MX
ЛоВеч
София
ПлоВдив
МихайлоПгрдд




УСЛОВИИ ЗНАЦИ
ДЪРЖАВНА ГРАНИЦА
О ВЛАСТНА ГРАНИЦА,
ОБЩИНСКА ГРАНИЦА
СТОЛИЦА
to*
хс
20
• 24
25
ОБЛАСТЕЙ ЦЕНТЫ1
С Б ЩИ ИСКИ ЦЕНТЫ»
Варна

НИКОЛАЙ МИЧЕВ ПЕТЪР КОЛЕДАРОВ
РЕЧНИК
НА СЕЛИЩАТА
И СЕЛИЩНИТЕ
ИМЕНА
В БЪЛГАРИЯ
1878-1987
„НАУКА И ИЗКУСТВО" СОФИЯ 1989
Речникът включва всички селищни имена в нашата страна — както съвре-
ыении, така и предишни, отразенп са официалните документи, с конто те
променят своя статут и име, административната им принадлежност и броя
ка технике жители.
Материалът е подреден по общ азбучен ред, а това го прави лесен за
справки и удобен за ползуваие.
Речникът е предназначен за широк кръг *специалисти: географи, исто-
рнци, икономисти, администратиБии игстопански дейци^ научни работники,
както и за читатели, интересуващи се от топонимията, историята и геогра-
фчята на селищата.
©
Николай Мичев Николаев J
Петър Стоянов Коледаров
с/о Jusautor, Sofia, 1989 г.
Индекс 03 + 914 Б
л
ПРЕДГОВОР
Селищата и селищната мрежа са исторически категории. Те
негрекъснато се развпват и изменят. Особено бързи промени
настъпват след революционни епохи. С развитието и усъвър?
шенствуването на пронзвсдителните сили и смяната на обще-
ствените отношения се извършват съществени изменения в те-
риториалната организация на производството, а оттам и в пре-
разпределението на населението и формите на неговото засел-
ване. Този процес неотклонно върви напред въцреки подчер-
таната устойчивост на материалните елементи на селищата
(жилищен и обществен фонд, комунално-битови съоръжения,
комуникации и др.), традициите, привързаността на местного
население към родното място, неговото приспособяване към
обкръжаващата го среда и необходимостта от эначиггелнм сред-
ства за усъвършенствуването на селищната мрежа.
Възникнали през различии епохи, селищата непрекъснато
се пригаждат към новите условия: променят функционалната
си структура, големината и външния си облик. Една част от
тях израстват в по-висши селищни категории, а други, на ба-
зата на териториално разрастване или функционално сближа-
ване — се сливат. Наред с това на празни и слабо обитавани
места възникват нови селища. Неотговарящите на новата об-
ществена и териториална организация на производството и
изискванията на живота категории и отделяй селища посте-
пенно западат и голям брой от тях, включиггелно и такива с
многовековна история, отмират.
Върху развитието на селищната мрежа влияние оказват
и историко-политическите събития (чуждестранни нашествия,
войни, вътрешни размирици, въстания и др.), както и някои
социални бедствия (масови епидемии, глад и др.). Те Обаче
имат повече локален характер. В зависимост от промените в
обществения и политический живот, политического положение
и развитието на езиковата култура се изменят и селищните
имена. При масови заселвания и успешни националноосвобо-
дителни борби тези процеси придобиват спонтанен характер.
Най-често промените са продиктувани от системно произвежда-
6
ната политика на господствуващите класи и управляващите
партии. Те се свеждат до пълно заменяне, превеждане, видо-
изменяне и осмисляне на старите имена.
С особена сила това важи за българските земи. Със свое-
то кръстопътно географско положение от най-ранни истори-
чески времена те са сцена на ожесточени борби за притежа-
ване и коренни етнополитнчески промени. Много от селищата
възникват още от дълбока древност. През по-късните епохи
едни от тях се въздигат, други западат, трети се изместват на
нови места или изобщо изчезват. През годините на стопански
подем и заселнически вълни се появяват нови селища и се ук-
репват съществуващите. При опустошителни набези и войни,
кървави въстания, вътрешни размирици, масови епидемии,
глад, промени в политическата власт и държавните граници
много от селищата отпадат от географската карта на нашите
земи. Всичко това е причина за относителната нестабилност
на селищната мрежа и за неравномерного развитие на отдел-
имте селища.
Промени настъпват и в селищните имена въпреки съще-
ствувдщата приемственост от най-дълбока древност. Тези про-
мен и са свързани с развитието на материалната и духовната
култура и на етнололитическите изменения.
През античната епоха колонизаторите елини и завоевате-
лите от Древна Македония и Рим правят някои промени в тра-
кииската топонимия. За разлика от тях славяните, заселили
се през VI и VII в., извършват коренни и повсеместни измене-
ния — пълна замяна, превод на славянски език, звуково и мор-
фологично видоизменяне, приспособяване и преосмисляне на
селищните имена. По време на Първата българска държава
славянобългарската топонимия се утвърждава в цялата страна.
След падането на България под византийско иго (1018 г.)
имперската власт започва да възстановява античните или да
замени българските селищни имена с гръцки. Това са част от
предприетите мерки за асимилиране на покореното население,
но трайни успехи не са постигнати, тъй като още в 1186 г. бъл-
гарската държава е възстановена.
Със същата цел, но много по-масово от Византия и с по-
силно подчертан принудителен характер е въвеждана османо-
турската топонимия по време на петвековното османско иго.
Наистина в някои планиноки районн с чисто българско хри-
стиянско население, а дори при отделни селища с насилствено
ислямизирани българи се запазват исконните селищни имена.
7
Техният брой е много по-малък от този на наложените от по-
робителя нови имена. Сред ос м анотур ските селищни имена
преобладават преводните. Наред с тях често се срещат и дс-
формираните изцяло или само в окончанията си от османотур-
ския език български средновековни селищни имена (напр. Сел-
ча вместо Селце, Кортен вместо Коритен, Стрелча вместо Стре-
лец и др.), а даже и някои антични имена (напр. Никюп вместо
Никополис, Филибе вместо Филипополис и др.). Преобладава-
щата част от наложените у нас чужди топоними вече са от-
странени. Необходимо е да се вземе отношение и към остана-
лите единични случаи.
Във формирането на българската народност освен траки
и славяни участвуват прабългари и някои родствени на тях
алтайски етнически групи — кумани, печенеги, узи и др. До
вливането нм в българския народ те оставят множество се-
лищни имена. Тези имена възникват самостоятелно или са пре-
води (калки) на заварены топоними. Поради значителната фо-
нетична и морфологична близост на алтайските езици (в това
число и на тяхната тюркска трупа) много от унаследените пра-
български, кумански и други имена са определяни неправилно
като османотурски. Такива са географските имена Беренде,
Камчия, Делиорман (деформирано на османотурски език от
куманското Телеорман) и др. Този въпрос, колкото и важен
да е, все оше не е достатъчно разработен и остава на внпма-
нието на спецпалнстите.
* * *
Руско-турската освободителна война от 1877 — 1878 г. и създа-
ването на свободна българска държава изигра ролята на бур-
жоазнодемократична революция. Настъпилите социално-икоио-
мически промени и изграждането на новата държава довеждат
до съществени преобразования и в селищната мрежа.
Администрацията на Княжество България пристъпва към
уточняване на Списъка на селищата и техните имена. Това е
необходимо, тъй като селищната мрежа е претър’пяла съще-
ствени изменения по политически, демографски и други причи-
ни през османското владичество и не отговаря на новите усло-
вия — на много селища са наложени чужди имена. Редпца
селища се обезлюдяват поради изселване на мохамеданите, взели
участие в притесняването и избиването на християнското на-
8
селение по време на националноосвободителното движение и
Руско-турската освободителна война. Техните места се заемат
главно от българи—християни от близките селища, планин-
ски колиби и махали, както и от имигрирало население от
останалите извън пределите на княжеството земи.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България
(6. IX. 1885 г.) и отстъпването на Кърджалийско и т. нар. Ва-
къфски или Тъмръшки села (днес част от Девинско) на Тур-
ция по българо-турската спогодба от 20. I. 1886 г., потвърдена or
Цариградската посланическа конференция в Топ-хане (Цари-
град) от 24. III. 1886 г. с така наречения „Акт за спогодба
относно делата на Източна Румелиявнасят допълнителни
промени в Спиеъка на селищата. Преустройствата в админи-
стративного деление на страната, построяването на нови же-
лезопътни линии, шосета, промишлени предприятия и редица
други фактор и от обществено-икономически характер също
дават отражение върху селищната мрежа.
През Руско-турската освободителна война и периода до
1885 г. се изселват 118 села, от 1886 до 1900 г. — 57, и през
първото десетилетие на XX в. —.11, или всичко 186 села. От
тях само 27 се презаселват впоследствие. Възникват 32 нови
селища. От Освобождение™ до Балканската война от 1912 г.
са признати за отделни селища 693 населени местности от сбор-
ни села, махали и колиби, а са слети 54 съществуващи, от кон-
то до 1900 г. съответно 691 и 47 селища.
Към 1912 г. в България има 80 града (от тях 10 новооб-
разувани след Освобождението), 3840 села и 1098 махали и
колиби, или всичко 4018 селища.
През периода 1878 — 1912 г. отпадат 65 турски селищни
имена, конто съжителствуват по време на робството с исконни
български имена. Чрез местните органи на управление населе-
ние™ преименува и видоизмени без административни разпо-
редби на централната власт 49 селищни имена. Те се назовават
предимно на прославени руски военачалници, на царя освобо-
дител и на членове от неговото семейство. В няКои случаи се-
лищните имена от чужд произход се превеждат на български
език. С правителствени доклади и заповеди се променят име-
ната на 423 селища, или 10,5 %. Три четвърти от тези преиме-
нувания стават през 1906 г.
Балканската, Междусъюзническата и Първата световна
война донасят съществени промеци в границите на българската
държава. По силата на Букурещкия договор (10. VIII. 1913)
9
и на Цариградския договор (25. VIII. 1913) са освободени Мал-
котърновският край, средните и южните дял'ове на Родолите,
Беломорската низина между реките Марица и Места (без Ди-
мотишко) и Пиринският край със Струмишко. България е
принудена да отстъпи на Румъния град Силистра по Петер-
бургската конвенция (9. V, 1913) и Южна Добруджа (с 4 гра-
да, 388 села и 1 махала) съгласно Букурещкия договор. С под-
писаната в Цариград конвенция (3. IX. 1915) Турция отстъп-
ва на България Димотишко и част от Одринско. От тези
територии в днешните предели на България остават само 17
сёла от Одринско, разположени на север от р. Марица. По
силата на Ньойския договор (27. XI. 1919) от България са
ютнети и са придадени към Сърбохърватско-словенското крал-
ство (дн. СФР Югославия) Струмишко и Западните покрай-
нпни (гр. Цариброд с околията си, Босилеградско и отделим
села от Трънска, Кулска и Видинска околия, или всичко 1 град
и 101 села). Югозападна Тракия (Ксантийско, Гюмюрджинско,
Дедеагачко и Димотишко) е поставена под международно управ-
ление, а съгласно решението на международната конвенция
в Сан-Ремо (април 1920 г.) — придадена към Кралство Гър-
цпя. В резултат на тези териториални промени по отношение
на предшествуващия Балканската война период извън гра-
ниците на България остават 6 града, 489 села и 1 махала, а
са включени с новоосвободените земи нови 17 града, 86 се-
ла и 236 махали. Общо към 1920 г. на теригорията на Царство
България има 92 града, 4214 села, 1353 махали и колиби, или
всичко 5659 селища.
Между 1911 и 1920 г. не са извършвани съществени въ-
трешни изменения в селищната мрежа. Въздигнаго е в град
едно село — Бяла Слатина; обявени са 3 нови села; разпадат
се на махали 2 села; слети — 2 махали; отделени като само-
стоятелни селища — 2 села, 18 махали и 2 колиби; изселени —
1 село и 1 махала, новозаселени ~ 5 села и 1 махала. През
същия период са преименувани само 4 селища със и някол-
ко без административен акт.
По време и непосредствен© след вомните част от население-
то на Македония, Южна Тракия, Западните покрайнитги, Доб-
руджа и др. се преселва в днешните предели на България.
Значителни преселвания'от Македония и Тракия се извършват
и по силата на сключенпте по-късно според разпоредбите на
Ньойския договор конвенции с Кралство Гърция за размяна
на население. Всичко това дава отражение върху селищната
10
мрежа в България: създават се бежански квартали край ре-
дица градове и села, възникват нови населени местности.
Между 1920 и 1934 г. 45 от новозаселените местности са прн-
знати за села и махали. През същия период в резултат на
административною си развитие 5 села са признати за гра-
дове.
При административните преустройства, особено с въвежда-
нето на областните единици през 1934 г., 13 махали и 27 насе-
лени местности са признати за села, 17 населени местности —
за махали и колиби, а 3 селища се сливат и 13 — изселват.
От 1920 до края на 1934 г. се извършват масови промели
в селищните имена. Те засягат близо 1/3 от всички селищни
имена в България. От. променените 2091 селищни имена 1971
се извършват с министерски заповеди, издадени само през
1934 г. С тях се отст раня ват нал ожени през петвековното
иго чужди на българския народ имена (между конто и пре-
ведените на турски език), изправят се погрешно записани
диалектни форм и и се отстраняват несъответствията със съ-
временния книжовен език.
От 1935 г. до 9 септември 1944 г. се сменят още 432 се-
лищни имена. От тях 357 се дават на селищата във възвър-
натата след Крайовската спогодба (7. IX. 1940 г.) Южна Доб-
руджа. През същия период са признати 2 села (Кнежа h
Павли\кени) за градове, 18 махали, колиби и населени мест-
ности — за села, и 14 населени местности — за махали и ко-
либи, а 138 селища са заличени (от тях 42 — слети, 2 — раз-
делени, и 94 — изселени).
* * *
Извършените след 9 септември 1944 г. рев’олюционни преобра-
зования в икономиката, културата и бита на населението дават
дълбоко отражение върху броя, големината, функционалнага
структура и топонимията на всички видове селища. Бурного
развитие на производителните сили и високите темпове на
индустриализацията допринасят за бързото нарастване на град-
ските селища. До края на 1987 г. са обявени 134 нови града
(без Устово, който се обедини със Смолян, и Средногорие, кон-
то е образуван от Пирдоп и Златица) и 41 селища от градски
тип — категория, въведена у нас за пръв път през 1964 г. и
просъществувала 10 години (до 17. IX. 1974 г. всички селища
от градски тип получават статут на градове). Много градове
и селища от градски тип са обявени за такива по случай на-
вършването на кръгли годишнини от установяването на на-
родната власт: през 1964 г. са обявени 15 града и 40 селища от
градски тип; през 1969 г. — 33 града, от които 20 на базата
на съществуващите селища от градски тип; през 1974 г. — 391
града, от които 15 на основата на съществуващите селища от
градски тип; през 1984 г. — 9 града. Групово обявяване на.
гр адове се извършва и по случай чествуването на 1300-годиш-
нината от основаването на българската държава и на 100-го-
дишнината от освобождение™ на България (1878 — 1978 г.).
Социалистическото преустройство на селското стопанство*
освободи голям брой работна сила от селата и предизвика ма-
сови преселвания в градовете. Във връзка с това преобладази-
щата част от селата, махалите и колибите сил но нам ал я,ват
населението си, някои от тях напълно се обезлюдяват и са за-
личени. По тези причини от Списъка на селищата отпадат
101 села, 141 махали и 28 колиби, или всичко 270 селища.
Други 39 селища (19 села, 18 махали и 2 колиби) попадат в=
чашите на новоизграждащите се язовири и са изселени.
Масовизирането, по-късно и обединяването на ТКЗС, не-
прекъснато засилващата се специализация и концентрация на
селскостопанското производство и нарастването на културно-
битовите изисквания на населението поставят пред редица блпз-
коразположени селища общи задачи за разрешаване. Това ста-
ва причина много от тях да се слеят административно в, едно-
селище. Броят на заличените поради сливане селища възлиза
на 388 (3 града, 193 села, 114 махали, 67 колиби, 3 промишле-
ни, 7 гарови и 1 манастирско селище). С териториалното на-
растване на градовете и разширяването на функциите им в;
чертите на градовете попадат 239 селища — 127 села, 45 ма-
хали, 65 колиби, 1 промишлено и 1 гарово селище.
Социално-икономическото .и демографското развитие на
редица селища създаде благоприятни условия за въздигането
им в по-високи селищни категории (села и гарови селища —
в градове и селища от градски тип, махали и колиби — в села,,
селища от градски тип — в градове). По тези причини стават
промени в статута на 131 села, 2 курортни населени местно-
сти, 130 махали, 42 колиби, 8 гарови селища и 41 селища от
градски тип. Заличени са и 5 сборни села поради разпадането
им на съответните села-. В крайна сметка от Списъка на се-
лищата отпадат 895 селища и се извършват 280 промени в;
статута на други селища.
12
През същото време са обявени 165 нови селища — 135 се-
ла, 19 махали, 3 гарови, 6 промишлени и 2 минни селища. Това
са въздигнати в отделяй селища населени местности на сборни
села и махали, промишлени квартал и край заводи и минни
обекти, гарови селища и заселища край държавни земеделски
стопанства. Други 17 села са обявени при разпадането или от-
делянето на сборни села и градове. Нов статут получават 349
селища (заедно с тези, които са въздигнати в по-висока кате-
гория повече от един път). От тях 150 села и 1 промишлено
селищеща въздигнати от махали и колиби; 4 града и 2 селища
от градски тип — от гарови селища; 81 града, 39 селища от
градски тип и 1 промишлено селище — от села; 41 града — от
селища ют градски тип.
През годините на народната власт около 760 селища про-
менят имената си. При някои от тях това става повече от един
път. Такива са селищата, които след извършени промени въз-
становяват старите си имена или получават нови при сливане.
По тези причини са приети и обнародвани административна
актове за смяна на над 800 селищни имена. Освен това без
административен акт са видоизменени имената на около 150
селища. Тези промени се отнасят предимно до привеждането на
имената към изискванията на съвременния литературен език,
отстраняването на допуснатите грешки (несъобразявания с мест-
ния изговор) при уточняването им след правописната реформа
от 1945 г., съкращаването на титли, воински звания, санове на
лица и др. Заедно с имената на заличените селища и въздиг-
натите населени местности в отделяй селища промените в се-
литцните имена възлизат на около 1/4 от общия им брой по
Списъка на селищата в България.
Мотивите за преименуването на селищата са от различно
естество. Най-голям дял се пада на антропонимите, свързани с
монархическия институт, религиозния култ и буржоазните ре-
жими. Управляващите до 9 септември 1944 г. правителства по-
ставила имената на всеки член на царската династия на някол-
ко различии селища. Отделки села са били преименувани на
генерала, офицери, министри и други политически лица без осо-
бени заслуги към народа и държавата, някои от които и с проя-
вена вражески декност спрямо социалния прогрес и борбата
за устано-вява-не на народнодемократичната власт. Срещаха се
имена и на чужденци, които не са имали нищо общо с нашата
страна и с общочовешкия прогрес и култура. Под влиянието на
15
църквата отделяй селища носеха имена на библейски личности,,
митрополнти или на понятия, имащи отношение към религията.
Всички тези имена са наложени от висшестоящите администра-
тивни органи, без да се вземе съгласието на местното населе-
ние. Поради това по иегова инициатива те са сменени още през.
първите години след социалистическата революция. Променени
са' и имената на редица селища с неприлично, осмиващо и пре-
небрежително значение. Съответните селища носеха тези имена
още от османско иго. Получени от недостатъците или дей-
ствията на първите си заселници или от топонимията на ново-
заселените местности, те поддържаха неприятии чувства сред
жителите им. Въпреки това буржоазните правителства не смя-
таха за нужно да ги променят. Заменени бяха и повечето име-
на, свързани с неприятии спомени за тегоби (например с ени-
черския данък), със султанската власт, спахийската форма на
земевладение, царската власт, полицейския апарат и др.
Премахнати са били със или без административен акт, в
«тделни случаи съвсем неоправдано титлите, войнските звания
и духовните санове на заслужили пред българския народ дей-
ци. Успоредно с това продължава превеждането на български
език на имената от чужд произход, а също и осмислянето, осъ-
временяването и уточняването на наследените и побългарените
по-рано селищни имена.
През периода 1944— 1987 г. над една трета (35,8 %) отнэ-
вите селищни имена са свързани с уточняване и осъвременяване.
Заедно с наложилите се без административен акт промени тех-
ният относителен дял достига близо половината ит всички нови
имена.
Второ място по значение заемат антропонимите — 24,9 %,
от всички нови имена, дадени по административен път. Сред
тях се срещат имена на видни държавници, книжовници и бор-
ци за национална и социална свобода от средновековната бъл-
гарска държава до най-ново време. Най-много антропоними са
дадени на лица, загинали или взели активно участие в борба-
та срещу фашизма и в изграждането на социалистического об-
щество в България. Известен брой селищц получават имена на
"чужденци, заслужили пред българския народ или взели непо-
средствено участие в неговото национално и политическо осво-
бождение. През последните години в Комисията по наименуване
и преименуване на обекти от национално значение се възприе и
14
последователно се прокара гледището за ограничаването на ан-
тропонимите в новите селищни имена.
От всички нови имена 16,3% са свързани със земеповърхни
форми, природам забележителности и дадености, планини и ре-
ки, типични особености в местоположение™ на селищата, мест-
ни проявления на атмосферни процеси, естествено растящи и
култивирани растения, селскостопански и диви животни и други
подобии. Никои от тези имена са преводни, а други са свър-
зани с конкретни обекти и явления.
Около 4,5% от променените селищни имена символизират
прогреса, новите отношения между хората, труда; 2,3% са свър-
зани с типично за селищата производство. Близо 1,2% от новите
имена са дадени на исторически събития, места и дати или на
всенародни праэници. Имена на географски обекти и народности
носят 1,4 % от преименуваните селища. Други 3.6 % са възстано-
вени стари имена, тъй като едниоттях са свързани с важни
исторически и политически събития, а други имат широка из-
вестност далеч зад пределите на страната.
Останалите .нови селищни имена, които представляват около
10%, са получени по разнообразии причини: превеждане от чужд
езпк, съкращаване на титли, войнски звания и санове на въз-
дигнати от църквата светсюи лица за светии, отразяване на но-
вая социалистически облик на селищата, увековечаване на из-
чезнали градове в миналото и др.
От направения преглед се в<ижда, че от Освобождсниетэ
насам в имената и статута на селищата в България са извър-
шени извънредно много промени. Някои селища са сменили два,
три и повече пъти имената си, други са заличени поради из-
селване, сливане и присъединяване към градове и по-големи
села. През различно време се въздигат и нови селища на осно-
вата на признаване на и асе лени местности. Много от съществу-
ващите селища преминават от по-ниска в по-висока селищна
категория. Тези промени силно затрудняват администражвните
и научните работници и често стават причина за неясно™ и до-
лускане на грешки в тяхната дейност.
С отпечатването на настоящая речник, конто е плод на дъл-
гогодишни и многсстранни издирвания, съпоставки и научна ин-
терпретация на станалите промени в имената и статута на се-
лищата, ще с'е .улесни по-нататъшното изясняване на редица
въпроси от топономията, историческата география и правното
положение на селищата. Освен това ще се запълни една голяма
15
празнина в нашата книжнина, като се посрещне неотложната
нужда на практиката от обобщено и систематизирано изложе-
ние на извършените селищни промени в България от Освобож-
дение™ до наши дни.
* * *
В речника са разгледани промените в имената, статута и съще-
ствуването на селищата, влизащи в сегашните граници на стра-
ната. По азбучен ред са включени всичките им имена, срещани
в официалните издания от Освобождение™ на България (1878 г.)
до края на 1987 г., а също и по-стари имена, които са сезнаели
по време на първите преброявания на населението. Не са обект
на разглеждане имената и статутът ьГа селищата, разположени
на територии, адмшнистрирани от България през военно време
или отнети по силата на Ньойския договор.
Всички станали промени са посочени към оегашното, а при
заличените селища — към последнего им име. За по-лесно пол-
зуване имената на съществуващите селища са дадени в получер
шрифт и с главны буквы. Към тях в скоби са упомзнати всичкй
стари имена през разглеждания период, подредени от най-ста-
рото към най-новото. Изключение правят само старите имена,
които се явяват в малки вариации и се подреждат азбучно едно
до друго или са посочени с грешки в сппсъците за първите пре-
броявания на населението. Те се дават обикновено в скоби към
съэтветните препращащи към сегашното име стари имена.
За съществуващите и заличените селища веднага след име-
ната се посочва сегашният или по време на заличаването статут —
град, селище от градски тип, село, махала, колиба, промишлено
селище, минно селище, тара (гарово селище) и манастир (ма-
настирско селище). След това се дават годината, от конто се-
лището е в сегаилните предели на страната, а за Добруджа, Кър-
джалийско на север от Арда и Тъмръшките села и периодът,
през който no-рано са били в България. Непосредствено следват
данни за станалите промени в селищните имена (замени, уточ-
йявания, осъвременявания и отстранени грешки). При всички
случаи се започва от най-старото име и последователно се стига
до съвременното, а при заличавания — до последното.
Административните промени се документират със съответ-
ния акт — указ на Народного събрание (или Държавния съвет),
постановление на Министерская съвет, министерска заповед,
16
височайши доклад и пр. Всеки административен акт е посочсн
със своя номер и дата на обнародването в Държавен вестник
(„Известия на Президиума на Народного събрание“). В слу-
чайте, когато актовете не са обнародвани скоро след преимену-
ването (това се отнася докъм 1902 г.) или промените са извър-
шени с неотпечатани заповеди или с обяснителни писма на Ми-
нистерството на вътрешните работи по повод на запитвания от
бившата Главна дирекция на статистиката или от други служби,
вместо датата на обнародването е лосочена тази на издаването
на заповедта или на извеждането на съответното обяснитеппо
писмо.
Посочването на датата на обнародването на административ-
ния акт се прави с цел, от една страна, да се избегне претру-
паността в текста, а, от друга — да може да се налрави по-лесно
справката, тъй като между датата на приемането, обнародва-
нето и влизанего в сила на извършваните с актове промени не
са спазвани определени срокове.
При извършените от населението промени (с решения на
местните органи за управление) се посочва само годината, през
която те са станали. Останалите промени в имената, извършени
от висшестоящи органи без административен акт, в повечето
случаи не е възможно да се уточнят дори по години. Те се уста-
новяват по списъците на Централно статистическо управление
(преди Главна дирекция на статистиката), използувани при
преброяването на населението и при публикуване на резулта-
-тите. Поради това всички промени, станали без администрати-
вен акт, за конто е установено, че са утвърдени чрез официал-
ните статистически издания, са отнесени към годината на пре-
брояването, когато за пръв път се срещат с променено или
.осъвремонено-име, с допусната или отстранена грешка в него.
Въпреки че тези промени не са действителни от правна гледна
точкр (не са извършени по установения ред), те са се наложили
в пр'актиката и затова по необходимост ги отбелязваме. Към
тях би следвало да вземе отношение Комисията по наименува-
не и преименуване на обекти от национално значение при Дър-
жавния съвет.
По време на първите преброявания на населението много, от
,селищата фигурират с различии вариации или са записани по-
грешно в официалнит.е статистически издания. Посочването на
тези различия в имената по години би усложнило извънредно
много текста, а и малко би помогнало за изясняването на се-
•1
17
лищната топономия в много от случайте генезисы и правил-
ен ят изговор на старите имена от чужд произвол не са изяснени
или за офицнална е приета погрешна форма. Освен това на-
стоящият речник не си поставя за цел да решава проблеми из
областта на езикознанието.
Административните промени'в статута на селищата — пре-
минаване от една селищна категория в друга, заличаване по-
ради изселване на жителите, сливане или присъединяване към
друго селище, а също и признаването на населените местности
за отделни селища, се проследяват в хронолэгичен ред. Подобно
на измененията в селищните имена и тук се посочв.ат комерът
и датата на обнародването на административния акт.
Извършените без административен акт промени се отнасят
почти изключително до признаването на населени местности за
отделни сечища и до заличаването на селища (срещат се най-
вече до 1900 г.). След 1934 г. те са ограничени по брой и се от-
насят главно до самостоятелното броене на населени местности
от сборни села и махали за отделни селища и до заличаването
на изселени селища. Годината, от която отделните населени
местности започват да се броят самостоятелно, де факто е го-
дината на признаването им за отделно селище.
До 1934 г., а в редица случаи и след това изселването на
жителите от селищата обикновено не е регламентирано с адми-
нистративен акт. Поради това за отпадналите от Списъка сели-
ща, за конто липсва административна разпоредба за заличава-
не, се посочва годината, а когато и тя не е уточнена — периоды
на изселването.
В обнародваните списъци за първите преброявания на насе-
лението някои селища са посочени ту като махали, ту като ко-
либи. Очевидно при изготвянето и отпечатването им е допусна-
та грешка или не е правена разлика между махала и колиби,
каквато и опоред нас не съществува. Тези несъответствия не са
отразени в текста, възприет е утвърденият впоследствие вид на
селището.
Административните промени в имената и статута на образу-
ваните нови селища, от сливане на сыцествуващите и призна- >
ване на отделяй населени местности за селища се проследяват
от датата на администра>ти1вмия акт, с който са обявени; посоч-
ва се от кои селища са образувани, чрез отделяне или сливане;
към кои са броени и ре ди това, ако са признати без администра-
2 Речник иа селищата
18
тивен акт, или към кое селище (или община) са спадали, ако
са признати по утвъодения ред.
Текстът на заличените поради сливане и присъединяване се-
лища завършва с препратка към новообразуваното селище или
към селището, към което са присъединени. В случайте, когато
има присъединени селища, те се изброяват по азбучен ред.
Старите имена, посочени в скоби към имената на сегашните
или заличените селища, ако не ги предхождат или следват не-
посредствено при азбучното подреждане, се дават отделно. Из-
ключение правят само посочените в скоби имена на населените
местности, дори и в случайте, когато са променени с админи-
стративен акт преди признаването им за отделяй селища, Тези
имена не са свърза.ни с никакви нормативни актове и под тях
не е извършвано самостоятелно преброяване. Освен това, ако
се дадат отделно, би следвало да се включат и имената на всич-
ки останали населени местности, броят на които е твърде го-
лям, а най-важното — неуточнен.
Повечето от старите имена се дават само с препратка към
имената на сегашните или заличените селища. Останалите, кои-
то се срещат в .различии, но близки по буквореда си вариации
или с допуснати малки грешки в обнародваните статистически
издания, обикновено са посочени в скоби към официално въз-
приетото или най-често срещаното име през съответния период.
Същото <се отнася и до двойните или .съкратените от население-
то сложни имена отпреди Освобождението или включването на
съответните селища в сегашните предели на страната. По този
начин текстът значително се облекчава и почти не се създават
трудности при справка. Във всиЧ(Ки случаи, когато старите име-
на се насочват към съществуващи или заличени селища, се оз-
начава и областта, към която принадлежат последните. Това
значително улеснява извършването на справките и води до пре-
дотвратяване на евентуални грешки.
За съществуващите селища (в края на 1987 г.: 237 града,
4414 села, 348 махали, 295 колиби, 4 промишлени селища, 2 мин-
ни селища, 5 гари, 2 манастира) се дават допълнителни данни
за броя на населението им към 4. XII. 1985 г, (по предварител-
ните резултати от преброяването на Централно статистическо
управление) и за админцстративната им принадлежност, а за
заличените (поради изселване, сливане и други причини) и обя-
вените след 4. XII. 1985 г. — само административната им при-
надлежност.
19
Местоположение™ на всйчки сыцествуващи и заличени по-
ра ди изселване селища се определи чрез посочването на ини-
циал1ите на областта и на передняя номер на общината, в кои-
то попадат. За улесняване е приложен списък на областите и
съставящите ги общини по азбучен ред и картосхема на област-
ните и общинските грани ши в края на 1987 г. Изключемие пра-
вят само незначителен брой заличени по време или непосред-
ствсно след Освободителната война селища. При тях вместо
области и общини се посочва бившата околия, към която са
спадали по време на изселването. От административната при-
надлежност на бившия околийски център може лесно да се
определи областта, а в повечето случаи и общината, в която е
попаднало изселеното селище.
За да се намали обемът и за по-голяма компактност на
текста, възприети са и са използувани съкращения на някои
дума и изрази. Техният списък е поместен отделно. Повечето от
тях се употребяват в съвременния книжовен език — остана-
лите са дадени в леснодостъпен за разчитане вид.
20
ИЗПОЛЗУВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ
адм.	— административен (-на, -но, -ни) — бивш (-а, -о, -и)
б.	
бр.	— броен (-а, -о, -и)
Б-я	— България
вж	— виж
височ. докл.	— височайшн доклад
внсоч. зап.	— височайша заповед
възст. ст. име	— възстановено старо вне
гарово с.	— гарово селище (гара)
гр.	— градц
дв. име	—двоино име
Д- в.	— „Държавен вестник*
ДН.	— днес, днешен (-на, -но, -ни)
ж.	— жители
залич.	— заличен (-на, -но, -ни)
зап.	— заповед
изсел.	— изселен (-а, -о, -и)
к.	— колиба (-и)
кв.	— квартал
м.	— махала (-и)
ман. с.	— манастирско селище (манастир)
м. 3.	— министерска заповед
мин. с.	— минно селище (мнна)
нас.	— население
н. м.	— населена местност (заселище без статут на населено място)
новозас.	— новозаселен (-а, -о, -и)
обн.	— обнародван (-а, -о, -и)
общ.	— община; общински (-а, -о, -и)
образ,
ок.
Осв.
Осв. война
осъвр. име
отдел.
отстр. греш.
п. М. с.
погреш.
попр.
пр. Осв.
презасел.
преим.
призн.
присъед.
пром. с.
раздел,
рум. власт
с.
сб. м.
сб. с.
с. гр. т.
сл.
ст.
съст.
тр. нме
у к.
уточн. име
— образуван (-а, -о,-и)
— околия
— Освобождение на
България от осман-
ско иго
— Освободителна ру-
ско-турска война
(1877 — 1878 г.)
— осъвременено име
— отделен (-а, -о, -и)
— отстранена грешка
— постановление на
Министерския съвет
— погрешно
— поправен (-а, -о, -и)
— преди Освобожде-
ние™ на България
от османско иго
— презаселен (-а,-о, -и)
— преименуван
(-а, -о, -и)
— признат (-а, -о, -и)
— присъединен
(-а, -о, -и)
— промишлено селище
—разделен (-а, -о, -и)
— румънска власт
— село
— сборна махала
— сборно село
— селище от градски
тип
— слят (-а, -о, -и)
— стар (-а, -о, -и)
— съставен (-а, -о, -и)
—тройно име
— указ
— уточнено име
21
A
Абазско село — с., изсел. през
1877 г. — Лч, 11.
Абдал кьой — вж Чубра (Бс).
Абди кьой — вж Самотино (Вн).
Абди оглу кьой — вж Чубра (Бс).
Абдул — вж Богданци (Рз).
Абдуларе — вж Априлци (Пд).
Абдул Ехат — вж Абрит (Вн).
Абдул Кадир — вж Рабово (Хс).
Абдулрахманлар (Абдурахманлар) —
вж Крайгорци (Вн).
Абланица — вж Славци (Сф).
АБЛАНИЦА — с., призн. от н. м.
(от с. Цзетнно) за с. с ук. 1521/обн.
24. X. 1975; присъед. Магерови;
367 ж., Пд, 8.
АБЛАНИЦА (Араплии) — с., в Б-я
от 1878 г.; дв. име пр. Осв.; 354 ж.,
Лч, 14.
Абланица — вж Ябланица (Лч).
Абоба — вж Плиска (Вн).
Абрашларе — вж Брезово (Пд).
АБРИТ (Абдул Ехат, Аптаат) — с.,
в Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.;
дв. име пр. Осв., преим. на Абрит
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 339 ж.,
Вн, 20.
Авдала — вж Авдулла (Вн).
Авдалар — вж Ловец (Рз).
Авдалари (Авдалар) — вж Зайчари
(Бс).
Авджи Дуванджи — вж Ловец (Хс).
Авдулла (погрет. Авдала) — вж
Безмер (Вн).
Авдуллар — вж Звенимир (Рз).
Авлалии — вж Палаузово (Бс).
Авлан кьой — вж Стара речка (Рз).
Авлиене — вж Асеновец (Бс).
Авли кьой — вж Жнвково (Сф).
АВРАМОВ (Мокрей, Кьопеклии) —
с., в Б-я от 1885 г.; дв. име пр.
Осв.; прием, на Аврамов с ук.
334/обн. 13. VI. 1952; 1131 ж., Бс, 8.
АВРАМОВО — с., образ, от нас. м.
Аврамови колиби, м. Хърльова, м.
Планкова и м. Теберова (отс.Ба-
бяк) с ук. 317/обн. 13. XII. 1955;
659 ж.; Сф, 46.
АВРАМОВО (Ибрахимлер) — с., в
Б-я от 1912 г.; прием, с м. з. ЪПЪ)
обн. 7. XII. 1934; 42 ж., Хс, 1. ....
Аврамовска (Аврамовци) — м., в
Б-я от 1912 г.; уточн. име с ук.
960/обн. 4. VIII. 1966; сл. с ук.
196/обн. 30. I. 1970 г. — вж Мадан
(Пд).
АВРЕН — с., в Б-я от 1912 г.; 796 ж.,
Хс, 9.
АВРЕН (Аврен, Момино) — с., в
Б-я от 1878 г.; прием, на Момино
с м. з. 1966/обн. 16. XI. 1935; възст.
ст. име с ук. 554/обн. 22. IX. 1964;
1162 ж., Вн, 1.
Автоево — вж Шишманци (Пд).
АГАТОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
778 ж., Лч, 24.
Аглен — вж Ъглен (Лч).
Ада Ибаилъ — вж Поточарка (Xcj.
Ада кьой — вж Островец (Хс); По-
точница (Хс).
Ада тепе — вж Остра могила (Хс)‘.
Ада чаль — вж Бориславци (Хс).
Аджар — вж Свежен (Пд).
Аджемлер — вж Аксакове (Вн).
Аджиево — вж Хаджнево (Пд).
Аджиздар — вж Припек (Вн). .
Аджиларе — вж Алеко-Константино-
во (Пд).
Аджилии (Аджелии) — вж Юнаците
(Пд).
Аджиолук — вж Татул (Хс).	*
Адъмово — вж Янтра (Лч).
Азап кьой — вж Веселиново (Бс).
Азаплар — вж Полковник-Дяково
(Вн); Скърбино (Хс).
22
Азаплии — вж Караново (Бс); Сво-
боден (Хс).
Азизие — вж Телиш (Лч).
АЗМАНИТЕ (Хазмани) — к., в Б-я
от 1878 г.; 3 ж., Лч, 29.
Аиево — вж Анево (Пд).
Айваджик — вж Дюлево (Бс); Дю-
лево (Пд); Дюлино (Вн); Дюли-
ца (Хс); Звезда (Бс); Панчево
(Бс).
Айсаджик дере — вж Дюля (Бс).
Айваз — вж Върбен (Хс).
Айвалъ — вж Благун (Хс).
Айват кьой (погреш. Айвант кьой) —
вж Малък Звенимир (Рз).
Айгър дере — вж Жребово (Пд).
Айгър кьой — вж Пищигово (Пд).
Айданлии — вж Зора (Хс).
Айдарово — вж Изгрев (Сф).
АЙ ДЕМИР (Айдемир, Княз Хесен-
ски) — с., в Б-я 1878— 1913 и
ОТ 1940 г.; преим. на Княз Хесен-
ски с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
възст. ст. име с м. з. обн. 28. XII.
1943; сл. с ук. 1840/обн. 24. XI.
1970 (вж Силистра); отдел, с ук.
203/обн. 2. III. 1976; присъед. Та-
тарина; 7691 ж., Рз, 21.
Айджи дере — вж Сладка вода (Вн).
Айдиново — вж Исперихово (Пд).
Ай догду — вж Изгрев (Вн).
Ай догду (погреш. Айдовду, Айдог-
лу) — вж Звездел (Рз).
Айдормуш — вж Зорница (Хс).
Айдън бей — вж Светлик (Ви).
Айдън кьой — вж Мечово (Рз).
Айдънлар — вж Светлина (Хс).
Айдънлии — вж Зора (Хс).
Айдън махле — с., до 1892 г. бр.
към Вельово; сл. след 1892 г. —
вж Вельово (Рз).
Айдъново — вж Исперихово (Пд).
Айдън чофа — с., в Б-я 1878 —
1913 г.; изсел. под рум. власт —
Тх, 6.
Ай кулак — вж Мече ухо (Хс).
Айладън (Айлъдън) — вж Бистра
(Рз).
Айледин (погреш. Алледин) — вж
Светослав (Хс).
Айляз къпълар — вж Панайот-Хито-
во (Рз).
Айорман — вж Стефаново (Вн).
Ай орман (погр. Ахорман) — вж По-
ляна (Вн).
Айран (Айран кьой) — вж Млечен
(Вн).
Айреке — вж Мътеница (Пд); Ори-
зари (Пд).
АЙРОВО (Рамиш, Рам кьой) — с.»
в Б-я от 1912 г.; дв. име; преим.
на Айрово с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 1109 ж., Хс, 10.
АЙТОС — гр., в Б-я от 1885 г.;
23 115 ж., Бс, 1.
Ак алан — вж Белополяне (Хс).
АКАНДЖИЕВО (Акънджиево) — С.,
в Б-я от 1885 г.; 741 ж., Пд, 27.
Аканджии — вж Здравец (Вн).
Аканджилари (Аканджилар) — вж
Петко Славейков (Лч).
АКАЦИЕВО (Раяновци) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 381/обн.
25. X. 1960; 199 ж., Мх, 9.
Ак баш баля — вж Горни Главанак
(Хс).
Ак баш зир — вж Долни Главанак
(Хс).
Ак бунар — вж Бистра (Бс); Бял
извор (Хс); Бял нзвор (Хс); Бял
кладенец (Бс); Бял кладенец (Хс);
Генерал-Инзово (Бс).
Ак дере — вж Бяла (Вн); Бяла ре-
ка (Пд); Бяла река (Вн).
Ак дере ени махле — вж Нова Бя-
ла река (Вн).
Акезлии (Якезлии) — вж Дебелт
(Бс).
Акер — вж Бели бряг (Хс).
Аккадънлар — вж Дулово (Рз).
Ак коюн — вж Искър (Вн).
Ак Мехмеди (Ак Мехмед) — вж
Подгорица (Рз).
Ак пунар — вж Бистра (Рз).
АКСАКОВО (Аджемлер) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 6164 ж., Вн, 2.
Акча алан — вж Белополци (Хс);
Бяла поляна (Хс).
Акча ер (Акча яр) — вж Алеково
(Лч). о
Акча кайряк — вж Бели пласт (Хс).
Акчар — вж Арчар (Мх).
Акча хисар — вж Бялградец (Хс).
23
Акча яр — вж Ласково (Лч).
Акче Ибрям — вж Долно Беле во
(Хс).
Акче кайряк — вж Бели пласт (Хс).
Акчелар — вж Белинци (Рз).
Акънджиево — вж Аканджиево (Пд).
Акънджии (Аканджии) — вж Гра-
иичар (Вн).
Акънджии — вж Здравец (Вн).
Ак яр — вж Бял бряг (Вн).
Ала баир — вж Шарен бряг (Хс).
Алабашево (погреш. Албашев, Алба-
шево) — вж Горно Белово (Хс).
Алагьозица — вж Пъстроок (Сф).
Алагьозлер — вж Пъстроок (Хс).
Алагюн (Алагун) — вж Пъстрово
(Хс).
Алагюн — български — вж Богда-
ново (Бс).
Аладаа — вж Пъстрогор (Хс).
Аладаалии (погреш. Аладамин) —
вж Васил Левскн (Хс).
Аладаглии — вж Венец (Бс); Гер-
гевец (Бс).
Аладанлии — вж Лешница (Лч).
Аладжалар — вж Алеко-Константи-
иово (Пд).
Аладжалии — вж Пъстрен (Хс).
Аладжии (Аладжните) — вж Сли-
вово (Лч).
Аладжилар — вж Багрилци (Хс).
Аладън — вж Юнаци (Хс).
Аладън — малки — вж Езерово (Вн).
Ала клисе — вж Църква (Вн).
Алами дере — вж Полковиик-Сера-
фимово (Пд).
АЛАМОВЦИ — м., в Б я от 1912 г.;
503 ж., Пд, 11.
Аланджиево — еж Змеица (Пд).
Алан кайряк (Алан кайрек) — вж
Ясна поляна (Бс).
Алан махле — вж Широка поляна
(Хс).
Алачовец — м., до 1900 г. бр. към
с. Поибрене; залич. с ук. 881/ обн.
30. XI. 1965 — Пд, 6.
Албаджа — с., в Б-я от 1878 г.; бр.
към Водно; изсел. през '1880 —
1884 г. — Лч, 25.
Албалари (Алба лар) — вж Орач
(Рз).
АЛБАНЦИ (Арнаутлар) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. ХИ. 1934; 134 ж., Хс, 4.
Алванар — вж Ябланово (Бс).
Алван дере — вж Малко Градище
(Хс).
АЛВАНОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
353 ж., Рз. 25.
АЛДОМИРОВЦИ — с., в Б-я от
1878 г.; 1906 ж., Сф, 39.
Алекария — вж Каменар (Бс).
АЛЕКОВО (Акчаяр, Акчаер) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1243 ж.,
Лч. 23.
АЛЕКОВО (Гюллер кьой) — с., в
Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
пренм. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 1146 ж., Рз, 1.
Алеково — вж Стария извор (Пд).
Алеко Константинов — вж Алеко-
Константиново (Пд).
АЛ ЕКО-КОНСТАНТИ НОВО (Аджи-
ларе, Аладжилар, Светогорци, Але-
ко Константинов) — с., в Б-я от
1985 г.; дв. име; преим. на Свето-
горци с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; на Алеко Константинов с м.
3. 667/обн. 13. IX. 1937; осъвр. име
на Алеко-КонстантиноЕо с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; присъед. Алеково;
2524 ж., Пд, 18.
АЛЕКСАНДРИЯ (Капаклии) — с.,
в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
преим. с височ. докл. 9283 от 22.
XII. 1882; 204 ж., Вн, 20.
Александрово — вж Димово (Мх);
Петрово (Хс).
Александрово (Байрактар махала) —
с., в Б-я от 1878 г; преим. с височ.
докл. 7843 от 9. XI. 1881; сл. с ук.
344/обн. 20. VII. 1951 — вж Ва-
силовци (Мх).
АЛЕКСАНДРОВО (Ени кьой) — с.,
през 1880 г. без нас.; преим. и пре-
засел. след 1880 г.; 425 ж., Рз, 25.
АЛЕКСАНДРОВО (Кара кая) — с»,
в Б-я от 1885 г.; преим. от сливен-
ския епископ Антим през 1880 г.;
153 ж., Бс, 13.
АЛЕКСАНДРОВО (Кара Хасан) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с височ.
24
. докл. 6090 от 28. VII. 1882; 2621 ж.,
Лч, 14.
АЛЕКСАНДРОВО (Куруджиево, Ко-
руджии, Княз-Александрово) — с.,
в Б-я от 1885 г.; дв. име; преим.
на Княз-Александрово с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906 и на Александро-
во с м. з. 2127/обн. 13. V. 1947;
307 ж., Хс, 25.
АЛЕКСАНДРОВО (Митхад паша
Кьой) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
с височ. докл. 8421 от 26. XI. 1881;
442 ж. Лч 23.
АЛЕКСАНДРОВО (Окчилар) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. след Осв.
война; 2697 ж., Хс, 17.
АЛЕКСАНДРОВО (Хасаноглу) —
с., в Б-я от 1885 г.; прием.спубл.
адм. правилник 91 от 30. IX. 1883;
441 ж., Бс, 17.
АЛЕКСАНДРОВО (Черкез кьой) —
с., в Б-я от 1878 г.; през 1880 г.
без нас.; преим. с ук. 212 от 30.
IX. 1882; 149 ж., Вн, 25.
Александър Войков — с., образ, от
с. Кумарина и с. Славовци с ук.
317/обн. 13. XII. 1955; сл. с ук.
1942/обн. 17. IX. 1974 — вж Нови
Искър (Сф).
АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ
(Сахтианлък, Симеоново) — с., в
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
на Симеоново с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906 и на Александър Стамбо-
лийски с м. з. 5530/обн. 17. IX.
1947- 147 ж Вм 19
АЛЕКСЕЕВО (Саръ Махмуд, Са-
муилово) — с., в Б-я 1878— 1913
и от 1940 г.; преим. на Самуило-
во с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942
и на Алексеево с vk. 949/обн. 8.
XII. 1949; 188 ж., Вн, 15.
Алем Бейлер — вж Болярци (Хс).
Алемдер (Алем дере) — вж Долно
Чеоковище (Хс).
АЛЕНДАРОВА (Алендарови, Шон-
дрови) — с., до 1925 г. бр. към
с. Лъжене (сега кв. на Велинграл);
преим. на Шоидрови с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934 и на Аленда-
рова с ук. 2293/обн. 26. XII. 1978;
призн. от к. за с. с ук. 2294/обн.
26. XII. 1978; 275 ж., Пд, 8.
Али анифе (погреш. Али енифе) —
вж Добрево (Вн).
Али баба текесн — вж Свети Илия
(Хс).
Али бей — вж Еньовец (Рз).
Али бей канагъ — вж Нановица
(Хс).
Али бей кьой — вж Болярово (Хс).
Алигина махала — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 463/обн. 2. XII. 1965 —
вж Лом (Мх).
АЛИГОВСКА — (Лъговска) — м.,
в Б-я от 1912 г.; дв. име; 29 ж.,
Пд, 28.
Алиево — вж Анево (Пд).
Алика — вж Иглика (Хс).
Али калфа — вж Добрево (Бс).
Аликария — вж Каменар (Бс).
Аликочово — вж Капитан-Димитрие-
ВО (Пд).
АЛИНО — с., в Б-я от 1878 г.;
733 ж., Сф, 34.
Али паша — вж Метличина (Хс).
Али-Пашиново — вж Свобода (Хс).
Али фак — вж Главан (Рз).
Алифаково (Али фак) — вж Пар-
чевич (Пд).
Алифаково — с., в Б-я от 1885 г.;
изсел. през 1888 — Пд, 18.
Али факй — вж Желъдово (Хс).
Ал кая — вж Крайно село (Хс).
Алма дере — вж Ябълчево (Бс).
Алмалии — вж Ябълково (Хс); Ябъл-
чени (Хс).
Алмалъ дере — вж Бук (Хс).
Алмалък — вж Ябълчеии (Хс).
Алобас — вж Червенаково (Бс).
АЛТИМИР — с., в Б-я от 1878 г.;
1994 ж., Мх, 8.
Алтън чаир — вж Златна ливада
(Хс).
Алусиян — вж Мостнч (Вн).
Алфатар — вж Ленище (Хс).
АЛФАТАР (Генерал-Лазарово) —
гр., в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
поеим. от Алфатар на Генерал-
Лазарово с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942, възст. ст. име с м. з. от 17.
XII. 1943/обн. 28. XII. 1943; призн.
от с. за с. гр. т. с ук. 546/обн.
15. IX. 1964 и за гр. с ук. 1942/
25
обн. 17. IX. 1974; присъед. Генерал-
Попово; 2899 ж., Рз, 1.
Алфатлъ — вж Неофнт-Бозвелиево
(Хс).
Алфатлъ хаджнлар — вж Свиреп
(Хс).
Алфатчи кьой — вж Ветрушка (Хс).
Алхатлъ (Алхатлин) — вж Крин
(Хс).
АЛ ЦЕ К (Клиседжик, Кеседжик) —
с., в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. на Кеседжик без адм. акт
и на Алцек с м. з. 2191/обн. 27.
V. 1942; 373 ж., Вн, 15.
Алчак дере — вж Паницово (Бс).
Алъ кьой — вж Цвятово (Хс).
Алъч кьой — вж Плачидол (Вн).
Алъч кьой — малко — вж Малко
Алъч кьой (Вн).
Анасчик — вж Черковна (Рз).
АНГЕЛАРИЙ (Сояклии) — с., в
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 291 ж,.
Вн. 27.
АНГЕЛ ВОЙВОДА (Кумрулар, Кум-
бурлар) — с., в Б-я 1885— 1886
н от 1912 г.; преим. на Ангел вой-
вода с м. з. 3775/обн. 7. XII. 19341
658 ж., Хс, 13.
АНГЕЛОВ — с., образ, от к. Косо-
вите, к. Пройновци и к. Умници-
те с ук. 92/обн. 2. III. 1951; 42 ж.,
Лч. 4.
АНГЕЛОВ ДОЛ — м., до 1900 и
от 1975 г. бр. към Петрич — Сф,
40.
Ангелово (Сияхлар) — с., в Б-я
1878 — 1913 и от 1940 г.; поеим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; сл.
с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 — вж
Старо село (Рз).
Ангелска — м., до 1900 и след 1934 г.
бр. към Белиш (Лч).
Английско село — вж Атолово (Бс).
Андреево (Търси гъзи, Градище, Тър-
сиите, Тръсиите) — к., в Б-я от
1878 г.; дв. нме; преим.-на Тър-
сиите от нас. през 1886 г. и на
Андоеево с ук. 360/обн. 2. VIII.
1950; сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1971 —
вж Габрово (Лч).
Апево (Аиево, погреш. Алисзо) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на Ане-
во с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
сл. с ук. 1885/обн. 6. IX. 1974 —
вж Сопот (Пд).
Анлък — вж Домище (Хс).
АНТИМОВО (Кузгун) — с,, в Б-я
1878 — 1913 и от 1940 г.; преим.
с ук. 36/обн. 8. II. 1906 — 105 ж.,
Рз, 24.
Антимово (Шеф) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934; сл. с ук. 519/обн. 26.
XII. 1961 — вж Златен рог (Мх).
АНТОН (Лъжене) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 567/обн. 31.
X. 1950; 1981 ж., Сф, 40.
АНТОНОВО (Яйла кьой, Поляне) —
гр., в Б-я от 1878 г.; преим. на
Поляне с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934 и на Антоново с ук. 949/обн.
8. XII. 1949; призн. от с. за с. гр.
т. с ук. 546/обн. 15. IX. 1964 и
за гр. с ук. 1942/обн. 17. IX. 1974;
присъед.: Ястребино (от 1974 до
1979 г.), Божица, Еревиш и Се-
мерци; 1704 ж., Рз, 2.
Антраниково — вж Парчевич (Пд).
Анхиало (Анхиоло, Ахило) — вж
Поморие (Бс).
Апазлар — вж Мартино (Хс).
Апаз махле — вж Славчица (Рз).
АПЛАЦИ (Аплаците) — м., до
1892 г. бр. към Тодювци и Кирев-
ци — 3 ж., Лч, 10.
Ап'илов (погреш. Априлово) — с.,
образ, от к. Донковци, к. Нова
махла. к. Пиперите, к. Сираците
и к. Топалите с ук. 92/обн. 2. III.
1951: сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1971 —
гж Габэово (Лч).
АПРИЛОВО (Араплар, Араблар) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на Ап-
гилово с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 750 ж., Рз, 17.
АПРИЛОВО (Лефеджии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 635 ж., Хс, 3.
АПРИЛОВО (Сагърлиево, Сегърлие-
во, Воловарово) — с., в Б-я от
1378 г.: ппеим. на Воло.вапово с
м. 3. 2820/обн. 14. VIII..1934 и на
26
Априлово с м. з. 1689/обн. 27. IX.
1937; 1175 ж., Сф, И.
АПРИЛЦИ — гр., образ, от с. Ново
село, с. Зла река, с. Видима и с.
Острец с ук. 704/обн. И. VI. 1976;
присъед.: Боголонта, Габровница,
Карювци, Маришница, Паздерите,
Пандуците, Стърна река, Събьов-
ска и Черни връх; 4609 ж., Лч. 1.
АПРИЛЦИ (Абдуларе) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 528 ж., Пд, 18.
АПРИЛЦИ — с., призн. от н. м.
Солука на с. Шумнатица за с. Ап-
рилци с ук. 970/обп. 4. IV. 1986 —
Хс, 8.
Аптаат — вж Абрит (Вн).
Аптаразак — вж Лясково (Бс).
Аптаразак (Аптъразак) — вж Дру-
мево (Вн),
Аптараман кьой — вж Чучулига (Хс).
Аптол кьой — вж Чубра (Бс).
Арабаджи — вж Гургулица (Хс).
Арабаджиево — вж Коларово (Хс).
Арабаджии — вж Возарци (Вн);
Джерово (Хс); Колари (Лч); Ко-
ларци (Вн).
Арабаджи кьой — вж Коларово (Хс).
Арабаджилар (Арабаджилари) — вж
Коларово (Рз).
Араблар (Араплар) — вж Априло-
во (Рз).
Араб махле — вж Белчсво (Хс);
Чернево (Хс).
Араб ходжа — вж Видинци (Бс).
Аразлъ — вж Еровете (Хс).
Араклар — вж Крушово (Вн).
Араманица — м., до 1900 г. бр. към
Мухово; за лич. с ук. 57/обн. 5. II.
1965 — Сф, 18.
Араплар — вж Априлово (Рз); Ге-
нерал-Колево (Вн).
Араплии — вж Абланица (Лч); Чер-
нозем (Бс).
Арапово — вж Златовръх (Пд); Су-
шица (Пд).
Аратмаджа — вж Попрусаново (Рз).
Арачери — вж Харачерите (Лч).
АРБАНАСИ — с., в Б-я от 1878 г.;
286 ж., Лч, 3.
АРДА — с., в Б-я от 1912 г.; 498 ж.,
Пд, 28.
Ардашли — вж Мъглищэ (Пд).
АРДИНО (Егри дере, Хаджи кьон) —
гр., в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3225/обн. 21. IX. 1934; призн. от
с. за гр. с ук. 38/обн. 2. II. 1960;
5494 ж., Хс, 1.
АРЗАН — с., в Б-я от 1878 г.; 37 ж.,
Сф. 9.
Аркаръ махле (Аркаръ) — вж Ка-
менна (Бс).
АРКОВНА (Реджеб махле) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 215 ж.,
Вн, 16.
Армаганово — вж Бузовград (Хс).
Армановци — вж Армянковцн (Лч).
АРМЕНИТЕ (Армсни) — с„ в 1880 г.
бр. към Гъбене; призн. от к. за
с. с ук. 516/обн. 22. XII. 1961;
197 ж., Лч, 4.
Армутлар — вж Присадец (Бс).
Армутлии — вж Крушари (Вн); Ма-
ло Крушезо (Пд); Сакарци (Бс).
Армутлу — вж Крушица (Хс).
Армутчук — рж Крушата (Пд).
АРМЯНКОВЦН (погреш. Арманов-
ци) — к., в Б-я от 1878 г.; 6 ж.,
Лч, 29.
Арнаут (Арна^д) — еж Пороище
(Рз).
АРНАУТИТО — с., в Б-я от 1885 г.;
488 ж., Хс, 21.
Арнаут куюсу — вж Долина (Вн).
Арнаут кьой — вж Гугутка (Хс).
Арнауткьой — вж Драганово (Бс);
Елшица (Пд); Иречеково (Бс).
Арнаутлар — вж Албании (Хс); Ма-
кедонка (Вн); Рудник (Вн).
Арнаутлии — вж Паисий (Лч).
АРПАДЖИК — м„ в Б-я от 1912 г.;
78 ж., Пд, 16.
Арпач — вж Богорово (Бс).
Арслан — вж Лъвино (Рз).
Арслан кьой — вж Лъвово (Хс).
Арсланлар — вж Лъвска (Хс).
Арслан ходжа — вж Тютюнче (Хс).
Артаклари — вж Крушаре (Бс).
Дпхангелово — вж Секирово (Пд).
АРЧАР (Акчар) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 3091 ж., Мх, 15.
27'
Дръ кьой (Ара кьой) — вж Средне
село (Лч).
Асанова махала — вж Хасанова ма-
хала (Мх).
Асанско селище — вж Асенец (Пд).
Асват кьой — вж Главиннца (Рз).
АСЕН (Хъсен) — м„ в Б-я от 1878 г.;
дв. име; 109 ж., Лч, 27.
АСЕН (Юренлни) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906; 726 ж, Хс, 17.
Асенец (Асанско селище) — с., до
1900 г. бр. към Широка лъка;
преим. с м. з. 2820/оби. 14. VIII.
1934; залич. с ук. 881/обн. 30. XI.
1965 — Пд, 32.
АСЕНОВГРАД (Станимака) — гр.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; присъед.:
Горни и Долни Воден; 47 143 ж.,
Пд, 1.
АСЕНОВЕЦ (Авлиене) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 876 ж., Бс, 12.
Асеновец (Хасанча, Хасанджа) — с.,
в Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.;
преим. на Асеновец с м. з. 2191/
обн. 27. VI. 1942; залич. с ук.
202/обн. 2. III. 1976 — Вн, 12.
АСЕНОВО (Асеньово) — с., засел,
през 1892 г.; осъвр. име, с ук.
960/обн. 4.1.1966; 565 ж., Лч, 17.
АСЕНОВО (Калъчлари, Асеньово) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на
Асеньово с ук. 404 от 22. XI. 1896;
осъвр. име на Асеново без адм. акт
през 1956; 1254 ж., Лч, 25.
АСЕНОВО (Упчелии, Асеньово) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на Асе-
ньово с ук. 400 от 17. VIII. 1890;
осъвр. име на Асеново без *адм.
акт поез 1965; 215 ж., Бс, 20.
АСЕНОВЦИ (Осма Калугерово) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
290/обн. 23. VI. 1950; 2186 ж., Лч,
12.
Асеньово — вж Асеново (Лч); Асе-
ново (Лч); Асеново (Бс).-
АСПАРУХОВО (Кърки жаба) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
1689/обн. 27. IX. 1937; 927 ж., Мх,
22.
АСПАРУХОВО (Орт-а кьой) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 697 ж.^
Лч, 12.
АСПАРУХОВО (Ченге). — а., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 1966/обн.
16. IX. 1935; 1120 ж., Вн, 16.
АСПАРУХОВО (Янък балабанлии) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
86/обн. 26. III. 1925; 384 ж., Бс, 7..
Астра — вж Бяла (Вн).
Асфалт кьой — вж Главиница (Рз)?..
А<ь корня — вж Равногор (Пд).
Асъкърово — вж Опълченец (Хс).
Асъл бейлии — вж Блъсково (Вн).
Асърлъка — вж Рогозово (Хс).
Ат — вж Конево (Рз).
Ат алан — вж Конче (Хс).
Атанас кьой — еж Атанасово (Бс)».
Атанасово (Атанас кьой) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обп. 14. VIII. 1934; сл. с ук.
808/обн. 18. VII. 1948 — вж Бур-
гас (Бс).
Атерен — вж Кобилино (Хс).
Ат кория — вж Савойски (Сф).
Ат кьой — вж Конево (Рз).
Атлар — с., в Б-я от 1878 г.: сл. с
ук. 753/обн. 2. I. 1923 — вж Съ-
единение (Рз).
Атлари (Атларе)—вж Жребчево (Бс).
Атларци (Атлари) — вж Конярци
(Лч).
Атлии — вж Дражево (Бс).
Атлоолу (Атла оглу) — вж Коньово
(Бс).
Атмаджилар — вж Соколино (Хс).
АТОЛ ОБО (Английско село) — с.,
засел. 1925— 1926 г.; преим. и
призн. от н. м. за с. с ук. 162/обн.
8. IV. 1931; 267 ж., Бс, 17.
АУСТА — с., в Б-я от 1912 г.; 462 ж.,
Хс, 14.
Афтане (Афтани) — вж Недалеко-
(Бс).
Ахалар — вж Дренци (Вн).
Ахат баба — вж Постник (Хс).
Ахатлар кебир — вж Две тополи
(Пд).
Ахатлар сегаир — вж Малко Круше-
ео (Пд).
Ахатлъ — вж Птичар (Хс).
28
АХЕЛОЙ (Чимос, Чимово) — с., до
1892 г. бр. към Равда; преим. иа
Чимово с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934 и на Ахелой с ук. 169/обн. 10.
V. 1960; 2052 ж., Бс, 13.
Ахиево — вж Бъдеще (Хс).
Ахило — вж Поморие (Бс).
Ахланьово (Ахланево, Ахлаиово) —
вж Браниполе (Пд).
Ахлар — вж Дренци (Вн); Лападец
(Вн).
Ахлатлии — вж Голямо Крушево
(Бс); Крин (Хс); Присад (Бс).
Ахлии — вж Страцин (Бс).
Ахмак (Ахмач) — вж Мортагоново
(Рз).
Ахматлар — вж Звъника (Кж); Сте-
фан Караджа (Рз).
АХМАТОВО (Ахматево) — с., в Б-я
от 1885 г.; 344 ж., Пд, 26.
Ахмачево — вж Глумче (Бс).
Ахмед дере — вж Козина (Хс).
Ахмедлин — вж Константин (Лч).
Ахмедоолу (Ахмедооглу) — вж Дол-
нени (Рз).
Ахмед спахи — вж Софийци (Хс).
Ахренлии — вж Твърдица (Бс).
Ахряне — вж Гълъбово (Пд).
Ахрян ерджек — вж Ахрянско (Хс).
АХРЯНСКО (Ахрян ерджек) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. ХП. 1934; 200 ж., Хс, 1.
Ахрян юрпек — вж Гълъбово (Пд).
АХТОПОЛ — гр., в Б-я от 1912 г.;
1138 ж., Бс, 10.
Ахчилар — вж Готварско (Хс).
Ахърито (погреш. Ахарито) — вж
Загоре (Хс).
Ахър кьой — вж Габърнина (Вн).
Ачларе (Ачлари, Ачлар) — вж Ек-
заох-Антимово (Бс).
Аша ада — вж Островина (Хс).
Ашаклии (Ашеклии) — вж Борисово
(Бс).
Аша Коджа Юмер — вж Самодива
(Хс).
Аша кьой — вж Доленци (Хс).
Аша махле — вж Долна махала (Рз).
Ашари кьой — вж Десеткари (Хс).
.Ашиклар — вж Любичево (Рз); Пес-
нопой (Хс); Самуил (Рз).
Ашиклар тара — вж Гара Самуил
(Рз).
Ашикларе — вж Певците (Пд).
Ашиклари — вж Рани лист (Хс).
Ашикларска станция — вж. Гара Са-
муил (Рз).
Ашиклии — вж Кънчево (Хс).
Ашиково — вж Осеновец (Вн); Пе-
вец (Рз).
Ашик сенеклии — вж Кирилов© (Хс).
Аязлар — вж Светлен (Рз).
Аязма — вж Водици (Вн).
Б
Баале Бургас — вж Горна кула (Хс).
Баа тарла — вж Лозово (Бс).
Баба — вж Неделково (Сф).
Бабалар ени махле — вж Татково
(Хс).
Баба Маджарка (Маджарка) — к.,
в Б-я от 1878 г.; сл. с ук. 959/обн.
28. XII. 1965 — вж Овощарцн (Лч).
Баба махле (Баба махала) — вж
Бащино (Хс).
БАБА СТАНА — м., до 1900 г. бр.
към Орешак; 37 ж., Лч, 28.
БАБА ТОНКА (Каравеллер) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 179 ж., Рз. 17.
БАБЕК (Бабяк) —с., в Б-я от 1885 г.;
221 ж., Пд, 7.
БАБИНО — с., в Б-я от 1878 г.;
421 ж., Сф, 5.
Бабино-големо — вж Големо Бабино
(Мх).
Бабино-мало — вж Малко Бабино
(Мх).
БАБИНСКА РЕКА — с., призн. от
н. м. (от с. Новоселяне) за с. с ук.
230/обн. 22. V. 1950; 179 ж., Сф, 5.
БАБИНЦИ — с., призн. от н. м. за
м. и сл. с ук. 1840/обн. 24. XI. 1970
(вж Тетевен); отдел, и призн. за
с. с ук. 2294/обн. 26. XII. 1978;
308 ж., Лч, 27.
БАБИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
100 ж.. Сф, 9.
БАБЛОН — м., в Б-я от 1912 г.; към
XII. 1985 г. без постоянно нас.,
Пд. 28.
I
29
Бабов дол — вж Бобов дол (Сф).
БАБОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
930 ж., Рз, 23.
БАБУК — с., в Б-я 1878— 1913 и
от 1940 г.; 998 ж., Рз, 21.
БАБЯК — с., в Б-я от 1912 г.; 889 ж.,
Сф, 3.
БАГАЛЕВЦИ (Багалювци) — м.,
в 1880 г. бр. към Яковци; 8 ж.,
Лч, 10.
Багатур — вж Изгрев (Рз).
Баглари — к., в 1880 г. бр. към Ки-
лилово; изсел. през 1881 г. — Бс,
8.
БАГРА (Бояджи кьой) — с., в Б-я
1885— 1886 г. и от 1912 г.; в 1884 г.
бр. заедно със Севдалина под име
Бояджи-Дели Гьозлер; преим. с м.
з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 233 ж.,
Хс. 10.
БАГРЕНЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
' 1000 ж., Сф, 25.
БАГРИЛЦИ (Аладжилар) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 431 ж., Хс, 9.
БАГРЯНКА (Бояджилар) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 646 ж., Хс, 14.
Бадалар (Баданлари) — к., в 1880 н
1887 г. бр., а след това сл. с Кон-
стантин (Лч).
Бадарлии (Бадърлии, Бодърлии) —
вж Виница (Пд).
БАДЕВЦИ (Бадювци) — с., в 1880 г.
бр. към Драгийци; призн. от к. за
с. с ук. 2294/обн. 26. XII. 1978;
52 ж., Лч, 10.
Баджаклар — вж Бедрово (Хс).
БАД И НО — с., в Б-я от 1878 г.;
59 ж., Сф, 6.
Бадювци — вж Бадевци (Лч).
БАЕВА ЛИВАДА (Баюва ливада) —
м., до 1892 г. бр. към Млечево;
осъвр. име без адм. акт през 1956;
31 ж., Лч, 24.
БАЕВЦИ (Баювци) — к., в Б-я от
1878 г.; 12 ж., Лч, 4.
БАЕВЦИ (Баювци) — м., в- 1880 г.
бр. към Шилковци; осъвр. име без
адм. акт през 1956; 17 ж., Лч, 10.
БАЖДАРИ (Баждарите) — м., в
1880 г. бр. към Тодювци; 3 ж.,
Лч, 10.
Базаурт — с., в Б-я от 1878 г.; изсел.
през 1887 г. — Рз, 2.
Базаурт — сб. с., в Б-я 1878 — 1913
и от 1940 г.; от 1941 г. бр. по съст.
селища — вж Горско, Житница
и Тянево (Вн}.
Базиргяи (Безиргян) — вж Милетич
(Рз).
Базиргян кьой — вж Купците (Хс).
Базиргян кьой (Базиргян) — вж Тъп-
чилещово (Рз).
Баир ени махле — вж Рътлина (Бс).
Баир махле — вж Кожух (Бс); Чу-
ката (Лч).
Баир махле (Баир) — вж Стръмна
(Лч).
БАЙКАЛ (Бешлин, Борил) — с., в
Б-я отц. 1878 г.; преим. на Борил
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934 и
на Байкал с ук. 290/обн. 23. VI.
1950; 937 ж., Лч, 7.
БАЙКАЛСКО (Чокльово) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 334/
обн. 13. VII. 1951; 172 ж., Сф, 31.
БАЙКОВО (погреш. Бойково) — с.,
в Б-я от 1878; отстр. греш. сук.
960/обн. 4. I. 1966; 451 ж., Вн, 11.
Байковци — вж Бейковцн (Лч).
Байлер кьой (Байлер) — вж Коло-
бъо (Рз).
БАЙЛОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
423 ж., Сф, 11.
Байовица — к., призн. от н. м. за к.
с ук. 668/обн. 30. XI. 1920; сл. с
ук. 1840/обн. 24. XI. 1970 — вж Те-
тевен (Лч).
Байрактар махала — вж Александро-
во (Мх).
Байрактар махле — вж Пряпорсц
(Хс).
Байраллъ кьой (Байрамлъ) — вж
Великденче (Рз).
Байпам алан — вж Добра поляна
(Бс).
Байрам бунар — вж Фелдфебел-Ден-
ково (Вн).
Байрям деое — вж Веселиново (Вн).
Байря пунар — вж Фелдфебел-Ден-
ково (Ви).
Байчево — вж Снягово (Вн).
30
БАИЧЕВО — с., образ, от н. м. Бай-
чева река, н. м. Жеден и н. м. Зве-
юр (ит с. Падина) с ук. 583/обн.
14. IV. 1981; 818 ж„ Хс, 8.
Бакаджик — вж Медевци (Хс).
Ьакаджик — с., изсел. и презасел.
през 1912 г.; изсел. след 1920 г.;
залич. с м. з. 1695/оСн. 27. IX.
1937 — Бс, 9.
БАКАЛ ИТЕ (Бакълър) — с., в Б-я
1885— 1886 г. и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 102 ж.,
Хс, 26.
Бакийлер — вж Доборско (Хс).
Бажова могила — к., до 1900 г. бр.
към Вндраре; залич. с у к. 970/обн.
4. IV. 1986 — Сф, 29.
Бакойци (Бакойците) — со. с., в Б-я
от 1878 г.; от 1892 г. бр. по състав-
ьи колиби — вж Горни Бзкойци и
Долин Бакойци (Лч).
Бакълър — вж Бакалите (Хс).
БАКЬОВО — с., призн. от и. м. Ба-
кьо^о (от с. Оградите) за с. с м. з.
2961/обн. 29. III. 1943; 57 ж., Сф,
37.
Балабан — вж Ягодина (Пд).
Ба табаните (Балабанн) — к., в Б-я
от 1878 г.; изсел. след .1926 и за-
дач. с м. з. 1695/обн. 27. IX. 1937 —
Лч, 4.
Ба абаагар — вж Златок.iac (Рз).
Ба-абанлари (Балабанлар) — вж
Разделци (Рз).
Ба-абанлии (Балабан) — вж Горазд
(Рз),
Барабанаии — бж Великан (Хс); Ед-
ге₽о (Хс).
Балабанлъ — вж Балабанове ((Хс).
ЬАлаБЛНОВО (Балабанлъ|) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3713!
обн. 7. XII. 1934; 342 ж., Хс, 14.
Ба чабан ска — м., до Ч9С0 г. бр. към
Видраре и .Равпище; сл. с ук. 970/
обн. 4. IV. 1986 — вж. Разнище
(СЛ).
БАЛАБАНСКА (Балабанско) — .с.,
в Б-я от 1878 г.; призн. от м. за
с. с ук. 2294/обн. 26. ХП. ’1978;
199 ж., Лч, 28.
БАЛАБАНЧЕВО — с., в Б-я .от
1’885 г.; 2и ж., Бс, 18.
Балаклъ дере — вж Рибен дол (Кж).
ВАЛАЛЕЯ — м.» в Б-я от 1878 г.;
към 4. XII. 1985 г. без постоянно
нас., Лч, 9.
БАЛАНИТЕ (Балани) — с., в Б-я от
от 1878 г.; призн. от к. за с. с м.
з. 6287/обн. 23. XII. 1941; 22 ж.,
Лч, 4.
БАЛАНОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
840 ж., Сф, 41.
Балабанците (Балабаици) — к., до
1892 г. бр. към Ноза мах ла; сл.
с ук. 92/обн. 2. 111. 1951 — вж
Ябълка (Лч).
Бал бунар — вж Баллъ бунар (Бс).
Балбунар — вж Кубрат (Рз).
Балбунар ендже (Бал ендже) — вж
Метовене (Рз).
БАЛ ВАН — с., в Б-я от 1836 г. и
от 1878 г.; 932 ж., Лч, 3.
Балван махла — вж Ветринци (Лч).
БАЛВАНЦИТЕ (Балванци) — м., в
Б-я от 1878 г.; 14 ж., Лч, 9.
БАЛДЕВО — с., в Б-я от 1912 г.;
327 ж., Сф, 13.
Балдево (Балдьово) — вж Росен
(Пд).
Балджа — вж Медовица (Хс).
Балджи бук — вж Меден бук (Хс).
Бапджи кьой — вж Медово (Бс).
Балджиларе (Балджилар) — вж Ме-
дово (Хс^
Балджи омур (Болджи омур) — вж
Медовина (Рз).
Балдъп кьой — вж Тутраканци (Рз).
БАЛЕЙ — с., в Б-я от 1878 г.; 762 ж.,
Мх. 6.
Бал ендже — вж Медовене (Рз).
Бали ефенди — вж Княжево (Сф).
БАЛ И К (Саръ Неби) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим. с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 481 ж.,
Вн. 27.
БАЛИНОВЦИ (Шипчените) — к., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 50/обн.
9. II. 1960; 9 ж. Лч, 4.
Балинцово — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Велчево; сл. с ук. 757/обн.
8. V. 1971 — вж Драшкова поля-
на (Лч).
БАЛКАН (Даа махле, Даа кьой) —
с., в Б-я 1885— 1886 г. и от 1912 г.;
31
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
260 ж,, Хс, 22.
БАЛКАНЕЦ (Кнежа) — с., в 1880 г.
вероятно бр. към Троян; преим. с
jk. 45/обн. 8. II. 1950; 500 ж., Лч,
28.
БАЛКАН МАХАЛА — м., до 1900 г.
б?, към Дряново; 18 ж., Пд, 15.
БАЛ КА ИСКИ (Калфа кьой, Калфа
дере, Телец, погреш. Балка нци) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на Кал-
фа дере от нас., на Телец с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934, на Балкан-
ски с ук. 290/обн. 23. IV. 1950,
отстр. греш. в и мето с ук. 960/обн.
4. I. 1966; 424 ж., Рз, 18.
Балканци — вж Балкански (Рз).
БАЛКАНЦИ (Исуфани, Клименти-
нино) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Кли.ментинино с ук. 338
от 1893 и на Балканци с м. з.
7552/обн. 22. XI. 1947; 315 ж., Лч,
25.
БАЛКАНЦИ (Юнузчулар, Юлусчо-
лаэ) — с., в Б-я 1878—1913 и от
1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. \ 1. 1942; 241 ж., Вн, 12.
Батлад — вж Лозенец (Вн).
Ба л л ар и — м., изсел. през Осв. вой-
на — 6. ок. Осман пазар (Омур-
таг) (Рз).
Баллъ бунар (Бал бунар) — вж Ме-
дон кладенец (Бс).
Баллъджа — еж Стожер (Вн).
Балтаджи ени кьой — вж Брадвари
(Рз).
Балтаджии — вж Секирово (Пд).
Ба ‘тал и — м., изсел. през Осв. вой-
на — б. ок. Харманли (Хс).
Балтата — вж Болтата (Лч).
БА Л У Ц И — м., в 1880 г. бр. към
Блъсковци; 5 ж., Лч, 10.
БАЛЧИК — гр., в Б-я 1878— 1913
и от 1940 г.; присъед. Басил Лев-
еки; 12 752 ж., Вн, 3.
Балчовци — м., до 1892 г. бр. към
Поибрене; залич. с ук. 881/обн.
30. XI. 1965 — Пд, 19.
БАЛША — с., в Б-я от '1878 г.;
797 ж., Сф, 1.
Балък — вж Рибино (Хс).
Балък дере — вж Рибница (Пд).
Балъклии (Балаклии) — вж Руда
(Хс).
Бальова махала (Бальово) — м., до
1892 г. ор. към сб. с. Василица;
залич. с ук. 970/обн. 4. IV. 1986 —
вж Долна Василица (Сф).
Бальовяца — вж Балювица (Мх).
Бальово — вж Бальова махала (Сф).
БАЛЬОВЦИ — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Вакарел; 9 ж., Сф, 18.
БАЛЮВИЦА (Бальовица)—с., в Б-я
от 1878 г.; уточн. име без адм. акт
през 1956; 166 ж., Мх, 2.
БА НАР И (Бонарите, Бънарите, Ба-
варите) — к., в 1880 г. бр. към
Пърша: }точ. име с ук. 960/обн.
4. 1. 1966; 4 ж., Лч, 9.
БА Hi ЕИЦИ (Бангей) — с., в Б-я
от 1878 г.; призн. от к. за с. с ук.
2294/обн. 26. XII. 1978; 67 ж., Лч,
29.
БАНЕВО (Лъджа кьой, Баня) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. на Баня
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934 ина
Банево с ук. 236/обн. 28. V. 1950;
1448 ж., Бс, 3.
БАД ИСКА (Банско) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. без адм. акт след
1892; 1692 ж., Рз, 7.
БАНИТЕ (Лъджа) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с ук. 1563/обн. 25.
VII. 1972; 1199 ж., Пд, 2.
БАНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
1750 ж., Мх, 10.
БАНИЧАН — с., в Б-я от 1912 г.;
810 ж., Сф, 12.
Банишор — вж Банпще (Сф).
БАНИЩЕ (Банишор) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 127 ж., Сф, 9.
Банков дол — к., призн. от н. м. за
к. с ук. 668/обн. 30. XI. 1920; сл.
с ук. 1840/обн. 24. XI. 1970 — вж
Тете вен (Лч).
БАН КОВ ЕЦ (Хамза кьой) — м., до
1900 г. бр. към Букак; преим. с м.
з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 78 ж.,
Рз. 2.
БАНКОВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
40 ж., Лч, 4.
БАНКЯ — гр., в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за гр. с ук. 829/обн.
32
29. VIII. 1969; присъед.: Вердикал,
Градоман и Михайлово; 7648 ж.,
Сф, 1.
БАНКЯ — с., в Б-я от 1878 г.; 21 ж.,
Сф, 44.
БАНОВО (Сюн бей) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 77 ж., Вн, 26.
БАНСКО — гр., в Б-я от 1912 г.;
9978 ж., Сф, 2.
Банско — вж Баниска (Рз).
БАНЧОВЦИ — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Вакарел; 11 ж., Сф, 18.
Баня — вж Банево (Бс); Николово
(Мх); Павел баня (Хс); Чепино
(Пд).
БАНЯ — с., в Б-я от 1912 г.; 2782 ж.,
Сф, 30.
БАНЯ — с., в Б-я от 1885 г.; 409 ж.,
Бс, И.
БАНЯ — с., в Б-я от 1885 г.; 1183 ж.,
Пд, 19.
БАНЯ — с., в Б-я от 1885 г.; 3923 ж.,
Пд. 13.
БАНЯ — с., в Б-я от 1885 г.; 1232 ж.,
Бс, 12.
Баня Чепинска (Баня-Чепино) — вж
Чепино (Пд).
Бара — с., в Б-я от 1878 г.; изсел.
с ук. 487/обн. 16. XII. 1952 — Лч,
24:
Барабони (Барабоните) — м., до
1900 г. 6d. към Блъсковци и Ве-
лювци; залич. с ук. 57/обн. 5. II.
1965 — Лч, 10.
Бараклар — вж Бараци (Хс); Еф-
рейтор-Бакалово (Вн).
Бараклари (Балъкларе) — вж Пря-
порец (Хс).
Бараклии — вж Оризаре (Бс).
Бараково — с., до 1926 г. бр. към
Кочериново; сл. с ук. 1942/обн. 17.
IX. 1974 — вж Кочериново (Сф).
Барата — м., до 1926 г. бр. към Бе-
лица; сл. с ук. 57/обн. 5. II. 1965 —
вж Суевци (Сф).
Барахелите (Барахели) — к., в Б-я
от 1878 г.; сл. с м. з. 6287/обн.
23. XII. 1941 — вж Болтата (Лч).
БАРАЦИ (Бараклар) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 388 ж., Хс, 9.
Барборци — к., в Б-я от 1878 г.; из-
сел. през 1881 — Лч, 9.
Барган — вж Детелина (Бс).
Барганлии — вж Детелина (Бс).
Бардакчии — вж Бърдуче (Пд).
Бардари — вж Бърдарите (Лч).
Бариево — вж Равно поле (Сф).
БАРУТИН — с., в Б-я от 1912 г.;
1879 ж., Пд, 10.
БАРУТИНСКА — м., в Б-я от 1912 г.;
104 ж., Пд, 28.
Барък — вж Завет (Бс).
БАСАРБОВО (погреш. Басарбов) —
с., в Б-я от 1878 г.; 1755 ж., Рз,
19.
БАСКАЛЦИ — м., в Б-я от 1912 г.,
присъед. Мечково; 185 ж., Сф, 28.
БАТА (Батаджик) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1231 ж., Бс, 13.
Батаджик — вж Бата (Бс).
БАТАК — гр., в Б-я от 1885 г.;
призн. от с. за гр. с ук. 546/обн.
15. IX. 1964; 5075 ж„ Пд, 3.
БАТАК — с., в Б-я от 1878 г.;
1205 ж., Лч, 18.
Батаканлии —- вж Константиновой
(Хс).
Батановци — вж Темелково (Сф).
Батанци (Бекировци, Батинци) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. на Батин-
ци с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
призн. от м. за с. Батанци с ук.
317/обн. 13. XII, 1955; сл. с ук.
196/обн. 30. I. 1970 — вж Мадан
(Пд).
Батемберг — вж Благоево (Рз).
БАТИН — с., в Б-я от 1878 г.;
1063 ж„ Рз, 3.
Батинци — вж Батанци (Пд).
БАТИШНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
1061 ж., Рз, 7.
Батковии — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 91/обн. 2. III. 1951 — вж Дра-
говищица (Сф).
Баткун — с., в Б-я от 1885 г.; сл. с
ук. 317/обн. 13. XII. 1955 — вж
Паталеница (Пд).
БАТОВО (Чаталар) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 688 ж.,
Вн, 15.
33
Батолци — вж сб. с. Батулци (Лч).
БАТОШЕВО (Батошово) — с., в Б-я
от 1878 г.; осъвр. имо без адм. акт
през 1956; 987 ж., Лч, 24.
БАТУЛИЯ — с., в Б-я от 1878 г.;
245 ж., Сф, 37.
БАТУЛЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
до 1900 г. бр. към сб. с. Батулцн;
326 ж., Лч, 32.
Батулци (Батолци) — сб. с., в Б-я
от 1878 г.; от 1900 г. бр. по състав-
ни селища — Лч, 32.
БАУРЕНЕ (погреш. Баурени) — с.,
в Б-я от 1878 г.; 649 ж., Мх, 18.
БАХАЛ ИН — с., в Б-я от 1878 г.;
22 ж., Сф, 39.
Бахар кьой (Бахар) — вж Полков-
ник-Таслаково (Рз).
Бахарлар — вж Бахарско (Хс).
Бахарско (Бахарлар) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; залич. с м. 3. 1695/
обн. 27. IX. 1937 — Хс, 6.
Бахаслии (Баяслии) — вж Дунавци
(Хс).
БАХОВ ИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
1576 ж., Лч, 14.
БАХРЕЦИ (Бахреците) — к., в Б-я
от 1878 г.; присъед.: Галуните, Ко-
стовци и Стоевци; 28 ж., Лч, 29.
Бахшишлар (Башимлар) — вж Дри-
ноео (Рз).
Бахъслари — с., в Б-я от 1912 г.;
изсел. през 1912— 1913 — б. ок.
Кърджали (Хс).
БАЦОВА МАХАЛА — с., в Б-я от
1878 г.; 766 ж., Лч, 17.
БАЧЕВО — с., в Б-я от 1912 г.;
1953 ж., Сф, 30.
БАЧКОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
присъед. Банковски манастир; 618
ж., Пд, 1.
Банковски манастир — призн. за от-
делно насел, място с ук. 311/обн.
23. I. 1923: сл. през 1954 г. — вж
Бачково (Пд).
Бачувари — вж Бъчеварите (Лч).
Башалии — вж Първенец (Бс).
Башатлии — вж Жребино (Бс).
Баш бук — вж Букаците (Пд).
Баш бунар — вж Полковник-Свеща-
рово (Вн).
Баш Виран — вж Яворово (Хс).
БАШЕВО — С., призн. от н. м. Ба-
шеео и н. м. Боковица за с. с ук.
232/обн. 26. III. 1968; 654 ж., Хс, 1.
Башикърово — вж Главиница (Пд).
Башлар — вж Първан (Рз).
Башлъ кьой — с., в Б-я от 1912 г.;
изсел. през 1912— 1913 г. — б. ок.
Кърджали (Хс).
Баш пунар — вж Полковник-Свеща-
рово (Вн).
Баш Хасърлък — вж Преселенци
(Вн).
Баш шашлъ — вж Садовица (Хс).
Баш юрен — вж Старинско (Хс).
Бащина — вж Бащино (Хс); Бати-
но (Рз).
БАЩИНО (Баба махле) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
4. I. 1906; 80 ж., Хс, 16.
БАЩИНО (Пътраклии, Бащина) —
с., в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
преим. на Бащина с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942 и на Бащино с ук.
960/обн. 4. I. 1966; 281 ж., Рз, 6.
БАЩИНО (Хасан бабалар, Хасан
бобалар, Бащина) — с., в Б-я
1885—1886 г. и от 1912 г.; преим.
на Бащина с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934 и на Бащино с ук. 960/обн.
4. I. 1966; 584 ж., Хс, 10.
Баъ сакъ — вж Баяс факъ (Хс).
Баюва ливада — вж Баева ливада
(Лч).
Баювци — вж Баевци (Лч); Баевци
(Лч).
Баяслии — вж Бахаслии (Хс).
Баяс факъ (Баъ сакъ) — с., в Б-я
от 1885 г.; изсел. през 1889 г. —
Хс, 25.
БАЯЧЕВО (Баяч кьой, Боячево) —
с., в Б-я от 1878 г.; побългарено
име от нас. след Осв.; 1005 ж., Рз,
25.
БДИНЦИ (Гьокче дьолюк) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 199 ж., Вн, 15.
-БЕБРОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
626 ж., Лч, 10.
БЕГЛ ЕЖ (погреш. Беглеш) — с., в
Б-я от 1878 г.; 1439 ж., Лч, 20.
3 Речник на селищата
34
I
Беглер чифлик — вж Симеоново
(Сф).
Бегликчиите (Касапите) — м., до
1900 г. бр. към Ново село и Ост-
рец; сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1971 —
вж Острец (Лч).
БЕГОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
1019 ж., Пд, 12.
БЕГУНОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
320 ж., Сф, 9.
БЕГУНЦИ (Маджаре, Маджере) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 933 ж.,
Пд, 13.
Бегчии — вж Полянците (Вн).
БЕДЕН — с., в Б-я 1885— 1886 и
от 1912 г.; 890 ж., Пд, 9.
Бедерлии — вж Градина (Лч).
БЕДЖЕНЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
81 ж., Вн, 22.
Бедняково —• вж Стоян-Заимово
(Хс).
БЕДРОВО (Баджаклар) — м., в Б-я
1885 —1886 г. и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 13 ж.,
Хс. 26.
Бежан — м., до 1900 г. бр. към Му-
хоео; залич. с ук. 57/обн. 5. II.
1965 — Сф, 18.
БЕЖАНОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
2202 ж., Лч, 16.
БЕЖАНОВО (Голям качамак, Кача-
мак-големи) — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 223 ж., Вн,
12.
Бежанци (Сачанлъ) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; залич. с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — Хс, 6.
БЕЗВОДИЦА (Сусуз кьой) — с., в
1880 г. без нас., в Б-я до 1913 н
от 1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; 397 ж., Вн, 3.
БЕЗВОДНО (Сусус) — с., в Б-я от
1912 г.; преим, с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 393 ж., Хс, 26.
БЕЗДЕН — с., в Б-я от 1878 г.;
303 ж., Сф. 22.
БЕЗДЕНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
4о8 ж., Мх, 25.
Безиргян — вж Милетич (Рз).
БЕЗМЕР (Авдулла) — с., в Б-я
1878 — 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
2145 ж., Вн, 27.
БЕЗМЕР (Хамзорен) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1934 ж., Бс, 20.
Бей алан — вж Смирненски (Рз).
Бей бунар — вж Болярски извор
(Хс); Средище (Рз).
Бей Върбовка — вж Нова Върбовка
(Лч).
Бейджи оглу — вж Болярци (Вн).
БЕЙКОВЦИ (погреш. Байковци) —
м., в 1880 г. бр. към Тодювци;
18 ж., Лч, 10.
Бей кьой — с., изсел. през 1885 г.
б. ок. Сеймен (Симеоновград) (Хс).
Бей кьой — вж Болярино (Пд); Го-
леманци (Хс); Каравелово (Бс).
Бейлин (Бейлие) — вж Млада гвар-
дия (Вн).
Бей махле — вж Светлина (Бс).
Бей пунар — вж Средище (Рз).
Бекираа махлеси — вж Босилек (Хс).
Бекирлие — вж Конево (Вн).
Бекерлии — с., в Б-я от 1885 г.; из-
сел. 1886 г. — б. ок. Сърненогора
(Пд).
Бекировска — вж Оскрушево (Пд).
Бекировци — вж Батанци (Пд).
БЕКРИИТЕ (Бекрии) — к., в Б-я
от 1878 г.; към 4. XII. 1985 г. без
постоянно нас., Лч, 4.
Бекташи — вж Каменец (Хс).
Бекташлар — вж Папрат (Хс).
Бекташлер — вж Каменец (Хс).
Бекчии (погреш. Бегчии) — вж По-
ляците (Вн).
БЕЛА — с., в Б-я от 1878 г.; 267 ж.,
Мх, 15.
Бела-българска — вж Българска Бе---
ла (Мх).
Бела вода — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 — вж
Перник (Сф).
БЕЛАН ИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
присъед.: Кошарите н Петруново;
213 ж„ Сф, 31.
БЕЛА РАДА — с., в Б-я от 1878 г.;
961 ж., Мх, 9.
Бела Руска — вж Руска Бела (Мх)_
1
35
БЕЛАСИЦА (Елешница) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с ук. 50/обн.
9. II. 1960; 1291 ж., Сф, 28.
Бела Слатина — вж Бяла Слатииа
(Мх).
БЕЛАЩИЦА — с., в Б-Ъ от 1885 г.;
1639 ж„ Пд, 21.
БЕЛ ГУН (Дуранлар) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим. с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 666 ж.,
Вн, 17.
БЕЛЕВ ДОЛ — м., в Б-я от 1912 г.;
134 ж., Пд, 28.
БЕЛЕВЕХЧЕВО — с., в Б-я от
1912 г.; 2 ж., Сф, 33.
Белево (Белевско) — вж Белослав
(Вн).
БЕЛ ЕВРЕИ — с., в Б-я от 1885 г.;
32 ж., Бс, 4.
БЕЛЕГА — м.» до 1900 и от 1975 г.
бр. към Петрич — Сф, 40.
БЕЛЕНЕ — гр., в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за гр. с ук. 546/обн.
15. IX. 1964; 3145 ж., Лч, 2.
Беленлии — вж Ръженово (Хс).
БЕЛЕНЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
667 ж., Лч, 16.
Белении — к., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 57/обн. 5. II. 1965 — вж Габ-
рово (Лч).
Белибе — вж Булаир (Вн).
БЕЛИ БРЕГ — с., в Б-я от 1878 г.;
292 ж., Мх, 4.
БЕЛИ БРОД — с., в Б-я от 1878 г.;
564 ж., Мх, 4.
БЕЛИ БРЯГ (Акер) — с., в Б-я от
1885 г.; дв. име пр. Осв.; 283 ж.,
Хс, 18.
БЕЛИ ВИР (Махсунлар, Максут-
лар) — с., в Б-я 1885—1886 г. и
от 1912 г.; пр.еим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; Присъед.: Повиен, Сре-
дица и Сухино; 707 ж., Хс, 26.
БЕЛИ ДОЛ (Дере кьой) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 4 ж., Хс, 6.
Бел извор — вж Бели извор (Мх).
БЕЛИ ИЗВОР (погреш. Бел извор) —
с., образ, от с. Българска Бела и
с. Мало Бабино с м. з. 2709/обн.
31. VII. 1942; 1070 ж., Мх, 10.
БЕЛИ ИСКЪР (Бел Искър) с., в
Б-я от 1878 г.; уточн. име без адм.
акт през 1965; 966 ж., Сф, 34.
Бели камък — к., до 1900 г. бр. към
Голяма Брестница; залич. с ук.
463/обн. 2. VII. 1965 — Лч, 16.
БЕЛИЛА —• с., в Б-я от 1885 г.;
41 ж., Бс, 4,
БЕЛИ ЛОМ (Дуран) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 409/обн.
27. III. 1981; 1409 ж., Рз, 14.	.
БЕЛ ИМЕЛ (Бели мел) — с., в Б-я
от 1878 г.; 654 ж., Мх, 31.
Бели мъже — вж Беломъжите (Лч).
БЕЛИНЦИ (Акчелар) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 854 ж., Рз, 11.
БЕЛИ ОСЪМ — с., в Б-я от 1878 г.;
1212 ж., Лч, 28.
Бели плаз — вж Бели пласт (Хс).
БЕЛИ ПЛАСТ (Акче кайряк, Акча
кайряк, Бели плаз) — с., в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.; преим. на
Бели плаз с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; осъвр. име на Бели пласт без
адм. акт през 1956; 910 ж., Хс, 10.
БЕЛИЦА — гр., в Б-я от 1912 г.;
призн. от с. за с. гр. т. с ук. 546/
обн. 15. IX. 1964 и за гр. с ук.
829/обн. 29. VIII. 1969; 3699 ж.,
Сф, 3.
БЕЛИЦА — с., в Б-я 1878— 1913 и
от 1940 г.; 1066 ж., Рз, 24.
БЕЛИЦА — с., в Б-я от 1885 г.;
389 ж., Пд, 15.
БЕЛИЦА — с., в Б-я от 1885 г.;
684 ж., Хс, 11.
Белица — сб. с., в Б-я от 1885 г.;
от 1926 г. бр. по съст. селища —
Сф, 18.
Белица — с., в Б-я от 1878 г.; сл. с
ук. 128/обн. 11. IV. 1961 — вж Хе-
раково (Сф).
Белица — вж Илинденци (Сф).
БЕЛИЦА (Уруците, Оруци) — с.,' в
Б-я от 1878 г.; преим. и призн. от
к. за с. Белица с ук. 502/обн. 11.
VII. 1967; присъед., Мечовци и
Михалчетата; 139 ж., Лч, 29.
Величина (Сърт алан хас) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; сл. с ук. 317/обн.
13. XII. 1955 — вж Беловец (Рз).
36
БЕЛИШ — с., в Б-я от 1878 г.; от
1900 до 1946 г. бр. по съст. маха-
ли; присъед.: Горна Маргатина,
Славник и Субашка; 346 ж., Лч,
28.
Белка — вж Бялка (Хс).
БЕЛ КАМЕН — с., призн. от н. м.
(от с. Бабяк) за с. с ук. 24/обн.
9. II. 1954; 759 ж., Сф, 46.
Белмъжи (Белмъжите) — вж Бело-
мъжите (Лч).
БЕЛОВЕЦ (Сърт алан хас, погреш.
Бяловец) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Бяловец с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; отстр. греш. с ук. 960/
обн. 4. 1. 966; присъед. Беличица;
2707 ж., Рз, 13/
БЕЛОВ ИЦА (Дълги герен, погреш.
Бяловица) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Беловица с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; отстр. греш. с
ук. 960/обн. 4. I. 1966; 676 ж., Пд,
31.
БЕЛОВО — гр., образ, от с. гр. т.
Гара Белово и с. Малко Бело во с
ук. 829/обн. 29. VIII. 1969; 5260 ж.,
Пд, 4.
Белово — вж Земен (Сф).
БЕЛОГРАДЕЦ (Тюрк арнаутлар) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3072/обн. 11. IX. 1934; 2147 ж.,
Вн, 8.
БЕЛ ОГРАДИ ИК — гр., в Б-я от
1878 г.; 2756 ж., Мх, 1.
БЕЛОДОЛ (Емир кьой, Емирско) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на Емир-
ско с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934
и на Белодол с ук. 519/обн. 1. IV.
1980; 468 ж., Бс, 13.
БЕЛОЗЕМ (Гирен) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. без адм. акт през
1914 г.; 4730 ж., Пд, 24.
Белоклас (Богдайли, Богдалии, Бог-
данлии) — с., в Б-я 1878— 1913 и
от 1940 г.; преим. на Белоклас с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; сл. с
ук. 582/обн. 29. XII. 1959 — вж
Красен (Вн).
БЕЛОКОПИТОВО (Кауклии) — с.,
. в Б-я от 1878 г.; преим. от нас.
след Осв.; 251 ж., Вн, 29.
БЕЛОМОРЦИ (Мечикчилер) — с„
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 676 ж.,
Рз, 15.
БЕЛОМЪЖИТЕ (Беломъжье, Бели
мъже, Белмъжи) — к., в Б-я от
1878 г.; 13 ж., Лч, 4.
БЕЛО ПОЛЕ — с., в Б-я от 1912 г.;
570 ж., Сф, 4.
БЕЛО ПОЛЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
961 ж., Мх, 29.
БЕЛОПОЛЦИ (Акча алан) — с., в
Б-я от 1912 г.; изсел. през 1913 г.;
презасел. през 1920 г.; преим. с м.
з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 437 ж.,
Хс, 6.
БЕЛОПОЛЯНЕ (Ак алан) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 314 ж., Хс, 6.
БЕЛОПОПЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
563 ж., Сф, 11.
Белоптичене — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 —
вж Ружинци (Мх).
БЕЛОСЛАВ (Гебедже, Белово) —
гр., в Б-я от 1878 г.; преим. на Бе-
лено с височ. докл. 3662 от 7. VI.
1882 и на Белослав с м. з. 1314/
обн. 27. VI. 1940; призн. от с. за
гр. с ук. 2190/обн. 20. X. 1981;
8365 ж., Вн, 4.
Белотинци — вж Долно Белотинци
СМх).
БЕЛОТИНЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
1108 ж., Мх, 25.
Белуджа — с., изсел. 1885 г. — б.
ок. Бургас (Бс).
БЕЛЦОВ (Белчево) — с., в Б-я от
1878 г.; 972 ж., Рз, 27.
Белчево (Белчово) — с., образ, от
с. Суютлии и с. Араб махле с ук.
89 от 15. II. 1893 г.; раздел, на
съст. селища с м. з. 1639/обн. 23.
VI. 1939 — вж Воднянка и Черне-
во (Хс).
БЕЛЧЕВЦИ (Белчовци) — к., до
1892 г. бр. към Габровци и Сър-
ненци; осъвр. име с ук. 960/обн.
4. I. 1966; 1 ж., Лч, 3.
БЕЛЧИН — с., в Б-я от 1878 г.;
Q7Q xiz Г Ж Q4
БЕЛЧИНСКЙ БАНИ — с., призн. от
н. м. (от общ. Белчин) за с. с ук.
37
11/обн. 13. I. 1967; 59 ж., Сф, 34.
Белчово — вж Белцов (Рз); Белче-
во (Хс).
Белчовци — вж Белчевци (Лч).
БЕЛЬО В О — с., в Б-я от 1912 г.;
55 ж., Сф, 33.
БЕЛЯКОВЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
1036 ж., Лч, 3.
Беляновец — м., до 1900 г. бр. към
Джурово; сл. с ук. 57/обн. 5. II.
1965 — вж Джурово (Сф).
БЕЛЯ НОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
291 ж., Рз, 27.
БЕНКОВСКИ (Дуванджизлии, Ду-
ванджикли) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. с ук. 462/ оби. 21. XII. 1906;
291 ж] ХЗ 21.
БЕНКОВСКИ (Екисче, Мария Луи-
за) — &, в Б-я 1878— 1913 и от
1940 г.; преим. на Мария Луиза с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942 и на
Бенковски с м. з. 2604/обн. 28. V.
1947: 2140 ж., Вн, 25.
БЕНКОВСКИ (Келаво Камарци) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
157 от 6 VI. 1897; 211 ж., Сф, 40.
БЕНКОВСКИ (Кирлик, Кнрил) —
с., призн. от н. м. Кирлик (от
с. Пеевско) за с. Кирил с м. з.
1957/обн. 16. XI. 1935 и на Бенков-
ски с м. з. 2604/оби. 28. V. 1947;
880 ж.. Хс, 8.
БЕНКОВСКИ (Мързяи) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 1220/обн.
13. V. 1939; 1395 ж., Пд, 2L
БЕНКОВСКИ (Хаджи Синанла0, по-
греш. Хаджи Хасанлар) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 438 ж., Вн, 1.
Бенли кьой — вж Крушолак (Рз).
БЕРАЙНЦИ (Бераиици) — с., в Б-я
от 1878 г.; осъвр. име с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; 24 ж., Сф, 44.
БЕРЕНДЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
91 ж.. Сф, 17.
БЕРЕНДЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
79 ж.. Сф, 14.
БЕРЕНДЕ ИЗВОР (Извор) — с., в
Б-я от 1878 г.; 54 ж., Сф, 14.
БЕРИЕВО (Бириево) — с., в Б-я от
1878 г.; дв. име; 659 ж., Лч, 24.
Беримирци — вж БиримирЦН (Сф).
БЕРКОВИЦА — гр., в Б-я от 1878 г.;
16 420 ж., Мх, 2.
БЕРКОВСКИ (Шерметлер) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 184 ж., Рз, 17.
БЕРКОВЦИ — м., в 1880 г. бр. към
Плаково; 16 ж., Лч, 10.
Беровци — к., до 1900 г. бр. към
Голяма Брестннца; залич. с ук.
463/обн. 2. VII. 1965 — Лч, 32.
БЕРОНОВО (Исуплии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 314 ж., Бс, 18.
БЕРСИН — с., в Б-я от 1878 г.;
325 ж., Сф, 6.
БЕСЛЕН — с., в Б-я от 1912 г.;
766 ж., Сф, 45.
БЕСНУРКА (Пандугузлар) — м.,
в Б-я 1885— 188р г. и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
5 ж., Хс, 26.
Беш бунар — вж Пет кладенци (Рз).
Бешевлие (Бешевли) — вж Кирково
(Вн).
Бешлии — вж Байкал (Лч).
Беш тепе — вж Пет могили (Бс);
Пет могили (Вн).
БИВОЛАРЕ (Биволари) — с., в Б-я
от 1878 г.; присъед. Климентина;
768 ж., Лч, 12.
БИВОЛЯ НЕ (Манджаджилар) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/оби. 7. XII. 1934; 497 ж., Хс,
14.
БИЖОВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
3 ж., Лч, 3.
БИЖОВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
16 ж., Лч, 29.
БИКОВО (Бухалии) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906; 555 ж., Бс, 15.
Билек Ахмед махле (Билек махле) —
вж Китка (Бс).
БИЛИНЦИ (погреш. Блинци) — с.,
в Б-я от 1878 г.; 16 ж., Сф, 9.
БИЛКА (Чифлик, Чифлик махле,
Чифлишка махала) — с., в Б-я от
Mh85 г.; преим. на Чифлишка ма-
хала с м. з. 3775/оби. 7. XII. 1934
и на Билка с ук. 107/обн. 13. III.
1951; 823 ж., Бс, 14.
БИЛ КИНИ (Билкина, Билкините) —
38
к., в 1880 г. бр. към Га бровки;
3 ж., Лч, 9.
Билково (Горни Болерци) — м., в
1880 г. бр. към Яковни; преим. с
ук. 48/обн. 9. II. 1951; залич. с ук.
* 2293/обн. 26. XII. 1978 — Лч, 10.
БИЛО (Сърт кьой) — м., до 1892,
бр. към Стара река и Изгрев;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
8 ж., Бс, 15.
БИЛО (Сърт кьой) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с ук. 462/обн. 21. XII. 1906; 135 ж.,
Вн. 17.
БИЛЯНСКА — м., в Б-я от 1912 г.;
62 ж., Пд, 28.
Билярци (Джерджии) — м.,до!920г.
бр. към Сини вир; преим. с м. з.
. 3775/обн. 7. XIк 1934; сл. с ук.
582/обн. 29. XII. 1959 — вж Сини
вир (Вн).
БИН КОС — с., в Б-я от 1885 г.;
* 262 ж., Бс, 15.	•
Бириево — вж Бериево (Лч).
Биримирци (погреш. Беримирци) —
с., в Б-я от 1878 г.; сл. с ук. 356/
оГн. 7. XII. 1954 — вж София (Сф).
БИРКОВА — с., Призн. от н. м. Бир-
кова (от с. Цветино) за с. с ук.
2294/обн. 26. XII. 1978; 283 ж.,
П^. 8.
БИСЕР (Инджелии, Инджилии) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 1282 ж., Хс,
24.
БИСЕРЦИ (Настрадън) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3072/обн.
11. IX. 1934; присъед. Гълъбари;
' 2370 ж., Рз, 13.
БИСТРА (Айладън) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 344 ж., Рз, 25.
БИСТРА (Ак бунар, Ак пунар) — с.,
в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
преим. на Бистра с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; 565 ж., Рз, 1.
БИСТРЕНЦИ (Гьол бунар) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 485 ж., Рз, 4.
Бистрец — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 757/обн. 8. V. 1971 (вж Вра-
ца); отдел, с ук. 2294/обн. 26. XII.
1978; отпово сл. с ук. 583/обн, 14.
IV. 1981 — вж Враца (Мх).
БИСТРЕЦ (Биюк бунар, Бююк бу-
нар) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
347 ж., Бс, 4.
БИСТРЕЦ (Параджик) — с., в Б-я.
1878—1913 и от 1940 г.; преим^
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 469 ж;>
Вн, 20.
БИСТРИЛИЦА (погреш. Бистри-
ца) — с., в Б-я от 1878 г.; 399 ж.,
Мх. 2.
Бистпица — вж Бистрилица (Мх).
Бистр ина — м., до 1900 г. бр. към»
Правей; сл. с ук. 88/обн. 30. XI.
1965 — еж Разлив (Сф).
БИСТРИЦХ — с., в Б-я от 1912 г.;-.
192 ж С rh 4
БИСТРИ ЦА ‘ с„ в Б-я от 1878 г.;
1786 ж.. Сф, 41.
БИСТРИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
3518 ж., Сф, 1.
Бистрица (Махмутица) — с., до-
1900 г. бр. към Широка лъка;
преим. с ук. 2149/обн. 12. XI. 1975;
залич. с ук. 970/обн. 4. IV. 1986 -=—
Пд, 28.
Бистрина (Турско село)’— с., в Б-я1
от 1878 г.; преим. от нас. след Осв.;
сл. с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 —
вж Долно село (Сф).
БИ СТРО ГЛ ЕД (Мехмед кьой) — с.,,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 164 ж., Хс,
1.
Битлиджа — вж Староселец (Хс).
Бичерлии — вж Голямо Дряново>
(Хс).
Бичкиня (Бичкийня) — вж Палаузо-
во (Лч).
Биюк бунар — вж Бистрец (Бс).
Биюк дере — вж Пловдивци (Пд)..
Биюк Ип дере — вж Дрангово (Хс).
Биюклии — вж Винарско (Бс).
Благовец (Рахманлар) — с., в Б-я<
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; залич. с ук. 232/обн..
26. III. 1968 — Хс, 1.
Благовец (Хаджи кьой) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; сл;
39
с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 — вж
Добрин (Вн).
БЛАГОВО (Керемедин) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим, с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934 ; 132 ж., Вн, 29.
БЛАГОВО (Ново село) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 844/обн.
20. X. 1949; 924 ж., Мх, 25. .
Благодетелно — вж Радецки (Бс).
БЛАГОЕВГРАД (Горна Джумая) —
гр., в Б-я от 1912 г.; преим. с ук.
209/обн. 5. V. 1950; присъед.: Гра-
мада и Струмско; 64 882 ж., Сф, 4.
БЛАГОЕВО (Къзъл Мурад, Ново
село, Батемберг) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. на Батемберг през
1880 г. и на Благоево с м. з. 7552/
• обн. 22. XI. 1947; 868 ж., Рз, 18.
БЛАГОЕВО (Ревиш, Мария-Луизи-
но) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
на Мария-Луизино с ук. 308 .от
И. VI. 1893 и на Благоево с м. з.
6628/обн. 29. XI. 1946; 684 ж., Лч,
.25.	• _ . .
ДЛАГУН (Айвалъ) — с., в Б-я от
1912 г; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 211 ж., Хс, 9.
Благунци (Хаджи кьой) — с., в Б-я
‘ от 1915 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
. 14. VIII. 1934; залич. с ук. 902/обн.
•:-31..ХП. 1963 — Хс, 25.
БЛ*ЖИЕВО (Блажуево) — с., в
- Б-я от 1878 г.; осъвр. име с ук.
960/обн. 4. 1. 1966; 776 ж., Сф, 6.
БЛАТЕЦ — с., *в Б-я от 1878 г.;
72 ж., Сф, 25.
БЛАТЕЦ (Есиолии, Исирлии) — с.,
. в Б-я от 1885 г.; преим. на Бла-
тец с м. з. 3008/обн. 1. IX. 1934;
1210 ж., Бс, 15.
БЛАТЕШНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
278 ж„ Сф. 17.
БЛАТИНО (Гьол чифлик) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
. обн. 14. VIII. 1934; 209 ж., С*, 41.
БЛАТНИЦА (Саръ гьол) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
‘ обн. 14. VIII. 1934; 343 ж.,-Пд, 29.
Бгтатница — вж Дуранкулак (Вн).
БЛАТО — с., в Б-я от 1878 г.; 99 ж.,
5.
Блатото — к., в Б-я ст 1278 г.; до
1900 г. бр. към Ябланица; сл. с
ук. 757/обн. 8. V. 1971 — дж Яб-
ланица (Лч).
БЛАТСКА — с., в Б-я от 1912 г.;
674 ж., Сф, 45.
БЛЕНИКА (Терзи алилер гюллю) —
с., в Б-я 1885— 1886 г. и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
призн. от м. за с. с ук. 232/обн.
26. III. 1968; 446 ж., Хс, 10.
БЛИЗНАК (Кара еврен) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 92 ж., Бс, 9.
БЛИЗНАЦИ — с., образ/от с. Го-
рен Близнак и с. Долей Близнак
с ук. 582/обн. 29. XII. 1959; 627-ж.,
Вн, 1.
БЛИЗНАЦИ (Екисче) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775*/обн.
7. XII, 1934; 387 ж., Вн, • 1 Ь
БЛИЗНЕЦ (Икисча, Екисечя) — с.,
в Б-я от 1885 г.; прием, на-Близ-
нец с ук. 462/обн. 21. XII. 1906;
149 ж., Бс, 19.	
Б"гинци — вж Билинци (Сф).	1
БЛЪСКОВО (Асъл бейлии) — с.> в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934- 1556 ж., Вн, 24.
БЛЪСКОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
• 55 ж., Лч, 10.	'
Б^ъсничево — вж Румянцеве (Лч).
Бэаз дере .— вж Шиварово (Бс).
Бсаз кесен (погреш. Боаз кесем> —
• бж Пресяк (Рз).
Боаз кесен — вж Просечен (Вн).
БОАЗЪТ — с., в 1880 г. бр. към Коъ-
ееник; призн. от м. за с. с ук. 2294/
обн. 26. XII. 1978; 176 ж., Лч, 24.
Бобалар ени махле — вж Татково
(ХсЕ-	- •’
БОБЕВЦИ (Боевци) — к., в Б-я от
1878 г.; погреш. име Боевци от
1920 г.; отстр. греш. в иметь с ук.
50/обн. 9. II. 1960; 5 ж., Лч, 4.
БОБЕШИНО — с., в Б-я от 1878 г.;
93 ж., Сф, 25.	• '
БОБОВ ДОЛ {-Бабов дол) — гр., в
Б-я от 1878 г.; призн. от с. за с.
гр. т. с ук. 596/обн. 24. VIII. 1965
и за гр. с ук. 788/обн. 31. X. 1967;
7678 ж., Сф, 5.
ЕОЕОГЕЦ (Вейс кьой) — с., в Б-я
40
1878— 1913 й от 1940 г.; преим. с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 120 ж.,
Вн, 3.
БОБОРАЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
197 ж. Сф, 31.
БОБОШЕВО — гр., в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за гр. с ук. 2190/обн.
20. X. 1981; присъед. Въртен ка-
мък; 2165 ж., Сф, 6.
БОВ — с., в Б-я от 1878 г.; 337 ж.,
Сф, 37.
Богаз — вж Пролом (Пд).
Богаз дере — вж Шиварово (Бс).
БОГАТИНО — с., призн. от н. м.
Богатино на с. Млечино с ук. 970/
обн. 4. IV. 1986 — Хс, 1.
БОГАТОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
767 ж., Лч, 24.
Богдайлни — вж Белоклас (Вн).
Богдайлъ Чамурлии — вж Житен
(Вн).
Богдалии — вж Белоклас (Вн).
Богданлий Чамурлии — вж Житен
(Вн).
Богдан — к., до 1900 г. бр. към с.
Видраре; присъед. Лъга; залич. с
ук. 970/обн. 4. IV. 1986 — Сф, 29.
БОГДАН (Богдан кьой, Богданово) —
с., в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
преим. на Богданово от нас. след
Осв. и на Богдан с м. з. 2191/обн.
97. VI. 1942; 191 ж., Вн, 15.
БОГДАН (Дерелии) — с., в Б-я от
1885 г.; пренм. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1627 ж., Пд, 13.
БОГДАН ИЦА (Ходжнново) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 858 ж., Пд, 26.
Богдан кьой — вж Богдан (Вн).
Богданлии — вж Белоклас (Вн).
БОГДАНЛИЯ — с., в Б-я от 1878 г.;
116 ж., Сф, 15.
Богдан махле — вж Богданово (Бс).
БОГДАНОВДОЛ — с., в Б-я от
1878 г.; 1069 ж., Сф, 27.
Богданово — вж Богдан (Вн).
БОГДАНОВО (Богдан махле) — с..
в Б-я от 1885 г.; пренм. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 579 ж., Бс, 12.
БОГДАНОВО (Българско Алагюн,
Алагюн-българско) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. на Богданово с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 237 ж„
Бс, 4.
БОГДАНОВЦИ — с., до 1900 г. бр.
към сб. с. Вакарел; призн. от м. за
с. с ук. 586/обн. 31. VIII. 1921; 1 ж.,
Сф, 18.
Богдановой — вж Богданчовци (Лч).
БОГДАНСКО (Сюлюменчовци) —
м., до 1892 г. бр. към Константин
и Козя река; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; към 4. XII. 1985 г.
без постоянно нас., Лч,10.
Богданом — вж Варовник (Бс).
БОГДАНЦИ (Абдул) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. | 2820/обн.
14. VIII. 1934; 817 ж., рз, 20.
БОГДАНЦИ (Узундже орман) — с.»
в Б-я 1878— 1913 и от 19*40 rj; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
667 ж., Рз, 6.
БОГДАНЧОВЦИ (погреш. Богданов-
ци) — к., в Б-я от 1878 г.; 29 ж.,
Лч, 4.
БОГОИНА — м., до 1919 г. н. м. на
с. Петачници (СФРЮ); 8 ж., Сф,
44.
БОГОЛИН — с., в Б-я от 1912 г.;
397 ж., Сф, 36.
Боголонта — м., до 1900 г. бр. към
Ново село н Острец; сл. с ук. 45/
оби. 20. I. 1978 — вж Априлци
(Лч).
Богомил (Ерменлии) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; залич. с м. з. 1695/
обн. 27. IX. 1937 — Вн, 2.
БОГОМИЛ (Теке) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906; 57 ж., Хс, 24.
БОГОМИЛОВО (Теке) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 1509 ж., Хс, 21.
БОГОМИЛЦИ (Софулар) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XIГ 1934; 610 ж., Рз, 20.
БОГОМОЛСКО (Софу юрт) — а,
в Б-я от 1878 г.; пренм. с м. з.
3775/оби. 7. XII. 1934; 61 ж., Рз, 2.
Богоридово — с., в Б-я от 1885 г.4
сл. с м. з. 2709/обн. 31. VII. 1942 —
вж Ягодово (Пд).
Богоров дол (Гази оглар, Гази ол-
41
лар) — с., в Б-я 1885—1886 г. и
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; залич. с ук. 970/обн.
. 4. IV. 1986 — Хс, 26.
БОГОРОВО (Арпач) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 200 Ж., Бс, 17.
БОГОРОВО (Грамосте) — с., засел,
през рум. власт, в Б-я от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
136 ж., Рз, 21.
Богородица — вж Сестрино (Сф).
Богородично — вж Руен (Пд).
БОГОСЛОВ — с.г в Б-я от 1878 г.;
567 ж., Сф, 25.
БОГУТЕВО — с., в Б-я от 1885 г.;
Д9П ж п п 40
БОГЬОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
“169 ж., Сф, 22.
БОДЕНЕЦ — с.» в Б-я от 1878 г.;
• , 749 ж., Мх, 23.
БОДРОВО (погреш. Бодурово) —
с., в Б-я от 1885 г.; 675 ж., Хс, 5.
БОДРОВО (Каба аплии, Стамболо-
ео) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Стамболово с ук. 366 от 8. VII.
1890 и на Бодрово с ук. 334/обн.
13. VII. 1951; 759 ж., Сф, 18.
Бодрввци (Мъсърлъ) — м., в Б-я
1885— 1886 г. и от 1912 г.; преим.
с м.з. 3775/обн. 7. XII. 1934; сл. С
ук. 232/обн. 26. III. 1968 — вж
Минзухао (Хс).
Бодурово (Бодорово) — еж Бодчо-
во (Хс).
ВОДЯТ (Бодът) — м., до 1900 и
от 1975 г. бр. към Петрич; преим.
без адм. акт през 1934 — С(Ь. 40.
БОЕВО — с., в Б-я от 1912 г.; 32 ж.,
Пд. 25.
Боево — м., в Б-я от 1912 г.; сл. с
ук. 292/обн. 25. VIII. 1953 — вж
Страшимнр (Пд).
Боевска — м., до 1900 г. бр. към Но-
во село и Острец; сл. с ук. 757/
обн. 8. V. 1971 — вж Остпец (Лч).
Боевци — вж Бобевци (Лч).
Боевци (Боювци) — м., в 1880 г. бр.
. към Усои; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Елена (Лч).
Боевци (Боювци) — с., в Б-я от
1878 г.; сл. с ук. 232/обн. 26. III.
1968 — вж Плачковци (Лч).
БОЕРИЦА (Хаджи Азма) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 186 ж., Сф, 18.
ВОЖАК (Делиджилер) — м., в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 81 ж.,
Хс, 10.
БОЖАН (Кара аптула) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим. с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 966 ж.,
Вн, 27.
БОЖАНОВО (Карамет, Керамет) —
с., в Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
85 ж., Вн, 28.
БОЖДОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
14 ж., Сф, 33.
БОЖЕВЦИ (Конезлерн) — с., до
1892 г. бр. към Стара река и Сре-
дорек; преим. с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934; призн. от м. за с. с ук.
2294/обн. 26. XII. 1978; 416 ж., Бс,
15.
БОЖЕНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
395 ж., СФ. 8.
БОЖЕНЦИТЕ (Боженци) — с., в
Б-я от 1878 г.; призы, от к. за с.
с ук. 2294/обн. 26. XII. 1978; 38 ж.,
Лч, 4.
Божидар — вж Каолиново (Вк); Ро-
зино (Пд).
Божниа (Хоранлари) — с., до 1892 г.
героятно бр. към Поройно; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; сл.
с ук. 2076/обн. 27. IX. 1974 — вж
Антоново (Рз).
ЕОЖИЧЕН — с., в Б-я от 1878 г.;
256 ж., Рз, 10.
Б'жковги — с., в Б-я от 1878 г.;
призн. от к. за с. с ук. 57/обн. 5,
II. 1965; присъед. Ганев хан; сл. с
ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж Тряв-
на (Лч).
Божур (Кехманлък) —с., през 1878 г.
изсел. и отнозо засел, през 1886 г;
ппеим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; изсел. между 1946 и 1956
(не е залич. с адм. акт) — Бс, 13.
БОЖУРЕЦ (Михал бей) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
42
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 131 ж.,
Вн, 17.
БОЖУРИЦА (Кацамуница) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. V111. 1934; 1458 ж., Лч, 7.
БОЖУРИЩЕ — с., изсел. през 1877 г.;
на мястото му е създадено военно
депо за коне през 1897 г.; по-късно
презасел. и до 1926 г. бр. към Гур-
мазово; 5333 ж., Сф, 7.
БОЖУРКА (Орчанлар) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 496 ж., Рз, 25.
БОЖУРЛУК (погреш. Бужурлук) —
с., в Б-я от 1878 г.; 412 ж., Лч, 12.
БОЖУРОВО — с., призн от н. м.
Долна махала (от с. Чернооково)
за с. с ук. 317/обн. 13. XII. 1955;
541 Вн 10
БОЖУРОВО (Бунар бешевли) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 746 ж.,
. Рз. 13.
БОЖУРОВО (Насрадин, Настрадън,
Малиново) — с., в Б-я 1878 — 1913
и от 1940 г.; преим. на Малиново
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942 и на
Божурово с м. з. 3688/сбн. 5. VI.
1945; 1375 ж., Вн, 15.
БОЖУРЦИ (Кенелер) — с., в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; призн.
от м. за с. с ук. 970/обн. 4. IV.
1986; 358 ж., Хс, 26.
Боз агач — вж Брястово (Бс).
БОЗАДЖИИ — с., в Б-я от 1885 г.;
206 ж., Бс, 15.
Бозапан — вж Орлино (Пд).
БОЗВЕЛИЙСКО (Кадъ кьой) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1588 ж.,
Вн, 24.
Боздуванджин (Боздуганого) — вж
Грудево (Хс).
Бозовая — с., в Б-я от 1878 г.: зал.
с VK. 757/обн. 8. V. 1971 — Сф, 32.
Бо:ови^а — гж Бъзовиия (Сф).
БоГувпи — вж Орлино (Пд).
БОЗЬОВО — с., образ, от н. м. Бо-
• зьова и н. м. Елан дере с ук. 2294/
 Обн. 26. XII. 1978; 115 ж., Пд, 8.
БОИЛ (Емирлер) — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940 г.; преим. с м. з.
2191/обн. 27. VI. 1942; присъед.
Таркан; 1104 ж., Рз, 8.
БОЙКА (Лом Черковна) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 107/обн.
13. 111. 1951; 695 ж., Рз, 4.
БОЙКА (Хахньово) — с., призн. от
н. м. (от с. Крайще) за с. с ук.
1885/обн. 6. IX. 1974; преим. с ук.
86/обн. 26 1. 1982; 884 ж., Сф, 3.
Бойката — к., до 1905 г. бр. към
Златарите; сл. с ук. 183/обн. 14.
V. 1957 — вж Габрово (Лч).
БОЙКОВЕЦ (Равна) —х., до 1900 b
бр. към Етрополё; призн. от к. за
с. с ук. 317/обн. 13. XII. 1955;
236 ж., Сф, 16.
БОЙКОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
113 ж., Пд, 21.
Бойково — вж Бэйкоео (Вн).	*4
Бойков рът (Спаиска) — м., до 1900
и след 1934 г. бр. към Белиш (Лч).
БОЙКОВЦИ (Реселии) —с., в 1880 г.
. бр. към Константин; преим. с м. 5.
. 2820/обн. 14. VII1. 1934; призн. от
м. за с. с ук. 2294/обн. 26. XII.
1978; 69 ж., Лч, 10.
Бсймир (Силистоа Бохналар) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим? с *м. ’ S.
3775/обн. 7. XII. 1934; сл. с ук.
757/обн. 8. V. 1971 вж Каоли-
НОсО (Вн).
БОЙНИК (Юрпек) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн. 7.
XII. 1934; 2 ж., Хс. 9.
БОЙНИЦА — с., в Б-я от 1878 К;
1387 ж., Мх, 3.
БОЙНО (Исмаилер) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3225/обн.
21. IX. 1934; 922 ж., Хс, 10.
БОЙНОВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
31 ж., Лч, 4.
БОЙЧЕВИ КОЛИБИ (Бойчовци) —
к., до 1892 г. бр. към Габровци и
Първовци; преим. с ук. 381/обн.
25. X. I960; 2 ж., Лч, 3.
БОЙЧЕТА <Боятка, Бойчетата) -н
с. (до 1951 — к.), в Б-я от 1878;
дв. име; сл. с ук. 92/обн. 2. III.
1951 (вж Водници); отдел, от Габ-
рово и призн. от кв. за с. Бойчета
43
с ук. 1320/обн. 6. V. 1983; 5 ж.,
Лч, 4.
Бойчетата — вж Бойчета (Лч).
БОЙЧИНОВЦИ — гр., в Б-я от 1878;
призн. от с. за гр. с ук. 1942/обн.
17. IX. 1974; присъед. Огоста;
2521 ж., Мх, 4.
Бойчиновци — м., до 1926 г. бр. към
Белица; сл. с ук. 57/обн. 5. II.
1965 — вж Средищна (Сф). »*.
БОЙЧОВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
. 11 ж., Лч, 3.
Бойчовци — вж Бойчеви колиби
(Лч).
БОКИЛОВЦИ (Бокюловци) — с., в
Б-я от 1878 г.; 260 ж., Мх, 2.
Боклуджа — вж Радойново (Бс).
Бокурово — вж Младен (Лч).
Бокюловци — вж Бокиловци (Мх).
Болерци — вж Горни Болерци (Лч);
.:Тинково (Лч).
БОЛТАТА (Балтата) — к., в Б-я от
1878 г.; 72 ж., Лч, 4.
Болтата (Болта) — с., до 1892 г. бр.
към Барахелите; при^н. от к. .за
•с. с м. з. 6287/обн. 23. XII. 1941;
.. присъед.: Барахелите, Гарваиов ка-
• мък и Мързените; сл. с ук. 183/
обн. 14. V. 1957 — вж ГаброЕО
(Лч).
Болу късъ (Болук къс£) — вж Дра-
• гановец (Рз).
Бол яр и — вж Вишна (Бс).
БОЛ ЯРИ НО (Бей кьой) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 572 ж., Пд, 24.
Болярово (Али бей кьой) — с., „в
F-'’ от 1885 г. преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; сл. сук. 267/
обн. 21. III. 1969 — вж Хасково
Болярсго (Пспта кьой) — гр., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VII. 1934; призн. от с. за
с. гр. т. с ук. 546/обн. 15. IX. 1963
и за го. с ук. 1942/обн. 17. IX.
1974: 1792 ж., Бс. 2.
БОЛЯРСКИ ИЗВОР (Бей.бунар) —
с., в Б-я от 1885 г.; поеим. с vk.
462/обн. 21. XII. 1906; 506 ж., Хс,
: 24.
БОЛЯРСКО (Емирлии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн..
14. VIII. 1934; 527 ж., Бс, 20.
БОЛЯРЦИ (Алем Бейлер) — с., в;
Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;,
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 478 ж., Хс, 10.
БОЛЯРЦИ (Бейджи оглу) — с., вг
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 157 ж., Вн, 1.
БОЛЯРЦИ (Кара Реизово) —.С-, в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 2703 ж., Пд,.
26.
Бонарите — вж Банари (Лч).
БОНЕ ВО (Коюнлу кьой, погреш.
Койни кьой и Койну кьой) — с.,
в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;,
преим. на Бонево с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; 471 ж., Вн, 27.
Бончовци — к., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 959/обн. 28. XII. 1965 — вж
Жълтеш (Лч).
БОР — с., образ, от н. м. Кокез, н.
м. Гуня, и. м. Дормуш и н. м. Он-
баши (от с. Три могили) с ук. 93/'
обн. 26. I. 1979; 115 ж., Пд, 1.
Боравнченн — вж Боровичене (Сф).
Борачево — вж Главанци (Вн).
БОРЕЦ (Салалии) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1029 ж.; Пд, 7.‘
Боожоза — вж Драгостин (Сф).
БОРИЕ — м., в Б-я от 1912 г.; 282 ж,.
Пд, 25.
Бориева река (Борова река) — пррм.
\с., в Б-я от 1912 г.; призн. от м.
за пром. с. Бориева река с ук. 292/
обн. 25. VIII. 1953; сл. с ук. 196/
обн. 30. I. 1970 — вж Мадан (Пд).
Бориево — вж Бориново (Пд).
БОРИКА — м., в Б-я от 1912 г.;
45 ж.. Пд. 16.
БОРИКА (Чамджас) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 205 ж., Сф, 18.
БОРИКИ (К елпазаните) — с.. - Б-я'
от 1878 г.; преим. с ук. 46/обн.
9. II. 1951; призн. от к. за с. с м.
з. 6287/обн. 23. XII. 1941; 59 ж.г
Лч. 4.
БОРИКОВО (Хасанково) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 28207
44
обн. 14. VIII. 1934; 92 ж., Пд, 28.
Борил — вж Байкал (Пл); Преспа
(Сф).
БОРИЛОВЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
472 jk 3
БОРИЛОВО (Хамзалари) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 200 ж., Хс, 21.
БОРИМА — с., в Б-я от 1878 г.;
1292 ж., Лч, 28.
БОРИМЕЧКОВО (Юруците) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 633 ж., Пд,
14.
БОРИНО (Кара булак) — с., в Б-я
1885—1886 и от 1912 г.; преим. с
м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 2964 ж.,
Пд, 5.
БОРИНОВО (Бориево) — м„ в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 226 ж., Пд, 16.
БОРИНЦИ (Керсенлик) — м., в
1880 г. бр. към Кипнлово; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; призн.
от м. за с. с ук. 57/обн. 5. II. 1965;
268 ж., Бс, 8.
БОРИСЛАВ (Смърдехча) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 237/обн.
12. IX. 1919; 384 ж„ Лч, 22.
БОРИСЛАВЦИ (Ада чалъ) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; присъед. Ко-
лушево; 407 ж., Хс, 12.
Борисовград — вж Първомай (Пд).
Борисово — вж Гецово (Рз); Дин-
ково (Мх); Дражево (Бс); Мано-
лово (Хс); Славяново (Рз).
БОРИСОВО (Ашаклии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 292/обн.
7. IX. 1887; 254 ж., Бс, 5.
БОРИСОВО (Сърна бей) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 157 от 3.
III. 1894; присъед. Парица; 1342 ж.,
Рз, 23.
Борисоград — вж Първомай (Пд).
БОРНАРЕВО — с., призн. от н. м.
Борнарево (Делибалтин чифлик),
н. м. Панзърски чифлик и н. м. Ко-
тев чифлик (Черногорски чифлик)
с м. з. 2915/обн. 16. I. 1942; 125 ж.,
Сф, 31.
ВОРОВАН — с., в Б-я от 1878 г.;
3627 ж., Мх, 5.
Борова река — вж Бориева река
(Пд).
БОРОВ ДОЛ (Чам дере) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 995 ж., Бс, Ю.
БОРОВЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
170 ж., Сф, 23.
БОРОВ ИНА (Чамладжа) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 513 ж., Пд, 16.
БОРОВ ИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
296 ж., Мх, 1.
БОРОВИЦА (Чам дере) — с., призн.
от н. м. за с. с ук. 516/обн. 22. III.
1961; преим. с ук. 409/обн. 27. III.
1981; 565 ж., Хс, 1.
БОРОВИЧЕНЕ (Боравичени) — с.,
в Б-я от 1912 г.; призн. от м. за
с. с ук. 139/обн. 19. IV. 1960; 187 ж.,
Сф, 28.
БОРОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
122 ж., Пд, 15.
БОРОВО (Горна Манастнрица) —
гр., в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
79/обн. II. II. 1958; призн. от с. за
гр. с ук. 290/обн. 7. IX. 1984; при-
съед. Горазд; 2985 ж., Рз, 3.
БОРОВО (Чам чифлик, Борово, Гор-
но Борово) — с., в Б-я от 1912 г.;
преим. на Борово с м. з. 1689/обн.
27. IX. 1937, на Горно Борово с
м. з. 168/обн. 22. I. 1943; възст,
ст. име без адм. акт през 1944;
1169 ж., Сф, 12.
БОРОВО (Чираджии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 155 ж., Хс, 21.
Борового — к., до 1892 г. бр. към
Габрово; сл. с м. з. 1695/обн. 27.
IX. 1937 — вж Габрово (Лч).
БОРОВСКО (Чам дере Караман-
лар) — м., в Б-я 1885— 1886 и от
1912 г.; греим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 48 ж., Хс, 26.
БОРОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
1180 ж., Мх, 2.
Борозан — вж Тръбач (Рз).
БОРСКОТО — м., до 1900 г. бр. към
Гъбене; 25 ж., Лч, 4.
45
Боруш — с., в Б-я от 1878 г.; изсел.
през 1881 г. — Лч, 21.
БОРУЩИЦА (Боюк дере) — с., в
Б-я от 1885 г.; дв. име пр. Осв.;
167 ж., Хс, 15.
Борце — м., в Б-я от 1912 г.; залич.
с ук. 881/обн. 30. XI. 1965 — Пд,25.
БОРЦИ (Боюклу, Буюклу, Пъйклъ—
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 1030 ж.,
Вн, 7.
БОРЯНА (Чамурна) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 1966/обн.
16. XI. 1935; 525 ж., Вн, 16.
БОСЕВЦИ (погреш, Босювци) — м.,
в 1880 г. бр. към Беброво; 8 ж.,
Лч, 10.
Босилеград (Димитрово) — с., засел,
през 1921 г.; призн. от н. м. Ма-
настирище и н. м. Бъзовец за
с. Димитрово с ук. 81/обн. 26. II.
1923; преим. с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934; сл. с ук. 431/обн. 22.
XI. 1960 — вж Михайлово (Мх).
Босилек (Бекираа махлеси) — м., в
Б-я 1885—1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; сл. с ук.
232/обн. 26. III. 1968 — вж Мин-
зухар (Хс).
БОСИЛИЦА (Оманлар) — м., в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.; преим. с
м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 19 ж.,
Хс, 26.
БОСИЛКОВО — с., в Б-я от 1885г.;
188 ж., Бс, 18.
БОСИЛКОВО — с., образ, от н. м.
Борово, н. 'м. Катранци и н. м.
Крушево с ук. 5/обн. 8. I. 1963;
186 ж., Пд, 2.
БОСИЛКОВЦИ (Чатма) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. '1934; 1254 ж., Рз, 4.
БОСНА — с., в Б-я 1878 — 1913 и
от 1940 г.; 610 ж., Рз, 22.
БОСНЕК — с., в Б-я от 1878 г.;
220 ж., Сф, 27.
БОСТАН (Бостан кьой) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з, 2820/обн.
14. VIII. 1934; 74 ж., Рз, 15.
Бостанджилар — вж Бостанци (Хс).
БОСТАНИТЕ (Бостан махла) — м.,
до 1900 г. бр. към Върбово; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 6 ж.,
Мх, 32.
Бостан кьой — вж Бостан (Рз).
Бостан махла — вж Бостаните (Мх).
БОСТАНЦИ (Бостанджилар) — м.,
в Б-я 1885 —1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
141 ж., Хс, 26.
БОСТИНА — с., в Б-я от 1912 г.;
227 ж., Пд, 28.
Босювци — вж Босевци (Лч).
БОТЕВГРАД (Орхание) — гр., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3774/обн.
7. XII. 1934; 22 449 ж., Сф, 8.
БОТЕВО (Бързински соват, Бързин-
ски черкези, Ботьово) — с., в Б-я
от 1878 г.; дв. име; преим. на Бо-
тьово с ук. 161 от 25. VI. 1884;
осъвр. име на Ботево без адм. акт
през 1956; 225 ж., Мх, 30.
БОТЕВО (Омер махала, Ботьово) — .
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на Бо-
тьово с височ. докл. 7843 от 9. XI.
1881; осъвр. име на Ботево без
адм. акт през 1956; 180 ж., Мх, И.
БОТЕВО (Сабри паша кьой, Ботьо- »
во) — с., изсел. по време на Осв.;
презасел. и преим. на Ботьово проз
1879 г.; осъвр. име на Ботево без
адм. акт през 1956; 99 ж., Мх, 9.
БОТЕВО (Чомлек кьой, Ботьово) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на Бо-
тьово с ук. 435 от 24 VIII. 1892;
осъвр. име без адм. акт през 1956;
1462 ж., Бс, 20.
БОТЕВО (Юшенлии, Ботьово) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. на Ботьо-
во с височ. докл. 3662 от 7. V.
1882; осъвр. име на Ботево без
адм. акт през 1956; присъед. Кла-
дей че во; 398 ж., Вн, 2.
. БОТРОВ (погреш. Ботрово) — с., в
Б-я от 1878 г.; 396 ж., Рз, 4.
Ботунец (Бутунец) — с., в Б-я от
1878 г.; осъвр. име без адм. акт
през 1956; сл. с ук. 120/обн. 27. I.
1978. — вж София (Сф).
БОТУНЯ (Дупляк) — с., в Б-я от
1878 г.; Преим. с ук. 704/обн. 1.
XI. 1963; 399 ж., Мх, 18.
БОТУРЧЕ (Куфалар) — с., в Б-я
46
I
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 27 ж., Хс, 6.
Ботьово — вж Ботево (Вн); Ботево
(Мх); Ботево (Мх); Ботево (Мх);
Ботево (Бс).
.БОХОВА — с., в Б-я от 1878 г.;
61 ж., Сф, 44.
БОХОТ — с., в Б-я от 1878 г.; 1171 ж.,
Лч, 20.
БОЧКОВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
21 ж., Лч, 3.
Бочуковци — вж Бучуковци (Лч).
Бошняк — вж Долни Бошняк (Мх).
БОШУЛЯ — с., в Б-я от 1885 г.;
1146 ж., Пд, 27.
.Боювци — вж Боевци (Лч); Боев-
ци (Лч).
Боюклу — еж Борци (Вн).
Еояджи-Дели Гьюзлер — вж Багра
и Севдалина (Хс).
ЕОЯДЖИК — с., в Б-я от 1885 г.;
2043 ж., Бс, 20.
Еояджиклар (Бояджиклии) — вж
Ззиница (Хс).
Еояджи кьой — гж Багра (Хс).
Бояджи'аэ — вж Багрянка (Хс);
Пеегско (Хс).
Боягар — еж Вишна (Бс).
БОЯН (Пири факь, Юкари кьой) —
с., в Ь-л от 1878 г.; преим. на
Боян с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
пригъсд. Дживгарци; 912 ж., Вн, 7.
Бояна — с., в Б-я от 1878 г.; сл. с
уч. 447/обн. 9. XI. 1961 — вж Со-
фия (СФ).
БОЯНА (Кокарджа) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. 620 от 30. XI.
1890; 404 ж., Вн, 9.
БОЯН-БОТЕВО (Дурак кьой) — с.,
в Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
поеим. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
880 ж., Хс, 13.
БОЯНОВО — с., призн. от н. м. Бен-
човица за с. с м. з. 593/обн. 3. IV.
1945; 37 ж.. Мх, 14.
БОЯНОВО (Мурсатлии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1847 ж., Бс, 5.
БОЯНОВЦИ — к., в 1880 г. бр. към
Въглевци; 8 ж., Лч, 3.
БОЯНЦИ (Катърлии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1211 ж., Пд, 1.
Боятка — вж Бойчета (Лч).
Боячево — вж Баячево (Рз).
БРАДВАРИ (Балтаджи ени кьой) —
с., в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 1346 ж., Рз, 21.
БРАКНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
161 ж., Рз, 17.
БРАКЬОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
258 ж., Сф, 10.
Бранево — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. В^ччево; сл. с ук. 757/обн.
8. V. 1971 — вж Велчево (Лч).
БРАН И ПОЛЕ (Ахланьово) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 2645 ж., Пд,21.
БРАН ИЦА (Салихлер, Набожно) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на На-
божно с ук. 462/обн. 21. XII. 1906
и на Браница с ук. 129/обн. 11. IV.
1961; 427 ж., Хс, 24.
БРАНИЧЕВО (Шарвъ, Шарвии) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на Бра-
ничево с м. з. 3072/обн. 11. IX.
1934; 1935 ж., Вн, 18.
БРАНИЩЕ (Куруджа кьой) — с.,
в Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 479 ж., Вн, 15.
БРАНКОВЦИ — к., в 1880 бр. към
Въглевци; към 4. XII. 1985 г. без
постоянно нас., Лч, 3.
БРАНКОВЦИ — с., в Б-я от 1878г.;
436 ж., Мх, 6.
Бранник — вж Стефан Караджа
(Вн).
БРАТАН (Сър алан) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 89 ж., Бс, 8.
БРАТАН ИЦА (Кьосе Муратово) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 2277 ж.,
Пд, 18.
Братевец — к., в Б-я от 1878 г.; до
1900 г. бр. към Ябланица; сл. с ук.
757/обн. 8. V. 1971 — вж Ябла-
ница (Лч).
Братимир (Салихлер) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим-
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; залич.
с ук. 57/обн. 5. II. 1965 Рз, 24.
47
БРАТОВО — с., образ, от м. Елда
и м. Еньовец с ук. 757/обн. 8. V.
1971; 447 ж., Рз, 25.
БРАТОВО (Джан кардаш) — с.,
до 1900 г. бр. към Равней; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
252 ж., Бс, 3.
БРАТУШКО ВО — с., в Б-я от 1878 г.;
107 ж., Сф, 39.
БРАТЯ ДАСКАЛОВИ (Бурнусус,
Малко Борисово, Гроздово) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. на Малко
Борисово с ук. 462/обн. 21. XII.
1906, на Гроздово с м. з. 5530/обн.
17. IX. 1947 и на Братя Даскало-
ви с ук. 191/обн. 22. IY- 1950; при-
съед. Войн идите; 1305 ж., Хс, 2.
БРАТЯ КУНЧЕВИ — с., образ, от
с. Подслон, с. Руманя и с. Черко-
ео с vk. 148/обн. 29. V. 1956; от-
дел.: 11 оделон и Руманя сук. 902/
обн. 31. XII. 1963; 759 ж., Хс, 21.
Брахомчиновци — вж Малка река
(Пд).
БрАЦИГОВО — гр., в Б-я от 1885;
призн. от с. за гр. с ук. 677 от 15.
XII. 1892; 5016 ж., Пд, 6.
БРЕГАРЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
1307 ж., Лч, 7.
БРЕГОВО — гр., в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за с. гр. т. с ук. 546/
обн. 15. IX. 1964 и за гр. с ук.
1942/обн. 17. IX. 1974; присъед. Ра-
китница (от 1971 до 1986); 4904 ж.,
Мх, 6.
БРЕГОВО — с., призн. от н. м. Бре-
гово на с. Самодива с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — Хс, 8.
БРЕЖАНА — с., призн. от н. м. Бре-
жана на с. Търновци с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — Хс, 4.
БРЕЖАНИ (Сърбиново) —‘С., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1427 ж., Сф, 38.
Брежници — м., до 1900 г. бр. към
Лазарци; залич. с ук. 881/обн. 30.
XI. 1965 — Лч, 10.
БРЕЖНИЦИТЕ (Брежници) — к.,
в Б-я от 1878 г.; 43 ж., Лч, 29.
БРЕЗА (Муртазовска) — м., в Б-я
от 1912 г.; преим. с М. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 28 ж., Пд, 25.
БРЕЗЕ — с., в Б-я 1885— 1886 и
ОТ 1912 г.; 837 ж., ПД, 9.
БРЕЗЕ — с., в Б-я от 1878 г.; 462 ж.,
Сф, 37.
БРЕЗЕН (Халач дер, Халач) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. на Халач
с м. з. 3775/обн. 7. ХП. 1934 и на
Брезен с у к. 409/обн. 27. III. 1981;
788 ж., Хс, 1.
БРЕЗНИК — гр., в Б-я от 1878 г.;
5083 ж., Сф, 9.
БРЕЗНИЦА — с., в Б-я от 1912 г.;
3082 ж., Сф, 12.
Брезница — вж Горна Брезница (Сф).
БРЕЗНИШКИ ИЗВОР (Извор) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
381/обн. 25. X. 1960; 153 ж., Сф, 9.
БРЕЗОВДОЛ — с., в Б-я от 1878 г.;
87 ж., Сф, 37.
Брезовица — вж Горобиовци (СФ).
Брезовица (Брезово, Палас кьой) —
с., в Б-я от 1885 г.; дв. име; за-
лнч. с ук. 757/обн. 8. V. 1971 —
Пд, 21.
Брезово — вж Боезовица (Пд).	*
БРЕЗОВО — гр., образ, от с. Бре-
зоео и с. Чоба с ук. 829/обн. 29.
VIII. 1969; 3894 ж., Пд, 7.
БРЕЗОВО — к., до 1920 г. бр. към
Рибарица; 84 ж., Лч. 27.
БРЕЗОВО — м., в 1880 г. бр. към
Палици; 17 ж., Лч, 10.
Брезово (Абрашларе) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с губернаторско
разрешение през 1879 — 1880 г.; сл.
с у к. 829/обн. 29. VIII. 1969 — вж
Брезово (Пд).
БРЕНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
3208 ж., Мх, 16.
БРЕНИЦА (Карамехметлер, Кара-
мех мед) — с., в Б-я 1878— 1913
и от 1940 г.; дв. име: преим. на
Бреница с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 410 ж., Рз, 24.
Бреске — вж Бресте (Лч).
БРЕСТ — с., в Б-я от 1878 г.; 20 ж.,
Сф, 43.
БРЕСТ (Бряст) — с., в Б-я от 1878 г.;
осъвр. име с ук. 960/обн. 4. I. 1966;
3840 ж., Лч, 6.
БРЕСТАК (Кара агач) — с., в Б-я
од 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
48
14. VIII. 1934; 1844 ж., Вн, 9.
Брестак (Малък Караач) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; за-
лич. с ук. 57/обн. 5. II. 1965 — Рз,
12.
БРЕСТА КА (Скулица) — к., до
1900 г. бр. към Каменица; дв. име
пр. Осв.; 69 ж., Сф, 40.
БРЕСТЕ (Бреске) — с., в Б-я от
1878 г., осъвр. име без адм. акт
през 1946; 797 ж., Лч, 30.
Брестино — вж Тръстиково (Вн).
Брестица — вж Брестница (Вн).
БРЕСТНИК (Кара агач) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. е м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 2048 ж., Пд, 21.
БРЕСТНИЦА (Голям Караач, Голе-
ми Караагач, Гьол Караач, погреш.
Брестица) — с., в Б-я 1878— 1913
и от 1940 г.; преим. на Брестница
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; от-
стр. греш. с ук. 960/обн. 4. 1. 1966;
132 ж., Вн, 27.
БРЕСТНИЦА (Малка Брестница) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
129/обн. И. IV. 1961; 1006 ж., Лч,
32.
БРЕСТОВА — м., до 1900 г. бр. към
Димовци; 16 ж., Хс, 15.
БРЕСТОВЕНЕ (Караач, погреш. Бря-
стовене) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Брестовене с м. з. 3072/
обн. 11. IX. 1934; отстр. греш. с
ук. 960/обн. 4. I. 1966; 3857 ж.,
Рз, 9.
БРЕСТОВЕЦ (погреш. Брестовица) —
с., в Б-я от 1878 г.; 1413 ж., Лч,
20.
БРЕСТОВИЦА (Брястовица) — с.,
в Б-я от 1885 г.; уточ. име без
адм. акт през 1956; 4270 ж., Пд,
21.
БРЕСТОВИЦА (Брястовица) — с.,
в Б-я от 1878 г.; уточн. име с ук.
960/обн. 4. I. 1966; 453 ж., Рз, 3.
Брестово — вж Брястово (Бс).
БРЕСТОВО — С., призн. от н. м. (от
с. Тросково) за с. с м. з. 2889/обн.
9. I. 1946; 52 ж., Сф, 38.
БРЕСТОВО (Брястово) — с., в Б-я
от 1878 г.; уточн. име с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; 553 ж., Лч, 14.
Брестово (Хаджи кьой) — с., в Б-я
от 1912 г.; изсел. през 1913 г.; пре-
засел, след 1920 г.; преим. и призн.
от н. м. за с. Брестово с ук. 162/
обн. 8. IV. 1931; залич. с м. з.
1695/обн. 27. IX. 1937 — Хс, 6.
БРОД (Гючерли, Гючурлии) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 1286 ж., Хс, 5.
БРОДИЛОВО (Пордикос) — с., в
Б-я от 1912 г.; дв. име пр. 1912 г.;
812 ж., Бс, 10.
БРОШ (Теке менетлер) — м., в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 421 ж.,
Хс, 10.
Брусаджик — вж Бруснно (Хс).
БРУСАРЦИ — гр., в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за гр. с ук. 2907/обн.
7. IX. 1984; 2084 ж., Мх, 7.
БРуСЕВЦИ (Кюселер) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м.. з„ 2820/обн.
14. VIII. 1934; 8 ж., Хс, 12.
БРУСЕН — с., в Б-я от 1878 г.;
552 ж., Мх, 23.
БРУСЕН — с., в Б-я от 1878 г.;
440 ж., Сф, 16.
Брусенски ханове — вж Малки Ис-
кър (Сф).
БРУСИНО (Брусаджик) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 41 ж., Хс, 6.
БРУСНИК — с., в Б-я от 1878 г.;
9 ж., Сф, 9.
БРЪНЕЦИТЕ (Бръняците, Бръне-
ци) — к., в Б-я от 1878 г.; 36 ж.,
Лч, 4.
Брънковци — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Вакарел; сл. с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — вж Костадинкино
(Сф).
Бръняците — вж Брънеците (Лч).
БРЪЧКОВЦИ — м., в 1880 г. бр.
към Яковци; 12 ж., Лч, 10.
Бръчковци — м., в 1880 г. бр. към
Лазарци; сл. с м. з. 2920/обн. 16.
I. 1943 — вж Илаков рът (Лч);
Бръчма (Стубел, Княз Хесенски) —
с., в Б-я 1878 — 1913 и от 1940 Т;
преим. от Бръчма на Стубел с м.
з. 2191/обн. 27. VI. 1942, на Княз
49
Хесенски с м. з. от 17. XII. 1943/
обн. 28. XII. 1943; възст. ст. име
с м. з. 3688/обн. 5. VI. 1945; сл. с
ук. 317/обн. 13. XII. 1955 — вж
Българка (Рз).
Бръчма ени кьой (Ени кьой) — вж
Българка (Рз).
БРЪШЛЕН — с., в Б-я от 1878 г.;
794 ж., Рз, 23.
Бръшлен — вж Бръшлян (Бс).
Бръшлян — бж Бръщен (Сф).
БРЪШЛЯН (Сармашик, погреш.
Бръшлен) — с., в Б-я от 1912 г.;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 84 ж., Бс, 9.
БРЪШЛЯНИЦА — с., в Б-я от
1878 г.; 1145 ж., Лч, 20.
БРЪЩЕН (Бръшлян) — с., в Б-я
от 1912 г.; дв. име пр. 1912 г.;
• 805 ж., Пд, 10.
Бряг (Кайкълар, Кайклар) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 719 ж., Лч, 25.
обн. 8. V. 1971 — вж Търговище
(Рз).
БРЯГОВЕЦ (Гедиклер) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 176 ж., Хс, 9.
БРЯГОВИЦА (Лефеджии) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
оби. 14. VIII. 1934; 719 ж., Лч, 25.
Брягово — вж Джебел (Хс); Мал-
ко Брягово (Хс).
БРЯГОВО (Кара алан) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 1128 ж., Пд, 22.
БРЯГОВО (Тремезлии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 598 ж., Хс, 25.
Бояст — вж Брест (Лч).
БРЯСТ (Кара агач, Караач) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. на Бряст
с ук. 462/обн. 21. XII. 1906; 335 ж.,
Хс, 5.
Брястовене — вж Брестовене (Рз).
БРЯСТОВЕЦ (Кара агач) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 349 ж„ Бс, 3.
Брястовица — вж Брестовица (Пд);
Брестовица (Рз).
Боястово — вж Брестово (Лч).
БРЯСТОВО (Боз агач, Брестово) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; уточн. име
Брястово без адм. акт през 1956;
504 ж., Бс, 12.
БРЯСТОВО (Кара агач, Караач) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на Бря-
стово от нас. след Осв.; 166 ж.,
Хс, 13.
БРЯСТОВО (Тортамъш, Порой) —
с., в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. на Порой с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942 и на Брястово с м. з.
1473/обн. 27. IV. 1945; 18 ж., Вн, 3.
БУБИНО (Юнуз Виран) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 71 ж., Хс, 6.
Бугаз кесен — вж Просечен (Вн).
Буджов дол — м., до 1900 г. бр.
към Видраре; сл. с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — вж Манаселска ре-
ка (Сф).
БУДИЛЦИ — с., в Б-я от 1912 г.;
1 ж., Сф, 24.
Бужурлук — вж Божурлук (Лч).
БУЗОВГРАД (Армаганово) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. (906; 2637 ж., Хс, 7.
БУЗЯКОВЦИ — м., до 1900 г. бр.
към сб. с. Вакарел; 12 ж., Сф, 18.
БУЙНОВИЦА (Ташкън) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 521 ж., Вн, 7.
БУЙНОВО (Муратлар) — с., в Б-я
1885—1886 и от 1878 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
753 ж., Рз, 14.
БУЙНОВО (Неапли) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 419 ж., Пд, 5.
БУЙНОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
248 ж., Лч, 10.
БУК (Алмалъ дере) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 954 ж., Хс, 9.
БУКАК (Хаджи кьой) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 53 ж., Рз, 2.
БУКАТА (Буково) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с ук. 381/обн. 25.
X. 1960: 142 ж., Пд, 28.
БУКАЦИТЕ (Баш бук) — м., в Б-я
от 1912 г.; преим. с ук. 2149/обн.
4 Речник на селищата
50
12. XI. 1975; 127 ж., Пд, 28.
БУКОВА ПОЛЯНА (Буковска поля-
на) — с., засел, след 1926 г.; осъвр.
име с ук. 960/обн. 4. I. 1966; призн.
от м., за с. с м. з. 1014/обн. 11.
V. 1942; 548 ж., Пд, 16.
БУКОВЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
1260 ж., Мх, 9.
БУКОВЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
614 ж., Мх, 8.
БУКОВЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
436 ж., Мх, 7.
БУКОВЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
присъед. Оградище; 123 ж., Сф,
37.
БУКОВЕЦ (Буковци) — с., в Б-я
от 1878 г.; 96 ж., Лч, 3.
БУКОВЛЪК (Буковлак, Буковлъг) —
с., в Б-я от 1878 г.; 3118 ж., Лч,
20.
Буково — вж Буката (Пд); Пила-
ШОЕО (Пд).
БУКОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
750 ж., Сф, 12.
БУКОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
призн. от м. за с. с м. з. 1014/обн.
11. V. 1942; 469 ж., Пд, 16.
Буковска поляна — вж Букова по-
ляна (Пд).
Буковой — вж Буковец (Лч).
БУКОРОВЦИ (погреш. Букурозо) —
с., в Б-я от 1878 г.; 36 ж., Сф, 10.
Букурово (Бокурово) — вж Мла-
ден (Лч).
Букьовци (Букювци) — с. гр. т., в
Б-я от 1878 г.; призн. от с. за с.
гр. т. с ук. 546/обн. 15. IX. 1964;
сл. с ук. 344/обн. 20. II. 1970 —
вж Мизия (Мх).
БУЛАИР (Бяла река, Белибе) — с.,
в Б-я от 1878 г.; в 1880 г. бр. с
име Бяла река, а след това с име
Белибе; преим. на Булаир с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 255 ж.,
Ви, 13.
Буланлък — вж Мътница (Вн).
Булутлар — вж Мъглене (Хс).
Булчиио — вж Карагеоргиево (Бс).
Бумалча — вж Могилите (Лч).
Бунаклии — вж Георги Добрево (Хс).
Бунар бешевли — вж Божурово (Рз).
Бунарлии — вж Изворник (Ви).
Бунарчево — вж Изворово (Хс).
БУНОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
124 ж., Сф, 25.
БУНОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
706 ж., Сф, 40.
БУНЦЕВО — с., прнзн. от н. м. (от
с. Конарскэ) за с., с ук. 1885/обн.
6. IX. 1974; 591 ж., Сф, 46.
БУРАНОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
365 ж., Сф, 23.
БУРГАС — гр., в Б-я от 1885 г.;
присъед.; Атанасово, Горно Езеро-
во, Крайморие, Лозово, Меден руд-
ник и Сарафово; 188 525 ж., Бс,
3.
Бургуджнн — вж Горно Александро-
во (Бс).
Бургунджи кьой — вж Поляна (Бс).
БУРЕВО — с., призн. от н. м. (от
с. Средец) за с. с ук. 2932/оби.
30. IX. 1983; 191 ж., Пд, 17.
Бурнусус (Бурнусуз) — вж Братя
Даскалови (Хс).
Бурумлии — вж Пенчиново (Рз).
Бурунджук (Бурунджик, Бурун-
джук) — вж Просеник (Бс).
Бурханлар — вж Едннаковци (Вн);
Радан вой вода (Вн).
БУРЯ (Малкочево) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с vk. 448/обн. 6.
IX. 1950; 749 ж., Лч, 9.
БУСИНЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
67 ж.к Сф, 44.
БУСМАНЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
2133 ж., Сф, 1.
БУТАН — с., в Б-я от 1878 г.; при-
съед. Радойково; 4033 ж., Мх, 17.
БУТОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
1516 ж., Лч, 18.
БУТРЕВА — с., образ, от н. м. Бут-
рева, н. м. Бузгова, н. м. Дренко-
ва, н. м. Ислямова и н. м. Палев-
ска (от с. Цветино) с ук. 2294/
обн. 26. XII. 1978; 162 ж., Пд, 8.
БУТРОИНЦИ (Бутроиинци) — с., в
Б-я от 1878 г.; 53 ж., Сф, 44.
Бутунец — вж Ботунец (Сф).
Бухалии — вж Биково (Бс).
Бухлап — вж Буховци (Рз).
БУХОВО — гр., в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за гр. с ук. 1942/ обн.
17. IX. 1974; 3986 ж., Сф, 1.
51
БУХОВЦИ (Бухлар) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 902 ж., Рз, 25.
БУЧИНО — с., в Б-я от 1912 г.;
200 ж., Сф, 4.
Бучино дервент — вж Бучин про-
ход (Сф).
БУЧ И Н ПРОХОД (Бучино дер-
вент) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
с и. з. 2820/обн. 14. VII. 1934;
179 ж., Сф, 22.
БУЧУКОВЦИ (Бочуковци) — с., в
Б-я от 1878 г.; 8 ж., Лч, 9.
Буюк дере — вж Невестино (Хс).
Ьукл< ерджели — вж Доброволец
(Хс).
Буюклии — вж Винарско (Бс).
Буюклу (Боюклу, Пъйклъ) — вж
Борци (Вн).
БЪДЕЩЕ (Ахиево) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906; 568 ж., Хс, 21.
Бъз къръ — вж Пишурка (Мх).
БЪЗОВЕЦ — с., изсел. през 1877 г.;
прсзасел. 1886 г.; 469 ж., Мх, 11.
БЪЗОВЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
1332 ж., Рз, 7-.
БЪЗОВИЦА (Бозовица) — с., в Б-я
от 1878 г.; осъвр.. име без адм. акт
през 1946; 33 ж., Сф, 43.
БЬЗЪН — с., в Б-я от 1878 г.;
1587 ж., Рз, 5.
Бъзювото (Бъзьовото) — м., до
1900 г. бр. към Черни Осъм; за-
лнч. с ук. 463/обн. 2. VII. 1965 —
Лч, 28.
БЪЛГАРАНОВО (Кадъмлар, Кадем-
лср) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
на Българаново с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 365 ж., Рз, 15.
БЪЛ ГАРЕВО (Гявур Суютчук) —
с., в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 1880 ж., Вн, 17.
БЪЛГАРЕНЕ (Българени) — с., в
Б-я от 1878 г.; 370 ж., Лч, 14.
БЪЛГАРЕНЕ (Българени) — с., в
Б-я от 1878 г.; 1525 ж., Лч, 12.
БЪЛГАРЕНЕ (Тюркмен махле, Бъл-
гарени) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Българени с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; уточн. име с ук.
960/обн. 4. I. 1966; 140 ж., Хс, 18.
Българени — вж Българене (Лч);
Българене (Лч); Българене (Хс).
Българените — вж Големи Българе-
ни (Лч).
Българените — вж Малки Българе-
ни (Лч).
БЪЛГАРИ (Българите) — м., до
1892 г. бр. към Млечево; 28 ж.,
Лч, 24.
БЪЛГАРИ (Вулгари) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з.: 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 318 ж., Бс, 10.
БЪЛ ГАРИН (Сюлеменчево) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 653 ж., Хс, 24.
БЪЛГАРКА (Бръчма ени кьой, Пол-
ковник Боде) — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940 г.; преим. на Пол-
ковник Боде с м. з. 2191/обн. 27.
VI. 1942 и на Българка с ук. 107/
обн. 13. III. 1951; 253 ж., Рз, 21.
БЪЛГАРОВО (Урум ени кьой) —
гр., в Б-я от 1885 г.; призн. от с.
за с . гр. т. с ук. 546/обн. 15. IX.
1964 и за гр. с ук. 1942/обн. 17.
IX. 1974; 2265 ж., Бс, 3.
Българска Бела (Бела-българска) —
с., в Б-я от 1878 г.; дв. име; сл.
с м. з. 2709/обн. 31. VII. 1942 —
вж Бели извор (Мх).
Българска Левка — вж Левка (Хс).
БЪЛГАРСКА ПОЛЯНА (Каур
алан)—с., в Б-я от 1885 г.; преим.
с ук. 462/обн. 21. XII. 1906; 412 ж.,
Хс, 23.
Българска Чоба — вж Чоба (Пд).
БЪЛГАРСКИ ИЗВОР (Турски из-
вор) — с.» в Б-я от 1878 г.; преим.
С м. з. 3774/обн. 7. XII. 1934;
1415 ж., Лч, 27.
Български карагач (Български кара-
агач) — вж Тотлебен (Лч).
Български косуй — вж Пожарево
(Рз).
Български чардак — вж Голям чар-
дак (Пд).
Българско Алагюн (Българ алагюн) —
вж Богданово (Бс).
Българско бей кьой — вж Огнен
(Бс).
5г
Българско Габрово — вж Габрово
(Хс).
Българско Оваджик — вж Поляко-
ве (Хс).
БЪЛГАРСКО СЛИВОВО (Сливо-
во) — с., в Б-я от 1878 г.; 2239 ж.,
Лч, 23.
БЪЛГАРЧЕВО (Кърджево) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 387 ж., Сф, 4.
Бълдър кьой — вж Тутраканци (Рз).
Бънарите — вж Банари (Лч).
БЪНЗАРЕТО (Бънзарито) — м., до
1900 г. бр. към Борущица; уточн.
име с ук. 960/обн. 4. I. 1966; 6 ж.,
Хс, 15.
БЪРДАРЕВО — с., засел, след
1914 г.; призн. от н. м. за с. с ук.
162/обн. 8. IV. 1931; 198 ж., Вн, 13.
БЪРДАРИТЕ (Бърдари, Бардари) —
к., в Б-я от 1878 г.; към 4. XII.
1985 г. без постоянно нас., Лч, 29.
БЪРДАРСКИ ГЕРАН — с., засел,
през 1888 г.; 1459 ж., Мх, 8.
БЪРДЕНИ (Бърдените) — к., в
1880 г. бр. към Бижовци; уточн.
име с ук. 960/обн. 4. I. 1966; 19 ж.,
Лч, 29.
Бърдо — вж Ново Бърдо (Сф).
БЪРДО — с., до 1900 г. бр. към сб.
с. Вакарел; 28 ж., Сф, 18.
Бърдовка — вж Бърдоква (Рз).
БЪРДОКВА (Кълъч Шерман, Калъч
Шерман, погреш. Бърдоква) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; отстр.
греш. с ук. 960/обн. 4. I. 1966;
487 ж., Рз, 11.
Бърдуче (Бардакчии) — к., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; сл. с ук. 1521/обн.
24. X. 1975 — вж Сърница (Пд).
Бързаково (Ходжа кьой) — м., в
1880 г. бр. към сб. с. Доспатлии;
изсел. през 1895 г.; презасел, през
1920 г.; призн. от н. м. за с. Бър-
заково с ук. 162/обн. 8. IV. 1931;
залич. с ук. 57/обн. 5. II. 1965 —
Лч, 11.
БЪРЗА РЕКА (Кузгун дере) — с., в
Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 120 ж., Хс, 26.
БЪРЗЕЯ (Сап дере, Бързия) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. на Бър-
зия с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934
и на Бързея с ук. 960/обн. 4. I.
1966; 15 ж., Хс, 8.
БЪРЗИНА — с., в Б-я от 1878 г.;
572 ж., Мх, 30.
Бързннскн соват — вж Ботево (Мх).
Бързннскн черкези — вж Ботево
(Мх).
Бързнца — вж Димово (Мх).
БЪРЗИЦА (Шеремет) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 392 ж., Вн, 24.
Бързнци — вж Димово (Мх).
Бързия — вж Бързея (Хс).
БЪРЗИЯ (Клисура) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. 3/обн. 11. I.
1950; 2146 ж., Мх, 2.
БЪРКАЧ — с., в Б-я от 1878 г.;
879 ж., Лч, 8.
БЪРКАЧЕВО — с., в Б-я от 1878 г.;
1153 ж., Мх, 8.
БЪРЛОЖНИЦА — с., в Б-я от
1878 г.; 120 ж., Сф, 39.
БЪРЛЯ — с., в Б-я от 1878 г.; 101 ж.,
Сф, 10.
БЪРЧЕВО (Муртаза) — м., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 211 ж., Пд, 25.
БЪТА (Бътава) — с., в Б-я от
1885 г.; 1894 ж., Пд, 19.
Бъчеварите (Бачувари) — к., в Б-я
от 1878 г.; сл. с ук. 1840/обн. 24.
XI. 1970 — вж Плачковци (Лч).
Бюкюрджалии (Бюкюрджелии, Бю-
кюрджилии) — вж Церковски (Бс).
Бюлюджак — вж Разделна (Хс).
Бюрханлар — вж Радан войвода
(Вн).
Бююк бунар (Биюк бунар) — Бист-
рец (Бс).
Бююк дере — вж Борущица (Хс);
Голяма бара (Хс).
Бююк ени кьой — вж Голямо Ново
(Рз).
БЯГА — с., в Б-я от 1885 г.; 2071 ж.,
Пд, 6.
БЯЛА — гр., в Б-я от 1878 г.; призн.
55
от с. за гр. с ук. 664 от 23. XII.
1891 г.; И 030 ж., Рз, 4.
БЯЛА — с., в Б-я от 1885 г.; 1720 ж.,
Бс, 15.
БЯЛА (Ак дере, Астра) — гр., в
Б-я от 1878 г.; тр. име пр. Осв.;
призн. от с. за гр. с ук. 2907/обн.
7. IX. 1984; 2549 ж., Вн, 5.
БЯЛА ВОДА — с., в Б-я от 1878 г.;
668 ж., Лч, 2.
БЯЛА ВОДА (Конак) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с ук. 107/обн.
13. III. 1951; 85 ж., Бс, 9.
БЯЛА ПАЛАНКА (Бяла чишма, Бя-
ла чешлии) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Бяла Паланка с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 1202 ж.,
Бс, 19.
БЯЛА ПОЛЯНА (Акча алан) — с.,
в Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
165 ж., Хс, 10.
Бяла река — вж Булаир (Вн).
Бяла река — м., в Б-я от 1912 г.;
сл. с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 —
вж Могилица (Пд).
БЯЛА РЕКА — с., в Б-я от 1878 г.;
406 ж., Лч, 26.
БЯЛА РЕКА (Ак дере, Извор) —
м., в Б-я от 1912 г.; тр. име пр.
1912 г.; 267 ж., Пд, 25.
БЯЛА РЕКА (Ак дере, Стара Бяла
река) — с., в Б-я от 1878 г.; тр.
име пр. Осв.; 1671 ж., Вн, 10.
БЯЛА РЕКА (Читак) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 1211 ж., Пд, 22.
Бяла река-нова — вж Нова Бяла
река (Вн).
БЯЛА СЛАТИНА (Бела Слатина) —
гр., в Б-я от 1878 г.; уточн. нме
без адм. акт през 1956; призн. от
с. за гр. с ук. 293/обн. 24. VII.
1914; 16 068 ж., Мх, 8.
БЯЛА ЧЕРКВА (Горни турчета, Бя-
ла черкоза) — гр., в Б-я от 1878 г.;
преим. от иас. на Бяла черкова
през 1879 г.; осъвр. име иа Бяла
черква с ук. 960/обн. 4. I. 1966;
призн. от с. за гр. с ук. 470/обн.
27. IV. 1976; 3471 ж., Лч, 18.
Бяла чешлии — вж Бяла паланка
(Бс).
Бяла чишма — вж Бяла паланка
(Бс).
БЯЛ БРЯГ (Ак яр) — с., в Б-я от
1878 г.; дв. име отпр. Осв.; 545 ж.,
Вн, 25.
БЯЛГРАДЕЦ (Акча хисар, Долио
акчасар) — с., в Б-я от 1912 г.;
преим. на Бялградец с м. з. 2820/
оби. 14. VIII. 1934; 111 ж., Хс, 6.
БЯЛ ИЗВОР (Ак бунар) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3225/
обн. 21. IX. 1934; 1498 ж., Хс, 1.
БЯЛ ИЗВОР (Ак бунар) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 600 ж., Хс, 16.
БЯЛ КА (Дутлуджа, погреш. Бел-
ка) — м., в Б-я 1885— 1886 и от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн. 7.
XII. 1934; отстр. греш. с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; 115 ж., Хс, 10.
БЯЛ КЛАДЕНЕЦ (Ак бунар) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 665 ж., Бс, 12.
БЯЛ КЛАДЕНЕЦ (Ак бунар) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 456 ж., Хс. 22.
БЯЛКОВО (Сейкювци, Цайкювци) —
к., в Б-я от 1878 г.; до 1887 г. бр.
с име Сейкювци, преим. от Цай-
кювци на Бялково с ук. 360/обн.
2. VIII. 1950; 13 ж., Лч, 4.
БЯЛКОВЦИ — м., до 1892 г. бр.
към Беброво, 21 ж., Лч, 10.
Бяловец — вж Беловец (Рз).
Бяловица — вж Беловица (Пд).
БЯЛО ПОЛЕ (Кючуклери, Климен-
тиново) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим на Климентиново с ук. 650
от 15. XII. 1891 и иа Бяло поле
с ук. 236/обн. 28. V, 1950; 666 ж.,
Хс, 24.
в
Вадин — вж Горни Бадин (Мх).
Вазовград — вж Сопот (Пд).
ВАЗОВО (Ескн Балабанлар) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
54
3775/обн. 7. XII. 1934; 1484 ж.,
Рз, И.
Вайслар — вж Орлово (Бс).
Вакарел — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Шума; преим. и призн. на
с. Шума с ук. 128/обн. И. IV.
1961 — вж Шума (Сф).
ВАКАРЕЛ (Хановете) — с., до
1900 г. бр. към сб. с. Вакарел;
призн. от м. Хановете за с. Вака-
рел с ук. 582/обн. 29. XII. 1959;
2610 ж., Сф, 18.
Вакарел — сб. с., в Б-я от 1878 г.;
от 1900 г. бр. по съставни маха-
ли — Сф, 18.
ВАКЛИНО (Караманлии) — с., в
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
394 ж., Вн, 28.
ВАКЛИНОВО (Марулево) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с ук. 381/
обн 25. X. I960; 1235 ж., Сф, 36.
Ваково — вж Устрем (Бс).
ВАКСЕВО — с., в Б-я от 1878 г.;
поисъед.: Койно и Кумбаска;
1119 ж., Сф. 8.
Вакъв — вж Устрем (Бс).
Валалии — вж Малък Богдан (Вн).
ВАЛЕВЦИ — с., призн. от н. м. Ва-
левци (от с. Угопелец) за с. с ук.
1320/обн. 6. V. 1983: 115 ж.. Лч,25.
ВАЛЕТО — к., до 1892 г. бр. към
Костел; 1 ж., Лч, 10.
Валог (Саръджа, Долна Саръджа) —
с., в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
пооим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; сл. с ук. 582/обн. 29. XII.
1959 — вж Опанец (Вн).
Ванковци — м„ призн. от н. м. за
м. с ук. 668/обн. 30. XI. 1920; сл.
с vk. 1840/обн. 24. XI. 1970 — вж
Тетевен (Лч).
Варад (Река) — м., в Б-я от 1912 г.;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; залич. с ук. 970/обн. 4. IV.
1986 — Пд, 28.
ВАРАНА — с., в Б-я от 1878 г.;
171 ж.. Лч. 12.
ВАРВАРА — с., в Б-я от 1912 г.;
241 ж.. Бс. 10.
ВАРВАРА — с., в Б-я от 1885 г.;
2566 ж., Пд, 27.
ВАРДИМ (погреш. Вардин) — с.,
в Б-я от 1878 г.; 1544 ж., Лч, 23.
ВАРДУН (Върдун) — с., в Б-я от
18/8 г.; 857 ж., Рз, 25.
Варише (Варишор) — м., до 1900 г.
бр. към Мухово; сл. с ук. 57/обн.
5. И. 1965 — вж Мухово (Сф).
ВАРНА (Варна, Сталин) — гр., в
Б-я от 1878 г.; преим. на Сталин
с ук. 967/обн. 21. XII. 1949; възст.
ст. име с ук. 374/обн. 23. X. 1956;
присъед.: Виница, Владиславово н
Галата; 302 211 ж., Вн, 6.
РЛРНЕНЦИ (Ден и'*лер, Динизлер) —
с., в Б-ч 1878 — 1913 и от 1940 г.;
преим. на Барненци с м. з. 2191/
обн. 27. VI. 1942; присъед. Дъб-
равица; 529 ж., Рз, 24.
ВАРНИ К (Кнрсчлнк) — с., в Б-я
от 1915 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 79 ж., Хс, 19.
ВАРОВНИК (Турско Алагюн, Бог-
данци) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Богданци с м. з. 2820/
обн 14. VIII. 1934 и на Баровник
с ук 107/обн. 13. III. 1951; 31 ж.,
Бс, 4.
Варчовци (Варчувци, Варчавци) —
к., в Б-я от 1878 г.; сл. с ук. 92/
обн. 2. III. 1951 — вж Любо во
(Лч).
БАСИЛ ДРУМЕВ (Горни Иджик) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 330 ж.,
Вн, 29.
Василево — вж Прелом (Лч).
ВАСИЛЕВО (Курт думай) — с., в
Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.; преим.
с ук. 462/обн. 21. XII. 1906; 501 ж.,
Вн, 12.
Василикб — вж Мичурин (Бс).
Василина (Капуджик) — сб. с., в
Б-я от 1885 г.; дв. име; след 1887 г.
бр. по съст. селища — еж сб. с. Гор-
на Василина (Сф) и сб. с. Дол-
на Василина (Сф).
ВАСИЛКОВСКА МАХАЛА — м„
призн. от н. м. Василковски воде-
нинн за м. с м. з. 2988/обн. 6. III.
1944; 20 ж., Лч. 31.
ВАСИЛ ЛЕВСКИ (Аладаалии, Лев-
еки) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
55
на Левеки с ук. 462'обн. 21. XII.
1906 н на Васил Левеки с ук. 165/
оСн. 5. IV. 1950; 544 ж., Хс, 16.
ВАСИЛ ЛЕВСКИ (Митиризово, Лев-
еки) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Левеки с м. з. 2820/оби. 14.
VIII. 1934 и на Васил Левеки с
м. з 3287/обн. И. X. 1938; 544 ж.,
Пд. 13.
ВАСИЛ ЛЕВСКИ (Пандакли, Пън-
лъкли, Лесковик, Генерал Велизар
Лазаров) — с., в Б-я 1878— 1913
и от 1940 г.; преим. на Лесковик с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942, на Ге-
• нерал Велизар Лазаров с м. з. без
№/обн. 28. XII. 1943 и на Васил
Левеки с м. з. 3688/обн. 5. VI. 1945;
170 ж.. Рз. 1.
Васил Левеки (Реджина Мария) —
с., засел, под рум. власт, в Б-я
• от 1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; сл. с м. з. 2916/обн.
16. I. 1943 — вж Балчнк (Вн).
ВАСИЛ ЛЕВСКИ (Явашево) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 192/
обн. 21. IV. 1923; 505 ж.. Рз, 25.
ВАСИЛОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
присъед. Александрово; 2179 ж.,
Мх, 7.
ВАСИЛОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
241 ж., С<Ь. 14.
ВАСИЛЬОВО — с., до 1900 г. бр.
към Тетевен; призн. от м. за с. с
vk. 424/обн. 7. IV. 1939; 434 ж.,
Лч. 27.
ВАСКОВО (Ишибеглии, Зафирово) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. на За-
(Ьи^ово с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934 и на Васково с м. з. 1689/
обн. 27. IX. 1937; 103 ж., Хс, 11.
Вая кьой — бж Долно Езерово (Бс).
ВЕДРАРЕ (Куфаларе) — с., в Б-я
от 1885 г.; пренм. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1561 ж., Пд, 13.
ВЕДРИНА (Кадъ кьой, Кадиево,
Фепдннандово) — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940 г.; преим. на Ка-
диево от нас. след 1880 г.,-на Феп-
динандово с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942 и на Ведрина с м. з. 6628/
обн. 29. XI. 1946; 1006 ж., Вн, 15.
ВЕДРОВО (Казалък ени махле, Ка-
залък, Зайчари) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. на Казалък с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; на Зай-
чари с м. з. 3287/обн. 11. X. 1938
и на Ведрово с ук. 466/обн. 28.
VIII. 1964; 248 ж., Бс, 18.
ВЕЗЕНКОВО (Кадър факлии) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 482 ж.,
Бс, 18.
Вене кьой — вж Бобовец (Вн).
Вензлеги — вж Крумчевци (Лч).
ВЕКИЛСКИ (Печелии) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 273 ж.. Вн, 21.
ВЕЛЕНЦИ (погреш. Велянци) — к.,
в Б-я от 1878 г.; 21 ж., Лч, 29.
Велетлеп — вж Могилец (Рз).
ВЕЛЕШАНИ (Тюрк кабаач) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 603 ж., Хс,
10.
Вели баш — вж Велико (Бс).
Вели бей — вж Миланово (Вн).
Вели бей кьой (Велибе кьой) — вж
Величка (Рз).
Вепигденче — вж Великденче (Рз).
ВЕЛИКА (Потурнак) — с., в Б-я
от 1912 г.: преим. с м. з. 1689/обн.
27. IX. 1937; 125 ж., Бс, 10.
ВЕЛИКАН (Балабанлии) — с., В
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 146 ж., Хс, 5.
ВЕЛИКДЕНЧЕ (Байрамлъ кьой, по-
греш. Велигдеиче) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 348 ж„ Рз, 15.
ВЕЛИКДЕНЧЕ (Рамаданлар) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 447 ж., Хс,
4.
Бегико (Вели баш) — с., в Б-я от
1885 г.: преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; залич. с vk. 1521/
обн 24. П. 1975 — Бс, 11.
ВЕЛИКОВО (Карзманлии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 189 ж., Хс, 3.
Великово (Кара яш кьойЬ>^-
Б-я 1878 — 1913 и от
с м. з. 2191/обн. 27. W'tj
Ж /
56
с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 — вж
Селце (Вн).
ВЕЛИКОВО (Семизлер) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим. с
ук. 462/обн. 21. XII. 1906; 87 ж.,
Вн, 12.
ВЕЛИКОВЦИ (Вели кьой) — м., в
1880 г. бр. към Слънчовец; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 134
ж Рз 2
ВЕЛИКО ТЪРНОВО (Търново) —
гр., в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
501/оби. 27. VII. 1965; присъед.
Чолаковци; 93 219 ж., Лч, 3.
Вели кьой — вж Великовци (Рз).
ВЕЛИНГРАД — гр., образ, от с. Ка-
меница, с. Лъжене и с. Чепино с
м. п. 4/обн. 5. II. 1948 г., 25 432 ж.,
Пд, 8.
БЕЛИНО (Имрихор, Доктор Стам-
болски) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Доктор Стамболски с
м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934 и на
Велино с ук. 131/обн. 14. III, 1950;
541 ж., Вн, 11.
ВЕЛИНОВО (Мисловщица) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 290/
обн. 23. VI. 1950; 121 ж., Сф, 44.
ВЕЛИСЛАВ (Фелкач) — с., в Б-я
от 1885 г.; поеим. с ук. 1060/обн.
2. VI. 1978; 308 ж., Бс, 18.
Вели фак4> — вж Попгригорово (Вн).
ВЕЛИЧ КА (Бели бей кьой) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 789 ж., Рз,
15.
ВЕЛИЧКОВО (Згарлии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1571 ж., Пд, 18.
ВЕЛИЧКОВО (Коте) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 1966/обн.
16. XI. 1935; 541 ж., Вн, 16.
ВЕЛКОВО (Царето) — к., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. 48/обн. 9. II.
1951; 7 ж., Лч, 29.
ВЕЛКОВЦИ — м., в 1880 г. бр. към
Лазарци; 32 ж, Лч, 10.
ВЕЛКОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
414 ж., Сф, 9.
ВЕЛКОВЦИ (Велкювци) с., в Б-я
от 1878 г.; призн. от к. за с. с ук.
2294/обн. 26. XII. 1978; 83 ж., Лч,
4.
ВЕЛЧЕВО — с., образ, от м. Бра-
нево и м. Кулата с ук. 757/обн. 8.
V. 1971 — 304 ж., Лч, 1.
Велчево (Дебневски колиби) — сб.
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с височ.
докл. 3617 от 17. VI. 1883; от 1900 г.
бр. по съставни махали — Лч, 1.
ВЕЛЧЕВО (Фида бей, Марийно) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на Ма-
рийно с ук. 30 от 8. IV. 1893 и иа
Велчево с ук. 48/обн. 9. II. 1951;
325 ж., Лч, 3.
Велчевска — м., в 1880 г. бр. към
Троян; сл. с ук. 463/обн. 2. VII.
1965 — вж Троян (Лч).
ВЕЛЧОВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
22 ж., Лч. 29.
Велчовци (Велчевци) — к., в Б-я от
1878 г.; сл. с ук. 183/обн. 14. V.
1957 — вж Габрово (Лч).
ВЕЛЬОВО (Куру Вели кьой) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; присъед.
Айдън махле; 124 ж., Рз, 2.
ВЕЛЮВЦИ — к., в 1880 г. бр. към
Блъсковци; към 31. XII. 1982 г.
без постоянно нас., Лч, 10.
ВЕЛЮЩЕЦ — с., в Б-я от 1912 г.;
31 ж., Сф, 42.
Велянци — вж Велении (Лч).
BE НЕЛ ИН (Саръдър) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14 XII. 1934; 789 ж., Вн, 13.
ВЕНЕЦ (Аладаглин) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 514 ж., Бс, 7.
ВЕНЕЦ (Гаджалово) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 462/обн. 21.
ХП 1906; 181 ж., Хс, 16.
ВЕНЕЦ £Кьоклюджа) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3072/Ьбн.
11. IX. 1934; 1560 ж.. Вн, 7.
ВЕНКОВЕЦ (Таджилао) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14 VIII. 1934; 94 ж., Сф, 18.
Венковци — к., до 1892 г. бр. към
Нова махла; сл. с ук. 92/обн. 2.
III. 1951 — вж Шумели (Лч).
Вениите — к., до 1900 г. бр. към
Видраре; изсел. между 1934 и
57
1946 г. (не е залич. с адм. акт) —
Сф 29.
ВЕНЧАН — с., в Б-я от 1878 г.;
371 ж.. Вн, 8.
Вердикал (Вердикалнно) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
>4 Vid. 1934; сл. с ук. 1840/обн.
24. XI. 1970 — вж Банкя (Сф).
ВЕРЕН (Садъклии) — с., в Б-я от
1«85 г.; преим. с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906; 429 ж., Хс, 2.
ВЕРЕНЦИ (Садъклар, Веринци) —
с, в Б-я от 1878 г.; преим. на Ве-
ринци с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
осъвр. име на Веренци с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; 645 ж., Рз, 15.
Вериговл (Синджирлин) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; сл. с ук. 757/обн.
8. V. 1971 — вж Хисаря (Пд).
Ве^ижари (Кьостекчилер, Кюстекчи-
ле*') — с., в Б-я 1878— 1913 и от
1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; сл. с ук. 582/обн. 29.
XII. 1959 — вж Методиево (Вн).
ВЕРННСКО (Чамшадиново, Къраи-
лар) — с., в Б-я от 1885 г.; дв.
име пр. Осв.; преим. на Веринско
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
574 ж., Сф, 18.
Вспинки — вж Веренци (Рз).
ВГРСКО (Имзмлэр) — м., в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.; п^им.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 156 ж.,
Хс. 26.
ВЕСЕЛЕЦ (Шеремет кьой) — с.,
в Б-ч от 1878 г.; ппеим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 1661 ж.,
Рз 9.
ВЕСЕЛЕЦ (Япджилар) — с., в Б-я
от 1878 г.: преим. с м з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 252 ж.. Рз, 15.
ВЕСЕЛИЕ (Саръ Mvca. Веселия) —
с., в Б-я от 1885 г.: ппеим. на Ве-
селия с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; осъвр. име на Веселие без
адм. акт през 1956; 786 ж., Бс, 16.
Веселии (Татар махле) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 282п/обн.
14. VIII. 1934; сл. с vk. 582/обн.
29. XII. 1959 — вж Любен-Кара-
велово (Вн).
ВЕСЕЛ ИНА (Кара гьоз) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 3775
оби 7. XII. 1934; 1716 ж., Рз, 14.
ВЕСЕЛ И НА (Равна) — м., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 3/обн. 11.
I. 1950; 31 ж., Лч, 10.
ВЕСЕЛИНОВО (Азап кьой) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 1112 ж., Бс, 20.
ВЕСЕЛИНОВО (Байрям дере) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1182 ж.,
Ви. 25.
Веселия — вж Веселие (Бс).
Веселчане (Сархошлар) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; сл. с ук. 187/обн.
24. V. 1960 — вж Кърджали (Хс).
ВЕСЛЕЦ — с., образ., от н. м. Вес-
леиа (от гр. Враца), н. м. Мра-
морен Веслец (от с. Мраморен) и
н. м. Върбешки Веслец (от с. Вър-
бешница) с м. з. 593/обн. 3. IV.
1945; 207 ж., Мх, 10.
ВЕСЛЕЦ (Фарфалар) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 805 ж., Хс, 8.
Вето — вж Вехтово (Вн).
ВЕТОВО (Вятово) — гр., в Б-я от
1878 г.; призн. от с. за гр. с ук.
1942/обн. 17. IX. 1974; 5531 ж., Рз, 5.
Ветрен — вж Житарово (Бс).
ВЕТРЕН — с., в Б-я от 1878 г.;
102 ж., Сф, 14.
ВЕТРЕН с., в Б-я 1878— 1913 и
от 19 Ю г.; 504 ж., Рз, 21.
ВЕТРЕН (Лаханлии) — с., в Б-я о*г
1885 г,; поеим. с ук. 462/обн. 21.
\и 1906;'1691 ж., Хс, 15.
ВЕТРЕН (Хисарджик, Ени кьой) —
с. г. Б-я от 1985 г.; тр. име пр.
• 4899 ж., Пд, 27.
ВЕТРЕН ДОЛ (Елли дере) — с.,
R Б-я С-Т 1885 г., преим. с м. з.
?890/оги. 14. VIII. 1934; 1810 Ж.,
Пи 27.
ВЕТРИНО (Ясъ тепе) — с., в Б-я
от 1878 г.; ппеим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1492 ж., Вн, 8.
ЕЕТРИНЦИ (Балван махла) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
Б8
2820/обн. 14. VIII. 1934; 241 ж.,
Лч. 3.
ВЕТРИЩЕ (Сърт махле) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 353 ж., Вн, 29.
ВЕТРОВО (Шошлека) — к., до
1905 г. бр. към Читаковцн и Сви-
нарски дол; преим. с ук. 46/обн.
9. II. 1951; 4 ж., Лч, 4.
ВЕТРУШКА (Алфатчи КЬОЙ) — с.,
б Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 32 ж.,
Хс, 6.
ВЕХТИНО (Ескилеп) — с., в Б-я
07 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; призн. от м. за с.
* с м. з. 1014/обн. 11. V. 1942; 167 ж.,
' Пд. 16.
Вехто — вж Всхтово (Вн).
BFXTOBO (Ески кьой, Вето, Вех-
то) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
от нас. на Вето по време на Осв.;
уточн. име на Вехтово без адм.
акт през 1956; 816 ж., Вн, 29.
Вехто Новачени — с., в Б-я от 1878 г.;
, след 1880 г. бр. заедно със с. Ново
Норачени — вж Ногачене (Лч).
ВЕЩИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
125 ж.. Мх, 1.
Видгново (Каваджпк) — м., в 1880 г.
бр. към Слънчовец; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; залич. с
ук. 2294/обн. 26. XII. 1978 — Рз, 2.
Видбол (Хана) — с., в Б-я от 1878 г.;
др. име пр. Осв.; сл. с ук. 317/обн.
’• 13. XII. 1955 — вж гр. Дунавци
(Мх).
ВИДЕН (Карагитлии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обп.
21. XII. 1906; 123 ж., Хс, 17.
Видима — с., образ, от м. Дунегии,
м Дюгените и м. Горнейнте с ук.
757/обн. 8. V. 1971; сл. с ук. 704/
обн 11. VI. 1976 — вж Априлци
(Лч).
Видима — сб. с., бр. по съставки ма-
хали — Лч, 1.
Видимска — вж Дюгените (Лч).
Билим — вж Видинци (Бс).
ВМДИН — гр., в Б-я от 1878 г.;
прнсъед. Новоселии; 63 023 ж.;
Мх, 9.
ВИДИНЦИ (Араб ходжа, Видин) —
С„ в Б-я от 1885 г.; преим. на Ви-
дин пичз 1879 и на Видинци с ук.
131/обн. 14. III. 1950; 66 ж., Бс. 20.
БИДЛ ИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
212 ж., Мх, 13.
ВИДНО (Гьоре) — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940 г.; преим. с м. з.
2191/обн. 27. VI. 1942; 451 ж., Вн,
17
ВИДРАР — с., в Б-я от 1878 г.;
56 ж., Сф. 44.
РИДРАРЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
523 ж.. СФ. 29.
В ИДРИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
8S ж., Сф, 9.
ВИЕВО (Каршилъ) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 628 ж., Пд, Я1.
ВИЗИЦА — с., в Б-я от 1912 г.;
139 ж.. Бс. 9.
ВИЛАРЕ (Стмспитс) — к., до 1900г.
бр. към с. Въглевии и к. Б синов-
ии; преим. с ук. 381/обн. 25. X.
1950' 5 ж.. Лч. 3.
ВИНАРОВО (Кутт бунар) — с., в
Б-я от 1885 г.: пренм. с ук. 462/
обп. 21. XII. 1906- 675 ж., Хс, 27.
ВИНАРОВО (Чунгуруз) — с., в Б-я
от 1878 г.: преим. с м. з. 746/обн.
21. III. 1939: 1552 ж., Мх, 26. •
ВИНАРСКО (Биюклии, Буюклпи) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на Ви-
напско с м. з. 3775/обн. 7. XI1.
1934; 1028 ж.. Бс, 6.
Виная — с., в Б-я от 1878 г.; сл.-с
vk. 54/оби. 23. VII. 1934 — еж Об-
нова (Лч).
ВННЕВО (Шереметлер, Шеремен-
лер) — с., в Б-я 1885— 1886 и
от 1912 г.; преим. на Винево с
м. 3. 3775/обн. 7. XII. 1934; 313 ж.,
Хс. 13.
БИНИЦА (Бадарлин) — с., в Б-я
от 1885 г., преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 1007 Ж., Пд. 22.
Виница (Кара Демир) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7 XII. 1934; залич. с ук. 881/обн.
30. XI. 1965 — Вн, 10
Виница (Кестрич, Царево) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. на Царево
59
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934 и на
Виница с м. з. 1190/обн. 25. III.
1947; сл. с ук. 689/обн. 22. IV.
1975 — вж Варна (Вн).
ВИНИЩЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
477 ж., Мх, 25.
ВИНОГРАД (Сейди кьой) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. ХП. 1906; 982 ж., Лч,25.
ВИНОГРАДЕЦ (Кара Мусал) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 2517 ж.,
Пд, 27.
ВИНОГРАДИ (Манджово) — с., в
Б-я от 1912 г.; пренм. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 228 ж., Сф,33.
Внран теке — вж Капитан-Андреево
,.,(Хс).
ВИРОВЕ — с., засел, през 1882 г.;
569 ж., Мх, 25.
Вирово — вж Церковски (Бс).
ВИРОВСКО — с., в Б-я от 1878 г.;
721 ж.; Мх, 10.
ВИС (Вис кьой) — с., в Б-я от
•. 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн,
•*. 14. VIII. 1934; 100 ж., Хс, 8.
Висино (Османлар) — м., до 1900 г.
. бр. към Малоградец; преим. с
м. 3. 2820/обн. 14. VIII. 1934; сл.
0 м. •>. 2916/обн. 16. I. 1943 — вж
Малоградец (Рз).
Вис кьой — вж Вис (Хс); Царев
дол ГРз).
ВИСКЯР — с., в Б-я от 1878 г.;
193 ж., Сф, 27.
ВИСОК (Османлар) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 403 ж., Рз, 15.
ВИСОКА (Салтъклар) — м., в Б-я
> 1885 — 1886 и от 1912 г.; поеим.
• с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 14
ж.. Хр. 10.
ВИСОКА МОГИЛА — с., в Б-я от
1878 г.; 97 ж.. Сф, 6.
ВИСОКА ПОЛЯНА (Ени кьой, Олук-
.TTV-HOBO, Ново олуклу) — С., В
Б-я от 1878 г.; дв. име отпр. Освм
ппеим. на Висока поляна с м. 5.
3775/оби. 7. XII. 1934; 661
Вн. 11.
'ВИСОКА ПОЛЯНА (Яйлъджик, Я Гр
леджик) — с., в Б-я 1885— 1886
•и от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 703 ж., Хс, 10.
Висок бунар — вж Сив кладенец
(Хс).
ВИСОКИТЕ (Узунци) — м., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 38 ж., Пд, 16.
Високо (Юсе кьой, Есекьой) — с.,
в Б-я от 1912 г.; изсел. през
1913 г.; презасел. след 1920 г.; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
залич. с м. з. 1695/обн. 27. IX.
1937 — Хс, 6.
ВИСОКОВЦИ (Узуни) — м., да
1892 г. бр. към Буйновцн и Игна-
товой; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 27 ж., Лч, 10.
Височка (Муссаллар) — м., до 1900 г.
бр. към Длъжка поляна; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
залич. с ук. 463/обн. 2. VIII.1965 —
Рз, 2.
ВИТАНОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
517 ж., Сф, 27.
Витевци (Витювци) — м., в 1880 г.
бр. към Яковци; залич. с ук.
2294/обн. 26. XII. 1978 — Лч, 10.
ВИТИНА (Кичук дере) — с., в Б-я
от 1912 г.: преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; присъед. Да-
ровица и Шереметеве; 213 ж.,
Пд, 25.
Витошко (Сръбски Самоков, Попо-
во) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
на Попово с ук. 44 от 11. II. 1887
и на Витошко с ук. 949/обн.
8. XII. 1944; залич. с ук. 408/обн.
13. X. 1953 — Сф, 27.
Внтьовци (Витювци) — м., до 1900 г.
бр. към Лазарци и Бръчковци; сл.
с м. з. 2920/обн. 16. I. 1943 — вж
Илаков рът (Лч).
Витювци — вж Витевци (Лч); Ви-
тьовпи (Лч).
ВИХРЕН (Лески) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с ук. 50/обн. 9. II.
1960: 6 ж.. Сф, 33.
ВИЧОВО (Хюсеинч кьой) — с., да
1892 г. бр. към Предел, в Б-я до
1913 и от 1940 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 93 ж..
Вн, 12.
ВИШАН — с,, в Б-я от 1878 г.;
129 ж., Сф, 14.
«о
ВИШЕГРАД (Хисар юсю) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 324 ж.,
Хс. 10.
ВИШЛЕНЕ (Вишлени) — с., в Б-я
1912 г.; преим. без адм. акт през
1956 г.; 121 ж., Сф, 28.
ВИШНА (Боя лар, Боляри) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. на Бо-
ляри с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934
и на Вишна с ук. 107/обн. 13. III.
1951; 339 ж., Бс, 14.
ВИШНЕВО (Лесково) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с ук. 949/обн.
8. XII. 1949; 510 ж., Пд, 2.
ВИШОВГРАД — с., в Б-я от 1878г.;
874 ж., Лч, 18.
ВЛАДАЯ (Владая, Райко-Даскало-
во) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
на Райко-Даскалово с ук. 293/обн.
28. VIII. 1953; възст. ст. име с
ук. 21/обн. 19. 1. 1962; 3423 ж.,
Сф, 1.
Владиково — вж. Студенец (Пд).
ВЛАДИМИР — с., до 1892 г., бр.
към с. Другая; призн. от м. за
с. с ук. 317/обн. 13. XII. 1955; 362
ж., Сф, 31.
ВЛАДИМИРОВО (Дели Осман-
лар) — с., в Б-я 1878— 1913 и
от 1940 г.; преим. с ук. 3672/обн.
7. V. 1882; 635 ж., Ви, 15.
ВЛАДИМИРОВО (Люта) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 844/обн
20. X. 1949; 2167 ж., Мх, 4.
ВЛАДИМИРОВО (Хадър) — с., в
Б-я от 1885; преим. с приказ 19
от 18. XII. 1882; 66 ж., Хс, 23.
ВЛАДИМИРОВЦИ (СарЪ Хебиб,
Хебиб) — с., в Б-я от 1878 г.;
дв. име; преим. на Владимирово
с м. з. 3072/обн. И. IX. 1934;
2064 ж., Рз, 20.
Владимирци — вж Миланово (Вн).
ВЛАДИНЯ — с., в Б-я от 1878 г.;
829 ж., Лч, 14.
ВЛАДИСЛАВ (Юруклери, Юрюкле-
ри) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934: 463
ж., Лл, 25.
Владиславово (Паша кьой) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; сл. с ук.
689/обн. 22. IV. 1975 — вж Вар-
на (Вн).
ВЛАДИСЛАВЦИ — с., в Б-я от
1878 г.; 155 ж., Сф, 14.
ВЛАДИЧЕНЦИ — с., в Б-я от
1878 г.; 142 ж., Мх, 15.
Владково (Крачунка) — м., в- Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 48/обн.
9. II. 1951; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Дряново (Лч).
ВЛАДОВЦИ — к., в 1880 г. бр. към
Бижовци; към 31. XII. 1982 г.
без постоянно нас., Лч, 29.
ВЛАДО ТРИЧКОВ — с., приза, от
н. м.: Гара Владо Тричков, Драсин,
Калугерица, Клисура, Орешец, Ра-
дач, Ромча, Свндница и Шатор за
с., с ук. 431/обн. 22. XI. 1960;
1628 ж., Сф, 37.
Влайково — вж Димово (Мх).
Влайковци — к., в Б-я от 1878 г.;
изсел. през 1884 г. — Лч, 9.
ВЛАЙЧОВЦИ (погр. Влайчевци) —
к., в Б-я от 1878 г.; 62 ж., Лч, 4.
ВЛАС (Свети Влас) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 169/обн. 10,
V. 1960; 1369 ж., Бс, И.
ВЛАСАТИЛ И (Власитилите) — к.,
в Б-я от 1878 г.; 4 ж., Лч, 29.
ВЛАСАТИЦА — с., в Б-я от 1878г.;
477 ж., Мх, 10.
Власовци (Власювци) — к., в Б-я от
1878 г.; сл. с ук. 92/обн. 2. III.
1951 — вж Чарково (Лч).
ВЛАХИ — с., в Б-я от 1912 г.; 70 ж.,
Сф, 24.
Влахлар (Влахлари) — вж Доли-
ще (Вн).
Влахов дол — м., до 1900 г. бр. към
Петрич; изсел. през 1946— 1956
(не е залич. с адм. акт) — Сф, 40.
Влахович — вж Подгоре (Мх).
ВЛАХОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
386 ж., Пд, 28.
ВЛАХОВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
към 31. XII. 1982 г. без постоянно
нас., Лч, 4.
Влашица — вж Върбица (Лч).
Влашка — вж Сливник (Лч).
Влашка (Мацика) — м., до и след
1905 г. бр. към сб. с. Черни Осъм
• (Лч).
Влашка махала — с., в Б-я от
61
1878 г.; сл. с ук. 317/обн, 13. XII.
1955 — вж Сталийска махала
(Мх).
Влашка Раковина — вж Куделин
(Мх).
Влашки дол — к., до 1900 г. бр. към
Малък извор; залич. с ук. 463/обн.
2. VII. 1965 — Лч, 32.
Влашко село — вж Мартиново (Мх).
Влашко село — вж Царевец (Мх).
Влечугово (Сюргюлю) — с., изсел.
през 1912 г.; презасел. след 1920 г.
и призн. за с. с ук. 162/обн. 8.
IV. 1931; залич. с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — Хс, 6.
ВОДАТА — м., до 1900 г. бр. към
Стойките; 71 ж., Пд, 28.
ВОДАЧ (Калаузлар, Калаозлар) —
с., в Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
преим. на Водач с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 340 ж., Хс, 24.
ВОДЕН (Дере кьой) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 86/обн. 26.
III. 1925; присъед. Малък Воден;
706 ж., Бс, 2.
Воден (Хюсеин баба теке, Махзар
паша теке) — с., в Б-я от 1878 г.;
дв. име пр. Осв.; преим. на Воден
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
залич. с ук. 2294/обн. 26. XII.
1978 — Рз, 9.
ВОДЕН (Мусаджиклар) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 638 ж., Пд, 22.
ВОДЕН (Солмас) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906; 414 ж., Хс, 5.
Воден-горний — вж Гории Воден
(Пд).
Воденицата — вж Водениците (Сф).
Водениците (Воденицата) — м., в
Б-я от 1912 г.; изсел. през 1946 —
1956 г. (не е залич. с адм. акт) —
СФ, 28.
ВОДЕНИЧАНЕ (Дермен кьой) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 749 ж.,
Бс. 17.
ВОДЕНИЧАРОВО (Дермен махле) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн 21. XII. 1906; 234 ж.,
Хс. 21.
ВОДЕН ИЧАРСКО (Дермеиджилер,
Дермиджилер) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. на Воденичарско
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 599
ж Хс 4
ВОДЕН ЦИ (Кара Муса лар) — с.,
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 331 ж, Хс,
22
ВОДИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
1242 ж. Рз 17.
ВОДИЦА (Суджас кьой) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 412 ж., Вн, 2.
Водици (Аязма) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; сл. с ук. 513/обн.
24. XI. 1959 — вж Овчага (Вн).
Водиците (Водици) — вж Водни-
цн (Лч).
ВОДНА — с., в Б-я от 1878 г.;
184 ж., Мх, 14.
ВОД НИ ПАД (Дюшук дере) — м.,
в Б-я 1885 — 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 6 ж., Пд, 9.
Водници — с., образ, от к. Водници,
к. Бойчетата, к. Страшка река и
к. Червена локва с ук. 92/обн. 2.
III. 1951; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Габрово (Лч).
Водници (Водиците) — к., в 1880 г.
бр. към Страшка река; уточн. име
без адм. акт през 1920 г.; сл. с ук.
92/обн. 2. III. 1951 — вж Водни-
ци (Лч).
ВОДНО (Сютчук) — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940 г.; преим. с м. з.
2191/обн. 27. VI. 1942; присъед.
Генерал-Цонково; 987 ж., Рз, 8.
ВОДНО (Чок бунар) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 62 ж., Лч, 25.
Воднянка (Суютлин) — с., в Б-я от
от 1885 г.; сл. с ук. 89 от 15. JL
1893 (вж Белчево); отдел, и преим.
на Воднянка с м. з. 1639/обн. 23.
VI. 1939; сл. с ук. 91/обн. 2 III.
1951 — вж Ракитница (Хс).
ВОДНЯНЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
463 ж., Мх, 15.
ВОДНЯНЦИ (Мързък) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
62
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
455 ж., Вн, 15.
ВОДОЛЕЙ (Ибричево) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 1966/обн.
16. XI. 1935; 823 ж., Лч, 3.
Вождево — вж Вождово (Хс).
ВОЖДОВО (Емироллар, Вождево) —
м., в Б-я 1885—1886 и от 1912 г.:
преим. на Вождево с м. з. 3775/
сбн. 7. XII. 1934; осъвр. име на
Вождово с ук. 960/обн. 4. I. 1966;
175 ж., Хс. 26.
Возарци (Арабаджии) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; за-
лнч. с ук. 369/обн. 28. X. 1958 —
Вн, 15.
Возарци (Ссфер махле) — м., до
1900 г. бр. към Порой но; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
сл. между 1946 и 1956 г. (не е
залич. с адм. акт) — в ж Порой-
но (Рз).
ВО И ВОДА — с., D Б-я от 1878 г 5
853 ж., Вн, 22.
Боквода (Паша махле, погреш. Вой-
водово) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. с укЛб2/обн. 21. XII. 1906;
сл. с ук 317'обн. 13. XII. 1955 —
вж Гла^н (Хс).
ВОИВОДЕНЕЦ (Черибашилар) — с.,
в Б-я от 1885 г- п-оим с t 46?/
обн. 21. VH. 1906; 216 ж., Хс, 22.
РОИ ВОД И НО (Пашаит) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 197‘‘ 1'Н ж.. Вн. 9.
Выводимо (Самсон) — с., засел,
пдд рум. пласт; в 5-я от 1940 г.;
I прим, с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1042; шссл. проз 1943 — Вн, 15.
ЕОЙВОДИНОВО (погреш. Войво-
деново) — с., в Б-я от 1885 г.;
1955 ж., Пд, 21.
В пи в одо™ — вж Войвода (Хс).
РОИВОДОВО — с., засел, през
1901 г.; ппизн. *а с. с ук. 162/оби.
8. IV. 1931; 479 ж., Мх, 16.
ВО И ВО ДО ВО (Паша кьой) — с.,
в Б-я от 1885 г.; пренм. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 1439 ж., Хс,
25.
ВОЙКОВА ЛЪКА (Маджарска) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; призн. от
м. за с. с ук. 757/обн. 8. V. 1971;
349 ж., Пд, 25.
ВОИНЕГОВЦИ (Войняговци) — с.,
в Б-я от 1878 г.; 458 ж., Сф, 1.
ВО И НЕЖА — с., в Б-я от 1878 г.;
прксъед.: Димановци и Филип-То-
тево; 120 ж., Лч, 3.
Войнещи — вж Стефан Караджа
(Вн).
ВО И НИКА (Войник) — с., в Б-я от
1885 г.; 934 ж., Бс, 17.
Войник махле — вж Войниците (Хс).
ВОИНИКОВО (Кавурга) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим. с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 27 ж.,
Вн, 27.
ВОЙНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
Г96 ж., Мх, 9.
ВОЙНИЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
122 ж., Мх, 25.
Войници — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 257/обн. 20. VI. 1950 — вж
Якимово (Мх).
Войниците (Войник махле) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; сл. с ук. 166/
обн. 6. IV, 1950 — вж Братя Дас-
(Хс).
ВОЙНИЦИТЕ (Войници) — к., в
1880 г. бр. към Бижовци; 3 ж.,
Лч, 29.
ВОЙН ИШКА — с., в 1880 г. бр.
към Кръвеник; призн. от м. за с.
с ук. 2294/обн. 26. XII. 1878; 145
ж., Лч, 24.
Войно (Вуевци) — к., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. 46/обн. 9. II.
1951; сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1971 —
вж Габрово (Лч).
ВОИНОВО (Кара чоджуклар) — м.,
в Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. ХИ.
1934; 15 ж., Хс, 26.
ВОЙНОВО (Кочулар) — с., в Б-я
1878 — 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
279 ж., Рз, 12.
ВОЙНЯГОВО — с., в Б-я ОТ
1885 г.; 1951 ж., Пд, 13.
Войняговци — вж Войнеговци (СФ)*
Войсил (Кара башл!) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
63.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; сл.
с ук. 528/обн. 29. XII. 1959 (вж
Опанец); отдел, и сл. с ук. 463/
обн. 2. VII. 1965 — вж Драгано-
во (Вн).
ВОИСИЛ (Карнофоля) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 1071 ж., Пд,
21.
Войчовци (Войчевци) — м., до 1892 г.
бр. към Марян; изсел. между
1934 и 1946 (не е залич. с адм.
акт) — Лч, 10.
ВОКИЛ (Сунгурлар) — с., в Б-я
1878 — 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
1760 ж., Рз, 8.
Волно (Ова Шерман) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
залич. с ук. 463/обн. 2. III. 1965 —
Рз, И.
ВОЛ НО (Робово) — м.» в Б-я от
1912 г.; преим. с ук. 334/обн. 13.
VII. 1951; 68 ж., СФ, 28.
Волов — вж Пананот-Волово (Вп).
Воловарево — вж Воловарово (Хс).
ВСЛОВАРОВО (Икизлери, Волова-
рево) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. на Воловарево с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; осъвр. име на Во-
ловарово с ук. 960/обн. 4. I. 1966;
10 ж., Хс, 27.
Воловарово — вж Априлово (Сф).
ВОЛОВАРЦИ (Юкюзчилар) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 259 ж., Хс, 10.
ВОЛО ВО (Долньо Манастирци, Дол-
на Манастирица, Долно Мънасти-
рица) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Волово с ук. 107/обн.
13. III. 1951; 297 ж., Рз, 3.
Вологарска — м.» до 1892 г. бр.
към сб. с. Василица; залич. с ук.
970/обн. 4. IV. 1986 — вж Долна
Василица (Сф).
ВОЛУЯК — с., в Б-я от 1878 г.;
2549 ж., Сф, 1.
ВОНЕЩА ВОДА — с., до 1892 г.
бр. към Габровцн и Сърненци;
призн. от к. за с. с ук. 317/обн.
13. XII. 1955; присъед.: Градците,
Гърневци и Радневци; 330 ж.,
Лч, 3.
ВРАБЕВО — с., в Б-я от 1878 г.;
1748 ж., Лч, 28.
Врабците — м., до 1900 г. бр. към сб.
с. Белчево; сл. с ук. 757/обн. 8.
V. 1971 — вж Черневото (Лч).
ВРАБЦИТЕ (погреш. Врапци) — к.,
в 1880 г. бр. към Трънито; 23 ж.,
Лч, 4.
Брабча — с., в Б-я от 1912 г.; из-
сел. след 1926 г. и залич. с м. з.
1695/обн. 27. IX. 1937 — Сф, 33.
ВРАБЧА (Врабчя) — с., в Б-я от
1878 г.; 112 ж., Сф, 44.
Враждебна — вж Нова Враждебна
и Стара Враждебна (Сф).
БРАКУПОВИЦА — с., в Б-я от
1912 г.; 80 ж., Сф, 42.
Врана (Фузозлар) — с., в Б-я от
1912 г.; през 1920 г. бр. към Ка-
рамфил; препм. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; сл. без адм. акт ме-
жду 1934 и 1946 — вж Л уличка
(Хс).
Вранащица — к., до 1900 г. ,бр.
към Етрополе; сл. с ук. 317/обн.
13. XII. 1955 — вж Етрополе
(Сф).
ВРАНЕНЦИ — с., образ, от н. м.
Враненци и н. м. Ходжовете (от
с. Цветино) с ук. 2294/обн. 26.
XII. 1978; 213 ж., Пд, 8.
БРАНИ КОН (Кара атлар) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3072/обн. И. IX. 1934; отдел, с.
Звездица; 1073 ж., Рз, 15.
ВРАНИЛОВЦИ — с., в 1880 г. бр.
към с. Гъбене; причн. от к. за
с. с ук. 516/обн. 22. XII. 1961;
414 ж., Лч, 4.
ВРАН И НО (Гаргалък) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
398 ж., Вн, 17.
ВРАНИНЦИ (Хасановска) — м., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 29 ж.,
Пд, 16.
ВРАНСКО (Хаджилар) — с., в Б-я
от 1912 г.; пренм. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 1050 ж., Хс, 9.
64
БРАНЯ — с., в Б-я от 1912 г.;
298 ж., Сф, 33.
ВРАНЯК — с., в Б-я от 1878 г.;
839 ж., Мх, 8.
БРАНЯ СТЕНА — с., в Б-я от
1878 г.; 77 ж., Сф, 17.
Врапци — вж Врабците (Лч).
ВРАТА — с., образ, от н. м. Врата
и н. м. Кабата (от с. Мостово) с
ук. 93/обн. 26. I. 1979; 97 ж., Пд, 1.
ВРАТАРИТЕ (Капуджи махле) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 152 ж.,
Вн, 15.
В РАТ ИЦА (Капуджи кьой) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 340 ж.,
' Бс, 6.
Братца — вж Враца (Мх); Миро-
во (Сф).
Братца (погреш. Враца) — вж Сте-
фанове (Лч).
Врана — вж Мирово (Сф).
ВРАЦА (Вратца) — гр., в Б-я от
1878 г.; присъед.: Бистрец, Кула-
та и Метковец; 75 451 ж., Мх, 10.
ВРАЧАНЦИ (Чакърча) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с. м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
75 ж., Вн, 15.
Врачените — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Велчево; залич. с ук. 757/
обн. 8. V. 1971 — Лч, 1.
ВРАЧЕШ — с., в Б-я от 1878 г.;
4208 ж., Сф, 8.
ВРЕЛО (Ташкънлар) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 474 ж., Хс,
14.
ВРЕСОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
934 ж., Бс, 14.
Връбница (погр. Върбница) — с., в
Б-я от 1878 г.; сл. с ук. 447/обн.
9. XI. 1961 — вж София (Сф).
ВРЪВ (Върв) — с., в Б-я от 1878 г.;
909 ж Л4х 6.
ВРЪДЛОВЦЙ (Върдоловци) — с.,
в Б-я от 1878 г.; уточн. име с
ук. 960/обн. 4. I. 1966; 79 Ж., Сф,
10.
ВСЕМИРЦИ (Джианови) — с., до
1926 г. бр. към Лъжене (дн. кв.
на Велинград); преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; призн. от
к. за с. с ук. 2294/обн. 26. XII.
1978; присъед. Далови; 319 ж.,
Пд, 8.
Вуевци (Вуювци) — вж Войио (Лч).
ВУКАН — с., в Б-я от 1878 г.; 50
ж Сф 44
ВУКОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
206 ж., Сф, 6.
Вулгари — вж Българи (Бс).
Вултурещи — вж Соколово (Вн).
Вуювци — вж Вуевци (Лч).
ВЪБЕЛ — с., в Б-я от 1878 г.;
1686 ж., Лч, 17.
Въбел (Герен) — с., в Б-я от 1878 г.:
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; сл. с ук. 267/обн. 21. III.
1969 — вж Търговище (Рз)
Въгларево — вж Въгларово (Хс).
ВЪГЛАРОВО (Кюмюрджии, Въгла-
рево) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. на Въгларево с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; осъвр. име на Въгла-
рово без адм. акт през 1956; 825
ж., Хс, 25.
ВЪГЛЕВЦИ (Въглювци) — с., в
Б-я от 1878 г.; 69 ж., Лч, 3.
ВЪГЛЕН (Кюмюрджи чифлик) —
с., в Б-я от 1885 г.; ттреим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 179 ж.,
Бс, 12.
ВЪГЛЕН (Кюмюрлюк) — с., в Б-я
от 1878 г.:' преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 645 ж., Вн,
2.
Въглювци — вж Въглевци (Лч).
Въгов дол — вж Въргов дол (Пд).
Възел — м., нзеел. след Руско-тур-
ската война — б. ок Елена (Лч).
ВЪЗЕЛ (Джингаз махле) — м., в
Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 105 ж., Хс, 26.
Възчукар (Въшчукар) — м., призн,
от н. м. (от с. Чешлянци) за м.
Въшчукар с ук. 183/обн. 14. V.
1957; осъвр. име с ук. 960/обн.
4. I. 1966; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Метохия (Сф).
Въксан — вж Вълково (Сф).
ВЪЛКАН (Курт па лар) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
65
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
404 ж., Рз, 6.
Вълкова Слатина — вж Доктор-Ио-
сиф о во (Мх).
ЕЪЛКОВ ДОЛ (Вълковци) — к.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
50/обн. 9. II. I960; 2 ж., Лч, 4.
ВЪЛКОВИЧ (Курт кьой) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 277 ж., Хс, 4.
ВЪЛКОВО (Въксан) — с., засел,
през 1921 г.; призн. от н. м. Вък-
сан за с. Вълково с ук. 162/обн.
8. IV. 1931; 429 ж., Сф, 33.
Вълковска — м., до 1900 и след
1934 г. бр. към Белиш (Лч).
Вълковци — вж Вълков дол (Лч).
ВЪЛКОВЦИ — к., до 1892 г. бр.
към Бижовци и Владовци; към
4. XII. 1985 г. без постоянно нас.,
Лч, 29.
ВЪЛ КОСЕЛ — с., в Б-я от 1912 г.;
2205 ж., Сф, 36.
ВЪЛНАРИ (Софулар) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 2147 ж., Вн, 21.
Вълчак — вж Вълчек (Мх).
ВЪЛЧАН (Курт дере) — м., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 83 ж., Пд, 28.
Вълчан деое — вж Вълчандол (Пд).
ВЪЛЧАНДОЛ (Вълчан дере) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 355 ж.,
Пд, 2.
ВЪЛЧАНКА — с., призн. от н. м.
Вълчанка (от с. Царино) за с. с
ук. 583/обн. 14. IV. 1981; 197 ж.,
Хс, 8.
ВЪЛЧАНОВО (Татар кьой, Тагаре-
во) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Тагарево с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934 и на Вълчаново с ук.
1060/обн. 2. VI. 1978; 175 ж.,
Бс, 4.
ВЪЛЧА ПОЛЯНА (Курт алан) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 245 ж.,
Бс, 5.
ВЪЛЧЕДРЪМ (Вълчедръма,' Вълче-
дърма) — гр., в Б-я от 1878 г.;
осъвр. име на Вълчедръм с ук.
960/обн. 4. I. 1966; призн. от с.
за с. гр. т. с ук. 546/обн. 15. IX.
1964 и за гр. с ук. 829/обн. 29.
VIII. 1969; 6477 ж., Мх, И.
ВЪЛЧЕК (Вълчак) — с., в Б-я от
1878 г.; осъвр. име с ук. 960/обн.
4. 1. 1966; 161 ж., Мх, 21.
Вътчепол — вж Вълче поле (Хс).
ВЪЛЧЕ ПОЛЕ (Куртолен, Вълче-
пол) — с., в Б-я от 1912 г.; пре-
им. на Вълчепол с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934 и на Вълче
поле с ук. 47/обн. 9. II. 1951;
617 ж., Хс, 11.
ВЪЛЧИ ДОЛ (Курт дере) — гр., в
Б-я от 1878 г.; преим. без адм.,
акт (по името на близката тара
Вълчн дол) през 1934; призн. от
с. за с. гр. т. с ук. 546/обн. 15.
IX. 1964 и за гр. с ук. 1942/обн.
17. IX. 1974; 3952 ж., Вн, 9.
ВЪЛЧИ ИЗВОР (Курт бунар) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 85 ж.,
Бс. 2.
ВЪЛ ЧИН (Куркоджа, Курт ко-
джа) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 385 ж., Бс, 18.
ВЪЛЧИТРЪН (Вълчи трън) — с.,
в Б-я от 1878 г.; 1964 ж., Лч, 22.
ВЪЛЧОВЦИ — м., в 1880 г. бр.
към Яковци; 37 ж., Лч, 10.
ВЪЛЧОВЦИ (Кара куртлари) — с.,
в 1880 г. бр. към Константин;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; призн. от м. за с. с ук. 356/
обн. 7. XII. 1954; присъед. Пая-
джи; 42 ж., Лч, 10.
ВЪРБА — м., призн. от н. м. за
м. с ук. 292/обн. 25. VIII. 1953;
130 ж., Пд, 16.
ВЪРБА — с., в Б-я от 1878 г., 57
ж., Мх, 1.
Върба — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 45/обн. 20. I. 1978 — вж
Радомир (Сф).
ВЪРБАК (Кабиюк сюютлю) — с., в
Б-я от 1878 г.: преим. с м. з. 317Ь[
обн. 7. XII. 1934; 515 ж., Вн, 11.
ВЪРБАНОВО (Царева ливада) — с.,
в 1880 г. бр. към Пърша; в 1887 г.
показано като к.; преим. с ук.
5 Речник на селищата
66
795/обн. 28. IX. 1949; 1208 ж.,
Лч, 9.
Върбановци — к., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 502/обн. 11. VII. 1967 —
в ж Кукля (Лч).
ВЪРБЕН (Айваз) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с ук. 409/обн. 27.
III. 1981; присъед. Робино; 504 ж.,
Хс, 8.
ВЪРБЕН (Муслу чалъ, Суютчук) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на
Суютчук от нас. без адм. акт в
1885 г. и на Върбен с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 360 ж., Пд, 7.
ВЪРБЕНЦИ (Сюйчук) — м., в Б-я
1885—1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 125
ж., Хс, 10.
ВЪРБЕШНИЦА — с., в (Б-я от
1878 г.; 734 ж., Мх, 23.
ВЪРБИНА (Союджук) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; присъед. Пастир;
1241 ж., Пд, 16.
ЕЪРБИНО (Су куюджук) — с., в
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1912; 174 ж., Рз, 8.
Върбица — вж Филево (Хс).
ВЪРБИЦА — гр., в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за гр. с ук. 1942/обн.
17. IX. 1974; 3353 ж., Вн, 10.
ВЪРБИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
757 ж., Мх, 8.
ВЪРБИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
760 ж., Лч, 20.
ВЪРБИЦА (Влашица) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 1838/
обн. 7. XI. 1936; 1321 ж., Лч, 5.
Върбнипа — вж Връбница (Сф).
ВЪРБНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
78 ж., Сф, 10.
Върбовка — вж Нова Върбавка
(Лч).
ВЪРБОВКА — с., в Б-я от 1878 г.;
1668 ж., Лч, 18.
ВЪРБОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
310 ж., Мх, 32.
ВЪРБОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
35 ж., Пд, 28.
ВЪРБОВО (Соргунлии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462'обн.
21. XII. 1906; 523 ж„ Хс, 24.
ВЪРБОВЧЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
299 ж., Мх, 15.
ВЪРБЯНЕ (Сюитли, Сюютлю) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. на Вър-
бяне с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
495 ж., Вн, 19.
Върв (Върф) — вж Връв (Мх).
ВЪРГОВ ДОЛ (Въгов дол) — м.»
в Б-я от 1912 г.; дв. име; 31 ж.,
Пд, 16.
Върдоловци (Върдуловци) — вж
Връдловци (Сф).
Върдун — вж Вардун (Рз).
ВЪРЗИЛИКОВЦИ — м., в 1880 г.
бр. към Яковци; 15 ж., Лч, 10.
ВЪРЗУЛИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
453 ж., Лч, 21.
Върлевци (Върлювци) — м., в 1880 г.
бр. към Усои; залич. с ук. 757/
обн. 8. V. 1971 — Лч, 10.
ВЪРЛИ ДОЛ — с., призн. от н. м.
Мързян за с. с ук. 232/обн. 26.
III. 1968; 480 ж., Пд, 17.
ВЪРЛИ ДОЛ (Сарп дере) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 57 ж., Хс, 8.
ВЪРЛИНА — м., до 1900 и от
1975 г. бр. към Петрич (Сф).
ВЪРЛИНКА — к., в Б-я от 1878 г.;
12 ж., Лч, 3.
ВЪРЛИНО — с., призн. от н. м.
Върлино и н. м. Тънка бара за
с. с ук. 232/обн. 26. III. 1968;
200 ж., Пд, 17.
ВЪРЛИЩЕ (Кара юкуш, Кара
укуш) — м., в 1880 г. бр. към
Кипилово; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 68 ж., Бс, 8.
Върлювци — вж Върлевци (Лч).
Въртен камък — м., до 1900 г. бр.
към Бобошево; сл. с ук. 757/обн.
8. V. 1971 — вж Бобошево (Сф).
Въртешево — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 21/обн. 27. I. 1953 —
вж Грамаждано (Сф).
ВЪРТОП — с., в Б-я от 1878 г.;
222 ж., Мх, 9.
ВЪРХАРИ (Кьорово) — с., призн.
от н. м. Кьорова (от с. Бабяк) за
с. Кьорово с ук. 317/обн. 13. XII.
1955; преим. с ук. 86/обн. 26. I.
1982; 67 ж„ Сф, 3.
ВЪРХАРИ (Юзбек, Юзбеци) — с.,
67
в Б-я от 1912 г.; преим. на Юз-
бсци с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934
и на Върхари с ук. 409/обн. 27.
Ш. 1981; 356 ж, Хс, 14.
ВЪРШЕЦ — гр., в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за гр. с ук. 546/обн.
15. IX. 1964; присъед. Заножене;
7557 ж Мх 12
ВЪРШИЛО (Кър харман, Харман) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на
Харман с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934 и на Вършило с ук. 107/обн.
13. III. 1951; 268 ж., Бс, 16.
Въшчукар — вж Възчукар (Сф).
Вятово — вж Ветово (Рз).
г
ГАБАРЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
1991 ж., Мх, 8.
ГАБАРЕВО — с., в Б-я от 1885 г.;
2079 ж., Хс, 17.
ГАБЕР — с., в Б-я от 1878 г.;
902 ж., Сф, 14.
ГАБЕР (Гюргенлии) — с., в Б-я
1878 — 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
236 ж., Вн, 20.
Габерево — вж Габерово (Бс).
ГАБЕРОВО (Гюрген, Габрево) —
с., изсел. през 1912 г.; презасел.
след Първата световна война;
призн. от н. м. Гюрген за с. Габ-
рево с ук. 162/обн. 8. IV. 1931;
осъвр. име на Габерово с ук. 960/
оби. 4. I. 1966; 9 ж., Хс, 12.
ГАБЕРОВО (Гюрген кьой, Габере-
во) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
осъвр. име на Габерово с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; 446 ж., Бс, 13.
ГАБРА (Чукурово) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1737 ж., Сф, 15.
ГАБРАКА — м., в 1880 г. бр. към
Буйновци; към 4. XII. 1985 г. без
постоянно нас., Лч, 10.
Габрево — вж Габерово (Хс).
ГАБРЕНЕ — с., в Б-я от 1912 г.;
890 ж.. Сф, 28.
ГАБРЕШЕВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
72 ж., Сф, 43.
ГАБРИНА (Гарабина) — м., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 94 ж., Пд, 16.
ГАБРИЦА (Габрово) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 46 ж., Пд,
28.
ГАБРИЦА (Гюргенлие) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 46 ж., Вн, 7.
ГАБРОВДОЛ (Габров дол) — с., в
Б-я от 1878 г.; 162 ж., Сф, 17.
Габровица — к., до 1900 г. бр. към
Ябланица; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Ябланица (Лч),
ГАБРОвИЦА — с., в Б-я от 1885г.;
796 ж., Пд, 4.
Габровница — м., до 1900 г. бр,
към Ново село; сл. с ук. 45/обн.
20. I. 1978 — вж Априлци (Лч).
ГАБРОВНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
1783 ж., Мх, 25.
ГАБРОВНИЦА — с., призи. от н.
м. (от с. Лакатник) за с. с ук.
317/обн. 13. XII. 1955; 424 ж., Сф,
37.
Габрово — вж Габрица (Пд).
ГАБРОВО — гр., в Б-я от 1878 г.;
присъед.: Андреево, Априлов (със
съст. селища: Нова махала, Дон-
ковци, Пиперите, Сираците, Топа-
лите), Беленци, Бойката, Болтата
(със съст. селища: Барахелите,
Мързените, Гарванов камък), Бо-
ровото, Велчовци, Водници (със
съст. селища: Бойчетата — от
1971 до 1983 г., Страшка река,
Чернена локва — от 1971 до
1983 г.), Войно, Гачовци, Горни
Бакойци, Долни Бакойци, Думни-
ците — от 1971 до 1981 г., Дядо
Дянко, Езерото — от 1971 до
1981 г., Етърът (със съст. селище
Трапесковци), Златарите, Илевци,
Йовчовци, Кряковци, Лисец, Лю-
бово (със съст. селища: Гъзур-
ниците, Варчовци), Лютаци, Ма-
луша — от 1971 до 1981 г., Мо«
невци, Негенците, Недевци, Палау-
зово, Потока — от 1971 до 1983 г.,
Продановци — от 1971 до 1981 г.,
Пройновци, Радецки, Русевци (със
съст. селище Генчовци, Рясков-
68
ци — от 1971 до 1981 г., Сирма-
ните, Славовци, Смирненски, Сте-
фановци (със съст. селища: Нова
махала, Сараните, Цокевци, Стой-
ковци — от 1971 до 1981 г., Тлъч-
ници, Тончовци, Чарково (със съст.
селища: Власовци, Чарковете — от
1971 до 1983 г.), Чехлювци, Шени-
ни, Шумели (със съст. селища:
Венковци, Геновци, Котовците, Не-
дялковци, Петковци, Шумелите),
Ябълка (със съст. селища: Ба-
ланците, Драганчова градина, Ки-
селицата, Къшлите, Ломът); 81 415
ж., Лч, 4.
ГАБРОВО — с., в Б-я от 1912 г.,
140 ж., Сф, 4.
ГАБРОВО (Българско Габрово, Тур-
ско Габрово) — с., в Б-я 1885 —
1886 и от 1912 г.; дв. име; 923 ж.,
Хс, 26.
ГАБРОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
58 ж., Лч, 3.
ГАБЪР (Джемерен, Чемерен) — а,
в Б-я от 1885 г.; преим. на Че-
мерен с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934 и на Габър с ук. 107/обн.
13. III. 1951; 371 ж., Бс, 16.
ГАБЪРНИЦА (Ахър кьой) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 132 ж.,
Вн, 8.
ГАБЪРСКА — м., в 1880 г. бр. към
Троян; 22 ж., Лч, 28/
ГАВРАИЛОВО (Дермен дере) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. без адм.
акт през 1881; 1535 ж., Бс, 15.
Гаврен — вж Милковица (Лч).
ГАВРИЛ-ГЕНОВО — с., образ, от
с. Сотучино и с. Илица с ук. 317/
обн. 13. XII. 1955; 494 ж., Мх,
13.
Гагаля — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 — вж
Николово (Рз).
ГА ГАН ИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
830 ж., Мх, 2.
ГАГОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
1060 ж., Рз, 17.
Гадевска — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Белиш, а след 1900 г. към
м. Ангелска (Лч).
Гаджалово — вж Венец (Хс).
Гаджилово — вж Гранитово (Бс).
Гаджулите — вж Малинка (Лч).
Гази оглар (Гази оллар) — вж Бо-
горов дол (Хс).
ГАЙДАРИ (Олани) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. 48/обн. 9. II.
1951; 2 ж., Лч, 29.
Гайдахор — вж Славеево (Хс).
ГА ИКИН И (Гайкините) — к., в Б-я
от 1878 г.; уточн. име с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; 2 ж., Лч, 4.
ГАЙТАНЕВО (погреш. Гайтаново) —
с., в Б-я от 1878 г.; 311 ж., Сф,
11.
ГАЙТАНИНОВО — с., в Б-я от
1912 г.; 212 ж., Сф, 45.
ГАЙТАНИТЕ (Гайтани) — к., в Б-я
от 1878 г.; 28 ж., Лч, 4.
Гайтаново — вж Гайтанево (Сф).
ГАЙТАНЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
284 ж., Мх, 9.
Гайтанци — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 356/обн. 7. XII. 1954 —
вж Смирненски (Мх).
Галата — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 689/обн. 22. IV. 1975 — вж
Варна (Вн).
ГАЛАТА — с., в Б-я от 1878 г.;
2238 ж., Лч, 27.
ГАЛАТИН — с., в Б-я от 1878 г.;
1166 ж., Мх, 18.
ГАЛИЧЕ (Галич) — с., в Б-я от
1878 г.; 3339 ж., Мх, 8.
ГАЛИЩЕ — м., призн. от н. м.
Галище (до 1934 г. Хаджи Емин
от с. Буково) за м. с ук. 292/
обн. 25. VIII. 1953; 319 ж„ Пд, 16.
ГАЛОВО — с., в 1880 г. бр. кьм
Остров; 690 ж., Мх, 27.
Галуните (Галуни) — к., в Б-я от
1878 г.; сл. след 1887 г. — вж
Бахреци (Лч).
ГАН ЕВ ДОЛ (Ганюв дол) — м.,
в 1880 г. бр. към Палици; 23 ж.^
Лч, 10.
Ганев хан (Ганюв хан) — к., в Б-я
от 1878 г.; сл. с ук. 57/обн. 5. II.
1965 — вж Божковци (Лч).
Ганевци (Ганювци) — м., до 1892 Г-
бр. към Усои и Геновци; залич. с
ук. 757/обн. 8. V. 1971 — Лч, 10
ГАНЧОВЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
274 ж , Лч, 9.
69
Ганчово — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 490/обн. 19. IX. 1950 —
вж Партизаня (Вн).
Ганюв дол — вж Ганев дол (Лч).
Ганюв хан — вж Ганев хан (Лч).
Гаиювии — вж Ганевци (Лч).
Гара Ашиклар — вж Гара Самуил
(Рз).
Гара Баня Костенец — вж Гара
Костенец (Сф).
Гара Белица — вж Гара Огражден
(Сф).
Гара Белово (Гара Бельово) — с.
гр. т., до 1900 г. бр. към Голямо
Белово; осъвр. име с ук. 960/обн.
4. I. 1966; призн. от гарово с. за
с. гр. т. с ук. 546/обн. 15. IX. 1964;
сл. с ук. 829/обн. 29. VIII. 1969 —
вж Белово (Пд).
Гарабина — вж Габрнна (Пд).
ГАРА БОВ — гарово с., призн. от
н. м. за гарово с. с ук. 57/обн.
5. II. 1965; 1301 ж., Сф, 37.
Гара Гълъбово — вж Гара Стаха-
нове (Хс).
Гара Гълъбово — вж с. гр. т. Гъ-
лъбово (Хс).
Гара Делчево — вж Ново Делче-
во (Сф).
Гара Драгоман — до 1926 г. бр.
към Ярловци; сл. с ук. 57/обн.
5. II. 1965 — вж Драгоман (Сф).
ГАРА ЕЛИН П ЕЛ И Н — гарово
с., призн. от н. м. за гарово с. с
ук. 317/обн. 13. XII. 1955; сл. с
ук. 38/обн. 2. II. 1960 (кв. на
Елин Пелин); отново призн. за
гарово с. с у к. 2552/обн. 26. XI.
1974; 4222 ж., Сф, 15.
Гара Златен дол — вж Гара Злати
дол (Хс).
Гара Злати дол (Гара Търново-Сей-
мен, Гара Златен дол) — гарово
с., до 1900 г. бр. към Сеймен (Си-
меоновград); преим. на Гара Зла-
тен дол между 1910 и 1920 г.
(липсва адм. акт) и на Гара Зла-
ти дол с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; присъед. Злати дол; сл. с
м. з. 3389 — П/обн. 22. X. 1947 —
вж Симеоновград (Марица) (Хс).
Гара Иваново — вж Иваново (Рз).
Гара Кара бунар — вж Гара Ста-
ханове (Хс).
Гара Касапичан — вж гр. Каспи-
чан (Вн).
Гара Костенец (Гара Баня Косге-
нец, Гара Костенец баня) —. га-
рово с., до 1900 г. бр. към с. Ко-
стенец; присъед- Момина баня;
сл. с ук. 546/обн. 15. IX. 1964 —
вж гр. Костенец (Сф).
Гара Кричим — вж Стамболийски
(Пд).
ГАРА ЛАКАТНИК — гарово с.,
призн. от н. м. за гарово с. с
ук. 57/обн. 8. II. 1965; 1567 ж.,
Сф, 37.
Гара Оборище — гарово с., до
1934 г. бр. към Оборище; сл. с ук.
582/обн. 29. XII. 1959 — вж Обо-
рище (Вн).
Гара Огражден (Гара Белица) —
гарово с., призн. от н. м. за Гара
Белица с ук. 162/обн. 8. IV. 1931;
преим. с м. з. 9159/обн. 5. I. 1946;
сл. с ук. 1840/обн. 24. XI. 1970 —
вж Струмянн (Сф).
ГАРА ОРЕШЕЦ — гарово с., засел,
след 1926 г.; призн. от и. м. за
гарово с. с м. з. 1691/обн. 27. IX.
1937; 1605 ж., Мх, 15.
Гара Пирин — вж Кресна (Сф).
Гара Разград — гарово с., до 1900 г.
бр. към Стражец и Разград; сл.
с ук. 1885/обн. 6. IX. 1974 — вж
Разград (Рз).
Гара Самуил (Гара Ашиклар, Ашик-
ларска станция, Ашиклар тара) —
гарово с.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; сл. с ук. 317/обн.
13. XII. 1955 — вж Самуил (Рз).
Гара Саран бей (Гара Сараньово,
Г ара Септември) — вж Септем-
ври (Пд).
Гара Сладък кладенец — вж Гара
Стаханове (Хс).
Гара Стаханово (Гара Кара бунар,
Гара Сладък кладенец, Гара Гъ-
лъбово) — гарово с., до 1900 р.
бр. към Гълъбово; преим. на Га-
ра Сладък кладенец с ук. 462/обн.
21. XII. 1906, на Гара Гълъбово
без адм. акт през 1914 и на Гара
Стаханово с ук. 236/обн. 28. V.
70
1950; сл. с ук. 291/обн. 23. VI.
1950 — вж с. гр. т. Гълъбово
(Хс).
Гара Търново-Сеймен — вж Гара
Злати дол (Хс).
ГАРА ХИТРИ НО (Гара Шейтан-
джик) — гарово с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1360 ж., Вн, 11.
Гара Шейтанджик — вж Гара Хит-
рино (Вн).
Гарван — вж Златарица (Сф); Стам-
болово (Рз).
ГАРВАН — к., в Б-я от 1878 г.;
43 ж., Лч, 4.
ГАРВАН — с., в Б-я 1878— 1913 и
от 1940 г.; 866 ж., Рз, 22.
Гарванов камък — к., до 1900 г.
бр. към Барахелите; сл. с м. з.
6287/обн. 23. XII. 1941 — вж Бол-
тата (Лч).
ГАРВАНОВО (Ени мехле) — с., в
Б-я от 1885 г.; дв. име пр. Осв.;
947 ж., Хс, 25.
Гаргалък — вж Вранино (Вн).
Гаревци — к., в 1880 г. вероятно бр.
към Лесичарка; сл. с ук. 959/оби.
28. XII. 1965 — вж Лесичарка
(Лч).
Гарзмарет — вж Сърнино (Пд).
Гарибча — вж Крапец (Вн).
Гаурене (Гаурени) — вж Милко-
вица (Лч).
Гачевци — вж Гачовци (Лч).
Гачовска — м., до 1900 г. бр. към
Патрешко; залич. с ук. 463/обн.
2. VII. 1965 — Лч, 28.
Гачовци (Гачевци) — к., в Б-я от
1878 г.; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Габрово (Лч).
ГАЩЕВЦИ — к., в 1880 г. бр. към
Въглевци; 21 ж., Лч, 3.
Гебедже — вж Белослав (Вн).
Гебеш — вж Кривини (Вн).
Гевреклер — вж Калиманци (Вн).
ГЕГА — с., в Б-я от 1912 г.; призн.
от н. м. за с. с ук. 139/обн. J9.
IV. 1960; присъед. Долни край и
Учкунци; 522 ж., Сф, 28.
Гегови — к., до 1926 г. бр. към
Лъжене (Велинград); сл. с Ук.
2294/обн. 26. XII. 1978 — вж
Рохлева (Пд).
Геджикли махала — вж Келеменли
махала (Лч).
Гедиклер — вж Бряговец (Хс).
Геикчилер — вж Рогачево (Вн).
ГЕЛА — с., до 1900 г. бр. към Ши-
рока лъка; 157 ж., Пд, 28.
Гелвере — вж Калугерово (Пд).
ГЕЛЕМЕНОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
присъед. Дениз беглии; 806 ж.»
Пд, 18.
Гелинджнк — вж Димитър-Ганево
(Вн).
Гелчина — м., до 1919 г. н. м. от
с. Груинци (СФРЮ); сл. с ук.
757/обн. 8. V. 1971 — вж Кисели-
ца (Сф).
Генджалии — вж Младово (Бс).
Генев| (Емирлер, погрет. Геново) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м. ч.
3775/обн. 7. XII. 1934; залич. с ук.
970/обн. 4. IV. 1986 — Хс, 10.
Генерал Велизар Лазаров — вж
Васил Левеки (Рз).
ГЕНЕРАЛ-ГЕШЕВО (Гьолджик) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 904 ж.,
Хс, 4.
Генерал-Гурково — вж Гурково
(Хс).
Генерал-Добрево (Хаджи факлар) —
с., в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; сл. с vk. 582/обн. 29. XII.
1959 — вж Тертер (Рз).
Генерал-Драганово — вж Пожа-
рево (Рз).
Генерал-Жеково — вж Стефан Ка-
ра дж а (Рз).
Генерал-Зафирово — вж Зафиро-
во (Рз).
ГЕНЕРАЛ-ИНЗОВО (Ак бунар, Ге-
нерал-Инзово, Инзово) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. на Гене-
рал-Инзово с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934, на Инзово с ук.
47/обн. 9. II. 1951 и отново на
Генецал-Инзово с ук. 889/обн. 20. V.
1975 г.; 1862 ж., Бс, 20.
ГЕНЕРАЛ-КАНТАРДЖИЕВО (Ча-
уш кьой) — с., в Б-я 1878— 1913
и от 1940 г.; преим. с м. з. 2191/
71
обн. 27. VI. 1942; 768 ж., Вн, 2.
ГЕНЕРАЛ-КИСЕЛОВО (Емир кьой,
Емирово) — с., в Б-я от 1878 г.;
побългарено име на Емирово след
1887; преим. на Генерал-Киселово
с м. з. 3774/обн. 7. XII. 1934;
1004 ж., Вн, 9.
ГЕНЕРАЛ-КОЛ ЕВО (Араплар) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 421 ж.,
Вн. 9.
ГЕНЕРАЛ-КОЛ ЕВО (Чаир хар-
ман) — с., в Б-я 1878— 1913 и
от 1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; 203 ж., Вн, 15.
Генерал-Лазарово — вж Алфатар
(Рз).
ГЕНЕРАЛ-МАРИНОВО (Мусума-
не) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
283 ж., Мх, 9.
Генерал-Недялково — вж Добру-
джанка (Рз).
Гснерал-Николаево (Калъчлии) —
с. гр. т., в Б-я от 1885 г.; п^еим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
призн. от с. за с. гр. т. с ук. 546/
обн. 11. IX. 1964; присъед. Секи-
рово; сл. с ук. 100/обн. 8. 11. 1966 —
иж Раковски (Пд).
ГЕНЕРАЛОВО (Паша кьой) — с.,
р Б-я от 1915 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 338 ж.,
Хс. 19.
Генерал-Панайотово — вж Метли-
чина (Хс).
Генерал-Попово (Реджеле Михай) —
с., засел, под рум. власт, в Б-я
г- 1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; сл. с ук. 317/обн. 13.
XII. 1955 — вж Алфатар (Рз).
Генерал Прапорджеску — вж Йе-
лович (Рз).
ГЕНЕРАЛ ТОДОРОВ (Припечене) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с ук.
3147/обн. 28. X. 1984; 837 ж., Сф,
28
ГЕН ЕРА Л-ТОШЕВО (Касъм кьой,
Касъм) — гр., в Б-я 1878— 1913
и от 1940 г.; преим. на Генерал-
Тошево с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; призн. от с. за гр. с ук.
38/обн. 2. II. 1960; присъед.: Ма-
ловец и Пастир; 9233 ж., Вн, 12.
ГЕН ЕРАЛ-ТОШ ЕВО (Талашман-
лии) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
804 ж., Бс, 20.
Генерал-Фичево (Неби паша) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; залич. с
ук. 970/обн. 4. IV. 1986 — вж
Джебел (Хс).
Генерал-Цонково (Дураклар) — с.,
в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; сл. през 1943 (липсва адм.
акт) — вж Водно (Рз).
Геновци — вж Горни Геновци (Лч).
Геновци (Генчевци) — вж Шумели
(Лч).
ГЕНОВЦИ — к., в Б-я от 1878 г;
5 ж., Лч, 4.
Генчевци — вж Генчовци (Лч); Ге-
новци (Лч).
Генчовци — вж Пещерите (Лч).
Генчовци — к., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 —
вж Русевци (Лч).
ГЕНЧОВЦИ (погреш. Генчевци) —
К., в Б-я от 1878 г.; 31 ж., Лч, 4.
Генювци — вж Геня (Лч).
ГЕНЯ (Генюзци) — к., в Б-я от
1878 г.; 1 ж., Лч, 4.
ГЕОРГИ-ДАМЯ НОВО (Лопушна)—
с„ в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
420/обн. 9. XII. 1958; 943 ж., Мх,
13.
ГЕОРГИ-ДОБРЕВО (Бунаклии, Ки-
рилове) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Кирилове с ук. 462/обн.
21. XII. 1906 и на Георги-Добрево
с м. з. 5011/обн. 15. VIII. 1947;
393 ж., Хс, 11.
ГЕОРГИ ТРАЙКОВ (Долни чиф-
лик, Долей чифлик, Камчия) —
гр., в Б-я от 1878 г.; осъвр. име
на Долей чифлик с ук. 960/обн.
4. I. 1966, преим. на Камчия с
ук. 1942/обн. 17. IX. 1974 и на
Георги Трайков с ук. ,101/обн.
21. I. 1975; призн. от с. ~а с. гр.
т. с ук. 546/обн. 15. IX. 1964 и *а
гр. с ук. 1942/обн. 17. IX. 1971;
6674 ж., Вн, 13.
Герановица — м., в 1880 г. бр. към
72
сб. с. Видраре; сл. с ук. 57/обя.
5. II. 1965 — вж Джурово (Сф).
Гераня — к., в Б-я от 1878 г., ЦО
1900 г. бр. към Ябланица; сл. с
ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж
Ябланица (Лч).
Гдзге бунар — вж Росеново (Бс).
ГЕРГЕВЕЦ (Аладаглии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 722 ж., Бс, 15.
Гергев трап — вж Узунска (Лч).
ГЕРГИНИ (Гиргините) — с., образ,
от к. Гиргините и к. Цуцуманите
с ук. 431/обн. 22. XI. 1960; преим.
с поправка/обн. 21. XI. 1961; 179
ж., Лч, 4.
Гергичка (Герджикска, Герджико-
ва) — м., до 1892 г. бр. към сб. с.
Василица; уточн. име на Гергичка
с ук. 960/обн. 4. I. 1966; залич. с
ук. 970/обн. 4. IV. 1986 — вж Дол-
на Василица (Сф).
Герделии — вж Невестино (Бс).
Гердеме — вж Питово (Бс); Хля-
бово (Хс); Ясеново (Бс).
Гердеме дере — вж Речица (Бс).
Герджикова (Герджикска) — вж
Гергичка (Сф).
Герднма — вж Нова Надежда (Хс).
Гердимска — вж Хлябово (Хс).
Герен — вж Долно Ботево (Хс).
Герен — с., в Б-я от 1878 г.; изсел.
през 1895 — Сф, 41.
Герен (Гирен) — вж Въбел (Рз).
Герзалар — вж Петлешково (Вн).
ГЕРМАН — с., в Б-я от 1878 г.;
2497 ж., Сф, 1.
Германии — вж Добрево (Вн).
Гецово (Хасанлар, Борисово) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. на Бори-
сово с ук. 155/обн. 3. III. 1894 и
на Гецово с м. з. 8866/обн. 5. I.
1948; сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1971 —
вж Разград (Рз).
Гечид кьосе — вж Лютиброд (Мх).
ГЕША — с., в Б-я от 1878 г.; 70
ж.. Лч, 9.
ГЕШАНОВО (Конак, Поручик-Ге-
шаново) — с., в Б-я 1878— 1913
и от 1940 г.; преим. на Поручик-
Гешаново с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942 и на Гешаново без адм. акт
през 1956; 210 ж., Вн, 15.
Гжинчовци — вж Джинджовци (Сф).
ГИГЕН — с., в Б-я от 1878 г.;
3792 ж., Лч, 6.
Гиген махле (Гигенска махала) —
вж Искър (Лч).
ГИГИНЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
285 ж., Сф, 9.
Гигово равнище — м., до 1900 г.
бр. към Мухово; сл. с ук. 57/обн.
5. II. 1965 — вж Любница (Сф).
Гидиклни — вж Челник (Бс).
Гидиклии — с., в Б-я от 1885 г.;
изсел. през 1900 г. — Хс, 25.
Гий орман — вж Пролез (Вн).
Гиллере (Гиллери) — вж Мали Бог-
дан (Пд).
ГИНЦИ — с., в Б-я от 1878 г.; 563
ж., Сф, 10.
Гипсово (Кършалии, Трън) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. на Трьн
с ук. 462/обн. 21. XII. 1906 и на
Гипсово с ук. 191/обн. 22. IV.
1950; сл. с ук. 513/обн. 24. XI.
1959 — вж Раднево (Хс).
Гиргините — к., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 431/обн. 22. XII. 1960 —
вж Гергинн (Лч).
Гирен — вж Белозем (Пд); Герен
(Рз).
ГИРЧЕВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 317/обн. 13. XII. 1955
(вж Жабокрът); отдел, с у к. 148/
обн. 29. V. 1956; 164 ж., Сф, 25.
ГИТА (Кара Терзилери, Западне
Шивачево, Малко Шивачево) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. на За-
падне Шивачево с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906, на Малко Шивачево с
м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934 и
на Гита с vk. 949/обн. 8. XII.
1949; 955 ж., Хс, 27.
ГЛАВА — с., в Б-я от 1878 г.;
1733 ж., Лч, 30.
ГЛАВА Н — с., в Б-я от 1885 г.;
присъед. Войвода; 1997 ж., Хс, 3.
ГЛАВАН (Али фак) — с., в Б-я
1878 — 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 94
ж.. Рз, 21.
ГЛАВАНОвЦИ — с., в Б-я от
1878 г.: 228 ж., Мх, 13.
ГЛАВАНОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
161 ж., Сф, 44.
7*
ГЛАВАНЦИ (Пирли джами махле,
Борачево) — с., в Б-я 1878— 1913
и от 1940 г.; преим. на Борачево
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942 и на
Главанци с ук. 704/обн. 1. XI.
1963; присъед. Перловци; 425 ж.,
Вн, 27.
ГЛ АВАТАР (Рсиз кьой) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
14. VIII. 1934; 317 ж., Пд, 12.
Главатари — вж Главатарци (Хс).
ГЛАВАТАРЦИ (Емир оглар, Гла-
г.атари) — с., в Б-я 1885— 1886
и от 1912 г.; преим. на Главатари
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934 и
на Главатарци с ук. 960/обн. 4. I.
1966; 55 ж., Хс, 10.
Главатарци (Шейх кьой) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; сл. с м. з. 3079/обн.
23. XI. 1940 — вж Джебел (Хс).
ГЛАВАЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
460 ж., Мх, 18.
ГЛАВ ИН ИЦА (Асват кьой, Асфат
кьой) — гр., в Б-я 1878— 1913 и
от 1940 г; преим. на Гла^пнида с
м. з. 2191/обн. 27. V’. 1942; призн
от с. за гр. с ук. 9907'0'н 7. IX
1984; 2552 ж.. *Рз С
ГЛАВ И И ИЦА 'Зрннкъровг) — с.,
в Б-я от 188г. • : преим. с м. з.
2820'обн. 14. V1II. 1934; 2357 ж.,
Пд. 18.
ГЛАВНИК — с.. призн. от н. м.
Главник на с. Жълтуша с у к. 970/
обн. 4. IV. 1986 — Хс, 1
Гладчо поле — с., в Б-я ст 1878 г.;
г^с^л. през 1902 ». — Мх, 24.
ГЛАШАТАЙ (Деля л кьой) — м.,
до 1892 г. бо. към Капище: преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
84 ж., Рз, 2.
ГЛ ЕДА ЦИ (Гледаците) —* к., в Б-я
от 1878 г.; уточн. име с у к. 960/
обн. 4. I. 1966; 69 ж., Лч, 4.
ГЛЕДАЧЕВО (Куфалчево) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 477 ж., Хс, 18.
Гледжова махала (Гледжово) —
м., до 1892 г. бр. към сб. с. Ва-
сплица; сл. с ук. 970/обн. 4. IV,
1986 — вж Долна Василица (Сф).
Гледка (Джебпл оглар) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3225/
обн. 21. XI. 1934; сл. с ук. 757/
оби. 8. V. 1971 — вж Кърджа-
ли (Хс).
ГЛЕДКА (Красива гледка) — с.,
призн. от н. м. (от с. Стамболово)
за м. Красива гледка с м. з.
1401/обн. 19. VII. 1937; преим. аа
Гледка с поправка/обн. 20. IX.
1937; призн. от м. за с. с ук. 2294/
обн. 26. XII. 1978; 392 ж., Хс,
22.
Глигорово (Глигерево) — вж Григо-
рево (Сф).
Глогина — вж Глогино (Пд).
ГЛОГИНКА (Къзъллар) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. 3.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 634 ж.,
Рз, 17.
ГЛОГИНО (Догла, Дюле дере, Гло-
гина) — с., в Б-я от 1912 г.; пре-
им. на Глогина с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934 и на Глогино с ук.
960/обн. 4. I. 1966; 255 ж., Пд, 2.
ГЛОГОВЕЦ (Кюв башлари) — с.,
в 1880 г. бр към Константин;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; призн. О'г м за с. с ук. 2294/
обн. 26. XII. 197G; 44 ж., Лч, 10.
ГЛОГОВИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
182 ж., Сф, 44.
ГЛОГОВО — с., призн. от н. м.
Глогова махала (от с. Градежни-
па) за с. с ук. 5/обн. 8. I. 1963;
1594 ж., Лч, 27.
ГЛОДЖЕВО (Глоджово) — с., в
Б-я от 1878 г.; осъвр. нме с ук.
960/обн. 4. 1. 1966; 4572 ж., Рз,
19.
Гложане — вж Гложене (Лч).
ГЛОЖЕНЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 344/обн. 20. II. 1970 (вж
/Мизия); отдел, с ук. 45/обн. 20. I.
1978; 3316 ж., Мх, 17.
ГЛОЖЕНЕ (Гложане) — с., в Б-я
от 1878 г.; 1716 ж., Лч, 27.
Глотница — м., до 1900 г. бр. към
Годеч; сл. с ук. 148/обн. 29. V.
1956 — вж Годеч (С^ф).
Глотници — вж Симеоново (Мх).
ГЛУМОВО (Солуклар) — с., в Б-я
от !>’2 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 76 ж., Хс, 6.
74
ГЛУМЧЕ (Ахмачево) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 183 ж., Бс, 7.
ГЛУТНИЦИТЕ (Глутница) — к., в
Б-я от 1878 г.; 37 ж., Лч, 29.
ГЛУФИШЕВО — с., в Б-я от 1885 г.;
729 ж., Бс, 15.
ГЛУХАР (Сагърлер, Сарлар) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. на Глу-
хар с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
1462 ж., Хс, 10.
ГЛ УШ КА — к., до 1892 г. бр. към
Пърша и Игнатовци; 24 ж., Лч,
9.
Глушка — м., до 1900 г. бр. към
Черни Осъм; залич. с ук. 463/обн.
2. VII. 1965 — Лч, 28.
ГЛУШНИК — с., в Б-я от 1885 г.;
444 ж., Бс, 15.
ГНЕЗДАРЕ (Юваджилар) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 3 ж.,
Хс, 6.
Гниляне — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 1942/обн. 17. IX. 1974 — вж
Нови Искър (Сф).
Гнойнина — вж Михайлово (Мх).
ГНЯЗДОВО (Ювалар) — с., в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; при-
съед. Коневод; 175 ж., Хс, 10.
ГО В ЕДА РЕ (Съгърджик) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. от нас. след
Осв.; 1657 ж., Пд, 22.
ГОВЕДАРЦИ (Говедар махле. Го-
лямо село) — с., в Б-я от 1878 г.;
дв. имс; преим. на Говедарци от
нас. около Осв.; присъед. Доспей
махала; 2031 ж., Сф, 34.
ГО ВЕЖДА — с., в Б-я от 1878 г.;
924 ж., Мх, 13.
Говедар махле — вж Говедарци
(СФ).
ГОДЕЧ — гр., образ, от м. Глотни-
ца, м. Неголова и м. Старо село
с ук. 148/обн. 29. V. 1956 г.; при-
съед.: Елечанова, Йовкина, Мо-
лак, Стойкина и Трап; 5425 ж.,
Сф. 10.
Годеч — сб. с., в Б-я от 1878 г.;
от 1900 г. бр. по съставни маха-
ли — Сф, 10.
ГОДЕШЕвО — с., в Б-я от 1912 г.;
1215 ж., Сф, 36.
ГОДЛЕВО — с., в Б-я от 1912 г.;
667 ж., Сф, 30.
ГОЗ — с., в Б-я от 1878 г.; 50 ж.,
Сф, 9.
ГОЗДЕВИЦА (Гоздювска) — с., в
Б-я от 1912 г.; осъвр. име с ук.
960/обн. 4. I. 1966; 32 ж., Пд, 28.
ГОЗДЕЙКА — с., в Б-я от 1878г.;
67 ж., Лч, 9.
Гоздювска — вж Гоздевица (Пд).
Гозиица — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 267/обн. 21. III. 1969 — вж
Ловеч (Лч).
ГО ЛАК — с., в Б-я от 1885 г.;
23 ж., Сф, 21.
Гола могила — м., призн. от н. м.
(от м. Мэнаселска река) за м. с
ук. 667/обн. 30. XI. 1920, потвър-
ден на 9. III. 1923; сл. с ук. 970/
обн. 4. IV. 1986 — вж Манасел-
ска река (Сф).
Гол Атмаджа — вж Ястребна (Рз).
Голебина — с., в Б-я 1878— 1913
и от 1940 г.; сл. с ук. 317 обн.
13. XII. 1955 — вж йорданово
(Рз).
Голебина атмаджа — вж Ястреб-
па (Рз).
Голеб’ша чаталджа — вж Йордано-
во (Рз).
ГОЛ ЕМ АН И — к., в 1880 г. бр.
К'*.'»’ Блъековци; 7 ж., Лч, 10.
ГОЛЕМАНИТЕ — с., в 1880 г. бр.
към Плаково; призн. от м. за с.
с ук. 2294/обн. 26. XII. 1978; 45
ж.. Лч, 3.
ГОЛЕМАНОВО — с., в Б-я от
1878 г.; 532 ж., Мх, 19.
ГОЛЕНАНЦИ (Бей кьой) — с., в
Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
1267 ж., Хс. 25.
ГОЛЕМА РАКОВИНА — с., в Б-я
от 1878 г.; 810 ж., Сф, 15.
ГОЛЕМА ЛУЧА — с., в Б-я от
1878 г.: 292 ж.. Сф. 5.
ГОЛЕМ ВЪРБОВНИК (Големи Вър-
бовнпк) — с., в Б-я от 1878 г.;
уточн. име с ук. 960/обн. 4. I. 1966;
369 ж.. СФ. 5.
ГОЛЕМИ БЪЛГАРЕНИ (Българени-
75
те) — к., в 1880 г. бр. към Пър-
ша — 18 ж., Лч, 9.
Големи Върбовник — вж Голем
Върбовник (Сф).
Големи извор — вж Голям извор
(Лч).
Големи кара агач — вж Брестни-
ца (Вн).
Големи качамак — вж Голям ка-
чамак (Вн).
Големи рът (Голям рът) — м., в
1880 г. бр. към Буйновци; залич.
с ук. 1885/обн. 6. IX. 1974 — Лч,
10.
Големи соват — с., изсел. през 1877
г. — б. ок. София (Сф).
ГОЛЕМИ СТАНЧОВЦИ (Станчов-
ци) — к., в 1880 г. бр. към Би-
жовци; 8 ж., Лч, 29.
Големи Чорал — вж Малина (Вн).
ГОЛЕМО БАБИНО (Бабино голе-
мо) — с., в Б-я от 1878 г.; 498
ж., Мх, 18.
ГОЛЕМО БУЧИНО — с., в Б-я от
1878 г.; 899 ж., Сф, 27.
ГОЛЕМО МАЛОВО — с., в Б-я от
1878 г.; 378 ж., Сф, 14.
ГОЛЕМО ПЕЩЕНЕ — с., в Б-я от
1878 г.; 846 ж., Мх, 10.
ГОЛЕМО СЕЛО — с., в Б-я от
1878 г.; 889 ж., Сф, 5.
ГОЛЕМ ЦАЛИМ — с., в Б-я от
1912 г.; 32 ж., Сф, 33.
ГОЛЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
737 ж., Лч, 31.
ГОЛЕШ — с., в Б-я от 1878 г.;
155 ж., Сф, 10.
ГОЛЕШ (Кьосе айдън) — с., в
Б-я от 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 1077 ж., Рз, 12.
ГОЛЕШОвО — с., в Б-я от 1912 г.;
224 ж., Сф, 33.
Голинци — вж Младеново (Мх).
ГОЛИЦА (Гулица) — с., в Б-я от
1878 г.; 917 ж., Вн, 13.
ГОЛОБРАД (Кюсе Хасанлар) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 325 ж.,
Хс. 1.
ГОЛОБРАДОВО (Кюсе кьой — на
р. Арда, Кюся кьой — Арденско) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 287 ж.,
Хс, 22.
Голобрадово (Кюселии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; сл. с м. з. 945/обн.
19. V. 1945 — вж Гранит (Хс).
Гол тупан — вж Срацимирово (Мх).
Гольовица — к., до 1900 г. бр. към
Видраре; залич. с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — Сф, 29.
Гольово — вж Гълъбово (Сф).
Голяма ада — вж Острово (Рз).
ГОЛЯМА БАРА (Бююк дере) — м.,.
в Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 74 ж., Хс, 10.
ГОЛЯМА БРЕСТИ ИЦА — с., в Б-я
от 1878 г.; присъед.: Илиевци и
Могилата; 455 ж., Лч, 32.
ГОЛЯМА ВОДА (Хасан махала) —
с., в Б-т от 1878 г.; преим. с м. з.
3775'обн. 7. XII. 1934; 501 ж.,
Рз, 19.
Голяка гора — м., до 1900 г. бр.
Я'ланица; сл. с ук. 757/обн.
8. V. 1971 — вж Ябланица (Лч).
Голяма детелина (Голямо Терфи-
лчп) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. с ук. 462/обн. 21. ХП. 1°'6-за-
лич. с ук. 4313/обн. 7. XII. 1984 —
Хс. 18.
ГОЛЯМА ДОЛИНА (Коджа ин-
лп) — с., до 1900 г. бр. към Сел-
ека поляна; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; призн. от м. за с.
с ук. 2294/обн. 26. XII. 1978;
90 ж., Хс, 12.
ГОЛЯМА ЖЕЛЯЗНА (Желязна-го-
ляма) — с., в Б-я от 1878 г.;
1273 ж., Лч, 28.
Голяма Кайнарджа (погреш. Гюле
Кайнарджа) — вж Светослав
(Рз).
Голяма Кокарджа — вж Голям По-
ровец (Рз).
Голяма Кремена — с., образ, от
с. Горна Кремена и с. Долна Кре-
мена с м. з. 3051/обн. 31. XII.
1943; залич. с м. з. 2972/обн. 1.
XI. 1944 — вж Го-рна Кремена и
Долна Кремена (Мх).
Голяма Кутловица — вж Михайлов-
град (Мх).
76
Голям Аладън — вж Страшимиро-
во (Вн).
Голям Алъч (Голям Алъч кьой) —
вж Плачидол (Вн).
Голяма Рибня — м., в 1880 г. бр.
към Троян; сл. с ук. 463/обн. 2.
VII. 1965 — вж Троян (Лч).
Голяма Смолница (Голямо Чамур-
лии, Чамурлни-голямо) — с., в
Б-я 1878— 1913 н от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
сл. с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 —
вж Смолница (Вн).
Голяма Франга — вж Каменар
(Вн).
Голяма Чепелджа (Голямо Чепел-
джа) — вж Кокнче (Хс).
ГОЛЯМА ЧИНКА (Якбасан ке-
бир) — с., в Б-я от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
991 ж., Хс, 9.
Голям Базаурт — вж Горско (Вн).
Голям Боялък — вж Шарково (Бс).
ГОЛЯМ ДЕвИСИЛ (Дикили Джа-
фер) — с., в Б-я от 1912 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
372 ж., Хс, 9.
ГОЛЯМ ДЕРВЕНТ — с., в Б-я от
1885 г.; 212 ж., Бс, 5.
ГОЛЯМ ДОЛ (Голямо Дерелии) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; присъед.
Малък дол; 353 ж., Хс, 2.
ГОЛЯМ ИЗВОР (Големи извор) —
с., в Б-я от 1878 г.; осъвр. име без
адм. акт през 1956; 550 ж., Лч, 27.
ГОЛЯМ ИЗВОР (Кара арнаут) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/оби. 14. VIII. 1934; 480 ж.,
Рз, 19.
ГОЛЯМ ИЗВОР (Яйджелии-голямо,
Голямо Яйджели) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. на Голям извор с
ук. 462/обн. 21. XII. 1906; 504 ж.,
Хс, 22.
Голям караач (Голям караагач) —
вж Брестница (Вн).
Голям качамак (Големи качамак) —
вж Бежаново (Вн).
ГОЛЯМ МАНАСТИР (Голям мъна-
стир) — с., в Б-я от 1885 г.;
осъвр. име без адм. акт през
1921 г.; 889 ж., Бс, 20.
Голямо Алъч кьой — вж Плачидол
(Вн).
ГОЛЯМО АСЕНОВО (Кючук Ха-
сан) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. с ук. 462/обн. 21. XII. 1906;
553 ж Хс 5
ГОЛЯМО БЕЛОВО (Голямо Бе-
льоао) — с., в Б-я от 1885 г.;
осъвр. име с ук. 960/обн. 4. I.
1966; 869 ж., Пд, 4.
ГОЛЯМО БУКОВО (Коджа бук) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 192 ж.,
Бс, 4.
ГОЛЯМО ВРАНОВО — с., в Б-я
от 1878 г.; 2273 ж., Рз, 23.
ГОЛЯМО ГРАДИЩЕ (Юрен-
джнк) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 1495 ж., Рз, 16.
Голямо Делчево (Дели Хюсеин, Де-
ли Хюсеин махле) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. на Голямо Делче-
во с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
залич. с ук. 202/обн. 2. III. 1976 —
Вн, 16.
Голямо Дерелии (Горне Голямо Де-
оэдии) — вж Голям дол (Хс).
ГОЛЯМО ДОЛЯ НЕ (Дере кьой!) —
м., в 1880 г. бр. към Стеврек;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934- 11 ж. Рз 2.
ГОЛЯМО ДРЯНОВО (Бичерлии) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 260 ж.,
Хс, 7.
Голямо Дуванджии — вж Пшениче-
во (Хс).
Голямо Ип дере — вж Дрангово
(Хс).
Голямо Иренджик — вж Крепост
(Хс).
Голямо Кадиево — с., в Б-я от
1885 г.; сл. с ук. 230/обн. 22. V.
1950 — вж Загоре (Хс).
ГОЛЯМО КАМЕНЯНЕ (ТашлЪ чи-
лингир) — с., в Б-я от 1912 г.;
преим. с м. з. 3225/обн. 21. IX.
1934; 797 ж., Хс, 9.
Голямо Конаре — вж Съединение
(Пд).
ГОЛЯМО КРУШЕВО (Ахлатлии) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м.
77
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 811 ж.,
Бс, 2.
ГОЛЯМО НОВО (Бююк ени кьой,
погр. Ново Голямо) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. от нас. след
Осв.; 990 ж., Рз, 14.
ГОЛЯМО ОСОБ — м., до 1910 г.
бр. към Голям извор; 65 ж., Лч,
27.
Голямо село — вж Говедарци (Сф)!
Тъжа (Хс)
ГОЛЯМО СОКОЛОВО (Коджа Ду-
ган) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
594 ж., Рз, 25.
Голямо Терфилии (Голямо Тирфи-
лии) — вж Голяма детелина (Хс).
ГОЛЯМО ЦЪРКВИЩЕ (Текелер са-
гьр) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
448 ж., Рз, 15.
Голямо Чамурлии — вж Голяма
Смолница (Вн).
Голямо Чепелджа — вж Голяма
Чепелджа (Хс).
ГОЛЯМО ЧОЧОвЕНИ — с., в Б-я
от 1885 г.; 360 ж., Бс, 15.
Голямо Шивачево — вж Шиваче-
во (Бс).
Голямо Юренджик (Голямо Ирен-
джик) — вж Крепост (Хс).
Голямо Яйджели — вж Голям из-
вор (Хс).
Голямо Яларе — вж Русаля (Лч).
ГОЛЯМ ПОРОВЕЦ (Голяма Кокар-
джа) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
899 ж., Рз, 4.
Голям рът — вж Големи рът (Лч).
Голям Торсун — вж Здравей (Рз).
Голям Турчин — вж Цар-Петрово
(Мх).
Голям Хедиетлер — вж Подгорец
(Бс).
ГОЛЯМ ЧАРДАК (Български чар-
дак) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. от нас. след Осв.; 1088 ж., Пд,
30.
Голям читак — вж Нов читак (Хс).
Голям Чорал — вж Малина (Вн).
ГОЛЯНОвНИ — с., в Б-я от
1878 г.; 555 ж., Сф, 22.
ГОМОТАРЦИ (Гомотарци, Евдо-
кия) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. на Евдокия с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; възст. ст. име с
м. з. 2604/обн. 28. V. 1947; 1558
ж., ЛАх, 9.
Горазд (Балабанлии) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; сл. с ук.
1273/обн. 4. IX. 1948 — вж Бо-
рово (Рз).
ГОРАН (Долно Павликене) — с., в.
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 334/
обн. 13. VII. 1951; 620 ж., Лч_
14.
ГОРАНОВЦИ — к., в Б-я or
1878 г.; 9 ж., Лч, 3.
ГОРАНОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
250 ж., Сф, 25.
ГОРЕМЕ — с., в Б-я от 1912 г.;
283 ж., Сф, 42.
Горен Близнак (Яйла) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; сл. с ук. 582/
обн. 29. XII. 1959 — вж Близка-
ци (Вн).
ГОРЕН ЕНЕВЕЦ (Горни Дупини,
Горни Еневец) — к., в 1880 г. бр,
към с. Габровци; преим. на Горн»
Еневец с м. з. 7552/обн. 22. ХЕ
1947, осъвр. име на Горен Еневец
с ук. 960/обн. 4. I. 1966; към 4.
XII. 1985 г. без постоянно нас.,
Лч, 3.
Горен извор (Горно Мусу бей, Мусу
бей) — с., в Б-я 1878— 1913 и
от 1940 г.; преим. с м. з. 2191/
обн. 27. VI. 1942; сл. с ук. 582/
обн. 29. XII. 1959 — вж Изво-
рово (Вн).
Горен читак — вж Горно Войводи-
но (Хс).
ГОРЕН ЧИФЛИК (Горни чифлик) —
с., в Б-я от 1878 г.; осъвр. име
с ук. 960/обн. 4. I. 1966; 1625 ж.,
Вн, 13.
Гориначево (Гороначево) — м., до
1900 г. бр. към Черни Осъм; за-
лич. с ук. 463/обн. 2. VII. 1965 —
Лч, 28.
Горина — вж Горово (Бс).
ГОР И ЦА (Куру кьой, Коркут) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на
78
Горица с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 160 ж., Вн, 5.
ГОРИЦА (Орман) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 239 от 13.
V. 1899; 1037 ж., Бс, 13.
ГОРИЦА (Орманджик) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с ук. 462/обн. 21. XII. 1906; сл. с
ук. 5/обн. 8. I. 1963 (вж Пресе-
ленци); отдел, с ук. 970/обн. 4.
IV. 1986 — Вн, 12.
ГОРИЦА (Тюлбеллер) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 86 от 9.
IV. 1898; 357 ж., Рз, 17.
ГОРИЧАНЕ (Яаль юч орман, Ял^>
юч орман, Падурени) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим. на
Падурени под рум. власт и на
Горичане с м. з. 2191/обн. 27.
VI. 1942; 300 ж., Вн, 28.
ГОРИЧЕбО (Орман бешевли) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 547 ж.,
' Рз, 5.
Горна баня — вж Сапарева баня
(Сф).
Горна баня (Юкари баня) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. от нас.
след Осв.; сл. с ук. 447/обн. 9.
XI. 1961 — вж София (Сф).
ГОРНА БЕЛА РЕЧКА — с., в Б-я
от 1878 г.; 147 ж., Мх, 12.
ГОРНА БЕШОВИЦА — с., в Б-я
от 1878 г.; 391 ж., Мх, 23.
ГОРНА БИРКОВА — С., образ, от
н. м. Горна Биркова, н. м. Кун-
дюва и н. м. Шандрова (от с.
Цветино) с ук. 2294/обн. 26. XII.
1979; 166 ж., Пд, 8.
ГОРНА БРЕЗНИЦА (Брезница) —
с., в Б-я ОТ 1912 г.; преим. с ук.
562/обн. 6. IV. 1971; 969 ж., Сф,
24.
ГОРНА БРЕСТНИЦА — с., в Б-я
от 1878 г.; 98 ж., Сф, 25.
Горна Василица — сб. с., в 1887 г.
бр. към Василица; след 1887 г.
обособено като сб. с. и бр. по съст.
махали; с ук. 970/обн. 4. IV. 1986
съст. махали са заличени — вж
Горна Василица (Сф).
ГОРНА ВАСИЛИЦА — с., образ,
от махалнте Гледжова макала/
Новата махала и Пердова махала
на сб. с. Гориа Василица с ук.
970/обн. 4. IV. 1986; 587 ж., Сф,
21.
ГОРНА ВЕРЕНИЦА — с., в Б-я от
1878 г.; 406 ж., Мх, 25.
ГОРНА ВРАБЧА — с., в Б-я от
1878 г.; 142 ж., Сф, 17.
ГОРНА ГЛЕДКА — с., призи. от
н. м. Горна гледка (от гр. Кърджа-
ли) за с. с ук. 583/обн. 14. IV.
1981; 799 ж., Хс, 10.
ГОРНА ГЛОГОВИЦА — с„ в Б-я
от 1878 г.; 98 ж., Сф, 17.
Горна Гнойница — вж Септемврий-
ци (Мх).
Горна Градешница (Градешница) —
с., призн. от н. м. (от с. Влахи)
за с. Градешница с ук. 162/обн.
8. IV. 1931; от 1934 г. бр. като
две села: Горна Градешница и
Долна Градешница; залич. с ук.
267.оби. 21. II. 1969 — Сф, 24.
ГОРНА ГРАЩИЦА — с., в Б-я от
1378 г.; 698 ж., Сф, 25.
Горна Джумая — вж Благоевград
(Сф).
ГОРНА ДИКАНЯ — с., в Б-я от
1878 г.; 289 ж., Сф, 31.
ГОРНА ДЪБЕВА — с., образ, от
н. м. Горна Дъбева и н. м. Ке-
ханова на с. Цветино с ук. 2294/
обн. 26. XII. 1978; 212 ж., Пд, 8.
ГОРНА ЗЛАТИЦА (Мастанлар-гор-
нпй, Горно Мастънлари) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. на Горна
Златица с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 95 ж., Рз, 2.
ГОРНА КАБДА (Кабда Горня) —
с., в Б-я от 1878 г.; 195 ж., Рз,
25.
ГОРНА КОВАЧИЦА (Ковачица) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
50/обн. 9. II. 1960; 323 ж., Мх,
31.
ГОРНА КОЗНИЦА — с., в Б-я от
1878 г.; 471 ж., Сф, 5.
ГОРНА КРЕМЕШК — с., в Б-я от
1878 г.; сл. с м. з. 3051/обн. 31.
XII. 1943; отдел, с м. з. 2972/обн.
1. XI. 1944 (вж Голяма Креме-
на); сл. с ук. 148/обн. 29. V. 1956
(вж Кремена); отдел, с ук. 28/обн.
79
24. I. 1961; 800 ж., Мх, 23.
ГОРНА КРЕПОСТ (Кара алар, Ка-
ралар) — с., в Б-я от 1885— 1886
и от 1912 г.; преим. на Горна Кре-
пост с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
649 ж., Хс, 10.
ГОРНА КРУШИЦА — с., в Б-я от
1912 г.; 175 ж., Сф, 42.
ГОРНА КУЛА (Баале Бургас) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 994 ж.,
Хс, 9.
Горна Кумлуджа — вж Крумово
(Вн).
Горна Кюселери — вж Каравело-
во (Пд).
ГОРНА ЛИПНИЦА — с., в Б-я от
1878 г.; 1212 ж.. Лч, 18.
ГОРНА ЛУКА — с., в Б-я от
1878 г.; 464 ж., Мх, 31.
ГОРНА МАЛИНА — с., в Б-я от
1878 г.; 1571 ж., Сф, 11.
Горна Манастирица (Горньо Мана-
настирци, Горно Манастирци, Гор-
ня Манастирица, Горна Мънасти-
рица) — вж Борово (Рз).
Горна Маргатина (Маргатина) —
м., до 1900 г. бр. към Велчево;
преим. с м. з. 3774/обн. 7. XII.
1934; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Белиш (Лч).
ГОРНА МАХАЛА — с., в Б-я от
1885 г.; 487 ж., Пд, 12.
ГОРНА МЕЛ НА — с., в Б-я от
1878 г.; 45 ж., Сф, 44.
ГОРНА МИТРОПОЛИЯ — с., в
Б-я от 1878 г.; 2546 ж., Лч, 7.
Горна Мурна (Горний чифлик, Мур-
на чифлик горний, Горни Мурна
чифлик) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Горна Мурна с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; сл. с
ук. 490/обн. 19. IX. 1950 — вж
Комунари (Вн).
Горна Мънастирица — вж Горна
Манастирица (Рз).
ГОРНА ОРЯХОВИЦА — гр., в Б-я
от 1878 г.; присъед. Калтинец;
40 704 ж., Лч, 5.
ГОРНА РИБНИЦА — с., в Б-я от
1912 г.; 26 ж., Сф, 42.
ГОРНА РОСИЦА (Дерелии) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 966 ж..
Лч, 24.
Горна Саръджа (Горна Сараджа) —
— вж Росица (Вн).
ГОРНА СЕКИРНА — с., в Б-я от
1878 г.; 56 ж., Сф, 9.
ГОРНА СТУДЕНА — с., в Б-я от
1878 г.; 1059 ж., Лч, 23.
ГОРНА СУШ ИЦА — с., в Б-я от
1912 г.; 120 ж., Сф, 33.
Горна Сушина — вж Сушица (Сф).
ГОРНА ХАДЖИЙСКА (Хаджи мах-
ле) — м., до 1892 г. бр. към
Дединци и Долно Шивачево; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
16 ж., Лч, 11.
ГОРНА ХУБАВКА — с., призн. от
н. м. (от с. Хубавка) за с. с м. з.
2916/обн. 16. I. 1943; 560 ж.,
Рз, 15.
Горне Александрово — вж Горно
Александрово (Бс).
Горне Голямо Дерелии — вж Го-
лямо Дерелии (Хс).
Горнените — м., до 1900 г. бр. към
Ново село; сл. с ук. 757/обн. 8.
V. 1971 — вж Видима (Лч).
Горне Орман Обас — вж Горни
Домлян (Пд).
Горни Арбанас (Горньо Арбана-
си) — вж Горнослав (Пд).
Горни Бакойци (Бакойци) — к., до
1892 г. бр. към сб. с. Бакойци;
сл. с ук. 1840/обн. 24. XI. 1970 —
вж Габрово (Лч).
Горни Бивол — вж Дъбрава (Лч).
ГОРНИ БОГРОВ — с., в Б-я от
1878 г.; 1619 ж., Сф, 1.
Горни Болерци (Болерци) — вж
Билково (Лч).
Горни Бошняк — вж Тополовец
(Мх).
ГОРНИ ВАДИН (Бадин) — с., в
Б-я от 1878 г.; през 1880 г. бр.
общо с Долни Вадин под име
Вадин; 856 ж., Мх, 27.
Горни Воден (Воден-горний) — с.,
в Б-я от 1885 г.; дв. име пр.
Осв.; сл. с ук. 970/обн. 4. IV.
1986 — вж Асеновград (Пд).
ГОРНИ ВЪРПИЩА (погреш. Гор-
ня Върбница) — с., в 1880 г.
бр. към Пърша; 9 ж., Лч, 9.
80
Горни Геновци (Геновци) — м., в
1880 г. бр. към У сои; залич. с ук.
757/обн. 8. V. 1971 — Лч, 10.
ГОРНИ ГЛАвАНАК (Ак баш ба-
лл) •— с., в Б-я от 1885 г.;
преим. с ук. 462/обн. 21. XII. 1906;
182 ж., Хс, 12.
ГОРНИ ДАМЯНОВЦИ (Кара Да-
мяновци, Дамяновци) — к., в Б-я
от 1878 г.; дв. име; преим. на
Горни Дамяновци с м. з. 1966/обн.
16. XI. 1935; 32 ж., Лч, 29.
ГОРНИ ДОМЛЯН (Горне Омар
Обас, Горни Омарбас) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. на Горнн
Домлян с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 790 ж., Пд, 13.
ГОРНИ ДРАГО ЙЧА (погр. Горня
Драганча) — к., до 1892 г. бр.
към Пърша и Игнатовци; 2 ж.,
Лч, 9.
Горни Дупини — вж Горен Еневец
(Лч).
ГОРНИ ДЪБНИК — С., в Б-я от
1878 г.; 2526 ж., Лч, 8.
Горни Еневец — вж Горен Еневец
(Лч).
Горни Иджик — вж Васил Друмев
(Вн).
Горний чифлик — вж Горна Мурна
(Вн).
ГОРНИК — с., в Б-я от 1878 г.;
1599 ж., Лч, 30.
ГОРНИ КОРИТЕН — с., в Б-я от
1878 г.; 80 ж., Сф, 43.
ГОРНИ КРАЙ — с., в 1880 г. бр.
към Тодювци; призн. от м. за
с. с ук. 2294/обн. 26. XII. 1955 —
69 ж., Лч, 10.
Горни Лозен — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 —
вж Лозен (Сф).
ГОРНИ ЛОМ — с., в Б-я от
1878 г.; 1246 ж., Мх, 32.
Горни Луковит — вж Луковит (Лч).
ГОРНИ МАРЕНЦИ (Горни Марян-
ци) — к., в Б-я от 1878 г.; към
4. XII. 1985 г. без постоянно нас.,
Лч, 29.
Горни Марян — вж Марян (Лч).
Г орни Мастън кьой — м., изсел.
врез 1887 г. — б. ок. Осман па-
зар (Омуртаг) (Рз).
Горни Мурна чифлик — вж Горна
Мурна (Вн).
ГОРНИ ОКОЛ — с., в Б-я от
1878 г.; 607 ж., Сф, 34.
Горни Омарбас — вж Горни Дом-
лян (Пд).
Горни орман — вж Ладарево (Сф).
Горни Пасарел — с., в Б-я от
1878 г.; залич. с ук. 313/обн. 29.
X. 1954 — Сф, 34.
ГОРНИ РАДКОВЦИ — к., в Б-я
от 1878 г.; 5 ж., Лч, 29.
Горни Раковец — с., в Б-я от 1878
г.; сл. с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 —
вж Стефаново (Сф).
ГОРНИ РОМАНЦИ — с., в Б-я от
1878 г.; 46 ж., Сф, 9.
ГОРНИ ТАНЧЕВЦИ (Танчовци,.
Горни Танчовци — м., до 1892 п
бр. към Лазарци; преим. на Гор-
ни Танчовци с м. з. 3774/обн. 7.
XII. 1934; осъвр. нме на Горни
Танчевци без адм. акт през 1956;
22 ж.. Лч, 10.
Горни Томчевци — вж Томчевци
(Лч).
Горни Трембеш — вж Горски горев
Тръмбеш (Лч).
Горни турчета — вж Бяла черква
(Лч).
Горни турчин — вж Шишманово
(Мх).
ГОРНИ ЦИБЪР (Цибър варош) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с
м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
950 ж., Мх, 11.
ГОРНИ ЦОНЕВЦИ (Цоневци-гор-
ни) — к., в Б-я от 1878 г.; 9 ж.,
Лч, 29.
Горни чифлик — вж Горен чифлик
(Вн).
Горни чифлик — с., в Б-я от 1878’
г.; сл. с ук. 519/обн. 26. XIL
1961 — вж Чифлик (Мх).
Горни Чобан кьой (Чобан кьой) —
м.. в Б-я от 1878 г.; изсел. през.
1887 г. — Рз, 2.
Горни Чукани (Чукани) — м., в
1880 г., бр. към Елена; сл. с ук.
757/обн. 8. V. 1971 — вж Елена
(Лч).
ГОРНИ ЮРУЦИ (Горно юруклер) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с
81
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 163
g
ГОРЙО АБЛАНОВО (погреш. Горньо
Ябланово) — с., в Б-я от 1878 г.;
1842 ж., Рз, 3.
Горно Акчасари — с., изсел. през
1913 г.; залич. с ук. 21/обн. 29.
1. 1927 — Хс, 6.
ГОРНО АЛЕКСАНДРОВО (Бургу-
джин, Горне Александрово, Горньо
Александрово) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с приказ 183 от
10. XI. 1882; 825 ж., Бс, 15.
Горно Алмали — вж Горно Ябъл-
К0Б0 (Бс).
ГОРНО БЕЛОВО (Алабашево, Гор-
но Бялово) — с., в Б-я от 1885
г.; преим. на Горно Бялово с ук.
462 обн. 21. XII. 1906; уточн. име
на Горно Белово без адм. акт през
19оо; 452 ж., Хс, 2.
Горно Борисово — вж Горно Шиваче-
во (Лч).
Горно Борово — вж Борово (Сф).
ГОРНО БОТЕВО (Шамлии, Горно
Ботьово) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Го*рно Ботьово с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; уточн. име
на Горно Ботево без. адм. акт
през 1956; присъед. Соколец;
1188 ж., Хс, 21.
Горно Бялово — вж Горно Белово
(Хс).
ГОРНОВА МОГИЛА — к., в Б-я от
1878 г.; 7 ж., Лч, 4.
ГОРНО ВОЙВОДИНО (Читаклар
атик, Читаклар ески, Горен чи-
так) — с., в Б-я 1885— 1886 и от
1912 г.; преим. на Горен читак с
м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934 и на
Горно Войводино с м. з. 1966/обн.
16. XI. 1935; 225 ж., Хс, 25.
ГОРНО ВЪРШИЛО (Сърт хар-
ман) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
199 ж., Пд, 27.
Горно Градище — вж Кънчево (Хс).
Горно Гюсово — вж Горно Изво-
рово (Хс).
Горно дере кьой — вж Момчилов-
ци (Пд).
Горно дере кьой (Дере кьой гор-
но) — с., в Б-я от 1885 г.; изсел.
след 1887 — б. ок. Хаджи Елее
(Първомай), (Пд).
ГОРНО ДРАГЛИЩЕ (Горно Драг-
лища) — с., в Б-я от 1912 г.;
осъвр. име с ук. 960/обн. 4. I.
1966; 1188 ж., Сф, 30.
ГОРНО ДРЯНОВО — с., в Б-я от
1912 г., 989 ж., Сф, 13.
Горно Езерово (Мугрнс) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; сл. с ук.
3182/обн. 17. XI. 1987 — вж Бур-
гас (Бс).
Горно Енишерлии (Горно Енишар-
лии) — вж Горно ново село (Хс).
ГОРНО ИЗВОРОВО (Горно Гюсо-
во) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. с ук. 462/обн. 21. XII. 1906;
365 ж., Хс, 7.
Горно Кадиево (Горно кадъ кьой) —
вж Капитан-Димитрове (Вн).
Горно кадъ кьой — вж Капитан-
Димитрово (Вн).
ГОРНО КАМАРЦИ — с., в Б-я от
1878 г.; 320 ж., Сф, И.
Горно Капиньово — вж Горно Къ-
пиново (Хс).
ГОРНО КОБИЛЕ — с., в Б-я от
1878 г.; 15 ж., Сф, 43.
ГОРНО КИРКОВО — с., призн.
от н. м. Горно Кирково на с. Кир-
ково с ук. 970/обн. 4. IV. 1986 —
Хс, 8.
ГОРНО КОЗАРЕВО (Ефрас кечи-
лер) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. Х1Г.
1934; 367 ж., Рз, 15.
Горно Крумово — вж Горно Нов-
ково (Рз).
ГОРНО КЪПИНОВО (Горно Ка-
пиньово) — с., в Б-я от 1912 г.;
осъвр. име с ук. 960/обн. 4. I.
1966; 366 ж., Хс, 8.
Горно Кюселере — Каравелово (Пд).
Горно Линево — с., в Б-я от 1878
г.; сл. с ук. 230/обн. 22. V. 1950 —
вж Ковачица (Мх).
ГОРНО ЛУКОВО (Горно Суван-
ли) — с., в Б-я от 1912 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
26 ж., Хс, 6.
Горно Манастирпи — вж Горна
Манастирица (Рз).
6 Речник на селищата
82
Горно Мастънлари — вж Горна Зла-
тица (Рз).
Горно Мусу бей — вж Горен извор
(Вн).
ГОРНО НОВКОВО (Хас кестане,
Горно Крумово) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. на Горно Кру mo-
bo с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934
и на Горно Новково с ук. 949/обн.
8. XII. 1949; 253 ж., Рз, 15.
ГОРНО НОВО СЕЛО (Горно Ени-
шерлии) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. с ук. 462/обн. 21. XII. 1906;
258 ж., Хс, 2.
ГОРНО ОЗИРОВО — с., в Б-я от
1878 г.; 875 ж., Мх, 12.
ГОРНО ОСЕНОВО — с., призн. от
н. м. Махала Горна (от с. Долно
Осеново) за с. Горно Осеново с
ук. 317/обн. 13. XII. 1955; 22 ж.,
Сф, 38.
Горно Османово — вж Кръстевич
(Пд).
ГОРНО ПАВЛИКЕНЕ (Киречли Пав-
лчкяне) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. през Осв. война; 595 ж.,
Лч, 14.
Горно Паничерево — вж Ягода (Хс).
ГОРНО ПЕЩЕНЕ — с., в Б-я от
1878 г.; 698 ж., Мх, 10.
ГОРНО ПОЛЕ (Оваджик, Турско
Оваджик, Турско поле) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. на Турско
поле с ук. 462/обн. 21. XII. 1906
и на Горно поле с ук. 129/обн.
И. IV. 1961; 120 ж., Хс, 12.
ГОРНО ПРАХОВО (Тоз баля) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 1611 ж.,
Хс, 1.
ГОРНО САХРАНЕ — с., в Б-я от
1885 г.; 1654 ж., Хс, 25.
ГОРНО СЕЛО (Ново село) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
129/обн. И. IV. 1961; 53 ж., Сф,
14.
ГОРНОСЕЛЦИ (Горно юбрю
ерен) — с., в Б-я от 1912 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
70 ж., Хс, 6.
Горно Сингартия — вж Горняни
(Cdi).
ГОРНОСЛАВ (Горни Арбанас) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м.
з. 2820 обн. 14. VIII. 1934; 182
ж., Пд, 1.
Горно Славейковци (Дамла. 4 хума-
лъ) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
сл. с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 —
вж Славейково (Вн).
Горно Софуларе (Горно Суфолари) —
вж Мъдрен (Хс).
ГОРНО СПАНЧЕВО — с., в Б-я от
1912 г.; 206 ж., Сф, 33.
ГОРНОТО СЕЛО — м., до 1900 г.
бр. към Голям извор; 69 ж.,
Лч, 27.
Горно Суванли — вж Горно Луко-
во (Хс).
ГОРНО ТРАПЕ — с., призн. от н.
м. (от м. Трапето) за м. с ук.
1840/обн. 24. XI. 1970 н за с. с
ук. 2294/обн. 26. XII. 1978; 292
ж., Лч, 28.
ГОРНО УПНО — с., в Б-я от 1878
г.; 65 ж., Сф, 25.
Горно Фатово — м., призн. от н. м.
за с. с писмо вх. № 11 799 от
16. X. 1925 на МВР; сл. с ук.
323/обн. 26. III. 1968 — вж Фа-
тово (Пд).
ГОРНО ХЪРСОвО (Хърсово) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с ук.
166/обн. 12. II. 1971; 81 ж., Сф,
4.
ГОРНО ЦЕРОВЕНЕ (Церовене) —
с., в Б-я от 1878 г.; 766 ж., Мх,
13.
Горно Черковище — вж Морозо-
ве (Хс).
Горно Шивачево (Келлери, Горно
Борисово) — м., в 1880 г. бр. към
Дединци; преим. на Горно Бори-
сово с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934 и на Горно Шивачево с м.
з. 5750/обн. 24. IX. 1947; залич.
с ук. 970/обн. 4. IV. 1986 — Лч,
И.
Горно Шипково — вж Шипково (Лч).
Горно юбрю ерен — вж Горноселци
(Хс).
Горно Юнуз бунар — вж Калоян
(Вн).
Горно юруклер (Горни юруклер) —
вж Горни юруци (Хс).
83
ГОРНО ЯБЪЛКОВО (Горно Алма-
лн) — с., в Б-я от 1885 г., пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
131 ж., Бс, 4.
Горньо Александрово — вж Алек-
сандрово (Бс).
Горньо Арбанасн — вж Горни Арба-
нас (Пд).
Горньо Манастнрци — вж Горна
Манастирнца (Рз).
Горньо Ябланово — вж Горно Аб-
ланово (Рз).
Горня Върбница — вж Горни Вър-
пища (Лч).
Горня Драганча — вж Горни Дра-
го нча (Лч).
Горняк (Поряз) — с., бр. самостоя-
телно от 1887 г.; преим. с м. з.
2191/обн. 27. VI. 1942; залич. с
ук. 5/обн. 8. I. 1963 — Вн, 12.
Горня Манастирнца — вж Горна
Манастирнца (Рз).
Горняни (Горно Сингартия) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; сл. с ук.
582 обн. 29. XII. 1959 — вж Хад-
жидимово (Сф).
Гоообиовци (Брезовица) — м., до
1926 г. бр. към Белица; дв. име;
ci. с ук. 57/обн. 5. II. 1965 — вж
Соедищна (Сф).
ГОРОВО (Индже кьой, Горица) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на
Горица с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934 и на Горово с ук. 129/обн.
11. IV. 1961; 99 ж., Бс, 18.
ГОРОВО (Чамжас) — м., в Б-я от
1912 г.; преим. с ук. 166/оби. 12.
II. 1971 — 101 ж„ Пд, 28.
Гороначево — вж Гориначево (Лч).
Горостаните — м., до 1900 г. бр.
към Белица; сл. с ук. 57/обн. 5.
II. 1965 — вж Гроздьовци (Сф).
ГОРОЦВЕТ (Ютюклер) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 14. VIII.
1934; 621 ж., Рз, 14.
ГОРОЧЕВЦИ — с., в Б-я от 1878г.;
96 ж., Сф, 44.
ГОРСКА (Кючук Исуфовци) — к.,
до 1892 г. бр. към Палици и Ко-
стел; преим. с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934; 17 ж., Лч, 10.
ГОРСКА ПОЛЯНА (Яйладжик) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 334 ж.,
Бс, 2.
ГОРСКИ ГОРЕН ТРЪМБЕШ (Гор-
ни Трембеш, Горско Горен Трем-
беш) — с., в Б-я от 1878 г.; 372
ж., Лч, 5.
Горски дол — м., до 1900 г, бр,
към Широка лъка; залич. с ук.
970/обн. 4. IV. 1986 — Пд, 28.
ГОРСКИ ДОЛЕЙ ТРЪМБЕШ (Дол-
ин Трембеш, Горско Долей Трем-
беш) — с., в Б-я от 1878 г.; 414
ж., Лч, 5.
ГОРСКИ ИЗВОР (Куруджа де-,
ре) — с., в Б-я от 1912 г., преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
1244 ж., Хс, 8.
ГОРСКИ ИЗВОР (Куру чешме) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 2327 ж.,
Хс, 5.
ГОРСКИ СЕНОВЕЦ — с., в Б-я от
1878 г.; 386 ж., Лч, 25.
Горско (Голям Базаурт) — с., до
1940 г. бр. към Базаурт; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
залич. с ук. 267/обн. 21. III. 1969 —
Вн, 15.
ГОРСКО (Дах кьой) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн..
14. VIII. 1934; 9 ж., Хс, 6.
ГОРСКО АБЛАНОВО — с., в Б-я
от 1878 г.; 945 ж., Рз, 16.
Горско Горен Трембеш — вж Гор-
ски горен Тръмбеш (Лч).
Горско Долей Трембеш — вж Гор-
ски долей Тръмбеш (Лч).
ГОРСКО ДЮЛЕВО (Джебел ай-
валъ) — с., в Б-я от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн 7. XII.
1934; 344 ж., Хс, 14.
ГОРСКО калугерово — с„ в
Б-я от 1878 г.; 357 ж., Лч, 26.
ГОРСКО КОСОВО — с., в Б-я от
1868 г.; 201 ж., Лч, 26.
ГОРСКО НОВО СЕЛО — с., в
Б-я от 1878 г.; 780 ж., Лч, 11.
дГОРСКО ПИСАРЕВО (Сифедин-’
лери, Язаджи махле, Язъджиолу,
Язаджий) — м., в 1880 г. бр.
към сб. с. Доспатлии; дв. име;
преим. на Горско Писарев© между
84
1926 и 1934 г. (липсва адм. акт);
9 ж., Лч, 11,
ГОРСКО СЕЛО (Даа кьой) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 338 ж.,
Рз, 15.
ГОРСКО СЛИВОВО (Даа Сливо-
ва) — с., в Б-я от 1878 г.; дв.
име пр. Осв.; 1483 ж., Лч, 13.
ГОРТАЛОВО (Карагуй) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 197 ж.,
Лч, 20.
Горубляне — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 45/обн. 20. I. 1878 —
вж София (Сф).
ГОРУН (Саръ меше) — с., в Б-я
от 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 234 ж., Вн, 28.
ГОРУНЛ.КА (Гурунака) — к., до
1900 г. бр. към Етрополе; 64 ж.,
Сф, 16.
ГОРУНЬОВО (погр. Гуруньово) — к.,
до 1920 г. бр. към Рибарица; 39
ж. Лч 27
ГОРЧЕВ’о — м., в Б-я от 1912 г.;
26 ж., Сф, 28.
ГОРЯНИ (Еничери) — к., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 48/обн.
9. II. 1951; 4 ж., Лч, 29.
Господарево — вж Светлина (Бс).
ГОСПОДИ НОВО (Хадър челеби, Хъ-
дър Челеби) — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940 г.; преим. с м. з.
2191/оби. 27. VI. 1942; 93 ж.,
Рз. 12.
ГОСПОДИНОВО (Челеби кьой) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м.
з. 3775/обн. 7, XII. 1934; присъед.
Кошута; 568 ж., Вн, 5.
ГОСПОДИНЦИ (Циропол) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 473 ж., Сфг
12.
ГОСТ ИЛ ИЦА — с., в Б-я от 1878
г * 924 ж Лч 9.
ГОСТИЛЯ — с., засел, през 1890 г.;
558 ж., Лч, 7.
ГОСТИНЯ (Гостина) — с., в Б-я
от 1878 г.; уточн. име с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; 198 ж., Лч, 14.
ГОСТУН (Густун) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 229 ж., Сф, 2.
Готварско (Ахчилар) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; сл. с ук. 829/
обн. 29. VIII. 1969 — вж Дже-
бел (Хс).
ГОДЕ ДЕЛЧЕВ (Неврокоп) — гр.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с ук.
360/обн. 2. VIII. 1950; 19 747 ж.,
Сф, 12.
ГРАДЕВО — с., в Б-я от 1912 г.;
410 ж., Сф, 38.
,Градевци (погреш. Градювци) —
м., до 1900 г. бр. към Драгийци;
залич. с ук. 57/обн. 5. II. 1965 —
Лч, 10.
Градеж — вж Гърдеж (Сф).
Градежница — вж Градешница
(Мх).
ГРАДЕЖНИЦА (Градешница) — с.,
в Б-я от 1878 г.; 1519 ж., Лч, 27.
Градец — вж Полски градец (Бс).
ГРАДЕЦ — с., в Б-я от 1885 г.;
3100 ж., Бс, 8.
ГРАДЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
372 ж., Сф, 22.
ГрАДЕЦ (Гърци) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 2876 ж., Мх, 9.
Градешница — вж Градежница (Лч).
Градешница — вж Горна Градешни-
ца и Долна Градешница (Сф).
ГРАДЕШНИЦА (Градежница) — с.,
в Ь-я от 1878 г.; дв. име; 863 ж.,
Мх, 18.
ГРАДИНА (Бедерлии, Стефан-Стам-
болово, Градннчица) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. на Стефан-Стам-
болово с ук. 283 от 3. VI. 1893,
на Градинчица с ук. 48/обн. 9.
II. 1952; 429 ж., Лч, 21.
ГрАДИНА (Ерджи, Ержи) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 528 ж.,
Рз, 7.
ГРАДИНА (Мъдьовене, Кирило-
ве) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
на Кирилово с ук. 121 от 24. V.
1898 и на Градина с м. з. 2604/
обн. 28. V. 1947; 1178 ж., Лч, 8.
ГрАДИНА (Чикарджни, Чакърджич,
Царско село) — с., в Б-я от
85
1885 г.; преим. на Царско село
с ук. 462/обн. 21. XII. 1906 и на
Градина с ук. 45/обн. 8. II. 1950;
3337 ж., Пд, 22.
ГРАДИНАРОВО (Кьопеклии) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 36/
обн. 8. II. 1906; 871 ж., Вн, 24.
ГРАДИНИ (Дурбалии, Дорбали) —
с., в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 151 ж., Ви, 12.
ГРАДИНКА (Пахчелари) — м., до
1892 г. бр. към Стеврек и Долня-
ни; преим. с м. з. 3775/обн. 7.
XII. 1934; 2 ж., Рз, 2.
Градинска река — м., в Б-я от 1912
г.; залич. с ук. 2294/обн. 26. XII.
1978 — Пд, 28.
Г радинчица — вж Г радина (Лч).
Градище — вж Андреево (Лч).
Градище — к., до 1900 г. бр. към
Видраое; залич. с ук. 970/обн. 4.
IV. 1986 — Сф, 29.
ГРАДИЩЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
480 ж.. Лч, 24.
ГРАДИЩЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
1252 ж.. Вн, 29.
ГРАДИЩЕ (Осма Градище) — с.,
и Б-я от 1878 г.; дв. име пр. Осв.;
2140 ж.. Лч, 12.
ГРАДНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
1591 ж., Лч, 27.
ГРАДНИЦА (Пирли кьой) — с., в
Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
присъед. Орешник; 790 ж., Вн,
24.
Граднишки колиби (Граднички ко-
либи) — вж Столът (Лч).-
Г радок — вж Г радът (Пд).
Градоман — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 1840/обн. 24. XI. 1970 —
вж Банкя (Сф).
ГРАДСКО (Юренджик) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 700 ж., Бс, 15.
ГРАДСКОВСКИ КОЛИБИ — м., за-
сел. през 1920 г.; призн. от н. м.
за м. с ук. 162/обн. 8. IV. 1931;
176 ж., Мх, 3.
Градците (Гърците) — к., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; сл. с ук. 2552/обн.
26. XI. 1974 — вж Вонеща вода
(Лч).
ГРАДЪТ (Градок) — м., в Б-я от
1912 г.; уточн. име с ук. 960/обн.
4. I. 1966; 182 ж, Пд, 28.
Грамада — с., в Б-я от 1912 г.; сл.
с ук. 356/обн. 7. XII. 1954 — вж
Благоевград (Сф).
ГРАМАДА — гр., в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за с. гр. т. с ук. 546/
обн. 15. IX. 1964 и за гр. о ук, 19427
обн. 17. IX. 1974; 3004 ж., Мх, 14.
Грамадата — м., до 1900 г. бр,
към Мухово; сл. с ук. 57/обн. 5.
II. 1965 — вж Мухово (Сф).
ГРАМАДЕ — м., в Б-я от 1912 г.;
157 ж., Пд, 25.
Грамаде — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Друган; сл. cf ук. 757/обн.
8. V. 1971 — вж Друган (Сф).
ГРАМАДЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
147 ж., Сф, 41.
ГРАМАДЛИВО (Мишеморков хан) —
с., до 1900 г. бр. към Ивановци;
преим. и прнзн. от к. за с. с ук.
469/обн. 27. IV. 1976; присъед.
Терзнювци; 20 ж., Лч, 3.
ГРАМАЖДАНО — с., в Б-я от
1878 г.; присъед. Въртешево;. 1143
ж., Сф, 25.
ГРАМАТИКОВО — с., в Б-я от
1912 г.; 1001 ж., Бс, 9.
ГРАМАТИЦИ — с., в 1880 г. бр.
към Костел; призн. от к. за с. с
ук. 2294/оби. 26. XII. 1978; 50
ж., Лч, 10.
Грамосте — вж Богорово (Рз).
Грамошин — вж Громшин (Мх).
ГРАНИТ — с., образ, от с. Голобра-
дово и с. Скобелеве с м. з. 945/
обн. 19. V. 1945; 1103 ж., Хс, 2.
ГРАНИТЕЦ (Реджеб махле, Трои-
ца) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Тройца с м. з. 2820/обн. 9.
VIII. 1934 и на Гранитен с ук.
183/обн. 18. IV. 1952; 37 ж., Бс,
4.
ГРАНИТОВО (Гаджилово) —	с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1255 ж.,
Бс, 17.
ГРАНИТОВО (Калугер) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 131/обн.
86
14. III. 1950; 203 ж., Мх, 1.
ГРАНИЦА — с. ,в Б-я от 1878 г.;
758 ж., Сф, 25.
ГРАНИЧАК — с., в Б-я от 1878 г.;
75 ж., Мх, 1.
ГРАНИМ АР (Акънджии) — с., в
Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 343 ж., Вн, 28.
ГРАНИЧАР (Тикенджа) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 43 ж.,
Бс, 4.
Граово — с., образ, от с. Конска и
с. Режанци с ук. 5/обн. 8. I.
1963; разпаднато на съст. села с
ук. 1885/обн. 6. IX. 1974 — вж
Конска и Режанцн (Сф).
Граф Игнатиев — вж Граф-Игна-
тиево (Пд).
ГРАФ-ИГНАТИЕВО (Чоллук, Граф
Игнатиев) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Граф Игнатиев с ук.
395 от 25. X. 1902; осъвр. име
без адм. акт през 1956; 2106 ж.,
Пд, 21.
ГРАФИТОВО (Теке махле, Теке мах-
ла, Калугерово) — с., разрушено
и изсел. през 1868 г.; презасел. и
призн. за с. с ук. 189 от 23. VII.
1882 г.; преим. на Калугерово с
ук. 462/обн. 21. XII. 1906 и на
Графитово с ук. 557/обн. 23. XI.
1951; 25 ж., Бс, 12.
Грахотна — вж Грохотно (Пд).
ГРАШЕВО (Грашовски) — с., до
1900 г. бр. към Чепино (Велин-
град); осъвр. име с ук. 960/обн.
4. I. 1966; призн. от к. за с. с
ук. 1521/обн. 24. X. 1975; присъед.
Мечо корито; 1268 ж., Пд, 8.
ГРАЩИЦА — м., до 1900 г. бр. към
Стойките; 27 ж., Пд, 28.
ГРЕЕВЦИ (Уруш Боохчу, Урум бей,
Румбоолу) — м., в 1880 г. бр.
към Стеврек; тр. име; пренм. на
Греевци с м. з. 2820/обн. 14. VIII'.
1934; 31 ж., Рз, 2.
ГРИВИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
2349 ж., Лч, 20.
ГРИВКА (Коджа Ахмедлер) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 220 ж.,
Хс, 9.
ГРИВЯК (Кара Ахмедлер) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934, 331 ж.,
Хс, 8.
ГРИГОРЕВО (Чифлико, погр. Гли-
горово) — с., в Б-я от 1878 г.;
де. име пр. Осв.; 519 ж., Сф, 15.
Гробът — м., до 1900 г. бр. към
Ново село; залич. с ук. 757/обн.
8. V. 1971 — Лч, 1.
ГРОЗДЕЙ (Санджикларе) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII/ 1934; 818 ж.,
Бс, 18.
Гроздово — вж Братя Даскалови
(Хс).
Гроздьев дол — м., до 1900 г. бр.
към Видраре и Равнище; сл. с ук.
970/обн. 4. IV. 1986 — вж Равни-
ще (Сф).
ГРОЗДЬОВО (Копрю кьой, Рако-
вец) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. на Раковец с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934 и на Гроздьово с
ук. 360/обн. 2. VIII. 1950; 2586
ж.. Вн, 13.
ГРОЗДЬОвЦИ — м., до 1926 г. бр.
към Белина; присъед.: Горостанч-
те, Дорльовци, Дълга нива, Пау-
новци, Стара кошара, Ценовци и
Шуглевци; 52 ж., Сф, 18.
ГРОМШИН (погреш. Грамошин) —
с., в Б-я от 1878 г.; 1442 ж., Мх,
4.
ГРОХОТНО (Грахотна) — с., в
Б-я 1885 — 1886 и от 1912	г.;
осъвр. нме с ук. 960/обн. 4. I. 1966;
982 ж., Пд, 9.
ГРУДЕВО (Боздуванджии, Боздуга-
ново) — с., в Б-я от 1885 г.: пре-
им. на Боздуганово с ук, 462/обн.
21. XII. 1906 и на Грудево с ук.
165/обн. 5. IV. 1950; 621 ж., Хс,
18
ГРУДОВО (Кара бунар, Средец) —
гп., в Б-я от 1885 г.; преим. на
Средец с м. з. 2820/обн. 14. VIIL
1934 н на Грудово с ук. 236/обн.
28. V. 1950; призн. от с. за
с ук. 38/обн. 2. II. 1960; 10 647
ж., Бс, 4.
87
ГРУЕВО (Хайранлар) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 1230 ж., Хс,
14.
Грухчова махала (погреш. Глухчу
махала) — вж Росица (Лч).
ГРЪБЛЕВЦИ (Гръблювци, Гърблев-
цн) — к., в Б-я от 1878 г.; 27
ж., Лч, 4.
Гръдски рът — м., до 1900 г. бр.
към Мухово; залич. с ук. 57/обн.
• 5. II. 1965 — Сф, 18.
Гръдците — вж Малуша (Лч).
ГРЪЛСКА ПАДИНА — с., призн.
от н. м. (от с. Гърло) за с. през
1892 г.; 53 ж„ Сф, 14.
ГРЪНЧАРОВО (Хасан факь, Дими-
тър-Петково) — с., в Б-я 1878 —
• 1913 и от 1940 г.; преим. на Дими-
' тър-Петково с м. з. 2191/обн. 27.
VI. 1942 и на Грънчарово с ук.
141/обн. 25. III. 1950 — 858 ж.,
Рз, 8.
Грънчер — м., до 1900 г. бр. към
: Терзийско; сл. с ук. 1885/обн. 6.
IX. 1974 — вж Терзийско (Лч).
Грънчерите (Грънчарите, Грънче-
ри) — к., в Б-я от 1878 г.; присъед.
Савчовци; сл. с ук. 957/обн. 28. XII.
1965 — вж Жълтеш (Лч).
ГУ БЕШ — с., в Б-я от 1878 г.;
129 ж., Сф, 10.
ГУБИСЛАВ — с., до 1900 г. бр.
към Зимевица; 320 ж., Сф, 37.
Гуглевци (Гугльовци, Гуглювци) —
вж Радино (Лч).
Гугов дол — м., до 1900 г. бр. към
Петрнч; залич. с ук. 881/обн. 30.
XI. 1965 — Сф, 40.
ГУГУТКА (Арнаут кьой) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 243 ж.,
Хс. 6.
ГУДЕВИЦА (Гудевска) — м., в
Б-я от 1912 г.; осъвр. име с ук.
960/обн. 4. I. 1966; 42 ж., Пд, 28.
Гу*ел«р — вж Пешаково (Мх).
ГУЛ И И КА (Невсе сипахлер) — с.,
в Б-я от 1912 г.; ппеим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 382 ж.,
Хс, 9.
Гулина — вж Голица (Вн).
ГУЛ ИЯ (Невсе ташлъ) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 317 ж.,
Хс, 9.
Г>лянци — гр., в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за с. гр. т. с ук. 546/
обн. 15. IX. 1964 и за гр. с. ук.
1942/обн. 17. IX. 1974; 4408 ж.,
Лч, 6.
ГУМОЩНИК (Гумощнярска) — с.,
в 1880 г. бр. към Млечево; 393 ж.,
Лч, 28.
ГУРБАНОВЦИ — с., в Б-я от
1878 г.; 16 ж., Сф, 25.
Гурбетмто — вж Странско (Хс).
ГУРГУЛИЦА (Арабаджи) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 322 ж., Хс, 14.
ГУРГУЛЯТ — с., в Б-я от 1878
г.; 71 ж., Сф, 39.
ГУРКОВО (Гявур куюсу) — с., в
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
пренм. скоро след Осв.; присъед.
Поляна; 899 ж., Вн, 3.
Гурково (Назърска махала) — с.,
в Б-я от 1878 г.; пренм. с височ.
докл. 1251 от 7. III. 1883; сл. с
ук. 317/обн. 13. XII. 1955 — вж
Дунавци (Мх).
ГУРКОВО (Уруците) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 224 от
10. VIII. 1884 г.; 439 ж., Сф, 8.
ГУРКОВО (Хаинито, Колупчии, Ге-
неоал-Гурково) — гр., в Б-я от
1885 г.; дв. име; преим. от Колуп-
чии на Гурково с м. з. 462/обн. 21.
XII. 1906, на Генерал-Гурково с
м. з. 1313/обн. 27. VI. 1940, възст.
ст. име с м. з. 2127/обн. 13. V.
1947; призн. от с. за с. гр. т. с
ук. 546/обн. 15. IX. 1964 и за гр.
с ук. 1942/обн. 17. IX. 1974; 3274
ж.. Хс. 15.
ГУРМАЗОВО — с., в Б-я от 1878
г.; 364 ж., Сф, 7.
Гурунака — вж Горунака (Сф).
Гуруньово — рж Горуньово (Лч).
ГУСЛА /Даулджилар) — с., в Б-я
от 1878 г.; поеим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 847 ж., Вн, 18.
ГУСЛАР (Къдър ашик) — с., в
Б-я 1878—1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
545 ж., Вн, 27.
38
Густун — вж Гостун (Сф).
ГУЦАЛ — с., в Б-я от 1885 г.;
491 ж., Сф, 34.
Гушанци — вж Замфирово (Мх).
Гущери — м., до 1892 г. бр. към
Буйновци и Габрака; залич. с ук.
57/обн. 5. II. 1965 — Лч, 10.
ГЪБЕНЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
581 ж., Лч, 4.
Гъзурниците — к., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 92/обн. 2. III. 1951 —
вж Габрово (Лч).
Гълъб — вж Гълъбово (Хс).
Гълъбари (Казчилар, Касчилар) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; сл. с м. з.
3077/обн. 23. XI. 1940 — вж Бисер-
ин (Рз).
ГЪЛЪБЕЦ (Гювенчлер) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 27. VI. 1906; 432 ж., Хс, 25.
ГЪЛЪБЕЦ (Татар кьой) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 1204 ж., Бс,
13.
Гълъбинка (Гювемлии, Гювенлии) —
м., в 1880 г. бр. към Слънчовец;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII-
1934; залич. с ук. 2294/обн. 26.
XII. 1978 — Рз, 2.
ГЪЛЪБИНЦИ (Мусукоджалии, погр.
Гълъбици) — с., в Б-я от 1885
г.; преим. с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934; отстр. греш. с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; 808 ж., Бс, 20.
Гълъбици — вж Гълъбинци (Бс).
ГЪЛЪБНИК (Муси бей) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 545 ж.,
СФ, 31.
ГЪЛЪБОВО — гр., образ, от с. гр.
т. Гълъбово и с. Гълъбово с ук.
829/обн. 29. VIII. 1969 — 10 484
ж., Хс. 3.
ГЪЛЪБОВО (Ахрян юрпек, Ахря-
не) — с., в Б-я от 1912 г.; пре-
им. на Ахряне с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934 и на Гълъбово с
ук. 889/обн. 20. V. 1975; 808 ж.,
Пд. 2.
ГЪЛЪБОВО (Гольово) — с., призн.
от н. м. Гьолова (от с. Бабяк)
за с. с ук. 317/обн. 13. XII. 1955;
преим. с ук. 86/обц. 26. I. 1982,
374 ж., Сф, 3.
Гълъбово (Кара бунар, Сладък кла-
денец, Кладенчево, Стаханове, Га-
ра Гълъбово) — с. гр. т., в Б-я
от 1885 г.; преим. на Сладък кла-
денец с ук. 462/обн. 21. XII. 1906,
на Кладенчево с м. з. 2127/обн.
13. V. 1947, на Стаханово с ук.
236/обн. 28. V. 1950, на Гара Гъ-
лъбово с ук. 512/обн. 24. XI. 1959
и на Гълъбово с ук. 546/обн. 15.
IX. 1964; призн. от с. за с. гр. tj;
с ук. 546/обн. 15. IX. 1964; при-
съед. Гара Стаханово; сл. с ук.
829/обн. 29. VIII. 1969 — вж гр.
Гълъбово (Хс).
Гълъбово (Кум Дуванджин, Гъ-
лъб) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. на Гълъб с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906 и на Гълъбово без адм.
акт през 1956; сл. с ук. 829/обн.
29. VIII. 1969 — вж гр. Гъль-
бово (Хс).
ГЪЛЪБОВО (Новосел) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 165/обн.
5. IV. 1950; 229 ж., Пд, 21.
ГЪЛЪБОВЦИ — с., в Б-я от 1378
г.; 329 ж., Сф, 39.
ГЪМЗОВО (Гънзово) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 1416 ж., Мх,
6.
ГЪРБИНО — с., в Б-я от 1878 г.;
43 ж., Сф, 25.
ГЪРБИЩЕ (Сърт кьой) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 742 ж.,
Хс, 1.
Гърблевци — вж Гръблевци (Лч).
ГЪРДЕВЦИ (Гърдювци) —. м., в
1880 г. бр. към Шилковци; 41 ж.,
Лч, Ю.
Гърдеж (Градеж) — с., до 1926 г.
бр. към Белица; сл. с ук. 57/обн.
5. II. 1965 — вж Суевци (Сф).
Гърдювци — вж Гърдевци (Лч).
ГЪРЛО — с., в Б-я от 1878 г.; 114
ж., Сф, 9.
ГЪРЛЯНО — с., в Б-я от 1878 г.;
247 ж., Сф, 25.
ГЪРМЕН — с., в Б-я от 1912 г.;
89
присъед. Заграде; 1816 ж., Сф,
ГЬРНАТИ — с., призн. от н. м. (от
с. Тикла) за с. с vk. 232/обн. 26
III. 1968; 490 ж., “Пд. 17.
Гърневци — к., до 1892 г. бр. към
Габровцн и Сърненци; сл. с ук
2552/обн. 26. XI. 1974 — вж Во-
неща вода (Лч).
ГЪРНЯ — к., в Б-я от 1878 г.;
5 ж., Лч, 9.
Гърци — вж Градец (Мх).
Гърци — с., в Б-я от 1885 г.; изсел.
през 1892 г. — Пд, 26.
Гърците — к., в 1880 г. бр. към
Късовци; сл. след 1887 г. — вж
• Късовци (Лч).
Гърците (Гърци) — вж Градците
(Лч).
Гърците (Гърци) — вж Малуша
(Лч).
ГЪРЧИНОВО — С., в Б-я от 1878
г.; 935 ж., Рз, 16.
ГЪСКОВО (Иорджеклер) — с., в
Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 216 ж., Хс, 10.
Гьовендиклии — с., в Б-я от 1885 г.;
изсел. през 1886 г. — б. ок. Хаджи
Елее (Първомай) (Пд).
ГЬОВРЕН — с., в Б-я 1885— 1886
и от 1912 г.; 978 ж., Пд, 9.
Гьоджеджи — вж Стан (Вн).
Гьозекеч — вж Обзор (Бс).
Гьок Виран — вж Звездел (Хс);
Патица (Хс).
Гьоклемез — вж Усойка (Сф).
Гьоклемезлер — вж Стремци (Хс).
Гь^клемезлер дере махле — вж
Стремово (Хс).
Гьок пала — вж Михайлово (Хс).
Гьок тепе — вж Звездец (Бс).
Гьокче бунар — вж Сив кладенец
(Хс).
Гьок^есрен — вж Подвис (Бс).
Гьокче дьолюк (Гьокче дюлюк) —
вж Бдинци (Вн).
Гьокчелер — с., в Б-я от 1885 г.;
изсел. през 1902 г. — 'Пд, 21.
Гьокчелни — с., в Б-я от 1885 г.;
изсел. през 1889 г. — Пд, 21.
Гьокчери .— вж Преселка (Вн).
Гьокче су — вж Синя вода (Рз).
Гьола — м., до 1892 г. бр. към сб.
с. Василица; залич. с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — вж Долна Василн-
ца (Сф).
Гьол бунар — вж Бистренци (Рз).
Гьолджнк — вж Генерал-Гешево
(Хс).
Гьолджук — ВЖ Лебед (Хс).
Гьол Караач — вж Брестница (Вн).
Гьол кьой — вж Локвата (Лч).
Гьол чифлик — вж Блатино (Сф).
Гьоре — вж Видно (Вн).
Гьочери — вж Преселка (Вн).
Гьочилер — вж Друмче (Хс).
Гьошево — вж Гюешево (Сф).
Гюбел (Гюбелска) — вж Межда
(Бс).
Гюбел	Курфалин — вж Савино
(Бс).
Гюведже — вж Звънарци (Рз).
Гювемли Ендже (Гювемли Индже) —
вж Ястребове (Рз).
Гювемлии — вж Гълъбинка (Рз).
Гювендиклии — вж Подкрепа (Хс).
Гювенлии (Гювемлии) — вж Гъ-
лъбинка (Рз).
Гюпенчлер — вж Гълъбец (Хс).
Гюджеклар — вж Малино (Хс).
Гюдженлер — вж Зайчар (Бс).
Гюдюлери (Гюдюлер, Гюдюлере) —
пж Черепово (Хс).
Гюдюрска — пром, с., призн. от н.
м. за пром. с. с ук. 292/обн. 25.
VIII. 1953; залич. с ук. 2294/обн.
°* XII. 1978 — Пд, 11.
ГЮЕШЕВО (погреш. Гьошево) —
с., в Б-я от 1878 г.; 598 ж., Сф,
25.
Гюзел гани — вж Красино (Хс).
Г кпелдже алан — вж Каменово
(Рз).
гю->елия — вж Пешаково (Мх).
Гюзел хатип — вж Сладкодум (Хс).
Гюп бунар — вж Розов кладенец
(Хс).
Гюлевиа — вж Гюлъовца (Бс).
Гюле Кайнарджа — вж Голяма
Кайнарджа (Рз).
Г юле кьой — вж Засмяно (Вн).
Гюлемен — вж Кьолмен (Вн).
Гюллер — вж Ружица (Вн).
роллер кьой — вж Алеково (Рз);
Розино (Хс).
90
Гюлово — вж Роза (Бс).
ГЮЛЬОВЦА (Кьоллер, Гюлевца, Гю-
лювца) — с., в Б-я от J885 г.;
дв. име пр. Осв.; 1109 ж., Бс, 11.
Гюлювца — вж Гюльовца (Бс).
Гюлюмяново — вж Роза (Бс).
Гюменлии — вж Крумово (Бс).
Гюн Алъсъ — вж Слънчево (Вн).
Гюн догду — вж Изгрев (Вн).
Гюндюэииа (Гюидузица) — вж Зор-
ница (Пд).
Гюндюзлери — вж Черна вода (Рз).
Гюндюзлери (Гюндюзлер) — вж Ден-
ница (Бс).
Гюнели — вж Припек (Хс).
Гюнелии — вж Любеиец (Бс); Лю-
беново (Хс).
Гюнели махле — вж Любенова ма-
хала (Бс).
Гюня кьой — вж Копрец (Рз).
Гюн Яласъ — вж Слънчево (Вн).
ГЮРГЕВО — с., в Ь-я от 1912 г.;
към 4. XII. 1985 г. без постоянно
нас., Сф, 28.
Гюргево (Мацакурово) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 38/обн.
31. I. 1894; сл. с ук. 317/обн. 13.
ХП. 1955 — вж Саларева баня
(Сф).
Гюрген — вж Габерово (Хс).
Гюргенджик — вж Попкралево (Рз).
Гюрген кьой — вж Габерово (Бс).
Гюргенлие (Гюргенли) — вж Габ-
рица (Вн).
Гюргенлии — вж Габер (Вн).
ГЮРГИЧ — с., в Б-я от 1878 г.;
637 ж., Мх, 29.
Гюреджия — вж Огня ново (Сф).
Гюрюджии — вж Преславен (Хс).
Гюч бейлер — вж Добрич (Бс).
Гючерлии — вж Брод (Хс).
Гючме — с., изсел. през Осв. вой-
на — б. ок. Сливен (Бс).
Гючурлии (Гючюрлни, Гючерлии) —
вж Брод (Хс).
Гююмлии (погреш. Гюменлии) —
вж Крумово (Бс).
Гявур куюсу — вж Гурково (Вн).
Гявур Суютчук (Гяур Суютчук) —
вж Българево (Вн).
Гяур дере ходжа — вж Пенковци
(Хс).
д
Даа кьой — вж Балкан (Хс); Гор-
ско село (Рз).
Даа махле — вж Балкан (Хс).
Даа Сизова — вж Горско Сливо-
во (Лч).
Даа харман — вж Свободиново (Хс).
Дабок — м., в D-я от 1912 г.; сл.
с ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж
Поляна (Пд).
Даваджово (Даваджий) — вж Миро-
мир (Пд).
ДА В ЕР И (Даверите) — с„ в 1880
г. бр. към Палици; призн. от м.
за с. с ук. 2294/обн. 26. XII. 1978;
30 ж., Лч, 10.
ДАВИДКОВО (Давудево) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1584 ж,
Пд. 2.
ДАВИДОВО (Даутлар) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1912;
232 ж.. Рз, 12.
ДАВИДОВО (Даутлар) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 362 ж., Рз,
25.
Давудево — вж Давидково (Пд). •
Давулджилар — вж Падина (Рз).
Давут беглии — вж Златиница (Бс).
Давутлии — вж Каблешково (Бс).
Даг ени — вж Люблен (Рз).
Даг махлеси — м., в 1880 г. бр.
към Дединцн; изсел. през 1884
г. — Лч. 11.
ДАГОНОВО — с., призн. от н. м.
Дагонэва (от с. Бабяк) за м.
с ук. 24/обн. 9. V. 1954 и за с. с
ук. 317/обн. 13. XII. 1955; 645 ж.,
Сф. 3.
Даг Харманлъсъ — вж Свободиново
(Хс).
Даг чифлик — вж Добротино (Сф).
ДАЕВЦИ — к., в 1880 г. бр. към
Бижовци; 4 ж., Лч, 29.
Дайдър — вж Шумеици (Рз).
-ДАЙНОВЦИ — м., в 1880 г. бр.
към Доспатлии: 4 ж., Лч, 10.
Далакча — вж Костурино (Хс).
Далгач — вж Дългач (Рз).
я»
Далови — к., до 1926 г. бр. към
Лъжсне (Велинград); сл. с ук.
2294/обн. 26. ХИ. 1978 — вж Все-
мирци (Пд).
Дам ада (Дам адасъ) — вж За-
град (Рз).
Дамар гьоз (погреш. Дамаргеоз) —
вж Жилино (Вн).
Дамлалъ ехатлар (Дамлъехтлар) —
вж Долно Славейковци (Вн).
Дамлаль орта (Дамлъ орта) — вж
Средно Славейковци (Вн).
Дамлал ь хумал^ (Дамла хумала,
Дамналъ хумалъ) — вж Горно
Славейковци (Вн).
ДАМЯНИЦА (Орман чнфлик) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1368 ж.,
Сф, 33.
ДАМЯНОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
922 ж., Лч, 24.
Дамяновци — вж Горни Дамянов-
ци (Лч).
Дамяновци — вж Долни Дамянов-
ци (Лч).
Даиа гьоз — вж Юнец (Вн).
Дананлово — м., призн. от н. м. (от
с. Гулийка) за м. с ук. 356/обн.
7. ХИ. 1954; залич. с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — Хс, 9.
Дановци — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Велчево; залич. с ук. 463/
обн. 2. VII. 1965 — Лч, 1.
Даиьовска — м., до 1900 и след
1934 г. бр. към Белиш (Лч).
Дараци — м., в 1880 г. бр. към
Буйновци; залич. с ук. 45/обн. 20.
I. 1978 — Лч, 10.
Дарец (Юглюк) — с., в Б-я от 1912
г.; преим. с м. з. 2820/обн. 14.
• VIII. 1934; изсел. с ук. 183/обн.
14. у. 1957 — Хс, 10.
Дар Обас — вж Доробас (Пд).
Даровица — м., в Б-я от 1912 г.;
сл. с ук. 757/обн. 8. V 1971 — вж
Витина (Пд).
Даръ дере — вж Златоград (Пд).
ДАСКАЛ-АТАНАСОВО (Хаджи Ли-
вадии) — с., в Б-я 'от 1885 г.;
преим. с ук. 462/обн. 21. XII. 1906;
528 ж., Хс, 18.
ДАСКАЛОВО (Молла мусалар) —
с., в Б-я 1885—1886 и от 1912
г.; преим. с м. з. 3775/обн. 7.
XII. 1934; 530 ж., Хс, 26.
Даскалово (Църква) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 21/обн.
19. I. 1962; сл. с ук. 2434/обн.
27. X. 1972 — вж Перник (Сф).
Даулджилар — вж Гусла (Вн).
Даулджилар (погреш. Давулджи-
лар) — вж Падина (Рз).
Даут бегл и и (погреш. Давут бег-
лии) — вж Златиница (Бс).
Даутлар — вж Давидово (Рз); Да-
видово (Рз).
Даутларе — вж Царимир (Пд).
Даутлии (погреш. Давутлии) — вж
гчаблешково (Бс).
Дах кьой — вж Горско (Хс).
Две къщи (Ики евелер) — м., до
1892 г. бр. към с. Разделци; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; сл. с м. з. 291бУобн. 16. L
1 у43 — вж Добротица (Рз).
ДВЕ МОГИЛ И — гр., в Б-я от
1878 г.; призн. от с. за с. гр. т.
с ук. 546/обн. 15. IX. 1964 и за
гр. с ук. 829/обн. 29. VIII. 1969;
5381 ж., Рз, 7.
ДВЕ ТОПОЛИ (Ахатлар кебир) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м.
з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 52 ж.,
Пд, 2.
ДВОРИЩЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
253 ж., Сф, 25.
ДВОРИЩЕ (Юрта) — м., до 1900
г. бр. към Димовци; преим. с /к.
462/обн. 21. XII. 1906; 32 ж., Хс,
15.
ДЕБЕЛ ДЯЛ (Дебелий дял) — с,
в 1880 г. бр. към Гъбене; призн.
от м. за с. с ук. 2294/обн. 26. XII.
1978; 129 ж., Лч, 4.
ДЕБЕЛЕЦ — гр., в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за гр. с ук. 1942/обн.
17. IX. 1974; 4729 ж., Лч, 3.
Дебелец (Кара Ахмед махле) —
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; залич. с ук.
202/обн. 2. III. 1976 — Вн, 16._
Дебели дял — с., изсел. през 1876
г. — б. ок. София (Сф).
Дебелий дял — вж Дебел дял (Лч).
ДЕБЕЛИ ЛАГ (Дебели лак) — с.,
в Б-я от 1878 г.; уточн. име без
92
адм. акт през 1956; 419 ж., Сф,
21.
'ДЕБЕЛИ РЪТ — с., в 1880 г. бр.
към Доспатлни; призн. от м. за
с. с ук. 2294/обн. 26. XII. 1978;
39 ж., Лч, 10.
Дебелково — вж Синеморец (Бс).
ДЕБЕЛТ (Акезлии, Якезлии) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. на Дс-
белт с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 1739 ж., Бс, 4.
ДЕБЕЛЦОВО — с., в Б-я от 1878
г.; към 31. XII. 1982 г. без по-
стоянно нас., Лч, 24.
ДЕБЕЛЯНОВО (Каба ач) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 104	ж.,
Пд. 2.
ДЕБНЕВО (Дебньово) — с., в 1880
г. бр. към сб. с. Велчево; 1170 ж.,
Лч, 28.
Дебневски колиби — вж сб. с. Вел-
чево (Лч).
Дебньово — вж Дебнево (Лч).
ДЕБОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
1187 ж., Лч, 17.
ДЕБОЧИЦА — с., в Б-я от 1912 г.;
82 ж., Сф, 3.
ДЕБРЕН — с., в- Б-я от 1912 г.;
1867 ж., Сф, 13.
ДЕБРЕНЕ — с., в Б-я от 1912 г.;
115 ж., Сф, 33.
ДЕБРЕНЕ (Куюджук) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
169 ж., Вн, 15.
ДЕБРЫЦИЦА (Дереджик кьой) —
с., в Б-я от 1885 г.; дв. име пр.
Осв.; 1392 ж., Пд, 18.
Дсбър (Дервент, Ени махле) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
462/обн. 21. XII. 1906; сл. с ук.
829/обн. 29. VIII. 1969 — вж Пър-
вомай (Пд).
Деве дере — вж Камилски дол
(Хс).
Деведжии — м., до 1892 г. бр. към
Константин и Светославцн; изсел.
през 1896 г. — Лч, 10.
Деведжи кьой — вж Добрин (Вн).
ДЕВЕНЕ (погр. Девня) — с., в
Б-я от 1878 г.; 1806 ж., Мх, 10.
ДЕвЕНЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
1402 ж., Лч, 30.
ДЕВЕСИЛИЦА (Днкили халурен) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 277
ж., Хс, 9.
ДЕВЕСИЛОВО (Дикили каинлък) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 607
ж., Хс, 9.
ДЕВЕТАК (Иситлии) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 529 ж., Бс, 7.
ДЕВЕТАКИ — с., в Б-я от 1878 г.;
665 ж., Лч, 14.
ДЕВЕТАЦИТЕ (Дивитаци) — к., в
1880 г. бр. към Габровци; 3 ж.,
Лч, 3.
ДЕВЕТНИЦИ (Докузек) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 172 ж.,
Бс, 7.
Деветте дола — к., в Б-я от 1873
г.; до 1900 г. бр. към Ябланица;
сл. р ук. 757/обн. 8. V. 1971	-
нж Ябланица (Лч).
ДЕВИН (Селиме, Дьовлен, Здра-
вей, Дьовлен) — гр., в Б-я 1885 —
1886 и от 1912 г.: до 1912 г. —
Селиме, 1912— 1934 г. — Дьов-
лен, през 1926 г. — Здравец, пре-
им. от Дьовлен на Девин с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; присъед.
Настав; 8032 ж., Пд, 9.
ДЕВИНО (Къзлар кыой, Казлар
кьой) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
120 ж., Рз, 2.
Девне — вж с. Девия (Вн).
ДЕВНЯ — гр., образ, от с. Река
Девня, с. Девня и с. Повеляново
с ук. 829/обн. 29. VIII. 1969; 9647
ж., Вн, 14.
Девня — вж Девене (Мх).
Девня (Девне) — с., в Б-я от 1878
г.: преим. с м. з. 2820/обн, 14,
VTH. 1934; сл. с ук. 829/обн. 29.
VIII. 1969 — вж гр. Девня (Вн).
Девня река — вж Рек* Девня (Вн).
Дегермен теп* — вж Жерка (Хс).
Деде бал — зж Дединпи (Лчк
Депе кьой — вж Добри дол (Вн);
Дядово (Бс); Дядовско (Хс).
93
Деделер — вж Дедец. (Хс); Дядов-
ци (Хс); Миладиново (Хс).
Деде махле — вж Дедина (Лч).
ДЕДЕЦ (Деделер) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 323 ж., Хс, 8.
ДЕДИНА (Деде махле) — м., до
1892 г. бр. към Дединци и Долно
Шивачеви; изсел. през 1898 i ;
по-късно презасел. и от 1945 г.
бр. като са,мостоятелна м.; 77 ж.,
Лч. 11.
ДЕДИНО — с., призн. от н. м. Деди-
но на с. Долно Прахово с ук.
970 обн. 4. IV. 1986 — Хс, 1.
ДЕДИНЦИ (Деде бал) — с., в
Б-я от 1878 г.; от 1900 до 1946
г. бр. към Пестник; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 55 ж.,
Лч, 11.
ДЕДОВО (Дядово) — с., в Б-я от
1885 г.; уточн. име с ук. 960/обн.
4. I. 1966; 18 ж., Пд, 21.
ДЕКОВ (Деяков) — с., в Б-я от
1878 г.; 1040 ж., Лч, 2.
Де.ттвелер — вж Делвино (Хс).
ДЕЛВИНО — с., в Б-я от 1912
г.; 39 ж., Сф, 4.
ДЕЛВИНО (Делвелср) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 482 ж., Хс, 8.
ДЕЛЕЙНА — с., в Б-я от 1878 г.;
651 ж., Мх, 7.
Дели ахат — вж Ковил (Хс).
Дели Ахмедлер — вж Скорей (Хс).
Де.пи бинлери (погреш. Делибипле-
ре и Дели Б и лер и) — вж Яздач
(Хс).
Дели гьвзлер гявуроолу — вж Сев-
далнна (Хс).
Делиджеците (Дилиджеците) — к.,
в Б-я от 1878 г.; сл. с ук. 21/обн.
27. I. 1953 — вж Топлеш (Лч).
Делиджилер — вж Вожак (Хс).
Дели Исуфлар — вж Красногор
(Рз).
Дели кече дере — с., изсел. през
Осв. война — Бс, 15.
Дели Османлар — вж Владимирово
(Вн).
Дели Станча — вж Станча (Лч).
Дели Сюлю (Дели Сюле) — вж
Драгомирове (Лч).
Дели Хюсеин (Дели Хюсеин мах-
ле) — вж Голямо Делчево (Вн).
Дели Юсуф куюсу — вж Лозница
(Вн).
Дели Юсуф лар — вж Красногор
(Рз).
Делиязмино — вж Зелен дол (Сф).
Делне бей кьой (Делни бей кьой,
Долно бен кьой) — вж Септем-
врийци (Вн).
ДЕЛОВА МАХАЛА (Ессе махле) —
м., в 1880 г. бр. към Доспатлии;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 5 ж., Лч, И.
Делчево — вж Левуново (Сф).
Делчево — вж Ново Делчево (Сф).
ДЕЛЧЕВО (Ферхатлар) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 754 ж., Рз, 11.
ДЕЛЧЕВО (Юч дурак) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2823/
обн. 14. VIИ. 1934; 190 ж., Сф,
12.
Деля кьой — вж Глашатай (Рз).
ДЕЛЯН (Кърнол) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. 567/обн. 31.
X. 1950; 212 ж., Сф, 41.
ДЕЛЯН (Кърнул) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
И. VIII. 1934; 16 ж., Сф, 7.
ДЕЛЯНОвЦИ (Чаушка махла) — -
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 34J
ж., Лч, 23.
Де,чир баба теке — вж Сборяиовэ
(Рз).
Демирдеш — вж Желязово (Бс).
Демирджии — вж Стракил^ца;
(Вн).
Демирджи кьой — вж Желязно
(Пд).
Демирджи кьой (Демир кьой) — вж
Лилково (Пд).
Демирджи лер — вж Воденичарско
(Хс); Железари (Хс); Железари
(Рз), Желязковец (Рз); Коваче-
во (Пд).
Демирджилере — вж Старо Желе-
заре (Пд).
Демирджилери — вж Моравица-
(рз).
Демирджилер-нова махла — вж Ног
во Железаре (Пд).
94
Демирджилии — вж Камен (Бс).
Демирдишлии — вж Найден-Гериво
(Пд).
Демир кьой — вж Желязно (Пд).
Демир кьой — вж Железарци (Лч);
Климентина (Лч); Перуника (Хс).
Демирлер — вж Железино (Хс).
Демир ханлии (погреш. Демирхан-
лъ) — вж Желез (Вн).
Дениз беглии — с., в Б-я от 1885
г.; от 1887 г. бр. към Гелеменово
(Пд).
Дениз койлуч — вж Морянци (Хс).
Дениз кьой — вж Кошута (Вн).
Денизлер — вж Варненци (Рз);
Морско (Бс).
ДЕННИЦА (Гюндюзлери) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м, з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 181 ж.,
Бс, 2.
ДЕННИЦА (Орта махле, Кьосе ба-
зиргян) — с., в Б-я от 1878 г.,
дв. нме пр. Осв.; преим. на Ден-
ница с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
276 ж., Вн, 7.
ДЕНЧЕВЦИ (Шумата) — м., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 50/обн.
9. II. 1960; присъед. Узуните;
56 ж., Лч, 9.
Дерай кьой (Дере кьой) — вж
Поток (Вн).
Дервент — вж Дебър (Пд); Змейо-
во (Хс); Изворско (Вн); Пролаз
(Рз).
Дервент дере — вж Проход (Бс).
ДЕРВИШКА МОГИЛА — с., в Б-я
от 1912 г.; 135 ж., Хс, 19.
Дервишко (Дервмшко село) — вж
Изгрев (Лч).
Дервиш махала — вж Крумово (Мх).
Дервиш мюслюм (Дервиш мюс-
лим) — вж Детелина (Вн).
Дере — вж Долец (Рз); Струи-
но (Вн).
Дере вакъф — вж Дюля (Бс).
Дереджик кьой — вж Дебръщица
(Пд).
Дерей зиямет — вж Речица (Бс).
Дере кьой — вж Бели дол (Хс);
Воден (Бс); Джанка (Хс); Кон-
стантиново (Вн); Кос (Хс); Ко-
стена река (Вн); Петровдол (Вн);
Поточе (Хс); Речка (Бс).
Дере кьой — м., в Б-я от 1885 г.;
бр. към Пет могнли; сл. след
1892 г. — вж Пет могнли (Бс).
Дере кьой (Дере кьой долно) —
вж Поройна (Пд).
Дере кьой I — вж Голямо Доляие
(Рз).
Дере кьой II — вж Малко Доля не
(Рз).
Дере кьой горно — вж Горно дере
кьой (Пд).
Дерелии — вж Богдан (Пд); Гэр-
на Росица (Лч).
Дере махле — вж Долец (Рз);
Долна крепост (Хс); Малък Во-
ден (Бс).
Дере мисллим — вж Лозеница (Сф).
Дере харман — вж Долно върши-
ло (Пд).
Дериджилери — вж Кожари (Пд).
Дерикотковци — м., в 1880 г. бр.
към Шилковци; сл. с м. з. 2251/
обн. 29. VII. 1939 — вж Средни
колиби (Лч).
ДЕРМАНЦИ (Дърманцн) — с., в
Б-я от 1878 г.; 3210 ж., Лч, 16.
Дермен виран — вж Подрумче (Хс).
Дермен дере — вж Гавраилово
(Бс).
Дпэмен дере — вж Мелница (Бс);
Първенец (Пд).
Дерменджилер — вж Воденичар-
ско (Хс).
Дермен кьой — вж Воденичане (Бс).
Дермен махле — вж Воденичарово
(Хс).
Десеткари (Ашари кьой) — с., в
Б-я от 1912 г.; изсел. през 1913 г.;
презасел. през 1920 г.; преим. с
м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; за-
лич. с м. з. 1695/обн. 27. IX. 1937 —
Хс, 6.
Десислава — вж Прохлада (Рз).
ДЕТЕЛИНА (Барганлии, Барган) —
с., в Б-я от 1885 г.; пренм. на
Барган с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934 и на Детелина с ук. 519/обн.
1. IV. 1980; 295 ж., Бс, 7.
ДЕТЕЛИНА (Дервиш мюслюм, Све-
ти Иван) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Свети Иван с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934 и на Де-
96
телина с ук. 892/обн. 7. VII. 1965;
603 ж., Вн, 13.
ДЕЧКОВЦИ — к., в 1880 г. бр.
към Въглевци; 3 ж., Лч, 3.
Деяков — вж Деков (Лч).
Джадъ гьол — вж Любеново (Хс).
Джамбазито — вж Калояновец
(Хс).
Джами джедит атик — вж Срънско
(Хс).
ДЖАМУЗОВЦИ — м„ до 1900 г.
бр. към сб. с. Вакарел; 7 ж., Сф,
18.
Джанбашли — вж Душинково (Хс).
ДЖАН КА (Дере кьой) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 811 ж., Хс, 9.
Джан кардаш — вж Братово (Бс).
Джафер — вж Кичево (Вн); Сол-
ник (Вн).
Джаферли — м., изгорена през Осв.
война — б. ок. Панагюрище (Пд).
Джаферлии (Джафер) — вж Ки-
чево (Вн).
Джаферлии юч орман (погреш.
Джафли юч орман — вж Гри-
гории (Вн).
Джафер факъ — вж Захари-Стоя-
ново (Вн).
Джафли юч орман — вж Джафер-
лии юч орман (Вн).
ДЖЕБЕЛ (Шех Джумая) — гр., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; призн. от
с. за с. гр. т. с ук. 546/обн. 15.
IX. 1964 и за гр. с ук. 829/обн.
29. VIII. 1969; присъед.: Брягово,
Генерал-Фичево, Главатарци, Г от-
варско, Дихановци и Едноверцч;
4647 ж., Хс, 4.
Джебел айвалъ — вж Горско Дю-
лево (Хс).
Джебилер — вж Планинец (Хс).
Джебил оглар — вж Гледка (Хс).
Джевизлии (Дживизлии) — вж Оре-
шак (Вн).
Джевизли калфа — вж Миладиновци
(Рз).
Джелеп кюпрю — вж Мостино (Бс).
Джелеплер — вж Джелепско (Хс).
Джелеплер — с., изсел. през 1885
г., б. ок. Хаджи Елее (Първо-
май) (Пд).
Джелепски мост — вж Мосгинэ
(Бс).
Джелепско (Джелеплер) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 609 ж.,
Хс, 14.
Джелилер — вж Правдолюб (Хс).
Джелил оглар — вж Дихановци
(Хс).
Джембек махала — вж Николае-
во (Мх).
Джемерен — вж Габър (Бс).
Дженбек махала — вж Николаево
(Мх).
Джерцжии — вж Билярци (Вн).
ДЖЕРМАН — с., в Б-я от 1878 г.;
1598 ж., Сф, 41.
ДЖЕРОВО (Арабаджии) — с., в
Б-я ст 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 542 ж.,
Хс, 8.
Джефарджа (Джефарча, Джефар-
че) — вж Елена (Хс).
Джеферлер — вж Севар (Рз).
Джеферово — вж Савин (Рз).
Джианови — вж Всемирци (Пд).
Дживгарци (Дживгазово) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; сл. с ук.
582/обн. 29. XII. 1959 — вж
Боян (Вн).
Дживел — вж Никола-Козлево (Вн).
Дживизлии — вж Орешак (Вн).
Дживирлии — вж Драгово (Бс).
ДЖИГУРОВО — с., в Б-я от 1912
г.; 827 ж., Сф, 33.
Джиздар кьой — вж Добрнна (Вн);
Припек (Вн).
ДЖИЛЯСКОВИЦА — м., до 1900
и от 1975 г. бр. към Петрич; Сф,
40.
Джингаз махле — вж Възел (Хс).
Джинджовци (Гжинчовци) — вж
Джинчовци (Сф).
Джиново — вж Злати войвода
(Бс).
ДЖИНОТ (Чинкоджа) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 466 ж., Бс,
17.
ДЖИНЧОВЦИ (погреш. Джинджов-
ци) — с., в Б-я от 1878 г.; 66 ж.,
Сф, 44.
96
ДЖОКАРИ (Джокарите) — м., до
1900 г. бр. към сб. с. Белчево;
50 ж., Лч, 1.
Джорно — вж Жернов (Лч).
Джувирлии — вж Драгово (Бс).
ДЖУЛЮНИЦА — с., в Б-я от
1878 г.; 1084 ж., Лч, 29.
ДЖУЛЮНИЦА — с., в Б-я от
от 1878 г.; 578 ж., Рз, 27.
Джумалии — вж Житосвят (Бс);
Сборище (Бс).
Джумал ъ кьой — вж Черни бряг
w (Рз>‘
Джумая — вж Сбор (Пд).
Джумая кьой — вж Сборино (Хс);
Сборско (Бс).
ДЖУМРИИТЕ (Джумрии) — к., н
1880 г. вероятно бр. към Попа-
рите; 7 ж., Лч, 4.
ДЖУНОВИТЕ КОШАРИ — м„ до
1900 и от 1975 г. бр. към Пет-
рнч; Сф, 40.
Джуранлии — вж Калитиново (Хс).
Джурилово — вж Иивянин (Мх).
Джуркалица — м.» до 1900 г. бр.
към Широка лъка; залич. с ук.
970/обн. 4. IV. 1986 — Пд, 28.
ДЖУРКОВО — с., до 1900 г. бр.
към Лъкавица; призн. от м. за
с. с ук. 198/обн. 14. V. 1923; 307
ж., Пд, 15.
ДЖУРОВО — с., до 1900 г. бр.
към сб. с. Джурово; призн. от
к. за с. с ук. 57/обн. 5. II. 1965;
присъед.: Беляновец, Герановица
и Мишковци; 1166 ж., Сф, 29.
Джурово — сб. с., в Б-я от 1878 г.;
от 1900 г. бр. по съставни сели-
ща — Сф, 29.
Джуровпи — вж Престой (Лч).
ДЖУРОВЦИ — к., в 1880 г. бр.
към Пърша; от 1965 г. без постоян-
но нас., Лч, 9.
Дзивгелия — вж Зорница (Сф).
ДИАМАНДОВО (Хюсемлер) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 913 ж.,
Хс, 1.
ДИБИЧ (Касаплар) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934, 1313 ж., Вн, 29.
ДИВА СЛАТИНА — с., в Б-я от
1878 г.; 230 ж., Мх, 13.
Дивдядово (Ченгел) — с., в Б-я
от 1878 г.; дв. име пр. Осв.; сл.
с ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж
Шумен (Вн).
Д И В Е Ц И (Дивеците) — к., в Б-я
от 1878 г.; уточн. име с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; 9 ж., Лч, 4.
Дчвитаци (Девитаци) — вж Деве-
таците (Лч).
ДИ вл я — с., в Б-я от 1878 г.;
присъед. Долна Глоговица; 529
ж., Сф, 17.
ДИВО1ИНО — с., в Б-я от 1878
г: 2623 ж., Сф, 27.
ДИВЧОВОТО — с., призн. от н. и.
за м. с ук. 463/обн. 2. VII. 1965
и за с. с ук 2294/обн. 26. XII.
1978; 254 ж., Лч, 27.
Днйнскпеп (погреш. Динеклери) —
вж Мнладкнэвци (Вн).
Д^кили Дж афер — вж Голям Де-
виснл (Хс).
Дикили каьнлък — вж Девесилово
(Хс).
Дикили кайрак — вж Малък Деви-
сил (Хс).
Дикили таш — вж Побит камък
(Рз); Стълпище (Рз).
Дикили халурен — вж Девесилнца
(Хс).
Дилджилери (Дилджилари) — вж
Полски Градец (Бс).
Дилиджеците — вж Делиджеците
(Лч).
ДИМАНОВО — с., призн. от н. м.
за с. с vk. 232/обн. 26. III. 1938;
214 ж., Пд, 17.
Димановии — к., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 202/обн. 2. III. 1976 —
вж Войнежа (Лч).
Димидово — вж Самуилово (Сф),
Димиев хан (Ханища, Ханища-
та) — к., в Б-я от 1878 г.; през
1887 г. бр. с нме Ханища, а през
1892 г. с име Ханищата; сл. с
ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж
Тоявна (Лч).
ДИМИЕВЦИ (погреш. Димиювци) —
к., в Б-я от 1878 г.; 14 ж., Лч,
29.
ДИМИТРИЕВО (Чикарларе, Чакър-
ларе) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Димитриево с ук. 462/
97
обн. 21. XII. 1906; 350 ж., Хс,
27.
Димлтри кьоЛ — вж Димитровче
(Хс).
ДИМИТРОБГРАД — гр., образ, от
с. Мариино, с. Раковски и с. Ч^.р-
ноконьово с М. П. 3/обн. 6. IX. 1947;
53 804 ж., Хс, 5.
Димитрове — вж Босилеград (Во);
Псрник (Сф); Сборяново (Рз).
ДИМИТРОВЦИ — к., в 1880 г.
бр. към Габровни; 11 ж., Лч, 3.
ДИМИТРОвЧЕ (Димитри кьой) —
с., в Б-я от 1915 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 515
ж Хс 19
ДИМИТЪР-ГАНЕВО (Гелинджик,
Победа) — с., в Б-я 1878— 1913
и от 1940 г.; преим. на Победа
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942 и
на Димитър-Ганево с у к. 182/обн.
28. IV. 1964; присъед. Полковник-
Минково; 1310 ж., Вн, 15.
Димитър-Петково — вж Грънчаро-
во (Рз).
Димиювци — вж* Димиевци (Лч).
ДИМОВО — м., в Б-я от 1912 г.;
10 ж., Пд, 28.
Д ИМО ВО (Османие, Бързица, Бър-
зици, Александрово, Влайково,
Княз-Александрово) — гр., в Б-я
от 1878 г.; преим. на Александро-
во с височ. докл. 938 от 9. IV.
1880, на Влайково с м. з. 140/
обн. 29. I. 1936, на Княз-Алексан-
дрово с м. з. 492/обн. 27. III. 1936,
на Димово с ук. 334/обн. 13. VII.
1951; призн. от с. за с. гр. т. с
ук. 546/обн. 15. IX, 1964 и за гр.
с ук. 829/обн. 29. VIII. 1969; 2072
ж Alx 15
ДИМОВЦИ— к., в Б-я от 1878
г.; 9 ж., Лч, 3.
Ди.мовци — сб. с., в Б-я от 1885
г.; от 190.0 г. бр. по съст. сели-
ща — Хс, 15.
ДИ МО ВЦ И (Двмо махле) — с., в
Б-я от 1885 г.; дв. име пр. Осв.;
57 ж., Хс, 15.
ДИ МЧА — с., в Б-я от 1878 г.;
597 ж., Лч, 18.
ДИМЧЕВО (Скеф) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 107/обн.
13. III. 1951; 172 ж, Бс, 16.
Дингизово — вж Моряне (Бс).
ДИНЕВО (Чамурлии) — с., в Б-я
от 1ь85 г.; преим. с у к. 462/обн^
21. XII. 1906; 1023 ж, Хс, 25.
Д иеклери — вж Дийнеклер (Вн).
Дикекли — вж Лозен (Хс).
Динизлер — вж Варненци (Рз).
Диниклии (Динекли) — вж Лозен
(Хс).
ДИНК (Динк махла) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 608 ж., Пд, 21.
ДИНКАТА — с., в Б-я от 1885 г.;
1241 ж., Пд, 14.
Динк махла — вж Динк (Пд).
ДИ И КО ВИЦА (погреш. Д инков -
пи) — с., в Б-я от 1878 г.; 259
ж., Мх, 9.
ДИНКОвО (Хасанова махала, Бо-
рисово) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Борисово с височ. докл.
7843 от 9. XI. 1881 и на Динко-
во с ук. 45/обн. 8. II. 1950; 346
ж., Мх, 29.
Динковци — вж Динковица (А4х).
ДИ НЯ (Карпусча) — с.» в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 391 ж., Хс, 18.
Дипсиз гьол (погреш. Депсис гьол) —
еж Езерово (Пд).
ДИ РАЛ О — м., в Б-я от 1912 г.;
104 ж., Пд, 16.
Дисевица — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 —
вж Търнене (Лч).
Дискотна (Дискотня) — вж Дъскот-
на (Бс).
ДИСМАНИЦА — м., в 1880 г. бр.
към Млечево; 20 ж., Лч, 24.
Дихановни (Джелил оглар) — н. м.
от с. Вълкович, в Б-я от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; сл. с ук. 829/обн. 29. VIIT.
1959 — вж Джебел (Хс).
ДИЧЕВО (Кемал кьой, Полковняк-
Тошково) — с., в Б-я от 1878 —
1913 и от 1940 г.; преим. на Пол-
ковник Тошково с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942 и на Дичево с ук.
107/обн. 13. III. 1951; 721 ж., Рз,
6.
7 Речник на селищата
98
ДИЧИН — с., в Б-я от 1878 г.;
607 ж., Лч, 3.
Диш будак — вж Осеново (Вн);
Полковник-Савово (Вн).
Диш пудак — вж Осеново (Вн);
Полковник-Савово (Вн).
Длабе — к., до 1900 г. бр. към Ма-
лък извор; залич. с ук. 463/обн.
2. VI. 1965 — Лч, 32.
ДЛЪгНЕВО (Узунджа) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 215 ж., Хс, 5.
ДЛЪГНЯ — с., в Б-я от 1878 г.;
58 ж., Лч, 9.
ДЛЪЖКА ПОЛЯНА (Узунджа
алан) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. с м. з. 3072/обн. 11. IX.
1934; 118 ж., Рз, 2.
ДЛЪЖКО (Узунлар) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 413 ж., Вн, И.
Длъжковска — м., в 1880 г. бр.
към Троян; сл. след 1892 г. —
вж Трапето (Лч).
ДЛЪХЧЕВО-САБЛЯР — с., в Б-я
от 1878 г.; 61 ж., Сф, 23.
ДОБОРСКО (Бакийлер) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 85 ж., Хс, 9.
Добрав и — вж Дъбрава (Хс).
ДОБРАВИЦА (Загъжене) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 333/
обн. 16. XI. 1954; 50 ж.. Сф, 37.
Добрал — вж Прилеп (Бс).
Добралево — вж Добролево (Мх).
ДОБРАЛЪК (Добролък) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. на Добэо-
лък с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; възст. ст. име с ук. 960/обн.
4. I. 1966; 257 ж., Пд, 21.
ДОБРА ПОЛЯНА (Байрам алан) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м.
3. 3775/обн. 7. XII. 1934; 816 ж.,
Бс, 14.
ДОБРЕВА ЧЕРЕША — м., в Б-я
от 1912 г.; присъед. Малка река;
22 ж., Пд, 25.
ДОБРЕВО (Али анифе, Али кал-
фа, Германии) — с., в Б-я
1878 — 1913 и от 1940 г.; дв. име
пр. Осв.; преим. на Германии с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942 и на
Добрево с ук. 949/обн. 8. XII.
1949; 230 ж., Вн, 15.
ДОБРЕвНИ — с., в Б-я от 1878
г.; 845 ж., Лч, 32.
ДОБРЕВЦИ — к., в 1880 г. бр. към
Бижовци; 14 ж., Лч, 29.
ДОБРЕВЦИ (Добрювци) — м., в
1880 г. бр. към Тодювци; 39 ж.,
Лч, 10.
ДОБРЕНИТЕ — к., в 1880 г. бр.
към Пърша; 15 ж., Лч, 9.
ДОБРИ-ВОЙНИКОВО (Хассъ) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 414 ж..
Вн. 11.
ДОБР И ДОЛ — с., в Б-я от 1878
г.; 201 ж., Сф, 43.
ДОБРИ ДОЛ — с., засел, през
1882 г.; 457 ж., Мх, 20.
ДОБРИ ДОЛ (Деде кьой) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 345
от 14. VII. 1899; 34 ж., Вн, 1.
ДОБРИ ДОЛ (Чифлика хаджи Ста-
мо) — с., преим. и призн. от н.
м. Чифлика хаджи Стамо (от с.
Крушево) за с. Добр и дол с ук.
162/обн. 8. IV. 1931; 179 ж., Пд,
22.
ДОБРИ ДЯЛ — с., в Б-я от 1878
г.; 1578 ж., Лч, 15.
ДОБРИ ЛАКИ — с., в Б-я от
1912 г.; 493 ж., Сф, 42.
ДОБРИН (Деведжи кьой) — с.,
в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
прлнм. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; присъед. Благовец; 223 ж.,
В и, 20.
ДОБРИНА (Джиздар кьой) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 555 ж.,
Вн. 24.
ДОБРИН ИЩЕ (Добриниша) — с.,
в Б-я от 1912 г.; уточн. име с
ук 960/обн. 4. I. 1966; 3178 ж.,
СФ. 2.
ДОБРИНОВО (Хамзалар) — м„ в
Б-я 1885—1886 и от 1912 г.;
ггреим. с м. з. 3775/обн. '7. XII.
1934; 19 ж., Хс, 10.
ДОБРИНОВО (Хас беглии) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 362 ж.,
Бс, 7.
99
ДОБРИНЦИ (Хасан оллар) — с.,
в Б-я от 1SM2 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 404 ж.,
Хс, 4.
Добрич — вЖ Толбухин (Вн).
ДОБРИЧ — с., в Б-я от 1885 г.;
1799 ж., Хс, 5.
ДОБРИЧ (Гюч бейлер) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 241 ж, Бс, 5.
Дсброван (Калгамач) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; залич. с ук.
5/обн. 8. I. 1963 — Бс, 13.
ДОБРОВНИЦА (Карезлии) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1594 ж.,
Пд, 18.
ДОБРОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
138 ж., Сф, 6.
Доброволец (Ерджали-голямо, Буюк
ерджели) — с., в Б-я 1885— 1886
и от 1912 г.; дв. име; преим. иа
Доброволец с м. з. 3775/обн. 7.
XII. 1934; сл. с ук. 970/обн. 4. IV.
1986 — вж Кърджали (Хс).
ДОБРОГЛЕД (Елеч) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 36 ж., Вн, 2.
ДОБРОДАН — с., в Б-я от 1878
г.; 465 ж., Лч, 28.
Доброджелари (Доброджелар) —
вж Добротица (Рз).
ДОБРОЛ ЕВО (Добралево) — с.,
в Б-я от 1878 г.; уточн. име с
ук. 960/обн. 4. I. 1966; 1438 ж.,
Мх, 5.
Добролък — вж Добралък (Пд).
ДОБРОМИР (Късъклар кайряк, Кай-
рчк махле) — с., в Б-я от 1885
г.; преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934: 1047 ж., Бс, 14.
ДОБРОМИРКА — с., в Б-я от 1878
г.; 1541 ж., Лч, 24.
ДОБРОМИРЦИ (Емирлер) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3302/обн. 26. IX. 1934; 916 ж.,
Хс, 8.
Добромирци (Негрени) — с., засел,
под рум. власт; в Б-я от 1940 г;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; сл. с ук. 582/обн. 29. XII.
1959 — вж Изворово (Вн).
ДОБРОПЛОДНО (Елее факь) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1591 ж.,
Вн, 8.
ДОБРОСЕЛЕЦ (Явуз дере) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 269 ж.,
Хс, 23.
ДОБРОСЛАВЦИ — с., в Б-я от
1878 г.; 1161 ж., Сф, 1.
ДОБРОСТАН (Чаушово) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 187 ж.,
Пд, 1.
ДОБРОТИНО (Даг чифлик) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 134 ж.,
Сф, 12.
ДОБРОТИЦА (Доброджелари) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим.. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; при-
съед.: Две къщи и Собина; 397
ж Рз 2
ДОБРОТИЦА (Хас кьой) — с., в
Б-я от 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 798 ж., Рз, 22.
ДОБРОТИЧ (Шадъ кьой) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 612 ж., Вн,
9.
Добруджа — с., в Б-я от 1885 г.;
бр. към Попово и Добрич; изсел.
през 1890 г. — Бс, 5.
ДОБРУДЖАНКА (Кютюклии, Гене-
рал-Недялково) — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940 г.; преим. на Ге-
нерал-Недялково с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942 и на Добруджанка с
ук. 107/обн. 13. III. 1951; 168 ж„
Рз, 12.
ДОБРУША — с., в Б-я от 1878 г.;
485 ж., Мх, 18.
Добрювци — вж Добревци (Лч).
Добрювчани — вж Речници (Лч).
ДОБЪРСКО (Недобърско) — с., в
Б-я от 1912 г.; дв. име пр. Осв.;
781 ж., Сф, 30.
ДОБЪРЧИН — с., в Б-я от 1878 г;
102 ж., Сф, 37.
Дованджилар — вж Соколяне (Хс).
Довруклии — вж Правдино (Бс).
100
Довруклу (Довруклуе, Девруклии) —
вж Правенци (Вн).
Доганджа — вж Соколица (Пд);
Чалъкови (Пд)..
Доганлъ — м., изгорена през Осв.
война — б. ок. Панагюрище (Пд).
Доганово — м., в Б-я от 1912 г.;
залич. с ук. 970/обн. 4. IV. 1986 —
Пд, 28.
Доганово — с., изсел. през 1878 г.—
б. ок. Пазарджик (Пд).
ДОГАНОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
951 ж., Сф, 8.
Доганово-Конаре (дв. име пр. Осв.:
Куру кьой и Конаре) — вж Мало
Конаре (Пд).
Догановска — вж Дуганово (Бс)
Догла — вж Глогино (Пд).
Догрулар — вж Правда (Рз).
ДОЖДЕВИЦА (Дъждевица) — с.,
в Б-я от 1878 г.; уточн. име с ук.
960/обн. 4. I. 1966; 19 ж., Сф, 25.
Доймушлар — вж Ситово (Рз).
Доймушлари (Доймушларе) — вж
Осетеново (Хс).
ДОЙНОВЦИ — к., в Б-я от 1878
г.; 4 ж., Лч, 3.
Дойранлар — вж Дойранци (Хс).
Дойранско (Дойренлар) — с., в
Б-я от 1885— 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; залич. с ук. 463/обн. 2. VII.
1965 — Хс, 10.
ДОЙРАНЦИ (Дойранлар) — с,, в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. ЪПЬ)
обн. 7. XII. 1934; 41 ж., Хс, 1.
ДОЙРАНЦИ (Дойранлар) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 717 ж.,
Вн, 18.
Дойренлар — вж Дойранско (Хс).
ДОЙРЕНЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
1831 ж., Лч, 14.
ДОКАТИЧЕВО — с., в Б-я от 1912
г.; 38 ж., Сф, 38.
ДОКТОР-ЙОСИФОВО (Вълкова
Слатина) — с., в Б-я от 1878; г.;
преим. с ук. 165/обн. 5. IV. 1950;
1063 ж., Мх, 25.
Доктор Стамболийски — вж Белино
(Вн).
Докузек — вж Деветници (Бс).
Докчелар — вж Паисиево (Рз).
ДОКЬОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
118 ж., Сф, 44.
Долапите (Дулапите) — с., в Б-я
от 1878 г.; сл. с ук. 582/обн. 29.
XII. 1959 — вж Русе (Рз).
Долап махле — вж Яворовец (Хс).
Долащър — вж Загражден (Пд).
ДОЛ ЕН — с., в Б-я от 1912 г.;
472 ж., Сф, 36.
ДОЛЕЙ — с., в Б-я от 1912 г.;
1290 ж., Пд, 11.
Долей Блнзнак (Петре) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; сл. с ук. 582/обн.
29. XII. 1959 — вж Близнаци (Вн).
ДОЛЕНЕ — с., в Б-я от 1912 г.;
100 ж., Сф, 28.
ДОЛЕЙ ЕНЕВЕЦ (Долни Дупини,
Долни Еневец) — к., в 1880 г.
бр. към Габровци; ггреим. на Дол-
ин Еневец с м. з. 7552/обн. 22. XI.
1947; осъвр. име на Долей Еневец
с у к. 960/обн. 4. I. 1966; към 4.
XII. 1985 без постоянно нас.; Лч,
3.
ДОЛЕНИ — с., в Б-я от 1912 г.;
14 жъ Сф, 33.
Долей извор (Долно Мусу бей, Чиф-
лик махале, Чифлик Мусу бей) —
с., в Б-я от 1878— 1913 и от
1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; сл. с ук. 582/обн.
29. XII. 1959 — вж Изворово (Вн).
Доленци (Аша кьой) — с., до 1926
г. бр. към Дъждец; преим. с м.
2820/обн. 14. VIII. 1934; залич.
с ук. 463/обн. 2. VII. 1965 — Хс,
6.
Долей Читак — вж Долно Войво-
дино (Хс).
Долей чифлик — вж Георги Трайков
(Вн).
ДОЛЕЦ (Дере) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 282Q/o6h.
14. VIII. 1934; 133 ж., Рз, 17.
ДОЛЕЦ (Дере махле) — с., в Б-ц
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 628
ж., Рз, 8.
ДОЛИЕ — м., в Б-я от 1912 г.;
38 ж., Пд, 16.
ДОЛИНА (Арнаут куюсу) — с., в
101
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 359 ж., Вн, 15.
ДОЛИНА (Колаково, Кулакове) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на
Колаково с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934 и на Долина с м. з. 1966/
обн. 16. XI. 1935; 616 ж., Вн,
18.
ДОЛ ИСТОВО — с., в Б-я от 1878
г.; 533 ж., Сф, 5.
ДОЛ ИЩЕ (Влахлар) — с., в 5-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/эбн.
14. VIII. 1934; 238 ж., Вн, 2.
ДОЛИЩЕ (Тепе алтъ) — с., в 5-я
от 1885— 1886 и 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 227
ж.. Хс, 10.
ДОЛ НА БАНЯ — гр., в Б-я от
1885 г.; призн. от с. за гр. с ук.
1942/обн. 17. IX. 1974; 5048 ж,
Сф, 34.
ДОЛНА БЕЛА РЕЧКА — с., в Б-я
от 1878 г.: 219 ж., Мх, 12.
ДОЛНА БЕШОВИЦА — с., в Б-я
от 1878 г.; 585 ж., Мх, 28.
Долна Брестница — м., в Б-я от
1878 г.; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Жиленци (Сф).
Долна Василица — сб. с., в 1887 г.
бр. към Василица; след 1887 г.
обособено като сб. с. и бр. по
съставни селища; с ук. 1970/обн.
4. IV. 1986 съст. махали са за-
личени — вж с. Долна Василица
(СФ).
ДОЛНА ВАСИЛИЦА — с., призн.
с ук. 970/обн. 4. IV. 1986 на зем-
лищните граници на съст. махали
на сб. с. Долна Василица: Бальо-
ва махала, Вологарска, Гергичка,
Гьола. Трите къщи и Шуманска;
8 ж., Сф, 21.
ДОЛНА ВЕРЕНИЦА — с., в Б-я
от 1878 г.; 452 ж., Мх, 25.
ДОЛНА ВРАБЧА — с., в Б-я от
1878 г.: 51 ж., Сф, 17.
Долна Глоговица — с., в Б-я от
1878 г.; сл. г ук. 317/обн. 13. XII.
1955 — вж Дивля (Сф).
Долна Гнойница — вж Михайлово
(Мх).
ДОЛНА ГРАДЕШНИЦА (Градеш-
ница) — с., призи. от н. м. (от
(с. Влахи) за с. Градешница с ук.
162/обн. 8. IV. 1931; от 1934 г.
бр. като две села: Горна Градеш-
ница и Долна Градешница; 936
ж., Сф, 24.
ДОЛНА ГРАЩИЦА — с., в Б-я от
1878 г.; 199 ж., Сф, 25.
ДОЛНА ДИКАНЯ — с., в Б-я от
1878 г.; 801 ж., Сф, 31.
ДОЛ НА ДЪБЕВА — с., образ, от
к. Дъбови и к. Сойка с ук. 2294/
обн. 26. XII. 1978 г.; 278 ж., Пд,
8.
ДОЛНА ЗЛАТИЦА (Долно Мастън-
лари, Мастанлар-долний) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. на Долна
Златица с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; присъед. Средна; 106 ж.,
Рз, 2.
ДОЛНА КАБДА (Кабда-долня) — с,
в Б-я от 1878 г.; 488 ж., Рз, 17.
ДОЛНА КОЗНИЦА — с., в Б-я от
1878 г.; 123 ж.. Сф, 26.
ДОЛНА КРЕМЕНА (Долня Кремо-
на) — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с м. з. 3051/обн. 31. XII. 1943;
отдел, с м. з. 2972/обн. 1. XI. 1944
(вж Голяма Кремена); сл. с ук.
148/обн. 29. V. 1956 (вж Креме-
на); отдел, с ук. 28/обн. 24. I.
1961; 815 ж., Мх, 23.
ДОЛНА КРЕПОСТ (Дере махле) —
м.. в Б-я от 1885 — 1886 и от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн. 7.
XII. 1934; 321 ж., Хс, 10.
ДОЛНА КРУШИЦА — с., в Б-я от
1912 г.; 289 ж., Сф, 28.
ДОЛНА КУЛА (Зиир Бургас) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 739 ж.,
Хс, 9.
Долна Кумлуджа — вж Пясъчник
(Вн).
ДОЛНА ЛИПНИЦА — с., в Б-я от
1878 г.; 1808 ж., Лч, 21.
ДОЛНА МАЛИНА — с., в Б-я от
1878 г.; 584 ж., Сф, 11.
Долна Манастирица (Долна Мъна-
стипица) — вж Волово (Рз).
ДОЛНА МАРГАТИНА (Маргати.
на) — м„ до 1900 г. бр. към Вед.
102
чево; преим. с м. з. 3774/обн. 7.
XII. 1934; 21 ж., Лч, 28.
Долна махала (Аша махле) — с.,
в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
до 1913 г. бр. към Рахман ашик-
лар; преим. с м. з. 2191/обн. 27.
VI. 1942; залич. с ук. 881/обн. 30.
XI. 1965 — Рз, 8.
ДОЛНА МАХАЛА (погреш. Дочньо
махала и Долньо Махалене) —
с., в Б-я от 1885 г.; 558 ж., Пд,
12.
ДОЛНА МЕЛ НА — с., в Б-я от
1878 г.; 95 ж., Сф, 44.
ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ — гр., в
Б-я от 1878 г.; призн. от с. за гр.
с ук. 1240/обн. 13. IX. 1977; 4002
ж., Лч, 7.
Долна Мурна (Морина махала, Мур-
на Чифлик долний, Долни Мурна
чифлик) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Долна Мурна с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; сл. с ук.
490/обн. 19. IX. 1950 — вж Кому-
нари (Вн).
ДОЛНА НЕВЛЯ — с., в Б-я от
1878 г.; 18 ж., Сф, 14.
ДОЛНА ОРЯХОВИЦА — гр., в Б-я
от 1878 г.; призн. от с. за гр. с
ук. 1942/обн. 17. IX. 1974; 4349
ж., Лч, 5.
ДОЛНА РИБНИЦА — с., в Б-я от
1912 г.; 615 ж., Сф, 28.
ДОЛНА РИКСА — с., в Б-я от
1878 г.; 415 ж., Мх, 25.
Долна Саръджа — вж Балог (Вн).
ДОЛНА СЕКИРНА — с., в Б-я от
1878 г.; 356 ж., Сф, 9.
ДОЛНА СТУДЕНА — с., в Б-я от
1878 г.; 1280 ж., Рз, 27.
Долна Сушица — вж Златолист
(Сф); Полена (Сф).
Долна Хаджийска (Сюргюлии) — м ,
до 1892 г. бр. към Дединци и Дол-
но Шивачево; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; залич. с ук.
881/обн. 30. XII. 1965 — Лч,
11.
ДОЛНА ХУБАВКА (Хюсеинлер, Ху-
бавка) — с., в Б-я от 1878 г.:
преим. на Хубавка с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934 и на Долна Ху-
бавка с ук. 960/обн. 4. I. 1966;
413 ж., Рз, 15.
Долнени (Ахмедоолу) — м., в 1880
г., бр. към Стеврек; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; залич. с
ук. 757/обн. 8. V. 1971 — Рз, 2.
Долне Омаробас — вж Домлян
(Пд).
Долни Арбанас — вж Долнослав
(Пд).
Долни Бакойцн — к., до 1892 г. бр.
към сб. с. Бакойци; сл. с ук. 1840/
обн. 24. XI. 1970 — вж Габрово
(Лч).
Долни бивол — вж Прелом (Лч).
ДОЛНИ БОГРОВ — с., в Б-я от
1878 г.; присъед. Кациляне; 1427
ж., Сф, 1.
Долни Болерци — вж Тинково (Лч).
ДОЛНИ БОШНЯК (Бошняк) — с.,
в Б-я от 1878 г.; 265 ж., Мх, 9.
ДОЛНИ ВАДИН — с., в 1880 г. 6d.
към Горни Бадин; 607 ж., Мх,
27.
ДОЛНИ ВИТ (Шамлиево) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 236/
обн. 28. V. 1950; 1050 ж., Лч, 6.
Долни Воден — с., в Б-я от 1885 г.
(в 1884 г. бр. към Горни Воден^;
сл. с ук. 970/обн. 4. IV. 1986 —
вж Асеновград (Пд).
ДОЛНИ ВЪРПИЩА — с., до 1900
г. бр. към Пърша и Горни Вьр-
пиша; 15 ж., Лч, 9.
Долни Геновци — м., в 1880 г. бр.
към Усои; сл. с ук. 757/обн. 8.
V. 1971 — вж Елена (Лч).
ДОЛНИ ГЛАВАНАК (Ак баш
зир) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. с ук. 462/обн. 21. XII. 1906;
331 ж., Хс, 12.
ДОЛ Н И ДАМЯНОВЦИ (Дамянэв-
ци) — к., в Б-я от 1878 г.; ппе-
им. с м. з. 1966/обн. 16. XI. 1935;
18 ж., Лч, 3.
Долни Доспей — вж Доспей (Сф).
ДОЛНИ ДРАГОЙЧА (Драгойча) —
к., в 1880 г. бр. към Пърша; 4 ж.,
Лч, 9.
Долни Дупини — вж Долей Ене-
вец (Лч).
ДОЛНИ ДЪБНИК — гр., В Б-я от
1878 г.; призн. от с. за с. гр. т. с
103
ук. 546/обн. 15. IX. 1964 и за гр.
с ук. 829/обн. 29. VIII. 1969; 5901
ж., Лч, 8.
Долни Еневец — вж Долей Еневец
„ (Лч).
Долни Игнатовци — вж Игнатовци
Долни Иджик — вж Илия-Блъско-
во (Вн).
Долни Кандови — вж Кандови
(Пд).
ДОЛНИ КОРИТЕН — с„ в Б-я от
1878 г.; 62 ж., Сф, 43.
Долни край — м., в Б-я от 1912 г.;
сл. с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 —
вж Гега (Сф).
Долни Лозен — с., в Б-я от 1878
г.; сл. с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 —
вж Лозен (Сф).
ДОЛНИ ЛОМ — с., в Б-я от 1878
г.; 562 ж,, Мх, 25.
ДОЛНИ ЛУКОВИТ (Луковит) — с.
в Б-я от 1878 г.; 2820 ж., Лч, J9.
ДОЛНИ МАРЕНЦИ — к., до 1900 г.
бр. към Горни Маренци; към 4. XII.
1985 г. без постоянно нас., Лч,
29.
ДОЛНИ МАРЯН — с., в 1880 г.
бр. към Марян; призн. от м. за
с. с ук. 2294/обн. 26. XII. 1978;
46 ж., Лч, 10.
Долни Мастън кьой — м., изсел.
през Осв. война — б. ок. Осман
пазар (Омуртаг) (Рз).
Долни Мурна чифлик — вж Долна
Мурна (Вн).
Долни Мъдрец (погреш. Долно Мъ-
лпепи'1 — вж Юлиево (Хс).
ДОЛНИ О КОЛ — с., в Б-я от
1878 г.; 306 ж., Сф, 34.
Долни Омарбас (Долне Омаробас) —
вж Домлян (Пд). у
Долни Орман — вж/Ласкарево (СФ).
ДОЛНИ nACAPEJf — с., в Б-я от
1878 г.; 1417 Сф, 1.
ДОЛНИ РАДКОВЦИ — к., в Б-я
от 1878 V.: 1 ж., Лч, 29.
ДОЛНИ РАКОВЕЦ — с., в Б-я от
1878 г; 733 ж.. Сф, 31.'
ДОЛНИ РОМАНЦИ — с., в Б-я от
1878 г.; 55 ж.. СФ. 9.
ДОЛНИ ТАНЧЕВЦИ (Танчовци,
Долни Танчовци} — м., в 1880 г.
бр. към Буйновци; преим. на Дол-
ни Танчовци с м. з. 3774/обн. 7.
XII. 1934; осъвр. име на Долни
Танчевци с ук. 960/обн. 4. I. 1966;
7 ж., Лч, 3.
ДОЛНИ ТОМЧЕВЦИ (Дълбоки Том-
човци, Томчовци, Томчевци) — к.,
в 1880 г. бр. към Бижовци; преим.
на Долни Томчевци с м. з. 3774/
обн. 7. XII. 1934; присъед. Стан-
чичак; 6 ж., Лч, 29.
Долни Танчовци — вж Долни Тан-
чевци (Лч).
Долни Трембеш — вж Горски долей
Тръмбеш (Лч).
Долни Турчета — вж Стамболово
(Лч).
Долни Турчин — вж Цар-Петроьо
(Мх).
ДОЛНИ ЦИБЪР (Турски Цибър) —
с., в Б-я от 1878 г.; дв. име пр.
Осв.; 1483 ж., Мх, 11.
Долни Цоневци (Цоневци-долни) —
к., в Б-я от 1878 г.; сл. с ук. 460/
обн. 24. XI. 1970 — вж Плачков-
ци (Лч).
Долни чифлик — вж Георги Трай-
ков (Вн).
Долни чифлик — с., в Б-я от 1878
г.; сл. с ук. 519/обн. 26. XII. 1961 —
вж Чифлик (Мх).
Долни Чобан кьой — м., изсел. през
Осв. война — б. ок. Осман пазар
(Омуртаг) (Рз).
Долни Чукани (Чукани) — м., в
1880 г. бр. към Елена; сл. с ук.
757/обн. В. V. 1971 — вж Елена
(Лч).
Долни Юнуз бунар — вж Кладенец
(Вн).
ДОЛНИ ЮРУЦИ (Долни Юруклер,
Долно Юруклер) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 26 ж., Хс, 9.
ДОЛНО АБЛАНОВО — с., в Б-я
от 1878 г.; 413 ж., Рз, 19.
Долно акчасар (Акча хисар) — вж
Бялградец (Хс).
Долно Ал мал и — вж- Долно Ябъл-
ково (Бс).
Долно бей кьой — вж Делне бей
кьой (Вн).
ДОЛНО БЕЛЕВО (Акче Ибрям) —
f 04
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 540 ж.,
Хс, 5.
ДОЛНО БЕЛОТИНЦИ — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. без адм. акт
през 1978; 1015 ж., Мх, 25.
Долно Борисово — вж Долно Ши-
вачево (Лч).
ДОЛ НО БОТЕВО (Герен, Долно
Ботьово) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Долно Ботьово с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; осъвр. име
на Долно Ботево без адм. акт
през 1956; 419 ж., Хс, 22.
ДОЛНО ВОЙВОДИНО (Читаклар
джедит, Читаклар ени, Долей чи-
так) — с., в Б-я 1885 —1886 и
от 1912 г.; ггреим. на Долей Чи-
таке м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934
и "на Долно Войводино с м. з.
4966/обн. 16. XI. 1935; 225 ж.,
Хс. 25.
ДОЛНО ’ ВЪРШИЛО (Дере хар-
ман) — с., в Б-я от 1885 г;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 16 ж., Пд, 27.
Долно Гюсово — вж Долно Изво-
рово (Хс).
Долно дере кьой — вж Поройна
(Пп); Соколовци (Пд).
ДОЛНО ДРАГЛИЩЕ (Долно Драг-
лища) — с., в Б-я от 1912 г.;
уточн. име с ук. 960/обн. 4. I.
1966; 725 ж., Сф, 30.
ДОЛНО ДРЯНОВО — С., в Б-я от
1912 г.; 943 ж., Сф, 13.
ДОЛНО ЕЗЕРОВО (Вая кьой) —
с., п Б-я от 1885 г.: преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 1553
ж., Бс, 3.
Долно Енишерлии — вж Долно но-
во село (Хс).
ДОЛНО ИЗВОРОВО (Долно Гю-
сосо) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. с ук. 462/обн. 21. XII. 1906;
сл. с м. з. 2917/обн. 16. I. 1943
(вж Енина); отдел, с ук. 757/обн.
8. V. 1971 — 704 ж., Хс, 7.
ДОЛНО КАМАРЦИ — с., В Б-я от
1878 г.; 912 ж., Сф, И.
Долно Капиньово — вж Долно Къ-
пиново (Хс).
ДОЛНО КОБИЛЕ — С., в Б-я от
1878 г.; 83 ж., Сф. 43.
ДОЛНО КОЗАРЕВО (Хас кечи-
лер) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
465 ж., Рз, 15.
Долно Крумово — вж Долно Нов-
ково (Рз).
ДОЛНО КЪП ИНОВО (Долно Ка-
пиньово) — с., в Б-я от 1912 г.;
осъвр. име с ук. 960/обн. 4. I.
1966; 451 ж., Хс, 8.
ДОЛНО ЛЕ ВС К И (Калагларе) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 1089
ж П д 19
ДОЛНО ЛИНЕВО — с., в Б-я от
1878 г.; 540 ж., Мх. 20.
ДОЛНО ЛУКОВО (Долно Сувая-
ли) — с., в Б-я от 1912 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 232 ж., Хс, 6.
Долно Мастънлари -— вж Долна
Златица (Рз).
Долно Мусу бей — вж Долей извор
(Вн).
Долно Мъдоеци — вж Долни Мъ-
дреци (Хс).
Долно Мънастирица — вж Волозо
(Рз).
ДОЛНО НОВКОВО (Ефрас кеста-
гАГне, Долно Крумово) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. на Долно Кру-
мово с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934
п на Долно Новково с ук. 949/обн.
8 XII. 1949; 296 ж., Рз, 15.
ДОЛНО НОВО СЕЛО (Долно Ени-
шорлии) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. с ук. 462/обн. 21. XII. 1905;
127 ж., Хс, 2.
ДОЛНО НОВО СЕЛО (Новосел
чифлик) — с., в Б-я от 1878 г.;
утвърдено второ име (Долно ново
село) с писмо 8049 от 14. IX.
1921 на МБР; първото име (Новосел
чифлик) отпада без адм. акт през
1956 г.; 17 ж., Сф, 14.
ДОЛНО ОЗИРОВО — с., в Б-я от
1878 г.; 722 ж., Мх, 12.
Долно Оряхово — вж Долно Ряхово
(Рз).
ДОЛНО ОСЕНОВО (Осеново) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с ук.
105
381/обн. 25. X. 1960; 1219 ж., Сф,
38.
Долно Османово — с., изсел. през
1882 г. — б. ок. Пловдив (Пд).
Долно Павликене — вж Горан (Лч).
Долно Паничерево — вж Паниче-
рево (Хс).
ДОЛНО ПОЛЕ (Неби кьой, Ново
село) — с., в Б-я от 1885 г; пре-
им. на Ново село с ук. 462/обн.
21. XII. 1906 и на Долно поле с
vk. 169/обн. 10. V. 1960; 251 ж.,
Хс, 22.
ДОЛНО ПРАХОВО (Тоз езир) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м.
з. 3225/обн. 21. IX. 1934; 588 ж.,
Хс, 1.
Долно Рахово — вж Долно Ряхо-
во (Рз).
ДОЛНО РЯХОВО (Рахово, Долно
Оряхово, Долно Рахово) — с., в
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.; от
1900 г. се води под дн. име; 582
ж., Рз, 6.
ДОЛНО САХРАНЕ — с., в Б-я от
1ё«5 г.; 1188 ж., Хс, 17.
ДОЛНО СЕЛО — с., в Б-я от 1878
г.; 337 ж., Сф, 25.
ДОЛНОСЕЛЦИ (Долно юбрю
ерен) — с., в Б-я от 1912 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
14 ж., Хс, 6.
Долно Сингартия — вж Хаджиди-
мово (Сф).
ДОЛНОСЛАВ (Долни Арбанас) —
с., г Б-« от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 1 I. VIII. 1934; 473 ж.,
Пд, 1.
Долно Спаве.чков’ и (Дамлалъ ехат-
лар) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
сл. с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 —
вж Славейкэзо (Вн).
Долно Софулгое (Долно Софла-
ре) — вж Юлиево (Хс).
ДОЛНО СПАНЧЕВО — с., в Б-я
от 1912 г.; 228 ж., Сф, 28.
Долпо Суванли — вж Долно Луко-
во (Хс).
ДОЛНО СЪДИЕВО (Кадь виран,
Кадъ. кьой, Южно Съдиево) — с.,
е Б-я от 1885 г.; дв. име пр. Осв.;
прет м. на Южно Съдиево с ук.
462/обн. 21. XII. 1906 и на Долно
Съдиево с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 385 ж., Хс, 12.
Долно Трапе — м., призн. от н. м.
за м. и сл. с ук. 1840/обн. 24. XI.
1970 — вж Трапето и Троян (Лч).
ДОЛНО УАНО — с., в Б-я от
1378 г.; 78 ж., Сф, 25.
Долно Фатово — м., призн. от н.
м. за с. с писмо вх. № 11 799 от
16. X. 1925 на МБР; сл. с ук. 232/
обн. 26. 111. 1968 — вж Фатово
(Пд).
ДОЛНО ЦЕРОВЕНЕ (Церовина) —
с., в Б-я от 1878 г.; 1196 ж., Мх,
33.
ДОЛНО ЧЕРКОВИЩЕ (Алем-
дере) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
нм. с ук. 462/обн. 21. XII. 1906;
уСс 22
ДОЛНО ШИБАЧЕВО (Терзилери,
Долно Борисово) — с., в 1880 г.
бр. към Дединци; преим. на Долно
Борисово с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934 и на Долно Шивачево с
м. з. 5750/обн. 24. IX. 1947; призн.
от м. за с. с ук. 2294/обн. 26. XII.
1978; 161 ж., Лч, 11.
Долно Шипково — м., до 1900 г.
бр. към Шипково; сл. с ук. 1885/
обн. 6. IX. 1974 — вж Шипково
(Лч).
Долно юбрю ерен — вж Долносел-
ци (Хс).
Долно Юруклер (Долни Юруклер) —
вж Долни Юруци (Хс).
ДОЛНО ЯБЪЛКОВО (Долно Ал-
мали) — с., в Б-я от 1885 г.;
пройм, с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 95 ж., Бс, 4.
Долньо Манастирци — вж Волово
(Рз).
Долньо махала (Долньо махале-
не) — вж Долна махала (Пд).
Долня Кремена — вж Долна Кре-
мена (Мх).
ДОМИЩЕ (Анлък) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 545 ж., Хс, 8.
ДОМЛЯН (Долне Омаробас, Долни
Омарбас) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 697 ж., Пд, 13.
106
Дсмуз орман — вж Миролюбово
(Бс).
Донгурлар — вж Зорница (Хс).
ДОНДУКОВО (Татар махала) —с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с височ.
докл. 7843 от 9. XI. 1881; 725
ж., Мх, 7.
ДО НИ НО — с., образ, от к. Дядо
Страти и к. Миневци с ук. 92/обн.
2. III. 1951; 157 ж., Лч, 4.
ДОНКИНО (Накалите) — к., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 48/обн.
9. II. 1951; 9 ж., Лч, 29.
Донковци — к., до 1892 г. бр. към
Нова махла; сл. с ук. 92/обн. 2.
III. 1951 — вж Априлов (Лч).
ДОНКОВЦИ — м., в 1880 г. бр. към
Яковци; 34 ж.,- Лч, 10.
ДОНЧЕВО (Титу Майореску, Княз-
Симеоново) — с., засел, под рум.
власт, в Б-я от 1940 г.; преим. на
Княз-Симеоново с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942 и на Дончево с м.
з. 1190/обн. 25. III. 1947; 1195
ж.. Вн. 15.
ДОНЧОВЦИ (Доньовци) — к., в
Б-я от 1878 г.; 32 ж., Лч, 29.
Допини — вж Дупините (Лч).
Дорбапн — вж Градини (Вн).
ДОРКОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
3037 ж., Пд. 23.
Дорльовци (Дуралиите) — м., до
1926 г. бр. към Белица; преим.
без адм. акт през 1934; сл. с ук.
57/обн. 5. II. 1965 — вж Гроз-
дьовци (Сф).
Доробас (Дар Обас) — с., в Б-я от
1885 г.; изсел. през 1887 г. — б.
ок. Стряма (Пд).
Дорулао — вж Правда (Рз).
Дорутлар — вж Стан (Рз).
Дорутлии — вж Правище (Пд).
ДОСИТЕЕВО (Сюля кьой) — с..
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 796
от 18. VIII. 1894; 607 ж., Хс,
24.
ДОСПАТ — гр., в Б-я от 1912 г.;
ппизн. от с. за гр. с ук. 1942/обн.
17. IX. 1974; 2671 ж., Пд. 10.
Доспатлии сб. с., в Б-я от 1878 г.;
от 1887 г. бр. по съст. селища —
Лч. 11.
ДОСПЕЙ (Долни Доспей) — с., в
Б-я от 1878 г.; 1032 ж., Сф, 34.
Доспей махала (Доспей махла) —
с., в Б-я от 1878 г.; сл. с ук.
881/обн. 30. XI. 1965 — вж Го-
ведарци (Сф).
Доуджа — вх< Зорница (Вн).
Доуруклии — вж Правдино (Бс).
ДОЧА — к., в 1880 г. бр. към Пър-
ща: 13 ж., Лч, 9.
ДРАБИШНА — с., в Б-я от 1912 г.;
195 ж., Хс, 6.
Драгалевци — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 447/обн. 9. XI. 1961 —
вж София (Сф).
Драгалина — с., засел, под рум.
власт. в Б-я от 1940 г.; сл. с ук.
356/обн. 7. XII. 1954 — вж Искра
(Вн).	*
ДРАГАНА — с., в Б-я от 1878 г.;
640 ж.. Лч, 31.
ДРАГАНИЦА — с., в Б-я от 1878
г.: 614 ж., Мх, 12.
ДРАГАНОВЕЦ (Болу къс ) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
192'обн. 21. IV. 1923; 644 ж., Рз,
25.
ДРАгАНОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
3562 ж„ Лч, .5
ДРАГАНОВО (Арнауткьой) — с.,
ч Б-я от 1885 г.: преим. г м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 381 ж.,
Бс. 3.
ДРАГАНОВО (Семиз ала, Сечиз
алъ1 — с., в Б-я 1878— 1913 и
от 1940 г.: преим. с м. з. 2191/
обн. 27. VI. 1942: сл. с vk. 582/
обн. 29. XII. 1959 (вж Опанец);
отдел, с ук. 463/обн. 2. VII. 1965;
->пИ-ъ°ч. Войсил; 239 ж., Вн, 15.
ДРАГАНОВО (Шабгн кьой) — с.,
в Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
чпрцм. р м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934: 220 ж., Хс, 26.
ДРАГАНОВЦИ — к., в 1880 г. бр.
к^м Драгийци; 5 ж., Лч. 10.
Д^агап°рпи — м., до 1892 г бр.
към Ла^арци; залич. с ук. 45/обн.
90. I. 1978 — Лч, 10.
ДРАГАНОВЦИ (Нова махала) — с.,
п 1880 г. бр. към Гъбене; дв. име;
HQ6 ж.. Лч. 4.
ДРАГАНОСКОВЦИ — м„ до 1892
107
г. бр. към Усои и Новачкини; 2
ж., Лч, 10.
ДРАГАНЦИ (Хаджи Балабанлии) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 273
ж., Бс, 7.
ДРАГАНЧЕТАТА — к., в Б-я от
1878 г.; 17 ж., Лч, 4.
Драганчова градина — к., до 1900
г. бр. към Нова махла и Къшли-
те; сл. с ук. 92/обн. 2. III. 1951 —
вж Ябълка (Лч).
ДРАГАШ ВОЙВОДА (Ерменлуй) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 1248
ж Л ч 17
ДРАГИЕВЦИ (погреш. Драшевцн) —
с., в 1880 г. бр. към Гъбене; 8
ж., Лч, 4.
ДРАГИЖЕВО — с., в Б-я от 1878г.;
1084 ж.. Лч, 15.
ДРАГИЙЦИ -— м., в Б-я от 1878
г.; 3 ж., Лч, 10.
ДРАГИНОВО (Корова, Корово) —
с., в Б-я от 1885 г.; осъвр. име
на Корово с ук. 960/обн. 4. I. 1966;
преим. на Драгиново с ук. 991/обн.
22. VI. 1971; 4144 ж., Пд, 8.
Драгиовци (Драшовци) — м.» до
1900 г. бр. към сб. с. Вакарел;
преим. с ук. 960/обн. 4. I. 1966;
залич. с ук. 970/обн. 4. IV. 1986 —
СФ. 18.
ДРАГИЧЕВО — с., в Б-я от 1878
г.; 2242 ж., Сф, 27.
Драгневска — м., до 1900 г. бр.
към сб. с. Правей; сл. с vk. 57/
обн. 5. II. 1965 — вж Правей
(СФ).
ДРАГНЕВЦИ (Драгнювцн) — к., в
Б-я от 1878 г.; 33 ж., Лч, 28.
ДРАГНЕВЦИ (Драгнювцн) — м.,
в 1880 г. бр. към Буйновци; 1 ж„
Лч. 10.
Драгнювпи — вж Драгневци (Лч);
Драгневпи (Лч).
ДРАГОВИЩИЦА — с., образ, от
с. Перивол и с. Ямборано с ук.
148/обн. 29. V. 1956; 981 ж., Сф,
25.
ДРАГОВИЩИЦА — с., в Б-я от
1878 г.; присъед. Батковци; 1228
ж., Сф, 22.
ДРАгОВО (Дживирлии, Джувир-
лии) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 305 ж., Бс, 7.
Драговци (Халил ходжа махле, Хад-
жи махле) — м., до 1900 г. бр.
към Слънчовец, Стеврек и Крушо-
лак; преим. на Драговци с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; залич. с ук.
2294/обн. 26. XII. 1978 — Рз, 2.
ДРАГОДАН — с., в Б-я от 1878 г.;
993 ж.. СФ. 23.
ДРАГОДАНОвО — с., в Б-я от
1885 г.; 727 ж., Бс, 15.
ДРАГОЕВО — с., в Б-я от 1878 г.;
1660 ж., Вн, 23.
Драгоевии (Драгоювци) — м., в
1880 г. бр. към Лазарци; сл. с
м. з. 292/обн. 16. I. 1943 — вж
Илаков рът (Лч).
ДРАГОИЛ (Драгуил) — с., в Б-я
от 1878 г.; осъвр. име с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; 145 ж., Сф, 14.
ДРАГО ИЦА — м., до 1900 г. бр.
към сб. с. Шумнене; 16 ж., Лч,
32.
Драгоина — м., до 1900 г. бр. към
Видраре; сл. с ук. 970/обн. 4. IV.
1986 — рж Манаселска река (Сф).
ДРАГОИНОвО (Козлук) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 880 ж., Пд,
22.
Драгойча — вж Долни Драгойча
(Лч).
ДРАГОЙЧИНЦИ — с., в Б-я от
1878 г.; 90 ж., Сф, 43.
Драголевци — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 21/обн. 27. I. 1953 —
вж Средорек (Сф).
Драголин дол — с., в Б-я от 1878 г.;
изсел. между 1879 — 1885 г.; пре-
засел. и след 1887 г. бр. към Мал-
ка Брсстница — вж Брестница
(Лч).
ДРАГОМАН — гр., в Б-я от 1878
г.; ппизн. от с. за гр. с ук. 829/
обн. 29. VIII. 1969; присъед.: Гара
Дпагоман и Ярловци; 4065 ж., Сф,
14.
ДРАГОМАН И (Драгоманите) — к.,
в Б-я от 1878 г.; уточ. име с ук.
960/обн. 4. I. 1966; 3 ж., Лч, 4.
108
Драгоманци — вж Раздел (Рз).
ДРАГОМИР (Яхларе) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 752 ж., Пд,
30.
ДРАГОМИРОВО (Дели Сюлю) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
249/обн. 23. XI. 1884; 1366 ж.,
Лч, 23.
ДРАГОМИРОВО (Ново село) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
131/обн. 14. III. 1950; 67 ж., Сф,
31.
Драгомъж (Хюсеинлер) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; сл. с ук. 317/обн.
13. XII. 1955 — вж Малък По-
ровец (Рз).
ДРАгОР (Меликадъново) — с., в
Б-я от 1885 г.; пренм. с м. 3.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1165 ж.,
Пд, 18.
ДРАГОСТИН (Боржоза) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 6 ж., Сф,
12.
ДРАГОТИНЦИ — с., в Б-я от 1878
г.; 146 ж., Сф, 39.
Драгош вода — вж Овчарово (Вн).
Драгоювци — вж Драгоевци (Лч).
Доагуил — вж Драгоил (СФ).-
ДРАгУШ — с., в Б-я от 1912 г.;
89 ж.. Сф. 28.
ДРАГУШ И НОВО — с., в Б-я от
1878 г.: 862 ж.. Сф, 34.
ДРАЖЕВО (Атлии, Борисово) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на
Борисово с ук. 582 от 1890 и на
Дражево с ук. 45/обн. 8. II. 1950;
839 ж., Бс. 20.
ДРАЖИНЦИ — с., в Б-я от 1878
г.: 413 ж., Мх, 29.
ДРАКА — с., в Б-я от 1885 г.; 268
ж., Бс. 4.
ДРАХАТА — м., засел, през 1919
г.: призн. от н. м. за м. с писмо
6259 от 1922 г на МВР; 191 ж.,
СИ). 42.
ДРАЛФА — с., в Б-я от 1878 г.;
709 ж., Рз, 14.
ДРАМА (Драмска) — с., в Б-я от
1885 г.; изсел. през 1885— 1887
г.; презасел. през 1887— 1892 г.;
преим. през 1900 г.; призн. от
м. °а с. с ук. 691/обн. 15. XII.
1922; 211 ж., Бс, 20.
Драм кьой — вж Дреми кьой (Лч).
Драмска — вж Драма (Бс).
ДРАНГОВО (Биюк Ип дере, Голямо
Ип дере) — с., в Б-я от 1912 г.;
пренм. на Дрангово с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 1875 ж., Хс,
8.
ДРАНГОВО (Комарларе) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 506 ж.,
Пд, 7.
Дрангово (Покровник, дрангово,
Свобода) — с., засел, през 1919 г.;
призн. от н. м. Чешма 5-ти полк
за м. Покровник с писмо 6259 от
17. VII. 1922 на МВР; преим. на
Дрангово през 1932 г. (липсва адм.
акт), на Свобода с ук. 334/обн.
13. VII. 1951, възст. ст. име Дран-
гово с ук. 562/обн. 6. IV. 1971;
призн. от м. за с. с м. з. 2915/обн.
16. I. 1943; 571 ж., Сф, 28.
Двандар — вж Дръндар (Вн).
ДРАНДАРИТЕ (Драндари) — к.,
в Б-я от 1878 г.; 5 ж., Лч, 29.
ДРАЧ ЕВО (Кърк чалъ Крък ча-
лъ) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
436 ж., Бс, 4.
ДРАШАН — с., в Б-я от 1878 г.;
476 ж., Мх, 8.
Драшевпи — вж Драгиевци (Лч).
ДРАШКОвА ПОЛЯНА — с., до
1900 г. бр. към сб. с. Велчево;
призн. от м. за с. с ук. 757/обн.
8. V. 1971; присъед.: Балинцово,
Капинова стока, Липова могила
и Шеврева стока; 90 ж., Лч, 1.
Драшовци — вж Драгиовци (Сф).
ДРЕАТИН — с., призн. от н. м. (от
с. Неделище) за с. с ук. 425/обн.
7. IV. 1949; 13 ж., Сф, 14.
Дремч кьой (Драм кьой) — м., в
1880 и 1887 г. бр. към Водно, а
от 1892 г. бр. към Теменуга —
Лч. 25.
ДРЕН — с., в Б-я от 1878 г.; 1836
ж.. Сф, 31.
ДРЕНКОВО (Дреново) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с ук. 381/обн.
109
25. X. 1960; 194 ж., Сф, 4.
ДРЕНОВ (Дрянов) — с., в Б-я от
1878 г.; уточн. име с ук. 960/обн.
4. I. 1966; 703 ж., Лч, 14.
ДРЕНОВЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
присъед.: Чорлево и Тополовец;
2792 ж., Мх, 29.
Дреновец-мали — вж Мали Дре-
новец (Мх).
ДРЕНОВ ИЦА (Дреновца) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. без адм.
акт през 1956; 47 ж., Сф, 28.
Дреново — вж Дренково (Сф).
Дреново — м., до 1900 г. бр. към
Мухово; залич. с ук. 431/обн. 22.
XI. 1960 — Сф, 18.
ДРЕНОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
77 ж., Сф, 22.
ДРЕНОВО (Дряново) — с., в Б-я
от 1912 г.; 305 ж., Сф, 28.
Дреновца — вж Дреновица (Сф).
ДРЕНТА — с., в 1880 г. бр. към
Тодювци; присъед. Ливадките; 213
ж.. Лч, 10.
ДРЕНЦИ (Ахлар, погреш. Ахалар) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м.
з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 544 ж,
Вн, 7.
ДРИНОВО (Бахшишлар) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 497
от 31. XII. 1897; 727 ж., Рз, 17.
ДРИПЧЕВО — с., в Б-я от 1912
г.; 182 ж., Хс, 24.
Дропия — вж Дропла (Вн).
ДРОПЛА (Той кьой, Дропля) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. на Дроп-
ля с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
осъвр. име на Дропла с ук. 512/
обн. 24. XI. 1959; 373 ж., Бс, 14.
ДРОПЛА (Той куюсу, Дропия) —
с., в Б-я 1878— 1913 и от 1940
г.; преим. на Дропия под рум.
власт и на Дропла с м. з. 2191/
обн. 27. VI. 1942; присъед. Тър-
новка; 603 ж., Вн, 3.
ДропЛя — вж Дропла (Бс).
ДРУГАН — с., образ, от м. Грама-
де и. м. Опалово с ук. 757/обн.
8. V. 1971; 856 ж., Сф, 81.
Друган — сб. с., в Б-я от 1878 г.;
от 1900 г. бр. по съставни маха-
ли — Сф, 31.
Други колиби, пръснати из Златиш-
ко-Тетевенската планина (Други
колиби, пръснати по Тетевенския
балкан, Тетевенски колиби) — сб.
м., в Б-я от 1878 г.; сл. с ук. 1840/
обн. 24. XI. 1970 — вж Тетевен
(Лч).
ДРУЖБА (Молалия, Молалий, Свети
Петър) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Свети Петър с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934 и на
Дружба с ук. 466/обн. 28. VIIL
1964; 541 ж., Мх, 9.
ДРУЖЕвО (Дупни връх) — с., в.
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 72/обн.
19. И. 1952; 465 ж., Сф, 37.
ДРУЖИНЦИ (Ортакчии) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; присъед. За-
вов; 442 ж., Хс, 8.
ДРУМЕВО (Аптаразак) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; присъед. Желез; 1512
яс В н 29
ДРУМОХАР — с., в Б-я от 1878 г.;
352 ж., Сф, 26.
ДРУМЧЕ (Гьочилер) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 143 ж., Хс, 14.
Дръвница — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Правец; сл. с ук. 57/обн.
5. II. 1965 — вж Правей (Сф).
ДРЪМША — с., в Б-я от 1878 г.;
190 ж., Сф, 22.
ДРЪНДАР (Халачлии, Драндар) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на
Дранда-р с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; осъвр. име на Дръндар без
адм. акт през 1956; 373 ж., Внг
26.
Дръндарска — м., призн. от н. м.
(от к. Пичор) за к. (м.) с ук.
438 от 25. VIII. 1924; сл. с ук.
970/обн. 4. IV. 1986 — вж Ма-
населска река (Сф).
Дрян (Дурасии) — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940 г.; преим. с м. з.
2191/обн. 27. VI. 1942; залич. с
ук. 5/обн. 8. I. 1963 — Вн. 12.
ДРЯНКА — с., в Б-я от 1912 г.;
призн. от м. за с. с ук. 2932/обн.
30. IX. 1983; 409 ж., Пд, 2.
Дрянов — вж Дренов (Лч).
ДРЯНОВА ГЛАВА (Сюлюмезлер) —
110
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м.
з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 359 ж.,
Хс, 8.
ДРЯНОВЕЦ — м, до 1900 г. бр.
към Богутево; 29 ж., Пд, 32.
ДРЯНОВЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
1247 ж., Рз, 18.
ДРЯНКОВЕЦ (Къзълджик) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820 обн. 14. VIII. 1934; 255 ж.,
Бс, 1.
ДРЯНОВЕЦ (Реджеб кьой) — с., в
Б-я 1878 —1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
213 ж., Вн, 15.
ДРЯНОВЕЦ (Саа-рлари) — с., в
Б-я от 1878 г.; дв. име пр. Осв.;
956 ж., Рз, 4,
Дряново — вж Дреново (Сф).
ДРЯНОВО — гр, в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за гр. през 1883 г.;
присъед.: Владково, Марча, Нико-
евпи и Цинга; 10 185 ж, Лч, 9.
ДРЯНОВО — с, в Б-я от 1885 г.;
451 ж., Пд, 15.
ДРЯНОВО — с, в Б-я от 1885 г.;
499 ж, Хс, 20.
Дряново — с, в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 —
вж Куб р ат (Рз).
ДРЯНОВО (Казълджиклии) — с,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 178
от 9. IV. 1893; 306 ж, Бс, 20.
ДРЯНСКА — м, до 1900 г. бр. към
Троян; присъед. Хитревска; 28 ж,
Лч, 28.
ДРЯНЪТ — м, до 1900 г. бр. към
Батошево и Стоките; 37 ж, Лч,
24.
Дубова махала — вж Дъбова ма-
хала (Мх).
Дубрава — вж Дъбрава (Мх).
Дубравата — вж Дъбравата (Лч).
Дуваларе (Дуванларе) — вж Чер-
ково (Бс).
Дуванджа — вж Соколово (Бс).
Дуванджа (Дуванджиите) — вж Ча-
лъкови (Пд).
Дуванджизлии (Дуванджиклии) —
вж Бенковски (Хс).
Дуванджии — вж Дуванлии (Пд).
Дуванджиклии — вж Бенковски
(Хс).
Дуванджи кьой — вж Соколенци
(Хс).
Дуванджил — вж Осен (Рз).
Дуванджилар — вж Соколарци (Бс);
Соколяне (Хс).
Дуванлар (Дуванларе) — вж Ястре-
бино (Рз).
ДУВАНЛИИ (Дуванджии) — с, в
Б-я от 1885 г.; 708 ж, Пд, 12.
Дуван ювасъ — вж Соколово (Вн).
Дуганджии — вж Соколица (Пд).
Дуган кая — вж Соколец (Бс).
ДУГАНОВО (Догановска) — с., в
Б-я от 1885 г.; дв. име пр. Осв.;
439 ж, Бс, 23.
Дудевска (Дудювска) — вж Дудев-
ска махала (Лч).
Дудевска махала (Дудевска) — м,
в 1880 г. бр. към Троян; уточн.
име с ук. 960/обн. 4. I. 1966; сл.
с ук. 1840/обн. 24. XI. 1970 — вж
Троян (Лч).
Дудене (Дудени) — вж Черниче-
во (Лч).
ДУКОВЦИ — м, в 1880 г. бр. към
Тодювци; 9 ж, Лч, 10.
Дулапите (Дулапи) — вж Долапи-
те (Рз).
ДУЛОВО (Аккадънлар) — гр, в
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2909/обн. 31. VII. 1942;
призн. от с. за гр. с ук. 38/обн.
2. II. 1960; присъед.: Черник;
10 950 ж, Рз, 8.
Думанлии — вж Церетелево (Пд).
ДУМНИЦИ (Думниците) — с. (до
1971 г. — к.), в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1971 (вж
Габ-рово); отдел, и призн. от кв.
за с. с ук. 583/обн. 14. IV. 1981;
20 ж.. Лч, 4.
ДУНАВЕЦ (Спанчов) — с, в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 49
ж., Рз. 24.
ДУНАвЦИ — гр, образ, от с. Вид-
бол и с. Гурково с ук. 317/обн.
13. XII. 1955 г.; призн. от с. за
с. гр. т. с ук. 546/обн. 15. IX. 1964
и за гр. с ук. 1942/обн. 17. IX.
1974; 3582 ж, Мх, 9.
ДУНАВЦИ — М, в 1880 г. бр. към
Въглевци; 8 ж, Лч, 3.
Ill
ДУНАВЦИ (Бахаслии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 783 ж., Хс, 7.
ДУНЕВО — с., в Б-я от 1912 г.;
149 ж., Пд, 28.
Дуневци — м., до 1900 г. бр. към
Ново село; сл. с ук. 757/обн. 8.
V. 1971 — вж Видима (Лч).
Дупините (Дупини, погреш. Допи-
ни) — вж Николаево (Лч).
Дупляк — вж Ботуня (Мх).
Дупни връх — вж Дружево (Сф).
Дупница — вж Маджарово (Хс);
Станке Димитров (Сф).
Дура бейлер — вж Синчец (Хс).
Д>ра боглу — вж Равно село (Рз).
Дураджак (Дураржа кьой) — вж
Станянци (Вн).
Д}рак кьой — вж Боян-Ботево (Хс).
Дураклар — вж Генерал-Цонково
(Рз); Станец (Рз).
Дуралии (Дуралъ) — вж Стойко-
во (Хс).
Дуралиите — вж Дорльовци (Сф).
Дуран — вж Бели Лом (Рз).
ДУРАНКУЛАК (Дуранкулак, Блат-
ница) — с., в Б-я 1878 — 1913
и от 1940 г.; преим. на Блатница
с м. м. 2191/обн. 27. VI. 1942;
възст. ст. име с ук. 704/обн. 1. XI.
1963; 777 ж., Вн, 28.
Дуран кьой — вж Стойново (Рз).
Дурачлар (Дуранлари) — вж Белгун
(Вн).
Дуранлари — вж Чеканци (Рз).
Дуранли — м., изсел. през Осв. вой-
на — б. ок. Харманли (Хс).
Дураржа кьой — вж Станянци (Вн).
Дурасии (Дурасъ) — вж Дрян (Вн).
Дурат ени махле — вж Стоево
(Пд).
Дурат нова (ени) махла — вж Стое-
во (Пд).
Дурач — вж Лудогорци (Рз).
Дурбалии — вж Градини (Вн).
Дурбалъ кьой (Дурбал ъ) — вж
Царевен (Хс).
Дургут калфа — вж Овчарово (Вн).
Дурла (Дурлъ) — вж Дуровци (Лч).
Дурмуш — вж Лозево (Вн).
Дурмушево — вж Плочник (Пд).
Дурна дере — вж Росно (Лч).
ДУРОВЦИ (Дурла) — м., до 1900
г. бр. към Дединци и Разсоха;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; към 4. XII. 1985 г. без по-
стоянно нас.; Лч, 11.
Дурутлар — вж Стан (Рз).
Дурханлар — вж Сипей (Хс).
ДУРЧА — к., до 1892 г. бр. към
Пърша и Игнатовци; 11 ж., Лч,
9.
Дутлу — вж Черничево (Хс).
Дутлуджа — вж Бялка (Хс).
Духанджии — вж Търхово (Лч).
Духлевци — м., в 1880 г. бр. към
Буйновци; сл. с ук. 202/обн. 2. III.
1976 — вж Буйновци (Лч).
ДУХОВЕЦ (Насъфчилар, Нусуфчи-
лар) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
1490 ж., Рз, 11.
ДУШАНЦИ — с., в Б-я от 1885 г.;
1095 ж., Сф, 40.
ДУШ ЕВО (Душово) — с., в Б-я от
1878 г.; осъвр. име без адм. акт
през 1956 г.; 1456 ж., Лч, 24.
ДУШЕВСКИ КОЛИБИ (Душовски
колиби) — м., в 1880 г. "бр. към
Душево; осъвр. име без адм. акт
през 1956; 38 ж., Лч, 24.
Душилница — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 664/обн. 29. XII. 1950 —
вж Мокреш (Мх).
ДУШИНКОВО (Джанбашли) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 646 ж.,
Хс, 4.
ДУШИНЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
41 ж., Сф, 9.
ДУШКА — м., в Б-я 1885— 1886
и от 1912 г.; 45 ж., Хс, 26.
Душово — вж Душево (Лч).
Душовски колиби — вж Душевски
колиби (Лч).
Дущубак — вж Ясеновец (Рз); Пол-
ковник-Савово (Вн).
Дъб (Френк кьой) — с., преим. и
призн. от н. м. Френк кьой (от с.
Вис) за с. Дъб с ук. 162/обн. 8.
IV. 1931; залич. с ук. 970/обн. 4.
IV. 1986 — Хс, 6.
ДЪБЕН (Дъбени) — с., в Б-я от
1878 г.; 428 ж., Лч, 16.
ДЪБЕНЕ (Дъбени) — с., в Б-я от
112
1885 г.; 2385 ж., Пд, 14.
Дъбени — вж Дъбен (Лч); Дъбе-
не (Пд).
ДЪБНИК. (Осман кьой) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 892 ж., Бс, 13.
ДЪБНИЦА — с., в Б-я от 1912 г.;
1887 ж., Сф, 13.
ДЪБОВА (Емрен кьой, Имрен
кьой) — с., в 1880 г. бр. към Кн-
пилово; преим. на Дъбова с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; призн. от
м. за с. с ук. 2294/обн. 26. XII.
1978; 201 ж, Бс, 8.
ДЪБОВА (Уручевци) — м., в Б-я
от 1912 г.; преим. с ук. 381/обн.
25. X. 1960; 22 ж., Пд, 25.
ДЪБОВА МАХАЛА (Дубова маха-
ла) — с., в Б-я от 1878 г.; 220
ж., Мх, 7.
ДЪБОВАН (Черчелан) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 1076 ж., Лч,
6.
ДЪБОВЕЦ (Хамзач) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 131 ж., Хс,
II 11-
Дъбови — к., до 1926 г. бр. към
Лъжене (Велинград); сл. с ук.
2294/обн. 26. XII. 1978 — вж Дол-
на Дъбева (Пд).
ДЪБОвНИК (Харманлък) — с., в
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
432 ж., Вн, 12.
ДЪБОВ ИЦА (Шехово) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 1060/обн.
2. VI. 1978; 125 ж., Бс, 18.
ДЪБОВО (Мешелии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 182 ж., Бс, 2.
ДЪБОВО (Яйканлии) —1 с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 182 ж., Хс, 15.
Дъбрава — вж Черковна (Рз).
ДЪБРАВА — с., в Б-я от 1912 г.;
114 ж Сф 4
ДЪБРАВА (Горни Бивол) — с., из-
сел. през 1879 г.; през а сел. през
1894— 1895 г.; преим. с м. з. 1992/
обн. 13. VI. 1941; 107 ж., Лч, 14.
Дъбрава (Дъбрави) — к., до 1892
г. бр. към Костел и Граматици;
сл. с ук. 57/обн. 5. II. 1965 — бж
Колари (Лч).
Дьбрава (Кутлуджа, Добра ви) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на
Добравн с ук. 462/обн. 21. XII.
1906; осъвр. име без адм. акт през
1956; сл. с ук. 513/обн. 24. XI.
1959 — вж Стара Загора (Хс).
ДЪБРАВА (Меше махле) — с.,
призн. за с. под рум. власт, в Б-я
от 1940 г.; преим. с м. з. 2191/
обн. 27. VI. 1942; 276 ж., Вн, 3.
ДЪБРАВАТА (Дубравата) —	с.„
до 1900 г. бр. към сб. с. Батул-
ци; преим. с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934; призн. от м. за с. с
ук. 2294/обн. 26. XII. 1978; 202
ж., Лч, 32.
Дъбрави — вж Дъбрава (Лч).
ДЪБРАВИ НО (Чаль махле, Чала
махле) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 1319 ж., Вн, I.
ДЪБРАВИТЕ — с., до 1900 г. бр.
към Момина клисура; призн. от
м. за с. с м. з. 1380/обн. 1. VI.
1939; 801 ж., Пд, 4.
Дъбравица (Меше махле, Полков-
ник-Бананово) — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940 г.; преим. на Пол-
ковник-Бананово с м. з. 2191/обн^
27. VI. 1942 и на Дъбравица с ук.
107/обн. 13. III. 1951; сл. с ук.
148/обн. 28. V. 1956 — вж Вар-
ненци (Рз).
ДЪБРАВИЦА (Текеджилери) — м.г
до 1900 г. бр. към Длъжка поля-
на; преим. с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934; 24 ж, Рз, 2.
ДЪБРАВКА (Дубрава) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 190 ж., Мх, 1.
Дъждевица — вж Дождевица (Сф).
Дъждец (Умур Ве'рен, Омарен) —
с., в Б-я от 1912 г.; изсел. през
1913 г.; презасел. през 1920 г.;
преим. на Дъждец с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; изсел. през
1952 (не е залич. с адм. акт) —
Хс, 6.
ДЪЖДИНО (Ямур кьой) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
пз
3775/обн. 7. XII. 1934; 379 ж.,
Хс, J0.
ДЪЖДОВНИК (Ямур баба) — с.» в
Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII,
1934; 220 ж., Хс, 9.
ДЪЖДОВНИЦА (Омер оллар, Ямур-
лар) — с., в Б-я 1885— 1886 и
от 1912 г.; дв. име; преим. на
Дъждовница с м. з. 3775/обн. 7.
XII. 1934; 267 ж., Хс, 10.
ДЪЛБОК ДОЛ — с., в Б-я от 1878
г.; 611 ж., Лч, 28.
ДЪЛБОКИ — с, в Б-я от 1885 г.;
1509 ж., Хс, 21.
ДЪЛБОК ИЗВОР (Коз бунар) —
с. в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 1983 ж.,
Пд, 22.
Дълбоки Томчовци — вж Долни
Томчевци (Лч).
ДЪЛГА ЛИВАДА — м., до 1910 г.
бр. към Голям извор; 109 ж.,
Лч, 27.
ДЪЛГА ЛУКА — с., в Б-я от 1878
г.; 67 ж., Сф, 44.
Дълга нива — м., до 1926 г. бр.
към Белица; сл. с ук. 57/обн. 5.
II. 1965 — вж Гроздьовци (Сф).
ДЪЛ ГАЧ (Далгач) — с., в Б-я от
1878 г.; осъвр. име с ук. 960/обн.
4. I. 1966; 555 ж„ Рз, 25.
Дълги герен — вж Беловица (Пд).
ДЪЛГИ ДЕЛ — с., в Б-я от 1878
г.; 474 ж., Мх, 13.
ДЪЛГИ ПРИПЕК (Узун гюней) —
с., в 1880 г. бр. към сб. с. Дос-
патлни; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; призн. от м. за с.
с ук. 2294/обн. 26. XII. 1978; 67
ж., Лч, 11.
ДЪЛ ГОДЕЛ ЦИ — с., в Б-я от
1878 г.: 1625 ж., Мх, 33.
ДЪЛГОПОЛ (Ново село) — гр., в
Б-я- от 1878 г.; преим. с м. з. 3072/
обн. 11. IX. 1934; призн. от с.
за с. гр. т. с ук. 546/обн. 15. IX.
1964 и за гр. с ук. .829/обн. 29.
VIII. 1969; 5344 ж., Вн, 16.
ДЪЛГО ПОЛЕ — с., в Б-я от 1878
г.; 101 ж., Мх, 15.
ДЪЛГО ПОЛЕ (Узун Кърово) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 2437
ж., Пд, 12.
Дългошевнца (Дъргошевци) — вж
Замфир (Мх).
ДЪНГОВО (Дънгърлар) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 121 ж.,
Хс, 10.
ДЪРВАРИ (Куртовци) — к., до
1900 г. бр. към Брежниците и
Ошаните; преим. с ук. 48/обн. 9,
II. 1951; 5 ж., Лч, 29.
Дървена кошара — к., до 1900 г,
бр. към Ябланица; сл. с ук. 757/
обн. 8. V. 1971 — вж Ябланица
(Лч).
Дървеница — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 447/обн. 9. XI. 1961 —
вж София (Сф).
ДЪРЖАВА (Чифлик махле) — с.»
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
462/обн. 21. XII. 1906; 273 ж.,
Хс, 27.
ДЪРЖАВЕН (Чифлика) — м., до
1900 г., бр. към Борущица; преим.
с ук. 462/обн. 21. XII. 1906; 42
ж., Хс, 15.
ДЪРЖАНИЦА — с., в Б-я от 1878
г.; 324 ж., Мх, 15.
Държаново — с., в Б-я от 1912 г.;
залич. с ук. 431/обн. 22. XI. I960 —
Сф, 33
ДЪРЛЕВЦИ — к., в 1880 г. бр. към
Блъсковци; 3 ж., Лч, 10.
Дърманци — вж Дерманци (Лч),
ДЪРМАНЦИ — с., в Б-я от 1878
г.; 500 ж., Мх, 23.
ДЪСКАРИТЕ (Дъскари) — к., в
Б-я от 1878 г.; 9 ж., Лч, 28.
ДЪСКОТ — с., в Б-я от 1878 г.;
756 ж., Лч, 18.
ДЪСКОТНА (Дискотна) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 734 ж., Бс,
14.
Дъхово (Мюселимер) — с., в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7>АП. Д334 г.;
залич. с ук. 369/об». 28.^X71958 —•
Хс, 10-
Дьовлен — вж Дсвгж^Пд).
Дюгените (Видимс^га V- ж,
1900 г. бр. към	/
8 Речник на селищата
114
сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж
Видима (Лч).
Дюдюкчелии (Дюдюкчилии) — вж
Свирково (Хс).
Дюз меше — вж Равново (Лч).
Дюкмен — вж Леярово (Бс).
Дюлбелер — вж Зайчино (Хс).
Дюлгер — вж Круша (Вн).
Дюлгери (Дюлгерлии) — вж Зи-
дарово (Бс).
Дюлгер махле — вж Зидари (Рз).
ДЮЛЕВО (Айваджик) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 983 ж., Бс, 4.
ДЮЛЕВО (Айваджик) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 336 ж., Пд, 29.
Дюле дере — вж Глогино (Пд).
ДЮЛИНО (Айваджик) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 344 ж., Вн, 5.
ДЮЛИЦА (Айваджик) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 493 ж., Хс, 8.
ДЮЛЯ (Айваджик дере, пр. Осв.
Дере вакъф) —- с., в Б-я от 1885
г.; преим. на Дюля с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 48 ж., Бс, 14.
Дюрмете — вж Липец (Пд).
Дюшук дере — вж Бодни пад (Пд).
Дююнджилер — вж Сватбаре (Хс).
ДЯДОВО (Деде кьой) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 462/обн.
21. XII. 1906; 536 ж„ Бс, 12.
Дядово — вж Дедово (Пд).
ДЯДОВСКО (Деде кьой) — с., в
Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
559 ж., Хс, 26.
ДЯДОВЦИ (Деделер) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 304 ж., Хс, 1.
Дядо Дянко — к., призн. от Н. М.
(от к. Горни Бакойци) за к. с м.
з. 805/обн. 5. V. 1937; сл. с ук.
183/обн. 14. V. 1957 — вж Габро-
во (Лч).
Дядо Стратн — к., до 1905 г. бр.
към Копчелиите; сл. с ук. 92/обн.
2. III. 1951 — вж Донино (Лч)
ДЯКОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
624 ж., Сф, 41.
Дяконово (Карабашлар) — м., в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.; преим«
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; за-
лич. с ук. 970/обн. 4. IV. 1986 —
Хс, 26.
ДЯЛЪК — с., в 1880 г. бр. към
Градница; принз. от м. за с. с ук.
2294/обн. 26. XII. 1978; 79 ж.,
Лч, 24.
ДЯНКОВО (Калово) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 290/обн.
23. VI. 1950; 3716 ж., Рз, 18.
Е
Евджилер — вж Равна гора (Хс).
Евджилери (Евджилере) — вж Сред-
не градище (Хс).
Евдокия — вж Гомотарци (Мх);
Ловец (Вн).
Евлеклер — вж Ляхово (Вн).
ЕВЛОгИЕВО (Слатина) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 949/обн.
8. XII. 1949; 299 ж., Лч, 17.
Езренезово (Евренес кьой) — вж
Ев-ренозово (Бс).
Евренлер — вж Кандилка (Хс)
Евренлии — вж Железник (Бс);
Славейково (Бс).
ЕвРЕНОЗОВО (Евренезово) — с.,
в Б^я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 63 ж.,
Бс, 9.
ЕГРЕК — с., в Б-я от 1912 г.; 1149
ж., Хс, 9.
Егри буджак — вж Кътино (Хс).
Егри дере — вж Ардино (Хс).
ЕГЪЛНИЦА — с., в Б-я от 1878
г.; 373 ж., Сф, 19.
Едил (Едилоглар) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; залич. с уч. 970/обн.
4. IV. 1986 — Хс, 8.
ЕДИНАКОВЦИ (Бурханлар) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 374 ж.,
Вн, 11.
Едирханлу — вж Чобанка (Хс).
Едноверцн (Иманоглар) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII, 1934; сл. с м. з. 3079/обн.
23. XI. 1940 — вж Джебел (Хс).
ЕДРЕВО (Балабанлии) — с., в Б-я
115
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 545 ж., Хс, 15.
£ДРИНО — с., призн. от н. м. Ед-
рино (от с. Полковник-Желязово)
за с. с ук. 583/обн. 14. IV. 1981;
481 ж., Хс, 9.
Едри хане — вж Чобанка (Хс).
£ЗДИМИРЦИ — с., в Б-я от 1878
г.; 84 ж., Сф, 44.
£зеденли — вж Къклица (Хс).
Езердже — вж Езерче (Рз).
Езерец — вж Езерче (Рз).
ЕЗЕРЕЦ — с., призн. от н. м. Езе-
рец (от с. Ощава) за с. с ук. 148/
обн. 25. V. 1956; 22 ж., Сф, 24.
ЕЗЕРЕЦ (Сатълмъш) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 233
ж., Вн, 28.
ЕЗЕРО (Юрлемиш, Крумово) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. на Кру-
мово с ук. 462/обн. 21. XII. 1906
и на Езеро с ук. 557/обн. 23. XI.
1951; 776 ж., Бс, 12.
ЕЗЕРОВО (Дипсиз гьол) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 1008 ж., Пд,
22.
ЕЗЕРОВО (Малки Аладън, Малък
Аладън, Аладън-малки) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. на Езеро-
во с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
1593 ж., Вн, 4.
ЕЗЕРОТО (Езеро) — с., (до 1971 г.—
к.), в Б-я от 1878 г.; сл. с ук.
757/обн. 8. V. 1971 (вж Габро-
во); отдел, и призн. от кв. за с.
с ук. 583/обн. 14. IV. 1981; 8 ж.,
Лч, 4.
ЕЗЕРЧЕ (Езердже, Езерец) — с.,
в Б-я от 1878 г.; 3308 ж., Рз, 26.
£зи бей — вж Паскалево (Вн).
ЕКЗАРХ-АНТИМОВО (Ачларе) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 1241
ж., Бс, 7.
ЕКЗАРХ ИОСИФ (Кара коджалии)
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 1245
ж., Рз, 3.
Екиджик — вж Посев (Рз).
Екисечя — вж Близнец (Бс).
Екисче — вж Бен^овски (Вн); Близ-
наци (Вн).
Екрене — вж Кранево (Вн).
Елда (Орта махле) — м., до 1920
г. бр. към Цветница; преим. с м.
з. 3775/обн. 7. XII. 1934; сл. с
ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж Бра-
тово (Рз).
Елджилер — вж Жинзифово (Хс).
Елезлери (Елезлер) — вж Илийно
(Рз).
Елеменлии — вж Ситово (Бс).
ЕЛЕНА — гр., в Б-я от 1878 г.;
присъед.: Боевци, Горни Чукани,
Долни Геновци, Долни Чукани,
Казаци, Киллъжовци, Лапавишков-
ци, Майтаняци, Милковци, Младе-
новци, Неювци, Новачкини, Пър-
човци, Разпоповци, Синджирци,
Тинково и У сои; 7628 ж., Лч, 10.
Елена — м., призн. от н. м. Света
Елена (от с. Широка лъка) за м.
с ук. 356/обн. 7. XII. 1954; залич.
с ук. 902/обн. 31. XII. 1963 —
Пд, 28.
ЕЛЕНА (Джефарджа) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 922 ж, Хс, 25.
Еленере (Инелере) — с., изсел. през
1879 г. — б. ок. Пазарджик (Пд).
ЕЛЕНИНО (Кара гитлии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 775 ж., Хс,
21.
ЕЛЕНКА (Кочански колиби) — с.,
призн. от н. м. (от с. Кочани) за
с. с ук. 202/обн. 2. III. 1976; пре-
им. с ук. 469/обн. 27. IV 1976;
234 ж., Пд, 17.
Еленов дол — вж Елов дол (Сф).
ЕЛЕНОВ ДОЛ — с., в Б-я от
1878 г.; 206 ж., Сф, 37.
ЕЛЕНОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
165 ж., Сф, 4.
ЕЛЕНОВО (Караджа Муратлии) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 941
ж Бс 12.
ЕЛЕНОВО (Фюлбеллер) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 530 ж., Рз, 17.
ЕЛЕНСКА (Ухловица) — м., в Б-я
от 1912 г.; преим. с ук. 381/обн.
116
25. X. 1960; 103 ж., Пд, 28.
ЕЛЕНЦИТЕ (Еленци) — с.* в Б-я
от 1878 г.; 2 ж., Лч, 9.
Елее факй — вж Доброплодно (Вн).
Елесча (Елехча) — вж Тракиец (Хс).
Елехче — вж Илийско (Хс); Стар-
цеве (Пд).
Елеч — вж Доброглед (Вн).
Елечанова — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Годеч; сл. с у к. 1885/обн.
6. IX. 1974 — вж Годеч (Сф).
Елешница — вж Беласнца (Сф);
Йорданкино (Сф).
ЕЛЕШНИЦА — с., в Б-я от 1912 г.;
2203 ж., Сф, 3.
Елешница — с., в Б-я от 1885 г.;
залнч. с ук. 516/обн. 22. XII. 1962 —
Пд, 30.
Ели бей — вж Челопечене (Вн).
Ели бей (Ели бей кьой) — вж Пче-
ларово (Вн).
ЕЛИН ПЕЛ ИН (Новоселии) — гр.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
141/обн. 25. III. 1950; призн. от
с. за гр. с ук. 38/обн. 2. II. 1960;
присъед. от 1960 до 1974 г. Гара
Елин Пелин; 6916 ж., Сф, 15.
ЕЛИСЕЙ НА (Елисейно) — с., в Б-я
от 1878 г.; 592 ж., Мх, 23.
Елиястчъ — вж Илийско (Хс).
Еллер (Еллере) — вж Стамболово
(Хс).
Елли дере — вж Ветрен дол (Пд).
Елмалъ кебир — вж Ябълковец
(Хс).
Елма чукар — вж Ямино (Хс).
ЕЛОВДОЛ — с., в Б-я от 1878 г.;
273 ж.. Сф, 17.
ЕЛОВДОЛ (Еленов дол) —	с.,
призн. от н. м. Еленов дол (от
с. Липница) за с. с ук. 148/обн.
29. V. 1956; прзим. с у к. 50/обн.
9. II. 1960; 124 ж., Сф, 8.
ЕЛОВИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
34 ж., Мх, 13.
ЕЛОВИЦА (Яловица) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 960/обн.
4. I. 1966; 34 ж., Сф, 44.
ЕЛХОВЕЦ (Януз дере) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; присъед. Ко-
калич; 1259 ж., Пд, 25.
Елхово — вж Милево (Хс).
ЕЛХОВО (Къзъл агач) — гр., в
Б-я от 1885 г.; преим. и призн.
от с. за гр. с ук. 86/обн. 26. 111.
1925; 13 665 ж., Бс, 5.
ЕЛХОВО (Чатал тепе) — с., в Б-я
от 1885 г.; дв. име пр. Осв.; 199
ж., Хс, 21.
Елша (Кая башн) — м., до 1920 г.
бр. към Цветница; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; сл. с ук.
757/обн. 8. V. 1971 — вж Цвет-
ница (Рз).
ЕЛ Ш ИЦА (Арнауткьой) — с., в
Б-я от 1885 г.; дв. име от пр.
Осв.; 1461 ж., Пд, 19.
ЕЛЬОВО — м., в Б-я от 1912 г.;
42 ж., Пд, 28.
Ембелец — вж Лозенец (Бс).
Ембие махле — с., по време на пре-
брояването през 1880 г. не е
имало нас., в Б-я до 1913 и от
1940 г.; сл. без адм. акт през
1940 г. — вж Змеево (Вн).
Ембие Сакаллъ — вж Наум (Вн).
Ембие Скендер — вж Климент (Вн).
Ембие солак — вж Свети Горазд
(Вн).
ЕМЕН (Ямен) — с., в Б-я от 1878
г.; 179 ж., Лч, 3.
Емине — вж Емона (Бс).
Емир гаази — вж Кракра (Вн).
Емир кьой — вж Белодол (Бс);
Генерал-Киселово (Вн); Суходол
(Рз).
Емирлер — вж Бойл (Рз); Генево
(Хс); Добромирци (Хс); Калина
(Вн); Кнезово (Хс); Повеляново
(Вн); Шопци (Хс).
Емирлери — вж Повеля (Рз).
Емирлии — вж Болярско (Бс).
Емирлии — с., изсел. през 1882 г. —
б. ок. Пазарджик (Пд).
Емирово — вж Генерал-Киселово
(Вн); Суходол (Рз).
Емирово (Късъкдар Емир махле) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м.
з. 3775/обн. 7. XII. 1934; залич.
с ук. 1521/обн. 24. X. 1975 — Бс,
14.
Емир оглар — вж Главатарци (Хс).
Емироллар — вж Вождово (Хс).
Емироолу — вж Чистово (Лч).
Емирско — вж Белодол (Бс).
117
Емишлери — вж Овощник (Хс).
ЕМОНА (Емок, Емине) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. на Емона с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 28 ж.,
Бс, II.
Емрен кьой — вж Дъбова (Бс).
Ендже — вж Новак (Рз); Царев
брод (Вн).
Ендже кьой — вж Преславци (Рз);
Стоил войвода (Бс).
Ендже кьой (Гювемли Ендже
кьой) — вж Ястребове (Рз).
ЕНЕВО (Есирджа, Есердже) — с.,
в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
поеим. на Еиево с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; 626 ж., Вн, 15.
ЕНЕвО (погреш. Янево) — с., в
Б-я от 1878 г.; 462 ж., Вн, 22.
ЕНЕВ РЪТ (Енюв рът) — с., в
1880 г. бр. към Батошево; призн.
от м. за с. с ук. 2294/обн. 26.
XII. 1978; 92 ж., Лч, 24.
Енекчиево — вж Кравино (Хс).
Ени Балабанлар — вж Иван-Шиш-
маново (Рз).
Ени Б^глии — вж Кирилове (Бс).
Ени Дервиш Юван — еж Ново
Оряхозо (Вн).
Ечиджд — вж Енпя (Хс).
Енидже (Енпдже кьой) — вж Зла-
тина (Вн).
Енидже Балбунар — вж Медов е-
не (Рз).
Енидже (Енидже Фандъклъ) — вж
Черна (Вн).
Енидже Хайдар — вж Краище (Вн).
Ени Джумая — вж Равен (Хс).
Ени кьой — вж Александрово (Рз);
Боъчма ени кьой (Рз); Ветрен
(Пд); Висока поляна (Вн); Ка-
меней (Бс); Колушево (Хс); Крак-
ра (Вн); Куманово (Вн); Мрамор
(Бс); Новачево (Бс); Ново село
(Пд); Приселии (Бс); Резово (Бс);
Цар Калоян (Пд); Черница (Бс).
Ени махала — с., в Б-я от 1878 г.;
от 1887 г. бр. към Ново Янко-
во (Вн).
Ени махале — вж Малко Паисиево
(Рз).
Ени махле — вис Гарваново (Хс);
Дебър (Пд); Завоя (Хс); Кесте-
нево (Рз); Лозица (Бс); Любка
(Рз); Люлин (Бс); Новаково (Вн);
Новоселище (Пд); Новоселище
(Бс); Одринци (Вн); Радиика (Бс).
ЕНИНА — с., в Б-я от 1885 г.; при-
съед. Долно изворово (от 1943 до
1971); 2949 ж., Хс, 7.
Ени пазар — вж Нови пазар (Вн);
Нови пазар (Хс).
Ени пазлии — вж Каменеве (Бс).
ЕН ИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
1564 ж., Мх, 16.
Ени чаир (Еничер махле) — вж
Нова ливада (Хс).
Еничери (погреш. Яничери и Иниче-
рите) — вж Горяни (Лч).
Еничер махле — вж Нова ливада
(Хс).
Ени чифлик — вж Нови чифлик
(Сф).
Енище — вж Зетьово (Хс).
Ения — вж Младиново (Хс).
Ения (Ени Яа, Ениджа) — с., в
Б-я от 1885 г.; изсел. през 1893
г. — Хс, 12.
Еновска — вж Яновска (Пд).
ЕНЧЕЦ (Макаклар. Салман) — с.,
в Б-я 1885—1886 и от 1912 г.;
дв. име; преим. на Енчец с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; призн. от
м. за с. с ук. 232/обн. 26. III.
1968; 658 ж., Хс, 10.
Енчец (Салман джамъ атъ) — сб.
с., в Б-я от 1912 г.; преим. без
адм. акт през 1934; от 1975 г. бр.
по съставни селища — Хс, 10.
Енчовци — к., в Б-я от 1878 г.; в
1880 г. бр. къхМ Блъсковци; изсел.
след 1880 г. — Лч, 10.
ЕНЧОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
призн. от к. за с. с ук. 460/оби.
14. XI. 1961; 46 ж., Лч. 29.
Еньовец (Али бей) — м., до 1920 г.
бр. към Цветница; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; сл. с ук.
757/обн. 8. V. 1971 — вж Брато-
во (Рз).
ЕНЬОВЧЕ — с., призн. от н. м. за
с. с ук. 232/обн. 26. III. 1968; 433
ж., Хс, 1.
Енюв рът — вж Енев рът (Лч).
ЕРДЕН — с., в Б-я от 1878 г.; 913
ж., Мх, 4.
118
Ерджали-голямо — вж Доброволец
(Хс).
Ерджели-малко — вж Седловина
(Хс).
Ерджи — вж Градина (Рз).
Ерджии — вж Земенци (Вн).
Ердованлии (погреш. Ердуванлии) —
вж Орловец (Лч).
Ердуванлии — вж Сокол (Бс).
Еревиш — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 2076/обн. 27. IX. 1974 —
вж Антоново (Рз).
Ередин — вж Хайредин (Мх).
Ерекли — вж Кукуряк (Хс); Ши-
пок (Хс).
Ереклие (Ерекли) — вж Сливак
(Вн).
Ереклии — вж Ираклии (Бс).
Ерелии — вж Смилец (Пд).
ЕРЕМИЯ — с., в Б-я от 1878 г.;
547 ж., Сф, 26.
Ереселер — м., в Б-я от 1878 г.; за-
лич. с м* з. 1695/обн. 27. IX.
1937 — Рз, 2.
Ержи — вж Градина (Рз).
Ериклие — вж Сливак (Вн).
Еркеч — вж Козичино (Бс).
Ер кюпрю (Ер Кютгрия) — вж Мо-
стово (Пд).
ЕРМА РЕКА — пром, с., в Б-я от
1912 г.; призн. от с. за пром. с.
с ук. 292/обн. 25. VIII. 1953; 1554
ж., Пд, 11.
Ерменлии — вж Богомил (Вн).
Ерменлуй — вж Драгаш войвода
(Лч).
ЕРОВЕТЕ (Хорозлу, Аразлъ) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 309 ж.,
Хс, 8.
ЕРУЛ — с., в Б-я от 1878 г.; 63
ж., СФ. 44.
Еса беглишка — вж Пчела (Бс).
Есафлар — вж Иванци (Хс).
Есе — м., до 1920 г. бр. към Сини
вир: сл. с ук. 582/обн. 29. XII.
1959 — вж Сини вир (Вн).
Есе кьой — вж Високо (Хс).
ЕСЕН (Касъмчево) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VTTI. 1934; 291 ж., Бс, 16.
ЕСЕНИЦА (Касъмлар) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 437 ж.,Вн,9.
Есенище — м., в Б-я от 1912 г.;
сл. с ук. 232/обн. 26. III. 1968 —
вж Турян (Пд).
Есердже — вж Енево (Вн).
Есетлии (Еснтлии) — вж Момчи-
лово (Вн).
Есетлии — вж Сноп (Вн).
Есирджа — вж Енево (Вн).
Есирлии — вж Блатец (Бс).
Еситлии — вж Момчилово (Вн).
Ески арнаутлар — вж Староселец
(Вн).
Ескн Балабанлар — вж Вазово (Рз).
Ески Дервиш Юван — вж Старо
Оряхово (Вн).
Ески Джумая — вж Търговище
(Рз).
Ески кьой — вж Вехтово (Вн); Ни-
колово (Хс).
Ескилер — вж Вехтино (Пд).
Ески махле — вж Старо селище
(Рз).
Ески Паслии — вж Лъка (Бс).
Ески Стамболук — вж Преслав (Вн).
Есмерлии — вж Мургово (Хс).
Ессе беглии (Еса беглишка) — вж
Пчела (Бс),
Ессе махле — вж Делова махла
(Лч).
Етим ели — вж Сираково (Вн).
ЕТРОПОЛЕ — гр., в Б-я от 1878
г.; присъед. Вранащица; 11 579 ж.,
Сф, 16.
Етърът (Етър) — с., в Б-я от 1878
г.; присъед. Трепесковци; сл. с ук.
757/обн. 8. V. 1971 — вж Габро-
во (Лч).
Ефрас кестане (Ефрас кестене) —
вж Долно Новково (Рз).
Ефрас кечилер — вж Горно Коза-
рево (Рз).
ЕФРЕЙТОР-БАКАЛОВО (Барак-
лар) — с., в Б-я 1878 — 1913 и от
1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; 726 ж., Вн, 20.
ЕФРЕМ (Урум кьой) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 207 ж., Хс, 12.
Ешеврен — вж Изворово (Хс).
Ешекчии — вж Николаево (Хс).
Ешикашлии (Шейх аслъ) — с., в
119
Б-я от 1885 г.; дв. име; сл. с ук.
104 от 25. Ш. 1902 — вж Лозен
(Пд).
Ешил ова (Ешилово, Ешил Юва) —
вж Зелена морава (Рз).
Ж
ЖАБЛЯНО — с., в Б-я от 1878 г.;
254 ж., Сф, 14.
ЖАБОКРЪТ — с., в Б-я от 1878 г.;
присъед. (1955 г.) и отдел. (1956
г.) Гирчевци; 942 ж., Сф, 25.
ЖЕГЛАРЦИ (Омур факъ) — с.,
в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 1817 ж., Ен, 27.
ЖЕГЛИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
331 ж., Мх, 9.
Жедилово — с., в Б-я от 1878 г.;
залич. с ук. 757/обн. 8. V. 1971 —
Сф, 41.
ЖЕДНА — с., в Б-я от 1878 г.;
188 ж., Сф, 31.
Желез (Демир ханлии) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; сл. с ук. 513/обн.
24. XI. 1959 — вж Друмево (Вн).
ЖЕЛ ЕЗАРИ (Демпрджилер) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 109 ж.,
Хс, 6.
ЖЕ Л ЕЗАРИ (Демирджилер) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 7 ж., Рз,
15.
ЖЕЛЕЗАРЦИ (Демир кьой) — с.,
в 1880 г. бр. към Моравица; из-
сел. през 1889 г.; презасел. след
1905 г. и бр. към Моравица до
1926 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; призн. от м. за с.
с ук. 2294/обн. 26. XII. 1978; 56
ж Лч 25
ЖЕЛЕЗЙНО (Демирлер) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 413 ж.,
Хс, 6.
ЖЕЛЕЗНА — с., в Б-я от 1878 г.;
621 ж.. Мх, 31.
ЖЕЛЕЗ НИК (Евренлии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 196 ж.,
Бс, 7.
ЖЕЛЕЗНИК (Кара Демир) — с.,
в Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 293 ж., Хс, 26.
ЖЕЛЕЗНИЦА — с., в Б-я от 1912
г.; 445 ж., Сф, 38.
ЖЕЛЕЗНИЦА — с., в Б-я от 1878
г.; 1752 ж., Сф, 1.
ЖЕЛЕН — с., в Б-я от 1878 г.;
335 ж., Сф, 37.
ЖЕЛЪД (Къзъл пелит) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 157 ж.»
Вн, 25.
ЖЕЛЪДОВО (Али факъ) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 672 ж.,
Хс, 4.
ЖЕЛЮ ВОЙ ВОДА (Черкешлии, Ми-
хайлово) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Михайлово с постанов-
ление на общинския съвет през
1882 г. и на Желю вой вода с м. з.
3287/обн. 11. X. 1938; присъед.
Лулица; 3357 ж., Бс, 15.
ЖЕЛЯВА — с., в Б-я от 1878 г.;
717 ж., Сф, 1.
ЖЕЛЯЗКОВЕЦ (Демирджилер) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 969
ж., Рз, 20.
ЖЕЛЯЗКОВО (Къзъ клисе, Момина
църква) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Момина църква с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934 и на
Желязково с ук. 107/обн. 13. III.
1951; 965 ж., Бс, 4.
Желязна врата (Хисар алтъ) — с.,
в Б-я 1885 — 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. ХП.
1934; залич. с ук. 369/обн. 28.
X. 1958 — Хс, 1.
Желязна-голяма — вж Голяма Же-
лязна (Лч).
ЖЕЛЯЗНО (Демирджи кьой, Де-
мир кьой) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. с м. з. 2820/обн. 14, VIII.
1934; 384 ж., Пд, 21.
ЖЕЛЯЗОВО (Демирдеш) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 228 ж., Бс, 6.
120
ЖЕНДА (Яшлъ кьой) — с., в Б-я
1885—1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 275
ж., Хс, 26.
ЖЕРАВИНО — с., в Б-я от 1878 г.;
13 ж., Хс, 8.
ЖЕРАВИЦА — м., до 1900 г. бр.
към Черни Осъм; 23 ж., Лч, 28.
ЖЕРАВНА — с., в Б-я от 1885 г.;
665 ж., Бс, 8.
ЖЕРГОВЕЦ (Тоянлъ) — М., До
1900 г. бр. към Димовци; дв. име
пр. Осв.; към 4. XII. 1985 г. без
постоянно нас., Хс, 15.
Жерка (Дегермен тепе) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; залич. с ук. 970/
обн. 4. IV. 1986 — Хс, 8.
ЖЕРНОВ (Джорно) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 204 ж., Лч, 17.
Ж ИВ КО (Мазълите, Мазалите) —
к., в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
46/обн. 9. II. 1951; 28 ж., Лч, 4.
ЖИВКОВО (Авли кьой) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 197
от 24. IV. 1892 г.; 837 ж., Сф, 18.
ЖИВКОВО (Къзъл кая, Червена
скала) — с., в Б-я от 1878 г.;
пренм. на Червена скала с м. з.
3775, обн. 7. XII. 1934 и на Жив-
ково с ук. 131/обн. 14. III. 1950;
952 ж., Вн, 11.
Живовци — с., в Б-я от 1878 г.;
залич. с ук. 202/обн. 2. III. 1976 —
Мх, 25.
Живодерите (Живодери) — вж
Мали ни (Лч).
ЖИДОВ ДОЛ — м., до 1900 г. бр.
към Черни Осъм; 16 ж., Лч, 28.
ЖИЖЕВО — с., в Б-я от 1912 г.;
349 ж., Сф, 36.
ЖИЛЕНЦИ (Жилинци) — с., в Б-я
от 1878 г.; уточн. име с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; присъед. Долна
Брестница; 1806 ж., Сф, 25.
ЖИЛИНО (Дамар гьоз) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 192 ж..
Вн, 22.
Жилинии — вж Жиленци (Сф).
ЖИНЗИФОВО (Елджилео, Ялджи-
' лер) — с., в Б-я 1885— 1886 и
от 1912 г.; преим. на Жинзифово
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 837
ж.. Хс, 10.
ЖИТАРНИК (Хамбараджик) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XIL 1934; 239 ж., Хс,
10.
ЖИТАРОВО (Ветрен) — с., прнзн.
от н. м. за с. с ук. 162/обн. 8. IV.
1931; преим. с ук. 949/обн. 8. XII.
1949; 2182 ж., Бс, 3.
ЖИТЕН — с., в Б-я от 1878 г.;
528 ж., Сф, 1.
ЖИТЕН (Чамурлии, Богданлий Ча-
мурлпй, Богдайлъ Чамурлии) —
с., в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. на Житен с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; 514 ж., Вн, 12.
Житник — вж Метличина (Вн).
ЖИТНИЦА (Малък Базаурт) — с.,
до 1940 г. бр. към Базаурт; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 691
ж.. Вн. 15.
ЖИТНИЦА (Тестеджи) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1067 ж.,
Вн, 24.
Житница (Тестеджи кьой) — с.,
г. Б-я от 1878 г.; изсел. през 1887
г.; презасел. през 1908 г.; преим.
с м. з. 2820zo6h. 14. VIII. 1934;
изсел. между 1934 и 1946 г. (не
е <илрч. с адм. акт) — Лч, 25.
ЖИТНИЦА (Халачлар, Хамбарджи-
клар) — с., в Б-я 1885— 1886 и
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 412 ж., Хс, 26.
ЖИТНИЦА (Хамбарлии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1900 ж*.,
Пд, 12.
Житосвет — вж Житосвят (Бс).
ЖИТОСВЯТ (Джумалии, Хаджи Ма-
ринове, погреш. Житосвет) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. на Хаджи
Мариново с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934 и на Житосвет с м. з.
168/обн. 22.' I. 1943; уточн. име на
Житосвят с ук. 960/обн/ 4. I.
1966; 372 ж., Бс, 7.
Житуша — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 881/обн. 30. XI. 1965 — вж
Колош (Сф).
121
Жостово — вж Хаджидимово (Сф).
Ж Р Е Б Е ВО (Айгър дере) — м., в
Б-я 1885—1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 185 ж., Пд, 9.
ЖРЕБИНО (Башатлии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 435 ж., Бс,
5.
ЖРЕБИЧКО — с., в Б-я от 1885
г.; 230 ж., Пд, 6.
Жребчево (Атлари) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с у к. 462/обн. 21.
XII. 1906; залич. с ук. 57/обн. 5.
II. 1965 — Бс, 12.
ЖЪЛТ БРЯГ (Саръ яр) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 530 ж., Бс,
19.
ЖЪЛТЕШ — с., в Б-я от 1878 г.;
призн. от к. за с. с м.з. 6287/обн.
23. XII. 1941; присъед.: Бончовци,
Грънчерите и Хасакните; 314 ж.,
Лч, 4.
ЖЪЛТ И БРЯГ (Саръ юрт) — С.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн 21. XII. 1906; 819 ж., Хс, 22.
ЖЪЛТ И КА — с., призн. от н. м.
Жътгпка на с. Щерна с ук. 970/
обн. 4. IV. 1986 — Хс, 4.
ЖЪЛТИ РИД (Сагъ яр) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 58 ж., Хс, 4.
Жълти хан (Сарханлар) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
3775 обн. 7. XII. 1934; изсел. и
залич. с м. з. 2280/обн. 7. XII.
1937 — Бс, 1.
Жълти чал (Къзъл чал) — с., в
Б-ч от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; залич. с
ук. 970/обн. 4. IV. 1986 — Хс, 6.
ЖЪЛТ КАМЪК (Саръ таш) — с.,
в Б-я от 1885 г.; 218 ж., Пд, 22.
ЖЪЛТОПОП (Саръ попазлардан,
Черв.ени поповци) — м., до 1900
г. бр. към сб. с. Димовци; дв.
име пр. Осв.; преим. на Жълто-
поп с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 18 ж., Хс, 15.
ЖЪЛТУША (Сдръ къс) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 1459 ж., Хс, 1.
3
ЗАБЕЛ — с., в Б-я от 1878 г.; 78
ж., Сф, 44.
ЗАБЕРНОВО — с., в Б-я от 1912
г.; 260 ж., Бс, 8.
ЗАБЪРДО (Чукур кьой) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 869 ж.,
Пд. 32.
ЗАВАЛА — с., в Б-я от 1878 г.;
51 ж., Сф, 9.
ЗАВЕТ — гр., в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за с. гр. т. с ук. 546/
обн. 15. IX. 1964 и за гр. с ук.
1942/обн. 17. IX. 1974; 4326 ж.,
Рз, 9.
ЗАВЕТ (Барък) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 240 ж„ Бс, 18.
ЗАвЕТНО (Сарнасъф) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 124 ж., Рз, 17.
ЗАВИДОВЦИ — с., в Б-я от 1878
г.; 61 ж., Сф, 37.
ЗАВОЙ (Кулаклии) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 867 ж., Бс, 20.
Завоя (Ени махле) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; сл. с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — вж Дружинин
(Хс).
Загажаяе — вж Загъжене (Сф).
ЗА ГО РЕ (Ахърито, Оборито) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. на Оборито
с ук. 462/обн. 21. XII. 1906 и на
Загоре с ук. 236/обн. 28. V. 1950;
присъед. Голямо Кадиево; 890 ж.,
Хс, 21.
ЗА ГО РИЧА НЕ (Кел оглар) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 437 ж.,
Хс, 8.
ЗАГОРИЧЕ (Чобан Насуф) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 910 ж.,
Вн, 18.
ЗАГОРСКИ (Кърджалар) — с., в
Б-я от 1912
3775/обн. 7.
Хс, 8.
г.;
XII.
122
ЗАГОРСКО (Сулумлу) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 396 ж., Хс, 14.
ЗАгОРЦИ (Кокарджа) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940; преим. с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 183
ж., Вн, 20.
ЗАГОРЦИ (Тор лак махле, Торлак
махла) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Загории с ук. 462/обн.
21. Х11. 1906; 628 ж, Бс, 12.
ЗАГОРЦИ (Шабан къръ) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 476 ж., Бс, 4.
Заград (Дам ада) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; за-
лич. с ук. 881/обн. 30. XI. 1965 —
Рз, 8.
Заграде (Хисарлъка) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; сл. с ук. 582/обн.
29. XII. 1959 — вж Гърмен (Сф).
ЗАГРАЖДЕН (Долащър) — с. в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 869ж.,Пд,2.
ЗАГРАЖДЕН (Мъгура, Курна моги-
ла) — с., в Б-я от 1878 г.; дв.
име; преим. на Загражден с м. з.
3774/обн. 7. XII. 1934; 883 ж.,
Лч, 6.
Загъжене (пого. Загажане) — вж
Добравица (Сф).
ЗАДРУГА (Къшла кьой) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 657 ж.,
Рз, 5.
ЗАЕВИТЕ (Заевете) — м., до 1900
г. бр. към Широка лъка; уточн.
име без адм. акт през 1965; 37
ж.. Пд. 28.
ЗАИМЧЕВО (Ичмей зиямет) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 681 ж.,
Бс, 14.
ЗАЙЧАР (Гюдженлер) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 1182 ж., Бс, 14.
Зайчари — вж Ведрово (Бс).
ЗАЙЧАРИ (Авдалари) — с., в
1880 г. бр. към Кипилово; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
призн. от м. за с. с ук. 356/обн..
7. XII. 1955; присъед. Търнен кла-
денец; 97 ж., Бс, 15.
Зайчина — вж Зайчино (Хс).
ЗАЙЧИНО (Дюлбелер, Зайчина) —
м., в Б-я 1885—1886 и от 1912
г.; преим. на Зайчина с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934 и осъвр. с ук.
960/обн. 4. I. 1966; 111 ж., Хс, 10.
ЗАЙЧИНО ОРЕШЕ (Козлуджа тав-
шан, Тавшан Козлуджа) — с., а
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 314 ж., Вн, 22.
ЗАМУХОВО — м., до 1900 и от
1975 г. бр. към Петрич — Сф, 40.
ЗАМФИР (Дългошевица, Долгошев-
ни, Замфирово) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. на Замфирово с
ук. 505/обн. 1. I. 1954 и на Зам-
фир с ук. 50/обн. 9. II. 1960; 1754
ж., Мх, 20.
Замфирово — вж Замфир (Мх).
ЗАМФИРОВО (Гушанци) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с М. з. 5750/
обн. 24. IX.'1947; 2390 ж., Мх, 2.
ЗАНОГА — с., в Б-я от 1912 г.;
2 ж., Сф, 28.
ЗАНОГЕ (Заноге, Салабашево) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на
Салабашево с ук. 448 от 31. VII.
1893; възст. ст. име с ук. 197 от
11. VII. 1896; 207 ж., Сф, 37.
Заножене — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 5/обн. 8. I. 1963 — вж.
Вършен (Мх).
Западно Шивачево — вж Гита (Хс).
Запалня — с., в Б-я от 1885 г.;
залич. с ук. 57/обн. 5. II. 1965 —
Бс, 19.
ЗАРАЕвО (Кара Хасан) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с височ.
докл. 8603 от 19. XI. 1882; 1230
ж., Рз, 17.
Заралъ кьой (погреш. Зарашъ.
кьой) — с., в Б-я от 1878 г.; ели
с ук. 753/обн. 2. I. 1923 — вж;
Съединение (Рз).
ЗА РИЦА (Камерлер, Камелер) —
С., в Б-я 1878— 1913 и от 1940
г.; гтреим, с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; сл. с ук. 5/обн. 8. I. 1963
(вж Звенимир); отдел, с ук. 2294/
обн. 26. XII. 1978; 549 ж., Рз, 6.
123»
ЗАРНИК (Зарнич) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 384
ж Рз 12
ЗАСЕЛЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
308 ж., Сф, 37.
ЗАСМЯНО (Гюле кьой) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 140 ж.,
Вн, 2.
Зафирово — вж Васково (Хс).
ЗАФИРОВО (Сарсанлар, Генерал-
Зафирово) — с., в Б-я 1878—1913
и от 1940 г.; преим. на Генерал-
Зафирово с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942 и на Зафирово без адм. акт
между 1946 и 1956; 1430 ж., Рз, 6.
ЗАХАРИ-СТОЯНОВО (Джафер фа-
къ) — с., в Б-я 1878— 1913 и от
1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; 206 ж., Вн, 28.
ЗАХАРИ-СТОЯНОВО (Омур бей) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 574
ж., Рз, 17.
ЗАХАРИ-СТОЯНОВО* (Хюджекин,
Могилино) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Могилино с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934 и на Захари-
Стояново с ук. 317/обн. 13. XII.
1955; 634 ж., Рз, 7.
ЗАЯ — с., в Б-я от 1878 г.; 96 ж.,
Лч, 9.
ЗВ ЕГОР (Кьоселер) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 617 ж., Вн, II.
ЗВЕЗДА (Айваджик) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; към 4. XII. 1985
г. без постоянно нас., Бс, 14.
ЗВЕЗДА (Мехмеди) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. 192/обн. 21.
IV. 1923; 281 ж., Рз, 17.
Звездан — вж Звезден (Хс).
Звездел (Ай догду) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; сл.
с ук. 356/обн. 7. XII. 1954 — вж
Искра (Рз).
ЗВЕЗДЕЛ (Гьок Виран) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
* През 1 988 г. възст ст. име Могилино.
3225/обн. 21. IX. 1934; 1110 ж.„
Хс, 14.
ЗвЕЗДЕЛ ИНА (Кая алтъ) — с.ъ
в Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.'г
пренм. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 663 ж., Хс, 10.
ЗВЕЗДЕН (Каба Виран, Звездан) —
с., в Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
преим. на Звездан с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934 н на Звезден с
ук. 960/обн. 4. I. 1966; 369 ж.,
Хс, 10.
ЗВЕЗДЕЦ (Гьок тепе) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 843 ж., Бс, 9.
ЗВЕЗДИЦА — с., образ, от н. м.
Гюл, н. м. Селиолу и н. м. Табак,
(от с. Врани кон) с ук. 583/обн.
14. IV. 1981; 948 ж., Рз, 15.
ЗВЕЗДИЦА (Кьоклюджа, Кюклю-
джа) — с., в Б-я от 1878 г.; преим»
на Звездица с ук. 113 от 26. II.
1899; 625 ж., Вн, 6.
ЗВЕНИМИР (Авдуллар) — с., в
Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.;
пренм. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; присъед.: Малък Звенимир-
и от 1963 до 1978 г. Зарица; 548
ж., Рз, 6.
ЗВЕРИНО — с., в Б-я от 1878 г.;
2236 ж., Мх, 23.
ЗВ ИН ИЦА (Бояджиклар, Бояджик-
лии) — с., в Б-я 1885 —1886 и
от 1912 г., дв. име; преим. на
Звиница с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 734 ж., Хс, 10.
ЗВЪНАРКА (Юнуз) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 1408 ж., Хс, 9.
ЗВЪНАРЦИ (Гюведже) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн..
7. XII. 1934; 1175 ж., Рз, 13.
ЗВЪНЕЦ (Чаилар) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 163 ж., Вн, 9.
ЗВЪНИКА (Ахматлар) — с., в Б-я>
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 48 ж., Хс, 10.
ЗВЪНИЧЕВО (Чаигарлии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/оби. 14. VIII. 1934; 2544 ж.,
Пд, 18.
124
Звънковци — к., в Б-я от 1878 г.;
сл. след 1880 г. с. Терзиювци (Лч).
ЗВЪНЧЕ (Имамлар) — м., в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.; пренм.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 129
ж., Хс, 10.
3 ГАЛЕ ВО (Згальовец) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3173/обн.
16. VI. 1947; 992 ж., Лч, 22.
Згальовец (Згалювец) — вж Згале-
во (Лч).
Згарлии — вж Величково (Пд).
ЗГОРИГРАД — с., в Б-я от 1878
г.; 2139 ж., Мх, 10.
ЗГУРОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
329 ж., Сф, 26.
Здравец — вж Девин (Пд).
ЗДРАВЕЦ — с., призн. от н. м.
Здравец (от с. Джурково) за с. с
ук. 2932/обн. 30. IX. 1983; 229 ж.,
Пд, 15.
ЗДРАВЕЦ (Аканджии, Акънджии) —
с., в Б-я от 1878 г.; пренм. на
Здравец с ук. 113 от 26. II. 1899;
328 ж., Вн, 1.
Здравец (Камен дол) — к., призн.
от н. м. за к. с ук. 668/обн. 30.
XI. 1920: преим. с ук. 381/обн.
25. X. 1960; сл. с ук. 1840/обн.
24. XI. 1970 — вж Тетевен (Лч).
ЗДРАВЕЦ (Окчулар) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 192/обн.
21. IV. 1923; 518 ж., Рз, 25.
ЗДРАВЕЦ (Саатла’ри) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 332 ж., Хс, 5.
ЗДРАВЕЦ (Симеоново) — с., образ,
от с. Голям Торсун и с. Малък
Торсун с м. з. 911/обн. 1. VII. 1943;
преим. с м. з. 5530/обн. 17. IX.
1947; 650 ж., Рз, 10.
ЗДРАвКОВЕЦ (Кая баш) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 108 ж,
Лч, 4.
ЗДРАВЧЕЦ (Небирлер) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 380 ж., Хс, 8.
ЗЕБИЛ (Канипе) — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940 г.; преим. с м. з.
2191/обн. 27. VI. 1942; 292 ж.,
Рз, 6.
Зевгели — вж Зорница (Сф).
ЗЕЛЕНА МОРАВА (Ешилово, Ешил
Юва, Ешил ова) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. на Зелена морава
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
828 ж., Рз, 15.
ЗЕЛЕН ДОЛ (Делиязмино) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 255 ж.,
Сф, 4.
ЗЕЛЕНИгРАД — С„ в Б-я от 1878
г.; 146 ж., Сф, 44.
ЗЕЛЕНИК (Трашлии) — к., в 1880
г. бр. към Костел; преим. с м. з.
2820'обн. 14. VIII. 1934; 10 ж.,
Лч. 10.
ЗЕЛЕНИКА (Новаковци) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 169/
обн. 10. V. 1960; 11 ж., Лч, 29.
ЗЕЛЕНИКОВО (Кадър месчит) —
м., в Б-я 1885— 1886 и от 1912
г.; преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 685 ж„ Хс. 10.
ЗЕЛЕНИКОВО (Хамзаларе) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 909 ж.,
Пд, 7.
ЗЕЛЕНО ДЪРВО — с., в Б-я от
1878 г.; призн. от к. за с. с ук.
2294/обн. 26. XII. 1978; 58 ж.,
Лч. 4.
3ЕМЕН (Белове) — гр., в Б-я от
1878 г.: преим. с ук. 86/обн. 26.
III. 1925; призн. от с. за гр. с ук.
1942/обн. 17. IX. 1974; 2765 ж.,
Сф. 17.
ЗЕМЕНЦИ (Ерджии) — с., в Б-я
1873—1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 57
ж., Вн, 20.
ЗЕМЛЕН (Топрак хисар) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820,обн. 14. VIII. 1934; 274 ж.,
Хс, 18.
ЗЕТЬОВО (Енище) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906; 1968 ж., Хс, 27.
ЗЕТЬОВО (Маджарлар) — с., Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 265 ж., Бс, I.
Зидари (Дюлгер махле) — с., до
1900 г бр. към Богомолско; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; за-
125
лич. с ук. 463/обн. 2. VII. 1965 —
Рз, 2.
ЗИДАРОВО (Дюлгерлии, Дюлге-
ри) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Дюлгери с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934 и на Зидарово с ук.
107/обн. 13. III. 1951; 1543 ж.,
Бсг 16.
ЗИДАРЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
189 ж., Сф, 27.
Знир Бургас — вж Долна куда
(Хс).
ЗИМЕВИЦА — с., в Б-я от 1878
г.; 510 ж., Сф, 37.
ЗИМЕН (Къшла кьой) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 325 ж., Бс»
7.
ЗИМЗЕЛЕН (Кърлар-хорозлар, Кър-
лар) — с., в Б-я 1885— 1886 и
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; призн. от м. за с. с
ук. 232/обн. 26. III. 1968 —450 ж.,
Хс, 10.
Зимина (Къшла дере) — м.» призн.
от н. м. (от с. Дрангово) за м. с
ук. 282/обн. 21. V. 1927; преим. с
м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; за-
лич. с ук. 881/обн. 30. XI. 1965 —
Хс, 1.
ЗИМНИЦА (Кара къшла) — с., в
Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
34 ж., Вн, 20.
ЗИМНИЦА (Къшла кьой) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906 г.; 2187 ж., Бс,
17.
3 И М Н И ЦА (Къшлата, Къшле) —
с., в Б-я от 1885 г.; дв. име; пре-
им. на Зимница с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 711 ж., Хс, 15.
ЗИМОВИНА (Коджа къшла) — с.,
в Б-я 1885— 1886 г. и от 1912г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 537 ж., Хс, 22.
ЗИМОРНИЦА (Сарсаклар) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 139 ж.,
Хс, 9.
Зингиевци (Зингюевци) — м.» в
1880 г. бр. към Шилковци; залич.
с ук. 2294/обн. 26. XII. 1978 —
Лч, 10.
Зинджирли куюджук — вж Кладен-
ци (Рз).
Злакучене — вж Злокучене (Пд).
Зла река — с., до 1900 г. бр. към
Ново село; призн. от м. за с. с
ук. 200/обн. 14. V. 1923; сл. с ук.
704/обн. 11. VI. 1976 — вж Април*
ци (Лч).
ЗЛАТАР — с., в Б-я от 1878 г.; 1554
ж., Вн, 23.
ЗЛАТАРИ (Коемджи гидик, Полков*
ник-Златарево) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. на Полковник-Зла-
та рево с м. з. 2820/обн. 14. VIIL
1934 и на Златари с ук. 47/обн.
“9. II. 1951; 427 ж., Бс, 20.
Златарите (Златар) — к., в Б-я от
1878 г.; сл. с ук. 183/обн. 14. V.
1957 — вж Габрово (Лч).
ЗЛАТАР ИЦА (Гарван) — с., об-
раз. от н. м. Гарван (от с. Ба-
бяк), н. м. Златарица и н. м. Ту*
нева с ук. 317/обн. 13. XII. 1955;
преим. с ук. 86/обн. 26. I. 1982;
240 ж., Сф, 3.
ЗЛАТАРИЦА (погреш. Златарци) —
гр., в Б-я от 1878 г.; призн. от
с. за гр. с ук. 1942/обн. 17. IX.
1974; 3190 ж., Лч, II.
Златевци — к., до 1892 г. бр. към-
Пърша; сл. с ук. 582/обн. 29. XII.
1959 — вж Кукля (Лч).
ЗЛАТЕВЦИ (Златювци) — с., в
Б-я от 1878 г.; призн. от к. за с. с
ук. 2294/обн. 26. XII. 1978; 95
ж., Лч, 4.
Златен дол — вж Злати дол (Хс).
ЗЛАТЕН РОГ — с., образ, от с.
Антимово и с. Кутово с ук. 519/
обн. 26. XII. 1961; 2704 ж., Мх,
9.
ЗЛАТИ ВОЙВОДА (Джиново) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
743/обн. 8. X. 1968; 1286 ж., Бс,
15.
Злати дол (Тръново, Търново, Зла-
тен дол) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Златен дол между 1910
и 1920 г. (липсва адм. акт) и на
Злати дол с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934; сл. с м. з. 2917/обн.
126
16. I. 1943 — вж Гара Злати
дол (Хс).
ЗЛАТИНА (Енидже, Енидже кьой) —
с., в Б-я от 1878 г.; пренм. на
Златина с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 374 ж., Вн, 8.
ЗЛАТИН ИЦА (Даут беглии, погцеш.
Давут Беглии) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 182 ж., Бс, 2.
ЗЛАТИРЪТ — с., в Б-я от 1885
г.; 112 ж., Хс, 15.
ЗЛАТИТРАП (Злати трап) — с., в
Б-я от 1885 г.; 1439 ж., Пд, 21.
Златица — вж Златополе (Хс).
Златица — гр., в Б-я от 1878 г.;
присъед. Църквище; сл. с у к. 313/
обн. 17. И. 1978 — вж Средного-
рие (Сф).
ЗЛАТИЯ — с., образ, от с. Калу-
гер махала и с. Куле махала с
ук. 317/обн. 13. XII. 1955; 2066
ж., Мх, II.
ЗЛАТИЯ (Кара Мурад) — с., в
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 221 ж., Вн, 15.
Златков чифлик — вж Кърланово
(Сф).
ЗЛАТНА ЛИВАДА (Алтън чаир)—
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 225 ж.,
Хс, 27.
ЗЛАТНА НИВА (Текер) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 685 ж.,
Вн, 19.
ЗЛАТНА ПАНЕГА (Панега) — с.,
до 1900 г. бр. към Добревци; пре-
им. и призн. от м. за с. с м. з.
1690/обн. 27. IX. 1937; 1289 ж., Лч,
32.
ЗЛАТОВРЪХ (Арапово) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 960 ж.,
Пд, 1.
ЗЛАТОГРАД (Даръ дере) — гр.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 8756 ж,
Пд, 11.
ЗЛАТОКЛАС (Балабанлар) — с.,
в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 767 ж., Рз, 8.
ЗЛАТОЛ ИСТ (Долна Сушица) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с ук.
334/обн. 13. VII. 1951; 69 ж., Сф,
33.
ЗЛАТОЛИСТ (Султанлъ, Султан-
ско) — с., в Б-я от 1912 г.; пре-
им. на Султанско с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934 и на Златолист с ук.
557/обн. 25. XI. 1951; 393 ж., Хс,
9.
ЗЛАТОПОЛЕ (Пиринчлии, Злати-
ца) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Златица с ук. 271 от 19. VII.
1888 и на Златополе с ук. 3/обн.
И. I. 1950; 560 ж., Хс, 5.
dED) 1ГЗЭО1¥1ГЕъдемирджии) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 310 ж.,
Пд, 7.
ЗЛАТОУСТОВО (Юренджиклер) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 133 ж.,
Хс, 12.
ЗЛАТУША — с., в Б-я от 1878 г.;
235 ж., Сф, 7.
Златювци — вж Златевци (Лч).
ЗЛИДОЛ — с., в Б-я от 1878 г.;
189 ж., Вр, 13.
ЗЛОГОШ — с., в Б-я от 1878 г.;
179 ж., Сф, 43.
Злокучане — вж Злокучене (Сф).
Злокучен — вж Иваиски (Вн).
3 Л О КУЧ ЕНЕ (Злаку чене) — с., в
Б-я от 1885 г.; осъвр. име с ук.
960/обн. 4. I. 1966; 768 ж., Пд,
27.
ЗЛОКУЧЕНЕ (Злокучене) — с., в
Б-я от 1878 г.; уточн. име с ук.
960/обн. 4. I. 1966; 529 ж., Сф,
34.
Злокучене (Злокучени) — с., в Б-я
от 1878 г.; сл. с ук. 317/обн. 13.
XII. 1955 — вж Комарево (Лч).
ЗМЕЕВО (Иланлък, Шерпени) — с.,
неизвестно къде е бр. през 1880 г.,
в Б-я до 1913 и от 1940 г.; преим.
на Шерпени под рум. власт и
на Змеево с м. з. 2191/обн. 27.
VI. 1942; присъед.: Ембие махле
и Kypv махле; 626 ж., Вн, 3.
Змеево (Мура дере) — с., в Б-я от
127
1885 г.; пренм. с м. з. 3775/обн.
7. XI1. 1934; залич. с ук. 1521/обн.
24. X. 1975 — Бс, 18.
ЗМЕИЦА (Аланджиево) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1735 ж.,
Пд, 10.
ЗМЕЙНО (Иланджилар) — с., в
Б-я от 1878 г.: преим. с м. з. 3529/
обн. 31. X. 1934; 325 ж., Рз, 15.
ЗМЕЙ0В0 (Дервент) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. от 23. II.
1902; 537 ж., Хс, 21.
ЗМИЕВО — м., в Б-я от 1912 г.;
55 ж., Пд, 28.
ЗНАМЕНОСЕЦ (Кара бурун) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1038 ж,.
Хс, 18.
30 Г РАФ (Касаплии) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 187
ж., Вн, 12.
ЗОЙЧЕНЕ — м., в Б-я от 1912 г.;
109 ж., Сф, 28.
Зора (Айданлии, Айдънлии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 106; сл. с ук. 513/
обн. 24. XI. 1959 — вж Стара За-
тора (Хс).
ЗОРЕНИШКИ ДОЛ — к, до 1900
г. бр. към Гложене; 35 ж., Лч,
27.
Зорнаджилар — вж Манолово (Хс).
Зорназан — вж Свирачи (Хс).
ЗОРНИЦА — с., призн. от н. м. Тем-
ска (от б. с. Зорница) на с. Зор-
ница с ук. 183/обн. 14. V. 1957;
67 ж., Хс, 10.
ЗОРНИЦА (Айдормуш) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 632 ж., Хс, 25.
ЗОРНИЦА (Гюндюзица) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 95 ж., Пд, 32.
Зорница (Донгурлар) — с., в Б-я
1885 — 1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; за-
лич. с ук. 183/обн. 14. V. 1957 —
Хс, 10.
ЗОРНИЦА (Доуджа) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 102 ж., Вн, 2.
ЗОРНИЦА (Зевгели, Дзивгелия) —
с., разрушено и изсел. през 1913
г.; презасел. през 1925 г.; дв. име
пр. 1912 г., преим. с ук. 875/обн.
20. III. 1987; 124 ж., Сф, 33.
ЗОРНИЦА (Тупузларе) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 839 ж., Бс, 17.
Зълково — с.» в Б-я от 1878 г.;
сл. с м. з. 4127/обн. 4. I. 1939 —
вж Славяни (Лч).
Зънзарите — к., до 1892 г. бр. към
Габровии; залич. с ук. 1885/обн.
6. IX. 1974 — Лч, 3.
ЗЪРНЕВО (Кили кадъ) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 3080
ж., Вн, 27.
и
Ибрахимлер — вж Аврамово (Хс).
Ибрахимлии — вж Кунево (Бс).
Ибричево — вж Водолей (Лч).
Ибрям махла (Ибраим махле) —
с., в 1880 г. бр. към Стан, в Ь-я
до 1913 и от 1940 г.; залич. с ук.
881/обн. 30. XI. 1965 — Рз, 8.
ИВАЙЛО (Кула касаплии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 3155 ж., Пд,
18.
ИВАЙЛОВГРАД (Орта кьой) — гр,,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; ггрисъед.
Лъджа; 4791 ж., Хс, 6.
ИвАН-ВАЗОВО (Химитлии, погреш.
Имитлии) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Иван-Вазово с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 724 ж.,
Пд, 12.
ИВАН ДИМОВ — к., в Б-я от
1878 г.; 3 ж., Лч, 29.
ИВАНИВАНОВЦИ (Иван Иванов-
Ци) — м., в 1880 г. бр. към Бебро-
во; 4 ж., Лч, 10.
ИВАН ИЛ И (Иваниловци) к., в
Б-я от 1878 г.; уточн. име с ук.
960/обн. 4. I. 1966; 25 ж., Лч, 4.
ИВАНКОВЦИ — к, в Б-я от 1878
г.; 9 ж., Лч, 4.
128
ИВАНОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
19 ж., Сф, 28.
ИВАНОВО — с., призн. от н. м. за
с. с ук. 757/обн. 8. V. 1971; 121
ж., Пд, 25.
Иваново — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 460/обн. 14. XI. 1961 —
вж Иваново (Рз).
ИВАНОВО (Гара Иваново) — с.,
призн. от н. м. за гарово с. с м. з.
764/обн. 7. VI. 1943 и за с. с ук.
460/обн. 14„ XI. 1961; присъед.
с. Иваново; 1276 ж., Рз, 10.
ИВАНОВО (Хуйвен) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 271 от
11. XII. 1898; 777 ж., Вн, 10.
ИВАНОВО (Юнусча)	—с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 691 ж., Хс, 24.
ИВАНОВЦИ — к., в Б-я от 1878
г.; 12 ж., Лч, 3.
ИВАНОВЦИ — с., в Б-я от 1878
г.; 273 ж., Мх, 9.
ИВАНОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
29 ж., Сф, 25.
ИВАНСКИ (Кюпрю кьой, Злоку-
чен) — с., в Б-я от 1878 г.; дв.
име пр. Осв.; преим. на Ивански
с ук. 131/обн. 14. III. 1950; 1846
ж., Вн, 29.
ИВАНЦИ (Есафлар, Исаклар) — с.,
в Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 415 ж., Хс, 8.
Иванцов рът — м., призн. от н. м.
(от м. Горна Маргатина) на м. с
ук. 209/обн. 3. I. 1919; залич. с
у к. 463/обн. 2. VII. 1965 — Лч,
28.
ИВАНЧА — с., в Б-я от 1878 г.;
958 ж., Лч, 21.
ИВАНЧА (Курт алан) — с., Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 145 от
6. IX. 1886; 81 ж., Рз, 17.
ИВАН-ШИШМАНОВО (Ени Бала-
банлар) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 759 ж., Рз, 9.
ИВАНШНИЦА — м., до 1900 г. бр.
към Черни Осъм; 22 ж., Лч, 28.
ИВАНЯНЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
569 ж., Сф, 1.
ИГАНОВО — с., в Б-я от 1885 г.;.
683 ж., Пд, 13.
Иглнка (Алика) — м., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн..
14. V111. 1934; залич. с ук. 970/
обн. 4. IV. 1986 — Хс, 8.
ИГЛИКА (Чомаците, Игликино) —
к., в Б-я от 1878 г.; преим. на Иг-
ликино с ук. 46/обн. 9. II. 1951
и на Иглика с ук. 960/обн. 4. L
1966; 12 ж., Лч, 4.
ИГЛИКА (Калайджии, Калайджий-
ско) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. на Калайджийско с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934 и на Иглика с
ук. 236/обн. 28. V. 1950; 406 ж.,
Вн, 7.
ИГЛИКА (Турфанлии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн^
14. VIII. 1934; 69 ж., Бс, 2.
Игликино — вж Иглика (Лч).
Игловръх (Казалджа хъвтан) — м.г
в Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;,
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XIL
1934; залич. с ук. 881/обн. 30. XL
1965 — Хс, 10.
Игнатиево — вж Игнатово (Мх).
ИГНАТИЕВО (Руслар) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 3408 ж., Вн, 2.
ИгНАТИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
1066 ж., Мх, 23.
ИГНАТОВО (Кара баджак, Игнатие-
во) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. на Игнатиево с височ. докл.
7843 от 9. XI. 1881 и на Игнато-
во с ук. 960/обн. 4. I. 1966; 564
ж Alx 11
ИГНАТОВЦИ — с., в 1880 г. бр.
към Буйновци; призн. от м. за
с. с ук. 2294/обн. 26. XII. 1978;
21 ж., Лч, 10.
ИГНАТОВЦИ (Долни Игнатовци) —
к., в 1880 г. бр. към Пърша; 6 ж.,
Лч, 9.
ИГРАЛИЩЕ (Игралища) — с., в
Б-я от 1912 г.; осъв'р. име без адм.
акт през 1956; 640 ж., Сф, 42.
Игуменец — сб. с., в Б-я от 1912 г.;
залич. след 1947 г. — Сф, 28.
Идебик — вж Книжовник (Хс).
ИДИЛЕвО — с., в Б-я от 1878 г.;
255 жу Лч, 24.
129
Идиризлии — вж Л юляково (Хс).
Идирлии — вж Крум (Хс).
Идриз куюсу — вж Момчил (Вн).
Идрнзлин — вж Люляково (Хс).
Иеросалимово — вж Йерусалнмово
(Хс).
ИЗБЕГЛИИ — с., в Б-я от 1885 г.;
893 ж., Пд, 1.
ИЗ БУЛ (Теке козлуджа, Козлуджа
теке) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
617 ж., Вн, 22.
Извор — вж Беренде извор (Сф);
Брезнишки извор (Сф); Бяла река
(Пд); Изворово (Рз); Кабиле (Бс);
Нови извор (Пд); Студен извор
(СФ).
ИЗВОР — с., в Б-я от 1878 г.; призн.
от м. за с. с ук. 970/обн. 4. IV.
1986; 239 ж., Сф, 39.
ИЗВОР — с., в Б-я от 1878 г.; 632
АА.Х 15
ИЗВОР — с., в Б-я от 1885 г.; 90
ж., Пд, 21.
ИЗВОР — с., в Б-я от 1878 г.; при-
съед.: Търновци и Канджулица;
855 ж., Сф, 31.
ИЗВОР (Кайнарджа) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 472 от
10. X. 1899; 859 ж., Бс, 16.
Изворджик — вж Изворец (Лч);
Изворче (Лч).
Изворец (Изворджик) — м., до
1900 г. бр. към Хлевене; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
залич. с ук. 463/обн. 2. VII. 1965 —
Лч, 16.
Изворите — вж Симитли (Сф).
ИЗВОРИЩЕ (Терджумен) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 275 ж.,
Бс, 3.
ИЗВОР МАХАЛА (Извор махла) —
с., в Б-я от 1878 г.; 312 ж., Мх.
19.
ИЗБОРНИК (Буиарлии, Пунар-
лци) — с., в Б-я от 1878 г.; дв.
име; преим. на Изворник с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 426 ж,
Вн, 9.
ИЗВОРОВО — с., призн. от н. м.
Извор (от с. Три могили) за с. с
ук. 93/обн. 26. I. 1979; 57 ж., Пд,
1.
ИЗвОРОВО — с., образ, от с. Горен
извор, с. Добромирци и с. Долей
извор с ук. 582/обн. 29. XII. 1959;
761 ж., Вн, 12.
ИЗВОРОВО (Бунарчево) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 656 ж., Хс, 24.
ИЗВОРОВО (Ишиврен, Ешеврен) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на
Изворово с ук. 462/обн. 21. XII.
1906; 316 ж., Хс, 27.
ИЗВОРОВО (Кешкекчилери, Из-
вор) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. на Извор с ук. 192/обн. 21.
IV. 1923 и на Изворово с ук. 949/
обн. 8. XII. 1949; 508 ж., Рз, 2.
ИЗВОРСКО (Дервент) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 567 ж, Вн, 2.
Изворци (Яйла кьой) — м., в 1880
г. бр. Слънчовец; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; залич.
с ук. 57/обн. 5. II. 1965 — Лч, 11.
ИЗВОРЧЕ (Изворджик) — м., до
1900 г. бр. към Ловеч; преим. с
м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 21
ж., Лч, 14.
Изгрев — вж Орловец (Лч).
ИЗГРЕВ (Айдарово) — с., призн.
от н. м. за с. с ук. 5/обн. 8. I.
1963; преим. на Изгрев с ук. 875/
обн. 20. III. 1987; 393 ж., Сф, 4.
ИЗГРЕВ — с., призн. от н. м. Ли-
сово (дв. име Изгрев) за с. Из-
грев с ук. 162/обн. 8. IV. 1931;
125 ж., Бс, 10.
ИЗГРЕВ — с., призн. от н. м. Бо-
зирог за с. с ук. 232/обн. 26. III.
1968; 275 ж., Пд, 17.
ИЗГРЕВ (Ай догду, Уста Генчо) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на
Уста Генчо с м. з. 3072/обн. 11.
IX. 1934 и на Изгрев с м. з.
3774/обн. 7. XII. 1934; 1241 ж.,
Вн, 7.
ИЗГРЕВ (Гюн догду) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 218 ж., Вн, 26.
ИЗГРЕВ (Дервишко) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
9 Речник на селищата
130
1
обн. 14. VIII. 1934; 832 ж., Лч,
12.
ИЗГРЕВ (Карамцалари, Сборище) —
с., в 1880 г. бр. към Стара река;
п'реим, на Сборище с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934, преим. и при-
зн. от м. за с. Изгрев с ук. ЗГ7/
обн. 13. XII. 1955; присъед.: Ма-
каклар, Мемиш махле и Хатин;
147 ж., Бс, 15.
Изгрев (Резоаре, Багатур) — с.,
засел, под рум. власт, в Б-я от
1940 г.; преим. на Багатур с м.
з. 2191/обн. 27. VI. 1942 и на
Изгрев без адм. акт след 1946;
залич. с ук. 344/обн. 20. VII. 1951 —
Рз, 21.
ИЗГРЕВ (Хасан беглии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 866 ж., Бс,
5.
ИЗТОЧНИК (Попразите) — к., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 46/
обн. 9. II. 1951; 8 ж., Лч, 4.
Източно Съдиево — вж Съдиево
(Бс).
Източно Шивачево — вж Шиваче-
во (Бс).
Ики евелер — вж Две къщи (Рз).
Икизлери — вж Воловарово (Хс).
Икисча — вж Близнец (Бс).
ИЛАКОВ РЪТ — с., до 1943 г. сб.
с., бр. по съст. селища; образ, от
м. Бръчковци, м. Витьовци, м. Дра-
гоевци, м. Продановци, м. Трахан-
ци и м. Хвърльовци с м. з. 2920/
обн. 16. I. 1943; 225 ж., Лч, 10.
Иланджилар (погреш. Иландуш-
лар) — вж Змейно (Рз).
Иланлък — вж Змеево (Вн).
Иланска — м., призн. от н. м. Илан-
ска (от с. Бабяк) за м. с ук. 24/
обн. 9. II. 1954; сл. с ук. 317/обн.
13. XII. 1955 — вж Смолево (Сф).
Иланско — вж Смолево (Сф).
И левой (Илювци) — к., в Б-я от
1878 г.; сл. с ук. 1840/обн. 24. XI.
1970 — вж Габрово (Лч).
ИЛЕВЦИ (Илювци) — к., в Б-я от
1878 г.; осъвр. име без адм. акт
през 1956; 20 ж., Лч, 3.
Илиевци — вж Илийковци (Лч).
Илиевци — к., до 1900 г. бр. към
Голяма Брестница; залич. с м. з.
1138/обн. 15. VI. 1940; сл. с и. з.
2920/обн. 16. I. 1943 — вж Голя-
ма Брестница (Лч).
Илиенци — вж Илиянци (Сф),
Илийковци (Илиювци, Илиевци) —
к., в Б-я от 1878 г.; изсел. след
1926 г.; залич. с м. 3. 1695/обн.
27. IX. 1937 — Лч, 29.
ИЛИЙНО (Елезлери) — с., в Б-Я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 483 ж., Рз,
15.
ИЛИЙСКО (Елиястчъ, Елехче) —•
с., в Б-я от 1912 г.; преим. на
Илийско с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 282 ж., Хс, 6.
ИЛИНДЕН (Либяхово) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с ук. 334/обн.
13. VII. 1951; 370 ж., Сф, 45.
ИЛИНДЕН (Ненови кошари) — к.,
до 1900 г. бр. към Каменица; дв.
име от пр. Осв.; 36 ж., Сф, 40«
ИЛИНДЕНЦИ (Белица) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с ук. 334/
обн. 13. VII. 1951; 1250 ж., Сф,
42.
ИЛ ИН ИЦА (Къртълъ) — с., в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 32
ж., Хс, 10.
Илица (Сърбляница) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; сл. с ук. 317/
обн. 13. XII. 1955 — вж Гаврил-
Геново (Мх).
Илиювци — вж Илийковци (Лч).
ИЛИЮВЦИ — м., до 1880 г. бр.
към Плаково; 23 ж., Лч, 10.
ИЛИЯ — с„ в Б-я от 1878 г.; 210
ж., Сф, 36.
Илия Блъсков — вж Илия-Блъско-
во (Вн).
ИЛ ИЯ-БЛЪСКОВО (Долни Иджик;
Илия Блъсков) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. на Илия Блъсков
с м. з. 2820/обн. 14. XII. 1934,
уточн. име на Илия-Блъсково с
ук. 960/оби. 4. I. 1966; 376 ж.,
Ви, 29.
Илияз Каралар (Илиас Каралар) —
вж Панайот-Хитово (Рз).
Илиянци (Илиенци) — с., в Б-я от
131
1878 г.; сл. с ук. 447/обн. 9. XI.
1961 — вж София (Сф).
Ильовското — м., до 1900 г. бр.
към Орешак; сл. с ук. 757/обн. 8.
V. 1971 — вж Орешак (Лч).
Илювци — вж Илевци (Лч); Илев-
ци (Лч).
Имамлар — вж Верско (Хс); Звън-
че (Хс).
Имам махале — к., в 1880 г. бр.,
а след това сл. със Слънчовец —
Рз, 2.
Иманоглар — вж Едноверци (Хс).
Имитлии — вж Иван-Вазово (Пд);
Ясеново (Хс).
Имишлери (Имишлере) — вж Овощ-
ник (Хс).
Имрен кьой — вж Дъбова (Бс).
ИМРЕНЧЕВО (Имренлер) — с., в
Б-я от 1878 г.; дв. име пр. Осв.;
539 ж., Вн, 23.
Имрихор (Имрихор кая) — вж Бе-
лино (Вн).
Иналлар — вж Пошево (Хс).
Ингелинковци — к., в Б-я от 1878
г.; след 1900 г, бр. и сл. с Ко-
зи рог (Лч).
Индже балкан — вж Ново село
(Бс).
ИНДЖЕ ВОЙВОДА (Урум кьой)—
с., в Б-я от 1885 г.; пренм. с м.
3. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 504
ж., Бс, 16.
Инджеклии (Инджиклии) — вж
Стройно (Бс).
Инджек сарлии (ИнджеК съра-
лии) — вж Окоп (Бс).
Индже кьой — вж Горово (Бс);
Стоил войвода (Бс); Теменуга
(Лч); Тополи (Вн); Тънково (Бс);
Тънково (Хс).
Инджелии — вж Бисер (Хс).
Инджиклии (погреш. Индишклии) —
вж Стройно (Бс).
Инджи кьой — вж Тополи (Вн).
Инджилии — вж Бисер (Хс).
Инебекчи — вж Стражец (Рз).
Ине бекчии — вж Стряма (Пд).
Инзово — вж Генерал-Инзово (Бс).
Иникчии — вж Кравино (Хс).
Иничерите — вж Еничери (Лч).
ИНОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
присъед. Смърдан; 1117 ж., Мх,
9.
Иовевска — м., в 1880 г.; бр. към
Патрешко; след 1887 г. сл. със
Славник (Лч).
Иовчевци (Иовчювци) — вж Йовчов-
ци (Лч).
Иолджи кьой (Юлджу кьой) — с.,
в Б-я от 1878 г.; след 1892 г.
сл. с Черни бряг (Рз).
Ираклии (Ереклии) — с., в Б-я от
1885 г.; изсел. през 1893 г. —
Бс, 11.
Ирговоглу махале — к., в 1880 г.
бр., а след това сл. със Слънчо-
вец (Рз).
ИРЕЧЕК (Кьойлюк) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
49 ж., Вн, 14.
ИрЕЧЕКОвО (Арнаут кьой) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 842 ж„
Бс, 17.
Ири дере — вж Крива река (Вн).
Иридже (Ириджа) — вж Крупен
(Вн).
Ирикли дере — вж Сливито (Хс).
Ириклии — вж Слнвка (Пд).
Ирилер (погреш. Игрилер) — вж
Нови извор (Пд).
Ирневска — вж Цоневска (Лч).
ИРИНЕЦИ (Иринеците) — к., в
Б-я от 1878 г.; 4 ж., Лч, 29.
И PH И К (Саарлар, Саярлар) — с., в
Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
170 ж., Рз, 22.
Иробас — вж Криво поле (Хс).
Исаклар — вж Иванци (Хс).
Исаклари — вж Слънчовец (Рз).
Исак факъ (Исак Факово) — с.,
в Б-я от 1885 г.; изсел. през 1887 г.
б. ок. Стряма (Пд).
Исирлии — вж Блатец (Бс).
Иситлии — вж Деветак (Бс).
ИСКРА — с., образ, от с. Драга-
лина, с. Звездел и с. Милетич с ук.
356/обн. 7. XII. 1954; присъед.
Чехлари; 2354 ж., Рз, 22.
ИСКРА — с., призн. от и. м. Искра
на с. Млечино с ук. 970/обн. 4.
IV. 1986 — Хс, 1.
132
ИСКРА (Караджилар, Попово) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на По
пово с ук. 462/обн. 21. XII. 1906
и на Искра с ук. 45/обн. 8. II.
1950; 2612 ж., Пд, 22.
ИСКРА (Турско бей кьой) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 697 ж., Бс, 7.
ИСКРА (Чакалите) — к., в 1880 г.
бр. към Пърша; преим. с ук. 48/
обн. 9. II. 1951; 15 ж., Лч, 9.
ИСКРЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
2557 ж., Сф, 37.
ИСКРИЛ (Хаджи махле, Хаджий-
ско) — с., в Б-я от 1912 г.; пре-
им. на Хаджийско с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934 и на Искрил с
ук. 409/обн. 27. III. 1981; 770 ж.,
Хс, 8.
ИСКРИЦА (Колчуларе, Колджилар,
Стражари) — с., в Б-я от 1885
г.; преим. на Стражари с ук. 462/
обн, 21. XII. 1906 и на Искрица с
ук. 169/обн. 10. V. 1960; 426 ж.,
Хс, 3.
ИСКЪР (Гиген махле, Гигенска маха-
ла) — с., в Б-я от 1878 г; осъ-
вр. име на Гигенска махала с ук.
960/обн. 4. I. 1966; преим. на
Искър с ук. 1027/обн. 6. VII. 1979;
814 ж., Лч, 6.
ИСКЪР (Ак коюн) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 274 ж., Вн, 9.
Ислям махала — вж Княжева ма-
хала (Мх).
Исмаил бунар — вж Кнежа (Мх),
Исмаилер — вж Бойно (Хс).
Исмаил факъ — вж Санстефано
(Бс).
Исмаилч кьой (Исмаил, Исмаил
кьой) — вж Черноморци (Вн).
Испалар — вж Овчево (Хс).
ИСПЕРИХ (Кеманлар) — гр., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3072/обн. 11. IX. 1934; призн. от
с. за гр. с ук. 38/обн. 2. II. 1960;
11 419 ж. Рз 11.
ИСПЕРИХОВО (Айдъново, Айди-
ново) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Исперихово с м. з. 2820/обн
14. VIII. 1934; 1905 ж., Пд, 6.
Исуплии — вж Бероново (Бс).
Исуфани (Юсуфани) — вж Бал-
канци (Лч).
Исуфлар (Исуфларе, Юсуфларе) —
с., в Б-я от 1885 г.; изсел. през
1896 г. — Бс, 2.
Исуф чобанлар (Исуф чобан) — вж
Мрежичко (Бс).
ИСЬОВЦИ — м, в Б-я от 1912 г.;
57 ж., Пд, 2&
ИХТИМАН — гр., в Б-я от 1885
г.; 12 937 ж., Сф, 18.
ИЧЕРА — с., в Б-я от 1885 г.; 363
ж., Бс, 15.
Ичме — вж Стефан-Караджово (Бс).
Ичме дере — вж Пивки дол (Бс).
Ичмей вакъв (Ичмей вакъф) — вж
Череша (Бс).
Ичмей зиямет (Ичмей займет) —
вж Заимчево (Бс).
Ишибеглии — вж Васково (Хс).
Ишиврен — вж Изворово (Хс).
Ишиклар — вж Рани лист (Хс).
Ишиклии — вж Кънчево (Хс).
Й
ЙЕРУСАЛНМОВО (Хаджи кьой,
погр. Иеросалимово) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 462/обн. 21.
ХИ. 1906; 299 ж., Хс, И.
ЙОАКИМ-ГРУЕВО (Кара таир) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 2940
ж., Пд, 21.
Йовкина — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Годеч; сл. с ук. 1885/оби.
6. IX. 1974 — вж Годеч (Сф).
Йовково (Чифут куюсу) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
783 ж., Вн, 12.
Йовковци — м., до 1880 г. бр. към
Шилковци; залич. с ук. 2294/обн.
26. XII. 1878 — Лч, 10.
ЙОВОВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
14 ж., Лч, 29.
ЙОВЧЕВЦИ (погреш. Ювчовци,
Иовчовци) — к., в Б-я от 1878
г.; осъвр. име на Йовчевци с ук.
960/обн. 4. I. 1966; 7 ж., Лч, 3.
Иовчовци (Иорчювци, Йовчевци) —
к., в Б-я от 1878 г.; сл. с ук. 757/
133
обн. 8. V. 1971 — вж Габрово
(Лч).
Йовчовци — вж Иовчевци (Лч).
ИО ГЛ АВ (Юглав) — с., в Б-я от
1878 г.; 564 ж., Лч, 14.
Йоковци — м., до 1900 г. бр. към
Велчево; залич. с ук. 463/обн. 2.
VII. 1965 — Лч, 28.
Йон Братиано — вж Хитово (Вн).
ИОНКОВО (Юнуз абдал) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 2454 ж.,
Рз, 4.
ЙОНЧОВО (Кнрез търла) — с., в
Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
пренм. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 280. ж., Хс, 26.
Йорговци — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Велчево; залнч. с ук. 463/
обн. 2. VII. 1965 — Лч, 1.
Йордан Йовково (Стан Поетаж, по-
греш. Иордан-Иовково) — с., засел,
под рум. власт, в Б-я от 1940 г.;
преим. на Йордан йовков с м. з.
2191/обн. 27. VI. 1942; сл. с ук.
317/обн. 13. XII. 1955 — вж Тол-
бухин (Вн).
ИОРДАНКИ НО (Елешннца, Чайко-
ва) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
на Чанкова с ук. 191/обн. 22. IV.
1950 и на Иорданкнно с ук. 464/
обн. 2. I. 1959; 630 ж., Сф, 15i
ЙОРДАНОВО (Голебниа чаталджа,
Сабнн) — с., в Б-я 1878— 1913
н от 1940 г.; преим. на Сабин с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942 и на
Йорданово с м. з. 5530/обн. 17.
IX. 1947; прнсъед. Голебниа; 644
ж., Рз, 21.
Йорданово (Юиюз бюкю) — с., до
1892 г. бр. към Сеймен, пренм. с
ук. 462/обн. 21. XII. 1906; сл. с
ук. 3/обн. II. I. 1950 — вж Си-
меоновград (Марица) (Хс).
Йорджеклер — вж Гъсково (Хс).
Иордеклер — вж Патица (Хс).
к
Каба агач — вж Ново село (Хс).
Каба аплии — вж Бодрово (Сф).
Каба ач — вж Дебеляново (Лч);
Рогозари (Хс).
Каба виран — вж Звезден (Хс).
Каба кулак — вж Ушинци (Рз).
Каба сакал — вж Равнец (Бс).
Кабасакал (Каба сакал) — вж Пол-
ковник-Минково (Вн).
Кабда-горня — вж Горна Кабда
(Рз).
Кабда-долня — вж Долна кабда —
(Рз).
Кабиле — вж Светлен (Хс).
КАБИЛЕ (Тафтан, Тавшан тепе,
Извор) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Извор с ук. 582 от 12.
XI. 1890 и на Кабнле с ук. 360/
обн. 2. VIII. 1950; 1254 ж., Бс,
20.
Кабиллер — вж Светлен (Хс).
Кабнюк сюютлю (погреш. Кабиюк
мютли) — вж Върбак (Вн).
КАБЛЕШКОВО (Даутлнн, погреш.
Давутлн) — гр., в Б-я от 1885
г.; преим. с м. з.. 2820/обн. 14.
VIII. 1934; призн. от с. за гр. с
у к. 829/обн. 29. VIII. 1969; 2750
ж., Бс, 13.
КАБЛЕШКОВО (Паша балт) — с.,
в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 738 ж„ Вн, 27.
КАБЛЕШКОВО (Шабанлар) — м.,
в Б-я 1885— 1886 и от 1912 г,;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 249 ж., Хс, 26.
Кабулар махле — вж Къпиновци
(Рз).
Каваджик — вж Внданово (Рз);
Тополка (Хс).
Кавак дере — вж Тополи дол (Пд).
Каваклии — вж Тополовград (Хс).
Каваклъ бкж — вж Тополчане (Бс).
Кавак махле — вж Кралево (Хс);
Тополица (Бс); Тополово (Хс);
Тополяне (Хс).
КАВАРНА — гр., в Б-я 1878— 1913
и от 1940 г.; призн. от с. за гр.
с ук. 36/обн. 8. II. 1906; 12 033
ж., Вн, 17.
КАвЛАК (Кавлакларн) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 228 ж., Лч»
25.
134
Кавлаклари (Каваклари) — вж Кав-
лак (Лч).
Кавлаклии — вж Тополчане (Бс).
КА ВРАКИ РОВО (Орман) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с ук. 334/
обн. 13. VII. 1951; 1356 ж., Сф,
28.
Кавур алан — вж Каур алан (Бс).
Кавурга — вж Войниково (Вн).
Кавърджиклии — с., изсел. през
1885 г. — б. ок. Чирпан (Хс).
Кадем ерлер — вж Старо място
(Хс).
Кадемлер — вж Българаново (Рз).
Кадиево — вж Ведрина (Вн).
КАДИЕВО — с., В Б-я от 1885 г.;
1253 ж., Пд, 21.
Кадиица — вж Сушица (Сф).
Кадин мост — м., призн. от н. м.
за м. с ук. 500/обн. 18. X. 1930;
.сл. с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 —
вж Невестино (Сф).
КАДРОВИЦА (Кадревица) — с., в
Б-я от 1878 г.; осъвр. име с ук.
. 960/обн. 4. I. 1966; 126 ж., Сф,
26.
Кад-ь — вж Панайот-Волово (Вн).
Кадъ алан — вж Съдийско поле
(Бс).
Кадъ Виран (Кадъ Вирен) — вж
Долно Съдиево (Хс).
Кадь кьой — вж Бозвелийско (Вн);
Ведрина (Вн); Долно Съдиево
(Хс); Козарево (Бс); Луличка
(Хс); Капитйн-Димитрово (Вн);
 Малък Преславец (Рз); Мъдрино
(Бс); Стражица (Лч); Съдиево
(Бс); Съдиево (Бс).
Кадъ кьой — с., бр. към Владисла-
вово; изсел. през 1892 г. — Вн, 6.
Кадъ'млар вж Българаново (Рз).
Кадънка (Хасан кьой) — с„ в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; залич. с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — Хс, 26.
Кадънче — вж Невестино (Хс).
Кадър кьой — вж Къпинец (Рз).
Кадърлар — вж Средна Арда (Хс).
Кадър месчит — вж Зелениково
(Хс).
Кадър спах (Кадър спах кьой) —
в ж Угледно (Рз).
Кадър факлии — вж Везенково (Бс).
Кадършик — вж Стрелци (Пд).
КАЗАК (Казаклъ) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 113 ж., Хс, 6.
Казак дере — вж Казашка река
(Вн).
Казаклии — вж Колец (Хс).
Казаклъ — вж Казак (Хс); Каза-
ците (Хс).
Казалар кьой — вж Девино (Рз).
Казалджа хъвтан (Казалджик хъв-
тан) — вж Игловръх (Хс).
Казаллък — вж Красимир (Вн).
Казал махлеси — вж Червенци (ас).
Казалък — вж Рапица (Бс).
Казалък (Казалък ени махле) —
вж Ведрово (Бс).
Казана теке (Къз ана теке) — вж
Момино (Рз).
Казанджилар — вж Котлари (Хс).
КАЗАНКА — с., в Б-я от 1885 г.;
245 ж., Хс, 21.
КАЗАНЛЪК — гр., в Б-я от 1878
г.; 61 052 ж., Хс, 7.
Казани (погреш. Козаци) — м., в
1880 г. бр. към Елена; сл. с ук.
757/обн. 8. V. 1971 — вж Елена
(Лч).
КАЗАЦИТЕ (Казаклъ) — с., в Б-Я
от 1912 г.: преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 404 ж., Хс, 4.
КАЗАЧЕВО (Татарето) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. по време на Осв.
и утвърдено с височ. докл. 6090
от 28. VII. 1882 г.; 379 ж., Лч, 14.
Казашка махала — вж Казашко
(Вн).
КАЗАШКА РЕКА (Казак дере) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 380
ж., Вн, I.
КАЗАШКО (Казашка махала) — с.,
засел, през 1908 г.; призн. от н.
м. (от с. Тополи) за м. с м. з.
1749/обн. 27. X. 1936; преим. и
призн. за с. с ук. 161/обн. 30, V.
1952; 344 ж., Вн, 6.
КАЗИМИР (Каземир) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; 141 ж.,
Рз, 21.
КАЗИЧЕНЕ (Казичане) — с., в Б-я
от’ 1878 г.; уточн. име без адм.
акт през 1956; 4315 ж., Сф, 1.
135
Казлар кьой — вж Девино (Рз).
Казчнлар — вж Гълъбари (Рз).
Казъклии (Казаклии) — вж Колец
(Хс).
Казъл бурун (Къзъл бурун) — вж
Руйно (Рз).
Казълджиклии (Къзълджиклийска) —
вж Дряново (Бс).
Казъ махле — вж Момино (Хс).
Каик кьой — вж Райкова могила
(Хс).
Каин тепе — вж Трепетлика (Хс).
Кайбиляре (Кайбалар) — вж Стран-
джа (Бс).
Кай булар — вж Полковник-Чолако-
во (Рз).
Кайклар — вж Бряг (Рз).
Кайковска — м., в Б-я от 1912 г.;
сл. с ук. 232/обн. 26. III. 1968 —
вж Турян (Пд).
Кайкъ — вж Стоян Михайловски
(Вн).
Кайкълар (Кайклар) — вж Бряг
(Рз).
Кайкъ махла (Канклъ махала) —
с., в Б-я от 1878 г.; присъед. Ша-
ханска махала; сл. с ук. 297 от
2. VII. 1920 — вж Соколово (Лч).
Кайлар — вж Каменка (Хс).
Каймаклии — вж Ценино (Бс).
Кайматлии — вж Ценово (Хс).
Ка^апджа — вж Извор (Бс).
КАЙНАРДЖА (Малка Кайнар-
джа) — с., в Б-я 1878— 1913 и
от 1940 г.; преим. с м. з. 2191/
обн. 27. VI. 1942; 1161 ж., Рз,
12.
Кайрак — вж Каменци (Рз).
Кайрака — вж Кайряка (Пд);. Плъ-
зище (Сф).
Кайрак сейдели — вж Плазище
(Хс).
Кайредне — вж Снежина (Вн).
Кайряка (Кайрака) — с., до 1900
г. бр. към Поибрене; осъвр. име
и призн. от м. за с. без адм. акт
през 1956; сл. с ук. 1521/обн. 24.
X. 1975 — вж Поибрене (Пд).
Кайряк кьой (Каръ кьой) — вж
Крушевец (Бс).
Кайряк кьой — вж Плазовец (Бс).
Кайряк махле — вж Добромир (Бс).
Кайрякът — вж Тънкото (Хс).
Какрина — вж Къкрина (Лч).
Калагларе — вж Долно Левеки
(Пд).
Кайладжи — вж Радинград (Рз).
Калайджи дере — вж Твърдица
(Вн).
КАЛАЙДЖИЕВО (Калайджилар) —
С., в Б-я от 1912 г.; преим. с м. в.
3775/обн. 7. XII. 1934; 132 ж.,
Хс, 9.
Калайджии — вж Иглика (Вн).
КАЛАЙДЖИИ (Калайджилари) —
с., в 1880 г. бр. към Дединци; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
тгризн. от м. за с. с ук. 2294/оби.
26. XII. 1978; 260 ж., Лч, 11.
Калайджийско — вж Иглика (Вн).
Калайджилар — вж Калайджиево
(Хс).
Калайджилари (Калайджилар) —
вж Калайджии (Лч); Присойна
(Рз).
Калакастрово — вж Красно гради-
ше (Лч).
Каламджилар — вж Кърчовско Хс).
Каланджа — вж Синеморец (Бс).
Калаузлар (Калаозлар) — вж Во-
дач (Хс).
Ка^гамач — вж Доброван (Бс).
Качевище (Калевица) — м., до 1900
г. бр. към Върбово; уточн. име с
ук. 960/обн. 4. I. 1966; залич. с
ук. 970/обн. 4. IV. 1986 — Пд,
28.
КАЛЕЙЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
1098 ж., Лч, 28.
КАЛЕКОВЕЦ — с., в Б-я от 1885
г.; 2365 ж., Пд, 21.
КАЛЕН — с., в Б-я от 1878 г.;
254 ж., Мх, 23.
КАЛЕНИК — с., в Б-я от 1878 г.;
670 ж., Мх, 19.
КАЛЕНИК — с., в Б-я от 1878 г.;
313 ж., Лч, 31.
КАЛЕНОВЦИ — с., в Б-я от 1878
г.; 53 ж., Сф, 10.
Кален поток — с., в Б-я от 1878
г.; сл. с ук. 463/обн. 2. XII. 1965 —
вж Лом (Мх).
Калилар — вж Полянци (Сф).
Калиманица — с., засел. 1882 г.; за-
лич. с ук. 757/обн. 8. V 1971 —
Мх, 2.
136
КАЛИМАНЦИ — с., в Б-я от 1912
г.; 451 ж., Сф, 33.
КАЛИМАНЦИ (Гевреклер) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 100 ж.,
Вн, 26.
Калимок — вж Радецки (Рз).
КАЛИНА (Емирлер) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с ук. 462/обн. 21. XII. 1906; 162
ж., Вн, 12.
КАЛИНА (Чорокалина) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 45 ж., Мх, 6.
Калини — вж Калините (Лч).
Калините (Кущели, Калини) — к.,
в Б-я от 1878 г.; сл. с м. з. 2920/
обн. 16. I. 1943 (вж Чарковете);
залич. с ук. 959/обн. 28. XII.
1965 — Лч, 4.
КАЛИНКА (Керменлер) — с., в
Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 349 ж., Хс, 10.
КАЛИНО (Чамурлу) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 294 ж., Вн, II.
Калиновци (Кукуда, Кокуда) —
м., в 1880 г. бр. към Разпоповци;
дв. име, пренм. на Калиновци с
ук. 48/обн. 9. II. 1951; залич. с
ук. 57/обн. 5. II. 1965 — Лч, 10.
КАЛЦПЕТРОВО (Калипетрово, Пет-
рово, Станчево) — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940 г.; преим. от Ка-
липетрово на Петрово с м. з. 2191/
обн. 27. VI. 1942, на Станчево с
ук. 107/обн. 13. III. 1951, възст.
ст. име Калипетрово с ук. 148/
обн. 29. V. 1956; сл. с ук. 1840/
обн. 24. XI. 1970 (вж Силистра);
отдел, с ук. 203/обн. 2. III. 1976;
присъед. Ново Петрово; 5649 ж.,
Рз, 21.
КАЛ ИТИНОВО (Джуранлии) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 751 ж.,
Хс, 21.
КАЛИЩЕ (Калища) — с., в Б-я от
1878 г.; осъвр. име с ук. 960/
обн. 4. 1. 1966; 585 ж., Сф, 19.
Калкас — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 - вж
Перник (Сф).
Калково — с., в Б-я от 1878 г.;
залич. с ук. 313/обн. 29. X. 1954 —
Сф, 34.
КАЛ НИЩЕ (Чамурлу кьой) —
в 1880 г. бр. към Стеврек; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 7
ж., Рз, 2.
Калово — вж Дянково (Рз).
КАЛОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
21 ж Бс 9
КАЛОМ ЕН’ — с., в Б-я от 1878 г.;
3 ж., Лч, 9
КАЛОТИНА — с., в Б-я от 1878 г.;
458 ж., Сф, 14.
КАЛОТИНЦИ — с., в Б-я от 1878
г  122 ж С*ch 17
КАЛОФЕР — гр., в Б-я от 1885 г.;
4601 ж., Пд, 13.
КАЛОЯН (Юнуз бунар, Горно
Юнуз бунар) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 282(Уобн.
14. VIII. 1934; 523 ж., Вн, 9.
КАЛОЯНОВЕЦ (Джамбазнто) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1231 ж.,
Хс, 21.
КАЛОЯНОВО (Селджиково) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 3029 ж.,
Пд, 12.
КАЛОЯНОВО (Тутлуджа, погр. Тер-
ке болу) — с., в Б-я от 1885 г.4
дв. име от пр. Осв.; 537 ж., Бс,
15.
КАЛОЯНЦИ (Кара бахасл*) — с*
в Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 932 ж., Хс, 10.
Калпазаните (Калпазани) — вж Во-
рики (Лч).
Калтинец — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 513/обн. 24. XI. 1959 —
вж Горна Оряховица (Лч).
Калугер — вж Гранитово (Мх).
КАЛУГЕРЕНЕ (Хаджиолар, Хаджи-
лар) — с., в Б-я 1878 — 1913 и
от 1940 г.; преим. на Калугерене
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 710
ж., Рз, 6.
Калугерица — с., в Б-я от 1878 г.;
137
сл. с ук. 202/обн. 2. III. 1976 —
вж Каспичан (Вн).
Калугер махала — с., в Б-я от 1878
г.; сл. с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 —
вж Златия (Мх).
Калугерово — вж Графитово (Бс).
КАЛУГЕРОВО — с., в Б-я от 1878
г.; 438 ж., Сф, 29.
КАЛУГЕРОВО (Гелвере, Калугерово,
Сребрико) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Калугерово пр. Осв.,
на Сребрино с ук. 72/обн. 19. II.
1952, възст. ст. име Калугерово
• с ук. 174/обн. 15. III. 1968; 1949
ж., Пд, 14.
Калугерово (Кишиш махле) — с.,
в Б-я от 1885 г.; дв. име пр. Осв.;
залич. с ук. 516/обн. 22. XII.
1961 — Пд, 13.
КАЛУГЕРОВО (Мусаче теке) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 667 ж.,
Хс, 20.
Калугерски чифлик (Калугер чиф-
лик) — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 — вж
Поцърненцн (Сф).
Калфа — вж Овчарово (Вн); Съеди-
нение (Хс).
Калфа дере — вж Балкански (Рз).
Калфа кьой — вж Балкански (Рз);
Миладиновци (Бс); Помощник (Хс).
Калфа кьой (Калфа) — чифлишко
с., в Б-я 1878— 1913 и от 1940
• г.; до 1913 г, бр. самостоятелно,
а след 1940 г. бр. към общ. Бел-
гун; залич. без адм. акт — Вн,
17.
КалФалар — вж Минзухар (Хс).
КАЛЧЕВО (Мидирис, Мнтириз) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на
Митирис с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934 и на Калчево с vk. 47/обн.
9. II. 1951; 866 ж., Бс, 20.
КАЛЧЕВСКА (Калчовска) — м., в
1880 г. бр. към Троян; уточн. нме
с ук. 960/обн. 4. I. 1966; 152 ж.,
Лч, 28.
КАЛЧОВЦИ — к., в Б-я от 1878
г.; към 4. XII. 1985 г. без по-
стоянно нас., Лч, 4.
Калъкчии — вж Стаевци (Вн).
Калъч кьой — вж Тюленово (Вн).
Калъчлари — вж Асеново (Лч).
Калъчлии — вж Генерал-Николаево
(Пд).
Калъч Шерман — вж Бърдоква
(Рз).
КАМБЕЛЕВЦИ — с., в Б-я от 1878
г.; 27 ж., Сф, 14.
КАМБУРОВО (Хасан факъ, Пала*
тица) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. на Палатица с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934 и на Камбурово с
ук. 949/обн. 8. XII. 1949; 1302
ж., Рз, 15.
Камелер — вж Зарина (Хс).
КАМЕН (Демирджилии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 1318 ж.»
Бс, 15.
КАМЕН (Синдаля, Севдалий, Сей-
далии) — с., в Б-я 1878— 1913 и
от 1940 г.; преим. на Камен с м.
з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 248 ж.,
Вн, 15.
КАМЕН (Чаир, Теодосиево) — с.,
в Б-я от 1878 г.; пренм. на Тео-
досиево с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934 и на Камен с ук. 48/обн. 9.
II. 1951; 1979 ж., Лч, 25.
Камена — вж Каменна (Бс).
КАМЕНА — с., в Б-я от 1912 г.;
446 ж., Сф, 28.
КАМЕНАР (Аликария, Алекария) —
с., в Б-я от 1885 г.; пренм. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 364 ж.,
Бс, 13.
КАМЕНАР (Голяма Франга, Фран-
га-голяма, Надежда) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. на Надежда с
м. ?. 3775/обн. 7. XII. 1934 и на
Каменар с м. з. 1190/обн. 25. III.
1Q47: 1681 ж., Вн, 6.
КАМЕНАР (Ташчн) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з.- 2820/обя.
14 VHT. 1934; 661 ж., Рз, 14.
КАМЕНАРИ (Юруклери, Юру-
цнте) — с., в 1880 г. бр. към Кон-
стантин; преим. на Юруците с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934 и на Ка-
менарн с ук. 48/обн. 9. II. 1951;
призн. от м. за с. с ук. 583/обн.
14. IV. 1981; 341 ж., Лч, 10.
КАМЕНАРЦИ (Каяджц баши) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
138
3775/обн. 7. XII. 1934;; 204 ж.,
Хс, 10.
КАМЕН БРЯГ (Кая бей кьой) —
с., в Б-я 1878— 1913 и от 1940
г.; преим. с м. з. 2191/обн. 27.
VI. 1942; 142 ж., Вн, 17.
КАМЕН ВРЪХ (Таш тепе) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 129 ж.,
Бс, 2.
Камен дол — вж Здравец (Лч).
Камен дол — к., в Б-я от 1878 г.;
‘до 1900 г. бр. към Ябланица; сл.
с ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж
Ябланица (Лч).
КАМЕН ДЯЛ (Кая а*рдъ) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 244 ж.,
Вн, 16.
Каменец — вж Раковски (Хс).
КАМЕНЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
1757 ж., Лч, 22.
КАМЕНЕЦ (Бекташлер, Бекташи) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. на
Бекташи с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934 и на Каменец с ук. 409/обн.
27. III. 1981; присъед. Кнезово;
167 ж., Хс, 14.
КАМЕНЕЦ (Саранлъ ени кьой, Ени
кьой, Телец) — с., в Б-я от 1885
г.; преим. на Телец с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934 и на Каменец
с ук. 360/обн. 2. VIII. 1950; 830
ж., Бс, 17.
КАМЕН И к — С.; в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 291/обн. 23. VI. 1950 (вж
Блажиево), който скоро след това
е отменен; 73 ж., Сф, 6.
КАМЕНИЦА — с., в Б-я от 1912 г.;
260 ж., Сф, 42.
Каменица — с., в Б-я от 1885 г.;
сл. с м. п. 4/обн. 5. II. 1948 — вж
Велинград (Пд).
КАМЕНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
217 ж., Сф, 40.
Каменица — сб. с., в Б-я от 1878
г.; след 1892 г. бр. по съст. се-
лища — Сф, 40.
КАМЕНИЧКА СКАКАВИЦА (Каме-
нишка Скакавица, Скакавица-ка-
менишка) — с., в Б-я от 1878 г.;
уточн. име на Каменичка Скака-
вица с ук. 960/обн. 4. I. 1966;
239 ж., Сф, 25.
КАМЕНКА (Кайлар) — с., в Б-я
от 1912 г.; пренм. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 142 ж, Хс, 9.
КАМЕН НА (Аркаръ махле, Каме-
на) — м., в 1880 г. бр. към Ки-
пи лово; преим. на Камена с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; уточн. име
на Каменна без адм. акт през
1965; 4. ж., Бс, 8.
КАМЕННА РЕКА (Каялз дере) '•—
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 364
ж., Хс, 23.
КАМЕННА РИКСА — с., в Б-я от
1878 г.; 375 ж., Мх, 13.
КАМЕНО (Каялии) — гр., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; прнзн. от с. за с.
гр. т. с ук. 546/обн. 15. IX. 1964
и за гр. с vk. 1942/обн. 17. IX.
1974; 5328 ж?, Бс, 6.
КАМЕНОВО (Гюзелдже алан) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1064 ж.,
Рз, 19.
КАА^ЕНОВО (Ени пазлии, Попо-
во) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Попово с ук. 462/обн. 21. XII.
1906 и на Каменово с ук. 557/обн.
23. XI. 1951: 729 ж., Бс, 12.
КАМЕНО ПОЛЕ — с., в Б-я от
1878 г.: 1218 ж., Мх, 28.
КАМЕНСКО (Ташлък) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 3775/
обн 7. XII. 1934; 18 ж., Бс, 18.
КАМЕНЦИ (Кайрак) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 93
ж., Рз, 12.
Каменчанска — м., до 1900 г. бр.
към сб. с. Очуша; сл. с ук.
970/обн. 4. IV. 1986 — вж Очу-
ша (Сф).
КАМЕНЯК (Ка*лъ де^е, ?Скални
дол) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. на Скални дол с м. з. 3072/
обн. 11. IX. 1934 и на Каменяк
С м. з. 3774/обн. 7. XII. 1934;-749
ж.. Вн, 11.
КАМЕНЯК (Ташлък) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
139
7. XII. 1934; 278 ж., Бс, 14.
КАМЕНЯНЕ (Ташлъ кьой) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 132 ж.,
Хс. 4.
Камерлер (Камелер) — вж Зари-
ца (Хс).
КАМЕЩИЦА — с., до 1900 г. бр.
към Гъбене и Пенковци; призн.
от м. за с. с ук. 2294/обн. 26. XII.
1978; 124 ж., Лч, 4.
КАМ ИЛ СК И ДОЛ (Деве дере) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с
м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 201
ж., Хс, 6.
Камчи махле — вж Камчия (Бс).
Камчия — вж Георги Трайков (Вн).
КАМЧИЯ (Камчи махле) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 318 ж., Бс,
18.
Каналии — вж Хума (Рз).
Канара (Канарата) — м., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; залич. с ук. 2932/
обн. 30. IX. 1983 — Пд, 2.
Канара махле — вж Скален дол
(Рз).
Канарата — вж Канара (Пд).
Канатово — вж Капатово (Сф).
Кангълар — вж Търновцн (Хс).
Канджийска — м., до 1900 г. бр.
към Съево; сл. с м. з. 1049/обн.
24. IV.* 1939 — вж Съево (Лч).
Канджулица — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с у к. 183/обн. 14. V. 1957 —
вж Извор (Сф).
КАНД ИЛ КА (Евренлер) — с.» в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. 3. 3775/
‘обн. 7. XII. 1934; 792 ж., Хс, 9.
КАНДОВИ (Долни Кандови) — с.,
: до 1926 г. бр. към Лъжене (Ве-
линград); дв. име; призн. от к. за
с. с ук .2294/обн. 26. XII. 1978;
200 ж., Пд, 8.
Канипе — вж Зебил (Рз).
КАНИЦ (Фунден) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 65 ж.,' Мх, 3.
Канлии (Меджит сюнетлер) — с.,
: в Б-я от 1885 г.; дв. име от пр.
Осв.; залич. с м. з. 1695/обн. 27.
IX. 1937 — Хс, 7.
КАНТАРИ — к., до 1892 г. бр. към,
Драгийци и Шиливери; към 4.
XII. 1985 г. без постояино насе-
ление, Лч, 10.
КАНЯК (Кара кьой ибиклер) — с.,
в Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII,
1934; 313 ж., Хс, 26.
КАО Л И НОВО	(Шу мну	бохчалар,
Божидар) — гр., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Божидар с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934 и на Каолиново
с ук. 567/обн. 31. X. 1950; присъед/
Боймир, Кус и от 1974 до 1978 г.
Прнстое и Тодор-Икономово; призн.
от с. за гр. с ук. 1942/обн. 17. IX.
1974; 2736 ж., Вн, 18.
КАПАКЛИИ — вж Александрия
(Вн): Климентово (Вн).
КАПАКЛИИ (Капаклъ) — вж Сла-
тина (Рз).
Капакл ъ ени кьой — вж Ружица
(Бс).
КАПАТОВО (Канатово) — с., в Б-я
от 1912 г.; дв. име от пр. 1912 г.;
381 ж., Сф, 28.
Каперлии — вж Радовци (Лч).
Капинова стока м., до 1900 г.
бр. към сб. с.‘Велчево; сл. с ук.
757/обн. 8. V. 1971 — вж Драш-
кова пбДяна (Лч).
Капиново — вж Къпиново (Вн).
КАПИНОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
471 ж., Лч, 3.
КАПИТАН-АНДРЕЕВО (Виран .те-
ке) — с., в Б-я от 1915 г.; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
1196 ж., Хс, 19.
КАПИТАН-ДИМИТРИЕвО (Алнкочо-
во) — С., в Б-я от 1885 г.; преим.
с м. 3. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
1104 ж.. Пд, 20.
КАП ИТАН-ДИМ ИТРИ ЕВО	(Кадь
кьой, Горно кадъ кьой, Горно Кадие-
во) — с., в Б-я 1878— 1913 и
от 1940 г.; преим. от нас. на Гор-
но Кадиево след 1900 г. и на Ка-
питан-Димитрово с м. з. 2191/обн.
* 27. VI 1942; 214 ж., Вн, 20.
КАПИТАНОВЦИ — с., в Б-я от
1878 г.; 1802 ж., Мх, 9.
КАПИТАН ПЕТКО (Терби) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
142
КАРАМАНЦИ (Улу дере, Караман-
лар) — с., в Б-я 1885— 1886 и
от 1912 г.; дв. име пр. Осв., пре-
им. на Караманци с м. з. 3225/
обн. 21. IX. 1934; 1296 ж., Хс,
13.
Карамет — вж Божаново (Вн).
Карамехметлер (Карамехмед) —
вж Бреница (Рз).
Кара Михал — вж Розино (Рз).
Карамихца (Карамисца) — вж Мок-
реш (Вн).
КАРАМИЧЕВСКА — с., до 1910 г.
бр. към Попска; призн. от м. за
с. с ук. 2294/обн. 26. XII. 1978;
77 ж., Лч, 24.
Карамлък — вж Младежко (Бс).
Кара Мурад (Кара Мурат) — вж
Златия (Вн).
Кара Мусал — вж Виноградец (Пд).
Кара Мусалар — вж Воденци (Хс);
Черньовци (Хс).
Кара Мустафаларе — вж Любен
(Пд).
Капамуш — вж Кормисош (Пд).
КАРАМФИЛ (Кулфал ) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775^обн. 7. XII. 1934; 670 ж.,
Хс, 14.
Карамца — вж Каранци (Лч).
Карамцалари (погреш^ Ка-рашца-
ри) — вж Изгрев (Бс).
Кара Насуф (погреш. Каранас) —
вж Мальово (Вн).
КАРАН ВЪРБОВКА — с., в Б-я от
1878 г.; 818 ж., Рз, 7.
Каранджилар — вж Кърчовско (Хс).
КАРАНДИЛИ — м., до 1880 г. бр.
към Тодювци; 3 ж., Лч, 10.
КАРАНОвО (Азаплии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 1079 ж., Бс,
1.
КАРАНОВО (Киспнтлни) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 945 ж, Бс,
12.
КАРАНЦИ (Карамца) — с.> в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 704 ж., Лч,
21.
Кара Омур — вж Смилец (Рз).
Кара Орман — вж Срацимир (Рз);
Черна гора (Хс); Черногорово (Хс).
Кара пазарлии — с., изсел. 1882 —
1883 г. — б. ок. Хасково (Хс).
КАРАПЕЛИТ — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940 г.; 1598 ж., Вн,
15.
Кара пилит (Кара пелит) — вж
/Медникарово (Хс).
Караплии — вж Цар Асен (Пд).
КАРА ПОЛ ЦИ — с., в Б-я от 1878
г.; 190 ж., Сф, 15.
Карапча — вж Крапец (Вн); Мало-
мир (Бс).
Карапча (погреш. Карапче) — вж
Стоян-Заимово (Хс).
Кара пунар — вж Кладенчево (Вн).
Кара Реизово — вж Болярци (Пд).
Кара саралии — вж Селиминово
(Бс).
Кара сарлии — вж Столетове (Пд);
Черноград (Бс).
Караселер — вж Поройно (Рз).
Кара Синан — вж Росеново (Вн).
Кара сулар — вж Ловчанци (Вн).
Капа таир — вж Иоаким-Груево
(Пд).
Кара Тарлъ — вж Черна нива (Хс).
Кара тепе — вж Черна могила (Бс);
Черна могила (Хс); Чернн връх
(Бс); Чернн рид (Хс).
Кара Терзилери (Кара Терзилере,
Кара Терзелии) — вж Гита (Хс).
Кара Топрак — вж Черноземен (Пд).
Кара търла — вж Черна нива (Хс).
Кара укуш — вж Върлище (Бс).
Кара Ферлер — вж Малка Верея
(Хс).
Кара хадър — вж Чернодъб (Хс).
Кара Хасан — вж Александрово
(Лч); Зараево (Рз); Лозен (Лч).
Кара Хасаните (Карахасанн) — вж
Филип-Тотево (Лч).
Кара хасарлии — вж Скобелеве
(Хс).
Кара Хюсеин — вж Чернево (Вн).
Карачево (Карачово) — с., в Б-я
от 1885 г.; изсел. през 1906 г. —
Пд, 13.	„ :
Кара чоджуклар — вж Воиново
(Хс).
Кара Чулфалар (Кара Чуфалар) : —
вж Козма Презвитер (Рз).
143
КАРАШ — с., в Б-я от 1878 г.;
37 ж., Мх, 28.
Кара Шабанлар — вж Лимец (Хс).
Карашлии — вж Корашлии (Хс).
Карашцари — вж Карамцалари
(Бс).
Кара юкуш — вж Върлище (Бс).
Кара язъджик — вж Писарово
(Вн).
Кара ямурлар — вж Поройно (Рз).
Кара япълар (Кара апулар) — вж
Кремена (Вн).
Кара яш кьой — вж Великово (Вн).
КАРБИНЦИ (Карабинци) — с., в
Б-я от 1878 г.; присъед. Поп-Ни-
колаево; 544 ж., Мх, 15.
КАРВУНА (Кую кьой, Кою кьой) —
с. в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 73 ж., Вн, 3.
Карга кьой — вж Ханово (Бс).
КАРДАМ (Хайдар) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1601 ж., Рз, 17.
КАРДАМ (Харман куюсу) — с., в
Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
присъед.: Малък Кардам и Яс-
ней; 1843 ж., Вн, 12.
Карезлии (пр. Осв. Кара Илияс) —
вж Добровница (Пд).
КАРЛИЕВО — с., в Б-я от 1878
г.; 337 ж., Сф, 40.
Карлово — вж Карловско (Хс).
КАРЛОВО (Карлово, Левскиград) —
гр., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
59/обн. 27. II. 1953; възст. ст. име
с ук. 21/обн. 19. I. 1962; присъед.
Сушина: 28 302 ж., Пд, 13.
КАРЛОВСКО (Карлово) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 43 ж., Хс, 6.
Карлуково — вж Славейно (Пд).
КАРЛУКОВО — с., в Б-я от 1878
г.; 1431 ж., Лч, 16.
Карл! — вж Снеготин (Хс).
Карлъ бей кьой (Карлъ бей) •— вж
Преспа (Вн).
Карлъ емач — вж Снежинка (Хс).
Карлъ кьой — вж Кралево (Рз).
Карман махле — вж Куру махле
(Вн).
КАРНОБАТ (Карнобат, Поляков-
град) — гр., в Б-я от 1885 г.:
преим. на Поляновград с ук. 395/
обн. 29. IX. 1953; възст. ст. име
с ук. 21/обн. 19. I. 1962; 22 461
ж., Бс, 7.
Карнофоля — вж Войсил (Пд).
Карол II — вж Цар Фердинанд
(Рз).
Карпусча — вж Диня (Хс).
Карсънлии (Касанлии) — вж Па-
наретовци (Бс).
Каршилъ — вж Виево (Пд).
Карши махле — вж Насрещна (Рз).
Карши махле — с., в Б-я от 1878
г.; през 1880 и 1887 г. бр. към
Водно, а от 1892 г. бр. и сл, с Те-
менуга (Лч).
Каръ кьой —_ вж Крушевец (БсГ
Карювци (Начевска) — м., до 1900
г. бр. към Ново село; дв. име; сл.
с ук. 45/обн. 20. I. 1978 — вж
Априлци (Лч).
Кар ягдъ — вж Снежина (Вн).
Касавци — вж Късовци (Лч).
Касалийска — м., до 1900 г. бр. към
Ново село и Острец; сл. с ук.
757/обн. 8. V 1971 — вж Ново
село (Лч).
Касанлии — вж Панаретовци (Бс).
Касап — вж Касапско (Пд).
Касапите — вж Бегликчинте (Ля).
Касаплар — вж Дибич (Вн).
Касаплии — вж Зограф (Вн).
Касаплии — с., в Б-я от 1885 г.;
изсел. през 1889 г. — б. ок. Кар-
нобат (Бс).
КАСАПСКО (Касап) — м., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 116 Ж., Пд,
16.
КАСИЛАГ (Касилак) — с., 0 Б-я
от 1878 г.; уточн. име без адм.
акт през 1965 г.; 142 ж., Сф, 31.
Каслоба — вж Каялоба (Хс).
КАСНАКОВО — с., в Б-я от 1885
г.; 750 ж., Хс, 5.
Касовци — вж Късовци (Лч)-
Каспичан (Казпечан) — с., 0 Б-я
от 1878 г.; сл. с ук. 202/обн. 2.
III. 1976 — вж гр. Каспичан (Вн).
КАСПИЧАН (Шумла роад, Станция
Каспичан, Гара Каспичан) — ГР*»
в Б-я от 1878 г.; призн. от гарово
144
с. за гр. с ук. 546/обн. 15. IX.
1964; присъед.: с. Каспичан и Ка-
лугерица; 5895 ж., Вн, 19.
КАСТЕ Л (погр. Костей) — с., в
1880 г. бр. към Батошево; призн.
от м. за с. с ук. 2294/обн. 26.
XII. 1978; 94 ж., Лч, 24.
Касчилар (Казчилар) — вж Гълъ-
бари (Рз).
Касъка — вж Късак (Пд).
Касъм — вж Генерал-Тошево (Вн).
Касъм куюджук — вж Раковски
(Рз).
Касъм кьой — вж Генерал-Тошево
(Вн).
Касъмлар — вж Есенина (Вн); Осен
(Рз).
Касъмово — вж Моминско (Пд);
Чинтулово (Бс).
Касъмчево — вж Есен (Бс).
Касъргалар (Касърглар) — вж Тре-
скавец (Рз).
КАТЕРИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
181 ж., Пд, 1.
КАТРАНДЖИИ — с., в Б-я от 1878
г.; 66 ж., Лч, 9.
Катранджийска — вж Райковска
(Лч).
Катранджийска — м. до 1900 г.
бр. към Патрешко; залич. с ук.
463/обн. 2. VII. 1965 — Лч, 28.
КАТРАНИЦА — м, в Б-я от 1912
г.; 309 ж., Пд, 28.
Катранци (Катран чукар) .— м., в
Б-я 1885— 1886 г. и от 1912 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
сл. с ук. 5/обн. 8. I. 1963; залич.
С ук. 970/обн. 4. IV. 1986 — Пд,
9.
КАТРИЩЕ (Катрища, погреш. Кат-
рина) — с., в Б-я от 1878 г.;
272 ж., Сф, 25.
КАТУНЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
920 ж., Лч, 31.
КАТУНИЦА — с., в Б-я от 1885 г.;
2858 ж.. Пд, 26.
КАТУ НИЩЕ (Катуница) — с., в
Б-я от 1885 г.; 128 ж., Бс, 8.
Катунско Конаре — с., в Б-я от
1885 г.; сл. с м. з. 2709/обн. 31.
VII. 1942 — вж Ягодово (Пд).
КАТУНЦИ — с., разрушено и изсел.
през 1913 г.; презасел. през 1922
г. и призн. от н. м. за с. с ук.
162/обн. 8. IV. 1931; 2247 ж.,
Сф, 33.
Катърлии — вж Боянци (Пд).
Кауклии — вж Белокопитово (Вн).
Каур алан (Кавур алан) — вж Бъл-
гарска поляна (Хс).
Каушит — вж Кладенец (Хс).
Кафка — вж Крайморие (Бс).
Кацамуница — вж Божурица (Лч).
КАЦЕЛОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
1677 ж„ Рз, 7.
Кациляне — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 291/обн. 23. VI. 1950 —
вж Долни Богров (Сф).
Каците — вж Коньовица (Сф).
Качамак-Големи — вж Бежаново
(Вн).
КАЧУЛКА (Куранджилар) — С., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775’обн. 7. XII. 1934; 245 ж.,
Хс, 9.
КАШЕНЦИ — к, в Б-я от 1878 г.;
16 ж., Лч, 29.
КАШИНА — с., в Б-я от 1912 г.;
40 ж., Сф, 33.	♦
Кая алтъ — вж Звезделина (Хс).
Кая ардъ (Кая арда) — вж Камен
дял (Вн).
Кая баш — вж Здравковец (Лч);
Скала (Лч).
Кая бани — вж Елша (Рз); Ста-
лина (Хс); Скалиа глава (Хс).
Кая баши ямурлар — вж Скална
глава (Хс).
Кая бей кьой — вж Камен бряг
(Вн).
Кая бунар — вж Скални кладенец
(Рз).
Кая бунар — с., изсел. през Оф.
война — б. ок. Търново (Лч).
Кая бурун — вж Коневец (Бс).
Каяджи баши — вж Каменарци
(Хс).
Каяджик — вж Скалица (Бс); Скал-
ско (Лч); Раковски (Хс).
Каяджиклар — вж Скалище (Хс).
Каяджик тимар — вж Равней (Вн).
Каяджик хас — вж Хасово (Вн).
Каяли — вж Филево (Хс).
Каялии — вж Камено (Бс).
КАЯЛ О БА (Каслоба) — с., в Б-я
145
от 1912 г.; преим. с ук. 960/обн.
4. 1. 1966; 636 ж., Хс, 8.
Каялъ дере — вж Каменна река
(Бс); Каменяк (Вн).
Кая махле — вж Сливица (Рз).
Кеднклер — с., в Б-я от 1885 г.;
изсел. през 1893 г. — б. ок. Ан-
хиало (Поморие) (Бс).
Кеди юрен — вж Росина (Рз).
Келаво Камарци (Келяво Камар-
ци) — вж Бенковски (Сф).
Келеменли махла (Геджикли мах-
ла) — м., изсел. през Осв. воина;
презасел. и преим. през 1880 г.;
изсел. през 1886 г. — Лч, 31.
Келеменча — с., изсел. през Осв.
война — б. ок. Търново (Велико
Търново (Лч).
Келеш кьой — вж Трояново (Бс).
Келлери — вж Горно Шивачево
(Лч).
Кел оглар — вж Загоричане (Хс);
Плешинци (Хс).
Келяво Камарци — вж Келаво Ка-
марци (Сф).
Кемал кьой — вж Дичево (Рз).
Кеманлар — вж Исперих (Рз).
Кеманлари — вж Стройновци (Рз).
Кемиклер — вж Костино (Хс).
Кемикчи дере — вж Костена река
(Вн).
Кенелер — вж Божурци (Хс).
Кепелии — вж Свобода (Пд).
Керамет — вж Божаново (Вн).
Керезлик — вж Чсрешак (Хс).
КЕРЕКА — с., в Б-я от 1878 г.;
90 ж., Лч, 9.
Керемедин — вж Благово (Вн); Ми-
лино (Рз).
Кеременлер — вж Ка линка (Хс).
Кереметлик (Керемитлик) — вж Лю-
ляково (Бс).
КЕРЕНИТЕ (Керени) — к., в 1880 г.
бр. към Бижовци; 7 ж., Лч, 29.
Керим бег — вж Покрайна (Мх).
Керим лер (Керемлер) — вж Ореше-
не (Рз).
КЕРМ ЕН (Керменпии) — гр., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; призн. от с. за гр.
с ук. 1942 обн. 17. IX. 1974; 26о2
ж., Бс, 15.
Керсенлик — вж Боринци (Бс).
Кесар — вж Нова Шипка (Вн).
КЕСАРЕВО — с., в Б-я от 1878 г.;
1958 ж., Лч, 25.
Кесебирска (Кесебирци) — вж Под-
горие (Сф).
Кеседжик — вж Алцек (Вн).
Кестамбол — вж Момин сбор (Лч).
КЕСТЕН (Кестенджик) — с., в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
239 ж., Пд, 9.
КЕСТЕНЕВО (Ени махле) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 324 ж.г
Рз, 15.
Кестрич — вж Виница (Вн).
Кетенли — вж Ленско (Хс).
Кетенлик — вж Леново (Пд).
Кехайовци (Кехайов чифлик) — м.,
до 1900 г. вероятно бр. към Му-
рен; преим. с м. з. 3775/обн. 7.
XII. 11934; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Скобелево (Пд).
Кехая махле — м., до 1900 г. бр.
към Водно и Сливовица, а след
това бр. и сл. с Теменуга (Лч).
Кехманлък — вж Божур (Бс).
Кечи дере — вж Козин дол (Бс).
Кечи дереси — вж Поручик-Кър-
джиево (Вн).
Кечилер — вж Козпца (Рз).
Кечилер махле (Кечилер) — вж Ко-
зяк (Рз).
Кечилер махле (Кечелср махле) —
вж Козаревсц (Хс).
Кешкекчилери (Кешкекчилер) —бж
Пзворово (Рз).
КИЕВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.,
53 ж., Лч, 4.
Килиджилер (Киледжилер) -— вж
Красиоселци (Рз).
Кили кадъ — вж Зърнево (Вн).
КИЛИФАРЕВО -— гр., в Б-я от
1878 г.; поизн. от с. за гр. с vk.
1275/обн. 22. VI. 1973; 2978 ж„
Лч, 3.
Килли куюджук — вж Киченица
(Рз).
Киллъжовци (погреш. Кплолъжев-
ци) — м., в 1880 г. бр. към Раз-
поновцп; сл. с ук. 757/обн. 8. V
1971 — вж Елена (Лч).
I 0 Речник на селищата
146
КИПИЛОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
1176 ж., Бс, 8.
КИПРА (Таптък) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 506 ж., Вн, 14.
Киралар — вж Пътниково (Хс).
КИРЕВЦИ (Кировци) — м., в
1880 г. бр. към Тодювци; 6 ж.,
Лч, 10.
КИРЕЕвО (Прерделина) — с., за-
сел. през 1880 г.; преим. и призн.
от м. за с. с м. з. 4364 от 2. VI.
1882 г.; 629 ж., Мх, 21.
Кирезлии — вж Черешица (Хс).
Кирезлик (Керезлик) — вж Чере-
шак (Хс).
Кирез търла — вж Йончово (Хс).
Кирекчии — вж Отец-Кири ловю
(Пд).
Киречлик — вж Варник (Хс).
Киречли Павликяне — вж Горно
Павликене (Лч).
Кирил — вж Бенковски (Хс); Ра-
дойно (Бс).
Кирилметодиево — вж Кирилово
(Хс).
Кириловец — вж Стамболийски
(Хс).
Кирилове — вж Георги-Добрево
(Хс); Градина (Лч);/ Кирково
(Вн); Малко Кирилове (Бс); Стоя-
новци (Мх).
КИРИЛОВО (Ашик сенеклии, Све-
ти-Кирилово, Кирилметодиево) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. от
Ашик сенеклии на Свети-Кирило-
во с ук. 91/обн. 18. II. 1893, на
Кирилметодиево с ук. 47/обн. 9.
II. 1951 и на Кирилово с ук. 562/
обн. 6. IV. 1971; 977 ж., Хс, 21.
КИРИЛОВО (Ени беглии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 653 ж.,
Бс, 5.
Кирим бег — вж Покрайна (Мх).
Киринджии — вж Сотирово (Вн).
КИРКОВА МАХАЛА (Селим мах-
ла, Киркова махла) — м., в Б-я
от 1878 г.; преим. на Киркова мах-
ла с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
осъвр. име на Киркова махала с
ук. 960/обн. 4. I. 1966; 17 ж., Лч,
31.
КИРКОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
1242 ж., Хс, 8.
Кирково (Бешевлие, Кирилово) —с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. на Ки-
рилово с у к. 633 от 25. XII. 1895
и на Кирково с м. з. Н90/обн. 25.
Ill. 1947; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Преслав (Вн).
Кирлик — вж Бенковски (Хс).
КИРОВО (Мадлеш) — С., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 567/обн. 31.
X. 1950; 142 ж., Бс, 4.
Кировци — вж Киревци (Лч).
КИРЧЕВО (Помашка Лешница) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
562/обн. 6. IV. 1971; 1362 ж., Лч,
31.
КИСЕЛЕВО (Киселово) — с., в Б-я
от 1878 г.; 459 ж., Мх, 7.
Киселец (Хасаилари) — м., до
1900 г. бр. към Букак; сл. с м.
з. 2916/обн. 16. I. 1943 — вж Къ-
пинец (Рз).
КИСЕЛИЦА — с., в Б-я от 1878г.;
присъед. Гелчина; 39 ж., Сф, 43.
Киселицата — к., до 1892 г. бр. към
Нова махала; сл. с у к. 92/обн.
2. III. 1951 — вж Ябълка (Лч).
КИСЕЛИЧЕВО — M., в Б-я от
1912 г.; 77 ж., Пд, 28.
КИСЕЛ КО ВЦИ	(погреш. Киселче-
тата) -— к., в Б-я от 1878 г.; 5
ж., Лч, 29.
Киселово — вж Киселеве (Мх).
Киселчетата — вж Киселковци (Лч).
КИСИЙЦИТЕ — к., в 1880 г. бр.
към Бижовци; 63 ж., Лч, 29.
Киспитлии (Киспетлии) — вж Ка-
раково (Бс).
КИСЬОвНИ — к., в Б-я от 1878 г.;
26 ж., Лч, 3.
КИТАНЧЕВО (Къдър) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 162/обн.
8. IV. 1931; присъед. Матовци;
1985 ж., Рз, П.
К ИТ ЕН (Мухалии) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 149 ж., Вн, 24.
Китен (Урдовиза) — с., призн. от
н. м. за с. с писмо 7365 от 15.
VI. 1932 на МБР преим. с м. з.
1689/обн. 27. IX. 1937; сл. с ук.
147
2190/обн. 20. X. 1981 — вж При-
морско (Бс).
К ИТ И НО (Ходжа кьой) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 128 ж., Рз, 2.
КИТКА (Билек Ахмед махле, Билек
махле) — с., в Б-я от 1885 г.;
пренм. на Китка с м. з. 3775/обн.
7. ХИ. 1934; 2 ж., Бс, 14.
КИТКА (Чокек, Чукек) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. на Китка с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 250
ж., Вн, I.
КИТНА (Накиплер) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 921 ж., Хс, 8.
КИТНИЦА (Ятаджик) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 231 ж., Хс. 1.
Кихайовци — м., през 1880 г. бр.
към Марян; сл. с ук. 92/обн. 2.
III. 1951 — вж Руховци (Лч).
КИЧЕВО (Джаферлии, Джафер) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 919 ж.,
Вн, 2.
КИЧ ЕН ИЦА (Килли куюджук) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м.
з. 3072/обн. 11. IX. 1934; 1043
ж., Рз, 18.
Кичук дере — вж Витина (Пд).
Кичушка (Кючушка) — м., до
1900 г. бр. към Патрешко; сл. с
ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж
Патрешко (Лч).
Кишиш махле — вж Калугерово
(Пд).
Кладара — вж Сливарово (Бс).
КЛАДЕНЕЦ (Каушит) — с., в Б-я
1885 — 1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 116
?к Хс 22.
КЛАДЕНЕЦ (Юнуз бунар, Долни
юнуз бунар) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Кладенец с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 228 ж., Вн, 29.
КЛАДЕНЦИ (Масли чифлик) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с ук.
334/обн. 13. VI. 1951; 85 ж., Сф,
28.
КЛАДЕНЦИ (Перлиново) — с., за-
сел. под рум. власт, в Б-я от
1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; 403 ж., Вн, 27.
Кладенци (погреш. Кладенец, Зин-
джирли куюджук) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; сл, с ук. 317/обн.
13. XII. 1955 — вж Раковски (Рз).
Кладенчево — вж с. гр. т. Гълъбо-
во (Хс).
Кладенчево (Кара бунар, Кара пу-
нар) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; сл.
с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 — вж
Ботево (Вн).
КЛАД НИ ДЯЛ — с., в Б-я от
1878 г.; призн. от м. за с. с у к.
2294/обн. 26. XII. 1978; 42 ж.,
Лч, 3.
КЛАДИ ИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
1388 ж., Сф, 27.
КЛАДОРУБ (Кладоруп) — с., в
Б-я от 1878 г.; осъвр. име с ук.
960/обн. 4. I. 1966; 98 ж, Мх, 15.
Кленовик — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 881/обн. 30. XI. 1965 —
вж Колош (Сф).
КЛЕПАЛО — с., в Б-я от 1912 г.;
130 ж., Сф, 42.
КЛИКАЧ (Теллял кьой) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 716 ж.,
Бс, 7.
Климат — к., призн. от и. м. (от
сб. с. Полатей) за к. с ук. 668/
обн. 30. XI. 1920; сл. с ук. 1840/
обн. 24. XI. 1970 — вж Тетевен
(Лч).
КЛИМАШ — с., в Б-я от 1885 г.;
453 ж.. Бс, 18.
КЛИМЕНТ — с., образ, от с. Свети
Климент и с. Свети Горазд с у к.
356/обн. 7. XII. 1954; 1950 ж., Вн,
18.
КЛИМЕНТ (Овчеларе, Свети Кли-
мент) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Свети Климент с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934 и на Кли-
мент с ук. 960/обн. 4. I. 1966;
1866 ж., Пд, 13.
Климентина — вж Труд (Пд).
Климентина (Демиркьой, Клименти-
нено, Климента но) — с., засел, от
татари, които през 1877 г. се из-
селват; след Осв. превърнато в
148
държавно пасище, по-късно — в
Плевенски окръжен образцов чиф-
лик и държавен конезавод и депо
за жребци; преим. на Клименти-
нено с у к. 98 от 18. II. 1893 и
по-късно на Климентино и Кли-
ментина без адм. акт; сл. с м. з.
2920/обн. 16. I. 1943 — вж Биво-
ларе (Лч).
Климентинино —- вж Балканци (Лч).
Климентино — вж Климентина (Лч).
Климентиново — вж Бяло поле
(Хс).
Климентово — вж Труд (Пд).
КЛИМЕНТОВО (Капаклии) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с височ.
докл. 3904 от 30. VI. 1883 г.;
225 ж., Вн, 2.
Климентово (Мишуклии) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; сл. с ук.
757/обн. 8. V. 1971 — вж Полски
Тръмбеш (Лч).
Клисали — вж Църквица (Хс) .
Клиседжик — вж Алцек (Вн); Църк-
вица (Вн).
Клисе кьой — вж Църквище (Сф).
Клисура — вж Бързия (Мх).
КЛИСУРА — гр., в Б-я от 1885 г.;
1831 ж., Пд, 13.
КЛИСУРА — с., в Б-я от 1912 г.;
69 ж., Сф, 4.
КЛИСУРА — с., в Б-я от 1878 г.;
112 ж., Сф, 1.
КЛИСУРА — с., в Б-я от 1878. г.;
367 ж., Сф, 34.
КЛИСУРИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
384 ж., Мх, 25.
КЛИСУРСКИ МАНАСТИР — призн.
за отделно населено място с ук.
691/обн 15. XII. 1922 г.; 5 ж, Мх,
12.
КЛОКОТНИЦА (Семпхча) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 754 ж., Хс, 25.
КЛЪШКА РЕКА — к., в Б-я от
1878 г.; 13 ж., Лч, 3.
КЛЮЧ — с., в Б-я от 1912 г.; 1238
ж., Сф, 28.
Ключево (Чилингир махче) — м.,
в Б-я 1885 — 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; сл. с у к. 232/обн. 26. III.
1968 — вж Минзухар (Хс).
Ключова махала — с., в Б-я от
1878 г.; сл. с ук. 490/обн. 19. IX.
1950 г. — вж Трайково (Мх).
КМЕТОВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
28 ж., Лч, 4.
КМЕТЧЕТА (Кметчетата) — к., в-
1880 г. вероятно бр. към Лесичар-
ка; уточн. име с ук. 960/обн. 4.
I. 1966; присъед. Трънжиите; 9
ж., Лч, 4.
Кнежа — вж Балканец (Лч).
КНЕЖА (Исмаил бунар, погр. Кни-
жа) — гр., дв. име от пр. Осв.;
призн. от с. за гр. с м. п. 10/обн.
6. XII. 1943; 14 597 ж, Мх, 16.
Кнежки лък (Лъкът) — м., в 1880 г.
бр. към Троян; сл. с ук. 463 обн.
2. VII. 1965 — вж Троян (Лч).
Кнезово (Емирлер) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; сл. с м. з. 3076 обн.
23. XI. 1940 — вж Каменец (Хс).
Книжа — вж Кнежа (Мх).
КНИЖОВНИК (Идебнк) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462
обн. 21. XII. 1906; 843 ж., Хс, 25.
Княгиня Евдокия — вж Конаре
(Хс).
Княгиня Надежда — вж Нова На-
дежда (Хс).
КНЯЖЕВА МАХАЛА (Ислям маха-
ла) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. с височ. докл. 5305 от 23. VII.
1881; 241 ж., Мх, 7.
Княжева поляна — вж Смирненски
(Рз).
Княжево — вж Средище (Р ).
Княжево (Бали ефендн, Медено се-
ло) — с., в Б-я от 1878 г.; п’сну.
на Медено село с ук. 22 от 17.
VII. 1879 и на Княжево с височ.
докл. 6187 от 31. XII. 1881; сл.
с ук. 177/обн. 29. IV. 1958 — вж
София (Сф).
КНЯЖЕВО (Шахлии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 1^20
обн. 14. VIII. 1934; 776 ж., Хс,
23.
КНЯЖЕВСКО (Пишмана, Разкая-
ние, Царица Иоана, Разкаяне •—
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на
Разкаяни с ук. 462/обн. 21. XII.
149
19)6, на Царица Иоана с м. з.
2820 обн. 14. VIII. 1934, на Разкаяне
С м. з. 2604/обн. 25. V. 1947 и на
Княжевско с vk. 409/обн. 27. III.
1981; 459 ж., Хс, 16.
Княз-Александрово — вж Алексан-
дрово (Хс); Димово (Мх).
Княз-Борисово — вж Славяново
(Хс).
Князеве — вж Млада гвардия (Вн).
Княз Кирил — вж Свобода (Вн).
Княз-Симеоново — вж Дончево (Вн);
Обединение (Лч).
Княз Хесенски — вж Айдемир (Рз);
Бръчма (Рз).
Кобадън — вж Лозница (Рз).
КОБИЛИНО (Атерен) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 241 ж., Хс, 6.
КОБИЛЯК — с., в Б-я от 1878 г.;
666 ж., Мх, 4.
КОБИЛЯНЕ (Шереметлер) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775 обн. 7. XII. 1934; 1016 ж.,
Хс, 10.
Кованджиите — М., до 1900 Г. бр.
към Млечево и Скандалото; сл. с
ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж
Скандалото (Лч).
Кованджилар — вж Пчелари (Хс);
Тертер (Рз).
Кованджилар (Кованджилари) —
вж Пчелина (Рз).
Кованлък — вж Пчеларово (Хс);
Пчелин (Сф); Пчелник (Вн); Пчел-
ник (Вн); Сливито (Хс).
Кованлъка — вж Пчелище (Лч).
Коват кьой — вж Силен (Хс).
КОВАЧ (Налдюкен) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. XII. 1934; 142 ж., Хс, 18.
КОВАЧЕВЕЦ (Ковачовец) — с., в
Б-я от 1878 г.; осъвр. име без
адм. акт през 1946; 1328 ж., Рз,
17.
КОВАЧ Ев ИЦА — с., в Б-я от
1912 г.; 63 ж., Сф, 13.
КОВАЧЕВО — с., в Б-я от 1912 г.;
65 ж., СФ, 33.
КОВАЧЕВО (Демирджилер) — с.,
в Б-я от 1885 г.; дв. име пр. Осв.;
2297 ж., Пд, 27.
КОВАЧЕВО (Налбантлари, Ковачо-
во) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Ковачово с ук. 462/обн. 21. XII.
1906; осъвр, име на Ковачево с
ук. 960/обн. 4. I. 1966; 1503 ж.,
Хс, 18.
Ковачевци — к., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 1840/обн. 24. XI. 1970 —
вж Плачковци (Лч).
КОВАЧЕВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
присъед. Сирищник; 737 ж., Сф,
19.
КОнАЧЕВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
866 ж., Сф, 34.
КОВАЧИТЕ (Налбантларе) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 1496 ж., Бс,
15.
Ковачица — вж Горна Ковачица
(Мх).
КОВАЧИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
присъед. Горно Линево; 2123 ж.,
Мх, 20.
Ковачовец — вж Ковачевец (Рз).
Ковачово — вж Ковачево (Хс).
Ковашка — м., до 1900 и след 1934 г.
бр. към Белиш (Лч).
КОВ ИЛ (Дели ахат) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 189 ж., Хс, 9.
Ковил (Софулар) — м., до 1892 г.
бр. към Малоградец; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; сл. с
м. з. 2916/обн. 16. I. 1943 — вж
Малоградец (Рз).
Ковчаз (погреш. Ковча и Косчак) —
вж Рекичка (Лч).
Коджа алилер — вж Родопско (Хс).
Коджа апли — вж Лисово (Хс).
Коджа Ахмедлер — вж Гривка (Хс).
Коджа бук — вж Голямо Буково
(Бс).
Коджа бунар — с., в Б-я от 1878 г.;
изсел. през 1884 г. — б. ок. По-
пово (Рз).
коджаджиклар — вж Тервел (Вн).
Коджа Дуган — вж Голямо Соко-
лово (Рз).
Коджа инли — вж Голяма долина
(Хс).
Коджа къшла — ъж Зимовина (Хс).
Коджа кьой — вж Сарая (Пд).
Ковджаматлиево — вж Петково
(Сф).
150
Коджа Мусалар — вж Лещарка
(Хс).
Коджа оглар — с., изсел. през
1885 г. —б. ок. Сърненогора (Пд).
Коджа олар — вж Попгруево (Вн).
Коджа Юмер — вж Старово (Хс).
Коджеджиклер (Коджаджиклар) —
вж Тервел (Вн).
Коевци — м.» до 1900 г. бр. към
сб. с. Велчево; сл. с ук. 757/обн.
8. V. 1971 — вж Орешак (Лч).
КОЕВЦИ (Коювци) — к., в Б-я от
1878 г.; към 4. XII. 1985 без по-
стоянно нас., Лч, 29.
КОЕВЦИ (Коювци) — с., в Б-я от
1878 г.; 346 ж., Лч, 26.
Коемджи гидик (Куемджи гедик) —
вж Златари (Бс).
КОЖАРИ (Дериджилери) — м., в
Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 176 ж., Пд, 5.
КОЖИНЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
100 ж., Сф, 44.
КОЖЛЮВЦИ — м., в 1880 г. бр.
към Буйновци; 12 ж., Лч, 9.
Кожух (Баир махле) — м., до
1892 г. бр. към Стара река и Ко-
зин дол; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; залич. с ук. 881/обн.
30. XI. 1965 — Бс, 15.
КОЖУХ АР ЦИ (Кюрлю махле) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 66 ж.,
Хс. 9.
КОЗАНОВО — с., в Б-я от 1885 г.:
830 ж., Пд, 1.
КОЗАР БЕЛЕНЕ — с., в Б-я от
1878 г.; 1528 ж., Лч, 12.
КОЗАРЕ (Кара кая) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 80 ж., Бс, 7.
КОЗАРЕВЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
1592 ж., Лч, 15.
КОЗАРЕвЕЦ (Явузларе, Кечилер
махле) — с., в Б-я от 1885 г.;
дв. име; преим. на Козаревец с
ук. 462/обн. 21. XII. 1906; 343
ж., Хс, 21.
КОЗАРЕВО (Кад4. кьой) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 400
от 17. VIII. 189Q г.; 473 ж., Бс,
20.
Козарево (Козос моде) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; сл. с ук. 196 обн.
30. I. 1970 — вж Твърдица (Бс).
КОЗА РКА —- с., призн. от н. м.
Козарка и н. м. Чекърци за с-
с ук. 232/обн. 26. III. 1969; 314
ж., Пд, 17.
КОЗАРСКО — с., в Б-я от 1885 г.;
1677 ж., Пд, 6.
Козаци — вж Казани (Лч).
Коз бунар — вж Дълбок извор-
(Пд).
Коз дере — вж Козя река (Лч).
КОЗИН ДОЛ (Кечи дере) — м.г
в 1880 г. бр. към Стара река;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XIL
1934; 10 ж., Бс, 15.
КОЗИ РОГ — с., в Б-я от 1878 г.;
присъед.: Ингелиновци, Поповцн
и Рендевци; 176 ж., Лч, 4.
Козина — с., изсел. през Осв. вой-
на — б. ок. Пирдоп (Сф).
КОЗ ИЦА (Ахмед дере) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 672 ж., Хс, 4.
КОЗИЦА (Кечилер) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 447 ж., Рз, 17.
КОЗИЧИНО (Еркеч) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 542 ж., Бс, 13.
КОЗЛЕВО (Марефлер) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 238 ж., Хс, 8.
КОЗЛЕЦ (Кочашлии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 553 ж., Хс, 25.
КОЗЛОВ ЕЦ (Турско Сливо) —
с., в Б-я от 1878 г.; дв. име пр.
Осв.; 2483 ж., Лч, 23.
КОЗЛОДУЙ — гр., в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за с. гр. т. с ук. 546/обн.
15. IX. 1964 и за гр. с ук. 829/
обн. 29. VIII. 1969; 12 548 ж.,
Мх, 17.
КОЗЛОДУЙЦИ (Осман факт») —
с., в Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VL
1942; 643 ж., Вн, 15.
Козлубик — вж Сливовица (Лч).
Козлу бюк — вж Костово (Хс).
Козлуджа — вж Орешарн	(Хс);
151
Орешсц (Хс); Орешино (Хс); Оря-
ховец (Пд); Суворове (Вн); Ша-
ново (Хс).
Козлуджа (Козлудженска) — вж
Орешник (Хс).
Козлуджа тавшан — вж Зайчино
ореше (Вн).
Козлуджа теке — вж Пзбул (Вн).
Козлу к — вж Драгойново (Пд).
КОЗМА ПРЕЗВИТЕР (Кара Чул-
фалар) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 809 ж., Рз, 15.
КОЗНИЦА (Ка-раманджа) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 30 ж.,
Бс, 11.
Козос моде (Козос Мадес, Козос
мади) — вж Козарево (Бс).
Козлу бюк — вж Костово (Хс).
КОЗЯК (Кечилер махле) — с., в
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 396 ж., Рз, 8.
Козякград (Козяк) — вж Обзор
(Бс).
КОЗЯ РЕКА (Коз дере) — м., в
1880 г. бр. към Константин; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
36 ж., Лч, 10.
КОИЛОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
1819 ж., Лч, 20.
Коймаклии — вж Ценино (Бс).
Койматлни — вж Ценово (Хс).
Койнаре — м., в Б-я от 1912 г.;
сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1971 —
вж Рудозем (Пд).
КОЙНАРЕ — гр, в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за с. гр. т. с ук. 546/
обн. 15. IX. 1964 и за гр. с ук.
1942/обн. 17. IX. 1974; 6129 ж,
Лч, 30.
Койни кьой — вж Бонево (Вн).
Койно — с, в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 —
вж Ваксево (Сф).
Койнов трап (Койнов рът) — м,
до 1900 г. бр. към Орешак; сл. с
ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж
Орешак (Лч).
Конну кьой — вж Бонево (Вн).
КОИЧОВЦИ — к, в Б-я от 1878 г.;
10 ж, Лч, 29.
Кокаланите — к., в Б-я от 1878 г.;
от 1887 г. бр. и сл. със Спанците
(Лч).
Кокалич — м, в Б-я от 1912 г.;
сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1971 —
вж Елховец (Пд).
КОКАЛЯНЕ — с, в Б-я от 1878г.;
1387 ж, Сф, 1.
Кокарджа — вж Бояна (Вн); За-
гории (Вн); Марийно (Хс); Язо-
вец (Вн).
Кокарджа махала — вж Малък По-
ровен, (Рз).
КО КИЧЕ (Чепелджа, Голяма Че-
пелджа, погреш. Чепенджа) — с,
в Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
дв. име пр. 1912 г.; преим. на
Кокиче с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 219 ж, Хс, 10.
Кокора — вж Кокорци (Пд).
Кокора (Янево) — м, в Б-я от
1912 г.; дв. име; залич. с ук.
2932/обн. 30. IX. 1983 — Пд, 25.
КОКОРКОВО — м, в Б-я от 1912
г.; 75 ж., Пд, 28.
КОКОРЦИ (Кокора) — м„ в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 6 ж., Пд, 25.
КОКОШАНЕ (Къзлап) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 399 ж., Хс, 10.
Кокуда — вж Калиновци (Лч).
Колазлии — вж Крумово гради-
ще (Бс).
Колаково — вж Долина (Вн).
Коланларе — вж Чавдар (Сф).
Коларево — вж Коларово (Рз); Ко-
лаоово (Сф).
КОЛАРИ (Арабаджии) — с., до
1892 г. бр. към Костел и Гра-
матици; преим. с ук. 45/обн. 8.
II. 1950; призн. от к. за с. с ук.
57/обн. 5. II. 1965; присъед. Дъб-
рава; 35 ж., Лч, 10.
Коларовград — вж Шумен (Вн).
КОЛАРОВО (Арабаджиево) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 817 ж., Хс,
18.
КОЛАРОВО (Арабаджи кьой, Ко-
ларско село) — с., изсел. през
152
1884 г.; презасел. през 1885 г.;
преим. на Коларско село с ук.
462/обн. 21. XII. 1906 и на Ко-
ларово без адм. акт през 1934;
64 ж., Хс, 24.
КОЛАРОВО (Арабаджилар, Кола-
рево) — с., в Б-я 1878— 1913
и от 1940 г.; преим. на Коларево
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; осъвр.
име на Коларово с ук. 960/обн.
4. I. 1966; 660 ж., Рз, 6.
КОЛАРОВО (Коларево) — с., в
Б-я от 1912 г.; осъвр. име с vk.
960/обн. 4. I. 1966; 2288 ж., Сф,
28.
Коларско село — вж Коларово (Хс).
КОЛАРЦИ (Арабаджии) — с., в
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 850 ж., Вн, 27.
Колачево — вж Колю-Мариново (Хс).
Колджилар — вж Искрица (Хс).
КОЛЕНА — с., в Б-я от 1885 г.;
351 ж., Хс, 21.
КОЛЕЦ (Казъклии, Казаклии) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 244 ж.,
Хс, 13,
Колибето — вж Черни Осъм (Лч).
КОЛИБИТЕ — с,, в Б-я от 1912 г.;
38 ж., Сф, 42.
КОЛИШОВЦИ — к., в Б-я от 1878
г.; 5 ж., Лч, 4.
Колищица — вж Комщица (Сф).
Колобар — вж Колобър (Рз).
КОЛОБЪР (Байлер кьой, погр. Ко-
лобар) — с., в Б-я 1878—1913
и от 1940 г.; преим. на Колобър
С М. з. 2191/обн. 21. XII. 1942;
отстр. греш. в и мето с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; 933 ж., Рз, 8.
Кол оглар — вж Робино (Хс).
КОЛОШ — с.г образ, от с. Жи-
туша и с. Кленовик с ук. 881/обн.
30. XI. 1965; 674 ж., Сф, 31.
Колупчии — вж Гурково (Хс).
Колуша — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с м. з. 1640/обн. 20. VI. 1939 —
вж Кюстендил (Сф).
Колушево (Ени кьой) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; сл. с м. з.
2917/обн. 16. I. 1943 — вж Бо-
риславци (Хс).
Колчуларе (Колчулар) — вж Искри-
ца (Хс).
Кольо-Ганчево — вж Колю-Ганчево
(Хс).
КОЛЮ ГАНЕВ — к., в Б-я от
1878 г.; 4 ж., Лч, 29.
Колю-Ганчево (Муратлии, Кольо-
Ганчево) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Кольо-Ганчево с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; осъвр. име
без адм. акт през 1956 г.; сл. с ук.
513/обн. 24. XI. 1959 — вж Стара
Загора (Хс).
КОЛЮ-МАРИНОВО (Колачево, Ра-
домир) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Радомир с ук. 462/обн.
21. XII. 1906 и на Колю-Мариново
с ук. 949/обн. 8. XII. 1949; 220
ж., Хс, 2.
Коман — с., в Б-я от 1878 г.; за-
лич. с ук. 463/обн. 2. VII. 1965 —
Лч, 28.
Комарево — вж Лозарево (Бс).
КОМАРЕВО — с„ в Б-я от 1878 г.;
849 ж., Вн, 24.
КОМАРЕВО — с., в Б-я от 1878 г.;
179 ж х 2
КОМАРЕВО (Комарово) — с., в
Б-я от 1878 г.; 552 ж., Мх, 8.
КОМАРЕВО (Комарово) — с., в Б-я
от 1878 г.; присъед. Злокучене;
2293 ж., Лч, 7.
Комарларе — вж Дрангово (Пд).
Комарово — вж Комарево (Мх);
Комарево (Лч).
Коматево — с., в Б-я от 1885 г.;
сл. с ук. 829/обн. 29. VIII. 1969 —
вж Пловдив (Пд).
КОМОЩИЦА (погр. Комущица) —
с., в Б-я от 1878 г.; 1824 ж., Мх,
33.
КОМУНАРИ — с., образ, от с. Гор-
на Мурна и с. Долна Мурна с ук.
490/обн. 19. IX. 1950; 216 ж, Вн,
16.
КОМУНИГА (Кушалар, Куш алъ-
лар. погр. Кумонига) — с., в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.; преим.
на Комунига с м. з. 3225/обн. 21.
IX. 1934; присъед. Пошево; 1065
ж., Хс, 26.
153
Комущнца — вж Комощица (Мх).
КОМЩИЦА (погреш. Колищица) —
с., в Б-я от 1878 г.; 215 ж., Сф, 10.
Конаджик — вж Падало (Сф).
Конак — вж Бяла вода (Бс); Ге-
шаново (Вн).
КОНАК — с., в Б-я от 1878 г.;
280 ж., Рз, 17.
Конак куюджук — вж Подслон (Вн).
.Конаре — вж Доганово-Конаре (Пд).
КОНАРЕ (Конари, Княгиня Евдо-
кия) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. на Княгиня Евдокия с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934 н на
Конаре с м. з. 1189/обн. 25. III.
1947; 795 ж, Хс, 15.
КОНАРЕ (Селим куюсу) — с., в
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VL
1942; 125 ж., Вн, 12.
Конарн — вж Конаре (Хс).
Конарска — м., призн. от н. м. (от
с. Бабяк) за м. с ук. 24/обн. 9.
II. 1954; сл. с ук. 317/обн. 13.
XII. 1955 — вж Конарско (Сф).
КОНАРСКО — с., образ, от н. м.
Абдъовци, н. м. Биково, н. м.
Камберова, м. Конарска и н. м.
Кузьова (от гр. Якоруда) с ук.
317/обн. 13. XII. 1955; 978 ж.,
Сф. 46.
КОНАРСКОТО — к., образ, от к.
Конарското (от б. общ. Плачков-
ци) и к. Конарското (от б. общ.
Трявна) с м. з. 3108/обн. 23. XI.
1940 г.; 9 ж., Лч, 29.
Конарското (от б. общ. Плачков-
ци) — к., засел. 1906 г.; сл. с
м. з. 3108/обн. 23. XI. 1940 —
вж Конарското (Лч).
Конарското (от б. общ. Трявна) —
к., засел, през 1906 г.; сл. с м.
з. 3108/обн. 23. XI. 1940 — вж
Конарското (Лч).
КОНДОВО (Мюселим) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 276 ж., Хс, 6.
КОНДОЛОВО (Морхово, Мързево) —
с., в Б-я от 1912 г.; дв. име; пре-
им. на Кондолово с ук.* 236/обн.
28. V. 1950; 71 ж., Бс, 10.
КОНДОФРЕЙ — с., в Б-я от 1878
г.; 379 ж., Сф, 31.
КОНЕВЕЦ (Кая бурун) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 382 ж.,
Бс, 20.
КО Н ЕВО (Ат, Ат кьой) — с., в
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. на Конево с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; 240 ж., Рз, И.
КОНЕВО (Бекирлие) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 455 ж., Вн, 10.
КОНЕВО (Кара атлар, погреш. Ка-
ра ахатлар) — с., в Б-я 1885 —
1886 и от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 325 ж.,
Хс, 10.
Коневод (Шадарлар) — с., в Б-я
1885—1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; сл.
с м. з. 3079/обн. 23. XI. 1940 —
вж Гняздово (Хс).
Конезлери (Конезлер) — вж Божев-
ци (Бс).
КОННИЦИ (Спахалар) — с., в Б-я
от 1912 г.; пренм. с м. з. 2820/
обн.: 14j VIII. 1934; 198 ж<, Хс, 6.
КОНОП (Кулфалар) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 241 ж., Рз, 2.
Конопчии — вж Могилово (Хс).
КОНСКА — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 5/обн. 8. I. 1963 (вж
Граово); отдел, с ук. 1885/обн.
6. IX. 1974; 190 ж., Сф, 9.
КОНСТАНТИН (Ахмедлии) — с.,
изсел. по време на Осв.; презасел.
и преим. от нас. през 1878 г.; при-
съед. Бадалар; 1169 ж., Лч, 10.
КОНСТАНТИНОВЕН, ‘ (Батакан-
лин) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. с ук. 462/обн. 21. XII. 1906;
135 ж., Хс, 18.
Константиново — вж Новоселии
(Бс); Радовец (Хс).
КОНСТАНТИНОВО (Дере кьой)—
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
ИЗ от 26. II. 1899; 1241 ж., Вн, 4.
КОНСТАНТИНОВО (Малко Юрен-
джик, Юренджик, Юренджик-мал-
ко) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Константиново с ук. 462/обн.
21. ХЦ. 1906; 369 ж., Хс, 20.
КОНТИЛ — с., в Б-я от 1912 г.-г
154
575 ж., Хс, 4.
КОНУШ — с., в Б-я от 1885 г.;
1092 ж., Пд, 1.
КОНУШ (Татар кьой оду дере, Олу
дере Татар кьой) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. на Конуш с ук.
462/обн. 21. XIIЛ906; 796 ж., Хс, 25.
КОНЧЕ (Ат алан) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 929 ж., Хс, 14.
КОНЬОВЕЦ — с., призн. от н. м.
„Басил Коларов“ с ук. 583/обн.
14. IV. 1981; 812 ж., Вн, 29.
КОНЬОВИЦА (Каните) — м., до
1900 и от 1975 г. бр. към Петрич,
Сф, 40.
Коньово — вж Коняво (Сф).
КОНЬОВО (Атлоолу) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 1390 ж., Бс, 12.
КОНЯВО (Коньово) — с., в Б-я от
1878 г.; 1276 ж., Сф, 25.
Конярци (Атларци) — м., до 1892 г.
бр. към Буйновци и Духлевци;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; залич. с ук. 202/обн. 2. III.
1976 — Лч, 10.
Копадан (Копадан дере) — м., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; залич.
с ук. 2294/обн. 26. XII. 1978 —
Пд, 28.
Копадина (Копадин) — вж Куба-
дин (Бс),
КОПАНИЦА -— с., в Б-я от 1878г.;
532 ж., Сф, 31.
Копаран — вж Порой (Бс).
КОПИЛОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
1016 ж., Сф, 25.
КОПИЛОВЦИ — с., в Б-я от
1878 г.; 1154 ж., Мх, 13.
КОПИТНИК (Яйлалъ) _ м, в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 16
ж., Хс, 26.
КОПРЕЦ (Гюня кьой) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 415 ж., Рз, 25.
КопРива — вж Ленково (Лч).
КО ПР ИВА — с., в Б-я от 1878 г/
128 ж.. Сф, 25.
КОПРИВЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
1784 ж., Рз, 4.
Копривлен — м., призн. от н. м. (от
с. Фролош) за м. без адм. акт
между 1926 и 1934 г.; сл. с ук.
757/обн. 8. V. 1971 — вж Цър-
варица (Сф).
КОПРИВЛЕН — с., в Б-я от 1912г.;.
1643 ж., Сф, 45.
КОПРИВЩИЦА (погреш. Коприщи-
ца) — гр., в Б-я от 1885 г.; 3251
ж., Сф, 20.
КО ПРИН КА (Салтъково) — с., в-
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 2679 ж.„
Хс, 7.
Коприщица — вж Копривщица (Сф).
Копусчии (Купухчии) — вж Пади-
на (Вн).
КОПЧЕЛИИТЕ (Копчелии) — к., в-
Б-я от 1878 г.; 72 ж., Лч, 4.
Корали — вж Карали (Лч).
Корашлии (Коратлии, Карашлии) —
вж Славяново (Хс).
Корджу виран — вж Пъдарци (Хс) -
КОРЕН (Кютюклии) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906; 340 ж., Хс, 25.
КОРИИТЕ (Кориете) — м., в B-jf
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 42 ж., Пдг
16.
Корийковци — м., до 1900 г. бр.
към Шилковци и Гърдевци; изсел.
след 1926 г.; залич. с м. з. 1695/
обн. 27. IX. 1937 — Лч, 10.
КОРИТАТА — с., в Б-я от 1912 г.;
п’ризн. от м. за с. с ук. 757/обн.
8. V. 1971; 269 ж., Пд, 25.
КОРИТЕН (Хардалии) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
568 ж., Вн, 20.
КОРИЯТА — м., призн. от н. м. (от
м. Енев рът) за м. през 1914 г.;
45 ж., Лч, 24.
КОРКИНА — с., в Б-я от 1878 г.;
531 ж., Сф, 5.
Коркут — вж Страхил (Вн); Го-
рица (Вн).
Кормисош (Карамуш) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; залич. с ук.
2294/обн. 26. XII. 1978 — Пд, 15.
155
КОРМЯНСКО — с., в Б-я от 1878г.;
817 ж., Лч, 24.
КОРНИЦА — с., в Б-я от 1912 г.;
1946 ж., Сф, 12.
Корова (Корово) — вж Драгиново
(Пд).
КОРТЕН — с., в Б-я от 1885 г.;
2464 ж., Бс, 12.
Коруджа ерен (Курудже ерен) —
вж Ново градище (Лч).
Коруджии (Коруджи Юнуз, Куру-
джиево) — вж Александрово (Хс).
Коруджии — вж Полско Пъдаре-
во (Бс).
Коруджиларе (Куруджилар) — вж
Пъдарско (Пд).
КОС (Дере кьой) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 268 ж., Хс, 14.
КОСА РА (Тюрк косуй) — с., в Б-я
1878 —1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
285 ж., Рз, 6.
КОСАРКА — с., в Б-я от 1878 г.;
121 ж., Лч, 9.
КОСАЧА — с., в Б-я от 1878 г.;
216 ж, Сф, 19.
Косевица — м., до 1900 г. бр. към
Поибрене; залич. с ук. 881/обн.
30. XI. 1965 — Пд, 19.
КОСЕВЦИ (Косювци) — м., в
1880 г. бр. към Тодювци; 6 ж.,
Лч, 10.
КОСИЛКА — к., в 1880 г. бр. към
Пърша; към 4. XII. 1985 г. без
постоянно нас., Лч, 9.
Кос кьой — вж Косовец (Бс).
Космата — к., до 1900 г. бр. към
Видраре; залич. с ук. 970/обн. 4.
IV. 1986 — Сф, 29.
Косовец — вж Косово (Вн).
КОСОВЕЦ (Кос кьой) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 235 ж., Бс, 13.
Косовите — к., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 92/обн. 2. III. 1951 —
вж Ангелов (Лч).
КОСОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
788 ж., Мх, 6.
КОСОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
93 ж., Сф, 43.
КОСОВО (Косовец, Косовча) —
с., в Б-я от 1878 г.; дв. име от
пр. Осв.; уточн. име на Косово
без адм. акт през 1956 г.; 384 ж.,
Вн, 19.
КОСОВО (Шейтан кьой, Шейтано*
во) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Косово с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934; 61 ж., Пд, 1.
Косовци — вж Късовци (Лч).
Косовча — вж Косово (Вн).
КОСТАДИНИТЕ (Костадини) — к,
в Б-я от 1878 г.; 3 ж., Лч, 4.
КОСТАДИНКИНО — с., образ, от
махалите Брънковци, Млечановци^
Полиовци, Семковци и Яздирастов-
ци с ук. 970/обн. 4. IV. 1986; 99
ж., Сф, 18.
Костадинчовци (погреш. Костадинов-
ци) — м., в 1880 г. бр. къмРазпо-
повци; присъед. Шимшир; залич.
с ук. 757/обн. 8. V. 1971 — Лч, 10.
КОСТАНДЕНЕЦ — с., в Б-я от
1878 г.; 1777 ж., Рз, 26.
КОСТАНДОВО — с., в Б-я от 1885-
г.; 4061 ж., Пд, 23.
КОСТА-ПЕРЧЕВО (Пседерци, Коста-
перчово) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Костаперчово с ук. 290/
обн. 23. VI. 1950; уточн. име на
Коста-Перчево с ук. 960/обн. 4. I.
1966; 393 ж., Мх, 19.
КОСТЕЛ — с., в Б-я от 1878 г.;
168 ж„ Лч, 10.
КОСТЕЛЕВО (Костел) — с., в Б-я
от 1878 г.; 1194 ж., Мх, 10.
Костен — вж Кастел (Лч).
КОСТЕН — с., в Б-я от 1885 г.;
420 ж., Бс, 14.
КОСТЕНА РЕКА (Кемикчи дерег
Дере кьой) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Костена река от нас. пр.
Осв.; 65 ж., Вн, 29.
КОСТЕНЕЦ — гр., образ, от Гара
Костенец и с. Момин проход с
ук. 546/обн. 15. IX. 1964; 11038
ж. Сф, 21.
КОСТЕНЕЦ — с., в Б-я от 1885 г.;
4604 ж., СФ. 21.
КОСТЕНКОВЦИ — к., в Б-я от
 1878 г.; 56 ж., Лч, 4.
Л 56
КОСТЕНЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
204 ж., Мх, 2.
КОСТИ — с., в Б-я от 1912 г.;
698 ж., Бс, 10.
КОСТИЕВО — с., в Б-я от 1885 г.;
1643 ж., Пд, 21.
ЖОСТИЛКОВО (Чекердекли) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 30 ж.,
Хс, 6.
Костилчовци — вж Костичовци (Мх).
КОСТИНБРОД — гр., в Б-я от
1878 г.; призн. от с. за гр. с ук.
1942/обн. 17. IX. 1974; присъед.
Обединение; 12 574 ж., Сф, 22.
КОСТИНО (Кемиклер) — с., в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
призн. от м. за с.* с ук. 232/обн.
26. III. 1968; присъед. Тополска;
369 ж., Хс, 10.
КОСТИЧОВЦИ (Костилчовци ) —
с., в Б-я от 1878 г.; 229 ж., Мх, 15.
Костово (Козлу бюк) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; залич. с ук.
902/обн. 31. XII. 1963 — Хс, 12.
Костовци — к., в 1880 г. вероятно
бр. към Бахрейн; сл. с м. з. 2920/
обн. 16. I. 1943 и с ук. 959/обн.
28. XII. 1965 — вж Бахрейн (Лч).
КОСТУР (Кюстю кьой) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 102 ж., Хс,
19.
КОСТУРИНО (Далакча) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. 3-
2820/обн. 14. VIII. 1934; 104 ж,
Хс, 8.
КОСТУРИНЦИ — с., в Б-я от 1878
г.; 60 ж., Сф, 44.
Костуринци — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 —
вж Слатино (Сф).
Косуй Българ — вж Пожарево (Рз).
Косчак — вж Ковчаз (Лч).
Косювци — вж Косевци (Лч); Къ-
совци (Лч).
Коте — вж Величково (Вн)
КОТЕЛ — гр., в Б-я от 1885 г.;
7928 ж., Бс, 8.
КОТЕНОВЦИ — с., в Б-я от 18/8
г.; 321 ж., Мх, 2.
Котеновци — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 257/обн. 20. VI. 1950 —
вж Якимово (Мх).
КОТЛ АР И (Казанджилар) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 216 ж.,
Хс 9
КОТЛЁНЦИ (Хош кадем) — с., в
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
381 ж., Вн, 15.
Котовците (Кутовци) — к., до 1892
г. бр. към Нова Махла; сл. с ук.
92/обн. 2. III. 1951 — вж Шуме-
ли (Лч).
КОТУЦИ (Кутуци) — м., до 1900 г.
бр. към Буйновци и Нешовци; 7
ж., Лч, 10.
Кофалджа (Кофалджилар) — вж
Таркан (Рз).
Кохчас — с., изсел. през 1913 г.;
презасел. през 1922 г.; изсел. през
1952 (не е залич. с адм. акт) —
Хс, 6.
Кочагово — вж Стария извор (Пд).
Кочак — вж Радево (Вн).
Кочаклар — вж Пайдушко (Рз).
КОЧАН — с., в Б-я от 1912 г.; 2819
ж., Сф, 36.
КОЧАНИ — с., образ, от н. м. Ко-
чани и н. м. Раевица (от с. Тикла)
с ук. 232/обн. 26. III. 1968; 295
ж., Пд, 17.
Кочански колиби — вж Еленка (Пд).
Кочачево (Кочашево) — вж Коче-
во (Пд).
Кочариново — вж Кочериново (Сф).
Кочаш — с., в Б-я от 1912 г.; залич.
с ук. 902/обн. 31. XII. 1963 —
Хс, 12.
Кочашлии — вж Козлец (Хс); Ма-
ково (Рз).
КОЧЕВО (Кочачево, Кочово) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. на Ко-
чово с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; уточн. име на Кочево с ук.
960/обн. 4. I. 1966; 570 ж., Пд, 26.
Кочеклари (Кочаклари) — вж Ръ-
ченица (Бс).
КОЧЕРИНОВО (Кочариново) — гр.,
в Б-я от 1878 г.; призн. от с. за
157
гр. с ук. 1942/обн. 17. IX. 1974;
присъед. Бараково; 4043 ж., Сф,
23.
Кочина — вж Професор-Иширково
(Рз).
Кочмаларе (Кочмалари) — вж Отец-
Паисиево (Пд).
КОЧМАР — с., в Б-я 1878— 1913
и от 1940; 545 ж., Вн, 27.
Кочово — вж Кочево (Пд).
КОЧОВО (Кьотеш) — с., в Б-я от
1878 г.; дв. име пр. Осв.; 929 ж.,
Вн, 23.
Кочулар — вж Войново (Рз).
КОШАВА — с., в Б-я от 1878 г.;
980 ж., Мх, 9.
Кошан — с., в Б-я от 1878 г.; из-
сел. през 1893 г. — Мх, 23.
КОШАРЕВО — с., в Б-я от 1878 г.;
681 ж., Сф, 9.
Кошарите — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 28/обн. 1. II. 1952 — вж
Беланица (Сф).
КОШАРИЦА (Къшла дере) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1182 ж.,
Бс, И.
КОШАРНА — с., в Б-я от 1878 г.;
1022 ж., Рз, 23.
Кошарник — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 —
вж Михайловград (Мх).
КОШНИЦА — м., в Б-я от 1912 г.;
151 ж., Пд, 28.
КОШ НИЧАРИ (Сепетчии, Малко
Ново, Ново малко) — с., в Б-я
от 1878 г.; дв. име пр. Осв.; пре-
им. на Кошнича-ри с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 156 ж., Рз, 14.
КОШОВ — с., в Б-я от 1878 г.;
744 ж., Рз, 10.
Кошу кьой — вж Кушия (Пд).
Кошута (Дениз кьой) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775'обн.
7. XII. 1934; сл. с ук. 582/обк
29. XII. 1959 — вж Господино-
во (Вн).
Кошуте — с., в Б-я от 1912 г.; за-
лич. с ук. 2294/обн. 26. XII. 1978 —
Пд, 28.	ч jr
Коювии — вж Коевци (Лч); Косв-
ци (Лч).
Кою кьой — вж Бонево (Вн[)1
Коюн бунар — вж Овчи кладенец,
(Бс).
Коюнлии — вж Овчарово (Хс).
Коюнлу кьой — вж Бонево (Вн).
Крабул — вж Крибул (Сф).
КРАВИНО (Иникчии, Енекчиево) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на
Кравино с ук. 462/обн. 21. XII.
1906; 181 ж., Хс, 16.
КРАВОДЕР — с., в Б-я от 1878 г.;
1473 ж., Мх, 18.
КРАГУЕВО (Шахинджии, Крагуле-
во) — с., в Б-я 1^78—1913 и от
1940 г.; преим. на Крагулево с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; осъвр.
на Крагуево без адм. акт през
1946 г.; 123 ж., Вн, 15.
Краева бачмя — к., до 1900 г. бр,
към Видраре; сл. с ук. 1521/обн.
24. X. 1975 — вж Роман (Мх).
КРАЕВО — с., в Б-я от 1878 г.;
195 ж., Сф, 8.
КРАИЩЕ — с., образ, от н. м. Краи-
ще и н. м. Мечка-рска (от с. Ба-
бяк) с ук. 317/обн. 13. XII. 1955^
1498 ж., Сф, 3.
КРАИЩЕ (Енидже Хайдар) — с.,
в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 84 ж., Вн, 12.
КРАИрОРЦИ (Абдулрахманлар) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 330 ж.,
Вн, 10.
Крайморие (Кафка, Надежда) — с.,
засел, като н. м. Чифлик Кафка
(към с. Банево) през 1922 г.; пре-
им. и призн. за с. Надежда с ук.
162/обн. 8. IV. 1934 и на Край-
морие с ук. 949/обн. 8. XII. 1949;
сл. с ук. 3182/обн. 17. XI. 1987 —
вж Бургас (Бс).
КРАЙНА — м., призн. от н. м. (от
б. общ. Мадан) за м. с ук. 292/обн.
25. VIII. 1953; 68 ж., Пд, 16.
КРАЙНИ ДОЛ — с., в Б-я от
1878 г.; 96 ж., Сф, 41.
КРАЙНИЦИ — с., в Б-я от 1878г.;
2518 ж., Сф, 41.
КРАЙ НОВО (Ходжа кьой, Оджа
кьой) с., в Б-я от 1885 г.; пре*
158
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 95 ж., Бс, 2.
КРАЙНО СЕЛО (Ал кая) — с., в
Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; призн. от м. за с. с у к.
232/обн. 26. III. 1968; 419 ж., Хс,
10.
КРАЙ ПОЛЕ (Кулазлари) —	с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 3 ж., Рз, 2.
КРАКРА (Емир гаази, Ени кьой) —
с., в Б-я от 1878 г.; дв. име irp.
Осв.; преим* на Кракра с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 73 ж.,
Вн, 9.
Крал бунар — вж Чапаеве (Лч).
КРАЛ ЕВ ДОЛ — с., в Б-я от
1878 г.; 871 ж., Сф, 27.
КРАЛЕВО (Кавак махле, Кральо-
во) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Кральово с ук. 525 от 3. XI.
1899; осъвр. име на Кралево с ук.
960/обн. 4. I. 1966; 231 ж., Хс,
22.
КРАЛЕВО (Карл кьой) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 1284 ж.,
Рз, 25.
Кралевски дол — м., призн. от н.
м. (от б. общ. Мадан) за м. с ук.
292/обн. 25. VIII. 1953; залич.|
с ук. 2294/обн. 26. XII. 1978 —
Пд, 16.
КРАЛИ МАРКО (Муссиево) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 267 ж.,
Пд, 18.
Кральово — вж Кралево (Хс).
КРАМОЛ ИН — с., в Б-я от 1878 г.;
935 ж., Лч, 24.
КРАН (Кран дере) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 433 ж., Хс, 8.
Кранджилица — вж Крънджили-
ца (Сф).
КРАНЕВО (Екрене) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
728 ж., Вн, 3.
КРАНОВО — с., в Б-я 1878— 1913
и от 1940 г.; 269 ж., Рз, 12.
Крантовци — м., до 1900 г. бр. към
Ново село; сл. с ук. 757/обн. 8.
V. 1971 — вж Стърна река (Лч).
Кранул — вж Кърнол (Сф).
Крапец — с., в Б-я от 1878 г.; из-
сел. с у к. 408/оби. 13. X. 1953 —
Сф, 27.
КРАПЕЦ (Гарибча, Карапча) —с.,
в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.; пре-
им. на Крапец с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; 478 ж, Вн, 28.
КРАПЕЦ (Кърпец) — с., в Б-я от
1878 г.; дв. име; 468 ж., Мх, 23.
Крапиц — вж Крепча (Рз).
КРАПЧЕНЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
624 ж., Мх, 25.
КРАСАВА — в Б-я от 1878 г.; 116
jk Сф 9
КРАСЕН с., в Б-я от 1878 г.;
1232 ж., Рз, 10.
КРАСЕН (Каралии) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; при-
съед. Белоклас; 706 ж., Вн, 12.
КРАСЕН ДОЛ (Чанакчие) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 354 ж.,
Вн, 21.
Красива гледка — вж Гледка (Хс).
КРАСИМИР (Казаллък) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
1966/обн. 16. XI. 1935; 183 ж.,
Вн, 16.
КРАС И НО (Гюзел гани) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII, 1934; 348 ж.,
Хс, 9.
КРАСНОВО (Крастово) — с., в Б-я
от 1885 г.; дв. име; 1344 ж., Пд,
31.
Красногор (Дели Юсуфлар, Дели
Исуфлар) — с., в Б-я 1878—1913
и от 1940 г.; преим. с м. з. 2191/
обн. 27. VI. 1942; залич. с ук.
148/обн. 29. V. 1956 — Рз, 6.
КРАСНО ГРАДИЩЕ (Калакастро-
во) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
179 ж., Лч, 25.
Красно село — м., засел, през 1900 г.;
до 1910 г. бр. към Бояна; сл.
между 1946 и 1956 г. (липсва адм.
акт) — вж София (Сф).
159
КРАСНОСЕЛЦИ (Ки лиджилер) —.
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м.
з. 3072/обн. IL IX. 1934; 363 ж.,
Рз, 15.
Крастово — вж Краснове (Пд).
КРАЧИМИР (Крачемир) — м., до
1910 г. бр. към Стакевци; уточн.
име с ук. 960/обн. 4. I. 1966; 95
ж., Мх, 1.
Крачунка — вж Владково (Лч).
Крашево — м., в Б-я от 1878 г.;
изсел. след 1920 г.; залич. с м. з.
1695/обн. 27. IX. 1937 — Сф, 23.
Крекляшка (Креклянско) — м., до
1900 г. бр. към Патрешко; залич.
с ук. 463/обн. 2. VII. 1965 — Лч,
28.
Крековци — вж Кряковци (Лч).
КРЕМЕН — с., в Б-я от 1912 г.;
559 ж., Сф, 2.
КРЕМЕН — с., призн. от н. м. Ак-
ча (от с. Чакаларово) за с. Кре-
мен с ук. 583/обн. 14. IV. 1981;
173 ж., Хс, 8.
Кремена — с., образ, от с. Горна
Кремена и с. Дол на Кремена с
ук. 148/обн. 29. V. 1956; залич. с
ук. 28/обн. 24. I. 1961 — вж Гор-
на Кремена и Долна Кремена (Мх).
КРЕМЕНА (Кара япълар, Кара апу-
лар) — с., в Б-я 1878—1913 и от
1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; 325 ж., Вн, 3.
КРЕМЕНЕ — с., в Б-я от 1912 г.; 33
ж., Пд, 28.
КРЕМЕН ЕЦ (Чакмаклар, Чакма-
ци) — с., в Б-я от 1912 г.; преим.
на Чакмаци с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934 и на Кременец с ук. 409/обн.
27. III. 1981; 247 ж., Хс. 14.
КРЕМЕНИК — с., в Б-я от 1878 г.;
ПО ж., Сф, 41.
Кремиковни — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 120/обн. 27. I. 1978 —
вж София (Сф).
КРЕПОСТ (Голямо Иренджик, Го-
лимо Юренджик, Юренджик) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 1904 ж., Хс, 5.
КРЕП ЧА (Крапиц) — с., в Б-я от
1878 г.; дв. име от пр. Осв.; 1459
ж., Рз, 16.
КРЕСЛЮВЦИ (погреш. Пралюв-
ци) — к., в Б-я от 1878 г.; 22 ж.,
Лч, 29.
Кресна — вж Стара Кресна (Сф).
КРЕСНА (Гара Пирин) — гр., за-
сел. сл. 1926 г.; призн. за гарово
с. без адм. акт през 1934 и за гр.
с ук. 1582/обн. 29. IX. 1978; при-
съед. Крива ливада; 4056 ж., Сф,
24.
КРЕТА — с., в Б-я от 1878 г.; 283
ж., Мх, 23.
КРЕТА — с., в Б-я от 1878 г.; 505
ж., Лч, 6.
КРИ БУЛ (Крабул) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 371 ж., Сф. 36.
КРИВА БАРА — с., засел. през
1880 г.; 712 ж., Мх, 17.
КРИВА БАРА — с., в Б-я от 1878г.;
1582 ж.. Мх, 7.
КРИВА КРУША — с., в Б-я от
1885 г.; 108 ж., Бс, 12.
Крива ливада — м., призн. от н. м.
за м. с писмо 11721 от 16. IX.
1932 на МБР; сл. с у к, 582/обн.
29. XII. 1959 — вж Гара Пирин
(СФ).
КРИВА РЕКА (Ири дере) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. от нас. след
Осв., 599 ж., Вн, 21.
КРИВИ НА — м.. до 1900 г. бр. към
Голям извор; 59 ж., Лч, 27.
КРИВИНА — с., в Б-я от 1878 г.;
1032 ж., Рз, 27.
КРИВИНА — с., в Б-я от 1878 г.;
1656 ж., Сф, 1.
КРИВИНИ (Гебеш) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 184 ж., Вн, 13.
КРИВИЦА (Топал, Кривци) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. на Кривци
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934 и на
Коивица с м. з. 1966/обн. 16. XI.
1935; 728 ж., Рз, 20.
Кривня — с., в Б-я от 1878 г.;
639 ж., Вн. 24.
Кривня — с., в Б-я от 1878 г.;
* Пргз 1989 г. пт кв. на гр. СенОР-о
признато за с. Кривня.
160
сл, с ук. 2907/обн. 7. IX. 1984 —
вж Сеново (Рз).
КРИ ВОДОЛ — гр., в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за гр. с ук. 829/обн. 29.
V11I. 1969; присъед. Криводолска
махала; 4266 ж., Мх, 18.
Криводол — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 490/обн. 19. IX. 1950 —
вж Трайково (Мх).
Криводол—Ослен — вж. Ослен Кри-
водол (Мх).
Криводолска махала (Криводол ма-
хала) — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 — вж
Криводол (Мх).
КРИВОНОС — с., в Б-я от 1878 г.;
27 ж., Сф, 9.
КРИВО ПОЛЕ (Иробас) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
оби. 21. XII. 1906; 952 ж., Хс, 25.
Кривци — вж Кривица (Рз).
КРИЛАТИЦА (Шахпалъ) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 333 ж.,
Хс, 8.
КРИЛЮВЦИ — м., в 1880 г. бр. към
Буйновци; 12 ж., Лч, 10.
КРИН (Ахлатлии, Алхатлъ) — с.,
в Б-я 1885—1886 и от 1912 г.; пре-
им. на Крин с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 297 ж., Хс, 10.
Кринковци — м., до 1928 г. бр. към
Разпоповци и Стаматевци; залич.
с ук. 757/обн. 8. V. 1971 — Лч, 10.
КРИСЛОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
623 ж., Пд, 21.
КРИЧИМ — гр., в Б-я от 1885 г.;
призн. от с. за гр. с ук. 829/обн.
29. VIII. 1969; 9523 ж., Пд, 21.
Кричим (Гара Кричим) — вж Стам-
бо ли иски (Пд).
КРОМИДОВО — с., в Б-я от 1912
г.; 259 ж., Сф, 28.
Крояци (Терзи кьой) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775 обн.
7. X1I-. 1934; залич. с vk. 183 обн.
14. V. 1957 — Хс, 10.
КРОЯЧ (Хасан терзи) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775 обн.
7. XII. 1934; 386 ж., Рз, 14.
КРОЯЧЕВО (Терзи кьой) — с., в-
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 460 ж., Хс, 1.
КРУМ (Идирлии) — с., в Б-я ог
1885 г.; преим. с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906; 635 ж., Хс, 5.
КРУМОВГРАД (Кушу кавак) — гр.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 6620 ж.,
Хс, 9.
Крумово — вж Езеро (Бс); Плани-
ново (Хс).
Крумово — съставна м. на с. Кру-
мово (Сф); засел, след Осв. през
1900 г. бр. като отделна махала.
КРУМОВО (Гююмлии, погреш. Гю-
менлии) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. с ук. 435 от 14. IX. 1890 г.;
851 ж., Бс, 20.
Крумово (Дервиш махала) — с., и
Ь-я от 1878 г.; преим. с височ. до-
кл. 7843 от 9. XI. 1881; сл. с ук.
317/обн. 13. XII. 1955 — вж. Раз-
град (Мх).
КРУМОВО (Кумлуджа-горна, Горна
Кумлуджа) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Крумово с ук. 171 от
20. VII. 1884 г.; присъед. Пясъч-
ник; 299 ж., Вн, 2.
КРУМОВО (Паша махла), с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 139 от 18.
III. 1890; 3900 ж., Пд, 21.
КРУМОВО (Текия) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. 225 обн. 19.
VIII. 1919; 140 ж., Сф, 23.
КРУМОВО ГРАДИЩЕ (Кула лииг
Кола^лии) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIIL
1934; 834 ж., Бс, 7.
КРУМЧЕВЦИ (Всйзлери, Кр^мчов-
ци) — м., до 1892 г. бр. към Кон-
стантин и Майско; преим. на Kpvm-
човци с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; осъвр. име на Крумчевци без
адм. акт през 1956; 16 ж., Лч, 10.
Коумчовни — вж Крумчевци (Лч).
КРУПЕН (Иридже) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1910 г.; преим. с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1912; 67 ж.,
Вн, 17.
161
КРУПНИК — с., в Б-я от 1912 г.;
2444 ж., Сф, 38.
КРУША — с., в Б-я от 1878 г.; 142
ж., Сф, 14.
КРУША (Дюлгер) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906; 37 ж., Вн, 1.
КРУШАРЕ (Артаклари) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 2231 ж., Бс, 15.
КРУШАРИ (Армутлии) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим. с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 1666
ж., Вн, 20.
Крушата (Армутчук) — к., изсел.
през 1913 г.; презасел. през 1916
г.; преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; сл. с ук. 1521/обн. 24. X.
1975 — вж Сърница (Пд).
Крушев дол — вж. Крушов дол (Пд).
КРУШЕВЕЦ (Кайряк кьой, Каръ
кьой) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
873 ж., Бс, 16.
Крушево — вж. Сакарци (Хс); Кру-
то но (Пд); Мало Крушево (Пд).
КРУШЕВО — с., в Б-я от 1912 г.;
270 ж., Сф, 13.
КРУШЕВО (Крушово) — с., в Б-я
от 1878 г.; осъвр. име без адм. акт
през 1956 г.; 959 ж., Лч, 24.
КРУШЕВО (Халът кьой) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. от нас. през
1884 г.; 1104 ж., Пд, 22.
КРУШЕВСКА (Маруфлар) — м., в
Б-я 1885 — 1886 г. от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 270 ж., Хс, 10.
КРУШЕТО — с., в Б-я от 1878 г.;
1241 ж., Лч, 5.
Крушица (Армутлу) — с., изсел. през
1913 г.; превасел. след 1920 г.;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; залич. с м. з. 1695/обн. 27.
IX. 1937; — Хс, 6.
КРУШКА (Хамзалар) — м., в Б-я
1885—1886 и от 1912 г.;-преим. с
м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 100 ж.,
Хс, 10.
Крушов дол — к., през 1880 г. бр.
като отделна м., а след това бр.
към Тетевен и Тетевенски колиби;
призн. за к. с ук. 668/обн. 30. XI.
1920; сл. с ук. 1840/обн. 24. XI.
1970 — вж Тетевен (Лч).
КРУШОВ ДОЛ (Крушев дол) —
пром, с., призн. от н. м. за пром,
с. с ук. 292/обн. 25. VIII. 1953;
106 ж., Пд, 16.
КРУШОВЕНЕ — с., в Б-я от 1878
г.; 2373 ж., Лч, 7.
КРУШОВИЦА — с., в Б-я от 1878
г.; 3001 ж., Мх, 24.
КРУШОВИЦА — с., в Б-я от 1878
г.; 2766 ж., Лч, 8.
Крушовица — с., в Б-я от 1878 г.;
залич. с ук. 959/обн. 28. XII. 1965—
Сф, 5.
КРУШОВИЦА (Крушовци) — с., до
1900 г. бр. към сб. с. Вакарел;
уточи, име на Крушовица след
1947 г.; призн. от м. за с. с ук.
651/обн. 22. XI. 1920; 54 ж., Сф,
15.
Крушово (Араклар) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим. с
ук. 462/обн. 21. XII. 1906; сл. с
ук. 513/обн. 24. XI. 1959 — вж
Сираково (Вн).
КРУШОВО (Крушево) — с., в Б-я
от 1885 г.; 17 ж., Пд, 15.
КРУШОВО (Тараш кьой) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 384 от
18. VIII. 1899 г.; 360 ж., Бс, 7.
Крушово — вж Крушево (Лч); Мало
Крушево (Лч).
Крушов рът — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Велчево; залич. с ук. 463/обн.
2. VII. 1965 — Лч, 1.
Крушовци — вж Крушовица (Сф).
КРУШОЛАК (Бенли кьой) — м.,
до 1892 г. бр. към Стеврек и Кал-
нище; преим. с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934; 96 ж., Рз, 2.
КРУШУНА — с., в Б-я от 1878 г.;
718 ж., Лч, 13.
КРЪВЕНИК — с., в Б-я от 1878 г.;
215 ж.. Лч. 24.
КРЪКОЖАБЕНЕ — м„ до 1910 г.
бр. към Голям извор; 47 ж., Лч,
27.
Крък Харман — вж Кър харман (Бс).
Крък чал ъ — вж Драчево (Бс).
КРЪН (Хасът) — с, в Б-я от 1885г.;
11 Речник на селищата
162
преим. с ук. 462/обн. 21. XII. 1906;
3795 ж., Хс, 7.
КРЪНДЖИЛИЦА (Кранджилина) —
с., в Б-я от 1912 г.; уточн. име с
ук. 960/обн. 4. I. 1966; 31 ж., Сф,
28.
Крънол — вж Кърнул (Сф).
КРЪНЧА — к., в Б-я от 1878 г.; 3
ж., Лч, 9.
КРЪСТАВА — с., призн. от н. м.
(от с. Цветино) за с. с ук. 1521/
обн. 24. X. 1975; присъед. н. м.
Крантите и н. м. Асанова с ук.
2294/обн. 26. XII. 1978; 1023 ж.,
Пд. 8.
КРЪСТАТИЦА — с., призн. от н. м.
за с. с ук. 5/обн. 8. 1. 1963; 220
ж., Пд, 2.
КРЪСТЕВИЧ (Горно Османово, по-
греш. Кръстьович) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с приказ 88 от 18.
' II. 1885 г.; осъвр. име без адм. акт
през 1956; 622 ж., Пд, 31.
Кръстевци — м., в 1880 г. бр. към
Шилковци; залич. с ук. 2294/обн.
26. XII. 1978 — Лч, 10.
КРЪСТЕНЯЦИТЕ (Кръстеняци) —
к., в 1880 Г. бр. към Бижовци;
към 4. XII. 1985 г. без постоянно
нас., Лч, 29.
КРЪСТЕЦ — с., призн. от н. м. Га-
ра Кръстец за с. с ук. 463/обн.
2. VII. 1965; 267 ж., Лч, 29.
КРЪСТИЛЦИ — с., в Б-я от 1912
г.; 138 ж., Сф, 33.
КРЪСТИНА — с., в Б-я от 1885 г.;
787 ж., Бс, б.
Кръстьович — вж Кръстевич (Пд).
Кръчино — м., до 1900 г. бр. към
Бобошево; изсел. след 1920 г.; за-
лич. с м. з. 1695/обн. 27. IX. 1937 —
Сф, б.
Кръшалево— вж Кършалево (Сф).
КРЪШНО (Къосе кьой) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 278 ж.ч Рз, 14.
Кряковци (Крековци) — к., в Б-я
от 1878 г.; уточн. име с ук. 960/
обн. 4. I.. 1966; сл. с ук.’757/обн.
8. V. 1971 — вж Габрово (Лч).
Ксуз кьой вж Сираково* (Хс).
КУБАДИН (Копадина) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 199 ж., Бс, 4.
КУБРАТ (Балбунар) — гр., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. V111. 1934; призн. от с. за гр.
с ук. 790/обн. 30. IX. 1949; при-
съед.: Дряново, Медовене и Савин;
10 737 ж., Рз, 13.
КУБРА4ОВО (Куманина) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 919/
обн. 20. VI. 1936; 758 ж., Сф, 1.
Куванджилар — вж Пчелино (Рз).
Куванлък — вж Пчелник (Вн).
КУДЕЛИН (Влашка Раковина, Pa-
ко вица Влашка) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820 обн.
14. VIII. 1934; 1416 ж., Мх, 6.
Куемджи гедик — вж Коемджи ги-
дик (Бс).
Куза — вж Целина (Хс).
Кузгун (Кузгунлук) — вж Антимо-
во (Рз).
Кузгун дере — Бърза река (Хс).
КУЗЬОВО — с., образ, от н. >t. Ку-
зьова, н. м. Киньова и и. м. Пале-
во дере с ук. 317/обн.	13. XII.
1955; 418 ж., Сф, 3.
КУ КЛЕН — с„ в Б-я от 1885 г.;
6388 ж., Пд, 21.
КУ К Л Я — к., в Б-я от 1878 г.;
присъед.: Върбановцн и Златевци;
5 ж., Лч, 9.
Куковина — вж Кукувица (Пд).
КУКОРЕВО — с., в Б-я от 1885 г.;
1811 ж., Бс, 20.
КУКУВИЦА (Куковина) — с., до
1900 г. бр. към Широка лъка;
уточн. име без адм. акт през
1956 г.; 2 ж., Пд, 28.
Кукуда — вж Калиновци (Лч).
КУКУРАХЦЕВО (Кукурахцово) —
м., в Б-я от 1912 г.; уточн. име
без адм. акт през 1956; 125 ж.,
С(Ь. 28.	;
КУКУРЯК (Ерекли) — с., в Б-я от
1912 г.; пренм. с м. з.‘3775/обн.
7. XII. 1934; 302 ж., Хс, 8.
КУЛА — гр.» в Б-я от 1878 г.; 5213
ж., Мх, 19.
Кула — вж Кулата (Мх); Кулата
(Рз).
Кулазлари вж J<Pai*inoJie (РзЬ
163
Кулазлии (Колазлии) — вж Крумово
градище (Бс).
Кула касаплии — вж Ивайло (Пд).
Кулаклии — вж Завой (Бс).
Кулакове — вж Долина (Вн).
Кула махала — вж Куле махала
(Мх).
Куланлии — вж Овчарово (Хс).
Кулаозлар — вж Водач (Хс),
Кула-средне — вж Средна кула
(Рз).
Кулата — с., до 1900 г. бр. към сб.
с. Велчево; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Велчево (Лч).
КУЛАТА — с., в Б-я от 1912 г.;
1034 ж., Сф, 28.
Кулата (Кула) — м., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 461 от 14. XI. 1905 —
вж Средна кула (Рз).
Кулата (Кула) — с., в Б-я от 1878
г.; уточн. име с ук. 960/обн. 4. I.
1966; сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1971;
отдел, с ук. 2294/обн.	2.6. XII.
1978; отново сл. с ук. 583/обн.
14. IV. 1981 — вж Враца (Мх).
Кулева — м., до 1900 г. бр. към сб.
с. Очуша; залич. с ук. 970/обн. 4. u
IV. 1986 — вж Очуша (Сф).
Куле махала (Кула махала) — с.» в .
Б-я от 1878 г.; сл. с ук. 317/обн.
13. XII. 1955 — вж Златив (Мх).
КУЛИНА ВОДА — _ с., в Б-я от .
1878 г.; 583 ж., Лч, 2.
Кул кьой вж Робово (Бс).
Кулфалар — вж Коноп (Рз); Раз-
вигороде (Вн).
Кулфалъ — гж Карамфил (Пд).
КУМАНИТЕ — с., в 1880 г. бр. към
Пърша; 13 ж., Лч. 9.
Куманина — вж Кубратово (Сф).
КУМАНОВО (Ени кьой)—с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 201 ж., Вн, 2.
Кумановци — с., в 1880 г. бр. към
Пърша; призн; от к. за с. с ук.
2294/обн: 26. XII. 1978; залич. с
ук. 93/оби. 26. I. 1979 —. Лч, 9.
Кумарина — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 — вж
Александър Войков (Сф).
Кумбаска — м., призн. от н. м. за
м. с гук.‘317/обн. 13. XII. 1955; сл.
с ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж
Ваксево (Сф).
Кумбурлар — вж Ангел войвода
(Хс).
Кум Дуванджии — вж Гълъбово
(Хс).
Кум кьой — вж Пясъчево (Хс).
Кумлуджа — вж Пясъчник (Вн).
Кумлуджа—горна — вж Крумово
(Вн).
Кумонига — вж Комунига (Хс).
Кумрулар — вж Ангел войвода (Хс).
КУНДЕВО — с., призн. от н. м. за
с. с ук. 232/обн. 26. III. 1968; 341
ж., Пд, 17.
Кунево (Ибрахимлии, Свобода) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на Сво-
бода с ук. 87 от 26. II. 1890 и на
Кунево с ук. 949/обн. 8. XII. 1949;
залич. с ук. 2294/обн. XII. 1978 —
Бс, 20.
КУН И НО — с., в Б-я от 1878 г.;
1184 ж., Мх, 28.
КУПЕН — с., в 1880 г. бр. към
Гъбене; призи. от м. за с. с ук.
2294/обн.'26. XII. 1978; 93 ж., Лч,
24.
КУПЕН — м„ в Б-я от 1912 г.; 107
ж., Пд, 16.
Купухчии — вж Падина (Вн).
КУПЦИТЕ (Базиргян кьой) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 412 ж., Хс,
• 4.
Куранджилар — вж Качулка (Хс).
Курил — м., до 1900 г. бр. към По-
ибрене; залич. с ук. 881/обн. 30.
XI. 1965 — Пд, 19.
Курило — с<в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 1942/обн. 17. IX. 1974 — вж
Нови Искър (Сф).
Куркоджа (Куркуджа) — вж. Въл-
чин (Бс).
Курман махле — вж Куру махле
(Вн).
Курмушлии — вж Трънково (Бс).
Курна могила — вж Загражден (Лч).
КУРНОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
410 ж., Мх, 28.
Курофалии — вж Савино (Бс).
Курт алан — вж Вълча поляна (Бс);
Иванча (Рз).
164
I
Курт бунар — вж Винарово (Хс);
Вълчи извор (Бс).
Курт бунар (Курт пунар) — вж
Тервел (Вн).
Курт дере — вж Вълчан (Пд); Въл-
чи дол (Вн).
Курт думай — вж Василево (Вн).
Курт коджа — вж Вълчин (Бс).
Курт кьой — вж Вълкович (Хс).
КУРТОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
394 ж., Пд, 13.
КУРТОВО КОНАРЕ — с., в Б-я от
1885 г.; 3289 ж., Пд, 21.
Куртовци — вж Дървари (Лч).
Куртолен — вж Вълче поле (Хс).
Курт палар — вж Вълкан (Рз).
Курт пунар — еж Тервел (Вн).
Куру Вели кьой — вж Вельово (Рз).
Куру дере — вж Раковсково (Бс);
Суха река (Вн); Суходол (Бс).
Куруджа дере — вж Горски извор
(Хс).
Куруджа кьой — вж Бранище (Вн).
Курудже ерен — вж Ново градище
(Лч).
Куруджи Виран — вж Пъдарци (Хс).
Куруджиево — вж Александрово
(Хс); Пъдарево (Бс).
Куруджилар (Коруджии) — вж Пол-
ско Пъдарево (Бс).
Куруджилар — вж Пъдарско (Пд).
Куру кьой — вж Горица (Вн); До-
ганово-Конаре (Пд).
Курулезите — м., до 1900 т. бр. към
Ново село; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Пандуците (Лч).
Куру махле — с., в Б-я от 1878 г.;
бр. към Разделци и Добротица;
след 1887 сл. с Разделци (Рз).
Куру махле (Курман махле, по-
греш. Карман махле) — с., по вре-
ме на преброяването в 1880 г. не
е имало нас.; в Б-я до 1913 и от
1940 г.; сл. без адм. акт през
1940 г. — вж Змеево (Вн).
Куру Химитлии — вж Сухозем (Пд).
Куру чешме — вжГорски извор (Хс).
Кус — с., в Б-я от 1878 г.; сл. с ук.
1942/обн. 17. IX. 1974 — вж. Као-
линово (Вн).
Кус кьой — вж Момина сълза (Хс).
ЖУТЕЛА — с., призн. от н. м. Ку-
тела (от с. Виево) за с. с ук. 317/
обн. 13. XII. 1955; 565 ж., Пд, 28.
Кутловица—голяма — вж Михайлов-
град (Мх).
КУ I ЛОВИЦА (Олуклии) — с., в
Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.; пре-
им. с. м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
156 ж., Рз, 1.
Кутлу бей — вж Неофит Рилски
(Вн).
Кутлуджа — вж Дъбрава (Хс).
Кутово — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 519/обн. 26. XII. 1961 — вж
Златен рог (Мх).
Кутовци — вж Котовците (Лч).
Кутрахци — вж Пауново (Сф).
Кутровска — м., до 1900 и след 1934
бр. към Белиш (Лч).
КУТУГЕРЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
66 ж., Сф, 25.
Кутуци — вж Котуци (Лч).
Куфалар — вж Ботурче (Хс).
Куфаларе — вж Ведраре (Пд).
Куфалча (Куфалче) —	с., в Б-я
1878 — 1913 и от 1940 г.; залич. с
м. 3. 2913/обн. 16. I. 1943 — Рз, 6.
Куфалчалар (Кофалджа) — вж Тар-
хан (Рз).
Куфалчево — вж Гледачево (Хс).
Кухчелари (Кухчелар) — вж Птича-
ри (Бс).
КУЦАРОВЦИ — к., в 1880 г. бр.
към Планово; 5 ж., Лч, 3.
КУЦИНА — с„ в Б-я от 1878 г.;
1018 ж., Лч, 21.
КУЦОВО (Топалар) — с., в Б-я
1885 — 1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 22 ж.,
Хс, 26.
Кучкар — вж Оглед (Пд).
Кушалар (Куш алълар) — вж Ко-
мунига (Хс);
Кушалълар ени мехле — вж Ново-
селище (Хс).
Кушия (Кошу кьой) — с., в Б-я от
1885 г.; изсел. през 1886 г. — б.
ок. Хаджи Елее (Първомай) (Пд).
КУШЛА — с., в Б-я от 1912 г.; 222
ж., Пд, 11.
Кушлу кьой — вж Птичево (Рз).
Куш тепе — вж Рояк (Вн).
Кушу кавак — вж Крумовград (Хс).
165
Кушутината — м., до 1900 г. бр. към
Черни Осъм; залич. с ук. 757/обн.
8. V. 1971 — Лч, 28.
Кушушлек — м., до 1900 г. бр. към
Мухово; сл. с ук. 57/обн. 5. II.
1965 — вж Любница (Сф).
Кущели — вж Калините (Лч).
Куюджук — вж Дебрене (Вн).
Кую кьой (Коюкьой) — вж Карву-
на (Вн).
Къбел — с., в Б-я от 1878 г.; изсел.
през 1901 г. — Лч, 8.
Къдър — вж Китанчево (Рз).
Къдър ашик (погреш. Хадър Ашик) —
вж Гуслар (Вн).
Къзлап — вж Кокошане (Хс).
Къзалар — вж Ягнево (Хс).
Къзлар кьой — вж Девино (Рз).
Къз махле — вж Момино (Хс).
Къзъ клисе — вж Желязково (Бс).
Къзъл агач — вж Елхово (Бс).
Къзъл агач дере (Къзъл аач дере) —
вж Средногорово (Хс).
Къзълбаш — вж Пясъчннк (Вн).
Къзъл бурун — вж Руйно (Рз).
Къзълджик — вж Дрянковец (Бс).
Къзълджиклии — вж Професор Зла-
тарски (Вн).
Къзълджилар — вж Червенци
(Вн).
Къзъл кая — вж Живково (Вн).
Къзъллар — вж Глогинка (Рз).
Къзъллък (Казалък) — вж Рапица
(Бс).
Къзъл Мурад — вж Благоево (Рз).
Къзъл пелит (Къзъл пелнд) — вж
Желъд (Вн).
Къзъл чал — вж Жълти чал (Хс).
КЪКЛИЦА — (Езеденли) — с., в
Б-я от 1912 г.; ' преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934;	542 ж.,
Хс 9.
КЪКРИНА (Какрина) — с., в Б-я
от 1878 г.; осъвр. име без адм. акт
през 1965 г.; 602 ж., Лч, 14.
КЪЛНОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
316 ж., Вн, 25.
Кълъч — вж Ножарово (Рз).
Кълъч кьой — вж Тюленово (Ен).
Кълъч Шерман (Калъч Шерман) —
вж Бърдоква (Рз).
Къмбиляр — вж Странджа (Бс).
Кънино (Къна кьой) — м.. в 1880 г.
бр. към Стеврек; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; залич. с ук/
2294/обн. 26. XII. 1978 — Рз, 2.
Кънча — к., в Б-я от 1878 г.; из-
сел. през 1881 г. — Лч, 9.
КЪНЧЕВО (Ашиклии, Ишиклии,
Горно Градище) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. на Горно Градище
с ук. 462/обн. 21. XII. 1906 и на
Кънчево с ук. 131/обн.	14. III.
1950; 1273 ж., Хс, 7.
Кънълии — вж Хума (Рз).
КЪПИНЕЦ (Кадър кьой) —• с.,
до 1900 г. бр. към Букак; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; при-
съед. Киселец; 4 ж., Рз, 2.
КЪ ПИ НОВО (Мелеклер, погр. Ка-
пиново) — с., в Б-я 1878 — 1913
и от 1940 г.; пренм. с м. з. 2191/
обн. 27. VI. 1942; отстр. греш. в
името с ук. 960/обн. 4. I. 1960
прнсъед. Светлнк; 525 ж., Вн, 12.
КЪПИНОВЦИ (Кабулар махле) --с.,
до 1926 г. бр. към Делчево; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
прнзн. от м. за с. с ук. 2294/обн.
26. XII. 1978; 364 ж., Рз, 11.
Къранлар — вж Веринско (Сф),
Кърджалар — вж Загорски (Хс).
КЪРДЖАЛИ — гр., в Б-я 1885
1886 и от 1912 г.; присъед.: Вег
селчане, Гледка и Доброволец;
55 400 ж., Хс, 10.
Кърджево -г- вж Българчево (Сф).
Кърджилар (Кърджилари) — вж
Поляк (Бс).
Кърки жаба — вж Аспарухово (Мх).
Кърк чалъ — вж Драчево (Бс).
Къркъм — вж Стрнжба (Хс)..
КЪРЛАНОВО (Златков чифлик) —
с., в Б-я от 1912 г.; дв. нме отпр.
1912 г.; 87 ж., Сф, 33.
Кърлар — вж Зимзелен (Хс).
Кърлар-Хорозлар — сб. с., в Б-я от
1912 г.; от 1920 г. бр. като две
селища — вж Зимзелен и Повет
(Хс).
Кърлилар — вж Полянци (Сф).
Кърлъ емач —- вж Снежинка (Хс).
КЪРНАЛОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
2038 ж., Сф, 28.
166
КЪРНАРЕ — с., в Б-я от 1885 г.;
877 ж., Пд, 13.
Кърнол (погреш. Кранул, Крънол) —
вж Делян (Сф).
Кърнул — вж Делян (Сф).
КЪРПАЧЕВО (Юруклери, Надеж-
да) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
на Надежда с ук. 192/обн. 21. IV.
1923 и на Кърпачево с ук. 45/обн.
8. Н. 1950; 320 ж., Лч, 13.
КЪРПЕЛЕВО — с„ в Б-я от 1912
г.; 118 ж., Сф, 42.
Кърпец — вж Крапец (Мх).
КЪРТИПЪНЯ (погреш. Кърти
пън) — к., в 1880 г. бр. към Пър-
ша; 1 ж., Лч, 9.
КЪРТОЖАБЕНЕ — с., в Б-я от
1878 г.; 153 ж., Лч, 20.
Къртълъ — вж Илиница (Хс).
Кър харман (погреш. Крък хар-
ман) — вж Вършило (Бс).
Кър чешме — вж Полски извор (Бс).
КЪРЧОВСКО (Каранджилар, Ка-
ламджнлар) — с., в Б-я от 1912
г.; преим. на Кърчовско с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 463 ж., Хс, 8.
КЪРШАЛЕВО (Кръшалево) — с.,
в Б-я от 1878 г.; уточн. име без
адм. акт през 1946; 47 ж., Сф,25.
Кършалии — вж Гипсово (Хс).
Кънряк кьой — вж Крушевец (Бс).
Късак (Касъка) — с., в Б-я от 1912
г.; преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 512 ж., Пд, 10.
Късовци (Касавци, Косювци, Косов-
ци) — с., в Б-я от 1878 г.; призн.
от к. за с. с ук. 460/обн. 14.
XI. 1961; присъед. Гърците; сл. с
ук. 1840/обн. 24. XI. 1970 — вж
Плачковци (Лч).
Късъклао Емир махле — вж Еми-
рово (Бс).
Късъклар кайряк (Късъклар кайряк
махле) — вж Добромир (Бс).
Късъклар хаджи махле — вж Струя
(Бс).
КЪТИНА — с., в Б-я от 1878 г.;
932 ж., Сф, 1.
Кътино (Егри буджак) — с., в Б-я
от 1912 г.: преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; залич. с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — Хс, 1.
КЪШИН — с., в Б-я от 1878 г.;
416 ж., Лч, 20.
Къшла — вж Чомаково (Хс).
Къшла арасъ — вж Македонии (Хс).
Къшла дере — вж Зимина (Кж);
Кошарнца (Бс).
Къшла кьой — вж Задруга (Рз);
Зимен (Бс); Зимница (Бс).
Къшла кьой — с., в Б-я от 1878 г.;
изсел. през 1887 г. — Рз, 2.
Къшлата (Къшле) — вж Зимница
(Хс).
КЪШЛЕ — с., в Б-я от 1878 г.; 14 ж.;
Сф. 44.
Къшлите — к., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 92/обн. 2. III. 1951 — вж
Ябълка (Лч).
Кьов ба шла; и — вж Глоговец (Лч).
Кьой алан — вж Селека поляна
(Хс).
Кьойлюк (Кьойлук) — вж Иречек
(Вн).
Кьойматлии — вж Ценово (Хс).
Кьоклюджа — вж Звездица (Вн).
Кьоклюджа (Кьоклюдже) — вж Ве-
нец (Вн).
Кьолемен — вж Кьолмен (Вн).
Кьоллер — вж Гюльовца (Бс).
КЬОЛМЕН (Гюлемен, Кьолемен) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на Кьо-
лемен с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; уточ. име без адм. акт през
1965 г.; 130 ж., Вн, 10.
Кьопек кьой — вж Менгишево (Вн).
Кьопеклии — вж Аврамов (Бс);
Градинарово (Вн); Пещерско (Бс);
Скобелеве (Бс).
Кьопрюли — вж Мост (Хс).
Кьопрю кьой (Кюпри кьой) — вж
ГрОЗДЬОЕО (Бс).
Кьорово — вж Върхари (Сф).
Кьосе абди — вж Райнино (Рз).
Кьосе айдън — вж Голеш (Рз).
Кьосе базиргяи — вж Денница (Вн).
Кьосева — м., до 1900 г. бр. към сб.
с. Очуша; залич. с ук. 970/обн.
4. IV/ 1986 — вж Очуша (Сф).
КЬОСЕВО (Кьоселер) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 473 ж., Хс, 10.
КЬОСЕВЦИ (Кьосе кьой) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим, с м. з.
167
2820/обн. 14. VIII. 1934; присъед.:
Любка, Отсрещна и Пепелка; 95 ж..
Рз, 2.
Кьосе кьой (Кьосе) — вж. Кръшно
(Рз).
КЬОСЕ КЬОЙ — вж. Кьосевци (Рз).
Кьоселер — вж Звегор (Вн); Кьо-
сево (Хс); Пеньово (Хс); Пчели-
но (Вн); Телериг (Вн).
Кьосе махле — вж Новоселец (Бс).
Кьосе Муратово — вж Братаница
(Пд).
Кьостекчилер (Кюстекчилер) — вж
Верижарн (Вн).
Кьотеш — вж Кочово (Вн).
Кьочеклер (Кьочеклар, Кочаклар) —
вж Пайдушко (Рз).
Кюклюджа — вж Звездица (Вн).
Кюлафчилер — вж Шапкарево (Хс),
Кюлджилар — вж Пепелище (Хс).
Кюлджилео — вж Храстово (Хс).
КЮЛЕВЧА — с., в Б-я от 1878 г.;
769 ж., Вн, 19.
Кюлюджа — вж Пепелка (Рз).
Кюмюрджии — в ж Въгларово
(Хс).
Кюмюрджи чифлик — вж Въглен
(Бс).
Кюмюрлюк — вж Въглен (Вн).
Кюпелер — вж Методиево (Вн).
Кюппия — вж Прнморско (Бс).
Кюпок) кьой — вж Ивански (Вн).
Кюпрюлии — вж Мост (Хс).
Кюрлю махле (Кюркюлу) — вж Ко-
жухарци (Хс).
Кюрт фаши — вж Стояново (Хс).
Кюсе кьой (на р. Арда) — вж Голо-
брадово ^Хс).
Кю^е кьой (на п. Марица) — вж
Поеславец (Хс).
Кюселер — вж Брусевци (Хс); Те-
лернг (Вн).
Кюселии — вж Голобрадово (Хс).
Кюсе Хасанлар — вж Голобрад (Хс).
Кюстекчилер — вж Верижари (Вн).
КЮСТЕНДИЛ — гр., в Б-я от 1878
г.: ппнсъед. Колуша; 54 657 ж.,
Сф. 25.
Кютю кьой — рж Костур (Хс); Ра-
диево (Хс).
Кюся кьой (Апденско) — вж Голо-
бргдоЕО (Хс).
Кюся кьой (Маришко) — вж Пре-
' славен (Хс).
Кютюклии — вж Добруджанка (Рз);
Пъново (Хс); Цар Самуил (Рз).
Кютюклии (Кютюклю) — вж Корен
(Хс).
Кючук (Кючюк) — вж Марчино (Рз).
Кючук ада кьой — вж Островче (Рз).
Кючук алан — вж Малка поляна
(Бс).
Кючук Арда — вж Малка Арда
(Пд).
Кючук Ахмед — вж Огняново (Вн);
Цани-Гинчево (Вн).
Кючук Виран — вж Мишевско (Хс).
Кючук Ерджели — вж Седловина
(Хс).
Кючук Ип дере — вж Чичево (Хс).
Кючук Исуфовци — вж Горска (Лч).
Кючуклеп (Кючкжлер) — вж Малко
село (Бс).
Кючуклери — вж Бяло поле (Хс).
Кючук Хасан — вж Голямо Асеново
(Хс).
Кючук Хасан теке — вж Малко Асе-
ново (Хс).
Кючюк — вж Марчино (Рз).
Кючюк ак бунар — вж Мали извор
(Вн).
Кючюклер — вж Малко село (Бс).
л
Лабец — вж Станево (Мх).
ЛАГЕРИТЕ (Първовци) — к., в Б-я
от 1878 г., преим. с ук. 50/обн. 9.
П. 1960: 9 ж., Лч, 3.
ЛАГОШЕВЦИ — с., в Б я от 1878 г.;
240 ж.. Мх, 15.
ЛАДАРЕВО (Горни орман) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 110 ж.,
СФ. 33.
ЛАЗАРОВО (Струпен) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 45/обн.
8. Н. 1950: 960 ж.. Мх, 16.
ЛАЗАР-СТАНЕВО (Торос) — с., в
Б-я от 1878 г.: преим. с ук. 560/обн.
1. I. 1954; 2501 ж., Лч, 16.
ЛАЗАРЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
78 ж., Лч, 10.
168
Лайков чукар — пром, с., призн. от
н. м. за пром. с. с ук. 292/обн.
30. XI. 1953 — Пд, И.
Лакавица — вж Осиковска Лакави-
ца (Сф); Правешка Лакавица (Сф).
ЛАКАРЕВО — м., до 1892 г. бр. към
Млечево; 35 ж., Лч, 28.
ЛАКАТНИК — с., в Б-я от 1878 г.;
313 ж., Сф, 37.
ЛАЛЕ (Кара кьой) — с., в Б-я от
г 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн. 7.
XII. 1§34; 562 ж., Хс, 14.
Лалинци — с., изсел. през Осв. вой-
на — б. ок. София (Сф).
ЛАЛКОВО (Малък Дервент) — с.,
в Б-я от 1885 г.; дв. име пр. Осв.
249 ж., Бс, 4.
Ламбовци (Ламбевска) — м., до
1900 г. бр. към сб. ’ с. Шумнене;
сл. с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 —
вж Ябланица (Лч).
ЛАМБУХ — с., засел, при манастира
Св. „Петър и Павел11 (в землище-
то на Камилски дол) от бежанци
след 1913 г., в 1920 г. бр. към Ка-
милски дол; 82 ж., Хс, 6.
Лапавишковци — м., до 1892 г. бр.
към Разпоповци и Неювцн; сл, с
ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж Еле-
на (Лч).
Лападец (Ахлар) — м., до 1920 г.
бр. към Сини вир; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; сл. с ук.
582/обн. 29. XII. 1959 — вж Сини
вир (Вн).
ЛАСКАР — с., в Б-я от 1878 г.; 232
ж., Лч, 20.
ЛАСКАРЕВО (Долни Орман) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. fc м. з.
2820/обн 14. VIII. 1934; сл. с ук.
Сф, 33.
ЛАТИНКА (Тюрк юрпек) — С., в
Б-я от 1912 г; преим. с «м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 256 ж., Хс, 1.
Лаханлии — вж Ветрен (Хс).
ЛЕБЕД (Гьолджук) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн. 7.
XII. 1934; 421 ж., Хс, 4..
ЛЕБНИЦА — с., засел, през 1928 г.;
призн. от н. м. за с. с писмо 4368
от 9. IV. 1932 г. на МВР; 456 ж.,
Сф, 33.	I
ЛЕВА РЕКА — с., в Б-я от 1878 г.;
174 ж., Сф, 44.
ЛЕВИЩЕ — с., призн. от н. м. Ле-
вище на с. Габровница с ук. 970/
обн. 4. IV. 1986 — Сф, 37.
ЛЕВКА (Лефка, Българска Левка) —?
с., в Б-я от 1915 г.; дв. нме пр.
Осв.; 949 ж., Хс, 19.
ЛЕВОЧЕВО — с., в Б-я от 1912 г.;
392 ж., Пд, 28.
Левеки — вж Васил Левеки (Хс).
ЛЕВСКИ (Турски кара агач, Кара
агач) — гр., в Б-я от 1878 г.; дв.
име пр. Осв., преим. на Левеки с
ук. 296 от 6. IX. 1897; призн. от
с. за гр. с п. М. с. 1/обн. 13. VIII.
1945; 13 463 ж., Лч, 12.
ЛЕВСКИ (Чатма) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 320 ж., Вн, 26.. .
Левскиград — вж Карлово (Пд)..
ЛЕВУНОВО (Левуново, Делчево) —?
с., в Б-я от 1912 г.; преим. на Дел-
чево с ук. 86/обн. 26. Ш,г 1925,
възст. ст. име с ук. 162/обн. 8. IV.
1931; 1004 ж., Сф, 33.
ЛЕВЦИ — с., призн. от н. м. Левци
на с. Млечино с ук. 970/обн. ‘4.“IV'
1986 — Хс, 1.
ЛЕДЕНИК — С.,.в. Б-я от 1878 г.;
присъед. Шемшево; 1376 ж., Лч/3,
ЛЕЛИНЦЙ — с., в Б-я от 1878 г.*
88 ж., Сф. 25. <
ЛЕНИЩЕ (Алфатар) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.'
7. XII. 1934; 603 ж., Хс, 1. .
ЛЕНКОВО (Коприва, погреш, Сен*
ково) — С., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. погреш. на Сенково с ук. 236/
обн. 28. V. 1950, отстр. грешка с
ук. 960/обн.	4. I. 1966; 787 ж.}
Лч, 6.
ЛЕНОВО (Кетенлик) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 462/обн. 2 Г.
XII. 1906; 765 ж., Пд, 22.
ЛЕНСКО (Кетенли) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934; 102 ж., Хс, 6.
ЛЕПИЦА (погреш. Липица) — с.,
в Б-я от 1878 г.; 813 ж., Лч, 30. .
ЛЕСИДРЕН (погреш. Леси дрян) —
169
с., в Б-я от 1878 г.; 2028 ж., Лч,
31.
ЛЕСИЧАРКА — с„ в Б-я от 1878г/,
. приз, от к. за с. с ук. 2294/обн.
26. XII. 1978; присъед.: Поповци н
ГаревЦи; 96 ж., Лч, 4.
ЛЕСИНЕ (Тилкилери) — м.» до
1892 г. бр. към Константин и Май-
ско; преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; към 4. XII, 1985 г. без по-
стоянно нас., Лч, 10.
ЛЕСИЧЕРИ — с., в Б-я от 1878 г.;
930 ж., Лч, 18.
ЛЕСИЧОВО (погреш. Лесичево) —
с., в Б-я от 1885 г.; 1472 ж., Пд,
14.
ЛЕСКА — м., в Б-я от 1912 г.; 425
ж., Пд, 16.
ЛЕСКА — с., в Б-я от 1878 г.; 18 ж.,
Сф, 25.
Лески — вж Вихрен (Сф); Ново
♦Лески (Сф).
ЛЕСКОВДОЛ — с., в Б-я от 1878
г.; 204 ж., Сф, 37.
Лесковец — вж Лясковец (Хс). .
ЛЕСКОВЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
1241 ж., Мх, 27.
ЛЕСКОВЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
191 ж.. Лч, 2.
ЛЕСКОВЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
183 ж., Сф, 27.
Лесковик — вж Басил Левеки (Пд).
Лескове — вж Вишнево (Пд); Ляс-
ково ’(Бс); Ляско во (Пд); Ляско-
’ во (Пд); Лясково (Хс); Лясково
(Хс); Тоакийци (Бс).
Лескове (Фъндъклии, Фундуклии) —
с., поеим. на Лесково с ук. 577 от
5. XII. 1899; изсел. и залич. без
ук. след 1946 — Бс, 4.
ЛЕСКОВО (Фъндъклии) — с., в
Б-я 1878—1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 407
ж., Вн. 15.
ЛЕСНОВО (Орманлия) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1962 ж., Сф, 15.
ЛЕСОВО (Урум беглии) — с^ в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1381 ж., Бс, 5.
Л ЕСУ РА — с., в Б-я от 1878 г.; 1270
ж. Мх, 18.
ЛЕТИ ИЦА — гр., в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за гр. т. с ук. 546/обн.
15. IX. 1964 и за гр. с ук. 850/обн.
3. VI. 1970; 4680 ж., Лч, 13.
ЛЕТНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
43 ж., Сф, 14.
ЛЕТОВНИК (Язла) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 185 ж., Хс, 14.
Лефеджии — вж Априлово (Хс);
Бряговнца (Лч).
Лефка — вж Левка (Хс).
Лехово — вж Ляхово (Пд); Ляхо-
во (Вн).
ЛЕХОВО — с., в Б-я от 1912 г.; 32
ж., Сф, 33.
ЛЕХЧЕВО — с., в Б-я от 1878 г.;
2945 ж., Мх, 4.
Лечевци — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 21/обн. 27. I. 1953 — вж
Средорек (Сф).
ЛЕШ КО — с., в Б-я от 1912 г.; 455
ж., Сф, 4.
ЛЕШКО ПРЕСОИ — м., до 1900 г.
бр. към Черни Осъм; 21 ж., Лч,
28.	-
Лешника —- с., изсел. през Осв. вой-
на — б. ок. Луковит (Лч).
ЛЕШНИКОВО (Пандъклии) тт- с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук/462/обш
21. XII. 1906; 302 ж., Хс, 24.
ЛЕШНИКОВЦИ — с, в Б-я от
1878 г.; 30 ж., Сф, 44.
Лешнииа — вж Обел (Сф).
ЛЕШНИЦА — с., в Б-я от 1912 г.;
816 ж.. Сф, 33.
ЛЕШНИЦА (Аланданлии, Турска
Лешница) — с., в Б-я от 1878 г.;
дв. име пр. Осв., преим. на Леш-
ница с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
206 ж.. Лч, 14.
ЛЕЩАК (Пъндажак, Фъндаджак) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 377 ж.,
Пл. 16
ЛЕША РКА (Коджа Мусалар) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 716 ж., Хс,
Q.
ЛЕЩЕН — с., в Б-я от 1912 г.; 62
ж., Сф, 13.
Лещище — м., в Б-я от 1912 г.; сл.
170
с ук. 11/обн. 13. I. 1967 — вж Тъ-
рън (Пд).
ЛЕЯРОВО (Дюкмен) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 188 ж., Бс, 17.
Либяхово — вж Илинден (Сф).
Ливада — вж Ливаде (Пд).
ЛИВАДА Суватите) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 107/обн. 13.
III. 1951;* 332 ж., Бс, 6.
ЛИВАДА (Суватите) — с., в Б-я от
1912 г.; уточн. име с у к. 960/обн.
4. I. 1966; 50 ж., Пд, 16.
Л ива дето — призн. от н. м. за м. с
ук. 463/обн. 2. VII. 1965, сл. с ук.
1840/обн. 24. XI. 1970 — вж Троян
(Лч).
Ливадките — м., до 1900 г. бр. към
Орешак сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Орешак (Лч).
Ливадките — м., в 1880 г. бр. към
Тодювци; след 1887 г. сл. с Дрен-
та (Лч).
ЛИК — с., в Б-я от 1878 г.; 183 ж.,
Мх, 23.
ЛИЛЕКОВО (Харделово) — м., до
1900 г. бр. към Богутево; преим.
с м. з. 2820/обн.	14. VIII. 1934;
121 ж., Пд, 32.
ЛИЛКОВО (Демирджи кьой) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с губер-
наторско разрешение през Осв. вой-
на; 107 ж., Пд, 21.
Л ИЛ Я К (Чикендин, Чекендин) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. на Лиляк
с м. з. 3072/обн. II. IX. 1934; 1350
ж., Рз, 25.
Лиляково — вж Люляково (Вн).
ЛИЛЯНОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
219 ж., Сф, 33.
ЛИЛЯЧ — с., в Б-я от 1878 г.; 300
ж., Сф. 26.
ЛИЛЯЧЕ — с., в Б-я от 1878 г.,
1906 ж., Мх, 10.
ЛИМЕЦ (Кара Шабанлар) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 1220/
обн. 14. VIII. 1934; 437 ж., Хс, 9.
Л ИПЕН — с., в Б-я от 1878 г.;
828 ж., Мх, 25.
ЛИПЕЦ (Дюрмете) — м., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 82 ж., Пд, 28.
ЛИПИНЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
31 ж., Сф, 14.
Липина — вж Лепица (Лч).
ЛИПНИК — с., в Б-я от 1878 г.;
763 ж., Рз, 18.
Липник — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 — вж
Николово (Рз).
ЛИПНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
1435 ж., Мх, 24.
ЛИПНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
521 ж., Сф, 8.
Липница (Николай Филипеску) —
с., засел, под рум. власт, в Б-я от
1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1940; сл. с ук. 959'обн.
28. XII. 1965 — вж Поляна (Рз).
Липова могила — м., до 1900 г. бр.
към сб. с. Велчево; сл. с ук. 757/
обн. 8. V. 1971 — вж Драшкова
поляна (Лч).
Липов рът — м., в 1880 г. бр. към
Тодювци; залич, с ук. 45/обн. 20.1.
1978 — Лч, 10.
Лиса могила — к., до 1900 г. бр. към
Малък извор; залич. поради из-
сел сане с у к. 463/оэн.	2. VII.
1955 — Лч, 27.
Ли:ец — к., в Б-я от 1878 г.; сл. с
ук. 57/обн. 5. И. 1965 — вж Габро-
во (Лч).
ЛИСЕЦ — м., до 1900 г. бр. към
Чуйпетлово; към 4. XII. 1985 г.
без постоянно нас., Сф. 34.
ЛИСЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.; 1382
ж.. Лч, 14.
ЛИСЕЦ (Полски ,-Лисец) — с., в
Б-я от 1878 г.; дв. име пр. Осв.;
14 ж., СФ. 25.
ЛИСИ ВРЪХ (Сакар тепе) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 68 ж., Вн, 18.
ЛИСНЦИТЕ (Тилкилер) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 153 ж., Хс, 10.
ЛИСИЯ — с., в Б-я от 1912 г.; 30
ж., Сф, 4.	. ,,
Лисия — съставна м. на Крумово
(Текия); образ, от и. м. Бърбор-
козци и н. м. Визпрци; ппез 1900 г.
бп. като отделно с. — Сф, 23.
Лилово — вж Изгрез (Бс).
17Г
ЛИСОВО (Коджа апли) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 50 ж., Хс, 19.
Л ИСТЕЦ (Кара алилер) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 571 ж., Бс, 14.
Л ИСТЕЦ (Месимлер) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим. с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 553 ж„
Рз, 6.
ЛИТАКОВО (Лютаково) — с., в
Б-я от 1878 г.; 2187 ж., Сф, 8.
ЛОБОШ — с., в Б-я от 1878 г.;
317 ж., Сф, 19.
ЛОВЕЦ (Авдалар) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн. 7.
XII. 1934; 540 ж., Рз. 25.
ЛОВЕЦ (Авджи Дуванджи, Ловеч) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. иа Ло-
веч с ук. 464/обн. 21. XII. 1906
‘ и- на Ловец с ук. 165/обн. 5. IV.
1950; 341 ж., Хс, 21.	*
ЛОВЕЦ (Хасаново, Евдокия) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. на Евдо-
кия с м. з. 3775/обн. 7. XII, 1934
и на Ловец с м. з. 1190/обн. 25.
III. 1947; 523 ж., Вн, 10.
Ловеч — вж Ловец (Хс).
ЛОВЕЧ — гр., в Б-я от 1878 г.; пои-
съед.: Розница и Проднмчец; 48 862
ж Л ч 14
ЛОВИ ИДОЛ — с., в Б-я от 1878 г.;
790 ж.. Лч. 24.
Ловско (Шекере) — с., в Б-я от
' 1878 г.; преим. с м. з. 3072/оби.
11. IX. 1934; сл. с ук. 757/обн.
8. V. 1971 — вж Лозница (Рз).
ЛОВИ И (Рахмаиска) — м., в Б-я
от 1912; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 230 ж., Пд, 16.
ЛОВЧАНЦИ (Кара сулар) — с., в
Б-я 1878—1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
1034 ж., Вн, 15.
Логодаш — с., в Б-я от 1912 г.; сл.
с ук. 582/обн. 29. XI. 1959 — вж
Станке-Лисичково (Сф).
Ложето (Ятаклар) — с., в-Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/оби.
14. VIII. 1934; залич. с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — Хс, 6.
ЛОЗА (Саламаните) — к., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. 46/обн. 9. II.
1951; 73 ж., Лч, 4.
ЛОЗАРЕВО (Комарево) — с., в Б-я,
от 1885 г.; преим. с м. з. 3287/обн.
И. X. 1938; 1282 ж., Бс, 18.
ЛОЗЕВО (Дурмуш, Митролопит Си-
меон) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. на Митрополит Симеон с м. з..
2820/обн. 14. VIII. 1934 и на Ло-
зево с ук. 3/обн. 11. I. 1950; 397
ж., Вн, 29.
Лозен — вж Руда (Хс).
ЛОЗЕН — с., образ, от с. Горни Ло-
зен и с. Долни Лозен с ук. 317/
обн. 13. XII, 1955; 5605 ж., Сф, 1.
ЛОЗЕН — с., образ, от с. Ешн'Каш-
лии и с. Урджулар с ук. 104 от'
25. III. 1902; 1403 ж., Пд, 27.
ЛОЗЕН (Динекли, Диниклии) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/*
обн. 21. XII. 1906; 843 ж., Хс, 11.
ЛОЗЕН (Кара Хасан) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. ХН. 1906; 816 ж., Лч, 25.
ЛОЗЕНГРАДЦИ (Каракаш) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 398 ж., Хс, 8.
ЛОЗЕНЕЦ (Баллар, Кара баглар) —
с., в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
дв. име пр. Осв.; преим. иа Лозе-
нсц с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
присъед. Стрелец; 1057 ж., Вн, 20.
ЛОЗЕНЕЦ (Ембелец) — с., преим. tr
призн. от н. м. Ембелец (от гр.
Царево) за с. Лозенец с ук. 162/
обн. 8. IV. 1931; 398 ж., Бс, 10.
ЛОЗЕНЕЦ (Сеймеи) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн,
14. VIII. 1934: 681 ж., Бс. 17.
ЛОЗЕНИЦА (Дере мисилим) — с.,
в Б-я от 1912 г.; пренм. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 178 ж.,
СФ. 33.
ЛОЗЕТО — к., до 1900 г. бр. към
Гложене; 21 ж., Лч, 27.
Л ОЗ ИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
764 ж.. Лч. 17.
ЛОЗИНА (Ени махле) — с., в Б-я
от 1885 г.: поеим. с м. з. 2820/обн.
14. VIH. 1934; 56 ж.. Бс, 18.
ЛОЗНИЦА /Лели Юсуф куюсу) —*
с., в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
172
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 165 ж., Вн, 12.
ЛОЗНИЦА (Кобадън) — гр., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; призн. от с. за гр. с
ук. 1942/обн. 17. IX. 1974; прнсъ-
ед. Ловско; 3970 ж., Рз, 14.
ЛОЗНО — с., в Б-я от 1878 г.; 1168
ж., Сф, 25.
Лозово (Баз тарла) — с., призн.
от н. м. Баа тарла за с. и преим.
на Лозово с м. з‘. 2820/обн. 14. VIII.
1934; сл. с ук. 3182/обн. 17. XI.
1987 — вж Бургас (Бс).
ЛОКВАТА — с., образ, от н. м. Лок-
вата и н. м. Альов гроб (от с. By-
ково) с ук. 423/обн. 6. IV. 1949;
22 ж., Сф, 5.
Локвата (Гьол кьой) — м., в 1880
г. бр. към сб. с. Доспатлии; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
залич. с ук. 1885/обн. 6. IX. 1974 —
Лч, 11.
ЛОКОРСКО — с., в Б-я от 1878
г.; 638 ж., Сф, 1.
ЛОМ (Лом паланка) — гр., в Б-я
от 1878 г.; дв. име пр. Осв.; при-
съед. с.: Алигина махала, Кален
поток, Момин брод, Младеново и
Николаево; 32 121 ж., Мх, 20.
Лом — вж Ломът (Мх).
ЛОМЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
540 ж., Лч, 28.
ЛОМНИЦА — с., в Б-я от 1878 г;
присъед.: Щърбец; 96 ж., Сф; 25.
ЛОМНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
106 ж., Сф, 44.
ЛОМНИЦА (Матлъм кьой, Матлъ-
мово) —’ с., в Б-я 1878—1913 и от
1940 г./преим. на МатЛъмово след
1887 г. от нас. и на Ломница с м.
з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 536 ж.,
Вн, 15.
Лом паланка вж Лом (Мх).
ЛОМЦИ (Спахлар) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1246 ж., Рз, 17.
Лом Черковна — вж Бойка . (Рз).
Ломът (Лом)—к., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 92/обн. 2. III; 1951 — вж
Ябълка (Лч).
Лопен — вж Лопян (Сф).
Лопачлар — с., в Б-я от 1885 г.; йз-
сел. през 1889 г. — б. ок. Анхиало
(Поморие), Бс, 13.
Лопово — с., изсел. през 1912 г.—1
Сф, 33.
Лопушна — вж Георги-Дамяново
(Мх).
ЛОПУШНА — с., в Б-я от 1878г.;
1205 ж., Вн, 16.
ЛОПУШНЯ — с., в Б-я от 1878 г.;
57 ж., Сф, 10.	1
ЛОПЯН (Лопен) — с., в Б-я от
1878 г.; 1000 ж., Сф, 16.
Лоч бунар — вж Пилашево (Пд).
Лугурите — вж Рогулят (Лч). • -
ЛУДОГОРЦИ (Дурач) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 409/обн.
27. -III. 1981; 1362 ж., Рз, 11. ; •
Луковит — вж Долни Луковит (Лч).
Л У КОВ ИТ (Горин Луковит) — гр.,
в Б-я от 1878 г.; преим. и призн.
от с. за гр. с ук. 263 от 2. XII.
1898; 10 355 ж., Лч, 16.	-	.
Луковица — с., в Б-я от 1878 г.;
’•’сл. с ук. 356/обн. 7. XII. 1954 .—
вж-Смирненски (Мх).
Л У КО ВО — с., образ, от жп спирка
Луково и н. м.: Голата глава, Лаг
зар, Орничето, Острият камъкгСър-
це и Турска могила с ук. 267/обн.
21. III. 1969; 345 ж., Сф, 37.
Луково — сб. с., в Б-я от 1878 г.;
залич. с ук. 431/обн. 22. XI. 1960,
като съставните н. м. са включенм
в с.: Реброво, Томсън и Владо
Тричков — Сф, 37.
Лулица (Чибуклии^ — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; сл. с ук. 230/обн.
22. V. 1950 — вж Желю войво-
да (Бс).	t
ЛУЛИЧКА (Кадъ кьой) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; присъед.: Врана и
Скорей; 1003 ж., Хс, 9.	»
ЛЪВИНО (Арслан) с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн. 7.
XII. 1934; 1688 ж., Рз, 11.
ЛЪВОВО (Арслан кьой) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 127 ж., Хс, 10.
Лъвска (Арсланлар) — м., в Б-я
173
1885 — 1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; за-
• лич. с ук. 970/обн. 4. IV. 1986 —
Хс, 10.
ЛЪГА — с., до 1900 г. бр. към Ет-
рополе; призн. от к. за с. с ук.
317/обн. 13. XII. 1955;	405 ж.,
Сф, 16.
Лъга — к., до 1900 г. бр. към с.
Видраре; сл. с ук. 128/обн. 11. IV.
1961 — вж Богдан (Сф).
Лъговска — вж Алиговска (Пд).
Лъджа — вж Баните (Пд).
Лъджа — с., в Б-я от 1912 г.; сл. с
у к. 737/обн. 8. V. 1971 — вж Ивай-
ловград (Хс).
Лъджа кьой — вж Банево (Бс).
Лъжене (Лъджене, Лъжане) — вж
Антон (Сф).
Лъжене (Лъжане) — с., в Б-я от
1885 г.; сл. с п. М. с. 4/оби. 5. II.
1948 — вж Велииград (Пд).
Лъжене (Лъжане) — вж Малчика
(Лч); Трудовец (Сф); Чавдарци
• (Лч).
ЛЪЖНИЦА — е., в Б-я от 1912 г.:
1435 ж., Сф, 12.
ЛЪКА — м., в Б-я от 1912 г.; 132 ж.
Пд, 28.
ЛЪКА (Ески Паслии) — с., в Б-я
• от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 239 ж., Бс, 13.
ЛЪКАВИЦА — с., в Б-я от 1885 г.;
113 ж., Пд, 15.
Лъката — м., до 1900 г. бр. към с.
Млечево и м. Скандалото; сл. с
ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж Скан-
далото (Лч).
ЛЪКИ — гр., призн. от н. м. за с.
с ук. 139/обн. 19. IV. 1960 и за
гр. с ук. 829/оби. 29. VIII. 1969;
3939 ж., Пд, 15.
ЛЪКИ — с., в Б-я от 1912 г; 181 ж.,
Сф, 45.
Лъкът — вж Кнежки лък (Лч).
ЛЮБЕН (Кара Вели кьой) — с., в
Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 724 ж., Рз, 22.
.(ЛЮБЕН (Кара Мустафаларе) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 36/
обн. 8. II. 1906; 519 ж., Пд, 30.
ЛЮБЕНЕЦ (Гюнелии, Старо Гюне-
лии) — с., в Б-я от 1885 г.; дв.
име пр. Осв.; преим. на Любенец с
ук. 462/обн. 21. XII. 1906; 756 ж.,
Бс, 12.
ЛЮБЕН-КАРАВЕЛОВО (Саръ гьол,
Любен Каравелов) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. на Любен Караве-
лов с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934,
осъвр. име на Любен-Каравелово с
ук. 960/обн. 4. I. 1966; присъед.:
Веселии; 939 ж., Вн, 2.
ЛЮБЕНОВА МАХАЛА (Гюнели мах-
ле) — с., в Б-я от 1885 г; преим.
с ук. 462/обн. 21. XII. 1906; 1447
ж Бс 12
ЛЮБЕНОВО (Гюнелии) — с., в Б-я
от 1885; преим. с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906; 185 ж., Хс, 25.
ЛЮБЕНОВО (Джадъ гьол) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 1'13 от
6. V. 1898; 722 ж., Хс, 18.
ЛЮБЕНОВО (Мършовица) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 795/
обн. 28. IX. 1949; 502 ж., Лч, 17.
Любеново (Юртчии) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906; сл. с ук. 829/обн. 29.
VIII. 1969 — вж Първомай (Пд).
ЛЮБЕНЦИ (Раш кьой, Рам кьой) — .
с. под името Раш кьой, в Б-я от
1878 г.; изсел. през 1884 г.; отноео
засел, под името Рам кьой през 1896
г.; преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; призн. от м. за с. с vk. 2294/
обн. 26. XII. 1978; 39 ж.," Лч, 25.
ЛЮБИМЕЦ (Хебибчево) — гр., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; призн. от с. за
с. гр. т. с ук. 546/обн. 15. IX. 19641.
и за гр. с ук. 829/обн. 29. VIII.
1969; 8618 ж., Хс, 11.
ЛЮБИНО (Юмерлер) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 245 ж., Хс, 1.
ЛЮБИЧЕВО (Ашиклар) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 508 ж., Рз. 2.
Любка (Ени махле) — м., до 1900 г.
бр. към Кьосевци; преим. с м. з.
2820/обн. 28. XII. 1965 — вж Кьо-
севци (Рз).
Я74
ЛЮБЛЕН (Даг ени) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. 1036 от 30.
XI. 1883; 866 ж., Рз, 16.
ЛЮБНИЦА — м., до 1900 г. бр. към
Мухово; присъед.: Гигово равни-
ще и Кушушлек; 54 ж., Сф, 18.
ЛЮБОВИЩЕ (Любовища) — с., в
Б-я от 1912 г.; осъвр. име с у к.
960/обн. 4. I. 1966; 55 ж., Сф, 33.
ЛЮБОВКА — с., в Б-я от 1912 г.;
104 ж., Сф, 33.
.Любово — с., образ, от к. Гъзурни-
ците и к. Варчовци с ук. 92/обн.
2. III. 1951; сл. с ук. 183/обн. 14.
V. 1957 — вж Гарбово (Лч).
.ЛЮБЧА — с., в Б-я от 1912 г.; 1091
ж., Пд, 10.
ЛЮЛИН — с., образ, от с. Райлово
и с. Църнел с у к. 460/обн. 14. XI.
1961; 1533 ж., Сф, 27.
.ЛЮЛИН (Ени махле) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 398 ж„ Бс, 17.
.Л ЮЛ КА (Чекичето) — м., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. XII. 1934; 29 ж., Пд, 28.
.Л ЮЛ Я К (Нова махла) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 50/обн. 9.
II. 1960; 142 ж., Хс, 21.
Л ЮЛ ЯКО В О (Идризлии, Идириз-
лии) — с., в Б-я 1885 — 1886 и
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 773 ж., Хс. 10.
.ЛЮЛЯКОВО (Кара бакъ ногоеш.
Лилякосо) — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940 г.; преим. па Ли-
л-кого с ук. 462/обн. 21. XII. 1906
и ня Люляково с ук. 960/обн. 4. I.
1956' 882 ж., Вн, 12.
ЛЮЛЯКОВО (Кереметлик) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 3008/
о*н. 1. IX. 1934; 2878 ж.,' Бс, 14.
.Люта — рж Владимирово (Мх).
ЛЮТАДЖИК — с„ в Б-я от 1878
г.; 309 ж., Мх, 10.
Лютаково — вж Литаково (Сф)..
Лютани (Лютаците) — к., в Б-я от
1878 г.’, уточн. име с ук. 960/обн.
4. I. 1966; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Габрово (Лч).
.Л ЮТ И БРОД (Гечид кьосе) — с., в
Б-я от 1878 г.; дв. име пр. Осв.;
720 ж., Мх, 23.
Л ЮТ ИДОЛ (Л юти дол) — с., в
Б-я от 1878 г.; 514 ж., Мх, 23.
ЛЮТОВО — с., призн. от н. м. Лю-
тога (от с. Бабяк) за с. С ук. 317/
обн. 13. XII. 1955; 259 ж., Сф, 3.
Лютово — вж Света Петка (Пд).
ЛЯВА РЕКА — с., в Б-я от 1885 г.;
149 ж., Хс, 15.
Лялево — с., в Б-я от 1912 г.; за-
лич. с ук. 431/обн. 22. XI. 1960 •—
Сф, 45.
ЛЯЛИНЦИ — с., в Б-я от 1878 т.;
93 ж., Сф, 44.
ЛЯСКОВЕЦ — гр., в Б-я от 1878
г.; 9816 ж., Лч, 15.
ЛЯСКОВЕЦ (Пъндъджик, погреш.
Лесковец) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. с ук. 462/обн. 21. XII. 1906;
отстр. грешка с ук. 960/обн. 4. I.
1966; 794 ж., Хс. 22.
Л ЯС КО ВО (Аптаразак, погреш. Лес-
кове) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
318 ж., Бс, 1.
ЛЯСКОВО (Лесково) — с., в Б-я от
1885 г.; уточн. име с ук. 960/обн.
4. I. 1966; 92 ж., Пд. 1.
ЛЯСКОВО (Лесково) — с., в Б-я
1885 — 1886 и от 1912 г.; уточн.
нме без адм. акт през 1965 г.; 1238
ж., Пд, 9.
ЛЯСКОВО (Пандаклнн, Пъндъкли,
погреш. Лесково) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. на Лясково с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 237 ж., Хс,
21.
ЛЯСКОВО (Фъндъджик, Пъндаджик,
Лесково) — с., в Б-я 1885—1886
и от 1912 г.; преим. на Лесково с
м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934, осъвр.
на Лясково с ук. 960/обн. 4. I.
1966; 793 ж., Хс, 26.
ЛЯТНО (Язла) —.с., в Б-я от 1878
г.; преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 897 ж., Вн, 18.
Л ЯХОВО (Евлеклер, погреш. Лехо-
во) — с., в Б-я 1878—1913 и от
1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942, отстр. грешка с ук.
960/обн. 4. I. 1966; 468 ж., Вн. 3.
175
ЛЯХОВО (Лехово, Ясъджа) — с., в
Б-я от 1885 г.; дв. име пр. Осв.;
531 ж., Пд, 18.
м
МАГАРДЖИЦА — м„ до 1900 г. бр.
към Широка лъка; 17 ж., Пд, 28.
Магерови — к., до 1926 г. бр. към
Лъжене (Велинград); сл. с ук.
2294/обн. 26. XII. 1978 — еж Абла-
ннца (Пд).
МАДАН — гр., в Б-я от 1912 г.;
призн. от с. за гр. с ук. 292/обн.
25. VIII. 1953; присъед.: Аврамов-
ска, Батинци, Бориева река, Мал-
ка река н Яновока; 9961 ж., Пд,
16.
МАДАН — с., в Б-я от 1878 г.; 1389
ж., Мх, 4.
МАДАРА — с., в Б-я от 1878 г.;
1705 ж., Вн, 19.
Маджаре — вж Бегунци (Пд).
МАДЖАРЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
508 ж., Сф, 34.
Маджарево — вж Маджарово (Хс).
МАДЖАРИ (Маджарлар) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. ХИ. 1906; 442 ж., Хс, 22.
Маджа^ка — вж Баба Маджарка
(Лч).
Маджарлар — вж Зетьово (Бс);
Маджари (Хс).
МАДЖАРОВО (Ятаджик, Дупница,
погреш. Маджарево) — гр-, в Б-я
от 1912 г.; преим. на Дупница с
м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934 и на
Маджарово без адм. акт по името
на новоизграденото до него през
1952—1953 г. геоложко-проучвател-
но селище „Маджарово11, станало
от 1959 г. център на община под
това име при адм. преустройство;
приза, от с. за гр. с ук. 1942/обн.
17. IX. 1974; 2003 ж., Хс, 12..
Маджарска — вж Войкова лъка
(Пд).
Маджере — вж Бегунци (Пд).
МАДЖЕРИТО (погреш. Маджере) —
с., в Б-я от 1885 г.; 522 ж., Хс,
21.
Мадлеш (Мадлеш кьой) — вж Киро-
ве (Бс).
Мазалите — вж Живко (Лч).
МАЗАРАЧЕВО — с., в Б-я от 1878
г.; 179 ж., Сф, 25.
Мазълите — вж Живко (Лч).
Майнаслии — вж Събрано (Бс).
МАЙОР-УЗУ НОВО (Халваджни) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з,
2820/обн. 14. VIII. 1934; 635 ж.,
Мх, 9.
Майор Ценович — вж Ценович (Рз).
МАЙСКО (Тузлу алан) — с., и
1880 г. бр. към Константин; пре*
им. с ук. 892/обн. 7. VII. 1965;
призн. от м. за с. с ук. 1885/обц,
6. IX. 1974; 640 ж.; Лч, 10.
МАЙСТОРОВО (Рюстемлер) — с.,
в Б-я 1885—1886 и от 1912 г.; пре'
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
39 ж., Хс, 10.
Майтаняци — м., в 1880 г. бр. къМ
Усои; сл. с у к. 757/обн. 8. V. 1971
вж Елена (Лч).
МАК (Мак мъл) — с., в Б-я о!
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 204 ж., Хс, 1.
Макак — с., в Б-я от 1878 г.; сл. С
ук. 45/обн. 20. I. 1978 — вж Шу'
мен (Вн).
Макак (Макаклари) — м., в 1880 г*
бр. към Стеврек; прейм. с м. з»
2820/обн. 14. VIII. 1934; залич. С
ук. 2294/обн. 26. XII. 1978 — Рз,2-
Макаклар — вж Енчец (Хс).
Макаклар — к., в 1880 г. бр. къМ
Стара река, след това сл. с Ка-
рамцалари (Изгрев) (Бс).
Макаклари (Макаклар) — вж Ма-
как (Рз).
Макаревец — м.» в 1880 г. бр. към
Троян, залич. с ук. 757/обн. 8. *V.
1971 — Лч, 14.
МАКАРИОПОЛСКО (Насчи кьой) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934/ 1182
ж., Рз, 25. '	1
Македонка (Арнаутлар) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим. с
м. 3. 2191/обн. 27. VI. 1942; залич.
с ук. 202/обн. 2. III. 1976 — Вн, 3.
МАКЕДОНЦИ (Къшла арасъ) — с.»
176
' в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 449 ж., Хс,
10.
Макензен — вж Орляк (Вн).
Мак Мулар — вж Падина (Хс).
Мак мъл — вж Мак (Хс).
МАКОВО (Кочашлии) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 339 ж., Рз, 14.
МАКОЦЕВО (Макоцово) — с., в
Б-я от 1878 г.; 292 ж., Сф, И.
МАКРЕШ — с., в Б-я от 1878 г.;
855 ж., Мх, 21.
Максутлар — вж Бели вир (Хс).
Мала Кутловица — с., в Б-я от 1878
г.; сл. с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 —
вж Михайловград (Мх).
МАЛА РАКОВ ИЦА — с., в Б-я от
1878 г.; 28 ж., Сф, 7.
МАЛА ФУЧА — с., в Б-я от 1878
г., 294 ж., Сф, 5.
МАЛА ЦЪРКВА (Сръбско село) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
44 от И. II. 1887; 746 ж., Сф, 34.
Малашевци — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 447/обн. 9. XI. 1961 —
вж София (Сф).
Малджилар — с., в Б-я 1878 —
1913 г., изсел. под рум. власт —
Вн, 12.
МАЛ ЕВО — с., в Б-я от 1885 г.;
396 ж., Пд, 32.
МАЛЕВО (Теке кьой) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 1450 ж., Хс, 25.
МАЛЕНОВО (Паша кьой, Паши-
но)—с., в Б-я от 1885 г.; преим. на
Пашино с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934 и на Маленово с ук. 107/обн.
13. III. 1951; 451 ж., Бс, 17.
Малешковци — м., до 1900 г. бр.
към Разпоповци и Боевци; зал.
с ук. 757/обн. 8. V. 1971 — Лч, 10.
Мали Богдан (Тиллере) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; сл. с м. з. 3042/обн.
26. II. 1944; отд._ с<-м. з. 934—11/
обн. 28. IV. 1944;'сл. с ук. 622/обн.
4. I. 1952 — вж Каравелово (Пд).
МАЛИ ВЪРБОВНИК (погреш. Ма-
лък Върбовник) — с., в Б-я от
1878 г.; 266 ж., Сф, 5.
МАЛИ ДРЕНОВЕЦ (Дреновец-ма-
ли) — с., в Б-я от 1878 г.; 240 ж.,
Мх, 15.
МАЛИ ИЗВОР (Кючук ак бунар) —
с., в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942: 148 ж., Вн. 27.
МАЛИНА (Харман кьръ) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м.-з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 211 ж., Бс. 4.
МАЛИНА (Чорал-големи, Големи Чо-
рал, Голям Чорал, Малиново) —
с., в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
преим. на Малиново с ук. 462/обн.
21. XII. 1906 и на Малина с м. з.
2191/обн. 27. VI. 1942;	366 ж.,
Вн, 12.
МАЛ ИН И (Живодерите) — к., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 46/обн.
9. II. 1951; 27 ж., Лч, 4.
Малинка (Гаджулите) — к., в 1880
г. бр. към Бижовци; преим. с ук.
48/обн. 9. II. 1951; залич. с ук.
881/обн. 30. XI 1965 — Лч, 29. ,
Малино (Гюджеклар) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; залич. с ук. 970/
обн. 4. IV. 1986 — Хс, 6.
Малиново — вж Божурово (Вн);
Малина (Вн).
МАЛИНОВО — м„ в 1880 г. бр.
към Млечево; към 4. XII. 1985 г.
без постоянно нас., Лч, 24.
МАЛИНОВО (Острец) — с., в Б-я
от 1878 г.; поеим. с ук. 562 обн.
6. IV. 1971; 1356 ж.; Лч, 14.
Мали Чорал — вж Орлово (Вн).
Малка ада — вж Островче (Рз).
МАЛКА АРДА (Кючук Арда, Ста-
ро село) — с., в Б-я от 1913 г.;
дв. име пр. Осв., преим. на Малка
Арда с ук. 949/обн. 8. XII. 1949;
378 ж., Пд, 2.
Малка Брестница — вж Брестннца
(Лч).
МАЛКА ВЕРЕЯ (Кара Верлер, Ка-
ра Ферлер) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. с ук. 462/обн. 21. XII. 1906;
440 ж., Хс, 21.
Малка детелина (Малко Терфилии,
Малко Торфилии) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906; залич. с ук. 2932/обн.
177
30. IX. 1983 — Хс, 18.
МАЛКА ЖЕЛЯЗНА — с., в Б-я от
1878 г.; 338 ж., Лч, 27.
Малка Кайнарджа — вж Кайнарджа
(Рз).
Малка Кокарджа — вж Малък По-
ровец (Рз).
МАЛКА ПОЛЯНА (Кючук алан,
Малка полянка) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. на Малка полянка
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934 и
на Малка поляна с ук. 960/обн.
4. 1. 1966; 463 ж., Бс, 1.
Малка река — м., в Б-я от 1912 г.;
сл. с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 —
вж Мадан (Пд).
Малка река (Брахомчиновци) — м.,
в Б-я от 1913 г.; дв. име пр. Осв.;
сл. с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 —
вж Добрева череша (Пд).
Малка Рибня — м., в 1880 г. бр. към
Троян; сл. с ук. 463/обн. 2. VII.
1965 — вж Троян (Лч).
Малка Рупча — вж Рупча (Бс).
МАЛКА СМОЛНИЦА (Малко Ча-
мурлии, Чамурлии, Чамурлии—
малко) — с., в Б-я 1878—1913 и от
1940 г.; дв. име пр. Осв.; преим. на
Малка Смолница с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; 134 ж., Вн. 15.
Малка Франга — вж Яребична
(Вн).
МАЛКА ЧЕРКОВНА (ЧикръчиШа-
ри) — с., до 1900 г. бр. към Длъж-
ка поляна; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 8 ж., Рз, 2.
МАЛКА ЧИНКА (Якбасан сягир) —
 с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934;	368 ж.,
Хс, 9.
Малка Шаханская — вж Шаханска
махала (Лч).
Малък Аладън — вж Езерово (Вн).
МАЛКИ БЪЛГАРЕНИ (Малко Бъл-
гарени, Българените) — к., до
1892 г. бр. към Пърша; 2 ж., Лч, 9.
МАЛКИ ВОДЕН (Сюлбюкюн) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. 3.2820/
обн. 14. VIII. 1934; 39 ж., Хс, 12.
МАЛКИ ВЪРШЕЦ (Сръбе, Сърбе) —
с., в Б-я от 1878 г.; пренм. на
Малки Вършец с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 455 ж., Лч, 24.
Малки извор — вж Малък извор
(Лч); Малък Извор (Хс).
МАЛКИ ИСКЪР — (Брусенски ха-
нове) — с., обртз. от н. м. Ло-
пянски ханове (от с. Лопян), м.
Хановете и н. м. Лъга (от с. Бру-
сен) с ук. 902/обн. 31. XII. 1963;
преим. с ук. 502/обн. 8. X. 1971;
360 ж., Сф, 16.
Малки Кардам (Мнрча вода) — с.,
засел, след Първата световна вой-
на, в Б-я от 1940 г.; преим. с м.
з. 2191/обн. 27. VI. 1942; сл. с ук.
317/обн. 13. XII. 1955 — вж Кар-
дам (Вн).
Малки Качамак — с., изсел. през
Осв. война — б. ок. Балчик (Вн).
Малки Преславец — вж Малък Пре-
славец (Рз).
МАЛКИ СТАНЧОВЦИ — к., до 1892
г. бр. към Бижовци и Владовци;
17 ж., Лч, 29.
МАЛКИ ЦАЛИМ — с., в Б-я от
1912 г.; 30 ж., Сф, 33.
МАЛКИ ЧИФЛИК — с., в Б-я от
1878 г.; 304 ж., Лч, 3.
Малко адъ — вж Островче (Рз).
Малко Алъч кьой (Алъч кьой —
Малко) — с., до 1892 г. бр. към
Плачидол; в Б-я до 1913 г.; изсел.
под рум. власт — Вн, 15.
МАЛКО АСЕ НОВО (Кючук Хасан
теке) — с., в Б-я от 1885 г; пре-
им. с ук. 462/обн. 21. XII. 1906;
209 ж., Хс, 5.
Малко Бабино (Мало Бабино, Баби-
но-мало) — с., в Б-я от 1878 г.;
тр. име; сл. с м. з. 2709/оби. 31.
VII. 1942 — вж Бели извор (Мх).
Малко Белово (Малко Бельово) —
с., в Б-я от 1885 г.; осъвр. име с
vk. 960/обн. 4. I. 1966; сл. с ук.
829/обн. 29. VIII. 1969 — вж Бе-
лово (Пд).
Малко Борисово — вж Братя Дас-
калови (Хс); Правище (Пд).
Малко Ботьово — вж Ново Боте-
во (Вн).
МАЛКО БРЯГОВО (Ярджелии, Бря-
гово) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
12 Речник на селищата
178
им. на Брягово с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906 и иа Малко Брягово с
ук. 169/обн. 10. V. 1960; 83 ж., Хс,
12.
Малко Българени — вж Малки Бъл-
гарени (Лч).
МАЛКО ВРАНОВО (погреш. Мало
Враново) — с., в Б я от 1878 г.;
1178 ж., Рз, 23.
МАЛКО ГРАДИЩЕ (Алван дере) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 1132 ж.,
Хс, 11.
Малко Дерелии — вж Малък дол
(Хс).
Малко Доляне (Дере кьой II) — м.,
в 1880 г. бр. към Слънчовец; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
залич. с ук. 463/обн. 2. VII. 1965 —
Рз, 2.
МАЛКО ДРЯНОВО (Хаджиолар) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 225 ж.,
Хс, 2.
Малко Дуванджии — вж Соколец
(Хс).
Малко Ип дере — вж Чичево (Хс).
МАЛКО КАДИЕВО — с., в Б-я от
1885 г.; 262 ж., Хс, 21.
МАЛКО КАМЕНЯ НЕ (Ташлъ сют-
лю дере) — с., в Б-я от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 472 ж., Хс, 9.
МАЛКО КИРИЛОВО (Мангуфлии,
Кирилово) — с., засел, през 1920 г.;
призн. от н. м. Мангуфлии за с.
Кирилово; преим. на Малко Кири-
лово с м. з. 3774/обн. 7. XII. 1934;
38 ж., Бс, 5.
МАЛКО КРУШЕВО (Ахатлар сега-
ир) — с., в Б-я от 1912 г.: преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 42 ж.,
Пд. 2.
Малко Ново — вж Кошничари (Рз).
Малко Паисиево (Суванлък ени мах-
ле, Ени махале) —	с., в Б-я
1878—1913 и от 1940; преим. с
М. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; сл. с
ук. 317/обн. 13.- XII. 1955 — вж
Паисиево (Рз).
Малко Пещеие — вж Мало Пеще-
не (Мх).
МАЛКО ПОПОВО (Ходжа кьой) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 19 ж.,
Хс, 12.
Малко село — вж Манолово (Хс).
МАЛ КО СЕЛО (Кючуклер, Кючюк-
лер) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 716
ж., Бс, 8.
Малко Терфилии (?4алко Торфи-
лии) — вж Малка детелина (Хс).
Малко Тополово (Тахталии, Тополо-
во) — с., в Б-я от 1885 г.; дв. име
пр. Осв.; преим. на Малко Тополо-
во с ук. 364/обн. 31. VII. 1925; сл.
с у к. 183/обн. 14. V. 1957 — вж
Тополово (Пд).
МАЛКО ТРЪНОВО (Чанлии) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 490 ж., Хс, 27.
Малко Турски чардак — вж Малък
чалдак (Пд).
МАЛКО ТЪРНОВО — гр., в Бя от
1912 г.; 4229 ж., Бс, 9.
МАЛКО ЦЪРКВИЩЕ (Текелер джа-
ми) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 94
ж., Рз, 15.
Малкоч — вж Селце (Вн).
МАЛ КОЧ (Малкоч дере) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 431 ж., Хс, 8.
Малко Чамурлии — вж Малка Смол-
ница (Вн).
Малкоч дере — вж Малкоч (Хс).
Малкочево — вж Буря (Лч).
Малко Ченге — вж Карагеоргиево
(Бс).
МАЛКО ЧОЧОВЕНИ — с., в Б-я от
1885 г.; 517 ж., Бс, 15.
МАЛ КО ШАР КО ВО (Малък Боя-
лък) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
359 ж., Бс, 2.
Малко Шивачево — вж Гита (Хс).
Малко Юренджик — вж Константи-
ново (Хс).
Малко Яйджели — вж Малък извор
(Хс).
Малко Яларе — вж Славейково (Лч).
Мало Бабино — вж Малко Бабино
(Мх).
179
Мало Бельово (Чифлик Мало Бе-
ло) — с., в Б-я от 1885 г.; залич.
с ук. 970/обн. 4. IV. 1986 — Сф,
14.
МАЛО БУЧИНО — с., в Б-я от
1878 г.; 365 ж., Сф, 1.
Маловец (Мамуч кьой, Момуч кьой,
Мумуч кьой) — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940 г.; преим. на Ма-
ловец с ук. 38/обн. 2. II. 1960 —
вж Генерал-Тошево (Вн).
МАЛО ГРАД ЕЦ (Палазлари) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; присъед.:
Висино и Ковнл; 81 ж., Рз, 2.
МАЛО КОНАРЕ (Доганово-Кона-
ре) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
4643 ж., Пд, 18.
МАЛО КРУП1ЕВО (Армутлии, Кру-
шово) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. от нас. на Крушово в 1892 г.
н на Мало Крушево с ук. 1055/
обн. 17. XII. 1968; 327 ж., Пд, 31.
МАЛО МАЛ О ВО — с., в Б-я от
1878 г.; 155 ж., Сф, 14.
МАЛОМИР (Карапча) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 2047 ж„ Бс, 20.
МАЛОМИР (Софулар) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 574 ж., Вн, 10.
МАЛОМИРОВО (Хамбарлии) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м, з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 588 ж.,
Бс, 5.
МАЛО ПЕЩЕНЕ (Малко Пещене,
Псщене-малко) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. *960/обн. 4. I.
1966: 116 ж., Мх, 10.
МАЛОРАД — с., в Б-я от 1878 г.;
2805 ж., Мх, 5.
МАЛО СЕЛО — с., в Б-я от 1878 г.;
457 ж., Сф, 5.
Мало село — с., изсел. през Осв.
война — б. ок. София (Сф).
МАЛ УША (Гърците, Гърцц, Гръд-
ците) — с., (до 1971 г. — к.) в
Б-я от 1878 г.; преим. на Гръд-
иите с м. з. 2820/обн. 44. VIII
1934 и на Малуша с ук. 360/обн.
2. VIII. 1950; сл. с ук. 757/обн.
8. V. 1971 (вж Габрово); отдел, и
призн. от кв. за с. с ук. 583/обн.
14. IV. 1981; 3 ж., Лч, 4.
МАЛИ И КА (Лъжене) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 663/обн.
29. XII. 1950; 2333 ж., Лч, 12.
МАЛЧОВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
16 ж., Лч, 3.
МАЛЧОВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
14 ж., Лч, 29.
Малък Базаурт — вж Житниц-а (Вн).
Малък Богдан (Валалии) — с., в
Б-я 1878—1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
залич. с ук. 369/обн. 28. X. 1958 —
Вн, 15.
Малък Боялък — вж Малко Шар-
ково (Бс).
Малък Воден (Дере махле) — с., до
1892 г. бр. към Воден; преим. с
м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; сл.
с м. з. 3080/обн. 23. XI. 1940 —
вж Воден (Бс).
Малък Върбовник — вж Мали Вър-
бовник (Сф).
МАЛЪК ДЕВЕСИЛ (Дикнли кай-
рак) — с., в Б-я от 1912 г.; преим.
с и. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
927 ж., Хс, 9.
Малък Дервент — вж Лалково (Бс).
Малък дол (Малко Дерелии) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; сл. с ук. 317/
обн. 13. XII. 1955 — вж Голям
дол (Хс).
Малък Звенимир (Айват кьой) —
с., в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; сл. с ук. 317/обн. 13. XII.
1955 — вж Звенимир (Рз).
МАЛЪК ИЗВОР (Малки извор) —
с., в Б-я от 1878 г.; осъвр. име
без адм. акт през 1956; 214 ж.,
Лч, 32.
МАЛЪК ИЗВОР (Малко Яйджелй,
Яйджелии-малко, Малки извор) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на Мал-
ки извор с ук. 462/обн. 21. XII.
1906, осъвр. име на Малък извор
с ук. 960/обн. 4. I. 1966; 769 ж.,
Хс, 22.
Малък Караач — вж Брестак (Рз).
180
МАЛЪК МАНАСТИР (Малък Мъ-
настир) — с., в Б-я от 1885 г.; осъ-
вр. име без адм. акт през 1926 г.;
1096 ж., Бс, 5.
МАЛЪК ПОРОВЕЦ (Кокарджа ма-
хала, Малка Кокарджа) — с., в
Б-я от 1878 г.; дв. име пр. Осв.;
преим. на Малък Поровец с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; присъед.
Драгомъж; 839 ж., Рз, И.
МАЛЪК ПРЕСЛАВЕЦ (Кадъ кьой,
Малки Преславец) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим. на
Малки Преславец с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942 и осъвр. име на Ма-
лък Преславец през 1956; 739 ж.,
Рз, 6.
Малък Торсун — вж Здравец (Рз).
Малък Турчин — вж Шишманово
(Мх).
Малък Хедиетлер — вж Припек (Бс).
МАЛЪК ЧАРДАК (Турски чардак-
малък, Турский чардак, Малко Тур-
ски чардак) — с., в Б-я от 1885 г.;
дв. име пр. Осв.; преим. на Малък
Чардак от нас. след. Осв.; 737 ж.,
Пд, 30.
Малък Чорал — вж Орлово (Вн).
Мальово (Кара Насуф, погреш. Ка-
ракас) — чнфлишко с., в 1880 г.
бр. към Водно; в Б-я до 1913 и
от 1940 г.; до 1913 г. бр. само-
стоятелно, а след 1940 г. бр. към
общ. Белгун; залич, без адм. акт —
Вн, 17.
Мальов рът — к., до 1900 г. бр. към
с. Каменица; залич. с ук. 881/обн.
30. XI. 1965 — Сф, 40.
МАМАРЧЕВО (Мураданлин) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 905 ж.,
Бс, 2.
Мамуч кьой — вж Маловец (Вн).
Манаселска река — сб. с., бр. по
съставни махали и колиби — Сф,
29.
МАНАСЕЛСКА РЕКА — с., до
1900 г. бр. към Видраре; призн. от
м. за с. с ук. 970/обн. 4. IV. 1986;
присъед.: Буджов дол, Гола могила,
Дръндарска, Смолевица и Чере-
ша; 89 ж., Сф, 29.
МАНАСТИР (Мънастир) — с., в Б-я
от 1878 г.; осъвр. име без адм.
акт през 1926; 804 ж., Вн, 24.
МАНАСТИР (Мънастир) — с., до
1892 г. бр. към Дряново; осъвр.
име без адм. акт. през 1926; 316
ж. Пд. 15.
МАНАСТИР (Хасарлоба, Мъна-
стир — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Мънастир с ук. 462/обн. 21. XII.
1906; осъвр. име без адм. акт през
1926; 235 ж., Хс, 15.
Манастира — вж Средногорска (Сф).
Манастирец — вж Струя (Бс).
Манастирица (Манастирска) — м.,
до 1900 г. бр. към сб. с. Правец;
сл. с ук. 57/обн. 5. II. 1965 — вж
Правец (Сф).
МАНАСТИРИЦА (Мансър, Мънсър,
Мънастирица) — с., в Б-я от 1878
г.; преим. на Мънастирица с ук. 86
от 9. IV. 1898, осъвр. име без
адм. акт през 1926; 101 ж.; Рз, 17.
МАНАСТИРИЩЕ (Мънастири-
ще) — с., в Б-я от 1878 г.; осъвр.
име без адм. акт през 1926; 1951
ж., Мх, 30.
МАНАСТИРИЩЕ (Мънастири-
ще) — с., в Б-я от 1878 г.; осъвр.
име без адм. акт през 1926; 25
ж., Сф, 37.
Манастирска — вж Манастирица
(С*).
МАНАСТИРСКО (Теке махла) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 332 ж., Рз,
14.
МА НАСТИ РЦИ (Чукур къшла, Те-
ке) — с., в Б-я от 1878 г.; дв. име
пр. Осв., преим. на Манастиоци с
ук. 192/обн. 21. IV. 1923; 387 ж.,
Рз. 14.
Манаф чифлик (Манафски чифлик,
погреш. Манов чифлик) — вж На-
чево (Сф).
Мангал ъ махла — м., в Б-я от 1878
г.: изсел. през 1886 г. — б. общ.
Микре, Лч, 31.
Мангуфлии — вж Малко Кирилов»
(Бс).
Мангъф — вж Сеиоклас (Хс).
Манджаджилар — вж Биволяне (Хс).
181
Манджово — вж Винограда (Сф).
МАНД РА — с., в Б-я от 1885 г.;
д Yр
МАНДРЙЦА — с., в Б-я от 1912 г.;
229 ж., Хс, 6.
Мандър ач — вж Повиен (Хс).
МАНЕВЦИ (Мановцн, Манювци) —
к., в Б-я от 1878 г.; 31 ж., Лч, 29.
Манов чифлик — вж Начево (Сф).
МАНОЛЕ — с., в Б-я от 1885 г.;
3299 ж., Пд, 21.
МАНОЛИЧ — с., в Б-я от 1885 г.;
1343 ж., Бс, 18.
Манолово (Зорнаджилар) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; залич. с м. з.
1695/обн. 27. IX. 1937 — Хс, 6.
МАНОЛОВО (Малко село, Борисо-
во) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Борисово с ук. 154 от 3. Ill,
1894 и на Манолово с м. з. 7552/
обн. 22. XI. 1947; 1094 ж., Хс, 17.
МАНОЛСКО КОНАРЕ — с., в Б-я
от 1885 г.; 905 ж, Пд, 21.
МАНОЯ — с., в Б-я от 1878 г.; 168
ж., Лч, 9.
Мансарлии (Мансерлии) — вж По-
беда (Бс).
Мансър — вж Манастирнца (Рз).
Мансър кьой (Мансърово) — вж
Свобода (Вн).
ЛААНУШ ЕВЦИ (Чанаджик) — м.,
в 1880 г. бр. към Кипилово; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
43 нс Рз 2
МАНЧЕВО (Солук дал) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 7 ж., Хс, 14.
Манювци — вж Маневци (Лч).
МАРАФЕЛЦИ — к., в 1880 г. бр.
към Блъсковци; 13 ж., Лч, 10.
Марафта — вж Морава (Бс).
МАРАШ — с., в Б-я от 1878 г.; 560
ж., Вн, 29.
Марашки Тръстеник — вж Тръсте-
ник (Лч).
Маргатина — вж Горна Маргатина
(Лч); Долна Маргатина '(Лч).
МАРГОВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
към 4. XII. 1985 г. без постоянно
нас., Лч, 3.
Марек — вж Станке Димитров (Сф).
Марефлер — вж Козлево (Хс).
Мариино — вж Велчево (Лч).
Мариино (Кокарджа) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 365 от 20. X.
1897; сл. с п. М. с. 3/обн. 6. IX.
1947 — вж Димитровград (Хс).
МАРИКОСТЕНОВО — с., в Б-я от
1912 г.; 1393 ж., Сф, 28.
Маринито — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Велчево; сл. с ук. 757/обн.
8. V. 1971 — вж Черневото (Лч).
МАРИНКА (Карагьозлер) — с., за-
сел. в 1909; преим. и призн. от н.
м. за с. Маринка с ук. 162/обн.
8. IV. 1931; 1272 ж., Бс, 16.
Марино — м., в Б-я от 1912 г.; за-
лич. с ук. 970/обн. 4. IV. 1986 .—
Хс, 10.
МАРИНОВЦИ — м., в 1880 г. бр.
към Буйновци; I ж., Лч, 10.
МАРИНОВЦИ — с., в 1880 г. бр.
. към Млечево; призн. от м. за с. с
ук. 2294/обн. 26. XII. 1978; 106 ж.,
Лч, 24.
МАРИНО ПОЛЕ — с., в Б-я от 1912
г.; 384 ж., Сф, 28.
МАРИНО ПОЛЕ (Минтишлии) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 109 жм
Пд, 13.
Марица — вж Огняново (Пз); Си-
меоновград (Хс).
МАРИЦА (Махала) — с., в Б-я
от 1885 г.; пренм. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 931 ж., Сф, 34.
Маришннца — м., до 1900 г. бр. към
Ново село и Острец; сл. с ук. 45/
обн. 20. I. 1978 — вж Априлцч
(Лч).
Мария Луиза — вж Бенковски (Вн).
Мария-Лунзино — вж Благоево (Лч).
Маркиш — вж Мокрей (Вн).
Марковец — вж Марково (Вн).
Марково — вж Повеляново (Вн);
Поляново (Бс).
МАРКОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
2075 ж., Пд, 21.
МАРКОВО (Марковец, Марковча) —
с., в Б-я от 1878 г.; дв. име пр,
Осв.; уточн. име на Марково без
адм. акт през 1956; 998 ж., Вн, 19.
МАРКОВО (Сакарлии) — с., в Б-я
182
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 161 ж., Хс, 2.
МАРКОВО РАВНИЩЕ — к., до
1900 г. бр. към Видраре; 36 ж.,
Мх, 28.
Марковска — м„ до 1900 и след 1934
г. бр. към Белиш (Лч).
Марковча — вж Марково (Вн).
МАРТЕН (Мартин) — с., в Б-я от
1878 г.; 4754 ж., Рз, 19.
Мартинковци (погреш. Мартинци) —
м., в 1880 г., бр. към Яковци; за-
лич. с ук. 57/обн. 5. II. 1965 — Лч,
10.
МАРТИНО (Апазлар) — м., в Б-я
1885—1886 и от 1912; преим. с м.
з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 20 ж.,
Хс. 10.
МАРТИНОВО (Влашко село) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
1966/обн. 16. XI. 1935; 707 ж., Мх,
31.
Мартинска — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Очуша; залнч. с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — вж Очуша (Сф).
Мартинци — вж Мартинковци (Лч).
Марулево — вж Ваклиново (Сф).
МАРУЛЕВО — с., в Б-я от 1912 г.;
88 ж., Сф, 4.
Маруфлар — вж Крушевска (Хс).
МАРУЦЕКОВЦИ (погреш. Маруци-
Коевци) — к., в Б-я от 1878 г.;
2 ж., Лч, 29.
Марча — к., в Б-я от 1878 г.; сл. с
‘ ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж Дря-
ново (Лч).
МАРЧЕВО — с., в Б-я от 1912 г.;
231 ж., Сф, 13.
МАРЧ И НО (Кючук, Кючюк) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 162 ж., Рз, 17.
МАРЯН (Горни Марян) — с., в Б-я
от 1878 г.; дв. име пр. Осв.; 166
ж„ Лч, 10.
Масатлаое — вж Точиларци (Пд).
МАСЛАРЕВО (Яйджии) — с., в Б-я
• от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 1418 ж., Лч,
21.
Маслапи — вж Мусачево (Сф).
МАСЛИ НОВО (Яхалии, Яхяли) —
с., в Б-я 1885 — 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 430 ж., Хс, 25.
Масли чифлик — вж Кладенци (Сф),
Маслово — с., в Б-я от 1878 г.; сл
с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 — вж
Обединение (Сф).
Мастанлар-горний — вж Горна
Златица (Рз).
Мастанлар-долний — вж Долна
Златица (Рз).
Масутлар — вж Ножарево (Рз).
МАТЕШОВЦИ (погреш. Матеев-
ци) — к., в Б-я от 1878 г.; 3 ж.,
Лч. 29.
Матлъмово (Матлъм кьой) — вж
Ломница (Вн).
Матовци (Хаджи Камбер махле) —
с., призн. от н. м. (от с. Стариче-
не) за м. в 1913 г. и за с. с м. з.
1380'обн. 1. VI. 1939; преим. с м.
з. 3775/обн. 7. XII. 1934; сл. с ук.
317/обн. 13. XII. 1955 — вж Ки-
танчево (Рз).
МАТОЧИНА (Фикел) — с., в Б-я
от 1915 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 163 ж., Хс, 19.
Махала —. вж Марица (Сф).
МАХАЛАТА — с., в Б-я от 1912 г.;
128 ж., Сф, 42.
МАХАЛИ И ЦИ (погреш. Махалици) —
м., в 1880 г. бр. към Яковци; 6
ж., Лч, 10.
Махалъч (Махалча) — вж Михалич
(Вн).
Махзар паша теке — вж Воден (Рз).
Махлата — вж Пелово (Лч).
Махматча — вж Страхи л войвода
(Хс).
Махмудня — вж Радойково (Мх).
Махмудово (Махмуд кьой) — вж
Мостич (Вн).
Махмуд оглулар — вж Яребица
(Хг).
Махмузлии — вж Тодор-Икономо-
во (Вн).
Махмутица — вж Бистрица (Пд).
Махмутлар (Махмутлари) — вж
Синигер (Хс).
Махмутларе — вж Славянин (Хс).
Махмутлии — вж Странджево (Хс).
Махсунлар — вж Бели вир (Хс).
183
МАЦА — с., в Б-я от 1885 г.; 320
ж., Хс, 18.
Мацакурово — вж Гюргево (Сф).
Мацика — вж Влашка (Лч).
Мачиклар — вж Сирии (Хс).
МАЧКОВЦИ — м„ до 1900 г. бр.
към МлечсЕо и Гумощник; 60 ж.,
Лч, 1.
Мая Курфалии — вж Овчарни (Хс).
МЕДВЕН — с., в Б-я от 1885 г.;
528 ж., Бс, 8.
МЕДЕВЦИ (Бакаджик) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
' 7. XII. 1934; 297 ж., Хс, 8.
МЕДЕИ БУК (Балджи бук) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 101 ж., Хс, 6.
МЕДЕНИ ПОЛЯНИ (Нова маха-
ла) — с., до 1946 г. бр. към с. Ба-
бяк; преим. и призн. от м. за с. с
 ук,. 129/обн. И. IV. 1961; 764 ж.,
' Пд, 8.
МЕДЕИ КЛАДЕНЕЦ (Баллъ бу-
нар) — с., в Б-я .от 1885 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
516 ж., Бс, 20.
Медено село — вж Княжево (Сф).
Меден рудник (Кара баир, Рудник).—
м., засел, през 1922 г.; преим. и
призн. от н. м. Кара баип за м.
Рудник с ук. 162/обн. 8. IV. 193.1
. и на м. Меден Рудник с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; сл. с ук. 2013/
обн. 24. X. 1975 — вж Бургас
(Бс).
МЕДЕШЕВЦИ — с., в Б-я от 1878
. г., 250 ж., Мх, 14.
Меджит сюнетлер — вж Канлии (Хс).
гЧедковец — вж Метковец (Мх).
1ЕДКОВЕЦ (Метковец) — с., в
Б-я от 1878 г.; осъвр. име без адм.
.. акт през 1965; 3342 ж., Мх, 22.
МЕДНИКАРОВО (Кара пилит) —
с., в Б-я от 1885 г.: преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 1050 ж.,
Хс. 3.	. .
Медовене (Енидже Балбунар. Бал-
бунао енидже, Бал ендже. Медьо-
вене) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. на Медьовене с м. з. 3775/обн.
• 7. XII. 1934. осъвр. име с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; сл. с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — вж Кубрат (Рз).
МЕДОВЕЦ (Саръ кованлък) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 1983 ж.,
Вн, 16.
МЕДОВИНА (Балджи омур) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 921 ж.,
Рз, 17.
Me до вица (Балджа) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; залич. с ук. 463/
обн. 2. VII. 1965 — Хс, 9.
МЕДОВНИЦА — с., в Б-я от 1878
г., 443 ж., Мх, 15.
МЕДОВО (Балджи кьой) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. без адм. акт
през 1880; 442 ж., Бс, 13.
МЕДОВО (Балджиларе) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 509 ж., Хс, 2.
МЕДОВО (Сев. Радулеску) с.,
засел, след Първата световна вой-
на; в Б-я от 1940; преим. с.м. з.
2191/обн. 27. VI. .1942; 219 ж.,
Вн, 15.	. .
Медьовене — вж Медовене (Рз).
МЕЖ ДА (Гюбел) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. XII. 1934; 397 ж., Бс, 20.*
МЕЖДЕН (Сънър они махле) — с.,
в Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.;
поеим. с м.. з. 2191/обн. 27. VL
1942; 1105 ж., Рз, 8.
МЕЖДЕНИ (Межден) — к., R Б-я
от 1878 г.; 96 ж., Лч, 4.
МЕЗДРА — гр.,* в Б-я от 1878 г.;
ппилн. от с. за гр. с ук. 435/обн.
31. VIII. 1950; 13 597 ж., Мх, 23.
МЕЗДРЕЯ — с., в Б-я от 1878 г.;
497 ж., Мх, 2.
МЕЗЕК — с.,' в Б-я от 1412 г.; 433
ж., Хс, 19.
Мейково — м., в Б-я от 1912 г.; сл.
с ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж
Рудозем (Пд).
Мекиш •— с., в Б-я от 1878 г.; сл. с
м. з. 3476/обн. 4. I. 1941 — вж
Обединение (Лч).
Мелеклер — вж Къпиново (Вн).
Меликадъново — вж Драгор (Пд).
184
МЕЛНИК — гр., в Б-я от 1912 г.;
329 ж., Сф, 33.
МЕЛ Н ИЦА (Дермен дере) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 692 ж., Бс, 5.
МЕЛЯНЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
356 ж., Мх, 13.
Мемелер — вж Ненково (Хс).
Мемиш махале — к., в 1880 г. бр.
към Стара река, след това сл. с
Карамцалари — вж Изгрев (Бс).
Мемиш софулар — вж Приселци
(Вн).
МЕНГИШЕВО (Кьопек кьой) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 687 ж., Вн,
10.
МЕНДОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
207 ж., Сф, 28.
Менека — вж Момчилово (Хс).
Менекше — вж Теменуга (Хс).
МЕНЕНКЬОВО — с., в Б-я от 1885;
1337 ж.. Пд, 4.
МЕРДАНЯ (погреш. Мирданя) — с.,
в Б-я от 1878 г.; 1057 ж., Лч, 15.
Мерилковци — м., до 1900 г. бр. към
Беброво, Босевцн и Нейново; за-
лич. с ук. 45/обн. 20. I. 1978 —
Лч, 10.
МЕРИЧЛЕРИ — гр., в Б-я от 1885
г.; призн. от с. за гр. с ук. 2872/
обн. 27. IX. 1983; 2917 ж., Хс, 5.
Месемврия — вж Несебър (Бс).
Месимлер — вж Листен (Рз).
Месим махле — вж Мъдрево (Рз).
МЕСТА — с., призн. от н. м. Оби-
димски ханове за с. с ук. 57/обн.
5. II. 1965; 293 ж., Сф, 2.
Метковец — вж Медковец (Мх).
Метковец (Медковец) — с., в Б-я от
1878 г.; дв. име; сл. с м. з. 2918/
эбн. 11. I. 1943 — вж Врана (Мх).
МЕТЛИКА (Мурад пашалар) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 423 ж., Хс,
9.
МЕТЛИЧИНА (Али паша, Гене^ал-
Панайотово) — с., в Б-я от 1912
г.; преим. на Генерал-Панайотово
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934 и на
Метличина с м. з. 5750/обн. 24. IX.
1947; 285 ж., Хс, 8.
МЕТЛИЧИНА (Хамбарлък, Жит-
ник) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
на Житник с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934 и на Метличина с м. з.
1966/обн. 16. XI. 1935; 383 ж., Вн,9.
МЕТЛИЧКА (Мухаремоглар) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 164 ж., Хс,
8.
МЕТОДИЕВО (Кюпелер) — с., в
Б-я 1878—1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
присъед. Верижари; 388 ж., Вн,
15.
МЕТОДИЕВО (Чауш кьой, Чаушо-
во) — с., в Б-я от 1878 г.; дв. име
пр. Осв.; преим. на Методиево с
ук. 162/обн. 8. IV. 1931; 837 ж,,
Вн, 10.
МЕТОХИЯ — с., в Б-я от 1878 г.;
присъед. Възчукар; 47 ж., Сф, 43.
Метудово — вж Скобелево (Лч).
Мехмед бей чифлик (Мехмед Бег
чифлик) — вж Петруново (Сф).
Мехмеди (Мехмеди кьой) — вж
Звезда (Рз).
Мехмед кьой — вж Бистроглед (Хс).
Мехмедовци — вж Поп-Николаево
(Мх).
Мехмеч кьой — вж Росен (Бс).
Мехомия — вж Разлог (Сф).
Мехрем бей — вж Старо село (Бс).
Меча поляна — с., в Б-я от 1878 г.;
залич. с ук. 970/обн. 4. IV. 1986 —
Сф, 37.
Мече корито (Мечекоритски) — к.,
до 1900 г. бр. към Чепино (дн. кв.
от Велинград); осъвр. име с ук.
960/обн. 4. I. 1966; сл. с ук. 1521/
обн. 24. X 1975 — вж Грашево
(Пд).
Мече ухо (Ай кулак) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; залич. с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — Хс, 9.
Мечикчилер — вж Беломорци (Рз).
Мечит махала — вж Пърличево (Мх).
Мечка — вж Оборище (Пд).
МЕЧКА — с., в Б-я от 1878 г.; 916
ж.. Лч, 20.
МЕЧКА — с., в Б-я от 1878 г.; 1098
ж., Рз, 10.
185
МЕЧКАРЕВО — с., в Б-я от 1885
г.; 735 ж., Бс, 15.
Мечкобиевци — м., до 1892 г. бр.
към м. Усои и м. Новачкини; за-
лич. с ук. 57/обн. 5. II. 1965 — Лч,
10.
МЕЧКОВИЦА (погреш. Мечковци) —
к., в Б-я от 1878 г.; 13 ж., Лч, 4.
Мечково — м., в Б-я от 1912 г.; сл.
с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 —
вж Баскалци (Сф).
Мечковци — вж Мичковци (Лч).
МЕЧКОВЦИ — м., до 1900 г. бр.
към сб. с. Вакарел; 13 ж., Сф, 18.
МЕЧ КУЛ — с., в Б-я от 1912 г.;
37 ж., Сф, 38.
Мечкюр — вж Прослав (Пд).
МЕЧ О ВО (Айдън кьой) — с., до
1-900 г. бр. към Богомолско; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
5 ж., Рз, 2.
Мечовци — к., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 502/обн. 11. VII. 1967 — вж
Белнца (Лч).
Метелин — вж Дъбово (Бс).
Мете махле — вж Дъбрава (Вн);
Дърбавица (Рз).
Меше махле — м., в 1880 и 1887 г.
бр. към Водно, а след това — бр.
и сл. с Теменуга (Лч).
МЕЩИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
1-315 ж., Сф, 27.
Мидирис — вж Калчево (Бс).
МИЗИЯ — гр., образ, от с. гр. т.
Букьовци и с. Гложене с ук. 344/
оби. 20. II. 1970; ппез 1978 г.
отдел, кв. Гложене; 5139 ж., Мх,
24.
МИЙКОВЦИ — с., в 1880 г. бр. към
Буйновци; присъед. Духлевци; 141
; ж., Лч, 10.
Микени — с., изсел. през Осв. вой-
на — б. ок. Ямбол (Бс).
МИКРЕ — с., в Б-я от 1878 г.; 780
ж., Лч, 31.
Микрево — с., в Б-я от 1.912 г.; сл.
с ук. 1840/обн. 24. XI. 1970 — вж
Струмяни (Сф).
МИЛАДИНОВО (Деделер) — с., в
Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
754 ж., Хс, 10.
МИЛАДИНОВЦИ (Джевизли кал-
фа) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
387 ж. Рз 14.
МИЛАДИНОВЦИ (Дийнеклер) с.,
в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 305 ж., Вн, 15.
МИЛАДИНОВЦИ (Калфа кьой) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м. 3.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 535 ж.,
Бс, 20.
Миланкини — м., до 1892 г. бр. към
Усои и Новачкини; залич. с ук.
757/обн. 8. V. 1971 — Лч, 10.
МИЛАНОВО (Вели бей, Владимир-
ци) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. на Владимирци с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934 н на Миланово с
ук. 141/обн. 25. III. 1950; 792 ж.,
Вн, 23.
МИЛАНОВО (Осиково) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 136/ббн.
28. V. 1950; 1052 ж., Сф, 37.
МИЛЕ — м., в Б-я от 1912 г.; 97
ж., Пд, 16.
МИЛЕВО (Елхово) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 948/обн. 8.
XII. 1949; 887 ж., Хс, 15.
МИЛЕВО (Сатъ Бегово, Надежди-
но) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Надеждино с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934 и на Милево с м.
з. 7552/обн. 22. XI. 1947; 887 ж.,
Пд, 26.
МИЛЕВЦИ (Мильовци) — с., в Б-я
от 1878 г.; осъвр. име без адм. акт
ппеч 1956; 13 ж., Лч, 29.
МИЛ ЕН ЧА — м., до 1900 г. бр. към
Чеэни Осъм; 74 ж., Лч, 28.
Милетич (Базиргян, Безирган) — с.,
в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; сл. с ук. 356/обн. 7. XII.
1954 — вж Искра (Рз).
Милиджии — вж Явор (Лч).
МИЛИНО (Кере мед ин) —
от 1878 г.; преим. с м. з.
7. XII. 1934; 116 ж.,	\
Милковииа — вж МилкьОДЙи/(Сф).
МИЛКОВИЦА (Гаурене,	i К
с„ в Б-я от 1878 г.; прен«| IFTSb- J
186
рен с м. з. 2820/обн. 14. VI11. 1934
и на Милковица с м. з. 2736/обн.
27. IV. 1945, 3121 ж., Лч, 6.
МИЛКОВО — м.» в Б-я от 1912 г.;
14 ж., Пд, 28.
Милковци — вж Милкьовци (Сф).
МИЛКОВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
36 ж., Лч, 4.
Милковци — м., до 1892 г. бр. към
Разпоповци и Костадинчовци; сл.
с ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж
Елена (Лч).
МИЛКЬОВЦИ (погр. Милковци,Мил-
ковица) — с., в Б-я от 1878 г.;
61 ж., Сф, 44.
МИЛОСЛАВЦИ — с., в Б-я от 1878
г., 121 ж., Сф, 44.
МИЛЧИНА ЛЪКА — с., в Б-я от
18/8 г.; изсел. от старото землище
и новозасел. в н. м. Исланица с м.
з. 593/обн. 3. IV. 1945; 165 ж„ Мх,
‘ 15.
Мильовци (Милювци) — вж Милев-
ци (Лч).
МИ ИДЯ — с., в Б-я от 1878 г.; 446
ж., Лч, 3.
Минева къща — м., до 1900 г. бр.
към с. Велчево; залич. с ук/ 463/
обн. 2. VII. 1965 — Лч> 28.
Миневци (Минювци, погреш. Ми-
* шювци) — к., в Б-я от 1878 г.; сл.
’ с ук. 92/обн. 2. III. 1951 — вж До-
 нино -(Лч).
МИНЕВЦИ (Минювци) — м., в 1880
г. бр. към Палици; 5 ж., Лч, 10.
МИНЕРАЛНИ БАНИ — с., призн. от
• н. м. Хасковски минерални бани за
с. с ук. 317/обн.	13. XII. 1955;
1376 ж., Хс, 13.
Минечево — вж Орлов дол (Хс).
МИНЗУХАР (Калфалар) — с., в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.; пренм. с
м. 3. 3775/оби. 7. XII. 1934: при-
съед.: Бодровци, Босилек, Ключе-
во и Червенци; 1126 ж., Хс, 26.
Минкова махала (Минкова- махла) —
вж' Огоста (Мх).
Минково (Околиите) — к., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. 48/обн. 9. 11.
1951; сл. с ук. 1840/обн. 24. XI.
1970 — вж Плачковци (Лч).
Минковска — м., до 1900 и след
1934 г. бр. към Бслиш (Лч).
Миитишлии — вж Марино поле (Пд).
Минювци — еж Миневци (Лч).
Мираш — с., в Б-я от 1878 г.; из-
сел. през 1882 г. — б. общ. Лиссц,
Лч, 14.
Мирданя — вж Мерданя (Лч).
МиРИОВЕЦ — к., до 1900 г. бр.
към Малък извор; 35 ж., Лч, 32. t
МИРКОЕО — с., в Б-я от 1878 г.;
2141 ж., Сф, 40.
МИРОВЕЦ (Селим) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн. 7.
XII. 1934; 216 ж., Рз, 14.
МИРОВО — с., призн. от н. м. Легца
хан за с. с ук. 460/обн. 14. XI.
1961; 295 ж., Сф, 18.
МИРОВО (Братца, Враца) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. на Мирово
с ух. 949/обн. 8. ХИ. 1949; 414 ж„
Сф, 25.
МИРОВО (Паша кьой, Пашовско) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на Па-
шовско с м. з. 2820/обн. 14.. VIII.
1934 и на Мирово с ук. 48/обн.
9. II. 1951; 359 ж., Лч, 25.
МИРОВО (Сеймсн, Стражар) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. на Стра-
жар с ук. 462/обн. 21. XII. 1906 и
на Мирово с ук. 334/обн. 13. VII.
1951; 1029 ж., Хс, 2.
МИРОВЦИ (Мурадаллар) ’— с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 651 ж., Вн, 22.
МИРОВЯНЕ — с., в Б-я от 1878. г.;
1350 ж., Сф, 1.
МИРОЛЮБОВО (Домуз орман).—
с., засел, след 1926: преим. с ук.
107/обн. 13. III. 1951; 190 ж., Бс,
•3.	'
Миромир (Даваджово) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; сл. с ук. 757/обн.
8. V. 1971 — вж Хисаря (Пд).
Мирославци (погреш. Мирославовци)
— м.,до 1892г. бр. към Усои и Вър-
левци; присъед. м. Поп-Бобчевци;
залич. с ук. 757/обн. 8. V. .1971 —
Лч, 10.
Мирханлъ — вж Трем (Вн).
Мипча вода — вж Малки Кардам
(Вн).
МИРЧОВЦИ — м., в 1880 г. бр. към
Тотювци — 10 ж., Лч, 10.
МИРЯНЦИ (Мюселиме) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.*
14. VIII. 1934; 680 ж., Пд, 18.
Мисилнм (Миселим) — вж Право-
слав (Хс).
Мнсилими (Мисилимито) — вж Хри-
стияново (Хс).
Мисловщица — вж Велиново (Сф).
МИТИНО — с., в Б-я от 1912 г.;
, 337 ж., Сф, 28.
Митнриз (Митирис) — вж Калчево
. (Бс).
Митиризово .— вж Васил Левеки
(Пд).
МИТОВСКА — м., в Б-я от 1912 г.;
152 ж., Пд, 16.
МИТРОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
• 305 ж., Мх, 31.
Митрополит Симеон — вж Лозево
(Вн).
Митхад паша кьой — вж.Алексан-
.' дпово (Лч).
МИХАЙЛОВГРАД (Голяма Кутло-
вица. Кутловица-голяма, Ферди-
•: нанд) — гр., в Б-я от 1878 г.:
при^н. от с. за гр. и ппеим. на Фепди-
. нанд с ук. 626 от 2. XII. 1891 и
' на Михайловград с п. М. с. 3/обн.
. 13. III. 1945; присъед.: Кошарник
*' и Мала Кутловица; 52231 ж., Мх,
25.
Михайлово — вж Желю войвода
' ГБск
МИХАЙЛОВО (Гьок пала) — с., в
Б-я от 1885 г.: поеим. с ук. 294/
обн. 12. X. 1900; 794 ж., Хс, 21.
МИХАЙЛОВО (Долна Гнойница, по-
грет. Гнойница) — с., в Б-я от
1878 г.: преим. на Михайлово с ук.
191/обн. 22. IV. 1950: присъед. Бо-
силеград; 1748 ж., Мх, 30.
Михайлово (Михалово) — с., в Б-я
от 1878 г.; осъвр. име без адм. акт
ппез 1956; сл, с ук. .1840/обн. 24.
•XI. 1970 — вж Банкя (Сф).
МИХАЙЛОВЦИ — к., в 1880 г. ве-
роятно бр. към Гъбене; 51 ж.,
Лч. 4.
Михалаки-Георгиево (Фусовица) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII, 1934; сл. с ук.
582/обн. 29. XII. 1959 — вж Сина-
говци (Мх).
Михал бей — вж Божурец (Вн).
МИХАЛИЧ — с., в Б-я от 1915 г.;
195 ж., Хс, 19.
МИХАЛИЧ (Махалъч) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 779 ж., Вн, 9.
МИХАЛКОВО — с., в Б-я 1885 —
1886 и от 1912 г.; 597 ж., Пд, 9.
Михалово — вж Михайлово (Сф).
МИХАЛЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
1297 ж., Лч, 18.
Михалчетата (Михилчетата) — к., н
Б-я от 1878 г.; осъвр. име с ук.
960/обн. 4. I. 1966; сл. с ук. 502/’
обн. 11. VII. 1967 — вж Белица
(Лч).
МИХИЛЦИ — с., в Б-я от 1885 г.;
318 ж., Пд. 31.
МИХНЕВО (Михново) — с., в Б-я
от 1912 г.; осъвр. име с ук. 960/’
обн. 4. I. 1966; 1323 ж., Сф, 28.
Миховска — м., до 1900 г. бр. към
Патрешко: залич. с ук. 463/обн.
2. VII. 1965 — Лч, 28.
МИХОВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
6 ж., Лч, 29.	.	...
Миховци — м., до 1900 г., бр. към
Ново село; залич. с ук. 757/обн.
8. V. 1971 — Лч, 1.
МИЧКОВЦИ (погреш. Мечковци) —
с., в Б-я от 1878 г.; призн. от к.за’
с. с ук. 92/обн. 2. III. 1951; ппи-
съец. Ставреците; 34 ж., Лч, 4.
МИЧУРИН (Василико. Царево) ..—
гр., в Б-я от 1912 г.; преим. на
Цапево с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934 и на Мичурин с vk. 191/обн.
22. IV. 1950: 5462 ж., Бс, 10.
МИШЕВСКО (Кючук Виран) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3225/1
обн. 21. IX. 1934; 1079 ж., Хс,. 4.
Мишеморков хан (Мошамооков
хан) — вж Гоамадливо (Лч).
МИШКАРЕТЕ (Трънсто) — м., до
1900 г. бр. към Батулци; дв, име
. пр. Осв.: присъед. Срмковци; 19"
ж.. Лч. 32^
Мишковцн — м., до 1900 г. бо. към
сб. с. Джурово; сл. с ук. 57/обн.
188
5. II. 1965 — вж Джурово (Сф).
Мишуклии (Мишюклии) — вж Кли-
ментово (Лч).
Мишювци — вж Миневци (Лч).
МЛАДА ГВАРДИЯ (Бейлин, Кня-
зеве) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. на Княжево с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934 и на Млада гвар-
дия с ук. 360/обн. 2. VIII. 1950;
658 ж., Вн, 8.
МЛАДЕЖКО (погреш. Младежка
река, Карамлък, Тъмна река) —
г., в Б-я от 1912 г.; преим. иа
Тъмна река с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934 и на Младежко с ук.
3/обн. 11. I. 1950; 32 ж., Бс, 9.
МЛАДЕН (Бокурово, Букурово) —
с., в Б-я от 1878 г; преим. с ук.
47/обн. 9. II. 1951; 401 ж.( Лч,
24.
Младеново (Голннци) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 8866/обн.
5. 1. 1948; сл. с ук. 317/обн. 13.
XII. 1955 — вж Лом (Мх).
Младеновци (Недешковци) — м., до
1892 г. бр. към Разпоповци и Ко-
стадинчовци; преим. с ук. 48/обн.
9. II. 1951; сл. с ук. 48/обн. 9. II.
1951; сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1971 —
вж Елена (Лч).
МЛАДИНОВО (Ения) — с., в Б-я
ат 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 561 ж, Хс, 19.
МЛАДОВО (Генджалии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 863 ж., Бс, 15.
МЛАМОЛОВО — с., в Б-я от 1878
г.; 1147 ж., Сф, 5.
МЛЕКАРЕВО (Юртчии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 1285 ж., Бс, 12.
Млечановци — м., до 1900 г. бр.
към сб. с. Вакарел; сл. с ук. 970/
обн. 4. IV. 1986 — вж Костадин-
кино (Сф).
МЛЕЧЕВО (погреш. Млечово) — с.,
в Б-я от 1878 г.; 182 ж., Лч, 24.
Млечен (Айран, Айран кьой, Хайран
кьой, Хайрян кьой) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; залич. с ук. 881/обн.
30. IX. 1965 — Вн, 6.
МЛЕЧИНО (Сют кееси) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 1191 ж„ Хс, 1.
МОГИЛА — с., в Б-я от 1885 г.;
7RQ ж Yn 91
МОГИЛА — с., в Б-я от 1885 г.;
538 ж., Бс, 20.
МОГИЛА (Мухла) — с., в Б-я от
1878 г.; дв. име пр. Осв.; 772 ж.,
Вн, 19.
Могилата — к., до 1900 г. бр. към
Голяма Брестница; сл. с м. з. 2920/
обн. 16. 1. 1943 — вж Голяма
Брестница (Лч).
МОГИЛЕЦ (Велетлер) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 515 ж., Рз, 15.
Могилино — вж Захари-Стояновр
(Рз).
МОГИЛИТЕ (Бумалча) — к., в £-я
от 1878 г.; преим. с ук. 48/обн. 9.
II. 1951; към 4. XII. 1985 г. без
постоянно нас., Лч, 29.
МОГИЛ ИЦА (Тоз бурун) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; присъед. Бяла
река; 621 ж., Пд, 28.
МОГИЛ ИЩЕ (Юзгюбенлик, Юзлю
Бейли кьой) — с., в Б-я 1878 —
1913 и 1940 г.; преим. с м. з. 2191/
обн. 27. VI. 1942; 159 ж., Вн, 17.,
МОГИЛОВО (Коиопчии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 358 ж., Хс, 27.
МОГИЛЯНЕ (Юртчулар) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 1209 ж., Хс, 8.
МОДРЕН (Софталар, Софтите) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. на Соф-
тите с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934
и на Модрен с ук. 409/обн. 27. III.
1981; 111 ж., Хс, 4.
Мокрей — вж Аврамов (Бс).
МОКРЕШ — с., в Б-я от 1878 г.;
присъед. Душилница; 1763 ж., Мх,
И.
МОКРЕШ (Царамихца, Мокрепц
Маркиш) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. иа Мокреш с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934, на Маркиш с м.
з. 5997/обн. 3. XII. 1943; попр. на
18»
Мокреш с ук. 960/обн. 4. I. 1966;
451 ж Вн 23
МОКРИЩЕ (Ямурчово) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VII. 1934; 2202 ж., Пд, 18.
Молак — м., до 1900 г. бр. към сб.
с. Годеч; сл. с ук. 1885/обн. 6. IX.
1974 — вж Годеч (Сф).
Молалий (Молалия) — вж Дружба
(Мх).
Молдава — вж Мулдава (Пд).
Молла мусалар — вж Даскалово
(Хс).
Момарско — вж Пещера (Пд).
Момина баня (Сулу-дервент) — с.,
засел, през 1906 г.; преим. с ук.
162/обн. 8. IV. 1931; сл. без адм.
акт през 1956 — вж Гара Косте-
ней (Сф).
Момина баня (Хисар кюселере) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; сл. с ук.
50/обн. 4. VII. 1942 — вж Хисаря
(Пд).
МОМИНА КЛИСУРА — с., в Б-я
* от 1885 г.; 1516 ж., Пд, 4.
Момина сълза (Кус кьой) — с.,
в Б-я от 1913 г.; преим. с м. з.
, 3775/обн. 7. XII. 1934; присъед. Тем-
ска; 105 ж., Хс, 14.
Момина църква — вж. Желязково
(Бс).
Момин брод — с., в Б-я от 1885 г.;
сл. с ук. 463/обн. 2. XII. 1965 —
вж Лом (Мх).
Момино — вж Аврен (Вн).
МОМИНО (Казана теке) — с., в
' Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 192/
обн. 21. IV 1923; 319 ж.. Рз, 25.
МОМИНО (Каз махле, Къз мах-
ле) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
Момино с ук. 462/обн. 21. XII.
1906; 55 ж., Хс, 25.
МОМИНО СЕЛО (Муратлии) — с.,
в Б-я от 1885; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 1044, Пд, 24.
Момин проход — с., призн. от н. м.
Момин проход (от Горна Васили-
на) и н. м. Момин проход (от Га-
ра Костенец) за с. с ук. 356/обн.
7. XII. 1954; сл. с ук. 546/обн. 15.
IX. 1964 — вж гр. Костенец (Сф).
МОМИН СБОР (Кестамбол) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 215 ж.,
Лч, 3.
МОМИНСКО (Касъмово, Моминско
село) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. на Моминско село с м. з. 2820/
14. VIII. 1934 и на Моминско с
ук. 169/обн. 10. V. 1960; 479, Пд„
26.
МОМКОВО (Охланлии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 1149 ж., Хс, 19.
Момуч кьой —• вж Маловец (Вн).
Момчил — с., в Б-я 1878 — 1913 и
от 1940 г.; изсел. с ук. 5/обн. 8. I.
1963 — Вн, 3.
МОМЧИЛ (Идриз куюсу, Царичи-
но) — с., в Б-я 1878— 1913 и от
1940 г.; преим. на Царичино с м.
з. 2191/обн. 27. VI. 1942 и на Мом-
чил с ук. 704/оби. 1. XI. 1963; 235,
Вн, 3.
МОМЧИЛГРАД (Мъстаили) — гр.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3225/обн. 21. IX. 1934; 10 166 ж.,
Хс, 14.
МОМЧИЛОВО (Есетлии, Есит-
лии) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
390 ж., Вн, 8.
Момчилово (Менека) — с., изсел.
ппез 1913 г.; отново засел, след
Първата светозна война; призн. от
н. м. Менека за с. и преим. на Мом-
чилово с ук. 162/обн. 8. IV. 1931;
залич. с ук. 463/обн. 2. VII. 1965 —
Хс 9
МОМЧЙЛОВЦИ (Горно дере кьой)—
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 1716
ж., Пд, 28.
Моневци (Монювци) — к., в Б-я от
1878 г.; сл. с ук. 183/обн. 14. V.
1957 — вж Габрово (Лч).
Морава (Марафта) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; сл. с ук. 317/обн. 13.
XII. 1955 — вж Съединение (Бс).
МОРАВА (Хаджи Муса) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 192/обн.
21. IV. 1923; 1893 ж., Лч, 23.
ISO
МОРАВИЦА (Демирджилери) — с.,
в Б-я от 18/8 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. V111. 1934; 117 ж.,
Рз, 2.
МОРАВИЦА (Муравица) — с., в
Б-я от 1878 г.; 1017 ж., Мх, 23.
МОРАВИА (Кара дърлъ) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 315 ж., Рз, 2.
Моравска (Мораска) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. без адм. акт през
1946 г.; залич с ук. 463/обн. 2. VII.
1965 — Сф, 24.
Морина махала — вж Долна Мур-
на (Вн).
МОРОВЕЦИТЕ (Моровеци) — к.,
в Б-я от 1878 г.; към 4. XII. 198b
г. без постоянно нас., Лч, 4.
Морозове — вж Чехларе (Пд).
МОРОЗОВО (Симитлери, Горно Чер-
ковище) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Горно Черковище с ук.
462/обн. 21. XII. 1906 и на Моро-
зове с ук. 47/обн. 9. II. 1951; 1561
.ж., Хс, 7.
Морско (Денизлер) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; залич. с ук. 1521/
обн. 24. X. 1975 — Бс, 11.
МОРТАГОНОВО (Ахмак, Ахмач) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на
Мортагоново с м. з. 3775/обн. 7.
XII. 1934; 1744 ж., Рз, 18.
Морхово — вж Кондолово (Бс).
Моряие (Дингизово) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; залич. с ук. 582/
обн. 29. XII. 1959 — Бс, 9.
МОРЯНЦИ (Дениз койлуч) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 738 ж., Хс, 9.
ч МОСКОВЕЦ (Татаре) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 419 ж., Пд. 13.
МОСТ (Кьопрюли, Кюпрюлии) — с.,
в Б-я 1885 — 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3225/обн. 21. IX.
1934; 1396 ж., Хс, 10.
Мостино (Джелеп кюпрю, Джелеп-
ски мост) — с., в Б-я от 1885 г.;
ппеим. на Джелепски мост с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934 и на Мо-
стино с ук. 107/обн. 13. III. 1951;
залич. с ук. 1521/обн. 24. X. 1975 —
Бс, 1.
МОСТИМ (Махмуд кьой, Махмудово,
Алусиян) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Алусиян с м. з. 3775/
оон. 7. XII. 1934 и на Мостич с
ук. 174/обн. 7. 111. 1968 г.; 547 ж.,
Вн, 23.
МОС! ОВО (Ер Кюпрю, Ер Кюп-
рия) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VI11. 1934;
274 ж., Пд, 1.
МОЧУРЕ — с., в Б-я от 1912 г.;
призн. от н. м. за с. с ук. 757/обн.
8. V. 1971; 144 ж., Пд, 25.
Мошаморков хан — вж Мишеморков
хан (Лч).
Мошино — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 — вж
Перник (Сф).
МОЩАНЕЦ — с., в Б-я от 1912 г.;
84 ж., Сф, 4.
МРАКЕТИНЦИ (Мракьотинска) —
с., до 1900 г. вероятно бр. кьм Па-
рамун; осъвр. нме на Мракетинци
с ук. 960/оби. 4. I. 1966; призн. от
м. на с. с ук. 199/обн. 14. V. 1923;
39 ж., Сф, 44.
МРАМОР — с., в Б-я от 1878 г.; 86
ж Сф 44.
МРАМОР — с., в Б-я от 1878 г.;
1939 ж., Сф, 1.
МРАМОР (Ени кьой, Ново село) —
с., в Б-я от 1885 г.; дв. име пр.
Осв.; преим. на Мрамор с ук. 3/
обн. И. I. 1950; 814 ж., Хс, 23. •
МРАМОРЕН — с.» в Б-я от 1878 К;
1390 ж., Мх, 10.
Мранчево — с., в Б-я от 1885 г.; из-
сел. през 1888 г. — б. ок. Стрямаг,
Пд, 13.
МРАХОРИ (Мрахорите) — к., в
Б-я от 1878 г.; уточн. име с ук.
960/обн. 4. I. 1966; 20 ж., Лч, 4.
МРАЧЕНИК — с.» в Б-я от 1885 г.;
375 ж., Пд, 1.
МРЕЖИЧКО (Исуф чобанлар, Юсуф
чобанлар) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 553 ж., Бс, 14.
МРЕЖИЧКО (Тюлер) — с., в Б-я
191
от 1912 г.; преим, с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 417 ж., Хс, 4.
МРЪЗЕЦИ (Мръзеците) — к., в Б-я
от 1878 г.; 53 ж., Лч, 29.
МУГЛА — с., в Б-я 1885— 1886 и от
1912 г.; 950 ж., Пд, 28.
Мугрис — вж Горно Езерово (Бс).
МУЗГА — с., в 1880 г. бр. към Гъ-
бене; призи. от н. м. за с. с ук.
2294/обн. 26. XII. 1978; 334 ж.,
Лч, 4.
Мук мулу — вж Падина (Хс).
МУЛДАВА (Молдава) — с., в Б-я
от 1885 г.; 1289 ж., Пд, 1.
МУЛЕТАРОВО (Ширбаново) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с ук. 334/
обн. 13. VII. 1951; 1246 ж., Сф, 28.
Мумджилар — вж Свещарн (Рз).
Мумуч кьой — вж Маловец (Вн).
Муравица — вж Моравица (Мх).
Мурадаллар — вж Мировци (Вн).
Мураданлни — вж Мамарчево (Бс).
Мура дере — вж Змеево (Бс).
Мурад пашалар — вж Метлика (Хс).
Мурад софу (Мурад Софулар) —
вж Овчага (Вн).
Муратлар — вж Буйново (Рз).
Муратлии — вж Колю Ганчево (Хс).
Муратлии — вж Момино село (Пд).
МУРГА (Мурга одасъ) — м., в Б-я
1885 — 1886 и от 1912 г.; дв. име
яр. Оси.; 88 ж., Хс, 26.
Мургазлии — вж Янтра (Лч).
Мурга одасъ — вж Мурга (Хс).
МУРГАШ — с., в Б-я от 1878 г.; 96
ж„ Сф, 10.
Мургаш — с., изсел. през Осв. вой-
на — б. ок. София (Сф).
МУРГОВО (Есмерлии) — с., в Б-я
1885 — 1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 730
ж., Хс, 10.
МУРЕНО — с., в Б-я от 1878 г.; 291
ж., Сф, 17.
Мурна чифлик горний — вж Горна
Мурна (Вн).
Мурна чифлик долний — вж Долна
Мурна (Вн).
Мурсалар — вж Средска (Хс).
МУРСАЛЕВО (Мурсалово) — с., в
’ Б-я от 1878 г.; 777 ж., Сф, 23.
Мурсалково — вж Спасово (Хс).
Мурсал кьой — вж Северци (Вн).
Мурсал кьой (Мурсал коюсу) — вж
Търновка (Вн).
Мурсатлии — вж Бояново (Бс). .
Муртаза — вж Ьърчево (Пд).
Муртазовска — вж Бреза (Пд).
МуР1ИНЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
46 ж., Сф, 9.
Мурфатча (Мурфач, Мурфача) — вж
Предел (Вн).
Мурханлии — с., изсел. през Осв.
война — б. ок. Борисоград (дн,
Първомай), (Пд).
Муса баба теке — вж Църкзино
(Рз).
Мусаджихлар (Мусаджик) — вж
Воден (Пд).
Мусатчилар — вж Точнлари (Рз).
МУСАЧЕВО — с., в Б-я от 1885 г.;
417 ж., Хс, 3.
МУСАЧЕВО (Мусачево, Маслари) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на Мас-
лари с м. з. 1689/обн. 27. IX. 1937,
възст. ст. име с м. з. 6053/обн. 6.
X. 1945; 1336 ж., Сф, 15.
Мугач теке (Мусача теке) — вж
Калугерово (Хс).
МУСЕВО (Мусе) — с., в Б-я от
1912 г.; дв. име; призн. от м. за
с. с м. з. 1014/обн. 11, V. 1942;
143 ж., Хс, 1.
МУСЕЛИЕВО — с., в Б-я от 1878
г.; 1304 ж., Лч, 17.
Муси бей (Мусу бей) — вж Гълъб-
ник (Сф).
МУСИНА — с., в Б-я от 1878 г.;
355 ж., Лч, 18.
Муслу чалъ — вж Върбен (Пд).
МУСОМИЩА — с., в Б-я от 1912 г.;
2482 ж., Сф, 12.
Муссаллар — вж Височка (Рз).
Муссиево — вж Крали Марко (Пд).
Мусталин — вж Орлове (Хс).
Мустафа бейлер — с., в Б-я 1878 —
1913 г.; изсел. под рум. власт —
Вн, 3.
Мустафа паша — вж Свиленград
(Хс).
МУ СТРАК (Мустраклин) — с., в
Б-я от 1915 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 417 ж., Хс,
19.
192
Мусу бей — вж Горен Извор (Вн).
Мусукоджалии — вж Гълъбинци
(Бс).
Мусулар — вж Окорш (Рз).
Мусумане (Мусулмане) — вж Ге-
нерал-Мариново (Мх).
Мутафлар — вж Плъстина (Рз).
Муткурово (Чериково) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 447 от
31. VII. 1893; сл. с ук. 410 от
26. XI. 1896 — вж Садовец (Лч).
Мухални — вж Китен (Мх).
Мухаремоглар — вж Метлнчка (Хс).
Мухла — вж Могила (Вн).
МУХОВО (Фафина) — с., в Б-я от
1885 г.; дв. име пр. Осв.; присъ-
ед.: Варище, Грамадата, Мъдри-
ца, Равни рът и Свиновски рът;
122 ж., Сф, 18.
МУЦЯ (Муна) — к., в Б-я от 1878
г.; към 4. XII. 1985 г. без посто-
янно нас., Лч, 9.
Мушат — вж Стояновци (Мх).
МЪГЛЕН (Чимал) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 3008/обн. 1.
IX. 1934; 1338 ж., Бс, 1.
МЪГЛЕНЕ (Булутлар) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 593 ж., Хс, 8.
МЪГЛИЖ (Мъглиш) — гр., в Б-я
от 1885 г.; призн. от с. за гр. с ук.
829/обн. 29. VIII. 1969; 3920 ж.,
. Хс, 15.
МЪГЛИЩА (Ардашли) — м., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 320 ж., Пд, 16.
Мъгура — вж Загражден (Лч).
МЪДРЕВО (Месим махле) — с., в
Б-я 1878—1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
1493 ж., Рз, 13.
Мъдрен (Горно Софуларе) — с., в
1884 г. бр. към с. Скобелеве; в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; сл. с м. з. 593/
обн. 3. IV. 1945 — вж Скобелеве
(Хс).
МЪДРЕЦ (Софулар) — с., в Б-я
1885—1886 и от 1912 г.; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
510 ж., Хс. 10.
МЪДРЕЦ (Софуларе) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 1351 ж., Хс, 3.
МЪДРИНО (Кадъ кьой) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 230 ж., Бс, 7.
Мъдрица — м., до 1900 г. бр. към
Мухово; сл. с ук. 57/обн. 5. II.
1965 — вж Мухово (Сф).
Мъдьовеке — вж Градина (Лч).
МЪЖЕНЦИ (Шаинлер) — с„ в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; присъед. Ягнево; 600
ж., Хс, 8.
Мъжлеци — м., в 1880 г. бр. към
Разпоповци; залич. с ук. 57/обн.
5. II. 1965 — Лч, 11.
Мънастир — вж Манастир (Вн);
Манастир (Пд); Манастир (Хс).
Мънастирица — вж Манастирица
(Рз).
Мънастиршце — вж Манастирище
(Мх); Манастирище (Сф).
Мънино (Насуф паша) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим. с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; залич.
с ук. 369/обн. 28. X. 1958 — Вн,
17.
Мънсър — вж Манастирица (Рз).
МЪРВОДОЛ — с., в Б-я от 1878 г.;
123 ж., Сф, 26.
Мързево — вж Кондолово (Бс).
Мързените (Мързени) — к., в 1880
г. бр. към Бзрахелите; сл. с м. з.
6287/обн. 23. XII. 1941 — вж Бол-
тата (Лч).
Мързък — вж Воднянци (Вн).
Мързян — вж Бенковски (Пд).
МЪРЗЯН — м., в Б-я от 1912 г.; към
4. XII. 1985 г. без постоянно нас.;
Пд, II.
МЪРТВИНАТА (Мъртвина) — к., в
1880 г. вероятно бр. към Драгий-
ци; към 4. XII. 1985 г. без посто-
янно нас., Лч, 10.
Мъртвица — вж Подем (Лч).
МЪРЧАЕВО — с., в Б-я от 1885 г.;
1144 ж., Сф, 1.
МЪРЧЕВО — с., в Б-я от 1878 г.;
1475 ж., Мх, 4.
Мършовица (Мършавица) — вж Лю-
беново (Лч).
193
Мъстанли (Мъстънлий) — вж Мом-
чилград (Хс).
МЪСЪРЛИИ — м., до 1900 г. бр.
към Стара река и Изгрев; 8 ж.,
Бс, 15.
Мъсърлъ — вж Бодровци (Хс).
МЪТЕНИЦА (Айрене) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 306 ж„ Пд, 31.
Мътница (Буланлък) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; сл. с ук. 45/обн.
20. I. 1978 — вж Шумен (Вн).
Мюселим — вж Кондово (Хс), Ми-
рянци (Пд), Православен (Пд).
Мюселиме — вж Мирянци (Пд).
Мюселимлер — вж Дъхово (Хс).
Мюслюмлери (Мюсюмлер) — в ж
Средорек (Бс).
Мядна — м., до 1900 г., бр. към
Ново село и Острец; сл. с ук. 757/
обн. 8. V. 1971 — в-ж Острец (Лч).
н
Набожно — вж Браница (Хс).
НАВЪСЕН (Сорут, Сурут) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 624 ж., Хс, 20.
НАДАРЕВО (Надър кьой, Надаро-
во) — с., в Б-я от 1878 г.; побъл-
гарено на Надарово след 1887 г.;
уточн. име с ук. 960/обн.	4. I.
1966; 750 ж., Рз, 25.
НАДАРЦИ — м., в Б-я от 1912 г.;
23 ж., Пд, 28.
Надежда — вж Каменар (Вн); Край-
морие (Бс); Кървачево (Лч); Но-
ва Надежда (Хс); Огняново (Вн).
Надежда — с., засел, след 1906 г.
като м. на с. Връбница; призн. за
с. с ук. 522/обн. 18. XII. 1923; сл.
между 1946 и 1956 г. (липсва адм.
акт) — вж София (Сф).
НАДЕЖД ЕН (Хаджи Хюсеин мах-
ле, Хюсеин махле) — с., в Б-я от
1885 г.; дв. име пр. Осв.; преим.
с ук. 462/обн. 21. XII. 1906; 320
ж., Хс, 24.
Надеждино — вж Милево (Пд).
Надър — вж Преображении (Бс).
Надър кьой — вж Надарево (Рз).
Надърлар — вж Рожден (Бс).
Назърска махала — вж Гурково
(Мх).
НАЙД ЕН-ГЕРОВО (Демирдиш-
лии) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VI11. 1934;
627 ж., Пд, 30.
НАИДЕНОВО (Нова махла) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 169/
обн. 10. V. 1960; 293 ж., Хс, 2.
Накиплер — вж Китна (Хс).
Налбантлар — вж Подкова (Хс).
Налбантларе (Налбантлари) — вж
Ковачите (Бс).
Налбантлари — вж Ковачево (Бс).
Налдюкен — вж Ковач (Хс).
НАНЕ (Наназлъ даг, Нарезли де-
ре) — с., в Б-я от 1912 г.; дв. Hue
пр. Осв.; преим. на Нане с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 44 ж., Хс, 8.
Нанево (Сюртю кьой) — с., засел,
след 1880 г., в Б-я до 1913 и от
1940 г.; преим. с м. з. 2191 /обн.
27 VI. 1942; залич. с vk. 369/обн.
28. X. 1958 — Вн, 17.
НАНОВИЦА (Али бей кана. ъ) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3225/обн. 21. IX. 1934; призн. от
м. за с. с ук. 232/обн. 26. III. 1968;
841 ж., Хс, 14.
НАНОВИЦА — к., до 1900 г. бр.
към Ябланица; 67 ж., Лч, 32.
Нановска — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Патрешко; изсел. между 1946
п 1956; залич. без адм. акт —
Лч, 28.
Нарезли дере — вж Нане (Хс).
Наречен — с„ в Б-я от 1885 г.; сл.
с ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж
Нареченски бани (Пд).
НАРЕЧЕНСКИ БАНИ — с., призн.
от н. м. (от с. Костово) за с. с м.
з. 2984/обн. 7. II. 1944; присъед.
Наречен; 1396 ж., Пд» 1.
НАСАЛЕВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
63 ж., Сф, 44.
Насаплии — с., в Б-я от 1885 г.;
изсел. през 1886 г. — б. ок. Чир-
пан, Хс, 27.
Насва кьой — вж Неделево (Лч).
Насрадин — вж Божурово (Вн).
13 Речник на селищата
194
Насрещна (Каршй махле) — м., до
1892 г. бр. към Разделим; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; сл.
м. з. 2916/обн. 16. 1. 1943 — вж
Разделим (Рз).
Настан — с., в Б-я 1885 — 1886 и
от 1912 г.; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Девин (Пд).
Настрадън — вж Бисерии (Рз); Бо-
журово (Вн).
Насуф лаша — вж Мънино (Вн).
Насчи кьой — вж Макариополско
(Рз).
Насърлие (Насърлъ) — вж Радко-
Димитриево (Вн).
Насъфчилар — вж Духовен (Рз).
НАУМ (Ембие сакаллъ, Свети На-
ум) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
на Свети Наум с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934 и на Наум с ук. 45/
обн. 8. II. 1950; 830 ж., Вн, 18.
НАУЧ ЕНЕ (Юрени, Юренлии, Нау-
чен) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Научен с ук. 462/обн. 21. XII.
1906 и на Научене с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 287 ж., Бс, 12.
НАЦОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
призн. от м. за с. с ук. 2294/обн.
26. XII. 1978; 77 ж., Лч, 3.
НАЧЕВО (Манаф чифлик) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 1966/
обн. 16. XI. 1935; 41 ж., Сф, 14.
Начевска — вж Карювци (Лч).
Неапли — вж Буйново (Пд).
НЕБЕСКА (Фелеклер) — м., в Б-я
1885 — 1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 67
ж., Хс, 26.
Неби куюсу — вж Ясенец (Вн).
Неби кьой — вж Долно поле (Хс).
Неби паша — вж Генерал-Фичево
(Хс).
Небиолер — вж Здравец (Хс).
НЕВЕСТИНО — с., в Б-я от 1878
г.; присъед. Кадин мост; 852 ж.,
СФ. 26.
НЕВЕСТИНО (Буюк дере, Кадън-
че) — м., в Б-я 1885 — 1886 и от
1912 г.; преим. на Кадънче с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934 и на Неве-
стино с ук. 409/обн. 27, III. 1981;
260 ж., Хс, 10.
НЕВЕСТИНО (Герделии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 722 ж., Бс, 7.
Неврокоп — вж Гоце Делчев (Сф).
Невсе снпахлер — вж Гулийка (Хс).
Невсе ташл ъ — вж Гулия (Хс).
Невски (Султан) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. 844/обн. 20.
X. 1949; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Попово (Рз).
НЕВША — с., в Б-я от 1878 г.; 985
ж., Вн, 8.
Негенците (Негенци) — к., в Б-я от
1878 г.; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Габрово (Лч).
НЕГОВАН — с., в Б-я от 1878 г.;
1453 ж., Сф, 1.
НЕГОВАНОВЦИ (Негованци) — с.,
в Б-я от 1878 г.; 1153 ж., Мх, 26.
НЕГОВАНЦИ — с., в Б-я от 1878
г.; 232 ж., Сф, 31.
Неголова (Негулова) — м., до 1900
г. бр. към сб. с. Годеч; сл. с ук.
148/обн. 29. V. 1956 — вж Годеч
(Сф).
Негрени — вж Добромирци (Вн).
НЕГУШЕВО — с., в Б-я от 1878 г.;
261 ж., Сф, 11.
НЕДАН — с., в Б-я от 1878 г.; 2110
ж., Лч., 18.
Недевци (Недювци) — к., в Б-я от
1878 г.; сл. с ук. 1870/обн. 24. XI.
1970 — вж Габрово (Лч).
НЕДЕЛЕ ВО (Насва кьой, Свети На-
ум) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
па Св. Наум с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934 и на Неделево с ук. 334/
обн. 13. VII. 1951; 558 ж., Лч, 7.
НЕДЕЛИ НО (Узун дере) — гр., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; призн. от с.
за гр. с ук. 1942/обн. 17. IX. 1974;
5270 ж.. Пд, 17.
НЕДЕЛИЩЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
14 ж.. СФ. 14.
НЕДЕЛКОВА ГРАЩИЦА (погреш.
Недялкова Гращица) — с., в Б-я
от 1878 г.; 216 ж., Сф, 26.
НЕДЕЛКОВО (Баба, погреш. Недял-
ково) — с., в Б-я от 1878 г.; дв.
име пр. Осв.; преим. с ук. 290/обн.
23. VI. 1950; 145 ж., Сф, 44.
195
Нсдешковци (Недишковци) — вж
Младеновци (Лч).
Недино — вж Скала (Рз).
Недковци — к., призн. от н. м. за к.
с ук. 668/обн. 30. IX. 1920; сл. с
ук. 1840/обн. 24. XI. 1970 — вж
Тете вен (Лч).
Недобърско (Недобрацко) — вж До-
бърско (Сф).
НЕДОКЛАН — с., в Б-я от 1878 г.;
346 ж., Рз, 18.
Недювци — вж Недевци (Лч).
Недялкова Гращица — вж Неделко-
ва Гращица (Сф).
Недялково — вж Неделково (Сф).
НЕДЯЛКОВЦИ — к., в 1880 г. бр.
към Блъсковци; към 4. XII. 1985
г. без постоянно нас., Лч, 10.
НЕДЯЛКОВЦИ — к., в 1880 г. бр.
към Бижовци; 1 ж., Лч, 29.
Недялковци — к., до 1900 г. бр. към
Нова махла и Донковци; сл. с ук.
92/обн. 2. III. 1951 — вж Шуме-
ли (Лч).
НЕДЯЛСКО (Афтане) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 731 ж., Бс, 17.
Незир — м., до 1900 г. бр. към Кон-
стантин и Томбето; залич. с ук.
57/обн. 5. II. 1965 — Лч, 10.
НЕЙКОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
887 ж., Бс, 8.
НЕИКОВО (Каралар) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим. с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 887
ж., Вн, 17.
Нсйковци — с, в Б-я от 1878 г.; при-
зн. от к. за с. с ук. 460/обн. 14..XI.
1961; сл. с ук. 1840/обн. 24. XI.
. 1970 — вж Плачковци (Лч).
НЕЙКЬОВЕЦ — (Пръдльовица) —
м., до 1900 г. бр. към Мухово; пре-
им. с м. 3. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
присъед.: Панцов рът и Пъстро-
ок; 47 ж., Сф, 18.
Нейновцн — м., до 1892 г. бр. към
Беброво и Босевци; залич. с ук.
45/обн. 20. I. 1978 — Лч, 10.
Нейчево — вж Церковски (Бс).
НЕЙЧОВЦИ — к., в 1880 г. бр. към
Пърша; 2 ж., Лч, 9.
НЕНКОВО (Мемелер) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. ХИ. 1934; 319 ж., Хс, 10.
Ненови кошари — вж Илинден (Сф).
НЕНОВО — с., в Б-я от 1878 г.; 182
ж В н 24
НЕНОВЦИ — кч в Б-я от 1878 г.;
4 ж., Лч, 29.
Ненчовци — к., до 1900 г. бр. към
Батулци, след 1905 г. бр. и сл. с
Мишкарете (Лч).
НЕОФИТ-БОЗВЕЛИЕВО (Алфат-
лъ) — с., в Б-я от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 999
ж., Хс, 14.
НЕОФИТ РИЛСКИ (Кутлу бей) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1127 ж.,
Вн, 8.
НЕПРАЗНЕНЦИ — с., призн. от ы.
м. за с. с ук. 5/обн. 8. I. 1963; 148
ж., Сф, 9.
НЕСЕБЪР (Месемврия) — гр., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 8227 ж., Бс, И.
НЕСЛА — с., в Б-я от 1878 г.; 225
ж., Сф, 14.
НЕФЕЛА — с., в Б-я от 1878 г.; 542
ж., Мх, 10.
НЕШЕВЦИ (Нешовци) — с., в 1880
г. бр. към Буйновци; осъвр. име
с ук. 960/обн. 4. I. 1966; призн. от
м. за с. с ук. 2294/обн. 26. XII.
1978; 32 ж., Лч, 10.
Неювци — м., в 1880 г. бр. към Раз-
поповци; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Елена (Лч).
Нивица (Нивицата) — м., до 1900
г. бр. към Поибрене; залич. с ук.
881/обн. 30. XI. 1965 — Пд, 19.
НИВЯНИН (Джурилово) —с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 3/обн. II.
I. 1950; 953 ж., Мх, 5.
Низка поляна — вж Ниска поляна
(Бс).
НИКАЧКОВЦИ — к., до 1892 г. бр.
към Габровци и Сърненци; 1 ж.,
Лч, 29.
Никоевци (Никоювци) — м., в Б-я
от 1878 г.; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971; — вж Дряново (Лч).
НИКОЛАЕВКА (Хадъича) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с височ. до-
196
кл. 4484 от 18. VI. 1881; 787 ж.,
Вн, 26.
НИКОЛАЕВО — с., призн. от н. м.
Мутишов чифлик за с. и преим. на
Николаево с ук. 317/обн. 13. XII.
1955; 114 ж., Сф, 31.
Николаево (Джембек махала, Джен-
бек махала) — с., в Б-я от 1878
г.; преим. на Николаево с височ.
зап. 114/обн. 25. VI. 1882; сл. с ук.
•  463/обн. 2. XII. 1965 — вж Лом
(Мх).
НИКОЛАЕВО (Дупините) — к., в
Б-я от 1878 г.; преим. през 1923 г.
(липсва адм. акт); 26 ж., Лч, 29.
НИКОЛАЕВО (Ешекчии) — гр., в
Б-я от 1885 г.; преим. от нас, след
Осв. воина; призн. от с, за гр. с
ук. 1239/обн. 26. VIII. 1977; 3273
ж., Хс, 15.
НИКОЛАЕВО (Пърдилово) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим, с ук. 205 от
И. VII. 1897 г.; 867 ж., Лч, 20.
НИКОЛАЕВО (Юрюклер) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с.ук. 56 от
28. III. 1885; 427 ж., Лч, 25.
НИКОЛАЕВО (Яйа кьой) — с., в
Б-я от 1885 г.; 557 ж., Бс, 15.
Николай Филипеску — вж Липница
(Рз).
НИКОЛА-КОЗЛ ЕВО (Джнвел) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с. м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1022 ж.,
Вн, 21.
Николичевци (Никуличевци) — с., в
Б-я от 1878 г.; сл. с ук. 1840/обн.
24. XI. 1970 — вж Скриняно (Сф).
НИКОЛОВО — с., образ, от с. Га-
га ля и с. Липник с ук. 317/обн.
13. XII. 1955; 4043 ж., Рз, 19.
НИКОЛОВО (Баня) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. 844/обн. 20.
X. 1949; 788 ж., Мх, 25.
НИКОЛОВО (Ески кьой, Старо се-
ло) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Старо село с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906 и на Николово с ук. 663/
обн. 29. XII. 1950; 445 ж., Хс, 25.
, НИКОЛОВЦИ — к., в 1880 г. бр.
към Блъсковци; 7 ж., Лч, 10.
‘ Николчовци — вж Пирамидата (Лч).
НИКОЛЧОВЦИ — м„ в 1880 г. бр.
към Буйновци; 5 ж., Лч, 10.
НИКОЛЧОВЦИ (Николчевпи) — к.,
в Б-я от 1878 г.; 35 ж., Лч, 4.
НИ КО ПОЛ — гр., в Б-я от 1878 г.;
5312 ж., Лч, 17.
Никоювци — вж Никоевци (Лч).
НИКУДИН — с., в Б-я от 1912 г.;
292 ж., Сф, 42.
НИКЮП — с., в Б-я от 1878 г.; 801
ж., Лч, 3.
НИСКА ПОЛЯНА (Чукур алан, Низ-
ка поляна) — м., до 1900 г. бр. към
Кипилово и Стрелци; преим. на
Низка поляна с м. з. 3775/обн. 7.
XII. 1934; осъвр. име на Ниска
поляна без адм. акт през 1965; към
4. XII. 1985 г. без постоянно нас.,
Бс, 8.
НИСОВО — с., в Б-я от 1878 г.; 320
ж Рз, 10.
НИЧОВЦИ— м., в 1880 г. бр. към
Лазарци; 6 ж., Лч, 10.
НОВА БЯЛА РЕКА (Ак дере ени
махле, Бяла река-нова) — с., в Б-я
от 1878 г.; дв. име пр. Осв.; 590 ж.,
Вн, 10.
Нова Враждебна — с., в Б-я от 1878
г.; ппез 1956 г. бр. общо със Ста-
ра Враждебна; сл. под име Враж-
дебна с ук. 447/обн. 7. XI. 1961 —
еж София (Сф).
НОВА ВЪРБОВКА (Бей Върбовка,
Върбовка) — с., в Б-я от 1878 г.;
писим. на Върбовка с м. з. 2820/
осн. 14. VIII. 1934 и на Нова Вър-
Согка с ук. 50/обн. 9. II. 1960;
762 ж., Лч, 25.
НОВА ЗАГОРА •— гр., в Б-я от 1885
г.; 25 202 ж., Бс, 12.
Новак (Ендже) — с., в Б-я от 1878
г.; преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; сл. с ук. 317/обн. 13. XII.
1955 — вж Синя вода (Рз).
НОВА КАМЕНА (Шахинлар) — с.,
в Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.;
поеим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 973 ж., Ви, 27.
НОВАКОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
1030 ж., Пд, 1.
НОВАКОВО (Ени махле) — с., в
. Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 64 ж., Вн, 2.
197
Новаковци — вж Зеленика (Лч).
НОВАКОВЦИ — с., в 1880 г. бр. към
Гъбене; 149 ж,, Лч, 4.
НОВА ЛИВАДА (Ени чаир) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 80 ж., Хс,
6.
НОВА ЛОВЧА — с., образ, след
1913 г.; 166 ж„ Сф, 45.
Нова махала — вж Драгановци (Лч);
Медецн п^ляни Щд); Новоселище
(Бс).
НОВА МАХАЛА — с., в Б-я от 1885
г.; 2480 ж., Пд, 3.
НОВА МАХАЛА — с., в Б-я от 1885
г.; 911 ж., Хс, 15.
Нова махла (Нова махала) — вж
Люляк (Хс); Найденово (Хс).
Нова махла — вж Смирненцн (Хс);
Хаджидимитрово (Бс).
Нова махла — к., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 92/обн. 2. 111. 1951 — вж
Априлов (Лч).
Нова махла — к., в Б-я от 1878 г.;
сл, с ук. 92/оби. 2. III. 1951 — вж
Стефановци (Лч).
Нова махла — с., в Б-я от 1878 г.;
изсел. през 1903 г. — Вн, 29.
НОВА НАДЕЖДА (Гердима, Надеж-
да, Княгиня Надежда) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. на Надежда с
ук. 462/оби. 21. XII. 1906, на Кня-
гиня Надежда с м. з. 1689/обн. 27.
IX. 1937 и на Нова Надежда с м.
з. 6628/обн. 29. IX. 1946; 1045 ж.,
Хс, 25.
НОВА ПО ПИНА (Ходжа кьой) —
с., в Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2909/обн. 31. VIII.
1942; 147 ж., Рз, 22.
Новата махала — м., до 1892 г. бр.
към сб. с. Василица; сл. с ук. 970/
обн. 4. IV. 1986 — вж Горна Ва-
силица (Сф).
Новата махала — м., до 1900 г. и
след 1934 г. бр. към Белиш (Лч).
Нова Тополница — вж Тополница
(Сф).
НОВАЧЕВО (Ени кьой) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 1075 ж., Бс, 15.
НОВАЧЕНЕ — с., образ, след 1880
г. от слнването на Вехто Новачени
и Ново Новачени; 2263 ж., Лч, 17.
НОВАЧЕНЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
1742 ж., Сф, 8.
НОВА ЧЕРНА (Тюрк Смил, Турски
Смил) — с., в Б-я 1878 — 1913 и-
от 1940 г.; преим. на Нова Черна
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 2416, 
Рз, 24.
Новачкнни — м., в 1880 г. бр. към
У сои; сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1971
— вж Елена (Лч).	'
НОВА ШИПКА (Кесар) — с., засел.•
през 1881 г. в близост на изсел.
през 1877—1878 г. черкезко с. Ке-
сар; преим. с височ. докл. 9439 от
31. XII. 1882; 465 ж., Вн, 13.
НОВГРАД (Нов град) — с., в Б-я
от 1878 г.; 1542 ж., Рз, 13.
Новградец — вж Суворове (Вн).
НОВИ ИЗВОР (Ирилер, Извор) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на Из-
вор с ук. 462/обн. 21. XII. 1906 и
на Нови извор около 1975 г. (лип-
Сва адм. акт); 445 ж., Пд, 1.
НОВИ ИСКЪР — гр., образ, от сли-
ването на с.: Александър Войков,
Гниляне и Курило с ук. 1942/обн.
17. IX. 1974; 14 072 ж., Сф, 1. .
Hqbh Кричим — вж Стамболийски
(Пд).
НОВИ ПАЗАР (Ени пазар) — гр.,
в Б-я от 1878 г.; преим. от нас.
след Осв.; призн. от с. за гр. с ук.
1071 от 10. XII. 1883; 16 320 ж.,
Вн, 22.
НОВИ ПАЗАР (Ени пазар) — с.,
засел, и преим. без адм. акт между
1926 и 1934; 276 ж., Хс, 26.
НОВИ ХАН — с., в Б-я от 1878 г.;-
2570 ж., Сф, 15.
НОВИ ЧИФЛИК — С., в Б-я от
1878 г.; 273 ж., Сф, 25.
Нови чифлик (Ени чифлик) — вж
Ново Кономлади (Сф).
НОВО БОТЕВО (Малко Ботьово, Но-
во Ботьово) — с., засел, през
1887 — 1900 г.; преим. на Ново Бо-
тьово с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942
и осъвр. на Ново Ботево без адм.
акт; 41 ж., Вн, 15.
НОВО БЪРДО (Бърдо) — с., призн.
198
от н. м. Бърдо (от с. Калотина) за
с. с ук. 166/обн. 6. IV. 1950; пре-
им. с ук. 991/обн. 22. VI. 1971; 39
ж., Сф, 14.
Ново Голямо — вж Голямо Ново
(Рз).
НОВОГОРЦИ (Сюлейман кьой, Сю-
люма кьой) — м., до 1892 г. бр.
към Слънчовец н Изворци; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
6 ж., Лч, 4.
НОВО ГРАДИЩЕ (Коруджа ерен,
Куруджа ерен, Царево градище) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на Ца-
рево градище с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934 и на Ново Градище с
ук. 48/обн. 9. II. 1951; 415 ж., Лч,
25.
НОВО ДЕЛЧЕВО (Гара Делчево,
Делчево) — с., призн. от н. м. око-
ло старата тара Левуново и пре-
им. на Гара Делчево с ук. 162/обн.
8. IV. 1931;'преим. и призн. за с.
Делчево с ук. 960/обн. 4. I. 1966
и на Ново Делчево с ук. 166/обн.
12. II. 1971; 1358 ж., Сф, 33.
НОВО ЖЕЛЕЗАРЕ (Демирджилер —
Нова махала) — с., в Б-я от
. 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934: 555 ж., Пд, 31.
НОВО КОНОМЛАДИ (Нови чиф-
лик) — с., в Б-я от 1912 г.; пре-
•им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
302 ж., СФ. 28.
НОВО ЛЕСКИ (Лески) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; 625 ж., Сф, 45.
Ново малко — вж Кошничари (Рз).
Ново Новачени — с., в Б-я от 1878
г.; след 1880 г. заедно с Вехто
Новачени бр. в едно с. под името
Новачене (Лч).
Ново олуклу — вж Висока поляна
(Вн).
НОВО ОРЯХОВО (Ени Дервиш
Юван) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. пр. Осв.; 284 ж., Вн, 13.
НОВО ПАНИЧАРЕВО (Паничаре-
. во) — с., в Б-я от 1885 г.; 796
ж,, Бс, 16.
Ново Петрово (Реджина Мария) —
с., засел, под рум. власт, в Б-я от
1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; сл. с ук. 317/обн.
13. XII. 1955 — вж Калипетрово
(Рз).
Новосел — вж Гълъбово (Пд).
НОВОСЕЛ — с., в Б-я от 1878 г.;
929 ж., Вн, 29.
НОВОСЕЛЕЦ (Кьосе махле) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 1015 ж., Бс, 12.
Новосел ище (Ени махле, Нова маха-
ла) — м., в 1880 г. бр. към с. Ки-
г.илово; дв. име пр. Осв.; преим. с
м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; зал.
с ук. 881/обн. 30. XI. 1965 — Бс,
8.
НОВОСЕЛ ИЩЕ (Кушалълар ени
махле, Ени махле) — с., в Б-я
1885—1886 и от 1912 г.; преим. с
м. 3. 3775/обн. 7. XII. 1934; 113
ж., Хс, 26.
Ново село — вж Благово (Мх); Бла-
гоево (Рз); Горно село (Хс); Дол-
но поле (Хс); Долно ново село
(Хс); Драгомирове (Сф); Дълго-
пол (Вн); Мрамор (Хс); Осъм
(Лч); Ружица (Бс).
НОВО СЕЛО — м.. призн. от н. м.
за м. с лисмо 11721 от 16. IX.
1932 на МБР; в 1956 г. бр. към
Гара Пирин; към 4. XII. 1985 без
постоянно нас., Сф, 24.
Ново село — м., призн. от н. м.
(от с. Фролош) за м. без адм.
акт между 1926 и 1934 г.; сл. с
ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж
Църварица (Сф).
НОВО СЕЛО — с., в Б-я от 1878 г.;
1947 ж.. Мх, 26.
НОВО СЕЛО — с., в Б-я от 1878 г.;
1044 ж., Лч, 3.
НОВО СЕЛО — с., в Б-я от 1878 г.;
159 ж., Сф, 25.
Ново село — с., в Б-я от 1878 г.;
изсел. между 1934 и 1946 (липсва
адм. акт за залич.) — Сф, 41.
Ново село — с., в Б-я от 1878 г.;
присъед. Касалийска; сл. с ук.
704/обн. И. VI. 1976 — вж Ап-
рилии (Лч).
НОВО СЕЛО — с., в Б-я от 1878 г.;
1621 ж., Рз, 19.
199
НОВО СЕЛО — с., в Б-я от 1878 г.;
204 ж., Сф, 34.
НОВО СЕЛО (Ени кьой) — с., в
Б-я от 1885 г.; дв. име пр. Осв.;
2341 ж., Пд, 21.
Ново село (Индже балкан) — с., в
Б-я от 1885 г.; дв. име пр. Осв.;
зал. с ук. 57/обн. 5. II. 1965 —
Бс, 8.
Ново село (Каба агач) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. от нас. след Осв.;
сл. с ук. 1885/обн. 6. IX. 1974 —
вж Свиленград (Хс).
НОВО СЕЛО (Янаклари) — с., в
Б-я от 18b5 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 104 ж., Хс, 21.
Новоселии — еж Елин-Пелин (Сф).
Новоселии — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 15*^0 обн. 22. V. 1987 —
вж Ви дин (Мх).
НОВОСЕЛЦИ (Константиново) —
с., засел, в 1920 г.; призн. от н.
м. Мандрата за с. и преим. на
Константнного с ук. 34/обн. 2. III.
1922 и на Новоселии с ук. 334/
обн. 13. VII. 1951; 378 ж., Бс, 6.
Новосел чифлик — г ж Долно ное о
село (Хс).
НОВОСЕЛЯНЕ — с., в Б-я от 1878
г.; 237 ж., СФ, 5.
Ново Ходжого — вж Орешник (Сф).
НОВО ЯНКОВО (Янково ени мах-
ле, Янково-ново) — с., в Б-я от
1878 г.; дв. име пр. Осв.; присъед.
Ени махала: 177 ж., Вн, 25.
Нов читак (Читак Джедит, Читак
йени. Голям читак) — с., в Б-я
от 1912 г.; ппеим. на Голям читак
‘с м. з. 2820/обн. 14. VI11. 1934 и
на Нов читак с м. з. 3775/обн. 7.
XII. 1934; залич. с ук. 881/обн.
30. XI. 1965 — Хс. 1.
НОЕВЦИ — с., в Б-я ст 1878 г.;
942 ж., Сф. 9.
НОЖАРЕВО (Масутлар, Поручик-
Геново, погреш. Ножарово) — с.,
В Б-я 1878—1913 и от 1940 г.; пре-
им. на Поручик-ГеноВо с м. з.
2191/обн. 27. VI. 1942, на Ножаре-
’ ео с м. з. 5011/обн. 15. VIII. 1947;
отстр. грешка с ук. 960/обн. 4. I.
1966; 859 ж., Рз, 6.
НОЖАРОВО (Калъч) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 898 ж., Рз, 20.
КОЖЕРИТЕ (Ножери) — к., в Б-я
от 1878 г.; 6 ж., Лч, 29.
НОСЕИТЕ (Носеи) — к., в Б-я от
1878 г.; 9 ж., Лч, 29.
НОЧЕВО (Ташлък) — с., в Б-я
1885—1886 и от 1912 г.; преим. с
м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; призн.
от м. за с. с ук. 232/обн. 26. III.
1968; 113 ж., Хс, 26.
Нусуфчилар — вж Духовен, (Рз).
НЮШКОВЦИ — м., до 1912 г., бр.
към Лазарци; към 4. XII. 1985 г.
без постоянно нас., Лч, 10.
о
Обединение — с., обр. от с. Масло-
ЕО и с. Шняковци с ук. 317/обн.
13. XII. 1955; сл. с ук. 1942/обн.
17. IX. 1974 — вж Костинброд
(СФ).
ОЕЕДИНЕНИЕ (Княз-Симеоново) —
с., образ, от с. Мекиш и с. Тенча
под име Княз-Симеоного с м. з.
3476/обн. 4. I. 1941; преим. с м.
з. 8866'обн. 5. I. 1948; 1622 ж.,
Лч. 21.
ОБЕЛ (Лешница) — с., в Б-я от
1942 г.; преим. с ук. 50/обн. 9. II.
1960; 50 ж., СФ, 4.
Обеля — с., в Б-я от 1878 г.; сл. с
ук. 447/обн. 9. XI. 1961 — вж Со-
фия (Сф).
ОБЗОР (Гьозекен, Козякград)—гр.,
в Б-я от 1878 г.; преим. на Ко-
зякград с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
' 1934 и на Обзор с м. з. 1966/обн.
16. XI. 1935; призн. от с. за гр. с
ук. 2907/обн. 7. IX. 1984; 2009 ж-.,
Бс. 11.
ОБИДИМ — с., в Б-я от. 1912 г.;
353 ж., Сф, 2.
Обидимски ханове — вж Места (Сф).
ОБИТЕЛ (Текелер кябир) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 890 ж., Рз, 15.
ОБИЧНИК (Олхамурлу) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7 XII. 1934; 76 ж., Хс, 14.
200
ОБНОВА г— с., образ, от с. Ради-
пец и с. Виная с ук. 54/обн. 23.
VII. 1934; 3172 ж., Лч, 12.
Оборито — вж Загоре (Хс).
ОБОРИЩЕ (Мечка) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 236/обн. 28.
V. 1950; 2070 ж., Пд, 19.
ОБОРИЩЕ (Семет) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
'14. VIII. 1934; .присъед. Гара Обо-
рище; 529 ж., Вн, 9.
Обрадовци — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с у к. 356/обн. 7. XII. 1954 —
вж София (Сф).
Образцов чифлик — м., до 1926 г.
бр. към Червена вода, а след това
като самостоятелна м.; сл. с ук.
28/обн. 24. I. 1961 — вж Pvce
(Рз).
ОБРЕТЕНИИ — с., в Б-я от 1878
г.; 1889 ж., Рз, 3.
Обретковци (погреш. Обрятковци) —
к., в Б-я от 1878 г.; сл. с ук. 92/
обн. 2. III. 1951 — вж Орловци
(Лч).
ОБРОЧИЩЕ (Теке) —	с., в Б-я
1878 — 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 2479
ж., Вн, 3.
ОБРУЧ ИЩЕ (Обруклии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; присъед. Розов
кладенец; 2945 ж., Хс, 3.
Обрятковци — вж Обретковци (Лч).
Обчилари — вж Стрелец (Лч).
Оваджик — вж Горно поле (Хс);
Поляново (Хс).
Ова Шерман — вж Волио (Рз).
ОВЕН (Кара коч, погреш. Овеч) —
с., в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
преим. на Овен с м. з. 2991 /обн.
27. VI. 1942; 1295 ж., Рз, 8.
Овнец — вж Радево (Вн).
ОВОЩАРЦИ (Чомаците) — к., до
1892 г. вероятно бр. към Баба
Маджарка; преим. с м. з. 3774/обн.
7. XII. 1934; присъед. Баба Ма-
джарка; 3 ж., Лч, 4.
ОВОЩНА (Чокмншлери) — м.. до
1900 г. бр. към Доспатлин и Дъл-
ги Припек; пренм. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 1 ж., Лч, II.
ОВОЩНИК (Имишлери, Емишле-
ри) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
с ук. 59 от 23. II. 1900; 2104’ж.,
Хс, 7.
О В Ч А Г А	(М у рад софу) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; присъед. Йо-
днцй; ,381 ж.. Вн, 24.
О В ЧА МОГИЛА — с., в Б-я от 1878
г.; 2591 ж.. Лч. 23.
ОВЧАРИ (Чобан кьой) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 460 ж., Хс, 9.
ОВЧАРОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
214 ж., Вн, 29.
ОВЧАРОВО (Калфа, Дургут калфа,
Драгош вода) — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940 г.; преим. на Дра-
гой! вода под рум. власт и на Ов-
чарово с м. з. 2191/обн. 27. VL
1942; присъед. Сливеици (от 1959
до 1986); 1126 ж., Вн, 15.
ОВЧАРОВО (Куланлии, Коюнлии) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на Ов-
чарове с ук. 462/обн. 21. XII. 1906;
490 ж Хс 24
ОВЧАРОВО (Чобан дере) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 192/
обн. 21. IV. 1923; 1041 ж., Рз, 25.
ОВЧАРЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
1397 ж., Сф, 35.
ОВЧАРЦИ (Мая Курфалин) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 51 ж.,
Хс, 18.
ОВЧЕВО (Испалар) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7j XII. 1934; 184 ж., Хс, 4.
Овчеларе (погреш. Овчаре) — вж
Климент (Пд).
ОВЧЕПОЛЦИ (Ферезлии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1504 ж.,
Пд, 18.
ОВЧИ КЛАДЕНЕЦ (Коюн бунар) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 1570
ж., Бс, 20.
ОГЛЕД (Кучкар) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. и призн. от н. м.
с ук. 352/обн. 12. X. 1956; 228 ж.,
Пд, 25.
201
ОГНЕН (Българско бей кьой) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 424 ж.,
Бс, 18.
Огненово — вж Огняново (Сф).
ОГНЯ НОВО (Гюреджия. Сгледнн-
ци) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. на Сгледници с м. з. 2820/обн.
•14. VIII. 1934 и на Огняново с ук.
 448/обн. 6. IX. 1950; 251 ж., Сф,
•15.
ОГНЯНОВО (Кючук Ахмед, Надеж-
да) — с., в Б-я 1878 — 1913 и от
1940 г.; преим. на Надежда с ук.
164 от 25. III. 1899 и на Огняно-
во с м. з. 7552/обн. 21. XI. 1947;
49 ж., Вн, 20.
ОГНЯНОВО (Саладиново, Мари-
ца) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. на Марица с м. з. 1689/обн.
27. IX. 1937 и на Огняново с ук.
949/обн. 8. XII. 1949; 2661 ж.,
Пд. 18.
ОГНЯНОВО (Фотовища, Огненово) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. на Ог-
неново с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934 и на Огняново с ук. 960/обн.
4. I. 1966; 1669 ж., Сф, 13.
Огоста (Минкова махала) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 251/
обн. 12. VI. 1962; сл. с ук. 1942/
обн. 17. IX. 1974 — вж Бойчинов-
ци (Мх).
ОГОЯ — с., в Б-я от 1878 г.; 189
ж., Сф, 37.
Оградище — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 431/обн. 22. XI. 1960 —
вж Буковец (Сф).
ОГРАДНА — м., призн. от н. м. за
м. с ук. 292/обн. 25. VIII. 1953;
378 ж.. Пд, 17.
ОГРАЖДЕН (Хасърлък) — с., в
-Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з.’ 2191/обн. 27. VI.
1942; 70 ж., Вн, 12.
Одаите — вж Сашево (Лч).
Оджа кьой — вж Крайново (Бс).
ОДОРОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
44 ж., Мх, 7.
ОДРАНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
69 ж., Сф, 17.
ОДРИНЦИ (Ени махле) — с., в
Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 337 ж., Вн, 15.
ОДРИНЦИ (Халачли) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 148 ж., Хс, 6.
ОДЪРНЕ — с., в Б:я от. 1878 г.;
• ' 1384 ж., Лч.'22.
ОДЪРЦИ (Ястъкчилар) — с., в Б-я
1878 — 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. .1942^566
ж., Вн, 15.
ОЗЪРНОВЦИ — с., до 1900 г. ве-
роятно бр. към Горни Романци;
призн. от м. за с. с м. з. 232/обн.
6. Ш. 1946; 20 ж., Сф, 9.
Окманица — м., до 1900 г., бр. към
Широка лъка; зал. с ук. 881/обн.
30. XI. 1965 — Пд, 28.
Околиите — вж Минково (Лч).-
ОКОЛИИТЕ (Околии) — к., в 1880
г. бр. към Бижовци; 2 ж., Лч, 29.'
'ОКОП (Инджек сарлии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 800 ж., Бс, 20.
ОКОРШ (Мусулар) — с., в Б-я
1878 — 1913 и от 1940' г.; до 1913
г. бр. към с. Рахман Ашиклар;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; присъед. Печеняга; 2095 ж.,
Рз, 8.
Окчилар — вж Александрово (Хс)ч
Окчулар — вж Здравец (Рз).
Окчулу — м., изгорена през Осв.
война — Пд, 19.
Оладжак — вж Сполука (Хс).
Олани (Оланите) — вж Гайдари
(Лч).
Олу дере Татар кьой — вж Конуш
(Хс).
Олуклии — вж Кутловица (Рз).
Олуклу-ново (Ени кьой) — вж Ви-
сока поляна (Вн).
Олхамурлу — вж Обичник (Хс).
ОМАН (Омана) — с., в Б-я от 1885
г.; преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 181 ж., Бс, 2.
Оманлар — гж Босилица (Хс).
Омарен — еж Дъждец (Хс).
Омаэче (Омач кьой) — вж Ралица
(Рз).
202
ОМАРЧЕВО — с., в Б-я от 1885 г.;
769 ж., Бс, 12.
ОМАРЧЕВО — С., призн. от н. м.
Карабаш махле (от с. Сини вир)
за с. с ук. 192/обн. 21. IV. 1923;
88 ж., Вн, 18.
Омер махала — вж Ботево (Мх).
Омер оллар — вж Дъждовница (Хс).
Омортаг — вж Омуртаг (Рз).
Омран кьой — вж Трем (Вн).
Омур (Хаджи Абдул махлеси) —
м., призн. от н. м. (от с. Стари-
чене) за м. с ук. 19/обн. 30. X.
1913; преим. без адм. акт през
1934; сл. с ук. 582/обн. 29. XII.
1959 — вж Тодорово (Рз).
Омур бей — вж Захари-Стояново
(Рз).
Омурджа (Омур кьой) — вж Ста-
ричене (Рз).
Омур кьой — вж Стрелец (Вн).
Омурово (погреш. Омарчево) — вж
Партизанив (Хс).
ОМУРТАГ (Осман пазар, погреш.
Омортаг) — гр., в Б-я от 1878 г.;
преим. с м. з. 2820'обн. 14. VIII.
1934; 9573 ж., Рз, 15.
Омур факъ — вж Жегларци (Вн).
ОНОГУР (Юртлук, Саръ неби Юрт-
лук) — с., в Б-я 1878 — 1913 и
от 1940 г.; преим. на Оногур с м.
з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 101 ж.,
Вн, 27.
ОПАКА — гр., в Б-я от 1878 г.; при-
зн. от с. за гр. с ук. 2907/обн. 7.
IX. 1984; 3893 ж., Рз, 16.
Опаленик — к., до 1900 г. бр. към
Малък Извор; залич. с ук. 463/обн.
2. VII. 1965 — Лч, 32.
Опалово — м., до 1900 г. бр. към
Доуган; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Друган (СФ).
ОПАН — с., в Б-я от 1885 г.; 662
ук Хс 16
ОПАНЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
2324 ж., Лч, 20.
ОПАНЕЦ (Опанча) — с., в Б-я
1878 — 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; при-
съед.: Валог, Войсил и Драга но-
во; отдел. Войсил и Драганово;
131 ж., Вн, 15.
ОПИЦВЕТ — с., в Б-я от 1878 г.;
511 ж., Сф, 22.
ОПЛЕТНЯ — с., в Б-я от 1878 г.;
191 ж„ СФ, 37.
ОПЪЛЧЕНЕЦ (АсъкъроЕо) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 512 ж., Хс, 2.
ОПЪЛЧЕНСКО (Хаджи Мсхмсдлер,
Хаджи Мехмедолар) — с., в Б:-я
от 1912 г.; пренм. на Опълчен'ско
С м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 1077
ж., Хс, 10.
Ораново — с., в Б-я от 1912 г.; сл.
с ук. 57/обн. 5. II. 1965 — вж Си-
митли (Сф).
ОРАЧ (Алсалари) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 102 ж., Рз, 2.
Оэджуларе — еж Урджулар (Пд).
ОРЕХОВИЦА (Оряховица) — с., в
Б-я от 1878 г.; уточн. име без адм.
акт през 1956; 2502 ж., Лч, 7. 4
Озехово — гж Оряхово (Мх).
ОРЕХОВО (Оряхово) — с., в Б-я':
от 1885 г.; уточ. име с ук. 960/обн.
л I. 1966; 485 ж., Пд, 32.
ОРЕШ — с, в Б-я от 1878 г.; 2776,
Лч. 23.
ОРЕША — м, до 1900 г. бр. към
Голям извор; 42 ж., Лч, 27.
ОРЕШАК — С., в Б-я от 1878 г.;
птисъед.: Ильовското, Коевци, Кой-
ноз тэап, Ливадките, Нановска,
Троянски манастир и Упчоеското;;
2555 ж. Лч. 28.
ОРЕШАК (Джевизлии, Дживиз»
дни) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
204 ж., Вн, 2.
Орешака — вж Разлив (Сф).
ОРЕШАРИ (Козлуджа) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 117 ж., Хс, 9.
ОРЕШЕ — с., ,в Б-я от 1912 г.;
517 ж., Сф, 13.
ОРЕШЕНЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
367 ж., Лч, 32.
ОРЕШЕНЕ (Керимлер) — с., в Б-я
1878 — 1913 и от 1940 г.; преиМ.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 460
ж., Рз, 8.	л
20$
ОРЕШЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
63 ж., Мх, 15.
ОРЕШЕЦ — с., в Б-я от 1885 г.;
135 ж., Пд, 1.
ОРЕШЕЦ (Козлуджа) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 592 ж., Хс, 24.
ОРЕШИНО (Козлуджа) — с., в Б-я
от 1912 г.; пренм. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 148 ж., Хс, 6.
ОРЕШИЦА (Яманско) — м., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 93 ж., Пд, 28.
ОРЕШНИК (Козлуджа) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 1006 ж.. Хс, 23.
ОРЕШНИК (Ново Ходжово) — с.,
засел, през 1913 г. на мястото на
н. м. Идни (Нови) чифлик; пре-
им. с ук. 875/обн. 20. III. 1987;
 203 ж., Сф, 33.
Орешник (Пирли даулджилар мах-
ле) — с., в Б-я 1878 — 1913 и от
'1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; сл. с ук. 513/обн.
* 24. XI. 1959 — вж Градница (Вн).
ОРЕШНИЦА (Хъсъмлар, Хасъм-
лар) — с., в Б-я 1885 — 1886 и
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. ХИ. 1934; 634 ж., Хс, 10.
ОРИЗАРЕ (Бараклип) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VHI. 1934; 1388 ж., Бс, II.
О РИЗА Р И — с., в Б-я от 1885 г.;
713 ж.. Бс, 19.
ОРИЗАРИ (Айрене) — с., в Б-я от
1885 г.; изсел. около 1903 г. (ук.
216 от 30. VII. 1905); отново за-
сел. през 1905 г.; преим. на
Оризари и призн. за с. с ук. 162/
обн. 8. IV. 1931; 331 ж., Пд, 21.
ОРИЗОВО (Челтикчии, Чилтиклии) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на
Оризово с ук. 462/обн. 21. XII.
1906; 1599 ж., Хс, 2.
Орландовци (Райна княгиня) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. на Райна
княгиня с м. з. 11966/обн. 16. XI.
1935, възст. ст. име с м. з. 3057/
обн. 7. IX. 1938; сл. с ук. 447/обн.
9. XI. 1961 — вж София (Сб).
Орлино (Бозалан, Бозувци) — м.,
в Б-я от 1912 г.; в 1920 г. бр. къ\т
Доспат; преим. на Бозувци с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934 и на:
Орлино с м. з. 1966/обн. 16. XI.
1935; сл с ук. 1521/обн. 24. X.
1975 — вж Сърница (Пд).
ОРЛИНЦИ (Орхан 'кьой, Орхано-
во) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Орханово с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934 и на Орлинцн с ук.
519/обн. 1. IV. 1980; 317 ж., Бс. 4.
ОРЛИЦА (Узун химетлер, Протоге-
рово) — с., в Б-я от 1912 г.; пре-
им. на Протогерово с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934 и на Орлица
с ук. 591/обн. 12. VII. 1966; 470
ж.. Хс. 8.
ОРЛОВА МОГИЛА (Сердимен) —
с., в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
пзеим. с м. з. 2191/обн. 27. VT.
1942; 146 ж., Вн, 15.
ОРЛОВ ДОЛ (Минечево, Стъклс-
во) — с., в Б-я от 1885 Г.; пре-
им. на Стъклево с ук. 462/обн. 2Г.
XII. 1906 и на Орлов дол с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1107 ж.,
Хс, 23.
ОРЛОВЕЦ (Ердованлии, Изгрев) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на Из-
грев с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934 и на Орловец с ук. 236zo6h.
28. V. 1950; 893 ж., Лч, 21.
Орлово — с., призн. от н. м. при
клон „Абрит" от ДЗС „Толбухин"’
за с. с ук. 582/обн. 29. XII. 1959;
залич. с ук. 970/обн. 4. IV. 1986 —
Вн. 20.
ОРЛОВО (Вайслар) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 308 ж., Бс, 8.
Орлово (Малък чорал, Мали чоралг
Чорал-малки) — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940 г.; преим. на Ор-
лово с ук. 462/обн. 21. XII. 1906;
залич. с ук. 369/обн. 28. X. 1958 —
Вн. 15.
ОРЛОВО (Мусталии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 652 ж., Хс, 25.
Ооловци — вж Харваловци (Лч).
ОРЛОВЦИ — с., образ, от к. Обрет-
204
ковци и к. Оролевите с ук. 92/обн.
2. III. 1951; 46 ж., Лч, 4.
ОРЛЯК (Трубчолар, Макензен) —
с., в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
преим. на Макензен с м. з. 2191/
обн. 27. VI. 1942 и на Орляк с
м. з. 7552/обн. * 22. XI. 1947; 3490
ж., Вн, 27.
ОРЛЯНЕ — с., призн. от н. м. Дик-
сан махлеси (от с. Катунец) за
с. Орляне .с ук. 5/обн. 8. I. 1963;
183 ж., Лч, 31.
Орман — вж Горица (Вн); Кавра-
кврово (Сф).
Орман бешевли — вж Горичаво (Рз).
Орманджик — вж Горица (Вн).
Ормани (Орманлий) — м., до 1900
г. бр. към Сливовица; сл. с ук.
57/обн. 5. II. 1965 — вж Сливо-
вица (Лч).
Орман кьой — вж Раздел (Рз);
Трем (Вн).
Орманлий — вж Ормани (Лч).
Орманлня — вж Лесново (Сф).
Орман чифлик — вж Дамяница (С^).
Орозли — вж Петелци (Пд).
Орозово — вж Розово (Хс).
Оролевите (Оролево, Оролевци) —
к., в Б-я от 1878 г.; сл. с ук. 92/
обн. 2. III. 1951 — вж Орловци
(Лч).
ОРСОЯ — с., в Б-я от 1878 г.; 346
ж., Мх, 20.
Ортаджа кьой — вж Срединка (Хс).
Ортаджи — вж Средско (Хс).
Орта куюсу — вж Средина (Вн).
Ортакчии — вж Дружинин (Хс):
Орта кьой — вж Аспарухово (Лч);
Ивайловград (Хс); Средище (Рз);
Средно село (Вн).
Орта махле — вж Денница (Вн);
Елда (Рз); Средица (Хс); Средна
махла (Бс); Среднево (Хс); Сре-
доселци (Рз); Столник (Рз).
Орта махле — м., бр. към Раздел-
ци и Добротица; след 1887 г. сл.
ci Разделци (Вн).
Оруци — вж Белица (Лч).
Оруч гаази — вж Юнак (Вн^.
Орхание — вж Ботевград (Сф)'.
Орханово (Орхан кьой) — вж Ор-
линци (Бс).
ОРЦЕВО — с., образ, от н. м.: Ор-
цева, Вакльова н Гулевци с ук.
317 обн. 13. XII. 1955; 307 ж.,
Сф, 3.
Орчанлар (Орченлар) — вж Божур-
ка (Рз).
ОРЯХОВЕЦ (Козлуджа) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн/14. ДТП. 1934; 915 ж., Пд, 2.
Оряховнца >— вж Ореховица (Лч).
ОРЯХОВДЦА _ в Б-я_отД885
г.; 803 ж., Хс, 21.
Оряхово — вж Орехово (Пд).
Оряхово — вж Ряхово (Рз); Ша-
ново (Хс).
ОРЯХОВО (Рахово, Орехово) — гр.*
в Б-я от 1878 г.; преим. на Оря-
хово с м. з. 5854 от 7. VII. 1888;
уточн. име на Оряхово без адм.
акт през 1956; присъед. Селанов-
ци — от 1970 до 1978 г..; 7305 ж.,
Мх. 27.
ОРЯХОВО (Саранлии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 626 ж., Хс, 11.
ОСЕЛ НА — м., до 1900 г. бр. към
Брусен; 100 ж., Сф, 16.
ОСЕЛНА — с., в Б-я от 1878 г.;
658 ж., Мх, 23.
ОСЕН — с., в Б-я от 1878 г.; 617
ж., Мх. 18.
ОСЕН (Дуванджил) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 95 ж., Рз, 25.
ОСЕН (Касъмлар) — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940 г.; преим. с м. з.
2191/обн. 27. VI. 1942; 257 ж.,
Рз, 6.
QCEHAPHTE (Осенарн) — к., в Б-я
от 1878 г.; 17 ж., Лч, 3.
ОСЕНЕЦ (Хюсенче) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. 447 от 7. XII.
1901; 1583 ж., Рз, 18.
ОСЕНОВЕЦ (Ашиково) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 755 ж., Вн, 7.
ОСЕНОВЛАГ (Осеновлак, погреш.
Осеновляг) — с., в Б-я от 1878 г.;
осъврем. име без адм. акт през
1956; 525 ж., Сф, 37.
Осеново — вж Долно Осеиово (Сф).
205
ОСЕНОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
• 239 ж., Сф, 2.
Осеново — с., в Б-я от 1885 г.; из-
сел: пр. 1920 г. и зал. с м. з. 1695/
обн. 27. IX. 1937 — Пд, 6.
ОСЕНОВО (Диш пудак, Диш бу-
дак) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
*•' на Осеново с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934; 292 ж., Вн, 2.
ОСЕТЕНОВО (Доймушлари, Дой^
мушларе) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Осетеново с ук. 462/обн.
.. 21. XII. 1906; 1725 ж., Хс, 17.
Осиката — м., в Б-я от 1912 г.; за-
лич. с ук. 970/обн. 4. IV. 1986 —
Пд, 25.
ОСИКОВИЦА — с., в Б-я от 1878
г.; 979 ж., Сф, 29.
Осиково — вж Миланово (Сф).
ОСИКОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
589 ж., Сф, 13.
ОСИКОВО — с., в Б-я 1885—1886
и от 1912 г.; 488 ж., Пд, 9.
ОСИКОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
409 ж., Рз, 17.
ОСИКОВСКА ЛАКАВИЦА (Лака-
вица) — с., в 1880 г. бр. към Оси-
Хсовица; 339 ж., Сф, 29.
ОСИНА (Усина) — с., в Б-я от
1912 г.; дв. име пр. Осв.; 602 ж.,
Сф, 36.
Оскрушево (Бекировска) — м., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; сл. с ук.
757/обн. 8. V. 1971 — вж Рудо-
зем (Пд).
ОСЛАРКА (Читал юк) — с., в
 Б-я от 1885 г.; изсел. през 1886
г.; преим. като н. м. от с. Самуи-
лово с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; призн. отново за с. с м. з.
3352/обн. 28. XII. 1940; 80 ж., Хс,
. 27.
ОСЛЕН КРИВОДОЛ (Криводол-
Ослен) — с., в Б-я от 1878 г.;
275 ж., Мх, 23.
Осма Градище — вж Градище (Лч).
Осма Калугерово — ёж Асеновци
(Лч).
Осман аллар — с., в Б-я от 1912 г.;
залич. с м. з. 1695/обн. 27. IX.
1937 — Хс, 6.
Осман баба текеси — вж Текето
Л <ХС>-
Османие — вж Димово (Мх).
Осман кьой — вж Дъбник (Бс).
Османлар — вж Босилица (Хс), Ви-
сино (Рз); Висок (Рз); Рибарцн (Хс).
Османлийци — вж Планинци (Пд).
Осман махле — вж Печеница (Рз).
Османово (Осман пашалар) — с.,
в Б-я 1885 — 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; зал. с ук. 369/обн. 28. X.
1958 — Хс, 10.
Осман пазар — вж Омуртаг (Рз).
Осман пашалар — вж Османово
(Хс).
Осман факъ — вж Козлодуйци (Вн).
Османци — вж Рибарци (Хс).
ОСМАР — с., в Б-я от 1878 г.; 628
ж., Вн, 23.
ОСО ИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
435 ж., Сф, 11.
Осойната — м., до 1900 г. бр. към
Черни Осъм; залич с ук. 757/обн.
8. V. 1971 — Лч, 28.
ОСТРА МОГИЛА (Ада тепе) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 244 ж., Хс, 21.
ОСТРА МОГИЛА (Сиюбджилер
Събджилер, Сьобджилер, Сюдже-
лер, Сютчилер) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. на Остра могила
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 457
ж., Бс, 8.
Острец — вж Малиново (Лч).
Острец — с., в 1880 г. бр. към Ноео
село; присъед.: Бегликчиите, Бо-
евска и Мядна; сл. с ук. 704/обн.
11. VI. 1976 — вж Априлци (Лч).
ОСТРЕЦ (Ялъмлар) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 540 ж., Рз, 25.
Остри камък — вж Остър камък
(Хс).
ОСТРИ ПАЗЛАК — м., в Б-я от
1912 г.; 59 ж., Пд, 28.
ОСТРИЦА — м., до 1900 г. бр.
към Богутево; 129 ж., Пд. 32.
ОСТРИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
740 ж., Рз, 7.
ОСТРОВ — с., в Б-я от 1878 г.;
2739 ж., Мх, 27.
206
ОСТРОВЕЦ (Ада кьой) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 793 ж., Хс, 8.
ЮСТРОВИЦА (Аша ада) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 558 ж., Хс, 10.
ОС1РОВО (Голяма ада) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 3072/
обн. И. IX. 1934; 3087 ж., Рз, 9.
•ОСТРОВЧЕ (Кючук ада кьой, Мал-
ка ада, Малко адъ) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. на Малка ада от
нас. сл. Осв. и иа Островче с и.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 207 ж.,
Рз, 14.
ЮСТРОКАПЦИ — с., в Б-я от 1878
г.; 148 ж., Мх, 15.
ОС1ЪР КаМЪК (Сиври кая, Остри
камък) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. на Остри камък с ук. 462'обн.
21. XII. 1906; осъвр. име Остър
камък с ук. 960/обн. 4. I. 1966;
130 ж., Хс, 24.
Острювци — к., в Б-я от 18/8 г.;
1гсел. през 1882 г. — б. ок. Tdh_-
на, Лч, 9.
Оъм (Holo село) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. 890/обн. 23.
VI. 1950; зал. с ук. 463/обн. 2.
VII. 1965 — Лч, 17.
Ютаклар — вж Сестринско (Хс).
Оташлъ — еж. Русалско (Хс).
ОТЕЦ-KU РИЛОВО (Кирекчии) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
'2820/обн. 14. VIII. 1934; 418 ж.,
П-т 7.
О 7 ЕЦ-ПАИСИЕВО (Кочмаларе) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
28?л/пГн. И. VIII. 1934; 453 ж.,
П-» 12.
От^аи кьой — вж Резбарци (Хс).
Огранляи — гж Симеоново (Бс).
ещна (Юте махле) — м., до
1930 г. б р. към Кьосевци; преим.
с м. 3. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
сл. с ук. 959/обн. 28. XII. 1965 —
вж Кьосевци (Рз)
Ох^анлии — вж Момково (Хс).
ЮХЛЮВЕЦ (Суля, Сюле кьой) —
с., в Б-я 1885 — 1886 и от 1912
г., преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 494 ж., Хс, 10.
СХОДЕН — с., в Б-я от 1878 г;
427 ж., Мх, 10.
ОХРИД — с., в Б-я от 1878 г.; 689
ж ЛАх 4
ОЧИНДОЛ — с., в Б-я от 1878 г.;
296 ж., Мх, 23.
Очуша — сб. с., в Б-я от 1885 г.;
от 1900 г. бр. по съставните си ма-
хали: Каменичаиска, Кесебирска
(до 1921), Кулева, Кьосева, Мар-
тинска, Шатарова и Шехтова; с
ук. 970/обн. 4. IV. 1986 съст. ма-
хали са заличени и землищата им
обединени в с. Очуша; 197 ж.,
Сф, 34.
ОША НЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
175 ж., Мх, 1.
ОШАНИТЕ (Ошанн) — к., в Б-я
от 1878 г.; 13 ж., Лч, 29.
ОЩАВА — с., в Б-я от 1912 г.;
188 ж., Сф, 24.
п
Павел — вж Павел баня (Хс).
Павел — м., до 1900 г. бр. към
с. Поибрене; залич. с ук. 881/обн.
30. XI. 1965 — Пд, 19.
ПАВЕЛ — с., в Б-я от 1878 г.;
1462 ж., Лч. 21.
ПАВЕЛ БАНЯ (Баня, Павел) — гр.,
засел, след Осв. война; тр. име;
приз, от с. за гр. с ук. 1608/обн.
10. XI. 1978; 3318 ж.. Хс, 17.
ПАВЕЛСКО — с., в Б-я от 1885 г.;
1317 ж., Пд, 32.
ПАВЛЕВЦИ (погреш. Павловпи) —
к., в Б-я от 1878 г.; 4 ж., Лч, 29.
ПАВЛИКЕНИ — гр., в Б-я от 1878
г.; призн. от с. за гр. с п. М. с.
72/1943; 14 143 ж., Лч, 18.
Павловото — м., до 1900 г. бр. към
Млечево и Скандалото; сл. с ук.
757/обн. 8. V. 1971 — вж Скан-
далото (Лч).
ПАВОЛЧЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
903 ж., Мх, 10.
ПАДАЛА — с., в Б-я от 1878 г.;
86 ж., Сф. 32.
ПАДАЛО (Конаджик) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
207
обн. 7. XII. 1934; 61 ж., Сф, 32.
ПАДЕШ — с., в Б-я от 1912 г.; 966
ж., СФ, 4.
ПАДИНА (Даулджилар, погреш.
Давулджилар) — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940 г.; преим. с м. з. 2191/
обн. 27. VI. 1942; 460 ж., Рз, 6.
ПАДИНА (Копусчии, Купухчии) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на Па-
дина с м. з. 2820/обн. 14. VI11.
1934; 543 ж., Вн. 1.
ПАДИНА (Мак Мулар, Мук му-
лу) — с., в Б-я от 1912 г.; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
призн. от м. за с. с м. з. 1014/
обн. II. V. 1942; 480 ж., Хс, 1.
ПАДИНЕ — с., призн. от н. м.: Па-
диле, Светля, Белини и Пейчини
(от с. Долна Секирна) за с. с ук.
230/обн. 22. V.1950; 28 ж. Сф, 17.
Падурени — вж Горичане (Вн).
Падърлар — вж Пъдарино (Рз).
Пазарджик — вж Тъоговище (Хс).
ПАЗАРДЖИК (Татар Пазарджик) —
гр., в Б-я от 1885 г.; дв. име до
1934 г.; 77 340 ж., Пд, 18.
ПАЗАРЦИ (Пазарлар) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 602 ж., Хс, 14.
Паздерите — м. до 1900 г. бр. към
Ново село и Острец; сл. с ук. 45/
обн. 20. I. 1978 — вж Априлци
(Лч).
ПАЬСИЕВО (Докчелар) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим. с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; при-
съед. Малко Паисиево; 1283 ж.,
Рз, 8.
ПАИСИЙ (Арнаутлии) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 222 ж., Лч, 25.
ПАЙ ДУШ КО (Кьочеклер, Кочак-»
лар) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. на Пайдушко с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 447 ж., Рз, 25.
Пала — вж Паспал (Хс).
Палазлар — с., в Б-я от 1885 г.; из-
сел. през 1888 г. — б; общ. Ер-
кеч (дн. Козичнно), Бс, 13.
Палазлари (Палазлар) — вж Мало-
градец (Рз).
ПАЛАМАРЦА — с., в Б-я от 1878
г.; 1259 ж., Рз, 17.
Палас — вж Рудозем (Пд).
Палас кьой — вж Брезовица (Пд).
ПАЛАТ — с., в Б-я от 1912 г.; 153
ж., Сф, 42.
Палатиково — вж Пелатиково (Сф).
Палатина — сж Камбурово (Рз).
ПАЛАТНИК — с., призн. от н. м.
Палатник (от с. Кузьово) за с. с
ук. 2932/оби. 30. IX. 1983; 228 ж.,
Сф, 3.
ПАЛАТОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
333 ж., Сф, 41.
ПАЛАУЗОВО (Авлалии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 352 ж., Бс. 17.
Палаузово (Бичкийня, Бичкиня) —
С., в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
360/обн. 2. VIII. 1950; призн. от
к. за с. с м. з. 6287/обн. 23. XII.
1941; сл. с ук. 317/обн. 13. XII.
1955 — вж Габрово (Лч).
Пали лула — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Шумнене; сл. с ук. 317/обн.
13. XII. 1955 — вж Ябланица (Лч).
ПАЛ И Л УЛ А (Пали лула) — с., в
Б-я от 1878 г.; 151 ж., Мх, 4.
ПАЛИЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
290 ж., Лч, 10.
ПАМИДОВО (Шахларе, Царско) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на
Царско с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934 и на Памидово с м. з. 3530/
обн. 17. IX. 1947; 589 ж., Пд, 14.
ПАМУКЧИИ — с., в Б-я от 1878 г.;
2093 ж.. Вн, 22.
ПАМУКЧИИ (Памуклии) — С., в
Б-я от 1885 г.; 401 ж., Хс, 21.
ПАНАГЮРИЩЕ — гр., в Б-я от
1885 г.; 22 011 ж., Пд, 19.
ПАНАГЮРСКИ КОЛОНИИ — с.,
призн. от н. м. (курорт) с ук. 970/
обн. 4. IV. 1986 — Пд. 19.
ПАНАЙОТ-ВОЛОВО (КаДь, Во-
лов) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. на Волов с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; уточн. име на Па-
найот-Волово без адм. акт през
1965: 459 ж.. Вн. 29.
ПАНАЙОТ-ХИТОВО (Айляз Къоъ-
лар, Илияз Каралар) — с., в Б-я
208
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 597 ж., Рз, 15.
Пананска — м., до 1900 и след
1934 г. бр. към Белиш (Лч).
ПАНАРЕТОВЦИ (Карсънлии, Ка-
санлии) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 489 ж., Бс, 15.
Паная — вж Руен (Пд).
Пандаклии — вж Тенево (Бс); Ва-
сил Левеки (Рз).
Пандугузлар — вж Беснурка (Хс).
Пандуците — м., до 1900 г. бр. към
Ново село; присъед. Кл’пулезите;
сл. с ук. 45/обн. 20. L 1978 — вж
Априлци (Лч).
Пандъклни — вж Васил Левеки
(Рз); Лешниково (Хс); Лясково
(Хс).
Панега — вж Златна Панега (Лч).
ПАНИЦОВО (Алчак дере) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с протокол
27 от 7. II. 1887 на Бургаския ок-
ръжен съвет; 76 ж., Бс, И.
Паничаре (Чанакчилар) — с., в
Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; изсел. под рум. власт; за-
лич. с м. з. 2913/обн. 16. I. 1943 —
Рз, 6.
Паничарево — вж Ново Паничаре-
во (Бс).
ПАНИЧАРЕВО — с., в Б-я от 1878
г.; 161 ж., Сф, 5.
ПАНИЧЕРЕВО (Чанакчии, Долно
Паничерево) — с., в Б-я от 1885
г.; преим. на Долно Паничерево с
ук. 462/обн. 21. XII. 1906 и на
Паничерево с ук. 3894/обн. 9. XI.
1984; 1889 ж., Хс, 15.
ПАНИЧЕРИ (Паничере) — с., в
Б-я от 1885 г.; уточн. име с ук.
960 обн. 4.1.1966; 1727 ж., Пд,31.
ПАНИЧИНО (Чанакчилар) —	с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7.XII. 1934; 174ж.,Рз, 15.
ПАНИЧИЩЕ — с., призн. от н. м.
(курорт) за с. с ук. 970/обн. 4.
IV. 1986 — СФ, 35.
ПАНИЧКОВО (Чанакчии) — с., в
' Б-я 1885—1886 и от 1912 г.; ппе-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
призн. от м. за с. с ук. 232/обн.
26. III. 1968; 577 ж., Хс, 26.
ПАНОВЦИ — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Вакарел; 1 ж., Сф, 18.
Панцов рът — м., до 1900 г. бр.
към Мухово; сл. с ук. 57/обн. 5.
II. 1965 — вж Нейкьовец (Сф).
ПАНЧАРЕВО — с., в Б-я от 1878
г.; 3752 ж., Сф, 1.
ПАНЧЕВО (Айваджик) — с., в Б-я
от 1885 — 1886 и от 1912 г.; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
396 ж., Хс, 10.
Папазлни — вж Поповица (Пд).
Папарджик — вж Секирка (Хс).
Папарос — вж Сарафово (Бс).
ПАПРАТ (Бекташлар) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 438 ж., Хс, 4.
ПАПРАТЛИВА (Папратлеэо, Пап-
рашлип) — м., в 1880 г. бр. към
Тодювци; 15 ж., Лч, 10.
Папукчилаэ — вж Чехлари (Р<).
Параджик — вж Бистрец (Вн).
Папа махле — вж Парица (Рз).
ПАРАМУН — с., в Б-я от 1878 г.;
133 ж.. Сф, 44.
Парапандовци — м., до 1926 г. бр.
към Белица; сл. с ук. 57/обн. 5.
II. 1965 — вж Средищна (СФ).
Паожи грах — вж Пъэжиграх (Лч).
ПАРИЛ — с., в Б-я от 1912 г.; 42
ж.. Сф, 45.
Папина (Пара махле) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; сл. с м. з. 6415/
обн. 14. I. 1941 — вж Борисово
(Рз).
Партизани — вж Партизанин (Хс).
ПАРТИЗАНИ — с., образ, от с.
Ганчово и с. Прежда с ук. 490/
обн. 19. IX. 1950; 1704 ж., Вн, 16.
ПАРТИЗАНИН (погреш. Партизани,
Омурово) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. с ук. 344/обн. 13. VII. 1951;
отстр. греш. с ук. 960/обн. 4. I,
1966; 704 ж., Хс, 2.
Парчевнч (АлиФаково, Аитранико-
во) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. от Алифаково на Антраниково
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934 и
на Парчевич с м. з. 168/обн. 22. I.
209
1943; сл. с ук. 100/обн. 8. II. 1966 —
вж гр. Раковски (Пд).
ПАРЧОВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
28 ж., Лч, 4.
ПАСКАЛЕВЕЦ — с., в Б-я от 1878
г.: 565 ж., Лч, 18.
ПАСКАЛЕВО (Ези бей) — с., в
Б-я 1878—1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
1174 ж., Вн, 15.
ПАСПАЛ (Пала) — с., в Б-я от
1912 г.; дв. име; призн. от м. за
с. с м. з. 1014/обн. И. V. 1942;
78 ж., Хс. 1.
Пастир (Чобан куюсу) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим. с
м. 3. 2191/обн. 27. VI. 1942; сл.
с ук. 5/обн. 8. I. 1963 — вж Ге-
нерал-Тошево (Вн).
Пастноци (Чобан) — м., в' Б-я от
1912 г.; преим. с м. з.\ 2820/обн.
14. VIII. 1934; сл. с ук. 757/обн.
8. V. 1971 — вж Върбина (Хс).
РАСТРА — с., в Б-я от 1878 г.;
453 ж., Сф, 32.
ПАСТУХ — с., в Б-я от 1878 г.; 100
ж., Сф, 26.
Пастуша — с., в Б-я от 1885 г.: сл.
с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 —
вж Перущица (Пд).
ПАТАЛЕНИЦА (погреш. Патилени-
ца) — с., в Б-я от 1885 г.; пои-
съед. Бзткун; 2070 ж„ П i 18.
ПАТИЦА (Юоуджиклер, Йордек-
лео. Гьок Виран) — с., в Б-я
1885 — 1886 и от 1912 г.; дв. име
пр. Осв.; преим. на Патина с м.
з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 287 ж.,
Хс, 26.
Патреш — вж Патрешко (Лч).
ПАТРЕШ — с. в Б-я от 1878 г.;
1210 ж.. Лч, 18.
ПАТРЕШКО — с., образ, от маха-
лите Кичушка, Спасовска. Улум-
гка и Цоневска с ук. 757/обн. 8.
V. 1971: 114 ж., Лч. 28.
ПАТРЕШКО (Патреш) — сб. с., в
Б-я от 1878 г., от 1900 г. бр. по
съста вните гн махали — Л ч, 28.
ПАТРИАРХ-ЕВТИМОВО (Пранга,
Патриарх-Евтимиево) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. на Патриарх-
Евтимиево с м. з. 2820/обн. ]4.
VIII. 1934; уточн. име без адм.
акт. през 1956; 917 ж.; Пд, 1.
Паункини — к., до 1892 г. бр., а
след това сл- с Пърша (Лч).
ПАУ НОВО (Кутрахци) — с., до-
1900 г. бр. към сб. с. Вакарел;
преим. с ук. 334/обн. 13. VII. 1951;
98 ж., Сф, 18.
Пауновци — м., до 1926 г. бр. към
Белица; сл. с ук. 57/обн. 5. 11.
1965 — вж Гроздьовци (Сф).
Пахчелари (Пачалари, Пахчеджии) —
вж Градинка (Рз).
Пачеджии — к., в 1880 г. бр. към
Палици; изсел. през 1881 г. — б.
ок. Елена, Лч, 10.
Пачели — вж Шумелите (Лч),
Паша балъ — вж Каблешково (Вн).
Пашаит — вж Войводино (Вн).
Паша кьой — вж Болярово (Бс);
Владиславово (Вн); Войводово
(Хс); Генералово (Хс); Малено-
во (Бс); Мирово (Лч); Пашово
(Хс).
Паша махле — вж Крумово (Пд).
Паша махле (Паша махале, Паша
махла) — вж Войвода (Хс).
Пашино — вж Маленово (Бс).
ПАШИНЦИ (Хюмет пашалар) — с.г
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 699 ж., Хс, 9.
ПАШ КУЛ (Топузлар) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 24 ж., Хс, 6.
Пашмаклии — вж Смолян (Пд).
ПАШОВИ — к., до 1926 г. бр. към
Лъжене (дн. кв. от Велинград);
774 ж., Пд, 8.
ПАШОВО (Паша кьой) — с., в Б-я
от 1915 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 32 ж., Хс, 19.
Пашовско — вж Мирово (Лч).
Пашовци — м., в 1880 г. бр. към
Буйновци; залич. с ук. 45/обн. 20. I.
1978 — Лч, 10.
Паяджи (Паяджии, погреш. Паяци и
Пояджи) — м., в 1880 г. бр. към
Стара река, а в 1887 г. — към Из-
грев; сл. с ук. 356/обн. 7. XII.
1954 — вж Вълчовци (Лч).
ПЕВЕЦ (Ашиково) — с., в Б-я от
14 Речник на" селищата
210
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934; 273 ж., Рз, 25.
ПЕВЦИТЕ (Ашикларе) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 415 ж., Пд, 13.
ПЕЕВСКО (Бояджилар) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 620 ж., Хс, 8.
ПЕЙКОВЦИ — м., в 1880 г. бр. към
Тодювци; 4 ж., Лч, 10.
ПЕЙНА — м., в Б-я от 1878 г.; 10 ж.,
Лч, 9.
ПЕЙОВЦИ (Пеювци) — к., в Б-я от
1878 г.; 10 ж., Лч, 4.
ПЕЙЧИНОВО (Бурумлии) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 682 ж.,
Рз. 4.
ПЕЛАТИКОВО (погреш. Палатико-
во) — с., в Б-я от 1878 г.; 404 ж.,
Сф, 26.
Пелевун (Пеливун) — вж Плевун
(Хс).
ПЕЛ ИН (Кара бейли) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 579 ж., Хс, 9.
ПЕЛИШАТ — с., в Б-я от 1878 г.;
1009 ж., Лч, 20.
Пелишени (Пилишени) — к., в 1880 г.
бр. към Драгийци; осъвр. име с ук.
960/обн. 4. I. 1966; залич. с ук.
45/обн. 20. I. 1978 — Лч, 10.
ПЕЛОВО (Махлата) —• гр., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. 291/обн, 30.
VII. 1957; призн. от с. за с. гр. т.
с ук. 546/обн. 15. IX. 1964 и за
гр. с ук. 1942/обн. 17. IX. 1974;
4Q99 ж ГГц 1Q
ПЕН КОВЦИ - м' в 1880 г. бр. към
Гъбене; 45 ж., Лч, 4.
ПЕНКОВЦИ (Гяур дере ходжа) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 527 ж., Хс, 8.
ПЕНКЬОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
170 ж., Сф, 44.
ПЕНЬОВО (Кьоселер) — с, в Б-я
1885—1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934: при~н.
от м. за с. с ук. 232/обн. 26. III.
1968; 324 ж., Хс, 10.
ПЕПЕЛИНА — с., в Б-я от 1878 г.;
49 ж., Рз, 7.
ПЕПЕЛИЩЕ (Кюлджилар) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. Н34; 471 ж., Хс, 10.
Пепелка (Кюлджа) — м., до 1900 г.
бр. към с. Кьосевци; преим. с м. з.
2820/обн. 14. V111. 1934; сл. с ук.
959/обн. 28. XI1. 1965 — вж Кьо-
севци (Рз).
Пепеляна — вж Пипиляна (Лч).
Пердова махала (Пердюва) — м., до
1892 г. бр. към сб. с. Василица;
сл. с у к. 970/обн. 4. IV. 1986 —
вж Горна Василица (Сф).
Пересилер — вж Скалак (Хс).
Перивол — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 148 обн. 29. V. 1956 — вж
Драговищица (Сф).
ПЕРИЛОВЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
228 ж., Мх, 3.
Перица — с., в Б-я от 1912 г.; изсел.
между 1946 и 1956 г., зал. без адм.
акт — Сф, 45.
Перлиново (Перли ново) — вж Кла-
денци (Вн).
Перловпи (Пирли ени махле) — с.»
в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; сл. с ук. 513/обн. 24. XI.
1959 — вж Главанци (Вн).
ПЕРНИК (Перник, Димитрове) —
го., в Б-я от 1878 г.; преим. на
Димитрове с ук. 649/обн. 16. VII.
1949; възст. ст. име с ук. 21/обн.
19. I. 1962; призн. от с. за гр. с
ук. 402/обн. 18. VII. 1929; присъед.:
Бела еодэ, Даскалово, Калкас и
Мошино; 94 758 ж., Сф, 27.
ПЕРПЕРЕК (Яшлар) — с., в Б-я
1885—1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3225/обн. 21. IX. 1934; 966
ж., Хс. 10.
ПЕРУНИКА (Демир кьой) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; ж„ Хс. 9.
ПЕРУЩИЦА — гр., в Б-я от 1885 г.,
прпзн. от с. за гр. с ук. 829/обн.
29. VIII. 1969; присъед. Пастуша;
5707 ж., Пд, 21.
Пегьовска — м., до 1900 и след
1934 г. бр. към Белиш (Лч).
Песевево — вж Писарово (Лч).
ПЕСНОПОЙ (Ашиклар) — с., в Б-я
211
от* 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 72 ж., Хс, 1.
ПЕСНОПОИ (Чукурлии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1201 ж., Пд, 12.
ПЕСОЧНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
59 ж., Мх, 2.
Лестник (Юмрук кая) — с., до 1900
и след 1934 г. бр. към Дединци;
преим. с м. з. 2820 обн. 14. VIII.
1934; оал. с ук. 1885/обн. 6. IX.
1974 — Лч, 11.
Петвар — с., в Б-я 1885— 1886 и
от 1912 г.; залич. с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — Пд, 9.
ПЕТЕЛОВО (Хорозлар, погреш. Пе-
телево) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Петелево с ук. 462/обн.
21. XTI. 1906; отстр. греш. с ук.
960/обн. 4. I. 1966; 356 ж., Хс. 26.
Летелци (Орозли) — и., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; сл. с ук. 1521/обн.
24. X. 1975 — вж — Сърница (Пд).
Пети кладенци — вж Петокладенци
(Лч).
ЛЕТ КЛАДЕНЦИ (Беш бунар) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 130 ж.,
Рз, 4.
ПЕТКОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
614 ж., Пд, 28.
ПЕТКОВО (КоджаматлиеЕо) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
1689/обн. 27. IX. 1937; 961 ж., Сф,
15.
ПЕТКОВЦИ — к., до 1892 г. бр. към
Пърша и Игнатовци; 4 ж., Лч, 9.
Петковци — к., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 92/обн. 2. III. 1951 — вж
Шумели (Лч).
ПЕТКОВЦИ (Сепрени) — м., до
1892 г. бр. към Палици и Поп Ру-
севци; дв. име пр. Осв.; 22 ж., Лч,
10.
Петко-Каравелово — вж Сашево
(Лч).
ПЕТКО СЛАВ ЕЙ КО В (Аканджила-
ри) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
1714 ж., Лч, 24.
ПЕТЛЕШКОВО (Гсрзалар) — с., в
Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 549
ж Вн 12
ПЕТЛИНО (Хорозлар) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 547 ж, Хс, 10.
Петлите (Хорозлар) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; зал. с ук. 183/обн.
14. V. 1957 — Хс, 10.
ПЕТ МОГИЛИ (Беш тепе) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; присъед. Дере
кьой; 1373 ж., Бс, 12.
ПЕТ МОГИЛИ (Беш тепе) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 1952 ж., Вн,21.
ПЕТОКЛАДЕНЦИ (Пети кладен-
ци) — с., в Б-я от 1878 г.; осъвр.
име без адм. акт през 1946; 855
ж„ Лч, 2.
Петралик — вж Петрелик (Сф).
Петре — вж Долей Близнак (Вн).
ПЕТРЕВЕНЕ (погреш. Петрьовене) —
с., в Б-я от 1878 г.; 768 ж., Лч, 16.
ПЕТРЕЛИК (Петралик) — с., в Б-я
от 1912 г.; осъвр. име с ук. 960/
обн. 4. I. 1960; 351 ж., Сф, 45.
ПЕТРИНО (Чикръкчилар) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 220 ж., Рз, 15.
Петрич — вж Петърч (Сф).
ПЕТРИЧ — гр., в Б-я от 1912 г.;
26 491 ж., Сф, 28.
ПЕТРИЧ (Петрич, Средногорец) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на Сред-
ногорец с ук. 3/обн. И. I. 1950;
възст. ст. име с ук. 591/обн. 12. VII.
1966; 499 ж., Сф, 40.
ПЕТРОВДОЛ — м., в Б-я от 1912 г.;
64 ж., Пд, 16.
ПЕТРОВДОЛ (Дере кьой) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3072/обн. II. IX. 1934; 748 ж., Вн,
8.
Петровица — пром, с., призн. от н. м.
за пром. с. с ук. 292/обн. 25. VIII.
1953; зал. с ук. 2294/обн. 26. XII.
1978 — Пд, 16.
Петрово — вж Калипетрово (Рз).
ПЕТРОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
1323 ж., Сф, 33.
212
ПЕТРОВО (Скендерлин, Александро-
во) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Александрово с ук. 462/обн.
21. XII. 1906 и на Петрово с ук.
165/обн. 5. IV. 1950; 451 ж., Хс,
21.
ПЕТРОВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
16 ж., Лч, 4.
Петруново (Мехмед бей чифлик) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII, 1934; сл. с ук.
28/обн. 1. II. 1952 — вж. Белани-
ца (Сф).
Петрушан — вж Яврово (Вн).
Петрьовене — вж Петревене (Лч).
ПЕТЪРНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
1943 ж., Лч, 8.
ПЕТЪРЧ (Петрич) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 2541 ж., Сф, 22.
ПЕЦОВЦИ (Пецювци) — к., в Б-я
от 1878 г.; 35 ж., Лч, 4.
Пече гин — вж Веки леки (Вн).
ПЕЧЕН ИЦА (Осман махле) — с.,
до 1926 г. бр. към Делчево; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. Х11. 1934; призн.
от м. с. с ук. 2294/обн. 26. XII.
1978; 465 ж., Рз, 11.
Печеняга (Селеки буджак) — с., в
Б-я 1878 —1913 и от 1940 г.; до
1913 г. бр. към Рахман ашиклар;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; сл. с ук. 959/обн. 28. XII.
1965 — вж Окорш (Рз).
ЛЕНИНСКА — м., в Б-я от 1912 г.;
86 ж.. Пд. 16.
ПЕШАКОВО (Гузелия, Гюзелия) —
с, в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 182 ж„
Мх, 9.
Пеша лъка — к., до 1900 г. бр. към
Видраре; залич. с ук. 970/обн. 4.
IV. 1986 — Сф, 29.
Пещене-малко — вж Мало Пещене
(Лч).
ПЕЩЕРА — гр. в Б-я от 1885 г.;
18 713 ж., Пд, 20.
ПЕЩЕРА — с., в Б-я от 1878 г.;
281 ж., Сф, 17.
ПЕЩЕРА (Пещера, Момарско) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. от Пещера
на Момарско с ук. 334/оби. 13. VII.
1951; въет. ст. име с ук. 166 обн.
12. II. 1971; 9 ж., Пд, 28.
ПЕЩЕРИТЕ (Генчовци) — к., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 50/обн. 9.
11. 1960; 8 ж., Лч, 29.
ПЕЩЕРНА — с., в Б-я от 1878 г.;
304 ж., Лч, 16.
ПЕЩЕРСКО (Кьопеклии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 881 ж.г
Бс, 1.
Пеювци (Пеовци) — вж Пейовци
(Лч).
Пивки дол (Ичме дере) — м., и
1880 г. вероятно бр. към Кипило-
во; преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; зал. с ук. 881/обн. 30. XI.
1965 — Бс, 8.
ПИЛАШЕВО (Лоч бунар, Буково) —
с., в Б-я от 1885 г.; дв. име пр.
Осв.; преим, на Пилашево с ук.
45/обн. 8. II. 1950; 491 ж., Пд, 22.
Пилишени (Пилишените) — вж Пе-
лшпени (Лч).
ПИПЕРЕВО — с., в Б-я от 1878 г.;
200 ж., Сф, 41.
Пиперите — к., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 92/обн. 2. III. 1951 — вж
Априлов (Лч).
ПИПЕРИЦА — с., в Б-я от 1912 г.;
69 ж., СФ, 33.
ПИПЕРКОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
962 ж., Рз, 27.
ПИПЕРКОВ ЧИФЛИК — с., пзизн.
от н. м. Пиперков чифлик (от с.
Слокощица) за с. с м. з. 716 обн.
21. V. 1945; 1197 ж., Сф, 25.
Пипиляна (Пепеляна) — к., бр. към
Пърша и Бучуковци; изсел. през
1896 г. — Лч, 9.
ПИРАМИДАТА (Николчовцп) — к.„
в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
381/обн. 25. X. 1960; 2 ж., Лч, 3.
ПИРГОВО (Пиргос) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934; 3040 ж., Рз, 10.
Пирдоп — гр., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 313/обн. 17. 11. 1978 — вж
Средногорие (Сф).
Пирелер — м., изсел. през Осв. вой-
на — б. ок. Харманлий (Хс).
Пирелери — вж Старчище (Рз).
213
, ПИРИН — с., в Б-я от 1912 г.; 638
ж., Сф, 33.
ПИРИНЕЦ (Ходжа махле) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 70 ж., Рз, 2.
Пиринчлии — вж Златополе (Хс).
Пири факъ — вж Равней (Вн); Боян
(Вн).
Пирли даулджилар махле — вж
Орешник (Вн).
Пирли джами махле — вж Главан-
ци (Вн).
Пирли ени махле — вж Перловци
(Вн).
Пирли кьой — вж Градница (Вн).
ПИРНЕ — с., в Б-я от 1885 г.; 737
ж., Бс, 1.
ПИСАНЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
954 ж Рз 5
ПИСАНИЦА — с., в Б-я от 1912 г.;
48 ж., Пд, 28.
Писараци (погреш. Писарци) — м.,
в 1880 г. бр. към Яковци; зал. с
vk. 2294/обн. 26. XII. 1978 — Лч,
10.
ПИСАРЕВО — с., в Б-я от 1878 г.;
1075 ж., Лч, 5.
ПИСАРЕВО (Язъджи) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с у к. 585/обн,
6. IX. 1921; 212 ж., Вн, 22.
ПИСАРОВО (Кара язъджии) — с.,
в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с ук. 462/обн. 21. XII. 1906;
273 ж., Вн, 12.
ПИСАРОВО (Песерево) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1638 ж., Лч, 19.
Писарци — вж Писараци (Лч).
Пискюлиите — вж Сопотот (Пд).
ПИСМЕНОВО — с., засел, в 1909 г.
на мястото на чифлик Узун чаир;
призн. от н. м. за с. с писмо 367 от
20. I. 1922 на МБР; 103 ж., Бс,
10.
ПИТОВО (Гердеме) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906; 829 ж., Бс, 12.
Пичор — к., до 1900 г. бр..към Ви-
драре; залич. с ук. 970/обн. 4. IV.
1986 — Сф, 29.
Пишмана — рж Княжевско (Хс).
ПИЩУ РКА (Бъз къръ) — с., до
1900 г. бр. към Дългоделци; преим.
с м. 3. 2820/обн. 14. VI11. 1934;
призн. от м. за с. с м. з. 1380/обн.
1. VI. 1939; 354 ж„ Мх, 22.
ПИЩАНЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
39 ж.. Сф, 39.
ПИЩИГОВО (Айгър кьой, Чифчц
къс) — с., в Б-я от 1885 г.; тр.
име пр. Осв.; 1502 ж., Пд, 18.
ПИЯВЕЦ (Сюйлум) — с,, в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 317 ж., Хс, 14.
Пладнището — призн. от н. м. за м.
и сл. с ук. 1840/обн. 24. XI. 1970 —
вж Тетевен (Лч).
ПЛАЗИЩЕ (Кайрак сейдели) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 361 ж., Хс, 4.
Плазовец (Кайряк кьой) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; зал. с ук. 1521/обн.
24. X. 1975 — Бс, И.
ПЛАКОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
4Q Ч ж Пи Ч
ПЛАКУДЕР —'с., в Б-я от 1878 г.;
150 ж., Мх, 9.
ПЛАНА — с., до 1900 г. бр. към с.
Чуйпетлово; призн. от н. м. за с.
с м. з. 2915/обн. 16. I. 1943; 510
ж., Сф. 1.
ПЛАНИНЕЦ (Джебилер)—с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 149 ж., Хс, 6.
ПЛАН ИН ИЦА — с., в Б-я от
1878 г.; 32 ж., Сф, 27.
ПЛАН ИН ИЦА (Чепелджа) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 1624 ж.,
Бс, 14.
Планинка (Чепелджа) — с.; в Б-я
1885—1886 и от 1912 г.; в 1920 г.
бр. към Кокиче; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; залич. с
м. з. 1695/обн. 27. IX. 1937 — Хс,
10.
ПЛАНИНОВО (Крумово) — с., за-
сел. в 1888 г.; призн. за с. с ук.
161 от 30. III. 1889; преим. с ук.
3/обн. И. I. 1950; 208 ж., Хс, 23.
ПЛАНИНСКО — с., образ, от н. м.:
Шипка, Планината и Шарен мост
214
(от с. Рибен дол) с ук. 583/обн.
14. IV. 1981; 65 ж., Пд, 2.
ПЛАНИНЦИ (Османлийцп) — м., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 25 ж., Пд, 16.
ПЛАНИНЦИ (Узуни) — к., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 48/обн.
8. II. 1951; 2 ж„ Лч, 29.
ПЛАЧИДОЛ (Голям Алъч, Голям
алъч кьой, Голямо Алъч кьой, Алъч
кьой) — с., в Б-я 1878— 1913 и
от 1940 г.; преим. на Плачидол с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; при-
съед. Прогорелец; 502 ж., Вн, 15.
ПЛАЧКА — к., в Б-я от 1878 г.;
5 ж., Лч, 9.
ПЛАЧКОВЦИ —гр., в Б-я от 1878 г.;
призн. от к. за с. с ук. 460/обн.
14. XI. 1961 и за гр. с ук. 829/обн.
29. VIII. 1969; присъед.: Боевци,
Бъчеварите, Долни Цоневци, Ко-
вачевци. Късовци, Минкобо, Ней-
ковци, Пунговци и Райнеж; 2989
ж., Лч, 29.
Плашивец —еж Плешивей (Мх).
ПЛЕВЕН — гр., в Б-я от 1878 г.;
129 766 ж.. Лч, 20.
ПЛЕВУН (Пелевун, Пезивун) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. на Плевун
с ук. 409/обн. 27. III. 1981; 380 ж.,
Хс. 6.
ПЛЕНИМИР (Салман, Саламан) —
с„ в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. на Пленим ир с м. з. 2191/
обн. 27. VI. 1942; 154 ж., Вн, 12.
ПЛЕТЕНА — с., в Б-я от 1912 г.;
1822 ж., Сф, 36.
ПЛЕШИВЕЦ (Плашивец) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. без адм. акт
през 1956; 589 ж., Мх, 29.
ПЛЕШИНЦИ (Кел оглар) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 207 ж., Хс, 14.
ПЛ ИСКА (Абоба, Плисков) — гр.,
в Б-я от 1878 г.; преим. на Плис-
ков с ук. 86/обн. 26. III. 1925,
осъвр. на Плиска след 1947 г.;
призн. от с. за гр. с vk. 2190/обн.
20. X. 1981; 1451 ж., Вн, 19.
ПЛОВДИВ — гр., в Б-я от 1885 г.;
присъед.: Прослав и Коматево;
342 131 ж., Пд, 2Ц
ПЛОВДИВЦИ (Б шок дере) — с., &
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з*.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 372 ж.г
Пд. 25.
ПЛОВКА (Тюрк гсес) — с., в Б-я
от 1912 г.; пренм. с м. з. 3775/обн*.
7. XII. 1934; 430 ж., Хс, 8.
ПЛ ОДО В ИТО В О	(Сюлмешлии) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук*.
462,обн. 21. XII. 1906; 1000 ж.,
Хс, 2.
ПЛОСКА МОГИЛА (Читални) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук*
462/обн. 21. XII. 1906; 361 ж.„
Хс, 21.
ПЛОСКИ — с., в Б-я от 1912 г.;
1286 ж., Сф, 33.
Плочник (Дурмушево) — с., в Б-я
от 1885 г/преим. с м. з. 2820 обн.
14. VIII. 1934; зал. с ук. 757/обн.
8. V. 1971 — Пд, 21.
Плужна — с., в Б-я от 1878 г.; из-
сел. 1884 г. — Лч, 26.
П "ъзигъз — вж Ясен (Лч).
ПЛЪЗИЩЕ (Кайрака) — к., да
1900 г. бр. към Каменица; преим.
с м. з. 2820 обн. 14. VIII. 1934;
4 ж., Сф. 40.
ПЛЪСТИНА (Мутафлар) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3072/обН*
И. IX. 1934; 866 ж., Рз, 15.
Побак — вж Побък (Лч).
Победа — вж Димитър-Ганево (Вн).
ПОБЕДА — с., призн. от н. м. ДЗС
„Г. Димитров4* за с. с ук. 128/обн.
И. IV. 1961; 844 ж„ Лч, 7.
ПОБЕДА (Мансарлии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн*.
14. VIII. 1934; 1052 ж., Бс, 20.
Побиен камик — вж Побит камък:
(Сф).
ПОБИТ КАМЪК — с., призн. от н. м..
Побит камък (от с. Сърница) за с.
с ук. 2294/обн. 26. XII. 1978; 485
ж.," Пд, 8.
ПОБИТ КАМЪК (Дикили таш) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 618 ж.г
Рз, 18.
ПОБИТ КАМЪК (Побиен камик) —
с., в Б-я от 1878 г.; осъвр. име с
215
ук. 930/об i. 4. I. 1963; присъед.
Царица; 14 ж., Сф, 43.
ПОБЬК (Побак) — к., до 1900 г. бр.
към Габрозци, Сърненци и Белчов-
ци; към 4. XII. 1985 г. Соз постоян-
но нас., Лч, 29.
ПОВАЛИРЪЖ (Повали ръж) — с.,
в Б-я от 1878 г.; 20 ж., Сф, 39.
Повели (Емирлери) — м., до 1892 г.
бр. към Слънчовец и Стръмна;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; зал. с ук. 57/обн. 5. II.
1965 — Рз, 2.
Повелг.ново (Еми^лер, Марково) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на Мар-
кого с ук. 113/обн. 26. II. 1899 и
на Погсляново с ук. 53 обн. 9. II.
1961; сл. с ук. 829/обн. 29. VIII.
1939 — еж Девня (Вн).
ПОВЕТ (Карлар-Хорозлар, Хороз-
лар) — м., в Б-я 1885—1886 и
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 271 ж., Хс. 10.
Повиен (Мандър ач) — м., в Б-я
1885—1886 и от 1912 г.; преим. с
м. з. 3775 обн. 7. XII. 1934; залич.
с ук. 970/обн. 4. IV. 1986 — Хс,
26.
Погледец — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 42/обн. 7. VII. 1947 — вж
Трсбич (Сф).
ПОДАЙВА — с., в Б-я от 1878 г.;
2226 ж.. Рз, 9.
ПОДВИС (Подвиз) — м., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 174 ж., Пд. 28.
ПОДВИС (погреш. Подвес и Подвиз,
Гьокчеврен) — с., в Б-я от 1885 г.;
дв. име пр. Осв.; 1297 ж., Бс, 18.
ПОДВРЪХ (Тепе алттИ — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 367 ж., Хс, 4.
ПОДГОРЕ (Влахович) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 1966/обн.
16. XI. 1935; 762 ж., Мх, 21.
ПОД ГО РЕЦ (Голям Хедиетлер) —
с., до 1965 г. бр. към сб. с. Хедиет-
лео, отдел, с ук. 959/o6ji. 28. XII.
1965; преим. с'ук. 1060/обн. 2. VI.
1978: 394 ж.. Бс, 14.
ПОДГОРИЕ (Касебирска, Кесебир-
ци) — с., до 1900 г. бр. като със-
та~на м. на сб. с. Очуша, призн.
от м. за с. с ук. 575/обн. 2. IX.
1921; преим. на Кссебирци с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934 и на Под-
горие с ук. 334/обн. 13. VII. 1951;
63 ж., Сф, 34.
ПОДГОРИЦА (Ак Мехмеди) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
192/обн. 21. IV. 1923; 987 ж., Рз,
25.
ПОДГУМЕР — с., в Б-я от 1878 г.;
935 ж., Сф, 1.
ПОДЕМ (Мъртвица) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 1966/обн.
16. XI. 1935; 1712 ж., Лч, 7.
Подем (Хотал) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. с ук. 107/обн. 13. Ill. 1951;
сл. с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 —
вж Съединение (Бс).
Под гъба — к., до 1900 г. бр. към
Голяма Брестница; зал. с vk. 463/
обн. 2. VII. 1965 — Лч, 32"
ПОДКОВА (Налбантлар) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 527 ж., Хс,
8.
ПОДКРЕПА (Гювсндиклии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 273 ж., Хс, 25.
ПОДЛЕС (Сърджнлар) — с., в Б-я
1878 — 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; при-
съед. Скален дол; 304 ж., Рз, 6.
Под манастира — вж Рибарица (Сф).
ПОДРУМЧЕ (Дермен виран) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 556 ж., Хс,
9.
ПОДСЛОН (Кара бунар, Царьово) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на Ца-
рьово с ук. 103/обн. 25. III. 1902
и на Подслон с ук. 165/обн. 5. IV,
1950; сл. с Руманя и Черково под
името Братя Кунчеви с ук. 1481/
обн. 29. V. 1956, отдел, с ук. 902/
обн. 31. XII. 1963; 222 ж., Хс, 21.
ПОДСЛОН (Конак куюджук) — с.,
в Б-я 1878— 1913'и от 1940 г.;
поеим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 600 ж., Вн, 15.
Подуене (Подуяне) — с., в Б-я от
216
1878 г.; сл. с ук. 82 от 2. II. 1895 —
вж София (Сф).
ЛОЖАРЕВО — с., в Б-я от 1878 г.;
375 ж., Сф, 7.
ЛОЖАРЕВО (Косуй Българ, Българ-
ски косуй, Генерал-Драганово) —
с., в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. на Генерал-Драганово с м.
з. 2191/обн. 27. VI. 1942 и на По-
жарево с м. з. 5011/обн. 15. VIII.
1Q4-7* 244 ж Рч 24
ПОЖЕРНИК — м.’, в 1880 г. бр. към
Въглевци; към 4. XII. 1985 г. без
постоянно нас., Лч, 3.
ПОИБРЕНЕ — с., в Б-я от 1885 г.;
присъед. Кайряка; 906 ж., Пд, 19.
ЛОКРАЙНА (Кирим бег, Цар-Бори-
сово) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
на Цар-Борисово с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934 и на Покрайна с
ук. 334/обн. 13. VII. 1951; 2196 ж.,
Мх, 9.
ПОКРОВАН — с., в Б-я от 1912 г.;
356 ж., Хс, 6.
Покровник — вж Дрангово (Сф).
ПОКРОВНИК — с., в Б-я от 1912 г.;
866 ж., Сф, 4.
Полатен — с., призн. от н. м. за к.
с ук. 668/ в сила от 11. I. 1921
и за с. с ук. 463/обн. 2. VII. 1965;
сл. с ук. 1840/обн. 24. XI. 1970 —
вж Тетевен (Лч).
Полатово — с., в Б-я от 1885 г.; сл.
с м. з. 1031/обн. 16. V. 1942 —
вж Стамболийски (Пд).
ПОЛЕНА (Долна Сушица) — с.,
отдел, от с. Сушица и преим. с ук.
431/обн. 22. XI. 1960; 882 ж., Сф,
38.
Поленето — м„, до 1900 г. бр. към
Поибрене; зал. с ук. 881/обн. 30.
XI. 1965 — Пд, 19.
ПОЛЕНИЦА — с., в Б-я от 1912 г.;
802 ж., Сф, 33.
ПОЛЕТИНЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
109 ж., Сф, 25.
ПОЛЕТКОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
152 ж., Мх, 19.
ПОЛЕТО — с., призн. от н. м. (от
с. Брежани) за с. с ук. 317/обн.
13. XII. 1955; 799 ж., Сф, 38.
ПОЛИКРАИЩЕ — с., в Б-я от
1878 г.; 2951 ж.^ Лч, 3.
Полиовци (Пульовци) —м., до 1900 г.
j6p. към сб. с. Вакарел; сл. с ук.
970/обн. 4. IV. 1986 — вж Коста-
динкино (Сф).
Полковник-Бананово — вж Дъбрави-
ца (Рз).
Полковник Беде — гж Бъл/арка
(Рз).
ПОЛКОВНИК-ДЯКОВО (Азаплар) —
с., в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 596 ж., Вн, 20.
П О Л КО В Н И К-Ж ЕЛ Я 30 В О	(Кара
Демирлер) — с., в Б-я от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 980 ж., Хс, 9.
Полковник-Златарево — вж Златари
(Бс).
Полковник Златев (Стоян-Михайля-
но) — с., засел, под рум. власт; в
Б-я от 1940 г.; преим. с м. з. 2909/
обн. 31. VII. 1942; сл. с ук. 959/
обн. 28. XII. 1965 — еж Слатина
(Рз).
Полковник-Иваново — вж Сотирово
(Вн).
ПОЛКОВНИК-ЛАМБРИНОВО (Фра-
шари) — с., засел, под рум. власт;
в Б-я от 1940 г.; преим. с м. з.
2191/обн. 27. VI. 1942; 170 ж.,
Рз, 21.
Полковник-Минково (Кабасакал) —
с., в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; сл. с ук. 582/обн. 29. XII.
1959 — вж Димитър-Ганево (Вн).
ПОЛКОВНИК-САВОВО (Диш будак,
Диш пудак, Дущубак) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим.
на Полковник-Савово с м. з. 2191/
обн. 27. VI. 1942; 423 ж., Вн, 27.
ПОЛ КОВН ИК-СВЕЩАРОВО (Баш
пунар, Баш бунар) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим. с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 158
ж Вн 15
ПОЛКОВНЙК-СЕРАФИМОВО (Ала-
ми дере, Ябълка) — с., в Б-я от
1912 г.; псеим. на Ябълка с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934 и на Пол-
217
когник-Ссрафимово с м. з. 3774/
обн. 7. ХИ. 1934; 418 ж., Пд, 28.
1П0Л КОВН ИК-ТАСЛАКОВО (Бахар
кьой) — с., в Б-я 1878 —1913 и
от 1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; 676 ж., Рз, 8.
Полковник-Тошково — еж Дичево
(Рз).
ПОЛКОВНИК-ЧОЛАКОВО (Кай бу-
дар) — с., в Б-я 1878— 1913 и от
1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; 291 ж., Рз, 12.
ПОЛСКА СКАКАВИЦА (Скакави-
ца) — с., в Б-я от 1878 г.; 122 ж.,
Сф. 25.
ПОЛСКИ ГРАДЕЦ (Дилджидери,
Градец) — с., в Б-я от 1885 г.;
пэеим. на Градец с ук. 462/обн.
21. XII. 1906 и на Полски Градец
с ук. 169/обн. 10. V. 1960; 1335 ж.,
Хс. 18.
ПОЛСКИ ИЗВОР (Кър чешме) —-
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 444 ж.,
Бс, 6.
Полски Лисец — вж Лисец (Сф).
ПОЛСКИ СЕНОВЕЦ — с., в Б-я от
1878 г.; 1700 ж.. Лч, 21.
ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ (Подски Трем-
беш) — гр., в Б-я от 1878 г.; призн.
от с. за гр. с ук. 546/обн. 15. IX.
1964: присъед. Климентово; 6806
ж Л ч 21
ПОЛСКО КОСОВО — с., в Б-я от
1878 г.; 2315 ж.. Рз. 4.
ПОЛСКО ПЪДАРЕВО (Куруджии,
Коруджии, ПъдареЕо) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. на Пъдарево с
vk. 462/обн. 21. XII. 1906 и на
Полско Пъдаоево с ук. 704/обн.
1. XI. 1963; 620 ж., Бс, 12.
Поляк (Кърджилар) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; изсел. между 1946 и
Г956 (не е залич. с адм. акт) —
Бс, 18.
Поляна — вж Студена (Пд).
ПОЛЯНА — с., в Б-я от 1912 г.;
поизн. от м. за с. с ук.' 757/обн.
8. V. 1971; присъед. Дабок; 261
ж., Пд, 25.
Поляна (Ай орман) — с., в Б-я
1878— 19J3 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; сл.
с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 — вж
Гурково (Вн).
ПОЛЯНА (Бургунджи кьой) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 627 ж., Бс, 17.
ПОЛЯНА (Ялъ Чаталджа) — с., в
Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.; преим.
с м, з. 2909/обн. 31. VII. 1942;
присъед. Липница; 323 ж., Рз, 22.
Поляке — вж Антоново (Рз).
ПОЛЯНЕЦ (Сатъ кьой) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 592 ж., Хс, 4.
Полянково — вж Поляново (Хс).
Поляновград — вж Карнобат (Бс).
ПОЛЯНОВО (Марково) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 949/обн.
8. XII. 1949; 400 ж., Бс, 1.
ПОЛЯНОВО (Оваджик, Българско
Оваджик, Фердинандово, Полянко-
во) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Фердинандово с ук. 462/обн.
21. XII. 1906, на Полянково с м. з.
5530/обн. 17. IX. 1949; осъвр. име
на Подяноео с ук. 960/обн. 4. I.
1966: 688 ж.. Хс. 24.
ПОЛЯНЦН (Калилар, Кърлилар) —
с. в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 265 ж.,
СФ. 18.
ПОЛ Я ЦИТЕ (Бекчии, погреш. Бег-
чии) — с., в Б-я, от 1878 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII, 1934; 1072
ж., Вн, 16.
Помашка Лешница — вж Кирчево
(Лч).
ПОМЕЖДИН — с., в Б-я от 1878 г.;
47 ж.. Мх, 13.
ПОМЕН-,(Синан) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 803 ж., Рз, 7.
ПОМОРИЕ (Ахило, Анхиоло, Анхиа-
ло) — гр., в Б-я от 1885 г.; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIП. 1934;
присъед. м. Харманите; 13 503 ж.,
Бс. 13.
ПОМОЩИЦА (Ярдъм) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 245 ж., Рз, 17.
ПОМОЩНИК (Калфа кьой) — с„ в
218
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 573 ж., Хс, 3.
Пондаклии — вж Тенево (Бс).
ПОНОР — с., в Б-я от 1878 г.; 58
ж., Сф, 22.
ПОПАРИ (Попарите) — к., в Б-я
от 1878 г.; уточн. име с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; към 4. XII. 1985 г.
без постоянно нас., Лч, 4.
Поп-Бобчевци — м., до 1892 г. бр.
към У сои; сл. с ук. 92/обн. 2. III.
1951 — вж Мирославам (Лч).
ПОПГЕРГЕВЦИ (Поп-Герповци) —
к в Б-я от 1878 г.; 4 ж., Лч, 29.
ПОПГРИГОРОВО (Вели факъ) —
с., в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
ппеим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 144 ж., Вн, 15.
ПОПГРУЕВО (Коджа олар) — с., в
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 990
ж., Вн, 27.
Поп-Димитровци — м., до 1892 г.
бр. към Разпоповци и Калиновци;
сл. с ук. 92/обн. 2. III. 1951 —
рж Разпоповци (Лч).
ПОЛИНА — с., в Б-я 1878— 1913 и
от 1м О г.; 1438 ж., Рз. 22.
ПОПННЦИ — с., в Б-я от 1885 г.;
2835 ж., Пд, 19.
ПОП ИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
2811 ж., Мх, 8.
Попишка — вж Христово (Лч).
ПОПКРАЛЕВО (Гюргенджик) — с.,
в Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.;
ппеим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 150 ж., Рз. 21.
Поп-Николаево (Мехмедовци) — с.,
в Б-я от 1878 г.; ппеим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; сл. с ук.
317/обн. 13. XII. 1955 — вж Кар-
бинни (Мх).
ПОПОВЕЦ (Ходжа ени махле) —
с., в Б-я 1885 —1886 и от 1912 г.;
ппеим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934: 639 ж.. Хс, 22.
ПОПОВИЦА (Папазлии) — с., в Б-я
от 1885 г.: преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII, 1934; 1899 ж., Пд, 26.
ПОПОВИЧ (Ходжа кьой) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 439 ж., Вн, 5.
Попово — сж Витошко (Сф); Искра
(Пд); Каменово (Бс); Попско (Хс)_
ПОПОВО — гр. в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за гр. с ук. 426 or
10. VI. 1883; присъед.: Невски и
Сеячи; 20 977 ж., Рз, 17.
ПОПОВО (Полого село) — с., в Б-я
от 1885 г.; 611 ж., Бс, 2.
Поповска — вж Поиска (Лч).
Пеповска — м., до 1900 г. бр. към*
сб. с. ПраЕсц; сл. с ук. 57/обн.
5. II. 1965 — вж Правец (Сф).
Поповци — еж Черновръх (Лч); Яво-
роЕец (Хс).
ПОПОВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
6 ж., Лч, 3.
Поповци — к., в Б-я от 1878 г.; след.
1900 г. бр. и сл. с Коси рог (Лч)..
Поповой — к., в 1880 г. вероятно*
бр. към к. Лесичарка; сл. с ук^
582/обн. 29. XII. 1959 — вж Леси-
чзрка 'Лч).	'
ПОПОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
призн. от к. за с. с vk. 2294 обн-
26. XII. 1978; 525 ж./Лч, 4.
ПОПОВЦИ — с., до 1900 г. бр. към
сб. с. Вакарел; призн. от м. за с.
с ук. 641/обн. 20. XI. 1922; 16 ж.г
Cd). 18.
ПОПОВЯКЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
605 ж., Сф. 34.
Попразите (Попрази) — вж Източ-
ник (Лч).
ПОПРАИКОВЦИ (Поп-Райковци) —
к., в 1880 г. бр. към Бижовци; към
4. XII. 1985 г. без постоянно нас.,
Лч 29.
ПОПРЕЛКА — м., в Б-я от 1912 г.;
14 ж.. Пд. 28.
ПОПРУСАНОВО (Аратмаджа) — с.г
в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
ппеим. с м. з. 2191/обн. 27. VL
1942; 84 ж.. Рз. 12.
ПОПРУСЕВЦИ (Поп-Русевци) — м.,
в 1880 г. бр. към Палици; 34 ж.г
Лч. 10.
ПОПСКА — с., в 1880 г. бр. към Ба-
тошево; призн. от м. за с. с ук.
2294/обн. 26. XII. 1978; 120 ж.,
Лч. 24.
ПОПСКА (погреш. Поповска) — с.г
в 1880 г. бр. към Беброво; призн.
214
от м. за с. с ук. 2294/обн. 26. ХИ.
1978; 67 ж., Лч, 10.
ПОПСКО (Попово) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 207 ж., Хс, 6.
Пордикос — вж Бродилово (Бс).
ПОРДИМ — гр., в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за гр. с ук. 1866/обн.
13. 1. 1978; 2775 ж., Лч, 22.
Пороище (Арнаут) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; сл. с ук. 757/обн.
8. V. 1971 — вж Разград (Рз).
Попой — вж Брястово (Вн).
ПОРОЙ (Копаран) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 856 ж., Бс, 13.
ПО РОЙ НА (Дерекьой, Долно дере
кьой) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Поройна с ук. 462/обн. 21. XII.
1906: 220 ж., Пд, 22.
ПОРОЙНО (Караселер) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; присъед. Возарци;
53 ж. Рз, 2.
ПОРОЙНО (Кара ямурлар) — с., в
Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 1292
ж.. Рз, 8.
ПОРОМ И НОВО (Поромино) — с.,
в Б-я от 1878 г.; 780 ж., Сф, 23.
ПОРТИТОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
436 ж., Д4х, 4.
Поручик-Геново — вж Ножарсво (Рз).
Попучик-Гешаново — вж Гешаново
(Вн).
ПОРУЧИК-КЪРДЖИЕВО (Кечи де-
реси) — с., в Б-я 1878— 1913 и
от 1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; 96 ж., Вн, 20.
Поручик Лимонов — вж Росеново
(Вн).
ПОРУЧИК-ЧУНЧЕВО (Язъджи-
лар) — с., в Б-я 1878— 1913 и от
1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1934: 107 ж.. Вн, 17.
Поряз — вж Горняк (Вн),
ПОСАБИНА — с., в Б-я от 1878 г.;
611 ж., Рз, 17.
ПОСЕВ (Екинджик) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 479
ж., Рз, 12.
Посиек — м., в Б-я от 1912 г.; зал.
с ук. 881/обн. 30. XI. 1965 — Пд,
24.
Посталар — вж Стражевци (Хс).
ПОСТНИК (Ахат баба) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 800 ж., Хс, 14.
Поток (Дерай кьой) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; сл. с ук. 513/сбн. 24.
XI. 1959 — вж Караманите (Вн).
ПОТОКА (Селище) — м., в Б-я от
1912 г.; ппеим. с ук. 129/обн. И.
IV. 1961; 50 ж., Пд, 28.
ПОТОКА (Поток) — с. (до 1971 г.—
к.), в Б-я от 1878 г.; сл. с ук. 757/
обн. 8. V. 1971 (вж Габрово); от-
дел. и призн. от кв. за с. с ук.
1320/обн. 6. V. 1983; 54 ж., Лч, 4.
ПОТОП — с,, в Б-я от 1878 г.; 82
ж., Сф. 15.
ПОТОЧАРКА (Ада Ибаилъ) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1931; 258 ж., Хс,
9.
ПОТОЧЕ (Дере кьой) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 205 ж., Хс, 4.
ЛОТОЧНИЦА (’Ада кьой) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3220/
обн. 21. IX. 1934; 1237 ж., Хс, 9.
Потурнак — вж Велика (Бс).
ПОЦЪРНЕНЦИ — с., в Б-я от
1878 г.; присъед. Калугерски чиф-
лик; 197 ж., Сф, 31.
Пошево (Иналлар) — м., в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.: преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; сл.
с ук. 970/обн. 4. IV. 1986 — вж
Комуннга (Хс).
Пояджи — вж Паяджи (Лч).
ПРАВДА (Догрулар, Дорулар) —
с., в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. на Правда с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; 2059 ж., Рз, 8.
ПРАВДА (Циганово) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. 72/обн. 19. II.
1952: 950 ж., Лч, 5.
ПРАВД ИНО (Доуруклии, Доврук-
лии) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
220
с и. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
351 ж., Бс, 17.
ПРАВДОЛЮБ (Джелилер) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 450 ж., Хс, 1.
ПРАВЕНЦИ (Довруклу, Правни-
ци) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
на Правници с м. з. 3775/обн. 7.
XII. 1934; осъвр. име на Правенци
с ук. 960/обн. 4. I. 1966; 462 ж.,
Вн, 22.
ПРАВЕН — гр. до 1900 г. бр. към
сб. с. Правей; призн. от с. за гр.
с ук. 2190/обн. 20. X. 1981; при-
съед.: Драганевска, Дръвница, Ма-
настирица и Поповска; 3952 ж.,
Сф, 29.
Правей — сб. с., в Б-я от 1878 г.,
от 1965 бр. по съставно село и
махали — Сф, 29.
ПРАВЕШКА ЛАКАВИЦА (Лакави-
ца) — с., в Б-я от 1878 г.; 126 ж.,
Сф. 29.
ПРАВИЩЕ (Дорутлии, Малко Бори-
сово) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Малко Борисово с м. з. 2820/
обн.* 14. VIII. 1934 и на Правище
с м. з. 1189/обн. 25. Ill. 1947; 658
ж., Пд, 30.
ПРАВО БЪРДО —	с., в Б-я от
1912 г.; 202 ж.. Сф, 28.
ЛРАВОСЛАВ (Мисилим, Правосла-
вен) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Православен с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906 и на Православ с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 488 ж.,
Хс. 2.
ПРАВОСЛАВЕН (Мюселим — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с vk. 462/обн.
21. XII. 1906; 561 ж., Пд, 22.
Правници — вж Правенци (Вн).
Поагноглавци — вж Светля (Сф).
Пралювци — вж Креслювци (Лч).
Пранга — вж Патриарх-Евтимиево
(Пд).
ПРАУЖДА — с., в Б-я от 1878 г.;
196 ж.. Мх, 1.
ПРАХАЛИ (Прахалите) — к., в Б-я
от 1878 г.; уточн. име с ук. 960/обн.
4. I. 1966; 54 ж., Лч, 4.
ЛРЕВАЛА — с., в Б-я от 1878 г.;
1044 ж., Мх, 31.
Предел — с., призн. от н. м. (от общ.
Симитли) за с. с ук. 5/обн. 8. 11.
1963; зал. с ук. 57/обн.	5. 11.
1965 — Сф, 38.
Предел (Мурфатча) — с., в Б-я
1878 — 1913 и от 1940 г.; преим. с
ук. 462/обн. 21. XII. 1966; залич.
с ук. 369/обн. 28. X. 1958 — Вн, 15.
Прежда — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 490/обн. 19. IX. 1950 — вж
Партизани (Вн).
ПРЕКОЛНИЦА — с., в Б-я от
1878 г.; 263 ж., Сф, 25.
ПРЕКРЪСТЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
112 ж., СсЬ. 14.
ПРЕЛЕЗ (Юнузлар) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3072/обн.
11. IX. 1934; 1451 ж., Рз, 9.
Прелог (Тюлюджа) —	с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; за-
лич. с ук. 267/обн. 21. 111. 1969 —-
Вн, 15.
ПРЕЛОМ (Долни бивол, Василе-
во) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
на Василево с ук. 86/обн. 26. 111.
1925 и на Прелом с ук. 45/обн.
8. II. 1950; 230 ж., Лч, 14.
Преображенски манастир — призн.
за отделно населено място с ук.
311/обн. 23. 1. 1923; залич. с ук.
45/обн. 20. I. 1978 — Лч, 3.
ПРЕОБРАЖЕНЦИ (Надър) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 1060/
обн. 2. VI. 1978; 559 ж., Бс, 14.
Препължене — вж Трифоново (Мх).
Прерделина — вж Киреево (Мх).
ПРЕСЕКА (Чатак) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. ХИ. 1934; 853 ж., Хс, 8.
ПРЕСЕЛЦИ (Баш Хасърлък) — с.,
в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с ук. 462/обн. 21. II. 1906;
поисъед. Горица (от 1963 до 1986);
737 ж., Вн, 12.
ПРЕСЕЛЕЦ (Ямла) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. 162/обн. 8. IV.
1931; 653 ж., Рз, 25.
ПРЕСЕЛ КА (Гьокчери, Гьочери) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 365 ж.,
Ви, 22.
22 F
ПРЕСИЯН (Салтъклар) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 363 ж., Рз, 25.
Преслав — вж Сталево (Хс).
ПРЕСЛАВ (Ески Стамболук) — гр.,
в Б-я от 1878 г.; дв. име пр. Осв.;
призн. от с. за гр. с }к. 1071 от
10. XII. 1883; присъед. Кирково;
10 865 ж., Вн, 23.
ПРЕСЛАВЕН (Гюрюджии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 744 ж., Хс, 21
ПРЕСЛАВЕЦ (Кюсе кьой — на р.
Марица, Кюся кьой — Маришко) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на
Пэеславец с ук. 462/обн. 21. XII.
1906; 265 ж., Хс, 24.
ПРЕСЛАВЦИ (Ендже кьой) — с., в
Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 868 ж., Рз, 24.
ПРЕСОКА — с., обрз. от н. м. Пре-
сока (от с. Старцево) и н. м.
Читакови колиби (от гр. Златоград)
за с. с ук. 2932/обн. 30. IX. 1983;
179 ж., Пд, 11.
ПРЕСПА (Борил) — к., до 1900 г.
бр. към сб. с. Каменица; преим. с
vk. 236/обн. 28. V. 1950; 2 ж., Сф,
40.
ПРЕСПА (Карлъ бей кьой, погреш.
Пояспе) — с., в Б-я 1878—1913
и от 1940 г.; преим. с м. з. 2191/
обн. 27. VI. 1942; 288 ж., Вн, 3.
ПРЕСТОЙ (Джуровци) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 48/обн. 9.
II. 1951; призн. от к. за с. с ук.
2294/обн. 26. XII. 1978; 65 ж., Лч,
29.
ПРЕСЯК (Боаз кесен) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 589 ж., Рз, 14.
ПРЕСЯКА (Присека) — с., в Б-я от
1878 г.; уточн. име с ук. 960/обн.
4. I. 1966; 698 ж., Лч, 14.
ПРИБОЙ — с., в Б-я от 1878 г.;
418 ж., Сф, 31.
ПРИЛЕП (Добрал) — с., в Б-я от
1885 г.; дв. име пр. Осв.; 981 ж.,
Бс, 18.
ПРИЛЕП (Чукурово) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 14
ж., Вн, 15.
ПРиЛЕПЦИ (Салихлер) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 653 ж., Хс, 10.
ПРИМОРС\О (Кюприя) — гр., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; призн. от с. за гр.
с ук. 2190/обн. 20. X. 1981; при-
съед. Китен; 2724 ж., Бс, 10.
ПРИМОРИИ (Кара курт) — с., в
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.; преим^
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1940; 137
ж., Вн, 15.
ПРИПЕК (Аджиздар, Джиздар кьой)
— с., в Б-я от 1878 г.; изсел. през
1882 г.; презасел. 1903 г., до
1920 г. бр. към Калиманци; преим.
с м. з. 2820/обн. 14.. VIII. 1934;
33 ж Вн 2
ПРИПЕК (Гюнели) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1063 ж., Хс. 4.
ПРИПЕК (Малък Хедиетлер) — с.,,
до 1965 г. бр. към сб. с. Хедиет-
лер; отдел, с ук. 959/обн. 28. XII.
1965; преим. с ук. 519/обн. 1. IV.
1980; 457 ж., Бс, 14.
Припечене — вж Генерал Тодоров
(Сф).
Припължене — вж Трифоново (Мх).
ПРИСАД (Ахлатлии) — с., в Б-я от
1885 г.; ппеим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 299 ж., Бс, 16.
ПРИСАД (Хашлъджа кьой) — с.,
в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 388 ж., Вн, 12.
ПРИСАДЕЦ (Армутлар) — с., в Б-я
от 1915 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 149 ж., Хс, 23.
Пписека — еж Пресяка (Лч).
ПРИСЕЛЦИ (Ени кьой) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 72 ж., Бс, 11.
ПРИСЕЛЦИ (Мемиш софулар) '—
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
36/обн. 8. II. 1906; 689 ж., Вн, 1.
ПРИСОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
1166 ж., Лч, 3.
ПРИСОЕТО — м., до 1900 г. бр..
към Батулци; 18 ж., Лч, 32.
222
ПРИСОЙНА (Калайджилари) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 27 ж.,
Рз, 2.
TIP ИСТОЕ (Юсуф хан лар) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; сл. с ук. 1942/обн.
17. IX. 1974 (вж Каолиново); от-
дел. с ук. 2294/обн. 26. XII. 1978;
1738 ж., Вн, 18.
ПРОБУДА (Кара кашл ъ) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 666 ж., Рз, 25.
ПРОВАДИЯ — гр., в Б-я от 1878 г.;
15 781 ж., Вн, 24.
Проваленица — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 —
вж Стефаново (Сф).
ПРО ГЛ ЕД (Стамболово) — с., за-
сел. през 1893 г.; преим. без адм.
акт; 137 ж., Пд, 32.
Лрогорелец — вж Якимово (/Мх).
Прогсрелец (Янъклар) — с., в Б-я
1878 —1913 и от 1940 г.; през
1941 г. бр. към Плачидол; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; сл.
без адм. акт между 1942 и 1916 г.
вж Плачидол (Вн).
ПРОГРЕС .— с., призн. от н. м.
Прогрес на с. Багрянка с ук. 970/
обн. 4. IV. 1986 — Хс, 14.
ПРОДАНОВЦИ — к., в Б-я от
1878 г.; 18 ж., Лч, 3.
Продановии — м., до 1892 г. бр.
към с. ЛазаоЕи; сл. с м. з. 2920/
обн. 16. I. 1913 — еж Плаков рът
(Лч).
ПРОДАНОВЦИ — с. (до 1971 г. —
к.), в Б-я от 1878; сл. с ук. 757/
обн. 8. V. 1971 (вж Габрово); от-
дел. и призн. от кв. за с. с ук.
583/обн. 14. IV. 1981; 4 ж., Лч, 4.
ПРОДАНОВЦИ — с., в Б-я от
1878 г.; 678 ж., Сф, 34.
ПРОДАНЧА — с., в Б-я от 1878 г.;
35 ж., Сф, 44.
Поодимчец — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 1840/обн. 24. XI. 1970 —
вж Ловеч (Лч).
Пройновии — к., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 92/обп. 2. III. 1951 —
вж Ангелов (Лч).
Пройновци (Шумата) — к., в Б-я от
1878 г., дв. име пр. Осв.; сл. с ук.
757/обн. 8. V. 1971 — вж Габрово
(Лч).
ПРОЛАЗ (Дервент) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 168 ж., Рз, 25.
ПРОЛАЗНИЦА — с., в Б-я от 1878
г.; 55 ж., Мх, 1.
ПРОЛЕЗ (Гий орман) — с., в Б-я
1878 — 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 153
ж., Вн, 28.
ПРОЛЕША — с., в Б-я от 1878 г.;
707 ж., Сф, 7.
ПРОЛОМ (Богаз) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 639 ж., Пд, 13.
ПРОПАСТ (Ямалъ) — м., в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.; в 1884 г.
бр. заедно със Сипей под името
Ямалъ-Дурханлъ; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 244 ж.,Хс,
10.
ПРОСЕНА — с., в Б-я от 1878 г.;
939 ж., Рз, 19.
ПРОСЕНИК (Бурунджук) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 1548 ж, Бс,
14.
ПРОСЕЧЕН (Бугаз кесен, Боаз ке-
сен) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
69 ж., Вн, 26.
Прослаз (Мечкюр) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; сл. с ук. 829/обн.
29. VIII. 1969 — вж Пловдив (Пд).
ПРОСТОРНО — с., призн. от н. м.
Гара Топчии за с. с ук. 460/обн.
14. XI. 1961; 340 ж., Рз, 5.
Протогерово — вж Орлица (Хс).
ПРОТОПОПИНЦИ — с., в Б-я от
1878 г.; 142 ж., Мх. 32.
ПРОФЕСОР ЗЛАТАРСКИ (Къзъл-
джиклии) — с., в Б-я 1878—1913
и от 1940 г.; преим. с м. з. 2191/
обн. 27. VI. 1942; 65 ж., Вн, 27.
ПРОФЕСОР-ИШИРКОВО (Кочина)
— с., в Б-я 1878— 1913 и от
1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; 1852 ж., Рз, 21.
223
ПРОХЛАДА (Чирекчи, Чаирскчий,
Чиирекчии, Десислава) — с., в Б-я
1878 — 1913 и от 1940 г.; преим.
на Десислава с м. з. 2191/обн. 27.
VI. 1942 и на Прохлада с ук. 141/
обн. 25. III. 1950; 299 ж., Рз, 8.
ПРОХОД (Дервент дере) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 279 ж., Бс, 4.
ПРОХОРОВО (Кара кюрт) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 394 ж.,
Бс, 12.
Лръдльовица — вж Нейкьовец (Сф).
1ПРЯПОРЕЦ (Байрактар махле) —
м., в Б-я 1885—1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 240 ж., Хс, 26.
ПРЯПОРЕЦ (Бараклари) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 90 ж., Хс, 21.
Прясла — вж Преспа (Сф).
Пседерни — вж Коста-Перчово (Мх).
ПТИЧАР (Ахатлъ) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 803 ж., Хс, 14.
Т1ТИЧАРИ (Кухчслари) — м., до
1900 г. бр. към Кипплово; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
3 ж., Бс, 8.
ПТИЧЕВО (Кушлу кьой) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 458 ж.,
Рз. 15.
ПУДРИЯ — с., в Б-я от 1878 г.;
1102 ж., Мх, 18.
Пульовци — вж Полиовци (Сф).
Пунарлии — вж ИзЕорник (Вн).
Пунговци (Пунчовцп) — к., в Б-я
от 1878 г.; сл. с ук. 464/оби. 24.
XI. 1970 — вж Плачковци (Лч).
Т1УШЕВО — с., в Б-я от 1878 г.;
204 ж., Лч, 3.
ПЧЕЛА (Ессе беглии) .— с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 707 ж., Бс, 5.
ПЧЕЛАРИ (Кованджилар).— с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 694 ж., Хс, 22.
ПЧЕЛАРОВО (Ели бей) — с., в Б-я
1878 — 1913 и от 1940 г.; преим.
с ук. 201 от 2. IX. 1898; 772 ж.,
Вн, 12.
ПЧЕЛАРОВО (Кованлък) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906 г.; 308 ж., Хс,
26.
Пчеларии (ХадЖи ахматлари) — м.,
до 1900 г. бр. към Стеврек; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
залич. с ук. 2294/обн. 26. XII.
1978 — Рз, 2.
ПЧЕЛ ИН (Кованлък) — с., до
1892 г. бр. към сб. с. Горна Ва-
силица; пренм. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 547 ж., Сф, 21.
ПЧЕЛИН (Таш аръ) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 126 ж., Бс, 18.
ПЧЕЛИНА (Кованджилар) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 626 ж., Рз,
20.
ПЧЕЛИНО (Кьоселер) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 236
ж., Ви, 15.
ПЧ ЕЛ И НОВО (Пчелински рът) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
47/обн. 9. II. 1951; 118 ж., Хс, 15.
Пчелинни (Пчелниии) — с., в Б-я от
1878 г.; осъвр. име с ук. 960/обн.
4. I. 1966; залич. с ук. 25/обн.
20. I. 1978 — Сф, 19.
ПЧЕЛИЩЕ (Кованлъка) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 632 ж., Лч, 3.
ПЧЕЛНИК (Кованлък) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим. с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 130
ж., Вн, 15.
ПЧЕЛНИК (Куванлък, Кованлък) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на
Пчелник с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 1754 ж., Вн, 13.
Пчелниии — вж Пчелинии (Сф).
ПЧЕЛ НО (Куванджилар) с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 93 ж., Рз, 2.
ПШЕНИЧЕВО (Голямо Дуванджии,
Соколово) — с., в Б-я от 1885 г.;
пвсим. на Соколово с ук. 462/обн.
21. XII. 1906 и на Пшеничево с
ук. 236/обн. 28. V. 1950; 349 ж.,
224
Хс 21.
ПЪДАРЕВО (Куруджиево) — с., в
ь-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 912 ж., Бс, 8.
Пъдарево (погреш. Падарево) — вж
Полско Пъдарево (Бс).
ПЪДАРИНО (Падърлар) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 964 ж., Рз, 15.
ПЪДАРСКО (Коруджиларе, Куру-
джилар) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 844 ж., Пд, 7.
ПЪДАРЦИ (Корджу виран, Куру-
джи Виран) — с., в Б-я 1885 —
1886 и от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 214 ж., Хс.
10.
Пъйклъ— вж Борци (Вн).
Пълзи гъз — вж Ясен (Лч).
Пъндаджик — вж Лясково (Хс).
Пъндажак — вж Лещак (Пд).
Пъндъджик (Пъндажик) — вж Ляс-
ковец (Бс).
Пъндъкли — вж Васил Левеки (Рз);
Лясково (Хс).
Пъндъклии (погреш. Пондаклии) —
вж Тенево (Бс).
Пъново (Кюткжлии, погреш. Пъ-
нево) — с., в Б-я от 1912 г.; преим.
на Пъново с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934; залич. с ук. 970/обн. 4.
IV. 1986 — 'Хс, 6.
ПЪНЧЕВО (Кара кютюк) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 83 ж., Бс, 4.
ПЪРВАН (Башлар) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн. 7.
XII. 1934; 438 ж., Рз, 15.
ПЪРВЕНЕЦ (Баталии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 640 ж., Бс, 17.
ПЪРВЕНЕЦ (Дермен дере, Ферди-
нандово) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Фердинандово с ук. 273
от 31. V. 1889 г. и на Първенец
с м. з. 6628/обн. 29. VI. 1946;
3746 ж., Пд, 21.
ПЪРВЕНЦИ (Ходжа кьой) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 292 ж., Хс, 8.
ПЪРВИЦА (Торфулу) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII, 1934; 677 ж., Хс, 8.
Първовцч — вж Лагерите (Лч); Пъ~
ровци (Лч).
ПЪРВОМАЙ — с., прйзн. от н. м. от
с. Мендово за с. с ук. 317/обн. 13.
XII. 1955; 2484 ж., Сф, 28.
ПЪРВОМАЙ (Хаджи Елее, Борисо-
град, Борисовград) — гр., в Б-я от
1885 г.; преим. на Борисовград с
ук. 63 от 31. I. 1894 и на Първо-
май с м. з. 9159/обн. 5. I. 1946;
призн. от с. за гр. с ук. 589 от 18.
XII. 1889; присъед.: Дебър и Лю-
беново; 17095 ж., Пд, 22.
ПЪРВОМАЙЦИ — с., образ от с.
Сергювец и с. Темниско с ук. 317/
обн. 13. XII. 1955; 4062 ж., Лч, 5.
Пърдилово — еж Николаево (Лч).
ПЪРЖИГРАХ (погреш. Паржи грах)
— к., в 1880 г. бр. към Бижовци;
2 ж., Лч. 29.
ПЪРЛИЧЕВО (Мечит махала) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 167 ж.,
Мх, 2.
ПЪРОВЦИ (погреш. Първовци) —
к., в 1880 г. бр. към Габровци; 6
ж., Лч, 3.
ПЪРТЕВЦИ (погреш. Пършавци) —
к., в 1880 г. бр. към Мечкозица;
7 ж., Лч, 4.
Пърчовни (Пърчюзци) —м., в 1880 г»
бр. към У сои; сл. с ук. 757/обн.
8. V. 1971 — вж Елена (Лч).
ПЪРША — с., в Б-я от 1878 г.; 2 ж.г
Лч, 9.
Пършавии — вж Пъртевци (Лч).
ПЪСТРЕН (Аладжалии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн»
21. XII. 1906; 548 ж., Хс, 16.
ПЪСТРОВО (Алагюн) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн»
21. XII. 1906; 184 ж., Хс, 2.
ПЪСТРОГОР (Аладаа) — с., в Б-и
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 271 ж., Хс, 19.
Пъстроок (Алагьозица) — м., до-
1900 г. бр. към Мухово; преим. с
м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; сл.
с ук. 57/обн. 5. II. 1965 — вж Ней-
кьовец (Сф).
225
ПЪСТРООК (Алагьозлер) — с., в
Б-я от 1912 г.; в 1920 г. бр. към
Железино; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 189 ж., Хс, 6.
ПЪТНИКОВО (Киралар) — с„ в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 241 ж., Хс, 22.
Пътраклии — вж Бащино (Рз).
ПЯСЪЧЕВО (Кум кьой) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 230 ж., Хс, 20.
Пясъчник (Долна Кумлуджа, Кумлу-
джа, Къзълбаш) — с., в Б-я от
1878 г.; дв. име пр. Осв.; преим. с
м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; сл. с
ук. 582/обн. 29. XII. 1959 — вж
Крумово (Вн).
р
РАБИША — с., в Б-я от 1878 г.;
711 ж., Мх, 1.
РАБОВО (Ходжа кьой, Абдул Ка-
дир) — с., в Б-я от 1885 г.; дв.
име пр. Осв.; преим. на Рабово с
ук. 462/обн. 21. XII. 1906; 629 ж.,
Хс, 22.
РАБРОВО — с., в Б я от 1878 г.;
1218 ж., Мх, 3.
РАВАДИНОВО — с., призн. от н. м.
за с. с у к. 162/обн. 8. IV. 1931;
546 ж., Бс, 16.
РАВДА — в Б-я от 1885 г.; 1347
ж., Бс, И.
РАВЕН (Ени Джумая, Урлар) — с.,
в Б-я от 1912 г.; дв. име пр. Осв.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 665 ж., Хс, 14.
Равна — вж Бойковец (Сф); Весе-
лина (Лч).
РАВ-НА — м., до 1910 г. бр. към Го-
лям извор; 15 ж., Лч, 27.
РАВНА — с., в Б-я от 1878 г.; 482
ж. , Вн. 24.
РАВНА — с., в Б-я от 1878 г.; 112
ж., Мх, 31.
РАВНА — с., до 1900 г. бр. към сб.
с. Годеч; призн. от м. за с. с ук.
519 от 26. XII. 1909; 60 ж., Сф, 10.
РАВНА ГОРА — с., засел. 1898 —
1899 г.; призн. от м. за с. с м. з.
1380/обн. 1. VI. 1939; 871 ж., Бс,
16.
РАВНА ГОРА (Евджилер) — с., в
Б-я от 1915 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 77 ж., Хс, 19.
РАВНА ГОРА (Ясъ баш) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 11934; 209 ж., 1Вн, 1,
РАВНЕЦ (Каба сакал) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 2111 ж., Бс, 3.
РАВНЕЦ (Пири факъ)— с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 375
ж., Вн, 12.
РАВНЕЦ (Каяджик тимар, Тимаро-
во, Тимарево) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. на Тимарово с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934, на Тимарево
с ук. 960/обн. 4. I. 1966 и на Рав-
ней с ук. 2664/обн. 23. VIII. 1985;
присъед. Хасово; 1639 ж., Вн, 11.
РАВНИЛ — с., в Б-я от 1912 г.;
призн. от м. за с. с м. з. 1014/обн.
И. V. 1942; 185 ж., Пд, 16.
РАВНИНАТА — с., призн. от н. м,
(от общ. Смилян) за с. с ук. 757/
обн. 8. V. 1971; 293 ж., Пд, 28.
Равни рът — м., до 1900 г. бр. към
Мухово; сл. с ук. 57/обн. 5. IL
1965 — вж Мухово; залич. с ук.
881/обн. 30. XI. 1965 — Сф, 18.
РАВНИЩА — м., в Б-я от 1912 г.;
266 ж., Пд, 16.
РАВ НИЩЕ — с., в 1880 г. бр. към
Видраре; призн. от м. з. за с. с ук.
970/обн. 4. IV. 1986; присъед.; Ба-
лабанска и Гроздьов дол; 382 ж.,
Сф, 29.
Равнище — м., в Б-я от 1912 г.; сл.
с ук. 11/обн. 13. I. 1967 — вж Тъ-
рън (Пд).
Равнище — сб. с., бр. по съставни
махали — Сф, 29.
РАВНО (Узундже алан) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 973 ж., Рз, 5.
РА В НО ВО (Дюз меше) — с., засел,
през 1910 г.; преим. с ук. 162/обн.
8. IV. 1931; призн. от м. за с. с
ук. 2294/обн. 26. XII. 1978; 50 ж.-
Лч, 11.
15 Речник на селищата
226
РАВНОГОР (Ясъ корня, погреш,
Аоъ корня) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. с м. з, 2820/обн. 14. VIII.
1934; 1576 ж., Пд, 6.
РАВНО НИВИЩЕ — м„ в Б-я от
1912 г.; 79 ж., Пд, 16.
РАВНО ПОЛЕ (Бариево, Робертово)
— с., в Б-я от 1878 г.; преим. на
Робертово с ук. 392 от 4. V. 1894
и на Равно поле с vk. 448/обн. 6.
IX. 1950; 2048 ж., Сф, 15.
РАВНО СЕЛО (Дура боглу) — м.,
до 1912 г. бр. към Стеврек; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 61 ж.,
Рз, 2.
РАДАН ВОЙВОДА (Бурханлар, Бюр-
ханлар) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Радан войвода с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 370 ж., Вн,
' 9.
РАДАНОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
2209 ж., Лч, 21.
Раданци — к., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж
• Трявна (Лч).
РАДАНЧЕТО — к., в 1880 г. бр. към
Пърша; 2 ж., Лч, 9.
РАДЕВО (Кочак, Овнец, Капитан Ра-
дев) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
на Овнец с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
* 1934, на Капитан Радев с м. з.
3688/обн. 5. VI. 1945 и на Радево
без адм. акт през 1956; 57. ж., Вн,
2.
РАДЕВО (Чифлик) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906; 434 ж., Бс, 12.
РАДЕВЦИ (Радювци) — с., в Б-я
от 1878 г.; призн. от к. за с. с у к.
460/обн. 14. XI. 1961; 145 ж., Лч,
29.
Радецки (Калимок) — с., до 1900 г.
бр. към гр. Тутракан, до 191.3
(призн. от м. за с. под рум. власт)
от 1940 г. в Б-я; преим. с м. з.
2191/обн. 27. VI. 1942; сл. с м. з.
3034/обн. 10. II. 1944 и с ук.
959/обн. 28. XII. 1965 — вж Тут-
ракан (Рз).
РАДЕЦКИ (Химитлии, Благодетел-
но) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Благодетелно с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906 и на Радецки с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 1076 ж., Бс, 12.
Радецки (Червей бряг) —	к., до
1900 г. вероятно бр. към Стомане-
ците; преим. с ук. 949/обн. 8. XII.
1949; сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1971 —
вж Габрово (Лч).
РАДИБОШ — с., в Б-я от 1878 г.;
81 ж., Сф, 31.
РАДИЕВО (Кюстю кьой) — с., в Б-я
От 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 1416 ж., Хс, 5.
РАД ИЛ ОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
2101 ж.. Пд, 20.
РАД ИН ГРАД (Калайджи) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 431 ж., Рз, 18.
Радинец — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 54/обн. 23. VII. 1934 — вж
Обнова (Лч).
РАДИНКА (Ени махле) — с., в Б я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; към 4. XII. 1985 г.
. без постоянно нас., Бс, 8.
РАДИНО (Гуглевци, Гугльовци, Гуг-
люзцн) — к., в Б-я от 1878 г.;
преим. с ук. 48/обн. 9. II. 1951;
присъед. Улей; 24 ж., Лч, 29.
РАДИНОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
759 ж., Пд, 21.
РАДИШЕВО — с., в Б-я от 1878 г.;
771 ж., Лч, 20.
РАДКОВЦИ — с., в 1880 г. бр. към
Въглевци; 10 ж., Лч, 3.
РАД KO-ДИМИТРИЕВО (Насърлие)
— с., в Б-я от 1878 г.; преим. с
м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 407 ж.,
Вн, 29.
РАДЛОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
242 ж., СФ, 25.
РАДНЕВО (Радне махле) — гр. в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; призн. от с. за
гр. с ук. 546/обн. 15. IX. 1964;
присъед. Гипсово; 12 993 ж., Хс, 18.
Радневци — к., до 1892 г. бр. към
Габровци и Сърненци; сл. с ук.
2552/обн. 26. XI; 1974 — вж Воне-
ща вода (Лч).
Радне махле — вж Радиево (Хс).
РАДОВЕНЕ — с., в Б-я от 1878 г.;'
562 ж., Мх, 28.
227
РАДОВЕЦ (Татар кьой, Константи-
ново) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Константиново с ук. 341 от 10.
VII. 1899 и на Радовец с ук. 3/обн.
11. I. 1950; 1394 ж., Хс, 23.
РАДОВО — с., в Б-я от 1878 г.; 78
ж Сф 44
РАДОВЦИ (Каперлии) — м., до
1892 г. бр. към Марян; дв. име пр.
Осв.; 5 ж., Лч, 10.
РАДОВЦИ (Радювци) — с., до
1892 г. бр. към Пърша и Игнатов-
ци; призн. от к. за с. с ук. 2294/
обн. 26. XII. 1978; 134 ж., Лч, 9.
РАДОЕВСКОТО (Хасъмите) — м.,
до 1900 г. бр. към Орешак; дв. име
пр. Осв.; 11 ж., Лч, 28.
РАДОЕВЦИ (Радоювците) — к., в
Б-я от 1878 г.; присъед. Спанците;
8 ж., Лч, 29.
Радойково (Махмудия) — с., засел,
през 1894 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; сл. с ук. 1521/
обн. 24. X. 1975 — вж Бутан (Мх).
РАДОЙНОВО (Боклуджа, Кирил) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на Ки-
рил с ук. 462/обн. 21. XII. 1906 и
на Радойново с ук. 45/обн. 8. II.
1950; 230 ж., Бс, 4.
Радомир — вж Колю-Мариново (Хс).
РАДОМИР — гр., в Б-я от 1878 г.;
присъед. Върба; 16 244 ж., Сф, 31.
РАДОМИРЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
2245 ж., Лч, 30.
Радославово — вж Чавдар (Сф).
РАДОТИНА (Радотин) — с., в Б-я
от 1878 г.; уточн. име с ук. 960/обн.
4. I. 1966; 305 ж., Сф, 8.
РАДУИЛ — с., в Б-я от 1885 г.; 1649
ж., Сф, 34.
РАДУЙ — с.,- в Б-я от 1878 г.; 103
ж., СФ, 27.
РАДУЛОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
113 ж., Сф, 39.
РАДУНЦИ — с., призн. от н. м. Ра-
дунците (от с. .Яворовец) за с. с
ук. 513/обн. 24. XI. 1959;' 318 ж.,
Хс, 15.
Радьовене (Радювени) — вж .Стоя-
ново (Лч).	’	‘	*
Радьовска — м., до 1900 г. и след
- 1934 бр. към :Белиш (Лч).
Радювци — вж Радевци (Лч); Ра-
довци (Лч).
Радювците — вж Радоевци (Лч).
РАЕВЦИ (Раювци) — к., в Б-я от
1878 г.; 4 ж., Лч, 29.
Раетска — м., до 1900 г. бр. към сб.
с. Шума; сл. с ук. 57/обн. 5. II.
1965 — вж Шума (Сф).
Ражище — м., в Б-я от 1912 г.; сл.
с ук. 11/обн. 13. I. 1967 — вж Тъ-
рън (Пд).
РАЗБОИЩЕ — с„ в Б-я от 1878 г.;
65 ж., Сф, 10.
РАЗБОЙНА — с., в Б-я от 1878 г.;
531 ж., Рз, 25.
РАЗБОЙНА (Харами дере) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 921 ж„ Бс, 14.
Развалаци — м., в 1880 г. бр. към
Шилковци; залич. с ук. 2294/обн.
25. ХИ. 1978 — Лч, 10.
РАЗВИГОРОВО (Кулфалар) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 497 ж., Вн, 11.
РАЗГРАД — гр., в Б-я от 1878 г.;
присъед.: Гецово, Пороище, Стра-
жец и Гара Разград; 49 458 ж.,
Рз, 18.
РАЗГРАД — с., образ, от с. Раз-
град махала и с. Крумово с ук.
317/обн. 13. XII. 1955; 1627 ж.,
Мх, 11.
Разград махала (Разград махла) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. и сл.
с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 — вж
Разград (Мх).
РАЗДЕЛ (Орман кьой, Драгоманци)
— с., в Б-я 1878 — 1913 и от 1940
г.; преим. на Драгоманци с м. з.
2191/обн. 27. VI. 1942 и на Раздел
с ук. 141/обн. 25. III. 1950; 940 ж.,
Рз, 8.
РАЗДЕЛ (Читалово) —> с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII.' 1934; 647 ж., Бс, 5. '
РАЗДЕЛИЛ — с., до 1934 г. бр. към
Тръстиково; 562 ж., Вн, 4.
РАЗДЕЛИЛ (Бюлюджак) — с„ в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 242 ж., Хс, 3.
РАЗДЕЛЦИ (Балабанлари)— с.,, в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. 3..2820/
228
I
обн. 14. VIIL 1934; присъед.: Куру
махале, Насрещна и Орта махле;
510 ж., Рз, 2.
РАЗДОЛ — с., в Б-я от 1912 г.; 490
ж., Сф, 42.
Раздолата — к., до 1900 г. бр. към
Видраре; залич. с ук. 970/обн. 4. IV.
1986 — Сф, 29.
Разкаяне (Разкаяни) — вж Княжев-
ско (Хс).
РАЗЛИВ (Орешака) — с., до 1900 г.
бр. към Правец; преим. и призн.
от м. за с. с ук. 183/обн. 18. IV.
1952; присъед. Бистрица; 712 ж.,
Сф, 29.
РАЗЛОГ (Мехомия) — гр., в Б-я от
1912 г.; преим. с ук. 86/обн. 26. III.
1925; 13 979 ж., Сф, 30.
Разпоповци (Распоповци) — с., в Б-я
от 1878 г.; присъед. Поп-Димитров-
ци; сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1971 —
вж Елена (Лч).
РАЗСОХА (Чатал дере) — с., в
1880 г. бр. към Дединци; преим. с
м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 121 ж.,
Лч, 11.
РАЙКОВА МОГИЛА (Каик кьой)—
с., в Б-я от 1915 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 470 ж.,
Хс, 19.
Райково — с., в Б-я от 1912 г.; сл.
с ук. 227/обн. 21. VI. 1960 — вж
Смолян (Пд).
РАЙКОВСКА — м., в 1880 г. бр.
към Троян; 49 ж., Лч, 28.
Райковска (Катранджийска) — м.,
до 1900 г. и след 1934 г. бр. към
Белиш: дв. име пр. Осв. — вж Бе-
лиш (Лч).
РАЙКОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
призн. от к. за с. с ук. 2294/обн.
26. XII. 1978; 59 ж., Лч, 3.
РАЙКО-ДАСКАЛОВО (Караисен) —
с., в Б-я от 1878 г. преим. с ук.
4421/обн. 6. I. 1987; 2340 ж., Лч,
18.
Райко-Даскалово — вж Владая (Сф).
Райлово (Райловци) — с., в Б-я от
1878 г.; сл. с ук. 460/обн. 14. XI.
1961 — вж Люлин (Сф).
Ранна княгиня — вж Орландовци
‘ (Сф).
Райнеж (Стоевци) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. 50/обн. 9. 11.
1960; призн. от к. за с. с ук. 460/
обн. 14. XI. 1961; сл. с ук. 1840/
обн. 24. XI. 1970 — вж Плачковци;
(Лч).
РАЙНИНО (Кьосе абдн) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим. с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 924 ж.,
Рз, И.
РАЙНОВО (Реселии) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906; 169 ж., Хс, 5.	4
РАЙНОВЦИ — м., до 1892 г. бр.
към Тодювци и Бейковци; 9 ж.,
Лч. 10.
РАЙНОВЦИ — с., в 1880 г. бр. към
Гъбене; призн. от к. за с. с ук.
516/обн. 22. XII. 1961; 154 ж., Лч,.
4.
РАЙНУШКОВЦИ — к., в Б-я от
1878 г.; 38 ж., Лч, 29.
РАЙОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
1383 ж., Сф, 34.
РАКЕВО (Ракьово село) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. без адм. акт през
1956; 1333 ж., Мх, 18.
РАКИЛОВЦИ — с„ в Б-я от 1878 г.;
163 ж., Сф, 19.
РАКИТА — с., в Б-я от 1878 г.;
1587 ж., Лч, 30.
РАКИТА — с., в Б-я от 1878 г.; 113
ж., Сф, 39.
РАКИТНА — с., призн. от н. м. за
с. с ук. 57/обн. 5. II. 1965; 226 ж.,
Сф. 38.
РАКИТНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1971 (вж
Брегово); отдел, с ук. 970/обн. 4.
IV. 1986 — Мх, 6.
РАКИТНИЦА — с., образ, от с. Чер-
нево и с. Воднянка с ук. 91/обн.
2. III. 1951; 833 ж., Хс, 21.
РАКИТОВО — гр., в Б-я от 1885 г.;
призн. от с. за с. гр. т. с ук. 546/
обн. 15. IX. 1964 и за гр. с ук.
829/обн. 29. VIII. 1969; 7963 ж.к
Пд, 23.
Ракла — вж Цонево (Вн).
РАКЛИНОВО (Сефер кьой) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. (934; 249 ж., Бс, L
229
РАКЛИЦА (Шихларе) — с., в Б-я
от 1865 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 278 ж., Бс, 7.
Раков дол (Янъч дере) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; залич. с ук. 1521/
обн. 24. X. 1975 — Бс, 16.
Раковец — вж Гроздьово (Вн).
РА КО В ИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
1494 ж., Мх, 21.
Раковина Влашка — вж Куделин
(Мх).
Раково — вж Раковсково (Бс).
РАКОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
161 ж., Сф, 26.
РАКОВО — с., в Б-я от 1885 г.; 101
ж„ Пд, 15.
РАКОВСКИ — гр., образ, от с. гр.
т. Генерал-Николаево, с. Секирово
и с. Парчевич с ук. 100/обн. 7. II.
1966; 16 302 ж., Пд, 24.
РАКОВСКИ (Касъм куюджук) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; присъед.
Кладенци; 3436 ж., Рз, 18.
Раковски (Каяджик, Каменец) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. на Каме-
нец с ук. 462/обн. 21. XII. 1906 и
на Раковски с ук. 86/обн. 26. III.
1925, сл. с п. М. с. 3/обн. 6. IX.
1947 — вж Димитровград (Хс).
РАКОВСКИ (Сеид Ахмед) — с., в
Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 697
ж.. Вн, 17.
РАКОВСКОВО (Куру дере, Раково)
— с., в Б-я от 1885 г.; дв. име
пр. Осв.; преим. на Раковсково със
заповед на околийския началник
през 1886; 152 ж., Бс, 11.
Ракьово село — вж Ракево (Мх).
РАЛЕВО (Ральово) — с., в Б-я от
1878 г.; осъвр. име с ук. 960/обн.
4. I. 1966; 374 ж., Лч, 20.
РАЛЕВЦИ (Ралювци) — к., в Б-я
от 1878 г.: 18 ж., Лч, 29.
РАЛИНОВЦИ (Ралинци) — м., до
1892 г. бр. вероятно към Буйновци
и Игнатовци: 12 ж., Лч, 10.
РАЛИЦА (Омарче) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 293 ж., Рз, 25.
РАЛИЦА (Рахимлъ) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 182 ж, Хс, 14.
Ралица (Ресиллер) — с., засел, па
мястото на чифлик след 1880 г.;
в Б-я до 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; за-
лич. с ук. 202/обн. 2. III. 1976 —
Вн, 3.
РАЛИЧЕВО (Рахман ходжа) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 250 ж., Хс,
9.
Ралчовска — м., до 1900 г. бр. към
Съево; сл. с м. з. 1049/обн. 24. IV.
1939 — вж Съево (Лч).
Ралчовска — м., до 1900 г. бр. към
Патрешко; залич. с ук. 463/обн.
2. XII. 1965 — Лч. 28.
Ральово (Ралюво) — вж Ралево
(Лч).
Ралювци — вж Ралевци (Лч).
Рамаданлар (Рамадан) — вж Велик-
денче (Хс).
Рамазан (Рамазан махлеси) — м.,
в 1880 г. бр. към Дединци; изсел.
през 1882 г. — Лч, 11.
Рамиш (Рам кьой) — вж Апрово
(Хс).
Рам кьой — вж Любенци (Лч).
РАНЕНЦИ (Ранинци) — с., в Б-я
от 1878 г.; осъвр. име с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; 415 ж., Сф, 25.
РА Н И Л ИСТ (Ашиклари, погреш.
Ишиклар) — с., в Б-я 1885— 1886
и от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 2046 ж., Хс, 10.
РАНИ ЛУГ (Рани лук) — с., в Б-я
от 1878 г.; уточн. име с ук. 960/обн.
4. I. 1966; 115 ж., Сф, 44.
Ранинци — вж Раненци (Сф).
Рапииа (Къзъллък, Казалък) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; изсел.
между 1934 и 1946 (не е залич. с
адм. акт) — Бс, 11.
РАСНИК — с., в Б-я от 1878 г.; 707
ж., Сф, 27.
РАСОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
2162 ж., Мх, 22.
РАСТНИК (Томашлар) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
230
7. XII. 1934; 592 ж., Хс, 8.
Ратьовица — м., до 1900 г. бр. към
Мухово; залич. с ук. 57/обн. 5. II.
1965 — Сф, 10.
Рахимлъ — вж Ралица (Хс).
Рахман ашиклар — сб. с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; бр. по
съставни села — Рз, 22.
Рахманлар — вж Благовец (Хс).
Рахманлии — вж Розовей (Пд).
Рахманска — вж Ловци (Пд).
Рахман ходжа — вж Раличево (Хс).
Рахово — вж Долно Рахово (Рз);
Оряхово (Мх).
РАХОВЦИ (погреш. Раювци) — к.,
в Б-я от 1878 г.; 54 ж., Лч, 4.
РАЧЕВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
16 ж., Лч, 4.
РАЧОВЦИ — к., в 1880 г. бр. към
Бижовци; към 4. XII. 1985 г. без
постоянно нас., Лч, 29.
РАШЕВЦИ — к., до 1892 г. бр. към
Гавровци и Сърневци; към 4. 'XII.
1985 г. без постоянно нас., Лч, 3.
РАШКА ГРАЩИЦА — с., в Б-я от
1878 г.: 386 ж., Сф. 26.
РАШКОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
444 ж., Сф, 8.
Раш кьой — вж Любенци (Лч).
РАШОВИТЕ (Рашови) — к., в Б-я
от 1878 г.; 1 ж., Лч, 29.
РАШОВИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
53 ж., Мх, 2.
Раювци — вж Раевци (Лч); Рахов-
пи (Лч).
РАЮВЦИ — с., в 1880 г. бр. към
Шилковци; призй. от м. за с. с ук.
2294/обн. 26. XII. 1978; 22 ж., Лч,
10.
Раяновци — вж Акапиево (Мх).
РАЯНОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.*
363 ж.. Мх, 1.
РАЯНОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
108 ж„ Сф, 14.
РАЯНЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
54 ж., Сф, 17.
Ребапково — вж Ребърково (Мх).
РЕБРЕВЦИ (Ребровци) — м., в
1880 г. бр. към Драгийци; 53 ж.,
Лч. 10.
РЕБРО (Реброво) — с., в Б-я от
 1878 г.; 120 ж., Сф, 9.
РЕБРОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
1379 ж., Сф, 37.
РЕБЪРКОВО (Ребарково) — с., в
Б-я от 1878 г.; 590 ж., Мх, 23.
Ревиш — вж Благоево (Лч).
РЕДЕШКОВЦИ — к., в Б-я от
1878 г.; 3 ж., Лч, 4.
Реджеб кьой — вж Дряновец (Вн).
Реджеб махле — вж Арковна (Вн);
Гранитен (Бс).
Реджеле Михай — вж Генерал-По-
пово (Рз).
Реджина Мария — вж Басил Левеки
(Вн); Ново Петрово (Рз).
РЕДИНА — с., в Б-я от 1878 г.;
201 ж., Сф, 37.
РЕЖАНЦИ (погреш. Ръжанци) —
с., в Б-я от 1878 г.; сл. с ук. 5/
обн. 8. I. 1963 (вж Граово); от-
дел. с ук. 1885/обн. 7. IX. 1974-
187 ж., Сф, 9.
РЕЖИНЦИ (Ръжинци) — с., в Б-я
от 1878 г.; уточн. име с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; 18 ж., Сф, 25.
РЕЗАЧ (Сюнетчилери) — с., до
1900 г. бр. към Доспатлии и Ре-
кичка; преим. с м. з. 3775/обн. 7fc
XII. 1934; призн. от м. за с. с ук^
2294/обн. 26. XII. 1978; 168 ж.„
Лч, И.
РЕЗБАРЦИ (Отман кьой) — с., &
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
•обн. 7. XII. 1934; 698 ж., Хс, 10.
Резоаре — вж Изгрев (Рз).
РЕЗО ВО (Ени кьой, погреш. Рязо-
во) — с., в Б-я от 1912 г.; засел^
през 1903 от нас. на изгореното
през Преображенското въетание с.
Резово под името Ени кьой, през
1920 възст. ст. име; отстр. грещ^
в името с ук. 960/обн. 4. I. 1966;
73 ж., Бс, 10.
Реиз кьой — вж Главатар (Пд).
Река — вж Варад. (Пд).
РЕКА — с., в Б-я от 1912 г.; призн;
от м. за с. с ук. 11 /обн. -13. I. 1967-
поисъед. Турчиново; 302 ж., Пд
28.
Река Девня (Река Девне. Девня ре-
ка) — с., отдел, от Девня с ук.
31 от 3. XII. 1906; сл. с ук. 829/
231
обн. 29. VIII. 1969 — вж Девня
(Вн).
РЕКИЧКА (Ковчаз) — м., в 1880 г.
бр. към Доспатлии; преим. с ук.
48/обн. 9. II. 1951; 6 ж., Бс, И.
РЕЛЬОВО (погреш. Ральово) —с., в
Б-я от 1878 г.; 706 ж., Сф, 34.
Рендевци (Рендювци) — к., в Б-я от
1878 г.; след 1900 г. сл. с Кози
рог (Лч).
РЕПЛЯНА — с., в Б-я от 1878 г.;
472 ж., Мх, 32.
РЕСЕЛЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
1665 ж., Лч, 30.
Реселни — вж Бойковци (Лч); Раи-
ного (Хс).
РЕСЕН — с., в'Б-я от 1878 г.; 3307
ж., Рз, 3.
Ресен — с., в Б-я от 1878 г.; изсел.
между 1946 и 1956 г. (не е залич.
с адм. акт) — Сф, 25.
Ресиллер — вж Ралица (Вн); Сня-
гово (Бс).
РЕСИЛОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
1731 ж., Сф, 25.
Ресиманово — вж Рисиманово (Хс).
РЕЧАНИ (Хасанова река) — м., в
Б-я от 1912 г.: преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 101 ж.,
Пд, 28.
Речива — м.. в Б-я от 1912 г.; залич.
с ук. 11/обн. 13. I. 1967 — Пд, 28.
РЕЧИЦА (Гердеме дере, Дерей зия-
мет) — с., в Б-я от 1885 г.; дв.
име пр. Осв.; преим. на Речица с
м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 960
ж., Бс, 14.
Речива (Чаирлии) — с., в Б-я от
1885 г.: ппеим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; сл. с ук. 1885/обн.
6. IX. 1974 — вж Сливен (Бс).
Речка (Дере кьой) — к., засел, през
1920 г.: ппеим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; залич. с м. з. 1695/
обн. 27. IX. 1987 — Бс, 18.
Речници (Добрювчани) — м., до
1900 г. бр. към Буйновци, Пашов-
йи и Шоевци: дв. име по.' Осв.: за-
лич. с ук. 57/обн. 5. II. 1965 —
Лч, 10.
Решково — м„ в Б-я От 1912 г.; из-
‘ сел. след 1920 г.; залич. с м. з.
1695/обн. 27. IX. 1937 — Сф, 42.
Рещане — с., изсел. през Осв. вой-
на — б. ок. София (Сф).
РЕЯНОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
57 ж., Сф, 44.
РИБАРИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
призн. от м. за с. с м. з. 1380/обн.
1. VI. 1939; 1488 ж., Лч, 27.
РИБАРИЦА (Под манастира) — к.,
до 1900 г. бр. към Етрополе; преим.
от нас. през 1894— 1895; призн.
от к. за с. с ук. 970/обн. 4. IV.
1986; 328 ж., Сф, 16.
Рибарско (Хасър кьой) — м., до
1900 г. бр. към Слънчовец и Из-
ворци; преим. с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934; залич. с ук. 57/обн.
5. II. 1965 — Лч, II.
Рибарци — с., в Б-я от 1878 г.; из-
сел. между 1946 и 1956 г. (не е
залич. с адм. акт) — Сф, 25.
РИБАРЦИ (Османлар, Османци) —
м., в Б-я от 1912 г.; преим. на
Османци с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934 и на Рибарци с vk. 409/обн.
27. III. 1981; 119 ж„ Хс. 1.
РИБЕН — с., в Б-я от 1878 г.; 1098
ж., Лч, 7.
РИБЕН ДОЛ (Балаклъ дере, Рибни
дол) — с., в Б-я от 1912 г.; преим.
на Рибни дол с м. з. 2820/обн.
14. VIII, 1934 и на Рибен дол с
ук. 960/обн. 4. I. 1966; 114 ж., Пд,
2.
РИБИНО (Балък) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 594 ж., Хс, 9.
Рибни дол •— вж Рибен дол (Хс).
РИБНИК — с., засел, през 1923 г.;
призн. от н. м. за м. с писмо 7366
от 15. VI. 1932 на МБР; сл. с ук.
582/обн. 29. XII. 1959 (вж Стари-
чево); отдел, и призн. за с. с ук.
5/обн. 8. I. 1963; 280 ж., Сф, 28.
РИБНИЦА (Балък дере) — с., в
Б-я от 1912 г.: ппеим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; поизн, от
м. за с. с ук. 757/обн. 8. V. 1971;
346 ж.. Пд, 25.
РИБНОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
2116 ж., СЛ, 13.
РИДИНО (Яр дере) — с., в Б-я от
232
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 921 ж., Хс, 4.
РИДОВО (Ямач кьой) — м., в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 39
ж., Хс, 10.
РИЛА — гр., в Б-я от 1878 г.; призн.
от с. за с. гр. т. с ук. 546/обн.
15. IX. 1964 и за гр. с ук. 829/обн.
29. VIII. 1969; 3657 ж., Сф, 32.
РИЛСКИ МАНАСТИР — ман. с., в
Б-я от 1878 г.; 105 ж., Сф, 32.
Рилци (Суютчук) — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940; преим. с м. з.
2191/обн. 27. VI. 1942; сл. с ук.
1320/обн. 6. V. 1983 — вж Толбу-
хин (Вн).
РИЛЦИ (Хасарлък) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 777 ж., Сф, 4.
РИСИМАНОВО (Ресиманово) — с.,
в Б-я от 1885 г.; 192 ж., Хс, 18.
РИТЯ — м., в Б-я от 1878 г.; 6 ж.,
Лч, 9.
РИШ (Чалъ кавак) — с., в Б-я от
1878 г.; дв. име пр. Осв.; 1222 ж.,
Вн, 25.
Робертово — вж Равно поле (Сф).
Робино (Кол оглар) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; сл. с ук. 970/обн. 4.
IV. 1986 — вж Върбен (Хс).
Робово — вж Волно (Сф).
РОБОВО (Кул кьой) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 219 ж., Бс, 20.
РОВИНА — м., в Б-я от 1912 г.;
174 ж., Пд, 28.
РОГАЧ (Юмер кьой) — с., в Б-я от
1912; преим. с м. з. 3775/обн. 7.
XII. 1934; 1050 ж., Хс, 9.
РОГАЧЕВО (Геикчилер) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим. с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 245 ж.,
Вн, 3.
РОГЛЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
43 ж.. Мх, 29.
РОГОЗАРИ (Каба ач, Хасарджи-
лар) — с., в Б-я от 1912 г.; дв.
име: преим. на Рогозари с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 308 ж., Хс,
4.
РОГОЗЕН — с, в Б-я от 1878 г.;
1892 ж.. Мх, 30.
РОГОЗИНА (Хасьр куюсу) — с., в
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с ук. 462/обн. 21. XII. 1906;
525 ж.. Вн. 12.
РОГОЗИНСгВО (Хасърлии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 365 ж., Хс, 24.
Рогозово (Асърлъка) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; залич. с ук. 463/обн.
2. VII. 1965 — Хс, 6.
РОГОЗЧЕ (Хасърджнк) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 376 ж., Хс, 4.
РОГОШ (погреш. Рогож) — с., в
Б-я от 1885 г.; 3058 ж, Пд, 21.
РОГУЛЯТ (Лугурите, Ругулет) — с.,
в 1880 г. бр. към Млечино; уточн.
име на Рогулят без адм. акт през
1956; пр1гн. от м. за с. с ук.
2294/обн. 26. XII. 1978; 76 ж., Лч,
24.
РОДИНА (Тантури) — с., в Б-я от
1878 г.; пренм. с ук. 236/обн. 28.
V. 1950; 692 ж., Лч, 11.
РОДОПИ — с., призн. от н. м. Гор-
на махла (от с. Брягово) за с. с
ук. 789/обн. 24. XI. 1921; присъед.
н. м. Средна (Турска. от с. Бряго-
во) с ук. 118/обн. 12. IV. 1924;
210 ж., Хс, 25.
РОДОПСКО (Коджа алилер) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 127 ж., Хс,
1.
РОЖДЕН (Надърлар) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 420 ж., Бс, 14.
РОЖДЕНСКО — с., призн. от н. м.
Рожденско (от с. Контил) с ук.
970/обн. 4. IV. 1986 — Хс, 4.
РОЖЕН — с., в Б-я от 1912 г.; 56
ж.. Сф. 33.
РОЗА (Гюлюмяново, Гюлово) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. на Гюло-
во с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934
и на Роза с ук. 47/обн. 9. II. 1951;
1873 ж., Бс, 20.
РОЗИНО (Гюллер кьой) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
233
14. VIII. 1934; 152 ж., Хс, 6.
iP03HH0 (Кара Михал, Караман) —
с., в Б-я от 1878 г.; дв. име пр.
Осв.; преим. на Розино с ук. 3864/
обн. 21. XI. 1986; 274 ж., Рз, 20.
РОЗИНО (Рахманларе, Божидар) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на Бо-
жидар с м. з. 3302/обн. 26. IX.
1934 и на Розино с ук. 334/обн.
13. VII. 1951; 4005 ж., Пд, 13.
РОЗОВЕЦ (Рахманлии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 546 ж., Пд, 7.
Розов кладенец (Гюл бунар) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; сл. с ук. 754/
обн. 8. V. 1971 — вж Обручище
(Хс).
РОЗОВО (Орозово) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906; 1603 ж., Хс, 7.
РОЗОВО (Чанакчиево) — с., в Б-я
от 1885 г.; поеим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1008 ж., Пд, 6.
РОМАН — гр. в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за гр. с ук. 1942/обн.
17. IX. 1974; присъед. Краева ба-
чия; 4201 ж., Мх, 28.
Роман — м., в 1880 г. бр. към Гор-
ско ново село; изсел. през 1893 г.—
Лч, 15.
Ромча — с., изсел. през Осв. война —
б. ок. София (Сф).
РОПОТ — с., в Б-я от 1878 г.; 67 ж.,
СФ. 10.
РОСЕН — мин. с., призн. от н. м. за
мин. с. с ук. 292/обн. 30. VII.
1957: 1283 ж., Бс, 16.
РОСЕН (Балдево) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 871 ж., Пд, 18.
РОСЕН (Мехмеч кьой) — с., в Б-я
от 1885 г.: преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1424 ж., Бс, 16.
РОСЕН (Салду Алде) — с., засел,
под рум. власт; в Б-я от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942: 267 ж.. Вн, 12.
РОСЕНОВО (Герге бунар) — с., в
Б-я от 1885 г.; поеим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 31 ж., Бс,
4.
РОСЕНОВО (Кара Син ан, Поручик
Лимонов) — с., в Б-я 1878—1913
и от 1940 г.; преим. на Поручик
Лимонов с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942 и на Росеново с м. з. 3688/
обн. 5. VI. 1945; 425 ж., Вн, 15.
РОСИНА (Кеди юрен) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 444 ж., Рз, 14.
РОСИЦА (Грухчова махала) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 302 ж., Лч, 18.
РОСИЦА (Саръджа, Горна Саръ-
джа) — с., в Б-я 1878— 1913 и от
1940 г.; преим. на Росица с м. з.
2191/обн. 27. VI. 1942; 930 ж., Вн,
12.
РОСИЦА (Тоспатлари) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 192/обн.
21. IV. 1923; 46 ж., Рз, 15.
РОСНО (Дурна дере) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; призн. от м. за с.
с ук. 803/обн. 23. I. 1923; 158 ж.,
Лч, 11.
РОСОМАН — с., в Б-я от 1878 г.;
93 ж.. Сф, 7.
РОХЛЕВА — с., образ, от н. м.:
Рохлева, Боровинкова, Пашалиева,
Юрукова (от с. Цнетино) и к. Ге-
гоеи с ук. 2294/обн. 26. XII. 1978;
452 ж., Пд, 8.
РОЯ К (Куш тепе) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 515 ж„ Вн, 16.
Ругулет (Ругулете) — вж Рогулят
(Лч).
РУДА (Балъклии, Лозен) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. на Лозен с
ук. 343 от 13. IV. 1894 и на Руда
с ук. 191/обн. 22. IV. 1950; 164 ж.,
Хс. 21.
РУДАРЦИ — с., призн. от н. м. (от
с. Кладница) за с. с ук. 582/обн.
29. VII. 1959; 1116 ж., Сф, 27.
РУДИНА (Тепеджик) — с., в Б-я
1885—1886 н от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 254
ж.. Хс. 10.
РУДИНА (Халваджилар) — с., в
Б-я от 1885 г.: преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 271 ж., Бс, 14.
234
i
Рудник — вж Медеи рудник (Бс).
РУДНИК (Арнаутлар) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 681 ж., Вн, 13.
РУДНИК (Ходжамар) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 3034 ж., Бс, 3.
РУДОЗЕМ (Палас) —- гр.; в Б-я от
1912 г.; преим. с м.. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; призн. от с. за гр.
с ук. 38/обн. 2. II. 1960; присъед.:
Койнаре, Мейково и Оскрушево;
5170 ж., Пд, 25.
РУЕВЦИ (Руювци) — к., в Б-я от
1878 г.; 30 ж., Лч, 29.
РУЕН (Паная, Богородично) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. на Бого-
. родично с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934 и на Руен с ук. 704/обн. 1.
XI. 1963; 215 ж., Пд, 21.
РУЕН (Уланлии) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 3008/обн.
1. IX. 1934; 2012 ж., Бс, 14.
РУЕЦ (Юруклер) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3072/обн.
И. IX. 1934; 1141 ж., Рз, 25.
РУЖИНЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
присъед. Белоптичене; 1435 ж., Мх,
29.
РУЖИЦА (Гюллер) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 865 ж., Вн, 21.
РУЖИЦА (Капаклъ ени кьой, Ново
село) — с., в Б-я от 1885 г.; дв.
име пр. Осв.: преим. на Ружица
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
280 ж., Бс, 2.
РУЙНО (Казъл бурун. Къзъл бу-
рун) — с., в Б-я 1878—1913 и
от 1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; 1163 ж., Рз, 8.
РУЙЧОВЦИ — к., в Б я от 1878 г.;
6 ж.. Лч, 4.
РУМАНЯ (Смавлии) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 462/обн. 21.
XII. 1906; сл. с Подслон и Черко-
во с ук. 165/обн. 5. IV. 1950 под
името Братя Кунчеви: отдел, с ук.
902/обн. 31. XII. 1963; 102 . ж.,
Хс. 21.	•	•
Румбоолу — вж Греевци (Рз).
РУМЕЛИЯ (Хюсеин кьой) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462f
обн. 21. XII. 1906; 129 ж., Хс, 12„
РУМЯНЦЕВО (Блъсничево) — с.„
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з_
8866/обн. 5. I. 1948; 1077 ж., Лч,.
16.
РУНЯ — с., в Б-я от 1878 г.; 64 ж.г
Лч, 9.
РУПКИТЕ (Тюркмешлии) — с., в.
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462f
обн. 21. XII. 1906; 705 ж., Хс, 27.
РУПЦИ — с., в Б-я от 1878 г.; 201
ж., Мх, 9.
РУПЦИ — с., в Б-я от 1878 г.; 148Г
ж., Лч, 30.
РУПЧА (Малка Рупча) — с., в Б-$г
от 1885 г.; дз. име пр. Осв.; 68<>
ж., Бс. 14.
Рупча (Рупче) — с., в Б-я от 1885 г.;
дв. име пр. Осв.; залич. с ук^
1521/обн. 24. X. 1975 — Бс, 18.
РУСАЛ И НА (Ходжалар) — м., к
Б-я 1885— 1886 и от 1912; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 3$
ж.. Хс, 26.
РУСАЛСКО (Оташлъ) — с., в B-jt
от 1912 г.: преим. с м. з. 3225/обн.
21. IX. 1934; 39 ж., Хс, 1.
РУСАЛЯ (Голямо Яларе) — с., в*
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/*
обн. 14. VIII. 1934; 511 ж., Лч, 3.
РУСЕ (Русчук) — гр., в Б-я от
1878 г.; дв. име пр. Осв.; присъед.:
Долапите, Средна кула и Образ-
цов чифлик; 183 746 ж., Рз, 19.
Русевци (Русювци) — к., в Б-я от
1878 г.; присъед.: Генчовци; сл. с
ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж Габ-
рово (Лч).
РУСИНОВЦИ (Русеновци) — к., до
1892 г. бр. към Пърша и Игнатов-
ци: осъвр. име с ук. 960/обн. 4. L
1966; 10 ж., Лч, 9.
РУСКА БЕЛА (Бела Руска) — с.г
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з,
3287/обн. И. XII. 1938; 608 ж.,
Мх, 23.
РУСКОВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
2 ж., Лч, 3.
Руслан ДРуслари) — вж Игнатиево
(Вн).
235
РУСОКАСТРО — с., в Б-я от 1885 г.;
1597 ж., Бс, 6.
РУСТАН (Рустан дере) — м„ в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 59 ж., Пд, 16.
Русчук — вж Русе (Рз).
Русювци — вж Русевци (Лч).
РУХОВЦИ — с., в 1880 г. бр. към
Марян; призн. от к. за с. след
1887 г.; присъед.: Кехайовци и
Станковци; 315 ж., Лч, 10.
РУЧЕЙ (Сарп дере) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 209 ж., Хс, 9.
Руювпи — вж Руевци (Лч).
Ръглевци — к., до 1892 г. бр. към
Нова махла; залич. с ук. 959/обн.
27. XII. 1965 — Лч, 4.
РЪЖАВЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
61 ж., Сф, 9.
РЪЖАНА — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Вакарел;- 13 ж., Сф, 18.
РЪЖДАВИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
669 ж., Сф, 25.
РЪЖДАК — с., в Б-я от 1912 г.;
314 ж.. Сф, 28.
РЪЖЕВО — с., в Б-я от 1885 г.;
388 ж., Пд, 12.
РЪЖЕВО КОНАРЕ — с., в Б-я от
1885 г.; 2443 ж., Пд, 12.
РЪЖЕНА (Ръжина) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 960/обн. 4. I.
1966: 1177 ж., Хс, 7.
РЪЖЕНОВО (Беленлии) — с., в Б-я
от 1885 г.: преим. с vk. 462/обн.
21. XII. 1906; 213 ж., Хс, 12.
Ръжина — вж Ръжена (Хс).
Ръжинии — вж Режинци (Сф).
РЪЖИНА (Чавдарлък) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 1270 ж., Бс, 14.
РЪСОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
106 ж.. Сф, 25.
РЪТ (Сърт кьой) — С., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. • 3775/обн.
7. XII. 1934; 163 ж., Хс, 4.
Рътлина (Баир ени махле) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с’ м.‘ -з.
3775/обн. 7. XII. 1934; залич. с ук.
26/обн. 15. I. 1922 — Бс, 1.
РЪТЛ И НА (Сагърджик, Съгърджик)
— с., в Б-я от 1878 г.; преим. с
м. 3. 3775/обн. 7. XII. 1934; 331 ж.,
Рз, 15.
РЪЧЕНИЦА (Кочеклари) — с., в
1880 г. бр. към Кипилово; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
призн. от м. за с. с ук. 2294/обн.
26. XII. 1978; 48 ж., Бс, 15.
Рюстемлер — вж Майсторово (Хс).
Рязово — вж Резово (Бс).
РЯСКОВЦИ — с. (до 1971 г. — к.),
в Б-я от 1878 г.; сл. с ук. 757/обн.
8. V. 1971 (вж Габрово); отдел,
и призн. от кв. за с. с ук. 583/обн.
14. IV. 1981; 34 ж., Лч, 4.
РЯХОВО (погреш. Оряхово) — с.,
в Б-я от 1878 г.; 2873 ж., Рз, 23.
РЯХОВЦИТЕ (погреш. Ряхово) —
с., в Б-я от 1878 г.; 1864 ж., Лчт
24.
с
Саарлар (Саярлар) — вж Ирник
(Рз).
Саарлари — вж Дряновец (Рз).
Саатлари (Саатларе) — вж Здравей
(Хс).
Сабин — вж Иорданово (Рз).
Саботковпи — вж Съботковци (Лч).
Сабри паша кьой — вж Ботево (Мх).
Сабунджилар — вж Сапунаре (Хс).
САВВА (Сава) — с., в Б-я от 1878 г.;
414 ж., Вн, 16.
САВИН (Джеферово) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; сл. с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — вж Кубрат (Рз).
САВИ НО (Гюбел Курфали, Курофа-
лии) — с., в Б-я от 1885 г.; дв.
име; преим. с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934; 402 ж., Бс, 20.
САВОЙСКИ (Ат корня) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 45 ж., Сф. 25.
Савтъще — вж Студеней (Пд).
Савчовци — к., в 1880 г. бр. към
Жълтеш; сл. с м. з. 6287/обн.- 23.
XII. 1941 — вж Грънчерите (Лч).
Сагърджик — вж Рътлина (Рз).
Сагърлер — вж Глухар (Хс).
236
Сагър лиево (Съгърлиево) — вж
Априлово (Сф).
Садина — м„ в 1880 г. бр. към Яков-
ци; залич. с ук. 1885/обн. 6. IX.
1974 — Лч, 10.
САДИНА — с., в Б-я от 1878 г.;
2252 ж., Рз, 17.
САДОВЕЦ — с., образ, от Муткуро-
во и Свинар с ук. 410 от 26. XI.
1890; 3451 ж., Лч, 8.
САДОВИК — с., в Б-я от 1878 г.;
222 ж., Сф, 9.
САДОВИЦА (Баш шашлъ) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 260 ж., Хс,
14.
САДОВО (Чешиегир) — гр„ в Б-я
от 1885 г.; преим. без адм. акт
през 1883; призн. от с. за гр. с ук.
1942/обн. 17. IX. 1974; присъед.
Чешнегирово; 5318 ж., Пд, 26.
САДОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
684 ж., Сф, 45.
САДОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
384 ж.. Бс. 18.
САДОВО (Салуджалъ,Солоджа алъ,
Сулуджа алъ) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. на Садово с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 362 ж.,
Вн, 1.
Садъклар — вж Веренци (Рз).
Садъклии — вж Верен (Хс).
Садъ кьой — вж Тянево (Хс).
САЖДЕНИК — с., в Б-я от 1878 г.;
8 ж., Сф. 25.
Сазл ъ (Съзлъ) — вж Тръстика (Рз).
Сазлъ кьой — вж Тръстиково (Бс).
Сайтово — вж Симеоновен (Пд).
Сакарлии (Съкърлии) — вж Марко-
во (Хс).
Сакао тепе — вж Лиси връх (Вн).
САКАРЦИ (Армутлии, Крушево) —
с., в Б-я от 1885 г.; дв. име пр.
Осв.; поеим. на Сакарци с ук.
3/обн. И. I. 1950; 52 ж., Хс. 23.
Салабашево — вж Заноге (Сф).
Саладиново — вж Огняново (Пд).
Салалии — вж Борец (Пд).
Саламан — вж Пленимир (Вн).
Саламаните (Саламан, Саламани) —
вж Лоза (Лч).
Саламатларе — с., изсел. през Осв.
война; презасел. след Осв.; отново
изсел. през 1900 г. — Пд, 31.
САЛАСУКА — к., в Б-я от 1878 г.;
9 ж., Лч, 9.
САЛАШ — с., в Б-я от 1878 г.; 468
ж., Мх, 1.
Салду Алде — вж Росен (Вн).
Салихлер — вж Братимир (Сф);
Прилепци (Хс); Смочево (Бс).
Салихлер (Салихлере) — вж Браии-
ца (Хс).
Салихлер (Суватлар, Суватлък, Су-
ватлари) — с., в Б-я от 1885 г.;
изсел. през 1886 г. — б. ок. Бур-
гас, Бс, 10.
Салладън (Саллъдън) — вж Яким-
Груево (Рз).
Салман — вж Енчец (Хс); Плени-
мир (Вн).
Салман джамъ атъ (Салман джамъ
алъ) — вж сб. с. Енчец (Хс).
Саламанлари (Салманларе) — вж
Сламино (Бс).
САЛМАНОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
ИЗО ж., Вн, 29.
Салтъклар — вж Висока (Хс); Пре-
сиян (Рз); Средковец (Вн).
Салтъково — вж Копринка (Хс).
Салуджалъ — вж Садово (Вн).
Саманларе — вж Сламино (Бс).
Самарджийска — м., от 1900 и след
1934 г. бр. към Белиш (Лч).
САМОВ ИЛА (Талашман дере) — с.»
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 373 ж., Хс,
9.
САМОВОДЕНЕ (Самоволен, Само-
водени) — с., в Б-я от 1878 г.;
2647 ж., Лч, 3.
САМОДИВА (Аша Коджа Юмер) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 1242 ж.,
Хс. 8.
САМОКИТКА (Сараджа Виран) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 379 ж.,
Хс, 8.
САМОКОВ — гр. в Б-я от 1878 г.;
28 602 ж., СФ, 34.
САМОРАНОВО — с., в Б-я от
1878 г.; 1942 ж., Сф, 41.
САМОТИНО (Абди кьой) — с., в
237
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн» 14. VIII. 1934; 5 ж, Вн,
5.
Самсиите (Самсии) — вж Виларе
(Лч).
САМСИИТЕ (Самсии) — к., в Б-я
от 1878 г., 6 ж., Лч, 3.
Самсон — вж Войводино (Вн).
САМУИЛ (Ашиклар) — с., в Б-я от
1878; преим. с м. з. 2820/обн. 14.
V111. 1934; присъед.: Гара Самуил
и Църквино; 2335 ж., Рз, 20.
Самуилова крепост — вж Струмеш-
ница (Сф).
САМУИЛОВА КРЕПОСТ — м., за-
сел. и призн. за м. без адм. акт
през 1926 г.; към 4. XII. 1985 г.
без постоянно нас., Сф, 28.
Самуилово — вж Алексеево (Вн).
САМУИЛОВО (Димидово) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 1966/
обн. 16. XI. 1935; 945 ж., Сф, 28.
САМУИЛОВО (Саръ Смайл) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 449 ж., Хс,
21.
САМУИЛОВО (Турсунлии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 1859 ж., Бс,
15.
САНАДИНОВО (Сенадиново) — с.,
в Б-я от 1878 г.; осъвр. име без
адм. акт през 1956 г.; 882 ж., Лч,
17.
САНДАНСКИ (Свети Врач) — гр.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с ук. 795/
обн. 28. IX. 1949; призн. от с. за
гр. с ук. 402/обн. 18. VII. 1929;
24 559 ж., Сф, 33.
Санджикларе (Санджиклар) — вж
Гроздей (Бс).
САНДРОВО (Табан) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1827 ж., Рз, 23.
Сандъкчии — вж Цонево (Вн).
САНСТЕФАНО (Исмаил факъ, Сан
Стефано) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Санстефано с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 349 ж., Бс, 7.
Сападжа — вж Снежа (Бс).
САПАРЕВА БАНЯ (Горна баня) —
гр., в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
168/обн. 22. I. 1943; призн. от с.
за гр. с ук. 1942/обн. 17. IX. 1974;
присъед.: Гюргево и Сапарево (от
1974 до 1986); 6780 ж.; Сф, 35.
САПАРЕВО — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 1942/обн. 17. IX. 1974-
(вж Сапарсва баня); отдел, с ук.
970/обн. 4. IV. 1986 — Сф, 35.
Сап дере — вж Бързея (Хс).
Сапунаре (Сабунджилар) — м., в
Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; залич. с ук. 970/обн. 4. IV.
1986 — Хс, 26.
Сараджа Виран — вж Самокитка.
(Хс).
САРАЕВО — с., в Б-я от 1878 г.;.
120 ж., Мх, 24.
Сара кая (Съръ кая) — вж Скалак
(Бс).
Саран бей — вж Септември (Пд).
Сараните (Сарани) — к., през 1880 г,
бр. към Нова махла; сл. с ук. 92/
обн. 2. III. 1951 — вж Стефанов-
ци (Лч).
Саранлии — вж Оряхово (Хс); Са-
ранске (Бс).
Саранлъ ени кьой — вж Каменец
(Бс).
САРАНСКО (Саранлии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 209 ж., Бс, 17.
САРАНЦИ (Ташкесен) — с., в Б-я
от 1878 г.; дв. име пр. Осв.; 294
ж., Сф, 11.
Сараньово (Саран бей) — вж Сеп-
тември (Пд).
Сарафово (Папарос) — с., засел,
след 1920 г.; преим. и призн. от
н. м. Папарос за с. Сарафово с
ук. 162/обн. 8. IV. 1931; сл. с ук.
3182/обн. 17. XI. 1987 — вж Бур-
гас (Бс).
САРАЯ (Коджа кьой) — с., в Б-я1
от 1885 г.; дв. име пр. Осв.; 1565*
ж., Пд, 18.
Сарлар — вж Глухар (Хс).
Сарлъ дуран (погреш. Сарли дурап}
— вж Твърдинци (Рз).
Сармашик — вж Бръшлян (Бс).
Сарнасъф (Сар Насър) — вж Завет-
но (Рз).
238
Сарнъч — вж Сърнак (Хс); Сърни-
ца (Хс).
Саровци — м., до 1892 г. бр. към
Марян; сл. с ук. 21/обн. 27. I.
1953; — вж Чакали (Лч).
Сарп дере — вж Върли дол (Хс);
Ручей (Хс).
Сарсаклар — вж Зиморница (Хс).
Сарсанлар (Сарсанлари, Сарсънлар)
— вж Зафирово (Рз).
Сарсъплии (Сарънлъ, Сарсъплъ)—
вж Церовище (Рз).
Сарханлар — вж Жълти хан (Бс).
Сарханл ъ — вж Седефче (Хс).
Сархошла? — вж Веселчане (Хс).
Саръ беглии — вж Яворец (Лч).
Саръ гьол — вж Блатница (Пд);
Л юбен-Каравелово (Вн).
Саръ гьол (погреш. Сарагьол, Съръ
гьол) — вж Търновци (Рз).
Саръ демирджии (Саръ демирдлни,
Саръ демирджелии) — вж Злато-
сел (Пд).
Саръджа — вж Росица (Вн).
Саръджа (Долна Саръджа) — вж
Валог (Вн).
Саръдър (Сарадър) — вж Венелин
(Вн).
Саръ кованлък — вж Медовец (Вн).
Саръ къс — вж Жълтуша (Хс).
Саръ Махмуд — вж Алексеево (Вн).
Саръ Меше — вж Горун (Вн).
Саръ Муса — вж Веселие (Бс);
Смин (Вн).
Саръ Неби (Саръ небе) — вж Ба-
лик (Вн).
Саръ неби Юртлук — вж Оногур
(Вн).
Сар ъ попазлардан — вж Жълтопоп
(Хс).
Сар ъ Смайл (погреш. Саръ Сманеч)
— вне. Самуилово (Хс).
Саръ таш — вж Жълт камък (Пд).
Саръ Хебиб — вж Владимирович
(Рз).
Саръ юрт — вж Жълти бряг (Хс).
Саръ яр — вж Жълти бряг (Бс);
Жълти рид (Хс); Хаджи-Димитро-
ве (Лч).
САТОВЧА — с., в Б-я от 1912 г.;
2277 ж., Сф, 36.
Сатъ Бегово — вж Милево (Пд).
Сатъвще — вж Студенец (Пд).
Сатъ кьой — вж Полянец (Хс).
Сатълмъш (Сатълмуш) — вж Езе-
рец (Вн).
Сатъ оглар — с., изсел. през 1885г.
— б. ок. Сърненогора (Пд).
Сауджак — вж Студена (Хс).
Сахтианлък — вж Александър Стам-
болийски (Вн).
Сачанлъ — вж Бежанци (Хс).
САШЕВО (Одаите, Петко-Каравело-
во) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
на Петко Каравелово с м. з. 168/
обн. 22. I. 1943 и на Сашево с ук.
48/обн. 9. II. 1951; 2025 ж., Лч, 21.
Саярлар — вж Ирник (Рз).
СБОР — с., призн. от н. м.: Арък-
лар, Бектешлер, Гани кьой, Хаджи-
олар, Чифлик и Шереметлер за с.
с ук. 232/обн. 26. III. 1968; 274
ж., Хс, 9.
СБОР (Джумая) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 544 ж., Пд, 18.
СБОРИНО (Джумая кьой) — с., в
Б-я_от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 75 ж., Хс, 6.
Сборище — вж Изгрев (Бс).
СБОРИЩЕ (Джумалии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 1986 ж., Бс, 19.
Сборско (Джумая кьой) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; залич. с ук. 5/обн.
8. I. 1963 — Бс, 14.
Сборяново (Демир баба теке, Ди-
митрове) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Димитрове с ук. 462/обн.
21. XII. 1906 и на Сборяново с
ук. 107/обн. на 13. III. 1951; залич.
с ук. 881/обн. 30. XI. 1965 — Рз,
9.
СВАЛЕНИК — с., в Б-я от 1878 г.;
1679 ж., Рз, 26.
СВАТБАРЕ (Дююнджилер) — с., в
Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
225 ж., Хс, 10.
СВЕЖЕН (Аджар) — с., в'Б-Я’ от
1885 г.*„ преим. с м. з. 2820/обн1
14. “VIII. 1934; -524 ж, Пд, 7.
239
Света Богородица — вж Черковище
(Сф).
•СВЕТА ПЕТКА (Света Петка, Люто-
во) — с., до 1926 г. бр. към Лъ-
жене (дн. кв. на Велинград);
преим. на Лютово с ук. 72/обн.
19. II. 1952, възст. ст. име с ук.
466/обн. 28. VIII. 1964; призн. от
к. за с. с м. з. 1380/обн. 1. IV
1939; 1377 ж., Пд, 8.
Свети Влас — вж Влас (Бс).
Свети Врач — вж Сандански (Сф).
Свети Горазд (Ембие солак, Солак)
— с., в Б-я от 1878 г.; преим. с
м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; сл. с
ук. 356/обн. 7. XII. 1954 — вж
Климент (Вн).
Свети Иван — вж Детелина (Вн).
Свети Илия — вж Стройно (Бс).
Свети Илия (Али баба текеси) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
525 от 3. XII. 1899 г.; изсел. през
1901 — Хс, 22.
Свети-Кирилово — вж Кири<цово
(Хс).
Свети Климент — вж Климент (Пд).
Свети Климент (Ембие Скендер) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; сл. с ук.
356/обн. 7. XII. 1954 — вж Кли-
мент (Вн).
Свети Наум — вж Наум (Вн).
Свети Наум — вж Неделево (Лч).
Свети Никола — вж Черноморец
(Бс).
СВЕТИ НИКОЛА — с., засел, под
рум. власт, в Б-я от 1940 г.; 286
ж., Вн, 17.
Свети Петър — вж Дружба (Мх).
Свети Спас — вж Храбрино (Пд).
СВЕТЛЕН (Аязлар) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1502 ж., Рз, 17.
СВЕТЛЕН (Кабиллер, Кабиле) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. на Ка-
биле с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934
и на Светлен с ук. 409/обн. 27. Ш.
1981; 171 ж., Хс, 8.
Светлик (Айдън бей) — с., в . Б-я
1878 — 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27, VI. 1942; сл.
с ук. 5/обн. 8. I. 1963 — вж Къ-
пиново (Вн).
СВЕТЛИНА (Айдънлар) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. ХИ. 1906; 126 ж., Хс, 5.
СВЕТЛИНА (Бей махле, Господаре-
во) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Господарево с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934 и на Светлина с ук.
557/обн. 23. XI. 1951; 428 ж., Бс,
4.
СВЕТЛИНА ^Шевкуларе) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 518 ж., Хс, 23.
СВЕТЛЯ (Празноглавци) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 238/обн.
13. IX. 1919; 246 ж., Сф, 19.
СВЕТОВРАЧЕНЕ — с., в Б-я от
1878 г.; 1988 ж., Сф, 1.
Светогорци — вж Алеко-Константи-
ново (Пд).
СВЕТОСЛАВ (Айледин) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 418 ж., Хс, 22.
СВЕТОСЛАВ (Голяма Кайнарджа)
— с., в Б-я 1878—1913 и от
1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; 118 ж., Рз, 12.
СВЕТОСЛАВЦИ (Шюкюрлери) —
с., в 1880 г. бр. към Константин;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; призн. от м. за с. с ук.
2294/обн. 26. XII. 1978; 59 ж., Лч,
10.
СВЕТУЛКА (Чандър) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 714 ж., Хс, 1.
СВЕЩАРИ (Мумджилар) — с.,^ в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 3072/
Обн. II. IX. 1934; 1163 ж., Рз, 11.
СВИДНЯ — с., в Б-я от 1878 г.;
1193 ж., Сф, 37.
СВ ИЛ ЕН ГРАД (Мустафа паша) —
гр., в Б-я от 1912 г.; преим. пр.
Осв. от нас., официално в сила от
1912 г.; присъед. Ново село; 17 461
ж., Хс, 19.
Свинар — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 410 от 26. XI. 1896 — вж
Садовец (Лч).
Сдинарите (Свинари) — вж Ябъл-
ковци :(Л ч).
240
СВИНАРСКИ ДОЛ (погреш. Свиняр
дол) — к., в Ь-я от 1878 г.; 18 ж.,
Лч, 4.
Свиндол (Свинн дол) — к., до 1900 г.
бр. към Видраре; залич. с ук. 970/
обн. 4. IV. 1986 — Сф, 29.
Свиновски рът — м., до 1900 г. бр.
към Мухово; сл. с ук. 57/обн. 5. И.
1965 — вж Мухово (Сф).
СВ И РАЧИ (Зорназаа) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 649 ж., Хс, 6.
Свирец (Алфатлъ хаджилар) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; залич. с ук.
970/обн. 4. IV. 1986 — Хс, 9.
СВИРКОВО (Дюдюкчелии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 737 ж., Хс, 20.
СВИРЦИ (Свирците) — к., в Б-я от
1878 г.; 18 ж., Лч, 29.
Свирците (Свирци) — к., до 1892 г.
бр. към Габровци и Пъровци; за-
лич. с ук. 1885/обн. 6. IX. 1974 —
Лч, 3.
Свирча — с., изсел. през Осв. война —
б. ок. Плевен (Лч).
СВИРЧЕВО (Чалджи кьой, Свирчо-
во) — м., до 1900 г. бр. към Стев-
рек и Греевци; преим. на Свирчо-
во с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; уточн. име на Свирчево без
адм. акт през 1956; 52 ж., Рз, 2.
СВИЩОВ — гр., в Б-я от 1878 г.;
30 550 ж., Лч, 23.
Свобода — вж Дрангово (Сф); Ку-
нево (Бс).
СВОБОДА — с., призн. от и. м. (кв.
край захарния завод „Свобода")
за с. с ук. 688/обн. 20. IX. 1966;
841 ж., Бс, 6.
СВОБОДА — с., призн. от н. м. Ши-
кимлер (от с. Груево) за с. с ук.
232/обн. 26. III. 1968; 310 ж., Хс,
14.
СВОБОДА (Али-Пашиново) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 1263 ж., Хс, 27.
СВОБОДА (Кепелии, Цар Борис) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. иа Цар
Борис с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934 и на Свобода с м. з. 2127/обн^
13. V. 1947; 517 ж., Пд, 29.
СВОБОДА (Мансър кьой, Мансъро-
во, Княз Кнрил) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; побълга-
рено на Мансърово от нас.; преим..
на Княз Кирил с м. з. 2191/обн-
27. VI. 1942 и на Свобода с м. з..
1473/обн. 27. IV. 1945; 457 ж., Вн,
15.
СВОБОДЕН (Азаплии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 332 ж., Хс, 18.
СВОБОДИНОВО (Даг Харманлъсъ.
Даа харман, Свободино) — с., в-
Б-я 1885— 1886 и от 1912 г., пре-
им. на Свободино с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934 и на Свободиново с
ук. 960/обн. 4. I. 1966; 361 ж.„
Хс, 26.
СВОБОДИЦА (Хасъкьой) — м., да
1900 г. бр. към Букак; преим. с
м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 38 ж.,
Рз, 2.
СВОГЕ — гр., в Б-я от 1878 г.; призн.
от с. за гр. с ук. 546/обн. 15. IX.
1964; 8343 ж., Сф, 37.
СВОДЕ — с., в Б-я от 1878 г.; 304
ж., Сф, 29.
Сгледници — вж Огняново (Сф).
Севар — вж Стефан Караджа (Рз).
СЕВАР (Джеферлер) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 2421 ж., Рз, 13.
Севдалий — вж Камен (Вн).
СЕВДАЛ И НА (Дели гьозлер гяву-
роолу) — м., в Б-я 1885— 1886
и от 1912 г.; в 1884 г. бр. заедна
с Багра под името Бояджи-Дели
Гьозлер; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 150 ж., Хс, 10.
СЕВЕРНЯК (Терс Конду) — с., в
Б-я 1878—1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 277
ж., Вн, 20.
СЕВЕРЦИ (Мурсал кьой) — с., в
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
398 ж., Вн, 20.
Севишлие (Севишлии) — с., в Б-я
от 1885 г.; изсел. през 1886 г. —
б. ок. Съриеиогора (Пд).
I
243
СЕ ВЛ И ЕВО — гд., в Б-я от 1878 г.;
26 440 ж., Лч, 24.
Сев. Радулеску — бж Медово (Вн).
Сегърлиево — вж Априлово (Сф).
СЕДЕЛЕЦ — с., в Б-я от 1912 г.;
143 ж., Сф, 42.
СЕДЕФЧЕ (Сарханлъ) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3/75/обн.
7. XII. 1934; 619 ж., Хс, 14.
СЕДЛАРЕВО — с., в Б-я от 1885 г.;
103 ж., Бс, 8.
СЕДЛАРИ (Семерджилер) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 364 ж., Хс, 14.
СЕДЛАРЦИ — с., призн. от н. м.
Седларци (от с. Жълтуша) с ук.
583/обн. 14. VI. 1981; 275 ж., Хс, 1.
СЕДЛОВИНА (Ерджели-малко, Кю-
чук Ерджели) — с., в Б-я 1885 —
1886 и от 1912 г.; дв. име пр. Осв.;
преим. на Седловина с м. з. 3775/
ООН. 7. XII. 1934; 657 п., Хс, 10.
СЕДЯНКОВЦИ — к., в Б-я от
1878 г.; 15 Ж., Лч, 4.
Сеид — вж Сеячи (Рз).
Сеид Али факъ — вж Скала (Рз).
Сеид Ахмед — вж Раковски (Вн).
Сейдалии (Сейдаля) — вж Камен
(Вн).
Сейди кьой — еж Виноград (Лч).
СЕ ИДОЛ — с., в Б-я от 1878 г.;
616 ж., Рз, 14.
СЕИКОВЦИ (Сейкювци) — к., в Б-я
от 1878 г.; осъвр. име с у к. 960/
обн. 4. I. 1966; 7 ж., Лч, 4.
Сеймен — вж Лозенец (Бс); Мирово
(Хс); Си^еоновград (Хс).
СЕЙМЕНИТЕ (Сеьмени) — к., в Б-я
от 1878 г.; 4 ж., Лч, 3.
Сейрени — вж Петковци (Лч).
Секеречево — вж Хаджидимитрово
(Хс).
Секирево — вж Секирово (Пд).
СЕ КИР КА (Папарджик, Тагарджп-
клер) — с., в Б-я от 1912 г.; преим.
на Секирка с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 137 ж„ Хс, 8.
Секирово (Балтаджии, Секирци, Се-
кирево, Архангелово) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. на Секирци с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934, на Се-
киресо с м. з. 3774/обн. 7. XII.
1934, на Архангелово с м. з. 2700/
обн. 26. VI. 1943, на Секирово с
м. з. 2736/обн. 27. IV. 1945; сл. с
ук. 297/обн. 15. X. 1954 (бж Гене-
рал-Николаево); отдел, с ук. 516/
обн. 22. XII. 1961; сл. с ук. 100/
обн. 8. II. 1966 — вж гр. Раков-
ски (Пд).
СЕ КУЛ О ВО (У су л кьой) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим,
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
1101 ж., Рз, 8.
СЕЛАНОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 344/обн. 20. II. 1970 (вж
Оряхово) отдел, с ук. 45/обн. 20.
I. 1978; 6084 ж., Мх, 27.
Селджиково — вж Калояново (Пд),
Селеменлер — вж Широко поле (Хс),
Селим — вж Мировец (Рз).
Селиме — вж Девин (Пд).
СЕЛ ИМ И НОВО (Кара саралии) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1508 ж.г
Бс, 15.
Селим куюсу — вж Конаре (Вн).
Селим махла — вж Киркова махала
(Лч).
Селище — вж Потока (Пд).
СЕЛИЩЕ — м., в Б-я от 1912 г.;
186 ж., Пд, 28.
СЕЛИЩЕ — с., в Б-я от 1912 г.;
395 ж., Сф, 4.
СЕЛИЩЕ — с., призн. от н. м. (от
с. Стоките) за с. с ук. 1320/обн.
6. VI. 1983; Лч, 24.
СЕЛ И ЩЕН ДОЛ — с„ в Б-я от
1878 г.; 213 ж., Сф, 9.
Селището — вж Стоките (Лч).
СЕЛСКА ПОЛЯНА (Кьой алан) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 213 ж., Хсг
12.
Селеки буджак — вж Печепяга (Р°).
СЕЛЦЕ — м., до 1892 г. бр. към
Млечево; 43 ж., Лч, 28.
СЕЛЦЕ (Малкоч) — с., засел, след
1880 г.; в Б-я до 1913 и след
1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; присъед. Беликове;
181 ж., Вн, 17.
СЕЛЦЕ (Селци) — с., в Б-я от
1885 г.; 75 ж., Хс, 15.
16 Речник на
селищата
242
I
СЕЛЦИ (Яхалии) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 612 ж., Пд, 26.
СЕЛ ЧА — с., в Б-я 1885— 1886 и
от 1912 г.; 1218 ж., Пд, 9.
СЕЛЯНИН — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Вакарел; 34 ж., Сф, 18.
СЕМЕРДЖИЕВО — с., в Б я от
1878 г.; 1594 ж., Рз, 19.
СЕМЕРДЖИИТЕ (Семерджпи) —
к., в 1880 г. бр. към Черневци;
3 ж., Лч, 4.
Семерджилер — вж Седлари (Хс).
Семерци (Семерлер, Семерлери, по-
греш. Семелери) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; сл. с ук. 2076/оОн.
27. IX. 1974 — вж Антоново (Рз).
Семет — вж Оборище (Пд).
Семет кьой — с., в Б-я от 1878 г.;
след 1892 г. сл. с Черни бряг (Рз).
Семиз алъ — вж Драганово (Вн).
Семизлер — вж Беликове (Вн).
Семис кьой — м., до 1892 г. вероят-
но бр. към Таймище; изсел. през
1902 г. — Рз, 2.
Семихча (Семисча) — вж Клокотни-
ца (Хс).
Семковци — вж Симеоновци (Лч).
СЕМКОВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
2 ж., Лч, 3.
Семковци — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Вакарел; сл. с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — вж Костадинкино
(Сф).
СЕМЧИНОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
2235 ж., Пд, 27.
Сенадиново — вж Санадиново (Лч).
Сейдел — вж Синдел (Вн).
Сенебир — вж Сини вир (Вн).
Сенкозо — вж Ленково (Лч).
СЕННИК (Чадърлни) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1302 ж., Лч, 24.
Сеново — вж Сяново (Рз).
СЕНОВО — гр. в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за гр. с ук. 2907/обн.
7. IX. 1984; присъед. с. Кривня;
3359 ж., Рз, 5.
СЕНОКЛАС (Мангъф) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 194 ж., Хс, 12.
CEHOKGC — с., в Б-я от 1912 г.;
/7 ж., Сф, 38.
СЕНОКОС (Чаирлъ гьол) — с., за-
сел. на м я стото на ч иф ли к след
1880 г.; в Б-я до 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27* VI.
1942; 902 ж., Вн, 3.
СЕНЦЕ — с., призн. от и. м. Сенце
(от с. Пиявец) с ук. 583/обн. 14.
IV. 1981; 156 ж., Хс, 14.
Сепетчии — вж Кошничари (Рз).
СЕПТЕМВРИ (Гара Саран бей, Га-
ра Сараньово, Гара Септември) —
гр., до 1900 г. бр. към с. Саран
бей; преим. на Гара Сараньово с
м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934 и на
Гара Септември с ук. 949/обн. 8.
XII. 1949; призн. за с. с у к. 80 /обн.
17. II. 1950 и за гр. с ук. 546/обн.
15. IX. 1964; присъед. с. Септем-
ври; 9068 ж., Пд, 27.
Септември (Саран бей, Сараньово) —
с., в Б-я от 1885 г.; дв. име пр.
Осв.; преим. с ук. 949/обн. 8. XII.
1949; сл. с ук. 80/обн. 17. II. 1950 —
еж гр. Септември (Пд).
СЕПТЕМВРИИЦИ (Горна Гнойни-
ца) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
с ук. 2106/обн. 22. I. 1974; 1925 ж.,
Мх, 11.
СЕПТЕМВРИИЦИ (Делне бей кьой,
Цар Борис) — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940 г.; преи?л. на Цар
Борис с ук. 462/обн. 21. XII. 1906
и на Септемврийци с м. з. 5011/
обн. 15. VIII. 1947; 538 ж., Вн, 17.
СЕПТЕМВРИИЦИ (Толовица) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 50/
обн. 9. II. 1960; 513 ж., Мх, 15.
Сергюзец (Сергевец) — с., в Б-я от
1878 г.; сл. с ук. 317/обн. 13. XII.
1955 — вж Първомайци (Лч).
Сердар (Сердар чифлик) — вж Стоя-
ново (Мх).
Сердимен — вж Орлова могила (Вн).
СЕСЛАВ (Юруклер) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3072/обн.
11. IX. 1934; 1109 ж., Рз, 13.
Сеславци — с., б Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 120/обн. 27. I. 1978 — вж
София (Сф).
I
243
СЕСТРИМО — с., в Б-я от 1885 г.;
2874 ж., Пд, 4.
СЕСТРИНО (Богородица) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с ук. 334/
обн. 13. VII. 1951; 76 ж., Сф, 28.
СЕСТРИНСКО (Отаклар, Хатанлар,
Хотаклар) — с., в Б-я 1885— 1886
и от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 175 ж., Хс, 10.
Сефер кьой — вж Раклиново (Бс).
Сефер кьой — с., в Б-я от 1878 г.;
изсел. през 1880 г.; презасел. след
1880 г.; отново изсел. през 1892 г.—
Лч, 25.
Сефер махле — вж Возарци (Рз).
СЕЧЕН КАМЪК (Табаците) — к., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 48/обн.
9. II. 1951; 26 ж., Лч, 29.
СЕЧИЩЕ (Сюлюман, Сюлейман, Сю-
лейман кьой, Сулеман) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 247 ж., Вн, 22.
Сеячи (Сеид) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1971 —
вж Попово (Рз).
СИВА РЕКА — с., в Б-я от 1885 г.;
440 ж Хг 1Q
СИВИНО (Текир) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 396 ж., Пд, 28.
СИВ КЛАДЕНЕЦ (Гьокче бунар,
Висок Бунар) —с., в Б-я от 1912 г.;
преим. на Висок бунар с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934 и на Сив
кладенец с м. з. 3774/обн. 7. XII.
1934; 42 ж., Хс, 6.
Сиври кая — вж Остър камък (Хс).
СИГМЕН — с., в Б-я от 1885 г.;
454 ж., Бс, 7.
Сийпилии — вж Спахиево (Хс).
СИЛЕН (Коват кьой) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 325 ж., Хс. 22.
Силимоня — вж Соломон (Пд).
СИЛИСТРА — гр. в Б-я 1878— 1912
и от 1940 г.; присъед. Цар Ферди-
нанд и от 1970 до 1976 г. Айдемио
и Калипетрово; 53 619 ж., Рз, 21.
Силистра Бохчалап (Силистра Бах-
чалар) — рж Боймир (Вн).
СИМЕОНОВГРАД (Марица) — гр.,
образ, от гр. Симеоновград и Гара
Злати дол с м. з. 3389—П/обн.
22. X. 1947 г.; преим. с ук. 2521/
обн. 20. XI. 1981; присъед. Иор-
даново; 8697 ж., Хс, 20.
Симеоновград (Сеймен) — гр., в Б-я
от 1885 г.; преим. и призн. от с.
за гр. с ук. 402/обн. 18. VII. 1929;
сл. с м. з. 3389—П/обн. 22. X. 1947
— вж Симеоновград (Марица)
(Хс).
СИМЕОНОВЕЦ (Сайтово) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 1221 ж., Пд,
27.
Симеоново — вж Александър Стам-
болийски (Вн).
Симеоново — вж Здравец (Рз); Сла-
вяни (Лч); Тянево (Хс).
Симеоново (Беглер чифлик) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 157
от 4. III. 1895 г.; сл. с ук. 447/обн.
9. XI. 1961 — вж София (Сф).
СИМЕОНОВО (Глотници, Цар-Симео-
ново) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
на Цар-Симеоново с височ. докл.
5390 от 1. VII. 1882 и на Симео-
ново с ук. 960/обн. 4. I. 1966; 225
ж., Мх, 9.
СИМЕОНОВО (Отманлии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с vk. 400
от 17. VII. 1890; 506 ж., Бс, 20.
Симеоновци (Семковци) — к., до
1900 г. бр. към Батулци; дв. име
пр. Осв.; след 1905 г. бр. към Миш-
карете — Лч, 32.
Симитлери — вж Морозово (Хс).
СИМИТЛИ (Симитлий, Изворите) —
гр., в Б-я от 1912 г.; преим. от Си-
митлий на Изворите с м. з. 168/
обн. 22. I. 1943, възст. ст. име с
м. з. 2736/обн. 27. IV. 1945; призн.
от с. за с. гр. т. с ук. 546/обн. 15.
IX. 1964 и за гр. с ук. 829/обн.
29. VIII. 1969; присъед. Ораново;
7111 ж., Сф, 38.
Симитлии — с., в Б-я от 1885 г.;
изсел. през 1898 г. — Пд, 18.
СИНАГОВЦИ — с., в Б-я от 1878г.;
присъед. Михалаки-Георгиево; 783
ж., Мх, 9.
Синан — вж Помен (Рз).
244
Сннанци — с., в Б-я от 1878 г.; из-
сел. 1880 г. — б. ок. Горна Оря-
ховица (Лч).
СИНАПОВО (Синаплии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1154 ж., Хс, 23.
Синдаля — вж Камен (Вн).
СИНДЕЛ (Сендел) — с., в Б-я от
1878 г.; 1216 ж., Вн, 1.
СИНДЕЛЦИ (Синдели) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 1103 ж., Хс, 14.
Синджирлин — бж Веригово (Пд).
Синджирци (Синджирлии) — м., в
1880 г. бр. към Разпоповци; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1971 —
вж Елена (Лч).
Сннеджик (Синиджик) — вж Стам-
бо ли иски (Хс).
СИНЕМОРЕЦ (Каланджа, Дебелко-
во, Снньоморец) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. на Дебелково с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934, на Си-
ньоморец с м. з. 3774/обн. 7. XII.
1934, осъвр. име на Синеморец с
ук. 960/обн. 4. I. 1966; 141 ж., Бс,
10.
СИНИ ВИР (Сенебир) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3225/обн.
21. IX. 1934; присъед.: Билярци,
Есе и Лападец; 767 ж., Вн, 18.
СИНИ ВРЪХ — с., образ, от н. м.:
Чотрово, Курджиево и Ряката (от
с. Мостово) с ук. 93/обн. 26. I.
1979; 79 ж., Пд, 1.
СИ НИГЕР (Махмутлар) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 317 ж., Хс, 9.
СИНИ РИД (Челеби кьой, Челебие-
ео) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Чслебиево с м. з. 3775/обн. 7.
XII. 1934 и на Сини рид с vk.
1060/обн. 2. VI. 1978; 413 ж., Бс,
11.
СИНИТОьО — с., в Б-я от 1885 г.;
2525 ж., Пд, 8.
СИНЧЕЦ (Дура бейлер) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 458 ж., Хс, 1.
СИНЬО БЪРДО — с., в Б-я от
1885 г.; 1002 ж., Мх, 28.
СИНЬО КАМЕНЕ (Юмрук кая) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 57 ж.„
Бс, 4.
Снньоморец — вж Синеморец (Бс).
СИНЯ ВОДА (Гьокче су) — с., в.
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7 .XII. 1934; присъед. Новак;
1180 ж., Рз, 14.
СИПЕЙ (Дурханлар) — с., в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.; в 1884 г.
бр. заедно с Пропаст под името
ЯмалъДурханл ъ преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; призн. от
м. за с. с ук. 232/обн. 26. III. 1968;
652 ж., Хс, 10.
СИПЕЦ — с., призн. от н. м. Сипец,
(от с. Мишевско) с ук. 970/обн. 4.
IV. 1986 — Хс, 4.
СИРАКОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
411 ж., Мх, 5.
СИРАКОВО (Етим ели) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; пренм.
с ук. 462/обн. 21. XII. 1906; при-
съед. Крушово; 141 ж., Бн, 12.
СИРАКОВО (Юксюз кьой, Ксуз кьой,.
Юсуз кьой) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Сираково с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 533 ж., Хс, 13.
Сираковци (Съботиновци) — м., до
1900 г. бр. с Батулци; дв. име пр.
Осв.; залич. с ук. 463/обн. 2. VII.
1965 ; — Лч, 32.
Сираците — к., до 1900 г. бр. към
Нова махла и Донковци; сл. с ук.
92/обн. 2. III. 1951 — вж Апри-
лов (Лч).
Сирищник — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 1260/обн. 16. VI. 1972 — вж
Ковачевци (Сф).
Сирманите (Сирманп) — к., в Б-я
от 1878 г.; сл. с ук. 183/обн. 14. V.
1957 — вж Габрово (Лч).
СИТОВО — с„ в Б-я от 1885 г.;
1^6 ж., Пд. 21.
СИТОВО (Доймушлар) — с., в Б-я
1878 — 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
1354 ж., Рз, 22.
СИТОВО (Елеменлии) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 116 ж., Бс, 2.
245
Сифедич^ери — вж Горско Писаре-
ве) (Лч).
Сиюбджилер — вж Остра могила
(Бс).
Сияхлар — вж Ангелово (Рз).
Скакавица — вж Полска Скакавица
(Сф).
Скакавииа-каменишка — вж Ка-
меничка Скакавица (Сф).
СКАЛА (Кая баш) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934; 53 ж., Бс, 18.
СКАЛА (Сеид Али факъ, Недино) —
с., в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. на Недино с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942 и на Скала с ук.
141/обн. 23. III. 1950; 355 ж., Рз, 8.
СКАЛАК (Пересилер) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 423 ж., Хс, 9.
СКАЛАК (Сара кая, Саръ кая) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м. 3.
3775/обн. 7. XII. 1934; 891 ж., Бс,
14.
Скален дол (Канара махле) — с.,
призн. за с. под рум. власт; в Б-я
от 1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942; сл. с ук. 148/обн. 29.
V. 1956 — в ж Подлее (Рз).
СКАЛ ИНА (Кая баши) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 173 ж., Хс, 4.
СКАЛ ИЦА (Каяджик) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1320 ж., Бс, 20.
СКАЛИЩЕ (Каяджиклар) — с., в
Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
534 ж.. Хс. 10.
СКАЛ НА ГЛАВА (Кая баши ямур-
лар, Кая баши) — с., в Б-я 1885 —
1886 и от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 317 ж., Хс,
10.
Скални дол — вж Каменяк (Вн).
Скални кладенец (Кая бунар) — м.,
до 1900 г. бр. към Ястребино;
преим. с м. з. 2820/обн.' 14. VIII.
1934; сл. с м. з. 2916/обн. 16. I.
1943 — вж Ястребино (Рз).
С КАЛ С КО (Каяджик) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 178 ж., Лч, 9.
СКАНДАЛОТО — с., в 1880 г. бр.
към Млечево; призн. от м. за с. с
у к. 757/обн. 8. V. 1971; присъед.:
Лъката, Кованджинте и Павловото;
150 ж., Лч, 1.
Скандалска — м., до 1900 г. бр. към
Патрешко; залич. с ук. 463/обн.
2. VII. 1965 — Лч, 28.
Скендерлии — вж Петрово (Хс).
Скеф — вж Димчево (Бс).
СКЛАВЕ — с., в Б-я от 1912 г.;
1670 ж., Сф, 33.
СКОБЕЛЕВО — м„ засел, през
1880 г.; до 1900 г. бр. към Чурен;
присъед. Кехайовци; 271 ж., Пд, 21.
СКОБЕЛЕВО — с., засел, след Осв.
война; в Б-я от 1885 г.; присъед.
Мъдрен; 1024 ж., Хс, 17.
Скобелеве — с., засел, след Осв. вой-
на; в Б-я от 1885 г.; сл. с м. з.
945/обн. 19. V. 1945 — вж Гранит
(Хс).
Скобелеве (Кара хасарлии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 197 от
24. XII. 1882; 1027 ж., Хс, 5.
СКОБЕЛЕВО (Кьопеклии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. от нас. през
1878 г.; 602 ж., Бс, 15.
СКОБЕЛЕВО (Метудово) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. през Осв. война
и утвърдено с височ. докл. 6090 от
28. VII. 1880 г.; 370 ж., Лч, 14.
СКОМЛЯ — с., в Б-я от 1878 г.;
93 ж., Мх, 15.
Скорей (Дели Ахмедлер) — м., в Б-я
от 1912 г.; в 1920 г. бр. към Ка-
рамфил; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; сл. между 1934 и
1946 г. (не е залич. с дам. акт) —
вж Луличка (Хс).
СКОРЦИТЕ (Скорци) — к., в 1880 г.
6d. към Бижовци; 18 ж., Лч, 29.
СКРАВЕНА — с., в Б-я от 1878 г.;
2220 ж., Сф, 8.
СКРЕБАТНО — С., в Б-я от 1912 г.;
394 ж., Сф, 13.
Скрибътна — призн. от н. м. за м. и
сл. с ук. 1840/обн. 24. XI. 1970 —
вж Тетевен (Лч).
СКРИНО — с., в Б-я от 1878 г.; 149
ж., Сф, 6.
24&
I
СКРИНЯНО — с., в Б-я от 1878 г.;
присъед. Николичевци; 911 ж., Сф,
25.
СКРЪТ — с., в Б-я от 1912 г.; 1366
ж., Сф, 28.
Скулина — вж Брестака (Сф).
СКУТАРЕ — с., в Б-я от 1885 г.;
2216 ж., Пд, 21.
СКЪРБИНО (Азаплар) — с., в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.; преим. с
м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 223 ж.,
Хс, 10.
СЛАВЕЕВО (Гайдахор) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 320 ж., Хс, 6.
СЛАВЕЕВО (Токчилар) — с., в Б-я
1878 — 1913 и от 1940 г.; преим. с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 238 ж.,
Вн, 15.
СЛАВЕЙКОВО — с., образ, от с.:
Горно Славейковци, Долно Славей-
ковци и Средно Славейковци с ук.
582/обн. 29. XII. 1959; 869 ж., Вн,
24.
СЛАВЕЙКОВО (Евренлии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 39 ж., Бс, 5.
СЛАВЕЙКОВО (Малко Яларе) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. XII. 1934; 121 ж.,
Лч. 9.
СЛАВЕЙНО (Карлуково) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 332 ж., Пд, 28.
Славннк (Влашка, Таласъм) — м., в
1880 г. бр. към Патрешко; дв. име
пр. Осв.; преим. на Славник с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; присъед.
Иовевска; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Белиш (Лч).
СЛАВОВИЦА — с., в Б-я от 1885 г.;
788 ж.. Пд. 27.
СЛАВОВИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
1166 ж., Лч, 7.
Славовци — к., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж
Габрово (Лч).
Славовци — м., до 1892 г. бр. към
Разпоповпи и Чеоешов дол; залич.
с ук. 757/обн. 8. V. 1971 — Лч, 10.
Славовци — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 — вж
Александър Войков (Сф).
СЛАБО 1 нН — с., в Б-я от 1878 г.;
1101 ж., Мх, 25.
СЛАВЦИ (Абланица) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с ук. 875/обн. 20.
Ill. 1987; 2376 ж., Сф, 45.
Слазчица (Апаз махле) — м., до-
1926 г. бр. към Тодорово; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; сл.
с ук. 463/обн. 2. VII. 1965 — вж.
Тодорово (Рз).
СЛАВЩИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
474 ж., Лч, 31.
СЛАВЯ НИ (Симеоново) — с., образ^
от с. Зълково и с. Сотево с м. з.
4127/обн. 8. II. 1950; 1330 ж., Лч,
14.
СЛАВЯНИН (Махмутларе) — с., в-
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн..
21. XII. 1906; 70 ж„ Хс, 2.
СЛАВЯ НОВО (Турски Тръстеник,.
Тръстеник) — гр., в Б-я от 1878 г.;
дв. име пр. Осв.; преим. на Славя-
ново с м. з. 2820/о"н. 14. VIII-
1934; призн. от с. за гр. с ук. 1942/
обн. 17. IX. 1974; 5597 ж., Лч, 20.
СЛАВЯНОВО (Караач, Борисово) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на Бо-
рисово с ук. 156 от 3. III. 1894 и
на Славяново с м. з. 2604/обн. 28.
V. 1947; 1406 ж., Рз, 17.
СЛАВЯНОВО (Корашлии, Княз-Бо-
рисозо) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Княз-Борисово с ук.
462/обн. 21. XII. 1906 и на Славя-
ново с м. з. 9159/обн. 5. I. 1-946;
1405 ж., Хс, 24.
СЛАВЯНЦИ (Черксшлии. Фердинан-
доео) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на ФердинандоЕо с ук. 554 от 29.
X. 1890 и на Славянин с м. з. 1189/
обн. 15. III. 1947; 929 ж., Бс, 18.
СЛАДКА ВОДА (Анджи дере) — с.,,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 64 ж.,
Вн, 16.
СЛАДКОДУМ (Гюзел хатип) — с.>
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з..
3775/обн. 7. XII. 1934; 291 ж., Хс,
9.
СЛАДУН (Хас кьой) — с., в Б-я от
1915 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
247
14. VIII. 1934; 369 ж., *Хс, 19.
Сладък кладенец — еж Гълъбово
(Хс).
СЛАДЪК КЛАДЕНЕЦ (Шекер бу-
нар) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
с у к. 462/обн. 21. XI]. 1906; 290
ж., Хс, 2).
СЛАКОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
499 ж.. Сф, 9.
СЛАМИНО (Салманлари, Саманла-
ре) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
с м. э. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
351 ж.. Бс, 20.
СЛАНА БАРА (Татарджик) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIЛ. 1924; 643 ж.,
Мх 9
СЛАНОТРЪН — с., в Б-я от 1878 г.;
1260 ж., Мх, 9.
Слатина — вж Евлогиево (Лч); Сла-
тино (Сф).
С Л АТИНА — м., до 1900 г. бр. към
Батулци; 10 ж., Лч, 32.
Слатина — м., до 1900 г. бр. към
Поибрене; залич. с ук. 881/обн.
30. XJ. 1965 — Пд. 19.
СЛАТИНА — с., в Б-я от 1878 г.;
1552 ж., Лч, 14.
СЛАТИНА — с., в Б-я от 1878 г.;
606 ж.. Мх, 2.
СЛАТИНА — с., в Б-я от 1885 г.;
1521 ж., Пд, 13.
Слатина — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 447/обн. 9. XI. 1961 — вж
София (Сф).
СЛАТИНА (Капаклни) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; при-
съет. Полковник Златев; 249 ж.,
Рз. 22.
СЛАТИНО — с., в Б-я от 1878 г.;
970 ж.. Сф, 6.
СЛАТИНО (погреш. Слатина. Сла-
тин чифлик) — с., в Б-я от 1878 г.;
присъед. Костуринци; 28 ж., СФ. 19.
СЛАЩЕН — с., в Б-я от 1912 г.;
1985 ж.. Сф, 10.
СЛИВАК (Ереклие, Ериклие) — с.,
в Б-я от 1878 г.; поеим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 379 ж., Вн,
11.
СЛИВАРКА (Спахилср, Хаджи кьой,
Спа::иеЕо) — с., в Б-я от 1912 г.;
преим. на Спахисво с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934 и на Сливарка с ук.
557/обн. 23. XI. 1951; 676 ж., Хс,
9.
СЛИВАРОВО (Кладара) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с ук. 107/обн.
13. HI. 1951; 13 ж., Бс, 9.
СЛИВАТА — с., в Б-я от 1878 г.;
505 ж., Мх, 20.
СЛИВЕК — с., в Б-я от 1878 г.;
145 ж., Лч, 14.
С Л ИВ ЕН — гр. в Б-я от 1885 г.;
присъед. Рсчица; 102 423 ж., Бс,
15.
СЛИВЕНЦИ (Юргечлер) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; сл.
с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 (вж
Овчароно): отдел, с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — Вн, 15.
СЛИ В ИТО (Кованлък, Ирикли, де-
ре) — с., в Б-я от 1885 г.; тр. име
пр. Осв.: 35 ж., Хс, 15.
Сливица (Кая махле) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; сл. с ук. 317, обн. 13.
XIJ. 1955 — вж Сливо поле (Рз).
СЛИВКА (Пвиклии) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 138 ж., Пд, 2.
СЛИВНИЦА — гр., в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за гр. с vk. 546/обн.
15. XI. 1964; 8731 ж., Сф. 39.
СЛИВНИЦА — с., в Б-я от 1912 г.;
681 ж.. СФ. 24.
СЛИ ВОВ И К — с., в Б-я от 1878 г.;
917 ж., Мх. 22.
СЛИВОВИЦА (Козлубик) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; присъед. Ор-
мани; 276 ж., Лч, II.
СЛИ В ОВИК — с., в Б-я от 1878 г.;
35 ж., Мх, 1.
Слиеоео — бж Българско Сливово
(Лч).
СЛИВОВО — м., до 1900 г. бр. към
Върбово; 2 ж., Пд. 28.
СЛИВОВО — с., в Б-я от, 1885
234 ж., Бс. 4.	Z
СЛИВОВО (Аладжии)
* (иийям
ЭА 7 7
248
от 1878 г.; преим. с vk. 48/обн.
9. II. 1951; 1 ж., Лч, 29.
СЛ ИВО ПОЛ Е — с., в Б-я от 1878 г.;
присъед. Сливица; 3577 ж., Рз. 23.
СЛИШОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
68 ж., Сф. 44.
СЛОКОЩИЦД — с., в Б-я от 1878 г.;
1965 ж., Сф, 25.
СЛОМЕР — с., в Б-я от 1878 г.;
1119 ж.. Лч, 18.
СЛЪНЧЕВО (Гюн Яласъ, Гюн Ала-
съ) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
с и. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
470 ж.. Вн. 2.
СЛЪНЧОВЕЦ (Исаклари) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с и. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 23 ж.,
Рз, 2.
СЛЪНЧОГЛЕД (Ходжа кьой) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 375 ж., Хс,
4.
Смавлии — вж Руманя (Хс); Троян
(Хс).
Смедово — вж Смядово (Вн).
СМИЛЕЦ (Ерелии) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 596 ж., Пд, 29.
СМИЛЕЦ (Кара Омур) — с., в Б-я
1878 —1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
643 ж., Рз. 21.
СМИЛОВЦИ — м., до 1900 г. бр.
към Гъбене; 54 ж., Лч, 4.
СМИЛЯН — с., в Б-я от 1912 г.;
1813 ж., Пд. 28.
СМ ИН (Саръ Муса) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. 3. 2191/обн. 27. VI. 1942;
166 ж.. Вн. 28.
СМИРНЕНСКИ — с., образ, от с.
Гайтан ни и с. Луковица с vk.356/
обн. 7. XII. 1954; 1082 ж., Мх, 7.
СМИРНЕНСКИ (Бей алан, Княжева
поляна) — с., в Б-я от 1878 г.;
поеим. на Княжева поляна с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934 и на Смип-
ненски с vk. 191/обн. 22. IV. 1950;
3511 ж., Рз, 5.
Смирненски (Хаджи Цанев мост,
Хаджи Цонев мост) — с., засел,
през 1895 г.; до 1910 г. бр. към
Лисец; -тризн. от к. за с. с м. з.
1380/обн. 1. VI. 1939; преим. на
Смирненски с ук. 360/обн. 2. VIII.
1950; сл. с ук. 317/обн. 13. XII.
1955 — вж Габрово (Лч).
СМИРНЕНЦИ (Топрак махле. Нова
махла) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Нова махла от нас. око-
ло Осв. и на Смирнеици с ук.
3/обн. И. I. 1950; 355 ж., Хс, 24.
СМИРОВ ДОЛ — с., в Б-я от
1878 г.; 51 ж., Сф, 17.
Смолевииа — к., до 1900 г. бр. към
с. Вндраре; сл. с ук. 970/обн. 4.
IV. 1986 — вж Манаселска река
(Сф).
СМОЛ ЕВО (Иланско) — с., образ,
от м. Иланска, н. м. Лешкова и
н. м. Бодева (от общ. Якоруда)
с ук. 317/обн. 13. XII. 1955; преим.
с ук. 86/обн. 26. I. 1982; 682 ж.,
СФ, 46.
СМОЛ И ЧА НО (Смоличино) — с., в
Б-я от 1878 г.; 143 ж., Сф, 26.
СМОЛ НИК (Тас тепе) — с., засел,
през 1891 г.; призн. от н. м. за
с. с ук 469 от 5. IX. 1895; преим.
с ук. 1060/обн. 2. VI. 1978; 383
ж., Бс, 7.
СМОЛНИЦА (Средно Чамурлии) —
с., в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; присъед, Голяма Смолница;
630 ж., Вн. 15.
СМОЛСКО — с., в Б-я от 1878 г.;
678 ж., Сф, 40.
СМОЛЧА — с., в Б-я от 1878 г.;
114 ж., Сф, 10.
СМОЛЯН — гр., образ, от гр. Смо-
лян, с. Райково и гр. У сто во с ук.
227/обн. 21. VI. 1960; 31539 ж.,
Пд, 28.
Смолян (Пашма'клии, Пашмаклий) —
гр., в Б-я от 1912 г.; поеим. с
м. з. 2820 ^обн. 14. VIII. 1934; сл
с ук. 227/обн. 21. VI. 1960 — вж
Смолян (Пд).
СМОЛЯ НОВЦИ — с., в Б-я от
1878 г.; 1944 ж., Мх, 25.
СМОЧАН — с., в Б-я от 1878 г.;
405 ж., Лч, 14.
249
СМОЧЕВО — с., в Б-я от 1878 г.;
635 ж., Сф, 32,
Смочево (Салихлер) — с., в Б-я от
1885 г.; прёим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; залич. с ук. 1521/обн.
24. X. 1975 — Бс, 18.
Смърдан — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 — вж
Иново (Мх).
Смъпдехча — вж Борислав (Лч).
СМЯДОВО (погреш. Смедово) —
гр., в Б-я от 1878 г.: призн. от с.
за с. гр. т. с ук. 546/обн. 15. IX.
1964 и за гр. с ук. 829/обн. 29.
VIII. 1969; 5304 ж., Вн, 25.
Снеготин (Карлъ) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; залич. с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — Хс, 9.
СНЕЖА (Сападжа) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 531 ж., Бс, 14.
СНЕЖИНА (Кайредне, Кар ягдъ) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на
Снежина с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 635 ж., Вн, 24.
СНЕЖИНКА (Кзолъ емач) — м.,
в Б-я 1885 — 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 71 ж., Хс, 10.
СНОП (Есетлии) —с., в Б-я 1878—>
1913 и от 1940 г.; поеим. с м. з.
2191/обн. 27. VI. 1942; 283 ж.,
Вн. 12.
СНЯГОВО (Каоаагач. Байчезо) —
с., в Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.;
преим. на Байчево с м. з. 2191/
обн. 27. VI. 1942 и на Снягово с
VK. 704/обн. 1. XI. 1963; 285 ж.,
Вн, 12.
Снягово (Кара дурмуш) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; за-
лич. с ук. 369/обн. 28. X. 1958 —
Вн, 12.
СНЯГОВО (Ресиллер) — с., в Б-я
от 1885 г.: преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 1061 ж., Бс, 14.
Собина (Софулари, Софулар) — м.,
до 1892 г. бр. към Разделци; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; сл. с м. з. 2916/обн. 16. I.
1943 — вж Добротина (Рз).
СО ВАТА — с., призн. от н. м. ДЗС
„Совета* за с. с ук. 196/обн. 30.
1. 1970; 359 ж., Лч, 23,
СОВОЛЯНО — с., в Б-я от 1878 г.;
1034 ж., Сф, 25.
СОЗОПОЛ — гр. в Б-я от 1878 г.;
4469 ж., Бс, 16.
Сойка (Юмерови) — к., до 1926 г.
бр. към Лъжене (сега кв. на Ве-
линград); преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; сл. с ук. 2294/обн.
26. XII. 1978 — вж Долна Дъбева
(Пд).
СОКОЛ (Ердуванлии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 397 ж., Бс, 12.
СОКОЛ (Татао атмаджа) — с., в
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
763 ж., Рз, 6.
Соколапе — вж Соколово (Вн).
СОКОЛАРЕ (Соколар) — с., в Б-я
от 1878 г.; 975 ж., Мх, 8.
СОКОЛАРЦИ (Дуванджилар) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 692 ж., Бс,
8.
СОКОЛЕНЦИ (Дуванджи кьой) —
с., в Б-я от 19Г2 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 85 ж.,
Хс. 6.
СОКОЛЕЦ (Дуган кая) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 801 ж., Бс, 14.
Соколец (Малко Дуванджии) — с.,
в Б-я от 1885 г.; ппеим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; сл. с м. з.
2875/обн. 15. XI. 1940 — вж Гор-
но Ботево (Хс).
СО КОЛ И НО (Атмаджилар) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 720 ж., Хс,
14.
СОКОЛИТЕ (Шахинлер, Шахинлар)
— с., в Б-я 1885— 1886 и от
1912 г; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 132 ж., Хс, 26.
СОКОЛИЦА (Доганджа, Дмган-
джии) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Соколица с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 888 ж., Пд, 13.
250
СОКОЛ НИК (Шахинлар) — с., в
Б-я 1878—1913 и от 1940 г.; пре»
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
52 ж., Вн, 15.
Соколово — вж Пшеничево (Хс).
СОКОЛОВО — с., призн. от н. м.
Гара Соколово за с. с vk. 460/оби.
14. XI. 1961; 180 ж., Лч, 9.
СОКОЛОВО (Дуванджа) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 464 ж.,
Бс. 7.
СОКОЛОВО (Дуван ювасъ, Вулту-
рещи, Сохоларе) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
на Вултурещи под рум. власт, на
Соколаре с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942 и на Соколово с м. з. 5997/
обн. 3. XII. 1943; 1360 ж., Вн, 3.
СОКОЛОВО (Шанкая, Шахън кая)
— с., в Б-я от 1878 г.; преим. с
м. 3. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
призн. от м. за с. с м. з. 1380/обн.
1. VI. 1939; присъед. Кайкъ мах-
ла; 197 ж., Лч. 31.
СОКОЛОВЦИ (Долно дере кьой) —
с., в Б-я от 1912 г.; ппеим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 541 ж.,
Пт. 28.
СО КОЛ С КО (Шахинлар) — с., в
Б-я от 1912 г.; ппеим. с м. з.
3775/обн. 7. ХП. 1934; 52 ж., Хс,
Л0.
СОКОЛЯНЕ (Дованджплар. Дуван-
джилар) — с., в Б-я 1885— 1886
и от 1912 г.; поеим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934: 543 ж., Хс, 10.
Солак — вж Свети Горазд (Вн).
СОЛАР И (Соларите) — к., в Б-я
от 1878 г.; уточн. име с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; 19 ж., Лч, 4.
СОЛ ИЩА (Сулища) — с., до 1900 г.
бр. към Широка лъка* осъво. име
без адм. акт през 1956; 71 ж.,
Пт 28.
СОЛИЩЕ (Тузлук кьой, Тузлук) —
с., в Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
поеим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 379 ж., Хс. 10.
Солмас — вж Воден (Хс).
СОЛ НИК (Джафер) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 518 ж., Вн, 13.
Солоджа алъ (Солуджа алъ) — вж;
Садово (Вн).
Соломон (Силимоня) — м., до
1900 г. бр. към Широка лъка; дв..
име пр. Осв.; залич с ук. 970/обн..
4 IV. 1986 — Пд, 28.
Солу к дал — вж Манче во (Хс).
Созуклаэ — вж Глумово (Хс).
СОМОВ ИТ — с., в Б-я от 1878 г.р
1297 ж., Лч, 6.
Сонгурларе — бж Сулица (Хс); Сун-
гурларе (Бс).
СОП ИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
200 ж., Сф, 9.
СОПОВО — с., в Б-я от 1878 г.;.
93 ж., Сф, 6.
СОПОТ (Сопот, Вазовград) — гр.,,
в Б-я от 1885 г.; преим. на Вазов-
град с }к. 319/обн. 6. VII. 1950 г.;
възст. ст. име с ук. 501/обн. 27.
VIII. 1965; присъед. Ане во; 12 184-
ж., Пд, 13.
СОПОТ — с., в Б-я от 1878 г.; 52Г
ж., Лч, 31.
Сопот — с., в Б-я от 1878 г.; изсел-
поез 1893 г. — Лч, 26.
СОПОТОТ (Пискюлиите) — м., в-
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з_
2820/обн. 14. VIII. 1934; 309 ж.„
Пи. 25.
Соргунлии — вж Върбово (Хс).
Соруджии — вж Чарда (Бс).
Сорут — вж Навъсен (Хс).
Сотево — с., в Б-я от 1878 г.; сл_
с м. з. 4127/обн. 4. I. 1939 — вжг
Славяни (Лч).
Сотип — рж Хоабрино (Пд).
СОТИРОВО (Киринджии, Полков-
н^к-Иваново) — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940 г.; преим. на Пол-
ковник-Изаново с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942 и на Сотирово с vk.
949/обн. 8. XII. 1949; 209 ж., Вн,
15.
СОТИРЯ (Сотир) — с., в Б-я от
1885 г.; 1079 ж., Бс, 15.
Сотучино (Соточино) — с., в Б-я1
от 1878 г.; сл. с ук. 317/обн. 13.
ХП. 1955 — вж Гаврил-Генов»
(Мх).
Соуджак — вж Студена (Хс); Сту-
251
денец (Рз); Честименско (Вн).
Соук бунар — вж Студен кладенец
(Хс).
Софан дол (Софан дере) — м., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; залич.
с м. з. 1695/обн. 27. IX. 1937 —
СФ 46.
СОФИЙЦИ (Ахмед спахи) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 356 ж., Хс,
4.
Софийци (Чауш махле) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; поеим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; сл.
с ук. 148/обн. 29. V. 1956 — вж
Царев дол (Рз).
СОФИЯ — гр., в Б-я от 1878 г.; при-
съед.: Биримирци. Бояна. Ботунец,
Враждебна, Връбница, Горна ба-
ня, Гор^бляне, Драгалевци, Дърве-
ница, Илиянци, Княжево, Красно
село. Кремиковци, Малашевни, На-
дежда, Обеля, Обрадовци, Орлан-
довцн, Подуене, Сеславци, Симео-
ново. Слатина, Суходол, Требич
(с Прогледец), Филиповци, Челопе-
чене и Чохаджииско предградие;
1 114 759 ж., Сф, 1.
СОФРОНИЕВО (Сърбеница) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 3159 ж.,
Мх, 24.
Софтите (Софталар) — вж Модрен
(Хс).
Софулар — вж Богомилци (Рз);
Вълнари (Вн); Ковил (Рз); Ма-
ломир (Вн); Мъдрец (Хс).
Софулар (Софулари) — вж Соби-
на (Рз).
Софулаое (Софулари) — вж Мъд-
рец (Хс).
Софу юрт (погреш. Сухоюрт) — вж
Богомолско (Рз).
Союджук (Союджик) — вж Върби-
на (Пд).
Сояклии (Сояклъ) — вж Ангеларий
(Вн).
Спаиска — вж Бойков рът (Лч).
СПАНЦИ (Спанците) — к., в Б-я
от 1878 г.; уточн. име с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; присъед. Кокала-
ните; 22 ж., Лч, 4.
Спанците (Спанци) — к., в Б-я от
1878 г.; сл. с ук. 582/обн. 29. XII..
1959 — вж Радоевци (Лч).
СПАНЧЕВЦИ — с., в Б-я от 1878г.;
644 ж., Мх, 12.
Спанчов (погреш. Спанчево) — вж
Дунавец (Рз).
Спасетата (Спасета) — к., в Б-я от*
1878 г.; залич. с ук. 57/обн. 5. II.
1965 — Лч, 4.
СПАСОВО (Мурсалково) — с., в Б-я.
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 925 ж., Хс, 27.
СПАСОВО (Сюленманлък) — с., в
Б-я 1878 — 1913 и от 1940 г.; пое-
им. с ук. 462/обн. 21. XII. 1906;
1374 ж., Вн, 12.
Спасовска — м., до 1900 г. бр. към
Патрешко; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Патрешко (Лч).
СПАСОВЦИ — к., в 1880 г. бр. към
Нова махла (Стефановци); 4 ж.г
Лч, 4.
СПАТОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
230 ж., Сф, 33.
Спахала) — вж Конници (Хс).
Спахиево — вж Сливарка (Хс).
СНАХ И ЕВО (Сийпилии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 19С6; 230 ж., Хс, 13.
Спахилер — вж Сливарка (Хс).
Спахлар (Спахлари) — вж Ломци
(Рз).
Сперла — с., изсел. през Осв. вой-
на — б. окол. София (Сф).
С ПОЛ У КА (Оладжак) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 134 ж., Хс, 1.
Срабье — к., в Б-я от 1878 г.; из-
сел. през 1882 г. — б. ок. Трявна
Лч, 29.
Соацимип — вж Чернево (Вн).
СРАЦИМИР (Кара Орман) — с., в
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
537 ж.. Рз. 21.
СРАЦИМПРОВО (Гол тупан) — с.»
в Б-я от 1878 г.; поеим. с м. з.
1966/обн. 16. XI. 1935; 181 ж.,
Мх, 14.
•252
Сребряно — вж Калугерово (Пд).
СРЕБРИ НОВО (Сърбиноао) — м„
до 1900 г. бр. към сб. с. Поибре-
не; преим. с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934; 50 ж., Пд, 19.
Сребротэ — м.» до 1900 г. бр. към
Лъкавица; залич. с у к. 2294/обн.
26. XII. 1978 — Пд, 15.
СРЕБЪРНА — с., в Б-я 1878 —
1913 и от 1940 г.; 1279 ж., Рз. 21.
Среден Базаурт — вж Тянево (Вн).
Среден чифлик — вж Средни чифлик
(Рз).
Среден — вж Грудово (Бс).
СРЕДЕЦ — с., призн. от н. м.: Джа-
мийска и Бурево за с. с ук. 232/
обн. 26. III. 1968; 606 ж., Пд, 17.
СРЕДЕЦ (Сюлмешлии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 582 ж.. Хс, 16.
СРЕДИНА (Орта куюсу) — с., в
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.; пре-
им. с ук. 462/обн. 21. XII. 1906;
96 ж В н 12
СР ЕДИН КА (Ьртаджа кьой) — м.,
в Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 312 ж., Хс, 10.
Средище (Орта махле) — м., в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; сл.
с ук. 970/обн. 4. IV. 1986 — вж
Бели вир (Хс).
СРЕДИЩЕ (Бей пунар, Бей бунап,
Княжево) — с., в Б-я 1878— 1913
и от 1940 г.; преим. на Княжево
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942 и
на Средище с ук. 557/обн. 23. XI.
1951с 1683 ж.. Рз, 12.
СРЕДИЩЕ (Орта кьой) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII 1934; 70 ж., Рз, 15.
СРЕДИЩНА (Черквата, Черковна)
— м., до 1926 г. бр. към с. Му-
хово; преим. с ук. 334/обн. 13. VII.
1951; поисъед.: Бойчиновци, Горо-
бновци. Парапандовци. Средиогор-
ска и Широки рът; 110 ж.. Сф. 18.
С РЕДКО В ЕЦ (Салтъклар) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 869 ж., Вн,
18.
СРЕДНА — с., в Б-я от 1912 г.;
4 ж., Сф. 12.
Сродна (Средна махала) — м., до
1900 I. бр. към Долна Златица;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; сл. с м. з. 2916/обн. 16. I.
1943 — еж Долна Златица (Рз).
Средна Арда (Кадърлар) — м., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з*
3775/обн. 7. XII. 1934; залич. с
ук. 369/обн. 28. X. 1958 — Хс, 10.
Средна кула (Кула-средне) — с.,
образ, от м. Куката и с. Среден
чифлик с ук. 461 от 14. XI. 1905;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; сл. с ук. 582/обн. 29. XII.
1959 — вж Русе (Рз).
Средна махала — вж Средна (Рз).
Средна махала — м., до 1900 г.
бр. към Лъкавица; изсел. след
1920 г. и залич. с м. з. 1695/обн.
27. IX. 1937 — Пд, 15.
СРЕДНА МАХАЛА (Орта махле.
Средня махла) — с„ в Б-я от
1885 г.; преим. на Средня махла
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; осъвр.
име на Средна махала с vk.
960/обн. 4. I. 1966; 365 ж., Бс, 14.
Средне — вж Средня (Вн).
СРЕДНЕВО (Оста махле, Средньо-
во) — м., в Б-я 1885— 1886 и от
1912 г.; преим. на Средньово с
м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934: осъвр.
име на Среднево с ук. 960/обн.
4. I. 1965; 248 ж., Хс, 26.
СРЕДНИ КОЛИБИ — с., в 1880 г.
бр. към Планово; присъед. Дери-
котковци: 125 ж.. Лч. 10.
СРЕДНИ РЪТ — с., образ, от н. м.:
Бойчовското. Койчовци, Кондурите,
Момчово, Подлее, Скръвенското,
Средни рът и Търне (от с. Караш)
с ук. 427/обн. 7. IV. 1949; 80 ж.,
Мх. 28.
Средни чифлик (Сведен чифлик) —
с., в Б-я от 1878 г.; сл. с ук. 461
от 14. XI. 1905 — вж Средна кула
(Рз).
Соедногорец — вж с. Петрич (Сф).
СРЕДНОГОРИЕ — гр., образ, от го.
Златица и гр. Пирдоп с ук. 313/
.253
обн. 17. II. 1978; 14 5/5 ж., Сф,
40.
СРЕДНОГОРОВО (Къзъл агач де-
ре) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
с ук. 462/обн. 21. XII. 1906; 325
ж., Хс, 7.
Средногорска (Манастира) — м., до
1926 г. бр. към Белица; преим. с
ук. 334/обн. 13. V11. 1951; сл. с
ук. 57/обн. 5. II. 1965 — вж Сре-
дищна (Сф).
СРЕДНОГОРЦИ (Топуклу) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1065 ж.,
Пд, 16.
СРЕДНО ГРАДИЩЕ (Евджилери) —
с., в Б-я от 1885 г.; преихм. с ук.
462/обн. 21. ХИ. 1906; 539 ж., Хс,
27.
Средне Изворово (Средно Гюсово) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; залич. с
vk. 583/обн. 14. IV. 1981 — Хс, 7.
СРЕДНО СЕЛО (Аръ кьой) — с., в
1880 г. бр. към сб. с. Доспатлии;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; призн. от м. за с. с ук. 347/
обн. 16. VII. 1925; 109 ж., Лч, 11.
СРЕДНО СЕЛО (Орта кьой) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 128 ж„
Вн, 13.
Средно Славейковци (Дамлалъ ор-
та) — с., в Б-я от 1878 г.; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
сл. с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 —
вж Славейково (Вн).
Средно Чамурлии — вж Смолница
(Вн).
Средньоео — вж Среднево (Хс).
СРЕДНЯ (Средне) — с., в Б-я от
1878 г.; осъвр. име без адм. акт
през 1946; 810 ж., Вн, 29.
Средня махла — вж Средна махала
(Бс).
СРЕДОГРИВ — с., в Б-я от 1878 г.;
351 ж.. Мх, 32.
СРЕДОК — м., в Б-я от 1912 г.;
94 ж., Пд, 28.
СРЕДОРЕК (Мюслюмлери) — с.,
в 1880 г. бр. към Стара река; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
призн. от м. за с. с ук. 2294/обн.
26. XII. 1978; 162 ж., Бс, 15.
СРЕДОРЕК (погреш. Средореки)
— с., призн. от н. м. (от с. Дра-
голевцн) за с. с м. з. 251/обн.
6. 111. 1946; отстр. греш. в името
с ук. 960/обн. 4. I. 1966; присъед.
Драголевци и Лечевци; 189 ж.,
Бс, 14.
СРЕДОСЕЛЦИ (Орта махле) — с.,
до 1926 г. бр. към Делчево; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
призн. от м. за с. с у к. 2294/обн.
26. XII. 1978; 512 ж., Рз, И.
СРЕДСКА (Мурсалар) — м., в Б-я
1885— 1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 63
ж.. Хс. 26.
СРЕДСКО (Ортаджи) — с., в Б-я
gt 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 196 ж., Хс, 8.
СРЕМ — с., в Б-я от 1885 г.; 1212
ж., Хс, 23.
Сръбе — вж Малки Вършец (Лч).
Сръбски Сам о ков — вж Витошко»
(Сф).
Сръбско село — вж Мала църква
(СФ).
СРЪНСКО (Джами джедит атик) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м.
з. 3775/обн. 7. XII. 1934; призн.
от м. за с. с м. з. 1014/обн. 11. V.
1942; 258 ж., Хс, 1.
С4АВЕРЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
2912 ж., Лч, 7.
Ставерците (Ставерцп) — к., в Б-я
от 1878 г.; сл. с ук. 92/обн. 2. III.
1951 — вж Мичковци (Лч).
Ставри-Димитрово (Юва бюк) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; залич.
с ук. 902/оби. 31. XII. 1963 — Хс,
12.
С4АЕВЦИ (Калъкчии) — с., в Б-я
1878— 1913 п от 1940 г.; поеим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 24
ж., Вн, 28.
Стайковци — м., през 1880 г. бр.
към Марян; сл. с ук. 92/обн. 2. III.
1951 — вж Руховци (Лч).
СТАИНОВЦИ — к., в 1880 г. бр.
към Бижовци; 1 ж., Лч, 29.
254
СТАИЧИН ДОЛ — м„ в Б-я от
1912 г.; 34 ж., Пд, 16.
СТАЙЧОВЦИ — с., в Б-я от 1878г.;
77 ж., СФ. 44.
СТАКЕВЦИ (Стакювцн) — с., в Б-я
от 1878 г.; 518 ж., Мх, 1.
СТАЛЕВО (Юсузлер, Преслав) —
с, s Б-я от 1885 г.; преим. на
Преслав с ук. 462/обн. 21. ХП.
1906 и на Сталево с ук. 45/обн.
8. II. 1950; 1045 ж., Хс, 5.
СТАЛ ИЙСКА МАХАЛА (Сталиска
махала) — с., в Б-я от 1878 г.;
присъед. Влашка махала; 2226 ж.,
Мх, 20.
Сталин — вж Варна (Вн).
Стаматевци — м., в 1880 г. бр. към
Разпоповци; залич. с ук. 757/обн.
8. V. 1971 — Лч, 10.
Стамболийски — вж Фазаново (Бс).
СТАМБОЛ ИИСКИ (Гара Кричим,
Кричим, Нови Кричим) — гр., до
1926 г. бо. към Полатово; преим.
и призн. за гр. Кричим с ук. 546/
обн. 15. IX. 1964, на Нови Кричим
с ук. 829/обн. 29. VIII. 1969 и на
Стамболийски с ук. 256/обн. 27. II,
1979; присъед. Полатово; 13 444 ж.,
Пл 21.
СТАМБОЛИЙСКИ (Синеджик, Сини-
джик, Киоиловец) — с., в Б-я от
1885 г.; псеим. на Кириловец с ук.
462/обн. 21. XII. 1906 и на Стам-
болийски с м. з. 1190/обн. 25. III.
1947; 1046 ж., Хс, 25.
Стамболово — вж Бодрово (СсЬ);
Проглед (Пд).
СТАМБОЛОВО (Гарван^ Стефан-
Стамболово) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Стефан-Стамболово с ук.
749 от 29. XI. 1893; уточн. име с
ук. 960/обн. 4. I. 1966; 935 ж.,
Рз, 23.
-СТАМ БОЛ О ВО -4 Долни Турчета) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
107 от 28. III. 1893; 1039 ж., Лч,
18.
СТАМБОЛОВО (Еллер) — с., в Б-я
от 1885 г., преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 588 ж., Хс, 22.
СТАМОВО (Чавла кьой, Цар Аспа-
рух) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
на Цар Аспарух с ук. 308 от 14.
IX. 1897 и на Стамово с ук. 165/
обн. 5. IV. 1950; 1003 ж., Хс, 21.
СТАН (Гьоджеджи) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 506 ж., Вн, 22.
Стан (Дурутлар, Дорутлар) — с., в
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.; пре-
им на Стан с м. з. 2191/обн. 27.
IV. 1942; залич. с ук. 57/обн. 5. II.
1965 — Рз, 21.
СТАНЕВО (Лабец) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. 236/обн. 28. V.
1950; присъед. Чучан; 1007 ж.,
Мх. 20.
СТАНЕЦ (Дураклар) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 351 ж., Рз, 15.
Станимака — вж Асеновград (Пд).
СТАНИНЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
56 ж., СсЬ. 10.
СТАНКЕ ДИМИТРОВ (Дупница, Ма-
рек) — гр., в Б-я от 1878 г.; преим.
на Марек с ук. 650/обн. 22. VII.
1949 и на Станке Димитров с ук.
611/обн. 23. XI. 1950; 42 153 ж.,
Сф. 41.
СТАНКЕ-ЛИСИЧКОВО — с., призн.
от н. м. Махла Долна (от с. Ло-
годаш) за с. с ук. 317/обн. 13. XII.
1955; присъед. Логодаш; 466 ж.,
Сф, 4.
СТАНОВЕЦ (Юрюклер, Юруклер) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с ви-
соч. докл. 3063 от 14. IV. 1882;
40 ж., Вн, 11.
Стан Поетаж — вж Йордан Йовков
(Вн).
СТАНЧА (Дели Станча) — к., в
1880 г. бр. към Пърша; преим. с
м. з. 2820/14. VIII. 1934; към
4. XII. 1985 г. без постоянно нас.,
Лч, 9.
Станчево — вж Калипетрово (Рз).
Станчев рът (Станчов рът) — м.,
призн. от н. м. за м. с ук. 317/обн.
13. XII. 1955; залич. с ук. 881/обн.
30. XI. 1965 — Пд, 19.
Станчичак — к., в 1880 г. бр. към
Бижовци; в 1887 г. сл. с Томчев-
ци — вж Долни Томчевци (Лч).
255
СТАНЧОВ ХАН — с., в Б-я от
1878 г.; 97 ж., Лч, 29.
-Станчовци — вж 1олеми Станчовци
(Лч).
СТАНЬОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
126 ж., СФ, 9.
СТАНЯНЦИ (Дураржа кьой, Дура-
джак) — с., в 5-я от 1878 г.; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII, 1934;
848 ж., Вн, 10.
<тара Бяла река — вж Бяла река
(Вн).
Стара Враждебна — с., в Б-я от
1878 г.; през 1956 г. бр. общо с
Нова Враждебна; сл. под името
Враждебна с ук. 447/обн. 7. XI-
1961 — вж София (СФ).
♦СТАРА ЗАГОРА — гр., в Б-я от
1885 г.; присъед.: Дьбрава, Зора
и Колю Ганчево; 150 803 ж., tXc,
21.
"Стара кошара — м., до 1926 г. бр.
към Белица; сл. с у к. 57/обн. 5.
II. 1965 — вж Гроздьовци (Сф).
СТАРА КРЕСНА (Кресна) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с ук. 1582/
обп. 29. IX. 1978; 184 ж., Сф, 24.
Стара Левка (Турска Лефка) — с.,
изсел. поез 1912 г.; отново засел,
след 1920 г.; призн. от н. м. за с.
Стара Левка с ук. 162/обн. 8. IV.
1931; залич. с ук. 902/обн. 31. XII.
1963 — Хс, 19.
СТАРА РЕКА — с., в Б-я от 1878г.;
932 ж., Бс, 15.
СТАРА РЕКА (Урум чифлик) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 400
от 17. VII. 1900: 253 ж., Бс, 20.
СТАРА РЕЧКА (Авлан кьой) — с.,
до 1900 г. бр. към Длъжка поля-
на; преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 95 ж., Рз. 2.
СТАРЕЙШИНО (Шехлер) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 222 ж., Хс,
8.
Стари дол — с., до 1900 и от 1965 г.
бр. към Станке Димитров; залич.
с ук. 1885/обн. 7. IX. 1974 — Сф,
41.
СТАРИЛКОВЦИ — к., в Б-я от
1878 г.; 13 ж., Лч, 4.
Старинско (Баш юрен) — с., в Б-я
от 1912 г.; в 1920 г. бр. към Поп-
ско; преим. с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934; залич. с у к. 970/обн.
4. IV. 1986 — Хс, 6.
СТАРИ ЧАЛ (Чал атик) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 329 ж., Хс, 9.
Старичене (Омурджа) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; сл.
с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 — вж
Тодорово (Рз).
Стария извор (КочагоЕО, Алеково)—
м., в Б-я от 1885 г.; изсел. след
1900 г. и залич. с ук. 216/обн.
30. VII. 1905, наскоро засел, и
през 1905 и 1910 г. бр. към Алеко-
Константиново и Дебръщица; пре-
им. на Алеково с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934 и на Стария извор
с м. з. 667/обн. 13. IX. 1937; сл.
с ук. 1521/обн. 24. X. 1975 — вж
Алеко-Константиново (Пд).
СТАРОВО (Коджа Юмер) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 814 ж., Хс,
8.
Старо Гюнелии — вж Любенец (Бс).
СТАРО ЖЕЛЕЗА РЕ (Демирджи ле-
ре) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
1138 ж., Пд. 31.
СТАРОЗАГОРСКИ БАНИ (Староза-
горски минерални бани) — с.,
поизн. от м. за с. с ук. 163/обн.
12. VII. 1955: 305 ж., Хс, 21.
СТАРО МЯСТО (Кадем ерлеп) —
с., в Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
ппеим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 89 ж., Хс, 10.
Стапо ново село — вж Старосел
(Пл).
СТАРО ОРЯХОВО (Ески Дервиш
Юзан) — с., в Б-я от 1878 г.; дв.
име по. Осв.; 2576 ж., Вн, 13.
Старо Паничарево (Чанакчии) — с.,
преселено в Ново Паничарево
ппез 1878 г. — Бс, 16.
СТА РОПАТ ИЦА — с., в Б-я от
1878 г; 1089 ж., Мх, 19.
СТАРОСЕЛ (Старо ново село) — с.,
256
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. V111. 1934; 2271 ж.,
Пд, 31.
Староселец (Битлиджа) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; залич. с ук. 2294/
обн. 26. XII. 1978 — Хс, 18.
СТАРОСЕЛЕЦ (Ески арнаутлар) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м.
з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 68 ж.,
Вн, 8.
СТАРО СЕЛИЩЕ (Ески махле) — с.,
до 1920 г. бр. към Лудогорци; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
призн. от м. за с. с ук. 2294/обн.
26. XII. 1978; 750 ж., Рз, И.
Старо село — вж Малка Арда (Пд).
Старо село — вж Николово (Хс);
Съево (Лч).
Старо село1 — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Годеч; сл. с ук. 148/обн.
29. V. 1956 — вж Годеч (Сф).
СТАРО СЕЛО — с., в Б-я от 1878 г.;
402 ж., Мх, 23.
СТАРО СЕЛО — с., до 1900 г. бр.
към Друган; призн. от м. за с. с
ук. 317/обн. 13. XII. 1955; 329
ж., Сф, 31.
СТАРО СЕЛО (Мехрем бей) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 346 ж.,
Бс, 15.
СТАРО СЕЛО (Стар Смил) — с., в
Б-я 1878— 1913 и от 1940; дв.
име пр. Осв.; присъед. Ангелово;
1778 ж., Рз, 24.
Староселска (Юллер) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; залич. с ук. 881/обн.
30. XI. 1965 — Вн, 10.
СТАРОСЕЛЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
2123 ж., Лч, 19.
Стар Смил — вж Старо село (Рз).
СТАРЦЕВО (Елехче) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 2789 ж., Пд, И.
СТАРЧЕВО — с„ в Б-я от 1912 г.;
присъед. Рибник (от 1959 до
1963 г.); 818 ж., Сф, 28.
СТАР ЧИТАК (Читак атик) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 77 ж., Хс, 1.
СТАРЧИЩЕ (Пирелери) — м., до*
1900 г. бр. към Стеврек; преим»
с м. з. 3775/обн. 7. ХИ. 1934; 21S-
ж., Рз, 2.
Стаханово — вж с. гр. т. Гълъбово»
(Хс).
С1 ЕВРЕИ — с., в Б-я от 1878 г.^
753 ж., Рз, 2.
СТЕЖЕРОВО (Стижаров) — с., в.
Б-я от 1878 г.; осъвр. име без.
адм. акт през 1956; 1218 ж., Лч^.
12.
СТЕНСКО — с., в Б-я от 1878 г.;
354 ж., Сф, 25.
СТЕФАН КаРАДЖА (Ахматлар,
Севар, Генерал-Жеково) — с., в-
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.; пре-
им. на Севар с м. з. 2191/обн-
27. VI. 1942, на Генерал-Жеково
с м. з. 168/обн. 22. 1. 1943 и на
Стефан Караджа с м. з. 2127/обн»
13. V. 1947; 1111 ж., Рз, 6.
СТЕФАН КАРАДЖА (Войнещи„
Бранник) — с., засел, през рум.
власт, в Б-я от 1940 г.; преим. на
Бранник с м. з. 2191/обн. 27. VL
1942 и на Стефан Караджа с м. з»
3688/обн. 5. VI. 1945; 464 ж., Внг
15.
СТЕФАН КАРАДЖА (Караджа от}
— с., в Б-я от 1878 г.; преим. с
м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
1167 ж., Вн. 9.
СТЕФАН КАРАДЖОВО (Ичме) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
609 от 18. XII. 1889; 857 ж., Бсг
2.
СТЕПАНОВО — с., обрез, от с.
Горни Ракогец и с. Провгленица1
с ук. 317/обн. 13. XII. 1955; 1022
ж., Сф, 31.
СТЕФАНОВО (Айорман) — с., т?
Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
1225 ж.. Вн, 15.
СТЕФАНОВО (Братца) — с., в Б-я*
от 1878 г.; преим. с ук. 45/обн.
8. II. 1950; 218 ж., Лч, 14.
СТЕФАНОВО (Ходжовите) — к., до
1892 г. бр. към с. Жълтеш; преим.
с ук. 360/обн. 2. VIII. 1950; 12 ж.г
Лч, 4.
257
Стефановци — с., образ, от к.: Нова
махла, Сараните и Цокевци с ук.
92/обн. 2. 111. 1951; сл. с ук.
1840/обн. 24. XI. 1970 — вж Габ-
рово (Лч).
Стефан-Стамболово — вж Градина
(Лч); Стамболово (Рз).
Стижаров — вж Стежерово (Лч).
СТИКЪЛ — м., до 1900 г. бр. към
Широка лъка; 83 ж.,' Пд, 28.
СТО Б — с., в Б-я от 1878 г.; 1377
ж., Сф, 23.
СТОЕВО (Дурат ени махле, Дурат
нова махла, Дурат ени махла) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
'2820/обн. 14. VIII. 1934; 539 ж.,
Пд, 1.
Стоевци (Стоювцн) — вж Райнеж
(Лч).
Стоевци — к., в 1880 г. вероятно
бр. към Бахреци, сл. с м. з. 2920/
обн. 16. I. 1943 и с )к. 959/обн.
28. XII. 1965 — вж Бахрейн (Лч).
СТОЕВЦИ — с., до 1892 г. бр. към
Гъбенс и Враннловци; призн. от
к. за с. с ук. 516/обн. 22. XII.
1961; 221 ж., Лч, 4.
СТОЖА — с.,‘ в Б-я от 1912 г.;
174 ж., Сф, 33.
СТОЖЕР (Баллъджа) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
1660 ж., Вн, 15.
СТОИЛ ВО И ВОДА (Ендже кьой,
Индже кьой) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на * Стоил войвода с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 1049 ж„
Бс. 12.
СТОИЛОВО — с., в Б-я от 19.12 г.;
307 ж., Бс, 9.
Стойкина — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Годеч; сл. с ук. 1885/обн.
6. IX. 1974 — вж Годеч (СФ).
СТОЙКИТЕ — с., в Б-я от 1885 г.;
437 ж., Па, 28.
СТОЙКОВО (Дуралии) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 279 ж., Хс, 25.
СТОЙКОВЦИ (Стойкювци) — с. (до
1971 г. — к.), в Б-я от 1878 г.;
осъвр. име с ук. 960/обн. 4. I.
1966; сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1971
(вж Габрово); отдел, и призн. от
кв. за с. с ук. 583/обн. 14. IV.
1981; 19 ж., Лч, 4.
СТОЙНОВО (Дуран кьой, Стойнов-
ци) — м., до 1900 г. бр. към с.
Кьосевци; преим. на Стойноео с
м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934 и
на Стойновци с м. з. 2916/обн.
16. I. 1943; възст. ст. име без адм,
акт през 1956; 42 ж., Рз, 2.
СТОЙНОВСКОТО — м., до 1900 г.
бр. към Черни Осъм; 160 ж., Лч,
28.
Стойновци — вж Стойноео (Рз).
СТОИЧЕВЦИ (Сойчовци) — м., в
1880 г. бр. към Яковци; осъвр.
име с ук. 960/обн. 4. I. 1966; 12
ж., Лч, 10.
Стойчовци — вж Томчевци (Лч),
СТОИЧОВЦИ — к., в Б-я от 1878г.;
31 ж., Лч, 4.
СТО КИТЕ (Селнщето) — с., в 1880 г,
бр. към Батошево; дв. име до
*1887 г.; 433 ж., Лч, 24.
СТОЛЕТОВО (Кара сарлип) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1003 ж.,
Пд, 13.
СТОЛЕТОВО (Шеримет, Шермет,
Шеремет) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Столетове с ук. 36/обн.
8. И. 1906; 226 ж., Хс, 16.
СТОЛ НИК — с., в Б-я от 1878 г.;
982 ж., Сф, 15.
Стол ник (Орта махле) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; до
1913 г. бр. към Рахман ашиклар;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; залич. с у’к. 881/обн. 30. XI.
1965 — Рз, 8.
СТОЛЪТ (Граднишки колиби) — с.,
в 1880 г. бр. към Градница; пре-
им. с ук. 38 от 21. I. 1892; призн.
от м. за с. с м. з. 1380/обн. 1. VI.
1939; 424 ж., Лч, 24.
СТОМАНЕВО (Чиликли) — с., в
Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 2820/обн. 7. XII.
1934; 391 ж., Пд, 9.
СТОМАН ЕДИТЕ (Стоманеци) — к„
в Б-я от 1878 г.; 41 ж., Лч, 4.
СТОМАН ЦИ (Чиликлии) — с,, в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
17 Речник на селищата
258
обн. 7. XII. 1934; 522 ж., Хс, 8.
СТОЯН-ЗАИМОВО (Карапча, Бед-
няково) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Бедняково с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906 и на Стоян-Заи-
мово с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 100 ж., Хс, 27.
Стоян-Лилково — вж Стояново (Мх).
СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ (Кайкъ)
— с., в Б-я от 1878 г.; преим. с
м. з. 3072/обн. 11. IX. 1934; 1262
ж., Вн, 22.
Стоян-Михайляно — вж Полковник
Златев (Рз).
Стояново — вж Стояновци (Мх).
СТОЯНОВО (Кюрт фаши) — с., в
Б-я от 1912 г.; дв. име пр. Осв.;
83 ж., Хс, 1.
СТОЯНОВО (Радьовене) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 191/
обн. 22. IV. 1950; 1273 ж., Лч, 14.
СТОЯНОВО (Сердар чифлик, Сер-
дар, Стоян-Лилково) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934 на Сердар, с ук.
47/обн. 9. II. 1951 на Стоян-Лил-
ково и с ук 334/обн. 13. VII. 1951
на Стояново; 179 ж.. Мх, 12.
Стояновци — к., в 1880 г. бр. към
Бижовци; сл. с ук. 757/обн. 8. V,
1971 — вж Трявна (Лч).
СТОЯНОВЦИ (Мушат, Кирилове,
погреш. Стояново) — с., до 1900 г.
бр. към Батулци; преим. на Ки-
рилове с м. з. 3779 от 1. XII. 1934
и на Стояновци с м. з. 2604/обн.
28. V. 1947; отстр. греш. в името
с ук. 960/обн. 4. I. 1966; 303 ж.,
Мх. 28.
СТОЯНОВЦИ (Хасановци) — м.,
до 1892 г. бр. към Доспатлии и
Дебели рът; изсел. след Осв.; пре-
засел. и преим. от нас. в 1885 г.;
30 ж., Лч. 10.
СТРАДАЛ О ВО — с., в Б-я от 1878 г.;
224 ж., Сф, 26.
Страджа — вж Стража (Вн).
СТРАЖА — м., в Б-я от 1912 г.;
149 ж., Пд, 28.
Стража (Страджа) — с., в Б-я от
1878 г.; изсел. през 1878 г.; пре-
засел. през 1879 г.; отново изсел.
през 1883 г — б. ок. Шумен, Вн,
29.
СТРАЖА (Стратидже) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 1063 ж., Рз, 25.
Стражар — вж Мирово (Хс).
Стражари — вж Искрица (Хс).
СТРАЖАТА (Стража) — к., в Б-я
от 1878 г.; 4 ж., Лч, 29.
СТРАЖЕВЦИ (Посталар) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 349 ж., Хс,
10.
Стражец (Инебекчи) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; сл. с ук. 757/обн.
8. V. 1971 — вж Разград (Рз).
СТРАЖЕЦ (Чукурите) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с ук. 409/обн.
27. III. 1981; 26 ж., Хс, 9.
СТРАЖИЦА (Кадъ кьой) — гр., в
Б-я от 1878 г.; преим. с \к. 369
от 9. VI. 1883; призн. -от с. за с.
гр. т. с ук. 546/обн. 15. IX. 1964
и за гр. с ук. "829/обн. 29. VIII.
1969; 5392 ж., Лч, 25.
СТРАЖИЦА (Сюлейман факь) —
с., в Б-я 1878— 1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 491 ж., Вн, 3.
СТРАЖНИЦА (Хюмет кьой) — с., в
Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
присъед. Сапунаре; 104 ж., Хс,
26.
СТРАЛДЖА — гр., в Б-я от 1885 г.;
призн. от с. за с. гр. т. с ук. 546/
обн. 15. IX. 1964 и за гр. с ук.
829/обн. 29. VIII. 1969; 6206 ж.,
Бс, 17.
СТРАНДЖА (Кайбиляое, Кайбалар,
Къмбиляр) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Странджа с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 146 ж., Бс, 2.
СТРАНДЖЕВО (Махмутлии) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 782 ж.,
Хс, 9.
Странска — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Шума; сл. с ук. 57/обн.
5. II. 1965 — вж Шума (Сф).
СТРАНСКО (Гурбетито) — с., в
259
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 1019 ж., Хс, 5.
Стратидже — вж Стража (Рз).
СТРАХИЛ (Коркут) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 161 ж., Вн, 9.
СТРАХИЛ ВОЙВОДА (Махматча) —
с., в Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 242 ж., Хс, 10.
СТРАХИЛИЦА (Демирджии) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 186 ж.,
Вн. 7.
СТРАХИЛОВО (Хибилии) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 1846 ж., Лч,
21.
СТРАЦИН (Ахлии) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1083 ж., Бс, 13.
СТРАШИМИР — пром, с., призн. от
н. м. за пром. с. с ук. 292/обн.
25. VIII. 1953; присъед. Боево;
221 ж.. Пд, И.
СТРАШИМИРОВО (Голям Аладън)
— с., в Б-я от 1878 г.; ппеим. с
ук. 113 от 26. 11. 1899; 926 ж.,
Вн, 4.
Страшна река — к., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 92/обн. 2. III. 1951 —
вж Водници (Лч).
СТРЕЗИМИРОВЦИ — с., в Б-я от
1878 г.; 34 ж., Сф, 44.
СТРЕЛЕЦ (Обчилари) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 584 ж., Лч, 5.
Стрелец (Омур кьой) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; сл.
с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 — вж
Лозенец (Вн).
СТРЕЛЕЦ (Талашманлии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 231 ж., Хс, 21.
СТРЕЛКОВО (Топчии) — с., в Б-я
1878— 1913 и от 1940 г.; преим. с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 56 ж.,
Рз, 12.
СТРЕЛЦИ (Кадършик) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 994 ж., Пд, 7.
СТРЕЛ ЦИ (Туркоклии) — с., в
1880 г. бр. към Кипилово; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
542 ж., Бс, 8.
СТРЕЛ ЧА — гр., в Б-я от 1885 г.;
призн. от с. за гр. с ук. 829/обн.
29. VIII. 1969; 5092 ж, Пд, 29.
Стрема — вж Стряма (Пд).
СТРЕМОВО (Гьоклемезлер дере ма-
хле) — м., в Б-я 1885 — 1886 и
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 363 ж., Хс, 10.
СТР ЕМ Ц И (Гьоклемезлер) — с., в
Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.; ппе-
им. с м. з. 3225/обн. 21. IX. 1934;
1217 ж., Хс, 10.
СТР И Ж БА (Къркъм) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 236 ж., Хс, 8.
СТРОЕВО — с., в Б-я от 1885 г.;
2070 ж., Пд, 21.
СТРОЙНО (Инджеклии, Инджиклии,
Свети Илия) — с., в Б-я от 1885 г.;
ппеим. на Свети Илия с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; и на
Стройно с ук. 169/обн. 10. V. 1960;
77 ж., Бс, 5.
СТРОЙНОВЦИ (Кеманлари) — м„
в 1880 г. бр. към Кипилово; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 19
?к Рз 2
СТРУГЪТ — м., до 1900 г. бр. към
Черни Осъм; 68 ж., Лч, 28.
СТРУИНДОЛ (Струин дол) — с., в
Б-я от 1878 г.; 78 ж., Мх, I.
СТРУИ НО (Дере) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 341 ж., Вн, 29.
СТРУМА — с., призы, от н. м. Леб-
ница (от с. Кръстилци) за с. с vk.
431/обн. 22. XI. 1960: 617 ж., Сф,
33.
СТРУМЕШНИЦА — с., призн. от
н. м. Самуилова крепост (от общ.
Първомай) за с. с vk. 5/обн. 8. I.
1963; 311 ж., Сф, 28.
Струмско (Струмски чигЪлик, Стру-
мишки чифлик) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. на Струмско с ук.
334/обн. 13. VII. 1951; сл. с ук.
757/обн. 8. V. 1971 — вж Бла-
гоевград (Сф).
260
СТРУМЯНИ — с., образ, от Гара
Огражден и с. Микрево с ук.
1840/обн. 1970; 3170 ж., Сф, 42.
Струпен — вж Лазарово (Мх).
СТРУПЕЦ — с., в Б-я от 1978 г.;
655 ж., Мх, 28.
СТРУПЕЦ — с., в Б-я от 1885 г.;
332 ж., Бс, 15.
СТРУЯ (Късъклар хаджи махле,
Хаджи махле, Манастирец) — с.,
в Б-я от 1880 г.; преим. на Мана-
стирсц с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934 и на Струя с ук. 107/обн.
13. III. 1951; 690 ж., Бс, 14.
Стръгет — вж Стъргел (Сф).
Стръмна (Баир махле) — м., до
1900 г. бр. към Константин и Том-
бето; прей I. с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1931; залич. с ук. 57/обн.
5. II. 1965 — Лч, 10.
СТРЪМЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
5 ж., Лч, 29.
СТРЯМА (Ине бекчии, погреш. Стре-
ма) — с., в Б-я от 1885 г.; пренм.
с ук. 168 от 31. III. 1893; 3705 ж.,
Пд, 24.
Стубел — вж Бръчма (Рз).
СТУБЕЛ — с., в Б-я от 1878 г.;
1202 ж., Мх, 25.
СТУДЕНА (Поляна) — м., в Б-я
• от 1912 г.; преим. с ук. 381/обн.
25. X. 1960; 283 ж., Пд, 16.
СТУДЕНА — с., в Б-я от 1878 г.;
2472 ж., Сф, 27.
СТУДЕНА (Соуджак, Сауджак) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на
Студена с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 1274 ж., Хс, 19.
СТУДЕН ЕЦ (Савтъще, Владиково)
— с., в Б-я от 1885 г.; преим. на
Владиково с м. з. 2820/обн. 14.
VIП. 1934 и на Студеней с ук.
557/обн. 23. XI. 1951; 24 ж., Пд,
32.
СТУДЕНЕЦ (Соуджак) — с., в Б-я
от 1878 г.: преим. с м. з. 3775/обн.
• 7. XII. 1934; 371 ж., Рз, 14.
СТУДЕН ИЗВОР (Извор) — с., в
в Б-я от 1878 г.; преим. с ук.
- 169/обн. ДО. V. 1960; 30 ж., Сф,
44.
СТУДЕН ИЦА (Суджас) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 924 ж.,
Вн, 11.
СТУДЕН КЛАДЕНЕЦ (Соук	бу-
нар) — с., в Б-я от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 714
ж., Хс, 9.
СТУДЕНО БУЧЕ — с., в Б-я от
1878 г.; 720 ж., Мх, 25.
Стъклево — вж Орлов дол (Хс).
Стълпище (Дикили таш) — м.,
призн. от н. м. Дикилиташките ха-
нове (от с. Мечка) за м. без адм»,
акт между 1920 и 1926 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн.	14. VIII.
1934; залич. с ук. 959/обн.	28.
XII. 1965 — Рз, 10.
СТЪРГЕЛ (Стръгел) — с., в Б-я
от 1878 г.; уточн. име без адм.
акт през 1956; 655 ж., Сф. 11.
СТЪРМЕН — с., в Б-я от 1878 г.;
534 ж., Рз, 4.
Стърна река — м., до 1900 г. бр.
към Ново село; присъед. Кран-
товци; сл. с ук. 45/обн. 20. I.
1978 — вж Априлци (Лч).
СТЪРНИЦА — с., в Б-я от 1912 г.;
призн. от м. за с. с ук. 192/обн.
21. IV. 1923; 702 ж., Пд, 2.
Субашка (Субашите) — м., призн.
от н. м. (от м. Горна Маргати-
на) за м. с ук. 209/обн. 3. I.
1919; сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1871 —
вж Белиш (Лч).
Суванлък ени махле — вж. Малко
Паисиево (Рз).
Суватите — вж Ливада (Бс).
Суватлар (Суватлък, Суватлари) —
вж. Салихлер (Бс).
СУВОРОВО (Козлуджа, Новградец)
— гр., в Б-я от 1878 г.; преим. на
Новградец с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934 и на Суворове с ук. 288/обн.
20. VI. 1950; призн. от с. за гр.
с ук. 2907/обн. 7. IX. 1984; 4790
ж., Вн, 26.
СУГАРЕВО — с., в Б-я от 1912 г.;
70 ж., Сф, 33.
Суджас (Суджаз) — вж Студени-
ца (Вн).
Суджас кьой — вж Водица (Вн).
СУЕВЦИ — м., да 1920 г. бр. к.ъм
261
Белица; присъед.: Барата и Гър-
деж; 105 ж., Сф, 18.
Су куюджук — вж Върбино (Рз).
Сулеман (Сулейман) — вж Сечи-
ще (Вн).
СУЛ ИЦА (Сонгурларе) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим, с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 161 ж., Хс, 21.
Сулища — вж Солища (Пд).
Султан — вж Невски (Рз).
СУЛТАНИ — м., в 1880 г. бр. към
Тодювци; 6 ж., Лч, 10.
Султанлар — вж Царевци (Вн).
Султанлъ (Султанско) — вж Зла-
толист (Хс).
Султанци — вж Царевци (Вн).
Сулу-дервент — вж Момина ба-
ня (Сф).
Сулуджа алъ — вж Садово (Вн).
Сулумлу — вж Загорско (Хс).
Суля — вж. Охлювец (Хс).
СУМЕР — с., в Б-я от 1878 г.; 492
ж., Мх, 25.
Сунгулар — вж Вокил (Рз).
СУНГУРЛАРЕ (Сунгурлари, Сон<
гурларе) — гр., в Б-я от 1885 г.;
призн. от с. за с. гр. т. с ук. 546/
юбн. 15. IX. 1964 и от с. гр. т. за
гр. с ук. 1942/обн. 17. IX. 1974;
3705 ж., Бс, 18.
Сурвански дол — к., до 1900 г. бр.
към Голяма Брестница; изсел. след
1920 г. и залич. с м. з. 1956/обн.
27. IX. 1937 — Лч, 32.
Сурла — с., изсел. през Осв. вой-
на — б. ок. София (Сф).
Суруджалии (погреш. Соруджелии)
— вж Чарда (Бс).
Сурут — вж Навъсен (Хс).
СУСАМ — с., в Б-я от 1885 г.; 1036
ж., Хс, 13.
Сусуз кьой — вж Безводица (Вн).
Сусус — вж Безводно (Хс).
Сусус бурун — вж Сухове (Хс).
Суфталари — с., в 1880 г. бр. към
Стара река; изсел. през 1886 г.—
Бс, 15.
СУХА РЕКА — м., в Б-я от 1878 г.;
7 ж., Лч, 3.
СУХА РЕКА (Куру дере) — с., в
Б-я от 1878 г., дв. име пр. Осв,;
226 ж., Вн, 23.
СУХАЧЕ (Сухатче) — с., в Б-я от
1878 г.; осъвр. име с ук. 960/обн.
4. I. 1966; 1190 ж., Лч, 30.
СУХИНДОЛ — гр., в Б-я от 1878 г;.
призн. от с. за с. гр. т. с ук. 546/
обн. 15. IX. 1964 и на гр. с ук.
2066/обн. 25. XII. 1970; 2733 ж.,
Лч, 26.
Сухино (Урлар) — м., в Б-я 1885—
1886 и от 1912 г; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; сл. с ук.
970/обн. 4. IV. 1986 — вж Бели
вир (Хс).
СУХОВО (Сусус бурун) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934;	233 ж,
Хс, 1.
Суходол — с,, в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж
София (Сф).
СУХОДОЛ (Емир кьой, Емирово) —
с., в Б-я 1878—1913 и от 1940 г;
дв. име пр. Осв.; преим. на Суходол
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 840
ж., Рз, 6.
СУХОДОЛ (Куру дере) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 372 ж., Бс, 4.
СУХОЗЕМ (Куру Химитлии) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 315 ж,
Пд, 12.
СУХОЛОЕВЦИ — к., в 1880 г. бр.
към Бижовци; 4 ж., Лч, 9.
СУХОСТРЕЛ — с., в Б-я от 1912 г.;
64 ж., Сф, 38.
СУШЕВО (Кара коджалар) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 959 ж.,
Рз 9
СУШИНА (Чулфа) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 438 ж., Вн, 10.
Сушица — м., до 1900 г. бр. към
Голям Извор; залич. с ук. 463/
обн. 2. VII. 1965 — Лч, 27.
СУШИЦА — с„ в Б-я от 1878 г.;
1731 ж., Лч, 25.
СУШИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
129 ж., Сф, 43.
Сушица (Арапово, Черничани) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим,. на
Черничани с м. з. 1820/обн.	14.
VIII. 1934 и на Сушица с м.
264
Тагар кьой (Тагарево) — вж Въл-
чаново (Бс).
Таджилзр — вж Венковец (Сф).
ТАЙМИЩЕ (Тюлбе кара лар) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775 обн. 7. XII. 1934; 260 ж.,
Рз, 2.
Таласъм — вж Славник (Лч).
Талашман дере — вж Самовила
(Хс).
Талашманлии — вж Генерал-Тошсво
(Бс); Стрелец (Хс).
ТАМАРИНО (Тюркмени) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 576 ж.,
Бс, 17.
Тантури — вж Родина (Лч).
Тантури — с., до 1900 г. бр. към
с. Буйновци и м. Габрака; залич.
с ук. 57/обн. 5. II. 1965 — Лч, 10.
Танчовци — вж Горни Танчевци
(Лч); Долни Танчевци (Лч).
Таптлари — вж Тоспатлари (Рз).
Таптък — вж Кипра (Вн).
Тараш кьой — вж Крушово (Бс).
Таркан (Куфалчалар, Кофалджа) —
с., в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; сл. с ук. 5/обн. 8. I. 1963 —
вж Бойл (Рз).
Тарханци (Тарханджии) м., до
1892 г. бр. към Лазарци и Драго-
евци; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; с м. з. 2920/обн.
13. I. 1943 — вж Илаков рът
(Лч).
Таслаците (Таслаци) — к., в 1880 г.
бр. към Въглевци; залич. с у к.
57/обн. 5. II. 1965 — Лч, 3.
Тас тепе — вж Смолник (Бс); Чу-
карка (Бс).
Татар Ар му тл ий — с., изсел. след *
Осв. война — б. ок. Хаджи Оглу
Пазарджик (Толбухин) (Вн).
Татар атманджа — вж Сокол (Рз).
Татарджик — вж Слана бара (Мх).
Татаре — вж Московец (Пд).
Татаре — вж. Татари (Лч).
ТАТАРЕВО — с., в Б-я от 1885 г.;
1189 ж., Пд, 22.
ТАТАРЕВО (Татар кьой лъджа) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 524 ж.,
Хс, 13.
Татар ени махле (Татар ени, Та-
тар кьой) — с., в Б-я от 1885 г.;
изсел. през 1893 г. — б. ок. Ай-
тос, Бс, 1.
Татарето — вж Казачево (Лч).
ТАТАРИ (Татаре) — с., в Б-я от
1878 г.; осъвр. име без адм. акт
през 1956; 949 ж., Лч, 2.
Татарина — с., в Б-я 1878—1913
и от 1940 г.; с ук. 317/обн. 13. XII.
1955 — вж Айдемир (Рз).
Татар кьой — вж Гълъбец (Бс);
Радовец (Хс); Татар ени махле
(Бс); Филипово (Хс).
Татар кьой — м., в 1880 г. бр. към
Водно; изсел. през 1884 г. — б.
ок. Кесарево, Лч, 25.
Татар кьой лъджа (Татар кьой) —
в ж Татарево (Хс).
Татар кьой олу дере — вж Конуш
(Хс).
Татар махала — вж Дондуково (Мх)'.
Татар махле — вж Веселии (Вн).
Татар Пазарджик — вж Пазар-
джик (Пд).
ТАТКОВО (Бабалар ени махле, Бо-
балар ени махле) — с., в Б-я
1885—1886 и от 1912 г.; преим.
на Татково с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934: 79 ж., Хс, 10.
ТАТУЛ (Аджиолук) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 306 ж., Хс, 14.
Татунчовци (Татунчевци) — к., в
1880 г. бр. към Въглевци; залнч.
с ук. 57/обн. 5. II. 1965 — Лч, 3.
Тафтан — в ж Кабиле (Бс).
Тахталии — вж Малко Тополово
(Пд).
Таш ар ъ — вж Пчелин (Бс).
Ташкесен — вж Саранци (Сф).
Ташкън — вж Буйновица (Вн).
Ташкънлар — вж Брело (Хс).
Ташлък — вж Каменске (Бс); Ка-
меняк (Бс); Ночево (Хс).
Ташлъ кьой — вж Каменяне (Хс).
Ташлъ сютлю дере. — вж Малко
Каменяне (Хс).
Ташлъ чилингир — вж Голямо Ка-
меняне (Хс).
Таш тепе — вж Камеи връх (Бс).
265
Ташчи (Тахчи) — вж Каменар (Рз).
ТВЪРДИНЦИ (Сарлъ дуран) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м.
з. 3775 обн. 7. XII. 1934; 279 ж.,
Рз, 14.
ТВЪРДИЦА — гр., в Б-я от 1885 г.;
призн. от с. за гр. с ук. 546/обн.
15. IX. 1964; присъед. Козарево;
7182 ж., Бс, 19.
ТВЪРДИЦА (Ахрснлии) — с., засел,
през 1921 г.; преим. и призн, от
н. м. Чифлик Ахренлии за с. Твър-
дица с ук. 162/обн. 8. IV. 1931;
500 ж., Бс, 16.
ТВЪРДИЦА (Калайджи дере) — с.,
в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 48 ж., Вн, 28.
Теке — вж Богомил (Хс); Богоми*
лово (Хс); Манастирци (Рз); Об-
рочище (Вн).
Текеджелери — вж Дъбравица (Рз).
Теке козлуджа — вж Избул (Вн).
Теке кьой — вж Малево (Хс).
Текелер джами — вж Малко църк-
вище (Рз).
Текелер кябир — вж Обител (Рз).
Текелер сагър — вж Голямо църк-
вище (Рз).
Теке махла — вж Манастирско (Рз);
Графитово (Бс).
Теке махле — вж Графитово (Бс).
Теке менетлер — вж Брош (Хс).
Текенлик — вж Трънак (Бс).
Текер — вж Златна нива (Вн).
ТЕКГТО (Осман баба текеси) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м.
з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 371 ж.,
Хс, 25.
Текир — вж Сивино (Пд).
Текира — вж Триводици (Пд).
Текия — вж Крумово (Сф); Хри-
сто-Да ново (Пд).
ТЕЛ ЕР ИГ (Кюселер, Кьоселер, Ха-
съ кьоселер) — с., в Б-я 1878—
1913 и от 1940 г.; преим. на Те-
лериг с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 1202 ж., Вн, 20.
Телец — вж Балкански (Рз).
Телец — вж Каменец (Бс).
Телец — с., изсел. през Осв. война —
б. ок. Пирдоп (Сф).
ТЕЛИШ (Азизие) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. от нас. след Осв.;
2286 ж., Лч, 30.
Теллял кьой — вж Кликач (Бс).
ТЕЛ ЧАРКА (Чаваклар) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 327 ж.,
Хс, 4.
ТЕМЕЛКОВО (Батановци) — гр.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 236/
обн. 28. V. 1950; призн. от с. за
гр. с ук. 1942/обн. 17. IX. 1974;
3914 ж., Сф, 27.
ТЕМЕ НУГА (Индже кьой) —	с.,
до 1892 г. бр. към Водно; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
141 ж., Лч, 25.
ТЕМЕ НУГА (Менекше) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с ук. 409/
обн. 27. III. 1981; 327 ж, Хс, 1.
Темнкско — с,, в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 —
вж Първомайци (Лч).
Темска — м., призн. от н. м. Тем-
ска (от с. Зорница) за м. и сл.
с ук. 183/обн. 14. V. 1957 — вж
Момина сълза (Хс).
ТЕНЕВО (Фъндъклии, Пъндъклии,
погреш. Пондаклии и Пандаклии,
Тервел) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Тервел с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934 и на Тенево с ук.
360/обн. 2. VIII. 1950; 2478 ж.,
Бс, 20.
Тенча — с., в Б-я от 1878 г.; сл. с
м. з. 3476/обн. 4. I. 1941 — вж
Обединение (Лч).
Теодосиево — вж Камен (Лч).
Т Е П А В А — с., в Б-я от 1878 г.;
216 ж., Лч, 14.
Тепе алтъ — вж Долище (Хс);
Подвръх (Хс).
Тепеджик — вж Рудина (Хс).
ТЕПЛЕН — с., в Б-я от 1912 г.;
залич. с ук. 431/обн. 22. XI. 1960;
призн. отново за с. с у к. 463/обн.
2. VII. 1965; 477 ж., Сф, 45.
Терби — вж Капитан Петко (Вн).
Тервел — вж Тенево (Бс).
ТЕРВЕЛ (Коджаджиклар, Кодже-
джиклер) — с., в Б-я от 1878 г.;
преНхМ. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 579 ж., Вн, 11.
ТЕРВЕЛ (Курт бунар, Курт пу-
266
нар) — гр., в Б-я 1878—1913 и
от 1940 г.; преим. на Тервел с м.
з. 2191/обн. 27. VI. 1942; призн.
от с. за гр. с ук. 38/обн. 2. II.
1960; 7793 ж., Вн, 27.
Терджумен — вж Изворище (Бс).
Терзелии — вж Терзийско (Лч).
Терзи аллилер гюллю — вж Бле-
ника (Хс).
Терзиевци (Терзии) — вж Терзи-
ювци (Лч).
ТЕРЗИ ИТЕ (Терзии) — м., в Б-я
от 1878 г.; 8 ж., Лч, 3.
Терзийска — м., до 1900 бр. към
Съево; сл. с м. з. 1049/обн. 24. IV.
1939 — вж Съево (Лч).
ТЕРЗИЙСКО — с., в Б-я от 1878 г.,
присъединено Грънчер; 820 ж.,
Лч, 28.
ТЕРЗИЙСКО (Терзелии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з
2820/обн. 14. VIII. 1934; 354 ж.,
Бс, 18.
Терзи кьой — вж Крояци (Хс);
Кроячево (Хс).
Терзилери (Терзилер) — вж Долно
Шивачево (Лч).
Терзиювци (Терзии, Терзиевци) —
к., в Б-я от 1878 г.; присъед. Звъд-
ковци; сл. с у к. 202/обн. 2. III.
1976 — вж Мишеморков хая
(Лч).
Терзи юрен — вж Тихомир (Хс).
Терзобас — вж Шивачево (Бс).
Терке болу — вж Калояново (Бс);
Трапоклово (Бс).
Теос конду — вж Северняк (Вн).
ТЕРТЕР (Кованджилар) — с., в
Б-я 1878—1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
присъед. Генерал-Добрево; 655 ж.,
Рз, 13.
Тестеджи — вж Житница (Вн).
Тестеджи кьой — вж Житница (Лч).
Тестеджи кьой (Чешнеджи, Чешне-
джи кьой) — с., в Б-я от 1878 г;
изсел. през 1887 г.; презасел. през
1908 г. като съставна част на Чер-
ни бряг (Рз).
ТЕТЕВЕН (Тетевене) — гр., в Б-я
от 1878 г.; присъед.: Бабинци, Бай-
овица, Банков дол, Ванковци,
Здравец, Климаш, Кру шов дол,
Недковци, Пладнището, Полатею
и Скрибътна; 12 753 ж., Лч, 27.
Тетевенски колиби — вж Други ко-
либи, пръснати из Златншко-Тете-
венската планина (Лч).
ТЕТОВО — с., в Б-я от 1878
3320 ж., Рз, 13.
ТЕШЕЛ — с., призн. от н. м. за с»
с ук. 139/обн. 19. IV. 1960; 14 ж.г
Пд, 9.
ТЕШОВО — с., в Б-я от 1912 г;
646 ж., Сф, 45.
Теяновци — вж Тияновци (Мх).
Тиганци — м., до 1892 г. бр. към
Разпоповци и Неювци; залич. с
ук. 757/обн. 8. V. 1971 — Лч. 10.
ТИКАЛЕ — с., в Б-я от 1912 г.;
290 ж., Пд, 28.
Тикен бунар {Тикен пунар) — вж:
Търнен кладенец (Бс).
Тикеяджа — вж Граничар (Бс).
Тикла — с., в Б-я от 1912 г.; за-
лич. поради раздел, на селата^
Върли дол, Върлино, Гърнати,
Диманово, Изгрев, Козарка, Коча-
ни, Кундево и Средец с ук. 232/
обн. 26. III. 1968 — Пд. 17.
Тилкилер — вж Лисиците (Хс).
Тилкилери — вж Лесиче (Лч).
Тимарево — вж Равнец (Вн).
Тинково (Долни Болерци, Болерци) —
м., до 1892 г. бр. към Усои и Дол-
ни Геновци; преим. на Тинковэ
с ук. 48/обн. 9. II. 1951; сл. с
vk. 757/обн. 8. V. 1971 — вж
Елена (Лч).
ТИНТЯВА (Тирфили) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 473 ж., Хс, 9.
ТИПЧЕНИЦА — с., в Б-я от 1978 г.;
813 ж., Мх, 23.
ТшмЬилч — вж Тинтява (Хс).
ТИТЕВЦИ (Титювци) — к., в 1880 г.
бр. към Блъсковци; 15 ж., Лч, 10.
Титм Майпреску — вж Дончево (Вн).
ТИХОВЕЦ — м., призн. от н.
Тиховец (Менет кьой от с. Бу-
как) за с. с м. з. 2916/обн. 16. I.
1943; 16 ж.. Рз, 2.
ТИХОМИР (Терзи юрен) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1519 жг
Хс, 8.
267
ТИХОМИРОВО (Япча) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 261 ж., Хс, 18.
ТИЧА (Читак) — с., в Б-я от 1878 г.;
дв. име пр. Осв.; 1394 ж., Бс, 8.
ТИШАНОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
319 ж., Сф, 26.
ТИШЕВИЦА — с., в Б-я от 1878 г,
785 ж., Мх, 10.
ТИЯНОВЦИ (Теяновци) — с., в
Б-я от 1878 г.; 252 ж., Мх, 6.
ТЛАЧЕНЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
795 ж., Мх, 8.
Тлъчниците (Тлачници) — к., в Б-я
от 1878 г; сл. с ук. 183/обн. 14.
V. 1957 — вж Габрово (Лч).
Тодорево — вж Тодорово (Рз).
ТОДОРЕЦИТЕ — к., в 1880 г. бр.
към Бижовци; 2 ж., Лч, 29.
ТОДОР-ИКОНОМОВО (Махмузлям,
Тодор Икономов) — с., в Б-я ог
1878 г.; преим. на Тодор Иконо-
мов с м. з. 3072/обн. И. IX. 1934,
осъвр. име на Тодор-Икономово с
ук. 960/обн. 4. I. 1966; сл. с ук
1942/обн. 17. IX. 1974 с Каолино-
во; отдел, с ук. 2294/обн. 26. XII
1978: 3396 ж., Вн, 18.
ТОДОРИЧЕНЕ (Тодоричени) — с.,
в Б-я от 1878 г.; 905 ж., Лч, 16.
ТОДОРОВО (Учин дол) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 663/
обн. 29. XII. 1950; 545 ж., Лч, 20.
ТОДОРОВО (Юклии, погреш. Тодо-
рево) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. с ук. 162/обн. 8. IV. 1931;
отстр. греш. с ук. 960/обн. 4. I.
1966; присъед.; Омур. Славчица и
Старичене; 1356 ж., Рз, 11.
ТОДОРОВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
7 ж., Лч, 4.
ТОДОРОВЦИ — м., в Б-я от 1878 г.;
18 ж., Лч, 3.
Тодорчетата (Тодорчета) — вж Чу-
карите (Лч).
Тодорчетата (Тодорчета) — к., в
Б:я от 1878 г.; залич. с ук. 57/
обн. 5. II. 1965 — Лч, 4.
ТОДЮВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
111 ж., Лч, 10.
Тоз баля — вж Горно Прахово (Хс).
Тоз бурун — вж Могилица (Пд).
Тоз езир — вж Долно Прахово (Хс).
Той куюсу (Той кую) — вж Дроп-
ла (Вн).
Той кьой — вж Дропла (Бс).
ТОКАЧ КА (Токачик) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3225/
обн. 21. IX. 1934; 593 ж., Хс, 9.
Токмак кьой — вж Чуковец (Рз).
Токмаклъ дере — вж Чуково (Хс)..
Токчилар (Токчалар) — вж Славее-
во (Вн).
ТОЛБУХИН (Хаджиоглу Пазарджик,
Хаджиоглу Базарджик, Добрич) —
гр., в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
преим. на Добрич с височ. доклад
1263 от 19. II. 1882 и на Толбухин
с ук. 871/обн. 25. X. 1949; присъед.:
Иордан Йовков и Рилци; 109 066-
ж., Вн, 15.
Толовица — вж Септемврийци (Мх).
ТОЛОВИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
151 ж., Мх, 21.
Томашлар — вж Растник (Хс).
ТОМБЕТО (Тюмбе махле, Тюмбе-
лер, погреш. Тонбе, Тюлбе) — м,.
в 1880 г. бр. към Константин;
преим. на Томбето с м. з. 2820/
обн 14. VIII. 1934; 3 ж., Лч, 10.
ТОМПСЪН — с., призн. от н. м.:
Бабул, Гара Томпсън, Завоя, Ли-
ваге, Липата, Малък Бабул и Це-
рови страги за с. с ук. 431/обн.
22. XI. 1960; 1176 ж., Сф, 37.
Томчевци — вж Долни Томчевци
(Лч).
Томчевци (Стойчовци) — к., в 1880 г.
бр. към Бижовци; преим. с ук.
1969/обн. 10. V. 1960; залич. с V4.
959/обн. '28. XII. 1965 — Лч, 29.
ТОМЧЕВЦИ (Томчовци, Горни Том-
чевци) — к., в 1880 г. бр. към
Бижовци; 1 ж., Лч, 29.
Томчовци — вж Долни Томчевци
(Лч).
Тонбе — вж Томбето (Лч).
ТОНСКО ДАБЕ — с., в Б-я от
1912 г.; 5 ж., Сф, 28.
Тончовци — к., в Б-я от 1878 г.;
залич. с ук. 57/обн. 5. II. 1965 —
вж Габрово (Лч).
Топал — вж Кривица (Рз).
Топалар — вж Куцово (Хс).
Топалите — к., до 1892 г. бр. към
Нова махла; сл. с ук. 92/обн.
268
2. III. 1951 — вж Априлов (Лч).
ТОПИЛИЩА — к., до 1900 г. бр
към Гложене; 29 ж., Лч, 27.
Топлеш — с., в Б-я от 1878 г.; при-
съед.: Делиджеците и Шишовци;
залич. с ук. 57/обн. 5. II. 1965 —
Лч, 4.
ТОПОЛА (Тюрк Суютчук) — с.,
в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 253 ж., Вн, 17.
ТОПОЛИ (Инджи кьой, Индже
кьой) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Тополи с м. з. 2820/обн,
14. VIII. 1934; 3192 ж., Вн, 6.
ТОПОЛИ ДОЛ (Кавак дере) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 496 ж.,
Пд. 18.
ТОПОЛИЦА (Кавак махле) — с,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1129 ж.,
Бс. 1.
ТОПОЛКА (Каваджик) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 271 ж., Хс, 9.
ТОПОЛНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
332 ж.. Сф, 41.
ТОПОЛНИЦА (Нова Тополница) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с ук.
960/обн. 4. I. 1966; 863 ж., Сф, 28.
ТОПОЛОвГРАД (Каваклии) — гр.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
3008/обн. 1. IX. 1934;	7339 ж.,
>с, 23.
Тополовец — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 —
вж Дреновец (Мх).
ТОПОЛОВЕЦ (Горни Бошняк) —
с., в Б-я от 1878 г.; дв. име пр.
Осв.; 717 ж., Мх, 19.
ТОПОЛОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
присъед. Малко Тополово; 3045 ж ,
Пд, 1.
Тополово — вж Малко Тополово
(Пд).
ТОПОЛОВО (Кавак махле) — е.
в Б-я от 1885 г.; преим. с vk. 462/
обн. 21. XII. 1906; 369 ж./Хс, 12.
Тополска (Шабанлар) — м., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; сл. с ук. 232/
обн. 26. III. 1968 — вж Кости-
но (Хс).
ТОПОЛЧАНЕ (Кавлаклии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 2569 ж.,
Бс, 15.
ТОПОЛЧАНЕ (Каваклъ бюк) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775 обн. 7. XII. 1934;	85 ж.,
Хс, 10.
ТОПОЛЯ НЕ (Кавак махле) — с.,
в Б-я от 1885 г; преим. с м. з.
2820 обн. 14. VIII. 1934; 225 ж.,
Хс, 18.
Топрак махле — вж Смирненци
(Хс).
Топрак хисар — вж Землей (Хс).
ТОПУЗЕВО (Топузлар) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн.	7. XII. 1934; 278 ж.,
Бс. 8.
ТО ПУЗ И — м., в 1880 г. бр. към
Буйновци; 16 ж., Лч, 10.
Топузите — м., до 1900 г. бр. към
Млечево и Скандалото; изсел.
през 1906 г. — б. ок. Троян, Лч, 1.
Топузлар — вж Пашкул (Хс); То-
пузево (Бс).
Топуклу (погреш. Тупуклу) — вж
Средногорци (Пд).
Топчии — вж Стрелкове (Рз).
ТОПЧИИ — с., в Б-я от 1878 г.;
874 ж., Рз, 5.
ТОПЧИЙСКО (Топчу макле) -
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м.
з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 1010 ж.,
Бс. 14.
ТОРБАЛЪЖИТЕ — к., в Б-я от
1878 г.; 14 ж., Лч, 4.
Торлак — вж Хлебарово (Рз).
Торлак махле — вж Загорци (Бс).
Торос — вж Лазар-Станево (Лч).
Тортамъш (Тортатуш, Тортомъж) —
вж Брястово (Вн).
Торфулу — вж Първица (Хс).
Тоспатлари (Тоспатлар, погреш. Тап-
тлаои) — вж Росица (Рз).
ТОТЛЕБЕН (Български Карагач) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 1043 ж.,
Лч. 22.
ТОЧИЛ АРИ (Мустачилар) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
269
обн. 7. XII. 1934; 393 ж., Рз, 13.
Точиларци (Масатларе) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; сл. с ук. 1885/обн.
7. IX. 1974 — вж Съединение
(Пд).
ТОШ ЕВЦИ (Урбабинци) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 663/
обн. 29. XII. 1950; 563 ж., Мх, 14.
Тоянлъ — вж Жерговец (Хс).
ТРАВЕ — м., призн. от н. м. Траве
(от с. Лъджа) за м. с ук. 502/
обн. 11. VI. 1967; 196 ж., Пд, 2.
ТРАВНИК (Яплъджа) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн.	27. VI. 1942;
223 ж., Вн, 17.
ТРАЙКОВО — с., образ, от с. Кри-
водол и с. Ключова махала с vk.
490/19. IX. 1950 г.; 1700 ж., Мх, 20.
ТРАКИЕЦ (Елесча, Елехча) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. на Тра-
кпец с ук. 462/обн. 21. XII. 1906;
652 ж., Хс, 25.
Тракийпи (Лесково)—с., засел през
1920 г.; призн. от н. м. Осман ба-
ир за с. Лескове с ук. 18/обн.
9. II. 1925; преим. с ук. 290/обн.
23. VI. 1950; залич. с ук. 1521/
обн. 24. X. 1975 — Бс, 4.
ТРАКИЯ (Узун Хасан) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 587 ж., Хс, 16.
Траничане — вж Търничени (Хс).
Трап — м., до 1900 г. бр. към сб.
с. Годеч; сл. с ук. 1885/обн. 6. IX.
1974 — вж Годеч (Сф).
ТРАПЕСКОВЦИ (Трепесковци) —
к., в Б-я от 1878 г.; осъвр. име
без адм. акт през 1956; 19 ж.,
Лч, 4.
Трапето (Трапито) — м., в 1880 и
1892 г. бр. към Троян; раздел, на
Горно Трапе и Долно Трапе и за-
лич. с ук. 1840/обн. 24. XI. 1970;
присъед. Длъжковска — вж Гор-
но Трапе и Долно Трапе (Лч).
ТРАПИЩЕ (Чукурово) —- с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 890 ж., Рз,
14.
ТРАПОКЛОВО (Терке болу) — с.,
в Б-я от 1885 г.; дв. име пр.
Осв.; 570 ж., Бс, 15.
Трашлии (Трашлипте) — вж Зеле-
ник (Лч).
Требич — с., в Б-я от 1878 г.; при-
съед. Погледец; сл. с ук. 757/обн.
8. V. 1971 — вж София (Сф).
ТРЕБИЩЕ — м., в Б-я от 1912 г.;
206 ж., Пд, 28.
Тревен (Хотулджа) — с., в Б-я
1878—1913 и 1940 г.; пренм. с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; за-
лич. с ук. 5/обн. 8. I. 1963 —
Вн, 27.
ТРЕКЛЯНО — с., в Б-я от 1878г.;
704 ж., Сф, 43.
ТРЕМ (Мирханлъ, Орман кьой) —
с., в Б-я от 1878 г.; дв. име пр. Осв.;
преим. на Трем с м. з. 3072/обн*
11. IX. 1934; 870 ж., Вн, 11.
Тремезлии — вж Брястово (Хс).
Тремощнииа (Тремощица) — с., в
Б-я от Ь912 г.; изсел. след 1926 г.
и *алич. с м. з. 1695/обн. 27. 1Х^
1937.— Сф, 33.
Трепесковци — вж Трапесковци (Лч).
Трепесковци — к., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 92/обн. 2. III. 1951 —
вж Етърът (Лч).
ТРЕПЕТЛИКА (Каин тепе) — с.г
в Б-я от 1912 г.; преим. с. м. з,
3775/обн. 7. XII. 1934; 313 ж.г
Хс, 8.
ТРЕСКАВЕЦ (Касъргалар) — с.,
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 1077 ж.,
Рз, 2.
ТРИВОДИЦИ (Текира, Триводица) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на
Триводица с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; осъвр. име на Триводиии
без адм. акт през 1965 — 1170 ж.,
Пд, 21.
ТРИГОРЦИ (Джаферлии юч ор-
ман) — с., в Б-я 1878—1913 и
от 1940 г.; преим. с м. з. 2191/обн.
27. VI. 1942, 179 ж., Вн, 3.
ТРИгРАД — с., в Б-я 1885—1886
и от 1912 г.; 945 ж., Пд, II.
ТРИ КЛАДЕНЦИ — с., в Б-я от
1878 г.; 1243 ж., Мх, 10.
ТРИЛИСТНИК (Трифил) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2уО
2820/обн. 14. VIII. 1934; 881 ж.,
Пд, 21.
ТРИ МОГИЛИ (Юч тепе) — с., в
Б-я 1885—1886 н от 1912 г.; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
485 ж., Хс, 10.
ТРИ МОГИЛИ (Юч тепе) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 213 ж.,
Пд, 1.
Трите къщи — м., до 1892 г. бр.
към Василица; залич. с ук. 970/
оби. 4. IV. 1986 — вж Долна Ва-
силица (Сф).
Трифил — вж Трилистник (Пд).
ТРИФОНОВО (Препължене, При-
пължене) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Трифоново с ук. 663/
обн. 29. XII. 1950 г.; 269 ж., Мх,
25.
Тричковци — к., в 1880 г. бр. към
Разпоповци; изсел. през 1881 г.
— б. ок. Елена, Лч, 10.
ТРОИЦА (Тружа) — с., в Б-я от
1878 г.; дв. име пр. Осв.; 1186 ж.,
Вн, 23.
Троица — вж Гранитец (Бс).
Тропев рът — м., до 1900 г. бр. към
Поибрене; залич. с ук. 881/обн.
30. XI. 1965 — Пд, 19.
ТРОСКОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
70 ж., Сф, 38.
ТРОЯН — гр., в Б-я от 1878 г.;
присъед.: Велчевска, Голяма Риб-
ня, Долно Трапе, Дудевска,
Кнежки лък, Ливадето, Малка
Рибня и Христова; 26 109 ж.,
Лч, 28.
ТРОЯН (Смавлии) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; 565 ж., Хс, 20.
ТРОЯНОВО (Кара Алии, Кара Ал-
ли) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
с ук. 462/обн.	21. XII. 1906;
2030 ж., Хс, 18.
ТРОЯНОВО (Келеш кьой) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук. НО
от 10. III. 1892; 1607 ж., Бс, 6.
Троянска — м., до 1900 г. и след
1934 г. бр. към Белиш (Лч).
Троянски манастир — призн. за от-
делив населено място с у к. 311 в
законна сила от 21. V. 1923, сл.
с ук. 757/обн. 8. V. 1971 — вж
Орешак (Лч).
Трубчолар (Трупчолар) — вж Ор-
ляк (Вн).
ТРУД (Чирпилие, Климентово, Кли-
ментнна) — с., в Б-я от 1885 г.;
пренм. на Климентово с ук. 273
от 1889, на Климентина с м. з.
168/обн. 21. I. 1943 и на Труд с
м. з. 1189/обн. 25. III. 1947; 3867 ж.,
Пд, 21.
ТРУДОВЕЦ (Лъжене) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 567/обн.
31. X. 1950 г.; 4029 ж., Сф, 8.
Тружа — вж Троица (Вн).
ТРЪБАЧ (Борозаи) — с., в Б-я от
1878 г.; пренм. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 248 ж., Рз, 14.
Трън — вж Гипсово (Хс).
ТРЪН — гр., в Б-я от 1878 г.;
3391 ж., Сф, 44.
ТРЪНАК (Текеилик, погреш. Тър-
нак) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
1884 ж., Бс, 14.
Трънен кладенец — вж Търнен кла-
денец (Бс).
Трънето — вж Мишкарете (Лч).
Трънжиите (Трънжите, Трънжени-
те) — к., в 1880 г. вероятно бр.
към Лесичарка; сл. с ук. 959/обн.
28. XII. 1965 — вж Кметчета
(Лч).
ТРЪНИТО — с., в Б-я от 1878 г.,
приз, от к. за с. с ук. 2294/обн.
26. XII. 1978 г.; 133 ж, Лч, 4.
ТРЪН ИЦА (Чалъклар) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 189 ж.,
Вн, 22.
ТРЪНКОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
723 ж., Хс, 18.
ТРЪНКОВО (Курмушлии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 292 ж.,
Бс, 5.
ТРЪНКОВЦИ — м., до 1892 г. бр.
към Лазарци; 6 ж., Лч, 10.
Тръново — вж Злати дол (Хс).
Трънча (Чалджа) — м., в Б-я 1885—
1886 и от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/оби. 7. XII. 1934; сл. С м. з.
271
3078/обн. 23. XI. 1940 — вж Чиф-
лик (Хс).
ТРЪНЧОВИЦА — с., в Б-я от
1878 г.; 1410 ж., Лч, 12.
Тръсиите (Търси гъзи) — вж Ан-
дреево (Лч).
Тръстеник — вж Славяново (Лч).
ТРЪСТЕНИК — с., в Б-я от 1878г.;
2514 ж., Рз, 10.
ТРЪСТЕНИК (Марашки Тръсте-
ник) — гр., в Б-я от 1878 г.; дв.
име пр. Осв.; призн. от с. за гр.
с ук. 1942/обн.	17. IX. 1974;
5776 ж., Лч, 7.
ТРЪСТИКА (Сазлъ) — с., в Б-я
тт 1878 г.; ‘ преим. с м, а
2820/обн. 14. VIII. 1934; 503 ж.,
Рз, 17.
ТРЪСТИКОВО (Караач Софулар,
Брестино) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Брестино с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934 и на Тръсти-
ково с м. з. 1966/обн. 16. XI. 1935;
817 ж., Вн, 1.
ТРЪСТИКОВО (Сазлъ кьой) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 480 ж.,
Бс, 6.
ТРЯВНА — гр., в Б-я от 1878 г.;
присъед.: Божковци (Ганев хан),
Димиев хан, Раданци, Стояновци
и Хитревци; 12 909 ж., Лч, 29.
ТУДЕН — с., в Б-я от 1878 г.;
163 ж., Сф, 10.
Тузлу алан — вж Майско (Лч).
Тузлук — вж Солище (Хс).
Тузлука — к., в 1880 г. бр. веро-
ятно към Лесичарка; изсел. през
1893 г. — Лч, 4.
Тузлук кьой — вж Солище (Хс).
ТУЛОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
1442 ж.. Хс, 15.
ТУМБАЛОВО — с., в 1880 г. бр.
към Батошево; призн. от м. за
с. с ук. 2294/обн. 26. XII. 1978;
169 ж.. Лч, 24.
ТУМБЕВЦИ — с., в 1880 г. бр.
към Палици; призн. от м. за с.
с ук. 2294/обн. 26. XII. 1978; 51 ж.,
Лч, 10.
Тумбьовото — м., до 1900 г. бр. към
Черни Осъм; залич, с ук. 463/обн.
2. VII. 1965 — Лч, 28.
Тупузларе (Топузлари) — вж Зор-
ница (Бс).
ТУР ИЯ (погреш. Тория) — с., в
Б-я от 1885 г.; 567 ж., Хс, 17.
ТУРКИНЧА — с., в Б-я от 1878 г.,
61 ж., Лч, 9.
Туркоклии — вж Стрелци (Бс).
ТУ РОКОВ ЦИ (Туряковци) — q.,
в Б-я от 1878 г.; осъвр. име с
ук. 960/обн. 4. I. 1966; 262 ж.,
Сф, 44.
Турска Левка — вж Стара Левка
(Хс).
Турска Лешница — вж Лешница
(Лч).
Турска Чоба — с., изсел. и разру-
шено през Осв. война — б. ок.
Пловдив (Пд).
Турски Извор — вж Български из-
вор (Лч).
Турски кара агач — вж Левеки
(Лч).
Турски Смил — вж Нова Черна
(Рз).
Турски Тръстеник — вж Славяно-
во (Лч).
Турски Цибър — вж Долни Ци-
бър (Мх).
Турски чардак (Турский чардак-
малък) — вж Малък Чардак (Пд).
Турско Алагюн — вж Варовник (Бс).
Турско бей кьой — вж Искра (Бс).
Турско Габрово — вж Габрово (Хс).
Турско Оваджик — вж Горно по-
ле (Хс).
Турско поле — вж Горно поле (Хс).
Турско село — вж Бистрица (Сф).
Турско Сливо — вж Козловец (Дч).
Турсун кьой — м., бр. към сб. с.
Доспатлии; изсел. през 1895 г.—
б. ок. Елена (Лч).
Турсунлии — вж Самуилово (Бс).
Турфанлии — вж Иглика (Бс).
Турханлар — вж Цветница (Рз).
Турчин — вж Цар-Петрово (Мх).
Турчиново — м., в Б-я от 1912 г.;
сл. с ук. 11/обн. 13. I. 1967 —
вж Река (Пд).
Туряковци — вж Туроковци (Сф).
ТУРЯН — с., в Б-я от 1912 г.;
присъед.: Есенище и Кайковска;
146 ж., Пд, 28.
Тутлуджа — вж Калояново (Бс).
272
ТУТРАКАН — гр., в Б-я 1878—1913
и от 1940 г.; присъед. Радецки;
12 119 ж., Рз, 24.
ТУТРАКАНЦИ (Балдър кьой, Бъл-
дър кьой) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 334 ж., Вн, 24.
ТУХОВИЩА — с., в Б-я от 1912 г.;
836 ж., Сф, 36.
ТУЧЕНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
545 ж., Лч, 20.
Т-УШОВИЦА (Тушовца) — с., в
Б-я от 1878 г.; уточн. име с ук.
960/обн. 4. I. 1966; 1115 ж., Вн,
10.
ТЪЖА (Голямо село) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим, с ук. 131/обн.
14. III. 1950; 2037 ж., Хс, 17.
ТЪКАЧ (Чулфалар) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 958 ж., Вн, 18.
Тъмна река — вж Младежко (Бс).
Тъмръш — с., изсел. през 1912 г.—
Пд, 21.
ТЪНКА БАРА — с., призн. от н. м.
(от с. Върлина) за с. с ук. 2932/
обн. 30. IX. 1983, 120 ж., Пд, 17.
- ТЪНКИ РЪТ — м„ в 1880 г. бр.
към сб. с. Доспатлии; 13 ж., Лч,
10.
ТЪНКОВО (Индже	кьой) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 813 ж.,
Бс, II.
ТЪНКОВО (Индже кьой) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 582 ж., Хс, 22.
ТЪНКОТО (Кайрякът) — м„ в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 95 ж., Пд, 16.
Тъпанари (Тъпанарите) — вж Чу-
ково (Лч).
ТЪПЧИЛЕЩОВО (Базиргян кьой) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м.
з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 149 ж.,
Рз, 15.
ТЪРгОвИЩЕ (Ески Джумая) —
гр., в Б-я от 1878 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; при-
съед.: Въбел и Бряг; 46 522 ж.,
Рз, 25.
ТЪРГОВИЩЕ — с., в Б-я от 1878
г., 377 ж„ Мх, 32.
Търговище (Пазарджик) — с., в-
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; залич. с ук.
57/обн. 5. II. 1965 — Хс, 18.
ТЪРКАШЕНИ — к., в 1880 г., бр.
към Блъсковци; 13 ж., Лч, 10.
ТЪРНА — с., призн. от н. м. Гър-
на (от с. Чернигове) с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — Хс, 1.
ТЪРНАвА — с., в Б-я от 1878 г.;
3373 ж„ Мх, 8.
ТЪРНАВА — с., в Б-я от 1885 г.;
305 ж., Бс, 20.
Търнава — с., изсел. през Осв. вой-
на — б. ок. София (Сф). ,
Търнак — вж Трънак (Бс).
ТЪРНАК — с., в Б-я от 1878 г.;
1835 ж., Мх, 8.
ТЪРНЕНЕ (Търнени) — с., в Б-я
от 1878 г.; присъед. Диссвица;
2032 ж., Лч, 20.
Търнен кладенец (Трънен кладенец,
Тикен бунар) — м., в 1880 г. бр.
към Стара река; преим. на Трънен.
кладенец с м. з. 2820 обн. 14. VIII.
1934; сл. с ук. 356/обн. 7. XIL
1954 — вж Зайчари (Бс).
ТЪРНИЧЕНИ (Траничане) — с., в.
Б-я от 1885 г.; 1254 ж., Хс, 17.
Търновец (Търновец чифлик) — с.,
в 1880 г. вероятно бр. към Из-
вор; сл. с ук. 317/обн. 13. XIL
1955 — вж Извор (Сф).
Тъоновка (Мурсал кьой) — с., пр.
Осв. чифлик, изсел. през 1877 г.;
засел, след 1880 г.; преим. с ук.
125 от 7. III. 1901; сл. с ук. 513/
обн. 24. XI. 1959 — вж Дропла
(Вн).
ТЪРНОВЛАГ (Търновлак) — с.,
в Б-я от 1878 г; 209 ж., Сф, 25.
Търново — вж Велико Търнова
(Лч); Злати дол (Хс).
ТЪРНОВЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
796 ж.. Рз, 25.
ТЪРНОВЦИ (Кангълар) — с., в.
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; присъед.
кв. Билялар (от с. Щерна) с ук.
583/обн. 14. IV. 1981; 466 ж.,
Хс. 4.
ТЪРНОВЦИ (Сар£> гьол) — с., в
Б-я 1878—1913 и от 1940' г.; пре-
273
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
428 ж„ Рз» 24.
Т-ЪРНОСЛ ИВКА (Тюрк ереджек)—
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 288 ж.,
Хс» 1.
ТЪРНЯНЕ — с.» в Б-я от 1878 г.;
241 ж., Мх, 9.
Търси гъзи (Търсиите, Търсей) —
вж Андреево (Лч).
ТЪРСИНО — с., в Б-я от 1878 г.;
65 ж., Сф, 25.
ТЪРХОВО (Духанджии) — с.» в
Б-я от 1878 г.; дв. име пр. Осв.;
281 ж., Лч, 24.
ТЪРЪН — с., в Б-я от 1912 г.; при-
съед.: Лещище, Ра в нище и Ражи-
ще с ук. 11/обн. 13. I. 1967; 771 ж.,
Пд, 28.
Тюлбе — вж Капище (Рз); Том-
бето (Лч).
Тюлбе к ара л ар — в ж Та ямище (Рз).
Тюлбеллер (погреш. Толбелер) —
вж Горица (Рз).
ТЮЛЕНОВО (Калъч кьой, Кълъч
кьой) — с., в Б-я 1878—1913 и
от 1940 г.; преим. на Тюленово с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 139
ж., Вн, 28.
Тюлер — вж Мрежичко (Хс).
Тюлюджа (Тюллюджа) — вж Пре-
лог (Вн).
Тюмбе махле (Тюмбелер) — вж
Томбето (Лч).
Тюрк арнаутлар — вж Белоградец
(Вн).
Тюрк геве — вж Пловка (Хс).
Тюрк ереджек — вж Търносливка
(Хс).
Тюркеше — вж Шишковица (Рз).
Тюрк кабаач — вж Велешани (Хс).
Тюрк косуй — вж Косара (Рз).
ТЮРКМЕН — с., в Б-я от 1885 г.;
625 ж., Пд, 7.
Тюркмени — вж Тамарино (Бс).
Тюркмен махле — вж Българене
(Хс).
Тюркмешлии — вж Рупките (Хс).
Тюрк Смил — вж Нова Черна (Рз).
Тюрк Суютчук — вж Топола (Вн).
Тюрк юрпек — вж Латинка (Хс).
ТЮТЮНЧЕ (Арслан ходжа) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. 3.
3775 обн. 7. XII. 1934;	318 ж.,
Хс. 4.
ТЯНЕВО (Садъ кьой, Симеоново) —
с.» в Б-я от 1885 г.; преим. на
Симеоново с приказ 40 от 20. IV.
1884 и на Тянево с ук. 3/обн. И. I.
1950; 483 ж., Хс, 20.
ТЯНЕВО (Среден Базаурт, Тяно-
во) — с., в Б-я 11878—1913 и от
1940 г.; до 1913 г. бр. към сб. с.
Базаурт; преим. на Тяново с м.
з. 2191/обн. 27. VI. 1942 и на Тя-
нево с ук. 960/обн. 4. I. 1966;
295 ж., Вн, 15.
Убановци — вж Хубановци (Лч).
УГЛЕДНО (Кадър спах, Кадър спах
кьой) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 150 ж., Рз, 15.
УГЛЯРЦИ -- с., в Б-я от 1878 г.,
137 ж., Сф, 31.
У1 ОРЕЛЕЦ — с., в 1878 г. бр. към
Гъбене; призн. от м. за с. с у к.
2294/обн. 26. XII. 1978; 177 ж.,
Лч, 24.
УГОРЯЛКОВЦИ — с., в 1880 г.
бр. към Лазарци; призн. от м.
за с. с ук. 2294/обн.	26. XII.
1978; 62 ж., Лч, 10.
УГЪРЧИН — гр., в Б-я от 1878 г.;
призн. от с. за с. гр. т. с ук. 546/
обн. 15. IX. 1964 и за гр. с ук.
829/обн. 29. VIII. 1969; 4212 ж.,
Лч, 31.
Угърчинска махала — м., изсел.
през Осв. война — Лч, 31.
УЗОВО (Узлар) — с., в Б-я 1878—
1913 и от 1940 г.; преим. с м. з.
2191/обн. 27. VI. 1942; 73 ж., Вн,
12.
Узун гюней (Узун гюня) — вж
Дълги припек (Лч).
Узун дере — вж Неделино (Пд).
Узунджа — вж Длъгнево (Хс).
Узунджа алан (Узунджи алан) —
вж Длъжка поляна (Рз).
Узунджата — м., до 1920 г. бр. към
Цветница; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
18 Речник на селищата
274
1971 — вж Цветница (Рз).
Узундже алан — вж Равно (Рз).
Узундже орман (Узунджа орман) —
— вж Ьогданци (Рз).
УЗУНДЖОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
1868 ж., Хс, 25.
Узуни — вж Високовци (Лч).
Узуни (Узуните) — вж Планинци
(Лч).
УЗУНИТЕ — к., в Б-я от 1878 г.;
22 ж., Лч, 4.
Узуните — м., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 582/обн. 26. XII. 1959 —
вж Денчевци (Лч).
Узун кърово (Узун карово) — вж
Дълго поле (Пд).
Узунлар — вж Длъжко (Вн).
УЗУНОВО — с., образ, от н. м.
Узунова и н. м. Карабекир (от
с. Три могнли) с vk. 93/обн.
26. I. 1979; 102 ж., Пд, 1.
Узунска (Гергев трап) — м., до
1900 г. бр. към Черни Осъм; дв.
име пр. Осв.; залич. с ук. 463/обн.
2. VII. 1965 — Лч, 28.
Узун Смайл — с., в Б-я от 1885 г.;
изсел. през 1887 г. — б. ок. Сър-
неногора (Пд).
Узун Хасан — вж Тракия (Хс).
Узун химетлер — вж Орлица (Хс).
Узунци вж Високите (Пд).
Уланлии — вж Руен (Бс).
Улей — к., в Б-я от 1878 г.; след
1880 г. бр. с Гуглевци (Лч).
Улу дере Караманлар — вж Кара-
манци (Хс).
Улумска — м., до 1900 г. бр. към
Патрешко; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Патрешко (Лч).
УМАРЕВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
543 ж., Лч, 14.
Умниците — к., до 1900 г. вероят-
но бр. към Тодорчетата; сл. с
ук. 92/обн. 2. III. 1951 — вж Ан-
гелов (Лч).
Умур Верен — вж Дъждец (Хс).
Упчелии — вж Асеново (Бс).
Упчовското — м., до 1900 г. бр. към
Орешак; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Орешак (Лч).
Урбабинци — вж Тошевци (Мх).
УРВАТА — к., до 1900 г. бр. към
Бижовци и Бърдените; към 4. XII.
1985 г. без постоянно нас., Лч,
29.
Урджулар (погреш. Орджуларе) —
с., в Ь-я от 1885 г.; сл. с ук. 104
от 25. 111. 1902 — вж Лоз&н (Пд).
Урдовиза — вж Китен (Бс).
Урлар — вж Равен (Хс); Сухино
(Хс).
УРОВЕНЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
319 ж., Мх, 18.
Урузово — вж Фазаново (Бс).
Урум беглии — вж Лесово (Бс).
Урум бей — вж Греевци (Рз).
Урум ени кьой — вж Българово
(Бс).
Урум кьой — вж Ефрем (Хс); Ин-
дже войвода (Бс).
Урум чифлик — вж Стара река
(Бс).
Уруците — вж Белица (Лч).
Уруците (Уруци) — вж Гурково
(Сф).
Уручевнн — вж Дъбова (Пд).
УРУЧОВЦИ (Уручевци) — мм
призн. от н. м. за м. с ук. 292/
обн. 25. VIII. 1953; 72 ж., Пд, 16.
Уруш Боохчу — вж Греевци (Рз).
Урушлъ — м., изгорена през Осв.
война — б. ок. Панагюрище (Пд).
Усина — вж Осина (Сф).
Усои (Шейтани) — м., в Б-я от
1878 г.; преим. с ук. 48/обн. 9. П.
1951; сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1971 —
вж Елена (Лч).
УСОЙКА (Гьоклемез) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 691 ж., Сф, 6.
Усойна (Хамза махле) — м., до
1900 г. бр. към Сливовица; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
изсел. между 1946 и 1956, не е
залич. с адм. акт — Лч, 11.
Уста Генчо — вж Изгрев (Вн).
УСТИНА — с., в Б-я от 1885	г.;
2591 ж., Пд, 21.
Устово — гр., в Б-я от 1912 г.;
призн. от с. за гр. с п. М. с.
6/обн. 6. IV. 1946; сл. с ук. 227/
обн. 21. VI. 1960 — вж Смолян
(Пд).
Устово — вж Шиварово (Бс).
.УСТРЕМ (Ваково, Вакъв) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. на Устрем
27
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
2239 ж., Хс, 23.
УСТРЕН — с., в Б-я от 1912 г.;
872 ж., Хс, 4.
Усу л кьой — вж Секу ло во (Рз).
Ухловииа — вж Еленска (Пд).
УХЛОВИЦА — м., в Б-я от 1912г.;
28 ж., Пд, 28.
Учин дол — вж Тодорово (Лч).
Учкунци — м., в Б-я от 1912 г.;
сл. с ук. 582/обн. 29. XII. 1959 —
вж Гега (Сф).
УШЕВЦИ (Ушовци) — к., в Б-я
от 1878 г.; осъвр. име с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; 2 ж., Лч, 3.
УШИ — с., в Б-я от 1878 г.; 76 ж.,
Сф, 43.
УШИНЦИ (Каба кулак) — с., в
D-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 269 ж., Рз,
18.
Ушовци — вж Ушевци (Лч).
ф
ФАБРИКА — пром, с., призн. от
н. м. за пром. с. с ук. 292/обн.
25. VII. 1953; 130 ж., Пд, И.
ФАЗА НО ВО (Урузово, Стамболий-
ски) — с., новозасел. на мястото
на к. Урузово и призн. за с. Стам-
болийски с писмо 2597 от 9. III. 1923
на МВРНЗ; преим. на Урузово с
писмо 12 777 от 2. XI. 1923 на
МВРНЗ и с ук. 162/обн. 8. IV.
1931 и на Фазаново с ук. 191/обн.
18. IV. 1950; 115 ж, Бс, 10.
ФА КИЯ — с., в Б-я от 1885 г.;
868 ж., Бс, 4.
Факръ бунар — вж Чубрика (Хс).
Фарваловци (Фарлювци) — вж Хар-
валовци (Лч).
Фарту ни (Фартуните) — вж Фър-
туни (Лч).
Фарфалар — вж Веслец (Хс).
ФАТОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
раздел, на Долно Фатово и Гор-
но Фатово без адм. акт през 1925
г. (писмо 11799 от 16. X. 1925 на
МБР); образ, от сл. на Долно и
Горно Фатово с у к. 232/обн. 26.
III. 1968; 149 ж., Пд, 28.
Фафпна — вж Мухово (Сф).
ФЕЛДФЕБЕЛ-ДЕНКОВО (Байрам
бунар, Байря пунар, погреш.
Фелдфебел-Дянково) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим.
на Фелдфебел-Денково с м. з.
2191/обн. 27. VI. 1942; 865 ж.,
Вн, 15.
Фелеклер — вж Небеска (Хс).
Фелкач — вж Велислав (Бс).
Фердинанд — вж Михайловград
(Мх).
Фердинандово — вж Ведрина (Вн);
Поляново (Хс); Първенец (Пд);
Славянци (Бс); Янтра (Лч).
Ферезлии — вж Овчеполци (Пд).
Ферхатлар — вж Делчево (Рз).
Фете кьой — вж Храброво (Вн).
Фида бей — вж Велчево (Лч).
Факел — вж Маточина (Хс).
ФИЛАРЕТОВО (Хамзалар) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 972	ж.,
Бс, 8.
ФИЛЕВО (Каяли, Върбица) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. на Вър-
бица с ук. 462/обн. 21. XII. 1906
и на Филево с у к. 45/обн. 8. II.
1950; 717 ж., Хс, 5.
ФИЛИПОВО — с., в Б-я от 1912
г.; 568 ж., Сф, 2.
ФИЛИПОВО (Татар кьой, Хамидие
Татар кьой) — с., в Б-я от 1915 г.;
дв. име пр. Осв.; преим. на Фи-
липово с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 91 ж., Хс, 23.
ФИЛИПОВЦИ — с., в Б-я от 1878
г.; 416 ж., Сф, 44.
Филиповци — с., в Б-я от 1878
г.; сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1971 —
вж София (Сф).
Филип-Тотево (Кара-Хасаните) —к.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; сл. с ук.
202/обн. 2. III. 1976 — вж Вой-
нежа (Лч).
ФЛОРЕНТИН — с., в Б-я от 1878
г.; 679 ж., Мх, 26.
Флорика — с., засел, под рум. власт,*
в Б-я от 1940 г.; залич. с ук. 369/
обн. 28. X. 1958 — Вн, 15.
Флорово — вж Цветино (Пд).
276
Форцово — с., в Б-я от 1885 г.;
изсел. през 1894 г. — б. ок. Пе-
щера, Пд, 6.
ФОТИНОВО (Фотен) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 1026 ж., Пд, 3.
ФОТИНОВО (Хатиболар) — с., в
Б-я от1912 г.; преим. с м. з. 3225/
обн. 21. IX. 1934; 1093 ж., Хс,
8.
Фотовища — вж Огняново (Сф).
Франга — голяма — вж Голяма
Франга (Вн).
Франга — малка — вж Яребичиа
(Вн).
ФРАТУНСКИТЕ КОШАРИ (Фра-
тунскнте кошари) — м., до 1900 г.
бр. към Петрич; преим. без адм.
акт през 1934; от 1975 бр. към
Петрич, Сф, 40.
Фрашари — вж Полковник-Ламбри-
ново (Рз).
Фоенк кьой — вж Дъб (Хс).
ФРОЛОШ — с., в Б-я от 1878 г.;
387 ж., Сф, 23.
Фузозлар — вж Врана (Хс).
Фунден — вж Каниц (Вд).
Фундуклии —вж Лесково (Бс).
ФУРЕН — с., в Б-я от 1878 г.;
608 ж., Мх, 18.
Фусовина — вж Михалаки-Георгие-
во (Мх).
Фустаня — вж Хвостяне (Сф).
Фъндаджак — вж Лещак (Пд).
Фъндаджик — вж Шумнатица (Хс).
Фъндъджик — вж Лясково (Хс).
Фъндъклии — вж Лесково (Бс);
Лесково (Вн); Тенево (Бс); Шкор-
пиловци (Ви).
ФЪРГОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
416 ж., Сф, 36.
ФЪРГОЕЦИ (погреш. Хвърговци) —
к., в Б-я от 1878 г.; 3 ж., Лч, 4.
ФЪРЕВЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
30 ж., Лч, 29.
Фърладан — с., в Б-я от 1878 г.;
изсел. през 1901 г. — Вн, 15.
Фърльовци — вж Хвърльовци (Лч).
Фъртлии (Фъртли) — с., в Б-я от
1885 г.; изсел. през 1893 г. — б.
ок. Хасково, Хс, 25.
ФЪРТУНИ (погреш. Фартуни) —
к., в Б-я от 1878 г.; 1 ж., Лч, 29,
Фьрчнл — еж Хвърчил (Сф).
Фсолбеллер — вж Еленово (Рз).
X
Хавъзлъ — вж Щерна (Хс).
Хаджи Абдул махлеси — вж Омур-
(Рз).
Хаджи Азма (Хаджи Хамза) — бж.
Боерица (Сф).
Хаджи Айвалии (Хаджи Айватлии) —
вж Даскал-Атанасово (Хс).
Хаджи ахматлари — вж Пчеларци
(Рз).
Хаджи Байрям (Хаджи Байрам) —
вж. Хаджи Димитър (Вн).
Хаджи Балабанлии — вж Драган-
ци (Бс).
ХАДЖИДИМИТРОВО (Нова мах-
ла) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
с ук. 267 от 7. VI. 1891; 669 ж.„
Бс, 20.
ХАДЖИДИМИТРОВО (Саръ яр) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м.
з. 2820/оби. 14. VIII. 1934; 1675
ж Л ч 23
ХАДЖИДИМИТРОВО (Секерече-
во) — с., в Б-я от 1885 г.; преим.
с м. 3. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
1572 ж. Хс 7.
ХАДЖИ ДИМИТЪР (Хаджи Бай-
рям) — с., в Б-я 1878—1913 и
от 1940 г.; преим. с м. з. 2191/
обн. 27. VI. 1942; 267 ж., Вн, 17.
ХАДЖИДИМОВО (Долно Сингар-
тия, Жостово) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. на Жостово с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934 и на
Хаджидимово с ук. 334/обн. 13.
VII. 1951; присъед.: Горяни; ЗОЗЯ
ж., Сф, 45.
ХАДЖИЕВО (погреш. Аджиево) —
— с., в Б-я от 1885 г.; 1319 ж.,
Пд, 18.
Хаджиевци (Хаджиоглулар) — с.г
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; залич. с
ук. 970/обн. 4. IV. 1986 — Хс, 1.
Хаджи Елее — вж Първомай (Пд).
ХАДЖИИТЕ (Хаджиларе) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 419 ж.т
277
Бс, 7.
Халжиите (Хаджии) — к., в Б-я
01 1878 г»; изсел, с 1ед 1926 г. и
залич. с м. з. 1695/обн. 27. IX.
П37 __ Дч, 29.
Хаджийска махала — вж Черкаски
(Мх).
Хаджийско — вж Искрил (Хс).
Хаджи Камбер махле — вж Ма-
товой (Рз).
Хаджи кьой — вж Ардино (Хс);
Ерестово (Хс); Благовец JBh);
Благунци (Хс); Букак (Вн); Иеру-
салимов© (Хс); Сливарка (Хс).
Хаджилар — вж Вранско (Хс);
Калугсрене (Рз).
Хаджиларе (Хаджилари) — вж Хад-
жиите (Бс).
Хаджилии — вж Юяаците (Пд).
Хаджи Мариново — вж Житосвят
(Бс).
Хаджи махала (Хаджийска махла) —
вж Черкаски (Мх).
Хаджи махле — вж Горна Хаджий-
ска (Лч); Драговци (Рз); Ис-
крил (Хс); Струя (Бс); Чеган-
ци (Хс).
Хаджи Мехмеделер (Хаджи Мех-
медолар) — вж Опълченско (Хс).
Хаджи Муса — вж Морава (Лч).
Хаджноглулар — вж Хаджиевци
(Хс).
Хаджиолар — вж Калугерене (Рз).
Хаджиолар (Хаджиогларе) — вж
Малко Дряново (Хс).
Хаджиоглу Пазарджик (Хаджиог-
лу Базарджик) — вж Толбухин
(Вн).
Хаджи Синанлар — вж Бенковски
(Вн).
Хаджи Факлар — вж Генерал-Доб-
рево (Рз).
Хаджи Хасанлар — вж Бенковски
(Вн).
Хаджи Хюсеин махле — вж Надеж-
ден (Хс).
Хаджи Цанев мост (Хаджи Цонев
мост) — вж Смирненски (Лч).
Хадър — вж Владимирово (Хс).
Хадърча (Хадърджа) — вж Нико-
лаевка (Вн).
Хадър челеби — вж Господиново
(Рз).
Хазмани — вж Азманите (Лч).
Хаинито — вж Гурково (Хс).
Хайдар — вж Кардам (Рз).
Хайрединча — с., в Б-я от 1885
г.; изсел. през 1887 г. — б. ок.
Харманли (Хс).
Хайран кьой — вж Млечен (Вн).
Хайранлар — вж Груево (Хс).
ХАЙРЕДИН (Ередин) — с., в Б-я
от 1878 г.; дв. име пр. Осв.;
2868 ж., Мх, 30.
Хайрян кьой — вж Млечен (Вн).
Халач (Халач дере) — вж Брезен
(Хс).
Халачлар — вж Житница (Хс).
Халачли — вж Одринци (Хс).
Халачлии — вж Дръндар (Вн).
Халваджи ендже кьой (Халваджи
ендже) — вж Цар Асен (Рз).
Халваджии — вж Майор-Узуново
(Мх).
ХАЛ ВАДЖ И ЙСКО	(Халваджи па-
ри) — м., до 1900 г. бр. къМ
Длъжка поляна; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 17 ж.,
Рз, 2.
Халваджилар — вж Рудина (Бс).
Халваджилари — вж Халваджчй-
ско (Рз).
Халиловпи — к., в 1880 г. бр. кьм
сб. с. Доспатлии; изсел. през 1885
г. — б. ок. Елена, Лч, 11.
Халил ходжа махле — вж Драгов-
ци (Рз).
ХАЛОВСКИ КОЛИБИ — м.. ппизн.
от н. м. за м. с писмо 7365 от
15. VI. 1932 на МВР; към 4. XII.
1985 г. без постоянно нас., Мх. 3.
Халът кьой — вж Крушево (Пд).
Хамбац (Хамбар дере) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. 3. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; залич. с ук.
2294/обн. 26. XII. 1978 — Пд, 2.
Хамбарджик — уж Житарник (Хс).
Хамбарджиклар вж 1 Житница
\ / ьС ) .
Хамбарлии — вж Житница (Пх);
Маломирово (Бс).
Хамбарлък — вж Метличина (Мх).
Хамза кьой — вж Банковец (Рз).
Хамзалар — вж Добриново (Хс);
Крушка (Хс); Храброво (Вн);
Филаретово (Бс).

278
Хам: ал ape — вж Зелениково (Пд).
Хамзаларн (Хамзаларе) — вж Бо-
рнлово (Хс).
Хамза махле — вж Усойна (Лч).
Хамзач — вж Дъбовец (Хс).
Хамзорен — вж Безмер (Бс).
Хамидие Татар кьой — вж Фили*
пово (Хс).
Хана — вж Видбол (Мх).
Хандък — вж Съботковци (Лч).
Ханищата (Ханища) — вж Димиев
хан (Лч).
ХАН КРУМ (Чаталар, Чатали, Цар
Крум) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Цар Крум с ук. 519 от
30. X. 1899 и на Хан Крум с ук.
1125/обн. 2. VIII. 1977; 568 ж.,
Вн, 23.
Хановете — м.» до 1900 г. бр. към
Брусен; сл. с ук. 902/обн. 31. XII.
1963 — вж Малки Искър (Сф).
Хановете — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Вакарел; призн. за с. Ва-
карел с ук. 582/обн. 29. XII. 1959—
рх Вакарел (Сф).
ХА НОВО (Карга кьой) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. от нас. пр. Осв.;
1123 ж., Бс, 20.
Хачами дрое — вж Разбойна (Бс).
ХАРАЧЕРИТЕ (Арачери) — к., в
Б-я от 1878 г.; 30 ж., Лч, 4.
ХАрВАЛОВЦИ (Фарваловци, Фар-
люзци, Хварваловци, Орловци) —
с., в 1880 г. бр. към Планово; дв.
име пр. Осв.; уточн. име на Хар-
валовци без адм. акт през 1934;
призн. от м. за с. с ук. 2294/обн.
26. XII. 1978; 21 ж., Лч. 10.
Хардалии — вж Коритен (Вн).
Харделово — вж Лилеково (Пд).
Харман — вж Вършило (Бс).
Харманите — м., засел, от бежанци
след 1913 г.; до 1926 г. бр. към
Поморие: призн. от н. м. за м.
с ук. 162/обн. 8. IV. 1931; сч. с
vk. 516/обн. 22. XII. 1961 — вж
Поморие (Бс).
Харман куюсу — вж Кардам (Вн).
Хаимам къпъ — вж Малина (Бс).
ХАРМАН Л И — гр., в Б-я от 1885 г.;
20 992 ж., Хс, 24.
Хаоманлък — вж Дъбовик (Вн).
Хасакиите (погреш. Хасеки, Хасе-
кий) — к., до 1892 г. бр. към
Жълтеш; сл. с м. з. о287,обн.
23. XII. 1941 — вж Жъъеш (Ли.
Харан бабалар — вж Бащино (Хс).
Хасан бегл и л — вж Изгрев (Бс).
Хасан бобалар — вж Бащино (Хс).
Хасан джа — в ж Асеновец (Вн).
Хасаннте (Хасани) — вж Ясените-
(Лч).
Хасанково — вж Бориково (Пд).
Хасан кьой — вж Кадънка (Хс).
Хасанлар (погреш. Хюсеин лар) —
вж Гецово (Рз).
Хасанлари — вж Кисетец (Рэ).
Хасан махала — вж Голяма вода
(Рз).
Хасанова махала (погреш. Асанова
махала) — вж Динково (Мх).
Хасанова река — вж Речанц (Пд).
Хасаново — вж Ловец (Вн).
Хасаяовска — вж Вранпнцп (Пд).
Ха^анэвии — вж Стоян вци (Лч).
Хасаноглу — вж Александрово (Бс).
Хасан оплар — вж Добринци (Хс)*
Хасан терзи — вж Крояч (Рз).
Хасан факъ (Хасан фака) — вж
Гоъччарозо (Рз).
Хасан факъ — в к Камбурово (Рз).
vac?H4a — вж Асеновец (Вн).
Хасарджчлар — вж Рогозари (Хс).
Хасарлоба — вж Манастир (Хс).
Хасартьк — вж Рилци (Сф).
Хас беглии — вж Доб?иново (Бс).
Xасекий (Хасеки) — вж Хасакиите
(Лч).
Хас кестане (Хас кестене) — вж
Горно Новково (Рз).
Хас кечилер (погреш. Хасан к'ми-
леп) — вж Долно Ко°апево (Рз).
ХАС КО ВО — гр., в Б-я от 1885 г.;
пписъед. Болярово; 87 763 ж., Хс,
25.
Хас кьой — вж Добротица (Рз),
Сладун (Хс).
Хасобас — вж Царева поляна (Хс);
Шишманово (Хс).
ХАСОВИЦА — с., в Б-я от 1912
16 ж., Пд, 28.
Хасово (Каяджик хас) — с., в Б-я
от 1878 г.: поеим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; сл. с ук. 133/
обн. 14. V. 1957 — вж Равней
(Вн).
2
Хассъ (Хасъ кьой) — еж Добри-
Воиниково (Вн).
Хасъ кьой — вж Свободпца (Рз).
Хас ъ кьгс лер —- вж Телервг ;Вн).
Хасъм деде (Хъсъм деде) — вж
Ябълк во (Вн).
Хасъмите — вж Радоевското (Лч).
Хасъмлар — вж Орешница (Хс).
Хасърджик — вж Рогозче (Хс);
Щипско (Мх).
Хасър куюсу — вж Рого ина (Ви).
Хасър кьой — вж Рибарско (Лч).
Хасър тин — вж Рогозиново (Хс).
Хасърлък — вж Огражден (Ви).
Хасът (погреш. Хасси) — вж Крън
(Хс).
Ха* ъ юрт — вж Царино (Хс).
Ха(анлар — вж Сестринжо (Хс).
Хаг Солар — вж Фотлново (Хс).
Хатин — к., в 1880 г. бр. към Ста-
ра река; след 1900 г. сл. с Карам-
ца *ари (И грев) (Бс).
Хахньэво — вж Бойка (Сф).
Хашлъджа кьой (Хашлъджа) — вж
Приезд (Вн).
ХварвалсБнч — вж Харваловци
(Лч)
ХвОКНА — с., в Б-я от 1885 г.;
864 ж.. Пд, 32.
ХБССТ/iIE (Фустаня) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. ХП. 1934; 8и0 ж., Сф. 13.
Хвърговии — вж Фърговци (Лч).
Хвърльовци (погреш. Фърльовци) —
м., в 1880 г. бр. към Лазарди;
сл. с м. з. 2920/обн. 16. I. 1943 —
вж Плаков рът (Лч).
ХВЪРЧИЛ (Фърчил) — к., до 1900
г. бр. към Каменица; осъврем. пме
без адм. акт през 1956;	19 ж.,
Сф. 40.
Хебиб — вж Влади.мировци (Рз).
Хебибчево (Хебибчя) — вж Люби-
мей (Хс).
Хедиетлер (Хедиатлар, Хедеатлар,
Хедаетлер) — с., в Б-я от 1885 г.:
раздел, с vk. 959/обн. 28. XII. 1965
— вж Подгорец (Бс) и Припек
(Бс).
ХЕРАКОВО .— с., в Б-я от 1878 г.;
присъед. Белица; 686 ж., Сф, 7.
Хибилии (Хибелии) — вж Страхи-
лово (Лч).
Хнмитлии — с., изсел. п-рез 1912 —
б. ок. Кърд кали (Хс).
Химитлии — вж Иван-Вазово (Пд);
Радепки (Бс); Ясеново (Бс).
ХИРЕВО (Хирюво) — с., в Б-я от
1878 г.; 355 ж., Лч, 24.
ХИСАР — с., в Б-я от 1912 г.; 130
ж., Хс, 9.
Хисар — с., в Б-я от 1885 г.; сл.
с ук. 50'обн. 4. VII. 1942 — вж
Хисаря (Пд).
Хисар азтъ — еж Желязна врата
(Хс).
Хт-сарджик — вж Ветрен (Пд).
Хисар Кюселере — вж Момина ба-
ня (Пд).
Хисаолъка — вж Заградс (Сф).
ХИСАРЯ (Хшар-Момина баня) —
гр., образ, от с. Хисар и с. Моми-
на баня с ук. 50/обн. 4. VII. 1942;
преим. и г.р:рн. от с. за гр. с ук.
546 обн. 15. IX. 1964; присъед.:
В рчгово и Миромир; 9417. ж.,
Пд, 31.
Хисар’ юстю — вж Вишеград (Хс).
ХИТОБО (Чаир махле. Ион Братн-
ино) — с., в Б-я 1878—1913 и от
1910 г.; приИМ. на Пон Братиано
поз pvm. власт и на Хитово с м.
2191/обн. 27. VI. 1942; 318 ж.,
Вн, 15.
Хитревска — м., до 1900 г. бр. към
Троян; след 1905 г. сл. с м. Дрян-
ска (Лч).
Хитревци (Хитровци) — к., в 1880
г. бр. към Бижовци; сл. с ук. 757/
обн. 8. V. 1971 — вж Трявна
(Лч).
ХЛЕБАРОВО (Торлак, Цар Кало-
ян) — гр., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. на Цац Калоян с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934 и на Хлеба-
рово с ук. 334/обн. 13. XII. 1951;
пцизн. от с. за гр. с ук. 2190/обн.
20. X. 1981; 5417 ж., Рз, 26.
ХЛЕВЕНЕ (Хлевени) — с., в Б-я
от 1878 г.; 499 ж., Лч, 14.
ХЛЯБОвО (Гердимска, Гердеме) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на
Хлябово с ук. 462/обн. 21. XII.
1906; 1167 ж., Хс, 23.
Хобановци — вж Хубановци (Лч).
2 SO
Ходжа ени махле — вж Половец
(Хс).
Ходжа кьон — вж Бързаково (Лч);
Кит и но (Рз); КраГшово (Бс); Мал-
ко Попово (Хс); Нова Полина
(Рз); Попович (Вн); Първенци
(Хс); Рабово (Хс); Сливарка
(Хс); Слънчоглед (Хс); Ходжов-
ЦИ (Хс).
Ходжа кьой — м.» в 1880 г. бр. към
сб. с.	Доел ат ли и;	изсел. през
1895 г. — б. ок. Елена — Лч, 11.
Ходжалар — вж Русалина (Хс).
Ходжамар (Ходжалар) — вж Руд-
ник (Бс).
Ходжа махле — вж Пиринец (Рз).
Ходжиново — вж Богданица (Пд).
Ходжовите (Ходжови) — вж Сте-
фа ново (Лч).
ХОДЖОВЦИ (Ходжа кьой) — м.,
в Б-я 1885—1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 92 ж., Хс, 10.
Хоранлари — вж Божица (Рз).
Хорозлар — с., в Б-я 1878—1913 г.;
изсел. под рум. власт — Рз, 24.
Хорозлар — вж Петелово (Хс);
Петли но (Хс); Петлите (Хс); По-
вет (Хс).
Хорозлу — вж Еровете (Хс).
Хотаклар — вж Сестринско (Хс).
Хотал — вж Подем (Бс).
X О ТА Н Ц А (Хотанец) — с., в Б-я
от 1878 г., 759 ж., Рз, 19.
ХОТНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
760 ж., Лч, 3.
ХОТОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
219 ж., Сф, 33.
Хотлуджа — вж Тревен (Вн).
Хош кадем — вж Котленци (Вн).
ХРАБРИ НО (Сотир, Свети Спас) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на
Свети Спас с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934 и на Храбрино с ук.
430/обн. 22. XI. 1960; 762 ж., Пд,
21.
ХРАБРОВО (Фете кьой) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 525 ж, Вн,
24.
ХРАБРОВО (Хамзалар) — с., в
Б-я 1878—1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
168 ж., Вн, 3.
ХРАББРСКО — с., в Б я от 1878
г.; 791 ж., Сф, 7.
ХРАСНА — с., в Б-я от 1912	г.;
36 ж, Сф, 33.
ХРАСТОВО (Кюлджилер) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7 XII. 1934; 252 ж., Хс, 9.
ХРИСТИЯНОВО (Мисилимито, Ми-
силими) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. с ук. 462/обн.	21. XIL
1906; 462 ж., Хс, 21.
Христова (Попишка) — м., през
1880 и 1892 г. бр. към Троян;
преим. с у к. 633/обн. 29. XII.
1950; сл. с ук. 1840/обн. 27. XI.
1970 — вж Троян (Лч).
ХРИСТОВЦИ — к., до 1892 г. бр.
към Бижовци и Черновръх; 5 ж.,
Лч. 29.
ХРИСТОВЦИ — м„ в 1880 г., бр.
към Марян; 15 ж., Лч, 10.
ХРИСТО-ДАНОВО (Текия) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1467 ж.,
Пд, 13.
ХРИЩЕНИ (Хрищене) — с., в Б-я
от 1885 г.; 2180 ж., Хс, 21.
ХРОМИЦА — с., призн. от н. м.
(от с. Млечижй за с. с ук. 232/
обн. 26. III. 1968; 1387 ж., Хс, 1.
ХУБАВЕНЕ (Хуйовене) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. от нас. в 1879;
543 ж., Мх, 28.
Хубавка — вж Долна Хубавка (Рз).
Хубановии (Убановци, Хобановци) —
к., в Б-я от 1878 г.; залич. с ук.
45/обн. 20. I. 1878 — Лч, 3.
Хуйвен — вж Иваново (Вн).
Хуйовене — вж Хубавене (Мх).
ХУМА (Кънълии, Каналии) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. на Хума
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 532
ж.. Рз, 20.
ХУХЛА — с., в Б-я от 1912 г.; 142
ж., Хс. 6.
Хъдър Челеби — вж Господи ново
(Рзк
ХЪНЕВЦИ — м., в 1880 г. бр. към
Ла^аоин; 8 ж., Лч, 10.
ХЪРЛЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.£
2611 ж., Мх, 17.
281
Хърсово — вж Горно Хърсово (Сф).
ХЬРСОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
49b ж., Сф, 33.
ХЪРСОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
$-88 ж., Рз, 20.
ХЪРСОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
610 ж., Вн, 21.
Хъсен — вж Асен (Лч).
Хьсъм деде — вж Ябълково (Вн).
Хъсъмлар — вж Орешница (Хс).
Хюджеклии (Хюдже кьой) — вж.
Захари-Стояново (Рз).
Хюмет кьой — вж Стражница (Хс).
Хюмет пашалар — вж Пашинци
(Хс).
Хюсеин баба теке — вж Воден (Рз).
Хюсеин кьой — вж Румелия (Хс).
Хюсеинлер — вж Долна Хубавка
(Рз).
Хюсеинлер (Хюсенлер) — вж Драго-
мъж (Рз).
Хюсеин махле — вж Надежден (Хс).
Хюсеинч кьой — вж Вичово (Вн).
Хюсемлер — вж Диамандово (Хс).
Хюсеинче — вж Осеней (Рз).
ц
Цайкювчи — вж Бялково (Лч).
ЦАКОНИЦА — с., в Б-я от 1878
г.: 207 ж., Мх, 23.
НАЛАПИЦА — с., в Б-я от 1885
г.; 5541 ж., Пд, 21.
ЦАНИ-ГИНЧЕВО (Кючук Ахмед) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м.
з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 791 ж.,
Вн, 21.
Цанко Церковски — вж Церковски
(Бс).
ЦАПАРЕВО — с., в Б-я от 1912 г.;
611 ж., Сф, 42.
ЦАР АСЕН (Караплии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 448 ж.,
Пд, 18.
ЦАР АСЕН (Халваджи ендже кьой)
— с., в Б-я от 1878 г.; преим. с
ук. 283 от 10. X. 1896; 630 ж.,
Рз. 17.
ЦАР АСЕН (Цар-Асеново) — с.,
засел, и призн. за с. Цар Асен с
ук. 241 от 17. VII. 1897 г.; в Б-я
до 1913 и от 1940 г.; преим. на
Цар-Асеново с м. з. 2191/обн. 27.
VI. 1942, възст. ст. име с ук. 960/
обн. 1. 1. 1966; 350 ж., Рз, 1.
Цар Аспарух — вж Стамово (Хс).
ЦАРАЦОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
2410 ж., Пд, 21.
Цар Борис — вж Свобода (Пд).
Цар Борис (погреш. Цар-Борисово) —
вж Септсмврийци (Вн).
Цар-Борисово — вж Покрайна (Мх);
Цар Борис (Вн).
Царева ливада — вж Върбаново
(Лч).
ЦАРЕВА ПОЛЯНА (Хасобас) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 431 ж.,
Хс. 22.
ЦАРЕВ БРОД (Ендже) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 1715 ж., Вн,
29.
ЦАРЕВ ДОЛ (Вис кьой) — с., в
Б-я 1878—1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
присъед. Софийци; 157 ж., Рз, 24.
ЦАРЕВЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
1650 ж., Лч, 23.
ЦАРЕВЕЦ (Влашко село) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
1747/обн. 21. X. 1936; 913 ж., Мх,
23.
ЦАРЕВЕЦ (Дуобалъ кьой, Царю-
вец) — с., в Б-я 1885—1886 и от
1912 г.; пренм. на Царювец с м.
з. 3775/обн. 7. XII. 1934; осъвр. на
Ца’ревец с ук. 960/обн. 4. I. 1966;
521 ж.. Хс, 10.
ЦАРЕВЕЦ (Каралез) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн.	27. VI. 1942;
436 ж., Вн, 15.
Царево — вж Виница (Вн); Мичу-
рин (Бс); Царьово (Хс).
Царево градище — вж Ново гради-
ще (Лч).
ЦАРЕВЦИ (Султанлар, Султанци) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на
Султанци с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934 и на Царевци с ук. 875/обн.
20. III. 1987; 932 ж., Вн, 1.
ЦАРЕВЦИ (Шахвелер) — с„ в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
2S2
обн. 14. VIII. 1934; 110 ж., Рз, 15.
Царето — вж Велково (Лч).
ЦАР ИМ ИР (Даутларе) — с., в Б-я
от 1885 г.; пренм. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 1741 ж., Пд,
30.
ЦАрИНО (Хасъ к.’,от) — с., в Б-я
от 1912 г.; пренм. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 60 ж., Хс, 8.
Царица — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 — вж
Побит камък (Хс).
Царив а Иоанна — вж Княжевско
(Хс).
ЦАРИЧИНА — с., в Б-я от 1878 г.;
49 ж.;.Сф, 22.
Царичино — вж Момчил (Вн).
Цар Калоян — вж Хлебарово (Рз).
ЦАР КАЛОЯН (Ени кьой) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820 обн. 14. VIII. 1934; 72 ж.,
Пд, 21.
Цар Коум — вж Хан Крум (Вн).
ЦАР-ПЕТРОВО (Турчдан, Долни
Т рчян, Голям Турчин) — с., в
Б-я от 1878 г.; тр. име пр. Осв.;
преим. от Голям Турчин на Цар-
Петрово с височ. докл. 1291 от
7. II. 1883; 749 ж., Мх, 19.
ЦАР САМУИЛ (Кютюклии) — с.,
в Б-я от 1878 г.; пренм. с м. з.
3775 обн. 7. XII. 1934; 2097 ж.,
Рз, 24.
Цар-Симеоново — вж Симеоново
(Мх).
Царски извор — вж Чапаево (Лч).
Царско — вж Памидово (Пд).
Царско село — вж Градина (Пд).
Цар Фердинанд (Карол II) — с.,
засел, под рум. власт: в Б-я от
1940 г.; преим. на Цар Ферди-
нанд с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
сл. с ук. 881/обн. 30. XI. 1965 —
вж Силистра (Рз).
Цар-Шишманово — вж Шишмано-
во (Мх).
Цаоьово (Царево) — вж Поделон
(Хс).
Ца^юкеи — вж Царевец (Хс).
ЦАЦАРОВЦИ — м., поизн. от н. М.
за м. с ук. 292/обн. 25. VIII. 1953;
180 ж.. Пд, 11.
ЦАЦАРОВЦИ (Цацуровци) — с., в
Б-я от 1878 г.; уточн. име с ук..
960/обн. 4. I. 1966; 324 ж., Сф, 14.
ЦВЕКЛЮВЦИ — к., в 1880 г. бр.
към Драгиици; към 4. XII. 1985 г,
без постоянно нас., Лч, 10.
ЦВЕТИНО (Флорово) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 263 ж., Пд, 8.
ЦВЕТКОВА БАРА (Цветна бара) —
к., до 1900 г. бр. към Клисура;
по. им. без адм. акт през 1964;
47 ж., Мх, 2.
Цветковом — вж Цвятковци (Лч).
Црстна баоа — вж Цветкова бара
СМх)
ЦВЕТНИЦА — с., образ, от м. Ел*
ша и м. Узунджата с у к. 757 обн.
8. V. 1971; 240 ж., Рз, 25.
Цветни ца (Турханлар) — сб. с., в
Б-я от 1878 г.; пренм. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; от 1920 г. бр.
пэ състасннте махали; зачич. ст
ук. 757 обн. 8. V. 1971 — Рз, 17.
ЦВЯТКОВЦИ (Цветковци) — к., в
Б-я от 1878 г.; уточн. име без
адм. акт през 1965; 8 ж.. Лч, 4.
ЦВЯТОВО (Ллъ кьой) — с., в Б-я
от 1912 г.; пренм. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 83 ж., Хс, 4.
ЦЕГРИЛОВЦИ (Цигриловци) —
с., в Ь-я от 1878 г.; 39 ж., Сфг
44.
ЦЕЛИНА (Куза) — с., в Б-я от
1885 г.; греим. с vk. 47/обн. 9. II.
1951; 468 ж., Хс/ 27.
Ценево — вж Ценово (Хс).
ЦЕН И НО (Каймаклии, Коймаклииг
Ценено) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. на Ценено с ук. 462/обн.
21. XII. 1906; осъвр. име без
адм. акт през 1956; 140 ж., Бс, 12.
ЦЕНОВИЧ (Генерал Прапоржеску^
Л1айор Ценоснч) — с., засел, под
рум. власт, в Б-я от 1940 г.; пре*
им. на Майор Ценович с м. з.
2191/обн. 27. VI. 1942 и на Цено-
вич без адм. акт през 1956; 93
ж., Рз, 21.
ЦЕНОВО (Койматлии, Кайматлии,
Кьойматлии, Ценево) — с., в Б-я*
от 1885 г.; преим. на Ценево с
ук. 462/обн. 21. XII. 1906, осъвр.
283
име на Ценово без адм. акт през
195С; 329 ж., Хс, 27.
ЦЕНОВО (Чаушово) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 2405 ж., Рз,
27.
Ценовцн — м., до 1926 г. бр. към
Белица; сл. с ук. 57 обн. 5. II.
1965 — вж Гроздьовци (Сф).
ЦЕПЕРАНИТЕ (Ципераните) — к.,
в Б-я от 1878 г.; към 4. XII. 1985
постоянно нас., Лч, 3.
ЦЕРЕТЕЛЕВО (Думанлии, погреш.
Цсретелово) — с., в Б-я от 1885 г.;
госим. с м. з. 2820 обн. 14. VIII.
1931; 646 ж.; Пд, 30.
ЦЕРЕЦЕЛ — с., в Б-я от 1878 г.;
1J7 ж.. Сф, 37.
ЦЕРКОВС1<И (Бюкюрджалии, Впро-
во, Неживо, Цанко Церковски) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на
В”оозо с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934. на Неччево с м. з. 856/обн.
14. V. 1937. на Цанко Церковски
с ук. 333/обн. 16. XI. 1954 и на
Црокоп''М1 с ук. 169/обн. 10. V.
I960; СО ж.. Бс, 7.
ЦЕРОВА КОРИЯ (погреш. Церова
купля) — с., в Б-я от 1878 г.;
700 ж., Лч, 3.
Ц^повене — вж Гоэно Церовене
ПЧ).
ЦЕРОвЕП — с., в Б-я от 1878 г.;
291 ж., Рз, 26.
Цеповина — вж Долно Церовене
ПМ
ЦЕРОВМНА — с., в Б-я от 1878 г.;
91 ж.. СФ. 25.
ЦЕРОВИЩЕ (Сарсъплии) — с., в
Б-я ст 1878 г.: преим. с м. з. 3775/
о^н 7. XII. 1934; 1017 ж„ Рз. 15.
ЦЕРОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
558 ж . Сф, 4.
ЦЕРОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
И53 ж., Пд, 14.
ЦЕРОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
2095 ж., Сф, 37.
Цибаовци — вж Чибаовци (Сф).
Цибъо варош — вж Горни Цибър
(Мх).
Цтаново — вж Ппавда (Лч).
Цигпиловни — вж Цегриловци (Сф).
ЦИКЛОВО (Циклево) — с., в Б-я
от 1878 г.; осъвр. име с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; 16 ж., Сф, 6.
Цинга — м., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 757 о"п. 8. V. 1971 — вж
Дряновэ (Лч).
Ципераните (Цпперани) — вж Це-
пераните (Лч).
ЦИРКА — м., в Б-я от 1912 г.;.
1 .8 ж., Пд, 16.
Цчропол — вж Господпнци (Сф).
Цоксч 'ч _ к., през 1880 г. веро-
ятно Ср. към Баба Маджарка;
сл. с ук. °2 обн. 2. III. 1951	—
вж Стефановци (Лч).
ЦОИСВО (Сантъкчии, Ракла) — с.,
в Б-я т 1878 г.; преим. на Рак-
ла с м. о. 3072 обн. 11. IX. 1934 и на
Ц ’-н::о с ук. 360 обн. 2. VIII.
1950; поисъед. Яворово; 2887 ж.,
Вн, 16. ‘
Цо:ев\:ка /Цэньэвска, Ирневска) —
м., в 1883 т бр. към Патрешко;
дв. име гр. Осв.; сл. с ук. 757 обн.
8. V. 1971 — вж Патрешко (Лч).
Цоревчи (Цонювци) — к., в Б-я от
1878 г ; пз.сл. след 1887 г. — Лч,
4.
Цо- евШ'-горчи — вж Горни Цо-
HOEUII (Лч).
Цочевця-доппн — вж До л ни Цо-
н^впи (Лч).
ЦОНКОЕЦИ — к., в Б-я от 1878 г.;
7 ж., Лч, 3.
Цоньовска — вж Цоневска (Лч).
Цономани — вж Цуцуманпте (Лч).
ЦРЕШНОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
22 ж.. С 25.
ЦРЪКЛ ЕВЦИ (Цъоклсвци) — с.г
в Б-я от 1878 г.; осъвр. име с ук.
960/обн. 4. I. 1966; 170 ж., Сф, 14.
ЦРЪНЧА — с., в Б-я от 1912 г.;
С54 ж.. Пд, 10.
ЦРЪНЧА — с., в Б-я от 1885 г.;
1737 ж.. Пд, 18.
Цупуманите (Цоцомани) — к., в
Б-я от 1878 г.; сл. с ук. 431/обн.
22. XI. 1960 — вж Гергини (Лч).
ЦЪРВАРИЦА — с., в Б-я от 1878
г.; присъед.: Копринлен и Ново
село; 234 ж., Сф, 26.
Цървен — вж Червен (Пд).
ЦЪРвЕНА ЯБЪЛКА (Цървена ябу-
^84
ка) — с., в Б-я от 1878 г.; 40 ж.,
Сф, 25.
ЦЪРВЕНДОЛ (Цървсни дол) — с.,
в Б-я от 1878 г.; осъвр. име с
\ к. 960/обн. 4. 1. 1966; 20 ж., Сф,
25.
ЦЪРВЕНЯНО — с., в Б-я от 1878
г., 158 ж., Сф, 25.
ЦЪРВИЩЕ — с., в Б-я от 1878 г.;
185 ж., Сф, 23.
Църква — вж Даскалово (Сф).
ЦЪРКВА (Ала клисе) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 346
ж., Вн, 3.
Църквино (Муса баба теке) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934 — вж
Самуил (Рз).
ЦЪРКВИЦА (Клисали) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 427 ж., Хс, 4.
ЦЪРКВИЦА (Клиседжик) — с., в
5-я от 1878 г.; преим. с м. з. 3>ПЬ!
обн. 7. XII. 1934; 762 ж., Вн, 21.
Църквище (Клисе кьой) — с., из-
сел. през Осв. война; презасел.
през 1881 г.; до 1892 г. бр. към
с. Челопеч; сл. с ук. 757/обн. 8. V.
1971 — вж Златица (Сф).
Църклевци — вж Цръклевци (Сф).
Църнел — с., в Б-я от 1878 г.; сл.
с ук. 460/обн. 14. XI. 1961 — вж
Люлин (Сф).
ч
Чаваклао — вж Телчарка (Хс).
ЧАВДАР (Коланларе, Радославово)
— с., в Б-я от 1878 г.; преим. на
Радославово с ук. 432 от 4. IX.
1899 и на Чавдар с м. з. 9159/
обн. 5. I. 1946; 1654 ж., Сф, 40.
ЧАВДАР (Чавдар махле, Чавдари-
ца) — с., в Б-я от 1912 г.; пре-
им. на Чавдарипа с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934 и на Чавдар
с ук. 2932/обн. 30. IX. 1983; 447
ж., Пд, 10.
Чавдарлък — вж Ръжица (Бс).
Чавдао махле — вж Чавдар (Пд)
ЧАВДАРЦИ (Лъжене) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 45/обн.
8. 11. 1950; 631 ж., Лч, 14.
ЧАВДАРЦИ (Черешов дял) — м.,
в 1880 г. бр. към Беброво; преим.
с ук. 45/обн. 8. II. 1950; 9 ж., Лч,
10.
ЧАвЕЙ (Чавеите) — к., в Б-я от
1878 г.; уточн. име с ук. 960/обн.
4. I. 1966; 35 ж., Лч, 4.
ЧАВКА (Шадилер) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 137 ж., Хс, 8.
Чавла кьой — ,вж Стамово (Хс).
Чадърлии (Чадърлиево) — вж Сен-
ник (Лч).
Чаир — вж Камен (Лч); Черничи-
не (Хс).
Чаирекчий — вж Прохлада (Рз).
Чаирлии — вж Речица (Бс).
Чаярлъ гьол (Чанрли гьол) — вж
Сенокос (Вн).
Ча"р махле — вж Хитово (Вн).
Чаир харман — вж Генерал-Коле-
во (Вн).
Чайлак (Чайлък) — вж Чайка (Вн).
ЧАЙКА — с., призн. от н. м. Кара
кьой за с. Чайка с ук. 232/обн.
26. III. 1968; 592 ж., Хс, 14.
ЧАЙКА (Чайлак, Чайлък, Чайляк) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 167 ж.,
Вн, 24.
Чакалао — вж Чакалци (Хс).
ЧАКАЛАРОВО (Чакал кьой) — с.,
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1740 ж.,
Хс. 8.
ЧА КАЛ И — с., в 1880 г. бр. към
Костел; призн. от к. за с. с ук.
2294/обн. 26. XII. 1978; присъед.
Саровци; 218 ж., Лч, 10.
Чакалите — вж Искра (Лч).
Чакалите (Чакали) — вж Донкино
(Лч).
ЧАКАЛИТЕ — к., в 1880 г. бр. към
Бижовци; 13 ж., Лч, 29.
Чакал кьой — вж Чакаларово (Хс).
ЧАКАЛЦИ (Чакалар) — с., в Б-я
от 1912 г.; поеим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 125 ж., Хс. 4.
Чакмаклар (Чакмаци) — вж Кре-
меиец (Хс).
Чакърджии — вж Градина (Пд).
8)
Чакъре — вж Ясно поле (Пд).
Чакърлар — вж Ястреб (Хс).
Чакърларе (погреш. Чакърджии) —
вж Димитриево (Хс).
Чакръците — с., изсел. през Осв.
война — б. ок. Плевен (Лч).
Чакърча (Чакърджа) — вж Вра-
чанци (Вн).
ЧАЛ (Чал джедит) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 330 ж., Хс, 9.
ЧАЛА — с., до 1926 г. бр. към Бо-
рино; 211 ж., Пд, 5.
Чала махле — вж Дъбравино (Вн).
Чал атик — вж Стари чал (Хс).
Чалджа — вж Трънча (Хс).
Чал джедит — вж Чал (Хс).
Чалджи кьой — вж Свирчево (Рз).
Чалъ кавак — вж Риш (Вн).
Чалъклар — вж Тръница (Вн).
ЧАЛЪКОВИ (Доганджа, Дуван-
джа) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. на Чалъкови с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 2064 ж., Пд, 24.
Чал махле — вж Дъбравино (Вн).
Чалъ соват — с., изсел. през Осв.
война — б. ок. Плевен (Лч).
Чам дере — вж Боров дол (Бс);
Боровица (Хс).
Чам дере Караманлар — вж Боров-
ске (Хс).
Чамджас — вж Борика (Сф); Го-
рово (Пд).
ЧАМЛА — к., в Б-я 1885—1886 и
от 1912 г.; към 4. XII. 1985 г. без
постоянно население, Пд, 28.
Чамладжа — вж Боровика (Пд).
Чамурлии — вж Динево (Хс); Ши-
шманово (Сф).
Чамурлии-голямо — вж Голяхма
Смолница (Вн).
Чамурлии-малко — вж Мадка
Смолница (Вн).
Чамурлии — вж Житен (Вн).
Чамурлу — вж Калино (Вн).
Чамурлу кьой — вж Калнище (Рз).
Чамурна — вж Боряна (Вн).
Чам чифлик — вж Борово (Сф).
Чамшадиново — вж Веринско (Сф).
Чанаджик — вж Манушевци (Рз).
Чанакчие (Чанакчи) — вж Красен
дол (Вн).
Чанакчиево — вж Розово (Пд).
Чанакчии — вж Старо Паничарево
(Бс); Паничково (Хс); Паничере-
во (Хс); Ягода (Хс).
Чанакчилар — вж Паничаре (Рз).
Чанакчилар (Чанакчилер) — вж
Паничино (Рз).
Чангарлии — вж Звъничево (Пд).
Чангьр дере — вж Чепинци (Пд).
Чандър — вж Светулка (Хс).
Чанкова — вж Йорданкино (Сф).
Чанлар — вж Звънец (Вн).
Чанлии (погреш. Чанми) — вж
Малко Тръново (Хс).
ЧАПАЕВО (Крал бунар, Царски
извор) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. на Царски извор с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934 и на Чапаеве
с ук. 236/обн. 28. V. 1950; 1152
ж., Лч, 25.
ЧАРГАН — с., в Б-я от 1885 г.;
882 ж., Бс, 20.
ЧАРДА (Суруджалии, погреш. Со-
руджели) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; 479 ж., Бс, 17.
Чарковете — к., в Б-я от 1878 г.;
присъед. Калините; сл. с ук. 92/
обн. 2. III. 1951 — вж Чарково
(Лч).
ЧАРКОВО — с., образ, от к. Вла-
совци и к. Чарковете с ук. 92/
обн. 2. III. 1951; сл. с ук. 757/
обн. 8. V. 1971 (вж Габрово);
отдел, с ук. 1320/обн. 6. V. 1983;
191 ж., Лч, 4.
Чатак — вж Пресека (Хс).
Чатаклар — вж Читашко (Хс).
Чаталар — вж Хан Крум (Вн).
Чаталар (Чаталлар) — вж Бато-
во (Вн).
Чатал дере — вж Разсоха (Лч).
патали — вж Хан Крум (Вн).
Чатал тепе — вж Елхово (Хс).
Чаталюк — вж Осларка (Хс).
Чатма — вж Левеки (Вн).
Чатма (Чатмъ) — вж Босилковци
(Рс).
Чаушка махла — вж Деляновци
(Лч).
Чауш кьой — вж Генерал-Кантар-
джиево (Вн); Методиево (Вн).
Чауш махле — вж Софийци (Рз).
Чауш махле — с., до 1892 г. бр.
*286
към Огражден, Кардам и Повково;
изсел. след 1892 г. — Вн, 12.
Чаушово — вж Добростан (Пд);
Методиево (Вн).
Чаушово (4aj шево) — вж Цено-
ЕО (Рз).
Чебара — м., до 1900 г. бр. към
Петрич; изсел. между 1946 и 1956
(не е залич. с адм. акт) — Сф,
40.
ЧЕГАНЦИ (Хаджи махле) — с.,
в Б-я 1885—1886 и от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 135 ж., Хс, 6.
ЧЕКАНЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
14 ж., Сф, 26.
ЧЕКАНЕЦ — с., в Б-я от 1878 г.;
30 ж., Сф, 14.
ЧЕКАНЦИ (Дуранлари) — м., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 93 ж, Рз, 2.
чеканчево — с., в б-я от 1878
г.; 629 ж., Сф, 11.
Чекендин — вж Лиляк (Рз).
Чекердекли — вж Костилково (Хс).
Чекичето — вж Люлка (Пд).
Челебиево — вж Сини рид (Бс).
Челеби кьой — вж Господиново
(Вн); Сини рид (Бс).
Челеби кьой — с., в Б-я от 1878 г.;
изсел. 1901 г. — Вн, 15.
Чепеби махле — вж Чистово (Лч).
Челиклер — вж Чилик (Хс).
Челн кьой — вж Яребично (Рз).
ЧЕЛИК (Гидиклии) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 558 ж., Бс, 20.
ЧЕЛОПЕК — с., в Б-я от 1878 г.;
770' ж.. Мх, 10.
ЧЕЛОПЕЧ — с., в Б-я от 1878 г.;
2214 ж., Сф, 40.
Челспечене — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 2296'обн. 26. XII. 1978—
вж София (Сф).
ЧЕЛОПЕЧЕНЕ (Ели бей) — с., в
Б-я 1878—1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
221 ж., Вн, 17.
Челтикчич — вж Оризово (Хс).
ЧЕЛЮСТНИЦА (погреш. Челюсни-
ца) — с., в Б-я от 1878 г.; 200
ж., хМх, 31.
Чемерен — вж Габър (Бс).
ЧЕМИШ — с., в Б-я от 1878 г.;
182 ж., Мх, 13.
Ченге — вж Аспарухово (Вн).
Ченгел — вж Дивдядово (Вн).
Ченгене сарай — с., изсел. през Осв.
воина — б. ок. Плевен (Лч).
Ченгер — м., в 1880 г. бр. към При-
морско; изсел. през 1885—1886 г.;
отново засел, през 1898 г.; изсел.
през 1921 г.; залич. с м. з. 1695/
обн. 27. IX. 1937 — Бс, 10.
Ченогаците — м., в 1880 г. бр. към
Дединци; изсел. през 1884 — б.
ок. Елена, Лч, 11.
ЧЕПЕЛАРЕ — гр., в Б-я от 1885
г.; призн. от с. за гр. с ук. 546/
обн. 15. IX. 1964; 6245 ж., Пд,
32.
Чепелджа — вж Кокиче (Хс); Пла-
ниница (Бс); Планинка (Хс).
Чепенци — вж Чепинци (Сф).
ЧЕПИНО — с., в Б-я от 1878 г.;
67 ж., Сф, 17.
Чепино (Баня-Чепино, Баня Чепин-
ско, Баня) — с., в Б-я от 1885 г.;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; сл. с п. М. с. 4/обн. 5.
II. 1948 — вж Велинград (Пд).
ЧЕПИНЦИ (погреш. Чепенци) —с.,
в Б-я от 1878 г.; 2228 ж., Сф, 1.
ЧЕПИНЦИ (Чангър дере) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 2055 ж., Пд,
25.
ЧЕПЛЕТЕН — м., в Б-я от 1912
г.; 135 ж., Пд, 28.
ЧЕПЪРЛИНЦИ — с., в Б-я от 1878
г.; 51 ж., Сф, 14.
ЧЕРВЕН — с., в Б-я от 1878 г.;
654 ж., Рз, 10.
ЧЕРВЕН (Цървен) — с., в Б-я от
1885 г.; осъвр. име с ук. 960/обн.
4. I. 1966; 1008 ж., Пд, 1.
ЧЕРВЕНА — с., в Б-я от 1878 г.;
597 ж., Лч, 23.
ЧЕРВЕНА ВОДА — с., в Б-я от
1878 гд 1927 ж., Рз, 19.
ЧЕРВЕНАКОВО (Алобас) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 387 ж., Бс, 19.
ЧЕРВЕНА ЛОКВА — с. (до 1951
г. — к.), в Б-я от 1878 г.; сл. с
ук. 92/обн. 2. III. 1951 (вж Вод-
287
ници); отдел, от Габрово и призн.
о г кв. за с. с ук. 1320/обн. 6. V.
1983, 10 ж., Лч. 4.
ЧЕРВЕНА МОГИЛА — с., до 1900
г. бр. към Проваленица; призн. от
м. за с. с ук. 317/обн. 13. XII.
1955 г.; 105 ж., Сф, 31.
Червена скала — вж Живково (Вн).
КЕРВЕНА СКАЛА — с., призн. от
н. м. Червена скала (от с. Млечи-
ио) с ук. 970/обн. 4. IV. 1986 —
Хс, 1.
ЧЕРВЕН БРЕГ (Червени брег) —
с., в Б-я от 1878 г.; осъвр. име
с ук. 960/обн. 4. I. 1966; 1722 ж.,
СФ. 41.
ЧЕРВЕН БРЯГ — гр., призн. ОТ н.
м. Гара Червени бряг за гр. с ук.
402/обн. 18. VII. 1929; присъед.
Червени бряг; 18 190 ж., Лч, 30.
Червем бряг (Червени бряг) — вж
Раденки (Лч).
Червени брег — вж Червен брег
(Сф).
Червени бряг — с., в Б-я от 1878
г.; сл. с ук. 632/обн. 19. XII. 1950
— вж Червен бряг (Лч).
Червени поповци — вж Жълтопоп
(Хс).
ЧЕРВЕНКОВЦИ — к., до 1892 г.
бр. към Блъсковци и Балуци; 4
ж., Лч. 10.
ЧЕРВЕНЦИ (Казълджилар) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1225 ж.,
Вн, 9.
Червенци (Казал махлеси) — м.,
в 5-я 1885—1886 и от 1912	г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; сл. с ук. 232/обн. 26. III.
1968 —	вж Минзухао	(Хс).
ЧЕРТАНОВО — с., в Б-я от 1885
г.: 1276	ж., Хс, 15.
ЧЕРЕНЧА	(Чеоенче) —	с.,	в	Б-я
от 1878 г.; 718 ж., Вн, 29.
ЧЕРЕПОВО (Гюдюлерп)	—	с.,	в
Б-я от 1885 г.: преим. с у к. 462/
обн. 21. XII. 1906; 418 ж., Хс, 24.
Череша — м. до 1900 г. б*р. към
Вицоаре; сл. с ук. 970/обн. 4. IV.
1986 — вж Манаселска река (Сф).
ЧЕРЕША (Ичмей вакъв) — с., в
, Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 884 ж.,
Бс, 14.
Черешак (Кирезлик) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; залич. с ук. 902/
обн. 31. XII. 1963 — Хс, 12.
Черешево — вж Черешово (Сф);
Черешово (Рз).
Черешево (Черешово) — с., в Б-я
от 1912 г.; осъвр. име с у к. 960/
обн. 4. I. 1966; залич. с ук. 757/
обн. 8. V. 1971 — Пд, 21.
ЧЕРЕШИЦА (Кирезлии) — с., в
Б-я 1885—1886 и от 1912 г.; пре-
им. с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
620 ж.. Хс, 10.
ЧЕРЕШКА — с., приз н. от н. м.
Черешка (от с. Контил) с ук. 970/
обн. 4. IV. 1986 — Хс, 4.
ЧЕРЕШКИТЕ — м„ в Б-я от 1912
г.; 48 ж.. Пд, 28.
ЧЕРЕШНИЦА — с., в Б-я от 1912
г.; 145 ж., Сф, 33.
Черешов дял — вж. Чавцарци (Лч).
Черешов дял — м., в Б-я от 1878
г.; залич. с ук. 757/обн. 8. V. 1971 —
Лч. 10.
ЧЕРЕШОВИЦА — с., в Б-я от 1878
г.; 154 ж., Мх, 2.
иепепюво — вж Черешево (Пд).
ЧЕРЕШОВО — м., в Б-я от 1912г.;
27 ж., Пд, 28.
ЧЕРЕШОВО (погреш. Черешево) —
с., в Б-я от 1878 г.; 358 ж., Рз,
13.
ЧЕРЕШОВО (погреш. Черешево) —
с., призн. от н. м. Черешова (от
с. Бабяк) за с. Черешевосук. 183/
обн. 14. V. 1957; попр. на Чере-
шово с ук. 960/обн.	4. I.
1966; 299 ж., Сф, 3.
ЧЕРЕШОвСКА РЕКА — м., в Б-я
от 1912 г.; 20 ж., Пд, 28.
Ч^рибашипар (погреш. Черибашлар),
— вис Войводенец (Хс).
Чериково — вж Муткурово (Лч).
ЧЕРКАСКИ (Хаджийска махала,
Хацжи махла) — с., в Б-я от 1878
г.; преим. на Черкаски с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 683 ж.,
Мх, 12.
Черквата — вж Средищна (Сф).
288
Черкез кьой — вж Александрово
(Вн).
Черкешлии — вж ?Келю войвода
(Бс); Славянин (Бс).
ЧЕРКОВИЦА — с, в Б-я от 1878 г.:
824 ж., Лч, 17.
ЧЕРКОВИЩЕ (Света Богородица) —
к., до 1900 г. бр. към Камени-
ца; дв. име пр. Осв.; 4 ж., Сф,
40.
ЧЕРКОВНА — с., в Б-я от 1878 г.;
520 ж., Вн, 24.
ЧЕРКОВНА — с., в Б-я от 1878 г.;
248 ж., Рз, 18.
ЧЕРКОВНА (Анасчик, Черковно) —
с., в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
преим. на Черковно с ук. 36/обн.
8. II. 1906 и на Черковна без адм.
акт през 1946; 561 ж., Рз, 8.
ЧЕРКОВНА (Черковна, Дъбрава) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на
Дъбрава с ук. 557/обн. 23. XI.
1951; възст. ст. име с ук. 441/обн.
13. V. 1969; 1087 ж., Рз, 25.
Черковно — вж Черковна (Рз).
Черковна (Черквата) — вж Средищ-
на (Сф).
Черково — с., в Б-я от 1885 г.;
сл. с ук. 165/обн. 5. IV. 1950 —
вж Братя Кунчеви (Хс).
ЧЕРКОВО (Дуваларе) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 410 ж., Бс, 7.
ЧЕРНА (Енидже, Енидже Фандък-
лт? — с., в Б-я 1878—1913 и от
1940 г.; дв. име пр. Осв.; преим.
на Черна с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 974 ж., Вн, 15.
ЧЕРНА (Каралар) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 3775/обн. 7.
XII. 1934; 539 ж., Вн, 7.
ЧЕРНА ВОДА (Гюндюзлери) — м„ в
1880 г. бр. към Кипилово; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 103
ж Рз 2.
ЧЕРНА’ГОРА (Кара ормаи) — с.,
в Б-я от 1885 г.; пренм. с ук. 462/
оби. 21. XIL 1906; 1830 ж., Хс, 2.
Черналево (Кара бурун) — м., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
оби. 14. VIII. 1934; залич. с ук.
970/обн. 4. IV. 1986 — Пд, 28.
ЧЕРНА МЕСТА — с., призн. от н.
м. (от гр. Якоруда) за с. с ук.
1885/обн. 6. IX. 1974; 265 ж., Сф,.
46.
ЧЕРНА МОГИЛА (Кара тепе) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с м.
з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 462 ж.,
Бс, 1.
ЧЕРНА МОГИЛА (Кара тепе) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 361 ж., Хс,
24.
ЧЕРНА НИВА (Кара тар..ъ, Кара,
търла) — с., в Б-я 1880—1886 и от
1912 г.; преим. с м. з. 3775, обн.
7. XII. 1934; 238 ж., Хс, 26.
ЧЕРНА СКАЛА (Кара кая) — с.,
в Б-я 1885— 1886 и от 1912 г.^
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; призн. от м. за с. с ук. 232/
обн. 26. III. 1968; 335 ж., Хс, 10-
Черна черква (Кара клисе) — с., в.
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; залич. с ук.
970/обн. 4. IV. 1986 — Хс, 6.
Чернево (Араб махле) — с., в Б-я
от 1885 г.; сл. с ук. 89 от 15. 1L
1893 със с. Белчево; отдел, и пре-
им. на Чернево с м. з. 1639/обн.
23. VI. 1939; сл. с ук. 91 /обн. 2.
III. 1951 — вж Ракитница (Хс).
ЧЕРНЕВО (Кара Хюсеин, Срацимир)
— с., в Б-я от 1878 г.; преим. на
Срацимир с м. з. 2820/обн. 14.
VIII. 1934 и на Чернево с м. з. 2431/
обн. 31. V. 1946; 1539 ж., Вн, 26.
ЧЕРНЕВОЮ — м„ до 1900 г. бр.
към сб. с. Велчево и Гумощник;
присъед.: Врабците и Маринито;
50 ж., Лч, 1.
ЧЕРНЕВЦИ (Чернювци) — к., в
Б-я от 1878 г.; 18 ж., Лч, 4.
ЧЕРНИ БРЯГ (Джумалъ кьой) —
• с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; при-
съед.: Иолджи кьой и Семет кьой;
248 ж Рз 2.
ЧЕРНИ ВИТ — с., в Б-я от 187&
г.; призн. от м. за с. с м. з. 1380/
обн. 1. VI. 1939; 1156 ж., Лч, 27.
Черни връх — к., до 1900 г. бр. към
Видраре; залич. с ук. 970/обн. 4.
IV. 1986 — Сф, 29.
Черни връх — м., до 1900 г. бр.
23V
към Ново село; сл. с ук. 45/обн.
20. 1. 1978 — вж Апрнлци (Лч).
ЧЕРНИ ВРЪХ — с., в Б-я от 1878
г.; 785 ж., Мх, 11.
ЧЕРНИ ВРЪХ (Кара бурун) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 188
от 9. VII. 1902; 203 ж., Вн, 25.
ЧЕРНИ ВРЪХ (Кара тепе) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/ обн. 14. VIII. 1934; 698 ж.,
Бс, 6.
ЧЕРНиГОЕО — с., призн. от н. м.:
Чернигово и Търна за с. с ук.
232/обн. 26. 111. 1968; 544 ж., Хс,
1.
ЧЕРНИ ДЯЛ — м., в 1880 г. бр.
към Беброво; 42 ж., Лч, 10.
Черник (Каралар) — с., в Б-я 1878—
1913 и от 1940 г.; преим. с м. з.
2191/обн. 27. VI. 1942; сл. с ук.
344/обн. 20. VII. 1951 — вж Ду-
лово (Рз).
ЧЕРНИ ОСЪМ (Колибето) — с.;
до 1900 г. бр. към сб. с. Черни
Осъм; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 1217 ж., Лч, 28.
Черни Осъм (Колибето) — сб. с.,
в Б-я от 1878 г.; от 1900 г. бр.
по съставни селища — Лч, 28.
ЧЕРНИ РИД (Кара тепе) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 96 ж., Хс, 6.
ЧЕРНИЦА (Ени кьой) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 714 ж., Бс, 18.
Черничани — вж Сушица (Пд).
ЧЕРНИЧЕ — с., призн. от н. м. (от
с. Крупник) за с. с ук. 317/обн.
13. XII., 1955; 1170 ж., Сф, 38.
ЧЕРНИЧЕВО (Дудене) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 637 ж., Пд, 31.
ЧЕРНИЧЕВО (Дутлу) — с., в Б-я
от 1912 г.: преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934: 694 ж., Хс, 9.
ЧЕРНИЧИНО (Чаир) — с., в Б-я
от 1912 г.: преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 107 ж., Хс. 6.
Черно-Витски колиби — к.-, в Б-я
от 1878 г.; след 1880 г. вероятно
б’Э. и сл. с Чеони Вит (Лч).
ЧЕРНОВРЪХ (Поповци) — с., в
1880 г. бр. към Бижовци; преим.
с ук. 50/обн. 6. II. 1960; прнзн. от
к. за с. с ук. 2294/обн. 26. X1L
1978; 132 ж., Лч, 29.
ЧЕРНОГЛАВЦИ (Кара башлъ, Ка-
рабашлие) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. с м. з. 3775/обьц 7. XII.
1934; 976 ж., Вн, 7.
ЧЕРНОГОР (Кара дърлар) — с.,
в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 701 ж., Рз, 6.
ЧЕРНОГОРОВО — с., в Б-я от
1885 г.; 2688 ж., Пд, 18.
ЧЕРНО! ОРОВО (Кара орман) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XI1. 1906; 1229
Хс, 5.
ЧЕРНОГРАД (Кара сарлии) — с.,
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. х
2820/обн. 14. VIII. 1934; 717 ж.,
Бс, 1.
ЧЕРНОДЪБ (Кара хадър) — с.,
в Б-я от L915 г.; преим, с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 200
Хс, 19.
ЧЕРНОЗЕМ (Араплии). — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 108 ж., Бс, 5.
ЧЕРНОЗЕМЕН (Кара Топрак) — с^
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 628 ж.,
Пд. 12.
ЧЕРНОКАПЦИ (Карабаш кьой) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м.
з. 3775/обн. 7. X1L 1934; 440 ж.,
Рз, 15.
Чер^оконьово (Кара атлии) — с^
в Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XI I. 1906; сл. с п. М.
с. 3/обн. 6. IX. 1947 — вж Ди-
митровград (Хс).
ЧЕРНОЛИК (Кара есе кьой) — с.,
в България 1878—1913 и от 1940
г.; преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942; 1862 ж., Рз, 8.
ЧЕРНО МОРЕ — мин. с., призн. от
н. м. за мин. с. с ук. 292/обн. 30.
VII. 1957; 2520 ж., Бс, 3.
ЧЕРНОМОРЕЦ (Свети Никола) —
с. в Б-я от Г885 г.; преим. с ук.
107/обн. 13. III. 1951; 1848 ж.,
Бе. 16.
ЧЕРНОМОРЦИ (Игмаилч кьой) —
19 Речник на селищата
290
с., в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
пр 'нм. с м. з. 2191/обн. 27» VI.
1942; 150 ж., Вн, 28.
Че, ноок — вж Чернооково (Вн)..
ЧЕРНООК (Кара кьосе, Черноок,
Чернооко) с., в Б-я от 1878 г.;
преим. на Черноок с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934, на Чернооко с
м. з. 2736/обн. 27. IV. 1945; осъвр.
име Чепноок с ук. 960/обн. 4. I.
1966; 547 ж., Вн, 24.
ЧЕРНООКИ (Карагьозлер) — с.,
в Б-я от 1912 г.; пренм. с м. з.
3775 обн. 7. XII. 1934; 375 ж.,
Хс, 9.
Чернооко — вж Черноок (Вн).
ЧЕРНООКОВО (Карагьоз куюсу,
Черно око, Черноок) — с., в Б-я
1878—1913 н от 1940 г.; преим.
на Черно око с у к. 462/обн. 21.
XII. 1906, на Черноок с м. з. 2191/
обн. 27. VI. 1942 и на Чернооко-
во с м. з. 2736/обн. 27. IV. 1945;
453 ж., Вн, 12.
ЧЕРНООКОВО (Карагьозлер) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 779 ж.,
Рн 10.
ЧЕРНООЧЕНЕ (Карагьозлер) — с.,
в Б-я 1885—1886 и от 1912 г.;
ппеим. с м. з. 3225/обн. 21. IX.
1934; 531 ж., Хс, 26.
ЧЕРНО ПОЛЕ — с., в Б-я от 1878
г.: 627 ж., Мх, 29.
ЧЕРНЬОВО (Каралар) — с., в Б-я
от 1885 г.: преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 577 ж., Сф,
18.
ЧЕРНЬОВЦП (Кара Мусалар) —
с., в Б-я 1885—1886 и от 1912 г.;
ппеим. г м. ч. 3775/обн. 7. XII.
1934; 147 ж., Хс, 10.
Чергювии — вж Чернсвци (Лч).
Чеп'-’епач — вж Дъбован (Лч).
ЧЕСТПМЕНСКО (Соуджак) — с.,
в Б-я 1878—1913 и от 1940 г.;
преим. с м. з. 2191/обн. 27. VI.
1942: 633 ж., Вн, 27.
ЧЕТИРЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
392 ж..’ Сф, 26.
ЧЕТРОКА — м., до 1900 г. бр. към
Лъкэвппа; 6 ж., Пд, 15.
ЧЕХЛАРЕ (Морозово) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. на Морозово с
ук. 165/Обн. 5. IV. 1950; възст. ст.
име с ук. 1126/обн. 23. .IX. 1969;
Ь 6 ж., Пд, 7.
Чехлари (Папукчилар) — с., в Б-я
1878 1913 и от 1940 г.; преим.
С м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; сл.
с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 — вж
Искра (Рз).
Чехлювцм — к., в Б-я от 1878 г.;
сл. с у к. 757/обн. 8. V. 1971 — вж
Габрово (Лч).
ЧЕШЛЯНЦИ (погреш. Чешленци) —
с., в Б-я от 1878 г.; 45 ж., Сф,
43.
ЧЕШМА (Чешме махле) — с., до
1900 г. бр. към Сливовица; пре-
им. с м. з. 2820/обн. 14. VIII, 1934;
призн. от м. за с. с ук. 2294/обн.
26. XII. 1978; 53 ж., Лч, И.
Чсшчегир — вж Садово (Пд).
Чешнегирово (Чешнегир нова мах-
ла) — с., в Б-я от,1885 г.; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
сл. с ук. 1942/обн. 17. IX. 1974 —
вж Садово (Пд).
Чешнеджи (Чешнеджи кьой) — вж
Тесте 1жп кьой (Рз).
ЧИБАОВЦИ (погреш. Цибаовци) —
с., в Б-я от 1878 г.; 472 ж., Сф>
22.
Чибуклич — вж Лулица (Бс).
Чийрекчии — вж Прохлада (Рз).
Чикарджии — вж Градина (Пд).
Чикарларе — вж Димитриево (Хс).
иикендин — вж Лиляк (Рз).
Чгкръкчилар — вж Петрино (Рз).
Чикръкчялаои — вж Малка Чер-
ковна (Рз).
Чикурово — вж Чукарово (Хс).
ЧИЛИ К (Челиклер) — с., в Б-я
1885 1886 и от 1912 г.; преим.
с м з. 3775/обн. 7. XII. .1934; 441
ж., Хс, 10.
Чиликли — вж Стоманево (Пд) j
* Стоманци (Хс).
Чилингир махле — вж Ключево
(Хс).
Чилингирово — с., изсел. през 1882
г. — б. ок. Борисовград (Първо-
ман) (Пт).
Чиллер (Чилер) — вж Яребица
(Рз).
291
Ч ИЛ НОВ (погреш. Чилново) — с.,
в Б-я от 1878 г.; 756 ж., Рз, 7.
Чилтиклни —- вж Оризово (Хс).
Чимал — вж Мъглен (Бс).
Чимос (Чимово) — вж Ахелой (Бс).
Чинкоджа — вж Джинот (Бс).
ЧИНТУЛОВО (Касъмово) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 942 ж., Бс, 15.
ЧИПРОВЦИ (Чипоровци) — гр.,
в Б-я от 1978; уточн.* име без адм.
акт през 1956; призн. от с. за гр. с
ук. 688 обн. 17. IX. 1968; 3236 ж.,
Мх, 31.
Чирадж.ш (погреш. Караджич) —
вж Борово (Хс).
Чирекчи — вж Прохлада (Рз).
ЧИРЕН — с., в Б-я от 1878 г.;
1539 ж., Мх, 10.
ЧИРПАН — гр., в Б-я от 1885 г.;
20 435 ж., Хс, 27.
Чирпилие (Чирпилий) — вж Труд
(Пд).
ЧИСТОВО (Емироолу, Челеби мах-
ле) — м.( в 1880 г. бр. към Дос-
патлии; дв. име пр. Осв.; преим.
на Чистово с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 5 ж., Лч, 11.
Читак — вж Била река (Пд); T.i-
ча (Бс).
Читак атик — рж Стар читак (ХсБ
Читак джедит (Читак пени) — бж-
Нов f-так (Хс).
Читакгао чт^к — вж Герно Вой-
водино (Хс).
Читак джедит — вж Долно Войво-
дино (Хс).
Читаклао ени — вж Долно Войво-
дино (Хс).
Читаклап ески — вж Горно Войво-
днно (Хс).
ЧИТАКОВЦИ — к., в Б-я от 1878
г.: 25 ж., Лч, 4.
т-7итагодо — вж Раздел (Бс).
Ччтат'и — вж Плоска могила (Хс).
v ита тюк — вж Осларка (Хс).
Читашко (Чатаклар) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; залич. с ук. 970/
обн. 4. IV/ 1986 — Хс, 10.
Читрък — с., в Б-я от 1878 г.; из-
сел. през’ 1907 г. — Вн, 25.
Чифлик — вж Билка (Бс); Раде-
во (Бс).
ЧИФЛИК — с., образ, от с. Горни
Чифлик и с. Долни Чифлик с ук.
519/обн. 26. XII. 1961; 200 ж.,
Мх, 1.
ЧИФЛИК — с., до 1900 г. бр. към
Бели Осъм; 562 ж., Лч, 28.
ЧИФЛИК (Чифлик кьой) — с., в
Б-я 1885—1886 и от 1912 г.; при-
съед. Трънча; 799 ж., Хс, 10.
Чифлика — вж Държавен (Хс).
Чифлика — м., до 1900 г. и след
1934 г. бр. към Белиш — Лч, 28.
Чифлика — м., в Б-я от 1912 г.;
залич. с ук. 2932/обн. 30. IX.
1983 — Пд, 2.
Чифлика хаджи Стамо — вж До-
бри дол (Пд).
Чифлик дере — с., изсел. през Осв.
война — б. ок. Пир доп (Сф).
Чифлик кьой — вж Чифлик (Хс)<
Чифлик Мало Бело — вж Мало Бе-
льово (Сф).
Чифлик махле — вж Билка (Бс);
Държава (Хс).
Чифлик махале (Чифлик Мусу бей) —
вж Долей извор (Вн).
Чифлико — вж Григориево (Сф).
Чифлишка махала — вж Билка.
(Бс).
Чифут куюсу — вж Йовково (Вн).
Чифчи къс — вж Пищигово (Пд).
ЧИЧЕВО (Кючук Ип дере, Малко
Ип дере) — с., в Б-я от 1912 г.;
преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 403 -ж., Хс, 8.
ЧИЧИЛ — с., в Б-я от 1878 г.;
324 ж., Мх, 19.
Чоба (до Осв. Българска Чоба) —
с., в Б-я от 1885 г.; сл. с ук. 829/
обн. 26. VIII. 1969 — вж Брезо-
во (Пд).
Чобан — вж Пастирци (Пд).
Чобан дере — вж Овчарово (Рз).
ЧОБАНКА (Едри хане, Едирханлу)
— с., в Б-я от 1912 г.; преим. с
м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 488
ж., Хс, 14.
Чобан куюсу — вж Пастир (Вн).
Чобан кьой — вж Горни Чобан
.кьой (Рз); -Овчари (Хс).
Чобан Насуф — вж Загориче (Вн).
292
Чок бунар — вж Водно (Лч).
Чокек — вж Китка (Вн).
Чокнли — вж Чуки лите (Лч).
Чокльово — вж Байкалско (Сф).
ЧОКМАНОВО — с„ в Б-я от 1912
г.; 344 ж., Пд, 28.
Чокмншлери — вж Овощна (Лч).
ЧОКОБА — с., в Б-я от 1885	г.;
885 ж., Бс, 19.
Чокурово — вж Чукарово (Хс).
Чолак махле — вж Чолаковци (Лч).
ЧОЛАКОВА — с., образ, от н. м.:
Чолакова, Дживговаь • Салиева,
Лютева и Лешкова (от с. Цвети-
но) с ук. 2294/обн. 26. XII. 1878;
203 ж., Пд, 8.
Чолаковци (Чолакова махла, Чолак
махле) — с., в Б-я от 1878 г.;
преим. с м. з. 2820/обн. 14. VIII.
1934; сл. с ук. 196/обн. 30. I. 1970
— вж Велико Търново (Лч).
Чоллук — вж Граф-Игнатиево (Пд).
ЧОМАКОВО (Къшла) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 178 ж., Хс, 14.
ЧОМАКОВЦИ (Чумаковци) — с.,
в Б-я от 1878 г.; осъвр. име без
адм. акт през 1946; 1970 ж., Лч,
30.
Чомаците (Чомаци) — вж Иглика
(Лч); Овощарци (Лч).
Чомлек кьой (погреш. Чамлек кьой)
— вж Ботево (Бс).
Чорал-големи — вж Малина (Вн).
Чорал-малки — вж Орлово (Вн).
ЧОРБАДЖИЙСКО (Чорбаджилар) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим1. с м. з.
3225/обн. 21. IX. 1934; 1488 ж.,
Хс, 8.
Чорлево (Чьорлово, Чорльово) — с.,
в Б-я от 1878 г.; сл. с ук. 317/
обн. 13. XII. 1955 — вж Дрено-
вец (Мх).
Чорокалина — вж Калина (Мх).
ЧОРУЛ — с., в Б-я от Г878 г.;
93 ж., Сф, 14.
'Чохаджийско предградие — н. м.,
през 1946 г. бр. са моего я те лно;
отцепено от Филиповци и присъед.
към Столична голяма община с
ук. 41/обн. 7. VII. 1947 — вж Со-
фия (Сф).
Чохлаконо (погреш. Чофлаково) —
вж Яворово (Хс).
ЧУБРА (Абдал кьой, Аптол кьой>
Абди оглу кьой) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIIL 1934; 510 ж., Бс, 18.
ЧУБРИКА (Факръ бунар) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 464 ж, Хс, L
ЧУДИНЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
42 ж.., Сф, 25.
ЧУДОМИР (Кара иб) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. ХИ. 1934; 528 ж., Рз, 14.
ЧУЙПЕТЛОВО (Чупетлово) — с.,
в Б-я от 1878 г.; осъвр. име с ук.
960/обн. 4. L 1966; 36 ж., Сф, 27.
Чукани — през 1829 г. под това име
бр. Горни Чукани и Долни Чу-
кани — вж 1орни Чукани и Дол-
ни Чукани (Лч).
ЧУКАРИТЕ (Тодорчетата) — к., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 169/
обн. 10. V. 1960; 15 ж., Лч, 4.
ЧУ КА РКА (Тас тепе) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 523 ж., Бс, Е
ЧУКАРОВО (Чукур кьой, Чукурово,
Чикурово, Чокурово) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. на Чукарово с
м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 210
ж., Хс, 23.
ЧУ КАТА — м., до 1900 г. бр. към
Лъкавица; към 4. XII. 1985 г.
без постоянно нас., Пд, 15.
ЧУКАТА (Баир махле) — м., в
1880 г. бр.. към Доспатлии; пре-
им.. с м. з.. 3775/обн. 7. XII. 1934;
кьм 4. ХИ. 198о г. без постоянно
нас., Лч, 11.
гУкрк — вж Китка (Вн).
ЧУКИЛ ИТЕ (погреш. Чокили) —
к., в Б-я от 1878 г.; 20 ж., Лч, 4.
ЧУКОвЕЗЕР (погреш. Чукувезер) —
с.т в Б-я от 1878 г.; 75 ж., Сф, 14.
ЧУКОВ ЕЦ (погреш. Чюковец) —
с., в Б-я от 1878 г.; 226 ж., Сф,
31.
ЧУКОВЕЦ (Токмак кьой) — с., в
Б-я 1878—1913 и от 1940 г.; пре-
им. смз. 2191/обн. 27. VI. 1942;
456 ж., Рзг Е
ЧУКОвО (Токмакл ъ дере) — с., в
293
Б-я- от 1912 г.; преим. с м. а. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 544 ж., Хс, 14.
ЧУКОВО (Тъпанарл) — в Б-я
от 1878 г.; призн. от к. за с. след
1887; без адм. акт; преим. с ук.
48/обн. 9. 11. 1951; 26 ж., Лч, 9.
Чукузесер — вж Чуковезер (Сф).
Чукур алан — вж Ниска поляна
(Бс).
Чукурите — вж Стражей (Хс).
Чукур къшла — вж Манастирци
(Рз).
Чукур кьой — вж Забърдо (Пд);
Чукарово (Хс); Ясенково (Вн).
Чукурлии — вж Песнопой (Пд).
Чукурово — вж Габра (Сф); При-
леп (Вн); Трапище (Рз); Чукаро-
во (Хс).
Чукурово (погреш. Чукурево) — вж
Прилеп (Вн).
Чулфа — вж Сушина (Вн).
Чулфалар — вж Тъкач (Вн).
Чумаковци — вж Чомаковци (Лч).
Чунгуруз (Чунгурус) — вж Вина-
'рово (Мх).
Чупетлово — вж Чуйпетлово (Сф).
ЧУПРЕНЕ (Чупреня) — с., в Б-я
от 1878 г.; 1028 ж., Мх, 32.
ЧУРЕК — с., в Б-я от 1878 г.; 505
ж.. Сф, 15.
ЧУРЕН (погреш. Чюрен) — с., в
Б-я от 1885 г.; 18 ж., Пд, 21.
ЧУРИЛОВО — с., в Б-я от 1912 г.;
пои^н. от и. м. за с. с ук. 139/оби.
19. IV. 1960; 163 ж., Сф, 28.
ЧУРИЧЕНИ — с., в Б-я от 1921 г.;
549 ж., Сф, 28.
ЧУРКА — м., в Б-я от 1912 г.; 132
ж.. Пд. 16.
ЧУРУКОВО — м.. в Б-я 1885—1886
и от 1912 г.; 129 ж., Пд, 9.
Чуфла — вж Сушииа (Вн).
Чучан — с., в Б-я от 1878 г.; сл. с
ук. 257/обн. 7. VI. 1950 — вж Ста-
ночи (Мх).
ЧУЧУЛИГА (Аптараман кьой)—с.,
r Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934;- 55 ж.,
Хг. 6
ЧУЧУЛИГОВО — с., призн. от н.
м. (от с. Кулата) за м. с ук. 765/
юбн. 9. XI. 1921 и за с. с ук. 162/
юбн. 8. IV. 1931; 298 ж., Сф, 28.
ЧУЧУР (Ючур) — м., в Б-я от 191?
г.; преим. с м. з. 2820/обн. 14.
V111. 1934; 13 ж., Пд, 28.
Чюковец — вж Чуковец (Сф).
Чюрен — вж Чурен (Пд).
ш
Шабан кьой — вж Драганово (Хс).
Шабан къръ — вж Загорци (Хс).
Шабанлар — вж Каблешково (Хс);
Тополска (Хс).
Шабанли — вж Сърница (Пд).
ШАБЛА — гр., в Б-я 1878—1913
и от 1940 г.; призн. от с. за с. гр.
т. с ук. 546/обн. 15. IX. 1964 и за
гр. с ук. 829/обн. 29. VIII. 1969;
4645 ж., Вн, 28.
Ш адарлар — вж Коневод (Хс).
Шадилер — вж Чавка (Хс).
Шадъ кьой — вж Добротич (Вн).
Шаиндер — вж Мъженци (Хс).
Шам лиево — вж Долни Вит (Лч).
Шамлии — вж Горно Ботево (Хс).
Шанкая — вж Соколово (Лч).
ШАНОВО (Козлуджа, Оряхово) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим.; на
Оряхово с ук. 462/обн. 21. XII.
1906 и на Шаново с ук. 949/обн.
8. XII. 1949; 648 ж., Хс, 15.
Шапкарево (Кюлафчилер) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; залич. с
м. з. 1695/обн. 27. IX. 1934 —
Хс, 6.
ШАРАНИ (Шараните) — к., в Б-я
от 1878 г.; уточн. име с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; 22 ж., Лч, 4.
Шарбанска — м., до 1900 г. бр.
към Съево; сл. с м. з. 1049/обн.
24. IV. 1939 — вж Съево (Лч).
Шарвии (Шарв ъ) — вж Браниче-
во (Вн).
Шарен бряг (Ала баир) — с., в
Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; залич.
с м. з. 1695/обн. 27. IX. 1937 —
Хс. 6.
ШАРЕНСКА — м., в Б-я от 1912
г.; 268 ж., Пд, 16.
ШАРКОВО (Голям Боялък) — с.у
в Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
294
2820/обн. 14. VIII. 1934; 438 ж.,
Бс, 2.
Шатарова — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Очуша; залич. с ук. 970/
обн. 4. IV. 1986 — вж Очуша
(Сф).
Шатковица — с„ в Б-я от 1878 г.;
залич. с ук. 2294/обн.	26. XII.
1978 — Сф, 43.
Шатрове — с., изсел. през 1912 г.—
Сф, 33.
ШАТРОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
298 ж., Сф, 5.
Шаханска махала (Малка Шахан-
ская) — м., в 1880 г. вероятно
б’р., а след 1887 г. сл. с Кайкъ
махла (Лч).
Шахвелео — вж Царевци (Рз).
Шах Вели (Шах Вели махле) — с.,
в Б-я 1878—1913 г.; изсел. под
рум. власт — Вн, 12.
Шахинджии (Шахинджи) — вж
Крагуево (Вн).
Шахинлар — вж Нова Камена (Вн);
Соколско (Хс).
Шахинлар (Шахннлер) — вж Со-
колник (Вн); Соколите (Хс).
Шахларе — вж Памидово (Пд).
Ш ахлии — вж Княжево (Хс).
Шахпазлии — вж Ястребове (Хс).
Шахпалъ — вж Крилатница (Хс).
Шахън кая — вж Соколово (Лч).
Шевкуларе (Шевкулари) — вж
Светлина (Хс).
Шеврева стока — м., до 1900 г. бр.
към сб. с. Велчево и Гумощник;
сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1971 —
вж Драшкова поляна (Лч).
ШЕЙ НОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
2142 ж., Хс, 7.
Шейтани — вж Усои (Лч).
Шейтаново (Шейтан кьой) — вж
Косово (Пд).
Шейх асл ъ — вж Ешикашли (Пд).
Шейх кьой — вж Главатарци (Хс).
Шекер бунар — вж Сладък кладе-
нец (Хс).
Шекере — вж Ловско (Рз).
Шемшево — с., в Б-я ют 1878 г.;
сл. с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 —
вж Леденик (Лч).
Шенини (Шенени) — к., в Б-я от
1878 г.; сл. с ук. 183/обн. 14. V.
1957 — вж Габрово (Лч).
Шеременлер — вж Винево (Хс).
Шеремет — вж Бързица (Вн); Весе-
лец (Рз); Столстово (Хс); Шере-
метя (Лч).
Шереметеве — м., в Б-я от 1912 г.;
сл. с ук. 757/обн. 8. V. 1971 —
вж Витина (Пд).
Шеремет кьой — вж Веселец (Рз).
Шереметлер — вж Винево (Хс);
Кобиляне (Хс).
ШЕРЕМЕТА (Шеремет) — с., в
Б-я от 1878 г.; 243 ж., Лч, 3.
Шеримет (Шермст) — вж Столе-
тоео (Хс).
Шер мет л ер — вж Берко веки (Рз).
Шерпени — вж Змеево (Вн).
Шеф — вж Антимово (Рз).
Шех Джумая — вж Джебел (Хс).
Шехлер — вж Старейшине (Хс).
Ш ехово — вж Дъбовица (Бс).
Шехтова — м., до 1900 г. бр. към
сб. с. Очуша; залич. с ук. 970 обн.
4. IV. 1986 — вж Очуша (Сф).
ШИЕАРОВО (Боаз дере, погреш.
Богаз дере, Устово) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. на Устово с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934 и на Ши-
варово с ук. 949/оби. 8. XII. 1949;
452 ж.. Бс, 14.
ШИВАЧЕВО (Терзобас, Източно
Шивачево, Голямо Шнвачево) —
гр., в Б-я от 1885 г.; преим. на
Източно Шивачево с ук. 462/обн.
21. XII. 1906. на Голямо Шиваче-
во с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934
и на Шивачево с ук. 753 обн. 24.
IV. 1973; призн. от с. за гр. с ук.
2907/обн. 7. IX. 1984; 3952	ж.,
Бс, 19.
ШИЛИВЕРИ — к., в 1880 г. бр.
към Драгийци; към 4. XII. 1985 г.
без постоянно нас., Лч, 10.
ШИЛКОВЦИ — с., в Б-я от 187»
г.; 28 ж., Лч, 10.
Шимшир — м., бр. към Разпопов-
ци и Костадинчовци; след 1887 г.
сл. с Костадинчовци (Лч).
ШИПИКОВА МАХАЛА (Шипиков-
ска махала) — м., призн. от н. м.
за м. с писмо 6783 от 2. VI. 1932
на МВРНЗ; осъвр. име с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; 52 ж., Мх, 3'.
295
ШИПКА — гр., в Б-я от 1885 г.;
призн. от с. за гр. с ук. 1238/обн.
23. VIII. 1977; 1924 ж., Хс, 7.
ШИПКОВИЦА (Шипковца) — с.,
в Б-я от 1878 г.; 57 ж., Сф, 44.
ШИПКОВО (Горно Шнпково) —
с., в Б-я от 1878 г.; до 1900 г.
бр. заедно с Долно Шипково под
име Шипково, а след това като
Горно Шипково; преим. на Шип-
ково с ук. 960/обн. 4. I. 1966;
присъед. Долно Шипково; 1259
ж., Лч, 28.
Шипково (Сърбогъзи) — к., в Б-я
от 1878 г.; преим. с ук. 48/обн.
9. II. 1951; залич. с ук. 881/обн.
30. XI. 1965 — Лч, 29.
ШИПОК (Ерекли) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 185 ж., Хс, 8.
ШИ ПОТ — с., в Б-я от 1878 г.;
172 ж., Мх, 15.
ШИПОЧАНЕ (Шипочан) — с., в
Б-я от 1878 г.; 418 ж., СФ, 34.
ШИПОЧАНО — с, в Б-я от 1878
г.; 299 ж., Сф, 25.
ШИПЧЕНИТЕ (Шипчени) — к.,
в 1880 г.; бр. към Сейковци; 14
ж., Лч, 4.
Шипчените (Шипчени) — вж Ба-
линовци (Лч).
Ширбаново — вж Мулетарово (Сф).
ШИРОКА ЛЪКА — с., в Б-я от
1885 г.; 912 ж., Пд, 28.
ШИРОКА ПОЛЯНА (Алан махле) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. с ук.
462/обн. 21. XII. 1906; 570 ж.,
Хс, 25.
ШИРОКИ ДОЛ — с., в Б-я от
1878 г.; 1417 ж., Сф, 34.
Широки рът — м., до 1926 г. бр.
към Белица; сл. с ук. 57/обн. 5.
II. 1965 — вж Средищна (Сф).
ШИРОКОВО — с., в Б-я от 1878г.;
195 ж., Рз, 7.
ШИРОКО ПОЛЕ (Селеменлер, Сюр-
менлер) — с., в Б-я 1885—1886 и
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 1485 ж., Хс, 10.
Шихларе (Шихлари) — вж Ракли-
па (Бс).
ШИШЕНЦИ — с., в Б-я от 1878
г.; 1148 ж., Мх, 3.
ШИШКОвИЦА (Тюркеше) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 60 ж„
Рз, 2.
Шишковци — м., в 1880 г. бр. към
Яковци; залич. с ук. 45/обн. 20.
I. 1978 — Лч, 10.
ШИШКОВЦИ — с., в Б-я от 1878
г.; 1024 ж., Сф, 25.
ЦГчпмач — м., до 1900 г. бр. към
Поибрене; залич. с ук. 881/обн.
30. XI. 1965 — Пд, 19.
ШИШМАНОВО (Горни Турчин? Ма-
лък Турчин, Ца-р-Шишманово),.—
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на
Цар Шишманово с височ. докл,
1231 от 7. III. 1883 и на Шишма-
ново с vk. 334 обн. 13. VII. 1951;
690 ж., Мх, 21.
ШИШМАНОВО (Хасобас) — с., в
Б я от 1885 г.; преим. с ук. 370
от 26. VII. 1903; 638 ж., Хс, 24.
Шишманово (Чамурлии) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; залич.
с ук. 313/обн. 29. X. 1954 — Сф,
34.
ШИШМАНЦИ (Автоево) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 1197 ж., Пд,
22.
Шишовци — к., в Б-я от 1878 г.;
след 1905 г. бр. и сл. с Топлеш
(Лч).
ШИЯКОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
630 ж., Лч, 6.
Шияковци — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 317/обн. 13. XII. 1955 —
вж Обединение (Сф).
ШКОРПИЛОВЦИ (Фъндъклии) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с м.
з. 2820/обн. 14. VIII. 1934; 681 ж.,
Вн. 13.
ШОДЕКОВЦИ — к., в 1880 г. бр.
към Га^повци; 5 ж., Лч, 3.
Шоевци (Шоювци) — м., в 1880 г.
бр. към Буйновци; залич. с ук.
881/обн. 30. XI. 1965 — Лч, 10.
Шондрови — вж Алендарова (Пд).
ШОПИТЕ — с., в 1880 г.‘ бр,. .към
Кръвеник: при^н. от м. за' с. с
ук. 2294/обн. 26. XII. 1978; 148
ж., Лч, 24.
296
!Ш0 ПЦИ (Емирлер) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. ХП. 1934; 646 ж., Хс, 8.
Ш ош лека (Шошлега) —• вж Вет-
ров© (Лч).
Шоювин — вж Шоевци (Лч).
ШУБЕЦИ — м., в 1880 г. бр. към
Буйновци; .8 ж., Лч, 10.
Шуглевци — м., до 1926 г. бр. към
Белица; сл. с ук. 57/обн. 5. 11.
1965 — вж Гроздьовци (Сф).
ШУМА — с., призн. от м. Вакарел
(от сб. с. Шума) за с. Шума с ук.
128/обн. 11. IV. 1961; присъед.:
Раетска и Странска; 347 ж., Сф,
10.
ШУМА — сб. с., в Б-я от 1878 г.;
от 1900 г. бр. по съставни сели-
ща — Сф, 10.
Шумана — к., в Б-я от 1878 г.; до
1900 г. бр. към Ябланица; сл. с
ук. 757/оби. 8. V. 1971 — вж
Ябланица (Лч).
Шуманска — м., до 1900 г.	бр.
към сб. с. Василица н Гьола; за-
лич. с ук. 970/обн. 4. IV. 1986 —
вж Долна Василица (Сф).
Шммата — вж Денчевци (Лч);
Поойновци (Лч).
ШУМАТА — с., в 1880 г. бр. към
Батош^во: ппизн. от м. за с. с
ук. 28/обн. 31. I. 1928; 885 ж.,
Лч, 24.
Шумели — с., образ, от к.: Венков-
ги, Геновци, Котовците, Недял-
ковци. Петковии и Шумелите с
vk. 92/обн, 2. III. 1951; сл. с ук.
757/обн 8. V. 1971 — вж Габро-
во (Лч).
Шммепите (Пачели) — к., в Б-я от
1878 г.; сл. с ук. 92/обн. 2. III.
1951 — вж Шумели (Лч).
ШУМЕН (Шумен. Коларовград) —
го., в Б-я от 1878 г.; преим. на
Коларовград с ук. 40/обн. 31. I.
1Q50- яъчст. ст. име с ук. 977/общ
31. XII. 1965: присъед.: Дивдядо-
во, Макак и Мътница; 100 116 ж.,
Вн. 2Q.
ШУМЕНЦИ (Дайдър) — с., в Б-я
1878—1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
937 ж., Рз, 24.
Шум'’а поац — вж Каспичан (Вн)
ШУМНАТИЦА (Фъндаджик) — с.»
в Б-я от 1912 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 939 ж.,
Хс, 8.
Шумнене — сб. с., в Б-я от 1878 г.;
от 1900 г. бр. по съставни сели-
ща: залич. с ук. 317/обн. 13. XII.
1955 — Лч, 32.
Шумну бохчилар (Шумну бахчила-
р ъ, Шумну бохчолар) — вж Као*
линово (Вн).
Шупаци (Шупъци) — м., до 1892
г. бр. към Усои и Горни Генов-
ци: залич. с ук. 757/обн. 8. V. 1971
— Лч, 10.
ШУШНЯ — к., до 1892 г. бр. към
Пърша и Игнатовци; 7 ж., Лч, 9.
Шюкюрлери (Шюкюлери) — вж
Светославци (Лч).
щ
ЩЕРНА (Хавъзлъ) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. ХП. 1934; 608 ж., Хс, 4.
ЩИПСКО (Хасърджик) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 578 ж.,
Вн, 9.
ЩИТ (Юскюдар) — с., в Б-я от
1915 г.: преим. с м. з. 2820/обн.
14. VUI. 1934; 277 ж., Хс, 19.
ЩРЪКДЕВО .(Щръкльово, Щърк-
лево) — с., в Б-я от 1878 г.;
осъвр. име с ук. 960/обн. 4. I.
1966; 3382 ж., Рз, 10.
Щърбец. — м., призн. от н. м. (от
с. Горановци) за с. с ук. 148/обн.
29. V. 1956; сл. г ук. 757/обн. 8.
V. 1971 — вж Ломница (Сф).
ПЬ-пк-прпо — вж Щръклево (Рз).
ЩЪРКОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
674 ж., Пд, 14.
ЪГЛЕН (погреш. Аглен) — с., в
Б-я от 1878 г.; 1574 ж., Лч, 16.
297
ю
Юва бюк — вж Ставри-Димитрово
(Хс).
Юваджилар — вж Гнездаре (Хс).
Ювалар — вж Гняздово (Хс).
Ювчовци — вж Иовчовци (Лч).
Юглав — вж Йоглав (Лч).
Юглюк — вж Дарец (Хс).
1ЮГОВО — с., в Б-я от 1885 г.;
176 ж., Пд, 15.
ЮДЕЛНИК — c.j в Б-я от 1878 г.;
1370 ж., Рз, 23.
.Южно Съдиево — вж Долно Съ-
диево (Хс).
Ю бек (Юзбеци) — вж Върхари
(Хс).
Ю гюбенлик (Юзлю бейли кьой) —
вж Могилище (Вн).
Юкари баня — вж Горна баня (Сф).
Юкари кьой — вж Боян (Вн).
ТО КЛИН — вж Тодорово (Рз).
Юксюз кьой — вж Сираково (Хс).
Юкюзчилар — вж Воловарци (Хс).
Югджу кьой — вж Йолджи кьой
<Рз).
ТОЛ ИЕВО (Долно Софуларе, Долни
ЛАъцреци, Юлиев) — с., в Б-я от
1885 г.; преим. на Долни Мъдреци
•с ук. 462/обн. 21. XII. 1906, на
Юлиев с ук. 47/обн. 9. II. 1951 и
на Юлиево с ук. 960/обн. 4. I.
1966; 758 ж., Хс, 15.
ТО ядер — вж Староселска (Вн).
ТОлусчолар — вж Балканци (Вн).
Юмер кьой — вж Рогач (Хс).
Юмерлер — вж Любино (Хс).
Юмеровн — вж Сойка (Пд).
Юмрук кая — вж Пестник (Лч);
Синьо камене (Бс).
ЮНАК (Оруч гаази) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
0*4. 14. VIII. 1934; 176 ж., Вн, 1.
ТО НАЦИ (Аладън) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 7 ж, Хс, 14.
ЮНАЦИТЕ (Хаджилии? тюгреш.;
Аджилии, Аджелии) — с., в Б-я
ют 1885 г.: преим. с м. з. 2820/
'обн. 14. VIII. 1934; 1747 ж., Пд,
18.
ГОНДОЛА — с., призн. от н. м. (от
общ. Велинград) за с. с ук. 2932/
обн. 30. IX. 1983; 113 ж., Пд, 8.
ЮНЕЦ (Дана гьоз) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 57 ж., Вн, 13.
Юнуз — вж Звънарка (Хс).
Юнуз абдал — вж Йонково (Рз).
Юнуз бунар — вж Калоян (Вн);
Кладенец (Вн).
Юнюз бюкю — вж Йорданово (Хс).
Юнуз Виран — вж Бубино (Хс).
Юнузлар — вж Прелез (Рз).
Юнузчулар (Юнусчилар) — вж Бал^
канци (Вн).
Юнусча — вж Иваново (Хс).
ЮПЕР — с., в Б-я от 1878 г.; 1228
ж., Рз, 13.
Юргечлер (Юргючлер) — вж Сли-
венци (Вн).
Юреклери — вж Сърцево (Бс).
Юрени — вж Научене (Бс).
Юренджик — вж Голямо Градище
(Рз); Градско (Бс); Константино-
во (Хс); Крепост (Хс).
Юренджик-малко — вж Констан-
тиново (Хс).
Юренджик — м., до 1900 г. бр. към
Стеврек; изсел. през 1902 г. — Рз,
2.
Юренджиклер — вж Златоустово
(Хс).
Юрени (Юрене) — вж Научене (Бс).
Юренлии — вж Асен (Хс); Науче-
не (Бс).
Юрлемиш — вж Езеро (Бс).
Юрпек — вж Бойник (Хс).
Юрта — вж Дворище (Хс).
Юртлук — вж Оногур (Вн).
Юртлю махлеси — м., в 1880 г. бр.
към Дединци; изсел. през 1882 г.
— б. ок. Елена, Лч, 11.
Юртчии — вж Любеново (Пд).
Юртчии (Юрчии) — вж Млекаре-
во (Бс).
Юртчулар — вж Могиляне (Хс).
Юруджиклер — вж Патица (Хс).
Юруклер — вж Руец (Рз); Сеслав
(Рз); Становец (Вн).
Юруклери — вж Владислав (Лч).
Юруклери (погреш. Юруклери) —
вж Каменари (Лч); Кърпачево
<Лч): Становец (Вн).
ЮРУКОВО — с., призн. от н. м.
?98
Юрукова (от с. Бабяк) за м. с
ук. 24/обн. 9. II. 1904 и за с.
с ук. 317/обн. 13. ХП. 1955; 991
ж., Сф, 46.
Юруците — вж Боримечково (Пд);
Каменари (Лч).
Юрюклер — вж Николаево (Лч);
Становец (Вн).
Юрюклери — вж Владислав (Лч).
Юсеинлери (Юсеннлер) — с., в Б-я
от 1878 г.; изсел. 1886 г. — Рз, 2.
Юсе кьой — вж Високо (Хс).
Юскюдар — вж Щит (Хс).
Юсуз кьой — вж Сираково (Хс).
Юсузлер (Юсюзлар, Юксюзлери) —
вж Сталево (Хс).
Юсуфани — вж Балканци (Лч).
Юсуфлари — вж Исуфлар (Бс).
Юсуф ханлар (Юсуфанлар) — вж
Пристое (Вн).
Юсуф чобанлар — вж Мрежичко
(Бс).
Ютакларе — с., в Б-я от 1885 г.;
изсел. през 1893 г. — б. ок. Сър-
неногора (Пд).
Юте махле — вж Отсрещна (Рз).
Ютюклер — вж Гороцвет (Рз).
Юч дурак — вж Делчево (Сф).
Юч тепе — вж Три могилп (Хс);
Три могили (Пд).
Ючур — вж Чучур (Пд).
Юшенлии — вж Ботево (Вн).
Я
ЯБЛАНИЦА — с., в Б-я от 1878 г.;
267 ж, Сф, 37.
ЯБЛАНИЦА (Абланица) — гр., и
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 39/
16. I. 1922; призн. от с. за с. гр.
т. с ук. 546/обн. 15. IX. 1964 и за
гр. с ук. 829/обн. 29. VIII. 1969;
присъед.: Блатото, Братевец, Га-
бровица, Гераня, Голяма гора,
Деветте дола, Дървена кошара, Ка-
мен дол, Ламбовцн, Пали лула и
Шумака; 3374 ж., Лч, 32.
ЯБЛАНОВО (Алванлар) — с., в
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 3825 ж., Бс, 8.
Ябълка — вж Полковник-Серафи-
мово (Пд).
Ябълка — с., образ, от к., Баланс
цнче, Драганчова градинз, Кисе-
лицата, Къшлите и Ломът с ук.
92/обн. 2. Ill. 1951; сл. с ук. 757/
обн. 8. V. 1971 — вж Габрово
(Лч).
ЯБЪЛКОВЕЦ (Елмалъ кебпр) —
с., в Б-я от 1812 г.; преим. с м.
з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 1037 ж.,
Хс, 1.
ЯБЬЛКОЕО — с., призн. от н. и.
Кошарите (от с. Жабокрът)' за
с. с м. з. 2350/обн. 27. X. 1945;
1212 ж., Сф, 25.
ЯБЪЛКОвО (Алмалии) — с., в
Ь я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 2494 ж., Хс, 5.
Ябълково (Хасъм деде) — с., в
Б-я 1878—1913 и от 1940 г.; пре-
им. с м. з. 2191 обн. 27. VI. 1942;
залич. с ук. 582 обн. 29. XII. 1959 —
Вн, 15.
ЯБЪЛКОВЦИ (Свинарите) — к., в
Б-я от 1878 г.; преим. с ,ук. 48
обн. 9. II. 1951; 3 ж., Лч, 29.
ЯБЪЛЧЕВО (Атмя де-ре) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; 1141 ж.у
Бс, 14.
ЯБЪЛЧЕНИ (Алмалии, Алматьк)—
с., в Б-я 1885—1886 и от 1912 г.;
дв. име пр. О-в.; поеим. на Я5ъз-
чени с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
призн. от м. за с. с ук. 970 обн.
4. IV. 1986; 221 ж„ Хс, 26.
Явашево (Яваш кьой) — вж Басил
Левеки (Рз).
ЯВОР (Милиджии) — к., в Б-я от
1878 г., преим. с ук. 48/обн. 9. IL
1951; 5 ж., Лч, 29.
ЯВОРЕЦ (Саръ беглии. Сърбег-
лии) — с., в Б-я от 1878 г.; дв.
име пр. Осв.; преим. ня Явлоец.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
971 ж., Лч, 4.
ЯВОРНИЦА — с., в Б-я от 1912 г.;
1080 ж., Сф, 28.	1
ЯВОРОВЕЦ (Долап махле, Попов-
ци, Явровец) — м., в Б-я от 188>
г; дв. име пр. Осв : поеим. . на
Явровец с м. з. 1689/обн. 27. IX.
1937, осъвр. име на Яворовец с
299
ук. 960/обн. 4. I. 1966; 28 ж., Хс,
15.
ЯВОРОВО (Баш виран) — с., в Б-я
1885 1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934;
326 ж., Хс, 26.
Яворово (Петрушан) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 1966/
обн. 16. XI. 1935; сл. с ук. 689/
оГ|н. 22. IV. 1975 — вж Цонево
(Вн).
ЯВОРОВО (Чохлаково) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 616 ж., Хс, 27.
Явровец — вж Яворовец (Хс).
Яврово — вж Яворово (Хс).
ЯВРОВО — (Яврово, Яворово) —
с., в Б-я от 1885 г.; преим. на
Яворово с ук. 960/обн. 4. I. 1966;
възст. ст. име с ук. 2072/обн. 27.
XI. 1979; 160 ж., Пд, 21.
Явуз дере (погреш. Яваз дере) —
вж. Доброселец (Хс).
Явузларе — вж Козаревец (Хс).
Ягнево (Къзалар) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; сл. с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — вж Мъженци (Хс).
Я ГН ИЛО (Яйла) — с., в Б-я от
1878 г.; преим. с м. з. 2820/обн.
14. VIII. 1934; 601 ж., Вн. 8.
ЯГОДА (Чанакчии, Горно Паниче-
рево) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. на Горно Паничерево с ук.
462/обн. 21. XII. 1906 и на Ягода
с ук. 448/обн. 6. IX. 1950; 2672
ж., Хс. 15.
ЯГОДИНА (Балабан) — с., в Б-я
1885—1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 2820/обн. 14. VIII. 1934;
652 ж., Пд, 5.
Ягодиново — вж Ягодово (Мх).
ЯГОДОвО — с., образ, от с. Бо-
горидово и с Катунско Конаре
с м. ч. 2709/обн. 31. VII. 1942; 3244
ж., Пд. 21.
ЯГОДОВО (Янчев чифлик. Ягоди-
ново) — с., в Б-я от 1878 г.; пре-
им. на Ягодиново с ук. 47/обн.
9. II. 1951 и на Ягодово с ук. 334/
обн. 13. VII. 1951; 361 ж., Мх, 2.
Язаджии — с., в Б-я от 1878 г.;
изсел. през 1881 г. — Лч, 11.
Язаджии (Язаджи махле) — вж
Горско Писареве (Лч).
ЯЗДАЧ (Дели бинлери) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 373 ж., Хс, 27.
Яздирастовци — м., до 1900 г. бр.
към сб. с. Вакарел; сл. с ук. 970/
обн. 4. IV. 1986 — вж Костадин-
кино (Сф).
Язла — вж Летовник (Хс); Лят-
но (Вн).
Язла — с., в Б-я от 1885 г.; изсел.
през 1886 г. — б. ок. Хаджи Елее
(Първомай) (Пд).
ЯЗОВЕЦ (Кокарджа) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 55 ж., Рз, 2.
Язъджи — вж Писареве (Вн).
Язъджилар — вж Поручик-Чунчево-
(Вн).
Язъджиолу (Язъджиоглу) — вж
Горско Писарево (Лч).
Яйа кьой — вж Николаево (Бс).
Яйджелии-голямо — вж Голяк»
извор (Хс).
Яйджелии-малко — вж Малък из-
вор (Хс).
Яйджии — вж Масларево (Лч).
Яйджилар — вж Веселен. (Рз).
Яйканлии — вж Дъбово (Хс).
Яйла — вж Горен Близнак (Вн);
Ягнило (Вн).
Яйладжик — вж Горска поляна
(Бс).
Яйла кьой (Яйлъ кьой) — вж Ан-
тоново (Рз); Изворци (Лч).
Яйлалъ — вж Копитник (Хс).
Яйледжик (Яйлъджик) — вж Ви-
сока поляна (Хс).
Якбасан кебир — вж Голяма Чин-
ка (Хс).
Якбасан сягир — вж Малка Чинка
(Хс).
Якезлии — вж Дебелт (Бс).
ЯКИМ-гРУЕВО (Салладън) — с.,
в Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
3775/обн. 7. XII. 1934; 428	ж.,
Рз, 11.
Я КИМОВО (Прогорелец) — с„ в-
Б-я от 1878 г.; преим. с ук. 236/
обн. 28. V. 1950; присъед.: Ко-
теновци и Войници; 3402 ж., Мх,
33.
300
Я КОВ ИЦА — С., призн. от н. м. за
с. с ук. 232/обн. 26. 111. 11968; J7O
ж., Хс, 8.
Я КО ВО — с., в Б-я от 1912 г.;
220 ж., Сф, 28.
ЯКОВЦИ — с., в Б-я от 1878 Г-.;
присъед.: Билково, Витевци и Пи-
сараци; 55 ж., Лч, 10.
Я КО РУДА — гр., в Б-я от 19J 2 г,;
призн. от с. за гр. с ук. 546/обн.
15. IX. 1964; 6416 ж., Сф, 46.
ЯЛ БОТИНА — с., в Б-я от 1878 г.;
132 ж., Сф, 14.
Ялджилер — вж Жинзифово (Хс).
Яловица — вж Еловица 5(Сф).
Яловнца — к., до 1900 г. бр. към
Каменица; залич. с ук. 970/обн.
4. IV. 1986 — Сф, 40.
ЯЛОВО — с., в Б-я от 1878 г.; 107
ж., Лч, 3.
Ялъмлар — вж Острец (Рз).
Ялъ Таталджа — вж Поляна (Рз).
Ялъ юч орман — вж Горичане (Вн).
Ямалъ — вж Пропаст (Хс).
Яма: ъ Дурханл ь — вж Пропаст и
Сипей (Хс).
Яманско — вж Орешница (Пд).
Ямач кьой — вж Ридово (Хс).
ЯМ БОЛ — гр., в Б-я от 1885 г.;
90 215 ж., Бс, 20.
"Ямборано — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 148/обн. 29. V. 1956 —
вж Драговищица (Сф).
Ямен — вж Емен (Лч).
ЯМ И НО (Елма чукур) — с., в Б-я
от 1912 г.; преим. с м. з. 3775/
обн. 7. XII. 1934; 587 ж., Хс, 4.
;Ямла <— вж Преселенец (Рз).
ЯМНА — с., призн. от н. м. за с.
с ук. 317/обн. 13. XII. 1955; 483
ж., Сф, 16.
Ямуп баба — вж Дъждовник (Хс).
Ямур кьой — вж Дъждино (Хс).
Ямурлар — сж Дъждовница (Хс).
Ямурчовл (Ямурчево) — вж Мок-
рище (Пд).
ЯНА — с., в Б-я от 1878 г.; 1823
ж., Сф, 1.
Янаклар — "Ж Янино (Хс).
Янакларч (Янъкларе) — вж Ново
село (Хс).
Янево — вж Енево (Вн); Кокора
'(Пд).
ЯНИНО (Яиаклар) — с., в Б-я от
1912 г.; преим. с м. з. 3775/обн.
7. XII. 1934; 292 ж., Хс, 8.
Яничери — вж Еничери (Лч).
ЯНКОВО — с., в Б-я от 1878 г.;
1224 ж., Вн, 25.
Янково ени махле (Янково-ново)
— вж Ново Янково (Вн).
ЯНКОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
призн. от к. за с. с ук. 2294/обн.
26. XII. 1978; 109 ж., Лч, 4.
Яновец — вж Яньовец (Мх).
ЯНОВО — с., в Б-я от 1912 г.; 314
ж.г Сф, 33.
Яновска (Еновска) — м., в Б-я от
1912 г.; уточн. име с ук. 960/обн.
4. I. 1966; сл. с ук. 196/обн. 30.
I. 1970 — вж Мадан (Пд).
ЯНТРА (Адъмово, Фердинандово) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. на
Фердинандово с ук. 160 от 31.
III. 1891 и на Янтра с м. з. 1190/
обн. 25. III. 1947; 280 ж., Лч, 9.
ЯНТРА (Мургазлии) — с., в Б-я
от 1878 г.; преим. с м. з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 782 ж., Лч, 5.
Януз дере — вж Елховец (Пд).
Янчев чифлик (Янчов чифлик) —
вж Ягодово (Мх).
Янък балабанлии — вж Аспарухово
(Бс).
Янъклар — вж Прогорелец (Вн).
Янъч дере (Янъш дере) — вж Ра-
ков дол (Бс).
ЯНЬОВЕЦ (погреш. Яновец) — с.,
в Б-я от 1878 г.; 206 ж., Мх, 15.
Япълджа (Япладжа, Яплуджа) —
вж Травник (Хс).
Япча — вж Тихомирове (Хс).
Яр дере — вж Ридино (Хс).
Ярджелии — вж Малко Брягово
(Хс).
ЯРДЖИЛОВЦИ (погреш. Ярджи-
лово) — с., в Б-я от 1878 г.; 1635
ж., Сф, 27.
Яодъм — вж Помощица (Рз).
ЯРЕБИЦА (Махмуд огЛУЛар) —
с., в Б-я от 1912 г.; преим. с м.
з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 87 ж
Хс, Ю.
ЯРЕБИЦА (Чиллер) — с., в б_я
1878—1913 и от 1940 Г.; преим.
301.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942;
1683 ж., Рз, 8.
Яребнчна — вж Яребично (Рз).
ЯРЕБНЧНА (Малка Франга, Фран,-
га-малка) — с., в Б-я от L878
г.; преим. с м. з. 3775/обн. 7. XII.
1934; 68 ж., Вн, 2.
ЯРЕБИЧНО (Челн кьой, Яребнчна)
— с., до 1900 г. бр. към Длъжка
поляна; преим. на Яребнчна с
м. з. 2820/обн.	14. VIII. 1934;
осъвр. име на Яребично с ук. 960/
обн. 4. I. 1966; 32 ж., Рз, Z.
ЯРЕБКОВИЦА — м., до 1900 г.,
бр. към Чуйпетлово; 28 ж., Сф,
34.
ЯРЛОВИЦА — с., в Б-я от 1878
г.; 684 ж., Мх, 15.
ЯРЛОВО — с., в Б-я от 1878 г.;.
939 ж., Сф, 34.
ЯРЛОВЦИ — с., в Б-я от 1878 г.;
104 ж., Сф, 44.
Ярловци — с., в Б-я от 1878 г.;
сл. с ук. 57/обн. 5. II. 1965. —
вж Драгоман (Сф).
ЯРОСЛАВЦИ — с., в Б-я от 1878
г.; 26 ж., Сф, 9.
Ясен — вж Ясеново (Хс)..
ЯСЕН — с., в Б-я от 1878 г.; 934
ж., Мх, 26.
ЯСЕН (Плъзигъз, Пълзи гъз) —
с., в Б-я от 1878 г.; преим. с ви-
соч. докл. 6047 от 27. VIIT. 188J;
3033 ж., Лч, 20.
Ясенец (Неби куюсу) — с., в 1880
г. бр. към Малджилар, в Б-я
1878—1913 н от 1940; преим. с
м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; сл;
с ук. 317/обн. 13. XII. 1Я55' —
рж Кардам (Вн).
ЯСЕНИТЕ (Хасаните} — к:, в Б'-я
от 1878 г.; преим. с м: з. 2820/
обн. 14. VIII. 1934; 15 ж., Л’ч, 4.
ЯСЕНКОВО (Чукур кьой) — с., в
Б-я от 1878 г,; дв.. име пр. Осв.;
2845 ж.. Вн, 7.
ЯСЕНОвЕЦ (Дущубак-)’ — с., в
Б-я от 1878 г.; преим: е м. з.,
3072/^н. Ill IX. 1934; '2591 ж.,
Рз, 18.	*
ЯСЕНОВО (Гердеме) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 3775/
о*н. 7. XII. 1934; 56Г ж:, Бс, 1'4:.
ЯСЕНОВО (Имитлии; Хймитлит
Ясен) — с., в Б-я от 1885 г.; пре-
им. на Ясен с ук. 47/обн. 9. II..
1951 и на Ясеново с ук. 960/обн.
4. 1. 1966; 903 ж., Хс, 7.
ЯСНА ПОЛЯНА (Алан кайряк) —
с., в Б-я от 1885 г.; пренм. с м._
з. 2820/обн., 14. VIII. 1934; 783
ж., Бс, 16.
ЯСНО ПОЛЕ (Чакъре) — с., в Б-я
от 1885 г.; преим. с м. з. 2820/.
обн. 14. VIII. 1934; 937 ж., Пд,
2L
ЯСТРЕБ (Чакърлар) — с., в Б-я
1.885— 1886 и от 1912 г.; преим.
с м. з. 3775/обн. 7. XII. 1934; 763
ж., Хс, 10.
Ястребец — вж Ястребове (Рз).
ЯСТРЕБИНО (Дуванлар) — с., в.
Б-я от 1878 г.; преим. с м. з.
2820/обн. 14. VIII. 1934; сл. с ук.
2552/обн. 26. XI. 1974 (вж Антоно-
во);, отдел, с ук. 2081/обн. 23. XI..
1979; присъед. Скален кладенец;
172 ж., Рз, 2.
ЯСТРЕБНА (Голяма Атманджа,,
Голебина атманджа) — с., в Б-я
18/8—1913 и от 1940 г.; преим.
с м. з. 2191/обн. 27. VI. 1942; 2
ж., Рз;. 22.
ЯСТРЕЬОВО (Гювелми Ендже, Ен-
дже кьой, Ястребец) — с., в Б-я
от 1878 г.: дв. име пр. Осв.; преим..
на Ястребец. с м. з. 3775/обн. 7.
XII. 1934 и на Ястребове с ук.
960/обн. 4. 1. 1966; 579 ж., Рз, 19.
ЯСТРЕБОВО (Шахпазлии) — с., в
Б-я от 1885 г.; преим. с ук. 462/
обн. 21. XII. 1906; 468 ж., Хс, 16.
Ястъкчилар — вж Одърци (Вн).
Ясь баш — еж Равна гора (Вн).
Ясъджа — вж Ляхове (Пд).
Ясъ корня — вж Равногор (Пд)._
Яс ъ тепе — вж Ветрино (Вн).
Я таджик — вж Китница (Хс); Мад-
жарово (Хс).
Ятаклар — вж. Лежето. (Хс)..
Яхалии — вж Маслиново (Хс); Сел-
UH (Пд)..
ЯХИНОВО — с., в Б-я от 1878 г.;,
2172 ж., Сф, 41.
Яхларе — вж Драгомир (Пд).
Яхяли — вж Масли ново; (Хс)..
Яш пар — вж Перперек (Хс).
Яшлъ, кьой. — вж Женда (Хс)..

Н. МИЧЕВ / П. КОЛЕДАРОВ
РЕЧНИК НА СЕЛИЩАТА
И СЕЛИЩНИТЕ ИМЕНА В БЪЛГАРИЯ
Първо издание
Рецензенти: Светлин Кираджиев, Анастас Тотев
Редактор Людмила Братанова
Художник Борислав Кьосев
Художествен редактор Виктор Паунов
Технически редактор Богомил Биджев
Коректор Незабравка Дамова
Дадена за набор на 5. VII. 1988 г. Подписана за печат на 23. III. 19о9г-
Из ляла от печат през април 1989 г. Печатни коли 19. Издателски коли 17,72.
,Условно издателски коли 26,30. Формат 16/60/84. Тираж 9105/д. к. 88
Цена 3,65 лв.
Издателски №28451 КОД 02/9532672511/2421-12-89
Издателство „Наука и изкуство“ — София
Печатница „Стоян Добрев-Странджата" — Варна


ОБЛАСТИ	1S. Созопол	1. Априлци	9. Видии
	17. СтралдЖа 18. Сунгурларе 19, Твърдица	2.	Белене 3,	Велико Търнево 4.	Габрово	10. Враца 11, Вълчедръм 12. Вършец
EC — БУРГАСКЛ ВН — ВЛРНЕНСКА	20. ТундЖанска (вкл. Ямбол)	5	Горна Оряховица_ 6.	Гулянии 7.	Долна Митрополия 8.	Долни Дъбник	13.	Георги-Дамянойо 14.	Грамода 15.	Димова 16.	КнеЖа
ЛЧ — ЛОВЕШКА MX — МИХАЙЛОВГРАДСКА	ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ(ВН) 1. АВреН	9.	Дряново 10.	Елена 11.	Златарица 12.	Левеки	17.	Козлодуй 18.	Криводод 19.	Кула 20.	Лом
ПД — ПЛОВДИВСКА	2. Аксакове 3. Балчик	13. Летница 14. ЛоВеч	21. Макреш 22, МедкоВец
РЗ — РАЗГРАДСКА	4. БелослаВ 5. Бяла	15. ЛяскоВоц 16. Луковит	23. Мездра 24. Мизия
СФ — СОФИЙСКА	6. Варна 7. Венец	17. Никопол 18. ПаВликенц	25. Михайловград 26. Ново село
ХС — ХАСКОВСКА *	8.	Ветрино 9.	Вълчидод 10.	Върбица 11.	Гара Хитрино	19.	ПелоВо 20.	Плевен 21.	Полски Тръмбещ 22.	Пордим	27.	ОряхоВо 28.	Роман • 29.	РуЖинци 30.	Хайредин
номер На общината	12. Генерал-ТошеВо	23. Свищов	31. Чипровцц
В СЪОТВЕТНАТД ОБЛАСГ	13. Георги Трайков	24. СеВлиеВо	32. Чупренв
БУРГАСКА ОБЛАСТ (БС)	14.	ДоВня 15.	Добричка (С<* Толбухин) 16.	Дългопол 17.	КаВарна	25.	Страница 26.	Сухиндол 27.	ТетеВен 2В.	Троян	33. ЯкимоВо
1. Айтос	18.	КаолиноВо 19.	Каспичан	• . 20.	Kpyiuapu	29.	Трявна 30.	Нервен брнг * 31.	Угърчин.	ПЛОВДИВСКА ОБЛА*
2. БоляроВо 3. Бургас	21. Никола-КозлевО 22. Нови паэар	32. Рбланица	1. Дсеновград 2. Баните
4. ГрудоВо • 5, Елхобо	23. Преслав	* 24. Провадия		3 Батак 4. БелоВо
6.	Камено 7.	Карнобат 8.	Котел	25. Смядово 26. Суворова 27. Тервел х	МИХАЙЛОВГРАДСКА ОБЛАСТ (MX) 5. Борино 6. Брацигово 7 Брезово	
9. Малко ТърноВо	28. Шабла	1. Белоградчик	3. Велинарад
10.	Мичурин 11.	Несебър 12,	Нова Загора	г	£9, Шумен	2. Берковица 3: Бойница 4. БойчиновцЦ	9, Девин 10. Доспат 11. Златоград
13. Поморие,		Б. Ворован	*	*12, Калояново
14. Руен 15, СлиВеН	ЛОВЕШКА ОБЛАСТ (ЛЧ)	6. Брегово 7, Брусарцц /  а. Бяла слатина	**	13, Карлово 14, Лесин о во
15.	Лъки
16.	Мадан
17.	Неделимо
18 ПазардЖик
19, Панагюрище
20.	Пещера
23 СлиВо поло
24. Тутракан
25. ТъргоОище
26 Хлебарово
27. Ценово
•»W**
21.	Пловдив (вкл. Марица и Родопи)
22.	ПърВомай
23.	РакитоВо
24.	Раковски
35.	Сапаровя баня
36.	Сатовча
37.	Свогв
38.	Симитли
39.	Сливница
40.	Средногорив
41.	Станке Димитров
42.	Струмяни
43.	Трекляно
44.	Трън
45.	ХадЖидимово
СОФИЙС1 А ОЕ ACT (СФ)
25. Рудозвм
26. СадоВо	1. СОФИЯ (ОБЛАСТ СОФИЯ-ГРАД) 46. Якоруда			
27. Септември	2. Банско			
28. Смолян	3. Белица			
29. Стрелча	4. Благоовград			
30. Съединенив	5. Бобовдол		ХАСКОВСКА ОБЛАСТ (ХС)	
31.Хисаря	6. Бобошево			
32, Чепеларе	7. БоЖурища			
	8. БотеВград		1. Ардино	
	9. Брезник		2. Братя Даскалови	
	10. Годеч		3. Гълъбово	
РАЗГРАДСКА ОБЛАСТ (РЗ)	11. Горна Малина		4. ДЖебел	
	12. Гоце Делчев		*5. Димитровград	
	13. Гърмен		6. Ивайловград	
1. Алфатар	14. Драгоман		7. Казанлък	
2. Антоново	15. Елин Пелин		8. Кирково	
3. Борове	16. Етрополе		ч	9. Крумовград	
,4. Бяла	17. Земвн		10. КърдЖалц	
5. Ветово	18. ИхтимаН		11. Любимец	
6, ГлаВиница	19. Ковачевцц		12, МадЖарово	
7. Два моецли	20. Копривщица		13. Минералки бани	
8. Дуло в о	21. Костенец		14. Момчилград	
9. Завет	22. Костинброд		15, МъглиЯс	
10, Иваново	23. Кочеринова		16. Опан	
11,Испсрих	24. Кресна		17. Павел баня	
12. Кайнарджа	25. Кюстендил		18. Раднево	
13. Кубрат	26. Невестино		19. Свиленград	
14. Лозница	27. Перник.		20. Симеоновград	
15. Омуртаг	28. Петрич		21. Стара Загора	
16. Опака	29. Правец		22. Стамболово	
17, Попово	30. Разлое		23. Тополовград	
18. Разград «	31. Радомир		24. Харманлц	
19. Русе	32. Рила		25. Хасково	
20. Самуил	33, Санданскц		• 26. Черноочен»	
21. Силистра	34. Самоков	-	27. Чирпан	
22, СитоВо	।		ПН 342955	1