ЖАК АТАЛИ
превод от френски
Анна ДЕЯНОВА
Диана ЙОРДАНОВА
Лиляна ДЕЯНОВА
СОФИЯ, 2000
Изданието е направено по:
Jacques Attali. Dictionnaire du ХХГ Siecle
© Librairie Artheme Fayard, 1998
© Анна Деянова Деянова, превод, 2000
© Диана Тодорова Йорданова, превод, 2000
© Лиляна Димитрова Деянова, превод, 2000
© Издателство „ЛИК“, 2000
ISBN 954-607-328-7
УВОД
Избухнал, ликуващ, варварски, щастлив, безумен, чудовищен,
непоносим, освободителен, ужасяващ, религиозен, лаически, та-
къв ще бъде Двадесет и първият век.
Няма по-добра метафора за описването му от тази на речника
- мозайка от думи, проблясване на смисъл, съседство на антони-
ми, набор от случайности. Няма също и по-добра форма, чрез ко-
нто да си дадем сметка за настъпващото разграждане, оплитане
на откъслеци реалност, наслагване на култури и на варварства,
литании от катастрофи и чудеса.
И така* пред нас е една енциклопедия на бъдещето, едно пред-
рождено завещание, една карта за пред-откриване. Оксиморон?
Очевидно, но какво от това? Новото, истинското се ражда винаги
само от сблъсък на противоположности, в процепа между две оче-
видности.
Този речник може да бъде изчетен на един дъх, от А (като
„авиация") до Я (като „Япония"). Може също така да се броди из
него подобно на номади, от препратка към препратка. Може също
да бъде под ръка, за да се почерпи сведение в случай на затрудне-
ние, на пътуване, на разговор. Още чрез формата си тази книга
говори за бъдещето: утре ще се чете така, както се навигира.
Остава да изберем пристаните си. Произволен избор, непре-
къснато подлаган на съмнение. Тъй като думите са живи същест-
ва, нетрайни и двусмислени. Граничите между някои противопо-
ложности ще се изместят; ще се издигнат непропускливи бариери
между синоними; цели ивици от думи ще изчезнат; от нищото ще
се появят други. Например „консумация" и „труд", „образование"
и „развлечение" ще се доближат; напротив, „здраве" и „медици-
на", „гражданин" и „избирател", „служба" и „труд" ще се раздале-
чат; „телевизия", „компютър", „клавиатура" ще изчезнат.
За да установи списъка на тристатината думи*, конто следват,
започнах със запомнянето на вечни наименования, каквито са и
нещата, към конто препращат: „сексуалност", „наука", „война",
„труд", „любов", „музика"... Към тях включих наименова-
* Бел. на бълг. ред,: Впрочем речникът се състои не от тристатина статии,
както казва Атали в своя увод, а поне от 456. В редките случаи, когато пояснението
е било крайно наложително, сме използвали квадратни скоби, вместо неуместните
за жанра „речник" бележки под линия. Читателят трябва да има предвид факта,
че речникът на Атали излиза доста извън каноническите изисквания на жанра -
с многото неологизми и поетически асоциации, сравнения, със странните за един
речник пристрастия, иронии, заигравания с технический и уличния жаргон, с
небезличния и неанонимния стил на вече достатъчно известния на българските
читатели автор.
8	.
ния, важни за исляма или за индийския, китайския или африканс-
кий „светове", като „отричане“ или „ненасилие1'. След това доба-
вих по-рядко срещани думи, конто предричам, че ще станат често
употребявани, като „номад", „телепатия" или „биогенетика"; съ-
що и други, дошли от предградията, където отчасти се оформят
езиците на бъдещето, като „шут" или „рапър". И най-накрая, из-
мислих нови думи, за да покажа все още Мимолетните, но същест-
вените за бъдещето реалности, било чрез кръстосване на познати
термини (като „клон-образ", от клонирам и образ, „телекомпю-
тър" от телефон, телевизия и компютър, „наномадство" или „ци-
виЛего"), било вдъхновявайки се от така дръзкия в изобретяване-
то на думи английски [като edutainment и screenager, конто на френ-
ски стават edutainment (на български - „образабавление") и
adolecran („юношекран") - б. пр.].
При множество от статиите не исках да се задоволя просто с
дефиниция, а се стремях да опиша залога, да противопоставя сце-
нарии. Работейки над речника, се опитах да отговоря на най-важ-
ните въпроси, конто всеки един може да си зададе относно бъде-
щето ни: ще е възможно ли да бъдат изхранени всички хора? ще
може ли да бъде премахната бедността? ще може ли най-накрая
да бъде намерена работа за всички хора? в кои области ще се кон-
центрират богатствата? ще преобърнат ли науките начина на жи-
вот, отношението към страданието и смъртта, възпитанието, раз-
влечението? кои начинания ще преживеят? кои амбиции, кои прик-
лючения ще ентусиазират народите? кои войни и кои екологични
катастрофи ще ни заплашват? как ще бъдат решавани противоре-
чйята между свобода и солидарност, между мобилност и вкорене-
ност? какво ще бъде мястото на религиозного, на политического?
какви нрави ще бъдат възприети? ще остане ли Западът господст-
ваща цивилизация? ще залазят ли Съединените щати геополити-
ческого си надмощие? ще се превърне ли Европа в политически
сила? ще има ли Франция думата при решаването на делата на
света? а Ислямът? ще има ли нещо друго отвъд пазара и демокра-
цията? възможна ли е все още революция? И най-вече: ще можем
ли все още да живеем заедно?
Тъй като дори това не е очевидно: XX. век беше век на Дяво-
ла, и светът, който ни завещава, направо не става за живеене. В
него бедните не могат да дишат, заставени да живеят в сринатите
градове - задушаване от мизерия. Претрупан за богатите, потъна-
ли в изкушенията - задушаване от луке.
Претекстът за това разсъждение, 2000 г., е само случайна отп-
равка точка дори за цивилизациите, ритмизирани от християнс-
кия календар, в който началото на един век - както сегашното
начало, така и предишните - никога не е отбелязвало и най-мал-
9
кия разрив. Шестнадесети век е започнал през 1492 г., деветнаде-
сети през 1789, двадесети през 1918. Колкото до двадесет и пър-
ви, той може би е наченал през 1989, годината, в която само за
няколко месеца дойде краят на последната империя, началото на
клонирането и появата на Интернет.
Днес предсказването не е много на почит. То се счита за илю-
зорно занимание, долнокачествена наука, подозрителен атрибут
на дискредитирали се власти. Ерата на скоковете напред, на про-
ектите за цивилизация е временно преустановена. Провалът на
всяко бъдеще обяснява победата на успокояващата непосредст-
веност. Всеки се свива в частната си сфера, приемайки вече от
избухналата реалност само снова, което хилядите екрани на раз-
влечение™ предлагат. Можем да го разберем: повечето от голе-
мите варварства на този век са извършени в името на бляскави
предвиждания, обещаващи щастие во веки веков.
Към това се добавят и безкрайните глупотевини на предска-
затели, пророци и футуролози, конто задължително заслужават
да бъдат промислени, преди да се оставим да тръгнем по следите
им...
Когато подвижните букви на печатането се появили, ръково-
дителите на Германската римска империя и стратезите на Вати-
кана се надявали да си послужат с тях, едните, за да обединят
Европа около латинския, другите, за да наложат своя авторитет
чрез четенето на Библията. Случило се тъкмо обратното: макар
и първите печатни книги да били наистина библии, малко помал-
ко от половин век по-късно граматиките на местните езици спо-
могнали за появата на национализмите, а директното четене на
Библията направило възможен достъпа до Бог, без да се минава
през посредничеството на Църквата и духовенство™. В крайна
сметка едно нововъведение, мислено като инструмент за унифи-
кация, способствало за диференциацията.
Три века по-късно същото се случило с грамофона, конто спо-
ред футуролозите на „Бел Епок“ е трябвало да ни освободи от
винаги склоняйте да стачкуват оркестриращи музиканти. И с те-
лефона, който е трябвало - както казвали - да послужи на рабо-
те дателите, без да се показват, да раздават заповеди!
Други по-скорошни прогнози заслужават да бъдат подредени в
същия пантеон на чудноватостите. Така през 1943 г. Томас Уотсън,
президент на IBM, е обяснявал, че никога няма да бъдат продадени
повече от пет компютъра в целия свят; през 1977 г., Кен Олсон, осно-
вател на една друга голяма информатична фирма, Digital Equipment,
твърдял, че никой никога няма да иска да има компютър у дома си.
През 1960 г., американският икономист Роберт Солоу, бъдещ носител
10
на Нобелова награда, е предвиждал неизбежната икономическа по-
беда преди края на века на СССР над Съединените щати, което също
така било потвърдено малко по-късно от Алън Дълес, прочут дирек-
тор на ЦРУ. По същото време други много реномирани експерти, слу-
шани и до днес с уважение, предсказали масов глад, който ще опусто-
ши Индия и Пакистан преди края на века... тъкмо преди „зелената
революция" да направи тези две държави самозадоволяващи потреб-
ностите си. През 1970 г. Римският клуб съобщи за изчерпването на
световните залежи от петрол през 2010 г., докато днес се изчислява, че
ще има достатъчно поне за следващия век. Дори що се отнася до де-
мографията, привидно по-лесна наука, прогнозите били плачевно пог-
решни. През 1932 г. се предричало, че през 1975 г. Франция ще набро-
ява по-малко от 39 милиона жители, докато в действителност тогава е
надминавала 53 милиона. Предполагаемият брой на населението на
земята през 2030 г. е бил 15 милиарда през 1970 г., после 9 през 1990 г.,
а днес едва 7.5 милиарда. Често грешката в прогнозата идва от непоз-
наване на настоящето: така през 1984 г. експертите на Обединените
нации са оценивали, че населението на Мексике е 17 милиона и ще
надмине 22 млн. през 2000 г., докато всъщност няма да е и 15.5 милио-
на. За Калкута са предвиждали 15 милиона обитатели към края на
века (а тя няма да наброява и 11.5). Сао Паоло е трябвало да прескочи
летвата от 20 милиона преди 2000 г. (а наброява само 16 милиона).
Рио де Жанейро пък, което трябваше да надимине 10.4 милиона след
1984 г., така и не е достигнало 10 милиона.
Накрая, някои предвиждания, отнасящи се за 2000 г. се оказаха
направо смехотворни. Нека цитираме само едно от тях: през 1930 г.
Кейнс предвиждал, че към тази дата вече ще работим само по петна-
десет часа на седмица...
Често тези, конто са упражнявали или упражняват професията фу-
туролог, всъщност се стремят да изразят онова, което мислят, че тех-
ните читатели искат да чуят, и фиксират хоризонта на своите пред-
виждания достатъчно надалеч, за да могат да бъдат съвсем сигурни,
че ще могат да се ползват от уютна пенсия, когато часът на проверка-
та на проницателността им дойде...
Тази обвинителна реч срещу футуроложката „наука" все пак
не трябва да води до отричането на говоренето за бъдещето.
Първо, защото предвиждането е по-необходимо отвсякога: кога-
то едно превозно средство набира скорост, фаровете му трябва да ос-
ветяват по-надалеч. А по всичко личи, че светът върви все по-бързо и
по-бързо.
После, защото заедно с тези огромни грешки не липсват и
примери за проницателност. При условие че ги търсим при под-
ходящите автори. Не при манипулаторите с графики, а при некол-
11
цина просветени. И най-напред при писателите фантасти като
Жул Верн и Артър Кларк, конто са предвидили по-добре от все-
ки друг съществените технологически преобразувания на XX век
или поне са си мечтали за тях. И днес научно-фантастичната ли-
тература остава богат резервоар на възможни бъдеща. Лавкрафт,
Азимов, Бредбъри, Хайнлайн, Вонегът са видели надалеч и по-
някога правилно. Трябва тук да добавим и киното, комиксите, а
сега и видеоигрите, в конто понякога се скицира един прозорлив
и проницателен образ на бъдещата естетика.
И накрая, понеже анализът на бъдещето се обогатява от съз-
нанието за собствените ни грешки. Последните разкриват, че ка-
то общо правило ние надценяваме технологическите революции
и подценяваме тези на правите, на ценностите, на изкуството. Те
ни учат въобще да не се доверяваме на аритметическите екстра-
полации, да не вярваме, че дадена нова технология непременно
ще обслужва силните на деня, да разпознаваме новото, тръгвай-
ки от маргиналното. Разбира се, да не се облягаме на опростен-
ческите теоретически схеми от миналото: марксизмът си е пред-
ставил бъдещето като сблъсък на класи, либерализмът - като
прогрес на Разума. Очевидно тези неща няма да се случат: не
съществува линейна теория за Историята.
За да предсказваме, трябва да се осмелим да приемем особе-
но рисковали методологически облози относно демографските
еволюции, технологическите мутации, социалната динамика, ге-
ополитическите антагоиизми, движенията на идеи, масовите сът-
ресения. Т. е. да съпоставим големите силови линии и малките
смущения, конто заплашват да ги преобърнат или да ги поставят
под въпрос.
Кои силови линии? От една страна, човечеството ще про-
дължи да се сблъсква с проблемите, конто познава открай време:
войната, глада, несправедливостта, тиранията, предателството,
смъртта и т. и. То ще продължава да вярва в същите идеали, да
мечтае за същите радости. Много тежки тенденции, конто съ-
ществуват от векове, ще бъдат продължени. По този начин се е
осъществил преходът от империите към нациите, от натурална-
та размяна към парите, от селското стопанство към индустрия-
та, от енергията към информацията, от колективното към пазар-
ното, от предмета към услугата, от държавата-защитник към за-
щитата от държавата; непрестанният прогрес е подобрил нивото
на живота и на познание, правата на човека и демокрацията са
завладели света. Но неравенствата са се задълбочили, замърся-
ването на околната среда се е увеличило, демографският растеж
е допринесъл за хаоса в градовете и за бедността по селата.
12
Ако нищо не възпрепятства продължаването на тези дълбо-
ки тенденции, то можем да очертаем възможната физиономия
на следващия век:
•	Земното население ще надмине осемте милиарда към сре-
дата на дведесет и първи век. В по-голямата си част градски но-
мади, хората ще живеят в непоносими градове, често надвишава-
щи петте милиона жители. За да бъдат изхранвани, ще е необхо-
димо за тридесет години да бъде удвоено земеделското производ-
ство, на което са му трябвали десет хиляди години, за да бъде
доведено до сегашното си равнище. Светът ще остарее, първо на
Север, а после и на Юг. В първата половина на века младежта на
Юга ще даде израз на своите амбиции. През втората едно всеоб-
ще застаряване ще смекчи тези бунтове.
•	Демокрацията и правата на човека ще станат всеобщо раз-
пространени. Западните ценности - основани на апологията на
свободата, на обратимостта и на каприза - ще останат движещи-
те сили на световния просперитет, дори и ако в Азия ще се про-
извежда две трети от световното богатство. Три милиарда мла-
дежи ще участват в тази глобална култура (облекло, музика, хра-
на, символи, ценности, герои-метиси), обменяйки на един флуи-
ден пазар, изгоден за участниците в него, който ще завладее ред-
ките области, където все още съществуват безплатните или об-
ществените услуги (като образованието, здравето, гражданство-
то, самият въздух). Работата ще бъде по-несигурна. Номадство,
Виртуалност, Лабиринт, Мрежа ще бъдат преобладаващите ду-
ми. Ще се премине от философията на Прогреса към тази на За-
обиколността. Една хиперкласа ще създаде хипермодерна култу-
ра за хипериндустриализирано общество, в което средната класа,
която ще е мнозинство, ще изживява зрелището на номадството
на другите.
•	Технологията ще продължи да преобръща начините на жи-
вот. Не че трябва да я превъзнасяме: тя е предизвикала множест-
во катастрофи, от Титаник до Хинденбург, от Челинджър до Чер-
нобил, от Севесо до Бопал; и ще продължава да предизвиква и
други. Не че трябва да считаме бъдещите прогреси за по-важни
от онези в миналото: екранът още не е заменил хартията и кни-
гата; настоящата технологическа революция не е по-радикална
от онази, която за няколко години, около 1840, е въвела влака,
телеграфа, парния кораб, позволяващи за първи път да се пре-
местваме по-бързо, в сравнение с праисторическите времена. При
все това ще се случат множество големи мутации: предметите
ще стават разумни; те ще разсъждават, преговарят и решават по-
между си. Те ще станат виртуални. По-късно виртуалки същест-
ва, конто предлагам да бъдат наречени клон-образи, ще станат
13
наши спътници. Човекът ще дава заповеди на машините благо-
дарение на директно включени в неговия мозък компютри. Ме-
дицината ще бъде преобразена от генетиката много повече, от-
колкото е била преобразена в края на деветнадесети век; човеш-
кото клониране ще се превърне в баналност; продължителност-
та на живота ще достигне 110 години без особени рискове. По-
късно нанотехнологиите - ако се развият според очакванията,
конто някои днес възлагат на тях - ще направят производството
на материя също толкова евтино, колкото това на информация;
благодарение на тях ще бъде възможно конструирането на пред-
мет чрез събирането на неговите атоми, възпроизвеждането на
клетка, конструирането на самопоправящи се роботи, въвежда-
нето в човешкото тяло на компютри с размерите на няколко клет-
ки; предметите ще се превърнат в почти безплатни, продължи-
телността на живот на телата ще бъде теоретически безкрайна.
Наномадството, синтез на хипертехнологията на молекулите и
на апологията на пътуВането, ще създаде свят, в който виртуални-
те пространства ще са едно в друго и ще се вътревъзпроизвеждат
до безкрайност, от молекулата до Вселената, свят, за който сега
можем да имаме само бледа идея.
Ако всички тези тенденции продължат без прекъсване - и
ако политического съумее да си послужи с тях за добруването на
всички, - те ще трябва да доведат до едно почти идеално проти-
чане на следващия век. Радикални технически прогреси ще поз-
волят да бъде овладяно разрастването на градовете; аквакултура-
та ще увеличи масово производството на риба; преориентацията
на земеделието ще позволи произвеждането на храна без замър-
сяване на околната среда; драстични икономии на енергия ще
намалят замърсяването на въздуха и климатичните промени; би-
огенетическата обработка на безплодните зони ще увеличи оби-
таёмите пространства; градовете отново ще стават за живот; все-
ки ще притежава средства за достоен живот и бедността ще из-
чезне както на Север, така и на Юг. Предприятията ще се пре-
върнат от йерархични структури в мрежи. В това, превърнало се
в цивилизовано, градско номадство ще се създадат около нови
митове нови племена-братства, безработицата ще изгуби своя сми-
съл, всеки ще разпределя годината си на сто дни работа, сто дни
учение, сто дни пътуване и останалото - почивка. Пазарният ред
ще навлезе в нематериална фаза. Демокрацията, превърнала се
навсякъде в постоянно, глобално и мигновено правило, ще бъде
без граници, тъй като всеки ще има правого да гласува там, къде-
то живее, каквото и да е месторождение™ му. фанатизмът ще
отстъпи място на многолики култури, в конто всеки ще черни
онова, което му харесва от културата и вярата на другия. Ще е
JdtiH HU наш HcfUUp. 1лаци.*11^	nziivici ч-ri wnvyuui
i като всяка една ще е разбрала, че богатството на дру)
ювието за собствения й успех. Геополитиката ще стане
бива. Индия, Китай, Европейският съюз - превърнал <
щрален и простиращ се до Анкара и Москва, и Съедин
ти - превърнали се в „Съюз на Америките“, континен
зфедерация, към която Великобритания в крайня смет
присъедини, ще си поделят зоните на влияние. Странг
едиземноморието ще се организират в Общ пазар, чииг
ггуции ще бъдат настанени в Йерусалим, превърнал се
ца на две държави и три религии. Западната технически,
тистическа и демократична цивилизация ще отстъпи м>
-- —	ъ	ят	ттлСл гч т» <1 -ж тл £>ГГ1ТГ> ГГТГПТЖ Tt ТТО О НТГ Л
15
сяването няма да унищожи селското стопанство или запасите от пи-
тейна вода, или климата.
Ако това се случи, след около петдесетина години само един на
всеки пет човека ще направи нещо повече от това, просто да оцелява;
останалите четирима както на Север, така и на Юг ще тънат в мизе-
рия, самота или насилие. В едни и същи градове ще има квартали,
предназначени за бедните, и такива за богатите, квартали за децата,
възпитани в семейства, и такива за децата, забравени на улицата. На
света ще има петстотин града с повече от седем милиона жители, трис-
та нации, два милиарда прегладнели и лишени от вода същесгва, сто
хиляди деца, умиращи от глад всеки ден, четири милиарда души, ли-
шени от достъп до образование. И в същото време сто и петдесет ин-
дивида, чийто годишен доход ще бъде по-голям от този на половината
от останалата част от човечеството!
Ако бъдещето е такова, то миналото ще ни сграбчи за врата. Ще
се възродят империи; контролът на енергията ще промени още повече
лицето на света; религиозного няма да е казало последната си дума;
демокрациите ще се окажат неспособни да вземат трудни решения;
нации ще се разцепят на враждуващи племена; ще избухнат етнически
конфликта, ще избуят екстремни форми на тоталитаризъм, мрачни
сектантства, ужасяващо насилие, превъплъщения на традиции от не-
запомнени времена. Цивилизациите ще се противопоставят; Западът
ще се окаже сам срещу всички останали.
Оцелелите в края на двадесет и първи век ще показват същото
носталгично умиление по днешните Ню Йорк и Париж, както това,
което ние понякога изпитваме по Берлин или Виена от началото на
двадесети век. Този на богатите, разбира се.
Светът си е такъв: една прекрасна бална зала, в която елегантни
танцьори се въртят около увличащ оркестър и великолепен бюфет.
Само неколцина гости се досещат, че залата или ще избухне всеки мо-
мент, или ще се отприщи ожесточен спор. Какво да сторим? Да си
отидем, означава да се лишим от удоволствието на празника. Да оста-
нем, означава да бъдем обхванати от вихъра. Затова те танцуват близо
до изхода, без да изпускат из очи аварийного стълбище, готови да из-
бягат при първия сигнал за тревога...	’
Само дето планетата няма авариен изход. С изключение на онзи,
който води към ада.
Човекът, който не може да си забрани да поема всякакви рискове,
ще върви по пътищата на своите мечта, докато не падне. Най-късно
към средата на следващия век революция ще помете сегашния модел
на развитие. Дали тогава няма да се очертае накакъв след-капи-
тализъм?
H1W1 JUUlViV vr Jt XV/illllZl 11VW|ZWZ4X V*i 1X\> * WllUjXlU»!, >_ZU.
(ността навсякъде, да пречупим йерархичните системи и д
числим демокрацията; да насърчим различието, да раз;
’атствата, да подпомогнем здравеопазването и образоват
премахнем разходите за въоръжаване, да презасадим г<
развием чисти видове енергийни източници, да се отвори;
гтурите на другите, да насърчим всякакви смесвания, крт
шя, да се научим да мислим глобално, да бъдем в мир с
1ите си - дори да ги обичаме.
Накратко, всичко, което бихме желали предишните пс
j да са направили за нас.
Това ще изисква да си изберем утопия. Деветнадесети i
"tm irn	ГТпа ПОЛАТИ! ТТТЛ> AATOtTA ПГ’ПОТЖ ITO PaDAUf"
АВИАЦИЯ
Търсенето ще се развие, въпреки задръстването* на небето и на
летищата. Ще трябва да се строят по-големи самолети - до 1000
места, за да се увеличи броят на пътниците, без повече да се за-
дръства небето. Първият инцидент с такъв гигантски апарат ще
нанесе значителен психологически удар, но няма да промени ни-
що в търсенето на този тип въздушни кораби, необходими за раз-
витие™ на туризма*. Керосинът ще остане използваната енер-
гия. Всеки пътник ще има пряк достъп до развлеченията*, до вир-
туалната търговия*, пряко до телевизия*. Въздушните компании
няма вече да бъдат свързани с някакво знаме, а ще бъдат просто
частни: все по-концентрирани, те ще откупят летищата и обслуж-
ващите ги дружества в тях и ще увеличат връзките с железопът-
ната система. Предлагането и от други конструктори, освен от
Боинг и Еърбас ще се разшири, поне за самолетите със среден
капацитет.
АВТОМОБИЛ
Поне през първата половина на века той ще остане главното ин-
дивидуално средство за транспорт. Чак докато бъде постепенно
съвършено видоизменен или ако тази промяна не успее, бъде за-
бранен в града.
Световните нужди от индивидуални транспортни средства ще се
увеличават с урбанизацията и покачването на жизненото равни-
ще. Сегашното производство на коли от порядъка на 30 милиона
годишно би могло бързо да се удвой. Тогава ще има повече от
един милиард коли в движение срещу 650 милиона в края на ве-
ка. Главните пазари ще се намират в Азия*, по-специално в Ки-
тай*, където един ден биха могли да се наброяват дори до поло-
вин милиард коли, ако употребата им стане толкова постоянна,
както в Съединените щати*.
В настоящото състояние на технологиите подобно нараства-
не би имало ужасни последний върху качеството на въздуха, би
намалило наличните земеделски земи и би предизвикало град-
ски хаос.
Ако не се успее да се намали задръстването* и замърсяване-
то*, повечето от големите страни в Европа*, Америка* и Азия
I, за да се приспособи към способностите на всеки шоф]
iae непрекъснато кои задръствания да избягва, кои Maj
i следва. Скоростта ще бъде строго ограничена според
>то на трафика, на много по-ниска стелен от днес. За да с
1чи броят на колите, регистрационните номера ще се пр
i търг (както в Сингапур), ще бъдат инсталирани виртуал
1ти за такси* на входа на градовете, като електронен »
тистрира маршрутите и ще задължава банковата сметка
и коли ще бъдат колективна собственост на жителите,
е ги оставят другиму след използването им.
За да се намали замърсяването*, ще трябва да се нам;
: наполовина отделянето на въглероден двуокис. За това
19
АЗЕАТО
Възможна институция на наднационално обединение - ASEAN -
на страни от Източна Азия в далечните години на века, когато
хилядолетните им съперничества ще бъдат разрешени след мно-
го войни и примирия, имперски изкушения и разрушения.
АЗИЯ
Ще представлява повече от половината от населението и от про-
изводство™ на планетата. Там ще се намират най-големите гра-
дове*, главните финансови центрове, главните икономически си-
ли. Поне три*валути* - йената, юанът и рупията - ще фигурират
между най-важните в света. Това ще бъде място за най-големи
технологични нововъведения, на изнамиране на много продукти
на високата технология. Азиатските култури, конто Западът* ще
съумее най-после да различава една от друга, ще оказват нараст-
ващо влияние над останалия свят: фармакопеите им ще бъдат
източник на лекарства*; изкуството*, кухнята, музиката* им ще
бъдат интегрирани към колекцията от културни елементи, пос-
тавени на разположение на народите от целия свят. Медиите*,
естетиката*, вкусовете*, модата, продуктите и марките* им вече
ще влияят върху цялата планета.
Редом с тези козове и успехи, в някои региони Азия ще стра-
да от трудно преодолими нещастия: застаряването, корупцията,
бюрокрацията, непотизмът, разхищението, замърсяването*. Ос-
вен всичко това континентът ще остане още дълго време разде-
лен политически. Никоя нация* няма да приеме друга да бъде
арбитър в споровете. Съперничеството ще се задълбочи между
Китай*, Япония*, Корея, Индонезия*, Малайзия, филипините и
Виетнам, след това с Индия*, Тайланд, Пакистан, Русия* и Цен-
тралка Азия* - най-големия стратегически залог. Териториални-
те спорове ще се увеличат, както вече показват препирните за
собствеността върху островите Спратли, за Кашмир или петрол-
ните запаси в Каспийско море. Те ще повлекат сериозни военни
конфликта, подобии на тези, конто се случиха в Европа* през XX
век, и по аналогични причини. Към това ще се прибавят демограф-
ските проблеми на Китай*, на Бангладеш и на Индонезия*, кон-
то ще се превърнат в големи човешки миграции и в кървави сблъ-
съци. Може би дори и във войни, ако Китай реши да нахлуе в
Сибир*.
Следователно през този век Азия ще бъде твърде много зае-
та с разрешаване на вътрешните си проблеми. Поради това пред-
вижданията за близкого й надмощие над света и съюзът й с Ис-
лама* против Запада* са толкова сериозни, колкото тези, конто
20
още през 1965 г. възвестяваха скорошната икономическа победа
на Съветския съюз над Запада* и появяването на танковете му
на площад „Конкорд".
Азия няма да може да превъзмогне затрудненията си само
със силата на икономиката. Ще трябва всяка страна на конти-
нента да се сдобие с отворени и универсалистки демократични и
финансови институции, основаващи се на договора и прозрачност-
та. Тогава ще може да се очаква идеална еволюция, в която гру-
пировките ще оставят място на партиите в политиката* и на ак-
ционерите във финансите; и където медиите ще престанат да бъ-
дат в ръцете на няколко семейства; където модерна социална за-
щита ще бъде създадена; където ще бъде приложено закрилящо
околната среда законодателство; където ще бъде намалена бед-
ността; където ще се създаде механизъм за стабилизация на об-
менния курс между основните валути - или, още по-доброто, ще
се създаде обща валута; където ще бъде създаден механизъм за
политически споразумения (подобен на Европейския съюз) и къ-
дето една институция като ОССЕ в Европа* ще урежда терито-
риалните спорове, преди те да се изродят във военни.
Каквото и да се случи, частта на Азия в световното населе-
ние, минала от 50% през 1950 г. на 60% през 1990 г., ще стигне до
70% през 2050 г., т. е. точно процента, който тя достигна през
1650 г... когато започна разрастването на Европа* и на Северна
Америка.
Ако успее да победи собствените си затруднения, през 2025 г.
Азия ще представлява 60% от световния брутен вътрешен про-
дукт. Съвсем в края на XXI век тя ще се е превърнала отново в
суперсилата, каквато е била през XVII век. Ако могъществото й
се възстанови по този начин, тя все пак няма да бъде заплаха за
останалия свят: нито икономиката, нито геополитиката са не-
винни игри. Развитието на Азия ще повлече това и на страните,
конто ще съумеят да произвеждат за азиатските потребители, да
отворят пазарите си и културите си за идеите, ценностите и из-
куствата на Изтока.
АЛЕГАЛНОСТ
Положение™ на индивиди или общности, чиято дейност, без да
бъде непременно незаконна (илегална) или криминална, е поста-
вена извън законността, понеже разчита на нови технологии в
още необхванати от закона области: става въпрос за Интернет* и
за областта на клонираяето, или пък за сферата на правите и на
еволюцията на семейството. Алегалната икономика ще заеме зна-
чително място: тя ще бъде предна точка в икономиката и ще
21
допринесе за разрушаването на държавите и институциите, ос-
вен ако те не са способни да ангажират достатъчни юридически
кадри, конто да компенсират, без да спъват възможностите на
науката.
АМБИЦИЯ
Да бъдеш щастлив, богат, обичан, признат, могыц, влюбен, по-
лезен, да оставиш след себе си следа, да не страдаш: такива ще
останат амбициите на повечето хора. В замяна на това ще бъдат
измислени нови начини те да бъдат задоволени - поне във вирту-
алното.
й
АНГЛИЙСКИ
За първата третина на века той е пръв език за търговията, култу-
рата, дипломацията, Нет и медиите; втори говорим език; четвър-
ти майчин език. Ще се променя в самостоятелни идиоми според
континентите, в конто се ползва. По-късно различните форми на
китайски може да го конкурират като търговски език. Още мал-
ко по-късно транслаторите - автоматичните машини за превод,
ще намалят ролята му в медиите и в културата.
АНТАРКТИКА
Седмият континент ще се превърне в място за туризъм*, защи-
тен© пространство и запас от питейна вода*.
АПТИКА
Виртуално усещане за осезание*, много важно при употребата на
виртуалното* в хирургията*, дизайна и игрите*. В дългосрочен
план - условие за създаването на триизмерни виртуални същест-
ва, надарени с говор и осезание, с известна интелигентност и с
неоспорима елегантност, присъстващи във всекидневието през
втората половина на века, конто ще променят интимната му при-
рода - клон-образи*.
АРМИИ
'Ге ще трябва да посрещнат новите форми на конфликта*, да оси-
гуряват пропагандни мисии, хуманитарна помощ, посредничество,
контрол на споразуМения за разоръжаване и неразмножаване на
конфликта, антитероризъм, шпионаж, разубеждаване, симуля-
ция*, пиратство*, светкавична война*. Те ще бъдат професио-
нални, способни на така наречените хирургически акции, и ще
22
разполагат с информационна мрежи*, стигащи до обикновения
войник. Йерархическият принцип, на конто се основават още от
създаването им, ще бъде преразгледан поради трансформиране-
то им в мрежи. Те ще трябва да рекрутират журналисти, специа-
листа от Нет, генетици, психоаналитици и др. Следователно ще
бъдат едновременно все по-цивилни заради техниката си и по-
малко интегрирани с нацията* заради своя професионализъм. За
да се отстранят рисковете от създаването на преторианска ар-
мия, някои от най-богатите страни ще се върнат към задължи-
телната военна служба за всички граждани*.
Недържавни колективи - предприятия*, Неправителствени
организации*, криминални организации - ще се сдобият с частни
армии, за да се предпазват или да действат, особено в зоните, в
конто няма да съществува вече правова държава.
АРХИТЕКТУРА
Изкуството да се строи ще бъде променено съществено чрез въз-
можността да се визуализира, дори да се посещават виртуално
сградите преди осъществяването им. Всеки ще може да избира
дома или апартамента си чрез посещение, групиране и промяна
на визуалните модели. Ще се върви към архитектура по мярка,
архитектура „Лего“. След разграждането на стиловете ще при-
състваме на новото им съграждане в безкрайно подновявани гру-
пирания на фрагмента, произлезли от различии естетики и мно-
гобройни школи. Стилът ще бъде изкуство на смесицата. За да
може да се живее в големите метрополии от 10-20 милиона жи-
тели, ще трябва да се създадат нови високи сгради на много нис-
ки цени и отчасти под земята. Нови материали ще направят въз-
можно рециклирането на архитектурата. Определяща ще бъде тех-
нологията на асансьорите. Вече няма да се възприема архитекту-
рата без урбанизма: няма да има нито една сграда без простран-
ства за живот и развлечения.
АСТРОЛОГИЯ
Тази антична форма на предвиждане ще остане много ценена,
още повече че ще бъде преобразувана от технологиите на инфор-
мацията*. Ще се пътува виртуално по картата на Небето, мно-
жество™ форми и традиции на предсказателството ще се смес-
ват в метисни практики и процедура, конто ще станат вездесъщи
във всекидневния живот благодарение на симулацията*, която
ще позволи предварителното виртуално преживяване на ситуа-
ции с цел да бъдат изчислени рисковете им. Астрологията ще
бъде комбинирана с медицината и най-вече с генетиката, тъй ка-
то и едната, и другата са спомени за бъдещето.
23
АТф
Аденозин трифосфат. Основна единица за биологичнатаенергия*,
всеобщ еквивалент на живия организъм, абсолютен биоеталон.
АФРИКА
Континентът на мизерията и отчаянието. Може би и на огром-
ните геноциди, на най-големите масови гробове на всички вре-
мена. Но и континентът на всички обещания.
Африка още не е успяла да се съвземе. Наследството, заве-
щано от колонизацията, климатичните условия, местните поли-
тически сложности, наслагването на диктатури*, разхищението
на обществени средства, размерът на военните разходи - най-ви-
соките в света, до 3.5% от брутния вътрешен продукт (БВП), не-
справедливата експлоатация на източниците на суровини, коруп-
цията на елитите, липсата на демократични и пазарци* институ-
ции обясняват натрупаното закъснение. От 40 години нараства-
нето на населението често е нулево, понякога дори отрицателно,
във всеки случай средно много по-ниско от това в Азия. В много
страни населението се е утроило, без БВП да се увеличи. Социал-
ните служби са в ужасно състояние. 32% от населението на юг от
Сахара не може да се надява да доживее до 40 години. Маларията
убива един милион души годишно и има съсипващ ефект върху
други десетки милиони. От 50-те най-малко развити нации* в све-
та 35 се намират в Африка. Там е и най-големият брой в света
бедни и неграмотни, хора, лишени от вода*, труд* и храна; също
там са и най-обширните движения на населението, където дет-
ската смъртност е най-висока, където статутът на жената* е най-
заплашен. В настоящата ситуация икономиката* (без икономи-
ката на Южна Африка и някои други страни) не дава големи на-
дежди: земеделието е обърнато към продуктите за износ; няма
нито разнообразна индустрия*, нито автономна банкова мрежа.
Само 5% от милион африкански селища са снабдени с телефон.
Борсовата стойност за цяла Африка е само 5% от тази на Съеди-
нените щати* при двойно по-голямо население. Изплащането на
външния дълг* обема 20%, а в някои страни дори и 30% от БВП.
Освен всичко това, демографската еволюция в бъдеще пред-
вещава най-лошото. До 2050 г. населението може да се утрой и да
достигне 1.4 милиарда. Още в 2025 г. ще има 250 милиона ниге-
рийци, 150 милиона етиопци, 120 милиона египтяни, също тол-
кова конгоанци и още повече жители на Магреба (Северна Аф-
рика). Макар че детската смъртност ще остане твърде висока,
населението ще бъде най-младото в света. За да може да бъде
изхранено, ще трябва земеделският добив да се умножи по чети-
24
ри. Защото комбинираният ефект от сушата* и урбанизацията,
липсата на демократични и пазарни* институции, невъзможност-
та да се складира и да се транспортира храната правят невъзмож-
но самозадоволяването в кратки и средни срокове. За всеки слу-
чай, за да се стигне до това, ще трябва да се мине през огромно
селско преселение, което ще уголеми размера на градовете* и ще
увеличи броя на градските номади*.
Следователно може да се очаква в много от регионите на
континента влошаване на етническите конфликта, разпадане на
нациите* и на държавите*, неспособни да събират данък*, голе-
ми движения на населението, за да се отдалечи от тропическите
зони и да се доближи до крайбрежните градове*. Към това ще се
добавят други бедствия: обезлесяване и липса на питейна вода,
утежнени от затоплянето на климата, дължащо се на парнико-
вия ефект. След това епидемиите*, особено СПИН*, който би
могъл да зарази половината от населението на някои страни, ко-
ето е твърде бедно, за да се лекува, ако не се отпуснат големи
суми за премахването му - разходът за един болен е около 2000
долара годишно, а всички заразени ще измрат, преди да се появи
някаква хипотетична ваксина*.
Все пак бъдещето на Африка не е еднакво отчайващо. В една
голяма част от континента диктаторските системи отслабват, де-
мокрацията* и пазарната* икономика печелят място, местни и
международни предприятия* започват да експлоатират честно не-
вероятните природни източници. Земеделието, леката промиш-
леност, туризмът*, финансовият сектор имат първи успехи. Ин-
флацията* започва да се стабилизира на ниско ниво, което позво-
лява да се правят инвестиции. Освен това средният прираст* е
минал от 1% в началото на деветдесетте години на 5% през 1997 г.
Повече от 30 страни от общо 47 имат растеж над 3%. Средният
размер на прираст на населението дори се увеличава в 40 страни.
Бихме могли да си представим, че „динамиката на излитането“,
която извърши вече своето в другите четири континента, и тук
ще се раздвижи; че тогава Африка ще създаде по свой начин и
според своите традиции модерните демократични и пазарни инс-
титуции, ще преориентира земеделието си към местно търсене,
ще се бори с корупцията, ще намали военните си разходи, ще
организира вътрешния транспорт* и ще въведе образователна и
здравна система, достойни за това име. Тогава африканската кул-
тура ще въведе свой модел на развитие и демокрация*, основан
на участието на всички в гражданската общност, прозрачността
на обществените дела, смисъла на обща съдба. Този прогрес тряб-
ва да бъде постигнат с безпристрастност, прозрачност, предвиди-
мост на обществените решения, стабилиост на институциите и
25
на правого на собственост. В това бъдеще важна роля ще бъде
отредена на синдикалните организации, на дружествата* и на по-
литическите партии.
На първо време развитието ще се осъществи в два региона:
на север - около Тунис, Мароко и Брега на Слоновата кост; на
юг-около Южноафриканския митнически съюз (Южна Афри-
ка, Ботсвана, Лесото, Намибия, Свазиленд), и около един Общ
пазар на Източна Африка (с 20 страни, между конто Танзания,
Замбия, Зимбабве).
След това, ако Нигерия* и Конго успеят да избегнат разпо-
късването си, стабилизирането на Централка Африка ще позво-
ли самостоятелното развитие на континента. Дори и това да из-
глежда още извън силите на много поколения, бихме могли да
допуснем, че Общият пазар на Източна Африка ще може да се
разпростре един ден в целия континент, за да се присъедини към
този, който би могъл да бъде създаден в Магреба*.
БАВНОСТ
Анемия на времето на бедните, търсена и култивирана от много
богатите. Естетика на владеенето на себе си в хиперкласата*.
БАНКИ
Търговските банки ще бъдат все по-малко и по-малко материални,
гишетата все повече и повече виртуални. Прехвърлянията, пла-
тежните нареждания на Борсата*, състоянието на сметката ще
се извършват чрез вокални сървъри, изпълняващи заповеди след
идентифициране на поверителните кодове на получателя и на
изпращача. Банките ще създадат свои собствени начини за вир-
туално разплащане благодарение на кредитната карта и на елек-
тронните пари*. Сървърите по мрежата ще познават дейността
на своите клиента и ще са в състояние да се превръщат в банкери.
Никоя банка с по-малко от петстотин милиарда долара не ще
може да остане многопрофилна.
Бизнесбанките ще се прегрупират, за да придружават в но-
мадството им своите клиенти, да контролират и да защитават
базите данни, конто ще представляват съществената част от тех-
ните активи. Световна регламентация ще постанови правилата
за охрана, за контрола на кредита и за финансовата етика.
Пенсионните фондове ще се превърнат в първите източници за
финансиране на предприятията и рентабилността в кратък срок
ще стане тяхна първа задача.
Централните банки ще бъдат все по-малко и по-малко спо-
собни да въздействат върху движенията на капиталите и върху
стойността на валутите на държавите, на конто са представители.
Те ще поемат нова роля като банки за развитие, натоварени да
финансират обществени инвестиции, заложени срещу техните ре-
зерви във валута, превърнали се до голяма стелен в непотребни,
а също и ролята да надзирават целостта от обществените и част-
ните заеми, договорени от предприятията и от институциите на
държавата, както и да договарят обема на позволения кредит с
обществените и частните заемодатели.
27
БАЩИНСТВО
Ако природата създава майките, обществ ото изгражда бащите.
И все повече и повече ги разгражда.
Когато семействата* се рушат, бащата е този, който най-чес-
то престава да изпълнява своите отговорности. При това при-
съствието на баща е абсолютно необходимо за формирането на
детето*. Без него то не може да развие хармоничио отношение
към света, към опита*, към властта и към авторитета. Ставащо
днес все по-мимолетно, това отношение ще се превърне в между-
народно признато задължение*, и то съвсем не само в най-бога-
тите страни. Никой вече не ще има правото* да има дете, ако не
се обвърже*с поемането на отговорността* за него в продълже-
ние най-малко на четиринадесет години. В частност предаването
на един минимум човешко знание ще бъде юридически изискуе-
мо задължение. Начините на упражняване на едно такова задъл-
жение ще трябва да бъдат грижливо премерени, за да не се уско-
ри демографската криза.
Тогава ще присъстваме на срещата между едно ново право
(правото на детство*) и едно ново задължение - бащинството. В
замяна на това бащите трябва да придобият известии права*: про-
фесията* баща ще бъде възнаграждавана от обществото така, как-
то е вече с тази на майките.
БДЕНИЕ
Ментално състояние и мозъчна дейност, особено важни за нома-
да*: да различава, да анализира, да съединява, да сравнява знаци,
за да отгатва промени много преди дори да са ги замислили отго-
ворните за тях.
БЕЗМЪЛВИЕ
Едно от измеренията на самотата*, на съзерцанието*, на медита-
цията, на връщането към себе си. Притежание на индивида в ди-
алога му с Бога, Вселената или самия него. Предмет на едно от
най-агресивните, но и най-добре защитавани замърсявания. Ут-
ре ще бъде скъп, но и зле гледан луке*, извор на остракизъм.
БЕЗПЛАТНОСТ
Много от скъпоструващите днес блага ще станат безплатни или
почти безплатни, такива като складирането, предаването или до-
стъпът до част от информацията*.
Обратного, никои безплатни днес блага и услуги ще станат
платени: отпадъците*, въздухът*, времето*, гражданство™*,
28
кръвта, бащинството*, майчинството*, образование™*... Ще ста-
ва все по-трудно да се оцелее, когато пазарът* ще е завладял и
редките, останали все още безкористни човешки отношения.
В замяна на това някои услуги ще се правят безплатно от
неправителствени организации* и ще се финансират от дарения.
Много по-късно ще се разменят действия срещу смисъл, без да се
преминава през парите: тогава ще се очертае една икономика на
Братството*.
БЕЗПОСЛЕДСТВЕНОСТ
Една от малкото видими цели на прогреса - да се направи така,
че всеки човешки акт да постига само целта, която е фиксирал, и
да няма нито страничен ефект, нито индуциран ефект, нито не-
желана последица.
Завършек на индивидуалисткия утилитаризъм... Например
сексуалността ще бъде разделена от своите естествени последици,
а именно - възпроизводството на рода. Ще са направи опит да се
намали замърсяването от превозните средства и да се спре създа-
ването на отпадъци*, правейки цялото производство биоразгра-
димо.
Клонирането* се вписва естествено като абсолютен завър-
шек на безпоследствеността, разделяйки сексуалността и възпро-
извеждането на рода, възпроизвеждането на рода и сексуалността.
Чрез безпоследствеността [неконсеквентността] ще се спе-
чели свобода и прозрачност. Ще се изгубят многоречието,
несигурното, взаимовръзките на случайността, без конто живо-
тът би бил само механично и мъртво възпроизводство на схеми
на разума.
БЕЗРАБОТИЦА
Днес близо един милиард човешки същества търсят работа; през
2020 г. те биха могли да бъдат два милиарда.
Няма да се намери решение в простоте разширяване или про-
дължаване на настоящите механизми: пазарната икономика ня-
ма нужда от това, всички хора да работят, но се нуждае от това,
всички хора да имат доход.
Затова в страните от Севера* ще се наруши концепцията за
дейност*, за да се разкрият други работай места*, освен тези, ко-
нто предлага трудът. Ще се смятат за безработни само тези, кон-
то не могат да бъдат взети на работа. Те ще се ползват само от
универсален доход*. Другите ще намират поминък в нови заная-
ти или ще развиват образователна дейност, заплащана като труд.
29
В Юга*, където промяната на дейността ще бъде по-бавна,
безработицата ще остане големият проблем. Той ще се смекчи
само чрез по-хармонично социално развитие, подкрепено със съз-
даване на огромни трудови дейности според мащабите на всеки
континент или субконтинент.
БЕЗСМЪРТИЕ
Ако един ден се удържат най-безумните обещания, клониране-
то* на телата и удвояването на паметта* ще позволят на някои
хора да постигнат един вид вечност: виртуална в хиперпростран-
ството*, където ще се настанят техните клон-образи*, реална в
живия свят, където всеки ще се движи сред своите собствени кло-
нове*, по-късно дори приемници на пренесено самосъзнание.
БЕДНОСТ
Основною политическо предизвикателство на XXI век. В момен-
та, когато световният растеж е най-висок в човешката история,
може да се очаква до 2030 г. удвояване броя на тези, който трябва
да живеят с по-малко от 1 долар на ден. Бедността ще засегне
една трета от населението на Юга*, най-вече в Средна Африка*
и Азия*. Тя ще се върне и на Север* чрез играта на миграциите.
Впрочем най-бедните ще останат основните жертви на многоб-
ройните косвени финансови аспекти на мизерията: липсата на
образование*, на грижи и хигиена, на жилище*, на работа*, на
питейна вода* ще ги засяга винаги и повече от другите; те ще
останат първите жертви на СПИН*, на замърсяването*, на при-
нудителния труд и на сексуалното насилие.
Бедността е относително понятие. Днес 1.3 милиарда души
живеят с по-малко от 1 долар на ден, от конто половината в Са-
хел (Северноафриканското крайбрежие, Алжир и Тунис), част от
Южна Америка и Хималаите; 2.8 милиарда души разполагат с
по-малко от 2 долара на ден. В Западна Европа и в Европейската
общност 120 милиона живеят под прага на бедността, фиксиран
на 4 долара дневно. В най-индустриализираните страни 100 ми-
лиона души живеят с по-малко от половината от средния инди-
видуален доход. В Съединените щати всеки четвърти живее под
прага на бедността. Общо 840 милиона възрастни и 160 милиона
деца са недохранени; 1.2 милиарда нямат достъп до питейна во-
да; 13 милиона души умират от глад или недохранване всяка го-
дина; две трети от човешките същества не се ползват от никаква
со.циална защита.
Ситуацията само се влошава по абсолютна, ако не по отно-
сителна стойност, откакто бива измервана: броят на хората, жи-
30
веещи с по-малко от 1 долар на ден, се е увеличил със 100 мили-
она между 1987 и 1993 г. Само един континент, Източна Азия, е
успял да намали бедността, поне временно: броят на хората, жи-
веещи с по-малко от 1 долар на ден, там е намалял от 700 милио-
на на 350 милиона за двадесет години и вече само не повече от
една десета от населението на Източна Азия живее под прага на
бедността, вместо една трета през 1970 г. Но броят им вероятно
ще нарасне след кризата от 1998 г..
Пазарът* няма да намали бедността; обратното, той ще изос-
три неравенствата* и ще предизвика радикални случаи на изключ-
ване, извор на необратима бедност. Той няма да осигури сам пи-
то справедливост, нито безпристрастие.
В бъдеще, ако сегашната тенденция продължи, броят на бед-
ните, живеещи в Сахел (Северна Африка) и в полите на Химала-
ите, от 500 ще стане 800 милиона през 2050 г. Бедният ще бъде
по-рядко селянин* от Азия, а предимно безработен градски жи-
тел от Африка или Латинска Америка, потенциално готов на вся-
какви видове насилие и изблици на отчаяние. Всички бедни ще
бъдат основните жертви на изчерпването на естествените ресурси.
Изкореняването на бедността би означавало да се позволи
на всеки човек да разполага със средства за живот, по-високи от
един международно определен праг на достойнство. Не може да
се очаква от всяка държава* на Юга да осъществи това чрез пре-
разпределение на своите национални богатства. Бедните нации
няма да съумеят сами да уредят проблема на изключените. Още
повече че пазарът ще тласне богатите малцинства да откажат
своята солидарност на бедните мнозинства.
За да се достигне до решение, би трябвало да могат да се ор-
ганизират гигантски и комплексни промени в световен мащаб в
пет направления:
•	да се организира една нова зелена революция*, която да
позволи развитието на лесовъдството и стадата;
•	да се установи по места отговорна демокрация*, позволя-
ваща поемането на отговорност за бедните;
•	да се постави всеки човек в условия, при конто може да
създава благосъстояние, като му се предоставят необходимите
микрокредити*;
•	да се организира универсален достъп до основните социал-
ни услуги (начално образование* за всички, храна, здравеопазва-
не*), за да се намали детската и родилната смъртност;
•	да се създадат световни инструменти за трансфер на ресур-
си, каквито съществуват в национален мащаб: мондиализацията
на пазара би трябвало да се придружава от тази на инструменти-
те за корекция на поведение™ на пазара. Това означава срочно и
31
идеално да се създаде един изричен минимален световен доход, а
не както е днес, резултат или вторичен продукт от действието на
пазара. Един такъв доход ще бъде компенсация в договора, спо-
ред чиито условия този, който го получава, се задължава да пре-
доставя услуги в степента, в която позволяват възможностите
му. За да се дадат на един милиард от най-бедните средства, поз-
воляващи им да удвоят своя доход, са необходими около 400 ми-
лиарда долара годишно. Това е извън възможностите, освен ако
не се събира данък върху спекулативните транзакции: такъв да-
нък в размер на един промил би донесъл точно необходимата
сума. Но такъв тип удръжки е невъзможно да бъдат наложени
днес. *
Подобии мерки не ще произтекат от самите бедни, най-малкото
още известно време. Мизерията поражда колективно отчаяние и лин-
ии амбиции, политически скептицизъм и индивидуален цинизъм. По-
късно обаче тя ще доведе до появата на една достатъчно вероятна ре-
волюционна заплаха, за да обезпокои елитите на Севера и да ги дове-
де до преосмисляне на техните приоритети.
БИОЗЕМЕДЕЛИЕ
Ако обявените научни постижения се приведат на практика, то една
от най-невероятните промени в историята на земеделието* ще започ-
не да има значителни последствия преди втората половина на века.
На теория генетиката ще може да направи растенията по-
издръжливи на хербицидите и насекомите, ще им помага да рас-
тат при крайне неблагоприятен климат* (с по-малко вода*, дори
солена вода; при по-високи или по-ниски температури от
нармалното), ще отмества датата на узряването, ще увеличава
съдържанието им на протеини, на витамини, на мазнини или на
аромати, ще вкарва в тях лекарства*, ще променя цвета им, ще
подобрява качеството на дърветата-производители на каша за
хартия*, ще произвежда биопречистватели (организми, способ-
ни да пречистват околната среда), съвместими с околната среда,
ще произвеждат по изкуствен начин активните молекули на ле-
чебните растения и т. н.
Ако всички тези възможности се материализират, земедел-
ският добив ще се увеличи повсеместно, производствените раз-
ходи за земеделските продукта и за хартията ще намалеят, еро-
зията на почвите ще бъде ограничена, изкуствените торове и пес-
тицидите ще бъдат по-малко нужни, качеството на храната* ще
се подобри.
Генетиката* е родена от земеделието: от хилядолетия насам
селяните* са се учели, за да подобряват видовете, да прехвърлят
32
гени, клетки от едно растение към клетки от друго чрез калеми и
кръстоски било комбинирайки целостта от геномите на цвете
растения, било чрез обратни кръстоски, за да бъдат премахнат
излишните гени. Биотехнологиите* ще могат да позволят да се
отиде много по-далеч и да се подобри производство™ на тези
хибриди чрез присаждане единствено на гена, необходим за съот-
ветната мутация, или чрез размесването на гени от множество
растителни, а дори и животински видове. За да бъде направено
това, ще трябва да бъдат открити гените, свързани с основните
характеристики на всяко растение, а после да стане възможно и
присаждането им. Това ще бъде предмет на дълго и търпеливо
изследване, тъй като генетичната сложност на растенията не е
по-малка от тази на хората. Ако те се различават от другите жи-
ви същества чрез своята неподвижност и способността си, благо-
дарение на светлината, да усвояват въглеродния двуокис, азота и
сярата от атмосферата, то те най-вече развиват, благодарение на
интензивната обмяна с околната среда, една невероятна приспо-
собимост и могат да променят израза на своята генетичиа програ-
ма в соответствие с тази околна среда. Дори ако едно растение се
състои само от три органа (листо, стебло, корен) и от две систе-
ми възпроизводителни органи (тичинки и плодник), то всяка рас-
тителна клетка, както и при човека, има три генома, конто
взаимодействат. И така, най-малките геноми на растенията са
десет пъти по-сложни от този на закваската; митохондриалният
геном на Arabidopis е двадесет пъти по-голям от този на бозайни-
ците; люлякът има геном, по-дълъг дори от този на човека!
Веднъж след като този анализ бъде направен - той ще отне-
ме първата трета на века, - ветрилото от възможни мутации ста-
ва главозамайващо:
* Ако се окаже възможно, модифицирането на гени на растения,
целящо да ги направи естествено резистентни на насекомите, ще на-
мали употребата на инсектициди, ще свие цената на земеделските
производства, както и рисковете от болести, породени от химическите
продукта. В Съединените щати, във Франция, а скоро и в Китай, за-
почва индустриалното използване на памук, резистентен на
насекомите, развит чрез вкарване в памучното семе на ген от една
бактерия (Bacillus thuringiensis, или Bt), произвеждащ протеин, имащ
летален ефект върху някои насекоми, но безвреден за растенията, жи-
вотните и хората. Неговата употреба намалява произволствената цена
на памука, основно свивайки нуждите от инсектициди. Впоследствие
употребата на Bt ще бъде разширена, като той бъде направен способен
да организира защитата на памука от други насекоми, а и да подобря-
ва резистентността па други растения към същите тези насекоми.
33
* Откриването на гените, определящи количество™ нужна
на едно растение вода, ще позволи намаляването й, а може би
дори и използването за поливане или напояване на слабо солени
води. Такова откритие би имало голямо икономическо влияние,
тъй като позволява да се намали напояването в пустинните зони,
да се отглеждат множество реколти годишно, да се скъси пери-
одът на узряване на памука или на царевицата, да се произвеждат
в тропическия пояс растения от умерения (т. е. да се позволи на
Африка и на Азия да произвеждат икономично базовите елемен-
ти на западната храна).
•	Ще може да бъде подобрена хранителната стойност на рас-
тенията чрез увеличаването на количеството протеини, конто те
могат да съдържат. Това вече е правено със соята чрез вкарване-
то на гени на бразилски орех. Същото ще може да бъде направе-
но с други растения, дори ще може да бъдат смесвани ароматите,
тъканите, вкусовете, външният вид на множество растения или
пък ще бъдат направени годни за консумация горчиви растения.
Дори впоследствие ще бъде направен опит да се създадат расте-
ниеживотни (например патица с портокал ...на крака!).
•	Познаването на генетичните механизми на възпроизвеж-
дането ще позволи широкомащабното увеличаване на производ-
ството на някои лекарства. Например винбластинът и таксолът,
две модерни лекарства против тумори, са на растителна основа.
Между другото, когато бъдат по-добре опознати генетичните ком-
позиции на лековитите растения, ще е възможно да се извърши
остойностяване на производството.
•	Подобряването на генетическите фактори на консервира-
нето, узряването и здравината ще спомогне за намаляването на
загубите на световното земеделско производтсво, свързани с
транспорта* и складирането. Вече съществува по-бавно узряващ
домат, което позволява той да бъде транспортиран към зоните
на консумация преди да е станал твърде мек.
•	Едно по-добро познаване на генома на бора би трябвало да
има огромно влияние върху производството на хартиена каша и
да позволи избягването на увеличаването на цените, свързано с
много бързия ръст на потребление™ и с разреждането на горите*.
Всичко това предполага, че тези мутации са научно реалис-
тична и политически приемливи. Но растителната генетика крие
също сериозни заплахи, конто трябва да бъдат отстранени, ако
не искаме да прекъснем нейното развитие и да премахнем при-
ложенията й в земеделието.
•	Заразата: някои видове, създадени да са устойчиви на хер-
бицидите чрез специфичен ген, биха могли да прехвърлят този
ген на съседни вредни растения, конто по този начин на свой ред
34
ще станат устойчиви срещу съответния хербицид. (такъв е случа-
ят с Canola). Това би могло да доведе до развиването на паразит-
ни растения, конто да намаляват добива;
•	заобикалянето: като отговор на въвеждането в растенията
на гени защитници, биха могли да се появят устойчиви насекоми.
Тогава ще трябва да се търси нова бактерия или нов начин за
увеличаване на устойчивостта на растенията към тези нови ви-
дове насекоми. Генетичната война* ще остане война в ход;
•	порочни ефекти: генетичната защита на дадено растение
срещу вторичните ефекти на даден хербицид (като бромоксими-
ла например, що се отнася до памука) рискува да повлече по-
широка употреба на този продукт, който ще остане способен да
предизвиква генетични увреждания у консуматорите на така об-
работваните растения. Генната защита не трябва да ни кара да
понижаваме бдителността;
•	индуцирани ефекти: обогатената с протеини соя чрез гени,
дошли от бразилски орех, също така предава на човека алергия,
която този орех развива у 0.1% от човешкото население по пътя
на един протеин, богат на метионин. Биха могли да се появят
други ефекти от същия тип, непознати до този момент. Откъде-
то и изключително голямата предпазливост остава нужна, кога-
то си имаме взимане-даване с трансгенната соя;
•	уеднаквяването: растителната генетика би могла също та-
ка да намали генетического разнообразие на отглежданите видове.
Още преди геномиката*, „зелената революция", принуждавайки
селяните да се откажат от традиционните разновидности, е напра-
вила така, че в Индия са изчезнали някъде около тридесет хиля-
ди вида ориз.
Най-лошо би било да отхвърлим приноса на биоземеделието
като цяло, поради тези основателни рискове. Тогава изхранване-
то на човечеството би надхвърлило възможностите ни да го сто-
рим. Тъкмо тук е парадоксът: само Северът има средствата да
развие тези технологии; само Югът има интерес те да бъдат
развити. От разрешаването на това противоречие зависи увели-
чаването или изчезването на глада в края на следващия век.
БИОМАСА
Жива маса върху планетата, чиято еволюция ще бъде следена с
точност и безпокойство. Днес човешкият вид представлява по-
малко от 0.015% от глобалната и по-малко от 0.5% от животин-
ската биомаса. Ето кое дава идеи за относителната част на чове-
чеството в царството на Живота. И за неговата неразложима спе-
цифичност. Ако частта на човешкия вид се намали много, има
35
опасност той да бъде задушен. Ако се увеличи твърде много, той
ще се задуши от само себе си.
БИОНИКА
Медицината* ще бъде широко свързана с индустрията*. Бъдеще-
то й минава повече през развитието на протезите*, отколкото
през присажданията*, като се смесват живи елементи и електрон-
ни части или апаратурц. Ще бъдат комбинирани клетки от раз-
личии тъкани с биоразграждащи материали, с микроапарати, би-
одепа, електронни чипове. Ще бъдат създадени човешки крайни-
ци от биосъвместима керамика, като командите ще се предават
от мозъка* чрез компютър, който ще разпръсква електрически
импулси. Ще бъде поставена помпа до черния дроб на диабети-
ците, която ще измерва процента на гликокемия в тялото и ще
разнася инсулина. Електрод, поставен в мозъка и свързан с пейс-
мейкър, поставен в рамото, ще улесни борбата с болестта на Пар-
кинсон. Генератор на пулсации, свързан с електрод, ще позволи
да се компенсират проявите на епилепсия. В мозъка ще бъдат
включени електрически връзки, конто ще позволят даването на
инструкции на компютър само с едно мигване (,,кликване“) на
окото...
БИОТЕХНОЛОГИЯ
Използването на технологиите на живото и на познанията на ге-
нетиката* с цел да се модифицират характеристиките или пове-
денията на един жив организъм и да се създадат лечения и вакси-
ни срещу вирусните и микробните болести. Тя ще намери и мно-
гобройни приложения в биоземеделието*, медицината* и фарма-
ко-геномиката*.
БОГАТСТВА
Те ще се изграждат в управлението на патентите*, в спорта*, иг-
рата*, спектакъла*, боравенето с информация и притежанието
на ренти*, особено от мини. Броят на милиардите, в долари, от
157 през 1989 г. достигнал до 358 през 1995 г. и 447 през 1996 г., не
би трябвало да престане да нараства.
Най-богатите ще помислят за вземане на предпазни мерки
срещу критиките чрез умножаване на благотворителните актове
и дарения на музеи, международни институции* или неправител-
ствени организации*. Меценатството* отново ще въведе благотво-
рителността на XIX век, която през XX век малко или много
беше започнала да изчезва.
36
БОДХИСАТВА
В будизма това е идеалното същество, снова, което може да
претендира за нирвана, но което се отказва от състоянието на
блаженство, за да помогне на света. Онова, което не може да
намери покой, докато някъде съществува страдание. Всеки тряб-
ва да се стреми до този идеал чрез благородност, чрез духа на
братство*.
БОЗОН
Откриването на най-лекия бозон, отговорен за масата, би отво-
рило пътя за придвижване без инерция, без гравитация.
БОЛЕСТИ
От 52 милиона човешки същества, починали през 1996 г., 17 млн.
са умрели от инфекциозни болести, 15 млн. - от болести на кръ-
вообръщението, 6 млн. - от рак, и 3 млн. - от дихателни заболя-
вания. На първо място между инфекциозните болести са тубер-
кулозата, диариите и*СПИН*.
Тази класация ще се промени много. Например диабетът, кой-
то засяга днес 135 милиона души, през 2025 г. ще стигне до 300
милиона. В някои страни дори ще се утрой. Ракът, който засяга
главно белите дробове, стомаха, дебелото черво, черния дроб и
гърдата, малко по малко ще се превърне в хронично заболяване:
18 милиона души живеят с рак повече от пет години, а двата най-
важни видове рак са най-лесно предотвратими.
Умствените смущения, конто засягат 150 милиона (40 - от
епилепсия, 30 - от деменция, особен© болестта на Алцхаймер, 45
- от шизофрения, останалото - от последиците от различии нар-
котици), ще се увеличат много, особено що се отнася до шизофре-
нията (4.5 милиона годишно) и болестта на Алцхаймер, към кон-
то трябва да се добави депресията, която засяга 340 милиона ду-
ши и също ще се увеличи много.
Ще се появят три нови източника на заболяване, три грозя-
щи загадки: животните, прогресът, движението.
•	Животните - причина вече за СПИН*, за дегенеративните
заболявания на нервната система, като болестите на Кройцфелд-
Якоб, на Ебола и др., - ще бъдат разпознати като източник на
нови заболявания с приони* и на свирели форми на грип. Ще
бъде забранено консумирането на червено месо и на птици. Ще
се спре унищожаването на горите* и на екологичните ниши на
някои животински родове, заплашващо съществуването на чо-
вешкия вид.
37
•	Терапевтичният прогрес ще доведе до еволюция на болести,
произвеждайки по-устойчиви на антибиотиците вируси. Прогре-
ем в биоземеделието ще предизвика пренасянето на болести от
един вид на друг. Други видове прогрес (удължаването на живота*
и несигурността) ще бъдат патогенни и ще доведат до увеличава-
нето на нервните и умствените заболявания, депресии, рак и скле-
рози.
•	Движението ще предизвика завръщане на маларията, холе-
рата, туберкулозата, тропическия грип, менингита, хепатитите -
заболявания, все по-устойчиви на антибиотиците, все по-приспо-
собяващи се.
По някакъв начин много от новите болести ще бъдат евърза-
ни с номадството* поради пътуването на хората и на вирусите от
вид на вид. Овладяването им ще започне с поставянето на бариери
за забрана на тези пътувания. Както е направено през XIII век,
когато чумата е опустошила Европа, това ще бъде първото сери-
озно препятствие пред номадството, но ще бъде и пръв зародиш
на планетарна полиция.
БОРСА
Съществен инструмент на организация на финансовите пазари. Три
бореи ще господстват на планетата: Ню Йорк* в Америка; Лондон*
в Европа; в Азия първо Токио*, после Сингапур*, после Пудун*.
Днес световното борсово капитализиране е около 60 трили-
она долара, или малко по-малко от два пъти повече от световното
богатство (което е около 35 трилиона). То ще се увеличи много
поради факта, че нарастват печалбите, и поради „титризацията“
[titrisation],
Ръстът на печелбите определи ръета на борсовата стойност.
Със сегашния ритъм на технический прогрес и демографския бум
той може да достигне до удвояване на всеки двадесет години на
стойността на световните бореи. Тази прогресия ще трае може би
още известно време, но пресичана от кризи, конто ще доведат до
реорганизиране на световните финанси*.
Едно предприятие, котирано на Борсата - титризирано - под
формата на акции или на облигации, ще може да има до сто пъти
по-висока стойност от добавената си стойност, вместо два пъти
по-висока, ако тези „титри“ не подлежат на договаряне на няка-
къв пазар от спестителя. Всъщност на борсата едно предприятие
е без труд свръхоценявано, в степента, в която то е задължено да
спазва по-стриктни правила, при по-голяма прозрачност и докол-
кото следователно неговото оценяване носи по-малко лоши
38
изненади. Като цяло, ако всички активи-генератори на печалба по
света излезат на борсата, световното капитализиране би се утроило.
Освен това „титризацията" би могла един ден да засегне още
доста други блага, а не само фирмите и суровините: паспорта*,
клон-образи*, виртуални предприятия. Ще бъдат котирани също и
индивиди: артиста, изобретатели, предприемачи*, вече звезди* или
просто обещаващи. В частност ще бъдат котирани млади надаре -
ни хора, а може би дори деда още от училищна възраст, за да им се
дадат средства за учене. В замяна на това акционерът ще получава
част от бъдещите им доходи. Към тези примери ще се прибавят
също и виртуални пазари с опции, с рискове и т. н.
Значи можем да очакваме фантастична експанзия на светов-
ните бореи, което ще създаде много повече виртуални богатства,
отколкото икономиката създава реални богатства. Всяка година
вече ръетът на Уол Стрийт виртуално увеличава богатството на
Съединените щати петнадесет пъти повече, отколкото тяхното ре-
ално производство. И докато реалното производство прибавя сред-
но по 200 долара годишно към дохода на всеки обитател на
планетата, „титризацията" на 5% от производствените активи би
му донесла виртуално 550 долара, а една тотална титризация би
била оценена, на теория, на 4000 долара.
Но това ново наследство, произлязло от нищото, е наистина
„продуктивно", само ако е реализирано чрез продажбата на ценни
книжа (титри) и служи странично за инвестиции; тоест, ако вирту-
алното богатство води до поемане на рискове за създаване на ре-
ално богатство. Но не винаги случаят е такъв.
А освен това, ако днес то теоретично носи средне на всеки
жител на планетата повече от това, което един милиард индивиди
получават реално всеки ден, за да могат да преживеят, то всъщ-
ност това богатство е разпределено само между тези, конто наис-
тина разполагат със собственост на производствени блага. Следо-
вателю) ръетът на борсата само ще утежни драматично неравенс-
твата в наследствата и доходите между тези, конто притежават
ценни книжа, и останалите.
И тук, както и другаде, пазарът е реално ефикасен само ако се
изисква социалиа справедливост. Ако тя липсва, това означава
бунт*, последван от паника*. В този случай тези виртуални бо-
гатства ще се върнат в нищото, от което са произлезли.
БРАЗИЛИЯ
Една от главните сили на Юга* с повече от 200 милиона жители
от 2025 г. Тя ще бъде или най-могъщият от членовете на един
39
обединен Меркосур*, или сърцето на регионална империя, нала-
гаща господство™ си над останалата част от Латинска Амери-
ка* в съперничество с Аржентина, после с Мексике* и Съедине-
ните щати*.
Още отсега тя е предварителен модел на това, което ще бъде
утре светът: наслагване на мизерия* и луке*, на трагедии и праз-
ници*, на смях и смърт*, където стотици хиляди деда мининома-
ди ще преживяват както могат около сградите и хотелите на мо-
гъщите. Отсега нататък тя ще бъде най-добрият прототип на „кул-
турата Лего“*, която се очертава като универсална: изложение
на фрагмента от цивилизации*, конто всеки ще може да евърже,
както си иска.
Поставена така в авангарда на световните културни* тенден-
ции, тя ще се превърне в един от маяците на планетарното худо-
жествено творчество. Ще бъде проява на добро възпитание да се
отива там за вдъхновение. Ще се говори за „Бразилия-свят“ като
за естетическо* течение, за система от ценности, за социален мо-
дел, създаден от наследено варварство*, от безгранично удовол-
ствие и ликуване, изтънчена кръстоска и сурова жестокост.
БРАК
Банализация на последователните бракове, начало на едновре-
менните бракове.
Тъй като най-висшата ценност ще бъде индивидуализмът*,
всеки първо ще се превърне в консуматор на чувства. Бракът ще
бъде все по-нетраен и по-нетраен. Той предварително ще бъде
считан, още от своето сключване, като временен и ще ангажира
за точно толкова време, колкото участващите в него решат. Ан-
гажиментът ще бъде по-малко тържествен, лоялността няма да
бъде главното. Разводът ще стане по-прост: нито травматизиращ,
нито обвиняващ. Той вече няма да бъде провал, а акт на свобода.
Децата ще бъдат свободни да избират с кой от родителите да жи-
веят постоянно или да ги редуват.
По-нататък апологията на автентичността ще доведе до изчезва-
нето на верността като задължение и на изневярата като грешка. Все-
киму ще бъде признавано правого да бъде влюбен в множество лица
одновременно, по открит и прозрачен начин. Всеки ще има правото да
участва в множество двойки едновременно. Полигамията и полианд-
рията отново ще се превърнат в правило.
Разбира се, ще е необходимо много повече време, за да може
тази еволюция на правите да бъде потвърдена съдебно от правото.
40
БРАТСТВО
Опора на големите надежди, утопия* на следващия век.
През XIX век Свободата* доведе, за добро, до излюпване на
нациите, за зло, до експлоатация на работническата класа. През
XX век Равенството* достигна, за добро, до социалдемокрация-
та*, за зло - до комунизма*. През XXI век само Братството ще
може да направи съвместими двете предишни утопии. Само то
ще може да помири пазара* и демокрацията*, карайки малцин-
ствата* да приемат мажоритарии решения, съдействащи за ра-
венството, но конто те могат да предпочетат да отхвърлят в име-
то на свободата.
И тази утопия, подобно на предишните, може, въпреки всич-
ко, да доведе както до добро, така и до зло. Отново ще видим да
се появяват диктатори, обещаващи царство на Братството, Цър-
кви да си спомнят, че това е било първото им кредо; а по техните
стъпки - секти, партии, долнопробни мислители.
В своя най-висок смисъл Братството ще бъде признаване от
всеки човек, че всеки друг човек е негов брат, че преди всичко не
е редно да му налага каквото и да било, което би отказал на себе
си. Този принцип - ключово послание на всяка най-древна мъд-
рост*, ще се разшири и върху отношенията на човешките съще-
ства с останалата част на живото - настоящо, минало и бъдещо.
Тогава Братството ще стане принципа, основоположник на
социален ред, на основата на който ще се строят нови системи от
права* и нови практически политики. Новите технологии биха
могли да помогнат за това, умножавайки поводите да се опознае
Другият, да се създадат специфични групи, да се изобретят соли-
дарности*, да се мисли светът като мрежа*, а не вече като Иерар-
хия, да се открият или начертаят нови граници* между човека и
артефакта.
За да може добрата версия на Братството да се наложи над
лошата, интелектуалците* трябва да изпълнят своята роля, т. е.
да дадат живот на тази утопия, определяйки нейните граници.
Такава ще бъде за човечеството от идващия век строителната
площадка на неговото оцеляване.
БУНТ
Новите бойни полета ще бъдат градовете*. Дошли от бедните
квартали* или от безимотни предградия, за да разрушат твърде
красивите витрини на метрополиите от Юга*, гладни и държани
в невежество градски номади ще бъдат нечувана и остра заплаха
за властите и за привилегированите. Хубавите квартали ще тряб-
ва да бъдат надзиравани, бункеризирани.
41
Когато започнат да се чувстват недоимъци - най-напред от
питейна вода*, - миозина в градовете ще умрат. Ще стават катас-
трофи*, конто биха могли да се предвидят и избегнат. Тогава бун-
товете ще придобият друг вид: отчаяно пиратство, спонтанни сел-
ски въстания, размирици без революция*, плячкосваие без раз-
пределение на заграбеното, разрушаването на идоли. След това
безсмислената смелост ще се сгромоляса от безсилие.
Освен това ще трябва да се издигнат барикади чак по Нет.
След плячкосването на магазини ще последват приливи от ело-
весни агресии, вируси, грешки в компютърните програми, клон-
образи*, запратени срещу чудесните виртуални бутици.
БУНТОВНИЧЕСТВО
Ще остане' една от характеристиките на човека. Забранено по
дефиниция за машините, освен в Чиракът люгьосиик. Нещо, кое-
то рискува да бъде утрешният човек.
ВАКСИНИ
Очевиден приоритет на изследователските усилия, доколко-
то позволяват да се избегнат с малко разходи болести*, чието
лечение е извънредно скъпо. За съжаление разходите за здравео-
пазване* са и ще останат ориентирани към платежоспособните
пазари. Така днешните болни от Севера* са по-платежоспособни
от бъдещите болни на Юга*...
Създаването и разпространението на ваксини ще бъдат при
това въпрос на добре разбран интерес от страна на Севера, тъй
като основните от новите болести ще са резултат от номадство-
то* на вирусите.
Когато се открият източници на финансиране за тези нови
ваксини - например един Световен здравей фонд, финансиран чрез
удържане от цената на лекарствата*, използвани на Север, - те
ще могат да се интегрират чрез нутрацевтика* в генотипа на ня-
кои плодове или зеленчуци, или в напитки.
ВАРВАРСТВО
То ще може да се развива само там, където цивилизацията* вър-
ви назад, където държавата се разпада, където демократичните
институции отслабват. Пазарът* без демокрацията*, демокрация-
та без пазара, свободата без братството* ще доведат по ненасил-
ствен начин до варварство.
Но то ще продължи да съществува, дискретно, и в най-усъ-
вършенстваните цивилизации, в най-чистите демокрации, най-
прозрачните пазари. Ще се събужда тогава, когато човек забра-
вя, че Другият също е човек дори ако не е съгласен, дори ако не е
платежеспособен.
ВАТИКАНА
Духовна атестация, център на влияние и власт, място на битки и ин-
триги, хранилище на тайни архиви. По-късно става една от изкупител-
ните жертви на бунтове против най-богатите. Огромни финансови
затруднения биха могли да доведат до открити или тайни опити за
северноамериканско господство над папската власт.
43
Той ще трябва да намери валидни отговори за вълненията,
свързани със сексуалността*, семейния живот, съпружеските за-
дължения. Изчезването почти на женитбата ще може поне да раз-
реши въпроса с безбрачието на свещениците...
ВАШИНГТОН
Столица на най-голямата сила на света през първата половина
на века, по-известен през втората половина на века поради това,
че в него са събрани институциите за регулиране на финансовите
пазари и виртуалните мрежи.
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
Матрица на по-висша култура, всеприсъстваща, а после запада-
ща империя*, но по-скоро отслабнала, отколкото разпаднала се,
постоянен домакин на първите културни и рекламни индустрии
в света; един от господарите на бъдещия хиперсвят*.
Наслагване на индиферентни общности, дошли от петте кон-
тинента, първо ЦивиЛего* в Европа, тя ще се сблъсква със запла-
хата от отцепване на някои провинции, със западането на общес-
твените служби и застаряването на населението й, което през
2025 г. ще достигне до най-високата си точка - 60 милиона.
Предстои й да направи и важен стратегически избор: или да
се изолира, за да подхрани носталгията към загубената идентич-
ност*, или да се интегрира със Съединените щати* в широка общ-
ност от конфедерален тип, за да защити англосаксонската специ-
фика, или да се превърне в държава* измежду другите сред един
федерален европейски съюз. Тя ще избере последното, но ще бъ-
де последната страна, която ще го направи, и то само когато бъде
сигурна, че наистина не може да провали този проект за съюз.
ВЕЧНОСТ
Дори когато човек ще може да достигне до 120 години, със сред-
ня продължителност на живота около един век, вечността ще ос-
тане едно болезнено търсене. Тя все още ще преминава през ре-
лигията*, властта и парите, т. е. през надеждата, славата и наслед-
ство™. А също и през изкуството*. Но растящата несигурност*
на семействата*, на репутациите и на състоянията все повече ще
отслабва тези стратегии.
Ще се появят други форми на квази-вечност: всеки ще може,
благодарение на клон-образите*, да настани своя или своите веч-
ни „двойници“ във виртуалния свят, първо под формата на обра-
зи в хиперпространството*, после под формата на живи хологра-
44
ми в реалния свят. Тези изкуствени интелекти ще са научно въз-
можни точно в момента, когато ще са станали философски необ-
ходими. Но и смъртни също, когато неочаквано се появят убий-
ците на клон-образи.
ВИНО
Терапевтична напитка, с все по-контролиран произход; ще се знае
историята на всяка винена реколта по-добре отколкото родослов-
ното дърво на което и да било живо същество. Ще се появят нови
висококачествени вина в страни, пренебрегвани досега от виноп-
роизводството и аматьорите: Китай, Бразилия, Нигерия.
ВИРТУ АЛНОСТ
Място на всички приключения и нови лудости. Там ще се рабо-
ти, ще се консумира, там хората ще се развличат, ще правят лю-
бов най-малкото толкова, колкото и в реалното. Психозите ще
дебнат онези, конто няма да понасят разтварянето на границите*
между въображаемото и живяното, между съня* и виртуалното,
фантазма и спектакъла*, разума и безумието.
Ще се отворят главозамайващи перспективи, поставящи под
въпрос философски понятия и морални правила на всяка циви-
лизация*. Хората не ще съумяват вече да различават по същия
начин лудия от нормалния, моралното от аморалното, легалното
от алегалното*, етическия* кодекс от Закона*. Законодателство-
то на виртуалното не би могло да бъде същото като това на реал-
ното, защото една от причините му за съществуване е именно да
позволи в него да се върши това, което е забранено в реалното:
скоростта, войната*, насилието*, всички трансгресии... Дори сек-
суалността няма да бъде вече предмет на същите табута. Както
днес се позволяват виртуалните убийства, утре ще се позволят
виртуалните изнасилвания.
По-късно клон-образът* още повече ще приближи виртуал-
ното до реалното в спектакъла*, както и в живота. Всеки ще има
своя виртуален двойник в две, след това и в три измерения, пър-
во във виртуалното, после и в реалното, преживяващ приключе-
ния чрез упълномощаване, предчувствие или умишлено премъл-
чаване. Всеки ще може да има с клон-образите на друг отноше-
ния, конто не би се осмелил - или не би могъл - да има с реалния
човек.
Накрая, много по-късно, тоталното сливане на виртуалното и ре-
алното в клонирането (за живото) и в нанотехнологията* (за инертно-
го) ще разруши идеята за вида, съществуваща от хилядолетия.
45
ВКУС
Едно от нещата, присъщи на човека; един от неговите видове
луке*, също; едно от най-богатите и деликатни преживявания*,
предизвикващи и други емоции. Все повече изкушен от кръстос-
ването на кухните. Милиарди индивиди ще продължат да не поз-
нават неговата изтънченост: гладът не познава сладостите.
Както и другите сетива, ще се направи опит да бъде възпро-
извеждан и да се предава на разстояние, за да се интегрира в за-
бавлението*, в образование™* и във виртуалното пътуване*. За
тази цел ще се търси номеризацията на някои елементи (тъкан-
та, аромата, температурата). Ще се възпроизвеждат артефактич-
но някои от десетте хиляди рецептори, разположени върху чо-
вешкия език (всеки снабден със стотина химически отводи, под-
меняни на всеки десет дни и евързани с нервната система). По-
нататък ще се правят опити да се предаде на мозъка това изкуст-
вено възприятие, преди да се комерсиализира неговата употреба
във виртуалните спектакли*, по време на конто богатият зрител
ще опитва от разстояние блюдата на най-великите готвачи, ще
яде на Неронов пир или на масата на Луи XIV, ще утешава Вател
и ще приветства Брийа-Саварен, накрая ще опитва рецепта, пре-
ди дори да са били материализирани.
ВМЕШАТЕЛСТВО
Все още не е право*. Ще стане задължение*.
В глобализирания, евързан свят всеки ще има интерес него-
вият съсед да не тъне във варварство*. Освен това съвсем скоро,
при условие че един народ е заплашен от изтребление, публични-
те или частните международни институции* ще се стремят към
преодоляване отказа на властите на този народ да се получи меж-
дународна помощ. Така ще се задейства една демокрация* без
граници*.
ВОДА
Един от най-редките жизнени ресурси, силно желан до степей да
предизвиква войни*.
Днес селското стопанство* използва две трети от питейната
вода. За да се задоволи търсенето на храни, без да се променят
културните модели, пропорцията на напояваните площи ще трябва
да нарасне с една трета до 2010 г. и с една втора до 2025 г. Ще
трябва също да се напояват площи, за да се произвеждат храни-
телни продукта с по-ниска стой ноет от тази на водата. Освен то-
ва употребата на вода за индустрията и домакинствата ще се уве-
46
личава два пъти по-бързо от населението. В резултат търсенето
на вода ще се удвоява на всеки двадесет години.
Предлагането, напротив, няма да мръдне. 97% от водите на
Земята са солени. От 3% сладка вода - съдържаща се основно в
ледовете, реките, езерата и дъждовете - две трети се намират
струпани в Гренландия и Антарктика, откъдето се отделят под
формата на айсберги. Въпреки усилията да се увеличат налични-
те ресурси (язовири, изпомпване на подземните води), количест-
во™ възобновима сладка вода на планетата няма да надминава
40 000 куб. км годишно. Разликата между количеството налична
вода и търсенето й беше увеличена пет пъти само за един век.
Свръх това разпределението на водата става все по-неравномер-
но. По-малко от десет страни си поделят 60% от световните ре-
сурси (в низходящ ред: Бразилия*, Русия*, Китай*, Канада*, Ин-
донезия* и Съединените щати*). Една трета от човечеството в
осемдесет страни, от конто четиринадесет в Близким Изток*, из-
питва крайни нужда от вода; 1.2 милиарда души не разполагат с
годишния световен минимум за оцеляване. Шест милиона деца
умират всяка година, след като са пили заразена вода.
В бъдеще замърсяването ще намали още повече количество-
то на наличната вода. Например за няколко десетилетия нивото
на Аралско море е спаднало с 14 метра и то е загубило 40% от
своята повърхност и 60% от своя обем на питейна вода. Замърся-
ването на атмосферата, предизвиквайки повишаване на темпе-
ратурите, ще повлече след себе си топене на ледовете и покачва-
не нивото на моретата*, което на свой ред ще замърси подземни-
те запаси от сладка вода.
През 2010 г. в тридесет и две страни в Африка*, Азия* и ня-
кои райони на Европа* и Америка* ще липсва вода. Средното
годишно налично количество вода на човек ще намалее до 5100
куб. м през 2025 г. и 4000 куб. м през 2040 г. При сегашния ритъм
на потребление всички води на повърхността ще бъдат изконсу-
мирани през 2100 г.
Ще започнат кървави битки, войни* за контрол върху големите
реки, който страните по горното течение ще се опитат да си присвоят:
Турция* ще господства над Тигър и Ефрат, Етиопия (която от 55 ми-
лиона жители през 1993 г. ще достигне 94 милиона през 2010) ще иска
да господства над Нил. Ангола, Южна Африка, Намибия и Ботсвана
ще си оспорват контрола над водите на р. Окаванго, която излива 10
милиарда куб. м вода годишно, а 94% от нея се изпарява в рамките на
три месеца. Ще избухнат конфликта между крайбежните страни от
басейна на р. Йордан, разделен между пет страни, на р. Дунав, разде-
лен между петнадесет, а вероятно и между седемте американски щата
по бреговете на Колорадо.
47
За да се пести вода, цената й ще бъде рязко увеличена, нещо,
което ще доведе до всеобщо разпространение на капковото напо-
яване, до забрана на всяко изхвърляне на отпадни индустриални
води, до преработка и рециклиране на използваните води. В осо-
бено добре управляваните страни, като франция, количеството
на наличната вода може дори да се увеличи.
По-късно, когато цената на водата се покачи много високо,
ще започне да се обезсолява морската вода, ще се построй дига,
затваряща Балтийске море, за да се складира в него питейна во-
да, ще бъдат теглени айсберги от Антарктика* до Австралия,
Близкия Изток и Централна Азия.
ВОДОРОД
Енергиен източник на бъдещето. Може би ще бъде абсолютното
гориво.
ВОЙНА
Привидно мондиализацията на демокрацията* и на пазара* ук-
репва мира* между малките силй, а ядреното* оръжие възпира
войната между големите. В действителност увеличаването на броя
на Държавите, липсата на национален ред, невъзможността да
се зачита навсякъде Правото* открива добро бъдеще за войната.
От 1500 г. насам две трети от годините на съществуване на
човечеството са били театър на големи войни, от конто девет
световни. През XX век практически войната никога не е прекъс-
вала, дори и да не е била главната причина за насилствена смърт:
в конфликтите пряко са били убити 36 милиона души, докато 119
милиона са жертвите на групови убийства, главно при комунис-
тическите режими.
Бъдещите войни сигурно ще се разпределят в три големи ка-
тегории: на граничите* между цивилизациите*; между съперни-
ци вътре в една и съща цивилизация; за контрола на редки източ-
ници.
•	По линиите на разцепление на цивилизациите достатъчно е да
обходим съществуващите* граници, за да си представим хилядите въз-
можни конфликта: Русия* може да се окаже в конфликт с Китай* за-
ради контрола над Сибир* и спрямо Украйна заради контрола над
Крим; Сърбия - с Албания и Македония заради Косово; Индия* и Па-
кистан могат да се счепкат за Кашмир; Съединените щати* и Китай
да влязат в конфликт заради контрола на Източна Азия; Северна Аме-
рика да се противопостави на Латинска* Америка било поради война
между Мексике* и Съединените щати, било поради по-локален конф-
ликт между Мексике и Гватемала. Една, поне, студена война може да
48
се развие между Исляма* и Запада* в Средиземно море* или в Близ-
кий Изток*. (Изразът „студена война" всъщност е бил измислен през
XIII век от испанците, за да опишат положението около цялото Сре-
диземноморие). Най-лошият сценарий би бил съюз между Китай и
Исляма, за да се вземат Сибир и Централка Азия от Русия, която за
случая ще бъде съюзник на Запада.
•	Вътре във всяка цивилизация ще има конфликта за идентич-
ност, вдъхновени от „нарцисизма на малките различия", за който го-
вори фройд, където всеки ще се смята в състояние на законна отбра-
на, преследван и обречен на изчезване, претендирайки за по-отдав-
нашно присъствие на дадена територия. Тъй като границите ще бъдат
все по-рехави, ще се стигне до локализирани безредици. В този вид
войни ще се използват нови средства, за да се ограничи разпростира-
нето им и да се избегне дегенерирането им в континентални, дори све-
товни конфликта: атака на мрежите*, за да се блокира неприятелска-
та икономика, анонимен тероризъм, фанатични воини, готови да по-
жертват близките си, за да се справят с противника, и т. н. Подобии
конфликта са възможни между Китай, Япония и Виетнам за контрола
на островите Спратли в Китайско море - призрачни острови, оспорва-
ни от седем години и под конто се намират петролни* залежи. Въз-
можни са и вътре в Западната цивилизация*, въпреки все по-голямото
разпространение на демокрацията и на пазара: още през 1914 г. Герма-
ния* и Великобритания* си бяха клиента една на друга; Ситито фи-
нансираше германската индустрия, а Ллойд осигуряваше германската
флота; що се отнася до италианската икономика, тя на практика беше
продължение на германската. В бъдеще войната между демокрации
ще остане възможна; все по-голямото разпространение на индивидуа-
лизма* само ще утежни рисковете за сблъсък между народи, въодуше-
вени от идентични утопии и следователно съперници, без да бъдат кон-
курента. Ако е необходимо, демокрациите ще си обявят война, за да
не позволят да бъдат завладявани.
•	Контролът над редките източници и преди всичко над водата*
би могъл да се превърне в главна причина за война: между Турция* и
Ирак, между Египет и Етиопия, между Израел* и Йордания, между
Южна Африка и Намибия и дори, много по-късно, между много щати
на Съединените щати*.
Близкият Изток ще остане най-застрашеното място на планета-
та, тъй като там се концентрират трите източника на война: конфрон-
тация на цивилизации, съперничества вътре в цивилизациите, спорове
за контрола на редки източници.
Облагодетелствани от всички тези войни ще бъдат, както винаги,
тези, конто ще се въздържат да ги предизвикат: между тях ще бъдат
Индия*, както и Латинска Америка*. Войната между другитеще допри-
несе за тяхното благосъстояние. Но също, както винаги, ще спечелят
49
главно сговорните доставчици от двата лагера; вярно е, че тези тър-
говци на геноцид без териториални бази се познават не като неприя-
тели, а само като конкурента.
Надяваме се, че масовата физически война, по-късно войната за
материали и другите форми на реал ни войни ще бъдат заменени с
течение на времето с един друг вид виртуална конфронтация от луди-
чески тип, вдъхновена от упражняването от незапомнени времена на
шахмата и турнирите.
ВРЕМЕ
Там, където ще живее човекът, вместо пространството, защото
времето фиксира единствените истински граници на живота. Ще се
превърне.в напълно неставащо за живот, задръстено и задушаващо.
Вече няма да става въпрос за изминаването му в една единствена
посока, а за освобождаването му, за остойностяването му, за разпрости-
рането му, дори за сътворяването му. Бъдещите цивилизации* ще бъ-
дат цивилизации на времето; номадът ще бъде архитектът.
ВЪГЛИЩА
Главен източник на енергия*, чиито запаси са установени за близо
един век. Най-голям замърсител. Най-евтин, тъй като въглищата са
субсидирани, за да бъдат защитени работай места*. Употребата им би
трябвало да нараства с 2% годишно, за да представляват все още една
четвърт от консумацията на енергия през 2025 г.
Използването им би трябвало да се намали много, особено в Ки-
тай*, за да се защити атмосферата, да се спре „парниковият ефект“ и
да не се утежняват климатичните* смущения.
Тази консумация няма да може да се намали, без да се развие
приложение™ на ядреното електричество*, което изглежда малко ве-
роятно поради опасностите от собствените му отпадъци*.
ВЪЗДУХ
Жизнен източник, жестоко заплашен от индустриалното и градското
замърсяване, ще става все по-ценен и скъп.
Всяка година атмосферата получава два милиарда тона продукта,
съдържащи азот, отпадъци* от хладилната индустрия и от пътното
движение. Тя получава и 7 милиарда тона въглерод: два от тях се дъл-
жат на обезлесяването, пет - на изгарянето на въглеводородите. Мно-
го аспекти на тези явления са още неизследвани, например, изглежда,
че от седемте милиарда тона въглерод окёанът абсорбира три, но ни-
кой не знае защо, нито как. Както и да е, за един век количеството на
въглероден двуокис в атмосферата се е увеличило с една трета. Само
50
една трета от гражданите в света дишат поносим въздух. Очевидно
въздухът на Юга е по-мръсен от този на Севера: в Пекин* той е 35
пъти по-малко годен за дишане, отколкото в Лондон*, и 16 пъти по-
малко, отколкото в Токио*. А при това Северът използва 70% от съ-
ществуващите в света коли и произвежда 60% от въглеродните и азо-
товодородните отпадъци.
Днешната тенденция позволява да се прогнозира удвояването на
сегашния процент на въглероден двуокис във въздуха до 2030 г. Ако
стане така, в много градове* няма да може да се диша, градското дви-
жение на коли* ще бъде непрекъснато, икономическият растеж* - зап-
лашен. Последиците от това замърсяване ще бъдат катастрофални как-
то за човешкото здраве, така и за климата*. Те ще увеличават риско-
вете от заболявания на дихателните пътища и от сърдечни смущения;
в Индонезия* например 15% от детската смъртност под 5 години се
дължат на атмосферного замърсяване. Изглежда, че тези отпадъци са
причина и за „парниковия ефект“, който, променяйки климата*, пре-
дизвиква суша* и наводнения. И накрая, те атакуват и горите*, особе-
но в междутропическите области, чиито екосистеми изглеждат особе-
но уязвими.
Следователно рано или късно въздухът ще има цена. Всеки
ще трябва да плаща такса, за да има право да диша чист въздух.
За да се избегнат някои катастрофи*, ще трябва до 2010 г. да се
намали поне с една четвърт консумацията на въглища* и петрол*, също
с толкова да се увеличи тази на природен газ* (който на една калория
произвежда 40% въглероден двуокис по-малко, отколкото въглищата)
и накрая да се намали използването на автомобили поне в градовете.
Решенията на срещата на високо равнище в Киото през 1997 г., призо-
ваващи да се намали до 2010 г. с 5-8% изпускането на въглероден двуокис,
биха могли да бъдат първата стъпка в добрата посока, но те няма да се
приложат, освен ако Америка* не успее. да намали собствените си за-
мърсявания с 35% спрямо нивото на сегашната им тенденция.
За да се осъществят подобии промени, ще трябва да се започ-
нат трудно приложими мерки: например да се премахнат помо-
щите за въгледобивното производство, макар че то създава мно-
го работай места, и да се определят „права за замърсяване" по
страни; всяка страна ще може да размена намаляването на соб-
ствените си замърсявания срещу финансови средства. Това пред-
полага създаването на международна сила, която да има властта
да пресмята правата за замърсяване на планетата, да ги разпре-
деля между страните и да санкционира неспазването им.
Ако приемането на такива реформй се окаже невъзможно,
ще остане надеждата, че техническият прогрес ще ги направи по-
късно по-евтини. И това вероятно е пътят, по който ще се тръг-
не: пътят на всички опасности.
51
ВЪОРЪЖАВАНЕ
Оръжейната индустрия ще използва същите материали* и тех-
нологии като гражданската индустрия. Особено системите за на-
правляване по сателит* и новите материали ще нарушат пости-
женията и точността на оръжията. Ще се развият телекомандва-
ни роботи*-войници, заслепяващи лазери, скрити вектори, мре-
жи* за наблюдение.
Частта на разходите за въоръжаване ще падне на средно 2%
от брутния вътрешен продукт - ниво, което тя достигни през XIX
век чак до 1940 г. Така ще се затвори ерата на студената война.
Съединените щати*, конто контролират половината от светов-
ния пазар’за продажба на оръжия, ще се съсредоточат върху три
предприятия: Боинг, Локхийд, Рейтъм, конто трудно ще задър-
жат частта си в един световен пазар в рецесия. Много повече
страни, отколкото днес, ще бъдат в състояние да произвеждат
самолета, хеликоптери или тактически ракети.
Ядрените оръжия* ще стават по-точни, подвижни, миниатю-
ризирани. Те ще останат абсолютно оръжие в ръцете на петте
велики сили. Ядрените им подводници ще бъдат снабдени с мно-
гогодишна автономия на потапяне. Десетки други страни обаче,
стига да решат, ще могат също да разполагат с такива за няколко
месеца. Петте ще загубят разубедителната си сила само ако напра-
веният в акустиката и в океанографията прогрес позволи да се
открият подводниците и ако стане възможно да се инсталират в
пространство™ батареи с противоракетни ракети или лазери, ко-
нто да са достатъчно успешни, за да елиминират целостта на един
залп от хиляди ядрени глави, насочени към един град*, а това ще
може да се осъществи само след много десетилетия.
Официално забранените химически, радиологични, биологич-
ни и бактериологични оръжия ще се използват легално. Необхо-
димее за добиването им техники, близки до гражданските, няма
да може да се забраняват или да се разкриват. И тук много стра-
ни ще могат да разполагат с тях само за няколко дни, забранявай-
ки си да ги произвеждат наистина, освен ако някой съсед наруши
световната забрана. Щом някой се сдобие с такива, всички ще ги
имат.
Други оръжия от съвършено нов тип ще се появят чрез злоу-
потреби с научния прогрес. Например по-добро познаване на за-
коните на климата* ще позволява да се промени климатът на
неприятеля; прогресът в генетиката ще позволява да се присаж-
да вирусът на холерата или на СПИН* върху този на грипа, за да
се разпространява по подмолен начин.
ГАСТРОНОМИЯ
Повече отвсякога форма на изкуство*, комбинираща най-рафи-
нираните елементи на една култура*. Ще се премине към много
по-леки блюда, конто днес биха могли да се сметнат за дйетични.
Станала номадска* ще предизвика повече от всякога пътуване,
смесвайки вкусове и продукти във все още невероятии днес сре-
щи. Тя ще бъде кръстоска, реконструкция, тръгваща от разделе-
ни елементи, нечувани още съчетания на миризми*, на Цветове,
на неочаквани вкусове. Ще използва радикално нови продукти:
непознати треви, зеленчуци, досега неизползвани меса или риби,
съставки, смятани като негодни за ядене. Вещо ще смесва вся-
какви усещания, и то не само тези, свързани с вкуса*. Още пове-
че, отколкото е днес, тя ще се превръща в завършен спектакъл*,
в който златарството, обслужването и трапезното изкуство ще
заемат нарастващо място.
ГЕНЕТИКА
Анализът на предаваемите по наследство различия ще стане
фундаменталната наука на века.
От деня, в който ще може да се идентифицира генетичната
следа на повечето от болестите*, ще се отвори значителен пла-
нетарен пазар* за молекулите, способни да ги блокират или да ги
активират.
Геномиката* вече е идентифицирала 50 000 човешки гени и
е определила функциите на 5000 от тях. През 2010 г. тя ще е иден-
тифицирала гените на податливостта на петдесетте най-сериоз-
ни заболявания. През 2030 г. ще бъдат открити свързаните с тях
лекарства*.
Предприятията на геномиката, притежаващи патентни сви-
детелства* върху гените на податливост към болести, ще станат
тогава собственици - най-малкото частично - на всички терапев-
тични молекули, конто биха могли да се свържат с тях, точно
както притежателят на земя в някои страни е собственик на всич-
ко, което може да се открие в нея. фармацевтичните лаборато-
рии ще трябва да придобият от геномиците собствеността върху
тези гени на податливост или да станат техни подизпълнители.
Пазарът на генетиката ще надхвърли един трилион долара. Ефек-
53
тите на това развитие ще се усетят в медицината*, в селското
стопанство*, в областта на сексуалността* и по-общо в самото
ставане на цивилизацията*.
ГЕНОМИК
Специалист по анализ на генотипа и по владеенето на свързани-
те с това патентни свидетелства*.
ГЕНОМИКА
Техника на генетиката, стремяща се към систематичен анализ
на структурата на генотипа на един жив вид, с цел да се открият
гените, свързани със специфичните свойства и с болестите на
вида. Тя използва последователно три технологии:
•	Картографията локализира свойствата в генотипа. С по-
мощта на генетични маркери, положени върху всеки от хромозо-
мите, генетичните карти набелязват регионите, способна да за-
държат гена или гените, отговорни за изучаваното свойство. У
човека един регион представлява от 1 до 5 милиона бази и може
да се намери върху множество хромозоми.
•	Сериализирането - позволява да се определи редът на ба-
зите, съставящи ДНК. Електрофорезата позволи първото бързо
фиксиране на такива поредности; други методи ще позволят оп-
ределянето поредността на всеки животински или растителен ге-
нотип само за няколко дни, въпреки че ще трябват двадесет го-
дини, за да се проследи поредността на първите генотипи на жи-
ви същества и само два процента от човешкия генотип.
•	Биоинформатиката интегрира данните, генерирани от кар-
тографията и сериализирането, за да идентифицира възможната
функция на един ген, сравнявайки получените различии поред-
ности с базите данни за поредностите на гени, чиято функция е
позната.
ГЕОПОЛИТИКА
Наука за отношенията на сила, изобретена от немските геогра-
фи, за да анализират руската заплаха.
Мирът* и войната* ще зависят от равновесието на силите
между днешните сили и от появата на нови сили. По-точно от
здравината на съюза между Европа*, Русия* и Съединените ща-
ти* и от съответната игра на Китай* и на Исляма* с останалия
свят.
За да стане - или да остане - велика сила, една страна ще
трябва да обединява следните седем условия, отсега нататък при-
54
знавани от всички специалиста:
•	в иконами чески план: да бъде достатъчно богата, за да мо-
же да има тежест в хода на световните дела;
•	в технологичен план: да овладев прогреса в областта на ко-
муникациите и енергията;
•	в монетарен план: да има валута, способна да служи като
инструмент за резерв и за международни транзакции;
•	във военен план: да разполага с ядрено оръжие* и да може
да изпраща на далечно разстояние експедиционни сили, най-мал-
кото от десет пехотни дивизии;
•	в географски план: да има интерес да действа извън своите
граници, за да пази своите енергийни източници, резервите си от
питейна вода, основните си морски пътища, или също - жизнен
съюзник:
•	в културен план: да бъде одухотворявана от една култура* -
религиозна или национална - достатъчно универсална, за да се
мисли, че нейният интерес клони към сливане с този на другите
и за да съблазнява другите със своите произведения на изкуство-
то;
•	в дипломатически план: да има достатъчно силна и вът-
решно съгласувана държава*, за да замисля и прилага имперска
външна политика.
Много малко страни ще изпълнят тези седем условия. По-
специално малко вероятно е да се появи една суперсила в Афри-
ка*, дори ако Нигерия* и Южна Африка станат регионални сили,
упражняващи силно влияние върху делата на своя континент.
Япония* ще има икономическите средства да стане суперси-
ла, но Китай* ще се противопостави трайно на това, както и гю-
голяма част от другите нации в Азия*, все още белязани от опус-
тошенията, предизвикани от японската хегемония през първата
половина на XX век.
Индия* ще има икономическа, военна и дипломатическа мощ,
географски интерес, но без съмнение нито универсалистко приз-
вание, нито валута, нито технология, нито желание да стане хеге-
монистична или имперска сила, заета, каквато непрекъснато ще
бъде, да поддържа своето единство и да се защитава от могъщи
съседи.
Ислямът* ще има богатството, географския интерес, необхо-
димата универсалистка воля, но нито държавно единство, нито
военно сцепление, нито дори общ интерес, който да защитава.
Той ще представлява обаче чудесен съюзник за всяка суперсила,
която съумее да го помири със себе си.
Оставят четири кандидата: Русия, Китай, Европа и Съедине-
ните щати.
55
Русия* може би ще има отново след много десетилетия всич-
ки характеристики на една суперсила, включително икономическа
и технологична мощ, но не и валута. Най-малкото в продълже-
ние на първата половина от века тя ще остане заета преди всич-
ко с това, да се опитва да поддържа своето единство и да урежда
своите отношения с остатъка от Европа и с Китай.
Китай* ще бъде без никакво съмнение следващата възник-
нала суперсила. Той ще разполага с икономическа мощ, с капи-
цитет за военно проектиране, с ефикасно правителство, с жела-
ние да играе роля в света, с културна идентичност, ще се нуждае
от морско присъствие, от това, да намери енергия в Централна
Азия и да койтролира пространствата на Сибир*. Неговата валу-
та ще бъде някой ден измежду първите в света.
Европа* и Съединените щати* също ще притежават всички
средства на суперсили. Във всички случаи заедно: Съединените
щати ще имат най-вече средствата да се намесват навън, докато
европейците ще имат най-вече причини да го правят.
Геополитиката на века ще зависи следователно в голяма сте-
пей от съюза на Съединените щати и Европа и от съответното
място на Русия и на Китай.
Ако двата клона на западната цивилизация формират само
една суперсила с долара като парична единица, те ще заздравят
НАТО*, а Европа ще продължава да зависи от Съединените ща-
ти, за да се пази от своите съседи и да защитава своите морски
пътища и енергийни източници, силно желани от Китай, Индия*
и Иран.
Ако Европа успее да си осигури единна европейска валута,
автономна научна, културна и аудиовизуална, външна, обща и не-
зависима армия, тя ще трябва да се споразумее с Русия и с Исля-
ма, за да избегне трагедии по своя фланг и на юг. При тази хипо-
теза най-доброто поведение на Европа ще бъде да приеме Русия
и Турция в лоното на Европейский съюз.
Вън от техните взаимни отношения, великите сили ще тряб-
ва да се сблъскват с безкрайност от микросили и микроконфлик-
ти за контрол на територии или редки ресурси. Когато техните
жизнени интереси не са поставени на карта, те няма да желаят
нито да се бият, нито дори да се намесват, за да сложат ред в
районите на Юга*, заплашени да се люлеят в зоната на не-право.
Там ще действат (без да се боят от санкции) и недържавни актьо-
ри и ще се възстановят империи*, за да сложат ред по собствени-
те си граници.
Европейското изграждане ще представлява идеален модел на
континентален ред за износ другаде: не равновесие на власти меж-
ду държави*. нито империя-жандарм, а доброволно обединяване
56
на икономически, политически и обществени средства за сувере-
нитет. Ако такава организация се установи също и върху други
континента, това ще бъде началото на една демократична геопо-
литика. В противен случай - и това е по-вероятното - светът ще
остане нестабилен, крехък компромис, правей в рамките на вза-
имен надзор и взаимно вмешателство, непрестанно на границата
на хаоса.
ГЕРМАНИЯ
Държава измежду 25-те страни на една Европа*, обединила до-
статъчно знания и опит, за да няма място за никоя от тях да води
самостоятелна икономическа, социална или външна политика*.
Така Германия няма да има вече нито идентичност*, нито
колективен проект*, нито дори в крайня сметка политическа ре-
алност. Всеки регион ще решава съдбата си независимо от други-
те. Така тя по друг начин ще се върне към положението преди
германското обединение през XIX век.
Тази най-вероятна еволюция все пак съвсем не е сигурна. Най-
напред защото германското общество може да откаже подобно
разлагане на идентичността* си. След това понеже, каквото и да
се случи, в първите десетилетия на века то ще се сблъска с тол-
кова значими специфични проблеми, конто могат да причинят
взривяването на европейската структура и да' поставят под въп-
рос цялото следвоенно геополитическо* равновесие.
Най-напред проблемът с безработицата*. С 4 милиона, а ут-
ре с 5 милиона безработни Германия ще се окаже в непоносимо
положение, което може да я накара да преразгледа участието си
в европейската структура, в частност - да се откаже от еврото*,
за да търси национален път на развитие*.
След това демографският проблем: ако не се смятат чужден-
ците (конто при днешното състояние на германското законода-
телство нямат никакъв шанс да станат граждани) и въпреки 200-
те хиляди натурализирани немскоговорящи (чл. 116 от Консти-
туцията определи като германец всеки, който произхожда от жи-
тел на Райха в граничите му от 1937 г.), Германия ще остарее
повече от всяка друга страна на континента. Тя дори ще бъде
най-старата страна в света заедно с Дания и Швеция. Според се-
гашните данни продължителността на живота* ще се увеличи от
72.5 на 85 годики през 2030 г. за мъжете и на 91 години за жени-
те*. В същото време раждаемостта* ще продължи да пада: тя ве-
че е 10 на хиляда срещу 26 в света. На жена се падат само 1.3
деца, докато обикновеното възпроизвеждане изисква 2.1. Насе-
ление™ намалява, после, според настоящите тенденции, ще се
57
върне на 75 милиона жители през 2025 г., с чувствително нараст-
ване на възрастните хора. Вече има толкова германци над 65 го-
дини, колкото и под 15 години; през 2025 г. те ще бъдат с една
трета повече...
Тези тенденции ще имат много отрицателни последици за
немското общество.
За да се задържи през 2030 г. сегашното ниво на пенсиите*,
вноските на активно работещите трябва да достигнат 30% от до-
ходите им! Ще трябва да се създадат 120 000 допълнителни мес-
та в домовете за пенсионери, докато, обратно, три четвърти от
яслите и детските градини ще станат излишни. Що се отнася до
безработицата*, тя ще намалее по най-лошия начин: по липса на
хора в работна възраст.
От друга страна, отчасти поради застаряването германската
индустрия* вече не присъства сериозно в някои от бъдещите глав-
ки сектори: нито в информацията, нито в генетиката*, нито в
новите енергийни* източници. Дори и в традиционните области,
като механичните уреди, тя има силна конкуренция в цената и
качеството от Южна Европа и Източна Азия.
Накрая, тя вече не е и нация на услугите*, нито страна на
туризма и присъствието й в чужбина остава относително скром-
но; нивото на висшето образование и на изследванията отслабва.
Две перспективи се откриват пред нея:
•	или тя да продължава да остарява вътре в Европейский съ-
юз, приемайки западането, финансирано от по-динамичните й
партньори. Най-богатите (т. е. най-младите) лендери тогава ще
бъдат изкушени да не се солидаризират с най-бедните (т. е. с най-
старите). Бавария например ще откаже да плаща пенсиите на Пру-
сия, което ще доведе до сриване на нацията*;
•	или да се заеме да търси население за териториите си - а не
както преди половин век да търси територия за населението си.
И тук трябва да се избира между две неща:
-	или се отваря към имиграцията и дава немски паспорт* на
чужденците, конто идват да работят. Това предполага радикална
промяна на културните навици. За да се компенсира сегашният
демографски дефицит, ще трябва наистина натурализираното чуж-
до население да достигне до една трета от общото население и
половината от това на градовете*. Нищо не ни позволява да мис-
лим, че немската култура ще се поддаде на това, нито че се под-
готвя за такова нещо;
-	или се отказва едновременно от европейското си бъдеще и
от имиграцията и се опитва да стане отново самостоятелна сила
в Централна Европа, като си върне отново териториите, където
живеят тези, конто тя все още смята за германци. В този сцена-
58
рий поляците, получили немски паспорт (при приложение на чл.
116 от Конституцията), ще могат някой ден, ако икономическо-
то пооложение на Полша го позволява, да гласуват по най-де-
мократичен начин за присъединяването на техния регион към
Германия. Руснаци от немски произход или не, могат да напра-
вят същото. В тези примерни случаи Германия ще подкрепи де-
мократичния вот на някой източен регион, желаещ да се присъе-
дини. От това в Европа ще настъпи голяма политическа неста-
билност. За да се подготви да защити тези „демократични" анек-
сии, Германия ще засили армията си и дори ще поиска право да
има армия с ядрено оръжие.
Засега никоя от немските политически сили не мисли за та-
къв проект, ионе не изрично. Но ако той се появи някой ден,
нито Атлантическият съюз, нито Европейският съюз няма да се
противопоставят на това, което ще изглежда толкова естестве-
но, колкото деколонизацията или изчезването на Съветския съ-
юз. Само Русия* ще се опита да упражни своето вето: тогава вой-
ната* в Европа ще стане отново възможна - старата война, която
от три века противопоставя германските амбиции на обединени-
те френско-руски амбиции.
ГЛОБАЛИЗАЦИЯ
Обединение на свързаността (възможна чрез технологията) и на
мондиализацията (необходима на пазара*). Първото - сближава-
не във времето*, второто - сближаване в пространство™*. Всич-
ки основни проблеми ще станат интернационални и взаимозави-
сими. Например няма да може да се третира темата за наркоти-
ците*, без да се говори за финансовия трафик; темата за замърся-
ването - без да се говори за водата; ядрената безопасност - без да
се намесва геополитиката; задръстването* - без да се намесва
сортирането*.
Освен това нито един от тези проблеми няма да може да се
третира по друг начин, освен в планетарен мащаб.
ГОРИ
Рядък и ценен ресурс, който би могъл да изчезне на много конти-
нента, създавайки огромни проблеми на цялото човечество. Аб-
солютно необходими за производството на кислород, горите са
по-малко застрашени от използването им в домакинството (дър-
ва за отопление) или индустрията (производство на хартия и ма-
териали за строителството), отколкото от замърсяването*, засу-
шаването, пожарите, наводненията, ерозията, урбанизацията и
разширяването на пътната мрежа*.
59
Природни или волеви фактори ще действат, противно на то-
ва, в благоприятна посока: по причина на климатичното затоп-
ляне процентът на азота и въглеродния двуокис ще се увеличи и
дърветата ще растат по-бързо отпреди; ще бъдат прилагани нови
лесовъдни практики и в никои зони като Европа* обезлесяване-
то ще бъде овладяно.
Но доминиращата естествена тенденция върви и ще продъл-
жава да върви в обратна посока: от 1945 г. са били изсечени 580
милиона хектара гори (300 милиона в Азия, 100 милиона в Южна
Америка). Някога изцяло покрити с гори страни, като Хаити и
Руанда днес са пустини; Етиопия е изгубила 90% от горите си
само за тридесет години; между 1950 и 1980 година Китай* е из-
губил една четвърт от своите; амазонските гори намаляват с темп
от по 10 милиона хектара годишно (в отделяй години по 50 мили-
она). Общо 20 милиона хектара тропически гори се унищожават
всяка година, или една стотна от цялото количество (те заемат
6% от повърхността на планетата).
Всичко ни кара да мислим, че този темп ще се ускори. Осо-
бено в Африка*, където индустриализацията атакува последните
все още останали непокътнати тропически гори, където сушата
засяга все още стабилните зони и където стойността на земята в
градовете ще се увеличава, оправдавайки разрушаването на гор-
ските пояси. Дърветата живеят все по-малко, промишленото про-
изводство на хартия* и на мебели ще изисква да се произвеждат
по-масивни дървета, конто растат по-бързо, и следователно ще
бъде намален от двадесет на петнадесет години периодът на рас-
теж на основни видове като тиковото дърво, акациите или евка-
липтите ще се експлоатират при достигането на възраст от 5 до 8
години, вместо от 15 до 18 години, както е днес.
При настоящий темп една трета от тропическите гори ще
бъдат изсечени през 2010 г. и ще са напълно изчезнали преди
края на XXI век.
Последиците на тази еволюция очевидно ще бъдат катастро-
фални: милиони растителни и животински видове ще изчезнат,
преди дори да са преброени; сушата ще се настани тук и там, по-
соката на теченията и на ветровете ще се промени; ерозията ще
се ускори. Възможно е дори капацитетът на планетата да произ-
вежда и обновява своя кислород да достигне своя край и Земята
да стане в собствения смисъл на думата място, където не може
да се диша.
За да се предотврати това навреме, би трябвало Да се наложи
ефикасна система за защита на редките видове, да се осигурява
систематично залесяване, разумно управление на съществуващите
запаси, разработване на видове, устойчиви към засушаване. Но
60
пазарът* няма никакви причини да желае подобии мерки и стра-
ните с най-много гори, конто са освен това и най-бедните - с из-
ключение на Канада* и на финландия, - няма да имат средства
да финансират тези мерки.
Остава да разберем дали Северът* ще има някой ден прозор-
ливостта и реализма да даде на Юга* средствата последният да
продължава да му доставя кислорода във въздуха, който диша...
ГР АДОВЕ
Те изобщо не умират, а се подмладяват. Дори и най-безумните мега-
полиси (такива като Киншаса и Манила) ще продължат да функцио-
нират с по-голям или по-малък успех.
В начал ото на двадесети век само Лондон* е наброявал повече от
пет милиона жители. Сто милиона са обитавали градовете с над сто
хиляди жители. Днес те наброяват 2.5 милиарда. От 1950 до 1990 г.
броят на гражданите се е умножил пет пъти. Броят на градовете с над
един милион жители се е удвоил на Север* и ошесторил на Юг*. Шес-
тнадесет града надминават 10 милиона жители. Петте най-големи са
Токио* (26.8), Сао Паоло (16.4), Ню Йорк* (16.3), Мексике* (15.5) и
Бомбай (15.1).
През 2002 г. повече от половината от световнрто население ще
бъде урбанизирано; две трети през 2025 г.; три четвърти през 2100 г.
Трябва също да уточним какво точно наричаме град: мегаполисът ще
бъде разположен по-скоро на Юг; обитателите на Севера ще предпо-
читат по-скоро средни по големина агломерации.
Ако тези тенденции продължат, то през 2010 г. само три северни
града (Токио, 29 милиона жители; Ню Йорк, 17; Лос Анджелис, 14)
все още ще бъдат сред част от дванадесетте най-населени града; Бом-
бай, Шанхай, Рио де Жанейро, Калкута, Сао Паоло, Делхи, Сеул, Кай-
ро, Буенос Айрес ще бъдат останалите.
През 2015 г. само Токио ще присъства в този списък. Двадесет и
седем мегаполиса, основно разположени на юг, ще имат над десет ми-
лиона обитатели. Петстотин и петдесет града с повече от един милион
жители ще представляват 45% от световното население.
Ако тези тенденции се запазят все същите, през 2025 г. пет мили-
арда души ще живеят в града. Седем агломерации ще имат над дваде-
сет милиона обитатели.
През 2040 г. ще има тридесет града с над 8 милиона жители.
През 2050 г., освен ако няма отлив, един милиард души ще живеят
в петдесет азиатски града, всеки наброяващ повече от двадесет мили-
она жители, а някои и повече от тридесет милиона.
Докато градовете в Юга няма да престанат да се уголемяват, тези
от Севера ще се изпразнят. Едно домакинство, обитаващо Париж през
61
2000 г., ще се премести на осем километра по-далеч десет години по-
късно, ако бюджетът му за жилище остане непременен; й на четири-
десет километра през 2020 г.
Градовете с висок прираст няма да имат средства да финансират
необходимата инфраструктура, а тяхното разширяване ще разруши зе-
меделската продукция в съседство. (През 1950 г. областта на Лос Анд-
желис е била най-големият снабдител с земеделска продукция в Съе-
динените щати*; днес 70 % от нейната територия е обречена на движе-
нието на колите.) Когато един град не може повече да храносмила,
той повръща: в Китай 95% от отпадъчните води не се преработват, а в
някои зони има силни концентрации на живак. Питейната вода* ще
бъде понякога рядкост, а често много скъпа. Ще има градове, в конто
повече от половината жители ще бъдат безработни. Ще се умножат
бидонвилите и гетата. Градските номади* ще контролират изоставе-
ните от полицията зони и ще осъществяват набези към хубавите квар-
тали. Етнически, религиозни или групи с общи интереси ще организи-
рат свой общностей социален ред, от който ще бъдат изключени об-
щините и държавата*.
Югът на свой ред ще се противопостави на това безредно разраст-
ване на градовете. Първо, защото никаква власт не би могла да се
задържи, ако градовете се превърнат в места на фалити и бунтове. Ще
се установи строг, понякога дори тоталитарен урбанизъм, за да бъде
ограничено разрастването на агломерациите и то да бъде подчинено
на развитието на колективната инфраструктура. Тогава урбанизмът
ще промени своя смисъл: частното ще има по-малко значение от ко-
лективното; ще бъде финансирано до степента, до която това е въз-
можно, умножаването на средните градове.
В Севера градът на утрешния ден винаги ще бъде обграден от парк
за развлечения, от търговски център и от летище. В Юга той ще бъде
все по-висок и компактен. В пристанищата привързани за брега кора-
би ще изпълняват услуги, конто няма да може да се извършват на су-
шата поради липса на място (кораби-болници, заводи за обезеоляване
на морска вода, преработка на отпадъци). През следващия век ще се
появят наколни, дори отчасти подводни градове.
Навсякъде автомобилът* прогресивно ще престава да придава ли-
ка на градовете, след като веднъж ги е разтърсил.
ГРАЖДАНИН
Когато на 15 януари 1484 г., след смъртта на Луи XI, дъщеря му Ан дьо
Божьо и съпругът й херцог Бурбонски решили да обединят първите
главни държави на кралство Франция, Филип По, някогашен сенешал
на Бургундия, станал след присъединяването на херцогството висш
френски държавен чиновник и изпратен от краля да управлява друга
62
провинция, пръв поставил основния принцип на правото: осмелил се
да поиска избиране на монарха и да настоява за суверенитет на наро-
да, за когото този имигрант от особен вид предложил следната прекрас-
на дефиниция: Наричам народ съвкупността от жители на кралството.
Тази елементарна концепция за гражданствеността е възможно
най-смелата. Основана на простая факт да живееш на една земя - до-
ри не да си роден на нея, нито да останеш на нея всякога и завинаги, -
тя ще остане авангардна през XXI век. Там, където тя бъде приета,
човек ще може да бъде гражданин едновременно на много страни:
както на тази, в която живее, така и на тези, в конто ще е живял. Всяка
Държава* ще може да признава на онези, конто посочи като свои граж-
дани, правото да се ползват от известии привилегии (образование*,
грижи, минимален доход* и т. н.).
В страните, конто решат да откажат да признаят тези предимства
на чужденците, гражданствеността ще се превърне в обект на собстве-
ност (докато векове наред е трябвало да бъдеш собственик, за да пре-
тендираш за статута на гражданин).
В други страни, конто ще разчитат на пазара* да решава това,
званието гражданин ще може да се купува на променлива цена, опре-
деляна от пазара, като държавата ще продава паспортите* си на тези,
конто предлагат най-много, както днес платежните си средства.
ГРАНИЦА
Тя ще престане да материализира едно право*, за да определи серия
от задължения*.
Антидемократично условие за съществуване на демокрациите*,
разграничаващо гражданите* от чужденците*, твърдейки, че не би мог-
ло да има демокрация без територия*. Следователно по принцип няма
демокрация без граници...
Граничите обаче губят смисъла си, що се отнася до стоките, капи-
талите, хората и информациите*, конто ги пресичат. Нациите* не мо-
гат вече да бъдат определяни от граници с изпразнен от съдържание
смисъл.
Ще трябва да се научим да създаваме нации без граници, като
разрешаваме принадлежността към множество общности*, правото
на многократен вот и многостранна лоялност. Границата ще престане
да раздели тези, конто имат права, от тези, конто нямат.
И обратното, ще се начертаят нови граници между живото и не-
живото, между реалното и виртуалното, между човека и артефакта.
Тях обаче човек ще има задължението да не нарушава.
ДАЛАИ ЛАМА
От поколение на поколение той ще бъде все повече слушан, как-
то всички учители в религията*, водачи на заблудените, фарове в
мрака на света, даващи помощ в страданието*, таранти на на-
деждите за вечност*, утешители в несигурността*, убежище сре-
щу амнезията...
Идващо от нощта на времето, за да отрече спешността на
желанието* и да въплъти един народ мъченик, неговото слово
ще се явява в съзвучие с основните страхове на века. Много хора,
роби на своите нужди или принудени от имащите власт да мъл-
чат, ще се разпознаят в това непрестанно започващо отначало
превъплъщение на по-загадъчния от двамата, изпаднали в неми-
лост богове.
ДЕЙНОСТ
С течение на времето най-напредналите общества ще признаят,
че трудът* не е единствената форма на занимание, което заслу-
жава възнаграждение. Изискването „Всеки труд заслужава да бъ-
де заплатен“ ще бъде заменено от принципа „Всяка дейност зас-
лужава възнаграждение", щом тя е от колективна полза, дори и
ако не създава стокова стойност. Такъв е случаят вече с много
видове дейности: обучение, грижи за другите, изследвания, от-
кривателство, развлечения. Така ще стане и с други, като утеша-
ване, подкрепа, учение.
Най-напред ще се развият дейности, различии от производи-
телния труд (професии по обслужване, образователно тюторство
над младежи с трудности в училище, подпомагане на възрастни
хора, грижи в дома, социална солидарност, екологично подобре-
ние). Някои от тях ще се упражняват от наемни работници, други
- от сътрудници*; ще има и такива, конто в рамките на дружест-
ва* или Неправителствени организации* не винаги ще бъдат въз-
награждавани и така в една и съща организация един до друг ще
си сътрудничат заплатени и незаплатени хора, конто при това ще
извършват една и съща дейност. По-късно ще се признае, че да
се образован!, представлява социално полезна дейност, че всяко
образование* увеличава стойността на човешкия капитал на ко-
лектива и следователно трябва да бъде считано като полезно както
64
за тези, конто го предоставят, така и за тези, конто го получават.
Всяко образование ще заслужава доход. Свободна година ще бъ-
де задължителна в много професии и особено в медицината*. А
всеки безработен* в процес на образование ще получава прилич-
но възнаграждение срещу договор за дейност с реално задълже-
ние за присъствие и труд.
Някой ще възрази, че истинският труд е в завода или в кан-
целарията. Че дейността по продължаващо образование е само
полу-мярка, която е нещо преходно, тъй като не произвежда бо-
гатства. Анахронично виждане: трудът става все по-променлив,
подвижен, номадски*, той изисква непрекъснато осъвременява-
ни знания. Следователно образованието ще стане необходимост
за всеки активен човек. Той ще трябва да полага усилия за това
на всеки четири-пет години, каквато и да е първоначално избра-
ната от него професия, и един ден всеки ще бъде включен в застра-
ховка образование.
ДЕМОГРАФИЯ
Населението на планетата ще нарасне най-малко наполовина; пос-
ле то ще ©старее първо на Север*, след това и на Юг*.
Хиляди години са били необходими, за да достигне планета-
та до първия милиард жители; трябвали са й сто двадесет и три
години, за да достигне втория, само единадесет за шестия. За сед-
мия ще бъде необходимо по-дълго време, тъй като годишният
прираст, по-нисък. от 0.2% до 1800 г., е нараствал до достигането
на своя максимум през 1965 г., 2.1%, но оттогава той се снижава
и не стига повече от 1.4%. Според господстващите днес хипотези
той би трябвало да продължи да се снижава.
Еволюцията на населението ще зависи от нормата на плодо-
витост (броят на децата, падащи се на една жена -2.1 са доста-
тъчни за простоте обновяване на поколенията). Изглежда, тя се
снижава навсякъде, за да се доближи до европейската норма, ко-
ято осигурява съвсем точно обновяването на населението: на Юг
тя е паднала от 4.8 на 3.7 и се установава на Север около 2. Сред-
ната световна норма е 3.3. Но предвижданията оставят много не-
сигурни и еволюцията варира значително от континент на кон-
тинент. Нормата на плодовитост все още е особено висока в Аф-
рика* (7 деца на една жена в Брега на слоновата кост и в Етио-
пия, повече от 8 в Газа), но в Китай* вече е близка до европейс-
ката норма (2.3). Тя е по-висока от 2.1 в Съединените щати*, рав-
на на 1.8 във Франция* и пада до 1.3 в Италия*, Германия*, Ис-
пания и Португалия. Населението на някои страни в Близкия Из-
ток* и това в Африка* продължава да се увеличава с темп от 4%,
65
дори от 5%. Това на Съединените щати* нараства с 0.8% годиш-
но, а това на Европа с 0.5%, докато населението на Германия,
Унгария и България намалява.
Ако целият свят би залазил трайно нормата на плодовитост,
която беше достигнала една част от Запада* през 1980 г. (1.4),
човешкият вид би изчезнал през 2400 г. Най-вероятната хипотеза
е, че плодовитостта ще продължава да намалява в Юга, за да до-
стигав 2.1 в средата на следващия век, и че процентът на нараст-
ване на населението на Севера* и Юга* ще клони към нула към
края на същия век.
Причините за това снижаване трябва да се търсят в намаля-
ването на датската смъртност, в контрола на раждаемостта*, нап-
редъка в женското образование*, икономическия растеж и раз-
витие™ на индивидуализма*.
При този темп световното население ще достигне 8.4 мили-
арда през 2030 г., после ще се стабилизира около 10 милиарда.
През 2050 г. в Южна Азия (Индонезия*, Индия*, Средния Из-
ток*) ще има 3.8 милиарда жители, в Източна Азия (Китай*, Япо-
ния)*, Австралия - 2.9 милиарда, 1.3 милиарда в Латинска Аме-
рика* (при 400 милиона през 1980), 2.4 милиарда в Африка (550
милиона днес).
Ако плодовитостта намалее по-бързо от предвиденото, све-
товното население ще достигне кулминация през 2030 г. със 7.5
милиарда. Средната възраст на това население тогава ще се ста-
билизира на едно по-високо ниво. Но ако, обратното, плодови-
тостта се задържи на сегашното ниво или нарасне, демографски-
ят растеж може да се ускори.
Ако световното общество еволюира към един англосаксонс-
ки модел, индивидуалистки и либерален, плодовитостта ще се
понижи, за да се установи върху точния минимум. Но ако то се
ориентира по-скоро към кръстоска на ценности, ако цивиЛего*-
то стане правило, тогава Братството* ще стане утопията*, жела-
нието за деца ще се върне, човечеството ще намери в него една
нова радост.
ДЕМОКРАЦИЯ
През следващия век се очертава победа на демокрацията, безкрайно-
то й разпростиране във всички области, от конто все още е изключена.
В действителност тя победи във всички битки срещу противниците си
и се разпространява в страни, където я смятаха за невъзможна. Паза-
рът* я утвърждава, засилвайки индивидуализма*, състезаването, про-
зрачността, изискването за критичен дух. Извоювалите я народи из-
глеждат готови на всичко, за да я запазят.
66
Тя ще се затвърди чрез появата на нови форми за участие на
гражданите*, а именно с умножаването на сдруженията*, конто
формулират нови изисквания. И накрая, новите съобщителни тех-
нологии ще позволят изнамирането на нови форми за упражня-
ване на гражданствеността: постоянни форуми, преки избери, те-
лереферендуми и др. Следователно нищо като че ли не може да
спре прогреса на демокрацията.
И все пак всъщност бъдещето й не е толкова сияйно.
Преди всичко никой няма да пожелае да я разпростре наис-
тина до управлението на световната общност. Никога например
Съединените щати* няма да приемат най-важните решения в Обе-
динените нации* да се изплъзнат от олигархията на петте ядрени
сили, за да попаднат в цялото Общо събрание. По същия начин
те няма да приемат международните финансови институции* да
избегнат техния контрол. Дори и в Европа* демокрацията едва
ще напредва сред институциите на общността, заплетени в бю-
рократичного си управление. Така и в предприятията* притежа-
телите на капитала няма да приемат с радост в сърцето да споде-
лят правого си на вот с наемните работници.
Освен това, ак,о те следва да подпомагат нови форми на де-
мокрация, то новите съобщителни технологии ще накарат преди
всичко обществата да паднат в общи мрежи*, където властта ня-
ма да може вече да се локализира, където територията няма да
бъде вече място на суверенност, където партиите* ще бъдат дис-
кредитирани, където ще бъде почти невъзможно да се задействат
всички форми на солидарност.
Още повече че нарастващата сложност на вземането на ре-
шения ще доведе до по-голям брой комитета по етика за сметка
на демократичните инстанции и до оставянето на групите за на-
тиск да уреждат конкретно проблемите си с бюрокрацията.
Накрая, и най-вече, демокрацията ще бъде отслабена и дори
пометена от пазара*, който би трябвало да я укрепва. Засилвайки
свободного движение на блага, капитали, идеи и личности, паза-
рът всъщност ще разчупи граничите*, от конто демокрацията има
нужда, за да определи територията, на която се упражнява право-
го на вот и където се учредява Републиката*. Главните решения
ще бъдат вземани от предприятия*, снабдени със средствата за
финансиране на хилядите посредници, конто ще защитават инте-
рвенте им. Под натиска на предприятията самото международно
право ще принуди държавите да уеднаквят фискалното и социал-
исте си право на възможно най-ниско ниво, създавайки нагоден
към помадите* свят, докато демокрацията, както бе дефинирана
досега, е била създадена за уседналите на едно място.
Пазарът ще утежни неравенствата* между икономическите
67
актьори, като попречи на мнозина от тях да упражняват полити-
ческие си права*. Той ще превърне гражданите* алтруисти в
капризни и егоистични консуматори*. Те няма да приемат вече
да се подчиняват на решения, взети от никое мнозинство, от ко-
ето те не са част, особено когато то ще иска да налага на някакво
богато малцинство* да допринася чрез данъците си за благосъсто-
янието на една по-многобройна средня класа. Най-богатите ще
заминат, най-бедните ще се въздържат, останалите ще намерят
убежище в развлечението.
Прекалено крайна концепция за демокрацията може дори да
стигне до разрушаване на нациите, принуждавайки всяка трупа,
всеки регион, всяко племе* да развива идентичността си най-на-
пред под формата на партии*, а после прокламирайки или спе-
челвайки независимостта си.
финансирането на политический живот ще бъде все по-от-
крито пазарен фактор, корупцията ще стане легална, правосъди-
ето* ще бъде превърнато в частей арбитраж, обгцностите* ще
организират обществените си служби за своя употреба; ще се про-
давал дори и паспорта*.
Модернизацията и растежът също няма да защитят демокра-
цията: за нея ще бъдат необходими общи институции и общо со-
циално виждане.
Всички тези еволюции могат да доведат най-много до огром-
но дезинтересиране от политиката, а в най-лошия случай - до
авторитарни движения, дори до диктатури*. Партиите ще се на-
месват в демокрацията, за да я разрушават. Тоталитарните сис-
теми ще взимат демократично властта, за да не я върнат вече.
Упражняването на демокрацията ще се окаже свободоубийстве-
но.
Така че демокрацията би могла да изчезне дори и на Запад.
Тя ще остане най-добрата система за управление само при усло-
вие, че непрекъснато се усилва и консолидира:
•	в новите страни ще трябва да се зародят институции, пар-
тии, сдружения, без конто демокрацията се окарикатурява до прос-
того упражняване на правото на вот; тя изисква и икономически
и социални бази, държава и средня класа;
•	в страните, в конто демокрацията има дълго минало, ще
трябва да се създаде отново чувството за полезността на полити-
ката, призвана да издигне братството между гражданите. Защото
утопията* ще стане отново необходима за жизнеността на демо-
крацията;
•	накрая, ще трябва да се създаде демокрация, която, както и
пазарът, да не бъде ограничена от една територия, от демокра-
ция без граници* в пространството й във времето*.
68
В пространството: всеки, който е живял или който ще живее
на една територия, ще може да изразява гледната си точка върху
засягащото го решение: задължението* за намеса ще бъде част
от демократичното изискване.
Във времето: за да се защити културното наследство и за да
се избегнат пораженията, причинени на околната среда, ще тряб-
ва да се признае метафорично правото на вот на миналите и бъ-
дещите поколения, засегнати от действията на живите, или каза-
но другояче - да се въведе отново понятието за необратимост в
политиката.
Това ще мине най-напред през създаване на демокрации вър-
ху по-обширни пространства, чрез прегрупиране на нации, преди
да се стигне до демокрация наистина без граници, т. е. планетар-
на. В този смисъл европейското изграждане представлява капи-
тален залог, защото това е първото доброволно групиране на су-
веренитета на много нации*. Ако то не се изроди в обикновен
свободен пазар, ако успее да създаде инструментите на една де-
мократична федерална единица, то ще представлява първата ла-
боратория за демокрация на бъдещето - вероятно последният й
шанс да надвие тиранията на пазара.
ДЕПРЕСИЯ
Главната хронична болеет*, със зцачителни икономически и со-
циални последици: най-малко 300 милиона души са засегнати от
нея в наши дни. Геномиката* би трябвало да позволи огромен
прогрес в нейното разбиране и лекуване, предизвиквайки отстъп-
ване на психотерапията* в полза на прибягването до фармако-
пеята.
ДЕТСТВО
Грижата, която се полага за него, трябва да бъде първото от всич-
ки изисквания; то ще бъде залог за бъдещи революции*.
В Севера* децата все повече щи бъдат лишавани от детство
чрез нарастващата несигурност* на семействата* и защото пре-
тенциите на зрелостта ще се предявяват все по-рано. Тук й там
избирателното право ще падне до 16, после до 14 години. Самота-
та* на децата ще се увеличи. В Съединените щати по-малко от
две трети от децата прекарват детството си с двамата родители;
до тридесет години ще са по-малко от половината. Психологи-
ческите, културните и моралните последици на тази ситуация ще
бъдат ограмни и в много малка степей предвидими, дори ако мно-
зинството от децата на Север останат под закрила до 16 години.
В Юга* тяхното положение е и ще бъде още по-малко достой-
69
но за завиждане: детската смъртност е 70, дори до 100 на хиляда
в някои страни, вместо 5 на хиляда на Север; 40 000 деца все още
умират от глад всеки ден по света; 160 милиона са лошо хранени;
250 000, от конто някои на по-малко от 8 години, са включени в
армиите на повече от тридесет страни. Повече от два милиона са
убити във войни* през последните десет години. Триста милиона
деда са лишени от детство, експлоатирани от предприятията*,
бити от по-големите, изтезавани от възрастните; оценява се, че
след 30 години, ако нищо не се промени, близо 700 милиона ще
се намират в такава ситуация.
Децата от Севера*, както и тези от Юга* ще трябва следова-
телно да са «готови да посрещнат оставката на възрастните. Те
ще поискат правата* им, защото ще поемат и отговорностите*.
Така ще видим да се увеличава настояването върху правото на
децата да изпълняват отговорностите на възрастните.
Но скоро това изискване ще смени посоката си и ще се пре-
върне в стремеж към детство, не вече за правото да са третирани
като възрастни, а за това да живеят в семейство, било то естест-
вено или не; за правото на всяко човешко същество, поне до на-
вършването на 12 години, да бъде хранено, обличано, подслоне-
но, за него да се полагат грижи, но също и да има родители, кон-
то го закрилят, конто разказват истории, конто се смеят и го ка-
рат да се смее, конто гарантират и управляват част от безгрижи-
ето, мечтите*, свободата, безнаказаността, безвъзмездността*.
Ако тази привилегия успее да се превърне в право, ще може по-
ефикасно да се забрани детският труд* и сексуалната експлоата-
ция на деца, да се организират градовете* и общественото право
около това радикално, изначално революционно изискване. Пра-
вото на детство ще дефинира тогава едно задължение* на възрас-
тните. Едно задължение да обичат.
ДИАСПОРИ
Общности, живеещи извън територията, от която произхождат,
съзнаващи своята множествена идентичност, авантюристични
елити, винаги нащрек, участващи в множество култури, поняко-
га членове на хиперкласата* и големи потребители на новите ко-
муникационни технологии.
Техният брой и тяхното значение ще нарастват с ускоряване-
то на движенията на населението. Ще има диаспори от Юга* към
Севера* и от Севера към Юга. Те ще се конституират в автоном-
ии цялости с признати права*. Нациите* ще бъдат все повече
наслагвания на диаспори. Общуването между техните членове по
целия свят ще бъдат улеснявани от Интернет*. В някои страни
70
много от тях ще се противопоставят една на друга и на местните
власти, предявявайки искания за множествена принадлежност и
множествена лоялност.
Силата на една нация ще зависи от значението на нейните
диаспори и от качеството на връзките, конто тя ще съумява да
поддържа с тях.
Китайската, руската, френската и италианската диаспори ще
бъдат особено динамични. Могъществото на китайската диаспо-
ра през първата половина на века ще бъде по-силно дори от това
на самия Китай*. В Индонезия* китайците вече притежават 70%
от капитала и седемнадесет от двадесет и петте най-големи пред-
приятия. Само 10% от населението на Тайланд, те притежават
девет от десетте най-големи групировки там и представляват 50%
от тайландския ВВП.
Недоверие™ на местного население по отношение на тях ня-
ма да престане да нараства. Следващите кланета ще са провоки-
рани по-скоро от уседналите, конто ще се опитват да изгонят но-
мадите*, отколкото от номади, опитващи се да лишат уседнали-
те от техните домове.
ДИКТАТУРА
Още много страни ще изпитат диктатурата. Но не тези, конто
очакваме, и не тази, която познаваме.
Безсилието на политиката* пред силите на пазара*, липсата
на работа* за всички, невъзможността да се придаде смисъл на
дългите срокове ще отворят дори и на най-утвърдените демокра-
ции - дори в Западна Европа* и в Съединените щати* - широко
пространство за тоталитарни изкушения. Под прикритието за ин-
тегритет, чистота и ред те ще отричат мобилността и несигур-
ността*, обратимостта*; диаспорите* и номадството* ще бъдат
техни изкупителни жертви. Те ще окарикатурят Братството*. за
да си го присвоят.
След това ще бъде изразено едно смътно искане за планетар-
на диктатура, която няма да може да се осъществи поради липса-
та на едно място на власт и средства тя да бъде упражнявана.
дистинкция
Да се оразличава, да се сортира*, да се класира, отново ще започ-
не да има смисъл.
Поради факта на пазара* всички стойкости ще клонят към това,
да станат парично еквивалентни. Медиите ще хомогенизират инфор-
мацията и идеите, представяни в безпорядък: „хроника на произшест-
вията“ преди геополитика*, спектакъл* преди „открития"* и т. н. Са-
71
мата демокрация* ще подтикне всички партии* да излъчват прилича-
щи си програми, за да привличат същите избиратели.
Противно на това, всяка цивилизация изисква да се различа-
ва главното от второстепенното, дългосрочното от непосредстве-
ното, правото* от задължението*. За това тя има нужда да коди-
фицира и да диференцира ценностите, да изнамира средства да ги
йерархизира. Дистинкцията (оразличаването) ще бъде една по-
висока форма на цивилизацията.
ДОВЕРИЕ
Стълб на всяка цивилизация. Мерило за упадъка й: няма Църква
без доверие на вярващите й, империя* без доверие на поданици-
те, демокрация* без доверие на гражданите*, предприятие без
доверие на тези, който го образуват, пазар* без доверие на тези,
конто търгуват в него, семейство* без доверие между съпрузи.
Но ще бъде все по-трудно да се поддържа доверието между капи-
талиста, работници, консуматори, граждани, съпрузи. Защото на-
растващата несигурност в човешките отношения, непостоянст-
вото в избора както в пазара*, така и при демокрацията* и в част-
ната сфера ще направят по-малко необходимо трайното запазва-
не на един договор и следователно по-малко потребно взаимното
доверие между подписалите го. Пазарната култура ще обезцени
етиката на доверието, която прогресивно ще бъде заместена от
Правото и правосъдния апарат.
ДОЛАР
Ще остане една от валутите за резерв и за транзакции в целия
свят, дори ако ролята му намалее първо в полза на еврото*, после
на йената* и на други азиатски* валута. Със съдбата му ще се
разиграват мястото и ролята на Съединените щати* в геополи-
тиката*. Ако доларът запази своето надмощие, Съединените ща-
ти ще могат да поддържат своята хегемония. Впрочем те ще напра-
вят всичко, за да залазят тази роля, която им позволява никога
да не изплащат един все по-тежък дълг. Тъй като съдбата на до-
лара зависи от американското всемогъщество най-малкото тол-
кова, колкото и обратното. В замяна на това, ако доларът преста-
не да бъде стойност-убежище, Съединените щати ще изгубят ед-
но от най-добрите си геополитически оръжия.
Относителният упадък на долара започна през 1971 г.: тога-
ва той съставляваше 76% от резервите на централните банки и
60% о'г международния обмен. Днес той съставлява не повече от
63% от резервите и 45% от обмена.
72
Ако Съединените щати се окажат способни да овладеят своя
външен дълг (един трилион долара, нарастващ с 15 до 20% го-
дишно), което е най-вероятната хипотеза, доларът ще остане ва-
лута за резерв, дори ако неговата част в световната икономика
намалее до това, да съставлява само не повече от една трета от
резервите и още по-малка част от обмена. Ако, обратного, техни-
ят дълг не бъде овладян - било защото американският дефицит
по отношение на Азия остане значителен, било защото лихвени-
те проценти се покачат - и ако едновременно с това се установи
стабилно евро*, доларът ще се срине. След една сериозна криза
той може дори да престане да служи като инструмент за резерв,
както това се е случило някога с флорина, после с лирата стер-
линга.
Ако еврото* не се материализира (или ако не получи бър-
зо подкрепи от установяването в Европа* на федерални поли-
тически институции), доларът, каквото и да е състоянието на
американский дълг, ще наложи отново своето надмощие в про-
дължение на целия век поради липса на конкурентни валути.
доход
Всяко лице ще има може би някой ден правото на прили-
чен доход, плащан от държавата*, независимо от каквато и да
е дейност: универсален доход.
За да се гарантйра на всяко човешко същество такъв до-
ход, трябват ресурси, конто днес е невъзможно да се съберат
заедно. Например такса едно на хиляда върху финансовите
транзакции ще доведе до удвояване дохода на милиард лица,
живеещи понастоящем с по-малко от един долар дневно.
Естествено, прилагането на такава такса сега се оказва уто-
пия; тя би изисквала гигантска бюрокрация както за възприе-
мането си, така и за преразпределението си. Но не повече от
начина, по който е изглеждала минималната заплата, когато
за първи път се е обсъждала в Англия, два века преди да влезе
в сила в различии страни на Европа.
ДЕРЖАВА
В много измежду най-развитите, хипермодерни страни държа-
вата, отнесена от технологичната революция* и глобализаци-
ята на пазарите*, ще стане квазинематериална, виртуална. В
други, на по-малко напреднало ниво на развитие, тя ще се струк-
турира и ще стане по-силна. В най-новите и най-бедни страни
73
тя ще може да се консолидира само в сянката на една импе-
рия* з акр ил ник.
Разбира се, пазарът* ще лиши държавата от многобройни
символи на суверенитета: утре националната валута*, вдруги-
ден гражданство™*. Технологията ще наложи приватизация-
та на здравеопазването* и образование™*. Някои страни ще
стигнат дотам, да трансформират министерствата в агенции,
произвеждащи норми, поставени в конкуренция с частния сек-
тор (Нова Зеландия вече го направи). Държавата ще изгуби
средствата да поддържа чувството за колективна принадлеж-
ност, да организира обществената интеграция, да произвежда
граждани* и дори да прави възможно гледната й точка да бъде
разпознавана от нейните подведомствени, разпънати между
хиляди телевизионни* капали и хиляди библиотеки с програ-
ми, предпочитагци псевдореалността на спектакъла* пред илю-
зията на информацията*. Свръх това победата на Правото* над
Закона* ще направи безгранична индивидуалната автономия.
Държавата ще упражнява много по-малко влияние върху
геополитического* положение на страните, обхванати в една
мрежа* от все по-принуждаващи съюзи. Свободната циркуля-
ция на капитали и на работници ще трансформира правител-
ствата в конституционни монарси. Легитимността на хипер-
модерната държава няма да се основава вече на това, да защи-
тава гражданина срещу враговете, нито да управлява иконо-
миката, а да създава условия за добър прием на тези, конто
искат да живеят в нея (като хотелиерите или отговорните ли-
ца за оазисите) и да защитава най-слабите, започвайки от де-
цата. Тя ще действа все повече чрез вдъхновение, убеждение,
договор.
В противоположност на тази тенденция, нови средства ще
позволят на хипермодерната държава да разширява своята
власт. Първо, частта от БВП, преминаваща през държавата,
ще продължи да се увеличава (от 10% през 1970 г. тя достига
50% днес); дори в Съединените щати* в това отношение не
изглежда да се преминава към отстъпление.
Технологиите ще позволят да се опрости администрация-
та и да се направи тя едновременно по-толерантна и по-ефи-
касна. Ще може да се прегрупира цялата информация откосно
националността, здравето*, нивото на образованост, предиш-
ната заетост, финансового положение на един гражданин са-
мо върху една карта с намет, която постоянно ще се актуали-
зира, защото ще бъде задължителна при плащането на всяко
74
нещо, при прием в болницата, в администрацията, в обществе-
на служба. Така държавата ще може да знае всичко и да надзи-
рава всеки от живеещите на нейна територия.
В богатите части на новите нации* в Европа*, а по-късно
в Африка* или Латинска Америка* ще е налице едно по-бавно
въвеждане на тези инструмента на модерната държава. В за-
мяна на това в една много голяма част от Юга* (Сиера Леоне,
Либерия, Камбоджа, Хаита, и после Русия*), държавата няма
да има вече дори законен монопол върху употребата на сила;
няма да съществува обществен консенсус относно нейната не-
обходимост и събирането на данъци там ще стане невъзмож-
но. След като държавата вече не съществува, редът ще може
да бъде наложен само отвън.
ЕВРО
Единната парична единица* на Европа* ще стане една от двете,
после една от трите валути, служещи за резерв на планетата. Пре-
ди 2010 г. една трета от финансовите транзакции и от междуна-
родния търговски обмен, близо половината от банковите депози-
та в индустриалните страни, две трети от банковите заеми и по-
ловината от държавните облигации ще се осъществяват в тази
нова валута. Освободена от цената на транзакциите, Европа* ще
може да мисли в континентални термини. Европейската финан-
сова система ще се модернизира, ще бъдат привлечени чуждест-
ранни инвестиции.
През първото десетилетие на века еврото по необходимост
ще бъде силна валута, защото ще бъде рядка Европа, бидейки
зона на излишък, ще емитира по-малко валута, отколкото ще по-
лучава. Освен ако не претърпи спекулятивна атака, идваща от
страна на американците. По-нататък силата на еврото ще зависи
от еволюцията на политическата организация на континента и
от отношенията между партньорите.
Защото един ден в Европа ще настъпи политически криза,
което ще постави под въпрос съществуването на еврото. Разли-
ката в производителността между различните региони на един
континент, опериращ с една единна валута, може в действител-
ност да има само опустошителни последици. Бедните провинции
- тези от Центъра, Шотландия, Прусия, Пуй (Южна Италия), Ас-
турия (Северна Испания) - могат да останат конкурентноспособ-
ни само ако редуцират заплатите си или просейки субсидии. Бо-
гатите провинции - такива като Пиемонт, Каталуния, Фландрия,
Бавария - ще откажат да са солидарни със своите по-малко обла-
годетелстванй съседи и ще решат да диалогизират направо с ин-
станциите на общността в Брюксел и Франкфурт. Ще има огром-
ни трансфери на население.
Еврото ще устои на такава криза само ако предварително в
Европа са създадени инструментите на една икономическа, бюд-
жета, данъчна, регионална и федерална политика, способни, меж-
ду другото, да фиксират паритета на еврото в зависимост от стра-
тегическите нужди на континента и да разпределят регионални-
те субсидии в зависимост от разликите в конкурентноспособност-
76
та. Тогава еврото ще доведе до създаването на едно европейско
правителство в края на първата четвърт на века. То може дори
да послужи като модел през втората половина на века за хипоте-
тичното създаване на единна световна валута.
Ако в замяна на това европейците не са готови да преминат
на един по-висок стадий на политическа организация, нито евро-
пейската валута, нито дори единният пазар ще устоят. Тогава те
ще се завърнат, още преди 2010 г., към националните валути и
европейската утопия ще бъде изживяна.
ЕВРОПА
Измежду многобройните й все още възможни перспективи най-
вероятната е събирането на тридесетина страни в един федера-
лен съюз с обща парична единица*, за да се създаде първата по-
литическа и икономическа сила в света от 2010 г. и поне за три-
десет години напред.
Най-актуалните прогнози обаче предвиждат необратим упа-
дък на Стария континент. Най-напред, по демографски причини:
раждаемостта* се срина и прирастът е по-нисък, отколкото се
сменят поколенията. Ако увеличаването на населението не се под-
държа от масивен приток на чужденци (той би трябвало да бъде
поне четири пъти по-голям от днешния), през 2025 г. една трета
от европейското население ще бъде над 60 години. Тогава ще бъ-
де почти невъзможно само работещите да плащат социалните
помощи и разходите за здравето* на всички.
Този предизвестен упадък се обяснява най-напред с причини
от културен характер. Като земеделска цивилизация* Европа по
принцип ще бъде в много по-неблагоприятно положение от Съе-
динените щати* при приемането на бъдещия номад*. Тя ще при-
еме по-трудно от САЩ, че икономическата власт вече не е запа-
зена за собствениците на земя, на сгради, на заводи или на дипло-
ми. Тя трудно ще прави нововъведения в предметите-номади* и
в технологиите* на движението. Ако този упадък се утвърди, тя
ще има най-малкия прираст* на планетата, най-голямата безра-
ботица*, най-високите социални разходи, най-ниските инвести-
ции, най-неразвитите проучвания, най-слабата производителност
на предприятията*, най-дефицитния баланс на патента*. Нейни-
те предприятия, производства, идеи, литература*, музика* и ки-
но* ще отстъпят мястото в големия световен базар на предме-
та*, услуги*, звуци*, думи и образи*, дошли отвън. Тя ще се пре-
върне в континент-Венеция, посещаван от милиони азиатци и
американци, населен от туристически екскурзоводи, от пазачи
на музеи и от хотелиери. В същото време двойна заплаха ще я
77
принуди да увеличи военните си разходи: на изток - Русия* в пъ-
лен хаос; на юг - Магреба*, изкушена от радикализирания ис-
лам* и в която над 150 милиона жители в затруднение ще искат
да опитат късмета си на северния бряг на Средиземно море*. По
този начин континентът-Венеция ще се превърне в застаряващ
бункер.
За да се избегне подобен сценарий, са възможни други чети-
ри пътя:
*	федерален европейски съюз. След като се въведе еврото*,
Европейският съюз би се превърнал във федерална политическа
общност от петнадесет страни, вървяща към европейско право и
обща външна и отбранителна политика. Европейският съюз би
станал колективен държавен глава; Комисията, чийто президент
би бил избиран от Парламента и би отговарял пред него, би се
превърнала в правителство на съюза. Законодателната власт би
принадлежала на две камари: Европейския парламент и Съвета
на Съюза. Правото на вот в Съвета на Съюза би било пропорци-
онално на населението на различните страни, а блокиращото мал-
цинство би трябвало да включва поне две големи и една малка
страна. Решенията биха били препращани колкото е възможно
повече на националните парламента. Чрез прехвърляне на наци-
онални данъци бюджетът на Съюза би се нагърбил с регионална-
та и социалната политика. Отбраната би била координирана в
името на Съвета на Съюза от Съюза на Западна Европа - евро-
пейски стълб на Атлантический съюз*, който би се снабдил със
средствата, необходими да накара целия континент да спазва ми-
ра и човешките права. В замяна на това ядреното оръжие* би
останало национално.
Така Европейският съюз би обединил 5% от населението на
планетата' срещу 20% от продукцията й. Едва впоследствие той
би се разширил, и то само за страните, конто приемат да влязат в
този федерален проект.
Подобен сценарий, който би осигурил кохерентността на ев-
ропейския проект и неговата икономическа и политическа сила,
има малко шансове да се осъществи: натискът в полза на разши-
ряването ще бъде твърде силен, за да създаде условия за предва-
рителното осъществяване на някакъв федерализъм.
•	Вторият сценарий би бил следователно бързото и безуслов-
но разширяване на Европейския съюз на изток - извън Русия* и
Турция*, в една неясна конфедерална зона, пазар от повече от
500 милиона души. Европейските институции биха останали та-
кива, каквито са днес, като малко по малко допуснат ролята им
да бъде проядена от изискванията на световния пазар*. Еврото
би било единствената им спойка, докато и то бъде поставено под
78.
въпрос поради липсата на силна регионална политика. Малко по
малко всяка нация* ще придобие отново автономията на геопо-
литическата си стратегия. Германия* ще продължи растящото
си влияние на изток, франция* - проблемите си с юга*, Великоб-
ритания* - преференциалните си отношения със Съединените ща-
ти*. Европа ще се върне към това, което е била през XIX век:
съзвездие от съперничещи си нации. При такъв сценарий нейни-
ят упадък и този на съставящите я нации е сигурен.
•	Според един трети сценарий ще видим как Европейският съюз,
разширен както при втория, ще се съюзи със Северна Америка в общо
икономическо, културно и политическо пространство, обединявайки
всички страни членки на Атлантический алианс в една структура за
защита на западната цивилизация*, представляваща за дълго време
10% от населението на планетата, но една 'грета от произведените блага.
Тогава НАТО* би разпрострял компетенциите си върху икономиката
- както бе предвидено и в първоначалния договор - и географското си
влияние върху страните на Изток, поглъщайки институциите на Евро-
пейский съюз.
Днес този евро-атлантически проект може да изглежда мал-
ко приемлив. Икономически той може да стане действителност,
а културно той вече почти е осъществен. Прикритие на надмо-
щието на Съединените щати над Европа, той ще бъде сериозно
проучен, ако разширяването е бързо и ако със засилващата се
мощ на Китай* и на Исляма* се очертае заплаха за конфликт
между цивилизации.
Подобен сценарий би бил сериозна заплаха за втората поло-
вина на века: Русия* не би приела да бъде изолирана по този на-
чин. Пред подобен евро-атлантически блок тя би изпитала чув-
ство на клаустрофобия и би реагирала. Едновременно ядрена и
крехка сила, тя би могла да се окаже извънредно опасна. (Не тряб-
ва да се забравят уроците от XVIII век, когато Франция поддър-
жаше Полша срещу царя и Прусия, и когато Англия поддържаше
всеки, който можеше да навреди на интервенте на Франция...)
Така евроатлантизмът би създал отново много силно напреже-
ние Изток/Запад в съвършено нов контекст.
Самите Съединени щати* не биха спечелили кой знае какво
от подобна трансатлантически интеграция: напротив, все по-обър-
нати към Тихия океан, те имат цялата изгода да видят европей-
ците организирани в поемането на товара на Източна Европа и
Русия* и в споделянето с тях на тежестите на Юга* и на различ-
ните други световни проблеми.
•	Възможно е и четвърто бъдеще: създаването на Центра-
лен съюз, икономическо и политическо обединение на всички
страни в континента. След като еврото* се въведе и институции-
79
те бъдат реформирани, Съюзът би интегрирал страните от Изто-
ка, включително Турция и Русия: едната - за да се приеме фак-
тът, че Европа вече не е християнски клуб и че всички мюсюл-
мани в Европа, като се започне от милионите мюсюлмани с френ-
ска националност, имат западно бъдеще; другата - за да не се
изолира страна, чиито богатства от суровини са по-важни от тези
на Персийския залив.
Тогава Съюзът би наброявал 35 члена, между конто много
крехки демокрации*, на конто ще бъдат наложени дълги перио-
ды на преход, преди да им се позволи да се възползват от пълните
си права. Един стеснен Европейски изпълнителен съвет би ръко-
водил делата на Съюза, който ще има обща парична единица*,
отбрана и външна политика. Така обединената Европа би съ-
действала за кръстоската на културите и езиците* и би създала
нови различия, по-големи от предишните. Тя би била интегрира-
но политическо пространство, опитно поле на едно разнородно
по-късно общество, в което европеецът няма да бъде вече граж-
данин само на една, а на много държави*: там, където би се ро-
дил, там, където би живял, или там, където би работил. Демог-
рафските проблеми биха били уредени (към края на века общ-
ността би стигнала един милиард жители) и богатството й би
било за дълго време първо в света. Съюзът би могъл да предло-
жи оригинален модел на развитие, обединяващ свобода*, равенс-
тво и братство*, и запаси от суровини, конто биха му липсвали
много при по-ограничена общност.
Всяка европейска страна ще има свое предпочитание между
тези различии сценарии съобразно геополитическите си интере-
са Страните от Бенелюкс биха мечтали за една малка федерална
Европа, където интервенте им биха били защитени по-добре. Гер-
манците мечтаят за бързо разширяване на европейското простран-
ство, което ще позволи да се създаде отново автономен германс-
ки полюс в една Европа, сведена до голям пазар. Англосаксонци-
те, скандинавците и източните европейци ще възложат всичките
си надежди на евроатлантизма, за да се предпазват от Русия. Фран-
ция и Южна Европа ще имат интерес да подпомогнат развитието
на континенталния съюз, който би осигурил отново равновесие-
то в Европа в ущърб на германската мощ.
Най-вероятно е към средата на второто десетилетие на века
да удари часът на истината, който ще прекрати равенството между
привържениците на третия и четвъртия сценарий, и тогава всич-
ко ще зависи от волята на народите, т. е. от качествата на ръко-
водителите им; Шекспир остава най-добрият авторитет, за да се
разберат шегите на случайността и на необходимостта в големи-
те исторически кръетопътища.
80
ЕВТАНАЗИЯ
Някои от най-напредналите демокрации ще предпочетат да напра-
вят от смъртта* акт на свобода'1' и да узаконят евтаназията. Дру-
ги ще определят ясни граници на разходите си за здравеопазване-
то*, изчислявайки дори средняя разход - „право на живот“, кой-
то всеки ще може да използва по свое усмотрение до изчерпване-
то му, Тогава ще се създаде пазар на допълнителни „права на
живот", като някои ще продават своите права, ако знаят, че са
засегнати от неизлечима болеет или пък са много бедни. Един
ден ще се стигне до продаването на „билети за смърт", отварящи
пътя към различии възможни изходи: евтаназия по свободен из-
бор, изненадваща смърт по време на сън, величествена или тра-
гична смърт, самоубийство с пълномощие и др. Собствената
смърт като смърт на някой друг.
ЕДНОВРЕМЕННОСТ
Едновремёнността [симултанността] ще замени редуването. Ве-
че нищо няма да бъде нито изключващо се, нито несъвместимо.
Двусмислеността - следствие от завръщането на искреността* -
ще бъде положителна ценност*. Човек ще има няколко профе-
сии, няколко гражданства*, няколко семейства*, няколко дома-
кинства*, няколко идентичности*, принадлежности или дейнос-
ти* често пъти противоречиви: номадство* и пашкулиране*
[cocooning], виртуалност* и реалност, разнообразие и артефакт*
и пр.
ЕЗИК
Нито един няма да се наложи като универсален, всички ще се
подразделят на разнородни наречия. Първият по употреба език в
света ще бъде китайският или по-скоро сборът от китайските
езици. Хинди, испанският, потугалският, бенгалският ще задми-
нат английския, който в хилядите си варианта (от американския
до hinglish) ще бъде още поне половин век езикът на дипломаци-
ята, търговията*, банкерството*, Интернет*.
По-нататък униформизиращият натиск ще изчезне. Култур-
ните блага ще станат достъпни на всички езици на консуматори-
те. Телевизионните канали ще създадат филиали на всички ло-
кални езици.
Скоро обаче автоматичният превод - първо писмен, а после
и устен - ще ни отведе отново до първичните езици. Ще четем на
един език снова, което е било казано на друг. Дори ще съумеем
да модифицираме движението на устните на актьорите чрез вир-
81
туално оформяне, за да избегнем дублажа.
Ще се възцари една освободителна вавилонизация. Влияние-
то на даден език вече няма да зависи от броя на говорещите го, а
от броя и от репутацията на неговите шедьоври.
ЕКОЛОГИЯ
Теоретически фундамент на задълженията* на човека спрямо
окръжаващата го среда, според който всеки човек е паразит на
природата. Ще клони към превръщане в идеология и/или рели-
гия*.
ЕКРАН
Престанал да бъде окончание на тръба, плосък, после цилиндри-
чен, после гъвкав, после дори фин и сгъваем като хартия. Накрая
ще стане виртуален, полагай на известна дистанция от окото чрез
микрокамери, интегрирани в очила и фокусирани върху ириса.
ЕЛЕКТРОНЕН ЧИП
Особено впечатляващ пример за осигурен бъдещ прогрес*: в
продължение най-малко на десет години броят на транзисторите,
инсталирани върху един квадратен сантиметър в микропроцесо-
рите, ще продължи да се удвоява на всеки осемнадесет месеца.
През 1971 година Интел 4004 съдържаше 2300 елементи; през
1989 Пентиум Про има 5,5 милиона; през 2010 година те ще достиг-
нат сто милиона.
За да се отиде още по-далече, ще се умножат взаимовръзки-
те между транзисторите, кръгообразните движения ще се рису-
ват с помощта на рентгенови лъчи, а не вече с ултравиолетови,
за да се получат по-къси дължини на вълните.
ЕНЕРГИЯ
През XXI век няма да липсва енергия, но нейното използва-
не ще се ограничава, за да се намали замърсяването, което то
причинява.
Ако консумацията на енергия продължи да еволюира с насто-
ящий темп, тя ще се увеличава само не повече от 2% годишно
(1% в Севера*, 3% в Юга*), бидейки по-бавна от производството
на благосъстояние; тя няма да се удвой преди 2040 г.
Съществуват малко шансове да видим появата на големи про-
мени в природата на консумираната енергия, освен ако атомът
не стане мирен, нещо, което днес изглежда извън възможностите.
82
Основните изтОчници ще бъдат все още изкопаемите горива
(въглища*, газ, петрол*), въпреки значителни проблеми по тран-
спортирането* им: две трети от познатите ресурси се намират в
развиващите се страни, конто консумират едва една трета от тях.
Относителната част на всеки енергиен източник само леко ще
еволюира в полза на газта и на възстановимите източници на
енергия, конто въпреки това ще останат странични. Консумаци-
ята на газ ще се увеличи с 3%, на петрол с 2%, на въглищата с 2%
(в Китай* - 4%); тази на атома ще намалее (с 0.1%), увеличавай-
ки се само в Азия*; колкото до консумацията на хидроелектри-
чество, тя ще нарасне с 2%.
Не би трябвало да има проблеми с ресурсите, поне до края на
следващия век. Дори ако експлоатираните находища се окажат
един ден недостатъчни за актуалната цена, цените ще се покачат
и периферните находища ще станат рентабилни благодарение на
това.
Тогава биха могли да се развият вятърната и слънчевата енер-
гии. Уловената в пространството слънчева енергия ще се транс-
портира до Земята с микровълни. На Луната ще бъдат инстали-
рани прихващачи на слънчева енергия. Енергия ще се произвеж-
да и чрез изгаряне на биомаса, чрез геотермия. Ще се експлоати-
ра енергийният потенциал на морското вълнение и на разликите
в температурата и солеността на океана.
ЕПИДЕМИЯ
Чрез играта на номадство* на хора, на стоки и на видове големи-
те епидемии биха могли да се появят отново. Например вирусът
H5N1 може да се окаже също толкова опасен, колкото този на
грипа, който през 1918-1919 година засяга почти половината чо-
вечество и убива четиридесет милиона души. Вирусът на едрата
шарка ще продължи да бъде опустошителен. Епидемии ще тръг-
ват и от разрушаването на екологични ниши, защитаващи някои
видове. Съобразно закона на пазара* ще се предпочита да се по-
лагат грижи за богатите, засегнати от една болеет*, вместо да се
ваксинират бедните, преди да са засегнати. Могат следователно
да се предвидят хекатомби на Юга*.
Ще бъдат взети планетарии мерки за принудително настаня-
ване, конто за известно време ще поставят под въпрос номад-
ството* и демокрацията*. Както през XV век в мащаба на начни-
те*, именно от епидемиите ще се роди една полиция, този път по
необходимост световна. А следователно, за кратко, и една плане-
тария власт.
83
ЕРОТИЗЪМ
Естетическият* опит* на сексуалността* ще бъде повече от вся-
кога необходим за осъзнаването на действителността. В това от-
ношение еротизмът ще бъде може би едно от последните средст-
ва за изплъзване от безумието.
Но въображението ще изнамери нови, бедни видове изразя-
ване във виртуалния еротизъм. Първо под формата на общуване
в линия (което ще се етикетира помпезно като „еротична интер-
активност“), после в истински виртуални спектакли* в три изме-
рения. Още по-късно, след дълги дебати (престъпление ли е да се
извършва виртуално престъпен акт? защо да се забранява вирту-
алната педофилия, ако във видеоигрите* се позволява виртуално
престъпление? трябва ли да се наказва сънят*, да се забраняват
фантазмите? и пр.), ще бъде позволено поддържането с един клон-
образ* на всички видове сексу алии връзки, забранени за едно чо-
вешко същество. На любителите ще бъдат позволени също връз-
ки с клон-образи на малолетни, ако може да се гарантира, че то-
ва не изисква, нито предполага участието на реално дете.
Ще престане да бъде различавана реалната връзка с виртуал-
но същество от виртуалната връзка с реално същество.
Онанизъм* и номадизъм. Онаномадизъм.
ЕСТЕТИКА
Критерий за красиво в една култура, свързан с представата, коя-
то младостта си създава за себе си. Ще бъде все повече кръстос-
ка (метисаж), лекота, мобилност, концептуална абстракция, но-
мадски* опит, примесващ контрастиращи образи и произведе-
ния на изкуството на най-несъизмерими народи. Ще бъдат до-
пускани почти всички смесвания, почти всички съпоставки. Ес-
тетиката ще бъде отказ от кохерентност, от „естетически корект-
ното“, от чистото, от културно идентифицируемо™. И търсене
на невероятии хармонии.
В стареещите страни - вечно балансиране между дързост и
класицизъм - ще продължава да устоява една друга естетика ка-
то опозиция на естетиката на номада: тази на автентичното, на
чистото, на цялостното, на идентичного.
Кондензиран израз на бъдещата свобода*: право* на множе-
ствена лоялност*, на едновременност*. Правото да не се избира.
84
ЕТИКА
Ако, както е вероятно, Правото* я предполага в Закона*, а паза-
рът* в демокрацията*, Етиката ще стане основната спойка на
обществото. Поради липсата на колективен морал ще се въведат
някои правила за поведение, необходими за живота в общество-
то. Смисълът на колективния интерес ще бъде заменен от мора-
лизацията на индивидуалното поведение. Задълженията* на граж-
данина* по отношение на колектива ще се трансформират в ог-
раничения, наложени на консуматорите*, имащи отношение към
други консуматори. Всеки ще трябва да бъде почтен и прозрачен,
за да не му се налага да се държи братски и солидарно. Времен-
ните умопомрачения на аморалността ще бъдат изоставени във
виртуалното.
Без да се губи надеждата, че крехкото изискване на етиката
ще може един ден да бъде заменено от по-широките изисквания
и амбиции* на Братството*.
ЕТНИЗЪМ
Когато пазарът*, демокрацията* и комуникациите доведат до гло-
балното номадство*, до планетарните диаспори* и до безразбор-
ните кръстоски, като реакция ще видим да изникват доктрини,
правещи апология на етническата чистота, примесена с вкус към
автентичното и интегрираното. Те ще се съставят като защита
на уседналостта срещу номадската заплаха. Смесвайки неправо-
мерно етнизъм и цивилизация*, в негово име без колебания ще
се извършат някои от най-чудовищните варварства на века.
ЖЕЛАНИЕ
Инструмент на превъзмогването и на нещастието*, на откритие-
то* и на страданието*. Там, където то ще бъде победено, ще три-
умфира невежеството; там, където то ще се прославя, ще раз-
цъфти фрустрацията. За да се излезе от тези дилеми, ще бъде
предложено да се задоволяват виртуални желания, да се експери-
ментират делириуми, да се губи самосъзнанието, преживявайки
безсъзнателното на другия в един вид карнавал* на апетитите и
на фантазмите.
ЖЕНА
XXI век ще бъде женски, както XVIII век. В Севера* - тъй като
женските ценности ще вземат връх. В Юга* - тъй като статутът
на жените ще е станал толкова непоносйм и социо-икономичес-
ката им роля толкова определяща, че от това почти взривно про-
тиворечие ще произлязат революции.
Както в Севера, така и в Юга, докато мъжете ще продължа-
ват да се втурват в безконечни авантюри, обречени на провал, за
да забравят смъртта, като я налагат, жените ще пазят пламъка
на живота, като продължат да се занимават с децата по-добре и
по-дълго, отколкото бащите, и като поемат драматично сами от-
говорността за грижите и възпитанието им. В Севера те ще прес-
танат да настояват за равни права* с мъжете, за да поискат въ-
веждането на собствените им ценности на пазара*, в културата и
политиката*. Равенството на половете вече няма да бъде цел; ще
бъдат приети и ще настояват за разликите, за признатото право
на всеки, мъж или жена, да изразява женствеността си. В момен-
та, в който светът се устреми към номадството*, той ще поиска
също да стане женски и тази среща ще породи ново номадство*,
което няма да има абсолютно нищо общо с някогашното.
В Юга*, напротив, положението на жените ще се влоши. Ро-
дилната смъртност*, днес 15 пъти по-висока от тази в Севера, ще
остане трагична; бедността* ще бъде все повече женска съдба. За
известно време жените ще продължат да имат по-малък достъп
до земята и до кредитите, отколкото мъжете. Неграмотните же-
ни ще останат два пъти повече от мъжете. (В Китай* над 80% от
децата, конто напускат училище още по време на началното об-
86
разование, са момичета.) Заплатата на жените ще се понижи още
в сравнение с тази на мъжете: през 1980 г. тя бе средно 80% от
тази на мъжете; двадесет години по-късно тя ще бъде само 55%.
Безсилието се подхранва от безсилие...
Затова подобряването на положението на жените ще се пре-
върне в ключов фактор на социалния прогрес. Те именно държат
ключовете към възпитанието*, социалната защита, разпределя-
нето на водата*. Възпитанието на момичетата ще има дълготрай-
но решително влияние, много по-важно от това на момчетата.
Разликата в раждаемостта между Китай (2) и Индия* (3.6) се обяс-
нява с разлика в грамотността на жените (два пъти повече в Ки-
тай, отколкото в Индия), в продължителността на живота (десет
години повече) и в мястото им на пазара на труда (над три чет-
върти).
Това противоречие между нарастващото влияние на жените
в Севера и утежненото им потискане в Юга ще ускори признава-
нето на задължението за намеса* по искане на жените от Севера,
за да помогнат на тези от Юга: в случая ще присъстваме на но-
мадство* на братството*. Изходът ще бъде нещо като револю-
ция*, в която жените от Севера ще се съюзят с тези от Юга, за да
им помогнат да вземат властта или поне да съборят тази, която
ги държи в такова подчинено, зависимо и мизерно положение.
живопис
Ще бъдат изобретени средства за художествено рисуване без опо-
ра, върху виртуален екран* или с виртуална живопис върху реал-
ии платна. После ще се създават виртуални платна в хипер-
пространства* с три измерения, осигурявайки по този начин сли-
ването на живописта, скулптурата* и архитектурата*, а по-късно
също и на киното*, театъра* и романа*: тогава ще стане възмож-
но да се населят виртуални светове с въображаемо население и
то да преживява приключения, в конто зрителят ще може да се
намеси пряко или чрез посредничеството на един виртуален двой-
ник, на един клон-образ*.
ЖИВОТ
Напредъкът на медицината ще удължава продължителността на
живота с един до три месеца всяка година. В най-развитите стра-
ни средната продължителност на живота ще стане ПО години за
мъжете и 120 години за жените.
Ще се потърси генетичният* източник на остаряването*, за
да се забави процесът и да се намери по дълготрайно функциони-
ране на органите*.
87
Една от насоките ще бъде изучаване на теломерите - нишки
на ДНК, предпазващи двата края на хромозомите, конто се изха-
бяват при всяко клетъчно деление и стават твърде къси, като
предизвикват спиране на клетъчното деление средно след седем-
десет деления. Спирането на този биологичен пясъчен часовник
ще позволи да се запази качеството на репродуцирания вид, за-
щото всяко допълнително клетъчно деление би увеличавало въз-
можността за грешки. Следователно смъртта* е условието за жи-
вот, тъй като без нея видът би дегенерирал.
Един ензим - теломеразата, - произвеждан само от зародиш-
ните клетки (като спермата), спира изхабяването на теломера.
Ако се постави върху всяка клетка, би могло да се продължи жи-
вотът й, но тогава има опасност* от дегенериране на възпроиз-
водството. Все пак би могло да бъде достатъчно той да се използ-
ва за забавяне например на дегенерацията на клетките на очите,
кожата, артериите.
Ще се правят също опити да се разбере остаряването и чрез
генетичното изучаване на някои растения, конто могат да живе-
ят хиляди години.
животни
Ще има три противоречиви тенденции: според едната животното
е другар на човека, живо същество, което трябва да се уважава;
според втората то е храна; според третата то е причина и носител
на най-тежките болести* на века (СПИН*, Кройцфелд - Якоб,
Ебола, грип). То ще изчезне от храната и човек ще си спомня за
консумирането му като за варварска проява на примитивна ци-
вилизация*.
ЖИЛИЩЕ
В средата на идващия век поне половината от земните жители,
или милиарди души, ще живеят в сгради, конто още не са измис-
лени и построени.
Къщата ще стане място за работа, за игра*, за собствено гнез-
до и за виртуално номадство*. Преди всичко тя трябва да бъде
убежище срещу шума, промискуитета, задръстването*, промени-
те в атмосферата и рисковете*. И да означава тишина, съразмер-
ност, съжителство, пускане на корен, защита.
За повечето хора обаче тя ще бъде обратното. Което би тряб-
вало да причини масово напускане на градовете от средните кла-
си и значителен напредък на труда в къщи.
3
ЗАДЛЪЖНЕНОСТ
Младите задлъжняват, старите спестяват. Колкото по-младо е
населението на една страна, толкова повече в нея ще са на власт
длъжниците. Откакто Северът* старее, кредиторите там полу-
чиха валоризацията на своите активи чрез края на инфлацията*.
Там където, както е в Съединените щати*, търсенето е поддър-
жано чрез взривно задлъжняване на консуматорите и на
държавата*, трябва да се очаква криза, която отново ще уравно-
веси властите, притискайки длъжниците да плащат.
Стареещият Север* клони също към това да изисква от мла-
дия Юг* изплащането на станалия значителен дълг. Откъдето е
и чистият трансфер от Юг към Север на 35 милиарда долара го-
дишно през следващите тридесет години. Този поток няма да мо-
же да трае вечно. Вълна на световна инфлация* ще дойде да за-
личи дълговете, за да благоприятства ново задлъжняване на
младите, конто ще са взели властта на Юг и чиято консумация
ще бъде силно желана от Севера.
ЗАДРЪСТВАНЕ
Замърсяване* на градското пространство - на почвата, под-
почвено, на въздуха* - от превозни средства и честоти; на кому-
никационните мрежи* от информация*; на времето* от спектак-
ли* и предмета*.
Замърсяването ще може да се намали само чрез сортиране*,
йерархизиращо и организиращо циркулацията на потоците, скла-
дирането и отстраняването на излишъците.
ЗАДЪЛЖЕНИЕ
Предишните векове дефинираха и установиха преобладаването
на правата* на човека; XXI век ще предяви иск за задължения по
отношение на настоящите, миналите и бъдещите поколения:
•	задължението за вмешателство*, за помощ, за братство*,
за майчинство* и за бащинство* спрямо настоящите поколения;
•	задължението да се опази и поддържа културното наследс-
тво, завещано от предишните поколения, да се съхрани разнооб-
разието;
89
•	задължение по отношение на бъдещите поколения да зала-
зят планетата, да защитават човека от самия него, да бъде забра-
нено създаването на човек, който вече не би имал способността
да създава, и пр.
Тези задължения ще бъдат въведени в законодателството.
Вече ще бъдат наказвани не само онези, конто превишават свои-
те права, но и онези, конто не изпълняват своите задължения.
ЗАЕТОСТ
Няма да е вече свързвана единствено с труд*, а и с други форми
на дейност*.
Нито намаляването продължителността на труда*, нито раз-
витие™ на заетост в сферата на услугите, нито пускането на го-
леми съоръжения - всичките, абсолютно задължителни - няма
да са достатъчни, за да бъде създадена отново пълна заетост за
наемните работници.
Предприятията* ще наемат все повече партньори, а не ра-
ботници за неизброимите нови професии*.
Колективите ще финансират заетостта в системата на инди-
видуализирано обучение, в помощ на възрастни хора, за грижи
по домовете, за екологична защита.
Ще бъде признато, че да се дава утеха, поддръжка, образова-
ние, са обществено полезни дейности и че това съставлява зае-
тост, заслужаваща възнаграждение. Никой повече няма да бъде
безработен дбтогава, докогато подлежи на наемане* в системата
на заетост.
ЗАКОН
Необходим за функционирането на едно колективно цяло, ако мо-
же да бъде приложен и да наказва тези, конто не го прилагат.
В утрешния ден отслабването на държавата* и надмощието
на пазара* често ще го правят неприложим. Той ще бъде замес-
тен от договор, свързващ индивиди и морални личности, чрез нор-
ми, подсказвани от комитета за етика*, и там, където това е въз-
можно, от международни конвенции или континентални регла-
мента. Може би един ден, ако демокрацията* стане без грани-
ци*, Законът ще изпревари Правото*.
ЗАМРАЗЯВАНЕ
Консервация на виртуално живи тела*, първоначално за косми-
ческите полети с голяма продължителност. Или на виртуално
мъртви тела.
90
ЗАНАЯТИ
По-голямата част от занаятите [професиите] на следващия век
все още не съществуват. Впрочем само седем от трийсетте най-
разпространени занаята през 1900 г. съществуват все още сред
трийсетте най-разпространени днес. Например през 1900 г. 35 от
всеки 100 американци са работали за прехранването на населе-
нието срещу само 2 днес. Занаятите ще продължат да бъдат раз-
нообразявани все повече и повече (с 30-те най-разпространени
днес се занимават само половината от американците, вместо три-
те четвърти през 1900 г.), дори ако квазитоталността изисква ед-
но добро владеене на компютъра.
Отново ще бъде придадена стойност на стари занаята или
под собствените им, или под други наименования: градинар, до-
машна прислужница, медицински помощник, кинезитерапевт,
превъзпитател, преподавател, психотерапевт, маникюрист, ак-
тьор, режисьор, продавач на дребно, готвач, общ занаятчия...
Ще бъдат търсени други, по-нови: микрохирург, бизнесадво-
кат, поправяч на компютри*, специалист по легализация на па-
тента, инженер по цифрова комуникация, контрольор на авторс-
кого право върху програмни продукти за игри*, рекламен агент в
Интернет*, проектант по технологии в Интернет, локализатор,
дизайнер, инфографик, ръководител на предприятие за високи
технологии, застраховател на рискове от нововъведения...
Ще се появят други специалисти, свързани с още много неси-
гурни технологии на бъдещето: геномик, естет-инженер, произ-
водится на инструменти за навигация*, картограф, архитект на
мрежи*, специалист по нанотехнологии*, по фармакогеномика*,
проектант на клон-образи*, на клониране на животни и на хора,
матричари*...
Най-накрая ще се появят нови професии в сферата на услуги-
те: редактор на curriculum vitae [автобиографии] за сметка на тър-
сещия работа, анализатор на човешки взаимоотношения, съвет-
ник по смяна на националността, наемател на актьори за рекла-
ма, тютор, разказвач, утешител, родител-настойник, импресарио
на клон-образи*...
По-голямата част от тези занаята ще изискват освен техни-
ческа компетентност, практика в чуждите култури: ще бъдат нуж-
ни специалисти по маркетинг и по арабски, атомни инженери,
говорещи китайски, инженери по обществен труд, имащи добри
познания по tagalog [от tag - графит] и т. н. Всеки бъдещ занаят,
за да бъде творчески*, ще трябва да се намести на свръзката на
два или повече други.
91
ЗАПАД
Толкова неясно понятие, че е невъзможно да му се предскаже
някаква съдба. Днес той вече не е нито географско (част от него
ли са Япония*, Австралия и Южна Африка?), нито културно (оп-
редели ли се той от индивидуализма*, разума, изкуството*, прогре-
са*?), нито религиозно (в него са представени всички религии на
света), нито идеологическо понятие (в него се зародиха всякакви
съвременни политически идеи, от демокрацията* до фашизма и
комунизма*). Най-реалистично е да го приведем към едно хомо-
генно географско пространство, обединяващо Европа и Северна
Америка около ценностите на прогреса и индивидуализма и на
двете им следствия: пазара* и демокрацията*.
През 1492 г. Западът започва да взема връх над Ориента и да
колонизйра Америка и Африка*. Бавен възход: през 1820 г. той
представлява само 15% от населението и 25% от богатството на
света, тъй като 60% все още се произвежда в Азия*. Обратът се
осъществи в средата на XX век. Но през 1900 г. Западът пред-
ставлява още само 30% от световното население и произвежда
само една трета от богатството му - по половина от всяка страна
на Атлантический океан.
През 1950 г. е апогеят на Запада, вече с пълното надмощие
там на Съединените щати*: той произвежда 56% от световните
богатства при само 15% от населението; контролира и експлоа-
тира чрез колониите си главного на планетата. Тогава Азия про-
извежда не повече от 20% от световното богатство, но има две
трети от населението.
Оттогава Западът относително запада. Днес все още той про-
извежда 45% от световното богатство - отново разделени нерав-
но между Европа и Съединените щати, при все още малко по-
малко от 15% от световното население. Той остава главната тех-
нологична, банкова, културна и индустриална сила и контролира
55% от военните средства на планетата.
Той би трябвало да продължи западането си, поне относи-
телно. След 30 години при 10% от световното население Западът
- по половина от двете страни на Атлантический океан - ще про-
извежда вече само 30% от световните богатства, като контроли-
ра 20% от териториите, с 40% от военната сила и 70% от ядрена-
та* мощност, за да се защитава. Той ще остане като островче на
богатството сред океан от безредици, пред другите цивилизации*.
Той ще контролира и всички международни институции*, глав-
ните петролни* и телекомуникационни* предприятия*, медии-
те, банките*, пенсионните фондове.
Дори сякаш всичко се нарежда, така че да се осигури безвъз-
вратна победа на ценностите му: пазарна* икономика и демокра-
ция*, конто изглежда се взаимоусилват. Наистина пазарът из-
исква частна собственост, предприемачески и новаторски дух, ко-
нто не могат да разцъфтят без свобода на словото и на придвиж-
ването; обратното, демокрацията предлага възможност човек да
избере мястото, където ще живее, начина, по който ще работи,
спестява и консумира благата.
В действителност тези две ценности ще бъдат противоречи-
ви в най-висока стелен. И Западът е по-малко заплашен от съюз
между Азия* и Исляма*, отколкото от сблъсъка на ценностите,
конто са в основата му.
Защото пазарът разбива граничите*, от конто демокрацията
има нужда, окуражава състоятелните малцинства* да отказват
диктатурата* на мнозинствата, дава предимство на кратките сро-
кове и величае мимолетното*.
Тези противоречия ще доведат до поставяне под съм^ение
на идеологическото надмощие на Запада над останалата част от
планетата. Тогава той ще бъде смятан за несправедливо бргат.
За да защитава привилегиите си, заплашени от исканията на
истински бедните и новобогаташите, той ще избере може би да
се обедини под американско ръководство. НАТО* ще бъде под-
ходящего средство за подобно обединение на обсадени. Освен ако,
и което е по-вероятно, Европа* не се впише като самостоятелна
сила и не реши да защитава само собствения си начин на живот и
разнообразието на културите си. В такъв случай Съединените ща-
ти и Европейският съюз ще си оспорят върховенството над това
неевързано цяло, наричано още „Запад“, пазител на идеите, кон-
то е донесъл на света и конто ще са станали общо съкровище на
цялото човечество.
ЗАСТРАХОВКА
Няма да има достатъчно финансови ресурси за вземане на пред-
пазни мерки срещу всички заплахи. В такъв случай ще трябва да
избираме рисковете*, срещу конто да се застраховаме приори-
тетно. На първо място, защото няма да има никакъв начин за
предотвратяване на някои неизбежни, необратими или непред-
видими щети. После, защото, тъй като икономиката се концент-
рира все повече и повече, цената на някои бедствия ще става все
по-висока. Най-накрая, защото няма да има достатъчно ресурси
за обезщетяване на всички жертви: ако оценим всички човешки
животи според средната стойност, която застраховките припис-
ват на тези на обитателите на Севера*, то индустриалният и чо-
вешкият капитал на планетата вече представлява най-малко 200
трилиона долара, или двадесет пъти количество™ на налипните
ресурси за покриване на всякакви рискове. Казано другояче, най-
много пет процента от стойността на планетата са застраховани.
С прогреса на технологиите и на компетенциите и поради увели-
чаващата се липса на някои ресурси стойността на този планета-
рен капитал ще се увеличава много по-бързо, отоколкото ще рас-
те количеството наличии ресурси за покриването му. Също така
и Държавите*, и предприятията*, и частните лица ще бъдат, соб-
ствено казано, все повече и повече без покритие...
Можем да си представим два начина за управляване на тази
ситуация:
•	В цивили^ациите*, който ще привилегироват ефикасност-
та и индивидуалните права (на първо място в американското
общество), частната отговорност ще остане основата на социал-
ните отношения. Рисковете ще бъдат понасяни на първо място
от индивидите, конто ще могат да се застраховат срещу всеки
един от тези рискове на цената, която пазарът* определи. Напри-
мер всеки болен ще покрива, ако има желанието и средствата,
застрахователните полици за грижите за здравето* си; всеки ще
плаща осигуровките на собствената си пенсия*; всеки работник
Ще плаща застраховка безработица и застраховка квалифицира-
не (която ще му гарантира допълнително квалифициране при лип-
са на работа); всеки пушач ще покрива рисковете от тютюнопу-
шенето; всеки пешеходец ще покрива тези от пресичането на
улицата; всеки консуматор ще прави по същия начин с рисковете,
свързани с продуктите, конто консумира; всеки пътник на само-
лет ще избира между това да рискува произшествие, без да застра-
хова своето семейство срещу риска да умре, и това, да плати по-
скъпо пътя си; всеки ще избира между това, да се застрахова или
не срещу риска да стане жертва на ядрено произшествие, на за-
мърсяване* на въздуха*, да роди дете жертва на генетично ув-
реждане и т. н. В крайна сметка всеки ще избира, в рамките на
своите финансови възможности и на своята непоносимост към
риска, дали да се застрахова или не срещу последствията от вся-
ко произтичащо от него или от някого другиго решение, както и
срещу всяка прищявка на случайността. Тогава застраховката ве-
че няма да бъде само индивидуално благо, елемент от частното
притежание, запазен за тези, конто разполагат с възможността
да трупат спестявания и решват свободно да ги употребяват по
този начин. В някои редки случаи държавата* ще може да задъл-
жава гражданите да се застраховат, например срещу безработица*
или болеет*.
•	Обратно на това, цивилизациите, конто ще привилегиро-
ват солидарността за сметка на ефективността, колективното оце-
94
ляване за сметка на индивидуалисте оцеляване (като азиатските
и европейските общества), ще продължават да се грижат да се
защитават колективно срещу всички рискове, дори и най-малко
вероятните. Ще трябва цената на застраховката срещу всички въз-
можни болести да бъде поделяна между всички граждани*, било
то и на цената на масово увеличаване на предварителните уд-
ръжки. За да бъдат намалени разходите, ще се установят колек-
тивни превантивни норми. Ще бъдат предотвратявани трудовите*
злополуки, ще бъдат забранени тютюнът* и алкохолът; ще се
ограничат движенията на танкерите в близост до бреговете; са-
молетите няма да бъдат пускани в употреба, преди да бъдат га-
рантирани срещу всякаква несигурност, дори и най-малко
вероятната; няма да бъде отваряна магистрала, дори и на слънче-
во място, без да се поставят прегради за сняг на подходяще
разстояние; никое предприятие няма да бъде оставено да произ-
вежда отпадъци*, дори абсолютно косвено, ако я няма увереност-
та, че то ще може да поеме на своята сметка цялата цена за тях-
ното премахване. Разбира се, ще съществуват средни пътища; ня-
кои застраховки ще бъдат колективни и задължйтелни, а други,
индивидуални и по избор. Една индивидуалистична цивилизация
ще позволи да бъдат задълбочени неравенства* в името на сво-
бодата; една цивилизация на солидарността ще утежни данъците
в името на солидарността. И в двата случая увеличаването на
цената на рисковете ще довежда до задължението да се
застраховаме, за да избегнем индивидуалния или колективния
фалит, т. е. да му посвещаваме все по-големи и по-големи частни
или обществени ресурси.
През първите десетилетия на двадесет и първи век законът
на пазара* ще доминира над закона на колективното застраховане.
Това ще даде своите тежки последствия за застрахованите, както
и за застрахователите: индивидуалният договор ще доминира над
колективния договор, застраховката - над социалната закрила,
договорът - над Закона*. Както и работниците номади, неевърза-
ни с никое предприятие, така и работниците на заплата ще тряб-
ва все повече и повече сами да покриват своите рискове. Зоната
на спорного ще придобие огромни размери: всеки, който рискува
в контекста на дадена пазарна дейност, ще се обръща срещу онзи,
който би могъл да бъде държан отговорен за случването на този
риск. Например автомобилно* предприятие, което ще трябва да
се осигури срещу риска, който представлява цената за управле-
ние на отпадъците, в конто в бъдеще ще се превърне продукция
му, ще отнася отговорността за тези щети към лицето или
предприятие™, което е поело отговорността да произведе даден
неразградим биологически компонент (ако това може да се
95
докаже). Шеф на предприятие, среден персонал, инженер, помощ-
ник-ръководител, кмет, висш чиновник, адвокат, журналист,
публицист, лекар, издател..., накратко всеки един, който е поста-
вен в положение да решава или да запознава с нещо, ще бъде
държан отговорен за извършените действия в рамките на ръко-
водената от него колективна работа, конто той е ръководил. От-
говорен ще е дори ако не е виновен и тогава ще трябва да се
застрахова срещу евентуалните последствия от своите действия,
от тези на своите подчинени, от тези на своите клиенти (и
обратно, срещу последствията, конто могат да имат за него дейс-
твията на неговите началници или на неговите снабдители). И
то не само срещу последствията от икономически или техноло-
гически решения: всяко действие, дори субективно, дори свърза-
но по много Ьтдалечен начин с акта на произвеждане, ще бъде за
сметка на предприятието и на действащите в него лица, конто
ще трябва да се застраховат. Например всеки в предприятието
ще трябва да се застрахова срещу риска да стане жертва на сексу-
ално насилие, но също и срещу риска да бъде счетен за отговорен
за него.
Съществената част от cash flow [оборотните средства] на го-
лемите дружества, както и от възнаграждението на индивидите,
ще се печели или губи съобразно тяхната способност да се
застраховат по най-добрия начин и на най-ниска цена срещу мно-
жество™ и комплексни рискове. Усложняването на тези пазари
ще направи от застраховането първо място за печалба. Пенсион-
ните фондове, поставени дори по-добре и от банките в познава-
нето и оценяването на човешката, финансовата, социалната и тех-
нологическата стойност на предприятията, в следенето на инди-
видуалните кариери по най-интимен начин и в анализирането на
качеството на инвестициите, ще се превърнат в най-съществени-
те действащи лица на индустриалната стратегия, както и в из-
ключителни средоточия на власт. Ръководители на много по-го-
леми ресурси от онези, който банките контролират, те ще се пре-
върнат в бизнесбанкерите на утрешния ден.
Но механизмите на пазара няма да бъдат трайно достатъчни,
за да бъде осигурена съществената част от рисковете. Планетата
рано е поела твърде много колективни рискове - рискове от
задушаване, от фалит и т. н., - за да може индивидуализмът* да
бъде достатъчен за управляване на бъдещето. Във всеки случай
цената на риска ще стане твърде висока за индивидите. В един
все по-взаимозависим, свързан, глобализиран свят и най-малки-
ят инцидент, случил се на производно място по земното кълбо,
ще доведе до последствия в множество™ разклонения.
Мондиализацията* на икономиката ще повлече тази на рисковете.
96
А значи и тази на застрахователните премии. Тогава ще трябва
да бъдат замислени нови форми на солидарност*, нови публични
институции за презастраховане, да бъдат преразпределени ред-
ките ресурси, да бъдат измислени нови източници на финансиране,
да бъдат поставени нови световни такси за покриване на такива
нужди. От тази колективизация на рисковете в континентален
мащаб, а после и в световен може би ще се роди някакво осъзна-
ване на единството на човечеството.
ЗАТВОР
Демодирана, варварска, скъпа и неефикасна институция, която
произвежда повече престъпници, отколкото приема. На първо
време ще се умножат „отвергните" затвори, систематично пред-
лагащи възможност на задържаните да усвоят професия. По-къс-
но ще бъде заместен за по-дребните престъпления с електронен
надзор и лишаване от известен брой права*. За големите престъп-
ления, съотносими с патологията, химиотерапии ще сведат роля-
та на строгия тъмничен режим до неговия минимум.
ЗВЕЗДА
След воина, шефа, героя, художника, актьора, манекена, спортис-
та, играчът ще бъде star, звездата, чиито приключения хората ще
искат да преживеят чрез упълномощаване. Преди да се отиде до
това да се живее симулакра* на живот на звезда в един виртуален
свят, за да се получават аплодисментите на хиляди виртуални фе-
нове или клон-образи*, както караокето е прелюдия към това.
Всеки ще стане тогава едновременно своя собствена звезда и
своя собствена публика: симулакра на пълното щастие*, завър-
шена манифестация на онанизма*.
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Цената му, която ще надмине 15%, а после 20% от богатството
на големите развита страни, няма да бъде овладяна нито от раз-
ширяването на социалния контрол върху здравеопазването, нито
чрез приватизацията му.
Организацията му ще еволюира навсякъде към „комунита-
ризация", т. е. поемането на системите за грижи от бодните граж-
дани* (консуматори*), конто ще прегрупират болници и лекари в
специфични организации, чиито взискателни собственици и кон-
трольори ще бъдат самите те. Нито държавно, нито частно, здра-
веопазването ще бъде първата лаборатория на комунитаризма*.
97
ЗЕМЕДЕЛИЕ
Нуждите от храна на планетата ще се увеличават както по коли-
чество, така и по качество; но те ще могат да бъдат задоволени,
при равна технология, само чрез преселението към градовете*
на два милиарда селяни. Следователно изборът изглежда е меж-
ду недостиг на земеделското производство и взрив на градската
безработица.
За да се излезе от тази дилема, ще трябва да се посветят зна-
чителни суми за задържането на място на незаетите селяни. Та-
ка, както е било някога в Севера*, изборът за Юга* ще бъде меж-
ду нарастване на безработицата* в града и на цените на земедел-
ските продукти. Пазарът* ще избере първото решение, освен ако
нова „зелена революция" не премахне тази принуда, особено ако
се мине през биотехнологията*.
Земеделието има възможности да изхранва населението на
планетата. Много отдавна световното земеделско производство
се увеличава по-бързо от населението на света. То може да расте
още по-бързо, ако го изискваше платежоспособно търсене. Тех-
ническият прогрес например позволи за 30 години да се увеличи
с 2.6 производството на зърнени храни (със среден добив от 25
квинтала на хектар) и на всеки жител на планетата да се предла-
гат средно 340 кг годишно. За един век прогресът в производи-
телността бе такъв, че реалната производствена цена на житото
бе разделена на четири. В резултат от това производството на
меса се увеличи (по-бавно, разбира се, защото 1 кг свинско напри-
мер изисква половин квинтал зърнени храни) заедно с ритъма на
демографския растеж; производството на месо на глава от насе-
лението остана стабилно - 32 кг годишно. Общо взето, досега
песимистите не излязоха прави: земеделското производство на
глава се увеличи с 27% след 1963 г.; за същия период цената на
земеделските продукти спадна с 50% (въпреки един „пик" през
1975 г. и значително увеличение след 1994 г.).
Все пак земеделската производителност достигни сякаш до
някаква стабилност поради екологичните, политическите и со-
циалните предели на интензивното земеделие. От 1950 г. земе-
делската площ на жител на планетата намалява; тя вече е само
0.13 хектара. Пет милиона хектара от трите милиарда обработва-
ни днес в света изчезват всяка година поради сушата, замърсява-
нето, урбанизацията или разширяването на пътната мрежа. Още
повече че тъй като всяка натурална вода съдържа сол, една зле
напоявана нива бързо става необработваема. (В Индия например
производството намаля много върху 20 милиона хектара, т. е. ед-
на трета от всички напоявани земи, а още 7 милиона трябваше да
98
бъдат изоставени.) Световното производство на зърнени храни
днес е равно едва на това отпреди 10 години; производство™ на
вторични зърнени храни (ечемик, просо) едва стига за изхранва-
не на добитъка, за който вече трябва да се използват концентри-
рани храни, като соевото брашно. Въобще световното земёдел-
ско предлагане рискува да стагнира. Освен това в Европа произ-
водствената цена на земеделската продукция е много над очаква-
ния доход и зърнените храни се произвеждат само благодарение
на субсидиите, конто някой ден трябва да изчезнат.
Обратно на това, поради демографския растеж и повишава-
нето на средното ниво на живот търсенето на земеделски про-
дукта ще се увеличава все по-бързо. Особено търсенето на зър-
нени храни ще расте в значителна степей в Юга поради нараства-
нето на търсенето на месо и уеднаквяването на вкусовете, под-
тикващо към потребление на продукти от умерената зона (жито,
царевица, памук). Само за да се поддържа средната консумация
на зърнени храни на глава от населението през следващия век,
ще трябва да се удвой производството им (докато за достигане на
сегашното ниво от 3 милиарда тона са били необходими 10 хиля-
ди години). Казано другояче, през следващите 40 години ще трябва
да се произвеждат повече калории, отколкото земеделието е про-
извело от зараждането си преди 10 хиляди години. За да се успее,
ако обработваемата площ остане същата, ще трябва добивът от
хектар да достигне до 46 квинтала, или само до 32 квинтала, ако
се успее да се увеличи обработваемата площ с 30%.
Парадоксално, но някои природни бедствия ще изиграят по-
ложителна роля: увеличението на въглерода във въздуха, пови-
шаването на валежите и на температурата вече са допринесли за
увеличаването с 20% на добива на австралийските реколти; зе-
меделските земи ще бъдат разширени от промяната на климата
в Сибир и Канада. Освен това, очаква се голям прогрес благода-
рение на подобрението на транспортните средства, на консерви-
рането и на складирането на реколтите.
И обратно, производството ще бъде ограничено от урбаниза-
цията, от липсата на вода, от намаляването на плодородността
на почвата, от увеличаването на екстремалните климатични яв-
ления, от намаляването ефикасността на торовете и фитосани-
тарните продукти. Например увеличаването на водного* замър-
сяване* може да намали плодородието на земеделските земи с
5% годишно от 2010 г. и с 10% от 2040 г.
При сегашното състояние на технологията нито освобожда-
ването на търговията, нито"повторного използване на угарните
земи в Съединените щати (8 милиона хектара) и в Европа* (3
милиона хектара) няма да промени значително наличните пло-
99
щи и нивото на производителността. Европа и Америка ще успе-
ят да задоволят собствените си нужди с помощта на субсидии и
дори да освободят излишъци за износ. Но Средна Африка* на юг
от Сахара и Индийският* субконтинент ще постигнат това мно-
го по-трудно. На свой ред Китай* и Япония* ще станат големи
вносители на земеделска продукция благодарение на лошите ре-
колти.
Вече се чувства това напрежение между предлагането и тър-
сенето: световните запаси от зърнени храни са за около 50 дни и
ще достигнат най-ниското си историческо ниво. Запасите от ца-
ревица са за 48 дни - най-ниско ниво от 35 години. Следователно
може да се очаква временно увеличаване на относителните цени
на земеделските продукти, подтикващо към концентриране на
земя, към продължаване на селското изселване, към големи ин-
вестиции в средствата за производство, оборудването на складо-
вете, в транспорта* и в земеделското проучване.
Следователно една нова „зелена революция" е одновремен-
но необходима и оправдана, тъй като е технологично възможна и
ще бъде икономически рентабилна. В начините на производство
ще има огромни промели и нововъведения: роботизация на екс-
тензивните култури, сателити*, наблюдаващи реколтата и иден-
тифициращи почти до метър зоните, нуждаещи се от напояване
или наторяване, автоматизиране на средствата за консервиране
и др. Най-после и преди всичко биоземеделието* ще доведе до
пълна промяна в мащаба на техническия прогрес и в социалната
организация на земеделието.
Уместно е да добавим и радикални реформи в начина на фи-
нансиране, за да не се придружава напредъкът в производството
от катастрофални в социално отношение селски Миграции. Ме-
ханизмите на общата европейска земеделска политика, конто в
бъдеще ще субсидират повече доходите, отколкото производст-
вото, могат да бъдат добър модел за други континенти, с оглед да
хранят, без да разрушават, да произвеждат, без да разхищават, да
превърнат селяните в пазители на природата.
ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ
По законите на вероятността можем да се опасяваме от по-голе-
ми трусове близо до големите градове, като Кайро, Рим, Сан Фран-
циско, Мексике*, Лос Анджелис*, Техеран, Токио*. Никой, ос-
вен най-богатите, не се подготвя сериозно за тях чрез укрепване
или приспособяване на жилищата и инфраструктурите.
Цената на последствията им ще бъде толкова огромна, че
във всички случаи много малка част от нея ще може да се покрие
100
от застраховките*. Бунтовете* срещу недалновидността на управ-
ляващите могат да се превърнат в революция*.
ЗЕМЯ
Домакиня на живота, застрашена от своя гост.
Като библиотека, непрекъснато обогатявана с нови автори,
която трябва да остане непокътната, след като сме се наситили.
ЗЕН
Изискване на номада*, упражняване на духа в служба на медита-
цията*. Ще се разбере ролята му в развитието на умствените спо-
собности. С това ще се направи първото от неподвижните пъте-
шествия*, залог за равновесие и път за мъдрост*.
ЗРЕНИЕ
Второго от петте сетива след слуха*, ако трябва да се номерира.
Образът* днес е безгранично преносим и с много ниска цена.
В същото време в Юга* 45 милиона души все още са слепи,
основно поради лечими болести, свързани с бедността (катаракт,
глаукома, трахома...).
Скоро с помощта на очила, снабдени с лазерен* проектор,
направляван от ретината, всеки ще може да излага съдържание-
то на виртуален екран*, разположен на достатъчна дистанция.
По-късно контактни лещи, свързани с мрежите*, ще позволят да
се вижда, без дори да е необходимо да се отварят очите. По този
начин човек ще може да бъде свързан постоянно, без екран и без
клавиатура. Ще е възможно дори с мигане на окото да се управ-
лява дистанционно компютър*. Телепатията* ще стане нешо осъ-
ществимо.
Въпреки това, в края на века сто милиона души все още ще
бъдат слепи по причина на мизерията. Именно между тях устна-
та литература може да се възроди и да познае нов златен век.
Всички канали на спектакъла* ще си оспорват най-добрите авто-
ри, за да ги предложат да бъдат чути от тези, конто виждат.
и
и
Кондензиран израз на бъдещата свобода*: право на множествена
лоялност, на едновременност. Право да не извършваш избор.
ИГРА
За да се прогони от труда усилието, за да се поддържа интересът
към чиракуването, играта ще стане маска на всяка дейност: по-
требление, образование*, развлечение*, съблазън, сексуалност*...
Игра на случая или на състезанието, на битката или на ума, най-
вече симулативна, игра по двама или повече.
Тя вече осигури навлизането на компютрите* в дома. Утре -
ще се намеси в образованието, туризма. Човек се научи да играе;
ще играе, за да се научи. Ще бъде подбуда да се потребява, участ-
ва, даже гласува. Ще осигури, чрез печалбата, симулакра* на со-
циалка мобилност.
Скоро ще бъде възможно да се прониква посредством въоб-
ражението и чрез сетивата в пространствата на видеоигри с три
измерения, да се играе на шах с шампион, виртуално седнал сре-
щу теб, движейки фигурите по виртуална шахматна дъска, да се
изправиш срещу клон-образи* на ски, на бридж, на футбол*. Малко
по-късно ще се създадат паркове с виртуални развлечения, къде-
то посетителят ще може да тренира ски, тенис, срещу клон-обра-
зите на шампиона, да играе голф на най-хубавите места на света,
да се спуска по най-стръмните писти, да ловува диви животни, да
посещава мъртви градове, планети, да преправи хода на времето,
за да присъства на надбягване с каляски в Рим или на битката
при Гетисбърг. И най-вече - да симулира всички ситуации, преди
да ги живее: да повтори сцена на съблазън или разрив и да наблю-
дава реакциите на другия. Игра на любовта без повече случай-
ност...
ИГРАЧКИ
Няма детство без играчки. Първите измежду тях: майчината гръд,
бащиният палец, остатъкът от храна след задоволяване на апети-
та, опаковките... А предметите-играчки ще бъдат винаги симу-
лакри*, подобия на боговете или на предметите, принадлежащи
102
на възрастнате. Играчките - от katchinas на индианците хопи до
миниатюрните автомобилиста - ще откриват на децата онова,
което възрастните ще обожават. Средства за опитомяване, те ще
бъдат все повече и повече игри на симулацията на труд* върху
компютъра, научаването на потребление™ върху телекомпютъ-
ра* , домашни клон-образи, достъпни най-напред върху екрана, а
после - триизмерни, за да се запълва самотата, виртуални, живо-
тински или човешки другари, конто да заместят братята, сестри-
те, семейството. За да се измъкне човек от това канализиране на
вьображаемото спрямо света на пазара, ще трябва да се отдаде
на безкрайни вариации около Лего-то: изучаване на его-то, на
свободата и на Другия.
ИДЕНТИЧНОСТ
Всеки индивид ще бъде определен и репертоаризиран чрез номер
на уникален код, обхващащ идентификацията в паспорта*, лич-
ния му телефон*, номера, под който фигурира в службите за со-
циално осигуряване, кредитната карта, електронното портмоне*.
Всеки ще бъде определен също и чрез пръстов отпечатък и „от-
печатък от дъното на окото“, безотказно средство, за да се про-
вери кой отклонява пари от банкова сметка или манипулира ком-
пютър*.
В обратния смисъл, всеки ще се опитва да избяга от своята
единственост, да не се свежда до номера, който обществото му е
отредило, да си избира истории, минало, имена, други идентич-
ности (и да ги мени до базкрай чрез самосътворяване в един все-
общ карнавал), да живее по много начини, да упражнява няколко
професии* и да принадлежи на няколко семейства* едновременно.
Бедните от богатите страни ще бъдат в достатъчно безизход-
но положение, за да продават своята националносг, както някои
вече продават своята кръв, дори своите органи. Тогава те ще се
окажат безотечественици, разполагащи може би все още със сред-
ства да си купят по-малко ценен паспорт* от този, който са про-
дали. По-късно те ще могат също да отстъпват и други съставя-
щи тяхната идентичност елементи: своето име, пръстов отпеча-
тък, след това своя клон-образ*, дори своя клон*.
ИЗВЪНЗЕМНИ
Като не престава да се вслушва във Вселената, човечеството мо-
же би ще влезе във връзка с други, по-напреднали в сравнение с
неговия форми на разум. И то преди дори да е имало средства да
ги разкрие и да ги достигне.
103
ИЗКУСТВО
То ще остане личен и непредвидим преврат, самотек поглед, на-
сочен към света. Художникът ще остане номад*, вътрешен из-
гнании. Той ще тръгне по непознати пътища, ще използва нови
технологии, но винаги със същата цел: да развълнува, да възпи-
тава, да позволи да се види, да се чуе, да се пипне, да се почувст-
ва, да се вкуси светът по друг начин от този, който други са пра-
вили преди него.
Класическите форми на израз (живопис*, скулптура*, музи-
ка*, литература*, тёатър*, кино*) ще смесят култури* и техники
в невероятии досега срещи: смесване на шумове, вплитане на Цве-
тове, разбъркване на материали* и др. Изкуството „по мярка“,
занаятчийството с подбрани материали и с персонализирани ком-
позиции ще бъде ценено; портретного изкуство отново ще бъде
търсено.
Редом с тях ще възникне и ще се развие осмото изкуство - на
виртуалността*, което ще открие съвсем нови усещания: ще бъ-
де не само възможно да се измисли нов поглед върху света, но и
да се създадат светове, в конто зрителят ще стане пътешестве-
ник във вселената на художника.
Дори отвъд виртуалността - мечтана утопия*, изкуството ще
се превърне в преживявана утопия. Ще се появи нова естетика*:
да се прави от собствения живот произведение на изкуството.
Правото* на изкуството да се създава ще стане право на човека.
Той вече няма да мечтае само за безсмъртие* чрез илюзорното
натрупване на произведения на изкуството, идващи от другите,
но все повече хора ще посрещат смъртта* чрез художественото
пресъздаване на своя живот, неспиращото сътворяване на самите
тях.
ИЗРАЕЛ
Място на конфликти и земя на надежди.
Ако реши да анексира палестински територии, чиято демогра-
фия* има всички изгледи да го погълне, или ако откаже да при-
знае националната им идентичност, той би могъл да изчезне, пре-
дизвиквайки този път самоубийствен конфликт със съседите си
и отцепвайки се от една част от диаспората*.
Ако, напротив, той успее да намери база за мир със съседите
си - и преди всичко ако признае националното съществуване на
Палестина - и да подпомогне развитието им, Средният Изток*
ще се превърне в място на плодотворна смесица, мост между Ев-
ропа* и Азия* и между трите монотеизми, люлка на номадския*
опит, от който бъдещите цивилизации* ще има много да научат.
104
ИКОНОМИКА
Икономическата теория ще бъде разклатена чрез използването
на симулации в реална величина. Вместо да се представя една
икономика чрез игра на уравнения и статистически съотноше-
ния, ще бъде построяван виртуален двойник на всяка страна с
нейнйте градове*, предприятия*, с нейното население, като ця-
лото бива постоянно актуализирано благодарение въвеждането
на електронните пари*, което ще позволи да се подхранва маке-
ът в реалното време със сведенията, извлечени от всички реални
транзакции. Ще се проследява еволюцията на макета при ускоре-
ние, за да се изследват множеството бъдещи възможности и да
се симулират последиците от предвижданите мерки.
Това ще се прави първо за всяка страна, после за света, един-
ствената реалистична рамка на изследване на взаимозависимос-
тите.
Законите на пазарната икономика ще бъдат не просто разбу-
лени от симулацията; те ще бъдат разклатени от генерализация-
та на информацията* като фактор на производството и като обект
на консумация.
В действителност информацията е благо, което не е рядко по
природа: то може да се даде, без да бъде загубено. Информацията
не може следователно да бъде предмет на пазар, освен ако не се
направи такъв изкуствено, пък било то и изкуствено правейки я
рядка. Новите технологии ще направят почти безгранични и сле-
дователно почти безплатни възможностите за складиране на ин-
формацията, нейната циркулация и възпроизводство. Освен то-
ва, ако по-късно нанотехнологиите* позволят един промишлен
продукт да бъде произвеждан с помощта на компютърна програ-
ма и молекули от въздуха*, стойността на промишлените про-
дукти* като такива ще бъде намалена до тази на информацията,
която ги съставлява, така да се каже - почти до нищо.
За да се удължи още, следователно, царуването на правилата
на пазара, ще бъдат направени усилия изкуствено да се поддържа
една известна рядкост на информацията. Откъдето и значението
на марките* и на шифрирането*, без конто стоките не биха мог-
ли да имат цена.
Там, където е невъзможно свеждането на стойността на ин-
формацията до цена, ще трябва да се изобретят нови форми на
размяна, чрез еквивалентности от смисъл. Нито в мащаба на ед-
на Страна обаче, нито в този на планетата ще бъде възможно
хората да се задоволяват с парично счетоводство, за да разберат
еволюцията на света.
105
ИЛИ
Израз на избор, а значи на свобода*, то ще бъде преодоляно, ко-
гато тя включи правото да не се избира. Тогава „и“-то ще замес-
ти „или“-то.
ИМИГРАЦИЯ
Тя ще се ускори. От Юг* на Север*, дори и вътре в Севера и Юга.
Днес двама на всеки сто души, живеещи тук и там по света,
са били принудени да напуснат страната си по икономически и
политически причини или заради война. Седем от осем от тези
мигранта пребивават легално в страната приемник.
Имиграцията първо е вътрешен феномен на Юга. 35 милио-
на африканци (10% от населението на континента) живеят из-
вън страната си, основно в някоя друга африканска страна. Нап-
ример половината от жителите на Габон и Бряг на слоновата кост
са родени другаде.
Имиграцията във вътрешността на Севера не е късен фено-
мен. От 1821 до 1924 г. 55 милиона европейци са мигрирали към
друга развита страна, от който 34 милиона към Съединените щати.
Имиграцията от Юг към Север се ускори през последните 30
години. В Съединените щати*, докато през петдесетте години
две трети от имигрантите идваха все още от Европа*, днес една
трета от тях идват от Азия*, 45% от Латинска Америка* и само
15% от Европа; от Юга в Съединените щати през петдесетте го-
дини са дошли 2.5 милиона души, 3.3 милиона през шестдесетте,
4.5 милиона през седемдесеттте, 5.8 (дори 8 милиона, ако се вклю-
чат незаконните имигранти) през осемдесетте. Общо, без да се
броят имигрантите от първото поколение, един от шест амери-
канци днес е син или внук на имигрант.
В Европа има по-малко имигранти, дошли от Юг, отколкото
в Съединените щати. Те са 18 милиона и представляват 4% от
активното население.
В бъдеще стотици милиони хора ще продължат да сменят
страната си.
Жителите на Севера ще се движат все повече между страни-
те на Севера за по няколко месеца или години.
Бежанците от Юг ще продължават да отиват първо към дру-
гите страни на Юга: от Индия* към Пакистан, от Китай* към
Сибир*, от Нигерия* към Южна Африка, от Индонезия* към Ав-
стралия.
Северът ще продължи да изпраща предприемачи на Юг и да
получава работна ръка. В първото десетилетие на века повече от
10 милиона новодошли ще нахлуят от Юг в Съединените щати и
106
толкова в другите развита страни. В Европа броят на полити-
ческите бежанци ще се утрой за десет години. Емиграцията от
северноафриканските страни ще намалее, заместена от тази от
Средна Африка*.
Срещу този прилив на бежанци всички страни от Севера ще
наложат или ще поддържат квота. За да ги попълват, бенефици-
ерите ще се определят чрез жребий. Някои страни ще обявяват
на търг разрешителни за престой и паспорта*, за да ги запазят за
най-богатите или най-добре образованите. Навсякъде диаспори-
те* ще се структурират и ще вземат властта.
Три тенденции биха могли да намалят тези движения:
•	от една страна, новите технологии ще позволят на пред-
приятията от Севера да създадат на Юг върху екран* възможнос-
ти за работа на виртуални* образи по обработването на информа-
ция* (счетоводство, задържане на данни). Растежът на Юга съ-
що ще намали привличането, упражнявано от Севера;
•	от друга страна, имигрантът ще бъде схващан все повече
като враг, като този, който отнема заетостта* и подкопава соли-
дарността*. В Европа страхът от африканизация ще отстъпи пред
страха от ислямизация. В Азия* страхът от китайците ще смени
този от японците. Навсякъде ще вилнее страхът от диаспорите;
•	накрая и най-важното, нови епидемии* ще бъдат неотмен-
но свързани с пътуванията и ще бъдат издигнати бариери, за да
задържат чужденците, както по времето на чумата.
Обратного, някои страни на Севера ще са принудени да се
отворят широко за имигранти, дори да си съперничат, за да ги
привлекат, и това ще стане по три причини:
•	за да се избегне конкуренцията на виртуални имигранти,
чрез конто една страна губи едновременно със заетостта*, данъч-
ните приходи и икономическите приходи от потребителя;
•	за да избегнат малтретирането на собствените си диаспори
като реакция на отказа им да приемат имигранти;
•	за да компенсират демографския си спад и да избегнат не-
обходимостта от увеличение процента на общото облагане на до-
ходите, намаляването на пенсиите или драстичното увеличаване
на пенсионната* възраст.
В частност Европа и Съединнените щати ще си съперничат
в привличането на дипломирани млади хора от Юг и в запазване-
то на собствената си младеж, привлечена другаде от по-добрите
условия за живот и за мечти. Тогава разглезеният имигрант ще
се ползва от почти всички права* и задължения* на гражданина:
а именно правото на вот и правото да бъде облагай с данъци.
107
ИМПЕРИИ
Унищожени в края на XX век от демокрацията* и пазара*, те ще
се върнат отново като обединения на доминирани народи около
силните Държави* (Китай*, Русия*, Нигерия*), загрижени да по-
бедят хаоса по своите краища. Те ще го направят чрез физическо
завземане на територията на своите съседи или поверявайки уп-
равлението в тези страни на подчинени правителства.
ИНДИВИДУАЛИЗЪМ
Фундамент на западната цивилизация*, на пазара* и на демокра-
цията*, който ще разклати властта на гражданский вот чрез власт-
та на потребителите, изискващи правото на егоистично задово-
ляваие на техните непосредствени желания* одновременно с об-
ратимостта* на техните икономически, политически и сантимен-
тални избери: една диктатура на каприза или една демокрация на
безотговорността, по избор. 
Малко по-късно ще му вменят във вина несигурността*, не-
равенствата, замъреяването* и пр. Докато Братството, което е
одновременно иегова противоположност и негов двойник, не дой-
де да наложи нова утопия*.
ИНДИЯ
По средата си XXI век може да се превърне във век на Индия.
Ако е способна да запази единството си, към 2060 г. тя ще
бъде главната демографска сила в света, втората икономическа
сила, важно геополитически* и необходимо в културно отноше-
ние действащо лице.
федерация от 25 щата, разположени върху 3 милиона квад-
ратни километра, тя се радва на дълбоко вкоренена демокрация*,
на стабилизирана пазарна* икономика, на средна класа от 400
милиона души, на твърди данъчни постъпления, на изключител-
на компетентност в някои области - информатика*, генетика*,
земеделско-хранителни и космически индустрии, и на високораз-
вита университетска система.
Между 1961 г. и 1996 г. тя утрой производството на зърнени
храни, без да увеличава обработваемата площ. Инфраструктури-
те й вече са забележителни: тя именно притежава най-голямата
железопътна и шосейна мрежа* в Азия. Без да го признава, тя
също е граждански и военна ядрена сила. Нейната култура, музи-
ка*, литература*, кухня* ще станат световно ценени. Индуски мар-
ки* ще бъдат познати и използвани в целия свят.
Тя ще бъде първият съюзник на Русия* срещу Китай* за за-
108
щита на Централна Азия и ще развие регионално сътрудничест-
во със страните от Индийския океан.
Все още обаче става дума за една икономически крехка стра-
на, която може да бъде разрушена от някоя тежка криза. 70% от
нейните 980 милиона жители са все още селяни с гъстота на на-
селението измежду най-високите в света. Жителите й всяка го-
дина са на ръба на хранителната криза. Чуждестранните инвес-
тиции са ниски и плахи. Две трети от инженерите, конто получа-
ват десет пъти по-малко, отколкото в Съединените щати*, са на-
пускали страната.
През 2025 г. Индия ще наброява 1.4 милиарда жители, т. е. толко-
ва, колкото Китай, но по-късно тя ще го надмине. Нуждите й от инвес-
тиции, оценявани на 350 милиарда долара до 2006 г., няма да могат да
бъдат самофинансирани при сегашното състояние на икономиката й.
И особено за да образова всяка година десетките милиции младежи,
тя би трябвало да намери начин да направи всеобще задочното обра-
зование, най-вече що се отнася до земеделското обучение, с помощта
на скъпоструващи сателити*, което вероятно тя няма да има средства
да направи. Тогава има опасност неграмотността да се увеличи и да
забави развитието на страната.
В такъв случай не е изключено страната да се разпокъса. По-
литике-административната класа вече говори все по-малко анг-
лийски*. Всички институции на съюза рухват. Министър-предсе-
дателите на всеки щат се съревновават, за да привлекат индуски
или чужди инвестиции. Най-богатите щати (Гуджерат, Махаращ-
ра, Пенджаб, Хариана) биха могли да откажат данъчна солидар-
ност с най-онеправданите (Бихар, Трипура, Керала, Ориса). То-
гава Индия би се превърнала отново в това, което е била в нача-
лото на XIX век: мозайка от войнствени провинции, конто рис-
куват да бъдат опустошени от разпространението на религиозни
фундаментализми.
ИНДОНЕЗИЯ
Голяма демографска и геополитическа сила на XXI век, през
2030 г. ще достигне до 280 милиона жители. Ще продължи из-
ключителното си развитие, за да се превърне във втора сила в
Източна Азия*, след Китай* и преди Япония*.
Докато през 1960 г. БВП на жител бе по-нисък от този на
Нигерия*, Индия* и Бангладеш, то през 1998 г. той бе двойно по-
голям от този на Нигерия, тройно - от този на Бангладеш, и по-
висок с една трета от този на Индия. В същото време броят на
бедните там е намалял с 40 милиона, докато населението се е
увеличило с 60 милиона.
109
Пръв световен производител на палмово масло, втори - на
каучук, пълна с потенциални ресурси - петрол, минерали, - тази
страна е също така богата и на перспективи в областта на земе-
делието.
Когато тя успее да смени настоящата каста с истинска сред-
на класа, когато реорганизира развитието* си, Индонезия ще се
съюзи с Индия, за да се предпази от Китай, и съответно като
запази независимостта и ролята си в района, чрез способността
си да играе с едните срещу другите, да изнамери чрез заплетени
комбинации един азиатски ислям или ислямска Азия.
ИНДУСТРИЯ
Въпреки силното развитие на услугите*, тя ще остане сърцеви-
ната на производството на благосъстояние и много от днешните
услуги (в медицината*, образование™*, развлечение™*, транс-
порта*, пътуването) ще станат индустрии. Ще се отиде към про-
изводство „по мярка“. Индустриалният труд ще бъде все по-раз-
пръснат, номадски*. фабриките за потребителски стоки ще ста-
нат дружества за услуги, управляващи репутацията на марките*
и дистрибуционните мрежи, оставяйки на подизпълнители гри-
жата да замислят и да произвеждат новите продукта. Локализа-
цията на индустриите, все по-летлива и капризна, ще зависи от
капацитета на отделяйте страни да привличат и да задържат фи-
нансово но най-вече необходимите интелектуални ресурси.
ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ
Свободен наблюдател на лудостите на света, загрижен по-скоро
да разбере, отколкото да убеди, да очарова, отколкото да властва.
Избягващ конформизмите, бдителен, изкупителна жертва на сле-
пите убеждения.
Той ще се появи отново под старата си форма на „органичен
интелектуалец“, за да постави реториката си в служба на инсти-
туции, държави*, предприятия*, секта* и др. Скоро в тези функ-
ции на представителство или на служба работа ще вършат клон-
образи*.
ИНТЕРАКТИВНОСТ
Сумарна форма на включването в мрежа* на телевизията* преди
сливането на компютъра*, телевизора* и телефона* в телеком-
тотъра*.
no
ИНТЕРНЕТ
Пътят за достъп в хиперсвета*.
Развит за военни нужди, този протокол на взаимосвързване-
то оперира практически във всякакви физически мрежи*, вклю-
чително телефонии* и електрически. Като виртуална връзка меж-
ду машини Интернет няма фиксирана структура и представлява
ансамбъл от лабиринти*, объркана плетеница от улички и улици
без изход, от библиотеки и кафенета.
Тя ще отвори пътя към един виртуален свят, хиперсвят, къ-
дето ще се помести всичко, което съществува в реалния свят, но
без принудата на материалността: първо библиотеки, после ма-
газини, скоро и заводи, рекламни* агенции, вестници, киносту-
дия, болници, съдии, полицаи, хотели, ваканционни клубове, аст-
ролози, места за удоволствие. Там ще се развие гигантска търго-
вия между виртуални агента на една чиста и съвършена пазарна*
икономика. без посредници, без данъци, без държава*, без соци-
ални разходи, без политически партии, без синдиката*, без стач-
ки*, без социални минимуми. С нови парични единици*, създа-
дени от някои предприятия.
Интернет ще стане във въображението на хората това, което
е била Америка през 1492 г.: място, свободно от липси, простран-
ство, предпазено от всякакво наследство, рай за свободната раз-
мяна, където ще може най-сетне да се конструира един вечно
буден потребител, един неуморим работник, един нов човек, чист,
освободен от всичко снова, което омърсява и ограничава.
Притегателната сила на това ново Елдорадо за инвеститори-
те, идващи от конкретния свят, ще бъде голяма. Интернет ще
приема също и посещения на реални туристи, идващи да лову-
ват, да изследват, да карат ски, да потребяват.
Ще стане ли Интернет една обща за всички земя или ще бъ-
де присвоена от своите откриватели? Един първи отговор ще бъ-
де даден, когато се реши коя институция ще раздава адресите в
нея, значителен актив, придобиващ стойност, която само ще рас-
те със задръстването* на хиперсвета. Американците искат тази
отговорност да бъде поверена на частно дружество с идеална цел
(в действителност под контрола на тяхното федерално правител-
ство), докато европейците желаят една наистина наднационална
институция да раздава адресите по безпристрастен начин на всич-
ки желаещи. От избора, който ще се направи, ще зависи времен-
но бъдещето на хиперсвета.
Само за известно време: американците успяха, защото се из-
мъкнаха от своите откриватели.
Ill
ИНТРАНЕТ
Мрежа* за частна комуникация вътре в една организация, в едно
предприятие*, в едно племе*, в една диаспора*. Тя ще разчупи
йерархичните системи и ще стане инструмент на Братството*.
ИНТРАПРЕДПРИЕМАЧ
Кадър, прикрепен към някакво предприятие чрез договор за парт-
ньорство - връзка на субординация, много по-хлабава от наем-
ния труд, - от който ще се изискват същите качества, каквито и
от един частей предприемач: инициативност, вкус към риска. Въз-
награждението му ще бъде отчасти това на заинтересован от ре-
зултата акционер. В бъдеще дадеио предприятие, колкото и прес-
тижно да е то, няма да може да получи услугите на кадри от висо-
ко ниво, без да им предложи такъв статут.
ИНфЛАЦИЯ
Тя ще се завърне след дълъг период на стабилност на цените,
придружаващ техническия прогрес, глобализацията* на пазарна-
та* икономика и демографското стареене.
Желана от младите (заемополучатели), обект на страхове за
старите (заемодатели), тя ще се появи отново първо там, където
властта ще премине в ръцете на младите, но също и там, където
искат да ги привлекат, особено дипломираните.
Тя ще поддържа растежа дотогава, докогато спекулацията не
стане по-рентабилна от производството.
Трайно ще се живее по-добре от днес с почти двуцифрена
инфляция. Наистина инфлацията ползва дълга; тя е за задлъжне-
лия потребител това, което е опрощението на греховете за вярва-
щия: мотив да не се обезкуражава, понякога насърчение за из-
вършване на престъпление.
ИНФОРМАЦИЯ
Съвсем безплатна по природа, защото може да бъде дадена, без
да бъде загубена. Утре, изкуствено направена рядка чрез патен-
та* или шифриране, за да придобие пазарна стойност, тя ще ста-
не основния двигател на икономиката.
Информацията ще стане суровина на индустриите на кому-
никациите*, на развлечение™*, на информатиката*, на генети-
ката*, т. е. на всички ключови сектори в икономиката. Нейната
потребителна стойност ще почива на нейното създаване, на ней-
ното проявяване, на нейното поставяне във форма или в контекст;
разменната й стойност ще почива на нейната рядкост.
112
Множествеността на начините за комуникация, лавината от
образи* и данни - знаци, безкрайно по-различни и комплексни
от обикновените пари*, ще направят от знанието главното бла-
го, основния източник на легитимност на властта в предприяти-
ето, средство да се контролира капиталът, да се доминира някак-
ва структура, да се наложи някаква норма.
Хиперкласата* ще владее информацията, както буржоазията
владеете някога капитала.
ИСКРЕНОСТ
Кар динал на добро детел на номада*. Води към мултипринадлеж-
ност*, към едновременност* на лоялностите и любовите*.
ислям
Цивилизация*, а не империя*. Първата религия* в света, която
през 2050 г. ще има поне два милиарда вярващи. Няма да има
нито единен център, нито унифицирано слово, защото общност-
та на вярващите развива лоялност към групата, а не към някоя
власт. Идеята за нация* му е чужда. Поради факта, че се формира
върху цивилизациите*, конто завладява, ще се породят различия
между Исляма в Европа* и този в Африка*, Източна Азия*, Юж-
на Азия*, Централ на Азия и Средния Изток*.
Хипотезата за коалиция между Исляма (поне Иран и Пакис-
тан) и Китай* срещу Запада* е малко вероятна. Разбира се, из-
вестна част от Исляма ще продължи да критикува атеизма на
Запада, схващането му за демокрация* и правата* на жените; но
най-младите, най-градските и най-образованите жители, подтик-
нати преди всичко от духовенството, няма да закъснеят да насто-
яват за демокрация* и за приоритет на идеалите за справедли-
вост и братство, конто всъщност са напълно в съгласие с ценное -
тите на Исляма.
Подобно на калвинизма, Ислямът, след като напусне своята нето-
лерантност, ще намери отново вдъхновението, което го превърна в ед-
на от цивилизациите, създатели на науката, изяществото и елегант-
ността. Той ще се превърне в мощен двигател на световното развитие.
Ценностите му, зародени в пустинята, ще допринесат много повече от
други за преоткриването на номадството*.
ИСТОРИЯ
Тя нито напредва, нито отстъпва, нито се развива по права линия (в
случай че я видим като опъната нитка, чиито трептения с нарастваща
амплитуда рискуват да доведат до падане на въжеиграча).
из
Разказ за приключение™ на човека, все по-развивана основ-
на дисциплина, чието познаване ще бъде задължително за онези,
конто ще смятат, че носят отговорност. Тя ще трябва да бъде
изучавана глобално, за да се свържат факта и идеи, дълбоки въл-
ни на социалните движения и капризите на управляващите, мар-
ксисткото измерение с шекспирианското измерение.
ИТАЛИИ
Две провинции в Европа, независими една от друга, Между тях
ще мине границата Север/Юг. Едната - на север, най-богатата на
континента, творческа и организирана, ще разполага с всички
козове, необходими за развитието на ЦивиЛего*, и ще се окаже
способна повече от останалата Европа да схване и да усъвършен-
ства естетиката* на Братството*. Другата - на юг, завладяна от
Мафията, изоставена постепенно от обществените служби и от
държавата*, ще затъне в невежество, бедност* и престъпност*.
Старият и богат Север все повече ще отказва да подпомага
южната провинция, млада и бедна, и дори ще мисли да се защити
от нея, издигайки помежду им физическа бариера, за да не бъде
завладян от имигрантите, идващи от Изток и Юг, конто ще на-
мерят там първо убежище.
ИЕНА
Първата парична единица на Азия, докато рен мин би не я измес-
ти в началото на следващия век. Стратегическо оръжие на Япо-
ния срещу Съединените щати. Ако йената падне ниско, амери-
канският дефицит ще се увеличи; ако тя се качи прекалено, се-
бестойността на внасяните в Съединените щати японски продук-
ти ще бъде много висока. Ще се намери решение, което ще дове-
де до фиксация на стабилни паритети между йената и долара*,
после между йената и еврото*. В мащаба на света ще се набеле-
жи същата динамика като тази, която е водела в Европа до раж-
дането на единна парична единица*.
ИЕРУСАЛИМ
Раждане и среща на поне три цивилизации*; пароксизъм на ре-
лигиозни, политически, национални, културни, геополитически
и икономически противоречия през следващия век. Ще трябва да
се измисли начин, за да се накарат да живея заедно хора със за-
конни и противоречиви права. За това да се изнамери там някак-
ва мултигражданственост, която ще направи от този град* ед-
новременна столица на много държави* и одновременно между-
народен град в авангарда Hft многостранна лоялност, на „демокра-
цията* без граници“*.
ЙОГА
Гимнастика на духа и на тялото*, неподвижен танц*, преживява-
не на виртуално пътешествие. Измежду най-търсените дейнос-
ти* в хиперкласата, с оглед намаляването на напрежението и де-
пресията и облагодателстване на умствено отпушване, разтовар-
ване, благоприятно за интуицията, следователно за сътворяването.
КАЗАХСТАН
Една от най-примамливите страни в следващия век. Един от глав-
ните стратегически запаси от газ и петрол за Европа* и Китай*.
Заплашен от нахлуването на Китай от изток, на Русия* от север,
на фундаментализма* от юг, той би могъл да се разпадне на три
части: едната - отново притежание на Русия, другата - окупирана
от Китай, и третата, която ще запази „независимостта“ си под
тежката опека на чуждите петролни компании и ще контролира
пътищата, водещи от залежите към морето през Афганистан,
Иран, Китай или Русия.
КАНАДА
Лаборатория на утопията. Бъдещето й ще зависи до голяма сте-
пей от това на Квебек. Ако той поиска и получи независимост,
Западните провинции ще се опитат да се присъединят към Съе-
динените щати и Канада като такава ще изчезне. При другата
хипотеза, Канада - чудесна гостоприемна страна, ще представля-
ва един от първите успешни примери за мултикултурално общес-
тво и демокрация* без граници, където всеки ще бъде одновре-
менно член на много колективи, някога взаимно изключващи се.
КАНИБАЛИЗЪМ
От примитивния канибализъм - човекът* яде човешка плът -
ще се ориентираме към канибализъм на предметите*, когато чо-
векът ще консумира образа си под формата на живи предмети.
Историята* би функционирала като машина за превръщане на
човешките същества в артефакти за консумиране от хората, пре-
върнали се самите те в артефакти. Тогава ще имаме работа в
края на краищата с канибализъм на артефакти.
КАРНАВАЛ
Ритуал на дегизирането, открай време форма на създаване на друг
вид аз, виртуален и консумируем, избран свободно, за да може
човек да се понася. Той ще бъде все по-търсен, превръщан в сто-
ка, индустриализиран.
От памтивека гримирането, дегизирането, измислянето на
116
нова физика, име, минало, история са били хитрини, конто чове-
кът е използвал, за да забрави, че е беден, нещастен, потиснат и
да си създаде илюзията, че е някой друг.
На първо време човек може да си избере име, лице, глас и
личност, за да разговаря по Нет като маскиран пътешественик
от виртуални светове, карнавал на хиперсветовете*. После ще си
измисли виртуален образ в три измерения - ретуширан и под-
младен свой клон-образ*. По-късно, отхвърляйки пластичната хи-
рургия, генетиката ще позволи да си избере едновременно разли-
чен и подобен двойник, отваряйки по този начин пътя на най-
крайните пътешествия или отклонения. Човешкото клониране*
ще бъде последна форма на карнавала: ще можеш да бъдеш взет
за себе си, без да бъдеш това, като при все това си ти.
КАПИТАЛ
Един от големите инварианти на следващия век, дори и ако се
появят други източници на власт*. Днес тези, конто контролират
капитала, си служат с него за контролиране на информацията*;
утре тези, конто ще контролират информацията, ще си служат с
нея за контролиране на капитала.
КАПИТАЛИЗЪМ
При липсата на конкурентна икономическа и социална система
капитализмът ще може да продължи да нехае за присъщите си
недъзи. Слят все повече с пазара*, той вече няма да има протек-
ции да служи на етичните ценности, а само да задоволява колко-
то се може по-добре непосредствените индивидуални предпочи-
тания на агентите, действащи на пазара, в частност - да осигуря-
ва рентабилността на капитала. Той ще се разпростре открито и
легално върху цялата планета и върху сектори, конто днес, общо
взето, са обществени или безплатни: здраве*, обучение*, право-
съдие*, гражданство*, сексуалност*. Той ще влиза все повече в
противоречие с изискванията на демокрацията и на информаци-
ята*.
Притежателите на знанието ще се конкурират все повече с
тези на капитала. Те ще се стремят да установят различна форма
на организация на размените още щом главната размяна стане
размяна на знание и особено на чувство. Това изискване би мог-
ло да стигне до икономика на Братството*.
117
КАТАСТРОфИ
Те ще бъдат по мащабите на века: чудовищни. Не е изключено
те да засягат много милиони, дори много десетки милиони души.
Списъкът на възможните бедствия е дълъг: ядрена, биологична
или химическа война*; земетресение под мегаполис; индустри-
ално произшествие, замърсяващо цял град с околностите му; хи-
лядоместен самолет*, падащ върху атомна централа и т. н. Други
ще бъдат свързани с промените в климата*: изчезват тропичес-
ките гори*; силни бури опустошават Индия* или южните Съеди-
нени щати*; пустинята стига до Южна Испания и Сицилия; из-
чезва делтата на Нил; потъва Малдивският архипелаг; наводня-
ва се Бангладеш; стопяват се арктическите ледове и др. Трети
ще бъдат свързани с извънземни причини: падане на метеорит*.
Четвърти...
КВАНТ
Зрънце енергия, съответстващо на елементарната прекъснатост.
Откритието на основ анието за неговото съществуване ще доведе
до огромни сътресения в схващането за материята, позволявай-
ки дори може би - поне в теоретичен план - да се излезе от при-
нудите на закона за гравитацията.
КВАРТАЛ
Базова единица на големите градове*, в която градските номади
ще сътворят отново племе*, идентичност*, братство*; всеки квар-
тал ще има своите екипи, своите шампиони, своите правила. Те
ще стигнат едни срещу други до борба до смърт, ако празници-
те*, игрите, или спектаклите* не ритуализират заплахата от на-
силие, вместо Palio в Сиена, карнавали или други подобии форми
на колективно изливане-разтоварване.
КИБЕРБИЯ
Утопия* за хиперсвят*, овладян от полициите на мрежите*.
КИБЕРКЕЛИ
Утопия* за един хиперсвят*, позволяващ всеобщ достъп до зна-
нието, свободата на изследване и творчество.
КИБЕРПРОСТРАНСТВО
Стара дума за означаване на хиперсвета*.
118
КИНО
То ще остане главното технологично развлечение*, пръв мотив
за излизане, пътуване, мечтаене, задочно изживяване на прик-
лючения, красота и рушене. В съперничество с новите форми на
виртуално номадство* киното ще трябва да предлага все по-нео-
бикновени спектакли*, като разказва историите, впечатленйята
и емоциите на героите-номади*, използвайки номадски средст-
ва, за да се изживее някое номадско приключение.
Две технологични еволюции ще променят икономиката на
киното. От една страна, пазарът* на всеки филм ще става ди-
ректно световен, тъй като автоматичният превод ще може да бъ-
де свързан с morphing на актьорските лица: филм, сниман на ка-
къвто и да е език*, по този начин ще бъде веднага на разположе-
ние на всички останали езици. От друга страна, производствена-
та цена ще бъде намалена значително: в масовите сцени ще мо-
гат да се интегрират виртуални актьори и фигуранти.
Големите студия в съперничество с най-малките продуцента
ще се възползват от технический прогрес, за да поставят зрителя
сред триизмерни спектакли. По-късно киното ще се превърне в
спектакъл, даван в реалността чрез виртуални действащи лица,
холограми, оживявани първоначално от актьори, надарени със
слово, дори по-късно и с осезание* и обоняние*: клон-образи*.
Така ще се смесят кино*, театър*, живопис* и карнавал*.
КИНШАСА
He-град, надживяващ по-скоро зле, отколкото добре своето са-
моубийство.
КИТАЙ
Освен ако не се разкъса на парчета, в края на XXI век Китай ще
стане първа световна икономическа сила. Брутният му вырешен
продукт, равен сега на 40% от този на Съединените щати*, би
могъл да го достигне през 2015 г., ако степента на китайския рас-
теж остане 10%, а тази на Съединените щати не надмине 2.5%
годишно. Но ако китайският растеж не е повече от 7% средно,
той ще настигне Съединените щати едва 30 години по-късно (1%
от растежа представляват 0.3 милиарда долара в Китай, а 7 мили-
арда в Съединените щати).
И тук все още става дума само за богатство, произведено от
цялата страна, а не за богатство, което е на разположение на все-
ки жител. През 2020 г. Китай няма да има доход на глава от насе-
лението, по-висок от този в Аржентина или Португалия; дори
119
при днешния ритъм той ще достигне американского ниво на гла-
ва от населението не по-рано от средата на XXII век.
Растежът вече е позволил значителен социален напредък: спо-
ред официалната статистика детската смъртност е спаднала от
200 на хиляда през 1950 г. на 42 през 1997 г. Бедността* (в китай-
ския смисъл на думата: по-малко от 0.6 долара дневно) е спадна-
ла официално от една трета от населението през 1978 на една
десета през 1997, т. е. малко повече от сто милиона души. Негра-
мотността, която е засягала 80% от населението през 1950 г., е
била вече не повече от 20% през 1980 г.
Но проблемите са огромни: смъртността при раждане си ос-
тава твърде висока (от порядъка на 1 на хиляда); една трета от
селското население не разполага с наистина питейна вода; само
20% от водите са пречиствани; 97% от населението в селата ня-
ма съобщителна мрежа. Икономиката остава неимоверно слаба.
Същеетвуването е едва осигурено. Въпреки че е пръв производи-
тся на зърнени храни в света, Китай е на второ място по внос.
47% от обществените предприятия са в дефицит. Градовете* са
свръхнаселени; в Гуанджу например в една стая живеят средно 6
души. Инфраструктурите са оскъдни: три пъти по-голям от Ин-
дия*, Китай експлоатира по-малко железопътни линии. Безра-
ботицата е значителна и градовете нарастват безразборно. Част-
та на градского население е минала от 30% през 1980 г. на 45%
през 1998 г. Повече от 150 милиона души са номади* във вътреш-
ността на страната. Образованието* остава недостатъчно: негра-
мотността* на възрастните е нараснала от 20% на 27%. Замърся-
ването* има пагубен ефект върху околната среда и практически
унищожава придобивките от растежа. В частност употребата на
нечисти въглища* - 80% от тях не са прочистени - произвежда
12% от изхвърлянето на въглероден двуокис в света; съдържани-
ето на въглероден прах във въздуха на височина човешки ръст е
до 10% по-високо от максимума, разрешен от Световната здрав-
на организация; една четвърт от смъртните случаи са свързани с
дихателни проблеми. Според официалните източници общо за-
мърсяването разрушава всяка година равностойността на 7% от
произведеното богатство и (несъмнено) по-скоро 15%, т. е. пове-
че, отколкото принася растежът*.
И тук, както и другаде, бъдещето ще зависи много от демогра-
фията*: китайското население, което се увеличава годишно с 15
до 20 милиона, ще достигне 1.54 милиарда през 2025 г. и може да
надмине 1.7 милиарда през 2050 г.
Вследствие на това земеделското търсене ще се увеличава;
ще трябва да се удвой производството на зърнени храни, за да се
изхранва населението през 2030 г. А когато китайците започнат
120
да ядат толкова *, колкото японците, само те ще консумират ек-
вивалента на днешното световно производство.
Нарастването на градовете* ще се ускори. Градските нома-
ди* ще бъдат поне 300 милиона. По-широкото използване на лич-
на кола* - засега има само една за 150 жители, - ако то се осъ-
ществи, ще създаде още по-голям хаос, като увеличи замърсява-
нето* на въздуха, намали обработваемите площи и усили задръс-
тванията.
Освен това, за да избегне задълбочаването на безработицата, Ки-
тай ще трябва да създава 8 милиона работни места годишно и следо-
вателно, за да стори това, ще трябва да задържи осем процентния
растеж* на икономиката. За тази цел ще трябва да построй до 2020 г.
сто електрически централи и да утрой консумацията на въглища, сле-
дователно и изхвърлянето на замърсители.
Китай няма да може да преживее, без да запази много голям
растеж за много дълго време. Но по този начин ще разруши окол-
ната среда. Тогава последствията от забавянето на икономиката
биха могли да бъдат крайне жестоки. Има опасност да присъст-
ваме на конфликти* между региони* или между буржоазията и
армията - главна структура в китайската икономика. Безредици
ще има в Тибет, в Ксинянг, във вътрешността на Монголия. Ки-
тай няма да рухне като СССР, но би могъл да се разпадне на че-
тири огромни области: Шанхай и Тайван, Севера, Юга, мюсюл-
манските провинции. Той би могъл и да се затвори в себе си под
гнета на авторитарна и брутална диктатура. Тогава би се опитал
да премести една част от населението си в по-малко населени
съседни страни. В частност той.би се разпрострял към Сибир*,
където китайците вече са много милиони. Така би се противо-
поставил на Русия* И Япония* и тогава би могла да избухне пър-
вата война между ядрени сили.
За да избегне тези мрачни сценарии, Китай ще трябва да се
снабди с институционални инфраструктура на пазарна* иконо-
мика и на социална демокрация*, да стабилизира икономиката
си, да преразпредели богатствата си в полза на некрайбрежни про-
винции, да организира балансирано развитие на областите, да на-
мери други източници на енергия освен въглищата, да подобри
производството на зърнени храни и ориз, да освободи земеделс-
ките цени, да преопредели собствеността на земята и на земедел-
ската индустрия, да ги преразпредели между хора и групи, да ре-
формира индустриалния сектор и много да покровителства съз-
даването на частни предприятия.
За да стане това, ще трябва да се отвори към чужбина и към
влиянието на китайските мрежи* оттатък океана. Неговата ди-
аспора* тогава ще му донесе технология, капитали, пазари и мо-
121
дерната култура, която той ще съумее с трихилядолетната си мъд-
рост да усвой и да преоткрие.
КЛАВИАТУРА
Постепенно ще изчезне, за да бъде заместена от вокалните, так-
тилните и зрителните команди. Този прогрес ще направи възмо-
жен достъпа до информационни технологии на онези, конто не
умеят да четат.
КЛИМАТ
Температурата (която зависи от осветяването на земята от слън-
цето, но също и от процентното съдържание на въглероден двуо-
кис в атмосферата) вероятно ще продължи да се нараства, както
това става от началото на индустриалната революция, поради уве-
личаващото се изхвърляне на въглероден двуокис и метан в ат-
мосферата.
Всички белези за едно такова затопляне са налице: Алпите
са загубили половината от обема си от 1850 г. насам; най-топли-
те десет години от сто и тридесетте, за конто съществуват меро-
давни статистики, се полагат в осемдесетте и деветдесетте, а трите
най-топли години от същия този период са през последното от
тези две десетилетия.
Теорията обаче е несигурна; връзката между изхвърлянето
на въглероден двуокис и на метан във въздуха и климатичното
затопляне остава срочна за установяване. Множество фактори са
противоречиви: покачването на температурата предизвиква раз-
тапяне на ледовете, което разхлажда моретата и променя тече-
нията; поглъщането на въглерод от океаните и термичната инер-
ция забавят отговора на „парниковия ефект". Докато първите мо-
дели отпреди двадесет години предвиждаха, че земята ще трябва
да се стопли с 0.4 градуса през последните петнадесет години на
века, то тя всъщност е изстинала с 0.15 градуса, поради ефекта на
покачването на температурата върху топенето на ледовете и те-
ченията.
Предвижданията също са все по-предпазливи. През 1983 г. са
предвиждали, че през 2100 г. промяната на климата ще предизви-
ка покачване на нивото на морето с 3 метра; днес се счита, че
това ще стане едва с 55 сантиметра.
Моделите от 1985 г. са предвиждали едно всеобщо затопляне
на планетата с 1.5 до 5.5 градуса по Целзий за първите четириде-
сет години на ХХ1в., а също и удвояване на пропорционалното
съдържание на въглероден двуокис в атмосферата. Днес се гово-
ри за увеличение само с от 0.8 до 2.3 градуса по Целзий през 2040 г.
122
и най-много с три през 2100 г. Това, разбира се, ще повлече след
себе си едно ускоряване на разтопяването на ледовете и покачва-
не на нивото на моретата; контрастът между климатите ще се
задълбочи, най-много ще се покачи температурата, измервана
през зимните нощи, а най-малко дневната през лятото. Това ще
бъде достътъчно за потапянето на земи в трийсетина страни, за
разпространяването на сушата по цялото Средиземноморие, за
превръщането в обработваеми на земите в Сибир и в Канада, но
също и за разтапянето на ледения блок около Северния полюс,
значи за изстудяването на Океана, за предизвикването на свире-
ли бури, за прекъсването или обръщането на Гълфстрийм и като
последствие за изстудяването на Западна Европа с много граду-
си. Ако бъдат потвърдени, тези феномени ще осъдят повече от
200 милиона души на заточение. Те ще представляват огромна
катастрофа* със сериозни геополитически последствия.
КЛОНИРАНЕ
Нищо няма да го спре. Първото клониране на попова лъжичка е
било постигнато през 1952 г. Първите клонирания на бозайници
чрез прехвърляне на зародишни клетъчни ядра са се състояли
през 1987 г. (за теле), през 1989 г. (за овца) и през 1990 г. (за
заек). През юли 1996 г. за първи път бил клониран възрастен
бозайник (Доли) чрез извличане на клетка от млечните жлези на
крава, клетка, която била инжектирана в овоцит (женска гамета,
недостигнала до зрялост), имплантиран впоследствие в приемна
майка. Същото било направено и с маймуна, но нищо не е сигур-
но и във всеки случай опитът не е могъл да бъде повторен. Все
през 1986 г. след Доли се ражда Поли, но по много различна тех-
ника: не като се тръгва от възрастни клетки, а тръгвайки от една
оплодена яйцеклетка, в която е вкаран човешки ген, яйцеклетка,
имплантирана впоследствие в овцата приемник.
За човешкото клониране процесът е напреднал по-малко.
Американските професори Джери Хол и Роберт Стилман от уни-
верситета в Джорджтаун през юли 1993 г. съобщиха, че са успели
да разделят две клетки, произлезли от първото удвояване на една
човешка клетка, оплодена ин витро, а после и да ги изолират в
изкуствени обвивки, и да ги накарат да се делят отново, специа-
лизирайки се; достигнали до тридесет и две на брой, минамалния
брой, за да може един ембрион да бъде реимплантиран; по-ната-
тък не са отишли. За да се клонира един възрастен и да се възп-
роизведе по идентичен начин - както в случая с Доли, - би тряб-
вало да се инжектират стотици клетки в стотици овоцити, за да
имаме шанс за успешна имплантация. Тогава възрастният би имал
123
възрастта на клонирания възрастен. Още сме далеч от това, да
можем да го постигнем...
Какви биха били фантазматичните употреби на тези клоно-
ве. Да позволяват на хомосексуалните двойки да си имат деца; да
се създават двойници на един родител, засегнат от неизлечима
болеет; да се произвеждат химери*, нагодени за съответни та-
ланта или съответни устойчивости; да се позволи на всеки да се
притежава в множество екземпляри, да си направи колекция от
„себе си“, сред която ще бъде трудно да се различи притежателят
от притежаваните обекти; както се колекционират редки живот-
ни, може също да се събират клонове* на известии личности; би
могло да се произвеждат хибриди на самия себе си й на някой
друг и да се възпроизвежда всяко животно или химера, с чиято
генетична карта разполагаме.
Разбира се, това първоначално ще бъде неосъществимо и при
всички случаи категорично забранено. Първият документ, забра-
няващ човешкото клониране, е приет през 1998 г. от деветнаде-
сет европейски страни. Но тази забрана няма да издържи и всич-
ко ще стане възможно. Всъщност човешкото клониране не пред-
ствлява качествен „скок“, то просто е още една крачка в превръ-
щането на живота във все по-изкуствен. То вече е естествено за
растенията и животните*. За човека то идва точно в момента,
когато той няма отговор на своето търсене на вечността*.
Първо клонирането ще се впише в еволюционната линия на
сексуалността*: човекът, произведен сам за себе си чрез играта
на любовта и случайността, после притежаван като обект на спек-
такъл* и работа*, вече може да бъде произведен изкуствено чрез
оплождането ин витро или чрез помощта на майки, износващи
плода. Значи раждането без родители няма наистина да представ-
лява прелом.
После ще се приеме, че един клон е по-различен от ориги-
налното същество, отколкото два близнака един от друг, тъй ка-
то той дори не е споделял същата цитоплазмена среда, каквато
неговият оригинал. Оттук ще се признае, че човекът не се свеж-
да до своето генетическо измерение.
Най-накрая забраната ще се окаже неприложима. Много дър-
жави няма да я спазват и натискът на пазара* и на науката ще
бъде прекалено силен, за да може да му се устои.
На клоновете дълго ще бъде гледано с лошо око, както е би-
ло с извънбрачните деца. Те първо ще бъдат роби, киборги, а по-
сле, в по-далечни времена, автономии съгцества, с признати пра-
ва*, лека-полека, с тези на хората.
Разбира се, ако това все още е възможно, ще трябва да бъде
прокарана граница, за да се забрани произвеждането на химера*,
124
която отрича присъщото на човека. При условие че не сме стиг-
нали дотам, да вярваме, че „присъщото на човека“ е случайността.
КЛОН-ОБРАЗ
Виртуален* двойник, който всеки ще може да пуска в Мрежата*,
като го кара да живее, да работи, да консумира вместо него заед-
но с виртуалните двойници, създадени от други хора.
Впоследствие той ще се превърне в холограма, способна да
осезава*, притежаваща слово, някаква форма на интелигентност,
способност да се намесва в реалния живот. Другар в детските
игри, той ще може да служи, за да симулира в естествени разме-
ри поведението на работник пред машината, на клиент в магази-
на, на тълпа на стадиона. Актьор или певец, клон-образът ще
може по-късно също така да участва в спектакъл* на живо. Той
ще представлява най-голямата промяна и ще предизвика най-го-
лямото разтърсване във всекидневната заобикаляща среда на хо-
рата.
Но самите клон-образи и клонове са смъртни: клон-образи
ще бъдат програмирани, за да разрушават други, вируси ще въз-
препятстват преноса на памет от един клон към друг.
Ще се направи опит да се шифрират клоновете и клон-обра-
зите, за да се предпазят от убийците. Битки на безсмъртни.
КНИГА
Първи номадски предмет*. Днес повече от един милиард души
прочитат поне по едно литературно произведение в живота си.
След 50 години те ще бъдат най-малко три милиарда. Дори само
заради тази причина книгата ще остане незаменим предмет*.
Удобството за четене, възможността да се преглежда, качество-
то и лъскавината на хартията ще останат дълго време нейно без-
спорно предимство. Цената й ще спадне значително.
Минипечатници за уседнали читатели след едно-две десети-
летия ще позволят да се отпечата в къщи на ниска цена някаква
книга, избрана от Интернет. Веднъж прочетена, книгата може да
се изтрие, а основата да се използва за друга книга.
Издателят ще остане сортирован на ръкописи, акушер на
проекта, спътник на творците и подбудител на творби. Книжа-
рят ще остане незаменим съветник на един читател, който
навигира* в каталог, магазин или заемна служба.
125
КОЛЕКЦИЯ
Страстта да се колекционира ще бъде повече лична, отколкото
колективна; музеите ще живеят все по-малко от дарения и все
повече ще имат статута на фондации.
Вместо да реинвестират спестяванията, си в производителна-
та икономика, богатите класи ще ги вл агат в предмета*, конто
не произвеждат ценности, за да оставят след себе си следа, от
страх пред смъртта*, поради съпротива срещу преходността на
пазарната* икономика, както и от желание да придадат някакъв
смисъл на раздробеността на света, да подбират, да класират, да
слагат ред, да хармонизират.
Привилегия, досега запазена за уседналите, конто разпола-
гат с място, където да складират съкровищата си, колекционира-
нето ще стане достъпно и за новите номади*. Така, както ще съ-
ществуват виртуални домашни животни*, конто ще трябва да се
хранят, да се покровителстват, да се галят, да се утешават, да се
съпровождат до смъртта им, така ще съществуват и колекции от
виртуални предмети, конто вече няма да бъде нужно да се трупат
по етажерки и шкафове. Ще бъде възможно да се купуват по Нет*
предмети за колекция и да се складират в каса, взета под наем по
същия начин. Ще може също да се купуват виртуално и виртуал-
ни предмети: виртуални стари оръжия, марки, книги, виртуални
пясъчни часовници, много по-зрелищни, различии и необичайни
от истинските. Ще бъдат позволени дори и виртуални колекции
от реални предмети, чиято търговия ще бъде нелегална или кри-
минална в реалния свят, дори колекции от предмети, конто ще се
крадат виртуално в най-красивите места или най-богатите музеи
в света.
Но ще има и колекции от жени, мъже, деца, убийства. „Се-
рийният убиец“ ще стане почитан и посещаван колекционер, по-
не виртуално.
И накрая, може би генетиката ще позволи да се съставят ко-
лекции от клонинги - копия на самия себе си или на други, запа-
си от органи, средства за запазване във вечността.
КОМУНИЗЪМ
Жилава подмолна утопия. При него са се извършили най-голе-
мите масови престъпления в човешката история. Ще се появи
пак, ако скандалът с неравенствата* стане отново непоносим. То-
гава той може да приеме формата на търсене на Братството*.
126
КОМПЛЕКСНОСТ
Според закона на Мур комплексността на един електронен чип
нараства наполовина всеки 18 месеца. Според закона на Меткалф
стойността на една мрежа* нараства с броя на квадрат на тези,
конто я ползват. Според закона на Као съзидателността на една
трупа нараства експоненциално с разнообразието и дивергенция-
та на тези, конто я съставят. Следователно сложността нараства
с технологията, свръзката и разнообразието. Тя ще бъде фактор
за творчество, кулминиращо в цивиЛего-то.
КОМПЮТРИ
Изчислителни машини с увеличаваща се скорост; скоро един ми-
лиард от тях ще бъдат свързани помежду си. Много други от тях
ще бъдат интегрирани с множество предмета*, от автомобила*
до домашните машини, от часовника* до играчките*, а след това
и с дрехите*. Компютърът ще промени радикално външния си
вид: първо, свързан с телефона* и телевизора* в телекомпютър*,
той ще загуби клавиатурата си, тъй като командите ще станат
вокални. По-нататък ще бъде премахнат екранът му, който ще
може да бъде виждан виртуално чрез прожекция върху очила, а
по-късно и директно върху очния нерв. Инструкции ще могат да
бъдат предавани чрез мигване на окото в дадена виртуална точка
на екрана, т. е. давайки нареждания по телепатия*.
Компютрите едновременно ще представляваз’ първата, осно-
вополагащата база на една бъдеща изкуствена планетарна разум-
ност и инструментите на нарастващите автономия и креативност
на всеки един индивид, във всеки случай поне на онези, конто
имат възможността да разполагат с тях. Един ден може би - но
много по-късно - те ще станат наистина, или само почти, разумни.
КОМУНИТАРИЗЪМ
10,е се появят нови организации, нито държавни, нито частни, от
всеобщ интерес или с цел печалба, целящи да произвеждат блага
или услуги заради собствените си членове, на основа на много
стария принцип на взаимни доброволки сдружения, прегрупира-
не на индивиди в племена или диаспори вън от съществуващите
системи. Те ще прегрупират в частност обитателите на някои
квартали на големите метрополии, градски номади в търсене на
идентичност. Те ще управляват всичко онова, което държавите
или частното не ще могат вече да гарантират: здравето, несъмне-
но, но също образование™, туризма. По-късно - полицията, пра-
восъдието и редица други атрибута на суверенитета* ще станат
ni
комунитарни. Комунитарните институции, най-напред - илегал-
ни, доколкото отказват да прилагал общия закон, после - алегал-
ни, т. е. толерирани, ще заемат скоро една значителна част от
живота на напредналите общества. Техните ползватели ще бъ-
дат и техни взискателни собственици и придирчиви контрольо-
ри. Малко по малко те ще въвеждат - за нови племена, прегрупи-
ращи граждани, както и чужденци на териториите им и в неста-
билни области - институциите на Братството.
КОНСУМАТОР
Неотделим от производителя. Ще съ-произвежда продуктите и
преживяванйята, конто ще консумира. Там, където пазарът* го
предполага, всички поведения ще се наредят до това на консума-
тора, загрижен единствено за своя собствен интерес. Богатият
гражданин* няма вече да приема да се огъва пред решението на
едно бедно мнозинство. Богатият болен няма вече да приема да
се жертва заради изискванията на солидарността. Влюбеният ня-
ма вече да приема да следва пътищата на съблазняването. Цели-
ят свят ще стане за платежоспособния консуматор един супер-
маркет*, отворен за всичките му капризи.
Един ден, много по-късно, консуматорът, освободен от хват-
ката на пазара, ще може отново да стане болен гражданин или
влюбен, ликуващ заради своите най-сетне поети и напълно покри-
ти противоречия.
конфликт
Хората ще се бият за ценностите всеки път, когато ще ги спо-
делят.
КОСМОС
Заедно с полето на живите организми, първото поле на завоева-
ние и откривателство*. Десетки хиляди сателити ще служат да
се управлява основното в трансмисията на данни, да се локализи-
рат средствата за пренос, да се наблюдават граничите*, движени-
ето на войските и населението, да се пестят торовете и пестици-
дите. Космически превозни средства ще бъдат изнесени в орбита
за междуконтинентални пътувания*. Космически хотели ще поз-
волят да се преживее като турист приключението на безтеглов-
ността. До тях ще се достига с космически совалки.
Ще се разработят роботи*, способни да извличат различии
минерали или газ на планетите. Например на Луната ще се за-
държа кислород, за да служи като гориво на ракетите, намаля-
Всичко това ще предполага в началото наднационал
рами; после цените ще паднат, конкуренцията ще се за!
аедно с нея - двойният проблем за собствеността и за зад
ето* на космоса.
Осем хиляди изкуствени спътници, по-големи от дес
иметра, вече гравитират около планетата; между тях две
ателита, от конто само осемстотин и петдесет все още с:
гвие. Тяхното отстраняване, изключително трудно, ще бъ/
а за развитието на икономиката на космоса, замърсен пр
и да е обитаван.
ТТ’ГЧТГГГ А
129
КУЛТУРА
Първична почва за създаването на благосъстояние, последно пре-
пятствие пред общата еквивалентност на стоките.
Тенденцията няма да бъде вече, след известен период на блуж-
даене, към генерализацията на американската култура, а напро-
тив, към съпоставяне на разнообразии култури, после към вза-
имно сблъскване и сливане на елементи, взети от мозайката от
култури, конто светът крие в себе си, където всеки ще може да
черпи на воля и да кове собствената си „култура Лего*“.
ЛАБИРИНТ
Една от основните думи на бъдещето. Микропроцесорът вече е
лабиринт. Видеоигрите* също са изпълнени с лабиринти, търсе-
ния с клопки на всяка крачка. Нет-ът, мрежите* на власт и на
влияние, план-схемите, следването в университетите, градовете*,
кариерите в рамките на предприятията също ще бъдат такива.
Дигиталният отпечатък е лабиринт, характерен за идентичност-
та на всеки индивид. Мозъкът* е лабиринт от неврони. Та чак до
психоанализата, която обозначава безсъзнателното като звяр, сту-
шен на дъното на един лабиринт, и която приема за свой предмет
разбирането на сънищата, където се сблъсква с избора на път в
плетеница от забранени входове.
Ще трябва да се научим да „мислим лабиринтно“. Изисквани
качества: заинатяване, памет, интуиция, любопитство. Всичките
качества на навигатора* или на номада*.
ЛАЗЕР
Източник на свръхконцентрирани лъчения, циркулиращи в ус-
тойчива решетка, течна или газообразна; с безбройни бъдещи
приложения: въоръжение*, комуникации, изотопно отделяне на
уран, детектиране на замърсители, лечение на коронарните
артерии, подмладяване на кожата, избелване на зъбите,
литография, оптическо четене и складиране на данни, нанотех-
нология*.
ЛАТИНСКА АМЕРИКА
Континент в процес на силно развитие, организиран в мощен па-
зар - Меркосур*. Подобно на Европа*, и той ще се опита да си
създаде обща парична единица* и да изгради политическата си
автономия спрямо Съединените щати*. Ако се потвърдят най-
оптимистичните хипотези, средният доход на жител ще се удвой
в близките четиридесет години, както и населението.
Тъй като е по-северноамериканска икономически и по-евро-
пейска в културно отношение, Латинска Америка ще даде пре-
димство на връзките си с Азия*. Бразилия* ще бъде господства-
ща нация с повече от 200 милиона жители.
131
Ще бъдат необходими още огромни реформи, за да се стаби-
лизират демократичните* и пазарните* институции. Ако не се
вземат мерки, липсата на пътна мрежа* ще спъне устрема на вът-
решния пазар, неравенството може да предизвика нови бунтове*
и отново да затрудни крехките демокрации. Това всъщност е един-
ственият регион в света заедно със Средна Африка, където от
двадесет години бедността* се е увеличила. Ако няма радикална
политическа промяна, след 40 години една трета от населението
ще живее още под прага на бедността.
Наркотиците* ще останат силен икономически и политичес-
ки фактор, който може да корумпира всички институции, освен
ако в Съединените щати забраната не бъде вдигната.
Ако Меркосур* не успее, ще видим военни на власт, а бързи
и масови преселения ще отведат жителите към крайбрежията и
към Севера*.
ЛЕГО
Голямата игра, която ще характеризира целия двадесет и първи
век: сглобяване по поръчка или за себе си на цивилизации*, на
култури, на произведения на изкуството*, на дрехи*, на кухни*,
на любовни заместители и т. н.
Самотническа игра, нарцистична: Лего, его...
ЛЕКАРСТВО
Новите молекули ще бъдат преди всичко натоварени с това, да
блокират уязвимите от дадена болеет* гени. Те ще бъдат персо-
нализирани според генетическата структура на всеки болен. Ще
се произвеждат в клонираните бозайници. Лечение вече ще се
провежда само точно в часовете, в конто лекарството има макси-
мално въздействие, като се държи сметка за биологичния ритъм
на всеки пациент. За да могат да бъдат вкарани на точното място
в тялото*, ще бъдат използвани липозомите, наночастичките, на-
носферите, и нанокапсулите. С увеличаването на броя на молеку-
лите, спомагащи за лечението на психическите проблеми, разли-
чие™ между наркотици* и лекарство ще изчезне.
ЛИБЕРАЛИЗЪМ
Социална система, при която свободата е ограничена само от зло-
то, сторено на друг. Още дълго време ще бъде общата основа на
демокрацията* и пазара*, основа на западната цивилизация*.
Ще бъде все по-трудно да се дефинира: какво е зло, кой е
другият, кой го контролира и т. н.
132
Ще се разбере, че той води до общия идеал само в теоретич-
но общество, съставено от разумни индивиди. И че светът няма
скоро да му прилича. Тази утопия*, която се хвали твърде много,
че не е утопия, малко по малко ще бъде заместена от Братството*.
ЛИТЕРАТУРА
Отражение на своя век, тя ще ни накара да си дадем сметка за
номадството* и ще предложи на номада спектакъла на една
виртуална уседналост.
Още с изобретяването си епопеята, а после романът* са
позволили на уседналия човек да надскочи своята принуди-
телна немобилност посредством някакво пътешествие, в кое-
то друг осъществява действието; това станало с Одисея, ри-
царските романи, Дон Кихот, Робинзон Крузо или Моби Дик. В
утрешния ден, тъкмо наобратно, романът ще предложи на но-
вия номад спектакъла на едно забравено вкореняване. Ще бъ-
де изследвана и ще бъде превъзнасяна литературата на непод-
вижността, речникът на фиксираността, дискурсът на интрос-
пекцията, на съзерцанието, на медитацията: Пруст е бил пър-
вият автор за читатели номади, предвестник на един век, кой-
то все още предстои. Оттогава насам пътуването се осъщест-
вява в най-голяма степей върху екрана, където писателите мо-
лят времето да спре своя ход, за да вкусят една първа глътка
нищо: минимална вечност.
ЛИЧНОСТ
Границата*, която я отдели от артефакта, става все по-тънка.
Тя ще трябва да се защитава.
Човешката личност е започнала да се произвежда като ар-
тефакт, откакто е навлязла и се е намесила в природния про-
чее на възпроизводство. Скоро ще може да се избира полът,
ще се отстраняват генетичните дефекта*, дори ще бъде адап-
тирана човешката личност към околната среда поради липса
на възможност последната да бъде възстановена. Ще става ли
тогава все още въпрос за човешко същество или за артефакт?
Ще трябва да се дефинира по-точно присъщото на човека,
да се реши кога и къде започва и евършва той.
Кога: ще бъде ли позволено да се модифицират клетките
на зародиша или само ембриона няколко дни по-късно, след
като клетъчното деление е направило невъзможна всяка не-
обратима генетична манипуляция?
Къде: ще трябва също така да се реши кои характери са
модифицируеми. Един човек, произведен специално като по-
133
малко нестабилен и по-малко нервен, е без всякакво съмне-
ние все още човек; но такъв ли е той все още, ако изкуствено е
направен по-малко способен на творчество или по-малко
дързък?
Едно от задълженията* на човечеството ще се състои в
това, да откаже личността да се произвежда като предмет*
или като химера*. И да брани правото на несъвършенство, на
каприз, на случайност.
ЛОНДОН
Втори финансов център на света след Ню Йорк и преди Токио.
След това са Сингапур и Пудун. Първи културен град в Европа.
ЛОС АНДЖЕЛИС
Градът на цивиЛего* par excellence, редопоставяне на двеста
нации и на също толкова етнически групи, осъден на нетрай-
ност*, на ново, на номадство* заради непрестанната заплаха
от разрушаването му от земетресение. Изключителна мета-
фора на Запада*: сам осъден да напредва все по-бързо и по-
бързо, тъй като може да изчезне във всеки момент, и при все
това така пленяващ, че въпреки заплахата никой и не мисли
да го напуска.
лоялност
Залог за бъдещето на цивилизациите*: едно общество, в което
лоялността не присъства, не ще може да бъде трайно. При все
това все по-малко необходима добродетел в западния* Ред по-
ради генерализацията на ефимерното, което намалява срока
на валидност или на спазване на договорите, а значи и необхо-
димостта от лоялност между договарящите се.
ЛУКС
Няма да бъде вече в натрупването на предмети, а в свободата
на използването на времето, във възможността да избягаш от
другите, от задръстванията, от промискуитета. Привилегия да
бъдеш сам, да късаш връзките, да имаш достъп до реалното,
до опитността, до цялостността, до автентичното, до истинното,
до своята собствена мярка.
Занапред ще се проявява по-скоро в услугите, в местата за
почивка, за лечение, за образование, за дегустация, за развле-
чение.
134
ЛХАСА
Столица на Тибет, място на международен сблъсък, равно на
Йерусалим*. Няма изход, който да не минава - и там също - през
множествената принадлежност.
ЛЮБОВ
Първа тема на разговор; последен предмет за потребление*. Пър-
во безумие на човека; последна предпазна бариера за чове-
чеството.
м
МАГРЕБА
Четири страни, конто заедно ще успеят, но разделени ще се уда-
вят в кръв.
Демографска сила: през 1950 г. е наброявала половината от
населението на Франция; през 2050 г. ще има три пъти повече
население. Ще разполага със значителни земеделски, туристи-
чески, индустриални и енергийни източници. Ще образува най-
младата общност на планетата. По-младите от 15 години ще бъ-
дат широко мнозинство с добро образователно, а понякога дори с
високо техническо ниво.
Тази постоянно безработна младеж ще бъде най-напред из-
кушена от фундаментализма*. След това ще се обърне към де-
мокрацията*, индивидуализма* и пазара*. Ще се опита да дойде
в Европа, а после, под натиска по-специално на жените, да нало-
жи на региона приобщаването към Запада. Ако успее, ще напра-
ви от него място на изключителен растеж, организирано в общ
пазар, партньор на Европейския съюз и главен туристически обект
в света.
Ако не успее, или ако не се разбунтува навреме, регионът ще
изпадне за дълго време във фундаментализма, създавайки на входа
на Европа враждебен и агресивен свят. Вълни от политически
бежанци ще се опитат на всяка цена да пресекат Средиземномо-
рието. Европа ще трябва да се замисли за отбрана.
МАГЬОСНИК
Занаят* сред други след преоткриването на традиционните позна-
ния - практиките на вуду, омагьосване, предаване на мисли и т. н.
- и развитието на техните виртуални привидности*.
МАГБОСНИЧЕСТВО
Технологията ще направи възможни телепатията*, телепортаци-
ята, привиденията, манипулацията на сънищата*... Вече нищо в
тази облает няма да изглежда невъзможно. Магьосникът ще бъ-
де считан само за малко по-напреднал в развитието на науките и
техниките.
136
МАЙКА
Всяка жена, избрала да има деца, е гарантът на нежността, дъл-
жима на детето, на правото* му на детство* и най-добрата по-
мощница за неговото възпйтание. Да научиш една бъдеща майка
да чете, означава да научиш на четене множество поколения.
МАЙЧИНСТВО
Субект на труд*, то ще се превърне в предмет* на консумация*.
Всяка ще може да иска да има деца по свое усмотрение, с
когото си поиска, дори сама, както се купува предмет*: занапред
деца ще се раждат не както се произвежда, а както се консумира.
Майчинството ще се превърне в самотнически нарцистичен акт
- в крайна сметка дори онанистичен.
МАЛЦИНСТВА
Те ще царстват суверенно. Според принципите на индивидуализ-
ма*, конто превръщат всеки гражданин* в консуматор* на поли-
тика*, малцинствата ще откажат да подчинят личните си инте-
реси на интересите на мнозинствата и ще напуснат общностите,
конто ще искат да им наложат своите решения, да им попречат
да придобият онова, което те имат средствата да закупят и да
намалят привилегиите им. Те ще заявят отцепването си, или ко-
гато това се окаже невъзможно, ще си тръгнат индивид по инди-
вид: бягството на елитите извън дадена демокрация* ще показва
бунта на малцинствата срещу решенията на дадено мнозинство.
Още тук демокрацията не ще може да бъде спасена, освен ако
Братството* не се превърне в толкова високоположена в инди-
видуалната йерархия ценност, че да компенсира фрустрацията на
някои егоизми.
МАРКА
Най-важният актив на едно предприятие*, заедно с неговите па-
тента и съставящите го кадри. Условие и оправдание за неговото
просъществуване. След време предприятията за потребителски
блага ще имат за основна функция ръководенето на дадена мар-
ка, поддържането й, остойностяването й, зарязвайки производст-
вото в собственна смисъл на думата в полза на фирмите-изпъл-
нители. Най-дълготрайните марки ще бъдат онези, конто успеят
да въплътят една картина на света, с която консуматорите ще
искат да се идентифицират по траен начин. Консумирайки ней-
ните продукти, те ще имат чувството, както при едновремешния
канибализъм*, че придобиват специфични дарби.
137
Първите марки ще бъдат в голямата си част американски:
Кока-кола (младост), IBM (компетентност), Nike (надскачане),
McDonald’s (щастие), Microsoft (интелигентност); но ще дойдат
и други от Европа: Danone (здраве), Hermes et Vuitton (луке), или
от Азия: Sony (мобилност) и т. н. По-късно ще се появят и нови,
за да въплътят съблазняването, избавлението, самотата, автен-
тичността, любовта... Те ще произлезат от други части на света,
особено от Латинска Америка и от Африка. Съзвездието на мар-
ките ще съставя търговското измерение на цивиЛего*.
МАРКСИЗЪМ
Модерните времена ще са ни дали само двама големи портретис-
ти на Историята: Шекспир и Маркс. Хората ще се заинтересуват
отново и от единия, и от другия. Марксизмът ще бъде признат
като една от най-подходящите форми за анализ и предвиждане
на развитието на човешките общества, разбрано като натрупва-
не на конфликта, конто могат да завършват само с победата на
единия или другия от протагонистите. Ще се разбере защо тази
теория е могла да доведе едновременно до някои от най-големи-
те кланета на XX век и да предскаже с проницателност това, ко-
ето очаква капитализма, когато той завладёе планетата.
МАРС
Човек ще достигне до него към.2040 г., след двегодишно пътува-
не. През 2100 може би там ще бъдат инсталирани първите чо-
вешки поселища и червената планета ще служи за междинен ла-
гер на изеледванията извън Слънчевата система.
МАТЕМАТИКА
Ще заема все по-незначително място в образованието, за да от-
стъпи пред експерименталните науки, историята и философията.
След това хората ще си дадат сметка, че математиката е един-
ственият общ предмет за всички образования на планетата, във
всички цивилизации*, и че тя представлява (заедно с музиката*,
сродна дисциплина) единственият общ език* за всички хора. Ще
се разбере също, че не може да има прогрес в теориите за мате-
рията, без прогрес в математиката.
Много по-късно, когато науката ще е напреднала безкрайно
много, може би ще се обясни защо математиката, измислена от
човека, обяснява с толкова съвършена точност законите на при-
родата, на конто хората и нещата са подчинени.
138
МАТЕРИАЛИ
Една от най-важните и най-трудните за предвиждане мутации,
която предметите* и начините за тяхното производство ще из-
питат, ще се дължи на появата на новите материали. Послед-
ните ще произхождат преди всичко от изследвания върху ке-
рамиката, пластмасите, алуминия. Те ще променят естетика-
та* на предметите, естеството на облеклото*, на мебелите, на
превозните средства.
По-късно ще бъдат измислени материали, възстановяващи
характерните за кожата качества; тогава предметите повече от
всякога ще приличат на своите господари. Още по-късно нано-
технологиите * ще позволят производството на материали по по-
ръчка, като се тръгва от специално избрани и доброволно съче-
тани елементи: „материали Лего*“.
МАТРИЦА
Програмен продукт, форма*, програма, калъп, текст, код, произ-
ведение на изкуството. Всяко серийно повторимо нематериално
откритие.
МАТРИЧАР
Един от първите занаяти* на бъдещето: създател на матрици.
МАФИЯ
За да властва над едно общество, престъпната икономика има
нужда от съчетаването на две условия: съществуването на източ-
ници за нелегални печалби и на население, което да е жертва на
културно насилие.
Следователно мафията ще започне да заплашва, че ще вземе
властта в Русия* и в голям брой страни от Източна Европа*, като
се започне от Румъния, както и в Западна Африка*.
При следващото поколение господарите на криминалната
икономика ще се вмъкнат в законната икономика, в търговията
и във виртуалната индустрия, в спектакъла*, за да предлагат еро-
тични клон-образи*, възторжени пътешествия, игри* в хиперсве-
та, но също и редки и позволяващи незаконна търговия произве-
дения: паспорта*, органи*, вода* и др.
Мафията може да бъде преборена само чрез спадане на пе-
чалбите й, следователно чрез узаконяване на по-голямата част
от дейностите, конто я поддържат, и чрез издигане на културно-
то ниво на населенията-жертви.
139
МЕДИЦИНА
Променена от електрониката, а по-късно напълно преобразувана от ге-
нетиката, тя ще се занимава поне толкова със здравите, колкото с бол-
ните.
Най-напред ще се потърси дефиниция на нормален профил на жи-
вот - ръст, тегло, биохимични критерии за нормалност - и ще се устано-
вят норми на поведение, който всеки ще се старае да спазва, от страх, че
ще загуби облагите от многобройните застраховки*, конто е бил поощ-
рен да сключи.
Ще се генерализирателедиагностиката ителелечението. Хирург,
избран по световен каталог, ще може да асистира от разстояние на ни-
кой колега и дори много по-късно да присъства като клон-образ* на
операцията, самият той изпълнявайки виртуално манипулации върху
болния.
След това ще се върви къмсамодиагностиката. Инструмента за
самонаблюдение, конто ще се носят на китката (биочасовници*), ще
позволяват всекиму да следи дали отговаря на някои прости норми (кръв-
но налягане, стойкости на холестерола, термография, сърдечен и мозъ-
чен ритъм, нива на ендорфина...).
От там ще произлезе самолечението. Бионични протези* ще раз-
дават лекарства*, например инсулин на диабетиците. Електрокардиог-
раф ще бъде свързан с регулатор на сърдечния ритъм. След това биони-
ката* ще позволи имплантирането на микропроцесори, направени от
поносими метали, за да се осигурят основните химически равновесия.
По-късно генетиката* ще преобърне медицината. Най-напред ще
се развие генетичната диагностика: още при раждането ще се дешиф-
рира генетичната структура на един индивид и ще се знае уязвимостта
му към всички болести*; всеки ще си носи карта за генетично иденти-
фициране*, съдържаща индикации за специфичните му слабости, конто
ще му нареждат какво има право да яде, да пие, да прави, ако иска да
бъде обезщетен за грижите си от застраховките (превенция* по мярка).
После ще настъпи възходът на фармакогеномиката*, благодаре-
ние на която лекарствата ще бъдат адаптирани към генетичната специ-
фичност на всеки болен (терапевтика по мярка).
След таагенната терапия ще позволи смяната на един дефектен
ген с нормален ген, произведен изкуствено в соматичните клетки, т. е.
специализираните клетки. След време всеки индивид ще може да си
доставя гени, специфични тъкани, органи от собствените му или от жи-
вотински клонинги - генетични резервоари, места за диагностика и ек-
спериментиране.
След още по-дълго време можем да си представим генетич-
на превенция, която да отстранява още с генетичния анализ на
ембриона генетичните дефекта в зародишните клетки. Е.стест-
140.
вено тя би могла да бъде само частична, тъй като случайността
винаги допуска грешки.
Паралелнб с това ще се върви към глобално разбиране на
човешката личност, като се започне от взаимодействието на мо-
зъка и тялото, благодарение на по-доброто познаване на съобщи-
телната мрежа* между клетките. В тази облает източната меди-
цина ще донесе важни знания и в края на краищата ще може чрез
клетъчните мрежи да се обясни циркулацията на енергията, коя-
то определят двадесет и осемте „пулса“ на китайската медицина.
Здравната икономика ще бъде все по-малко подчинена на па-'
зарните закони, тъй като консуматорите ще плащат все по-мал-
ко. Лекарите ще станат чиновници на тези, конто им плащат:
органи за социално осигуряване или частни осигурителни компа-
нии. Във все повече страни частни предприятия ще заменят об-
ществените системи, понякога със задължението да поддържат
минймално качество на грижите, каквато и да е платежоспособ-
ността на индивидите.
Главно изискване на утопията* за Братството* ще бъде аб-
солютната и неограничена безплатност* на грижите върху цяла-
та планета, преди всичко и особено за децата.
МЕЖДУНАРОДНЫ ИНСТИТУЦИИ
Дълго време те няма да имат права, съобразени с нуждите за ор-
ганизиране на планетата. Никоя от тях няма да има средствата
да решава това, което понякога знаят, че трябва да предприемат:
твърде централизирани, твърде бюрократични, обикновени зат-
ворени полета за интересите на държавите* членки, самото им
естество най-често им пречи да действат.
Краят на студената война би могъл да бъде поводът да се
помисли за тях като след всяка голяма промяна в световния ред.
Такова нещо не стана. Нищо не предвещава, че някоя бъдеща
голяма криза ще позволи това да се направи, още по-малко да
има някакъв напредък при едно световно правителство.
 Следователно, от закърпване на положението до ново закърп-
ване ще се стигне до по-голямо съсипване на сегашната система,
като великите сили ще засилват все повече влиянието си върху
все по-изпразнените от съдържание институции.
Единствените могъщи институции ще бъдат тези, натоваре-
ни да бъдат спазвани на пазарите правата на предприятията* про-
тив държавите. Институциите, за конто се предполага, че ще под-
помагат страните на Юга*, като банките за развитие, малко по
малко ще бъдат пометени от пазара* или приватизирани, като се
превърнат в агенти на предприятия* или на нации, конто ще
141
заплащат услугите им.
Ако някой ден се стигне до създаването на обща програма,
тя би трябвало да допринесе за засилване на авторитета им, като
се започне с този на ООН*, поне в осем посоки: борбата срещу
бедността* и за демокрация*, защита на климата*, надзор над
финансовите и валутните пазари, контрол над науката*, превен-
ция на конфликтите*, борба срещу престъпността* и запазване
на морската среда.
•	Борбата против бедността ще наложи дотирането на меж-
дународните финансови институции с нови средства. Всяко фи-
нансиране от тези институции ще бъде подложено на двойни изис-
квания - демократични и социални, за да се установи дали проек-
тът обслужва най-онеправданите категории, с риск, ако е необхо-
димо, да им се запазват квота на достъп.
•	Запазването на климата ще изисква създаването на макси-
мално приемливи норми на замърсяване, измерването на откло-
ненията, приети с тези норми, и подпомагането на бедните стра-
ни да имат достъп до технологиите. Една агенция би трябвало да
дава при определени условия „права за замърсяване1' и да нама-
лява авторитетно използването на въглища*.
•	Регламентирането на финансовите пазари ще предполага
поставянето на механизми за ограничаване на краткосрочните
кредита и за наблюдение на всички спекулативни инвестиции.
Наблюдението на парите* би могло да доведе един ден до поява-
та на световен паричен еталон, на световни пари по модела на
еврото.
•	Защитата против отклонениата на науката изисква създа-
ването на средства за анализ и оценка, за да се предпази именно
целостта на човешката личност
•	Превенцията на конфликтите и на войните* ще наложи ед-
на планетарна власт да създаде каталог на заплахите, да предуп-
реждава финансовите институции, да контролира преговорите
между страните, да проверява прилагането на договорите, да на-
лага санкции в случай на нарушаването им.
•	Защитата против престъпността* ще изисква да се изключ-
ва от международната финансова общност всяка институция,
позволяваща прането на пари от престъпления и наркотици*, да
дава подкрепа на страните, искащи да променят икономиката си,
и да се подпомагат в борбата им с трафикантите.
•	Защитата на морските богатства* ще доведе до създаване-
то на запаси от вода* и храна, защитени от международна поли-
ция на моретата.
Хората ще приемат създаването на подобии институции или
засилването на вече съществуващите само когато осъзнават опас-
142.
ността. Така се роди Европа*. По пипса на заплашващи мартиан-
ци [Martiens - последователи на Хосе Марти - бел. пр.], ще трябва
първо да се разчита - наивна илюзия - на проницателността на
могъщите, или по-вероятно, пред техния провал - на паниката на
едните и на бунта на другите.
МЕКСИКО
Страната, където се смесват Северът* и Югът*, наследство от
една индианка, изнасилена от испански войник. В нея има най-
голям риск да се развихри жестокостта. През 2025 г. ще набро-
ява 150 милиона жители вместо днешните 90 милиона. Ако
успее да запази единството си, ще представлява блестящ при-
мер за цивиЛего, велика сила, царуваща над испаноговорящия
свят, и ще упражнява нарастващо икономическо и политичес-
ко влияние над южните Съединени щати, отдалечавайки ги от
североизточните.
МЕКСИКО (ГРАД)
Най-големият град на Америките; ще трябва да бъде евакуиран
поради замърсяване*.
МЕРКОСУР
Икономическо, а после политическо сдружение на общността на
страните в Латинска Америка*. Един ден ще има своя собствена
парична единица* и по-късно свое федерално правителство. Бър-
зо ще се превърне в една от главните сили на Юга*, обединявай-
ки близо един милиард жители около Бразилия*. Ще трябва да
урежда отношенията си с Централна Америка и особено с Мек-
сике*, което е силно интегрирано със Съединените щати* в Але-
на - организация на Северна Америка. А Мексико ще иска да
бъде част и от едната, и от другата организация. Съединените
щати смятат да контролират Меркосур, който ще има амбицията
да бъде икономически близко до тях, но ще иска да остане кул-
турно близък до Европа*. Не са изключени търкания, дори и кон-
фликта на границата* на двата континента.
МЕТЕОРИТ
Заплахата от цялостно унищожаване на човешкия род ще започ-
не да бъде вземана по-насериозно в деня, в който ще притежава-
ме средствата, за да го предотвратим. Цялостна мрежа* от сате-
лити* ще бъде натоварена с мисията за надзор. Ще бъдем в го-
143
товност да изпратим в пространство™ атомни или неутронни оръ-
жия, предназначени да разрушат всяко заплашващо небесно тя-
ло. Човечеството по този начин ще остане нащрек, като запла-
шен номад*, вперил поглед в безкрайното пространство, за да
разпознае навреме смъртта в чертите на някоя произволна тра-
ектория.
МЕЦЕНАТСТВО
С отслабването на държавата* то ще се наложи като начин на
финансиране на изкуството, но също и на обществените и меж-
дународните институции*. Най-богатите от хиперкласата*, скъс-
вайки с буржоазния идеал за вечността*, вече няма да оставят
съществената част от своите богатства* на децата си, а ще създа-
ват фондации. По този начин ще присъстваме на едно завръщане
на благотворителността такава, каквато е властвала през XIX век,
но този път в планетарен мащаб: първият етап към нейното ин-
ституционализиране, водещо до Братството*
МИГРАЦИЯ
Десетки милиони индивиди ще сменят страната си всяка година,
за да оцеляват.
Съществената част от миграцията ще става във вътрешност-
та на африканский континент, а впоследствие на последователни
етапи: от Африка* към Европа*, от Южна Америка към Мекси-
ке*, от Мексике към Съединените щати*, от Централна Азия
към Русия *, от Русия към Полша*, от Полша към Германия *...
Мигриращи населения ще се настанят в новообработените
пространства (Амазония, Централна Африка, Сибир*, Сканди-
навия, Канада*).
За да бъдат овладени тези движения, ще е необходмо да бъ-
дат помирени номадство* и демокрация* и да се дадат на емиг-
рантите права и задължения на квази-граждани*.
МИКРОКРЕДИТ
Най-добрият шанс на човечеството да се изплъзне на бедност-
та*. Основна форма на подпомагане на 2 милиарда бедни след
успеха на Grameen Bank в края на XX век. По цялата планета ще
се умножат институциите, подпомагащи бедните да се самонае-
мат. Те ще дадат на всекиго средствата за създаване на богатства
според собствените си способности и дарби, както и средствата
да се покаже съзидателен. Те ще гарантират заеми за жилище*,
за индивидуален труд*, за комуникационни мрежи.*
144
Микрокредитът, без да чака пазара* сам да го регулира (хората
на наемная труд няма да елиминират бедността), нито междуна-
родната помощ да го достави (за него ще бъдат нужни средства,
конто никой не ще може да се надява да отпусне) към 2020 г. ще
засегне десет, а после и 100 милиона семейства* сред най-бедни-
те. Той ще им позволи да излязат от най-крайната бедност, дос-
тигайки доход от три долара дневно. Интернет* значително1 ще
ускори доставянето на заеми.
МИЛИЦИИ
Групи от граждани*, въоръжени с бойни материали, решени
да се защитават чрез собствени средства срещу нахлуването
на държавата*, на мултинационалните компании* или на чуж-
денци*. Вече много силни в Съединените щати*, те ще станат
такива и другаде. Въоръжена сила на отпора, на идентичнос-
тните твърдявания, на отбраната на уседналия* човек срещу
пазара*, срещу мондиализацията* и онзи, който я въплъщава,
срещу номада*, бил той беден или богат, завоевател или ин-
веститор.
МИНИ
Едно от най-страшните наследства на XX век. Ще бъдат нуж-
ни 100 милиарда долара за премахването на 110-те милиона
антихуманни мини, разположени в 70 страни. Не само че тези
пари не ще бъдат на разположение, но и ще струва 100 пъти
по-малко да бъдат направени нови. Освен ако не се осъщест-
вят основни технологически преобразувания или не се наме-
рят непосредствено наличии ресурси, тези мини ще убият още
поне 10 милиона човека. Война* вън от мира, без пространст-
вени и времеви граници*.
МИНИДИСК
Японско изобретение, което би могло след време да замести
радиото, диска и дори телевизията* и киното*, позволявайки
на всеки от дома си да записва, изтрива и презаписва до безк-
рай музика*, образи, данни, свързвайки се към оптичен изход,
включен чрез посредничеството на цифров декодер към кабе-
ла или парабола. Тогава индустрията ще еволюира към създа-
ването на цифрови бази данни, конто ще продават услугата си
срещу заплащане.
145
МИР
По принцип XXI век би трябвало да бъде по-миролюбив от XX,
тъй като мондиализацията ще направи войната* самоубийстве-
на, като обезсмисли граничите*; тъй като оръжията ще имат та-
кава ефикасност, че ще могат да разрушат планетата при първия
залп.
И все пак причини за война - геополитически*, икономи-
чески и етнически - няма да липсват. Никоя свръхсила, никой
съюз, никоя регионална или световна организация няма да има
юридически, финансови или военни средства да попречи на
разпространяването на такива пожари, още щом избухнат. Сле-
дователно мирът несъмнено ще бъде временно състояние меж-
ду два конфликта.
Единственият начин той да се запази траен, би бил всеки път
да се избързва с организирането на диалога, компромиса и сът-
рудничеството между съседи, да се намалява остротата на анта-
гонизмите, преди да е станало твърде късно.
Ще започне да се подготвя организация на всеобщий мир при
първите дискусии с, цел да се създаде световно правителство.
МИСТИКА
Мистичен век, поради това че е номадски*.
Номадът е създател и „носител“ на Бог. Той има нужда от
Него, от неговото място на събиране, което го утешава и направ-
лява. В пустините на бъдещето самотата* ще създаде отново нуж-
да от солидарност*, от взаимопомощ, от принадлежност, от ду-
ховност, от братство. Номадът отново ще има нужда да сложи
трансцендентността на своите рамене, да носи своя Бог със себе
си. Всеки ще бъде мобилният дом на един Бог-номад. Това мис-
тично номадство е своебразно противокръстоносничество: вече
няма да има свещени места за освобождаване, тъй като те са зат-
ворени в себе си. А тъй като „себе си“ се придвижва из света, ето
ти го изолирания отшелник или уединения монах сред множест-
вото, ето ги примирени регуларното и секуларното, обичайното
и мирското.
МЛАДЕЖ
През първата половина на века младежта на Севера* ще бъ-
де големият губещ в икономическо и политическо отноше-
ние. Само тези, който успеят да се промъкнат в хиперкласа-
та*, ще се измъкнат. Другите ще страдат от липсата на ра-
бота и на перспективи. След това ще се разбунтуват и въп-
146
реки че ще бъдат все по-малобройни, ще поддържат проек-
та за Братството*.
В това време младежта на Юга*, която ще преобладава де-
мографски, ще мечтае да живее на Север. И тя ще отиде там.
Приобщена към бунта на младежта от Севера, тя в голямата си
част ще се завърне у дома и ще стане големия двигател на обно-
вата. Преди на свой ред да остарее...
МОДЕЛ
Едновременно снова, на което подражаваме, и онова, което под-
ражава:
•	артисти, Спортисти, играчи на шах* ще бъдат от тези, на
конто подражаваме. Докато всеки един не стане създател на своя
собствен модел на успех;
•	моделите в социалните науки, конто подражават на дейст-
вителността, ще се превърнат във виртуални* вселени, симула-
кри*, хиперреалистични макети, върху конто ще се симулират
последствията от решенията, конто възнамеряваме да вземем.
МОДЕЛ-СТАНДАРТ
физична теория, която може би някой ден ще обедини законите,
управляващи материята. И която тогава ще успее да обедини че-
тирите форми на енергия, конто днес не могат да бъдат сведени
до единствен инвариант.
МОДЕРНОСТ
Демодирана завинаги.
мозък
Най-голям залог в медицинского изследване, главен пазар за
технологиите на информатиката.
Съставен от сбор от взаимносвързани памети, всеки вид от
конто (език, разбиране, слово, спомен, съзнание, смятане...) е ло-
кализиран в специфична зона, в която обаче два вида от една и
съща дейност могат да бъдат и много отдалечени. Един „флуиден
[Паи] мозък“ управлява преживяванията и емоциите до един „ка-
белиран мозък“, който управлява рапиото. Имо сто милиарда
клетки, всяка свързана с други десет хиляди чрез неврони, конто,
като се възбудят, пораждат нервни импулси, който на свой ред
пораждат химически посредници, пресичащи междуклетъчното
пространство, за да достигнат до други неврони.
147
Никой ден ще бъде разбрана цялата биология на ума. Инте-
лектът ще бъде описан като виртуална реалност, като мисъл из-
вън думите. Умственото упражнение ще може да има действие
върху мускулната сила, като активизира централните двигател-
ни вериги. Ще може да се „чете в мислите“, във всеки случай да
се знае дали някой в даден момент има мисловна дейност и не-
съмнено да се открие за кой обект на паметта се отнася. Това ще
разкрие перспективи, конто днес се смятат за налудничави, като
директно включване на компютъра в мозъка и следователно в
практиката, еквивалент на телепатията*. Можем да си предста-
вим също, че някой ден процесът на самосъзнание ще бъде раз-
бран достаточно, за да може паметта от един мозък да бъде пре-
хвърлена на друг и така да се стигне до истинска вечност на ума.
МОНДИАЛИЗАЦИЯ
Пространствено измерение на глобализацията*, характеризира-
що се с разширяването на размените, на планетата под натиска
на пазара*. Към 2010 г., ако нищо не я спре, тя за първи път ще
задмине нивото, което е достигала в началото на XX век.
Осъзнаването на принадлежността към едно планетарно се-
ло ще бъде ускорено от разкъсването на връзката цена и разсто-
яние на комуникациите. То ще бъде забавено от нестабилността
на световните финанси*, от миграциите* на населенията и от за-
плахите от епидемии, конто ще насърчат поставянето на нови
прегради.
За да е устойчива, тя ще трябва да установи кодове за добро
поведение, а после етически норми на циркулацията. Комплекс-
на мрежа* от международни конвенции ще свързва държавите*
помежду им чрез правото*, а не чрез закона*. По-късно, след ус-
тановяването на континентални институции, може би ще се поя-
ви неотложната нужда от световно правителство. Както и за Ев-
ропейский съюз, тази еволюция ще започне чрез установяването
на планетарна свободна размяна, чрез свободното обращение (цир-
кулация) на капитали, което ще направи необходима появата на
световна парична единица, не ще можеща да бъде ефикасна без
планетарна инстанция, в състояние да поддържа и най-онеправ-
даните региони.
МОРЕ
Заплашено от гибел поради нечистотиите, изхвърлени от мор-
ския транспорт*, безконтроляо потапяне на ядрени отпадъци*
или последиците от градското замърсяване*, то е и ще остане
повече от всякога необходимо за оцеляването на човечеството.
148
Морето ще трябва да абсорбира голяма част от „парниковия
ефект“, за да се забави земното затопляне, да се регулира клима-
ты’ и да се избегне, поради повдигането на нивото му, потъване-
то на подземните води и на подаващите се над повърхността зе-
ми, където живеят стотици милиони хора.
То ще трябва да изхранва значителна част от човечеството.
Затова ще трябва да се регламентира строго риболовът, да се за-
щитят заплашените от изчезване видове и да се развиват водни-
те култури. Ще трябва да се защитят и да се оползотворят също и
стотиците милиони животински и растителни морски видове, не-
познати досега. Те ще послужат за изнамиране и производство
на противоракови и противовирусни лекарства*, сърдечни сти-
мулатори, болкоуспокояващи лекарства и т. н.
Морето ще трябва да се използва и за запазването на айсбер-
ги и за доставянето чрез обезсоляване на голямо количество аб-
солютно необходима за живота питейна вода*.
Ще трябва да доставя материали*, конто биха се оказали ос-
къдни към края на века, като титана и кадмия.
Ще трябва да пренася големи количества стоки, (стоки, кон-
то не биха могли да пътуват другояче), на борда на тежкотоварни
кораби с ядрено гориво*.
Морето е необходимо повече от всякога за оцеляването на
човечеството, затова ще трябва да бъдат преразгледани и засиле-
ни договорите, конто го защитават, като се повери на междуна-
родна институция* власт за контрол в открито море, обявено за
обща собственост на човечеството; и като се създаде междуна-
родна полиция за моретата, натоварена със спазването на права-
та* на бъдещите поколения.
МОСКВА
Столица на една от феодалните сили, на старата разпаднала се
Русия*, опитваща се упорито да възстанови империята.
МРЕЖА
Всички политически, икономически, военни, обществени, кул-
турни, технологически организации ще преминат от йерархията
към мрежата - съвкупност от взаимносвързани, взаимноконек-
тирани гнезда, лабиринти*.
Системите на комуникация, градовете, веригите от електрическа
енергия*, водата, телевизията, телекомуникациите*, Интернет* са мре-
жи. Организациите ще се моделират на свой ред по системите на ко-
муникация на информациите. Така ще бъде и с пристанищата*, адми-
нистрациите, предприятията, самите армии*.
149
За да действат като мрежа, тези организации ще трябва пър-
во да редуцират своите йерархически нива, да умножат напреч-
ните комуникации. Някои институции са по-добре подготвени от
други за това. Например ако пазарът* е по природата си мрежа,
демокрацията* е йерархична система. Тя ще може да се извърш-
ва в мрежа единствено ако вече не е делегиране на власт, а ако -
както е във всяка мрежа - никой не се намира на върха или в
центъра. Което ще значи най-вече да се приеме тя да се схваща
без граници, да се преобразуват партиите* в мрежи на солидар-
ност, вместо машини на вземане на власт, каквито те все още са.
После, усложнявайки се, мрежите ще станат Иерархии, този път
на умението да се навигира*.
МУЗИКА
Нови шумове и ритми ще изтикат всичко, което се слуша днес.
Няма да става дума за връщане към ритуала и спектакъла*,
нито пък за сериозната музика. А напротив - за подем на им-
провизацията.
Град ските номади* ще създадат нови инструмента - елек-
троника или всякакви други - за спонтанна и колективна му-
зика, достъпна за всички, разчупваща бариерата на чиракува-
нето, смесица от далечни култури*, кръстоска на инструменти
и хармонии.
Музикалното цивиЛего* ще даде живот на всекидневните
предмета*, като позволи да се чуват шумовете им, като им при-
дава смисъл, като ги кара да говорят и пеят. Музиката отново ще
открие свещения си произход и пророческата си функция: да под-
бужда към живот, да се общува с трансцендентното, да утешава;
да напомня на хората чрез опита на емоцията, че те са много
повече от машини за производство и консумация и несъмнено
по-добро и повече от бъдещи мъртъвци.
МУЛТИНАЦИОНАЛНИ КОМПАНИИ
За да оцелее, всяко предприятие, дори и най-малкото, ще трябва
да се превърне в мултинационално, поне по своята клиентела. А
мултинационалността няма вече да бъде непременно знак за мо-
гъщество.
МУЛТИПРИНАДЛЕЖНОСТ
Всеки един ще има правото да принадлежи на множество дотога-
ва антагонистични племена*, да бъде противоречив, на пресеч-
ната точка между два свята, накратко - да бъде странен, чудат по
150
природа. Ще може одновременно да бъдеш гражданин и на Гер-
мания*, и на Франция*, поклонник и на будизма, и на юдеизма,
член на множество асоциации*, на множество политически пар-
тии. И дори на множество семейства*... Ще взимаме елементи
от разни култури и ще си служим с тях, за да изградим собствена-
та си, тръгвайки от парченцата от културата на другите. Ще бъ-
дем принудени на толерантност поради изживените противоре-
чиви истини, още преди да дойде времето, в което едно ново пра-
во ще направи от нея правилото на новите цивилизации*.
МЪДРОСТ
Хармония и наивност, детство и женственост ще бъдат измежду
ключовите думи на мъдростта, необходими при пътуванията в
света и в хиперсвета*.
МЪЖЕ
На планетата има повече мъже, отколкото жени. В някои страни
броят на момчетата и момичетата е 3:2.
В Юга мъжката хегемония ще продължи; там жените ще са
изправени пред несигурност, експлоатация и нищета.
Обратно, в Севера все повече ще доминират жените и мъж-
кото мнозинство ще се съобразява с женските ценности.
НАВИГАЦИЯ
Техника за циркулиране в реалните и виртуалните мрежи* (Net-a,
мултимедията, хиперсвета,*, клетката, града*, мрежата*, пъти-
щата, генеалогията, предприятието*), изискваща чувство за ори-
ентация, памет*, интуиция, инат, умение за отклонение от набе-
лязаните спирки, чувство за асоциация на идеите, за будно и бди-
телно скитане. Тя ще бъде основна компетенция на хиперкласа-
та*, базового знание за номадството*. Произвеждането на инст-
румента за навигация и на карта за всички тези различии мрежи
ще дава прехрана на големи бъдещи занаяти*.
НАЕМАЕМИ
[Наемаеми, подлежащи на наемане, employables.] Тези, конто мо-
гат да работят или да учат, ще получават едновременно доход за
дейността* и универсален доход*. Останалите - бездомните,
затворниците, наркоманите, умствено изостаналите, изпаднали-
те в дълбока депресия или хронично бол ните - ще получават са-
мо универсален (всеобщ) доход*.
НАКАЗАНИЯ
Йерархията на наказанията ще бъде без съмнение трансформи-
рана, във всеки случай ионе в напредналите демокрации, за да се
направят по-сериозни санкциите, борещи се срещу престъплени-
ята и финансовите нарушения, случайте на корупция и за да се
облекчат тези, касаещи някои нарушения, извършени от най-бед-
ните. Ако в края на века смъртното наказание беше планетарно
забранено, това би било неопровержимо доказателство за прог-
реса на цивилизацията.
НАНОБИОЛОГИЯ
Когато бъде открито как РНК (рибонуклеинова киселина) носи-
телите въздействат на атомите, за да възпроизведат протеините
и как последните се авто-реплицират, тогава ще може изкустве-
но да бъдат създавани протеини атом по атом, както днес можем
изкуствено да пресъздаваме наномотори; молекулярни съчетания,
способни да използват за придвижването си енергия (под форма-
152
та на АТф*, универсално обменно средство във вътрешността
на клетката), ще могат да бъдат използвани като биологически
наномотори, дори един ден като средство за възпроизвеждане на
клетки и спиране на стареенето.
НАНОМАДСТВО
Посткапиталистическа култура, основа на цивиЛегото*, центри-
рана около двете господстващи ценности на хиперкласата*: на-
нотехнологиите*, конто ще изменят материалите* и занаятите*,
и номадството, което ще измени начина на живот.
Утопията на наномадската култура ще бъде Братството*, ко-
ето ще направи възможна планетарната демокрация*, правейки
я най-накрая напълно съвместима с пазара*.
НАНОМЕДИЦИНА
Когато нанотехнологиите станат достъпни, ще могат да бъдат
създавани роботи* или миниатюрни камери, управлявани от раз-
стояние чрез команди по човешка мярка, за да бъде премествана
една едничка клетка от тялото*, да бъде манипулирана генети-
чески или пък за да бъде вкаран наномотор в една пора, с цел да
се предприеме преглед или да се коригира някое увреждане.
НАНОТЕХНОЛОГИЯ
Брак на физиката и информатиката*, позволяващ да се надява-
ме,че ще можем да съединяваме един по един атомите, за да пре-
създаваме дадена молекула, даден материал, дори предмет*, ка-
то тръгваме от програма за съединяване. Най-оптимистичните
предвиждания ни карат да мислим, че първите основи на нано-
технологията ще можем да задействаме към 2020 г. Първите на-
нопродукти ще бъдат изкуствени наномотори, след това нано-
тръби, микроскопични датчици, конто ще можем да въвеждаме
в кръвта, за да измерцаме постоянно параметрите й, след това
нанокомпютри, а по-късно авторепликатори, т. е. машини, спо-
собни да клонират сами себе си.
Икономическите, социалните и политическите промени,
следващи от такива открития, са главозамайващи: всеки матери-
ал, всеки предмет ще бъде превърнат от тях в сбор прости и без-
хитростни информации и атоми. Нанотехнологията, клониране
на неподвижного, най-накрая ще се елее с клонирането на живого.
153
НАРКОТИЦИ
Особена форма на развлечение* и на пътуване*, те ще станат
основен ресурс на страните производителки, после на страните
консуматори. За да се избегне продължаващото развитие на пре-
стъпната икономика, забраните постепенно ще бъдат премахна-
ти. За кратко време ще изчезне границата* между законните и
незаконните наркотични вещества; вече нищо няма да може да
бъде забранено, дори наркотиците, предизвикващи необратими
ефекти в мозъка*. Консумацията им ще бъде една от крайните
форми на упражняването на свободата* в пазарната* икономика.
Ще бъдат контролирани само по начина, по който днес се кон-
тролират алкохолът и тютюнът*. Ще покрият много широк спек-
тър от психотропни продукта. Когато се разбере генетичният ме-
ханизъм на тяхното действие, ще може да се направи опит да се
блокират рисковете* на пристрастяването и необратимостта.
После ще се пътува виртуално в светове, предизвикани от
псевдо-дроги, преминавайки от реални пътувания в реални дроги
към реални пътувания във виртуални дроги, дори към виртуални
пътувания във виртуални дроги. До появата на бионични* проте-
зи, включени директно в мозъка, конто ще помагат да се пътува,
да се фантазира, да се произвеждат по поръчка ментални образи.
НАРЦИСИЗЪМ
Крайна форма на удоволствието в индивидуалистката етика*. Ос-
новополагаща ценност на хиперкласата*, която след време ще я
отхвърли заради ценността на Братството*.
НАСИЛИЕ
Както XX век позна апогея на политического насилие с убиване-
то чрез оръжие на повече от сто милиона души, така XXI век би
могъл да познае апогея на икономическото насилие с убиването
чрез глад и епидемии* на неколкостотин милиона.
Но въображението на политика би могло още веднъж да върне
обратно това мрачно съревнование. Би било достатъчно уседна-
лият* да отхвърли раждането на номадството*; или номадът* да
иска да заеме мястото на уседналия; или цивилизациите* да ре-
шат да се сблъскат в геополитически* конфликти. Би било също
достатъчно да се позволи използването само на едно от вече на-
липните атомни, химически или бактериологични оръжия.
Икономическото насилие отпраща към Марксовото схваща-
не за Историята; политического насилие - към нейното шекспи-
рианско* схващане. Заедно, икономиката и политиката биха мог-
154
ли да си съдействат в устройването на един свят, където гладът,
епидемията и войната* биха се отдалечили и където ненасилие-
то би намерило най-накрая мястото си не като цел в себе си, а
като необходим метод за разрешаване на антагонизмите.
НАТО
Ако Европа* не се снабди със собствени средства за защита, НА-
ТО може да се превърне в първата институция на западната ци-
вилизация*, която да осигурява единството й под американски
контрол срещу останалата част от планетата. Съюзът тогава ще
трябва да преразгледа стратегическата си роля и да се замисли
вече не против Русия*, която ще стане негов член, а против всич-
ки потенциални врагове на една привилегирована западна циви-
лизация, която има намерение и да остане такава.
И преди всичко против света на бедността* и новите му стра-
тегии за бунт*. За тази цел ще трябва да се сдобие със средства за
борба срещу тероризма*, а за да направи това - да си присвой
правата върху суверенността на всяка нация*. В името на това,
което ще стане задължение* за намеса, НАТО би могъл посте-
пенно да стане средство за полицейска окупация на Европа* от
Съединените щати*.
Малко вероятно е европейците да приемат това, както и аме-
риканците да го пожелаят. Като разберат, че външната им сигур-
ност вече не може да се раздели от вътрешната, жителите на Ста-
рия свят по-скоро ще се снабдят посредством Съюза на Западна
Европа с автономии органи за военно сътрудничество.
НАУКА
Все още трябва да се опишат 97% от живите видове, 80 000 про-
теини, произведени от тялото*, милиарди галактики. Ние не зна-
ем почти нищо за природата на Вселената, за произхода на живо-
та, за функционирането на климатите, за развитието на ембрио-
на и мозъка*.
През XXI век сигурно няма да бъде открито откъде е произ-
лязла Вселената, нито как е започнал Животът на Земята*, нито
как мозъкът поражда мисълта и съзнанието, нито дали други фор-
ми на живот съществуват някъде. Затова пък ще бъдат решени
други въпроси, конто днес не си поставяме, тъй като ще бъде
открито, че някои отговори, конто сме смятали за окончателни,
са били напълно погрешни.
155
НАЦИИ
Броят им ще нарасне в същото време, в което понятието ще загу-
би смисъла си.
Ако само 44 нации са били признати през 1850 г., то те бяха
60 през 1938 г., 108 през 1963 г., 144 през 1983 г. и 193 през 1998 г.
Въпреки демографския взрив средната популация на всяка нация
е спаднала от 39 милиона през 1946 г. на 29 милиона в края на XX
век. Тридесет и пет нации, признати от международната общност,
наброяват по-малко от 500 000 жители.
В бъдеще разделение™ на нациите ще се ускори, този път по
инициатива на малцинствата, конто ще откажат диктата на мно-
зинствата.
Докато през XX бедните са се освободили от богатите чрез
деколонизацията, в XXI век богатите ще са тези, конто ще се
избавят от бедните, като отказват да бъдат солидарни с тях или
като са солидарни вече само с много тясно определени етнически
групп. Тези богати нови страни - в Азия и в Африка - ще бъдат
много привлекателни за международните инвеститори, в чиито
очи ръстът на вътрешните пазари при отворена икономика не е
вече определят фактор.
Успоредно с това ще нарасне броят на бедните нации. Вече
26 от 45 нации, появили се в последните двадесет и пет години, са
считани за „много бедни“ в смисъла на критериите на Световна-
та банка. Някои изостанали райони измежду най-бедните в Цен-
трална Африка няма да имат вече средства за реконституиране
на един минимален държавен апарат и ще станат зони на не-право.
Тогава техните богати съседи ще бъдат задължени да ги взе-
мат под настойничеството си, за да се избегне да бъдат завладе-
ни от бежанци и заплашени от насилие.
Така, докато старите и стабилни нации на Севера, Източна
Азия и Латинска Америка ще се прегрупират в квазифедерални
цялости с континетално измерение по образеца на ставащото в
Европа, новите богати африкански и южноазиатски нации, за да
се защитят, ще трябва да възстановят квазиимперии или поне да
учредят протекторати.
НЕОБРАТИМОСТ
Най-лошото от нещата, защото тя отчуждава свободата на избор
и забранява всякаква корекция на една грешка. Така например
трябва да се забрани всяка наследствено предаваема генетична*
манипуляция, всеки наркотик* с разрушителен ефект върху
мозъка*, всяко неотстранимо замърсяване, всяко разрушаване,
водещо до угасване на един жив вид.
156
Обратного, що се отнася до човешката съдба, трябва да се
изискват като окончателни, за да се защитят по-добре:
демокрацията*, правата* на човека, интегритетът на личността*.
Някои области са „на границата“. Един брак е обратим; едно
майчинство става необратимо. Все повече обратими актове ще
имат необратими последствия. Това ще бъде един от главните
проблеми на идващия век. От тук, границата между необходимо-
го необратимо и желаното обратимо ще бъде един от основните
сюжети за философски рефлексия и един от основните залози на
действието.
НЕСИГУРНОСТ
Обща характеристика на ситуациите, на предметите*, на жили-
щата*, на предприятията*, на заетостта*, на обществените отно-
шения, на двойките, на кариерите, на знаменитостите, на книги-
те*, на произведенията на изкуството*, на базите данни, на па-
метта*, на културите*, на нациите*. На дефинициите също.
НЕПОДВИЖНОСТ
Лукс за номада*. Път за достъп до съзерцанието*, отправна точ-
ка на всяко вътрешно пътуване. Парадоксално изискване на ес-
тетиката, от архитектурата до литературата*, от скулптурата* до
киното*; за да се мечтае, трябва първо да се спре; за да намериш
себе си, предварително трябва да излезеш от света. Тя ще иска
нови удостоверения за благородничество от изкуството на мима.
НЕРАВЕНСТВА
Те би трябвало да продължат да се задълбочават, докато станат в
един непридвидим момент политически неприемливи.
Най-малко от четиридесет години те се задълбочават във
всички области: доход*, богатство*, здравеопазване*, образова-
ние*.
Ръководителите на петстотинте най-големи американски
предприятия*, конто в начал ото на осемдесетте години получа-
ваха тридесет и пет пъти повече от заплатата на един работник,
занапред ще получават сто и четиридесет пъти повече. Доходът
на 20% от най-богатите американци представляваше тридесет пъ-
ти този на 20% от най-бедните; той е шестдесет и един пъти по-
висок през 1991 и седемдесет и осем пъти през 1995 г.
Стойността на активите на милиардерите в долари (четири-
стОтин души, от конто сто и петдесет живеят в Юга) е равна на
дълга на Юга*, който е 1.2 трилиона долара и превишава стой-
157
ността на наследството на половината от най-бедните от остана-
лото население на света. Един мексиканец притежава сам състо-
яние от 6.6 милиарда долара, по-високо от това на 17 милиона от
най-бедните мексиканци.
Средната продължителност на живота* се движи от 79 годи-
ни в Япония до 42 години в Сиера Леоне. Неравенство™ пред
образование™* и разполагането с питейна вода* е също толкова
остро.
В бъдеще тези неравенства първо ще изострят индивидуал-
ния опортюнизъм. Всеки ще мечтае да напредне сам; индивидуа-
лизмът* ще легитимира и ще засили неравенствата.
Ако законът на пазара не се допълни от един планетарен ме-
ханизъм за преразпределение на доходите* и приемането на гло-
бална програма за борба с бедността, неравенствата могат само
още повече да нараснат. Особено наследствените неравенства,
при положение че богатите имат най-добрите перспективи да нат-
рупват нови източници на обогатяване. Страните, засегнати от
най-сериозните неравенства, ще се намират в Латинска Амери-
ка*, в Източна Европа* и в Средна Африка.
Досега нищо не позволява да се твърди, че съществува праг
на неприемливост в спектакъла на неравенствата. Може би за-
щото малките неравенства предизвикват повече завист, откол-
кото бунт, и защото големите просто надминават въображение-
то на обикновените хора.
НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ
Недържавни и неправителствени асоциации, нетрайни и добро-
волки, грижещи се за социални проблеми, създателки на нетър-
говски богатства, главки двигатели на ценностите на наномад-
ската* цивилизация. Те ще съставляват възходящата политическа
сила на първата трета на века, присъстващи във всички сектори
на обществения живот, състоящи се от хора, конто не се доверя-
ват нито на партиите, нито на държавата* за уреждането на ос-
новните проблеми на епохата: бедността*, замърсяването*, лип-
сата на спазване на правата на човешката личност. Те ще се зае-
мат с всякакви социални проблеми. Ще създават нови занаяти*,
и ще дават работа на основна част от работниците. финансирани
от благотворителност, те ще дадат началата на една икономика
на братството*. Те ще бъдат първият неформален инструмент на
правото на демокрацията* без граници*, ембрионът на бъдещи-
те международни организации. Тъкмо чрез тях ще бъдат експе-
риментирани новите индивидуални и колективни права* и задъл-
жения* на човечеството на утрешния ден.
158
НЕУСПЕХ
Най-добрият начин да се научиш да навигираш в мрежите*.
НЕЩАСТИЕ
Неразделен спътник на всички хора във всички времена и във
всички епохи. Сянка, носена от незадоволеността, на която бъде-
щето ще донесе най-хубавите й дни.
НИГЕРИЯ
Бъдещето й ще определи и бъдещето на Средня Африка*.
Ако може да се организира като пазарна* икономика и де-
мокрация*, със своите 250 милиона жители в средата на века тя
ще бъде свръхсилата на континента, сърцето на империя*, конт-
ролираща цяла Централна Африка и организираща развитието* й.
Ако напротив, тя не успее да се стабилизира, ако йорубиаси-
те, ибосите, ауасите и другите народи, конто са част от нея, се
разкъсат помежду си, тя ще се превърне в театър на нова граж-
данска война* и то финал на, а в същото врме - една от зоните на
разрив между Исляма и Запада*. Тогава Централна Африка ще
продължава да затъва в хаоса, пречейки на континента да орга-
низира спасителния Общ пазар.
НОМАД
Човешкият архетип на следващия век. Неговите ценности*, не-
говите идеи, неговите желания* ще господстват в обществото.
Пазарът ще прави всичко, за да го задоволи, за да му позволи да
пренася дома си със себе си и да остава свързан с главните оазиси.
В последните тридесет години пет процента от човечеството
отново са стаиали номади: мигриращи работници, политически
емигранти, селяни*, изгонени от земите им, но също така и чле-
нове на хиперкласата*. Един на всеки пет жители на Съединени-
те щати* си сменя къщата всяка година, а в Европа* - един на
всеки десет. След тридесет години поне десет процента от чове-
чеството ще бъдат номади - на лукса или на нищетата. Ние ще
бъдем такива като граждани*, консуматори, съпрузи, работници,
все по-градски и все по-откъснати от корените си.
Ще има три вида номади: на лукса (членовете на хиперкласа-
та*), на нищетата, конто ще трябва да се местят през целия си
живот, за да оцеляват; и виртуални* (огромната част), конто ще
живеят, уседнали*, в cocooning [пашкулиране - бел. пр.], едновре-
менно надяващи се един ден да имат средствата за номадство на
лукса и ужасяващи се да не би да попаднат в онова на нищетата.
159
Всички те ще трябва да преоткрият условията на навигацията* в
племе*, скитническите истини, валидни за номадите, каквато и
да е тяхната класа.
Всеки номад ще трябва да бъде лек, свободен, гостоприемен,
бдителен, свързан и братски.
•	Лек: материалните богатства биха го възпрепятствали в не-
говите премествания; той може да натрупва само идеи, опит, по-
знания и връзки.
•	Свободен: творчески, концентриран върху съществените не-
ща; неговата идентичност не е определена от някаква територия,
която той трябва да защитава, а от една култура, идеология или
бог, конто носи със себе си; както и от неговото племе, което
трябва да защитава дори и с цената на това, да премести лагера.
В морето*, той ще трябва непрестанно да променя курса, за да
върви по посока на вятъра, без никога да забравя следващото прис-
танище.
•	Гостоприемен: любезен, отворен към другите, внимателен
към подаръците, конто трябва да направи. Той знае, че от прие-
ма, който получава в замяна на своите умения, зависи неговото
оцеляване. Ако не е оставил благ образ, ако при последното си
преминаване е разрушил всичко, ще му бъде забранен достъпът
до кладенеца. Противно на легендата, няма по-мирно настроено
същество от номада: той не дава живота си, за да защити някаква
земя, а за да запази правото си да я напусне.
•	Бдителен: неговият лагер е крехък, без укрепления или
клопки. Дори ако е избрал свободно място, за да опъне палатка-
та си, дори ако сам се е показал гостоприемен, врагът все пак би
могъл да се появи ненадейно, незнайно откъде и незнайно кога.
Той значи във всеки момент е готов да дигне лагера си или да се
сблъска с изскочилия от пустинята или от гората неприятел. Ка-
то навигатор той непрестанно дебне за рифове и бури.
•	Свързан: за да оцелее, той остава свързан с цялото племе
и, ако това е възможно, със следващия оазис. С тази цел той носи
със себе си средства за свръзка.
•	Братски: номад, произлиза от гръцка дума, означава-
ща поделям. Той може да оцелее само ако поделя своите
скитнически полета с други племена. Изключването озна-
чава смърт*. Не съществува номадски живот без дебнене;
не съществува дебнене без надзор или, казано с други думи,
без организация на Братството*.
160
НОМАД СКИ ПРЕДМЕТИ
Преносими предмета, позволяващи на номада* да остава свър-
зан. Всичко, което позволява, по един или друг начин, да оставаш
жив и мобилен, т. е. да бъдеш включен, жив, не изключен.
Някои оз’ първите номадски предмета: книгата*, пръсте-
нът*, очилата, после часовникът*. Доста по-късно - автомо-
билът*, уокменът, мобилният телефон*, преносимият компю-
тър*, а после и джобният. Ще дойдат и телевизията*-циферб-
лат, очилата-екрани, бионичните* дрехи и протези. Човекът
дори ще се опита сам да се превърне в номадски предмет, със-
тавен от един все по-сложен и лек набор от номадски пред-
мети.
НОМАДСТВО
Цивилизациите*, превърнали се всичките в уседнали преди де-
сет хиляди години, скоро една след друга ще се преизградят око-
ло номадството. Всичко ще се превърне в мобилно, тъй като е
нетрайно: разбира се, хората*, предметите*, институциите*, пред-
приятията*, информациите*, но също и развлеченията* в туриз-
ма и в карнавалите, лабиринтите* и наркотиците* нахиперсвета*.
Историята на номадството показва, че от неговите племена
могат да се появяват изключителни артисти, специалиста по леки,
преносими произведения: музики*, бижута, статуетки, картини,
устна литература и т. н.
Ценностите на номадството ще бъдат ценности на общества,
конто са непрестанно под напрежение и конто се намират на ръ-
ба между две култури, необходимо уважават ценностите на
уседналите* цивилизации, конто ги приемат или толерират. По-
нататък ще се установи едновременността* на множество номад-
ства, промискуитетът на различии племена, братството* на бра-
товчедите.
Тогава ще се наложи да се създаде ново право*, различно от
правото на уседналите народи: защото без закон няма номадство.
Първият номадски предмет е бил впрочем самият закон [другаде
Атали казва впрочем, че първият номадски предмет е книгата -
б. ред.]: слово, получено в пустинята под формата на каменни
плочки, пренесени в Tabernacle [шатра, дарохранителница- б. ред.]
- свещенният номадски предмет в най-чист вид.
НУТРАЦЕВТИКА
Хранене*, включващо терапевтичната функция на растенията
(женшена), на лекарствата* или на ваксините*. То ще бъде раз-
161
вивано все повече и повече, в частност при борбата срещу за-
тлъстяването* и при детското хранене.
НЮ ЙОРК
Една от финансовите столици на света. Негова културна столи-
ца. Гледан с все по-голямо презрение от останалата част на Съе-
динените щати, която ще види в него европейски и африкански
град, недостатъчно испански или китайски, който ще стане сим-
вол на старата надмината и мразена Америка. Без никакво съм-
нение, след известен период на объркване той ще реагира, като
привлече елитите на двете общности, смятани дотогава за недо-
статъчно представени.
Остаряването на някои небостъргачи ще постави пред него
деликатни проблеми за разрушаване и за изнасяне на останките
им поради архитектурного задръстване, по-конкретно в Манхатън.
ОБЛЕКЛО
Ще остане средство за защита, за съблазняване и за маскиране.
Все по-съставно, направено от различии материали* и остатъци,
пъзел, сглобен по своя мярка, облекло „Лего“*. Материалите ще
интегрират витамини, медикаменти, възбуждащи средства. В не-
го ще се вграждат устройства за измерване на външната темпе-
ратура и за включване на отоплителна мрежа*, интегрирана в
тъканта, за да поддържа постоянна вътрешна температура. Ще
се фиксират миниатюрни компютри*. телефони*, позволяващи
човек да остане свързан по един лек, невидим начин, без да е
необходимо да си служи с друг предмет-номад*, освен облеклото.
Дрехите ще са знаци на социален статус само чрез качество-
то на техните материали, а не вече чрез своите форми. След като
през XX век Шанел освободи модерната жена, а Сен Лоран я на-
кара да носи мъжки дрехи, не остава друго, освен да се накарат
мъжете, конто са в крак с модата, да носят дамски дрехи и аксе-
соари. Но мъжките облекла ще продължат да се променят по-
бавно от дамските. Вратовръзката ще изчезне, както и реверите
на сакото. Модите, идващи от Азия* (особено от Индия* и Банг-
ладеш) и от Африка*, ще се наложат в Европа* заради тяхното
удобство.
ОБОНЯНИЕ
Градският номад би могъл постепенно да изгуби своето все по-
малко и по-малко предивиквано обоняние. Той би могъл дори да
пожелае да го изгуби, сблъсквайки се със зловонията на един за-
мърсен свят, и да се задоволи, в хиперсвета*, с изкуственото раз-
познаване на миризми, а после и с разпознаването на изкуствени
миризми.
Обонянието обаче се намесва във всички човешки дейности:
сексуалността*, прехраната, социалните връзки, властта. Мириз-
мата е едно от характерните за човека неща; ще бъде нужно да се
съобразяваме с нея.
Обонянието ще отбелязва голямата разлика между реалното
и виртуалното. Виртуалното е немощно, без миризма. Реалният
човек ще задълбочи тази разлика чрез опита на парфюма. Ще
бъдат развита аромати по поръчка, като съставящи елементи на
163
идентичността. Всеки ще може да си измисли свой парфюм или
да избере да промени някаква готова смесица според своя вкус.
Човек може да различава до четиридесет хиляди различии
миризми. Хиляди обонятелни рецептори в носа предавал елект-
рично съобщение на палеокортекса, на хипокампа и на сливица-
та (ключови органи за заучаването и за паметта), както и на лим-
бичната [limbique] система (орган на емоциите). Оттук по-ната-
тък можем да стигнем до гените, конто призвеждат протеинови-
те рецептори на миризмите.
След изключително много време познанието на механизми-
те на обонянието би могло да позволи възпроизвеждането на обо-
нятелните рецептори, създаването на виртуални миризми, свърз-
ването на обонянието и на обонятелните молекули. Започваме
да умеем -да моделизираме рецепторите на носа. Първо ще си
служим с научните придобивки, за да намираме експлозиви, да
измерваме съдържанието на алкохол, да контролираме автома-
тично благоуханията в храната, да извършваме диагностика в
медицината.
Ако един ден обонянието може да бъде превърнато в цифрова*
информация, ще бъдат предавани виртуални миризми, конто ще
се интегрират в спектаклите*; ще можем да си служими с
миризми, за да възбуждаме усещания, колективни реакции на
одобрение или отказ. Когато клон-образът* стане способен да
предава миризми, виртуалното в крайни сметка ще се съедини с
реалното.
Още е много далеч времето, в което ще можем да управлява-
ме една тълпа от разстояние, като въздействаме виртуално върху
нейното обоняние. Но този ден ще дойде.
ОБРАЗ
Лека-полека заменяй от виртуален в три измерения, или клон-
образ*, неговото царуване е към своя край. От живописта* до
киното*, той произвеждаше едно плоско въображаемо. Виртуал-
ното ще възвърне въображаемото в три измерения, от архитек-
турата, скулптурата* и театъра*. По този начин най-древните из-
куства ще станат най-нови.
ОБРАЗАБАВЛЕНИЕ
Развлечение с образователна цел под формата на интерактивни
игри* и виртуални светове. Ще се прониква в три измерения в
древен Египет, в ДНК, в математически* фигура. Теорията ще
бъде изучавана чрез опита*; ще бъде преживяван опитът в тео-
рията.
164
Много важен икономически сектор. Нов излаз за обучава-
щите - нови продукти, замислени и създавани от университетите*.
ОБРАЗОВАНИЕ
Ако законите на пазара* се установят тук, то ще стане индустрия
на спектакъла* между другите, подчинена като тях на законите
на печалбата*. Ще престане да бъде основната ковачница, къде-
то се моделира идентичността* на всяка нация*.
Демографският прираст, повишаващото се търсене на зна-
ние, удължаването на обучението и липсата на прогрес в произ-
водителността обясняват защо частта от световното благосъсто-
яние, посветена на образованието, се увеличава от един век на-
сам и ще продължи да се увеличава с около 10% годишно. Имен-
но народите, конто имат най-малко деца, ги образоват най-добре.
Когато плодовитостта намалее, нивото на образование се покач-
ва. Образованието представлява днес 5% от световните дейнос-
ти и в него са заети 60 милиона преподаватели. След 30 години
то ще мобилизира повече от 10% от световното богатство.
За да овладеят неговата цена, някои страни ще намалят ко-
личеството на предлаганото обучение чрез драстична селекция
на допуснатите да се обучават в различните образователни нива
или намалявайки заплатите на учителите. Тази еволюция ще за-
почне първо с относително дискредитиране на учителите в очи-
те на учениците, изправени пред едно друго налично в медиите
знание.
Някои страни ще поверят на пазара* грижата да се намерят
необходимите ресурси. Те ще поставят в конкуренция образова-
телни заведения, конто ще станат истински предприятия, използ-
ващи работници (учителите), за да доставят някаква услуга на
консуматорите (учениците) в замяна на цена, плащана от учени-
ците или от държавата*. Печалбите на тези заведения ще зави-
сят от качеството на техните услуги и от количеството на обуча-
ваните. Масовото обучение ще се обезцени и ресурсите ще се кон-
центрират в най-професионалните формации и най-добрите уни-
верситета.
Образованието ще еволюира към една система на две нива:
начално образование, даващо в името на държавата минимално
знание; и частно висше образование, захранвано от колежите от
втората степей, натоварени със задачата да му изпращат част от
техните подбрани студенти - произхождащи от интелектуално и
материално най-добре подготвените да финансират едно дълго
образование за техните деца среди.
Там, където законът на пазара вземе връх, образованието ня-
165
ма да остане услуга; то ще се индустриализира, за да увеличи сво-
ята производителност и да създава по-голяма стойност. Наисти-
на, няма да бъде възможно учителските услуги да бъдат замене-
ни със серийни предмети (ограмотяването* може да бъде осигу-
рено само от учители, а броят на годините, необходими за обуче-
нието на един лекар или адвокат, не може да бъде намален, напро-
тив), но услугите на учителите ще бъдат допълвани от предмети,
създаващи стойност.
Първо, телевизионного обучение ще продължава в къщи обу-
чение™, получавано в училище, намалявайки оборотите на функ-
циите и знанието на учителите; то ще бъде адресирано чрез теле-
визията* към значителна публика и, благодарение на Интернет*,
към аудитория, разделена на категории по възраст и образова-
телно ниво. То ще бъде използвано за масово ограмотяване, по-
специално в Индия* и Китай*.
По-късно продукти, наличии на пазард, ще са в състояние да
автодиагностицират нуждите от познание и празнотите в него.
Всеки ще може с такива машини или компютърни програми да
провери своите знания и да изследва своите пропуски.
Накрая, самообучението ще стане постоянно и всеки ще учи
сам, чрез игри* в Мрежата* (Net) и чрез CD-Rom, после чрез адап-
тивни игри, предназначени специално за него: образабавление
(edivertissement)*, виртуални учители и може би един ден клон-
образи* на учители.
Когато тази еволюция постигне широта и не засяга вече са-
мо някои привилегировани деца, а по-голямата маса, образова-
нието ще престане да се свежда до костуема цена за бюджета на
дадена държава или на пазара на частни училища и ще се превър-
не в извор на стойност за нови индустрии на знанието.
Още по-късно обществото ще плаща на тези, конто се обуча-
ват, за да имат средства да си купят машини за образабавление *,
също както то е плащало на болните, за да имат средства да се
лекуват и на семействата, за да имат средства да отглеждат деца-
та си. Да се образоваш, ще бъде признато за обществено полезна
дейност*, за която на всеки ще се плаща било от държавата*,
било чрез пазара* (поставяйки най-надарените на борсата, за да
привличат към себе си капитали).
Ще се появят нови категории учители както в началното, та-
ка и във висшето образование: матричарите (производителите
на компютърни програми за образабавлението и за курсовете),
стрелочншщте (конто ориентират учениците и санкционират тех-
ните усилия чрез диплома) и тютори (настойници, конто пома-
гат при използването на програмите, утешават и подкрепят).
Началното училище ще остане мястото за чиракуване по со-
166
циабилност [способността си в общество]. За него ще бъде не-
важно да се намали броят на учениците в един клас, отколкото да
се въведат всички последни модели компютри*. Средното обра-
зование ще изчезне. Университетът ще стане предприятие от пър-
востепенно значение, създаващо други предприятия, продаващо
услуги, издаващо вестници, контролиращо и валоризиращо па-
те нтните свидетелства*.
В повечето страни все още ще трябва да се намират ресурси
за ограмотяването* и началното* образование. За най-богатите
тази еволюция ще отвори необятно поле за икономиката на ин-
формацията. Но нейните опасности също ще бъдат огромни: на-
родите, цивилизациите*, езиците*, конто владеят най-добре и пър-
ви тези нови индустрии, ще ги наложат на останалия свят, а дру-
гите култури ще вървят към изчезване от картата на света и от
Историята.
ОБУЧЕНИЕ
Ще стане основна форма на инвестиране не само за себе си, но и
за колектива. Вече няма да минава единствено през училището,
а повече от всякога през труда*, постоянно поставящ под въпрос
знанията и начина на учене. То ще стане следователно обществе-
нополезна и заплащана дейност*. От този факт ще се роди едно
ново право: всяко учение заслужава доход*.
Две възможни решения: или учението да бъде заплащано от
обществото, или да се финансира от пазара*.
•	От обществото'. актуализирайки своето образование, въз-
растният не е полезен единствено на себе си: той модернизира
също и глобалния запас от знание на обществото, приспособя-
вайки го към изискванията на бъдещето, което му позволява
впоследствие да създава благосъстояние и продукти.
Отпреди много време в една съседна облает - тази на здраве-
опазването* - социалното право* признава на работника право
на дългосрочен отпуск по болеет* и на едно почти равно на. това
на труда му заплащане за промеждутъка от време, докато той е
подложен на лечение, защото, бидейки лекуван, той възвръща
способността си да произвежда. Безработицата* очевидно не е
болеет, а за много хора тя е резултат от неприспособеност на пър-
воначално полученото образование към безкрайно променящите
се нужди на икономиката*. Допълнителното образование, което
изисква тази неприспособеност, е следователно форма на въз-
становяване на индивида, каквото е и лечението. Следователно
тя също заслужава да бъде заплащана от обществото.
Възнаграждението трябва да бъде трайно и близко до това
167
на един труд на същото ниво. За каквато и възраст да става дума,
то трябва да поражда същите права, както и трудът stricto sensu.
Контролът на качеството на дейността* на този, който учи,
трябва да бъде също толкова стриктен, както и този на труда. Не
за безработни*, а за не наемаеми в сферата на заетостта ще бъ-
дат считани само тези, конто не биха приели принудата на едно
учение.
•	От пазара: обратното, учението може да се разглежда като
лична инвестиция. В този случай всеки един, бил той учащ се
или работник, ще подчини своя проект за образование на финан-
совия пазар, за да получи капитал на борсата с цел да финансира
своето учение, на акционерите ще се плаща било чрез принаде-
ната стойност на техните ценни книжа, било чрез по-сетнешно
раздавай^ на дивиденти. Тогава всеки индивид ще бъде като ед-
нолично предприятие; инвестирането ще касае неговото образо-
вание и резултатите, конто то ще се очаква да донесе; на такова
основание всеки ще бъде покупаем под формата на дялове на един
пазар. Подобен е вече случаят с някои звезди* спорта* или спек-
таклите*. Такъв ще бъде утре и този на младите предприемачи.
След това - на свръхнадарените деца.
ОГРАМОТЯВАНЕ
Най-голямото предизвикателство, първото право, най-скъпата
инвестиция. Ще си остане невъзможността всички жители на пла-
нетата да се научат да четат. Още повече че днес тези, конто
остават лишени от това елементарно знание, ще бъдат изключе-
ни от обществото, ще бъдат по-неспособни да се движат в него,
да намират работа, да познават и да защитават правата* си.
Ограмотяването на света обаче изглежда един от главните
успехи на последните тридесет години: от 1970 до 1995 г. частта
на неграмотните при възрастните е намаляла общо от 57 на 30%,
с особени успехи в Източна Азия*, Латинска Америка* и арабс-
кия свят.
Остава много да се прави: най-напред, защото всички тези
цифри са неверии, надути от даващите или ползващите се от ста-
тистиката правителства. (Днес неграмотните са поне 1 милиард
и половина, а две трети от него са жени*.) И след това, защото
броят им няма да престане да се увеличава. В тридесетте идващи
години има риск той да се удвой в Източна Азия, където полови-
ната от възрастните не знаят да четат, където една четвърт ни-
кога не са ходили на училище и останалите три четвърти не са
завършили основното си образование. Освен това неграмотност-
та не е свойствена нито на Юга, нито на тези, който никога не са
168
учили: 40% от възрастните американци, за конто се смята, че са
изкарали 12-годишно обучение, са неспособни да прочетат ста-
тия в Ню Йорк Таймс или да разчетат или разберат разписанието
на един автобус.
Ограмотяването е и голям залог за бъдещето: четенето ще
бъде условие sine qua non в борбата против престъпността, фана-
тизма и свръхнаселеността. То ще се превърне и в условие за
работа, включително и за най-простите занаяти*. Без четене ня-
ма да може да се участва в социалния, икономическия, организа-
ционния и демократичния* живот, нито пък, и то все повече и
повече, в развлеченията*: защото обществото на образа* ще бъ-
де и общество на текста.
И така, научаването на четене няма да може да се автомати-
зира; да се научиш да четеш и да използваш прочетеното винаги
ще заема много години от детството* (доколкото днес можем да
предвидим състоянието на технологиите). Затова ограмотяване-
то ще поглъща една нарастваща част от средствата на планетата:
по груба сметка само за да се поддържа сегашното ниво на
ограмотяването, до 2050 година ще трябва да се научат да четат
20 милиарди души; а за да се направи това, трябва да се утрой
броят на преподавателите и разходите за ограмотяване (от 0,5 на
1,5 трилиона долара) и да се направи коренна промяна в мястото
на жените* в най-бедните общества, за да им се повери тази отго-
ворност без възнаграждение. Нито една голяма страна от Юга*,
нито една международна* институция не се е подготвила още се-
риозно да поеме тази огромна задача. Успехът или провалът в
тази облает обаче ще определи до голяма степей мирното или
насилственото развитие в близките десетилетия.
ОЗОН
Съществен за оцеляването на човечеството елемент, наличен в
малки количества във високата атмосфера. За още известно вре-
ме той ще представлява научна загадка.
От 1970 г. насам озоновият слой над Антарктида* намаля-
ва,чак до 45 градуса южна ширина, поради използването на хло-
рофлуоровъглероди наличии в аерозолните бомби и в хладилни-
те течности. Последствието от това намаляване: изглежда уста-
новено, че ракът* на кожата, със или без меланом, ще се увеличи
два пъти от настоящий момент до 2030 година.
Виенската конвенция от 1985 г. и протоколът, парафиран в
Монреал през 1987 г. от сто и петдесет страни, трябва постепен-
но да доведат към 2010 г. до пълното изостяване на хлорофлуоро-
въглеродите. Многостранни фондове в ООН ще подпомагат раз-
169
виващите се страни да внедрят по-чисти, но и по-скъпи тех-
нологии.
Въпреки това изглежда, че до 2010 г. озоновият слой ще про-
дължава да се разрушава и тъкмо тогава ще достигне максимал-
ната си уязвимост. Впоследствие ситуацията би могла да се
подобри, първият пример на човешката способност да се видоиз-
менят технологии с цел щаденето и опазването на околната среда.
ОКОЛНА СРЕДА
Първото богатство на човека открай време. Открай време негов
най-лош враг и иегова жертва.
ОНАНИЗЪМ
Да си доставят удоволствие, да се чувстваш добре със себе си, да
се радваш на себе си: съществени черти на индивидуализма*, на
хиперкласата*, но също и имплицитна ценност на номадската*
(или наномадската, или онаномадската...) култура.
ООН
Все по-нелегитимна институция*, макар че от време на време е ефи-
касна. Може би утре ще бъде зародит на световно правителство.
Днес тя е само място на арбитраж на някои конфликти, пара-
ван, зад който се крият великите сили, когато искат да решат
някое действие съобразно своите интереси, без да застават на
предна линия. Представителността й е все по-неправдоподобна:
Съветът за сигурност изключва половината, а скоро и две трети
от човечеството: Западът* заема в него три, ако не и четири от
петте постоянни места, когато има по-малко от една десета от
населението на планетата.
За нея са възможни четири перспективи: изчезване, прива-
тизация, консолидация, мондиализация:
•	ако е невъзможно да бъде реорганизирана, нито дори да
бъде спасена от фалит, тя би могла по липса на средства да оста-
не парализирана или да изчезне. Тогава ще се отиде към свят,
лишен от арбитражна структура на конфликтите и следователно
особено опасен;
•	малко по малко да се приватизира и в такъв случай да ста-
не пазарна* институция. Чрез плащане на някаква сума всяка стра-
на би могла да се застрахова при нея срещу риска да бъде напад-
ната от съседите си и така да получи предварителна гаранция, че
в случай на нужда би получила помощ от арбитражей съд или от
международна сила;
170
•	Северът* също би могъл да има интерес да я засили и да я
превърне в инструмент на своя защита. В този случай Съветът за
сигурност ще се елее с 1’8, за да управлява едновременно и меж-
дународните финансови институции. Когато европейското един-
ство се развие, можем да се надяваме, че Великобритания* и
Франция* ще отстъпят постоянните си места в Съвета за сигур-
ност на Европейския съюз. ООН ще се превърне в място, откъ-
дето Западът ще продължи надмощието си над света с НАТО*
като въоръжена ръка;
•	тя би могла да стане и истински планетарна институция,
представляваща справедливо континентите и разполагаща с кон-
кретни средства да въздейства върху големите икономически, по-
литически и културни въпроси. Тя би определяла правилата на
специализираните институции с международен криминален съд
или комитет по етика. Би разполагала с автономии финансови
средства благодарение на такса върху ядрената енергия или вър-
ху международните финансови транзакции. Би имала специални
полуполицейски сили или полусоциални сътрудници. Така би се
създало това, което през следващия век би могло да вземе облик
на световно правителство.
Краят на студената война не доведе до реформа на междуна-
родните организации и не се вижда каква криза би могла да дове-
де дотам. Най-вероятно е през първите десетилетия на века ООН
да бъде парализирана от финансовите си проблеми. След това
самите действащи лица на пазара* ще си дадат сметка, че имат
нужда от световна институция, която да урежда геополитически-
те* спорове между нациите* и да предотврати израждането им в
конфликта.
ОПИТ
Избавление от виртуалното. Укрепление срещу лудостта. Усло-
вие за откритието или за неговата верификация. Натрупване на
спонтанни отговори.
Някога придобиван с годините, в очите на дебютанта и на
футуролога синоним на незнание, той, при все това, е снова, кое-
то ще остане, след като паметта изчезне.
ОСЕЗАНИЕ
Най-еротичното сетиво, най-добре предпазеното от всякаква вир-
туалност, най-трудното за превръщане в цифрова преносима ин-
формация. Ако последното все пак стане възможно, ще можем
да докосваме действащото лице от някой спектакъл*, да прида-
ваме осезателна реалност на холограмата и да бъдем докосвани
171
от нея, да осъществяваме хирургически намеси от разстояние, да
преместваме предмети от разстояние и т. н. За добро или за зло,
границата между реално и виртуално би изчезнала.
В този случай човекът за човека рискува да е само мисловен
образ на самия себе си.
ОТГОВОРНОСТ
Предполага се, че при пазарната* икономика и демокрацията*
всеки е разумен, съзнаващ собствените си интереси, радващ се
на успехите* си, отговорен за провалите* и още повече за греш-
ките си.
Юридически отговорността ще бъде все по-малко колектив-
на; във всяка организация ще се търси индивидуалната отговор-
ност за всяка грешка, вменена на администрация, болница или
предприятие*. Всеки ще трябва да се застрахова не само срещу
рисковете*, конто поема, но и срещу тези - много по-чести, - на
конто излага другите.
Отговорността ще бъде определена със списък от задълже-
ния: отговорен за децата* си - ще има задължение за бащинст-
во*; отговорен за природата - всеки на своето място ще има за-
дължение за защита, и т. н.
Казано по-общо, всеки ще има задължението да се грижи за
всичко, за което може да бъде държан отговорен.
ОТКРЫТИЯ
Техните следващи хоризонти: да се изследва живата материя, да
се инвестира в безсъзнателното, да се колонизира Слънчевата
система, да се пътува в безкрайността на виртуалните светове,
конто човешкият мозък ще създаде.
Може би също и да се научим най-сетне да живеем по-добре
заедно.
ОТПАДЪЦИ
Натрупването на преки или косвени субпродукта на човешката
дейност ще доведе до разстройване на начина на производство и
консумация на предметите*.
Някои от тези отпадъци се изхвърлят във въздуха* и предиз-
викват „парниковия ефект“, който ще повлияв на климата*. Дру-
ги се разтварят в отпадъчните води*. Трети се натрупват под фор-
мата на твърди отпадъци.
Всяка година Земята поглъща 2.5 милиона тона пестициди, а
въздухът получава 7 милиарда тона въглероден двуокис. Тези тен-
172
денции ще нарастват експоненциално. При сегашното състояние
на технологиите ще бъде невъзможно от финансова и материал-
на гледна точка да се събират, складират и елиминират отпадъ-
ците, произвеждани от 7 милиарда души, имащи нивото и начина
на живот на днешния западен човек.
За да се елиминират най-опасните отпадъци, няма да бъде
достатъчно просто да се складират. Първо, защото това решение
никога няма да бъде достатъчно сигурно. После, защото негова-
та цена ще бъде много висока. Ще трябва следователно да се про-
мени начинът на производство или да се организира систематич-
на преработка на суровините, конто ги съдържат. Тогава ще мо-
же да се избира между две решения:
•	било самите консуматори и производители да плащат раз-
ходите по преработването на отпадъците, добавени към цената
на продуктите. Тогава те ще намират интерес да сменят източни-
ка на енергия* или да използват по-трайни съставки, да устано-
вят една по-малко несигурна икономика. Например хранителна-
та промишленост, плащайки, после изисквайки да се заплаща ре-
циклирането на изгубения амбалаж, ще предизвика връщане към
оборотния стъклен амбалаж. Автомобилната* промишленост, ако
трябваше да поддържа разходите по справянето с останките от
старите автомобили - от тяхното събиране до елиминирането на
непреработваемите отпадъци - или разходите за борбата срещу
градското замърсяване, свързано с автомобилното движение, би
била подтикната да разработи биологично разграждащи се мате-
риали и по-малко замърсяващи околната среда двигатели. Пре-
работените отпадъци биха могли да се използват за производст-
во било на цимент, било на енергия и т. н. Биотехнологията* ще
бъде подтикната да оцени хранителните отпадъции и тези от сел-
ското стопанство и да създаде трансгенични микроби, предназ-
начени да унищожават токсичните отпадъци.
•	било данъкоплатците, конто имат интерес от отстраняването
на тези отпадъци, да поемат отговорността за тях и да финансират
тяхното събиране, складиране и преработка. Такъв ще бъде случаят с
най-токсичните отпадъци, конто няма да съумеят трайно да се освобо-
дят от една логика на пазара*, особено ядрените* отпадъци. Приме-
рът на американците го показваа contmrio; поверявайки тяхното уп-
равление на пазара, се стигна до безизходно положение: три хиляди
тона радиоактивни отпадъци пълнят догоре басейните на частни елек-
трически ядрени централи, а техните собственици нямат средства за
построяването на нови...
За да се успее да се елиминират този тип отпадъци, публич-
ната власт ще трябва по един или друг начин да финансира едно
от двете предвиждани решения: или остъкляването на радиоак-
173
тивните отпадъци, или тяхното разграждане на три елемента, от
конто два са отново използваеми като ядрено гориво (обогатен
уран и плутоний*, примесен с уран, под името МОХ), а третият
елемент, състоящ се от отпадъци в собствения смисъл на думата,
да бъде обвивая в стъкло.
В рамките на тези две решения отпадъците ще бъдат затво-
рени в стъкло, после положени на специални национални или
международни места на повърхността или на голяма дълбочина
под земята. Международна конвенция би могла да установи нор-
ми за опаковане, транспорт, локализация и конфигурация на те-
зи места, за складиране, сигурност, водене на отчет, прозрачност
и международен надзор. Собствениците на оставените за съхра-
нение отпадъци би трябвало да губят правото да ги препродават
и да могат да ги вадят от съответните места единствено със съг-
ласието на един международен орган, Международната агенция
за атомна енергия, и то само за преместването им на друго място
за складиране или за гражданска употреба, ако нова технология
би позволила някой ден повторна употреба на тези отпадъци. Бро-
ят на местата за складиране не бива да бъде прекалено ограни-
чен (за да не налага твърде дълго транспортиране и да доведе до
монополизация на отпадъците от една или две страни приемни-
ци), нито прекалено голям (за да не усложнява системата за меж-
дународен надзор). Три или четири би било оптимално число.
Местата за складиране ще бъдат финансирани чрез световен да-
нък върху производството на ядрена енергия и поставени под
властта на МАГАТЕ.
След първата половина на XXI век можем да се надяваме да
бъде открито окончателното решение, позволяващо повторната
употреба на плутония като източник на енергия, или да се неут-
рализира радиоактивността на ядрените отпадъци чрез пре-
връщане.
п
ПАЗАР
Началото на века ще осигури триумфа на този безпогрешен бог.
После агностиците ще претендират ,че той не съществува. Най-
накрая ще избухнат икономически религиозни войни, когато за-
почнат да се пораждат нови форми на организация на размяната.
Пазарът първоначално ще разпростре своята империя по ця-
лата планета, където приватизациите в крайна сметка ще уни-
щожат обществения сектор. Той ще позволи да бъдат разпреде-
лени най-различни редки блага, без да се налага да се прибягва до
произвола на една корумпируема бюрокрация. После ще се раз-
простре към области, където днес е забранен или немислим:
образование*, здравеопазване*, правосъдие*. полиция, граждан-
ство*, идентичност*, въздух*, вода*, кръв, органи за присаждане
- всички те ще имат своята цена. Гражданинът, болният, майката,
бащата ще се превърнат в консуматори, т. е. те не ще приемат да
подчиняват своите индивидуални желания - ако имат финансо-
вата възможност да ги задоволяват - на преценката на едно
мнозинство, което би могло да не ги споделя.
Пазарът ще бъде съдникът на всичко; неговото решение ще
бъде заявявано чрез цената на нещата (абстрактна даденост, за
която никой не ще може предварително да предскаже каква ще
бъде); което винаги ще бъдем принудени да интерпретираме, как-
то смутолевенията на гадателка. Той ще дава всекиму не онова,
от което има нужда или което заслужава, а енигматичния екви-
валент на услугите, конто е направил на другите. Той ще отсъж-
да непосредствено, ще си променя мнението веднага щом ще се
применят печалбите, безспир на ръба да понесе ефекта на една
силна паника*. Никой не ще може да оцелее, ако няма нещо за
продаване.
Въпреки вида си на непогрешимост, въпреки всички обеща-
ния на неговите жреци, пазарът няма да осигури нито справедли-
вост, нито равенство, нито достойнство, нито образование*, ни-
то прехрана, нито благосъстояние на всички. Нито пък пълна
заетост*. Никога. Тъй като той има нужда от хората само като
консуматори и не се интересува нито от тяхното минало, нито от
тяхното бъдеще. Нито от природата*, нито от идеите. Освен ако
не е, за да ги продава.
175
Може би един ден ще стане ясно, че не е справедливо нещата
й хората да бъдат свеждани до цена.
Тогава покрай пазара, малко по малко, ще се появят други
ритуали за обмяна: дар срещу дар, смисъл* срещу смисъл, форма*
срещу форма, реципрочностите на Братството*. Те първо ще за-
владеят лудическата сфера, маргинално, както в началото това е
направил пазарът.
НАМЕТ
Идентичност и багаж на номада*, неговият луке и неговото оръ-
жие, когато* стават всеобщи нетрайността и амнезията.
ПАНИКА
Двигател на пазара* и на демокрацията*, лежаща в основите на
западната цивилизация, тя ще има все по-опустошителен ефект с
всеобщото разпространение на номадството*.
Паниката, стадното действие, чрез което всеки подражава
на другия от страх да не бъде маргинализиран, да не отпадне от
сметката, не е нередовнОст на западната цивилизация, а същин-
ската й субстанция. Тя ще играе в нея все по-значителна роля.
Именно поддавайки се на паника, от страх да не бъде изва-
ден от играта, работникът се държи за своята ниско платена ра-
бота; от страх да не „стигне до там“; под властта на ефекта на
подражанието или на диктатурата на консенсуса консуматорът
бърза към модната вещ; от страх да не пропуске една „добра"
сделка спестовникът се втурва към продуктите, конто му препо-
ръчват. Така паниката установява стойността на нещата според
броя на тези, конто ги купуват или одобряват: хитпарадът е съд-
ник на стойността.
Паниката се самоподдържа: това е една от най-ужасяващите
й черти. Тя черпи силата си от самата себе си. Тъй като носи
печалба на тези, конто й се подчиняват и наказва онези, конто й
се съпротивляват, тя се храни със своите резултати и стига до
границата си (подобно пожар), единствено поглъщайки всички
запалими материи, всички свои придобивки.
Паниката идва с грешката. Тя застига онези, конто се оста-
вят да бъдат заблудени от грешни предвиждания, от лошо дадени
съвети, от прекалени моди; и затова, след като веднъж грешките
са допуснати, спешността изисква отново да се прави като други-
те, този път - в обратна посока.
Паниката бързо ще нараства с глобализацията* и либерали-
зацията на размяната, на инвестициите и финансовото движение,
конто ще улеснят отключването и трансмисията на масовите дви-
176
жения. Новите технологии, увеличавайки свързаността на съби-
тията и скоростта на предаването на информация, ще я ускорят
също, уеднаквявайки оценките чрез всеобщата употреба на ин-
формационни банки данни и на пътища за търсене в Интернет*.
И накрая, безспирното нарастване на финансовите пазари, чиято
стойност ще надмине петстотин пъти тази на реалната икономи-
ка, ще достави гориво за еуфорията и катастрофата.
Ще се появат нови паники, свързани с бъдещи заплахи от
природни катастрофи или от пазара*. Хората ще трябва да се на-
учат да живеят с тях, дисциплинирайки безразсъдната либерали-
зация на размяната; отделяйки един от друг най-нестабилните
пазари, особено валутните; разпределяйки по-равномерно риско-
вете*, като се осигурят на международните организации собстве-
ни ресурси, позволяващи да се финансират рисковете от самите
онези, конто имат интерес от тяхното намаляване; пускайки в
оборот контрапаники, т. е. започвайки икономически действия в
противоположната посока чрез международни публични инвес-
тиции, свидетелстващи за доверието на световната общност към
собственото й бъдеще в една дългосрочна перспектива.
Такъв е дълбокият смисъл на това, което някога предлагаше
Кейнс само за една страна и което скоро ще бъде необходимо в
мащаба на цялата планета.
ПАРИЖ
Първи културен град на Европа, първо туристическо място в све-
та. Един ден ще страда от насилието в предградията му, конто
могат да разпространят несигурността в целия град поради пов-
тарящите се набези в хубавите му квартали.
ПАРИЧНА ЕДИНИЦА
Доларът* и еврото* ще бъдат първите международни валути. Ки-
тайското рен мин би и индийската рупия ще бъдат на първо мяс-
то измежду местните валути.
В градовете* електронните пари ще свият още повече обсега
на частната сфера. По-нататък за разплащане могат да бъдат из-
ползвани само кредитни карти със снимка, а после с пръстови
или очни отпечатъци.
Ще бъдат пуснати в обращение валути от признати маркови*
предприятия*, като MICROSOFT или WINTEL*. Последните ще
започнат с отварянето на галерии за електронна търговия* и ще
позволят на служителите си, на доставчиците и клиентите си да
купват оттам всички необходими за всекидневния живот продук-
ти със специална за тези размени валута.
177
Впоследствие тази валута ще стане разменима срещу други.
Тя бързо ще стане по-силна от тези на повечето нации*, конто с
това ще загубят и последний атрибут на своята суверенност.
В средата на века, така както стана преминаването от Общ
пазар към единна валута, ще започнем да говорим за всеобщ па-
ричен еталон, а после - за световна единна парична единица. Тя
ще бъде, както еврото*, съставена на базата на основните валути
за момента, чиято относителна стабилност ще бъде предвари-
телно проверена.
Освен ако пазарът не успее, противно на това, да наложи ед-
на безкрайна множественост от валути.
*
ПАРТИЯ
Първоначално обединение на граждани около даден проект*, пре-
върнало се в обединение на борещи се около дадена програма,
след това в прегрупиране на привърженици около даден канди-
дат. Ще стане безполезна за демокрацията*, когато тя бъде разк-
латена от йерархията в мрежата*. Ще се родят нови начини да се
канализират индивидуалните желания в колективни амбиции.
ПАРТНЬОР
Един от новите статута на работника, нещо средно между нае-
мен работник и консултант. Независим предприемач, работещ
за едно (или повече) предприятия с функция, която предприяти-
ето е избрало да не бъде изпълнявана от някой от неговите наем-
ни работници.
ПАСПОРТ
Документ за собственост, свързан с гражданство™*; той ще се
превърне в стока*.
Паспортът днес е едно рядко благо, което само държавите*
имат правото да разпределят на своите граждани и на чужденци-
те*, натурализирани според много строги закони и според разно-
образии критерии: културна близост, образователно ниво, спо-
собност за интеграция и пр. Търсенето на някои паспорта все
повече ще надвишава предлаганото количество. Ако трябва да се
избира между хора, имащи еднакви заслуги, би могло да се очак-
ва, че паспортите на някои страни ще бъдат разпределяни чрез
теглене на жребий, нещо, което вече правят Съединените щати*,
за да дадат право на влизане и на работа в страната.
Съвсем не е такъв случаят в Историята*, където едно рядко
благо е могло много дълго време да бъде давано, без да се налага
178
парите да играят роля в неговото разпределение. В някои страни
те вече играят законна роля в отпускането на документите за прес-
той и паспортите. В Съединените щати* green card [зелена карта]
се дава служебно на всеки, който идва да се установи с един ми-
лион долара; в замяна на обещанието да даде работа на девет
американци в следващите пет години, имигрантът придобива до-
ри своята натурализация. Същият е случаят в Канада, айв Авст-
ралия, където гражданите на Хонконг са толкова по-добре прие-
ти, колкото по-пълна е банковата им сметка. Има други страни,
където може да се купи паспорт било с пари, било с репутация, от
която ще се облагодетелства страната домакин. Швейцария и
Кралство Монако дават пример за това, приемайки финансисти,
звезди*, писатели или именити спортисти.
Ще се отиде много по-далеч. За да се избегне обвинението в
корупция или етническа селекция, страните, чиято националност
е най-търсена, ще обявяват своите паспорти на търг, осигурявай-
ки по този начин ценни приходи на държавата*.
След това ще се установи пазарът*. Паспортът ще стане част-
но благо, което може да бъде отстъпено от своя собственик без
намесата на държавата. Ще могат да се купуват паспорти на всич-
ки националности на Уолт Стрийт и другаде. Тяхното котиране
ще държи сметка за стойността на страната от гледна точка на
сигурност, данъчна система, бъдеще за децата, според критерии,
близки до тези, конто фиксират днес курсовете на държавните
бонове или валути. Те ще имат също техните срочни курсове,
техните опции и пр. Най-богатите ще събират множество пас-
порти и ще станат колекционери на националности. Специалис-
та ще помагат на богатите да избират гражданство™, най-добре
адаптирано към техните моментни нужди, по същия начин, как-
то се дават съвета за финансовите вложения. Накрая, бедни от
богати страни ще се намират в достатъчно безизходно положе-
ние, за да продават своята националност, както вече продават
своята кръв или органи*. Тогава те ще се окажат безотечестве-
ници, разполагащи може би още със средства да си купят по-мал-
ко ценен паспорт от този, който са продали.
По-късно ще могат да се продават и други съставни елемен-
ти на собствената идентичност, като името, пръстовите отпеча-
тъци, своя клон-образ*, своя клон*.
ПАТЕНТ
Основен източник на богатство през следващия век; инструмент
на собствеността на информацията*.
За да се осигури съобразяване с тях, ще се развият множест-
179
во видове занаяти: юристи, контрольори, експерти по автентич-
ността. Притежателите на патента ще изискват освен дивиденти
също така и власт в предприятието, което ги използва, без да се
намесват в управление™ му. Притежателите на патента на ком-
пютърни програми ще контролират информатични фирми; пред-
приятията за геноми ще контролират фармацевтичните и агро-
хранителните лаборатории и т. н.
Полето на патентите ще се разпростре до всички умения.
Стъпка по стъпка пазарът един ден би могъл да достигне до то-
ва, да организира производството и продажбата на растителни и
животински видове, притежаващи предварително поръчани ха-
рактеристики (продължителност на живота, физически особенос-
ти, естетически изисквания). В още по-далечна перспектива, ако
технологията го позволи, можем да си представим, че ще бъдат
патентовани множество човешки видове, по-стройни, по-дългот-
райни, съобразени с дадени естетически канони. Можем дори да
си помислим за още по-луди производства доста по-късно, смес-
ващи хора* и животни* в индустриални химери*.
Разбира се, тук не става дума за утре, нито за вдруги-ден. Но
ако човекът не иска да се остави да бъде ръководен от науката* и
от пазара*, той трябва още отсега да фиксира границата* между
онова, което може да става обект на собственост, и снова, което
трябва да остане предмет на свобода.
ПАШКУ ЛИРАНЕ
Пашкулиране [cocooning], Едновременно с номадството и в
противоречие с него ще се засиди атавистичната тенденция
на хората и особено на жените да търсят убежище в някаква
ниша, където да се защитават, в която да се заключват и да
не искат повече да излязат оттам, уседнали и обсадени. Тех-
нологиите на информацията ще позволят съществената част
от обществените изисквания да се изпълнява, без да бъде
напускай домът; в голям брой занаяти телекомуникациите*
ще позволят работа у дома; мултимедийните мрежи* пък -
закупуването на почти всичко за дома и извършването на
всички банкови операции без да ходит до никоя агенция.
Също така ще стане възможно да учиш извън училище, да
получаваш диагноза, без да трябва да ходит на лекар, да раз-
полагаш в къщи с всички форми на кухня и на развлече-
ния*, спорт* и пътуване (очевидно виртуално). В крайня
сметка ще може да се води един, общо взето пълен, живот,
от раждането до смъртта, без да се иалага да си показваш
носа навън.
180
Виртуалната реалност ще преобразува движението във вир-
туалка уседналост, а свиването в пашкул [свиването в гнездо] -
във въображаемо номадство...
ПЕКИН
Столица на народен Китай, после на Китай, после на Северен
Китай.
ПЕНСИЯ
На основание на остаряването на населенията и на удължаване-
то на продължителността на живота* (в Юга* при все това тя ще
остане по-ниска от средната възраст на пенсионирането), пенси-
ята ще бъде считана като актив много по-дълго, отколкото днес.
В Севера* на 50 години човек ще е все още млад, на 60 - зрял, а
стар - от 80 години нагоре. Всеки ще може да работи по-дълго и
ще остойности своя опит, докато количеството наличен труд за
човечеството като цяло ще бъде все повече и повече намаляло.
Средните кадри, не вече наемни работници, а партньори* в
предприятието, ще отказват да се пенсионират много рано, до-
колкото пенсията ще бъде все повече и повече финансирана ин-
дивидуално. В САЩ* такава една система ще позволи на всяко
средне семейство да се оттегли с капитал, равен на поне един
милион долара, т. е. три пъти повече от обещанието на Социал-
исте осигуряване. Очевидно за едно бедно семейство това ще бъ-
де по-малко.
Пенсионираните ще бъдат заети с всякакви видове - възнагра-
дени или невъзнаградени - дейности*. Измежду пенсионираните
инженери, юристи, работници ще се рекрутират деятелите на Неп-
равителствените организации, конто ще впрегнат способностите
си в служба на Юга или на бедните. Пенсионираните ще бъдат
авангардът на икономиката на Братството*. Така ще е налице
присъства на много повече солидарност* в доброволната или без-
користната дейност, и много по-малко на нивото на дохода*...
ПЕСИМИЗЪМ
Ментална хигиена в действие, отрова за въображението.
ПЕТРОЛ
През 1950 г. резервите не бяха повече от необходимого за дваде-
сет години консумация. Днес те са един трилион барела (офици-
ално са 2.2 трилиона, но страните производителки имат интерес
181
да надценяват своите находища), или необходимого за 50 години
консумация при настоящия ритъм. Освен това откритите резер-
ви се удвояват всеки двадесет години и тъй като днес се възста-
новява само една трета от петрола в едно находище, би могло да
се достигне до удвояване на добива, а по този начин до удвояване
също и на настоящите резерви, при което ще има достатъчно за
века. След края на века ще може да се твърди, че резервите са на
изчерпване и цената само ще се качва, докато не се наложи осъз-
наването на това реално ограничение.
Най-малкото и за следващия половин век петролът ще оста-
не форма на енергия, без която не може да се мине, въпреки че е
голям замърсител на атмосферата. На първо място, защото той
захранва шестстотин милиона превозни сведства, съществуващи
на планетата; после защото има малко шансове да се намерят
нови източници на енергия, пригодени към изискванията на ин-
дивидуалния частей и на въздушния транспорт. Още повече че
емисиите на двигателите с вътрешно горене са чувствително на-
малени отпреди десет години.
И накрая, течният газ и асфалтовите шисти може би ще поз-
волят да се дочака моментът, когато атомът ще стане „мирен".
ПЕЧАЛБА
Ще идва от формата*, а не вече от материята. Ще бъде само една
от мерките за стойността на дадена дейност*, а не последен ре-
шаващ белег за оцеляването на едно предприятие*. Няма да е
вече средството за власт на една класа собственик на капитал, а
инструмент измежду другите такива, използвани, за да се съди за
ефикасността на дадена организация.
ПИОН
Фундаментална частица, стояща в оснбвата на големите ядрени
сили, откъдето ще произлезе енергията на бъдещето.
ПИРАТ
Престъпник, навигиращ в мрежите* на хиперсвета*. Може да
влезе в един сайт, елиминирайки кода, и да си послужи с него,
за да промени предназначението на искане за заем, да открад-
не програма, да разбули състоянието на секретни преговори,
да достигне до индустриална тайна*, до плана на едно оръжие.
Пентагонът е вече обект на около двеста и петдесет хиляди
вмешателства годишно, от конто половината успяват.
Ще се появят „корсари", частни специалиста, издържани от
182
собствениците на мрежи и от тези, конто искат да бъдат защите-
ни от пирати, чиято функция ще бъде обезвреждането им. По-
късно една полиция на мрежите, имаща достъп до всички кодо-
не, би могла да поеме за сметка на държавите* работата на „кор-
сарите“.
В моретата*, претъпкани с бежанци и мигранта, ще продъл-
жат да вилнеят съвсем реални пирати.
ПИСМЕНОСТ
Най-малко несигурната форма на комуникацията, макар че ней-
ните опори ще стават несигурни във все по-голяма степей.
ПЛЕМЕ
Събиране на номади*, станали градски жители в нови групп спо-
ред известии сходства. Ще се принадлежи на няколко племена
одновременно: семейства*, квартали*, нации*, сдружения*, ре-
лигии*, партии*, двойки и пр. Всяко племе ще има свои правила
за принадлежност, свои ритуали на прехода, свои форми на добро
поведение, свои принциии на гостоприемство. Бъдещето ще при-
надлежи на тези, конто ще съумеят да обединят членовете си
около един проект*, който ги надхвърля.
ПЛУТОНИЙ
Той ще служи вероятно на човечеството през XXII век, благода-
рение на количеството енергия, която крие в себе си и която ще
може да поеме щафетата от енергията, получавана от полезни
изкопаеми. Но през XXI век той ще остане все още един от инс-
трументите на смъртта.
От него съществуват около хиляда и триста хиляди тона, от
конто половината като примеси на радиоактивни горива, а оста-
налото е в чиста форма, военна или гражданска, което ще позво-
ли да се произвеждат рудиментарни ядрени оръжия*.
Една част от военния плутоний скоро ще бъде на разположе-
ние чрез намаляването на арсеналите. За да се избегне всякакъв
риск от незаконна търговия, най-малко опасното и най-евтиното
решение ще се състои в това, да бъде оставен в оръжията. Би
могло също да бъде изнесен в космоса, където да се трансформи-
ра в инертен продукт чрез ускорител за частици. Тъй като нито
едно от тези решения не е очевидно задоволително за момента,
по-скоро ще се стигне до трансформирането му в понижен плуто-
ний, в неговата гражданска форма.
За да се елиминира „гражданският“ плутоний, произхождащ
183
от военния или съдържащ се в радиоактивните отпадъци от яд-
рените централи, едно възможно решение е да се отдели от дру-
гите отпадъци* и да се използва отново като гориво за същите
централи, примесен с леко обогатен уран под името МОХ. Друго
решение е да бъде складиран директно под формата на радиоак-
тивни горива. Едно трето решение е пак да се примеси с ядрени
отпадъци, след като е отделен от урана, и да се складира така.
Решението за МОХ ще се приема от все повече страни, но
тъй като после той отново се изхвърля от централите с остатъци-
те от горивата, отново ще се стигне до избора на окончателната
форма на складиране или на елиминиране на плутония. Три стра-
ни, неразполагащи с ядрено оръжие (Белгия, Германия* и Япо-
ния*), могат да произвеждат плутоний, за да го трансформират в
МОХ. По този начин те ще произвеждат много тонове „граждан-
ски“ плутоний, който би могъл да послужи за производство на
рудиментарна ядрени оръжия.
Нов договор би трябвало да забрани производството на граж-
дански плутоний, а следователно и на МОХ, извън петте настоя-
щи военни ядрени сили. Съществуващият военен плутоний тряб-
ва да бъде понижен до плутоний и складиран заедно с другите
ядрени* отпадъци* в силози с много висока защита* в очакване
намирането на някаква друга иегова употреба.
ПОЛИТИКА
Както и по времето на египтяните и гърците, тя ще има три фун-
кции: религиозна, военна и икономическа. Тя ще бъде законна
само ако дава на хората чувството, че принадлежат към вечна
общност, ако защитава територия, ако организира правилата на
играта за материално натрупване.
Но тя няма да може вече да го направи. Вече няма да й при-
надлежи правото да организира връзката с вечността (оттам и
фундаменталистките* носталгии); нито да осигурява защитата на
определена територия, когато страните ще бъдат обхванати в сис-
теми от съюзи и пазарът* ще премахне граничите*, ще наложи
мрежи* от технологии, ще разруши колективния консенсус око-
ло данъка и ще организира производството.
Все пак политикът ще запази множество главни роли, конто
ще може да изпълнява само той: да организира съвместния жи-
вот, да преразпределя доходите*, да определи правилата на ико-
номическата и социалната игра, да олицетворява нацията*, да води
преговори за суверенни съюзи, да направлява силовите отноше-
ния, да предлага проекти, да придава смисъл на усилието. Няма
184
да му липсват все по-сложни политически залози, а може бй хо-
ра, конто да води.
ПОЛО
Спорт на богатите днес и утре, популярно зрелище след това.
Защото той пренася посредством правила, подобии на тези
на най-популярния спорт - футбола, - най-изтънчените стой-
кости на лукса.
помощ
Помощта, която Северът* оказва на Юга*, ще бъде смятана за
един от най-големите скандали на XX век. Не само че три чет-
върти от сумите послужиха за финансиране на предприятия в
Севера, но и на Юга бе наложено да ги върне почти изцяло. Така,
обратно на това, което изглежда на пръв поглед, чистият приток
на капитали бе ориентиран от Юга към Севера!
Там, където управляващите на Юга престанат да виждат в
тях извор на печалба, помощта на Севера ще бъде отказана. То-
гава развитието ще зависи преди всичко от поемането на бреме-
то на. бедността* от самите бе дни.
ПОРТфЕЙЛ
В хиперкласата* собственият живот ще се управлява, както
борсовите играчи управляват един портфейл с ценни книжа: чо-
век ще има няколко професии, няколко дейности* за свободного
време*, няколко семейства*, няколко партии*, сдружения*, ре-
лигии*, няколко племена*, няколко непротиворечиви принадлеж-
ности. Той ще разпределя между тях своето време*, своята енер-
гия, емоции, любови, привързаности, финансови средства според
изискванията на искреността*, удоволствието и дълга.
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ
Дума-куфар, използвана, за да се означи бъдещето, без да се пое-
ме рискът за прогноза.
ПРАВО
Организация на частните отношения между индивидите, то ще
се наложи срещу Закона*, който организира отношенията на ин-
дивидите в общество™. По този начин то ще намали ролята на
държавата и ще осигури подобие на международен ред чрез сложна
плетеница от конвенции, свързващи държавите* една с друга.
185
Впрочем една битка ще противопостави различните форми
на Право, особено между двете разклонения на западната циви-
лизация*. Американската концепция, която предполага безгра-
нична автономия на индивида, се противопоставя все повече на
европейската концепция, за която правата на индивива са огра-
ничени от неговите отговорности* по отношение на другая и на
общността.
Природата на новите технологии и изискванията на пазара*
ще наложат на света американската концепция.
При положение че който и да било ще може да получи всяко
съобщение от където и да било, изпратено от когото и да било,
все още ще <бъде възможно да се опази тайна*, но не и да се за-
брани достъп до информацията, излъчвана доброволно в мрежа-
та* от трети. Само появата на право на вмешателство* и на де-
мокрация* без граници* би могла да позволи създаването на по-
лиция на мрежите, способна да ограничи правото да се омърся-
ват другите, доставяйки им нежелана информация.
ПРАВОСУДИЕ
Превърнало се е в първа власт с помощта на прёсата. Завладя-
вайки мненията, то ще наложи една нова, по-строга етическа нор-
ма срещу престъпленията на могъщите и по-малко строга срещу
престъпленията на по-слабите. По този начин то ще организира
систематичната елиминация на предишните елити, тяхното под-
лагане на изпитание и тяхното осъждане на изгубване на граж-
данските права, еквивалентно на гилотиниране без терор.
Впоследствие пазарът* ще се наложи над демокрацията* и
ще доведе от едно пирамидално общество (в което правосъдието
е необходимо, за да бъде прилагай законът), до едно общество на
мрежите* (където договорът замества Закона). Законът се спаз-
ва пред очите на съдията; договорът бива оспорван пред арби-
тър, избран по общо съгласие и финансиран от съответните стра-
ни. Съдията ще открие, че се е превърнал в акушер на едно об-
щество, в което той почти няма място.
ПРАЗНИК
Колективно развлечение*, живян опит*, ритуал на среща; осно-
вен за принадлежността, той ще стане планетарен, неможещ да
намери покой, пазарен.
Предприятия* ще се специализират в организацията на нови
или честващи предците празници за племената*. Някои от тези
фирми ще станат много могъщи и ще наложат в световен мащаб
своите марки. Всяка метрополия, всяко голямо дружество ще пре-
186
потвърждават своята идентичност чрез празниците, конто ще са
в състояние да предложат на своите граждани, на своите клиен-
та, на своите поданици: празник, религия или секта, и търговия
ще образуват, както винаги, сговорно семейство.
ПРЕВЕНЦИЯ
Първият риск, срещу който хората ще продължават да искат да
се предпазят, е болестта*. Но притесненията тук ще отстъпят на
заден план, когато започнат да се разбират генетичните* пред-
разположения на всеки индивид и стане възможно да се иденти-
фицират у всекиго гените на предразположението към насилие,
хомосексуализъм, затлъстяване и пр. Ще е възможно също да се
предотвратяват сърдечните атаки десет години по-рано, изслед-
вайки депата на калциране в артериите.
Всеки, най-вече между богатите, ще иска да познава гене-
тичната карта на бъдещото си дете още от ембрионалния стадий
и ще може да откаже раждането на едно бебе, което не би било
генетично „съвършено" или „правилно".
Ако се очертае една такава еволюция, децата ще се раждат
по-рядко и по-крехки, защото ще са по-малко приспособими. Още
повече че предразположеността към една болеет може да създа-
де защита срещу друга.
Превенцията ще обхване цялото съществуване. Хората ще
искат да се придържат към профил на живот без рискове*. Пра-
вото да се поемат рискове ще бъде оспорено дори ако едно тако-
ва поведение не вреди на никого, освен на проявяващия го.
Превенцията предполага едно относително познаване на рис-
ковете, т. е. известна яснота. Понякога тя ще бъде дори единст-
веното средство да се избегне даден риск (случаят със СПИН*).
Луксът* ще обозначава, придавайки му черта на автентич-
ност и естественост, поемания риск.
ПРЕВОДА Ч
Машина за превеждане, непрекъснато нагаждана според еволю-
цията на езиците*, за да е възможно всеки, пишещ на своя език,
директно да бъде четен на всички останали. Впоследствие си-
мултанният устен превод също ще стане автоматичен. Тогава и
всяка аудио-визуална програма ще може да бъде предавана на
един език, а да бъде чувана на който и да е друг. Усъвършенства-
нето на преводача ще изисква тънкост при превода, капацитет за
анализ на контекста, конто още известно време няма да бъдат
достигнати, освен ако не опростим езиците или не спрем тяхно-
то развитие.
187
ПРЕДЕЛИ
Пределите [limites] сякаш ще изчезнат в безкрайната вариация
на знаците, в непрестанно подновяваното откриване на резерви
от суровини, в изобилието на информациите, в генерализираната
еквивалентност на стойностите и т. н. Все пак ще е необходимо
да бъдат налагани нови, този път доброволни, за да се регулира
употребата на знанията и ресурсите, за да се положи пределът на
ерата на капризите, да се овладев насилието.
Ще се чертаят граници, за да може все по-неограниченият
човек да не бъде оставен да се саморазруши.
ПРЕДМЕТИ
Все повече и повече по образа на тялото: автомобили, перални
машини, хладилници, часовници, очила, компютри, всички те ще
започнат да чуват, да виждат, да говорят, да чувстват и т. н. Ще
ги е страх, ще им е топло, студено; ще бъдат щастливи или тъж-
ни. Ще долавят вкус*, мирис*, тъкан, температура и т. н. Ще при-
личат все повече и повече на човешки същества по своите очер-
тания и по своите функции и ще еволюират, заедно със употреба-
та им, за да се адаптират винаги най-добре към личността на полз-
ващия ги, научавайки да познават неговите особености, дори не-
говите мании.
Те ще заместят голям брой от услугите*, конто днес се из-
пълняват от хора, и ще позволят да се надзираваме, да се грижим
за себе си, да се развличаме, да се образоваме, да пътуваме. фи-
зически и умствени протези, бионични* органи, те в крайна смет-
ка ще се превърнат в същински клопки за човека: клон-образи*,
а после клонове*.
Единственото ограничение за тяхното натрупване ще бъде
времето*, с което разполагаме, за да ги използваме. Натрапчива-
та идея вече няма да бъде скоростта, а натрупването*, вездесъщ-
ността, едновременността*, на конто ще бъде направена аполо-
гия в гастрономията*, развлечението*, сексуалността*, труда*.
Тогава ще се стремим да придадем на предметите форми*, конто
ги правят лесно складируеми. Ще предотвратяваме страха от
смъртта, като колекционираме предмети, чиято употреба изиск-
ва време.
ПРЕДПРИЯТИЕ
Организация, която произвежда благосъстояние и иновации,
постепенно то ще стане несигурно, мобилно, номадско*, вре-
менно обединение на компетенции, подобно на една театрал-
188
на трупа. Ще живее в спешността, в предизвикателството, в
страха да не изчезне. Ще бъде най-често малко, флуидно, но
мултинационално *.
Промените в способите за предаване на данни, възможност-
та да се симулират до безкрай продуктите, преди дори да е замис-
лен техен прототип, ще променят начините на комуникация не
съмо вътре и вън от предприятието, но преди всичко процеса на
производство и организация. Предприятието ще бъде организи-
рано като мрежа*, с много малко нива на йерархия, в малки струк-
тури, много екипна работа, децентрализирани инициативи, с вът-
решни подпредприятия (или вътрешни предприемачи*). Няма да
се характеризира вече от една професия* или обединение на ак-
ционери, а от ноу-хау. Основните му активи ще бъдат неговите
патентни* свидетелства, неговите запазени марки*, компетент-
ността на неговия персонал и на неговите партньори*. Ще има
задължения* по отношение на своите работници, консуматори,
инвеститори и съвкупността от гражданите. Ще трябва да обога-
тява компетентността на тези, конто работят в него, да органи-
зира постоянното им обучение, да ги насърчава да споделят едно
общо виждане, дори временно. Властта няма да принадлежи вече
на собствениците на капитала*, който ще бъде само едно от сред-
ствата, оставено на разположение на интелигенцията. Самоуп-
равление™ ще стане правило в предприятията на знанието.
Почти нито едно предприятие нЯма да остане в следващия
век такова, каквото съществува днес. Само едно предприятие,
това на Дау Джонс Индекс от края на XIX век, Дженерал Илект-
рик, още съществува в края на XX век, и то междувременно на-
пълно променило своята природа. Големите предприятия няма
да загубят само ако са способни да предложат на консуматора
марка*, определена от картина на бъдещето, в която универсал-
ният консуматор ще може да се разпознае: омайване (Дисни),
съжителство (Епъл), мобилност (Сони), преодоляване (Найк,
Адидас), луке (Вюитон, Хермес), съжителство (Бенетон, Кока-
Кола), чистота (Данон), красота (Калвин Клайн, Сен Лоран) и т. н.
Ефикасното предприятие ще бъде това, което предоставя на
консуматора един нов и по-добър начин да пътува в утопията*.
ПРЕПРЕДАВАНЕ
Основното от задълженията*, върховната отговорност*. Осо-
бено необходимо в един век, белязан от пароксизма на неси-
гурността*, от апогея на амнезията. Препредаването ще бъде
все още ролята на семейството*, доколкото то ще запази един
минимум сцепление. В негово отсъствие препредаването
189
(трансмисията) ще стане роля на племената*, на общности-
те*. И едва след това, роля на държавата*.
ПРЕСА
Такива, каквито ги познаваме днес, вестниците ще бъдат първо
допълвани, а по-късно изместени от други в Мрежата (Net), с
възможност да се печатат у дома, да се съставят според предпо-
читанията, вкусовете и интересите на всеки читател, вестници
Лего*, специално предназначени за своя читател, имитирайки за
този, който го желае, дори хартията* и типографията на няко-
гашните списания. Само още известно време по будките ще се
намират стандартни издания, конто ще представляват незначи-
телна част от продажбите.
Всеки ще може да напечата своя вестник по всяко време: той
ще бъде постоянно актуализиран и прекомпозиран според чита-
теля. Основното от неговата добавена стойност повече от всяко-
га ще лежи в издателското му качество, в способността му да
подбира, да йерархизира безкрайността от информация, доставя-
на от агенциите. Още повече че обичайните редакции, универси-
тетите* ще могат да обединят необходимите компетенции и така
да остойностят своите марки (Харвард, Сорбоната...), гаранти за
качество и сериозност. Така те ще се възползват от новите изла-
зи към външни пазари за своите професори и студенти. Тези, ко-
нто съумеят да развият такъв тип услуги, ще намерят в тях важен
източник на доходи.
ПРЕСТЪПНОСТ
Отслабвайки държавите*, без да ги замества с институциите на
планетарната полиция и правосъдие, мондиализацията* ще оста-
ви свободно поле за действие на една безкрайност от незаконни
пазари. Цели региони ще преминат под контрола на организира-
ната престъпност, която ще установи в тях голямата незаконна
търговия. Ще се предпочете да се разрешат дейностите, за конто
ще бъде невъзможно да бъдат забранени, за да се избегне въз-
можността неефикасните забрани само да благоприятстват
престъпната печалба. По този начин ще бъдат разрешени наркц-
тиците*, играта*, проституцията, търговията с паспорта*, кръв,
органи, дори с въздух*. Престъплението ще изчезне с генерали-
зацията на един алегален и аморален пазар*. Докато се появят в
планетарен план институции*, способни да прилагат решенията,
конто вземат.
190
ПРИВИЛЕГИЯ
Ще престане да бъде главно от финансов порядък, за да стане
повече от всякога от културен. „Да имаш детство*", ще бъде пър-
вата от тези привилегии. За да се създаде истинска социална спра-
ведливост, ще трябва тази привилегия да стане право*.
ПРИОН
Една от главните патологически загадки на следващите десети-
летия: нов враг на човешкия вид, амбивалентен протеин, нито
вирус, нито микроб, без генетична* програма, едновременно за-
щитник и противник на нервната система според формата, която
заема, определяща сигнала, който изпраща на своето обкръжение.
ПРИРОДА
Тя ще престане да бъде мислена като отколешния и непобедим
враг на човека. Ще настъпи дори време за съюзяваване между
тях на някои фронтове, докато на другите борбата ще продължи.
ПРИСАЖДАНЕ
В началото рядко, поради липса на наличии органи и на имуно-
логична съвместимост. После телата* ще станат колективна
собственост и ще доставят безкрайно количество органи.
Нищо, че в Съединените щати търсенето на трансплантации
е четири пъти по-голямо от предлагането. Освен това, повечето
от подложилите се на трансплантиране ще се нуждаят от това
органите им да се подменят един или два пъти през живота им.
Преди да се достигне средата на века, ще липсват един милион
органи за присаждане. Ще се установи незаконен, после законен
пазар*, подтикващ хората да се разделят с органи, конто не са
жизненоважни, или да ги завещават в замяна на тлъста сума („би-
лет за смърт").
После ще се преобърне из основи отношението към тялото.
В много култури то ще се мисли само като временна материална
обвивка и все повече хора ще са склонни да даряват своите орга-
ни. В други - ще се признае колективната собственост върху те-
лата и никой няма да може да забрани трансплантацията на орга-
ните му след неговата смърт. Тогава резервоарът на органи за
присаждане ще стане почти безграничен. Имунното отхвърляне
ще остане пречка за широкого разпространение на присаждани-
ята; то ще възпрепятства също и развитието на ксеноприсажда-
нията*. Тогава временно ще се отстъпи към протезите*, комби-
ниращи електроника и съвместими материали*, към бионика-
191
та*, докато клонирането* позволи - без съмнение още преди края
на века - да се създават резерви от специфични органи, вече без
никакъв риск от отхвърляне.
ПРИСТАНИЩЕ
Все още и винаги първите градове в света. Те определят развити-
ето на вътрешността. Тяхното бъдеще ще зависи от средствата
им за комуникация с големите вътрешни пазари и от бързината
на разтоварването на контейнерите. Информатиката ще играе оп-
ределяща роля.
В Америка* - Лонг Бийч*. В Европа - Ротердам*. В Азия -
Хонконг, пбсле Сингапур* ще вземат надмощие над другите. Син-
гапур ще стане първото световно пристанище. Тази класация би
могла да бъде преобърната от едно повишаване на морското ни-
во, предизвикано от промяната на климата*.
ПРОГРЕС
Пътникът ще напредва, когато си мисли, че отстъпва назад;
ще се изгубва, когато си мисли, че е достигнал целта; две точ-
ки, конто му изглеждат близко една до друга, в действител-
ност ще бъдат много отдалечени; да се напредва или да се от-
стъпва, ще станат понятия, лишени от смисъл:
продължителността на живота ще расте толкова бързо, кол-
кото и средствата за убиване; земеделието* ще се развива па-
ралелно с глада; глобализацията* на пазарите* ще засилва пла-
нетарната солидарност* в същото време, когато търсенето на
идентичност ще умножава броя на национал ните държави*;
средствата за комуникация, за обучение и за развлечение* ще
бъдат също толкова безкрайни, колкото и случайте на само-
та*. Хората ще трябва да се научат да живеят с чудовищното
съсъществуване на Доброто и Злото.
ПРОЕКТ
Нито една нация* не ще може да оцелее без проект, без ясна
идея за своята роля в Историята*. Характерното за една циви-
лизация* е да произведе този проект; ролята на елитите на
една страна в дадена епоха е да го изразят и да поведат нация-
та, от която произхождат, в посоката, която максимализира
шансовете й да оцелее. Когато жертвите служат на цели, приз-
нати за легитимни, когато усилията добиват смисъл, тогава
гражданинът* спестява, инвестира, учи, работа, строи, изоб-
ретява, забавлява се и се усмихва; чужденците* идват да му
192
донесат своите пари и своего ноу-хау; логиката на развитие-
то* е в ход. Когато, напротив, една нация има вече само неяс-
на идея за това, което ще се случи след две поколения, когато
смесва целите със средствата, тогава тя се оставя да бъде не-
сена от течението, не поддържа повече своето наследство, не
завещава вече нищо на своите деца, запада, разделя се, развод-
нява се и се забравя. Когато един народ открие, че неговите
елити вече не са способни да му помогнат да дефинира и да
осъществява даден проект, той се отчайва и започва да търси
убежище в отклоняващи духа мисли, между конто е и болезне-
ното съзерцание на собствения му упадък, тогава, когато не се
обръща срещу своите елити, за да ги обвини, че са единствена-
та причина за това, което не са съумели да провъзгласят и
направят всеобще достояние.
ПРОЛИФЕРАЦИЯ
Отделяйте страни вече няма да бъдат разграничавани според
това, дали имат или нямат ядрено оръжие*, а ще се подреждат
според броя на месеците или годините, конто ги отделят от
това, да се сдобият с него. След петдесет години, без да са на-
рушили нито един договор, около четиридесет страни ще се
нуждаят от по-малко от шест месеца, за да разполагат с руди-
ментарно ядрено оръжие, и ще са готови да прескочат послед-
ните етапи, ако геополитическата* ситуация го изисква.
За да успеят, те ще увеличат познанията си в използването
на атома за граждански цели и ще натрупат плутоний*, произ-
хождащ от ядрените горива и преработен.
За да се избегне подобна пролиферация, ще трябва да се
забрани производството на плутоний за граждански и военни
цели, да се засили международният контрол върху циркулаци-
ята на съществуващия плутоний, да се наложат много по-стрик-
тни правила за употребата на атомната енергия за граждански
цели. В частност, нито една централа не бива да бъде строена,
докато не може да се гарантира, че нейните отпадъчни про-
дукта няма да могат да бъдат използваеми за военни цели.
Пролиферацията може да засегне също биологичните и
бактериологичните оръжия. Тя може да бъде дело и на недър-
жавни престъпни групи.
ПРЪСТЕН
Бъдещ номадски* предмет, който може да остане бижу, като
едновременно бъде свързан с Нет, за да дава достъп до елект-
ронната поща и до хиперсвета*. Може дори да се стигне и до
193
складиране в него на информации, конто да се съобщават дру-
гиму. Тогава би било достатъчно да се докоснат два пръстена,
за да се натовари единият с информация, която след това ще
трябва само да се нанесе на компютъра: електронна визитна
картинка...
ПУДУН
Град-близнак на Шанхай, който ще стане, след като надмина То-
кио и Хонконг, пръв финансов център на Азия*.
РАЖДАНЕ
То ще остане щастие в най-чист вид за повечето от мъжете и
жените (като онези, конто всяка година дават живот на 140 ми-
лиона деца годишно.) За някои то ще се превърне в чисто егоис-
тична цел, все по-малко и по-малко зависеща от сексуалността*,
което ще преобърне взаимоотношенията между поколенията.
То вече е до известна степей такова с възможността за заче-
ване ин витро. И ще бъде още повече с извънматочното зачева-
не. Впоследствие, по-нататък, с животинските или изкуствените
матрици. А още по-късно с клонирането*. Дори повече от това,
ще срещнем форма на зачеване, тръгваща от банка от гени, а не
вече от копието на геном.
Тогава всеки човек ще се превърне в същество без баща и
без майка, без предшественици и без поколение, без корени и без
наследници, абсолютен номад*.
РАЖДАЕМОСТ
Раждаемостта [наталитетът] засега намалява с господството на
мъжките ценности и липсата на доверие в бъдещето. Световни-
ят среден годишен размер е все още 26 на хиляда; той е не повече
от 10 на хиляда в Италия*, Испания*, Германия*, Гърция* и Япо-
ния*, но 56 в Газа. В средата на века би трябвало да се изравнят
съотношенията - към едно средно съотношение от 25 на хиляда,
и да се стабилизират на това ниво. Тогава тя ще зависи от сте-
пента на превъзходство на женските ценности и от цветовете на
близкия и далечен хоризонт.
РАЗВИТИЕ
Индикатор на благосъстояние, все по-независим от този на ико-
номическия растеж, интегриращ онези хиляда и едно измерения,
качеството на живота, средната продължителност на живот, со-
циалната справедливост, данъчната безпристрастност, минавай-
ки през ограмотяването, системата от грижи, опазването на окол-
ната среда и т. н.
За да се мери развитието, ще се появи ново, многоизмерно
или многосекторно световно счетоводство.
195
РАЗВЛЕЧЕНИЕ
Всяко пътуване ще бъде развлечение, всяко развлечение ще бъде
пътуване. Никой вече няма да приема да полага усилие, без да
бъде възнаграден, да учи, без да играе, да консумира, без да бъде
съблазнен. Киното*, театърът*, спортът*, туризмът*, всички дей-
ности, конто отклоняват вниманието от несигурността* на чо-
вешката ситуация, ще бъдат толкова по-търсени, колкото инди-
видуализмът* се храни с несигурното, фина обвивка на крехкостта.
РАЗУБЕЖДАВАНЕ
Виртуална конфронтация на нации*, дефинираща рационално тех-
ните стратегии, то ще бъде дестабилизирано от умножаването на
действащите лица, разполагащи с оръжия за масово унищожение.
Около 2020 г. най-малко тридесет страни ще бъдат само на
няколко месеца от това, да разполагат с ядрено оръжие* и ще
могат да го притежават от момента, в който решат. Много стра-
ни освен това ще разполагат с други оръжия за масово унищоже-
ние (радиоактивни, химически, бактериологични, лазерни*). Ня-
кои от тези страни ще бъдат ръководени от несигурни персона-
жи с ирационални мотиви.
Тъй като вероятността от такива ситуации ще нараства с броя
на оръжията и на страните, равновесието на страха ще бъде все
по-малко ефикасно. Употребата на тези оръжия ще престане в
такъв случай да бъде само теоретична хипотеза. Реалното ще взе-
ме връх над виртуалното. Освен ако не си представим една ин-
тернационална полиция, достатъчно ефикасна, за да спре и после
да намали подобна пролиферация*.
РАК
Главна причина за смъртност, особено в страните, в конто
продължителността на живот се повишава. Засяга 250 000 души
годишно във Франция, от конто убива 150 000. Постепенно ще се
превърне в хронично заболяване. Тогава ще стане възможно раз-
личните му форми да се лекуват с комбинация от имунотерапия
и генна терапия. В частност откриването на процеса на действие
на теломеразата - ензим, който осигурява защитата на клетъч-
ното деление - би могло да открие по-широк път за генното ле-
чение на рака. А може би някой ден - за изработването на ваксина.
РАГГЬР
Поет на градските номади*, който съумява да провокира сблъск-
ването на безработица, литература и клетки от стълби.
196
РАСТЕЖ
Ще продължи известно време да служи за мярка на смисъла в
Историята. Растеж на благосъстоянието, на населението, на гра-
довете; в продължение на още около петдесет години той ще сви-
детелства за динамиката на света. После хората ще трябва да се
научат да живеят с предели; да мислят и остойностяват без на-
растване.
В икономиката понятието вече се изпразва от смисъл с на-
стъплението на информацията в производството и с ефектите на
производството върху природната и социалната среда. В дейст-
вителност един силен растеж прави по-сериозни неравенствата*,
създадени от отпадъците* и замърсяването*. Китай* с годишен
доход на глава от населението, наполовина по-нисък от този в
Бразилия*, има вече с четири години по-висока средня продъл-
жителност на живота; но цената на замърсяването там превъз-
хожда печалбите от растежа.
Ще се измислят нови начини да се измерва развитието*.
РЕВОЛЮЦИЯ
Когато бунтовете получат колективен израз, когато мизерията и
причините й бъдат теоретизирани, социални сили отново ще бъ-
дат способни да преобръщат неспособни режими. Ще се осъщес-
твят революции, конто ще започнат с повалянето на клановите
режими в Азия* и Африка*, за да се установят там демокрация*
и пазарна икономика*. Индонезия, Тайланд, Малайзия, Нигерия
ще бъдат измежду засегнатите най-напред.
Но някои демокрации ще бъдат на свой ред заплашени от
революция, защото никой не може да осигури демокрацията да е
необратима. Във всеки момент тя може да бъде заменена от един
по-загрижен за дълготрайността и солидарността режим, чиито
привърженици ще обясняват, че демокрацията е напълно отго-
ворка за ставащите бедствия. Най-крехките (като Русия) и най-
солидните (като Съединените щати*) не ще бъдат защитени: в
хоризонта на един век дадена революция е напълно възможна, в
полза на авторитарни или религиозни режими.
РЕГИОНИ
Вътре в нациите* или извън граничите* ще се организират реги-
они като автономии икономически и обществени цялости, за да
привличат инвеститори и кадри, за да намалят разходите си, без
да изискват нито политическа отговорност, нито суверенитет: Се-
верна Италия, Рейн, Лил - Брюксел, Лондон, Силиконовата до-
197
лина, Сан Диего-Тихуана, Сингапур-Жохор-Батам, Шанхайски-
ят регион...
РЕГУЛАЦИЯ
Ще се разбере, че пазарната* икономика не ще може да функци-
онира трайно, без мощни институции* да не проумеят и осъщест-
вят прилагането на правилата на конкуренцията, особено що се
отнася до телекомуникацията*, мрежите*, патентите*, въздуш-
ния транспорт*, до културните блага. Ако ли не, концентрацията
ще доведе до владеенето на пазара от монополите, конто ще раз-
рушат всяка конкуренция.
За да избегнат да дадат по този начин власт на автономните
международни институции, големите предприятия ще се опитат
първо да предизвикат осигуряването на регулацията от юриспру-
денцията на арбитражните съдилища, намесващи се във всеки
отделен случай. Това ще доведе до преобладаване на Правото над
Закона.
Но подобии инстанции на регулация ще бъдат всъщност са-
мо разширения на американските инстанции, сдобиващи се със
свръхнационална компетентност, повече или по-малко дегизи-
рана в OCDE [Организация за сътрудничество и икономическо
развитие], ОМС, AMI [Международна морска агенция].
Малко по-късно ще се появвт и по-уравновесени форми, ако
европейците се окажат способни да се организират, свързвайки
се с други континенти. В такъв случай конкуренцията ще вземе
връх. Никое голямо предприятие* не ще бъде осигурено за свое-
то бъдеще. В основни линии всички ще бъдат дори осъдени да се
разпаднат, да се разединят или да изчезнат.
РЕКЛАМА
Предлог за проява на хумор и прекаленост, тя ще намира нови опори
и нови езици, за да бъде чувана. Няма да изрича повече своето име, а
ще клони към това, да се смеси с развлечение™* и образованието*.
Ще завладее всеки миг, ще се прикрепя към всякакъв вид носител, ще
принуждава да я чуват, без да се демаскира.
Ролята й ще остане в това, да се обръща към хората, за да ги
подбужда да купят един продукт, от който a priori те нямат нуж-
да, и да поддържа известността на марките*, един от основните
активи на предприятията*.
Желанието* за свобода ще кара зрителите да я избягват, да
превключват програмата на друг канал. В списанията, както и в
другите медии ще стане на практика възможно да се подпомага
една програма, без повече да е нужно да се понася рекламата. Тя
198
трябва следователно да намира безкрайно нови начини да заин-
тересува, да изненадва, да учудва и затова да измисля нови фор-
ми на изразяване, нови опори; или пък да накара да бъде допус-
ната като интегрална и легитимна част от спектакъла*; или от-
ново да се вмъква, маскирана, дори тайна, по местата на обикно-
вения живот.
Тя ще се въведе във всичките измерения на номадството*.
Например номадът* в известии моменти няма избор в средство-
то си за транспорт*. Рекламата ще открие, че един пътник във
влак, самолет, кола и накрая по време на едно виртуално пътува-
не в хиперсвета* може да съставлява една „пленена" [captive, т. е.
нямащ избор, в този смисъл - жертва на един монополек пазар -
б. ред.] аудитория, все още неексплоатирана широко. Някой ден
ще се отиде до там, въздушните пътувания да се финансират поч-
ти интегрално, благодарение на техните приходи от реклами. През
2010 г. рекламните инвестиции в Мрежата (Net) ще надминат
тези, от конто се ползва телевизията.
Образование™* ще отвори нови залежи за рекламата. В най-
либералните страни училището, станало частно, ще бъде отчас-
ти финансирано от меценатството на бившите ученици, вече ръ-
ководители на предприятия*, и от реклами в класните стаи, учеб-
ниците и аудиовизуалните програми. Самото преподаване ще бъ-
де спонсорирано от тези предприятия, конто ще искат в замяна
да се използват или продават дискретно техните продукти в учи-
лище.
Международната политическа реалност, превърнала се в тър-
говски спе£такъл* като другите, ще стане на свой ред обект на
рекламата, каквато е вече спортът*. Един ден може би ще видим
„Лекари на света" да носят значите на отделни марки*, „сините
каски" на ООН* - екипирани с повече или по-малко дискретни
рекламни стикери. Така ще може дори да се организира законно-
го финансиране на предизборните кампании, правейки ги откри-
то спонсорирани от дадена търговска марка или трупа произво-
дители.
Рекламата ще бъде сърцето на празниците*, конто ще рит-
мизират живота на градовете* и предприятията*.
Тя ще се инкрустира във филмите, чийто главен персонаж
ще бъде обект на консумация - такъв е вече случаят със знаме-
нитата „Коксинела", прославена от Дисни, - а също обекти или
персонажи, свързани с дадена марка, ще се промъкнат във виде-
оигрите*, например някаква нова кола, за която детето ще даде
после съвет на баща си.
Рекламата ще става все по-тайна и специално насочена към
своя потребител. Тя ще използва информацията „от ухо на ухо",
199
изпращайки актьори да играят (без да разкриват кои са) ролята
на обикновени хора на обикновени места (влак, метро, кафе, фри-
зьорски салон), за да хвалят там продукта или услуги*.
По-късно ще се появят рекламни клон-образи*, без да са же-
лани там, във видеоигри, филми, образователни програми. Те ще
се намесват в действие™, паразити, вмъкнати за ярост на консу-
маторите, по подобие на онези търговски агента, конто звънят,
когато никой не ги очаква.
Накрая, с развитието на електронната търговия* рекламни-
ят спектакъл ще заприлича на този на шарлатаните от някогаш-
ните панаири, конто продаваха, съобщавайки. Разликата между
реклама и продажба ще изчезне. Там навярно и ще свърши цару-
ването на рекламата, в осъществяването на нейния най-велик фан-
тазъм: да служи само на собствената си промоция.
РЕЛИГИИ
Обединение от доброволки племена. Броят на тези, конто твър-
дят, че са нерелигиозни или атеисти - по приблизителни статисти-
ки преминал от 2% през 1900 г. на 30% през 2000 г., - не би тряб-
вало да се увеличи значително. Броят на християните, близо 30%
от един век, ще остане стабилен. Делът на Исляма*, минал от 10
на 20% през същия период, ще се увеличи още, докато стигне
30%. Този на другите признати религии не би трябвало да се про-
мени чувствително. Ще се появят нови религии и различие™ от
секти* ще бъде все по-мъгляво. Всеки ще свързва по свое жела-
ние елементи от различии теологии, за да изгради собствената
си вяра, създавайки непрекъснато нови църкви, за да образува в
тях нови форми на братство*.
РЕНТА
Разреждането на почвите, провокирано от демографския растеж,
замърсяването* на водата* и градската експанзия ще увеличи
стойността на земята. Контролът на експлоатацията на дадено
нововъведение или произведение ще се упражнява под формата
на патент*, марка*, авторско право, конто ще съставляват инс-
трумента'™ за присвояване на рентата от информация. Тя ще със-
тавлява първостепенното богатство на индивидите и на предпри-
ятията*. Множество занаяти* ще се развият, за да я запазват:
шифровчици, специалисти по патента, събирачи на авторски пра-
ва и пр.
По този начин ще се върнем към икономиката* на до-капи-
талистическата и феодалната рента, но този път чрез присвоява-
200
нето на някакво човешко творение, а не вече чрез присвояването
на елемент на природата.
РЕПУБЛИКА
форма на организация на утопията* за Братството*. Обединение
на хората около идеите на разума, светското начало, прогреса* и
солидарността*. Някога Гърция роди мечтата за нея. Франция*
организира практикуването й.
Остава да се запазят и обогатят принципите й. Не само на
правата*, но и на задълженията*, не само на гражданите*, но и
на племената*. Не само етика, но и морал.
И най-вече остава да се изобрети Република без територия,
вън от стени, диаспорна. Република на номади*, към която всеки
ще може да иска да принадлежи, без дори някой далечен ден да
може да се оспори, че принадлежи и на други колективни съдби.
РИБА
Тя ще стане рядък и луксозен продукт, преди генетиката* да е
разрушила аквакултурата и равновесието на морето*.
Днес е основен ресурс на животински протеини за един ми-
лиард души, основно в Азия*, където се реализира повече от
половината от улова, задоволяващ на свой ред повече от полови-
ната от световната консумация.
Между 1950 г. и края на XX век уловът се е увеличил пет
пъти, за да достигне 100 милиона тона. За да се задържи консу-
мацията на сегашното й ниво - 17.9 кг на човек годишно, през
2010 г. ще трябва да се уловят 16 милиона тона повече.
Това ще бъде невъзможно: за 90 % от консумираните видове
(канадска моруна, балтийска херинга, тихоокеанска сьомга) уло-
вът е вече четири пъти по-голям от максималното ниво, позво-
ляващо на фауната да се възпроизвежда. Освен това 70% от све-
товните резерви са изчерпани или са близо изчерпване. От се-
демнадесетте големи риболовни зони в света девет са в упадък.
И накрая, изхвърлянето в морето на милиони тонове азотни и
фосфорни съединения благоприятства увеличаването на водорас-
лите и поглъща кислорода, необходим за рибата.
Следователно предлагането ще намалее. Конфликтите за кон-
трола на зоните за риболов ще се увеличат между Япония*, Ки-
тай*, Русия*, Испания, Гърция и Италия*, Европейския съюз, Ма-
роко и Сенегал. Нелегален риболов ще се развие в Малайзия,
Виетнам, Индонезия*.
За да се избегне разрастването на катастрофата, е необходи-
мо едно много по-рационално управление на резервите, замразя-
201
ване риболова на всички застрашени видове, налагането на опре-
делени контингенти на риболовците и лицензи за достъп до мес-
тата за риболов.
Продукцията на човек следователно може само да намалява
- от 17.9 кг днес на 9.5 кг през 2020 г. - до момента, когато
растежът* на жизненото равнище ще увеличи търсенето. Ще се
върви към нарастващо разминаване между търсенето и предла-
гането и следователно към повишаване на цените на рибата.
Тази ситуация може да се промени само ако аквакултурата
достигне до състояние да доставя половината от улова на риба
през 2020 г.. В това никой не може да се закълне.
РИСКОВЕ
Все по-сложни, разнообразии, с все по-скъпо струващи
последици, те ще доведат до блокиране на икономиката*, ако не
бъдат задействани достатъчно солидни механизми на осигурява-
не. Всеки вид риск ще изисква специфична защита:
•	рисковете от природни катастрофи* ще бъдат по-големи
поради градските концентрации и климатичните промени (земе-
тресения в мегаполисите, изригвания на вулкани, наводнения,
урагани, морски приливи и пр.);
•	рисковете да се обеднее, т. е. да се умира от глад, да не се
знае да се чете, да няма вода, ще засегнат в следващите 30 години
два пъти повече лица, отколкото днес;
•	рискът да нямаш детство* или да си лишен от някои права
също ще засегне много повече индивиди;
•	технологическите рискове (ядрено* заразяване, генетични*
манипуляции, информатични* повреди) ще бъдат утежнени по-
ради влизането в една всеобща мрежа*;
•	рисковете от намаляването на някои суровини (като во-
дата*) ще бъдат по-високи поради изчерпването на резервите;
•	рисковете от местни или вътрешни конфликта*, от по-об-
хватни войни* или от терористични действия с химически или
бактериологически оръжия ще се променят същностно и ще ста-
нат едновременно по-разпространени и по-брутални;
•	финансовите рискове ще нараснат с нарастването на обема
на транзакциите, който вече са 20 пъти повече от производството,
без никакъв контрол и регулиращ авторитет;
*	рисковете от епидемии* ще нарастват успоредно на човеш-
кото и животинското номадство;
•	трудовите рискове * (произшествия, безработица) ще на-
растват заедно с несигурността;
•	рисковете, свързани с консумацията, ще нараснат там, къ-
202
дето да се консумира ще се превърне в работа [труд*];
•	рисковете от пиратство на интелектуалната собственост ще
заплашват най-вече икономиката на услугите, особено в инфор-
матиката*, комуникацията*, проектирането, генетиката*;
•	рисковете, свързани с упражняването на власт, ще бъдат
по-добре идентифицирани: всяко лице, имащо отговорности (от
адвоката до лекаря, от инженера до съдията, от политика до
журналиста) ще може да бъде призовавано на съд от всяко лице,
можещо да докаже факта, че е претърпяло вредни последици от
неговите действия.
Предвиждането на всички тези рискове, тяхното степенуване,
изчисляването на вероятностите им ще съставлява главна екс-
пертиза, нов източник на богатство и на власт за застраховател-
ните компании и банките*.
Човекът на идния ден все по-малко и по-малко ще понася
рисковете. Всеки ще иска да знае рисковете от това, никой ден да
бъде застигнат от болеет*, дори и да не се знае лекарство за нея.
Всеки ще иска да изчислява тези рискове и ще се опитва да се
предпази: чрез застраховка*, за да не плаща последиците; чрез
превенция*, за да не ги понесе.
За предпазване от тях „принципът на благоразумието“ ще съ-
ветва да се елиминрат основните рискове дори когато са малко
вероятностни. За останалите рискове „принципът за не-съжале-
ние“ ще твърди, че следва да се намалят, ако, от друга страна,
действието е полезно.
Застрахователите, работодателите, банките ще желаят да раз-
полагат с тези информации и примерно всеки ще трябва да носи
със себе си генетически лична карта.
Ще трябва все пак абсолютно да се пази правото* да не се
знае съществуващият риск да си застигнат от болеет* която да
едновременно неизлечима и наследствена.
Все по-строга юридическа система ще наложи на всекиго при-
нуди в поведение™, ще дефинира профил на нормален живот, ще
регламентира строежа на жилища*, производството на предмети*,
научната дейност и пр.
В същото време ще останат да зеят оГромни зони без превен-
ция и без осигуровка: ще се увеличат значително рисковете да си
беден, да нямаш нито детство, нито права.
Всъщност главният риск ще бъде рискът да си роден в лош
момент на лошо място. И срещу него никой не може и не би
могъл да се осигури.
203
РОБОТ
Велик фантазъм на XVIII и XIX век, днес съдържащ се в скрит
вид във всичките предмети*: доказателство, че предвиждането и
футурологията не винаги грешат.
Все по-малко това ще бъдат специфични предмети, мимети-
ращи формата на човека, а по-скоро предмети, конто, като се тръг-
не от тяхната обичайна роля - да перат, да превозват и т. н. - ще
се опитат да се доближат все повече и повече до образа, който
човек има за самия себе си. Даже до човека в общество, тъй като
роботите ще подражават на поведението на групи или тълпи, фут-
болки отбори или флотилии от коли в града.
Много по-късно те ще бъдат присъединени (по един съвсем
друг път) към други образи на човека: тези, конто той прокарва
във видеоигрите*, станали артефакти, после клон-образи* във вир-
туалния свят, холограми, надарени с пет сетива в действител-
ността.
В такъв случай роботи, клон-образи, клонове ще се опитат
да се слеят; дори ако, което е вероятно, това няма да се случи
никога, човек винаги ще се стреми чрез тези три пътя - механи-
ката, виртуалното, биологията; или енергията, информацията, жи-
вото - да се прави на Бог.
РОМАН
За да се разсее умореният от бродения номад*, трябва да му се
предложи една неподвижна литература, чийто сюжет не ще бъде
вече бягството, така харесвано от уседналия, а съзерцанието*, вът-
решното пътешествие. Един тип литература, по-близка до Пруст,
отколкото до Сервантес и Конрад. Той ще обича да чете, за да се
усамоти, да произвежда собствените си мисловни образи, да се
срещне със самия себе си. Всичко онова, което му позволява да
се придвижи в лабиринтите* на духа, ще бъде добре дошло за
него.
По-късно романът ще търси да даде на читателя средства за
по-голяма свобода чрез избора на различии версии и ще му поз-
воли да хвърли мост между литературата и симулакрата, написа-
ното и виртуалното. Първият от тези мостове е вече в играта на
роли, позволяващи да се играят приключения, вдъхновени от го-
лемите литературни творби, да се въплътяват персонажите им и
да се решава за тях.
После, както това може вече да се прави в някои игри на
симулация върху компютърния екран, читателят ще може сам да
влезе във виртуален свят с две, а после и с три измерения и да
взема различии решения от тези, който Сервантес или Стендал
204
са взели к Дон Кихот или в Червено и черно, за да вземе разклоне-
ния и преживява различии авантюри, като другите персонажи мо-
дифицират собственото си поведение в зависимост от снова, ко-
ето е решил читателят...
Въпрос: кой ще бъде големият романист? Онзи, който ще
остави повече свободно пространство за случайното или за ин-
терактивността, или пък този, който, като абсолютен господар
на своята творба, ще пререже всички възможни изплъзвания и
ще забрани поради това всяко творческо четене?
РУСИЯ
Бъдещето на най-обширната страна в света зависи от способност-
та й да изгради отново държавата*. Ако в бъдещите десетилетия
тя успее да създаде система на правова държава*, да събира да-
нъци, да накара да се уважава правосъдието*, тя ще се превърне
в стабилна и могъща страна. Разполагайки с добре образовано
население, с високо технологично ниво и с големи залежи от су-
ровини, Русия ще може тогава да стане свърхсила, сериозен парт-
ньор в европейската организация и дори някой ден да избере да
бъде член на Европейския съюз, който благодарение на нея би се
превърнал в главна световна сила.
Ако клептокрацията продължава да се настанява там, ако те-
зи, конто могат да плащат данъци, си присвоят окончателно пра-
вото да не ги плащат, последните остатъци от федералната дър-
жава ще се сгромолясат, обществените служби ще продължат да
деградират, системата на здравеопазването ще се срути, надеж-
дата за живот ще намалее още и през 2025 г. населението ще
падне на по-малко от 130 милиона жители. Тогава най-богатите
райони ще искат да бъдат независими. Русия ще остане само ед-
но струпване на феодални сили, някои от конто ще бъдат в ръце-
те на криминални предприятия и общности, много от конто ще
разполагат с ядрено оръжие. Изоставен на съдбата си, Сибир*
ще бъде лесна плячка за Китай*.
Раздробяването на Русия има опасност да бъде главният фак-
тор за война* в началото на XXI век. В интерес на Запада* е да
направи всичко, за да я избегне. Решението на Европейския съ-
юз да я приме или да я отхвърли като свой член ще бъде един от
най-фундаменталните геополитически избери на XXI век.
САМОТА
Днес - характерна черта на мизерията; вдругиден - луке* на хи-
перномадите.
Днес - смъртна присъда, израз на разрушителната сила на
семейните структури. Утре - още по-лошо; свят от натрупани са-
моти, от егоистични удоволствия, от барикадирани съдби. Никой
няма да върви вече след погребението на ближния в половината
от случайте на смърт по света. Но вдругиден богатите ще плащат
много скъпо правото да останат сами и да присъстват на спек-
такли*, без да трябва да се намират сред тълпите.
Докато Братството* се превърне в условие за оцеляване.
САМОУПРАВЛЕНИЕ
форма на организация в едно предприятие*, принадлежащо на
работниците, конто са взели назаем капитал. Все по-развита в
хиперкласата* чрез партньорството* и при по-бедните - чрез мик-
рокредита*. Само средната класа ще продължи да вярва извест-
но време, че спасението й се намира в изчезващия вече наемен
труд [салариат].
САТЕЛИТ
Най-същественото от информациите*, образите*, данните, зву-
чите*, а по-късно и мирисът* и вкусът ще циркулират чрез
пространството *.
В 2002 г. мрежата Теледезик ще направи операционални 840
сателита в ниска орбита и ще стане фактически световният стан-
дарт. В 2005 г. Моторола ще разпределя 66 сателита Иридиум, в
конкуренция с предшестващата мрежа. Тогава ще има сумарно
1800 сателита в ниска орбита около Земята, комуникиращи по-
между си за предаване на информация. Мозайка от клетки ще
съставлява универсална мрежа* за наблюдение, позволяваща да
се следят движенията на армиите* и производството на оръжия,
да се организира универсално препредаване на данните и на ин-
терактивните мултимедийни услуги, да се детектират по земната
повърхност детайли от по най-малко десет сантиметра, да се уз-
нае разположението на кола*, да се открие откраднат предмет*,
206
загубил се човек, да се информира болница за произшествие, да
се следи движението на връщащо се от училище дете и пр.
Такива сателити няма да работят единствено за държавата, а
и за пресата, урбанистите, индустриалците, селяните, моряците
и, разбира се, за богатите и могъщите. Ще ги използват частни,
легални или нелегални групи.
Откачало частни американски собствености, не задължител-
но в служба на американската политическа власт, тези мрежи от
сателити ще съставляват на първо време монополистична систе-
ма за предаване на информациите и генерализирания надзор. Ев-
ропейците, както и азиатците ще трябва да минават през тях, за
да видят света и да надзирават собствените си граници, докато си
излъчат свои сателити, нещо, което ще стане.
Задръстването* на небето ще бъде тогава основна пречка за
тяхното умножаване. Международна инстанция ще трябва да раз-
пределя орбитите, станали редки - както вече се прави днес, с
непримиримост, която ще повлияе на геополитическото* равно-
весие. Битката за контрола на правото да се изпращат сателити
ще бъде ключова. Тя ще повлияе върху формата, която ще вземе
властта през следващия век.
САУДИТСКА АРАБИЯ
Контролира една десета от световните запаси от петрол, а може
би и по-малко, ако официалните данни за 258 милиарда барела са
преувеличени. Относителната й част в световното производство
най-напред ще се увеличи, после ще спадне. По чисто полити-
чески причини тя може някой ден и да намали доставяното коли-
чество петрол, за да повиши цената, като предизвика покачване,
което американските и европейските петролни компании ще ут-
върдят.
СВОБОДА
Преди всичко правото да се нахраниш, да учиш, да отиваш и да се
връщаш, да променяш мнението си, да се откъсваш от влиянието
на другите, да избираш пътищата и етапите си.
Освен това да спираш, когато си искаш, да се откъсваш от
света, да напускаш групата, да се откачаш. Правото на самота*.
И накрая, правото на едновременност на противоречиви
избори.
207
СВОБОДНО ВРЕМЕ
Главно занимание на обитателите на Севера*; то обхваща раз-
влечение™*, забавлението*, спорт*, игра*, спектакъл*, туризъм*.
Извън класическите форми свободного време ще се организира
около виртуалното номадство*. Ще бъдат изживявани симулак-
ри* на пътувания* в лунапарковете, където ще можем да се сре-
щаме с дивите животни или да преживяваме приказките за феи,
после да изследваме виртуално всички недостъпни места на екс-
тремния туризъм. В градските паркове ще можем да играем голф
с най-големите шампиони, да слизаме по бързеи, да посещаваме
всички възможни и въображаеми музеи. Вече можем да прекар-
ваме по няколко часа тропическа ваканция в климатизирани „ба-
лони“ в самия център на града; тези пособия, предназначени за
градските номади ще се умножат.
По-късно ще е възможно, в компанията на клон-образи*, да
пътуваме и да живеем в епохи от миналото или бъдещето по наш
избор. Безкрайни перспективи на симулацията: най-далечните пъ-
тувания ще се извършват в неподвижността.
СВЪРЗВАНЕ
Свързване [конексия]. Обцесията на номада* ще бъде да остане
свързан, за да оцелее. Свързан със своите племена*, със своите
данни*, със своите професии*, със своите доставчици, със своите
забавления*. Той ще използва за това номадски* предмети (те-
лефон*, Интернет*, факс*, телекомпютър*), на първо време с
една все по-улесняваща се употреба, банализирани и дискретни,
по-късно - интегрирани в дрехите*, в очилата, в часовника* и
накрая в тялото* (бионични присаждания*).
СВЪРЗАНОСТ
Нарастваща взаимозависимост на области в a priori невероятии
съотношения: енергията* и информацията*, климата* и лихве-
ните процента, заетостта* и забавлението*, геополитиката* и ге-
нетиката*, земеделието* и космоса*, социалното и въображае-
мото и пр.
Свързаността [конексичността] генерализира съседството и
изличава пространство™*. Човек ще се намира много близо до
някОя точка, от която в същото време ще бъде много далече: ка-
то в лабиринт*.
208
СДРУЖЕНИЕ
Извън партиите и синдикатите ще видим и развитието на групи
за защита на нетрайни, временни интереси, интереси на социал-
ист категории около никоя преходна кауза, чиято власт би могла
да бъде достатъчно силна, за да принуди политиците да прегова-
рят преди да изчезне. Така би се вървяло към демокрация* в дви-
жение, в която сдруженията [асоциации] биха били аналогични
на театрални* трупи, съставени, за да изиграят една пиеса в из-
вестен брой представления и после да се разпръснат. Асоциации
на потребители, на болни, на работници*, на граждани* - всички
те ще въплъщават колективните стратегии за защита на индиви-
дуалните интереси, като канализират политическите решения към
подобрения на благосъстоянието на тези, конто ще са успели да
се групират и да се защитават, т. е. главно заможните класи на
Севера. Следователно те ще предпочетат по-скоро търсенето на
лечение за СПИН, отколкото на ваксина*, по-скоро трансплан-
тациите, отколкото всеобщо Социално осигуряване, по-скоро вис-
шето образование, отколкото борбата за ограмотяване*, чисто-
тата на храните, отколкото чистотата на въздуха, и т. н.
СЕБЕОТРИЧАНЕ
Един от моралите на бъдещето, апология на не-действието*, на
отказа от страстите и желанието*, признак за завършване на тър-
сенето на лична вечност, на индивидуалистката* амбиция, на вку-
са към трупане. Себеотричането ще препрати към будистката
purusha, към съвършенството, благодарение на което всяко живо
същество, наследник на постъпките на своите предишни инкар-
нации, може да се надява да избегне скитането от живот на жи-
вот, от затвор от плът към друг затвор, за да достигне, освободе-
но, до насладата от нищото.
СЕВЕР
Метафора на богатството, днес той е една много затворена трупа,
която има свои клубове (Г 8, Г 10, OCDE - Организация за сът-
рудничество и икономическо развитие) и своята стратегия. Той
би могъл да се бункеризира (за да защитава привилегиите си)
около Запада* и НАТО*. Главните конфликти тогава ще се раз-
вият на граничите му с Юга*.
По-вероятно той ще се смеси с Юга, метафора на бедността,
и ще изчезне като географска същност: ще има Север на Юга и
Юг на Севера.
При тази хипотеза няма да има големи конфликти между на-
209
ции от Севера и от Юга, а по-скоро между номади и уседнали,
между номади на лукса и номади на мизерията.
СЕКСУ АЛНОСТ
Постепенно ще бъде напълно отделена от възпроизводството след
момента, в който контрацептивът, предназначен за мъже, стане
достъпен.
Еволюцията й ще зависи очевидно много от тази на знание-
то за предаваните по сексуален път болести и от развитие™ на
морала* на семейството*.
В едно повече или по-малко далечно бъдеще ще стане въз-
можно човек да изпраща своя клон-образ* в хиперпространство-
то*, за да го остави да има сексуални авантюри с клон-образи на
други хора, с конто след това той би могъл да пожелае да се за-
познае.
Клонирането* ще позволи хората да имат деца без сексуален
партньор. Тогава клонът ще бъде брат на своя баща или на своя-
та майка.
СЕКТИ
Те ще се увеличат чрез раздробяване на признатите религии*,
чрез смесване на различии вярвания и литургии, чрез прибягване
или връщане към маргиналии днес култури, особено африкан-
ските. Ще се превърнат в много рентабилни предприятия* и ще
използват всички съобщителни технологии*, за да свързват чле-
новете си, да се молят заедно, да развиват солидарност, прозели-
тизъм, манипулираие на съзнанието и т. н. Ще бъде все по-труд-
но да се отличават от признатите религии.
СЕЛО
Жителите на градовете* от Севера* ще искат да преоткрият все-
кидневния живот на селяните от XX век. Те ще напуснат големи-
те агломерации и ще се постараят да упражняват на село всички
занаяти*, конто могат да се практикуват от разстояние. Ще фи-
нансират частни екипи за сигурност, за да бъдат на спокойствие.
Резиденциалните села и околностите им ще се превърнат в за-
щитени паркове, доброволки лагери за богатите.
СЕЛЯНИН
Производится на продукти на земеделието и животновъдството,
пазач на природата, уредник на територията и гарант на велико-
210
то екологично равновесие и защитата на ресурсите. Ще приеме
да бъде и друго, освен земеделец, да стане градинар на околната
среда. Под това звание той ще бъде възнаграждаван от нациите,
конто ще се интересуват и от стоящото отвъд благосъстоянието
на настоящите поколения. Превъзходен пример за демократич-
но действие* без предел* във времето*: обещанието е удържано
във фактите, преди да бъде формулирано към все още неродени-
те си адресати.
СЕМЕЙСТВО
Институцията, разклатена най-дълбоко, със значителни после-
дний в най-различни области: от демографията* до изкуството*,
от сексуалността* до политиката*.
Такова, каквото е днес, семейството не изпълнява повече ро-
лята, която го легитимираше: да предава култура и име на деца-
та. На Север* юношата прекарва много повече време пред екра-
ните, отколкото в компанията на баща си или майка си. На Юг*
повечето от градските номади* живеят сами от най-ранно детст-
во*. Навсякъде индивидуализмът* и законът на пазара* утвърж-
дават правото на обратимост на изберите, особено на този в бра-
ка*. Процентът на съюзите, завършващи с развод - днес една
трета, - ще се удвой. Всеки ще принадлежи последователно към
няколко домакинства и по този начин децата ще имат по някол-
ко бащи, по няколко майки едновременно. Съответно всяко се-
мейство ще бъде за всекиго едно измежду няколкото домакин-
ства.
После ще се извърши бавно, тайно една много по-важна ре-
волюция*: хората няма да се задоволяват повече с последовател-
ни семейства; ще ги искат едновременно. Полигамията и поли-
андрията ще се завърнат, както във времената, когато този рела-
ционен плурализъм е бил оправдан от ниската продължителност
на живота, от детската смъртност и от липсата на работна ръка.
Една обратна еволюция на всички тези фактори ще стигне пара-
доксално до връщане към този тип отношения, считани през XX
век за „примитивни“.
Когато защитата на интересите на жената* и на децата няма
да зависи повече от моногамията, а от способността да се полу-
чава доход*, когато искреността* ще доведе до признанието, че
човек може, без да е подъл, да бъде влюбен в няколко души ед-
новременно, когато върховната ценност ще бъде отказът от лъ-
жа, любовта ще престане да бъде форма на собственост. Ще се
приеме съществуването на паралелни семейства в съвършена
прозрачност. Мъжете и жените ще могат да имат паралелно ня-
211
колко съпрузи, т. е. без да е необходимо да напуснат единия, за да
живеят с другия.
За да се благоприятства тази множествена лоялност*, ще
трябва постепенно да се установят нови юридически системи, ко-
нто после ще служат и в други области (гражданството* или па-
ралелната собственост), където някои наченки на опит вече са
съществували през XX век: двойното гражданство, признато на
някои чужди граждани по повод на смесени бракове; множестве-
на собственост на местата за летуване и пр. - прости, привидно
анекдотични, предвестници на могъщи, базови движения.
СИБИР
Вероятният залог на първата война между две ядрени сили, Ки-
тай* и Русия*. Той е изцяло руски едва от 1850 г. и китайците
биха могли да намерят съюзници в Централна Азия*, за да им
помогнат да го завоюват отново. Те вече се инфилтрират там и
малко по малко започват да контролират икономиката му.
Ще бъде толкова по-желан, колкото затоплянето на климата
поради „парниковия ефект“ ще го направи по-обитаем и култи-
вируем.
СИМУЛАКРА
Всяка цивилизация организира ритуали на извайване на идоли,
като ритуалите на екзорсизма, канализация на насилието, осво-
бождаващ фантазъм. Традиционно те приемат вида на пантоми-
мата и танца*. Там се разказват основополагащите митове, там
се живеят колективните фантазми. След киното и телевизията,
виртуалното ще даде безгранични простори на изображенията,
където всеки ще може да извършва под прикритието на видеоиг-
ри* или на роли, после на клон-образи всичко, което моралът
забранява, чак до убиване. Този път симулакрата [Simulacra - идол,
изображение, привидност - бел. ред.] няма да бъде достъпна само
за извършващите литургия, а ще бъде достъпна за всички. И неп-
рестанно ще се таи същата заплаха - че не служи за всеобще пов-
торение на действително действие.
СИНГАПУР
Държава-регион, която намира изворите за вяра в бъдещето в
географското си положение и в привлекателността на елитите
си. Модел за много други градове на Севера* и Юга*, конто тър-
сят изгодна автономия.
Ще се превърне в главного пристанище на света. От там ще
212
тръгват и ще пристигат по-голямата част от стоките, идващи или
отиващи към Източна Азия*.
СИНДИКАТ
Ще изчезне заедно с наемния труд и политическите партии към
средата на века. Ще се появи под формата на сдружения на
партньори*.
СКУЛПТУРА
Изкуство* в три измерения, което ще намери нови източници на
вдъхновение, когато виртуалното ще позволи да се скулптират
фиктивни материи и да се пътешества във въображението на ар-
тистите. Още повече когато нанотехнологиите* позволят да се
сътворяват пряко форми*, изхождайки от молекули, изграждащи
материалите*.
СЛУХ
Първото сетиво, улавящо напълно числово изразими, възпроиз-
водими и подлежащи на предаване на далечни разстояния ин-
формации.
Когато връзката между ухото и мозъка* бъде напълно раз-
брана, ще е възможно да се създаде изцяло синтетичен слух, спо-
собен да долавя нечуваеми днес звуци, разширяващ спектъра на
достъпните за човека честоти, разрешаващ проблема с глухота-
та, която днес засяга повече от един на всеки тридесет души.
Ще дойде и денят, когато вече няма да е необходимо да се
шепне „на ухо“, за да се осигури дискретността на един разговор:
неизказаното между двама събеседници ще бъде чувано, без да
се налага да се мърдат устни.
СМЪРТ
Както човекът ще има много животи, така ще има и много смър-
ти. Както една кола умира за първи път, когато отива за вторич-
ки суровини, втори път - когато се спира производството на мо-
дела, и трети път - когато се забравя дори формата й и никоя
друга не й прилича по нищо, така и човекът ще умира по три
пъти.
Първият път - когато тялото* му, носител на предмети-но-
мади* и на протези*, ще грохне от износването на фенотипа - по-
малка смърт. За да й се противопостави, човекът ще складира
органи - „билети за живот". За да бъде успешна смъртта му, той
.213
ще иска да я избира. Ще купува „права за смърт“, видове самоу-
бийство и права за убийство (евтаназия*). Ще загуби собственост-
та върху тялото си и погребението ще се превърне в ритуал без
връзка със съдбата на трупа. Смъртта ще се възприема като не-
що неизбежно, като от всеки живот се прави произведение на
изкуството, без да се мечтае повече за безсмъртие чрез склади-
рането на предмети и произведения на изкуството*. Свързаните
с живота ценности ще бъдат мимолетността*, искреността* и ин-
тензивността.
По-късно всеки ще бъде продължаван чрез клонирания: най-
напред клон-образи*, после генетични клонирания*, конто ще се
повтарят едни-други. След известно време генотипът, повтарян
от клониране на клониране, ще деградира като матрица - чрез
износване на кода, грешка или случайност. Това ще бъде втората
или по-голямата смърт.
После ще настъпи трета, още по-радикална смърт - тази на
спомена за генома в паметта* на всички живи и в кода на всички
други геноми, с конто той ще е могъл да продължи рода. Вече
никой няма да има и най-малката прилика с някое дете или с
някоя химера*, произлезли от него. Това ще бъде окончателната
смърт.
Още по-нататък има опасност от смърт на вида: окончател-
ната забрава на всяко живяло същество.
СОБСТВЕНОСТ
В още по-голяма степей, отколкото е днес, човекът рискува да
бъде притежаван от това, върху което си е присвоил собственост-
та, освен ако не съумее да направи от Братството* средство за
измъкване от хватката на своите блага.
Собствеността ще бъде повече от всякога средство да се пред-
отврати смъртта: хората складират книги, дискове, колекции, ко-
лекционират* творби, за да докажат на самите себе си, че не мо-
гат да умрат, без да са затворили кръга, че не могат да изчезнат
преди тези вечни шедьоври, с конто са се обградили. Такъв е,
поне още за известно време, фундамеиталният двигател на собс-
твеността: да трае.
С разпространението на несигурността* търсенето на веч-
ността* няма да се разиграва само в натрупването на блага, а за
хиперкласата и в следата, оставена в мрежите (клон-образи* и
клонове*). Първата собственост на човека ще стане самият чо-
век между своите образи и своите двойници.
214
СОЛИДАРНОСТ
Условие за оцеляване на едно общество или на един народ. Конк-
ретно оръдие на Братството*. Все по-малко съвместима с пазар-
ните* закони, конто поставят навсякъде индивидуализма*. Все по-
малко осигурявана от демокрацията*, която не защитава вече бед-
ните мнозинства срещу богатите малцинства. Ще бъде особено
необходима в борбата с мизерията на планетарно ниво, за защита
на пенсиите* на национално ниво, за избягване на бидонвилите и
гетата във всяка агломерация. Дори и социалдемокрацията* няма
да я превърне навсякъде в свое кредо. Тя ще трябва да намери
начин да се изразява чрез неизвестни форми, благодарение на по-
явата на нови племена*, на неправителствени организации, на но-
ви общности* около кварталите*, на диаспорите, на специфични и
вече не национални групи: това ще бъде появата на комунитариз-
ма*.
СОРТИРАНЕ
Залят от потоците информация, всички те изпращани като рав-
ностойни, извън всеки контекст, от всякакво естество, потребите-
лят се намира поставен в ситуацията на дете, на което още не са
обяснили разликата между Доброто и Злото, нито йерархията .на
ценностите. От този момент той ще се окаже неспособен на комп-
ромисс на нюанси, осъден на насилието на всичкото или нищото.
Класирането, сортирането, даването на смисъл на информа-
цията ще стават все по-основни задачи. Грижата за тях ще се пове-
ри на специализирани предприятия* - университета*, вестници,
издателства, - конто ще класират и сортират за получателя спо-
ред критерии, конто самите те ще са избрали предварително (уточ-
нявайки например това, което той желае да получи на екрана на
своя телекомпютър*).
Сортиращият - преподавател, издател, журналист - ще упраж-
няла особено благородна професия. Благодарение на него навига-
торът вече няма да рискува да се изгуби в мрежите*. Но той няма
вече да има и най-малкия шанс да намери там това, което не тър-
си [който не търси - не намира (бел. ред.)].
СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ
Едно от имената, малко демодирани, давани на Братството*, уто-
пията* на след-капитализма. Солидарността* ще остане тук прин-
ципът. Главните й битки ще се отиасят до овладяването на средст-
вата за живот (вода*, въздух*), върху въвеждането на нови фор-
215
ми на разпределение и върху освобождаването на времето*. Тя
ще проповядва създаването на континентални правителства, пос-
ле - на световно правителство.
СПЕКТАКЪЛ
Забавление*, свободно време*, в първите десетилетия на века той
ще бъде основната услуга, консумирана от средната класа на Се-
вера*. Осигуряван днес от киното*, театъра*, телевизията*, утре
той ще се предлага от виртуалното*, от телекомпютъра*, после
от клон-образа*. Влизайки във виртуалния свят в три измерения,
всеки ще иска да бъде актьор, после автор на симулакра* на жи-
вот, увенчан от собствената му слава или бунт. Краят на спекта-
къла [на зрелището] ще отбележи началото на революцията*.
спии
Преди да бъде спряна, епидемията* може да убие стотици милиони
хора. Дванадесет милиона вече са починали от нея; милион и полови-
на души умират от СПИН всяка година. Четиридесет милиона ще жи-
веят с вируса през 2005 г.. Четири пети от тях ще се намират в Юга*;
75% от случайте ще се дължат на хетеросексуални контакта. Епиде-
мията ще бъде особено опустошителна в Китай*, Африка* и Индия*.
Там, където ще е под контрол, тя може да стане хронична болеет*;
другаде тя ще бъде болеет на бедните.
Поведение™ по отношението на сексуалността ще остане
трайно променено от изискванията за предпазване.
Значителен напредък ще бъде отбелязан в познанието за мо-
лекулярните верижни евързвания, тръгващи от проникването на
вируса до разрушаване на имунната система; и в познанието на
антиретровиралните обединения, дори ако дълго време дългос-
рочните резултати на тези медикаментозни „коктейли“ останат
несигурни.
Окончателното овладяване на болестта ще зависи от откри-
ването на ваксина, чието приложение изглежда много трудно по
причина на честите мутации на вируса, множествеността на но-
сителите, слабостта на животинските модели и невъзможността
да се експериментира.
Много повече пари ще се дават за грижи за платежоспособните
болни, отколкото за предпазване от болестта*, особено на тези, конто
са неплатежоспособни. Вече се изразходват 4 милиарда долара за ле-
чение на платежоспособни болни и само 1.5 за превенция* от болест-
та. От 4 милиарда долара, предназначени за изеледвания, основното
отава за подобряване лечението но богатите болни и само по-малко от
50 милиона за търсенето на ваксина.
216
За да се лекуват всички серопозитивни по света, биха били
необходими по 400 милиарда долара годишно. Цената на едно ин-
дивидуално лечение от СПИН би представлявала за Юга* две хи-
ляди пъти средният разход за здравеопазване*, отпускай днес на
всеки индивид и толкова, колкото разходите за обучение на десет
деца за цялото им първоначално образование*. Това днес очевид-
но е извън финансовите възможности.
Ако Югът не може да осигури лечение, СПИН ще стане бо-
леет на бедните. Най-малкото, трябва да се реши в полза на право-
то* на всеки човек да получи цялото лечение, което е възможно, и
последното да се финансира от ресурсите на един Световен фонд
за солидарност.
Отвъд тази спешна нужда, която със сигурност няма да бъде
задоволена (и която ще осъди на близък край всички серопози-
тивни от Юга), ще се постави и проблемът за превенцията.
Ако коренна промяна на приоритетите не преориентира
разходите към търсенето на ваксина, числото на жертвите може
единствено да се увеличи рязко. Тогава СПИН - днес само на пето
място сред инфекциозните болести, конто причиняват смърт - ще
доведе до истински хекатомби и ще изтреби цели страни в Африка
и Азия.
СПОРТ
Една от дейностите, която ще стане основна за благосъстоятието
на всяка нация*. Ще се основат предприятия* от световен мащаб,
продаващи и спонсориращи всичко, което повече или по-малко
засяга спорта.
Някои не толкова разпространени днес спортове ще станат
популярни, защото са повече или по-малко близки до лабиринта:
например маратонът, триатлонът, стрелбата с лък, автомобилни-
те ралита, полото*, кърлингът... Други ще се появят, за да задово-
ляват нуждите на спектакъла*: по-бързи, позволяващи да се игра-
ят без скъпо струващи аксесоари или имащи сексуално измерение
(например спортове със смесени отбори или смесени битки на те-
ла с тела).
СПРАВЕДЛИВОСТ
Това, което поддържа свода на новата либерална утопия в проти-
воположност на Братството*, нова социална утопия. Тя ще се стре-
ми да даде на най-бедните средства да настигнат богатите, облаго-
детелствайки ги пропорционално на тяхното изоставане.
217
СРЕДЕН ИЗТОК
Главно място за конфликти поне през първата третина на века.
В него ще се сблъскат още израелци и палестинци, турци и кюр-
ди, иракчани и иранци. Там ще възникне и противопоставянето
между цивилизации*, религии* и народи при търсенето на тери-
тории и вода*.
Мирът ще бъде възможен само чрез взаимного признаване,
а не чрез херметично затворените граници* - бункеризация. Той
ще трябва да се създаде върху първите опити за демокрация* без
граници*, за одновременен суверенитет върху някои места и те-
ритории.
След като бъдат осигурени веднъж тези взаимоотношения,
регионът* ще трябва да се сблъска и с липсата на вода, на транс-
портни* инфраструктури, на телекомуникации*, на здравии* и
образователни* служби. В дългосрочен план ще може да се съз-
даде Общ пазар и зоната да се превърне в място на прогрес.
Специфична финансова институция би могла да образува цен-
тър за координация между даващите и подпомаганите страни на
региона. Тя би трябвало да разполага с пет категории финансови
ресурси, необходими за мисията й: дълготрайни кредити с паза-
рен процент за финансиране на инвестициите в частния и рента-
билния обществен сектор; безлихвени кредити за финансиране-
то на малко рентабилни, но важни проекта (образование*, здра-
ве*, околна среда); краткосрочни кредити за финансиране на вън-
шната търговия; спонсорирания за създаване на институционал-
ни и административни кадри; и накрая, бюджетни ресурси за фи-
нансиране на текущите дефицити.
Подобна институция би имала две предимства:
•	обществени инвестиции, свързващи страните една с друга
най-напред по отношение на водата* и транспорта*;
•	банкова мрежа, без която не би имало траен и ефикасен
частей сектор.
По-нататък ще може да се организира създаването на Общ
пазар от Анкара до Техеран, от Иерусалим* до Риад, от Кайро до
Кабул, който би превърнал този регион в привлекателен полюс
за капиталите и зона на богатства, която ще разполага в изоби-
лие със суровини и таланти.
СРЕДИЗЕМНО МОРЕ
Огнище на много цивилизации и на всички монотеизми, бойно
поле на гюследните двадесет века, то ще остане граница между
Севера и Юга и един от главните полюси за туристическо раз-
влечение на планетата.
218
Ако проблемите на Средняя Изток* останат изострени и ако
Магреба* тъне в хаос, то ще бъде театър на ужасни сблъсъци и
на масови емиграции. флотите на Севера* ще патрулират там, за
да попречат на вълните имигранти от Юга* да го прекосяват.
Северът ще направи всичко възможно, за да отмести в открито
море барикадираната си граница.
Когато Магреба успее да се обедини и когато Средният Из-
ток преодолев травмите си, северният и южният бряг, приближе-
ни от нови бързи транспортни средства*, ще се организират в
общ пазар от един милиард жители, свързвайки водата*, енерги-
ята* и телекомуникациите*. Така Средиземно море може да се
превърне в място на най-силното развитие на планетата. Рядко
съдбата на един благословен от боговете регион толкова е зави-
сила от вразумяването на жителите му.
СТАРОСТ
Планетата ще остарее. Поведението й съответно ще се омекоти,
шлифова, най-напред в Севера*, после в Юга*.
Днес човек е стар на 65 години в Севера, на 50 години - в
Юга. След тридесет години човек пак ще бъде стар на 50 години
в Юга, но едва на 80 - на Севера.
В Съединените щати*, където едва 4% от населението са би-
ли над 65 години през 1900 г., днес те са 13%, а през 2025 г. ще
бъдат 30%. Тогава седем милиона американци ще бъдат над 85
години. В Япония* хората на възраст над 65 години ще представ-
ляват 25% от населението през 2030 г., докато в Африка* те ще
бъдат само 5%, а 22% - в Китай.
Навсякъде в Севера мнозинството ще принадлежи на тези
над 50 години. От това ще се възползват някои сектори в иконо-
миката: застраховки*, управляване на богатства, козметични и
диетични производства, туризъм*. Други ще загубят: спиртни на-
питки, тютюн*. В едно общество, в което имат пре вес възраст-
ните, се води повече борба с инфлацията*, отколкото с безрабо-
тицата*; то предпочита да нанесе удар върху активите на високи-
те данъци, отколкото да се оспорват пенсиите и помощите за бо-
леет*; то посвещава една намаляваща част от доходите* си на
семейната* политика и се противопоставя на разпределението,
на имиграцията*, на дългосрочните инфраструктури, на разходи-
те за образование или за по-добро разпределяне на икономичес-
ката дейност. Тези от младите, конто още не могат да гласуват
(един депутат посещава повече домове за пенсионери, отколкото
детски градини), не могат да се противопоставят на това.
Остаряването ще направи нетрайни системите за колектив-
219
на солидарност. В Съединените щати, вместо да посвещават, как-
то днес, 60% от доходите от федералните данъци, за да плащат
социалните помощи и да връщат направения за това плащане
дълг, би трябвало да отделят 75% през 2003 и 100% през 2013 г.
само за да задържат тези помощи на сегашното им ниво, което
очевидно е невъзможно. В Европа* величините са горе-долу съ-
щите. В Швеция например, докато поколение™, което се е пен-
сионирало през шейсетте години, е получило шест пъти по-голя-
ма сума от вноските си, тези, конто ще се пенсионират след 2010 г.,
ще получат вече само 80% от тях. Положението в Германия* е и
ще бъде още по-драматично.
В Японии* финансирането на пенсиите ще стане просто не-
възможно.
Следователно ще има по-голям сблъсък между два начина
на живот, две отношения към бъдещето: едно възрастно мнозин-
ство няма да може да наложи трайно на малцинството на младите
за собственото си благополучие непосредствени разходи, конто с
течение на времето биха съсипали производствената икономика.
Във всички богати страни ще има бунт* на малцинствата на мла-
дите за намаляване на привилегиите на старите.
За да се смекчи бремето на по-младите, ще бъде удължена
възрастта на пенсиониране* с неспокойното и трудно съгласие
на по-възрастните; ще бъдат забранени напусканията с уведомя-
ване; помощите за старост ще бъдат обложени с данъци; в някои
страни ще се стигне до система на чиста капитализация, без со-
лидарност между поколенията.
Когато разграничението между поколенията е и териториал-
но, както в Белгия, младите от един район* ще откажат да пла-
щат пенсиите на по-старите от друг район*, заплашвайки да се
отцепят, ако бюджетът за пенсиите не бъде по райони. В Италия,
където напротив, най-старият район е и най-богат, остаряващият
Север ще иска да запази ресурсите си, за да финансира по-скоро
своите пенсионери, отколкото да ги прехвърли на Юг, за да под-
помага работата на младите; там старите ще искат да се отцепят.
Там, където разривът между поколенията няма да бъде гео-
графски, младите по-скоро ще напускат страната, отколкото да
трябва да финансират социални разходи, смятани от тях за пре-
комерни.
Радикална промяна ще настъпи тогава, когато възрастта ня-
ма да бъде вече синоним на социална безполезност, когато ще
може да се осчетоводи като богатство и печалба за най-младите
приносът на възрастните хора към образованието* на децата, към
предаването на знания и мъдрост*.
220
СТЕРИЛНОСТ
Женската стерилност е вече в голяма степей преодоляна чрез
изкуственото оплождане и техниките на „износващи майки“. За
да се облекчи временно мъжката стерилност, ще може по прин-
цип да се имплантира сперматозоид в яйцеклетката на жена. Или
да се присаждат на един стерилен мъж сперматозоиди от друг.
Учените вече са успели да изолират клетки предшественици
[souches] от тестикулите на мъжки мишки, да закрепят върху тях
генетичен* маркер, след което отново да ги инжектират в клет-
ки предшественици от тестикули на други мишки и накрая да
открият тези маркери в следващото поколение. Един мъж ще
може, предавайки на жена в полов контакт спермата на друг мъж,
да има деца, без да им предаде собственото си генетично
наследство. Съответно един мъж ще може да има генетичен
наследник, прехвърляйки на трети извършването на половия кон-
такт с майката. Ако втората възможност е от незначителен
интерес, защото изкуственото оплождане на яйцеклетката е вече
възможно, първата ще позволи на стерилните мъже да имат де-
ца посредством полов контакт.
Дори най-строгият комитет по етика няма да може да го
откаже. Без съмнение, тук ще се постави като двойно условие
информацията за получателя (за да се избегне една жена, без да
го желае, да роди дете, чието генетично наследство би било без
отношение към това на нейния партньор) и анонимността на до-
нора (за да се избегнат всички по-късни оспорвания на бащин-
ството* и всички форми на избор на интелигентност, на цвят или
на специфична естетика).
Последният отговор спрямо реалността ще се намери в
клонирането*, едно радикално безполово възпроизводство.
СТРАДАНИЕ
Едно от свойствата на човека, от което той ще се опита да се
освободи, независимо на каква цена. И което той ще направи всич-
ко възможно, за да изчезне, преди дори да е познал болката, чий-
то симптом е то, лишавайки се по този начин от един от главни-
те предупредителни сигнали на организма.
СТРЕС
На първо място сред професионалните заболявания и главната
причина за смъртни случаи по време на работа.
221
СУША
Ще задуши Магреба* и Испания, ще направи обработваема земя-
та в голяма част от Скандинавия, Сибир* и Канада*. Следствие
от промяната на климата*, тя ще утежни липсата на вода* в Сред-
ний Изток* и в Централна Африка. После ще направи света не-
възможен за дишане и ще заплаши човечеството със задушаване.
Борбата с нея ще се води чрез намаляване замърсяването*
на въздуха*, за да се намали „парниковият ефект“. Човечеството
ще се адаптира към нея, като понижи нуждата от вода на расте-
нията благодарение на биогенетиката*. Това ще бъде една от най-
широките последици от произволите на индустриалната ера вър-
ху бъдещите два века. Тя ще предизвика паника*, връщане към
безропотната вяра, съобщения за края на света.
Сушата все още може да бъде преодоляна, но за малко време.
СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ
Относителният упадък на Съединените щати ще продължи дори
и ако те останат още дълго време първата световна сила.
Преди всичко те ще останат млада страна, една от малкото в
Запада*, където по-младите от 15 години ще бъдат дълго време
по-многобройни от тези над 65 години; също и единствената, в
която раждаемостта ще остане висока. При сегашния ритъм аме-
риканского население ще надмине 335 милиона души в 2025 г.;
то ще бъде все по-малко европейско и африканско, все повече
латиноамериканско и азиатско.
Техният БВП, който днес е 7 трилиона долара, ще се удвой
най-много за тридесет години. Една трета от петстотинте най-
големи световни фирми и половината от печалбите в света ще
бъдат също американски, фирмените им марки* ще останат на
световно ниво. Компютърната им индустрия - пети работодател
в Съединените щати, която контролира 42% от пазара на инфор-
матиката* в света, може само трайно да запази своето челно мяс-
то, утвърждавано всеки ден от интегрирането на компании и от
създаването на структури за регулиране* на световния пазар* под
контрола на Съединените щати. Ръетът на борсовия им пазар
също ще се удвой. Повече от половината американци имат обли-
гации: те именно продължават да определят демократично поли-
тиката на Съединените щати според интересите на борсата. До-
ларът*, който още представлява две трети от резервите на цент-
ралните банки*, ще продължи дълго време да представлява око-
ло половината от тях.
Съединените щати ще останат и много голяма военна сила,
дори единствената, която дълго време ще разполага с далекобойна
222.
мощ по земя, море и въздух; единствената, която е способна да
сложи ред навсякъде, където го изискват интересите й.
Обаче там съществува икономическо и човешко разхище-
ние и то остава огромно: престъпността* е десет пъти по-ви-
сока, отколкото в Европа*; 20% от най-бедните печелят сред-
не по-малко от една четвърт от средния доход; неравенствата*
ще се утежнят. Над 47 милиона души нямат социална защита.
От 1970 г. една намаляваща част от новите възрастови групи
се заема с висше образование. Броят на дипломираните вис-
шисти намалява от 1985 г. Сега той е по-нисък от този в Евро-
па*. Общо нивото на средното образование намалява от 1989
г. и ще намалява още.
Относителният упадък на Съединените щати, започнал
към 1970 г. , ще продължи. Частта им в световното производ-
ство, паднала от 40% през 1945 на 25% през 1995 г. (т. е. тако-
ва, каквото са имали през 1929 г.), ще стигне до по-малко от
една пета. Частта им в населението на планетата ще слезе на
по-малко от 5%. От 2010 г. техният БВП ще бъде надминат от
този на Европейския съюз, а към 2030 г. - от този на Китай*.
Смазващата им днес културна и медийна мощ също ще отс-
лабне с нарастващото търсене на национални култури и с на-
маляването на цената на съобщителните технологии. Частта
на долара в транзакциите и световните резерви ще се намали
до една трета, когато американците ще трябва да връщат вън-
шните и вътрешните си дългове. Липсата на национална спло-
теност ще увеличи противопоставянето между регионите, ще
подчертае важността на испаноговорящия и азиатския Юго-
Запад по отношение на европейския Северо-Изток. Не може
да се изключи дори и отцепване на Калифорния и южни щати.
Нито пък идването в Белия дом на президент, избран по фун-
даменталистка програма, продиктувана от религиозни движе-
ния, взели контрол над Републиканската партия, конто ще за-
почнат етническо прочистване и ще предизвикат бягство към
Европа на учени, творци и предприемачи.
Все пак Съединените щати ще останат вероятно най-мла-
дата, най-творческата и най-номадската* страна в развития
свят, най-подготвена за откритията* и за новото, най-способ-
ната да посрещне трудностите и да се оттласне. Ако те съуме-
ят да останат отворени към света, към имигрантите, могат да
бъдат сигурни, че ще останат първата геополитическа* сила
на века.
Това ще зависи и от способността и желанието* на амери-
канците да попречат на други сили да осъществят амбициите си.
А те ще бъдат изкушени да го направят. Ще се опитат да залазят
223
хегемонията си върху международния социален ред, да създадат
навсякъде демокрация*, пазар* и човешки права*, но също така
и може би преди всичко да поддържат петролните си компании,
пенсионните си фондове и да попречат на създаването на съпер-
нически сили.
Някои стратези ще пожелаят да консолидират един „Съ-
юз на Америките“, нещо като континентална конфедерация, в
която може би и Великобритания* също ще иска да участва.
Други ще се надяват да образуват с Европа един „Западен съ-
юз", за да защитят заплашената западна цивилизация*. Или
пък един съюз на Америките, като присъединят и Меркосур*.
А трети ще* предложат съсредоточаване върху вътрешните
проблеми, някакъв великолепен изолационизъм, при който
страната ще се намесва в световните дела само в отделни слу-
чаи чрез коалиции, променящи се според нуждите, за да зала-
зят реда, по примера на шериф от екрана, набиращ въоръжени
доброволци в града...
СЬЗЕРЦАНИЕ
У цивилизования номад* - нагласа на дистанция към света . От-
личителен белег за поведение™ на хиперкласата*.
СЪСТЕЗАТЕЛНОСТ
Понятие, жизнено важно за предприятията*, но лишено от сми-
съл за нациите. За разлика от предприятията, нациите продават
първо своите продукти на собствените си трудещи се. Също така
снижението на техните разходи е преди всичко снижение на тях-
ното търсене. В замяна на това състезателността на предприяти-
ята е съществена за оцеляването им; тя не се осъществява само в
себестойността, но преди всичко в иновацията. Оттук еле два, че
най-силните нации в бъдеще не ще бъдат тези, където заплатите
ще бъдат най-ниски, а тези, в конто условията на живот ще бла-
гоприятстват в по-голяма степей творчеството и интеграцията
му в икономиката.
сън
Великолепна тайна, главозамайващ хиперсвят*, който би могъл
да се окаже някой ден най-страшната заплаха за менталното здра-
ве* на човечеството.
Ако да разбереш означава да владееш, то когато ще се разбе-
рат механизмите, мозъчните локализации и функциите на съни-
щата, тогава ще се опитат и да ги моделират. Тогава ще бъде
224 ____________________________________
може би възможно да се анулират сънищата, да се отклонят, да
се появяват по заповед. Цялата структура на съзнанието по този
начин ще бъде разтърсена. Тогава никой не ще може да забрани
пазара* на манипулатори на сънища, да предложи нови пътешес-
твия*, сомнамбулно номадство*, бродене насън, хапчета за съни-
щата под формата на наркотици* за съня. Никой не ще може да
гарантира, че тази свобода не ще стигне до обезумяване. Както
при Шекспир, където прозорливостта служи като преддверие към
лудостта.
СЪРф
Начин на навигиранё* сред морските вълни, по улиците на пред-
градията, по меандрите на мрежите. Той изисква особени каче-
ства: интуиция, сила, гъвкавост, адаптация, предусещане, чувст-
во за завиване, вкус към риска. Добрият номад трябва да знае да
сърфира навсякъде, дори и върху лавини.
ТАЙНА
Все по-необходима, за да може консуматорите, индустриалците,
банкерите да имат доверие на мрежите*. Все по-лесно да бъде
запазена поради методите на шифрирането.
В икономиката* на информацията* тайната ще стане усло-
вие за редкостта, т. е. за стойността и за цената. Под такъв пре-
текст фирмите ще искат да защитават някаква тайна, което ще
ползва също престъплението. Престъплението и пазарът ще имат
следователно едни и същи интереси. Държавите ще трябва да се
противопоставят на това и да получат правото да прекратяват
тайна. За тази цел ще трябва да се изисква депозиране на всеки
код* от шифриране в специална сметка, една мегждународна инс-
танция, до която полицията след специално разрешение на съди-
ята ще има достъп. Ако се окаже, че държавите загубят тази бит-
ка, ще дойде краят на надеждата демокрацията някой ден да взе-
ме надмощие в контрола на пазара.
Всяко предприятие*, всяка секта* ще има своята виртуална
желязна завеса. Светът ще стане наслагване на затворени хипер-
светове*.
ТАКСА
Много от мрежите* ще престанат да бъдат безплатни. Първо град-
ските пътни мрежи, чиято употреба трябва да се заплаща, за да
се овладеят и намалят задръстванията*. Електронен чип във вся-
ка кола ще позволи да се избягват струпванията на касите.
ТАНЦ
Ликуване на тялото*, общуване със самия себе си, върховна по-
беда на реалността над спектакъла*, на опита над виртуалност-
та*. Метафора на обществения живот: днес самотна радост в ано-
нимността на тълпата, симулация на света в празника*, той ще
клони утре към това да стане колективна наслада на самотни
идентичности*, преживяване на празник в света, преоткриване в
транса на незабравими ритуали, чиито последни превъплъщения
се проявят тук и там в културните церемонии, погребалните ри-
туали или ритуалите на инициацията, карнавалите* и т. н. Но съ-
226
що терапия и мъдрост*, необходими за запазване на контакта
със своята собствена реалност при нахлуването на виртуалността*.
ТВОРЧЕСТВО
Първостепенна дейност, все повече и повече остойностявана във
всички области: изкуство*, предприятие*, образование* и пр. До-
като всеки стане творец на собствения си живот и способен да
донесе нещо ново на света.
ТЕАТЪР
Поеледно място на спектакъл* на живо, той отново ще стане
страшно популярен, още щом виртуалното* позволи да се смесят
реални и виртуални артисти, давайки възможност (при нищожна
цена) на сцената да се движат значителни човешки маси и създа-
вайки сред зрителите ефекти, запазени досега за киното. Балет,
концерт, мим, декламация ще се смесят в празници*, аналогични
на онези, конто са били в самото начало на спектакъла - религи-
озна церемония и ритуал на трансцендиране.
ТЕЛЕВИЗИЯ
Телевизорът е най-познатият предмет на света. През 2010 г. непре-
къснато ще има включени повече от два милиарда телевизора.
Това обаче няма да бъде фактор на сливане или униформизира-
не, а по-скоро на диференциране.
Всеобщи мрежи ще предоставят на виртуалните номади* си-
мул акри на пътувания, спектакли*, развлечения*, начини да се
забрави несигурността* на света. Но по никакъв начин не и сред-
ства за обучаване, информиране, възпитаване. Те ще бъдат гле-
дани вече само от традиционните семейства и от най-бедните. Те
ще бъдат основно доставчици на програми на кабелни мрежи или
сателити и пазар за студията, конто ги притежават.
Консуматорите ще имат достъп, по кабел или чрез сателит,
до документални, културни и тематични бази данни, разнообра-
зявани до безкрайност. Декодери ще позволяват достъпа до Ин-
тернет*. Телевизията ще се превърне в едно от информатичните
приложения; всеки ще може дори да създава своя собствена те-
левизия, както сайт в Интернет. Тя ще се елее с компютъра в
телекомпютъра*.
Контролът на индустрията ще се разиграва между студията
(производители на филми), още дълго време главно американ-
ски, операторите (собствениците на кабелните и сателитните мре-
жи), програматорите (телевизионни компании, уредници на про-
227
грами, издатели). Студията ще се съюзят с операторите срещу
програматорите. Последните, главно ръководители на всеобщи
мрежи ще отслабват все повече и повече.
По-късно производителите на програмни продукти и теле-
комуникационните дружества ще вземат контрола над цялото и
ще организират разпределянето, сортирането* му.
ТЕЛЕКОМПЮТЪР
Сливане на компютъра*, телефона* и телевизора* в един един-
ствен предмет, снабден с безжична клавиатура* и с плосък ек-
ран, който може лесно да бъде четен от близко или от далечно
разстояние.
Телекомпютърът ще бъде един от най-масово консумирани-
те предмети* през първата четвърт на века. Той ще съвместява
всички или част от сегашните функции на трите предмета, конто
изброихме по-горе. Той ще позволява непосредствена интерак-
тивност, лесно манипулиране дори и за онзи, който е забравил да
чете.
Днес съществуват един милиард телевизора, сто милиона пре-
носими компютри* и десет милиона мобилни телефона* но раз-
ликата между тези три предмета ще се премахва с голяма ско-
рост. Скоро ще има повече телефони и компютри, отколкото те-
левизори. През 1996 г. са били продадени 100 милиона телевизо-
ра, 100 милиона преносими компютри, 50 милиона мобилни те-
лефона; през 2000 г. ще бъдат продадени 200 милиона мобилни
телефони, 150 милиона персоналии компютри и само 120 милио-
на телевизори.
През 2010 г. телекомпютърът ще има пазар от стотици ми-
лиони апарати. Той ще бъде използван за развлечения*, за рабо-
та*, за покупки, за поща, за образование*. Той ще бъде преносим
или разположен в къщи: инструмент, едновременно номадски и
служещ за пашкулиране* (cocooning).
Нито производителите на телефони, нито тези на телевизо-
ри, нито тези на компютри ще ги пуснат и развият; това ще напра-
вят други, способни да носят добавена стойност: може би произ-
водители на компютърни програми, използващи индустриалци
от трите други занаяти като подизпълнители.
Телекомпютърът ще бъде конкуриран от минидисковото* за-
писващо устройство, което ще позволява записване на всички
програми, на всички данни чрез просто включване със сателит.
Малко по-късно телекомпютърът и минидискът ще се слеят на
свой ред, подчинявайки се на логиката на трупането* и едновре-
менността*.
228
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ
Този клон на дейност*, два пъти по-важен от въздухоплава-
телната промишленост, а скоро и толкова важен, колкото пет-
ролната*, се сблъсква с дива конкуренция. Операторите ще
създадат планетарии телефонии мрежи. Ще се концентрират
географски, но също и със собствениците на други мрежи (те-
левизия*, Интернет*). Ако искат да оцелеят, ще трябва да пре-
насочат своята дейност към изключително персонализирани
услуги, по собствена мярка, доставяйки съдържания на бази
Дании, програмни продукти, програми, а следователно,
правейки така, че да се съединят, а после и да се интегрират с
индустриалците на културата.
ТЕЛЕПАТИЯ
На теория - невъзможна. В действителност - в скоро време лес-
но симулируема чрез включването директно върху окото на ня-
какъв предавател, изпращащ съобщения на компютър*, вклю-
чен на свой ред в окото на получателя (рецептора). Отношението
с машината и връзката между индивидите ще се окажат
разстроени . Като следствие ще се появи известна интимност,
някакво съучастие между тези, конто ще бъдат свързани по този
начин и конто ще се държат като членовете на клуб, дори на
секта*.
ТЕЛЕПОРТАЦИЯ
Теоретическа невъзможна, но виртуално възможна: ще бъдем въз-
произвеждани като клон-образ*, холограма, възпроизвеждаща по
идентичен начин движенията на своя оригинал. Откъдето се по-
явява някаква квази-вездесъщност.
ТЕЛЕФОН
Ежегодно броят на мобилните телефони ще се увеличава двойно:
от 80 милиона през 1997 г. той ще достигне 600 милиона през
2000 г. и един милард най-късно през 2002 г. Броят им ще се за-
държи на около два милиарда. След това ще стане както с авто-
мобила - пазар на подновяване.
Установява се американската мрежа от сателити Иридиум.
През 2002 г. ще я конкурира друга, пак американска мрежа - Те-
ледезик. Една нова мрежа, UTMS, сто пъти по-голяма от GSM,
ще бъде отворена през 2001 г. и ще позволи предаването на мно-
жество данни по мобилни устройства, след като веднъж се уста-
нови световен стандарт. Качество™ и цената за получаването им
229
ще бъдат еднакви за всяка точка на земното кълбо и за всякакви
разстояния. Намаляването на цената на мобилните телефони ще
увеличи автономията на средната класа, а впоследствие ще бъде
фактор за еманципацията на най-бедните. Тогава всеки ще има
един единствен номер, независимо къде пребивава или се нами-
ра в даден момент.
Преносът на глас в скоро време ще бъде дублиран по ико-
номичен начин от преноса на образа* и на данните. През 2005 г.
ще бъде възможно да бъдат пренасяни в целия свят широко-
форматен образи. Ще се появят мобилни телефони с миниа-
тюрен екран, позволяващи да се гледат филми и да се приемат
телевизия и Интернет, да се правят видеоконференции на нис-
ка цена. Телефон, компютър, телевизия ще се слеят в теле-
компютъра*.
След това апаратът ще бъде вграден в дрехите или в ухото,
така че да бъде направен абсолютно невидим, бионична проте-
за*, продължение на тялото*, хипертрофия на сетивата...
ТЕРИТОРИЯ
Антагонистично на ценностите на номадството понятие. Тери-
торията на човека вече няма да бъде пространството, а времето:
той ще трябва да култивира, обогатява, запълва, защитава имен-
но времето. Поради което ще трябва да се откаже да се иденти-
фицира с някаква земя.
ТЕРОРИЗЪМ
Много стара форма на политическо насилие, използвана от
ултрамалцинствени групи, решени да завладеят властта със
сила върху дадена територия. Ще присъстваме още на убийст-
ва на управници, на разрушаване на властови или публични
места, на отклоняване на транспортам* средства и т. н. Ще се
появят и нови форми на действие: използване на радиоактив-
ни, химически, бактериологични и биологични оръжия, на ла-
зери*, отравяне на водите*, кражба на информационни мре-
жи*, объркване на климатите*, генетични модификации на рас-
тения или на доброкачествени вируси. Главно криминални гру-
пи ще се крият зад политическата борба на малцинствата, за
да защитават дейностите си. Те ще се опитат да вземат власт-
та с терор в предприятията*, партиите*, неправителствените
организации.
230
ТОЛЕРАНТНОСТ
Условие за оцеляване на човешкия вид, както и на най-малкото
от неговите племена*.
Необходима за запазване на демокрацията* и пазара*: демо-
крацията предполага малцинството* да приеме решението на мно-
зинството иди поне да го толерира; пазарът изисква движение и
следователно толерантност както към идеите, така и към произ-
веденията на другите.
Тя ще стане естествена, когато се приеме симултанността
проектите, на семействата*, на принадлежностите. Ще престане
да бъде право*, за да се превърне в предварително задължение*
за появата на една обединяваща цивилизация*, на цивиЛегото*.
ТРАНСПОРТ
Това няма да е областта, бележеща най-голям напредък. В кос-
моса йонният двигател ще приближи Марс на един месец път от
Земята - вместо необходимите два месеца днес, - използвайки
микровълни, радиовълни или електрически полета.
Самолетите ще се използват само за пътувания с продължи-
телност повече от два часа. Основните метрополии на един кон-
тинент ще бъдат свързани с наземен транспорт (високоскорост-
ни влакове, магнитни влакове, влакове в тунели с налягане), който
не се влияе от атмосферните условия и превозва повече пътници
в сравнение със самолета, с много по-малко задръствания* и рис-
кове*.
Градският транспорт трябва да намали факторите за задуша-
ване. В големите градове* ще се поставят индивидуални елект-
рически превозни средства с автоматично управление на свобод-
но обслужване, конто абонатите ще могат да използват чрез таен
код по запазени автоматизирани пътища.
Продължителността на превоза на хора и стоки няма да бъде
значително намалена. Намалена ще бъде само продължителност-
та на преноса на информация.
ТРУД
Труд [работа, travail]: продукт, все по-рядко разделяй между мно-
го повече хора, конто ще трябва да работят много по-малко вре-
ме върху по-виртуални, по-номадски*, по-несигурни задачи.
•	Все повече хора ще искат да работят. Докато през 1900 г.
само една трета от американците имаха работа, днес с такава раз-
полагат половината от тях. В следващите десетилетия търсещи-
те работа ще представляват същият процент, но приложен към
231
цялото човечество.
•	Продължителността на труда в рамките на един живот ще
продължава да спада: на Север хората прекарват в труд едва една
десета от будния си живот, срещу 70% преди един век, въпреки
че дълголетието е нараснало много. Вече се работи само не пове-
че от хиляда и петстотин часа през годината, вместо пет хиляди
преди сто и петдесет години й три хиляди и двеста часа през 1900 г.
Тази годишна продължителност ще намалее на Север до хиляда
часа, за да не заема повече от една петнадесета част от будния
живот. Трудът ще остане тежък за два милиарда мъже*, жени* и
деца от Юга*, принудени, за да оцелеят, да приемат почти робски
условия. »
•	Повече от половината работещи няма да бъдат вече наем-
ници [салариат]и половината от наемниците вече няма да са зае-
ти на пълно работно време, нито свързани чрез безсрочен трудов
договор с едно предприятие. Телетрудът ще представлява поло-
вината от заетостта. Човек ще може да бъде едновременно парт-
ньор* на няколко предприятия и свой собствен работодател.
•	Манипулаторите на символи, адвокатите, съветниците, рек-
ламните агенти, партньорите на предприятия ще работят все по-
вече по домовете си, посредством мрежите* на телекомуника-
ции. Те ще упражняват множество дейности - ново име на труда,
- конто ще управляват като портфейл* с акции. Ще се говори за
собствения „портфейл дейности“.
•	Границата* между работа, консумация, учение* и свободно
време ще се размие, като всяка от тези дейности ще има измере-
ния, принадлежащи на другите, и ще се елее с тях в един вид
самопроизводство.
•	Ще стане възможно върху виртуални макети в три измере-
ния, използвайки по-късно даже и клон-образи* като опитни жи-
вотни, да се провери надеждността на една кола, удобството на
маса или стол, да се посети сграда, преди да бъде построена. Ня-
ма да остане нито един предмет*, чийто проект да не бъде изуча-
ван по този начин и чиято употреба да не бъде изпитвана още
преди да се сглоби първият му прототип, нещо, което ще доведе
до огромни икономии в процеса на развитие на нови продукти.
Трудът в офиса няма да се осъществява вече върху екран, а в
триизмерни пространства, и ще бъде достатъчно леко докосване,
за да се преобразува по някакъв начин управлението на картоте-
ки при посещение на музей.
Там, където трудът е твърде тежък за човека - например в
мините или в зоните на петролни изеледвания, - и там, където
той е невъзможен - зоните на радиоактивност или в космоса, -
232 ..
един ден ще бъдат използвани виртуални роботи*, снабдени със
способността да осезават*. После, може би, химери*.
ТРУПАНЕ
За да могат да бъдат консумирани, предметите* не бива да задръс-
тват времето*. Те ще бъдат следователно трупани едновременно
във времето* и в пространството*, като книги* върху етажерки.
Трупането, реалност в пространството на големите градове*, ще
стане също реалност във времето. То ще бъде първо едновремен-
ност* на консумациите: ще се кара, телефонира, яде в едно и съ-
що време. После трупането ще премине през складирането на
предмети: хората ще имат повече дискове, отколкото някога мо-
гат да чуят, повече книги, отколкото някога могат да прочетат.
Така те ще имат повече професии или дейности*, ще притежават
повече складирано време, отколкото време за живот. Накрая ще
започнат да се трупат предмети вече не реално, а виртуално. Кни-
гите ще бъдат на разположение във виртуални библиотеки и ще
бъде достатъчно да се консултира техният код, за да се отпечата
един избран том у дома. Същото се отнася и за дискове, филми,
картини, всички произведения на изкуството, чиято употреба, по-
сещение, консултиране или съзерцание изисква време.
Изгубеното време ще започне да липсва, а животът ще стане
в истинския смисъл непоносим.
ТУРИЗЪМ
Главен сектор в световната икономика още от 2010 г., със сума
на търговските операции от 4 трилиона долара през 2020 г.; 600
милиона туристи годишно днес, 1.5 милиарда - през 2010 г.; по
принцип поне двойно през 2040 г.
Средиземноморието* и Океания ще бъдат главните му обек-
ти, стига там да се възцари мир. Тези райони ще намерят в него
значителни източници на богатство и развитие.
Заедно с масовия туризъм, който ще създаде градове*, ще
развие авиацията*, ще увеличи пътуванията по море* и големи-
ната, на корабите, екстремният туризъм ще намери нови форми
на проява (ски в Хималаите, гмуркане на Австралийский кора-
лов риф, лов в Нова Гвинея, престой в хотели в орбита, за да се
опита безтегловността). Луксът* ще се състои в уединението, в
свръхмерното, в не-повторимото.
Виртуалното пътешествие* - утрешно голямо масово развле-
чение, ще позволи да се скиташ, без да напускаш леглото си, по
най-различни места; всяка вечер ще можеш да отидеш в разли-
чен триизмерен град* със звуците му, образа, после и миризмата,
233
а може би някой ден и с вкуса и осезанието*. Това ще позволи да
се популяризират маршрутите на екстремния туризъм, като се
избягват задръстванията*.
ТУРЦИЯ
От бъдещето й зависят много съдбата на отношенията между За-
пада* и Исляма*, войната* и мирът в региона* и останалия свят
Тази страна, която може да има над 100 милиона жители през
2030 г. и 150 милиона преди края на века, ще има пред себе си
три възможни перспективи:
•	ако я приемат, да се превърне в един от членовете на Евро-
пейския съю§, като му се придаде и мюсюлманско измерение,
което му липсва, за да намери световното си призвание. Турците
днес биха предпочели да направят точно този избор;
•	да се превърне в сърце на империя в Централна Азия, коя-
то тя би управлявала отчасти за сметка на американските пет-
ролни компании. Това би станало в края на краищата, ако турци-
те се примирят с мисълта, че пътят им към Европа е окончател-
но затворен;
•	да се раздели на три парчета - едното в Европа, другото в
Централна Азия, третото - кюрдско.
Първото решение би било най-добро за Европа*, второто -
за Съединените щати; третото решение, ако не се осъществява
правилно, би могло да предизвика траен хаос в района, в който са
събрани повече от половината от подземните източници на енер-
гия* на земното кълбо.
ТЪРГОВИЯ
Най-старата човешка дейност, която е пресякла вековете под мно-
гообразии форми, от амбулантния търговец до електронната
търговия. Естествената тенденция ще върви към световното раз-
витие на големите площи според американския модел на mall
(сбор от отделни бутици) или европейския модел на търговските
центрове (конто събират множество магазини около едно голя-
мо пространство). Тези два модела ще се конкурират в перифе-
риите на големите градове* на Севера* и Юга*. В множество
държави ще бъдат създадени закони, конто да ограничават тях-
ното нарастване, за да бъде запазена дребната търговия по мес-
та. Там, където насилието ще присъства повече от всякога, изис-
кванията за сигурност ще наложат хипермаркетите да бъдат пос-
тавени под специална полицейска защита.
В някои държави силата на търговията ще бъде такава, че
ще разруши основния актив на предприятията*, тяхната марка*,
234
подтиквайки потребителя да купува по-евтини продукти и без мар-
ка или с дистрибуторска марка. Но в по-дългосрочна перспекти-
ва властта ще отиде там, където е марката. Ако предприятията
за потребителски стоки искат да избегнат да се превърнат в прости
изпълнителни звена на голямата търговия, те ще трябва да се
превърнат в свои собствени изключителни разпространители. А
за да стане това, ще трябва да купят отново своите дистрибутори.
Електронната търговия ще прибави ново измерение към тър-
говията от разстояние. Почти всичко ще може да бъде купувано
по Интернет* и в хиперсвета*. През първите години числото сдел-
ки за този вид търговия ще се одесетворява всяка година. Но рен-
табилност ще бъде достигната едва при значителен брой сделки,
поради много високата цена на разпространението.
ТЮТЮН
Номадско* изделие, псевдотерапия на стреса, форма на виртуал-
но пътуване*. Днес причинява два пъти повече смъртни случаи
годишно, отколкото СПИН, главно от белодробен рак и дихател-
ни смущения.
Главните пазари на фирмите производителки днес са в Юга*,
където правилата още не са особено строги. Когато се осъзнае
бумът на смъртността, която е причинил в Китай* и Индия*, ще
се създаде един наистина ограничителен планетарен режим. Не
за да се забрани използването на тютюна, но да бъдат производи-
телите задължени да го правят все по-малко вреден. Тогава те
ще използват марките* си, за да продават и други изделия: дре-
хи*, различии игри*.
тяло
Последното място на живян опит сред океаните на виртуалност-
та. Все повече и повече взаимозависимо и неотделимо от духа.
Още известно време ще продължи заместването на дейности-
те, изпълнявани от тялото, с дейности, изпълнявани от машини.
Вследствие на това тялото ще се модифицира. Само сексуал-
ността*, спортът* и танцът* ще увековечават опита, свързан с
тялото.
По-късно ще се изследват възможностите на тялото, седали-
ще на духа, конто ще-се окажат много по-широки от тези, конто
се използват днес. Гимнастиката на тялото ще стимулира тази
на духа.
У
УИНТЕЛ
Сливането на „Майкрософт" и на „Интел", ако се състои, ще уп-
ражнява известно време под това име - съчленяване на „Уиндо-
ус" и „Интел" - световен квази-монопол върху микропроцесори-
те и компютърните програми. Уинтел ще става по-разнообраз-
ена в областта на услугите по осигуряване*, финанси, управление
на публичните администрации, социална защита. Никоя държа-
ва* не ще може да се модернизира без неговото съдействие.
Първостепенно предприятие* всвета, със завладяваща гео-
политическа * роля, Уинтел ще пусне дори парична единица*,
която ще носи неговото име, изхождайки от електронната си тър-
говия*, противопоставяйки се чрез всички средства на институ-
ции, конто ще възстановят конкуренцията, най-вече в секторите
на медиите, на пенсионните фондове и на банките*. Поради това
той ще бъде главната мишена на конкурентите си и на междуна-
родните организации, несъмнено по повод на конфликт, който
ще го противопостави на интервенте на американското прави-
телство.
УНИВЕРСИТЕТ
Организация, която може да стане процъфтяваща, ако успее да
стане достатъчно автономна. Той ще продължи да дава висши
образования, ще контролира средното образование, което ще му
предоставя винаги подбрана клиентела, но също така и преди
всичко ще произвежда и продава всякакъв вид услуги: постоянно
образование, нововъведения, създаване на предприятия* за висо-
ка технология, издаване на вестници, управляване на патенти*.
Няколко големи университети ще успеят толкова повече, кол-
кото съумеят да установят, да наложат и да валоризират светов-
ни марки*. Тогава те всяка година ще произвеждат повече богат-
ства, отколкото някои страни. С предприятията, създадени в не-
говата орбита (Масачузетския технологичен институт), вече про-
извежда повече от Дания - двадесет и четвърта световна сила.
236
УСЕДНАЛОСТ
Основа на миналите цивилизации; мярка за адаптационна труд-
ност при бъдещите цивилизации. Носталгия на номадите*.
Например франция, традиционно по-уседнала от Съедине-
ните щати*, е по-малко подготвена от тях за идващия свят. Нос-
талгията към селската уседналост би могла да доведе градските
номади към излаз извън града и към връщане на село, ставащо
толкова по-удобно, колкото повече са развити техниките за труд
от разстояние.
УСЛУГИ
Някога авангардна облает, малко по малко допълвана и/или за-
мествана от машини, произведени от индустрията: например ус-
лугите в образованието* и здравеопазването*, развлечението* и
спектакъла*, подпомагането и поправката на автомобили* и т. н.
Ще се появят нови професии, евързани с услугите в рамките на
общността*: тюторат на ученици, утешаване на самотници, опаз-
ване на природата, подбор на информация, бащинство* и май-
чинство*, съвети относно националности и пр.
УСПЕХ
За хиперкласата: да се окаже - това е нещо уникално, - че помага
на другите, да я застигнат. За всички други - просто да рцелееш.
От тази разлика ще може да произтече - и да успее - една рево-
люция*.
УТОПИЯ
Проект за най-доброто и за най-лошото.
Най-доброто ще бъде да се видят племенните особености да
се кръстосват, братството* да премахне бедността*, общностни-
те* ценности да се наложат над индивидуализма*, демокрация-
та* без граници* над национализма*, множествената лоялност*
над ксенофобията*, искреността* над изключителността, мно-
жественият живот над моногамията. Това ще позволи да се жи-
вее времето, вместо да се складира, да се създава, преди да се
разходва, да се остави различието да мине пред доминацията, сми-
сълът пред цената, толерантността* пред сегрегацията, чуването
пред погледа, бунтът срещу абсурда на живота пред недостойния
заговор на смъртта* посредством предметите*.
Най-лошото ще бъде желанието да се наложи една утопия*,
каквато и да е тя, в качеството й на реалистичен социален модел
и да се иска той да започне да функционира конкретно, добровол-
.237
но или със сила, абстрахирайки се от резултатите на неговите
първи приложения. Например едно наложено Братство* би било
най-лошият кошмар.
УЧЕНИЕ
Човек ще се учи на умение да се учи, на методи да твори, да пра-
ви изследвания, да предусеща. Повече чрез опита* си, отколкото
чрез теорията, повече чрез паметта* и интуицията*, отколкото
чрез логиката. По-късно това ще става под хипноза. Още по-къс-
но - включвайки направо източници на познанието и банки с
данни в мозъка*, щом функционирането му се изучи много по-
добре.
УЧТИВОСТ
Нейните правила и условности ще продължат да се променят.
Външните й знаци ще се ограничат до проявата на ненасилие по
отношение на другия, без повече да се налага какъвто и да било
формален код. Толерантността* и дистинкцията* ще бъдат ней-
ни съставки. Искреността* ще положи тук своята граница*.
ФАРМАКОГЕНОМИЦИ
Лекарства*, пригодени към генетичната специфика на всеки ин-
дивид. На първо време те ще позволят да станат по-рентабилни
правените клинични опити, конто не са ефикасни за известна част
от населението. На един следващ етап ще се премине към произ-
водство на медикамента, специално пригодени за някого, без да
се налагат клинични опити „на тъмно“. Нещо, което ще доведе
до забележителни изменения във фармацевтичната индустрия,
която, без да престане да бъде близка до химическата индустрия,
ще трябва да стане също и геномична* и ще зависи от генетици-
те за своите изследвания и патентни свидетелства*.
ФИЛАНТРОПИЯ
Ще придобива все по-големи, дори планетарии размери, за да за-
пълни празнотите на международната организация, също както
е предшествала през XIX век появата на пенсионните институ-
ции* и институциите за социална защита.
Една икономика на меценатство™*, на благотворителност-
та, на братството* ще финансира музеите, университетите*, бол-
ниците*, неправителствените организации*, а също международ-
ни институции като ООН, ЮНЕСКО и OMS.
философия
Една от най-търсените и най-необходимите форми на познание-
то, тя мощно ще се завърне в университетските системи, но съ-
що така и в множество публични места и в мрежите* на съжи-
телство.
Същностна, за да се мисли и концептуализира етиката на па-
зара*, да се организира демокрацията* без граници* и да се мис-
ли отвъд несигурността*, философията няма да се изгражда ре-
дом до науката, още по-малко срещу нея, а ще се опита да отгово-
ри на въпросите, конто науката не може да реши сама.
Генетиката*, науките за мозъка* и за виртуалното* ще обно-
вят проблематиките на политиката*, свободата*, морала*, само-
съзнанието*. философията ще трябва да очертае граничите* меж-
ду човека и артефакта, между това, което трябва да бъде абсо-
239
лютно необратимо, и това, което не трябва с необходимост да
стане такова. Картограф, медиатор, изобретател на примирия, фи-
лософията ще бъде подбудител на мира.
ФИНАНСИ
В първите десетилетия на века технологическите иновации ще
доведат до експлозия на разменяните обеми. Ще възникнат не-
познати пазари*. Транзакциите на държавни бонове, достигнали
само за тидесет години от 30 милиарда до 8 трилиона долара, ще
се увеличават още по-масирано. Стойността на дневните обмени
на валута, умножена по сто след петнадесет години, ще надмине
триста пъти ^ази на световната търговия. Международните бан-
кови кредити, конто се равняват на 24 трилиона долара, ще дос-
тигнат до 50 трилиона през 2025 г. Обменът на финансови акти-
ви, достигнал от 5 трилиона долара през 1980 г. до 83 трилиона
през 2000 г. (бидейки три пъти ВВП на Организацията за сътруд-
ничество и икономическо развитие), ще нараства още. Развитие-
то на виртуални пазари ще допринесе за даването на ново изме-
рение на тези пазари. Банките* ще бъдат изпреварени от пенси-
онните фондове и от застрахователите в управлението на капи-
талите и на спестяванията.
Такова развитие ще помогне да се поддържа търсенето: част-
ният краткосрочен кредит ще компенсира отсъствието на дъл-
госрочна обществена подкрепа на един световен пазар без сред-
ства за регулация*.
Но тази еволюция няма да може да бъде трайна. Една много
сериозна финансова криза ще избухне преди края на второто де-
сетилетие на века, която ще раздели световния растеж*, освен
ако международна регламентация не сложи край на тази иконо-
мика на безотговорно казино, установявайки абсолютна непро-
пускливост между реалните и виртуалните пазари и намалявай-
ки ролята на краткосрочната спекулация чрез създаването на све-
товен данък върху нейните печалби. Международният валутен
фонд ще отсъжда кредитите, конто една страна може да получи.
Световен съвет за надзор на пазарите ще хармонизира стандар-
тите за благоразумност и за почтеност на актьорите и ще разпо-
лага със средства да ги санкционира. Страните, конто не са съ-
гласни да се подчинят на неговия контрол, ще бъдат санкциони-
рани с по-висока цена на капитала.
Още по-късно пазарите на виртуалните икономики ще бъдат
освободени - нов обширен континент, където ще действат клон-
образи*, създатели на богатства.
240
фИСКАЛНОСТ
Номадството ще наложи изчезването на данъкоплатеца. Мобил-
ността ще изпрати капиталите там, където данъците ще са най-
ниски. Предприятията* няма да плащат вече данък върху печал-
бата. Работниците ще се научат да избират труда* си и жилището
си в зависимост от данъчната принуда. Не след дълго ще оцелее
само непрекият данък.
ФЛУИДНОСТ
Нова математическа* логика, отговаряща на природата на мозъ-
ка* и на неговата комплексност: по-малко едностранчива, допус-
каща многоречието, едновременността, неясното, неточността,
отваряща път на една различна от бинарната логика и на различ-
ии от микропроцесорите видове автоматизация на интелекта,
вдъхновяваща се особено от начините на вътрешно функциони-
ране на клетката.
ФОРМИ
Смисъл, енергия, материя ще се синтезират като форми в прост-
ранства с много измерения: прионът* е форма, информацията*
също.
ФРАГМЕНТАЦИЯ
Законът на пазара* ще подтикне към фрагментацията на всички
цялости: пространствен превод на индивидуализма*. Народите
ще се фрагментират в племена*, семействата* - в домакинства,
идеологиите* - в афоризми, културите - в клипове, и пр.
По тази причина ще стане по-трудно да се предаде съобще-
ние, да се влияе, да се даде желание. Властта на медиите ще из-
чезне за добро или за зло. Международният ред ще бъде все по-
нестабилен, сцеплението на света ще стане невъзможно, докато
възникнат нови утопии*, ненаситен глад за хармония и на първо
място утопията на Братството*.
ФРАКТАЛ
Главна метафора на бъдещите социални еволюции, където реал-
ността се ражда от смесвания, където редът е резултат от интер-
ференцията на разстройване и хаос.
241
ФРАНЦИЯ
В средата на века тя ще представлява не повече от 0.5% от све-
товното население и 3% от богатството на света. Тя вече няма да
има тежест върху хода на световната история, освен ако не наме-
ри отново онзи гений на крайностите, който създаде славата и
блясъка й.
От хиляда години Франция оказваше влияние върху хода на
главните планетарии събития. От пет века тя е участвала в поч-
ти всички големи войни*. От петдесет години ядреното оръжие
й позволи да запази свободата и автономията си, да възстанови
статута си на велика сила, узаконен от постоянно членско място
в Съвета за сигурност и от четвъртото й място в световния ин-
дустриален списък на най-добрите. Според най-вероятния сцена-
рий това са последните пламъци на един предизвестен залез.
В разстояние на половин век броят на възрастните ще се уд-
вой, достигайки до 22 милиона. Богатството ще е преминало у
хората в неактивна възраст, конто пряко ще финансират здраве-
опазването си. Жизненият стандарт ще се понижи, поне по отно-
сителна стойност. Интеграцията на малцинствата* ще бъде по-
трудна. Социалните и технологичните нововъведения ще бъдат
блокирани, творците ще напускат масово страната. Безработица-
та ще е проникнала трайно и ще засегне още около 2 милиона
души; тя ще се намали само с остаряването на страната. Създава-
нето на еврото* ще нанесе смъртоносния удар на икономическия
суверенитет на страната.
Тогава Франция ще бъде във война със самата себе си. Като
селска и етатична - държавно-централизирана, защото е селска -
нация*, тя ще е загубила малкото степени на автономия, конто
са й останали още, а изчезването на съветската заплаха ще е на-
правило ядреното й въоръжение по-малко привлекателно за при-
ятелите й и по-съмнително за неприятелите й. Тя ще бъде вече
само напълно средна сила, място за летуване на новобогаташите,
по подобие на това, в което се е превърнала днес една друга стара
имперска сила - Португалия.
Това не е единственият възможен сценарий. Бъдещето на
Франция може да се окаже извънредно изобретателно, ако тя съ-
умее да приеме многообразието на своите качества, дори да на-
ложи противоречията си. Никоя от слабостите й не е окончател-
на: демографията би могла да се съвземе, социалната интеграция
би могла да стане плавна, а творците - да живеят отново с удо-
волствие там.
Ако се осъществи подобен категорично оптимистичен сце-
нарий, Франция ще остане първа земеделска нация и четвърта
242
сила по износ в света; тя ще приема 150 милиона туристи всяка
година. Французите ще имат все още най-високия доход на глава
от населението в Европа (през 2030 г. - двоен спрямо този от
1998 г.). Производителността на индустрията ще се утрой благо-
дарение на генерализирането на информатизираните методи на
производство и на смели индустриални концентрации. Няма да
има повече от един милион безработни, а после и по-малко, щом
като универсалният доход* и задължението за образование* бъ-
дат всеобщозадължителни. Средната продължителност на работ-
ното* време* ще достигне до хиляда часа годишно. Всяка година
ще бъдат създавани милиони нови работни места* от малките и
средните предприятия, особено в сектора на услугите*, на инфор-
мационните технологии*, на новите материали*, на медицина-
та*, образованието* и храненето*. Конкуренцията между общест-
вените и частните служби за вода*, телефон*, енергия* и транс-
порт* ще доведе до солидно намаляване на цените. Пътуването
от Париж* до Марсидия с влак - за два часа - ще струва пет пъти
по-малко в средата на века, отколкото в началото.
Важна част от административните компетенции на страната
ще бъде прехвърлена на Европа*. Частта от ВВП, преминаваща
през държавата* или през частни и колективни форми на прог-
нозиране, ще надхвърли 30%, като други 20% ще отиват в Евро-
пейския съюз. френската държава ще запази социалната защи-
та, образованието*, армията* и сигурността.
След като през новата си история Франция издигна за своя
употреба и за света утопиите* на Свободата* и Равенството*, тя
ще приеме и проект за „Братство"*. Той ще засяга особено ней-
ната мюсюлманска съставка в строго зачитане на републикан-
ския и светския принцип. Мнозина мюсюлмани ще бъдат минис-
три. Германци, италианци, британци или испанци ще бъдат кме-
тове на градове в Лотарингия или Прованс, както и французи ще
бъдат посочвани измежду общинските съветници в Италия или
Испания. Всички местни избранници ще са се отказали от наци-
онална кариера, която е много по-безинтересна от ръководенето
на развитието на никой град* или регион. Вече ще има само се-
дем департамента и 6000 общини. Референдумът в Интернет* по
инициатива на народа ще е станал текуща практика.
Подобен сценарий не е невъзможен. Достатъчно би било
Франция да копнее за дългосрочното си бъдеще и да се бори за
него. Тя винаги се е подхранвала с различията, конто усвоява и
конто същевременно я преобразяват. Преди всичко тя е език* и
цивилизация*; нито територия, нито раса. Ако все пак културна-
та интеграция се извърши правилно, ако проектът за една раз-
лична Европа* вземе надмощие и се утвърди, френското общест-
243
во отново ще стане маяк за нови култури, лаборатория за брат-
ското и съзидателно цивиЛего*.
Ако това не стане, тя ще се превърне само в място за подсло-
няване на народи, тръгнали към нови граници*.
ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ
Понятие, измислено в началото на XX век, за да се означат аме-
риканските протестанта екстремисти. Еволюирало до това, да
означава други теократични възгледи. Във всички религии той
води до глобализирането на всичко, за да се отговори с прости и
ясни лозунги ца разбягването на смислите, засягащо обществата
и индивидите, и изисква да се контролира и канализира всеки
детайл от действията на хората.
Там, където индивидуализмът ще е потвърдил етиката на толе-
рантността, фундаментализма ще наложи, обратного, един морал на
еднозначност, отговор на несигурността* на западния прогрес. Той ще
прогласи архаични отговори на въпроси от бъдещето.
ФУТБОЛ
Инструмент за социално придвижване, използван навсякъде, не
изискващ никакви средства, подхранващ у всички момчета по све-
та надеждата да станат някой ден звезди* на кръглата топка. То-
зи спорт* ще се трансформира в индустрия на много високо ни-
во; отборите ще станат собственост на многонационални пред-
приятия, притежаващи множество клубове по целия свят и със-
тавящи екипи от играчи, циркулиращи от един отбор в друг спо-
ред нуждата. За да остане един от доминиращите спектакли*, той
трябва да стане по-силов, по-бърз, по-драматичен. Мачовете ще
бъдат насечени в по-къси поредици. В степента, в която е въз-
можно, ще се направи нужного да се отбелязват повече голове.
Правилата му и начинът на игра ще клонят към сливане с тези
на ръгбито и американский футбол.
Играчите ще бъдат снабдени с радиоприемници, за да полу-
чават инструкции, последните изчислявани с помощта на ком-
пютър* от треньори, изпробващи постоянно комбинации с вир-
туални играчи в хиперпространството*. По-късно клон-образи*
ще могат да играят със или на мястото на реалните играчи.
Все по-ясно ще става сексуалното измерение на играта, ме-
тофора на изнасилване, в която всеки лагер се опитва да проник-
не в другия, съпротивлявайки се срещу проникване в самия него,
където всеки е мъж, настъпвайки напред, и жена, отстъпвайки
назад, едновременно насилник и насилван, ту могъщ, ту немощен.
X
ХАРМОНИЯ
Потребност и надежда на номадите, разкъсани между различии
принадлежности. Естетически критерий на мозаичните цивили-
зации. Тайнство на сетивното, недостъпно за съзнанието.
ХАРТИЯ
Крайне авангарден материал, предлагащ комфорт на четене, кой-
то нито един екран не ще може да предложи още дълго време.
Употребата й ще нараства с появата на нови обекти на кому-
никация: след факса и принтера, автоматични микроконектори
ще позволят да се изработват в домашни условия книги, избрани
в хиперпространството*.
Изсичането на горите ще доведе до разработването на нови
насаждения, специално предназначени за производителите на дър-
весинна, каша и до генетични изменения на използваните дър-
весни видове. Ще се изобрети също и хартия, която се изличава и
се използва отново за факсовете и принтерите.
Хартията, наречена традиционна, ще стане тогава един осо-
бено изискан предмет на лукса.
ХИМЕРИ
Генетиката* ще позволи да се присаждат клетки от един вид на
друг - най-напред растителен, после животински. Тя вече позво-
лява по време на полово сношение между мъжко и женско от
един и същ вид то да впръска сперма от друг вид. Изследователи
от филаделфия работят върху производството на мишки, снабде-
ни със сперматозоиди от бик. Тази техника позволява да се меч-
тае след много време за кръстоски - досега смятани априори за
невъзможни - между различии животински видове и може би ще
позволи някой ден раждането на генетичен потомък от вида на
една женска, като се тръгне от полово сношение с мъжко от друг
вид.
Най-накрая, ще видим очертаването на проект да се кръсто-
сат човек и животно в живи оръдия на труда, приспособени към
технологичните изисквания, способни да работят в непривични
среди, да пълзят, да се развиват в огън или радиации, дори в прост-
245
ранството. И ще се гордеем с това: човекът, ще кажем, трябва да
се преобрази, за да остане адаптиран към заобикалящата го сре-
да, която той преобразява. Ще бъде, ще обясняваме, по-евтино за
човека да се адаптира към тази заобикаляща го среда, отколкото
да възстанови среда, адаптирана към това, което той все още е...
Както се защитава вече срещу природата, така човекът ще
трябва да се защитава срещу собствените си химери, когато те на
свой ред ще поискат да имат история, минало, да бъдат някой, да
мечтаят, да се бунтуват, да създават, за да пребъдат, да не умират...
ХИПЕРИНДУСТРИАЛЕН
Характеристика на първите общества на бъдещето, за разлика
от прединдустриалните общества, конто ще западнат. В държа-
вите на бъдещето множество разпределители на услуги* ще бъ-
дат допълвани от серийно произведени предмета*: майсторите-
от компютърни програми, докторите - от протези*, търговците
и банкерите от Net-a, комиците - от клон-образи*, и т. н. Остава
тези преобръщания да станат изгодни, за да може хората да бъ-
дат освободени от своите тревоги, за да се увеличи справедли-
востта, за да се изобрети Братството*.
ХИПЕРКЛАСА
Там, където пазарът* и демокрацията* надвият, на върха на об-
щество™ ще се настани една не непременно наследствена соци-
ална трупа, която наричам хиперкласа. Тя ще обхваща онези, ко-
нто притежават някаква културно-ситуационна рента* (патент*,
умение, компетентност, иновация, съзидание*). Техните приви-
легии няма да бъдат свързани със собствеността над средства за
производство, нито с тяхното прехвърляне, освен ако не става
дума за културни придобивки. Те няма да бъдат нито предпри-
емачи в либералния смисъл, нито капиталиста в марксисткия
смисъл. Те няма да притежават нито предприятия, нито земя,
нито длъжност. Богата с един номадски* актив, те ще го използ-
ват по един номадски начин, за самите себе си, бързо събирайки
капитали и компетенции в променящи се цялости, за ефимерни
крайни цели, в конто държавата* няма да има роля. Те ще обичат
да създават, да радват, да се местят. Свързани, информирани, в
мрежа*, те няма да се занимават с това, да оставят богатство или
власт на своите деца: само възпитание*. Богати до излишък, те
ще живеят луксозно*, като луксозни номади, често без да запла-
щат онова, което консумират. Те ще носят най-доброто и най-
лошото от едно летливо, безгрижно, егоистично и хедонистично
общество, разделено между мечта и насилие*.
246
Хиперкласата ще обхваща няколко десетки милиона инди-
види. Те ще бъдат свързани със свободата*, с правата на гражда-
ните*, с пазарната* икономика, с либерализма*, с демократич-
ния дух. Те ще гласуват, ще създават потребителски сдружения,
ще култивират и ще развиват едно остро съзнание относно пла-
нетарните залози; след определено време те вече няма да се ин-
тересуват за човешката ситуация, а само за бъдещето на собстве-
ното си потомство.
Като всяка господстваща класа, те ще упражняват определя-
що влияние върху начина на живот и поведението на другите,
конто ще ги имитират и ще живеят с надеждата да достигнат
тази хиперкласа и със страха да Не пропаднат до номадството на
мизерията*. При едни обстоятелства хиперкласата ще бъде въз-
приемана като нелегитимна, конструирана на цената на марги-
нализацията на по-големия брой хора и на фрустрацията на
аутсайдерите. При други тя ще изглежда изцяло легитимна и до-
ри Образцова, изградена от мобилни и прозрачни елити, водещи
цялото общество към утопията* на Братството*.
ХИПЕРМОДЕРЕН
Характеристика на обществата, напреднали в използването на
индустриалното и на технологиите на иформацията.
ХИПЕРРЕАЛНОСТ
Сборът от понятията на хиперсвета*.
ХИПЕРСВЯТ
Сборът от икономическите, политическите, социалните или кул-
турните дейности, протичащи във виртуалния свят като допъл-
нение или симулация на реалното.
Хиперсветът ще бъде локомотивът на икономиката на XXI в.
Съществената част от реалната заетост ще бъде задоволявана от
нуждите на виртуалната икономика.
Вътрешната търговия на хиперсвета ще достигне пони 700
милиарда долара през 2005 г., покачване, по-високо от БВП на
повече от половината от реалните държави. Изнасянията на хи-
персвят към реалната икономика на същата дата ще задминат
300 милиарда долара. Нормата на растеж в тази облает ще бъде
такава, че през 2010 г. БВП на хиперсвета ще може да бъде равен
на този на франция*, а след четиридесет години - на този на
Съединените щати*. След шестдесет години БВП на хиперсвета
би могъл дори да задмине този на реалния свят.
247
Той няма да бъде само място на търговска активност. Всеки
ще настани в него своя двойник и там ще може да изживява, по
свой начин, любовни приключения с виртуални партньори. Там
също така ще бъдат поместени асоциации*, църкви, племена*,
диаспори*.
Съединените щати вече са навлезли в него с пълна сила: 70%
от обмените в него днес са американски; американските пред-
приятия са привнесли в него своите технологии, своята валута*,
своите банки, своите адвоката, юридическата си система, умени-
ята си, препречвайки пътя на своите конкурента. Те си запазват
най-добрите места в него и измислят хиляди хитрини, за да се
предпазват.
Ако всичко продължава по този начин, хиперсветът ще бъде
американски колония, където първо ще се говори английски. То
ще бъде поле на сякаш безгранична експанзия на американските
предприятия и култура. Не можем да обвиняваме Америка, че е
успяла за поредей път да подготви десант. Разбира се можем да
съжаляваме за това, но не можем да се правим, сякаш това не се
е случило.
След тази първа фаза предприятията ще си създадат в него
свои собствени валути*, а скоро всички езици, всички култури
ще се конкурират в него.
За да добие своето място в него, Европа трябва да съюзи спо-
собностите на своите изследователи, предприятия, държави, тър-
говци и на своите творци, да подготви „съдове за десанта“, т. е. да
инсталира световни телекомуникационни* мрежи с широк обхват,
да разположи сателитни* мрежи, мрежи на Интранет и да под-
готви продукти за хиперсвета, приоритетно в търговията от
разстояние, пресата*, публичността*, банкерството*, застрахо-
ването*.
После един ден в него ще бъдат създадени институции;
клонобразите* ще започнат да живеят, да обменят, да работят в
него.
Още по-нататък хиперсветът ще стане триизмерен: ще мо-
жем да го докосваме, да го вкусваме, да усещаме. Границата с
реалния свят в крайня сметка ще се разтвори като захарче във
вода.
ХИПЕРТЕКСТ
Асоциация на идеи. Вагабонтство на духа, път на скитане и от-
крития сред богатствата на Интернет*.
248
ХИРУРГИЯ
Ще изчезне малко по малко, заместена от нетравматични наме-
си, чрез ултразвук или лазер, а впоследствие чрез бионични* при-
саждания и ксеноприсаждания*.
ХРАНЕНЕ
Яденето никога няма да бъде невинен акт. Освен при най-бедни-
те, храната не служи само за утоляване на глада. Освен за вкусо-
во* удоволствие, хранителният продукт помага на консуматора
да установи каква е придобитата жизнена сила и принадлежност-
та му към дадена трупа. Още повече че навсякъде, където консу-
мацията ще бъде достъпна, храненето ще отнема все повече вре-
ме*; човек ще се храни непрекъснато, извън часовете за хранене,
в транспортните* средства, в службата, на театър, на таблички,
без чинии, с пръсти и т. н. Естеството на консумираните продук-
ти ще зависи от четирите функции, конто те ще трябва да изпъл-
няват:
*	лечебна: храната ще се доближи до терапевтиката. Като
яде, човек ще иска да се измие от всичко, което светът пренася
като реални или въображаеми нечистотии. Някои ще искат само
чисти продукти: без всякаква мазнина, без какъвто и да е оцвети-
тел или добавка, без каквато и да е изкуствена генетична мута-
ция. Ще се яде все по-малко месо, а може би и въобще няма да се
яде. Натуралната риба ще бъде луке. Ще се консумират главно
растителни или млечни продукти, храни, свързани с идеала за
пълноценност или позволяващи да се предпазиш от някоя болеет.
В храните ще се смесват общи или патентовани лекарства за ле-
чение (нутрасептика*). Благодарение на генетиката ще се разбе-
ре по-добре за какво служи храната и как тя се влияе от специфи-
ките на всеки индивид. Така човек ще се насочи към хранене по
мярка. Накрая, богатите ще се стремят да се предпазят от риско-
вете на свръхтеглото (в 2050 г. при сегашния ритъм всички аме-
риканци ще бъдат затлъстели);
•	развлекателна: храната ще бъде повод за пътуване, за от-
криване на оригинални начини за виртуално номадство*. Все по-
вече ще се ядат ястия, характерни за по-далечни цивилизации*,
като смесени менюта, неизвестни комбинации, съставени по же-
лание комбинирани кулинарии пътешествия. Около такава ос ще
се движи гастрономията. Храненето ще бъде претекст за игри* и
за спектакли*. А понякога и за забранени игри, за простъпки;
•	създаваща чувството за принадлежност: яденето ще бъде
последната връзка между самотни хора, петимни за известен ко-
лективен живот, за празнични* обеди и вечери. Храните ще трябва
249
да помогнат на самотника да повярва, че все още води по свой
начин нормален семеен живот. Хората ще принадлежат към клу-
бове, събиращи тези, конто консумират един и същ продукт и
носят отличителната му емблема; ще се измислят специфични
продукти за всеки зодиакален знак; или пък те ще бъдат замис-
лени и опаковани за консумиране в съчетания (пакет от различ-
ии кисели млека, означаващи „Тя“ и „Той"; ястия, сготвени за
дядовци и баби и за внуци; шоколади с различии размери за братя
и сестри, и т. и.);
•	приготовляване: друга силна тенденция ще има във връща-
нето, с помощта на симулакри*, към домашната кухня, по мярка.
Както в музиката*, където караоке дава илюзията, че правиш
музика и така ставащ звезда*, човек ще обича да си представя, че
е главен готвач. Заради това той ще купува хранителни съставки
и ще ги комбинира както си иска - „кухня Лего"* - като продъл-
жава да смесва гастрономия*, туризъм* и терапевтика.
ЦВЕТЯ
Градският номад* ще има все повече и повече растения, за да
се опита да съхрани конкретно отношение с природата.
Геномиката ще позволи да се приспособят растенията към
условията на градската среда и да се модифицира цветът, раз-
мерит, формата, миризмата. Ще се произвеждат цветя, специ-
ално предназначени за клиента или проектирани от клиента.
Когато се овладев номеризацията на миризмата, хората
ще могат да имат в домовете си виртуални ароматни градини,
първо върху екран, после в три измерения, в конто ще могат
да се разхождат, поемайки ароматите на въображаеми букети.
ЦЕННОСТИ
Алтруизъм, двусмисленост, автентичност, автономия, красота,
смелост, разнообразие, любезност, хедонизъм, възпитание, кръс-
тосване, удоволствие*, самота*, нежност, толерантност*. Сми-
съл на ценностите?
цивиЛего
Цивилизацията на бъдещето няма да бъде направена по един ед-
нообразен модел, смесица на всички цивилизации* около запад-
ния модел, индивидуален и светски, нито от свиването на всяка
една цивилизация в самата нея, а от един гигантски вехтошар-
ник, в който всеки ще може да си избере ценностна система, свър-
звайки по своему и до безкрайност, измежду всички онези, конто
ще бъдат на разположение, елементи, взети от философиите*, от
идеологиите*, политическите системи, културите*, религиите*,
изкуствата* на множеството съществуващи цивилизации. Афри-
ка и Латинска Америка, където вече се съединяват местните кул-
тури и тези на колонизаторите, ще бъдат авангарда на цивиЛе-
гото.
Това ще бъде цивилизацията на цивилизациите. ЦивиЛегото
ще организира хармонията между всички смесвания, ще ги пра-
ви търпими едно към друго, ще ги подтиква да стават генератори
на нови разлики. Приемането на нового като добра новина, на
нетрайността като ценност, на нестабилността като комфорт, на
251
смесването като богатство ще подновява безспир цивиЛегото, съз-
дател на нови племена* от номади*, носители на изначални со-
лидарности.
ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Цивилизациями, или това, което се противопоставя на вар-
варството*, ще остане главното човешко богатство, което тряб-
ва да бъде съхранявано.
Цивилизациите - специфични съвкупности от ценности,
осигуряващи културната идентичност* на едно общество око-
ло религия*, език*, начин на живот, история, институции и др.
- малко по малко ще се разпаднат в гигантски пъзел от цен-
ности.
Ако се придържаме към елементарните дефиниции, днес
съществуват от шест до девет големи цивилизации: китайска,
японска, индийска, африканска, ислямска и западна, която мо-
же да се раздели на европейска, руска, американска и латино-
американска. В действителност всички тези цивилизации се
смесват, проникват се една в друга и се кръстосват така, че
някои се опитват да предричат смесване на съществуващите
цивилизации в една световна пазарна* цивилизация. Но гло-
бализацията на пазарите и на консуматорските модели няма
да уеднакви нито културите, нито езиците, нито религиите. Чо-
вечеството не върви към генерализация на западния модел -
самият той в постоянна еволюция, - нито към кръстосана ци-
вилизация, а към един миш-маш от фрагменти от цивилиза-
ции: цивиЛего*.
Други наблюдатели предвиждат края на всички цивилиза-
ции в един общ хаос. Трети пък говорят за „войни на цивили-
зации"*; според тях те ще се сблъскат в биткй с различна гео-
метрия.
Както в края на римската империя, възможно е да присъс-
тваме на бавния бунт на периферните региони против Центъ-
ра, т. е. на всички против Запада. Но цивилизациите, конто си
приличат, рискуват да се противопоставят повече една на дру-
га, тъй като стремежите им са подражателни.
Цивилизациите ще устоят толкова повече, колкото успеят
да приемат и да асимилират дошли отвън ценности, колкото
се окажат по-енергични, за да не се отдадат на разочарование-
то от един провал и за да избягат от собствените си безизходи-
ци, достатъчно комплексни, за да запазят спомена за ужаса и
никога да не се откажат да подхранват някаква вътрешна мечта.
252_____________________________________________
ЦИфРОВ
Универсален начин за предаване на информациите*, на данните,
на образите, на звучите дотогава, докато флуидната логика не
отвори и устрой други пътища. Почти всичко ще може да бъде
предавано по цифров път, включително мирисът*, вкусовете*,
осезанията*, дори емоциите* и чувствата.
ЧАСОВНИК
Втори номадски предмет* след книгата*. Той ще има много дру-
ги функции, освен показването на часа. Ще дава телефонии* но-
мера, хигрометричния градус на въздуха, температурата. Ще ос-
ведомява за пропускливостта или задръстването* на движението
по пътищатаГ Часовникът ще бъде снабден с цяло снаряжение от
игри, ще се включи към банка от данни, към Интернет*, към
електронна поща. Свързан с тялото, той ще осигурява надзора и
някои измервания и превърнал се в протеза*, ще разпределя ле-
карства*.
ЧАСТНОСТ
Всеки ще оставя отличима следа във всяка мрежа*, където е вля-
зъл, за да се развлича, консумира, да работи, да си прави тоалет и
пр. Кодът, това е отпечатък. По-специално, използването на елек-
тронните пари* не ще позволява на никого да се изплъзне от об-
щия надзор.
Политическите партии*, правителствата, данъчните адми-
нистрации, предприятията*, застрахователните компании* ще ис-
кат да знаят всичко за своите потенциални клиенти. Все по-скъ-
по ще се продават картотеки, съдържащи компрометиращи дан-
ни за гражданите*, данъкоплатците, консуматорите, болните...
Но за сметка на това защитата на частния живот ще бъде
повече от всякога необходима за самото функциониране на де-
мокрацията* и на пазара*. Демокрацията ще трябва да гаранти-
ра зачитане на частността на гражданина (под заплахата да го
види въздържащ се от гласуване, за да не бъде набелязан). Паза-
рът ще трябва също да му гарантира частност на транзакциите в
хиперсвета* (под заплахата да види консуматора да се въздържа
да купува, за да не рискува разбулването на информация за себе
си, която би желал да запази като конфиденциална).
Ще бъдат приети световни конвенции, гарантиращи частност-
та, позволяващи използването на системата на шифриране*. От
това ще последва едно бясно развитие на престъпната икономи-
ка в Мрежата (Net), докато полицаите добият правото* да прове-
ряват тези шифровки. Остава да се знае кои полицаи на коя дър-
жава* ще се подчиняват и с какви гаранции за гражданите.
ш
ШАХ
Стратегически игра, която ще получи нарастващо значение по-
ради факта, че комбинира много от основните характеристики
на бъдещата цивилизация: дистинкцията*, виртуалното номад-
ство*, движението в лабиринт... Шампионите по шах ще получат
място между звездите при утвърждаването на хиперкласата*.
ШЕКСПИРИАНИЗЪМ
Теория за историята, която приписва определяща роля на
страстите, на борбите, на низините и на инстинктите на силните.
Винаги необходима, за да се разберат основните геополитически
разклонения.
ШИфРИРАНЕ
Средство да се осигури частният характер на човешките отноше-
ния, но също развитието, стоковата размяна, използването на Ин-
тернет* с търговска цел, конфиденциалния характер на инфор-
мацията* и пр.
Да може да използва шифри, ще стане право* на човека. Уп-
ражняването му ще доведе до пролиферацията на алегални* и
нелегални дейности, например до отклоняване на радиационни
материали и до различии престъпни дейности. Тази способност
ще ускори генерализацията на пазара* и нарастването на хипер-
света* в ущърб на реалния свят. Държавите* ще изгубят тук зна-
чителна част от своя суверенитет, нещо, което, погледнато под
известен ъгъл, ще сведе света до противостоене на сейфове, соб-
ственост на себични търговци.
Като реакция на това един ден ще се стигне до искането да се
даде на националните и международните полицейски и правки
институции правото да проникват в шифрираните мрежи* под
контрола на съдия, за да се проверява това, което става там, и
това, което преминава от там. Без съмнение, вече ще бъде много
късно. Алегалната икономика ще е станала господарка на па-
зарите.
255
ШУМ
Едно от най-скъпите замърсявания; един от първите фактори за
безредието; първичната суровина на музиката и хармонията.
Голяма врява ще се вдигне към хубавите квартали на плане-
тата.
ШУТ
Бунтовник, произлязъл от народа, който ще крещи своята исти-
на на владетеля. Актьор, който ще говори за политиката като
спектакъл, източник на изблици от оглушителен и съкрушите-
лен смях. Авангард, водач на стадото на разбунтувалите се наро-
ди. Вестител на бъдещите общества чрез думите, конто ще изко-
вава и множи.
щ
ЩАСТИЕ
Номадско, то идва и си отива. Неговото търсене ще остане ин-
тимного търсене на всекиго, но субективната пълнота, която го
изразява, винаги ще прави от него най-малко универсалната си-
туация.
Някои ще се задоволят с неговите изкуствени форми, повече
или по-малко обратими отклонения, симулакри* на големи Лю-
бови или на извратени пътувания, в конто ще се влиза без болка
и от конто ще се излиза без смущение. Виртуални щастия, изжи-
вени във виртуални светове. Илюзия на симулакрата, симулакра
на илюзията...
ю
юг
Той ще намери отново мястото, което е заемал преди два века.
Частта на Азия* и Африка* от световното население, мина-
ла от 63% през 1950 г. на 71% през 1990 г., би трябвало да стигне
до 80% през 2050 г., т. е. точно толкова, колкото е била през 1750 г.
Също така относителната част на тези два континента в светов-
ното богатство би трябвало да надмине половината му още през
2025 г., т. е. това, което те са представлявали до 1700 г.
От 2025 г. населението на Юга ще престане да нараства. До
2050 г. застаряването ще увеличи частта на активного население
за сметка на най-младите. След това - което ще бъде благопри-
ятно за разцвета на демокрацията* - Югът ще започне да се сблъс-
ква със същите проблеми, както Северът* днес.
ЮДАИЗЪМ
Авангард на монотеизма, първа диаспора*. Разкъсан на множест-
во разпръснати племена*, той би могъл да се раздроби още пове-
че на противоречиви диаспори, едните обвързани със Земята, дру-
гите - с Книгата, а трети - със Света. Там, където той се подхран-
ва от сблъсъка с Разума, посланието му ще бъде за еманципаци-
ята на човека и ще участва в постоянного изнамиране на ценнос-
тите на номадството*, от конто е произлязъл.
ЮНОШЕКРАН
Млад номад*, прекарващ съществена част от своето време*, как-
то от свободного, така и от учебного, пред екраните на телевизи-
ята, на видеоигрите*, на компютъра, в киното. Хранен от една
култура* на образа, на прещракването [,,запинг“], на игровостта,
той ще бъде обучен повече на сърфиране*, отколкото на логика;
на интуиция, отколкото на рационалност; на ориентация - откол-
кото на доказване. Качества и недостатъци на номада.
ЯДРЕН
Ядреното оръжие ще остане законно придежание на пет сили. То
ще продължи да бъде основният гарант за оцеляването на него-
вите собственици, инструмент за държане на останалите страни
в подчинение. Броят на ядрени глави ще продължи да намалява.
Ще се увеличат тяхната точност, стабилност, лесното им управ-
ление. Четиридесет страни и няколко престъпни групировки ще
се приближат до притежанието му (макар в зачатъчна форма и
като цяло малко по големина), обединявайки, без да нарушават
договорите за неразпространение, всички необходими техноло-
гии и материали*, конто ще могат да сглобят за няколко месеца
в случай на криза. С тази цел те ще се снабдят с атомни централи,
със заводи за преработка на облъчените горива и за повторно
използване на плутоний*. Сред тези страни първи ще бъдат
Индия*, Пакистан, Иран, Израел*, Япония и Германия*. Единс-
твената гаранция срещу всякакво не-пролиферация* би била заб-
раната на самата атомна енергия или най-малкото много строги-
ят контрол над нейното производство: което е изключено.
Гражданската употреба на атомната енергия няма повече да
се развива, освен ако не се направят открития в областта на пре-
махването на отпадъците*, което може би ще се случи след поло-
вин век. Тя ще доставя 20% от световното електричество (сто и
девет централи в Съединените щати доставят 22% от електро-
енергията в тази страна; 75% се доставят във Франция от петде-
сет и шест реактора.) Всъщност, освен ако няма голяма петрол-
на криза, нови централи ще бъдат строени само от държави, ко-
нто ще желаят да ги използват, за да придобиват военна ядрена
компетентност под прикритието на производството на енергия.
За да създадат ядрени централи с „не-пролиферация“, т. е.
непроизвеждащи обогатен уран или плутоний* измежду отпадъ-
ците си, можем да си представим например използването на то-
рий 232 (а не обогатен уран) като гориво; той, тъй като не е делим,
би могъл да произведе верижна реакция само с ускорител за
частици, който, доставяйки протони с голяма енергия, би произ-
вел снопове от неутрони, способни да поддържат ядрени реакции,
но този път овладяеми. Един такъв реактор в действие би извли-
чал топлина, която би била пренасяна чрез разтопено олово.
259
В края на века енергията от ядрения синтез би открыла един
път, който днес все още изглежда малко вероятен.
ЯПОНИЯ
Най-губещата страна през първата третина на XXI век. Катаст-
рофална демографска еволюция, трудна мобилност, редки ново-
въведения, почти липсващи индустрия и изследвания в информа-
тиката*, биотехнологиите* и аеронавтиката: тя ще може да из-
бегне упадъка само ако се отвори широко навън.
Рядко футуролозите са се лъгали толкова, както за нея: през
1975 г. един проект за тенденциите на епохата показваше, че до-
ходът на всекй японец ще надмине този на Съединените щати*
през 1985 г. Днес той е само 83% и при сегашния ритъм ще го
достигне едва през 2005 г., дори и никога.
Ако днес японците имат най-голяма продължителност на жи-
вота в света (77 години за мъжете, 83 - за жените), то плодови-
тостта е най-слаба (1.5), раждаемостта е най-ниска (10 на 1000
жители); страната може само да застарява, да се свива. През 2025 г.
населението ще бъде само 125 милиона. След това то ще нама-
лее, ако плодовитостта не се подобри. През 2025 г. ще има само
две вноски за всеки потенциален пенсионер* срещу четири днес.
финансирането на пенсиите ще се затрудни. През 2020 г. хората
над 60 години ще представляват 25% от населението и разходите
за здравеопазване* ще надминат 30% от националния доход. За
да се задържи настоящото ниво на здравеопазване* и пенсия, за-
дължителните удръжки ще трябва да минат от 37% на повече от
50% от националния доход. За да се избегне подобна крайност,
би трябвало да се приеме масовото навлизане на жените или на
чужденци в пазара на труда.
И накрая, Япония няма да може да накара Съединените ща-
ти да финансират дълго време нейното изпреварване на остана-
лия свят.
Като още неустойчива демокрация*, прекомерно контроли-
рана от корумпирани кланове, Япония ще може да избегне упа-
дъка само ако се отвори към идеите, културите и инициативите*
на другите.
Тя обаче не е без козове. Контролира някои от утрешните
главны технологии, от минидисковете* до нанотехнологиите*. Раз-
полага със значителни финансови резерви. Населението й е доб-
ре образовано и би могло да промени за няколко десетилетия
демографското разпределение.
Каквото и да стане, пред Япония се очертава криза и тя няма
да може да разчита на никой съюзник в Азия, който да й помогне
260 
да се справи. Самота на самурая... Тогава тя ще трябва да разбива
врати. Ако Съединените щати я защитават още, тя ще опита да
се измъкне с тях и благодарение на тях. Ако Съединените щати
се оттеглят, тя ще се опита да разполага с ядрено оръжие. Тогава
конфликт с Китай ще изглежда неизбежен.
По-нататък Китай ще стане най-добрият й съюзник, ако две-
те страни успеят да превъзмогнат многовековната си омраза, как-
то са го правили през втората половина на XX век Франция и
Германия. Тогава заедно биха могли да организират Азия в кон-
тинент, на който за известно време нищо не би могло да устои.
УКАЗАТЕЛ
УВОД.......................................7
А
АВИАЦИЯ...................................17
АВТОМОБИЛ.................................17
АЗЕАТО....................................19
АЗИЯ......................................19
АЛЕГАЛНОСТ ,..............................20
АМБИЦИЯ...................................21
АНГЛИЙСКИ.................................21
АНТАРКТИКА................................21
АПТИКА....................................21
АРМИИ.....................................21
АРХИТЕКТУРА...............................22
АСТРОЛОГИЯ................................22
АТф.....................................  23
АФРИКА....................................23
Б
БАВНОСТ...................................26
БАНКИ.....................................26
БАЩИНСТВО.................................27
БДЕНИЕ....................................27
БЕЗМЪЛВИЕ:................................27
БЕЗПЛАТНОСТ............................  ;..27
БЕЗПОСЛЕДСТВЕНОСТ.........................28
БЕЗРАБОТИЦА...............................28
БЕЗСМЪРТИЕ................................29
БЕДНОСТ..............................  ...29
БИОЗЕМЕДЕЛИЕ..............................31
БИОМАСА.....‘.............................34
БИОНИКА...................................35
БИОТЕХНОЛОГИЯ.............................35
БОГАТСТВА.........................'.......35
БОДХИСАТВА................................36
БОЗОН.....................................36
БОЛЕСТИ...................................36
БОРСА.....................................37
БРАЗИЛИЯ..................................38
БРАК......................................39
БРАТСТВО..................................40
БУНТ......................................40
БУНТОВНИЧЕСТВО..........................  41
262
В
ВАКСИНИ...................................42
ВАРВАРСТВО................................42
ВАТИКАНА..................................42
ВАШИНГТОН.................................43
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ..........................:..43
ВЕЧНОСТ...................................43
ВИНО......................................44
ВИРТУ АЛНОСТ............................. 44
ВКУС....................................  45
ВМЕШАТЕЛСТВО..............................45
ВОДА......................................45
ВОДОРОД...................................47
ВОЙНА...................................  47
ВРЕМЕ.....................................49
ВЪГЛИЩА........;......................... 49
ВЪЗДУХ....................................49
ВЪОРЪЖАВАНЕ.............................  51
Г
ГАСТРОНОМИЯ...............................52
ГЕНЕТИКА..................................52
ГЕНОМИК...................................53
ГЕНОМИКА..................................53
ГЕОПОЛИТИКА...............................53
ГЕРМАНИЯ..................................56
ГЛОБАЛИЗАЦИЯ..............................58
ГОРИ......................................58
ГРАДОВЕ.................................  60
ГРАЖДАНИН.................................61
ГРАНИЦА...................................62
Д
ДАЛАЙ ЛАМА................................63
ДЕЙНОСТ...................................63
ДЕМОГРАФИЯ................................64
ДЕМОКРАЦИЯ................................65
ДЕПРЕСИЯ..................................68
ДЕТСТВО.................................  68
ДИАСПОРИ..................................69
ДИКТАТУРА................................ 70
ДИСТИНКЦИЯ................................70
ДОВЕРИЕ...................................71
ДОЛАР.....................................71
ДОХОД.................................... 72
ДЪРЖАВА...................................72
263
Е
ЕВРО.....................................  75
ЕВРОПА.....................................76
ЕВТАНАЗИЯ..................................80
ЕДНОВРЕМЕННОСТ.............................80
ЕЗИК.......................................80
ЕКОЛОГИЯ...................................81
ЕКРАН......................................81
ЕЛЕКТРОНЕН ЧИП............................ 81
ЕНЕРГИЯ....................................81
ЕПИДЕМИЯ...................................82
ЕРОТИЗЪМ...................................83
ЕСТЕТИКА..."...............................83
ЕТИКА......................................84
ЕТНИЗЪМ .................................. 84
Ж
ЖЕЛАНИЕ....................................85
ЖЕНА.......................................85
ЖИВОПИС....................................86
ЖИВОТ......................................86
ЖИВОТНИ....................................87
ЖИЛИЩЕ.....................................87
3
ЗАДЛЪЖНЕНОСТ...............................88
ЗАДРЪСТВАНЕ................................88
ЗАДЪЛЖЕНИЕ.................................88
ЗАЕТОСТ....................................89
ЗАКОН......................................89
ЗАМРАЗЯВАНЕ................................89
ЗАНАЯТИ....................................90
ЗАПАД.............................;........91
ЗАСТРАХОВКА................................92
ЗАТВОР.....................................96
ЗВЕЗДА...................................  96
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ.............................96
ЗЕМЕДЕЛИЕ..................................97
ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ...............................99
ЗЕМЯ......................................100
ЗЕН.......................................  100
ЗРЕНИЕ....................................100
И
И....,....................................101
ИГРА......................................101
ИГРАЧКИ.................................... 101
264
ИДЕНТИЧНОСТ..............................102
ИЗВЪНЗЕМНИ ..........................    102
ИЗКУСТВО.................................103
ИЗРАЕЛ...................................103
ИКОНОМИКА..............................  104
ИЛИ......................................105
ИМИГРАЦИЯ................................105
ИМПЕРИИ..................................107
ИНДИВИДУАЛИЗЪМ...........................107
ИНДИЯ............:.......................107
ИНДОНЕЗИЯ................................108
ИНДУСТРИЯ................................109
ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ............................109
ИНТЕРАКТИВНОСТ.........................  109
ИНТЕРНЕТ..................................ПО
ИНТРАНЕТ...............................  111
ИНТРАПРЕДПРИЕМАЧ ....................... 111
ИНфЛАЦИЯ.................................111
ИНФОРМАЦИЯ...............................111
ИСКРЕНОСТ................................112
ИСЛЯМ..................................  112
ИСТОРИЯ..................................112
ИТАЛИИ...................................113
Й
ЙЕНА...................................  114
Иерусалим................................114
ЙОГА.....................................114
К
КАЗАХСТАН................................115
КАНАДА...................................115
КАНИБАЛИЗЪМ..............................115
КАРНАВАЛ.................................115
КАПИТАЛ..................................116
КАПИТАЛИЗЪМ..............................116
КАТАСТРОФИ.............................  117
КВАНТ....................................117
КВАРТАЛ..................................117
КИБЕРБИЯ.................................117
КИБЕРКЕЛИ................................117
КИБЕРПРОСТРАНСТВО......................  117
КИНО ....................................118
КИНШАСА..................................118
КИТАЙ....................................118
КЛАВИАТУРА...............................121
КЛИМАТ...................................121
265
КЛОНИРАНЕ...............................122
КЛОН-ОБРАЗ..............................124
КНИГА.................................  124
КОЛЕКЦИЯ......................:.........125
КОМУНИЗЪМ...............................125
КОМПЛЕКСНОСТ............................126
КОМПЮТРИ................................126
КОМУНИТАРИЗЪМ...........................126
КОНСУМАТОР..............................127
КОНФЛИКТ................................127
КОСМОС..................................127
КОТКА...................................128
КРИЗА...................................128
КСЕНОПРИСАЖДАНИЯ........................128
КУЛТУРА.................................129
Л
ЛАБИРИНТ..............................  130
ЛАЗЕР...................................130
ЛАТИНСКА АМЕРИКА......................  130
ЛЕГО....................................131
ЛЕКАРСТВО...............................131
ЛИБЕРАЛИЗЪМ.............................131
ЛИТЕРАТУРА..............................132
ЛИЧНОСТ.............................    132
ЛОНДОН..................................133
ЛОС АНДЖЕЛИС............................133
ЛОЯЛНОСТ................................133
ЛУКС..................................  133
ЛХАСА...................................134
ЛЮБОВ...................................134
М
МАГРЕБА.................................135
МАГЬОСНИК...............................135
МАГЬОСНИЧЕСТВО..........................135
МАЙКА.............;.....................136
МАЙЧИНСТВО..............................136
МАЛЦИНСТВА..............................136
МАРКА...................................136
МАРКСИЗЪМ...............................137
МАРС..................................  137
МАТЕМАТИКА..............................137
МАТЕРИАЛИ...............................138
МАТРИЦА.................................138
МАТРИЧАР................................138
МАФИЯ...................................138
266
МЕДИЦИНА..............................  139
МЕЖДУНАРОДЕН ИНСТИТУЦИИ.................140
МЕКСИКО.................................142
МЕКСИКО (ГРАД)..........................142
МЕРКОСУР..............................  142
МЕТЕОРИТ............................... 142
МЕЦЕНАТСТВО...........................  143
МИГРАЦИЯ..............;................ 143
МИКРОКРЕДИТ..........,................  143
МИЛИЦИИ........................’........144
МИНИ..................................  144
МИНИДИСК................................144
МИР............................... .....145
МИСТИКА.................................145
МЛАДЕЖ..................................145
МОДЕЛ...................................146
МОДЕЛ-СТАНДАРТ..........................146
МОДЕРНОСТ.............................  146
МОЗЪК.................................  146
МОНДИАЛИЗАЦИЯ.......................... 147
МОРЕ....................................147
МОСКВА..................................148
МРЕЖА.................................  148
МУЗИКА..................................149
МУЛТИНАЦИОНАЛНИ КОМПАНИИ................149
МУЛТИПРИНАДЛЕЖНОСТ....................  149
МЪДРОСТ.................................150
МЪЖЕ....................................150
Н
-НАВИГАЦИЯ..............................151
НАЕМАЕМИ................................151
НАКАЗАНИЯ...............................151
НАНОБИОЛОГИЯ............................151
НАНОМАДСТВО...........................  152
НАНОМЕДИЦИНА............................152
НАНОТЕХНОЛОГИЯ..........................152
НАРКОТИЦИ...............................153
НАРЦИСИЗЪМ............................  153
НАСИЛИЕ...............................  153
НАТО....................................154
НАУКА...................................154
НАЦИИ...................................155
НЕОБРАТИМОСТ............................155
НЕСИГУРНОСТ......:......................156
НЕПОДВИЖНОСТ............................156
НЕРАВЕНСТВА.............................156
НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ............157
267
НЕУСПЕХ.................................158
НЕЩАСТИЕ..............................  158
НИГЕРИЯ............:....................158
НОМАД.................................  158
НОМАДСКИ ПРЕДМЕТИ.......................160
НОМАДСТВО...............................160
НУТРАЦЕВТИКА............................160
НЮ ЙОРК.................................161
О
ОБЛЕКЛО.................................162
ОБОНЯНИЕ................................162
ОБРАЗ.....*.............................163
ОБРАЗАБАВЛЕНИЕ..........................163
ОБРАЗОВАНИЕ.............................164
ОБУЧЕНИЕ................................166
ОГРАМОТЯВАНЕ............................167
ОЗОН....................................168
ОКОЛНА СРЕДА............................169
ОНАНИЗЪМ................................169
ООН.....................................169
ОПИТ....................................170
ОСЕЗАНИЕ................................170
ОТГОВОРНОСТ.............................171
ОТКРИТИЯ............................... 171
ОТПАДЪЦИ................................171
П
ПАЗАР...................................174
ПАМЕТ...................................175
ПАНИКА..............................1...175
ПАРИЖ...................................176
ПАРИЧНА ЕДИНИЦА.........................176
ПАРТИЯ................................. 177
ПАРТНЬОР................................177
ПАСПОРТ.................................177
ПАТЕНТ..:.............................. 178
ПАШКУЛИРАНЕ.............................179
ПЕКИН...................................180
ПЕНСИЯ..................................180
ПЕСИМИЗЪМ...............................180
ПЕТРОЛ..................................180
ПЕЧАЛБА...............................  181
ПИОН....................................181
ПИРАТ...................................181
ПИСМЕНОСТ...............................182
ПЛЕМЕ...................................182
ПЛУТОНИЙ................................182
268
ПОЛИТИКА.................................183
ПОЛО.....................................184
ПОМОЩ....................................  184
ПОРТфЕЙЛ.................................184
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ...........................184
ПРАВО....................................184
ПРАВОСЪДИЕ................................185
ПРАЗНИК..................................185
ПРЕВЕНЦИЯ................................186
ПРЕВО ДАЧ................................186
ПРЕДЕЛИ..................................187
ПРЕДМЕТИ.................................187
ПРЕДПРИЯТИЕ..............................187
ПРЕПРЕДАВАНЕ.............................188
ПРЕСА....................................189
ПРЕСТЪПНОСТ...........................  .189
ПРИВИЛЕГИЯ...............................190
ПРИОН....................................190
ПРИРОДА..................................190
ПРИСАЖДАНЕ................................ 190
ПРИСТАНИЩЕ...............................  191
ПРОГРЕС..................................191
ПРОЕКТ...................................191
ПРОЛИФЕРАЦИЯ............................    192
ПРЪСТЕН.......................:..........192
ПУДУН....................................193
Р
РАЖДАНЕ..................................194
РАЖДАЕМОСТ....:..........................194
РАЗВИТИЕ.................................194
РАЗВЛЕЧЕНИЕ............................. 195
РАЗУ БЕЖДАВАНЕ...........................195
РАК......................................195
РАПЪР....................................195
РАСТЕЖ...................................196
РЕВОЛЮЦИЯ................................196
РЕГИОНИ..................................196
РЕГУЛАЦИЯ................................197
РЕКЛАМА..................................197
РЕЛИГИИ...............:..................199
РЕНТА....;...............................199
РЕПУБЛИКА................................200
РИБА.....................................200
РИСКОВЕ................................. 201
РОБОТ....................................203
РОМАН..................................  203
РУСИЯ....................................204
269
С
САМОТА...................................205
САМОУПРАВЛЕНИЕ...........................205
САТЕЛИТ..................................205
САУДИТСКА АРАБИЯ.........................206
СВОБОДА..................................206
СВОБОДНО ВРЕМЕ...........................207
СВЪРЗВАНЕ................................207
СВЪРЗАНОСТ.............................  207
СДРУЖЕНИЕ............................... 208
СЕБЕОТРИЧАНЕ.............................208
СЕВЕР....................................208
СЕКСУ АЛНОСТ...........................  209
СЕКТИ....................................209
СЕЛО.....................................209
СЕЛЯНИН..................................209
СЕМЕЙСТВО................................210
СИБИР................................... 211
СИМУЛАКРА................................211
СИНГАПУР.................................211
СИНДИКАТ.................................212
СКУЛПТУРА................................212
СЛУХ.....................................212
СМЪРТ....................................212
СОБСТВЕНОСТ............................  213
СОЛИДАРНОСТ..............................214
СОРТИРАНЕ................................214
СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ.........................214
СПЕКТАКЪЛ................................215
СПИН...................................  215
СПОРТ....................................216
СПРАВЕДЛИВОСТ............................216
СРЕДЕН ИЗТОК.............................217
СРЕДИЗЕМНО МОРЕ..........................217
СТАРОСТ..................................218
СТЕРИЛНОСТ...............................220
СТРАДАНИЕ................................220
СТРЕС....................................220
СУША.........:...........................221
СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ;.............221
СЪЗЕРЦАНИЕ.............................. 223
СЪСТЕЗАТЕЛНОСТ...........................223
СЪН......................................223
СЪРФ.....................................224
270
т
ТАЙНА.....................................225
ТАКСА.....................................225
ТАНЦ......................................225
ТВОРЧЕСТВО................................226
ТЕАТЬР....................................226
ТЕЛЕВИЗИЯ.................................226
ТЕЛЕКОМПЮТЪР...........................   227
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ...........................228
ТЕЛЕПАТИЯ.................................228
ТЕЛЕПОРТАЦИЯ..............................228
ТЕЛЕФОН...................................228
ТЕРИТОРИЯ.................................229
ТЕРОРИЗЪМ.................................229
ТОЛЕРАНТНОСТ......;.......................230
ТРАНСПОРТ.................................230
груд.............:.........;..............2зо
ГРУПАНЕ...................................232
ГУРИЗЪМ...................................232
ГУРЦИЯ....................................233
ГЪРГОВИЯ..................................233
ГЮТЮН.....................................234
ГЯЛО......................................234
У
/ИНТЕЛ....................................235
УНИВЕРСИТЕТ...............................235
УСЕДНАЛОСТ................................236
УСЛУГИ....................................236
УСПЕХ.....................................236
'ТОПИЯ....................................236
'ЧЕНИЕ....................................237
'ЧТИВОСТ.................................    237
Ф
ФАРМАКОГЕНОМИЦИ...........................238
Филантропия...............................238
)ИЛОСОФИЯ.................................238
)ИНАНСИ...................................239
)ИСКАЛНОСТ................................240
ШУИДНОСТ..................................240
ЮРМИ......................................240
1РАГМЕНТАЦИЯ..............................240
'РАКТАЛ...................................  240
ФРАНЦИЯ...................................241
'У НДАМЕНТАЛИЗЪМ..........................243
УТБ О Л..................................  243
271
X
ХАРМОНИЯ................................244
ХАРТИЯ..................................244
ХИМЕРИ..................................244
ХИПЕРИНДУСТРИАЛЕН...................... 245
ХИПЕРКЛАСА..............................245
ХИПЕРМОДЕРЕН..........................  246
ХИПЕРРЕАЛНОСТ...........................246
ХИПЕРСВЯТ...............................246
ХИПЕРТЕКСТ..............................247
ХИРУРГИЯ................................248
ХРАНЕНЕ.................................248
ц
ЦВЕТЯ...................................250
ЦЕННОСТИ................................250
ЦИВИЛЕГО..............................  250
ЦИВИЛИЗАЦИЯ.............................251
ЦИфРОВ..................................252
Ч
ЧАСОВНИК................................253
ЧАСТНОСТ................................253
III
ШАХ.....................................254
ШЕКСПИРИАНИЗЪМ..........................254
ШИфРИРАНЕ...............................254
ШУМ.....................................255
ШУТ.....................................255
щ
ЩАСТИЕ..................................256
ю
ЮГ......................................257
ЮДАИЗЪМ.................................257
ЮНОШЕКРАН...............................257
Я
ЯДРЕН...................................258
ЯПОНИЯ................................. 259