост... на лицето, за което се говори’. В разговорна реч (тов[а
н\еговото гол\ям п\акостник се изв\ъди) и в различни говорни области: Годечко
{нег\овото од\и тауч\иу Сов\ийу), Хасковско (уст\аиф н\егуут на др\угата б\аба,
да гл ’\едам пък др\угуто, на с\естра му).
П. От притеж. мим. н\егов, ср.р. н\егово —> член. н\еговият (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. н\еговичкото (и вар.) като обособено съществително (напр. хилавичко върви
тва н\еговичкото, слабичко много!).
НЕДОН\ОСЧЕ
- Дете, родено преждевременно /5*~6*/.
Р. Книж., разг., диал. У Геров III259 - ‘дете, родено преди време’. В БТР 447 -
‘дете, родено преждевременно’. В РСБКЕ II229 - ‘дете, родено преди деветия
месец от зачеването’. В РБЕ X 799 - ‘дете..., което е родено преди изтичането на
нормалния срок за износване на бременността’. У РадБТР 402 - ‘преждевременно
родено дете’.
П. От страд. прич. недон\осен през съчет. недоносен (плод) ~ недоносено дете —»
съкр. осн. недонос- + нает. -че. Срвн. и диал. недон\осък.
НЕДОН\ОСЬК
= Дете, родено преждевременно /5*~6*/.
Р. Диал. У Геров III259 - ‘недоносче’.
425

П. От страд. прич. недон\осен през съчет. недон\осен (плод) ~ недон\осено дете —►
съкр. осн. недонос- + нает. -ък. Срвн. и недон\осче.
Н]ЕЙНАТА
Вар.: н\ейната, н\ез ината, н\ойната (н’\ойната) и др.
= Член на семейството |и (майка, дъщеря...) и/или рода |и (роднина).
Р. Разг., диал. В РСБКЕ II 238 и РБЕ X 861-863 (към н\еин) н\ейната като същ. В
разговорна реч (тя и н\ейната си беше малко проклета) и в различни говорни
области: Царибродско (Западните покрайнини - н’\оната избег\алау Сов\ийу),
Първомайско (й\ага зафт\асах н\ехината, ж )ува б^еше фште), Тутраканско (и
н\ейната жув\ейши т\ам, въз гиран ’а).
П. От притеж. мим. н\еин, ж.р. нейна —► член. н\ейната (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. н\ейничката (и вар.) като обособено съществително (напр. хич не \ираб\оти
на н\ейничката, мързел | ивичка е!).
Н]ЕЙНИТЕ
Вар.: н\ейните, н\езините, н\ойните (н’ойните) и др.
= Членове на семейството |и (родители, деца...) и/или рода |и (роднини).
Р. Разг., диал. В разговорна реч (те н\ейните сичките приличат на баща си) и в
различни говорни области: Белоградчишко (они н’\ойните не стой\у т\ува, он\и
б\егайуу град\ът), Тетевенско (д\олен нар\од б’\аа н\ейните, пакошч\ие до едн|о),
Ивайловградско (н ’\ама го н\аш Т\одор в]еке, н ’|ама ги и н\ейните, попил ’\аха се).
П. От притеж. мим. н\еин, мн.ч. н\ейни —► член. н\ейните (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. н\ейничките (и вар.) като обособено съществително (напр. да са \и живи и
здр\ави н\ейничките, амамн\ого са п\алави!).
НЕЙНИЯТ
Вар.: н\ейния(т), н\ейнио(т), н\ейние(т), н\езиния(г), н\ойния(т) и др.
= Членове на семейството |и (съпруг, баща, син...) и/или рода |и (роднини).
Р. Разг., диал. В разговорна реч (ти н\ейния в\иждала ли си го пиян?) и в различни
426

говорни области: Самоковско (и н\ейнио и |он б\ил с он\иа), Пловдивско {т\ой
н\ейнийа и н '^ему п\енцийа д\адуа), Шуменско {и н\ейнийу и т\ой на д ’\ада си
кр\ъстен). Вж. и РСБКЕ II238 и РБЕ X 862-863 (към н\еин).
П. От притеж. мим. н\еин —» член. н\ейният (и вар.) като обособено съществително
с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. н\ейничкият (и вар.) като обособено съществително (напр. май не се св\ърта
мн\ого вк\ъщи н\ейничкият).
Н\ЕЙНОТО
Вар.: н\ейното, н\езиното, н\ойното (н’\ойното) и др.
= Член на семейството |и (дете, внуче...) и/или рода |и (дете роднина).
Р. Разг., диал. В РСБКЕ II 238 и РБЕ X 861-863 (към н\еин) н\ейното -като същ. -
‘всичко, което е собственост, притежание... на лицето, за което се говори’. В
разговорна реч {дадох на мойто, дадох и на н\ейното да вкуси) и в различни
говорни области: Ихтиманско {и к’\а отим\а нейно, ма н\езиното булн\аво б\еше),
Самоковско (он|а изглед\а н\ойното сам\а), Пловдивско {шъ т\уриш на т\ойту, ма
гиъ т\уриш и на н\ейнуту да \апни) Карловско (|ас миувр\ъзна да |од 'а и пуд\ир
н\ейнуту, ст\игами им\ойту), Първомайско {й\а гу съм зак\ърмила н\ейнуту, от ’
йъ бул ’\еши гърд\ата).
П. От притеж. мим. н\еин, ср.р. н\ейно —> член. н\ейното (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. н\ейничкото (и вар.) като обособено съществително (напр. п\омня го
н\ейничкото като м\алко...).
Н\ЕЙО
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. {н\ейо!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Никополско {този ми е н\ейо нам\ене, н\ейо
Петър, на бащ\ъ ми брат). Вж. к. 31.
П. От осн. ней- (< нен [?]) —» зват. и вторична нариц. ф. н\ейо!/н\ейо (срвн. и л.и.
Н\ейо, Н\ейко, Н\ейчо спрямо Н\ено, Н\еньо; П\ейо, П\ейко, П\ейчо спрямо П\ено,
427

П\енъо и под.).
• Н\ейови. Домът и семейството на н|ейо'|‘. Субстантивирано мн.ч. на прил. н\ейов.
Н\ЕКРЪСТ
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. У Геров III262 - ‘некръстче’.
П. От осн. на страд. прич. некр\ъстен през съчет. некр\ъстен (човек, мъж) ~
некр\ъстено дете (РСБКЕ II 239, РБЕ X 871) —> същ. н\екръст със
словообразувателен отмет на ударението. Срвн. и некр\ъстче, некр\ъстениче.
НЕКР\ЪСТЕНИЧЕ
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. У Геров III 261 - ‘некръстче’.
П. От осн. на страд. прич. некръстен през съчет. некр\ъстен (човек, мъж) ~
некр\ъстено дете (РСБКЕ II 239, РБЕ X 871) —► същ. некр\ъстениче с нает, -(н)иче.
Срвн. и н\екръст, некр\ъстче.
НЕКР\ЪСТЧЕ
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. У Геров III262 - ‘малко некръстено още мъжко дете’.
П. От осн. на страд. прич. некръстен през съчет. некр\ъстен (човек, мъж) ~
некр\ъстено дете (РСБКЕ II 239, РБЕ X 871) —> същ. некр\ъстче с нает. -че. Срвн.
и н\екръст, некр\ъстениче.
Н]ЕНА
Вар.: н\ена, н\еня (неня).
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. н\ене!, нен\е!, н\ени!,
н\ено!,н\ен’о!.
= Майка на баща /21/ или майка /22/; баба.
Р. Диал. Спорадично в местни говори южно от р. Марица - Велинградско,
Пловдивско, Асеновградско, Девинско (нене), Ардинско и на запад в Дебърско
(Вардарска Македония). Вж. к. 2. и БЕРIV 611-612. У ГеровДоп. 228 нен\е за
‘майка’ и ‘мамо!’. В Гоцеделчевско (източно от р. Места) е засвидетелстван вар.
н\еня, зват. ф. н\ене! (нъ\енъе) зам\айка/м\айко! и б\аба/б\або!.
= Сестра <по-възрастна>/4+/; кака.
428

Р. Диал. Спорадично в говори на североизток в Кубратско и Провадийско (неня и
на к]ака, и на л\еля неня к\азвъми). Вж. к. 4+.
= Сестра на баща /41/; леля.
Р. Диал. Спорадично в говори на североизток в Шуменско-Новопазарско-
Провадийско (на к\ака, и на л\еля неня к\азвъми). В БЕР IV 611-612 (към н\ена) и
614 н\ени ‘леля’ - за говора на гр. Пещера. У Геров III263 н\еня с пояснение: „така
наричат понейде сестра на майката”. Вж. к. 41.
П. Според авторите на БЕР (пак там) названия с осн. нен- са „от бълболен произход
с неопределена старинност” (срвн. и гръц. гега ‘леля’, рум. пепе, унг. пепе ‘по-
голяма сестра’, тур. пепе ‘баба’, ‘майка’, ‘леля’).
Н\ЕНЕ
Вар.: н\ене, н\ени.
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (н\ене!) ф.
Р. Диал. Мозаично разпространение в говори на Дунавската равнина и Добруджа
от Свищовско-Павликенско до Русенско-Тутраканско на североизток. Вж. к. 3+.Г. и
БЕР IV 611-612 към н\ена и 614 н\ени като „обръщение към по-стар брат” - за
говори във Великотърновско.
= Брат на баща /31/; чичо.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Свищовско. Вж. к. 31.
= Брат <по-възрастен> на съпруг/37+/; девер <по-възрастен>.
Р. Диал. Мозаично разпространение като н\ени/н\ени! в говори в Русенско-
Тутраканско-Разградско.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /47+/; зет от сестра <по-възрастни>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Свищовско-Павликенско като н\ени/ н\ени!.
= Съпруг на сестра на баща /741+/ или на майка /742+/ <по-възрастни>; лел\ин,
тет\ин.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Беленско. Вж. и БЕР IV 614 н\ени ‘по-стар
свако’.
= Съпруг на сестра на съпруг <по-възрастни> /747+/.
Р. Диал. Спорадично като н\ене/н\ене! и н\ени/н\ени! в местни говори в Свищовско-
Павликенско и на североизток в Кубратско.
429

По данни на БЕРIV 611-612 (към н\ена) н\ене е засвидетелствано (наред с н|ане$)
като „галено обръщение към дете” в говори от Ботевградско-Пирдопско.
П. Начални зват. ф. от осн. нен-/нен (в и по детска реч), придобили и неутрална
нарицатална функция. Срвн. и н\ана2 и н\ане.
•	Н\еневи. Домът и семейството на н\ене^. Субстантивирано мн.ч. на прил. н\енев.
Н\ЕНКА
= Майка на баща /21/ или на майка 122Г, баба. Зват. ф. н\енке!, н\енко!.
Р. Диал. Спорадично (наред с н|мнка'|') в местни говори в Гоцеделчевско (източно
от р. Места).
= Сестра на баща /41/; леля.
Р. Диал. В някои местни говори в Свищовско (вж. и БЕР IV 611-612 към н\ена и к.
41).
П. От същ. н|ена| —► осн. нен- + нает, -ка, като начален гал.-умал. вар., възникнал в
и по детска реч и придобил и неутрална нарицателна функция. Срвн. и н\ана,
н\анка.
Н\ЕНКО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (н\енко!) ф.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Плевенско-Никополско-Свищовско. Вж. к.
3+.Г. и БЕР IV 611-612 към н\ена.
= Брат на баща /31/; чичо.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Плевенско-Никополско. Вж. к. 31.
П. От осн. нен- + нает, -ко, като начална (гал.-умал.) зват. ф., придобила и
неутрална нарицателна функция. Срвн. и н\анко, н\енчо.
•	Н\енкови. Домът и семейството на н\енко\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
н\енков.
Н]ЕНЧО
= Брат <по-възрастен> /3+/; батко. Нариц. и зват. (н\енчо!) ф.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>.
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин.
= Съпруг на сестра на съпруг <по-възрастни> /747+/.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Русенско-Беленско-Великотърновско и
430

Кубратско-Разградско. Вж. к. 3+.Г. и БЕРIV 611-612 (към н\ена). Според Иванова
150, 169 н\енчо за ‘съпруг на сестра на съпруга’ се среща в Русенско-Силистренско
(наред с г\аго], св|ако|). В Разградско н\енчо е засвидетелствано и като название на
съпруг на братовчедка (н\енчо, дем\ек на братовчедка ми мъш).
П. От осн. нен- + нает, -чо, като начална (гал.-умал.) зват. ф., придобила и
неутрална нарицателна функция. Срвн. и н\енко.
•	Н\енчови. Домът и семейството на н\енчо\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
н\енчов.
Н\ЕНЬО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (н\еньо!) ф.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Севлиевско.
= Брат на баща /31/; чичо.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Плевенско. Вж. к. 31. и БЕР IV 611-612
(към н\ена).
П. От осн. нен ’—> начална зват. ф. н\енъо! (в и по детска реч), придобила и
нарицателна функция. Срвн. и н\ена (н\еня).
•	Н\еньови. Домът и семейството на н|еньо^. Субстантивирано мн.ч. на прил.
н\еньов.
*НЕСТЕРА
= Дъщеря на брат /63/ или на сестра /64/; племенница.
Р. Стбълг. неетерд ‘племенница’ по ръкопис от XIII в. (вж. Славова 88: дще кто
поиметь ееетрениц-к ли дъцкршю ли нестеро^ дл не во^деть екдцкникъ).
П. Според Трубачев 76-79 и Шаур 56-59 слав. *пе$1ега < *пер(а)1ега ‘племенница’ е
наследено в струс. нестера, сръб. и хърв. н\естера/пез1ега (вж. и Таноцки 34),
словаш. пеМега, чеш. пеН, пе(еге и др. със същото значение. Към тях се отнасят и
произв. хърв. пеЦаклгуа и песакйуа (вж. у Таноцки пак там). За връзка с индоевроп.
*перо1 —> осн. *пер1—> *пеп1- вж. тук към *нетий. Трубачев (пак там) обяснява
специфичния облик на слав. н\естера/пез1ега (спрямо нетий/пеН]) с „изравняване
по аналогия със слав. зеМга”.
431

*НЕТИЙ
= Син на брат /53/ или на сестра /54/; племенник.
Р. Стбълг. истии ‘племенник’ по ръкопис (руски препис) от 1073 г. (вж. Славова 88:
млркъ нетни... епископа лполониисклго), както и в по-късни български, сръбски и руски
писмени паметници от XIII до XVII в. (Славова пак там).
П. Според Трубачев 76-79 и Шаур 56-59 слав *пе1уъ, *пеИ е засвидетелствано в
струс. нетии ‘син на брат, сестра’, стсръб. нетии и хърв. и|\е1)ак, п\\есак ‘син на
сестра’ (вж. и Таноцки 34) и е свързано с индоевроп. *перо1 ‘внук, племенник’ —>
същ. нетии в стбълг. ез. Срвн. и *нестера.
Н\ЕЦА
Вар.: н\еца, неца.
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>. Зват. ф. н\ецо!.
= Съпруга на брат <по-възрастни> /83+/; снаха от брат <по-възрастни>.
= Съпруга на брат на съпругата <по-възрастни> /838+/; шуренайка <по-възрастна).
Р. Диал. В местни говори в Разложко-Велинградско. В БЕРIV 633 н\еца с
посочените значения, но и като „обръщение” [?] - за говори в Разложко и
Велинградско.
П. От същ. н\ена] —> съкр. осн. не- + нает. -ца. Според авторите на БЕР (пак там)
н\еца е ласкателен вар. на н\ена с наставка, пренесена от лично име (срвн. Гаца
спрямо Гана,Даца спрямо Доно и под.).
НИК\ЯХ
Вар.: ник\ях, никех, ник\яф.
= Откуп (пари, дрехи, накити), който годеник (младоженец) дава на годеница
(младоженка) или на нейните родители при годеж и/или сватба.
Р. Диал. У Геров III 274 по текст от нар. пес.: ой, хубава... девойко, като ми ти
снощи углавиха, та что ми ти ник\ях издадохъ. В БЕР IV 649 ник\ях и ник\яф - за
някои местни говори в Ихтиманско. У Вач.-Керем. 290 ник’\аф ‘годежен гердан...’.
В РБГ 208 никех ‘откуп... от младоженеца... в мюсюлманска сватба’ - за някои
местни говори с посочените значения.
П. Тур. шкай (вж. БЕР пак там) —> бълг. диал. ник'\ах и вар. с посоченото значение.
432

Н\ИМНАТА
= Член на семейството им (майка, дъщеря...) и/или рода им (роднина); тяхната.
Р. Диал. В говори от Видинско (спорадично), Самоковско-Ихтиманско (и
н\имната е \убава, ама в\ашаДана е п\о \убава!), Благоевградско-Петричко {он\и
пред\ат с\ичките, ама като н\имната н\икойа нем\оже да пред\е так\а т\енко).
П. От притеж. мим. н\имен, н\иман (вж. БЕР IV 649-650 към ним), ж.р. н\имна —*
член. н\имната като обособено съществително с посоченото значение. Срвн. и
н\ихната, т\емната.
Н]ИМНИТЕ
= Членове на семейството им (родители, деца...) и/или рода им (роднини); техните.
Р. Диал. В говори от Видинско (спорадично), Самоковско-Ихтиманско (т\и |оди
к\ажи на н\имните, он\и че го т\урат у р\епт, он\а бег\а дом\ау н\имните),
Благоевградско-Петричко (|он йа иск\а, ма н\имните йа не д\ават).
П. От притеж. мим. н\имен, н\иман (вж. БЕР IV 649-650 към ним), мн.ч. н\имни —*
член. н\имните като обособено съществително с посоченото значение. Срвн. и
н\ихните, т\емните.
Н\ИМНИЯТ
Вар.: н\имния(т), н\имнио(т).
= Член на семейството им (баща, син...) и/или рода им (роднина); техният.
Р. Диал. В говори от Видинско (спорадично), Самоковско-Ихтиманско (|он и
н\имнио не изл\езе ст\ока, усл\ажда му се ч\ашката', отим\аа дец\а с\ичките, само
н\имнио остан\а безд\етен), Благоевградско-Петричко (|ои се \ожени млат
н\имнио, не б\еше [оште отслуж\ил).
П. От стбълг. мим. имъ (дат. пад. мн.ч.) —* нимъ —» притеж. мим. н[имен, н^иман
(вж. БЕР IV 649-650 към ним), член. н\имния(т) като обособено съществително с
посоченото значение. Срвн. и н\ихният, т\емният.
Н\ИМНОТО
= Член на семейството им (дете, внуче...) и/или рода им (дете роднина); тяхното.
Р. Диал. В говори от от Видинско (спорадично), Самоковско-Ихтиманско (н\ма кой
да го ум\ие н\имното, с\е мр\ъсно \оди', он\о и н\имното пойд\е науч\илище),
Благоевградско-Петричко (тро\ица момч\ета б\еа, ма с\амо н\имното ожив\е).
433

П. От притеж. мим. н\имен, н\иман (вж. БЕР IV 649-650 към ним), ср.р. н\имно —>
член. н\имното като обособено съществително с посоченото значение. Срвн. и
н\ихното, т\емното.
Н\ИНА
Вар.: н\ина, н\иня.
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. н\ине!, нин\е!, н\ино!,
н\ин’о!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Северна България - Луковитско,
Великотърновско, Котелско, и Вардарска Македония (Тетовско). У ГеровДоп. 230
нин\е ‘мамо’. В местни говори в Гоцеделчевско зват. ф. н\ин ’о!. Вж. к. 2.
В РБЕ X 1152 е приведена като зват. и нариц. ф. нине за ‘майка’ по текст от нар.
пес.: седнала Злата..., майка си кълне... Бож’ уби те, нине, що ме даде мене мошне
надалеко.. .... в Цариград ша та изпрати, да виде нине и буба какво съм либе
залибил... Наличието на диал. думи като нине, буба], мошне, относ. мим. що, глаг.
ф. виде в тези текстове насочват към говорни области на юг-югозапад.
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба.
Р. Диал. Спорадично в Благоевградско-Разложко и в родопски говори във
Велинградско, Гоцеделчевско (източно от р. Места), Кърджалийско,
Момчилградско. В БЕР IV 651 (към н\ина) и н\ино за ‘баба’ [?] в Казанлъшко.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. В местни говори в Тетовско (Вардарска Македония, вж. БЕР IV 651).
П. Образувано е в и по детска реч от вар. на старинната кор.-осн. нан-/нан нен-
/нен с кор. гл. /и/ —> нин-/нин Срвн. н\ана1 и н\ена.
• Н\инини. Домът и семейството на н\ина] (н\иня). Субстантивирано мн.ч. на прил.
н\инин.
Н\ИНКА
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба. Зват. ф. н\инке!, н\инко!.
Р. Диал. Спорадично (наред с н\енка]) в местни говори в Гоцеделчевско (източно
от р. Места).
П. От същ. н\ина] —> осн. нин- + нает, -ка, като начален гал.-умал. вар. в и по
детска реч. Срвн. и н\енка и н\ана, н\анка.
434

Н\ИПЧЕ
= Дете <малко, новородено» /5*~6*/.
Р. Диал. У Филипова-Байрова 130 - ‘малко новородено дете’ и БЕР IV 653 - ‘малко
дете, новородено’ за говора на гр. Охрид (Вардарска Македония).
П. Гръц. ггрп(оу) ‘дете, отроче, бебе’ —> бълг. диал. н\ипче ‘новородено’, ‘бебе’,
‘малко дете’ от осн. ний- и адаптираща нает, -че (ервн. напр. б\ебче спрямо б\ебе).
Н\ИФА
= Жена по време на сватбата си и/или като млада съпруга известно време след това
/8*/; младоженка, булка. Зват. ф. н\ифе!, н\ифи!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Родопите. У Филипова-Байрова 130 -
‘невеста, булка’. В БЕР IV 657 ‘невяста, булка’ - за говори в Родопите. У Геров III
275 - ‘жена, която скоро се е омъжила’. В РБЕ X 1160 ‘скоро омъжена жена’,
‘млада булка’ (+ текст от нар. пес.: там има три девойки..., първа... му кон седлай,
втора... му юскя [‘дарове, чеиз’] реди, третя... му нифа отда).
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка.
Р. Диал. Спорадично в местни говори във Варненско обикновено като н\ифи!, т.е.
начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. Възможно е вар. във
Варненско да е пренесен от преселници от Беломорска Тракия.
П. Гръц. м>(р)ср1 ‘млада жена’ —> бълг. диал. н\ифа (адаптирано с оконч. -а) за
‘младоженка’, ‘булка’, ‘млада съпруга’. Срвн. и н\ифица.
Н\ИФИЦА
= Жена по време на сватбата си и/или като млада съпруга известно време след това
/8*/; младоженка, булка.
Р. Диал. У Филипова-Байрова 130 (към нифа) ‘невеста, булка’ и БЕР IV 657 (към
н\ифа) - за говори в Родопите.
П. Гръц. 'лхргтаа като умал. към уй(р)<р1 ‘млада жена’ —> бълг. диал. н\ифица с
посоченото значение. Срвн. и н\ифа.
Н\ИХНАТА
Вар.: н\ихната (н\ийната, н\ината) и др.
= Член на семейството им (майка, дъщеря...) и/или рода им (роднина); тяхната.
Р. Диал. В различни говорни области на запад от линията Оряхово - Варца -
435

Ботевград - Панагюрище - Велинград - Гоце Делчев...: Белоградчишко (он\а б\еше
мл\ого интер\есна н\ината, гр\атска ч\ерка, па сеуч\и да г\отви); Самоковско (бе
он\а не \им е б\аш м\ак ’а н\ийната, м\ашчеа, дец\а н\емаше); Кюстендилско
(н\ината и он\а чов|ек като н\ас, ма б\еше стан\ала овакв\а деб\ела).
П. От притеж. мим. н\ихен, ж.р. н\ихна член. н\ихната (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
Н\ИХНИТЕ
Вар.: н\ихните (н\ийните, н\иниге и н\инете за ж.р.) и др.
= Членове на семейството им (родители, деца...) и/или рода им (роднини); техните.
Р. Диал. В различни говорни области на запад от линията Оряхово - Варца -
Ботевград - Панагюрище - Велинград - Гоце Делчев...: Врачанско (н\ините инги
н\ема, замин\аа)', Годечко (н\ините не с|у б\аш \арни \ора), Софийско (он\а
жен\ата му нем\ое да ги изн\оси - н\ихните измр\еа с\ите), Самоковско
(н\ийните ке д\ават ли н\ешто, ел\и с[амо напека?). Вж. и БДА III к. и ком. 199 и
IV к. и ком. 260.
П. От притеж. мим. н[ихен, мн.ч. н|ихнм —> член. н\ихните (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение (вж. и БЕР IV 657). Срвн. и т\ехните,
н\имните.
Н\ИХНИЯТ
Вар.: нихния(т) (н\ийния, н\иния), н\ихнио(т), н\ихние(т) и др.
= Член на семейството им (баща, син...) и/или рода им (роднина); техният.
Р. Диал. В различни говорни области на запад от линията Оряхово - Варца -
Ботевград - Панагюрище - Велинград - Гоце Делчев...: Годечко (н’\ин’ио га
уб\игие през войн\уту), Радомирско (н\ихнио остан\а неж\енен, Тиш\е де, \он не
мож\а да нам\ери б\улка), Кюстендилско (не й\а д\ават за н\инио, н\екако
зав\ртуват).
П. От притеж. мим. н\ихен (< стбълг. л. мим. род.-вин. пад. мн.ч. - ни^ъ) —>
член. н\ихният (и вар.) като обособено съществително с посоченото значение.
Н\ИХНОТО
Вар.: н\ихното (н\ийното, н\иното) и др.
= Член на семейството им (дете, внуче...) и/или рода им (дете роднина); тяхното.
436

Р. Диал. В различни говорни области на запад от линията Оряхово - Варца -
Ботевград - Панагюрище - Велинград - Гоце Делчев...: Берковско (ку|е е тв\а
дет\енце, д|ека ч|ука т\ам -й\ами тв\а е н\ийното бе, па он\о пор\асло бе!),
Годечко (н\ин’ото н\авърши год\ину, гл\едам га он ’\адън \оди в\ечем).
П. От притеж. мим. н\ихен, ср.р. н\ихно —> член. н\ихното (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
НОВОРОДЕНО
= Дете, непосредно или наскоро след раждането му /5*~6*/.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 467 новород\ен ‘който току-що или съвсем отскоро е
роден’ новородено дете. В РСБКЕ II 281 към новород\ен ‘който току-що се е
родил’ и същ. новород\ено ‘току-що родено бебе’. В РБЕ X 1187 към новород\ен ‘...
който скоро, неотдавна или току-що е роден’ и член. същ. новород\еният (-ата, -
ото, -ите) ‘току-що, скоро, неотдавна родено живо същество’.
П. Субстантивирана форма за ср.р. на прич./прил. новороден. Срвн. и новор\оденче.
НОВОР\ОДЕНЧЕ
= Дете, непосредно или наскоро след раждането му /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Охридско (Вардарска Македония).
П. От прич./прил. новород\ен през съчет. новородено дете —> осн. новороден- +
нает. -че. Срвн. и новород\ено.
Н\ОКА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. н\оке!.
Р. Диал. Спорадично в отделни местни говори в Гоцеделчевско (източно от р.
Места). Вж. к. 2.
П. Неясно. Вероятно експресивно (гал.-умал.) название, възникнало в и по детска
реч паралелно с н|айка|.
Н\ОНА
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. н\оне!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори във Видинско. Вж. к. 41.
П. Подобно на н\ана', н\ена, н\ина и др. (вж) в и по детска реч с удвояване
(редупликация) на сричката. Според Скок II 523-524 хърв. попа ‘баба’ и пдпо ‘дядо’
437

са „италианизми”, но вар. с коренна гласна 1о1 или 1у1 са наследени и от балканския
латински, откъдето и гръц. уоцуа ‘баба’ и гогуо? ‘кръстник’.
Н\ОНЕ
= Дете <невръстно, малко> /5*~6*/. Нариц. и зват. (н\оне!) ф.
Р. Диал. У Геров III280 - ‘малко, невръстно още дете’.
П.В и по детска реч с удвояване (редупликация) на сричката. Срвн. и н\она, н\оно.
н\оно
= Съпруг на сестра на съпруг /747/; съпруг на зълва. Нариц. и зват. (н\оно!) ф.
Р. Диал. Спорадично в местни говори във Великотърновско.
П. Подобно на н\ана2 (и произв.), н\еньо (и произв.), но с вар. /о/ на кор. гл. —► осн.
нон- (както и в н|он<я'[', н|оне'[‘). Най-вероятно н\оно е начална зват. ф., придобила и
нарицателна функция. Според Скок II 523-524 вар. с кор. гл. -о- и -у- може да са
наследени и от балканския латински (< поппиз ‘който/която отглежда дете’, ДДА
916).
НУН
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Зват. ф.
н\уне!, н\уни!, н\уньо!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Свиленградско и Воденско (Беломорска
Македония). Вж. к. 9.
П. Гръц. диал.	‘кум’ —► бълг. диал. нун, а също алб. пип, арум. пип и рум.
пип със същото значение (вж. БЕР IV 782, ДЛРМ 549, ДДА 916). Скок II 523-524
посочва (към пдпо ‘дядо’) пип, пипес ‘кум’ за словен, ез. и допуска, че вар. с кор. гл.
-о- и -у- може да са наследени от балканския латински (< поппиа ‘който/която
отглежда дете’ ДДА 916). Срвн. и н\уна, н\унко.
• Н\уневи. Домът и семейството на нун]. Субстантивирано мн.ч. на прил. н\унев.
Н\УНА
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. н\уне!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Свиленградско (вж. и Сакар 388) и
Воденско (Беломорска Македония). Вж. к. 89.
П. Гръц. гспууМа, гота ‘кума’ —► бълг. диал. н\уна, а и алб. пипе, арум. пипа, рум.
438

пипа със същото значение; рум. пипа и за ‘шаферка’ (вж. БЕРIV 702, ДЛРМ 549,
ДДА 916 и РБР 763). Скок II 523-524 посочва (към попо ‘дядо’) и пипа
‘кръщелница’ за словен, ез. Вж. и нун. Срвн. и н\унка.
•	Н\унини. Домът и семейството на н\уна\. Субстантивирано мн.ч. на прил. н\унин.
Н\УНКА
= Обредно лице - брачна свидетелка и настойница на младоженци (съпруга на кум)
/89/; кума. Зват. ф. н\унке!. Член. н\унката ‘кумата ми’.
Р. Диал. В югозападни говорни области от Дебърско-Велеско (Вардарска
Македония), Благоевградско и до Костурско-Солунско-Сярско (Беломорска
Македония) на юг. В БЕР IV 702 - ‘кума’ - за говори в Пиринска, Вардарска и
Беломорска Македония. Вж. к. 89. У Геров III283 - ‘жена на кум, жена кум’. В РБЕ
X 1242 - ‘кума, кръстница’.
П. Гръц. гоиу(у)а ‘кума’ —► бълг. диал. кунка от осн. нун- + нает. -ка. У МладЕР
361 - „първична бълболна дума”, свързана с гръц. гог(г)а и лат. поппа ‘гледачка на
дете’. У Филипова-Байрова 131 - диал. ‘лице, което венчава, кумува на някого...’ от
гр. уоууо., уот>а. Срвн. и нун, н\уна и н\унко.
•	Н\ункини. Домът и семейството на н\унка^. Субстантивирано мн.ч. на прил.
н\ункин.
Н\УНКО
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум.
Нариц. и зват. (н\унко!) ф. Член. н\ункото ‘кумът ми’.
Р. Диал. В югозападни говорни области от Дебърско-Велеско (Вардарска
Македония)-Благоевградско до Костурско-Солунско-Сярско (Беломорска
Македония) на юг. В БЕР IV 702 - ‘кум’ - за говори в Пиринска, Вардарска и
Беломорска Македония. Вж. к. 9. У Геров III283 - ‘който кръщава някого или пък
венчава’. В РБЕ X 1242 - ‘кум, кръстник’ (+ фолкл. текст: до неделната приготвил
що требеше', дарои на н\ункото, на старосватот, на деверите... и за сите
роднине; магарето не го викат на сватба за нунко, ами да носи вода и дърво
тоарено, чиито особености насочват към югозападни говорни области).
П. Гръц. уоохос; —> бълг. диал. н\унко от осн. нун- + нает, -ко, като начална зват. ф.,
439

придобила и нарицателна функция. У МладЕР 361 - „първична бълболна дума”,
свързана по произход с гръц.	и лат. поппиз (вж. н|унка). У Филипова-
Байрова 131 - ‘лице, което венчава, кумува на някого...’ от гръц.	уоууос;.
Срвн. и нун, н\уна.
•	Нункови. Домът и семейството на н|унко'['. Субстантивирано мн.ч. на прил.
н\унков.
Н]УНЧИНА
= Жена (мома, девойка, момиче) спрямо обредното лице (кръстник или кръстница),
което я е кръстило /6.9*~89*/; кръщелница.
Р. Диал. В БЕР IV 708 (към н\уна) - ‘кръщелница’ - за говора на гр. Воден
(Беломорска Македония).
П. От същ. н|унко'[‘, н|унка'|‘ —> осн. нун(к)—► нун(ч)- + нает. -ина.
НЯМ
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. В някои местни говори в Силистренско.
П. Унг. пет ‘род, семейство, произход’ (МНК 668) —> рум. пеат ‘род’, ‘произход’,
‘семейство’ (ДЛРМ 532, РБР 732-733) —»бълг. диал. ням с посоченото значение.
Н\ЯНА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. н\яно!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Смолянско.
П. В и по детска реч подобно на и|аиау, н\ена\, н\ина] с удвояване (редупликация)
на сричката, но от вар. нян- на основата. Срвн. и н\яня.
ЩЯНЬКА
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. н\яньке!, н\янько!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Асеновградско (наред с «^^4$).
П. От същ. и|яня| —> осн. нянь- + нает, -ка, като начален гал.-умал. вар., придобил и
неутрална нарицателна функция. Срвн. и|дид и н\анка.
•	Н\янъкини. Домът и семейството на н\янька]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
н\янькин.
Н]ЯНЯ
Вар.: н\яня, неня.
440

= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка, мама. Зват. ф. н\яньо!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Асеновградско (наред с н\янька]). Вж. к. 2.
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Девинско (вж. и БЕРIV 734). Наред с н\яня,
неня е отбелязвано и съчет. н\яня ст\ара.
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Драмско (Беломорска Тракия; вж. БЕР IV
734 и к. 4+.). У Геров III287 н\яня ‘по-голяма сестра; кака’. У МладЕР 362 нъня
‘кака’.
= Сестра на баща /41/; леля.
Р. Диал. В местни говори в Шуменско-Варненско. Вж. к. 41.
П.В и по детска реч подобно на н\ана‘], н\ена, н\ина] и под. с удвояване
(редупликация) на сричката. Според МладЕР 362 (към нтзнка) нъня „бълболна
дума” за ‘кака’. Трубачев 68 посочва, че кор. пап- *п ’ап „е получил извънредно
широко разпространение всред имената за родство” и към бълг. н\яня ‘по-стара
сестра’ привежда и рус. диал. н\яня, н\янъка със същото значение и укр. н\енъка за
‘майка’.
• И\янини. Домът и семейството на н|яня|. Субстантивирано мн.ч. на прил. н\янин.
О
\ОГЛАВ
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. Наред с ог^ава^ на югозапад в Дупнишко-Благоевградско-Разложко и
Делчевско-Беровско (Вардарска Македония). В БЕР IV 774 \оглав и огл\ава ‘годеж’
- за говора на гр. Банско. Вж. к. 10.Б. У Геров III 328, МладЕР 372 и РБЕ XI296 -
‘годеж’.
П. От глаг. оглав^/оглав^вам] —> осн. оглав—> същ. \оглав със
441

словообразувателен отмет на ударението (срвн. напр. \оглед, \отсек). Срвн. и
огл\ава и глав\еж, глав\илка и др.
ОГЛ|/1ВЛ
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. Наред с	на югозапад в Дупнишко-Благоевградско-Разложко и
Делчевско-Беровско (Вардарска Македония). В БЕР IV 774 \оглав и огл\ава ‘годеж’
- за говора на гр. Банско. Вж. к. 10.Б. У Геров III 328 и РБЕ XI296 - ‘годеж’.
П. От глаг. оглав(\я)/оглав\явам\ —> осн. оглав- + наст.-оконч. -а —> същ. огл\ава.
Срвн. и оглав, глав\еж, глав\илка.
ОГЛ\АВНИК
= Млад мъж (момък, ерген), обичайно обвързан с млада жена (мома, девойка) с
уговорка за женитба /7*/; годеник.
Р. Диал. В местни говори в Дупнишко, Благоевградско, Разложко и Делчевско-
Беровско (Вардарска Македония). Вж. к. 7*+8*. В БЕР 1244-245 (към глав\а) -
‘годеник’ - за говора на гр. Банско. У МладЕР 373 и РБЕ XI296-296 - ‘годеник’.
П. От глаг. оглав(\я)/оглав\явам\ —> страд. прич. оглавен —> осн. оглав(н)- + нает. -
(н)ик. Срвн. и главен\ик, углавен\ик.
ОГЛ\АВНИЦА
= Млада жена (мома, девойка), обичайно обвързана с млад мъж (момък, ерген) с
уговорка за женитба /8*/; годеница.
Р. Диал. В местни говори в Дупнишко, Благоевградско, Разложко и Делчевско-
Беровско (Вардарска Македония). Вж. к. 7*+8*. В БЕР 1244-245 (към глав\а} -
‘годеница’ - за говора на гр. Банско. В РБЕ XI296 - ‘годеница’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо огл\авник'\ с нает. -ница. Срвн. и
главен | ица, углавен | ица.
ОГЛАВ(\Я)
ОГЛАВЯВАМ
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосвам/сватосам.
= Извършвам обичайно предсватбено уговаряне и обявяване на предстояща
442

женитба между момък и мома; сгодя/сгодявам.
Р. Диал. У Геров III 328 - ‘сговарям момък и мома да се земат’ и ‘годя’.
П. От глаг. глав(\я)/глав[явам'\ + предст. о-. Срвн. иугл\ав(я)/угл\авям.
[ОГЛЕД
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Разг., диал. У Геров III330 ‘... кога огледници идат да оглеждат мома за невеста’.
В БТР 484 - ‘оглеждане мома или момък за женитба’. В РСБКЕII 329-330 -
‘оглеждане на мома за женитба’. В РБЕ XI 302-303 - ‘оглеждане на мома за
женитба, което се прави от ергенина или от негови близки или пратеници’. В БЕР
IV 775 - ‘оглеждане мома или момък за женитба’.
П. От диал. глаг. огл\едам/огл\едвам‘\ —* осн. оглед—► същ. [оглед със
словообразувателен отмет на ударението (срвн. напр. и [оглав, [отсек). В БТР 484
(към огл[еждам) - ‘избирам мома’. В РСБКЕ II 330 (към огл[еждам) - ‘избирам,
харесвам, обикн. мома за женитба’. В РБЕ XI 310-312 (към огл[еждам) - ‘правя
внимателен оглед като наблюдавам неомъжени девойки и младежи с цел да избера
най-подходящата (подходящия) за женитба’. Срвн. и [огледки, сгл[еда.
ОГЛ[ЕДАМ
ОГЛ[ЕДВАМ
ОГЛ[ЕЖДАМ
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосвам/сватосам.
Р. Диал. У Геров III 330 (към огл[едвам, огл[едувам) ‘бивам на оглед, изглеждам
мома’. В БТР 485 огл[еждам, огл[едам ‘избирам’ (огл[еждаммом[а). В РСБКЕ II
330 огл[еждам, огл[едам ‘избирам, харесвам, обикн. мома за женитба’. В РБЕ XI
310 огл[еждам, огледам разг. ‘избирам, харесвам за женене (мома, ерген)’.
П. От глаг. гл\едам —♦ осн. глед- с предст. о- и нает. -а(м), -ва(м), -ува(м) или осн.
във вар. глежд- вероятно < *-глед]-(а) + предст. о- и нает. -а(м) —► диал. глаг.
огл\едам/огл[еждам. Срвн. и сгл\едам/сгл\еждам.
[ОГЛЕДИ
Вар. [огледи, огл[еди (йогл[еди).
443

= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Диал. Обикновено в съчет. на [огледи (срвн. текст от нар. пес.: че ще да \идеш на
др\уго с\ело, на др\уго с\ело, на йогл\еди и къга су бил\и [огледи, они изв\ели
Маргь\иту, който насочва към западнобългарски говорни области). Вж. и Геров III
330.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) с посоченото значение, свързана по
произход с глаг. огл[едам/огл[едвам'\ и произв. същ. [оглед]. Срвн. и [огледки.
[ОГЛЕДКИ
= Брачно съжителство без годеж и сватба [?].
Р. Диал. У Геров III 330 огледки с пояснение: „кога мома отиде в дома на момък и
се ожени там без сватба” [?]. В РБЕ XI 310 - с пояснение: „настаняване на мома в
дома на момък преди сватбата, преди да е сключен бракът” [?].
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) с посоченото значение, свързана по
произход с глаг. огл[едам/огл[едвам'] и произв. същ. [оглед].
ОГЛ\ЕДНИК
Вар.: огл[едник, [огледник.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В местни говори в Шуменско (огл\едници). Вж. к. 10.А. У Геров III 330 -
‘който ходи да оглежда мома;... сватовник’. В БТР 485 огл\едник и огл[едница
‘който оглежда мома или момък’. В РСБКЕII 330 - ‘лице, което отива да оглежда
мома за някого; сватовник’. В РБЕ XI 310 - ‘мъж, който е изпратен в дома на
момата от страна на момъка да уговаря годеж;... сватовник’.
П. От глаг. огл\едам/огл[едвам] —» осн. оглед- + нает, -ник или от произв. същ.
[оглед + нает, -ник —> същ. огл[едник. Срвн. и сгл[едник, согл\едниккугл[едници.
ОГЛ\ЕДНИЦА
Вар.: огл\едница, [огледница.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. В местни говори в Шуменско (огл[едници). У Геров III 330 - ‘която ходи
444

да оглежда мома’. В РСБКЕII330 и РБЕ XI 310 - ‘жена огледник’. Срвн. и
сгл\едница.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо огл\едник] с нает. -ница. Срвн. и
сгл\едница.
ОГДЕДНИЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Шуменско. Вж. и огл\едник,
огл\едница и к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
сгл\едници, согл\едници, угл\едници.
ОДУМАМ
ОДУМ В АМ
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосам/сватосвам.
Р. Диал. В РБЕ XI389-390 - ‘уговарям с някого нещо’ —> ‘сватос(в)ам’ (по текст от
Ил. Блъсков: аз... тук от село мома да ти одумвам..., и по нар. пес.: дод^оя и за
сватба одум\ая). У Геров III339 само одумвам се ‘сговарям се’.
П. От глаг. думам ‘говоря’ —> осн. -дум- + предст. о- и нает, -ам, -вам. Срвн. и
уд \умам/уд умвам.
ОДУМВАНЕ
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Пловдивско. У Иванова 62 од\умване - за
говори в Пловдивско (вж. и Пловд. край 219).
П. От глаг. одумвам!' —> отглаг. същ. од^умване. Срвн. и одумки.
ОДУМКИ
Вар.: од\умки,уд\умки.
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
445

= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Пловдивско. В РБЕ XI390 - ‘уговаряне,
уговорка’.
П. От глаг. од\умам/од\умвам\ —> осн. одум- + нает. -к(а). Срвн. и од\умване.
ОД\УМНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В БЕРIV 807 - ‘пратеник от момкова страна до момата’ - за говори в
Пловдивско, Асеновградско (вж. и Пловд. край 219 од\умници мн.ч.). У Геров III
340 - ‘които [?] се стоварят, одумват на годеж’ (+ текст от нар. пес.: мари моме,
малка моме, не крий очи зад майка си... ние не сме огледници, огледници одумници).
В РБЕ XI 380-381 - ‘мъж, който одумва, уговаря годеж’.
П. От глаг. од\умам/од\умвам] —> ‘сватосвам’ —> осн. одум- + нает. -ник. Срвн. и
огл\едник и пред\умник,уд\умник.
ОД\УМНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров III 340 - ‘жени [?], които се стоварят, одумват на годеж’. В РБЕ XI
380-381 - ‘жена, която одумва, уговаря годеж’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо од^умник^ с нает. -ница. Срвн. и
пред [умница, уд [умница.
ОД\УМНИЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори в Пловдивско, Асеновградско (вж. Плов. край 219).
Вж. к. 10.А. У Геров III340 - ‘които се стоварят, одумват на годеж’ (+ текст от нар.
пес.: мари моме,... не крий очи зад майка си... ние не сме огледници, одумници).
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
пред [умници, уд [умници.
ОЖ\ЕН(Я)
ОЖ\ЕНВАМ
446

ОЖ\ЕНОВАМ
- Уредя/уреждам (съдействам за) втьпване в брак (женитба) на мъж (момък) и жена
(мома).
Р. Книж., разг., диал. У Геров III 341 - ‘оженям’, ‘давам, намирам някому жена’,
‘направям момък да земе мома за жена’ (+ текст от нар. пес.:... мама да ме
погоди,... още ож\ени за поповото момиче) и пояснение: „казва се още и намясто
омъжвам...". В БТР 487 - ‘свързвам с женитба’. В РСБКЕII 340 - ‘направям,
съдействам мъж и жена да встъпят в брак’, ‘задомявам’. В РБЕ XI400 - ‘правя,
спомагам някой да встъпи в брак’, ‘задомявам’, ‘женя’. В СТРБЕ 469 - ‘съединявам
в брак’. У РадБТР 428 - ‘свързвам мъж и жена в брачен съюз’. Ож\еня
се/ож\енвам се. Встъпя/втъпвам в брак; задомя се/задомявам се (за мъж). У Геров
(пак там) - ‘зимам си жена’, ‘зимам си мъж’ (+ текст от погов.: лесно е да се
ожениш, но как щеш серазжениш). В БТР (пак там) - ‘влизам брак’. В РБЕ (пак
там) - ‘встъпвам в брак’, ‘женя се’, ‘задомявам се’. У РадБТР (пак там) - ‘встъпвам
в брак’.
П. От глаг. ж\ен(я) (се) —» осн. -жен(ъ)- + предст. о- и наст.-оконч. -я (респ. -а, -ъ, -
им), нает, -ям, -вам, -увам/-ювам. Срвн. и ом\ъж(а) (се)/ом\ъжвам (се).
\ОКЕВ
Вар.: [окев, )окюв, ]окьо (окю).
= Баща <н|ер|оден> /1*/; пастрок. Мн.ч. \окьовци, ]окювци.
Р. Диал. В БЕРIV 832 \окев ‘втори баща’ - за говори в Кумановско (Вардарска
Македония). Варианти от същата осн. са засвидетелствани и в Кратовско (|окюв) и
Радовишко (|окъо, |окто). Вж. к. 1*.
П. Смисловата и ареална връзка с \очув, \отчух] е очевидна, но „замяната на ч с к”
(вж. БЕР пак там) - осн. о(т)ч—> осн. окъ- остава неясна.
ол\ок
= Син <н|е р|оден, доведен или заварен> 15*1.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Крумовградско.
П. Неясно. Възможно е да е свързано с тур. о§1и ‘син’, о§1ит ‘сине мой’, ‘момче
мое’ —> бълг. диал. \олум/ол\ум със същото значение (вж. ГеровДоп. 235 и БЕР IV
775). В такъв случай към обособена осн. ол- е добавена адаптираща нает. -ок [?].
447

\ОЛУМ!
Вар.: \олум!, ол\ум! (ул\ум!).
= Обръщение към син /5!/; сине!.
Р. Диал. В местни говори в Сливенско (ил\а, ]олум, ил^а!), Солунско (ул^ум;
Беломорска Македония). У МладЕР 380 (към ол[у) ол\ум ‘синко мой’. В РРДД 313
ол\ум ‘момче мое’. В БЕР IV 865 \олум ‘синко мой, момче мое’ и РБЕ XI 533 ол\ум
‘сине, дете, момче мое’ (по текстове от Й. Йовков, К. Константинов). В РБЕ (пак
там) и по текстове от нар. пес. (- Стоене, олум Стоене, та що си грижен,
кахърен...).
П. Тур. о§1и ‘син —> о%1ит ‘сине мой’ —> бълг. диал. \олум/ол\ум със същото
значение.
ОМ\ЪЖ(А)
ОМ]ЪЖВАМ
= Уредя/уреждам (съдействам за) встъпване в брак (женитба) на жена (мома).
Р. Книж., разг., диал. У Геров III 364 ом\ъжвам и ом\ъжювам ‘давам мома,
вдовица за мъж’ (+ текст от нар. пес..- за кого, майко, за кого кеме омъжиш). В
БТР 494 - ‘оженвам (мома, вдовица)’. В РСБКЕII 357 - ‘задомявам мома, жена’,
‘оженвам’. В РБЕ XI 569 - правя, спомагам лице от женски пол (девойка, жена) да
встъпи в брак’ (+ текст от нар. пес.: попот керка омъжи и сина си го ожени). В
СТРБЕ 476 - ‘задомявам девойка, намирам |и мъж’, ‘женя’. У РадБТР 433 -
‘създавам семейство (на жена)’. Ом\ъжа се/ом\ъжвам се. Встъпя/встъпвам в брак;
задомя се/задомявам се (за жена) (вж. Геров, БТР, РСБКЕ, РБЕ, СТРБЕ и у РадБТР
пак там).
П. От същ. мъж] —> осн. -мъж- + предст. о- и наст.-оконч. -а (респ. -ъ, -им, -ам),
нает, -вам, увам/-ювам —> глаг. ом\ъж(а)/ом\ъжвам. Срвн. и ож\еня/ож\енвам.
ОПР\ОСНИЦИ
Вар.: опр\осници, упр\осници.
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори в Тополовградско (вж. Сакар 273). Вж. к. 10.А.
П. От глаг. прос(я) ‘искам’, ‘моля да ми се даде нещо’ (вж. Геров IV 315 към пр\осъ
448

+ текст от нар. пес. попросило... белъ Мар\ийъ, йъ просило три години дана, той
йь пр\осить, тая го не зематъ) —> произв. диал. глаг. *опрос(я)/упрос(я) ‘поискам’
—+ осн. опрос-/упрос—> същ. опр\осници (< ед.ч. *опросник, *опросница) -
обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и прос\етик,
пр\осец.
ОСИНОВ(\Я)
ОСИНОВЯВАМ
= Приема/приемам и гледам дете от други (известни или неизвестни) родители като
свое.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 506 - ‘приемам чуждо дете като свое с правата на
истинско, собствено дете’. В РСБКЕII 384-385 - ‘вземам чуждо дете в семейството
си и му давам права на родно дете’. В РБЕ XI 802 - ‘приемам чуждо дете като свое
с правата на родно, собствено дете’. У РадБТР 443 - ‘приемам чуждо дете и му
предоставям родителска закрила и грижи’.
П. От същ. син] —♦ глаг. осинов(я), осиновява(м) с предст. о- и нает. -ов(я), респ. -
ов-ява(м). Срвн. и пос\иня, пос\инвам.
ОСИРОТ\Е(Я)
ОСИРОТ\ЯВАМ
= Оставам без един от родителите си (баща или майка) или без двамата родители
(баща и майка); оставам сирак.
Р. Книж., разг., диал. У Геров III 385 - ‘оставам без баща и без майка’, ‘ставам
сирак’. В БТР 506 - ‘оставам сирак’. В РСБКЕ II 385 и РБЕ XI 803 - ‘оставам без
родители или само без баща или без майка’, ‘ставам сирак’. В СТРБЕ 487 -
‘оставам сирак’. У РадБТР 443 - ‘ставам сирак’. В БЕР VI 700 осирот\явам (към
с\ирота) ‘ставам сирак’ - за говори в Странджа и осирот\еем (наред с осирот\увам
[?])‘ставам сираче’ - за говора на с. Ново село (Видинско).
= Оставам без децата си; оставам без близки.
Р. Книж., разг., диал. В БТР (пак там) - ‘оставам без близки в света’. В РСБКЕ (пак
там) - ‘загубвам децата си’, ‘оставам без деца’. В РБЕ (пак там) - ‘оставам сам, без
децата си’, ‘оставам сам, без близки в света’. В СТРБЕ (пак там) - ‘оставам без
близки’, ‘губя близък’. У РадБТР (пак там) - ‘оставам без близки’.
449

П. От същ. с\ирота (< праслав. *зй-а(а, стбълг. сиротд < прил. (иръ ‘самотен’, вж.
БЕР VI 700, СтбР II 681-682) —> осн. сирот- + предст. о- и нает, -ея, диал. -еем, -
явам, диал. -евам —> глаг. осирот\ея/осирот\явам. Срвн. и сирот\увам.
ОСМ\АК
= Дете, родено в осмия месец от бременността на майката /5*~6*/; осмаче.
Р. Книж., разг., диал. В БЕР IV 934-935 и РБЕ XI 818 - ‘дете, родено в осмия месец
(от бременността)’.
П. От числ. осем —> осн. осм- + нает, -ак —> същ. осм\ак. Срвн. и седм\ак.
ОСМ\АЧЕ
= Дете, родено в осмия месец от бременността на майката /5*-6*/.
Р. Книж., разг., диал. В БЕР IV 934-935 (към осем) осм\аче наред с осм\ак.
П. От числ. осем —► осн. осм- + разш. нает, -аче —► същ. осм\аче. Срвн. и седм\аче.
ОСЦАВАЧКА
= Прекратяване на брак, разделяне на брачна двойка; развод.
Р. Диал. У ГеровДоп. 240 - ‘напущане, разделяне, развод’ - за говора на гр. Велес
(Вардарска Македония, вж. и БЕР IV 945, РБЕ XI 844).
П. От глаг. ост\авям ‘напускам, зарязвам’ (вж. БТР 508-509, РБЕ XI 844-850) —►
осн. остав- + съчл. нает, -ач-ка —>■ отглаг. същ. ост\авачка.
ОСТЕЙНИК
= Мъж (разведен, напуснат»; пар\ясник.
Р. Диал. В БЕР IV 945-946 (към ост\авам) - ‘разведен мъж’ - за местни говори в
Разложко.
П. От глаг. ост\авям ‘напускам, зарязвам’, диал. вар. ост\айам ~ остейам —» осн.
остей- + нает. -ник. Срвн. и зап\устеник, нап\устеник.
ОСТЕЙНИЦА
= Жена (разведена, напусната»; пар\ясница.
Р. Диал. В БЕР IV 945-946 (към оставам) - ‘разведена жена’ - за местни говори в
Разложко.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо остейник] с нает. -ница. Срвн. и
зап\устеница, нап\устеница.
450

\ОТБИВ
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Диал. У Геров III 395 - ‘сговор, кога да стане сватба’.
П. От диал. глаг. отб\иеам ‘отсичам, решавам’ (Геров III 394) —> осн. отбие—>
същ. \отбие със словообразувателен отмет на ударението (у Геров пак там:
родителите и роднините отбиват кога да стане годежът).
ОТ\ЕЦ
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща.
Р. Книж. У Геров III407 - ‘който има деца; баща’. В БТР 515, РСБКЕ II412 и РБЕ
XI 977-978 - ‘баща’, ‘родител’ (навсякъде с бележки архаично, старинно,
остаряло).
П. Праслав. *а1ъсъ, стбълг. отьць (с нает, -ьць < *-ькъ) ‘баща, родител’ (от
индоевроп. кор.-осн. *аИа (ервн. гръц. атта, лат. а11а, алб. аС, сръб. и хърв.
отац/о1ас, рус. отец, укр. отець, чеш. и словаш. о1ес и т.н.), който се появява и в
езици от други езикови семейства (ервн. тур. а1а, унг. а1уа и т.н. Вж. СтбР II164-
166, ДавРИПК 205-206, МладЕР 385, Трубачев 18-29, БЕРIV 960-961).
ОТР\ОК
= Дете от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син, момче.
Р. Книж. (старинно). В БТР 523 (с пояснение: поет. [?]) и РСБКЕ II437 -
‘новородено дете’. В РБЕ XI1110-1111 - ‘новородено дете, бебе, което още не
може да говори’ [?]. В РРДД 326 - ‘дете’.
П. Стбълг. отрокъ ‘момче’, ‘дете’ (РСтбЕ 270, СтбР II 119-120). Срвн. и сръб., хърв.
и словен. д,иал.\отрок/о1гдк ‘дете’, рус. \отрок ‘момче’ (вж. БЕР IV 973-974).
Според МладЕР 401 и Трубачев 46-47 съставено от предст. от- и осн. рок- като вар.
на кор.-осн. на стслав. глаг. *ректи, стбълг. решти —> рекж, бълг. рек(а) ‘кажа’,
‘говоря’ и тълкувано като ‘неговорещ’, ‘неможещ да говори’ или ‘комуто не се
полага да говори’, откъдето вероятно и другото (историческо) значение на думата -
‘крепостен (зависим) селянин’, ‘безимотен селянин’ (вж. РБЕ XI 1110-1111, РадБТР
453). Срвн. и отр\оче.
451

ОТР\ОКОВИЦА
= Дете от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря, момиче.
Р. Книж. (старинно). В РБЕ XI 1111 и БЕР IV 973-974 (към отр\ок) - ‘мома’ (по П.
Р. Славейков 1870).
П. Стбълг. отрококицл ‘момиче, девойка’ (РСтбЕ 270, СтбР 119) като паралелно
образувание за ж.р. спрямо отрокг със съчл. нает, -ок-ицд. Срвн. и рус. отроков\ица
‘момиче’, стпол. о1госгуса ‘момиче’, ‘дъщеря’ (Трубачев 46-47, Дал II 751, БЕР пак
там).
ОТР\ОЧЕ
= Дете <новородено, невръстно> /5*~6*/; рожба1.
Р. Книж., разг., диал. В БЕР IV 973-974 към отр\ок - ‘новородено малко дете’ - за
говори в Самоковско, Охридско (Вардарска Македония). У Геров III423 -
‘новородено малко дете’. В БТР 523 - ‘новородено дете’. В РСБКЕII437
(старинно) ‘новородено дете’. В РБЕ XI 1112 - ‘новородено, малко дете; бебе...
младенец’. У ДечТР 645 - ‘новородено дете’.
П. Стбълг. отрочд ‘дете, бебе’ (РСтбЕ 270, СтбР II 120) —► бълг. отр\оче със същото
значение. Паралелно образувание за ср.р. спрямо отрокъ —► осн. отро(к)- + нает, -чд
(> бълг. -че). Срвн. и словен. о1госе, рус. диал. отроч\а ‘младенец, дете’ (Дал II 751
към отр\окъ), пол. о1госг$ (вж. БЕР IV 973-974 към отр\ок).
ОТР\ОЧЕСТВО
= Период от живота на човек от раждането до младежка възраст.
Р. Книж. В БТР 523 и СТРБЕ 499 - ‘отроческа възраст’.
П. Стбълг. отрочьство ‘детство, юношество’ < отрокг ‘момче, дете’ и отрочд ‘дете’
(вж. РСтбЕ 270) —> бълг. отр\очество със същото значение. Срвн. и *отрочие,
*отрочина.
★ОТРОЧИЕ
= Период от живота на човек от раждането до младежка възраст.
Р. В стбълг. отрочик ‘детство, юношество’ (вж. РСтбЕ 270).
452

П. От отрокъ ‘момче, дете’ и отрочд ‘дете’ (вж. РСтбЕ пак там и СтбР II 119-120) и
отрочищь ‘момче, дете’ (СтбР пак там) —> осн. отроч- + нает, -ик —> същ. отрочиге с
посоченото значение. Срвн. и отр\очество, *отрочина.
★ОТРОЧИНА
= Период от живота на човека от раждането до юношеството; детство.
Р. В стбълг. отрочинд в съчет. и^ отрочинъ! ‘от детство’ (вж. СтбР II 120: колико л^тъ...
се БЬ1стъ емо\р онъ же рече и^ отрочини). В РСтбЕ 270 - ‘детство’.
П. От отрокъ ‘момче, дете’ и отрочд ‘дете’ (вж. РСтбЕ пак там и СтбР II119-120) —>
осн. отроч- + нает, -инд —> същ. отрочинд с посоченото значение. Срвн. и
отр | очество, *отрочие.
*ОТРОЧИЩ(Е)
= Дете от мъжки под спрямо родителите /5/; син, момче.
Р. В СтбР II 120 отрочищь ‘момче, дете’ (отрочищь сьде единъ 1же имдтъ пдть ^л-вбъ... I
дьк-Б рь1Б,в). В РСтбЕ 270 - ‘момче’.
П. От стбълг. отрокъ ‘дете, отроче’ (СтбР II 119) —> осн. отроч- (срвн. бълг. отр\оче <
стбълг. отрочд) + нает, -ищь —> същ. отрочищь, вероятно като начален гал.-умал. вар.
на отрокъ, придобил и неутрална нарицателна функция.
\ОТСЕК
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Пловдивско. У Геров III 427 и РБЕ XI 1121-
1122- ‘уговорка кога да стане сватба, годеж’.
П. От глаг. отсек\а ‘определя, реша, уговоря’ (вж. у Геров и РБЕ пак там) —> осн.
отсек—> отглаг. същ. \отсек със словообразувателен отмет на ударението (срвн.
напр. \оглав, \оглед и произв. същ. отсек\ар за ‘лице, човек който отсича, кога да
стане годежът, сватбата’, Геров и РБЕ пак там).
453

отц\и
= Родоначалници на род, племе, народност.
Р. Книж. В БТР 515 (към от\ец) - ‘прадеди’. В РСБКЕ II 412 (към от\ец) - ‘деди,
прадеди’. В РБЕ XI 977-978 (към от\ец) - ‘предишните поколения’, ‘бащи’. У
ДечТР 455 (към от\ец) - ‘деди, прадеди, предци’. В СТРБЕ 493 (към от\ец) - само
в съчет. нашите отци ‘прадедите ни, предците ни’.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) < стбълг. отьць ‘баща’, мн.ч. отьци ‘прадеди,
предци’ (вж. СтбР II 164-166) със събирателно значение. Срвн. и дед\и, пр\аотц\\и,
предц\и.
\ОТЧУВ
Вар.: \отчув, \очуф, \отчов.
= Баща <н|е р|оден> /1*/; пастрок.
Р. Диал. Обширен западнобългарски ареал, който включва говори от Видинско-
Оряховско до Петричко-Гевгелийско-Битолско (Вардарска Македония) на юг.
Източната граница на ареала е разположена по линията Оряхово - Ботевград -
Пазарджик - Велинград - Петрич - долното течение на р. Вардар (в Беломорска
Македония). Вж. к. 1*. В БЕРIV 979 \отчуф ‘втори баща’ - за говори в Софийско,
Елинпелинско (он ми е \очуф, не м\и е свой баща), Благоевградско (йа съм ч\увана
при \очуф) и т.н. У Геров III431 \отчух и \отчув ‘баща на доведени от втора жена
деца; не същий баща’. У МладЕР 403 \отчов (\отчух, \отчув) ‘не същи баща’. В
БТР 526 \отчов ‘втори баща, несъщински баща, втори или трети съпруг на
майката’. В РБЕ XI 1175 \отчов ‘втори, несъщински баща’.
П. Църк.-слав. отьчочрсь (< стбълг. отьць) —» осн. отьч- (срвн. зват. ф. отьчо!, произв.
същ. отьчинд ‘отечество’, РСтбЕ 278, СтбР II 167) + нает, -охреь —> бълг. диал. същ.
\о(т)чув, \о(т)чов или с регионален вар. на основата ок(ь)—> \окев, \окюв, \окьо и
др. Срвн. и сръб. и хърв. \очух/дсий, \очув/дсиу, \очун/дсип и под. (Таноцки 64), рус.
\отчим, пол. диал. о]С1т, осут (Трубачев 29). Срвн. и \отчух,\окев и пр\еотчук.
Произв. прил. \о(т)чов е засвидетелствано и в лексикализирани словосъчетания:
\о(т)чова майка ‘н|е р|одна майка; мащеха’ - в местни говори във Врачанско,
454

Елинпелинско; \о(т)чов син за ‘н|е р|оден, доведен или заварен син’ и \о(т)чова
д\дщеря за ‘н|е родна, доведена или заварена дъщеря’ - в местни говори във
Велинградско.
\ОТЧУХ
Вар.: {отчух, |очух, [очу.
= Баща <н|е р|оден> /1 */; пастрок.
Р. Диал. В един общ ареал с \о(т)чув], но е засвидетелствано предимно в южния му
дял - Кюстендилско (|очу), Благоевградско, Разложко (чичо Петър не е \асъл
башч\а на М\итър, \он му е |очух). Вж. к. 1*. У Геров III 431 (наред с \отчув) -
‘баща на доведени от втора жена деца; не същий баща’. У МладЕР 403 (наред с
\отчов, \отчув) - ‘не същи баща’. В БЕРIV 979 (наред с \отчуф) - ‘втори баща’.
П. Църк.-слав. отьчоу^ъ (< стбълг. отьць) —> осн. отьч- (срвн. зват. ф. отьче!, произв.
същ. отьчинл ‘отечество’, РСтбЕ 278, СтбР II167) + нает, -очрсъ —> бълг. диал.
\о(т)чух и вар. с посоченото значение. Срвн. и сръб. и хърв. \очух/дсиИ и под.
(Таноцки 64), рус. \отчим, пол. диал. о]ат, осит (Трубачев 29). Срвн. и [отчув и
пр\еотчук.
\ОЩУР
Вар.: \ощур (\ошчур), \ощер (\ошчер), \ощир.
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. Мозаично в различни области - на запад-югозапад: в Софийско,
Самоковско (\ошчер\ Дупнишко, Кюстендилско, Охридско (Вардарска Македония
- \ошчур\, в Родопите (Асеновградско, Смолянско); на югоизток в Странджа; на
североизток в Габровско, Шуменско (\оштер, \оштир; вж. и БЕР IV 992-993 под
\ощер и \ощур). У Геров III 439 (\ощур), МладЕР 406 (\ощур, \ощир\ РБЕ XI 1239
\ощур - ‘нрав’ [?]. В РРДД 329 \ощур ‘род, порода, потекло’. Приведените в РБЕ и
РРДД текстове от Ив. Вазов: те са от кучешки ощур...; ощура ти го знам кой е, и
кръвта не лъже - твоят дядо бе хайдутин - свидетелстват определено за значения
‘потекло’, ‘род’.
П. Неясно въпреки очевидната връзка с църк.-слав. прлштоуръ ‘праправнук’ и струс.
455

П|>мр8|>ъ, укр. пращур ‘прапрадед’ и ‘праправнук’, тюл. ргазхсгиг ‘праправнук’,
които Трубачев 72 извежда от праслав. *рга-зк(])иг ‘прапрадед, родоначалник’.
Предполаганата от Геров и МладЕР (пак там) връзка с тур. Ио$1иг ‘груб, недодялан
човек’ (вж. СДДII 746) е неоснователна. Авторите на БЕР възстановяват заедно с
Трубачев (пак там) праслав. *а1ьз1дигь [букв. ‘баща предводител, баща
родоначалник’, ‘праотец’] със значение ‘прародител’, което в бълг. може да намери
продължение като *\от-щур ~ *\от-щер —> \ощур, \ощер.
П
ПАКТ\И!
= Обръщение към съпруг /7!/.
Р. Диал. В местни говори в Солунско (Беломорска Македония).
П. Може би от израз пък ти! (срвн. и словореден вар. ти пък!) —»лексикализирано
свойско обръщение към съпруг пъкт\и!, пакт\и! [?].
ПАЛ\ЕЖНИК
Вар.: пал\ежник, пал\ежнъък.
= Млад мъж (момък, ерген), обичайно обвързан с млада жена (мома, девойка) с
уговорка за женитба /7*/; годеник.
Р. Диал. У Геров IV 8 пал\ежньк с пояснение: „така казват понейде на годеник”.
Вж. пал\ежница.
П. От глаг. п\ал(я) в преносно значение ‘горя за нещо’ (срвн. запал\янко
‘запален/горещ привърженик’ и преп\ала за ‘хубава мома/жена’ и ‘изгора’) —> осн.
пал\еж- + нает, -пик (диал. и -нъък). Срвн. и подемник.
ПАЛ\ЕЖНИЦА
Вар.: пал\ежница, п\алежница.
= Млада жена (мома, девойка), обичайно обвързана с млад мъж (момък, ерген) с
уговорка за женитба /8*/; годеница.
Р. Диал. У ГеровДоп. 246 п\алежница с пояснение: „название на годежница” [?] (по
текст от нар. пес.: н\ай ми й м\ене дуд\ейелу с\утрин в\ечер гуд\ежница, гуд\ежница
456

п\алежница!). В БЕР V 29-32 (към п\аля) - ‘годеница’ (по текст от нар. пес.: ей че
идеХрабрьовата... милна буля, год\ежница, пал\ежница) - за говори от
Чирпанско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пал\ежник] с нает. -ница. Срвн. и
палежница.
ПАЛЙМНИК
= Любим (момък, мъж); либе.
Р. Диал. В БЕР V 29-32 (към п\аля) - за говора на гр. Тетевен.
П. Неясно. Авторите на БЕР (пак там) го разглеждат като произв. от глаг. п\аля, но
разш. осн. палеж- не е обяснена. Срвн. и пал\ежник.
ПАЛЕМНИЦА
= Любима (мома, жена); либе.
Р. Диал. В БЕР V 29-32 (към п\аля) - за говора на гр. Тетевен.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо палежник] с нает. -ница. Срвн. и
пал\ежница и преп\ала.
ПАНД\ОФЛА
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга.
Р. Диал. В БЕР V 43 - за говора на гр. Кукуш (Беломорска Македония).
П. Неясно.
ПАП\УЛЕ
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо. Нариц. и зват. (пап\уле!) ф.
Р. Диал. У Филипова-Байрова 135 и в БЕР V 56 - за местни говори в Солунско
(Беломорска Тракия).
П. Гръц. тштлюнс ‘дядо’ —► гал.-умал.	-* бълг. диал. пап\уле, най-вероятно
като начална гал.-умал. зват. ф., придобила и нарицателна функция. Срвн. и пап\ур.
ПАП\УР
= Баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В местни говори в Драмско (Беломорска Тракия).
П. Гръц. 7галтгбу? ‘дядо’ —> гал.-умал. латтоЬкц!; —* бълг. диал. пап\ур от обособена
осн. пап- + нает, -ур [?].
457

ПАРАБР\АТ
= Брат <н|е р|оден, доведен или заварен> /3*/.
= Брат <н|е р|оден, брат по дружба, сговор> /3*/; побратим.
Р. Диал. В местни говори в Костурско (Беломорска Македония).
П. Гръц. пара ‘вместо, за’ и бълг. брат —> същ. парабр\ат. Срвн. и парас\естра.
ПАРАК\ЕРКА
= Дъщеря <н|е родна, доведена или заварена> /6*/.
Р. Диал. В местни говори в Костурско (Беломорска Македония).
П. Гръц. пара ‘вместо, за’ и бълг. диал. к\ерка ‘дъщеря’ —> същ. парак\ерка с
посоченото значение. Срвн. парас\ин и парашч\ерка.
ПАРАМ\АЙКА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. В югозападни говори в Благоевградско, Прилепско (Вардарска
Македония), Костурско (Беломорска Македония) и в Ксантийско (Беломорска
Тракия). Вж. к. 2*.
= Майка на съпругата /28/; тъща.
Р. Диал. В местни говори в Бабаескийско, Люлебургаско (Източна Тракия).
П. Гръц. пара ‘вместо, за’ и бълг. майка —> същ. парам\айка. Срвн. и парам\ана,
парат\атко.
ПАРАМ\АНА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. В местни говори във Велинградско и в Костурско, Солунско (Беломорска
Македония). Вж. к. 2*.
У Филипова-Байрова 136 и РРДД 337 парам\ана е посочено и със значения ‘дойка,
кърмачка’ и ‘държанка’ - за местни говори в Смолянско.
П. Гръц. парараууа (= пара ‘вместо’ + раууа ‘майка’) —> бълг. диал. парам\ана.
Срвн. и парам\айка, парат\атко.
ПАРАМ\АНКА
= Жена <разведена, напусната»; пар\ясница.
Р. Диал. В местни говори в Благоевградско.
П. Гръц. парараууа ‘бавачка на деца’, ‘мащеха’ (ГБР 382), ‘незаконна жена;
458

държанка’ (Филипова-Байрова 136) —> бълг. парам\анка с адаптираща нает, -ка и е
посоченото значение. Срвн. и парам\ана.
ПАРАС\ЕСТРА
= Сестра <н|е родна, доведена или заварена) /4*/.
Р. Диал. В местни говори в Костурско (Беломорска Македония).
П. Гръц. лара ‘вместо, за’ и бълг. диал. с\естра —> същ. парас\естра. Срвн. и
парабр\ат.
ПАРАС\ИН
= Син <н|е р|оден, доведен или заварен) /5*/.
Р. Диал. В местни говори в Костурско (Беломорска Македония).
П. Гръц. лара ‘вместо, за’ и бълг. син —► същ. парас\ин. Срвн. и п\асинок, п\асинък
и парак\ерка.
ПАРАТ\АТКО
= Баща <н|е р|оден> /1*/; пастрок.
Р. Диал. В местни говори в Костурско (Беломорска Македония). Вж. к. 1*.
П. Гръц. лара ‘вместо, за’ и бълг. т\атко —> същ. парат\атко.
ПАРАШЧ\ЕРКА
= Дъщеря <н|е родна, доведена или заварена) /6*/.
Р. Диал. В местни говори в Костурско (Беломорска Македония).
П. Гръц. лара ‘вместо, за’ и бълг. диал. шч\ерка\ —> същ. парашч\ерка. Срвн. и
парак\ерка и парас\ин.
ПАР\ЯСНИК
Вар.: пар\ясник, паресник, пар\есник.
= Мъж <разведен, напуснат).
Р. Разг., диал. Засвидетелствано в диалектни записи от североизточни
(Горнооряховско, Еленско, Шуменско, Провадийско) и югоизточни (Хасковско,
Ямболско) говорни области. В БТР 539 - ‘напуснат мъж’. В РСБКЕII473 -
‘напуснат, изоставен съпруг’. В БЕРIV 80 (към пар\ясвам) - ‘разведен мъж’.
= Годеник след разваляне на годежа.
Р. Разг., диал. У Геров IV 15 - ‘напуснат,... парясан годеник’.
П. Гръц. глаг. лареаа», респ. ларегааа) ‘напущам мъж или жена; изоставям’
459

(Филипова-Байрова 138) —> бълг. разг. и диал. пар\ясам, пар\ясвам ‘изоставям,
напущам (съпруг, съпруга)’ (БТР 539) —> осн. паряс- + нает. -ник. Срвн. и
нап\устеник.
ПАР\ЯСНИЦА
Вар.: пар\ясница, паресница, пар\есница.
= Жена <разведена, напусната).
Р. Разг., диал. Вж. пар\ясник. У Геров IV 15 - ‘напусната, парясана жена’. В БТР
539 - ‘напусната жена’. В РСБКЕII473 - ‘напусната, изоставена съпруга’. В БЕР
IV 80 (към парясвам) - ‘разведена жена’ - за говори в Ямболско (пар\есница).
= Годеница след разваляне на годеж.
Р. Разг., диал. У Геров IV 15 - ‘върната годеница’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пар^сник] с нает. -ница. Срвн. и
нап\устеница.
П\АСИНОК
Вар.: п\асинок, пасин\ок.
= Син <н|е р|оден, доведен или заварен) /5*/.
Р. Диал. В местни говори в Дебърско, Битолско (Вардарска Македония). У Геров
IV 16 (наред с п\асинък) - ‘не същий син...’. У МладЕР 413 - пасин\ок. В БТР 540 -
‘доведен или заварен син’, ‘осиновен храненик’.
П. Праслав. *ра$упъкъ (< предст. ра ‘след, за’ + осн. на същ. *хупъ, етбълг. съшъ +
нает, -ъкъ) —> бълг. диал. п\асинок и	Срвн. и рус. п\асьгнок, укр. л|дсинок,
пол. разупек със същото и др. близки значения (Трубачев 53). Срвн. и парас\ин.
П\АСИНЧЕ
= Дете <н|е родно, доведено или заварено) /5*~6*/.
Р. Диал. Вж. п\асинок. У ГеровДоп. 247 и РРДД 339 - ‘доведен или заварен син’ [?].
П. От същ. п\асинок\, Щасинък] —» осн. пасин- + нает, -че,като гал.-умал. название
(вж. и БЕР V 82 към п\асинок).
П\АСИНЪК
- Син <н|е р|оден, доведен или заварен) 15*1.
Р. Диал. В местни говори в Прилепско (Вардарска Македония). В БЕР V 82
460

п\асинък ‘осиновен син’ - за говора на гр. Прилеп (Вардарска Македония). У Геров
IV 16 наред с п\асинок ‘не същий син...’.
П. Праслав. *ра5упъкъ (вж. п\асинок) —> бълг. диал. п\асинък с посоченото
значение. Срвн. и п\асинок, парас\ин.
П\АСМИНА
Вар.: п\асмина, пасм\ина.
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. У Геров IV 15 п\асм\ина и у МладЕР 413 - ‘род, влака’. В БТР 540 - ‘род,
влака, порода, котило’, но с пояснение: „за лоши хора...”. У РадБТР 468 - ‘род,
потекло, порода’, но „с отрицателни качества”. Същият признак - ‘група хора с
отрицателни качества’ - е определящ и за РСБКЕ II474 и СТРБЕ 514.
П. Авторите на БЕР V 82 го посочват към п\асма ‘род, вид’ (< праслав. *ра8ша) и
сравняват със сръб. и хърв. пасмина/разгтпа ‘род’, ‘раса’, ‘разплод’ (вж. у
Караджич 506, Скок II613). В югоизточните диалекти на хърв. ез.раз ‘роднини от
една и съща степен на родство’ (вж. Таноцки 18). Възможно е п\асмина да се
отнася към праслав. *разтепе, род. пад. от кранта (вж. БЕР към п\асмо),
приравнено може би по нар. етиология към словообразувания с нает. -ина. Срвн. и
п\ояс.
П\АСТОРКА
= Дъщеря <н|е родна, доведена или заварена> /6*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 247 - ‘несъща дъщеря’, ‘заварена, приведена дъщеря’.
П. Праслав. *ра-81агъка, етбълг. пдеторъкх ‘заварена, доведена дъщеря’ (Трубачев
58, БЕР V 86 към п\астрок) —> бълг. диал. п\асторка със същото значение. Срвн. и
сръб. и хърв. п\асторка/р\а.ч1огка, рус. пасторка и др. Срвн. и пасторк\иня и
п\асторок, п\асторък.
ПАСТОРК\ИНЯ
- Дъщеря <н|е родна, доведена или заварена> /6*/.
Р. Диал. В БЕР V 86 (към п\астрок) ‘несъща дъщеря’ - от говори в Кумановско
(Вардарска Македония).
П. Църк.-слав. ллсторъкь1ни ‘заварена, доведена дъщеря’ (БЕР V 86 към п\астрок)
461

бълг. диал. пасторк\иня със същото значение. Срвн. и чеш. разЮгкупе, словаш.
разЮгкупа. Срвн. и п\асторка и п\асторок, п\асторък.
П\АСТОРОК
= Син <н|е р|оден, доведен или заварею /5*/.
Р. Диал. В БЕР V 86 п\асторок (наред с п\астрок) ‘дете, което има втори баща’ [?]
- от говори в Софийско.
П. Праслав. *ра-$1агькъ, църк.-слав. плсторъкъ ‘заварен, доведен син’ —> бълг. диал.
п\асторок със същото значение. Срвн. и сръб. и хърв. п\асторак/раз1огак, словен.
раМегак, разЮгк, чеш. разЮгек, словаш. разЮгок (вж. БЕР пак там). Според МладЕР
414 - сродно с лит. раз1ага8, лат. роШегиз ‘последен’, ‘послешен’, ‘следващ’. Срвн.
и п\асторък.
П\АСТОРЪК
= Син <н|е р|оден, доведен или заварею 15*1.
Р. Диал. В местни говори в Западните покрайнини (Царибродско).
П. Праслав. *ра-з1агькъ, църк.-слав. пьсторъкъ ‘заварен, доведен син’ —> бълг. диал.
п\асторок със същото значение. Срвн. и п\асторок, п\астрок.
П\АСТОРЧЕ
= Дете <н|е родно, доведено или заварено /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР V 86 (към п\астрок) - ‘доведен, заварен син или дъщеря’.
= Обредно лице (момче - роднина на младоженеца), което посреща булката в дома
на младоженеца.
Р. Диал. В местни говори в Трънско.
П. От същ. п\асторок] —> осн. пастор- + нает, -че, като гал.-умал. название за ‘н|е
родно дете’ и прен. за ‘момче като обредно лице’.
П\А СТРИЦА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. В мизийски говори в Шуменско-Преславско, Тутраканско. Вж. к. 2*.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ^астрок] от осн. пастр- + нает. -ица.
Вж. и дращеха.
462

П\АСТРОК
Вар.: п\астрок (н\аструк, п\астурк), пастр\ок, п\айсторак, п\айсторък,
п\айстрок (п\айструк).
= Баща <н|е р|оден> /1*/. Член. п\астрок(ът) ‘пастрокът ми’.
Р. Разг., диал. Обширен източнобългарски ареал, който включва говори от
Оряховско-Луковитско до Черно море на изток. Западната граница на ареала е
разположена по линията Оряхово-Луковит-Тетевен, а южната - по линията
Карлово-Стара Загора-Тополовград-Бургас. Вж. к. 1*. В БЕР V 86 - ‘не същи баща,
втори баща’ - за говори в Добричко и Банат (Румъния). У Геров IV 16 п\астрок и
п\асторок ‘втор баща’, ‘баща на приведен син...’ (+ текст от нар. пес.: Иване, либе
Иване,... мене на кого оставяш, дали на майка мащеха, или на баща пастрок?). В
БТР 540 - ‘втор баща’. В РСБКЕ II474 - ‘несъщински баща’ и ‘втори мъж на
майката’. В РРДД 340 - ‘не същи баща’, ‘втори мъж на майката’.
П. Праслав. *ра-л1агъкъ, стбълг. пдсторъкъ ‘втори баща’ (РСтбЕ 282) —> бълг.
п\астрок (у Геров и п\асторок) със същото значение. Сродно с лит. раз1агаз
‘последен’, лат. роШегил ‘последен’, ‘послешен’, ‘следващ’ (вж. МладЕР 414, БЕР
пак там). Вж. и \отчув, \отчух.
ПА\УНИЦА
Вар. па\уница, паун\ица.
= Сестра <най-младата> на съпруг /47"/; зълва <най-младата>. Зват. ф. па\унице!.
Р. Диал. В местни говори във Видинско.
П. Метафорично словообразуване от па\уница ‘птица Рауо спкШик	—> диал.
па\уница. Срвн. и сок\олица.
ПАШЕН\ОГ
= Съпруг на сестра на съпругата /748/; баджанак.
Р. Диал. В БЕР V 116 - ‘мъжът на сестрата на моята жена’.
П. Стбълг. пдшеногъ ‘баджанак’ (РСтбЕ 282). Според БЕР (пак там) „вероятно от
първобългарски произход”. Срвн. и сръб., хърв. и словен. паш\еног/ралапас за
‘баджанак’, наред с разапак (Таноцки 56-57, Скок II 617).
463

П\АЩЕРИЦА
Вар.: п\ащерица, п\ашчерица, пашч\ерица.
= Дъщеря <н|е родна, доведена или заварена> /6*/. Член. п\ащерницата ‘н|е родната
ми дъщеря’.
Р. Диал. В местни говори в Охридско (Вардарска Македония; по текст от нар.
прик.: М\ъшчаата йа пр\атила пашчер\ицата на вод\ейнца). В БЕР V 120
п\ащерица и пашч\ерица ‘заварена или доведена дъщеря’ - от югозападни говорни
области. У Геров IV 20 п\ащерица и п\ащерка ‘заварена, найдена, заведена
дъщеря’. У МладЕР 416 п\ашчерица и п\ащерка, п\ащерица ‘не съща дъщеря...’.
П. Праслав. *ра-Ж>кН, *ра-с1ък1еге (с предст. ра- ‘след, по’), стбълг. пхдъшти, род.
пад. пхдъщере ‘не родна дъщеря’, църк.-слав. плдъштерицд (Фасмер III 184) —» осн.
па(дъ)гитер—> диал. пащер-, пашчер—> същ. п\ащерица/п\ашчерица със същото
значение. Срвн. и п\ащерка и рус. п\адчерица.
П\АЩЕРКА
Вар.: п\ащерка, п\ашкерка, п\ашчерка.
= Дъщеря <н|е родна, доведена или заварена) /6*/. Член. п\ащерницата ‘н|е родната
ми дъщеря’.
Р. Диал. В югозападни говори в Дебърско-Охридско-Битолско-Прилепско и по р.
Вардар във Велеско-Неготинско (Вардарска Македония). У Геров IV 20 наред е
п\ащерица (вж.) ‘заварена, найдена, заварена дъщеря’. В БЕР V 120 (към
п\ащерица) п\агцерка и п\ашчерка ‘заварена дъщеря’ - за говори в Дебърско
(Вардарска Македония). У МладЕР 416 (към п\ашчерица) п\ащерка ‘не съща
дъщеря’. В БТР 543 и РСБКЕII477 - ‘заварена или доведена дъщеря’.
П. Праслав. *ра-с!ъкН, *ра-с1ък1еге (с предст. ра- ‘след, по’), стбълг. пхдъшти, род.
пад. пддхштере ‘н|е родна дъщеря’ —> осн. па(дъ)штер—> диал. пащер-/пашчер—>
същ. п\агцерка, п\ашчерка със същото значение. Срвн. и п\ащерица.
ПЕЛЕН\АК
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В някои говори в Средногорието (гр. Копривщица) и северно и южно от
464

Стара планина (Севлиевско, Карловско; вж. и БЕР V 137 към пелен\а). У Геров IV
21 - ‘малко дете, що стои още в пелени’. В БТР 544 - ‘дете, което е още в пелени’.
П. От същ. пелен\а (при пелен\аче\) —» осн. пелен- + нает. -ак. Срвн. и пелен\аче.
ПЕЛЕН\АЧЕ
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6Ф/.
Р. Книж., разг., диал. Засвидетелствано е (както и пелен\ак) в някои говори северно
и южно от Стара планина (Ловешко-Севлиевско, Карловско, Чирпанско; вж. и БЕР
V 137-138 към пелен\а). У Геров IV 21 - по текст от нар. пес.: детето дами
наслушваш..., детето пеленачето, детето годиначето. В РСБКЕ II 479 - ‘малко,
непроходило дете, което повиват още в пелени’. У РадБТР 472 - ‘малко дете, което
още повиват в пелени’.
П. От същ. пелен\а ‘парче плат за повиване на бебе’ (етбълг. п«л«нл, СтбР II 197) —>
осн. пелен- + разш. нает. -аче. Срвн. и пелен\ак, пелен\иче, пел\енче.
ПЕЛЕН\ИЧЕ
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В местни говори в Гоцеделчевско (вж. и БЕР V 137-138 към пелен\а).
П. От същ. пелен\а (при пелен\аче\) —> осн. пелен- + разш. нает. -иче. Срвн. и
пелен\ак, пел\енче.
ПЕЛ\ЕНЧЕ
Вар.: пел\енче, пеленч\е, пель\еньче.
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В западнобългарски говорни области - от Белоградчишко-Ломско до
Кюстендилско-Разложко на юг, в Родопите (Пловдивско - пелъ\енъче) и на
югозапад в Прилепско (Вардарска Македония). В БЕР V 137-138 пел\енче и
пеленч\е за говори в очертания ареал. У Геров IV 21 пел\енче.
П. От същ. пелен\а (при пелен\аче\) —> осн. пелен- + нает. -че. Срвн. и пелен\иче.
ПЕПЕЛЧ\УК
= Деца <малки, невръстни> в семейството (обикновено голям брой) /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР V 157-160 (към п\епел) - ‘дребни деца’ - за говори в Софийско,
Великотърновско. В БТР 545 и РРДД 344 - ‘дребни деца (обикновено много на
брой)’. В РСБКЕ II480 - ‘малки деца (обикновено много на брой)’.
465

П. От същ. п\епел —> осн. пепел- + нает, -чук (ервн. зеленч\ук) —> пепелч\ук като
събирателно метафорично образувание за ‘множество от ситни, дребни частици’,
ервн. и пепелч\ук ‘ситни, дребни неща’ - от говори в Троянско (вж. БЕР пак там).
ПЕПЕЛ\ЯНКО
= Брат <по-млад> /37.
Р. Диал. В БЕР V 157-160 (към п\епел) - ‘момък, който има по-стари неженени
братя’.
П. От същ. п\епел ‘праховиден остатък от изгорели вещества’, ‘сив прах от
изгорени предмети’ (вж. БТР 544, РСБКЕ II480) —> произв. прил. пепел\ян (вж.
Геров IV 23) —> осн. пепел-/пепель- + съчл. нает, -ан-ко или разш. осн. пепелян- +
нает, -ко —> същ. пепел\янко с посоченото преносно значение. Срвн. и пепел\ярка.
ПЕПЕЛ\ЯРКА
= Сестра <по-млада> /47.
Р. Диал. У Геров IV 23 - ‘... мома, която има други две сестри преди нея още
моми’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пепел\янко], но с видоизменена осн. или
съчл. нает, -ар-ка (може би, за да се избегне съвпадението с названието пепел\янка
- отровната змия У1рега Ьегиз [?]).
ПЕРУН\ИКА
= Сестра <най-младата> на съпруг /477; зълва <най-младата>. Зват. ф. перун\ико!.
Р. Диал. В местни говори в Монтанско.
П. От перун\ика ‘раст. 1п§’, ‘раст. ОгсШз’ —> същ. перун\ика като метафорично
название на по-млада зълва. Срвн. и кал\ина, мал\ина и др.
П\ЕТЕВНУШКА
= Дъщеря (единствена, най-млада —> любима, галена> /6*/.
Р. Диал. В БЕР V 199 (към п\етимен) - ‘най-малката и обикновено най-галената
дъщеря’ - за говори в Гоцеделчевско.
П. Гал.-умал. вар. спрямо п\етимница], осн. петимн- ~ петевн- + съчл. нает, -уш-
ка. Срвн. и п\етемна, п\етимничка.
ЩЕТЕМНА
= Дъщеря (единствена, най-млада —> любима, галена> /6*/.
466

Р. Диал. В БЕР V 199 (към п\етимен) п\етемна ‘най-малката и обикновено най-
галената дъщеря’ - за говори в Гоцеделчевско.
П. Най-вероятно субстантивирана ф. за ж.р, прил. п\етимен със значение ‘любим’,
‘единствен’ —> осн. петимн- ~ петемн—► същ. п\етемна с посоченото значение.
Срвн. и п\етимница, п\етимничка и п\етевнушка.
П\ЕТИМНИК
Вар.: п\етимник, п\етевник, петивн\ик, петь\овник, п\етювник.
= Син <единствен, най-млад —* любим, гален> 15*1.
Р. Диал. В различни говорни области - на северозапад в Берковско (п\етевник), на
югозапад в Разложко и Радовишко (Вардарска Македония - петивн\ик) и в
Западните Родопи (петь\овник, п\етювник). Вж. БЕР V 199 към п\етимен.
П. От прил. п\етимен със значение ‘любим’, ‘единствен’ (срвн. гръц. левица)
‘желая’, вж. МладЕР 420, Филипова-Байрова 140) —> осн. петим- (вар. петевн и
др.) + нает. -(н)ик. Варианти със съчетание вн вм. мн са в съответствие е
диалектните особености на посочените говорни области (вж. БДА-ОТ к. Ф162,
Ф163, Ф164).
П\ЕТИМНИЦА
Вар.: п\етимница, п\етевница, п\етьевница, п\етивница, п\етювница.
= Дъщеря <единствена, най-млада —> любима, галена> /6*/.
Р. Диал. На югозапад в Разложко {п\етевница, п\етивн\ица), Гоцеделчевско
(п\етьевница) и в Родопите в Смолянско (п\етювница). Вж. БЕР V 199 към
п\етимен.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо п\етимник] и вар. с нает, -(н)ица. Срвн. и
п\етемна.
П\ЕТИМНИЧЕ
Вар.: п\етимниче, п\етивниче, п\етювниче.
= Дете <единствено, най-малко —> любимо, галено> /5*~6*/.
Р. Диал. Вж. п\етимник, п\етимница. В БЕР V 199 (към п\етимен) п\етивниче
‘единствено дете’ - за говора на гр. Банско.
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо п\етимник] и п\етимница\ с разш. нает.
-(н)иче.
467

П\ЕТИМНИЧЕК
Вар.: п\етимничек, п\етювничек, п\етювничак.
= Син <единствен, най-млад —♦ любим, гален> /5*/.
Р. Диал. В местни говори в Родопите (Девинско). В БЕР V 199 (към п\етимен)
п\етимничек по текст от нар. пес.: и я съм едн\ичък на м\айка и п\етимничек на
баща.
П. Гал.-умал. вар. спрямо п\етимник] с характерната за родопски говори разш.
нает. -чек/-чак (ервн. напр. ур\исчек спрямо ур\ис, хлебчек спрямо хлеб и т.н.). Срвн.
и п\етимничка.
П\ЕТИМНИЧКА
Вар.: п\етимничка, п\етьомничка (п\етомничка), п\етювничка, п\етявничка.
= Дъщеря <единствена, най-млада —♦ любима, галена> /6*/.
Р. Диал. В говорни области на юг-югозапад в Родопите (Девинско, Смолянско -
п\етомничка), в Благоевградско (п\етявничка), в Разложко и в Гоцеделчевско
(п\етъовничка, п\етовничка). Вж. БЕР V 199 към п\етимен.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо гДетимник] (и вар.) като гал.-умал.
название на п\етимница] със съчл. нает, -(н)ич-ка, придобило и неутрална
нарицателна функция. Срвн. и н\етемна, п\етевнушка.
П\ЕХЕР
Вар.: п\ехер, пех\ер, п\ехар, пех\ар, п\ефир.
= Баща на съпруг /17/; свекър. Член. п\ехер(ът) ‘свекър ми’.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Петричко и в Демирхисарско, Сярско,
Солунско (Беломорска Македония; вж. БДА-ЕМ к. и ком. 188). В БЕР V 208 -
‘свекър’ - за говори в Солунско. Вж. к. 17+27. У Геров IV 27, МладЕР 421 и
Филипова-Байрова 141 п\ехер ‘свекър’.
= Баша на съпругата /18/; тъст.
Р.	местни говори в Солунско (п\ефир, Беломорска Македония). В БЕР V
208 п\слср ‘тъст’ - за говори по долното течение на р. Вардар.
П. Гръц. тггдгрбе; ‘свекър’ и ‘тъст’ (вж. ГБР 1206, 1364) —> бълг. диал. п\ехер и вар.
със същите значения.
468

П\ЕХЕРА
Вар. п\ехера, п\ехъра, п\ефира, пихр\а.
= Майка на съпруг /27/; свекърва. Член. п\ехерата ‘свекърва ми’.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Петричко и в Демирхисарско, Сярско (пихр\а),
Солунско (Беломорска Македония, вж. БДА-ЕМ к. и ком. 188). В БЕР V 208 п\ехера
‘свекърва’ - за говори в Солунско. Вж. к. 17+27. У Геров IV 27, МладЕР 421 и
Филипова-Байрова 141 п\ехера ‘свекърва’.
= Майка на съпругата /28/; тъща.
Р. Диал. В местни говори в Солунско (Беломорска Македония - п\ехера, п\ефира).
П. Гръц. лефера ‘свекърва’ и ‘тъща’ (вж. ГБР 1206, 1365) —» бълг. диал. п\ехера и
вар. със същите значения.
ПЕПЩЕШ
= Дете (момче) <малко> /5*/; дребос\ък.
Р. Диал. В БЕР V 219 - ‘хлапак, дребосък’ - за говори в Странджа.
П. Според авторите на БЕР (пак там) съчет. от тур. реде ‘момче’, ‘малкото на
животно’ и ке$ ‘глупав, наивен’ [?]. По-приемливо е обяснението в ДТБ 214: тур.
диал.рере ‘малко момче’ и жарг. ке$ ‘пиленце’ —> бълг. диал. пешк\еш.
П\ИЕНЕ
Вар.: п\иене, п\иенье.
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. В местни говори в Ловешко-Троянско и Софийско (п]иенье).
П. От глаг. п\и(я) —> отглаг. същ. п\иене с преносно, вторично развито значение.
Срвн. и з\апив, зап\иване, пиянл\ък.
П\ИЖА
- Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. В западни-югозападни говори - Дупнишко, Босилеградско (Западните
покрайнини). У Геров IV 30 - ‘женско малко дете още некръстено’. У МладЕР 422
= г\олка, г^гила^. В БЕР II 316 (към к\ежд) и V 229-230 (към п\ижо) п\ижо и
п\ижа ‘некръстено дете’.
П. Неясно. Вж. п\ижо.
469

ПИЖ\АНКА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> 16*1.
Р. Диал. В местни говори в Петричко.
П. От същ. п^ижа^ —> кор.-осн. пиж- + съчл. нает, -ан-ка, като гал.-умал. название,
придобило и неутрална функция. Срвн. и пиж\анче. Вж. п\ижо.
ПИЖ\АНЧЕ
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Струмишко (Вардарска Македония).
П. От същ. п\ижо], п\ижа] —> кор.-осн. пиж- + съчл. нает, -ан-че, като гал.-умал.
название. Срвн. и п\иже, пиж\анка.
П\ИЖЕ
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В западни-югозападни говори - Дупнишко, Босилеградско (Западните
покрайнини). В БЕР V 229-230 (към п\ижо) - ‘малко дете, което още не е
кръстено’.
П. Неясно. Вж. п\ижо.
П\ИЖО
Вар.: п\ижо, пиж\о.
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. В западни-югозападни говори - Дупнишко, Кюстендилско и
Босилеградско (Западните покрайнини). В БЕР V 229-230 - ‘малко, некръстено още
дете’ и VI 19 (към пуша по текст: н\а бре,... п\ижо, да си к\упиш \име!~).
П. Названията п\ижо, п\ижа и п\иже, както и произв. от тях пиж\анка, пиж\анче,
съдържат кор.-осн. пиж- с неясен произход. Наличието на бълг. диал. производни
като прил. п\ижав ‘слаб, мършав’, същ. п\ижавец ‘нисък, слаботелесен човек’
(Трънско, Брезнишко), п\ижовец ‘малък човек’ (Врачанско) и сръб. и хърв.
п\ижа/р1га ‘слаба, неразвита девойка’, кашуб. диал.рйга ‘новородено дете от
женски пол’ (вж. БЕР V 229-230 към п\ижо), рус. пьгжик ‘малък на ръст... човек’
(Дал III 546-547) свидетелстват, че кор.-осн. пиж- има общослав. разпространение
в думи със значение ‘малко, дребно, слабо (същество)’. Срвн. и п\ужо.
470

ПИР\ОНКО
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Пловдивско (вж. Пловд. край 216).
П. От пир\он ‘гвоздей’, адаптирано с нает, -ко —> защитно име на некръстено още
дете.
ПИС\АРКА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. пис\арке!.
Р. Диал. В местни говори в Трънско.
П. Прозрачно по форма, но все пак неясно по произход. Възможна е връзка с кор.-
осн. пие- в пис\ана, пис\анка и п\исе! като название на респ. обръщение към котка
(или дете, момиче, любима) или по пис\ан-к\отка, п\исенка за ‘раст. Апешопе
рикайПа, съсънка’ същ. пис\арка със съчл. нает, -ар-ка. Срвн. и кал\ина, мал\ина
и др.
ПИЧ
= Син <роден извънбрачно) /5*/; копеле.
Р. Диал. В южнобългарски говори - Карловско, Новозагорско, Хасковско и в
говора на гр. Кукуш (Беломорска Македония). У Геров IV 35 - ‘незаконно родено
дете’. В БТР 554 - ‘незаконороден син’.
П. Тур. ргд ‘извънбрачна рожба’ —> бълг. диал. пич със същото значение (вж. ДТБ
215, ТБР 443 и БЕР V 269). Срвн. и пичлем\е.
ПИЧЛЕМ\Е
= Син <родено извънбрачно) /5*/; копеле.
Р. Диал. В местни говори в Струмишко (Вардарска Македония) и Дойранско
(Беломорска Македония).
П. Тур. диал. р1$1ете ‘корен’, ‘бозайниче’ (ДТБ 215) —» бълг. същ. пичлем\е с
посоченото значение. Срвн. и пич.
ПИЯНЛ\ЪК
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. В местни говори в Софийско (вж. Соф. край 206 и у Иванова 60).
П. От глаг. п\и(я) —> разш. осн. пиян- + нает, -лък (срвн. напр. пиел\ък ‘пиене’,
‘питие’ в РРДД 347). Срвн. и п\иене, з\апив и др.
471

ПЛ\ЕЗМИНА
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Книж., диал. [?]. У Геров IV 47 пл^мина ‘род, влака, коляно...’.
П. Неясно.
ПЛ\ЕМЕ
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Книж., разг., диал. У Геров IV 47 - ‘влака, коляно, корен..., род’. В БТР 558,
РСБКЕII 508 и у РадБТР 488 - ‘общност от хора..., свързани с родови отношения,
общ език и територия’.
П. Стбълг. племд, род. пад. племенс ‘семейство, роднини’ (РСтбЕ 285), ‘род’ (СтбР II
216), ‘род, коляно’ (ДавРИПК 211) —> бълг. пл\еме.
ПЛ\ЕМЕННИК
= Син на брат /53/ или на сестра /54/. Член. пл\еменник(ът) ‘племенникът ми’.
= Син на роднина. Член. пл\еменник(ът) ‘племенникът ми’.
Р. Книж., разг. В БТР 558 - ‘братанец’, ‘сестреник’ и ‘син... на близък роднина’. В
РСБКЕ II 508 - ‘сестрин или братов син’. В БЕР V 332-333 - ‘братанец’ и ‘син... на
близък роднина’. У РадБТР 488 пл\еменник, пл\еменница и пл\еменничка - ‘дете на
брат или сестра’ и ‘дете на близък роднина’.
П. Стбълг. племеньнь (< плсмд) ‘родов, семеен’ (СтбР II 216) —> бълг. пл\еменен —>
осн. племе(н)- + нает. -(н)ик. Срвн. и пл\еменци.
ПЛ\ЕМЕННИЦА
= Дъщеря на брат /63/ или на сестра /64/ Член. пл\еменницата ‘племенницата ми’.
= Дъщеря на роднина.
Р. Книж., разг. В БТР 558 - ‘братаница’, ‘сестреница’ и ‘дъщеря на близък
роднина’. В РСБКЕ II 508 - ‘сестрина или братова дъщеря’. В БЕР V 332 -
‘братаница’, ‘дъщеря на близък роднина’. У РадБТР 488 - пл\еменник (вж.),
пп\еменница и пл\еменничка.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пл\еменник] с нает, -(н)ица. Срвн. и
пл\еменниче.
472

ПЛ\ЕМЕННИЦИ
= Деца на брат /53-63/ или на сестра /54-64/; племенници, братови/сестрини деца.
Член. племенниците ‘племенниците ми’.
Р. Книж., разг. Вж. пл\еменник и племенница и к. 53-63-54-64.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
пл\еменци.
ПЛ\ЕМЕННИЧЕ
- Дете на брат /53-63/ или на сестра /54-64/. Член. пл\еменничето ‘племенничето
ми’.
= Дете на роднина.
Р. Книж., разг.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо пл\еменник] и племенница]
с разш. нает. -(н)иче.
ПЛ\ЕМЕННЧКА
= Дъщеря на брат /63/ или на сестра /64/ Член. пл\еменничката ‘племенничката
ми’.
= Дъщеря на роднина.
Р. Книж., разг. В РСБКЕ II506, РадБТР 488 и СТРБЕ 529 - ‘племенница’.
П. Гал.-умал. от пл\еменница] —> осн. племеннич- + наст.-ка.
ПЛ\ЕМЕНЦИ
= Деца на брат /53-63/ или на сестра /54-64/; племенници, братови/сестрини деца.
Член. пл\еменците ‘племенниците ми’.
Р. Диал. В БЕР V 332 (към ил|еме) - ‘деца на брат или сестра’ - за говори в
Провадийско.
П. От етбълг. племд ‘род, племе’ (СтбР II 216), ‘потомство’, ‘семейство’, ‘роднини’
(РСтбЕ пак там) —> прил. племеньнъ ‘родов’ (РСтбЕ пак там) —> осн. племен- —>
произв. същ. *племенец с нает, -ец —> мн.ч. пл\еменци - обособена словна единица
със събирателно значение. Срвн. и пл\еменник.
ПОБ\АЩИМ
= Баща <н|е р|оден> /1*/; пастрок.
473

Р. Диал. Мозаичен южнобългарски ареал, който включва говори в Средногорието
(Пирдопско, Панагюрско), Родопите (Велинградско, Асеновградско,
Кърджалийско), Тракийската низина (по р. Марица до Одринско в Източна Тракия)
и Странджа (вкл. Лозенградско в Източна Тракия). В източния край на тази зона на
разпространение (Сливенско-Бургаско-Ямболско) поб\ащим е засвидетелствано
наред с п\астрок]. Вж. к. 1*. Освен това в същата зона мозаично се срещат и
названия като втор баща, повторен татко и повт\орник].
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Иванова 55-56: „В източна България сватува семейството... това са зетят
и сестрата (каката) на момъка, които се наричат още побащим и помайчима”.
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с разпоредителски функции по
време на сватбата.
Р. Диал. Характерно е за етнокултурни и говорни области източно от линията
Никопол - Ловеч - Панагюрище - Велинград (вж. Лов. край 379); на юг-югоизток -
по поречията на р. Марица и р. Тунджа във вътрешна Тракия (вж. и Пловд. край
220) и в Странджа; на североизток е в мозаично разпространение (наред с
хетеронимите зал\огня\, зал\ожник]) в Разградско и Добруджа (вж. и Капанци 177,
Добруджа 275). Вж. к. 10.В. Според Иванова 69, 74 в районите „на изток от ятовата
говорна граница” поб\ащимът и пом\айчимата „носят отговорност за целия ред на
обичаите и обредите в дома на младоженеца”; „.. в източния вариант... се откроява
фигурата на побащима (заложника), чиито функции се доближават... до тези на
старойкята”. У Геров IV 53 - ‘който на сватба стои намясто баща и върти сватбата’.
В БТР 562 - ‘лице, което стои на сватбата вместо баща’. В РСБКЕ II 519 - ‘мъж,
който замества бащата на младоженеца при сватба’. В РРДД 352 - ‘възрастен мъж,
който замества свекъра при битова сватба’. У РадБТР 492 - ‘лице, което изпълнява
ролята на свекър по време на сватбения ритуал’. В БЕР I 37 (към бащ\а) поб\ащим
‘който на сватба играе роля на баща’ [?].
П. От същ. бащ\а'[ —> осн. -бащ- + предст. по- ‘след, за’ и нает. -им. Срвн. и
побр\атим.
474

ПОБ\АЩИМА
Вар.: поб\ащима, поб\ащина.
-	Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с разпоредителски функции по
време на сватбата.
Р. Диал. В местни говори в Ивайловградско (калесват калтата, побащима,
зълвини, деверьови... за сватбата). В БЕР V 396-397 поб\ащима и поб\ащина
‘побащим’ - за говори в Еленско (побащина), Шуменско, Провадийско, Добруджа
(по\бащима). Вж. к. 10.В. и БЕР I 37 (към бои/|а).
П. Образувано както и поб\ащим), но с оконч. -а (както бащ\а, дед^а/б^еда и под.).
Вариантът с нает, -ина навярно е по словообразувателна аналогия (вж. БЕР пак
там).
ПОБ\АЩ(Я)
ПОБ\АЩЯМ
ПОБ\АЩЯВАМ
= Приема/приемам (някого) за баща.
Р. Диал. Само в РЕБ XII 633 побащя, побащявам ‘приемам някого за баща, вместо
баща’ (+ текст от нар. пес.: в чузда жда къща да ида... и чузди баща побащи).
П. От същ. баща —> осн. башт-/башть- с предст. по- (за действие: ‘преминаване,
превръщане в/придобиване на ново състояние, качество’, вж. Граматика II222) и
нас.-оконч. -я (’а), нает, -ам, -явам —> глаг. поб\ащя, поб\ащям, побащ\явам с
посоченото значение.
ПОБР\АТИМ
-	Брат <н|е р|оден, брат по дружба, сговор> /3*/. Зват. ф. побр\атиме!.
Р. Разг., диал. В различни говорни области, но предимно на запад-югозапад:
Дебърско (Вардарска Македония), Демирхисарско (Беломорска Македония). В
говора на гр. Клисура: „на б\олно дет\ему се намира пос\естрима или побр\атим;
на дете едномешче ще му намериш побратим и посестрима". У Геров IV 55 ‘... с
когото сме се сговорили да живеем като братя’, ‘с когото живеем добре, с когото
другарувам’, ‘... верен другар’. В БТР 563 - ‘който има побратимство с някого’,
‘верен другар’. В РСБКЕ II 522 - ‘човек, който се е побратимил с някого, ‘човек,
който... е като брат на някого’. В БЕР V 399 - ‘мъж, който се е побратимил с
475

някого; верен другар. У РадБТР 493 - ‘лице, което е побратимено с някого, ‘предан
приятел’.
= Брат на съпруг <по-възрастен> /37+/; девер <по-възрастен>.
Р. Диал. В местни говори в Дебърско (Вардарска Македония).
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; шафер, д\евер.
Р. Диал. У Геров (пак там) - ‘на сватба другар на момъка, девер’. В БЕР (пак там) -
‘(на сватба) другар на младоженеца’. У Иванова 71 побратим и стар побратим', „в
Дебърско младоженецът си избира преди сватбата четирима побратими или
девери, един от които се нарича стар побратим”. В БЕР (пак там) и ‘чичо на
младоженеца’ [?] - за говори в Пазарджишко.
П. От същ. брат\ —► осн. -брат- + предст. по- ‘след, за’ и нает. -им. Според
авторите на БЕР (пак там) от праслав. *раЬгаИтъ като прич. от *раЪгайИ зе —> бълг.
побрат(я) се. Срвн. и сръб. и хърв. п\обратим/рдЪгаИт, словен.роЪгабт, рус. и
укр. побрат\им и т.н. (БЕР пак там). Срвн. и побр\атима, побр\атимец и бр\атим,
братим(\я) се.
0 Съчет. стар побр\атим ‘обредно лице (водач на група близки и приятели на
младоженеца) по време на сватбата’ - за говори в Дебърско (Вардарска Македония,
вж. Иванова пак там).
ПОБР\АТИМА
= Брат <н|е р|оден, брат по дружба, сговор) /3*/; побратим.
Р. Диал.В БЕР V 399 (към побр\атим) - за говори в Еленско (по нар. пес.: кат
нямам нийде никого... я братец, я побратима, я сестра, я посестрима...),
Великотърновско, Провадийско. В Ловешко побр\атима е отбелязано като
название на лице от женски пол: „По желание на родилката жената, която |и е
бабувала, може да |и стане побр|атима” (Лов. край 346-347).
П. Образувано както и побр\атим, но с оконч. -а за м.р. (както бащ\а], дед\а/д\еда]
и под.) или за ж.р. (както пос\естрима]) Срвн. и побр\атимец и поб\ащима.
ПОБР\АТИМЕЦ
= Брат <н|е р|оден, брат по дружба, сговор) /3*/; побратим.
Р. Диал. В БЕР V 399 (към побратим).
476

П. Като умал. [?] от побр\атим. Възможно е обаче и вторично словообразуване от
побратим —> осн. побратим- + адаптираща нает. -ец.
ПОБР\АТИМИЦА
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; шаферка, девер\ица.
Р. Диал. У Геров IV 55 побр\атимица и побр\атимка (вж.) ‘жена, мома побратим’,
‘посестрима’. У Иванова 71: „в Дебърско младоженецът си избира преди сватбата
четирима побратими или девери, един от които се нарича стар побратим, а
неговата жена - стара побратимица".
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо побр\атим] и побр\атимец\ с нает. -ица.
Вж. побр\атим. Срвн. и побр\атимка.
0 Съчет. ст\ара побр\атимица ‘обредно лице (съпруга на стар побр\атим - при
побр\атим\) по време на сватбата’ (вж. Иванова пак там).
ПОБР\АТИМКА
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; шаферка, девер\ица.
Р. Диал. У Геров IV 55 наред с побр\атимица (вж.) - ‘жена, мома побратим’,
‘посестрима’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо побр\атим] и побр\атимец$ с нает. -ка.
ПОБР\АТИМСТВО
= Родство по дружба, сговор между побратими.
Р. Диал. В Лов. край 346-347: „До средата на XX в.... често срещано явление... при
деца едном\есечета... от едно семейство или една къща, родени в един и същи
месец”. У Геров IV 55 - ‘сговор между люде да живеят помежду си като братя’. В
БТР 563 - ‘сговор между хората да си поживеят [?] като братя’. В РСБКЕII 522 -
‘отношение между побратими’.
П. От същ. побр\атим] —> осн. побратим- + нает. -ство. Срвн. и братимство.
ПОБРАТИМ(\Я)
ПОБРА ТИМ\ЯВАМ
= Приема/приемам (някого) за побратим.
Р. Книж., разг., диал. У Геров IV 55-56 - ‘зимам някого за побратим’. В РСБКЕ II
477

522 - ‘правя да живеят някои в побратимство’. Побратим\я се, побратим\явам се.
Ставам (с някого) побратим. У Геров IV 55-56 - ‘ставаме с някого побратими’ (с
пояснение: „побратимените помежду си са вече роднини...”). В БТР 563 и СТРБЕ
534 - ‘ставам (с някого) побратим’. В РСБКЕII 522 - ‘провъзгласявам някого за
побратим’ и ‘ставам близък другар с някого...’.
П. От същ. побр\атим] —> осн. побратим(ь)- + наст.-оконч. -я (-ъ), нает, -явам —>
глаг. побратим(\я)/побратим\явам.
ПОБР\АТ(Я)
ПОБРАТ\ЯВАМ
= Приема/приемам (някого) за брат.
Р. Диал. У Геров IV 56 побрат\ъ [?], побрат\явам ‘зимам някого за брат’, ‘казвам
му бр|ате!’ (+ текст от нар. пес.: чужди е сестри посестрил, чужди е братъе
побратил).
П. От същ. брат] —> осн. -брат(ь)- + предст. по- (за действие: ‘преминаване,
превръщане в/придобиване на качество, състояние’, вж. Граматика II222) + наст.-
оконч. -я (-ъ), нает, -явам —> глаг. побр\ат(я)/побрат\явам. Срвн. и бр\атя,
брат\увам и пос\естря(м)/пос\естрювам.
ПОВИВ\АК
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В местни говори в Петричко (вж. Пир. край 624) и в Родопите
(Асеновградско, Смолянско, Маданско, Ардинско). В БЕР V 405 - ‘малко дете,
което още повиват’ - за говори в Родопите. Вж. к. 5*~6*.Б.
П. От глаг. пов\ивам ‘увивам бебе в пелени...’ (БТР 564) —» осн. повие- + нает, -ак
—> същ. повив\ак. Срвн. и повит\ак, пови\як.
ПОВИВ\АЛЧЕ
Вар.: повив\алче, повив\альче.
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В БЕР V 405 (към повив\ак) ‘пеленаче’ - за говори в Гоцеделчевско. Вж. к.
5*~6*.Б.
П. От глаг. пов\ивам ‘увивам бебе в пелени...’ (БТР 564) —> осн. повие- + съчл. нает.
-ал-че/-аль-че —> същ. повив\алче. Срвн. и повив\аче, пов\ивче.
478

ПОВИВ\АЧЕ
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В местни говори в Петричко. В БЕР V 405 (към повив\ак) - ‘пеленаче’ - за
говори в Девинско. Вж. к. 5*~6*.Б.
П. От глаг. пов\ивам ‘увивам бебе в пелени...’ (БТР 564) —> осн. повие- + разш. нает.
-аче —> същ. повив\аче. Срвн. и повив\алче, пов\ивче.
ПОВИВ\АЧЛЕ
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В местни говори в Гоцеделчевско. Вж. к. 5*~б‘.Б.
П. От глаг. пов\ивам ‘увивам бебе в пелени...’ (БТР 564) —> осн. повие- + съчл. нает.
-ач-ле —» същ. повив\ачле. Срвн. и повив\аче.
ПОВ\ИВЧЕ
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В местни говори в Разложко, Санданско, Петричко и Гоцеделчевско (вж.
Пир. край 635, 642, 646). Вж. к. 5*~6*.Б.
П. От глаг. пов\ивам ‘увивам бебе в пелени...’ (БТР 564) —> осн. повие- + нает, -че
—> същ. пов\ивче. Срвн. и повив\аче, повив\ачле.
ПОВИТ\АК
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В БЕР V 406 - ‘малко дете, което още... повиват’ - за говори в
Асеновградско. Вж. к. 5*~6*.Б.
П. От глаг. п\оеи(я) —> страд. прич. пов\ит —♦ осн. повит- + нает, -ак —> същ.
повит\ак. Срвн. и повив\ак, пови\як.
ПОВИ1\АЧЕ
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В БЕР V 406 (към повит\ак) - ‘пеленаче’ - за говори в Котелско и
Смолянско-Маданско. Вж. к. 5*~6*.Б.
П. От глаг. пов\и(я) —»страд. прич. пов\ит —»осн. повит- + разш. нает, -аче —> същ.
повит\аче. Срвн. и повит\ак и повив\аче.
ПОВИ\ЯК
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
479

Р. Диал. В БЕР V 406 - ‘пеленаче’ - за говори във Велинградско. Вж. к. 5*~6*.Б.
П. От глаг. пов\и(я) —> осн. повий- + нает, -ак —> същ. пов\ияк. Срвн. и повив\ак,
повит\ак.
ПОВИ]ЯЧЕ
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. Спорадично в Гоцеделчевско (Пир. край 635). В БЕР V 406 (към пови\як) -
‘дете, което още се повива’ - за говори в Странджа и в Призренско (Сърбия). Вж. к.
5*~6*.Б.
П. От глаг. пов\ия —> осн. повий- + разш. нает, -аче —> същ. пови\яче. Срвн. и
пови\як и повив\аче, повит\аче.
П\ОВЛАКА
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. В БЕР V 407 - ‘потекло, произход’ - за говори в Софийско.
П. Праслав. глаг. *уе1кб, етбълг. вл-вкж (сег. вр. 1 л. ед.ч.) и кллчити, ваач» (СтбР I
175, 178) —> бълг. кор.-осн. елек- и влак-/влач—> същ. влак^а^ и п^овлака, п\овлек],
повлекл\о] със същото значение.
П\ОВЛЕК
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. В РРДД 354 - ‘род, потекло’.
П. Праслав. глаг. *уе1кд, етбълг. влъкк (сег. вр. 1 л. ед.ч.) —> бълг. кор.-осн. елек- и
разш. осн. по-влек- (< повлека) —> същ. п\овлек със словообразувателен отмет на
ударението (срвн. напр. | извлек спрямо извлек\а и др.). Срвн. и п\овлака, повлекл\о.
ПОВЛЕКЛ\О
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. У Геров IV 63 - ‘влака, род...’. В БТР 565 и РСБКЕ II 531 - ‘потекло,
произход’. В БЕР 1165 (към влека) и V 408 - ‘род, поколение’.
П. Вж. п\овлек. От глаг. повлек(\а) —> осн. повлек- + нает. -ло. —> същ. повлекл\о.
Срвн. и потекл\о.
ПОВ\ОЙ
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
480

Р. Диал. В БЕР V 409-410 - ‘род, коляно, поколение’ - за говори в Северна
България (Кулско-Видинско-Белоградчишко и Тетевенско-Троянско-Севлиевско,
вж. и Лов. край 373). У Геров IV 63 - ‘влака, коляно,... род’ и ‘коляно, пояс в
родството’.
П. Основното значение на думата е ‘лента от плат или плетена връв’ (за пристягане
на пелените при повиване на пеленаче) (вж. БТР 565 и РСБКЕII532), откъдето и
вторично развитото значение ‘род, поколение, влака’. Източник е глаг. в\ия —>
пов\ия (стбълг. повивати, П0ВИ1ДТИ ‘повивам, поставям в пелени’ РСтбЕ 289), но във
вар. -вой- на коренната сричка, характерен и за други производни съществителни,
напр. завой, развой, диал. нав\ои/нав\ое мн.ч. ‘навуща’, привой ‘(увивна, подвижна)
връзка между ярема и воището на дървеното рало’ и т.н.
ПОВ\ОЙНИЧЕ
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. У Геров IV 63-64 - ‘малко дете още в пелени’. В БЕР V 409-410 (към
пов\ой) - ‘пеленаче’.
П. От пов|ой| —> осн. повой- + съчл. нает, -ни-че (може би през съчет. *повойно
дете). Срвн. повив\аче, повит\аче, пови\яче.
ПОВ1\ОРА
= Брак <втори, повторею.
Р. Диал. В местни говори в Тетевенско (наред с повтор\ия ]). В БЕР 1197 (към
вт\ори) повт\ора, но без значение [?].
П. От глаг. повт\ор(я)] —> осн. повтор- + наст.-оконч. -а —> същ. повт\ора.
ПОВТОР\АК‘
= Баща <н|е р|оден> /1 */; пастрок, втори баща.
Р. Диал. В местни говори във Велинградско.
П. От глаг. повт\ор(я) —> осн. повтор- + нает, -ак —> същ. повтор\ак . Срвн. и
поет \орник.
ПОВТОРЕХ2
= Дете, засукало повторно, след като е било отбито /5*~6*/.
Р. Диал. В Карловско-Пловдивско-Първомайско наред с повтор\аче'\ (вж. Пловд.
481

край 218).
П. От глаг. повт\ор(я) —► осн. повтор- + нает, -ак —► същ. повтор\ак2.
ПОВТОР\АЧЕ
= Дете, засукало повторно, след като е било отбито /5*~6*/.
Р. Диал. Вж. повтор\ак2.
П. От глаг. повт\ор(я) —► осн. повтор- + разш. нает, -аче —► същ. повтор\аче.
ПОВТ\ОРЕЦ
= Мъж (съпруг) във втори брак /7*/; второженец.
Р. Диал. В местни говори в Белоградчишко, Белослатинско.
П. От глаг. повт\ор(я) —» осн. повтор- + нает, -ец —*■ същ. повт\орец. Срвн. и
повт\орко, повт\орък.
ПОВТ\ОРИЦА
= Жена (съпруга) във втори брак /8*/; второженка.
Р. Диал. В местни говори в Ловешко.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо повт\орец\ с нает. -ица. Срвн. и
повт\орка2, повт\орница.
ПОВТОР\ИЯ2
= Брак <втори, повторен».
Р. Диал. В местни говори в Тетевенско (наред с повт^ора^) и в Странджа (от
мойта пофтур\иеми се е потр\есло венч\ила; вж. и Иванова 120: пази Боже от
повтор\ия).
П. От глаг. повт\ор(я)\ —» осн. повтор- + нает, -ия —> същ. повтор\ия (и вар.).
ПОВТОР\ИЯ2
= Жена (съпруга) във втори брак /8*/; второженка.
Р. Диал. В местни говори в Тервелско и Старозагорско. В БТР 566 - ‘повторница’.
В РРДД 354 и БЕРI 197 (към вт\ори) - ‘втора жена’.
П. От глаг. повт\ор(я)] —► осн. повтор- + нает, -ия —> същ. повтор\ия.
ПОВТ\ОРКА2
= Майка <н|е родна» /2*/; мащеха, втора майка.
Р. Диал. Спорадично в говори от Дунавската равнина (Разградско) и Добруджа
(Добричко). Вж. к. 2*.
482

П. Отглаг. повт\ор(я)( —> осн. повтор- + нает, -ка —► същ. повт\орка . Срвн. и
повт\орница .
ПОВТ\ОРКА2
= Жена (съпруга) във втори брак /8*/; второженка.
Р. Диал. В различни говори в Дунавската равнина и Добруджа. У Геров IV 66 -
‘която се е оженила втори път’ и ‘втората жена на един мъж’. В БТР 566 -
‘повторница’. В БЕР1197 (към вт\ори) - ‘жена, омъжена втори път’ и ‘втора
съпруга на вдовец или разведен’.
П. От глаг. повт\ор(я)\ —» осн. повтор- + нает, -ка —> същ. повт\орка2. Срвн. и
повтор\ия2, повт\орница2.
ПОВТ\ОРКО
= Мъж (съпруг) във втори брак /7*/; второженец.
Р. Диал. В местни говори в Дупнишко.
П. От глаг. повт\ор(я)( —>■ осн. повтор- + нает, -ко —> същ. повт\орко. Срвн. и
поет\орец, повт\орник.
ПОВТ\ОРНА
= Жена (съпруга) във втори брак /8*/; второженка.
Р. Диал. У Геров IV 66 и БЕР 1197 (към втори) - ‘повторка’.
П. Субстантивирана ф. за ж.р. на прил. повт\орен, навярно през съчет. повторна
жена (срвн. напр. п\офтурна жън\а в Малкотьрновско).
ПОВТ\ОРНИК
= Баща <н|е р|оден> /1*/; пастрок, втори баща.
Р. Диал. В местни говори в Никополско, Разградско, Тутраканско. Вж. к. 1*.
П. От глаг. повт\ор(я)\ —> осн. повтор- + нает, -ник (срвн. и повт\орец, повт\орко)
или през съчет. повторен баща (татко) —> осн. повтор(е)н- + нает. -(н)ик —» същ.
повт\орник. Срвн. и повтор\ак‘.
ПОВТУОРНИЦА1
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха, втора майка.
Р. Диал. В местни говори в Ловешко-Троянско (вж. Лов. край 338) и на североизток
във Великотърновско, Русенско, Разградско, Шуменско, Тутраканско,
Силистренско. Вж. к. 2*.
483

П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо повт\орник] е нает. -(н)ица. Срвн. и
повт\орка .
ПОВТ\ОРНИЦА2
= Жена (съпруга) във втори брак /8*/; второженка.
Р. Диал. В БТР 566 - ‘втора жена, втора съпруга’. В РСБКЕII 535 - ‘втора жена,
втора съпруга на един мъж’. В РРДД 354 - ‘жена, която се е оженила втори път’.
П. Най-вероятно паралелно образувание за ж.р. с нает, -(н)ица спрямо
незасвидетелствано *повторник за ‘съпруг във втори брак’ [?]. Срвн. и повт\орица,
повтррка2 и др..
ПОВТ\ОРЪК
= Мъж (съпруг) във втори брак /7*/; второженец.
Р. Диал. В местни говори във Видинско.
П. От глаг. поет\ор(я)) —> осн. повтор- + нает, -ък —> същ. повт\орък. Срвн. и
повт\орец, повт\орко.
ПОВТ\ОР(Я)
ПОВТОР\ЯВАМ
ПОВТ\АРЯМ
= Женя се/омъжвам се втори път; влизам във втори пореден брак.
Р. Разг., диал. У Геров IV 66 в съчет. повтарям женитба ‘женя се, мъжа се втори
път’ (+ текст от нар. прик.: една жена повторила... заварила едно момиче и друго
довела). В РСБКЕ II 534 - ‘оженвам се повторно...’.
П. От числ. втор(и) —> осн. -втор(ь)- с предст. по- (за последователно действие) и
наст.-оконч. -я, нает, -явам или осн. повтар(ь)- и нает, -ям —> глаг.
повт\ор(я)/повт\арям. Срвн. и потр\етя.
ПОГЪЗ\ЕЙ
Вар.: погъз\ей (пог\ъзей), погъз\яй, погуз\ей (пог\узей), пугуз\ейн, богаз\яй и др.
= Сватбар (гост на сватба) от рода на младоженката.
Р. Диал. В южнобългарски говори от Беломорска Тракия (Драмско-Ксантийско-
Гюмюрджинско-Дедеагачко) и Странджа (вж. БЕР V 428-429 и Алексова 159-162).
У Геров IV 74 пог\ъзей ‘сват откъм невеста’. У ГеровДоп. 255 пог\узей ‘сватбари...
ближни роднини на невестата и майка |и’. В БЕР (пак там) погъз\ей ‘сват откъм
484

невестата’, ‘роднина от страна на невестата на сватба’, ‘сватбар откъм невестина
страна’ и погъз\еи ‘невестински роднини на сватба’, погуз\еи ‘сватове от рода на
невестата’, погъз\ее ‘момините роднини на сватба’, погуз\еи ‘сватове от рода на
невестата’, погаз\яи ‘сватове, сватбена дружина’ и ‘близки на булката, поканени на
сватба’ и т.н.
П. Според авторите на БЕР (пак там) „ранно образувание” със съставки: предст. по-
(< праслав. *ра-), кор.-осн. на същ. -гъз- ‘пабз, задник’ и нает. -ей(н)/-яй (< праслав.
*-е/ь). Срвн. и сръб. и хърв. погузи]елъ/ро%и2уе1) ‘сватбар - близък от рода на
младоженката’ (Скок 1640) и подгуз/роскуиг ‘приведен зет’ (Таноцки 67) и рум.
ростгеи, роектгег със сходни, но и с други, вторично развити, значения (вж.
Алексова пак там). Вж. и пугандз\еин.
ПОГЬЗ\ЕЙКА
Вар.: погъз\ейка, погъз\айка, погъз\яйка, погазейка, погуз\ейка, погуз\яйка и др.
= Майка на младоженката по време на сватбата.
= Сватбарка (гостенка на сватба) от рода на младоженката.
Р. Диал. В БЕР V 428-429 (към погъз\ей) погъз\айка и погъз\яйка ‘невестина майка
на сватба’; погазейка ‘сватбарка от момина страна’ - за говори от Беломорска
Тракия (Ксантийско, Малгарско) и погуз\ейка, погуз\яйка ‘майка на младоженката’,
‘майка на невестата през деня на сватбата’ - за говори в Бургаско и Странджа (вж.
и Алексова 159-163). У ГеровДоп. 255 погуз\ейка и погъз\ейка ‘жена, мома
погузей’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо погъз^ей^ с нает. -ка. Вж. и пугандз\ейкя.
ПОД\АЙНИЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров IV 75 - ‘дете подойниче’.
П. От диал. глаг. под\аям ‘храня дете с бозка’ ~ ‘давам му да бозае’ (Геров пак там)
—> осн. под\ай- + разш. нает, -ниче —► същ. под\айниче. Срвн. и под\ойниче.
ПОДД\ЕВЕР
Вар.: подд\евер, п\оддевер.
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; шафер (помощник на шафера).
485

Р. Диал. В БЕР1331 (към д\евер) - ‘деверов помощник на сватба’ - за говори в
Хасковско. Според Иванова 71 „в някои родопски села девер е по-малкият неженен
брат на младоженеца, като едновременно с това неговият по-възрастен брат е
известен като поддевер” [?]. У ГеровДоп. 255 - ‘помощник, другар на девер’.
П. От осн. на същ. д^евер^ ‘шафер’ + предст. под-. Срвн. и подиум и др.
ПОДДЕВЕРИЦА
Вар.: подд\еверица, п\оддеверица.
= Обредно лице (съпруга на поддевера) с определени функции по време на
сватбата; шаферка.
Р, Диал. В БЕР 1331 (към д\евер) - ‘жена на поддевер’ - за говори в Хасковско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо подд\евер^ с нает. -ица. Срвн. и подкум\а,
подк\умица.
ПОДДУВ\ЕЧКА
= Жена, която закърмва дете.
Р. Диал. В някои местни говори в Пловдивско (вж. Пловд. край 215).
П. От глаг. поддо(\я), диал. вар. поддов(]я)/поддув(\я) ‘[дам] на дете да бозае’ (Геров
IV 82, БЕР V 570) —> осн. поддув(ь)- + съчл. нает, -еч-ка (като регионален вар. на -
ач-ка) —> същ. поддув\ечка. За замяната на съгл. /й/ с /в/ респ. 1вь1 в съчет. -ой-/-уй-
пред друга гласна (срвн. напр. диал. кувь^а вм. ко'я, стув[и вм. стор и под.) в
източни български говори вж. БДА-ОТ к. Ф75. Срвн. и подтика, под\ойница.
ПОДЕВЕК
= Син <по-млад или най-млад от синовете/дъщерите> 15'1.
= Брат <по- или най-млад от братята/сестрите> /37.
Р. Диал. В местни говори в Ловешко, Троянско, отчасти Тетевенско (вж. и Лов.
край 373 - ‘по-малкият брат’).
П. От кор. -дев- (< етбълг. дък-), както в дев\ойка], дев|ояк| и др., с предст. по-
‘след’ и нает. -ек. Срвн. и под\евец, под\евник.
ПОД\ЕВЕЦ
= Син <по- или най-млад от синовете/дъщерите> /57.
= Брат <по- или най-млад от братята/сестрите> /37.
486

Р. Диал. У Геров IV 110 - ‘момък, на когото по-големият брат се ергенее, не е още
женен’.
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; шафер, д\евер.
Р. Диал. У Цонев III446 - ‘девер’ [= шафер].
П. От кор. -дев- (< стбълг. дъв-), както в дев\ойка, дев\ояк^ и др., с предст. по-
‘след’ и нает. -ец. Срвн. и под\евек, под\евник.
ПОДЕВНИК
= Син <по- или най-млад от синовете/дъщерите> /57.
= Брат <по- или най-млад от братята/сестрите> /37.
Р. Диал. В БЕР1330 - ‘момче, което има по-голям брат за женене’ - за говора на
гр. Тетевен.
П. От кор. -дев- (< стбълг. д^в-), както в дев\ойка, дев\ояк\ и др., с предст. по¬
глед’ и нает. -ник. Срвн. и под\евек, под\евец.
ПОДЗ\ЪЛВА
Вар.: подз\ълва, п\одзълва.
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; шаферка.
Р. Диал. У Иванова 72: „В родопите зълва или леля обикновено става по-младата
неомъжена сестра на младоженеца, а нейната по-голяма сестра е подзълва в
сватбата” [?].
П. От оси. на същ. з\ълва с предст. под- (< преди, под за положение „по-долу от
нещо или някого”, вж. Граматика II438-439).
ПОДКАЛТ}АТА
Вар.: подкалт\ата, п\одкалтата, подкалт\ята.
- Обредно лице (помощник на кума) по време на сватбата; подк\ум.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Пловдивско-Асеновградско-Първомайско
(вж. и Пловд. край 220) и Беломорска Тракия (Гюмюрджинско, Узункьоприйско).
П. От осн. на същ. калтрта^ с предст. под- (< предл. под за положение „по-долу
от нещо или някого”, вж. Граматика II438-439).
487

ПОДКАЛМ\АНА
Вар.: подкал\мана, п\одкалмана,
= Обредно лице (помощница на кумата, съпруга на подкалтата) по време на
сватбата; подкум\а.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Пловдивско-Асеновградско-Първомайско
(вж. и Пловд. край 220) и Беломорска Тракия (Гюмюрджинско, Узункьоприйско).
П. От осн. на същ. кал(и)м\ана с предст. под- (< предл. под за положение „по-долу
от нещо или някого”, вж. Граматика II438-439). Срвн. и подкум\а.
ПОДКР\ЪСТНИК
Вар.: подкр\ъстник, п\одкръстник.
= Обредно лице (помощник и заместник на кума) по време на сватбата; подк\ум.
Р. Диал. В говори в Ловешко-Троянско-Тетевенско (вж. Лов. край 378). У Геров IV
88 и БЕР III 57 (към кръстник) - ‘мъж, дошъл на сватба от страна на кума’. У
Иванова 73 обредни лица в българската сватба са „подкумовете или
подкръстниците, които са близки на кума и се канят от него, за да му помагат по
време на сватбата”.
П. От осн. на същ. кр\ъстник с предст. под- (< предл. под за положение „по-долу от
нещо или някого”, вж. Граматика II438-439). Срвн. и подк\ум.
ПОДКР\ЪСТНИЦА
Вар.: подкр\ъстница, п\одкръстница.
= Обредно лице (помощница на кумата) по време на сватбата; подкум\а.
Р. Диал. У Геров IV 88 и БЕР III 57 (към кръстник) - ‘(жена) дошла на сватба от
страна на кума’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо подкр\ъстник] с нает. -ница. Вж.
кр\ъстница. Срвн. и подкум\а.
ПОДК\УМ
Вар.:	и|одкуи.
= Обредно лице (помощник на кума) по време на сватбата.
Р. Диал. У Геров IV 88 - ‘който е от страна на кума на сватбата’. В БЕР III 124-125
(към кум) - ‘помощник на кума или кумата по време на сватба’ - за говори в
Асеновградско. У Иванова 73: „На места [?] кумът специално избира и една близка
488

нему брачна двойка, която се обозначава с названия подкум (подкумник...) и
подкума (подкумица...), и се кани само с тази цел” [да му помагат по време на
сватбата, б.м. Х.Х.].
П. От осн. на същ. кум с предст. под- (< предл. под за положение „по-долу от нещо
или някого”, вж. Граматика II438-439). Срвн. и подкр\ъстник и подк\умак,
подк\умек, подк\умник.
ПОДКУМ\А
Вар.: подкум\а, п\одкума.
= Обредно лице (помощница на кумата) по време на сватбата.
Р. Диал. У Иванова 73 подкум\а и подк\умица (вж. иодк|ул<).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо подк\ум] с наст.-оконч. -а. Вж. кум)а.
Срвн. и подк[умица, подк^умка, подк\умница.
ПОДК\УМАК
= Обредно лице (помощник на кума) по време на сватбата; подк\ум.
Р. Диал. В местни говори в Пазарджишко (наред с подк\умек\). В БЕРIII 124-125
(към кум) - ‘помощник на кума по време на сватба’ - за говори в Ихтиманско.
П. От същ. кум)" —> осн. -кум- + предст. под- и нает. -ак. Срвн. и подк\умек,
подк\умник.
ПОДК\УМЕК
= Обредно лице (помощник на кума) по време на сватбата; иодк[ум.
Р. Диал. В местни говори в Пазарджишко (наред с подк\умак]).
П. От същ.	—> осн. -кум- + предст. под- и нает. -ек. Вж. кум. Срвн. и подкум,
подк\умак, подк\умник.
ПОДК\УМИЦА
= Обредно лице (помощница на кумата) по време на сватбата; подкум\а.
Р. Диал. В местни говори в Кюстендилско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо подкум) с нает. -ица. Вж. кум)а. Срвн. и
подк[умка, подк\умница.
ПОДК\УМКА
= Обредно лице (помощница на кумата) по време на сватбата; подкум\а.
Р. Диал. В местни говори в Пазарджишко. В БЕР III 124-125 (към кум) -
489

‘помощница на кума или кумата по време на сватбата’ - за говори в Ихтиманско.
П. Паралелно образуване за ж.р. спрямо подк\ум^ с нает. -ка. Срвн. и подкум\а,
подкумица, подк\умница.
ПОДК\УМНИК
Вар.: подк\умник, п\одкумник.
= Обредно лице (помощник на кума) по време на сватбата; подк\ум.
Р. Диал. В местни говори в Силистренско (п\одкумник ‘помощник на кръстника и...
почетен гост на сватбата’, вж. Капанци 177), Пазарджишко и Беломорска
Македония (Дойранско). У Иванова 73 подкумници мн.ч. - за говори в Софийско. В
Разложко подк\умници мн.ч. са ‘роднини на кума - гости на сватбата’ (вж. Пир.
край 393). У Геров IV 88 ‘втори след кума на сватба, кумов заместник...’. В БЕРIII
124-125 (към кум) - ‘помощник на кума по време на сватба’.
П. От същ. хум'|' —► осн. -кум- + предст. под- и разш. нает. -ник. Срвн. и подк\умак,
подк\умек.
ПОДК\УМНИЦА
= Обредно лице (помощница на кумата) по време на сватбата; подкум\а.
Р. Диал. Вж. подк\умник.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо подк\умник] с разш. нает. -ница. Срвн. и
подк\умица, подк\умка.
ПОДК\УМНИЧКА
= Обредно лице (помощница на кумата) по време на сватбата; подкум\а.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Силистренско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо лодк[ул<| и подк\умник] със съчл. нает. -
нич-ка. Възможно е да е начален гал.-умал. вар. на подк\умница\, придобил и
неутрална нарицателна функция. Срвн. и подк\умица, подк\умка.
ПОДК\УМНЯК
= Обредно лице (помощник на кума) по време на сватбата.
Р. Диал. В БЕР III 124-125 (към кум) - ‘помощник на кума по време на сватба’ - за
говори в Годечко.
П. От същ. хум)" —» осн. -кум- + предст. под- и разш. нает. -няк. Срвн. и подк\ум,
подк\умник и подкр\ъстник.
490

ПОДК\УМОК
Вар.: подк\умок, подкум\ок.
- Обредно лице (помощник на кума) по време на сватбата; подк\ум.
Р. Диал. В местни говори в Ихтиманско, Дупнишко, Кюстендилско. У ГеровДоп.
256 подкум\ок ‘подкумник’ - за говора на гр. Велес (Вардарска Македония). В БЕР
III 124-125 (към кум) - подк\умок ‘приятел на младоженеца, ерегенин, който
участва в сватбения ритуал’ [?] и подкум\ок ‘втори след кума на сватба’ - за говори
в Ихтиманско.
П. От същ. кум] —» осн. -кум- + предст. под- и нает. -ок. Срвн. и подк\умак,
подк\умек, подк\умник.
ПОДДИЛЕ
Вар.: подл\иле, п\одлиле.
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; шаферка.
Р. Диал. В местни говори в Златоградско (‘втората от зълвите при сватбения
обред’).
П. Същ. л\иле | и произв. подл\иле са локални (регионални) видоизменени вар. на
л)еля] ‘шаферка’.
ПОДОЙКА
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
Р. Диал. В РРДД 358 - ‘кърмачка’.
П. От глаг. подо(я)/под\ойвам ‘кърмя, доя’ —> осн. подой- + нает, -ка —> същ.
под\ойка. Срвн. д\ойка, под\ойница.
ПОДОЙНИК
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров IV 96 - ‘дете..., което още бозае’.
П. От глаг. подо(я)/под\ойвам ‘кърмя, доя’ —> осн. подой- + разш. нает, -ник —> същ.
под\ойник. Срвн. под\ойниче.
ПОДОЙНИЦА
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
Р. Диал. В РРДД 358 - ‘жена кърмачка’.
491

П. От глаг. подо(я)/под\ойвам ‘кърмя, доя’ —► осн. подой- + разш. нает, -ница —>
същ. под\ойница. Срвн. д\ойка, под\ойка.
ПОДОЙНИЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров IV 96 - ‘дете..., което още бозае’. В БЕР1417 (към доя) -
‘кърмаче’.
П. От глаг. подо(я)/под\ойвам ‘кърмя, доя’ —> осн. подой- + разш. нает, -ниче —>
същ. под\ойниче. Срвн. под\ойник, под\ояк.
ПОД\ОЯК
= Дете - около и след отбиването му от майчина кърма /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Разложко. В БЕР 1417 (към доя) - ‘дете, което
навсякъде следи майка си’ [?] - за говора на гр. Банско.
П. От глаг. подо(я)/под\ойвам ‘кърмя, доя’ —> осн. подо(й)- + нает, -як —» същ.
под\ояк.
★ПОДРУЖИЕ
= Свързване и съжителство на мъж и жена в семейство; брак, съпружество.
= Мъж (съпруг) /7/ или жена (съпруга) /8/.
Р. В БЕР 1432 (към друг) само етбълг. подро^жик ‘брак’, ‘съпруг, съпруга’.
П. Стбълг. подр<дгжь« ‘жена, съпруга’ и ‘брачен съюз, съпружество’ (СтбР II 258),
подро^жнк ‘съпруга, жена’ (ДавРИПК 217), но предполагаем новобългарски вар.
*подружие не е засвидетелстван в книжовния език и диалектите.
ПОДРУС\ОК
= Обредно лице (момче - роднина на младоженеца) по време на сватбата, което
посреща и въвежда младоженката в дома на съпруга |и.
Р. Диал. В местни говори в Софийско.
П. Неясно.
ПОДОЩЕРИМА
= Дъщеря <н|е родна> /6*/.
Р. Диал. В местни говори в Смолянско.
492

П. От диал. същ. ддщеря, ддщере осн. ддщер- + предст. по- ‘след, вместо, за’ и
нает. -има. Срвн. и пом\айчима, пос\естрима.
подОщерям
ПОДЪЩЕРЕВАМ
= Приема/приемам за дъщеря; осиновя/осиновявам (дъщеря).
Р. Диал. В местни говори в Смолянско (ие шъ подбщерям св|а д\ете\ и то
подъщерева д\етесо на бр\ата си).
П. От диал. същ. ддщеря —> осн. -ддщер—дъщер- + предст. по- (за действие:
‘преминаване, превръщане в/придобиване на ново състояние, качество’, вж.
Граматика II 222) и наст.-оконч. -ям, нает, -евам —> глаг. поддщерям, подъщеревам.
Срвн. и пок\ерча(м)/пок\ерчвам.
ПОД\ЯВКА
Вар.: под\явка, под\евка.
= Дъщеря <по- или най-млада от дъщерите/синовете> /67.
= Сестра <по- или най-млада от сестрите/братята> /47.
Р. Диал. В местни говори в Тетевенско. В БЕР I 330 (към д^ева) подпека ‘момиче,
което има по-голяма сестра за женене’ - за говори в Плевенско, Ловешко, Троянско
(Вж. и Лов. край 373 - ‘по-малката сестра’). У Геров IV 110 подеха ‘втората мома
в къщи, на която по-голямата от нея сестра се момее, не е още омъжена’. В РРДД
361 подзеха ‘подрасло момиче, което има по-голяма неженена сестра’. В РСБКЕII
580 подзеха ‘момиче, което има по-голяма неженена сестра’. У Керемидчиева1 93
- ‘замомило се девойче’ - за говора на гр. Копривщица.
= Обредно лице (жена - роднина на младоженеца) с определени функции по време
на сватбата; шаферка.
Р. Диал. У Цонев III466 подлееха ‘шаферка’. Според Иванова 187 изборът
(определянето) на под^евхата е свързан с обредното „донасяне на водата,
необходима за замесването на сватбените хлябове. За целта се избира младо
момиче..., което веднъж е бащино и майчино [т.е. има живи родители], а втори път
е подлееха, т.е. не му предстои женитба през същата година”. Отнася се до
493

етнокултурни и говорни области в Северозападна България.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо под\евец] с нает. -ка.
ПОЖ\ЕНУШКА
= Брак <втори, повторен>.
= Жена (съпруга) във втори брак /8*/; второженка.
Р. Диал. В местни говори в Софийско.
П. От глаг. пож\ен(я)/пож\енвам се ‘след овдовяване оженвам се пак’ (Геров IV
112), ‘женя се повторно’ (БТР 581) —► осн. пожен- + съчл. нает, -уш-ка (ервн. напр.
разг. поч\ерпушка като сходно отглаг. образувание).
ПОЖ\ЕН(Я) СЕ
ПОЖ\ЕНВАМ СЕ
= Женя се/оженвам се отново, повторно.
Р. Книж., разг., диал. У Геров IV 112 ‘след овдовяване оженвам се пак’. В РРДД
361 - ‘оженвам се повторно след овдовяване’. В БТР 581 - ‘женя се повторно’. В
РБЕ XIII 64 - ‘оженвам се, женя се повторно’.
П. От глаг. ж\еня (се) —» осн. -жень-/-жен- с предст. по- (със значение ‘след’,
‘отново’, ‘повторно’) и наст.-оконч. -я (-а, -ъ, -им), респ. нает, -вам —► пож\еня се,
пож\енвам се.
ПОЗ\ЕТ(Я)
ПОЗ\ЕТЯМ
ПОЗ\ЕТВАМ
= Приема/приемам (някого) за зет.
Р. Разг., диал. У Геров IV 123 поз\ета и произв. ‘зимам за зет’, ‘давам някому
дъщеря си... за жена’. Вж. и МладЕР 456 поз\етя, поз\етям.
П. От същ. зет) —> осн. -зеть-/-зет- с предст. по- (за действие: ‘преминаване,
превръщане в/придобиване на ново състояние, качество’, вж. Граматика II222) и
наст.-оконч. -я (-а, -ъ, -им), -ям, нает, -вам, -увам —» глаг.
позет(я)/поз\етям/поз\етвам, поз\етувам/поз\етювам. Срвн. и приз\ет(я),
приз\етвам.
ПОК\ЕРЧА(М)
ПОК\ЕРЧВАМ
494

= Приема/приемам (някого) за дъщеря; осиновя/осиновявам дъщеря.
Р. Диал. В западни дялове на Вардарска Македония (Скопско, Тетовско).
П. От диал. същ. к\ерка] ‘дъщеря’ —> осн. -керк-/-керч- + предст. по- (за действие:
‘преминаване, превръщане в/придобиване на ново състояние, качество’, вж.
Граматика II222) и наст.-оконч. -а(м), нает, -вам —> глаг. пок\ерча(м)/пок\ерчвам.
Срвн. и поддщерям, подъщеревам.
ПОКОЛ\ЕНИЕ
= Децата в семейството (синове, дъщери, внуци, правнуци); челяд1. (Срвн. напр.
семейство с поколение спрямо семейство с дете/деца, семейство с челяд).
Р. Книж., разг. У МладЕР 464 - ‘генерация’. В БТР 588, РСБКЕ II 619 и у РадБТР
508 - ‘потомци, наследници’. В СТРБЕ 549 - ‘наследници, потомци на някого’. В
РБЕ XIII200-202 - ‘съвкупност от роднини по права линия (деца, внуци,
правнуци)’.
П. Стбълг. колено ‘поколение’, ‘род’, ‘потекло’ (СтбР I737) —> бълг. поколение от
произв. осн. поколен- + нает, -ие и с посоченото значение. Срвн. и сръб. покол>ен>е
‘потомци’ (Караджич 548) и хърв. рокоЦепуе ‘род’, ‘потомство’ (Таноцки 18).
ПОЛ\УБР\\АТ
= Брат по общ р|оден баща или по обща родна майка /3*/.
Р. Книж. Само в РБЕ XIII 316 - полубр\ат ‘лице от мъжки пол по отношение на
друго лице, с което има един общ родител’.
П. Сложна дума, образувана от първа съставка полу- (по произход от стбълг. полъ,
поло^ ‘половина’, вж. СтбР II 287 и БЕР V 489-491) и осн. на същ. брат. Възможно
е пол\убр\\ат и полусестр^а^ да са калкирани образувания по чуждоезични
образци, срвн. напр. англ. ка1/-Ьго1кег, ка1/-81в1ег, нем. На1ЪЪгис1ег, На1ЬЬзскм>ез1ег,
фр. <Лет1-^геге, с1егт-8оеиг и т.н.
ПОЛ\УСЕСТР\\А
= Сестра по един общ родител /4*/.
Р. Книж. Само в РБЕ XIII343 - полусестр\а ‘лице от женски пол по отношение на
друго лице, с което има един общ родител’.
495

П. Сложна дума, образувана от първа съставка полу (по произход от стбълг. полъ,
поло^ ‘половина’, вж. СтбР II 287 и БЕР V 489-491) и осн. на същ. сестра. Срвн. и
пол\убр\\ат.
ПОЛ\УСИР\\АК
~ Дете (човек) със само един жив родител.
Р. Само в РБЕ XIII343 - полусир\ак ‘лице, на което само единият от родителите е
почитал’.
П. Сложна дума, образувана от първа съставка полу- и осн. на същ. сирак.
ПОМ\АЙКА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
= Жена кърмачка на н|е родни деца; дойка.
Р. Диал. В местни говори в Смолянско. Вж. к. 2*.
П. От същ. л<|дйка| —> осн. -майка + предст. по- (‘след, за, вместо’). Срвн. и
пом\айчевица, пом\айчима.
ПОМ\АЙЧ(А)
ПОМ\АЙЧАМ
ПОМ\АЙЧВАМ
ПОМ\АЙЧУВАМ
= Приема/приемам (някого) за майка.
Р. Диал. У Геров IV 154 пом\айчвам и пом\айчувам ‘зимам чужда майка за своя’ и
‘казвам на чужда майка мамо’ (+ текдт от нар. пес.: ...та си е тамо осталъл на
чюждъ земъ^ъ притъжнъ, чюждъ е майка помайчил...). Вж. и РБЕ XIII 376.
П. От същ.	—> осн. -майк-/-майч- (срвн. м\айчин) + предст. по- (за действие:
‘преминаване, превръщане в/придобиване на ново състояние, качество’, вж.
Граматика II222) и наст.-оконч. -а, нает, -вам, -увам —> глаг. пом\айча/пом\айчвам,
пом\айчувам.
ПОМ\АЙЧЕВИЦА
= Майка <н|е родна> /2*/; мащеха.
Р. Диал. В местни говори в Девинско. Вж. к. 2*.
496

П. От същ. ж|айка| —> пом\айка] —> осн. помайч- + съчл. нает, -ев-ица. Срвн. и
пом\айчима.
ПОМ\АЙЧИМА
Вар.: пом\айчима (пам\айчима), пом\айчина, пом\айчена.
= Майка <н|е родна> /2*/; приемна майка.
Р. Диал. В местни говори в Родопите (Смолянско) и Странджа. В БТР 596 и РСБКЕ
II636 - ‘жена, която някой е приел и почита като своя майка...’. В РРДД 365 -
‘жена, която някой обича [?] като своя майка’.
= Майка на съпруг /27/; свекърва.
Р. Диал. В БЕР (пак там) - ‘свекърва’ - за говори в Лозенградско (Източна Тракия).
= Майка на съпругата /28/; тъща.
Р. Диал. В БЕР (пак там) - ‘тъща’ - за говори във Велинградско.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък и мома;
сватовница.
Р. Диал. Според Иванова 56 в Източна България сватовници са поб\ащим и
пом\айчима, които обикновено са „зетят и сестрата (каката) на момъка”.
= Обредно лице (съпруга на побащим) с определени функции по време на сватбата;
ст\ара св\атя (при св^.атя1]).
Р. Диал. Според Иванова 69 „на изток от ятовата говорна граница” обредна двойка
от поб\ащим и пом\айчима „носят отговорност за целия ред на обичаите и обредите
в дома на младоженеца”. В БЕР V 508 пом\айчима ‘жена, която на сватбата стои
намясто майка’, ‘жена на побащим’, ‘майка на шафера’ - за говори в Еленско,
Шуменско, Провадийско (пом\айчина), Девинско-Смолянско (пом\айчина,
пом\айчена), Свиленградско, Странджа и ‘жена, която води булката’ - за говора на
гр. Копривщица. У Дювернуа 1753 - ‘заместница на майката (на сватба)’. У Геров
IV 154 - ‘която на сватба стои намясто майка и върти сватбата’ и ‘жена на
побащим’. В БТР 596 и РРДД 365 - ‘възрастна сватбарка, която замества
свекървата или домакинята на сватба’. В РСБКЕ II 636 - ‘на сватба - жена, която
замества свекървата или домакинята’.
П. От същ. м|айка| —> осн. -майч- (срвн. майчин) —> произв. осн. помайч- (с предст.
497

по- ‘след, за, вместо’) + нает. -има. Вариантите пом\айчена, пом\айчина са най-
вероятно по аналогия с прил. на -(е)н- и същ. с нает. -ина. Срвн. и пос\естрима.
ПОМ\ОРЧЕ
= Дете, починало преди да се роди друго дете в семейството /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Ботевградско (така са ме кръст\иле, Ст\ана, [оти сам
родена след пом\орче). В БЕР V 512 (към п\омор) - ‘дете, родено след смъртта на
негово братче или сестриче’ - за говори в Плевенско, Ботевградско.
П. От кор. -мор- ‘смърт, измиране’ —> произв. осн. помор- (с предст. по- ‘след,
после’) + нает. -че.
П\ОПИТОК
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Диал. В някои местни говори в Благоевградско (вж. Пир. край 393).
П. От глаг. п\итам ‘искам’, диал. —> п\опитам ‘поискам’ (вж. Геров IV 201 - текст
от нар. пес.: попитал Стоян бела Бояна, Стоян я п\итат, брат я не дават, който
насочва към югозападни говорни области) —> осн. попит- + нает, -ок —> същ.
п\опиток. Срвн. и д\опит.
П\ОПИТЬНИК
= Дете, което досажда с често, натрапчиво питане.
Р. Диал. В БЕР V 265-266 (към питам) - ‘дете, което много пита и с това досажда’
- за говори в Смолянско.
П. От глаг. п\итам —* диал. *п\опитам осн. попит-/попить- + нает, -ник —* същ.
п\опитьник.
ПОРИЗАНЧЕ
= Дете <невръстно, малко> /5*~6*/.
Р. Диал. В РБЕ XIII 628 - ‘малко дете..., облечено с по-дълга ризка, подобна на
рокличка’.
П. От съчет. по риза —*■ разш. произв. осн. поризан- + нает. -че. Свързано е с
традиционното облекло на малко невръстно дете, след възрастта на пеленаче. Срвн.
и пор\изаче.
498

ПОР\ИЗАЧЕ
= Дете <невръстно, малко> /5*~6*/.
Р. Диал. У Геров IV 208 - ‘малко дете, което още ходи по риза’. Вж. и РБЕ XIII628.
П. От съчет. по риза —► произв. осн. пориз(а)- + нает. -(а)че. Свързано е с
традиционното облекло на малко невръстно дете, след възрастта на пеленаче. Срвн.
и пор\изанче.
П\ОРОД
= Дете в семейството /5~6/; рожба1.
Р. Диал. У Геров IV 208-209 - ‘рожба, деца’ (+ текст от нар. пес.: еве стана девет
годин време, како водим Елена невеста, оти нема пород да породи, или мъжко или
женско?). В РРДД 370 - ‘рожба’ (+ текст от нар. пес.: а Марко е Рожденка
залибил, па се мина девет годин време, па Рожденка пород не породи).
Приведените текстове от нар. пес. свидетелстват за диалектни особености (еве,
како, водим, невеста, оти) на западни-югозападни говорни области. В РБЕ XIII
634 - ‘рожба, дете, чедо...’.
П. От глаг. род(\я) —> пород(я)\ —* осн. пород—> същ. п\ород със
словообразувателен отмет на ударението (срвн. напр. п\оглед спрямо гл\едам,
п\оход спрямо х|о0я и т.н.). Срвн. и сръб., хърв., словен, пород/рогос! ‘рожба’,
‘потомство’ (БЕР V 530, Таноцки 28). Срвн. и пор\ожба, р\ожба.
ПОР\ОДА
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
= Брачна (съпружеска) двойка (без или с деца); семейство.
Р. Диал. У ГеровДоп. 260 - ‘рода, род...’ (+ текст от нар. пес. от югозападни
говорни области: кои си немат ни рода, кои си немат порода, щото си векот не
жальат). У Дювернуа 1781 - ‘семейство’. В РБЕ XIII634-636 - ‘семейство, род,
рода...’.
П. От глаг. пород(я) (вж. Геров IV 209) —» осн. пород- + наст.-оконч. -а —> същ.
пор\ода. Срвн. и книж. пор\ода за ‘вид’, ‘раса’, ‘разновидност’ и диал. пор\одие,
пор\одица.
0 В съчет.: ни рода, ни порода ‘без родствена връзка’ (ФРБЕII 256).
499

ПОР\ОДИЕ
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. У ГеровДоп. 260 - ‘порода’ - за говора на гр. Пирдоп.
П. От глаг. пород(\я) (вж. Геров IV 209) —» осн. пород- + нает. -ие. Срвн. и пор\ода,
поредица.
ПОР\ОДИЦА
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
= Брачна (съпружеска) двойка (без или с деца); семейство.
Р. Диал. У ГеровДоп. 260 - ‘порода, поколение’ (+ текст от нар. пес. от югозападни
говорни области,- не си имат ни род, ни поредица). В РБЕ IX 635 - ‘семейство, род,
рода’ и 543 (към младен\ец) по текст от нар. пес.: я питайте младенците да не
бъдат нягцо поредица, който насочва (диал. н\ящо) към говори в Средногорието
(Панагюрско, Карловско) или Пловдивско (вж. БДАIII к. и ком. 28). У Дювернуа
1781 - ‘семейство’.
П. От глаг. пород(\я) (вж. Геров IV 209) —> осн. пород- + нает, -ица —> същ.
пор\одица. Срвн. и пор\ода, пор\одие.
ПОРОД(\Я)
ПОР\АЖДАМ
= Родя/раждам отново, повторно, пак.
Р. Книж., разг., диал. У Геров IV 202, 209 пород\ъ, пор\аждам ‘за жена: раждам две
години наред’ (+ текст от нар. пес.: камероди, та ми не породи... я брата, я
сестр\ъ...). В БТР 617, СТРБЕ 557 - ‘раждам второ дете наскоро след първото’. В
РСБКЕII 689 - ‘за жена - раждам друго дете наскоро, след като съм родила вече’.
П. От глаг. род\(я)/р'\аждам'\ —> произв. глаг. пород(\я)/пор\аждам с предст. по¬
белел', ‘отново’.
ПОР\ОДЯК
= Дете, родено скоро след друго дете в семейството /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Монтанско.
П. От глаг. пород^я)] ‘родя наскоро, след...’ —> осн. породъ- + нает, -ак —> същ.
пор\одяк. Срвн. и прил. пород\ен ‘роден... наскоро след друг брат или сестра’ (БТР
622).
500

ПОР\ОЖБА
= Дете в семейството /5~6/; рожба1.
Р. Диал. В местни говори в Софийско. В РРДД 371 - ‘рожба, чедо’ (+ текст от нар.
пес. от югозападни говорни области (Депа, на\ожда, н\ема): що е лепо, що ми е
хубаво, най е л\епа Елена кралица..., ами Марко махана и наожда, че си нема от
сърце порожба). В РБЕ XIII 637 - ‘рожба, дете, чедо...’.
П. От глаг. пород(\я) ‘родя наскоро, след...’ —> осн. породъ-/порож(ь)- + нает, -ба (<
етбълг. -ьбл). Срвн. и п\ород, р\ожба.
ПОРОЖД\ЕНИЕ
= Дете /5~6/; рожба1.
Р. Книж. В РРДД 371 - ‘рожба’ (по текстове от П. Р. Славейков и П. П. Славейков).
В РБЕ XIII 637 - ‘рожба’ (по текст от Н. Михайловски, П. П. Славейков). В РБЕ
XIII 637 - ‘рожба’.
П. От рус. порожд\ение ‘рожба’, ‘плод’ —> бълг. порожд\ение с посоченото
значение.
ПОСЕСТРИМА
= Сестра по един общ родител /4*/; полусестра. Зват. ф. пос\естримо!.
Р. Диал. В БЕР VI 623 към сестра - ‘сестра само по единия родител’ - за говори в
Кумановско (Вардарска Македония). В РБЕ XIII 706-707 - ‘... осиновена, доведена
или заварена сестра’ (по текст от нар. прик.: и отишло при неговата пос\естрима
(при донесената... керка), му казало ияупитало що да прави...).
= Сестра <н|е родна, сестра по дружба, сговор> /4*/.
Р. Диал. У Геров IV 215 - с която сме се сговорили да живеем като сестри’,
‘посестрена сестра’. В БТР 624 - ‘която се е сговорила с друга да бъдат като
сестри’. В РСБКЕ II 709 - ‘жена, която е като сестра на друга’. В БЕР VI 623 (към
с\естря) ‘жена, която ми се е притекла на помощ и в знак на благодарност я
обявявам за сестра’ - за говори в Софийско. В говора на гр. Клисура: на б\олно
дет\е му се нам\ира пос\естрима или побр\атим; на дете едном\ешче ще му
намериш побр\атим и пос\естрима. В РБЕ (пак там) - ‘жена, на която по силата на
древен обичай или уговорка е призната родственост, равностойна на сестра на
някого’ (+ текст от нар. пес.: ... Ангелина, моя мила сестро! До сега те имаф верна
501

пос\естрима, а от сега за сестра рождена...).
= Обредно лице (приятелка, дружка на младоженеца или младоженката) с
определени функции по време на сватбата; шаферка.
Р. Диал. В местни говори в Хасковско. В БЕР VI623 (към с\естря) - ‘шаферка’ - за
говора на гр. Кукуш (Беломорска Македония). У Геров IV 215 - ‘на сватба -
дружка на невестата’. В РСБКЕII 709 - ‘много близка другарка’ [?].
П. От същ. сестр\а] —> осн. -сестр- + предст. по- (‘след’, ‘за, вместо’) и нает. -има.
Срвн. и пос\естрица.
ПОС\ЕСТРИМКА
= Сестра по един общ родител /4*/; посестрима. Зват. ф. посестримке!,
пос\естримко!.
Р. Диал. У Геров IV 216 - ‘посестрима’ (+ текст от нар. пес.: сестро ле,
посестримко ле,... водица да ми подадеш, сърцесо да сиразквасъ..., който насочва
- сърцесо - към родопски говори). Вж. и РБЕ XIII 707.
П. От същ. пос\естрима] —> осн. посестрим- + нает, -ка, като гал.-умал. название,
придобило и неутрална нарицателна функция.
ПОС\ЕСТРИМСТВО
= Родство по дружба, сговор между посестрими.
Р. Диал. У Геров IV 216 - ‘сговор между две жени да живеят помежду си като
сестри’. В БТР 625 и РСБКЕ II 709 - ‘дружба между/на посестрими’. В РБЕ XIII
707 - ‘... отношение между посестрими’.
П. От същ. пос\естрима] —> осн. посестрим- + нает. -ство. Срвн. и
побр | атимство.
ПОС\ЕСТРИЦА
= Сестра <н|е родна, доведена или заварена) /4*/.
Р. Диал. В местни говори в Дебърско (Вардарска Македония).
П. От същ. сестра] —♦ осн. -сестр- + предст. по- (‘след’, ‘за, вместо’) и нает. -ица.
Срвн. и пос\естрима.
ПОС\ЕСТР(Я)
ПОС\ЕСТРЯМ
ПОС\ЕСТРЮВАМ
502

= Приема/приемам (някого) за сестра.
Р. Диал. У Геров IV 216 - ‘зимам някоя за посестрима, за сестра’ (+ текст от нар.
пес.: той си се болен разболя на чужда зема притъжна, чужда е майка помайчил,
чужди е сестри посестрил, чужди е братя Побратил).
П. От същ. сестр\а] —> осн. сестр(ъ)- + предст. по- (за действие: ‘преминаване,
превръщане в/придобиване на качество, състояние’, вж. Граматика II222) + нает. -
ям, -увам —> глаг. пос\естря(м)/пос\естрювам. Срвн. и побр\атя/побрат\явам.
ПОС\ИНЕНИК
Вар.: пос\иненик, посинен\ик, пос\инник, посин\ик.
= Син <н|е р|оден, осиновен> /5*/; храненик.
Р. Диал. На запад-югозапад в Ихтиманско, Кюстендилско-Разложко-Петричко, във
Вардарска Македония (Тетовско, Кумановско, Радовишко - посин\ик) и на юг в
Родопите (Асеновградско-Смолянско). В БЕР VI 654-655 (към син) - ‘осиновен
син’ - за говора на гр. Банско, посинен\ик ‘осиновено момче’ - за говори в
Асеновградско, посинъен\ик - за говори в Кумановско (Вардарска Македония). У
Геров IV 228 пос\иненик ‘който е посинен, земен за син’. В РБЕ XIII715 - ‘не
р|оден, не истински син, осиновен син’.
П. От глаг. пос\иня(м)‘\—> страд. прич. пос\инен —► осн. посин(е)н- + нает. -(н)ик —>
същ. пос\иненик, пос\инник, посин\ик. Срвн. и пос\инец, пос\инок.
ПОС\ИНЕНИЦА
= Дъщеря <н|е родна, осиновена) /6*/; храненица.
Р. Диал. Вж. пос^иненик. У Геров IV 228 - ‘която е земена за дъщеря, която е
посинена’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пос'1иненик'[ с нает, -(н)ица.
ПОС\ИНЕНИЧЕ
= Дете <н|е родно, осиновено) /5*~6*/; хранениче. Нариц. и зват. (пос\инениче!) ф.
Р. Диал. Вж. пос^иненик, пос\иненица. У Геров IV 228 умал. от пос\иненик (+ текст
от нар. пес.: сине ле, посинениче,... да си те близу наближа, огънчек да ти накладъ,
който насочва - огънчек - към говори в Родопите). В БЕР VI 654-655 (към син)
наред с пос\иненик, пос\иненица. Вж. и РБЕ XIII 715.
503

П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо пос\иненик] с нает. -(н)иче.
Срвн. и пос\инче.
ПОС\ИНЕЦ
= Син <н|е р|оден, осиновен> /5*/; храненик.
Р. Диал. В местни говори в Тетовско (Вардарска Македония).
П. От глаг. пос\иня(м)] —> осн. посин- + нает, -ец —» същ. пос\инец. Срвн. и
пос\иненик, пос\инок.
ПО(\ИНОК
= Син <н|е р|оден, осиновен> /5*/; храненик.
Р. Диал. В местни говори в Радовишко (Вардарска Македония).
П. От глаг. пос\иня(м)Т —> осн. посин- + нает, -ок —> същ. пос\инок. Срвн. и
пос\иненик, пос\инец.
ПОС\ИНЧЕ
= Син <н|е р|оден, осиновен> /5*/; храненик. Нариц. и зват. (пос\инче!) ф.
Р. Диал. В РРДД 372 - ‘осиновено момче’ (+ текст от нар. пес.: а старец му потио
говори: моли Бога, мой посинче Марко, моли... Бог да те научи - най-вероятно от
югозападни говорни области). В РБЕ XIII 715 - ‘посинениче’.
П. От глаг. пос\иня(м)] —► осн. посин- + нает, -че —> същ. пос\инче като гал.-умал.
название спрямо вар. пос\инец\ и пос\инок\, придобил и неутрална функция. Срвн.
и пос\инениче.
ПОС\ИН(Я)
ПОСЦИНЯМ
ПОС\ИНВАМ
ПОС\ИНЮВАМ
= Приема/приемам (някого) за син; осиновя/осиновявам син.
Р. Диал. На запад-югозапад в Босилеградско (Западните покрайнини),
Кюстендилско, Петричко, във Вардарска Македония (Охридско-Битолско-
Прилепско-Гевгелийско) и на юг в Родопите (Смолянско). Вариантът пос\иням за
‘осиновявам’ е засвидетелстван и на североизток в Силистренско. У Геров IV 228 -
‘земам някого за син’. В РРДД 372 - ‘приема като син, осиновя’ (+ текст от нар.
пес.: кон ме води..., та излезе момината майка... - Па излези, керко,..., та да видиш
504

що ни добро дошло... да сум стара, би го посинила..., който насочва - керко, сум -
към югозападни говорни области). В РБЕ XIII715 - ‘осиновявам’.
П. От същ. син] —> осн. -син- + предст. по- (за действие: ‘преминаване, превръщане
в/придобиване на ново състояние, качество’, вж. Граматика II222) —»осн. посин(ь)-
+ наст.-оконч. -я, -ям, -вам, -увам —> глаг. пос\иня(м) и вар.
ПОСЛЕР\ОДЕЦ
= Дете (син /5/, внук /55-56/, правнук /555-556 - 565-566/); потомък.
Р. Книж. В РРДД 373 - ‘потомък’ (по текстове от Ал. Кръстевич).
П. Сложна дума, образувана от нареч. после, осн. род- на глаг. род\я + нает. -ец.
ПОСМ\ОРЧЕ
= Дете, родено след смъртта на баща си /5*-6*/.
Р. Диал. В западнобългарски говори (вж. Цибранска-Костова 74).
П. От етбълг. глаг. посморити (ервн. бълг. мор\я ‘причинявам смърт...’ иумор\я <
етбълг. о^морити ‘умъртвя, убия’, вж. БТР 395, 893 и СтбР II 1063-1064) —» осн.
посмор- + нает, -че посм\орче. Срвн. и посм\ъртче.
ПОСМ\ЪРТЧЕ
Вар.: посм\ъртче (посм\ърче), п\осмъртче (п\осмърче) и др.
= Дете, родено след смъртта на баща, брат, сестра /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Дебърско, Охридско (Вардарска Македония). У
Дювернуа 1792 (по текст от нар. прик.: тамо имат сирота вд\оица, стигнала
мъшко дете... по татка, посмърче). У Геров IV 220 п\осмъртче и посмр\ътче (+
текст от нар. пес.: дор се найде... лудо дете, посмрътчеродено, что ми слезе долу
на друмови, който насочва - н\айде, др\умови - към югозападни говорни области).
В РРДД 373 посм\ъртче ‘дете, родено след смъртта на баща си’. В Софийско
п\осмърче - ‘дете, родено след починало дете в семейството’. В РБЕ XIII 751 —
‘дете, родено след смъртта на бащата’ (по текст от К. Шапкарев: след смъртта на
стареца... родило му се и шесто мъжко чедо, посм\ъртче).
П. От същ. смърт —> осн. -смърт- + предст. по- ‘след, после’ и нает. -че.
ПОС\ОБКИНИ
= Дъщери, породени една след друга 16*1.
505

= Сестри, породени една след друга /4*/.
Р. Диал. Вж. пособци. У Дювернуа 1792 и у Геров IV 220 - ‘породени сестри една
след друга’ (+ текст от нар. пес.: родила майка две щерки, две щерки, две
пособкини}. В БЕР V 543 към пос\об/пос\оп - ‘сестри, родени една след друга’ - за
говори в Софийско. В РБЕ XIII 752 посокб\иня ‘близначка или породена сестра’ (по
текст от нар. пес.: ... имала макя де черке, две черке, пособк\ине...)
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо посрбци* < ед.ч. *пособец с нает. -кин(я).
Срвн. и сръб. и хърв. п\особица/р\о5о1нса, п\осебица/р\ове1нса ‘женско дете, родено
след друго женско дете’ (Таноцки 72). Срвн. и пос\обчета.
ПОС\ОБЦИ
~ Синове, породени един след друг /5*/.
= Братя, породени един след друг /3*/.
Р. Диал. В западни говори в Трънско-Брезнишко-Софийско-Царибродско
(Западните покрайнини). На север от Стара планина - в Плевенско. В БЕР V 542 -
‘деца, родени едно след друго’ - за говори в Трънско-Брезнишко и Царибродско.
П. Според авторите на БЕР (пак там) от местоименна кор.-осн. -себ- (вар. -соб-) с
предст. по- ‘след’ и нает. -(е)ц, -кин(я), -че (срвн. пос\обкини, пос\обчета). По-пряк
път за обяснение обаче е приведеното в БЕР (пак там) диал. нареч. пос\оп (< пос\об)
със значение ‘едно след друго’ + нает. -(е)ц, -кин(я), -че. Срвн. и сръб. и хърв.
п\особац/р\овоЪас, п\особак/р\овоЪак и п\осебац/р\овеЪас ‘мъжко дете, родено след
мъжко дете’ (Таноцки 72). Ед.ч. *пос\обец. Срвн. и пос\обкини, пос\обчета.
ПОС\ОБЧЕТА
= Деца, породени едно след друго /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР V 542 п\осопчета [?] ‘деца, родени едно след друго в късо време’ -
за говори в Софийско.
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо пос^обци^ и пос\обкини^. Срвн. и сръб. и
хърв. п1осопче/р1охорсе (Таноцки 72).
ПОТЕКЛ\О
Вар.: потекл\о, пот\екло.
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Книж., разг., диал. У Геров IV 231 пот\екло ‘влака, род...’. В диал. записи от гр.
506

Велес (Вардарска Македония - отк\аде ти е пот\еклото?) и гр. Кукуш
(Беломорска Македония - ти ут к\ое пут\екло си на Кукуш?). В БТР 630, РСБКЕII
624, у РадБТР 524 - ‘произход’. В РБЕ XIII 829-830 - ‘принадлежност [?] по
рождение към някакъв род; произход, родствена връзка’.
П. От глаг. тек\а —► потек\а —> осн. потек- + нает, -ло —> същ. потекл\о. Срвн. и
повлекл\о.
ПОТ\ОМЕЦ
= Мъж (син, внук, правнук) спрямо своите родители (прародители, деди, предци).
Р. Книж. У Дювернуа 1804 - пот\омец и пот\омък. В РСБКЕ II 725, РБЕ XIII 841 -
‘потомък’. В БЕР V 556 (към пот\омък) - ‘чедо, рожба’ (с пояснение: „обикновено
като наследник на духовните качества или общественото положение [?] на
родителите си”, по Ив. Богоров).
П. Вж. пот\омък. От произв. осн. потом- + нает. -ец.
ПОТ\ОМКА
= Жена (дъщеря, внучка, правнучка) спрямо своите родители (прародители, деди,
предци).
Р. Книж. В РСБКЕ II 725 - ‘жена по отношение на своите прадеди’. В РБЕ XIII 841
и СТРБЕ 563 - ‘жена потомък’. У РадБТР 525 пот\омък и пот\омка ‘дете като
наследник на родителите си’. В РБЕ XIII 841 - ‘жена потомък’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо попДомец] и пот\омък] с нает. -ка.
ПОТОМСТВО
= Мъж, жени (синове, дъщери, внуци, правнуци) спрямо своите родители
(прародители, деди, предци); поколение.
Р. Книж. В БТР 630 - ‘потомци’ и ‘деца’. В РСБКЕ II 725 - ‘потомци’ и
‘наследници, деца’. В РБЕ XIII 841-842 - ‘деца (синове, дъщери, внуци) по
отношение на своите родители или прародители; чеда’ и ‘бъдни поколения’. У
РадБТР 525 - ‘бъдещо поколение’ и ‘деца по отношение на своите родители’.
П. От същ. пот\омък, пот\омка ~ пот\омци —» произв. осн. потом- + нает. -ство.
Срвн. д\етство.
ПОТ\ОМЪК
= Мъж (син, внук, правнук) спрямо своите родители (прародители, деди, предци).
507

Р. Книж. У Дювернуа 1804 - пот\омец и пот\омък. В РСБКЕII725 - ‘лице по
отношение на своите прадеди; син, внук’. В РБЕ XIII 842 - ‘лице по отношение на
своите родители, деди, предци; дете, рожба, чедо, наследник’. В СТРБЕ 563 -
‘наследник, рожба’. У РадБТР 525 - ‘дете като наследник на родителите’.
П. Стбълг. нареч. потомь (< съчет. по томь ‘после, след това’, вж. РСтбЕ 310, СтбР II
328, БЕР V 556) —> произв. осн. потом- + нает. -ък. Срвн. и пот\омец.
ПОТР\ЕТИМ
= Мъж (съпруг) в трети брак /7*/; третьож\енец, троеж\енец, трети съпруг.
Р. Диал. У ГеровДоп. 263 - ‘трети мъж’ (в откъс от нар. пес. като зват. ф.: Сандуле,
мой потр\етимо!). В РБЕ XXX 856 - ‘трети съпруг’ (по текст он нар. пес.:... като
си на три венчила, с кого ти беше най-добре... Сандуле, мой потр\етимо, олком
ма питаш, да кажа...)
П. От глаг. потр\ет(я) ‘женя се за трети път’(БТР 631), ‘оженвам се за трети път’
(РСБКЕ II 726) —> осн. потрет- + нает, -им същ. потр\етим. Срвн. и
потр\етима.
ПОТР\ЕТИМА
= Жена (съпруга) в трети брак /8*/; третьож\енкиня, трета съпруга.
Р. Диал. У ГеровДоп. 263 - ‘трета жена’. Вж. и РБЕ XIII 856.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо потр\етим] с наст.-оконч. -а.
ПОТР\ЕТНИК
= Мъж (съпруг) в трети брак /7*/; трети съпруг.
Р. Диал. В РБЕ XIII 856 - ‘мъж, който се е оженил трети път’.
П. От глаг. потр\ет(я) ‘женя се за трети път’ (БТР 631), ‘оженвам се за трети път’
(РСБКЕ II 726) —► осн. потрет- + нает, -ник —> същ. потр\етник с посоченото
значение. Срвн. и потр\етим.
ПОТР\ЕТНИЦА
= Жена (съпруга) в трети брак /8*/; трета съпруга.
Р. Диал. В РБЕ XIII 856 - ‘жена, който се е омъжила трети път’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо потр\етниК\. Срвн. и потр\етима.
ПОТР\ЕТ(Я)
ПОТР\ЕТЯМ
508

ПОТР\ЕТВАМ
= Женя се, омъжвам се за трети път; влизам в трети пореден брак.
Р. Разг., диал. В БТР 631 и РСБКЕ II 766 - ‘женя се/оженвам се за трети път’. В РБЕ
XIII 855-856 - ‘женя се или се омъжвам за трети път’ (+ текст от нар. пес.:... мила
си ми, Недо,... циганин да стана, две жени да водя, с тебе да потр\етя).
П. От числ. трети —> осн. -трет(ь) + предст. по- (за последователно действие) и
наст.-оконч. -я (-а, -им), нает. -я(м) —» глаг. потр\ет(я)/потр\етям. Срвн. и
повт\оря.
ПОТЪРС\АК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В местни говори в Горнооряховско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От диал. глаг. пот\ърс(я)/потърсвам ‘тръскам; изтърся/изтърсвам’ —> осн.
потърс- + нает, -ак —> същ. потърс\ак. Срвн. и изтърс\ак.
п\ояс
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. В различни говорни области - на запад-югозапад (Босилеградско в
Западните покрайнини, Кюстендилско), на югоизток в Свиленградско (вж. и Сакар
379) и в Беломорска Тракия (Гюмюрджинско: до мн\огу п\оясе са п\азили ад\етя).
В БЕР V 574-575 - ‘поколение, коляно в родствен смисъл’ - за говори в
Кюстендилско, ‘... род, коляно, поколение’ - за говори в Севлиевско (вж. и Лов.
край 373), ‘поколение, род’ - за говори в Гоцеделчевско. У Геров IV 253 и БТР 637
- ‘род, коляно, влака...’. В РРДД 378 ‘род, поколение’. В РБЕ XIII 952-953 - ‘род,
поколение, коляно’ (по текст от Ив. Вазов: Хаджи Смион... излезе, за да иде на
гости у любезний си приятел Миронча... и роднина - на седем пояса впрочем...).
П. Стбълг. същ. по1дсъ и произв. глаг. пожекти (РСтбЕ 315, СтбР II 342) от кор. *-уау-
(ервн. църк.-слав. и рус. |дскло ‘пояс’, Фасмер III 351 към п\ояс) —> бълг. пояс с
различни значения, между които (като преносно) и посоченото.
ПР\АБ\\АБА
= Майка на баща на баща /211/ или на майка /212/ или майка на майка на баща /221/
или на майка /222/; майка на дядо или баба.
509

Р. Книж., разг., диал. (напр.: тъ\ава дрехи хи п\азе од зам\ан-заман\ито време, от
пр\аб\\аба ми - Странджа). У Геров IV 254, БТР 637, РадБТР 528 - ‘майка на дядо
или на баба’. В РСБКЕ II441 - ‘майка на бабата или дядото или на по-далечен
предходния’. В РБЕ XIII 955 - ‘майка на бабата или на дядото’.
П. Праслав. *рга-/рга- ‘пред’, ‘за’, ‘вместо’, стбълг. прл- (срвн. прдд-вдъ ‘прадед,
праотец’, СтбР II 350) —> бълг. предст. пра- (вж. БЕР V 577, Скок III20, Фасмер III
351) за означаване на родствена връзка в трета или над трета степен. Срвн. и
пр\еб\\аба.
Удвоеният (редуплициран) вар. на предст. прапра- означава далечна (след втора [!])
степен на родство (напр. пр\апрабаба, пр\аправнук и т.н.).
ПРАВДИН\А
= Откуп (в пари или в дарове), който семейството на момък дава на семейството на
мома при годежа.
Р. Диал. У Геров IV 254 в съчет. бащина правдина ‘что плаща зет на невестини
родители...’. В РБЕ XIII 962 в съчет. бащина правдина ‘откуп, който дава момък на
момините родители преди годеж’. В БЕР V 581-582 (към пр\авда) - ‘... благо, от
което може да се ползува човек’.
П. Стбълг. прхвьдх ‘право’ (БЕР пак там), ‘принцип’, ‘правило’ (СтбР II 346-347,
РСбЕ 316) —»бълг. пр\авда и произв. правдин\а с посоченото значение. Вж. и
б\ащина, бащин\ия.
ПР\АВНУК
= Син на син на син /555/ или дъщеря /556/ или син на дъщеря на син /565/ или
дъщеря /566/; син на внук или внучка.
Р. Книж., разг., диал. У Геров IV 255 - ‘син на унука’. В БТР 638 и РСБКЕ II 743 -
‘син на внук или внучка’. У РадБТР 528 - ‘дете на внук или внучка’. В РБЕ XIII970
- ‘син на внук, внучка...’.
П. Праслав. *рга-/рга- ‘пред’, ‘за’, ‘вместо’, стбълг. прл—> бълг. предст. пра- (вж.
БЕР V 577, Скок III20, Фасмер III351) за означаване на родствена връзка в трета
или над трета степен.
510

Удвоеният (редуплициран) вар. на предст. прапра- означава далечна (след втора [!])
степен на родство (напр. пр\аправнук, пр\апрадядо и т.н.).
ЯРИВЯУДМ
= Дъщеря на син на син /655/ или дъщеря /656/ или дъщеря на дъщеря на син /665/
или дъщеря /666/; дъщеря на внук или на внучка.
Р. Диал. В РБЕ XIII970 - ‘правнучка’ (по текст от Ив. Вазов).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пр\авнук с наст.-оконч. -а. Срвн. и
пр\авн\\учка.
ПР\АВНУК\\ИНЯ
= Дъщеря на син на син /655/ или дъщеря /656/ или дъщеря на дъщеря на син /665/
или дъщеря /666/; дъщеря на внук или внучка.
Р. Диал. У Геров IV 255 - ‘дъщеря на унука’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пр\авнук] с нает. -(к)иня. Срвн. и
пр\авн\\учка.
ПР\АВН\\УЧЕ
= Дете на син на син /555-655/ или дъщеря /556-656/ или дете на дъщеря на син
/565-665/ или дъщеря /566-666/; дете на внук или внучка.
Р. Книж., разг., диал. У МладЕР 502 и РБЕ XIII970 - „умал. към/от пр\авнук” [?].
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо пр\авнук] с нает, -че като гал.-умал.
название, придобило и неутрална нарицателна функция.
ПР\АВН\\УЧКА
= Дъщеря на син на син /655/ или дъщеря /656/ или дъщеря на дъщеря на син /665/
или дъщеря /666/; дъщеря на внук или внучка.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 628 и РСБКЕII 743 - ‘дъщеря на внук или внучка’. У
РадБТР 528 - ‘дете на внук или внучка’. В РБЕ XIII970 - ‘дъщеря на внук, внучка’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо внук] с нает. -ка. Срвн. и пр\авнук\\иня.
ПР\АДЕД
= Родоначалник на род, племе, народност. Мн.ч. пр\адеди.
Р. Книж. В РБЕ XIII 991 - ‘прадядо’ [?]. В БТР 639 (към пр\адядо) пр\адеди
‘далечни родови предшественици’. В РСБКЕ II 745	‘много отдавнашни,
далечни деди’. В СТРБЕ 568 пр\адеди ‘хора, живели много преди други’ [?],
511

‘предци’. У ДечТР 558 (към пр\адядо) - ‘далечни предшественици; деди, предци’.
У РадБТР 529	‘далечни предшественици’.
П. Стбълг. прддьдъ (и пр-ьд-ьдъ) ‘прадед, прародител, праотец’ (СтбР II 350),
‘прадед, праотец’ (ДавРИПК 230) —> бълг. пр\адед.
ПР\АДЕД\\А
= Баща на баща на баща /111/ или на майка /112/; баща на дядо или баба.
Р. Диал. В РБЕ XIII 991 прадед\а ‘прадядо’.
П. От диал. дед\а/д\еда] с предст. пра- за далечна степен на родство.
ПР\АДЕД\\И
= Родоначалници на род, племе, народност.
Р. Книж. В БТР 639 (към пр\адядо) пр\адеди ‘далечни родови предшественици’,
‘предци’, ‘деди’. В РСБКЕII 745 - ‘много отдавнашни, далечни деди’ (по текст от
Ив. Вазов). В РБЕ XIII 991 (към пр\адядо [?]) пр\адеди ‘далечни родови
предшественици’ (по текст от Ал. Константинов, Ив. Хаджийски). У РадБТР 529 -
‘далечни предшественици’. В СТРБЕ 568 - ‘хора, живели много преди други’ [?],
‘предци’.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) (< стбълг. прлд-бдъ:... к рли прад/ьдд нлшегл
Ад&мь, вж. ДавРИПК 230 и бълг. диал. пр^адед^а). Срвн. и дед^и, пр\аотц\\и,
предц\и.
ПР\АД\\ЯДО
Вар..- пр!адЦядо, пр1ад[[едо.
= Баща на баща на баща /111/ или на майка /112/; баща на дядо или баба.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 639 и РСБКЕ II 745 - ‘баща на дядо, на баба’. У ДечТР
558, РадБТР 530 и РБЕ XIII991 - ‘баща на дядото или бабата’.
П. Праслав. *рга-/рга- ‘пред’, ‘за’, ‘вместо’, стбълг. прл- (срвн. прддьдъ ‘прадед,
праотец’, СтбР 350) —► бълг. предст. пра- (вж. БЕР V 577, Скок III20, Фасмер III
351) за означаване на родствена връзка в трета или над трета степен. Срвн.
пр\ед\\ядо.
512

ПР\АМ\\АЙКА
= Родоначалница на род, племе, народност.
Р. Книж. В БТР 640 - ‘майка на далечни наши прадеди’. В РБЕ XIII 1006 - ‘най-
стара майка’ [?], ‘майка на далечни прадеди’ и ‘прародителка’.
П. От същ. м\айка\ с предст. пра- за далечна степен на родство. Срвн. и пр\аот\|ег/.
ПР\АОТ\\ЕЦ
= Родоначалник на род, племе, народност. Мн.ч. пр\аотц\\и.
Р. Книж. В БТР 640 - ‘най-стар баща’ [?] и ‘родоначалник’. В РСБКЕII 747 -
‘далечен родоначалник’, ‘прадядо’ [?]. В РБЕ XIII 1007 - ‘най-стар баща’ [?],
‘прародител’, ‘родоначалник’. В СТРБЕ 568 - ‘най-старият запомнен прадядо (или
прабаба)’ [?], ‘родоначалник’. У РадБТР 530 пр\аот\ец - ‘родоначалник’.
П. Стбълг. прдотьцк (пр-ьотьць) - ‘праотец, прародител’ (РСтбЕ 317, СтбР II 352) —>
бълг. пр\аот\\ец с посоченото значение. Срвн. и пр\адед.
ПР\АОТЦ\\И
= Родоначалници на род, племе, народност.
Р. Книж. Вж. пр\аот\\ец. В РСБКЕ II 747 и РБЕ XIII 1007 към пр\аотец и мн.ч.
пр\аотци.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и о/иг/||и,
пр^адедЦи, предг^и.
ПР\АРОД\\ИТЕЛ
= Родоначалник на род, племе, народност.
Р. Книж. В БТР 640 - ‘най-стар родоначалник’ [?]. В РСБКЕ II747 - ‘родоначалник
на поколение’ [?]. В СТРБЕ 569 - ‘най-стар в рода’, ‘родоначалник, праотец’. В
БЕР VI294-296 (къмрод) - ‘човек, който е дал начало на определен род’. В РБЕ
XIII 1008 и у РадБТР 530 - ‘родоначалник’. У ДечТР 559 пр\ародител и
пр\ародителка ‘най-стар родоначалник’.
П. Стбълг. роднтсль ‘родител, създател’ (СтбР II 619) —» *прл|>одитель (срвн. произв.
прил. прдродительнъ ‘унаследен, свързан с предците’, СтбР II 352) —» бълг.
пр\арод\\ител. Срвн. и пр\адед, пр\аот\\ец.
513

ПР\АРОД\\ИТЕЛКА
= Родоначалница на род, племе, народност.
Р. Книж. В СТРБЕ 569 - ‘жена прародител’. В РБЕ XIII 1008 - ‘родоначалничка’. У
ДечТР 559 пр\ародител и пр\ародителка (вж. пр\ародител).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пр\арод\\ител\ с нает. -ка. Срвн. и
пр\ам\\айка.
ПР\АТЕЛНИЦИ
Вар.: пр\ателници, пр\ательници.
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В местни говори в Тракия и западните дялове на Странджа (Грудовско-
Елховско - пр\ательници) (вж. Иванова 56). Вж. к. 10.А.
П. От глаг. пр\ат(я) —> кор.-осн. прат- + съчл. нает. -ел(ь)-ни(к) —> същ.
*пр\ател(ь)ник —> мн.ч. пр\ател(ь)ници(те) като обособена словна единица със
събирателно значение. Срвн. и пр\атеници и прат\илник.
ПР\АТЕНИЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В местни говори в Ловешко-Троянско (вж. Иванова 56). Вж. к. 10.А.
П. От глаг. прат(я) —> страд. прич. пр\атен —> осн. прате(н)- + нает, -(н)и(к) —>
същ. пр\атеник ‘който е пратен да извърши някаква работа’ (БТР 641) —> мн.ч.
пр\атеници(те) като обособена словна единица със събирателно значение. Срвн. и
пр\ателници и др.
ПРАВИЛНИК
Вар.: прат\илник, прат\ильник.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В БЕР V 617-619 (към пр\ащам) прат\илник и прат\ильник ‘сват’, ‘всеки
от двамата сватове - мъже, които родителите на момъка изпращат при родителите
на избраната девойка, два дни след като са получили тяхното съгласие чрез
прат^ницата' - за български преселнически говори в Украйна, Молдавия
514

(Бесарабия).
П. От глаг. пр\ат(я) —> кор.-осн. прат- + съчл. нает. -ил(ъ)-ник —► същ.
прат\ил(ь)ник. Срвн. и пр\ателници, пращелн\ици и др.
ПРАЦИЛНИЦА
Вар.: прат\илница, прат\ильнца.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. В БЕР V 617-619 (към пр\ащам) прат\ильница ‘жена, която родителите на
момъка изпращат при родителите на избраната девойка, за да се провери дали те са
съгласни да я дадат (след което се изпращат сватове - мъже)’ - за български
преселнически говори в Украйна, Молдавия (Бесарабия).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо прат\илник] с нает. -ница.
ПРАВИЛНИЦИ
Вар.: прат\илници, прат\илъници.
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Вж. прат\илник и прат\илница.
П. Обособена словна единица в мн.ч. прат\илници(те) със събирателно значение.
Срвн. и пр\атеници, пр\ателници, пращелн\ици.
ПРАЩЕЛН\ИЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В БЕР 617-619 (към пр[ащам) - ‘пратеници на семейството на момъка,
които преди годежа гостуват в дома на момата, за да разузнаят положението -
нейното и на семейството |и’ - за говори в Тракия. Вж. к. 10.А.
П. От глаг. пр\ащам —>■ кор.-осн. пращ- + съчл. нает, -ел-ни(к) —>■ същ. *пращелник,
мн. пращелн\ици като обособена словна единица със събирателно значение. Срвн. и
пр\ателници, пр\атеници.
ПР\ЕБ\\АБА
Вар.: пр!ебЦаба, пребЦаба.
= Майка на баща на баща /211/ или на майка /212/ или майка на майка на баща /221/
515

или на майка /222/; майка на дядо или баба; прабаба.
Р. Диал. В местни говори в Новозагорско. В БЕР V 622 - ‘прабаба’ - за говори в
Дупнишко-Благоевградско, Босилеградско (Западните покрайнини), Ихтиманско,
Плевенско, Провадийско и български преселнически говори в Банат (Румъния -
пребаба). У Геров IV 329 - ‘баба на баща ми, на майка ми’ и ‘баба на дядо, на
баба’.
П. Стбълг. предл. прт, ‘пред’ (РСтбЕ 341) —»предст. пр-ь- (срвн. пр-вд-вдъ ‘прадед,
праотец’, СтбР II 350) —> бълг. диал. предст. пре-/пре-/пря- ‘пред’, ‘преди’ (вж. БЕР
V 621) - за означаване на родствена връзка в трета или над трета степен. Срвн. и
пр\ед\\ядо.
ПРЕВ\АРКА
= Жена (мома), омъжила се преди по-възрастна своя сестра.
Р. Диал. В Пир. край 391 - ‘момиче, омъжило се преди по-възрастната си сестра’ -
за говори в Благоевградско, Санданско.
П. От глаг. прев\аря/прев\арвам ‘свършвам нещо по-скоро от другиго’ (Геров IV
333) —» осн. превар- + нает, -ка —> същ. прев\арка. Срвн. и прев\арница.
ПРЕВ\АРНИЦА
= Жена (мома), омъжила се преди по-възрастна своя сестра.
Р. Диал. В Пир. край 391 - ‘момиче, омъжило се преди по-възрастната си сестра’ -
за говори в Благоевградско, Санданско. Срвн. и прев\арка.
П. От глаг. прев\аря/прев\арвам ‘свършвам нещо по-скоро от другиго’ (Геров IV
333) —> осн. превар- + разш. нает, -ница —» същ. прев\арница. Срвн. и прев\арка.
ПР\ЕВНУК
= Син на син на син /555/ или дъщеря /556/ или син на дъщеря на син /565/ или
дъщеря /566/; син на внук или внучка; правнук.
Р. Диал. В БЕР V 627 - ‘правнук’ - за говори в Ботевградско, Ихтиманско,
Дупнишко, Кюстендилско, Валовищко (Беломорска Македония - пр\емлук). У
Геров IV 335 пр\евнук ‘син на унука’.
П. Стбълг. предл. пръ ‘пред’ (РСтбЕ 341) —> предст. пръ—> бълг. диал. предст. пре-
516

/пре-/пря- ‘пред’, ‘преди’ (вж. БЕР V 621) - за означаване на родствена връзка в
трета или над трета степен.
ПР\ЕВН\\УКА
Вар.: пр\евн\\ука, префн\\ука и др.
= Дъщеря на син на син /655/ или дъщеря /656/ или дъщеря на дъщеря на син /665/
или дъщеря /666/; дъщеря на внук или внучка; правнучка.
Р. Диал. В БЕР V 627 (към пр\евнук) - за говори в Дупнишко, Добричко (префнука).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пр\евнук\ с наст.-оконч. -а. Срвн. и
пр\евнук\\иня, пр\евн\\учка.
ПР\ЕВНУК\\ИНЯ
= Дъщеря на син на син /655/ или дъщеря /656/ или дъщеря на дъщеря на син /665/
или дъщеря /666/; дъщеря на внук или внучка; правнучка
Р. Диал. У Геров IV 335 - ‘дъщеря на унука’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пр\евнук\ с нает, -(к)иня. Срвн. и
пр | евн | \ука, пр | евн | \учка.
ПР\ЕВН\\УЧЕ
= Дете на син на син /555-655/ или дъщеря /556-656/ или дете на дъщеря на син
/565-665/ или дъщеря /566-666/; дете на внук или внучка; правнуче.
Р. Диал. В БЕР V 627 (към ир|евнук) - за говори в Дупнишко.
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо пр^евнук^ с нает. -че.
ПР\ЕВН\\УЧКА
= Дъщеря на син на син /655/ или дъщеря /656/ или дъщеря на дъщеря на син /665/
или дъщеря /666/; дъщеря на внук или внучка; правнучка.
Р. Диал. В БЕР V 627 (към пр\евнук) превн\учка [?] - за говори в Дупнишко.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пр\евнук\ от видоизменена осн. превнуч-
+ нает. -ка. Срвн. и ир|евн||ука, ир\евнук\\иня.
ПРЕВ\ЪРШ(А)
ПРЕВ\ЪРШУВАМ
= Разваля/развалям годеж; разделя/разделям годежна двойка.
Р. Диал. У Геров IV 337 - ‘... да отнема някому годеницата’ (+ текст от нар. пес.:
Бог убил го Петре... защо... я превърши... бела Мария, който насочва към
517

югозападни говорни области).
П. От глаг. в\ърш(а)] —> кор.-осн. -върш- + предст. пре- (за прекратено действие,
вж. Граматика II222-223) и наст.-оконч. -а(~и.м) —> глаг.
прев | ърш(а)/прев | ършувам.
ПР\ЕДЕД\А
= Баща на баща на баща /111/ или на майка /112/; баща на дядо или баба; прадядо.
Р. В БЕР V 643 (към пр\едядо) - за говори в Плевенско, Ихтиманско, Дупнишко, в
Западните покрайнини (Босилеградско) и гр. Прилеп (Вардарска Македония).
П. От диал. дед\а/д\еда^ с предст. пре- за родствена връзка в трета или над трета
степен. Срвн. и пр\ед\|ядо.
ПР\ЕДЕЦ
= Родоначалник на род, племе, народност; прадед.
Р. Диал. В БЕР V 642-643 (към предц\и) ‘прадядо’ - за говори в Гоцеделчевско.
П. От предл. пред < стбълг. пръдъ ‘пред’ (срвн. съчет. пръдъ въкъ!, лръдъ
съложеньюмь мнрл, СтбР II 480-482) или нареч. преди < стбълг. пръди (СтбР II478-
479) —> осн. пред- + нает, -ец —> същ. пр\едец с посоченото значение. Срвн. и
пр\едок.
ПР\ЕДОК
= Родоначалник на род, племе, народност; прадед.
Р. Диал. В БЕР V 642-643 (към предц\и) ‘прадядо’ - за югозападни говори.
П. От предл. пред < стбълг. лръдъ ‘пред’ (срвн. ербълг. пръдъкъ, БЕР пак там) или
нареч. преди < стбълг. пръди (СтбР II 478-479) —> осн. пред- + нает, -ок —> същ.
пр\едок с посоченото значение. Засвидетелствано е и в др. слав. ез.: сръб. и хърв.
предак/рге<1ак, рус. пр\едок, чеш. ргедек, слоъаш. рге<1ок, вж. БЕР (пак там) и Скок
III 32-33, Фасмер III 357 и др.). Срвн. и пр\едец.
ПРЕДУМАМ
ПРЕДУМВАМ
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосам/сватосвам.
518

Р. Диал. У Геров IV 346 - ‘с думи накарвам някого да направи нещо’, ‘сговарям’. В
БТР 651 - ‘с думи увещавам някого да извърши нещо’. В РСБКЕ II 770 - ‘скланям
някого да се съгласи на нещо’, ‘увещавам’. В СТРБЕ 575 - ‘увещавам да се съгласи
да направи нещо’, ‘убеждавам’. У РадБТР 537 - ‘уговарям’, ‘убеждавам’.
П. От глаг. д\умам ‘говоря’ —♦ осн. -дум- + предст. пре- (за по-висок резултат, вж.
Граматика II 222-223) и нает, -ам, -вам —> глаг. пред\ум(в)ам ‘убеждавам’,
‘увещавам’, ‘уговарям’, ‘сговарям’ —+ ‘сватосам/сватосвам’.
ПРЕД\УМНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Геров IV 347 - ‘който е проводен да прави сговор за годявка’.
П. От диал. глаг. пред\умам, пред\умвам ‘преговарям, сговарям, преклонявам’ (вж.
Геров пак там) —> ‘посреднича за женитба’, ‘сватосвам’ —+ осн. предум- + нает, -ник
—♦ същ. пред [умник. Срвн. и од\умник, уд\умник.
ПРЕД\УМНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров IV 347 - ‘която е проводена да прави сговор за годявка’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пред\умник^ с нает. -ница. Срвн. и
од\умница, уд\умница.
ПРЕД\УМНИЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В говори от Пазарджишко-Пловдивско-Първомайско (наред с од^мници}
и прид\умници], вж. Пловд. край 219). Вж. к. 10.А. Вж. и пред\умник и пред\умница.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
од\умници, прид\умници.
ПРЕДЦ\И
= Родоначалници на род, племе, народност.
Р. Книж. В БТР 650 (пр\едци [?]), РСБКЕ II 771, БЕР V 642-643 - ‘прадеди’. В
СТРБЕ 576 - ‘прадеди’ и ‘предшественици, предходници’. У РадБТР 538 -
519

‘прадеди’ и ‘предшественици’.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) (< стбълг. пръдъкъ ‘прадядо’, срвн. и рус.
пр\едки ‘прадеди’, вж. БЕР пак там) със събирателно значение. Срвн. и дед|м,
отц\и.
ПР\ЕД\\ЯДО
Вар.: пр[едЦядо, пр\ед\\едо, предеду и др.
= Баща на баща на баща /111/ или на майка /112/; баща на дядо или баба; прадядо.
Р. Диал. В БЕР V 643 ‘прадядо’ - за говори в Провадийско, Гюмюрджинско
(Беломорска Тракия) и предеду за български преселнически говори в Банат
(Румъния).
П. Стбълг. предл. пр ‘пред’ (РСтбЕ 341) —> предст. п|гь- (срвн. пръдъдъ ‘прадед,
праотец’, СтбР II 350) —> бълг. диал. предст. пре-/пре-/пря- ‘пред’, ‘преди’ (вж. БЕР
V 621) - за родствена връзка в трета или над трета степен. Срвн. пр\едед\\а.
ПРЕЖЕН\УЛКА
= Жена (мома), омъжила се преди по-възрастна своя сестра.
Р. Диал. В Пир. край 391 - ‘момиче, омъжило се преди по-възрастната си сестра’ (+
ком.: За прежен\улката вратите на дома |м се затварят завинаги) - за говори в
Благоевградско, Санданско.
П. От глаг. преж\ен(я)/преж\енвам] —> осн. прежен- + съчл. нает, -ул-ка —> същ.
прежен\улка.
ПРЕЖ\ЕН(Я)
ПРЕЖ\ЕНЯМ
ПРЕЖ\ЕНВАМ
= Сключа/сключвам брак преди по-възрастни брат, сестра.
Р. Книж., разг., диал. У Геров IV 348 - ‘оженвам се преди по-голям брат, преди по-
голяма сестра’. В БТР 650, РСБКЕII 772, СТРБЕ 576 - ‘женя се/оженвам се преди
по-голяма сестра или по-голям брат’. В РБЕ XIII1174 - ‘женя се или се омъжвам
преди по-голямата си сестра или по-големия си брат’. В БЕР I 535-536 (към жена
[?]) ‘оженвам се преди друг’.
П. От глаг. ж\ен(я)/ож\енвам—> осн. -жен ’-/-жен- + предст. пре- (за преминаване
520

на пространствена или времева граница, област, вж. Граматика II222) и наст.-
оконч. -я, респ. нает, -я(м)—> произв. глаг. преж\ен(я), преж\еням, преж\енвам с
посоченото значение.
ПРЕЖ\ЕН(Я) СЕ
ПРЕЖ\ЕНЯМ СЕ
ПРЕЖ\ЕНВАМ СЕ
= Сключа/сключвам брак отново.
Р. Книж., разг., диал. У Геров IV 348 - ‘оженвам се повторно’. В РБЕ XIII1174 -
‘женя се, омъжвам се повторно’.
П. Вж. преж\ен(я).
ПР\ЕОТЦ]\И
= Родоначалници на род, племе, народност; деди, прадеди.
Р. Диал. В БЕР V 660 - ‘прадеди’ (по П. Р. Славейков).
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) (< етбълг. пръотьць, вж. СтбР II 511) със
събирателно значение. Срвн. и пр\аот\\ец.
ПР\ЕОТЧУК
= Баща <н|е р|оден> /1*/; пастрок.
Р. Диал. В БЕР V 660 - ‘втори баща, пастрок’ (по М. Кънев).
П. Църк.-слав. отъчочрел (< етбълг. отьць ‘баща’) —» бълг. диал. |о(гп)чух и \о(т)чув]
—> оказионален вар. *отчук [?] с предст. пре- за означаване на далечна, в случая -
не същинска родствена вразка —> същ. пр\еотчук.
ПРЕП\АЛА
= Любима (мома, жена); либе.
Р. Диал. У Геров IV 368 - ‘жена, мома... изгора’ (+ текст от нар. пес.: девойко,
девойко... ергенска препала, не стой спрема мене).
П. В БЕР V 29-32 - към п\аля ‘правя нещо да гори или свети’ —> прен. ‘горя,
изгарям’ (РСБКЕII465) —> диал. препал(я) с предст. пре- (за действие в по-голяма
степен, вж. Граматика II 222) —> осн. препал- + наст.-оконч. -а. Срвн. и пал\ежница,
палемница.
521

ПР\ЕПИВ
- Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. В БЕР V 282-284 - за говори в Разложко. У Геров IV 368 - ‘запив’ и ‘голям
годеж’.
П. От глаг. преливам —>■ осн. лрепив—> отглаг. същ. пр\епив със
словообразувателен отмет на ударението. Срвн. и впие, з\апив, с\ъпив.
ПР\ЕЧИЧ\\А
= Брат на баща на баща /311/; прачичо. Мн.ч. пр\ечич\|м.
Р. Диал. В местни говори в Софийско, Сливнешко (|он ми е пр\ечич\\а нам\ене, на
дед\ами бр\ат) и Тетевенско. В БЕР V 686 - ‘прачичо’ - за говори в Софийско-
Самоковско.
П. Стбълг. преда, пр ‘пред’ (РСтбЕ 341) —» предст. пръ- (срвн. пръдъдъ ‘прадед,
праотец’, СтбР II 350) —» бълг. диал. предст. пре-/пре-/пря- ‘пред’, ‘преди’ (вж. БЕР
V 621) - за означаване на родствена връзка в трета или над трета степен.
ПР\ИБРАТ
= Брат <н|е р|оден, доведен или заварен> /3*/.
Р. Диал. В местни говори в Дебърско (Вардарска Македония).
П. От осн. на същ. брат + предст. при- ‘за, към, вместо’. Срвн. и пр\икерка.
ПР\ИВЕД
= Приемане и отглеждане на дете от други (н|е родни) родители като свое.
= Приемане на съпруг на дъщеря като приведен зет.
Р. Диал. В съчет. като дете (син, дъщеря) на пр\ивед и зет на пр\ивед - за говори
във Видинско, Смолянско (БЕР V 699-700).
П. От глаг. приведа ‘доведа’ (за дете, съпруг, зет) —» отглаг. същ. пр^ивед със
словообразувателен отмет на ударението. Срвн. и пр\ивод.
ПРИВИДЕНИЕ1
Вар.: прив\еденик, привед\еник, приведен\ик.
= Син <н|е р|оден> /5*/; приведен син.
Р. Диал. В местни говори в Пещерско-Велинградско. В БЕР V 700 (към прив\еден)
‘осиновено дете’ - за говори в Родопите. У Геров IV 264 - прив\еденик и
привид\еник ‘доведен от втора жена син’. В БТР 667 - ‘приведен син’. В РСБКЕII
522

816 - прив\еденик и приведен\ик ‘доведеник’.
П. От глаг. привед(\а) ‘доведа (за дете)’ —» страд. прич. прив\еден —»осн.
приведе(н)- + нает. -(н)ик —» същ. прив\еденик . Срвн. и дов\еденик.
ПРИВИДЕНИЕ2
Вар.: прив\еденик, привед\еник, приведен\ик.
= Съпруг на дъщеря, който живее в дома на родителите |и /76*/; приведен зет.
Р. Диал. У ГеровДоп. 268 приведен\ик ‘зет на привод’ - за говори в Чирпанско. В
БЕР V 700 (към прив\еден) - ‘зет на къща, заврян зет’ - за говори в Севлиевско,
Чирпанско.
П. От глаг. привед(\а) ‘доведа (за съпруг)’ —» страд. прич. прив\еден —» осн.
приведе(н)- + нает. -(н)ик-* същ. прив\еденик2.
ПРИВ\ЕДЕНИЦА
Вар.: прив\еденица, привед\еница, приведен\ица.
= Дъщеря <н|е родна> /6*/; приведена дъщеря.
Р. Диал. У Геров IV 264 прив\еденица и привед\еница ‘доведена от втора жена
дъщеря’. В БТР 667 - ‘приведена дъщеря’. В РСБКЕ II816 - ‘доведеница’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо прив\еденик‘] с нает, -(н)ица. Срвн. и
дов\еденица.
ПРИВ\ЕДЕНИЧЕ
Вар.: прив\едениче, привед\ениче, приведен\иче.
= Дете <н|е родно> /5*~6*/; приведено дете.
Р. Диал. У Геров IV 264 прив\едениче и приведен\иче ‘доведениче’.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо прив\еденик‘\ с разш. нает. -
(н)иче. Срвн. и дов\едениче.
ПР\ИВОД
Вар.: пр\ивод, пр\швут.
= Приемане на съпруг на дъщеря като приведен зет.
Р. Диал. В съчет. зет на пр\ивод (Геров IV 265, БТР 668, РСБКЕ II 818). В БЕР V
702 съчет. на пр\ивод ‘(за мъж) който живее при родителите на жена си’ и зет на
пр\ивод ‘приведен, заврян зет’ - за говори в Средногорието, Родопите (Смолянско)
и северно от Стара планина в Тетевенско, Шуменско. В преселнически говори в
523

Банат (Румъния) зет на пр\ь1вут ‘който живее в къщата на жена си’.
П. От диал. глаг. прив\одям ‘привеждам, довождам’ (Геров IV 265) —»същ. пр\ивод
със словообразувателен отмет на ударението.
ПРИВ\ОДЪК
= Съпруг на дъщеря, който живее в дома на родителите |и /76*/; приведен зет.
Р. Диал. У Геров IV 265 - ‘приведен зет’.
П. От диал. глаг. прив\одям ‘привеждам’ (Геров пак там) —» осн. привод- + нает, -ък
същ. прив\одък. Срвн. и прив\еденик2.
ПРИД
Вар.: прид, придь.
= Откуп (в пари или дарове), който семейството на момък дава на семейството на
мома при годежа.
Р. Диал. В БЕР V 706 - ‘това, което плаща зетят на невестините родители, задето
му дават чедото си’ и ‘пари, които момъкът дава на бащата на момата на сватбата’
- за говори в Троянско, Ихтиманско и Софийско (вж. Соф. край 208). У Геров IV
270 придь - ‘что плаща зет на невестини родители, задето му дават чедото си’.
= Имущество (имот, покъщнина, пари), което жена (съпруга) внася в семейството
при сключване на брак; зестра.
Р. Диал. У Геров IV 269-270 пр\идань и прид ‘дрехи, имане, имот, что дава баща на
дъщеря си, кога я мъжи’. В РРДД 392 - ‘зестра’. В РСБКЕII 820 по текст от нар.
пес.: земи мене, юначе!, много прид ке донесам: три т\оари коприна, триста
жълти дукати, който насочва към югозападни говорни области (ке донесам,
т\оари вм. товари).
П. В БЕР V 706-707 се посочва църк.-слав. придъ за ‘размяна’ като възможен
предходник на бълг. диал. прид, което има различни, очевидно свързани едно с
друго, значения: ‘откуп за булка’ (Троянско; Ихтиманско), ‘дар на булка’
(Кюстендилско) и др. Източник на диал. прид намираме в етбълг. придлти ‘придам,
прибавя, притуря’ (СтбР II 362), бълг. прид\ам, прид\авам ‘прибавям, притурям’
(БТР 668). Според Скок I 382 сходното по значение сръб. прид (Караджич 605) е
524

образувано с предст. при- и остатъчна (обособена) съставка -с!(ъ)/-с1(а) като кор.-
осн. Срвн. и пр\идан.
ПР\ИДАВ
= Имущество (имот, покъщнина, пари), което жена (съпруга) внася в семейството
при сключване на брак; зестра.
Р. Диал. У Геров IV 269 ‘придань’ (+ текст от нар. пес.: женила се Мара за лениво
харо, що ще носи придав?).
П. От глаг. прид\авам ‘прибавям, притурям’ (БТР 668) —> осн. придав—> същ.
пр\идав със словообразувателен отмет на ударението. Срвн. и прид, пр\идан.
ПР\ИДАВЧЕ
= Дете <новородено> /5*~6*/; рожба1.
Р. Диал. У Геров IV 269 - ‘новородено дете’ (+ поздравителна формула: честито
ви пр\идавчеГ). У Керемидчиева1 98 - за говора на гр. Копривщица.
П. От глаг. прид\авам ‘прибавям, притурям’ (БТР 668) —► осн. придав- + нает, -че —>
същ. по\идавче. Срвн. у Геров (пак там) и пр\идав ‘нарастване, размножаване’.
ПР\ИДАН
Вар.: пр\идан, пр\иданъ.
= Имущество (имот, покъщнина, пари), което жена (съпруга) внася в семейството
при сключване на брак; зестра.
Р. Диал. У Геров IV 269 пр\идань ‘дрехи, имане, имот, что дава баща на дъщеря си,
кога я мъжи’. В РРДД 392 пр\идан ‘сватбен дар’, но и по текст от нар. пес.: много |и
придан дадоха, дванайсе върви алтъни, и тринайсе върви рупове, и девет оки
коприна, който свидетелства и за значение ‘зестра’.
П. Свързано е по произход както с глаг. прид\ам, прид\авам, така и със същ. прид],
но тук предст. при- е съчленена с разширена вар. кор-осн. -дан/-дань (< етбълг.
дхнь, вж. СтбР I 390а, бълг. дан, данък-, срвн. и диал. пр\идав за ‘чеиз’ у Геров IV
269; вж. и Скок I 382).
ПРИДВ\ОРНИК
Вар.: придв\орник, *предв\орник.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
525

Р. Диал. Вариантът придв\орник е отбелязан у МладЕР 518 (към пр\идвор), но без да
е посочено значението. Вариантът *предв\орник може да се реконструира по Геров
IV 343, който привежда глаг. пръдв\оря, пръдвор\явам със значение ‘правя сговор
за момък и мома да се земат’.
П. От диал. глаг. де|рр(я) (вж. тук към дв\орник) —> произв. *придв\ор(я),
предв\ор(я) ‘преговарям’, ‘правя сговор за момък и мома да се земат’ (Геров IV 269
и 343 към пръдвор\явам, пръдв\орям, пръдв\оря) —» същ. придвррник, *предв\орник
с посоченото значение.
ПРИДВ\ОРНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. Вж. дв\орник.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо придв\орник с нает. -ница. Вж. и
дв\орница.
ПРИДВ\ОР(Я)
ПРИДВ\ОРЯМ
Вар.: придв\ор(я), предв\ор(я).
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосвам.
Р. Диал. У Геров I 269 придв\оря, придв\арям и IV 343 предв\оря, предвор\явам,
предв\орям ‘правя сговор за момък и мома да се земат’, ‘годявам’. В РРДД 98 (към
двор\я) и по текст от Г. С. Раковски:... да ме приде\ориш за еди-коя мама ...
П. От дв|ор(я)Т + предст. при-, пре- (< пръ-) —* глаг. придв\ор(я), предв\ор(я) и вар.
със същото значение.
ПРИД\УМНИЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. За говори в Пазарджишко-Пловдивско-Първомайско (наред с од\умници]
и пред\умници], вж. Пловд. край 219). Вж. к. 10.А. У Иванова 56 - за говори в
Тракия.
526

П. Обособена словна единица (в мн.ч.) (< *придумник, *придумница) със
събирателно значение. Срвн. и од\умници, пред\умници.
ПРИДЪРЖЕЛКА
~ Обредно лице (жена - роднина на младоженката) с определени функции по време
на сватбата; шаферка.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Родопите и Беломорска Тракия.
П. От глаг. придържам ‘подкрепям’, ‘водя’ —> осн. придърж- + съчл. нает, -ел-ка
същ. придържелка.
ПРИ\ЕМНИК
= Обредно лице (мъж) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /9*/; кръстник.
Р. Книж. У МладЕР 518-519 (към нрм|ем) при\емник, при\емница - без посоченото
значение. В БЕР V 709 (към при\емам) - ‘кръстник’.
П. Според авторите на БЕР (пак там) по рус. при\емник... „свързано с православния
обичай кръстникът да поема новопокръстения от купела”.
ПРИ\ЕМНИЦА
= Обредно лице (жена) спрямо кръщавано/кръстено от него лице /89*/; кръстница.
Р. Книж. У МладЕР 518-519 (към при\ем) при\емник, при\емница - без посоченото
значение. В БЕР V 709 (към при\емам) - ‘кръстница’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо приемник] с нает. -ница.
ПРИЗ\ЕТОК
= Съпруг на дъщеря, който живее в дома на родителите |и /76*/; приведен зет.
Р. Диал. В югозападни говорни области. У Геров IV 271, в БЕР 1636-637 (към зет)
- ‘приведен зет’.
П. От диал. глаг. приз1ет(я)/приз1етвам'[ —> осн. призет- + нает, -ок (вж. БДА-ОТ
к. ФЗ, Ф7) —> същ. приз\еток. Срвн. и приз\етък.
ПРИЗ\ЕТЪК
= Съпруг на дъщеря, който живее в дома на родителите |и /76*/; приведен зет.
Р. Диал. Спорадично в западни говорни области. У Геров IV 271, МладБТР 794
(към зет), в БЕР 1 636-637 (към зет) - ‘приведен зет’.
П. От диал. глаг. приз\ет(я)/приз\етвам\ —> осн. призет- + нает, -ък (вж. БДА-ОТ
к. ФЗ, Ф7) —> същ. приз\етък. Срвн. и приз\еток.
527

ПРИЗ\ЕТ(Я)
ПРИЗ\ЕТВАМ
ПРИЗ\ЕТУВАМ
= Приема/приемам съпруг на дъщеря като приведен зет.
Р. Диал. У Геров IV 271 приз\ета, приз\етувам ‘зимам за зет’ и ‘зимам зет на
привод’. В БТР 670 приз\етя, приз\етвам ‘оженвам някого за дъщеря си и го
оставям да живее в къщата ми’ и в РРДД 393 приз\етя ‘прибера мъжа на дъщеря си
да живее в дома ми’ (по текст от Елин Пелин). Вж. и БЕР V 710 (към приз\етя).
П. От същ. зет] с предст. при- (< предл. при ‘към, за’) за действие: ‘привеждане в
непосредна близост’ (вж. Граматика II 223,440) —♦ осн. призет(ъ)- + наст.-оконч. -я
(-а, -ъ, -им), нает, -вам, -увам —♦ глаг. приз\ет(я)/приз\етвам/приз\етувам. Срвн. и
поз\ет(я), поз\етвам.
ПР\ИКЕРКА
Вар.: пр\икерка, пр\итьерка.
= Дъщеря <н|е родна, доведена или заварена> 16*1.
Р. Диал. В местни говори в Охридско-Стружко (Вардарска Македония).
П. От осн. на същ. к\ерка] (вар. тъ\ерка) ‘дъщеря’ + предст. при- (< предл. при
‘към, за’) за ‘непосредна близост’, ‘принадлежност’. Срвн. и пр\ибрат.
ПР\ИКЯ
Вар.: пр\икя, прик\я, пр\ика, пр\ике.
= Имущество (имот, покъщнина, пари), което жена (съпруга) внася в семейството
при сключване на брак; зестра.
Р. Диал. У Филипова-Байрова 145 пр\икя (наред с и/?|мка и и/?|же) - ‘зестра’ за
говора на гр. Прилеп. В РБГ 258 пр\ик ’е ‘чеиз, зестра’ - за някои говори в Сярско и
Драмско (Беломорска Тракия). У Геров IV 276 ‘зестра’, ‘придан’. В РСБКЕII 830 и
СТРБЕ 592 прик\я ‘зестра’.
П. Гръц. яроиса, мн.ч. ярота ‘зестра’ и ‘чеиз’ (вж. Филипова-Байрова пак там) —♦
бълг. пр\икя със същите значения.
ПР\ИНОВ
= Дете <новородено> /5*~6*/; рожба1, чедо.
Р. Диал. В местни говори в Софийско, Радомирско.
528

П. От глаг. *прин\ов(я) ‘обновя’ (БЕР V 726 към принов), ‘придобия’ —> оттлаг.
същ. пр^инов със словообразувателен отмет на ударението. Срвн. и призова.
ПРИН\ОВА
= Дете <новородено> /5*~6*/; рожба1, чедо.
Р. Диал. У Геров IV 280 прин\ова (доб\ила му се е прин\ова). В БЕР V 726 (към
принов) прин\ова ‘новородено дете, придавче’ и ‘дете, което още не е навършило 40
дена...’.
П. От глаг. *прин\ов(я)/принов\ява(м) ‘обновя’ (БЕР пак там),
‘придобия/придобивам’ —> осн. принов- + наст.-оконч. -а —► същ. прин\ова. Срвн. и
пр\инов.
ПРИН\ОВО
= Дете (новородено) /5*~6*/; рожба1, чедо.
Р. Диал. В БЕР V 726 (към пр\инов) - ‘новородено дете в едно семейство’ - за
говори в Кюстендилско.
П. Словообразувателно и по значение е свързано с пр\инов и призова], но е
адаптирано към ср.р. с наст.-оконч. -о. Според авторите на БЕР (пак там) „прин\ова
и прин\ово са вторично родово преоформяне поради преосмислянето на изходната
форма като прилагателно” [?].
ПРИН\ОСНИК
Вар.: прин\осник, приносн\ик.
- Мъж (съпруг) - къщовник /7*/; стопанин.
Р. Диал. У Геров IV 280 - ‘който принася в къщи, който си гледа, върти добре
къщата’. В БТР 674 приносн\ик ‘стопанин, който принася у дома, в семейството си
пари, храна и други блага’. В БЕР IV 688-692 (към нося) - ‘въртокъщник’.
П. От глаг. *прин\ос(я)/прин\осям ‘принасям’ (Геров и БТР пак там) —> осн. принос-
+ разш. нает, -ник) —> същ. прин\осник.
ПРИН\ОСНИЦА
Вар.: прин\осница, приносн\ица
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/; стопанка.
Р. Диал. У Геров IV 280 - ‘която принася в къщи, която си гледа, върти добре
къщата’. В БТР 674 приносн\ица (към приносн\ик).
529

П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо прин\осник] с разш. нает. -ница.
ПР\ИНОСЧЕ
= Дете <новородено> /5*~6*/; рожба1, чедо.
Р. Диал. У ГеровДоп. 269 - ‘отроче’ (да ти е честито пр\иносче и да ти е
дълговеко!) - за говори в Берковско.
П. От отглаг. същ. пр\инос —> осн. принос- + нает, -че —► същ. пр\иносче - преносно
(и гал.-умал.).
ПРИС\ЕСТРА
= Сестра по общ баща /4*/.
Р. Диал. В местни говори в Дебърско (Вардарска Македония). У Геров IV 284 -
‘сестра от друга майка, а от един баща’ [?].
П. От същ. сестра с предст. при- ‘за, към, вместо’. Срвн. и пр\ибрат и
парас\естра.
ПР\ИСЛЕД
= Напускане (бягство) на мома на (от) дома на родителите |и и омъжване за някого
без тяхно съгласие.
Р. Диал. У Геров IV 285 с пояснение: „... кога мома побегне с някой момък, та се
земат против волята на родителите си”.
П. От кор.-осн. на глаг. приел\ед(я)/присл\едвам] —> отгл. същ. пр\ислед с
посоченото значение.
ПРИСЛ\ЕД(Я)
ПРИСЛ\ЕДВАМ
= Напусна/напускам дома на родителите си и се омъжвам за някого без тяхно
съгласие.
Р. Диал. У Геров IV 285 присл\една, присл\едвам ‘... побягвам, приставам му’ с
пояснение: „казва се обикновено за мома, кога побегне с някой момък” (по текст от
нар. пес.: Кирушко... не щеш ли си ме присл\еди? Приследи щъ те, Стояне, ако се
люто приклънеш, че нямаш любе и друго...).
П. От кор.-осн. на глаг. сл\ед(я)/сл\едвам ‘вървя след някого...’ (вж. Геров V 198,
БТР 800, РСБКЕ III 228-229) + предст. при—► глаг. присл\ед(я)/присл\едвам с
посоченото значение. Срвн. и прист\ана.
530

ПРИСТ\АН(А)
ПРИСТАВАМ
ПРИСТ\АЯМ
-	Напусна/напускам дома на родителите си и се омъжвам за някого без тяхно
съгласие.
Р. Книж., разг., диал. У Геров IV 286 присш\авам, прист\анвам ‘за мома: побягвам
от бащиния си дом и против волята на родителите си зимам някого за мъж’ (+ текст
от нар. пес.: да знаеш, горо, да повниш, кога си е Янка приставала,... за либе, за
непознайно). В БТР 678 - ‘за мома - избягвам с любимия си да се оженя против
волята на родителите си’. В РСБКЕ II 845 - ‘за мома - избягвам от бащината си
къща и без съгласието на родителите си вземам някого за мъж’. В СТРБЕ 596 - ‘за
мома - избягвам с любимия си без благословията на родителите си’. У РадБТР 558
-	‘отивам при любимия си и се женя без съгласие на родителите си...’.
П. От кор.осн. на глаг. ст\ана/ст\авам ‘... добивам... друго свойство, друго
положение’ (Геров V 249), ‘променям се’ (БТР 822), ‘... добивам друго качество
или преминавам в друго положение, състояние’ (РСБКЕ III293-294) + предст. при-
—> глаг. прист\ана/прист\авам с посоченото значение. Срвн. и присл\ед(я).
ПРИСТ\АНКА
Вар.: прист\анка, пр\истанка,
= Жена (мома), пристанала на мъж (момък); пристан\уша.
Р. Диал. В говора в Ловешко-Троянско (вж. Лов. край 372). У Геров IV 287
пр\истанка и пристан\уша ‘мома, която сама се е сговорила с ерген да го земе.
която е пристанала на момък...’. В РСБКЕ II 845 - ‘пристануша’.
П. От глаг. прист\ана] —> осн. пристан- + нает, -ка —> същ. прист\анка. Срвн. и
пристан\уша.
ПРИСТАН\УША
= Жена (мома), пристанала на мъж (момък).
Р. Разг., диал. Засвидетелствано е в говори в Карловско-Пловдивско (вж. Пловд.
край 219). У Геров IV 287 (наред с пр\истанка) - ‘мома, която сама се е сговорила с
ерген да го земе, която е пристанала на момък...’. В РСБКЕ II 845 - ‘мома, която е
пристанала на момък и се е оженила за него против волята на родителите си’. В
531

БТР 678 и СТРБЕ 596 - ‘мома ~ девойка, която е пристанала’.
П. От глаг. прист\ана\ —> осн. пристан- + нает, -угиа —> същ. пристан\уша. Срвн. и
прист\анка.
ПРИТ\АТКО
= Баща <н|е р|оден> /1*/; пастрок.
Р. Диал. У Геров IV 288 - ‘втор баща’.
П. От осн. на същ. т\атко ‘баща’ + предст. при- ‘за, към, вместо’. Срвн. и
парат\атко.
ПРИТВ\ЪРДЪК
= Уговорка между сватове за деня (времето) на предстоящата сватба.
Р. Диал. У ГеровДоп. 270 - ‘уговор между... сватове кой ден да стане сватбата’ - за
говори в Родопите.
П. От глаг. твърд (я) (срвн. и потвърд\я,утвърд\я) с предст. при- (маркираща
завършеност, резултативност на действието, вж. Граматика II223) и нает, -ък —>
същ. притв\ърдък с посоченото значение.
ПРИХОДАЛЬНИК
= Съпруг на дъщеря, който живее в дома на родителите |и П6*/', приведен зет.
Р. Диал. В някои местни говори в Чирпанско (вж. Китанова 295).
П. От глаг. прих\од(я)/прих\одям ‘идвам, дохождам’ (Геров IV 291) —> ‘настанявам
се’ —► осн. приход- + съчл. нает. -ал(ъ)-ник —> същ. приход\алъник. Срвн. и
прих\оденик, прих\одък и др.
ПРИХ\ОДЕНИК
= Съпруг на дъщеря, който живее в дома на родителите |и /76*/; приведен зет.
Р. Диал. У Геров IV 291 - ‘приведен зет’.
П. От глаг. прих\од(я)/прих\одям ‘идвам, дохождам’ (Геров пак там) —> ‘настанявам
се’ —> разш. осн. приходе(н)- (< страд. прич. приходен [?]) + нает. -(н)ик —> същ.
прих\одник. Срвн. и прив\еденик2, прих\одок, прих\одък.
ПРИХ\ОДОК
= Съпруг на дъщеря, който живее в дома на родителите |и /76*/; приведен зет.
Р. Диал. У Геров IV 291 (наред с прих\одък, вж.).
532

П. От глаг. прих\од(я)/прих\одям ‘идвам, дохождам’ (Геров пак там) —> ‘настанявам
се’ —> осн. приход- + нает, -ок	същ. прих\одок. Срвн. и прих\оденик.
ПРИХ\ОДЪК
= Съпруг на дъщеря, който живее в дома на родителите |и /76*/; приведен зет.
Р. Диал. У Геров IV 291 (наред с прих\одок, вж.) - ‘зет, земен да седи у тъста си и у
тъща си, в тяхната къща’.
П.От глаг. прих\од(я)/прих\одям (при прих\одок]) —> осн. приход- + нает, -ък —>
същ. прих\одък. Срвн. и прих\оденик.
ПРИШЕЛ\ЕЦ
Вар.: пришел\ец, пришъл\ец, пришл\ец.
= Съпруг на дъщеря, който живее в дома на родителите |и /76*/; приведен зет.
Р. Диал. У Геров IV 293-294 - ‘приведен зет’.
П. От етбълг. пришелец, пришьльць ‘странник’, ‘чужденец’ (вж. СтбР II 401-402,
РСтбЕ 329) —> бълг. пришел\ец и вар. със същото, но и с посоченото вторично
развито значение. Срвн. и приход\альник, прих\оденик и др.
ПРОСАН\ИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В говора на преселници от Солунско (вж. Пир. край 392). Вж.к. 10.А.
П. Както и просан\ит\ и просаник е адаптирана заемка от гръцки, но с изведена по
народна етимология осн. прос- (по глаг. пр\ося в знач. ‘искам, моля за нещо’, вж.
РСБКЕ II 889) + съчл. нает, -ан-ик. Срвн. и прос\етик, пр\осец.
ПРОСАН\ИТ
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Геров IV 310-311 - ‘който ходи да иска мома’.
П. Гръц. лро^грцд (Филипова-Байрова 146 към проксин\ит, просин\ит),
‘посредник (БЕР V 763) —> бълг. диал. просан\ит с посоченото значение. Гръцката
дума е адаптирана навярно по народна етимология поради предполагана връзка с
глагола прося. Вж. и просан\ик, прос\етик, пр\осец.
533

ПРОС\АТОР
ПРОС\АТОРИН
Вар.: прос\атор, пр\осатору прус\аторин.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У ГеровДоп. 271 пр\осатор ‘просанит’ (вж.) - за преселнически говори в
Банат (Румъния). В БЕР V 764, 809 прос\атор, прус\аторин ‘стройник, годежар’,
‘... човек, изпратен да иска („проси”) мома за някого’ - за говори на българи-
католици в Южна България (Пловдивско). Вж. к. 10.А.
П. От глаг. пр\ос(я) ‘искам’, ‘моля’ (вж. Геров IV 315 пр\оса + текст от нар. пес.:
попросило кир бела Мария, я просило три години дана, той я пр\осит, тая го не
земат, който насочва - просит, земат, я просило - към югозападни говорни
области) —> осн. прос- + нает, -атор (< лат.-ром. -а1ог) или съчл. нает, -атор-ин —>
същ. прос\атор(ин). Срвн. просан\ит, прос\етик, пр\осец и просан[ик.
ПРОС\АТОРИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В говори на българи католици в Пловдивско (вж. Пловд. край 219). Вж. к.
10.А. Вж. и прос\атор и прос\аторка.
П. Обособена словна единица (в. мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и пр\осци,
пр\осяци.
ПРОС\АТОРКА
Вар.: прос\аторка, прос\аторкя.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. В преселнически български говори в Банат (Румъния, вж. ТБДII 187
прус\аторкя).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо прос\атор(ин)] с нает. -ка/-кя.
ПРОС\ЕТИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
534

Р. Диал. У Геров IV 311 - ‘просанит’, ‘сват’.
П. Според авторите на БЕР V 765 е видоизменение на просан\ит, преосмислено по
пр\ося. Връзката с глаг. пр\ося в значение ‘искам’, ‘моля’ (вж. Геров IV 315) е
очевидна, но през разш. осн. *просет- + нает, -ик или от осн. прос- + съчл. нает. -
ет-ик. Срвн. и просан\ик, прос\атор, пр\осец.
ПР\ОСЕЦ
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Геров IV 311 - ‘годежар, сват’. В БЕР V 780-781 (към пр\ося) и пр\осци
мн.ч. ‘просители, стройници’ - за говори в Кюстендилско, Разложко (гр. Банско).
Вж. к. 10.А. Иванова 56 посочва като обредно действие просене на момата за
етнокултурни области в Северозападна България.
П. От глаг. пр\ос(я) ‘искам’, ‘моля’ (вж. Геров IV 315) —> осн. прос- (според
авторите на БЕР V 765 „мнима” [?]) + нает, -ец същ. пр\осец. Срвн. и
прос\атор(ин), прос\етик.
ПРОСТ(\Я)
ПРОЩ\АВАМ
Вар.: прост\я, прощ\авам, прощ\евам.
= Напусна/напускам (някого).
Р. Диал. В говорни области на запад-югозапад (он|и са пр\остени в|ече; он\али че
го пр\ости или |он?). В БЕР V 803 прощ\авам, прост\я ‘напускам жена с
бракоразвод’ (Софийско-Пернишко), ‘развеждам мъж или жена’ (Самоковско-
Дупнишко), ‘развеждам се’ (Софийско-Ихтиманско, Кюстендилско), ‘отпращам (за
жена от семейството)’ (Оряховско). Прост\я се, прощавам се. Разведа
се/развеждам се; разделя се/разделям се. Он\и че се пр\остат, жив\от немау
к\ащи.
П. Стбълг. простити ‘простя’ и ‘освободя, дам свобода’ (РСтбЕ 337, СтбР II442) —>
бълг. диал. прост(\я)/прощ\авам с посочените значения. Срвн. и диал. съчет.
пр\остена жена ‘напусната, разведена жена’ - за говори в Дупнишко-
Кюстендилско.
535

ПР\ОСЦИ
- Група обредни лица (мъже, жени ?), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Разложко (вж. Пир. край 392). Вж. к. 10.А.
Вж. и прос\атор и прос\аторка.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и пр\осяци.
ПР\ОСЯЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Петричко (вж. Пир. край 392). Вж. к. 10.А.
П. От глаг. пр\ос(я) ‘искам’, ‘моля’ (вж. Геров IV 315) —»същ. *просяк, мн.ч.
пр\осяци като обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн.
и пр\осци.
ПРЪВН\ИК
= Любим (момък, мъж) в първа любов; първо либе. Зват. ф. пръвн\ико!.
= Мъж (съпруг) в първи брак /7*/.
Р. Диал. У Геров IV 323 - ‘пръв мъж, първо либе’ (+ текст от нар. пес.: Стояне, мое
пръвн\ико, какво ли си напр\авихми, който насочва към източнобългарски говорни
области; за разпространението на групи -ръ-/-ър- вж. БДА-ОТ к. Ф143, Ф145).
П. От числ.-прил. пръв, диал. пр\ъвен —> осн. пръв(н)- + нает. -(н)ик. Срвн. и
пръвн\ило, пр\ъвнина.
ПРЪВН\ИЛО
= Любим (момък, мъж) или любима (мома, жена) в първа любов; първо либе.
Нариц. и зват. (пръвн\ило!) ф.
= Мъж (съпруг) или жена (съпруга) в първи брак
Р. Диал. В БЕР V 814 - ‘първа любов - жена или мъж’, ‘първа съпруга/съпруг’ (+
текст от нар. пес. от Бургаско: първо венчило, първо прьвнило.). У Геров IV 323 -
‘пръв мъж, първо либе’ (+ текст от нар. пес.: Петре ле, първо венчило, Петре ле,
първо прьвнило...).
П. От диал. числ.-прил. във вар. пр\ъвен, пр\ъвни(й) (Геров пак там, РРДД 411)—»
536

осн. пръв(н)- + разш. нает, -(н)ило. Според авторите на БЕР (пак там) от глаг.
*пръвня ‘правя нещо... за първи път’ [?]. Срвн. и пр\ъвнина.
ПР\ЪВНИНА
- Любим (момък, мъж) или любима (мома, жена) в първа любов; първо либе. Зват.
ф. пр\ъвнино!.
= Мъж (съпруг) или жена (съпруга) в първи брак /7*~8*/.
Р. Диал. У Геров IV 323 - ‘първо либе, първо венчило’ (+ текст от нар. пес.: Булче
при коня стояше и на Стояна думаше: - Стояне, пръвна пръвнино). В РРДД 411 —
‘първа жена’ (по Ил. Блъсков). В БЕР V 814 - ‘първо либе’, ‘първо венчило’.
П. От диал. числ.-прил. във вар. пр\ъвен, пр\ъвни(й) (Геров пак там, РРДД пак там)
—> осн. пръв(н)- + нает. -(н)ина. Срвн. и пръвн\ило, първ\ило.
ПРЪКЛ\О
= Дете в семейството /5~6/; рожба1.
Р. Разг., диал. У Геров IV 321 - ‘рожба’ (в изрази с негативна отсенка: дяволско,
циганско пръкло).
П. От глаг. пр\ъкам (се)/пр\ъкна (се) ‘раждам (се)’, ‘добивам’ (вж. Геров пак там,
БТР 702 към пр\ъквам, РРДД 412) —► кор.-осн. прък- + нает, -ло —► същ. пръкл\о.
ПР\ЪПОР
= Дете «бъбриво, приказливо) /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Петричко.
П. От глаг. пръп\оря/пърп\оря ‘приказвам, говоря...’ (Геров IV 325), ‘говоря
отегчително и безсмислено’, ‘говоря неразбрано’ (БЕР VI100-101 към п\ърпор) —»
осн. пръпор-/пърпор—> същ. пр\ъпор.
ПР\ЪСТЕН
Вар.: пр\ъстен, п\ърстен.
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж (обикновено в съчет. с\еченье пр\ъстен).
Р. Диал. В говори на преселници от Северна Добруджа (вж. Добруджа 274). У
Геров IV 326 с пояснение: «... обичай понейде, една седмица преди сватбата да се
уговорят сватовете за бащината правдина, за венчанината”.
П. От същ. пр\ъстен (срвн. год\ежен, венчален пр\ъстен като белег за обвързване
537

между момък и мома) —> пр\ъстен с разширено преносно значение ‘годеж,
сгодяване’. Срвн. и пръст\енван(ъ)е.
ПРТ>СТ\ЕНВАМ
ПРЪСТЕН\УВАМ
= Извършвам обичайно предсватбено уговаряне и обявяване на предстояща
женитба между момък и мома; сгодя/сгодявам.
Р. Диал. В местни говори в Костурско (Беломорска Македония). У Геров IV 326 -
‘главявам, годявам’ (+ текст от нар. пес.: Третий викна: - Леле пръва любов,
посвръшена, ама неземна, пръст\енвана, а не целивана', Грабил Богдан хубава
девойка, хая грабил, хая пръстенувал..., които насочват - посвр\ъшена, з\емена,
пръстенувал - към югозападни говори).
П. От същ. пр\ъстен —> осн. пръстен- + нает. -ва(м), -ува(м) —> глаг.
пръст | енвам/пръстен [у вам.
ПРЪСТ\ЕНВАН(Ь)Е
Вар.: пръст\енван(ь)е, пръстен]уван(ъ)е.
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В местни говори в Костурско (Беломорска Македония, вж. БДПМ VIII
300). Вж. к. 10.Б. У Геров IV 326 пръст\енванье и пръстен\уванье.
П. От глаг. пръст\енвам/пръстен\увам\ —> отглаг. същ. с нает. -не/-нъе.
ПУГАНДЗ\ЕИН
= Брат или друг млад роднина на младоженката по време на сватбата.
Р. Диал. В български говори в Банат (Румъния, вж. БЕР V 428-429 към погъз\ей и
Алексова 159-162).
П. Значително видоизменен, вероятно под влияние на рум. ез., вариант на
погъл^ей^, адаптиран с нает. -ин.
ПУГАНДЗ\ЕЙКЯ
= Сестра или друга по-млада роднина на младоженката (по време на сватбата).
Р. Диал. В български говори в Банат (Румъния, вж. БЕР V 428-429 към погъз\ей и
Алексова 159-162).
538

П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо пугандз\еин\ осн. пугандзей- +
феминална нает. -кя. Срвн. и погъз\ейка.
П]УЖА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. В местни говори в Беломорска Македония (Дойранско, Енидже-
Вардарско, гр. Кукуш). У Геров IV 395 - "... женско малко дете, още некръстено’.
П. Неясно. Според Скок III90 в хърв./шга ‘девойка до омъжването |и’, в словен.
риха ироха ‘девойка’, ‘кукла’, може би от лат. рйзиз ‘момче’,/шля ‘девойка’. Срвн.
и п\ужо.
П\УЖО
= Дете (момче) <до кръщаването му> 15*1.
Р. Диал. В БЕР V 845 (към п\ужа) - ‘малко момче’ - за говори в Гевгелийско
(Вардарска Македония). У Геров IV 395 - ‘мъжко малко дете, още некръстено’.
П. Неясно. Вж. п\ужа.
П\УЛЬКО
= Дете <невръстно, малко /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Битолско (Вардарска Македония) и в говора на гр.
Кукуш (Беломорска Македония). В БЕР V 851 (към п\улка) - ‘гальовно обръщение
към дете’ - за говора на гр. Кукуш.
П. Вероятно от диал. глаг. п[ул(я) (се) ‘гледам’ (Геров IV 397), ‘гледам с широко
разтворени очи’ (БЕР V 851-852) —» осн. пуль- + нает, -ко —> същ. п\улько като
начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. Възможно е обаче източник да
е лат.риИиз ‘малкото на животно’ с адаптирани вар. в някои слав. и балк. езици:
сръб. и хърв. пулька/ри1ка ‘млада кокошка’, гръц. лоь/л ‘пиле, петле’, алб. ри1е
‘кокошка’ (БЕР V 851) и бълг. диал. п\уле ‘малкото на магарицата’ (Геров IV 397).
ПУЛТ\ОРКЯ
= Жена (съпруга) във втори брак /8*/; второженка.
Р. Диал. В български преселнически говори в Банат (Румъния, ТБДIV 192).
П. Неясно, въпреки сходството с рус. полтор\а, укр. твтор\а, пол. рокога (< *ро1ъ
уъгога) (Фасмер III 319) [?].
539

П\УРАК
= Дете (момче) <с лош характер> /5*/.
Р. Диал. В БЕР V 857 - ‘обидно наименование на момче’ - за говори във
Велинградско.
П. Неясно, но вероятно сходно с пуурде]. В такъв случай е налице съкращаване на
основата до пур-, към която се добавят нает, -ак, -ек, -л-як. Срвн. и п\урек, п\урляк.
П\УРДЕ
= Дете (момче) <до кръщаването му> 15*1.
Р. Диал. В БЕР V 858 - ‘име на мъжко дете, докато не е кръстено’ за говори от
областта Мариово (Вардарска Македония). У Геров IV 398 - ‘мъжко малко дете,
още некръстено’.
П. Според авторите на БЕР (пак там) от унг.ригс1е ‘циганче’, заето с
посредничество на рум. ез., срвн. рум. ригас1е1 ‘циганче’. Вж. и пурд\от.
ПУРД\ОТ
Вар.: пурд\от, порд\от.
= Дете <лошо, проклето /5*~6*/.
= Дете без жив родител или живи родители /5*~6*/; сирак.
Р. Диал. В БЕР V 858 пурд\от, пурд\отин ‘(за дете) лош, проклет’ - за говора на гр.
Първомай и V 528 порд\от ‘дете без родители’ - за някои говори от Първомайско.
П. Неясно. Авторите на БЕР посочват за порд\от и пурд\от връзка с гръц. лроЗотгц;
‘предател, изменник’ и лбрЗо<; ‘пръдня’ [?]. Вж. и п\урде.
П\УРЕК
= Дете (момче) <малко, слабо, хилаво> /5*/.
Р. Диал. В БЕР V 857 (към п\урак) - ‘слабо,... анемично дете’ - за говори в
Пирдопско.
П. Неясно, но вероятно със същата кор.-осн. както г^урде]'. В БЕР (пак там) и
п\урак с пояснение: ‘обидно наименование на момче’ - за говори във
Велинградско. Срвн. и п\урляк.
П\УРЛЯК
= Дете <малко, недорасло) /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР V 858 - ‘дете, което не расте’ и ‘малко дете, хлапе’ - за говори в
540

Ботевградско.
П. Неясно, но вероятно сходно с п\урде], що се отнася до коренната сричка. У
Геров IV 398 и вар. п\уряк, но с противоположно значение - ‘недодялан, дебел,
груб човек’. Срвн. и п\урак, п\урек.
П\УША
= Дете (момче) (невръстно, малко> /5*1.
Р. Диал. В БЕР VI19 - ‘галено име на мъжко дете...’, ‘мъжко бебе’ - за говори в
Брезнишко-Трънско (срвн. гал. възклицание: т\етькин п\уша!).
П. Авторите на БЕР (пак там) допускат южнослав. изходна ф. *рих-_)а —► риза ‘нещо
издуто, пухкаво, обло’. Срвн. и сръб. диал. п\уша, п\ушо ‘всяко мъжко дете до 5-6
години’ (Караджич 642, БЕР пак там). Срвн. и п\ушла, п\ушлъо.
П\УШЕ
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Кумановско (Вардарска Македония). У Геров IV 400 -
‘малко мъжко дете, още некръстено’.
П. Вж.	Срвн. и п\ушла, п\ушльо.
П\УШЛА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. У Геров IV 400 - ‘малко женско дете, още некръстено’.
П. Вж. п\уша. От осн. пуш- + нает. -ла. Срвн. и п\ушлъо.
П\УШЛЬО
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. В БЕР VI 19 - ‘некръстено дете’ - за говори в Самоковско. У Геров IV 400
- ‘малко мъжко дете, още некръстено’.
П. Вж. п\уша. От осн. луги- + нает. -льо. Срвн. и п\ушла.
П\УШО
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. В говори от Кюстендилско краище (БЕР VI19 към по текст: н\а бре,
п\ушо,... да си к\упиш \име!).
П. Вж. п\уша. Срвн. и п\уше, п\ушльо.
541

ПЪПУРЛ\ИГИ
= Деца <невръстни, малки> /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР VI67 - ‘дребни деца’ - за говори в Еленско.
П. Неясно. Предположението на авторите на БЕР VI 67 за метафорична връзка с
папурени ‘царевични’ зърна не е убедително. Очевидно е обаче
словообразувателното сходство с дечурл\ига‘\, а коренната сричка пъп- е вероятно
същата като кор.-осн. на п\ъпл(я) ‘движа се’, ‘пълзя’ (вж. Геров IV 406 и БТР 708),
п\ъпляк ‘множество’ (от хора, насекоми и др.) (Геров пак там), п\ъпр(я) ‘дърдоря’
(БЕР VI66) и др.
ПЪРВ\АК
= Дете, родено първо в семейството /5*~6*/.
Р. Диал. В говори в Ловешко-Троянско (вж. Лов. край 352 първ\ак ‘първо дете’). В
БЕР VI72-74 (към п\ърви) - ‘първородно дете’ - за говори в Ксантийско
(Беломорска Тракия). У Геров IV 322 - ‘първо дете’. В РРДД 416 - ‘първа рожба’.
П. От числ.-прил. пръв —> осн. пръв-/първ- + нает. -ак. Срвн. и първ\аче.
ПЪРВАК\ИНКА
= Жена (майка) <при или след първо раждано /2*/; първескиня1.
Р. Диал. У ГеровДоп. 275 - ‘что е родила пръв път’.
П. От същ. първак\иня] —> осн. първакин- + нает, -ка, като начален гал.-умал. вар.,
придобил и неутрално значение. Срвн. и първест\инка .
ПЪРВАК\ИНЯ
= Жена (майка) <при или след първо раждане) /2*/; първескиня1.
Р. Диал. У Геров IV 322 - ‘что е родила пръв път’.
П. От числ.-прил. пръв —> осн. пръв-/първ- + разш. нает. -(а)киня. Срвн. и
първеск\иня, първеск\инка.
ПЪРВАЛ]АК
= Дете (момче), родено първо в семейството /5*/.
Р. Диал. В БЕР VI72-74 (към п\ърви) - ‘първородно дете’ - за говори в Родопите
(Девинско, Крумовградско).
П. От числ.-прил. пръв —> осн. пръв-/първ- + съчл. нает, -ал-ак. Срвн. и първ\ак,
първен\ак.
542

ПЪРВ\АНЧО
= Дете (момче), родено първо в семейството /5*/.
Р. Диал. В БЕР VI 72-74 (към п\ърви) - ‘първо дете’ - за говори в Ихтиманско. У
Геров IV 322 - ‘първо дете’.
П. От числ.-прил. пръв —♦ осн. пръв-/първ- + съчл. нает, -ан-чо. Възможна е
смислова връзка и спрямо гал.-умал. л.и. Първ\анчо. Срвн. и първ\ак, първенч\е и
др.
ПЪРВ\АЧЕ
= Дете, родено първо в семейството /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР VI 72-74 (към п\ървй) - ‘първородно дете’ - за говори в Смолянско.
У Геров IV 322 - ‘първо дете’. В БТР 708 - ‘първо чедо на родители’.
П. От числ.-прил. пръв —► осн. пръв-/първ- + нает. -аче. Срвн. първ\ак, първ\анчо.
ПЪРВЕН]АК
= Дете, родено първо в семейството /5*~6*/.
Р. Диал. В РРДД 416 - ‘първо чедо’. В БЕР VI 72-74 (към п\ърви) - ‘първо чедо’ (по
П. П. Славейков).
П. От диал. числ.-прил. п\ървен (църк.-слав. пръкьнъ) —► осн. пръвен-/първен- + нает.
-ак. Срвн. и първ\ак, първен\ец.
ПЪРВЕН\ЕЦ
= Дете (момче), родено първо в семейството /5*/.
Р. Книж., разг., диал. В БЕР VI 72-74 (към п]ърви) - ‘първородно дете’ и ‘първо
дете’ - за говори в Кюстендилско, Смолянско. В БТР 708 и РСБКЕII 931 - ‘първа
мъжка рожба, пръв син’.
П. Стбълг. прькъньць ‘първороден син’ (РСтбЕ 341), ‘първородното, първата рожба
на човек’ (СтбР II 461-462) —► бълг. първен\ец със същото значение. Срвн. и
първен\ак.
ПЪРВЕНЧ\Е
= Дете, родено първо в семейството /5*~6*/.
Р. Диал. У Геров IV 322 - ‘първо дете’ (+ диал. текст: Петко е пьрвенч\еу пих,
който насочва -у н\их- към западни говорни области, вж. БДА III к. и ком. 190, IV
543

к. и ком. 252).
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо първен\ак] и първен\ец'\ е
нает. -че. Срвн. и първ\аче.
ПЪРВЕСК\ИНКА
Вар.: първеск\инка, т>рваск\инка, първоск\инка.
= Жена (майка) <при или след първо раждане> /2*/; първескиня1.
Р. Диал. В говори в Пловдивско (вж. Пловд. край 212). У Геров IV 322
пръвеск\ъ1нка [?]. В БЕР VI 70 (към първаск\иня) - ‘жена..., която за първи път
ражда’ - за говори в Старозагорско.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание спрямо първеск\иня] с нает. -ка. Срвн. и
първест\инка .
ПЪРВЕСК\ИНЧЕ
Вар.: пьрвеск\инче, пъреаск\инче.
= Дете, родено първо в семейството /5*~6*/.
Р. Диал. У Геров IV 322 - ‘първо чедо’.
П. Паралелно (гал.-умал.) образвувание за ср.р. спрямо първеск\иня] с нает. -че.
ПЪРВЕСКИНЯ1
Вар.: първеск\иня, ггървеск\ина, първаск\иня, първоск\иня.
= Жена (майка) <при или след първо раждане> 12*1.
Р. Книж., разг., диал. В БЕР VI 70-71 първаск\иня ‘жена,... която за първи път
ражда’ - за говори в Русенско; първеск\иня, първеск\ина - за говори в различни
области (предимно източни) на север и юг от Стара планина (Василева 267-268);
първоск\иня (БЕР VI 75 и у Василева пак там) - за говори в Родопите
(Асеновградско-Смолянско-Маданско-Ардинско). У Геров IV 323 - ‘что е родила
пръв път’. В БТР 708, РСБКЕII931 и у РадБТР 582 - ‘жена..., която ражда за първи
път’. Срвн. и първест\инка .
П. Вероятно от етбълг. прил. "‘пръвъсьнъ (ж.р. пръвъснл) ‘пръв, първороден’ —> осн.
пръвес-/първес- + нает. -киня/-кина. Срвн. и хърв. рг^езкиуа със същото значение и
сходните по кор.-осн. укр. перв1стка, пол. р1етчаз1ка, елов. рп>о$1ка ‘първескиня’
(вж. БЕР пак там и Скок III 61).
544

ПЪРВЕСКИНЯ2
= Дете (момиче), родено първо в семейството /6*/.
Р. Диал. У Геров IV 323 по текст от нар. пес.:... от девойка пьрвеск\иня, пръво
мляко забозана...
П. Вероятно от стбълг. прил. *пръв'Ьсьнъ (ж.р. пръв^снл) ‘пръв, първороден’ —> осн.
пръвес-/първес- + нает, -киня —> същ. първеск\иня2.
ПЪРВЕСТУИНКА1
= Жена (майка) <при или след първо раждано /2*/; първескиня1.
Р. Диал. В БЕР VI 71 - ‘която ражда за първи път’ - за говори в Благоевградско.
П. Праслав. *ръгуе5(ъка —> бълг. диал. първест\инка от осн. първест- + съчл. нает. -
ин-ка. Срвн. и укр. первгетка, пол. ргегюйРка ‘първескиня’ (БЕР пак там) и диал.
първест\ия ‘глава... на задруга’ - за говори в Прилепско (Вардарска Македония,
БЕР пак там). Срвн. също първеск\инка.
ПЪРВЕСТ\ИНКА2
= Дете (момиче), родено първо в семейството /6*/.
Р. Диал. В БЕР VI 71 ‘първородно дете’ - за говори в Смолянско.
П. Най-вероятно вторично (преносно) значение от първесп^инка1 (вж). Срвн. и
първост\инка.
ПЪРВ\ИЛО
= Любим (момък, мъж) или любима (мома, жена) в първа любов; първо либе.
Р. Диал. В БЕР V 814 (към пръвн\ило) и IV 74 - ‘първа любов’ - за говори в
Тетевенско и Ивайловградско.
П. От числ.-прил. пръв —> осн. пръв-/първ- + нает, -ило —► същ. първ\ило. Срвн. и
пръвн\ило, първ\ина.
ПЪРВ\ИНА
= Любим (момък, мъж) или любима (мома, жена) в първа любов; първо либе.
Р. Диал. В БЕР 72-74 (към и|ъ/>вм) - ‘първа любов (за жена и за мъж)’ - от говори в
Свищовско и Добричко на североизток и Пернишко на запад.
П. От числ.-прил. пръв —► осн. пръв-/първ- + нает, -ина —> същ. първ\ина. Срвн. и
пр\ъвнина, първ\ило.
545

ПЪРВ\ИНЧО
= Дете (момче), родено първо в семейството /5*/.
Р. Диал. В БЕР VI72-74 (към п\ърви) - ‘първо дете’ - за говори в Севлиевско.
П. От числ.-прил. пръв —> осн. пръв-/първ- + съчл. нает, -ин-чо —> същ. първ\инчо.
Срвн. и първ\анчо.
ПЪРВОЖ\ЕНЕЦ
= Мъж (съпруг) в първи брак /7*/.
Р. Разг., диал. У Геров IV 323 - ‘който води първа жена (не се е женил втори път)’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на числ.-прил. пръв/първи и осн. на глаг.
ж\ен(я) (се) със съединителен формант -о- и нает. -ец. Срвн. и второж\енец,
третъож\енец.
ПЪРВОЖ\ЕНКА
= Жена (съпруга) в първи брак /8*/.
Р. Диал. У Геров IV 323 (наред с първож\енкиня) - ‘която води пръв мъж (не се е
женила втори път)’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо първож\енец'\ с нает. -ка. Срвн. и
второж\енка, третож\енка и първож\енкиня.
ПЪРВОЖ\ЕНКИНЯ
= Жена (съпруга) в първи брак /8*/.
Р. Диал. У Геров IV 323 (наред с първож\енка) - ‘която води пръв мъж (не се е
женила втори път)’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо първож\енец) с нает. -кипя. Срвн. и
първож.енка.
ПЪРВОЛ\АЧЕ
= Дете (момче), родено първо в семейството /5*/.
Р. Диал. В БЕР VI 72-74 (към п\ърви) - ‘първородно дете’ - за говори в
Асеновградско-Смолянско.
П. От числ.-прил. пръв —> осн. пръв-/първ- + съчл. нает, -ол-аче —> същ. първол\аче
с посоченото значение. Срвн. и първ\аче, първ\анчо, първ\инчо.
ПЪРВОНАР\ЕЧЕНИЦА
= Любима (мома, жена) в първа любов; първо либе.
546

Р. Диал. В БЕР VI72-74 (към п\ърви) - ‘първа любов’ - за говори в Софийско.
П. Сложна дума, образувана от осн. на числ.-прил. пръв/п\ърви и осн. на страд.
прич. наречен (< глаг. нарек\а) със съединителен формант -о- и нает, -(н)ица.
ПЪРВОР\ОДКА
= Жена (майка) <при или след първо раждане> /2*/; първескиня1.
Р. Диал. В БЕР VI 72-74 (към п\ърви) - ‘първескиня’ - от югозападни български
говори.
П. Сложна дума, образувана от осн. на числ.-прил. пръв/първи и кор.-осн. на глаг.
род(я) със съединителен формант -о- и нает. -ка.
първостуин
= Дете (момче), родено първо в семейството 15*1.
Р. Диал. В БЕР VI 75 - ‘първо дете’ - за говори в Девинско.
П. От числ.-прил. пръв —> разш. осн. първост- (< *първостен), ервн. хърв.
ргуозНпак ‘първородно мъжко дете’ (Таноцки 68), елов, рг^дзгка ‘първескиня’ (БЕР
пак там) и рус. прил. п\ервостньш ‘най-пръв’ (Дал III 30-32) + нает. -ин. Срвн. и
първост\инка, първост\инче.
ПЪРВОСТ\ИНКА
= Дете, родено първо в семейството) /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР VI 75 (към първост\ин) - ‘първородно дете’ - за говори в
Гоцеделчевско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо първост\ин} с нает. -ка. Срвн. и хърв.
ргидзНпка ‘първородно женско дете’ (Таноцки 68). Срвн. и първест\инка2.
ПЪРВОСТ\ИНЧЕ
= Дете, родено първо в семейството /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР VI 75 (към първост\ин) - ‘първо дете’ - за говори в Асеновградско.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо първост\ин} с нает. -че.
Срвн.’и първост\инка.
П\ЪРЛЕ
= Дете (невръстно, малко> /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Хасковско. В БЕР VI 93 - ‘малчуган’, ‘дете’,
‘подхвърлено дете’.
547

П. Метафорично образувание от п\ърле ‘малко магаре, магаренце’ (Геров VI 325)
—> същ. п\ърле прен. ‘малко дете, детенце’.
П\ЪШЛА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. В говори от Първомайско (вж. Пловд. край 216).
П. Неясна осн. пъш- (може би локален вар. на осн. пуш-, вж. п\угиа) + нает. -ла.
Срвн. и п\ушла.
п\ъшльо
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. В говори от Първомайско (вж. Пловд. край 216).
П. Неясна осн. пъш- (вж. п\ъита) + нает. -лъо. Срвн. и п\ушлъо.
Р
Р\АГЯ
= Дете /5~6/; рожба1, чедо.
Р. Диал. У ГеровДоп. 276 - ‘рожба’ (+ текст: ж\ени шчо нер\агъаат, \ушче с
пропровирагат до три п\ати низ д\упени д\ърва и к\аменьа и \от това се д^обива
р^агьата) - за говора на гр. Велес (Вардарска Македония).
П. От диал. глаг. р[агъам ‘раждам’ —> осн. рагъ- + наст.-оконч. -я —> същ. р\агя.
Р\АЖДАНЕ
Вар.: р\аждане (р\аджанье, р\агъанъе).
= Родилен акт на жена за добиване на дете.
Р. Книж., разг., диал. В РСБКЕ III 11 - отглаг. същ. отр\аждам.
П. От глаг. р\аждам —» осн. ражд- (диал. радж-,рагъ-) + нает, -не (диал. -нье) —»
същ. р\аждане. Срвн. и рожд\ение.
РАЗВЕД(]А)
РАЗВ\ЕЖДАМ
= Прекратя/прекратявам (брак); разделям брачна двойка.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 716 - ‘за съпрузи - затрогвам брака им’. В РСБКЕ III
18 и СТРБЕ 625 - ‘прекратявам... брачни връзки’. У РадБТР - ‘разтрогвам брак’.
548

Развед(\а) се/разв\еждам се. Прекратя/прекратявам брака си.
П. Стбълг. вести, ведж ‘водя’ —> рд^вести/рд^водити (сд) ‘разделям (се)’, ‘разцепвам
(се)’ (СтбР II 571) —> бълг. развед(\а) (се)/разв\еждам (се).
РАЗВИВ\АЛЧЕ
Вар.: развив\алче,развив\алъче.
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В местни говори в Гоцеделчевско.
П. От глаг./?<23в|г/ваи ‘отвивам, разповивам...’ (БТР 716) —> осн.развие- + съчл.
нает, -ал-че —> същ. развив\алче. Срвн. и повив\алче.
РАЗВ\ОД
= Прекратяване на брак; разделяне на брачна двойка.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 717, РБЕ VI 150 и у РадБТР 589 - ‘разтрогване на
брак’. В РСБКЕIII 19 - ‘развеждане’, ‘обезсилване на брак’. В СТРБЕ 626 -
‘разделяне на двама съпрузи’.
П. Стбълг. глаг. рд^водити (сд) ‘разделям (се)’, ‘разцепвам (се)’ (СтбР II 571) —>
бълг. същ. разв\од с посоченото значение.
РАЗГЛАВ(\Я)
РАЗГЛ\АВЯМ
= Разваля/развалям годеж.
Р. Диал. У Геров V 17 - ‘развалям годеж’. Разглае(\я) се/разглав\явам се.
Разваля/развалям годежа си.
П. От глаг. глав(]я)( —» осн. -глав(ъ)- + предст. раз- (за действие в обратна посока,
вж. Граматика II224-225) и наст.-оконч. -я (-ъ, -им), нает, -ям —> глаг. разглав(\я)
(се) (и произв.) с посоченото значение. Срвн. иразгод(\я),разтъкм(\я).
РАЗГОД(\Я)
РАЗГОДДВАМ
= Разваля/развалям годеж.
Р. Разг., диал. У Геров V 19 - ‘развалям годеж’. В БТР 719 - ‘развалям годеж’ и
‘разделям годеници’. В РСБКЕ III24 - ‘разделям сгодени’. Разгод(]я)
се/разгод\явам се. Разваля/развалям годежа си.
549

П. От глаг. год(]я)/год\явам] —>■ осн. -год(ъ)- + предст. раз- (за действие в обратна
посока, вж. Граматика II 224-225) и наст.-оконч. -я (-ъ, -им) —> глаг. разгод(\я) (се)
(и произв.). Срвн. и разглав(\я), разтъкм(\я).
РАЗГОД\ЯВКА
= Разваляне на годеж; разгодяване.
Р. Разг., диал. В РСБКЕIII24 - ‘разваляне, връщане на годеж’, ‘разгодяване’ (по
текст от Ив. Вазов: ... понеже споменах за годявка, да ти кажа и заразгодявка).
П. От глаг. разгод(]я)( —► осн. разгод(ъ)- + съчл. нает, -яв-ка —> същ. разгод\явка.
РАЗЖ\ЕН(Я)
РАЗЖ\ЕНЯМ
РАЗЖ\ЕНВАМ
Вар.: разж\еня,р\азжена и др.
= Разделя/разделям (годеници, съпрузи); разведа/развеждам.
Р. Диал. У Геров V 25 - ‘утъкмени да се женят направям да се не земат...’,
‘направям женени да се напустнат’. В БТР 721 - ‘развалям женитба или годеж,
развеждам’. Разж\ен(я) се/разж\енвам се. Разделя се/разделям се, разведа
се/развеждам се. У Геров (пак там) - ‘оставям жена си (мъжа си)’, ‘разделям се’ (+
текст от поговорка към ож\енвам: лесно е да се ожениш, накак щеш се
разжениш). В местни говори от Врачанско: они саразжен\иа със жен\ата си.
П. От глаг. ж\ен(я) (се) —> осн. -жен(ъ)- + предст. раз- (за центробежно или
противоположно движение, вж. Граматика II224-225) + наст.-оконч. -я (-а, -ъ, -им),
нает, -ям, -вам, -увам/-ювам. Срвн. и ож\еня (се)/ож\енвам (се).
РАЗТЪКМ(\Я)
РАЗТЪКМ\ЯВАМ
РАЗТЪКМ\ОВАМ
= Разваля/развалям годеж.
Р. Диал. У Геров V 62 - ‘развалям годеж’, ‘връщам годеж’ (+ текст от нар. пес.: есе
съм света помамила - тъкмени съм разтъкмила, женени съм разженила).
Разпгькм(\я)/разтъкм\явам се. Разваля/развалям годежа си.
П. От глаг. тъкм(\я)] —► осн. -тъкмъ- + предст. раз- (за действие в обратна посока,
550

вж. Граматика II224-225) и наст.-оконч. -я (-ъ, -им) —> гпаг. разтъкм(\я) (се) (и
произв.).
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. Спорадично в местни говори от Разградско.
П. От същ. рак\ия ‘алкохолно питие’ —>рак\ия с преносно значение ‘годеж,
сгодяване’ във връзка с обредното зап\иване( с ракия на уговорка за сгодяване на
момък и мома.
0 В съчет..- м\алкарак\ия ‘първо, начално сгодяване, малък годеж, непосредно след
успешно сватосване’; гол\ямарак\ия ‘годеж, сгодяване’. Срвн. и бл\ага (сл\адка,
т\опла)рак\ия, с която след първата брачна нощ се чества добрачната девственост
на младоженката.
Р\АНИК
= Дете, родено преждевременно /5*~6*/.
Р, Диал. В местни говори в Асеновградско.
П. От прил. ран ‘ранен’—♦ осн. ран- + нает, -ик —> същ. р\аник. Срвн. иран\ица,
р\ано!.
РАН\ИЦА
= Дете, родено преждевременно /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Асеновградско.
П. От прил.ран ‘ранен’ —♦ осн. ран- + нает, -ица —> същ. ран\ица. Срвн. ир\аник,
р\ано!.
Р\АНО!
= Обръщение към малко дете /5“! ~ 6-!/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 280 „галено название за дете...” (недейр\ано, недей мама!) -
за български говори в Банат (Румъния).
П. Неясно. Вероятно от прил. ран ‘ранен’ (срвн. съчет. като ран босилек, ран
зеленчук или изрази като рано пиле, рано пее и под. БТР 739, РСБКЕ III 87) —>
субстантивирано обръщение р\ано!.
551

РОД
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; рода.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 83 - ‘всички, които са от едно потекло, от едни
прародители’, ‘рода’, ‘роднина’ (+текст от нар. пес.: хубавамомарод няма...). В
БТР 755 - ‘множество хора с общо потекло’, ‘съюз от роднински семейства...’,
‘роднини по общ дядо или прадядо’, ‘семейство’. В РСБКЕIII 116 - ‘група
роднински семейства...’, ‘поколение’, ‘лица, близки по кръвно родство или по
сватовство’. Вж. и БЕР VI294-296 със сходни определения. У ДечТР 677 -
‘роднини по общ дядо или прадядо’, ‘семейство’. В РБГ 271 ру\от’ ‘род, роднини’
-	за говори от Драмско (Беломорска Тракия: съб\ирам ’е съ кумшийт ’е,руд[ъ
ду^ождъ; ми с ’\аумр ’|ал въф к\ъшти - стъ гуутк\арът на ч\ерквата с\ички
ру\от*).
Според Иванова 177 в „народния говор” е налице „универсална употреба на
термина род, с чиято помощ се обозначават както близките роднини от бащина и от
майчина страна, така и всички останали, които по рождение принадлежат към
българския народ (род)” [?].
П. Праслав. *гадъ (< индоевроп. *(к)го<7/ь ~ *огд-), стбълг. родъ ‘произход’, ‘род,
род|а’ (РСтбЕ 370), ‘произход, потекло’, ‘род, семейство’, ‘роднини’ (СтбР II 621-
623), срвн. също сръб. и хърв. род/го<1 ‘род, роднина’, рус. род ‘род, поколение’,
чеш. гос1 ‘род, семейство’ и т.н. (вж. БЕР VI294-296, Трубачев 151 и сл.).
РОДА
Вар.: род\а,р\ода.
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род.
Р. Книж., разг., диал. В БЕР VI294-296р\ода ‘род, потекло’, ‘семейство’, ‘роднина’
-	за говори в Кюстендилско и Беломорска Тракия (Гюмюрджинско, Дедеагачко) и
род‘[а ‘роднина, роднини’, ‘поколение’, ‘род’ - за говори в Софийско, Пирдопско,
Ихтиманско, Самоковско, Кюстендилско. У Геров V 82-83 рода (без ударение) -
‘кога някой е близък, свой някому, кога някой е от една кръв с някого’, ‘близки,
свои помежду, люде от една кръв’, ‘род’ (+ текст от нар. пес.: оддвойсе, моме, от
рода... чужда рода род да ти е, чужда майка мале да викаш, чужда баща [?] тате
да викаш!). В БТР 755 р\ода '... поколение, род’ ирод\а ‘роднина или роднини’. В
552

РСБКЕIII117р\ода ‘поколение’ ирод\а ‘семейство, род’, ‘роднина, роднини’. У
ДечТР 677 - ‘род, роднини’.
П. Праслав. *гадъ (< индоевроп. *(^)го(1к- ~ *огд-), стбълг. родъ ‘произход’, ‘род,
род|а’ (РСтбЕ 370), ‘произход, потекло’, ‘род, семейство’, ‘роднини’ (СтбР II 621-
623) —» бълг. род\а с наст.-оконч. -а. Срвн. и род.
0 В съчет.: ни рода, ни порода ‘без родствена връзка между двама’ (ФРБЕII256).
РОДБ\Ь1НА
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род.
Р. Диал. В БЕР VI 294-296 - ‘роднините, родствениците като цяло’, ‘род’ - за
български говори в Банат (Румъния).
П. От същ. род\ —» кор.-осн. род- + съчл. нает, -б-ина (срвн. стбълг. нает, -ьбх и -
здн’и). Срвн. и диал.рудн\ъ1на (къмродн\ина) също от бълг. говори в Банат
(Румъния).
РОДЕН\ИЦА
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В БЕР VI298-304 (къмрод\я) - за български говори в Беломорска Тракия
(Ксантийско).
П. От глаг. род(я) —»кор. осн. род- + съчл. нает. -ен-(н)ица —> същ. роден\ица.
Срвн. ирод\илница, род\уля и др.
РОД\Е(Я) СЕ
= Влизам (съм) в отношения на родство (с някого, с някои).
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 83 - ‘роднина съм с някого’. В БТР 755 - ‘роднина
съм или се смятам за роднина с някого’. В РСБКЕ III 117 и БЕР VI294-296 (към
род) - ‘намирам се в по-далечни роднински връзки с някого’.
П. От същ. род} —> кор.-осн. род- + нает. -е(я) —»глаг. род\е(я) се (вж. Граматика II
228). Срвн. и срод\я се/срод\явам се.
РОДИЛКА
Вар.: род\илка, род\илкя, род\илькя.
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане) /2*/.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 83 - ‘жена, родила наскоро’. В БТР 755 - ‘наскоро
553

родила жена’. В РСБКЕ III 117 - ‘жена, която току-що или наскоро е родила’. У
ДечТР 677 - ‘жена, която ражда или наскоро е родила’. В БЕР VI298-304 (към
род\я)род\илкя (наред срод\илка) ирод\илькя ‘жена, която току-що или наскоро е
родила’ - за говори в Ихтиманско, Самоковско.
П. От глаг. род(]яЛ —► кор.-осн. род- + съчл. нает. -ил-ка/-ил-кя/-илъ-кя —> същ.
род\илка. Срвн. ирод\илница, род\иля.
РОД\ИЛНИЦА
Вар.: род\илница, род\ильница, ръд\илница.
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В БЕР VI 298-304 (към род\я) - ‘жена, която току-що или наскоро е
родила’ - за говори в Пловдивско, Тополовградско, Ивайловградско и Източна
Тракия (Малгарско); род\илъница - за говори в Ксантийско иръд\илница в
Дедеагачко (Беломорска Тракия). У Геров V 83 - ‘родителка’.
П. От глаг. род(\я}\ —> кор.-осн. род- + съчл. нает. -ил-ница/-илъ-ница —> същ.
род\илница. Срвн. прод\илка,род\иля.
РОД\ИЛНИЧЕ
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В БЕР VI298-304 - ‘дете, което още не е навършило 40 дена’ - за говора
нагр. Габрово.
П. От глаг. род^я)] —> кор.-осн. род- + съчл. нает, -ил-ниче —> същ. род\илниче.
Срвн. ирод\ило.
РОД\ИЛО
= Дете /5~6/; рожба1, чедо.
Р. Диал. У Геров V 83 -‘рожба’.
П. От глаг. род(\я)] —>• кор.-осн. род- + нает, -и-ло —> диал. същ. род\ило.
РОД\ИЛЯ
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В БЕР VI 298-308 - за говори в Софийско-Ихтиманско-Самоковско,
Кюстендилско. У Геров V 83 - ‘родилка’.
П. От глаг. род(\я)] —> кор.-осн. род- + нает, -иля —> същ. род\иля. Срвн. и
род\илница ирод[уля.
554

РОД\ИТБА
= Родилен акт на жена за добиване на дете; раждане.
Р. Диал. В местни говори в Софийско. В БТР 755, РСБКЕIII117 и БЕР VI298-304
(къмрод\я)род\итба в значение ‘плодородие’, ‘реколта’.
П. От глаг. род(я)] —> кор.-осн. род- + съчл. нает, -ит-ба (< етбълг. -итьвл).
РОД\ИТЕЛ
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща.
Р. Книж., разг. У Геров V 83 - ‘който ни е родил, гледал и отхранил’. В БТР 755
род\ители мн.ч. (+ род\ител м.,род\ителка ж.) ‘баща и майка’. В РСБКЕ III 117
род\ител ‘баща’ и в мн.ч.род\ители ‘бащата и майката на някого’.
П. Стбълг. родитель ‘родител, създател’ (СтбР II 619), ‘родител, баща’ (РСтбР 370),
‘родител’ (ДавРИПК 260) —»бълг. род\ител със същото значение.
РОД\ИТЕЛИ
= Семейна двойка от мъж и жена спрямо собствените им деца /1+2/; баща и майка.
Член. род\ителите ‘родителите ми, ни’.
Р. Книж., разг. В БТР 755 - (род\ител ирод\ителка) ‘баща и майка’. В РСБКЕ III
117 (къмрод\ител) - мн.ч. ‘бащата и майката на някого’. В СТРБЕ 659 (към
род\ител) - мн.ч. ‘баща и майка по отношение на своите деца’. У ДечТР 677 -
‘баща и майка’. У РадБТР 624 - ‘баща и майка’.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
род\ителка'
= Жена спрямо собствените си деца /2/; майка.
Р. Книж., разг. У Геров V 83 - ‘майка’. В БТР 755 къмрод\ители мн.ч. ‘баща и
майка’. В РСБКЕ III117 къмрод\ители мн.ч. ‘бащата и майката на някого’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямород\ител] с нает, -ка (вж. Граматика II
56-57) —► род\ителка за ‘майка’. Срвн. стбълг. родительницд. ‘майка, родителка’
(СтбР II 619).
РОД\ИТЕЛКА2
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В говори от Карловско-Пловдивско (вж. Пловд. край 213). В БЕР VI298-
555

304 (къмрод\я) - за местни говори в Кулско. У Геров V 83 - ‘родилка’.
П. Вторичното (вариантно) значение ‘родилка’ спрямо първичното ‘майка’ се
свързва смислово и по форма и срод\итба]. Срвн. ирод\ителница.
РОДИТЕЛНИЦА
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В говори от Ловешко-Троянско (вж. Лов. край 355).
П. От глаг. род(\я)\ —> кор.-осн. род- + съчл. нает, -ител-ница —> същ.
род\ителница. Срвн. и етбълг. родительницд за ‘майка, родителка’ (СтбР II 619).
Срвн. ирод\ителка2 ирод\илница.
РОД\ИЦА
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
= Член (мъж, жена) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Разг., диал. У Геров V 83 - ‘свой човек’, ‘рода’, ‘роднина’ (+ текст от нар. пес.:...
че си нямам никакавародица, нити баща, нити мила майка,... нити мили братя).
П. Отрод] —► кор.-осн. род- + нает, -ица, вероятно като гал.-умал. название,
придобило и неутрална нарицателна функция.
Р\ОДКА
= Член (жена) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. У Китанова 296 за говори в Ломско, Дупнишко.
П. От същ. род] —»кор.-осн. род- + нает. -ка.
Р\ОДНИК
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. В РРДД 430 - ‘роднина, сродник’.
П. Отрод] —> кор.-осн. род- + нает- -ник. Срвн. и ср\одник.
РОДН\ИНА
Вар.: родн\ина, р\однина, рудната.
= Член (мъж, жена) на семейно-родова общност.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 83р\одн\ина ‘ближни, свои помежду, люде от една
кръв, от един род’. В БТР 755 - ‘човек, с когото някой има кръвно или сватовско
родство’. В РСБКЕIII 118 и БЕР VI294-296 (къмрод) - ‘лице, което е близко на
друго лице по кръвни връзки или по сватовство’. У ДечТР 677 - ‘човек, с когото
556

някой има кръвно или сватовско родство’. В БЕР (пак там) приведено и като
‘сродник, сродница, рода’ - за говори във Видинско, Пирдопско-Ихтиманско-
Самоковско. В РБГ 272 - ‘сродник, родственик’ за говори от Ксантийско,
Гюмюрджинско, Димотишко (Беломорска Тракия: акраб\а, там\ан, рудн\ина нейде
бе\ т\о йе н\ашерудн\ина). Вариантътрудн\ь1на е от български говори в Банат
(Румъния).
П. От род] —> прил. р\оден —> осн. родн- + нает. -ина. Срвн. и родн\ица.
0 В съчет.: роднини по бялата кобила ‘мними или съвсем далечни роднини’
(ФРБЕ II 257).
РОДН\ИНСТВО
= Отношение на родство (кръвно или брачно) между две или повече лица; родство.
Р. Книж., разг. В БТР 755 - ‘кръвна близост по общ дядо, баба или прадядо,
прабаба’, ‘близост по сватовство’, ‘родство’. В РСБКЕ III 118 - ‘роднински връзки
и отношения’.
П. От същ. родн\ина] —> осн. роднин- + нает, -ство (< етбълг. -ьство, вж. Граматика
II 64). Срвн. и р\одство.
РОДН\ИЦА
= Член (мъж, жена) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. У Геров V 83 - ‘роднина’ (той ти е свояродн\ица).
П. От същ. род! —> прил. р\оден —> осн. родн- + нает. -ица. Срвн. и родн\ина.
Р\ОДНЬ1ЦЬ1
= Семейна двойка от мъж и жена спрямо собствените им деца /1+2/; баща и майка;
родители.
Р. Диал. В БЕР VI 294-296 (къмрод) - ‘баща и майка’, ‘родители’ - за български
говори в Банат (Румъния).
П. От същ. род, етбълг. родъ —> прил. р\оден —> осн. род(е)н- + диал. нает. -(н)ьщъ1
(< -ик ~ -ица).
РОДН(\Я) СЕ
= Влизам (съм) в отношения на родство (с някого, с някои); родея се.
557

Р. Диал. В РРДД 432 - ‘сродявам се’.
П. От същ. род\ —> кор.-осн. род- + нает. -н(я) (вж. Граматика II228).
РОДОНА Ч\АЛНИК
= Основател на род, племе, народност.
Р. Книж. В БТР 756 - ‘прадядо, от който произлиза някой род’, ‘основател’. В
РСБКЕIII 118 - ‘човек, който е дал начало на определен род’, ‘основател’. В
СТРБЕ 659 - ‘най-старият запомнен [?] прадядо (или прабаба), от които произлиза
родът’. У РадБТР 624 - ‘най-възрастното лице [?], поставило началото на рода’.
П. Стбълг. рдо(\|‘)ндчАлникъ (вж. БЕР VI 294-296 към род) —* бълг./>одонач|алникТ
с посоченото значение.
РОДОНА Ч\АЛНИЦА
= Основателка на род, племе, народност.
Р. Книж. В БТР 756 къмродонач\алник (вж.).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямородонач\алник] с нает. -ница.
РОДОСЛОВИЕ
= Хронологично описание на лица и поколения на един род.
Р. Книж. В БТР 756 - ‘изброяване (на) редица последователни поколения е оглед
към някой техен представител [?] и взаимното им родство’. В РСБКЕ III 118 и БЕР
VI 194-296 (къмрод) - ‘история на произхода на човек, биологичен вид и др.’. В
СТРБЕ 659 - ‘история на известните поколения на един род’. У Деч ТР 678 -
‘последователност на поколения с оглед на някой техен представител’. У РадБТР
624 - ‘история на последователни поколения от даден род’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на същ. род със съединителен формант -о- и
втора съставка -словие.
Р\ОДСТВЕНИК
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Книж., разг. В БТР 756 - ‘роднина’. В РСБКЕ III 118 - ‘роднина, сродник’.
П. Рус. родственник ‘роднина, сродник’ —> бълг. р\одственик със същото значение.
Р\ОДСТВЕНИЦА
= Член (жена) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Книж., разг. В БТР 756 къмр\одственик. В РСБКЕ III 118 - ‘роднина, сродница’.
558

П. Рус. родственница (като паралелно образувание за ж.р. спрямо родственник с
нает, -ница) —> бълг. р\одственица със същото значение.
Р\ОДСТВО
= Отношение на кръвна или брачна връзка между две или повече лица; роднинство.
Р. Книж., разг. В БТР 756 и РСБКЕ III 118 - ‘роднински връзки’, ‘роднинство’.
П. Стбълг. родьство ‘родство, роднинство, потекло’ (СтбР II 623) —» бълг. р\одство,
рус.родств\о със същите значения. Срвн. иродн\инство.
РОДУЛЯ
Вар.: род\уля, род\ула.
= Жена (майка) <при или наскоро след раждано /2*/; родилка.
Р. Диал. В БЕР VI294-304 (къмрод\я) - за говори в Годечко-Софийско (род[уля) и
род\ула - за български говори в Пиротско (Западните покрайнини).
П. От глаг. род(\я)]—> кор.-осн. род- + нает. -уля/-ула —> същ. род\уля. Срвн. и
род\иля.
РОД(\Я)
Р\АЖДАМ
Вар.: р\аждам,р\адам,радевам,родь\овам и др.
= Добия/добивам собствено дете.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 84род\ъ, р\аждам ‘за жена: добивам дете’,
‘намира ми се дете’. В БТР 714, РСБКЕ II 11 и СТРБЕ 624 - ‘добивам (собствена)
рожба (собствено дете)’, ‘ставам майка’. У РадБТР 588 - ‘добивам рожба...’,
‘ставам родител’. Род\я се/р\аждам се. Започвам живота си; започвам да живея. У
Геров V 6 - ‘добивам се’, ‘намирам се’, ‘сторвам се’. В БТР 714 и РСБКЕ II11 —
‘излизам от майчина утроба’. В СТРБЕ 624 - ‘появявам се на света’, ‘започвам да
живея като отделно същество’. У РадБТР 588 - ‘появявам се на света’.
П. Стбълг. *родити, респ. ркждкти (са) (вж. РСтбЕ 370, СтбР II 566) —» бълг.
род(я)/р\аждам и вар. от праслав. *гасИН < *гаЖ>, а то от индоевроп.	или
*гоак- (вж. БЕР VI294-296 и 298-304).
РОД\ЯК
Вар.: род\як, р\огяк,
559

= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. В БЕР VI 294-296 (към род) род\як - за български говори в Банат
(Румъния) и р\огяк в Кумановско (Вардарска Македония).
П. От същ. род] —> кор.-осн. род- ~родь-/рогь- (с преход на палатална съгл. 1дь1 в
/гь/; вж. за разпространението на това явление в БДА-ОТ к. Ф105) + нает. -ак.
р\ожба‘
Вар.: р\ожба, р\оджба.
= Дете /5~6/; чедо.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 84 и БТР 756 - ‘всичко, що раждат животните и
растенията’ + ‘родило’ и ‘всичко, родено от човек, животно или растение’ + ‘чедо,
дете’. В РСБКЕIII 118-119 - ‘дете, чедо спрямо родителите си’. У ДечТР 678 -
‘дете, чедо’. В БЕР VI298-304 (къмрод\я) ‘дете, чедо’ - за говори в Гоцеделчевско,
Смолянско и р\оджба ‘дете’- за говори в Софийско, Кюстендилско.
П. От глаг. род(\я)] —> кор.-осн. родъ ~рож(д)-/ражд- (ервн. етбълг. родити,
рхждхти и рожденьк, СтбР II 566, 620, 624) + нает, -ба (< етбълг. -ьвх) —> същ.
р\ожба . Срвн. ир\ожда ир\ожбина, рож\идба.
0 В съчет. р\ожба от сърце ‘своя рожба’ - РСБКЕ III369-370.
Р\ОЖБА2
= Родилен акт на жена за добиване на дете; раждане.
Р. Диал. У Геров V 84 - ‘раждане’.
П. От глаг. род(\я)] —> кор.-осн. родъ ~рож(д) (срвн. етбълг. родити, рхждхти и
произв. рожденьге, СтбР II 566,620, 624) + нает, -ба (< етбълг. -ьвх) —♦ същ. р\ожба2
(като название на действие, вж. Граматика II60). Срвн. ирожд\ение.
Р\ОЖБИНА
Вар.: р\ожбина, рожб\ина.
= Дете /5—6/; рожба1.
Р. Диал. В БЕР VI294-304 (къмрод\я) ‘дете’ - за говори в Брезнишко (р\ожбина) и
Плевенско (рожб\ина).
П. Най-вероятно отр\ожба] —> разш. оси. рожб- + нает. -ина.
560

Р\ОЖДА
- Дете /5~6/; рожба1, чедо.
Р. Диал. У Геров V 84 - ‘рожба’.
П. От глаг./>од(]яД -* кор.-осн. родь- ~рож(д)- + нает, -да (< стбълг. -ьдл) —> същ.
р\ожда. Срвн. ир\ожба'.
РОЖД\ЕЛКА
Вар.: рожд\елка, рожд\елъка.
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане) /2*/; родилка.
Р. Диал. В някои местни говори в Асеновградско (вж. Пловд. край 213) и Девинско.
П. От глаг. род(\я)\ —> кор.-осн. родь ~рожд- + съчл. нает, -ел-ка —> същ.
рожд\елка. Срвн. ирожд\елница.
РОЖД\ЕЛНИЦА
Вар.: рожд\елница,рожд\ельница.
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане) /2*/; родилка.
Р. Диал. В БЕР VI298-304 (къмрод\я) - за говори в Асеновградско-Смолянско-
Ардинско-Момчилградско. У Геров V 84 и РРДД 431 рожд\елница.
П. От глаг. род(\я)\ —> кор.-осн. родь ~рожд- + съчл. нает. -ел(ь)-ница —► същ.
рожд\елница. Срвн. иродж\елка, рожд\илница.
РОЖДЕНИЕ
= Родилен акт на жена за добиване на дете; раждане.
Р. Книжно. В БТР 756, РСБКЕ III 119 и СТРБЕ 659 - ‘раждане’.
П. От глаг. род(\я) —> осн. родь-/рожд- + нает, -ние —► същ. рожд\ение.
РОЖДЕНЬ\Е
Вар.: рожденъ\е, рож\ейне.
= Челяд1, поколение.
Р. Диал. В БЕР VI 298-304 (къмрод\я) - за местни говори в Софийско,
Кюстендилско. У Геров V 84 рождень\е и V 297 (към съд\авам) по текст от нар.
пес.: съд\ай ми, Боже, рождень\е, година да ги почувам... В български говори в
Беломорска Македония (Костурско) е засвидетелстван вар. рож\ейне.
П. Стбълг. рожденьк ‘раждане’ и ‘род, роднини, семейство’ (СтбР II 624) —> бълг.
561

диал. рожденъ\е и вар. с посоченото значение. Вариантътрож\ейне съответства на
регионални диалектни особености: /ж/ вм. 1жд1 и предпоставяне (антиципация) на
съгл. /и/ спрямо палатална съгласна - в случая -йн- вм. -нь (срвн. напр. и диал.
к\ойне вм. к\онье).
РОЖД\ЕНИК
Вар.: рожд\еник, рожд\енник.
= Брат <роден> /3/.
Р. Диал. В местни говори в Дупнишко. У Геров V 84 - ‘същ брат’, ‘рожден брат’ (+
текст от нар. пес.: чува майка девет мили щерки, немаха си брата рожденика...,
чийто особености - ч\ува ‘гледа, отглежда’, щ\ерки - насочват към западни-
югозападни говорни области).
П. От глаг. род(я)] —> к(Ур. родъ-/рожд—> осн. рожден- от страд. прич.-прил.
рожден в съчет. рожден брат (вж. Геров пак там) —»рожд\еник с нает. -(н)ик.
РОЖД\ЕНКА
= Жена (майка) <при или наскоро след раждано /2*/; родилка.
Р. Диал. В местни говори в Елинпелинско-Ихтиманско-Пернишко и във Вардарска
Македония (Скопско; вж. и БЕР VI 298-304 къмрод\я). У Геров V 84 - ‘родилка’.
П. От глаг. род^я)] —> кор.-осн. род- ~рожд- + съчл. нает, -ен-ка същ.
рожд | енка. Срвн. и рожд | елка, рожд | елница.
РОЖД\ИЛКА
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В БЕР VI298-304 (къмрод\я) - за местни говори в Асеновградско.
П. От глаг./>од(]я)Т —► кор.-осн. род- ~рожд- + съчл. нает, -ил-ка —>■ същ.
рожд\илка. Срвн. ирожд\елка,рожд\елница.
РОЖД\ИЛНИЦА
Вар.: рожд\илница, рожд\ильница,
= Жена (майка) <при или наскоро след раждано /2*/; родилка.
Р. Диал. В местни говори в Пещерско.
П. От глаг. род(я)] —> кор.-осн. родь- -рожд- + съчл. нает. -ил(ь)-ница същ.
рожд\илница. Наличието на диал. прил. от същата кор.-осн. рожд\ил(ь)ен, -л(ь)на, -
л(ь)но, -л(ь)ни ‘родилен’ в съчет. рожд\ил(ь)на жена насочва и към
562

словообразуване от осн. роджил(ь)- с нает. -(н)ица. Засвидетелстван е и гал.-умал.
вар. рожд\ильничка с нает, -ка към разш. осн. рождильнич- (<рождилъниц-). Срвн.
и рожд\елка, рожд\ел(ъ)ница.
РОЖД\ОЛНИЦА
= Жена (майка) <при или наскоро след раждане> /2*/; родилка.
Р. Диал. В БЕР VI298-304 (къмрод\я) - за говори в Асеновградско.
П. От глаг. род(\я)^ —у кор.-осн. родь- ~рожд- + съчл. нает, -ол-ница —> същ.
рожд\олница. Срвн. тл рожд\елница, рожд\илница.
РОЖ\ИДБА
= Дете /5~6/; рожба1, чедо.
Р. Диал. В БЕР VI298-308 (къмрод\я) - за говори в Годечко-Софийско.
П. От глаг. род(]я)] —> кор.-осн. рож(д)—> рож- + нает, -идба (< етбълг. -иткбд,
книж. -итба)	същ. рож|идба. Срвн. ир\ожба'.
Р\УБА
= Имущество (дрехи, постели, завивки и др.), което жена (младоженка, съпруга)
внася в семейството при сключване на брак; чеиз, зестра.
Р. Диал. В южни и югозападни говорни области - в Родопската яка и Средните
Родопи (вж. Пловд. край 136, 150), в Пиринския край (вж. Пир. край 251),
Кюстендилско и Делчевско, Кичевско (Вардарска Македония, вж. БЕР VI 331). У
Геров V 87 - ‘пращане момини дарове на момковата рода преди сватбата’ [?]. В
БТР 789 - ‘чеиз’ (с пояснение: „в събота изпращатрубата на момата у момкови”).
В РСБКЕIII124 - ‘чеиз’ (по текст от Д. Талев).
П. От итал. гоЪа ‘имущество’, ‘тъкан’, ‘дреха’ (ИБР 724) през тур. гиЬа ‘облекло’,
‘дреха’, ‘чеиз’ (ДТБ 220) —> бълг. диал. р\уба ‘облекло, дреха’ и ‘дар на мома в
дрехи’ и ‘чеиз’ (вж. МладЕР 563 и БЕР пак там). Думата е разпространена със
сходни значения и в сръб. и хърв., арум. агоЬа, гоЬа, алб. гиЬ (вж. Скок III 151).
Р\УЛЧЕ
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. У Геров V 90 - ‘малко дете още в пелени’.
П. Неясно. Свързано е най-вероятно с л.изл. р\улек,р\улка ‘пелена’, ‘люлка’ (Геров
V 89-90). Авторите на БЕР VI 342 привеждат със същата кор.-осн. и глаг. р\уля
563

‘роня сълзи - за говори в Шуменско и съпоставят със сръб. и хъръ. р\ул}ити ‘трия,
търкам’ и словен. ги1Ш ‘издавам шум, глас’. Скок III 170-171 определя глаг. гиЦаИ,
гиЦШ като звукоподражение [?].
С
САЙБ\ИЙКА
Вар.: сайб\ийка, сайб\ийкя, сайб\ика и др.
= Жена (съпруга) и стопанка, домакиня (ша!ег ГапнНаз) /8Ф/. Зват. ф. сайб\ийке!.
Член. сайб\ийката ‘съпругата (жена) ми’.
Р. Разг., диал. Вж. сайб\ия. У Геров V 108 - ‘домакиня, стопанка...’. В БТР 763,
РРДД 437 (към сайб\ия). В РСБКЕ II 137 и СТРБЕ 665 - ‘жена сайбия’. В БЕР VI
419-420 (към сайб\ия) - ‘собственичка, стопанка’ и вар. сайб\ика - за говори в
Костурско (Беломорска Македония).
= Майка на зет /276/ или на снаха /285/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син; св\атя.
Р. Диал. В БЕР VI419-420 (към сайб\ия) - ‘майката на женен син или дъщеря
спрямо родителите на снахата или зетя’ - за говори в Свиленградско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сайб\ия] с нает. -ка/-кя.
САЙБ\ИЯ
Вар.: сайб\ия, сейб\ия, саб\ия, сайб\ие, саб\ие, съйб\ее, съйб\ий, сайб\иин и др.
= Мъж (съпруг) и стопанин, домакин, глава на семейство (ра!ег ГапнНаз) /7*/.
Р. Диал. В говори от Дунавската равнина (Плевенско, Свищовско), в Подбалкана
(Пирдопско-Карловско-Казанлъшко), в Родопите (Асеновградско-Смолянско-
Ардинско-Маданско-Крумовградско), в Странджа и в Беломорска Тракия (Сярско,
Ксантийско).
П. Тур. 8аМр, закНл ‘собственик, стопанин’ (ДТБ 222) —» бълг. диал. сайб|мя (и
вар.).
САЙД\АР
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум. Зват. ф.
сайд\аро!.
564

Р. Диал. В БЕР VI421, ДТБ 222 приведено като сайдар\о! ‘обръщение към кумове
и техните близки’ - за говори в Смолянско-Ардинско (наред със сайд|ъч'|').
П. Според БЕР (пак там) от тур. зауедаг ‘покровител, защитник’ (< перс. 8<цес1аг) —>
бълг. сайд\ар с посоченото значение.
САЙД\ЪЧ
Вар.: сайд\ъч, сайддч.
= Обредно лице - брачен свидетел и настойник на младоженци /9/; кум.
Р. Диал. В БЕР VI422 сайддч ‘кръстник, кумец’ - за говори в Родопите
(Асеновградско-Девинско-Смолянско-Ардинско). Вж. к. 9.
П. Тур. за&сйд ‘кум’, ‘шафер’ (ТБР 464) —> бълг. диал. сайд\ъч, сайддч с посоченото
значение, срвн. и тур. за^Лд ‘другар на младоженеца по време на сватбата’ (СДД
III 1178) и засйд ‘другар, приятел’ и ‘осиновен (син)’ (СДД III 1177).
САЛМ\А
Вар.: салм\а, салм\ъ, салмд (салъмд).
= Дете <галено, глезено> /5*~6*/.
Р. Диал. В говори от Родопите - ‘галено, капризно дете’ и ‘най-малката и... най-
глезената дъщеря’ (вж. БЕР VI 447-448).
П, Тур. за1та прил. ‘волен, свободен’ и същ. ‘лудетина, немирник, пакостник’,
‘малко разглезено дете’ (вж. ДТБ 224 и СДД III 1185) —> бълг. диал. салм\а и вар.
(вж. и у Геров V 110 и в БТР 764, РРДЦ 439). Срвн. и произв. диал. глаг. като
салм\е(я), салм\исвам, салм\увам ‘палувам, лудувам’, ‘пакостя’ (Геров V и РРДЦ
пак там). Срвн. и салм\ичка.
САЛМ\ИЧКА
Вар.: салм\ичка, салъм\ичка.
= Дете (момиче) <галено, разглезано> /6*/.
Р. Диал. В БЕР VI 447-448 (към салма2) - ‘най-малката и най-галената дъщеря’ - за
някои говори в Ардинско.
П. От същ. салм^ —> осн. салм- + съчл. нает, -ич-ка, като начално гал.-умал.
название, придобило и неутрална нарицателна функция.
СБЕРИД\ОМ
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
565

Р. Диал. В БТР 770 - ‘къщовник, добър стопанин’. В БЕР )У 528 - ‘къщовник,
добър домакин’.
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на диал. глаг. сбер(а) ‘събера’ и същ. дом
със съединителен формант -и-. Срвн. и берид\ом, крепид\ом и берид\омник.
СБЕРИД\ОМНИК
Вар.: сберид\омник, сбирод\омник.
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. В южнобългарски говори от Пловдивско, Асеновградско, Първомайско,
Ивайловградско (Василева 146-155 збирод\омник, збирод\овник).
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на диал. глаг. сберам /зб\ирам/ ‘събирам’
и същ. дом със съединителен формант -о- и нает. -ник. Срвн. и берид\омник,
берид\ом и сбирок\ъщник.
СБИРОК\ЪЩНИК
= Мъж (съпруг) - къщовник /7*/.
Р. Диал. В югозападни говори от Мелнишко, Петричко (Василева 146-155
збирок\ъщник).
П. Сложна дума, образувана от кор.-осн. на диал. глаг. сбирам /зб\ирам/ ‘събирам’
и същ. къща —► осн. къщ- със съединителен формант -о- и нает. -ник. Срвн. и
берок\ъщник и сбирод\омник.
СВ\АЙКА
Вар.: св\айка, св\айкя.
= Майка на зет 1Т161 или на снаха /285/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син; св\атя. Зват. ф. се\айке!. Член. св\айката ‘сватята ми’.
Р. Диал. В западни говори от Трънско (св\айкя), Пернишко, Кюстендилско и от
Кайлярско (Беломорска Македония). В РРДД 444 и БЕР VI 533 - ‘сватя’.
П. От същ. сватя1] —> вторично развита експресивна осн. свай- (срвн. напр. м\айка
спрямо м\ати, м\атер, т\айко спрямо т\атко) + нает. -ка/-кя. Срвн. и св\акя.
СВ\АКО
Вар.: св\ако (сф\ако, су\ако), св\яко.
= Съпруг на сестра <по-възрастни> П4+Г, зет от сестра <по-възрастни>. Нариц. и зват.
(св\ако!) ф.
566

Р. Диал. Източнобългарски ареал, чиято западна граница е разположена по линията
Силистра - Разград - Търговище - Сливен, а на юг достига Ямболско-Средецко
(вж. и Сакар 382). Вж. к. 74+~747+. У Геров V 127-128 - ‘така вика шурей зетя си от
по-стара сестра’. В БТР 771 и БЕР VI 533 - ‘мъж на сестра’. В РСБКЕIII 154 -
‘съпруг на сестра’.
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин.
= Съпруг на сестра на майка /742/; тет\ин.
Р. Диал. Източнобългарски ареал, който на запад достига линията Тутракан - Бяла
- Ловеч - Троян, а на юг - Казанлък - Стара Загора - Тополовград - Бургас. Вж. к.
741-742.Б. У Геров (пак там) - ‘така казват на мъжа на леля по майка...’. В БТР и
БЕР (пак там) - ‘мъж на майчина сестра’. В РСБКЕ (пак там) - ‘съпруг на майчина
или бащина сестра’.
= Съпруг на сестра на съпруг <по-възрастни> /747+/; съпруг на зълва <по-възрастни>.
Р. Диал. Източнобългарски ареал, чиято западна граница е разположена по линията
Силистра - Разград - Търговище - Котел - Ямбол, а на юг достига и до Елховско-
Бургаско. Вж. к. 74+~747+.
= Съпруг на сестра на съпругата <по-възрастни> /748+/; баджанак.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Шуменско-Преславско. У Геров (пак
там) - ‘мъж на женина сестра’. В БТР и БЕР (пак там) - ‘баджанак’.
= Баща на съпругата на брат /183/ или на съпруг на сестра /174/; сват.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Шуменско. У Геров (пак там) св|ако
и пояснение: „така казват на зет [?] и на леля [?] по майка, кога да ги повикат”. В
БЕР (пак там) св\ако и за ‘племенник’ [?] и св\яко за ‘брат на майка ми’ [?]. У
ПарЕР 358 св\ако и	‘мъж на майчина сестра’, ‘мъж на сестра’, ‘вуйчо’,
‘племенник’, ‘баджанак’.
П. Праслав. *юа]ъ (< индоевроп. кор.-осн. ★л-ше- ~ *юа- ‘свой’, ‘собствен’) —> в
слав. езици зуо]/свой —» рус. сво\як ‘зет (от сестра)’, чеш. ЗVд^ак и зуак, пол. з\уак,
словаш. ЗУак, .пако и бълг. диал. сво|як| —> св\як(о) и св\ако с посочените значения
(вж. Шаур 44 и сл., Фасмер III 584, БЕР 533 и 563 и ПарЕР пак там).
• Св\акови. Домът и семейството на св|жо|. Субстантивирано мн.ч. прил. св\аков.
567

СВ\АКЯ
= Майка на зет /276/ или на снаха /285/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син; св\атя1. Зват. ф. св\аке!. Член. св\акята ‘сватята ми’.
Р. Диал. В западни и югозападни говори (вкл. Вардарска и Беломорска
Македония). На изток се среща приблизително до линията София - Самоков - Гоце
Делчев - Солун. Втори, по-малък ареал - в Странджа и отчасти в Източна Тракия.
В БЕР VI 533 е отбелязано и мн.ч. св\аке ‘майки на младоженци’ [?] - за говора на
„широколъшки район” в Родопите.
П. От св\атя^ поради преход на палат, съгл. 1ть1 в /кь/ (срвн. напр. бр\акя спрямо
бр\атя и вж. БДА-ОТ к. Ф105) или от св\айкя (вж. св\айка) след отпадане на съгл.
/и/ (срвн. напр. м\акя спрямо м\айкя и вж. БДА-ОТ к. Ф63). Срвн. и св\ачъа.
СВАТ
= Баща на зет /176/ или на снаха /185/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син. Зват. ф. св\ате!, диал. и сват\о!. Член. ф. сват(ът) ‘сват(ът) ми, ни’.
= Мъж роднина по сватовство.
Р. Книж., разг., диал. У Геров 130 - „сватове се наричат помежду си родителите и
роднините на оженени”. В БТР 771 и БЕР VI 534-535 - ‘бащата... на женен син или
дъщеря спрямо бащата и майката на снахата или зетя’, ‘близък или далечен
роднина по сватовство’. В РСБКЕIII155 - ‘бащата на женен син или дъщеря по
отношение на родителите на снахата или зетя’, ‘роднина по сватовство’. У ДечТР
693 сват и св\атя ‘бащата и майката на женен син или дъщеря спрямо бащата и
майката на снахата или зетя’, ‘близък или далечен роднина по женитба’. У РадБТР
637 - ‘бащата на син (дъщеря) по отношение на бащата на снаха или зет’ и
‘роднина на зетя или снахата по отношение на близките на дъщерята или сина’. В
УЕРII355 - ‘роднина от рода на единия съпруг спрямо роднина от рода на другия
съпруг’ и ‘бащата на женен син или дъщеря спрямо родителите на снахата или
зетя’.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Разг., диал. Широко разпространено. У Геров V 130 и у РадБТР (пак там) -
‘сватовник’. В БТР и БЕР (пак там) - ‘годежар, сватовник’. В РСБКЕ (пак там) -
568

‘близко на момъка лице, което отива у момата да преговаря за женитба...’. У Геров
(пак там) и като общо обозначение за сватбар(и): „така се наричат и ония
нероднини, които са били някому на сватбата”. В УЕРII355 - ‘близък на ергена...,
който отива у момата да урежда женитбата помежду им’.
П. Праслав.	(<	‘свой’), стбълг. свдтъ (МладЕР 571), бълг. сват с
посочените значения. Срвн. и в други слав. езици: сръб. и хърв. сват/зуа!, словен.
8уа1, рус. сват, чеш. XVа1, пол. $\ча1 и т.н. Срвн. и сватан\ак, св\атанец, сват\ина.
0 В съчет.: заложен сват ‘обредно лице с разпоредителна роля по време на
сватбата’ - в някои местни говори в Силистренско (вж. Добруджа 275); ст\ар
св\ат, ст\ари св\ат ‘обредно лице (обикновено роднина и застъпник на бащата на
младоженеца), който има разпоредителна роля по време на сватбата’. У Геров V
255 старий сват ‘който на сватба стои намясто баща и върти сватбата’. В БТР 771
(към сват) ст\ари св\ат ‘възрастен роднина на младоженците, който се
разпорежда на сватбата...’. В БЕР VI 534 (към сват) ст\ар св{ат - за български
говори в Банат (Румъния); ст\ари св\ат ‘възрастен роднина на младоженеца, който
се разпорежда на сватбата’ и стар\и сват ‘сродник или приятел на младоженците,
който се разпорежда за пренасяне на чеиза на булката...’ - за говори в Пирдопско.
В диалектни и етнографски изследвания (и материали) стар(и) сват е
засвидетелствано и в Ихтиманско, Самоковско, спорадично и в Пловдивско,
Първомайско (вж. Пловд. край 220) и всред преселници от Котелско в Добруджа
(вж. Добруджа 275). В някои говори в Пловдивско съчет. ст\ари св\атове съб. е
засвидетелствано със значение ‘родителите на кума’ (вж. Пловд. край 220).
• Св\атови. Домът и семейството на сват] и св\атя7]. Субстантивирано мн.ч. на
прил. сватов. У Геров V 129 св\атови ‘цялата рода сватове, сватова къща с
всичките в нея’. У ДечТР 693 - ‘домът и семейството на сват’.
СВАТАН\АК
= Баща на зет /176/ или на снаха /185/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син; сват. Нариц. и зват. (сватан\ак!) ф. Член. сватан\ак(ът) ‘сватът ми,
ни’.
= Мъж роднина по сватовство.
569

Р. Разг., диал. Предимно в източнобългарски говорни области - на север
спорадично в Ловешко, Русенско, Силистренско, на юг-югоизток - в Родопите
(Асеновградско-Смолянско-Ардинско-Момчилградско), вътрешна Тракия
(Чирпанско, Хасковско-Харманлийско) и Странджа (Средецко-Малкотърновско). У
ГеровДоп. 286 и в РСБКЕIII 155 - ‘роднина по сватовщина’. В БТР 771 и БЕР VI
534-535 (към сват) - ‘близък или далечен роднина/сродник по сватовство’. У
ДечТР 693 - ‘близък или далечен роднина по сватовство’. В УЕР II355 -
‘сключване на брак... според народните обичаи, придужено с веселие’. Вж. и
Иванова 116.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В БЕР (пак там) към сват - ‘годежар, сватовник’ - за говори в Странджа.
Вж. к. 10.А.
П. От същ. сват] —► осн. сват- + съчл. нает, -ан-ак. Срвн. и св\атанец, сват\ина,
св\атко.
СВ\АТАНЕЦ
Вар.: св\атанец, сват\анец.
= Мъж роднина по сватовство. Нариц. и зват. (св\атанец!) ф.
Р. Диал. У Геров V 129 сват\анец ‘роднина по сватовщина’. В БЕР VI 534-536 (към
свет) сват\анец ‘роднина по сватовство’.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В говори от Софийско-Елинпелинско-Пирдопско. Вж. к. 10.А. В БЕР (пак
там) сват\анец ‘годежар’.
П. От същ. сват] —► осн. сват- + съчл. нает, -ан-ец. Срвн. и сватан\ак.
СВ\АТБА
Вар.: св\атба, св\абда.
= Встъпване в брак на мъж и жена, съпроводено от тържество.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 129 - ‘... задомяване някои с всички обреди,
обичаи и веселби...’. В БТР 771 - ‘брачно празненство; женитба с придружаващите
я обреди и веселия’. В РСБКЕ III 155 - ‘сключване на брак, придружено с обреди и
570

веселби’. В БЕР VI 535-536 - ‘брачно празненство’. Вариантът св\абда е
засвидетелстван в български говори в Банат (Румъния, вж. БЕР пак там).
П. Праслав. *зуа1ьЬа, стбълг. сватьбд (вж. СтбР II 646 в съчет. свдтьвж творити
‘вдигам сватба’) < кор.-осн. свдт(ь)- + нает, -ьвд респ. -ба (вж. Граматика II60). В
други слав. езици: сръб. и хърв. свадба/зуаАЬа, словен. зуаЛЬа, рус. свадьба, чеш.
зуас1Ъа и т.н.
0 В различни съчет. за назоваване на годишнина от сватба: басмяна сватба,
брашняна сватба, зелена сватба, памучна сватба, хартиена сватба - за
първата годишнина; дървена сватба - за петата годишнина; медна сватба - за
седмата годишнина; дантелена сватба - за тринадесетата годишнина; стъклена
сватба - за петнадесетата годишнина; порцеланова сватба - за двадесетата
годишнина; сребърна сватба - за двадесет и петата годишнина (вж. и РСБКЕIII
155, СТРБЕ 674); перлена сватба - за тридесетата годишнина;рубинова сватба -
за четиридесетата годишнина; златна сватба - за петдесетата годишнина (вж. и
РСБКЕ и СТРБЕ пак там); диамантена сватба - за шестдесетата годишнина;
благодатна сватба - за седемдесетата годишнина; коронна сватба, платинена
сватба - за седемедесет и петата годишнина.
СВАТ\ЕЯ
= Майка на зет /276/ или на снаха /285/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син; св\атя!. Зват. ф. сват\ейо!. Член. сват\еята ‘сватята ми’.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров V 130 - ‘сватя, сватовница’.
П. От същ. сват] —> осн. сват- + нает. -ея. Срвн. и св\атица, сват\овница.
СВ\АТИ
= Група от жени и моми (роднини на момъка), които преди сватбата правят оглед
на сватбения чеиз в дома на момата.
Р. Диал. У Геров V 130 - ‘жени, моми, събрани... у момъка, за да отидат да гледат
премяната на момата’.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
571

СВАТ\ИНА
= Баща на зет /176/ или на снаха /185/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син; сват. Зват. ф. сват\ино!.
Р. Диал. В български говори във Вардарска и Беломорска Македония (Радовишко,
Дойранско).
П. От същ. сват] —> осн. сват- + нает. -ина. Срвн. и сватан\ак, св\атанец, св\атко.
СВ\АТИЦА
= Майка на зет /276/ или на снаха /285/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син; св\атя!. Зват. ф. св\атице!. Член. св\атицата ‘сватята ми’.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров V 129 - ‘жена сват’.
П. От същ. св\ат^] —> осн. сват(ъ)- + нает, -ица, вероятно като начално гал.-умал.
название, придобило и неутрална нарицателна функция. Срвн. и сват\ея.
СВ\АТКА
Вар.: св\атка, св\атька, св\аткя.
- Обредно лице (мома, млада жена - роднина на младоженката) с определени
функции по време на сватбата; шаферка. Зват. ф. св\атке!.
Р. Диал. В местни говори в Девинско, Маданско. В БЕР VI 536 (към сватя)
св\атьки мн.ч. - ‘жени, които придружават мъжете българомохамедани, когато
отиват да вземат невястата’ - за говори в Маданско. В български говори от
Беломорска Македония св\аткя (Воденско, Солунско).
П. От същ. св^тя1] —> осн. сват(ь)- + нает. -ка/-кя.
СВ^ТКО1
= Баща на зет /176/ или на снаха /185/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син; сват.
Р. Диал. В някои говори в Кюстендилско и Радовишко (Вардарска Македония). У
Иванова 179 - за говори в Кюстендилско (Пиянец).
П. От същ. сват] —> осн. сват- + нает, -ко, вероятно като начална зват. ф.,
придобила и неутрална нарицателна функция.
572

св^тко2
= Съпруг на сестра <по-възрастни> /74+/; зет от сестра <по-възрастни>.
= Съпруг на дъщеря /76/; зет от дъщеря.
= Съпруг на сестра на майка /742/; тет\ин.
Р. Диал. У Геров V 129 - ‘зет’ и ‘свако’.
П. От същ. сват] —► осн. сват- + нает, -ко, вероятно като начална зват. ф.,
придобила и неутрална нарицателна функция.
СВАТЛ\ЪК
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Разг., диал. В РСБКЕIII 156 - ‘скланяне, уговаряне на мома или момък да се
задоми...’.
= Родство по брачна връзка между членове на два рода (две семейства); сватовство.
Р. Разг., диал. Широко разпространено.
П. От същ. сват] —► осн. сват- + нает, -лък (< тур. -кк/-1ик, вж. Граматика II 65).
СВАТН\ИНЕ
= Родители на на зет /176+276/ или на снаха /185+285/ спрямо родителите на
омъжена дъщеря или на женен син; сватове. Член. сватн\инете ‘сватовете ми, ни’.
Р. Диал. В говори от Годечко (вж. ТБД X 138: сватн\инете си Оо|оду на Оън|о).
П, Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
СВ\АТОВЕ
= Родители на на зет /276/ или на снаха /285/ спрямо родителите на омъжена
дъщеря или на женен син. Член. св\атовете ‘сватовете ми, ни’.
Р. Книж., разг., диал. Вж. сват и св\атяг.
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Разг., диал. В говори от Ловешко-Троянско (вж. Лов. край 374). Вж. и к. 10.А. У
Геров V 130 (към сват) по текстове от нар. пес. и погов.: св\атове дошли, а
момата на кукли играе; кога момата не е драга, и сватовити през прага.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
• Св\атови. Домът и семейството на сват] и св^атя1]. Субстантивирано мн.ч. на
573

прил. св\атов.
СВАТ\ОВНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сват, годеж\ар.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 129-130 - ‘който е пратен да иска мома, да прави
сговор за годявка’. В БТР 771 и БЕР VI 534-535 (към сват) - ‘пратеник от страна на
момък да иска мома за булка’. В РСБКЕIII 156 - ‘мъж, пратен от страна на момъка
да иска за жена някоя мома’. У ДечТР 693 - ‘пратеник от страна на момък да иска
мома за булка’. У РадБТР 637 - ‘лице, което урежда годеж, сватба по поръчение на
момъка’.
П. От същ. сват] —► осн. сват- + съчл. нает, -ов-ник. Възможно е обаче и
образуване от осн. сватов- на диал. глаг. *сват\овам (ервн. и сват\освам,
сват\увам) + нает. -ник. Срвн. и св\атанец.
СВАТ\ОВНИЦА
- Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); св\ат^, годеж\арка.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 130 - ‘която е пратена да иска мома, да прави
сговор за годеж’. В РСБКЕ III 156 - ‘жена, изпратена от страна на момъка да иска
за жена някоя мома’. В БТР 771, БЕР VI 534-535 към сват (вж.). У ДечТР 693,
РадБТР 637 към сват\овник (вж.).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сват\овник] с нает. -ница. Срвн. и
сват\ея, св\атица, св\ат^.
СВАТ\ОВНИЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Книж., разг., диал. Вж. сват\овник и сват\овница и к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и св\атове
и др.
СВАТОВСТВО
= Родство по брачна връзка между членове на два рода (две семейства).
Р. Разг. У Геров V 130 - ‘роднина по женитба’. В БТР 771, РСБКЕ III 156, у ДечТР
574

693 и в БЕР VI 534-535 към сват (вж.) - ‘роднинство, сродяване по женитба’.
П. От същ. сват | —> разш. осн. сват-ов- + нает, -ство (< етбълг. -ьство, вж.
Граматика II 64).
СВАТОВЧ]ИНА
= Родство по брачна връзка между членове на два рода (две семейства); сватовство.
Р. Диал. В български говори в Беломорска Македония (Костурско) и Южна
Албания (Корчанско).
П. От същ. сват] —> разш. осн. сват-ов- + диал. нает. -чина. Срвн. и св\атовщина.
СВ\АТОВЩИНА
Вар.: св\атовщина, сватовщ\ина.
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
= Родство по брачна връзка между членове на два рода (две семейства); сватовство.
Р. Диал. В говори от Дупнишко-Юостендилско и Благоевградско-Разложко, в
български говори от Западните покрайнини (Босилеградско) и Вардарска
Македония (Кратовско-Делчевско). У Геров V 130 - ‘искане на мома’ и
‘сватовство’. В БТР 771 ‘искане мома за булка на някого’ и ‘сватовство’. В РСБКЕ
156 -‘сватовство’. У ДечТР 693 - ‘сватовство’, ‘искане мома за булка на някого’. В
БЕР VI 534-535 (към сват) ‘искане на мома за булка на някого’ и ‘роднинство по
сватовска линия’ - за говори в Софийско, Кюстендилско.
П. От същ. сват] —> разш. осн. сват-ов- + нает, -щина (< етбълг. -ьск + -инд, вж.
Граматика II 64). Срвн. и сватовч\ина.
СВАТ\ОСАМ
СВАТ\ОСВАМ
СВАТ\ОСУВАМ
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена).
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 130 (сват\освам, сват\осувам) и БТР 771 - ‘искам
мома за някого’. В РСБКЕ III156 - ‘съдействам някому да се ожени...’. У РадБТР
637 - ‘уговарям някого да се ожени за дадено лице’. В БЕР VI 534-535 (към сват) -
‘поискам мома за някого’. Сват\осам се/сват\освам се. Сродя се/сродявам се чрез
575

женитба. У Геров V 130 - ‘роднина сме с някого по сватовство’ [?]. В БТР 771,
РСБКЕIII 156 и БЕР VI 534-535 (към сват) - ‘сродя се ~ сродявам се чрез женитба
на син, дъщеря или роднина’.
П. От същ. сват] —> осн. сват- -I- съчл. нает, -ос-а(м), -ос-ва(м) (вж. Граматика II
232), диал. и -ос-ува(м) —► глаг. сват\осам и вар. Срвн. и сват\увам, св\атяи.
СВАТ\ОСВАНЕ
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена).
Р. Книж., разг., диал. Широко разпространено. У Геров V 130 - сват\осванъе и
сват\осуванье - от глаг. сват\освам. В РСБКЕ II 156 - отглаг. същ. от сват\освам,
сват\осувам.
П. Отглаг. същ. от сват\освам с нает, -не (диал. и -нъе). Срвн. и сватл\ък.
СВАТ\УВАМ
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосвам.
Р. Книж., разг., диал. В РСБКЕ III 156 - ‘действам като сватовник за някого’.
= Проявявам се като сват; бивам (съм) сват.
Р. Разг., диал. У Геров V 130, в БТР 771 и БЕР VI 534-535 (към сват) - ‘бивам
някому сват’, ‘ходя като сват’.
П. От същ. сват] —» осн. сват- + нает, -ува(м). Срвн. и св\атя“.
СВ\АТ^
= Майка на зет /276/ или на снаха /285/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син. Нариц. и зват. (св\атя!) ф. Член. св\атята ‘сватята ми, ни’.
= Жена-роднина по сватовство.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 130 - ‘така си викат помежду майките и женската
рода на оженени’. В БТР 771 и БЕР VI 536 - ‘... майката на женен син или дъщеря
спрямо бащата и майката на снахата или зетя’ и ‘близък или далечен роднина по
сватовство’. В РСБКЕ III 156 - ‘майката на женен син или дъщеря по отношение на
родителите на снахата или зетя’ и ‘роднина по сватовство’. У ДечТР 693 сват и
св\атя (вж. при сват). У РадБТР 637 - ‘съпруга, сестра или дъщеря на сват’. В УЕР
II 355 - ‘майката на женен син или дъщеря спрямо родителите на снахата или зетя’
и ‘жена, роднина от рода на единия съпруг спрямо роднина от рода на другия
576

съпруг’.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Петричко и Първомайско. Вж. к. 838.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница. В УЕРII 355 - ‘жена, изпратена от... ерген у
момата да му я иска за жена’.
Р. Разг., диал. У Геров V 130 и РСБКЕIII 156 - ‘сватовница’. В БЕР VI 536 -
‘годежарка, сватовница’.
П. Праслав. *юаП, стбълг. склтъ (МладЕР 371) —> бълг. сват] —> осн. сват(ь)- +
наст.-оконч. -а. Срвн. и св\айка, св\акя, сват\ея, св\атица, св\аха и др.
0 В съчет.: ст\ара св\атя ‘обредно лице (съпруга на ст\ар(и) св\ат и застъпница на
майката на младоженеца) с разпоредителна роля по време на сватба’. Вж. ст\ар(и)
сват (към сват).
• Св\атини. Домът и семейството на св\ат^]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
св\атин.
СВ\АТ(Я)П
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосвам.
Р. Разг., диал. В РСБКЕ III 156 (по П. Р. Славейков: А момата и ергенът да ги
сватят, да ги женят', по П. Яворов: Уж са били теб годили... теб годили, мен
сватили). Св\ат(я) се. Сватосвам се. У Геров V 130 сват\ъ се ‘искам мома’,
‘сватосвам се’.
П. От същ. сват] —> осн. сват(ъ) + наст.-оконч. -я, -ъ, -им —► глаг. св\атя с
посоченото значение. Срвн. и сват\увам.
СВ\АХА
= Майка на зет /276/ или на снаха /285/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син; св\атя?. Зват. ф. св\а(х)о!. Член. св\ахата ‘сватята ми’.
Р. Диал. В западните дялове на Дунавската равнина и Стара планина и южно от нея
в Годечко-Софийско-Самоковско, в Средногорието (Ихтиманско, Панагюрско),
Тракия (Пазарджишко-Пловдивско-Карловско) и Северните Родопи
577

(Велинградско-Асеновградско). У ДечТР 138 - ‘сватя’.
П. Праслав. *зуаха, в бълг. от същата кор.-осн. както и сват], но със старинна нает.
-ха (вж. Фасмер III 570, Трубачев 142), както и м\ащеха < *та1]еха. Срвн. и рус.,
укр. св\аха, пол. 8\масНа. Срвн. и св\айка, св\атя.
СВ\АХИ
Вар.: св\ахи (св\аи).
= Обредна група от моми (роднини на младоженеца и младоженката) с определени
функции по време на сватбата; шаферки.
Р. Диал. В говори от Ловешко-Троянско (вж. Лов. край 379).
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
СВ\АЧКА
= Майка на зет 1Т1(>1 или на снаха /285/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син; св\атя1. Зват. ф. св\ачката ‘сватята ми’. Член. св\ачката ‘сватята
ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Пловдивско (южно от р. Марица). В БЕР VI 536 -
‘майка на младоженец’ - за говори в Пловдивско.
П. Според авторите на БЕР (пак там) от гал.-умал. *св\атичка (< св\атя) след
редуциране на неударената сричка /ти/.
СВ\АЧЬА
= Майка на зет /276/ или на снаха /285/ спрямо родителите на омъжена дъщеря или
на женен син; св\атя'. Зват. ф. св\ачъе! ~ св\аче!. Член. св\ачьата ‘сватята ми’.
Р. Диал. В малък ареал от говори в Разложко.
П. От същ. св\атя!^ или св!акя] поради преход на палат, съгл. /ть/ или /кь/ в /чь/
(срвн. напр. зечь спрямо зеть ~ зекь, пъчь спрямо пъть ~ пъкь и вж. БДА-ОТ к.
Ф102, Ф103).
СВ\АШКА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. св\ашке!. Член.
св\ашката ‘шуренайката ми’.
Р. Диал. В някои местни говори в Ломско. Вж. к. 838.
= Сестра на снаха /485-483/.
Р. Диал. В някои местни говори във Врачанско. В БЕР VI 536 - ‘сестра на снахата’
578

-	за говори в Плевенско.
П. От същ. св|аха| —> гал.-умал. св\ашка с видоизменена осн. сваш- + нает. -ка.
Началният гал.-умал. вар. е придобил и неутрална нарицателна функция с
посочените значения.
СВЕД\ОК
-	Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Геров V 130 - ‘сватовник’ (вж. и БЕР VI 537 св\едок [?]).
П. От диал. глаг. свед\а ‘събера’ (у Геров V 130, 136 към свед\а, св\одям ‘събирам,
ставям неколцина на едно място’) —»осн. свед- + нает. -ок. Срвн. и св\одник.
СВ\ЕКЪР
Вар.: св\екър, св\екор.
= Баща на съпруг /17/. Зват. ф. св\екре!. Мн.ч. св\екъри, св\екъре, св\екрове, св\егере.
Член. ф. св\екър(ът) ‘свекърът ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 131 - ‘баща на мъжа ми, мъжев баща’ (+ текст от
нар. пес.: св\екър невести продума: мома невесто,... моя малка снашице). В БТР
772, РСБКЕ III157 и БЕР VI 539 - ‘баща на съпруга (мъжа) по отношение на жена
му (на снахата)’. У ДечТР 694 - ‘баща на мъжа, на съпруга по отношение на жена
му, на снахата’. В УЕРII355 - ‘баща на мъжа [?] спрямо съпругата му’. У РадБТР
637 - ‘баща на сина по отношение на снахата’. Вж. к. 17+27.
П. Праслав. *мекгъ (< индоевроп. кор.-осн. зме- ‘свой, собствен’) —> *зуекигоз
‘свой господар’), църк-слав. свекр, сръб. и хърв. свекар/зуекаг, рус. свекор, чеш.
8Уекг, словаш. зуоког и т.н. (вж. БЕР VI 539). Диал. вар. св\егере за мн.ч. (вм.
св\екъре, св\екрове и под.), засвидетелстван в Кумановско (Вардарска Македония),
може да е видоизменение на *св\екере (вж. БЕР VI 537), но остава неясен. Вж. и
свек\ърва.
0 В съчет.: од\енье св\екрове ‘сватосване на мома за женитба с прякото участие на
бъдещия свекър’ - в местни говори в Годечко. У Иванова 212 с пояснение: „В
народната култура от Годечко е съхранен и изразът оденъе свекрове, с чиято
579

помощ... се обозначава както сватуването, така и правото то да се извършва от
бъдещия свекър”.
СВЕК\ЪРВА
Вар.: свек\ърва, свекр\ъва, свек\рва.
= Майка на съпруг /27/. Зват. ф. свек\ърво!. Член. свек\ървата ‘свекърва ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 130-131 - ‘жена на свекър’, ‘майката на мъжа ми,
мъжева майка’ (+ текст от нар. пес.: ... майно ле, стара свекърво, досега ми си
свекърва, отсега си ми майчица). В БТР 772, РСБКЕ III 157, БЕР VI 539 - ‘майка на
съпруга (мъжа) по отношение на жена му (на снахата)’. У ДечТР 694 - ‘майка на
мъжа, на съпруга по отношение на жена му, на снахата’. В УЕР II 355 - ‘майка на
мъжа [?] спрямо съпругата му’. У РадБТР 637 - ‘майка на сина по отношение на
снахата’. Вж. к. 17+27.
П. Стбълг. скскръ! (род. пад.), скекръвс (вж. СтбР II 646, РСтбЕ 376) —> осн. свек(ъ)рв-
+ наст.-оконч. -а, сръб. и хърв. свекрва/зуекгиа, рус. свекр\овь, словаш. мокта и т.н.
Според Трубачев 120 и сл. в осмислянето на основата е изиграла роля и народната
етимология по израза „своя кръв”, като формата за ж.р. е повлияла вторично и на
тази за м.р., т.е. свек(ъ)рва —> свекър.
0 В съчет.: като снаха и свекърва ‘в несъгласие, в раздор’ (ФРБЕI 510).
СВ\ЕСТКА
= Сестра на съпругата /48/; балдъза. Зват. ф. св\ес(т)ке!. Член. св\ес(т)ката
‘балдъзата ми’.
Р. Диал. Спорадично в Дебърско (Вардарска Македония - св\еска). У Геров V 140 -
‘женина сестра’. В БТР 772 и БЕР VI 541 - ‘сестра на жената по отношение на
нейния мъж’. У МладЕР 571 - ‘обл. за тур. балдъза ’.
П. Праслав. *.^ез1ь,	с индоевроп. кор. &н>е- (срвн. нем. 8сИ'л>ез1ег ‘сестра’) —>
бълг. диал. осн. свес(т)- + нает, -ка, сръб. и хърв. сваст/$уа$1, рус. свестъ, свестка,
‘сестра на съпругата’, чеш. зуе$1 (вж. МладЕР и БЕР пак там).
СВ\ОДНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Геров V 136 - ‘сватовник’ и ‘който прави работа на двамина’.
580

П. У Геров (пак там) от същата кор.-осн. и диал. св\ода ‘много... люде, събрани на
куп’ и ‘сбор на гощавка, на приказки’, свод ‘събиране двама на едно място’ и диал.
глаг. св\одям/св\ождам ‘събирам... неколцина на едно място’ —> осн. свод- + нает. -
ник —> същ. св\одник. Срвн. и свед\ок.
СВ\ОДНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров V 136 - ‘сватовница’ и ‘която прави работа на двамина’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо св\одник] с нает. -ница.
СВ\ОДНИЦИ
= Обредни лица (роднинска семейна двойка), които напътстват младоженците
преди първата им брачна нощ.
Р. Диал. В някои местни говори в Добруджа (вж. Добруджа 284: „Свеждането или
свеждането на младите... се поверява на младо семейство, на което свекървата има
пълно доверие”).
П. Обособоена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
св\одник и св\одница.
СВ\ОЕН
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. В местни говори в Беломорска Тракия (Дедеагачко).
П. От мим. свой] —> осн. сво(й)- + нает. -(е)н. Срвн. и св\ойник, сво\як.
СВО\ЕТИНА
= Член (мъж, жена) на семейно-родовата общност; роднина.
Р. Диал. В местни говори в Тетовско (Вардарска Македония).
П. От мим. свой] —> осн. сво(й)- + разш. нает. -(е)тина. Срвн. и сво\егцина,
св\ойщина.
СВО\ЕЩИНА
= Член (мъж, жена) на семейно-родовата общност; роднина.
Р. Диал. У Геров V 136 - ‘рода’, ‘роднина’.
П. От мим. свой] —» осн. сво(й)- + разш. нает, -(е)гцина. Срвн. и сво\етина,
св\ойщина.
581

св\ои
СВ\ОИТЕ
Вар.: св\ои, св\оите (св\ойте), сво\и, сво[ите.\
= Членове на семейно-родова общност; роднини.
Р. Книж., разг., диал. (напр.: на Нова година се събрахме все св\ои - близки,
роднини', на събор секи си кани своите, ама и други гости - приятели, познати). В
различни говорни области: Кюстендилско (сек гл\еда св\оите), Ихтиманско
(св\оите с]е са возм^ене бил[е; момчето пр\аща св\оите си - баи^а, бр[ат ’а),
Карловско (св[ои сме си и кус\ур н\и си в\ързууми), Троянско (за год\ежът с\еки си
к\ани св\ойте), Костурско, Преспанско (Беломорска Македония - св\еки со гр\ижи
гол\еми... за св\ойте-, нев\естата ке и д\арва св\ойте).
П. Стбълг. скои ‘своите хора, близките’ (1 свои его не проддшд, СтбР II 649-650), мн.
сво1А ‘близък, роднина...’ (свод ве^ въдъ! оостдклдюцк, ДавРИПК 264-267), бълг. св\ои
и член. св\оите (и вар.) като обособено съществително с посоченото значение (вж.
и БЕР VI 562-563 към свой).
СВОЙ
Вар.: свой, св\(й)ен (с\ойен).
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 136-137 и в РСБКЕIII171 - ‘роднина, сродник,
близък’. В БТР 776 - ‘член на семейството, роднина, близък’. В БЕР VI562 - ‘член
от семейството, роднина, близък’. В различни говорни области: Софийско (е па
кум\о, що |е к|ум, и \он ни е св\ой,р\од сме), Силистренско (\имаме н ’\акакъф св|ой
т\ам), Дедеагачко (Беломорска Тракия - и т\ой му е с\оен, на калт\атата с\ин
де...).
П. Стбълг. скои, бълг. свой (възвр. притеж. мим.) и свой (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
СВ\ОЙНИК
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. У Геров V 137 - ‘свой, роднина’.
П. От възвр. притеж. мим. свой\ —► осн. свой- + нает. -ник. Срвн. и сво[як.
582

СВ\ОЙНИНА
= Член (мъж, жена) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. В местни говори в Беленско.
П. От възвр. притеж. мим. свой] —> разш. осн. свойн- (< вер. от произв. св\оен, -йна)
+ нает. -ина. Срвн. и св\ойник, св\ойщина.
СВ\ОЙЩИНА
= Член (мъж, жена) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. У Геров V 137 - ‘свой’, ‘свойник’. В БТР 776 - ‘роднина, близък’.
П. От възвр. притеж. мим. свой] —> осн. свой- + нает, -щина (вж. Граматика II 64).
Срвн. и св\ойник, св\ойнина.
сво\як
Вар.: сво|як, свяк, ср|як.
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. У Геров V 137 - ‘свой, роднина’. В БТР 776 - ‘роднина, близък’. У ПарЕР
358 - ‘съпруг на сестра’ [?], ‘роднина, близък’.
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин.
= Съпруг на сестра на майка /742/; тет\ин.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Ловешко-Троянско-Севлиевско-Габровско
(вж. Лов. край 338) и Казанлъшко-Старозагорско. Вж. к. 741-742.Б.
= Съпруг на сестра на съпругата /748/; баджанак.
Р. Диал. У Геров и БТР (пак там) и у МладЕР 573 - ‘мъж на женина сестра’,
‘баджанак’. У ПарЕР (пак там) - ‘баджанак’.
П. От възвр. притеж. мим. свой] —> осн. свой- + нает. -ак. Срвн. и св\ойник.
СВ\ЪРШ(А)
СВ\ЪРШВАМ
СВ\ЪРШУВАМ
= Извършвам обичайно предсватбено уговаряне и обявяване на предстояща
женитба между момък и мома; сгодя/сгодявам.
Р. Диал. В говори от югозападни области. У Геров V 138-139 свр\ъша(м),
свр\ъшвам, свр\ъгиувам ‘сговарям момък с мома да се земат’, ‘годявам’. Св\ърша
се, св\ърш(у)вам се. Сгодя се/сгодявам се. У Геров V 138 (към свр\ъшвам) -
583

‘годявам се’ (баща ми, пред да се свърши с майка ми...).
П. Стбълг. ськрьшити ‘завърша, изпълня нещо’ (РСтбЕ 398), ‘свърша, завърша,
извърша нещо докрай’ (СтбР II 787) —> глаг. св\ърша/св\ърш(у)вам
‘сгодя/сгодявам’. Според авторите на БЕР1214 (към в\ърша) от връх, т.е. ‘правя
нещо до върха, до края, изцяло’. Срвн. и в\ърш(а).
СВ\ЪРШЕНИК
Вар.: св\ършеник (свърш\еник), свр\ъшеник, св\ршеник.
= Млад мъж (момък, ерген), обичайно обвързан с млада жена (мома, девойка) с
уговорка за женитба /7*/; годеник.
Р. Диал. В говори от Вардарска Македония (Тетовско-Дебърско-Охридско-
Битолско). Вж. к. 7*+8*. У Геров V 139 свр\ъшеник - ‘който е свършен, годен за
някоя мома’. В БЕР 1214 (към в\ърша) св\ършеник ‘годеник’ - за говори от
югозападни области.
П. От глаг. св\ършам/св\ърш(у)вам] —» страд. прич. св\ършен ‘сгоден’ + нает. -(н)ик
—> същ. св\ършеник.
СВ\ЪРШЕНИЦА
Вар.: св\ършеница (свършен\ица), свр\ъшеница, св\ршеница.
= Млада жена (мома, девойка), обичайно обвързана с млад мъж (момък, ерген) с
уговорка за женитба /8*/; годеница.
Р. Диал. Вж. св\ършеник и к. 7*+8*. У Геров V 139 свр\ъшеница ‘която е свръшена,
годена за някой момък’. В БЕР 1214 (към в\ърша) св\ършеница ‘годеница’ - за
говори от югозападни области.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо свУършеник] с нает, -(н)ица.
СВ\ЪРШУВАНЕ
Вар.: св\ършуване, свр\ъшуване, св\ршуване.
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В някои говори в Костурско (Беломорска Македония). У Геров V 139
свр\ъшуванъе (наред със свръшув\ачка вж.) ‘годеж’. Вж. к. 10.Б.
П. Отглаг. същ. от св^ршувам] (наред със свр\ъшам, свр\ъшвам) с нает. -не. Срвн.
и св\ършувачка.
584

СВ\ЪРШУВАЧКА
Вар.: св\ършувачка, свършув\ачка, свършав\ачка.
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В български говори във Вардарска Македония (Тетовско-Дебърско,
Велеско). Вж. к. 10.Б. У Геров V 138 свършув\ачка ‘годеж’. В БЕР I 214 (към
в\ърша) свършув\ачка, свършав\ачка ‘годеж’ - за говори от югозападни области.
Срвн. и св\ършуване.
П. От глаг. св\ършувам (вж. св\ърша ~ св\ърш(у)вам) —> осн. свършув- + съчл. нает.
-ач-ка —> същ. св\ършувачка. Срвн. и св\ършуване и върш\авачка, в\ършачка.
СГЛЕД
- Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Диал. У Геров V 146 наред със сгл\еда (вж.). В РРДД 447 наред със сгл\еда,
сгл\едка (вж.).
П. От глаг. сгл\едам/сгл\едвам\ —» осн. сглед—> същ. сглед. Срвн. и сгл\еда,
сгл\едка, с\оглед.
СГЛ\ЕДА
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Диал. Според Иванова 56 е засвидетелствано в различни етнокултурни и говорни
области (Софийско, Еленско, Русенско). У Геров V 146 - ‘кога огледници отидат да
оглеждат мома за невеста’. В БТР 778 и РСБКЕIII 176 - ‘сглеждане на мома от
годежари’ и ‘нагласена среща на двама млади... да се сгледат’. В РРДД 446 (към
сглед) - ‘оглеждане на мома за женитба’.
П. От глаг. сгл\едам/сгл\едвам] —> осн. сглед- + наст.-оконч. -а —> същ. сгл^еда.
Срвн. и сглед, сгл\едка, с\оглед.
СГЛ\ЕДАМ
СГЛ\ЕДВАМ
СГЛ\ЕЖДАМ
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
585

сватосам/сватосвам.
Р. Диал. У Геров V 146 - ‘бивам на сгледа’, ‘отишъл съм на сгледа’. В БТР 778
сгл\едам, сгл\еждам ‘посещавам къща на мома за сгледа’. В РСБКЕ III 176 ‘правя
сгледа на мома’. У Геров (пак там) и сгл\едвам се, сгл\езкдам се ‘гледаме се един
друг да се огледаме, за да се земем’ (+ текст от нар. пес. с вар. сгл\едвам се: изтече
звезда денница, та се съ войно сгледали, дали съ лика прилика).
П. От глаг. гледам —> осн. глед- с предст. с- и нает. -а(м), -ва(м) или осн. във вар.
глежд- вероятно < *-глед]-(а) + предст. с- и нает. -а(м) —> глаг. сгл\едам/сгл\еждам
с посоченото (вторично развито) значение. Срвн. и огл\едам/огл\еждам.
СГЛ\ЕДКА
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Диал. В РРДД 447 (към сглед) - ‘оглеждане на мома за женитба’.
П. От глаг. сгл[едам/сгл\едвам (при сглед^) —► осн. сглед- + нает, -ка —* същ.
сгл\едка. Срвн. и сглед, сгл\еда, с[оглед.
СГЛ\ЕДНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В говори от Дунавската равнина между поречията на реките Осъм и Янтра
(вж. Лов. край 374), но спорадично и на изток в Шуменско. В к. 10.А. У Геров V
146 - ‘който сгледва мома, сватовник’. В БТР 778 и РСБКЕ III 176 - ‘който е
пратен да сглежда мома; годежар’.
П. От глаг. сгл\едам/сгл\едвам] —♦ осн. сглед- + нает, -ник —» същ. сгл\едник. Срвн.
и огл\едник, угл\едници (мн.ч.).
СГЛ\ЕДНИЦА
- Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. Вж. сгл\едник. Вж. к. 10.А. У Геров V 146 - ‘която сгледва мома’,
‘сватовница’. В БТР 778 сгл\едник и сгл\едница ‘който е пратен да сглежда мома’. В
РСБКЕ III 176 - ‘жена, която е изпратена да сглежда мома’, ‘годежарка’.
586

П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сгл\едник] с нает. -ница. Срвн. и
огл\едница.
СГЛ\ЕДНИЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Вж. сгл\едник и к. 10.А. У Геров V 146 по текстове от нар. пес.: за Станка
дошли сгл\едници и сее Станка сгодила', Богдане, първо венчило, хайде да дадем
Маринка, яли йъ ищът сгл\едници от девять добри домови.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
с\огледници.
СГ\ОВОР
Вар.: сг\овор, сг\оворь.
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
= Предсватбена среща на родители (близки, роднини, сватовници) на момък и мома
за уговаряне на вида и количеството на даровете.
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. У Иванова 62-64 - ‘сватосване, което може да прерасне в малък годеж’ -
за говори в Пловдивско (вж. и Пловд. край 219-220); ‘голям, втори годеж’ - за
говори в Ловешко (вж. и Лов. край 376). У Геров V 147 сг\овор и сговорь (ж.р.) -
‘съгласие между момковите и момините за дарове, което бива пред сватба’. В БТР
778 - ‘споразумание между родителите на момък и мома за сватбените дарове’.
П. От глаг. сгов\ор(я) ‘договоря, уговоря’ —► осн. сговор—► същ. сг\овор със
словообразувателен отмет на ударението. Срвн. и сгов\ора.
СГОВ\ОРА
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Диал. У Геров V 147 - ‘сговор’.
П. От глаг. сгов\ор(я) ‘договоря, уговоря’ —> осн. сговор—> същ. сгов\ора с наст.-
оконч. -а. Срвн. и сг\овор.
587

СГОВОРДЖ\ИЙКА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. Вж. сговордж\ия и к. 10.А.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сговордж\ия] с нает. -ка. Срвн. и
сгов\орница.
*СГОВОРДЖ\ИИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Вж. сговордж\ия и сговордж\ийка.
П. Обособена словна единица (в мн.ч. < сговордж\ия) със събирателно значение.
Срвн. и сгов\орници.
СГОВОРДЖ]ИЯ
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В западнобългарски говори в Брезнишко-Трънско и Босилеградско
(Западните покрайнини). Вж. к. 10.А. У ГеровДоп. 288 - ‘сговорник, тькменджия’ -
за говори в Трънско.
П. От глаг. сгов\ор(я) ‘сватосам’, ‘сгодя’ (вж. Геров V 147) или от осн. на същ.
сг\овор] + нает, -джия —> същ. сговордж\ия. Срвн. и сгов\орник.
СГОВ\ОРНИК
Вар.: сгов\орник, сговорн\ик.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Геров V 147 сговорн\ик ‘който сговаря някого за някого’, ‘сватовник’. В
БТР 778 сгов\орник ‘посредник, който увещава родителите на пристанала мома да
стане на някого жена’. В РСБКЕIII 176 - ‘мъж, който уговаря с родителите на
мома да стане на някого жена’.
П. От глаг. сгов\ор(я) ‘сватосам’, ‘сгодя’ (вж. сгов\арям у Геров пак там) или
произв. същ. сг\овор, сгов\ора —> осн. сговор- + нает, -ник —» същ. сгов\орник. Срвн.
и сговордж\ия.
588

СГОВ\ОРНИЦА
Вар.: сгов\орница, сговорн\ица.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров V 147 сговорн\ица ‘която стоваря някоя за някого’. В РСБКЕIII
176 сгов\орница ‘жена сговорник’ (вж. и БТР 778 към сгов\орник).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сгов\орник\ с нает. -ница. Срвн. и
сговордж\ийка.
*СГОВОРДЖ\ИИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Вж. сгов\орник и сгов\орица.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
сговордж\ии.
СГОДЕЖ
= Годеж (малък, първи), обикновено непосредно след успешно сватосване.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Пловдивско.
П. От глаг. сгод(\я) —> осн. сгод- + нает, -еж —> същ. сгод\еж. Срвн. и год\еж.
СГОДЕН\ИК
= Млад мъж (момък, ерген), обичайно обвързан с млада жена (мома, девойка) с
уговорка за женитба /7*/; годеник.
Р. Диал. Спорадично в ареала на годеник] (вж. Капанци 179) и к. 7*+8*. У Геров V
147, БТР 778 и РСБКЕ III177 - ‘годеник’. У Трубачев 145 згуд\яник ‘годеник’ - за
говори на олшанските българи в Украйна.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Геров V 147 - ‘сватовник’.
П. От глаг. сгод(\я) —► осн. на страд. прич. сгоден- + нает, -ик —> същ. сгоден\ик.
Значението ‘сватовник, годежар’ вероятно е вторично, срвн. напр. годен\ик и
годеж\ар. Срвн. и сгодич\ар, сгод\ятик.
589

СГОДЕН\ИЦА
- Млада жена (мома, девойка), обичайно обвързана с млад мъж (момък, ерген) с
уговорка за женитба /8*/; годеница.
Р. Диал. Вж. сгоден\ик. У Геров V 147, БТР 778 и РСБКЕ III 177 - ‘годеница’. У
Трубачев 145 згуд\яница ‘годеница’ - за говори на олшанските българи в Украйна.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров 147 - ‘сватовница’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сгоден |гл4 с нает. -ица. Значението
‘сватовница, годежарка’ навярно е вторично, ервн. напр. годен\ица и годеж\арка.
Срвн. и сгод\ятица.
СГОДЕН\ИЦИ
= Предбрачна двойка от момък и мома след сгодяването им /7*4-8*/; годеници.
Р. Диал. Вж. сгоден\ик и сгоден\ица.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
СГОДИЧ\АР
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Иванова 56 в мн.ч. сгодич\аре (згудич\аре) ‘сватовници’ - за говори в
Тракия. Вж. к. 10.А. В РРДД 447 - ‘годежар’.
П. От глаг. сгод^я^ —> осн. сгод- + съчл. нает, -ич-ар —> същ. сгодич\ар. Срвн. и
сгоден\ик, сгод\ятик.
СГОДИЧ\АРИ
Вар.: сгодич\ари, сгодич\аре.
= Грула обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. У Иванова 56 сгодич\аре (згудич\аре) ‘сватовници’ - за говори в Тракия.
Вж. и сгодич\ар. Вж. к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
сгод\ятици.
590

СГОД(\Я)
СГОДДВАМ
= Извършвам обичайно предсватбено уговаряне и обявяване на предстояща
женитба между момък и мома.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 148 сгод\ъ, сгод\явам ‘годявам’. В БТР 778 и
РСБКЕIII 177 сгод\явам ‘годявам’. В СТРБЕ 681 сгод\явам, сгод\я ‘уреждам годеж
между мъж и жена’. У РадБТР 643 сгод\явам, сгод\я ‘уреждам годеж’. Сгод(\я) се,
сгод\явам се. Годя се, годявам се.
П. Произв. глаг. от год\я (се), год\явам (се)] с предст. е-.
СГОДДТИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В някои местни говори в Разложко (вж. Пир. край 392). В БЕР 1260-261
(към год\я) - за говора на гр. Банско. Вж. к. 10.А. У Геров V 148 - ‘който сгодява
някоя за някого’, ‘сватовник’.
П. От глаг. сгод(]я)] —> осн. сгодь- + съчл. нает, -ат-ик —> същ. сгод\ятик. Срвн. и
сгоден\ик, сгодич\ар.
СГОДДТИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. В БЕР 1260-261 (към сгод^я) - за говора на гр. Банско. Вж. к. 10.А. У
Геров V 148 - ‘пратена да сгодява някоя за някого’, ‘сватовница’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сгод^ятик] с нает. -ица. Срвн. и
сгоден \ица.
СГОДДТИЦИ
- Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори в Разложко (вж. Пир. край 382). Вж. и сгод\ятик и
сгод\ятица и к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
сгодич\ари.
591

СД\АВАНКА
-	Мома, която се омъжва със съгласието на родителите си.
Р. Диал. У Геров V 152 - ‘мома, невеста, омъжена с изпрат, с воля на родителите
си, а не пристанала’. В БЕР I 310-312 (към д\авам) - ‘мома, която се жени с
разрешение на родителите си, която не е пристанала’.
П. От диал. глаг. сд\авам ‘давам (съгласие, с благословия)’ —»• страд. прич. сд\аван,
отглаг. същ. сд\аване —> осн. сдаван- + нает, -ка —> същ. сд\аванка. Срвн. и
сд\аденица.
СД\АДЕНИЦА
= Мома, която се омъжва със съгласието на родителите си.
Р. Диал. У Геров V 152 (вж. сдав\анка) и БЕР I 310-312 (към д^авам, дам).
П. От диал. глаг. сдам ‘дам (съгласие, с благословия)’ —► страд. прич. сдаден —»
осн. сдаден- + нает, -(н)ица —» същ. сд\аденица. Срвн. и д\аденица.
СЕВДА
Вар.: севд{а, с^евда, севд\ъ, с^евдя, севдьд.
= Любим (момък, мъж) или любима (мома, жена); либе. Зват. ф. с\евдо!.
Р. Разг., диал. Широко разпространено в различни говорни области. У Геров V 156
-	‘любов’ (+ текст от нар. пес.: - Керимо, бЪла ханъмо, аз имам севд{ъ на тебе и
Станко ле, севда голЪма...). В БТР 780 и РСБКЕIII182 ‘любов’ и ‘либе’ (+ текст от
П. П. Славейков: първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка...). В СТРБЕ
682 - ‘любов’и ‘любовник’. У ДечТР 704 - ‘любов’ и ‘любим човек; либе, изгора’.
П. Тур. зеуда ‘любов’ и ‘либе’ (вж. ДТБ 228) —» бълг. диал. севд\а и вар. със същите
значения.
СЕВДАДИНА
Вар.: севдал\ина, севдел\ина.
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. севдал\ино!,
севдел\ино!.
Р. Диал. В местни говори в Белоградчишко.
П. Тур. зеуда ‘любов’, зеудай ‘влюбен’ —» бълг. диал. севд\а ‘любов’ и севдал\ия
‘който буди любов, обич’ (РРДД 448) —»• осн. севдал- + нает, -ина л.и. Севдалина
и метафорично —»• същ. севдал\ина с посоченото значение.
592

СЕДЕМГ\ОДЧЕ
Вар.: седемг\одче, седмог\о(д)че.
= Дете на седем години /5*~6*/.
Р. Диал. В БЕР VI 579-580 (към с|едел<) - за говори в Софийско-Самоковско-
Дупнишко-Кюстендилско и Прилепско (Вардарска Македония).
П. Сложна дума, образувана от числ. с\едем —> осн. седем- + кор.-осн. -год- (<
година) + нает, -че или осн. седм- + съединителен формант -о- + кор.-осн. -год- +
нает. -че.
СЕДЕФКА
= Сестра на съпруг <по-млада> /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. сед^ефке!.
Р. Диал. В някои местни говори във Видинско-Белоградчишко и в Брезнишко.
П. Бълг. диал. сед^еф, седефче (тур. зеде/, зеде/о1и, вж. ДТБ 228) ‘раст. Клйа
§гауео1еп8’ —> осн. седеф- + нает, -ка —> л.и. Сед\ефка и метафорично —> същ.
сед\ефка с посоченото значение.
СЕДМ\АК
= Дете, родено в седмия месец от бременността на майката /5*~6*/; седмаче.
Р. Разг., диал. В БТР 781 и у РадБТР 644 - ‘седмаче’. В РСБКЕ III184 - ‘дете
седмаче’. В БЕР VI 583-584 - ‘дете, родено през седмия месец’ - за говори в
Троянско, Старозагорско.
П. От числ. седем —» осн. седм- + нает. -ак. Срвн. и седмом\есече, сед\умниче.
СЕДМ\АЧЕ
Вар.: седм\аче, седмач\е, седомач\е.
= Дете, родено в седмия месец от бременността на майката /5*~6*/.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 781, РСБКЕ III184 и у РадБТР 644 - ‘дете, родено на
седмия месец (от забременяването)’. В БЕР VI 583-584 (към седм\ак) - ‘дете,
родено на седмия месец’ - за говори в Самоковско (седмач\е) и Софийско
{седомач\е).
П. От числ. седем —*■ осн. седм- + разш. нает, -аче (срвн. напр. пелен\аче, сир\аче)
или като паралелно образувание за ср.р. спрямо седл<|ак| с нает. ~(а)че. Срвн. и
седм\ак, седмом\есече, сед\умниче.
593

СЕДМОМ\ЕСЕЧЕ
= Дете, родено в седмия месец от бременността на майката /5*~6*/; седмаче.
Р. Диал. В местни говори в Кюстендилско.
П. Сложна дума, образувана от числ. с\едем —* осн. седм- + съединителен формант
-о- + осн. на същ. месец > месене с наст.-оконч. -е. Срвн. и седм\ак, сед\умниче.
СЕД\УМНИЧЕ
= Дете, родено в седмия месец от бременността на майката /5*~6*/; седмаче.
Р. Диал. В говора на гр. Охрид (вж. и БЕР VI 579-580 към сведем).
П. От диал. числ. с\едум —► осн. седум- + разш. нает, -н-иче. Срвн. и седм\ак и
седмом\есече.
С\ЕМЕ
= Децата в семейството (синове, дъщери, внуци, правнуци); потомство, поколение.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 130 и РадБТР 647 - ‘потомство’. В БТР 783,
РСБКЕ III 188 и БЕР VI 606-607 - ‘потомство, поколение’.
П. Стбълг. съмд ‘потомство, род, племе’ (РСтбЕ 415, СтбР II 898-899) —> бълг.
с\еме в посоченото (преносно) значение.
СЕМ\ЕЙНИК
= Мъж със семейство; семеен човек.
Р. Диал. В някои местни говори в Петричко. В РРДД 450 - ‘семеен човек’.
П. От прил. сем\еен —> осн. семей(н)- (срвн. семейство) + разш. нает. -(н)ик	същ.
сем\ейник.
СЕМ]ЕЙСТВО
Вар.: сем\ейство, с\емство.
= Брачна (съпружеска) двойка (без или с деца); фамилия.
Р. Книж., разг. В БТР 783 - ‘съпрузи с децата и най-близките роднини (или само
мъж и жена)’. В РСБКЕ III 188 - ‘съпружеска двойка с децата |и или само
съпружеска двойка (ако няма деца)’. У ДечТР 707 - ‘съпрузи с децата и най-
близките роднини (или само мъж и жена)’. В УЕРII 365 - ‘съпружеска двойка...’ и
‘съпрузи с децата им, заедно с родители, братя, сестри, които живеят заедно и имат
едно домакинство’. У РадБТР 647 - ‘съпружеска двойка и живеещите с тях деца и
родители’. В БЕР VI607-608 - ‘съпружеска двойка; съпрузи с децата им и
594

родители, братя, сестри, които живеят заедно’. Диал. вар. с\емство е
засвидетелстван в някои говори в Скопско (Вардарска Македония).
П. Стбълг. с-ьмшд ‘семейство’, ‘челяд’, рус. семъ\я и сем\ейство (вж. Трубачев 164,
БЕР пак там) —> бълг. сем\ейство.
СЕМСЕЛ\Е
Вар.: семсел\е (сенсель\е, сенсел\я, сенсель\ъ, сенсельд), с\имселе.
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода,
потекло.
Р. Диал. В БЕР VI608-609, 654 семсел\е и вар. за различни западни и южни
говорни области (Софийско-Самоковско, Асеновградско-Смолянско-Ардинско-
Крумовградско; Гоцеделчевско; Дебърско-Охридско във Вардарска Македония
с\имселе). У Геров V 159 семсел\е - ‘коляно’. В БТР 784 семсел\е ‘потекло, коляно’.
В РРДД 451 - ‘род, потекло’.
П. Тур. зИзИе ‘род, поколение’, ‘родословие’ (ТБР 490), згпзИе, зтзе1е (ДТБ 230) —>
бълг. диал. семсел\е, с\имселе с посоченото значение. Срвн. и сръб. зйпзИе ‘племе,
сой, род’ - за говори в Косово и Метохия (Скок III 237).
СЕСТР\А
Вар.: сестр\а (сеср\а), с\естра (с\есра), сестр\ъ (сеср\ъ).
= Лице от женски пол спрямо другите деца на едни и същи (заедно или поотделно)
родители /4/. Зват. ф. с\естро!, разг. сестр\а ми!. Член. сестр\ата ‘сестра ми, ни’
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 160 - ‘която е родена от едни родители с другаго
или я от един баща, я от една майка’. В БТР 785 и БЕР VI621-622 - ‘дъщеря на
едни и същи родители спрямо останалите деца’. В РСБКЕIII192 - ‘дъщеря на едни
и същи родители по отношение на другите им деца’. У ДечТР 709 - ‘дъщеря
спрямо останалите деца на едни и същи родители...’. В УЕРII 365 - ‘дъщеря на
едни родители спрямо другите им деца’. У РадБТР 650 - ‘дете от женски пол
спрямо другите деца в семейството’.
П. Индоевроп. кор.-осн. ~ *зе- (Трубачев 63), праслав. *8ез1га, стбълг. сестра.,
бълг. и др. слав. ез. сестра/лел&а, срвн. и лат. зогог, фр. зоег, англ. з1з1ег, нем.
ЗскмеМег и т.н.
595

От сестра са образувани и гал.-умал. и увел.-укор. наименования (нариц. и/или
зват. ф.) с обичайна или оказионална употреба в различни разг.-диал. или сем.-род.
среди: сестр\енце, сестр\ица (сестр\ице!), сестр\иче, сестр\ичка (сестр\ичке!),
диал. сестр\е; сестр\ище и др.
0 В съчет.: дов\едена сестр\а, прив\едена сест]ра ‘н|е родна сестра в новото
семейство с пастрок или мащеха’; у Геров V 160 приведена сестра ‘доведена от
мащеха’; зав\арена сестр\а ‘н|е родна сестра в новото семейство с пастрок или
мащеха’ (според Иванова 119 ‘дъщеря на пастрока’ [?]); пород\ена сестр\а
‘сестра, родена (в семейството) непосредно след друг брат или сестра’; природ\ена
сестр\а ‘родна сестра по единия от родителите, полусестра’; у Геров V 160 -
‘(сестра) родена от майка мащеха’;родна сестр\а ‘сестра от едни и същи (заедно
или поотделно) родители’; у Геров V 160 рождена и родена сестра ‘сестра от едни
родители’; н|еродна сестра ‘сестра от пастрок или мащеха’.
СЕСТРЕН\ИКА
= Сестра по един общ родител /4*/; природ|ена сестра, полусестра. Член.
сестрен\иката ‘природената ми сестра, полусестра ми’
Р. Диал. В някои местни говори в Дойранско (Беломорска Македония): н\е ал\ис
с\естра букв. ‘не чисто сестра’ (< тур. каИз ‘чист’).
П. От същ. сестр\а] —> осн. сестр- + съчл. нает, -ен-ика.
С\ЕСТРИНЕК
= Син на сестра /54/; племенник от сестра. Член. с\естринек(ът) ‘сестрин(ият) ми
син’.
Р. Диал. У Геров V 160 - ‘сестринец’.
П. От същ. сестр\а] —► през съчет. сестрин син —> осн. сестрин- + нает. -ек. Срвн.
и с\естринец, с\естриник.
С\ЕСТРИНЕЦ
= Син на сестра /54/; племенник от сестра. Член. с\естринец(ът) ‘сестрин(ият) ми
син’.
Р. Диал. У Геров V 160 и БТР 785 - ‘чедо на сестра’. Вж. и с\естриници.
П. Праслав. *.че.ч1гепьсь (БЕР VI 622), бълг. диал. с\естринец вероятно през съчет.
596

с\естрин син -+ осн. сестрин- + нает, -ец (< праслав. и етбълг. -ьсь/-ьць). Срвн. и
с\естринек, с\естриник.
С\ЕСТРИНИК
= Син на сестра /54/; племенник от сестра. Член. с\естриник(ът) ‘сестрин(ият) ми
син’.
Р. Диал. У Геров V 160 и РадБТР 650 - ‘чедо ~ син на сестра’. В БТР 785 - ‘чедо на
сестра спрямо братята и сестрите |и’. В РСБКЕ III 192 - ‘син на сестрата по
отношение на нейните братя и сестри’. Вж. с\естриници.
П. Праслав. *зез1геп1кь (БЕР VI 622), бълг. диал. с\естриник вероятно през съчет.
с\естрин син —» осн. сестрин- + нает. -(н)ик (< праслав. и етбълг. нает, -(пркъ/-
никъ). Срвн. и с\естринек, с\естринец.
С\ЕСТРИНИЦА
= Дъщеря на сестра /64/; племенница от сестра. Член, с\естриницата ‘сестрина(та)
ми дъщеря’.
Р. Диал. У Геров V 160 и РадБТР 650 - ‘дъщеря на сестра’. В РСБКЕ III 192 -
‘дъщеря на сестрата по отношение на нейните братя и сестри’. Вж. с\естриници.
П. Праслав. *8е81гетса, струс. сестр-вницд, «стрениць (БЕР VI 622), бълг. с\естриница
вероятно през съчет. сестрина дъщеря —> осн. сестрин- + нает. -(н)ица. Срвн. и рус.
диал. сестрен\ица ‘дъщеря на сестра’ (Дал IV 178-179 към сестр\а).
С\ЕСТРИНИЦИ
Вар.: с\естриници, с\естреници.
= Деца на сестра /54—64/; племенници от сестра. Член. сестриниците ‘сестрини ми
деца’.
Р. Диал. В западни говори от Кулско-Белоградчишко до Радомирско-Самоковско
на юг. Източната граница на ареала минава през Кулско-Монтанско-Свогенско-
Елинпелинско-Самоковско. Вж. к. 53-63 - 54-64.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
бр\атанци и сестр\ичници.
С\ЕСТРИНИЧЕ
Вар.: с\естриниче, сестрин\иче.
597

= Дете на сестра /54—64/; племенниче от сестра. Член. с\естриничето ‘сестрино(то)
ми дете’.
Р. Диал. В БЕР VI 622 (към с\естринец) - ‘сестрино чедо’ - за говори в Софийско
(вж. Соф. край 285). У ГеровДоп. 289 сестрин\иче.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо с\естриник] и с\естриница]
с разш. нает, -(н)иче (може би и през съчет. сестрино дете).
СЕСТРИЦА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва. Зват. ф. сестр\ице!.
Р. Диал. Сравнително компактен ареал на запад-югозапад, чиято източна граница е
разположена по линията Годеч - Елин Пелин - Ихтиман - Пазарджик - Гоце
Делчев. Ареалът включва и български говори в Западните покрайнини (Пиротско-
Царибродско-Босилеградско), Вардарска Македония (Велеско) и Беломорска
Македония (Воденско). Вж. к. 47“.Б. В БЕР VI 622 - ‘зълва’ - за говори в Годечко;
‘сестра на съпруга, по-млада от снахата’ - за говори в Софийско; ‘обръщение на
снахата към зълвата’ [?] - за говори в Кюстендилско. У Геров V 160 - ‘така казва
булката на по-големите сестри на мъжа си’. В БТР 786 - ‘зълва, калина
(обикновено при обръщение)’.
= Съпруга на брат <по-млади> на съпруг /8377; етърва <по-млада>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Елинпелинско, Самоковско, Санданско,
Солунско (Беломорска Македония).
= Дъщеря <по-млада> на брат на баща /6317; братовчедка <по-млада>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Ихтиманско-Самоковско, Кюстендилско.
П. От същ. сестр]а] —> осн. сестр- + нает, -ица, като гал.-умал. название,
придобило и нарицателна функция. Срвн. и стр\ица.
СЕСТР\ИЧЕ
Вар.: сестр\иче, сеср\иче.
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Нариц. и зват. (сестр\иче!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори във Велинградско.
П. От същ. сестр\а] —> осн. сестр- + разш. нает, -иче, като гал.-умал. название,
придобило и нарицателна функция.
598

С\ЕСТРИЧИЧ
= Син на сестра /54/; племенник от сестра.
Р. Диал. У Геров V 160 - ‘сестринец’.
П. Според авторите на БЕР VI 623 заемка от сръбски и хърватски (вж. у Таноцки 34
зез1пс и умал. зеМпсгс ‘сестрин син’). Според Славова 90 обаче сестричич не е
заемка, „щом книжовните български паметници свидетелстват за активната
употреба на лексемата в езика ни векове наред”.
*СЕСТРИЧИЩ(Е)
= Син на сестра /54/; племенник от сестра.
Р. Стбълг. и србълг. сктричшрь в различни средновековни писмени паметници със
значение ‘племенник от страна на сестрата’ (вж. Славова 90).
П. От сестра. —► осн сестр- + съчл. нает, -ич-шрь или през разш. осн. сестрич- + нает. -
иьрь —► същ. сестричицзь като начален гал.-умал. вар., придобил и неутрална
нарицателна функция. Срвн. и бълг. диал. с\естричич и сестр\ичник.
С\ЕСТРИЧНА
= Дъщеря на сестра /64/; племенница от сестра. Член. с\естричната ‘сестрина(та)
ми дъщеря’.
Р. Диал. В БЕР VI623 - ‘племенница от сестра’ - за говори в Кумановско
(Вардарска Македония).
П. Възможно е (подобно на с\естричич\) и с\естрична да е регионална заемка от
сръбски и хърватски (вж. у Таноцки 35 з\ез1пспа за ‘сестрина дъщеря’), но срвн. и
струс. сестричьнл, рус. сестрична, укр. сестрична (Дал IV 178-179 към сестра).
СЕСТР\ИЧНИК
Вар.: сестр\ичник, с\естричник.
= Син на сестра /54/; племенник от сестра. Член. сестр\ичник(ът) ‘сестрин(ият) ми
син’.
Р. Диал. В БЕР VI 623 (към с\естрична) - ‘сестрин син’, ‘племенник от сестра’ - за
говори в Кюстендилско и Кумановско (Вардарска Македония). У Геров V 160
с\естричник ‘сестринец’. Вж. и сестр\ичници.
599

П. Вероятно от разш. осн. сестрич- (срвн. с\естричич, с\естрична) + нает. -ник.
Срвн. и с\естринец.
СЕСТР\ИЧНИЦА
Вар.: сестр\ичница, с\естричница.
= Дъщеря на сестра /64/; племенница от сестра. Член. сестр\ичницата
‘сестрина(та) ми дъщеря’.
Р. Диал. В БЕР VI 623 (към с\естрична) - ‘сестрина дъщеря’ - за говори в
Кюстендилско. У Геров V 160 с\естричница ‘сестриница’. Вж. и сестр\ичници.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сестр^чник] с нает. -(н)ица. Срвн. и
с\естрична, с\естриница.
СЕСТР\ИЧНИЦИ
= Деца на сестра /54-64/; племенници от сестра. Член. сестр\ичниците
‘сестрини(те) ми деца’.
Р. Диал. В западни и югозападни говори в Кюстендилско, Благоевградско (по р.
Струма и западно от нея), в Западните покрайнини (Босилеградско) и Вардарска
Македония (Кумановско, Кратовско, Тетовско). Вж. к. 53-63 - 54-64.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) сестр\ичници(те) (спрямо сестр\ичник1,
с\естриници.
сестр\ичница]) със събирателно значение. Вж. и
СЕСТР\УНЧЕ
= Дете на сестра на баща или майка /541-641 - 542-642/; братовчедче.
Р. Диал. В отделни говори от Елинпелинско (вж. Стоянов 241 по текст от нар. пес.:
... искар\але ни роднина, од два брата братофчеде, от две сестри сестр\унчета).
П. От осн. на същ. сестир|а —> сестр- + съчлен. нает, -ун-че —> гал.-умал. същ.
сестр\унче. Срвн. и с\естриниче.
С\ЕСТР(Я)
= Приемам за/като и наричам (някого) сестра.
Р. Диал. В БЕР VI623 с\естря и диал. с\естрем ‘считам за сестра, назовавам сестра
чужда жена’ - за говори в Асеновградско. У Геров V 160 - ‘зимам някоя за сестра,
казвам и сестро’ (+ текст от нар. пес.: чужди щъ братйе да братъ, чужди щъ
сестри да сестря).
600

П. От същ. сестр\а] осн. сестр- + наст.-оконч. -я (-а, -ем, -им) —> глаг.
с\естр(я).
СЕТН\АК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В БЕР VI 623 (към с\етен) ‘последно дете на родители’ - за български
говори в Банат (Румъния).
П. От прил. с\етен ‘последен’, ‘краен’ (БТР 786, БЕР пак там) —> осн. сетн- + нает.
-ак —> същ. сетн\ак. Срвн. и сетн\аче.
СЕТН]АЧЕ
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско - ‘последното дете на многодетни
родители’ (вж. Пир. край 635). Вж. к. 5*~6*.А.
П. От прил. с\етен ‘последен’, ‘краен’ (БТР 786, БЕР VI 623) —> осн. сетн- + нает. -
|аче —> същ. сетн\аче. Срвн. и сетн\ак.
С\ЕТНИЯ(Т)
= Син, роден последен в семейството /5*/; изтърсак.
Р. Диал. Спорадично в местни говори във Варненско (Л\ито ми беше с\етнийъ).
Вж. к. 5*~6*.А.
П. Стбълг. прил. сетьнъ ‘краен’ (РСтбЕ 381, СтбР II 674) —> бълг. сетен ‘последен,
краен’ (БЕР VI 623) —> субстантивирана член. ф. с\етния(т) (с предполагаеми
форми и за ж.р. *с\етната, ср.р. *с\етното). Срвн. сходно словообразуване и при
ст | ария/стар | ио, ст | арата/стар | ата.
СИН
Вар.: син, син.
= Лице от мъжки пол спрямо родителите си /5/. Зват. ф. с\ине!, с\ино!, с\инко!. Член.
син(ът) ‘син(ът) ми’.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 304, БТР 788 и БЕР 654-655 - ‘мъжко чедо’. В
РСБКЕIII 199 - ‘рожба от мъжки пол’. У ДечТР 712 - ‘мъжко чедо, мъжка рожба’.
В УЕРII376 - ‘мъж, момче спрямо своите родители’. У РадБТР 652 - ‘лице от
мъжки пол по отношение на родителите си’.
601

П. Праслав. *$упъ (< индоевроп. *8йпих), стбълГ. съ1нъ, сръб. и хърв. син/$т, рус.
сьш, чеш. зуп и т.н. Срвн. и англ. хоп, нем. 8окп.
От син са образувани и гал.-умал- и увел.-укор. вар. (нариц. и/или зват. ф.) с
обичайна или оказионална употреба в различни семейно-родови среди: диал. син\е
- в западни говори (Радомирско, Дупнишко), син\ец - в югозападни говори
(Велеско, Вардарска Македония), син | ок - в югозападни говори (Радомирско,
Кюстендилско), синч\е разг. - широко разпространено, с\инчек, синч\ок - в
родопски говори (Асеновградско-Смолянско), с\инчец - в старопланински говори в
Тетевенско, с\инък - в западни говори (Трънско-Брезнишко), син\анец ‘син... с
малко укорна или похвална оценка’ - за говори в Пирдопско (у ГеровДоп. 290, в
РРДД 454), синд\ак - за говори в Гоцеделчевско и Драмско, Беломорска Тракия (в
БЕР пак там), син\ище (в БЕР пак там); синк\аш - за говори в Софийско, с\инковец
‘син... с малко укорна или похвална оценка’ (в БТР 780, РРДД 454 и БЕР пак там).
Засвидетелствани са и регионални (локални) форми за мн.ч. със събирателно
значение ‘синове’: с\инкуви - за говори в Новопазарско; с\иновце, с\иновци - за
говори във Видинско, Оряховско; с\инчина - за говори в Охридско, Вардарска
Македония (вж. БЕР пак там).
0 В съчет.: дов\еден син, прив\еден син, зав\арен син ‘не р|оден син в семейство
след втори (трети и т.н.) брак на бащата или майката’; природ\ен син ‘р|оден син на
родителите, встъпили във втори (трети и т.н.) брак’;р\оден син ‘син в кръвна
връзка с родителите си’; н\ер\оден син ‘син (осиновен, приемен) в некръвна връзка
с родителите си’; св\еден син ‘приведен син’ - в някои говори в Странджа; с\ъщи
син ‘р|оден син’ -за говори в Странджа. М\амин син (вар. и м\амино синч\е)
‘глезен, гален син’ (вж. и ФРБЕI 571-572); м\айчин син ‘нехранимайко’ (вж. и
ФРБЕI 86), ‘непрокопсаник’.
Съчет. с прил. от название за кръвно родство или родство по сватовство + син - за
означаване на внуци (напр. диал. синов син), племенници (бр\атов син, с\естрин
син, диал. девернов син,СбНУ XII270), братовчеди (ч|нчов син, л\елин син) и др.
• С\инови. Домът и семейството на син]. Субстантивирано мн.ч. на прил. синов.
602

СИН\АНЕ!
= Обръщение <неодобрително, осъдително към син /5*!/.
Р. Диал. В БЕР VI 654-655 (към син) - ‘гневно обръщение към син, внук, когато е
непослушен’ - за местни говори в Ихтиманско.
П. От осн. на същ. син —> произв. *синан —> разш. осн. синап—> увел.-укор. зват. ф.
син\ане!.
СИН\АНЕЦ
Вар.: син\анец, синан\ец.
= Мъж (син, момък, младеж), отличаващ се с някакви отрицателни или
положителни качества, прояви.
Р. Диал. У ГеровДоп 290 - ‘синчага’. В РРДД 454 синан\ец ‘синковец’ (по текст от
Т. Влайков).
П. От осн. на същ. син със съчл. нает, -ан-ец (ервн. тук към син диал. увел.-укор.
зват. ф. син\ане!) —> същ. син\анец с вариативни значения. Срвн. с\инковец,
синч\ага.
СИН\ИЦА
= Жена (дъщеря, момиче, мома), отличаваща се с някакви отрицателни или
положителни качества, прояви.
Р. Диал. В БЕР VI 654-655 (към син) като укорно название за ‘мома’ - в говори от
Софийско, Кюстендилско. У Геров V 303 - ‘синовица’ и ‘синчага’. В РРДД 454 -
‘жена синковец’ (по текст от М. Георгиев).
= Дете <с лош характер) /5*~6*/.
Р. Диал. Като укорно название за ‘дете’ от местни говори в Ботевградско.
П. От осн. на същ. син + нает, -ица —> син\ица с вариативни значения. Срвн. и
с | инковица, синов | ица.
С\ИНКО!
= Обръщение към син /5!/; сине!.
= Обръщение на (по-) възрастен към (по-) млад човек (мъж, жена).
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 303 с пояснение: „Всякой стар чловек и всяка стара
жена така викат на по-млад, на по-млада от тях” (+ текст от нар. пес.: Марийъ
майка будяше: стани, синко Марийо...). В БТР 789 - „обръщение на стар човек към
603

млад” (+ текст от нар. пес.: Стоенчо, синко... като те й мама родила, така ли й,
синко, мислила?... тя на Петкана думаше, Петкано, синко, Петкано...). В РСБКЕ
III 199 (към син) - „свойско, нежно обръщение на по-стар човек към дете или млад
човек”.
П. От същ. син^ —* осн. син- + нает, -ко, като гал.-умал. зват. ф. От синко! е
образувана и гал.-умал. ф. с\инче!.
С\ИНКОВЕЦ
= Мъж (син, момък, младеж), отличаващ се с някакви отрицателни или
положителни качества, прояви.
Р. Разг., диал. В БТР 789 и РРДЦ 454 - ‘син или изобщо мъж - с малко укорна, па и
похвална отсенка’. В РСБКЕ III201 - ‘негодник, нехранимайко’ и ‘способен, смел
човек, юначага’. В СТРБЕ 691 - „свойско неодобрително или хвалебствено
название на мъж”. У РадБТР 653 - „свойско название на мъж”.
П. От разш. осн. синк- (< вероятно от зват. ф. с\инко!) + съчл. нает, -ов-ец —♦ същ.
с\инковец с вариативни значения. Срвн. и синч\ага.
С\ИНКОВИЦА
= Жена (дъщеря, мома, девойка), отличаваща се с някакви отрицателни или
положителни качества, прояви.
Р. Разг., диал. Само в РРДЦ 454 - ‘жена синковец’ (по текст от Ил. Блъсков, Й.
Йовков).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо с\инковец] с нает, -(ов)-ица. Срвн. и
синое\ица.
★СИНОВЕН
= Син на брат /53/; племенник от брат.
Р. Стбълг. съ1новьць, съшовецъ ‘племенник’ в български паметници от XIII и XV в.,
както и в руски и сръбски писмени паметници (Славова 91: пл-ьнишд лота омновцл
его; млркг емновецъ влрнлвинъ).
П. От съ1нъ —♦ осн. сми- + съчл. нает, -ов-ьць или от разш. осн. с-мнов- + нает, -ьць —+
същ. съ1новьць с посоченото значение. Наследници на лексемата съ1новьць са
604

засвидетелствани в сръб. и хърв. син\овац/5тдуас, словен, мпдувс, словаш. и чеш.
зупоуес (вж. Караджич 702, Таноцки 33, Скок III 237 към зт и Шаур 71).
СИНОВ\ИЦА
= Жена (дъщеря, момиче, мома), отличаващо се с някакви отрицателни или
положителни качества, прояви.
Р. Диал. У Геров V 303 - ‘млада снажна... жена, мома’.
П. От осн. на същ. син + съчл. нает, -ов-ица. Срвн. и син\ица, с\инковица.
★СИНОВСТВО
= Битност на син.
Р. В етбълг. и ербълг. смнокьство ‘състояние на син по отношение на бащата’ (РСтбЕ
413). В СтбР II 886 смнокьство само в значение ‘Осиновение Божие’.
П. От съ1нъ —> съ1нокьць (вж.) —> разш. осн. «типов- + нает, -ьстко —> същ. смновкство с
посоченото значение.
СИНЧ\АГА
= Мъж (син, момък, младеж), отличаващ се с някакви положителни или
отрицателни качества, прояви.
Р. Разг., диал. В БЕР VI654-655 (към син) - ‘снажен мъж, мъжага’ - за говори в
Ихтиманско, Плевенско и Северна Добруджа и ‘способен, пъргав момък’ - за
говори в Габровско. У Геров V 304 - ‘млад, снажен... човек’. В БТР 790 - ‘снажен
мъж’. В РСБКЕ III 202 - ‘снажен, едър мъж’ и ‘негодник, синковец’ (по текст от
Ал. Константинов).
П. От разш. осн. синч- на същ. син + нает, -ага —► същ. синч\ага с вариативни
значения. Срвн. и с\инковец.
СИР\АК
Вар.: сир\ак, сьр\ак.
= Дете без жив родител или без живи родители /5*~6*/.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 166 - ‘който няма баща или майка, който няма ни
баща, ни майка’. В БТР 791 и БЕР VI687-688 - ‘дете..., чийто баща, майка или и
двамата са умрели’. В РСБКЕ III203 - ‘дете, на което са умрели двамата родители
или единият от тях’. У ДечТР 714 - ‘дете, човек, чийто баща, майка или и двамата
605

са умрели’. В УЕРII 380 - ‘дете, човек, чийто баща, майка или двамата родители са
починали’. У РадБТР 203 ‘дете, чиито родители (или един от тях) са мъртви’.
П. Праслав. кор. *мг-, стбълг. сиръ ‘осиротял, сиротен’ (РСтбЕ 381, СтбР II682) —>
бълг. сир\ак с нает, -ак (вж. БЕР VI 685, 687-688 към сир и сир\ак). Срвн. и с\ирота.
0 В съчет.: кр\ъгъл сир\ак ‘дете (човек) без живи родители’; в мн.ч. едно\яйни
близнаци, двуяйчни близнаци.
СИР\АЧЕ
Вар.: сир\аче, сьр\аче.
= Дете без жив родител или без живи родители /5*~6*/. Нариц. и зват. (сир\аче!) ф.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 166, в БТР 791, РСБКЕ III203, БЕР VI687-688
(към сир\ак) - умал. от сир\ак.
П. Начален гал.-умал. вар. спрямо сир\ак] с разш. нает, -аче, придобил и неутрална
нарицателна функция. Срвн. и сир\ачек.
СИР\АЧЕК
- Дете без жив родител или без живи родители /5*~6*/; сираче. Зват. ф. #.
Р. Диал. В БЕР VI 687-688 (към сир\ак) - ‘дете, родено след смъртта на баща си’ -
за говори в Смолянско.
П. Начален гал.-умал. вар. спрямо сир\ак\ с разш. нает, -ачек, придобил и
неутрална нарицателна функция.
СИР\АЧЕСТВО
Вар.: сир\ачество, сир\ашество, сир\ашство.
= Битност на лица (деца) без жив родител или живи родители.
Р. Книж., разг. У РадБТР 645 (към сир\ак) сир\ачество. В БТР 791 сир\агиество,
сир\ашство ‘положение или качество [?] на сираци’ (по текст от П. Р. Славейков).
В БЕР VI 687-688 (към сир\ак) сир\ашество, сир\ашство.
П. От същ. сир\ак, ж.р. сир\ачка —> осн. сирач- и вар. сираш- (навярно по произв.
прил. сир\ашки) + нает, -(е)ство.
СИРАЧ]ИНА
Вар.: сирач\ина, сирач\иня, сир\ачиня.
= Деца без жив родител или без живи родители /5*~6*/; сираци.
606

Р. Диал. В местни говори в Благоевградско-Санданско-Петричко, в Босилеградско
(Западните покрайнини - сирач\иня), в Прилепско (Вардарска Македония -
сир\ачиня) (вж. и БЕР VI 687-688 към сир\ак).
П. Диалектни форми за мн.ч. от осн. сирак—> сирач- + наст.-оконч. -ина/-иня и
събирателно значение (срвн. диал. въжет\ина ‘въжета’, телч\ина, телч\иня ‘телета’
и др., вж. БДА III к. и ком. 161, IV к. и ком. 216, 217, 218).
СИР\АЧКА
= Дете (момиче) без жив родител или без живи родители /6*/. Зват. ф. сир^ачке!.
Р. Разг., диал. В БЕР VI687-688 (към сир^ак) - за говори в Крумовградско и
Костурско (Беломорска Македония).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сир\ак] от осн. сирач- + нает. -ка.
СИРИП\УК
Вар.: сирип\ук, суруп\ук.
= Дете <н|е родно, доведено /5*~6*/.
Р. Диал. В говора на гр. Кукуш (Беломорска Македония).
П. Неясно. В местни говори в Бургаско е засвидетелстван и гал.-умал. вар.
еурул|уче със същото значение.
С\ИРОТА
Вар.: с\ирота, сир\ота, сирут\а (сирут\ъ).
= Дете без жив родител или без живи родители /5*~6*/; сирак. Зват. ф. с\ирото!.
Р. Диал. В БЕР VI 700 - ‘сираче’ - за говори в Западна България (Белоградчишко,
Ботевградско, Софийско, Дупнишко) и Вардарска Македония (Битолско,
Прилепско - сир\ота). Вж. к. 5*~6*.В. У Геров V 167 (с\ирот\а), в БТР 791 и
РСБКЕ III 204 - ‘сирак, сираче’. У ДечТР 714 - ‘сирак’.
П. Праслав. кор. *5/г-, етбълг. сиръ ‘осиротял, сиротен’, сирть ‘сирак, сираче’
(РСтбЕ 381, СтбР II681-682, ДавРИПК 272) с нает, -отд —» в бълг. и др. слав. езици
сирота със същото и други производни (преносни) значения (вж. БЕР пак там,
Фасмер III 627, Скок III 243). Срвн. и сирот\ина, сирот\ица, сирот\ия, с\иротка.
СИРО1\ИНА
= Дете без жив родител или без живи родители /5*~6*/; сирак. Зват. ф. сирот\ино!.
607

Р. Диал. В БЕР VI 700 (към с\ирота) - за говори в Тетевенско, Радомирско и
Преспанско (Беломорска Македония). Вж. к. 5*~6*.В.
П. Вж. с\ирота. Стбълг. сиротд ‘сирак, сираче’ (РСтбЕ 381, СтбР II 681) —> осн.
сирот- + нает. -ина. Срвн. и сирот\ица, сирот\ия, с\иротка.
СИРОТ\ИЦА
Вар.: сирот\ица, сир\отица, с\иротица.
= Дете без жив родител или без живи родители /5*~6*/; сирак. Зват. ф. сирот\ице.
Р. Диал. В западни-югозападни говори (Видинско-Ломско-Врачанско, Софийско,
Разложко) и във Вардарска Македония (Охридско-Прилепско - сир\отица). Вж. к.
5*~6*.В. У Геров V 167 с\ир\от\ица като гал.-умал. вар. от сирота.
П. Вж. с\ирота. Стбълг. сиротд ‘сирак, сираче’ (РСтбЕ 381, СтбР II 681) —► осн.
сирот- + нает. -ица. Начален гал.-умал. вар. спрямо с\ирота\, придобил и
неутрална нарицателна функция. Срвн. и сирот\ина, сирот\ия, с\иротка.
СИРОТ\ИЯ
= Дете без жив родител или без живи родители /5*~6*/; сирак. Зват. ф. сирот\и(й)о!.
Р. Диал. У Геров V 167 (+ текст от нар. пес.: ... не била синя кукувица, ток е била
Яна сиротия, дек си мете нейни равни двори, който насочва към западни говори:
дек, нейни вм. свои). Вж. к. 5*~6*.В.
П. Вж. с\ирота. Стбълг. сиротд ‘сирак, сираче’ (РСтбЕ 381, СтбР II681) —> осн.
сирот- + нает. -ия. Срвн. и сирот\ина, сирот\ица, с\иротка.
С\ИРОТКА
= Дете без жив родител или без живи родители /5*~6*/; сирак. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В РРДД 455 - ‘сираче’ (по текст от П. Р. Славейков). Вж. к. 5*~6*.В.
П. Вж. с\ирота. Стбълг. сиротд ‘сирак, сираче’ (РСтбЕ 381, СтбР II 681) —> осн.
сирот- + нает. -ка. Начален гал.-умал. вар. спрямо с\ирота\, придобил и неутрална
нарицателна функция. Срвн. и сирот\ина, сирот\ица, сирот\ия.
СИРОТ\УВАМ
= Съществувам като сирак; бивам (съм) сирак.
Р. Диал. В БЕР VI700 (към сирот\а) - за говора на гр. Банско. В РРДД 455 - ‘стоя
608

самотен’.
П. От същ. с\ирота{ —» осн. сирот- + нает, -увам —► глаг. сирот\увам. Срвн. и
осирот | ея/осирот \явам.
С\ИРОТЧЕ
Вар.: с\иротче, сиротч\е.
= Дете без жив родител или без живи родители /5*~6*/; сирак, сираче. Нариц. и
зват. (с\иротче) ф.
Р. Диал. В местни говори в Монтанско, Годечко (сиротч\е). В БЕР VI 700 (към
с\ирота) - за говори в Дебърско (Вардарска Македония). Вж. к. 5*~6*.В.
П. Подобно на сир\аче и с\иротче е начален гал.-умал. вар. спрямо с\ирота] (—>
осн. сирот- + нает, -че), придобил и неутрална нарицателна функция. У Геров V
167 и гал.-умал. сир\отченце (< сир\отче + съчл. нает, -ен-це).
СИС\АЛЧЕ
Вар.: сис\алче, с\исалче, сисалч\е.
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В БЕР VI 703 (към с\исам) - ‘бозайниче’- за говори в Западна България
(Трънско-Брезнишко-Софийско-Пернишко) и Западните покрайнини
(Босилеградско). У Геров V 167 - ‘дете..., което още сиса’.
П. От диал. глаг. слисам (срвн. и ц\ицам) ‘бозая, суча’ —» осн. сис(а)- + съчл. нает. -
(а)л-че —»• същ. сис\алче. Срвн. и сисач^е и сук\алче, циц^алче и др.
СИСАЧ]Е
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В БЕР VI703 - ‘кърмаче’ - за говори в Кюстендилско.
П. От диал. глаг. с\исам (срвн. и ц\ицам) ‘бозая, суча’ —» осн. сис(а)- + нает. -(а)че
—> същ. сисач]е. Срвн. и сис^алче.
СИТН\АК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. В местни говори в Свищовско (ситн\ака ти й н\ай \убау д\ети).
П. От прил. ситен ‘дребен’, ‘малък’ —> осн. ситн- + нает, -ак —> същ. ситн\ак.
СКОРОМ\ЪЖЕНА
= Жена (съпруга) <омъжена отскоро /8*/.
609

Р. Диал. У Геров V 176 (към скоромъжений [?]) - 'която скоро се е омъжила’,
‘младоженка’.
П. Сложна дума, образувана от нареч. скоро и страд. прич. (о)мъжена. Срвн. и
мъж\атица.
СЛАВ\ЕНКО
= Брат <по-млад> на съпруг /377; девер <по-млад>.
Р. Диал. У Иванова 111, 228 - за говори в Северозападна България.
П. От прил. сл\авен [?] —> осн. славен- + нает, -ко или слав- + съчл. нает, -ен-ко —>
същ. слав\енко (срвн. и драг\инко, хубав\енко със същото значение). Възможна е и
паралелна мотивация по л.и. Слав (Славе, Слави) или Слав\ен (срвн. и л.и.
Славейко).
СЛУБ\АР
Вар.: слуб\ар (слуб\аръ), слоб\ар (слоб\аръ).
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В южнобългарски говори (наред със сл\убник]) по течението на р. Места
(Гоцеделчевско), в Родопите (Велинградско, Крумовградско, Ивайловградско), в
Странджа (Елховско-Малкотърновско), в Беломорска Тракия (Гюмюрджинско-
Дедеагачко) и Източна Тракия (от Одринско-Лозенградско до Кешанско-
Малгарско-Чорленско на юг-югоизток). Вж. к. 10.А. В БЕР VI 884 слоб\ар
‘годежар, сватовник’ - за говори в Източните Родопи и Беломорска Тракия (вж. и
Пир. край 392, Родопи 151-153, Странджа 273-274).
П. Кор.-осн. слуб-/слоб- е вар. на кор.-осн. снуб-/сноб- (< етбълг. сно^вити
‘сватосвам’ Трубачев 145), видоизменен по „народна етимология” във връзка с
кор.-осн. луб-/льуб-/либ- в различни производни думи (термини): диал. луб, л[уба
‘любим, любима’, л\юбе, л\юбя, л\ибе и т.н. (вж. БЕР III 484). Срвн. и сл\убник.
СЛУБ\АРИ
Вар.: слуб\ари, слуб\аре.
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
610

Р. Диал. В южнобългарски говорни области (наред със сл\убници\). Вж. слуб\ар и
сл\убник и к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
сл\убници.
СЛ\УБНИК
Вар.: сл\убник, сл\умник.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В южнобългарски говорни области (наред със слуб|арТ). У Иванова 50
сл\убници и сл\умници мн.ч. - за говори в Странджа и Тракия и сл\убници мн.ч. - за
говори в Гоцеделчевско, Сярско и Драмско (Беломорска Тракия, вж. Пир. край 392,
Странджа 273-274, РБГ 287). Вж. к. 10.А.
П. От кор.-осн. слуб- + нает. -ник. Срвн. и слуб\ар и сн\обник (сн\убник), девосн\об,
девосн\обник.
СЛ\УБНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. Вж. слуб\ар и сл\убник и к. 10.А.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сл\убник] с наставка -ница. Срвн. и
сн\обница (сн\убница) и девосн\обница.
СЛ\УБНИЦИ
Вар.: сл\убници (сл\умници), сл\юбници.
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В южнобългарски говорни области (наред със слуб\ари\). Вж. сл\убник и
слуб\ар и к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и слуб\ари.
СЛ\УГНИЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В преселнически говори от Източна Тракия (Одринско, Лозенградско) и в
611

Добруджа (вж. Добруджа 274). Вж. к. 10.А.
П. Засвидетелствано е само мн.ч., като обособена словна единица, което се отнася
очевидно до ‘група сватовници’. Свързано е от една страна със сл\убник, сл\убница,
мн.ч. сл\убници (вж. сл\убник), но по народна етимология и с названия за обредни
лица около сватбата от кор.-осн. слуг- (напр. слуг\ар, слуг\арка).
СНАХ\А
Вар.: снах\а (снах\ъ), сн\аха.
= Съпруга на брат /83/; снаха от брат.
= Съпруга на син /85/. Зват. ф. сн\ахо!. Член. снах\ата ‘снаха ми’.
Р. Книж., разг., диал. Повсеместно разпространено, но на диалектно равнище -
характерно предимно за западнобългарски етнокултурни и говорни области. На
изток от р. Осъм е засвидетелствано (наред с б\улка\, б[уля|, бр\атовица]), на юг -
предимно по поречието на р. Марица, а южно от нея - наред с б\улка], невеста]
(невеста), гел\ина], |ингя| (инг\е). Вж. к. 83. У Геров V 213 - ‘жена на син’ и
‘братова жена’. В БТР 800 - ‘жена на син’ и ‘жена на брат или близък роднина’. В
РСБКЕIII256 - ‘жената на сина по отношение на родителите му’ и ‘жената на
брата по отношение на другите братя и сестри’. В УЕРII 396 - ‘съпруга на син
спрямо неговите родители’ и ‘съпруга на брат спрямо неговите братя и сестри’. У
РадБТР 670 - ‘съпруга на син по отношение на членовете на семейството му’.
П. Праслав. *$пъха (< индоевроп. кор. *$пе- ‘свързан, родствен’), стбълг.
(РСтбЕ 387), бълг. снах\а (и вар.), сръб. и хърв. сн\аха/8п\ака, рус. снох\а, чеш.
лпасИа и т.н. (вж. МладЕР 597, Трубачев 131-133, Скок III 297, Шаур 60 и сл.).
0 В съчет.: като снаха и свекърва ‘в несъгласие, в раздор’ (ФРБЕ 1510).
СНАХ\АЧЕСТВО
= Състояние на интимни отношения между снахата в семейството и бащата или
най-възрастния брат на съпруга |и.
Р. Книж. У Иванова 111 и сл. за западнобългарски етнокултурни и говорни области
(до края на XIX и началото на XX век).
П. Термин в областта на етнологията (етнографията), зает от руски език
(снох.ачество).
612

СН\ОБНИК
Вар.: сн\обник (сн\омник), сн\убник.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В местни говори в Пещерско (вж. Родопи 151-153) и Беломорска
Македония (Костурско: сн\омник). У Геров V 214 сн\обник ‘сватовник’. У
ГеровДоп. 295 сн\убник ‘снобник’. Вж. девосн\обник и к. 10.А.
П. Праслав. кор. *$поЬ-/*зпиЬ—> глаг. *зпиЬШ, стбълг. сно^бити (Трубачев 145),
бълг. сноб(\я) ‘влизам между двоица, за да наглася някоя работа между тях’,
‘посреднича’ (Геров пак там) —* осн. сноб-/снуб- + нает, -ник —> същ. девосн\обник.
Срвн. и сръб. и хърв. снубити/зпиЬШ ‘искам девойка за някого’ (Скок III 298), рус.
енубитъ ‘съединявам’, ‘сватосвам’, чеш. зпоиЬШ ‘годявам се’ (Фасмер III701).
Срвн. и слуб\ар, сл\убник и девосн\об, девосн\обник.
СН\ОБНИЦА
Вар.: сн\обница (сномница), сн]убница.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. Вж. сн\обник и к. 10.А. У Геров V 214 сн\обница ‘сватовница’, у ГеровДоп.
295 сн\убница ‘снобница’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сн\обник] с нает. -ница. Срвн. и сл\убница
и девосн\обница.
*СН\ОБНИЦИ
Вар.: сн\обници (сн\омници), с\убници.
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Вж. сн\обник и сн\обница.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
девосн\обници.
СНОБ(]Я)
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосвам.
613

Р. Диал. У Геров V 214 - ‘влизам между двоица, за да наглася някоя работа между
тях’, ‘посреднича’.
П. Праслав. кор. *яиой-/*хииЬ- (Фасмер III701, Скок III298) —> стбълг. сно^вити
‘сватосвам (се)’ (Трубачев 145) —»бълг. сноб(\я) с посоченото значение.
С\ОГЛЕД
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Диал. В някои местни говори в Благоевградско (вж. Пир. край 392). В БЕР1247-
248 (към глед) - ‘сгледа, съглеждане’ - за говора на гр. Банско.
П. От глаг. гл\едам —► осн. -глед- + предст. со—> същ. с\оглед със
словообразувателен отмет на ударението. Срвн. и сгл\ед и с\огледа.
СПОГЛЕДА
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
Р. Диал. В някои местни говори в Благоевградско (вж. Пир. край 393).
П. От глаг. гл\едам —> осн. -глед- + предст. со- и наст.-оконч. -а —> същ. с\огледа.
Срвн. и сгл\еда и с\оглед.
СОГЛ\ЕДНИК
Вар.: согл\едник (сугл\едник), с\огледник.
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. Вж. с\оглед. В говори от Благоевградско (с\огледник, вж. Пир. край 374).
Вж. к. 10.А. У ГеровДоп. 295 - ‘съгледник, огледник’
П. Най-вероятно от с'[оглед) —» осн. соглед- + нает. -ник. Срвн. и сгледн\ик,
огл\едник и угл\едници.
Не е засвидетелствано и паралелно образувание за ж.р. *согл\едница, тъй като в
групата на сватовниците обичайно участват предимно мъже - роднини на момъка
(вж. Пир. край 392).
СОГЛ\ЕДНИЦИ
Вар.: согл\едници (сугл\едници), с\огледници.
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
614

(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В говори от Благоевградско-Разложко (с\огледници, вж. Пир. край 392).
Вж. к. 10.А. У ГеровДоп. 295 по текст от нар. пес.: ние не сме... сугл\едници, туку
сме си кулед\аре... Вж. и согл\едник.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
сгл\едници.
СОЙ
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Разг., диал. У Геров V 216 - ‘влака,... рода, род...’. В БТР 811 - ‘род, порода’. В
РСБКЕIII 260 - ‘род, порода, произход’.
П. Тур. лоу ‘род, произход’, ‘порода’, ‘поколение’ (ТБР 502) —»бълг. сой с основно
значение ‘род, рода’.
СОК] ол
= Брат <по-млад> на съпруг /377; девер <по-млад>. Обикновено в зват. ф. сок\оле!.
Р. Диал. В някои местни говори в Кулско.
П. От сокол ‘птица Га1со’ —>зват. ф. сок\оле! като експресивно метафорично
обръщение към по-млад девер.
СОК\ОЛИЦА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Обикновено в зват. ф.
сокол \ице!.
Р. Диал. Вж. сок\ол.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо сок|ол| с нает, -ица —» зват. ф. сокол\ице!
като експресивно метафорично обръщение към по-млада зълва.
С]ОНКА
= Дъщеря, родена последна в семейството /6*/; изтърсак.
Р. Диал. В местни говори в Беленско.
П. Тур. лоп ‘последен’, ‘последък’ (ТБР 500), ‘последен’, ‘край’ (ДТБ 234) —> бълг.
диал. с\онка, адаптирано с феминална нает. -ка.
СОПР\УЖИЦА
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга. Член. сопр]ужицата
‘съпругата (жена) ми’.
615

Р. Диал. В някои местни говори в Асеновградско (ут\идъхме със сопр\ужицата в
град\ъ).
П. Очевидно свързано по произход със стбълг. съпржгъ ‘съпруг’ (СтбР II 860), бълг.
книж. съпр\уг], съпр\уга], но в диалектен словообразувателен вар. с осн. сопруж-
(срвн. зват. ф. съпр\уже!, относ. прил. съпружески) + нает. -ица. Срвн. и рус. диал.
вар. супр[ужник, супр\ужница (Дал IV 362).
СОТ\АТКОВНИК
= Мъж, който е сънаследник на имот, имущество с някого.
= Мъж, който е от един и същ край (страна, област) с някого; земляк.
Р. Диал. У Геров V 221 - ‘който е от една бащиния с някого’. В БЕР VII833-835
(към т\ата) приведено по Геров, но в стеснено значение: ‘мъж, който е от един
баща [?] с някого’.
П. Най-вероятно по произв. същ. т\атковина] с осн. татков- (< прил. т\атков) с
предст. со- (< съ- ‘заедно с друго лице’, вж. РСБКЕIII136) и нает. -ник. Срвн. и
сот | атковница.
СОТ\АТКОВНИЦА
= Жена, която е сънаследница на имот, имущество с някого.
= Жена, която е от един и същ край (страна, област) с някого; землячка.
Р. Диал. У Геров V 221 - ‘която е от една бащиния с някого’. В БЕР VII 833-835
(към т\ата) приведено по Геров, но в стеснено значение: ‘жена, която е от един
баща [?] с някого’.
П. Паралелно образувани за ж.р. спрямо сот\атковник] с нает. -ница.
СР\ОДЕЦ
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Диал. В някои местни говори в Беленско.
П. От глаг. срод\я (се)/срод\явам (се)] —> осн. срод- + нает, -ец —> същ. ср\одец.
Срвн. и сродник.
СР\ОДНИК
= Член (мъж) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 240 и БТР 822 - ‘който се родее с някого’. В
РСБКЕ III290 - ‘лице, което има роднински връзки с някого’. У РадБТР 681 —
616

‘близък роднина’.
П. От глаг. срод\я (се)/срод\явам (се) —> осн. срод-/срод(н)- (< страд. прич. сроден)
+ нает. -(н)ик —> същ. ср\одник. Срвн. и ср\одец.
СР\ОДНИЦА
= Член (жена) на семейно-родова общност; роднина.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 240 - ‘която се родее с някого’. В БТР 822 и у
РадБТР 681 към ср\одник. В РСБКЕ III290 - ‘жена, която има роднински връзки с
някого’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ср|о^ник| с нает, -(н)ица.
СРОД(\Я) СЕ
СРОДЯВАМ СЕ
= Влизам в/създавам роднинска връзка (по сватовство) с някого; ставам роднина
(по сватовство, кумство) с някого.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 240 срод\а (се), срод\явам (се) и диал. срод\ясам
(се), срод\ясвам (се) ‘ставам сродник, роднина с някого’. В БТР 822 срод\явам,
срод\я ‘правя някого сродник, роднина някому’; срод\явам се, срод\я се ‘ставам
сродник, роднина с някого’. В РСБКЕ III 191 срод\явам, срод\я ‘чрез женитба правя
някой да стане роднина на друг’; срод\явам се, срод\я се ‘ставам някому роднина
чрез женитба’. У РадБТР 681 срод\явам, срод\я ‘чрез женитба правя някого
роднина с друг’; срод\явам се, срод\я се ‘ставам роднина с някого’.
П. От същ. род( —> осн. род-/родь + предст. с- и наст.-оконч. -я (респ. -а, -ъ, -им),
нает. -ява(м).
СР\ЪЧО
= Син, род|ен последен в семейството /5*/; изтърсак.
Р. Диал. В някои местни говори в Панагюрско (Т\оа от бр\атята е най-малък, та
ср|ъчо).
П. Неясно. Възможна е съкр. осн. сръ- (< сърце, етбълг. срьдьцс) + нает, -чо —> същ.
ср\ъчо, като начална гал.-умал. зват. форма, придобила и неутрална нарицателна
функция (за изговора на гр.ръ-/ър- в Панагюрско вж. БДА-ОТ к. Ф144).
СТ\АРА
= Съпруга на брат <по- или най-възрастен> на баща /831+/; стр\ина <по- или най-
617

възрастна). Зват. ф. ст\аре!, ст\аро!. Член. ст\арата ‘стрина, стринка ми’
Р. Диал. Спорадично в говори от Дунавската равнина (Плевенско, Свищовско,
Павликенско, Великотърновско), Добруджа (Тутраканско-Силистренско) и в
северната част на Вардарска Македония (Свети Никола). Вж. к. 31++831+.
П. Субстантивирана ф. за ж.р. на прил. стар. Срвн. и стар\ата, ст\арка.
СТ\АРАТА
= Жена-роднина <възрастна> (майка 12*1, баба /21*~22*/, свекърва /27*/, тъща /28*/,
съпруга /8*/).
Р. Разг., диал. В БТР 823-824 (към стар) ст\арият и ст\арата ‘възрастен, остарял
вече баща, майка’ [?]. В РСБКЕIII297-297 (към стар) ст\арият и ст\арата ‘баща,
дядо или майка, баба’. В СТРБЕ 721 род\ител по текст: ст\арата се инати.
П. Субстантивирана член. ф. за ж.р. на прил. стар. Срвн. и ст\ария(т).
СТАР\АТА
= Съпруга на брат <по- или най-възрастен) на баща /831+/; стр\ина <по- или най-
възрастна).
Р. Диал. В западни говори в Трънско-Брезнишко-Радомирско-Пернишко-
Софийско. Вж. к. 31++831+.
П. Субстантивирана член. ф. за ж.р. на прил. стар. Срвн. и ст\ара, ст\арка.
СТАР\ЕЙ
= Глава на род или голямо семейство (задруга); старейшина.
Р. Книж. (истор.), диал. У Геров V 255, БТР 824, РСБКЕ III 297 - ‘старейшина’
(вж.).
П. Стбълг. стлръ ‘старши, по-стар’ (РСтбЕ 390) и стлр-ви ‘първи’, ‘старши’, ‘който е
на първо място’ (СтбР II 735) —► стар\ей с посоченото значение.
СТАР\ЕЙКО
= Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с разпоредителски функции по
време на сватбата; ст\ар(и) св\ат (при сват]).
Р. Диал. В някои местни говори в Кюстендилско и в Кратовско и Радовишко
(Вардарска Македония, вж. и ГеровДоп. 298). Вж. к. 10.В.
П. От прил. стар —► осн. стар- + съчл. нает, -ей-ко или от същ. стар\ей —»оси.
старей- + нает, -ко —> същ. стар\ейко. Срвн. и ст\арек, стар\ок и стар\ойко.
618

СТАР\ЕЙКОВИЦА
= Обредно лице (жена) с определени функции по време на сватбата; ст\ара св\атя
(при св|ато/|).
Р. Диал. Вж. стар\ейко.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо стар\ейко] със съчл. нает, -ов-ица или от
осн. стар\ейков- през съчет. *стар\ейкова жена + нает. -ица. Срвн. и стар\ековица
и стар\ойковица, стар\ойкеница.
СТАР\ЕЙШИНА
= Глава на род или голямо семейство (задруга).
Р. Книж., диал. В говори от Ловешко-Троянско - ‘глава на неразделното
семейство’ (вж. Лов. край 323). У Геров V 255 - ‘в задруга, в рода: най-старий,
който я оправя’. В БТР 824 - ‘най-старият, който управлява задруга, род’. В РСБКЕ
III297 - ‘... глава на родовата община, избран между старите и влиятелни нейни
членове’.
П. Стбълг. стлръишинь ‘старейшина, първенец, управител’ (СтбР II 736-738) и прил.
стьръишиньскъ ‘отнасящ се до старейшина’ (РСтбЕ 390) от осн. стьръиш- (срвн.
степен на прил. стлръ) с нает. -инд/-мна—► същ. старейшина с посоченото значение.
СТ\АРЕК
Вар.: ст\арек, стар\ек.
- Обредно лице (мъж - роднина на младоженеца) с разпоредителски функции по
време на сватбата; ст\ар(и) св^ат (при сват^).
Р. Диал. В местни говори в Благоевградско (Пир. край 396) и в Радовишко
(старик), Струмишко (Вардарска Македония). У Геров V 253 старик ‘старий
сват,... побащим на сватба’. Вж. к. 10.В.
П. От прил. стар —► осн. стар- + нает. -ек. Срвн. и стар\ок, стар\ейко, стар\ойко.
СТАР\ЕКОВИЦА
= Обредно лице (жена) с определени функции по време на сватбата; ст\ара св\атя
(при св\ат^]).
Р. Диал. Вж. ст\арек.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ст\арек] (стар\ек) със съчл. нает, -ов-ица
619

или от осн. стареков- през съчет. *стар\екова жена + нает. -ица. Срвн. и
стар\ейковица.
СТ\АРЕЦ
= Мъж (съпруг) <възрастен> /7*/. Член. ст\арец(ът) ‘съпругът [мъж(ът) ми]’.
Р. Разг., диал. Засвидетелствано в говори от Видинско (нам\оа ст\арец бащ\аму
б\еше терз\ийа), Плевенско, Тетевенско (уд\ийме си със ст\арецамн\ого, ама н\ема
го в|еке), Сливнишко (ст\арецо леж\и, нем\оже \ич, и \он падн\ал н\ещо, и й\а).
П. Стбълг. ст&рьць ‘стар човек’ (РСтбЕ 390), ‘старец, старик’ (СтбР II736) —► бълг.
ст\арец ‘стар човек’ и прен. ‘възрастен съпруг’. Срвн. и мъж, чов\ек.
СТАР\ИКО
= Брат <по- или най-възрастен) на баща /317; чичо <по- или най-възрастен>. Нариц.
и зват. (стар\ико!) ф.
Р. Диал. В говори от източните дялове на Годечко, Брезнишко и от Пернишко-
Софийско. Вж. к. 31++8317
П. Свързано е очевидно с прил. стар и произв. същ. стар\ик ‘стар човек’ (вж. БТР
824) —»субстантивирана член. ф. за м.р. стар\ико. Срвн. и стар\ио, ст\арко.
СТАР\ИО
Вар.: стар\ио, стар\иот.
= Брат <по- или най-възрастею на баща /31+/; чичо <по- или най-възрастен>. Нариц.
и зват. (стар\ио!) ф.
Р. Диал. В западни-югозападни говорни области от Годечко-Сливнишко до
Кюстендилско на юг. Вж. к. 31++8317 В някои говори в северната част на
Вардарска Македония е засвидетелстван вар. стар\иот.
П. От прил. стар —» субстантивирана член. ф. за м.р. стар\ио, стар\иот. Срвн. и
стар\ико, ст\арко.
СТ\АРИТЕ
Вар.: ст\арите (ст\арити), стар\ите.
= Семейна двойка <възрастна> (баща и майка /1*4-2*/, дядо и баба /11 *~12* +
21*~22*/, свекър и свекърва /17*4-27*/, тъст и тъща /18*4-28*/, съпруг и съпруга
/7*4-8*/).
Р. Разг., диал. У Геров V 254 (към старий) ст\арити ‘баща, майка, вече остарели’
620

(по текст: вкъщи останаха само ст\арити).
П. Субстантивирана член. ф. за мн.ч. на прил. стар с посоченото събирателно
значение. Срвн. и д\ъртите.
СТ\АРИЯ(Т)
Вар.: ст\ария(т), ст\арио(т), ст\арие(т) и др.
= Мъж роднина <възрастен> (баща /1*/, дядо /11 *~12*/, свекър /17*/, тъст /18*/,
съпруг /7*/).
Р. Разг., диал. У Геров V 254 (към ст\арий) ст\арийт ‘баща, майка вече остарели’.
В БТР 823-824 ст\арият и ст\арата ‘възрастен, остарял вече баща, майка’ [?]
П. Субстантивирана член. ф. за м.р. на прил. стар. Срвн. и д\ъртия(т).
СТ\АРКА
= Майка на баща /21/ или на майка /22/; баба, стара майка. Зват. ф. ст\арке!,
ст\арко!.
Р. Диал. В местни говори в Самоковско, Кюстендилско.
= Съпруга на брат <по- или най-възрастен> на баща /831+/; стр\ина <по- или най-
възрастна».
Р. Диал. Два ареала с мозаично разпространение: (I) в Дунавската равнина
(Никополско-Свищовско-Русенско-Тутраканско-Силистренско; Плевенско-
Ловешко-Беленско-Великотьрновско) и (II) на запад-югозапад (наред със стр\ина\,
стр\ика\) в Трънско-Брезнишко-Пернишко-Кюстендилско и Босилеградско
(Западните покрайнини). Вж. к. 31++831+.
П. От прил. стар —> осн. стар- + нает. -ка. Срвн. и ст\ара, ст\арата, стар\ата.
СТ\АРКО
= Брат <по- или най-възрастен» на баща /31+/; чичо <по- или най-възрастен». Нариц.
и зват. (ст\арко!) ф.
Р. Диал. В говори на Дунавската равнина по реките Осъм и Янтра (Никополско-
Свищовско; Ловешко-Беленско-Великотьрновско). Вж. к. 31++831+.
П. От прил. стар —> осн. стар- + нает, -ко, най-вероятно като начална зват. ф.,
придобила и неутрална нарицателна функция.
СТАРОД\ЕТИНА
= Дъщеря <възрастна, неомъжена» /6*/; стара мома (при мом\а*).
621

Р. Диал. У ГеровДоп. 298 с пояснение: „прякорно назъвание за стара мома” - за
говори в Трънско.
П. Сложна дума, образувана от прил. стар + съединителен формант -о- + същ.
дет\ина ‘голямо дете’ (вж. Геров 1392) с отмет на удрението. Срвн. и
старосед | елица.
СТАР\ОЙКА
Вар.: стар\ойка, стар\ойкя, стар\окя.
= Обредно лице (роднина на младоженеца) с определени функции по време на
сватбата; ст\ар(и) сват (при сват]).
Р. Диал. Ареалът обхваща западните дялове на Дунавската равнина и Предбалкана
(до Плевенско-Тетевенско-Ботевградско на изток, вж. Лов. край 379), а на юг от
Стара планина включва западна-югозападна говорна област от Годечко-Сливнишко
до Кюстендилско-Благоевградско на юг (вж. и Соф. край 203 и Пир. край 396) и
части от Вардарска Македония (Кумановско-Кратовско-Делчевско). Вж. к. 10.В.
Според Иванова 68 „... обредната двойка на стар\ойкята и стар\ойкиницата е
характерна за западните български земи”. У Геров V 254 стар\ойка и стар\ойкя
‘старок’ и ‘подкръстник’. В БТР 824 стар]ойка ‘стар сват’.
П. От прил. стар —> осн. стар- + съчл. нает. -ой-ка/-ой-кя. Срвн. и стар\ойко,
стар\ок.
СТАР\ОЙКЕНИЦА
Вар.: стар\ойкеница, стар\оикиница, стар\океница.
= Обредно лице (съпруга на старика) с определени функции по време на
сватбата; ст\ара св\атя (при св^атя']).
Р. Диал. Вж. старшина. Според Иванова 68 „... обредната двойка на старойкята и
стар\ойкиницата е характерна за западните български земи”. У Геров V 254
стар\ойкиница, у ГеровДоп. 298 стар\океница ‘старокиня’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо стар\ойка] (стар\ойкя) със съчл. нает. -
ен-ица/-ин-ица. Срвн. и стар\ойковица, стар\окиня.
СТАР\ОЙКО
Вар.: стар\ойко, стар\ойкьо.
= Обредно лице (роднина на младоженеца) с определени функции по време на
622

сватбата; ст\ар(и) сват (при сват]).
Р. Диал. В местни говори в Монтанско (стар\ойкъо), Плевенско (стар\ойко). Вж. к.
10.В.
П. От прил. стар —> осн. стар- + съчл. нает. -ой-ко/-ой-кьо. Срвн. и стар\ейко.
СТАР\ОЙКОВИЦА
Вар.: стар\ойковица, стар\ойкьовица.
= Обредно лице (съпруга на стар\ойко) с определени функции по време на
сватбата; ст\ара св\атя (при св^атя1]).
Р. Диал. Вж. старико.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо стар\ойко] (стар\ойкьо) със съчл. нает. -
ов-ица или от осн. старойков- през съчет. *стар\ойкова жена + нает. -ица. Срвн. и
стар\ейковица, стар\ойкеница.
СТАР\ОК
= Обредно лице (роднина на младоженеца) с определени функции по време на
сватбата; ст\ар(и) сват (при сват]).
Р. Диал. У Геров V 254 - ‘старий сват,... побащим’.
П. От прил. стар —» осн. стар- + нает. -ок. Срвн. и ст\арек, стар\ейко, стар\ойко.
СТАР\ОКЕНИЦА
= Обредно лице (съпруга на стар | ок) с определени функции по време на сватбата;
ст\ара св]атя (при св|<я»у/$).
Р. Диал. У ГеровДоп. 298 - ‘старокиня’ (вж.).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо стар\ок] със съчл. нает, -ен-ица. Срвн. и
стар\ойкеница, стар\окиня.
СТАР\ОКИНЯ
= Обредно лице (съпруга на стар | ок) с определени функции по време на сватбата;
ст\ара св\атя (при св|ото/|).
Р. Диал. У Геров V 254 - ‘която на сватба стои намясто майка и върти сватбата’ и
‘жена на старок’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо стар\ок] с нает. -(к)иня. Срвн. и
стар\ойкеница, стар\ойковица.
623

СТАРОСВ\АТ
= Обредно лице (роднина на младоженеца) с определени функции по време на
сватбата; ст\ар(и) сват (при сват!).
Р. Диал. В говори от западните дялове на Вардарска Македония (Гостиварско,
Тетовско: от ке з\етот ке д\ойдат к\умот и старосв\атот, невестата се обракя
кон старосв\атот и старосв\атницата со мамо!). Според Иванова 68 старосват
(наред със стари сват) е „характерно за сватбата от Родопите и Тракия”. У Геров
V 254 - ‘старий сват, старок’. Вж. к. 10.В.
П. Сложна дума, образувана от осн. на прил. стар и на същ. сват + съединителен
формант -о-. Срвн. и старосв\атец.
СТАРОСВ\АТЕЦ
= Обредно лице (роднина на младоженеца) с определени функции по време на
сватбата; ст)ар(и) сват (при сват]).
Р. Диал. Според Иванова 68 старосв\атец (наред със стари сват, старосват) е
„характерно за сватбата в Родопите и Тракия”. Вж. к. 10.В. У Геров V 254 -
‘старосват, старий сват’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на прил. стар и на същ. сват + съединителен
формант -о- + нает. -ец. Срвн. и старосв\ат.
СТАРОСВ\АТИЦА
Вар.: старосв\атица, старисв\атица.
= Обредно лице (съпруга на старосв\ат) с определени функции по време на
сватбата; ст\ара св^атя (при св^атя^).
Р. Диал. Според Иванова 68 старисв\атица (наред със стара сватя) е „характерна
за сватбата от Родопите и Тракия”. У Геров V 254 старосв\атица ‘старокиня’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо старосв\ат] и старосв\атец] с нает. -
ица. Вариантът старисв\атица е със западен облик на съставката стари- по съчет.
ст\ари сват. Срвн. и старосв\атка, старосв\аха.
СТАРОСВ\АТКА
= Обредно лице (съпруга на старосв\ат) с определени функции по време на
сватбата; ст]ара св[атя (при св^атя^).
Р, Диал. В местни говори в Елинпелинско-Пирдопско. В БЕР VI 534-535 (към
624

сват) - ‘съпруга на стария сват...’. У Геров V 254 - ‘старокиня’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо старосв\ат] и старосв\атец] с нает. -ка.
Срвн. и старосв\атица, старосв\аха.
СТАРОСВ\АТНИЦА
= Обредно лице (съпруга на старосв\ат) с определени функции по време на
сватбата; ст\ара св\атя (при св\атя/]).
Р. Диал. В говори по западните дялове на Вардарска Македония (Гостиварско,
Тетовско: нев\естата се обр\акьа кон старосватот и старосв\атницата со
мамо!).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо старосв\ат] с нает. -ница. Срвн. и
старосв\атица, старосв\атка, старосв\аха.
СТАРОСВ\АТ(Я)
= Каня някого за ст\ари св\ат (при сват]) на сватбата на син, брат, близък
роднина.
Р. Диал. У Геров V 254 старосв\ата ‘зимам, калесвам някого за старосват’ (+ текст
от нар. пес.: да поканиш троица юнаци, Маркоте чеш кума даукумиш, а Момчила
че старосватиш..., който насочва - част за бъд. вр. че, чеш, пад. ф. Маркоте - към
говори в Дупнишко-Кюстендилско, вж. СтойковБД 228-229). В РРДД 478
старосв\атя ‘калесвам, поканвам някого за стар сват’.
П. От същ. старосв\ат], старосв\атец] —» осн. старосват- + наст.-оконч. -я (-а, -
им) —♦ глаг. старосв\ат(я).
СТАРОСВ\АХА
= Обредно лице (съпруга на старосв\ат) с определени функции по време на
сватбата; ст\ара св\атя (при св\атя’]).
Р. Диал. У Геров V 254 - ‘старокиня, старосватица...’.
П. Сложна дума, образувана от осн на прил. стар и на същ. сецаха + съединителен
формант -о-. Срвн. и старосв\атица, старосв\атка.
СТАРОСЕД\ЕЛИЦА
= Дъщеря <възрастна, неомъжена» /6*/; стара мома (при мом]а]).
Р. Диал. У ГеровДоп. 298 - ‘стародетина’ - за говори в Трънско.
625

П. Сложна дума, образувана от осн. на прил. стар + съединителен формант -о- +
осн. на прич. сед\ял, диал. седнел (< глаг. сед[я) + нает. -ица. Срвн. и старод\етина.
СТОП\АН
СТОП\АНИН
= Мъж спрямо жена, с която е в брачна връзка /7/; съпруг. Зват. ф. стоп\ане!,
стоп\анино!. Член. стоп\ан(ът), стоп\анин(ът) ‘съпругът [мъж(ът) ми]’.
Р. Разг., диал. У Геров V 262 - ‘мъж според жена си’. В БТР 829 и РСБКЕIII 310-
311, СТРБЕ 726 - ‘съпруг’.
П. Според МладЕР 610 от кор. сто(я) разш. осн. сто-п- по лат. (Тг)о8рНапи$
‘гостоприемник’ —> бълг. стоп\ан/стоп\анин с прен. значение ‘съпруг’. Според
Скок III 339 з1дратп е първоначален пастирски термин от илир.-трак. произход —»
балк.-лат. *$1арапиз. Значение ‘съпруг’ е развито само в бълг. ез. (у Геров пак там:
стоп\анинът ми, л<|ъж ми, домак\инът ми ‘моят съпруг’). Вж. и БЕР VII477-479 за
различни етимологични версии.
СТОП\АНИЦА
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга. Зват. стоп\анице!.
Член. стоп\аницата ‘съпругата (жена) ми’.
Р. Диал. У Геров V 262 - ‘жена... съпруга, булка, невеста’. В РРДД 480 - ‘жена,
съпруга’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо стоп\ан(ин)] с нает. -ица. Срвн. и
стоп\анка.
СТОП\АНКА
-	Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга. Зват. ф. стоп\анке!.
Член. стоп\анката ‘съпругата (жена) ми’.
Р. Разг., диал. У Геров V 262 - ‘стопанина’. В БТР 829 - ‘съпруга’. В РСБКЕ III 311
-	‘жена, съпруга’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо стоп\ан(ин)\ с нает. -ка. Срвн. и
стоп\аница.
СТРИЙ
= Брат на баща /31/; чичо. Зват. ф. стр\и(й)о!..
-	Брат на съпруг /37/; девер.
626

Р. Диал. В БТР 832 (наред със стр\ик, стр\ико) - ‘чичо’ и ‘девер’.
П. Праслав.	стбълг. ст|>ъ1и (МладЕР 612), бълг. диал. стрий ‘чичо’, ‘девер’.
Срвн. и рус. стрьш, строй, укр. стрий, пол. Мгуу за ‘бащин брат’ (вж. Трубачев 79-
81, Фасмер III 780). Срвн. и стрик, стр\ика1, стр\ико.
СТРИК
= Брат на баща /31/; чичо. Зват. ф. стр\ико!.
= Брат на съпруг /37/; девер.
Р. Диал? У Геров V 274 - ‘девер’. В БТР 832 (към стр\ий) - ‘чичо’ и ‘девер’.
П. Праслав.	*81гу]акъ, стбълг. стръ1и —> бълг. диал. стрик с посочените
значения. Срвн. и стр\ика, стр\ико.
СТР\ИКА'
Вар.: стр\ика, стрик\а.
= Брат на баща /31/; чичо. Зват. ф. стр\ико!. Член. стрик\ата ‘чичо ми’.
Р. Диал. Мозаично разпространение (спорадично наред с н\ени, н\енко], т\ити,
т\итьо], ч|«чо|) в говори от Дунавската равнина (Никополско-Плевенско-
Свищовско) и на югозапад (наред със стр\ико], ч|ичо{) в Санданско и в Костурско
(Беломорска Македония). Вж. к. 31. У Геров V 274 стрик\а ‘брат на баща’. У
ГеровДоп. 299 стр\ици мн.ч. ‘стриковци, чичовци, братовчеди’.
П. Праслав. *з1гур>, *81гууъкь, стбълг. стръш, бълг. диал. стрий и стрик] + наст.-
оконч. -а, както напр. (в)\уйка/(в)уйк\а. Срвн. и стр\ико.
СТР\ИКА2
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Кюстендилско, Смолянско. В РСБКЕ
III319 - ‘стрина, стринка’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо стрик] и стр\ика1]. Срвн. и стр\иковица,
стр\ина, стр\ица.
СТР\ИКО
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (стр\ико) ф.
Р. Диал. Предимно в югозападни и южни говорни области - Вардарска и
Беломорска Македония (от Дебърско-Прилепско до Костурско-Солунско на юг), в
627

Пиринска Македония (Санданско-Гоцеделчевско), по южните и източните дялове
на Родопите (Девинско-Смолянско, Крумовградско-Ивайловградско), в Странджа
(вж. Странджа 439) и в Беломорска Тракия (от р. Места до Одринско-Кешанско на
изток, вж. АБГЕМ к.187 и РБГ 295). Засвидетелствано е също в Търговищко,
Шуменско, Провадийско, Варненско и Поморийско. Вж. к. 31. Преселници от
Беломорска Тракия са пренесли названието стр\ико и в Добруджа. У Геров V 319
стрик\а и стр\ико ‘брат на баща’. В БТР 832 и РСБКЕ III 319 - ‘чичо’.
= Брат на съпруг /37/; девер.
Р. Диал. В говори от Родопите (от Асеновградско-Девинско до Ивайловградско на
изток), в Странджа (Средецко-Царевско-Малкотьрновско) и Беломорска Тракия (от
р. Места до Дупнишко-Дедеагачко и в Лозенградско на изток). У Иванова 147, 148,
152 - за говори в Родопите и Странджа. Вж. к. 37. В БТР 832 - ‘девер’.
= Съпруг на сестра на баща /741/ или на майка ПАН-, лел\ин, тет\ин.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Провадийско (наред със св^ко^) и
Петричко (наред с кал|еко|).
= Съпруг на сестра на съпруг ПАН', съпруг на зълва.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Смолянско.
П. Праслав. *з1гу]ь, стбълг. стрий, бълг. диал. стрий ‘чичо’ и ‘девер’ —► осн. стри-
+ нает, -ко —> същ. стр\ико, като начална зват. ф., придобила и неутрална
нарицателна функция. Значенията ‘лелин’, ‘тетин’, ‘съпруг на зълва’ са вторично
развити. Срвн. и стрик, стр\ика .
• Стр\икови. Домът и семейството на стр\ико]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
стр\иков.
СЩИКОВИЦА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. стр\иковице!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Поповско, Шуменско, Провадийско. Вж. к.
831.
П. Паралелно обарзувание за ж.р. спрямо стр\ико] със съчл. нает, -ов-ица или през
съчет. стр\икова жена —» разш. осн. стриков- + нает. -ица. Срвн. и стр\икс?.
СТР\ИКОВЧЕ
= Син на брат на баща /531/; братовчед.
628

= Син на брат на съпруг /537/; племенник.
Р. Диал. У Геров V 274 - ‘стриков син’.
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо стр\ико] със съчл. нает, -ов-че или през
съчет. стр\иково дете —► разш. осн. стриков- + нает. -че.
СТР\ИНА
Вар.: стр\ина, стрин\а.
= Съпруга на брат на баща /831/. Зват. ф. стр\ино!.
Р. Диал. Мозаично разпространено в говори от Дунавската равнина и Добруджа.
На юг от Стара планина ареалът стр\ина, стр\инка включва западни и югозападни
говори (вкл. и във Вардарска Македония) и говори от Средногорието и
Подбалкана. Среща се и на югоизток в Харманлийско-Тополовградско-Елховско
(вж. Сакар 382 и у Иванова 149). Вж. к. 831. У Геров V 274 - ‘стрикова жена’. В
БТР 832 - ‘чичова жена‘. В РСБКЕIII320 - ‘жена на чичо по отношение на
братовите му деца’. У РадБТР 690 - ‘съпруга на чичо’.
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпруг /837+/; етьрва <по-възрастна>.
Р. Диал. Спорадично в говори в Ивайловградско.
П. Стбълг. стривк, стръ1нвк ‘бащина сестра’ [?], ‘чичова жена’ (МладЕР 612,
Трубачев 79-81) —► бълг. диал. стр\ина«— осн. стр(и)- + нает. -(и)на с посоченото
значение. Срвн. и сръб. и хърв. стр\ина/з1гта, рус. стрьг\иня, укр. стр\ийна,
словаш. з1гта (Трубачев пак там, Таноцки 58). Срвн. и стрин\ая, стр\инка,
стр\ичина и др.
• Стр\инини. Домът и семейството на стр\ина]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
стр\инин.
СТРИН\АЙКА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. стрин\айке!.
Р. Диал. В някои преселнически говори от Източна Тракия (Лозенградско). Вж. к.
831.
П. От същ. стр\ина^ —> осн. стрин- + съчл. нает, -ай-ка или от стрин\ая —> разш.
осн. стринай- + нает. -ка. Начален гал.-умал. вар., придобил и неутрална
нарицателна функция. Срвн. и стр\инка.
629

•	Стрин\айкини. Домът и семейството на стрин\айка]. Субстантивирано мн.ч. на
прил. стрин\айкин.
СТРИН\АЯ
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. стрин\айо!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Самоковско, Благоевградско, Елховско и
във Вардарска Македония (Делчевско). Вж. к. 831.
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпруг /837+/; етьрва <по-възрастна>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Средецко и в някои преселнически говори
от Източна Тракия (Лозенградско-Визенско).
П. От същ. стр\ина] —► осн. стрин- + нает. -ая. Срвн. и стрин\айка.
СТР\ИНКА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина. Зват. ф. стр\инке!.
Р. Разг., диал. Разпространено наред със стр\ина\. Вж. к. 831.
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпруг /837+/; етьрва <по-възрастна>.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Асеновградско.
П. От същ. стр\ина] —> осн. стрин- + нает, -ка, като гал.-умал. название,
придобило и неутрална нарицателна функция. Срвн. и стрин\ая, стрин\айка.
•	Стр\инкини, Домът и семейството на стр\инка]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
стр\инкин.
*СТРИЦ
= Брат на баща /31/; чичо.
= Син на брат на баща /531/; братовчед.
Р. Диал. У ГеровДоп. 299 само мн.ч. стрици ‘чичовци’ и ‘братовчеди’.
П. За разлика от др. слав. езици (срвн. напр. сръб. и хърв. стриц/Мпс, словен. 81пс,
чеш. $1гус ‘бащин брат’ < праслав. *з1гу]ъсъ, Таноцки 36, Скок III344, Шаур 72-74,
Трубачев 79-81) в български вар. стриц не е засвидетелстван. Приведената у
ГеровДоп. форма за мн.ч. стр\ици обаче би могла да е от ед.ч. стрик (срвн. вн\уци
спрямо внук и т.н.) или стр\ика‘\, но също така и от стриц.
СТР\ИЦА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. стр\ице!, стр\ицо!.
Р. Диал. На югозапад - от Самоковско-Пазарджишко до Петричко-Гоцеделчевско,
630

Гевгелийско (Вардарска Македония) и Воденско-Демирхисарско (Валовишко)
(Беломорска Македония) на юг. Вж. к. 47".Б.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. У ГеровДоп. 299 - за говори в Дра^ско (Беломорска Тракия). Вж. к. 831.
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпруг /837+/; етьрва <по-възрастна>.
Р. Спорадично в говори от Санданско-Петричко-Гоцеделчевско.
П. Очевидна е връзката на ареалите сестр\ица] и стр\ица. Стр\ица е най-вероятно
съкратен вар. на сестр\ица] в основното значение ‘по-млада зълва’, а останалите
значения са развити вторично и е твърде вероятно те да се дължат на успоредица
респ. кръстосване със стр\ина^. Срвн. и стр\ика2, стр\ичина.
• Стр\ицини. Домът и семейството на стр\ица]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
стр\ицин.
СТР\ИЧИНА
Вар.: стр\ичина, стричин\а, стирчин\а, стърчин\а, стършин\а, стръшин\ъ,
стришн\а, стръшн\а и др.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. стр\ичино!. Член.
стр\ичината ‘стрина, стринка ми’.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Родопите (Асеновградско, Ардинско,
Момчилградско, Ивайловградско), Странджа, Беломорска Тракия (Ксантийско-
Гюмюрджинско-Дедеагачко, Лозенградско), спорадично и във вътрешна Тракия
(Тополовградско, Ямболско). Преселници от Беломорска Тракия са пренесли
названието и във Варненско. Вж. к. 831.
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпруг /837+/; етьрва <по-възрастна>.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Родопите (Кърджалийско-Момчилградско-
Крумовградско-Ивайловградско), в Странджа, Беломорска Тракия (Дедеагачко,
Лозенградско, Визенско).
П. Изходна форма би могла да бъде стр\ица] —> осн. стриц- ~ стрич- + нает. -ина.
Възможно е обаче стр\ичина да е и кръстоска между хетероними стр\ина и ч|мнаТ-
Вариантите с вмъкната в коренната сричка гласна /и/ или /ъ/ (стирчин\а,
стърчин\а) се дължат на премятане (метатеза) на сонорната съгласна 1р1 след
гласната, което е често срещано в южни български говори (срвн. напр. ворщ|а ~
631

върт\а вм. врат\а, варт\ено ~ върт\ено вм. врет\ено, пирл\ича вм. прил\ича и под.).
Вариантите стришн\а, стръшн\а и под. са съкращения поради изпадане (редукция,
елизия) на неударено /и! и уподобяване (асимилация) на съседните съгл. /ч/ и /и/ по
начин на учленение. Срвн. и стр\ика2, стр\ица, стричин\ая.
• Стр\ичини. Домът и семейството на стр\ичина]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
стр\ичин.
СТРИЧИН\АЯ
Вар.: стричин\ая, стърчин\ая, сърчин\ая.
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. стричин\а(й)о!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Гюмюрджинско-Дедеагачко (Беломорска
Тракия). Преселници от Беломорска Тракия са пренесли названието и в Добричко.
Вж. к. 831.
= Съпруга на брат <по-възрастни> /83+/; снаха от брат <по-възрастни>.
Р. Диал. В някои местни говори в Ксантийско (Беломорска Тракия).
П. От стр\ичина] —> осн. стринин- + нает. -ая. Срвн. и стр\ица и стрин\ая.
СТРОЙ
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. У Иванова 59 в съчет. мал строй ‘малък годеж’ - за говори във Вардарска
Македония с пояснение: „В Македония, след като се получи благоприятен отговор
от сватуването, една вечер у момини отиват стройници, за да отбележат малкия
годеж, известен тук като мал строй...”. У Геров V 269 - ‘года, годеж, годявка...’.
П. Стбълг. строити ‘устройвам’, ‘подготвям’ (РСтбЕ 393), осн. строи—> бълг. диал.
същ. строй (срвн. глаг. устройвам ‘уреждам, организирам’ БТР 900, стр\ойвам,
стр\оювам "... нагласям да стане годеж’, Геров V 270) с посоченото значение.
СТР\ОЙВАМ
СТР\ОЮВАМ
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосвам.
Р. Диал. У Геров V 270 - ‘... предумвам да дадат мома някому’, ‘нагласям да стане
годеж’ (+ текст от нар. прик.: сега ке ти стр\оювам царевата керка, който насочва
632

- част, за бъд. вр. ке, диал. същ. керка - към югозападни говорни области).
П. Стбълг. стрити ‘устройвам’, ‘подготвям’ (РСтбЕ 393) —> осн. строи—► бълг.
строй- + нает, -вам, -увам —» глаг. стр^ойвам/стррювам с посоченото значение.
Срвн. и строй\осам/строй\ос(у)вам.
СТР\ОЙНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В югозападни български говори в Санданско-Петричко и Беломорска
Македония (в Преспанско: \ако стр\ойнико ет \оден за п\рви пот, ке каже - ке си
пом\ислиме и ке ви к\ажиме). Вж. к. 10.А. У Геров V 269 - ‘който е пратен да иска
мома, да прави сговор за годявка’. (У Геров V 270 към стр\оювам и текст от нар.
пес.: и|уи/и, лудо, два стр\ойника... от тейко да ме строюват). В БТР 832 и
РСБКЕIII321 - ‘годежар, сват’. В РРДД 482 - ‘годежар, сватовник’.
П. От глаг. стр\ойвам/стр\оювам] или от същ. строй] —» осн. строй- + нает, -ник
—► същ. стр\ойник.
СТРОЙНИЦА
Вар.: стр\ойница, стройн\ица.
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. Вж. стр\ойник. У Геров V 269 - ‘която е пратена да иска мома, да прави
сговор за годеж’. В БТР 832, РРДД 482, РСБКЕ III 321 - към стр\ойник.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо стр\ойник] с нает. -ница.
СТР\ОЙНИЦИ
Вар.: стр\ойници, стройн\ици.
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В говори от Преспанско-Костурско (Беломорска Македония, вж. БДПМ
VIII 314: дойд^ойа стройн\ици ч\упата дами саке). Вж. к.Ю.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
СТРОЙ\ОСАМ
СТРОЙ\ОСУВАМ
633

= Извършвам обичайно предсватбено уговаряне и обявяване на предстояща
женитба между момък и мома; сгодя/сгодявам.
Р. Диал. У Геров V 269 - ‘правя строй, годявам...’ (+ текст от нар. пес.:... токо
били два стройника, да стройосат малка мома).
П. От същ. строй] —> осн. строй- + съчл. нает, -ос-ам, -ос-(у)вам —> глаг.
строй\осам/строй\ос(у)вам. Срвн. и стр\ойвам, стр\оювам.
СТРЪС\АК
= Дете, родено последно в семейството /5 *~6*/; изтърсак.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Пловдивско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От глаг. стр\ъс(а)/стр\ъсвам ‘треса’, ‘изтръсвам’ (вж. Геров V 275) —» осн.
стръс- + нает, -ак —> същ. стръс\ак. Срвн. и стръс\ок.
СТРЪС\ОК
= Дете, родено последно в семейството /5*~6*/; изтърсак.
Р. Диал. У ГеровДоп. 300 - за говори в Шопско. Вж. к. 5*~6*.А.
П. От глаг. стр\ъс(а)/стр\ъсвам ‘треса’, ‘изтръсвам’ (вж. Геров V 275) —> осн.
стръс- + нает, -ок —> същ. стр\ъсок. Срвн. и стръс\ак.
СУК\АЛЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Разг., диал. В местни говори в Свищовско, Великотърновско. У Геров V 284 -
‘дете..., което още суче, бозае’. В БТР 837 и у РадБТР 694 - ‘малко... дете, което
още суче, бозае’. В РСБКЕIII334 - ‘дете, бозайниче’.
П. От глаг. с[уча ‘бозая’ —► с\укна, зас\уквам —* осн. сук- + съчл. нает, -ал-че-^» същ.
сук\алче. Срвн. и биз\алче, с\исалче, циц\алче и сук\арник.
СУК\АРНИК
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В някои местни говори от родопската яка (Пловдивско).
П. От глаг. с\уча ‘бозая’ —► с\укна, зас\уквам —> осн. сук- + съчл. нает, -ар-ник —>
същ. сук\арник. Срвн. и сук\алче.
С\УПРЬЕ
= Една от съпругите при многоженство (у българите-мюсюлмани) /8*/.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Девинско.
634

П. Неясно. Възможно е обаче да е сродно със съпр\уга, у ГеровДоп. 301 супруга
(може би като заемка от рус.) с обособена (по народна етимология [?]) кор.-осн.
супр(ь)- + наст.-оконч. -е.
С\УРКО
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Асеновградско (вж. Пловд. край 216).
П. Неясно. Същата кор.-осн. се съдържа и в диал. с\урка за ‘сиво женско животно’
(вж. Геров V 287) и прил. сур\ов ‘влажен’, ‘свеж’, ‘сочен’ (вж. Фасмер III 808) и
‘който е в естествено състояние’ (вж. БТР 838).
СЪД\АДНИЧЕ
Вар.: сьд\адниче, сод\адниче.
= Дете, родено с непорочно зачатие /5*~6*/.
Р. Диал. У Геров V 297 - ‘дете, родено без баща с помощ на Бога’ (+ текст от нар.
пес..’... тогай каже сам-си Исус Христос: скоро вие два ангела мои,... духнете на
кралицата честита... да си зачне дете сод\адниче.. ).
П. От диал. глаг. съд^ам ‘създам, сътворя’ —» страд. прич. сьдаден —»осн. съдадн- +
разш. нает. ~(н)иче —»същ. съд\адниче. У Геров V 297 към съд\авам + текст от нар.
пес.: Стоян си бога молеше... съдай ми, Боже, рождень\е...
С\ЪПИВ
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. У Геров V 300 и в БЕР V 282-284 (към и|ня) ‘голям годеж’.
П. От глаг. *съп\и(я)/съп\ива —> осн. съпив—> същ. с\ъпив. Срвн. и впие, з\апив,
пр\епив. Словообразувателен отмет на ударението върху началната сричка не е
отразен у Геров.
СЬПР\УГ
Вар.: съпр]уг, съпр\ъг.
= Мъж спрямо жена, с която е в брачна връзка /7/. Зват. ф. съпр\уже!. Член.
съпр\уг(ът) ‘съпругът [мъж(ът)] ми’.
Р. Книж., разг. У Геров V 300 - съпр\уг и съпр\ъг ‘оня, за когото някоя е омъжена’.
В БТР 848 и РСБКЕIII 366 - ‘мъж по отношение на жена, с която е в брак’. У
635

РадБТР 703 - ‘мъж по отношение на жената, за която е женен’.
П. Стбълг. сжпржгъ ‘двойка впрегнати (волове)’ и ‘... единият от брачната двойка’
(РСтбЕ 418) —► бълг. съпр\уг, адаптирано по рус. супр\уг. У Геров 300-301 с\ъпруг и
с\ъпръг ‘всякой вол от двата, що се впрягат заедно’. МладЕР 632 обръща внимание
и върху лат. успоредица соп]их ‘съпруг’ (с предст. соп 'съ' + ]их<]и^ит ‘ярем’), а
Трубачев 104 - върху гръц. <то<^Ь^респ. аЬ&уод със същото значение. Срвн. и
съпр\ужник.
СЪПРУГА
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/. Зват. ф. съпр\уго!. Член.
съпр\угата ‘съпругата (жена) ми’.
Р. Книж., разг. У Геров V 300 - ‘оная, за която някой е женен’. В БТР 848 и РСБКЕ
III366 - ‘жена по отношение на мъж, с когото е в брак’. У РадБТР 703 - ‘жена по
отношение на мъжа, за когото е омъжена’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо съпр\уг\ с наст.-оконч. -а. Срвн. и
съпр\ужница и с\упръе.
СЪПРУЖЕСТВО
= Битност в брачна връзка.
Р. Книж. В БТР 848 - ‘брак, брачен живот’. В РСБКЕ III 366 - ‘съпружески живот’.
П. От същ. съпр\уг, съпр\уга] —» прил. съпр\ужески (срвн. рус. супр\ужеский) —►
осн. съпруж- + нает. -(е)ство (< стбълг. -ьстко).
съпружнпк
= Мъж спрямо жена, с която е в брачна връзка /7/; съпруг. Зват. ф. [?]. Член.
съпр[ужник(ът) ‘съпругът [мъж(ът)] ми’.
Р. Диал. В РРДЦ 489 - ‘съпруг’.
П. От същ. съпр[уг^ —» осн. съпруж- (срвн. прил. съпр\ужески, същ. съпр\ужество)
+ нает. -ник.
СЪПРУЖНИЦА
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга. Зват. ф. [?]. Член.
съпр\ужницата ‘съпругата (жена) ми’.
636

Р. Диал. У Геров V 301 и РРДД 489 (към съпр\ужник) - ‘съпруга’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо съпр\ужник\ с нает. -ница. Срвн. и
с\упрье.
СЪПР\УЖНИЦИ
= Семейна двойка от мъж (съпруг) и жена (съпруга) П+%/', съпрузи.
Р. Диал. Вж. съпр\ужник и съпр\ужница.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
СЪПР\УЗИ
= Семейна двойка от мъж (съпруг) и жена (съпруга) /7+8/.
Р. Книж., разг., диал. Вж. съпр\уг и съпр\уга.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
съпр\ужници.
*СЪР ДОБОЛЯ
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода,
роднини.
Р, Стбълг. срьдоБолгд ‘роднини, сродници, близки’ (СтбР II 729: съвети ккед
посао\]чпа1аштаа «го - дро^га и срьдовоАнк и рдБЪ|), ‘роднина, роднини,... рода’ (РСтбЕ
389).
П, Сложна дума, образувана от осн. на същ. срьдьце и осн. на глаг. боа-бти ‘страдам’,
‘изпитвам болка’ + съединителен формант -о- и наст.-оконч. -гд —> същ. с|>ьдобол1а с
посоченото значение (вж. Скок III 316-317 към х\гсе и Фасмер III605 към прил.
сердоболънъш). В бълг. и диал. вар. сърдобол в РРДД 489 - ‘състрадание,
милосърдие, жалост’ и у Геров V 242 срьдобол в съчет. имам срьдобол (за някого) -
‘милея, жаля (някого)’, в рус. и диал. сердобол1е ‘състрадание, жалост’ (вж. Дал IV
174-175 към с\ердце). Стбълг. срьдоБолга, е особен случай на метонимично развитие
от ‘болеене за някого’ към ‘някой (свой, близък, роднина), за който се более’,
реализирано и чрез адекватна словообразувателна структура.
Т
637

Т\АЙКО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\айко!) ф.
Р. Диал. В местни говори в Кулско-Видинско-Белоградчишко. Вж. к. 1 ,Б. У Геров
V 319 и МладЕР 628 - ‘татко’, ‘тато’.
= Брат на баща /31/; чичо.
Р. Диал. Спорадично в местни говори във Видинско.
= Обръщение към баща на съпруг /17!/.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Поповско-Разградско и Варненско.
П. С вторично развита (експресивна) осн. тай- (спрямо тат-/тать- в т\ата\,
татьо,	и т.н.) + нает, -ко —♦ т\айко като начална зват. ф. (вероятно в и по
детска реч), придобила и нарицателна функция. Вж. и БЕР VII 756. Срвн. и т\ейко.
ТАЙФ\А
Вар.: тайф\а, тайф\ъ, тайф\д.
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
= Брачна (съпружеска) двойка (без или с деца); семейство.
Р. Диал. В южнобългарски говорни области - Пиринска Македония (Разложко-
Петричко-Гоцеделчевско: щеш да си \имагим\ъш, и деч\ица, и пгьйф\иць - гал,-
умал. от тъйф\а), Беломорска Македония (Валовищко, Солунско: има дван\аасте
тайф\и лах\оат ‘говорят’ б\ългарцки\ \имал мн\огу пар\и, им\оти... ъмъ идн\о
лош\у, чи немал тъйф\а\ св\ърши самураб\ету ‘войната’, дойдох си ф с\ело, бре!,
нема ми тайф\ъта), Беломорска Тракия (Сярско, Драмско, Гюмюрджинско,
Визенско), Странджа (н\ие с т\ебе смем\алко тайф\а од|е жен\ата).
П. Тур. 1ау ‘другар, съдружник’ —> ‘н|е родни деца’, н|е родна челяд’ —> (ау/а
‘свита’ (ТБР 546 и СДДIII 1325) —> бълг. диал. тайф\а с посочените значения.
Текстове от Солунско свидетелстват и за значение ‘дъщеря’, гал.-умал.
‘дъщеричка’ на	и произв. тайф\ичка'. Г\оспуд зъ ти дъд|е идн\а тьйф\ичка,
ама га ст\ане на трин\айсе гуд\ини, зъумр\е. У Геров V 319 и прил. тайфал\ия (<
тур. (ау/ай ‘семеен’) ‘за жена, що има голяма тайфа, голяма челяд’.
ТАР\АФ
= Мъж в отношение на родство (кръвно или брачно) спрямо други членове на
638

семейно-родовата общност; роднина.
Р. Диал. В някои местни говори в Крумовградско.
П. Тур. Щга/‘група’, 1ага/1г ‘привърженик’, ‘произход’ (ТБР 540) —> бълг. диал.
тар\аф ‘няколко човеци, съединени с нещо ббщо...’, ‘страна’ (Геров V 324) и
‘привърженик’ (РРДД 498) —> ‘роднина, сродник’.
Т\АТА
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Зват. т\ате, т\ато!.
Р. Диал. Широко разпространено наред с бащ\а], т\атко^, т\ато] и др., предимно
в западни етнокултурни и говорни области (от Монтанско-Врачанско до
Кюстендилско-Благоевградско на юг). Вж. к.1.А. У МладЕР 630 (към т\ате,
т\атко) - обл. за ‘баща’.
= Брат на баща /31/; чичо.
Р. Диал. Спорадично в отделни местни говори във Видинско.
П. В и по детска реч с удвояване (редупликация) на коренната сричка (срвн. мама,
баба и под.): индоевроп. *а11а, *1а1а ‘баща’, ‘дядо’, стинд. 1а1а$, гръц. тата, лат. 1а1а,
алб. 1а1 ‘баща’, англ. с!ас1(у), в слав. ез. - сръб. и хърв. тата/1а1а, рус. тата, чеш.
1а1а, пол. 1а1а и т.н. (вж. МладЕР 630, Трубачев 18 и сл., Шаур 22, Скок II447,
Таноцки 18). Срвн. и т\ато, т\атко.
0 Съчет. ст\ари т\ата (зват. ф. ст\ари т\ате!, стар\и т\атеГ) е засвидетелствано
със значения: (I) ‘баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо’ и (II) ‘най-възрастен
брат на баща /31+/; чичо’ - в западни говори в Годечко-Трънско-Брезнишко. Срвн.
и стар бащ\а (при бащ\а\) и ст\ари т\атко (при т\аткоХ).
Т\АТЕ
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\ате[) ф.
Р. Разг., диал. Широко разпространено наред с баи^а^, т\ато^, т\атко] в
различни етнокултурни и говорни области. У Геров V 325 е отбелязано със
значение ‘тато’. В БТР 856 и РСБКЕIII 386 - ‘обръщение към своя баща’ и ‘баща
ми, моят баща’. У ДечТР 766 - ‘обръщение към своя баща’, ‘баща ми, моят баща’.
= Обръщение към баща на съпруг /17!/.
П. Начална зват. ф. от осн. тат- (вж. т\ата), придобила и нарицателна функция: и
кул\иба т\ате ни напр\авил (Плевенско); изв\икал т\ате пор\абота (Софийско);
639

т\ате! й\ала да йад\ем (Силистренско); не зн|ам бащ\а си \ич, кол<[у дареч\ем
т\ате!', т\ате!, йа с\акам да се ж\еним (Царибродско);... абе т\ате!, т\и
гов\едата си докар\ал (Кюстендилско); молям ти се т\ате!, к\ажи ми (Щипско,
Вардарска Македония) и т.н. Срвн. и т\ати, т\ато, т\атко.
•	Т\атеви. Домът и семейството на т\ате]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\атев. Срвн. и т\аткови, т\атови и т\атини.
Т\АТИ
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\ати!) ф.
Р. Разг., диал. Мозаично в говори от Дунавската равнина, Стара планина и
Подбалкана и вътрешна Тракия, източно от линията Никопол - Плевен - Карлово -
Пазарджик и по р. Марица до Свиленград - Одрин (Източна Тракия).
П. Начална зват. ф. от осн. тат- (вж. т\ата) с оконч. -и в и по детска реч (срвн. и
б\ати/б\ати!), придобила и нарицателна функция: т|ати им\амамъ д\адоха на
т\ос ирг\ен (Силистренско); \ас т\ати пак си гоуп\яф и т\ати!, ко жъ пр\айм
сиг\а (Свищовско).
•	7]атини. Домът и семейството на т\ати]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\атин. Срвн. и т\атеви (при т\ате]), т\атови (при т\ато]).
Т]АТКО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща > баща ми. Нариц. и зват. (т\атко!) ф.
= Обръщение към баща на съпруг /17!/.
Р. Книж., разг., диал. Широко разпространено (наред с баща], т\ате], т\ато]) в
различни етнокултурни и говорни области. Но на диалектно равнище като нариц. и
зват. ф. т\атко е по-характерно за югозападни, южни и югоизточни говорни
области - Вардарска и Беломорска Македония и Беломорска Тракия. У Геров V 325
-	умал. от тато [?]. В БТР 856 - ‘обръщение към своя баща’ и ‘баща ми или
бащата на някого’. В РСБКЕIII386 - ‘баща ми или бащата на някого’. У ДечТР 766
-	‘обръщение към своя баща’, ‘баща ми, моят баща’ и ‘баща на някого’. У РадБТР
711 - ‘собствен баща’ и ‘обръщение към баща’.
П. От същ. т^ата] —» осн. тат- + нает, -ко, като начална зват. ф., придобила и
нарицателна функция.
От същата основа са засвидетелствани (наред с т\ате], т\ати]) и оказионални
640

зват. ф. с нает. -иц(а), -че, -чо, които са породени най-вероятно в и по детска реч. У
Геров V 325 т\атице (< *т\атица, ервн. и	бащ\ице!) по текст от нар. пес.:
согледа го Петрия, тапа на бащ\ъ говори: т\ателе, милий т\атице... У Геров
(пак там) и в БЕР VII 833-835 (към т\ата) т\атче - за говори в Самоковско и в
Прилепско (Вардарска Македония) и т\атчо по текст от нар. пес.: я ел\а, т\атчо,
при м\ене...
0 Съчет. ст\ар т\атко (зват. ф. ст\ари т\атко!, стар\и т\атко!) е
засвидетелствано със значение ‘баща на баща /11/ или на майка /12/; дядо’ - у
Геров V 325 и у Иванова 232. Срвн. и ст\ар бащ\а (при бащ\аТ) и ст\ари т\ата
(при т\ата]).
• 7]аткови. Домът и семейството на п^атко']'. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\атков. Срвн. и т\атеви (при т\ате]), т\атови (при т\ато]), т\атини (при
т\ати).
Т\АТКОВИНА
Вар.: т\атковина, татков\ина, т\атковнина.
= Наследство (имот, покъщнина, пари и др.) от баща.
Р. Диал. У Геров V 325 т\атковина, татков\ина ‘имане, имот, останал от баща’ (+
текст от нар. пес.: ай ти Митре,... что не му даде стока татковина, ток го връли
во тъмна зандана, който насочва към западни-югозападни говорни области) и
‘страната, в която сме се родили и живеем’. В БТР 856 - ‘бащино наследство’ и
‘отечество, родина’.
П. От същ. т\атко] вероятно през съчет. * татков имот, ^татково наследство —►
осн. татков- или разш. татков(н)- + нает. -(н)ина. Срвн. и б\ащина.
Т\АТНЬО
= Син, който прилича (физически или по нрав, поведение) на баща си /5*/;
бащ\елко, бащ\ичко.
Р. Диал. В БЕР VII833-835 (към т\ата) - ‘момче, което по външност и характер...
прилича на баща си’ - за говора на гр. Тетевен.
П. От кор.-осн. тат- (срвн. т\ата, т\ате, т\атко и др.) + нает, -нъо —» същ.
т\атнъо като оказионално словообразувание.
641

Т\АТО
Вар.: т\ато, т\атьо (т\акьо).
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\ато) ф.
= Обръщение към баща на съпруг /17!/.
Р. Диал. В говори от западните дялове на Дунавската равнина и Стара планина - от
Видинско-Белоградчишко-Годечко до Плевенско-Ботевградско на изток и
Софийско-Елинпелинско на юг. Вариантът т\атъо е засвидетелстван в
старопланински говори в Тетевенско-Троянско-Габровско-Еленско, в мизийски
говори в Русенско, Беленско, Търговищко и на юг - спорадично в Гоцеделчевско,
Кърджалийско, Гюмюрджинско (Беломорска Тракия), а т\акьо - спорадично в
Троянско, Еленско, Разложко. Вж. БЕР VII 833-835 (към	и к. 1.А.
П. От същ.	—> осн. тат- ~ татъ- с оконч. -о за начална зват. ф., придобила
и нарицателна функция (т\ато!, \идеш ли? и т\ато е куи|ил н\иви т\ам -
Луковитско; д\адоа и на т\ато д\есет-петн\аесе д\екаре - Врачанско; м\енеми е
расправъ\ал т\ато - Видинско; т\акьо, Бог да гу прост\и, д\умаши... - Еленско).
Срвн. и т|а/яе, т\атко.
0 Съчет. с инверсен словоред: т|ато д\ъртия и т\ато ст\ари за ‘баща на баща
/11/’ са засвидетелствани съответно във Врачанско-Оряховско и Софийско-
Самоковско.
• Т\атови. Домът и семейството на	Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\атов.
ТВ\ОЕТО
Вар.: тв\оето (тв\ойто, т\ойо) и др.
= Член на семейството ти (дете, внуче...) и/или рода ти (дете роднина).
Р. Разг., диал. В РСБКЕIII387 (към твой) тв\оето - като същ. - ‘всичко, което
принадлежи на лицето, на което се говори’. В разговорна реч (тв\оето тръгнали
на училище вече?) и в различни говорни области: Радомирско (тв\ойто мал\ото е
гол\ема джангаз\а да знаеш!), Хасковско (ейсв\а тв\ойто х\ептен уг\ел ’пи
р\аптата).
П. От притеж. мим. твой], ср.р. тв\ое (диал. и тв\ойо) —> член. тв\оето (и вар.)
като обособено съществително с посоченото значение.
642

•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. тв\оичкото (и вар.) като обособено съществително (напр. тв\оичкото,
м\алкото, мн\ого пор\аснало бе!).
ТВ\ОИТЕ
Вар.: тв\оите (тв\ойте), тв\оете, тво\ите и др.
= Членовете на семейството ти (родители, деца...) и/или рода ти (роднини).
Р. Разг., диал. В разговорна реч (тв\оите ги н\ямаше сн\ощи, къд\е б\яха?) и в
различни говорни области: Софийско (тв\ойте од\иа ли на паз\ар у С\офия?),
Малкотьрновско (т\и поч\екай тв\ойте, пък н\ие да вър\им).
П. От притеж. мим. твой, мн.ч. тв\ои —> член. тв\оите като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. тв\оичките (и вар.) като обособено съществително (напр. ти тв\оичките ги
изпр\ати в|ече на мор\е).
ТВ\ОЯТ
Вар.: тв\оя(т), тв\ойо(т), тв\ое(т) и др.
= Член на семейството ти (съпруг, баща, син...) и/или рода ти (роднина).
Р. Разг., диал. В РСБКЕIII 387 (към твой) тв\оят ‘всичко, което принадлежи на
лицето, на което се говори’ [?]. В СТРБЕ 752 (към твой) тв\оят (тв\оят пиели?).
У РадБТР 711 (към твой) *тв\оят ‘съпругът ти’. В различни говорни области:
Софийско (тв\ойо и м\ойо са заседн\алиу кр\ъчмата от саб\айле), Царевско (т\и
\оти не в\ардиги тв\оет кад ’|а {оди?).
П. От притеж. мим. твой —»член. тв\оят (и вар.) като обособено съществително с
посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. тв\оичкият (и вар.) като обособено съществително (напр. тв\оичкият п\ак
ли зар\иба от\иде?).
ТВ\ОЯТА
Вар.: тв\оята, тво\ята, тв\ойта и др.
= Член на семейството ти (съпруга, майка, дъщеря...) и/или рода ти (роднина).
Р. Разг., диал. В СТРБЕ 752 (към твой) тв\оята ‘съпруга’ [?]. У РадБТР 711
643

•	твоята ‘съпругата ти’. В различни говорни области: Радомирско (я срешн\а
тв\ойта од\евенка, ма н\ещо ед\осана б\егие), Пирдопско (стрига е одеала по
маал\ата /я|аа тв\ойта, да с\едне дараб\оти).
П. От притеж. мим. твой, ж.р. тв\оя —► член. тв\оята като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. тв\оичката като обособено съществително (вид\яхя тв\оичката вч\ера с
еди^о момч^е).
Т\ЕЗКА
= Сестра на баща /41/; леля.
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>.
Р. Диал. В някои местни говори в Девинско. Вж. к. 41.
П. Тур. 1еухе ‘тетка’, ‘леля’ (ТБР 571) —► бълг. диал. т^ейза^, т\еза] —> осн. тез- +
нает, -ка, като начален умал. вар., придобил и неутрална нарицателна функция.
•	Т]езкини. Домът и семейството на т\езка]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\езкин.
Т\ЕЙЗА
Вар.: т\ейза (т\еза), т\езя, т\ейзе (т\езе).
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. т\е(й)зо!, т\е(й)зе!, т\е(й)зьо!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Дунавската равнина - Кулско,
Видинско, Белоградчишко, Берковско и Тетевенско- Ловешко (вж. ГеровДоп. 305
към т\езя), в Родопите - Асеновградско (т\еза, т\езя), Смолянско (т\еза),
Ардинско (т\ейза), Крумовградско (т\езе), в Беломорска Тракия (Гюмюрджинско
вж. РБГ 305). Вж. к. 41.
= Сестра на майка /42/; леля.
Р. Диал. Спорадично в говори в Родопите - Асеновградско (т\еза), Ардинско
(т\ейза), Крумовградско (т\езе) и във Вардарска Македония (Тетовско, Велеско -
т\езе, т\ейза). Вж. к. 42.
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>.
Р. Диал. Спорадично в говори в Родопите - Асеновградско (т\еза, т\езя), Девинско
(т\езя), Смолянско (т\ейза).
644

П. Тур. Сеуге, (ехе ‘тетка’, ‘леля’ (ТБР 571, БЕР VII 899) —> бълг. диал. т\ейза и вар.
с посочените значения. Срвн. и т\езка.
•	Т\ейзини. Домът и семейството на т\ейза]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\ейзин.
Т\ЕЙКА
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. т\ейке!, т\ейко!, гал.-умал. т\ейче!.
Р. Диал. В някои говори във Видинско (често наред с т\ета\). Вж. к. 41.
П. От същ. т^етка^ с експресивен (гал.-умал.) вар. на основата —> тей-, породен
най-вероятно в и по детска реч (срвн. успоредици в т\айко/т\ейко спрямо
т\атко/т\етъо, б\айко2 спрямо б\атко и др.). Вж. и БЕР VII 899.
•	Т\ейкини. Домът и семейството на т\ейка]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\ейкин. В говора на с. Ново село (Видинско) са засвидетелствани и вар.
т\ейкинсини ‘домът и семейството на лелята на трето лице’ и т\ейкинтини ‘домът
и семейството на леля ти’ (вж. ТБД VI284).
Т\ЕЙКО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\ейко!) ф.
Р. Диал. Мозаично разпространение в говори на изток от р. Янтра; по-широко като
зват. ф. на запад до Тетевенско-Пирдопско и на юг до Новозагорско-Сливенско-
Поморийско. Вж. к. 1.Б. У МладБТР 206 (към бр\атов) обаче текст от нар. пес.:
Радинка му вели, говори: тате ле, бре стари т\ейко..., който насочва - глаг. вели -
към югозападни говорни области. У Геров V 328, в БТР 859, РСБКЕIII 392, СТРБЕ
755 като нариц. ф. за ‘татко’, ‘баща’.
= Брат <по- или най-възрастен> на баща /31+/; чичо <по- или най-възрастен>.
Р. Диал. В някои местни говори в Плевенско.
П. В и по детска реч с експресивна (гал.-умал.) основа тей- + нает, -ко —»т\ейко
като начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. Срвн. и т\айко, т\атко и
т\ейно.
•	Т\ейкови. Домът и семейството на ш|ейко|. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\ейков.
Т\ЕЙНО
Вар.: т\ейно, т\ено (наред с т\ене).
645

= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\ейно!) ф.
Р. Диал. Спорадично в различни говорни области - Ботевградско, Шуменско-
Варненско (предимно в текстове от нар. пес. като зват. ф.). У Геров V 328 - ‘тейко,
баща’. В РБЕ1679 (към боб\ачо) по текст от нар. пес.: т\ейно льо, стари боб\ачо,...
откак иманяумряла..., който насочва - боб\ачо, м\аня, глаг. ф. и вм. е - към
югоизточни говорни области (Сливенско-Ямболско). Вж. к. 1.Б.
= Обръщение към баща на съпруг /17!/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 305 т\ено ‘татко,... баща’ (+ текст от нар. пес.: т\енеле, та
мой свекре ле!).
П. Подобно на т\ейко (вж). с експресивна осн. те(й)- + нает, -но (ервн. б\айно!
спрямо б\айко2!, м\айно! спрямо м\айко! и под.) като начална (гал.-умал.) зват. ф.,
придобила и нарицателна функция.
• Т]ейнови. Домът и семейството на т\ейно]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\ейнов.
Т\ЕЛЕ!
= Обръщение към баща /1!/; тате!, татко!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори (на българи-католици) в Пловдивско.
П. Подобно и тм\але! (вж. м\аля) с вторична осн. тел—► зват. ф. т\еле! като
експресивно (гал.-умал.) обръщение, породено в и по детска реч.
Т\ЕМНАТА
- Член на семейството им (майка, дъщеря...) и/или рода им (роднина); тяхната.
Р. Диал. В говори от Костурско (Беломорска Македония), наред с н\ейната-, вж.
ТБД VIII 79-80.
П. От притеж. мим. т\емен, ж.р. т\емна —> член. т\емната като обособено
съществително с посоченото значение. Вж. и т\емният.
1\ЕМНИТЕ
= Членове на семейството им (родители, деца...) и/или рода им (роднини); тяхните.
Р. Диал. В говори от Костурско (Беломорска Македония), наред с т\ейните - и
т\ийа дойд\ойа су т\емните да ст\ава бр\акут\ т\емните... и остав\ие к\оските
на план\ините. Вж. ТБД VIII 79-80.
П. От притеж. мим. т\емен, мн.ч. т\емни —»член. т\емните като обособено
646

съществително с посоченото значение. Вж. и т\емният. Срвн. и н\имните.
Т\ЕМНИЯТ
Вар.: т\емния(т), т\емнио(т), т\емниу(т).
= Член на семейството им (баща, син...) и/или рода им (роднина); техният.
Р. Диал. В говори от Костурско (Беломорска Македония) - т\емниот, т\емниут
(наред с т\ейниот, т\ейниут; вж. ТБД VIII 79-80).
П. Според авторите на БЕР VII930 (към т\емен) с преход на гр. /вн/ в /мн/ по
формите за ж. и ср.р. и мн.ч. (т\емна, т\емно, т\емни [?], вж. за това в БДА-ОТ к.
Ф165). По-вероятно е обаче в осн. на диал. т\емнио(т) да стои стбълг. мим. твмъ
както нимъ < имъ в диал. н\имнио, ни^ъ < в н\ихнио и в т\ехният.
Т\ЕМНОТО
= Член на семейството им (дете, внуче...) и/или рода им (дете роднина); тяхното.
Р. Диал. В говори от Костурско (Беломорска Македония) - ш\емното (наред с
т\ейното', вж. ТБД VIII 79-80).
П. От притеж. мим. т\емен, ср.р. т\емно —> член. т\емното като обособено
съществително с посоченото значение. Вж. и т\емният.
Т\ЕТА
Вар.: т\ета (к\ета), т\етя.
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. т\ето! (т\етъо!), т\ете! (т\етье!).
Р. Диал. Мозаично в южнобългарски говори - на югозапад в Благоевградско,
Разложко, Санданско, Гоцеделчевско, в Западните Родопи (Велинградско,
Девинско), във Вардарска Македония (Радовишко) и в Беломорска Македония
(Костурско, Леринско); на югоизток в Елховско, Средецко и в Източна Тракия
(Лозенградско, Люлебургаско, Визенско). Вж. к. 41. Отбелязвано е спорадично и на
северозапад в Кулско-Видинско.
= Сестра на майка /42/; леля.
Р. Диал. Мозаично в южнобългарски говори - на югозапад в Петричко-
Гоцеделчевско и в Беломорска Македония (Костурско, Демирхисарско, Солунско);
на югоизток в Източна Тракия (Лозенградско, Визенско). Вж. к. 42. Вариантът
к\ета е характерен за някои местни говори във Велинградско.
647

У Геров I 334 - ‘майчина сестра’ (+ текст от нар. пес.: стрико ке каже на стрина,
стрина ке каже на тетко, тетко ке каже на тета, който насочва към
югозападни говорни области). У МладЕР 633 - ‘майчина сестра’. В БТР 864,
РСБКЕIII402 - ‘тетка’.
С обобощено значение ‘бащина и майчина сестра’ т\ета е засведителствано в
Петричко, Демирхисарско-Солунско (Беломорска Македония) и в Източна Тракия
(Лозенградско-Визенско).
= Сестра <по-възрастна> на съпруг /47+/; зълва <по-възрастна>.
Р. Диал. Спорадично в Девинско (т\етя) и в Средецко (т\ета), където е
засвидетелстван и вар. т\етя за ‘по-млада зълва’ /477.
П. Праслав. *1е1а, стбълг. тетл, бълг. диал.	сръб. и хърв. тета/1е1а, рус.
тетя, чеш. 1е1а и т.н. със същите или сходни значения.
Породено в и по детска реч чрез удвояване (редупликация) на съгласната респ.
сричката (срвн. б\аба, м\ама, т\ата и под. Вж. МладЕР 633, Трубачев 86-87, Шаур
11, 22, 50 и сл. Фасмер IV 54, Скок III446-447 към тата, Таноцки 37). Срвн. и
т\етка, т\ита.
• 1\етини. Домът и семейството на т\ета\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\етин.
ТЕ1\ИН
= Съпруг на сестра на баща /741/. Зват. ф. тет\ине!. Мн.ч. тет\иновци.
Р. Диал. В западни-югозападни говори от Пиротско (Западните покрайнини) -
Годечко до Петричко-Санданско на юг, във Вардарска Македония (от Дебърско-
Велеско до Охридско-Битолско-Струмишко на юг) и спорадично в Беломорска
Македония (Костурско, Леринско, Солунско). Засвидетелствано е и на югоизток в
някои местни говори в Средецко-Елховско. Вж. к. 741-742.А.
= Съпруг на сестра на майка /742/.
Р. Диал. В западни-югозападни говори от Белоградчишко-Монтанско до Петричко-
Санданско на юг, във Вардарска Македония (от Дебърско-Велеско до Охридско-
Битолско-Струмишко на юг) и спорадично в Беломорска Македония (Костурско,
Леринско, Солунско). Засвидетелствано е и на югоизток в някои местни говори в
648

Елховско-Средецко. Вж. к. 741-742.А. У Геров V 334 и БТР 864 - ‘мъж на тета,
тетка’.
Източната граница на двата ареала съвпада по линията Разлог - Сандански - Солун
в южната си част, но на север ареалът на тет\ин като название на съпруг на сестра
на майката е по-широк, източната му граница е разположена по р. Искър и включва
говори в Самоковско-Софийско-Свогенско, а на север от Стара планина - и говори
в Монтанско-Белоградчишко. Според Иванова 232 тет\ин обозначава „съпрузите
на бащината и майчината сестра” в Югозападна България [?].
= Съпруг на сестра <по-възрастна> на съпруг /747+/; съпруг на зълва <по-възрастна>.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори на югоизток (Средецко-Елховско).
П. Паралелно образувание за м.р. спрямо т\ета] и т\етка] с нает, -ин (ервн. и
лел\ин спрямо л\еля). Срвн. и тет\инъц, тет\инчо.
•	Тет\иноеи. Домът и семейството на тет\ин]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
тет\инов.
Т\ЕТИНОВЦИ
= Деца на сестра на баща /542*~642*/; братовчеди.
Р. Диал. У ГеровДоп. 305 - ‘братовчеди по тета’.
П. От същ. т\ета] през съчет. т\етини деца —> осн. тетин- + съчл. нает, -ов-ци (<
ед.ч. -ов-ец) —> т\етиновци с посоченото значение за разлика от тет\иновци, мн.ч.
от тет\ин].
ТЕТ\ИНЧО
- Съпруг на сестра на баща /741/. Нариц. и зват. (тет\инчо!) ф. Мн.ч. тет\инчовци.
= Съпруг на сестра на майка /742/. Вж. к. 741-742.А.
= Съпруг на сестра <по-възрастна> на съпруг ПМ+1.
Р. Диал. Вж. тет\ин.
П. От същ. тегг^ин] —► осн. тетин- + нает, -чо (срвн. в\уйчо, лел\инчо и др.), като
начална гал.-умал. зват. ф., придобила и нарицателна функция. Срвн. и т\етко.
•	Тет\инчови. Домът и семейството на тет\инчо\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
тет\ инчов.
ТЕ1}ИНЪЦ
= Съпруг на сестра на майка /742/; тет\ин. Зват. ф. [?].
649

Р. Диал. В някои местни говори в Трънско.
П. От същ. тет\ин]—► осн. тет\ин- + нает, -ъц (< етбълг. -ьцъ, книж. -ец). Срвн. и
тет\инчо.
1\ЕТКА
= Сестра на баща /41/; леля. Зват. ф. т\етко!, т\етке!.
Р. Диал. В западни-югозападни говори от Пиротско-Царибродско (Западните
покрайнини) до Кюстендилско-Благоевградско на юг (предимно западно от р.
Струма) и във Вардарска Македония от Тетовско-Кратовско до Охридско-Битолско
на юг. Вж. к. 41.
= Сестра на майка /42/; леля.
Р. Диал. В западни говори от Видинско-Ломско до Кюстендилско-Дупнишко-
Самоковско на юг и спорадично във Вардарска Македония (Прилепско). Източната
граница на ареала т\ета, т\етка е разположена по линията Лом - Враца - Елин
Пелин - Самоков - Велинград - Гоце Делчев - Солун. Вж. к. 42. У Геров V 334 -
‘майчина сестра’ (+ текст от нар. пес.: ... отровила свойта сестра, залюбила своя
зета! Останали две дечиня,... сирачиня, па си двете сборували - како тетка ке
в\иками, дали т\етко или майко, който насочва - дожд, връне, дечиня, сирачиня,
сборували, част, за бъд. вр. ке - към югозападни говорни области). В БТР 864 и
РСБКЕIII402 - ‘сестра на майката’.
П. Наличието на тетл и тетъкл в етбълг. ез. (вж. МладЕР 633 и СтбР II941 - ‘... по-
възрастна жена роднина’) свидетелства за ранно словообразуване с нает, -ка (< -
ъкл) на начален гал.-умал. вар., придобил и неутрална нарицателна функция.
У Геров V 334 и гал.-умал. вар. от т\етка —» осн. тетк- или тетч- с нает, -ица -
т\еткица, т\етчица, породени в и по детска реч.
• Т\еткини. Домът и семейството на т\етка\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\еткин.
1\ЕТКО
= Съпруг на сестра на майка /742/; тет\ин. Нариц. и зват. (т\етко!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Костурско (Беломорска Македония). У Геров V
334 - ‘тетин’ (+ текст от нар. пес. към т\ета\ стрико ке каже на стрина, стрина ке
650

каже на тетко, тетко ке каже на тета, който насочва - стрико, тета, част, за
бъд. вр. ке - към югозападни говорни области).
П. Най-вероятно паралелно образувание за м.р. спрямо т\ета^ и т\етка] с нает. -
ко за начална зват. ф. (ервн. напр. 6\атко, т\атко и др.), придобила и нарицателна
функция. Срвн. и тет\ин, тет\инчо и т\итко.
Т\ЕТЬЕ
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. т\етье!.
Р. Диал. В някои местни говори в Девинско.
П. С вариантна осн. теть- (спрямо тет- в /п|етиа, т\етка) + диал. наст.-оконч. -е.
Срвн. и т\етя, т\ита.
Т\ЕТЬКО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\етькоГ) ф.
Р. Диал. Спорадично в родопски говори в Девинско-Смолянско. Вж. к. 1 .А.
П. С вариантна осн. теть- (спрямо тат- в т\атко) + нает, -ко, като начална зват.
ф. (породена в и по детска реч), придобила и нарицателна функция. Срвн. и
т\етьо.
• Т\етькови. Домът и семейството на т\етько]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\етьков.
Т\ЕТЬО
Вар.: т\етьо, т\етю.
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\етьо наред с
т\ете!, т\ети!) ф.
= Обръщение към баща на съпруг /17!/; тате!, татко!.
Р. Диал. Различни вар. на нариц. и/или зват. ф. от осн. теть- са мозаично
разпространени на изток от една разделителна линия в Свищовско - Троянско -
Чирпанско - Асеновградско - Гоцеделчевско. Зват. ф. т\ете! и	са
характерни за говори в източните дялове на Дунавската равнина, Добруджа и
вътрешна Тракия, а т\етьо! (т\етю!) - за старопланински говори в Троянско-
Габровско-Еленско, за мизийски говори в Търговищко-Шуменско и за говори в
Пиринско-Родопската област и вътрешна Тракия - от Велинградско-Разложко до
Тополовградско-Харманлиийско-Свиленградско на изток. Вж. к. 1.А.
651

= Брат на баща /31/; чичо.
Р. Диал. В някои местни говори в Търговищко.
П. От вариантна осн. тетъ- (спрямо тат- в т\ато, т\ате), като начална зват. ф.
(породена в и по детска реч), придобила и нарицателна функция.
•	Т\етьови, т\етеви. Домът и семейството на т\етьо]. Субстантивирано мн.ч. на
прил. т\етъов, т\етев.
Т\ЕТЯ
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Зват. ф. т\ет(ь)е!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 305 - ‘тато,... тейко’.
П. С вариантна осн. тетъ- (спрямо тат- в т\ата) + наст.-оконч. -а. Срвн. и
т\етъо.
Т]ЕХНИЯТ
Вар.: т\ехния(т) (т\ейнияу т\яйния), т\ехние(т) (т\ейние) и др.
= Член на семейството им (баща, син...) и/или рода им (роднина).
Р. Разг., диал. В разговорна реч (аз т\ехния пи\ян не с\ъм го в\иждал) в различни
говорни области на изток от линията Оряхово - Враца - Ботевград - Панагюрище -
Гоце Делчев: Карловско (т\ейниът гу н ’\ама,ут\иди на К\арлуву), Пловдивско
(т\ие му саразреш\иле на т\ейниъ да в\оди кр\авите т\ам на п\аша), Странджа
(мар\и, углав\или гу тейниет сн[ощ 'е).
П. От притеж. мим. т\ехен (< стбълг. л. мим. род.-вин. пад. мн.ч. т^ъ) —»член.
т\ехният (и вар.) като обособено съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. т\ехничкият (и вар.) като обособено съществително (напр. къде ходи тоя
т\ехничкият, гледам го се късно вечер излиза).
Т]ЕХНИТЕ
Вар.: т\ехните (т\ейните, т\ените, т\яйните) и др.
= Членове на семейството им (родители) и/или рода им (роднини).
Р. Разг., диал. В РСБКЕIII402 (към т\ехен) т\ехните ‘семейството, родът,
близките, сродниците на лицето или лицата, за които се говори’ (по текст от К.
Христов - били измрели отдавна т\ехните). В различни говорни области на изток
от линията Оряхово - Враца - Ботевград - Панагюрище - Гоце Делчев: Тетевенско
652

(майн\и са т\ата, тв\а [орали са т\ейните?), Силистренско (на гуд’\ежу д\ойдъвъ
иут н\ашти, иут т\ейните), Харманлийско (|оди, \оди на т\ъй, аман’\ама н\икуй
ут т’\айнити). Вж. и БДАIII к. и ком. 199 и IV к. и ком. 260.
П. От притеж. мим. т^хен^, мн. ч. т\ехни —♦ член. т\ехните (и вар.) като
обособено съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. т\ехничките (и вар.) като обособено съществително (напр. бая госпожици
станали т\ехничките...).
Т\ЕЧО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват (т\ечо!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Свищовско.
П. Със съкр. (експресивна) осн. те- (срвн. напр. т\ено < т\ейно) + нает, -чо —♦
т[ечо (може би от *т[ейчо), породено в и по детска реч (срвн. б\айчо, б[ачо2 спрямо
б[атьо).
1\ИТА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. тл|шио/, т\ите!.
Р. Диал. В някои местни говори в Белоградчишко (наред със стр\ина], стр\инка\).
П. С вариантна осн. тит- + наст.-оконч. -а (срв. напр. т\ета) —♦ т\ита, породено в
и по детска реч. Срвн. и т\итьовица.
•	Т\итини. Домът и семейството на п^ита^. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\итин.
Т\ИТКО
- Брат <по-млад> на баща /317; чичо <по-млад>. Нариц. и зват. (т\итко!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Павликенско (срвн. там и ст\арко за ‘по-
възрастен брат на бащата’ /317) и Шуменско (наред с т{итьоТ).
П. От същ. т^итьо^ —+ осн. тит-/титъ- + нает, -ко —♦ т[итко като начална зват.
ф., придобила и нарицателна функция. Срвн. и т[етко.
•	Т[иткови. Домът и семейството на т[итко^. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т[итков. Срвн. и т[итьо.
1\ИТЬО
Вар.: т\итьо (т\итю, т\ютю), т\ити.
653

= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (т\итьо!) ф.
Р. Диал. В говори от средните дялове на Дунавската равнина от Никополско-
Свищовско до Ловешко-Севлиевско-Великотърновско на юг и Търговищко-
Шуменско-Провадийско на изток. Спорадично и в Добруджа (Силистренско-
Добричко) и Беломорска Тракия (Драмско). Вж. к. 31. У Геров V 337 т\итъо ‘брат
на баща’. В БТР 866 - ‘чичо’.
П. С вариантна осн. тит-/тить- (спрямо тет-/теть-) —» т\итьо като начална
зват. ф. (в и по детска реч), придобила и нарицателна функция. Срвн. и т\етьо.
•	7]итьоеи, т\итеви. Домът и семейството на т\итьо]. Субстантивирано мн.ч. на
прил. т\итьов, т\итев.
Т\ИТЬОВИЦА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Шуменско-Провадийско
(т\итьовица, ма зав\анъуме с\етне ч\ичо, т\итьо и б\уля, б[ульо!).
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо т\итьо{ през съчет. т\итъова жена.
Срвн. и т\ита.
•	Т\итьовичини. Домът и семейството на п^итъовица]. Субстантивирано мн.ч. на
прил. т\итьовичин.
1]ОТЕ!
= Обръщение към баща/1!/; тате!, татко!.
Р. Диал. В някои местни говори в Брезнишко.
П. От вариантна осн. тот- (спрямо тат-, тет-) —> зват. ф. т\оте!, породена в и по
детска реч.
ТРЕНДАФИЛА
Вар.: тренд\афила, трънд\афила.
= Сестра <по-млада> на съпруг /47*/; зълва <по-млада>. Зват. ф. тренд\афило!.
Р. Диал. В някои местни говори във Видинско-Белоградчишко.
П. От тренд\афил ‘раст. Коза сатпа, Коза сепйГоНа, шипка’ (МББР 264) —♦ диал.
тренд\афила с наст.-оконч. -а като метафорично и експресивно название за по-
млада зълва. Срвн. и тренд\афилка.
654

ТРЕНД]АФИЛКА
- Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. тренд\афилке!.
Р. Диал. В някои местни говори в Кулско, Елинпелинско, Пернишко.
П. От тренд\афил ‘раст. Коза сашпа, Коза сепбГоНа, шипка’ (МББР 264) —► диал.
тренд\афилка с нает, -ка като метафорично и експресивно название на по-млада
зълва. Вж. тренд\афила. Срвн. и тр\ънчица.
ТРЕТЬОЖ\ЕНЕЦ
= Мъж (съпруг) в трети брак /7*/.
Р. Диал. У Геров V 354 - ‘който се е женил трети път’.
П. Сложна дума, образувана от осн. на числ.	(—> диал. вар. треть—► ж.р.
третя, ср.р. третъд) + съединителен формант -о- + осн. на глаг. жен(я) + нает. -
ец. Срвн. и троеж\енец и второж\енец, двекьож\енец.
ТРЕТЬОЖ\ЕНКИНЯ
= Жена (съпруга) в трети брак /8*/.
Р. Диал. У Геров V 354 - ‘която се е мъжила трети път’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо третьож\енец] с нает. -киня. Срвн. и
второж\енка, двекъож\енкиня.
ТРОЕЖ\ЕНЕЦ
= Мъж (съпруг) в трети брак /7*/.
Р. Разг., диал. В някои местни говори в Тетевенско.
П. Сложна дума, образувана от осн. на диал. числ. трое ~ троен и на глаг. жен(я)
+ нает. -ец. Срвн. и третьож\енец.
ТР\ЪНЧИЦА
= Сестра <по-млада> на съпруг /47~/; зълва <по-млада>. Зват. ф. тр\ънчице!.
Р. Диал. В някои местни говори във Видинско.
П. От тр\ънка ‘раст. Ргипиз зртоза’ (МББР 253) —> осн. трънк- ~ трънч- + нает. -
ица -+ тр\ънчица като метафорично и експресивно название за по-млада зълва.
Срвн. и тренд\афилка.
ТУР\УН
Вар.: тур\ун, тур\ун\
= Син на син /55/ или на дъщеря /56/; внук.
655

Р. Диал. В РБГ 318 за някои местни говори в Беломорска Тракия (Гюмюрджинско:
мойту терен’ си дойде', й|а имам тур\уне).
П. Тур. 1огш1 ‘внук, внучка’ (БТР 579) —♦ бълг. диал. тур\ун/тур\ун ’ с посоченото
значение.
ТЬКМ\ЕЖ
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В западни говори в Босилеградско (Западните покрайнини) и Трънско-
Брезнишко-Пернишко-Радомирско, спорадично и в Самоковско. Вж. к. 10.Б. У
Иванова 56 - ‘сватуване’ - за говори в Трънско. Засвидетелствано е със значение
‘голям годеж’ и в говора на т.нар. гр\ебенци в Силистренско (Добруджа 274). У
Геров V 387 и БТР 880 - ‘годеж’. В РСБКЕ III446 - само с по-общо значение ‘...
подготване на нещо’.
П. От глаг. тъкм(\я) ‘глася’, ‘стягам’, ‘подготвям’ —> осн. тъкм- + нает, -еж —►
същ. тъкм\еж. Срвн. и глав\еж, год\еж.
*ГЬКМЕНДЖ\ИИ
Вар.: пгькмендзк\ии, тъкмендж\ие.
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Вж. тъкмендж\ия, тъкмендж\ийка и к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. с
тъкмен\ици.
ТЬКМЕНДЖ\ИЙКА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. Вж. тъкмендж\ия и к. 10.А.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо тъкмендж\ия\ с нает. -ка.
ТЪКМЕНДЖ\ИЯ
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
656

мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. В западни говори в Пернишко-Радомирско-Кюстендилско. Вж. к. 10.А. У
Геров V 387 - ‘сватовник’.
П. От глаг. тъкм(я) ‘глася’, ‘стягам’, ‘подготвям’, у Геров V 388 - ‘сговарям момък
с мома да се земат’ —» отглаг. същ. тъкмене —> осн. тъкмен- + нает. -джия. У
Иванова 56 е засвидетелстван и вар. тъкмеж\ии (мн.ч.) - за говори в Трънско,
който може да е изведен от осн. на същ. тъкм\еж.
ТЪКМЕН]ИК
Вар.: тъкмен\ик, пгькм\еник.
- Млад мъж (момък, ерген), обичайно обвързан с млада жена (мома, девойка) с
уговорка за женитба /7*/; годеник.
Р. Диал. В западни говори от Трънско-Брезнишко до Кюстендилско-Самоковско на
юг. Вж. к. 7*+8*. У Геров V 387 тъкм\еник ‘който е... сгоден за някоя мома’.
П. От глаг. тъкм(я) ‘глася’, ‘стягам’, ‘подготвям’ —> страд. прич. тъкмен —> осн.
тъкме(н)- + нает. -(н)ик —> същ. тъкмен\ик. Срвн. и главен\ик, годен\ик.
ТЪКМЕН\ИЦА
Вар.: пгькмен\ица, тъкм]еница.
= Млада жена (мома, девойка), обичайно обвързана с млад мъж (момък, ерген) с
уговорка за женитба /8*/; годеница.
Р. Диал. Вж. тъкмен\ик и к. 7*+8*. У Геров V 387 тъкм\еница ‘която е... сгодена за
някой момък’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо тъкмен\ик] с нает. -(н)ица. Срвн. и
главен\ица, годен\ица.
ТЪКМЕН\ИЦИ
= Предбрачна двойка от момък и мома след сгодяването им /7*+8*/; годеници.
Р. Диал. Вж. тъкмен\ик и тъкмен\ица и к. 7*+8*.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
годен \ици.
ТЪКМ\ОВАНЕ
= Предбрачно уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и мома;
годеж.
657

Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Солунско (Беломорска Македония).
Вж. к. 10.Б.
П. От диал. глаг. тъкм\овам (срвн. и тъкм\я по Геров V 388 и БТР 880) —> отглаг.
същ. тъкм\оване. Срвн. и св\ършуване.
ТЪКМ(\Я)
ТЪКМ\ОВАМ
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосвам.
= Извършвам обичайно предсватбено уговаряне и обявяване на предстояща
женитба между момък и мома; сгодя/сгодявам.
Р. Диал. В западни и югозападни говорни области (вж. тъкм\еж, тъкмендж\ия,
тъкмен\ик и тъкм\оване). У Геров V 388 - ‘сговарям момък с мома да се земат’ (+
текстове от нар. пес.: зажени се Иван добър юнак, та я [Прилепка девойкя] тъкми
три недели', все съм свето помамила..., тъкмени съмразтъкмила, женени съм
разженила).
П. Регионално обособено значение на глаг. тъкм(\я) ‘готвя’, ‘стягам’ ‘подреждам...
нещо’, ‘глася’ —> ‘глася да женя момък или мома’ (вж. БТР 380, РСБКЕIII446) —>
‘сватосвам’, ‘годя/годявам’.
ТЪРН\ИЦА
Вар.: търн\ица, трън\ица, трн\ица.
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. търн\ице!.
Р. Диал. В някои местни говори в Трънско.
П. От трън ‘раст. Ргипиз зртоза, трънка’ (МББР 253) —> осн. търн-/трън- + нает. -
ица —»търн\ица като метафорично и експресивно название за по-млада зълва.
Срвн. и тр\ънчица, тренд\афила и др.
ТЪСТ
Вар.: тъст, таст, тест.
= Баща на съпругата /18/. Зват. ф. [?]. Член. т\ъст(ът) ‘тъстът ми’.
Р. Книж., разг., диал. В северозападни говори със сравнително компактен ареал до
р. Искър на изток. Във Видинско и Врачанско често наред с бабал\ък].
Засвидетелствано е и във Вардарска Македония (Дебърско-Охридско) и
658

Беломорска Македония (Преспанско-Костурско). Спорадично, може би под
влияние на книж. ез., тъст се среща и в говори в средните и източните дялове на
Дунавската равнина. Вж. к. 18+28. У Иванова 148 тъст (тест) „предимно в
Северозападна и Югозападна България”. У Геров V 393 - ‘женин баща’. В БТР 883
и РСБКЕIII453 - ‘баща на съпругата (жената) по отношение на съпругата’. У
ДечТР 795 - ‘баща на жената, съпругата’. В УЕРII497 - ‘баща на жената [?]
спрямо съпруга |и’. У РадБТР 740 - ‘бащата на съпругата’.
П. Праслав. *1ъ$1ъ, стбълг. тьсть (СтбР II 1001), бълг. тъст, в слав. ез. - сръб. и
хърв. таст/(аз(, рус. тестъ, пол. 1езс и т.н. (вж. МладЕР 646, Трубачев 125 и сл.,
Таноцки 52). Според МладЕР (пак там) и тъст е „от първичен корен на бълболна
детска дума” (т.е. < *Ш-1ъ). Срвн. и т\ъста, т\ъгца.
Т\ЪЩА
Вар.: т\ъща, т\аща, т\ашча, т\еща, т\ешча, т\ъста.
= Майка на съпругата /28/. Зват. ф. [?]. Член. т\ъщата ‘тьща(та) ми’.
Р. Книж., разг., диал. На северозапад ареалът на тъща и тъст е общ, но на изток
(приблизително до р. Янтра) и на югоизток в Сливенско-Карнобатско-Елховско
т\ъща се среща в мозаично разпространение наред с б\аба]. Засвидетелствано е
във Вардарска Македония (Дебърско, Охридско), Беломорска Македония
(Костурско - т\ешча) и Южна Албания (Корчанско). Вж. к. 18+28. Вариантът
т\ъста се среща в някои говори в Кулско. У Иванова 148 — „предимно в
Северозападна и Югозападна България”. У Геров V 393 - ‘женина майка’. В БТР
883 и РСБКЕ III453 - ‘майка на съпругата (жената) по отношение на съпруга
(мъжа) |и...’. У ДечТР 795 - ‘майка на жената, съпругата’. В УЕР II497 - ‘майка на
жената [?] спрямо съпруга |и’. У РадБТР 740 - ‘майка на съпругата’.
П. Праслав. *1ъ$1]а, стбълг. тьщл (РСтбЕ 432, СтбР II 1001), бълг. т\ъща (т\еща,
т\ешча), в слав. ез. - сръб. и хърв. т\ашта/1аз1а, рус. т\еща, словаш. 1езНпа, пол.
(езсю^а и т.н. (вж. МладЕР 646, Трубачев 125 и сл., Таноцки 28). Срвн. и т\ъста.
Т\ЮТЮ
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (т[ютю!) ф.
Р. Диал. У ГеровДоп. 311:,детско назъвание за чичо” - за говора на с. Плевня,
659

Драмско (Беломорска Тракия).
П. Според Трубачев 86 това е „очевидно една от формите на корен */«/: *1е1, така
широко използван в славянски термини за родство”. Експресивна (гал.-умал.) зват.
ф. (в и по детска реч), придобила и нарицателна функция. Срвн. и т\юцко.
Т\ЮЦКО
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (т\юцко!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори във Великотърновско.
П. С вариантна осн. тюц- (спрямо тють-, срвн. т\ютю) + нает, -ко —> т\юцко като
експресивна (гал.-умал.) зват. ф. (в и по детска реч), придобила и нарицателна
функция.
1\ЯЙК0
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\яйко!) ф.
Р. Диал. У Геров V 402 - ‘тейко’.
П. С вариантна осн. (спрямо таи-, тей-, срвн. т\айко и т\ейко) + нает, -ко —►
т\яйко като експресивна (гал.-умал.) зват. ф. (в и по детска реч), придобила и
нарицателна функция. Срвн. и т\ятько, т\яти, т\ятьо.
Т[ЯНКА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. т\янке!.
Р. Диал. У Геров V 402 - ‘леля’ [?],‘стрина’ - за говора на гр. Велес (Вардарска
Македония).
П. Най-вероятно породено в и по детска реч експресивно (гал.-умал.) название за
‘стрина, стринка’ от вторично развита вариантна осн. тян- + нает. -ка. Срвн. и
т\ятя.
т\яти
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\яти) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Ямболско.
П. С вариантна осн. тят-/тятъ- (спрямо тат-/татъ-, тет-/тетъ-, срвн. напр.
ли|алии, т\атъо и т\ети, т\етъд) —>	като експресивна (гал.-умал.) зват. ф. (в
и по детска реч), придобила и нарицателна функция.
1]ЯТЬКО
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\ятькоГ) ф.
660

Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Смолянско. Вж. к. 1.А.
П. С вариантна осн. тять- (спрямо тать-, теть-, срвн. напр. т\атьо, т\етьо) +
нает, -ко —> т\ятько като експресивна (гал.-умал.) зват. ф. (в и по детска реч),
придобила и нарицателна функция. Срвн. и т\атко, т\яти, т\ятьо.
Т\ЯТЬО
Вар.: т\ятьо (т\ятю), тетьо (тетю, текю).
= Мъж спрямо собствените си деца /1/; баща, татко. Нариц. и зват. (т\ятьо!) ф.
Р. Диал. Предимно в южнобългарски говорни области - Родопите (Асеновградско-
Смолянско: т\ятъо бя с адндрока', т\ятьо!, й\ала, й\ала!), вътрешна Тракия
(Старозагорско-Хасковско-Харманлийско), спорадично и в Пловдивско, но и на
север от Стара планина в Плевенско-Ловешко. Вж. к. 1.А.
П. С вариантна осн. тять- (спрямо тать-, теть-, срвн. напр. т\атьо, т\етьд) —>
т\ятьо като експресивна (гал.-умал.) зват. ф. (в и по детска реч), придобила и
нарицателна функция. Срвн. и т\яти, т\ятько.
•	Т\ятьови. Домът и семейството на т\ятьо]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\ятьов.
Т\ЯТЯ
= Сестра на майка /42/; т\ета, т\етка. Зват. ф. т\ятьо!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори във Великотърновско. У Геров V 402 -
‘тетка’ и ‘леля’ [?].
П. С вариантна осн. тять- (спрямо теть-, срвн. напр. диал. т\етье) —»т\ятя като
експресивно (гал.-умал.) название, породено в и по детска реч.
•	Т\ятини. Домът и семейството на т\ятя]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
т\ятин. Срвн. и т\ета.
Т\ЯХНАТА
Вар.: т\яхната (т\я ината, т\яната, т\ейната) и др.
= Член на семейството им (майка, дъщеря...) и/или рода им (роднина).
Р. Разг., диал. В разговорна реч (т\яхата май се сгодила) и в различни говорни
области на изток от линията Оряхово - Враца - Ботевград - Панагюрище - Гоце
Делчев: Карловско (ми т ’\а и сьуплит\е, кой жъ \ий да плит\е т’\ахната),
Първомайско (\имиту де н ’\еска не с\ъм хи ч\ула на т\ейната), Странджа
661

(уж\ениха т ’\айната на гр\ат, в М\алку Т\ърнуву).
П. От притеж. мим. о^ехен^ , ж.р. т\яхна —► член. т\яхната (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. тоничната (и вар.) като обособено съществително (напр. т[ехничката
завърши ли или още следва?).
ТЯХНОТО
Вар.: тяхното (тяйното, тяното, тейното) и др.
= Член на семейството им (дете, внуче...) и/или рода им (дете роднина).
Р. Разг., диал. В разговорна реч (род\и се т\яхното п\о-рано, май на с\едмия
м\есец) и в различни говорни области на изток от линията Оряхово - Враца -
Ботевград - Панагюрище - Гоце Делчев: Карловско (гл ’\едаа им\ойто, ит’\аното
отм\алки), Пловдивско (т\ойм\ънинку т’\аното, к\олкуту м\ирка тъй б\еши),
Разградско (т|о т\яунуту б\еши гуд\ина м\алкуут н\спиту).
П. От притеж. мим. т\ехен], ср.р. т\яхно —> член. т\ехният (и вар.) като обособено
съществително с посоченото значение.
•	В свойска или приятелска среда се употребява (гал.-умал., ирон. или укор.) и
член. т\ехничкото (и вар.) като обособено съществително (напр. опр\ави се
крач\ето на т\ехничкото, не к\уца в\ече).
У
УГЛ\АВА
= Посредничество за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосване.
= Предбрачен акт на уговаряне и обявяване на предстояща женитба между момък и
мома; годеж.
Р. Диал. В местни говори в Благоевградско-Санданско-Петричко. У Иванова 56 -
‘сватуване’ - за говори в Дупнишко и Петричко. Вж. к. 10.Б. У Геров V 413 -
‘годеж’.
П. От глаг. угл\ав(я)/угл\авям‘\ —> осн. угдав- + наст.-оконч. -а. Срвн. и \оглав,
662

огл\ава.
0 В съчет.: м\алкаугл\ава ‘малък (първи) годеж непосредно след успешно
сватосване’; гол\емаугл\ава ‘годеж (същински)’.
УГЛАВЕН\ИК
Вар.: углавен\ик, угл\авник.
= Млад мъж (момък, ерген), обичайно обвързан с млада жена (мома, девойка) с
уговорка за женитба /7*/; годеник.
Р. Диал. У Геров V 413-414 - ‘който е углавен, сгоден за някоя мома’.
П. От глаг. угл\ав(я)/угл\авям] —> страд. прич. углав\ен —► осн. углавен- + нает. -
(н)ик —> същ. углавен\ик. Срвн. и главен\ик, огл\авник.
УГЛАВЕН\ИЦА
Вар.: углавен\ица, угл\авница.
= Млада жена (мома, девойка), обичайно обвързана с млад мъж (момък, ерген) с
уговорка за женитба /8*/; годеница.
Р. Диал. У Геров V 415 - ‘която е углавена, сгодена за някой момък’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо углавен	с нает, -(н)ица. Срвн. и
главен | ица, огл | авница.
УГЛАВЕН\ИЦИ
= Предбрачна двойка от момък и мома след сгодяването им П*+Ъ*1\ годеници.
Р. Диал. Вж. углавен\ик иуглавен\ица.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
годен\ици.
УГЛ\АВНИЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. Засвидетелствано е само в мн.ч. (спрямо *углавник, *углавница) за
югозападни говори в Дупнишко-Благоевградско-Петричко (вж. Иванова 56) и
Санданско (вж. Пир. край 392). Вж. к. 10.А.
П. От глаг. угл\ав(я)/угл\авям] —> осн. углав- (срвн. угл^ава) + нает. -никАница —>
угл\авници като обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение.
663

УГЛ\АВ(Я)
УГЛ\АВЯМ
УГЛАВ\ЯВАМ
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосвам.
= Извършвам обичайно предсеитбено уговаряне и обявяване на предстояща
женитба между момък и мома; сгодя/сгодявам.
Р. Диал. У Геров V 4)4 углав\я, углав[явам иугл\авям ‘сговарям момък с мома да се
земат’ и ‘годявам’ (+ текст от нар. пес.: неуглавяй... джелепско, та грозно, но
углави... яко сиромашко, та много хубаво).
П. От глаг. глав(\я)/глав\явам| + предст. у-. Срвн. и оглав\я/оглав\явам.
УГЛ\ЕДНИЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори в Софийско (наред с угл\едняци], вж. Соф. край
206). Вж. к. 10.А. У ГеровДоп. 312 - ‘... сватовници...’ (+ текст от нар. пес.: н\ийе не
сме угл\едници..., уд\умници).
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
огл\едници.
УГЛ\ЕДНЯЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори в Софийско (наред сугл\едници\, вж. Соф. край
206). Вж. к. 10.А.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
огл\едници.
УДОМ(\Я)
УДОМ\ЯВАМ
= Женя/оженя, омъжа/омъжвам.
Р. Диал. У Геров V 419 - ‘женя, мъжа, задомявам...’. Удомя се/удомявам се. Женя
се/оженя се, омъжа се/омъжвам се; задомя се/задомявам се. У Геров (пак там)
664

удом\явам се ‘оженвам се, омъжвам се, задомявам се’.
П. От същ. дом ‘къща’, ‘жилище’, ‘семейство’ (вж. БТР 137) —»оси. -дом- + предст.
у- и наст.-оконч. -я (-а, -ъ, -им), нает, -явам—> удом\я/удом\явам (се). Срвн.
задом \я/задом \явам.
УД\УМАМ
УД\УМВАМ
= Посреднича за брак между момък (неженен мъж) и мома (неомъжена жена);
сватосам/сватосвам.
Р. Диал. У Геров V 422-423 - ‘нагласявам се с някого за нещо’, ‘сговарям се’ —►
‘сватосам/сватосвам’ (да мууд\умами мом\ъ и по текст от нар. пес.:... и за сватба
уд\умахъ).
П. От глаг. д[умам ‘говоря’ —+ осн. -дум- + предст. у- и нает, -ам, -вам —»диал. глаг.
уд\умам/уд\умвам. Срвн. и од[умам/од[умвам.
УД\УМНИК
= Обредно лице (мъж), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовник.
Р. Диал. У Геров V 423 - ‘който е пратен да иска мома за някого’. У ГеровДоп. 312
уд [умници мн.ч. (към угл | едници) ‘ сватовници ’.
П. От глаг. уд\умам/уд\умвам ‘нагласявам с някого за нещо’ (Геров V 422) —>
‘посреднича за женитба’, ‘сватос(в)ам’ —► осн. удум- + нает, -ник —> същ. уд\умник с
посоченото значение. Срвн. и од\умник, пред\умник.
УД\УМНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. У Геров V 423 - ‘която е пратена да иска мома за някого’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо уд [умник'!' с нает. -ница. Срвн. и
од\умница, пред\умница.
УД\УМНИЦИ
= Група обредни лица (мъже, жени), които посредничат за брак между момък
(неженен мъж) и мома (неомъжена жена); сватовници.
Р. Диал. В някои местни говори в Родопите (вж. Родопи 151-153). Вж. к. 10.А. У
665

ГеровДоп. 312 - (къмугл\едници) ‘сватовници’. Вж. тиуд\умник тлуд\умница.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно значение. Срвн. и
од\умници, пред\умници, прид\умници.
\УЙКА
Вар.: [уйка,уйк|а, \уйкя,уйк\я.
- Брат на майка /32/; вуйчо. Зват. ф. \уйко!, \уйке!, \уйкъо!. Мн.ч. \уйковци,
[уйкьовци. Член. уйк\ата ‘вуйчо ми’.
Р. Диал. Вариантът \уйка се среща спорадично в някои говори в Трънско-
Брезнишко и спорадично в Ксантийско (Беломорска Тракия, РБГ 48), аунк|а - в
Никополско-Плевенско. Вариантът \уйкя - в Годечко-Софийско, Кюстендилско и в
Западните покрайнини (Пиротско-Босилеградско), ауйк\я - от Оряховско-
Плевенско до Елинпелинско-Ихтиманско на юг. Вж. к. 32.
= Съпруг на сестра на баща /741/ или на майка /742/; лел\ин, тет\ин.
Р. Диал. У Геров V 426уйк|а ‘лелин мъж’, ‘мъж на тетка’.
П. Праслав. кор. *и/ь- (вж. Трубачев 81 и сл.) —> бълг. кор.-осн.уй- в \уйка/\уйкя и
вар. Срвн. и |умко, |умчо и в|умко, в\уйчо.
\УЙКО
Вар.: \уйко, [уйкьо.
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (\уйко!) ф. Мн.ч. \уйковци.
Р. Диал. Спорадично в някои говори в Смолянско-Маданско-Крумовградско ([уйко,
\уйкьо).
= Брат на майка /32/; вуйчо.
Р. Диал. Обширен южнобългарски ареал, който включва говори в Санданско-
Гоцеделчевско, Родопите, вътрешна Тракия, Странджа (Елховско,
Малкотърновско) и Беломорска Македония и Тракия (от Солунско-Сярско до
Чорленско-Чаталджанско на изток). Северната граница на ареала \уйко е
разположена по р. Марица до Хасково - Свиленград и южно по линията Елхово -
Царево в Странджа. Вж. к. 32.
= Брат на съпругата /38/; шурей. Член. \уйкото ‘шуреят ми’.
Р. Диал. В говори от Странджа и Източна Тракия (Лозенградско-Визенско). Вж. к.
38.
666

= Съпруг на сестра на баща /741/ или на майка /742/; лел\ин, тет\ин.
Р. Диал. В западни говори от Видинско-Оряховско до Елинпелинско-Ихтиманско
на юг. Източната граница на ареала е разположена приблизително по линията р.
Вит - Плевен - Пирдоп - Панагюрище, а западната - по р. Искър. Вж. к. 741-742.В.
П. Праслав. кор. *щь- (вж. Трубачев 81 и сл.) —> бълг. кор.-осн. уй- + нает. -ко/-кьо.
Формите с нает. -ко/-кьо са начални зват. ф., придобили и нарицателна функция
(ервн. напр. и стр\ико спрямо стр\ика/стрик\а, ч\ичо/ч\ича спрямо чич\а и др.).
Срвн. и \уйчо и в\уйко, е|уйчо.
•	\Уйкови ([уйкьови). Домът и семейството на [уйко| (]уйкъо). Субстантивирано
мн.ч. на прил. \уйков, \уйкьов.
\УЙНА
Вар.: \уйна,уйн\а,
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. |упно/, |умне/.
Р. Диал. Компактен ареал на запад-северозапад вкл. Западните покрайнини
(Пиротско-Царибродско-Босилеградско). Източната граница на ареала е
разположена по р. Искър до Луковитско и през Ботевградско-Елинпелинско
преминава на запад-югозапад в Ихтиманско-Самоковско-Дупнишко-
Кюстендилско. Спорадично \уйна е засвидетелствано наред с в[уйна^ в
Никополско-Свищовско-Великотърновско и на юг от Стара планина - в
Старозагорско-Тополовградско-Свиленградско. Вариантътуйн\а е отбелязван в
Монтанско-Белослатинско-Врачанско и Свогенско-Елинпелинско. Вж. к. 832. У
Геров V 426 \уйна ‘жена на майчин брат’. В БТР 890 \уйна като обл. за ‘вуйна’.
П. Праслав. кор. *ц/ь- (вж. Трубачев 81 и сл.) —> бълг. кор.-осн. уй- + нает, -на, като
паралелно образувание за ж.р. спрямо	|_уйчо| Срвн. и \уйница.
•	\Уйнини, Домът и семейството на |уйна|. Субстантивирано мн.ч. на прил. \уйнин.
\УЙНИЦА
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. [уйнице!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 323 - за говори в Трънско (+ текст от нар. пес. към \укица
вж.: Илия из огън говори: [укице, не ожен\ил се, \уйнице, не дов\ела сеГ).
П. От същ. [уйна^ —> осн. уйн- + нает, -ица, вероятно като начален гал.-умал. вар.,
667

придобил и неутрална нарицателна функция (срвн. напр. сестр\ица спрямо
сестр\а, кум\ица спрямо кум\а и др.). Срвн. и \укица.
\УЙНО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (\уйно!) ф. Мн.ч. \уйновци.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Ихтиманско, Смолянско,
Ивайловградско (в ареала на [уйко). Вж. к. 32.
П. Праслав. кор. *ир>- (вж. Трубачев 81 и сл.) —> бълг. кор.-осн. уй- + нает, -но
(срвн. б\айно, т\ейно и др.) —> \уйно като начална зват.ф. (срвн. \уйко, [уйчо),
придобила и неутрална нарицателна функция. Възможно е обаче \уйно да е и
вторично паралелно образувание за м.р. спрямо \уйна\.
\УЙЧА
= Брат на майка /32/; вуйчо. Зват. ф. {уйче, [уйчо!. Мн.ч. уйч\еве. Член. уйч\ата
‘вуйчо ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои говори в Луковитско и Софийско (в ареала на
и в Пазарджишко (в ареала на в[уйкьо, «[уйчо'!'). Вж. к. 32.
= Съпруг на сестра на баща /742/; лел|мн.
Р. Диал. Спорадично в някои говори в Кулско.
П. Праслав. кор. *и/ь- (вж. Трубачев 81 и сл.) —> бълг. кор.-осн. уй- + нает. -ча.
Срвн. и \уйчо и в\уйча, в\уйчо.
• \Уйчови, \уйчеви. Домът и семейството на {уйча^. Субстантивирано мн.ч. на
прил. 1уйчов, )уйчев.
\УЙЧО
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (\уйчо!) ф. Мн.ч. вуйчовци.
Р. Диал. Спорадично в говори от Източна Тракия (й|а му к\азвъм [уйчу и на
т\атков бр\ат и нам\айкин бр\ат - Бунархисарско).
= Брат на майка /32/; вуйчо.
Р. Диал. Обширен (отчасти мозаичен) ареал (наред с в|уйчо|) всред говори
предимно източно от линията Никопол - Ловеч - Панагюрище - Пазарджик и
северно от р. Марица - Тополовград - Бургас (за наличие/отсъствие на начална
съгл. /в/ пред гл. /о/, /у/ вж. БДА-ОТ к. Ф116). Вж. к. 32. У Геров V 427 \уйчо
‘майчин брат’.
668

= Съпруг на сестра на баща /741/ или на майка /742/; лел\ин, тет\ин.
Р. Диал. Спорадично в говори от Панагюрско. У Геров V 427 [уичо ‘лелин мъж’,
‘мъж на тетка’.
П. Праслав. кор. *м/ь- (вж. Трубачев 81 и сл.) —» бълг. диал. кор.-осн. уй- + нает, -чо
за начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. Срвн. и \уйко, \укьо, [учо и
в|уйчо.
• \Уйчови, ]уйчеви. Домът и семейството на |умчо|. Субстантивирано мн.ч. на
прил. [уйчов, \уйчев.
\УЙЧООЛУ
= Син на брат на майка /532/; братовчед. Мн.ч. [уйчоолар.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в източните дялове на Беломорска
Тракия.
П. Хибридна форма с осн. |уйчо- и нает, -(о)олу < тур. о§и1, -о§1и ‘син’ (ТБР 412).
|УЯЕ
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (\укеГ) ф. Мн.ч. \укевци, ук\еве. Член.
\укето ‘вуйчо ми’.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в ареала на |укя/ук|я, [укьо от Ломско-
Врачанско до Самоковско-Ихтиманско на юг. Вж. к. 32.
= Съпруг на сестра на баща /741/; лел\ин.
Р. Диал. Спорадично в северозападни говори (Ломско, Белослатинско, Врачанско).
Вж. к. 741-742.В.
П. Начална гал.-умал. зват. ф. спрямо [укя| и [укьо|, възникнала в и по детска реч и
придобила и нарицателна функция (\он ми е [уке, бр\ат на м\айкя ми; сос \уке
\одееме на паз\ар). Срвн. и в\уке.
\УКИ
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (\уки!) ф. Член. \укито ‘вуйчо ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои говори в Ломско. Вж. к. 32.
П. Начална гал.-умал. зват. ф. спрямо |укя| и |укьо|, възникнала в и по детска реч и
придобила и нарицателна функция ([уки от Метк\овец дойдте на г^оскье). Срвн. и
[уке и в[уки.
669

\УКИЦА
= Брат на майка /32/; вуйчо. Зват. ф. \укице!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 313 като умал. отук|я - за говори в Трънско (+ текст от нар.
пес.: Илия из огън говори: [укице, не ожен\ил се, [уйнице, не дов\ела се!).
П. Начална гал.-умал. ф. от (ук|я), [укьоТ, придобила и неутрална нарицателна
функция. Срвн. и \уйница.
УК\ИЦА
= Дете, което прилича (физически или по нрав, поведение) на вуйчо си /5*~6*/.
Зват. ф. ук\ице!.
Р. Диал. У ГеровДоп. 313 - ‘дете, което много прилича на укя си, което се е
метнало на укя си’ - за говори в Трънско.
П. От диал. същ. \укя ‘вуйчо’ —> осн.ук(ъ)- + нает. -ица.
\УКО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. ([уко/) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои говори в Оряховско, Монтанско (в ареала на [укьоТ) и
на югоизток в Карнобатско. Вж. к. 32.
= Съпруг на сестра на баща /741/ или майка /742/; лел\ин, тет\ин.
Р. Спорадично в някои говори в Берковско. Вж. к. 741~742.В.
П. Вероятно в и по детска реч като вар. на (укьо) от съкр. осн. у- + нает. -ко.
• \Укови. Домът и семейството на [уко|. Субстантивирано мн.ч. на прил. \уков.
\УКЬО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (\укьо!) ф.
Р. Диал. Обширен ареал всред западни говори от Видинско-Оряховско до
Разложко-Велинградско на юг. Източната граница на ареала е разположена
приблизително по линията р. Искър - Луковит - Ботевград - Ихтиман - Велинград.
Вж. к. 32.
= Съпруг на сестра на баща /741/ или на майка /742/; лел\ин, тет\ин.
Р. Диал. В северозападни говори на изток до р. Искър и на юг до Свогенско-
Елинпелинско. Вж. к. 741~742.В.
П. Праслав. кор. *и/ь- (вж. Трубачев 81 и сл.) —> съкр. бълг. кор.-осн. у- + нает, -кьо
—> [укьо като начална зват. ф., придобила и нарицателна функция. Срвн. и в\укьо,
670

\уйкъо.
•	\Укьови, \укеви. Домът и семейството на |укьо|. Субстантивирано мн.ч. на прил.
\укъов, \укев.
\УКЯ
Вар.; 1укя,ук|я.
= Брат на майка/32/; вуйчо. Зват. ф. \уке'., \укъо!. Мн.ч. \укевци,ук\еве. Член, ук^та
‘вуйчо ми’.
Р. Диал. Обширен ареал от западни говори (който съвпада до голяма степен с този
на [укъоТ) от Видинско-Оряховско до Кюстендилско-Дупнишко-Самоковско на юг.
Вж. к. 32. У Иванова 231-232 укя (без ударение [!]) - за говори в Северозападна
България. Вж. к. 741-742.В.
= Съпруг на сестра на баща /741/ или на майка /742/; лел\ин, тет\ин.
Р. Диал. Ареал всред северозападни говори (който до голяма степен съвпада с този
на [укьо) на изток до р. Искър и на юг до Елинпелинско. У Иванова 231-232 укя (без
ударение [!]) - за говори в Северозападна България.
П. Праслав. кор. *ир>- (вж. Трубачев 81 и сл.) —> съкр. бълг. кор.-осн. у- + нает. -кя.
Срвн. и \уйка, \уйкя.
•	[Укеви. Домът и семейството на [укя| (ук|я). Субстантивирано мн.ч. на прил.
\укев.
УЛН\УЦИ
= Двойка от момък и мома по време на сватбата си и/или като млади съпрузи
известно време след това /7*+8*/; младоженци.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Старозагорско.
П. Неясно. Формалното сходство с тур. оп1ик —> бълг. диал. онл\ук/олн\ук за ‘монета
десетаче’, ‘десятък’ (вж. МладЕР 381, БЕРIV 861, 888) не се потвърждава и от
сходство по значение. Обособена словна единица (в мн.ч.) със събирателно
значение.
УН]УК
Вар.: ун[ук, хун\ук.
= Син на брат /53/ или на сестра /54/; племенник. Член. ун\ук(ът) ‘племенникът
ми’.
671

Р. Диал. В южнобългарски говори. Северната граница на ареала е разположена
приблизително по линията Благоевград - Панагюрище - Чирпан - Тополовград -
Елхово - Средец.
= Син на син /55/ или на дъщеря /56/; внук. Член. ун\ук(ът) ‘внукът ми’.
Р. Диал. Обширен ареал северно и южно от Стара планина с южна граница,
приблизително по линията Благоевград - Ихтиман - Пазарджик - Чирпан -
Тополовград - Лозенград (Източна Тракия). Спорадично е отбелязвано и в говори
южно от р. Марица. Вж. к. 55~56. Вариантът хун|ук е засвидетелстван в някои
местни говори в Първомайско, Хасковско.
П. Индоевроп. кор.-осн. *-ап-, слав. -ъп-, който според Трубачев 73-76 „обединява
много значения от сферата на роднинските отношения” (срвн. напр. лат. апиз ‘стара
жена, старица’, гръц.	‘племенник’, ‘внук’, нем. АИп ‘дядо, прадядо’, Епке1
‘внук’ и др.), в слав. ез. се представя с нает, -икъ (срвн. напр. сръб. и хърв.
\унук/йпик ‘мъжки потомък’, Таноцки 28-29 и укр. онук, брус. ун[ук, Трубачев пак
там). В праслав. и етбълг. развива предпоставена (протетична) съгл. е —► *у-ъпйк,
*кънл|,къ —> вно^къ —> бълг. внук], рус. внук, чеш. юик, пол. туники т.н. (вж. и БЕРI
167). Срвн. и внук.
УН\УКА
= Дъщеря на брат /63/ или на сестра /64/; племенница. Член. ун\уката
‘племенницата ми’.
Р. Диал. В говори от вътрешна Тракия, Сакар и Странджа. Северната граница на
ареала е разположена приблизително по линията Благоевград - Панагюрище -
Чирпан - Тополовград - Елхово - Средец. Вж. и_ун[ух.
= Дъщеря на син /65/ или на дъщеря /66/; внучка. Член. ун\уката ‘внучката ми’.
Р. Диал. Обширен ареал северно и южно от Стара планина. Вж. и унук и к. 65~66. У
Геров V 443 и в БТР 894ун\ука като обл. за ‘внучка’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ун[ух") с наст.-оконч. -а. Засвидетелствана
е и употреба наун[ука като общо обозначение за ‘внук’ и ‘внучка’ (вж. и у Геров
пак там). Срвн. и ун\уквица, унук\иня и вн\ука, вн\учка.
УН\УКВИЦА
= Дъщеря на син /65/ или на дъщеря /66/; внучка. Член. ун\уквицата ‘внучката ми’.
672

Р. Диал. В западни говори от Царибродско (Западните покрайнини) - Сливнишко
до Кюстендилско на юг. Вж. к. 65~66.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ун[ук| от осн. унук- + съчл. нает, -в-ица.
Срвн. иун\ука, унук\иня, ун\учка.
УНУК\ИНЯ
= Дъщеря на син /65/ или на дъщеря /66/; внучка. Член. унук\инята ‘внучката ми’.
Р. Диал. В северозападни и северни говори от Видинско-Белоградчишко-Берковско
до Свищовско-Ловешко на изток. Вж. к. 65~66. У Геров V 443 унук\иня ‘внукиня’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ун[ук| от осн. унук- + нает. -(к)иня. Срвн.
и ун \ука, ун \уквица, ун \учка и внук| иня.
УН\УЦИ
Вар.: ун\уци, хун\уци.
= Деца на син /55-65/ или на дъщеря /56-66/. Член. ун\уците ‘внуците ми’.
Р. Диал. Вж. ун\ук пун\ука.
= Деца на брат /53-63/ или на сестра /54-64/; племенници, братови/сестрини деца.
Член. ун\уците ‘племенниците ми’, ‘братовите/сестрините ми деца’.
Р. Диал. Вж. ун\ук иун\ука и к. 53-63 - 54-64.
П. Обособена словна единица (в мн.ч.) с посочените събирателни значения.
УН\УЧЕ
- Дете на син /55-65/ или на дъщеря /56-66/; внуче. Член. ун\учето ‘внучето ми’.
Р. Диал. Обширен ареал северно и южно от Стара планина. Вж. унук. У Геров V
443 - ‘внуче’.
= Дете на брат /53-63/ или на сестра /54-64/; племенниче. Член. ун\учето
‘племенничето ми’.
Р. Диал. В говори от вътрешна Тракия. Вж. ун\ук чун\ука.
П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ср.р. спрямо ун|ук| и ун|ука! с нает. -че.
Вж. и вн\уче.
УН\УЧКА
= Дъщеря на син /65/ или на дъщеря /66/; внучка. Член. ун\учката ‘внучката ми’.
Р. Диал. Спорадично, често наред сун[ука|.
673

П. Паралелно (гал.-умал.) образувание за ж.р. спрямо ун[укТ иун\ука\ с нает, -ка,
придобило и неутрална нарицателна функция. Вж. и вн\учка.
УН]ЯА
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. ун\яо!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Кюстендилско, Санданско. Вж. к.
832.
П. От диал. *уйн\ая (ервн. вуйн\ая, учин\ая) с премятане (метатеза) на палатална
съгл. /и/ от кор.-осн. уй- към нает, -на: -йн- > ньа—> *уй-ная ->у-нъ\аа.
УПР\ОСНИЦА
= Обредно лице (жена), което посредничи за брак между момък (неженен мъж) и
мома (неомъжена жена); сватовница.
Р. Диал. Спорадично в някои югоизточни тракийски говори. В Тополоградско -
жена-роднина на момъка, която известява семейството на момата за предстоящо
посещение на сватовници (вж. Сакар 272-273). Вж. к. 10.А.
П. От диал. глаг. *упрос(я)/упросвам ‘искам/поискам нещо’, ‘изпрося/изпросвам
нещо’ —> ‘искам мома’ (вж. БЕР V 780-782 към пр\ося) —> осн. упрос- + разш. нает.
-ница —> същ. упр\осница.
\УРЕДНИЦА
= Жена (съпруга) - къщовница /8*/.
Р. Диал. У ГеровДоп. 314 - ‘жена, мома, която има |уред в дома си’. У
Керемидчиева1 109 - ‘къщовница, добра стопанка’ - за говора на гр. Копривщица
(пробир\а мом\ите, пробир\а, ама си з|е \уредница).
П. От прил. \уреден ‘който... върши всичко в ред’ (БТР 896), ‘който... поддържа ред
в къщи, в стопанство’ (РСБКЕIII496) през съчет. \уредна жен\а —> осн. уред(н)- +
нает, -(н)ица —> същ. [уредница.
УРИВ\АЧЕ
= Дете, родено наскоро след друго дете в семейството /5*~6*/.
Р. Диал. У Керемидчиева1 109 урив\аче, обикн. в мн.ч. урив\ачета ‘деца, родени
наскоро едно след друго’ - за говора на гр. Копривщица (урив\аче е, че е набл\изу
род\ено).
П. От диал. глаг. ур\ивам ‘отхвърлям,.отритвам’, ‘отнасям се зле (към някого)’ (вж.
674

РРДД 527), ‘потискам някого...’ (Керемидчиева1 пак там) —> осн. урив- + разш. осн.
-аче същ. урив\аче. Срвн. иур\ивняк.
УР\ИВНЯК
= Дете, родено наскоро след друго дете в семейството /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Кумановско (Вардарска Македония).
П. От глаг. ур\ивам ‘отхвърлям, отритвам’, ‘отнасям се зле (към някого)’ (вж. РРДД
527) —> осн. урив- + нает, -няк —> същ. ур\ивняк с посоченото значение. Срвн. и
урив\аче.
\УТЬО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (]утьо!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Разложко (в ареала на [укьо!). Срвн.
и |учо. Вж. к. 32.
П.В и по детска реч като начална зват. ф. от ]утя^, придобила и нарицателна
функция.
{УТЯ
= Брат на майка /32/; вуйчо. Зват. ф. \утьо/.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Трънско и Разложко (в ареала на [укя'!'). Вж.
к. 32.
П. В и по детска реч с оказионална замяна на (палатална) съгл. /кь/ с /ть/. По-често
в очертаната диалектна зона (Разложко) е обратното явление - замяна на съгл. /ть/
с /кь/ (напр. зекь вм. зеть, пакь вм. пать и т.н. Вж. БДА-ОТ к. Ф102, Ф103).
УГОДНИЦА
= Мома <възрастна, застаряла>; стара мома (при мом^).
Р. Диал. У Геров V 466 вероятно погрешно ух \одника [?] ‘мома, която не могла да
се ожени на време, та ходи девица’.
П. От диал. глаг. *ух\од(я) ‘заляза’, ‘премина (възраст)’, ‘прехвърля (възраст)’ —>
страд. прич. ух\оден (срвн. ух\оден юн\ак ‘стар ерген’, ух\одена мом\а ‘стара мома’ -
за говори в Смолянско; вж. и Геров пак там ух\одна мома и РРДД 530 ух\оден
‘попреминал за женене’) —> осн. уход(е)н- + нает. -(н)ица —» същ. ух\одница. Срвн. и
зах\одница.
675

\УЦКО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (]уцко!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори във Врачанско (в ареала наук|я|). Вж.
к. 32.
П.В и по детска реч като гал.-умал. обръщение към вуйчо с вторична (експресивна)
осн. уц- + нает, -ко, придобило и нарицателна функция. Срвн. и |учко.
\УЧА
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. \уче!, \учо!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Смолянско (наред с е[уча|). Вж. к.
832.
П. С вторично развита (експресивна) осн. уч- от срастване на кор. у- (< праслав.
*Ц)ь-, вж. Трубачев 81 и сл.) и нает. -ч(а), най-вероятно в и по детска реч. Срвн. и
в\уча и \уче, \учи, \учо.
•\Учини. Домът и семейството на |уча|. Субстантивирано мн.ч. на прил. [учмн.
\УЧЕ
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (\уче!) ф. Член. \учето ‘вуйчо ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Средецко (в ареала на |учо|). Вж. к.
32.
П. Вариантна гал.-умал. зват. ф. спрямо |учо|, възникнала в и по детска реч и
придобила и нарицателна функция. Срвн. и \учи.
•\Учеви. Домът и семейството на |уче|. Субстантивирано мн.ч. на прил. [учев.
\УЧИ
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (\учи!) ф. Член. \учито ‘вуйчо ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Елховско (в ареала на [учоф). Вж. к.
32.
П. Вариантна гал.-умал. зват. ф. спрямо [учо|, възникнала в и по детска реч и
придобила и нарицателна функция. Срвн. и |укц и \уче.
УЧИН\А
= Сестра на баща /41/; леля.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Странджа (Хасекията) (наред с
л|еля|).
676

= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Крумовградско.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна.
Р. Диал. Ареал с мозаично разпространение (често наред с учин\ая\, учин\айка\)
всред южнобългарски говори в Гоцеделчевско, Родопите (Асеновградско-
Девинско-Смолянско, Крумовградско-Ивайловградско), вътрешна Тракия
(Първомайско-Хасковско-Харманлийско), Странджа (Средецко-Елховско-
Малкотърновско), Беломорска Тракия (от Гюмюрджинско до Визенско-
Чаталджанско на изток). Вж. к. 832. У Иванова 147 учина (без ударение [!]) - за
говори в Средните Родопи.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка.
Р. Диал. Характерно за говори в Странджа (Средецко-Царевско-Малкотърновско) и
Източна Тракия (Визенско). Вж. к. 838. У Иванова 147 учина (без ударение [!)) - за
говори в Средните Родопи.
П. С вторично развита (експресивна) осн. уч- от срастване на кор. у- (< праслав.
*и/ь-, вж. Трубачев 81 и сл.) и нает. -ч(а) + нает. -ина. В основното (и най-
разпространеното) си значение ‘вуйна’ учин\а е най-вероятно паралелно
образувание за ж.р. спрямо [учо'!'. Останалите значения трябва да са (локално и
оказионално) вторично развити. Срвн. и \уча, учин\ая.
УЧИН]АЙКА
Вар.: учин\айка, учен\айка.
= Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. учин\айке1.
Р. Диал. Мозаично в южнобългарски говори (в ареала научин|а пучин\ая\) във
вътрешна Тракия, Родопите, Странджа и Беломорска Тракия. Вж. к. 832. У Геров V
467 учен\айка ‘жена на уйка’. В БТР 903 и РРДД 531 - ‘вуйна’.
П. От същ. учин\а\^> осн. учин(а)- + съчл. нает. -(а)й-ка. Срвн. иучин\ая.
• Учин\айкини. Домът и семейството на учин\айка]. Субстантивирано мн.ч. на
прил. учин\айкин.
УЧИН\АЙКО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. {учин\айко!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Хасковско-Харманлийско.
677

П. Паралелно образувание за м.р. спрямоучин\айка\ с нает. -ко. Срвн. иучин\айо.
•	Учин\айкови. Домът и семейството на учин\айко]. Субстантивирано мн.ч. на
прил. учин\айков.
УЧИН]АЙО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (учин\айо!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Елховско. Вж. к. 32.
П. Паралелно образувание за м.р. спрямоучин\а] със съчл. нает, -а-йо и/или спрямо
учин\ая] от осн. учин\ай- + наст.-оконч. -о [?].
•	Учин\айови. Домът и семейството научин\айо]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
учин\айов.
УЧИН]АЯ
Вар.: учин\ая (учин\аа),учен\ая (учен\аа),учън\ая (учън\аа).
-	Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. учин\а(й)о!.
Р. Диал. В южнобългарски говори от Панагюрско-Пазарджишко до поречието на р.
Тунджа (Сливенско-Ямболско-Елховско) на изток, спорадично в Разложко-
Петричко-Гоцеделчевско (често наред с учин\а]) и в Беломорска Тракия
(Гюмюрджинско-Дедеагачко). Макар и рядко, засвидетелствано е и на север от
Стара планина в някои говори в Никополско и Троянско. Вж. к. 832. У Геров V
467-468учен|ая нучин\ая ‘жена на уйка’. В БТР 903 и РРДД 531 учин\ая ‘вуйна’.
П. С вторично развита (експресивна) осн. уч- от срастване на кор. у- (< праслав.
*м/ь-, вж. Трубачев 81 и сл.) и нает. -ч(и) + съчл. нает, -ин-ая. Срвн. нучин\айо.
\УЧКА
-	Съпруга на брат на майка /832/; вуйна. Зват. ф. \учке!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Ардинско. Вж. к. 832.
П. От същ. [уча]' —> осн. уч- + нает, -ка —> \учка, възникнало в и по детска реч като
гал.-умал. название, придобило и неутрална нарицателна функция. Срвн. и \учко.
\УЧКО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (\учко!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Разложко и Ямболско (в ареала на
(учо)'). Вж. к. 32.
678

П. От същ. [учо| —► осн. уч- + нает, -ко —► [учко, възникнало в и по детска реч като
начална гал.-умал. зват. ф., придобила и нарицателна функция. Срвн. и [учка.
\УЧО
= Брат на майка /32/; вуйчо. Нариц. и зват. (|учо/) ф.
Р. Диал. В няколко неголеми говорни зони: на север в Никополско-Свищовско; на
югозапад в Разложко-Санданско и всред преселнически говори от Солунско
(Беломорска Македония); на югоизток между р. Тунджа и черноморското
крайбрежие от Карнобатско-Бургаско до Странджа и Източна Тракия
(Узункьоприйско, Лозенградско, Визенско) на юг. Вж. к. 32.
П. С вторично развита (експресивна) осн. уч- от срастване на кор. у- (< праслав.
*Ц)ь-, вж. Трубачев 81 и сл.) и нает. -ч(о) —>учо, възникнало най-вероятно в и по
детска реч като начална гал.-умал. зват. ф., придобила и нарицателна функция.
Срвн. и [уча, [уче, [учи.
Ф
ФАМ\ИЛИЯ
Вар.: фам\илия, фамил\а, фам\иля.
= Брачна (съпружеска) двойка (без или с деца) и/или с родители и други роднини;
семейство.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 905, РСБКЕIII 521, СТРБЕ 805 и у РадБТР 758 -
‘семейство’. Вариантът	‘семейство’ е засвидетелстван в преселнически
говори от Солунско, а фам\иля - в Костурско (Беломорска Македония).
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Книж., разг. В БТР 905 и РСБКЕ III 521 - ‘род’.
= Жена спрямо мъж, с когото е в брачна връзка /8/; съпруга.
Р. Диал. В БТР 905 като „простонародно” за ‘съпруга, жена’.
П. ]\ал./атШа,/атШа8 ‘дом’, ‘семейство’, ‘род’, ‘племе’ —*‘семейство’ в различни
европейски езици —► бълг. ‘семейство’, ‘род, рода’. Възможно е южнобългарските
диал. вар. да са пряка заемка от гръц. (рауг/ла. ‘семейство’, ‘дом, домакинство’ (вж.
ГБР 536).
679

ФАМИЛ\ЯРИН
= Мъж със семейство; семеен човек.
Р. Диал. В някои местни говори в Костурско (Беломорска Македония).
П. Най-вероятно от гръц. (рар&ла ‘семейство’, ‘дом, домакинство’ (вж. ГБР 536) —>
бълг. диал. фамил\ярин със съчл. нает, -ар-ин (към осн. фамилъ-).
Ф[АРА
= Група хора (поколения), свързани чрез кръвно или брачно родство; род, рода.
Р. Диал. В някои местни говори в Костурско (Беломорска Македония). У Геров V
472 - ‘влака’, ‘род’, ‘рода’, ‘роднина’.
П. Гръц. <рара ‘род’, ‘племе’ (ГБР 537) —> бълг. диал. ф\ара за ‘род’, ‘рода’.
X
ХАЙДАМ\АК
Вар.: хайдам\ак, айдам\ак.
= Мъж <в младежка възраст>; момък, момче.
Р. Диал. В някои местни говори в Гоцеделчевско (западно от р. Места). У Геров V
480 - ‘глупав човек’. В БТР 916 - ‘едър и гламав човек’, ‘вагабонтин’. В РРДД 539
- ‘нехранимайко, вагабонтин’, ‘скитник’.
П. Както личи от приведените по-горе значения, хайдам\ак е най-често свързано с
негативна (пейоративна) оценка (ервн. тур. каус1атак ‘крадец на добитък, мародер’,
‘скитник’ ДТБ 267). В посочените говори обаче названието е повече или по-малко
неутрално откъм добавъчна емоционална характеристика. Срвн. подобно състояние
и при хлап\ак.
Х\АРО
= Мъж (съпруг) <възрастен, стар> /7*/.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Оряховско. У Геров V 488 - ‘дърт,...
грозен и лош човек’, ‘мързелив,... некадърен и лош мъж’. В БТР 919 и РРДД 543 -
‘стар и противен човек’. У Филипова-Байрова У1$х\аро и \аро ‘стар, грозен човек’,
‘страшилище’ - за говори в Охридско, Щипско (Вардарска Македония).
680

П. Гръц. /аро? по л.и. Харод (на митологичния Харон - лодкаря на смъртта, вж.
Филипова-Байрова пак там и ГБР 557).
ХАСЕМЬ\О
= Брачна (съпружеска) двойка (без или с деца); семейство.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Смолянско.
П. Неясно. Възможно е обаче връзка с тур. кезете, диал. и езате ‘партида’,
‘отделна сметка’ (ДТБ 274) —> бълг. диал. хесем\е ‘партида’ (Геров V 497) и —>
диал. хасел/ь|о с посоченото значение.
ХАС\ЪМ
= Син на брат или сестра на баща /531-541/ или на майка /532-542/; братовчед.
Р. Диал. В някои местни говори в Гюмюрджинско (Беломорска Тракия, вж. РБГ
329: ут Йеб\илеву й\имат с\а хас\ъм, акраба', й\има хас\ъм на \Аскува бре).
П. Неясно. Тур. Ьазпп ‘противник, враг’ (ТБР 208), но и ‘сродник’ (ДТБ 272) е
възможен източник и на диал. хас\ъм с посоченото значение.
ХЛАП\АК
= Мъж <в юношеска възраст>; момче, юноша.
Р. Разг. У Геров V 498 - ‘унизително за малко момче...’. В БТР 924 - ‘... укорно име
за момък или момче...’. В РСБКЕIII 566-567 - ‘момче на десетина години’,
‘неопитен или неразумен млад мъж’. В СТРБЕ 825 - ‘малко момче’, ‘безотговорен
млад мъж’ [?]. У ДечТР 841 хлап\ак и хлап\ачка ‘момък, момче’, ‘девойка, момиче’
(„леко укорно или пренебрежително име”). У РадБТР 779 - ‘... младо момче...,
което проявява незрялост’.
П. Според МладЕР 668 от стбълг. хаапъ ‘слуга’ (вж. и РСтбЕ 458 и СтбР II 1141) —>
бълг. хлап\ак + нает. -ак. Негативната (пейоративната) характеристика на думата в
тълковни речници е отчасти едностранчива, тя не държи сметка за възможни
положителни нюанси на значението в определени съчетания и контексти (ервн.
напр. разг. хлапак им се родил, да им е жив и здрав!', я какъв е пораснал твоя
хлапак!). Срвн. и хл\апе.
ХЛАЩАЧКА
= Жена <в девическа възраст>; момиче, девойка.
681

Р. Разг. У ДечТР 841 хлап\ак и хлап\ачка (вж. хлап\ак). У РадБТР 779 - ‘младо...
момиче, което проявава незрялост’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо хлап\ак\ от осн. хлап\ак—► хлапач- +
нает. -ка.
ХЛАЩЕ
Вар.: хл\апе (л\апе, л\апи), хлап\е (лап\е).
= Дете (момче, момиче) <в ранна възраст> /5*~6*/.
Р. Разг., диал. Предимно на североизток в старопланински и мизийски говори
(гул\ям крад\ич са изв\ъди т\уй лап\е - Троянско; хл\апитатами самл\огу \арни -
Варненско; гль\едам л\апиту сауц\апалу - Преславско; ни муж]ау да си в\ида
л\апиту - Силистренско). В БТР 924 - ‘малък хлапак’. В СТРБЕ 825 - ‘дете’. У
ДечТР 841 - ‘малко момче или момиче’. У РадБТР 779 - ‘малко дете’.
П. Стбълг. хлдпъ ‘слуга’ (РСтбЕ 458, СтбР II 1141) —> бълг.	хлап^ачка^ и
умал. хлап\е с наст.-оконч. -е.
ХРАН\АЧКА
= Жена, която закърмва н|е родно дете.
Р. Диал. У ГеровДоп. 321 - ‘жена, която първа задои новородено дете’, ‘кърмачка’.
П. От глаг. хр\ан(я) ‘давам храна’ (ервн. и захр\аня/захр\анвам ‘давам за пръв път
твърда храна на новородено’ БТР 211,927) —» осн. хран- + съчл. нает, -ач-ка —►
същ. хран\ачка.
ХР\АНЕНИК
Вар.: хр\аненик (р\аненик), хранен\ик (ранен\ик).
= Момче (син), прието за отглеждане в семейството на приемни родители /5*/.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 508 - ‘чуждо чедо, земено за свое...’. В БТР 927 и у
РадБТР 783 - ‘чуждо дете, взето и отгледано като свое’. В РСБКЕIII 575 - ‘чуждо
момче, отглеждано от някого като свое’. В СТРБЕ 828 - ‘чуждо дете, което се
отглежда като свое и обикновено се осиновява’.
П. От глаг. хр\ан(я) —> страд. прич. хранен -♦ осн. хране(н) + нает. -(н)ик —» същ.
хр\аненик. Срвн. и ч[уваник.
ХРАНЕНИЦА
Вар.: хр\аненица (р\аненица),хранен\ица (ранен\ица).
682

= Момиче (дъщеря), прието за отглеждане в семейството на приемни родители /6*/.
Р. Книж., разг., диал. У Геров V 508 хр\аненица и хр\аненика [?] женско чедо
храненик’. В РСБКЕ III 575 - ‘чуждо момиче, отгледано от някого като свое’. В
БТР 927 и у РадБТР 783 кьтл хр\аненик ‘чуждо дете...’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо хр\аненик] с нает. ~(н)ица. Срвн. и
ч\уваница.
ХР\АНЕНИЧЕ
Вар.: хр\анениче (р\анениче),хранен\иче (ранен\иче).
= Дете, прието за отглеждане в семейството на приемни родители /5*~6*/.
Р. Книж., разг., диал. В БТР 927 - ‘чуждо дете, взето и отгледано като свое’. В
РСБКЕ III 525 - ‘чуждо дете, отглеждано от някого като свое’.
П. Паралелно (умал.) образувание за ср.р. спрямо хр\аненик] и хр\аненица\ с нает. -
(н)иче.
ХР\АНЕНИЧКА
Вар.: хр\аненичка,р\аненичка.
= Момиче (дъщеря), прието за отглеждане в семейството на приемни родители /6*/;
храненица.
Р. Книж., разг., диал. Вж. хр\аненица.
П. Паралелно (умал.) образувание спрямо хр\аненица\ с нает. -ка. Срвн. и
хр\аненка.
ХР\АНЕНКА
Вар.: хр\аненка, р\аньенка.
= Момиче (дъщеря), прието за отглеждане в семейството на приемни родители /6*/;
храненица.
Р. Диал. В някои местни говори в Силистренско.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо хр\аненик] с нает. -ка. Срвн. и
хр\аненица, хр\аненичка.
ХУБАВ\ЕНКА
Вар.: хубав\енка (убав\енка).
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. хубав\енке!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Белослатинско (убав\енка наред с
683

убав\инкя). Вж. к. 47~.Б. У Геров V 513 хубав\енка ‘по-малка мъжева сестра още
мома’.
П. От прил. х\убав —» осн. хубав- + съчл. нает, -ен-ка. Срвн. и хубав\инкя, хубав\ица,
х\убавка.
ХУБАВ\ЕНКО
Вар.: хубав\енко (убав\енко).
= Брат <по-млад> на съпруг /377; девер <по-млад>. Нариц. и зват. (хубав1енко!) ф.
Р. Диал. В северозападни говори в Ломско-Монтанско-Белослатинско до р. Искър
на изток. Засвидетелствано е и в някои местни говори в Годечко, Трънско,
Брезнишко. У Геров V 513 - ‘втори брат на мъжа ми още момък’ (+ текст от нар.
пес.: драгинко Стояне,... я кажи... наубав\енка да не либи... Петкана). У Иванова
111 -убав\енко - за говори в Северозападна България. Вж. к. 37~. В БТР 929 - ‘по-
млад девер, заварен ерген’.
П. От прил. хубав —> осн. хубав- + съчл. нает, -ен-ко. Срвн. и драг\инко.
ХУБАВ\ИНКЯ
Вар.: хубав\инкя (убав\инкя).
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. хубав\инке!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Белослатинско (убав\инкя наред с
убав\енка). Вж. к. 47".Б.
П. От прил. хубав —► осн. хубав- + съчл. нает, -ин-кя. Срвн. и хубав\ица, х[убавка.
ХУБАВ\ИЦА
Вар. хубавеца (удавница).
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. хубав\ице!.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Годечко-Сливнишко, Софийско,
Елинпелинско, Пернишко. Вж. к. 47 .Б.
П. От прил. хубав —> осн. хубав- + нает. -ица. Срвн. и хубав\енка, хубав\инкя и
х\убавка.
Х\УБАВКА
Вар.: х\убавка (\убавка).
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. х\убавке!, х\убавко!.
684

Р. Диал. Мозаично в говори от Видинско-Оряховско до Кюстендилско на юг. У
Иванова х\убавка, \убавка - за говори в Пиротско (Западните покрайнини) и
Трънско-Брезнишко-Кюстендилско. Вж. к. 47*.Б. У Геров V 513 - ‘трета зълва,
заварена мома’.
П. От прил. хубав осн. хубав- + нает. -ка. Срвн. и хубав\енка, хубав\инкя,
хубав\ица.
ц
Ц]ЕЙКА
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. ц\ейке!.
Р. Диал. У Трубачев 86 - за българо-сръбския [?] говор на т.нар. „крашовени” в
Югозападна Румъния.
П. Неясно. Вероятно експресивно название, възникнало в и по детска реч. Според
Трубачев (пак там) се отнася към слав. *1е1а „с оригинални фонетични особености”
[?]. Срвн. и ц\еца.
Ц\ЕЦА
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. ц\еце!, ц\ецо!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Прилепско (Вардарска Македония).
У Геров V 523 - ‘сестра, кака’. У МладБТР 985 (към к|ака) - ‘по-голяма или стара
сестра’.
П. Неясно. Вероятно експресивно название, възникнало в и по детска реч. Срвн. и
ц\ейка и ч\еча.
Ц\ИГАНЧЕ
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Пловдивско (вж. Плов. край 216).
П. Метафорично пренасяне на значението от ц\иганче ‘дете от семейство на
цигани’ —> ц\иганче с посоченото значение. Срвн. и евр\ейче.
Ц\ИКО
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (ц\ико!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Дойранско (Беломорска Македония).
685

П. Неясно. Вероятно експресивно название, възникнало в и по детска реч. Срвн. и
ч\ика, ч|ико.
ЦИЦ\АЙЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров V 526 - ‘малко дете..., което още цица’.
П. От глаг. ц\ицам ‘бозая, суча’ —► по звукоподражателна кор.-осн. циц(а)- + съчл.
нает. -(а)й-че —> същ. циц\айче. Срвн. и циц\ейче, циц\алче и сис\алче.
ЦИЦ\АЛНИК
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Петричко (вж. Пир. край 641).
П. От глаг. ц\ицам ‘бозая, суча’ по звукоподражателна кор.-осн. циц(а)~ + съчл.
нает. -(а)л-ник —> същ. циц\алник. Срвн. и циц\алче, циц\алниче и сис\алче.
ЦИЦ\АЛНИЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров V 526 - ‘малко дете..., което още цица’.
П. От глаг. ц\ицам ‘бозая, суча’ по звукоподражателна кор.-осн. циц(а)- + съчл.
нает. -(а)л-ни-че —> същ. циц\алниче. Срвн. и циц\алче, циц\алник, циц\айче и
сис\алче.
ЦИЦ\АЛЧЕ
Вар.: циц\алче, цицалч\е.
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В някои местни говори в Софийско, Самоковско (циц\алче), Кюстендилско
(цицалч\е). У Геров V 526 - ‘малко дете..., което още цица’. В БТР 937 -
‘бозайниче, сукалче’.
П. От глаг. цицам ‘бозая, суча’ по звукоподражателна кор.-осн. циц(а)- + съчл.
нает. -(а)л-че —> същ. циц\алче. Срвн. и циц\алниче, циц\айче и сис\алче.
ЦИЦ\ЕЙЧЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. У Геров V 526 (към циц\айче).
П. От глаг. ц\ицам ‘бозая, суча’ по звукоподражателна кор.-осн. циц- + съчл. нает. -
ей-че —► същ. циц\ейниче. Срвн. и циц\айче.
686

Ц\ОЦЕ
= Дете, което още се кърми /5*~6/; кърмаче. Нариц. и зват. (ц\оце!) ф.
Р. Диал. В някои местни говори в Радомирско, Горнооряховско.
П. От глаг. ц\оцам ‘пия’, ‘бозая’ по звукоподражателна кор.-осн. цоц- (срвн. и
ц\окам и междум. цок!-цок!) + наст.-оконч. -е —♦ същ. ц\оце. Срвн. и ц\оцко.
ц\оцко
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче. Нариц. и зват. (ц\оцко!) ф.
Р. Разг., диал. В някои местни говори в Софийско, Радомирско.
П. От глаг. ц\оцам ‘пия’, ‘бозая’ (срвн. и ц\окам и междум. цок!-цокГ) —>
звукоподражателна кор.-осн. цоц- + нает, -ко —>същ. ц\оцко. Срвн. и ц\оце.
ЦУКАР\Е
= Дете, което още се кърми /5*~6*/; кърмаче.
Р. Диал. В местни говори в Самоковско.
П. От глаг. ц\укам ‘пия много...’ (Геров V 530), ‘пия’, ‘смуча’, ‘цокам’ (БТР 937) —>
звукоподражателна кор.-осн. цук(а)- + разш. нает. -(а)ре —♦ същ. цукар\е.
Ц\УНЧО
- Дете <невръстно, малко) /5*~6*/.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Странджа (наш ц[унчо плеска пак
мл\ого пл\аче).
П. От глаг. ц\уна, ц\ункам ‘целуна, целувам’ (БТР 937) —> кор.-осн. цун- (навярно по
звукоподражателно междуметие цун!, вж. Геров V 530) + нает, -чо —♦ същ. ц\унчо.
ЦУР\АНКА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. В някои говори от Харманлийски (вж. Сакар 263 цор\анка).
П. От глаг. ц\уркам ‘цвърча’, ‘пия’, ‘смуча’ (вж. РРДД 554) —♦ кор.-осн. цур- +
съчлен. нает, -ан-ка —♦ същ. цур\анка с посоченото значение. Срвн. и ц\урка.
ЦУР\АНЧО
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. В някои говори от Харманлийски (вж. Сакар 263 цор\анчо?).
П. От глаг. ц\уркам ‘цвърча’, ‘пия’, ‘смуча’ (вж. РРДД 554) —♦ кор.-осн. цур- +
съчлен. нает, -ан-чо —♦ същ. цур\анчо с посоченото значение. Срвн. и ц\урчо.
687

Ц\УРЕ
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Пловдивско и в Гюмюрджинско, Дедеагачко
(Беломорска Тракия).
П. От глаг. ц\уркам ‘цвърча’, ‘пия’, ‘смуча’ (вж. РРДД 554) —> кор.-осн. цур- +
наст.-оконч. -е —> същ. ц\уре с посоченото значение. Срвн. и ц\урка, ц\урче, ц\урьо.
Ц\УРКА
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Горнооряховско.
= Дете (момиче) (невръстно, малко /6*/.
Р. Разг., диал. В някои местни говори в Софийско, Радомирско.
П. От глаг. ц\уркам ‘цвърча’, ‘пия’, ‘смуча’ (вж. РРДД 554) —> кор.-осн. цур- + нает.
-ка —> същ. ц\урка с посочените значения. Срвн. и ц\уре, ц\урче и ц\урьо.
Ц\УРЧЕ
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В местни говори в Горнооряховско, Хасковско.
П. От глаг. ц\уркам ‘цвърча’, ‘пия’, ‘смуча’ (вж. РРДД 554) —> кор.-осн. цур- + нает.
-че —> същ. ц\урче с посоченото значение. Срвн. и ц\уре, ц\урка, ц\урьо.
Ц\УРЧО
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Асеновградско (вж. Пловд. край 216).
П. От глаг. ц\уркам ‘цвърча’, ‘пия’, ‘смуча’ (вж. РРДД 554) —> кор.-осн. цур- + нает.
-чо —> същ. ц\урчо с посоченото значение. Срвн. и ц\урче, ц\урьо.
Ц\УРЬО
= Дете <до кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В южнобългарски говори в Гюмюрджинско, Дедеагачко (Беломорска
Тракия - наред с ц\уре\).
П. От глаг. ц\уркам ‘цвърча’, ‘пия’, ‘смуча’ (вж. РРДД 554) —> кор.-осн. цур(ь)- +
наст.-оконч. -о —> същ. ц\урьо с посоченото значение. Срвн. и ц\уре, ц\урка, ц\урче.
Ч
688

Ч\АНА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. ч\ано!.
Р. Диал. В тракийски и родопски говори (отчасти наред с ч|мна|, ч|мнка|) от
Пазарджишко-Пещерско до Първомайско-Хасковско на изток. Вж. к. 831. У Геров
V 571 и в РРДД 558 - ‘стрина’.
П. Според Добрев 1995: 135 бълг. ч\ана има успоредица в езика пащо/пущу (и
негови диалекти) в Памир (вж. АЯМ 58), където ч\ана и ч\она имат значения ‘леля’,
‘баба’, ‘възрастна... жена’. Оттук и хипотезата за прабългарския произход на бълг.
ч\ана с посоченото значение. Срвн. и чич\ана.
• Ч\анини. Домът и семейството на ч|ана|. Субстантивирано мн.ч. на прил. ч\анин.
Ч]АЧИ
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Нариц. и зват. (ч\ачи!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои говори в Пазарджишко.
П. Начална гал.-умал. зват. ф. от незасвидетелствано *ч\ача, възникнала в и по
детска реч и придобила и нарицателна функция (т\ърчи, к\ажи на ч\ачито да
д\ойде).
Ч\АЯ
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. ч\айо!, ч\ау!, чее!.
Р. Диал. Спорадично в някои говори в Гоцеделчевско, Хасковско, Кърджалийско.
П. Съкратен вар. на чич\ая^.
Ч\ЕДО
= Дете в семейството /5-6/; рожба1. Нариц. и зват. (ч|едо/) ф. Мн.ч. чед\а.
Р, Книж., разг., диал. (вар.: ч|едо, ч|ендо, ч|адо, чь|ъдо). У Геров V 569 - ‘свое дете,
рожба...’. В БТР 941, РСБКЕ III606, СТРБЕ 843 - ‘син или дъщеря’, ‘рожба’, ‘дете’.
У РадБТР 796 - ‘дете’.
П. Праслав. седо, стбълг. чадо ‘дете’, ‘син’, ‘потомък’ (РСтбЕ 475, СтбР II1215,
ДавРИПК 358) —> бълг. ч|едо и вар. В слав. ез.: сръб. и хърв. чедо/седо, укр. чадо,
струс. чадо, чадь, стчеш. сад, стпол. сг^до със сходни значения. Свързано е най-
вероятно с глаг. нлчати, начатик ‘започна, начена’ —> същ. нлчатию ‘начало’,
689

‘първото нещо (плод, продукт и др.)’ (вж. РСтбЕ 228, СтбР I 936 и Трубачев 35 и
сл., Фасмер IV 310-311).
0 В югозападни български говори чедо е съставна част на словосъчетания като на
ч\едом\есто ‘храненик’, ‘осиновено дете’ в Петричко (яс ки земум... на чедо
место) и Санданско-Гоцеделчевско (вж. Пир. край 50), Гевгелийско (Вардарска
Македония) или на ч\ендуместу в Сярско, Солунско (Беломорска Македония).
*ЧЕДЦЕ
= Дете (детенце), чедо (чеденце).
Р. Само в стбълг. чддьце ‘дете, чедо’ (ДавРИПК 359), ‘детенце, дете, чедо’ (РСтбР
475), ‘детенце’ (СтбР II 1216).
П. От чадо ‘чедо’, осн. чддь- + нает, -це —> гал.-умал. чддьце (бълг. *ч\едце) с
посоченото значение.
*ЧЕДЬ
= Потомство, чеда.
Р. Само в стбълг. чддь (съб.) ‘синове, потомци...’ (ДавРИПК 359), ‘синове’,
‘потомци’, ‘хората от дома, семейството..., свои хора’ (РСтбЕ 475).
В СтбР II 1216 чддь (съб.) ‘свита, група хора...’.
П. От чадо ‘чедо’, осн. чдд—► произв. същ. чддь (бълг. *чедь) с посоченото
значение.
ЧЕ\ИЗ
= Имущество (дрехи, постели, завивки и др.), което жена (младоженка, съпруга)
внася в семейството при сключване на брак.
Р. Книж., разг., диал. В Пир. край 393 - ‘тъкани за домашна употреба и за облекло’;
в Пловд. край 202 - ‘дрехи, постелки, завивки и др., които „младоженка” внася в
новото семейство’. У Геров V 538 - ‘премяна’ [?]. В РСБКЕIII 607 - ‘дрехи,
постелки, покъщнина и др., които невестата донася в дома на мъжа си...’. В СТРБЕ
843 - ‘дрехи, покъщнина, които невестата... отнасяла в дома на съпруга си’. У
РадБТР 796 - ‘покъщнина, дрехи, които невестата внася в новия си дом’.
690

П. Тур. деугг ‘дрехи, покъщнина’ (ДТБ 282), ‘вено’, ‘прикя’ (ТБР 96) —» бълг. че|мз
със същото значение.
Ч\ЕЛЯД‘
Вар.: ч\еляд, ч\елед, ч\елад.
= Децата в семейството (синове, дъщери, внуци, правнуци) /5*~6*/; поколение, чеда.
Р. Разг., диал. Предимно в западни говорни области - до р. Осъм на изток в
Дунавската равнина и западно от линията Панагюрище - Самоков - Гоце Делчев на
юг от Стара планина (им\ала сал едно момч\е, па др\уга ч\елед нем\ала -
Тетевенско; на н\икоя м\айка не с|а н\огу челятт\а - Самоковско; м\айками
\имаше сведем ч[еляди - Дупнишко; и он им\а ч\еляд, ама т\е го сам си жив\ее -
Кюстендилско; ако сумр\екла, ч\елатта да нем\и са ж\иви - Охридско, Битолско
във Вардарска Македония). У Геров V 540 - ‘децата, рожбата на едно домочадие’
(+ текст от нар. пес.:... нали сме пуста роднина, роднина еднокръвнина - мама и
стрина етърви, тато и чичо два брата, ние братови челяди, който с някои
особености - т\ато, ч\ичо, стр\ина, ет\ърви - насочва къв северозападни говори;
вж. Геров V 83 къмр\одн\ина). В БТР 942 - ‘чедо, рожба - едно или повече деца’. В
РСБКЕ III 608, СТРБЕ 843 и у РадБТР 796 - ‘децата в едно семейство’. В БЕР IV
230 (към л/|ол/ък) съчет. ч\еляд момч\ена ‘мъжка челяд’ - за говори в Ботевградско.
П. Стбълг. чбмддь (вж. МладЕР 681), чемддь (РСтбЕ 469, СтбР II 1189) ‘челяд’,
‘прислуга’ —»бълг. ч\еляд с посочното събирателно значение. Според Трубачев 150
сходни по значение са и сръб. и хърв. челад/сеЦаД рус. ч\елядъ, чеш. се1ед, пол.
схе1асИ.
0 В съчет.: женска ч\еляд, мъжка ч[еляд ‘децата от женски или мъжки пол в едно
семейство’.
Ч\ЕЛЯД2
Вар.: ч\еляд, ч{елад.
= Семейство с деца; домочадие.
Р. Разг., диал. Предимно в югозападни говорни области (заб\егнал от дом\ата и
челядт\а си - Самоковско; два ч[елада жив^ееау т\ая к|укя - Петричко). В БТР
942 - ‘семейство’. В РСБКЕ III 608 - ‘семейство, домочадие’. В СТРБЕ 843 и у
691

РадБТР 796 - ‘членовете на едно семейство’.
П. Стбълг. чельхдь (вж. МладЕР 681), чсмддь (РСтбЕ 469, СтбР II 1189) —> бълг.
ч\еляд (вж. ч|еяяд7) —> регионално преносно събирателно значение.
Ч\ЕЛЯДНИК
Вар.: ч\елядник, челядн\ик.
= Мъж със семейство и деца.
Р. Диал. У Геров V 540 челядн\ик ‘чловек, който има челяд’. В РРДД 561 - ‘човек с
деца и семейство’. В РСБКЕ III608 - ‘човек, който има деца, челяд’.
П. От същ. ч|еляд2!, вероятно през съчет. *челяден човек —> осн. челяд(н)- + нает. -
(н)ик —> същ. ч\елядник.
Ч\ЕЛЯДНИЦА
Вар.: ч\елядница, челядн\ица.
= Жена със семейство и деца.
Р. Диал. У Геров V 540 челядн\ица ‘която има челяд’. В РСБКЕ III 608 - ‘жена,
която има деца, челяд’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ч\елядник'\ с нает, -(н)ица.
Ч\ЕРКА
= Лице от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря. Зват. ф. ч\ерко!. Член.
ч\ерката ‘дъщеря ми’.
Р. Диал. В западни говори от Белоградчишко-Берковско до Босилеградско
(Западните покрайнини) и Радомирско на юг. Вж. к. 6. У Геров V 545 - ‘щерка,
дъщеря’.
П. Вж. дъщер\я. От праслав. *<1ъкН, стбълг. дъшти, дъцкре —> бълг. диал. осн. -чер-
(респ. -цер-, -шчер-, -кер-) + нает. -ка. Срвн. и к\ерка, щ\ерка, шч\ерка.
Ч\ЕТЕНИЧЕ
= Дете <след кръщаването му> /5*~6*/.
Р. Диал. В някои говори в Добруджа в ритуалната формула, произнасяна от
кръстник/кръстница непосредно след кръщаването: евр\ейче взех - ч\етениче ти
давам (вж. Добруджа 271).
П. От глаг. чет(\а) —> вероятно през съчет. *ч\етено дете —> осн. чете(н)- + разш.
692

нает. -(н)иче —> същ. ч\етениче с посоченото значение. Мотивиращ признак
очевидно е ‘четенето на молитвата’ за кръщаване. Срвн. и кръщен\иче.
Ч\ЕЧА
= Сестра <по-възрастна> /4+/; кака. Зват. ф. ч\ече!, ч\ечо!.
Р. Диал. В някои говори в Тетовско (Вардарска Македония).
П. Неясно. Вероятно експресивно название, възникнало в и по детска реч. Срвн. и
ц\еца.
Ч\ЕЧМЕЛ
= Множество деца <невръстни, малки, дребни>.
Р. Диал. В говори от Ботевградско-Пирдопско.
П. Неясно. Възможна е връзка с тур. дед ‘копа’, ‘купен’ (ТБР 91), ‘купчина
(пирамида) камъни’ (СДДI 314) и тПк ‘сол’ —> тур. *дедтНМ [?]—> бълг. диал.
ч\ечмел с преносно значение ‘куп, множество деца’ [?].
Ч]ИКА
= Брат на баща/31/; чичо. Зват. ф. ч\ико!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори във Видинско и в Западните
покрайнини (Царибродско). Вж. к. 31.
П. Общ произход с ч\ико и ч\ича/чич\а, ч\ичоу, които МладЕР 686-687 определя
като: „бълболна дума от корен арийско-алтайски”. Според Караджич 853 и Скок I
321 сръб. диал. ч\ико и ч\ика са гал.-умал. вар. на ч\ича.
Ч]ИКО
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (ч\ико!) ф.
Р. Диал. Спорадично в югозападни говори в Петричко, в Гевгелийско-Струмишко
(Вардарска Македония) и в Демирхисарско, Сярско (Беломорска Македония). Вж.
к. 31. Засвидетелствано е, но предимно като обръщение (наред с ч\ичо!), и в
Свогенско и Силистренско.
П. Начална зват. ф. спрямо	придобила и нарицателна функция.
• Ч\икови. Домът и семейството на	ч^икаТ. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ч\иков.
Ч\ИНА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. ч\ино!.
693

Р. Диал. Мозаично всред източни говори (наред с б[уля^, н^ана2^, ч\ана\) от
линията Свищовско - Севлиевско - Карловско - Пазарджишко - Кърджалийско -
Ксантийско (в Беломорска Тракия) на изток (вж. и Сакар 382). Един втори неголям
ареал се очертава и на югозапад от Струмишко (Вардарска Македония)-Санданско
до Солунско на юг. Вж. к. 831. Засвидетелствано е спорадично и в някои местни
говори в Свогенско, Ихтиманско.
П. Общ произход с ч\ика/ч\ико и ч\ича/ч\ичо'\, спрямо които ч\ина има облик на
паралелно образувание за ж.р. с нает, -на (по подобие на стр\ина, в\уйна и др.).
МладЕР 685 го определя като: „от корен арийско-алтайски и общочовешки детски
бълбол”. Добрев 1995: 137 го привежда като прабългарска (древнобългарска) дума
с успоредица ш\ина ‘леля’ в езици (диалекти) в Памир. Срвн. и ч\инка.
•	Ч]инини. Домът и семейството на ч|ина]’. Субстантивирано мн.ч. на прил. ч\инин.
Ч\ИНКА
= Съпруга на брат на баща /831/; стройна, стр\инка. Зват. ф. ч|и»ке/.
Р. Диал. Мозаично в ареала на ч|ина'|‘.
П. От същ. ч|пна'|‘ —> осн. чин- + нает, -ка, като гал.-умал. название (в и по детска
реч), придобило и нарицателна функция. Срвн. и ч\инча.
•	Ч\инкини. Домът и семейството на ч\инка\. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ч\инкин.
Ч\ИНЧА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. ч|и»че/.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Дедеагачко (Беломорска Тракия).
П. Общ произход с регионални вар. като ч|«на'[‘ и ч\ичаТ, като ч|и»ча по облик най-
вероятно е кръстоска между ч|«на и ч[ича.
•	Ч\инчини. Домът и семейството на ч|мнча'[‘. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ч\инчин.
Ч]ИПА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. У Геров V 554 - „така викат малко новородено женско дете, още
некръстено” (по Геров V 542, 559 към чера, ч\ора).
П. Неясно. Възможно е да е оказионален и локален вар. на ч^уна^ или на
694

(субстантивирано?) прил. чип, -а (в РСБКЕIII622 по текст от Ив. Вазов:
погледнете оная ч\ипа, червенобуза и хубава вакарелка...). Срвн. и ч\упка.
Ч\ИЧА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. ч\иче!, ч\ичо!.
Р. Диал. Спорадично в южнобългарски говори в Санданско, Гоцеделчевско, в
Родопите (Девинско, Смолянско, Маданско, Ивайловградско), във вътрешна
Тракия (Хасковско), в Беломорска Тракия (Сярско, Драмско, Гюмюрджинско). Вж.
к. 831.
= Съпруга на брат <по-възрастни> на съпруг /837+/; етърва <по-възрастна>.
Р. Диал. Спорадично в родопски говори (Девинско, Смолянско, Маданско).
П. Общ произход с регионални вар. като ч\ина и ч\инча].
• Ч\ичини. Домът и семейството на ч|пчсф Субстантивирано мн.ч. на прил. ч\ичин.
ЧИЧ\А
Вар.: чич\а, ч\ича.
= Брат на баща/31/; чичо. Зват. ф. ч\ичо!, ч\иче!. Мн.ч. чич\и, чич\еве. Член. чич\ата
‘чичо ми’.
Р. Диал. Ареалът обхваща плътно западните говори (вкл. и тези в Западните
покрайнини) от р. Дунав до Благоевградско на юг. Източната граница на ареала е
разположена приблизително по линията Никополско - Плевенско - Ихтиманско, а
южната - в Пещерско-Благоевградско. Спорадично ч\ича е засвидетелствано и в
Костурско (Беломорска Македония), а чпч|п - западно от р. Места в Гоцеделчевско.
Вж. к. 31. У Геров V 557 чич\а ‘бащин брат’. У МладЕР 686-687 чич\а, наред с
ч\ичо. В някои западни говори (Трънско, Сливнишко) е засвидетелстван и съкр.
вар. ча < чич\а в съчетание с лично име: ч\а Григ\ор од\и по \Африка да се б\ие’,
т\ата каз\а на ч\а Гавр\ил да не до\оди.
П. Общ произход с ч\ика, ч|пко и ч^чо^, които МладЕР 686-687 определя като
„бълболна дума от корен арийско-алтайски”. Скок I 321 тълкува ч\ича като
„балкански турцизъм” [?]. Показателно е обаче, че тур. <р$е и са названия за
роднини жени със значения ‘леля’, ‘тетка’, ‘зълва’, ‘снаха’ (вж. СДДI 347 и ТБР
96) и са най-вероятно гал.-умал. названия, възникнали в и по детска реч. Добрев
1994: 177-181 приема не без основание, че ч]ича и ч\ичо са наследени от езика на
695

прабългарите (древните българи) и посочва успоредици в езици (диалекти) в
Памир, в грузински ез. и т.н.
ЧИЧ\АНА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. чич\ано! и съкр. ч\ано!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Асеновградско. Вж. к. 831.
П. От същ. ч^ча^ —> осн. ч|ич(ц)- + нает. -(а)на. Срвн. и чич\ая, чич\ена.
ЧИЧ\АЯ
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. чич\айо! й съкр. ч\айо!,
ч\ае!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Гоцеделчевско и Сярско (Беломорска
Македония). Вж. к. 831.
П. От същ. ч^ича'!' —> осн. ч\ич(а)- + нает. -(а)я. Срвн. и стрин\ая.
Ч\ИЧЕ
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (ч|иче!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори във Врачанско-Свогенско и на
югоизток в Средецко. Вж. к. 31.
П. Начална гал.-умал. зват. ф. спрямо чич^а^, ч^ичо^, възникнала в и по детска реч и
придобила и нарицателна функция.
ЧИЧ\ЕНА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. чич\ено!.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори във Велинградско. Вж. к. 831.
П. От същ. ч^ича^ —> осн. чич- + нает. -ена. Възможно е обаче чич\ена да е и
фонетичен вар. на чич\ана с преход на съчетание /ча/ в /че/ (срвн. ч\еша вм. ч\аша и
под.), което е присъщо и на говори в Западните Родопи (вж. БДА-ОТ к. Ф50).
Ч\ИЧИНА
= Съпруга на брат на баща /831/; стр\ина, стр\инка. Зват. ф. ч\ичино! и съкр. ч\ино!.
Р. Диал. У МладЕР 686-687 (към чич\а) - ‘стрина’, ‘чичова жена’. В РРДД 566 -
‘стринка, чинка’.
П. От същ. ч	—> осн. чич- + нает, -ина (срвн. и чич\ана, чич\ена) или от прил.
ч\ичин —> субстантивирана ф. за ж.р. (може би през съчет. *ч\ичина жена) —»• същ.
ч\ичина [?].
696

ч\ичко
= Брат на баща /31/; чичо. Нариц. и зват. (ч\ичко!) ф.
Р. Диал. Спорадично (наред с 4^41^1) в северозападни говори в Оряховско,
Белослатинско, Врачанско. Вж. к. 31.
П. От същ. чич\а, ч|пчо|—> осн. чич- + нает, -ко като начална гал.-умал. зват. ф.
(ч\ичко!) в и по детска реч, придобила и неутрална нарицателна функция (т\ато и
ч\ичко од\иа нал\ов, ама нем]а н]ищо). У Геров V 557, МладЕР 686-687 (към чич\а)
и РСБКЕ III 626 ч\ичко, умал. от ч\ичо.
Ч\ИЧО
Вар.: ч|«чо, ч|учу.
= Брат на баща /31/ > чичо ми. Нариц. и зват. (ч\ичо!) ф. Мн.ч. ч\ичовци, ч\ич(о)ве.
Р. Книж., разг., диал. Широко разпространено в различни региони на българското
етнокултурно и езиково землище. Вж. к. 31. У Геров V 556, МладЕР 686-687 -
наред с чич\а. В РСБКЕ III 626 - ‘бащин брат’. В БТР 948 и СТРБЕ 849 - ‘брат на
бащата по отношение на децата му’. У ДечТР 868 - ‘брат на бащата’. У РадБТР 802
- ‘брат на баща’. В някои западни говори (Трънско) е засвидетелстван и съкр. вар.
чо/чо! като зват. и нариц. ф. в съчетание с лично име: чо Р\ангеле!, т\ата те ч\ека
да д\ойдеш; чо Р\ангел и |он од\и нал\ов.
П. Общ. произход с чич|а'|' и ч\ика\, 4^^1, които МладЕР 686-687 определя като
„бълболна дума от корен арийско-алтайски”. Скок I 321 тълкува ч\ича като
„балкански турцизъм” [?]. Добрев 1994: 177-181 приема, не без основание, че ч\ича
и ч\ичо са наследени от езика на прабългарите (древните българи). В бълг. ч|ичо е
начална зват. ф. спрямо чич^а^, ч^ича^ (ервн. и ч|мко), придобила и нарицателна
функция.
• Щичови. Домът и семейството на ч^чо]". Субстантивирано мн.ч. на прил. ч|мчов.
Ч\ИЧОВЧЕ
= Дете на брат на баща /531-631/; братовчед.
Р. Спорадично в говори от Оряховско, Плевенско и Тетевенско (вж. и Лов. край
338).
П. От същ. чич\а], ч|мчо| —> през съчет. като ч\ичов син, ч\ичова дъщеря, ч\ичово
дете (момче, момиче) —> осн. чичов- + нает. -че.
697

ЧОВ\ЕК
Вар.: чов|ек, ч|оек, чув\як, чи«\як, чвяк, чел\ек, чил\як, чул\як и др.
= Мъж спрямо жена, с която е в брачна връзка /7/; съпруг.
Р. Разг., диал. В различни облици като синоним на съпруг, мъж по цялото
българско етнокултурно и езиково (диалектно) землище. У Геров V 557 чловек
‘мъж, стопанин, съпруг’. В БТР 948-949 и РСБКЕIII 627 - ‘... с притежателно
местоимение - мъж, съпруг’.
П. Стбълг. ч(ь)лов'бкг ‘човек’, ‘мъж’ (МладЕР 687, РСтбЕ 471, СтбР II 1198-1199)
—► бълг. разг. и диал. човек и вар. с посоченото значение: чов\ека \и са гоуб\или
въф войн\ъта (Плевенско); ш |мдел< см\ойъ чув|ек на св\адба (Троянско); чов\ека
ми б)е гол [ям чов\ечец (Ботевградско); т\ук ли е тв\оа чув\як? (Пирдопско); й\а бех
тог\ава с м\ойо чов[ек (Софийско); не с\ам сам\и, \имам сн\аа и син и чов\еками е
ж\ив (Ихтиманско); ев|е педес[е г[один как[о миумр^е чов\еко (Кюстендилско);
н\яма гу чв\яками, не с\и е душ\елудр\апта (Хасковско); н\ашът чув\як нас\яка
мл\огу д\ърва (Гюмюрджинско, Беломорска Тракия); н\ейния чул\як и м\ойа чул\як
ут братуч\етки б\яа (Никополско); кату сауж\ени за чел\ека си, зав\ари св\екър,
свек\ърва (Плевенско); тр\ябва да п\итам чил\якът си (Троянско); пубул\я ми са
чил\якът (Севлиевско); туг\асумре чил\яко ми... уст\анаф дов\ица (Търговищко);
чил\яка ми гууб\ияу уйн|ъта (Преславско).
Българските названия (разг. и диал.) за ‘човек’ и (прен.) ‘съпруг, мъж’ се групират
около две основи чов-/чув(ъ)- и чел(ь)-/чоль-/чуль-. Вариантите от първата основа са
характерни за западни говори (на запад от р. Вит и линията Пазарджик - Девин -
Драма) и южни и югоизточни говори (по р. Марица и Източна Тракия). Към тази
група се отнасят и говори във Вардарска Македония (западно от р. Вардар и р.
Черна) с вар. ч\оек (т.е. с елиминирана съгл. /е/). Вариантите от втората основа са
характерни за източни говори в Дунавската равнина и вътрешна Тракия и средните
дялове на Родопите (вж. за това по-подробно в БДА-ОТ к. Ф93).
Ч\ОДЖУМ!
= Обръщение към дете или по-млад човек.
Р. Разг., диал. Засвидетелствано е предимно в източнобългарски говори (Добруджа,
Разградско, Сливенско, Хасковско и др.). В РРДД 567 - нар. ‘момче мое’, ‘дете
698

мое’.
П. Тур. досик ‘дете’ —> доси^ит ‘дете мое!’ (ДТБ 287) —► бълг. разг. и диал.
ч\оджум със същото значение.
Ч\ОМРЯС
Вар.: ч\омряс, ч\омрьъс.
= Множество деца в семейството /5*~6*/; челяд1.
Р. Диал. Спорадично в някои говори в Севлиевско (нав\ъдил ми са ид\ин ч\омрьъс,
ч)ет н^яма!).
П. Неясно. Възможно е да е свързано с тур. дот ‘купчина’, ‘многобройна група’, и
дотга ‘късокрак, нисък, недорасъл’ (вж. СДД1367-368) [?].
Ч\ОРА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. В някои местни говори (наред с ч|орка|) в Кумановско (Вардарска
Македония). У Геров V 542, 559 - „така викат малко новородено женско дете, още
некръстено”.
П. От неясен по произход кор. чор-, наличен и в същ. като ч\орла ‘рошава жена’,
ч\орли мн.ч. ‘дълга и разрошена коса’, прил. ч\орлав ‘рошав’, глаг. ч\орля
‘разрошвам’ (вж. Геров V 559, БТР 949, РСБКЕIII629) и т.н. Срвн. подобна
смислова връзка и между сръб. ч|уиа ‘снопче коса’, ‘жена с несресана коса’ и бълг.
диал. ч^упа^ ‘дъщеря’. Според Скок 1335 сръб. ч\ора ‘девойка на 12 години’ може
да е във връзка със циг. согго и рум. сюгош като ‘прякор за циганин’ или с рум.
/есюага ‘девица’. Пак там сбга е приведено и като „плашило за деца”. МладЕР 687
препраща за сравнение към ч\орла (и произв.) и към рус. чуб/чуп- ‘перчем’ (вж. и
Фасмер IV 375, 384).
Ч\ОРКА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> /6*/.
Р. Диал. В някои местни говори (наред с ч|ора|) в Кумановско (Вардарска
Македония).
П. От същ.	—> осн. чор- + нает, -ка, като гал.-умал. название, придобило и
неутрална нарицателна функция.
699

Ч]УВАНИК
= Момче (син), прието за отглеждане в семейството на приемни родители /5*/;
храненик.
Р. Диал. В западни говори в Софийско, Елинпелинско. У Геров V 563 - ‘храненик’.
В БТР 950 - ‘дете, обикновено сираче, отгледано от други хора’.
П. От диал. глаг. ч\увам ‘полагам грижи...’, ‘отглеждам’ (вж. Геров и БТР (пак там)
и РСБКЕIII630; за разпространението на глаг. с това значение вж. Младенов 2008
719-723) —► страд. прич. ч\уван —> осн. чуван- + нает. -(н)ик —> същ. ч\уваник.
Ч\УВАНИЦА
= Момиче (дъщеря), прието за отглеждане в семейството на приемни родители /6*/;
храненица.
Р. Диал. Вж. ч\уваник. У Геров V 563 - ‘храненица’. В БТР 950 към ч\уваник.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо	с нает, -(н)ица.
Ч]УВАНИЧЕ
= Дете, прието за отглеждане в семейството на приемни родители /5*~6*/;
хранениче.
Р. Диал. Вж. ч\уваник. У Геров V 563 - ‘хранениче’.
П. Паралелно образувание за ср.р. спрямо ч|уванмк| и ч\уваница] с разш. нает. -
(н)иче.
Ч]УПА
= Лице от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря. Зват. ф. ч\упе!. Член.
ч\упата ‘дъщеря ми’.
Р. Диал. В говори от западните дялове на Вардарска Македония. У Геров V 562 -
‘мома, девойка’. У МладЕР 689 - ‘момиче, мома’. В РРДД 569 - ‘мома’ (+ текст от
нар. пес.: Мори моме... лена чупа сой н\ема, който насочва към югозападни говори).
П. Според МладЕР (пак там) е с кор. чуп-, както в сръб. и хърв. ч\упати/сйраИ
‘скубя’, ч\упав/сирау ‘чорлав’ и ч\упа/сира ‘снопче коса’ и ‘жена с несресана коса’
(вж. Караджич 858, Скок I 342-343). Според Трубачев 56, който привежда като
успоредица алб. дире ‘дъщеря’, етимологията е неясна. А Скок (пак там) подрежда
бълг. ч\упа, сръб. и хърв. ч\упа/сйра, алб. дире, дирге и гръц. тоойлра като
балканизми с общ, но неясен по произход корен. Срвн. и ч\ора.
700

Ч\УПКА
= Дете (момиче) <до кръщаването му> 16*1.
Р. Диал. В някои местни говори в Пловдивско (вж. Пловд. край 216).
П. От същ ч|уиаТ —» осн. чуп- + нает, -ка, като гал.-умал. название, придобило и
нарицателна функция.
Ш
Ш\АФЕР
= Обредно лице (мъж роднина, близък на младоженеца) с определени функции по
време на сватбата.
Р. Книж., разг. В БТР 954 - ‘близък на младоженеца, който взема дейно участие
при сватбата’. У РадБТР 807 - ‘лице, близко на младоженците, което активно
участва в сватбения обред’. В РСБКЕIII640 - ‘близък на младоженеца, който
заема първо място след кума при обредна сватба’. В РЧД 994 - ‘близък на
младоженеца, който заема второто място след кума на сватба’. В СТРБЕ 855 -
‘близък на младоженеца, който в сватбения обред е на второ място след кума’.
Според Иванова 72 - „след 40-те години на XX в. навсякъде деверът и зълвата
започват да се обозначават като ш\афер и ги\аферка, които и до днес участват в
българската сватба. В известна степен е съхранена и традицията да бъдат близки
кръвни роднини на младоженеца”.
П. Нем. ЗскаДег ‘надзирател’, ‘иконом’ (ВаригДВ 1105) —> бълг. ш\афер (навярно
през рус. шафер или рум. §сфаг ‘шафер’ ДЛРМ 828) с посоченото значение.
Ш\АФЕРКА
= Обредно лице (жена роднина, близка на младоженката) с определени функции по
време на сватбата.
Р. Книж., разг. В БТР 954 - ‘роднина или близка приятелка на булката, която взема
дейно участие при сватбата, прислужва на гостите...’. У РадБТР 807 (към шафер) -
‘лице, близко на младоженците, което активно участва в сватбения обред’. В
РСБКЕ III 640 - ‘близка на младоженката, която заема първо място след кумата при
обредна сватба’. В СТРБЕ 855 - ‘близко на младоженката младо момиче, което в
701

сватбения обред е на второ място след кумата’ и ‘облечено в бяло малко момиче,
което носи [?] воала или роклята на булката’. Вж. и Иванова 72.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\афер] с нает. -ка.
ШИПН\Е
- Дете <невръстно, малко /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Разложко.
П. Неясно. Възможна е връзка с названия на „дребните” плодове на раст. Кова
сапша, шипка (напр. ш\ипенки, ш\ипленки у Геров V 581). Срвн. и
ШИП\ОРЕ
= Дете <невръстно, малко /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Разложко.
П. Неясно. Срвн. и шипн\е.
ШИРН\ЕЧЕ
= Дете <невръстно, малко /5*~6*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Гюмюрджинско (Беломорска Тракия).
П. Неясно. Възможна е връзка с диал. глаг. ш\ирна ‘шурна, потека’, ш\иркам
‘шуртя, тека’ (вж. Геров V 582, 590). В такъв случай ширн\ече би се наредило
между разг. и диал. названия за малко дете като п\икльо/п\икла, л/|очко/л<|очка и
под.
Ш\ОГУР
= Брат на съпругата /38/; шурей. Зват. ф. [?].
Р. Диал. В някои местни говори в Никополско.
П. Нем. 8с1та§ег ‘съпруг на сестра’ и ‘брат на съпруг/съпруга’ (ВаригДВ 1152)
през унг. 5о%ог (МНК 821), рум. $о§ог ‘зет’, ‘шурей’, ‘девер’ (РБР 1082, ДЛРМ 835)
и сръб. и хърв. зо§ог, ^о§ог (Караджич 874, Скок III426, Таноцки 57) за ‘шурей’ и
‘баджанак’ —> бълг. диал. ш\огур с посоченото значение.
ш\ольо
= Брат <по-млад> /37.
Р. Диал. У Добрев 1995: 140 - ‘по-малък брат’.
П. Неясно. Според Добрев (пак там) „древнобългарска дума”. Срвн. и ш\уле.
702

ШУБАЛ\АН
= Дете (невръстно, малко> /5 ~6 /.
Р. Диал. В някои местни говори в Горнооряховско.
П. Неясно. Възможна е връзка с диал. и разг. шуб\е/шуп\е ‘страх’ (БТР 960, Добрев
1995: 140) с неясен по произход кор. шуб- в произв. шубел\ия/шупел\ия (вж. Геров V
587) ‘страхлив’ —> ‘страхливец’ и шубал\ан със съчл. нает, -(а)л-ан и прен. значение
‘страх страхлив’, ‘плах плашлив’ —♦ ‘малък, дребен’ —♦ ‘малко, невръстно дете’ [?].
Ш\УЛЕ
= Дете (момче) <до кръщаването му> /5*/.
Р. Диал. У Геров V 588 - ‘мъжко малко дете още некръстено.
П. Неясно. Възможна е връзка с диал. и разг. ш\уле като означение на ‘нещо малко,
дребно: у Геров V 588 - ‘плосък пръстен съд за ракия’, ‘бърде’, в РРДД 578 и
РСБКЕIII657 шул\е - ‘неголям глинен съд за вино или ракия’, у Добрев 1995: 140
-	‘малко магаре’ и др. Срвн. и ш\улек, ш\улко и ш\ульо.
Ш\УЛЕК
-	Дете <извънбрачно> /5*~6*/; копеле.
Р. Диал. В някои местни говори в Смолянско.
П.С неясен по произход кор. -шул- + нает. -ек. Срвн. и ш\уле, ш\улко.
Ш\УЛК0
Вар.: ш[улко, ш\улько.
= Дете (момче) (до кръщаването му> 15*1.
Р. Диал. В югозападни говори в Струмишко, Радовишко (ш\улько, Вардарска
Македония) и гр. Кукуш и Дойранско (Беломорска Македония). У Геров V 588 -
‘мъжко малко дете още некръстено’.
П.С неясен по произход кор. шул-/шуль- + нает. -ко. Срвн. и ш\уле, ш\улек.
Ш\УЛЬО
= Дете (момче) до кръщаването му> 15*1.
Р. Диал. В някои говори в Харманлийски (вж. Сакар 263).
П.С неясен по произход кор. шул-/шулъ- + наст.-оконч. -о. Срвн. и ш\уле, ш\улко.
Ш\УМЕК
= Дете (извънбрачно) /5*~6*/; копеле.
703

Р. Диал. В някои местни говори в Асеновградско.
П. От диал. ш\ума ‘гора’ (Геров V 588, БТР 961, РСБКЕIII658) като част от сложен
ономасиологичен признак —> кор.-осн. шум- + нает, -ек —> същ. ш\умек с
посоченото значение. Срвн. и ш [умник.
Ш\УМНИК
= Дете <извънбрачно> /5*~6*/; копеле.
Р. Диал. В родопски говори в Девинско-Смолянско-Маданско.
П. От диал. шума ‘гора’ (Геров V 588, БТР 961, РСБКЕ III 658) като част от сложен
ономасиологичен признак —> кор.-осн. шум- + нает. -ник. Срвн. и ш\умек.
ШУПАР\Я
= Множество деца в семейството /5*~6*/; дечурлига.
Р. Диал. В някои местни говори в Разградско, Добричко (ин\о вр\еме в\икаа так\а
за дец\ата си: шупар\ята!).
П. От шоп\ар (вар.: шип\ар, шуп\ар) ‘мъжко прасе’ (вж. БТР 957 ишп\ар, РСБКЕ III
648 шип\ар, шоп\ар за ‘мъжка свиня’) —» прен. ‘дете’, мн.ч. ‘деца, дечурлига’ с гал.
и/или укор, отсянка в значението.
Ш\УРА
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (ш\ура!, наред с ш\уре!\) ф. Член.
ш\урата ‘шуреят ми’.
Р. Диал. Обширен ареал в западни и югозападни говори от Монтанско-Врачанско
до Петричко-Санданско на юг, във Вардарска Македония (Велеско, Охридско,
Битолско, Делчевско, Струмишко) и Беломорска Македония (Костурско, Леринско,
Демирхисарско, Солунско). Източната граница на ареала е разположена
приблизително по линията Враца - Елин Пелин - Ихтиман - Гоце Делчев (западно
от р. Места) - Сяр - Солун. Вж. к. 38. В БТР 961 ш\ура (наред с ш\урак) ‘шурей’.
П. Праслав. *зигъ, етбълг. шо^рь, шо^рд ‘брат на съпругата’ —> бълг. диал. ш\ура и
др. произв. вар. Според Трубачев 138-139 зигь е „безспорно древна индоевропейска
дума”, наследена в различни облици в славянските езици: сръб. ш\ура, рус. ш\урин,
укр. шур\як, стпол. згига. Срвн. и ш\урей и др. от същата кор.-осн. и със същото
значение.
704

• Ш\уреви. Домът и семейството на ш^ра^. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ш\урев.
ШУР\АВИЦА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шур\авице!. Член.
шур\авицата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Белослатинско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\ура] със съчл. нает, -ав-ица. Срвн. и
ш\уревица, шурен\явица.
Ш\УРАК
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (ш\урак!) ф.
Р. Диал. У Геров V 590 и БТР 961 - наред с ш\ура.
П. От кор.-осн. шур- + нает. -ак. Срвн. ш\ура и ш\урек, ш\уряк.
ШУР\АЯ
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шур\а(й)о!. Член.
шур\аята ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Омуртагско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\ура] с нает. -ая. Срвн. и шурн\ая.
ШУРД\АК
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (шурд\ак!) ф.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Средногорието (Пирдопско-
Карловско-Пловдивско). Вж. к. 38.
П. Стбълг.	—> осн. шур—> бълг. диал. шурд\ак с разш. нает. -дак.
Срвн. и ш\урак, ш\уряк.
Ш\УРЕ
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (ш\уре!) ф. Член. ш\урето ‘шуреят
ми’.
Р. Диал. В южнобългарски говори от Карловско до Гоцеделчевско-Смолянско-
Ивайловградско на юг и отчасти в Беломорска Тракия (Сярско, Кешанско-
Малгарско). Спорадично и на североизток в Разградско-Шуменско. Вж. к. 38. У
Геров V 590 - ‘шурей’. В БТР 961 - ‘обръщение към шурей....’.
= Съпруг на сестра на съпругата /748/; баджанак.
705

Р. Диал. У Геров V 590 - ‘мъж на... балдъза’. В БТР 961 - ‘обръщение към...
баджанак’.
П. Начална зват. ф. от ш\ура, ш\уря], придобила и нарицателна функция.
• Ш\уреви. Домът и семейството на ш\уре]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ги\урев.
Ш\УРЕВИЦА
Вар.: ш\уревица, ш\урейца.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. ш\уревице!. Член.
ш\уревицата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. В местни говори в Белослатинско, Ботевградско (наред със съкр. вар.
ш\урейца) в Родопите (Асеновградско, Ивайловградско) и във вътрешна Тракия
(Хасковско-Харманлийско). Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\уре] + съчл. нает, -ев-ица или от разш.
осн. шур-ев- (през съчет. ш\урева жена) с нает. -ица. Срвн. и ш\урневица,
ш\уровица.
Ш\УРЕЙ
= Брат на съпругата /38/. Зват. ф. ш\уре!, ги\ура!. Член. ш\урея(т) ‘шуреят ми’.
Р. Книж., разг., диал. В говори от различни диал. области: (I) от Ботевградско-
Тетевенско-Троянско до Ихтиманско-Панагюрско на юг; (II) на североизток в
Русенско-Разградско и (III) на югоизток в Сливенско-Карнобатско-Ямболско-
Елховско. Вж. к. 38. У Геров V 590 - ‘женин брат’. В БТР 961, СТРБЕ 862, у ДечТР
882 и у РадБТР 814 - ‘брат на съпругата’. В РСБКЕIII659 и УЕРII638 - ‘брат на
съпругата по отношение на нейния съпруг’.
П. Стбълг. шо\|ч>ь, шо\|ч>х —> бълг. ш\урей от осн. шур- + нает. -ей. Срвн. и ш\ура,
ш\урек.
ШУР\ЕЙВИЦА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шур\ейвице!. Член.
шур\ейвицата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Никополско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\уре] - вероятно кръстоска (хибрид) от
вар. като шур\ейница'[ и ш\уревица\.
706

ШУР\ЕЙКА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шур\ейке!, шур\ейко!.
Член. шур\ейката ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Плевенско-Никополско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\урей\ с нает. -ка. Срвн. и шур\ейница.
ШУР\ЕЙНИЦА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шур\ейнице!. Член.
шур\ейницата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Плевенско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\урей\ с нает. -ница. Срвн. и шур\ейка.
Ш\УРЕК
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (ш\урек! наред с ш\уре!) ф. Член.
ш\урек(ът) ‘шуреят ми’.
Р. Диал. Сравнително компактен ареал в западната част на Дунавската равнина от
Видинско-Кулско-Белоградчишко до р. Осъм (Плевенско-Никополско) на изток.
Южната граница на ареала е разположена приблизително по Стара планина
(включвайки части от Ботевградско-Тетевенско-Ловешко). Вж. к. 38. У Геров V 590
- ‘шурей’.
П. Стбълг. шо^рь, шо^рд —> бълг. диал. ш\урек от осн. шур- + нает. -ек. Срвн. и
ш\ура, ш\урак, ш\урей.
ШУРЕК\ИНА
Вар.: шурек\ина, шурек\иня.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шурек\ино!, шурек\инъо!.
Член. шурек\ината ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Оряховско-Белослатинско-Врачанско-
Луковитско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\урек] с нает. -(к)ина/-(к)иня.
ШУРЕН\АЙКА
Вар.: шурен\айка, шурен]айкя, шурн\айка, шурн\яйка, шурун\айка, шурн\акя.
= Съпруга на брат на съпругата /838/. Зват. ф. шур(е)н\айке!. Член. шурен\айката
‘шуренайка(та) ми’.
707

Р. Книж., разг., диал. Диалектният ареал включва говори в Годечко-Ботевградско-
Пирдопско (на север), Панагюрско-Пловдивско (на изток) и Дупнишко-
Самоковско-Пещерско (на юг). В западните дялове на този ареал е засвидетелстван
вар. шурен\айкя. Вж. к. 838 и к. Ф107 на БДА-ОТ за нает. -кя. У Геров V 590
гиурен\айка и гиурн\акя ‘жена на шурей’. В БТР 961, РСБКЕ III 659 и у ДечТР 882 -
‘ съпруга(та) на шурей ’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\уре], ш\урей\ с разш. осн. гиур(е)н-
(може би наследена от етбълг. вар. "'шо^рннь [?], вж. МладЕР 696) + съчл. нает, -ай-
ка/-ай-кя. Срвн. и шурен\айкеница, шурен\ейка.
ШУРЕН\АЙКЕНИЦА
= Съпруга на брат на съпругата /838/;шуренайка. Зват. ф. гиур(е)н\айкенице!. Член.
гиурен\айкеницата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Монтанско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\уре], но от разш. осн. шур(е)н- (може
би наследена от етбълг. вар. *шо^ринк [?], вж. МладЕР 696) със съчл. нает. -ай-к(е)-
ница или (оказионално и локално) от гиурен\айка\ —► разш. осн. шуренайк- + съчл.
нает. -(е)н-ица. Срвн. и шурен\ейковица.
ШУРЕН\АК
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (шурен\ак!) ф. Член. шурен\ак(ът)
‘шуреят ми’.
Р. Диал. У Геров V 590 - ‘шурей’.
П. Стбълг. шоурь, шоурь и *шоуринъ —> бълг. диал. шурен\ак (може би от осн. на
етбълг. вар. ♦шо^ринъ [?] вж. МладЕР 696) + нает. -ак. Срвн. и ш\урак, шурд\ак.
ШУРЕН\ЕЙКА
Вар.: шурен\ейка, шурин\ейка, шурон\ейка, шурун\ейка, шурн\ейка.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. гиур(е)нейке!,
шур(е)н\ейко!. Член. шурен\ейката ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Среднобългарски ареал от р. Дунав (Никополско-Свищовско-Русенско) до
Пловдивско-Старозагорско-Новозагорско на юг от Стара планина. На запад
708

ареалът се простира до поречието на р. Осъм и Карловско, а на изток до
Разградско-Поповско-Еленско-Сливенско-Ямболско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\уре\, иДурей] с разш. осн. шур(е)н-
(може би наследена от стбълг. вар. *шо^ринъ [?], вж. МладЕР 696) + съчл. нает, -ей-
ка. Срвн. шурен\ейковица, шурен\айка.
ШУРЕН\ЕЙКОВИЦА
Вар.: шурен\ейковица, шурин\ейковица, шурн\ейкувица (шурн\ейкуйца).
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. гиур(е)н\ейковице!
(шурн\ейкуйце!). Член. шурен\ейковицата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Троянско-Севлиевско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\уре\, ш\урей], но от разш. осн.
шур(е)н- (може би наследена от стбълг. вар. *шо\|,ринъ [?], вж. МладЕР 696) със
съчл. нает, -ей-к-ов-ица или от шурен\ейка] —> разш. осн. шуренейк- + съчл. нает. -
ов-ица. Срвн. и шурен\айкеница.
Ш\УРЕНИЦА
Вар.: ш\уреница, шурен\ица, ш]урница.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. ш\ур(е)нице!. Член.
ш\уреницата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Белоградчишко, Оряховско, Белослатинско,
Луковитско и Плевенско-Никополско (ш\урница). Вж. к. 838. У Геров V 590
шурен\ица ‘шуренайка’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ги\уре\, ш\урей\, но от разш. осн.
шур(е)н- (може би наследена от стбълг. вар. *шо\|“[>инъ [?], вж. МладЕР 696) с нает. -
(н)ица.
ШУРЕН\ЯВИЦА
Вар. шурен\явица, шурн\явица.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шурен\явице!. Член.
шурен\явицата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Мозаично разпространение от Монтанско-Врачанско до Плевенско-
Тетевенско на изток. Вж. к. 838.
709

П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо иДуре], иДурей\, но от разш. осн.
шур(е)н-/гиур(е)нь- (може би наследена от стбълг. вар. *шо^инт> [?], вж. МладЕР
696) със съчл. нает, -ав-ица. Срвн. и иДурневица, ги\урнъовица.
Ш\УРИ
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (иДури!) ф. Член. иДурито ‘шуреят
ми’.
Р. Диал. Спорадично в Карловско-Пловдивско. Вж. к. 38.
П. Начална (гал.-умал.) зват. ф. от иДура], ш\уря], придобила и нарицателна
функция.
• Ш\уреви. Домът и семейството на иДури]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
иДурев.
Ш\УРЛЬОВИЦА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. иДурлъовице!. Член.
иДурльовицата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Белоградчишко. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо иДура], ш\уре], ш\урей\ със съчл. нает. -
лъ-ов-ица. Срвн. и иДурньовица.
Ш\УРНА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. иДурне!. Член. иДурната
‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. В югозападни говори във Вардарска Македония (Дебърско, Охридско) и в
Беломорска Македония (Долнопреспанско-Леринско-Костурско). Вж. 838. У Геров
V 590 и БТР 961 - ‘шуренайка’.
= Сестра на съпругата /48/; балдъза. Член. иДурната ‘балдъза(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в говори в Солунско (Беломорска Македония). У Геров V 590
‘женина сестра’. В БТР 961 - ‘шуренайка’ и ‘сестра на съпругата’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо иДура\, ш\уре\ с нает, -на (срвн. напр.
в\уйна, стр\ина). Значението ‘сестра на съпругата’, отбелязано в Солунско и у
Геров и БТР, може да е локално вторично развитие: от ‘съпруга на брат на
съпругата’ (т.е. ‘шуренайка’) към ‘сестра на съпругата’ (т.е. ‘балдъза’). Срвн. и
шурн\ая.
710

•	Ш^рнини. Домът и семейството на ш\урна]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ш\урнин.
ШУРН\АДА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шурн\адо!. Член.
шурн\адата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Гоцеделчевско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\ура^, ш\уре] —> разш. осн. шурн- (срвн.
ш\урна) + нает. -ада. Срвн. и шурн\ая.
•	Шурн\адини. Домът и семейството на шурн\ада\. Субстантивирано мн.ч. на
прил. шурн\адин.
ШУРН\АЙНИЦА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шурн\айнице!. Член.
шурн\айницата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. В говора на гр. Кукуш (Беломорска Македония). Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\ура\, ш\уре] —>разш. осн. шурн- (срвн.
ш\урна) + със съчл. нает, -ай-ница или разш. осн. шурнай- (срвн. шурн\айка) + нает.
-ница. Срвн. и шурн\ада, шурн\ая.
ШУРН\АЯ
Вар.: шурн\ая, шурн\аа, шурн\яа.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шурн\айо!, шурн\ао!,
шурн\яо!. Член. шурн\аята *шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. В говори на запад-югозапад, като източната граница на ареала е
разположена приблизително по линията Годеч - Трън - Радомир - Дупница -
Благоевград - Сандански. Вж. к. 838. В БТР 961 (ш\урна и шурн\ая) - ‘шуренайка’.
= Сестра на съпругата /48/; балдъза.
Р. Диал. У Геров V 590 - ‘женина сестра’. В БТР 961 (ш\урна и шурн\ая) - ‘сестра
на съпругата’.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо	шурей] —> разш. осн. шурн-
(ервн. ш\урна) + нает. -ая. За значението ‘сестра на съпругата’, отбелязано у Геров
и в БТР, вж. и ш\урна.
711

Ш\УРНЕВИЦА
Вар.: ш\урневица, ш\урнейца.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. ш\урневице!, ш\урнейце!.
Член. ш\урневицата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в северозападни говори от Видинско-Белоградчишко до
Плевенско-Тетевенско (респ. р. Осъм) на изток. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\ура], ш\урей], ш\урек], ш\уряк] —+
разш. осн. шурн- (срвн. ш\урна) + съчл. нает, -ев-ица. Срвн. и ш\урнъовица,
ш\урновица.
Ш\УРНИКОВИЦА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. ш\урниковице!. Член.
ш\урниковицата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Берковско, Плевенско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\ура], ш\урей], ш\урек], ш\уряк] —»
разш. осн. шурн- + съчл. нает, -(и)к-ов-ица или от незасвидетелстван вар. *ш\урник
—» осн. шурник- + съчл. нает, -ов-ица (може би и през съчет. *ш\урникова жена [?]).
Срвн. и ш\урняковица.
Ш\УРНОВИЦА
Вар.: ш\урновица, ш\урньовица, шурнь\овица
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. ш\урновице!,
ш\урньовице!, шурнъ\овице!.
Р. Диал. Мозаично в северозападни говори от Ломско-Монтанско до Плевенско-
Тетевенско (респ. р. Вит) на изток. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\ура], шурей], ш\урек], ш\уряк] —>
разш. осн. шурн-/шурнъ- (срвн. ш\урна) + съчл. нает, -ов-ица (може би и през съчет.
*шурнова/шурньова жена и в такъв случай от осн. шурнов-/шурнъов- + нает. -ица).
Срвн. и шурльовица и ш\урневица, ш\уровица.
Ш\УРНЯКОВИЦА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. ш\урняковице!. Член.
шурняковицата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в местни говори в Монтанско-Берковско-Врачанско. Вж. к.
712

838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\ура], ш\урей], ш\урек], ш\уряк] —>
разш. осн. шурн-/шурнъ- (срвн. ш\урна) + съчл. нает, -(а)к-ов-ица или от
незасвидетелстван вар. *ш\урняк + съчл. нает, -ов-ица (може би и през съчет.
*ш\урнякова жена —► осн. шурняков- + нает. -ица). Срвн. и ш\урниковица.
Ш\УРОВИЦА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. ш\уровице! Член.
ги\уровицата ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Солунско (Беломорска Македония).
Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо м/[ураТ, ш\уре] —► осн. шур- + съчл. нает.
-ов-ица или през съчет. *ш\урова жена —> осн. шуров- + нает. -ица. Срвн. и
ш\урновица.
ШУРОЛ\ЕЙКА
Вар.: шурол\ейка, шурул\ейка.
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. шурол\ейке!. Член.
шурол\ейката ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Гоцеделчевско (вж. и Пир. край 635)
и в Казанлъшко. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\ура\, ш\уря], ш\урей] —> разш. осн.
шурол- + съчл. нает, -ей-ка. Срвн. и ш\урльовица, шурен\ейка {шурон\ейка).
Ш\УРЬО
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (ш\урьо!) ф. Член. ш\урьото
‘шуреят ми’.
Р. Диал. Спорадично в Девинско, Свиленградско. Вж. к. 38.
П. Начална зват. ф. от ш\уря], придобила и нарицателна функция.
• Ш\урьови. Домът и семейството на идуръо]. Субстантивирано мн.ч. на прил.
ш\урьов (срвн. напр. съчет. като ш\урьов син /538/, ш\уръова дъщеря /638/, ш\уръови
деца /538~638/ като описателни названия за ‘племенници’ по съребрена линия).
Ш]УРЬОВКА
= Съпруга на брат на съпругата /838/; шуренайка. Зват. ф. ш\уръовке!. Член.
713

ш\урьовката ‘шуренайка(та) ми’.
Р. Диал. Спорадично в някои местни говори в Ямболско. Вж. к. 838.
П. Паралелно образувание за ж.р. спрямо ш\урей |, ги\уря] —> осн. гиуръ- + съчл.
нает, -ов-ка или през съчет. ги\уръова жена —> осн. гиуръов- + нает. -ка. Срвн. и
ш\уровица.
Ш\УРЯ
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (ги\уря! наред с ги\уре!, ш\урьо!) ф.
Член. ш\урята ‘шуреят ми’.
Р. Диал. В източни говори от Свищовско-Троянско-Казанлъшко-Старозагорско до
Разградско-Търговищко-Карнобатско на изток. Вж. к. 38. У Геров V 590 - ‘женин
брат’.
= Съпруг на сестра на съпругата /748/; баджанак.
Р. Диал. У Геров V 590 - ‘мъж на шурна, балдъза’.
П. Праслав. *5игъ, етбълг. шо^рь, шо^рд за ‘брат на съпругата’ —► бълг. диал. ш\уря и
др. произв. вар. Според Трубачев 138-139 зигъ е „безспорно древна индоевропейска
дума”, наследена в различни облици в славянските езици. Вж. ш\ура. Срвн. и ш\уре,
ш\ури, ш\урьо.
0 В съчет.: на ш\уря ми шурол\инката; на шуря ми ш\уря, та негов ш\уря ‘мним
или съвсем далечен роднина’ (вж. ФРБЕ1681).
Ш\УРЯК
= Брат на съпругата /38/; шурей. Нариц. и зват. (ги\уряк!) ф. Член. ш\уряк(ът)
‘шуреят ми’.
Р. Диал. Спорадично в ареала на ш\урек], но предимно в източната му периферия
(Никополско-Свищовско-Ловешко-Троянско). Вж. к. 38.
П. Стбълг. шо^рь, шо^рл —> бълг. диал. ш\уряк от осн. гиуръ- + нает. -ак. Срвн. и
ги\урак, ги\урек.
ШУШ\УЛКО
= Дете (момче) <до кръщаването му> 15*1.
Р. Диал. В някои говори от Тополовградско (вж. Сакар 263).
П. Най-вероятно с кор.-осн. гиуш- по разг., диал. ш\ушка ‘нещо съвсем
714

дребничко...’ (БТР 961), ‘... най-дребно нещо’ (РСБКЕIII660) + съчлен. нает, -ул-ко
(ервн. и -ул-ка в шуш\улка) —> шуш\улко с посоченото значение.
ШЧ\ЕРКА
= Лице от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря. Зват. ф. шчерко!. Член.
шч\ерката ‘дъщеря ми’.
Р. Диал. В някои югозападни говори в Самоковско и Разложко. Вж. к. 6 и БДАI к.
240 и III к. 271.
П. Вж. дъщер\я (< праслав. *<1ъкН, етбълг. дъщи, род. п. дъцкре) —► съкр. диал. осн.
шчер- (респ. щер-, чер-, кер-) + нает. -ка. Срвн. и к\ерка, ч\ерка, щ\ерка.
ШЧЕРКЕН\ИКА
= Дъщеря <н|е родна, доведена или заварена> /6*/. Член. шчеркен\иката ‘н|е родната
ми дъщеря’.
Р. Диал. В някои местни говори в Дойранско (Беломорска Македония) наред с
щеркен\ика].
П. От същ. шч\ерка\ —> осн. шчерк- + съчл. нает, -ен-ика. Срвн. и керкен\ика,
щеркен\ика.
щ
Щ\ЕНЕ
Вар.: щ\ене, щен\е, щ\еньъ.
= Дете, което още се повива в пелени /5*~6*/; пеленаче.
Р. Диал. В някои местни говори в Смолянско и в бълг. преселнически говори в
Южна Русия (с. Ольшанка).
П. Праслав. *§сепе, етбълг. цкнд ‘кученце, паленце’ (РСтбЕ 476), цкньць
‘новородено, младо животно (куче, вълче и др.)’ (вж. Фасмер IV 502, МладЕР 697)
—> бълг. диал. щ\ене, щен\е ‘кутре, пале’ (Геров V 596, БТР 962, РРДД 580) —> прен.
‘малко дете, бебе’.
ЩЕР\ИЦА
Вар.: щер\ица, щир\ица.
715

= Жена (съпруга) <безплодна, бездетна) /8*/.
Р. Диал. В югозападни говори в Благоевградско, Санданско и на североизток в
някои мизийски говори в Провадийско. В говора на гр. Съединение (Пловдивско)
щир\ица ‘бездетна жена’ (вж. Пловд. край 211). В БТР 963 щир\ица ‘ялова жена;
бездетка, яловица’.
П. Според МладЕР 698 от индоевроп. кор. *ч(ег- ‘безплоден’ —> бълг. диал. щир\ица
за ‘безплодно, ялово животно’ (Геров V 587, БТР 963, РРДД 581) и ‘безплодна,
бездетна жена’. Срвн. и сръб. и хърв. шт\ирка/зИгка, кНгкйуа ‘безплодна жена’
(Караджич 876, Скок IV 415). Срвн. и \яловица.
Щ\ЕРКА
= Лице от женски пол спрямо родителите си /6/; дъщеря. Зват. ф. щ\ерко!. Член.
и/\ерката ‘дъщеря ми’.
Р. Диал. Обширен югозападен ареал със северна граница в Софийско-
Елинпелинско-Ихтиманско и южна граница в Санданско-Гоцеделчевско-Девинско.
Втори по-малък островен ареал обхваща говори в Елховско-Средецко, частично
(спорадично) и в Малкотьрновско (наред с д\ъщеря\). Вж. к. 6 и БДАI к. 240 и III
к. 271. У Геров V 596, в БТР 963, СТРБЕ 864 и у РадБТР 816 - ‘дъщеря’. В РСБКЕ
III663 - ‘дъщеря, обикновено по-малка’ [?].
П. Вж. дъщеря (< праслав. *с1ъкИ, стбълг. дъщи, род. п. дъщере —» съкр. диал. осн. -
щер- респ. -гичер-, -чер-, -кер-) + нает. -ка. Срвн. и к\ерка, ч\ерка, шч\ерка.
ЩЕРКЕН\ИКА
= Дъщеря <н|е родна, доведена или заварена) /6*/. Член. щеркен\иката ‘н|е родната
ми дъщеря’.
Р. Диал. В някои местни говори в Дойранско (Беломорска Македония) наред с
шчеркен\ика].
П. От същ. щ\ерка'\ —► осн. щерк- + съчл. нает, -ен-ика.
Ю
ЮН]АК
= Лице от мъжки пол спрямо родителите си /5/; син.
716

Р. Разг., диал. В БТР 965 и у РадБТР 819 - ‘син’. В РСБКЕIII 671-672 и СТРБЕ 868
- ‘мъжка рожба, син’. У ДечТР 887 - ‘млад и буен мъж’, ‘млад човек’, ‘син’.
= Мъж по време на сватбата си и/или като млад съпруг известно време след това
/7*/; младоженец
Р. Диал. В говора на гр. Копривщица (вж. Керемидчиева1 98) и в южнобългарски
говори в Родопите и Беломорска Тракия (Сярско, вж. РБГ 352). У Геров V 603 -
‘младоженец’ и ‘съпруг’. В БТР 965 ‘млад съпруг’. В РСБКЕ III671-672 - ‘млад
съпруг, младоженец’.
П. От стбълг. прил. юнъ ‘млад’ (СтбР II 1222) —> бълг. \юний ‘млад’ (Геров V 604)
—> осн. юн- + нает, -ак —> същ. юн\ак. Според МладЕР 700 юн\ак е образувано от
корена на стбълг. същ. юноша. Със сходни значения]\унак/]йпак е засвидетелствано
и в сръб. и хърв. (вж. Скок I 785), а в рус. диал. юн\ак (наред с юн\ок) е название на
момък и на човек на възраст от 15 до 20 години и повече (вж. Дал IV 668). В пол.
]ипак ‘юноша’ (вж. Фасмер IV 531 към \юний).
★ЮНОТА
= Мъж <в юношеска или младежка възраст>; юноша, младеж1.
Р. В СтбР II 1221-1222 юнота ‘юноша, младеж, млад човек’: юноша и дъв-м и стлръци
еъ. юнотамн да ^вааать 1ма господно. В РСтбЕ 477 - ‘младеж, юноша’.
П. Праслав. */ииъ, стбълг. юнъ ‘млад’ (СтбР II 1220) —> осн. юн- + нает, -ота —> същ.
юнота с посоченото значение (вж. Фасмер IV 531 към \юньш, Скок 1785-786 към
дйпак). Срвн. и \юноша.
\ЮНОША
= Мъж <в юношеска възраст>; момче.
Р. Книж. У Геров V 604 - ‘младо момче’. В БТР 966 - ‘момък към 15-20 години’,
‘младеж’. В РСБКЕ III672 - ‘лице от мъжки пол между детска и зряла възраст’,
‘младеж, момък’. В СТРБЕ 868-869 - ‘момче на възраст между детската и зрялата.
У ДечТР 887 - ‘младеж на възраст от около 15 и 20 години’. В УЕРII652 - ‘млад
човек, младеж във възраст... между детство и зрялост’.
717

П. Стбълг. юнъ ‘млад’ (РСтбЕ 477, СтбР II 1222) —> стбълг. юнотд ‘младеж, млад
човек’ и юноша ‘младеж, юноша’ (РСтбЕ (пак там) и СтбР II 1221-1222) —> бълг.
юноша с посоченото значение. В слав. ез.: рус. юноша, чеш.рпоск, пол.]ипозха,
^поск^ипак^ипакъа. ‘юноша’ (вж. Фасмер IV 531 към [юнъгй).
[ЮНОШЕСТВО
= Период от живота на човек от детска до младежка възраст; юношеска (момчешка)
възраст.
Р. Книж. В БТР 966 и РСБКЕIII672 - ‘юношеска възраст’. В СТРБЕ 869 -
‘периодът на юношеска възраст’.
П. От същ. [юноша] —> разш. осн. юноше(с)- (срвн. произв. прил. [юношески) +
нает. -ство.
Я
{ЯБЪЛКА
= Сестра <по-млада> на съпруг /47"/; зълва <по-млада>. Зват. ф. [ябълко!, [ябълке!.
(Обикновено една от няколко по-млади зълви.)
Р. Диал. В северозападни говори от Кулско-Видинско до р. Искър на изток
([ябълка Г]ена ми б\еше на г[оске; [Ябълке! Аъд|е [одиш, та та не в\иждам
нав\ънка?). У Иванова 111 [ябълка (наред с мал\ина, [убавка, д\унка) „като
обръщения [?] към... още по-малките сестри на мъжа си” в Северозападна
България. У Геров V 609 [ябълка ‘зълва по-млада...’, ‘четвърта зълва’.
П. От същ. [ябълка ‘раст. и плод Р1ГЛ8 ташз’ —> диал. [ябълка като метафорично
название за по-млада зълва.
[ЯВОРКА
= Сестра <по-млада> на съпруг /47"/; зълва <по-млада>. Зват. ф. [яворке/.
Р. Диал. В някои местни говори в Белоградчишко.
П. От същ. [явор ‘раст. Асег (сатрез1те, рШапоИез)’ —♦ осн. явор- + нает, -ка —►
диал. [яворка като метафорично название за по-млада зълва.
718

\ЯГОДИЦА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. \ягодице!.
Р. Диал. В някои местни говори в Трънско.
П. От същ. \ягода ‘раст. Рга^апа (соШпа, уезса)’ —»• осн. ягод- + нает, -ица —»диал.
\ягодица като метафорично название за по-млада зълва. Срвн. и \ягодка.
\ЯГОДКА
= Сестра <по-млада> на съпруг /477; зълва <по-млада>. Зват. ф. \ягодке!.
Р. Диал. В някои местни говори в Белоградчишко.
П. От същ. \ягода ‘раст. Рга§апа (со11та, уезса)’ —»• осн. ягод- + нает, -ка —»диал.
\ягодка като метафорично название за по-млада зълва. Срвн. и \ягодица.
ЯЛОВ\АНА
= Жена (съпруга) <безплодна, бездетна> /8*/; \яловица.
Р. Диал. В някои местни говори в Странджа (вж. Странджа 259).
П. От прил. \ялов ‘който не ражда’, ‘безплоден’ (БТР 969) —► осн. ялов- + нает, -ана
—» същ. ялов\ана. Срвн. и ялов\уша, [яловщина.
\ЯЛОВЕЦ
Вар.: \яловец, ялов\ец, й^елувец.
= Мъж (съпруг) <безплоден, бездетен> /7*/.
Р. Диал. В някои местни говори в Добруджа (й]елувец). У ГеровДоп. 335 ялов\ец
‘ялов мъж’.
П. От прил. \ялов ‘безплоден’ —* осн. ялов- + нает. -ец.
\ЯЛОВИЦА
Вар.: \яловица, ялов\ица, \ялъвица, й\елувица.
= Жена (съпруга) (безплодна, бездетна> /8*/.
Р. Разг, диал. В югозападни говори в Благоевградско-Санданско-Гоцеделчевско
(вж. Пир. край 379); в Пловдивско-Първомайско (ялов\ица, вж. Пловд. край 97); в
Странджа (вж. Странджа 259); в Разградско ([яловица, вж. Капанци 169); в
Добруджа (й\елувица, вж. Добруджа 266). У Геров V 614 - ‘жена, която не е
добивала’, ‘бездеткиня’ (+ текст от нар. прик.: слушай чедо,речел му татко му, по
напреж ние немахми никакво чедо и майка ти бяше [яловица, който насочва -
речел, нем\ахми, напр\еж, б\яше - към източнобългарски говорни области).
719

П. От прил. \ялов (диал. и й\елув) ‘който не ражда’, ‘безплоден’ (БТР 969) —» осн.
ялов- + нает, -ица —> същ. \яловица (и вар.). Срвн. мялов\уша, \яловщина.
ЯЛОВ\УША
Вар.: ялов\уша, яльв\уша.
= Жена (съпруга) <безплодна, бездетна> /8*/; \яловица.
Р. Диал. В някои местни говори в Карловско (вж. Пловд. край 211). У Геров V 614
йалъвуша ‘яловица’.
П. От прил. [ялов ‘който не ражда, безплоден’ (БТР 969, у Геров V 614 \яловий,
\ялъвий) осн. ялов- + нает, -уша —> същ. ялов\уша (и вар.). Срвн. нялов\ана,
[яловщина.
{ЯЛОВЩИНА
= Жена (съпруга) <безплодна, бездетна) /8*/; {яловица.
Р. Диал. В някои местни говори в Пловдивско (вж. Пловд. край 211).
П. От прил. {ялов ‘който не ражда, безплоден’ (БТР 969) —»осн. ялов- + нает, -щина
—> същ. {яловщина. Срвн. и ялов{ана, ялов\уша.
720

СПИСЪК НА КАРТИТЕ
К. 1.А.
Названия за ‘баща’ от кор.-осн. тат-/татъ, тет-/тетъ-,
тят-/тять-.
К. 1.Б.
Названия за ‘баща’ от кор.-осн. тай-/тей-.
К. 1.В.
Названия за ‘баща’ от кор.-осн. баб-//боб-/буб-.
К. 1*.
Названия за ‘н|е р|оден баща’ (пастрок).
К. 11-12.
Разпространение на диал. дед\а/д\еда за ‘баща на баща
или на майка’ (дядо).
К. 17+27.
Названия за ‘баща и майка на съпруг’ (свекър, свекърва).
К. 18+28.
Разпространение на тъст и тъща за ‘баща и майка на
съпругата’.
К. 2.
Диалектни названия за ‘майка’.
К. 2.А.
Разпространение на диал. м\айкя, м\акя за ‘майка’.
К. 2*.
Названия за ‘н е родна майка’ (мащеха).
К. 3+.А.
Названия за ‘по-възрастен брат’ (батко) от кор.-осн.
бат-/батъ-.
К. 3+.Б.
Названия за ‘по-възрастен брат’ (батко) от кор.-осн.
ба(й)-.
К. 3+.В.
Названия за ‘по-възрастен брат’ (батко): б\аце, б\ацко,
баш\айко, б\аше, б\ашко; б\ебо.
К. 3+.Г.
Названия за ‘по-възрастен брат’ (батко) от кор.-осн. лал-
и нан-, нен-.
К.31.
Названия за ‘брат на баща’ (чичо).
К. 31++831+.
Названия за ‘по-възрастен брат на баща’ и ‘съпруга на
по-възрастен брат на баща’.
К. 32.
Названия за ‘брат на майка’ (вуйчо) с осн. (в)у(й)к-,
(в)у(й)ч-, уй-н- и кор. даи-/дай-.
К. 37.
Разпространение на диал. стр\ико за ‘брат на съпруг’
(девер).
К. 37.
Названия за ‘по-млад брат на съпруг’ (по-млад девер).
К. 38.
Названия за ‘брат на съпругата’ (шурей).
721

К. 4+.
Названия за ‘по-възрастна сестра’ (кака).
К. 41.
Названия за ‘сестра на баща’ (леля).
К.42.
Названия за ‘сестра на майка’ (леля).
К. 47.
Названия за ‘сестра на съпруг’ (зълва).
К. 47 .А.
Разпространение на диал. кал\ина и мал\ина за ‘по-млада
сестра на съпруг’ (по-млада зълва).
К. 47 .Б.
Диалектни названия за ‘по-млада сестра на съпруг’
(по-млада зълва) от кор.-осн. лел-, сестр-, хубав-.
К. 5*-6*.А.
Названия за ‘дете, родено последно в семейството’
(изтърсак) от кор.-осн. миз-, -род-, сетн-, -търс-.
К. 5*~6*.Б.
Названия за ‘дете, което още се повива в пелени’
(пеленаче) от осн. повие-, пови(й)-, повит-.
К. 5*—6*. В.
Названия за ‘дете без родител(и)’ от разш. осн. сирот-
(стбълг. сиротд. ‘сирак’).
К. 53-63-54-64.
Названия за ‘деца на брат или на сестра’ (племенници).
К. 55-56.
Разновидности на термина внук (стбълг. къно^къ) за ‘син на
син или на дъщеря’.
К. 6.
Разновидности на термина за ‘дъщеря’ (стбълг. дъщи,
дъщсрс).
К. 65-66.
Названия за ‘дъщеря на син или на дъщеря’ (внучка).
К. 7*+8*.
Названия за ‘годеник’ и ‘годеница’.
К. 74+~747+.
Диал. кал\еко и св^ако за: I. ‘съпруг на сестра
(по-възрастни)’; II. ‘съпруг на сестра на съпруг
(по-възрастни)’.
К.741—742.А.
Диал. лел\ин/лел\инчо и л\еляк за ‘съпруг на сестра на
баща’ и тет\ин/тет\инчо за ‘съпруг на сестра на баща
или на майка’.
К. 741-742.Б.
Диал. г\аго, кал\еко, св\ако за ‘съпруг на сестра на баща
или на майка’.
К. 741-742.В.
Диал. в\уйчо/\уйко за ‘съпруг на сестра на баща или на
майка’.
К.83.
Названия за ‘съпруга на брат’ (снаха от брат, братова
жена).
722

К. 831.
Названия за ‘съпруга на брат на баща’ (стр\ина,
стр\инка).
К. 832.
Названия за ‘съпруга на брат на майка’ (вуйна).
К. 838.
Названия за ‘съпруга на брат на съпругата’ (шуренайка).
К. 89.
Названия за ‘брачна свидетелка и настойница на
младоженци’ (кума).
К. 9.
Названия за ‘брачен свидетел и настойник на
младоженци’ (кум).
К. 99+8.99.
Названия за ‘мъж и жена (младоженци, съпрузи) спрямо
обредните деца (кум и кума), които са ги венчали’ (кумец
и кумица).
К. 10.А.
Названия за ‘обредни лица, които посредничат за брак
между момък и мома’ (сватовници).
К. 10.Б.
Названия за ‘годеж’.
К. 10.В.
Названия за ‘обредно лице - разпоредител по време на
сватба’ (ст\ари сват).
723

К.1.А. Названия за ‘баща’ от кор.-осн. тат- / тать-, тет- / теть-, тят- / тять-
• © © Я 0 Ф
Легенда
г\ата
г\ато
т\атъо/г|апо
т|еть*0
т\етъо / г\етю
т\ятъко
т|ятьо/т|ятю

К.1.Б. Названия за ‘баща’ от кор.-осн. тай- / щей-
ю
Легенда
▲ т|ам№9
А т|емко
А т\еино
Никопол
Исперих*»
Шумен
Карнобат
Елхово
Делчево»
Белоградчик
Свищов
А о Разград
Плевен
Пират
Цариброд»
тетев
Трън
Сливен
Босилеград
Куманово
Девин
Прилеп
Кратово
Силист
Тутракан
гостивар
о Щип
Монтана
Б. Слатина
Луковит
Поморие
Струмица
Ардино
Наталдж
Ксанти
» гюмюрджина
Драма
Кукуш
Дедеагач
Воден
Лерин
Костур
Ивайловград
Крумовград
Радовиш
-> валовища
Дойран
Добрич
Дебър
Охрид Битола
Попово»
Търговище “
в. търноветтГТ. Оряховица
рСТла
Габрово ’ Еленй
карлово Казанлък
Враца»
Годеч
Ботевград»
Брезник!

„ СОФИЯ Пирдоп
г-Перник^Ел. Пелин’
/'Радомир }	° Панагюрище	^аг°Ра
\	1 “Ихтиман	СТ- 3аГОра°	А
Кюстендил Самоков!	Чирпан
(и	—“'ч	Пловдив _ 0
_/ )11азарджикЧ	-г		Тополовград
Благоевград » о Пещера , Първомай“\_^х
а / Велинград Асеновград «	„ «.Харманли
Разлог».	Хасково
иазлол.
е
Сандански
г. депчев
Кърджали
Провадия
Ямбол
Средец
М.Търново
Одрин
Кешан
• Лозенград
Бабаески
Люлебургас
Узункюпрю
» Малгара
Чорлу

К.1.В. Названия за ‘баща’ от кор.-осн. баб- // боб- / буб-

КД*. Названия за ‘не роден баща’ (пастрок).
А
Никопол
♦
Пирот


Куманово
Исперихо
Разград
Плевен
Попово*
варна
Зрацао
В. Търново
Тетевен
Троян
« Сливен
о Средец
хово
Крумовград
аНаталд*
Драма
Дедеагач
« Воден
Костур
» Лерин
О Годеч
Ботевград
„^ик!софИя
[-"-Перник Ел
\_Г
Радомир
Самоков /СТ\.	\	'	Чирпан
(Т) чУ^аз^лжи^Д2з?йзде9Х^ОРЕ н
Благоевград	Д1#®?10“ 1ЮН11
I ВелингоХг	"Асеновград
Разлог^*
СКИ л»* Л й®дл|ъ($5?
Луковит
Ловеч
Казанлък
карлово
Сили
Белоградчик
|О(Т)ЧУВ
Монтана
Търговище
о Шумен
г ■ П I АСТРОКп
Г. Оряховица
ровддня
’ Елена Котел
Карнобат
Поморие
Добрич
Ьалчик
ф
а
Легенда
1оквв, 1оюов
парат\атко
поб\ащин
повт\орник
Тутракан
Гости вар
Дебър
Прилеп-
°Охрид Битола
Цар и брод <=
°3
Делчево»
кюстенд
Самоков
Щип Ф
Наловиш Сандански,
Струмица
Панагюрищ
Иктима\ВТ | ОРИ/
о Валовища
I с.
*'*Асе новград
Ксанти
1И
М. Търново
А
• Лозенград
о.Ммюрджина
«•
Узункюпрю
Люлебургас
чорлу
о Малгара
Кешан

К.11~12. Разпространение на диал. деда/дедд за ‘баща на баща или майка’ (дядо).
728
Легенда
] дед\а/д |еда (зват. ф. д |едр)
Пирот
е
исперих«
Свищов
» Разград
ПОЛОВО0
Провадия
Поморие
Епховс
М.Търново
Лозенград
Свиленград
в радовиш
Бабаески
Ардино
Струмица
г. Делчев
Гюмюрд^ина
дедеагач
Кукуш
® лермн
е Костур
Ям бог
Средец®
Търговище
Шумен
Люлебургас
Чорлу
драма
° Сяр
Тополовград
Първомай^^^хх
тап	о Х^арманли
Силмст
Тутракан
Добри N
Балчик
° Валовища
Дойран
ЕД
^пазарджи
Благоевград
» Пещера
ДЕДО
Кърджали
Ивайловград^ М>
Крумовград
Ъ. Слатина
Гостивар
Цариброд^
Искър
Г одем _	—
	Ч Ботевград
^ ■«•рерниг °Ю1. Пели
Троян
Пирдоп Карлово Казанлък
г с	Елена Котел
Габрово	»
Сливен КаРнобат
Панагюрище
,,	Ст. Загора» Н. Загора <
Ихтиман	е
Куманово
о
Прилеп®
-Охрид
Кратаао
/ Велинград
,	Чирпан
Пловдив
Аса/^вград
Ксанти
«Наталдж
« Малгата
о
Узункюпрю
Димотика
кешан

К.17+27. Названия за ‘баща и майка на съпруг’ (свекър, свекърва).
Никопол
Босилеград
Пират
0
Тутракан
Исперих®
5 Разград
Гюпоаоа
Поморие
Елхово
Харманли
Струмица
Ардино
Маталдж
Ксанти
о Гюмюрджина
Драма
» Воден
• Лерин
»Костур
0
Кратово
Делчево’
Сандански
г. дел
Търговище
Ямбол
Средец о
Ивайловград
Бабаески
Радовиш
дедеагач
Свиленград
Кърджали
витола
Добрич
Балчик
Легенда
/7|е*ед, Г7|егерй
• Белоградчик
Монтана
о
Оряхов
Б. Слатина
кума ново
о
Тетово
г >
Гостивар
Дебър
Прилеп
» Охрид
Луковит 0(тЛ*
Ловеч
Врацао	о
Ловеч	□. I артлео^гГОрЯХОВИЦа
»Годеч	/
Ботевград. Тетевен (	у
Брезник СВ|ЕКЪ>Трояь	(Габрово’
СОФИЯ	>
“ / „	•Пирдоп карлово Казанлък
Г-Перник ел. пелин
/'Радомир^	)	- Панагюрище
\	р (	°	Ст. Загора» Ц. Загора
V.	1 Ихтиман
Кюстендил Самоков!	Чирпан
у ^паз^гч-^ВД^ 0	-

Благоевград °	« Пещера
/ Велинград
Разлог
Цариброд*
Елена котел
Тополовград
» Щип
Дойран
Шумен
Сливен
ди мотика’
Провадия
Карнобат
М. Търново
Лозенград
о
Люлебургас
о
Узункюпрю
. Чорлу
о
Кешан
о малгара

о
ч
Цариброд©
5
К.18+28. Разпространение на тъст и тъщд$л ‘баща и майка на съпругата
е
Провадия
Куманова
о
Пирот
а
о
Кратово
Търговище
° Шумен
» Белоградчик
онтана
Тутракан
ИсперихО
ливен
Елхова
Ардино
Ксанти
« гюмюрджина
• Воден
0» Лерин
» Костур
» Щип
» Радовищ
Ивайловград
Крумовград
Ямбол
Средецо
Добри»
Балчик
° Валовища
Дойран
Драма
» сяр
Битола
I 4
Легенда
ф
ТЪСТ
е
г\ъща
Юостенд
Оряхово
НИКОПОЛ
Свищов
х& Бяла
■оI Попово»
В. Търново
ОУГ. Оряховица
т ^Габрово ’
о Разград
Делчево»
е
^Слатина 7	7
Враца» ®	,
Ф Ф^л^Иск^РтЬвит Лове»
° Годен
е)	* Тетевен
^^'СОФИЯ	Х
о	» Пирдоп Карлово Казанлък
Ел. Пелин	°
« Панагюрище
Ихтиман
Чирпан
Пловдив о
—-'ъ—	Тополовград
Пещера „
Асеновград
Котел
0
Карнобат
Ст. Загора» н. Загора ;
Гостивар
се
Дебър
Струмица
Ф 9 Прилеп»
» Охрид
| у ^пазврщ
\р Благоевград »
’ о ( Велинград
Разлог<
\	Девин»
Сандански
ОЧ^
Г, Делчев
Първомай
Кърджали
Харманли
м.търново
Лозенград
Бабаески	'
• »
Люлебургас
Узункюпрю
Наталдж
Кешан
,	» малгара

К.2. Диалектни названия за ‘майка’
-Л
)
Пирот
Босилеград
Добрич
Разград
г
° / о	°
Ел. Пелин
Поморие
Средец»
,[ Г1 'Е ЛИ"
'	1X н
6. Слатина }
0
Исж»РДВ
ф’ Балчик
I
0. Търново*
Ув^
^габро
Е^ЛЛГр
Монтана
'Радомир
Тутракан Силистра
Исперих»
Царибро
Легенди
аи1а/ан[а&га
м\аЛра
н\айча
СЕТИ м \аля
0
0
е
е
м\ана / м\анка
м\аница
м|аня
хг|ага
м|ати, лг|атер
м\атя
*|ая
Е22 н\ана/н\анка
В
В
0
♦
	,_О
0->_^Пук6вит Лоаеч<<
• Годеч	/
х Ботевград Тетевен?
Троян ^Габрово» В котел
» 'СОФИЯ	\
оПирдоп Карлово Казанлък Сливен Карнобат
I	» <—$	г
»Панагюрище	«	< Ямбол	•»
•	Ст. Загора» н. Загора \ &
, Ихтиман	ТД I
Самоков! -Ср	_	Чирпан	Л
Пловдив _ “ Тополовград 0 ‘
н \ена / н\енка
и \ина/н\инка
н\яня, н\янька
«|С*0
Дарев<
Елхово]
» Пещер
Харманли]
Гевгели
о
• Радовиш
Струмица 1
о	>
.¾	» Щип
Бабаески ^33
О о
Люлебургас
Узункюпрю »Чорлу
Наталдхка
к₽атово° Дел^
ГРстивар веЛеХ
дДр
Прилеп»
«Охрид 6иТОла
фЛерин
» Костур
Дойран
о
Кукуш
о
,	« Малгара
Кешан	г

К.2.Д. Разпространение на диал. майкя, макя за ‘майка’
Никопол
7
[•вЕтт
Исперих«
* Разград
Тленен
Попоаов
ЛУКОВИ!
Поморие
Елхово
Крумовград
о валовища
Дойран
Кукуш
° Воден
Лерин
Костур
Пирот
Цариброд
^пааврдж
Благоевград
Търговище
0 Сяр
Драма
Силист
Тутракан
Ямбол
Средец о
Струни
Добрич
Балчик
Легенда
м\айкя-\,
м\айкя 3 »
м\акя
г
Гостивар
Дебър
Прилеп“
Битола
Оа
Т
й]—БотсруИЙ
Ловеч
В. ТърноеорГГ. Оряховица
Шумен
.4
А—Кюсиадис
Кратовс

•СОФИЯ
А “V—ел. пел
Перник*

Тетевен	г?
Троян А^аброво
Пирдоп Карлово казанлт
о
» Елена Котел
0
Ихтиман
анапорище
Провадия
Карнобат
* Сливен
Ст. Загорас н. Загора
т ■
Разлог
фРадовйо^
Синдопейм
^Чирпан
—■'т—Тополовград
Пловдив
Асеновград “^^Харманли
„	Свиленград
Кърджали
м. Търново
Лозенград _
1ИН	°	(77
А
Бабаескиъ>
» »
Люлебургас
Ксанти
» Гюмюрджина
Узункюпрю
Наталдж
Дедеагач
• Малгара
Кешан

К.2*. Названия за ‘не родна майка’ (мащеха)
Пирот
о
Цариброд
Добр,,ч,■ Балчик
Легенда
©
н\акея
ф
м|ача
9
м\ачева
9
нашк\еа
Ф
нашч\ека
©
н\ашчеха
м\ащаджийка
0
н\ащейка
Ф
м\ашека
О
м\ащера
А
парам \айка
А
парам\ана
■
п\асгрица
повт\орка
♦
повт\орница
▼
пон\айка
V
пои \айчевица
Тутракан" Силистра
ГОстивар
М .Търново
»> юзенград
□дрин
«наталджа
Дойран
° Гюмюрджина
Кукуш
* малгарз
0
А » Лерин
® А
« Костур
Димотика
люлеоургас
чорлу
Узункюпрю
за повиша
9 СЯВ
Драма
Дедеагач
Колан
Харманли
Свиленград
^елоградчик Оряхово
Монтана
вищр^
Исперих»
♦
Ф Разград» ♦
°» Попово»	И
\1ърговище ф ф
Шум
о	Плевен
Ь. Слатина у °
?™8<	♦	,<°'	мо^ЩЕХ*
V 1	-	□традн Цгаброво-^16"3^"
		® 'СОФИЯ	°Л
’ I .	» Пирдоп Карлово Казанлък
•■'г^Перник ел. Пелин
/раУ* '^ АИхтммян О
Брезник*
/рйтпммг^ "^Ихтиман о Панагюрище	,	.
Г""” •} ' М1АЩЕХЖ3*™	;,
Тетово*'СКОПИЕ Кратово ДелчевоП^ V Благоевград» » Пещера » Първомад-~Сх
о	Асеновград	V
V « Девин Кърджал
Смолян
9
Босилетр^р'
чем^ X Благоевград =
\ \	» ( Велинград
фЩип
« Радовиш ’» <-

Струмица
Дебър
Прилеп^
Яхрид® итола
\ Сандански
-а-- Г. Делчев
Ярдино Ивайловград
Крумовград
«Сливен
Ямбол
Средец*
Елхово
Варна
'роеадия
Поморие

К.3+.А. Названия за ‘по-възрастен брат’ (батко) от кор.-осн. бат- / бать-
Легенда
«
б]ата
•
б\апе
о
б\аги
®
б\апо
б\д7ЪО

К.3+.Б. Названия за ‘по-възрастен брат’ (батко) от кор.-осн. ба(й)-.
Легенда
•
0
б\ая
•
©
б\айко
<5
б{жо
<»
б\аю>о
©
б\айчо
•
6\ачо
©
0
а
б\альо

О\
К. 3\В. Названия за ‘по-възрастен брат’ (батко): баце, бацко; башайко, баше, башко; бебо.
□
А
А
▲
7
Легенда
б\аце
б\ацко
баш \айко
б\аше
б\ашко
б!ебс>
I «
кула
Пирот
Цариброд
ВЙДИН
Лом
Никопол
• Белоградчик Оряхово
Б. Слатина
к» В> Монтана °	4
\ЧЧ! /■'
1 "“Враца^
ъ? X
1 Плевен «С.
Луковит оСУ
, _	Ловеч В. Търноворгу* Оряховица
° Ботевград Тетевен/	|/пТпп
)	.	□троян Ггаброво“ ЕленаКотел
ЛреЗНИ*СОФИЯ	X
°	„	»Пирдоп Карлово Казанлък
”	~ л	* С. - а	уА,—.
У-ПуХаи ^лист^а
Русе
Исперих
СВИЩОЕ^
_	X
Т	з
\	ТЗ,
! Бяла
Попово»
» Разград
Търговище
о
Шумен
Добрич
Балчик
Варна
Провадия
■Трън
/ Г^Перник "Ел. пелин
Босилеград^	Д	»Панагюрище	~	. /ямбол
Ст. Загора» н. Загора ^\нмоол
Ихтиман	т \
_	Чирпан	ъ;
У Пазарджикч-—Тополовград^
Благоевград »	° пещера <> Първомай	Ч
„ Велинград Асеновград	^Харманли]
| Разлог^
I	V Девин»
\ Сандански
Т Г. Делчев-П^**“
\_г Ч
/Радомир >
Кюстендил Самоков^
Делчево»!
I	маиов^^ л
^^СКОПИЕ. КраТО№”
Гостивар	веле^ »Щип
- -	Н'"®	о Радовиш
Струмицам
Дебър
Прилеп»
_	'Петрич
»гьпил	— Гевгели\ _1	° Валовища
оБитола У^^Ц^ДойраьХ .
Ткукуш
4/ег^,
о
Драма
• Лерин •Воден
• Костур
Солун
_	Карнобат
Сливен <.
Поморие
Средец»
Елхова
Асеновград Хас’ово
Смолян^-^^^^
” ° 7адмоИв^ОВГраЧ^ 1
^*^>->^««Г^***'Йимоти ка ~
А о А I
Дедеага^Г Кешан
М.Търново
Ща рева
)дрин
Лозенград
Виза
Бабаески
Люлебургас
<, Чорлу
Узункюпрю
«Малгара
«Наталд:
о
5
V <

К. 3+.Г. Названия за ‘по-възрастен брат’ (батко) от кор.-осн. дал- и нан
А
▲
♦
Никопол
♦
а
Б
7
Пирот
4
Исперих
« Разград
Елхово
АРДИНО
Струмица
о валовища
Маталдж
Ксанти
Дойран
» гюмюрджина
Кукуш
» Воден
Лерин
Ивайловград
Крумовград
Ямбол
Средец»
Радовиш
Драма
» Сяр
Силист
Тутракан
Добрич
Балчик
Легенда
л\ала(л\але,
л \али, л\ало)
л\алко
н\ана
н\анко
н\ене
н\енко
н\енчо
ар Белоградчик
Монтана
Царибродо
о
Оряхов
6
Б, Слатина
ЛлевенИ
о
Куманово
о
Тетово,'' СКОПИЕ
Гостивар
Дебър
Прилеп»
’ Оч*1" Битола
» Щип
Враца®
фГодеч Ботевград
♦ °
* • 7
Р^омир ф >
Самоков?
3
Благоевград «
Велинград
Разлог..
\ Деви,
♦ .
Търговище
° Шумен
9
ПОПОВО
-X
В. ТърноввоГ. Оряховица
< ЙСово ° Ко^Л
» Пирдоп Карлоео Казанлък
Луковит 0<
Ловеч
Тетевен 7
°	Троян
0
Провадия
А 'СОФИЯ
_ • 7 »
Ел. Пелин
» Панагюрище
о
Ихтиман
Чирпан
Тополовград
Сливен
Карнобат
Сг. Загора» н. Загора 1
^Пазарджик
о Пещера о Първомай
Асеновград
Харманли
м. Търново
Сандански
Г. Делчев
1Н*>
Смолян
Кърджали
» Лозенград
о
Бабаески	1
в о
Люлебургас
Узункюпрю
• Малгара
Кешан
о Чорлу
• Костур

Ци
00
К.31, Названия за ‘брат на баща’ (чичо),
Белоградчик
Пирот
Пирдоп
о Щип
Тетевен
о
Монтана
• Б Слатина
Кюстендил Самоков
Куманова
Кратово
Смолян
Цариброд©
Исперих
Добрич
Балчик
Разград
Попово»
Поморие
Ямбол
Средец
Елхово
Харманли
Латалдж
Ксанти
о гюмюрджина
« Воден
Лерин
Кешан
Търговище
Шумен
Йдино Ивайловград
Крумовград
* Сяр
Драма
♦ »
кова
Свиленград
Кърджали
Г. Делчев
Легенда
л|але
*|айз
«|амг-
к|емь4 м|ем?
стрик\а/сгр \ика
стр\юа>
г\итъо
ч\ю
ч\ичко
ч\ичо
• Видин
лом
Тутракан
СКОПИЕ
□стивар _
Прилеп1
Охрид Бмтала
Троян
0	ГТ*1
Плевен ф Ш
Луковит
Ловеч
И ЧГГД ^Ботевград
Т^н ^БрезникН^И^А
г-о-Перник
Радомир >
итьо
В. Търновцт I
7^
1	<Габрово
\ ч]ичо
карлово Казанлък
Г. Оряховица
о Елена Котел
Ь'
делчево
Кукуш
Ел. Пелин	•
о Панагюрище	0
Ихтиман	Ст. Загора» н. Загора
|Пазарджи
Чирпан
о
Тополовград
Сливен
Карнобат
д ° Велинград"
* Асе!
Разло'гч
\ * •
«ЬнданХл ДеВИН
Асеновград
стрГикс/*
М.Търново
Лозенград
Люлебургас
о Валовиша
Узунюопрю
» Малгара
. чорлу
Солун
о костур

К.31+ + 831+. Названия за ‘по-възрастен брат на баща’ и ‘съпруга на по-възрастен брат на баща
-4
40
Белоградчик
Цариброд
\	Девин
Смолян
Котел
0
Пирот
«
Монтана
о
Сандански
Г. Делчев
Никопол
Свищов
Босилеград^Радоми
Кюстендил
Струмица
Ардино
Маталдж
Ксанти
о Гюнюрджина
Кукуш
Дедеагач
Воден
Лерин
° Щип
° Радовиш
<, Чорлу
Драма
» Сяр
° валовища
Дойран
Ивайловград
Крумовград
Легенда
В
гга|р|мго
®
стар\ио
■
сг\арко
е
сг\ара
стар\ата
•
ст\арка
гостизар
Дебър
кунаново
в
Кратово»
Прилеп,
’ ОхР*д Битола
Оряхов
Делчеао»
Исперих,
Разград
Добрич
а
Балчик
Попово»
В.^Гьрново
■Ц?Т. Оряховица
М Габрово ’
Карлово Казанлък
Търговище
* Шумен
Провадия
6. Слатина
Враца»	Г Лукови^
Ловеч
Ботевград Тетевен (
1	°	° Л Троян
П (СОФИЯ
" / о	« Пирдоп
С Ел. Пелин
Л	о Панагюрище	л
| “Ихтиман	Сг. Загора» н. Загора
Самоков! ₽	Чирпан
3 гПазарджи	Тополовград
■ Благоевград »	»Пещера „ Първомай
о Велинград Асеновград
Разлогч
Кърджали
Сливен
Карнобат
Ямбол
Средец»
Елхово
Харманли
М.търново
Лозенград
димотика
Кешан
Бабаески	1
• «
Люлебургас
Узунюопрю
» Малгара
Кастур

К.32. Названия за брат на майка (вуйчо)^ осн. (в)у(й)-к~, (в)у(й)-ч~,уй-н- и кор.-осн. дай- / дай-.
▲
Легенда
осн. (в)у(й)-ч-
(в\уйчо/
осн. уй-н- (\уйно)
кор.-осн. даи-/дай-
(д\айо)
Пирот
0
4^
О
5
шГ Видин
»	/ Лом
К*ла К—
I	Оряхово^	Никопол _
Т « Белоградчик •

К Монтана^	0	V
ь. Слатина /	9	/
I Враца» • (^Луковит
^„ИскъР*^ • д У“ в. ТърновотГг^оряховица
с, Годе^	1Пп0ои	»—«У
Тетевен
(4)У(й)к
. СОФИЯ
Русе
Свищов
1	»Д Бяла
< Ч Попово»


Тутракан Силист|
Исперих»
» Разград
Търговище
0
Шумен
Добрич
Балчик
Цариброд »Х
-емПрън
(Брезник
•	о
Перник
\ ^^зкунаново
^Гетово< СКОПИЕ»*
[ Гостивар „	'
I	Веле<
Дебър
/ Перник	(
ч^ново и ~~ ""^Кюстендил Самоков^ ^с Е

X	3' ^Пазарджи!
де^у-Гу«еДадПещераА
\	) • Разлог
₽адовиш|С
I Л	□. I ЬЦНОНОй
^Х^-Ловеч и—
'	^3 Троян /Габрово " Елена о
X (В)У(Й)Ч*°тел
Пирдоп ^Карлово ^КаЗ&нлСк	«Сливен
Панагюрище	1 „	®
Ст. Загора» н. Загора
0
Провадия
Варна
▲ '
Карнобат -Д
.'Ямбол °	^Поморие
\ Средец
Чирпан
о
Елхово!
Тополовград
Прилеп»
*Охрид Битола
о
» Щип	X I
» РадовишЛ| *
Петрич
Сандански.
.	0'17.
в
Гевгели
о Валовища
Пла^в Първомай®*
Хасково» в^Тарманли!
Кърджали Свиленг'Й*ХЗодрин
' 4 Ивайловград^
Крумовград <8у	%
> _^/****^^Димотикат^
(втй)к> Царево
М.Търново
» Лерин
» Воден
Дойран Ч
Кукуш
Солун
Девин
А“	»•_.
^ей^Арди-^
«Сяр Драма
Ксанти
» Гюмюрджина
'Дедеагач
о
» Лозенград
» Виза
о
Люлебургас
Узункюпрю
Чорлу
<Наталдж
о
■	„	• малгара
Кешан	/
V <
» Костур
о

К.37. Разпространение на диал. стрйко за ‘брат на съпруг’ (девер).
Легенда
стр\ико
Пирот
о
Исперих»
Оряхов
Свищов
Разград
попово»
о
Делмево»
рнопгрял
Ксанти
Плевен
о
» Щип
• Радовиш
Струмица
а
Кърджали
	X**»
Търговище
СИЛИСТ
Тутракан
Г. Делчев
Добрич
Балчик
<• Белоградчик
Цариброд©
Монтана	о
Б. Слатина 1
Враца»	/^Луковит
		ис^Р^	Ловеч•С ч. .	-у ,. ммиховица
Г°Д^ Ботевград Тетевен /
< Л^софия” ’ ^ТРОЯ” \зброво	™
_	‘	•	0 Пирдоп карлово Казанлък
г-Лерник Ел. пелин
■гГМ1...>* Ч	» Панагюрище	0
"Ихтиман	Ст. Загора» ц_ Загора -
_	Чирпан
'	Пловдив о
1азарджикч„~-_^	Тополовград
• Пещера
0. 1ърновспГТ Оряховица
Шумен
» Сливен
Провадия
Карнобат
гРадомир 1
Самоков
Елхово
Харманли
“Лозенград-
Латалдж
Малгара
о
Узункюпрю


Куманово
^8°
Гостизар
Крумовград—
Ямбол
Средец
ЛюлеЪургас
чорлу
Поморие
Босилеград»
Кукуш
воден
Лерин
□ Валовищв
Дойран
Дебър
Прилеп»
Охрид	Бито л а
Кюстендил Самоков
У
Благоевград ©
Велинград
Разлок
\	Деви
Сандански
гюмюрдитн,!
Дялеага».
о
Кешан
костур

К.37'. Названия за ‘по-млад брат на съпруг’ (по-млад девер).

-4
К. 38. Названия за ‘брат на съпругата' (шурей)

К.4+. Названия за ‘по-възрастна сестра’ (кака).
Легенда
■
1абла
<5>
•
б[уля
▲
ДрМЯ
А
д|<ада
.?|е»
л\еле
♦
❖
л\яля / л\ядъка
«|емя/«|а*з

К.41. Названия за ‘сестра на баща’ (леля),
Легенда
X
|ада/ |аииа
В
л\ала/л\алка
И
л [ельчинка
■
л\ола/л\олка
ш
л \яля/л \ялька
д
н\ена/н\енка, н еня
▲
к|онз
д
н\яня
®
т\ейза/г|ез*а
©
г|ейс?
♦
т\ета/т\етка
Цариброд»
Видин
Свищов
Пирот
Маталдж
Воден
Лерин
» Костур
Балчик
Ивайловград
Крумовград
Ч^ру^цЦ^,
Гевгели
Тутракан Силист
Гостивар
Дебър
Оряхо
о
Трън
куманово ф Кюстендил
Делчевд
® о I Плевен
Слатина/ »
Враца»-1 {^Луковит “
/^ч_цс«ъР*^~^	Ловеч 4Г	I
Брезник? ^Л|ЕЛЯГВЯТРО-
• Пирдоп Карлово Казанлък
Ел. Пелин	“
» Панагюрище
“	Ст- Загора» н. Загора
Ихтиман
Чирпан
_	Пловдив _ о
)Пазарджий^—~~«т—Тополовград
X о » Пещера „ Първомай“—х—
Велинград	®	Хасково ^Харманли
Девин®	Свиленград
Монтана _
д ?
а
■§
Д
Исперих
» Разград
Добрич
о
Прилеп»
» Охрид Битола
Дойран
о
Кукуш
Търговище
1 *
8. Търново^- Оряховица
АшГ*д.
Провадия
Котел
»Сливен
Карнобат
о
Ямбол
Средец»
Елхово
Царево
Ксанти
о Гюмюрджина
Дедеагач
Кешан
Лозенград
Бабаески
о
дюлебургас
О Чорлу
Узунюопрю
• малгара

К.42. Названия за ‘
Легенда
>
♦
|якл?/янг|ейга
Е)
п\ала/л\алка
(3
л |ел1ь<«жю
■
л\ола/л\олка
ш
л\яля / л\ялька
$
♦
г|ета/г|ел(3
СКОПИЕ
Гостивар
Прилеп1
на майка’ (леля)
Цариброд«
< Перник
Босилеград^. Г
Тутракан
13
СеишОв
« Разград
Провадия
Троян
Ксанти
Пират
о
^Крумовгдад
димотика
ТопОвоо
Търговище
Шумен
о Елена Котел
Габрово
Струмица
Негри?
Добрич
Балчик
Самоков
и* Плевен
Луковит
Ловеч
3. Търновотг е Оряховица
^еодгрздчик
Монтана Н
о
Врацал
г-ч_иск'>₽
граден 5отевград ^Тетевен
.^К-СОФИя’
'рНИК ° / •	* Пирдоп
Радрййр ♦ 4^Ел. Пелин
° Панагюрище
»	Ст. Загора»
Ихтиман
Пл ив Чи^пан
_)Пааарджий<-—Тополовград
^лирград „ пещера „ ГЬрвомаи“,^^
Найоф /	♦	Асенс®рад	^Харманли
Кърджали
Карнобат
о Сливен
Поморие
М.Търново
фЛозенград
Люлебургас
Маталд»<
« малгара
а
Узункюпрю
Карлоео Казанлък
куманово
Кратово
Н. Загора
л1ел
Ямбол
Средецо
» Радовиш
Драма
« Воден
» Лерин
» Костур
»♦
Битола
о валовища
Девин0

Санданскип	*	.0 Мдяно^^-Г^—^
В Ивайловград
Дойран
о гюмюрджина
Дедеагач
Кешан

К. 47. Названия за ‘сестра на съпруг’ (зълва).
Легенда
▲ \ала, \алка
■ з |езя

К.47~.А. Разпространение на диал. калйна и малина за ‘по-млада сестра на сьпруг’(по-млада зълва)
-и
00

К.47 .Б. Диалектни названия за ‘по-млада сестра на съпруг’ (по-млада зълва)
от кор.-осн. лел-, сестр-, хубав-.

Легенда
о
л\елинка
9
л\еличка
л\елишка
Ф
л\елка
•
л\елче
о
сестр\ица
В
сгр\ица
А
хубав\енка
А
хубав\пнкя
▲
хубав\ица
▲
х\убавка
Цариброд
Пирот
о
Никопол
«Елена
Котел
е
О
Н. Загора
Монта*^
Брезник^ А
Исперих
Свищов
Разград
Попово»
Поморие
Елхово
Бабаески
Люлебургае
м.Търново
лЯВенград
Ф
Търговище
Ямбол
Средец9
Силист
Тутракан
Добрич
Балчик
Вйдин
А> Белоградчик
а а* »
Б Слатина 1
д оВраца / Луковит оСт?
Ловеч Т
ген <
Плевен
Г. Оряховица
Шумен
Провадия
А Д*4“
Е) ч Ботевград Тетевен (
‘	Троян
хСОФИЯ
А > А	» Пирдоп Карлово Казанлък
(13ел. Пелин	•
\	» Панагюрище
{ ВЗ »	Ст. Загора»
1 Ихтиман	ф
Н [ / V 	 □	Чирпан
(Д .Пловдив л »
]	3 ^Пазарджик1"—Тополовград
Благоевград О »	• Пещера . Първомайско. -	°
о Велинград Асеновград
} Н Разлог
я о\.
Г. Делчев
Кунаново
Радоеиш
Босилеград®
Дебър
Кукуш
» воден
• Лерин
• Костур
о Охрид
Битола
Гостивар
Прилеп»
« Сливен
Карнобат
Девин °
1вИ
Исково Харманли
„	Свиленград
Кърджали
Ардино Ивайловград
Сандански
Ц? -
-‘•■Петрич
Валовища
ДойранХ , Сяр Драма
Маталдгк
е Чорлу
Узунюопрю
о Гюмюрджина
• мвлгара
р
Ксанти
Крумовград
Димотика
Кешан

К.5*~6*.А. Названия за ‘дете, родено последно в семейството’ (изтърсак)
от кор.-осн. миз-, -род-, сетн-, -търс-.
Легенда
▲ миз- (тип миз\инец,
ммз\инка, миз \инче)
■ -род- (типд |брадо/г,
♦ сетн- (тип сети
сетн\аче)
9 -тьрс- ( трае-, -грес-,
-триш-) (тип изтърс 1акУ
о

К. 5*~6‘.Б. Названия за ‘дете, което още се повива в пелени’ (пеленаче) от оси. повие-, пови(й)-., повит-.

К)
К. 5* ~6*. В. Названия за ‘дете без родител (и)’ от разш. осн. сирот- (стбълг. СИРОТА ‘сирак’).
Никопол
Пирот
Исперих*
Сеишов
* Разград
Поморие
Елхово
Ардино
Ксанти
р ГЮМЮПДЖИНа
Кукуш
» йоден
« Лерин
Кешан
« Костур
О Щип
»Радовиш
Ивайловград
Крумовград
Ямбол
Средеце
Драма
<9 Сяр
Силист
Тутракан
° валовища
Дойран
Попово»
Легенда
* с|цротд, с\иратчендр. пронзв.
Цариброд®
о
Оряхов
Монтана »
Б. Слатина
X
Плевен
о
Гости вар
Пр^^п»
® Охрид
Търговище
Луковит дсо*'	о
Ловеч <Т В. търноа<дГТ?Оряховица
• ( { а
Тетевен'“ ТР°ЯН ^Габрово
« Пирдоп Клрлово Казанлък
о
° Шумен
0
Провадия
»$ .
_ I Ботевград
• ‘СОФИЯ
Ел. Пелин
• Панагюрище
Ихтиман
Сам&кбв
3' ^пвзарджи
Благоевград
-1 а Велинград
Л Разлог
• \
. Сандански
Трън е
Перник*^ Яр
Радомир^
Кюстендил	Самок
Елена Котел
« Сливен
Делчево®
СтР>Гича <Петрич Г-Дел^
о
Ст. Загора» н. Загора
Чирпан
Тополовград
Пещера о Първомай
Асеновград
Харманли
Девин*
Свиленград
Кърджали
• Лозенград
Бабаески
0
Виза
Люлебургас
о
Узункюпрю
Малгара
«Наталдж

К.53*~63*~54*~64*. Названия за ‘деца на брат или сестра’ (племенници).
Никопол
Пирот
Цари
5
Попово»
Ямбол
44аталдж
»Воден
» Лерин
Солун
• Костур
Поморие
Добрич
Балчик
Легенда
I I бр\атанци, с\есгриници
□ сестр\ичници
ШИИ ВН\уЦИ, ун\уЦИ
Тутракан
Оряхов
Плевен
0
Исперих.
о Разград
Б. Слатина )
(^Луковит (
иекър»^ Ловеч	□. I ьрнонод г_ Оряховица
Ботевград Те^вен 1 ПЛТЙМ^ННИЦИ
-	”	>Троян 1 Габрово ’ Ь™0
БР ГАТОВИ Лс I ЕСТРИНИ Д
» Пирдоп ^Карлоео Казанлък	„ Сливен
Търговище
° Шумен
Г. Оряховица
Провадия
Г остивар
5 Дебър
Прилеп»
“ °*РИД Битола
Троян
струм I
о
а
Ел. Пелин
Кешан
нобат
чорлу
шал гара

К.55~56. Разновидности на термина внук (стбълг. ВЪНОУКЪ) за ‘син на син или дъщеря’
I Легенда
0 внук
внук
&
млук
0
мнук
мук
фнук
Куманово
Дебър
0
Прилеп»
• Воден
Костур
Пирот
Цариброд*?
1/^”^—Кратово Делче
СКОПИЕ*.
»Охрид 0
ь
Битолв
0» Лерин
0
Никопол
Исперих»
Оряхов
» Белоградчик
СВИШОВ
о Разград
Попово <з
Плевен
0
Варна
Провадия
Монтана
о
Тутракан Силист
Търговище
3. Търноку^-р Оряховица
Добрич
Балчик
Б. Слатина и'
врацао
Ловеч <	— ,
»год&Г^.	т „„„ /уи I
<5 Ботевград оТетевен (>П|
_	/	’	Троян <? Габрово ’
< .Брезник^^	\
• / «	• Пирдоп Карлово Казанлък
Г^Перник^ Ед. пелцН
Ихтиман	» Панагюрище
Ст. Загора»
Елена Котел
Карнобат
Сливен
Девин»
0
Н. Загора
Поморие
Ардино Ивайловград
Крумовград
/'Радомир Ихтиман°
Кюст^дйл СаМ0К0В(/~Пи;
Благоевград^
> о<Иг'
0 Разлог
0 ^Сандански
0
Радовиш
0
ч^Т^Струмица
г 0\	[
Гевгели) «^1
Дойран
Кукуш «0
Петри?
Пазарджик" 0 Пловдивд.™
’	•	0 0^ърмчай
о 0 » Пещера о ”
!елинград Асеновград 0 Хасково
,	Свиленград
Кърджали
Ямбол
Средец
Елхово
Тополовград
с
Харманли
м.Търново
олян >
0 ’
0
» Лозенград
0 0Е
Бабаески
» <.
Люлебургас
° Валовища
00
о
0
Драма
о
Ксанти
» Гюмюрджина
о
Узункюпрю
чорлу
*4аталдж
Дедеагау
малгара
Кешан

К.6. Разновидности на термина за ‘дъщеря’ (стбълг. ДЪЩИ, ДЪЩЕРЕ).
Легенда
©
©
#1ерка
©
ч1ерна
•
щ]фкд
®
ш^ерка
Никопол
Босилеград
Пирот
9
Тутракан
Исперих®
Добрич
Свищов
® Разград
Попово0
Поморие
Елхово
Наталдж
Драма
Воден
Ивайловград
Крумовград
| ърговище
Ямбол
Средец°
Дедеагач
(?у> Белоградчик
Монтана
о
Цариброд-®
фЩип
Костур
_ • Лерин
© к
Сандански
СтрумицаД^
фБитсла
куманово
©
Кратово “
Оряхо
Плевен
о
Гостивар
©
Дебър
Прилеп
©
’ Охрид
Гевгели
Б Слатина )
Враца* ГЛуКОВИТ
Гювеч <С I
> Годеч ф Тетевен/
т,	»	Тетевен I	<	«Елена котел
Алтоагпяп	Троян < Габрово	»
В 30 69 334 ^ДЪЩЕМЯ
а	• Пирдоп карлбво Казанлък
Ел. Пелин
« Панагюрище	""
Ст. Загора» н. Загора
Ихтиман
Чирпан
Благоеш^^^^®*^	’ - Тополовград,
» Пещера Ч Първомай
Велинград Асеновград Хасково Харманли
Свиленград
Кърджали
>5
. Оряховица
шумен
Прозадия
_	Карнобат
о Сливен
Дойран
м.тьрново
ДевиНф
ЗЛЯН--АО
Ксанти
о гюмюдцжина
Кешан
• Лозенград
Бабаески
Узункюпрю
Люлебургас
а Чорлу
о Малгара

-и
и»
К.65-66. Названия за ‘дъщеря на син или дъщеря’ (внучка).
Пирот
Исперих*
Разград
М 31 !Т П
Попово*
Провадия
Троян
Габрово
Поморие
Куманово
Елхово
Конти
» гюмюрджина
» СЯР
Кукуш
Дедеагач
° Воден
• Лерин
Кешан
Солун
» Костур
Търговище
Шумен
Силист
Тутракан
Ямбол
Сседецс
о Валовища
Дойран
Добрич
Балчик
Битола
Елена
Легенда
II I I II унук\кня
1~	~1 ун\уквица
Цариброд
Де/у<ево»
= Щип
• Радоаиш
Струмица
Прилеп»
» Охрид
] |у « в|п
Г
О -4
с Ботевград Тетевен
}	в	°
■СОФИЯ
I ,	• Пирдоп
Ел. Пелин
» Панагюрище
о
Ихтиман
)ПазардокиЖ—
< . ~

Карлово Казанлък
4
УН|УЧКА
Сливен ^Р"0637
Ст. Загора* Н. Загора
Чирпан
> — °
-	Лещеоа"	Тополовград^
Благоевград ° ВН |УКА> Първомай
вй”| учка™
\	Девин
Харманли
м.търново
Сандански^
Г. Делчев
Смолян
,,	Свиленград
Кърджали
Ардино Ивайловград
Крумовград
Одрин
Лозенград
Бабаески	1
0 «
Люлебургас
Узункюпрю
» малгара
Магагдх

К.7*+8*. Названия за ‘годеник’ и ‘годеница’
Никопол
Пирот
Попово»
Пачо рие
Кюстендил
куманово
Харманли
*■
» Радовищ
Сгруми^
Прилеп
^аталдх
Ксанти
Охрид
о гюмюрджина
Дедеагач
Костур
карлово Казанлък
|>
^Пазарджик
Крумовград
Чирпан
Тополовград
Балчик
Ст. Загора» н. Загора :
Легенда
огл\авник/снл \авница
Тутракан Силист
» Белоградчик
Монтана
о
'ариброря;
Оряхово
Исперих»
о
Б. Слатина
Свищов з
х
° Разград
Добрич
Врана»
Годеч
ч Ботевград
!	е
Ловеч
Тетевен
о
Пирдоп
Ел. Пелин
в Панагюрище
о
Ихтиман
Търговище
ърнр^ГОряховицв * ШУМ6Н
котел
Пещера в Първом
"злоС ВелингрТЛАЙ®«1>*К
о
Сядане
щжали
Ардино Ивайловград
° валовища
л
Варна
о
Провадия
» Сливен ^РН°бат
Ямбол
Средец
Елхово
М.Тьрново
Лозенград
димотика
Узункюпрю
Люлебургас
чорлу
Малта ра
Кешан

К. 74+~747+ Диал. калеко и свако за I. ‘съпруг на сестра (по-възрастни)
II. ‘съпруг на сестра на съпруг (по-възрастни)
00

К.741~742.А. Диал . лелин /лелйнчо и леляк за ‘съпруг на сестра на баща’
и тетйн / тетйнчо за ‘съпруг на сестра на баща или майка’
-4
и»

К.741~742.Б. Диал. гаго, калеко, свако за ‘съпруг на сестра на баща или майка
о
о
Легенда
♦
г\апз
■
кал\еко
0
кал\ека
о
св\ака
сво\як

К.741~742.В. Диал. в^йчо 1$йко за ‘съпруг на сестра на баща или майка’
Никопол
а
«-
к 1 а д о
Б у е и з4д
Цариброд*
Босилеград»
Тутракан
Исперихо
СВИЩОВ
» Разград
Попово <3
0. Търново^г. Оряховица
Провадия
котел
Троян
Поморие
Елхово
Харманли
о Валовища
Ксанти
Дойран
» гюмюоджина
Драма
Кукуш
воден
» Лерин
» Костур
о Щип
» Радоеиш
Струмица
Сандански
Г. Делчев
Търговище
Шумен
карлово
Казанлък
Ямбол
Средецо
® Елена
Габрово
Ардино Ивайловград^ ар
Крумовград
Димотика
Свиленград
Кърджали
<>	Чирпан
Пловдив
•«пазарджи
Тополовград
* Пещера
Благоевград
Велинград
Разлог
Асеновград
Панагюрище
Добрич
Балчик
Карнобат
Сливен
Дедеагач
Кешан
5 У 0 Р У Ч II
Гостивар
Дебър
кума ново
Прилеп»
° °*РИД Битола
М )| т н
Пирот
* Годе^
Брезник;
о
а
ро-Перни
Радомир^
а
Б та
Г е и н
Кюстендил Самоков
депчево»
Гевгели
|у « в
{ а к
Ихтиман	Ст. Загорао н. Загора
м.Търново
• Лозенград
а о
Люлебургас
УВункюпрю
« малгара
<Наталдж

К.83. Названия за ‘съпруга на брат’ (снаха от брат, братова жена),
Легенда
♦	бр\атпвица
•	б\улинка
б[у/жа
лел\ина
з\ейка
♦
Никопол
Тутракан г^дист
' ♦
Вйдин
Оряхово
• Белоградчик
♦
Варна
Пирот
Царибродо
Царево
Елхово
Прилеп «
Плевен
0
♦
Балчик
§
X
Монтана
0
Ямбол
Средецо
Добрич
е
Сандански
Карнобат
Елена Котел
Поморие
М .Търново
Ивайло
° Валовища
Ксанти
Дойран
о гюмюрджина
Кукуш
воден
• Лерин
Костур
ч Лозенград
Виза ♦
А °
Д“™ Смолян
о Ардино®
в
Кешан
мовград
Диме тика
.аброзе
Казанлък
Харманли
Свиленград
Одрин
ГЮпОВОО
В. Търново
ирпан
Тополовград
Исперих'’
Разгря
Кунаново
о
У
Г остивар
_ _ Н Е ВЕСТ
Дебър 1
’ &ХВИД Битола
Б. Слатина )
Враца» ^Слуковит
Ловеч <*«* ф
Годеч	/■
Ботевград ^Тетевен г |
"""ЕвдаТж ’	Тс°-" ‘
СО1	.	« Пирдоп
Перник*'"» СОФИЯ пелцн
Х-Г
<Радомир
>	3
X А
Рлзлсг^
кюстендйл
Благоевград
Делне во
° Щип
• Радовиш
Струмица
г^Орлховица Сиум#^ Провадия
1 .
Самоков •ксР‘'с'о
' )Паза|
Лк ■>	» Пещера / Първ
/ Вег^ц^^А^^^^нойг^ад
Петрич '.Делчев
Сливен °
Люлебургас
^Ункюпрю
Малгара
Маталдж

К.831. Названия за ‘съпруга на брат на баща’ (стрина, стринка)
О\
Видин
?
Свищов
♦ 0
Ксанти
ф « Лерин
® Костур
0
Карлово Казанлък
- п О’®
^1анапорище Ст. Загора^ н. Загора ♦
0	® Чирпан
. о ♦
ПП	п и и Лгч	ЧТГьрвдмай
® л Тополовград ▲
®“ Кхарманл
• 0 Свйленгрг,
. О Кърджали*'*4яЛОдрин
Арййноц^г—-ч	м>а<»^
(оайловград
3
ДимСтикг о
Узункюпрю
М .Търново
стШйРГХ Оряхово
Монтана	Р1
Пирот
0
Цариброд
Лоее
Тутракан Силистра
етову
Гбстиаар
о, зтевен
Трън <, О^СОФИЯ СТР I
Брезник * I о га = Пирдоп
^Перник ел, пелин 0
с^инГО”" ’
СКОПИЕ
V и	©Велинград д *
“Щип Ч	* ж
Исперихо
Бяла фРазград Б | УЛЯ
Полово» Търговище д
о & Шум^ж
Г. Оряховица Провадия“
» ЕленаКотел
Босилеград»
ливен Лрнобат
Ямбол
Среде
Прилеп»
0
Охрид <, витала
Струмица Ю
Петрич Ва
Дойран
Кукуш
Солун
Лозенград
е *
о
Бабаески
" о
Люлебургас
„	» Малгара
Поморие
Легенда
*
|муд>^ я»г|айга
▲
м\нажовнца
А
м\ща
0
н\ана, н\анка
В
ф
сгр\иковица
♦
стр \ина/стрнн \а,
стр\мнка
стрмн\ая,
стрнн |а»й*а
♦
стр\нца
ф
сгр\ичина
ф
стричин\ая
®
</|ана
о
ч\ина, ч\ннка
•
ч\нча
О
чнч1ам,
чнч\ена
Ф
чич\ая
Латалджа

К.832. Названия за ‘съпруга на брат на майка’ (вуйна).
21
♦
♦
▲
Балчик
21
А
Ф
Елхово
Попово
Исперих»
а.
Разград
Пирот
о
Цариброд
■а
0
Провадия
Никопол
Свищов
21 а
о
Шумен
ВДкан*1 гЕйл исгпа
А»"*-
♦
Ямбол
Средец®
Поюрме
делчево
Струмица
• Воден
/1ерин
а Костур
Ивайловград
Крумовград
» Щип
°Радовиш
° Охрид
Битола
Легенда
б\уля
от кор. -осн (в)у(й)-н-
(в\уйна, \уйна)
откор.-осн. (в)у(й)-ч-
(вуйч\ина, учин\а}
от кор.-осн. дай-
/дай-к-/дай-ч-
(д \айовица,
д\айковица,
д \айчовица)
н\ана/н\анка
Вйдин
»^елоградчик
♦
Монтана»
♦^Радомир’
Б. Слатина )
фо ПуКУВИТ*
Враца—°
ж _	Т’'-' Ис*ъР
Годеч ф
Брезник-
°СОФИЯ
■Перник
В.Тър^^Гг-Оряховиц0
V ♦ Елена
♦ ♦.
Котел
-а
Добрич&
Варна
Т
Госгизар
Прилеп»
о
Плевен
Ловеч Т С. .	——
^Тетевен Г ф н
Ботевград	Троян -(Габрово
» В » Пирдоп Карлово Казанлък
Ел. Пелин 0	°
\ Ф В»	•
(	Панагюрище
Самоков) Ихтиман
Пловдив
Ст. Загора»
•
Чирпан
о
Тополовград
е
I 1	."О
0 ♦
Н. Загора
^пазарджи
Велинград,, о пещера Първомай
Асеновград Л-°	_ Харманли
двскц&и
Девин^	Кърджали Свиленград
0
Смолян
Одрин Лозенград
Бзбаески
в е
Люлебургас
Дойран
Кукуш
ловяща
о
Ксанти
>
гюмюрджина
о
Узунюопрю
Наталдж
Малгара
дедеагач
Кешан

К.838. Названия за ‘съпруга на брат на съпругата’ (шуренайка).
О\
Легенда
■
0 гв|ашка
▲ учим1а

К.89. Названия за ‘за брачна свидетелка и настойница на младоженци’ (кума).
-и
О\
О\
Легенда
батмн\ая/ батлен |ая
>
А
калит\атка
▲
калт\анка
V
*ад**|а
▼
калманя
й
кр\ъсгница
•
«умр
©
кун\атра
«
кумаш\ина
О
кумеха
0
*улг|лца
♦
лумб^а/»
р*
г|ьма
1
н\уна/н\унка
БосилегДд
Гостивар
Свищов
м .Търново
Лозенград
Латалджа
Дойран
о ГЮМЮрДЖИНа
• Малгара
о воден
Кешан
Кюстендил Самок
Блапоеагра
Делчево»
■ Перим
Кукуш
Люлебургас
Узункюпрю
Ивайловград5дрмн
Крумовград
Димотика
Харманли
Костур
Тутракан Силистра
Оряхово
Куманови
Кратово
Дебър
Прилеп»"]
°Ч>ИД -|Бит>але
° Белоградчик
Монтана
Пирот
Цариброд
е
© Щип
Струмица
Е
Исперих»
Б. Слатина }
Луков!
Ллдр
Плевен
о
к)сю>Р’“^ Ловеч
тевград Тетевен
». о	°
» Пирдоп
Пелин
« Пан
♦ Разград
Търговище
В. Търновсггт. Оряховица шУмен про^дид
Траян 5^паброво° ЕленаКо1ел
Кадл^вд^Казанлък
Гразарджи
° Пещера*
«.5П01ЛЙИ
I Девин»
чданеки Смолян ’
Г. Делне®
Сг. Загора^
й Чирпан
Пловдив о _
рвомай®''И?д^°п
ю
Сливен
Карнобаъ?
Яупаишз

К.9. Названия за ‘
Легенда
*
бат/б\атле
▼
калим\ан/калим |анин
V
кал**|аг
А
калиг\ар
а
кр\ъстник
©
кум
0
кумаш \ин/кумаш |мю
ф
к{умел
е
кум1ец
♦
кумб]ар/кумб1аро
>
к\ъньо/к\ъни
-
нун/н\унко
1
м/&|ь*/<са»м|ар>
Пирот
о
Цариброд
О
свидетел и настойник на младоженци’ (кум).
Никопол
&
сперихо
Оряхово
(5>* Белоградчик
СаишОе
о Разград
Монтана
Плевен
. Оряховица
Провадия
в град
Поморие
Средец
КУМ И
Ихтиман
кюстенд
Делчево °
Санда
д и мотика
Г^евгел^
воден
Кешан
♦
• Костур
Ивайловград^ АР
Крумовград
Б. Слатина
Враца
иск^Р
Търговище
Шумен
Радовиш
Струмица
Казанлък
рлово
Котел
«> Елена
Чирпан
Тополовград
Силист
Тутракан
Добрич
Балчик
КР|ЪСТНИК
Сливен
Карнобат
Попово«
Ловеч
Харманли
в. Търново
Куманово
° Год
^^СОФИЯ
-•■Перник Ел. Пелин
Троян Габрово
Гостивар
Дебър
’ Охрид
Дойран
о
Кукуш
у Ст. Загора
° Пещера о
Асеновград
Кърджали
Смолян >
о Ардино"
о гюмюрджина
М.Търново
9
Лозенград
9
Бабаески
° о
Люлебургас
<■ Чорлу
Узункюпрю
СИ)тН
• Малгара
^1аталдж

-4
00
К.99+8.99. Названия за ‘мъж и жена (младоженци, съпрузи) спрямо
обредните лица (кум, кума), които са ги венчали9.
Легенда
•
кум\а
Ф
кум\аня
®
кум\ача
<5
кумаш\ина /
кумаш\инка
е
кум \ичка

40
К.10.А. Названията ‘обредни лица, които посредничат за брак между момък и мома’ (сватовници).
?
идин
Оряхово
ф> Белоградчик
Монтанаф
Пирот
0	<9
Цариброд
Босилеград**
г- _ ,	^Киутрилип.
-^\у^Куманово
■о^СКОГМЕ, Крато0° Делчево»
Гостиаар
|Тет(
Дебър
Прилеп»
Охрид Битола
Лерин
<9
• Костур
Легенда
от кор. -осн. глад
от кор.-осн. -глед-
от кор.-осн. -год-
от кор.-осн. двор-
отосн. дееосн-(об-)-
откор.-осн. -дум¬
ат кор.-осн. дюр- /
дююор-
от кор.-осн. жен-/
жених-
Исперих»
е
• Разград
в» Попово^ ©
®	® Фумен ф
Г. Оряховица
Елена
ао° Ф ф „ котел
Сливен
Карнобат
Ямбол
Средец»
о с
О
е
Помор
©о
М.тьрново
<9
.Дедеагач
«
Капан
I Л
Ксанти,
» ^мморджина
Никопол
Евишов
; Плевен'^— Ф
/ Ф»	Е
Луковит	Ф
_ О Ловеч
« °
Ф
Варна
Провадия
ат кор.-осн. запмт-
от кор.-осн. мом-
от оси. мющер-
отосн. кавал
Тетевен
® Ф» Пирдоп Карлово Казанлък
ф
.	^Ихти^и^™^	Загора
> СамВкОв	ирпан
О	® в /ж:	° ОГополовград
&яагоевгрЬд « _	Ф фХасково
~»Е/ в <§ещера д^ноадзад	х
Ф фРазлог	* •г	О Хар»
Девин» ° Кърджали Свиленград
Радомир,
о Щип
«Радовиш» Санда-нскй Ф
Струмица
Чч ’г
Гевгули\ -1
о ваден
Дойран
0
Кукуш
ТТетрич
Валовища
»Сяр Драма
о	I
О
Ь Солун
^Лозенград
*емалян^-<Арди
и»? е Гл,
жи.	■>
»<$>
ДимотикхГ ,
"бабаески	°Е
Лкйебургас
Узункюпрю
откор.-осн. прел¬
ат кор.-осн. прос-
от кор.-осн. сват-
отосн. сговор-
от кор.-осн. слуг-
откор.-осн. снуб-/
слуб-
от кор -осн. строй-
от кор.-осн. тъкм-
о
<3

<1
о
К.10.Б. Названия за ‘годеж

К.10.В. Названия за ‘обредно лице - разпоредител по време на сватбата’ (стари сват).
Лом
♦
Поморие
<Наталдж
Узункюпрю
» малгара
'Оряхово
▲
° Елена Котел
Търговище
9
<>
^Карнобат
’ 0
Монтана Б Сла™на
!^ца‘
щ
ф Варна
'Шумен о
Провадия
е
■и» Бяла ф
Попово»
А	~
ф тф В- Търное^"р_ Оряховица
А У «•	ф
Троян <
Хрброео
Добрич»
Балчик
Кърджали . Свиленград
АР'
Бабаески	’
о
Люлебургас
Чорлу
Исперих»
4>
» Разград
.а
Тополовград
Първомай „.ик
кя , Хармавди
Хасково
А Кула’
Ле Белоградчик
Босилеград»
» Сяр
Кукуш
Воден
Лерин
Солун
«Костур
» щипд
Д » Радовиш
Струмица
Сандански
Г. Делчев
о валовища
Дойран
▲ к
		> д
Кралово
Дегмево-
Легенда
зал\огньо
зал\огня
зал\ажник
залъг\ач
поб\ащим
гюб\ащнма
стар \ейко
ст\арек
сгар\ойка
сгар\ойко
сг\ар(и)св\ат
старосв\ат
прилеп»
о
°Охрид Битола
Пирот
4
Цариброд»
Никопол
Тутракан'*1" Силист
М. Търново
Крумовград
1Н
. И
Лозенград
о
Плевен®
А°И
Луковит
ГОДе^4 А . ^Тетевен
^""•СОФИЯ Б°7град
• / » Ф «Пирдоп карлово Казанлък
Перник Ел. Пелин И	•
адомир } ф ®Панагюрище
к Ихтиман
рнлил СаноковГ »Р₽^*г>	63
ечли\	§ Пазарджик и
В
Пещера
» я»
Велинград
в
Девин»
Ксанти
(3 о Сливен
♦
Ямбол
Средец»
Елхово
» Гюмюрджина
Дедеагач
кешан

СПИСЪК НА КАРТИ
КЪМ НЕПУБЛИКУВАНИЯ ТОМ НА
БЪЛГАРСКИ ЕТНОГРАФСКИ АТЛАС
Роднински отношения у българите (София. ЕИМ. 1982)
Съставители: Детелина Москова (Д.М.), Лилия Радева (Л.Р.), Максим Младенов
(М.М.), Христо Холиолчев (Х.Х.)
№ 1. Термини за 1. БАЩА. ГМЛЛ.1 + Ком.
№ 2. Термини за обръщение към 1! БАЩА. /М.М./ + Ком.
Вариант: Апелативни / вокативни термини...
№ 3. Разпространение на термини за 1. БАЩА, образувани от осн. тей-, тет-, /
тет-, тей-. /М.М./ + Ком.
№ 4. Термини за <1>. НЕСЪЩИНСКИ, ВТОРИ БАЩА. /М.М./ + Ком.
Вариант: „н|ероден баща”
№ 5. Термини за 2. МАЙКА. /М.М./ + Ком.
№ 6. Термини за обърщение към 2! МАЙКА. /М.М./ + Ком.
№ 7. Разпространение на някои редки термини за 2. МАЙКА /М.М./ + Ком.
№ 8. Термини за 3+. ПО-ВЪЗРАСТЕН БРАТ. /Л.Р., М.М./ + Ком.
№ 9. Термини за 83. СЪПРУГА НА БРАТ. /Л.Р., М.М./ + Ком.
№ 10. Термини за 83+. СЪПРУГА НА ПО-ВЪЗРАСТЕН БРАТ. /Л.Р., М.М./ + Ком.
№ 11. Термини за 4+. ПО-ВЪЗРАСТНА СЕСТРА. /Л.Р./ + Ком.
№ 12. Термини за 74. СЪПРУГ НА СЕСТРА. /Л.Р./ + Ком.
№ 13. Термини за 74+. СЪПРУГ НА ПО-ВЪЗРАСТНА СЕСТРА. /Л.Р./ + Ком.
№ 14. Термини за 53/63. БРАТОВИ ДЕЦИ, ПЛЕМЕННИЦИ. /Л.Р./ + Ком.
№ 15. Термини за 54/64. СЕСТРИНИ ДЕЦА, ПЛЕМЕННИЦИ. /Л.Р./ +Ком.
№ 16. Термини за 6. ДЪЩЕРЯ. /Х.Х./ + Ком.
№ 17. Термини за 55/56. ВНУК. /Х.Х./+ Ком.
№ 18. Термини за 65/66. ВНУЧКА. /Х.Х./ + Ком.
№ 19. Разпространение на термини за 65/66. ВНУЧКА, образувани с нает, -вица,
-ин’а. ГХ..Х.1
№ 20. Термини за 31. БРАТ НА БАЩАТА, ЧИЧО. ГК.Х./ + Ком.
№ 21. БРАТ НА БАЩАТА. /31/. /Д.М., Л.Р./
№ 22. НАЙ-ГОЛЕМИЯТ БРАТ НА БАЩАТА /31+/. /Д.М., Л.Р./
772

№23. 31. БРАТ НА БАЩАТА ГХ.Х.1
№ 24. Термини за 831. СЪПРУГА НА БРАТ НА БАЩАТА. /Х.Х./ + Ком.
№ 25. Разпространение на термини за 31 +. НАЙ-ВЪЗРАСТЕН БРАТ НА БАЩАТА и
831+. СЪПРУГА НА НАЙ-ВЪЗРАСТЕН БРАТ НА БАЩАТА. /Х.Х./
№ 26. 831. СЪПРУГА НА БРАТ НА БАЩАТА. /Х.Х./
№ 27. Термини за 41. СЕСТРА НА БАЩАТА, ЛЕЛЯ. /Д.М., Л.Р., Х.Х./ + Ком.
№ 28. Термини за 741. СЪПРУГ НА СЕСТРА НА БАЩАТА. /Д.М., Л.Р., Х.Х./ + Ком.
№ 29. Термини за 32. БРАТ НА МАЙКАТА, ВУЙЧО. /Х.Х./ + Ком.
№ 30. Названия за 32. ВУЙЧО. /Х.Х./
№ 31. Названия за 32. БРАТ НА МАЙКАТА, ВУЙЧО. /Х.Х./
№ 32. Наличие или отсъствие на съгл. Йв коренната сричка на названия за ‘брат на
майката, вуйчо’, производни от кор. (В)У(Й)-. /Х.Х./
№ 33. Разпространение на термини за 32. БРАТ НА МАЙКАТА образувани от осн.
(в)у(й)к- или (в)у(й)ч-. /Х.Х./
№ 34. Термини за 832. СЪПРУГА НА БРАТ НА МАЙКАТА, ВУЙНА. /Х.Х./ + Ком.
№ 35. Названия за 832. ВУЙНА. /Х.Х./
№ 36. Термини за 42. СЕСТРА НА МАЙКАТА. /Д.М., Л.Р./ + Ком.
№ 37. Термини за 742. СЪПРУГ НА СЕСТРА НА МАЙКАТА. /Д.М., Л.Р./ + Ком.
№ 38. Термини за <7>. ГОДЕНИК. ГМ..М..1
№ 39. Термини за <8>. ГОДЕНИЦА. /М.М./
№ 40. Термини заГОДЕЖ. /М.М./
№ 41. Термини за 76. СЪПРУГ НА ДЪЩЕРЯ, ЗЕТ/Х.Х./ + Ком.
№ 42. Термини за 85. СЪПРУГА НА СИН, СНАХА. Разпространие на термини
БУЛКА, НЕВЯСТА, МЛАД\А. /М.М./ +Ком.
№ 43. Термини за 17. БАЩА НА СЪПРУГ, СВЕКЪР. /Л.Р./ + Ком.
№ 44. Термини за обръщение към 17! БАЩА НА СЪПРУГ, СВЕКЪР. /Л.Р./
№ 45. Термини за 27. МАЙКА НА СЪПРУГ, СВЕКЪРВА. /Л.Р./ + Ком.
№ 46. Термини за обръщение към 27! МАЙКА НА СЪПРУГ, СВЕКЪРВА. /Л.Р./ +
Ком.
№ 47. Термини за 37. БРАТ НА СЪПРУГ, ДЕВЕР. /М.М./
№ 48. Термини за 37-. ПО-МЛАД БРАТ НА СЪПРУГ. ЛА.ЗА.1
№ 49. Термини за 37+. ПО-ВЪЗРАСТЕН БРАТ НА СЪПРУГ. /М.М./
№ 50. Термини за (изразяване на) отношение към 837+СЪПРУГА НА ПО-
ВЪЗРАСТЕН БРАТ НА СЪПРУГ. ЛА.М.1
№ 51. Термини за 47. СЕСТРА НА СЪПРУГ, ЗЪЛВА. ГМЛЛ.!
773

№ 52. Термини за 47+. ПО-ВЪЗРАСТНА СЕСТРА НА СЪПРУГ. /М.М./
№ 53. Термини за 47-. ПО-МЛАДА СЕСТРА НА СЪПРУГ. ГМ.М.1
№54. Разпространение на термина МАЛИНА за 47-. ПО-МЛАДА СЕСТРА НА
СЪПРУГ. /М.М./
№ 55. Разпространение на термини за 37-. ПО-МЛАД БРАТ НА СЪПРУГ и 47-.
ПО-МЛАДА СЕСТРА НА СЪПРУГ, образувани от осн. (Х)УБАВ- /М.М./
№ 56. Термини за (изразяване на) отношение към 747-. СЪПРУГ НА ПО-
ВЪЗРАСТНА СЕСТРА НА СЪПРУГ /М.М./
№ 57. Термини за 18. БАЩА НА СЪПРУГАТА, ТЪСТ. /М.М./
№ 58. Термини за 28. МАЙКА НА СЪПРУГАТА, ТЪЩА. /М.М./
№ 59. Термини за 38. БРАТ НА СЪПРУГАТА, ШУРЕЙ. /Х.Х./ + Ком.
№ 60. Термини за 838. СЪПРУГА НА БРАТ НА СЪПРУГАТА, ШУРЕНАЙКА. /Х.Х./
+ Ком.
№ 61. 838. ЖЕНА НА БРАТ(А) НА СЪПРУГАТА, /вер. Д.М./
№ 62. Разпространение на термини за 838. СЪПРУГА НА БРАТ НА СЪПРУГАТА,
образувани от осн. ШУР-. /Х.Х./
№ 63. СЕСТРА НА СЪПРУГАТА, /БАЛДЬЗА//48/. /вер. Д.М./
№ 64. СЪПРУГ НА СЕСТРА НА СЪПРУГАТА, /БАДЖАНАК/ /748/. /вер. Д.М./
№ 65. Термини за 9. БРАЧЕН СВИДЕТЕЛ, КУМ. /М.М./ + Ком.
№ 66. Термини за 89. БРАЧНА СВИДЕТЕЛКА, КУМА. /М.М./ + Ком.
№ 67. Ареална (изоглосна) карта за 9. БРАЧЕН СВИДЕТЕЛ, КУМ. /М.М./
№ 68. Термини за лице, изпратено от момкова страна да иска мома /М.М./ + Ком.
№ 69. Термини за обредно лице..., което се разпорежда на сватбата. /М.М./ + Ком.
№ 70. МАЙКА НА БАЩАТА /21/. /вер. Д.М./
Съставителство на карти'.
Д.М.
Л.Р.
М.М.
Х.Х.
Д.М. + Л.Р.
Д.М. + Л.Р. + Х.Х.
Л.Р. + М.М.
/3 бр./
/9 бр./
/28 бр./
/20 бр./
/4 бр./
/2 бр./
/Збр./-
774

Съдържание
Предговор	5
Структура на речниковата статия	8
Условни знаци	9
Таблица на субектите и отношенията на кръвно
и брачно родство и родство по сватовство, кумство, кръщаване	11
Съкращения
1.	Съкращения на използвани печатни източници и справочници	13
2.	Съкращения за архиви

3.	Други съкращения	19
Библиография
1.	Библиография на авторите на речника	24
2.	Печатни източници, справочници, архиви	26
Речник	29
Списък на картите	721
Карти	724
Списък на карти към непубликувания том
на Български етнографски атлас	772
775

Христо Холиолчев
| Максим Младенов] | Лилия Радева |
БЪЛГАРСКА СЕМЕЙНО-РОДОВА ЛЕКСИКА
ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН РЕЧНИК
българска, първо издание
Редактор
Компютърна обработка
Оформление на корицата
Цветелина Георгиева
Румен Хараламбиев
Деница Трифонова
Формат
Обем
Дадена за печат
Излязла от печат
Предпечат и печат
16/70/100
48,5 п.к.
декември 2012
януари 2013
Изток-Запад
1124 София, бул. „Цариградско шосе" № 51 (до БТА)
тел.: (02) 946 35 21, тел./факс: (02) 943 79 51
е-таП: 1г1ок.2ара<1Ь8@8та11.сот
12(:ок_гара(1@аЬу.Ь§
^лллллйгиж-гарад.еи